Tag: чест

Десислава Радева за загиналите пилоти от авиобаза Крумово: Чест и дълг, думи пълни със смисъл за воините на България! Но докога?!

 

 

Съпругата на президента Румен Радев Десислава публикува прочувствен текст за загиналите пилоти от авиобаза Крумово в социалната мрежа.

Първата дама оцени високо работата на 24-та Авиационна база, припомняйки че военнослужещи от Крумово са участвали в множество спасителни акции при пожари, наводнения и обилни снеговалежи.

Г-жа Радева заяви още, че думи като чест и достойнство важат с пълна сила за членовете на българската армия. Но добави и риторичния въпрос: „Докога?!“.

 

Ето го и пълния текст на съпругата на държавния глава:

Ми-17. Едно филмче, което направихме заедно с Maria Handjieva, Ognyan Stefanov и Vladimir Vladimirov, когато гореше Рила. Не пилотираха капитаните Пантелеев и Неделчев. Което не ги прави по-малко способни. Напротив!

24 -та Авиационна база-Крумово има можещи и отдадени на професията си военнослужещи, които гасят пожари, спасяват при наводнения и обилни снеговалежи.

Чест прави на НС, че отдадоха минута мълчание в памет на двамата загинали. Това можеха да бъдат други двама, които припознават за свой дълг да поддържат способностите, за да изпълняват клетвата пред Родината.

Чест, достойнство, дълг – думи, пълни със смисъл за воините на България! За щастие. Но докога?!

Погребението ще е в петък. В Пловдив.
Момчета, почивайте в мир! Вие изпълнихте дълга си! Амин!

 

В края на поста си първата дама прикачва и въпросния филм, заснет при гасенето на пожара в Рила:

Линк: https://youtu.be/Q2wNZc_tXbM

Цветанов: Чест прави на министър-председателя, че дойде в парламента

 

 

Чест прави на министър-председателя, че днес е тук при нас, за да може действително да даде информация по парламентарните въпроси. Това, което се прави днес, трябва да бъде оценено и да бъдем действително обективни.

Това заяви от парламентарната трибуна председателят на ПГ на ГЕРБ

Не е чест, а негово задължение, репликира Антон Кутев по този повод,

преди да започне да задава въпроса си към премиера за резултата от разговора за газ с Владимир Путин.

„Искам да благорадим на българското правителство за успешното председателство, което организирахме“, посочи политикът.

По думите му дори и днес премиерът Бойко Борисов коментира темата за кохезионната политика и миграцията.

„Нито за миг този дебат не е отсъствал от срещите“, допълни Цветанов като благодари за парламентарното измерение на българското председателство.

Според него това, че Западните Балкани са поставени като основен акцент е заслуга на министър-председателя.

„Винаги трябва да говорим, че част от националната сигурност минава през европейската перспектива на Западните Балкани“, посочи председателят на ПГ на ГЕРБ.

По думите му няма друг държавник, който да е така приет от балканските лидери и да направи България посредническа страна.

„Най-важното, за да има просперитет и за България, и за региона, това е свързаността, която трябва да има“, допълни Цветанов.

Според него Борисов не трябва да се укорява, а да бъде подкрепян с действията на българското правителство.

Той се обърна към левицата с молба да участват активно в дебатите.

„Г-жо Нинова, ние водим дебата практически не тук, а в Европа и отстояваме националните интереси на България“, заяви Цветанов, като допълни, че БСП са изолирани от този дебат.

„Ние не разглеждаме председателството на ГЕРБ или на БСП, а като обединение на всички отговорни политици, които ни представляват на европейската сцена, за да работим заедно“, отчете политикът.

Цветанов подкрепи премиера за усилията и резултатите, като припомни отчета на министър Лиляна Павлова.

„Аз съм убеден, че в оставащите няколко дни до изтичане на нашето председателство ще отчетем високи резултати. Най-важното е, че ние получихме одобрението на европейските лидери. Нека да бъдем обективни“, заяви Цветанов.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Доц. Йордан Величков: Чест прави на правителството, че не се поддаде на антируската провокация!

 

 

Доц. д-р Йордан Величков е юрист и дипломат.

Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада.

Депутат в 40-ото НС.

Преподавател по международни отношения.

Преди 148 г. пруският (все още) канцлер и обединител на германския народ Ото фон Бисмарк, обвинен, че не спазва нормите на международното право, гневно отговаря: „Такова право няма, няма ! Няма!“ И доказа, че правото принадлежи на силния. А и на този, който не го зачита.

Според авторитетни международни наблюдатели и юристи скандалът „Скрипал“ трябва да се разглежда от две страни -юридическа и политическа. На срещата в Брюксел, състояла се на 23 март 28-те лидери на страните членки на ЕС се съгласиха, че е много вероятно Русия да е отговорна за нападението с невропаралитично вещество срещу двойния агент Скрипал и дъщеря му. Несъмнено, тази позиция само потвърждава твърденията на представители на правителството на Великобритания за възможна руска намеса в казуса „Скрипал“. Според Лондон има „предположения“, „подозрения“ и „предполагаема руска намеса“, което е достатъчно основание опитът за покушение срещу двойния агент да бъде вменено във вина на руската държава.

Очевидно, международната общност става свидетел на безпрецедентен международно правен абсурд. Отправя се крайно сериозно обвинение срещу една страна, което е изградено изцяло върху хипотетични, т.е. предполагаеми, а не обективни и аргументирани доказателства. Такова обвинение, отправено между другото твърде прибързано, е в пълно противоречие и в нарушение на основни принципи и вековни постулати на националните законодателства и международното право. „Всеки е невинен до доказване на противното“ и „Съмнението в извършване на дадено престъпление е в полза на заподозрения“ са основополагащи правни норми, приети и утвърдени още в римското право.

Парадоксално е, че и Лондон, и Брюксел поддържат едно тежко обвинение, изградено не върху сериозни и аргументирани доказателства, а на базата на голословни предположения и подозрения. Освен това липсва обективен и обстоен анализ на причините на самия акт на покушението. Кой има интерес от неговото извършване? Само Русия ли? И то в момент на нестихваща остра антируска пропаганда и политическа кампания и пред предстоящи президентски избори с безспорен фаворит.

Наред с това предстои и провеждането на изключително авторитетно спортно събитие – световното първенство по футбол в Русия. Според реалностите в Руската федерация и на международната сцена руското правителство има най-малко изгода от извършването на подобна престъпна провокация. Но освен отправените обвинения срещу Русия има ли и други заподозрени субекти, които са заинтересовани от въпросния престъпно-скандален случай. Лондон по този въпрос мълчи.

Освен като юридически казус, покушението може да бъде разгледано и като политически акт. Крайно прибързаната и остра реакция на правителството на Великобритания срещу Русия, което не дочака дори експертните заключения по случая, както и получения светкавичен „жест на солидарност“ от някои европейски съюзници, свидетелства за намеренията на Лондон и на заинтересовани външни сили да използват покушението за политически цели. Фактът, че такъв относително незначителен случай се политизира, подчертава твърдото намерение на Лондон и тези, които стоят зад него, той да бъде използван за създаване на допълнително напрежение в руско-европейските отношения.

Припряната реакция и отправени необосновани антируски обвинения са мотивирани от още един фактор. Все по-честите изказвания на някои европейски политици от необходимостта за преоценка и подобряване на отношенията ЕС-Русия, включително и отмяна на санкциите, засягащи не само руските, но и европейските интереси. Освен това на руската страна, според тях, трябва да се гледа като на необходим партньор в разрешаването на сложни въпроси, засягащи международната общност.

Среди извън Европа, обаче, разполагащи с внушителни икономически и властови ресурси, които не само с тревога следят отношенията Европа-Русия, но и упорито се противопоставят и осуетяват едно по-тясно сближаване и установяване и поддържане на активен, взаимоизгоден диалог между Москва и Брюксел. Провокираният от тези сили грузинско-руски конфликт и особено дестабилизацията и гражданската война в Украйна, нанесоха сериозен удар върху отношенията Русия –ЕС. Нещо повече – с огромни усилия и груб натиск върху европейските съюзници те успяват да поддържат на доста високо ниво напрежението и недоверието на континента. Те са и факторът, който взриви арабския регион и провокира мащабна бежанска вълна, която е без аналог в световната история. Естествено за сметка и срещу интересите на европейските съюзници.

Наред с юридическия и политически аспект на случая „Скрипал“ международната общественост стана свидетел на една безпрецедентна за международното общуване проява. Такъв акт на мащабно експулсиране на дипломатически сътрудници няма в световната дипломатическа история. Дори при цинично скалъпената провокация срещу Сергей Антонов, която му костваше живота, и огромните морални и икономически вреди, нанесени на българската държава, България и нейните съюзници тогава запазиха самообладание и се въздържаха от подобни абсурдни решения, на които сме свидетели днес.
Но очевидно целта оправдава средствата. След като глобалистките среди и техните поддръжници в Европа са решили провеждането на безкомпромисен антируски курс, то за неговото реализиране и провеждане са позволени всички средства и всякакви похвати.

Чест прави на българското правителство, че не се поддаде на поредната антируска провокация!

 

(Публикуваме мнението му, споделено във фейсбук)

 

Княз Никита Лобанов-Ростовский: Патриарх Кирил сбърка с упреците към президента! Чест и слава на президента, който единствен заяви за дружбата между двата народа и пожела дружески отношения между България и Русия

Княз Никита Лобанов-Ростовский Снимка „Стандарт“

 

 

Княз Никита Лобанов-Ростовский е наследник на руските князе Рюриковичи, както и на руския посланик в Истанбул през 1879 г. Алексей Лобанов- Ростовской и член на Управителния съвет на международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ в София. Роден е в 1935 г. в София, след като родителите му бягат у нас от болшевишката революция. Завършва геология в Оксфорд и Колумбийския университет в Ню Йорк, а от 1969 г.- живее в Лондон. Голямата му мечта е да прави народна дипломация между България и Русия.

– Княз Ростовский, как оценявате атмосферата по време на честването на 140-годишнината от Руско-турската война?
– Честванията на Шипка показаха, че българският народ обича Русия. Молебенът в храма „Александър Невски“ също беше много символично мероприятие, но то отразяваше действителността, в която живеем. Църквата беше празна, защото народът не беше допуснат вътре. При предишното посещение на патриарх Кирил имаше 5000 души. Сега обаче се получи съобщение от чужда разузнавателна служба, че е възможно покушение на патриарха. Той имаше своя охрана от 15 човека, една част облечени в църковни одежди, а другите – цивилни, които дори влязоха в олтара. До такава степен се очаква проникването на тези, които имат намерението да атакуват патриарха.
Молебенът беше в чест на 140-годишнината от Руско-турската война и император Александър Втори, руските войници и българските опълченци.
Не знам защо, но отсъствието на членовете на правителството беше многозначително.
Също така многозначително беше присъствието на цар Симеон, който не седеше на трона, но стоеше пред него и прочете страница от Новия завет.
Трябва да се отчете ролята му, която той изигра след като се отказа да създаде българска православна църква в изгнание, не се отрече от БПЦ в София и поддържаше връзки с патриарха през тези години. Патриаршията не забрави това и затова Симеон Сакскобургготски имаше почетно място на молебена.
На него пя руски църковен хор, доведен от патриарх Кирил, заедно с хора на храма „Александър Невски“, който е на много високо ниво. Дядо ми от Швейцария решава да дойде в България, защото е вярващ човек, а ритуалът у вас е най-близък до този на Руската православна църква. Хорът в „Невски“ заедно с руските си колеги направиха прекрасно църковно-славянско изпълнение.

– Казвате, че Освободителната за България война е инспирирана от руския народ, защото Александър Втори не е имал шанс да не се вслуша в гласа на народа си?
– Каквито и да са били причините за участието на Русия във войната срещу Турция, руските войници са били дълбоко религиозни, до тях като необразовани хора политическите мотивации дори не са могли да достигнат. Те умират за православни братя, за южните славяни. Това е героизмът и той е още по-голям, защото Русия не е била готова за война заради ограниченията на Кримската война. Империята няма оръжие, няма флот, патроните не достигат и дори се налага войниците да се бият с камъни. Това е нечуван героизъм, който почитаме, когато паднахме на колене по време на вечерната проверка пред Народното събрание.
Независимо от политическите режими този ритуал с падането на колене, не само от войската, но и от населението, както беше и в Плевен на 10 декември м.г. е изумително впечатляващ и потвърждава, че в съзнанието на народа благодарността към руската армия продължава и до днес. Деца, майки, мъже застават на колене в знак на признателност. Това е незабравимо,
независимо от политическите дрязги. Помня как един български депутат стана в парламента и каза, че Русия е враг, а президентът официално заяви: „Днес, вчера и утре между двата народа цари дружба“.
Стана ми малко тъжно, че при маршируването две армейски роти, за разлика от гвардейците,
не вървяха в такт, а като афганистански новобранци. Нека министърът на отбраната да ги научи поне да маршируват !

– Защо смятате, че Руско-турската война е спечелена всъщност от Великобритания, а не от Русия?
– Когато руската армия стига почти до Босфора, а генерал Гурко върви вече преоблечен в цивилни дрехи и разузнава как да превземе Истанбул, кралица Виктория поставя ултиматум – ако Русия влезе в Истанбул, тя ще отвори втори фронт. А английският флот вече е в Босфора. Така тя заставя руския император да се съгласи и да отстъпи. В Англия има 25 улици с името „Плевен“, като 4 от тях са в Лондон. Защото Плевен е венецът на руските победи над Турция, но и напомня как тя печели тази война без нито един изстрел.
Личната ми връзка с тази история е, че тогава победеният султан Абдул Хамид II моли Александър II да му върне като посланик моя роднина Алексей Лобанов-Ростовски. Точно той сключва със султана Константинополския мирен договор след падането на Плевен. Ростовски включва в Берлинския договор 3 клаузи, който дава основание да се постави началото на независимата българска държава и да се създаде Търновската конституция.

– Казвате, че сте останал приятно изненадан от приема при президента Румен Радев? Това лично усещане ли е?
– На приема ме порази демократичния подход на събитието. Всеки от гостите можеше да дойде да си поговори с президента. Това ме впечатли, защото съм бил на много кралски и президентски приеми в Великобритания, Франция и Русия. Там няма възможност да отидете до държавния глава, освен малка група предварително записани хора. Прави чест на Румен Радев, че не го е страх, отворен е към към хората.

– Как се отнася сега Русия към България – повече като към братска страна или като към член на ЕС и на НАТО?
– Русия се отнася към България, за голямо съжаление, с безразличие. Защото сегашната администрация на България е подчертано антируска.

– Но премиерът Бойко Борисов сега за първи път казва, че ще строи АЕЦ „Белене“.
– Но преди това забрани „Южен поток“, а България се лиши от парични средства от транзита. А и така си осигуряваше доставка на газ в случай на проблеми. А те се случиха завчера, когато „Роснефт“ намали потока към Украйна. Това означава, че сегашното българско правителство не работи за гражданите си. Конкретно за спирането на „Южен поток“ мисля, че това беше резултат от съвместно действие на САЩ и ЕС.

– България в момента като председател на Съвета на Европа се опитва да играе роля на посредник между Брюксел и Западните Балкани. Доколко тази нейна роля е важна стратегически и географски за Русия?
– Въобще не е важна. Геополитическите основания, които бяха важни преди, сега са отпаднали като основа за военни действия. Бъдещата война, се надявам, че ще бъде решена по електронен способ, така, че географията няма значение. Остава и е много по-убедителен икономическият въпрос. България е важна като транзитен път за икономиката. Обстоятелствата са такива, че енергията е на изток от България, а потребителите й са на Запад. Затова търговската симбиоза между България и Русия е важна. Но ето друг интересен факт – специалист по тези газопреносни тръби, металург по образование, е Олга Чавская, потомка на граф Игнатиев.

– Русия способна ли е на военно чудо, доколко са истина думите на президента Путин за новите руски супероръжия?
– САЩ едностранно прекъснаха ограниченията в договора за ядрените оръжия и това доведе до ескалация на напрежението, а всяко правителство е длъжно да защити страната си. Не смятам, че тези оръжия са блъф, а потвърждението беше през 2016 г. в Черно Море, когато става ясно че изместват GPS-координатите на корабите. Затова смятам, че следващата война ще е електронна.

– Руското историческо общество връчи копия на две руски бойни знамена на военния министър Красимир Каракачанов. Какви амбиции имате относно отношенията между двете ни страни?
– Искам да участам в народна дипломация за сближаване на институциите в Русия и България. Руското и Българското исторически общества започнахме да го правим. Това е нужно, защото антируската дипломация в България е много силна, а Русия няма неправителствени организации. Говорих по този въпрос и с външния министър Сергей Лавров и със заместника му Красин, но те искат всичко да е централизирано. Докато от другата страна имаме 100 щатски организации, които се занимават с пропагандата на американските интереси по света. А Русия няма.

– Накрая, какво е вашето обяснение за упреците и тропането по масата от страна на руския патриарх Кирил в разговора му с българския президент Румен Радев?
– Думите на патриарх Кирил са проява на объркване. На него очевидно не са му казали, че президентът на България е един от малкото приятели на Русия в управлението на страната. Както и това, че Румен Радев спомена различните националности, участващи в руската армия, само като уважение към саможертвата им. Чест и слава на президента, който единствен заяви за дружбата между двата народа и пожела дружески отношения между България и Русия.

 

Интервюто е от в.“Стандарт“, автор Димитър Илиев

 

Започват празненствата в чест на 155-та годишнина от рождението на Алеко Константинов

 

 

Жителите на Свищов започват от днес празненствата по случай 155-та годишнина от рождението на великия български писател Алеко Константинов.

На 13 януари 2018 година се навършват 155 години от раждането на писателя. Събития по случай този повод ще има през цялата седмица, съобщи БНР.

В родния град на Щастливеца тържествата започват от тази вечер. В детския отдел на градската библиотека в Свищов ученици ще четат откъси от произведения на Алеко.

Очаква се кулминацията на Алековите дни да е на 12 януари. Тогава от къщата музей на Щастливеца ще тръгне факелно шествие. Шествието ще бъде до паметника на писателя в градската градина в Свищов.

В хода на честванията ще се връчи и традиционната литературна награда в международния конкурс за къс хумористичен разказ. Предвидени са още театрални постановки и други.

 

Милен Керемедчиев: Танцът със саби е чест, която се оказва наистина рядко

Милен Керемедчиев Снимка: бТВ

 

 

Включването на Симеон Сакскобургготски в делегацията до Саудитска Арабия и представянето му като цар беше правилно решение, защото той може да отвори врати, които иначе трудно биха се отворили, и трябва да се използват контактите му. Това коментира в предаването „120 минути“ по бТВ бившият заместник-министър на външните работи и генерален консул в Дубай Милен Керемедчиев.

„За да направим точен анализ (на посланието от този неочакван политически тандем, бел. ред), трябва да направим сравнение с това какво беше преди визитата и след нея – каза гостът. – Преди визитата имахме небалансирана външна политика с дипломатически отношения с Иран, с безбройни делегации в Катар с нулев резултат; България е една от двете държави, освен Панама, която има само генерално консулство в Дубай, без посолство в Абу Даби, което се води дипломатически гаф; никакви дипломатически отношения със Саудитска Арабия; посещение на външен министър през 2007 г. с решение за откриване на посолство, получаване на агреман и неизпращане на посланик; връчване на орден „Мадарски конник“ на принц Уалид бин Талал, който в момента е затворен в петзвезден затвор. Виждате какви погрешни стъпки имаше през последните 10 години и в момента имаме възможност да стъпим на нова нога – с новия крал и неговия престолонаследник можем наистина да отворим нова страница“.

Според Керемедчиев Борисов правилно е наричал Симеон Сакскобургготски „цар“, тъй като Саудитска Арабия е монархия и уважението към европейските монархически семейства е изключително голямо. „Освен това царят лично познава пет от седемте крале, които Саудитска Арабия е имала, и със сигурност не му е за пръв път да танцува със саби“.

„Имал съм възможността да придружавам царя в други негови делегации, чувал съм краля на Йордания да го нарича „татко“, чувал съм как се обръщат към него премиерът на Ливан Харири-старши, президентът на Египет, кралят на Мароко“, каза още гостът.

Танцът със саби е чест, която се оказва наистина рядко. „По принцип не се дава на премиери, изобщо среща на крал Салман с премиер е много рядка. По принцип кралят се среща с премиера на Великобритания, на Пакистан, които са важни държави за Саудитска Арабия, и се среща с президенти. Срещата между премиера и краля на Саудитска Арабия е благодарение на царя“, посочи Керемедчиев.

За подозрението на ВМРО за сделка „външни връзки срещу имоти“, предвид готвения закон за царските имоти у нас, Керемедчиев каза: „Доста примитивно тълкование. Просто двете събития съвпадат по време. Защо ВМРО не скочи, когато царят беше определен за един от посланиците на нашето председателство в Европейския съюз и всъщност там той ще има много голяма роля да отвори България към лидери, към които, да кажем, е имало някакво по-друго отношение. Няма в момента в България друг политик, който да може да отвори врати в Арабския свят, в Саудитска Арабия, освен царя“.

Гостът посочи и че искрено се надява Борисов и Сакскобурготски да имат ново държавно посещение в региона, защото „могат да се отворят врати, които много трудно биха се отворили, без да искам да принизявам нашата дипломация или политици, просто трябва да използваме контактите, които има царят, докато имаме тази възможност“.

 

Илияна Йотова: Ние с президента Радев не водим война на институциите! Квалификациите към президента не правят чест на нито един политик

 

 

Ние с президента Радев не водим война на институциите! Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова в предаването „Тази сутрин“ по БТВ, в коментар за атаката към държавния глава от страна на ГЕРБ.

Минути след острите думи на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров пред БТВ по адрес на Румен Радев, вицепрезидентът контрира депутата. „Аз не разбрах защо г-н Тодоров е в това студио. В един момент казва, че има лобизъм, после казва, че няма“, заяви Йотова по повод думите на Тодоров, че самият Румен Радев е писал опорни точки за избора на бойните самолети „Грипен“.

„Има решение на Народното събрание от април 2016 за процедурата, има и краен срок, приемам аргумета, че имаше избори, единствената грешка на служебното правителство, че спази сроковете. Прекалено много хора говорят за избора на ВСС, за бойните самолети, аз не искам да пея в този хор“, отсече Илияна Йотова.

На въпрос дали има война между институциите, Йотова заяви, че те война не водят, като тя самата работи добре с част от министрите, с които има допирни точки. „атака която идва от парламентарната група и квалификациите, които се отправят към президента не правят чест на нито един политик“, заяви Йотова.

Вицепрезидентът коментира и правителствения доклад за състоянието на националната сигурност, в който се твърди, че Русия е заплаха за сигурността на региона. Според Илияна Йотова най-голямата грешка е анонимността му. „Това е буквално преписан и преведен текст, който присъства във всички европейски документи“, подчерта тя.

„Темата за Русия наистина присъства в този доклад, но мога да ви кажа, че и в качеството си на евродепутат много пъти съм чела това становище за Русия, което влиза в официалните комюникета от срещите на върха на НАТО. Това е буквално преписан и преведен текст. Той не е съобразен с условията в България, това го гарантирам. Това е един текст, който присъства във всички европейски документи, просто е пренесен в този доклад“, бе категорична Илияна Йотова.

„В доклада обаче не видях много други неща, които би трябвало да са на дневен ред – темата за миграцията е мината мимоходом, за заплахите, за прогнозите в това отношение, за предстоящата реформа за убежищата, къде ще бъде позиционирана България, има ли заплахи за нея като външна граница“, продължи Йотова.

И продължи: „Лошото е, че вътре не видях много важни теми за националната сигурност. Мога да дам пример. Преди малко образователният министър каза, че 200 000 деца не са в училище. Това ако не е заплаха за националната сигурност, не знам, а в този доклад няма дума по тази тема!“

Йотова, която бе евродепутат преди да стъпи на „Дондуков“ 2, подробно се спря на темата за приемането на България в Шенген.

Според нея след изборите на 24 септември в Германия може да се наблюдава смекчаване на отношението на тази страна към членството ни в зоната за свободно движение.

„Много пъти съм слушала г-н Юнкер и много пъти съм чувала неговите уверенията, че ЕК иска България и Румъния да бъдат част от Шенгенската система. Не го приех много на сериозно, честно да ви кажа. Първо, от ЕК почти нищо не зависи за приема на която и да било страна в Шенген. Второ, г-н Юнкер още през 2014 г.,когато стъпи на председателския пост, каза, че той е за това до края на мандата двете страни да бъдат част от Шенген, а не виждам особени усилия – през тези години той можеше да въздейства на различни председателства този въпрос да се придвижи напред. Възниква въпросът дали тази тема изобщо фигурира и в нашето председателство, аз не съм убедена в това“, каза вицепрезидентът.

Истинският успех по отношение на Шенген ще бъде, когато страни като Холандия и Германия кажат „Да“, подчерта тя.

Вицепрезидентът припомни думите на френския президент Еманюел Макрон по време на визитата му у нас, че преди която и страна да се присъедини, трябва Шенгенската система да бъде реформирана. „Според мен критериите ще бъдат затегнати и ще бъдат прибавени и политически критерии, което не е добре за страни като нашата, защото двойните стандарти ги има“, прогнозира Йотова.

Илияна Йотова коментира и новопроетия закон в Украйна, който накърнява правата на малцинствата в страната.

Някъде се скъса нишката с информацията по закона в Украйна. Закъсня правителството с реакцията, смята тя.

„Не съм оптимист, че президентът Порошенко ще наложи вето. Законът предвижда да няма български паралелки и учене на български език след пети клас“, посочи Йотова.

Ще имам среща с вицепремиера, който отговаря по тези въпроси, посочи тя. Според нея българската общност в страната не е знаела за този законопроект, който се приема от Радата.

Първите преселения в тази част от Украйна е в началото на 1800-година, през цялото време са се чувствали българи и да загубим всичко това през 21 век е жалко, каза вицепрезидентът.

 

Хореография в Русия в чест на боевете при Шипка (СНИМКИ и ВИДЕО)

 

 

Феновете на Зенит (Санкт Петербург) отбелязаха 140-ата годишнина от боевете при Шипка. Преди мача от руската Премиер лига срещу Ростов (0:0) привържениците на тима разпъната огромно знаме, което представляваше репродукция на прочутата картина

„Защитата на Орлово гнездо“, която руският художник Алексей Попов рисува през 1983 г. Това произведение на изкуството е много добре познато в България.

Феновете на Зенит развяваха и имперски флагове на Русия. Знамето с картина беше придружено с надписа „Не намъ, не намъ, а Имени Твоему“. Това е част псалом 113 от православния псалтир и гласи: „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина.“

Боевете при Шипка през август 1877 г. са ключови за развитието на Руско-турската война 1877-1878 г. Надписът „Не намъ, не намъ, а Имени Твоему“ е поставен върху медалите за героите от войната, връчвани от руския император. Този цитат от псалтира може да бъде прочетен и върху Руски паметник в София.

За първи път в руската история „Не намъ, не намъ, а Имени Твоему“ се появява върху медалите за героите от войната срещу Наполеон през 1812 г. Цитатът присъства и в прочутата книга на Лев Толстой за този период от историята – „Война и мир“.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Цветанов: Шипка е паметник на българския дух, лъвска чест и родолюбие

 

 

Връх „Шипка“ е паметник на българския дух, лъвска чест и родолюбие. На днешния ден се празнуват 140 години от Шипченската епопея. Това написа във Фейсбук зам.-председателят на ГЕРБ и председател на ПГ на партията Цветан Цветанов.

Поклон пред светлата памет на героично загиналите опълченци на Шипка – гордост и пример за всички българи!

Да си припомним и част от безсмъртното произведение на Иван Вазов:

„…защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!“

 

Хиляди родолюбци отдадоха чест на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание (СНИМКИ/ВИДЕО)

Снимка: Флагман бг

 

Хиляди родолюбци почетоха паметта на загиналите патриоти, отдали живота си за каузата за освобождението на Македония снощи на Петрова нива. Мъже, жени и деца от цяла България пристигнаха в Странджа, на мястото, където е било взето решението за начало на Илинденско-Преображенското възстание, пише Флагман бг.

Събитието, което е под патронажа на президента на Република България Румен Радев, който, за разлика от предшественика си Росен Плевнелиев, пристигна тържествено на Петрова нива заедно със съпругата си Десислава. Сред официалните лица на патриотичното събитие освен домакинът – кметът на Малко Търново Илиян Янчев, присъстваха депутати от ГЕРБ, БСП и Обединените патриоти, областният управител на Бургаска област Вълчо Чолаков, заместниците му Севдалина Турманова и Владимир Крумов, зам.-кметът на община Бургас Красимир Стойчев, директорът на ОД на МВР-Бургас старши комисар Калоян Калоянов и представители на Военноморските сили и армията на България.

В 20 ч. сливенският митрополит Иоаникий прочете заупокойна молитва в памет на загиналите преображенци в храм-костеница „Света Петка”, на която присъстваха президентът и кметът на Малко Търново, както и част от официалния антураж.

Половин час по-късно Илиян Янчев и Румен Радев отправиха своите речи към събралото се мнозинство и бяха посрещнати с бурни аплодисменти.

Кметът на Малко Търново бе горд, че с общи усилия мисията по спасяването на монумента на Петрова нива е успешна

Вижте повече в нашето видео:

 

https://www.vbox7.com/play:65363110ac

 

Скандално! Само моряците на турския боен кораб не отдадоха чест на българския президент

Снимка: „Труд“

 

 

Само екипажът на турския боен кораб „Йълдъръм“ не се строи на палубата, за да отдаде чест на българския президент и главнокомандващ Румен Радев в края на националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2017“, съобщава „Труд“.

Всички кораби в строй на разстояние 750 м минаха край фрегатата „Дръзки“, от чийто борд президентът и военният министър Красимир Каракачанов наблюдаваха действията в определения ден за ВИП-гости.

Според международния военноморски ритуал екипажите на бойните кораби минават в строй по море и отдават чест на главнокомандващия и всички гости.

Със строени екипажи преминаха нашите кораби, начело с флагмана „Верни“, румънската фрегата REGELE FERDINAND и британският ескадрен миноносец Duncan, чийто екипаж се строи на командния мостик, макар че свръхмодерният кораб да няма палуба.

На турския кораб имаше само един офицер.

„Липсата на строен екипаж на борда на „Йълдъръм“е въпрос, който ще бъде обсъден по време на заключителния период, трябва да видим какви са били причините за това, какво стои зад това действие, коментира пред медиите командирът на ВМС на Република България контраадмирал Митко Петев.

 

Проф. Валери Стефанов: България е оцеляла и просъществувала благодарение на мъже-воини. Тя дължи съществуването си на представи за чест и достойнство

 

 

 

Интервю на Таня Джоева за постмодерния свят, елитите, влака на историята и комерсиализирана българска демокрация

 

– Проф. Стефанов, обикновено преди 24 май си говорим за просветата в нейната най-популярна форма – грамотността, която дава българското училище. Предлагам този път да започнем с друго. Вече повече от година светът е в криза. Къде е българският интелектуален елит, който осмисля тази криза? Който стимулира мисленето, извън кратките постове в социалните мрежи?

– Светът е в криза вече хилядолетия наред. В перманентни ситуации на несигурност и изпитания е.

Когато говорим за „интелектуален елит” си представяме някаква прослойка от хора, способни да мислят задълбочено и критично. Вярваме, че ако са граждански ангажирани личности, то техните размишления имат потенциал да се превърнат в инструменти за проясняване на ситуацията, в която живеем. И не само това, те могат да очертаят посоки, да подтикнат към решения, да предизвикат действия.

В комерсиализирания свят на рекламните стратегии и масовите хипнози този елит е със силно редуцирани функции.

В днешна България интелектуалният елит, доколкото го има, е откровено маргинализиран. България е страна в манталитетен упадък. Публичността е тривиализирана, животът е шаблонизиран. Хората са полегнали в клишетата на виртуалната реалност и не мислят да стават от там.

Един интелектуално семпъл политически елит е запълнил медийния екран толкова плътно, че друго почти не се вижда. Неколцина говорители на „интелектуалците” са вместени в пространството, оцеляло от политиците, за да ни уморят до смърт с брътвежите и прогнозите си.

В постмодерния свят елитите умират, защото масите престават да чуват, те са жадни да гледат, копнеят да бъдат скандализирани. Затова се нуждаем от радикални мислители. Трябват ни думи и мисли, които да раздерат мрежите, в които сме омотани и ризите, в които сме усмирени.

 

– В едно интервю, не много отдавна, казахте: „Човекът, от когото се нуждае България не трябва да мисли в хоризонта на днешното си медийно и житейско благополучие, а в хоризонта на колективното ни бъдеще.” Говорехме тогава за политическите лидери. Не се ли отнася същото и за духовните лидери?

– Хората принципно оценяват живота в неговата близост. Те имат подарени модели на живот и ги следват послушно. Когато си вкопан само в настоящето, в делничните задачи, реалността става плитка. Парадоксът на плитката реалност е, че в нея се давим най-лесно. Ние сме удавници в един свят на готовите отговори, на склерозиралите мисли, на близките цели.

За да бъдеш водач, духовен лидер, трябва да създадеш нова гледна точка към света, към човеците и смисъла, който ги води. Да се изнесеш някъде встрани, за да видиш по-добре суматохата на живота и да я предизвикаш. Предизвикването става със слово, с поведение, със служба и саможертва… В момента в света се натрупват сили и напрежения, протичат сложни процеси и те трябва да бъдат анализирани, прогнозирани.

В България има много мъст и малко мисъл, болезнени масиви от зла памет. Докато се държим за ръката на миналото, влакът на историята отминава. Влакът отново ни оставя на обичайната ни провинциална спирка с тревясал перон, с прозорци, облепени със стари вестници и стара слава.

 

– Нуждаят ли се от осмисляне понятия като „демокрация” например? Или причината за съмненията не е в понятието, а в неговите узурпатори?

– „Тялото” на демокрацията е нееднократно политически осквернявано. От няколко години пиша книга за историческото битие на демокрацията. Надявам се да я довърша скоро. Колкото и учудващо да звучи за всички, свикнали да си представят похода към правата и свободата като дело на исторически осъзнали се народи – не народът е създал демокрацията. Тъкмо обратното, просветени аристократи и благоприятни икономически обстоятелства, осигурени от успешни войни и лоялни съюзници, позволили на гражданите на Атина да погледнат през прозореца на думата „демокрация”. Платон я е критикувал, но тя се оказала издръжлива.

Демокрацията е исторически развиващо се понятие и променяща се политическа практика. Демокрацията трябва да бъде пазена, но и критикувана. Противно на хората, които твърдят, че демокрацията е просто процедура, аз мисля, че тя е много повече неща. Демокрацията е етос – начин на живот, ценностно позициониране, воля за избор на път и смелост за отстояване.

Една профанизирана и трайно комерсиализирана българска демокрация разцъфтя пред очите ни. Когато народната воля се произвежда в казана на корупцията и се закалява в огнището на страха, това демокрация ли е? Или е клептокрация – кражба на волята, на вота, на живота и бъдещето на хората. Демокрацията е политически формат създаден за мислещи народи, а не за оглупяващи популации.

 

– През този месец в Германия оспорваният автор на „Германия се самоунищожава”  Тило Сарацин – доктор по икономика, финансист, политик, потомствен интелектуалец, представи новата си книга „Самозаблуда”. Имаше протести, полиция охраняваше публичните му четения. Защо в България никой няма кураж да бъде провокативен, да хвърли ръкавица на клишетата и заблудаващата политическа реторика?

– Тило Сарацин е точно такъв радикален мислител, за който говорих по-горе. Той назовава нещата ясно и храбро.  В ход са същностни промени – демографски, икономически, финансови, политически, етически…, а светът се държи като лековерен герой от приказка, чийто край е благоразумно изразян, за да не се травмират дечицата.

Вече съм давал пример с приказката за трите прасета, пак ще го използвам. Строим сламени къщички от празни приказки, с вярата, че вълкът си има друга работа и не му е до нас. Но на кризисните вълци им е точно до нас и тъкмо те са изправени пред политкоректната ни къщичка. Те дебнат край яслата на нашата „гарантирана” сигурност. Знаем какво се случва с небрежно построените къщурки. А нашата е такава.

 

– Въображението на българския политически елит сякаш съвсем се изчерпа – първо ни предлагаха за национална цел НАТО, после – Европейския съюз, сега – Председателството… Защо и докога?

– Въображението на българския политически елит достига най-далеч до представата за колективно добруване в нечия институционална утроба. Алиансите като утроба. Тъй като НАТО е подобна утроба, можем със замах да си разградим армията.

Манталитетът „Някой да ме пази!” е пасивен, инфантилен. България е оцеляла и просъществувала благодарение на мъже-воини. Тя дължи съществуването си на представи за чест и достойнство. В достолепните си измерения тя е част от историята на храбростта. В унизителното си битие тя е дълго треперене под подметката на нечий ботуш или галош.

Ние можем да развращаваме по балкански тертип демокрацията, да я превърнем в откровена политическа чалга, но Обединена Европа ще бъде гарант, че сме на правилната страна, на спасителния бряг. Членството в един или друг алианс е перманентна идентификационна самозаблуда. Тогава, когато разчиташ само на силата и престижа на другите, а даваш съвсем малко от себе си не си спасен, обречен си. Да припомня – колкото пъти сме се радвали, че е дошъл Освободителя, толкова пъти е влизал Големия брат. Битието ни е обречено на непрестанен контрол, трябва да живеем под мониторинг, за да съществуваме.

 

– На последните парламентарни избори гласуването на българските граждани може да бъде обобщено и така: „пак от същото”. И мисля, че вече го получаваме в значителни дози. Спря ли да духа вятърът на промяната?

– Вятърът на промяната духа много рядко. Той духа тогава, когато душите на хората се изпълнят с надежди, а площадите с решимост. Вятърът на промяната преобразува нагласите и раздвижва масите. Това е най-красивото време – прекатурване на фалшивите кумири, на нелепите авторитети, на житейските стандарти. Краткото дионисиевско време, в което усещаш, че си самия себе си, че пътят напред е открит и чака точно теб да тръгнеш по него.

От много време над България не духа вятърът на промяната, а повява вятърът на статуквото. Политическите търговци ни го препоръчват и хвалят като „стабилност”. Смъртта също е форма на стабилност, най-радикалната дори. Докато животът е нестабилност, изпробване на опции, търсене на решения… Колективна глупост, отчаяние, умора, страх… ни вкарват в статуквото и ни държат там. Нали и поетът го е казал – „търпи и ще си спасиш душата.”.

Страхът е фактор, който не бива да забравяме, а да осмисляме. Колкото повече страх се натрупва в една общност, толкова по-настървено я насилват. Насилникът е мутант, политическо чудовище, родено от отключени патологии.

 

– Като наблюдател и човек на словото и духа предизвиква ли ви образът „Борисов Трети”?

– Конкретността не ме предизвиква. В тривиализираната си версия това е фейлетонен образ, а фейлетонът не е предпочитан и особено престижен жанр. Предизвикателство обаче идва от социалното, политическо и психологическо измерение на подобна фигура, натоварена със страсти и облечена във власт. Във всеки подобен персонаж се оглежда някаква поляризирана общност, или поне значима част от нея. Образът и огледалото в мъчителна историческа сглобка вече са истинско предизвикателство.

 

– „Патриоти във властта” – виждате ли нещо ново и интересно в този сюжет?

– Патриотът е човек, който не само обича Родината, но по някакъв начин е способен и да я олицетворява. Истинският патриот е пример за безкористна служба в името на Отечеството. Другият тип патриот е описан от Христо Ботев и нямам какво да добавя към неговия образ.

Предоставям на вас да оцените как някои конкретни патриоти олицетворяват Родината и издигат нейния престиж. И колко безкористно влизат във Властта. За да я оплодят със себелюбието си.

 

– Защо, според вас, младите българи предпочитат да напуснат страната, вместо да воюват срещу системата тук? Във вашите студенти различавате ли чертите на ново, може би бунтарско настроено поколение?

– Системата е самата посредственост на нашия колективен живот. Тя не е някъде „там”, нито е прикрита глутница от политически чудовища. Дори и да съществува в този си вид, тя не е само ефект от нощен грабеж, а е произведена и окуражена в делничната ни сивота.

Слаби граждански рефлекси, елементарна представа за ценностите, отчаяние, примамливи алтернативи за реализация… всичко това води до емиграцията, нейн източник е. България ще опустява в унисон със скоростта, с която се лишава от колективни надежди, от опции за индивидуална човешка реализация.

Що се отнася до студентите, струва ми се, че днес в България се пораства трудно. Зрелостта не е достигане на определена възраст, тя е значимо психическо събитие, въвеждане на душата в нравствена полярност. Някои хора така и пропускат това събитие, въвлечени в една затегнала се инфантилност. Зрелостта трябва да бъде събуждана, а не приспивана.

 

– Американско изследване показа наскоро, че българите се нареждаме сред нациите в Европа, които са много горди с културата си. 69% са се съгласили с твърдението, че „нашият народ не е съвършен, но нашата култура е по-висока, отколкото останалите култури“. Откъде идва тази гордост? Подобни стойности, впрочем, не поставят ли под съмнение идеята „мултикултурализъм”?

– Културата обхваща делата на предците, но и собствените ни дела. „Култура” означава облагороден свят, градината като алтернатива на пустинята.

Всяка нация се гордее с културата си, не е нужно да има американско изследване, за да се разбере това. Културното наследство е като белегът на Одисей, народите биват разпознавани чрез него. От една страна то е повод за гордост – значим и ревниво пазен идентификационен маркер. От друга е предизвикателство за сравнение. Когато сме стъпили върху раменете на предците-гиганти можем да се гордеем, че сме станали по-високи и че гледаме отвисоко на света. Но можем и да се травмираме, защото  осъзнаваме, че сме джуджета в сравнение с предците си.

Когато настоящето е травма, миналото е мехлем.

В тази компенсаторна спирала се намираме и ние с нашите самохвалства. Все пак е по-добре да сме болезнени самохвалковци, отколкото лотофаги-безродници.

Мултикултурализмът има много смислови нюанси. Мултикултурализъм означава отваряне на света и опознаване на културите. Той е глобален процес, който оказва натиск върху локалните идентичности – белезите, лицата, делата… Някъде тук е точката на изпитанието, тук си струва да се търси мярата и да се удържа вярата в своето, в личния белег. Мобилният телефон ни прави мултикултурни (технологично подобни), „Под игото” и „Подир сенките на облаците” ни правят културни (исторически специфични).

Националната култура е островна. Тя разказва одисеята на един народ-Одисей, който копнее да се завърне в целостта на едно митическо битие. Но народът-пътник никога не успява в своя копнеж, защото е безпощадно изхвърлен от мита и захвърлен в историята.

 

– Преди време споделихте, че „България се превръща в социална и духовна пустиня”. Спомням си, че в социалните мрежи това предизвика възмущение и реакция от типа „не е вярно, толкова много книги се издават в България” или „колко лошо беше преди”. Стоите ли зад думите си и какъв е вашият критерий за „социална и духовна пустиня”?

– Когато давам такива определения изразявам усещането си за качеството на живота и на публичността в България. В подобно определение няма сравнение, има констатация, при това моя – основана на моя субективен опит, на моето желание за нещо различно, по-добро.

Да, в сравнение с каменната ера, днес е много по-добре. В сравнение с „османското присъствие” – също, в сравнение с живота зад Стената – съвсем различно е. Да, в България се издават много книги, но малко хора четат. В България има свобода, но има малко свободни хора.

Ако ще правим сравнения, то нека ги обръщаме не към собственото си минало, а към други социални и културни достижения, към алтернативни ценностни модели. Съществуването в котловината затуля опита на света и ни превръща в анахронизми, в архаизми.

В България се складира глупост и се акумулира агресия, които са взривоопасни. В България социалната грамотност на хората е стигнала кризисни нива. Това наричам пустиня. Пустинята е място, където се правят опасни експерименти. Ако за някого това описание прилича на градина, значи обитаваме различни светове. Или сме болни от различни болести. Каквото и да е, на мен не ми се иска българският народ да погине в нечий пустинен експеримент./A-specto

 

 

 

 

Източник:епицентър.бг

Президентът Румен Радев отдаде чест на малчуган във Велинград (снимки)

Снимки: Фейсбук

 

 

Президентът Румен Радев отдаде чест на малчуган в Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания. Милко го дари с макет на хартиен самолет, съобщи „Пазарджик инфо“. Момчето е част от кампанията на президента – „Подкрепи една мечта“.

Държавният глава и кметът д-р Костадин Коев, заедно със своите заместници Атанас Палигоров и Светла Томова и председателят на ОбС Велинград инж. Бельо Мандраджиев проведоха разговор в общината. В него бяха засегнати различни важни теми и най-вече необоснованата кампания с урана във водата на Велинград и борбата с волфрамовата мина.

По-късно Радев посети СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, където бе посрещнат с музикален поздрав. Президентът и официалните лица разгледаха базата на учебното заведение, срещнаха се и разговаряха с учители, родители и представители училищното настоятелство.

По-късно държавният глава публикува снимки от посещението си в града във Фейсбук.

 

Президентът Радев ще участва в тържествата в чест на Римския договор

 

 

На 25 март 2017 г. президентът Румен Радев ще участва в тържественото отбелязване на 60-годишнината от подписването на Римските договори, съобщиха от пресслужбата на държавния глава.

Церемонията, на която ще присъстват държавните и правителствени ръководители на държавите-членки на Европейския съюз, ще започне от 11.00 часа българско време в кметството на италианската столица.

В 12.45 часа ще бъде подписана Римската декларация от членовете на Европейския съвет, която ще потвърди решимостта на държавите от ЕС да запазят единството си пред общите предизвикателства и да отговорят на очакванията на европейските граждани за сигурен, социален и обединен Съюз.

Папата оказа огромна чест на Румен Радев : Българският президент беше поканен първи да поздрави папата от всички европейски лидери (снимки)

Снимки: REUTERS

 

Признателни сме на Н. Св. Папа Франциск за вниманието, което отделя на България чрез ежегодните аудиенции на български делегации и честването на българските Свети братя Кирил и Методий – съпокровители на Европа. Това заяви президентът Румен Радев на среща с главата на Римокатолическата църква, в която участваха и всички държавни и правителствени ръководители на страните от Европейския съюз, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Българският президент беше поканен първи да поздрави папата от всички европейски лидери.

Светият отец отправи благопожеланията си към целия български народ и заяви, че солидарността и човешката личност са стожерите на европейския проект.

Аудиенцията, давана от Н. Св. Папа Франциск на държавните и правителствени ръководители на държавите членки на ЕС е посветена на 60-ата годишнина от подписването на Римските договори.

 

 

Румен Радев за Трети март: Да си българин не е участ. Да си българин е чест!

 

 

Президентът на България честити празника на целият народ в социалната мрежа Фейсбук. Там той написа кратко, но емоционално послание, което за минути докосна хиляди, които харесаха и споделиха думите му, съпътствани от красива снимка на паметника на връх Шипка.

„Да си българин не е участ. Да си българин е чест!

Това са го знаели нашите възрожденци.

Нека го знаем и ние! Честит национален празник!“

 

 

Откриха паметна плоча в чест на Трифон Иванов във Велико Търново

Трифон Иванов. Снимка: Архив

Паметна плоча в чест на футболиста Трифон Иванов беше открита на стадион „Ивайло“ във Велико Търново. Мемориалният знак, който ще напомня за починалия преди година легендарен защитник на българския национален отбор по футбол, е поставен пред централния вход на градския стадион.

 Гранитната плоча бе открита от кмета на Велико Търново Даниел Панов и от председателя на Зоналния съвет на Българския футболен съюз /БФС/ Бончо Генчев. Присъстваха представители на различни институции, близки на Трифон Иванов, футболисти от школата на ФК „Етър“, спортни деятели. Даниел Панов припомни, че стадион „Ивайло“ е било любимото място на Трифон Иванов, мястото където той е пораснал, възмъжал и изградил себе си като футболист и като личност.

 През лятото във Велико Търново ще се проведе второто издание на детския футболен турнир в памет на „Железния защитник“, съобщиха от общинската администрация. Панов посочи, че през тази година община Велико Търново ще връчи новоучредената награда „Трифон Иванов“ за най-проспериращ защитник в детско-юношеските футболни школи на Велико Търново, пише БТА.

Руснак с уникална постъпка в чест на Путин и Тръмп (ВИДЕО)

Руски зъболекар гравира изображения на президентите на САЩ и Русия – Доналд Тръмп и Владимир Путин, върху изкуствени зъби, предаде „Дарик“.

Пациентът сам изразил желание да има образите на двамата влиятелни лидери в устата си.

Портретите на двамата президенти са гравирани на вътрешната страна на зъбни коронки на два задни горни зъба. Миниатюрни изображения са изработени с тънки четки и специални бои за керамика.

 

https://www.vbox7.com/play:03f7c0a617

 

91-годишен десантчик от Великата Отечествена война скочи с парашут в чест на 9 май (ВИДЕО)

20160410.ndpxyioths

 

 

91-годишен ветеран от Великата Отечествена война от Казан скочи с парашут в чест на 71-ата годишнина от великата победа. Това е седмият скок на Павел Клетнев, участвал в боевете за освобождаване на Ленинград, съобщава lifenews.ru.

„Скоковете сега са моят живот. Преди скачахме по команда: гледаш през прозорчето, а земята се отдалечава все повече, защото самолетът се издига все по-високо и по-високо. След това, докато летиш надолу, виждаш с очите си как земята се приближава”, разказва ветеранът. И добавя, че сега скача заедно с млади хора – кадети или курсанти.

„Не съм се подготвял за този скок. Сега техниката е много надеждна, парашутите и самолетите – също. Не се страхувам. Остава ми само да се усмихвам. Скачам в чест на Деня на победата на Съветския съюз над фашистка Германия”, добавя Павел Клетнев, който е участвал като десантчик в освобождаването на Виена, Прага и Будапеща. „Скоковете сега са моят живот. Преди скачахме по команда: гледаш през прозорчето, а земята се отдалечава все повече, защото самолетът се издига все по-високо и по-високо. След това, докато летиш надолу, виждаш с очите си как земята се приближава”, разказва ветеранът. И добавя, че сега скача заедно с млади хора – кадети или курсанти.

„Не съм се подготвял за този скок. Сега техниката е много надеждна, парашутите и самолетите – също. Не се страхувам. Остава ми само да се усмихвам. Скачам в чест на Деня на победата на Съветския съюз над фашистка Германия”, добавя Павел Клетнев, който е участвал като десантчик в освобождаването на Виена, Прага и Будапеща.

 

 

Източник:Блиц

 

В изявление до медиите Ирина Бокова: За мен е чест да бъда номинирана за генерален секретар на ООН

1455122630

 

 

За мен е голяма чест да бъда номинирана за кандидат на България за поста генерален секретар на ООН. Това се казва в изявление на Ирина Бокова по повод на издигането на кандидатурата й за поста генерален секретар на ООН, разпространено от БТА.

Благодаря на българското правителство за навременната подкрепа, която дойде в ключов момент. Благодаря на всички за оказаното ми доверие, се казва в изявлението.

В тези трудни времена, ООН е необходима повече от всякога, а генералният секретар трябва да работи в тясно сътрудничество с всички държави-членки и да насърчава мира и сигурността в целия свят, посочва Ирина Бокова.

ЮНЕСКО, Организацията на ООН за образование, наука, култура, комуникация и информация, играе важна роля в международните отношения и затова аз продължавам да съм изцяло ангажирана с отговорностите ми като неин генерален директор, допълва Бокова.

 

 

Укривалият се 18 години убиец “наказал“ жертвата заради женска чест

ubiec

 

Лична история и накърнена мъжка чест стоят зад мотивите на жестокото убийство, станало в далечната 1996 г. Полицаи от Главна дирекция (ГД) ”Криминална полиция” задържаха 41-годишен мъж, укривал се 18 години от правосъдието. Става въпрос обвиняем за убийството на бившия футболист и капитан на „Лудогорец“ Добрин Добрев, извършено през декември 1996 г. в Разград.

Заловеният днес Данаил Христов от град Лозница бе обявен за общодържавно издирване в края на 1996 г. с мярка “задържане под стража” като обвиняем за умъртвяване по особено жесток и мъчителен начин на 45-годишния спортист, извършено в съучастие с още други петима мъже.

По информация на криминалистите през годините Христов се е укривал в различни европейски държави. На 19 юни 2014 година е получил 6-годишна присъда „лишаване от свобода” от Окръжен съд-Разград за извършеното престъпление. Тогава Отдел “Издирване” при ГД ”Криминална полиция” получава нова информация за евентуалното пребиваване на издирвания на територията на София. Христов е прихванат на територията на столичния район „Слатина“. Днес около 11 часа той е забелязан и по-късно е задържан в близост до хотел в ж.к. „Христо Смирненски“.

Сестрата на единия обвиняем, бизнесмена Йордан Панчев – Стоянка Йорданова, тогава 26-годишна, живеела с убития Добрин на семейни начала, съобщава ekip7.bg. Вечерта преди убийството двамата отишли на заведение, където подпийналият футболист ударил плесница на приятелката си, а тя си тръгнала към дома. Добрин я последвал и младата жена, въпреки случилото се, го пуснала да пренощува при нея. Междувременно брат й Йордан научил за станалото и заедно с приятелите си – останалите подсъдими в процеса, тръгнали към „Млади семейства 2“, „за да накажат Добрин“, твърди обвинението. Междувременно съпругата на Панчев, която разбрала за намеренията им, се обадила по телефона на Стоянка, за да я предупреди да изпрати Добрин.

Футболистът тръгнал да излиза от входа, но точно в този момент отпред спрели две коли, от които излезли шестимата мъже. В опит да се скрие, той се затичал обратно по етажите, но нападателите го застигнали. Единствено Панчев се отделил от групата и влязъл при сестра си, където двамата се скарали. В това време останалите мъже пребили жестоко Добрин, който изпаднал в безсъзнание, а те продължили да го бият и ритат докато спре да диша. След това повикали Панчев и всички заедно си тръгнали от мястото. Трупа оставили на междустълбищната площадка. Минути след това последвало анонимно обаждане в полицията и на местопрестъплението бил изпратена оперативна група, която само констатирала смъртта на Добрин.

Според съдебномедицинска експертиза, мъжът е починал от тежка черепно-мозъчна травма, довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, съобщава „Преса“. Аутопсията установила фрактура на черепа и счупване на 13 ребра.

На предварителното производство през 1996 година нито един от мъжете не се е признал за виновен. Обвинението на Данаил Христов било повдигнато задочно, тъй като веднага след станалото той се укрил. Останалите му съучастници пък се възползвали от този факт и прехвърлили цялата вина върху него, се посочва в обвинителния акт.

Делото за убийството още не е приключило.

 

 

 

Източник:Блиц