Tyxo.bg counter

Tag: присъединяване

БЗНС на Николай Ненчев напуска РБ, присъединява се към ДСБ и “Да, България“

 

 

Партия БЗНС на бившия военен министър Николай Ненчев напуска Реформаторския блок и се присъединява към предизборния съюз между ДСБ и “Да, България“.

Това съобщи лидерът на “Да, България“ Христо Иванов на форум, организиран от двете формации, предаде Дир.бг.

„Току-що ми се обади Николай Ненчев, че са взели решение за излизането си от “Реформаторския блок“ и за присъединяване към тази платформа, така че партиите са 5. Казах, че платформата е отворена и за експерти, и за други организации, които желаят да я подкрепят, така че това е едно добро начало, каза Христо Иванов.

ДСБ, “Да, България“ и Зелените поставиха начало на инициативата „Български манифест за Европа“.

Целта е чрез поредица от дискусии и срещи с граждани да бъде изработен документ за приоритетите на страната и утвърждаването й като европейска държава в навечерието на българското председателство на Европейския съюз.

„Български манифест за Европа” не е подготовка, а готовност за предсрочни избори, коментира пък заместник-председателят на ДСБ Радан Кънев, цитиран от БГНЕС. Той отговори на въпроси на медиите минути преди форума на представители на „Да, България!”, ДСБ/Нова Република, Зелените, ДЕОС и други организации и граждани, които инициират създаването на първия „Български манифест за Европа”.

В документа се посочва, че благосъстоянието и сигурността на България зависят от бъдещето на ЕС и НАТО.

Запитан по какво новият програмен документ се различава от „Харта 2013” и „Манифест за републиката”, които почти същите хора инициираха през годините, Радан Кънев отговори: „Разликата е в политическата воля зад него!“ И обясни, че като „действащ политик и като човек, който винаги е призовавал зад подобни граждански и експертни инициативи да има силна политическа воля, е изключително щастлив, че това най-сетне се е направило“.

„Това не е документ от интелектуалци или група граждани, а документ, зад който стои волята на няколко партии и техните лидери. Политическите имена на Атанас Атанасов, на Христо Иванов като партийни председатели, на ръководството на Зелените, на ДЕОС го прави нещо съвсем различно“, подчерта Радан Кънев.

 

България и Румъния няма да се присъединят към Шенген тази година

 

Европейската комисия съобщи, че решението за пълното присъединяване на Румъния и България към Шенгенската зона е отложено за следващата година, информира сайтът Schengenvisainfo.com, цитиран от румънския Romania-insider.

Отбелязва се, че двете държави трябва да положат още усилия, въпреки че са покрили почти всички критерии. Румъния е получила 12 инструкции, а България – 17, като много от тях са свързани с осигуряване на по-голяма независимост на съдебната система, борба с трансграничната престъпност и корупцията.

Това решение е неочаквано, тъй като през септември тази година ЕС призова Съвета на ЕС да приеме двете държави в Шенгенската зона.

Румъния и България получиха покана да се присъединят към Шенген на 1 януари 2007 г., когато и официално влязоха в ЕС. Но оттогава въпросът все още не е разрешен.

 

 

Източник:news.bg

 

Над 2000 искат да се присъединят към партията на Слави Трифонов

 

 

Желание да участват в политическата инициатива на Слави Трифонов са заявили над 2 000 души. Това съобщава в отворено писмо до медиите шоуменът Слави Трифонов, който преди месец обяви кастинг за политици – образовани, качествени и морални българи, които искат да участват в реална промяна на политическото статукво и начина, по който избираме и контролираме политиците в България.

В писмото си Слави Трифонов заявява, че процесът не е завършил – „защото всеки, който има желание, качества и възможности, би могъл да се включи“.

Аз лично съм изумен. Оказа се, че българи завършили Йейл, Харвард, Кеймбридж, българи, които имат успешен бизнес навсякъде по света, българи от всички университети в България, българи от целия обществен, политически, професионален и културен живот, изявяват желание да участват в подобен проект. Това е повече от прекрасно и, разбира се, отговорно“, заявява Трифонов и гарантира, че осъзнава тази отговорност.

Именно затова той се е свързал с българи, постигнали безусловни успехи, състезавайки се на терена на световната конкуренция, за да се включат и в своеобразна комисия за събеседването. Това, по думите му, са българи, които са преподаватели в най-различни университети в света, успели в различни аспекти и сфери на световния бизнес.

Защото, уважаеми съграждани, има такива българи„, убеждава Слави Трифонов и посочва, че вече са проведени разговори с много от тях и „за наше голямо удовлетворение, имаме подкрепата на голяма част от тях“.

Трифонов посочва и трите теми, по които ще се проведе събеседването:

  • Просперитетът на българина и просперитетът на българската нация.
  • Образованието – най-важната част за възхода на нацията.
  • Съдебната система – основен проблем на държавата.

„Така че, уважаеми съграждани, ние продължаваме“, завършва писмото си шоуменът.

Припомняме, инициативен комитет около шоуто на Слави Трифонов организира подписка с искане за провеждане на референдум през миналата година. Макар и до гласуване да стигнаха само част от въпросите, референдумът се проведе заедно с изборите за президент, спечелени от Румен Радев. Именно неговата победа беше мотив Бойко Борисов да подаде оставка отново и така разглеждането на референдума беше допълнително затормозено.

Резултатите от гласуването, според ЦИК, не направиха задължителни прилагането на тезите от референдума, но избирателната активност беше достатъчна, така че въпросите да трябва да влязат в Народното събрание.

Нито предишното, нито настоящото народното събрание обаче не проявява активност в тази посока.

Макар и да оспорва резултатите от гласуването, ВКС отхвърли оконтачателно иска, на което шоуменът отговори също с гневно писмо.

Слави Трифонов вече веднъж излиза на протест пред Народното събрание, където в продължение на дни настояваше народните представители да изпълнят задълженията си. А и ангажиментите, които вече са поели. Припомняме, в деня на оставката си след драматичната победа на президента Румен Радев, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че неговата партия ще поеме инициативата и ще изпълни волята на народа, въпреки че като цяло мнението в партията не подкрепя идеите за промени.

Вследствие на това Слави Трифонов обяви, че създава политически проект, който да обедини всички образовани и честни българи, които искат да участват в реална промяна на политическото статукво и начина, по който избираме и контролираме политиците в България

 

 

Крайнодесните в Австрия искат страната да се присъедини към Вишеградската група

 

 

Крайнодясната австрийска Партия на свободата иска страната да се присъедини към Вишеградската група, в която участват държави от Централна Европа, които са против приемането на бежанци, информира Ройтерс.

Евроскептичните лидери на Полша, Унгария, Чехия и Словакия отказват да изпълнят мигрантските квоти, одобрени от доминирания от западни държави Европейски съюз. Те също отхвърлят предложение за реформиране на ЕС, което би прехвърлило повече власт от националните правителства на институциите в Брюксел.

Партията на свободата, която има вероятност да бъде част от следващата управляваща коалиция на Австрия, също иска по-децентрализиран ЕС.

Ще…засилим контактите с Вишеградската група и би било приятно и хубаво, ако можем дори да станем член на Вишеградската група„, каза лидерът на партията Хайнц-Кристиан Щрахе на предизборен дебат с канцлера Кристиан Керн.

Според социологическите проучвания Партията на свободата и социалдемократите ще се борят за втората позиция на изборите в неделя, събирайки около 25 на сто.

Партията на свободата има шанс да участва в следващото правителство, тъй като консервативната Народна партия на Австрия се очаква да събере около 33%, което вероятно няма да е достатъчно за мнозинство. Освен това двете центристки партии имат сериозни разногласия.

Консервативният лидер Себастиан Курц, като Щрахе, хвали премиера на Унгария Виктор Орбан за изграждането на ограда по границата с цел спиране на мигрантите.

 

Вицепремиерът на ДНР: Малорусия ще поеме курс към присъединяване със Съюзната държава на Русия и Беларус

 

 

Вицепремиерът на самопровъзгласилата се Донецка народна република и министър на доходите и данъците Александър Тимофеев заяви, че държавата Малорусия, за чието създаване бе обявени по-рано днес в Донецк, ще поеме курс към присъединяване към Съюзната държава на Русия и Беларус.

Той уточни, че в конституцията на Малорусия ще бъде фиксиран извънблоковия статут и ще бъде установен курс към възстановяването на връзките с Русия. Тимофеев също подчерта, че идеята за създаването на Малорусия не противоречи на Минските споразумения.

„Нашите предложения не противоречат на „Минск 2”. Това е и изпълнение на „Минск”. В „Минск” няма определения, как и какво трябва да се казва, има цялост на границите, суверенитет. Затова ние сме обявили суверенитет и цялост на границите”, поясни вицепремиерът на ДНР пред журналисти.

 

 

Източник:Блиц

 

Пуерто Рико гласува за присъединяване към САЩ

 

 

Жителите на Пуерто Рико гласуваха положително за присъединяване към САЩ. Гражданите на страната трябваше да изберат окончателния статут на острова от няколкото предложени варианти.

Вече са преброени около 96,5% от бюлетините в избирателните участъци. По последни данни, публикувани от избирателната комисия, повече от 97% от гласувалите са за присъединяване на страната към САЩ.

Както съобщава BBC, в референдума са взели участие около 512 хил. души от 2,3 млн, което представлява 23%.

На жителите на Пуерто Рико бе предложено да да направят своя избор между три варианта: да се превърнат в щат на САЩ, статут на асоциирана територия или статут на „неинкорпорирана организирана територия“.

 

 

Източник:Блиц

 

Сърбия не планира присъединяване към НАТО

 

 

Сърбия няма планове да се присъединява към НАТО. Това заяви премиерът и новоизбран президент на Сърбия Александър Вучич в интервю за телевизионния канал „Пинк“, цитиран от ТАСС.

„Участвах на срещата на НАТО и казах на всички, че нямаме намерение (да се присъединяваме към НАТО)“, обясни Вучич.

По думите му Сърбия иска да остане неутрална във военно отношение и да не се присъединява към военни блокове.

Според него това е причината защо балканската държава инвестира в отбрана.

Сръбската армия и полицията получиха нови униформи, доставени са 9 нови хеликоптера, докато в рамките на 60 дни се очаква да пристигнат руски самолети МиГ, добави той.

В същото време Вучич подчерта важността на „европейския път“ за Сърбия.

По-рано той обяви, че ако Сърбия се присъедини към НАТО, това ще помогне за разрешаването на много проблеми, но в същото време ще доведе до разделение в обществото, което ще трае десетилетия наред, след като 75% от сърбите не подкрепят членство в НАТО.

 

 

Източник:news.bg

 

На днешния ден преди 76 години Богдан Филов подписва договора за присъединяване към Тристранния пакт и Царство България става съюзник на нацистка Германия

В първия ден на март през 1941 г. министър-председателят  Богдан Филов подписва договора за присъединяване към Тристранния пакт, с което се слага край на политиката на неутралитет и Царство България става съюзник на нацистка Германия.

Това става  в двореца „Белведере“ във Виена. Така на 19 април, наречен Български Великден, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април – в Гърция, и то без да се налага да водят активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войски в редица територии, населени с българи.

Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за Цар Обединител, а правителството неимоверно повдига своя престиж. Малко по-късно след допълнителни преговори Охрид също е предаден на България от италианците. Това става на 24 май. В резултат под българска администрация попадат по-голямата част от Вардарска Македония, източният дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието.

На 13 декември 1941 г. ръководеното от Филов правителство под натиска на нацистка Германия обявява война на САЩ и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943 – 1944 г. Влизането на България в Тристранния пакт я нарежда в списъка на победените страни след края на Втората световна война.

 
На 1 март 1941 г. влизаме в Тристранния пакт

Източник: Marica.bg.

 

Президентът на Приднестровието издаде указ за подготовката за присъединяване към Русия

p

 

 

Указът е издаден с цел реализиране на резултатите от републиканския референдум. Нормативния акт е необходим за изпълнение «волята на народа от Преднестровието за свободното присъединяване към Руската Федерация»

Правителството на  Приднестровието трябва в 2-седмичен срок да създаде за целта специална комисия.

„Предизвикателството е ясно маркирано от хората, демократично изразено в референдума, когато 97%  гласуваха за независимост от Молдова и за  следващо  присъединяване към Русия. През пролетта ние извършихме цялостни анкети, а населението  абсолютно недвусмислено се изказа в същия дух като референдума. Курсът е в пълно съответствие с волята на хората и се споделя от всички политически сили на републиката“- заяви министърът на външните работи.

Той добави, че първата реакция на Кишинев е „доста нервна“. Въпреки това, според Паламарчук  добави, че указа няма да се отрази на преговорите между  Приднестровието и Молдова.

Президентът Евгений Шевчук  издаде указа за подготовката за присъединяване към Русия на 9 септември. Документът се състои от осем точки, първата от които е привеждане на националната правна система в съответствие с федералното законодателство на Руската федерация.

От Кремъл, този указ, все още не е коментирал.

Властите на Молдова  го нарекоха  „нищожен и разочароващ.“

Създаването на Приднестровска  република бе предшествано от краткотраен въоръжен конфликт. Той взе няколкостотин жертви. Страстите бяха успокоени от легендарния генерал Александър Лебед, командващ по онова време разположената в Приднестровието 14-а руска армия.

Сред официалните мотиви за създаването на Приднестровието са антирумънските настроения в тази най-източна част на Молдова. Наистина, по време на Втората световна война румънските окупатори са безчинствали там и са се славели с жестокостта си. Едно от любимите им занимания през зимата било да хвърлят живи хора в дупки, пробити в леда на река Днестър.

Икономическата ситуация там е изключително тежка. Две десетилетия хората се хранят с купони. Съвсем естествено стоките по магазините са много малко.

В Приднестровието живеят и няколко хиляди бесарабски българи.

Приднестровска  република още през 2014 г. се обърна официално към руското ръководство с молбата да я признае.
 Решението бе прието от парламента в столицата Тираспол, оглавяван от Михаил Бурла. Молбата за признаване бе изпратена до руския президент Владимир Путин, Думата и Съвета на федерацията. Като мотив за искането депутатите посочват резултатите от скорошен референдум там. Според тях повечето жители на Приднестровието искат то да стане част от Русия.
 Москва предпочете Крим.

В момента производителите в Приднестровието се ползват от Автономни търговски преференции, които им позволяват да доставят на пазара на ЕС  продукти без митнически такси в лимитите на определените квоти за република Молдова.

Тези преференции ще бъдат в сила само до края на 2016 година, след което предприятията в региона ще трябва да се пригодят към европейските норми за качество и безопасност, наложени от Споразумението за свободна търговия.

ЕС е един от основните партньори в търговския обмен в региона. Износът на стоки към държави членки на ЕС, деклариран на митническите пунктове на  предприятията и организациите от лявата страна на Днестър  представлява около 64 на сто от общия износ на Приднестровието.

В същото време износът към Общността на независимите държави има доста по-малък дял, а именно 26 процента от общия обем на износа на региона.

Според доклад на независимата организация Експерт-Груп най-големите рискове ако Приднестровието откаже споразумението с ЕС произтичат от факта, че икономиката на региона се базира на големи промишлени предприятия, които взимат суровините си от други държави, а малките и средните предприятия не са достатъчно развити и са уязвими.

Освен това зависимостта от финансовата и енергийната подкрепа на Русия ще породи големи рискове в случай,че Москва се откаже да подкрепя  Приднестровието.

Основният партньор в износа към ЕС е Румъния, която поглъща около половината от износа на региона, ориентиран към ЕС. Други търговски партньори от ЕС са Италия и Германия. Така около 87 на сто от експорта на Приднестровието към ЕС е ориентиран именно към тези три упоменати пазари.

Автор: Йордан Халачев 

 

 

Източник: ПРЕГЛЕД

 

Турците искат прекратяване на преговорите за присъединяване към ЕС

main_1467636440

 

 

Турците подлагат правителството си на огромен натиск да сложи край на преговорите за присъединяване към Евросъюза. Това заяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу, цитиран от Ройтерс.

По думите му турският народ е притеснен от двойните стандарти, които ЕС прилага към страната след опита за преврат по-рано тази година.

„Турският народ вижда двойния стандарт. Ние сме подложени на огромен натиск да спрем преговорния процес“, заяви Чавушоглу на регионален форум по сигурността в словенския курорт Блед.

Чавушоглу обвини ЕС, че раздава критики към съседите, но не приема такива.

Турците бяха разочаровани, че не получиха посещения или декларации за подкрепа след опита за преврат, посочи министърът.

 

Проф. Кръстьо Петков: Защо България трябва да се откаже от целта за ускорено присъединяване към еврозоната

20130615.qmwhqlraut

 

 

Нобеловият лауреат проф. Джоузеф Стиглиц публикува най-новата си книга „Еврото: Как общата валута заплашва бъдещето на Европа“ . Монографията излиза осем години след началото на глобалната криза – бедствие, което беше предсказано от автора и група независими макроикономисти достатъчно рано, за да се вземат превантивни мерки за смекчаване на шоковете. Както е известно, управляващите елити в САЩ и Европа пренебрегнаха предупрежденията, стартът на кризата ги завари неподготвени, обричайки ги на панически контра-мерки със съмнителна ефективност, коментира за БГНЕС проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите в България.

Днес Стиглиц предупреждава, че Европа е на път да изживее т.нар. изгубено десетилетие. Според нобелиста, в основата на веригата от проблеми стои еврото: сгрешено като концепция; некомпетентно приложено в групата от 19 държави, членове на ЕС – с очакването, че ще донесе просперитет и работеща солидарност; превърнало се в идея-фикс за стратезите на Валутния съюз и в инструмент за трупане на прекомерни дългове.

По-долу предлагам обзор на последните две публикации на проф. Стиглиц, както и коментар, базиран върху свободния /съкратен превод, който направих на статиите, поствани в интернет сайтове/. В тях видният макроикономист резюмира своите анализи и изводи, отправяйки препоръки към десижънмейкърите на европейската общност. Те са валидни и за България, в която периодично група неолиберални активисти повдигат въпроса за ускоряване на членството в еврозоната. И това се случва насред незапомнената криза, в условия на разпад на паневропейската финансова конструкция, погрешно построена върху еврото като валутна и монетарна основа за постигане на висок икономически интегритет в общността.

Еврозоната е сгрешена още при раждането!

Очакванията, че въвеждането на еврото ще продуцира просперитет и работеща солидарност не се потвърдиха, пише проф. Стиглиц. Фактите са общоизвестни: в повечето държави от еврозоната макроикономическите показатели през 2015 г. са по-ниски от тези през 2007 г.; част от членовете на еврозоната изпаднаха в продължителна рецесия, безработицата сред младежите расте. Икономическите трудности предизвикаха политически усложнения. Разделениeто между лявото и дясното се засили, водейки до перманентна конфронтация между екстремните им крила. Евроскептицизмът и икономическият национализъм доминират. Националната държава е в криза. В крайна сметка, под въпрос е бъдещето на целия Европейски съюз.

Сред набора от фактори, които задълбочиха политико-икономическата криза, фундаментално значение има еврото: форсирано въведено без система от подкрепящи институции, които биха улеснили функционирането на естествените различия в региона. Така, вместо да следват маршрута, очертан от държавите основателки на Съюза при подписването на Римския договор, и вместо да използват благоприятната ситуация след края на Студената война през 1989 г. за превръщане на общността във водещ глобален социално-икономически фактор, с висок конкурентен потенциал и увеличаващо се материално благополучие, стратезите на интеграцията лансираха проекта за Валутен съюз (Договорът от Маастрихт през 1993 г.)

Аргументите на инициаторите на този проект бяха, че чрез него се осигуряват не само конкурентни предимства за разширяващата се европейска икономическа общност, но и ускорена политическа интеграция между държавите. Нито едната, нито другата цел беше реализирана. Обратно, разделението между държавите се задълбочи, старите навици на противопоставяне между севера и юга са възродиха, спомените за ролята на Германия във войните оживяха.

Причината за всичко това е еврото, сбъркано още при раждането, заключава Джоузеф Стиглиц. То не успя да овладее и балансира икономическите различия между страните и да улесни изхода от кризисни ситуации, когато те възникнат в резултат на погрешна национална политика. Просто липсваха институции, които да изпълняват такива коригиращи функции.

В еврозоната се зародиха концепции и препоръки, които умножиха трудностите. На ЕЦБ не беше възложена онази роля в провеждането на лихвената и монетарна политика, която играе ФЕД в САЩ. Лидерите, които стоят начело на ЕС, увлечени от идеята за свободния пазар, забравиха, че той не е перфектен механизъм за предотвратяване и отстраняване на периодичните макроикономически стресове. Нещо повече, водещите държави на ЕС – преди всичко Германия – се обърнаха с лице към отречената след 2008 г. неолиберална доктрина. Същата, която под надзора на МВФ и Световната банка причини 25-годишно забавяне на държавите от африканския регион; която насочи прехода в страните от постсъветската зона в погрешна посока, предизвикала масово социално недоволство.

На този фон Германия постига икономически успехи, но само в сравнение с другите национални икономики в Европа. При това положение може би е естествена реакцията, която се получи в разгара на кризата: като виновници на неудачите бяха нарочени жертвите, пострадали от погрешните стратегии и политики в Еврозоната. Случващото се в Гърция е илюстрация на подобна оценка; Брекзит е другото доказателство, че ЕС преминава от криза към разпад. Тук пролича основният недъг на механично сглобения ЕС: председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер (архитектът на данъчните измами в Люксембург), се опита да наложи санкциите като инструмент за компенсиране на щетите от излизането на Великобритания от общността.

Каква реакция, възкликва Стиглиц! Да не се възползваш от предимствата и благата на обединена Европа, които са повече от загубите, а да разчиташ на страха. И продължава: един от първите уроци в икономикса е, че миналото е минало. Еврото не е край сам по себе си; умело менажирано, то може да помогне да се възстанови растежа и да се постигне отново споделен просперитет. Условия за подкрепа на такава реформа има – както сред политиците, така и от страна на младите поколения, чиито гневни представители маршируват по улиците и площадите на европейските градове, протестирайки срещу упорството, безотговорността и егоизма на управляващите елити.

Разделеното евро може да е решението

С тази реплика проф. Стиглиц отправя предизвикателство към прогресивните сили в Евросъюза с нагласи и планове за радикална реформа. Какво има предвид авторитетният автор на новия бестселър „Еврото“? На първо място, стартовата преоценка би трябвало да започне с въпроса: къде сгрешихме, преди да се търси отговор на следващото питане: какво може да се направи? Стиглиц отхвърля ширещият се възглед, че заради поредицата от грешки на политическите стратези, каквито са например прекомерният остеритет и калпаво проектираните структурни реформи, на мястото на еврото трябва да дойде нещо съвършено друго. Щом еврото е негодно по рождение, било е неизбежно, че елиминирането на двата механизма за адаптиране – лихвения процент и валутния курс – без да се заместят с нещо друго, макро-приспособяването ще е изключително трудно.

Като прибавим към това, че централната банка е с мандат да се фокусира върху инфлацията, при ограниченията в държавите от гл. т. на фискалния дефицит, резултатът неминуемо ще бъде висока безработица и БВП систематично ще е под производствения потенциал на националните икономики. Като добавка при интензивното вземане на заеми във валута, която не е под техни разпоредби, кризите са предсказуеми. На второ място, работещата алтернатива е: превръщане на номиналния обменен курс в приспособяващ се реален курс – позволявайки например цените в Гърция да паднат, съотнесени към цените в Германия.

Някой може и да мечтае гръцката производителност да расте по-бързо от тази в Германия, като алтернативен начин за “adjusting”, но никой не каза как да се постигне това. Същото се отнася за Испания и Португалия. Така че препоръките на т.нар. „Тройка“ не ще постигнат търсеното приспособяване в реалния валутен курс.

Промените в правилата, за да се направи еврото работещо средство в икономически смисъл, са малки. Имат се предвид общ банков съюз, общо осигуряване на депозитите, правила за намаляване на търговските излишъци; евробондове или друг механизъм за мутюализация на дълга. Що се отнася до монетарната политика, тя би трябвало да се фокусира върху заетостта, растежа и стабилността, а не само върху инфлацията. Тези валутни инструменти са свързани от много време с рецесията и депресията, където дадена национална валута и фиксирана релативно към друга.

Общата валута не е необходима нито достатъчна, за да продължи икономическото и политическото сътрудничество. Краят на общата валута няма да отбележи край на Европейския проект. Важно е да се постигне гладък преход вън от еврото, вероятно придвижвайки се към “euro-flexible” система (гъвкава евро-система), със силно северно и по-слабо южно евро. Нищо от това няма да е лесно.

Най-големият проблем ще продължи да бъде легитимността на дълга. Най-лесният начин за решение е да се ре-деноминират всички европейски задължения в южноевропейски дългове. С придвижването към дигиталната икономика, модерните технологии улесняват мрежата от пазарно-базирани реформи, като едновременно се постигат трите цели: пълна заетост, търговски баланс и фискален баланс, чрез кредитни дейности е електронни жетони/символи.

Общата валута беше замислена като средство за постигане на един край. Тя обаче се превърна в край за себе си – който минира много по-фундаментални аспекти на Европейския проект, генерирайки разделение вместо солидарност. Един мирен развод – като относително безопасен край на еврото, създава предпоставки да се конституира гъвкавата евросистема, която да възвърне Европа на просперитета. Може да се наложи Европа да изостави еврото, за да спаси Европа и Европейския проект!

Необходим послеслов

Убеден съм, че новата теоретико-аналитична книга на проф. Джоузеф Стиглиц няма да се посрещне като утопия, нито като разрушителен сценарий. Не съм сигурен дали иновативната и прагматична идея, която лансира нобелистът ще бъде оценена в България от когото трябва – отговорните държавни институции, в чиито предметно поле влиза европейското членство на България (роля, която в никакъв случай не се свежда до стриктно прилагане на генералния курс, зададен от Брюксел).

Днес много повече се цени нагласата за радикални реформи, която вече се формира в други източноевропейски държави: Чехия, Унгария, Полша, Словакия. Въпреки това си заслужава да се следи полемиката, която инициира неуморно проф. Стиглиц. Това е и причината да предложа на читателите си горния подробен превод-обзор на най-новите тези и идеите, които обосновава нобеловият лауреат. Едно е сигурно, че част от икономическия и политическия интелектуален елит у нас не изостава от международния дебат за бъдещето на ЕС.

Следователно – за бъдещето и съдбата и на България. Надявам се, че след предстоящото публикуване на книгата на проф. Стиглиц на български език, този дебат ще се пренесе и на наша почва, вкл. с участие на управляващите.

 

 

Премиерът на Сърбия обяви отказ от присъединяване към НАТО

20160302.apcmxegjaz

 

 

Министър-председателят на Сърбия Александър Вучич заяви, че в страната му няма да се провежда референдум за членството на страната в НАТО. Освен това лидерът на правителството поясни, че подобен въпрос никога не е стоял.

„Не смятаме да се присъединяваме към НАТО, ние искаме да бъдем неутрални във военно отношение. Сърбия не е изразявала желание да влезе в НАТО“, заяви премиерът.

Той също така поясни, че неотдавнашната ратификация и подписване на споразумение за сътрудничество с Алианса е просто една формалност, която е била възприета още през 2006 година.

„Нашата политика е такава: ние обичаме Сърбия, уважаваме Русия, уважаваме САЩ, вървим към ЕС, но най-вече обичаме Сърбия“, заяви Вучич.

 

 

Източник:Блиц

 

НАТО форсира разширението си, ще присъединява Черна гора

nato

 

 

Разширяването на НАТО ще бъде по единично, към Алианса ще се присъедини само Черна гора, при това решението може да бъде взето не чак на срещата през юли 2016 г., а още през декември 2015 г., пише вестник „Коммерсант” с озоваване на източник от пакта.

НАТО предприе пълномащабно разширяване след разпадането на СССР и организацията на Варшавския договор: от 1999 г. до 2009 г. в Алианса влязоха почти всички страни от бившия източен блок с изключение на 4 бивши югославски републики – Сърбия, Македония, Черна гора, Босна и Херцетовина.

„Черна гора е идеален кандидат” – заявил дипломатически източник, занимаващ се с Балканите. Според него в обозримо бъдеще нито една друга страна няма реални шансове за постъпване.

„Черна гора е единственото не натовско звено във веригата от натовски държави, всички съседи по Адриатика – членове на НАТО, няма друг път за осигуряване на сигурността у нас. Освен това членството в НАТО е най-надеждната гаранция за инвеститорите, от които ние зависим силно” – цитира „Коммерсант” източник в правителствените кръгове на Черна гора.

Изданието твърди, че черногорците очаквали поканата още на срещата на Алианса в Кардиф през септември, обаче решили да се съобразят с поканата през декември 2015 г.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц