Tyxo.bg counter

Tag: просяци

Окошариха банда трафиканти, въртяла български просяци в Швеция

 

 

Шведската полиция разби международна престъпна група за трафик на хора, внасяла български просяци в Швеция Това съобщи местната редакция на The Local, цитирана от „Фокус“.

Полицейската операция срещу трафикантите се е провела при сътрудничеството на българските власти в Крунубери и Калмар, както и на българска територия.

Задържани са четирима мъже и една жена по подозрение в участие в трафик на хора, пети мъж е арестуван за пране на пари.

В България задържаните са двама мъже на възраст между 40 и 60 години, за които е издадена заповед за екстрадиция в Швеция.

Родната полиция издирва трети мъж, за когото предстои да бъде издадена международна заповед за арест.

Операцията е стартирала през април т.г., когато двама мъже са отвлекли българин във Векшьо и след това са го подложили на побой.

В рамките на следствените действия полицията е успяла да проследи престъпната мрежа до основата й във Векшьо и е установила, че доставя в страната българи, принуждавайки ги да просят.

Общо 20 българи – мъже и жени на възраст между 20 и 40 години, са станали жертва на трафикантите.

Брутални разкрития: Мафия краде красиви дечица за просяци в чужбина! Ето я скандалната им схема

Красиви деца със светли очи и кожа се крадат и изнасят в чужбина, където се пускат да просят. Те будят повече състрадание и съчувствие пред туристите, в сравнение с тъмните ромчета и затова са предпочитани от мафията. В зловещата измама са замесени служители на ниски нива в ангажираните с деца институции у нас. Те дебнели за самотни майки с нисък социален статус, които нямат съпрузи или бащи, които да признаят бебетата. След това отнемали децата им и ги предавали на бандитите под прикритието на осиновяването. Сумите, за които те вършели „услугите“, не надхвърляли 500 лева на уредено дете, пише „Монитор“.

Измамата ставала, като не им връчвали заповеди за отнемане, а твърдели, че бебето не може да живее в условията, които майката предоставя. Впоследствие родителите не можели да докажат как са взети децата им, тъй като нямали необходимия документ. Той пристигал при тях едва след 6 месеца, когато детето вече се водело изоставено по закон и се предавало за осиновяване.

В повечето случаи осиновители се явявали подставени българи, които живеели в чужбина. Когато получавали контрол над детето, те го пускали още в ранна възраст да проси. Сумите, които едно хлапе заработвало от това зад граница, достигали до 500 евро на ден.

Само за последната година и половина са били засечени над 150 такива случаи в Испания, Германия, Великобритания, Гърция, Швеция и Италия. Най-много наши хлапета имало в Гърция. Те са около 40, сочат данните на различни организации. Следва Испания с около 20 и Германия с близо 15 наши малолетни просяци. Експертите обаче предполагат, че цифрите са много по-големи. Назад във времето пък са регистрирани над 2000 подобни истории на малчугани, които са били заловени да просят. След това те са били върнати у нас или дадени на други приемни семейства.

Схемата действала безотказно у нас в последните 10 години. Никога обаче не е била разследвана от правоохранителните органи. За това потвърди Йордан Тодоров, председател на фондация „Защита правата на децата”. Той разкри и схемата с липсващите заповеди за отнемане.

„Без да знаят, самотните майки давали вербално съгласие, че ще дадат детето си за осиновяване, а то ще попадне в ръцете на някой чужденец“, обясни Тодоров.

Това обаче не било най-страшното. Мафията, която издевателства над просяците, се занимавала и с болни деца.

Само за последната година и половина 40 такива хлапета са били осиновени и пратени зад граница, за да просят. Точна статистика на Агенцията за закрила на детето показва, че за миналата година са осиновени около 30 болни деца, които са се озовали зад граница, в последните месеци на 2015 година пък те са били около 30. Смята се, че 40 от тях са станали просяци.

 

Изнасяме руси просяци за Скандинавието!

20150911.vqrjkejucq

Снимка: в. „Монитор“

 

 

Български просяци превземат скандинавските страни заради високия стандарт на живот там. Нашенците заминават на групи от по 2-3 човека, наемат си жилище и започват “работа” в едни от най-големите градове там. Най-привлекателен за тях е шведския град Гьотеборг, където дори има вече създадено звено в общината, което да се бори с наплива на наши роми, пише в. „Монитор“.

През последната година те са платили на над 50 човека билетите за обратния път до Бъл-гария, само и само да се махнат от улиците на града. Същата мярка е предприело и норвежкото правителство, което ежемесечно депортира нашенци, заселили се в катуни в Осло. Просяците, които вече все по-рядко са от ромски произход, обаче продължават да атакуват скандинавските страни, където на ден спокойно изкарват между 200 и 300 евро от просия.

Те протягат ръце най-вече около бизнес сградите, където работещите често ги съжаляват и им дават банкноти от по 5 и 10 евро. Парите обаче не остават за бездомниците, а се събират в квартири и се пращат на малки траншове в Бъл-гария. Сумите се прибират от началниците на просяците, които седят в страната ни. Транзакциите се правят до максимален размер от 500 евро, за да не будят подозрение и винаги са на различни имена, тъй като при по-големи преводи разследващите ще се усетят.

Най-големите кланове, които трупат милиони от просия са от плевенския, видинския и софийския район. Последните са най-слабо представени в чужбина, тъй като много от представителите им изкарват прилични доходи от строителство и проституция.

Най-разпознаваемият профил на просещ българин е – млада жена, по възможност руса или поне изрусена. Така тя прилича на местен жител и възможността да получи подаяние е по-голяма. За разлика от жените, мъжете предпочитат да събират стари уреди, които се оставят на специално пригодени за целта места и да ги препродават или да вадят цветните метали от тях. С тези си занимания, те също си докарват прилични доходи от порядъка на няколко хиляди евро месечно. С парите те издържат просещите си половинки. Младите мъже също искат подаяния, като за целта обаче използват и малки деца. Подобни гледки обаче са по-редки, тъй като социалните служби често прибират от малчуганите, а родителите им предават на властите.

Пенсионерите заработват във Франция

Възрастни хора, които търсят препитание у нас, но не намират, често се забъркват с ромски кланове, които ги изнасят за Франция, където впоследствие ги принуждават да просят. Пенсионерите са подмамвани с обещания за добре платена работа в сферата на услугите – най-вече за домашни помощници на богати семейства и шофьори. С пристигането им обаче документите им се прибират и те са принуждавани да молят за милостиня по улиците. Преди три месеца подобна престъпна група беше разбита от полицията във френския град Рубе. От около година седем българи били принуждавани да просят във Франция, като от всеки от тях престъпниците са спечелили по около 30 000 евро. Разследването е започнало през октомври 2014 година, когато 60-годишен мъж потърсил помощ в полицейски участък в Париж, след като успял да избяга от мрежата.

В София се въртят около „Витоша” и метростанциите

Най-оборотните места за просия в столицата са около метростанциите и бул. „Витоша”. В топ 10 на любимите места за милостиня попадат НДК, „Шератон”, бул. „Тодор Александров”, срещу „Света Неделя” и около гарата. През последните години обаче броят на просяците по улиците е намалял заради непрекъснатите проверки на специализираните институции. Веднъж седмично големи екипи обикалят целия град, а 24 часа има дежурни, каза пред „Монитор” шефката на дирекция „Социални дейности” Минка Владимирова. Тя призова гражданите ако забележат деца с протегната ръка, веднага да алармират институциите. Такива сигнали може да подаде всеки – чрез полицията, телефон „112”, както и на гореща телефонна линия за деца, жертви на насилие. От общината съветват сигналът да е първото нещо, което да се направи, вместо да се дават пари на детето, които няма да останат за него или да подобрят статуса му.

 

Просяци изкарват 500 бона на месец

pro

 

 

Просяците у нас изкарват по почти половин милион лева на месец. Внушителната сума обаче не остава в джобовете на децата, жените и инвалидите, а в десет ромски барони, които ръководят мръсния бизнес, съобщава „Телеграф”.

Най-много просяци в момента има в София, Варна и Пловдив, като бройката им надхвърля 300 човека.

С настъпването на летния сезон тумби роми вече се насочват към курортите, за да скубят състрадателните чужди туристи.

 

Швеция пропищя от наши цигани просяци

cig

 

 

Български роми организират просия в Швеция. Коли с българска регистрация буквално са окупирали Гьотеборг. Това разказва в свой репортаж пред Нова телевизия Миролюба Бенатова. Пред камерата нашенските роми твърдят, че просията не е организирана. „Ма лошо ли е да съм тука? Добри пари изкарвам. Айде, какво снимаш сега тука?”, гневи се мургава просякиня.

Друга пък твърди, че заминала за Швеция, за да бере боровинки. „Ама нямаше“, „кахъри“ се ромката, удобно настанила се пред скъп магазин.

Мъж от Левски разказва, че имал професия – автомонтьор. „В Швеция приятел ме докара. Издължил съм му се”, казва човекът. Истината е, че цели ромски гета са се изнесли да просят в Швеция. „Като се започне с варненски села, плевенски, великотърновски, Бяла Слатина, Видин, Кнежа, Брегово. Ромите оттам масово са се изнесли в Швеция”, разказа Бенатова. Тези хора твърдят, че просят за себе си, но шведските власти смятат, че просят организирано, а групи от 5-10 души се контролират от 1 лидер.

Ангел Стефанов, разследван за организиране на просия казва в прав текст: „По смисъла на закона аз съм престъпник. Моята роля е нещо като секюрити за тях. Ако не съм аз, румънците се събират по 10-15 човека. Бият ги, гонят ги. Някои от хората ми дават пари, аз не ги изнудвам по никакъв начин. Ние взаимно си помагаме”.


Ангел Стефанов 

В зависимост от мястото – например пред магазините за алкохол, т.нар. златни места, се изкарват около 50 евро на ден. „Това, което ми разказаха е, че е хубаво да си спретнат, да не миришеш лошо и да си нахален. Жените определено са по-доходоносни. Брадясали и възрастни мъже също получават милостиня. Шведите категорично им вярват, че са толкова бедни, че нищо друго не им остава, освен да просят”, коментира Бенатова.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Застанали сме като просяци на кръстопътя на историята…

valeri

 

 

Проф. – Тъмнината трябва да бъде разпозната, за да я прогоним

Увеличи шрифта Намали  шрифта

„Имаме достатъчно предпоставки да живеем с дъното, което сме си избрали и заслужили. Когато живееш с ритуалите и критериите на дъното, няма как да бъдеш във възкресението, небесата и спасението“ – заяви пред БГНЕС проф. Валери Стефанов.

На историческото дъно, от гледна точка на бездуховност и национален нихилизъм ли се намира България в навечерието на Великден?

– Така жадно чаканата българска Пролет е една заседяла се Есен. В дълго приковаване към кръста на историята. Небе, което мълчи заканително и се свива, както се свива свитъка във виденията на Йоан.

Има едно споделено усещане за колективен провал, въпреки високите празнични приказки за необратимата демокрация и непременния национален възход.

Традиционните ценности, на които се уповава всяко общество, изглеждат занемарени, неефективни. Институциите не респектират с авторитет и са обект на перманентна подозрителност. Българският Преход застина в страстите и изгуби усещането за перспектива, както и вярата си в историята.

Бездуховност можем да наречем собствената си колективна занемареност. Можем да наречем с това име тоталния провал на българското образование. Като бездуховност можем да определим вулгарната публичност и сладострастието, с което пълни посредствености са обгърнали съдбините на България. Това е и манталитетното пропадане на цели социални слоеве.

На дъното човек може да се задуши, но може и да заживее в разбирателство с него. Имаме достатъчно предпоставки да живеем с дъното, което сме си избрали и заслужили. Когато живееш с ритуалите и критериите на дъното, няма как да бъдеш във възкресението, небесата и спасението. Това е синдромът на последния и обречения – той привиква с ролята и статуса си, укорите не го плашат, добрите примери го карат да мрази. Затова твърдя, че в огледалото на великденската символика можем все още да се държим за думите, но не и за мислите. Така е, защото фатално сме объркали обещанията за благата и благоденствието с надеждата на Спасението.

Как се живее във времена без будители, без духовни водачи, без църква, без национална кауза? Къде и в какво да търсим упование?

– Способностите на едно общество се мерят и по това, доколко то може да излъчва авторитети и да следва каузи. Няма чистота в България, на никого не я позволяват. Има само перманентно и заплашително омърсяване на всичко, кипнала зараза във всеки извор. Никакъв авторитетен глас не може да се извиси из реките на пълноводното медийно блудство. Никой глас не може да възвести някаква истина, да призове към споделена кауза. Пътища много, а целокупният български народ върви по онзи, по който го поведат господата с юздата.

През 19 век Българският Великден е роден от Училището, Църквата и лудите глави на родолюбците. Сега във възвишената държава България унижението на учителите е всекидневие. Църквата се е вторачила в себе си и част от нея стои гърбом към паството. Луди глави няма, но затова пък има платени от чужбина родолюбци. С кого да вървиш към възвишение? С кого да сътвориш Възраждане? Повсеместната глупост и арогантност притиска и размива дори отчаянието. Все пак, полагаме усилия да не му се отдаваме, нали без хоризонта на любовта и надеждата нищо не сме.

Все повече подражаваме на образци и следваме примери, традиции и култури, които по същество са чужди за нас. Забравихме да се гордеем, а сякаш дори малко се срамуваме от българското и българщината – къде ще му излезе края?

– И дъното, и краят са метафорични образи. Не искам да бъда апокалиптичен, но в близката историческа перспектива смаляващата се балканска държава България не я чака нищо добро. Това е страна, в която човешката инфраструктура е почти напълно разбита. Каквото е останало като колективен интелектуален потенциал ще бъде успешно разпиляно и разпродадено. Обемите на консумацията ще бъдат основен критерий за социален успех и екзистенциален смисъл. В геополитически план държавата ще бъде използвана като буферна зона между силите на стратегическия сблъсък. Като просяци на кръстопътя на историята сме застанали. Една държава, която има нужда да се пази не от външни врагове, а от самата себе си.

Срамът и гордостта са възвишени поляризации, направени в други времена и от един друг български народ. Днес ни подхожда най-вече омерзението.

Непобедими ли са кичът и деградацията?

– Ето едно максимално кратко определение – кичът е претенциозна безвкусица. Кичът е празнота с дрънкулки. Като се вслушаме, ще чуем край нас да дрънкат много дрънкулки. Но всичко това не създава смисъл, то работи за безкрайните безсмислици. В политиката дрънкат дрънкулките-политици, в медиите дрънкат дрънкулките-„експерти“. Дрънкат едни и същи неща, но какво от това, когато няма кой да спре телевизора, радиото, компютъра! Кичът е непобедим, защото ако си спрем телевизорите, лудите дрънкала ще влязат през комините. Това е диаболичното всемогъщество на постмодерния медиен и политически кич. В страната на чалгата кичът е естетическа норма.

За да спрем деградацията трябва да има градеж, градация, вдигане на нивата. Трябва да се създават и отстояват пространства на друга мисловност, на различно слово. Както е призовавал християните в Ефес апостол Павел – трябва да се води борба „против светоуправниците на тъмнината на тоя век“. Това, което следва да добавим след думите на апостола е, че тъмнина с тъмнина си приличат, но всеки век си има своя специфична тъмнина. Тъмнината на 21 век трябва да бъде разпозната и опозната, за да бъде прогонена. А не като отслабнала умствено орда да повтаряме в унес „Кой?“. И да чакаме някой митар да мине, за да ни плати за смелостта и въпроса.

Превърнахме дори ритуала за Великден в пошло шоу…

– Да, това е част от кича, от пълното неразбиране на свещените дати и символичните календари. Комунистическата българска държава гонеше християнския календар и си измисляше свои „свещени“ дати. Сега християнският календар е свободен, но смисълът му тлее. Невидим е за слепците. Затова по медиите можете да чуете, че Разпети петък е ден за празнуване, докато той е денят на пределната скръб, на максималното духовно съсредоточаване. Затова можете да прочетете, че по Великденските празници ще има забавления – например, бой с яйца.

В света на развлеченията и масовото оглупяване символите се свиват и изчезват като пламъка на угасваща свещ. Ритуалите се извращават, когато ти е недостъпна духовната пластика на свещените действия. Човеците стоящи отвъд силата на символите и пластиката на ритуалите не апелират към Бога. Не се терзаят заедно със страданията на Сина. Те са хора на светските страсти, на словоблудствата, слуги са на преходните земни началници.

–––––––––––––––––––––-

* Професор Валери Стефанов е професор по история на българската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на учебници по литература и на сборници с критични материали в помощ на часовете по литература.


 

 

Източник: БГНЕС

 

Наши просяци изкарват по 60 бона във Франция

pros

 

 

Просяци от България изкарват по около 60 000 лв. годишно на тарторите си във Франция. Това стана ясно след като полицията в град Рубе разби престъпна мрежа, принуждавала възрастни хора от страната ни да просят там, съобщава френският вестник “20 minutes”.

Полицейската операция е била проведена на 24 март от ченгетата в департамента Нор. Разследването започнало през октомври 2014 година. Тогава 60-годишен мъж, който била една от жертвите на престъпната група, успял да се измъкне от тарторите си и веднага отишъл в полицията в Париж да подаде сигнал. Близо шест месеца разследващите следили всички замесени в престъпната схема.

Оказало се, че няколко години поред седмина българи се молели за пари по улиците в Рубе против волята си. Те се озовали там, след като тарторите им успели да ги излъжат в България, че във Франция ги очаква добре платена работа. Щом се озовали в Рубе, нашенците останали без лични карти. Шефовете им ги отнели от тях и ги принуждавали да просят уж за да върнат парите за самолетните билети. Всъщност всяка година всеки от просяците от България успявал да припечели до 30 000 евро на бандата.

Седмината нашенци са били спасени от органите на реда и са настанени в домове за временно пребиваване във Франция.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

 

Разбиха българска мрежа с просяци във Франция

pros

 

 

Полицията в град Рубе е разбила българска престъпна мрежа, принуждавала възрастни хора да просят, съобщава френският вестник 20 minutes. Операцията е проведена във вторник, 24 март, от полицията на департамента Нор. От около година седем българи са били принуждавани да просят, като от всеки бандата е спечелила около 30 хиляди евро.

Разследването е започнало през октомври 2014 година, след като 60-годишен мъж е потърсил помощ в полицейски участък в Париж, след като е успял да избяга от мрежата в Рубе. В България престъпниците са залъгвали хората с перспективата за добре платена работа. Във Франция обаче личните им карти са били отнемани и те са били принуждавани да просят, за да върнат парите за самолетните билети.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Трафиканти продадоха за просяци в чужбина двама братя

traf

Спиро Спиров успял да се спаси от трафикантите и да се върне в България

 

 

Бандити извели с измама двама безработни братя от Лом в чужбина, където ги превърнали в просяци и ги подложили на глад и мъчения, съобщи tribali.info. Единият мъж успял да се спаси от престъпниците, но другият лежи тежко болен на остров Крит и чака помощ, за да се върне при близките си.

Драмата с бедната ромска фамилия, попаднала в мрежите на трафикантите на хора, започна да се разплита, когато в края на февруари представители на гръцките социални служби съобщили в местната управа в Монтана, че 55-годишният българин Ангел Славчев е настанен в болница на остров Крит в тежко състояние.

Мъжът бил много болен, с отрязан крак, без доходи и подслон. Според оскъдната информация Ангел най-вероятно бил изведен от България от бандити, които го ползват за просия. Но когато заболял и спрял да носи печалба, те го захвърлили на улицата.

Гръцките служби дали на нашите власти адреси на близки на инвалида, за да бъде върнат от тях у дома. Роднините обаче се оказали изключително бедни. Нямали възможност да се погрижат за Ангел. Преди да замине зад граница, Ангел живял в отчайваща мизерия в ромския квартал „Хумата“ в Лом.

„Ей в тая съборетина живеем с Ангел и майка ни. Нямаме работа. Няма какво да ядем! Не можем да му помогнем“, обяснява и Спиро Спиров, брат на Ангел. През януари той също бил изведен от трафиканти в чужбина за просия.

„Един от Берковица ме излъга, обеща ми да изкарвам по 800 лв на месец. Заведе ме във Франция, просех по улиците на Париж. Даваха ми по 40-50 евро на ден, ама шефът взимаше всичко“, оплака се Спиро.

Също като брат си и той се разболял и влязъл във френска болница, но след като се оправил успял да избяга. „Заплаших ги, че отивам в полицията да се оплача и те ме оставиха на мира“, сподели ломчанинът.

След като се върнал, Спиро се разтревожил за изчезналия си брат и с майка му подали сигнал в полицията за изчезването му. След дни органите на реда им съобщили, че Ангел е в Крит.

„Искаме да си дойде, ама нямаме пари да идем дотам“, обяснява Спиро. „Ангел е болен от диабет и много наивен. Някакъв мъж от Кнежа го спрял преди месеци на пътя и направо го повел към Гърция! Сигурно големи мъки е преживял там“, тревожи се братът.

Той получил обещание от кмета на Лом Иво Иванов, че ще върне Ангел в родния край. „Ще влезем във връзка с общината в Лом и с гръцките власти, ще проучим случая и ще потърсим начин да помогнем на семейството“, казаха от социалната служба в Монтана.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц