Tag: Осъденият

Осъденият за педофилия Кузов станал член на ДПС, за да привлича гейовете към движението

Скандалният бивш депутат от „Атака“ Владимир Кузов е член на ДПС от седмица. Той е приет в организацията на движението в столичния район „Оборище“.

„Имам партийна книжка, заяви той в предаването „Часът на Милен Цветков“ в понеделник вечерта. Той отрече да е осъден за педофилия, според него присъдата му е „оправдателно-осъдителна“.

През 2005 година Кузов стана депутат от „Атака”. Той бе изключен от парламентарната група заради обвинения в педофилия. По-късно Кузов призна, че е с различна сексуална ориентация, но не е педофил. Делото приключи с осъдителна условна присъда.

Той е категоричен, че делото срещу него е било политическо, а той е невинен.

ДПС е най-либералната партия, обясни Кузов влизането си в редиците на Движението. Той се запознал с председателя на структурата Антон Тепавичаров и изложил пред него идеите си, с които може да бъде полезен на ДПС.

Най-важната от тях е да привлече хората с хомосексуална ориентация към Движението за права и свободи, стана ясно от думите на Кузов по Нова тв. ДПС е срещу различието, срещу омразата и дискриминацията, мотивира се Владимир Кузов.

„Сега се учудвам на членовете на националистическите партии. Защото на техните митинги се веят чужди знамена, а на митингите на ДПС се веят две знамена – българското и партийното. Цялата политика на ДПС показва, че тя е партия на бъдещето!“, каза той.

След като  социалните мрежи гръмнаха, председателят на ДПС-София Нихат Кабил обясни, че ще бъде направена проверка на обстоятелствата по приема на Кузов в партийните редици. Резултатът се очаква до дни.

Осъденият за бруталното убийство на малката Ани, която бе разчленена и сварена, направи смразяващи кръвта признания! (18+)

 

 

„Не съм ял от Ани! Не съм участвал в убийството й! Напротив – отвратих се от баща й и го издадох, а сега лежа наравно с него!“. Това проплака от гръцкия затвор осъденият доживот за сварената в Гърция Ани Назиф Мустафов. Той бе признат за съучастник на жестокия баща Станислав Бакърджиев, убил, разчленил, сварил, а според някои и ял от собствената си дъщеря.

„Не съм бил там, когато Станислав е убил Ани. В затвора се държат ужасно с нас. Насилват ни и ни бият. Пандизчиите ни отмъщават за убийството на детето. Тормозят ни непрекъснато и ни местят от затвор в затвор“, плаче Назиф от килията, цитиран от столичен ежедневник.

В момента Станислав и Назиф излежават доживотните си в Каридалос в южната ни съседка. Те бяха осъдени на 11 октомври миналата година за гавра с труп.

Ужасяващата трагедията се разигра в Атина. Бащата Станислав изпада в наркотичен транс от хероин. Скаран е с жена си Димитринка, която от време на време заработва като проститутка. Станислав се надрусва с хероин и започва да бие малкото момиченце. Пребива го до смърт. След това се обажда на съквартиранта си Назиф, с когото работят заедно като сервитьори. Казва му какво е сторил и го изнудва да му помогне да скрие тялото. Двамата разчленяват убитата Ани и я разпределят в тенджери в хладилника, разказва Назиф от гръцкия пандиз. По това време майката е в Германия. Когато се връща, пуснала детето си за издирване, а ченгетата откриват части от момиченцето в хладилника.

Назиф не присъства по времето на боя, установяват властите. За убийството Станислав му казва по телефона. След това кара приятеля си да се включи в разчленяването на детето.

„Бях в шок и не знаех какво се случва. Тогава използвах името Николай в Гърция, защото там не се гледа добре на хора с име като моето. След случая веднага напуснах квартирата и се прибрах в България“, разкрива Назиф.

Гръцките власти бързо стигат до него и у нас пристигат следователи, които го разпитват по случая. Пред тях Назиф разказва как бащата се похвалил, че е отсякъл главата на собствената си дъщеря, защото мрази майката и иска да й отмъсти. След това заплашил Назиф, че ако не му помогне да прикрие престъплението, ще го завлече със себе си. Гръцките власти моментално искат екстрадицията на Назиф и той е пратен на съд в южната ни съседка.

В крайна сметка е съден наравно със Станислав. Гръцките съдии са категорични, че няма да върнат Назиф да лежи у нас, както иска той. Заявили, че не се интересуват от българското законодателство и възможностите, които то дава за трансфер на осъдени. Присъдата на жестокия баща Станислав лежи на показанията именно на Назиф. Тъй като съдействал, той иска да прекара старините си в българска килия.

„След като Станислав разбра, че съм го предал, ме натопи, че съм участвал в убийството“, казва още Назиф. Адвокатите му се борят за трансфера му у нас, тъй като оттук могат да искат и ревизия на присъдата. „Истината е, че Назиф не е убил момиченцето, а е помогнал за прикриването на вече извършено от друг престъпление. Нямал е друг избор и това го прави помагач, но не и съучастник“, обобщават юристите, за които истината и законът са върховните понятия.

Кървавата история започва на 9 април. От известно време Назиф работи като сервитьор в Атина. Живее в апартамента на приятеля си от ученическите години Станислав. Във въпросния ден сяда до малката Ани, милва я по главата и тръгва за работа. А момиченцето му казва: „Чао, бате Ники, и да се прибереш по-бързо“. Това са последните думи, които Назиф чува от русото ангелче. „Не трябваше да ходя на работа“, разкрива пред ченгетата Назиф. Същия ден Станислав се обажда на Назиф и му казва да спи на хотел, защото майка му Офелия идва на гости. На 14 април Назиф се връща във фаталната квартира. Заварва Станислав с хероинова игла във вената. Изродът му казва, че „Господ прибра Ани“. В хероинов делириум Сава разказва как е разчленявал, варил и разхвърлял по контейнери части от дъщеричката си. След това жестокият баща изпада в еуфория от хероина, а Назиф – в посттравматичен шок. Заключва се за три дни в стаята си, след това бяга обратно в България. У нас признава на рамото на баща си Мустафа, че не може да прикрива повече жестокия убиец, и така се стига до разплитането на случая

 

Източник:Блиц

 

 

Осъденият за педофилия Владо Кузов вече е стажант-съдия

Осъденият за педофилия и блудство бивш депутат Владимир Кузов е на стаж в съда. Той смята да работи като магистрат. 50-годишният Кузов е един от печално известните депутати на прехода. Като народен представител от партия „Атака” през 2006 година той е отстранен от парламента заради педофилски действия и блудство. През 2009 г. е постановена и осъдителна присъда.

През ноември 2016 г. бившият депутат поиска да стане и кандидат за президент, но от Централната избирателна комисия не го допуснаха до вота. Днес обаче Владимир Кузов е стажант-съдия и се кани да превърне правото в своя професия. Вече е на шестмесечен стаж в съда, предаде Канал 3.

Той няма притеснения и смята, че е осъден несправедливо, а делото му трябва да бъде възобновено. Освен това според бившия депутат в България почти нямало качествени съдии.

„Изобщо не се чувствам неудобно. Нищо не ми пречи, знаете, че беше политическо дело. Мен ме интересува целият океан на правото… гражданското е океан, а наказателното е море”, коментира Владимир Кузов.

 

Осъденият за убийството на акробата Лилян Александров: Невинен съм. Застреляха Лилян, защото беше педофил!

20160422.olthcnxuot

Отвеждат Милен Иванов в съда

 

 

На 21 март се навършиха точно 5 години от бруталното убийство на известния и уважаван акробат и треньор по спортна гимнастика и батут Лилян Александров. Той беше ликвидиран с пет изстрела на входа на жилищната кооперация на улица „Емануил Манолов“ 30 в Габрово, където живееше. Още в нощта на убийството задържани бяха Милен Иванов и неговият син Кристиян, който впоследствие бе освободен. Арестът на 45-ходишния тогава Милен – ученик и впоследствие колега треньор на Лилян, не изненадал никого в града, защото не било тайна, че от години двамата са във вражда. За разследващите веднага бил налице мотив за престъплението от страна на Иванов – професионална завист и неистово желание за успехи и пари. Макар че не е открито оръжието на престъплението, според обвинението Александров е бил застрелян с газов пистолет, преработен в боен. Заплетеното разследване свърза единствено Милен Иванов с тежкото престъпление и прокуратурата се опираше на свидетелските показания на няколко души, сред които такива, които заявиха, че Милен нееднократно е отправял смъртни закани срещу своя колега, с когото преди години ги свързало крепко приятелство, изродило се впоследствие във вражда. След 2-годишна съдебна сага тезата на прокурор Милчо Генжов надделя, мгистратите в черни тоги приеха, че са събрани безспорни доказателства, че извършителят на бруталния разстрел е Милен Иванов и го осъдиха на 20 години затвор. По време на досъдебното производство и последвалите съдебни процеси Милен Иванов не пророни и дума, с изключение на това, че категорично не се признаваше за виновен. 5 години след разстрела на Лилян, осъденият за убийството му, реши да проговори ексклузивно единствено пред „ШОУ“. Какви са причините двамата да се скарат, както и кой стои зад убийството, в изповедта на Милен Иванов:
„Уважавах Лилян, защото ми е бил треньор, но някои от постъпките му осъждам, тъй като действията му далеч не бяха достойни, мъжки и коректни. Както и да е… Имало е противопоставяне и конкуренция между нас и клубовете ни, но в никакъв случай не и конфликт. Това пролича и от показанията на свидетели от двата клуба. Отношението ми към Лилян по едно време стана неутрално“, обяснява в своето писмо Милен и разказва предисторията на отношенията си с Александров. По-младият му колега и бивш ученик бил убеден, че неговият клуб може да постигне повече от този на неговия учител. 7 – 8 години търсели начин да подпишат договор с общината за ползване на залата, където да водят спокойно тренировките. Стигнало се до момента, когато станало ясно, че през 2010 г. ще се организира Първа младежка лятна олимпиада в Сингапур. „И тъй като шефът на федерацията – Стоян Димитров, дойде и насила посочи най-добрия ни състезател –

Кристиан Иванов, който е мой син

да премине в клуба на Лилян и да участва на състезанията по батут от негово име, нашият съвет реши да откаже и обяви това писмено на БСФБ в изпратен имейл. Федерацията пък обяви, че ще накаже Кристиан, който междувременно на едно състезание в Солун се контузи, а аз напук на всичко отидох да работя като треньор точно в Солун, понеже ни обещаха поданство и Кристиан да се състезава от името на Гърция“, разказва Милен. И подчертава, че това вбесило федерацията, която наказала Кристиан за 2 години. Впоследствие заради контузия той не отишъл на европейското първенство, което се проведе във Варна през пролетта на 2010 г. и беше контролно за квота за олимпиадата наесен. „Важно е и трябва да се знае, че през август 2009 г. националният отбор по батут, аз и Лилян бяхме на лагер в Албена и всички бяха свидетели, че

двамата бяхме в отлични взаимоотношения“

подчертава Милен. И казва, че през октомври същата година заминал за Гърция и се прибрал през септември следващата година. „Няколко месеца след това убиха Лилян, а аз твърдо бях решил да замина за Катар, а докато дойде това време, да произвеждам и продавам дървени въглища. Почти веднага след лагера в Албена (през октомври месец 2009 г.) заминах за Гърция, като поводът бяха спрени две суми от по 500 лв., които федерацията и в частност шефът Стоян Димитров ми бяха отпуснали за пръв път от месец март същата година“, обяснява осъденият акробат и пояснява, че на практика това означавало, че повече няма да се занимава с батут в България. „Независимо от това

федерацията започна да издевателства върху Кристиан

Случиха се грозни неща. Аз научавах всичко със закъснение и това още повече ме амбицира да не се занимавам с този спорт и тези хора. Всичко това се отразяваше от кабелната телевизия, местния вестник „100 вести”, а и от клюки, които се разпространяваха от хората в клуба на Лилян. Самият Лилян се грижеше най-много за това. Той бе майстор в това. Цялата общественост беше заблудена, че има конфликт между мен и Лилян, а то не бе така. Аз и другите от нашия клуб просто искахме равнопоставеност и договор с общината за ползване на базата“, ракрива още за генезиса на скандала между него и Лилян. И стига до същинската част на своята изповед, която е и твърде скандална и потресаваща: „Междувременно половината град знаеше от слухове (верни), че Лилян се „увлича” от състезателките си, като

започваше да ги „обработва” от малки

за да стигне до леглото им, когато са на 13-14-годишна възраст. Има свидетели от състезателите, както и треньори, които са го виждали какво прави по време на тренировките, както и на скандали между Лилян и едно вече „пораснало” (на 16 години) момиче – Деница, която буквално го командваше и тя решаваше кога да тренира и какво точно да прави. Мога да изброя имена на негови състезателки, с които той е правил и се е опитвал да прави секс. Едно от тези момичета – Моника Димчева, се съгласи да даде показания за това в съда и го направи. Лилян обаче бе публична личност и никой не искаше да се разследва в тази насока. Имало е и оплаквания от деца на жена му Анна, някои дори са и писали писма, но за това мога да разкажа, а не сега да го описвам – нали не е това задачата ми…“, реди втрещяващите твърдения Милен. Пред „ШОУ“ той е категоричен, че именно това е „най-вероятната причина да бъде убит Лилян. „Занимаваше се с малки деца, някое се е оплакало и баща или майка са се „погрижили” за Лилян. Моника сподели, че е казала на майка си за отправени „сексуални намеци и намерения” от Лилян. Майка й е искала да заведе дело, обаче после се е отказала. Не знам каква е причината. Ти питаш защо аз?! – Ами, това е отговорът”.

От „Господари на ефира” налели масло в огъня


„Някой е съобразил, че аз и Лилян сме в „конфликт”, и си е разчистил сметките с него“, изповядва се ексклузивно пред нашия репортер Милен Иванов. Скандалите между Лилян и Милен, свързани със спортната база и състезателите, стигнали и до „Господари на ефира”. „Те популяризираха т. нар. конфликт между нас, който се оказа

удобно прикритие за истинския извършител

а аз – за най-удобен „извършител”. Било е съвсем просто да се съобрази. Обстановката беше такава, че дори и комар да го беше ухапал, аз щях да нося отговорност. Аз дори си позволих следния майтап, който направих публично, че ако жена му Анна забременее, да се знае, че е от мен, въпреки че е доста противна като физика и най-вече характер, а аз по това време бях в Гърция. Лилян се е постарал да пусне редица жалби срещу мен и по някои от тях ходих да давам обяснение в полицията, и

трябва да съм напълно луд, за да му посегна

без да съм сигурен, че веднага ще дойдат при мен (както всъщност и стана). Арестуваха ме приблизително 45-50 мин след убийството. И то по настояване на Анна“, разкрива още осъденият Милен Иванов. Той казва, че Анна Александрова „много го мразела“, защото той и клубът му имали по-добри професионални успехи. „Никой нямаше знанията и опита да направи големи състезатели при мъже и жени, а само в долните възрасти. Това обаче при нас започна да се получава и доведе до клевети, оплаквания и подобни действия, за да спрем дейността си, а те (клубът на Лилян – б. а.) да приберат подготвените при нас състезатели. Това се опитаха да извадят наяве ченгетата, прокурорите и свидетелите от тяхна страна…

Лилян беше с най-голямо финансиране от общината

За мен лично това не беше проблем. Аз бях съдружник в мелница и не разчитах на общински пари. Сам се оправях, при това съвсем не бяхме зле. За 7 години едва в последната – 2009 г., федерацията ми беше отпуснала по 500 лв. на месец, и то от м. март 2009 г., а както казах, тези пари бяха спрени през август, веднага след лагера в Албена”, разказва Иванов накратко историята на враждата между клубовете. Той категорично твърди, че опонентът му имал доста врагове в града, но тъй като бил „отличен задкулисен играч и имал огромно влияние в общината“. „Малко хора са дръзвали да му се противопоставят, а само мрънкаха зад гърба му. Аз обаче бях независим, нямаше значение дали някой ще ми даде пари“, подчертава осъденият треньор.

„Делото беше стъкмено”, твърди Иванов


В единствената си изповед осъденият Милен Иванов казва, че делото за убийство срещу него преминало по доста странен и необичаен начин. „Още в досъдебното производство полицията се постара да намери подходящи за тях и прокуратурата свидетели, както и да изготви доказателство с невярно съдържание. Всичко бе стъкмено, а уговарянето на свидетелите бе основно в действието на полицаите. Съдът изобщо не обърна внимание на тези неправомерни действия. Има достатъчно факти и доказателства, пораждащи съмнения. За някои от тях доказахме, че са престъпления, извършени срещу мен. Прокурорите обаче не се самосезираха“, разказва още гимнастикът. Той посочва редица имена, за които твърди, че са били предварително уговорени от прокуратурата. „Отказаха ми следствени експерименти и призоваване на нови, а и стари свидетели, което би могло да доведе до обрат в делото. Просто не са имали друг заподозрян и все някой е трябвало да бъде осъден. Аз в случая бях най-удобен. Сега искам да бъде възобновено разследването и присъдата ми да бъде отменена, защото докато ме разследваха, бяха извършени престъпления по служба от страна на длъжностни лица. Начинът на водене на следствието, съдебният процес, свидетелските показания и тълкуването, или игнорирането на доказателствата, както и тенденционното отношение на съдиите, бяха причината да бъда осъден, а не това, че имам някаква вина“, категоричен е Милен Иванов.

Версия: Наркотици или далавери „изяли главата“ на очистения с 5 куршума треньор?


Милен Иванов допуска една версия, която може да е в основата на убийството: Малко преди да застрелят Лилян, имало сбиване в залата между него и момчета, които искали да разпространяват наркотици. „Има и нещо друго, което обаче е по-малко вероятно да има нещо общо с убийството. Лилян не беше финансово коректен към свои състезателки, които с негово съдействие започваха да работят в циркови трупи, или като аниматори в чужбина. Едно от неговите момичета Миглена ми е разказвало как

хонорарите минават през Лилян

и той е решавал дали и колко да даде на децата. Сред тях има малолетни, деца на разведени родители, на семейства с ниско интелектуално ниво и пр. На някои от тези хора не им пука какво се случва с децата им. Лилян обаче винаги се стараел да изгражда имиджа си пред обществеността като добър, грижовен и всеотдаен треньор и възпитател, а и беше добър организатор на различни мероприятия и от общината го уважаваха. Буквално всеки ден ходеше там и се грижеше всички да смятат, че ние сме злите хора от нашия клуб,

а той е пазител на децата

морала и т.н. От другите спортни клубове също не го обичаха, тъй като самоволно беше заградил и завзел части от съблекалнята и фоайето на залата, като беше инсталирал машини за храна и напитки, за да печели от тях. Дълги години преди това вземаше наемите от 10-12 магазина, които са общински, но само той се ползваше от тях, а това предизвикваше недоволството на треньорите от другите спортове, които не получаваха пари, и се натрупваше напрежение. Изобщо нещата така бяха поставени, че само и единствено Лилян беше най-добре от всички“, твърди още осъденият на 20 години затвор треньор.


Свидетели разпознали килъра?


Макар и Милен Иванов да твърди, че е абсолютно невинен и няма нищо общо с убийството на колегата си Лилян Александров, свидетелски разкази за това, какво се е случило малко преди 20 часа на фаталния 21 март 2011 г., сочат друго. Жена, която живее в кооперацията на Лилян, почти се сблъскала с мъж в тъмни дрехи и шапка с козирка, с ръка под якето. Тя го видяла на площадката пред стълбището на блока. При разминаването им мернала и лицето му, а по-късно го разпознала в Милен?!? Друга жена, която минавала край кооперацията, видяла мъж с пистолет, който стреля от упор в човек на входа на сградата. Мъж на другия тротоар пък чул гърмежите, обърнал се и видял тъмна сянка да се изнизва от мястото на престъплението.

Милен дал на сина си кървавите дрехи, за да се отърве от тях


В хода на разследването срещу Милен се събрали доказателства, че след като застрелял Лилян, той се преоблякъл по пътя и се прибрал в дома си. На входа на блока дал на сина си вързоп с дрехи и наредил майка му да ги пусне в пералнята. Самият Милен се бил похвалил по-късно пред съкилийник, че нарочно подвикнал няколко пъти високо на сина си, за да чуе комшията, който бил клюкар и нищо не пропускал. Та ако полицията го пита, да каже, че е чул разговора между баща и син и това ще му е алибито за вечерта. Съседът наистина потвърдил инсценираното алиби. След това Милен изчезнал за известно време. Предполага се, че тогава е изхвърлил пистолета и пълнителя на различни места. Върнал се вкъщи и взел душ. Пратил сина си да занесе изпраните дрехи у вуйчо си. Не след дълго униформените позвънили на вратата…

 

 

Източник:Блиц

 

Осъденият доживот за убийство Стоян Димитров: Получих документ с фалшифициран подпис на Петко Сертов!

sertov

Стоян Димитров вече 15 години е зад решетките.

 

 

Около стотина човека в България изтърпяват най-тежката присъда – лишаване от свобода доживот. В Централния софийски затвор те са 17. Един от тях – Стоян Димитров, успя да осъди България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за 5500 евро заради нечовешките и унизителни условия, в които търпи наказанието си – тясна килия, лоша храна, мръсотия, липса на чист въздух, естествена светлина и физически упражнения и др.

На 30 октомври 2000-та година Стоян Аспарухов Димитров за пръв път влиза в Централния софийски затвор със съзнанието, че е осъден да прекара остатъка от живота си зад решетките. В затвора той „празнува” 57-ия си рожден ден. Преди това 10 лета е началник склад в „Кореком“. После решил, че вече няма бъдеще там и си купил микробус, за да става такси. Не му провървяло и се върнал на старата си длъжност, но само за половин година. След това е касиер домакин в Дисконтова къща АД, откъдето го уволняват. Завъртял бизнес с коли. И така до фаталния ден. Основните действащи лица в трагедията са осъденият Стоян Димитров, приятелят му от години Николай Влахов – Мексиканеца, и общият им познат Веселин Мешев – Баба Меца. Целта на срещата била Димитров и Мешев да си уредят сметките около едно БМВ, за което Стоян твърди, че не дължал пари. След няколкочасови преговори, Димитров излязъл, за да купи безалкохолно от близкия магазин. Твърде, че като се върнал, пред очите му Баба Меца убил Мексиканеца и натопил пред полицията него! Версията на съда обаче е доста по-различна. Спас Иванчев е магистратът, който е постановил доживотната присъда на Стоян, след като при първото гледане на делото Софийски градски съд му дава 19 години затвор. Убеден, че е жертва на грандиозна конспирация, Стоян обжалва.

В момента Димитров е заместник на австралиеца Джок Полфрийман, осъден на 20 години затвор за убийството на 20-годишния Андрей Монов през 2007 г. в организация, която брани правата на затворниците – „Българска затворническа организация за рехабилитация“ (БЗОР).

Довеждат Стоян за разговора ни. Той носи множество папки с материалите по делото му, с жалбите, които е подал до институциите през последните 15 години, откакто е зад решетките. На ревера си има значка с лика на отец Евгений Босилков – деец на Католическата църква, репресиран и убит в Централния софийски затвор заради вярата си през 1956 година. Ето и шокиращия му разказ, единствено пред “ШОУ”!


– Стояне, разкажи историята, заради която си зад решетките доживот?
– Веселин Мешев, или Баба Меца, беше координатор на ВИС-2 в Сандански. Той дойде вкъщи в “Надежда” да ме рекетира – да ми вземе „фиестата”, защото настояваше, че му дължа 4000 марки! Викам: “Ела, вземи я!”, за да ме остави на мира, защото бяха непрекъснати заплахи – за мен, за децата ми, за приятелката ми! А аз нищо не му дължах. И понеже беше 2 февруари, пе***асткия ден, седнахме да се почерпим по балкански обичай. Имах едно шише уиски, сипах по една чаша, и започнахме да си говорим с него. Казах му, че знам схемата му. Бяхме насаме 2 часа. Ако съм имал пистолет, нямаше ли да го убия него, да го сложа в неговата кола и да го изхвърля, за да приключи въпроса?!

– А какво стана?
– Мешев се обади от неговия джиесем на моя приятел Николай Влахов-Мексиканеца и го извика: “Ела тука да се разберем!”. Искаше да го пита дали той ми е разказал за тази схема, която аз му казах, че знам.

Дойде Ники, казва: “Аз няма да пия!”. Викам: “Ше отида да купя кола”. Отидох в близкия магазин. Имаше опашка 4-5 жени преди мене. Минава една, втора, трета. Казах на продавачката: “Имам гости, не мога да чакам, ще си взема едно шише кола!”. А тя: “Вземи си от хладилната витрина!”. Така и направих.

Прибирам се вкъщи и виждам Николай Влахов-Мексиканеца проснат на пода, гледаше уплашено! Изпуснах шишето с кола и то се счупи в краката ми – еднолитрова бутилка, стъклена, тогава имаше такива! Мешев ми хвърли едни белезници да ги сложа на Ники! Питам Мешев: “Може ли отпред?”. Но той не разреши: “Не, отзад!”. Тогава видях, че Ники Мексиканеца е прострелян в ръката! Сложих му белезниците. Подът беше застлан с найлон, защото правехме ремонт. Мешев го сложи на стола и му завърза краката за стола с едни връзки, които намери наоколо, използвахме ги при ремонта, аз го завързах отгоре.

Тогава Мешев го застреля!

Ники се закашля и кървав прах излезе от устата му! В същото време се опита да стане, но нали е завързан, падна заедно със стола! Мешев ми каза да не правя резки движения, за да не ме освитка и мене! Дръпна един стол и ми каза и аз да си вържа краката. Отказах. Той започна и мен да ме връзва! Но взе да ми обяснява, че сме приятели, че няма да ме застреля… През цялото време беше насочил пистолет срещу мене! Взе ножа и ми разряза дланта, разряза и своята, за да станем кръвни приятели! Той после твърдеше, че аз съм го целувал по ръцете, близал съм го, за да станем кръвни братя! После Мешев ми каза: “Сега ще ми помогнеш да изхвърлиме трупа!”. И започна да търси из къщата чувал. Намери. Вика: “Хайде да излезем да изчакаме да се стъмни!”. Излязохме. Аз вървях пред него, Мешев вървеше след мене с пистолет в ръка. Изведнъж ме удари с него по главата и започна да крещи:

“Помощ, убиец! Помощ, убиец!”

Прескочи оградата и продължи да крещи! Онемях, чудех се какво става! Комшията излезна срещу мене. Успях да му кажа: “Моля ти се като дойдат полицаите, кажи им, че пистолетът е тук, не съм го пипал!”.

Избягах, бях в шок!

На другия ден на Драгоман на гарата си купих вестник “Нощен труд” и прочетох, че се издирва опасен убиец! След това всяка вечер по Нова телевизия въртяха: “Издирва се убиец, опасен убиец!” – и снимката ми, навсякъде! Братовчедите ми казваха, че са обикаляли наоколо полицаи. Помислих си: “Те ще ме убият на място, ако ме намерят!”…

Когато се криех в гората, бях в шок! Ти си бил в мерцедеса, в офиса в хотел “Рила”, в живота и изведнъж – долу! Чудиш се какво става, толкова си съкрушен! Сълзите ти текат от само себе си!

Тогава при черквата на Церецел чух глас от небето, ако щете ми вярвайте, който каза: “Стоянчо, не бой се, само вярвай, ти не можеш да бъдеш осъден! Оттук-нататък нещата стават все по- добре и по-добре!”. Викам си: “Това не може да е истина!?!”. Седях и се чудех какво да правя.

… След 6 месеца ме задържаха. В протокола за обиск пише, че в мен е имало учебна граната. В съда беше извадена бойна граната! /Показва протоколите, от обиска и от съдебното заседание – б. а./

В обвинителния акт, по който съм осъден, пише: /чете – б.а/ „Обвиняемият Стоянов /показва – б.а./… Аз се казвам Стоян Аспарухов Димитров, кой е този Стоянов?! По пистолета няма мои отпечатъци. Свидетелят Мешев в показанията си във Второ районно тогава пише, че аз съм бил казал, че съм застрелял четири човека, Влахов е петият! Той се бил уплашил, като съм му хвърлил пистолета и съм му казал: “Ако искаш, ме застреляй и мене!”. Помислил си, че си играем някаква игра, затова взел пистолета и затова има негови отпечатъци!?!…

Тикнаха ме в затвора

Фалшифицираха ми подписа на протокол, в който се признавам за виновен, а аз на тая дата не съм извеждан на разпит – това личи от документите! Фалшифицираха подпис на Петко Сертов в качеството му на шеф на ДАНС в “отговора” на моя жалба до него, на председателя на вътрешната комисия в парламента!… Можете ли да си представите какво ще се случи в САЩ или в правова държава от ЕС, ако някой си позволи да фалшифицира подписа на директора на ФБР или на висш прокурор или сенатор, председател на сенатска комисия?! В затвора–София е практика да се връчват писма – мероприятия с фалшиви подписи на прокурори от Висша касационна прокуратура, като отговори на жалби, което е потресаващо престъпление в държава членка на ЕС! Имам куп документирани престъпления по НК, извършени от Централния софийски затвор, Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и Министерство на правосъдието, които никой не желае да разследва! Става въпрос за частен ГДИН – паралелна структура, в която участват прокурори, съдии, висши полицаи, началници на затвори и инспектори социална дейност, които са наясно, че извършват престъпления и изпълняват поръчки срещу заплащане или търгуват с влияние!

В държава членка на Европейския съюз, аз съм лишен от правосъдие! Водя четири дела срещу прокуратурата, които се саботират! Броят се на пръсти делата по чл. 6, ал. 1, “Справедлив процес”, които са спечелени от лишени от свобода в съда в Страсбург!

– Но в крайна сметка ти имаш доживотна присъда без право на замяна. Каква смяташ да правиш?
– Има ли значение дали съм с доживотна присъда с право или без право на замяна! Аз съм на 57 години! С право или без право! На мен не ми пука!

Когато си на 57, дали ще излезеш на 87 или няма да излезеш, каква е разликата?! Като излезем, к`во ще правим – ще си носим урината до поликлиниката за изследване!? Каква перспектива имам?

– Ти ще се мъчиш да докажеш, че си невинен…?

– Защото съм невинен!!! Какви мотиви имам аз да убивам Влахов, като мен Мешев ме рекетира! Показвам ти и ти давам документите! Не говоря празни приказки! Цялото ми дело е правен абсурд! Сега да ми предложат да се призная за виновен, че ще ме пуснат, няма да се съглася! НИКОГА!

Имам 100 процента доказателства, че съм невинен! Е сега да отидем в съда, ще ги направя смешни!

– Вече си 15-та година в затвора. Подобриха ли се условията на живот за лишените от свобода?
– Оправиха условията. Условията в първа група, при доживотните, са добре. Сам съм в килията, 4 на 2 метра. Ако си я поддържаш, чистиш, е добре. Вътре има легло, мивка, маса, стол, две шкафчета, има и тоалетна с подвижен душ.

Преди това съм бил долу, в мазето, в килия 4 на 4 метра бяхме 14 човека! Всичките пушачи, само аз не съм! Можеш ли да си представиш за каква става дума!

Умирах вътре!

През 2002 година дойде проверка от Европейския съюз – двама мъже с камера и преводач. Взеха една възглавница – тя мазна, няма калъфка, няма нищо, със шпакла можеш да стържеш от нея мас! Попитаха ни: “На това ли спите?”. Ние: “Да!”. Човекът се вбеси, хвърли я пред оператора и изкрещя: “Снимай!”. Снимаха кофата, разплискана урина, мирише! Ужас! След тази проверка подобриха условията. Не ги ли натиснат от Европа, нищо не правят!…

– В гората, преди да те хванат, глас от небето ти казва, че не могат да те осъдят, че всичко ще става все по-добре и по-добре. Разочарова ли се?
– Апостол Йов, за да стане втори след фараона, Господ го прекарва през робство, през затвор, през хиляда изпитания, за да стигне до там!

– Смяташ, че и теб Господ те прекарва през изпитания, за да те награди?
– Господ ме прекарва през изпитания! Кога иначе щях да се занимавам с право, кога иначе щях да седна и да се вгледам вътре в себе си, за да видя, че има нещо стойностно в мене!? Иначе какво правиш? – Къща строиш, материалното гониш… Мен вече не ме интересува нищо материално!

В самотата човек толкова неща може да открие, че не можеш да си представиш! Затова казвам, че

благодаря на Бога за този затвор!

– Сериозно?!
– Сериозно!

– С какво се занимаваш по цял ден, работиш ли?
– Как ще работя?! Работя върху себе си! Скучае само този, който няма за какво да разговаря със себе си! За три доживотни имам какво да говоря със себе си, така че не ми е скучно въобще!

Сутрин проверката е в 6:30 ч. Пускат тока, защото от 10:30 вечерта до сутринта сме само на дежурно осветление. Ставаш, оправяш си леглото, който иска си чисти килията. Обличаш се, миеш зъби, бръснене, това онова. В 7-7:10 дават закуската – мармалад, маргарин, чай, халва, маргарин, чай или макарони и хляб. В 8:30 ч. се сменят смените на старшините. В 9 часа излизаш на разходка или “на каре” на наш жаргон. Имаш право след “карето” и на фитнес, но аз не ходя, защото се изморявам, вече съм на години… Прибирам се 10:30 ч., изкъпвам се. Всяка втора и четвърта сряда идват сестрите от “Майка Тереза”, всеки петък идва свещеникът от православната църква отец Сергей…Имах телевизор, но го изхвърлих. Сестрите от “Майка Тереза” ме проагитираха, че е вреден и съм много доволен от това нещо! Това е облъчване с една и съща информация, с реклами, едни и същи филми се повтарят! Ходим на компютри в клуба, но само за игри, няма интернет. Научих 30 стихотворения наизуст – на Байрон, на Надежда Захариева, на Ботев… Уча немски, уча цитати от Библията наизуст, което ме успокоява и ми помага, виждам каква мъдрост е концентрирана там! Намираш спокойствие в духовното, виждаш, че материалното е абсолютно нищо! Ако човек не вярва в това, е духовен мъртвец! Ходех на Евангелската църква, но се отказах, сега ходя в православната и в католическата. Сестрите от ордена “Майка Тереза” са като пчелички – те наистина са уникални, истински ангели! Дават ни да четеме Библията, изпитват ни, говорим си за духовни неща, за които хората отвънка не се замислят! Не мислят, че трябва да мислиш, че идва момент, когато затваряш очи и трябва да напуснеш този свят, така че трябва да мислиш и за… след това!

По-чисти създания не си виждала от тези сестри! Майка ми беше болна от рак на дебелото черво. 3 месеца остана на едно място на памперси, цялата в кръв! Леля ми от Костинброд идваше всеки ден, а сестрите от “Майка Тереза” ходеха вкъщи и я къпеха! Като им казах, те веднага “О, така ли?!” и един път в седмицата бяха при нея… Ангели! Тя майка ми преди да са разболее, идваше при мен редовно на свиждане. Отиде си преди няколко месеца. Тя беше божа кравичка, ако й се скара някой, ще се разплаче, Бог да я прости! Майките не пропускат свиждане в затвора, да знаеш! Колкото и да е голям изрод и убиец синът й, майката не пропуска, винаги е тук! Той си е дете за нея!… Е, липсва ми сега, но ако се привързваш към такива неща, мъката ще те убие тука, в затвора, затова трябва да си малко над нещата… Синът идва сега, но той е на работа, зает е. Дъщеря ми е в чужбина.

– Майка ти като почина, пуснаха ли те да я изпратиш?
– Ти шегуваш ли се?!! Аз ти показвам фалшифициран подпис на директора на българското ФБР, ти за какво ме питаш!…

Исус Христос казал на един: “Върви след мен!”. А оня го попитал: “Може ли първо да отида да погреба баща си?”. Христос му отговорил: “Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци и върви след мен, аз ще те направя ловец на човеци!”.

– Можеш ли да имаш сексуален контакт с жена, ако поискаш? Все пак си мъж в силата си…
– Човек, ако не може да надвие страстите, става изрод! Започнат ли да те владеят страстите, ти тръгваш надолу и ставаш роб на греха!

– Тези 5500 евро, които спечели от делото в Страсбург, изплатиха ли ти ги?
– Да, 2500 лв. дадох на църквата, на майка ми дадох 1000 лв., защото имаше дългове към магазина в квартала, на сина ми дадох, другите ги оставих за себе си в затвора, защото 9 години бях доста зле. Сега съм по-добре, мога да си купувам храна от лавката. Кой каквото ще да говори, тук храната е отврат! Началниците много крадат! Но цените са убийствени – бишкотите са 2.30 лв. през оградата отсреща, вътре са 4.60! Всичко е двойно! Но аз “правя” до 100 лв. лавка на месец, нито пия, нито пуша. Децата ми пращат колети, приятели, съученици – също…

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА

 

 

 

 

Източник:Блиц