Tag: Студени досиета

Задържаха убиец от 2003 г. след ревизия на “студени досиета“ в Пловдив

 

 

В резултат на извършена ревизия от Окръжна прокуратура – Пловдив на „студени досиета“, е предотвратено изтичането на давност за тежко престъпление и извършителят ще понесе своята отговорност, след като еразкрит едва година преди изтичане на давностния срок за наказателно преследване.

Това съобщи на пресконференция днес Галина Андреева-Минчева, заместник-окръжен прокурор на Пловдив. При извършената ревизия е установено, че има опасност от изтичане на давностните срокове за наказателно преследване по дело за убийство на 26-годишния Божидар М., извършено през м. декември 2003 г. на територията на Пловдив.

Убийството е извършено чрез нанасяне на удар с нож в гърба на пострадалия след спор за момиче. След получаването на удара, пострадалият е опитал да избяга и да се скрие във входа на близък жилищен блок, където е намерен от трети лица, извикали спешна помощ. Въпреки опитите да бъде спасен, пострадалият е починал от раната си.

„От Окръжна прокуратура – Пловдив бяха предприети незабавни мерки да се активизира разследването, като беше оказано извършване на допълнителни издирвателни мероприятия и назначаване на нови съдебно-медицински експертизи. Подозренията са били насочени основно към три лица, две от които непълнолетни към момента на престъплението. Същевременно, съдебно-медицинските експертизи са дали заключение, че смъртта е настъпила по особено мъчителен за убития начин, което е позволило производството да се води по по-тежка квалификация“, допълни прокурор Галина Андреева-Минчева.

В резултат на изключително интензивното разследване, проведено след ревизията на Окръжна прокуратура – Пловдив, в което е указано ценно съдействие от сектор „Престъпления против личността“ към отдел „Криминална полиция“ при Главна дирекция „Национална полиция“ и психолози, а също така и чрез използван и полиграф, вчера е установен и задържан извършителя на тежкото престъпление – Никола К., който към момента на престъплението е бил на 16 години.

Същият е привлечен към наказателна отговорност и задържан за 72 часа, като утре ще бъде внесено искане за вземане спрямо него на мярка за неотклонение „задържане под стража“. В разпита си, в качеството на обвиняем, той си е признал за извършеното престъпление, а при извършения следствен експеримент е показал и описал точно мястото на престъплението, начинът на извършването му и мястото на река Марица, където е изхвърлил ножа след деянието.

Наказанието, което може да получи обвиняемият, ако бъде признат за виновен, е лишаване от свобода от 3 до 12 години. „Размерът на това наказание е по-нисък, тъй като към момента на престъплението, който е релевантен при определянето му, извършителят е бил непълнолетен“, уточни прокурор Галина Андреева-Минчева.

 

Студени досиета: Кой поръча Георги Илиев?

1994 г. Васил Илиев (вдясно) на сватбата на брат си Георги

 

12 години, след като куршум от снайпер уби боса на ВИС-2 Георги Илиев в Слънчев бряг, има само версия кой поръча смъртта му. Доказателства обаче няма. Разследването и по това студено досие е възобновявано няколко пъти, но така и остава срещу неизвестен извършител. 10 години след убийството на брат му Васил, смъртта застига млад и преуспял Георги Илиев. На 39 години, въпреки че името му се свързва с търговия с наркотици и други престъпления, той има чист бизнес като президент на „ВАИ холдинг”. Какво се е случило в припомнят от Дир.бг.

На 25 август 2005 г. Илиев е щастлив – неговият отбор “Локомотив” (Пловдив) побеждава ОФК „Белград“. Той е на трибуните и там е сниман за последно жив. След мача спонтанно тръгва към Слънчев бряг, за да празнува. В “Буда бар” – едно от заведенията в неговия комплекс “Мултиплейс”, приготвят любимото му сепаре, което винаги е запазено за него и близките му. Заради факта, че този път босът отива изненадващо там, след убийството разследващите подозират изтичане на вътрешна информация.

Илиев пристига малко преди 23,30 часа, сяда за малко на масата, но се изправя, за да говори по телефона – с изпълнителния шеф на “Локомотив” Емил Наков. В момента, в който приключва разговора, изведнъж Илиев се свлича на земята пред смаяните погледи на охраната си, персонала и клиентите от съседните маси. По-късно свидетели разказват, че са чули нещо като пукот от пиратка.

Бизнесменът веднага е откаран от охраната си в Спешна помощ, но вече е мъртъв. По-късно аутопсията установява, че куршумът е минал близо до сърцето, разкъсал е основни кръвоносни съдове и това е предизвикало остра анемия.

Два дни след убийството служител на близкия хотел “Хризантема” открива част от оръжието в зеления плет на градината. Полицията установява, че става дума за два малки лазера, които се използват, за да фиксират траекторията на куршума. Те са закрепени на стативи на стотина метра от “Мултиплейс” – единият насочен към масата на Илиев, а другият към съседна, на която той също сядал понякога с приятели. На следващия ден е намерено и самото оръжие – пъхнато в един от близките храстите.

Оказва се, че става дума за скъпа колекционерска пушка – „Аншуц“, 22-и калибър, с патрони “Стингър”, които имат т.нар. хидрошоков отвор и предизвикват по-тежки поражения.

Разследването първо се насочва към трупа на едър руснак, намерен на 4 септември във Варненския залив. Тялото е със закрепени тежести и се подозира, че това може да и извършителят, който да е убит от поръчителите. Доказателства обаче не са събрани.

В началото на 2006 г. разследването дори е спряно, защото буксува. Няколко месеца по-късно го възобновяват заради нова версия. Полицаите събират информация, че един от известните членове на подземния свят в Перник – Райко Василев-Кръвта (по-късно прекръстил се на Арарски) е имал конфликти с Илиев в наркобизнеса. Шефът на „ВАИ холдинг“ подозирал, че перничанинът има връзка с убийството на Васил Горчев – Кьоравия, влиятелен в подземния свят в Югозападна България и негов кумец.

Кръвта обаче е убит на 13 октомври 2005 г.

Едва 2 години по-късно е събрана нова информация и делото пък е възобновено, за да бъдат разпитани хора от обкръжението му. Според свидетелски показания Арарски, негово гадже и приятели прекарали част от лятото на 2005-а в база до Слънчев бряг, като трябвало да проучват навиците на Илиев. Разработени били 2 плана. Според единия Илиев е трябвало да бъде застрелян на яхтата си. Има данни, че Кръвта се е снабдил с водолазен костюм и е проигравал плана в едно от несебърските пристанища. Другият план бил да убият боса на „ВАИ холдинг“ именно в “Буда бар”, където ходел често.

Смята се, че прекият извършител е отличен стрелец от обкръжението на Арарски. През 2013 г. тази версия е възкресена публично от тогавашния главен секретар на МВР Светлозар Лазаров.

“Има данни, че членове на пернишките килъри, които вече не са сред живите, са съпричастни към убийствата на Георги Илиев и Васил Горчев”, заявява тогава той.

В медиите се появява неофициална информация, че „данък“ от 400 000 лева, наложен от Кьоравия на високопоставен пернишки наркодилър е в основата на разстрела на Георги Илиев. Това се случва по времето, когато Кръвта влиза в конфликт с босовете на групировката и се заканва, че Перник ще е негова територия.

В началото на 2005 г. един от най-приближените на Арарски – Иван Стойчев-Дилъра, му се обажда уплашен и казва, че Кьоравия иска да му отчита 400 000 лв. от продажбата на дрога, иначе ще го убият. Тогава Кръвта решава да ликвидира Горчев и на 20 януари 2005 г. той е застрелян от снайперист пред хотел „Ален мак“ в Благоевград.

Два месеца по-късно Арарски е извикан на среща от Георги Илиев, който го заплашва и унижава през цялото време. Затова решава да си отмъсти. В групата, която организира покушението, влизат и баща му Васил Станков – Бай Васо – обявен от МВР и прокуратурата за лидер на „Килърите 3“, и брат му – Румен.

Доказателства и за това няма, но не след дълго отмъщението застига и Кръвта.

Общата братска съдба

10 години преди Георги Илиев да бъде убит – на 25 април 1995 г. – точно на рождения ден на майка им, първи е застрелян брат му Васил Илиев.

Около 21 ч. 30-годишният бос на ВИС отива към ресторант „Мираж“ в столичния кв. „Емил Марков“, смятан за централа на групировката. Шофира лично сребристия си „Мерцедес 600 SL“, регистриран същия ден в КАТ (твърди се, че е купен от застреляния години по-късно Фатик), а гардовете му го следват със „Сеат Толедо“.

Към 21,10 ч. колите навлизат в малката и тъмна уличка „Никола Каменов“, до която има строеж. Заради лошия път Илиев се движи само с 20 км/ч. Тогава неизвестни откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра. Илиев е убит на място – с един куршум в главата, друг над ухото, а трети в гръбначния стълб. На мястото са изстреляни общо 17 куршума.

Оръжието на убийството е намерено случайно от ученик от близкото 73-о училище в найлонов плик, хвърлен под дърво. Пликът е почти стопен, защото е стреляно през него. Картечният пистолет „Заги“ е без номер, хърватско производство.

Тези следи не помагат на разследващите и това убийство също остава неразкрито. Вече изтече и давността на престъплението и дори поръчителят и убиецът да бъдат уличени, не могат да бъдат съдени.

Студени досиета: Отвличането на Ангел Бончев – какво се случи преди 9 години

 

Точно преди 9 години тогавашният президент на ФК „Литекс“ Ангел Бончев беше отвлечен. 2 месеца след това и съпругата му бе похитена и по-късно почина от рак. Тя стана жертва на похитителите при плащането на откупа за мъж си  – 397 000 евро, когато Бончев трябваше да бъде пуснат. За свободата на съпругата си пък той по-късно „дари“ 157 000 евро на фондация, избрана от похитителите.

Разследването установи, че те са от престъпната група „Наглите“. През юли 2014 г. обаче, поради липса на доказателства, ВКС окончателно призна за виновни само четирима от бандата и им наложи присъди между 10 и 18 г. затвор.

Отвличането

Към 1 часа на 22 май 2008 г., прибирайки се през нощта от Казичене към квартал „Дървеница“, където живее със семейството си, Бончев е нападнат от четирима непознати мъже с тъмен микробус с надпис „Полиция”. Похитителите го вкарват вътре и потеглят.

По-късно самият Бончев разказва пред съда, че бусът се движи към Витоша, Бистрица и Железница и спира в някаква местност. Там го местят в друг автомобил.

След това го затварят в тясно помещение с бетонен под. Искат телефонните номера на съпругата му, на шофьора му и на съдружника му Гриша Ганчев. Искат 2 милиона откуп.

Държат го в плен 50 дни. На 17-ия от тях те режат малкия пръст на лявата му ръка, 48 часа по-късно и безименния пръст до първата фаланга. Дават му кислородна вода и аналгин и ги изпращат в колети на жена му и Ганчев.

След години собственикът на „Литекс“ Гриша Ганчев заяви, че именно той е платил откупа. Бончев обаче каза, че точно тогава той го е принудил да излезе от общите им фирми и заяви, че не може да му прости. Така двамата развалиха отношенията си.

При освобождаването на Бончев похитителите го карат да пие водка, дават му да обуе нови анцуг и джапанки и го изоставят в покрайнините на София в тежко състояние. Най-лошото е обаче, че му съобщават, че съпругата му е отвлечена. Дават му телефон със сим карта за комуникация за искания откуп. По-късно , неочаквано, похитителите му нареждат да преведе парите в банковата сметка на фондация, която има клиника за възстановяване след рак на гърдата.

Съдебната сага за „дарения“ откуп

По-късно Ангел Бончев заведе дело срещу фондация – „Утре за всеки“, да му върне парите от откупа. Той заяви, че е дарил парите по принуда, а не на добра воля и те му трябват, за да се лекува съпругата му Камелия, която заради преживения стрес се разболя от онкологично заболяване. Тя почина на Коледа през 2012 г.

Бизнесменът спечели делото, но се оказа, че трябва да заведе ново, защото се оказа, че фондацията е с празни сметки и без имущество. Затова той си потърси парите от сдружението с нестопанска цел „Аюрведа Рейки“ и болница „Царица Йоанна“ (ИСУЛ), които според адвокатите му също са се облагодетелствали. Според внесения тогава в съда иск за 401 190,74 лева „Утре за всеки“ е прехвърлила всичките си активи на „Аюрведа Рейки“. Сумата била вложена в реконструкцията на имот, собственост на болницата.

Тогава, по молба на Бончев, съдът нареди запор на всички банкови сметки на сдружението. Той не поискал да се блокират и сметките на болницата, за да не спира лечението на пациентите.

Съдът дори освободил Бончев от задължителната такса от 4% от цената на иска заради лошото му финансово състояние. Иначе трябвало да плати 16 000 лв.

В края на 2013 г. той спечели окончателно делото. Две години по-късно обаче още не си беше получил парите. Оттогава той не е коментирал.

Делото срещу „Наглите“

След няколко години разследване на подсъдимата скамейка бяха изправени 9 души от бандата „Наглите“ за 10 отвличания – на Илиян Цанев, Мехмед Чакър, Михаил Краус, Джорджо Марков, Венислав Величков, Ангел Бончев, Камелия Аврамова (Бончева), Георги Георгиев-Пурата, Васил Маникатов, Киро Киров, Борислав Атанасов, както и за опита за отвличане на Борислав Георгиев.

Групата бе оправдана само за похищението на Румен Гунински през есента на 2009 г.

Според прокуратурата престъпната дейност на Ивайло Евтимов-Йожи, Прокопи Прокопиев-Културиста, Даниел Димитров-Релето, Любомир Димитров-Гребеца, Павел Петков-Прасето, Цветозар Славчев-Съро, Кирил Кирилов-Шкафа и братята Радослав и Митко Лебешковски е продължила близо 2 години, в които са спечелили близо 6 милиона лева. Парите обаче така и не бяха открити.

Освен това осъдени бяха само Йожи, Културиста и Релето – на по 18 години затвор, и Гребеца, чиято присъда беше намалена от 15 на 10 години. Останалите бяха оправдани, с изключение на Шкафа, който междувременно, през март 2012 г., беше застрелян пред дома си в София.

 

 

Източник: dir.bg

Студени досиета: Убийството на топ бизнесмена Константин Дишлиев

 

 

На 14 май 2005 г. в София беше убит известният бизнесмен Константин Дишлиев, близък до Ивелин Банев-Брендо. След 12 години Дир.БГ припомня кървавата история. В онзи момент Дишлиев е съдружник с по-късно обявения за Кокаинов крал Банев, който пък е женен за сестрата на съпругата му – Моника Добринова.

На 28 години Дишлиев вече е много богат собственик на няколко фирми. Една от тях е „Прайвът файнънс юниън” (ПФУ), която раздава милиони левове кредити, при това, за първи път у нас – само срещу лична карта.

С Брендо пък са съдружници в суперлуксозния морски комплекс „Оазис“ край Лозенец.

Отделно Дишлиев и съпругата му Десислава са съсобственици на фирма „Елмо“, която беше дългогодишен вносител на продуктите на „Чико“.

Във фаталната съботна вечер младият бизнесмен и жена му вечерят в ресторант „Тадж Махал“ на ул. „11 август“. Около 23 ч. си тръгват. Дишлиев върви напред, за да отключи джипа си „Порше Кайен“ с германски номера. В този момент срещу него започва стрелба и той пада мъртъв. По-късно полицията установява, че е застрелян с 10 куршума, 2 от които – в главата.

Две години след убийството ГДБОП арестува Брендо и вдовицата на Дишлиев по обвинение за пране на 20 млн. евро от трафик на наркотици. По време на разследването се установява, че фирмата през, която са прани пари от Колумбия и Венецуела, е именно „Прайвът файнънс юниън”.

Основната версия е, че Дишлиев е отклонил пари от Брендо и затова той е поръчал убийството му. Преди да бъде застрелян, той казва на майка си Йорданка Запрянова, че е заплашван със смърт от Банев, който му казал: “Труп си, да знаеш, труп си!”.

След убийството на сина си Запрянова разказва всичко в полицията, но резултат няма. След ареста на Брендо тя се надява, че има шанс за възмездие, но ситуацията се развива фатално. Ден преди да даде показания срещу него пред съдия – на 24 април 2007 г., Йорданка Запрянова е открита от бодигарда си убита в луксозното й жилище на ул. „Горски пътник“.

Разследващите установяват, че жената е отворила вратата на убиеца, който я прострелял смъртоносно с 6 куршума, повечето от които в главата. Отново се смята, че Банев е поръчител, но и този път не са открити никакви доказателства. Стрелецът също не е разкрит.

Присъди, но не окончателни и не за убийството

През март тази година Софийският апелативен съд намали присъдата на Евелин Банев за пране на пари от наркотрафик с година и половина и постанови 6 години затвор. Няколко години преди това той получи 7-годишна присъда.

Доведеният му брат Симо Крайчев беше осъден на 3 години лишаване от свобода, а бившата съпруга на Брендо – Моника Добринова, и сестра ѝ Десислава Дишлиева бяха оправдани.

Очаква се окончателната присъда на Върховния касационен съд.

Междувременно, през март миналата година, Апелативният съд в Милано потвърди присъдата от 20 г. затвор за наркотрафик на Брендо, наложена му на първа инстанция по делото „Кокаинови крале“.

Два месеца по-късно Банев беше осъден и от Букурещкия съд на 14 г. затвор по обвинения, че е внесъл на територията на Румъния над 51 кг кокаин.

Той обаче все още е на свобода, дори през 2016 година съдът отмени забраната да напуска страната и му разреши да пътува в чужбина.

Брендо даже издаде книга, озаглавена „Съзирам душата на България“.

Това се случи 2 години, след като през 2013-а 10-годишната му дъщеря Лара беше отвлечена. Тя беше освободена след 47 дни в плен. Така и не беше потвърдено, че за нея е платен огромен откуп, както се смята, а похитителите не бяха открити.