Tag: насилието

САЩ блокираха независимото разследване на насилието в Ивицата Газа

 

 

САЩ отхвърлиха независимото разследване на насилието в Ивицата Газа, в резултат на което загинаха най-малко 58 палестинеца, съобщава германският национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung, цитиран от Агенция „Фокус“.

Сред членовете на Съвета за сигурност на ООН в понеделник бе разпространено проектоизялвение относно насилието, в което се призоваваше за стартирането на разследване на сблъсъците. САЩ обаче блокираха този проект, потвърди източник от дипломатическите кръгове. Очаква се по-късно във вторник Съветът за сигурност да обсъди ситуацията в региона. Пред органа ще говори българският дипломат Николай Младенов, специален пратеник на ООН за Близкия Изток.

Междувременно Палестинската автономия обяви тридневен траур, след като 58 души, включително осеммесечно бебе станаха жертви на насилието, избухнало по време на протестите по границата между Израел и Ивицата Газа. За вторник президентът на Палестинската автономия Махмуд Абас обяви обща стачка. Денят маркира и годишнината от експулсирането на стотици хиляди след основаването на израелската държава през 1948 г.

През последните седмици десетки хиляди протестираха по границата на Ивица Газа в т.нар. „Поход на завръщането“ с искане за прекратяване на блокадата и зачитане правото на завръщането на палестинците на днешната територия на Израел. Очаква се протестите да приключат във вторник. Напрежението бе допълнително подхранено от откриването на американското посолство в Ерусалим.

В шестседмичните протести бяха ранени повече от 2770 палестинци, твърдят от Министерството на здравеопазването в Рамала.

 

Сергей Станишев коментира Истанбулската конвенция, насилието и ценностите

 

 

„В днешния брой на вестник „Дума“ публикувах статия „За насилието, ценностите и политическите цели на БСП“. Тя е отговор на откритото писмо на Евгени Кирилов до мен, публикувано преди дни.“

Това написа във фейсбук президентът на ПЕС Сергей Станишев.

И припомни предисторията:
„Дискусията за Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие се превърна във фалшива новина и отправи погpешно послание – и към жертвите, и към насилниците – за толерантност към домашното насилие.

Чрез моето открито писмо бих искал позицията на ПЕС да стигне до всички членове и симпатизанти на БСП, за да са наясно с принципите, които европейската левица отстоява. БСП е най-демократичната българска партия и за да я запазим такава, трябва да проведем този честен и открит разговор.“

За насилието, ценностите и политическите цели на БСП

Драги Евгени,
Преди време се обърна към мен с открито писмо и публичен призив: „Истанбулска конвенция. Стига, Сергей, спри се! Остави на мира БСП!“ В писмото заявяваш, че проявявам „болезнена активност“, че „атаките от ПЕС“ носят моя почерк, че едно прессъобщение е насочено срещу ръководството на БСП и парламентарната група. Внушението е, че водя някаква лична битка, която вреди на интересите на БСП.

Бих подминал тези послания, правил съм го неведнъж през годините. Но изводите са твърде сериозни. И отразяват линия, която не толкова открито, колкото подмолно, се прокарва сред членовете на БСП и формира негативно отношение към Европейската социалдемокрация. Тя звучи така: „Най-сетне напипахме струна, носеща ни широка обществена подкрепа. Като яхнем тази вълна, ще ни припознаят за сила и ще спечелим предсрочните избори. Който се противопоставя на това, е против интересите на партията.“

Свързан съм с нашата партия кръвно и съм доказал в продължение на десетилетия моята ангажираност към социалистическите идеи.

Не съм в БСП заради конюнктура или кариера.

Още в бурните първи седмици след промените през ноември 1989 г. взех моето осъзнато решение, че дължа това на баща ми и неговото поколение идеалисти, минали през антифашистката съпротива и останали верни докрай на социалистическата идея. Направих този избор и защото бях и съм дълбоко убеден, че България има нужда от силна, демократична, социална партия. И съм в нейните политически битки до днес.

Помня първия ни митинг пред БНБ в мразовития декември на 1989 г. Помня и първата ни кампания на демократични избори през 1990 г., когато като полеви боец с кофа и рула с плакати участвах в „плакатната война“ в най-синия район на София и във всички наши митинги. Като експерт и ръководител на Международния отдел на БСП помня и периода след 1997 г., когато партията беше в ъгъла, в дълбока международна изолация, на „Позитано“ нямаше телефони и парно, а хората с месеци не получаваха заплати. Да не припомням, че по-късно не бяхме толкова много тези, които водихме последователна и открита битка с ГЕРБ и Борисов, докато други се договаряха с него зад гърба на партията. Не казвам всичко това, за да се изтъквам – мнозина наши другари са минали през по-тежки изпитания. А за да кажа, че помня откъде съм тръгнал и през какво съм минал, и няма да позволя на никого да раздава лековати оценки. Затова – по-внимателно с оценките и призивите!

През последния месец станахме свидетели на абсолютно изкривен и манипулиран „дебат“ за Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие. Заглавието много категорично говори за съдържанието и целите на тази Конвенция. И всички интерпретации, че ще сме задължени да приемаме „трансджендъри от Иран“, да обучаваме децата как да сменят пола си и да въвеждаме еднополови бракове не се основават нито на буквата и духа на документа, нито на здравия разум. В оригинала на Конвенцията въобще няма „социален пол“, а има „социално изградени роли, които дадено общество намира за уместни за жените и мъжете“.
Заради „дискусиите“, създаващи страхова психоза за „заговор срещу християнството и нашите традиционни ценности“, за това как Европа цели унищожаване на българската нация, семейство и традиции, се
загърби истинският, мащабен, остър и нетърпящ отлагане реален проблем – насилието над жените.

За този месец нито една политическа сила не проведе разговор с неправителствените организации, които помагат на стотиците хиляди българки! Цялата обществена дискусия у нас отправи погрешно послание – и към жертвите и към насилниците – за толерантност към домашното насилие. От началото на годината 6 жени са убити от своите мъже или партньори! И това стана докато титанични усилия се хвърлиха в борба с „джендърите“, дебнещи зад всеки ъгъл. Посетих един от кризисните центрове и чух покъртителни истории от жените, лично преживели този ад. Само този център през последните години е приел, защитил и помогнал на повече от 2 200 българки! А колко десетки хиляди жени никога не се решават да споделят своята болка – физическа и душевна – и я изплакват във възглавницата, бити и унизени?! Защото, както ми сподели една от жертвите, „това се смята за срамно, не трябва да се излагаме пред съседите“.

Политическите партии употребиха дебата заради криви политически сметки.

Тревожи ме реакцията на институциите и политическите сили в този дебат. Всичко се свежда до политическа сметка – колко избиратели можем да спечелим, колко да загубим.
Огромна отговорност за посоката на обществените спорове носят управляващите, които подхванаха темата със скандал, произведен от „патриотите“ и немалка част от министрите от ГЕРБ. Какво направиха, когато изведнъж осъмнаха с „горещ картоф“ в ръцете? Хвърлиха го.

 

След противоречащи сигнали – ще приемат, ще отлагат, ще водят дебат – прехвърлиха темата на Конституционния съд – „и вълкът сит, и овцете цели“. Хем сме големи и модерни европейци, хем нищо не правим, а проправителствени сайтове развихрят истерията за „третия пол.“ Само че, в резултат от страха да не стъпят накриво, жертва пада скромната подкрепа на държавата – едва 500 000 лв. за борбата с насилието, от които до жертвите стигат 200 000 лв. И до ден днешен не са пуснати процедурите и дейността в помощ на жертвите е заплашена от спиране.

Левицата можеше аргументирано и с пълно основание да громи правителството за това! Защото държавата е абдикирала от проблема, а насилието е навсякъде – в семейството, в детската градина, в училище, в болниците, по улиците. Насилието стана модерно и за удоволствие!
Човешкото достойнство, правата на човека, равноправието на жените във всяко отношение е историческа кауза на левицата
в България и по света от самото основаване на нашето движение.

Няма как да не бъда смутен и озадачен, че ние с лекота припознахме и повтаряме аргументите на националистите. За тях играта със страховете на хората, посяването на омраза към другите – съседната нация, ромите, евреите, бежанците – е естествена среда, за да виреят политически. Но нали за нас свободата, човешкото достойнство, солидарността, помощта към беззащитния – не са празни думи?!

Бях изненадан от спешната позиция на ИБ, огласена късно вечерта на 3 януари. Защото тя противоречеше на всичко, случващо се през цялата 2017 г. На кампанията на Обединението на жените в БСП срещу насилието на жените, с десетки събития в цялата страна, в това число със събиране на подписка за ратификация на Истанбулската конвенция. В разрез с резолюцията на Съвета на ПЕС, приета през декември, без нито един глас против.

Няма как да заемем позата, че едва ли не някой отвън ни налага насила позиция,
след като нашата партия участва в целия процес на обсъждане, редактиране и гласуване на този документ. Упрекваш ПЕС в „персонална атака срещу членове на ръководството“ чрез прессъобщение, в което се описва процедурата за обсъждане и приемане на Политическата резолюция на Съвета на ПЕС?! При това пуснато след запитвания от българските медии! Цялата информация е публична, налична на сайта на ПЕС и дори в Youtube.
Може би не знаеш, но още на 4 януари позицията на ИБ беше преведена и изпратена на ПЕС-жени и на водещи фигури в групата на социалистите в ЕП. И недей да търсиш моя вина. Беше направено от ГЕРБ незабавно. Защото видяха слабо място на БСП и възможност партията да бъде уязвена. Веднага информирах председателя на Националния съвет и цялото ИБ за тази политическа опасност за БСП. Защото в битката с „джендъра“ не знам дали спасихме половата, но поставихме на карта своята политическа идентичност – на лява модерна европейска партия, отстояваща човешките права! Рискувахме напразно, защото видно от социологическите проучвания, нито една партия не спечели от яростното противопоставяне „за“ и „против“ „третия пол“ – електоралните нагласи не помръднаха.

Всички мои аргументи – съдържателни, политически, морални представих пред Националния съвет. Не за да „намеря разбиране в Брюксел“! А защото съм убеден, че това е последователната и правилна позиция за лява партия. В изкривената среда у нас отстояването й има висока цена. Но истината не трябва да се премълчава. На излизане от НС една жена – член на Съвета ме попита: „Как ще гледам сега жените, които се присъединиха към подписката ни в подкрепа на Конвенцията?!“
Чух много позовавания на общественото мнение. Разбира се, че е важно. Но то се мени и влияе. Хората се вслушват в политическите сили, на които имат доверие. Отговорност на институциите и на сериозните партии е да водят спокоен и просветен дебат.

За съжаление, този изпит не бе издържан от политическите сили.

Няма как да се съглася, че случващото се е „победа на здравия разум“, че Конвенцията отнемала суверенитет и давала много права на неправителствените организации и основания да съдят България. Всъщност Конвенцията иска именно държавата да има траен, неподвластен на политически конюнктури ангажимент, за превенция и борба срещу насилието над жените и децата, и създава силни инструменти за това.

Ти като международник най-добре знаеш, че смисълът на конвенциите на Съвета на Европа е за търсене на общи, синхронизирани механизми за решаване на сходни проблеми във всички 47 страни от тази организация. Ако Конвенцията наистина съдържа тези заплахи, как така страни, много по-консервативни в социален и културен план като Турция и Полша не са ги провидяли? Защо Грузия, в чиято Конституция е записано изрично, че бракът е съюз между мъж и жена, е ратифицирала? По-малко „мъжествени“ в своите традиции ли са Албания, Румъния, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина? Истината е, че ние сами си създадохме въображаем Франкенщайн, с когото да се борим. И превърнахме дебата за Истанбулската конвенция във фалшива новина.

Предлагаш да „оставя на мира Православната ни Църква“. Единственото, което съм казал е, че в България Църквата е отделена от държавата. Сиреч, институциите и политиците не може да ползват становището й като щит и аргумент. БСП направи много през годините срещу опитите за разкол на БПЦ, инспириран от десните, защото беше ярка намеса на държавата в духовните дела. Но откога БСП е станала клерикална партия? Ако следваме догмата, да забраним разводите и абортите. Звучи абсурдно, нали?

Както знаеш, пред НС изразих мнението, че дебатът и позицията ни по същество обслужват интересите на ГЕРБ.
Колко удобно за правителството – цялата обществена енергия да се излее в тази посока. Да се отече като рутинно упражнение вотът на недоверие за корупцията. Да се изтощят протестите за Пирин, да се размият крещящите и измъчващите хората истински проблеми – здравеопазване, доходи, икономика. Много доволни трябва да са в ГЕРБ – те си измиха ръцете и ще намерят начин да се измъкнат, а ние ще се състезаваме с крайните националисти на тесния терен кой е по- по- най-традиционалист, националист, популист и най – в синхрон с обществените нагласи!

Никой не бива да се изненадва, че има политическа реакция от страна на ПЕС-жени и от групата на социалистите в ЕП по отношение на позицията на БСП срещу ратификацията на Конвенцията и намерението за референдум. За да бъдем точни, тя беше забавена по мое настояване. Надявах се, че след като обясня на ръководството и пред НС значението на политиката за правата на жените за европейските социалисти, загрижеността на останалите партии от нашето семейство ще бъде взета предвид. Нямаше да съм честен към нашата партия, ако не предупредя за опасността от самоизолация на БСП и подронване на нашия авторитет в рамките на ПЕС. Предупредих и как това може да се върне като бумеранг в България, защото нашите опоненти няма да пропуснат шанса да организират кампания, която за пореден път да представи БСП като антиевропейска партия и ще навреди на нашето представяне на избори. Толкова бързо ли забравихме уроците от последния парламентарен вот, когато това беше една от причините да загубим?!

Споделих също, че
политически позиции, които се отнасят до права на човека, се разглеждат особено чувствително от социалистите в Европа.
Правата на човека са крайъгълен фундамет в ценностната система на съвременната левица в Европа и по света. Дадох и конкретни примери, когато дори само изказвания на лидери и премиери на наши партии, предизвикват остра публична реакция. Всичко последващо не е резултат от моя „болезнена активност“, а закономерност.

Да, „ПЕС не е Коминтерн“, както се сочи от ръководството на БСП. Партии от нашето семейство са на различни позиции по икономически, социални политики, по степен и форми на европейската интеграция и никой не прави проблем от това.

Нещата обаче са различни, когато опира до въпроси, касаещи ценностите на нашето семейство. Членството на една от силните партии беше замразено, когато реши да направи управляваща коалиция с крайните националисти. Има и много други случаи на остри публични реакции, в това число и мои, към действия на партии и лидери от левицата. Защото политиката отдавна е глобална, и това, което правим у дома, има незабавен отклик навън – помага или вреди на други от нашето семейство.
БСП казва „чуйте ни, такива са обществените нагласи“, други партии отговарят „чуйте и нас, правата на жените са наш политически приоритет и са важни за нашите избиратели.“

Има голяма разлика между ПЕС и ЕНП. За последните най-важно е една партия да е на власт. Може да прави всякакви безобразия – да подчинява съдебната система, да гази медии, да репресира опозицията. Но щом държи властта и осигурява гласове в Съвета на ЕС и ЕП – проблемите се замитат и премълчават от ЕНП. Да ти напомня това отношението на ЕНП към България и ГЕРБ, или към Унгария и Орбан? Двойният стандарт за тях важи с пълна сила! Е, социалистическото семейство е различно. Когато виждат сериозен проблем, той се обсъжда открито. Когато на критика от страна на нашите партньори се отговаря с кампания срещу тях, това показва липса на чуваемост и желание за разговор и може само да навреди на БСП.

Лошото в конкретния случай е, че БСП се оказва в изолация от социалдемократическото семейство заради своята позиция срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие. При това всяка следваща стъпка води не до сближаване на позициите, а до задълбочаване на различията с останалите партии в ПЕС. След първата позиция на ИБ можеше да се проведат срещи и разговори – с неправителствени организации, с ПЕС-жени, с групата на социалистите в ЕП. Но се избра спешно да се върви към крайна позиция.

Дълбоко ме тревожи, Евгени, а сигурен съм и ти виждаш, вече ясно очертаващата се тенденция на нетърпимост към различното мнение в нашата партия. Вътрешнопартийният дебат е част от демократичната идентичност на БСП. Има опити той да бъде задушен, а всеки, който си позволи да е несъгласен или да критикува „правата линия“ да бъде обявяван за враг. Да не забравяме – ние сме идейна партия, не сме червеният ГEРБ! Вярвам, че партията ни ще е по-силна, когато не дълбаем вътрешни линии на разделение, а обединяваме усилията си в голямата обща цел – спечелването на доверието на българските граждани на следващите парламентарни избори. И всеки в БСП може да има роля и заслуга за това.

Казвам всичко с дълбокото убеждение, че различната ми позиция по въпроса за Истанбулската конвенция, бе възприета в рамките на тази тенденция на нетърпимост към друго мнение. И за съжаление, със същия маниер на нетърпимост, бе размахан пръст на ПЕС – абсолютно ненужно, нелепо и непредизвикано. ПЕС не е поредният инакомислещ другар, който можеш да нариташ и да напъдиш в ъгъла. Да не объркваме нивата на местната с международната политика. Защото това предизвиква само недоумение.

Естествено, че приемам „болезнено“ всяка заплаха за европейския авторитет на БСП!
15 години ни отне да извървим пътя към пълноправното членство в Европейското социалдемокртическо семейство! И аз, и ти знаем, колко неимоверни усилия бяха положени, за да ни възприемат като модерна и равноправна партия в ПЕС. Партия, която е там по убеждение, а не защото все накъде трябва да бъде. Знаем и вътрешната цена на международната изолация, особено през втората половина 1990-те години.

След нашето приемане в ПЕС, в най-важни и трудни моменти за БСП и България, европейските социалдемократи бяха с нас и ни подкрепяха. Забравихме ли, какво силно рамо ни дадоха за приемането на България в ЕС, когато мнозина от десния спектър настояваха за отлагане на членството ни? Нали си представяш какви политически последици щеше да има за БСП, ако през 2005-2007 г. нашето правителство се беше провалило с тази историческа мисия?! Забравихме ли, че когато през 2009 г. премиерът Борисов каза, че БСП е трябвало да бъде забранена, лидерът на групата на социалистите Мартин Шулц му удари публичен шамар като отговори: бившият бодигард на Тодор Живков няма да дава оценки на партия-член на ПЕС! Няма кампания от 2004 г. насам, в която ПЕС да не е оказала силна политическа подкрепа на БСП. И ето, че
доживяхме европейските социалисти да бъдат представяни като враждебна сила, която ни „натиска“ с „лобистки“ писма и пречи на БСП да спечели избори!

Е, няма как да приема тази манипулация!
Има един печеливш от цялото напрежение между ПЕС и БСП – ГЕРБ! Доволно потриват ръце, че социалистите се карат. А както знаеш, хората не дават съдбата на страната в ръцете на разединена политическа сила.

Дискусията сред нас повдига един фундаментален въпрос –
за стратегията на БСП за спечелване на следващите парламентарни избори и за управление на страната.
Има три предпоставки една партия да постигне тази политическа цел:
• Да бъде категорична и ясна опозиция.
• Да представи достатъчно убедителна алтернатива – план за бъдещето на страната.
• Да мобилизира своето ядро, но и да спечели хората, които не са нейни традиционни избиратели и се колебаят.

С първата задача се справяме. Никой не подлага на съмнение, че БСП е активна опозиция на властта. Това обаче е само първата стъпка и не задава автоматична победа на следващите избори. Втората задача е много по-трудна.

Времето в опозиция е твърде ценно за една партия.
Време за мислене, за обсъждане и формиране на цялостни политики в различни сфери. За консултации със синдикати, работодатели, браншови, съсловни и неправителствени организации. Време да се чуят мнения, да се печелят съюзници и да се трупа доверие. С тази задача се справяме частично. Сред политиките ни, най-завършен вид има визията ни за бъдещето на Европа и българското председателство, утвърдена от заседание на Конгреса на БСП. Смея да твърдя, че давам своя принос за това. В това число и с двете мащабни конференции за сценариите за бъдещето на Европа и за Общата политика в областта на отбраната и сигурността.

Но имаме нужда от много по-целенасочена и системна работа по алтернативните ни политики,
защото голяма част от обществото ни разпознава като опозиция, но не и като алтернатива.

Третата ключова задача е да намерим отговор на въпроса от кого търсим допълнителна подкрепа, за да сме първа политическа сила. Някакси сме убедени, че веднага след българското председателство ще дойдат предсрочни избори. Вярно, правителството на ГЕРБ и националистите удивително бързо затъна в скандали и трупа негативи. Основната причина е, че нямат истинска политическа и икономическа цел, план за бъдещето. А когато не даваш перспектива – всеки скандал е голям. В очите на хората ГЕРБ вече не са онази надежда за справедливост и ред, каквато бяха за мнозина дълги години. И като че ли, отговорът за това, кой ще ги смени се подразбира от само себе си. Да, но не съвсем, както видяхме преди една година. Бяхме си повярвали прекалено много, че едва ли не вече сме спечелили изборите и бяхме тежко разочаровани.
Видял съм не едни избори, у нас и в цяла Европа, когато погрешно формулирне на стратегията води до натрупване на грешки и обръщане на резултатите. Днес е налице
опасност БСП да се впусне в безперспективна надпревара с „патриотите“ на тяхното поле.

Ние искаме референдум за Истанбулската конвенция. Те заявяват референдум за еднополовите бракове и „джендър-обучението“. Няма как да спечелим това състезание. Те винаги ще бъдат по-брутални в разпалването на страховете на хората, в агресията, в посочването на ЕС като зла сила, която иска да подчини, обезличи и затрие България. „Оригиналът“ винаги е по-достоверен от „копието“. Да не забравяме, че има достатъчно „нови“ играчи, които вече загряват и се готвят да се хвърлят в битка за гласове на полето на популизма и продаването на нови надежди.

Най-голямата опасност за БСП в този сценарий е да загуби посока и ценностни ориентири за себе си и в очите на обществото. Ако се плъзнем в тази посока, ще изплашим и отблъснем твърде много хора. Не бива да забравяме, че убедителното мнозинство от българите са проевропейски настроени и оценяват положително членството на България в ЕС. Хората не искат България да е сама, изолирана и без посока в един глобален и несигурен свят. И ако някой бъде представен като сила, която ще ни скара с Европа, ще зададат логичния въпрос – „А какво ни предлагат?“ Не мога да приема, че за пореден път оставяме и даже целенасочено помагаме на ГЕРБ да изиграят ролята на единствената европейска политическа сила в България! Ние им даваме този терен! А българските граждани не биха поверили управлението на страната на премиер без европейска подкрепа, на партия с разколебани европейска идентичност и вяра в общочовешките ценности. Защото обществената подкрепа се печели и губи в политическите битки, но загубата на идентичност се наказва със загубени избори.

В едно, Евгени, съм съгласен с теб.
Най-важното поле за спечелване на доверие и за БСП, и за ПЕС е битката за социалната държава.
И в нея само заедно можем да преуспеем.

Съветът на ПЕС в Лисабон утвърди ясна, категорична и разгърната визия каква Европа искаме. В България малко се говори за нея. А тя представлява амбициозна програма за промяна на ЕС. БСП трудно ще може да реализира своите социални политики у нас, ако не е част от битката на европейската левица срещу демонтажа на социалната държава. В ПЕС всички са наясно, че за да се осъществи голямата промяна в ЕС са необходими силни национални партии, с подкрепа в страните си. Но подкрепа трайна и растяща, а не конюнктурна и в резултат на страхове и изоставени ценности!

Надявам се, че нашата БСП осъзнава това. И ще се възползва от всички политики и идеи на голямото ни европейско семейство, че ще се радва на европейско признание, а не на изолация. С мощната подкрепа на ПЕС, БСП може да се обозначи като истинска социална алтернатива на ГЕРБ и така да спечели следващите парламентарни избори.

 

Станишев в писмо до Борисов: Абсурдно е държавата да абдикира от борбата с насилието! (снимка)

Абсурдно е държавата да абдикира от задълженията си, а грижата за борбата с насилието да се свежда до 200 000 лв. Това не е добър подход и не отговаря на европейските стандарти, към които България се стреми.“

Това написа президентът на ПЕС и български евродепутат Сергей Станишев в писмо до премиера Борисов и до министъра на правосъдието Цецка Цачева.

В него той посочва още, че „ако продължим да си затваряме очите за истинските мащаби на проблема, ще затънем още повече в порочния кръг на насилието, което ражда повече насилие. Насилие в семейството. Насилие в детските градини. Насилие в училище. Насилие над лекари. Насилие по улиците.Насилие заради самото насилие, насилие за удоволствие.

Недопустимо е в XXI век, в европейска България да се води дебат „за“ и „против“ основни човешки права. Това не е правилният дебат. Едва ли такова общество се стремим да завещаем на децата си и образа, който искаме да имаме пред света. Смятам, че именно по време на българското Председателство на Съвета на ЕС трябва да демонстрираме воля за отстояването на общочовешките ценности.“

Всички политически партии се обявиха срещу насилието над жени, но това носи малка утеха за жертвите“. „Преобладава мнението, че съществуващата правна уредба е достатъчна като противодействие на проблема, но шокиращата черна статистика говори друго – поне 5 убийства само от началото на тази година. Вместо да хвърли светлина върху проблема и да мобилизира обществен ресурс за справянето с него, подмененият дебат у нас окуражава насилниците и усилва чувството им за безнаказаност. А от друга страна – обезкуражава жертвите и засилва чувство им за безпомощност, за липса на подкрепа както от страна на институциите, така и от обществото.

В писмото си Станишев призовава „не само за мобилизация и ангажираност на институциите за разрешаване на съществуващите проблеми, но и за цялостна обществена кампания срещу насилието над жени и домашното насилие, която да покаже ясно, че насилието няма място в българското семейство, в българското общество.

Кампания, категорично показваща на жертвите, че не са сами и могат да разчитат на съпричастност и подкрепа от страна на институциите.“

Законовите мерки за преследване на извършителите не постигат най-важната цел – превенция и изкореняване на проблема. Това се постига само чрез промяна на обществената нагласа към категорично осъждане на подобни прояви. За това са необходими обединените усилия на всички институции и политически партии и лидери – това изисква едно отговорно държавническо поведение.Отговорност на държавата, партиите и институциите е да дадат началото на такова усилие. Иначе бездействието ще ги превърне в съучастници.“

Считам, че бездействието на държавата не може да продължава и са необходими спешни мерки за осигуряване на предвиденото финансиране по Националната програма за превенция и защита от домашно насилие и незабавното стартиране на конкурсните процедури от Министерството на правосъдието.“, посочва Сергей Станишев и цитира данни на неправителствените организации, според коитоПрограмата за 2017 г. е била предложена за обществено обсъждане едва през ноември (2017 г.), а би трябвало да предвижда мерки за цялата (2017) година. Тя е удължена за 2018 г., но процедурите още не са проведени. По тази програма Министерският съвет отпуска на Министерството на правосъдието по 500 000 лв. годишно, с които се финансират на проектен принцип консултативните центрове за жертви на насилие в страната, националната гореща телефонна линия за подкрепа и насочване на хора, пострадали от насилие, програмите за работа с извършителите, както и с жертвите, програми за обучение на полицаи и др.

Представители на неправителствения сектор в България обаче алармират, че само 200 000 от тези 500 000 лв. стигат по предназначение, а процедури за миналата година въобще не са били провеждани – дори и за тези крайно недостатъчни 200 000 лв. Психолозите и специалистите в центровете работят на доброволен принцип, а адвокатите, защитници на жертвите, са застрашени от глоби, защото превишават тавана за случаи, в които предоставят защита probono.“

Заради забавени процедури в Министерството на правосъдието, днес, на 14 февруари, денонощната национална гореща телефонна линия ще спре да работи през нощта, тъй като изтича обществената поръчка. В момента тя се поддържа от доброволци чрез неправителствените организации през деня, но съгласно Кодекса на труда нощният труд не може да е доброволен и затова са необходими средства.

Общото впечатление е, че държавата е абдикирала и не води борба с насилието над жени и деца и домашното насилие. В момента неправителствените организации са единствените, които поддържат консултативните центрове за подкрепа на преживели насилие, денонощна гореща телефонна линия, осигуряват психологическа и правна помощ. Самите те обаче, особено в контекста на изкривения публичен дебат, са изправени пред огромни предизвикателства – от липсата на финансиране до враждебната публична среда, в която са принудени да вършат работата си. Четирима души са напуснали една от организациите, с която разговарях, само за последния месец, именно по тази причина. Истината е, чеинституциите не вършат дори задълженията, вменени им по закон. Блокират се работещи решения, а проблемът се задълбочава.“, коментира Станишев и призовава правителството към спешни мерки за отпускането на предвидените средства и цялостна кампания срещу насилието над жени и деца и домашното насилие.

Писмото на Сергей Станишев до премиера и до правосъдния министър Цецка Цачева.

Източник:епицентър.бг

Родители излязоха на протест в Бургас срещу насилието в детските градини

Кадър: Нова тв

 

 

Почти 70 души протестираха пред сградата на община Бургас срещу бруталното отношение към деца в детската градина „Брезичка“, съобщи БНР.

Някои от родителите бяха довели децата си и с плакати призоваваха да се вземат мерки срещу насилието над децата в учебните заведения. Те искат мандатност на директорите и ранно пенсиониране на учителите.

В същото време на редакционната ни поща получихме писмо, в което се казва, че първият от серията протести „Не на насилието в детски градини и училищав Бургас е минал много добре.

„Протестите са в подкрепа на националната гражданска инициатива с 14 предложения за промени в системата на образованието, които на 04.09.2017 г. бяха внесени в Народното събрание! От името на Националния инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система благодарим на всички, които присъстваха, както и на всички, които не успяха да дойдат, но изказаха своята подкрепа!“, се казва в писмото.

Сред предложенията, внесени в парламента, са директорите на детски градини, ясли и училища да се явяват на конкурс на всеки четири години, повишаване заплатата на учителите, намаляване броя на децата в групите, ранно пенсиониране за учителите.

За неделя са планирани протести в още три града. „Надяваме се, въпреки прогнозите за лошо време, да излязат много родители и учители и да подкрепят промените в образователната ни система“, се казва в писмото.

Протестите са за Варна, Пазарджик и Плевен.

 

Оставки и уволнения след насилието над деца в градината в Бургас

 

 

От понеделник детската градина „Брезичка“ в Бургас ще бъде с ново ръководство след скандалния клип на тормоз над децата от страна на възпитателките, съобщава dir.bg.

С децата ще работи психолог по желание на родителите. Има постигнато съгласие и за поставянето на видеонаблюдение, което ще се случи в рамките на седмица.

Това са мерките, които са взети от общината до момента, след като в интернет се появи видео, на което се вижда насилие над деца от страна на възпитателите. На кадрите се вижда как се скубят и обиждат 5-годишните деца.

Уволнена е директорката на детска градина „Брезичка“ в Бургас заради сигнала за насилие от страна възпитателки над деца в една от групитe, съобщи заместник-кметът по образование в Общината Йорданка Ананиева.

Събка Недева е освободена от поста заради това, че не е оказала контрол върху педагозите. Отстранена от работа е и помощник-директорката Ваня Стоянова, напуснала по собствено желание е възпитателката Милена Иванова, срещу която е подаден сигнал в прокуратурата. Другата „героиня“ от клипа – учителка Весела Петрова, е в болнични, но като се върне на работа ще бъде уволнена. От общината обещаха да подадат сигнал в НОИ, за да бъде проверена достоверността на болничния й.

По-рано тя отрече да е имало шамари, а пръчките, които се виждат във видеото, били част от репетиция на танц. За колежката си Милена Иванова заяви, че е добър педагог и не пожела да коментира повече.

Директорката на градината пък потвърди, че учителките са отказали да бъдат поставени камери за видеонаблюдение. Това обаче за нея не било индикация, че има проблем.

За директорския пост на градината ще се търси отговорен човек с опит и отношение, обявиха от общината.

По случая прокуратурата разследва тормоз над 5 деца в детската градина, заяви говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова пред bTV. По думите й още в рамките на днешния ден и в началото на следващия ще имаме достатъчно данни, за да вземе прокурорът решение за кое престъпление да образува досъдебно производство.

Събират се данни за причиняване на телесна повреда на малолетно лице от длъжностно лице или за изтезаване на малолетни лица.

„Насилието над деца, независимо дали в детска градина, или с увреждания е абсолютно недопустимо явление. Прокуратурата ще изпълни задълженията си по закон и ще преследва извършителите по всички направления“, каза още говорителят на главния прокурор.

И тази сутрин родители разказаха пред БНТ, че заснетото в клипа не е изолиран случай на насилие. Други майки и бащи обаче се обявиха в защита на възпитателите.

Днес се очаква становището на социалните служби по случая с шокиращите кадри на агресия срещу деца в детската градина. Засега остава тайна кой е поставил камерата. Тя е била поставена в занималнята на децата и снимала в продължение на седмица. Родители стигнали до това решение, след като подавали сигнали за агресия, но не срещнали разбиране от ръководството на градината.

Една от майките разказа, че с детето й работи психолог. Забелязала, че има проблем, след като започнало да проявява агресия към играчките си – както словесна, така и физическа.

Друго дете пък било с насинени крака. Малчуганите били удряни, защото не можели да се справят със задачите от учебния процес, твърдят родителите. Възпитателките дори обиждали някои от децата заради наднорменото им тегло.

 

Адв. Георги Богданов: Насилието, с което Конвенцията се налага на суверенни народи, е ужасяващо!

Снимка: бТВ

 

 

Насилието, с което Истанбулската конвенция се налага над културните, религиозните и историческите сложили се същности на суверенни уж народи, е ужасяващо и изначално отблъскващо. Темата може и да е дъвка за феминистките движения, но в никакъв случай за практическото правосъдие, за правоприлагането и за реалната защита от насилие Истанбулската конвенция не помага с нищо. Тя е по-скоро политически инструмент за натиск отколкото разумен и действащ нормативен акт.

Истанбулската конвенция е нормативен акт. Твърде много хора, които не са юристи взеха отношение по същата. По тази причина диспутът загуби значението си. Подигнаха се спорове за преводи, за вярност на преводи, за значение на термини, за морал, религия, политика. Никой обаче не тури на разглеждане Истанбулската конвенция като потребност.

 

Въпросът е има ли нужда Република България

-с оглед на съдебната практика;

-с оглед на правната теория (доктринерно);

-с оглед на развитието на правото;

-с оглед на виктимността

да приеме Истанбулската конвенция?

От позицията ми на практикуващ юрист смело мога да кажа – не. Няма нужда!

Вътрешното ни и сега действащо законодателство защитава (поне като съществуващи норми) правата на индивида. Нашето законодателство, моля да забележите, забранява не просто насилието над жени, а всяко едно насилие, то забранява изобщо насилието. Във всичките му форми и спрямо всички индивиди, без оглед на пол, раса, възраст, вероизповедание, произход. В този смисъл ратифицирането на един съвсем не безспорен нормативен акт, и то акт с отвлечени и размити норми с нищо не помага практически в борбата с насилието. Все едно да твърдим, че ако приемем още един наказателен кодекс и престъпления повече няма да се извършват.

Човечеството от хиляди години забранява убийството и го преследва и наказва (спомнете си как Бог наказва Каин за убийството на брат му Авел, като го изгонва на изток от рая и го изпраща в земята Нод) но то пак съществува.

У нас насилието е забранено и наказвано от няколко закона- Наказателния кодекс,

Закона за защита от домашно насилие,

Закон за закрила на детето,

отделни норми в семейния кодекс.

Това е напълно достатъчно. Делата свързани с насилие се раглеждат по реда на бързите производства предвидени в ГПК.

Законите ни предвиждат и ние имаме Национална стратегия, Национална програма и национален съвет за закрила на детето.

Отделен аргумент е, че никой няма да може да бъде осъден само на базата на нормите на конвенцията. Тя не е наказателен закон.

Ние имаме много строги закони, като този за защита от дискриминация или за защита от домашно насилие.

Само за пример ще посоча законовите разбирания за дискриминация: забранена е всяка пряка или непряка дискриминация,

основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

И домашно насилие :

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

При наличието дори и на тези само два закона се поставя въпроса имаме ли нужда от разтегливите норми на конвенцията даващи толкова широка гама на превратно тълкуване? И реторично- като защитава правата на жените защо не защитава и правото им на аборт, например?

Проблемът обаче не е само в нормите на Истанбулската конвенция.

Проблемът е предварително поетите ангажименти от политиците за нейното ратифициране.

В това число и позицията на вицепрезидента ни, който е забравил, че, доколкото има правото да говори, това може да става само по дадените му от президента ресори – като помилването и българското гражданство. И е длъжен да мълчи, поне докато имаме действащ президент, защото вицето е само резервен играч, който когато изрази мнение през главата на президента само отслабва тази институция. Конституцията на Републиката следва да се спазва, поне от вицето.

Прочитът на нормите на Истанбулската конвенция сочи, че тя най-малко има за цел да закриля жените от насилие.

У нас равноправието на мъжете и жените е цел на интелигенцията ни още от възрожденско време.

В следосвобожденската ни история българката получила права по Конституция, каквито в другите страни няма.

През 1938 г. е признато правото на жените да гласуват-на вас оставям съпоставката кога става това у „развитите” демокрации.  При това съобразно нормите на законите ни от това време  положението на жената според етническия и произход и вероизповеданието и било делегирано да бъде уреждано по нормите на съответното вероизповедание- например за християните това ставало по реда на екзархийския устав . Това дава основание и до днес в съдебните зали да чувам, главно от цигани, израза: Ние сме женени по нашия си закон.

Истинско нормативно закрепено равенство между мъжа и жената настъпва през 1945 г., когато е приета Наредбата-закон за равенство между мъжа и жената. Последващите Конституции- тези от 1947 (наречена Димитровска), от 1971 (наречена Живковска) и от 1991 г. както и семейните кодекси, избирателните закони, закона за наследството и всичките ни нормативни актове определят фигурата на жената като напълно равноправна в динамичния свят, в който живеем. И като защитена.

И не ни е нужна конвенция за това. Чрез формулите за привързване, както и чрез другите инструменти на международното право – частно и публично – като взаимност и реторсия отделните страни могат да уреждат отношенията по повод насилието над жени или над когото и да е било по силата на двустранни договори. Без да са нужни наднационални контролиращи органи с имунитет и привилегии. Без да е нужно даването на задължителни определения за видовете пол и нестереотипните му роли. Ами тогава да формулираме и стереотипните.

По тази причина не мога да приема нормите на Истанбулската конвенция и дебатът по тях като нищо друго освен като Aberatio Ictus- отклонение на удара (междувременно токът бе увеличен с 30%).

Пита се като е конвенция за защита на жените от насилие, то какво място в конвенцията имат понятията социален пол, сексуална ориентация-така чл.4, или пък толкова обсъжданото абсурдно определение дадено в чл.3, буква „в”.  Социално детерминираните образи и усещания не подлежат на правна регламентация или емоционалните възприятия- той/тя се чувствали или пък възприемали еди как си социално.

Ами ако след два дни се чувстват и възприемат по друг начин…Нещо повече- задължава ни конвенцията да въвеждаме политики за овластяването на жените – само в сегашния кабинет министрите жени са 5 на брой, Бъчварова е шеф на кабинета на премиера, жена е вицепрезидент, жена е председател на Народното събрание!!! Защитата на правата на жените и чисто математическите квоти в овластяването са логични антиподи. Ако една жена заслужава властта винаги я получава- примери има колкото щете и то в такива страни като Пакистан (Беназир Бхуто), Индия (Индира Ганди) Турция (Тансу Чилер), и в миналото- Екатерина Велика и многоббройните кралици на Английския трон доказват това. Не може да им норма, която да ни задължава да овластяваме някого – без оглед на това дали става дума за жени, мъже или определени по каквито и да е други белези индивиди.

Насилието, с което конвенцията се налага над културните, религиозните и историческите сложили се същности на суверенни уж народи, е ужасяващо и изначално отблъскващо.

Темата може и да е дъвка за феминистките движения, но в никакъв случай за практическото правосъдие, за правоприлагането и за реалната защита от насилие Истанбулската конвенция не помага с нищо.

Тя е по-скоро политически инструмент за натиск отколкото разумен и действащ нормативен акт.

Ако изключим основанието и истеризирания писък на грантовите НПО-та които не си спомням по какъв точно критерий твърдят, че представляват цялото ни общество и в частност мен, например.

Тези НПО-та конвенцията в чл.9 задължава държавата да признае, насърчава и подкрепя, а в чл. 8 задължава да ги финансира. Не си спомням да са защитили тези НПО-та когото и да е било от каквото и да е насилие. Например да са спрели браковете с малолетни в циганските общности, продажбата на жени в тези общности и пр.

Отчетливо виждаме в нормите на конвенцията обаче как ще бъдем задължени да създаваме купища нови органи, как ще трябва да преработваме съдържанието на учебните си програми (чл.14, т.1) за изучаване на нестереотипните роли на пола, а това следва да се извършва и по медиите и в неформалните образователни структури, в спортните, културните и развлекателните такива (чл.14, т.2).

Вие какво точно разбирате под нестереотипна роля на пола?

Опитите на определени евродепутати от България да насилят правителството ни да ратифицира конвенцията и по този начин да я превърне по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията в задължителен нормативен акт, имащ приоритет пред вътрешното ни законодателство, са нелепи. А твърденията им – откровени лъжи.

Така например, евродепутат Емил Радев достигна до твърдение (или може би прозрение свише), че всяка втора жена била жертва на насилие. Нали разбирате колко невярно и абсурдно, а и обидно за нацията е това твърдение. Все пак и аз живея в този свят и познавам стотици жени, от които нито една не е била жертва на насилие. А за 25 години адвокатска практика имам 4 професионални такива случая.

Коментар заслужава  текстът на чл.30, т.2, задължаващ държавата да обезщетява в разумен срок (т.3) жертвите получили тежка телесна повреда или увреждане на здравословното състояние в случаите, когато вредата не е покрита от извършителя. Нали се досещате колко ще трябва да плащаме на пребити от мъжете си циганки. Някои от които ще го играят пребити именно за да получат обезщетението, а извършителят почти винаги ще остава неразкрит.

Конвенцията, приемайки, че ние вчера сме слезли от дървото, ни задължава да криминализираме деяния като физическото насилие, заплахата, принудата и изнасилването, телесните увреждания на генитали и пр. Нещо, което ние имаме в законова регламентация от столетия, в това число с наказуемост на опита, подбудителството и помагачеството.

Може би в Европа имат нужда от такава конвенция- нека си я приемат. Като израз на социално-психологическата им импотентност на постматериализма.

В България просто нещата не стоят по този начин. Поне засега.

 

Източник:Гласове

Корнелия Нинова: Каним жените от всички парламентарни групи в кампанията “Жените срещу насилието“

Снимка: БСП

 

Обединението на жените социалистки в БСП отчете кампанията си “Жените срещу насилието”. Инициативата бе популяризирана в цялата страна. Разнообразните активности, посветени на борбата с насилието, събраха много съмишленици и извън партийните структури, както и неправителствени организации, ангажирани с каузата. Кампанията бе реализирана чрез фонд “Инициативи” на НС на БСП и ще продължи и през 2018 г. Това съобщиха от пресцентъра на БСП.

Председателят на БСП Корнелия Нинова предложи инициативата да бъде застъпена и в парламента, като за целта жените от ПГ на „БСП за България“ ще се обърнат към жените народни представители и от другите парламентарни групи.

“Колкото и да сме различни, и да имаме политически спорове, вярвам, че никой няма да ни откаже сътрудничество по тази тема”, поясни Нинова. Според нея повечето хора в страната живеят в непрекъснат страх – вкъщи, в работата, в обществото. „Каузата, която сме си избрали, ни отива най-много като жени, като майки, съпруги, баби – срещу агресията и насилието. Пред нас стои призванието да пазим семейни ценности. Каквото и да си говорим за насилието в училище, в обществото, основното ядро, което остава, е семейството“, каза още Нинова.

Тя предложи националната кампания за следващата година да бъде „Смели жени казват: Не на страха!“

Заместник-председателят на ОЖС Мариана Бояджиева посочи, че по време на срещите в страната са постъпили и предложения за законодателни мерки, които да доведат до превенция, закрила и намаляване на насилието върху жени.

„Темата с насилието не се изчерпва само с насилието над жени. Агресията се проявява в различни форми“, подчерта другият зам.-председател на организацията Смиляна Нитова.

В дискусията бяха направени предложения във всеки областен град да има кризисен център, защото цели региони в страната в момента са непокрити със структури за подкрепа.

Председателят на ОЖС Катя Николова благодари на всички съпричастни с кампанията и на организациите по места за активното участие. Всички присъстващи подкрепиха и предложението й организацията да стане част от Европейското Женско лоби.

 

В Каталуния е страшно! Местната полиция отказа да се подчинява на испанските власти, пожарникари се противопоставиха на Гражданската гвардия, насилието продължава

 

Органите на реда на Каталония отказаха да изпълняват постановлението на Конституционния съд на Испания за противодействие на провеждането на референдума за независимост в региона. Това съобщи изданието El Pais. Отбелязва се, че каталонските служители на полицията не пречат на гласуването, но следят за спазването на обществения ред в местата на неговото провеждане.

На свой ред испанското правителство обвини каталонските органи на реда в политически пристрастия и неизпълнение на професионалните задължения. „Националната полиция и гражданска гвардия ще трябва да действат. Каталонската полиция постави политическите критерии над професионалните. Ние сме принудени да правим това, което не искахме“, заяви пред журналиста официалният представител на испанското правителство в Каталония Енрик Мело.

Трябва да отбележим, че в момента исканията на Мадрид за затваряне на избирателните участъци и недопускане на провеждането на гласуването се изпълняват само от националната полиция и Гражданската гвардия, специално изпратени в Каталония в навечерието на референдума.

Полицаите блокират избирателните участъци и конфискуват урните за гласуване. Въпреки това, жителите на Каталония масово отиват да упражнят правото си на глас. В някои градове между участниците в референдума и полицията избухнаха сблъсъци. Полицаите са използвали специални средства, включително и гумени куршуми.

Междувременно клип в интернет показа как местни пожарникари пречат на Гражданската гвардия да изнесе урни от избирателен участък в Каталония.

Междувременно видеа в мрежата показаха полицейско насилие срещу гласоподаватели. Испанският журналист Хектор Янатей публикува кадри, на които полицаи извеждат насила гласоподаватели от избирателен участък на пазара Гуинардо в Барселона.

От Гражданската гвардия нарушиха мълчанието след редицата видео и снимкови материали за насилие срещу гласоподаватели. Полицията „се противопоставя на тормоза и провокациите, докато изпълнява своите функции въз основа на закона“, заявиха от там.

Най-малко 38 души пострадаха при полицейската акция в Каталуния, съобщи Министерството на здравеопазването на региона в Туитър. От информацията става ясно, че по-голямата част от ранените са получили леки травми. По-рано „Европа Прес“ предаде, че възрастна жена е била ранена, когато полицията нахлу в избирателна секция в Херона, където трябваше да гласува каталунският премиер Карлес Пучдемон.

 

Източник:Блиц

 

Насилието ескалира! Изрод преби и ограби 80-годишна жена

 

 

Жена на 80 години беше жестоко пребита в центъра на столицата, съобщиха очевидци.

Най-вероятно повод за нападението е грабеж, не се знае защо е трябвало да бъде бита толкова сериозно, при положение, че едва ли е можела да окаже кой знае каква съпротива. Бабата е била атакувана на столичната улица „Поп Богомил“, откарана е в болница, а нападателят се издирва.

 

Източник:Блиц

 

В Германия бесни на Меркел заради насилието в Хамбург

 

 

Германци изразиха гнева си във връзка с възникналото насилие по време на Г-20 в Хамбург, повдигайки неудобни въпроси на канцлера Ангела Меркел по-малко от три месеца преди парламентарните избори, съобщава Ройтерс.

Около 20 000 полицаи срещнаха сериозни проблеми при сдържането на няколкостотин анархисти, които изгориха автомобили, разграбиха магазини и нанесоха сериозни материални щети в града с коктейли „Молотов“ и камъни по време на Г-20 на 7 и 8 юли. Десетки хиляди участваха в мирни демонстрации.

476 полицаи са получили различни наранявания по време на демонстрациите – от прорезни рани до изгаряния. Днес полицията обяви, че са задържани 225 души.

Германските вестници отделиха далеч повече място за снимки, на които полицейски водни оръдия са насочени към анархисти с качулки и други протестиращи, отколкото на резултатите от форума на 20-те най-големи икономики в света.

„Срам за Германия„, пише вестник „Тагешпигел“.

Снимките с безпомощни полицаи, които не могат да възстановят реда и защитата на имуществото са политическа катастрофа„, пише колумнистът на вестника Герд Новаковски.

„Билд ам зонтаг“ публикува снимки с маскирани анархисти и политици на главната си страница със заглавие „Престъпници и губещи“. Във вестника политолог описва сцените като „оргия на насилие“.

Международните медии се фокусираха повече върху първата среща на американския президент Доналд Тръмп с руския държавен глава Владимир Путин на Г-20, както и върху позицията на Тръмп за климата и търговията, която се различаваше от на останалите лидери.

Социологическо проучване на Emnid показва, че 59% от германците вярват, че сблъсъците са накърнили имиджа на страната им.

Меркел беше принудена да защитава избора си срещата да се проведе в Хамбург, заявявайки, че други градове като Лондон също са организирали подобни събития. Обаче в Хамбург има силна радикално лява традиция.

Германският канцлер искаше да покаже на партньорите си от Г-20, най-вече на Владимир Путин и Реджеп Ердоган, че в страната й се спазва свободата на словото.

Стратегията е с обратен ефект, смятат някои коментатори.

Едвам си поемам въздух от гняв, защото канцлерът Меркел и кметът на Хамбург Олаф Шолц банално определиха бруталните безредици като „неприемливи“, пише коментатор за „Билд ам зонтаг“.

Меркел обеща компенсация за жителите на града.

Междувременно организаторите на протестите в Хамбург обявиха, че нямат вина за възникналото насилие и вандализъм по време на анти-Г-20 демонстрациите в германския град, информира ДПА.

 

Лекарите в “Шейново“ излизат на протест срещу насилието

Това вече е нетърпимо. Лекарите този път са решени и ще се обединят, за да постигнат желанията си.“ Това заяви пред БНТ бившият здравен министър от правителството на Пламен Орешарски д-р Таня Андреева.

Това е инцидент, който за съжаление не е единичен случай. Това е ежедневие. Тъжно е когато някой се бори за живота на детето ти, това да води до такива последствия. Не мога да си представя, че нормален човек може да извърши такова нещо“, допълни Андреева. По думите ѝ инцидентът е бил брутален.

Днес колегите на пребитата д-р Гагова излизат на символичен протест срещу насилието.

Припомняме, мъж преби акушерка, минути след като стана баща в столичната болница „Шейново“. Той не се поинтересувал от състоянието на съпругата и на детето си, а агресивно настоявал да вземе плацентата на новороденото си бебе.

Жертвата, д-р Албена Гагова, обяснила на мъжа, че плацентата е биологичен материал и за неговото използване и съхранение има установен ред. Тогава мъжът заявил, че има всички нужни разрешителни и се позовал на шефа на болницата. Акушерката се обадила до своя началник, а управителят на болницата обяснил, че дори не е чувал човека. Обяснили на бащата, че плацентата ще бъде надлеждно съхранена и че не може да му бъде предоставена в почивния ден.

Като разбрал, че не може да вземе плацентата в почивен ден, мъжът започнал да нанася удари по акушерката.

След нападението д-р Гагова е с комоцио, счупен нос и множество хематоми по лицето. Установено е, че лекарката е била в безсъзнание над 20 минути. Акушерката има и разкъсвания на горната устна.

Нападателят – Владимир Стоянов беше задържан и привлечен като обвиняем за нанасяне на лека телесна повреда на медицински специалист при изпълнението на службата му, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до пет години.

По думите на д-р Андреева Гaгова вече е по-добре. „Физически е добре. Има малки допълнително усложнения, но духом е добре. Успя да преживее тази ситуация„, обясни Андреева. Според нея обаче тези инциденти не се забравят лесно. „Д-р Гагова беше в безпомощно състояние. Ние се молихме да излезе от това състояние. Тези неща не се преживяват“.

Лекарите ще бъдат единни този път и ще се борят. Този път ще се разбере, че не може да има повече компромиси„, заявил Андреева. Тя посочи и че мерки за сигурност в болниците трябва да се засилят. „За съжаление не виждам по-добър изход от това болниците да засилят мерките за сигурност и охраната.“

Д-р Андреева обясни, че плацентата може да се използва за извличането на стволови клетки. „Плацентата е биологичен материал. В нея има стволови клетки, но си има и ред, при който тези клетки се пазят, извличат, използват и т.н. Всяка болница си има точно определен ред, по който това се извършва. Всяка непотърсена плацента се изгаря като биологичен отпадък.“

Припомняме, че нападателят е с криминално минало. Той е бил осъждан за умилен палеж и грабеж. Срещу него имало и разследване за подпомагане на незаконно пребиваващи хора у нас. С оглед на престъпната му дейност в медийните сфери започна да се предполага, че мъжът е искал да продаде плацентата, а редът за предаването на плацентата е попречила на намеренията му. По този въпрос Андреева сподели, че не е чувала за такива случаи.

Според Андреева в България има нужда от спешни мерки по въпроса със сигурността в болничните заведения. По думите ѝ много често виновниците успяват да избягат от законодателството.

 

Китайци громят трета нощ подред, полицията ги бие, Москва пита Запада защо си мълчи за насилието на властите (ВИДЕО)

 

 

Улиците на Париж станаха арена на сблъсъци между китайски имигранти и полицията за трета поредна нощ. Огромно множество китайци се събра отново на стихиен митинг. Протестите обхванаха френската столица след като полицаи убиха 56-годишен мъж от китайски произход на 26 март, предават световните агенции.

Демонстрантите се бият със служителите на реда, използвайки всякакви подръчни средства. Те обръщат кофи за боклук и ги палят, хвърлят бутилки с със запалителни течности и трошат всичко каквото им попадне.  От своя страна полицията отвръща със сълзотворен газ и палки, побоища и арести.

Лиу беше застрелян в дома си от полицаи, повикани заради семеен скандал. Те твърдят, че китаецът ги нападнал с ножица.

Семейството му обаче определи станалото като хладнокръвно убийство, тъй като Лиу държал ножицата, защото обезкостявал риба за готвене. Роднините му свикаха пресконференция и обявиха, че са в шок от жестокостта на полицията. Според версията на властите китаецът е заплашвал полицаите със същата тази ножица и те били принудени да се защитят.

По повод прекомерната употреба на сила говорителката на руското външно министерство Мария Захарова попита на специален брифинг защо правителствата в ЕС и САЩ си мълчат за насилието от страна на френските власти, а не пропуснаха за укорят Москва, че санкционирала митинга на опозицията преди дни.

Това е пореден протест срещу крайните действия на полицията във френската столица. Миналия месец парижани станаха свидетели на вълна от протести срещу полицейското насилие, след новината, че служителите на реда са изнасилили чернокож младеж по време на рутинна проверка за самоличност.

 

https://www.vbox7.com/play:b97993c458&start=12

 

 

 

Източник:Блиц

 

Меркел призова Русия да сложи край на насилието в Алепо

main_1475843903

 

 

Германският канцлер Ангела Меркел в петък призова Русия да сложи край на това, което тя нарича „ужасяващо“ насилие в Алепо, тъй като Москва има значително влияние върху сирийското правителство, предава Reuters, цитиран от „Фокус“.

Меркел подчерта, че няма никакво основание по международното право да се бомбардират болници и Москва трябва да помогне за прекратяването на ескалацията на напрежението в близкоизточната държава.

Както стана ясно, Германия няма никаква информация да планира санкции срещу Руската федерация. Американският вестник The Wall Street Journal публикува информация, позовавайки се на източник, близък до германското правителство, че правителството на канцлера Ангела Меркел планира да въведе нови санкции срещу Русия.

Германските политици обаче са опровергали информацията. Те изобщо не знаели правителството да има намерение да въвежда нови санкции срещу политиката на Москва в Сирия.

 

Арестуваха още един за насилието в “Ботунец“

1465039731-clipboard01

 

 

Трети мъж е задържан за насилието в столичния кв. „Ботунец”, съобщава Нова ТВ. Кварталът се вдигна на протест след саморазправа между съседи, която прати 8 души в болница.

 До боя във вторник вечер се стигна след празненство по повод излизането от затвора на един от наемателите на апартамент в блок 1.
Събрали се повече от 30 души, а шумът и музиката били твърде силни.
Техни съседи им направили забележка и последвал бой. Сред участниците в мелето са братята Мариеви, които не са от квартал „Ботунец”.
Криминално проявени са и са многократно осъждани.

От деня на инцидента в квартала няма никой от фамилията.
СДВР е предприело мащабна акция в квартал „Христо Ботев”, където биячите от „Ботунец” имали роднини.
В една от къщите полицаите открили и арестували един от братята.

Преди това бяха задържани други двама от участвалите в побоя.
Полицията все още издирва останалите участници.

ЕС попари Турция за насилието срещу редакцията на вестник “Заман“

20160305.feyinumuvt

 

 

Днешните събития в Истанбул, при които органите на реда щурмуваха редакцията на опозиционния вестник „Заман“, ще бъдат обсъдени на предстоящата в понеделник среща на върха между представители на държавите от Европейския съюз и Турция, съобщава Deutsche Welle, позовавайки се на информация от председателя на Европейския парламент Мартин Шулц.

„Турция е близо до това да загуби историческия си шанс за сближаване с Европейския съюз“, казва той, визирайки действията на Анкара срещу свободата на пресата.

Крайно безпокойство по повод налагането на контрол над редакцията на опозиционното издание изрази и еврокомисарят по въпросите за европейска политика за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан.

„Ще продължим да наблюдаваме внимателно този случай. Турция, като страна-кандидат (на ЕС), трябва да уважава свободата на пресата“, написа Хан в социалната мрежа „Туитър“.

 

 

Източник:Блиц

 

Бойко Борисов в Брюксел: Положението с бежанците ще се влоши, ако не намерим решение на насилието в Близкия Изток

20151015.fmwvieikfu

 

 

Премиерът Бойко Борисов представи позицията си за миграционната криза в Европа пред членовете на Европейския съвет в Брюксел.

„Обръщам се към вас по темата миграция, която е най-значимото предизвикателство, пред което е изправен днес Европейският съюз. Тя ще доминира дневния ред на ЕС в средносрочен и дългосрочен план. Следователно, държавите-членки трябва да намерят работещи решения на този многолик проблем, в дух на осъзната отговорност, единство и солидарност. С други думи, ние трябва да предприемем действия – заедно и незабавно.

Само един цялостен подход може да разреши проблема. Последните развития показаха, че всички миграционни маршрути са еднакво важни. Мащабът на многоизмерната миграционна криза изисква по-добре балансиран и всеобхватен от географска гледна точка подход от страна на ЕС.

Изявлението на Европейския съвет от 23 септември се фокусира върху нашите непосредствени приоритети през следващите месеци. Но ние, също така, трябва да обсъдим и да намерим решения в дългосрочен план.

Релокацията и презаселването представляват само временни мерки, но те не могат и няма да доведат до трайно решение. Механизмът за релокация, който не отчита желанието на бежанците да се заселят в дадена страна, няма да бъде ефективен и ще доведе до вторични движения. Ние все още не разполагаме с механизъм, който да спре тези движения. Това от своя страна ще затрудни справедливото разпределение на бежанците между държавите-членки. Необходимо е да се съсредоточим върху факторите, които генерират миграцията.

Време е държавите-членки да подходят по-целенасочено към първопричините за бежанските потоци. Трябва да се засилят усилията за разрешаване на конфликтите и стабилизиране на държавите на произход на миграционните потоци. Направеното до момента е недостатъчно и неефективно. Положението ще се влоши допълнително, докато международната общност не намери трайно решение на продължаващото насилие в Близкия Изток и Северна Африка.

Нашето внимание трябва да се фокусира върху два основни въпроса:
1) Да се намери политическо решение на кризите в Сирия, Ирак и Либия и стабилизиране на Близкия Изток и Северна Африка като цяло;
2) Да се предприемат по-ефективни и решителни действия срещу ИДИЛ/Да’еш. ЕС може да играе по-активна роля по отношение на опустошителния конфликт в Сирия.
Ние трябва да работим за осъществяване на цялостен политически процес в Сирия чрез пълното ангажиране на основните международни партньори (САЩ и Русия), както и основните участници в региона (Иран, Турция, Саудитска Арабия и други страни от Персийския залив).
Ние смятаме, че ЕС трябва да се възползва от благоприятната обстановка вследствие подписването на Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма и да ангажира Техеран конструктивно в процеса, за да се сложи край на войната и насилието в Сирия.
Трябва да се положат усилия за успокояване тревогите на държавите от Персийския залив относно нарастване влиянието на Техеран. Ние трябва активно да подкрепим усилията на Стафан де Мистура и ролята на ООН в координацията на международните действия за начало на политически процес и за намиране на дипломатическо решение на сирийския конфликт.
Ключови стъпки в това отношение ще бъдат възобновяването на процеса на преговори, с цел сформиране на временно правителство в Сирия, което да започне процес за нова конституция, водеща до парламентарни и президентски избори.
Глобалната коалиция срещу ИДИЛ/Да’еш е добра отправна точка, но крайната победа е все още много далече. Международната общност трябва да обмисли предприемането на допълнителни военни действия. От първостепенно значение са усилията за пресичане източниците на финансиране на тази организация, като продажба на петрол, трафик на хора, наркотици, културно наследство и др.
ЕС и неговите партньори трябва спешно да се фокусират върху стабилизирането на страните на произход и да подкрепят транзитните страни. Ние трябва да търсим решението на проблема там, където е възникнал. Необходимо е да се засили както финансовата, така и материалната подкрепа, да се разработят регионални програми и проекти. Тези мерки трябва да имат за цел стабилизирането и подобряването на условията за живот на сирийските бежанци в съседните страни, като Турция, Ливан и Йордания.
България подкрепя идеята за създаване на „горещи точки” не само в Гърция и Италия, но по-важно е тяхното създаване в страните на произход и съседните на тях държави. Турция играе ключова роля като наш непосредствен съсед. Ние призоваваме за своевременно решение от ЕС за адекватно финансиране на Турция, както и на Ливан и Йордания, за да се подпомогне изграждането и поддържането на лагери на техните територии.

Миграционният натиск върху нашата собствена територия изисква спешни решения на следните въпроси:
– Необходимо е да се направи ясно разграничение между бежанците и икономическите мигранти, с цел да се намали общият брой мигранти на територията на ЕС. Следващата стъпка предполага да се намери адекватната юридическа и практическа форма на това разграничение. В тази връзка, приветстваме Европейската програма за връщане.
– В рамките на добре организирана информационна кампания, Европа трябва да изпрати ясно послание, че нелегалните икономически мигранти няма да бъдат допускани на нейна територия. С цел да се избегне създаването на предпоставки за привличане на мигранти, публичните изявления на европейските лидери и официални представители трябва да бъдат добре координирани предварително.
– Регламентът Дъблин не отговоря на съвременната миграционна динамика. Необходимо е в най-скоро време да се пристъпи към неговата ревизия в посока въвеждане на унифицирани молби за международна закрила и единен статут на бежанец, валиден за целия ЕС.
– Общата ни миграционна политика следва да отчита демографските реалности и рисковете за сигурността, както и капацитета на държавите членки от гледна точка на техните социални и здравни системи.
– Следва да настояваме държавите на произход и транзит да се ангажират с борбата срещу трафик на хора и нелегалната миграция. Контрабандата на хора се превърна във фактор, действащ като катализатор, който още повече разширява миграционните потоци. Очакваме с нетърпение Срещата на върха по въпросите на миграцията във Валета и Конференцията на високо равнище по Западните Балкани / Източно-средиземноморския път/, като двете събития следва да бъдат добре подготвени, с оглед на постигането на конкретни и реални резултати.

– Всички ясно осъзнаваме, че ситуацията в Западните Балкани е несигурна и постоянният миграционен натиск сериозно застрашава стабилността. В допълнение към обстойните преговори с правителствата на засегнатите страни, необходима ни е своевременна реакция, в това число положителен отговор от страна на Европейския съюз по някои от поставените искания /като например подобряване на координацията, обмен на информация, изграждане на капацитета за приемане на бежанци, финансова помощ и др/.
– Страните от Западните Балкани, които се стремят да се присъединят към ЕС, следва да бъдат включени в дебата на ЕС по въпросите на нелегалната миграция, като тяхната политика в областта на миграцията следва да бъде постепенно интегрирана в Общата европейска стратегия.

– На мнение сме, че за успешното прилагане на идеята за изграждането и функционирането на „горещи точки”, ще е необходима подкрепата на всички държавите членки, доставяна по линия на Фронтекс. България остава активен участник във всички дейности на Агенцията. Въпреки сериозното миграционно положение в страната, България предоставя подкрепа за други засегнати държави членки и ще продължи да участва в съвместни операции.

– Необходим е нов подход по отношение на законната миграция. Откриването на законни канали за миграция ще предотврати трафика с хора. Немислимо е решение на миграционния проблем без да разполагаме с Европейска платформа по легалната миграция.
– Необходимо е да се осигури ефективното прилагане на всички съществуващи споразумения за реадмисия с ключови трети държави, включително Турция и да се пристъпи към сключването на споразумения с държавите, с които няма такива. Финансовата помощ на ЕС следва да е обвързана със степента, в която определени трети страни изпълняват ангажиментите си по отношение на реадмисията.
– От особена важност и предпоставка за ефективност на всички предложени мерки за справяне с миграционния натиск е те да бъдат финансово обезпечени. Считаме, че при средносрочния преглед на МФР през следващата година въпросът за целевото финансиране на набелязаните мерки следва да намери адекватно решение.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Харалан Александров за Гърмен: Изненадан съм, че толкова късно започва насилието

har

 

 

Аз съм приятно изненадан, че толкова късно започва насилието, но много се притеснявам, че това е началото на дълъг процес, допълни той. Това коментира в студиото на ТV 7 социалният антрополог Харалан Александров по повод случилото се в Гърмен.

„През всички тези години държавата е била в бедните, корумпирани, дезангажирани и деинтегрирани общество. От години говорим, че нараства напрежението, че конфликтите са неизбежни, че е почти сигурно, че ще бъдат етнизирани, защото присъствието на гета в тъканта на нашето общество, по този ужасяващ начин, по който си седи ромската бедност и всички произтичащи от нея злополуки и нещастия, деградация и безперспективност, неизбежно води до конфликти. Това е банално. И винаги има нещо по-важно – има избори, има реформи, някакви велики неща, които трябва да се правят, и всички успяват удобно да си затворят очите и да се дезангажират от този проблем”, казва той.

Харалан Александров се надява, че сега може да се стреснат достатъчно всички в държавата, които все още имат някакъв достатъчен ангажимент и някакъв остатъчен капацитет по силата на ролята, която заемат.

„Че цари пълна безпомощност и некомпетентност по отношение на проблемите, свързани с бедността и с произтичащите от нея конфликти, е очевиден факт. Ние сме тежко невежи”, сподели още той.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Сталоун: Насилието продава

film

 

 

 

Третият епизод от екшън сагата „Непобедимите“ се представи незадоволително в бокс офиса спрямо първите два филма. И след дълъг анализ създателят на поредицата Силвестър Сталоун призна за причината.

„Премахнахме голяма част от по-бруталните кадри в третия филм. Искахме той да стане достъпен и за най-младата аудитория, децата между 10 и 14 години. Очаквах така да разширя кръга на зрителите, които да гледат поредицата“, обясни Сталоун. По-късно обаче осъзнал, че е сбъркал. „Идеята се обърна срещу нас като бумеранг. Липсата на онова, което възрастните очакват от мен – насилие, кръв, агресия, циничен език и всички останали преимущества на екшъните, отблъсна голяма част от феновете на „Непобедимите“. Така загубихме немалко от аудиторията“, каза Слай. Той се закани, че четвъртият филм ще бъде забранен за деца под 17 години и че ще се върне към класическите брутални кадри.

„Освен това трябва да започна да избивам без угризения някои от екшън героите. В „Непобедимите 3“ не умря никой от главните, а трябваше. В „Игрите на глада“ например умира персонажът на Лиъм Хемсуърт. Щом може да загине той, значи може да си отиде и всеки от моите образи“, съобрази Слай. Той добави, че вече е минало времето, в което зрителите не могат да простят смъртта на важен персонаж. Снимките на четвъртия филм ще започнат на Филипините, пишат зад Океана. Сред новите мегаактьори, с които Сталоун води преговори, са Кърт Ръсел, Шон Бийн, Пиърс Броснан, Шон Конъри и самият Клинт Истууд.

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Ангел Джамбазки: Животът в гетото е причината да тръгва насилието върху лекарите

angel

 

 

 

 

Животът в гетото е причината да тръгва насилието върху лекарите. Циганите не ги взимат на работа, защото са неуки. Това обяви евродепутат Ангел Джамбазки пред bTV.

„Социално изключените седят заедно в нищетата си. Те са затворен група, която действа като талпа. Когато станат група, стават агресивни – лесно е да хвърлиш камък сред многото. В този смисъл гетата трябва да бъдат премахвани, за да се поеме индивидуална отговорност”, добави Джамбазки.

„Не трябва да се толерират хулиганите, които ги има сред всички слоеве навсякъде. Защо здравният министърът насажда етническа омраза в страната. Той с думите си направи именно това. Бедността е голяма и това кара хората са бъдат агресивно”, каза Димитър Топалов от Евророма.

 

 

 

 

 

 

 

Източник:блиц