Tyxo.bg counter

Tag: социални помощи

Всеки трети българин в Германия – на социални помощи

 

Има съмнения, че част от българите пристигат в Германия не толкова, за да си търсят работа, колкото за да ползват облагите на добре уредената социална държава, посочва Дойче веле.
„Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ публикува стряскащи данни.

След горната граница за прием на бежанци дали няма да има нужда и от горна граница за ползване на социални облаги от чужденци, пита се ФАЦ. Защото Германия е страна, привлекателна не само за бежанци от региони на военни действия и кризи. През 2016 година в страната са влезли например близо 1,3 млн. чужденци, половината от които (близо 650.000) са граждани на други държави от ЕС. За съжаление не се води точна статистика за това каква е трудовата квалификация на тези хора, тъй като трудовият пазар на Германия е напълно отворен за гражданите на ЕС, които имат и достъп до социални облаги в страната, макар и с някои ограничения, отбелязва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ).

Изданието забелязва и една ясна тенденция: голямата част от тези европейци пристигат тъкмо от онези страни в ЕС, които се намират в дъното на класацията по благосъстояние. Повече от една трета от пристигналите през 2016 година европейци са били например от Румъния и България. От Полша са пристигнали 123.000 души, а от Хърватия – 50.00. Докато всички французи и британци, взети заедно, са били едва 20.000 души.

Източване на социални облаги

Според ФАЦ, тези данни пораждат съмнението, че една част от имигрантите се чувстват привлечени към Германия не толкова от перспективата за добра работа, колкото от възможността да ползват облагите на добре уредената социална държава. В потвърждение на тази теза изданието привежда данни на германската Агенция по труда от средата на 2017 година. От тях става ясно, че 47% от българите, живеещи в страната, имат редовна работа, а 30% живеят от социални помощи. Сред румънците съотношението по този показател е по-благоприятно: 59:12. За сравнение: 60% от германските граждани имат работа и плащат социални осигуровки, а 7,2% получават социални помощи.

В тази връзка ФАЦ се пита дали германската държава прави достатъчно ясна разлика между истински кандидати за работа и такива, които целят да източват чужди социални облаги. Изданието припомня, че в края на миналата година германското правителство е затегнало правилата за получаване на социални помощи: отказ вече получават онези чужди европейски граждани, които пристигат в Германия, за да си търсят работа, но не успяват да си намерят такава в продължение на 6 месеца.

Предишното германско правителство искаше да промени и правилата за получаване на германски детски надбавки за деца, живеещи в чужбина, като ги приравни към стандарта на живот в съответната държава. През април Берлин изпрати запитване до Брюксел, без чието съгласие промяната не може да бъде прокарана, но до този момент от ЕК не са отговорили. По данни на германското финансово министерство, Германия плаща детски надбавки за 185.000 деца, живеещи в друга страна от ЕС. Ако правилата бъдат променени, както желае Берлин, това може да спестява на държавата по 159 млн. евро годишно.

 

Миналогодишните бомбени атентати в Брюксел били финансирани от социални помощи

 

 

Миналогодишните бомбени атентати в Брюксел до голяма степен са били финансирани от социални помощи, пише белгийският вестник „Либр Белжик“. Изданието се позовава на доклад от финансовото разузнаване, предава БНР.

Няма преки доказателства, че „Ислямска държава“ е пращала големи суми пари на петимата белгийски терористи, които на 22 март миналата година убиха 32-ма невинни на летището и в метрото на столицата.

Това става ясно от публикацията, която цитира годишния доклад на Специалния отдел на Белгия по финансово разузнаване. Повечето от членовете на терористичната банда, която е отговорна и за нападенията в Париж през ноември 2015 година, са се разплащали с големи суми в брой, но по банковите им сметки са постъпвали предимно заплати, помощи за безработни или други социални надбавки от държавния бюджет.

Дори и да е имало външно финансиране, то е било незначително, категорични са в доклада си експертите.

Живеещите в Брюксел братя Ел Бакрауи и техните съучастници Мохамед Абрини и Наджим Лахрауи вероятно са закупили със собствени средства химическите препарати за изработка на експлозивите.

В публикацията не се цитират точните суми социални помощи, които атентаторите са получавали. Федералният парламент на Белгия обаче прие закон, който задължава социалните работници да докладват на службите всеки подозрителен елемент при огледите в жилищата на социално слаби семейства.

 

 

Дойче веле: Няколкостотин българи замесени в измама за 6 млн. евро със социални помощи в Германия

БГНЕС

 

 

Няколкостотин български граждани са замесени в един от най-мащабните случаи на измама със социални помощи в Германия. Щетите възлизат на 6 милиона евро, съобщава Дойче веле.

Между 2013 и 2016 г. около 1 300 чужденци, повечето от които български граждани, са получавали социални помощи от Бюрото по труда в германския град Бремерхафен въз основа на фалшиви документи.

Те са представяли фиктивни трудови договори като наети на непълно работно време, след което са се записвали в Бюрото по труда като социално слаби. Тъй като месечните възнаграждения, записани в договорите им, са били по-ниски от валидния в Германия екзистенцминимум, Бюрото по труда в Бремерхафен им е изплащало парични помощи и е поемало част от разходите по наемите им.

По-скоро жертви, отколкото извършители

Фиктивните трудови договори са били издавани от две германски организации, които по всяка вероятност са измислили цялата измамническа схема. Става дума за организациите „Aгенция за заетост и интеграция“ и „Дружество за семейството и половата равнопоставеност“, чийто председател е германецът от турски произход Селим Йозтюрк. Той е привличал главно турскоговорящи българи, повечето от които са родом от Варна.

Според властите, замесените в измамата българи са по-скоро жертви, отколкото извършители, тъй като са били принуждавани да изплащат голяма част от социалните помощи на организациите, издали им трудовите договори. Освен това много от въпросните български граждани са били заставяни да работят при нечовешки условия срещу жълти стотинки.

Германецът от турски произход Селим Йозтюрк е мамил властите и с друга схема. Двете му организации са източвали пари от Фонда за образование – под предлог, че провеждат следобедни частни уроци за деца на мигранти, които срещат трудности в училище. Прокуратурата предполага, че такива уроци изобщо не са били предлагани. Щетите от тази схема възлизат на половин милион евро.

Бюрокрацията дълго не е реагирала на измамническата схема
Много по-мащабна е измамническата схема със социалните помощи – тук щетите възлизат на 6 милиона евро. Но как е могло да се стигне дотук? Защо Бюрото по труда се обръща за помощ към разследващите органи едва през 2015? Нима служителите му не са забелязали, че става дума за стотици еднакви трудови договори и молби за социални помощи, подавани все от български граждани?

Специална комисия се опитва сега да намери отговор на всички тези въпроси. От януари насам тя изслушва свидетели, като един от първите разговори бе с директора на бременхафенското Бюро по труда Фридрих-Вилхелм Грул. Според неговите показания, още през 2013 година е бил подаден сигнал за нередности – на митническaта служба.

Оттам обаче отговорили чак след година и половина – с обяснението, че не са компетентният орган по случая. По думите на Грул, междувременно са били създадени механизми за контрол, които са ограничили осезаемо броя на получателите на социални помощи. Защо обаче Грул е чакал толкова дълго отговора на митниците, без през това време да потърси помощ от друга институция?

„Какво става, когато една некомпетентна бюрокрация се сблъска с концентрирана криминална енергия? Ами точно това, което се е случило в Бремерхафен между 2013 и 2016“, коментира вестник „Везер Курир“ по повод злоупотребите със социални помощи.

„На хората, измислили въпросната измамническа схема, изобщо даже не им е било трудно. Системата дори ги е подканила да го направят. Такова е поне впечатлението след досегашните изслушвания на свидетели“, добавя изданието и окачествява този случай като доказателство за некомпетентността на германската бюрокрация.

Впрочем сформираната специална комисия все още не е изслушала нито един български гражданин, което, според „Везер Курир“, е особено голям пропуск.

„Мръсен и нечовешки бизнес“
Преди няколко месеца журналистите Кристиан Бранс-Шрекенедер и Ана-Лена Борхерт от „Радио Бремен“ решават да отидат във Варна, за да разберат какво е накарало българите да заминат за Германия. Но журналистическото им разследване вървяло трудно – българските власти не пожелали да коментират случая, а на много места двамата репортери били предупреждавани да не задават неправилни въпроси.

„Научихме, че за много от засегнатите всичко е започнало на автогарата във Варна. За да могат да заминат за Германия, повечето от тях са взимали пари назаем от босове от подземния свят. Така цели семейства са изпаднали в зависимост“, пишат двамата журналисти и разказват, че в „най-силните дни“ двете организации в Бремерхафен са издавали по 50 трудови договори на българи.
И всичко това е само малка част от „един мръсен и нечовешки бизнес“, който се върти из цяла Западна Европа, заключават двамата германски журналисти.

 

Тръмп ще гони имигрантите, които карат само на социални помощи?

 

 

Президентът на САЩ Доналд Тръмп разглежда проект за указ, предвиждащ да бъдат депортирани имигранти, ако са зависими от социалните помощи на държавата. В проекта се посочва, че всеки легален имигрант, който разчита за оцеляването си единствено на определен вид социални помощи, следва да бъде установяван и „колкото се може по-бързо“ депортиран, съобщи АП, цитирана от БТА.

В по-широк план сред целите на указа, с копие от който агенция Асошиейтед прес се е сдобила, ще бъде да се пресече възможността да се разчита само на социалното подпомагане от държавата. Засега няма коментар от Белия дом.

Десетки хиляди българи без легален статут в САЩ вече под прицела на новите мерки и се страхуват за бъдещето си, притеснява се Нова тв. Досега българите дори без зелена карта не са живели в страх от депортиране. Но облекченията за хора без траен легален статут вече не важат.

Тръмп нареди на градските и щатските власти да докладват имиграционния статут на всеки задържан, дори и за дребно престъпление, като каране в нетрезво състояние, например.

 

 

 

Тройно повече мигранти кандидатстват за социални помощи в Германия

20151122.fpukazuztm

 

 

Броят на мигрантите, кандидатствали за социални помощи в Германия, се е увеличил със 169 процента миналата година, показват статистически данни, предава Нова ТВ, като цитира Ройтерс и БТА.

Според германската статистическа служба около 975 000 мигранти са получавали помощи по силата на закона за помощите за кандидати за убежище в края на 2015 г. Това е било шестото поредно годишно увеличение. През 2014 г. броят е бил 363 000.

Данните вероятно ще засилят още повече подкрепата за антиимигрантски групи като партията „Алтернатива за Германия“, която се представи добре на местните избори през уикенда.

Статистиката включва мигранти, които имат временно разрешение за пребиваване, и такива, които засега не могат да бъдат депортирани. В нея не влизат хората с бежански статут или имащите право на убежище, които получават социални помощи, ако се нуждаят от подкрепа.

Данните показват, че през 2015 г., когато Германия прие над 1 милион бежанци, държавните разходи за помощи за мигранти са се увеличили с около 120 процента достигайки почти 5,3 милиарда евро.

Мащабът на държавната помощ за мигрантите предизвиква недоволство у много германци, особено в по-бедните източни райони на страната. В събота обаче канцлерката Ангела Меркел подчерта, че правителството не е орязало помощите на никого, за да осигури подкрепа за бежанците.

Според статистиката две трети от получателите на помощите са дошли от Азия, като половината от тях са произхождали от Сирия. Други 22 процента са идвали от европейски страни като Албания, Сърбия, Черна гора и Македония, които са извън Европейския съюз, а 13 процента са били от Африка.

 

Терористите от Брюксел и Париж са получавали социални помощи докато са подготвяли атаките си

4979177

БГНЕС

Белгийските финансови власти са установили, че някои от участниците в масовите терористични нападения от Париж и Брюксел са получавали социални помощи в периода преди да извършат нападенията си, пише „Уолстрийт джърнъл“.

Най-малко петима от предполагаемите извършители на атаките, за които по-късно стана ясно, че са свързани, частично са били финансирани от щедрата белгийска социална система, заключват разследващите. Общо те са получили над 50 000 евро, или 56 000 долара.

Салах Абдеслам – мъжът, който се смята за организатор на нападенията от Париж и Брюксел и който успя дълго време да се укрива от правосъдието, е получавал помощи до три седмици преди ноемврийските нападения във френската столица. Общо той е получил 19 000 евро, съобщават източници, запознати с разследването. По това време той е бил съсобственик на бар, което според законодателството би трябвало да го направи негоден за получаване на средствата.

Общо Салах Абдеслам е получил 19 000 евро в помощи

Мнозина от участниците в един от провалените опити за нападение в Белгия също са получавали помощи, според съдия, който миналия месец изпрати в затвора повече от 12 души от тяхната клетка.

Всички от заподозрените и участниците в терористичните нападения, които са получавали помощи от държавата, са граждани на Европейския съюз.

Разкритията за получаване на социални помощи от терористи повдигнаха редица въпроси в Европа. От една страна съвременната социална система е основно средство за борба срещу бедността и интегрирането на мигранти. От друга страна обаче властите се опитват да спрат всякакви потенциални източници на финансиране на терористични заговори.

Ограничаването на финансирането за терористи е основна цел на властите в много държави. Но въпреки че основният фокус е върху блокирането на средства за „Ислямска държава“ основно от продажба на петрол и други макрофинансови източници, властите се опитват да ограничат и местното финансиране за малки клетки и т. нар. „вълци единаци“.

Друг нападател от брюкселската клетка – Халид ел Бакрауи също е получавал помощи след излизането си от затвора

Тази задача обаче е по-трудна, тъй като във втория случай става въпрос за значително по-малки суми. Според властите извършването на атаката в Париж от ноември е струвала по-малко от 3000 евро. Мигрантът от Тунис, който извърши атаката с товарен камион в Ница е платил 1600 евро за наем на камиона, съобщиха от прокуратурата.

Сред другите източници за набиране на средства за терористичните нападения, до които са стигнали разследващите, са и измами със студентски заеми, застрахователни измами и грабежи.

Миналата есен в Белгия разследващите установиха, че седмина заподозрени чуждестранни бойци, които са напуснали държавата и 15 души, завърнали се от Сирия, са получавали помощи за безработни. На петима, за които се предполага, че са в Сирия, са им прекъснати помощите, но за другите не са установени правни основания за това.

Друг нападател от брюкселската клетка – Халид ел Бакрауи също е получавал помощи след излизането си от затвора. В Белгия хората, напуснали затворите, получават помощи, с които да им се помогне за по-нататъшната им интеграция в обществото. Именно по тази линия Бакрауи е взимал пари от държавата. През 2014 г. той е получавал и помощи за безработен. Общо нападателят, който се самовзриви в брюкселското метро през март, е получил 25 000 евро.

Източник:БГНЕС

На хранилка: 73 000 българи са на социални помощи в Германия

1468223320-shutterstock-337159031

 

 

B paмĸитe нa eднa гoдинa (дo aпpил 2016) бpoят нa бългapитe, пoлyчaвaщи в Гepмaния пoмoщи зa бeзpaбoтни, извecтни ĸaтo „Xapц-4″, ce e yвeличил c 35,3%. B мoмeнтa бългapcĸитe гpaждaни, ĸoитo взимaт тaĸивa пoмoщи ca пoвeчe oт 73 000, пише „Български новини“.

Зa cpaвнeниe: гepмaнcĸи coциaлни пoмoщи пoлyчaвaт 60 xиляди pyмънци, ĸoeтo пpeдcтaвлявa pъcт oт 36%. B пpeдишния cи дoĸлaд Фeдepaлнaтa aгeнция пo тpyдa е oтчeла 62 xиляди бългapcĸи гpaждaни нa coциaлни пoмoщи в Гepмaния ĸъм ceптeмвpи 2015 гoдинa.

 

120 джихадисти живеят на социални помощи в Белгия

20160214.lofbrjfocj

 

 

Общо 100 000 евро месечно от социалните фондове на Белгия получават 120 джихадисти, за които се смята, че се бият на страната на ислямистите в Сирия и Ирак. Това съобщи министърът на интеграцията Вили Борсус. Той уточни, че подготвя циркулярно писмо, с което да обърне внимание на Центровете за социални дейности, че не бива да улесняват заминаването на заподозрените джихадисти.

След първоначалната регистрация от безработните в Белгия не се изисква да се явяват лично в центровете всеки месец. Вместо това те декларират, че са безработни чрез система от карти, които се депозират в пощенски кутии в центровете, а от януари – могат да се подават и по интернет, пише „Труд“.

Шефът на центъра в брюкселския квартал „Моленбек“, който се прочу като местоживеене на поне трима от парижките терористи, включително „мозъка“ на атентатите, отказа да предостави подробности по случая, освен ако те не му бъдат поискани от следствието.

Междувременно, френското разследване на нападенията от 13 ноември, при които загинаха 130 души, съобщи, че по откритият в Париж колан с експлозиви, не са открити следи от ДНК на Салах Абдеслам. Предполагаше се, че осмият терорист е хвърлил пояса в кофа за боклук в предградието „Монруж“, бягайки след стрелбите, след като мобилният му телефон е бил засечен на близо до мястото, където по-късно беше открит експлозива. По колана са намерени следи от живеещия в Брюксел французин Билал Хафди, който се взриви на стадиона „Стад де Франс“, както и от още един неизвестен заподозрян.

Следи от последния са намерени и върху колана брата на Салах – Брахим Абдеслам, който се взриви на парижка улица, както и в къща край белгийския град Намюр, която е била използвана за убежище на терористите. Възможно е неизвестният да е направил коланите на камикадзите. Липсата на следи от Салах Абдеслам по пояса не означават, че той не е бил предназначен за него.

Абдеслам, белгийски гражданин, все още се издирва, 3 месеца след атентатите, като пряко свързан със стрелбите. Все още няма никаква следа от него, въпреки, че се смята, че той се е върнал в Брюксел веднага след нападенията и беше засечен от камерите за сигурност в един от кварталите му. Адвокатът на семейството на Абдеслам Натали Галант съобщи пред местните медии, че фамилията е притеснена около мълчанието на Салах, защото не знаят дали той е жив или мъртъв.

 

 

 

Източник:Блиц

 

САЩ в шок: Вашингтон дал милиони долари за социални помощи на нацисти

naci

 

 

Повече от 130 нацистки престъпници са получили около 20,2 милиона долара социални помощи от американските власти за последния половин век, според доклад на Управлението за социално осигуряване на САЩ, цитиран от Асошиейтед прес и ТАСС.

Социалните помощи са били плащани от февруари 1962 г. до януари тази година на нацистки военнопрестъпници, есесовци и други нацисти, които може би са участвали в жестокостите на Третия райх през Втората световна война. През януари влезе в сила закон, забраняващ социалните плащания за нацисти, който спря изплащането на пенсиите на четирима души.

Около 5,7 милиона долара са били получени от 38 нацисти, които в крайна сметка са били депортирани. Останалите 14,5 милиона са изплатени на 95 нацистки престъпници, които никога не са били екстрадирани. Те или са починали на територията на САЩ, или са избягали сами от страната. Някои са успели да се споразумеят с властите и са получили разрешение да останат. Част от тях са се съгласили да напуснат САЩ доброволно и да се откажат от американско гражданство в замяна на продължаване на плащанията.

Очаква се докладът да бъде публикуван официално на 2 юни. Той е изготвен по искане на Каролин Малоуни, конгресмен от щата Ню Йорк, представляваща Демократическата партия. „Трябва да продължим да работим, за да помним трагедията на Холокоста и да търсим отговорност на виновните“, заяви тя в изявление. „Един начин да постигнем това е да осигурим на обществото възможно най-много информация“, добави Малоуни.

След Втората световна война около 10 000 нацисти са емигрирали в САЩ, без американското общество да е наясно с миналото им. Много от тях са излъгали за миналото си, успели да получат американско гражданство, да си намерят работа и впоследствие са получавали социални помощи, като не говорели за извършеното от тях по време на войната. Общият обем на изплатените на нацисти социални помощи не се съобщава в доклада.

Едва през 1979 г. в Министерството на правосъдието на САЩ е създадена специална служба за лов на нацисти, Бюрото за специални разследвания.

 

 

 

 

Източник:Блиц