Tag: страни-членки

500 военни от страни членки на НАТО участват в учение на полигона “Ново село“

 

 

Около 500 чуждестранни военнослужещи с щатно въоръжение и снаряжение и 23 единици сухопътна техника ”воюват” рамо до рамо на „PLATINUM LION 18“ на полигона „Ново село“ край Сливен.

Целта на подготовката е да повиши взаимодействието и оперативните способности на участващите формирования от НАТО и страните-партньори при провеждане на съвместни действия.

В учението участват военни формирования от България, Силите на САЩ в Европа, Румъния, Молдова, Албания, Сърбия, Грузия и Черна Гора. За първи път в историята на учението процесът по подготовка, планиране и провеждане е изцяло отговорност на Сухопътните войски на Република България, уточни Министерството на отбраната.

Сценарият на учението включва действия и инциденти с паравоенни и радикално настроени фракции и групи при провеждане на мироподдържаща операция от многонационални съвместни оперативни сили.

По време на съвместната подготовка се отработват въпроси по извършване на маньовър с формирования, действие в райони, стрелба и целеуказване, патрулиране, действия в градски условия, устройване на контролни постове и други задачи, свързани с подготовката на взвода и ротата.

Планиращ учението е бригаден генерал Валери Цолов, заместник-командир на Сухопътните войски. Провеждащ учението е полковник Стоян Шопов, началник на щаба на 2-ра механизирана бригада. Директор на учението е подполковник Атанас Георгиев, заместник-началник на щаба на 2-ра механизирана бригада.

 

Европейският съд реши: Всички страни членки на ЕС да признаят еднополовите бракове!

Съдът на ЕС реши всички държави-членки на ЕС, включително тези, които имат конституционна защита на брака като съюз на един мъж и една жена, да признаят сключения в чужбина брак на лица от един и същи пол, по отношение на правото на свободно движение и пребиваване.
Понятието „съпруг“ обхваща съпрузите от един и същ пол, когато става въпрос за принципа на движение и правото на пребиваване в ЕС, а партньорът на гражданин на ЕС, независимо от националността си, може да живее във всяка една страна от Съюза, дори и в страни-членки, които не са приели гей браковете. Когато обаче става въпрос за гражданин на трета страна, т.е. извън ЕС, тогава трябва да се гледа текст от Договора за функциониране на ЕС (чл. 21, параграф 1), гласи решението на  Европейския съд.
„Въпреки, че държавите членки имат свободата да признаят или не еднополовите бракове, те не могат да пречат на свободата на граждани на ЕС като им отказват да дадат на партньора на гражданина право на пребиваване в територията, ако партньорът е от страна извън ЕС“, пише още в решението на съда.
Според съдиите една еднополова двойка и една от мъж и жена попадат с еднакви права в понятието „семеен живот“.
Решението е по повод делото заведено от румънеца Адриант Коман, който сключва еднополов брак с неговия партньор американеца Робърт Хамилтън в Белгия през 2010г. Когато Румъния, в съответствие с националното си законодателство, отказва да признае брака им, те решават да съдят правителството. Според двойката правото им на свободно движение в рамките на ЕС е било нарушено.
Така през 2016 г. румънският Конституционен съд отправя запитване към Съда на ЕС с искане за дефиниране  понятието „съпрузи“ в законодателството на ЕС, касаещо правото на свободното придвижване.
С решението си Съдът на ЕС затвърждава националната компетентност при определянето във вътрешните закони на понятието за брак. Държавите-членки са свободни да запазят националното си конституционно определение за брака, като съюз между един мъж и една жена.
Понятието „съпруг“ по смисъла на правото на ЕС за свободното пребиваване на европейците и членовете на техните семейства обхваща съпрузите от един и същ пол, се казва в решението на съда. Европейският съд обаче изрично подчертава, че що се отнася до това дали дадена страна-членка ще признае сключване на гей бракове на своя територия, това си е изцяло от компетентността на въпросната държава (бел. ред. – точният текст гласи: „правилата за гражданското състояние, към които спадат правилата за брака, са от компетентността на държавите членки и че правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност — те остават свободни да предвидят или да не предвидят еднополовите бракове“).
Въпросът е, че ако има сключен гей брак в друга страна-членка на ЕС, тогава дори държава-членка, която забранява сключване на гей бракове на нейна територия, трябва да признава такива, сключени в друга държава-членка и то от гледна точка „юридически последствия“ – например имуществени права, родителски права, и т.н.  Задължението за признаване на брак не означава, че съответната държава-членка, която не позволява сключване на гей бракове, е длъжна да предвиди в националното право института на еднополовите бракове, казва изрично Европейският съд.

Решението на Съда на ЕС ограничава признаването на съпрузи от един и същи пол само до правото на свободно движение и правото на пребиваване. Същевременно Съдът на ЕС постанови в понятието „съпрузи“ в законодателството за свободното движение да включва съпруга/та на лица от същия пол.
С разширяване на  определението за „съпрузи,” да включва партньори от същия пол, Съдът премахва националната компетентност по ключово понятие от семейното право и рискува да създаде правен хаос в резултат на това, алармираха преди дни в писмото си до европейските управляващи над 730 правозащитни граждански организации .

Въпреки че Съдът на ЕС посочва, че “държава членка не може да откаже да признае на своя територия, единствено за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на трета страна, сключения от него брак с гражданин на Съюза от същия пол,” решението свързва пребиваването с правото да се води нормален семеен живот.

Правото да се води нормален семеен живот отваря врата да бъдат изискани по съдебен път впоследствие и други права, смятат експерти в областта на международното право.

Същевременно Съдът на ЕС отхвъря възможността да бъде отказано право на пребиваване на двойките от еднакъв пол, въз основа позоваване на обществения ред, освен “само в случай на реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес.

Още по темата:

Решението по делото: http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=202542&pageIndex=0&doclang=BG&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=323905

Съобщение до медиите от Съда на ЕС, по повод делото: https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2018-06/cp180080bg.pdf

Писмото на 731 организации от 9 страни членки на ЕС, изпратено на 30 май, 2018:
http://www.sva.bg/104510741088108610871072/-731

Понастоящем 6 държави-членки на ЕС (Румъния, България, Латвия, Литва, Полша и Словакия) не признават фактическото съжителство или гражданските съюзи на лица от един и същи пол. Четиринадесет държави-членки определят брака като съюз между мъж и жена. Шест от тези държави са приели тази дефиниция и в своите Конституции.

Източник:епицентър.бг

Йотингер в Народното събрание: Трябва да подкрепяме България и другите нови страни-членки чрез умна кохезионна политика

Снимка: Народно събрание

 

 

Трябва да подкрепяме България и останалите нови страни-членки чрез умна кохезионна политика, заяви европейският комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер по време на дискусия „Бъдещето на европейския бюджет – тенденции и предизвикателства“, съобщиха от пресцентъра на Народното събрание. Форумът беше организиран в Народното събрание от парламентарните комисии по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и по бюджет и финанси.

За България са решаващи две програми – за развитието на селските райони, което да гарантира силен аграрен сектор на страната, и за изграждането на инфраструктура, сградни фондове и т.н., подчерта Гюнтер Йотингер. По думите му трябва да се намери добър баланс за изразходване на средствата и да не бъдат намалени разходите за селските райони и кохезията за сметка на другите приоритетни сфери. Няма да се измъкнем от съкращения в селскостопанската политика, но няма да позволя те да бъдат огромни, защото селското стопанство се нуждае от подпомагане и не само в изостаналите райони, а навсякъде, заяви европейският комисар.

Изминалите 10 години за България бяха добри години, страната ви върви в правилната посока, но се нуждае от още време, за да може започнатото да бъде доведено до край, подчерта Гюнтер Йотингер. Той отбеляза, че многогодишната финансова рамка дава гаранции за всички страни-членки и е предпоставка за успешно планиране. Сега изготвяме финансовата рамка, която през май ще представим пред Съвета на ЕС и Европейския парламент, за да може да се съгласува, посочи еврокомисарят. Това определя голямото значение на предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС и е възможност страната да лобира за своите интереси, добави той.

Председателят на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин отбеляза, че дискусията е по теми, които са от ключово значение за ЕС и по които България трябва да има ясна позиция. По някои от тях страната ни след 1 януари 2018 г. ще има важна роля, защото поема председателството на Съвета на ЕС, подчерта той. Въпросите на многогодишната финансова рамка няма да бъдат решени в рамките на нашето председателство, но предложенията на Европейската комисия ще бъдат направени през май следващата година, уточни Кристиан Вигенин.

Важно е, че правим тази дискусия с еврокомисар Гюнтер Йотингер, защото тя ни дава възможност два месеца преди България да поеме председателството на ЕС да обсъдим изключително важната тема за българските приоритети в дебата за бъдещето на европейския бюджет, подчерта заместник-председателят на Комисията по бюджет и финанси Евгения Ангелова.
Членът на Европейския парламент Георги Пирински отбеляза, че би следвало да се възприеме като най-важно предизвикателство различията в равнищата на доходите, в реалното състояние на икономиките и обществата. По думите му е необходимо да се прецени каква кохезионна политика е необходима, защото в момента от всяко евро, инвестирано по линия на тази политика, 60 евроцента се връщат във фирми от Западна Европа, които изпълняват проектите. Опасявам се, че ако такава политика продължи, различията между страните-членки на ЕС няма да бъдат преодолени и след 20 години, подчерта Георги Пирински.

Държави като България се нуждаят от това кохезионната политика на ЕС да продължи да съществува и след 2020 г., посочи на дискусията членът на Европейския парламент Андрей Новаков. Той подчерта, че ЕС трябва да финансира нужди, а не желания и това е разумното разходване на парите на европейския данъкоплатец. По думите му бъдещето на ЕС лесно може да бъде приравнено с бъдещето на кохезионната политика.

Искра Михайлова, член на Европейския парламент, заяви, че страната ни трябва да бъде готова за дискусия за бъдещето на Европа, на кохезионната и селскостопанската политика, както и с ясна визия за своето развитие. Ние не сме само потребители на помощ, ние участваме в общия процес на икономическо развитие на ЕС, допринасяйки за фирми от други страни-членки на Съюза, ние допринасяме за икономическия растеж на общността.

В дикусията участваха народни представители от парламентарните комисии по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и по бюджет и финанси, членове на Европейския парламент, членове на Комитета на регионите, на Европейския икономически и социален комитет, представители на работодателски и синдикални организации, неправителствени структури.

 

Меркел вдигна ръце: Няма решение на мигрантската вълна, другите страни-членки трябва да помагат

 

 

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че все още няма решение на проблема как справедливо да бъде разпределен товарът на миграционната вълна сред страните членки на ЕС, предаде БТА, цитирана от Нова телевизия.

ЕС трябва да действа съвместно с Либия срещу нелегалната миграция, но засега не може да сключи с тази страна споразумение за реадмисия на бежанци, аналогично на сделката с Турция, Ангела Меркел в седмичното си видеообръщение, поместено днес на правителствения сайт, предаде ТАСС, цитирана от Новини.бг.

„Естествено бихме искали да спрем нелегалната миграция. И според нас това е в интерес на самите бежанци“, каза Меркел и припомни, че „миналата година в Средиземно море се удавиха над 4 хил. души, повечето на път от Либия за Италия“, пише БТА. Според нея това налага по-тясно взаимодействие с Либия в борбата с нелегалната миграция, но засега „ситуацията не дава възможност“ на ЕС да сключи с либийските власти сделка, подобна на тази с Турция. Това ще стане възможно, „когато се подобри политическата обстановка в Либия, когато правителството на националното единство наистина стане правителство и поеме контрола върху цялата страна“, уточни Меркел.

Въпросът безпокои 28-те страни от Евросъюза от години, но се изостри заради неочаквания приток на стотици хиляди миграни от страни извън Европа през 2015 г.

Германия прие огромна част от тези мигранти, но настоя и други страни да поемат част от вълната или като приемат мигранти, или като отпуснат средства.

Неуспехът в намирането на решение даде повод за критики срещу Меркел в Германия.
Меркел, която ще се бори за четвърти мандат на парламентарните избори през септември, посочи днес, че ще настоява за солидарност от всички страни членки на ЕС. По думите й обаче тя на този етап все още не може да каже как ще изглежда това.

 

The Daily Express: Юнкер подготвя план за налагане на еврото във всички страни-членки на ЕС

1467168461-euro

 

 

Привърженици на брекзита твърдят, че действията на Европейската комисия след историческия референдум показват, че Великобритания е постигнала истинско „голямо бягство“, коментира вестник The Daily Express, цитиран от „Фокус“.

Брюксел подготвя план, съгласно който всички държави-членки на ЕС да приемат единната валута и паричния съюз. Изглежда, че председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер иска да ускори европейската интеграция, като принуди останалите осем държави да използват еврото. Това са България, Хърватия, Чехия, Дания, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.

Според германските медии намеренията на Брюксел ще бъдат обявени официално в най-скоро време. Реализацията на плана може да бъде подпомогната след оставката на британския еврокомисар лорд Джонатан Хил, напуснал поста си след резултатите от историческия референдум за британското членство в Общността. Латвиецът Валдис Домбровскис зае неговото място като европейски комисар за финансова стабилност, финансови услуги и капиталови пазари, запазвайки същевременно и досегашния си пост.