Tag: настроения

Първан Симеонов: През 2017 г. ще има почва за националистически настроения у нас

 

 

Директорът на „Галъп Интернешънъл“ Първан Симеонов в интервю за предаването „Добър ден“ по Радио „Фокус“.

– 2016 г. завършва с политическа нестабилност. Защо се стигна дотук и какво да очакваме през новата 2017-а? Добър ден казвам на следващия ми събеседник, директора на „Галъп“ Първан Симеонов. Mожем ли да твърдим, че събитията през последната година, на които станахме свидетели, показаха, че основните политически сили са изгубили връзката със своите избиратели, с хората и бяха наказани за това?
– До известна степен това е вярно. Това важи не само за България. Във все по-голяма степен в западния свят традиционните партии се провалят като посредници, провалят се във функцията си на изразители на обществените мнения и твърде често напоследък биват заменяни от други форми на представителство. На движения, лобистки групи, протести, социални мрежи, директна медийна комуникация. Навсякъде традиционните партии, в нашата част от земното кълбо, разбира се, традиционните партии са подложени на изключително тежки изпитания и навсякъде има популистки предизвикателства към системата. Това е едното важно, което се случи през тази година. Другото е по-видим процес. Ако това, за което говорих досега, е по-дълбочинен, по-траен процес, доста по-видим и доста по-бърз просто международните развития повлияха на България. През 2015 г. светът беше бурен, а в България беше затишие. През 2016-а тези бурни световни събития вече дадоха своите отражения и в България и това се вижда в по-голяма част от резултатите от политическата нестабилност и дневния ред на обществото.

– Да очакваме ли в следващата година, пък и в следващите години, възход на популизма и наистина традиционните партии да останат по-встрани, с по-нисък резултат и колко опасно може да е това?
– Аз предполагам, че партиите у нас вече са готови да приемат част от популисткия дневен ред в своите програми, в своите действия, така че да се опазят. Това едно, и второ, в България, ако става дума за възход на популизма, ние това го виждаме поне от петнайсетина години. Във всички нови избори влизат нови популистки играчи, понякога доста големи и променят системата радикално, имам предвид партийната система. А някои от тях сега предлагат да променят и политическата система, но това е отделна тема. 2017 г. ще предлага много предизвикателства в това отношение, защото през 2017 г. ще има ключови избори в няколко страни на ЕС и след тези практика ЕС може да не съществува във вида, в който го познаваме. Съвсем наскоро госпожа Льо Пен (бел. ред. – Марин льо Пен, лидер на френската крайнодясна партия „Национален фронт“) потвърди позицията си за това, че Франция трябва да напусне ЕС. Една нейни победа в президентските избори може да означава тъкмо това. Така че само в рамките на няколко месеца самият ЕС, част от който сме ние, ще бъде подложен на много сериозно изпитание. А предполагам, че това ще повлияе и в България и ще се проявят подобни радикални, популистки, националистически настроения и тук.

– Тук все още никой не говори за излизане от ЕС, сякаш доверието в тази общност в България остава високо. Допускате ли, че ще се появят и у нас такива идеи и че някой дори на глас ще изрече, че България трябва да излезе от ЕС?
– Аз допускам всякаква политическа екзотика. Второ, допускам всякакви външни вмешателства в политиката на България. От различни близки и не толкова близки столици. Трето, допускам, че България трескаво ще започне да търси нещо, за което да се хване, при положение, че нито Брюксел е вече такъв авторитет, нито е ясно Вашингтон накъде поема. Тоест двата традиционни жалона в българската политика в последния четвърт век са доста разклатени. В такава ситуация обикновено инстинктът на обществата ги кара да се връщат към миналото, към познатото. Това минало и познато е нацията, националната общност, националните институции. И ми се струва, че в 2017-а ще има почва за такива националистически настроения още повече отколкото през 2016-а. Дали те ще стигнат до отрицание на самия ЕС, не знам, въпреки че опити в тази посока може би няма да липсват. Това ще стане екзотична и модна тема в един момент, предполагам.

Но трябва да си даваме сметка, че България засега печели от ЕС. Че ЕС дава на България и цивилизационна принадлежност, и участие в една социална по своята същност общност. ЕС е нещото, което виждаме в ежедневието си като резултати от европейско финансиране. Затова и доверието в България спрямо ЕС е високо. Да, то намалява в последните месеци и години, така е, но продължавам да отчитам всеки месец данните, които „Галъп интернешънъл“ получава, че ЕС като обобщен образ е изключително одобряван в България. Това означава, че тук ярки антиевропейски настроения едва ли ще се намерят. Но няма да попречи на различни политически предприемачи, спекулирайки със страховете на хората, да предлагат радикални, екзотични идеи, както това виждахме и през 2016-а.

– Видяхме бурни политически събития, особено в последните месеци на годината, но президентският вот сякаш беше повратният момент и за управлението, и за резултатите, които отчетоха различните политически формации. Каква е вашата равносметка – кой е печеливш и кой губещ от всичко това, което се случи, и всъщност какво да очакваме на предстоящия парламентарен вот?
– Първото и най-важното е, че това безпокойство, което се настани в политиката, засега не се пренася в икономиката. Това е същностното. Защото такива политически кризи понякога могат да повлекат след себе си усещането за икономически несгоди, а знаете, че там има доста масова социална психология. Тоест не винаги самите икономически несгоди са проблемът, а внушението, усещането за икономически несгоди. То обикновено така действа, като видиш, че в политиката става грозно, дори в икономиката да е окей, ти също започваш да я преживяваш като нещо неприятно. Засега това не се случва и това е хубаво. Второ, ако има печеливш, донякъде печелившо може да бъде обществото, защото това са допълнителни уроци по политическа култура.

Ето сега например преговаряме урока смяна на властта. Това е нормална демократична практика. Ние я преживяваме като някаква криза или по-скоро част от политическия елит се опитва да ни внуши това, но поне засега обществото реагира зряло. Няма някакви масови страхове и безпокойства. Просто избори, ново правителство, банални демократични неща. Криза би било, ако загубим тези инстинкти. Защото това са нормални демократични процеси и механизми. Не можем толкова трагично да ги преживяваме. Така че това е нормално гражданско учене. Гражданско учене е дори и референдумът. А референдумът е много спорен от гледна точка на потенциалните си последици. Даже бих казал доста опасен. Но все пак това е форма на гражданско учене, малко закъсняло, но все пак случващо се.

Трета хубава новини от последната 2016-а – все пак България успя да запази балансите. В този сложен свят, в който Турция и Русия се караха, сдобряваха, ние сме между тях, в този сложен свят, в който самото съществуване на ЕС е подложено съмнение, свят, в който САЩ са на път да преосмислят глобалната си роля на глобален регулатор, свят, който по сполучливото определение на Петър-Емил Митев се движи в посока многополюсност, в посока преосмисляне на глобализацията. В този свят България можеше тежко да сгази лука. Поне засега успяваме да пазим балансите, да сме в добри отношения с всички, да не се скараме с никого. Разбира се, понякога с цената на тежки и грозни компромиси. Искрено се надявам това да продължи и през 2017 г. Това са хубавите новини.

Разбира се, има и лоши новини. Лошите новини са, че ние като общество повтаряме една и съща грешка. Това е простичката грешка да възложим всички свои огромни надежди на някого или на нещо, да се опияним от тази перспектива и да допуснем в системата да навлязат тежки популисти. Това нещо щеше да има оправдание, ако го правихме за първи път. Ние през няколко години постоянно вкарваме популисти, постоянно казваме всички са маскари, постоянно новите да дойдат, постоянно еди-кой си харизматик да дойде най-накрая и да поеме нещата в свои ръце. Постоянно „крайно време е, да…“, знаете цялата приказка. Постоянно вече 25 години знаете тази друга приказка, и незабелязано сме станали по-доволни от това. Ето това е лошата новина. Че за пореден път с някакво смехотворно физическо усилие правим една и съща грешка.

Евелин ЦАНЕВА, Агенция „Фокус 

 

На Балканите набира скорост информационната война срещу Русия, която трябва да заглуши антинатовските настроения в Европа

main_1465664289

 

 

Преди срещата на върха на НАТО във Варшава на 8 юли структурите и специалните евроатлантически департаменти навиха ръкави и впрегнаха всичките си сили, за да заглушат процеса на нарастване на антинатовските настроение в Европа, който протича естествено в редица държава, пише онлайн изданието news-front.info в статия в събота (11 юни).

Като пример на Балканите могат да бъдат взети България и Черна гора. Първата е в състава на ЕС и НАТО, а втората се опитват насила да вкарат във военния алианс и да я поставят на пътя на евроинтеграцията, независимо от многохилядните протести на черногорския народ, които не стихват от октомври миналата година, отбелязва авторът на статията.

В България приемането в ЕС и НАТО се смяташе за крачка към усвояване на стратегически територии в Балканския регион. Т.е. тези, които способстваха реализирането на този ход, имаха конкретни цели: да заявят своето присъствие на Балканите, да разгърнат своите въоръжени сили и да държат под контрол страната (да не забравяме, че България винаги се е смятала за близка до Русия не само в исторически план).

След разпада на СССР идеята за „демократизация“ или „евроинтеграция“, както е модерно да се казва днес, набра скорост из цяла Европа и все по-близко внимание започна да се обръща на страните, имащи общо минало с Русия, за да може те да бъдат „интегрирани“ в западния лагер и използвани против Москва. Обещанията за приказен европейски живот имаха ефект само известно време, пише изданието.

Човек така е устроен: винаги му се иска да вярва, че ще стане по-добре, особено когато му разказват онова, което иска да чуе – психологически трик, който бе използван успешно в Украйна и чиито последици наблюдаваме и до днес след майдана.

Ето и някои факти и резултати от „евроатлантическото“ въздействие:

Малка България, когато в миналото доставяше тонове селскостопанска продукция в Русия, днес е пълна с чужди „вериги“ – търговски мрежи, където се продават стоки от Турция, Полша, Гърция и др.

С други думи България, вместо да произвежда и доставя, се оказа в ролята на потребител и купувач с всички произлизащи от това последици: зависимост от общоевропейската политика, икономическа зависимост – по този начин селското стопанство в страната и въобще цялото ѝ производство бе „неутрализирано“ в замяна на няколко европроекта.

Членството в НАТО се случи без референдум и досега народът не може да разбере какво се случва – армията или отбраната на страната бе подменена от чуждо присъствие, като така на НАТО бе позволено да получи и военно влияние.

Икономическата зависимост стана видна на фона на едно абсурдно решение: не на България, а на ЕК, за изпълнението на проекта „Южен поток“: „Не ни разрешават“.

Всички тези моменти свидетелства, че политиката на Запада е целяла да отдалечи България от всякакво взаимодействие с Русия, смята журналистът.

Антируските санкции бяха поредното доказателство за това: България ги подкрепи на политическо ниво, тъй като, както каза самият премиер Бойко Борисов: Не искаме санкциите и разбира се, губим и понасяме колосални загуби от тях, но не можем да вървим против желанията на ЕС и НАТО.

В друг разговор българският премиер, по време на среща с „Америка за България“, в присъствието на високопоставени гости от САЩ, заяви, че България се е отказала от „Южен поток“ и други проекти в полза на … САЩ.

Да губиш и да се съгласяваш с чужди решения, които превърнаха страната в процес на евроинтеграция в „най-бедната държава членка на ЕС“ – кой искаше това?
България? За такава европеизация ли мечтаеха българите? Страната бе ловко измамена и разбра, че е в капан. И тогава народът започна да изразява своето мнение и започнаха антинатовските протести…

… но те като че ли нито се виждаха, нито се чуваха…

В САЩ се страхуват, че вече няколко държави нееднократно повдигат темата за безсмислието на антируските санкции настояват за тяхната отмяна (Италия, Франция, Чехия, Унгария, Словакия). Във връзка с това прозападните структури включиха в действие нови механизми на антируската пропаганда. Навсякъде – и естествено започнаха с България.

Докато в България години наред народът провеждаше акции, за да покаже подкрепата си за Русия, дистанцирайки се от политическите гафове на президента на страната, изказванията на Плевнелиев ставаха все по-остри. Последният пример – в деня на срещата на руския президент с премиера на Израел Бенямин Нетаняху в Москва, в Брюксел българският президент заяви, че Крим е Украйна, а Русия се опитва да подкопае основите на ЕС.

Дали това е случайност? Според автора не. Българският народ за пореден път изпита не просто срам, а истинско унижение, вълна от възмущение обхвана страната – организации и обикновени хора писаха протестни писма, осъждайки остро думите му и извинявайки се пред Русия, за да знаят руснаците: българският народ не споделя мнението на своя президент и смята това за поредната поръчка на Вашингтон, завършва статията.

 

 

 

Източник:епицентър.бг