Tyxo.bg counter

Tag: 2000 години

Д-р Калоян Методиев: Ислямистите са зло, каквото не е имало от 2000 години

main_1471256708

 

 

Ислямистите са зло, каквото не е имало от 2000 години, казва в интервю за „Фокус“ политологът д-р Калоян Методиев. В края на юни и началото на юли той посещава Сирия. А на въпросът кое го е подтикнало, откровено отговаря – академично любопитство и известен авантюризъм. Според него за нас случващото се в Сирия вече е първостепенен политически проблем. Политологът искал да разбере на място и връзката между мигрантските потоци, положението в Сирия и България.

Първо трябва да говорим за няколко Сирии. Има територии на страната, където различните общности живеят мирно и тихо, функционират макар и тежко, заради войната и социално-икономическата система. Има и територии, на които се водят военни действия. Аз не съм бил там, тъй като нямаше как да си осигуря достъп, а се информирах само от телевизионния екран. Видях местата, където вече е минал ужасът на войната. Трябва да кажа, че ислямистите са по-лоши от всички възможни други групи, които през последните 2000 години са минавали през този район на Близкия изток. По-голяма варварщина, по-брутално отношение към християнството не е имало по нито едно време в историята през последните 2000 години“, категоричен е Калоян Методиев.

Изводът, до който достигнал е, че „ние не знаем или сме забравили за каква страна става въпрос, както и че прекалено много изоставаме като държава в отношението си с официалните власти там“. Според него „трябва да проявяваме повече интерес към държави, които са буквално през една държава от нас“. Калоян Методиев припомня, че отношенията ни със Сирия датират вече от 40-50 години. И има хиляди студенти, които са завършили в България – медицина, инженерни науки, стоматология.

 

 

Туристка откри изключително рядка монета на 2000 години в тревата

20160314.btyhlllyog

 

 

Израелска туристка е открила, докато се разхожда безценна римска монета, съобщава службата за изследване и опазване на античните ценности в страната.

Само една такава монета е известна досега в света и тя се съхранява в Британския музей. Нейната „близначка“ е намерена съвършено случайно.

Лаури Римон, член на кибуца Кефар Блум, била на туристически преход с приятели в Източна Галилея, когато нещо блестящо в тревата привлякло вниманието й.

Водачът на групата телефонирал в службата по античните ценности и нейни представители пристигнали до два часа.

Лаури им връчила безценното си откритие, но признала: „Не беше лесно да се разделя с монетата. В края на краищата не всеки ден човек намира такъв смайващ предмет. Надявам се, че в близко бъдеще ще я видя представена в музей.“

Лаури ще бъде отличена със сертификат за граждански заслуги.

Монетата е сечена от император Траян (на трона през 98 – 117 г.), както се вижда на лицевата й страна. Върху реверса обаче е изобразен първият римски император – Октавиан Август, управлявал от 27 г. пр. Хр. до 14 г. от новата ера.

Като „рядкост на глобално равнище“, окачествил находката експертът по монети Дани Сион. Той смята, че тя е „част от серията носталгични монети, сечени от Траян и посветени на римските императори, управлявали преди него“.

Друг експерт, цитиран в съобщението, добавя: „Докато бронзовите и сребърни монети на император Траян се срещат в страната, негови златни монети са изключително редки“.

Източник: dir.bg

 

Уникална находка: Кладенец на 2000 години, вграден в резиденция на богаташ, откриха в Созопол

klad

 

 

Два антични кладенеца от преди 2 000 години разкриха археолозите в Созопол. Те са обслужвали огромен и богат дом на местен аристократ. Единият от водоизточниците е бил разположен в двора, а вторият е бил вграден в самата резиденция.

Според шефа на археологическия музей в Созопол Димитър Недев, находките са много интересни и разкриват неизвестни досега факти за които историците само са предполагали.

„Категорично можем да кажем, че сградата която разкрихме е най-представителният дом откриван досега в Древна Аполония. Вероятно е принадлежала на местен аристократ. Собственикът й е бил знатен и много богат“, смята археологът Димитър Недев.

Разкошната къща е била изградена през 5-4 век пр. Хр. От същото време са датирани и кладенците. Богаташкият дом е имал внушителни размери, дори и за днешно време. Той е бил с над 200 кв. м. застроена площ и вероятно се е извисявал на два етажа. Сградата е била украсена с уникални стенописи, които се срещат много рядко.

По външните й фасади е имало богата украса. При разкопките археолозите са отркили откъснат керамичен капител, който е много рядък и свидетелства за високия социален статус на семейството, обитавало сградата. Намерени са и скъпи мраморни орнаменти, красили къщата отвън и отвътре.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Откриха надпис с мастило в тракийски гроб на 2000 години!

mast

 

 

Уникален надпис в негатив с мастило от пергамент върху глинен съд в тракийски гроб на 2000 години разкриха тази седмица на Голямата могила край първомайското село Татарево пловдивски археолози с ръководител шефът на Археологическия музей в Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов, пише „Монитор“. Разкопките са спасителни след иманярски набези на могилата и се провеждат благодарение на община Пловдив, откъдето дойде финансирането и със съдействието на община Първомай.

Находката е действително уникална не само защото до момента по българските земи никога не е откриван надпис от пергамент от първи век след Христа, но и защото разчитането на старогръцките букви би дало информация за самоличността на мъртвеца, какво послание са отправили траките към него и към някое от своите божества. Наред с това надписът показва, че погребаният и хората, които са го изпратили – тракийци вероятно от племето беси, са били образовани, за да могат да четат и да пишат на старогръцки казва ръководителят на разкопките доц. д-р Костадин Кисьов.

Той и колегите му са намерили уникалния глинен съд в основата на Голямата могила. Разкопките там текат от близо месец и до момента археолозите са разкрили общо четири погребения. Уникалното откритие с надписа дошло с разкриването на мъжкия гроб № 4, който е на кота „нула”, тоест на дълбочина 12 метра от върха на Голямата могила. „Това е първият гроб, който е най-рано издигнат. Върху него е изградена малка могила с диаметър 6 метра и височина 2 метра. Самият гроб представлява правоъгълна яма, вкопана в скалата под основния терен, с размери 2 метра на 1,50 метра и дълбочина 0,60 метра”, казва доц.д-р Костадин Кисьов. На дъното на ямата бил открит пласт от около 30 см от въглени, а и самите стени на гроба били опушени, от което се прави изводът, че трупът е бил изгорен в гроба.

„След като мъртвият е изгорен, в ямата са поставени гробните дарове. Те се състояха от: пет глинени съда и един малък железен връх от копие. Открихме малък железен цинт от сандалите му. Само той се е запазил от пламъците, защото беше в периферията. Съдовете датират погребението от първи век след Христа –около 80-90 година след Христа”, обяснява ръководителят на разкопките. По думите на доц. д-р Костадин Кисьов най-уникалната находка е глинен балсамарий, върху чието дъно и външни стени са открити надписи.

„Но надписите не са направени специално и не са гравирани. Нашата изненада бе голяма, защото видяхме надпис, направен с мастило. И то в негатив, тоест, буквите са обърнати обратно. Другото интересно е, че надписът е в хоризонтални редове и всички букви са абсолютно еднакви като размери”, показва надписа върху глинения съд доц. Кисьов. След внимателен оглед на съда археолозите забелязали, че на дъното му има отпечатък от пергамент. Така специалистите правят най-разумното предположение, а именно, че балсамарият бил завит с пергамент, мастилените букви от който се отпечатали огледално върху глинените стени на съдината. Заради това една част от надписите са хоризонтални редове, а друга част са отвесни. Тоест, буквите са се отпечатали върху глиненият съд по местата, където пергаментът е бил прегънат, за да бъде увит около погребалния дар.

Пергаментът бил използван и в древен Египет, в древна Гърция и по-късно в Рим и представлява обработен от свинска кожа лист, върху който древните са писали с мастило. Мастилото пък са правели от сажди и от естествени багрила. 2000 години по-късно от пергамента няма и следа, но мастиленото послание от него се е запазило, за да бъде открито и разчетено в наши дни.

 

Таримските мумии крият тайни отпреди 2000 години

mumii

 

 

 

Един от най-големите пясъчни региони в света разкрива гореща тайна. В сърцето на пустинята Такламакан, разположена в Северозападен Китай, е изровена необичайна гробница на повече от 2000 години. Телата на погребаните в нея се оказват удивително добре запазени благодарение на сухия въздух в местността. От пръв поглед проличава, че тези хора не са азиатци.

Погребаните в китайската пустиня имат издължени тела, дълга руса, кафява или червена коса, големи носове,

тънки устни и дълбоко разположени очи. Мъжете са облечени с вълнени карирани панталони, жените – с плетени поли. Повечето носят кожени ботуши и дебели наметала, украсени с пискюли и пера. На главите си имат шапки от текстилния материал филц, съставен от необработена, прана вълна – или плъстени, както биха ги нарекли у нас преди години. Всички тези хора очевидно приличат на европейци.

Името и произходът им са неизвестни. Стотиците мумии в гробницата са единственото, което те са оставили след себе си. Затова животът и обичаите им са изненада, която провокира любопитството на западните археолози и скандализира представите за историята на Китай.

Гробницата на тайнственото общество е открита

през 1934 г. от шведския археолог Фолке Бергман. След това е забравена в продължение на десетилетия. Интересът към нея се възражда през 2003 г., когато китайска научна експедиция открива местонахождението й чрез GPS навигация и започва да я изследва. Тогава местните археолози достигат до горещите пясъци на пустинята и изравят загадъчните мумии.

Преди около 4 месеца китайците официално признаха, че ДНК анализът на откритите тела доказва наличието на генетични особености, нехарактерни за територията на Китай. Наследственият материал от мумиите на намерените мъже показва съдържание на Y хромозома, срещана най-често в Източна Европа, Централна Азия и Сибир. Митохондриалната ДНК на жените също ги свързва със Сибир и Европа.

Откритието за произхода на мумиите

разтърси из основи теорията на Пекин, че китайската цивилизация се е развивала

в собствената си територия без каквато и да е намеса от страна на Запада, и оспори уроците по история в страната. Оказа се, че част от земите на Поднебесната империя са били населени от неазиатци. Европейският произход на погребаните в пустинята породи спорове и нарани патриотичните чувства на убедените в историята си китайци. По този повод „Ню Йорк Таймс” излезе със заглавие „Мъртвите разказват история, която Китай не иска да чуе”.

Въпреки разтърсващото политическо и социално значение на признанието за западното родословие на мумиите, специалистите от университета „Чангчун” не можаха да отрекат неазиатските им гени. Видимият им произход от територия извън тази на Китай беше официално потвърден от местните антрополози. Китайските учени предположиха, че европейски и сибирски народи са се смесили преди 2000 години, като впоследствие потомството им е пристигнало в района и се е заселило по бреговете на Таримския воден басейн, чието корито сега е пустиня.

В местността бяха намерени ръкописи, свързани със загадъчното общество.

Езикът на надписите беше определен от някои специалисти като тохарски –
древен член на индоевропейската езикова група. Въпреки присъствието си на Изток, тохарският е по-скоро свързан с европейски езици като тези на келтите и германите, отколкото със средноиранските.

Пустинята Такламакан, където бяха открити мумиите, в момента попада в територията на китайската провинция Синцзян. Пясъците й покриват част от пресъхналия Таримски басейн, който сега е обграден от внушителни, зловещи планински склонове. По-голямата част от басейна е заета от пустош, която е толкова негостоприемна, че пътуващите предпочитат да се движат по северната или южната й периферия.

Регионът е обитаван освен от китайци и от тюркско говорещите заселници уйгури. Двата етноса живеят в постоянно напрежение помежду си – с корени от времето, когато враждуващите с китайците уйгури се превръщат в чиновническата прослойка на монголската империя. Откритите в пясъците мумии вече са се вписали в контекста на споровете между днешните китайци и уйгури. Очевидните европейски белези на погребаните са станали повод „новодошлите” (преди 11 века)

уйгури да твърдят, че мумиите са телата на собствените им прародители

и земята е била винаги тяхна. Тези претенции насаждат допълнително политическо напрежение, свързано със споровете около историята на Китай.

Удивителната гробница на таримските мумии действително може да е повод за гордост. Тя е белег за наличието на трудолюбиво, интелигентно общество със социална йерархия и въображение. Телата на погребаните са намерени легнали в дървени лодки, завити с волска кожа. Всяка от лодките е не много по-голяма от тялото на поставения в нея човек и всички са обърнати наопаки.
В предната, заострена част на близо 200 от намерените корита са поставени внушителни колове с дължина близо 4 м. Изровените дълги съоръжения сега стърчат над пясъците в средата на пустинята и оформят невероятна гледка. Много от тях имат плоски остриета, боядисани в черно и червено.

Първоначално археолозите ги бъркат с гребла, смятайки, че са открили останките от тайнствена галера, която е потънала под вълните и е престояла на водното дъно, преди басейнът да пресъхне и тя да бъде затрупана с пясъци.

Впоследствие се оказва, че коловете са изработени така, че да

наподобяват гигантски фалически символи.

Те умишлено са поставени на лодките с мъжете. Китайските археолози установяват, че дебелите и дълги дървета пресъздават анатомическите форми на фалос. Символи на женските полови белези пък са открити върху лодките на жените.

Задълбоченият анализ на символиката около мумиите по-късно установява, че култът към възпроизвеждането е заемал централно място в културата на непознатото общество. Гробницата в пресъхналия Таримски басейн е обгърната от очебиен сексуален символизъм. Тя наподобява буйна гора от стърчащи фалически символи, които сигнализират задълбочен интерес към удоволствието и ползата от създаването на потомство.

Предполага се, че суровите условия, в които хората са живели, са довели до висока смъртност сред децата. Това от своя страна може да е вероятна причина за

благоговението към репродукцията и появата на култа към плодовитостта.

Някои от погребаните жени видимо се ползват с повече почит. Може би защото са успели да отгледат здрава мъжка рожба.
Няколко майки са погребани в двойно облицовани лодки-ковчези и са изпратени с по-голям брой погребални дарове. Във всяка лодка с почитана жена са открити един или повече предмети с естествената форма и големина на фалос, поставени от едната страна на тялото. Даровете при погребаните майки най-често представляват плетени кошници, майсторски гравирани маски и вързопи с ефедра – билка, която вероятно е била използвана в ритуали или с лечебна цел.

Редица особености на погребалните ритуали в гробницата наподобяват европейските артефакти и обичаи. Използването на лодките като ковчези е

ритуал, характерен за викингите.

Откритите шапки имат вида и формата на тиролските шапки. Фалическите символи са особеност на погребенията в Западна Европа през бронзовата епоха.

Китайските археолози предполагат, че преди повече от 2000 г. заселниците са навлизали с лодки във водите на Таримския басейн във времена, когато той е бил много дълбок. Древните хора са се разделяли с близките си, като са потапяли телата им в лодките-ковчези надълбоко във водата. Край гробницата няма открити населени места от това време, така че преди да отидат там, където сега са телата им, хората вероятно са живели далеч. В региона не са намерени инструменти за дърворезба, което означава, че дървените колове към потопените лодки са били изсечени и обработени другаде.
Една от тезите за живота на погребаните в Таримския басейн гласи, че

мистериозните заселници са били чергари от Северното Черноморие,

които са живели на ръба на оцеляването до 200 г. сл.Хр., когато езерата и реките, на които са разчитали, са пресъхнали. Има версии и за миграцията им до Алтайските планини.

Въпреки твърденията на уйгурите обаче, мумиите едва ли са техни прадеди. Най-вероятно тези странни племена са населявали бреговете на Таримския басейн до идването на уйгурите, след което са се смесили с тях и са загубили самобитността и тохарския си език.

 

 

 

 

 

 

 

Източник:obekti.bg