Tag: членството

Холандия гласува против членството на Албания в ЕС, но “за“ членството на Македония

 

 

Холандският парламент гласува “против” влизането на Албания в ЕС, но “за” членството на Македония, съобщават холандски медии, цитирани от БГНЕС.

Парламентът на Холандия гласува против започването на преговори за присъединяване на Албания към ЕС. Според повечето холандски депутати, резултатите, постигнати в Албания не са достатъчни за тази крачка.

Депутатите поискаха от правителството да не гласува в полза на предложението на Европейската комисия за започване на преговори с Албания, казвайки, че страната не е извършила препоръките, дадени от Брюксел, като намаляването на корупцията и престъпленията като цяло.

„Албания не е изпълнила петте си приоритета, които бяха заложени в доклада по напредъка, там няма данни за законови реформи, борба против корупцията и престъпността. Основавайки се на това, ние не можем да започнем процес по преговори. Холандското правителство не трябва да гласува за започване на преговорите”, пише в изявление на холандския парламент.

 

АБВ: Подкрепяме членството на Македония в ЕС и НАТО, но не за българска сметка

 

 

Подкрепяме членството на Република Македония в ЕС и НАТО. Но нека направените под външен натиск компромиси да не бъдат за българска сметка.

Това се посочва в позиция на ПП АБВ по повод предложението за преименуване на Република Македония, съобщиха от пресцентъра на ПП АБВ.

В декларацията на партията се посочва още:

„Непосредствено след Софийската среща на ЕС за Западните Балкани се появиха и официални информации, и обстойни коментари на политици от София и Скопие за последното предложение в наименованието на западната ни съседка. Министърът на външните ни работи г-жа Захариева каза, че предложението е приемливо, защото около 70 български офицери участвали във въстаническите действия.
Предложението за новото наименование може да се тълкува като отказ от теорията за античните корени на македонската държава. В тази посока в Скопие бяха направени и други стъпки – преименувано беше летището „Александър Македонски”, спряна беше програмата за мащабни строежи и паметници.
Новото предложение утвърждава и търси международна легитимация на теорията за това, че македонската държавност е свързана с „двойния Илинден” – с въстанието от 1903 г. и Антифашисткото събрание от 1944 г., на което се взема решение за развитие на Македония като федеративна единица в рамките на Югославия.

Би било много добре, ако новото предложение е признание за общата ни история. Казано още по-ясно – щом се твърди, че Илинден 1903 г. е фундаментът на македонската държавност, то да се заяви, че създаването на тази държава е факт от българската история.
Ние твърдим, че става дума точно за обратното – за посегателство към българската история.
Заявка в този смисъл направи премиерът Зоран Заев в речта си на 1 август 2017 г. пред гроба на Гоце Делчев, в присъствието на вископоставената българска делегация: „Да го искористиме (използваме – приликата между някои думи е привидна и хлъзгава, б. а.) повода, празнуването на държавността, на държавата Република Македония, двойният Илинден …” и след това продължи изброявайки националностите участвали в събитията: – „македонци, албанци, турци, сърби, власи, роми, бошняци и други”. Впрочем, на основното събитие по честванията, председателят на македонския парламент Талат Джафери, когато говореше за участниците във въстанието, изброи същите етноси. Намираме за странно, че някои български политици се изненадаха, когато на 20 май 2018 г. премиерът З. Заев, обосновавайки новото предложение, буквално възпроизведе същия списък от етноси. И в трите официални изказвания БЪЛГАРИТЕ БЛЕСТЯТ С ОТСЪСТВИЕТО СИ.
Това са опорните точки на македонизма, изненада няма.
Немаловажен е въпросът, че в продължение на десетилетия българските учени и институции са отстоявали историческата истина за единния характер на Илинденско-Преображенското въстание.
Има и други аргументи, които могат да бъдат коментирани при една активна обществена дискусия.
Ние подкрепяме членството на Република Македония в ЕС и НАТО. Но нека направените под външен натиск компромиси да не бъдат за българска сметка.
Вярваме, че своевременното становище на Мултидисциплинарната комисия по договора за добросъседство с Република Македония ще бъде важно за изработване на официалната българска позиция“.

 

Полският президент сравни членството в ЕС с окупациите от Русия, Австрия и Прусия

Анджей Дуда

 

 

Президентът на Полша Анджей Дуда оприличи членството на страната в Европейския съюз на поредните окупации на полската държава от Русия, Австрия и Прусия, предава AFP, като се позовава на публикации в полската преса от сряда. Това съобщава Агенция „Фокус“.

Той заяви, че „днес, както и по време на 123-годишния период между 1795 и 1918 година, когато полската държава не съществува, в отдалечени столици те взимат решения за нас… а реално ние работим за сметка на други“.

В реч, произнесена в югоизточна Полша по случай 100-ата годишнина от обявяването на независимостта на страната в резултат от Първата световна война, Дуда заяви:

„Днес имаме суверенна и независима Полша където, вярвам… ще продължим да живеем все по-добре и по-добре. Говорете за това на децата си“.

На хората, които вярват, че ЕС е по-важен от Полша, Дуда каза „всички трябва да помнят 123-те години на подялби“, когато страната се е подчинявала на окупатори.

„Някои хора са казвали, че може и така да е по-добре, тъй като няма да има повече противоборства, въстания… най-после ще има мир, но скоро те са разбрали, че повече не вземат решенията сами за себе си“, припомни полският президент.

 

МОК възстанови членството на Руския олимпийски комитет

Президентът на ОКР Александър Жуков

 

 

Международният олимпийски комитет (МОК) възстанови членството на Олимпийския комитет на Русия (ОКР) в организацията. Това съобщи пред журналисти президентът на ОКБ Александър Жуков, предаде ТАСС.

„Днес ние получихме писмо от МОК за възстановяване на членството. То беше свързано с финалните проверки на допинг-тестовете от зимната Олимпиада в Южна Корея. МОК потвърждава, че всички останали резултати на руските спортисти са отрицателни. Това означава, че правата на ОКР са напълно възстановени“, подчерта Жуков.

Членството на ОКР бе преустановено от изпълкома на МОК на 5 декември 2017 г. заради нарушаване на антидопинговите правила по време на зимната Олимпиада през 2014 г. в Сочи. В резултат от това решение до участие в Южна Корея бяха допуснати само доказано „чисти“ спортисти от Русия, които се състезаваха под олимпийски флаг и името „Олимпийски атлети от Русия“. Те завоюваха 17 медала – два златни, шест сребърни и девет бронзови.

По време на игрите двама руски спортисти бяха уловени с допинг – кърлингистът Александър Крушелницки и бобслеистката Надежда Сергеева. На 25 февруари изпълкомът на МОК реши да продължи отстраняването на ОКР. Бе обявено, че членството ще бъде автоматически възстановено, ако останалите проби на руските спортисти са отрицателни, което се потвърждава с днешното писмо на МОК.

 

Соломон Паси: Пред членството ни в Шенген се поставят нови и изкуствени условия

 

 

Пред членството на България в Шенген се поставят нови и изкуствени условия. Има страни, които пречат на влизането ни в Шенген. ЕС не изпълнява ангажиментите си към България за Шенген. Това каза в сутрешния блок на БТВ бившият външен министър Соломон Паси.

„Ние имаме задължение да влезем в Шенген и Европейският съюз да ни приеме и то произтича от договора, който подписахме на 25 април 2005 г. Тогава срокът за влизане беше 2009 г. За съжаление, договореното не се изпълнява, поставят се нови условия, изкуствени условия пред членството на България в Шенген, каквито не могат да бъдат поставени според този договор, т.е. това, което се случва е, че ЕС не изпълнява свой ангажимент към България“, каза бившият външен министър в ефира на БТВ.

Паси посочи, че е позитивно настроен, но според него чисто тактически влизането ни в еврозоната ще улесни влизането в Шенген. Той добави, че вярва, че българското европредседателство ще бъде успешно и ще е допълнителен аргумент.

„Аз съм оптимист, че влизането в еврозоната ще спомогне за влизането в Шенген. Всичко това става на фона на европредседателството ни, което започна с летящ старт. Имам доверие в българската дипломация. В последните години тя се справя отлично. Мога да дам пример за дипломация. На всички е ясно, че премиерът на Холандия има аспирации към мястото на Доналд Туск. Нашата дипломация, а също и румънската съвсем спокойно може да му намекне, че ние ще блокираме това негово желание, ако той продължава да блокира участието ни в Шенген“, разкри Паси.

И повтори, че проблемът ни с Шенген е, че не се назовават конкретни обективни условия, които бихме могли да изпълним. Затова според него може да се прилага и тактика на преговорите. И давайки примера със стремежа на холандския премиер Марк Рюте да заеме поста председател на Европейския съвет, Паси подсказа: „Може например България и Румъния съвсем спокойно да му кажат: „Ние ще направим всичко, което е по силите ни, да блокираме твоята кандидатура, ако ти блокираш нашата кандидатура за Шенген“. Понякога в дипломацията се предприемат и такива стъпки.“ Запитан премиерът Борисов ли трябва да каже това на госта си днес, Паси отговори, че не. И даде пример, че това могат да направят неправителствените организации.

„Македония си е на македонците. С това трябва да свикнат всички. Трябва да продължим напред. Западните Балкани трябва да станат част от ЕС и НАТО, като това ще доведе до намаляване на напрежението в региона. Популизмът пречи на развитието на Европа. Технологиите ще извадят Европа от летаргията“, прогнозира бившият външен министър.

Популизмът пречи на развитието на Европа, смята Соломон Паси.

Той коментира и думите на журналиста и депутат от „БСП за България“ Тома Томов, че предстои нова студена война. „Студената война имаше кратък ауфтаг по времето на Горбачов и Елцин, след което се възвърна в своите обичайни размери“, каза той.

Според него обаче не Студената война е това, което най-много влияе на Европа, а липсата на посока.

 

Цецка Цачева: Аз съм „за“ Истанбулската конвенция, това е основен въпрос за членството ни в ЕС

 

 

Има необходимост за ратифицирането на Истанбулската конвенция. Всички държави-членки са я подписали, 17 са я ратифицирали, останалите са на път да го направят. Това е основен въпрос и на ЕК, и на договора ни за членство в ЕС.

Аз съм „за“ тази конвенция. Това заяви министърът на правосъдието Цецка Цачева в предаването „Още от деня“ по БНТ.

По думите й проблемът идва от недостатъчното вникване в текстовете на конвенцията. „Към нея има обяснителен доклад, в който ясно се казва, че определението за пол е само за нуждата на конвенцията. Трябва да го ратифицираме със съдържанието, което се влага. 99,9% конвенцията говори за защита на правата на жените“, увери тя.

На въпрос дали ще ни се наложи текстове от нея да бъдат вмъкнати в учебните планове на децата в училище, Цачева заяви: „Конвенцията не ни задължава в учебните програми да влиза дефиниция на понятието джендър. Смисълът, който се влага е, че сме равнопоставени. В някои от действащите закони, ще има промени. Но преди това да се случи ще се проведе широк дебат“, увери Цачева.

„Днешният ден на европредседателството ни беше работен. Заседавахме по групи. Преди всичко направихме преглед на приетото до момента, тъй като приемаме председателството от Естония“.

По отношение на създаването на Европейска прокуратура, правосъдният министър каза: „По време на българското председателство ще се направят първи стъпки за нейното създаване, но тя реално ще заработи през 2022 година.

Държавите-членки ще имат възможност да излъчат по един прокурор в нея. Тя ще се занимава по отношение на прозрачното разходване на еврофондовете“.

„Създаването на този орган няма да е за сметка на тези, които вече съществуват, стана ясно от думите на Цачева. „ОЛАФ ще има също своето място в разследването.

Важно е взаимодействието между различните служби и функциите им, които са различни“. „Трябва да изграждаме доверие между европейското правосъдие и разследващите служби. Много е важно да има бърз обмен на електронни документи. Досега това е ставало със заявка, проверка и по пощата.

Трябва да използваме техническите нововъведения“. „Има много голям интерес от страна на магистратите по отношение на електронното правосъдие. Тук е важно да има баланс между публичния интерес и защитата на личните данни“.

„За този политически сезон имаме няколко приоритета, заяви Цачева и ги изброи: „продължаване на реформата в съдебната система, пътната карта на съдебната система, друг приоритет е борбата с корупцията“.

 

Турция гледа на членството си в ЕС като на “стратегическа цел“

Снимка БГНЕС

 

 

Турция гледа на членството си в ЕС като на „стратегическа цел“, заяви Ибрахим Калън, говорител на президента Реджеп Тайип Ердоган.

„Турция гледа на членството в ЕС като на стратегическа цел. Само че през последните няколко години не беше постигнат много успех в това направление поради няколко причини. Ние искаме да преодолеем тези затруднения, да отворим нова страница и искаме да осигурим отварянето на нови глави по преговорите“, каза Калън пред France 24.

Турция иска от 1987 г. да стане член на ЕС, преговорите започнаха през 2005 г. Само че разговорите зациклиха през 2007 г. поради противопоставяне на администрацията на Кипър, както и поради опозицията на Германия и Франция. За да получи членство, Турция трябва успешно да затвори 35 глави, които включват реформи и приемане на европейските стандарти. Към май 2016 г. бяха отворени 16 глави и разговорите по една бяха приключили. Само че през декември 2016 г. страните членки на ЕС заявиха, че нови глави няма да бъдат отваряни, припомня в. „Хюриет дейли нюз“. Изявлението на Калън предшества днешното посещение в Париж на президента Ердоган.

 

Източник БГНЕС

 

На среща с холандския премиер Марк Рюте Мустафа Карадайъ се застъпи за членството на България в Шенген

 

 

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ се срещна и разговаря с холандския министър-председател Марк Рюте, лидер на либералната холандска Народна партия за свобода и демокрация (НПСД). Това съобщиха от пресцентъра на партията.

На срещата лидерите дискутираха важните за Европа и България теми, включително процеса за присъединяване на страната към Шенгенското пространство и отрицателните последици за България от участието на националистите във властта„.

Пред Рюте председателят на ДПС Мустафа Карадайъ заяви, че от 2011 г. готовността на България за пълноправно участие в Шенгенското пространство има положителна оценка както от Европейския парламент, така и от Европейската комисия. „България е напълно готова, сега остава само Съветът да направи постъпки към финализиране на процеса“, заяви Карадайъ.

„За съжаление България все още не показва убедителен и траен напредък по отношение на Механизма за сътрудничество и проверка“, отговори холандският премиер Марк Рюте.

В разговора с тревога беше повдигнат и въпросът за предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС и участието на националисти във властта, в разрез с основните европейски ценности.

Холандските либерали от НПСД и техният лидер Марк Рюте, който е начело на правителството на Холандия, са домакини на 38-ия конгрес на АЛДЕ, който се провежда от 1 до 3 декември в Амстердам.

 

Турция заговори за преосмисляне на членството в НАТО

 

 

Отношенията между НАТО и неговата членка Турция се влошиха рязконаскоро, след като Анкара реши да изтегли войниците си от военни учения в Норвегия.

Нямаме необходимост от организация, която показва по всякакъв начин враждебното си отношение към своя член. Въпросът за присъствието ни в тази организация трябва спешно да бъде разгледан в турския парламент“, коментира главният съветник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, Ялчън Топчу.

По-рано Ердоган обяви решението си да изтегли 40 турски военнослужещи от учения на НАТО в Норвегия, след като неговото име се появи в „списък с врагове“.

Предателски враждебен тон звучи по отношение на нашата страна и избрания президент, става въпрос за подлостта и позора, показани по време на ученията на НАТО, където снимката на Ататюрк и името на Ердоган бяха съчетани с враждебни намерения… Време е да преосмислим нашето членство в НАТО. Организация, която показва враждебното си отношение към члена си по всякакъв начин“, подчертал Топчу.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се извини два пъти за обидите, нанесени на Турция по време на ученията в Норвегия, а норвежкият министър на отбраната Франк Баке-Йенсен, изразявайки съжаление, отбеляза, че човекът, който е публикувал материала, бил на граждански договор към норвежката армия и не бил служител на НАТО, но Ердоган посочи, че това не е достатъчно.

 

 

Източник:news.bg

 

Русия обмисля замразяване на членството в евросъда по правата на човека

 

Москва обмисля възможността за замразяване участието си в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и съкращаване вноската си за организацията. Това пише руският вестник „Известия“, позовавайки се на източници в Държавната дума.

Според изданието окончателно решение ще бъде взето на 27 октомври, когато в долната камара на руския парламент ще се проведе първо четене на бюджета на държавата за 2018 г.

Единият от източниците отбелязва, че ако на Русия не бъде върнато правото да изразява позицията си при избор на съдии в ЕСПЧ, Москва ще блокира вноската си и ще замрази членството си.

Информацията за възможно прекратяване на членството официално е потвърдена и в Комисията по международни въпроси към Съвета на федерацията.

Ако тенденциозното отношение към Русия продължи, ще замразим вноската си и ще напуснем ЕСПЧ, предупреди заместник-председателят на комисията Владимир Джабаров.

Според него все още е твърде рано да се предприемат такива стъпки, но вероятността с всеки изминал ден се увеличава.

 

 

Източник:news.bg

 

“Евробарометър“: 55% от българите подкрепят членството в Европейския съюз

Делът на европейските граждани, които вярват, че страната им има полза от членството си в ЕС, е 64%, което представлява увеличение с четири процентни пункта спрямо 2016 г. Това става ясно от проучване на общественото мнение на Евробарометър за възгледите на гражданите относно Европейския съюз и Европейския парламент.

Проучването показва, че ясно мнозинство от европейските граждани (57%) вярва, че членството в ЕС е нещо добро за държавата им. Това равнище почти се връща до стойностите от 2007 г., преди финансовата и икономическа криза. Също така 47% от европейците смятат, че гласът им се зачита в ЕС, което е най-добрият резултат след изборите за Европейски парламент през 2009 г.

Проучването „Парламетър“ 2017 на Евробарометър е проведено сред 27 881 граждани в 28-те държави членки на ЕС. В България подкрепата за членството в ЕС е 55%, малко по-ниска от средното за ЕС, но също така с шест процентни пункта по-висока в сравнение с 2016 г. Фокусът на проучването на „Парламетър“ е върху обществените нагласи относно членството в ЕС и ползите от него, приоритетите, действията и мисията на Европейския парламент, както и дали гласът на гражданите се чува на европейско ниво.

Проучването потвърждава все по-благоприятното отношение на гражданите към ЕС, тенденция, наблюдавана в проучванията от 2016 г. насам. Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни заяви: „Резултатът от проучването е много положителен и окуражаващ. Данните показват, че доверието в нашите институции и нашата работа продължава да нараства и че излизаме от кризата от последните години. Естествено, в някои области възгледите варират от една държава членка до друга. Това би трябвало допълнително да ни мотивира да задълбочим усилията си за справяне със страховете на хората. Европейците все по-често виждат ЕС като ключова фигура, когато става въпрос за справяне с големи предизвикателства и за защитата им от общи заплахи като тероризма, безработицата, бедността и социалното изключване.

За нас като Парламент на гражданите това означава, че трябва да постигаме резултати и че ще работим още по-усилено, за да отговорим на надеждите и очакванията на хората. Също така приемам данните от проучването като мандат за Европейския парламент да продължи да играе ключова роля при формирането на бъдещето на ЕС. Най-подходящото място за дебат за това какъв трябва да бъде ЕС, какви задачи трябва да изпълнява или какви правомощия трябва да има, е тук, в Европейския парламент“. Доверието на гражданите в Парламента се увеличава 33% от европейските граждани имат положителна нагласа към Европейския парламент, което е с 8 пункта повече от резултатите през 2016 г. За България делът на одобрение е 49%, като увеличението е с 11 пункта, а това е вторият най-добър резултат в ЕС след Ирландия.

Европейският парламент има неутрален имидж сред 42% от европейците (два процентни пункта по-ниско спрямо предишното проучване), а негативният имидж е спаднал със 7 пункта до 21%. За България резултатите са съответно 30% (–4 процентни пункта) и 12% (–9 процентни пункта). Повече от половината анкетирани (55%) заявяват интереса си към Европейските избори през 2019 г., а 47% считат, че Парламентът трябва да играе по-голяма роля в бъдеще.

Предишното проучване, проведено през март 2017 г., вече показа, че гражданите все повече осъзнават, че ЕС действа от тяхно име в области, които считат за важни. В допълнение на нарастващото признание за действията на ЕС в тези приоритетни сфери, интересът към ЕС остава висок и постоянно нараства в последните години достигайки до 57% през септември. Европейските граждани очакват, че ЕС ще ги защитава от определени заплахи. Основните рискове, при които европейците желаят намесата на ЕС, са тероризъм (58%), безработица (43%), бедност и социално изключване (42%) и неконтролирана миграция (35%).

По-малко от една четвърт от хората посочват изменението на климата (23%), религиозния радикализъм (23%), организираната престъпност (22%), въоръжените конфликти (21%), политическия екстремизъм (20%), разпространението на инфекциозни заболявания (10%), кибератаките, социалния дъмпинг и заплахите за неприкосновеността на личните данни (9% всяка).

Основните приоритетни области, в които българите искат повече действия от страна на ЕС, отговарят на тези в Съюза: борбата с тероризма (61%), бедността и социалното изключване (40%) и неконтролирана миграция (38%). След тях идват проблемът с безработица (33%), религиозният радикализъм (26%), организираната престъпност (24%), въоръжените конфликти (23%), социалният дъмпинг (21%).

Най-малко намеса от ЕС българите желаят при защитата от кибератаки (11%), разпространението на инфекциозни заболявания (10%), заплахите за неприкосновеността на личните данни (8% всяка). Европейските граждани очакват Съюзът да осигури защита на основните им права (44%), правото на свободно придвижване, работа и образование в ЕС (36%), на труд (34%), на адекватни пенсии (34%) и на стабилна икономика (33%). В частност, те очакват ЕС да защитава човешките права (56%), свободата на словото (34%) и равноправието между мъже и жени (32%). Хората очакват ЕП да подкрепи действия срещу бедността и социалното изключване (41%), тероризма (също 41%) и безработицата сред младите хора (31%).

Кунева: Механизмът за правосъдие и вътрешен ред не бива да се използва срещу членството ни в Шенген

 

 

Механизмът за правосъдие и вътрешен ред не може да се използва като оръжие срещу страната, срещу членството на България в Шенген и в еврозоната, заяви в предаването „Неделя 150“ по БНР бившият вицепремиер Меглена Кунева.

Кунева, която е и първият български еврокомисар, отговори на въпроси, свързани с призива на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер България и Румъния да станат част от зоната за свободно движение.

„Винаги съм била неотклонно на позицията, че механизмът за правосъдие и вътрешен ред не може да се използва като оръжие срещу страната, срещу членството на България в Шенген и в еврозоната“, подчерта Кунева. Според нея всичко друго може да бъде такъв инструмент, включително и еврофондовете, но когато става въпрос за сигурност, механизмът е абсолютно неправилният инструмент.

Меглена Кунева обаче изрази съжаление, че страната ни е „загубила темпо“ и не е обсъдила достатъчно така наречените сценарии за развитието на Европа, за разлика от други 18 страни-членки на Европейския съюз, които са разработили собствени „бели книги“ по сценариите за бъдещето на Европа.

Антикорупционният дебат се появи, защото работата на настоящите закони и институциите, които ги прилагат, беше отчетена като недостатъчна – както от европейските ни партньори, така и от неправителствения сектор, каза още Кунева. И призова дебатът за антикорупционното законодателство да бъде воден с повече аргументи, с повече спокойствие и с обща национална цел.

Според Кунева при доброто управление законите се явяват като следствие на стратегия, а в страната ни вече е натрупан и анализиран опит от прилагането на нормативната база в областта на конфликта на интереси, проверяването на имуществото и имуществените декларации и отнемането на противозаконно придобитото имущество. Въз основа на този опит е разработена актуализирана преди три години стратегия.

Вече 5 или 6 години ние продължаваме да стоим със сега съществуващата неадекватна ситуация и да се опитваме да измислим закон, който задоволява всички, посочи тяИ допълни, че има необходимост и от промяна в Наказателния кодекс, където трябва да залегнат още по-стриктни текстове за корупцията, която вече е идентифицирана като престъпление.

“Да погледнем Наказателния кодекс, да погледнем други закони, обществените поръчки. Това е истинската борба с корупцията. Това създава среда, а сега този закон наистина няма среда, в която работи”, каза Кунева.

 

Полша иска компенсации за членството в ЕС: Не сме експлоатирали страни, за да приемаме мигранти

Двамата братя Качински преди трагедията, отнела живота на президента

 

Полша не е длъжна да приема мигранти от страни от Северна Африка и Близкия изток, защото не е експлоатирала тези държави и трябва да се грижи за своята сигурност. Това обяви лидерът на управляващата партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински, цитиран от ТАСС.

„Ние не сме експлоатирали страни, от които сега идват бежанци в Европа. Не сме използвали тяхната работна сила и не сме ги канили в Европа. Имаме пълното морално право да кажем „не“, заяви Качински на 5-ия конгрес на партията.

Той допълни, че въпросът опирал не само до тероризъм, а и до обикновена сигурност.

„Няма никакви причини, поради които радикално да снижаваме стандарта на качество на нашия живот“, каза още Качински. Той допълни, че миграцията влече след себе си и икономически сложности.

Лидерът на „Право и справедливост“ обяви още, че Полша има моралното право да иска компенсации за загубите по време на Втората световна война и за икономическите последици от влизането в Евросъюза.

„Трябва да напомним на критиците ни на Запад, че Полша е първата страна, дала отпор на нацисткия хитлеризъм“, посочи той.

Качински допълни и, че вече 12 години след влизането си в ЕС Полша е отворила своя пазар, а „отплатата за това е недостатъчна и е пристигнала със закъснение“.

Той спомена и за евтината полска работна ръка, която обслужва икономиките в ЕС.

 

 

Източник:Блиц

 

Шведското правителство каза “Не“ на членството в НАТО

 

 

Управляващата Социалдемократическа работническа партия на Швеция за пореден път потвърди своята политика на необвързаност с НАТО. Това стана ясно в рамките на партийния конгрес в Гьотеборг, предаде БГНЕС.

Любопитно е, че докато преди правителството казваше „Членството в НАТО е без значение“, нова точка в политиката за сигурност вече звучи като „Ние казваме не на НАТО“.

Според последните проучвания на общественото мнение, по-голямата част от населението на страната – 40% – все още се противопоставя на присъединяването към алианс. Същевременно привържениците на военната организация са близо 35%. Междувременно коалицията на опозиционните партии активно насърчава членството в съюза сред своите поддръжници.

Ивайло Калфин: Добрите отношения с Русия не трябва да бъдат противопоставяни на членството в НАТО

main_1475936844

 

 

„Отношенията между България и Русия са много важни. Русофилството е дълбоко вкоренено в нашата история и култура и то е една стабилна основа за изграждане на активни и ефективни отношения между двете държави, без това да значи, че трябва да забравим за националния си интерес“. Това подчерта кандидатът за президент, издигнат от Коалиция „КАЛФИН-ПРЕЗИДЕНТ“ Ивайло Калфин на среща с Национално движение „Русофили“ у нас. Той изрази позицията, че добрите отношения между България и Русия не трябва да бъдат противопоставяни на членството ни в НАТО.

„Убеден съм, че отношенията между двете държави днес трябва да бъдат изградени върху един добре осъзнат национален интерес. Трябва да ни е ясно и че отношенията между България и Русия не пречат на пълноправното ни партньорство в НАТО. Напротив. Добрите ни контакти със стратегически важни държави биха били предимство за България като член на НАТО. Виждаме, че всички влиятелни държави се стремят да имат добри отношения с Русия, а ние правим всичко възможно да занемарим традиционно добрите си отношения с тази държава. Резултатът е, че ние само губим от това. Потвърждение е и последната среща между президентите на Русия и Турция и споразуменията между тях“, категоричен беше още Ивайло Калфин. Той припомни за визитата си в Русия в качеството си на министър на труда и социалната политика през 2015 г. „Преди мен 4 години български министър не беше правил работно посещение в Русия. Това не е нормално. Двустранните отношения не се поддържат само от външните министри, а се основават на контакт на много нива и в много сфери. С Русия трябва да имаме пълноценни отношения, в които да можем да поставяме и по-сложни теми и да защитаваме своя интерес“, обясни кандидатът за президент.

В разговора между Калфин и членовете на Движение „Русофили“, бяха обсъдени въпроси, свързани със сигурността в Черно море и отношенията на България с държавите от Балканския регион. „Това, което ме притеснява, е, че ние вървим към изостряне на конфронтацията в Черно море. Всички действия в момента са насочени към това да се разпалват конфликти. Напрежението, което се трупа в региона, никак не е добро и то трябва да ни дава знак, че ние трябва да имаме точно обратната външна политика. Трябва да сме в активни отношения с всички съседни държави и държавите от региона, да търсим сътрудничество и диалог, а не конфронтация. Силата на отношенията е във връзките, културата, историята, туризма. А силните отношения много по-трудно се развалят при възникване на искри. Ние нямаме никаква полза от натрупване на напрежението. Никой няма полза от него и ние трябва активно да говорим за това. На фона на него малки инциденти биха имали сериозни последствия. Затова съм сериозно притеснен и от съвместната охрана на българското небе. Българските военни са тези, които трябва да си охраняват българското небе, за да не стават инциденти, които биха ни въвлекли в опасни ситуации“, каза още Калфин.

На въпрос, свързан с президентската визия на Ивайло Калфин, насочена към приобщаване на българите от Украйна и Молдова, той подчерта, че именно бесарабските българи са онзи интелектуален запас, от чието приобщаване държавата ни има нужда. „Ние имаме нужда от квалифицирани специалисти и „резервоарът“ за това не са бежанците – афганистанци и сирийци, а са българите от Украйна и Молдова. Към тях трябва да се предприемат насочени политики, чрез които да привлечем на-вече младежите – чрез стипендии трябва да дадем възможност на младите бесарабски българи да дойдат да учат у нас и после да им предоставим възможности да си намерят работа тук“, категоричен беше още той.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Генерал Радев: Да преразгледаме членството в ЕС и НАТО

0110_5tfv9

Снимка: интернет

 

 

Кандидат-президентът, излъчен от БСП – ген. Румен Радев, се обяви за преразглеждане на участието на България в ЕС и НАТО. Според него страната ни трябва да налага активни решения.

Бившият командир на военната авиация каза още, че армията трябва да пази границата.

„Армията трябва да заеме позиция на границата. Защо сега абсолютно законно и масово през границата минават нелегални мигранти“, заяви Радев.

Той коментира и шансовете си в президентските избори и декларира, че целта му е да стигне до балотажа.

„Фактът, че съм безпартиен, означава, че като президент ще се боря за обединението на всички граждани“, каза още кандидатът за „Дондуков“ 2.

Според него от останалите кандидати го отличава това, че има съвсем различна ценностна система, никога не е бил в статуквото като тях и няма никакви финансови, политически, корпоративни или каквито и да било зависимости.  /

 

 

Източник:Телевизия Евроком

Александър Вучич: Членството в ЕС няма да сплоти Балканите

1474104508-19

Снимка: REUTERS

 

 

Сръбският министър-председател Александър Вучич е призовал лидерите на Западните Балкани да започнат да работят заедно, тъй като перспективата за тяхната интеграция в Европейския съюз не е единствената връзка в региона, разкъсан от война, етнически конфликти и икономическа стагнация, пише вестник Politico.

По време на реч в петък във френския университет Sciences Po Вучич заяви, че страните в региона трябва да намерят начин да се обединят и да започнат сами да се грижат за собствените си интереси.
„Европейският съюз не е вече единственият сплотяващ фактор, който може да обедини Балканите“, подчерта сръбският премиер. „Държавите трябва да направят това сами. Да, ние сме на пътя си към Европа, но ние трябва да се погрижим за себе си. Ако разберем това, ние ще имаме светло бъдеще“, уточни политикът.

„Скрити конфликти все още има“, отбеляза Вучич, призовавайки другите лидерите да ги загърбят завинаги и да работят за подобряване живота на гражданите и за повишаване на техния стандарт на живот.
„Аз съм един от онези, които мислеха, както все още правят някои, че ние сме по-добри от другите“, подчерта бившият член на Сръбската радикална националистическа партия. „Сега знам, че трябва да работим заедно, да живеем заедно, да мислим различно и да променим нагласата си“, допълни Вучич.

 

Марин льо Пен обеща да проведе референдум за членството на Франция в ЕС, ако стане президент

main_1467205451

 

 

Лидерът на френската партия Националния фронт Марин льо Пен е обещала да проведе национален референдум по въпроса дали страната трябва да напусне или да остане в Европейския съюз, ако бъде избрана за президент следващата пролет, пише The Seattle Times.
В събота Льо Пен заяви, че „масовата имиграция“ и ислямизмът са „новият тоталитаризъм на XXI век“.
Проучванията показват, че Льо Пен може да получи необходимата подкрепа, за да участва във втория кръг на изборите.

 

Агенция Фокус

 

Брюксел и Анкара – идва ли разводът? Членството в ЕС вече не е стратегическата цел за Ердоган

main_1469339543

 

 

Турция въведе извънредно положение и прекрати действието на Европейската конвенция по правата на човека. Брюксел иска да спаси споразумението с Анкара за мигрантите, но действията на президента Реджеп Ердоган будят растяща тревога.
Австрийският министър на външните работи Себастиян Курц повика в МВнР турския посланик, за да получи разяснение във връзка със случващото се в Турция. Недоволството на Виена е предизвикано от провелите се в последните дни демонстрации в австрийската столица в подкрепа на турския президент, по време на които нещата стигнаха до нападение срещу кюрдски ресторант. Курц заяви пред журналистите, че разполага с доказателства, „свидетелстващи, че тези протести са предизвикани под диктовката на Турция“.
Освен това в интервю за германското списание „Дер Шпигел“ австрийският външен министър призова Европа да не показва слабост и да се стреми на „всяка цена“ към изпълнението на сделката с Анкара за мигрантите. Ако това споразумение се провали, тогава ще трябва да поемем защитата на външните граници в свои ръце, смята Себастиян Курц. Междувременно Белгия също привика турския посланик за обяснение, тъй като той обвини един от фламандските депутати в съпричастност към опита за военен преврат в Турция.

Преговорите за влизане в ЕС ще бъдат замразени?

Още на 18 юли върховният представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурността Федерика Могерини обясни, че връщането на смъртната присъда в Турция, което Ердоган планира, ще означава край на преговорите за влизане на Турция в Евросъюза. А еврокомисарят, отговарящ за политика на добросъседство и разширяване, Йоханес Хан даде ясно да се разбере, че чистките, последвали след неуспешния пуч в Турция, са били планирани. Списъците с хиляди имена на тези, които са били задържани, по всяка вероятност, са били подготвени предварително, тъй като нито едно правителство не е в състояние да реагира така бързо, заяви Хан. Против прибързаното приключване на преговорите с Турция за нейното членство в ЕС са евродепутатите консерватори. Те смятат тези преговори за единствената възможност да се окаже влияние на Анкара. В същото време представителите на левите и „Зелените“ в Европарламента са на точно обратното мнение. Те смятат, че диалогът с Анкара за еврочленство трябва да бъде прекратен.

Какво ще се случи със споразумението ЕС-Турция за мигрантите?

В съответствие със споразумението между ЕС и Турция до края на септември Анкара трябва да получи 2 милиарда евро, които според Еврокомисията трябва да отидат в помощ на сирийските бежанци, намиращи се на турска територия. По-рано бе одобрено отпускането на общо 3 милиарда евро и Брюксел не възнамерява да се откаже от това споразумение. От там подчертават, че нямат данни за това, че Турция не изпълнява поетите ангажименти. Но остава въпросът – как ще се изпълнява това споразумение в бъдеще?

Еврокомисарят по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Гюнтер Йотингер вече изключи отмяната на визовия режим за турски граждани до края на годината, което е една от предпоставките за изпълнението на споразумението за мигрантите.
В същото време турският президент вече заплаши със скъсване на споразумението, ако безвизовият режим не влезе в сила, както това беше планирано първоначално от 1 юли. Освен това, Европейският парламент – ако вземем предвид позицията на мнозинството депутати – едва ли ще одобри ангажиментите, които е поел ЕС в съответствие със съглашението. Холандският социалдемократ Кати Пири смята, че пречките за осъществяването на сделката се непреодолими. Някои консерватори се опитват да спасят споразумението, за да не допуснат сближаване между Русия и Турция.

Напрежение в отношенията със съседите

Докато мнозинството европейски столици до момента се ограничават само с изразяването на тревоги във връзка с действията на Анкара, България препоръча на своите граждани да не ходят в съседна Турция, отбелязва Дойче Веле. В Гърция също расте напрежението: 8 турски офицери, избягали след провалилия се метеж, все още се намират на гръцка територия от съображения за сигурност. Те очакват решение по молбата им за предоставяне на убежище. На 20 юли обстановката се нагнети от съобщенията, че в близост до гръцки остров има турски кораби. А разрешаването на териториалния спор между Турция и Кипър, което изглеждаше, че беше на път да стане факт, отново се отлага за неопределено време. Атина се страхува от завръщането на продължаващото с десетилетия напрежение в отношенията с Анкара, особено по въпроса за мигрантите.

Нови жертви на пуча

Бившият посланик на ЕС в Турция, експертът в Европейския център Карнеги Марк Пиерини смята, че причината за действията на Ердоган се крие в рязката смяна на приоритети. Ако по-рано турският президент смяташе европейските норми за критерий /от свободата на словото до политическия плурализъм/, то сега Евросъюзът в неговите очи е пречка по пътя му към създаването на президентска република. По тази причина членството в ЕС вече не е стратегическата цел за Ердоган, отбелязва Пиерини. Дипломатът смята, че турският лидер ще продължи да спазва споразумението с ЕС за мигрантите до тогава, докато то носи ползи и за двете страни.

Многобройните призиви за спазването на принципите на правовата държава по адрес на Анкара са безсмислени, според Пиерини. От една страна, защото държавният преврат за малко не успя и по тази причина предизвика вълна от масови чистки, а от друга – защото „неуспелият опит за метеж дава на президента прекрасната възможност да укрепи своята власт“.

Това също така би могло да означава нови избори и спечелването на мнозинство от две трети в парламента, което е необходимо на Ердоган за приемането на нова конституция, особено в частта за президентската форма на управление. „Демокрацията и стабилните връзки със Запада могат да станат първите жертви на пуча“, резюмира Пиерини. /БГНЕС

 

Велизар Енчев внесе декларация да се замразят преговорите на Турция с ЕС и членството ѝ в НАТО

main_1428400539

 

 

Независимият народен представител Велизар Енчев внесе в деловодството на Народното събрание декларация за прекратяване на преговорите за присъединяване на Турция към Европейския съюз и замразяване на членството й в НАТО, съобщи самият той.

Приемането на Декларация на 43-то Народно събрание за прекратяване на преговорите за присъединяване на Турция към Европейския съюз и замразяване на членството й в НАТО е логичен акт на българския парламент, в унисон с предупрежденията към Анкара от висши представители на Европейската комисия, НАТО и САЩ.

Тези три геополитически фактора не крият безпокойството си от потъпкването на националното и европейското законодателство и от тревожното състояние на човешките права в Република Турция след опита за военен преврат, митивира се Енчев.

Декларация на законодателния орган на Република България ще е навременен и добронамерен сигнал към нашата южна съседка, в която е на път да се узакони авторитарен режим, отричащ светските устои на държавата и налагащ верска диктатура.

Ето и текста на декларацията:

Опитът за военен преврат в Република Турция и последвалите репресивни действия на турското правителство срещу военни, държавни служители, магистрати, журналисти, университетски и училищни преподаватели е достатъчно основание 43-то Народно събрание да поиска от Европейската комисия прекратяване на преговорите за членството на Турция в Европейския съюз.

Светът стана свидетел на брутални кадри от публичния линч с арестувани войници, чиято единствена вина е, че са изпълнявали заповеди на своите командири. След като президентът Ердоган обяви въвеждане на извънредно положение и прекратяването на действието на Европейската конвенция за правата на човека, състоянието на човешките права в Република Турция е на критично ниско ниво, което принуждава парламентите на страните-членки на Европейския съюз да преразгледат своето отношение към еврочленството на тази страна.

Въвеждане на извънредно положение след опит за военен преврат само по себе си не е осъдително. Но когато подобно действие е съпроводено от суспендиране на закони, масови саморазправи и преследване на цели съсловия и етнически групи, това е диктатура, а не отстояване на демократични ценности.

Народното събрание на Република България е изключително обезпокоено от заканата на кмета на Истанбул да направи отделно „гробище за предатели“, където ще бъдат погребани участниците в неуспешния опит за преврат.

Още по-тревожно е желанието на държавния глава да ревизира турското законодателство и върне смъртното наказание – акт, който изцяло противоречи на европейското право, гарантиращо справедливо и хуманно правосъдие.

Опит за военен преврат в държава, претендираща да влезе в ЕС, не е основание за извършване на контрапреврат, погазващ европейските ценности и най-висшата от тях – правото на живот.

Страна, отричаща Европейската конвенция за правата на човека и воюваща с кюрдския народ, няма място не само в Европейския съюз, но и в НАТО. 43-то Народно събрание призовава Северноатлантическия пакт да замрази членството на Турция във военния съюз, докато изпълнителната власт в Анкара не даде гаранции за спазване на правовия ред и уважаване на човешките права.

Народното събрание оценява критично и намесата на Република Турция в сирийската гражданска война, която до голяма степен провокира европейската миграционна криза. Ние с тревога наблюдаваме и превръщането на Турция в ислямистка република – процес, изцяло противоречащ на цивилизационния избор на страните-членки на Европейския съюз.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

И в Австрия заговориха за референдум за членството в ЕС

1467462569-hor

 

 

Австрийският крайнодесен кандидат за президент Норбер Хофер от Партията на свободата заяви пред италианския в. „Кориере дела сера“, че при определени условия неговата страна може да проведе референдум за излизане от ЕС, предаде ДПА. Хофер каза, че референдум за излизане на Австрия от ЕС може да се организира, ако Турция бъде приета в блока или ако европейските договори бъдат променени така, че да дадат на Брюксел повече права над националните столици.

Ако Турция се присъедини към ЕС, ще има основателна причина да се попита австрийския народ за неговото желание да остане или да напусне подобна среда, каза Хофер.

Промяна на европейските договори към по-голямо намаляване на компетенциите на страните членки, също може автоматично да доведе до референдум, добави той.

Хофер направи това изказване, след като астрийският Конституционен съд касира втория тур на президентските избори, на който през май Хофер беше победен с малка преднина от кандидата на Зелените Александер ван дер Белен. Партията на Свободата сезира Конституционния съд и той се произнесе вчера.

 

 

Източник:Блиц

 

Милош Земан хвърли бомба: Иска референдум в Чехия за членството й в ЕС и НАТО

20140721.pmwhashcok

 

 

Чешкият президент Милош Земан иска да бъде организиран референдум в Чехия за членството й в ЕС и НАТО след британския вот за напускане на Европейския съюз, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Земан, който каза, че ще гласува за оставане на Чехия в двете организации, не разполага с правомощие да свиква референдуми. Той обаче е влиятелен лидер в една страна, където много от избирателите са скептични към ЕС, отбелязва Ройтерс. Чехия стана член на Европейския съюз през 2004 г.

„Не съм съгласен с онези, които се обявяват за напускане на ЕС“, каза Земан на среща с граждани от източния град Велке Межирици снощи. „Ще направя обаче всичко възможно те да могат да изразят волята си на референдум. Същото се отнася и за евентуалното излизане от НАТО“, добави чешкият президент левоцентрист.

 

Кунева обяви членството ни в Шенген за задължително

main_1464874301

 

 

Пълното ни членство в Шенген в тази ситуация е задължително, защото сме трайно ангажирани със сигурността на ЕС. Това заяви вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева в изказване по време на кръглата маса на тема: „Има ли бъдеще ЕС?”, с участието на посланика на Германия Детлеф Лингеман, анализатори от фондация „Фридрих Еберт”, експерти, дипломати и гости.

Всяка една политика, за която говорим, минава през състоянието на ЕС, посочи вицепремиерът. Знам колко колеги желаеха Великобритания да остане в ЕС и работиха упорито в тази посока – в България правехме същото, поясни тя. Това, което стана, не разрушава нашето единство. Можем да приемем тази теза и като позиция на страната, защото нито една политическа сила у нас не се е изказала за противното. Ние сме убеден привърженик на европейското единство – това не е само мнението на политиците, но и на голяма част от българския народ, подчерта Кунева. Това се вижда от нивата на подкрепа. Разбираме добре значението на ЕС, на духа и смисъла, които той символизира. Политиката ни спрямо останалите страни-членки престана да бъде външна, а предизвикателствата пред ЕС в последните години изискват единен отговор, заяви Кунева.

Никога не е било по-важно да бъдем единни, повтори тя. И допълни, че не бива да подчертаваме и залагаме на различията си. Пълното ни членство в Шенген в тази ситуация е задължително, защото сме трайно ангажирани със сигурността на ЕС. Важен въпрос е и присъединяването на Западните Балкани към ЕС и това е наша стратегическа задача, посочи Кунева. Бъдещето на Балканите е именно в ЕС и ние сме съгласни да работим в тази посока, продължи тя. Надяваме се, че диалогът между Турция и ЕС ще бъде ползотворен, е нейното мнение.

„Единството следва да е нашата отправна точка.При решаването на големите проблеми няма малки и големи страни. Пренебрежението води до нарастване на популизма. Предизвикателства са проблемите с бежанците, бедността, корупцията, контрабандата, списъкът може да бъде много дълъг. Дали ЕС загуби посоката? Ако следваме набелязаните цели в полза на благоденствието, отговорът е – не. Срещаме се и с конфликти и никой не е защитен от грешки, но обречено е нещо, в което никой не вярва. Затова по-голямата част от българите вярват в ЕС”, отбеляза Кунева.

Дали е обсадена крепост Европа? Зависи от начина, по който гледаме на нея. Трябва да поддържаме баланса на свобода и сигурност, препоръча вицепремиерът. ЕС е съюз, в който трябва да се чуват гласовете на всички, макар че някои гласове са приемани като лидерски. А въпросът дали сме център или периферия на ЕС зависи от нас самите, каза Кунева. България може и трябва да бъде лидер, призова тя.

 

 

Източник:епицентърбг

 

Ердоган “обърна палачинката“, членството в ЕС било стратегическа цел за Турция

epa05291921 A handout picture provided by Turkish President Press office shows Turkish President Recep Tayyip Erdogan speaking during an opening ceremony of a municipality building in Istanbul, Turkey, 06 May 2016. Turkish Prime Minister Ahmet Davutoglu announced on 05 May that he will not run again for president of the ruling party, the Islamist Justice and Development Party, or AKP, during the extraordinary congress the party to be held on 22 May.  EPA/TURKISH PRESIDENT PRESS OFFICE / HANDOUT  HANDOUT EDITORIAL USE ONLY/NO SALES

 

 

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че членството в Европейския съюз било стратегическа цел за Турция и че той се надява, че споразумението за либерализирането на визовия режим за турски граждани с Общността ще ускори процеса по присъединяване на Турция към ЕС, съобщава „Ройтерс”.

„Членството в ЕС, стратегическа цел за Турция, ще бъде източник на стабилност и вдъхновение за региона”, се посочва в писмено изявление, нарочно публикувано да съвпадне с днешния Ден на Европа.

„Надявам се, че постигнатото споразумение за визите ще разсее част от неудовлетвореността, причинена от повече от 50 години чакане пред портите на ЕС … и че то ускорява процеса на присъединяване на Турция”, посочва Ердоган.

Неговите коментари дойдоха, след като в края на миналата седмица той изсипа студена вода върху надеждите за напредък с Европа относно сделката за ограничаване на миграцията, настоявайки, че Анкара няма да промени законите си за борба с тероризма, за да изпълни изискванията на ЕС.

Брюксел поиска страните членки да разрешат безвизово пътуване за турците в замяна Анкара да спира мигрантите да се добират до Европа, но настоя, че Турция все още трябва да промени някои свои закони.

 

 

Източник:news.bg

 

 

Турция постави пет условия на Брюксел за бежанците! Хем ще изтъргува членството си в ЕС, хем ще получи милиарди за мигрантите!

20160307.nsexnfxddp

 

 

В кратко изказване преди отпътуването си за Брюксел в пет точки турският премиер Ахмет Давутоглу посочи основните искания на Турция, които ще бъдат отстоявани по време на срещата по-късно днес в Брюксел, съобщи в. „Дейли Сабах“: Те са:

1. Справедливо разпределение на финансовата тежест за издръжка на бежанците;
2. Организиране на трансфер и разпределяне на сирийските бежанци солидарно с Европа;

3.  Премахване на визите за ЕС за турски граждани;

4. Мерки, които да позволят напредък в процеса на присъединяване на Турция към ЕС;

5. Цялостна сделка за облекчаване на проблемите, причинени от кризата в Сирия От ЕС се очаква да отпусне 3 милиарда евро за Анкара, както и да определи квоти за разпределяне на бежанците;

„Не е справедливо и подходящо, Турция да се справя сама – заяви Давутоглу. – Турция очаква от ЕС сигнал и послание как толкова много бежанци ще се преразпределят в Европа и ще се облекчат Турция“.

В изказването си той е посочил какво според него иска Европа:

* Турция да приеме обратно икономическите „бежанци“ – мерки срещу трафика на хора и неговите организатори.

* създаване на центрове в Турция да преразглеждат статута на хората, търсещи убежище

* Турция да сключи споразумение за реадмисия с трети страни, предотвратяване на кризата при евентуално разпадане на Шенгенската зона на ЕС и активизиране на усилията за разбирателство и консенсус по отношение на бежанците

Началото на диалога между ЕС и Турция бе поставен с посещението на германския канцлер Ангела Меркел в Истанбул в средата на октомври по време, на което се проведоха срещи с президента Реджеп Ердоган и премиерът Давутоглу.

По-късно през ноември Анкара и ЕС се съгласиха с план за действие за бежанската криза на срещата на върха в Брюксел на 28 ноември. Основната цел на сделката за ЕС бе да се намали драстично притока на бежанци, пристигащи от Турция, като Анкара обеща да намали броя на бежанците и облекчи до известна степен опасенията на ЕС . В замяна тя очаква да получи 3 милиарда евро финансова помощ и няколко отстъпки в процеса на присъединяване към ЕС.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

И холандците искат референдум за членството в ЕС

holland

 

 

Повечето холандци искат провеждане на референдум за членството на страната в ЕС – подобен на организирания във Великобритания за 23 юни. Това показва социологическо проучване на основния експерт по общественото мнение в Холандия Маурис де Хонд, цитирано от DutchNews.nl.

Той е установил, че 53% от анкетираните подкрепят референдум в Холандия, докато 44% са против. Ако се проведе подобно всенародно допитване, 44% ще гласуват за оставане в ЕС, а 43% за излизане от ЕС.

Великобритания с исторически референдум за бъдещето си в ЕС на 23 юни

Проучването е проведено онлайн.

На 6 април холандците ще проведат референдум дали одобряват сключеното между Украйна и ЕС споразумение за свободна търговия, но резултатът не е задължаващ за кабинета. Допитването се разглежда като тест каква е обществената подкрепа за съюза.

 

 

Източник: news.bg

Бжежински: Членството на Украйна в НАТО даже може да се окаже вредно

bje

 

 

Збигнев Бжежински, бивш съветник на президента Джими Картър, счита, че членството на Украйна в НАТО не е необходимо и даже може да се окаже вредно.

„На Украйна безспорно трябва да се помага, да й се предостави оборудване. Трябва ли обаче да влезе в НАТО? Това като цяло не е необходимо. Може би даже е вредно. Има големи страни, силни страни, които не влизат в НАТО и не страдат от това” – е заявил Бжежински в интервю за полското издание Gazeta Prawna.

И продължава: „Що се отнася до членството в Евросъюза, то аз съм само „за”. Но това е дълъг път и Украйна трябва много да направи. Украйна като стане член на двата съюза би била сериозна плесница за Русия. Работата не е в това да се дразни Русия, а в това да не се нагнетява конфликт без необходимост” – добавя политикът.

Някога бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви, че за влизането на Украйна в Алианса трябва да се покрият редица критерии. При това в НАТО не приемат страни, които имат териториални спорове, а Украйна претендира за Крим. Експерти предполагат, че Украйна няма да може да кандидатства за НАТО през следващите 20 г.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

ЕК за казуса “Гърция“: Членството в еврозоната не подлежи на отмяна

ek

 

 

 

 

Членството в еврозоната не подлежи на отмяна, съгласно законодателството на ЕС. Това заяви говорител на Европейската комисия по повод евентуалното излизане на Гърция от зоната на единна валута след изборите в страната, които ще се проведат по-късно този месец.

Вчера германското сп. „Шпигел“, позовавайки се на източници в правителството, съобщи, че канцлерът Ангела Меркел и финансовият министър Волфганг Шойбле смятат за приемлив отказа на Гърция от членство в зоната на единна европейска валута. Изданието твърди, че според германските власти изходът на Гърция от еврозоната ще е неизбежен, ако на предсрочните парламентарни избори победи опозиционната партия Сириза.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

 

Анализатор от САЩ: Членството на Украйна в НАТО не е изгодно за Вашингтон

nato

 

 

 

 

Киев е в правото си да кандидатства за НАТО, но САЩ трябва да отговорят с отказ, пише във „Форбс“ американският политически анализатор Дъг Бендоу. Според него влизането на Украйна в НАТО е контрапродуктивно и ще доведе единствено до ожесточен конфликт с Русия.

Западът очевидно не е готов да поеме такъв риск заради Украйна, пише анализаторът. До момента западните политици не предоставяха на Украйна съществена подкрепа: финансовата и военна помощ се оказа твърде умерена. „Украинците не трябва да изпадат в илюзии за западната конница, която ще лети на бели коне, за да победи казашките орди“, добавя Бендоу.

Той смята, че разширяването на НАТО никога не е било изгодна за Вашингтон, защото този процес е свързан с нарастване на разходите и увеличаване на рисковете в сферата на сигурността. В този смисъл Грузия и Украйна са неизгодни за САЩ съюзници: те няма да могат да защитят САЩ, а плюс това имат напрегнати отношения с ядрена Русия.

Анализаторът предлага мирен план за регулиране на украинската криза. Според него властта в Украйна трябва да бъде децентрализирана, а в замяна Източна Украйна да признае властта в Киев. Украйна трябва да се съгласи със загубата на Крим, където Бендоу предлага да се проведе още един референдум за отделяне с участието на международни наблюдатели. Освен това санкциите срещу Русия трябва да бъдат отменени, а Киев следва да се откаже от военните връзки с НАТО и САЩ, добавя наблюдателят.

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц