Tag: Северна Македония

Румен Петков: Кой “счупи гръбнака“ на премиера?! Решението за Северна Македония е под външен натиск

 

 

Решението за името Северна Македония е плод на външен натиск, като е продиктувано от аргумента за разширяването на НАТО. Това каза в Благоевград лидерът на ПП АБВ Румен Петков, предаде репортер на Радио „Фокус“ – Пирин.

„Ние подкрепяме участието на Македония в ЕС и в НАТО, но въпросът е цената, която ще плати България и региона. Ако се върнем назад във времето виждаме, че всички решения на наша територия, които са взимани под външен натиск, са с цената на много човешки жертви, напрежение, разрушение и връщане на региона изцяло назад“, каза Петков. По думите му в момента ние сме в Северна Македония и няма разногласия по този въпрос.

„Професор Проданов каза, че ние граничим със себе си, а ние даже не граничим със себе си, ние просто сме у нас. Когато се правят такива внушения и се и се внушават такива предпоставки – резултатите са налице. Приключилото вчера изследване на общественото мнение в Македония показва, че 55% са категорично против смяната на името, 75% от православните са против смяната на името, т.е. смяната на името трябва да се подкрепя от албанците. Ако за разширяването на НАТО , цената е разделянето на обществото в съседната наша държава, ще фаворизираме Албания, но това означава ли, че 30% ще решат съдбата на Македония“, каза Петков. По думите му македонският министър-председател заема позицията за референдум, който ще е със съвещателен характер и няма да е задължителен за населението.

„Нали нямаме съмнение, че албанската общност ще излезе като един да гласува. Скептичен съм, че православните християни ще се втурнат да участват в референдума, така масивно, организирано и резултатно, както ще го направят албанците. Трябва да си даваме сметка, че когато се предвиждат такива процеси и българската държава съзнателно отсъства. Външно министерство заяви, че всички имена за нас са приемливи и с един зоологически ентусиазъм прегърнаха и „Илинденска Македония“, „Северна Македония“. Министър- председателят още по време на нашето председателство, отстъпи активните преговори в ръцете на Ципрас. Мултидисциплинарната комисия се е занимала с едно – да заяви стая, в която да се събира и да приеме някои правила, които на този етап са нелегални за работата си“, каза Петков.

По думите му 50 от най-солидните представители на академичните среди на България подготвиха и разпространиха достатъчно деликатно един текст, който е достатъчно аргументиран и трябва да бъде чут от институциите. “От комисията нито откликнаха на нашия апел да се събере и да подготви едно общо виждане, което да бъде представено на българската и на македонската страна, нито зае някаква позиция до сега, което ми навява съмнението, че в тази комисия има определена степен на зависимост. Лидерът на ГЕРБ каза преди две години , че географското понятие „Северна Македония“ е абсолютно неприемливо за нас, а какво стана за две години. Кой му скърши гръбнака, че днес да приветства Северна Македония? Има неща, за които ние българите трябва да си даваме ясна сметка, че са недопустими. Когато ние се стремим да отсъстваме някой ще взима решенията, но ние ще плащаме сметката. Нашият апел е комисията по най- бързият начин да покани на среща тези български патриоти, да изслуша техните аргументи и да направи всичко, което и е вменено с този договор и с разпоредбата, за да защитят институциите, ако не искаме този низ от предателства и провали да има своя естествен финал“, каза Петков.

 

Наши професори и академици алармират: “Северна Македония“ отваря вратата за нови претенции!

 

 

Двадесет и един известни общественици, учени, академици и професори предупреждават в открито писмо до първите ръководители на държавата, че името „Северна Македония“ може да отвори вратата за утрешни претенции към България.

Те са изпратили обръщението си до президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание, външния министър.

С приемане на името Северна Македония географията рязко зачертава историята. Тя отваря път за нови измислици и политически спекулации. Твърдението, че се сбъдва „вековното желание на македонския народ да говори на македонски език” е ясно потвърждение за това какво предстои“, се казва в документа.

Под него са подписите на Ангел Симеонов, Проф. Валери Стефанов, Проф. Иван Маразов, Иван Гранитски, Боян Ангелов, Акад. Константин Косев, Акад. Георги Марков, Акад. Васил Гюзелев, Акад. Антон Дончев, Емил Стойчев, Акад. Крум Дамянов, Проф Андрей Пантев, Димитър Томов, Акад. Иван Радев, Акад. Стефан Воденичаров, Проф. Стефан Карастоянов, Проф. Огнян Герджиков, Акад. Благовест Сендов, Проф. Георги Костов, Проф. Валентин Старчев, Петър Андасаров.

Те подчертават, че „бившата югославска република Македония може да има свой път към Европа и ние не искаме да заставаме като препятствие на него.“

 

Ето и пълния текст на декларацията: 

Македония е древна земя, населявана от различни племена и народи. През вековете тя е била част от различни държавни формации, участвала е във формирането на различни колективни идентичности.

Македония е съдбовно вписана в българската история и историческа памет. Нейната съдба е в сърцевината на българската национална идеология от деветнадесети и началото на двадесети век. Като част от националния идеал, македонската кауза е написала едни от най-славните и трагични страници в новата ни история.

По силата на ред обстоятелства и конюнктури, през 20 век древната и пропита с драматична памет македонска земя се оказа разделена между три държави – България, Гърция и бившата югославска република Македония. За всички образовани хора е ясно, че съществунето на днешната държава Македония е резултат от сложни идеологически и геополитически процеси.

Наскоро подписаният договор между Република Гърция и бившата югославска република Македония е поредната глава от дългата и трудна история на претенциите, забраните, заплахите, противоречивите идентичности…

Най-простото и задължително питане е – каква е ролята и как е разписан интересът на България в тези договаряния и договори?

Приетото название Северна Македония е очевидно некоретно по отношение на България и българските интереси. Според така приетия принцип на назоваване, българската Пиринска Македония също попада в обхвата на определението „Северна“. Дали това определение няма да се окаже днес и в бъдеще поредното основание за претенции, полемики и идентификационни кризи?

На фона на така очертаните политически събития настояваме българската държава да заеме прозорлива и активна позиция. Да се произнесе ясно за същината и обхвата на постигнатите договаряния.

Бившата югославска република Македония може да има свой път към Европа и ние не искаме да заставаме като препятствие на него. Но добре знаем, че днешните конюнктурни решения лесно могат да се превърнат в източник на утрешни беди.

С приемане на името Северна Македония географията рязко зачертава историята. Тя отваря път за нови измислици и политически спекулации. Твърдението, че се сбъдва „вековното желание на македонския народ да говори на македонски език” е ясно потвърждение за това какво предстои.

Затова очакваме да видим държавнически дела, които отстояват ясно и еднозначно българските национални интереси.

Настояваме за избор на ново име на съседната балканска държава, което да е коректно спрямо историческите обстоятелства и съвременните политически реалности.

Който предава миналото и продава настоящето, зачертава бъдещето си.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Гръцкият военен министър няма да позволи ратификация на сделката за Северна Македония

 

Панос Каменос, който е ръководител на партията „Независими гърци“, която е част от управляващото мнозинство в Гърция, обяви, че няма да позволи споразумението, което страната сключи със съседна Македония във връзка с името на последната, да бъде ратифицирано, докато не получи одобрението на гласоподавателите, независимо дали чрез парламентарни избори или чрез референдум, съобщава „Асошиейтед прес“.

Изявленията Каменос, който е и военен министър, показват, че е той е готов да свали от власт коалиционното правителство заради споразумението, съгласно което бившата югославска република ще се казва Северна Македония.

Споразумението за мен е лошо. Не приемам това споразумение и ще се опитам да го блокирам„, подчерта Каменос.

Гърция отдавна се противопоставя на използването на термина „Македония“, посочвайки, че това предполага териториални претенции към едноименната гръцка провинция. Споразумението, постигнато през миналия месец, беше посрещнато с категорични възражения и в двете страни, като противниците твърдят, че то отстъпва твърде много на другата страна. Няколко протестни демонстрации в Гърция по този въпрос избиха в насилие между протестиращи и полиция.

Парламентът на Гърция ще гласува споразумението едва след като Македония е изпълнила всички необходими стъпки, които е поела като ангажимент, които включват промени в конституцията. Парламентът на Македония наскоро ратифицира споразумението, но президентът на страната отказа да го подпише. Неговите действия ще забавят, но няма да доведат до провал на споразумението, което подготвя пътя за присъединяването на Македония към НАТО. Очаква се въпросът да бъде обсъден по време на срещата на върха на НАТО през следващата седмица.

Ала от гръцка страна Каменос се зарече да „спъне“ ратификацията на споразумението в парламента, без да се търси изрично съгласие от гръцката общественост.

„Искам ясно да заявя – и поемам отговорност като председател на „Независими гърци“, която е партия, част от правителството, – чеспоразумението няма да бъде ратифицирано без мнението на гръцкия народ„, подчерта Каменос, добавяйки, че това ще се случи „дали с избори, или с референдум“.

Каменос предупреди, че северната съседка на Гърция „няма бъдеще в НАТО, ако това споразумение не бъде ратифицирано. А що се отнася до Гърция, ще се погрижа това споразумение да не бъде ратифицирано – и се ангажирам с това – без одобрението на гръцкия народ“.

 

 

Източник:news.bg

 

Доц. Даниел Вачков: Името Северна Македония крие опасности за претенции в бъдещето

 

 

Името Северна Македония крие опасности за определени претенции в бъдещето, тъй като Пиринска Македония е част от Северна Македония. Никога Македония не е делена на Северна и Южна – а на Вардарска, Пиринска и Егейска Македония. Това коментира в студиото на Би Ти Ви доц. Даниел Вачков. Той е един от членовете на съвместната комисия, която ще трябва да обсъди общата история като част от образователните програми в Македония.

Той обаче изтъкна, че самото име не е толкова застрашително. Проблемът е, че в учебниците е заложена абсурдната теза, която е абсолютно невярна – че след подялбата на Македония след Балканската война – македонците са подложени на български терор и денационализация. А в същото време 250 000 се преселват в България.

За нас е важно да знаем какво мислят тамошните хора – от там трябва да започнем. Тези противоречиви факти и събития трябва да бъдат извадени от учебниците, защото един млад ученик не може да види противоречията. За нас е важно да защитим Пиринска Македония. Ние трябва да уточним – вие какви сте, кога сте се самоопределили като македонци, под въздействието на какви фактори и докъде може да се разпространява тази теза, аргументира позицията си историкът.

 

БСП скочи срещу наименованието “Северна Македония“: София да поиска гаранции, че името на Македония не е предпоставка за териториални претенции

 

 

БСП разкритикува последния вариант за ново име на република Македония. ”Признаваме западната си съседка под името Република Македония, но Република Северна Македония е географска позиция”

БСП предлага България да изиска гаранции, че името Република Северна Македония няма да представлява предпоставка за териториални претенции към страната ни. Това каза народният представител от ПГ на „БСП за България“ и бивш министър на външните работи Кристиан Вигенин във връзка с предложението за име на Македония – Република Северна Македония, предаде агенция „Фокус“.

Вигенин представи позицията на БСП по договореното между Гърция и югозападната ни съседка за име на Република Македония – Република Северна Македония. Вигенин заяви, че БСП иска да разбере какви гаранции смята да изиска правителството ни, че името Република Северна Македония няма да представлява предпоставка за териториални претенции.

„Подчертаваме, че България е признала нашата югозападна съседка под името Република Македония. Оценяваме усилията на двамата премиери от двете страни Алексис Ципрас и Зоран Заев да затворят един спор, който създаваше напрежение в нашия регион. В същото време припомняме, че името Република Северна Македония съдържа географско определение, което е в противоречие с многократно изразявана позиция на поредица правителства и президенти, което трябва съответно да бъде отчетено и от сегашното българско правителство“, каза Вигенин.

Той поясни, че БСП предлага позицията на България по началото на преговорите за членство на Македония в ЕС да бъде обвързана с такива гаранции. „Изразяваме надежда, че ускорената европейска и евроатлантическа интеграция на Република Македония заедно с вече влезлия в сила договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество ще даде възможност за все по-активно взаимодействие между двете страни и съответно между гражданите от двете страни на границата“, заяви Вигенин.

 

Гърция и Македония се разбрали за Северна Македония?

 

 

Атина и Скопие са много близо до постигането на споразумение за разрешаване на продължаващия от няколко десетилетия спор за името на Бившата югославска република Македония (БЮРМ). Това обявиха гръцки правителствени служители, цитирани от „Ройтерс“.

Според различни гръцки и македонски медии договореното име е Република Северна Македония, но официално потвърждение за това все още няма.

Спорът блокира надеждите на югозападната ни съседка да се присъедини към Европейския съюз и НАТО. И двете страни се стремят да разрешат спора преди срещата на върха на ЕС в края на юни.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас и неговият колега Зоран Заев се очаква да обсъдят въпроса по телефона по-късно днес, като се очаква след него да обявят окончателно решение на проблема.

Споразумение може да бъде обявено дори днес„, подчертава гръцки правителствен служител, който пожелал да остане анонимен.

Ако се окаже, че в крайна сметка БЮРМ оттук нататък ще се казва Северна Македония, това тутакси поражда въпроса за българската Пиринска Македония, която географски е тъкмо в северната част на географската област Македония. По логиката на гърците, които твърдят, че името Македония е скрита или явна териториална претенция към тяхната област Македония, това би означавало България също да се опита да защити Пиринска Македония от териториални претенции.

 

Заев се е съгласил за ново име на страната: Република Нова Македония или Северна Македония?

 

 

Македонският премиер Зоран Заев е приел промяна на името на страната, пише македонското издание „Курир“.

Информацията идва от кмета на Солун Янис Бутарис, който като част от състава на преговорите с представители на македонското правителство, смята, че Зоран Заев е склонен на компромис с името. Като възможности изданието посочва „Нова Македония“ или „Северна Македония“.

Гърция настоява за смяна на името на македонската държава, като компромис с името е единственият начин за членство на Македония в ЕС и НАТО.

„Курир“ пише, че премиерът Зоран Заев няма националистичните убеждения на предишния премиер Никола Груевски. Заев също така обяви за свои основни приоритети членството на страната в ЕС и НАТО.

Изданието напомня и за вече постигнат и подписан Договор за добросъседство с България.

Гръцките медии смятат, че сегашните му разговори с гръцките власти могат да се приемат като крайъгълен камък в отношенията между двете страни. Очаква се развитие по преговорите.

Според коментара на Бутарис, цитиран от „Курир“, съгласието за компромис означава и промяна на идентичността на държавата, но и това, че с новото си име Македания би могла да намери нова идентичност за себе си и за своя народ.

В съответния период е нужно преговарящите за името на Република Македония Анамнтиос Василакис, от гръцка страна, и Васко Наумоски от македонска страна, да представят ново предложение на Матю Нимиц.

Гръцките медии анализират настоящия „напредък“ в отношенията като крайъгълен камък при затварянето на проблема с името.

„Курир“ припомня и изказването на премиера Зоран Заев след срещата му с кмета на Солун, че още със сформиране на правителството си се подготвя окончателното разрешаване на казуса с името. Изданието напомня и ангажимента на новото правителство на Бивша югославска република Македония относно взаимосвързаността на системите за природен газ с Гърция.

Също така изданието припомня и мнението на заместник министър-председателят по европейска интеграция Буджар Османи, че 2018 година е „златен прозорец“ за разрешаване на продължилия три десетилетия спор с името. 2019 година вече би било късно, според Османи, тъй като това е година на провеждане на избори в Европа, Гърция и Македония.

„Имаме вече опит от преди и никой не може да гарантира, че ще има решение, но сме оптимисти и работим, за да намерим решение“, казва Османи и подчертава мнението си, че съществуват предпоставки за разрешаването на въпроса.

„Очакваме предложението на г-н Нимиц, за да можем ефективно да обсъждаме и да намерим решение. Моето лично убеждение е, че трябва да използваме 2018-та, защото в противен случай влизаме в порочен кръг на латентно рециклиране на кризи, които преживяваме през последните 25 години, смята Османи.

Източник:БГНЕС