Tag: проклятие

Ердоган: Проклинам Израел и САЩ! Това, което те вършат, е държавен геноцид и тероризъм!

 

 

В Турция от днес е обявен тридневен траур във връзка с убийството на над 50 палестинци от израелската армия в ивицата Газа в памет на жертвите. Турският парламент ще се събере през деня на извънредно заседание по повод кръвопролитните сблъсъци, последвали откриването на американското посолство в Йерусалим.

Предвижда се да бъдат обсъдени инициативи, които турската страна ще предприеме в знак на солидарност с палестинците и протест срещу действията на Израел. В петък по инициатива на Турция в Истанбул ще бъде свикано извънредно заседание на Организацията за ислямско сътрудничество. Същия ден едновременно в Града на Босфора и в Диарбекир ще бъдат организирани протестни митинги срещу Израел и в подкрепа на палестинците.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова турските граждани масово да участват в протестните изяви. „Призовавам всички здравомислещи хора, било християни, евреи или от която и да било друга религия в нашата страна и по света, да надигнат глас срещу тази несправедливост“, заяви той. Ердоган обвини Израел в държавен тероризъм и геноцид „Проклинаме всички, които извършват този геноцид, както Израел, така и неговият поддръжник САЩ. Израел извършва държавен тероризъм. Израел е терористична държава. И това, което върши, е геноцид“ заяви турският държавен глава.

Ердоган обяви, че ще проведе срещи със световни лидери във връзка с трагичните събития в ивицата Газа, включително и с генералния секретар на ООН Антониу Гутериш.

Снощи той осъди се чу по телефона с палестинския президент Махмуд Абас. Ердоган и Абас осъдиха преместването на посолството на САЩ в Израел от Тел Авив в Ерусалим и убийството на десетки палестинци от израелската армия в ивицата Газа.

В сряда започва Рамазанът и през този свещен за мюсюлманите месец Турция ще инициира кампания за събиране на помощи за палестинците.

 

Легенда за проклятие над българския народ, скрито в недрата на Странджа

 

 

Страховито египетско проклятие е причината българският народ да живее години наред в мизерия и нищета. Тайнствената магия идва изпод недрата на Странджа планина.

Според преданията точно там е погребано тялото на богинята Бастет.

Легендата гласи, че тя била тракийска принцеса, полубогиня – получовек, с тяло на жена и глава на котка и прекарала по-голямата част от живота си в Древен Египет. Тя била висока около 1,60 м и носела фараонска корона, а на врата ѝ имало златно колие с герб на орел и змия. Посветени в тайните на видимия и невидим свят, нейните последователи закривали лицата си с маски на котки. Последната ѝ воля била да я погребат в родната Странджа. Търсенето на Бастет започнало още през далечната 1981 г., когато иманяр на име Мустафа занесъл на Людмила Живкова карта от животинска кожа.

Върху нея имало неразбираеми знаци. Според Мустафа енигмата сочела място в Странджанско, където се намирала древната гробница на египетската богиня Бастет. Търсачът на старини посочил и точното място. То било под една огромна скала в местността Седлото, между странджанските върхове Голямо и Малко Градище, в близост до границата. Макар разказът на иманяря Мустафа да звучал абсурдно, известната с увлечението си към тайнственото, Людмила Живкова силно се заинтригувала от информацията за некропол на египетска богиня в Странджа и поръчала той да бъде проучен. В разгадаването на мистерията се включил екип от археолози и изследователи. Най-известната пророчица на България – Ванга, предупредила дъщерята на Тодор Живков за нищо на света да не позволява свещеното място да бъде осквернено

Живкова обаче била непреклонна и по нейно нареждане били осъществени няколко експедиции край Малко Търново, за да бъде намерен гробът на Бастет.

„Въпреки усилията и до ден днешен доказателства за това не са намерени неслучайно, защото извънземен разум пази тайните на богинята. Самото проклятие се определя като промяна на енергийната основа на мястото, заради неща които са се случвали преди години – комуникация с извънземни същества, които по-нататък са наричали богове. Странджа е зона с много особено значение и точно заради това учените няма как да дадат точна информация.

Мистерията е свързана с телепортации и пътуване във времето, които са се извършвали именно там“, обяснява запознатият с легендата маг Ивайло. „Когато бях дете, баща ми е разказвал как са били изпратени в края на 70-те години  и началото на 80-те в Малко Търново, за да наблюдават мястото, където е била погребана богинята Бастет. Трябвало е да се появи лъч светлина, който да изобрази богинята върху скалите“, разказва пък археологът проф. Николай Овчаров, чийто баща, един от най-видните археолози по онова време – проф. Димитър Овчаров, също бил част от експедицията, пратена от Людмила Живкова.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Древно египетско проклятие на богинята Бастет тегне над Странджа

main_1471940726

Тази пещера е входът към некропола на богинята Бастет (на малката снимка), гласи преданието

 

 

Страховито египетско проклятие тегне над района на Странджа, гласят преданията сред местните от десетки години. Според легендата то застига всеки, дръзнал да наруши вечния покой на погребаната там богиня Бастет, пише „Труд“.

Още в края на 70-те години на миналия век по нареждане на Людмила Живкова са правени няколко експедиции и редица изследователи и учени са се опитвали да намерят тайнствения некропол на египетската жена котка край Малко Търново. Тогава дори най-известната ни пророчица Ванга предупредила дъщерята на Тодор Живков да пази свещеното място и в никакъв случай да не позволява то да бъде осквернено. Въпреки усилията и до ден днешен доказателства за това не са намерени неслучайно, защото извънземен разум пази тайните на богинята, заяви пред „Зодиак“ маг Ивайло.

„Самото проклятие се определя като промяна на енергийната основа на мястото, заради неща които са се случвали преди години – комуникация с извънземни същества, които по-нататък са наричали богове. Странджа е зона с много особено значение и точно заради това учените няма как да дадат точна информация. Мистерията е свързана с телепортации и пътуване във времето, които са се извършвали именно там“, обясни магът. По думите му енергийното присъствие на богинята Бастет, която е погребана там, забранява да се отварят тайните на това място.

Случайност или не, повечето от участниците в експедициите, поръчани от Людмила Живкова, както и самата тя, не са сред живите. Според някои вярвания те били застигнати от египетското проклятие,

„Гробът й и други останки няма как да бъдат намерени сега, те може да се телепортират във времето, както и съкровища, за които се знае с точност къде са заровени“, обясни просветеният в свръхестествените намеси.

Според него извънземните сили, които са създали човечеството, нарочно не дават възможност да се намерят такива мощни източници на енергия, защото хората ще ги използват за лоши неща – създаване на бомби, на оръжия и други.

„Когато бях дете, баща ми е разказвал как са били изпратени в края на 70-те години и началото на 80-те в Малко Търново, за да наблюдават мястото, където е била погребана богинята Бастет. Трябвало е да се появи лъч светлина, който да изобрази богинята върху скалите“, разказа пред „Зодиак“ археологът проф. Николай Овчаров, чийто баща, един от най-видните археолози по онова време – проф. Димитър Овчаров, също бил част от експедицията, пратена от Людмила Живкова. „Аз лично не вярвам в тази история“, скептичен е археологът.

Според маг Ивайло обаче учените неслучайно не могат да стигнат до скритата истина.

„Това е същността на самото проклятие – да се забрани на човечеството да се докосва до тези неща. Обяснява се с така наречената промяна във времевата линия, за която говори още Айнщайн – когато едно физическо тяло се намира на едно място, то може да се премести на друго. Съществуват тези неща, но на нас, хората, не ни е дадено да се докосваме до тях, защото не се знае как ще ги използваме“, твърди магът.

Людмила Живкова нарежда да проучат мястото

Според запазените исторически данни търсенето на египетската богиня Бастет започнало още през далечната 1981 г., когато иманяр на име Мустафа занесъл на Людмила Живкова карта от животинска кожа. Върху нея имало неразбираеми знаци.

Според Мустафа енигмата сочела място в Странджанско, където се намирала древната гробница на египетската богиня Бастет.

Легендата гласи, че тя била тракийска принцеса, полубогиня-получовек с тяло на жена и глава на котка и прекарала по-голямата част от живота си в Древен Египет. Последната й воля обаче била да я погребат в родната Странджа.

Тя била висока около 1,60 м и носела фараонска корона, а на врата й имало златно колие с герб на орел и змия. Посветени в тайните на видимия и невидим свят, нейните последователи закривали лицата си с маски на котки. Изобразявана е и като лъвица.

Търсачът на старини посочил и точното място. То било под една огромна скала в местността Седлото, между странджанските върхове Голямо и Малко Градище, в близост до границата. Макар разказът на иманяря Мустафа да звучал абсурдно, известната с увлечението си към тайнственото, Людмила Живкова силно се заинтригувала от информацията за некропол на египетска богиня в Странджа и поръчала той да бъде проучен. В разгадаването на мистерията се включил екип от археолози и изследователи.

Ванга избрала датата на разкопките

Лунен лъч обрисувал две човешки фигури върху скалите

Както разказват участниците в проучванията, разкопките започнали на посочена от Ванга дата. И същата вечер се случило нещо необяснимо, което хвърлило в смут целия екип. През нощта срещу 5 май с появата на първия лунен лъч на скалата пред тях се появило ярко изображение на две фигури. Едната била права, а другата, приличаща на фараон, седяла на трон.

Според тогавашния шеф на отдела за културното наследство Кръстю Мутафчиев същата вечер били намерени безценни находки с извънземен произход. В трилогията си „Хомо сапиенс“ именно той лансира и идеята за гробницата на богинята Бастет на това място, като споменава и ръкопис, наречен „Ребусът“, който бил открит тогава.

Мистичен саркофаг крие историята на света

Според историческите сведения Ванга е потвърдила, че край Малко Търново има каменен ковчег от черен гранит, скрит дълбоко под земята и изписан с непозната за нас писменост.

„Дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света – две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него. Този саркофаг е скрит по нашите земи от хора, които са дошли по вода от Египет. Така тайната е запечатана с потоци невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на бял свят и разгадана от хората. „Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност“, били думите на Ванга според свидетелствата.

 

Най-зловещото древногръцко проклятие (СНИМКИ)

20160411.risahvcdqs

Статуя на Хеката – триединната богиня на отвъдното. Снимка: Археологически музей на Анталия

 

 

Да наемеш професионалист по проклятията, да изпишеш красиво проклятие на оловни таблички, без да забравиш да посочиш имената и заниманието на прокълнатия, да погребеш тези таблички в първия попаднал ти гроб и да чакаш твоят враг да бъде сполетян от гнева на боговете – така преди 2400 години в Гърция се разправяли с конкурентите по бизнес

Пакет от пет оловни таблички, пробити с гвоздей, е открит от археолозите още през 2003 година. Те лежали в гроб до кремираните останки на млада жена. На четири от табличките били забелязани редове от текст, а петата се оказала празна.

Мястото на находката има значение: разкопките са провеждани в атинския район Нов Фалерон до пристанището на Пирея. Тази местност винаги се е отличавала с особен колорит – във Фалерон се намирало първото пристанище на Атина, докато през 483 година пр.н.е. не го преместили в Пирея.

Не е трудно да си представим атмосферата на занаятчийския пристанищен регион с разноцветната му „фауна“ – разкопки на местните некрополи неведнъж са поднасяли изненади на археолозите – попадали са им и братски гробове, и скелети в окови, и останки на хора, хвърлени да умират без погребение, и тела на влюбени, починали и погребани в един ден.

Гръцките изследователи буквално не смогват да се занимават с всички открити артефакти. Оловните таблички били изпратени на съхранение в Археологическия музей на Пирея, където престояли повече от десет години, докато от тях не се заинтересувала Джесика Ламонт (Jessica Lamont) – аспирантка от университета Джон Хопкинс, специалист по епитафия. Тя е публикувала своя превод и тълкование на табличките в сп. Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik.

Оказва се, че табличките, датирани от началото на IV в. пр.н.е., съдържат внимателно и дори поетично формулирано проклятие по адрес на осем души – четири семейни двойки, собственици на местни таверни. Целта: да се отстранят конкурентите по бизнес, „нищо лично“.


Една от оловните таблички с проклятията

Като „изпълнители“ на проклятието се призовават Хеката, Хермес и Артемида в тяхната хтонична същност, тоест като богове на подземния свят. Защо Хермес и Хеката – е ясно докато Артемида обикновено се асоциира с живата природа и плодородието, тя била смятана за покровителка на младите момичета, омъжените жени, бременните…

Но поръчителят на табличките се обръща към друга, разрушителна Артемида, свързана с царството на мъртвите и вечния мрак.
Отстраняването на конкуренти чрез ръцете на боговете е обичайна практика в Древна Гърция – по-рано археолозите вече са откривали подобни артефакти. Любопитно е, че най-често гърците проклинали стопанките на таверни. Проклятията към семейни двойки имали за цел не толкова личния живот, колкото бизнеса им.

В този смисъл табличките от Фалерон не са уникални, но са доста необичайни. Около 80% от древногръцките таблички с проклятия съдържат само имена и кратък текст, от който е невъзможно да се разбере причината за конфликта. Проклятията, изучени от Джесика Ламонт, са доста красноречиви, написани изискано.


Текстът с проклятието на една от табличките

„Много рядко ни попада толкова подробно и красиво изложение на проклятия. Те са прекрасни, ако забравим за зловещия им смисъл“, казва Ламонт.

Всичко сочи, че поръчителят е наел добър професионалист, експерт по окултните услуги. Съдейки по професията на жертвите, поръчителят на табличките – мъж или жена – също е имал непосредствено отношение към древногръцката индустрия на храненето и развлеченията.

Възможно ли е жената, в чийто гроб са открити табличките, да е била техен поръчител? Едва ли. По-скоро тя не е имала отношение нито към проклятията, нито към таверните, нейният гроб просто е бил „подръка“ в подходящия момент.

„За да сработят проклятията, те трябвало да поставят под земята, например в гроб или кладенец. Смятало се, че такива места са били проходи в подземния свят и осигурявали доставка на посланието при адресата. При получаването боговете можели да отговорят на призива на смъртния и да изпълнят молбите му“, разказва Ламонт в изданието Live Science.

Проклятието „кучешко ухо“

Текстът с проклятията на четирите таблички е практически идентичен. Петата умишлено е оставена празна – очевидно над нея е произнесено устно заклинание и след това е прибавена към останалите.

Джесика Ламонт тълкува текста на едната от плочките, която се е съхранила най-добре. В проклятието се съдържа призив към Хеката, Артемида и Хермес да накажат мъж на име Деметриос и жена на име Фанагора, владеещи τό καπηλεῖον – Ламонт превежда тази дума като „таверна“.

Поръчителят иска пълно съсипване на конкурентите, той моли боговете: „Изпратете своя гняв на Фанагора и Деметриос, и на таверната им, и на имуществото им, и на всичките им владенияя. Аз свързвам своя враг Деметриос, с него и Фанагора, с връзките на кръвта и праха с всички мъртви…“ Кръвта и прахът според Ламонт са органични съставки, използвани при провеждането на ритуала.

Следват указания за боговете: да не свалят проклятието до изминаването на четири години. Такава формулировка се среща за първи път от историците. Ламонт смята, че „четири години“ вероятно е намек за олимпийския цикъл, периодът между игрите, който може да е служил като измерител на времето.

Последният ред на проклятието: „Ще те вържа в такива възли, Деметриос, от които няма по-силни, ще избия kynotos на твоя език.“
Kynotos е любопитна дума, която първоначално смутила Ламонт. Буквалният превод е „кучешко ухо“. Известно е, че в магьосническите обреди са използвани разнообразни, понякога екзотични неща – риби, птици, змийски зъби, брада от вълк, прах от гущери и дори очи на прилепи.

Но според Ламонт в дадения случай „кучешкото ухо“ следва да се тълкува различно, като се отчита дейността на поръчителя и прокълнатите. Всички те са били собственици на таверни, а там вероятно са се играели и хазартни игри. На жаргона на древните гърци „кучешко ухо“ е означавало минимална или губеща комбинация от точки. Може да се предположи, че поръчителят на проклятията е искал конкурентите му да бъдат сполетени от съдбата на губещите.

Използването на толкова специфичен термин в проклятието „говори, че атинските таверни в IV-V в. пр.н.е. са били не само питейни заведения. Това са били места за хазартни игри и други грозни занимания“, обяснява Джесика Ламонт.

Казано по-просто, те са били публични домове, при това в пристанищен район. Собствениците на подобни заведения са били готови на всичко и с тях са можели да се разправят само боговете.

Ако „кучешкото ухо“ е било най-нещастната комбинация, пожеланието да бъде избито на езика на Деметриос придобива смисъл. Фактът, че табличките са пробити с пирон, може да е ритуално и материално изражение на това проклятие, смята Ламонт.

Никога няма да разберем как са реагирали боговете на изисканото проклятие и получил ли е Деметриос „кучешко ухо“ на езика. Всички отдавна са починали. И само духът на отмъщението на конкурента е доказал своята жизненост.

Източник: Мегавселена бг

 

Ето защо гробът на Шекспир остава загадка: На него има зловещо проклятие…

20160304.cmocazfojn

 

 

Британските изследователи са провели радиолокационно сканиране на гроба на известния драматург Уилям Шекспир в английския град Стратфорд на Ейвън. Процедурата съвпада с 400-годишнината от смъртта на великия поет.Сканирането на подземията е проведено с цел изследване на гроба на Шекспир и неговото семейство. Според исторически източници до останките на драматурга са погребани останките на неговата съпруга Ан, дъщеря му Сюзана и първия мъж на внучката му Елизабет, съобщи drevnite.com.

Но има версия, че гробът на Шекспир може да се празен или под земята да се намира семейна гробница. Учените се надяват, че сканирането на гроба ще им помогне да повдигнат завесата на тайната на живота и смъртта на великия драматург. Специалистите обещават да публикуват резултатите от изследването след няколко седмици.

Гробът на Шекспир никога не е отварян, най-вероятно заради епитафията на паметника на гроба, която гласи:
„Добри човече, за Бога, страни от това да копаеш тази пръст. Благословен да бъде този, който пощади тези камъни, и проклет да бъде този, който премести костите ми.“

Смята се, че епитафията е написана от самия Шекспир, който много се страхувал от оскверняването на своя гроб.

Страх от ексхумация

Според някои изследователи Шекспир е страдал от параноиден страх от ексхумация, което се е отразило и на неговото творчество. Той живо е описвал подобни епизоди в „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“ и „Ричард III“. Според шекспироведите драматургът се е отнасял към редкия тип хора, което се страхуват от оскверняване на своя гроб повече, отколкото от самата смърт.

Според исторически данни практиката за изваждане на погребаните останки е била широко разпространена в средновековна Англия.
Поради недостиг на свободни места останките често са вадени и пренасяни в така наречените помещения за кости. Според исторически записки костите там били „толкова много, че можело да бъдат натоварени на множество талиги“.

Епитафията като послание към потомците

Някои изследователи смятат, че епитафията е написана не от Шекспир, а от някой местен поет, тъй като стиховете са написани много лошо и не съответстват на стила на драматурга. Но в историческите записки има и оправдание на този надпис.
През 1694 г. Уилям Хол, който впоследствие станал пребендарий в черквата „Света Троица“, пише на известния експерт по англосаксонска литература Едуард Туейтс: „Поетът, желаещ неговите кости да останат недокоснати, е предвещал проклятие за главата на този, който ги докосне; и тъй като е общувал с гробари и църковни пазители, които били невежи хора, създавайки надписа, той се е принизил до ниския им интелект, сваляйки от себе си дрехата на изкуството, която никой от неговите съвременни не е носил по-безупречно.“
Но който и да е написал епитафията, тя е изпълнила своето предназначение. Нито един църковен служител, гробар, археолог или просто любопитен човек не е докоснал останките на този гроб. Все пак се наложило гробната плоча да бъде променена, тъй като в средата на XVIII силно се разчупила и потънала под земята.

Според разказа на американския писател Уошингтън Ървинг в началото на XIX век, когато работниците полагали свод, земята пропаднала. През дупката можело свободно да се стигне до гроба на драматурга, но никой не посмял да стори това. За да не се допуснат вандали в гроба, клисарят дежурил две денонощия на него, докато сводът не бил направен и дупката не била затворена. Самият клисар няколко пъти се опитал да погледне през отвора, но не видял нито гроб, нито кости.

По този начин гробът на великия Шекспир и до днес остава загадка за изследване и не дава покой на учените. Историците обаче не се решават да отворят гроба, дали от страх пред проклятието, или от уважение към великия поет.

 

 

Проклятието на Яворов застигнало масона Митков с взривовете в Горни Лом

iavorov

 

 

Възможно е да има връзка между трагедията в Горни Лом и стопанисването на дома-музей на Яворов в София от масонската ложа, оглавявана от шефа на взривения завод. Оказва се, че колкото и да звучи невероятно, още преди повече от година нещастието е било предвидено.

„Тези хора са невярващи и не знаят, че кармата и трагическата съдба на Яворов може да застигне онези, които се гаврят с неговата памет.“
Тези пророчески думи изрекъл проф. Михаил Неделчев в свое интервю преди 20 месеца, пише „168 часа“. Предсказанието си известният литератор направил през февруари 2013 г., защото, както много други наши писатели, които бяха скандализирани от случващото се с Яворовата къща и той е бил омерзен от отношението на собствениците масони към къщата-музей.

Къщата на „Раковски“ 136 в столицата има много лоша слава. Тя е място на три самоубийства – първото е на Лора Каравелова, второто е на поета Яворов, а в по-ново време там сложи край на живота си и охранител на дома-музей. В същото време фирмата „Дом Яворов“, която би трябвало да го стопанисва, е собственост на Валери Митков. Бизнесменът е печално известният собственик на завод „Миджур“, който загуби и сина си при трагичния инцидент с взривяването на боеприпаси.

Откакто е собственост на братството, макар че конструкцията й е нестабилна, никой не давал и 5 лева, за да я ремонтира. Възмутен от случващото се с дома на великия поет, проф. Михаил Неделчев потвърди, че къщата е много опасна заради тежката карма, която носи от миналото си. Той призна също, че веднага след като е чул за взрива, неминуемо се е сетил за предсказанието си.

„Разбира се, че се сетих за думите си – казва проф. Неделчев. Нещо повече, това се случва, точно сто години след трагедията на поета. Малко е трагично да го каже човек, но според мен има връзка. Едва ли е случайно това, което стана. Затова и бих препоръчал на този господин час по-скоро да дари къщата, за да вдигне проклятието от себе си. На 16 октомври е краят на годината на траура. Отбелязахме годишнината с най-различни изяви. Между тях е и моята книжка, която точно така се казва – „Яворовата година на траура“.

Михаил Неделчев припомня, че Яворовата година за траур е времето между двете самоубийства – самоубийството на Лора и това на Яворов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:168часа