Tag: УНСС

Радев пред УНСС: Да включим прожекторите! Да осветлим процесите в държавата! (пълен текст)

 

 

На 16 април президетът Румен Радев откри „Младежки икономически форум“ в УНСС. Той изнесе лекция на тема „Социално- икономическо развитие на България – предизвикателства и перспективи“. 

Преди началото на лекцията ректорът на УНСС проф. Стати Статев връчи на президента реплика от статутия на проф. Стефан Бобчев, основател на университета.

Предлагаме ви целия текст на президентското слово.

Уважаеми професор Статев,
Уважаеми организатори, участници и гости на този форум,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми преподаватели,
Скъпи студенти,

Първо искам да благодаря за поканата да бъда гост на Университета за национално и световно стопанство – най-голямото, най-старото и авторитетно висше икономическо училище в Югоизточна Европа. Искам да поздравя организаторите за вашата амбиция да предизвикате дебат за настоящето и бъдещето на българската икономика, за социално-икономическото развитие на България. Вие, професионалистите в тази област, знаете най-добре колко трудно е в динамично време да се разработват дългосрочни стратегии. Но важното е да има дебат. Дебат, в който да се открояват проблемите, да се отстояват идеи, да се търсят национални решения. Още по-важно е в този дебат да се въвличат младите. Защото те ще реализират идеите и те ще носят последствията от тези идеи. Затова още веднъж поздравления за тази прекрасна инициатива.

Когато говорим за икономика, трябва да помним, че тя е неразривно свързана с политиката. Защото никоя икономика не може да се развива успешно, ако държавата, в лицето на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, не създаде необходимите благоприятни условия, както и никое държавно управление не може да успее, ако няма зад гърба си работеща, устойчива икономика. Не трябва да забравяме също така, че икономиката, нейният успех, успехът на всяка една политика се измерва с ползите, които тази политика носи за обществото. Една политика може да бъде представена за успешна чрез ПР-блъфове, да речем. Но това не може да трае дълго, тъй като тя трябва да донесе реални ползи. А реалните ползи винаги се измерват с висок жизнен стандарт и качество на живот.

За да бъде успешна една такава политика, трябва да сме наясно с няколко неща. Първо, къде сме ние? Второ, какви цели си поставяме и къде искаме да отидем. И трето, какви приоритети и стратегии формираме и какъв инструментариум ще прилагаме, за да ги реализираме.

И така, първият много важен въпрос: къде сме ние? А той е важен, защото той е отправната точка на нашите амбиции. Не по-малко важни са и критериите за сравнение и оценка спрямо собственото ни минало в регионален и европейски формат спрямо световните тенденции за развитие на конкурентоспособна икономика и проспериращо общество. Ако се сравним с България преди 10-20-30 години, ще откроим редица успехи. Въведена бе демократична конституция; извървян бе пътят от планова към пазарна икономика; бе осъществена приватизация, макар и в български стил; България бе приета в Европейския съюз и НАТО. И без това да стане, тя щеше да бъде маргинализирана на европейската сцена.

Законодателството се хармонизира с европейското в редица области. Усвоиха се големи по обем европейски средства. Усъвършенства се инфраструктурата. Привлякоха се чужди инвестиции. Разкриха се работещи индустриални зони. През последните години IT-секторът и туризмът бележат значителен ръст, а финансовата дисциплина и макроикономическата стабилност са налице.

В същото време обаче, при същите тези успехи, България заема все по-устойчиво челните места в класациите по смъртност, по миграция на младо и трудоспособно население, по обезлюдяване на цели региони. България е най-бедната държава в Европейския съюз с милиони хора, живеещи в бедност, с пенсионери, които масово мизерстват с пенсии, които са шокиращо ниски за държава-членка на Европейския съюз, с ширеща се битова престъпност и корупция.

Можем много да разсъждаваме какви са причините да стигнем дотук. Можем, разбира се, да ги търсим във всички посоки. Да речем, във варварския начин на приватизация, в унищожението на нашето селско стопанство; в наложилата се с годините структура на нашата икономика, чийто основен дял заемат сектори с ниска добавена стойност и ниско заплащане на труда. Също така в дела на сивата икономика, която спъва лоялната конкуренция, а може би с липсата на стратегически инвеститори и порочния стремеж да ги привличаме с евтина работна ръка и с ниски данъци, със социален дъмпинг. Може би в отчайващо ниската, на фона на останалите държави-членки на Европейския съюз, производителност на труда, цена на труда, конкурентоспособност, чийто ефект се засилва допълнително от липсата на достатъчно инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и в несъстоялата се важна реформа в областта на образованието.

Може би в използването на държавния бюджет като инструмент за потушаване на социални недоволства и протести. Може би в несъстоялата се финансова децентрализация на общините, без която става ясно, че няма как да се разгърне инициативата и гражданската активност на местно ниво. Със сигурност в липсата на доверие в съдебната система, в неефективната администрация, в липсата на електронно управление.

Можем да продължаваме много. Но аз мисля, че и това е достатъчно и всичко изброено дотук всъщност е резултат от най-важната причина, а тя е политическа и това е неефективната институционална среда. Днес отбелязваме Деня на Конституцията и ви поздравявам с този светъл ден. Това е голямото държавно начало на новоосвободеното Княжество България. Наследник на старата Търновска конституция, днешната Конституция на Република България въвежда и отстоява важни идеи и принципи на демокрацията и на отговорното управление.Нашата конституция много ясно задава основните институции в държавата, ясното разделение и дължимото сътрудничество между тях. Тези институции трябва да гарантират най-важното, от което се нуждае българският предприемач, инвеститор и данъкоплатец, а това е защита, предвидимост и сигурност. Без тях няма как да имаме нужната среда, в която да се развива успешна икономика.

Българският парламент е основната гаранция за демократичността на нашата политическа система и ние трябва да подкрепяме неговата работа, но не и безкритично.Искрено желая да имаме силен и успешен парламент. Но когато имаме много чести и понякога дори хаотични промени в законодателството, това води до непредвидимост и нестабилност на българския правен ред, съчетано с ниска степен на контрол и ефективност на прилагане. Всичко това въздейства негативно на бизнес средата.

Да погледнем и законодателния процес. Стана практика вече в преходните и заключителни разпоредби да се предлагат важни изменения в други закони, несвързани пряко с темата на законодателната инициатива. Все по-често между две четения се предлагат промени, и то съществени промени, а по този начин се избягва от обществения дебат, от общественото обсъждане и от оценката за въздействие. Смятам, че тежестта на общественото обсъждане трябва да бъде изнесена в началото на законодателния процес и изискванията на Закона за нормативните актове. Трябва да се прилагат не само за предложенията на Министерския съвет, а и за предложенията на народните представители. Също така сме свидетели как важни законопроекти, които са всъщност част от управленската програма на правителството, се внасят от народни представители – да речем Законът за концесиите. Такъв подход оставя съмнение за бягство от отговорност.

Друг проблем за бизнес средата в България това е липсата на прозрачност, на собственост на управленски решения и на харчене на публични средства. И тук можем да дадем примери: когато на заседание на Министерски съвет се взема решение за харчене на огромен обществен ресурс – на бюджетен излишък, и то милиарден, за половин час без ясни критерии и дебат; когато едни и същи фирми печелят последователно многомилионни обществени поръчки за водни цикли и магистрали, служебно, т. е. всички останали отпадат по документи, да речем, от десет фирми остава една; когато продължава да се влага упорито огромен обществен ресурс в една, според мен, дълбоко несправедлива програма за саниране, която стартира с необосновано високи цени в нарушение на закони, както отчете и докладът на Сметната палата, без механизми за обществен контрол, без задълбочен реален анализ за ефективност и безопасност, без алтернативни разчети за финансова и екологична ефективност, ако същите средства биха се вложили в други неща, да речем в битова газификация или пък в съвременни високотехнологични енергийни програми. Има ли разчети, колко повече домакинства, колко повече обществени организации, малки и средни предприятия биха се възползвали от такива програми и дали те няма да бъдат по-справедливи.

Друг пример. Когато фирми с неясна собственост и капитали вземат на концесии нашата природа или изкупуват енергоразпределителната система, телекомуникациите и други важни сектори, разкривайки липсата на способност и достатъчно воля в държавата да защити обществения интерес.

На този фон какви цели си поставяме и къде искаме да отидем? Може да речем да си поставим за основна цел да изкореним бедността и мизерията, да овладеем и да надмогнем демографската катастрофа, да спрем обезлюдяването във вече, мога да кажа, почти обезлюдени региони, да върнем повече български граждани обратно от чужбина, да станем богата държава, но колко богата. Имаше такива издигнати цели – да достигнем 60% от средното европейско равнище, даже 70. Спомням си, че Естония си беше поставила за цел да стане най-богатата европейска държава и в момента е някъде около средата.

Какви критерии да използваме, за да измерим тази цел, и какво означава да бъдем богати? Според мен крайната цел е важна. Но не по-малко важен е механизмът, по който ще я достигнем, а това определено е висок устойчив икономически растеж, с растящ дял на иновациите и производствата с висока добавена стойност, с акцент на конкурентоспособността. Аз не съм икономист и изобщо не смея да давам някакви съвети, рецепти как точно да постигнем тези цели, как точно да разгърнем този механизъм. Но си мисля, че думите на един велик писател, философ и хуманист, предсмъртните му думи ще бъдат особено актуални за строителите на съвременна и бъдеща България. Има ли сред вас възпитаници на немски гимназии? Добре, тогава трябва да ви е ясно на кого са думите „Licht, mehr Licht“. Добре, ще помогна малко, Йохан Волфганг Гьоте: „Светлина, повече светлина“.

Защото, според мен, в момента България прилича на една строителна площадка, където нещо строим, но не знаем точно какво, защото е тъмно. Някакви хора носят строителен материал и се връщат за нов. В това време други хора го крадат, защото е тъмно. Някакви хора ръководят строежа, размахват карти, чертежи, но други хора съвсем от тъмното всъщност управляват тях. Някакви хора строят стена, да речем ограда. Но е толкова рехава и нестабилна, че трябва да почват да я ремонтират още преди да са я приключили, защото е тъмно. Други хора наоколо прокарват пътища и магистрали. Но нещо бъркат пропорциите и след тях остават веднага дупки, защото е тъмно. Не се знае кои са реалните собственици, реалните строители, реалната стойност на обекта и какво точно и на кого се плаща, защото е тъмно. Медиите не казват истината, защото не могат да я видят в тъмното или защото не искат да я видят. Но едно е ясно. Младите и предприемчивите, както и немалко чуждестранни инвеститори напускат площадката и търсят друга, по-светла.

Крайно време е да включим прожекторите. Това е най-важното и неотложно, което трябва да направим за България, за да я има България. Да осветлим процесите в държавата. Да има прозрачност на собственост, на управленски решения, на харчене на публичен ресурс. Да има ясно установени правила, които да важат за всички. Прокуратурата и съдът имат последен шанс да върнат доверието в тях и в България като погнат безкомпромисно крадците, корумпираните, престъпилите закона, независимо дали са от управляващи, от опозиция, от собствените магистратски редици.

Когато изискваме и установим ясни и прозрачни правила и демократични принципи, когато върнем доверието в държавата и държавността, то тогава абсолютно съм сигурен, че инициативата и предприемчивостта на българина много бързо ще доведат до желаните икономически резултати.

Така разбирам основната роля на държавата, а и участието на всеки един от нас. Трябва да осъзнаем, че сега, повече от всякога, е необходима непримиримост към произвола и престъпленията и активна гражданска позиция. Как ще се реализира това, определено вече времето показва, че трябват хора с адекватно образование и култура, с познания за икономическите и обществени процеси, новите технологии в България и в света, с друг поглед за развитието на България и на света, с други идеи за бъдещето. И най-важното, с друга енергия и друг морал. А тези хора сте вие. От вас зависи бъдещето и ваша е отговорността за него.

И ние можем да предприемаме много мерки, за да имаме едно наистина проспериращо общество. Но две според мен са абсолютно задължителни – качествено образование и информация. И ще ви споделя моите виждания за образованието. Приветствам всяка политика и решения, които водят до повече средства за образование. Но само с повишаване на учителски заплати и ремонт на училищна инфраструктура няма да постигнем качественото образование, от което се нуждаем. А то трябва да бъде конкурентоспособно. В някои държави например вече изучават информационни технологии, програмирани в детските градини. Как нашите деца ще се конкурират с тези деца след 15-20 години.

Искам да дам и един малко по-страничен поглед към образователната система. Извънучилищните форми на образование, които могат и трябва да ангажират обществени организации, родители, държава. През февруари, по време на посещението си в Ереван, разгледах Центъра за креативни технологии ТУМО, създаден по обществена и частна инициатива, но с огромната подкрепа на държавата. За мен това беше смесица от емоции. Възхищение от размаха на мисълта и действията на домакините и смущение при сравнение с това, което правим ние тук. Представете си една огромна красива сграда със зали, пълни с последно поколение компютърни станции. Не казвам компютри, а компютърни станции, с киносалони, със звукозаписни студиа. И деца, стотици деца, които видях този ден, организирани в групи и проекти от млади ентусиазирани инструктори. Всеки ден след училище и в почивните дни хиляди деца преминават през този център, доброволно и безплатно.

Каква е разликата с училище. Тези скъпи компютърни съвременни станции със съвременен, последно поколение, лицензионен софтуер, какъвто няма в училище. Тези прекрасни млади инструктори, високоподготвени в своята област, каквито няма в училище. Тези проекти, специално разработени, и програми, с които децата усвояват важни компетенции в най-различни области, примерно програмиране, моделиране, компютърна графика, анимации, дизайн, фотография, режисура и т.н., каквито професионално не могат да се изучават в училище, и с тези компетенции тези деца стават абсолютно конкурентоспособни на световния пазар.

И още нещо важно – част от инструкторите бяха млади арменци, които се връщат периодично от Силиконовата долина, от Холивуд, от Гугъл, от други световни корпорации, и с огромно удоволствие споделят знанията си и опита си с тези деца, на възраст от 12 до 18 години. Такива центрове се изграждаха вече и в други арменски градове. В момента се изграждат и в Париж, Москва, Дубай, Бейрут.

Да се изградят подобни центрове във всеки по-голям български град, няма да струва много. Но ние даваме, както вече споменах, милиарди за саниране. Не упреквам никого. Това е извънучилищна форма. Но нация, която не следи какви са световните процеси, накъде отива светът, какви компетенции иска от своите граждани в бъдеще, която не създава тези условия, казвам нация, всички заедно, която, вместо за своите деца инвестира в стиропор, а остава децата си в безидейност, мизерия и невежество, такава нация няма радостно бъдеще.

Ще подкрепя с готовност всяко правителство, което издигне като приоритет такива политики и ги подкрепи с реални действия. Но ще работя с ентусиазъм с това правителство, за което тези политики са ценност и вътрешно убеждение и ги инициира само.

Няколко думи за висшето образование. И ще ви споделя моя опит от два различни модела, през които съм преминал. Първият, това е Военновъздушното училище и Военна академия „Раковски“. Как да ви кажа, въпреки изключително натоварените програми, по време на семестъра можеш да си позволиш и по-лек режим. Важно е обаче, когато дойде сесията, да имаш конспекта с всички въпроси. Да вземеш всички лекции, всички записки, всички учебници, да се затвориш, да изчетеш всичко, да го запомниш, да го възпроизведеш без грешка на изпита. Ставаш отличник. Може би ви звучи познато. Не знам как е в момента при вас.

Другият модел. След това заминах за Air War Cоllege – Стратегическата академия на Военновъздушните сили на САЩ. Още в началото, за да си направя живота по-лесен, да се ориентирам в обстановката, поисках конспектите за изпитите. Оказа се, че не можем нещо да си уточним понятията. Не могат да разберат за какво говоря. Пак обяснявам, пак не можем да се разберем. Оказа се, че няма нито конспекти, нито сесии, нито изпити, но има друго нещо. Всички теми, лекции, занятия са уточнени за година напред с абсолютна точност. Всички материали за четене са раздадени. Всяка вечер трябва да ги четеш. Налага ти се около 100 стр. по тема, която е утре. На следващия ден сутринта в аулата пристига изтъкнат лектор – министър, учен, генерал, собственик на банка или на голяма корпорация, изтъкнат журналист, общественик и т.н., който обръща с главата надолу всичко това, което си изчел. След това се разпадаме по семинари, затваряме се в семинарите, поне четири часа пълен анализ и дискусии на това, което е преминато.

В същото време двама преподаватели са постоянно с нас и провокират с въпроси и регистрират всеки час, всяка минута за всеки един. Участие, активност, формулиране, отстояване и налагане на тези, лидерство. Между другото текат програми с есета и си принуден да пишеш непрекъснато есета с различен обем, по различни теми, с различни срокове за предаване. Второ закъснение и напускаш. Една изключително конкурентна среда, много напрегната, в която трябва на базата на знанията да формираш, отстояваш своите тези, своите виждания. Конкурентна казах, защото само на първите 20 се издава отлична диплома и това е абсолютна гаранция за бляскава кариера във военновъздушните сили или държавната администрация на САЩ.

И ето ги двата модела. Единият – преподаване, запаметяване и възпроизвеждане на готови, налети мога да кажа, знания. Другият модел – стимулиране на критично, креативно, стратегическо мислене, развитие на лидерски качества и на умения за самообучение за дълъг период, след като завършиш това учебно заведение.

Абсолютно съм убеден, че нашата система за висше образование, и не само тя разбира се, трябва, освен да предлага необходимите знания, но и да възпитава личности и лидери с необходимите компетенции за предизвикателствата на бъдещето. А бъдещето принадлежи на тези, които успеят да изградят ефективна система, която да им позволи да добиват първи необходимата информация, да трансформират информацията в знание и да прилагат това знание преди своите опоненти. Явно така е устроен и така работи светът.

И с това ще завърша. Ще ви дам пример за информацията. През последните години два пъти посетих Държавата Израел. Първия път, преди три години, бях по покана на техния командващ на военновъздушните сили и видях система за придобиване и анализ на информация за обекти. Посещението включваше и запознаване с базата за безпилотни летателни апарати – 6 ескадрили, но не с играчки, огромни самолети с 15 метра размах, със съвременна разузнавателна апаратура на борда в широк електрооптичен спектър, които общо летяха над тази малка държава 250 часа в денонощие всеки ден,  пълна информация не само за неподвижните, но и за всички обекти, включително хора, които са обект, интерес за сигурността на обществото. А тази информация се ползва и за стопански и екологични нужди.

Втория път, миналия месец, имах възможност да се запозная със система за придобиване и анализ на информация за процеси в областта на икономиката, на банковото дело, на енергетиката, на киберсигурността. Това стана в т. нар. CyberCity, създаден по инициатива на премиера Нетаняху и обединил в себе си интересите и капацитета на държавата, на бизнеса, на образованието и науката. Между другото, когато се срещнахме с Нетаняху, той започна срещата с интересен слайд. Показа ми топ 10 на най-мощните световни компании – 2006 и 2016 г. През 2006 г. 7 компании от водещите бяха в областта на енергетиката и само една в областта на информационните технологии. През 2016 г. същите цифри, само че обратно – абсолютна доминация на корпорациите в областта на информационните технологии и Израел участваше активно в тях.

Вие съответно може да си направите справка за България и да анализирате сами за себе си резултатите. Те са интересни. Та за CyberCity. Външно прилича на български техно парк, ама не съвсем. Вътре работят млади хора – инженери, учени, експерти в IT, финансовия сектор, анализатори, студенти, защото е изграден до университета. Един от центровете, който посетихме, беше за енергетиката. Но преди това да ви кажа, че в CyberCity постъпва огромно количество информация от цял свят. Обработва се по специални критерии. Неутрализират се кибератаки и, много важно, формулират се печеливши стратегии за управление и за защита. Та в залата за енергетиката – един огромен екран, дежурен екип. На този екран на сателитна карта са показани в реално време всички електроцентрали, енергопреносната мрежа, електроразпределителните центрове, по-големите консуматори. И в реално време се следи не просто физическото състояние на цялата енергийна система, но какви кибератаки се извършват в момента по нея и как върви тяхната неутрализация.

Влязохме и в друг център. Една голяма електронна карта на света, където в интересни диаграми се представяше информация за хода на кибератаки в реално време по целия свят и други интересни процеси.

Запитах се защо му е на малък Израел да следи обстановката и да има информация от Хонконг, през Париж, до Сиатъл. Логичният отговор е защото Израел развива експортноориентирана икономика и съвместни предприятия с много държави и затова е важно да знае обстановката в регионите и тези държави.

За мен обаче истинският отговор е следният: в съвременния дигитален и глобален свят няма малки и големи държави. Има държави с големи и малки амбиции. Има държави, които упорито преследват, обединени заедно, своите амбиции. Има и държави, които са се примирили, загубили са вяра в собствените възможности и са се свили в черупката на сивото си ежедневие и самосъжаление.

Пожелавам ви високи амбиции – лични и за България. И много сили и вяра да ги осъществите.

На добър час!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Радев откри Младежкия икономически форум в УНСС : Крайно време е да осветлим държавата! Прокуратурата да погне крадците, все едно кои са те! (видео)

Снимка Кадър „Канал 3“

 

Никоя икономика не може да се развивая добре, ако държавата не създаде необходимите условия. Както и никое държавно управление не може да успее, ако няма успешна икономика.

Това заяви президентът Румен Радев в публична лекция в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) на тема „Икономическите и външнополитически предизвикателства пред страната ни“.

Президентът Радев откри Младежки икономически форум в УНСС.

В речта си той разкритикува практиката на правителството да разпределя без обществен дебат милиарди. Държавният глава критикува и програмата за саниране, която нарече „дълбоко несправедлива“. Според него „нация, която инвестира в стиропор и оставя децата си в невежество и без знания, няма радостно бъдеще“.

България в момента прилича на строителна площадка, където нещо строим, но не знаем какво – защото е тъмно. Някакви хора носят строителен материал, други го крадат, защото е тъмно; не се знае на кого се плаща, защото е тъмно; медиите не казват истината, защото не могат да я видят, защото е тъмно; но е ясно, че младите и предприемчивите напукат площадката, за да търсят по-севта! каза Радев.

И призова с думите на Гьоте – „Светлина, повече светлина!“, които първо изрече на немски.

И призова: „Крайно време е да осветлим държавата!

Прокуратурата да погне крадците, все едно кои са те, пожела Румен Радев. Според него „когато върнем правилата, инициативата и предприемчивостта на българина много бързо ще доведе до добри резултати“.

„Сега, повече отвсякога е необходима активна гражданска позиция“, каза още той. Според Румен Радев са необходими хора с „друга енергия и друг морал, с други идеи за бъдещето“.

„А тези хора сте вие“, обърна се към студентите в залата държавният глава.
В дискусията, организирана от Студентския съвет на УНСС, участва и омбудсманът Мая Манолова.

В дебата за бъдещето трябва да се въвличат младите, защото те ще реализират идеите и ще носят последствията от тези идеи, започна речта си президентът Румен Радев.

„Когато говорим за икономика, трябва да помним, че тя е неразривно свързана с политиката, защото тя не може да се развива, ако държавата не създаде необходимите благоприятни условия. И никоя държава няма да успее, ако няма работеща икономика. Успехът на всяка една политика се измерва с ползите, които тя носи за обществото“, каза в началото на словото си Румен Радев. И подчерта, че „една политика може да бъде представена за успешна чрез пиар блъфове, но това не може да трае дълго, защото тя трябва да донесе реални ползи, а те се измерват чрез висок жизнен стандарт и качество на живот.“

Ако се сравним с България отпреди 30 години ще видим значителни успехи – нова конституция, пазарна икономика, приватизация, България бе приета в ЕС и НАТО (без това да стане, тя щеше да бъде маргинализирана на европейската и световната сцена), заяви Румен Радев.

Той отпебяза и значителния ръст, който бележи аи-ти секторът и туризмът.

Румен Радев обаче отбеляза – България е най-бедната държава в ЕС, с милиони хора, живеещи в бедност, с висока емиграция и обезлюдяване; с пенсионери , живещи с шокиращо ниски пенсии.

След това Румен Радев започна анализ на причините за това състояние.

Сред тях държавният глава отбеляза и „порочната практика“ да привличаме чуждестранни инвеститори със социален дъмпинг – ниски заплати.

„Можем много да разсъждаваме за причините да стигнем до тук и можем да ги търсим във всички посоки – да речем във варварския начин на приватизация в нашето селско стопанство, в дела на сивата икономика, която спъва лоялната конкуренция, може би в използването на държавния бюджет като инструмент за потушаване на социални недоволства и протести, може би в несъстоялата се деинституционализация на общините, в липсата на доверие в съдебната система и можем да продължаваме така много“, продължи да търси причините президентът Радев.

Румен Радев отбеляза и липсата на съдебна реформа сред причините за състоянието в страната.

Българският парламент е основният гарант за демократичността на нашата демократична система, подчерта Радев, след като поздрави всички с Деня на конституцията. Румен Радев обаче не подмина честата промяна в законодателството, което въздейства негативно върху бизнес средата. Президентът обърна внимание и, че става практика с преходните и заключителни разпоредби на един закон, да се променя друг. Свидетели сме как важни законопроекти, част от управленската промяна на правителството, се внасят от народни представителите, каза Радев. Според него такъв подход поражда въпроси.

В началото на форума думата взе ректорът проф. Стати Статев.

„С президента Румен Радев започваме инициатива УНСС да стане център на Академия за европеистика, която да покаже вижданията на младите за ЕС“, каза проф. Статев. И продължи: „„От сърце благодаря на президента, че безрезервно въпреки програмата си прие да бъде патрон и активен участник в 15-ото юбилейно издание на Младежки икономически форум 2018. Защото форумът от самото си начало е най-голямата и най-авторитетна публична изява на нашия студентски съвет, който представлява повече от 21 500 студенти – най-много в България. Самият факт, че днес ние откриваме 15-ото издание на този форум доказа неговата жизнеспособност и това, че той вече се е превърнал в академична традиция, в университетска територия на професионален обмен на виждания, на идеи, на жива среща с нашите студенти с всички нива на властта, като започнем с най-високото.“

„Искам да кажа, че ние с президента започваме и съвместна инициатива, инспирирана от него, за която ще отговаря вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова – УНСС да стане център на Академия за европеистика, чрез която ще опитаме, започвайки от май месец и продължавайки до април 2019 г., с различни мероприятия и средства да съберем експертизата и вижданията на младите хора за бъдещето на ЕС и България в ЕС в динамика. Защото за нас са ценни експертизата и изследванията, които ние правим, но два пъти по-ценни са ни вижданията на младите хора – как те представят себе си в ЕС, какъв искат да бъде той и каква да бъде България в него“, обясни още той.

Публична лекция в Университета за национално и световно стопанство

Posted by Румен Радев on Monday, April 16, 2018

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Турция във възторг от лекцията на Борисов в УНСС. Премиерът застанал зад Ердоган в скандала с НАТО

 

 

Вчерашната лекция на премиера Бойко Борисов по темата за Западните Балкани произведе новини и на турска територия.

Причината – според държавната телеграфна агенция на южната ни съседка и един от близките до властта вестници нашият премиер е застанал зад Реджеп Ердоган в скандала, в който Анкара и НАТО са забъркани от няколко дни.

Турският президент разпореди изтеглянето на 40 войници от учение на Алианса в Норвегия заради компютърна симулация, в която като „вражески лидер“ е бил посочен Реджеп Ердоган.

Генералният секретар на НАТО се извини за случилото се и посочи, че вината е на външен подизпълнител, като по случая се води разследване.

В Анкара обаче не приеха извинението, а докато близки до властта медии тиражират конспиративни теории, един от президентските съветници заговори за излизане от НАТО.

На този фон дойде и вчерашното изказване на Борисов в УНСС: „Това че президентът Ердоган оттегли своите военни от ученията в Норвегия е знак, който аз отдавна поставям на Европейските съвети. Основните лидери в Европа когато стане въпрос за Турция и президента Ердоган са на пълно отричане – няма тема, по която да се сближат (…) Това е най-силната армия в Южния фланг на НАТО. Е ли логично да считаш, че един човек е изцяло неприемлив за тебе и в същото време да му дадеш пушката с патроните и да ти пази гърба…? И то не мина много време и това се случи (…) Политиците и дипломатите трябва да си дадат ясна сметка, че мирът и преговорите са най-доброто средство“.

„Борисов критикува политиката на ЕС за Турция“, пише Анадолската агенция.

Според медията министър-председателят ни е „похвалил“ бойкота, който Анкара обяви на НАТО. Sabah „Сабах“ е още по-категоричен в своето заглавие: „Българският премиер Борисов подкрепя Турция“.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Когато една власт не знае защо е на власт, пада от власт. Какво правим, ако и Караянчева се скара с Нинова?!

Когато една власт не знае защо е на власт, пада от власт.

За това си мислех, като слушах лекцията на премиера Бойко Борисов в УНСС, на която бяха дошли освен студентите и техните преподаватели, но и дипломати, и представители на бизнеса.

От такава лекция се очаква много. Премиер, който три пъти е на този пост, който е лидер на най-голямата партия, спечелила де що има избори, би трябвало да обясни на младите какви са вижданията му за мястото на България в новия, развиващ се свят, в новата, променяща се Европа. Сигурно това са очаквали да чуят и чуждестранните посланици. На аналогична реч – в Сорбоната, френският президент Еманюел Макрон съобщи каква е визията му за Европа, например.

В нашия случай визия нямаше. Някой ще възрази – а Западните Балкани? Да, Бойко Борисов каза – ние сме хубави хора, Европа трябва да замени напускащата Великобритания със страните от Западните Балкани. Но как го каза? Както си говори всеки път, когато журналистите в движение му зададат някой въпрос. Или когато, докато говори за нещо друго, му хрумне да каже нещо по тема, за която в момента се е сетил. Насипно, с други думи. Нямаше систематика, нямаше логично обосноваване с какво Западните Балкани са ценни за Европейския съюз и ще допринесат за стабилността му – с това, че са хубави хора? Другите не са ли? Как точно хубостта прераства в стабилност?

Ако днешната реч беше изключение, нямаше да заслужава внимание. Но тя показва тенденция. Тенденцията партия ГЕРБ, която почти без прекъсване управлява от 2009 г., да не научава що е то политика, защо съществува и по какви закони се движи. Най-голямата българска партия продължава да се държи като случайно попаднала във властта, като героя на Марк Твен, който от просяк случайно се оказва в кралския дворец и ще – не ще започва да се държи като принц. Но той не е принц. Не е обучен да бъде принц. Може само да имитира поведението на принц.

Така и ГЕРБ. На техните кадри все повече започва да им личи, че се държат на поста, на който са, като имитатори. Ако си председател на парламента – биеш звънеца и гониш лидера на опозицията, ако си министър – гледаш да изглеждаш важен и редиш клишета.

Типичен е случаят с оставката на председателя на парламента Димитър Главчев. Той нито разбра защо е бил на този пост, нито разбра за какво му се наложи да го отстъпи. Цвета Караянчева обаче, която го замести, изглежда разбира, че няма нужната подготовка. И затова се просълзи в едно телевизионно студио. Дано е така. Защото, ако тя не е извлякла поуки от случилото се миналата седмица, какво правим? Какво правим, ако председателят на парламента отново изгони от пленарната зала лидера на опозицията? Пак ли ще сменяме първия човек в държавата, за да върнем опозицията в залата?

С кого ще го заменим?

По традиция председателят на Народното събрание е юрист. Защото е редно в законодателния храм да свещенодейства подготвен човек. Караянчева е инженер и замести на поста икономиста Главчев. Уважавани професии, много необходими, но в други сфери и за други неща.

Това издава липса на банка подготвени кадри, показва изчерпване на кадровия потенциал на парламентарната група на ГЕРБ. А това на свой ред говори за лошо конструиране на самата група, в която няма достатъчно юристи, достатъчно лекари, достатъчно специалисти в отделните направления. (Грях, от който не само управляващите страдат).

Същото е и в министерствата. Никога в българско правителство не е имало накуп толкова министри, които нямат визия за развитието на своите отрасли и са в най-добрия случай прилежни изпълнители. Но се пита на какво, като няма политическа воля?! Казаха ли ни защо спряха АЕЦ „Белене“? Казаха ли ни защо не направиха нищо с „Южен поток“? Не! Ние знаем – така им наредиха „началниците“. Тези „началници“ сигурно биха разбрали, ако вместо да изпълняваме нареждания, предадени ни по третостепенни чиновници, бяхме обяснили своята гледна точка. И бяхме я отстоявали. Но умилкването пред началниците не е визия. Срещу него нищо не „дават“.

Освен презрение, разбира се.

Прословутото председателство също може да бъде подредено в списъка на политиките на както-дойде-правене, така характерни за ГЕРБ. Не случайно го сведоха до ремонта на НДК, плочника пред двореца и хотелското настаняване на гостите от чужбина. Преди месец на конгреса си БСП предложи политически документ за позицията на България по време на първото си председателство в ЕС. Вчера пет десни партии обявиха, че също ще подготвят такъв документ.

Какво направиха ГЕРБ? Скочиха като ужилени! Защото усетиха предизвикателството. Но така и не разбраха причината, по която и леви, и десни настояват да има такъв политически документ. Можеха да вземат материала на левицата за основа, например и така хем държавата ще има политически документ за председателството, хем социалистите ще бъдат задължени „да стоят мирни“, докато то върви.

Интересно за колко мандата партия ГЕРБ ще разбере какво означава парламентарна демокрация? И че ролята на опозицията при това обществено устройство не е да поддаква на управляващите (като БЗНС по времето, когато управляваше БКП), а да ги гледа под лупа и да търси грешки.

Защото такова поведение е в името на страната. Обратното, махането на някой от пост, за който той си мисли, че му се полага едва ли не вечно, няма нищо общо с България и нейните интереси. Странно е как сравнително млади хора възприеха такъв соцманталитет и то от дълбоко провинциален тип. Едно време имаше председатели на ТКЗС, които си въобразяваха, че критиката към тях, е критика към Партията.

Успехът на партия ГЕРБ досега бе в доверието, получено „по аналогия“ – изглеждаме като „народа“, говорим като „народа“ и се държим като „народа“. ГЕРБ отвръщаше на това доверие като действаше рефлективно – „народът“ харесва да се строи – ще строим. Пътища, магистрали, саниране… Но обещаването не е като даването, а времето тече. Най-голямата партия усвои и друг рефлекс – веднага да отговаря на всяко предизвикателство, все едно откъде идва. Нали си спомняте, в началото на първия си премиерски мандат Борисов се изявяваше като диспечър в бърза помощ – редовно пращаше машини от правителствения авиоотряд като линейки. И хората харесваха и одобряваха това. Но те харесваха и одобряваха проявата на социална чувствителност, нещо, което винаги харесват и одобряват у управляващите. В ГЕРБ обаче не стигнаха по-далече. Не се замислиха как да подобрят социалните услуги. Не се запитаха защо всеки, който закъса, им звъни, за да му се обърне внимание. Не трябва ли системата сама да работи така, че да не е нужно да се жалваш на министър-председателя, че си останал без работа (като чистачките на летище София), за за намериш работа? Защото министър-председателят не е слънце, не може да огрее навсякъде.

Но откакто са начело на държавата от ГЕРБ правят едно и също – оплакват се и обещават. Предишните им били виновни (тройната коалиция и Станишев, „лошия Костов“, комунистите, дето взривяват църкви), международното положение (паднало им се да управляват по време на най-жестоката криза за всички времена). Но всичко ей-сега ще се оправи. След пет години.

Хората вярваха. Но сюжетите вече се повтарят и вярването започна да се изчерпва. Колко пъти след поредното издание на мониторинговия доклад на ЕК може да кажеш, че ще направиш екшън-план, за да се отговори на критиките?! Колко пъти можеш да обещаеш, че след пет години ще построиш магистрала „Хемус“? Колко пъти можеш да свикаш кабинета спешно на заседание в неделя, защото са станали катастрофи с много убити и ранени (и да кажеш, че очувани деца умират)? Колко пъти можеш да обещаеш, че след полицай във всяко село, ще има и полицай на всеки завой (или може би на всеки прав участък, позволяващ по-висока скорост)?

Колко пъти, след като не следва нищо?!

Така рефлективната политика бързо започва да изчерпва потенциала си. Затова и скандалите в парламента стават все по-кресливи. Управляващите скоро ще започнат да се изнервят не само от думите на Корнелия Нинова, а и от начина, по който гледа към тях.

От нищо ще възникват ситуации, от които ще изглежда, че държавата се клати. Нима държавата наистина може да се разклати от една реплика, която не оспорва нито управлението, нито устройството, нито геостратегическия й курс?!

Ако на ядрен физик му направят забележка по специалността, той ще обори критиката с аргументи от същата специалност. Ако обаче някой се прави на ядрен физик и като такъв ръководи ядрен институт и му кажат нещо накриво, как ще се защити? С аргументи от учебници, които не е чел? Разбира се, че ще направи скандал и ще се опита да надвика опонента си!

Затова тези, които предричат предсрочни избори, може като нищо да се окажат прави. Кризите от нищо възникват опасно често. Каква, например, бе фундаменталната причина да се смени вторият човек в държавата – парламентарния шеф?! ГЕРБ изглежда отстрани сякаш се чуди как да избута мандата до третата – четвъртата година, когато да намери повод да поиска предсрочни избори (през 2019 г. по график трябва да има местни избори и избори за Европейски парламент).

Изглеждат така, сякаш не знаят какво правят във властта. А това е опасно. Защото така може да я загубят.

Красина Кръстева

Източник:епицентър.бг

Борисов изнесе лекция в УНСС пред бизнеса, посланици, ректори и студенти

 

 

Генералният директор на Лукойл България Валентин Златев, Председателят на Съвета на директорите на Минстрой Холдинг АД Николай Вълканов, Изпълнителният директор и член на Съвета на директорите на Геотрейдинг АД Иван Вутов, Главният изпълнителен директор на КРИБЕвгений Иванов бях сред присъстващите на публичната лекция на премиера Бойко Борисов в УНСС.

На първия ред аула „Максима“ на Университета бяха още Боряна Манолова – Главен изпълнителен директор на Сименс ЕООД, Димитър Димитров – Изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на Софарма Трейдинг АД, Стоян Ставрев – Управител на Българска консултантска организация ЕООД, член на УС на КРИБ, Ирина Йорданова – директор в КРИБ.
Представителят на ЕК в България Огнян Златев, посланици от Европейските страни, ректори на ВУЗ-ове, министри и депутати, както и много студенти чуха възгледите на българския министър-председател за бъдещето на ЕС в контекста на мигрантската криза.

Основното послание на Борисов бе, че без европейското бъдеще на Западните Балкани, Европа ще генерира напрежение. И се зарече: Ще работя активно това да се случи“. Риск ще е, ако не се присъединят Западните Балкани. Ако избягат младите хора, тук ще дойдат повече джихадисти, емисари и ще е по-лесно мафията да цъфти. „Да гледаме напред, а не в историята“, прозова Борисов и припомни, че на Балканите историята предизвиква взрив и национално чувство. По време на експозето си Борисов разви тезата, че присъединяването на държавите от Западните Балкани може да замести излизането на Великобритания от общността и че това е важно за мира и развитието.

„Балканите могат да заместят излизащата Великобритания. Тук имаме невероятна природа, хубави хора, работни. Тази тема преди не можеше да се постави. Лидерите в ЕС мисля, че разбират, че ако не влязат Балканите в ЕС, това ще генерира проблеми в бъдеще. Не случайно Балканите са наричани барутен погреб, достатъчна е искра да се възпламени“, каза Борисов.

Борисов призна, че държавите на запад от България не са готови да влязат в ЕС, но според премиера е много важно да кажем на младите хора в тези страни какво е бъдещето.Иначе те ще емигрират и после ще се сблъскат с нашия проблем – 2,5 милиона българи работят за чужди икономики, а ние сме принудени да внасяме работна ръка от Украйна и Молдова. Като излязат младите хора, остават пенсионерите, добави Борисов.

По време на лекцията си Борисов упрекна лидерите на държавите в ЕС за отношението им към турския президент Реджеп Ердоган. Според него когато станело дума за него имало всеобщо категорично отричане и недоверие, а в същото време ЕС очаквал Ердоган „с най-силната армия на южния фланг на НАТО да държи пушката и патроните и да ти пази гърба“. Затова според Борисов ЕС трябвало да продължи с диалога и с партньорските отношения с Анкара.“Близо 3 милиона бежанци са там. Какво ще стане като тръгнат насам. Берлин и Париж са далече, ние сме съсед. Споразумението работи добре и е най-правилното за да държим миграционния натиск извън ЕС“, каза Борисов.

Той нарече Турция „стратегически партньор и в НАТО и в Европа“.“Лесно е да критикуваш Ердоган, но какво печелиш от това. Да не се поддаваме на емоции, а да търсим прагматични решения“, добави премиерът.

Според него именно заради мигрантите в много държави от ЕС има политически проблеми. Като примери той посочи Австрия и Германия.

„Ние в Европа само пасивите обираме. Нормално ли е да отсъстваме от преговорите? Нашите европейски лидери трябва да си дадат сметка, че не може да сме пасивни. Според мен ясно, точно и бързо лидерите в ЕС трябва да поемат категорична позиция. Бежанците не отиват в Русия и Иран, а идват тук“, каза Борисов и подчерта, че ключовата дума за света е „мир“.

Премиерът заяви, че е обнадежден от преговорите с Китай и е възможно срещата на високо равнище във формат 16+1 да се проведе в България.
По отношение на санкциите срещу Русия, Борисов заяви, че трябва да се спазват Минските споразумение.

По отношение на Еврозоната министър-председателят подчерта отново, че нашите финансово-икономически параметри са такива, че не представляваме никакъв риск за Еврозоната.

 

 

Нов скандал в УНСС! Преподавател, взел диплома със седем двойки, подслушва колеги и лъже, че е агент на ДАНС (ДОКУМЕНТИ)

 

 

Нов скандал назрява в УНСС. Почти цялото учебно заведение е настръхнало срещу преподавател, работещ в разрез с всички правила на университета. От документи, с които БЛИЦ разполага, става ясно, че преподавателят по наказателно право Стоян Стойков е успял да вземе диплома, независимо, че има седем двойки, три от които – на държавен изпит по наказателно правни науки. Независимо от всички пропуски той се ползва с протекциите на тогавашния ректор на УНСС проф. Борислав Борисов и успява да стане асистент по наказателно право и дори защитава дисертация.

Срещу Стоян Стойков има подавани множество сигнали, включително и от студенти, които директно заявяват, че не искат той да бъде техен преподавател. 30 души пишат лично сигнал до ръководството на университета, в което разкриват, че не изпълнява задълженията си като преподавател, нагрубява студентите и даже наема студентки на работа в частната си адвокатска кантора уж, че ще ги обучава.

„Напоследък пък се разпространи информацията (вероятно от него), че ас. Стойков е агент на ДАНС и това му дава преимущество, сигурност и че по никакъв начин не може да бъде мръднат от университета, както и, че ако някой дръзне да го настъпи, ще си изпати по един или друг начин“, пишат още в писмото си възмутените студенти.

Друга студентка разказва в жалбата си до ръководството на УНСС как е била наета от Стоян Стойков за асистентка в кантората му. Той обещал да й плаща по 200 лева на месец. Накрая й дал толкова, но за три месеца, а когато поискала останалите пари, я изгонил с думите, че не става и за секретарка.  Стига се до там, че оценката, която преподавателят получава от ректора на университета, е отрицателна. При проверка се оказва, че Стоян Стойков получава заплата, но не провежда цял семестър занятия със студентите. Колеги на Стойков дори  предлагат той да бъде уволнен дисциплинарно. Преподавателят може и да не ходи на лекциите си, но намира време за… конкурси за красота и дори става част от журито.

От други документи, с които БЛИЦ също разполага, излиза на бял свят изключително интересна история за това как Стоян Стойков монтира… подслушвателно устройство в кабинета на катедрата по наказателно правни науки. За него се разбира, когато пада в присъствието на двама преподаватели – професор и доцент, които с ужас откриват, че са били подслушвани. По случая има и образувано наказателно производство №43372/15 г.

Издънките на въпросния преподавател не свършват дотук. Когато представя работата си по наказателно право за вината, светила на правото като двамата бивши прокурори Никола Филчев и Борис Велчев, проф. Лазар Груев – бивш председател на Върховния касационен съд и много други дават отрицателни рецензии. На това основание катедрата по Наказателно право предлага „ученият“ Стоян Стойков да бъде уволнен. Освен това катедрата по наказателни науки констатира при обсъждането, че са налице сериозни случаи на плагиатство.

В края на миналата година се стига и до там, че новият ръководител на катедрата – доц. Бойко Рашков дава унищожителна преценка на научната продукция, преподавателската работа и етика на Стоян Стойков. Също като колегите си той предлага Стойков да бъде уволнен. Това, обаче, така и не се случва.

 

Източник:Блиц

 

 

 

Студентът, който разкри измамата с изпити в УНСС, проговори: Докарах си проблеми

Източник: Нова.тв

 

 

Кезим Медев проговори публично за скандала с УНСС и за предупреждението за изключване, защото е разкрил как преподавател пише „тройки“ на празни листове.

„Не съжалявам чисто човешки, но съжалявам, че си докарах всичките тези проблеми“, призна младежът.

Медев следва „Икономика“ с поднаправление „Икономика и бизнес“. Той смята, че УНСС е добро място за обучение.

В случая с проф. Соня Докова той обясни, че в залата е имало около 40 студенти. Кезим обаче отказа да коментира повече самия случай и само добави, че „не е приятно“ да знаеш, че пишат „тройки“ на хора, които нямат знания.

„Естествено, че винаги има две страни. С мен лично се свързаха стотици студенти, които ме подкрепят. Има хора, завършили преди 10 години, които са си мълчали за такива случаи. И преподаватели се свързват с мен“, заяви той пред Нова телевизия.

„Аз пожелавам на проф. Докова единствено здраве“, посочи още Кезим като отговор на нейните думи, че „Господ ще го накаже“.

 

Източник: Новини.бг

 

Скандалната професорка от УНСС убедена, че Бог ще накаже студента, оплакал се от нея

 

 

Професорката Соня Докова, уличена, че пуска студенти с празни изпитни листове, обяви, че единствената ѝ вина била, че е допуснала до изпит студента Кезим Медев, подал оплакването срещу нея.

Това лице не трябваше да го допускам. По правилника той трябва да присъства на упражненията и на част от лекциите. А е идвал само веднъж на упражненията, и веднъж – на лекциите. Смятам, че него Бог ще го накаже за това, което направи, , независимо от коя вяра е„, коментира професорката пред Нова телевизия.

Припомняме, преподавателката по геоикономика и регионално развитие предизвика критики, след като се разбра, че по време на изпит е предложила да пише „Среден 3“ на студентите, предали празни изпитни листове.

„Такова нещо е нямало. На изпита влязоха квестори, раздадоха листове. Минаха около 20 минути от изпита. Тогава казах на студентите, че който смята, че отговаря на текущата си оценка, може да излезе„, разказа тя, като уточни, че написаните от нея оценки „Среден 3“ са били на базата на текущия контрол през семестъра.

 

Как журналисти с лекота си купиха отговорите за изпит в УНСС (ВИДЕО)

20160215.vibpoumnoe

Човекът, който движи операцията с преписването по време на изпита в УНСС. Той отрече всичко официално пред камерите.

 

 

Почти никой у нас не се интересува от това какво е качеството на знанията, които имат бъдещите висшисти у нас. Важното е просто документа за „висшо“ да бъде взет , за да се намери по-лесно работа. Екип на предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия направи разследване, което показа,че срещу малко пари може спокойно да се преписва по време на изпити в роден ВУЗ. Ето разказа на колегите за студентски изпит по математика в УНСС:

„Изпитна сесия. В групата на първокурсниците в УНСС във Facebook има множество молби за помощ по време на изпит. Оказва се, че преписването с помощта на модерните технологии е масова практика.

Екипът на Нова се свърза с хора, които предлагат решаване на задачи срещу договорена сума в същата тази група, представяйки се за студенти, които искат да си купят изпита по математика за първи курс. Последва отговор веднага. Схемата е лесна. Тестът се снима, изпраща се на математиците, а те пращат решените задачи по същия начин. Има и указания.
Цената е 60 лева за шестица. Парите се превеждат и следва изпитът по математика. Поставено лице е в изпитната зала. Минути преди началото на изпита става ясно, че услугата е на ниво. В социалната мрежа пък вече се публикуват вариантите на теста. Оказва се, че снимането по време на изпит е масова практика, а нужда от помощ имат мнозина.

Вариантът, който се е паднал в изпитната зала по математика, е изпратен. Без изненада – първата решена задача идва три минути, след като снимката е изпратена. Останалите – 10 минути по-късно.

Поставеното лице е успяло да препише всички задачи без проблем – с телефон в ръка. Оценката, която екипът получава обаче, е четворка, а първата задача се оказва грешна. Следва рекламация – математиците излизат честни и решават да върнат ресто. Екипът на „Здравей, България” се срещна лично с човек от продавачите. След това се разкри, за да потърси отговор на въпроса кой решава задачите на студентите и защо. Вече „на открито” всичко бе отречено.

Така експериментът завърши. Проста схема, в която не са нужни връзки и много пари. Нужен е единствено телефон. Експеримент, който показва, че контрол няма, а този купен изпит и тази ситуация вероятно могат да се повторят във всеки един университет в страната и на всеки един изпит.
„Здравей, България” потърси отговор от ръководството на УНСС, но оттам отказват всякакъв коментар“.

http://vbox7.com/play:fc7ce61175

 

 

 

Източник:Блиц