Tyxo.bg counter

Tag: Съвета на Европа

Бриджит О’Лъфлин от Съвета на Европа подготвя нов превод на Истанбулската конвенция

Бриджит О’Лъфлин

Подготвя се нов превод на български език на Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Това каза Бриджит О’Лъфлин, докладчик на Съвета на Европа за Истанбулската конвенция.

На среща с журналисти в Страсбург тя отхвърли твърденията, че ратифицирането на конвенцията е свързано с промени в Конституция, предаде БНР.

О’Лъфлин е убедена, че новият текст на документа ще разсее страховете в българското общество:„Наясно сме, че настоящият превод на текста съдържа думата „джендър“ – сексуална принадлежност, което е предизвикало определени неразбирания. Затова сме в контакт с българските власти, които ни информираха, че се подготвя нов превод. Когато е готов, ще проверим дали е коректен“.

„Анализирахме страховете, които конвенцията породи в България и стигнахме до извода, чепроблемът е в превода. Затова той ще бъде направен отново“, каза О’Лохлин от Страсбург, където е централата на Съвета.

Според нея преводът на думата gender от английски на български може да е бил изтълкуван неправилно в София, което да е довело до съпротивата и противоречията около документа, чиято цел е защитата от домашно насилие.

В настоящата версия на текста английската дума gender е преведена на български като „пол“. В дефиницията за пол в конвенцията е посочено, че  „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“.

О’Лохлин каза, че новият превод на 35-страничния документ „ще отнеме известно време“, но не се ангажира кога ще бъде готов. Едновременно с текста Съветът на Европа ще преведе на български език и брошурата, която обяснява Конвенцията, за да разкаже на по-достъпен език съдържанието и целите на документа.

Представителката на Съвета добави, че организацията е предоставила допълнителна информация на българските власти „за това, което произтича и не произтича от Конвенцията“.

„Останалото е комуникация, просто комуникация“, коментира служителката на Съвета. О’Лохлин каза, че досега не са се сблъсквали с подобен проблем сред другите държави, ратифицирали документа. Известно напрежение по темата имало само в Полша, но впоследствие Инстанбулската конвенция е била ратифицирана от Варшава.

Съветът на Европа е международна организация, която обединява 47 държави, за да насърчава сътрудничеството помежду им в областта на правото, човешките права, демократичното развитие и културата. Тя e автор на подписаната през 2011 г. в Истанбул Конвенция за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие.

До момента конвенцията е подписана от 44 от 47-те члена на организацията, включително от България. Турция е първата държава, която я ратифицира – през 2012 г.

Турция намалява вноската си в бюджета на Съвета на Европа

На съвместна пресконференция във френския град с Кемал Кълъчдароглу, лидера на основната опозиционна сила в Турция, Народнорепубликанската партия, Ягланд съобщи, че е получил съответно писмо от турския министър на външните работи Мевлют Чавушоглу.

Турция е уведомила СЕ, че ще спре да бъде „голям вносител“ в бюджета на паневропейската правозащитна организация и отново ще стане „обикновен вносител“. Тя не е уточнила кога ще направи това. Турция не е дала индикации какви са мотивите за нейното решение, отбеляза Ягланд, цитиран от БТА.

Турция е една от шестте държави „големи вносители“ в бюджета на ЕС, наред с Русия, Германия, Франция, Великобритания и Италия. През юни Русия обяви, че спира финансирането на организацията в знак на протест срещу критиките, която тя отправя срещу нея, припомня Франс прес. Статут на голям вносител означава съответната страна да покрива 10 процента от бюджета на ЕС (около 33 милиона евро). В замяна тя получава право на повече служители в организацията.

Дупката, която ще се отвори заради решенията на Русия и Турция, ще трябва да бъде компенсирана от останалите 45 страни членки, което ще предизвика напрежение в СЕ, отбелязва Франс прес.

 

Spiegel: “Мълчанието“ на Русия ще струва на Съвета на Европа десетки милиони долара

 

 

„В знак на протест” Русия преустановила плащането на вноски в бюджета на Съвета на Европа, съобщи Der Spiegel. „Става дума за милиони долари” – отбелязва изданието.

Заради „анексията на украинския полуостров Крим през 2014 г.” делегацията на Федералното събрание на РФ е лишена от право на глас в Парламентарната асамблея на съвета на Европа, припомня Der Spiegel.

Руското ръководство е „разгневено” от това решение и „повече не възнамерява да се шегува”, констатира изданието. Външният министър на Русия Сергей Лавров информирал по телефона генералния секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд за преустановяване на плащането на вноските.

Лавров поискал „безусловно възстановяване в пълен обем на пълномощията” на Русия във всички европейски организации.

Der Spiegel също така обръща внимание, че ежегодната вноска на РФ д бюджета на Съвета на Европа възлиза на около €33 млн.

Русия спря парите за Съвета на Европа

 

Русия обяви, че е спряла да плаща вноската си за Съвета на Европа за 2017 г., информира АФП.

Москва и организацията са в спор, след като руските делегати са лишени от право на глас в отговор на анексирането на Крим.

Външното министерство в Москва съобщи, че топ дипломатът Сергей Лавров е информирал генералния секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд за решението в телефонен разговор.

Русия отдавна критикува решение на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 2014 г., с което е отнето правото на глас на руските делегати заради Крим.

Руската вноска за организацията е около 33 милиона евро за годината.

По-рано този месец председателят на руския парламент Вячеслав Володин заяви, че Москва все още трябва да внесе 11 милиона евро, които ще бъдат блокирани.

Лавров е подчертал пред Ягланд, че Москва ще спре плащанията до „безусловното пълно възстановяване“ правата на Русия, се пояснява в съобщение на външното ведомство.

В друго съобщение се казва, че решението от 2014 г. да се ограничат правата на Русия е част от опити за „наказване“ на страната „за свободното изразяване на волята на жителите на Кримския полуостров, които гласуваха за присъединяване на Република Крим към Русия“.

 

 

Източник:news.bg

 

Съвета на Европа: Балканите се превръщат от транзитна в целева дестинация за мигрантите

main_1462973007

 

 

Балканските страни се превръщат от транзитни в целеви дестинации за мигрантите и трябва да се справят с предизвикателствата на интеграцията. Това заяви комисарят за човешките права на Съвета на Европа Нилс Муйжниекс, цитиран от „Болкан Инсайт”. Днес Муйжниекс публикува свой доклад относно променящите се тенденции на миграционната вълна към Европа и предизвикателствата при интеграцията на бежанците.

Според него основни проблеми са липсата на курсове по езици в приемащите страни, липса на съобразяване в образователните им системи с нуждите на децата-мигранти, усложнените процедури по обединяване на бежански семейства, дългите такива за получаване на гражданство и ниската заетост сред мигрантите.

„Страните от Западните Балкани се възприемаха като транзитни, но лека полека се превръщат в дестинации по подразбиране”, заяви Муйжниекс, като изтъкна необходимостта от политики на интеграция и инклузивно образование в региона.

Като особено голямо предизвикателство, комисарят изтъкна именно толерантността в образователната система, като припомни за съществуващите проблеми с ромските и други малцинства в това отношение.

„В Западните Балкани има комбинация от фактори. Единият са отношенията между етносите, който може да доведе до нарастване на ксенофобските движения и анти-мигрантските настроения. Друг е липсата на опит и ресурси за приемането на толкова сериозен брой мигранти”, заяви Муйжниекс, но прибави, че има примери за успешна интеграция с малко ресурси, като в Португалия.

Представителят на Съвета на Европа похвали бежанските центрове в Хърватия, а специално за България изтъкна, че има „бавно подобрение” в условията за прием на бежанци.

Той описва държавата ни като „изненадана от големия брой идващи хора”.

По отношение на незаконните граждански отряди, които се опитват да залавят нелегални мигранти по южната ни граница, Муйжниекс изтъкна, че властите в страната ни са осъдили техните действия.

„Но има други (обществени кръгове), които имат неутрална и дори позитивна позиция за тези групи и това е много опасно – никой не трябва да бъде окуражаван да взима закона в свои ръце”, заяви комисарят и повтори, че именно липсата на адекватни политики за интеграция води до нарастване на крайнодесните настроения в обществото.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Цацаров поиска помощ от Съвета на Европа за казуса с Цветан Василев!

20160209.gkygxsupcv

 

 

Пълното мълчание на Сърбия по искането на България за екстрадиция на бившия шеф на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев, е накарало главния прокурор Сотир Цацаров да сигнализира Съвета на Европа и Европейския комитет по проблемите на престъпността.

Цацаров е отправил искане за спешно разглеждане на информация за възникнали трудности във връзка с приложението на Европейската конвенция за екстрадиция (ЕКЕ) по повод екстрадицията на Цветан Василев от Сърбия. Главният прокурор се е позовал на на чл.18 ал.1 от ЕКЕ, който задължава замолената страна да уведомява молещата страна за решението си за екстрадиция на обвиняемо или осъдено лице.

Такива отговори българските власти не получават от Сърбия повече от 1 година и 4 месеца, посочват от прокуратурата. Във връзка със забавянето на първата молба за помощ от септември 2014 г., главният прокурор е изпратил допълнителна молба през май м.г. до сръбския министър на правосъдието, но до днес няма отговор и на двете запитвания. В молбите за екстрадиция е описано, че Василев е разследван за длъжностно присвояване в особено големи размери и за това, че умишлено не положил грижи за повереното му имущество и от това са настъпили вреди в особено големи размери, съобщава „Правен свят”.

След като от Сърбия не са отговорили на молбите за правна помощ, през ноември м.г. е изпратено напомнително писмо до Министерството на правосъдието на Сърбия, в което Цацаров е поискал информация дали сръбският съд е постановил решение за екстрадицията на Цветан Василев, както по първоначалната, така и по допълнителната молба.

„Липсата на отговор от страна на сръбските власти по настоящия конкретен случай при наличието на напомнителна кореспонденция за това, в един нетрадиционно дълъг, надхвърлящ по наша преценка разумните срокове за произнасяне по молба за екстрадиция, на фона на традиционно добрите професионални контакти със сръбските власти, ме мотивират да отправя към Вас настоящото искане, в съответствие с чл.3 от посочените по-горе процедурни правила, за бъде инициирана в спешен порядък процедурата на разрешаване в дух на приятелство на възникналите затруднения по приложението на чл.18 ал.1 от Европейската конвенция за екстрадиция, подписана в Париж на 13.12.1957 г.”, пише главният прокурор в искането си до Съвета на Европа.

До сръбските съдебни власти са изпратени и още две молби за правна помощ, касаещи призоваване на Цветан Василев.

Последната публично известна информация за процедурите в Сърбия за връщането на Василев в България е от доста отдавна. Преди близо година първоинстанционният Висш съд в Белград прие, че има основания за екстрадирането на Василев. Решението обаче бе обжалвано от Василев пред Апелативния съд. И той отказа да постанови предаването на мажоритарния собственик на обявената в несъстоятелност КТБ. Апелативният съд върна делото за ново произнасяне на първата инстанция.

Наскоро главният прокурор даде да се разбере, че няма големи очаквания, че Цветан Василев ще бъде екстрадиран от Сърбия. „Не мисля, че цялото развитие на екстрадиционното производство навежда на друг извод“, каза Цацаров и посочи, че процедурата се бави необосновано дълго, но тя е в ръцете на властите в Белград.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Платформа към Съвета на Европа регистрира посегателствата срещу репортери

plat

 

 

Съветът на Европа заедно с пет партньорски организации, сред които и Асоциацията на европейските журналисти, създадоха онлайн платформа за защита на журналистическия труд и сигурността на журналистите. Нейната цел е да даде гласност на заплахите срещу журналисти и извършеното насилие над тях. Платформата действа и като механизъм за ранно известяване на Съвета на Европа за подобни казуси, на които институцията може да реагира.

Партньорските организации –Асоциация на европейските журналисти (АЕЖ), Article 19, European Federation of Journalists, International Federation of Journalists и Репортери без граница, се ангажират да събират, проверят и предоставят сигналите на вниманието на Съвета на Европа. Те ще следят и за развитието по вече регистрираните случаи и ще обновяват информацията за тях според това, какви действия са предприети от местните институции.

АЕЖ-България, в качеството си на национална секция на АЕЖ, ще събира сигнали от страната. Подайте сигнал чрез специалната форма за контакт на нашия сайт, ако вие или ваши колеги сте обект на някое от следните посегателства:

1. Атака срещу физическия интегритет на журналисти
2. Тормоз над журналисти
3. Безнаказаност за нарушения срещу свободата на словото
4. Заплаха срещу журналистически източници на информация
5. Действия застрашаващи труда на журналистите
6. Други

Успехът на инициативата ще зависи от реалните подобрения в законодателните рамки, които правителствата на страните членки на Съвета на Европа трябва да предприемат, за да защитят свободата на медиите. „Ето защо насърчаваме гражданите да бъдат активни в подаването на сигнали за посегателства срещу свободата на словото в България“, казва Кристина Христова, председател на АЕЖ-България.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц