Tag: лекция

Радев откри Младежкия икономически форум в УНСС : Крайно време е да осветлим държавата! Прокуратурата да погне крадците, все едно кои са те! (видео)

Снимка Кадър „Канал 3“

 

Никоя икономика не може да се развивая добре, ако държавата не създаде необходимите условия. Както и никое държавно управление не може да успее, ако няма успешна икономика.

Това заяви президентът Румен Радев в публична лекция в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) на тема „Икономическите и външнополитически предизвикателства пред страната ни“.

Президентът Радев откри Младежки икономически форум в УНСС.

В речта си той разкритикува практиката на правителството да разпределя без обществен дебат милиарди. Държавният глава критикува и програмата за саниране, която нарече „дълбоко несправедлива“. Според него „нация, която инвестира в стиропор и оставя децата си в невежество и без знания, няма радостно бъдеще“.

България в момента прилича на строителна площадка, където нещо строим, но не знаем какво – защото е тъмно. Някакви хора носят строителен материал, други го крадат, защото е тъмно; не се знае на кого се плаща, защото е тъмно; медиите не казват истината, защото не могат да я видят, защото е тъмно; но е ясно, че младите и предприемчивите напукат площадката, за да търсят по-севта! каза Радев.

И призова с думите на Гьоте – „Светлина, повече светлина!“, които първо изрече на немски.

И призова: „Крайно време е да осветлим държавата!

Прокуратурата да погне крадците, все едно кои са те, пожела Румен Радев. Според него „когато върнем правилата, инициативата и предприемчивостта на българина много бързо ще доведе до добри резултати“.

„Сега, повече отвсякога е необходима активна гражданска позиция“, каза още той. Според Румен Радев са необходими хора с „друга енергия и друг морал, с други идеи за бъдещето“.

„А тези хора сте вие“, обърна се към студентите в залата държавният глава.
В дискусията, организирана от Студентския съвет на УНСС, участва и омбудсманът Мая Манолова.

В дебата за бъдещето трябва да се въвличат младите, защото те ще реализират идеите и ще носят последствията от тези идеи, започна речта си президентът Румен Радев.

„Когато говорим за икономика, трябва да помним, че тя е неразривно свързана с политиката, защото тя не може да се развива, ако държавата не създаде необходимите благоприятни условия. И никоя държава няма да успее, ако няма работеща икономика. Успехът на всяка една политика се измерва с ползите, които тя носи за обществото“, каза в началото на словото си Румен Радев. И подчерта, че „една политика може да бъде представена за успешна чрез пиар блъфове, но това не може да трае дълго, защото тя трябва да донесе реални ползи, а те се измерват чрез висок жизнен стандарт и качество на живот.“

Ако се сравним с България отпреди 30 години ще видим значителни успехи – нова конституция, пазарна икономика, приватизация, България бе приета в ЕС и НАТО (без това да стане, тя щеше да бъде маргинализирана на европейската и световната сцена), заяви Румен Радев.

Той отпебяза и значителния ръст, който бележи аи-ти секторът и туризмът.

Румен Радев обаче отбеляза – България е най-бедната държава в ЕС, с милиони хора, живеещи в бедност, с висока емиграция и обезлюдяване; с пенсионери , живещи с шокиращо ниски пенсии.

След това Румен Радев започна анализ на причините за това състояние.

Сред тях държавният глава отбеляза и „порочната практика“ да привличаме чуждестранни инвеститори със социален дъмпинг – ниски заплати.

„Можем много да разсъждаваме за причините да стигнем до тук и можем да ги търсим във всички посоки – да речем във варварския начин на приватизация в нашето селско стопанство, в дела на сивата икономика, която спъва лоялната конкуренция, може би в използването на държавния бюджет като инструмент за потушаване на социални недоволства и протести, може би в несъстоялата се деинституционализация на общините, в липсата на доверие в съдебната система и можем да продължаваме така много“, продължи да търси причините президентът Радев.

Румен Радев отбеляза и липсата на съдебна реформа сред причините за състоянието в страната.

Българският парламент е основният гарант за демократичността на нашата демократична система, подчерта Радев, след като поздрави всички с Деня на конституцията. Румен Радев обаче не подмина честата промяна в законодателството, което въздейства негативно върху бизнес средата. Президентът обърна внимание и, че става практика с преходните и заключителни разпоредби на един закон, да се променя друг. Свидетели сме как важни законопроекти, част от управленската промяна на правителството, се внасят от народни представителите, каза Радев. Според него такъв подход поражда въпроси.

В началото на форума думата взе ректорът проф. Стати Статев.

„С президента Румен Радев започваме инициатива УНСС да стане център на Академия за европеистика, която да покаже вижданията на младите за ЕС“, каза проф. Статев. И продължи: „„От сърце благодаря на президента, че безрезервно въпреки програмата си прие да бъде патрон и активен участник в 15-ото юбилейно издание на Младежки икономически форум 2018. Защото форумът от самото си начало е най-голямата и най-авторитетна публична изява на нашия студентски съвет, който представлява повече от 21 500 студенти – най-много в България. Самият факт, че днес ние откриваме 15-ото издание на този форум доказа неговата жизнеспособност и това, че той вече се е превърнал в академична традиция, в университетска територия на професионален обмен на виждания, на идеи, на жива среща с нашите студенти с всички нива на властта, като започнем с най-високото.“

„Искам да кажа, че ние с президента започваме и съвместна инициатива, инспирирана от него, за която ще отговаря вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова – УНСС да стане център на Академия за европеистика, чрез която ще опитаме, започвайки от май месец и продължавайки до април 2019 г., с различни мероприятия и средства да съберем експертизата и вижданията на младите хора за бъдещето на ЕС и България в ЕС в динамика. Защото за нас са ценни експертизата и изследванията, които ние правим, но два пъти по-ценни са ни вижданията на младите хора – как те представят себе си в ЕС, какъв искат да бъде той и каква да бъде България в него“, обясни още той.

Публична лекция в Университета за национално и световно стопанство

Posted by Румен Радев on Monday, April 16, 2018

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Когато една власт не знае защо е на власт, пада от власт. Какво правим, ако и Караянчева се скара с Нинова?!

Когато една власт не знае защо е на власт, пада от власт.

За това си мислех, като слушах лекцията на премиера Бойко Борисов в УНСС, на която бяха дошли освен студентите и техните преподаватели, но и дипломати, и представители на бизнеса.

От такава лекция се очаква много. Премиер, който три пъти е на този пост, който е лидер на най-голямата партия, спечелила де що има избори, би трябвало да обясни на младите какви са вижданията му за мястото на България в новия, развиващ се свят, в новата, променяща се Европа. Сигурно това са очаквали да чуят и чуждестранните посланици. На аналогична реч – в Сорбоната, френският президент Еманюел Макрон съобщи каква е визията му за Европа, например.

В нашия случай визия нямаше. Някой ще възрази – а Западните Балкани? Да, Бойко Борисов каза – ние сме хубави хора, Европа трябва да замени напускащата Великобритания със страните от Западните Балкани. Но как го каза? Както си говори всеки път, когато журналистите в движение му зададат някой въпрос. Или когато, докато говори за нещо друго, му хрумне да каже нещо по тема, за която в момента се е сетил. Насипно, с други думи. Нямаше систематика, нямаше логично обосноваване с какво Западните Балкани са ценни за Европейския съюз и ще допринесат за стабилността му – с това, че са хубави хора? Другите не са ли? Как точно хубостта прераства в стабилност?

Ако днешната реч беше изключение, нямаше да заслужава внимание. Но тя показва тенденция. Тенденцията партия ГЕРБ, която почти без прекъсване управлява от 2009 г., да не научава що е то политика, защо съществува и по какви закони се движи. Най-голямата българска партия продължава да се държи като случайно попаднала във властта, като героя на Марк Твен, който от просяк случайно се оказва в кралския дворец и ще – не ще започва да се държи като принц. Но той не е принц. Не е обучен да бъде принц. Може само да имитира поведението на принц.

Така и ГЕРБ. На техните кадри все повече започва да им личи, че се държат на поста, на който са, като имитатори. Ако си председател на парламента – биеш звънеца и гониш лидера на опозицията, ако си министър – гледаш да изглеждаш важен и редиш клишета.

Типичен е случаят с оставката на председателя на парламента Димитър Главчев. Той нито разбра защо е бил на този пост, нито разбра за какво му се наложи да го отстъпи. Цвета Караянчева обаче, която го замести, изглежда разбира, че няма нужната подготовка. И затова се просълзи в едно телевизионно студио. Дано е така. Защото, ако тя не е извлякла поуки от случилото се миналата седмица, какво правим? Какво правим, ако председателят на парламента отново изгони от пленарната зала лидера на опозицията? Пак ли ще сменяме първия човек в държавата, за да върнем опозицията в залата?

С кого ще го заменим?

По традиция председателят на Народното събрание е юрист. Защото е редно в законодателния храм да свещенодейства подготвен човек. Караянчева е инженер и замести на поста икономиста Главчев. Уважавани професии, много необходими, но в други сфери и за други неща.

Това издава липса на банка подготвени кадри, показва изчерпване на кадровия потенциал на парламентарната група на ГЕРБ. А това на свой ред говори за лошо конструиране на самата група, в която няма достатъчно юристи, достатъчно лекари, достатъчно специалисти в отделните направления. (Грях, от който не само управляващите страдат).

Същото е и в министерствата. Никога в българско правителство не е имало накуп толкова министри, които нямат визия за развитието на своите отрасли и са в най-добрия случай прилежни изпълнители. Но се пита на какво, като няма политическа воля?! Казаха ли ни защо спряха АЕЦ „Белене“? Казаха ли ни защо не направиха нищо с „Южен поток“? Не! Ние знаем – така им наредиха „началниците“. Тези „началници“ сигурно биха разбрали, ако вместо да изпълняваме нареждания, предадени ни по третостепенни чиновници, бяхме обяснили своята гледна точка. И бяхме я отстоявали. Но умилкването пред началниците не е визия. Срещу него нищо не „дават“.

Освен презрение, разбира се.

Прословутото председателство също може да бъде подредено в списъка на политиките на както-дойде-правене, така характерни за ГЕРБ. Не случайно го сведоха до ремонта на НДК, плочника пред двореца и хотелското настаняване на гостите от чужбина. Преди месец на конгреса си БСП предложи политически документ за позицията на България по време на първото си председателство в ЕС. Вчера пет десни партии обявиха, че също ще подготвят такъв документ.

Какво направиха ГЕРБ? Скочиха като ужилени! Защото усетиха предизвикателството. Но така и не разбраха причината, по която и леви, и десни настояват да има такъв политически документ. Можеха да вземат материала на левицата за основа, например и така хем държавата ще има политически документ за председателството, хем социалистите ще бъдат задължени „да стоят мирни“, докато то върви.

Интересно за колко мандата партия ГЕРБ ще разбере какво означава парламентарна демокрация? И че ролята на опозицията при това обществено устройство не е да поддаква на управляващите (като БЗНС по времето, когато управляваше БКП), а да ги гледа под лупа и да търси грешки.

Защото такова поведение е в името на страната. Обратното, махането на някой от пост, за който той си мисли, че му се полага едва ли не вечно, няма нищо общо с България и нейните интереси. Странно е как сравнително млади хора възприеха такъв соцманталитет и то от дълбоко провинциален тип. Едно време имаше председатели на ТКЗС, които си въобразяваха, че критиката към тях, е критика към Партията.

Успехът на партия ГЕРБ досега бе в доверието, получено „по аналогия“ – изглеждаме като „народа“, говорим като „народа“ и се държим като „народа“. ГЕРБ отвръщаше на това доверие като действаше рефлективно – „народът“ харесва да се строи – ще строим. Пътища, магистрали, саниране… Но обещаването не е като даването, а времето тече. Най-голямата партия усвои и друг рефлекс – веднага да отговаря на всяко предизвикателство, все едно откъде идва. Нали си спомняте, в началото на първия си премиерски мандат Борисов се изявяваше като диспечър в бърза помощ – редовно пращаше машини от правителствения авиоотряд като линейки. И хората харесваха и одобряваха това. Но те харесваха и одобряваха проявата на социална чувствителност, нещо, което винаги харесват и одобряват у управляващите. В ГЕРБ обаче не стигнаха по-далече. Не се замислиха как да подобрят социалните услуги. Не се запитаха защо всеки, който закъса, им звъни, за да му се обърне внимание. Не трябва ли системата сама да работи така, че да не е нужно да се жалваш на министър-председателя, че си останал без работа (като чистачките на летище София), за за намериш работа? Защото министър-председателят не е слънце, не може да огрее навсякъде.

Но откакто са начело на държавата от ГЕРБ правят едно и също – оплакват се и обещават. Предишните им били виновни (тройната коалиция и Станишев, „лошия Костов“, комунистите, дето взривяват църкви), международното положение (паднало им се да управляват по време на най-жестоката криза за всички времена). Но всичко ей-сега ще се оправи. След пет години.

Хората вярваха. Но сюжетите вече се повтарят и вярването започна да се изчерпва. Колко пъти след поредното издание на мониторинговия доклад на ЕК може да кажеш, че ще направиш екшън-план, за да се отговори на критиките?! Колко пъти можеш да обещаеш, че след пет години ще построиш магистрала „Хемус“? Колко пъти можеш да свикаш кабинета спешно на заседание в неделя, защото са станали катастрофи с много убити и ранени (и да кажеш, че очувани деца умират)? Колко пъти можеш да обещаеш, че след полицай във всяко село, ще има и полицай на всеки завой (или може би на всеки прав участък, позволяващ по-висока скорост)?

Колко пъти, след като не следва нищо?!

Така рефлективната политика бързо започва да изчерпва потенциала си. Затова и скандалите в парламента стават все по-кресливи. Управляващите скоро ще започнат да се изнервят не само от думите на Корнелия Нинова, а и от начина, по който гледа към тях.

От нищо ще възникват ситуации, от които ще изглежда, че държавата се клати. Нима държавата наистина може да се разклати от една реплика, която не оспорва нито управлението, нито устройството, нито геостратегическия й курс?!

Ако на ядрен физик му направят забележка по специалността, той ще обори критиката с аргументи от същата специалност. Ако обаче някой се прави на ядрен физик и като такъв ръководи ядрен институт и му кажат нещо накриво, как ще се защити? С аргументи от учебници, които не е чел? Разбира се, че ще направи скандал и ще се опита да надвика опонента си!

Затова тези, които предричат предсрочни избори, може като нищо да се окажат прави. Кризите от нищо възникват опасно често. Каква, например, бе фундаменталната причина да се смени вторият човек в държавата – парламентарния шеф?! ГЕРБ изглежда отстрани сякаш се чуди как да избута мандата до третата – четвъртата година, когато да намери повод да поиска предсрочни избори (през 2019 г. по график трябва да има местни избори и избори за Европейски парламент).

Изглеждат така, сякаш не знаят какво правят във властта. А това е опасно. Защото така може да я загубят.

Красина Кръстева

Източник:епицентър.бг

Борисов изнесе лекция в УНСС пред бизнеса, посланици, ректори и студенти

 

 

Генералният директор на Лукойл България Валентин Златев, Председателят на Съвета на директорите на Минстрой Холдинг АД Николай Вълканов, Изпълнителният директор и член на Съвета на директорите на Геотрейдинг АД Иван Вутов, Главният изпълнителен директор на КРИБЕвгений Иванов бях сред присъстващите на публичната лекция на премиера Бойко Борисов в УНСС.

На първия ред аула „Максима“ на Университета бяха още Боряна Манолова – Главен изпълнителен директор на Сименс ЕООД, Димитър Димитров – Изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на Софарма Трейдинг АД, Стоян Ставрев – Управител на Българска консултантска организация ЕООД, член на УС на КРИБ, Ирина Йорданова – директор в КРИБ.
Представителят на ЕК в България Огнян Златев, посланици от Европейските страни, ректори на ВУЗ-ове, министри и депутати, както и много студенти чуха възгледите на българския министър-председател за бъдещето на ЕС в контекста на мигрантската криза.

Основното послание на Борисов бе, че без европейското бъдеще на Западните Балкани, Европа ще генерира напрежение. И се зарече: Ще работя активно това да се случи“. Риск ще е, ако не се присъединят Западните Балкани. Ако избягат младите хора, тук ще дойдат повече джихадисти, емисари и ще е по-лесно мафията да цъфти. „Да гледаме напред, а не в историята“, прозова Борисов и припомни, че на Балканите историята предизвиква взрив и национално чувство. По време на експозето си Борисов разви тезата, че присъединяването на държавите от Западните Балкани може да замести излизането на Великобритания от общността и че това е важно за мира и развитието.

„Балканите могат да заместят излизащата Великобритания. Тук имаме невероятна природа, хубави хора, работни. Тази тема преди не можеше да се постави. Лидерите в ЕС мисля, че разбират, че ако не влязат Балканите в ЕС, това ще генерира проблеми в бъдеще. Не случайно Балканите са наричани барутен погреб, достатъчна е искра да се възпламени“, каза Борисов.

Борисов призна, че държавите на запад от България не са готови да влязат в ЕС, но според премиера е много важно да кажем на младите хора в тези страни какво е бъдещето.Иначе те ще емигрират и после ще се сблъскат с нашия проблем – 2,5 милиона българи работят за чужди икономики, а ние сме принудени да внасяме работна ръка от Украйна и Молдова. Като излязат младите хора, остават пенсионерите, добави Борисов.

По време на лекцията си Борисов упрекна лидерите на държавите в ЕС за отношението им към турския президент Реджеп Ердоган. Според него когато станело дума за него имало всеобщо категорично отричане и недоверие, а в същото време ЕС очаквал Ердоган „с най-силната армия на южния фланг на НАТО да държи пушката и патроните и да ти пази гърба“. Затова според Борисов ЕС трябвало да продължи с диалога и с партньорските отношения с Анкара.“Близо 3 милиона бежанци са там. Какво ще стане като тръгнат насам. Берлин и Париж са далече, ние сме съсед. Споразумението работи добре и е най-правилното за да държим миграционния натиск извън ЕС“, каза Борисов.

Той нарече Турция „стратегически партньор и в НАТО и в Европа“.“Лесно е да критикуваш Ердоган, но какво печелиш от това. Да не се поддаваме на емоции, а да търсим прагматични решения“, добави премиерът.

Според него именно заради мигрантите в много държави от ЕС има политически проблеми. Като примери той посочи Австрия и Германия.

„Ние в Европа само пасивите обираме. Нормално ли е да отсъстваме от преговорите? Нашите европейски лидери трябва да си дадат сметка, че не може да сме пасивни. Според мен ясно, точно и бързо лидерите в ЕС трябва да поемат категорична позиция. Бежанците не отиват в Русия и Иран, а идват тук“, каза Борисов и подчерта, че ключовата дума за света е „мир“.

Премиерът заяви, че е обнадежден от преговорите с Китай и е възможно срещата на високо равнище във формат 16+1 да се проведе в България.
По отношение на санкциите срещу Русия, Борисов заяви, че трябва да се спазват Минските споразумение.

По отношение на Еврозоната министър-председателят подчерта отново, че нашите финансово-икономически параметри са такива, че не представляваме никакъв риск за Еврозоната.

 

 

Бойко Борисов в лекция пред Атлантическия клуб и американския посланик: Единственото ни изискване за изтребителите е поне да са нови

 

 

„Единственото ми изискване за самолетите е да са нови. Така и така ще се вадят купища пари за самолети, поне да са нови“, заяви днес пред посланици министър-председателят. 

„Нека се произнесат експертите, но самолетите трябва да са нови – така и така ще се вадят купища пари за тях“, подчерта премиерът. Трите вида въоръжени сили трябва да се превъоръжават паралелно“, отново заяви той.

Няколко часа по-късно в парламента Борисов допълни, че има кой да се занимава със сделката за нови изтребители за ВВС. „Каракачанов си е министър, има си експерти, институти, да отидат да преговарят. Има си изисквания – разсрочено плащане, индустриално сътрудничество, офсет за България“, като пренасочи питанията по въпроса към военния министър.

„България има двама стратегически партньори – Европейският съюз и НАТО, където САЩ имат своята роля”. Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на първата паралелна публична дискусия с България и САЩ по новите мащаби на евро-атлантическата солидарност в контекста на Брекзит и отговора на Европа. Лекцията на премиера е на тема „Трансатлантическата връзка през българското председателство на Съвета на ЕС“.

Като приоритет за България Борисов акцентира върху подаването на молбата за влизане на България в т. нар. чакалня на еврозоната. Това ще доведе до повече инвестиции и до намаляване на лихвите по кредитите. „Не можем да се сърдим на другите държави, ако Европа поеме на две скорости”

Единственото ми условие за изтребителите, които България ще купи, е да са нови, заяви Бойко Борисов.

Темата за еврозоната зависи изцяло от Европейската централна банка, каза премиерът. „Ние като политическа воля и процеси продължаваме да работим по темата за еврозоната. Имаме стабилна банкова система. Упорито и с аргументи вървим към еврозоната“, посочи премиерът Борисов. Той заяви, че не може да се съгласи с излизането на САЩ от споразумението за климатичните промени, което реши новото ръководство на страната. Сега, когато се увеличиха разходите за отбраната, ЕС може да стане колективен член на НАТО, посочи Борисов.

За новите бойни самолети Борисов заяви: „Така и така се влагат купища пари за тях, поне да са нови“.

Според него трябва да се поръчат нови влакове и вагони, за да стане този транспорт удобен. По думите му този транспорт е сто процента екологично чист, а релсите са изцяло нови. Много са ни предизвикателствата, каза Борисов.

Премиерът говори и за мигрантите. Продължавам да считам, че споразумението с Турция работи много добре, каза Борисов. Той заяви, че подкрепя италианския премиер и идеята му да се създадат зони за сигурност извън Европейския съюз. Това вече се възприе като теза и ще даде един добър резултат, каза той. Всички са убедени, че Балканите трябва да бъдат стабилизирани. Това е най-нестабилният регион от цяла Европа, коментира премеирът. Ако в нещо съм неотстъпчив, това е кохезионната политика. Тя не трябва да спира, категоричен е Борисов.

И още: „С метрото в София все едно правим нов град. Убеден съм че без „Хемус” България след 10 години ще е тежко разделена на Север и Юг.”

За корупцията и контрабандата

Трите рода войски трябва да се въоръжават и превъоръжават паралелно, каза още премиерът. „Ето и генерал Боцев (б.а – началникът на отбраната ген. Андрей Боцев) иска, и министър Каракачанов ми вади душата. За да има повече пари в бюджета: бой по контрабандата и корупцията”, заяви Борисов. „Нивата на контрабанда вече са под 7%. Това е безспорен успех. Амбицирани сме и се надявам, че ще успеем. Парите ни трябват. От 1 септември например трябва да увеличим учителските заплати.

За отношенията с Турция и САЩ

За отношенията Турция-Европейски съюз Борисов заяви, че те са свързани с проблемите за мигрантите и търговските връзки. „Едните имаха референдум, другите – избори, възможно е тонът малко да се е изострил. Но България е на границата, имаме и 10% български мюсюлмани. Етническата толерантност за секунди може да изчезне.”

Отношенията ни със САЩ са като тези с Европейския съюз и почиват на цивилизационния избор на България. Ние нямаме нерешени проблеми с Щатите, заяви той.

За договора с Македония

Борисов се спря и на предстоящото подписване на Договора за добросъседство с Македония. „Ако не го подпишем, не знам какво друго бихме могли да подпишем в бъдеще, заяви Договорът за добросъседство с Македония е изключително важен. Да оставим историците да си спорят. Убеден съм, че и българската политическа класа ще ни подкрепи. Зависи и от политическата класа в Македония този договор да тръгне. Интересът на България е да подкрепи Македония да влезе в Атлантическия пакт. Да се надяваме, че и колегите разбират какви са и опасностите, ако всичко това не се случва за в бъдеще.
За т.нар. берлински процес за Западните Балкани, Борисов посочи, че всички са убедени, че Балканите трябва да бъдат стабилизирани. „Балканите отново са най-тежкият и нестабилен регион от цяла Европа. Убеден съм, че с този берлински процес, с предстоящото председателство можем да направим доста по присъединяването.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Клаудия Кардинале идва за премиера и лекция в НАТФИЗ

klaudia

 

 

 

Клаудия Кардинале и режисьорът Борис Десподов на снимачната площадка. 29.07.2015 Клаудия Кардинале идва за премиерата на филма “Имало едно време един уестърн” (Twice upon a Time in the West) на Борис Десподов на 7 октомври в Софийската опера и балет. Продукцията излиза по нашите екрани на 9 октомври, пише „Монитор“.

Звездата на италианското кино и останалите участници в продукцията ще имат среща с публиката на 8 октомври от 19.00 ч. в Cinema City в Paradise Center. Знаменитата актриса ще бъде удостоена със званието почетен доктор на НАТФИЗ и ще води майсторски клас за студенти от академията.

След 140 филма Клаудия Кардинале за първи път играе себе си. Партнират й Диана Паскалиева (Мила), популярните испански актьори Алекс Брендемюл (Алекс), Франсеск Гаридо (Рико), Хосе Ново (Пепе Фонда), Лаура Конехеро (Лаура), Лорънс Бъртън (Индианецът гадател и разказвач), изпълнителният продуцент на филма Красимир Иванов (Робин) и София Станимирова (София). Оператор е лауреатът на много международни награди Джими Гимферер.

Бягайки от садистичния си съпруг, Мила попада в призрачен град, някъде в пустинята. Сюрреалистичният пейзаж е служил някога за декор на филмите на Серджо Леоне и местните жители живеят все още в сянката на старите уестърни. Мила намира работа като домакиня в къщата на мистериозна възрастна жена и скоро открива, че работи за самата Клаудия Кардинале. Между двете жени се ражда приятелство и те намират сили да се изправят срещу наближаващата опасност. Появяват се романтичен каубой и мистичен индианец и границата между реалността и фикцията започва да избледнява, а когато идва злодеят, всичко става като на кино.Режисьорът Борис Десподов (“Коридор номер 8”, “Три сестри и Андрей”), чиято е идеята за филма, е съсценарист и продуцент заедно с Андрей Паунов.

Филмът е реверанс към творчеството на Серджо Леоне и съвременен постмодерен прочит на един от най-обичаните му филми – “Имало едно време на запад” (Once upon a time in the West).