Tag: членки

В София пристигат лидерите на 28-те страни членки на ЕС и на Западните Балкани

 

 

В България пристигат лидерите на 28-те страни членки на ЕС и правителствените и държавни глави на страните от Западните Балкани. Поводът е срещата на върха на 17 май, която ще дискутира интеграцията на Западните Балкани.

Съпътстващата програма на събитието започва от днес.

Председателите на Европейския съвет, Европейската комисия и Европейският парламент – Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер и Антонио Таяни ще участват в срещата на Европейската народна партия, която ще се проведе в резиденция Бояна. Форумът ще бъде председателстван от президента на ЕНП Жозеф Дол.

Основна тема на разговорите ще бъде предстоящата среща на върха между лидерите на Европейския съюз и Западните Балкани утре. Очаква се след края на разговорите Жозеф Дол и премиерът Бойко Борисов да направят изявления.

Освен в срещата ЕС-Западни Балкани премиерът Борисов ще е домакин на редица съпътстващи събития, съобщава пресцентърът на кабинета.

В 08:30 ч. Бойко Борисов започна срещне с президента на Европейската конфедерация на профсъюзите Лука Визентини. Двамата ще разговарят в сградата на Министерския съвет. В срещата ще вземат участие също министърът на труда и социалната политика Бисер Петков и председателите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ Пламен Димитров и Димитър Манолов.

В 13:00 ч. министър-председателят Бойко Борисов ще открие конференцията „Диалог със Западните Балкани: създаване на регион на растеж, сигурност и свързаност по пътя към Европа“. На нея политици, общественици, представители на неправителствени организации от различни държави ще дискутират европейската перспектива пред страните от региона и стъпките за постигане на свързаност.

От 16:00 ч. премиерът Бойко Борисов ще посрещне в резиденция „Бояна“ лидерите от Европейската народна партия, които ще участват в Срещата на върха на ЕНП. По време на форума десните лидери ще се фокусират върху подготовката за срещата на върха между ЕС и Западните Балкани на 17 май.

В 18:30 ч. министър-председателят Бойко Борисов ще разговаря с председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Двамата ще обсъдят подготовката и провеждането на срещата ЕС-Западни Балкани на 17 май, на която Борисов и Туск са съвместни домакини.

От 19:00 ч. в „София Тех парк“ премиерът Бойко Борисов ще посрещне официално колегите си от Европейския съвет. Борисов е домакин на работна вечеря на лидерите на ЕС.

 

Германия притиска пет страни членки на ЕС да признаят Косово

 

 

Германия притиска петте страни членки на ЕС, които не са признали Косово за независима държава да го направят възможно най-скоро.

Това заяви бившият президент на Румъния Траян Бъсеску пред румънската медия B1, цитиран от RTKLive.

Румъния не може да признае независимостта на Косово, въпреки че Германия обеща пред косовските лидери. Това би било ужасен удар за Молдова, тъй като ситуацията с Приднестровието е подобна като тази с Косово„, каза Бъсеску.

Гърция, Кипър, Словакия, Испания и Румъния не признават Косово за независима държава.

 

Меркел заплашва страните членки, ако не приемат мигранти

 

 

Страните, които не участват в схемата за квоти за приемане на мигранти, търсещи убежище в Европейския съюз, могат да бъдат лишени от помощ в други области, заяви германският канцлер Ангела Меркел пред Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung.

Ако няма солидарност за миграцията, няма да я има и в други области„, коментира германският канцлер и отбеляза, че това би било в щета за европейската кохезия.

Меркел заяви, че даването на убежище на мигранти в страните от Европейския съюз ще стане по-опростено, когато европейската политика за миграцията стане по-стабилна. По думите й най-вероятно ще бъде много полезно да се разработи такъв механизъм, ако всички други елементи в политиката за бежанци и мигранти са по-стабилни.

Припомняме, че съдът на Европейския съюз отхвърли жалбите на Словакия и Унгария относно миграционната политика на Общността. Съдът потвърди правото на Брюксел да изисква от държавите членки да приемат кандидати за убежище.

Съдът на ЕС установи, че Съюзът има право да нарежда на националните правителства да приемат бежанци на квотен принцип. Става въпрос главно за сирийските бежанци, преселени от Италия и Гърция.

Механизмът беше одобрен с мнозинство от страните членки, въпреки явната съпротива на някои държави от Източна Европа. Тогава беше предвидено презаселването на 120 000 бежанци, но до момента презаселените са около 25 000.

Германският канцлер също така защити работата с милиции в Либия, за да се блокира напускането на мигриращи лодки, организирани от контрабандисти. „Правилно е да разбием тези икономически структури и да попречим на хиляди хора да се удавят в в Средиземноморието„, обясни Меркел. Въпреки условната си подкрепа, тя добави, че би било погрешно да се работи дълго време с милиция, която не подкрепя правителство на единството в Триполи

 

 

Източник:news.bg

 

 

Страни членки на ЕС връщат мигранти в Гърция

 

 

Страните членки на ЕС започнаха процеса по връщане на мигранти, които са пристигнали в Европа през Гърция през последните пет месеца, съобщава АП.

В балканската страна ще бъдат разгледани подадените от мигранти молби за убежище.

Правилата на ЕС задължават мигрантите да подадат молби за убежище в първата държава от съюза, в която са влезли. Но правилата бяха преустановени, след като стотици хиляди мигранти, много сирийски бежанци,влязоха на територията на Гърция през 2015 г.

Европейската комисия обяви, че редица страни членки на ЕС са отправили молба до Гърция за връщане на имигрантите, но Атина трябва да даде уверения, че ще бъдат настанени в адекватни приемни центрове.

Говорител на комисията заяви днес, че правилата за бежанците отново савъведени от декември, „но не напълно възобновени, а постепенно“.

Гръцките власти съобщиха, че са получили молби за връщане на повече от 400 мигранти.

 

Министрите на отбраната на страните членки обсъдиха глобалната стратегия за сигурността на ЕС

 

 

Изпълнението на приоритетите в областта на сигурността и отбраната и сътрудничеството ЕС – НАТО обсъдиха днес, 18 май, в Брюксел министрите на отбраната на страните – членки на Европейския съюз на заседание на Съвета „Външни работи/Отбрана“. В заседанието участва заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов, съобщиха от пресцентъра на Министерство на отбраната.

Във фокуса на дискусиите бяха приоритетите за развитие на способностите на ЕС, включително създаването на годишен координиран преглед на отбраната и засилването на ролята на бойните групи на ЕС. Министрите одобриха работата по изработването на Европейски план за действие в областта на отбраната.

Съветът прие заключения по прилагането на Глобалната стратегия в областта на сигурността и отбраната, като потвърди ангажимента на ЕС за укрепване на този сектор.

В разговора за засилване на капацитета на партньорите на ЕС в областта на сигурността и отбраната министър Каракачанов постави акцент върху сигурността на Западните Балкани и Черно море, които за България имат приоритетно значение.

„България твърдо застава зад разширяването на обхвата на общото финансиране на бойните групи на ЕС, който да включва и разходите, свързани с тяхното разполагане, с цел по-справедливо разпределение на товара между всички страни-членки“. Това посочи министър Каракачанов в дискусията за засилване на ролята и използването на бойните групи на ЕС.

Министър Каракачанов изрази надежда, че ще бъдат разработени ефективни механизми за функционирането на Европейския фонд за отбрана и за набирането на средства за неговото финансиране не само с вноски на страните-членки, но и чрез използване на други съществуващи инструменти на ЕС.

По темата ЕС – НАТО министър Каракачанов подчерта, че за България национален приоритет е засилването на сътрудничеството с НАТО в изграждането на капацитет на партньорите от Западните Балкани и Черноморския регион, както и изпълнението на установените практически ангажименти на сътрудничество в операции. Същевременно той изрази убеждение, че сътрудничеството на политическо и оперативно ниво, предприетите действия в областта на хибридните и кибер заплахите, провеждането на паралелни и координирани учения и приложението на останалите мерки в изпълнение на Съвместната декларация от Варшава ще имат реален принос за европейската и евро-атлантическата сигурност.

Засилването на капацитета на страните от Западните Балкани в областта на сигурността и отбраната беше подкрепено от редица държави. В дискусията беше изтъкнато, че това е насока, в която НАТО и ЕС могат да си сътрудничат успешно и в бъдеще.

След заседанието на Съвета на ЕС министрите на отбраната и министрите на вътрешните работи на страните-членки на ЕС проведоха работен обяд, на който обсъдиха въпроси, свързани с борбата с тероризма и общите предизвикателства и заплахи за сигурността.

В рамките на посещението си в Брюксел, министър Каракачанов ще проведе среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

 

Страните членки на ЕС не са задължени да гарантират хуманитарни визи

 

Европейският съд постанови, че страните членки на ЕС не са задължени да гарантират хуманитарни визи за хора, които искат да влязат на територията им и да подадат документи за убежище, съобщава АП.

Решението идва, след като през октомври белгийски съд нареди правителството да даде хуманитарни визи на семейство от Сирия. Белгийският имиграционен министър заяви след решението на местния съд, че „широко отваря вратите“ за бежанци.

Европейският съдт реши по случай със сирийско семейство от град Алепо, което подаде документи за получаване на визи за престой в Белгия през октомври 2016 г. Обаче белгийските власти отказаха да издадат виза, което доведе до съдебна битка.

Европейският съд взе решение, че разрешаването на хора да избират къде да потърсят международна подкрепа би подкопало установената от ЕС система, според която страна членка сама трябва да взема решение за молбите за убежище.

Страните членки не са задължени, според законодателство на ЕС, да гарантират хуманитарни визи за хора, които желаят да влязат на територията им с цел подаване на документи за убежище, но те остават свободни да го направят на базата на националното си законодателство“, поясни съдът.

Съдът в Люксембург подчерта, че страните членки остават свободни да предоставят визи според националното законодателство.

Според Ройтерс така съдът блокира възможен път за бежанци да потърсят убежище в ЕС.

Решението на съда е в противоречие със съвет на генералния адвокат, който заяви миналият месец, че такива визи трябва да бъдат издавани според законодателството на съюза.

 

 

Източник:news.bg

 

Euroactiv: Половината членки на ЕС може да подложат споразумението СЕТА на референдум

 

 

 

Половината държави от Евросъюза може да проведат референдуми за Всеобхватното икономическо и търговско споразумението на ЕС и Канада СЕТА, въпреки че Европарламентът вече го одобри, съобщава брюкселският електронен портал Euroactiv.
„14 държави членки все още могат да подложат споразумението на референдум, и националните парламенти (на страните членки) са длъжни да го ратифицират, включително и регионалният парламент на Валония”, посочва Euroactiv.
Порталът изброява държавите, където законът позволява референдум за СЕТА.
Това са Австрия, България, Хърватия, Дания, Франция, Гърция, Ирландия, Литва, Холандия, Полша, Румъния, Словакия и Великобритания.
Няма регламентирани срокове за ратифициране на СЕТА от 27-те членки на ЕС. Малта вече го направи.
На 15 февруари Европарламентът одобри СЕТА с 408 гласа „за”, 254 „против” и 33 въздържали се.

 

Доклад от Брюксел: Страните членки на ЕС ще отмъстят на Великобритания и ще изгонят милиони британски мигранти

 

 

Държавите членки на Европейския съюз може да приведат в действие план за отмъщение на Великобритания заради „Брекзит“, ако условията на Острова станат неизгодни за тях. Той включва прогонването на милиони британски мигранти от съответните страни, сочи доклад от Брюксел, цитиран от „Дейли Мейл“и „Новини Лондон“.

Изтеклият документ е изготвен от специализирана комисия към Европейския парламент. В него експерти изказват предположенията си, че държавите членки могат да предприемат строги или дори крайни мерки по отношение на британските имигранти, ако това се наложи.

Докладът се разпространява като предупреждение относно това как ще протекат преговорите между двете страни, когато бъде активиран Член 50, и дали ще бъдат уважени правата на мигрантите от ЕС, които живеят на Острова. Държавите членки готвят реципрочни мерки, което означава, че ако Великобритания започне да връща легални мигранти в страните им, ще има ответна реакция и от другата страна.

 

Марин льо Пен стресна всички с призива си към страните членки: Напуснете ЕС!

Страните членки трябва да напуснат еврозоната и да се върнат към „обща валутна“ структура. Това призова френският лидер на „Националния фронт“ Марин льо Пен на пресконференция, цитирана от Ройтерс.

Льо Пен, която се надява да спечели президентските избори във Франция по-късно тази година, поясни, че френският държавен дълг ще бъде деноминиран в нова национална валута, ако спечели изборите.

Тя отдавна призовава Франция да напусне еврозоната, но не предлагаше подробности как това може да се осъществи.

„ЕКЮ-то съществува наред с национална валута. Няма да има никакви последствия за френското ежедневие при паралелно съществуване на национална валута с обща валута“, смята евроскептикът.

Разчетната парична единица ЕКЮ (European Currency Unit – Европейска валутна единица) беше въведена в рамките на европейската валутна система през 1979 г. и заменена от еврото през 1999 г.

ЕКЮ-то де факто никога не е било законно платежно средство. Използва се само като платежен инструмент на централните банки и като изчислителна единица в бюджета на Общността. То представлява така наречената валута-кошница, която се изчислява спрямо стойността на валутите на страните, участвали в Европейската валутна система.

 

ЕК: Страните членки могат да използват армията за охрана на границите

20151022.qqrnfochnu

 

 

Страните в ЕС са в правото си да задействат военни за охрана на границите, това не предполага използването на насилие, зави пред журналистите Мина Андреева говорителка на Еврокомисията. Словенският премиер Миро Церар бе заявил по-рано, че правителството му ще предложи да се приеме закон за привличането на армията при охрана на границите.

„Страните членки са в правото си да решават какви мерки да използват по границите. Както разбираме, евентуалното задействане на армията може да помогне при доставката на помощи за бежанците и за предотвратяване на насилие“, каза Андреева.

„В законодателството на ЕК съществува възможност да се задействат армията и полицията, но това не означава, че те ще бъдат използвани за прилагане на насилие“, заяви намиращият се в Словения еврокомисар Димитрис Аврамопулос, на когото се позова Мина Андреева.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц