Tag: силите

ЕС подкрепи ударите на Запада срещу силите на Асад

 

 

ЕС подкрепи операцията на САЩ, Великобритания и Франция срещу сирийските правителствени сили.

В събота сутринта трите държави нанесоха първи координирани удари по обекти на въоръжените сили на Сирия.

На среща външните министри на страните членки на ЕС се съгласиха да подкрепят бомбардировките.

В съобщението на министрите се казва, че сирийският конфликт е навлязъл в осмата си година и продължава насилието и бруталното нарушаване на международното право, включително погазване на човешките права и международното хуманитарно право от всички страни, както и повторно използване на химически оръжия от сирийския режим и ДАЕШ („Ислямска държава“).

Допълва се, че сирийският режим е отговорен за катастрофалната хуманитарна ситуация и за страданието на сирийския народ.

Ние категорично осъждаме продължаващото и повтарящото се използване на химически оръжия от режима в Сирия, включително и последната атака в Дума, която е грубо нарушение на международното право, се казва в декларацията.

В този контекст съветът разбира, че поразените от САЩ, Франция и Великобритания обекти с химически оръжия в Сирия са конкретни мерки с единствена задача предотвратяване повторно използване на химически оръжия и химически вещества като оръжия от сирийския режим за изтребление на собствения си народ. Съветът подкрепя всички усилия за предотвратяване използването на химически оръжия. Тази позиция се изразява от името на ЕС в Организацията за забрана на химическите оръжия, се подчертава в документа на външните министри.

Уточнява се, че Брюксел няма да жали сили за постигане на траен мир в арабската държава.

Министрите предупредиха, че ЕС обмисля допълнителни санкции срещу Сирия заради атаката в Дума.

ЕС ще продължи да разглежда допълнителни рестриктивни мерки срещу Сирия, докато репресиите продължават„, се казва в декларацията.

 

Йенс Столтенберг призна: Силите на НАТО загубиха навици за борба на море

 

 

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви за най-високата активност на руските подводници и призна, че флотът на Алианса загубил необходимите навици за борба на море.

„Русия вложи значителни средства в своя флот, особено в подводници. Дейността на руските подводници сега е на най-високо равнище от времето на Студената война,” заяви той в интервю за изданието Frankfurter Allgemeine Zeitung, като в разговора участвали и представители на вестниците Financial Times и Washington Post.

Столтенберг посочи и намалената готовност на Алианса към предизвикателствата в морето.

„След приключване на Студената война НАТО намали своите възможности в морето, особено на възможностите за борба с подводниците. Ние по-малко тренираме и загубихме навици,” поясни генералният секретар на алианса.

 

Източник: Блиц

 

“Нюзуик“: От Чечня до Сирия Путин се бори със силите на исляма

Руският дневен ред в Близкия изток може да предизвика негативни последствия за ръководството на Русия. Възможно е ситуацията в бившата съветска Централна Азия да е още по-опасна, защото там след краха на комунизма господстващо положение заемат репресивни клептократски режими.

 Епизодичните появи на недоволство показват, че тези авторитарни системи са по-слаби, отколкото изглеждат. Местните ислямисти виждат възможността за разпространяване на своите идеи сред тези мюсюлмани, които са недоволни от тоталитаризма. Потенциалът за избухване на социални протести съществува в няколко държави на южните граници на Русия. Един от възможните резултати може да стане появата на ислямистки режим някъде на територията на бившия Съветски съюз, и е напълно възможно такъв режим да се превърне в проблем за Русия, която от 1991 г. поддържа антиислямистките сили в целия този регион. В такава ситуация Русия би станала особено уязвима поради забележителната си роля при оказване на помощ за антисунитските сили в Сирия, Иран и Ливан. Сунитското и джихадистко правителство в Централна Азия едва ли ще се стреми към сключването на споразумение с руския управляващ елит.

Широко разпространено е мнението, че руската вътрешна и външна политика съществуват независимо една от друга. Но това не е начинът, който би позволил да се оправиш в Русия и нейния ислямски свят. Не последната в това отношение причина се състои в следното: отношенията на Кремъл с неговите мюсюлмански граждани са неразривно свързани с това по какъв начин той се отнася към съседните мюсюлмански държави от републиките от бившия Съветски съюз.

 Поради това, когато Путин потвърждава добрите си намерения по отношение на живеещите в тези държави мюсюлмани, възниква въпросът какви действия предприема той в случай на проявяването на недоволство сред населените с мюсюлмани територии на самата Руска федерация. Най-голям източник за безпокойство е изпепеляващото по своя път настъпление, което той заповяда да се проведе през 1999 г., бъдейки още министър-председател при Елцин. Освен това бившите съветски републики в Централна Азия, станали независими държави, имат свои собствени причини да не се доверяват на руските твърдения за добри намерения.

Руснаците и техните управляващи демонстрират нещо от рода на постимперски синдром, който порази също Великобритания и Франция след Втората световна война, когато те се лишиха и отказаха от своите колонии в различни части на света. Русия все повече се опитва да направи така, че другите велики държави да не получат влияние в бившите съветски републики на юг във вече несъществуващия Съветски съюз – и не подлежи на съмнение, че поддържаните от Путин с тях връзки се преплитат с руските военни операции в Близкия изток.

 Руската намеса в делата на ислямския свят се определя от три фактора: мюсюлманският фактор в Руската федерация, мюсюлманският фактор във взаимодействието на Русия с бивша съветска Централна Азия и мюсюлманският фактор в рамките на руската военна и политическа намеса в близкия изток. Нито един от изброените фактори не може да бъде разбран правилно, ако бъде разглеждан изолирано от другите два. В по-далечна перспектива и по-скоро рано, отколкото късно, това триъгълно взаимодействие ще стана централна ос на събитията, доколкото руският президент, правителството и службите за сигурност ще се сблъскат с многобройни предизвикателства.

 Чужденците мюсюлмани нямат никакво значение за ръководството в Москва и те могат да служат само като средство за постигането на някак цел, тогава, когато опитът на Путин да се представи в качеството на най-добрия приятел на ислямския свят не е нищо повече от позиране – и при това лицемерно. Той няма предпочитания към типа ислям, който той намира у своите мюсюлмански съюзници и клиенти. Иранецът Али Хаменей е шиит, Асад в Сирия – алевит, Ердоган в Турция – сунит. Основно руската външна политика е насочена към намаляване на американското влияние в тези части на Европа и Близкия изток, където СССР на времето имаше влияние.

 Задачата се състои в това да бъдат възстановени бившите руски позиции и влияние. Путин въобще не се безпокои от обстоятелството, че залага на твърди мерки вътре в Русия и извън нейните предели. Путин възнамерява да постигне светът да признае Русия в качеството на велика държава, чиито интереси изискват уважение към нея и той потиска политическото инакомислие в Руската федерация, където и да възникне то. Политиката на Путин е пълна с рискове. Руските политици и военни открито се намесват в протичащи в ислямския сват събития под предлога на универсалния принцип за защита на суверенитета на отделните държави.

 Само че това явно не съответства на тяхното собствено поведение в Крим и източна Украйна. Асад, Хаменей и Ердоган разбират, че Путин ги смята за свои пешки в геополитическата шахматна игра. Самите те се надяват да го използват за своите собствени национални интереси. Путин смята, че докато руските наземни сили са на минимално ниво, не съществува опасност от възникване на такава сложна и объркана ситуация, до каквато се стигна през 1979 г. след съветското нахлуване в Афганистан, а също и след оглавяваното от Америка нахлуване в Афганистан и Ирак на границата на хилядолетието. Само че политиката в Близкия изток е по-непредсказуема, отколкото шахматната игра, защото тя се провежда без установени правила.

 Военните интервенции, дори и тези, при които се стига до успешно настъпление, могат да предизвикат катастрофални последствия. Катастрофа за Путин още не се е случила, само че само че той не е дарен с по-голяма степен да предвижда, отколкото Леонид Брежнев по отношение на Афганистан или Джордж Буш-младши по отношение на Ирак. Путин обича да създава впечатлението, че може да прави всичко, каквото пожелае. Само че реалността е такава, че Русия не е способна в течение на дълго време да диктува условията по отношение на намесата си в Сирия. Руската икономика има сериозни слабости, свързани с нейната зависимост от цените на пазара на нефтохимическите продукти.

 Международната позиция на тази страна се основава на тесен фундамент от доходи от продажби на природен газ и петрол, поради което опитите на Москва да придобие влияние извън своите граници все още може да се окажат химера. На първо място Америка ще има възможност да усложни руското присъствие в Сирия, тъй както американците създадоха на времето проблеми на Съветския съюз по време на войната в Афганистан. Освен това е вероятно руските съюзници да се опитат да използват възможностите, с които разполагат, за да наложат избраното от тях на своя патрон.

Много е вероятно Москва да се окаже замесена в такива конфликти в Близкия изток, които тя няма да може да предскаже преди да се случат. В същото време популярността на Путин продължава да стои на високо ниво поради това, че той се отнася без особено уважение към американските президенти. Той възстанови доверието сред народа, чийто морален дух силно се понижи през последните десетилетия на ХХ век, а също така повиши жизненото равнище и стойността на рублата. Последното десетилетие на ХХ век е периода, който руският народ се опитва да забрави.

 Путин постави своята репутация в зависимост от способността да продължава да действа така, че Русия да бъде уважавана и от нея да се страхуват отвъд границите й. В резултат възниква необходимостта от агресивно поведение; и колкото повече Путин се държи като бясно куче на световната арена, толкова повече руският електорат му се възхищава. Той изпитва все по-голямо изкушение по отношение на рискованите действия, но при това не трабва да не се отчита, че и едно единствено рисковано действие би могло да бъде повече от достатъчно в Близкия изток, Украйна или в прибалтийските страни. Разигравайки националистическата карта в руската политика той не може сега да я извади от колодата и да я сложи настрана.

 На който и да е негов приемник би му било трудно да остане на поста си, ако той не провежда активна националистическа политика. Всичко това поражда опасност за глобалния свят, която, съдейки по всичко, ще бъде все по-сериозна и по-мащабна. Освен това би било грешно да се мисли, че руските мюсюлмани винаги ще се съгласяват с руската външна политика в Близкия изток и ще отхвърлят критиките към Путин от страна на ислямистите. Вниманието на руските телевизии към сирийската гражданска война, особено към руските военни операции, неизбежно води до засилване на вниманието на обществото към разрушаването на градовете. Макар големите медии от 2015 г. да настояват, че руските бойни самолети атакуват само ислямистки бунтовнически формирования, не е необходимо голямо въображение, за да си представи човек хилядите убити по жесток начин мюсюлмани-сунити.

 Руският дневен ред в Близкия изток може да предизвика негативни последствия за ръководството на Русия. Възможно е ситуацията в бившата съветска Централна Азия да е още по-опасна, защото там след краха на комунизма господстващо положение заемат репресивни клептократски режими. Епизодичните появи на недоволство показват, че тези авторитарни системи са по-слаби, отколкото изглеждат. Местните ислямисти виждат възможността за разпространяване на своите идеи сред тези мюсюлмани, които са недоволни от тоталитаризма. Потенциалът за избухване на социални протести съществува в няколко държави на южните граници на Русия.

 Един от възможните резултати може да стане появата на ислямистки режим някъде на територията на бившия Съветски съюз, и е напълно възможно такъв режим да се превърне в проблем за Русия, която от 1991 г. поддържа антиислямистките сили в целия този регион. В такава ситуация Русия би станала особено уязвима поради забележителната си роля при оказване на помощ за антисунитските сили в Сирия, Иран и Ливан. Сунитското и джихадистко правителство в Централна Азия едва ли ще се стреми към сключването на споразумение с руския управляващ елит.

 Чечня има дълга история. Завоюването от Русия е станало преди век и половина, и много чеченци, както и други съседни народи, просто отказват да смятат своята част от Северен Кавказ част от Русия. Последните изблици на чеченска съпротива бяха потиснати през 1999-2000 г., само че е възможно постигнатото омиротворяване да не издържи дълго. Освен това не трябва да се смята като разбиращо се от само себе си това, че волжките татари и кримските татари винаги ще се държат тихо. Други страни вече се сблъскват с неочакван ръст на ислямисткия екстремизъм сред своите млади мюсюлмани, и в Руската федерация все повече се подгрява казанът на недоволството.

 Освен това, както в страната, така и извън нейните предели Русия в продължение на много векове, започвайки от епохата на Златната орда, придобива непосредствен опит при общуването с ислямския свят. Тя успя да се справи със своите мюсюлмани без особени проблеми, я този процес започна през XV век, когато Московия се избави от монголското робство; и доколкото руските граници са се разширили, все повече и повече мюсюлмански общности се оказват под властта на руските царе. Макар въстания да са се провеждали достатъчно често, императорската армия значително е превъзхождала възможностите на въстаническите сили.

 Претенциите на Русия по отношение на контрол над действията на Отоманската империя станаха причина за военното нападение на британци и французи в Крим. В същото време руските власти се опитвали да предотвратят разпространението през главата им на влиянието на османлиите над руските мюсюлмани. През ХХ век вътрешните и външните фактори станаха още по-остри, доколкото комунистическите революционери се опитаха да интегрират мюсюлманските общности в бившата Руска империя.

 Едновременно с това те разрушавали ислямската вяра и създавали комунистически партии в мюсюлманските държави, намиращи се под контрола на европейски империи, в това число и в Близкия изток. Когато Съветският съюз се превърна в свръхдържава след Втората световна война, Кремъл се опита да привлече мюсюлмански страни в сферата на своята сфера на влияние, макар едновременно с това Москва да продължаваше да възпрепятства насочването на ислямската вяра навътре през собствените си граници. Ислямската вяра започна да се възражда в Съветския съюз в годините на преустройството, и активната съпротива срещу комунистическата власт се засили.

 През 1989 г. Съветската армия се изтегли от Афганистан поради натиска от страна на муджахидините. След краха на комунизма през 1991 г. антируските настроения на ислямските активисти – за разлика от джихадистите през XIX и началото на XX в. – започнали да използват съвременните технологични възможности. Победите на руските въоръжени сили в Северен Кавказ не успяха напълно да прочистят руската територия от терористи. Макар на управляващия елит да се удаде да стабилизира ситуацията в Руската федерация, няма основания да се предполага, че тази стабилност ще съществува дълго.

Това е една от причините Путин в голяма степен да се обляга на авторитарни методи за потискане на инакомислието. И, като цяло, именно поради това в периода на икономическа рецесия, когато правителството съкращава своя насочен за поддържане на благосъстоянието бюджет, то се опитва да си осигури подкрепата на националистическите кръгове на своя страна. Това създава рискована обстановка в Русия, в разположените близо до нея страни и в Близкия изток. Опасностите, свързани с маневрите на Путин, се засилват и е възможно само да се надяваме, че той ще се държи внимателно в това или друго отношение с администрацията на Тръмп.

Ако се разглежда обективно, това би било от национален интерес за Русия. Но дори и ако на Путин се удаде да запази Асад на власт в Дамаск, подобен изход няма да донесе постоянен мир в Близкия изток – и Русия може неочаквано да се окаже въвлечена в блатото на война, както това се случи със Съветския съюз в Афганистан. Ако Путин не се държи предпазливо, то други сили ще бъдат принудени да го сдържат. Но дори и в този случай преговорите са за предпочитане пред войната, а стабилността е по-добра от неопределеността. Путин натрупа точки, сдобивайки се с признаването на Русия за велика държава. Но тази държава е с ахилесова пета в областта на своята икономика, а също така и поради китайския си съсед, който значително изпреварва Русия в промишленото и технологично развитие.

 Шансовете за мир, в крайна сметка, ще зависят от признаването на руските управници, че перспективите за техния дългосрочен успех зависят от готовността им да се отнасят към Запада като към партньор, а не като към враг. В края на 90-те години на миналия век Рейган и Горбачов показаха какво може да бъде постигнато в условията на взаимно доверие. Но ако в края на 90-те години на Русия да й беше крайно необходимо прекратяване на надпреварата във въоръжаването, то днес Русия търси способ да разклати световния ред. Глобалната политика влезе в период на нестабилност, и ислямските фактори оказват разрушително въздействие на търсенето на мир.

Източник: БГНЕС

“Галъп интернешънъл“: Силите между ГЕРБ и БСП се изравняват, ситуацията е патова

 

 

Усещането за изравняване на силите между двете основни партии личи и в масовата оценка за техните кампании. 31% смятат, че ГЕРБ се справя по-добре в кампанията, 30% – БСП. Обединените патриоти са избрани в 16% от случаите. Очевидно е, че създалата се ситуация е патова. В идните дни обаче избирателят има възможност да наклони везните в едната или в друга посока.

Това са част от данните от експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“ по актуални теми, проведен между 14 и 15 март сред 802 души в цялата страна. Проучването е възложено, проведено и финансирано от „Галъп интернешънъл“. 1% от извадката отговаря на около 55 000 души. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3,5%. Подобни сондажи могат да послужат за хипотези по важните въпроси на деня.

Постепенно напрежението в кампанията се увеличава, но вече не толкова по оста БСП-ГЕРБ, а по въпроса за междудържавните отношения на България и Турция. Този фактор може да промени изцяло политическия процес в страната в идните дни, а и трайно след това.

Обществената интуиция засега нарежда ДОСТ като по-близка до Турция формация, в сравнение с ДПС. И върху двете стои подозрението, че не работят за интересите на България, но при ДОСТ това е по-изразено. А при директен въпрос кой е по-близко до Турция, 65% казват ДОСТ, а 22% – ДПС. Сондажът е проведен преди изявлението на Ахмед Доган.

Съществен въпрос в този момент става обществената приемливост на ДПС и ДОСТ. 20% от българите биха приели ДПС като част от някаква управленска формула, която да осигурява стабилност и да се противопоставя на потенциална намеса от страна на Турция. 29% биха приели това само при определени условия. 48% обаче не биха приели ДПС при никакви условия.

Този експериментален въпрос показва, че обществото ни е разделено наполовина по отношение на ДПС – половината биха го приели (със или без условности), а другата – не. Съотношението обаче вероятно ще се промени след изявлението на Доган, с което той на практика прави заявка срещу намеса от страна Турция и вероятно за включване на ДПС в обща политическа формула.

Същият индикатор беше повторен и спрямо партията на Веселин Марешки, а също и спрямо патриотите. Патриотите разбираемо се ползват с най-висок кредит на доверие, като участник в бъдещо управление. Общо 63% биха ги приели в управленска формула – със или без условия. 58% пък биха приели формацията на Марешки.

 

Бивш командващ на силите на НАТО в Европа: Русия е перспективен партньор

Снимка: БГНЕС

 

 

Русия е перспективен партньор за НАТО „в много проблеми сфери“, заяви бившият върховен главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа Джеймс Ставридис пред радио AM 970. Той е убеден, че алиансът трябва да се стреми към сътрудничество с Русия, предава БГНЕС.

„Борбата с наркотърговията, тероризма и пиратството, съвместната дейност в Арктика, контролът върху разпространението на оръжията, научното, търговското и дипломатическото сътрудничество – има много сфери за взаимодействие“, заяви американският адмирал в оставка.

Той смята, че съюзниците трябва да „съхранят бдителността си“, защото руското ръководство „вероятно“ ще се държи твърдо към алианса.

„Ако възникне необходимост, ще окажем съпротива, но ние трябва да сътрудничим с Москва при всяка една възможност“, смята Джеймс Ставридис. Според него новата администрация на САЩ ще се ръководи от този принцип.

 

Обвиняемият Николай Ненчев търси спасение в битка с комунизма, силите на мрака го атакували

1480066473

 

 

„Русия си позволява много по-големи своеволия от Съветския съюз и атаките ще бъдат големи“. Това заяви военният министър в оставка Николай Ненчев по време на Първия редовен конгрес на Народна партия „Свобода и достойнство”.
По думите на Ненчев битката срещу комунизма трябва да продължи, защото дневният ред в България отново се определя от „Държавна сигурност“. Той заяви пред делегатите на конгреса на НПСД, че се чувства един от тях, защото имат обща битка – срещу комунизма. „Тази битка продължава под друга форма. Днес „Държавна сигурност“ отново е част от властта и управлението на страната“, каза Ненчев.

„Днес отново трябва да се отстоява каузата България да остане и да бъде предвидим член на ЕС и на НАТО. „Близо до нас има една ядрена сила, която си позволява своеволия много по-големи от времето на Съветския съюз. Разбирам, че атаките ще бъдат големи, защото хората, силите на мрака, ще продължат да отстояват собствената си кауза“, обяви военният министър.

През седмицата Николай Ненчев две обвинения за престъпления по служба. Прокуратурата го подведе под отговорност за договора с Полша за ремонта на руските изтребители МиГ-29, а Софийската военно-окръжна прокуратура го обвини, че е ощетил държавата с близо 260 хил. лв. след поръчка за униформи.

 

 

Източник: епицентър.бг

 

Time: По силите на Тръмп е да оправи най-големия провал на Обама – “рестарта“ в отношенията с Русия

1479715135-aaaa-putin-i-trmp-montazh
Ако новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп иска да докаже на другите световни лидери, че знае какво да прави, неговият външнополитически курс трябва да започне с опити да подобри отношенията с Русия, пише Ян Бремър в седмичното американско списание Time.

„Презареждането” на отношенията с Русия се оказаха най-сериозния провал във външната политика на администрацията на Барак Обама и сега на Тръмп му предстои да го оправи.

„Обама и неговият държавен секретар Хилъри Клинтън не успяха да проумеят, че на САЩ не е изгодна борбата с Русия по въпроси, които за руснаците са значително по-важни, отколкото за американците, и че конфликтът с Москва няма да донесе на Съединените щати нищо ценно” – пише Бремър.

Новият шеф на Белия дом счита, че Вашингтон трябва да прави по-малко за света и повече за себе си, а американската изключителност не струва и цент повече от сумата, която може да получи за нея на свободния пазар, се казва в материала.

„Тръмп безусловно ще отстъпи Крим на Русия и ще се откаже от твърдата линия на Обама по отношение на останалата част на Украйна” – пише Time. Новият американски лидер ще бъде похвален, че е намалил напрежението в отношенията, които се движеха по опасна ескалационна спирала, особено в киберпространството.

Русия обаче не е единствената държава, политиката към която САЩ предстои да променят. Вашингтон трябва да преразгледа своите възгледи по сирийския конфликт, счита авторът на публикацията.

Тръмп може да събере много политически точки не в резултат на решени сложни глобални проблеми, а в резултат от отказани сражения, в които не трябва да се „удържи победа”, твърди Бремър. Според него, Тръмп съзнава, че не е по силите на САЩ отново да събере на едно място всички части на Сирия, отчитайки калейдоскопа от интереси и играчи, затова той ще се бори само с терористите от ИД.

Друг лидер, с когото Тръмп може да установи контакт, е турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който заяви, че президентството на Тръмп представлява „нова ера” в американската демокрация. Подобрените отношения между Анкара и Вашингтон могат да способстват за екстрадиране на Фетхуллах Гюлен, смъртен враг на Ердоган.

Ако сътрудничеството на Тръмп с Путин и Ердоган се разшири, трите държави могат да започнат тристранна дискусия.

След като разглежда отношенията на САЩ с Япония и Канада, Time обобщава: „Това ще бъдат интересни четири години”.

 

 

 

Източник:Блиц

 

НАТО разполага срещу Русия 40 000 войници от силите за бързо реагиране

main_1477673472

 

 

НАТО обгражда Русия с невиждани войски.

Решението е отговор на струпването на руски войници по западната граница НАТО укрепва източния си фланг и създава инфраструктура за отвръщане на възможна руска агресия, съобщават световните атенции..

Националният състав на батальоните, които ще бъдат разположени в балтийските държави и Полша, беше окончателно приет на среща на министрите на отбраната на алианса в сряда.

Преди заседанието шефът на НАТО Йенс Столтенберг създаде нов пост – помощник по разузнаването, който ще отговаря за наблюдението на ситуацията по източните граници на блока. “Ние не търсим нова студена война с Русия”, увери Столтенберг.

Генералният секретар на пакта поясни, че в балтийските страни и Източна Европа се създават 4 бойни групи от близо 4000 души. Те ще бъдат подкрепени от 40 000 войници от силите за бързо реагиране на НАТО. По думите му това е в отговор на разполагането на 330 000 руски войници до западната граница.
“Само този месец Москва разположи балистични ракети в Калининград и отмени споразумение със САЩ за утилизация на плутоний”, обясни Столтенберг и обвини Русия, че продължава да подкрепя сепаратистите в Украйна. Според НАТО ракетите в Калининград биха могли да ударят по Полша и балтийските страни, въпреки че организацията не коментира дали Кремъл е струпал ядрени глави.

 
Източник: 24chasa.bg

 

Никакви чужди военни в Турция: Турците искат закриване на Инджирлик за силите на НАТО (снимки)

1470251018-baz

 

 

Гражданите на Турция, местни обществени организации и политически партии настояват за закриването на въздушната база Инджирлик за силите на НАТО, съобщава Sputnik Tü rkiye. Протестите станаха реакция на информацията, че намиращите се в базата американски военни може да са подкрепили опита за преврат в Турция от 16 юли.

В частност, по някои данни, самолетите-цистерни от авиобазата може да са помагали с гориво на изтребителите на метежниците. „Плановете за преврата бяха подготвени в авиобазата Инджирлик. Ние изяснихме това. Тези данни бяха получени от хора, които работят там”, заяви за агенцията лидерът на регионалното отделение на партията „Родина” (Vatan) Селвер Каплан.

По нейните думи, в момента Инджирлик е „център за управление на играта, която се води в Близкия изток” и „огнище на всичките актове на терор”.

Партията организира митинг с настояването за закриването на Инджирлик за чуждестранни военни и запазването на базата само за турските въоръжени сили.

Шефът на регионалното отделение на Партията на свободата и солидарността (Ö DP) Хайри Акгюн в интервю за Sputnik също определи Инджирлик като „място за реализация на всичките планове на САЩ”. При това той се усъмни във възможността базата да бъде закрита заради зависимостта на Турция от САЩ.

Председателят на отделението на Партията на труда (EMEP) Севил Араджъ заяви, че партията му разглежда чуждестранните военни бази в страната като външна намеса. „В Турция не трябва да има никакви чуждестранни военни структури”, каза той.

В регионалното отделение на Партията на благополучието (SP) опитът за преврат в Турция бе определен като „мрачно събитие” за страната. Партията същи планира акция на протест с искането за закриването на Инджирлик. „Самолетите бяха зареждани с гориво в Инджирлик. Това много безпокои нашата партия. Използването на въздушната база против Турция е недопустимо”, каза Мустафа Гьозюток.

Един от търговците в селището Инджирлик Ибрахим Кая също е убеден, че САЩ са изиграли немалка роля в опита за преврат.

„Въобще не очаквахме, че военните на САЩ ще подкрепят подобни действия. Защото ние тук живеехме като братя. За съжалени, оказа се, че не сме братя”, каза той.

По думите му, след опита за преврат местните предприемачи са се оказали в трудно положение. „Военните се страхуват да напускат базата след преврата, това удари по местните търговци”, отбеляза Кая.

Друг уличен търговец, Халил Йълдъръм, разказа, че местните жители са против закриването на базата. „Много народ от Адана и съседните области работи там. Ако закрият базата, то 1 500 души ще останат без работа”, пояснява той.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Силите за сигурност обкръжиха военната база Инджирлик (ВИДЕО)

1469942191-fffw

 

 

Турската военна база Инджирлик бе обкръжена от седем хиляди въоръжени полицаи с камиони, съобщава RT. При това министърът на Турция по въпросите на ЕС Омер Челик написа в Туитър, че случващото се е стандартна „проверка на сигурността”. „Направихме стандартна проверка на сигурността. Всичко е наред”, отбеляза Челик.

Потребителите в мрежата пишат, че полицията е барикадирала всичките изходи и входове на военната база.

 

Стратфор: България и Турция са сдържани за увеличаване на силите на НАТО в Черно море

main_1467888510

 

 

Докато Румъния и други черноморските страни на НАТО са готови да подкрепят увеличаване на силите на алианса в региона, България и Турция може да се окажат по-сдържани заради нежеланието да враждуват с Русия. Това се казва в анализ на „Стратфор“, влиятелна разузнавателно-аналитична агенция на САЩ, цитиран от БГНЕС.

Експертите отбелязват, че доскоро Турция също се обявяваше за засилване на НАТО в Черно море, но през последните седмици Анкара се опитва да нормализира отношенията с Москва, влошени след свалянето на руския боен самолет над Сирия на 24 ноември м.г.

Русия ще бъде изправена пред по-чести действия на НАТО в Черно море заради повишения интерес на алианса към този регион, пише още в анализа. В близко време борбата за влияние в този стратегически важен регион „несъмнено ще се изостри“, предричат експертите на агенцията. Причината е промяната на баланса на силите в Черно море с присъединяването на Крим. Украйна бе „изтикана от сцената“, а Москва засили флота си в региона.

„Стратфор“ обяснява, че НАТО трябва да взема под внимание Конвенцията от Монтрьо, която ограничава тонажа и срока за пребиваване в Черно море на военни кораби от нечерноморски държави. Но един многонационални сили като НАТО биха могли да заобиколят тези ограничения, като окомплектоват флот с кораби от няколко държави и прибягнат до ротация на войските.

Именно затова на  натовската среща на върха във Варшава ще се обсъжда възможността за засилване на съвместните военноморски сили на блока в Черно море, обясняват аналитиците. Те сравняват ВМС на Русия и на страните от НАТО в региона. По брой кораби Русия отстъпва, но тя има много други предимства – примерно, във военноморската авиация. Освен това Москва активно модернизира флота, включително подводниците.

Москва не може повече да разчита на Конвенцията от Монтрьо – НАТО ще търси начини да заобиколи ограниченията и да осигури лидерството на своите ВМС в региона. Но присъствието на Русия на Кримския полуостров ѝ дава сериозни предимства пред НАТО, смятат експертите от „Стратфор“.

 

Ненчев: Не се предвижда български военни да участват в силите на НАТО в Балтийските държави и Полша

1468054790-0000253275-article2

 

 

Не се предвижда България да участва под каквато и да е форма в предното разполагане, въпросът не е коментиран, каза пред журналисти във Варшава министърът на отбраната Николай Ненчев. Там водеща роля имат т.нар. рамкови държави, които ще поемат отговорностите си, добави Ненчев в отговор на въпрос.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви вчера на форума решението за разширяване на военното присъствие в източната част на алианса с четирите батальона в Полша, Естония, Латвия и Литва на ротационен принцип.

Канада ще бъде рамковата нация за Латвия, Германия ще води батальона в Литва, Великобритания – в Естония, а САЩ ще бъдат рамкова нация за този в Полша.

Що се отнася до Черноморския регион, не само генералният секретар, но и редица други участници във форума са изразили безпокойство по отношение на района и липсата на баланси там. Така че това вероятно ще бъде предмет на среща на НАТО, която ще се състои през октомври, посочи Ненчев в отговор на въпрос.

Попитан как вижда по-засилено присъствие на НАТО в Черно море, министър Ненчев напомни, че по силата на споразумението от Монтрьо чужди кораби не могат да присъстват повече от 21 дни в акваторията му. Така че, ако има подобна инициатива, което вероятно ще се случи, тя ще бъде извършвана на ротационен принцип, отбеляза министърът.

За планираната в Румъния многонационална бригада, Ненчев отново изтъкна, че сме заявили готовност да участваме с до 400 души, което не означава, че точно толкова ще бъдат изпратени в Румъния и ще бъдат там постоянно.

„Ще участваме в различни обучения и тренировки съвместно с румънски и други колеги, с до 400 души, което може да означава, че 20 ще отидат, ще престоят известно време и после ще се върнат в България“, поясни министърът.

На въпрос има ли критики, че не сме хомогенни в позициите си спрямо заплахата от изток, тъй като отношението ни се различавало от това в североизточната част на източния фланг, министърът посочи, че критики не е имало.

„Позицията ни е изключително балансирана с оглед на възможностите, с които разполагаме, и мисля, че нашите колеги проявяват изключително голямо разбиране“, отбеляза Ненчев.

„Дойдохме с особено самочувствие на тази среща, изпълнихме решенията от Уелс, вече бяхме взели решение за повишаване на бюджета, имахме приета програма и план за развитие на отбранителните способности, утвърдени от парламента проекти за модернизация на армията“, коментира още министърът, който е в състава на делегацията за срещата на върха на НАТО във Варшава, водена от президента Росен Плевнелиев.

 

Източник: БТА

 

Цветанов: Силите, които с БСП искаха да свалят кабинета “Борисов“ през 2012, сега се договарят с ДСБ

20160516.owjqtpnarl

 

 

Гласуването на българите в чужбина винаги е било приоритет на партия ГЕРБ. Това коментира заместник-председателят на партията Цветан Цветанов пред bTV по повод призива на Поли Генова, отправен часове преди финала на „Евровизия”.

Той отговори и на въпроси относно издигането на кандидатурата на Росен Плевнелиев за втори президентски мандат от страна на ДСБ: „И ние останахме в недоумение как е възможно да се прави такова предложение, при положение, че имаше светкавична реакция от президентството, че такива разговори не са водени”.

„Това е част от политическата игра на някои политици и част от това да се отклоним в ежедневието. Президентските избори ще бъдат като всички избори, които идват и заминават. По-важно е политиците да имат отчетност пред избирателите”, заяви Цветанов.

Той се спря и на изказванията на лидера на ДСБ Радан Кънев, за това, че Цветанов бил „дребна политическа фигура”, завиждаща на постиженията на Реформаторския блок. По думите му, коментарите на Кънев са или в централата на партията или в определени студиа, докато премиерът Борисов прави изказванията си по време на посещенията си сред хората, както например вчера докато отрива нов завод в Кърджали.

„Можете да ни поканите в студиото и да видите ръстовите измерения, да видите, че не съм толкова дребен, колкото казва”, заяви Цветанов. „По-добре да се държа и да не влиза гневът”, добави той.

Заместник-председателят на ГЕРБ изтъкна, че партията ще обяви номинацията си за кандидат-президент през юни или юли. „Нищо не налага ГЕРБ да обяви по-рано своята кандидатура. А другите партии какви кандидати издигнаха? Защо трябва ГЕРБ да го прави?”, попита той.

Цветанов изтъкна, че задачата му в момента да обиколи структурите и да ги запознае с реалната ситуация.

„Защо Радан Кънев не дойде да коментира една тема като енергийната ефективност, например. Санирането е изключително нещо за българските граждани. Над 2000 договора са сключени за многофамилни жилища”, каза заместник-председателят на ГЕРБ.

Относно изявление на Лютви Местан, че през 2012 година определени субекти са се договаряли с БСП за свалянето на тогавашното правителство на ГЕРБ, Цветанов заяви: „Сега в момента се договарят може би същите политически проекти, заедно с Радан Кънев”. На въпрос дали това включва и АБВ той предпочете да не отговори.

„Партия ГЕРБ няма да бъде провокатор на това агресивно поведение, което е типично за българската политика. Не е работа, когато взаимно се търси някаква провокация”, подчерта бившият вътрешен министър.

 

Ген. Данфорд: Балансът на силите в Сирия е в полза на Асад

20151028.usffilelwa

 

 

Сирийският президент Башар Асад стана стопанин на положението, след като Русия и Иран започнаха да оказват помощ на сирийските власти, пише International Business Times.

„Балансът на силите сега е в полза на Асад” – заявил председателят на Комитета на началник-щабовете генерал Джоузеф Данфорд при изслушванията в Сената във вторник.

На свой ред шефът на Пентагона Ащън Картър отбелязал, че по въпроса за отстраняването на Башар Асад САЩ се ръководят основно от политически подход, предаде Асошиейтед Прес.

Тези изявления срещнаха критика от страна не сенатора-републиканец Линдзи Греъм. Според него положението на Башар Асад е „извънредно здраво”, а САЩ са предали Сирия на Русия и Иран.

„Ако аз бях Асад, то това би бил удачен ден, тъй като правителството на САЩ даде да се разбере, че не се кани да ме сваля” – заявил Греъм.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Tagesschau за силите за бързо реагиране на НАТО: Острието на копието се оказа тъпо

nato

Учение на НАТО в Полша

 

 

Заради бюрократични размотавания и проблеми с транспорта НАТО изпитва трудности с разполагане на своите сили за бързо реагиране: „острието на копието” се оказа тъпо, пише Tagesschau.

Изданието напомня, че „острие на копие” е по-кратък и заплашителен вариант на названието „Обединена оперативна група от висока степен на готовност” (VJTF).

„В случай на реална опасност това копие може да се окаже достатъчно тъпо” – констатира изданието. Вероятно в реални бойни условия тази групировка от сили може да се окаже не така „супербърза”, както високопарно я описваха в момента на нейното създаване, пише Tagesschau.

Работата е там, че реализацията на този проект се забавя от бюрократични размотавания, проблеми с транспорта и необходимостта от продължително чакане на разглеждане на едни или други запитвания, пише Tagesschau, като се позовава на писмо на държавния секретар при немското Министерство на отбраната Маркус Грюбел, предназначено само за вътрешно ползване във ведомството.

Според това писмо, „борбата с бюрокрацията” е един от главните проблеми, с който се сблъскват немските военослужещи, влизащи в групата за бързо реагиране на НАТО. В частност това се отнася до превозването на боеприпаси и друго оборудване.

Шофьорите на Бундесвера трябва да спазват правилата, свързани с ограничаване на времето зад кормилото и да спазват ограниченията за транспортиране в почивните и празничните дни, обяснява Tagesschau. Освен това им трябва специално разрешение за превоз на въоръжение и за прекарване на големи колони.

Бундесверът е обезпокоен от малката пропускателна способност на улиците на страната. Не могат да преминат на железниците, тъй като макар силите за бързо реагиране да разполагат с достатъчно количество вагони за транспортиране на танкове и въоръжение, вкарването на военния ешелон в натовареното разписание на влаковете, според писмото на Грюбел, отнема 25-30 дни.

Оказва се, че Бундесверът не разполага с достатъчно подходящи самолети за превоз на материални средства, твърди Tagesschau.

Изданието изрично уточнява, че „острието на копието” е създадено за заплаха на Русия. То обаче припомня как не чак толкова отдавна Владимир Путин в интервю за италианския вестник Il Corriere della Sera отбеляза, че само „не здрав човек” може да допусне възможност РФ да нападне страна от НАТО.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Турция иска да командва силите за бързо реагиране на НАТО

nato

 

 

Турция официално постави кандидатурата си да оглави групата войски за бързо реагиране на НАТО Spearhead force, съобщи официалният представител на Министерството на външните работи на страната Танжу Билгич.

Решението да се формира бойна част, която да е способна да се развърне в зоната на евентуален конфликт в рамките на 48 часа бе взето на срещата на Алианса през септември миналата година.

Седем натовски държави ще осигурят свои части за групировката, Турция е една от тях. Сега Анкара предлага да поеме ръководството на групата войски, като даде и своя боеспособна част, която да се включи в нея.

На срещата на Алианса в Анталия генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг отбеляза необходимостта да се увеличи военната мощ на организацията в условията на нови предизвикателства и опасности, в това число идващи от Русия, Близкия Изток и Северна Африка.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Vice: САЩ трябва да спрат да воюват, щом като не им е по силите да печелят

sa

 

 

След победата над нацистка Германия най-големите военни кампании винаги са завършвали твърде плачевно за добре обучената и въоръжена армия на САЩ, пише американското списание Vice. За последен път САЩ са удържали победа над враг през 1945 г.

Корейската война практически е завършила реми, войната във Виетнам – поражение, войната в Персийския залив имаше само ограничен успех, а кампаниите в Ирак и Афганистан се превърнаха във външнополитически катастрофи.

„САЩ притежават по-голяма огнева мощ от която и да е империя, обаче те не са в състояние да преобразуват тази мощ в нещо, което може да се нарече победа” – коментира Vice. Отчитайки, че годишните разходи за американската армия са около $500 млрд, САЩ не получават особен резултат за тези пари, отбелязва изданието.

Войните, в които участва Вашингтон, са предварително проиграни, защото те не са нужни на САЩ, счита Vice. Нито една от войните, водена от САЩ през последните десетилетия, не е засягала ключови американски интереси. Когато Сайгон падна през 1975 г., за обикновените граждани на САЩ това нямаше никакво значение.

Подобни войни се започват само заради това, че значителна част от американския външнополитически елит се стреми да изуми света с мощта на американската армия. „Примерно на всеки 10 г. САЩ са длъжни да изберат някаква жалка неголяма страна и да я размаже на стената, просто да покаже на света, че ние не се шегуваме” – привежда Vice мнението на американския журналист Джон Голдбърг.

„Ако победата във Виетнам, Ирак и Афганистан действително е била важна за сигурността или процъфтяването на САЩ, нейният електорат би бил готов да рискува живота на децата си и възможно дори да плати повече данъци. Войните, призвани само да впечатлят електората, са обречени на провал. Основната причина Америка да не е способна да печели война е в това, че ние не сме длъжни да го постигнем. И може би трябва да спрем да воюваме” – обобщава изданието.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Съвместното командване на силите с нов началник

gen

Ген. Златев

 

 

Контраадмирал Георги Мотев и бригаден генерал Златко Златев подписаха Акт за сдаване и приемане на длъжността Командващ на Съвместното командване на силите днес, 20 февруари.

На основание на заповеди на министъра на отбраната и във връзка с укази на президента и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България контраадмирал Мотев се освобождава от военна служба и преминава в запаса, а считано от 21 февруари бригаден генерал Златев се назначава за временно изпълняващ длъжността Командващ на Съвместното командване на силите и се повишава във висше офицерско звание „генерал-майор”.

Подписването на Акта беше извършено в присъствието на началника на отбраната вицеадмирал Румен Николов. На церемонията присъстваха още заместник-началникът на отбраната генерал-майор Константин Попов и командирите на Сухопътните войски и Военновъздушните сили генерал-майор Андрей Боцев и генерал-майор Румен Радев.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Главнокомандващият на силите на НАТО: Военна намеса в Украйна не е изключена

 

nato

 

 

 

По време на конференцията главнокомандващият на силите на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав заяви, че Западът не бива да изключва военния вариант за разрешаване на кризата в Украйна. Той уточни, че става въпрос за изпращане на военно снаряжение като помощ за Украйна, а не за пряка военна намеса на Алианса, предаде Ройтерс.

Според него планът на руския президент Владимир Путин е „напълно неприемлив“.

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц