Tyxo.bg counter

Tag: 132 години

132 години от избухването на Сръбско-българската война: “Войната на капитаните срещу генералите“

 

 

На 14 ноември се навършват 132 години от избухването на Сръбско-българската война /1885 г./, която ще остане в историята с наименованието „Войната на капитаните срещу генералите“

Съединението и Балканите

На 6 септември 1885 г. в Пловдив, седем години след Руско-турската освободителна война, България е била разделена на две – Източна Румелия и Княжество България – под руско влияние. Тогава чрез безкръвен преврат е обявено Съединението на България. Балканските ни съседи са недоволни от това, че в региона се образува една силна държава, която по територия и население е по-голяма от тях.

Веднага след Съединението Гърция и Румъния са готови да извършат мобилизация и да търсят компенсации за сметка на България. Първата се насочва към населената с българи Македония, а втората иска да заграби Южна Добруджа. Само намесата на Великите сили ги възпира да не обявят война на страната ни.

Сърбия, която има планове за хегемония сред славянското население на Балканите, е категорично против Съединението. На 9 септември 1885 г. Сърбия мобилизира запасните чинове. В страната излизат стотици статии, книги и плакати с пропагандно съдържание срещу Съединението.

Съотношение на силите

Подтикната от Австро-Унгария Сърбия ни напада изненадващо на 14 ноември /по нов стил/ 1885 г. Общият план на Сърбия е придвижване по пътя Пирот – Цариброд и чрез числено превъзходство да разбият българите в пограничните райони до Цариброд, след което да бъдат победени и пристигащите тракийски български части и да се превземат Видин и столицата на България – София, където сам крал Милан Обренович да излезе на трибуните и да продиктува исканията си за мир: 1. цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъде включена към сръбската държава; 2. сръбска окупация над останалата част от Княжеството; 3. преместване на българската столица от София в Търново; 4. огромна парична компенсация.

Сърбия разполага с 42 000 души и 800 кавалеристи за фронта срещу София (Нишавска армия) и 21 000 души на видинския фронт (Тимошка армия), както и 8 800 резерв, снабдени с пушки Mаузер-Миланович и 400 морално остарели оръдия, като се очакват още около 30 скорострелни модерни оръдия да пристигнат от Франция. По-късно сръбската войска достига до над 120 000 души, от които 103 000 редовна армия.

Българите не разполагат с достатъчно офицери, защото Русия е изтеглила своите офицери след обявяването на Съединението. Единствената надежда са завърналите се около 40 млади български офицери от руските военни академии, които са завършили само месец преди това, а някои дори са прекъснали обучението си. Сержантите също не достигат, затова за сержанти в българските роти са назначени 30 юнкери. Общо през казарма в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души, и заедно с доброволците и опълченците, армията наброява малко над 100 000. Българската пехота разполага със стари пушки, а артилерията с 200 артилерийски оръдия, които са обаче доста по-добри от сръбските антики, но 40 от тях са повредени и неизползваеми.

Сливнишката епопея

 

Българските военни тогава решават твърдо сливнишките височини да бъдат позицията, където да спрат нападението на сръбския военен елит, докато правителството, водено от княз Александър I Батенберг, иска да чака сърбите край Вакарел. Българските капитани обаче не са съгласни с това и въпреки намеренията на Батенберг, искат да задържат сръбската войска на Сливница.

По тази причина и първите сръбски отряди, които се насочват в местността, са неприятно изненадани, когато виждат над Сливница на хълмовете в Гълъбово, Три уши и Малово българските отряди. Другата част, която на третия ден се насочва в посока Божурище се изкачва южно от Войводино, Могила и Шезуб. Там българите разполагат с осем оръдия. Именно с техните изстрели, нашите спират сърбите, когато прииждат за два дни – 15 и 16 ноември. През тези два дни сърбите сломяват съпротивата край Калотина, Драгоман, минават през Габер. Заради тези успехи сръбският крал Милан казва, че ще си пие кафето вечерта пред турската джамия в центъра на София – нещо, което скоро разбира, че няма да стане.

Българските капитани, които се намират в позицията над Сливница, използват трикове върху сърбите. Тогава все още войската ни е била малобройна. Българските отряди се придвижват за две денонощия от турската граница до Сливница. Имало е по това време влак единствено до гара Септември, от там те са вървели пеша и на коне по трима души. Когато пристигат веднага се включват във военните действия.

Интересен факт е, че самият капитан Коста Паница с неговия малоброен отряд е правил няколко задвижвания на полето, за да създаде впечатление пред сърбите, че българската войска е по-многобройна.

Най-тежки са боевете при Сливница на 17-19 ноември /нов стил/, когато се решава и изходът от войната. Изходът от сражението е бил 50 на 50. Тогава обаче сръбският отряд на Моравската дивизия, който минава през Брезник, Гургулят и Делян, след като влиза в село Златуша, получава изненадваща атака от осемте оръдия от артилерията, която е над с. Гълъбовци. Тогава командващ артилерията ни е кап. Христо Попов. Тя внася сериозен смут сред сърбите, чието намерение е било през с. Златуша и Банкя да влязат директно в София. Затова боевете край Гургулят изиграват основна роля за хода на цялата битка, защото Моравската дивизия не успява да премине в настъпление, а 1200 души са пленени.

Ходът на войната е преобърнат сърбите отстъпват, а българите последователно освобождават всички територии и стигат до Пирот. Великите не позволяват по-нататъшно българско настъпление и на 28 ноември 1885 г. бойните действия са прекратени. Войната трае само 14 дни, а мирът между българи и сърби е възстановен в Букурещ.

 

 

Източник:БГНЕС

 

Празнуваме 132 години от Съединението на България

Съединението на България, пощенска картичка

 

 

Днес България отбелязва 132 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Денят е обявен за официален празник през 1998 г.

Днешните историци определят събитието като „звездният миг на България“, „успех на българската дипломация“, „мирна революция“, „нечувана дързост“. Напълно заслужено. Само седем години след подписването на Берлинския договор, който разпокъсва земите ни, от двете страни на Стара планина българите за първи път постигат мирно решение на националния си въпрос. Без да се съобразяват с интересите на Великите сили.

След Берлинския конгрес двете „Българии“ следват сходни пътища в своето развитие. Княжеството се управлява според Търновската конституция, Източна Румелия – според Органически устав. И двата документа са приети през април 1879 година.
Според устава Източна Румелия се управлява от генерал-губернатор, назначаван от турското правителство с одобрението на Великите сили. Първият петгодишен мандат е поверен на Алеко Богориди, дипломат с българо-гръцки произход, който защитава блестящо българските интереси. Важно е да се подчертае, че в годините на разделението „втората България“ изцяло запазва българския си характер – факт с решаващо значение за успеха на съединисткото дело.Според Устава Източна Румелия е многонационална област с три официални езика – български, турски и гръцки. Допълнителна поправка прокарва текст, според който официален е езикът на преобладаващото местно население. Така българският език се налага почти навсякъде.

Крайно несправедливите решение на Берлинския договор, които осуетяват създаването на силна България на Балканите, предизвикват разочарование и огромно недоволство сред разделената българска нация. Обединението се превръща в кауза, в основен национален въпрос за българите в началото на новия XX век.

Същинската подготовка за обединението между Княжеството и Източна Румелия започва още през 1880 г., когато е създаден Таен централен комитет. На учредителното събрание от страна на Княжеството присъства и Стефан Стамболов. За председателли са  избрани Константин Величков и Георги Странски.
Княжеството се заема с дипломатическата подготовка, българите в Източна Румелия – с вътрешната организация.  

През февруари 1885 г. начело на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) застава Захари Стоянов – революционер и публицист, който само година по-рано е публикувал първия том на своите „Записки по българските въстания“.
Събитията около съединението се изпълват с духа и ентусиазма на Априлското въстание.
През юли на съвещание в Дермендере (сега Първенец, Пловдивско) БТЦРК решава да се пристъпи към съединението под егидата на княз Александър Батенберг.
За делото са привлечени и източнорумелийски офицери – Данаил Николаев, Райчо Николов, Димитър Филов, Сава Муткуров и др. Изготвя се план за превземане на Пловдив.
Борбата започват панагюрци. На 2 септември цялата област е украсена заради рождения ден на султана. Ученици от Панагюрската гизназия свалят и изгарят украсата. БТЦРК призовава за незабавни действия. Въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив.
Четата на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от днешния град Съединение към Пловдив.
Събитията в Пловдив на 6 септември започват в ранната утрин. Въстаниците и войската арестуват областния управител Гавраил Кръстевич – един от българите, допринесъл много за постигането на църковната ни независимост. В този ден Кръстевич възкликнал: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!” Друга негова заслуга е, че не повикал османските войски в Източна Румелия. По-късно Великобритания осуетява нахлуването на османските войски в областта, когато Княжеството е нападнато от сръбските войски – единствената Велика сила тогава, която по свои съображения подкрепя съединистката идея.
Новото правителство начело с д-р Георги Странски официално обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 8 септември княз Александър Батенберг признава акта. На следващия ден е посрещнат възторжено в Пловдив. С манифест първият български княз утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван княз на Северна и Южна България.

Създаването на по-голяма българска държава (около 97 хиляди квадратни километри), с по-многобройно население и с повече перспективи за стопанско развитие предизвиква обаче острата реакция на Сърбия. На 2 ноември крал Милан обявява война на България. Сръбско-българска война българите защитават политическото си дело със силата на своето оръжие – в битките при Сливница, Три уши, Гургулят, Комшица.  

На 5 април 1886 г. в двореца „Топхане“ в Цариград представители на Великите сили – Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия, и Турция подписват българо-турска спогодба, с която се признава Съединението. Княжество България и Източна Румелия вече имат общо правителство, парламент, администрация, армия.
Делото е окончателно завършено с провъзгласяването на Независимостта през 1908 г.