Tag: спасяването

Нетаняху към Борисов: Никога няма да забравим спасяването на българските евреи! (видео)

 

 

Благодарим за спасяването на българските евреи. Това заяви израелският премиер Бенямин Нетаняху при посрещането на българския си колега Бойко Борисов в Ерусалим. Ние никога няма да забравим, българите, които легнаха на релсите, но не допуснаха изпращането на българските евреи в лагерите на смъртта, подчерта той.

Българският и израелският премиер имат от години приятелство, срещали са се многократно.

Нетаняху благодари на България за участието ѝ в борбата срещу тероризма и фундаментализма и неотменната подкрепа, която оказва на Държавата Израел.

Благодаря за добрите думи и доброто отношение, отвърна му Борисов.

„И сега взимаме трудни решения, но тогава е било много трудно.

„Българският народ наистина е извършил подвиг. Надявам се септември месец да открием два индентични паметника – в България и Израел, които ще отдадат почит към спасителите на българските евреи“, разкри българският премиер.

„Когато пътувахме насам, им казах на министрите, че ще видят един човек, който е световен талант в политиката – той може да бъде най-добър приятел до камината на президента Доналд Тръмп и в същото време да е на парада на Червения площад до президента Владимир Путин. Има много неща да обсъдим днес. Не винаги отношенията между ЕС и Израел са на нужното ниво. За мен обаче Израел винаги е бил един от най-важните фактори за мира в Близкия Изток. Ще обсъдим възможности за съвместна работа във високите технологии и то главно за военна техника – примерно дронове. Българските и израелските военни пилоти тренират заедно и това е много успешно сътрудничество. Можем да развиваме отношения и в здравеопазването. Нашите служби също работят отлично в борбата срещу тероризма. Искам да благодаря за всичко на моя приятел Биби Нетаняху“, каза още Борисов.

„Постигнали сме много, откакто се запознахме за първи път. Нашето лично приятелство спомага за добрите отношения между нашите две народа. И аз искам да ти благодаря“, отговори му Нетаняху.

Споделяме един мост между двата наши народа, българските евреи са допринесли изключителвно много за Израел, заяви премиерът на Израел Бенямин Нетаняху на съвместен брифинг с Бойко Борисов в Йерусалим преди тяхната работна среща.

Българският премиер коментира, че отношенията ни с Русия не са блестящи и допълни, че те са нужни за мира.

От своя страна израелския премиер заяви, че сътрудничеството между България и Израел много се е подобрило от първата среща между него и Борисов през януари 2010 г., като отношенията между двамата са прераснали и в приятелски.

Борисов и Нетаняху обсъдуха двустранните отношения, положението в Близкия Изток и други актуални международни проблеми.

”Израел е демократична държава и демокрацията е за всички граждани, които живеят в Израел”,  заяви по- късно на срещата си с премиер Борисов президента на Израел Реувен Ривлин.

“Светът започва да решава конфликтите си много лично. Аз виждам реакциите на колегите си в ЕС, въпреки всичко, ЕС е демократична общност и винаги търси диалог’, отговори Борисов.

Очаква се работен обяд в чест на премиера Бойко Борисов да даде лидерът на парламентарната опозиция Исаак (Бужи) Херцог.

По-късно следобед е поклонението в Божи гроб, а след него премиерът ще бъде на аудиенция при Патриарха на Йерусалим Теофилос Трети (Патриарх на Светия град Йерусалим, на цяла Палестина, Сирия, Арабия и отвъд река Йордан, на Кана Галилейска и Светия Цион).

Винаги съм считал, че Израел е изклюително важен партньор относно сигурността в Близкия Изток. Имаме много теми да обсъдим днес с премиера Benjamin Netanyahu – בנימין נתניהו.

Posted by Boyko Borissov on Wednesday, June 13, 2018

 

 

Източник:епицентър.бг

Калоян Паргов: Спасяването на евреите в България е повод за национална гордост!

Снимка: Агенция „Фокус“

 

 

Спасяването на евреите в България е повод за гордост, защото в един труден период, черен период не само от българската, но и от европейската и световната история, българският народ има куража да каже „не“ на депортацията на своите сънародници и приятели от еврейски произход. Това каза за Агенция „Фокус“ лидерът на БСП-София Калоян Паргов по повод отбелязването на 75 години от спасяването на българските евреи.

„Не само интелектуалци, но и свещеници, учители, всички са се противопоставили на подписването на указа за тяхната депортация. Във времето, в което живеем, все повече нарастват проявите на антисемитизъм, профашистки прояви. Луковмарш мина съвсем наскоро за пореден път, София непрекъснато осъмва с пречупени кръстове, които едва ли днешната младеж и хората, които ги правят, си дават сметка какво символизират те преди повече от 70 години“, коментира Паргов и подчерта, че затова днешната церемония в Синагогата и самото отбелязване на 75-ата годишнина от спасяването на българските евреи е време да си спомним историческата истина за онези времена с оглед недопускането на подобни прояви днес.

„Имало е доста сигнали, които са предшествали тези събития и на които европейските лидери тогава едва ли са отделяли такова внимание. Така е и днес – като че ли сме заспали пред тези прояви, с които е осеяна Европа, пред този краен национализъм, който завладява включително и България. Днес това е повод първо на национална гордост за куража, който е имал целия народ и второ, за да напомни, че такива прояви не бива да се толерират“, допълни той.

По думите му тук споменът е за това, че в България е имало фашизъм, а не както се тиражира масово, че е нямало фашизъм и затова не е имало антифашистка съпротива.

„Напротив, за да е имало антифашистка съпротива, то е имало фашистки режим, който е целял угоднически със своя съюзник – тогавашната нацистка Германия, да изпълни заповедта за даване на евреите в концлагери и да ги изпрати на сигурна смърт. Почитаме и паметта на всички онези, които не успяхме да спасим извън българските територии, които заминаха за концлагерите и намериха своята смърт“, обясни той.

Според Паргов съвременният прочит на тези събития е, че Европа, и в частност България, не трябва да спи и да подминава всеки акт на подобна проява, който и днес виждаме в нашето съвремие.

„Дали ще бъдат свастики по различни фасади, дали прояви като Луковмарш, дали ще бъдат събирания на млади хора, които ще маршируват или ще бъдат облечени с дрехи, напомнящи онзи режим, че всичко това не е завършило добре за Европа. Спасяването на евреите в България показва само едно – че официалното правителство е съюзник с нацистка Германия, но народът се противопоставя категорично на следване на тази профашистка, антихуманна, антисемитска, античовешка и расистка политика“, каза още Калоян Паргов.

 

Днес отбелязваме 75 г. от спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта (видео)

 

 

Отбелязваме 75 години от спасяването на около 50 хил. български евреи от депортирането им в лагерите на смъртта на нацистка Германия.

По време на Втората световна война Германия започва да упражнява все по-силен натиск върху българските власти за депортацията на българските евреи, за да изпълни т. нар. „окончателно решение“ – изтреблението на евреите в териториите, които се намират под нацистка власт.

През декември 1940 г., дни след разширяването на Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония) с Унгария, Румъния и Словакия и период на усилено подготвяне на България да се включи в него, българското Народно събрание приема Закона за защита на нацията (ЗЗН), който поставя началото на държавно организиран тормоз и преследване на евреите в България. Той е последван от Закон за еднократния данък върху имуществата на хората от еврейски произход (юли 1941) и Закон за възлагане на Министерския съвет да вземе всички мерки за уреждане на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси (юли 1942).

Съгласно българското антиеврейско законодателство смесените бракове стават само нелегално, има забрани за упражняване на определени професии от евреите, наложени са извънредни имуществени данъци, наложено е носенето на „давидовите значки“ за индентификация, наложен е полицейски час за евреите, евреите могат да си купуват хляб само от отделни фурни, определени са улици, по които е забранено да се движат евреи. По 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери“.

Антиеврейското законодателство налага тежки регулации върху собствеността на евреите, като голяма част от нея е на практика национализирана срещу държавни облигации. Наложеният през 1941 г. еднократен данък върху имуществото на евреите е в размер на 20% (25% за имущества над 3 млн. лева) и достига общ размер от 1,4 млрд. лева (около 20% от сумата на преките данъци по това време). Данъкът и кратките срокове за неговото изплащане на практика довеждат до ликвидацията на множество предприятия, собственост на евреи.

Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е взето от хитлеристкото правителство през 1942 г. Тогава започва масовото депортиране на евреи към Аушвиц (Освиенцим). Благодарение на местоположението си — близо до големи градове и на жп връзките, той става най-големият концентрационен лагер за евреи, цигани, пленници и партизани.

На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи.

Антисемитизмът, както и конкретно ЗЗН, са дълбоко чужди на българския начин на живот и народопсихология. Антиеврейската кампания не среща разбиране нито сред селяните, нито в градовете, нито у интелигенцията, нито в православната църква, нито в управляващите среди.

Близо 9000 души от „стара“ България са събрани в Пловдив, но те не биват натоварени на влаковете за Полша поради официална отмяна на заповедта за депортация в последния момент. В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия български патриарх). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени.

Междувременно в страната се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Основно значение за отмяната на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от „стара“ България изиграва бързото и решително действие на група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, които се обявяват срещу случващото се, като чрез подписка в Народното събрание правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство. Правителството спира депортирането и го отлага за по-късно (март).

Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество „Славия“ също се противопоставят.

Българската православна църква реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено активен е софийския митрополит Стефан, оглавяващ Светия синод по това време. Намесват се и множество отделни личности, включително и вдовицата на държавника Петко Каравелов, Екатерина Каравелова.

Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г., след което не се подновяват, тъй като правителството се е провалило в тези свои намерения. На Цар Борис са предложени „План А“ (депортиране) и „План Б“ (изселване от София и използване на евреи в трудови лагери в България), като той се спира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през следващите месеци правят депортирането практически неосъществимо.

Протестите създават възможност цар Борис III да отмени депортацията на евреите от „стара“ България. Има предположения, че протестите са поощрявани и от задкулисни комбинации на самия цар. Известно е, че той, който подписва антиеврейското законодателство през 1940-41 г., по-късно и особено по време на последните си разговори с Хитлер (август 1943 г.) фактически се противопоставя на депортирането на евреите от „стара“ България.

За благоразположението на управляващите кръгове към евреите говори и фактът, че нелегално през Румъния и България за Хайфа, Палестина, преминават много румънски, полски, чешки, унгарски и литовски евреи.

Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъдат изпратени в концлагера Треблинка. Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „стара“ България.

На 4 март 1943 г. започва депортиране на евреите от Беломорието. 4 058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях.

Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7 144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях.

На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.

Антиеврейското законодателство в България е отменено официално по-късно — от правителството на Константин Муравиев.

 

Радев: Спасяването на българските евреи е безпрецедентен акт, с който ние се гордеем

Снимка: Прессекретариат на държавния глава

 

 

Спасяването на българските евреи преди 75 години е един безпрецедентен акт. В най-мрачните години на Европа и нацизма, България извърши едно от най-светлите си постижения. Това заяви президентът Румен Радев на среща с представители на еврейски организации от България и Държавата Израел, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

В срещата участваха посланикът на Държавата Израел у нас г-жа Ирит Лилиан, както и Ейтан Броши, член на Кнесета на Държавата Израел, председател на парламентарната Група за приятелство Израел – България.

„Този знак, безпрецедентен в историята на Европа, обедини политици и държавници, интелектуалци, духовници и обикновени хора, да застанат в защита на своите съотечественици българските евреи“, заяви още президентът. Държавният глава подчерта, че това не е случайно, защото българските евреи винаги са били важна и неделима част от българското общество и в челните редици на обществения живот, в изкуството, културата и науката. „Това завинаги ще остане една от най-светлите страници в нашата история, събитие, с което ние се гордеем“, добави Румен Радев.

Президентът посочи, че през т.г. се отбелязват и 70 години от създаването на Държавата Израел и отправи от името на българския народ и от свое име най-добри пожелания до своя колега президента Реувен Ривлин, правителството, Кнесета и до израелския народ. Спасените български евреи имат важен принос в изграждането на Държавата Израел, припомни още Румен Радев и отбеляза, че предстои негово посещение в Израел, участие в Глобалния форум за борба с антисемитизма и подчерта, че България ще продължи да работи за всестранното развитие на двустранните отношения с Държавата Израел.

„България беше единствената малка страна, която се опълчи срещу големия нацизъм и каза „не“. Нито една от страните в Европа и на Балканския полуостров не направи това, което направи българският народ, и като казвам български народ включвам всички – народът, свещениците, управата, даже и царят, който не подписа указа за нашето изпращане. Това беше акт, който трябва да се споменава, както казах и днес на освещаването на паметника, всяка година и навсякъде, за да се знае какво е направила България“, заявиха представители на еврейските организации. Отправено беше и предложение спасяването на българските евреи през Втората световна война да се изучава в учебните програми на българските училища, а българските ученици да посещават паметника на спасяването на еврейската общност в град София.

В срещата участваха десетки представители на еврейски организации от България и Държавата Израел, членове на Консисторията на ОЕБ „Шалом“ и партньорски организации.

 

Еврейските общности в Израел наградиха БПЦ за спасяването на българските евреи

Снимка: Българска патриаршия

 

 

Българският патриарх Неофит получи от името на Българската православна църква почетния знак „Шофар“ на Организацията на евреите в България „Шалом“ и на Обединението на българските евреи в Израел „Ехуд Олей България“, както и сертификат за незабрава за 75-годишнината от спасяването на българските евреи. Това съобщава отдел „Връзки с обществеността“ при Светия синод на БПЦ.

Наградата за БПЦ-БП е връчена с благодарност за активната дейност по спасяването на българските евреи от изпращане в нацистките лагери на смъртта по време на Холокоста и за борбата на Църквата срещу дискриминирането на евреите у нас през периода 1941-1944 г.

В Синодалната палата, за да благодарят отново за доблестта и смелостта на БПЦ-БП, бяха представители на всички еврейски организации. Негово светейшество поздрави гостите си, като каза, че „винаги сме чувствали любов и признателност към нас. Да пребъде дружбата между нашите народи, защото няма да забравим какво сториха предците ни за спасяването на българските евреи. Обичай ближния си като себе си, е казано в Библията и ние ви обичаме като себе си, чувствайки сърдечна близост и благодарност“.

Патриарх Неофит допълни, че през годините Българската православна църква и еврейската общност винаги са си спомняли за трудностите през времето на Втората световна война, но това е било и с чувство на благодарност за благодеянието, сторено от смелите български митрополити, начело с екзарх Стефан и с Пловдивския митрополит Кирил, станал по-късно български патриарх.

На срещата присъстваха Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Мелнишкият епископ Герасим – главен секретар на Светия синод, и ставрофорният иконом Ангел Ангелов – духовен надзорник на Софийската епархия. Спасени български евреи от лагерите на смъртта споделиха свои спомени от дните, когато единствената им надежда за спасение е била Българската православна църква. „Учим децата си, че България каза „не“ на фашизма. По-големите държави предадоха евреите, но България се възпротиви“, каза д-р Александър Оскар.

Представителите на еврейските организации споделиха, че благодарение на Българската църква, щом са се прибрали в Израел, са установили добри и здрави връзки с Йерусалимската патриаршия, на която и досега оказват голяма помощ. Както и това, че и до днес продължават да учат внуците и правнуците си на български език и история. В знак на благодарност българското училище в Израел носи името на българския патриарх Кирил. А споменът за жертвената любов на Светия синод на БПЦ се надяват да остане завинаги в живата памет на всички оцелели от лагерите на смъртта.

След срещата патриарх Неофит показа на гостите си заседателната зала, в която е взето съдбоносното решение Светият синод да се възпротиви и да се застъпи за еврейската общност. Изпят беи тропарът на Петдесетница, който се пее преди всяко заседание на Светия синод на БПЦ.

 

Израел пак номинира БПЦ за Нобелова награда за спасяването на евреите

Източник: БГНЕС

 

 

Номинацията на Българската Православна Църква (БПЦ) за Нобелова награда за мир, за спасяването на 48 000 български евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война, ще бъде внесена отново в началото на 2018 година в Норвежкия нобелов комитет.

Това стана известно днес при срещата на адвокат Моше Алони – дългогодишен председател на АК на Израел, член на Колегията за приятелски връзки между адвокатурите на Израел и България и почетен председател на Сдружение „Благодарност“ с председателя на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян, съобщи пресслужбата на съда.

Във Варна гостуват и съдия Меламед – наказателен съдия от Върховния съд на Израел, Николай Панков – секретар на Сдружение „Благодарност“ и адвокат Детелина Симеонова – председател на „Сдружение за изучаване на православието“.

Ето още от прессъобщението:

„Адвокат Алони и Сдружение „Благодарност“ са сред инициаторите за първото номиниране на БПЦ за Нобелова награда за мир в началото на 2017 година. След внасяне на първото предложение, чрез Петиция за подкрепа, нарочно създадена в Интернет, номинацията е била подкрепена от  2500 души от цял свят, които не само са я подписали, но и са мотивирали подписа си. Благодарение на тази подкрепа, номинацията за заслугите на БПЦ е достигнала до 5-то място в класацията на Нобеловия комитет от общо 318 предложения. През октомври тази година Нобеловата награда за мир получи Международната кампания за забрана на ядреното оръжие (ICAN).

„Инициативата за повторната номинация за Нобелова награда за мир на БПЦ през 2018 година ще търси широка подкрепа сред институции, личности и общественици както в България, така и сред международната общност“, каза адвокат Алони. „Това е награда за същностни човешки ценности. Награда за смелостта, толерантността и героизма на БПЦ, които могат да бъдат пример“. Инициативата ще търси обществена съпричастност и подкрепа отново чрез Петиция в Интернет, но и чрез нарочно създаден Международен комитет (съвет), в който ще бъдат поканени да влязат личности от цял свят. Номинацията ще бъде внесена официално вНорвежкия нобелов комитет в началото на 2018 година, като регламентът изисква това да бъде направено от един политик, от един общественик и от представител на академична общност.

Сдружение „Благодарност“ вече е започнало да организира срещи с представители на различни общности и институции в България, в това число и с магистратурата. Гостуването им във Варненския апелативен съд беше повод гостите да се запознаят със спецификата на правораздавателната дейност в апелативния район, с образователните, със социалните проекти, както и с международните комуникации на институцията.&ldquo

 

“Новие известия“ писа “слаб 2“ на Мария Захарова заради гафа със спасяването на евреите

 

 

Малко са страните в света, където любовта към руснаците е така предана, както в България. Тя обаче съвсем не се дължи на общото съветско минало на двете държави, а на факта, че Русия е допринесла за освобождението на България от османците.

На тази рядка дружба би трябвало да се държи, но Мария Захарова, говорител на външнополитическото ведомство в Москва, си навлече гнева на София заради изказването си, че Червената армия е спасила от депортация българските евреи.

Твърдението, че Червената армия е спасила българките евреи от изпращане в концентрационни лагери, е дълбоко непознаване на историята… Това пише „Новие известия“, като коментар на създалото се напрежение между Москва и София и отбелязва, че поставя оценка „слаб две“ на Мария Захарова.

Изданието посочва, че Захарова решила да реагира на антисемитския надпис, който се появи наскоро върху Паметника на съветската армия в София. Някой „отбеляза“ със жълта боя „столетие от ционистката окупация на България“. Местните жители разказват, че държавата няма средства за защита и охрана на паметниците, било то разположени и в центъра на столицата ѝ.

Но ето го и парадоксът – Москва харчи толкова пари за подкрепа на проруските обществени и политически сили в България, които биха били предостатъчни за поддържането на паметници.
Големият проблем обаче бе в солидната грешка, допусната от Захарова. Коментирайки акта на вандализма в София, тя отбеляза: „Това действие е особено цинично с оглед на това, че в годините на Втората световна война, благодарение на нашите войници, бе предотвратена депортацията на евреите от България и по този начин от сигурна смърт са спасени 50 хил. души“.

Уви, Захарова не е наясно, че заедно с Дания, България е била единствената страна в Европа, отказала да депортира своите евреи в концентрационните лагери на Нацистка Германия. Този епизод от историята е важна и чувствителна тема за българите, които се гордеят със защитата на евреите в годините на Втората световна война“, отбелязва още руското издание, цитирано от агенция „Фокус“.

Българското външно министерство реагира с остър тон на изказванията на Захарова. „Когато българските граждани са блокирали релсите пред влаковете към нацистките лагери на смъртта, когато представителите на българския политически, икономически и интелектуален елит са писали писма в защита на евреите, а висшите представители на Българската православна църква са заявили, че техните сънародници може да бъдат отведени само с тях, Червената армия се е намирала на хиляди километри от България.

Министерството на външните работи на България подчертава, че подобни опити за промяна на историческите факти не спомагат за борбата с възраждането на антисемитизма, расизма и нетърпимостта, и за категоричното осъждане на нацизма и неговите съвременни проявления“.

Така Русия успя да внесе напрежение в отношенията с едни от най-близките си приятели в Европейския съюз, пишат в заключение от „Новие известия“.

„Твърдението, че Червената армия е спасила българските евреи от изпращане в концентрационни лагери, е дълбоко непознаване на историята или опит за провокация. Не мога да гадая, но мисля, че България имаше адекватна реакция“. Това каза президентът Румен Радев пред журналисти във връзка с думите на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова.
След военния ритуал в памет на загиналите герои от Първи и Шести софийски пехотен полк на Първа Софийска държавна дивизия, военният министър Красимир Каракачанов подчерта, че е несериозно да се правят спекулации със спасяването на българските евреи. Впоследствие Посолството на Русия у нас разпространи позиция, в която се казва, че Руската федерация признава „неоспоримия героичен принос“ на България в борбата с нацизма.

 

Руското посолство призна “неоспоримия героичен принос на българския народ за спасяването на евреите“

Снимка: Фейсбук

 

 

Признаваме неоспоримия героичен принос на българския народ за спасяването на българските евреи. Това се казва в коментар на руското посолство в София, разпространен днес по повод декларацията на външното ни министерство „Не Съветската армия, а българският народ спаси българските евреи.

Тя пък дойде в отговор на твърденията на говорителя на руското Външно Мария Захарова, че „Червената армия е спасила българските евреи“. Захарова се изказа по повод поредното оскверняване на Паметника на съветската армия в София.

Ето и пълния текст на коментара на руското посолство:

„Признаваме неоспоримия героичен принос на българския народ, в това число на представителите на интелигенцията и православната църква, в борбата с нацизма, включително спасението на живеещите в страната евреи от лагерите на смъртта. Почитаме паметта на всички загинали за спасението на света от фашизма. Русия, която понесе най-големи загуби в тази война, продължава твърдо и последователно да се противопоставя на всякакви опити за преразглеждане на историята и оскверняване на воинските паметници.

Във връзка с това сме сериозно озадачени от непрекъснатите в продължение на дълги години актове на вандализъм срещу Паметника на Съветската армия в София. Българските власти до този момент не са предприели решителни мерки за недопускане на поругаване на паметта на освободителите на България и Европа от фашизма. Виновните за тези престъпни акции, както и преди, не са привлечени към отговорност.

Вниманието се прехвърля от решаването на проблема с тези вече редовни осквернявания на паметника на съветските воини в центъра на София, върху други изключително важни, но имащи само косвено отношение към въпроса теми. Всичко това убеждава вандалите в безнаказаността на престъпните им действия.

Разчитаме, че българските власти, в съответствие със заявената от министерството на външните работи на България „последователна позиция за категорично осъждане на подобни прояви“, най-накрая ще предприемат всички необходими мерки за привличане към отговорност на виновниците и за недопускане в бъдеще на такива инциденти, които по никакъв начин не се вписват в контекста на приятелските отношения между нашите народи“.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Каракачанов: Несериозно е да се правят спекулации със спасяването на българските евреи (Видео)

 

 

Несериозно е да се правят спекулации със спасяването на българските евреи. Това каза вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов пред журналисти след военния ритуал в памет на загиналите герои от Първи и Шести софийски пехотен полк на Първа Софийска държавна дивизия, който се състоя пред реставрираната скулптурна фигура на лъва от Мемориала в градината пред Националния дворец на културата, предаде Агенция „Фокус“.

„Ако кажа, че ВМРО имат по-големи заслуги от Съветската армия за спасяването на българските евреи, ще бъда прав, защото това е историята. От инициативния комитет в Кюстендил през 1943 г. петимата видни граждани, които отиват при своя депутат Димитър Пешев и го ангажират с освобождаването на евреите, трима са членове на ВМРО. Истината е, че спасяването на българските евреи е дело на българския народ, защото българите имат вродена толерантност. Така че българският народ може да се гордее както със своите герои, загинали за родината, така и с този хуманен акт, с който нищо общо няма която и да е друга държава. Говорителката на руското външно министерство е много симпатична, но е пропуснала да прочете българската история по-задълбочено“, каза министърът.

 

Германската организация Sea Eye спира спасяването на мигранти в Средиземно море

 

Германската неправителствена организация Sea Eye спира операциите по спасяване на мигранти в Средиземно море от съображения за сигурност, съобщи РИА Новости, позовавайки се на агенция Франс прес.

Както по-рано съобщи Ройтерс, международната организация „Лекари без граници“ (MSF) в събота заяви, че спира спасителната си дейност за мигранти в Средиземно море. Причината е в застрашаващите действия на либийската брегова охрана и спънките, които създава в дейността им италианското правителство.

Според Франс Прес, „Лекари без граници“ са спрели използването на най-големия кораб в региона заради „атмосферата на нарастваща недоброжелателност за спасителните операции„.

Sea Eye в неделя заяви, че „с тъжно сърце“ следва примера на „Лекари без граници“ след „явната заплаха в отношенията на частните неправителствени организации“ от страна на либийското правителство.

Както отбелязва агенцията, в четвъртък Военноморските сили на Либия препоръчаха международните кораби да напуснат зоната за търсене и спасяване край бреговете на страната. Либийските власти подозират благотворителните организации в помощ на нелегалните превозвачи на мигранти.

При тези обстоятелства няма как да продължат нашите спасителни дейности. Това би било безотговорност към нашите екипажи“, заяви основателят на организацията Михаил Бушхойлер.

Либийските власти, които след свалянето на Муамар Кадафи през 2011 година изпаднаха в политически хаос, официално поискаха от Италия помощ по море за съвместната борба с нелегалния превоз на хора от Либия в Европа.

По данни на Международната организация по миграция (IOM), числото на мигрантите, пристигнали от началото на годината по морския път в Европа вече са 111 хил. Души. Почти 85% от тях са в Италия. При това при опит да пресекат Средиземно море са загинали 2360 мигранти.

 

74 г. от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта на Хитлер (видео)

 

 

Отбелязваме 74 години от спасяването на около 50 хил. български евреи от депортирането им в хитлеристките лагери на смъртта.

По време на Втората световна война Германия започва да упражнява все по-силен натиск върху българските власти за депортацията на българските евреи, за да изпълни т. нар. „окончателно решение“ – унищожаването на евреите в териториите, които се намират под нацистка власт.

През декември 1940 г., дни след разширяването на Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония) с Унгария, Румъния и Словакия и период на усилено подготвяне на България да се включи в него, българското Народно събрание приема Закона за защита на нацията (ЗЗН), който поставя началото на държавно организиран тормоз и преследване на евреите в България. Той е последван от Закон за еднократния данък върху имуществата на хората от еврейски произход (юли 1941) и Закон за възлагане на Министерския съвет да вземе всички мерки за уреждане на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси (юли 1942).

Съгласно българското антиеврейско законодателство смесените бракове стават само нелегално, има забрани за упражняване на определени професии от евреите, наложени са извънредни имуществени данъци, наложено е носенето на „давидовите значки“ за индентификация, наложен е полицейски час за евреите, евреите могат да си купуват хляб само от отделни фурни, определени са улици, по които е забранено да се движат евреи. По 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери“.

Антиеврейското законодателство налага тежки регулации върху собствеността на евреите, като голяма част от нея е на практика национализирана срещу държавни облигации. Наложеният през 1941 г. еднократен данък върху имуществото на евреите е в размер на 20% (25% за имущества над 3 млн. лева) и достига общ размер от 1,4 млрд. лева (около 20% от сумата на преките данъци по това време). Данъкът и кратките срокове за неговото изплащане на практика довеждат до ликвидацията на множество предприятия, собственост на евреи.

Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е взето от хитлеристкото правителство през 1942 г. Тогава започва масовото депортиране на евреи към Аушвиц (Освиенцим). Благодарение на местоположението си — близо до големи градове и на жп връзките, той става най-големият концентрационен лагер за евреи, цигани, пленници и партизани.

На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи.

Антисемитизмът, както и конкретно ЗЗН, са дълбоко чужди на българския начин на живот и народопсихология. Антиеврейската кампания не среща разбиране нито сред селяните, нито в градовете, нито у интелигенцията, нито в православната църква, нито в управляващите среди.

Близо 9000 души от „стара“ България са събрани в Пловдив, но те не биват натоварени на влаковете за Полша поради официална отмяна на заповедта за депортация в последния момент. В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия български патриарх). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени.

Междувременно в страната се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Основно значение за отмяната на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от „стара“ България изиграва бързото и решително действие на група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, които се обявяват срещу случващото се, като чрез подписка в Народното събрание правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимност и с това бламират антисемитските действия на прохитлеристкото правителство. Правителството спира депортирането и го отлага за по-късно (март).

Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество „Славия“ също се противопоставят.

Българската православна църква реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено активен е софийския митрополит Стефан, оглавяващ Светия синод по това време. Намесват се и множество отделни личности, включително и вдовицата на държавника Петко Каравелов, Екатерина Каравелова.

Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г., след което не се подновяват, тъй като правителството се е провалило в тези свои намерения. На Цар Борис са предложени „План А“ (депортиране) и „План Б“ (изселване от София и използване на евреи в трудови лагери в България), като той се спира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през следващите месеци правят депортирането практически неосъществимо.

Протестите създават възможност цар Борис III да отмени депортацията на евреите от „стара“ България. Има предположения, че протестите са поощрявани и от задкулисни комбинации на самия цар. Известно е, че той, който подписва антиеврейското законодателство през 1940-41 г., по-късно и особено по време на последните си разговори с Хитлер (август 1943 г.) фактически се противопоставя на депортирането на евреите от „стара“ България.

За благоразположението на управляващите кръгове към евреите говори и фактът, че нелегално през Румъния и България за Хайфа, Палестина, преминават много румънски, полски, чешки, унгарски и литовски евреи.

Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъдат изпратени в концлагера Треблинка. Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „стара“ България.

На 4 март 1943 г. започва депортиране на евреите от Беломорието. 4 058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях.

Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7 144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях.

На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.

Антиеврейското законодателство в България е отменено официално по-късно — от правителството на Константин Муравиев.

74 години от спасяването на българските евреи отбелязаха в Кюстендил

 

 

74 години от спасяването на българските евреи отбелязаха в Кюстендил, информира БНР. От тази град започва акцията за предовратяване депортацията на 48 хиляди евреи. В Кюстендил е роден и Димитър Пешев, който по онова време е подпредседател на Народното събрание. Припомняме, 10 март е денят, в който е отменена депортацията на българските евреи.

Отпорът на българския народ и Българската православна църква към правителството е дал резултат. Цар Борис III заявил на Хитлер, че евреите са му необходими за строителството на пътища. Това заяви пред БНР Равин Михаел Мелхиор. Той е главен равин на Норвегия и внук на равина на Дания, под чието ръководство се е случило бягството и спасението на датските евреи от лагерите на смъртта.

Влаковете заминават празни от България. Спасението на 48 000 евреи от Холокоста е факт, който дължим на Българската православна църква и българската интелигенция. Така в защита на българското еврейство е спасен целия народ от тежестта на един позор, който дълго би тежал на съвестта на всички днес“, припомниха гражданите, присъствали на церемонията.

Кметът на Общината Петър Паунов, представители на Областната администрация, на обществени организации, сред които и организацията на евреите „Шалом“ положиха венци и цветя пред паметника на Димитър Пешев до площад „Велбъжд“.

Припомняме, преди месеци израелски общественици предложиха Българската православна църква за Нобелова награда за дейността ѝ по спасението на българските евреи.

 

Заради спасяването на българските евреи Българската църква ще бъде предложена за Нобелова награда за мир

1456382947

 

 

Българската църква да получи Нобелова награда за мир за цялостната си дейност, свързана със спасяването на българските евреи – за постигането на тази цел ще работи адвокат Моше Алони, председател на Комисията за приятелски отношения с България в Йерусалим. Той обяви инициативата по време на посещението на премиера Бойко Борисов в Израел, предаде Дарикнюз.бг.

Българският министър-председател се срещна с представители на българската общност в Йерусалим и подари на всеки от тях мартеница във връзка с предстоящия празник на Баба Марта.

„Споменът за България остава в нашите сърца, независимо че времето напредва и новите поколения сменят старите“. С тези думи почетният консул на България в Израел Мони Бар посрещна правителствената делегация по време на срещата с българската общност в Йерусалим. Той е роден в България, но семейството му напуска страната, когато е само на година и половина.

Мони Бар упорито учи български и непрестанно мисли за другата си родина – България. С гордост заявява, че българската общност в Израел има голямо влияние:

„Имаме представители в икономиката, медицината, литературата и политиката. Всички те са успели, защото България ги научи на честност, трудолюбие и скромност. Израелският народ цени и обича българските евреи и това рефлектира върху отношението към България“.

Премиерът Борисов потвърди силните приятелски отношения между страната ни и Израел: „Може би Израел е единствената страна, в която отношението към България е еднакво на всички – леви, десни… България я обичат всички, така че съм на ваше разположение“.

„С Бенямин Нетаняху сме добри приятели, доста общи политики имаме, помагаме си. В Палестина, в Рамала се срещнахме и с техния премиер Рами Хамдала и президент и външен министър, подписахме споразумения. България е уникална в това отношение, защото години наред с палестинската общност работи добре, а с Израел имаме такива братски отношения”, каза още Бойко Борисов.

По време на срещата адвокат Моше Алони обяви, че ще се бори за удостояване на Българската църква с Нобелова награда за мир в името на спасените от газовите камери евреи:
„Ще се обърнем към всички адвокатски колегии в света с обяснение, написано на английски език, какво е направила Българската църква и ще се обърнем и към много други организации“.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Официално: Европа иска пари от България за спасяването на Гърция

evr

Снимка: REUTERS

 

 

Eвропейската комисия потвърди, че ще иска от България и останалите 8 страни извън еврозоната да участват в спасяването на Гърция чрез гаранция за спешен заем от близо 13 милиарда евро, съобщава БНР. Гърция се нуждае от преходно финансиране за следващите 3 месеца, преди да започне новата ѝ спасителна програма, обяви комисарят, отговорен за общата валута, Валдис Домбровскис.

„Поради очевидната липса на по-добри решения единственият възможен вариант остава Европейският фонд за финансова стабилност. Това е инструмент, който беше създаден в началото на дълговата криза и принципно трябваше вече да не се използва“, коментира той.

„Във фонда обаче има налични пари от европейския бюджет като гаранция, които могат да покрият неотложните плащания на Гърция от 7 милиарда евро през юли и още 5 милиарда през август. Без да върне просрочения заем към МВФ, той не може да участва в сключената сделка с евролидерите за 86 милиарда евро, а гръцките банки няма да получат помощ, за да спрат ограниченията“, разкри Домбровскис.

„Проблемът е, че се иска гласуване на ниво 28 страни, а повечето от членките извън еврозоната, като Великобритания, заявиха, че не желаят да поемат задължения заради гърците. Затова Комисията търси начин да ги обезщети и да им даде гаранции“,  обясни комисарят.

Една от възможностите е изкупуването на ценни книжа за гаранция или бъдещи парични трансфери от европейския бюджет в замяна на този заем.

Предложението отива отново на масата на финансовите министри. България официално не е изразила позиция, но на Европейския съвет на 26 юни премиерът Бойко Борисов заяви: „Ако бяхме сега в еврозоната, ние също  трябваше да дадем пари за Гърция. И по-бедните ще дадат на по-богатите, което не ми се вижда логично.“

Сега се оказва, че българският бюджет може да гарантира за гърците, въпреки че не сме в еврозоната. Ветото срещу заема може да бъде заобиколено чрез гласуване с квалифицирано мнозинство на едва 15 финансови министри, представляващи държави с 65% от общото население на Съюза, обясниха източници от Брюксел.

Еврокомисията обяви нови привилегии при отпускането на 35 милиарда от еврофондовете за Гърция. Комисарят по регионална политика Корина Крецу уточни, че на гърците ще бъдат преведени авансово плащания по още незавършени проекти от предишния и от новия програмен период на обща стойност 1,5 милиарда евро свежи пари. Освен това делът на съфинансиране от гръцкия бюджет остава 10%. За сравнение българската държава участва в европроектите с 20 на сто собствени средства.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Борисов горд от спасяването на евреите: Това е безпрецедентен акт

bor

 

 

Спасяването на българските евреи коментира днес министър-председателят Бойко Борисов по време на срещата си с изпълнителния директор на Американския еврейски комитет Дейвид Харис. „Спасяването на българските евреи е безпрецедентен факт в световната история – нито един евреин от България не е изпратен в лагерите на смъртта. Ние се гордеем с този факт“, посочи Борисов.

Премиерът подчерта, че българо-израелските отношения по традиция са силни и се коренят в общата история на двата народа. Tой изрази благодарност за приноса на Американския еврейски комитет за представянето на заслугите на България за спасяването на евреите пред световната общност.

„До ден днешен България продължава да се бори срещу всякакви прояви на нетолерантност, ксенофобия и говор на омразата, включително в условията на интензивен миграционен натиск към нашата страна“, посочи Борисов. Той изтъкна, че българското правителство следи внимателно за проблемите, свързани с расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и нетърпимостта. Като скорошни примери за това бяха посочени забраната за провеждането на т.нар. Луков марш в София и присъединяването на премиера към европейските и световни лидери по време на Марша на солидарността в Париж. „Службите за сигурност наскоро задържаха на територията на България съучастник в терористичния акт в Париж“, припомни още Борисов и акцентира, че поради засиления миграционен натиск и усложнената геополитическа обстановка в региона, правителството прави всичко по силите си, за да обезпечи сигурността на гражданите.

Министър-председателят заяви, че ежегодно в страната пристигат хиляди израелски туристи. „За да може да се гарантира сигурността на всички български граждани, както и на тези в Европейския съюз и неговите гости, България има нужда от подкрепата на нашите партньори“, каза Бойко Борисов.

„Връзките ни се отличават с взаимно доверие, принадлежност към общи демократични ценности и тясно сътрудничество във важни сектори и направления. Преодоляването на общите предизвикателства, застрашаващи както Югоизточна Европа, така и Близкия изток, ни прави естествени съюзници“, бе отбелязано в разговора между премиера и изпълнителния директор на Американския еврейски комитет Дейвид Харис.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Днес се честват 72 години от спасяването на българските евреи

evrei

 

 

От 10.00 часа до църквата „Св. София” Клубът на приятелите българи и евреи се проведе Ритуал в чест на Спасителите на българските евреи и в памет на депортираните от хитлеристка Германия евреи от Вардарска Македония и Беломорието.

10 март е обявен за Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпленията срещу човечеството с правителствено решение от 13 февруари 2003 г. На тази дата през 1943 година е предотвратено депортирането на стотици евреи от България към концлагерите.

Основна роля изиграват пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан, както и заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев. Намесата на обществеността също се оказва решаваща.

11 343 евреи от Тракия, Македония и Пирот обаче са изпратени в лагерите на смъртта в изпълнение на споразумението с нацистка Германия.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

 

Чудо: Добри хора събраха за два дни 50 хиляди евро за спасяването на дете

hora

 

 

 

Само за два дни добри хора успяха да съберат над 50 хиляди евро, необходими за операцията на дете. Малкият Александър Темелакиев има туморни образования в мозъка и лекарите препоръчват спешна операция. Родителите намират болница в Хановер, но сумата, която искат оттам за лечението, е непосилна за тях. Тогава те решават да разпространят апел с молба за помощ в интернет. На помощ се притичват и от столичното 125-о училище.

Отчаяни, родителите на 10-годишния Александър пишат:
„Приятели, нашето малко момче тази Коледа се нуждае от вашата помощ. След една неуспешна операция в България, успяхме да направим и една успешна в Германия. За съжаление, в главичката му се появи нова формация, която е нараснала с 4 см само за една година. Операцията трябва да се осъществи до 3 месеца, а офертата от немската клиника е непосилна за нас – 50 036 евро. Моля ви, бъдете нашият Дядо Коледа и подарете живот на Алекс! Помогнете ни!”

Само за 48 часа дарителската сметка за детето се пълни и необходимата сума за лечение е събрана.

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц