Tyxo.bg counter

Tag: ягоди

Шок! Скандално скъпите череши ще ви се видят направо без пари в сравнение с цената на тези ягоди (СНИМКА)

 

 

След неоснователно скъпите череши, които се появиха по софийските пазари, един друг плод е на път да счупи рекорда по висока цена. Става въпрос за ягодите или по-точно за такива, отгледани в екологично чиста среда.

От снимка, поместена в социалната мрежа, става ясно, че 49.99 лева за килограм череши си е евтиния на фона на стоте и пет, които търговецът иска за българските си био ягоди. Фотографията на златния плод е направена в София, а авторът й твърди, че е реална.

 

По принцип цената на био продуктите е малко по-висока от, но чак пък толкова…

„Тези на луната ли са отглеждани!???”, възмущава се фейсбук потребител. А друг с яд отбелязва, че вкусният плод така и ще си изгние в щайгата.

 

 

Източник:Блиц

 

 

Агенцията по заетостта набира берачки на ягоди в Испания с чиста надница 38.70 евро

 

 

Агенцията по заетостта набира селскостопански работници за бране на ягоди в Испания, информира Дарик. Подходящите кандидатки са на възраст между 20 и 40 години, с опит в селското стопанство и способни да издържат на начина на бране на ягоди, както и високите температури през пролетта в парниците.

Крайната дата за кандидатстване в бюрото по труда в гр.Кюстендил е 13 януари 2017 година. Интервютата ще се проведат в периода 23-27.01.2017 г. Одобрените кандидати ще заминат за различни стопанства в Палос де ла Фронтера, провинция Уелва.

Брутна заплата 40.15 евро/ден, след удръжки за здравни осигуровки и ДОД – 38,70 евро. В края на месеца се удържат и вноските за социално осигуряване. Работи се по 6,5 часа. Местният работодател ще поеме разходите за жилището на работниците си, както и за прибирането им до България, ако останат до края на кампанията. Храната ще е за сметка на работниците. Пътуването до Испания е за сметка на работничката. Билетът до Испания се заплаща от работодателя и стойността му се удържа от първата заплата на работничката.

За допълнителна информация в Дирекция „Бюро по труда“ Кюстендил, ул.“Демокрация“ 44, етаж 7, стая 6 и Филиал „Изток“, ул.“Овощарска“ 1

 

 

Източник:Блиц

 

Пловдивски адвокат попиля британски депутат, който унизи българските берачи на ягоди

1475660878-2

Илюстрация: TrafficNews.bg

 

 

Изказването на британския депутат Оуен Патерсън, който изрази съмнение, че румънците и българите, които идват на Острова, за да берат ягоди, знаят как да използват мобилен телефон, предизвика лавина от негативни коментари в социалната мрежа и форумите. Консерваторът очевидно няма представа за ръста и разпространението на технологиите по нашите ширини и съответно заключението му отприщи вълна от недоволство.

И докато някои призовават всеки българин с мобилен телефон да изпрати смс на Патерсън, а други публикуват снимки на 2-годишните си деца с телефон в ръка, пловдивският адвокат Станислав Станев реши да изпрати официален протест до британския парламент и в частност до депутата, обидил нацията.
Ето и пълният  текст, който Станев е предоставил на TrafficNews.bg:

До Г-н Оуен Патерсън
Консервативна и юнионистка партия на Обединеното кралство

Уважаеми г-н Патерсън,
Медиите разпространиха Ваше изявление, в което, анализирайки българите (и румънците) посочвате, че тези хора се справят с брането на ягоди, въпреки че имат затруднения да боравят с мобилния си телефон. И за Вас (вероятно), и за мен, и за всички е ясно, че това представлява пренебрежително отношение към моя народ (а и към нашите съседи от Румъния).

Господин Патерсън, съзнавам, че е възможно да не Ви е известно, но моя народ е един от най-старите в Европа, които са успели да се съхранят като такива и до наши дни (проверете и ще установите, че България е държавата в Европа, която най-отдавна съществува под това име).

Моята Родина може да не е толкова богата, колкото Вашата, но и Великобритания не е имала нито злочестината да е първа линия срещу Османското нашествие в Европа (като живее половин хилядолетие под чуждо владичество, но успява да се съхрани), нито нещастието да бъде изоставена на Сталин и неговата идеология за почти половин столетие. Великобритания не е имала възможността да докаже дали е способна да оцелее след такива сериозни изпитания.

Въпреки трудностите моят народ се е съхранил и е дал своя принос в световната история. При това достоен. Ако се върнем от историята към причината, поради която Ви пиша, ще Ви кажа, че моята Родина влезе „с летящ старт“ във високите технологии и от много години се намира в челните места по достъп до интернет.

В България има изключително висок процент хора с Висше образование, а нивото на познаване на технолигите е такова, че дори и малкият процент необразовани свободно си служи не просто с мобилен телефон, но пълноценно използва Интернет и всичко, кото характеризира информационната епоха, в която живеем.

Убеден съм, че ако направите сравнение на този процент във Вашата и в моята Родина, не просто няма да сте пренебрежител, а, вероятно ще сте засрамен. Г-н Патерсън, изявлението Ви е обидно. Обидно към моя народ и към румънския. Обидно е към Вашия народ, защото в 21 век и от висока трибуна си позволявате да давате пренебрежителни квалификации, основани на национален признак. Съзнавам, че такова изявление може би има своите политически цели. Но аз, моят народ, а и нашите съседи от Румъния не приемаме начина, по който ни обиждате. При това, без всякакво основание.

С уважение, Станислав Станев

 

Тихия ужас за британските фермери след Brexit: Кой ще ни бере ягоди, ако ги няма работниците от ЕС?

1472650939-wcvw

 

 

Исмигюл Исметова хваща с кални пръсти натежала малина, откъсва я от стеблото и я пуска в щайгата на полето в Съфолк, изпълнявайки сръчно задача, която е прекалено деликатна за машина. Макар работата й да е ниско квалифицирана, тя е съществена част от прибирането на реколтата от дребни безкостилкови плодове. Това е само един проблем: британските фермери скоро може да нямат възможност да намерят работници като 25-годишната българка, тъй като британците решиха да напуснат ЕС, пише Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Британските производители на плодове и зеленчуци разчитат на сезонните работници от други страни на евросъюза, за да съберат реколтата, тъй като местните работници вече не искат тази зле платена, физически тежка работа, която не предлага кой знае каква сигурност. Гражданите на ЕС имат автоматично право да работят в която и да е страна членка на съюза, а ниско квалифицираните източноевропейски работници подкрепиха британската икономика, след като страните им се присъединиха към блока през 2004 година. Това предлагане на работна ръка е застрашено, защото притесненията, свързани с имиграцията, движеха кампанията за излизане на Великобритания от ЕС.

Британските фермери теоретично имат най-много за губене от брекзита в сравнение с останалите сектори във Великобритания, посочи Емили Лайдейт от Центъра за наблюдение на британската търговска политика в университета в Съсекс. „Една от причините за това е нуждата им от работна сила от ЕС“, допълни тя.

Други сектори също зависят от европейските работници и миналата година те са били над 1,9 милиона, или 6,1 % от британската работна сила по данни на британската статистическа служба. Производственият сектор е бил най-големият работодател на работници от блока (292 000), следвано от продажбите на едро и дребно (230 000), услугите в сектора на настаняването и храненето (213 000), здравеопазването и социалните дейности (176 000).

Малко са обаче секторите, които зависят толкова много от мигрантите, колкото производственият. Британското селско стопанство дава прехрана на около 67 000 сезонни работници всяка година, а над 80% от тях идват от страни от ЕС според министерството на вътрешните работи.

Британците искат работа от 9 до 17 часа, която не се върши под жаркото слънце, казва Робърт Рендъл, 38-годишен управляващ директор на Peake Fruit и директор на Boxford Farms, който ангажира 220 чуждестранни наемни работници и прави доставки на големите хранителни вериги като Sainsbury и Tesco.

Гастербайтерите обикновено трябва да живеят във фермата, за да могат да отиват на полето рано и да работят до късно, за да приберат бързо узрялата реколта, преди да се е повредила. Работещите на норма могат да се наведат 4000 пъти за един ден, събирайки реколтата от целина, или да берат 20 килограма ягоди на час според доклад от 2013 година на Комисията по миграционни въпроси към министерството на вътрешните работи.

Загубата на мигрантите ще има последици за целия сектор на т. нар. меки плодове, който печели около 1,2 милиарда британски лири (1,6 милиарда долара) от продажби на дребно.

„Реколтата зрее и трябва да бъде събрана навреме. Не можем да чакаме да стане понеделник сутрин, за да свършим тази работа, така че тази работна ръка ни трябва“, казва Рендъл. „Ако не разполагаме с нея, реколтата няма да бъде събрана и работните места с по-висока стойност – в обработването, продажбите, логистиката – няма да съществуват,“ допълва той.

Освен това фермерите разчитат на субсидии от ЕС, които са изложени на риск, тъй като Великобритания оформя нови отношения с 27-те страни членки на търговския блок. Макар правителството да обеща, че ще продължи субсидиите до 2020 година, притеснените фермери вече сами си уреждат нещата.

Рендъл, чиято прабаба поставя основите на семейната ферма, когато семейството се мести във Великобритания от Израел през 1938 година, реши да отложи тази година инвестиция от 500 000 британски лири (650 000 долара) в череши, която щеше да донесе около 1 милион британски лири (1,31 милиона долара) годишни приходи.

„Бизнесът не може да инвестира в несигурна среда“, отбелязва той. Вместо да чакат да видят какво ще се случи, фермерите ще защитят бизнеса си, като се пренасочат от свежи продукти към други култури, казва Ел. Алън Уинтърс, директор на Центъра за наблюдение на търговията. Това означава, че сладките летни ягоди и сметаната, на които по традиция се наслаждават тенис феновете на Уимбълдън, може скоро да се внасят от Холандия или Франция, а не да идват от британските ферми.

Несигурността ще отблъсне фермерите от тези трудоемки култури, отбелязва Уинтърс. „Няма да подходят сантиментално. Няма да се притесняват за британските ягоди на Уимбълдън,“ допълва той.  Подобен преход вече се случва, казва Лорънс Олинс, председател на Summer Fruits. По-големите производители местят капитала и специализираните си знания в чужбина. По-малките просто ще умрат.

Производителите трябва да планират две до три години предварително купуването на растенията и дърветата си, каза той.  „Познавам производители, които спряха да се разширяват, тъй като не могат да поръчат дърветата или растенията си, понеже не знаят дали ще имат работна ръка през 2018 и 2019 година, която да обере реколтата. Така че вече ще видим последиците,“ отбеляза той.

Това означава, че свежите плодове вероятно ще станат по-скъпи, а хората, които искат да си купят местно производство, ще бъдат доста затруднени – въпреки усилията потребителите да бъдат убедени, че купуването на местни продукти е добре както за здравето им, така и за икономиката.

Великобритания може да осигури работна ръка със специални визови правила за чуждестранни селскостопански работници, като правилата от миналото. Само че при толкова неизвестни след референдума за ЕС, не е ясно кога този въпрос ще бъде решен.

Цялата тази несигурност тревожи Исметова, която е от Търговище, Североизточна България, където за най-добрата работа, която може да получи, ще й се плащат 2,30 лв. на час (1,30 долара). Във Великобритания тя печели 7,20 британски лири на час (9,45 долара), или около 7 пъти повече, така че тя няма нищо против да приеме работа с плаващо работно време и без определени дни за почивка.  Освен това и няма много работа в България, допълва тя.

Макар работата да е сезонна и разходите за живот във Великобритания да са по-високи, отколкото у дома, Исметова е доволна да живее във фургон със съпруга си, който работи в опаковъчния цех, и да спестява пари. Тя мечтае да си купи къща във Великобритания. „Ако Великобритания спре хора като мен да идват тук да работят, това ще бъде лоша новина,“ казва тя.

 

Хампарцумян: Тези, които гласуваха против ЕС, да се научат да берат ягоди!

20150630.dxfygsovlj

 

 

Тези, които гласуваха за излизането на Великобритания от ЕС, да се научат да берат ягоди! Сериозно, ще трябва да се научат, защото няма да имат повече евтина работна ръка. Това коментира в студиото на Нова тв Левон Хампарцумян.

„Тепърва ще има и много политически развития, но икономически Великобритания ще стане по-слаба държава, отколкото е в момента. От 30 г. насам не е имало толкова ниско ниво на лирата – тя падна с 9% само за ден, така че сега е много добре да се пазари от британски сайтове“, коментира още банкерът.

„Дали шокът от решението за напускане е преодолян, дали ще има рецесия или не, ще можe да говорим чак след няколко месеца“, допълни той.

„Ако утре България каже, че ще напусне ЕС, ние ще станем на нивото на безпетролна бивша съветска република. И какво ще направят хората? – ще търсят изход навън, ще настъпят шокови промени и съответно реакцията не винаги е адекватна“, посочи Хампарцумян.

 

Търсят българки за бране на ягоди в Испания срещу 38 евро на ден

isp

 

 

 

350 ягодоберачки търси Агенцията по заетостта за работа в Испания. Ще се наемат само жени на възраст между 20 и 43 години. Работничките ще получават чисто, след удръжките, по 38,08 евро на ден, посочват от Бюрото по труда.

Разходите за транспорт до Испания се поемат от работодателя, но ще се удържат от първата заплата на работника. Връщането до България вече е за сметка на работодателя, но само ако работникът останел до края на кампанията – около средата на юни. Квартирата се плаща от работодателя, а храната е за сметка на работника, се казва в други условия, посочени от Агенцията по заетостта.

Работното време е 6,30 часа с един почивен ден в седмицата в зависимост от производителността и климатичните условия.
Последният срок за кандидатстване в бюрата по труда по местоживеене е до 18 февруари. Одобрените кандидатки ще бъдат поканени на интервю за последния подбор.

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Испания търси у нас берачи на ягоди

isp

 

 

 

Испанска фирма предлага работа на 150 българки, които да берат ягоди. За 6 часа и половина труд работодателят плаща по 38 евро. Така нашенките ще печелят между 1700 и 1900 лв. месечно или колкото средното възнаграждение на един ИТ специалист у нас.

Единственото изискване към кандидат-гурбетчийките е да са между 25 и 45 години и да имат опит със селскостопанска работа. Заминаването за Испания е за сметка на работниците, а ако жените решат да останат до края на сезона, връщането в България ще е за сметка на началника. Испанската фирма осигурява квартира и храна за служителите си, така че единствените разходи на ягодоберачите ще са за джобни.

През 2004 г. около 1000 нашенки са заминали да берат ягоди в Испания. „Голяма част от тях се връщат всяка пролет при същия работодател“, обясниха пред „Монитор“ от Агенцията по заетостта. Оттам отчитат, че кандидатите за подобен тип заетост са два пъти повече от свободните места.

Друга оферта за нискоквалифицирани работници идва от Португалия, но за по-ниско заплащане. Свободните места за берачи на малини, ягоди и къпини са 600 срещу възнаграждение от 505 евро. Допълнително гурбетчиите ще получават по 4 евро за храна, а за най-трудолюбивите се обещават и бонуси между 70 и 200 евро.

Към момента 3629 българи търсят препитание зад граница чрез европейския портал за работа EURES, в които са заявени над 1,2 млн. свободни позиции. Най-много обяви има от работодатели в Германия, където се търсят предимно хора в сферата на хотелиерството и ресторантьорството. Готвачите трябва да имат поне 5 г. опит и да владеят немски. За 40-часова седмица те ще получават между 1900 и 2500 евро. Сервитьорите пък ще печелят 1900 евро, които могат да увеличат с извънреден труд. Работодателите предоставят безплатна квартира на служителите. Отделно специална програма дава възможност на български ученици и студенти да трупат опит в сферата на хотелиерството и ресторантьорството в Германия. През миналата година над 400 нашенци са подали документи, а желаещите за 2015 г. са се увеличили до 700. Строителите също лесно могат да намерят препитание в Германия. В зависимост от уменията си – зидари, плочкаджии, арматуристи, ще получават около 11 евро на час. Същото възнаграждение получават и медицинските сестри в Германия, които са сред най-търсените кадри на Стария континент. За разлика от лекарите те имат по-широко поле за реализация, защото много от старческите домове търсят квалифицирани медсестри.

Според анкета на EURES почти половината от българските кандидат-гурбетчии търсят работа в Германия. Всеки пети пък се е ориентирал към работа на Острова. Един от десет е решил да търси реализация на трудовия пазар в скандинавските страни, а под 10% от търсещите се ориентират към Испания, Италия, Франция и Гърция.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц