Tyxo.bg counter

Tag: Румен Порожанов

Земеделският министър уверява: Храните в България са под строг контрол

Темата с храните е от особена важност и най-вече качеството на храните,здравословните храни, коментира земеделският министър Румен Порожанов пред БНТ. Това, което се произвежда в България, това, което се внася и това, което се предлага на българския потребител, на пазара е под строг контрол на всички изисквания за здравословни храни и за качество, допълни Порожанов.

„Още от 2006 г. България следва много стриктно недопускането на продукти, в които има количества от ветеринарно-медицински препарати, в т.ч. и антибиотици да бъдат продавани на пазара. Това е една разработена програма, която се съгласува задължително и с ЕК и по която непрекъснато има проби, които се извършват“, коментира Поражанов въпроса как държавата гарантира, че няма антибиотици и вредни вещества в пилешкото месо и в храните въобще.

„Ползването на един антибиотик в една ферма задължително се извършва с рецепта на лицензиран ветеринарен лекар, в която е упоменато количеството, което да се ползва, времето за което се ползва, времето което след ползването не може да се използва – това е т. нар. медицински фураж, който се потребява и след това времето, в което не може от конкретните животни да бъде предлаган продукт на пазара. Това се следва докато не спаднат остатъчните в рамките на нормалното нива на тези ветеринарно-медицински продукти в рамките на допустимите стойности“, допълва Порожанов.

Той обясни, че у нас се правят около 520-530 проби годишно по тази програма. Тази година от тези над 300 направени проби, няма положителен резултат. През миналата година е имало само един положителен резултат, а през по-миналата – 3, свързани с препарати в патешкото месо. Съвместният изследователски център на Европейската комисията разработва методология за общ подход на тестване за хранителните продукти с разлики в качеството, които се предлагат в държавите-членки на Европейския съюз.

Припомняме, Обединените Арабски Емирства – ОАЕ забрани вноса на всички пилешки и яйчни продукти от България след откриване на високопатогенна инфлуенца (грип) по птиците. Забраната обхваща всички живи домашни, дивии декоративни птици, пилета, яйца за разплод и всички яйчни продукти, които не са термично обработени.

Министерството на промените в климата и околната среда на ОАЕ обяви рестрикцията на продуктите след уведомление от Световната организацияпо здравеопазване на животните.

Румен Порожанов: Милион и половина са иззетите яйца с фипронил към момента

Снимка БТВ

 

 

Имаме пълно съдействие от всички търговски вериги и по-малки търговски обекти. Към момента иззетите яйца са към милион и половина. Продължават изследванията в птицефермата в Поликраище и сепарираме халетата.

Това каза в сутрешния блок на БТВ земеделският министър Румен Порожанов.

„От птицефермата твърдят, че са третирали само тревните площи с веществото фипронил. Във фермата се гледат и свободни кокошки, така че предположенията, че има заразени животни са основателни. Изследванията продължават. Фипронилът е забарнен за третиране на продуктивни животни. Той може да се използва за обезпаразитяване на домашни животни. Това е ясно на всички. За да има някаква опасност за здравето, един 70-килограмов човек трябва да изяде 70-80 яйця в рамките на няколко дни. От утре ще започнем да качваме полезна информация на сайта на министерството, за да могат гражданите да се запознаят и ако има някакво разклатено доверие, то да бъде възстановено“, каза Порожанов.

„Решено е всички кокошки-носачки над 35 седмици от птицефермата да бъдат унищожени чрез екарисаж. Същото ще се случи и с яйцата. след приключване на проверката ще бъдат изготвени предписания. След като от птицефермата изпълнят всички предписания, те отново ще могат да продължат да изпълняват дейността си“, каза още министърът.

 

Румен Порожанов: Изследваме качеството на пет групи храни. Млякото и шоколадът – сред тях!

 

 

Запознахме премиера с това какво е направено до момента, какво предстои и какви бъдещи стъпки ще бъдат предприети.

Това каза на брифинг в Министерски съвет министърът на земеделието и храните Румен Порожанов след извънредното правителствено заседание, което бе свикано от премиера Бойко Борисов, предаде репортер на Агенция „Фокус“.

„Идентифицирани са групи изделия, които да бъдат елемент на този анализ. Те са пет групи – шоколадови, млечни, месни, безалкохолни напитки и сокове и детски храни. За тези групи изделия експерти както от Министерството на здравеопазването, така и от Агенцията по храните са определили показателите, които ще изследват и лабораториите, в които те ще бъдат проведени. В момента в тези 5 групи през настоящата седмица бяха закупени продукти от Германия и Австрия – горе-долу по пет продукта от всяка група от пет производителя. Те са над 30 и в момента са в България. Другата седмица ще закупим идентичните продукти, които се продават на българския пазар. Тук говорим за покупки от големите вериги и ще започне анализът“, коментира Порожанов. По думите му анализът ще включва няколко компонента – първият е сравняване на етикетите от гледна точка на съставките, които съдържат продуктите. „След това вече е същинският анализ на продуктите – доколко те съответстват на това, което е идентифицирано на етикета и последващият анализ ще е свързан с това да бъде на ценовите нива на предлагането на тези продукти. Тези продукти, независимо от различното си качество, в никакъв случай не може да се каже, че са вредни за здравето на потребителите. Те не могат да бъдат изземвани или по някакъв друг начин характеризирани в тази посока. Не се налага да бъде съгласувана такава проверка с ЕК“, добави той. Порожанов обясни, че проверките се извършват от страните-членки за защита на интереса на гражданите и потребителите от съответната страна.

„По-скоро имаме единно виждане за провеждане на подобни мерки с останалите страни от Вишеградската четворка. Предполагам, че резултатите от нашето изследване ще повторят някои от тенденциите, които са се образували. Мотив за това, че вкусовите предпочитания на българите били различни от някои от западноевропейските страни, не смятаме, че са някакъв сериозен аргумент, който би могъл да бъде издържан“, каза още Румен Порожанов.

 

Почна се! Министър Бозуков поиска до 1 час оставката на Румен Порожанов, той я хвърли предсрочно

Министър Бозуков  Румен Порожанов

 

 

Служебният министър на земеделието и храните проф. д-р Христо Бозуков поиска официално оставката на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция Румен Порожанов, по време на среща в МЗХ. Това съобщиха от пресцентъра на Министерство на земеделието и храните (МЗХ).

„Причината е назряло обществено недоверие към Държавен фонд „Земеделие“, съмнение в легитимността на избора на изпълнителния директор и решение на съда да възстанови предишното ръководство“, обясни позицията си проф. Бозуков.

Той допълни, че е получил сигнали от бенефициенти за нередности при проекти и е необходимо да се направи цялостна ревизия на фонда.

„За да може да бъде извършена коректна проверка в Държавен фонд „Земеделие“ очаквам оставката на Румен Порожанов до 1 час“, заяви още министър Бозуков.

По-малко от час след ултиматума на министъра от ДФ „Земеделие“ съобщиха, че изпълнителният директор Румен Порожанов е подал своята оставка.

 

Румен Порожанов: Държавата ще плаща на вложителите в КТБ

rumen

 

В предложението за актуализация на бюджета се предвижда осигуряването на буфер за ликвидна подкрепа, така че да може да се осигури допълнително дългово финансиране в размер до 4,5 млрд. лв. в рамките на годината. Това каза на срещата със социалните партньори Румен Порожанов.

Служебният министър на финансите отбеляза, че при изтичане на срока, в който една търговска банка е поставена под специален надзор, може да се наложи държавата да подпомогне осигуряването на средства за Фонда за гарантиране на влоговете. Министърът каза, че това е записано и в плана за преструктуриране на КТБ, изпратен в Европейската комисия.

Според думите му предвидени са три хипотези – в хипотеза на отнемане на лиценза на банката Фондът за гарантиране на влоговете трябва да влезе в действие и да изплати по сегашни оценки около 3,6 – 3,7 млрд. лв.

„Това ще означава недостиг за фонда от 1,6 млрд. лв., който може да бъде осигурен чрез излизане на вътрешния пазар на облигационни емисии. За това предвиждаме държавно гарантиран дълг до 2 млрд. лв.”, посочи Порожанов.

„Заложена е и опция за финансиране на фонда от централния бюджет в размер на 700 млн. лв., а останалите средства да бъдат набрани от облигационната емисия. Третата хипотеза предвижда приемане на оздравителен план за банката. Надяваме се заявеният за това интерес да бъде сериозен, но не изключваме да бъде поискана допълнителна ликвидност от държавата, ако се появи напрежение при отваряне на банката”, коментира служебният финансов министър.

Посочените обстоятелства според изчисленията на МФ налагат увеличение на допустимия максимален размер на държавния дълг към края на тази година до 22,5 млрд. лв. (28,4 на сто от прогнозния БВП).

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Румен Порожанов: Ще се опитаме да разплатим влоговете в КТБ през ноември

poro

 

Мислим да разпишем закона в България и през ноември да има разплащане на гарантираните влогове в Корпоративна търговска банка. Това заяви пред Нова телевизия служебният финансов министър Румен Порожанов.

„Оценката на КТБ трябва да приключи в началото на следващия месец. Виенски фонд има интерес да изготви оздравителен план за банката на базата на тази оценка. За мен това е най-добрият вариант. В момента режимът на особен надзор не предполага достъп до средствата на вложителите“, поясни Порожанов.

Що се отнася до наказателната процедура на ЕК, министър Порожанов обясни, че комисията е в информационен режим с българската държава и БНБ за това доколко директивата от 2009 година е транспонирана правилно, така че да се предоставят средствата на вложителите максимално бързо, след като се разбере, че банката има ликвидни проблеми. 

„Нашият закон предвижда особен случай на предоставяне на средствата – след обявяване на несъстоятелност и отнемането на лиценза. Това е фалит. Така е преценено преди 5 години. Тогава законът е изпратен в ЕК и не е имало проблем с него. Практиката обаче показва, че режим на особен надзор може да продължи доста дълго – 3 месеца, плюс опция за удължаване с още 3”, обясни финансовият министър. По думите му това противоречи на директива, според която ако до 20 дни нямаш достъп до средствата си, това вече е проблем.

„Работим по закон, който да синхронизира българското законодателство с директивата”, заяви Порожанов. 

Друг вариант за КТБ, освен опита за оздравяване, е отнемането на лиценза. Тогава Гаранционният фонд ще започне да се разплаща с вложителите в 20-дневен срок.

„Но на мен би ми се искало да има оздравителен план”, коментира министър Порожанов. „Ограничения в тегленето при варианта оздравяване на банката, ЕК не би допуснала. А планът със сигурност ще мине за одобрение през ЕК”. 

Що се отнася до Фонда за гарантиране на влоговете, министър Порожанов заяви, че той разполага с по-малък ресурс от необходимите средства. И обясни, че разликата ще бъде набрана чрез емисия, гарантирана от държавата.

Очаква се въпросните кандидат-инвеститори да сключат договор за конфиденциалност на информацията и да започнат да получават информация от квесторите.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Финансовият министър: Данъците не трябва да се пипат

rumen

 

При нереалистични приходи голямата отговорност е в разумните разходи. Това заяви в интервю за „Стандарт“ служебният министър на финансите Румен Порожанов.

– Какво е реалното състояние на държавния бюджет в момента? Какви просрочия и финансови задължения до края на годината са оставени от предишния кабинет?
– Приключиха проверките на вътрешните одити на министерствата за задълженията, вземанията, необезпечените договори и обществените поръчки. Вземанията, които не са събрани от министерствата, са 140 млн. лв. Просрочените задължения са 160 млн. лв. Като най-много от тях са в Министерството на отбраната, а над 90% от тях са формирани от Военномедицинска академия. Освен това в 17 министерства беше направен преглед на договорите, за които не е осигурено финансиране до края на годината. Оказа се, че за договори за 267 млн. лв. не е осигурено финансиране. Прегледът е направен към края на юли, и ако отчетем факта, че през август влезе с сила актуализацията на бюджета, която намали бюджетните възможностите на министерствата, то размерът на договорите, за които не е осигурено финансиране, би достигнал между 400 и 450 млн. лв. През последните 10 дни в МФ проведохме разговори с всички първостепенни разпоредители с бюджет за това как им се отрази актуализацията на бюджета и орязването на техните разходни тавани. Анализът показва, че неосигуреното финансиране, и то това, което ние контролирано, сме одобрили, е над 600 млн. лв.

– Какво е очакваното неизпълнение на приходите в бюджета и какви са причините за това?
– Оценката за неизпълнението на приходната част на бюджета е в рамките на 900 млн. лв. основно в заложените параметри към Агенция „Митници“. В НАП изпълнението на планираните приходи за тази година към момента е 98-99%, като те ще ги изпълнят и дори ще има леко преизпълнение. Приходите в бюджета за 2014 г. са надценени от гледна точка на променената макроикономическа среда. Освен това при самото планиране нереалистично са заложени ръст от 11% на данъчните постъпления спрямо отчетените за предходната година, което при растеж от 1,8 няма как да се осъществи. В макроикономическата прогноза към Закона за бюджета се предвиждаше ръст на икономиката и инфлация, а в момента имаме дефлация, която се отрази на приходната част на бюджета. А разходната част на бюджета е планирана спрямо заложените приходи и върви в рамките на заложеното. Имаше един буфер от 5% от разходите на министерствата, но с актуализацията на бюджета допълнително се отнеха още 5% от разходите на първостепенните разпоредители, което създаде изключително напрежение върху нормалното функциониране на доста от министерствата.

Съществен проблеми са и спрените пари от ОП „Околна среда“ и по две от осите на ОП „Регионално развитие“. Чисто икономически обоснованото и подкрепено от президента Росен Плевнелиев решение да продължим финансирането по изпълнението на проекти по тези две програми, въпреки че временно средствата не се възстановяват от ЕС, би формирало временен дефицит от 700-900 млн. лв. Ако това не се направи, би означавало неизпълнение на проектите, загуба на европейски средства и оставане на ангажиментите по подписаните договори отново за сметка на държавата през следващите години.

Правителството полага неимоверни усилия за възстановяване на плащанията от страна на ЕС. Като по ОП „Околна среда“ основният стремеж е да намалим санкцията, която бихме получили, мисля че преговорите вървят в добра посока.

– Какви мерки предприемате за повишаване на приходите в бюджета?
– Неимоверни усилия полагаме в Агенция „Митници“, за да намалим очакваното неизпълнение. Едно от нещата, по които вече започнахме да работим, е възстановяване на комуникацията между двете приходни агенции в контекста за предоставянето на информация от НАП на Агенция „Митници“, така че да бъде проследявана реализацията на акцизни стоки, когато те излязат от акцизните складове. В момента върви една практика, при която, след като излезе например една цистерна с гориво, започва безкрайно препродаване на горивото и в един момент някои от фирмите по тези вериги се оказват фантоми и изчезват, което означава, че дължимото ДДС е трудно проследимо. Вече се тества софтуерно предоставянето на данни от НАП към митниците, така че да се проследяват подобни доставки.

Друг голям проблем за приходите са регресивните промени, които бяха направени през последната година в нормативните актове. Бих дал пример с нормативните актове за измервателните уреди за акцизните стоки, които със закон бяха отменени, или по-точно беше отменена възможността тези измервания да служат като основание за данъчно облагане.

– Служебният кабинет подготвя предложение за актуализация на бюджета. Какъв бюджетен дефицит и промени в приходите и разходите ще предложите?
– До края на месеца ще направим оценка как биха повлияли мерките, които предприехме в приходните агенции, за да преценим с колко да бъдат намалени приходите в бюджета. Предполагам, че оценката за намаление на приходите, която споменах в началото, ще бъде редуцирана. Дотогава ще имаме и по-голяма яснота за решенията за пускане на спрените две оперативни програми. Ясно е, че не можем да обезпечим всички заявени от министерствата разходи с актуализацията на бюджета, ще трябва да се правят икономии. При нереалистични приходи голямата отговорност е в разумните разходи. Дефицитът, който бихме си позволили да предложим на Народното събрание, трябва да е под 3% от БВП. Оценката е за дефицит между 2,6% и 2,8% на касова основа.

– Върви и подготовката на бюджета за 2015 г. Какъв бюджетен дефицит ще се заложи в него?
– Подготовката на законопроекта за бюджета за 2015 г. протича съгласно бюджетната процедура. В сряда правителството одобри стандартите за делегираните от държавата дейности за издръжка на ученици и на децата в детските градини и др., на базата на които се формират както разходите на министерствата, така и трансферите към общините. В коригираната прогноза за 2015 г. ще заложим параметри на базата на вече актуализирания бюджет за 2014 г., като ще се стремим целта за салдото по КФП да бъде в рамките на 2% от БВП.

– Какви са прогнозите за ръст на икономиката през настоящата и през следващата година?
– За тази година очакванията са, че няма да се постигне заложеният ръст от 1,8% на БВП, и той може би ще бъде 1,5-1,6%. Фактор за това е и дефлацията, която се очаква за годината да бъде около 0,2-0,3%. Това ще намали и БВП, като за 2014 г. той ще слезе под 80 млрд. лв. Разбира се, причините за дефлацията са много, те са и външни – като намаленията на много от цените на основните стоки на международните пазари. Освен това в рамките на формираните в България цени имахме изкуствено поддържане на цените на електроенергията и се наблюдават признаци за забавяне на икономическата активност. Постепенното възстановяване на доверието на бизнеса и потребителите, както и допускането за подобряване в развитието на европейската и световната икономика се очаква да допринесат за ускоряване на растежа през следващата година.

– В търсене на повече приходи обсъжда ли се вариант за увеличаване на някои данъци през 2015 г.?
– При нас такова нещо не е обсъждано. Смятаме да се запазят данъчните ставки. Теоретично може да се вдигнат акцизите на тютюневите изделия. Но отрицателните ефекти за бюджета от намалената събираемост ще са не по-малки от положителните ефекти от увеличението на данъка. Решението за коригиране на данъчни и осигурителни ставки следва да бъде решение на новото правителство, което ще се формира след изборите.

– Ако се запази швейцарското правило за вдигане на пенсиите, какво увеличение би се получило през 2015 г.?
– Прилагането на механизма на швейцарското правило през 2014 г. доведе до увеличаване на пенсиите с 2,7%. За 2015 г. се очаква основният фактор за вдигане на пенсиите да бъде растежът на осигурителния доход, поради влиянието на дефлацията. За първите шест месеца на годината ръстът на средния осигурителен доход е от около 5%. Така че при подобно нарастване на осигурителния доход би се получило увеличение на пенсиите през 2015 г. от малко над 2%.

– Как гледате на идеята на ГЕРБ за обединение на НАП и митниците?
– Подобна тема трябва много добре да бъде разработена както в законодателен, така и в организационен план, така че при стартиране ясно да са разписани всички процеси и отговорности. Не би следвало да се изключва в бъдеще една подобна мярка, въпросът е тя да бъде подготвена много професионално и да не се отрази на приходната част на бюджета.

– С представители на Европейската комисия сте дебатирали възможността за частичен достъп до средствата в КТБ. Това може ли да стане без промяна на законите?
– Една от темите, които бяха обсъждани с делегацията на ЕК, беше свързана и с блокираните средства в КТБ и възможността вложителите да получат частичен достъп до средствата си заради по-дългия период на особен надзор. Темата би могла да бъде разгледана в рамките на настоящото законодателство. Но решението на казуса е изцяло в компетенцията на БНБ. Разбира се винаги, когато се разглежда една подобна тема могат да се намерят аргументи в едната или в другата посока.

– Очаквате ли, че акционерите ще предложат работещ вариант за спасяване на банката?
– Надявам се заявените принципни намерения да бъдат реализирани и да се получат дори не само едно, а и повече предложения от акционери и от други инвеститори, които да предложат пазарни решения за стабилизиране, докапитализация и осигуряване на ликвидност, така че банката отново да бъде работеща институция. В интерес на публичните финансите е оздравяване на банката да бъде направено при минимално участие или без участие на бюджета.

– Според кметове общините имат в КТБ 100 млн. лв. Кметовете искат заеми от бюджета на тази стойност, които да върнат, след като проблемът с банката бъде решен. Ще стане ли това?
– Става въпрос за 90 млн. лв. Те са публични средства на общини и са гарантирани с ДЦК на 100%. Постъпили са няколко искания от общини с блокирани средства. В момента ги анализираме, тъй като те са посочили пълния размер на блокираните си средства, но в рамките на необходимостите им от ресурс, включително и за европроекти, бюджетът има възможност да даде безлихвен заем до края на годината. При всички случаи решението за банката трябва да бъде финализирано много преди края на годината и да е ясно дали общините ще си възстановят средствата през сметките си в банката или през обезпечението с ДЦК.

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Стандарт