Tag: Пенсионните фондове

Задължават пенсионните фондове да гарантират минимален размер на втората пенсия

 

 

Пенсионните дружества ще бъдат задължени да гарантират минимален размер на втората пенсия. Независимо от периоди с отрицателна доходност, дружеството ще трябва да ни гарантира сума, изчислена върху всички внесени осигуровки. Ако доходността е положителна, размерът ще бъде по-голям. Допълнителните пенсии ще могат да се наследяват.

Първите с право на втора пенсия са жените, родени през 60-та година, които в края на 2021-ва ще навършат пенсионна възраст, а три години по-късно и мъжете, също родени през 60-та година. Те ще подпишат договор с пенсионния си фонд, за да изберат как да получават допълнителната пенсия.

Вариантите са пожизнено; разсрочено за 5, 10 или 15 години например; или накуп – в зависимост от натрупаните средства по индивидуалната партида. Пожизненият вариант може да включва и разсрочено плащане на част от средствата до навършване на избрана от пенсионера възраст.

Плащането не може да бъде по-малко от 20% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст – малко повече от 40 лева при сегашния размер на пенсията, обясни министърът на социалната политика Бисер Петков.

„Всяка стотинка, която всяко пенсионно дружество, е получило като вноска от Националната агенция за приходите за съответното лице, дружествата гарантират, че към момента на неговото пенсиониране, тези пари ще бъдат налични в неговата индивидуална партида, без значение какви са били междувременно резултатите от инвестициите“, поясни Даниела Петкова от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

Предложенията за промени в Кодекса за социално осигуряване предвиждат възможност допълнителната пенсия да се отпусне една година преди навършването на пенсионна възраст, ако по партидата има достатъчно натрупвания.

 

Източник: БНТ

 

Човек на “Америка за България“ в надзора на пенсионните фондове?

 

 

Докато вървят спорове дали е редно магистратските организации да получават финансиране от чуждестранни източници като фондация „Америка за България“, близки до нея кадри се предлагат за висши ръководни постове в уж независими институции, чиято дейност е от голямо обществено значение.

В петък в новинарските сайтове се прокрадна една новина, която не направи впечатление извън специализираните среди:  председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова е внесла в Народното събрание две предложения за свои заместници. Това са Румен Соколов и Йордан Чомпалов.

Соколов е бивш журналист от в. „Капитал“, бил е в управлението на медийната група „Инвестор. БГ“ и служител на Българската фондова борса като експерт по комуникации и управител на нейно дружество. Ако бъде утвърден, той ще отговаря за надзора на инвестиционната дейност в КФН. За адвокат Чомпалов е предвиден ресорът „осигурителен надзор“, който наблюдава и коригира дейността на пенсионните фондове. Според Караиванова, той познава „детайлите на процесите в сферата на капиталовите пазари, което би имало ползва върху надзора на инвестиционната дейност и възможностите за инвестиции на пенсионноосигурителните дружества“, пише „a-specto“.

Любопитно е, че от кадровата справка на Чомпалов е пропуснат един многозначителен факт, при това не става дума за отдавна отминал момент. Съвсем доскоро юристът е бил член Съвета на директорите на борсово търгуваното дружество „И Ар Джи Капитал – 3“ АДСИЦ.

На 03.07.2017 г. извънредно се свиква общо събрание на компанията с единствена точка в дневния ред – освобождаване на Йордан Чомпалов от Съвета на директорите.

Дали има връзка между двете събития, всеки може сам да си направи изводи, но е факт, че това става броени дни преди името му да изскочи като предложение за заместник-председател на КФН, отговарящ за осигурителния надзор.

А с какво толкова е интересна компанията „И Ар Джи Капитал- 3“ АДСИЦ личи от това кои са дошли на Общото събрание на акционерите във въпросния ден. Това са: Фондация „Америка за България“, която е основен акционер, Универсален пенсионен фонд и Доброволен пенсионен фонд „Доверие“ и Българо-Американската кредитна банка, която се управлява от Цветелина Бориславова.

 

„И Ар Джи Капитал-3“ АДСИЦ е основана през 2006 г. като странно съдружие между „Америка за България“ и „Доверие“, която е една от най-големите частни пенсионни компании (съвсем доскоро българските граждани бяха законово задължени да внасят част от вноските си в т.нар. „втори стълб“ на  пенсионно-осигурителната система).

Предметът на дейност на дружеството е „набиране на средства чрез издаване на ценни книжа и инвестиране на набраните парични средства в недвижими имоти (секюритизация на недвижими имоти), покупка на правото на собственост и други вещни права върху недвижими имоти, извършване на строежи и подобрения с цел предоставянето им за управление, отдаване под наем, лизинг или аренда и/или продажбата им, както и извършване на други търговски дейности, пряко свързани с осъществяването на посочените по-горе дейности“.

В този контекст може да възникне основателно съмнение дали Йордан Чомпалов е кадър на „Америка за България“ след като е назначен в Съвета на директорите от Общото събрание на акционерите, в което фондацията доминира. А, може би,  просто е добър професионалист и затова е получил мандат от акционерите? Нека погледнем финансовите резултати на дружеството за последните години:

И за човек, който не е специалист по финанси е видно, че дружеството не се управлява добре – загубата е осем пъти по-висока от реализираните приходи за 2016 г. Тук единствения професионален успех, който може да посочим за Чомпалов и компания е, че са успели да убедят пенсионните фондове да стоят в тази губеща инвестиция. Разбира се, за сметка на осигурените в тях.

Интересно е дали тези факти ще бъдат оповестени при изслушването на кандидата в Народното събрание и дали той е готов да отговори на въпроси, свързани с тях? Като например – дали ако стане зам.-председател на КФН ще толерира такива губещи инвестиции на пенсионните фондове? И дали няма да попада в конфликт на интереси, след като акционери при бившия му работодател са и големи пенсионни фондове?

Коментар:

„Разбира се, кръгът „Капитал“ на Иво Прокопиев трудно може да прикрие радостта си от тези предложения за заместник-председатели на КФН, като във флагманът на групировката – медийната бухалка „Капитал“, веднага беше публикуван хвалебствен материал за двамата.

Това е обяснимо, тъй като, ако Соколов и Чомпалов бъдат избрани, със сигурност част от проблемите със закона на Прокопиев ще отпаднат, предвид обстоятелството, че от Комисията за финансов надзор до момента са издадени над 70 влезли в сила наказателни постановления против дружества на олигарха. Не бива да се забравя и далаверата с пенсионен фонд „Доверие“, която КФН също разкри, посочвайки, че фирми на Прокопиев са „усвоили“ над 100 млн. лв. от парите на българските пенсионери, използвайки фонда като взаимоспомагателна касичка“.

 

 

Източник:Блиц

 

Пенсионните фондове обявиха голяма печалба

1,782 млрд. лв. е доходът, реализиран от управление на средствата в универсалните (УПФ) и професионалните пенсионни фондове (ППФ) от 2012 г. до 2016 г., каза Даниела Петкова, председател на УС на ПОК „Доверие“, цитирана от „Стандарт“.

Сумата, разпределена по индивидуалните партиди на осигурените след удържане на таксите на фондовете за същия период, е 1,222 млрд. лв. През последното тримесечие на 2016 г. 48,28% от парите в УПФ са инвестирани в чужбина. В края на 2016 г. чуждестранните ДЦК в портфейлите на УПФ са повече от българските (24,78% спрямо 20,61%). Инвестициите в корпоративни облигации и акции в чужбина също са повече от тези в съответните български инструменти.

Петкова коментира, че трябва да се променят законите, така че да се насърчи инвестирането в български инструменти. За всеки 1000 лв., прехвърлени от УПФ към Сребърния фонд, загубата е 39 лв. годишно, каза още Даниела Петкова.

 

Корнелия Нинова: Комисионните за пенсионните фондове трябва да се намалят от 5 на 3%

ninova

 

 

Докладът за проучване на финансовото състояние на пенсионносигурителните дружества и управляваните от тях универсални и професионални пенсионни фондове съдържа информация, която досега не е била огласявана публично. Документът съдържа констатации на проблемите в системата и предложения за тяхното разрешаване. Това съобщи Корнелия Нинова, председател на парламентарната комисия за анализ дейността на дружествата.

Според нея във фондовете има около 8 млрд. лева, които са на около 4 200 000 българи, родени след 1959 г. Парите са инвестирани предимно в дългови ценни книжа, в акции, права и дялове, в банкови депозити, парични средства има, инвестиционни имоти.

„Фондовете твърдят, че доходността е положителна, тоест парите на хората се увеличават, а КФН казваше че е отрицателна. Търсехме откъде идва това разминаване. Разбра се, че е поради това, че двете страни изчисляват периода за различно време и заради това се използват различни методики”, поясни депутатката.

Народните представители са изискали от КФН и пенсионните дружества да направят обща методика и до 2 месеца да излязат с еднозначни данни дали парите на хората реално се увеличават. Ако това не се случи, Нинова заяви, че ще внесе законопроект в парламента, за да бъде извършено това със закон.

„Реалната доходност на Универсалните пенсионни фондове за 12-годишен период е 1.46%, каза Нинова. Тоест, ако сме имали 100 лева вътре, са станали 101.46 лв. За професионалните фондове е 0.98%”, съобщи тя.

Предложение на комисията е да се намалят на 3% таксите за самите фондове, които в момента вземат 5% от всеки превод. Второто основно предложение е за засилване на контрола. Предлага се законопроект с който се разширява понятието за „свързани лица“, както и затягане на контрола върху дружествата от страна на КФН.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Стоян Мавродиев: Следим внимателно състоянието на пенсионните фондове

fond

 

 

Не е имало досега исторически толкова проверявана институция, отчете председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев по bTV. Той припомни, че е имало 4 изслушвания в бюджетна комисия на КФН. Свършили сме си работата добре, доволен е той от констатациите на комисията.

Нищо не ме притеснява, спя спокойно, чувствам се добре, защото смятам, че работим добре. Не ме притесняват искания за оставка, подчерта той.

Мавродиев изтъкна и похвалите за работата на комисията от международните институции. Единствените препоръки за работата на КФН са по отношението на законодателството, което е в полето на законотворците. Ние сме били обект на 13 проверки от международните институции, изтъкна Стоян Мавродиев.

Ежедневно следим транзакциите на пенсионните фондове, подчерта той. КФН знаела всеки ден къде са парите на българските граждани в пенсионните дружества. За 12 годишния период доходността на пенсионните дружества е положителна, стана ясно от думите на Стоян Мавродиев.

Той не даде еднозначен отговор къде е по-добре да държим парите си – в частен фонд или в НОИ. По мнението му и в двата фонда парите са защитени. Аз гарантирам, че пенсионните фондове са добре регулирани, успокои председателят на КФН.

Комисията, която ръководи, никога не е използвана за разчистване на сметки, беше категоричен още Стоян Мавродиев. Комисията за финансов надзор не отговаря по закон за КТБ. Мавродиев посочи, че за КТБ отговаря БНБ по линия на банковия надзор. Според него в КТБ има криминален казус при разграбване на активите на банката и очевидно има провал на банковия надзор.

Мавродиев отрече с него да е воден разговор да поеме ръководството на БНБ. По мнението му трябва да се проведе открита процедура за избор на гуверньор. Председателят на КФН смята, че начело на БНБ трябва да е вътрешен човек, а не да се води външен човек-месия. По мнението му управител на централната банка трябва да е български експерт финансист.

Важно е да бъде избран качествен човек, категоричен бе Стоян Мавродиев.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Пенсионните фондове искат да инвестират в магистрали

fond

 

 

Пенсионните фондове и държавата проучват възможности дружествата да инвестират в инфраструктурни проекти. Това стана ясно на дискусия, организирана от Форума за балкански транспорт и инфраструктура. Вече са проведени две срещи с представители на Българската фондова борса и на пенсионноосигурителните компании, съобщи Лазарина Стоичкова, съветник на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова.

Има средства, има нужди, въпросът е да намерим най-добрия модел за публично-частно партньорство, каза Стоичкова. Но сред пречките за това пенсионните фондове да инвестират в инфраструктурни проекти е липсата на тол система в България. Стоичкова припомни, че наскоро пътната агенция сключи споразумение със Световната банка за изготвяне на анализ и на предложения за тол система.

Главният архитект на София Петър Диков подкрепи идеята, като посочи, че „България е страната на спящите пари“. Той поясни, че във фондовете и банките е заключен огромен ресурс, който би могъл да бъде включен в действие и да създаде важен за икономиката продукт, пише „Стандарт“. Той даде пример с Хърватска, която е изградила инфраструктурата си без европейски средства, а с помощта на фонд за финансиране на транспортната инфраструктура. В Канада пенсионните фондове са вложили 16% от активите си в инфраструктурни проекти, каза проф. д.ик.н. Бистра Боева. Инвестициите в инфраструктура на австралийските фондове достигат 10% от активите им, но те предпочитат косвените вложения – акции и дялове от специализирани инфраструктурни дружества. Това им осигурява по-голяма ликвидност. В ЕС най-голям опит имат пенсионните дружества във Великобритания, Холандия, Швеция и Дания, като към инфраструктура са насочени 1-3% от активите им и също се предпочитат косвените инвестиции. В Чили делът на тези инвестиции достига 5-8% и те също са косвени. У нас 60% от парите на българските пенсионни фондове са затворени в държавни ценни книжа, каза Иван Нейков, председател на Балканския институт по труда и социалната политика. Под 30% са инвестирани в акции, права и дялове, а под 10% – в депозити. Ако се направят промени в закона, фондовете ще може да купуват облигации, издадени от концесионери, или да инвестират в публично търгуеми инфраструктурни фондове.

Инфраструктурните проекти са възможност за инвестиции на пенсионните фондове, отбеляза вицепремиерът и министър на труда Ивайло Калфин, в рамките на участието си в кръглата маса. Потенциалът е голям и не е само в магистралите, каза министърът на транспорта Ивайло Московски. Освен петте европейски транспортни коридора, които минават през страната ни, възможности предоставят и други транспортни съоръжения като летища, пристанища и съоръжения по Дунав, допълни той.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Еврокомисията похвалила КФН за строгия контрол на пенсионните фондове

fond

 

 

„Европейската комисия изтъква в последния си доклад, че КФН провежда строг и отговорен надзор”. Това каза пред журналисти председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев по време на заседание на парламентарната Временна комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионно-осигурителните дружества.

Пенсионните фондове са субект на строг надзор, констатира Европейската комисия (ЕК) в Национален доклад за България за 2015 г., включващ задълбочен преглед на предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Преразглеждането и, където е необходимо, укрепването на капацитета за надзор на КФН, е от ключово значение, се казва в документа.

С годишни темпове на растеж на нетните активи между 15 % – 17 % за лидерите на пазара и 22 % – 30 % за останалите от 2009 г. досега, системата на частните пенсионни фондове заема най-голям дял от небанковия финансов сектор на страната. Докладът на ЕК се позовава на прогнозата на КФН, според която темпът на нарастване ще се увеличава и през следващите години, като се очаква активите на частните пенсионни фондове да надхвърлят 20 милиарда лева, тоест една четвърт от българската икономика. Пазарната стойност в счетоводните баланси на фондовете на акциите, емитирани от български дружества, представлява около 15 % от пазарната капитализация на Българската фондова борса (БФБ). Това ги прави важен източник на ликвидност за финансовата система.

Строгият контрол, който КФН упражнява, е и по отношение на банките попечители, които всеки пенсионен фонд е задължен да има. Европейската комисия потвърждава, че КФН има някои банкови надзорни отговорности, но единствено по отношение на банките попечители на пенсионни фондове, чийто списък се изготвя и публикува от БНБ.

Укрепването на надзорния капацитет на КФН, означава практически да се осигурят достатъчно ресурси, административни правомощия, програми за обучение на високоспециализирани служители, внедряване на нови, високотехнологични и ефективни IT системи за надзор и регулация, както и гарантиране на независимостта на КФН от икономически и политически влияния са ключови за стабилността на небанковата финансова система.

Въпреки стриктния надзор, който КФН осъществява, се наблюдават уязвими места в сектора, се посочва в доклада. Настоящото законодателство, като цяло стабилно, има недостатък по отношение на свързани лица и свързани експозиции, което представлява значителен риск за доходността на фондовете, бъдещите пенсии на техните клиенти и по-широкото, ефикасно разпределение на ресурсите в икономиката, според европейските експерти. Ето защо докладът на ЕК препоръчва усъвършенстване на законовата рамка чрез приемането на промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които да осигурят максимална прозрачност в структурата на собствеността на пенсионно осигурителните дружества.

КФН инициира и предложи такива промени в КСО вече няколко пъти още през 2012г. с цел да се усъвършенства уредбата на инвестициите на пенсионните фондове, да се оптимизира структурата и размера на заплащаните такси, както и да прецизира дефинициите за свързаност.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Пенсионните фондове скочиха срещу изданията на Прокопиев, манипулирали общественото мнение

fond

 

 

 

Умишлено се създава мнение в широката общественост за системни нарушения в работата на пенсионно сигурителните дружества, КФН и опосредствано на банките попечители и уронване на авторитета им с неясна за нас цел. Това се казва в декларация на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване по повод публикации в електронни и печатни издания, собственост на Издателство Икономедия („Капитал“ и „Дневник“)от 07-13.02.2015 г.

Ето какво се казва в Декларацията, която и БЛИЦ получи:

Във връзка с изнесените твърдения в статиите и публикациите от 07-13.02.2015 г. и статиите от ЗО.О1.2015г., членовете на БАДДПО категорично заявяват:

1. Всички пенсионно осигурителни дружества извършват своята дейност по ред и начин, регламентирани в КСО и стриктно спазват разпоредбите на закона. Средствата на пенсионните фондове се инвестират в инструменти (акции и облигации и др.), допуснати до
търговия на регулиран пазар, ежедневно се контролират от КФН за спазване на инвестиционните ограничения, предвидени в КСО, чрез сравняване на отчети представяни от пенсионните дружества, банките попечители на пенсионните фондове и от Централния
депозитар.

2. Считаме, че общественият интерес и регулаторната дейност в областта на допълнителното пенсионно осигуряване са ключови и всяка една позиция, изразена едностранчиво допринася единствено за уронване на доверието и стабилността на пенсионната система като цяло.

Публикуването на анализи по частични данни за портфейлите на управляваните пенсионни фондове, извадени от контекста на цялия портфейл на съответния пенсионен фонд биха могли да създадат грешно и недостоверно впечатление за общите характеристики на
портфейла, като географска и браншова диверсификация, разпределение на риска по кредитни рейтинги, валутна структура и др.

З. Считаме, че умишлено се създава мнение в широкота общественост за системни нарушения в работата на пенсионносигурителните дружества, КФН и опосредствано на банките попечители и уронване на авторитета им с неясна за нас цел. Не жалаем да участваме и да бъдем въвличани в разразилите се напоследък спорове между същата издателска група и КФН. Считаме, че мястото за решаването на този спор е в съда така, както сме постъпвали и ние като поднадзорни лица, когато не сме съгласни с наложените ни административни наказания.

4. Позоваването на писмо, изпратено от четири пенсионоосигурителни дружества е крайно недопустимо, освен поради причини, свързани с това, че негови адресати са три институции в държавата, а не медиите, но и защото на база на него се извършват интерпретации и се коментират детайли, които не са обект на сигнала. Считаме, че безконтролното разпространение на това писмо и подмяната на тезите заложени в него се използват като инструмент за личностни нападки в рамките на известни вече за цялото общество конфликти и за политически игри, на което категорично се противопоставяме.

Писането на писма до надзорния орган е дългогодишна практика, която има за цел единствено усъвършенстване на цялата система.
5. Вместо повдигането на дискусия и предприемането на мерки в посока на адекватна риск регулация и определяне на допустими стойности за риск на ниво портфейл сме свидетели на атаки и интерпретации, далеч надхвърлящи професионалния подход за
усъвършенстване на системата и осигуряването на стабилна и адекватна политика за управление и надзор в областта на допълнителното пенсионно осигуряване.

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц