Tag: 59%

59 лица на висши ръководни длъжности не са подали имотни декларации, дават ги на ДАНС и НАП

main_1466497910

Цветан Цветков

 

 

„59 лица, заемащи висши ръководни длъжности, не са подали декларации за притежаваното от тях имущество. 26 от тях са членове на ръководни и контролни органи на политически партии, а 21 са магистрати“, заяви председателят на Сметната палата Цветан Цветков по повод днешното представяне на данъчните декларации на лицата, заемащи висши държавни длъжности, пише „Труд“.

„Броят на тези декларации за тази година е около 7 хиляди. Само 59 лица не са подали такива декларации. Сметната палата, от своя страна, трябва да уведоми изпълнителният директор на НАП и ръководителя на ДАНС. Тези институции, в рамките на своите компетенции, ще направят проверки дали има някаква причина те да не подадат тези декларации. Преобладаващата група са лица са членове на ръководни и контролни органи на политически партии.
Техният брой е 26. 21 са магистрати – прокурори и съдии. Аз лично нямам обяснение за това, защото законът е категоричен, че всяко лице, заемащо висша държавна длъжност трябва да оповести своето имотно и финансово състояние. Той е задължен да бъде открит и прозрачен към българските граждани“, каза Цветков.

Цветан Цветков обясни, че 6 месеца ще са необходими на Сметната палата, за да провери подадените декларации и да определи дали има несъответствие между написаното там и реално притежаваното имущество.

Той каза още, че в края на септември или началото на октомври, съвместно с НАП, Сметната палата ще представи резултатите от финансовите одити на общините, за да може обществото да знае какво е състоянието им, отразено в техните отчети и установено от проверяващите органите:

„От одити за законосъобразност, от одити на финансовите отчети Сметната палата да премине към одити за ефективност и ефикасност на усвояването на публичните финанси, което означава дали общините постигат своите политики и програми и дали институциите изпълняват своите държавни политики и програми“, уточни Цветков.

 

Тежък удар! България загуби 59% от износа си на електроенергия

main_1462367028

 

 

Финансовото състояние на българската електроенергетика се стабилизира, но почти всички производствени показатели в сектора бележат драстичен спад от началото на тази година.

Това показват обобщени данни на държавната компания „Електроенергиен системен оператор“ за периода от януари до май 2016 г.

Производството на електроенергия в страната е намаляло през този период с близо 15%.

Вътрешното потребление се е свило с почти 4%, а в чужбина България е загубила катастрофално 59% от миналогодишните си пазари на електроенергия (виж таблицата).

Натоварването на базовите мощности – АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ-овета, е спаднало с близо 11%. Същото е намалението и при възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), присъединени към мрежата високо напрежение.

Чуждестранни клиенти, които по-рано са внасяли ток от български електроцентрали, сега купуват от европейските борси на по-изгодни цени.

Транзит от Румъния през България тези дни минава електроенергия почти колкото от един блок на АЕЦ „Козлодуй“. В отделни часове на пазара в региона добре се пласират и излишъци от Сърбия.
Основната причина за тоталния срив на експортната ни позиция е оскъпяването на всички видове производство на електроенергия в страната.

На фона на рекордното поевтиняване на суровия петрол и природния газ цените на електрическата енергия у нас през миналата година се увеличиха, както за бизнеса, така и за населението. Това стана главно заради скока в размера на административните добавки.

Чрез тях финансовите тежести за подкрепа на зелената енергия и на двете американски ТЕЦ бяха пренесени от НЕК върху производителите и потребителите на електроенергия.

С промени в Закона за енергетиката от юли миналата година всички електроцентрали са задължени да внасят по 5% от приходите си от продажби на електроенергия в новия фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Със средства от него се покриват някои от дефицитите в НЕК.

Задължението важи и за двете американски ТЕЦ в комплекса „Марица-изток“, но в действителност 5-те процента трябва да се плащат отново от НЕК. До този куриоз се стигна, тъй като дългосрочните договори защитават двете централи от всички разходи, които възникват в резултат наследващи промени в законодателството.

Себестойността на електроенергията от въглищните централи се увеличи и от допълнителните разходи за емисиите парникови газове. За държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ сумата за миналата година е 119 млн. лева.

За двете американски централи този разход още не е обявен, а по силата на дългосрочните договори той също се плаща от НЕК.

Оскъпяването на електроенергията за крайните потребители на вътрешния пазар стана по линия на двойното увеличение на добавката „Задължение към обществото“.

 

През първите четири месеца на миналата година тя е била 18.93 лева на мегаватчас, докато сега е 36.83 лева/мвтч.

 

Това не е краят на ескалацията на едминистративната добавка, която се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

 

В заявлението си за нови цени от 1 юли тази година НЕК поиска ново драстично  увеличение на „Задължение към обществото“ до 47.41 лева/мвтч.
При пазарни цени на електроенергията около 70 лева за мегаватчас административната добавка вече вдига тарифите с 50% и този дял, изглежда, че ще расте.

Износът на електроенергия пострада тежко и от сушата през есента и зимата. През първите четири месец на тази година ВЕЦ-овете са произвели 1 645 808 мвтч електроенергия или с 39% по-малко, отколкото през същия период на 2015 г., когато са генерирани 2 709 209 мвтч. В същото време това е и електроенергията с най-ниска себестойност.

 

 

 

Източник:епицентър.бг