Tyxo.bg counter

Tag: ролята

Жельо Бойчев: Председателят на парламента игра ролята на цензур

 

 

Случилото се днес в Народното събрание е безпрецедентно, а председателят му е изиграл ролята на цензур. Това коментира Жельо Бойчев от БСП в студиото на „Още от деня“ по БНТ.

По думите му отстраняването на Корнелия Нинова от Димитър Главчев е опит за цензура. „Той погази правилника, правилникът не му дава такова право“, заяви Бойчев по повод тежката санкция. Според него от страна на БСП няма нарушение, а подготвената стенограма ясно доказва какво се е случило. „Ние вече веднъж поискахме оставката на г-н Главчев. Тогава оцеля с 4 гласа. Сега прави опит да цензурира и затова я искаме отново“, коментира той.

Относно предстоящото Европредседателство Бойчев смята, че то няма да бъде използвано като параван. „Очаквайте от опозицията да си върши своята работа и да поставя въпроси“, уточни той. За мониторинговия доклад на ЕК той посочи, че е провал. „Няма нито една изпълнена препоръка“, заяви Бойчев, като допълни, че липсват резултати относно корупцията по високите етажи на властта.

 

Стела Банкова: На Валери Симеонов е отредена ролята на “лошото ченге“, което пробва обществените реакции за рекетиране и заграбване на нови бизнес територии по Черноморието!

 

 

„Някой „недобронамерен“ коментатор би казал, че с подвизите си по Черноморието Валери Симеонов разчиства пътя за нов министър на туризма от четата на патриотичните патриоти“, смята бившият независим депутат

Г-жо Банкова, какво мислите за политическата обстановка у нас? Стабилно ли Ви изглежда правителството?

Стабилна е корупцията, обхванала министерства и агенции и превърнала се в начин на държавно управление. Дори твърде честите скандали за кражби и рекет чрез държавни институции не могат да разклатят това правителство.

Днес в България корупцията пише закон за антикорупция. Да, в това отношение правителството на Борисов е стабилно.

Говори се, че до седмица се готвят смени на министри. Очаквате ли нещо подобно?

Всяка смяна на министри, направена по матрицата на Борисов, ще се окаже ялова. Защото по време на трите правителства на Борисов периодично избухват скандали за корупционни практики при обществени поръчки, саниране, откраднати милиони при ремонта на НДК, грабежа на КТБ с участието на висши политици. Няма министерство, в което да не припламват скандали заради корупция. Сменят се имена, а порочното управление остава.

Какво се случва по Ваше мнение с „националистите“ у нас?

Продажните политици, които подкрепяха и първото, и второто правителство на Борисов, а днес участват в него, нямат нищо общо със защита на националните ни интереси.

С помощта на Сидеров в първия мандат бяха замразени пенсии и заплати, откраднати бяха 1 млрд 500 млн. от здравните ни осигуровки. Във втория мандат Сидеров, Симеонов и Каракачанов бяха част от окончателното сриване на здравеопазването и образованието ни, на тяхната подкрепа дължим 208 постановление, което задължава обеднелите общини с мизерните си бюджети да осигуряват жилища, здравни грижи, образование, храна на бежанците. Охраната на небето ни от чужди държави. Унизителната ни васална външна политика. Продължаващото ни участие с военни контингенти в Афганистан. Увеличаващото се военно присъствие на войски на НАТО в България и нескритата им подготовка за военни действия срещу Русия.

Къде тук виждате патриотизъм ?

Политици, които продават националните интереси на България, поставят се в услуга на чужди, антибългарски интереси не могат да бъдат наричани националисти.

Налице е девалвация на патриотичната и национална идея в лицето на тези, които ни управляват.

Как ще коментирате последните действия на вицепремиера Валери Симеонов?

Очевадно е, че нищо в клетата ни държавица не става без одобрението на нейния едноличен собственик. В този контекст ще припомня, че без солидни мотиви беше променен закон, за да се улесни работата на фирми на Патриотичните патриоти по изграждането на оградата на българо-турската граница – това беше оповестено публично в парламента от Корнелия Нинова. Да добавяме ли липсата на реакция по журналистическите разкрития, че в притежавания от Валери Симеонов мотел „Козият рог“ нощуват гранични полицаи. Голяма работа, че тук има конфликт на интереси, нали?!

Да продължаваме ли да питаме защо цената на оградата главоломно расте?

Е, на този колоритен фон Валери Симеонов хукна по Черноморието на война с високите децибели.

Продължение на Борисов ли е Валери Симеонов или предприема ходовете си на своя глава?

В държава, която си има едноличен собственик и дума не може да става, че някой ще си позволи да предприеме нещо, несъгласувано, неодобрено явно или задкулисно от Борисов.
На Валери Симеонов е отредена ролята на „лошото ченге“, което пробва обществените реакции било за премахване на „клас прослужено време“, било за евентуално рекетиране и заграбване на нови бизнес територии по Черноморието.

И както винаги, когато стане напечено и се надигне обществено недоволство, в подходящия момент се появява Той – „доброто ченге“ – Борисов, който мигом и решително въздава справедливост.
Но и „справедливостта на доброто ченге“ май е избирателна. Пример за това е липсата на реакция за споменатия мотел „Козият рог“. Напусто някои заговориха за злоупотреба с власт и служебно положение с цел лична изгода.

Говори се, че „патриотите“ са поискали свой министър на туризма. Защо според Вас?

Някой „недобронамерен“ коментатор би казал, че с подвизите си по Черноморието Валери Симеонов разчиства пътя за нов министър на туризма от четата на патриотичните патриоти.

Зер, има още незастроени дивни кътчета, има още какво да се граби.

И това ако не е мощен мотив за нови министерски мераци?!

А ако някой все пак попита кой ни управлява, ще му отговорим, че ни управляват все още неосъдените за корупция, пране на пари, трафик, контрабанда, грабежи, изнудване и рекет.

Как оценявате поведението на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов?

Каракачанов не е нов политически саморасляк. Зад гърба си има депутатстване в пълна подкрепа на втория мандат на Борисов.

Да го кажем простичко – Каракачанов е ГМО-продукт между фалшив декларативен патриотизъм, но всъщност действащ като военен министър, който превръща България в активен участник в милитаристичната политика на НАТО с цел бъдещи военни действия срещу Русия. Медиите съобщиха, че на срещата на НАТО в Брюксел Каракачанов е подкрепил „засиленото присъствие на сили на НАТО по източния фланг“.

Според някои коментатори патриотичният патриот Каракачанов е първият български политик, който се е съгласил българска войска да бъде включена в действия на Източния фронт, т.е. срещу Русия.

Да питаме ли защо името на Каракачанов присъства многократно в книгата за посетители при банкера Цветан Василев?

Да питаме ли защо нямаше реакция от страна на Каракачанов, както и на всички министри, когато Борисов предостави най-напред на американския посланик Договора с Македония ? Тук васалната ни външна политика постигна своя позорен апогей.

Ще си позволя да припомня подобен срамен факт от васалното битие на родните ни политици.

В 39-тото НС пристигна писмо от Американската търговска камара, в което в почти ултимативен тон се нареждаше на депутатите как да променят Конституцията ни, за да се разреши продажбата на българска земя на чужденци. С точност до запетая родните депутати изпълниха това, което им се нареждаше. Против гласувах само аз и още двама колеги. Не е за пренебрегване факта, че копие от това писмо беше изпратено до посланиците на САЩ, Турция и Израел. Сега от дистанцията на времето изводите сами се налагат.

Как ще определите работата на президента Румен Радев до момента? Някои твърдят, че позициите му са хаотични, че търси еманципация от БСП, трети пък твърдят, че с поведението си днес той полага невидимите основи на нова, своя политическа сила. Какво мислите Вие?

Наскоро в социалните мрежи някой попита „защо президентът бяга от болните български теми?“:
– За грабежа и фалита на КТБ
– За информацията на американския посланик, че факти за корупцията сред родните висши управленски кадри вече е достигнала до президента Доналд Тръмп
– А защо корупцията у нас си създава орган за антикорупция
– Защо президентът Радев назначи за служебен премиер Огнян Герджиков, въпреки критичните публикации в медиите за дейността му като синдик на Агробизнесбанк и съвместната му работа с бизнесмена Борислав Славчев и въпреки скандалното освобождаване на Огнян Герджиков от поста председател на парламента по предложение на БСП.

После в отговор на тези парещи въпроси се появи защитен отговор – защото президентът трябва да балансира. За мнозина думата „баланс“ е хубава, полезна и водеща до консенсус.

Все пак да продължим да питаме:
– Какъв баланс при очертаващото се васално съгласие на България да се включи в натовските военни операции срещу Русия
– Какъв баланс и в името на какво България изпрати поредния, и то увеличен военен контингент в Афганистан. От там се изтеглиха почти всички европейски държави. Васална България, редом със САЩ, е още там. И това струва досега на най-бедната държава в ЕС – България – стотици милиони.
– Какъв баланс, когато със съгласието на премиера Борисов България ще приема още , и още, и още бежанци на своя територия.
Грижата за нови изтребители и военни кораби не бива да заглушава отчаяния вик и тревога на българите заради напълно съсипаното и почти недостъпно здравеопазване и сринатото и обезличено българско образование и най-вече заради унизително мизерното съществуване на все по-обедняващото ни население.

Поздравихме президента за върнатия корупционен Закон за концесиите и за спорното 208 постановление на Министерски съвет.

А дали ще се еманципира от БСП – негова воля и решение. Бъдещите му действия ще ни подскажат най-верния отговор.

И накрая – само ако изпълни мандата си с решителни действия в защита на живота и здравето на българите, осигуряване на безопасността им, запазване на националното им достойнство –
е, тогава може би хората на България ще му подскажат дали ще има път към своя нова политическа сила…

Преди седмица евродепутатът Ангел Джамбазки заяви, че „България има много ясен интерес Македония да бъде част от НАТО, за да не може чужди сили да взривяват в страната етнически конфликти“. Така ли стоят нещата в Македония?

Е, как да коментирам мнението на един патриотичен патриот, който в качеството си на евродепутат в ЕП е в една парламентарна група с ислямистката партия на Ердоган.

Види се, каузата на НАТО се е превърнала в „символ верую“ за родните ни пишман патриоти.

Има ли бъдеще ЕС?

На този въпрос ми е най-лесно да отговоря, тъй като аз бях единственият депутат, който гласува против членството на България в ЕС, защото не бях съгласна това да става с цената на затваряне на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ Козлодуй, защото се оказа, че 239 народни представители гласуваха ЗА, без да са прочели и ред от Договора, без да знаят какви ангажименти поема страната ни, какви квоти, какви задължения в отделните сектори. В изказването си тогава припомних, че полската делегация е преговаряла и през нощта, за да защити интересите си в областта на земеделието. А в България рапортувахме с безумен ентусиазъм, че сме затворили предсрочно всички глави в преговорния процес.

Членството в ЕС е пагубно за васални държави като България.

Васален е обаче и самият ЕС, след като допуска да се саморазрушава с пагубната си политика спрямо бежанците.

Интервю на Васил Петев за NBOX.BG

Божидар Димитров: Ролята на прабългарите, славяните и траките в образуването на българската държава и народност

 

 

Едни от най-устойчивите митове в българската история е този за ролята на българите (разбирай прабългарите), славяните и траките в образуването на българската държава и народност. Този мит е типичен случай за действието на политическата конюнктура. Затова постановките на мита са в циклично развитие. В зависимост от политическата конюнктура, която се намесва по въпроса в 30-те години на XX век и действа определящо някъде до началото на 70-те години (и отново след 1989 г.), първенстваща роля в двата процеса (образуването на държавата и народността) имат ту прабългарите, ту славяните. В началото на 70-те години на XX век в народообразувателния процес бяха намесени и траките. Дори в солидни академични трудове бе заявено, че българската народност е формирана в VII–IX век от три равностойни етнически компонента — траки, славяни и прабългари.

Най-лесна за демитологизиране е тезата за тракийския компонент в българската народност. Траките са наистина огромен народ, заемащ в първото хилядолетие преди новата ера земите на днешна България, Македония, Влашко, Южна Украйна, Европейска (а и част от Малоазиатска) Турция, Беломорска Тракия. Разделен е обаче на многобройни племена, които никога не са обединени в една държава. Най-голямото тракийско държавно обединение — Одриското царство, формирано около 480 г. пр.Хр., се разпада само след няколко десетки години. Траките нямат писменост и интелектуален елит и още в началото IV век пр.Хр. елинизацията на аристокрацията им е очевиден факт, стимулиран от политическите, икономическите и културните контакти с гръцките полиси, настанили се по крайбрежията на Черно, Бяло и Мраморно море. Гърцизацията се усилва в елинистическата епоха (III-I в. пр.Хр.), когато в днешните български земи (особено на юг от Балкана) се заселват хиляди гърци, някои насила доведени от Филип II Македонски като заселници (във Филипопол), други търсещи работа и възможности за професионална изява. Между втората половина на I в. пр.Хр. и първата половина на I в. сл.Хр. траките в днешните български земи са покорени от римляните, но в края на този период са обявени за пълноправни римски граждани. В тракийските земи са настанени на юг от Балкана хиляди заселници от елинизираните земи на Близкия изток, а на север от Балкана — римски колонисти. От хилядите открити надписи (предимно на гръцки език на юг от Балкана и на латински на север от билото му) става ясно, че елинизацията и романизацията на траките е успешно завършил процес още в края на II век сл.Хр. По-важно обаче е другото — населението в тази епоха в българските земи е съставено от лоялни граждани на Римската империя. Християнизацията му, която тече от средата на I в. сл.Хр., в 330 г. обхваща всички по силата на декрета на император Константин в 330 г., обявяващ християнството за държавна религия на империята. Християнството в IV век ликвидира окончателно всички културни и етнически различия и в края на периода елинизираното и романизирано население на земите има единно етническо съзнание — римляни (ромеи), граждани на Римската империя.

Какво се случва с това население в столетията до заселването на днешните ни земи от славяни и българи в VII век. Не тече ли поне солиден процент от все пак тракийската му по произход кръв във вените ни? Десетки антични автори, съвременници на събитията ни, описват една за съжаление тъжна картина, в която нямаме никакви основания да се съмняваме, че не е вярна или поне пресилена. От средата на III век върху балканските владения на Римската империя се изсипват вълните на нападенията на т.нар. варвари. Започнало е т.нар. Велико преселение на народите. Първите нападатели на земите ни са готите. Нападенията са с цел грабеж на богатото селско и градско население на плодородните земи на Влахия, Мизия и Тракия. Нападенията се извършват по един модел: населението се избива, имуществото му, храните и добитъкът се заграбват, а селищата се опожаряват. Римските власти са безсилни да се справят с готите, а и с други по-малки варварски народи, и през 275 г. са принудени да изоставят Влахия, изселвайки романизираното й население в Мизия и Тракия. Дунав се превръща в граница на империята, но нито широката река, нито изградената по брега гъста мрежа от крепости успява да спре нападателите. В 387 г. заселените в Мизия като федерати готи се вдигат на въстание и успяват край Одрин да разбият и унищожат цялата армия на Източната Римска империя, заедно с лично командващия я император Валент. Готите стават за две години пълни господари на Балканския полуостров и според съобщенията на съвременните хронисти разграбили и унищожили всички селища в българските земи, „включително и най-скритите в планините, водени от пленници или роби“.

Очевидно, и да е оцелял някой и друг трак до 387–389 г. (макар и романизиран или елинизиран), в тези две години или е намерил смъртта си, или е бил принуден да избяга далече на юг — в непревзетите Солун, Константинопол, островите в Егейския архипелаг или Анадола. Готите в крайна сметка са прогонени от Балканите (между другото с помощта и на наети на византийска служба български конни отряди), но българските земи се заселват вече от различно по произход ромейско население — малоазиатци, хора от Близкия изток, бягащи от още по-жестоко страдащия от варварски нападения Италиански полуостров, варвари-федерати. На свой ред и това население е пометено от хунската инвазия. След хуните Балканите са разтърсени от нападенията на аварите, които стигат до стените на Константинопол и Солун и на няколко пъти се опитват безуспешно да го превземат. В нападенията на аварите участват и българи, и славяни, като групи от тях започват да усядат и да се заселват в различни региони на полуострова. Да вярваме, че в тези нападения между средата на III и средата на VII век в българските земи са оцелели значими групи тракийско население (макар и елинизирано или романизирано), толкова големи, че да имат величината на равностоен трети контингент в процеса на образуването на българската народност, е повече от смешно и наивно. Тук искам да отбележа твърдението на някои византийски хронисти, че в навечерието на славянското заселване на Балканите в първата половина на VII век Тракия е напълно опустяла и равнините й са обрасли с тръни и храсти. Това сведение неслучайно съвпада с мнението на автора на български апокрифен летопис от XI век, според който, когато славяните и българите навлезли в Мизия, заварили територията от 130 години опразнена от елини. Това сведение е интересно и с факта, че средновековните българи са смятали местното население за гръцко.

Защо тогава в 70-те години на XX век се роди митът за траките като трети компонент в процеса на образуването на българската народност в VII–IX век? Огромният брой тракийски съкровища, принадлежали на тракийски аристократи, открити в земите ни през втората половина на XX век, и успехът на уредените изложби на тракийското злато в световните столици в началото на 70-те години подмамиха някои български политици от кръга на Людмила Живкова да обявят българите и България за носители на наследството им — от културата до кръвта. До известна степен сработи според мен и някакъв компенсаторен механизъм. След две десетилетия на политика на национален нихилизъм и криворазбран пролетарски интернационализъм по-младото поколение комунистически ръководители люшна махалото в обратна посока. Завръщането към патриотизма доведе до сериозни усилия в разкриването и изучаването на културноисторическото наследство в българските земи, съпроводено обаче и с деформации на научната истина по някои дискусионни въпроси. И един от тях бе митът за съществената роля на траките във формирането на българския народ, култура и дори народопсихология.

Съществуващите източници (средновековни чужди и български хроники, истории, житийни разкази и други документи) убедително свидетелстват, че роля и участие в създаването на държавата и българската народност имат в VII–IX век два народа — българите (прабългарите) и славяните.

Как точно българите (прабългарите) участват в създаването на българската, т.е. на собствената си държава, стана ясно в предходната глава. Но не се шегувам, имаше в края на 40-те и през 50-те години на XX век „научни“ студии с такива заглавия: „Роля и значение на прабългарите при образуването на българската държава.“ Съгласете се, че това звучи горе-долу като „роля и значение на майката при раждането на детето й“, като, разбира се, се търси под вола теле, за да се омаловажи максимално тази роля и се докаже, че майка е съседката.

Но за съжаление имаше такива времена. Мястото и значението на двата етноса при образуването и функционирането на българската държава и в процеса на образуването на единна българска народност в границите на българската държава сравнително точно бяха определени от историците ни в началото на XX век, когато се раждаше и академичната българска историография. Включително и в първия цялостен корпус по средновековна българска история на проф. В. Златарски. Но през 30-те години на XX век започнаха първите деформации на историческата истина за двата процеса, родили митологеми. Тези митологеми за чест на българската академична наука не произлязоха от редиците на водещите учени-историци. Тези митове бяха рожба на исторически публицисти, следващи като ветропоказатели повеите на политическата конюнктура.

А политическата конюнктура през 30-те години на XX век беше следната. През 1933 г. в Германия дойде на власт Националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер, която бързо установи еднолична диктатура. Хитлер бързо започна да превръща Германия във велика политическа и военна сила. Германия на Хитлер заяви без сянка от колебание, че ще се бори за премахването на Версайската система от договори, маркиращи ситуацията в Европа и в света след Първата световна война, и до началото на Втората световна война отбеляза ред успехи в това направление — възвърна си областта Саар, Судетска област, направи Чехия свой протекторат, анексира Австрия. Определени политически кръгове в България (които бяха на власт или близки до властта) с възторг наблюдаваха успехите на Адолф Хитлер, симпатизираха му, стараеха се страната да установи съюзнически отношения с нацистка Германия и в края на краищата успяха — на 2 март 1941 г. България се присъедини към Оста — военнополитическия съюз Рим—Берлин—Токио. Тези български политици смятаха (може би искрено), че чрез победата на този военнополитически съюз в назряващия нов световен военен конфликт България ще реши проблемите си, породени от същата тази Версайска система от договори. На първо място, разбира се, възвръщане на загубените територии — Македония, Беломорска Тракия, Добруджа, ограниченията във въоръженията и числеността на армията, репарациите и т.н.

Но какво общо имат с всичко това славяните от VII–IX век, ще се запитат читателите, особено по-младите. Работата е в това, че водеща страна в Оста бе Германия, а Германия се управляваше от Адолф Хитлер. А той управляваше Германия с идеите на националсоциализма, а идеите на националсоциализма бяха създадени и изложени пак от Адолф Хитлер в книгата му — библия на национализма — „Моята борба“ (Майн Кампф). Според тези идеи, основополагащи „Новия ред“, който трябва да се установи на Земята, човешките раси се делят на пълноценни и непълноценни. Всъщност пълноценна според Хитлер бе само една раса — арийската, към която спадаха германците и някой и друг скандинавец. Останалите раси бяха непълноценни и между най-непълноценните бе славянската. Тя трябваше да служи за „тор на немската нация“ (цитат от „Моята борба“ — б.а.).

Тракийска гробница в Мезек

Българските политици, ратуващи за военнополитически съюз с Германия на Хитлер, се сетиха, че малко трудно ще обяснят на българския народ необходимостта от съюз с тази Германия при положение, че славяните имат сериозно участие в създаването на българската държава и българския народ и че той продължава да се смята за част от съвременната славянска общност. Затова група угодливи историци (най-посредствените) и исторически публицисти се напънаха да доказват, че славяните, „един народ с примитивна култура“, нямат нищо общо нито с образуването и функционирането на българската средновековна държава, нито с формирането на единната българска народност. Прабългарите бяха „все и вся“. Славяните в най-добрия случай бяха „тестото, от което прабългарската мая“ забърка българската държава и народност. След 9 септември България пък стана съюзник за 45 години на СССР формално това бе една многонационална държава на една идеология (комунизма), но на практика постепенно (особено в годините на Втората световна война) тя се превърна в руска, т.е. славянска империя. Една от тезите на националсоциализма, използвана като доказателство за расовата непълноценност на славяните, бе фактът, че в Ранното Средновековие славянският елит никъде не успява да формира сам силна държава. В Чехия държавата създава франкският (германският) търговец Само, в Русия — шведското племе роси, в България — българите (прабългарите). Поради това управляващата в България партия — БКП, даде инструкция ролята на прабългарите в създаването на държавата и народа, който и тогава, и днес носеше името им, да бъде сведено до минимум. Тъй като страната, както и в 30-те години, се управляваше по тоталитарен начин, намериха се историци (отново най-посредствените), исторически публицисти и автори на учебници, които ни убеждаваха, че когато българите на Аспарух дошли тук, вече имало формирана държава (на седем славянски племена в Мизия), че Аспарух и дружината му били наети като най-обикновени наемници за една война с Византия, а те след победата взели, че узурпирали властта в държавата. Но нямало страшно — прабългарите били само 10 000 души и бързо били претопени в славянското море. Академик Державин отиде най-далече, като заяви, че Аспаруховата дружина била пославянчена още преди да премине Дунава. Тези, които все пак нямаха този смел поглед върху нещата и признаваха, че прабългарите нещо не мязат на славяни, пишеха, че освен че са десетина хиляди, прабългарите са номади, т.е. народ с примитивна култура, който, ще-не ще, бързо възприел (за да живее, естествено, по-добре) по-високата славянска култура. В какво се състоеше по-високата славянска култура в VII–IX век, авторите не обясняваха, тъй като в цялото пространство, в което живееха славяни (от Одер до Волга), археолозите, включително и съветските, не бяха открили нещо по-високо от сламена колиба. А най-често откриваха землянки. Ах, тези землянки — масовото славянско жилище в тази епоха. Те бяха един малък ужас за тогавашните археолози, които трябваше да доказват висока славянска култура. Дълбали са ги нашите прадеди дори в средата на почти оцелели тухлени или каменни сгради в завладените римовизантийски градове, на които е изгорял само покривът. А те, вместо да го поправят, си копат землянката и си светят с борина, вместо да използват най-простия по-висш цивилизационен белег, търкалящ се наоколо в десетки екземпляри — римската глинена лампа.

Траки, Свещарска гробница

На този мит за ниското цивилизационно равнище на прабългарите ужасно пречеха монументалните развалини на Плиска, Преслав, Дръстър и други ранносредновековни български градове. С тях, въпреки сериозните усилия, не бяха успели да се справят, и то за 500 години, дори стотиците турски варници, работещи сред въпросните градове. Как така примитивен номадски народ ще строи огромни градове (Плиска е на 23 квадратни километра площ, Преслав — на 7 квадратни километра) и огромни сгради в тях от добре оформени каменни квадри с тегло от стотици килограми.

Е, конюнктурщиците в историята намериха решение и на този проблем. Един негодник (проф. Крънжалов) обяви старите ни столици за римски градове, в които българите се настанили наготово. Друг негодник (проф. Всеволод Николаев) обяви Мадарския конник за паметник на цар Дарий Хистасп, изсечен в VI в. пр.Хр. при похода му срещу скитите. Нищо че походът му е бил по брега на Черно море и че на паметника се е подписал кан Тервел. Трети негодник пък обяви Мадарския релеф за Тракийски конник. По патриот излезе човекът — нали все пак и на траките сме някакви потомци.

За нравите на тази епоха ни разказваше в студентските ми години един от моите професори, който е бил студент именно в тази епоха. „На лятната практика — казваше той — през деня копаехме край Плиска славянски землянки. Копаехме освен обикновения четириъгълник, каквито са били землянките, и прилепени към тях още няколко четириъгълника — хол, спални, кухни, трапезария, детска стая. Макар и в землянки, славянската жилищна култура трябваше да бъде на високо ниво. А вечер търчахме до римския град край с. Войвода (на 8 км от Плиска — б.а.), пълнехме торби с римска керамика и я пръскахме из Плиска. За да я намерят на сутринта професорът и асистентите му и да я публикуват като доказателство за римския произход на първата българска столица. Веднъж обаче написахме на доста правилен латински върху цяла римска керамична плоча, че дворецът на Омуртаг е построен от първи римски домостроителен комбинат с директор Октавиан Август и партиен секретар Марк Аврелий, и ни изгониха от разкопките. Искаха и да ни изключват от СУ, но професорите Косев и Бурмов ни спасиха. Даже ни писаха шест по латински, без да ни изпитват.“

Тази галимация и съответно постановките на мита постепенно бяха отстранени от публичното пространство в началото на 60-те до началото на 70-те години на XX век. Причините бяха най-малко две — отслабване на съветския натиск върху българската историческа наука и еволюцията на висшето ръководство на Българската комунистическа партия от краен нихилизъм към историческото минало до един своеобразен комунистически патриотизъм. Тези два факта позволиха както историческата наука, така и историческата публицистика да станат по-обективни. Именно обективни — за разлика от колегите си в Скопие или Букурещ,

управляващите в България комунисти нямаха нужда да принуждават историците да „създават история“, а само да я изследват обективно, въз основа на научен анализ на изворната информация. Историята на България и българите е достатъчно древна и велика, за да се „подгрява“ и „обогатява“ с измислици и митове.

Изцепките и в двете противопоставени деформационни линии на мита за ролята и значението на славяни и българи в първите два века на българската държава неочаквано придобиха нова сила и публичност в годините на демокрация и свобода на словото и печата след 1989 г., като по-гласовити са привържениците на мита, че прабългарите са „все и вся“. Тук нещата са стигнали до пароксизъм. Според някои автори българите са създатели на всички древни цивилизации — Шумер, Акад, Египет… Някои дори ги смятат за посланици на извънземен разум с особена мисия на Земята. Каква точно, тук мненията се разделят — от „замразени“ бойци, които да спасят при нужда планетата от гибел, до мисионери, които трябва да наливат ум, разум и култура в тъпите глави на автохтонните обитатели на планетата. Като гледам как ние самите се управляваме, май е по-вероятно първото мнение. Въобще от Усури до Мисури тези автори виждат само кутригури. Излишно е да казвам, че повечето от тези автори са възторжени неспециалисти в историята, а единственият с научна степен и звание е стар пациент на едно медицинско учреждение, разположено на 4-и километър от София в посока Пловдив.

Каква е наистина ролята на славяните в двата процеса — държавно- и народообразувателния. За да я уточним, трябва да започнем отначало. Според изследванията на учени от всички страни, които са се занимавали с тях, те са народ от индоевропейската раса. Към тази раса спадат германците, иранците, келтите, индийците. Прародината на тази раса е Централна Европа и появата й датира от IV хил. пр.Хр. В третото хилядолетие пр.Хр. започва разселването на иранците и индийците към днешните им местоживелища. Славяните, заемащи територията от Одер до Двина, също в резултат на демографския прираст, се разселват на изток, достигайки в I хил. пр.Хр. до река Ока в днешна Русия.

Славяните — и поради географските особености на прародината си (студени блатисти равнини и гъсти гори), и поради отдалечеността си от напредналите в технологично отношение средиземноморски цивилизации (Гърция и Рим), до началото на I в. сл.Хр. са на доста ниско цивилизационно равнище. Това, разбира се, няма нищо общо с расовите особености. Те са от същата раса, от която са и германците, и българите. Живеят в землянки и сламени колиби в малки села, прехранват се със скотовъдство, лов, риболов, пчеларство и примитивно земеделие. Организацията на обществото е на родове, обединяващи се племена.

В края на I в. сл.Хр. античните автори, като Тацит и Плиний, най-сетне ги забелязват, тъй като славянски родове в процеса на разселването на юг се приближават до границите на Римската империя, заемайки земи в днешна Чехия, Словакия, Унгария, Трансилвания, Молдова, Централна и Южна Украйна. Търговските контакти с Рим стимулират производството, но в областта на технологиите напредъкът засяга главно въоръжението. Това е достатъчно за славянските вождове и младите мъже, за които грабежът в богатите римски села и градчета е далеч по-доходоносен и осигуряващ лесно препитание на семействата им, отколкото изнурителното чоплене на студените средноевропейски равнини.

В III–IV век славянски дружини участват, кога доброволно, кога насила, в нападенията на готите в източната част на Римската империя, т.е. в балканските й владения. В V век те ще правят това заедно с аварите и хуните. Впрочем още в IV век славяните ще преминат Карпатите и ще заселят плътно влашките и молдовските равнини. Оттук нататък, с оглед историята на българските земи, ще разгледаме действията именно на тази славянска група. Изглежда, че е била достатъчно силна и многобройна, след като формираният и доста силен Аварски хаганат в Панония (днешна Унгария) не успява да ги подчини и границата му с тази славянски група минава по билото на Карпатите.

През целия VI век тази самостоятелна славянска група през година-две напада византийските владения на юг от Дунава. Това са страшни и унищожителни нападения. Прадедите ни по тази линия хич не са били онези мирни, кротки хора, както ги рисува романтичната историография. Населението на опустошаваните области се избива, движимото му имущество се отнася като плячка, а недвижимото се гори и разрушава. Въпреки че нямат никакво предпазно въоръжение (шлемове, ризници, наколенници) и конница, пехотните славянски отряди, въоръжени само с меч, две къси копия и примитивен дървен щит, храбро се хвърлят в бой с византийските войски, облечени само с ризи, а понякога и голи до кръста. Заслужава да се отбележи, че дакийските славяни (Дакия — античното име на Влашко) почти всяко нападение в VI век осъществяват заедно с българите, които навярно им компенсират липсата на конница.

Още в средата на VI век славяните се научават да превземат крепости. Към края на века непревзети на Балканите остават само Константинопол и Солун, които славяните на няколко пъти (особено последния град) безуспешно се опитват да превземат, макар че за целта усилията си обединяват няколко славянски племена. Липсата на трайни славянски племенни съюзи, които евентуално биха могли да прераснат в държави, е слабост, забелязана от византийските историци. В „Стратегикона“ (учебник за армейски офицери) с авторство, приписвано на император Маврикий, е записано: „Те (князете на отделните племена — б.а.) или не достигат до споразумение, или пък, ако се споразумеят, някой веднага го нарушава, като противниците враждуват до смърт и никой не иска да отстъпи другиму.“

Последният опит на Византия да задържи славяните на дунавската граница бил през 602 г. Неуспехът му и започналата тежка война с Персия, продължила до 627 г., оголила от византийска войска Балканите и те станали лесна плячка за славяните. Но този път славяните нямали намерение да се оттеглят, а да се заселят на полуострова. Само за десетина години почти цялото славянско население от Дакия (Влашко) се прехвърлило на юг от Дунав, заемайки пространството от Дунав до Пелопонес включително.

Славянското заселване обаче едва ли е било равномерно по цялата територия на Балканския полуостров. Македонският археолог Микулчич в издадения си в края на XX век обобщаващ труд върху разкопките в 538 укрепени селища в Македония установява, че липсват следи както от старите византийски поселници в тях, така и следи от славянско населване в тях между VI–VII век. Микулчич предполага, че „високите студени полета и голи планини на Вардарска Македония не са били атрактивни за славяните и те се заселили на юг — в облъхваните с топлина полета край Солун, Тесалийската и Атическата равнина и Пелопонес“. Редички са и славянските поселения в Мизия и Тракия.

Очевидно е, че главният мотив за дакийските славяни да напускат севернодунавските равнини е да търсят по-благоприятни като климат земи (с по-малко продължителна и по-топла зима) и съответно по-плодородна за земеделие земя. Демографският ресурс на днешната Влашка равнина едва ли е бил достатъчен, за да насели плътно цялата южнодунавска част на Балканския полуостров, а само най-„атрактивната“ й южна част. Но несъмнено в следващите десетилетия и едно-две столетия демографският прираст е тласкал излишъка от хора да заселват и по-малко „атрактивните“ места — високите полета и планините.

След края на персийската война (627 г.) Византия прави успешни опити да възвърне контрола над загубените земи, или ако трябва да бъда съвсем точен, да установи контрол над новото славянско население. И успява доста бързо да върне границата си отново на Дунав и да направи славяните поданно население със статут на федерати в Мизия и Македония. В Тракия властта на Византия пък към 650 г. е била пълна.

Причините за византийския успех са няколко. Първо, създадената през 632 г. българска държава е обхванала в границите си Влашко, където славянското население е било силно разредено след преселението на юг от Дунав в 602–612 г. Съюзът на Византия и България от 635 г. спрял притока на нови славянски нападатели от север, а славяните на юг лишил от някога съюзната българска конница. С дървените си щитчета, мечове и къси копия славянските пехотни дружини нямали никакви шансове за успех срещу елитните византийски части. Все пак поне в отдалечените райони (като Мизия и Македония) Византия запазила формалната независимост на „славиниите“ (славянските княжества), като срещу правото да живеят на имперска територия е трябвало да плащат данъци и да поемат определени военни задължения — рекрути за армията, охрана на граници, проходи и т.н. Византийската власт в тези земи е била само маркирана от няколко големи укрепени градове по бреговете на Дунав и Черно море — Одесос (Варна), Томи (Констанца), Дуросторум (Силистра) и няколко по-малки крепости по границата и главните пътища към Константинопол и Солун.

От сведенията на византийските хронисти, описващи войната между България и Византия в 680–681 г., става ясно, че в Мизия са живели осем славянски племена. Седем от тях са били обединени в политически съюз. Знаем само името на племето, което не е влизало в съюза — севери. Напоследък бяха изказани мнения, че северите не са славянско племе, а прабългарско, заселено тук през VI–началото на VII век. Изказано бе и мнение, че северите са готи, останали тук още от заселването им по българските земи в IV век. Като се има предвид огромното доверие, което оказва кан Аспарух на северите, заселвайки ги в полетата и хълмовете на Източна Стара планина и предавайки им за охрана проходите по най-кратките и преки пътища между българската и византийската столици, може да се приеме, че северите са прабългари. А ако са славяни (един техен княз в VIII век се е наричал Славун), несъмнено те са участвали във войната от 680–681 г. на българска страна — само това би оправдало огромното доверие, оказано им от българските държавни власти.

Няма сведение в средновековните хроники дали Съюзът на „Седемте славянски племена“ е участвал във войната през 680–681 г. и на чия страна. Мълчанието на изворите подсказва, че тези славянски племена най-вероятно са останали неутрални в грандиозния военен конфликт. Затова пък със сигурност знаем какво се е случило с тях след подписването на мирния договор. Според византийските автори, те били поставени от кан Аспарух „юпо пактон онтас“.

Неслучайно не преведох гръцкия израз. Върху възможния му превод българските историци са изписали тонове мастило в XIX и XX век. Работата е в това, че възможните преводи са два: „под договор“ и „под данък“. Но двата възможни превода означават и два различни статута на това славянско население. Първият, че запазват статута си на федерати, само че вече не във Византия, а в България. А вторият означава, че се превръщат в най-обикновени поданици на българската държава със статут, който имат всички българи.

Като имам предвид последвалите събития съобразно този „юпо пактон онтас“, ми се струва, че споровете са били излишни. Седемте славянски племена е трябвало да напуснат териториите, в които живеели, и да заемат земите по границата с аварите, т.е. долното течение на река Тимок и Влашката равнина в подножието на Карпатите, т.е. голяма част от племената е трябвало да се заселят в опразнената до голяма степен от прабългарите земя на север от Дунав. Отбраната на земите покрай границата с Византия (по-опасният противник в сравнение с Аварския хаганат) прабългарите решили да поемат сами. Впрочем те това ще правят и при завладяването и на териториите на юг от Балкана.

Договорът със „Седемте славянски племена“ изглежда на пръв поглед неравноправен и е по-скоро диктат на българската власт над славяните в Мизия. И дори да е смятан за такъв първоначално от славяните, благоприятните последствия на договора с българската власт е бил почувстван още в следващите години. Славяните в Мизия, макар и федерати на Византия, често ставали жертва на аварски нападения, без да получат ефикасна помощ от редките византийски гарнизони. А и византийските власти не им прощавали, когато ставало дума за военни рекрути или плащане на данъци. В българската държава данъците били малки (една крина жито, едно повесмо вълна и една амфора с вино), а изключително държащата на престижа си държава пращала конните си корпуси за броени дни във всяка точка на нарушение на границата на държавата, които пропилявали на секундата нахлулия, независимо кои живеят в засегнатата от нападение област. Респектиращата мощ на българската армия още в края на VII в. отказала Аварския хаганат от всякаква мисъл за война с България. Между 681 и 799 г. (годината, когато Аварският хаганат е унищожен от съвместните действия на Франкската империя и България) не е отбелязано нито едно нападение на аварите в българска територия, т.е. в териториите, където са били преместени федерираните с България седем славянски племена. Въпреки честите войни с Византия, пак от 681 г. до 1001 г. в тази част на Мизия и Влахия, дадена на славяните от седемте племена, не е проникнал и един византийски войник, освен като пленник.

Читателят едва ли си има представа какво означава за средновековните хора, чиито поселения и стопанство през 4–5 години стават жертва на войни, вътрешни политически или религиозни междуособици, да живеят 320 години в пълно спокойствие. Да ореш и сееш нивите си, без да се страхуваш, че друг ще откъсне и прибере реколтата или ще я опожари. Да отглеждаш добитък, без да се боиш, че диво степно племе ще ги заграби. Да гледаш жена и рояк деца, без да се въртиш в леглото и да сънуваш, че вражески войници на другия ден ги избиват или отвличат в робство. Само след двадесет години, сигурен съм, привържениците на съюза с българите сред славяните са били вече към сто процента. Този факт и обяснява защо премахването на статута на федерати и разделянето на териториите на славяните в Мизия и Влахия на административни области, управлявани от пряко назначени от Плиска управители, извършено от кан Омуртаг, не е предизвикало смутове и бунтове, а е посрещнато с безразличие и може би с одобрение, тъй като е премахвало произвола на славянските князе и е изравнявало по права и задължения славяните с останалите българи. Против акта на кан Омуртаг, както е известно от франкския летописец Айнхард, се е обявил само князът на тимочаните, но бързо е бил отстранен.

С присъединяването на нови области, населени напълно или отчасти със славяни в първата половина на IX век (Тракия, Родопите, Македония, Поморавието, Белградска и Браничевска област, Панония) българската власт е нямала и тези проблеми, тъй като племенната организация на населяващите тези области славяни до голяма степен е била ликвидирана или ограничена и Плиска е могла спокойно да ги раздели на административни окръзи, чиито граници не са съвпадали с границите на съответните племена. Протести едва ли е имало, тъй като, както личи от един византийски висш чиновник, автор на „Записките на Готския Топарх“, в тази епоха редът и спокойствието, ниските данъци и главно строгото и справедливо спазване на законите привличали доброволно много народи да се присъединяват към българската държава заедно с териториите си. Между тях несъмнено са били и славяните в отнетите от Византия и Аварския хаганат територии.

Още в средата на IX век (няколко десетилетия преди покръстването) от хрониките (чужди и български) изчезват имената на всички славянски племена. „Поданиците на България от Карпатите до Егея и от Ядранско (Адриатическо) до Църно море започват да се наричат българи“, пише скопският учен Иван Микулчич. И не може да не се съгласим с него: да бъдеш български поданик в тази епоха е било точно толкова престижно, колкото днес да си американски гражданин.

В това се състои ролята на славяните в създаването и функционирането на българската държавност. Техните племена и племенни съюзи са по-скоро обект, отколкото субект на строителите на българската държава, които са от политическия елит на българския (прабългарския) народ. Тяхната заслуга не може и не бива да се премълчава или принизява.

То и не може — държавата и тогава, и днес се нарича България, а не Смоляния, Берзития или Тимочания. А хората, които я обитават, и тогава, и днес се наричат българи, а не смоляни, берзити, тимочани или нещо друго.

Малко по-иначе стои въпросът с ролята на славяните във формирането на единна българска народност — процес, който, изглежда, е завършен напълно още в средата на IX век. Народът в огромната българска държава от Адриатическо до Черно море и от Карпатите до Егейско море се самоназовава наистина българи, но очевидно още тогава говори на славянски език, след като управляващият политически екип на цар Борис I, съставен изцяло от представители на знатните прабългарски родове, взема в 893 г. решение език на държавната администрация и на единствената позволена религия (християнството) да бъде писменият славянски език, създаден от братята св. св. Кирил и Методий и усъвършенстван (като графика на буквите) от свети Климент в предшестващите десетилетия. Тук е необходимо да припомним, че в 893 г. решението на цар Борис I е само официално прието от оторизирания съгласно българското законодателство орган — Народния събор (аристократическо Народно събрание). Като се има предвид, че точно цар Борис I подтиква Кирил и Методий да създадат още в 855 година славянска писменост и да преведат богослужебните книги на славянски език с оглед на намерението си да обяви християнството за държавна религия, ясно е, че славянският език е бил говорен от преобладаващата част от поданиците на България.

Този неоспорим факт роди мита за смазващото числено превъзходство на славянското население в България още при създаването и увеличило се още повече след присъединяването на Тракия, Македония, Поморавието и Панония, заселени плътно със славяни в предходните две столетия и неасимилирани от ромеи и авари. Като доказателство за „смазващото“ превъзходство на славяните в количествено отношение се привеждаше и фактът, че академик Младенов бе открил само 15 „прабългарски“ думи в лексиката на старобългарския език в хилядите оцелели български ръкописи от IX до XIV век. Това бяха думи от тюркски произход, но нали и за прабългарите се смяташе от науката, че са от тюркски произход.

Казано честно — изворните източници (древни хроники, археологически разкопки и т.н.) не потвърждаваха тезата за малобройността на прабългарите. Очевидно България по времето на Аспарух преди федерирането със „Седемте славянски племена“ има 500–600 000 население, след като може да противопостави срещу 60-хилядна византийска армия равностойна или само малко по-малка армия. Нека не забравяме, че това население населява и контролира не само Влахия, но и деснобрежна Украйна и Молдова, и в 681 г. има достатъчен демографски ресурс да насели и Мизия, без да изостави и квадратен сантиметър от довоенната територия на държавата. Броят на прабългарите в Мизия се увеличава в VIII и IX век и от преселващи се там групи прабългари от областите, останали под властта на хазарите. Това ясно личи от археологическите разкопки край Дуранкулак и Шабла. В Македония в 680 г. се заселват 60 000 семейства прабългари, водени от Кубер, друг син на Кубрат, установил се в Панония и оттам насочил се към Македония. Според скопски, сръбски и албански археолози тези българи, настанили се в Битолско-Прилепското поле, постепенно заемат до 811 г. (когато се съединяват с Дунавска България) цяла Вардарска Македония, Косово и Източна Албания. Значителни прабългарски маси, освен славяни, има и в Панония. Прабългарски групи има заселени, както стана ясно по-рано, в балканските владения на Византия още в V–VI век. Дори по физическия вид на съвременните българи (преобладава мургавият тип) си личи, че имаме малко общи черти с преобладаващия физически тип в Полша, Чехия, Беларус, Украйна и Русия. А това означава, че прабългарите не са били малцинство. Тогава как става така, че за по-малко от 150 години „прабългарският“ език на народа-господар така изчезва, че от него остават само 15 думи? Исторически феномен! Да, щеше да бъде феномен, ако прабългарите наистина бяха тюрки.

Но прабългарите не са тюрки. Както видяхме, изследванията в последните две-три десетилетия убедително доказаха, че прабългарите са част от иранската езикова общност. Тя пък е част от индоевропейската етническа и расова общност с прародина Централна и Северна Европа. Дори в многотомната история на България, издадена по време на комунистическата власт, е написано (том 2, с.25):

„Смята се, че в IV хил. пр.Хр. е съществувал общ индоевропейски език, от който по-късно се оформят славянските, гертанските, иранските и келтските езици и диалекти. И днес роднинската терминология, наименованията на най-старите оръдия на труда, терминологията на домашния добитък, ловът и пчеларството имат общи корени. Преди да бъдат утвърдени литературните езици, базирани обикновено на един от диалектите, различията в езиците на тези групи народи, спадащи към индоевропейската общност, са били още по-малки.“

Казано по-простичко, VII–IX век славяни и прабългари, живеещи на територията на България, са си бъбрели на близки езици, произхождащи от общия някога индоевропейски език, и най-вероятно са се разбирали и без преводачи. Уеднаквяването на лексиката и граматичните правила е ставало непрекъснато в ежедневния живот на разположените едно до друго славянски и прабългарски села, в армията, в градовете, в резултат на особено честите смесени бракове. Няма как да вървиш срещу законите на природата — известно е, че мургавите мъже харесват руси жени и обратно. Смесените бракове са засягали не само простолюдието, но и аристокрацията. В 866 г. канабагатура Сондоке (името е прабългарско) е бил включен в състава на посолство, изпратено от цар Борис I при папата в Рим. Една от нощувките по пътя е била в манастира Чивидале в Северна Италия. И там боляринът е записал в евангелието на манастира списък на семейството си, за да му четат монасите молитва за здраве. Боилът е имал две законни жени (езическият български закон е позволявал многоженството) и макар от три години християнин, Сондоке си ги запазил. Явно в случая е действал принципът „узаконено заварено положение“. Втората жена на Сондоке се наричала Собеслава, а децата му от нея — Велегнев и Богомила, т.е. три чисто славянски имена. Поне една от съпругите на Омуртаг и Борис са били славянки, щом техни синове се казват Енравота и Владимир. По въпроса за имената, славянките — съпруги на българските владетели, трябва да са били бая упорити, за да наложат свои имена на децата. А и страшните иначе български канове и царе трябва да са ги обичали твърде много, за да не им кършат хатъра за имената на децата, дори когато става дума за престолонаследници.

От средата на VIII век археолозите са регистрирали множество смесени селища. Смесен град е бил, както личи от погребалните обреди, и столицата Плиска. Нещо нормално е постепенно хората в земите на българската държава да се наричат само българи.

Нито прабългарският език е изчезнал, нито славянският език е победил. Просто от съприкосновението и взаимодействието на два близки езика с общ индоевропейски корен се е родил общият български език. Тук любителите на проценти ще останат разочаровани, ако трябва да определя частта на славяните в процеса на формирането на българската народност. Доста е трудна тази задача, тъй като статистически данни, дори приблизителни за броя на славяните и прабългарите в границата на българската държава през VII–IX век, няма и никога няма да има. Освен ако не се открие машина на времето.

Всъщност цялата митология по този въпрос, родена от меняща се политическа конюнктура през XX век, няма никакво значение за съвремието, освен за любителите на историята. Дръвниците-политици, вадещи си важни заключения за „европейската (или неевропейската) идентификация“ на съвременните българи от броя на славяните и броя на прабългарите в IV–IX век, би трябвало да знаят, че съвременният български народ не е биологически продукт, съставен от „два (или три) етнически компонента“, слели се в VII–IX век, а историческа категория, формираща се непрекъснато през VII–XX век на базата на българската политическа идея. В българския народ са асимилирани над петдесет народи само през Средните векове — авари и моравци през IX век, печенеги и узи през X–XII век, кумани през XII–XIII век, алани и татари през XIV век. Някои от тези народи, като куманите и печенегите, наброяват стотици хиляди (при общо население на територията, населена от българи, 2–2,5 милиона души) и неслучайно куманите дават последните две царски династии на българската държава — Тертеровци и Шишмановци. Но когато го правят, те вече се наричат българи. Хиляди западноевропейски войници, паднали в плен по време на османското владичество и отказали да приемат исляма, са заселени от османските власти в българските християнски села, за да отработят за 15–20 години свободата си от пленилия ги спахия. Повечето от тях се женят за българки и се асимилират в българската народност. Най-сетне, след Освобождението (1878 г.) редица напуснати от турците райони са заселени от черногорски, сръбски, чешки, словашки, немски, руски, украински селяни, които постепенно са претопени в българската народност. Отново повтарям, за да се запомни — съвременните нации не са биологически, а исторически категории. Това, което е ставало в VII–IX век, има стойност само за познанието на миналото.

Божидар Димитров

 

 

 

Източник:news-front

 

 

Проф. Константинов: Ролята на опозицията е на хищника, който гони стадото и поддържа здравето му

 

 

Ролята на опозицията е точно като на хищника, който бяга след стадото и поддържа неговото добро здраве. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ политическият анализатор проф. Михаил Константинов във връзка със 100-те дни управление на кабинета „Борисов 3“.

„Опозицията не даде 100 дни на кабинета и аз смятам, че това е правилно. Стига с тези 100 дни. Това е едно напомняне за стоте дни на Наполеон от връщането му от изгнание на брега на Франция и разгрома му при Ватерло. За мен тези 100 дни са едва ли не едно очакване за разгром на стотния ден. Не трябва да бъде така, трябва да се влиза с летящ старт в управлението. Кабинетът „Борисов“ 3 направи точно това, така че той нямаше нужда от никакви 100 дни“, коментира проф. Константинов. По думите му работата на опозицията е точно това – да критикува дори ако някога е несправедлива тази критика.

„Както се казва без вълци, които да ядат мършата на стадото, стадото залинява. Това е основен биологичен закон. Очаквам опозицията да бъде още по-активна и даже да бъде безпощадна в някакъв смисъл, защото от това има полза самото управление. То по този начин чисти гнилите неща в себе си“, каза още проф. Михаил Константинов.

Очаквам двамата генерали от „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2 да се разберат по военному и да действат за интересите на републиката, каза още той.

„Очевидно между премиера и президента има едни отношения на взаимно уважение. Казват, че могат да работят заедно, въпреки че кой знае какво нямат на този етап да вършат. В председателството и в някои други инициативи е добре да има пълен синхрон между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2, още повече, че в прерогативите на президента влиза и едно много съществено участие във външната политика. Очаквам там отношенията да бъдат даже и още по-добри, както се казва двамата генерали да се разберат по военно му и да действат за интересите на републиката“, коментира проф. Константинов.

Според него в правителството със сигурност се вижда стабилност до средата или по-скоро до края на следващата година, защото „няма кой разумен човек да клати държавата дотогава“.

„А като мине 2018 г., отива към преваляне на мандата и няма да се изненадам, ако се изкара докрай. Винаги трябва обаче да имаме едно наум, че може да стане нещо изненадващо. Разчитам, че ще се усети едно постепенно подобряване на икономиката в страната и това би трябвало да успокои страстите и хората да разберат, че от тях зависи това, което се случва в страната“, каза още политическият анализатор.
България влезе в ролята на посредник между Берлин и Анкара, което също е много важно, защото Берлин е самостоятелен център на власт в Европа, каза още проф. Михаил Константинов.

„Като че ли там се видяха също позитивни резултати. Тоест тази посредническа роля отговаря и на геополитическото положение на България, което е особено важно и неговото значение още ще нараства. Ако някой мисли, че с геополитиката е свършено, дълбоко греши. Геополитиката винаги е била основен двигател на международните отношения“, коментира проф. Константинов.

За представената управленска програма, той посочи, че има прекалено много общи приказки в някои нейни части.

„Част от нещата, които се поставят като цел, очевидно ще бъдат изпълнени, други няма да могат да бъдат. За мен е по-важно да се набележат приоритетите, по които ще се работи, а пък какво точно ще се прави след 3-4 години е доста трудно да се каже на този етап. Важните неща, които трябва да бъдат направени, са очевидно мерки по демографската катастрофа, която ни е връхлетяла, мерки по опазване на природата на България и разбира се потенциала на българския народ, който в момента бих казал, че е засегнат от негативни процеси“, допълни той.

По думите му трябва да се прекрати изтичането на мозъци от България, включително и на децата на държавата.

„Тези 8000 или 10 000 деца годишно, които напускат страната, за да учат в чужбина и повечето остават и раждат децата си там. Това е една невъзвратима генетична загуба за България. Това нещо трябва да бъде прекратено. Българите трябва да останат в България“, каза още проф. Михаил Константинов.

Сегашното правителство доста бързо се сработи и отбеляза голям външнополитически успех с подписването на договора с Македония, отбеляза проф. Константинов.

„Това беше един доста спокоен период. Нямаше активна законодателна дейност и кой знае какви събития, но аз лично оценявам това като позитивен факт. Когато произвеждаме калпави закони и създаваме паника и тичаме насам-натам, това не са добри неща. Работата трябва да протича спокойно. Правителството доста бързо се сработи. Отбеляза се един доста голям външнополитически успех, въпреки че предстои ратификация на Договора с Македония. Аз имам известни опасения за това какво ще се случи в македонския парламент“, коментира проф. Константинов.

По думите му за България няма съмнение, че договорът ще бъде подкрепен.

„Българската държава направи своята стъпка и затова трябва да бъде поздравено правителството, външно министерство и всички останали правителства преди това, които са работили в тази насока. Искам да подчертая, че по принцип за България договорът с Македония е важен, но не кой знае колко много. Той е много важен обаче за Македония и за нейното бъдещо евентуално еврочленство и интеграция в евроатлантическите структури. Там нещата тръгнаха добре и това се оценява позитивно. Има някакъв устойчив икономически ръст, макар и малък. В общи линии, без да са блестящи, нещата протичат добре“, допълни политическият анализатор.

Той уточни, че в сравнение с кабинета „Борисов“ 2, когато коалицията беше с Реформаторския блок, сега нещата протичат доста по-спокойно.

„Въпреки че мнозинството е сравнително крехко, мисля, че общо 122 депутати, са сработени управленските екипи. Засега не виждам нещо особено тревожно да се случва. Това, на което трябва да се наблегне, е да се форсира подготовката по председателството, защото там сигурно ще има проблеми. Нещо много лежерно се отнасяме към този въпрос. Мислим, че имаме време до края на годината, ние толкова време нямаме. Трябва до септември-октомври да сме готови поне със строителната част – ремонтът на НДК, естакадата към Терминал 2. Разчитам, че и най-сетне ремонтите в София ще приключат, защото през септември месец ще бъде пълен ад“, каза още проф. Михаил Константинов.

 

Военният комитет на НАТО обсъди засилването на ролята на пакта в борбата с тероризма

Ген.-лейт. Андрей Боцев (вдясно) и военният представител на България в НАТО вицеадмирал Георги Фиданов на сесията на военния комитет на Алианса Снимка: НАТО

 

 

Началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев участва в пролетната сесия от заседания на Военния комитет на НАТО на ниво началници на отбраната. Тя се проведе вчера, 17 май, в Главната квартира на НАТО в Брюксел, Белгия, съобщиха от пресцентъра на министерството на отбраната.

В рамките на форума началниците на отбраната предоставиха допълнителна военна експертиза по направленията за работа и отправиха препоръки за бъдещото развитие на инициативите на НАТО. В проведените дискусии те акцентираха върху ангажираността си към това Алианса да продължи да поддържа своята готовност, адекватност и способности.

Фокус бе поставен върху по-нататъшното изпълнение на Рамката за Юга, проектирането на стабилност и засилване ролята на НАТО в борбата с тероризма. Началниците на отбраната потвърдиха подкрепата си към инициативата на Алианса за проектиране на стабилност, като част от колективните усилия на международната общност.

Сред тях е продължаване дейността на НАТО в Ирак по изграждането на отбранителни способности, както и необходимостта от последователен, координиран и съгласуван подход, който предоставя възможност за осигуряването на по-голяма помощ от Алианса към държавите-партньори. Обсъдена бе и възможността за присъединяване на НАТО към глобалната коалиция срещу „Ислямска държава“.

Участниците в сесията потвърдиха своя дългосрочен ангажимент към мисията „Решителна подкрепа“ за изграждане на афганистански сили за национална отбрана и сигурност, включително тяхното подпомагане при изпълнението на четиригодишната пътна карта. Началниците на отбраната отправиха препоръка мисията да продължи до постигането на целите си, както и да остане гъвкава по отношение предизвикателствата в средата за сигурност.

Присъстващите изготвиха препоръки относно развитието на способностите и изискванията към ресурсното осигуряване за изпълнение на текущи и бъдещи задачи, операции, мисии и дейности, свързани с инициативите на НАТО за отбрана и възпиране, както и за проектиране на стабилност.

 

Марешки проплака: Аз съм в ролята на изнасилена старица, която бие шамари

„Обвинението срещу мен е пасквил. Аз имам най-голяма изгода той да се реши бързо. Аз не казвам, че няма да си дам имунитета, но искам абсолютна публичност. Искам комисия, на която медиите да дойдат и всичко да бъде прозрачно“.

 Така зам.-председателят на парламента и лидер на партия „Воля“ Веселин Марешки коментира решението си да не се откаже от депутатския си имунитет, който бе поискан от главния прокурор Сотир Цацаров.

 Марешки се сравни със старица, която докато я изнасилват бие шамари. По думите му формално може да се съди изнасилвачът, но и старицата, която бие шамари. Той обясни подробно и какво е делото, което се води срещу него, свързано с обвинения за побой и заплахи. Той е убеден, че целта на делото срещу него е да бъде откраднат бизнесът му.

 Според зам.-председателя на „Воля“ зад делото срещу него стои желание да бъде превзет бизнеса му. Веселин Марешки твърди, че групата, която стои зад провокацията срещу него, действа по подобен начин и с други бизнесмени.

 Марешки коментира и днешния председателски съвет в парламента, където бе приета декларация за събитията в Македония. „По теми като Македония имаме единомислие в парламента. Ние осъждаме насилието и такива действия не могат да се случват в един парламент. Когато гори при съседите, това не е добре за нас“, заяви Марешки.

Йошка Фишер: Ако САЩ се откажат от ролята на световен гарант, западният свят ще “потъне в небитието“

main_1481700202

 

 

Ако САЩ се откажат от ролята си на „пазач на световния либерален ред“, то западният свят ще „потъне в небитието“, пише бившият министър на външните работи и вицеканцлер на Германия Йошка Фишер в статия за изданието „Зюддойче Цайтунг“.
Той, както и много други считат, че избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ е свързано с епохални промени.
„Основата на западната цивилизация се явява общата политика за безопасност, гаранция за която са САЩ“, пише Фишер.

Но ролята на „гарант“ вече не получава подкрепа сред обикновените американци, които са изморени от неудачните и безсмислени войни на Буш-младши и вече не искат тяхната страна да бъде велика държава. Обединението на Запада включва двама играчи – Северна Америка и Европа, продължава Фишер. Ако един от тях реши да се откаже от своята роля, ще се развали цялата структура, Западът в своя досегашен вид няма да издържи дълго, смята немският политик.

Йошка Фишер не се съмнява, че администрацията на Тръмп ще избере най-радикалния курс. Без отговор остава засега въпроса относно това колко бързо ще стане смяната на посоката в американската политика, завършва бившият вицеканцлер на Германия.

 

Плевнелиев пак влезе в ролята на ястреб и нападна Русия

main_1465991674

 

 

Президентът Росен Плевнелиев отново влезе в ролята на ястреб и отправи тежки думи срещу Русия и нейната политика.

Незаконната окупация на Крим промени изцяло и тотално баланса и средата за сигурност в Черноморския регион и ние трябва да бъде адекватни на новите реалности. Това каза президентът Росен Плевнелиев след среща с румънския държавен глава Клаус Йоханис, предаде репортер агенция „Фокус”.

„Ние, двете държави сме приятели, фактор на стабилност и на сигурност в региона. Променената среда на сигурност няма как да не ни притеснява. Кризата в Украйна налага да бъде поставен акцент върху черноморския регион при формулирането и реализирането на политиките на ЕС и НАТО“, подчерта той.
Плевнелиев обяви, че Румъния и България приветстват европейските инициативи за гарантиране сигурността на съюзниците на САЩ в Европа.

„Считаме, че Черноморският регион е от изключително значение за евроатлантическата сигурност, като това значение нараства неимоверно вследствие действията на Русия в Украйна, но и на база на създадените замразени, но тлеещи изключително опасни конфликти в зоната на Черно море“, заяви още Плевнелиев.

Той посочи също, че след влизането в експлоатация на „Дунав мост 2“ резултатите за двустранните отношения на Румъния и България са повече от впечатляващи.

„Искаме нови мостови връзки, както и хидроенергийни комплекси на река Дунав и още енергийна, пътна, железопътна и всякаква форма на свързаност. Ще работим за това. Искаме заедно да стартираме и проекти, които да засилят успешното ни сътрудничество в областта на вътрешните водни пътища и специално подобряване на корабоплаването в общия участък на Дунав“, допълни той, като отбеляза, че двамата държавни глави застават твърдо зад тези проекти за повече свързаност, интеграция и сътрудничество.

„Сигурни сме, че правителствата ще стартират нови интеграционни проекти“, посочи Плевнелиев.

Преди това Плевнелиев съобщи, че проектът за интерконектора България-Румъния е на финална права.

„По-добрата свързаност в региона като цяло е изключително важна за двустранните ни отношения. Изграждането на модерна инфраструктура и свързването на националните ни газопреносни и електрически мрежи е наш стратегически общ приоритет, който днес бе препотвърден и намери голяма обща воля за надграждане “, коментира той.

Плевнилев допълни, че реализацията на Южния газов коридор и междусистемните връзки със съседни страни са приоритет не само за България, но и за Румъния.

„Това е и единствената възможност в краткосрочен план в Югоизточна Европа да подобрим своята енергийна сигурност. За България е от изключителна важност интерконекторът с Румъния и днес установихме с румънския президент, че проектът най-сетне се движи в правилната посока и е на финалната права. Ще се радваме в рамките на тази година той да бъде финализиран “, посочи българският държавен глава.

„Знаем много добре, че този интерконектор има своята стратегическа роля и като част от роденият в съвместна инициатива между България, Румъния и Полша нов газов коридор Север-Юг“, допълни той.

„За 2015 година за първи път в историята на туристическата индустрия на България румънските туристи вече са първи в класацията и ние имаме почти 1 милион туристи от Румъния. Българските туристи в Румъния надхвърлят над 330 000 души и бихме искали да окуражим нашите сънародници да преоткрият тази наша съседна държава“, заяви Плевнелиев. По думите му подписаната през април 2015 година спогодба относно избягване на двойно данъчно облагане ще допринесе и ще даде нов импулс на бизнес отношенията между двете страни.

Румъния вече е сред първите три най-важни външно-тъгровски партньори на България, заедно с Германия и Италия, подчерта Плевнелиев.

„Двамата с президента на Румъния изградихме отношения на истинско приятелство между нас, така като България и Румъния днес са пример за приятелство, за партньорство, за доверени съюзнически отношения и дават пример и на останалите страни в региона“, коментира Плевнелиев. Той отбеляза, че историята на двете страни ги свързва и сплотява.

„Никога няма да забравим хилядите румънски войници, които загинаха за Освобождението на България по време на Руско-Турската война. Винаги ще бъдем благодарни, че Румъния даде подслон и подкрепа на редица български революционери и будители“, заяви българският президент. По думите му политическият диалог, както и икономическите и културните връзки на двете страни се развиват изключително интензивно на основата на принципите на добросъседството, на споделените евроатлантически и европейски ценности и на взаимния интерес.

„Българо-румънските отношения са пример за важността на регионалното сътрудничество и интеграция. Тази интеграция между нашите две държави се случва във всички направления. Политическият диалог е благодатен и успешен. Търговско-икономическото сътрудничество отбелязва година след година все по-добри резултати. Румъния днес вече е сред първите три най-важни външно-тъгровски партньори на България, заедно с Германия и Италия“, заяви президентът Плевнелиев.

„За 2015 година цифрите са рекордни и ние достигаме 3,7 милиарда евро в двустранната търговия. Рекорден е и броят на компаниите, които работят в България – имаме над 1600 румънски компании. Обратно в Румъния има над 1900 български компании, които работя успешно и ние се надяваме, че възможностите ще се увеличават“, изтъкна още държавният глава.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Стана ясно каква е ролята на жените в редиците на “Ислямска държава“

1465628440-pic-f59f827d7408338ebffb806d6260e0e0

Снимка: REUTERS

 

 

Жените играят изключително важна роля в терористичната групировка „Ислямска държава”. До този извод са достигнали изследователи от Университета в Маями, става ясно от статия, публикувана в списанието  Science Advances.

Те подробно анализирали структурата на комуникация между потребителите на „ВКонтакте”. Тази социална мрежа не е избрана случайно. На първо място – там страниците за терористични групировки не се блокират толкова бързо, колкото във Фейсбук. „ВКонтакте” е и най-голямата социална мрежа в Европа с 360 млн. потребители. И на трето – тя се ползва от много хора, които живеят на територии, разположени близо до региона, контролиран от ИД.

Резултатите от статистическия им анализ показали, че независимо от това, че броят на жените в редиците на ИД е малоброен, те играят важна роля в осигуряването на  връзка между членовете в организацията и съдействат за разпространението на пропагандни материали в социалните мрежи.  Там те промиват мозъците на интернет потребителите, снабдяват ги с лъжлива информация за джихадистите и в крайна сметка успяват да ги  привлекат в техните редици.

 

Експерти с убийствена критика към МВР: Полицията изпадна в ролята на врачка!

main_1465459960

 

 

МВР не се справя с работата си. Това е категоричното мнение на експертите, които тази сутрин анализираха снощната престрелка в Слънчев бряг, при която бе убит един човек, а известният гангстер Митьо Очите бе смъртно ранен. Те подложиха на убийствена критика оглавяваното от Румяна Бъчварова ведомство. В същото време главният секретар на МВР Георги Костов лансира версията, че кървавият екшън е бил заради спор за паркомясто.

Неблаговидната роля на полицията в последните години е да изпада в ролята на гадателка, а не да събира информация, да извършва превантивна дейност и да контролира обстановката около престъпния контингент. Това коментира в студиото на „Тази сутрин” по BTV експертът по сигурността и бивш началник на Шесто управление на ДС проф. Димитър Иванов.

„МВР не се справя с нито една от дейностите, за които отговаря”, категоричен бе той часове след стрелбата в Слънчев бряг, при която пострадаха сочения за силов бос Митьо Очите и негови гардове. Иванов припомни, че само преди седмица от МВР са заявили, че ситуацията у нас е под контрол.

„Как може 30 човека, облечени по подходящ начин, да пресекат центъра на най-големия курорт в България и на никой да не му направи впечатление, отсреща е районното управление, никой да не ги спре?”, запита Димитър Иванов във връзка с информациите, че Очите и хората му са били с бронежилетки и брадви в ръце. Според него в случая има „някаква заинтересованост на полицията да се държи неутрално”.

Той отбеляза, че в случая става въпрос за „много ниско ниво, бандитска престъпност”: „Може ли да те стрелят 5 пъти и да не те убият”. Според Димитър Иванов, дейността на Очите може да е затихваща, но след него ще дойде друг, защото е създаден вакуум и винаги трябва да има „господар на положението”.

Бившият шеф в Държавна сигурност коментира, че на този етап у нас не може да се говори за бежанска вълна, но ако се наложи обществото да търси защита от МВР, ще открие, че такава няма.

Най-вероятно някой се е опитал да завземе нови територии и Димитър Желязков се е опитал да му се противопостави. Тази теза за снощното простреляне на несебърския бос Митьо Очите застъпи в свое интервю за „Всяка сутрин“ на БНТ бившият главен секретар на МВР Николай Радулов.

Според ексшефа на Института по психология на МВР Калин Гайдаров, причината за снощния инцидент е преразпределение на територии.

Желязков се е движил с внушителна охрана преди снощната престрелка. От тази гледна точка това може да се разгледа като демонстрация на сила. И според Радулов, и според Гайдаров, това демонстративно показване на сила е вид предупреждение, за да може Митьо Очите да си гарантира добър сезон.

Радулов сподели още, че дори част от местните полицаи имат свои хотели и тези им бизнесинтереси не им позволяват да се противопоставят на статуквото.

Според Радулов в Несебър Вътрешна сигурност в МВР трябва да поработи по-сериозно и да разбере кой се занимава с бизнес и кой какъв е по морето. Тези, които имат конфликт на интереси, трябва да бъдат освободени.

Главният секретар на МВР Георги Костов заяви, че причина за стрелбата е битов скандал. Конфликтът е избухнал заради спор за паркомясто и е бил между собственика на заведението и мъжа, който живее на семейни начала с дъщерята на Митьо Очите, заяви главният секретар на МВР пред Нова телевизия.

„След инцидента има задържани, сред тях е и вероятният извършител на убийството“, заяви Георги Костов.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Динко от Ямбол с нов подвиг в ролята на полицай (ВИДЕО)

20160511.mntvkickcz

 

 

Нашумелият с граждански арести на нелегални мигранти Динко от Ямбол пак влезе в ролята на полицай. Самият той се похвали във фейсбук профила си, че този път е задържал наркодилър.

Във видеото, което е публикувано в социалната мрежа, се вижда „сгащеният“ провинил се. Чува се гласът на Динко, който го разпитва какъв и що е, снимана е и раницата на наркодилърът.

Клипът е придружен от коментар „Pak bez da iskam“. Веднага под поста му заваляха коментари и харесвания на потребители.

 

 

Източник:Блиц

 

Борисов изтъква ролята, която има партията на Доган в политическото представителство на етносите в България

main_1462175626

 

 

“България може да бъде модел за подражание, от който да черпят опит и други държави в техните интеграционни процеси”. Това посочва премиерът Бойко Борисов в писмен отговор до депутата от Движението за права и свободи Тунчер Кърджалиев, предаде репортер на БГНЕС.

Повод за питането бяха изявления на външния министър Даниел Митов, който след атентатите в Брюксел, обяви, че “ерата на мултикултурализма е приключила…” и “Европа трябва да забрави пасивната ценност – толерантност… и тя да се смени с друга ценност – респект”.
От отговора на министър-председателя става ясно, че той все пак се разминава с мнението на Митов, макар Борисов да твърди, че позицията на изпълнителната власт по темата е единна. “Именно България, която има дълъг исторически опит на съвместно съществуване на хора от различен етнос и религия, може да бъде пример на много европейски държави за това как гражданският фундамент на нашата нация служи като общ знаменател на наличните културни специфики в него”, коментира Борисов.

В опит да защити позицията на Митов, Борисов уточнява, че критични оценки за развитието на мултикултурализма са прозвучали и от “колеги” ръководители на държави-членки. “В естеството им стои разбирането, че етническата или религиозната принадлежност не трябва да се идеологизират, тъй като това възпрепятства интеграционните процеси на континента и неговата демократична функционалност”, пише още Бойко Борисов.

Без да назовава ДПС по име, обръщайки се към депутата Кърджалиев, министър-председателят подчертава ролята, която партията на Ахмед Доган има в “политическото представителство на различните етнически общности в България”.

“Взаимното уважение е ключов фактор в съществуващия в България и други страни-членки на ЕС културен плурализъм. Това разбиране е изразено напълно ясно от министъра на външните работи в серия от негови публични изяви и българското правителство няма причина да се дистанцира от него. Уважението е и в основата на българския модел за съвместно съществуване, в който стои споделеното зачитане на вярата и етническия произход на всеки български гражданин.

 

Сигурен съм, че както Вие (Т.Кърджалиев – бел.ред.), така и Вашата партия (ДПС-бел.ред.), напълно споделяте това разбиране на българското правителство“, завършва отговора на Бойко Борисов.

 

Руският посланик у нас: Има опити да се принизи ролята ни в Освобождението на България

20160301.cibaryqjas

 

 

В Москва 3 март също е популярен и топъл празник. Имаме дългогодишна традиция да се събираме в центъра на столицата на Русия пред Паметника на героите от Плевен. Това заяви пред БНТ руският посланик Юрий Исаков.

„Отношението към българския народ не се е променил, въпреки политическите перипетии. Имаме едни топли чувства помежду си. Тази връзка между двата народа е константна и не се е променила“, поясни той.

„През много години в навечерието на 3 март се вдига градуса на обществената полемика в медиите що се отнася до тези въпроси, свързани с празника. Има опити да се принизи ролята на Русия в тази война. Чувам дори и твърдения, че не е имало иго. Какво би си помислил вашият автор Иван Вазов, който е написал „Под игото“, попита учудено Юрий Исаков.

„За да се увеличат руските туристи в България, голямо значение има липсата на усложнения и лекотата за издаване на визи. Другото важно нещо е да има грамотна и подходяща реклама“, категоричен е руският посланик.

 

US-политолог: Колкото по-рано САЩ изоставят ролята на “глобален лидер“, толкова по-добре

20151028.bkinqubniv

 

 

САЩ трябва да преразгледат своята роля в световната политика и особено активната си намеса в конфликти зад граница, пише професорът от Харвардския университет Стивън Уолт за Foreign Policy.

Пред САЩ сега стои огромно предизвикателство, счита той. Америка трябва да реши как да напусне порочните стратегически позиции, които зае след победата в Студената война и особено след 11 септември, участвайки активно в много конфликти зад граница.

Сега мнозина мислят, че Америка е преминала към отстъпление. От друга страна безпокойството по повод американската сдържаност е основано на добре познатите доводи, че активното използване на американските сили е извънредно важно за поддържане на някакво подобие на световен ред. Такава представа за „златния век” Pax Americana, започнал след края на Втората световна война и завършил с избирането на Обама за президент, в определена степен се изгражда върху сантименталната носталгия.

Всъщност „глобалното лидерство” на САЩ не е предотвратило цяла поредица от тежки конфликти през миналия век: войната в Корея (струвала 3 млн човешки живота) и мащабната война във Виетнам с 2 млн жертви, не е попречило на многобройните войни в Близкия Изток (в 1956, 1967, 1969-1970 и 1973 години). „И, разбира се, започнахме последния оборот в спиралата на военните действия в Близкия Изток с нахлуването в Ирак през 2003 г. И колкото по-малко говорим за американските интервенции в Латинска и Централна Америка, толкова по-добре” – пише Уолт.

Историята на последните няколко десетилетия като ведро със студена вода изстудява пламенните заявления, че активното използване на американските сили винаги е надеждно средство за осигуряване на мира и спокойствието. Попитайте иракчаните, либийците и йеменците, тогава можете да придобиете друго мнение за американската мощ, различаващо се от това, което обикновено чувате от Вашингтон.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Божидар Димитров: Ролята на кан Тервел ще я изиграят Русия и САЩ

20151012.pnytgmpbif

 

 

Това, което българският кан Тервел е направил през 8-и век – да спре нахлуването на арабите и исляма и арабите в Европа, в съвременния свят ще бъде свършено от САЩ и Русия. Такова мнение изрази историкът и директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров в своя изявление до медиите.

Ето пълния текст на неговия коментар:

„Всяка религия е преди всичко набор от морални и етични норми, които вярващият трябва да изповядва и да спазва. На християните Бог лично им ги спуска от небето, в краката на Мойсей, записани на каменни плочи. Съвременни хумористи казват, че въпросните норми не били десет, а петнайсет, но при падането си от небето плочата се счупила на дребни късчета и Мойсей не успял да възстанови текста. Останалите десет, известни като Десетте божи заповеди, легнали в основата на християнството и днес са във фундамента на християнската цивилизация.

Мюсюлманството също има набор от подобни морални норми и ценности. Създадено обаче около 632 г. в едно примитивно общество на номади – бедуини, то, покрай крадените от други религии (главно от християнството) норми, съдържа и „ценности”, от които още в VІІ век на хората са им настръхвали косите. Жените например (а те са 50% от човечеството) не са персони. Те нямат никакви права, освен да раждат деца и да се грижат за мъжете си. Нямат собственост, съпругът им се развежда с тях и ги гони от дома на улицата само като произнесе три пъти „развеждам се”. Трябва да са увити като пашкули от глава до пети в плат, като свободни остават само очите. За прелюбодеяние (дори само при съмнение) са връзвани на кол на някой площад и са убивани с камъни. За последно такива „наказания” бяха заснети при нашия съюзник Саудитска Арабия миналата година. За участие на жените в обществения живот да не говорим изобщо. Дори брачното ложе жената трябва да споделя поне с още три.

Бих искал да попитам привържениците на мултикултурализма кое от тази примитивна култура бихме приели в Европа и с кое бихме искали дори само да съжителстваме? Да ми посочат поне една основателна причина защо да гледаме как жени са прогонвани на улицата или пак там, на улицата, са убивани с камъни, защото се залюбила с някого, нехаресван от татко й. Мултикултурализмът не означава, че г-жа Меркел трябва да се загърне с „чадор” или „бурка”. При нейната възраст и фигура това не би било голяма загуба, но защо да се загръщат милиони млади ученички и студентки. Не се шегувам – още ненастанили се в Европа, „бежанците” вече заявяват, че ще пускат децата си в европейските училища само ако местните деца ходят на училище с кърпи на главата, с рокли до петите и без кръстчета на шията.

Но не е това най-страшното в исляма. Дори и да наложат бурката в мултикултурна Европа, европейските модни къщи ще успеят да направят такива бурки, че пак да подчертават красивите дупета и цици на младите европейки. По-страшната е другата част на исляма – политическата му доктрина.

Всяка религия се стреми да подчини духовността на адептите си, т. е. да завладее сърцата им, но другите две религии не се стремят да завладеят политическата власт и да превърнат религиозните норми в граждански закони.

Ще взема за пример християнството. Твърде рано то се разделя на две – източно (православие) и западно (католицизъм). В източното нещата са ясни – там действа „цезаропапизмът”, т. е. християнската църква е подчинена на императора, царя, краля. Патриарси, поискали повече в политическо отношение, или са уволнявани като созополчанина Йоан ХІІ Козма от императора или са хвърляни като Теодосий ІІІ от Лобната скала в Царевец от Светослав Тертер. На Запад Папството също не се опитва да създава световна християнска държава, макар че има други лостове за въздействие върху светските владетели, докато Гарибалди не го натиква между четирите стени на Ватикана.

Ислямът, по доктрина, е друго нещо. Доктрината предвижда овладяването и на политическата власт над човешките общества. Както в отделно взета страна, като етап и като крайна цел в целия свят. Световната ислямска държава е главната религиозна и политическа задача пред всеки мюсюлманин. Тя се нарича халифат.

Първият опит да бъде създадена такава държава е в началото на VІІІ век. Овладели Близкия изток и Северна Африка от 632 до 700 г., арабите атакуват Европа през двете й врати – Гибралтар и Босфора, на запад овладяват Испания и навлизат във Франция. Главният удар е през Босфора – тук са 95% от военните им ефективи – 200, 000 души. Византия е почти мъртва. Изнуреният гарнизон на Константинопол е ужасен, когато вижда стохилядна българска армия по хълмовете над града. Те смятат, че българите идват да помогнат на арабите да довършат града, но с радост виждат, че българската конница тръгва във вихрена атака срещу арабите. В рамките на близо година българите избиват 195 000 араби. Оттеглят се само 5000 араби. Това става в 716 – 717 г. Тервел си спечелва титлата „спасител на Европа”, с която е славен в Западна Европа до ХVІІІ век. Обявен е за светец и от Католическата и от Православната църква (Тервел е християнин като баща си Аспарух и като дядо си Кубрат – б.а.). Догодина прочее се навършват 1300 години от това събитие. Евродепутатът „15-15” се канеше да вдига паметник на Тервел в Брюксел. Какво стана?

Но не за това става дума. След халифата в Дамаск имаше и Багдадски Халифат. Най-успешен бе турският Халифат – той стигна до Виена. Малко хора знаят, че Османската империя бе също Халифат. Титлата на султаните бе „шейх юл ислям” (водач на исляма). Това е страшното при исляма. Религиозната доктрина е всъщност политическа доктрина с крайна цел: Създаване на ислямска държава, обхващаща цялата планета, ислямизиране на всички хора на Земята, включително и с „огън и меч”, отмяна на всички граждански закони и въвеждане на Шериата, т.е. – на законите, идващи директно от исляма.

Хайде, господа мултикултуралисти, казвайте с кое от горното сте съгласни и дайте поне един задоволяващ средния европеец, аргумент за това.

Няма дори да се обадите затова да приветстваме и САЩ, и Русия, че са тръгнали да намачкват ислямската държава. Имат си други разногласия (Украйна и т. н.), но ИД е най-страшното за цялото човечество. Нека примерът на кан Тервел им бъде за урок. Българският владетел е могъл да наблюдава злорадо как арабите мачкат Византия. Само девет години преди това те вероломно ни нападат, за да си вземат Южното Черноморие, което сами са ни го дали преди три години за услугата да върнем Юстиниан ІІ на трона. Та е трябвало да колим византийци при Поморие по никое време. По-лошото е установената липса на междудържавно доверие. Май тогава се е родил изразът „византийски номера”, който е част от българската лексика вече второ хилядолетие, но когато е ставало дума за съдбата на християнска Европа, българите са забравили обидата.

Сега не можем да играем ролята на кан Тервел. Нямаме самолети небето си да опазим, камо ли да бомбим Ислямска държава. Ролята на Тервел ще я изиграят Русия и САЩ. Да не им пречим с писания, съобразно предпочитанията си, от рода на „американците за една година бомбардиране нищо не постигнаха”, „Русия бомби безогледно, за да спаси Асад” и т.н. и т.н. Трудно се побеждават хора, така индоктринирани , че не само не се страхуват да умират, но и се радват да умират, защото отиват право в рая, където с разтворени крака всеки го очакват 72 девици. Такива хора наистина трябва да бъдат буквално изтривани от лицето на земята. Жестоко е, но друг начин няма”.
 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Астронавти от НАСА подготвят Холи Бери за ролята в “Оцеляване“

astro

 

 

Тонове изгледани видеа за експедиции в Космоса и брейнсторминг със специалисти в НАСА помагат на Холи Бери да се подготви за ролята на астронавт в „Оцеляване” (Extant). Сай фай драмата по патент на CBS стартира успешно втория си сезон в САЩ в началото на юли, но родните зрители могат да броят звезди с носителката на „Оскар” от 29 юли, всеки делничен ден от 21.30 ч по bTV, пише „Монитор“.

В продуцентското столче на поредицата сяда Стивън Спилбърг, а сценарния си дебют на малък екран прави Мики Фишър. Театрален режисьор с афинитет към високите скорости, той излиза от матрицата на стария си живот през 2013 г и напуска Ню Йорк в търсене на спокойно място за писане. Фабулата на „Оцеляване” влиза в конкурс за сценаристи, ръководен от Спилбърг, а Фишър разбира, че печели навръх 40-я си рожден ден.

„Извън научния аспект това е история за семейството. Търсим отговор на това какво е човешко и какво ни прави хора. Покрай напредъка на високите технологии сме развили страх и параноя за мястото си бъдещето. Истината е, че ще оцелеем, само ако съхраним емпатията и доброто в себе си.”, споделя пред “Колайдър” Фишър.

Какво се случва
Моли Уудс (Холи Бери) изкарва една година на самостоятелна мисия в Космоса. Завръщайки се на Земята, тя се опитва да закърпи брака си с Джон (Горан Вишнич), който е дизайнер на хуманоидни роботи. Най-успешният му проект до сега е тяхното дете-робот Итън.

По време на задължителните медицински прегледи след всеки полет Моли разбира се, че не се е прибрала у дома сама. Бременността й се оказва пълна мистерия предвид факта, че на борда на совалката не е общувала с други себеподобни. Изследванията й показват още, че има мозъчни аномалии, сходни с тези на колегата й Крейгър. След завръщането си от сходна мисия той се самоубива. Затрупана от въпросителни за състоянието си Моли започва разследване, което я води до конспиративен план, застрашаващ не само нейната, но и съдбата на цялото човечество.

Бекстейдж
Шедьовърът „Гравитация” на Алфонсо Куарон вдъхновява спецовете по визуални ефекти на „Оцеляване” в изработката на космически измерения. Холи Бери работи с жена астронавт, от която попива детайли за тренировката преди мисия от такъв калибър, за психологическото предизвикателство да се рееш сам сред звездите.

Актрисата минава и през дузина симулатори, поставящи я в безтегловност. „Това, което първосигнално ме привлече в Моли, бе фактът, че е майка. Почувствах я сродна душа по този параграф. Науката далеч не е заложена в ДНК-то ми, но опитът на героинята ми да балансира между семейството и работата си, да бъде добра майка и човек преди всичко, ми е безкрайно познат.

Моли е противоречив характер, точно като мен. Има волята да оцелява и печели, а аз обожавам жените, които не мрънкат, а се справят със ситуацията по-най-добрия възможен начин.”, обяснява носителката на „Оскар” пред „Колайдър”.

 

Политикът и адвокат Антон Сираков: Плевнелиев е един комичен изпълнител на ролята на президент

ant

Президентска „фотосесия”

 

 

Антон Сираков е адвокат от началото на т.нар. преход, в който читавите юристи у нас са изправени пред дилемата дали не са сбъркали професията си. Работил е по знакови дела, свързани с популярни лица от журналистиката и политиката. Самият той е създател и лидер на политическа партия „Нова сила”, която не можа да влезе в парламента, но Сираков предпочита това пред някои коалиции. Политикът юрист е човек, който не се бои да изразява смело мнението си. Последните събития в Гърмен и „Орландовци”, предизборната треска и заплахите над националната ни сигурност поставиха много въпросителни, които той коментира в откровен тон пред репортер на „ШОУ”.

– Г-н Сираков, сред коментарите за протестите в Гърмен и кв. „Орландовци” имаше и такива, че някой организира агитки от български младежи, които са нарочно нахъсани срещу ромите… Циганите пък от своя страна благодариха на правителството, че е защитило гражданския мир, като не е позволило посегателство върху тях. Какво е вашето мнение за тези събития – вие сте и лидер на партия, която е щяла да се казва „Родолюбие”, доколкото ми е известно?
– Този мит, че става дума за провокации под формата на агитки, организирани нападения и т.н., всъщност има една непочтена цел – да бъдем сплашени, за да не се защитаваме. Защото ако се приеме, че агитките са организирани, това обяснява ли самите явления, които пораждат агитките?! – Това, от което недоволстват протестиращите – незаконното застрояване и т.н.?! Не се ли внушава по този начин едно чувство на безнаказаност?! Докато всъщност тук не става дума за етноси, а за противоправни постъпки.

– Във връзка с агитките, сред които се заговори и за скинхедс, ще ми отговорите ли защо според вас някои хора свързват партията ви „Нова сила” с неофашистки формации?
– Твърдо заявявам, че подобни активисти, членове и симпатизанти на „Нова сила” няма.

– Казахте, че незаконното застрояване създава условия и за други видове престъпност. Цветелин Кънчев обаче апелира за амнистия на незаконните постройки…
– Т.е. – нещата да продължават. С присъщата му директност, да не кажа – нахалство, той всъщност казва „Я да си оставите нещата така! Много са си добре!”. Случващото се е изгодно за хора като него. Той живее благодарение на това явление, минава за защитник на етническия мир и благороден посредник между двата етноса, и по този начин си живее, без да се изпотява.

– Кънчев счита, че зад протестите срещу ромите има „сценаристи” и нарече събитията „генерална репетиция за големия сблъсък”…
– Аз не мога да анализирам мислите му, мен ме интересува фактическото положение, а то от никаква гледна точка – политическа, житейска и битова, не е приемливо.

Нека да погледнем истината в очите:

от една страна, циганите са лишени в огромна степен от възможността да преживяват законно, защото бяха ликвидирани много производства, в които беше употребима нискоквалифицирана работна ръка, каквато са те в болшинството си. Да, те имат права на някакви национални традиции, но в тях не влизаше високото образование. Т.е., от една страна, те вече нямат възможност да работят по такъв начин, а от друга – след като непрекъснато сгазват закона, се превръщат в един удобен „екип” от гласоподаватели. Те знаят, че ако нищо не се промени, могат да продължат да извършват престъпления, без да държат наказателна отговорност. Могат да продължават с практиката деца да раждат деца и да се издържат от т.нар. социални помощи.

Тука трябва да изразя огорчението си от една публикация в „24 часа” под авторството на един от зам. главните редактори на вестника, която ще цитирам по памет: „Циганите не крадат, не просят, не лъжат”. Те нямали субективна умисъл за това, което правят, не различавали собствеността и т.н. Много добре, но ако те не могат да различават всички тези неща, значи някой трябва да им ги „подскаже”. Въпросният журналист предлага циганите да бъдели масово оземлени по начин, подобен на Ленинския декрет за земята, което е смешно. Вие как си представяте циганин земеделец?! Светът такова чудо не е виждал!… Тяхната свободолюбива природа – казвам го без ирония – не им позволява да бъдат уседнали. Те могат да се включат само в един етап от земеделския процес – прибирането на реколтата, и то, вероятно, за лична полза. Не можем да извиняваме с липсата на умисъл кражбата, изнасилването, съжителстването с малолетни и т.н. Независимо кой етнос допуска престъпления, той трябва да бъде съден. В „Нова сила” по никакъв начин не пледираме за една сегрегация на расов принцип, а за равенство пред законите.

И сега ви връщам към времето – БСП не е най-виновната, но няма как да не се върнем назад във времето и да кажем, че именно БСП раздаваше лицензите за електропреносните дружества. Не изключвам и Соня Кадиева – съпругата на бунтаря Георги Кадиев – и тя има такова.

– Как гледате на укорите към фейсбук-постинга на полицай Анна Витанова, заради който я заплашиха с уволнение?
– За мен изразът „Ако си хванал малко повече тен, гориш”, не е расистко изказване. И не този израз, а друг е „боднал” нейните шефове-критикари – първото нейно желание, а именно: „Трябва да ни развържат ръцете”. Аз си спомням как през 1992 г. един човек, който тогава беше шеф в дирекцията на МВР в Пазарджик – Арлин Антонов, при подаден сигнал за престъпления срещу личността в махалата, показа как се действа със закононарушители – предупредително и възпитаващо. Влезе с един масивен отряд, изведе от там жените, които бяха обучавани и заставяни да проституират, и една от тях дори беше намерила смъртта си по време на „обучението”, излови виновните. В резултат на всичко това, вместо да бъде даден за пример неговият опит, Антонов беше изтеглен в София на неоперативна длъжност, за да могат престъпленията да продължат. И виждате какви са резултатите. А правилото е едно – спазване на закона от всички – на равна основа.

– Покрай протестите и разискванията по темата роми и начина им на живот, някои техни лидери твърдят, че на много места циганите не са толерирани и при неплащане им спирали тока и водата в махалите. Вие имате ли такова впечатление?
– Това просто не е вярно!

– Възможно ли е да има тогава някаква тайна договореност на високо ниво с енергийните монополисти, че българите си плащат, а пък ромите може да минават метър, защото им плаща някой друг…?
– Кой друг?! – Аз мисля, че им плащат Еми Мариянска, Антон Сираков и останалите български граждани, които са редовни платци.

Все по-високите цени на тока поемат загубите

Нереално високите цени са точно заради това нереално високи – защото ги „спонсорираме” аз и вие, като си плащаме тока, колкото и високи да са сметките ни. Нужно ли е да припомням, че в този парламент от Кюстендил – моя роден край, насила, с административни разпоредби и в противоречие в Изборния кодекс, беше вкаран като „законотворец” Александър Методиев, наричан гальовно бат` Сали, който крадеше ток от мрежите?! За какво да говорим по-нататък?! Това не е ли знак, че няма значение дали някой е крал ток или не и изобщо престъпвал ли е закона. И шумът от протестите не означава нищо – на тези хора им се казва постоянно: „Вие си продължавайте както досега!”.

– Според някои обаче не е така и дават за пример, че властите били постъпили много жестоко с Цар Киро…
– Аз мисля, че убийството е престъпление за всяка една правосъдна система и трябва да бъде наказвано с цялата строгост на закона. Цар Киро, за който няма съмнение, че години наред е разпространявал алкохолни ментета и е съсипвал здравето и живота на десетки и стотици хора, трябва да носи отговорност дори и само за това. На много години затвор, понеже като големи „хуманисти” премахнахме смъртното наказание. Човек, който не може да обясни собственото си забогатяване, който демонстративно показва пренебрежение към самата правораздавателна система с неприлични жестове – помните го това, да ми каже някой, че несправедливо и строго бил наказан?

Моля ви!…

– Как според вас ще се извърши реформа в правосъдната ни система, когато очевидно човешкият материал в много случаи се оказва калпав като морал?
– За човешкия материал се опита да каже нещо Моника Маковей, но тук казаното от нея се прие на нож. И виждате, че правосъдната система в Румъния бележи резултати, а нашата затъва все повече и повече. Някои казват, че успехите в Румъния били „пиар”. Ами, нека и при нас направят един такъв „пиар” – да осъдят поне един от тия, които заслужават, че да му се порадваме!…

А що се отнася до съдиите, моето мнение е, че един юрист има много поприща, в които да работи, така че не е нужно, когато не става за тази работа, да става съдия и да се разпорежда с човешки съдби. Много съдии у нас не са на мястото си, и това се знае, но очевидно пребиваването им в съда е изгодно някому…

– Вярвате ли, че сегашният министър на правосъдието Христо Иванов ще реализира реформа?
– Може би ще съм малко пристрастен в отговора на този въпрос, защото 12 години чаках да стана адвокат и 26 съм в този бранш, така че ми е малко чудно как един човек, който е можел много леко да стане адвокат, не е станал такъв. Човек, който трудно може да обясни от какво е преживявал, докато се е водил адвокат, няма да направи съдебна реформа. Той и затова е сложен там – за да не я направи. Друг е въпросът, че съгласно нашата конституция, която също не е безгрешна, министърът на правосъдието почти не може да повлияе на системата и присъствието му е по-скоро церемониално, отколкото оперативно. Той председателства ВСС, но няма право да гласува! Т.е. върши квесторска работа. Същото е и с президента. Друг е въпросът, че Росен Плевнелиев е един комичен изпълнител на ролята на президент.

– А какво мислите за Патриотичния фронт?
– Че

той не е нито патриотичен, нито фронт

Мога да се обоснова защо мисля така, но не искам да обиждам интелигентността на читателите. Мога само да кажа, че Валери Симеонов дължи сериозно обяснение преди всичко на онези, които е излъгал – да им обясни в крайна сметка защо подкрепя една правителствена конфигурация, която няма нищо общо като политическо виждане с идеите, които прокламираха. А ако пък счита, че правителството работи по тяхната програма, значи трябва да понесе всички негативи от това управление. Самият Валери Симеонов не е толкова гъвкав, колкото му помага гъвкавостта на Красимир Каракачанов. И ще видите, че когато замирише на следващи избори, те гръмогласно ще се отрекат от сегашното мнозинство. Ако могат да излъжат някого, че не носят отговорност за досегашното си съучастие, значи българите заслужаваме да бъдем лъгани. Късата памет води до дълги страдания. Това е една житейска истина, която често забравяме.

– Какво е вашето виждане за навлизането на бойна техника на Щатите у нас и изявлението на военния ни министър преди дни, че е очаквал да му съобщят информацията по този въпрос?
– Ами, откровено казано, аз за министър Ненчев мисля, че е министър на козметиката. Самият негов израз, че извънредният пълномощен посланик на САЩ г-жа Марси Рийс „не му е дала такава информация” би трябвало да бъде последван от подаване на оставка, щом като този министър на отбраната чака представител на чужда държава да го информира какво е направила неговата собствена държава. Аз не чух обаче да има и дипломатическа нота, която да последва изявлението на министъра на отбраната на САЩ, който казва, че имали съгласието на четири страни САЩ да разположат военни сили в тях и едната от тях била България. И аз питам: Знае ли министърът на отбраната на САЩ дали наистина България е дала такова съгласие, при положение, че по конституция има само една форма то да бъде получено – решение на Народното събрание за преминаване или дислоциране на чужди войски на територията на България. Според мен такова решение в нашия парламент не е взимано, просто някой е убеден, че каквото пожелаят американците, българските власти ще го приемат.

Като туземна колониална администрация

И това е много трагично. Защото не говорим за НАТО, а за войски на САЩ, което не е едно и също.

Що се отнася до НАТО, това е един съюз, в който ние формално членуваме, въпреки че не сме видели от него нищо положително. Навремето ни уверяваха такива като Соломон Паси, че ако се включим на страната на НАТО, ние ще получим даже възможността да си върнем дълга от Ирак, ще участваме във възстановяването на разрушената от Щатите иракска икономика и т.н. Е, не стана нито едното, нито другото – останахме си с разходите и със загуба на български момчета.

– Като заговорихте за Соломон Паси, вече имаме кандидатура за кмет на столицата от семейство Паси…
– Дали жена му или той, още не е ясно кой от тях двамата ще се кандидатира, но аз питам защо се позволява на тази семейна двойка да си правят толкова евтин пиар?! Никой не ги следи, а още ги охраняват! Сигурно има резон да ги охраняват, разбира се, защото мнозина още не са забравили за Българския Великден и „Майната му на православието!”…

– Г-н Сираков, направо казано – как се докарахме до тук като страна, като народ?
– Е, помогнаха ни. Но и ние не се съпротивлявахме достатъчно. Мнозина ни внушаваха, че има теория на конспирацията, а в действителност има конспирация.


Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА

Военният министър /в средата/ на съвместно българо-американско учение на полигона „Ново село” в Сливен

Христо Иванов

Антон Сираков

Селфи на фен на президента Плевнелиев, в израз на повече от народна любов

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Без ролята на антифашизма и Съветската армия в декларацията за 9 май

deklar

 

 

Ролята на Съветската армия, българският антифашизъм и жертвите на Отечествената война няма да залегнат в декларацията на българския парламент по случай 70-годишнината от победата над хитлерофашизма. Това решиха депутатите от външната комисия ден преди документът да бъде гледан в пленарната зала на Народното събрание.

Нито едно от предложенията на“ БСП – Лява България“, представени от Янаки Стоилов и Валери Жаблянов, на „Атака”, представени от Десислав Чуколов, и на независимия Велизар Енчев не бяха подкрепени от депутатите от ГЕРБ, ДПС и Патриотичния фронт. Те се въздържаха да признаят ролята на Съветската армия и на българския антифашизъм, както и споменаването на Отечествената война в документа, който утре ще предложат на колегите си в парламента. Кой знае защо отказаха да признаят и ролята на българските войници и всички български граждани в борбата срещу фашизма.

Противниците на тези понятия в декларацията се въздържаха и от признаването на ролята на 20-те милиона загинали съветски войници за победата над фашизма. Не приеха и предложението на колегите си да се осъди оскверняването на антифашистките и всички военни паметници.

Отхвърлено беше и предложението да се осъдят екстремизма и русофобията във всичките им форми. Както и да бъде порицан президентът Росен Плевнелиев за отказа му да присъства на парада в Москва на 9 май.
Декларацията ще се гледа в петък от парламента. Очаква се дебатите да нагнетят остри спорове за понятията и за ролята на различните държави и прослойки в обществото за победата над хитлерофашизма.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Слави Бинев: Ролята на баща на нацията е далеч от Плевнелиев

binev

 

 

 

Справянето с битовата престъпност е едно от нещата, заради които България е под мониторинга на Европейската комисия. Това изтъкна депутатът от Патриотичния фронт и бивш европейски депутат Слави Бинев в сутрешния блок на bTV. Той заяви, че на битовата престъпност трябва да се сложи край така, както в много европейски страни тя е сведена почти до нулата.

По повод доклада на Европейската комисия, който беше получен миналата седмица, Бинев посочи, че Меглена Кунева е един от малкото хора, които са го разчели правилно, може би заради сериозния й опит в Европейската комисия. „Този доклад е очаквано лош“, смята той. Според него фактът, че документът започва с „Както беше посочено в досегашните доклади“, на практика означава, че нямаме никакъв напредък и от Брюксел се опитват да ни кажат: „Хайде стига. Вземете си оправете проблемите“. „Този доклад можеше да бъде копи-пействан от предишните доклади“, смята той.

Бинев коментира и разразилия се скандал след назначаването му за председател на Комисията по култура и медии в парламента и последвалия доброволен отказ от поста. „В България трудно ще се оправят нещата, защото винаги се опитват да ти припомнят нещо“, каза той относно нападките срещу него, най-вече заради миналото му.

„Не става дума само за свобода на словото, а за това, че няма обективност“, смята той. „Вече много внимавам какво казвам“, увери Бинев и се оплака, че когато прави изявления, в които се опитва да бъде по-цветен и разбираем, обикновено се поставя акцент върху забавната част от думите му и се пропуска важното.

По отношение на постоянното напомняне на миналото му депутатът каза, че обикновено го връщат назад, когато нямат аргументи срещу него. „Сигурно в 6 клас съм счупил някой прозорец в някое училище. Не го знаят, затова не ме връщат натам“, каза той.

Помолен да даде оценкта на трите години от встъпването в длъжност на президента Росен Пленелиев, Бинев каза: „No comment (без коментар)“. „Той трябва да бъде баща на нацията. Мисля, че тази роля е далеч от него“, добави той.

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Путин влезе в ролята на Дядо Коледа

putin1

 

 

 

Владимир Путин зарадва днес 12-годишния кадет в Сибирския кадетски корпус Дмитрий Балуцки и неговия по-малък брат с подаръци по случай Коледа и Нова година, съобщи lifenews.ru.

Дмитрий написал писмо до руския президент, в което описал голямото си желание да играе хокей на лед, но семейството му няма възможност да му купи екип. Той помолил Путин да му подари екип, а за своя по-малък брат поискал боксова круша.

Днес тези подаръци са били връчени на кадета от представител на областните власти. Сега Дмитрий пише ново писмо до Путин – този път с благодарности и поздравления за празниците.

Преди ден руският президент подари на момче, избягало от Донецк без багаж ноутбук и мобилен телефон.

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Бербатов влезе в ролята на Анди Гарсия (ВИДЕО)

berbatov

 

 

 

Нападателят на Монако Димитър Бербатов влезе в ролята на актьора Анди Гарсия и развесели репортерите след мача с Рен (0:2). Българският футболист спря при журналистите, които започнаха да му задават въпроси. Бербатов не разбра какво го питат и реагира в типичен за холивудски стил.

„Какво казваш?”, попита с усмивка и специфичен поглед българинът.

Сайтът на Монако също се зарадва на изпълнението на нападателя и публикува клипа със заглавие: „Бербатов в режим Анди Гарсия: „какво казваш?“.

Бившият български национал често е сравняван с актьора, който участва в „Кръстника”, и дори е считан за негов двойник.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Бареков: При гласуването на бюджета ще си проличи каква е ролята на отлюспените от ДПС

bare

 

 

 

При гласуването на бюджета ще си проличи каква е ролята на отлюспените от ДПС. Това зака пред Нова телевизия Николай Бареков. Той коментира още и темата за двамата отлюспени от ДПС депутати, които станаха независими.

Според него има важно гласуване за Бюджет 2015 година другата седмица и тогава ще разберем дали гласовете на независимите депутати подкрепят ГЕРБ, или не. Бареков бе категоричен, че без тримата независими депутати предложения от правителството вариант за харчове догодина няма да мине. „Има политически пазар и политици се продават и купуват лесно“, каза той.

„В Брюксел искат Патриотичния фронт да не участва в управлението и Бойко Борисов трябва да вземе решение още другата седмица дали да се освободи от тях, или не”, потвърди лидерът на ББЦ.

Бареков посочи, че ако Красимир Каракачанов не беше напуснал коалицията с неговата партия, сега тя щеше да има 40 депутата и да извади ДПС от властта. „Няма да подкрепим управлението, имаме много различия с партиите от коалицията”, заяви лидерът на ББЦ.  Той уточни, че не е „момиче на повикване“ и ако Бойко Борисов му се обади по телефона и поиска подкрепата му, няма да отиде.

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

В ролята на Отело… Майк Тайсън

otelo

 

 

 

 

Бившият световен шампион по бокс за професионалисти в тежка категория Майк Тайсън изяви желание да изиграе ролята на Отело в екранизация на пиесата на Уилям Шекспир. Според думите на Тайсън, английският поет е имал велики идеи. Легендарният спортист е играл в много филми, най-вече себе си.

„Не се чувствам готов за театралната сцена. Обаче бих желал да се пробвам в киното, или поне в телевизионен филм“, заяви Тайсън в Лас Вегас, по време на церемонията по връчването на ежегодните музикални награди Soul Train.

„Смятам, че ролята на Отело би ми прилягала. Защото Отело е черен и зъл като мен. Но, разбира се, това е Шекспир, великият, неповторимият. Доста ще трябва да се понапъна, за да успея да го изиграя. Преди всичко е необходимо да поработя върху артикулацията си“, отбелязва самокритично Тайсън.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц