Tag: клането

Турция изгони израелския посланик заради клането в Ивицата Газа

 

 

Турското министерство на външните работи е „помолило“ посланика на Израел в Анкара Ейтан Наех да напусне „временно“ страната, съобщава електронното издание на в. „Хюриет“. Реакцията на турската страна е заради кървавите събития в Ивицата Газа, където бяха убити десетки протестиращи палестинци, а стотици бяха ранени.

В същото време Анкара отзова посланика си в Тел Авив Кемал Йокем за консултации.

По-рано днес премиерът на Турция Бинали Йълдъръм призова мюсюлманските страни да преразгледат отношенията си с Израел и поиска да бъде свикана извънредна среща на Организацията за ислямско сътрудничество на 18 май.

„Мюсюлманските страни трябва да преразгледат отношенията си с Израел. Ислямският свят трябва да демонстрира сплотеност срещу тези варвари. Турция няма да мълчи за тази жестокост“, заяви премиерът пред парламентарната група на управляващата Партия на справедливостта и развитието.

Припомняме, че при сблъсъците в Ивицата Газа на протестиращи палестинци с израелската армия загинаха 58 души. Сред жертвите е и бебе на 8 месеца, починало, след като е вдишало сълзотворен газ.

Шестима от починалите от огнестрелни рани са непълнолетни. Над 2700 души са ранени, в това число 1360 от огнестрелни рани. От ранените 130 са в сериозно и в критично състояние.

 

Цацаров с горещи разкрития за клането в Нови Искър

Снимка: „Булфото“

Изпратените на адреса патрули намерили в къщата общо пет тела. Жертвите са мъж на средна възраст, неговият син Георги (20 г.), доведената му дъщеря Нанси (16 г.), приятелят на момичето (18 г.) и нейната баба по майчина линия (72 г.). Това съобщиха главният секретар на МВР Младен Маринов и главният прокурор Сотир Цацаров, съобщава Нова телевизия.

Всички жертви са убити е по един изстрел. Застрелян е и семейният домашен любимец – куче, порода немска овчарка. Предполага се, че жестокото престъпление е извършено на 31 декември вечерта.

Майката на Нанси – Кети Николова Кюхова, на 44 години, се издирва, съобщават от МВР. Оттам разпространиха и снимка на жената.

Проверка на Блиц разкри, че на името на Кети Кюхова има регистрирано едно дружество с няколко запора. По думите на Младен Маринов става дума за семейство, което живее в къщата от около година, след като се е преселило от София. Убитите са баща, неговият син, дъщерята на съпругата му, още един младеж и майката на съпругата, която е родена през 1945 г. и е почти неподвижна жена. Те са убити с по един изстрел с малокалибрено оръжие.

Застреляно е и кучето им. Обявена е за издирване жената, начело на семейството, живяла на съпружески начала с убития мъж и чиято майка е убита. Издирва се и автомобил БМВ Х5.
„Къщата на смъртта“

Цацаров каза, че предстои оглед по светлата част на денонощието. Текат начални следствени действия. Главният прокурор тепърва ще стартира следствието. Все още не е намерено оръжие, огледът продължава. Той не уточни дали става дума за убийство или самоубийство. Смята се, че убийството е станало по време на новогодишната нощ.

Целият състав на СДВР е ангажиран в работата по случая в Нови Искър, заяви на брифинг главният прокурор Сотир Цацаров, съобщиха от пресцентъра на МВР. Касае се за семейство, което от около 1,5 година се е преселило от София.

Става въпрос безспорно тежко криминално престъпление, извършено хладнокръвно. Продължава активната работа за изясняване на евентуални криминални връзки, минало, регистрации и други данни. Работи целият капациет на столичната полиция, допълни главният прокурор.

За издирване е обявена жена, която е живяла на съпружески начала с един от убитите. За издирване е обявен и автомобил БМВ Х 5, собственост на семейството, който липсва от мястото на престъплението, поясни главниятсекретар на МВР главен комисар Младен Маринов. Към момента все още не е намерено оръжие, но не е изключено това да се случи при продължаването на огледа в хода на процесуално-следствените действия. Тепърва ще се уточняват свидетели. На този етап не е изведена водеща версия и е преждевременно да се говори за убийство и самоубийство.

От МВР уточняват, че повече информация по случая ще бъде предоставена след приключването на действията на експертите.

Хората, които разполагат с информация за търсената жена, ще помогнат за издирването й като позвънят на тел. 112 или в най-близкото поделение на МВР. Анонимността им е гарантирана.

 

Ретро пропагандата на Пхенян: Вижте зверствата на американските войници от клането в Синчон през 1950 г.! (СНИМКИ 18+)

 

 

Тези картини, които масово се публикуват в севернокорейските медии в последните дни, показват тяхната версия за масовото убийство на цивилни в Синчон между октомври и декември 1950 г., пише metro.co.uк.

Според севернокорейския режим около 35 000 души са били брутално измъчвани и убити от американски войници.

Кошмарните рисунки показват как американци вадят зъби, разцепват черепи и горят живи хора. Освен това разстрелват бебе върху труповете на майка му и баща му, хвърлят друго бебе в кладенец пред погледите на ужасените родители и прочее неща, пред които баташкото клане бледнее.

И ако тези странни „произведения на изкуството“ на нас в най-добрия случай може да ни се видят като отзвук от едни отминали отдавна години, то изглежда тази пропаганда, колкото и да е наивна, в най-изолираната страна на света още хваща дикиш…

 

 

Източник:Блиц

 

 

 

 

 

 

Две туристки са загинали и пет са ранени при клането на плажа в Египет

 

 

Две туристки загинаха, а още пет са ранени при нападение с нож над почиващи на един от плажовете в египетския курортен град Хургада на Червено море от неизвестен мъж. Информацията е на египетските сили за безопасност, цитирани от РИА Новости.

Първоначалното съобщение бе за загинала украинка, но информацията не бе потвърдена от посолството на Украйна в Кайро. Пред „112 Украйна“ дипломатът Генадий Латий заяви, че загиналите може да са граждани на Германия или Армения. От арменското външно министерство заявиха, че сред ранените има две арменски гражданки.

Според източник на РИА Новости от туристическата фирма, загиналите може да са гражданки на Германия.

„В хотел Zahabia бяха убити две германски гражданки. След това убиецът се прибра в хотел El Palacio и рани руска гражданка с нож. Тя е жива, но е в тежко състояние. Нападателят рани и две гражданки на Армения и един гражданин на Чехия. Убиецът побегна към морето в опит да се скрие, но от хотела взеха моторна лодка и го хванаха„, разказа събеседникът.

Петима ранени са в болница. Руският генерален консул в града заяви, че сред тях има жена на Русия и на Украйна.

 

Тормозят лидера на българите от Западните покрайнини заради паметната плоча по повод 100-годишнината от клането в Босилеград

 

 

Лидерът на Демократичния съюз на българите /ДСБ/ в Западните покрайнини Драголюб Иванчов бе извикан на разпит от полицията в Босилеград. Причина за скандалния разпит бе паметната плоча, която нашите сънародници искаха да поставят по повод 100-годишнината от клането от разбойническата чета на Коста Печанац на 15-16 май 1917г. Тогава в Босилеград и околните села са опожарени, избити са 32 мирни жители, изгорени живи две деца и направени щети за 2, 5 милиона лева.

„Паметната плоча по никакъв начин не е застрашавала спокойствието, сигурността и живота на гражданите и не е имало причина тя да бъде отнета по един такъв брутален и унизителен начин – чрез градската комунална служба която изхвърля боклуците в Босилеград! Имайки предвид, че кмета на Босилеград и председател на НС на БНМ Владимир Захариев нарочно протака процедурата по поставяне на паметната плоча, както и че заедно с владиката Врански Пахомий са били против посещението на вицепрезидента на Р България г-жа Илияна Йотова и против отбелязването на 100 годишнината от това гнусно и жестоко престъпление срещу безпомощни старци, жени и деца, ние имаме всички основания да смятаме, че за незаконното отнемане на паметната плоча лично е отговорен Владимир Захариев“, се казва в декларация на ДСБ, подписана от нейния лидер, която БГНЕС публикува без съкращения.

„Като председател на Демократичният съюз на българите съобщавам, че бях призован с призовка „като гражданин“ на 06. 06. 2017г. в 10,00 часа в полицията в Босилеград да давам показания, както пишеше в призовката, „за събиране на сведения по оплакване на граждани във връзка с поставянето на паметна плоча на ден 24. 05. 2017г.“ Отзовах се в заказаното време на поканата и предадох писмено изявление във връзка с незаконното отнемане, без решение от прокуратурата и без протокол от органите на МВР, на паметната плоча с имената на жертвите избити от разбойническата чета на Коста Печанац на 15-16 май 1917г. В призовката нарочно беше пренебрегната длъжността ми на председател на Демократичния съюз на българите, което смятам за акт на омаловажаване и унижение на една законно регистрирана малцинствена партия която 25 години безкомпромисно защитава правата на българите гарантираните с Конституцията и законите на Р Сърбия.

В писменото си изявление по призовката „като гражданин“ най-напред изразих възмущението си от своеволието и насилническото поведение на кмета на Босилеград и председател на Националния съвет на БНМ Владимир Захариев, владиката Врански Пахомий и началника на полицията в Босилеград Новица Стоянов. Като председател на Главният съвет на Демократичен съюз на българите, постъпих съгласно Решението на Главния съвет на ДСБ от 10 април 2017г., за отбелязването на 100-годишнината от нахлуването на четата на Коста Милованович Печанац на територията на Царство България в което Босилеград и околните села са опожарени, избити са 32 мирни жители, изгорени живи две деца и направени щети за 2, 5 милиона лева.

Подчертах, че съм постъпил по Програмата на Демократичният съюз на българите и по чл. 5, точ. 2 от Устава в които се казва, че една от целите на ДСБ е: „ Обучение на български език на всички училищни нива, тачене на българската култура и идентичност, защита на съществуващите и изграждане на нови български културно-исторически паметници, постигане на разбиране и взаимно уважение между ония които се декларират като принадлежаащи към този език и култура“, като приложих копии на страници от Програмата и Устава на ДСБ заверени с печата на Министерството на държавно управление и местно самоуправление на Р Сърбия. Протестирах затова, че паметната плоча е отнета незаконно и до момента на ДСБ не е доставен никакъв документ за отнемане или връщане на плочата, въпреки че още на 29. 05. 2017г. писмено поискахме незаконно отнетата паметна плоча да ни бъде върната в срок от три дни, да я съхраняваме докато община Босилеград не вземе Решение къде същата да бъде поставена.

Заявих, че приемам всякакви оплаквания от граждани относно достоверността на това което е написано на плочата, но не и за „поставянето“, а само за нейното временно оставяне до паметника на Левски. Паметната плоча не беше нито „поставена“, нито прикрепена, а само временно оставена до следваща сутрин когато имахме намерение да продължим разговорите с кмета за поставяне на плочата. Паметната плоча по никакъв начин не е застрашавала спокойствието, сигурността и живота на гражданите и не е имало причина тя да бъде отнета по един такъв брутален и унизителен начин – чрез градската комунална служба която изхвърля боклуците в Босилеград! На 15 май вицепрезидентът Илияна Йотова присъства на откриването на документална изложба за сръбския погром в Босилеград преди 100 г.  Имайки предвид, че кмета на Босилеград и председател на НС на БНМ Владимир Захариев нарочно протака процедурата по поставяне на паметната плоча, както и че заедно с владиката Врански Пахомий са били против посещението на вицепрезидента на Р България г-жа Илияна Йотова и против отбелязването на 100 годишнината от това гнусно и жестоко престъпление срещу безпомощни старци, жени и деца, ние имаме всички основания да смятаме, че за незаконното отнемане на паметната плоча лично е отговорен Владимир Захариев.

Неговата постъпка може да се смята като оскърбление към паметта на невинните жертви, опит за мълчаливо морално оправдание на престъплението на Коста Печанац и опит за подправяне на историята такава каквато се е случила. Осъзнавайки че чрез институцията Национален съвет на националните малцинства не могат да бъдат осъществени правата на сръбските малцинства извън границите на Сърбия, сръбското Правителство с пълно право настоява да се създаде Общност на сръбските общини на Косово. Имайки предвид, че Националният съвет на българското малцинство се превърна в заложник на своеволието на Владимир Захариев и на националистическите сръбски партии, ние също смятаме, че българското малцинство трябва да бъде организирано в Общност на българските общини в Сърбия за да могат да му бъдат гарантирани ония права и свободи които сръбското правителство иска за сръбските малцинства извън границите на Сърбия и особено на Косово“, се казва в края на документа, подписан от председател на ГС на ДСБ Драголюб Иванчов.

 

Жертвите на клането в Лондон вече са седем!

 

 

Жертвите на бруталния терористичен в Лондон вече са седем. Представител на местната полиция обяви, че още един човек е загинал, освен шестимата, убити на място от терористите, съобщава Гардиън.

Броят на ранените и настанени в болница жертви на атентата е 48.

Същевременно представители на големите партии във Великобритания обявиха, че преустановяват предизборната си кампания.

Припомняме, че в четвъртък предстоят предсрочни парламентарни избори, като силите на Консервативната партия и лейбъристите са изравнени, сочат социологическите проучвания

Погромът и клането в Босилеградско на 15-16 май 1917г.

 

 

Историята на Западните покрайнини е поредица от военни престъпления срещу легитимния стремеж на българите за несъстоялото се национално обединение. С тази цел България се включва в геополитическия сблъсък по време на Първата световна война на страната на Централните сили. Заедно със съюзниците Българската армия започва военна офанзива срещу Сърбия. За по-малко от два месеца сръбското кралство престава да съществува. Остатъкът от сръбската армия се спасява през Албания. В овладените зони Централният съюз въвежда своя администрация. България създава Македонската и Моравската военноинспекционна област с изградени окръжни, околийски и общински структури.

През 1916г. войната продължава на южния фронт на границата с Гърция, и на северния фронт в Румъния. Отвоювани са Северна Добруджа и Югоизточна Македония, но затова пък е отстъпен районът на Битоля. Натискът на съглашенските сили в този участък се съчетава с провеждане на диверсантски и саботажни акции в Поморавието. Тази задача е възложена на сръбският поручик Коста Милованович Печанац, който в края на септември 1916г. със самолет е транспортиран в Поморавието с инструкции да организира тнр. Топлишка буна срещу българската власт, за да отслаби тила на българското командване и да го координира с опитите за пробиви на Южния фронт.

Самата акция започва с едно нападение на ж.п. линия Ниш-Скопие при гара Ристовац и избиването на ранени български и германски войници в една санитарна композиция. На 15-16 май 1917 година Коста Печанац с една чета от 200 -250 четници нахлува на територията на Царство България в района на Босилеградско и в продължение на два дни мародерства над мирното българско население. В селата Горна и Долна Любата, Босилеград, Долна и Горна Лисина, Топли дол, Долна и Горна и Ръжана, по особено жесток начин са убити 32 мирни жители по домовете им, основно възрастни, жени и деца сред които и двама селски учители, две деца се неустановени имена са изгорели в една запалена къща, изгорени са 317 къщи и други постройки. Ограбени са добитък, ценности и хранителни продукти. Нанесената вреда е на стойност 2,5 милиона лева.

По-голяма от част от населението е предупредено в последния момент и успява да се спаси с бягство. Никъде по пътя си сръбските разбойници не срещат български военни части и това им позволява безнаказано да издевателстват, убиват, палят и изнасилват. В някои  планински махали самоорганизирали се местни селяни оказват въоръжена съпротива за да осигурят бягството на жените и децата си пред погрома. При първи сблъсък със сборна рота от Кюстендил, Печанац минава сръбско-българската граница и се оттегля към Косово.

Нахлуването на българска територия и клането в Босилеградско от преди 100 години е поредната стъпка от вековните сръбски аспирации за завоюване на български земи и асимилиране, т.е. сърбизиране на българско население. Използвайки момента когато в Босилеградско няма български военни части, а всички военноспособни мъже са мобилизирани на фронта, Коста Печанац, по задача на сръбското командване, провежда жестока терористична акция срещу мирното българско население с цел насилие и грабеж в нарушение на всички известни конвенции и правила за водене на военни действия.

Това е третата сръбска военна акция за овладяване на Босилеградско проведени в началото на миналия век през 1913, 1915 и 1917г. и  приключили с Ньойския мирен договор и окупиране на Западните покрайнини от страна на Държавата на сърби, хървати и словенци.

Една от целите на тази терористична акция е да се произведе силен психологически ефект върху Главната квартира която тогава се намира в Кюстендил. Именно затова тази акция е възложена на един закоравял терорист и убиец какъвто е Коста Печанац, който има опит в провеждането на такива терористични акции не само срещу българското население в Македония, но и срещу населението в Поморавието с цел насилие и грабеж. Неговите съратници и съвременници са оставили достатъчно писмени доказателства за „геройствата“ му при ограбването и избиването на невинни селяни в Поморавието.

Спомените от този ужас и до днес живеят в Босилеградско. Сръбската историография все още се опитва да оправдае това престъпление като акт на отмъщение срещу репресиите на българската армия по време на Топлишката буна. Тази теза непрекъснато се утвърждава в сръбската историография на разни научно-исторически конференции които периодично се организират под патронажа на най-високите държавни институции. Сръбските историци, Сръбската православна църква и представители на държавните институции с многобройни „научни“ доклади и изказвания по медиите, реабилитация на четническите коменданти, повдигане на паметници и назоваване на улици на името на Коста Печанац се стараят да го героизират с ясни и недвусмислени внушения по адрес на българите в Западните покрайнини.

Българската историческа наука все още не е дала своя отговор на сръбските твърдения за Топлишкия бунт и тяхната връзка с клането в Босилеградско. Именно това създаде широко поле за множество исторически спекулации. През 2015 и 2017г. в Сурдулица и Лесковац се проведоха две „научно-исторически конференции“ на тема „Българската окупация на Южна Сърбия от 1915 – 1918“.

Тия конференции, организирани от най-високо държавническо ниво и подкрепата на Сръбската православна църква  имаха за цел да изместят фокуса на сръбската, българската и европейската общественост от неблагоприятните оценки по повод 100 годишнината от Балканските, Първата световна война и  сръбската окупация на Западните покрайнини.  Тази окупация се обяснява и оправдава с едно силно преувеличено и масово тиражирано избиване на сърби. За целта се цитират само сръбски източници (Йован Хаджи Василевич – „Българските зверства във Враня и околността 1915-1918г.“) и писанията на двама военни кореспонденти които по това време са на заплата в сръбската армия: швейцарецът Арчибалд Райс и американецът Вилиям Драйтън. Арчибалд Райс се позовава на изказванията на чак шестима свидетели, а Вилиям Драйтън, борави с една бройка от около 3 000 души убити от Австроунгарската армия по време на ПСВ. В по-късните пренаписвания тия бройки са силно раздути от 3 000 на 30 000 убити сърби в двора на днешното Техническо училище „Никола Тесла“ в Сурдулица. На стената на това училище, и до днес има паметна плоча на която пише, че там българската армия е убила 20 000 сърби?! През 2010г. в двора на това училище бе открита паметна костница с десетина ковчега с общо 18 скелета! Броят на интернираните сърби в България бе завишен на 150 -180 000 сърби.

Няма как да се отнесем сериозно към такива твърдения. Историята е наука която се пише на базата на писани и материални източници: гробници с  трупове анализирани от патолози, установена самоличност на жертвите, начин и време на убийствата, документи, снимков материал и т.н. Вместо това, ние сме изправени пред един спекулативен подход когато първо се изнася твърдението а после се търсят доказателства.

Това продължи и по време на отбелязването на 100 годишнината от Топлишкото въстание в град Прокупле на 26 февруари тази година. Сръбският премиер Алекандър Вучич отново отправи силни антибългарски послания. Тази риторика от времето на Първата световна война няма нищо общо с неведнъж декларираните желания за развитие на добросъседските отношения, спазване на правата на българското национално малцинство в Западните покрайнини и споделяне на европейските принципи и ценности.

Навършват се точно 100 години от клането в Босилеградско което поради различни конюктурни, идеологически  и безпринципни партньорства с бивша Югославия и днешна Сърбия,  продължава да се премълчава не само от българската историческа наука, но и да се укрива от широката българска общественост. Нито една национална историческа институция досега не се е наела да опише това събитие и да произнесе своята историческа оценка за него. Единствената публикация по този повод е на историк  Ангел Джонев „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917г.“ който, използвайки български и сръбски източници, включително и самопризнанията в дневника на Коста Печанац, по дни и часове описва това престъпление срещу цивилното българско население в Босилеградско.

От българска страна все още нямаме нито един паметен знак на невинните жертви нито в Босилеград, нито в България. Вероятно пак поради същите остарели идеологически разбирания за „добросъседство и мир с братския сръбски народ“,  Босилеградското клане от 15-16 май 1917г. никога не е отбелязвано с нито една инициатива в България с изключение на проявите на Граждански комитет „Западни покрайнини“, КИЦ „Босилеград“, Сдружение ГЛАС и Демократичен съюз на българите.

Въпросът е какво правим от тук нататък? Освен да запазим и да почетем паметта на жертвите от клането на днешен ден преди 100 години, ние сме длъжни на базата на историческите проучвания да направим изводите, с които да обясним генезиса на днешните проблеми и  да се опитаме да открием какво най-много е повлияло днешното ни положение да бъде точно такова каквото е сега. Историята на миналото е всъщност история на настоящето, и ниe трябва да я познаваме, така като в медицината трябва да се знае историята на болестта, анамнезата. Според Фернан Бродел, миналото и настоящето взаимно се обясняват и проучаването на миналото всъщност означава тълкуване на настоящето и бъдещето.

Следователно, и това което правим днес, също е част от историческият процес – то влияе и определя бъдещето. Ето защо ние трябва да направим всичко което е по силите ни, грешките от миналото да не се повторят никога вече, и да работим за новите процеси на Балканите които да гарантират мир и сигурност в бъдеще.

Не само защото ние сме най-потърпевшите от великосръбската експанзия към българските земи. От дистанцията от един век, си даваме сметка, че и ние българите като поразени, и сърбите като победители в Първата и Втората световна война, сме губещи. Загубили сме не само територии и население, но и взаимното си доверието, мира, сигурността и перспективите за развитие. И още, оказа се, че разликата между победителите и победените в исторически план е твърде относителна. Бремето от териториалните придобивки се оказа също толкова тежко за победителите, колкото и мъката по загубата на победените.

Съгласно новите процеси в Европа и на Балканите, ние смятаме, че това престъпление трябва да бъде изтръгнато от забравата, да бъде изяснено от научно-историческа гледна точка, да се постави паметен знак с който да се отбележи и почете паметта на жертвите като християнска и цивилизационна норма на поведение, като предпоставка за преодоляване на тежкото историческо наследство, като стъпка към национално помирение  на българи и сърби и трайно омиротворяване на Балканите. Противно на често тиражираните в сръбската история и медиите твърдения за „зверствата“ на българските войски в района на Сурдулица и Прокупле според които те са изклали от 2 000 до 30 000 души в Сурдулица по време на Топлишкото въстание, ние искаме да почетем паметта на жертви с конкретни имена на които се знае начина, мястото и времето на смъртта, подкрепени с  исторически документи и автентични снимки.

Призив за отбелязване и почитане на паметта на жертвите и национално помирение между българи и сърби неведнъж са отправяни от представители на българските организации в Западните покрайнини. Парадоксално е, че този призив идва само от потомците на жертвите. Но за да бъде успешно, то трябва да бъде осъзнато и от потомците на убийците, колкото и трудно да е.

При последната среща на служебният премиер Огнян Герджиков и сръбският външен министър Ивица Дачич, кметът на Босилеград Владимир Захариев се опита да обсеби тази идея и също се обяви за повдигане на паметник на, както той се изрази, „историческото помирение“ между българи и сърби и то през 2018г., тоест, в годината на българските поражения и създаването на бивша Югославия! Ние смятаме, че не са нужни нови абстрактни паметници с идеологически послания. В този смисъл паметникът на Нешков връх край Цариброд, в който са погребани сръбски и български войници е идеалното място където българските и сръбските държавни представители символично могат да си подадат ръка в знак на национално помирение и ново начало. Така както на военното гробище във Вердюн през 1984г. френският президент Митеран и немският канцлер Хелмут Кол си подадоха ръка в знак на национално помирение. Това беше ново начало в развитието на европейския континент. Балканските народи също трябва да минат по тоя път

Много по-трудно е, да се изстрада катарзиса до помирението, което е свързано с поемане на вина и отговорност, дълбоко преосмисляне на историята, осъзнаване на грешките от миналото, покаяние и прошка в името на бъдещето, мира и спокойствието. Европейският опит показва, че затова са необходими държавници и личности от друга величина и с друг тип политическо мислене, а не дребни хитреци и ловци на евтини политически поени които се опитват да изплуват на гребена на вълната.

Парадоксално е също така, че във Войводина, сръбски и унгарски, германски и сръбски дръжавни представители вече на няколко пъти откриваха паметници на унгарските и германските жертви във Втората световна война и произнасяха слова в които се обявиха за национално помирение. Само проклятието в сръбско-българските отношения продължава, историческите фалшификации произвеждат все повече и повече омраза и взаимно подозрение. В такава враждебна атмосфера ползотворен диалог между двете държави не се получава. Жертва на тази вражда сме ние, българите в Сърбия които десетилетия наред търпим всичката нарупана омраза от всички военни поражения които е нанесла българската армия на Сърбия и нейните съюзници.

В памет на убитите мирни българи ще бъде отслужена Панихида на 14 май 2017 година в 11.00 часа в катедралния храм „Света Неделя” в София.

На 15 май в Босилеград по повод на злокобните събития станали преди сто години ще се проведе „кръгла маса” с дискусия за случилото се преди сто години и обобщен прочит на важните исторически събития противопоставяли в повечето случаи българския и сръбския народ. Опит да се извлече поука и да се направят изводи за бъдещето.

На 16 май в Кюстендил ще се проведе възпоменателна вечер в памет на жертвите от Босилеградския погром във Възрожденското училище.

Призоваваме българските медии да дадат гласност на тези събития с които да отбележим тази почти забравена дата от нашата история и да дадем градивен принос за развитието на нови българо-сръбски отношения в полза на нашите сънародници в Западните покрайнини.

 

Иван Николов

 

 

 

Източник:kicbos.org

 

 

 

Кеворк Кеворкян: Бъдете спокойни, клането над истината продължава!

 

 

Не остана актриса или певица – от по-известните, която да не разкрие с 30-годишна давност, как Живков я поканил на танц, как и шепнел в ушенцето, как я питал има ли нужда от апартамент и други врели-некипели.

А истината беше, че тъкмо въпросните хубавици му се нахвърляха на горкия Живков, за да си изкрънкат нещо: жилище, звание или нещо друго.

Обаче сега го изкарват неудържим еротоман, някакъв сексуален караконджул, който за нищо друго не е мислил – освен да задоволи нагона си.

И кога е сварил тогава да разсипе държавата?

***

Все пак, фантазиите на въпросните булки са поносими – щом им е кеф, нека се правят на поборнички с напъните на Правешкия Казанова.

Послъгват за негова сметка – но за дреболии.

Обаче Клетата ни История се опитват да я заблудят и за далеч по-важни неща.

***

Антон Тодоров, в когото Бойко се влюби, след като беше наречен от него „шайкаджия“, върши доста полезна работа – особено, когато чопли икономическите досиета на Голямата лъжа, наречена Преход.

И тъкмо да му се зарадва човек – и той намъква кубинките си и почва да гази Истината.

Тия дни написал, че Блага Димитрова била „много близка с висшата комунистическа номенклатура“.

Е, ако горката Блага е била „много близка“ – то какъв е бил тогава бащата на Цветан Цветанов, който е бил шофьор на шефа на ДС Григор Шопов.

По-голяма близост е направо невъзможна – но не е известно въпросният довереник да е изпуснал дори някакъв плах звук на несъгласие с властта.

Както, впрочем, и самият Цветанов – също „шайкаджия“ /герой на книгата на Антон „Шайка“/.

Били са близки, но са мълчали като пънове.

А Блага уж е била близка – но създаде доста ядове на онази власт.

***

Какво се опитват да направят новите летописци?

Ето какво: да принизят всякаква проява на инакомислие от онези години – а след това да представят пред днешните балами някакви нови „дисиденти“.

И така да изкормят Историята.

Бойко също трябва да внимава да не го изкарат и него дисидент – заради убитият му дядо.

***

Преди „Промяната“, всяка форма, всеки знак на несъгласие бяха важни.

Новите чистофайници обаче все подмятат, че в „ония“ години инакомислието не било изразявано достатъчно ярко.

По този повод, покойният сатирик Станислав Стратиев веднъж каза: „А вие на какъв език мълчахте?“

***

Насилват непрекъснато Истината.

Вижте само, какво се случва с един Плевнелиев – няма отърваване от този навлек.

Преди няколко дни пак цъфнал по Би Ти Ви – и започвам да си мисля, че има някаква форма на корупция в тия му гастроли, при това по-тежка от обичайната.

Той е третият от „шайкаджиите“ на А. Тодоров.

Вестници, които искат да минават за „сериозни“, се държат направо неприлично сервилно с него.

Слушат го със зяпнала уста да ръси небивалиците си.

А той е заразителен фантазьор – дори очевидните си провали може да украсява като коледна елха.

***

Няма нормален българин, който да не се втрещи от нелепото му твърдение:

„Бях президент, но и кризисен мениджър“.

А беше само един номинален президент, посочен от Бойко – обаче сега се самооблащава неуморно.

Но го слушат и го опаковат в три слоя лъскава хартия.

Може би, за да оневинят самият Бойко.

***

Хвали се като някакъв разюздан „мангал“ – тази дума веднъж се появи в сайта на президентството му, не е моя – но търпеливо приемат налудните му изхвърляния.

Едно от тях е, че бил икономисал милиарди на българския народ?!

Продължава да се хвали и с прословутия „София тех парк“ – и то при очевадния провал на този проект, който профука над 80 милиона лева.

А предстои да бъдат хвърлени на вятъра още 40 милиона.

***

Удивителен е и начинът, по който днес говори за Бойко – видимо покровителствено, небрежно го погалва по главицата от време на време.

Хак му е на Падишаха.

***

Изповедите му са по-подходящи за някое хумористично издание, редактирано от трайни алкохолици.

Щял да застане на „барикадата“, ако България се отклони от правия път.

Барикадата сигурно ще е направена от тапети.

Сам се отказал от надпреварата за втори мандат, макар да имал „подкрепата на народа“ – но отново щял да ни навести като президент?!

***

Човек трябва да е напълно анестезиран, за да изслуша всичко това.

Но едно нещо е невъзможно да бъде изтърпяно: когато Плевнелиев казва, че „не търпял безобразия“.

Той, който направи нещо съвършено безобразно – срещайки се тайно във Виена с шефа на ЕВН Шишковиц, принизявайки по един отвратителен начин ролята на президента до тази на обикновен търговски посредник.

***

Ей, защо не го питате за тази гавра с президентската институция?

Кога ще го питате – или ви е сладко да гледа на вас като на онези балами, на които е правил астрологическите си шашми?

***

Въпросното му последно интервю по Би Ти Ви е направо тревожно.

Плевнелиев започва вече се изживява и като специалист в авиационните дела – подтикът, макар и вероятно неосъзнаван от него, е да си съперничи с Радев.

Фалшивият пилот/Водач – срещу истинският.

Фалшивият мъжкар – срещу истинският.

Той не разбира себе си, изобщо не успява да се проумее – това е факт.

Затова и фантазира за себе си – а не се вглежда в себе си.

Това е невъзможно за него.

***

Както изпращат фалшивите ни първенци – така ги и посрещат.

И новият кабинет се коментира пак слугински.

Цачева, например, приела всички „мисии“ и никога не се обидила.

Това, че някой не е обидчив, вече минава за качество.

Може да е пълен гьонсурат – но това няма значение, дори е плюс.

Може скандално да се е провалил на изборите, защото си е послужил с лъжа – но и това няма значение.

Нали не е обидчив.

Хайде тогава да му подхвърлим министерския кокал.

Не се питат, дали Цачева има качества за правосъден министър – а дали гьонът й е достатъчно издръжлив.

***

Дребните, комични фалшификации вървят редом с едрите, от които все прокапва нещо мръсно.

Представят по БНТ книгата „Литература на случаите от „Тютюн“ до „Хайка за вълци“.

И изведнъж Ивайло Знеполски изтърси, че Радой Ралин играел ролята на шута на владетеля!

Е, това е наистина е вбесяващо!

Ами, защо вие не играехте тази роля, по дяволите – да сте шутчета поне за една минута, да кажете нещо крамолно, а не да седите върху езиците си.

***

Доста елейни статии се появиха след смъртта на Георги Данаилов – но в нито една от тях не се споменаваше, че той е сценарист на филма „В името на народа“.

Режисьор беше Иванка Гръбчева, сценарият бе направен по едноименната книга на майка й Митка Гръбчева – една от „черните ангели“, които преди Девети септември са извършили няколко екзекуции в името на комунистическите си идеи.

А на 12 септември 1944-а Митка разстрелва хладнокръвно достолепния български генерал Атанас Стефанов на площада в Луковит – без съд и присъда.

Един Господ знае, как се примирява всичко това с убежденията на антикомуниста Данаилов – отгоре на всичко е изтърпял и Митка като съсценарист – направо може да мине за жертва на комунистическия терор.

***

Позволявам си да направя това уточнение, защото написах във вестник „Народна култура“ първата рецензия за „Деца играят вън“ – дебютната книга на никому неизвестния тогава Данаилов, беше изцяло положителна.

***

Между другото, твърдеше се, че от Митка Гръбчева се е плашел дори самият Живков, тя и до края ходела с пистолет в чантичката.

Веднъж я интервюирах в дома й и казах, с целия си акъл, че не вярвам това да е вярно.

Тя веднага отвори чантичката си – пистолета си беше вътре – а очите й в този момент бяха като дулата на два пистолета.

Еха – можем да си позволим известна поетичност от време на време!

***

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

100 години от погрома и клането в Босилеградско – 15-16 май 1917 г.

 

 

Тази пролет се навършват 100 години от едно много трагично за българите в Босилеградско събитие – погромът и клането, които се случват на 15 и 16 май 1917 г. Точно преди век, на 15 и 16 май 1917 г., чета, ръководена от сръбския поручик Коста Печанац, опустошава Босилеградския край.

Първоначално паравоенното формирование атакува ж.п. линията Ниш-Скопие при гара Ристовац и избива ранени български и германски войници в една санитарна композиция, както й бежанци от Македония. След това около 200-250 четници, предвождани от Коста Печанац, проникват в довоенните предели на Царство България. Четата навлиза в Босилеградския край и последователно преминава през Горна Любата и Долна Любата. В двете села те заколват или застрелват 25 души, сред които и деца. Изнасилват по пътя си към Босилеград няколко жени. Част от жертвите са подложени на страшни изтезания преди да бъдат убити. Четниците се отдават на плячосване, грабежи и палежи на къщи. Унищожава се движимо имущество и храна.

Достигайки Босилеград, четниците го подлагат на повсеместен грабеж и палеж. Убитите са били все пак значително по-малко, поради това, че местните хора, предупредени, успяват да напуснат населеното място преди в него да нахлуят сръбските мародери. Убити са четирима възрастни, а две деца са изгорени живи в къщите си. Градът изцяло е опожарен.

След това разбойниците се насочват и преминават през селата Долна Лисина и Горна Лисина, където също убиват изпречили се на пътя им селяни и подпалват множество къщи. Последователно преминават през селата Топли дол и Долна Ръжана, където продължават с пъкленото си дело.

Никъде по пътя си сръбските разбойници не срещат български военни части и това им позволява безнаказано да мародерстват, убиват, палят и изнасилват. При някои  планински махали отпор им дават организирали се въоръжени местни селяни, доколкото да осигурят бягството на жените и децата си. При първото съприкосновение със сборна рота от Кюстендил четниците бързо отстъпват и се оттеглят към вътрешността на Сърбия.

В резултат на този разбойнически поход през двата дни – 15 и 16 май са убити 32 души и изгорени живи 2 деца. Унищожено е имуществото на 317 домакинства. От жертвите мародерите грабят лични вещи, ценни предмети, накити и дрехи. В опустошените къщи остават пребити и недоубити възрастни хора, които не могат да избягат навреме.

Така сръбските „юнаци” си отмъщават на българска територия върху мирно, цивилно население за пораженията, които понася армията им от българската войска по бойните полета на Сърбия, Македония и Албанските планини.

Събития във връзка с годишнината от погрома и клането:

  • На 8 май от 12 ч. ще се проведе пресконференция в БТА. Тема: Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г. Организатори на пресконференцията са Граждански комитет “Западни Покрайнини”, Културно информационен център на българите в Босилеград, Гражданско сдружение ГЛАС – Босилеград.

В памет на убитите мирни българи в София ще бъде отслужена панихида на 14 май 2017 г. от 11.00 часа в катедралния храм „Света Неделя”.

  • На 15 май 2017 г. в Босилеград, по повод на злокобните събития, станали преди сто години, ще се проведе кръгла маса с дискусия за случилото се преди сто години и обобщен прочит на важните исторически събития, противопоставяли в повечето случаи българския и сръбския народ. Опит да се извлече поука и да се направят изводи за бъдещето.

Ще бъдат поднесени цветя на гробовете на жертвите от погрома.

  • На 16 май 2017 г. в Кюстендил ще се проведе:

– От 16.00 часа – панахида в църквата „Св. Богородица”.

– От 16.30 часа – поклонение пред паметника на падналите кюстендилци през войните за национално обединение.

– От 17.00 часа – възпоменателна вечер в Килийното училище, в памет на жертвите от погрома в Босилеградско.

.

Граждански комитет „Западни Покрайнини“,

д-р Валентин Янев

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Повече по темата за погрома и клането в Босилеградския край може да се прочете в книгата на д-р Ангел Джонев „ПОГРОМЪТ В БОСИЛЕГРАДСКО – 15-16 май 1917 г.” – вж. тук и тук.

18268568_507241889399970_8413570524030257487_n

 

 

Източник: Euro Chicago

 

Очевидците разказват: Клането в БАТАК

Св. влкмч. Трендафил Тошев Керелов, канонизиран за светец и дългогодишен кмет на Батак

 

 

Убиването на старейшината Трендафил било извършено крайно варварски. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на кол и го опекли жив сред кръг от жени, заставени от башибозуците да останат зрители до неговата смърт. На друг човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите..Мъртвото тяло на старейшината „се превъртало върху огъня, надуло се, почерняло, препращяло като сол и се напукало на големи бразди“

 

“След потушаването на Априлското въстание името на Батак става най-известното не само в Българско, но и в чужбина. Това се дължи на международната анкетна комисия за разследване на извършените варварства, жестокости и мъчения над българите по време на въстанието и неговото потушаване.

Истината за въстанието в Батак и за потресаващото клане по време на неговото потушаване най-добре свидетелстват в спомените на Ангел Петров Горанов, родом от Батак, син на участника в Априлското въстание, представител на първото Велико народно събрание в Оборище и ръководител на батачани по време на сраженията  (х.Геров).

Тези негови спомени по най-категоричен начин опровергават опитите на някои наши и чужди „реформатори“ на историята да деформират и да представят за мит героичните и потресаващи по своята жестокост трагични събития. По-долу се представят със съкращения, част от спомените на А. Горанов:

„На 23 априлия-Гергъовден, Петър Горанов заповядал да слязат четите от позициите, които се наредили по войнишки на широката площад пред черковата „Св.Неделя“ дето се извършило молебствие от свещенниците поп Нейчо и поп Петър п. Илиев. Възторгът бил неописуем. (Подобно на Панагюрище въстанието се обявява в църквата по най-тържестевен начин.) Подир молебствието всички целували кръста под благословението на свещенниците за успеха на своето предприятие… На позициите било весело…(Съгласно източници общо броят на въстаниците надвишава 1000 души. Батачани обаче разполагат само с 500 пушки, 380 пищова и 20 шишанета. Остналото въоръжение се състои от ножове и маждраци. Въстаниците разполагат и с артилерия, състояща се от 2 черешови топа.)

На 29 априлия симерлантската стража вечерта по 12 часа забележила по доспатския път откъде Ташбоаз (днес язовир) да идат голямо количество въоръжени башибузуци. (Ахмед ага успял да мобилизира и поведе след себе си 8000 башибузушки пълчища от Доспат, Ардинско и др. На 30 април врагът е вече на“Петрово бърдо“.)

…Додето първенците… още не знаели какво да се решат и какво да предприемат, пристигнал един батачанин, който бил хванат в гората от башибузуците, изпроводен нарочно от предводителя им, известният на всички селяни Ахмед а(г)а Барутински с послание да каже на баташките първенци да се представят незабавно при него и му обещаят в разстояние на 2 часа да му предадат всичкото оръжие…, другояче той ще нападне селото и ще земе оръжието със силата на своите башибузуци. По повод това, П. Горанов събрал на часа съвета и след съвещание проводили в стана на Ахмеда (пратеници) да отговорят на башибузушкия началник, че батачани по никой начин не приемали да си предадат оръжието, с което са прогласили свободата и независимостта си, и че ако Ахмед иска да го земе със сила, те са готови да се бият!…

Преди да се завърнат пратениците от страна на неприятеля, П. Горанов взема от позициите (Свети Георги и Царъов комин) 100 души и тръгва по височините. Когато стига на могилата Кънева барика, от страна на неприятеля се отделили 200-300 души с червен байряк и с диви викове се спуснали по посока на въстаниците.

Между това нападателите заградили от всяка страна селото… Наченал се непрекъснат бой. На първо време башибузуците загубили няколко души убити и се видели да се оттеглят на такъв разделеч, на което баташките куршуми не можели да ги стигнат. Тогава П. Горанов заповядал да извадят черешовия топ, който изпразнили 4 пъти едно по друго, но не направили никаква повреда на неприятелите и не им произвело никакво особено впечатление. Наред с пушечните гърмежи следвали нескончаеми диви викове от всички страни…

П. Горанов наблюдавал борбата с ентусиазъм и с висок глас ободрявал и насърчавал четата… Насърчителните гласове се слушали и от училището, където било пълно с мъже, жени и деца. Но скоро те са станали безполезни. Башибузуците с голяма сила направили атака към позицията… Взело да се мръква. Турците заели всичките височини покрай селото и непрестанно гърмели върху къщата…

Освен куршумите навсякъде летели като парцали сняг, запалени маслени пачаври за подпалване къщята и плевните… (Като вижда безизходното положение през нощта на 30 април срещу 1 май П. Горанов пробива затегнатия обръч на противника и извежда голяма група батачани, които се спасяват.
Другите защитници на Батак остават и търсят начин да се укрият.)
.

..Населението без разлика на пол и възраст се събрало в черквата, в училището и в Трендафил Кереловата къща, които места се считали за по-здрави, по-сгодни за самозащита и по-неизложени на подпалване… Останалите в долния край пак се събрали в Богдановата къща. Повече от 4000 пушки произвеждали непрекъснат екот над селската продълговата котловина… Селото отвсякъде се запалило… Пожарът продължавал сам по себе си. Скоро огънят се приближил до Богдановата къща като произвеждал ужас и трепет у събраните в нея селяни; там имало 200-300 души мъже, жени и деца. Защитата се подържала само от няколко души, от прозорците на стените и хладниците на зимника.

Всички други стояли като омаяни, като хипнотизирани в някакво сънливо състояние, препълнено с уморителна задушливост, стенание и ледена отчаяност…

Заранта на другия ден турците пратили един посланник с предложение да се предадат, защото уж селяни от черквата и Трендафиловата къща се били предали като им обещали, че не ще им направят нищо зло. След тоя пратеник явили се наблизо познати, прикрити помежду съседните сгради, които молели и уверявали първите да си предадат оръжието под тяхна лична отговорност и да излязат да гасят пожара.

 

Затворниците в Богдановата къща се помамили и се решили да си предадат оръжието…, оръжието го събрали…, и го предали на познатите тям турци от Яни махала.

Тогава всички башибузуци… заградили Богдановата къща и наченали такова потресающо и отвратително клане, такива сърцераздирателни ужаси, каквито никога не е виждало Човечеството …Освен обирите, те начали с различни мъки да се трудят да изнасилват уплашените жени, но в това срещнали такова отчаяно съпротивление, че при всичката неравна борба ни една стаена страст не успяла да получи удовлетворение. Нашите си служили с ноктите, зъбите, с малките дървета, бакъри, ножчета и други подвижни тела като оръжие… Кръвта затекла…

На средата донесли един труп (дебело дърво-чукън) и до него се изправил един висок черен като комин, страшен като дявол помак с възпретнати ръкави, с препасана отпреде му червена престилка, земана от някоя млада жена, със забучена от страна дълга кърпа за обърсване на кървите…, разгърден, бос с окъсани потури…, с превързана кърпа на главата, а отгоре забучена босилена китка, земани от някоя мома и с пелка (балтия, топор), който сече от двете страни в ръцете си…

Звероподобните ръмжения се подпалили отново с по-голяма отвратителност. Към касапина и чукъна повели един гол батачанин, който сам си подложил главата на чукъна. Касапинът издигнал пелката (топора-брадвата) и с див рев я сложил с всичката си сила върху лежащия на чукъна батачанин… Глух удар…, но главата стояла още на тялото. Пелката се издигнала повторно, червените кърви на широки бразди прошарили бялото тяло и нещастникът мъченик направил едно малко движение, не за самОзащита, не за отбрана, не от страх, а за да си подложи по на място врата, за да отбегне по нататъшните промахи на касапина… Последвал нов удар… и главата на жертвата се търколила на два разкрача, а тялото се сгромолясало около дръвника. Ето и втора жертва. Подир малко и втора отсечена глава… и трета глава… Кръвта тръгнала на потоци по земята!

Жертвите стояли и с някакво тъпо и сънливо хладнокръвие чакали реда си. Никакви плачове, никакви сълзи, никакви разкаяния и жалости, никакви вълнения и страсти – нищо, нищо не движело и не безпокояло никого! Тук там се чували само гласове на бозайничета… Отсечените глави и отделените от тях тела скоро съставили грамадни купове около дръвника. Батачани сами си повдигали мъртвите и си чистили място за себе си.

Бащата например е заклан, синът се събличал бързо, хвърлял дрехите и парите си в грозните ръце на башибузуците, отивал сам при касапина, хващал главата на баща си, целувал я няколко пъти без сълзи и без глас, хвърлел я на грамадата от мъченически глави, после прегръщал мъртвия му кървав труп, притискайки го за последно целувание и последня раздяла към обятията си, прехвърлял го настрана върху грамадата мъртви тела и сам подлагал врата си на дръвника!… Освен клането на дръвника наченало и друго…

При касапина захванали да се явяват или да се довличат с отесчени ръце, крака, носове, уши, с кълцани и окървавени лица клани и недоклани… Самите касапи се бързо променявали и си гласели жертвите, които им отсичали разни части по тялото и най-сетне главата!…
…Станало нужда да донесат още два дръвника и християнската, българската или баташката касапница се разширила.

Наченало се клането и върху жените, момите, бабите и децата. Най-напред жените завеждали на дръвника, облечени само с риза, но по-сетне като видели, че това е в голям ущърб на голаците башибузуци, раздрали пердето на собствения си и на човешкия срам и захванали като мъжете да ги събличат голи и да ги колят като овце или като кокошки на дръвник… Повеждат майката на дръвника, а децата й припкат около нея, притискат се помежду кокалите й, прехващат се за тялото й произнасят само трогателното и детски любовното: Мамо!
.
..Или: Башбузуците зимат от ръцете на майката детето, отсичат му главата. Тя се хвърля като тигрица върху нея, зима я, целува я, смучи кръвта й, докле успеят да я съсекат на части…

По такъв начин в няколко часа клането свършило. Не останало ни един жив човек, с изключение на няколко малки дечица, които са отвели в робство за потурчване. Около дръвниците стояли грамадни купове човешки глави и тела; на отделно място стояли женските й детинските и по всичкия площад били разхвърляни човешки и детински меса и глави – все с отворени и въздигнати към небето очи!…“

Последното злодеяние Ахмед ага извършва на 4 май 1876 г., като избива повече от 300 души, повечето от тях жени като за тези си геройски подвизи е награден лично от султана.

Два месеца по-късно като член на международната анкетна комисия кореспондентът на вестник „Дейли нюз“ Макгахан пише: „Има неща твърде ужасни, за да позволят каквото и да е спокойно разследване; неща толкова позорни, че окото отказва да ги гледа, умът да ги обсъжда. Онова, което видяхме, беше така ужасно, че човек не може да спре погледа си повече от миг… Никога не бих могъл да си представя нещо по-потресаващо…“

Тръпки и потресаващ ужас изпитва човек, запознавайки се с правдивите спомени на Ангел Петров Горанов, при посещение на църквата- костница в Батак, които убедително и по най-категоричен начин потвърдяват резултатите от анкетната комисия.

 

 

 

По материали в интернет

 

Подробности за клането между бежанци на централния пазар в Белград (СНИМКИ/ВИДЕО)

1479755530-nlvktkqturbxy83ymiynjdknmy2odbkmzrlnwfhn2i5owm0zdqzmzflmy5qcgvnk5uczqmuamldlqlnadyawsovb9kyl3b1bhnjbxmvturbxy8xzdc0y2i0mtcwntk1mdqznjyyownhymq2mdzmntbmni5wbmchwga
Снимка: RAS Srbija
От сръбското Министерство на вътрешните работи разпространиха подробности за зверското клане на мигранти, окървавило централния площад на Белград. Става въпрос за две сбивания, избухнали в следобедните часове в близост до гарата и парка – сборно място на бежанците, съобщава b92.net.

Съобщава се за един загинал – гражданин на Афганистан, и двама тежко ранени, които са в болница с опасност за живота.  По данни на ведомството, жертвата била обградена от най-малко 20 мигранти, въоръжени с ножове и сопи.


Снимка: Танюг

До момента са задържани петима мигранти. В тях са открити ножове.


Снимка: Танюг


Снимка: Танюг

Води се разследване.

В  момента в Сърбия има близо 6300 мигранти, повечето в центрове за настаняване.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Стрелба на мястото на клането в Пазарджик! Мъж стреля с пушка по насъбралите се хора

1478416005-ka3-1
Мъж стрелял с въздушна пушка по насъбралите се хора на мястото, където снощи зверски бяха заклани мъж и жена в Пазарджик. При стрелбата на ул. „ Дунав“ са ранени две жени, които са били откарани в местната болница. Пострадалите са ранени в краката, съобщава Нова телевизия.

Мъжът е открил огън пред погледите на няколко полицаи, които са оставени да охраняват местопрестъплението. Те са задържали стрелеца, въпреки яростната му съпротива.

По разказите на очевидци, мъжът крещял пред полицаите: „Аз извърших убийството снощи!“

Униформените твърдят, че младият мъж живее в близост и е наркоман. Огледът на местопрестъплението продължи до 4 часа тази сутрин. Днес ще бъде направен втори оглед.

 

Зловещи подробности за клането тази нощ в Пазарджик

1478410866-2wee

снимкаБТВ

 

 

Ножовете, с които е извършено жестокото убийство на мъж и жена в Пазарджик тази нощ, са били оставени на местопрестъплението. Престъплението е извършено около 21 часа, но свидетели няма. Случайно преминаващ човек видял тялото на мъжа на тротоара и позвънил в полицията, съобщава bTV.

Престъплението е извършено в пазарджишкия квартал „Изток”. Около 21.15 часа на телефона за спешни повиквания-112 в пазарджишката полиция е получен сигнал от съседи на семейство, живеещо на улица „Дунав“ в областния град.

Те съобщили, че са открили тялото на 77-годишния си съсед на улицата в безпомощно състояние. На мястото незабавно са насочени екипи на РУ-Пазарджик, които установили, че мъжът е мъртъв, с прободни рани по тялото. Вътре в къщата е открита и съпругата му, който е на 68 години, също мъртва със следи от пробождания, съобщиха от МВР.

Оръжие на престъплението са ножове, които убийците оставили на местопрестъплението. Жертвите са пенсионери, живеели скромно, не били и политически активни.

Целият кв. „Изток”, станал известен с носенето на нетрадиционно за България мюсюлманско облекло и с делото за проповядване на радикален ислям, се събра в късните часове на мястото на убийството. Жителите на махалата споделят, че не са виждали такова зверство.

Жената е била убита в дома й, докато е гледала телевизия. Предполага се, че съпругът й се е съпротивлявал, тъй като тялото му е влачено до тротоара пред къщата им на улица „Дунав“. Според говорителя на пазарджишката полиция Мирослав Стоянов убийството е извършено по особено жесток начин.

Все още няма основни версии, но не се изключва семейството да е жертва на грабеж. Предполага се, че убийците са повече от един, тъй като мъжът  и жената са убити с два различни ножа. Към момента няма свидетели на инцидента. Съпрузите са живеели сами в къщата, тъй като децата им от 10 години работят във Финландия. Заради жестокото убийство в Пазарджик пристигна екип на ГД „Национална полиция“.

 

Шокиращи подробности за клането с брадва в Бобов дол! (СНИМКА 18+)

1468218655-szdjfkgxkdfjbgv

 

 

27-годишният Атанас Кирилов от Бобов дол бе посечен с брадва пред очите на съпругата си от сина на собственик на заведение в центъра на миньорския град Александър Пейчев, пише struma.bg.

Атанас Кирилов, който е баща на момченце на година и половина, а сега е в болничната стая в хирургичното отделение на общинската болница в Дупница.

Ето какво разказа той: „Заедно с жена ми и приятели празнувахме в Деня на Бобов дол в местно заведение. Към полунощ приятел на Александър Пейчев влезе в заведението и каза да изляза навън. Аз отказах. Към 3.00 часа със съпругата ми си тръгнахме. Приятелят на Пейчев, който също се казва Александър и живее в Джельовата махала, и Кристиян, с прякор Макси, ме чакаха зад сградата на общината. Александър Пейчев държеше брадва и започна да ме удря с нея с острото. Съпругата ми се разпищя и успях да се измъкна от тримата биячи, но съм припаднал пред общината. Двама младежи са видели, докато съпругата ми тича след мен, и са се обадили на тел. 112. Първо е пристигнал полицейският автомобил и са ме закарали в Спешния център, на 3 пъти съм губил съзнание. Имам прорезни рани от брадвата по врата, по гърба и едното рамо. Добре, че се отскубнах, иначе малкият ми син Майкъл, когото кръстих на Майк Тайсън, щеше да остане без баща. Разбрах, че бобовдолските полицаи са открили в лекия автомобил на Александър Пейчев още 2 брадви и метални бухалки. Нямам никакъв спор с нападателите си”, разказа Атанас Кирилов, който е строителен работник и в момента работи по санирането на блокове в Бобов дол.

Атанас, Снимка: struma.bg

По случая работи РУП – Бобов дол. Пейчев и компанията му са задържани.

 

66-годишен е обвинен заради клането край “Копринка“

1474289717-15

Снимка: BulFoto

 

 

Окръжната прокуратура – Стара Загора привлече като обвиняем Димчо Д., на 66 г. от гр. Стара Загора, за умишлено убийство. Това съобщиха от пресцентъра на Апелативната прокуратура – Пловдив.

До момента е установено, че на 17 септември 2016 г. в землището на с. Виден, общ. Павел баня, обвиняемият Димчо Д. умишлено е умъртвил Димитър Д., на 48 г., като му нанесъл три прободни рани по тялото.

Двамата били на язовир „Копринка“ да ловят риба, с тях имало още две лица. Между обвиняемия и пострадалия възникнал конфликт, последвало сборичкване, след което Димитър Д. е бил прободен с нож.

Обвиняемият Димчо Д. е задържан за срок от 72 часа с постановление на наблюдаващия прокурор. Предстои Окръжна прокуратура – Стара Загора да внесе искане в съда за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него.

 

ИДИЛ извърши масова екзекуция в Сирия и разпространи запис от клането

main_1444470453

 

 

Джихадистката групировка „Ислямска държава“ разпространи зловещ видеозапис, на който нейни бойци избиват 19 души в източната сирийска провинция Дейр аз Зур, предаде Асошиейтед прес.

В 12-минутния видеозапис говорещият се подиграва на разузнавателните агенции на САЩ и други западни държави, че не са в състояние да попречат на бойците на ИД да извършват нападения във Франция, Белгия и Германия.

Вместо това, казва той, западното разузнаване вербува 19-членното „шпионско ядро“, за да се инфилтрира в провинцията, която е под контрола на джихадистите.

 

Арестуваха втори заподозрян за клането на френския свещеник

1465381490-gettyimages-143389481 (1)

 

 

Полицията в Северозападна Франция е арестувала 21-годишен мъж във връзка с джихадисткото убийство на свещеник миналия месец, предава AFP, като се позовава на източник от съдебните кръгов, пише Фокус.

Мъжът, чийто арест стана известен в сряда, е бил задържан в понеделник. Според източника на агенцията лицето е било в контакт с убийците на свещеника, който беше заклан по време на литургия пред очите на енориашите си.

Извършителите на убийството бяха неутрализирани от властите в хода на операция, припомня агенцията.

Белгийският премиер призна: Клането на полицайките е извършено от терорист

1470551119-eer

 

 

Министър-председателят на Белгия Шарл Мишел заяви, че първите сведения за нападението над полицаите в град Шарлероа показват „терористични следи“, предаде РИА Новости, цитирана от Inews. „Първите показания ясно свидетелстват за терористична следа. Искам да бъдем внимателни за момента, за да не пречим на разследването, но ми се струва, че това е нападение с терористичен подтекст“, заяви Мишел.

Според него в момента нападателят все още не е идентифициран. В събота неизвестно лице с викове „Аллах Акбар!“ нападна с мачете полицаи, ранявайки двама, преди да бъде прострелян и по-късно да почине в болницата.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Арестуваха трети заподозрян за клането в църквата във Франция

1469789097-12

Снимка: REUTERS

 

 

Сирийски кандидат за убежище, пребиваващ в център за временно настаняване във Франция, е бил задържан във връзка с разследването на джихадисткото нападение в църква близо до Руан. При нападението беше заклан 84-годишен свещеник, съобщиха източници, близки до разследването. Така арестуваните за тази ислямистка атака стават трима.

Нападението бе извършено на 26 юли сутринта в католическата църква в град Сен Етиен дьо Рувре. Двамата нападатели нахлуха в църквата, въоръжени с ножове и викове „Аллах е велик!”. В църквата те взеха петима заложници. Джихадистите убиха свещеника и тежко раниха един от дошлите за литургията енориаши. Впоследствие терористите бяха застреляни от френски снайперисти, съобщи БНТ.

Групировката „Ислямска държава” (ИД) вече обяви, че нападението е извършено от двама нейни „бойци”.

Телевизионният канал БФМ-ТВ съобщи, че 22-годишният задържан е бил свързан с терориста Адел Кермиш, който пръв беше идентифициран като единия от нападателите в църквата.

 

“Ислямска държава“ пое отговорността за клането във френската църква (Видео)

main_1469539768

 

 

„Ислямска държава“ пое отговорност за терористичния акт в църквата в северна Франция, при която бе убит един свещеник, а друг заложник бе тежко ранен, предаде Ройтерс. Двама бойци на ИДИЛ са извършили нападението, съобщи агенция Амак, използвана от джихадистите.

Цяла Франция е в шок от атаката срещу църквата в Сент-Етиен-дю-Рувре, близо до севернофренския град Руан. Нападението е без съмнение терористичен акт, това потвърди френският президент Франсоа Оланд в изявлението си от мястото на драмата:

„Заплахата остава много висока. Това, което преживяхме последните дни и дори години е война, обявена ни от групировката „Ислямска държава“. Трябва да воюваме с тях с всички средства на закона.“

Все още не е оповестена самоличността на двамата нападатели, които бяха застреляни от полицията, след като са успели да убият 86-годишния енорийски свещеник Жак Хамел, нахлувайки в църквата по време на сутрешната меса.

Ранени са още трима енориаши, единият от които е с опасност за живота. Полицията и екип на специалните части са реагирали незабавно на сигнала за атаката, подаден от монахиня, успяла да избяга от храма. Според свидетели нападателите са нахлули с ислямистки възгласи.

Многобройни са политическите реакции на гняв и съчувствие. Епископът на Руен се завръща спешно от започващата световна младежка среща в Краков.

Утре президентът Оланд ще събере на среща представителите на всички вероизповедания във Франция.

Източник: БНР

 

Колега на касапина разкри причината за клането в Германия (СНИМКИ/ВИДЕО)

1469386103-mac4

 

 

Колега на подивелия 21-годишен сириец, който закла бременна жена и рани още двама души в дюнерджийница в германския град Ройтлинген, разположен близо до Щутгарт, разкри любопитни подробности, а може би и мотива за касапницата. Оказа се, че убиец и жертва са били колеги в заведението за бързо хранене.

„Тичаше из ресторанта като луд и размахваше мачетето над главата си”, разказа Мохамад Алхело, 20-годишен колега на убиеца, пред „Stuttgarter Zeitung. Той тъкмо е зареждал автомата за напитки с кола, когато се е разиграла драмата.

Той описа нападателя като приятелски настроен човек. Той е живеел в Германия от година и половина. Дошъл е от Сирия сам. След като дошъл в града, той се влюбил в местната жена, която убил днес. Тя е полякина, отсервираше при нас чиниите и почистваше, каза още Алхело.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Жертвите в Мюнхен официално са девет, експерти подозират десни екстремисти за клането (видео)

main_1469222911

 

 

Жертвите на атентаторите в Мюнхен вече станаха девет. Все още Това съобщиха официално на страницата си във Фейсбук от полицията в баварската столица. Градът е блокиран изцяло, към него са пратени и специални части на федералната полиция и подразделения от други федерални провинции.

Полоцията специално предупреждава хората да не излизат от мястото, на което се намират, защото положението още не е овладяно.

Кървавата баня тази вечер в Мюнхен вероятно е дело на десни екстремисти. Такъв извод направиха коментатори по немските телевизии. Те подчертаха, че изводите им почиват на неофициална информация, пише Труд.

В социалните мрежи и медиите изтекоха сведения, че един от стрелците е крещял обиди по адрес на чужденците.

Видеозапис в мрежата показва как стрелец на покрива на паркинг до търговския център вика нецензурни реплики. „Аз съм германец“, крещи той. „Ши.ани турци“, се чува в един момент.

Колко са били стрелците също не е ясно. Информациите за трима нападатели по-късно бяха коригирани. Смята се, че е бил „най-малко един“.

Някои намират подкрепа за тезата, че стрелбата е дело на десни екстремисти, и във факта, че е извършен в деня на петата годишнина от атентата в Осло. На 22 юли 2011 г. масовият убиец Андерс Брейвик предизвика взрив в центъра на Осло и нападна с автоматично оръжие младежки лагер на социалистическата партия. Неонацистът изби 77 души, за което бе осъден на максималната в страната присъда от 21 години затвор.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Първи реакции по света на клането в Мюнхен

1469219374-mene

 

 

Австрия засили контрола по границата с Германия след стрелбата в Мюнхен.Това заяви представителят на австрийското вътрешно министерство Карл-Хайнц Грундбок.

По думите му, австрийските власти тясно си сътрудничат с Германия, граничните полицейски патрули в момента са засилени.

Железопътното съобщение с главната жп гара на Мюнхен временно е преустановено заради полицейската операция след стрелбата в търговския център. „Заради полицейската операция пътуванията до главната гара на Мюнхен в момента са невъзможни. Няма данни колко време ще продължи прекъсването”, заявиха от австрийските железници.

Външният министър на Великобритания Борис Джонсън е силно шокиран и огорчен от случилото се в Мюнхен. Това съобщи самият той в Туитър. „Дълбоко съм шокиран и огорчен от стрелбата в Мюнхен. Моите мисли в момента са с жертвите и техните близки и с цяла Германия”, написа той.
Британското външно министерство е започнало разследване във връзка с Мюнхен и при необходимост да окаже помощ на британските граждани. „Ние в извънреден ред разследваме инцидента в Мюнхен и сме готови да окажем помощ на гражданите на Великобритания”, се казва в изявление на ведомството.

Премиерът на Белгия Шарл Мишел категорично осъди нападението в търговския център в Мюнхен и го определи като страхливо и отвратително. „Дълбоко съм потресен. Осъждам по най-категоричния начин това страхливо и отвратително нападение”, написа той в Туитър.

По-рано външният министър на Белгия Дидие Рейндерс препоръча на белгийските граждани, оказали се в Мюнхен, да не излизат навън и да избягват обществените места.

Авиационните власти на САЩ засега няма да отменят гражданските полети до Мюнхен. „Следим ситуацията, но към момента не предприемаме никакви мерки”, казаха от Федералното авиационно управление на САЩ.

Испанските политици изразиха подкрепата си за Германия във връзка с нападението в Мюнхен. „Притеснен съм и следя за развоя на нападенията в Мюнхен. Германският народ може да разчита на нашата пълна подкрепа и симпатии”, написа и. д. премиер на Испания Мариано Райох в Туитър. „С притеснение следя новините, които идват от Мюнхен за престрелката с човешки жертви в търговския център”, написа лидерът на Испанската социалистическа работническа партия Педро Санчес в Туитър.

САЩ са готови да окажат всяческа помощ на Германия във връзка с атаката в Мюнхен, заяви президентът Барак Обама. „Обещавам цялата възможна помощ, от която Германия може да има нужда във връзка със случилото се”, каза Обама във Вашингтон. По думите му, властите в САЩ не знаят какво се случва в Мюнхен, но изрази своите съболезнования на пострадалите и техните близки.

Руското външно министерство се намира в постоянен контакт с Германия след стрелбата в Мюнхен. Това съобщи говорителката на руското външнополитическо ведомство Мария Захарова.

„Действително, в момента там се случват определени събития, както ние разбрахме, определена операция, но детайлна информация все още няма. Поддържаме постоянен контакт, германските колеги ни увериха, че, първо, те ще ни информират за всичко, което се случва, второ, те поеха отговорност за намиращите се в Мюнхен руснаци, които може и да са пострадали. Те ще информират руската страна”, каза Захарова.

Премиерът на Италия Матео Ренци изрази съболезнованията си на канцлера на германия Ангела Меркел във връзка със събитията в Мюнхен. „Председателят на правителството Матео Ренци се обърна към канцлера на Германия Ангела Меркел и изрази своите съболезнования от името на цяла Италия”, съобщи агенция askanews.

 

Нови шокиращи разкрития за касапина от Ница! Атентаторът изпратил хиляди долари на роднините преди клането

1468748824-buhl

 

 

Пропуква ли се версията за терорист-единак? Ще хвърлят ли новите разкрития за касапина светлина върху това, кой всъщност е той и какви са били истинските му мотиви да посече хората като животни. Оказва се, че Мохамед Булел, който окървави Ница, е подготвял много внимателно своето нападение. Органите на реда съобщават, че терористът няколко пъти е посещавал крайбрежната алея и е изучавал околностите. Малко преди да посече хората със своя камион-убиец пък, Мохамед изпратил крупна сума пари на своите роднини в Тунис. Средства, които едва ли са по силите на един икономически мигрант, който трябва да храни съпруга и деца. А минути преди атаката той е изпратил таинствен есемес, в който иска да му се донесат още оръжия.

Камери за видеонаблюдение са за го запечатали по време на обиколката му в района на 12 и 13 юли, съобщава ren.tv. На кадрите се вижда как той шофира камиона и внимателно изследва местността.

По-рано бе съобщено, че няколко часа преди атаката Булел е изпратил на семейството си своя снимка и е написал, че се чувства щастлив.

„Той ми изпрати селфи и каза, че е щастлив, че в живота му всичко е наред“, казва пред Mirror братът на терориста – Джабир. „По-късно, когато чухме за това, което се случва в Ница, започнахме да му изпращаме съобщения с въпрос дали всичко е наред при него. Писахме му съобщения до два часа сутринта“, добавя той.

Малко преди терористичния акт Мохамед Булел успял да изпрати на роднините в Тунис около 110 000 долара.

„Той редовно ни пращаше малки суми, както правят повечето сънародници, работещи зад граница. Мохамед ни изпрати всичките си спестявания. Всичко, което е успял да спечели във Франция. Той работеше осем години. Това са всичките пари, които той е успял да спести във Франция”, разкри още брат му Джабер. Тоест ако се направи бегла сметка, Мохамед трябва да е печелил минимум по близо 1200 долара на месец с огромна горница в течение на осем години, за да може да си позволи такива спестявания.

По традиция джихадистките организации дават на камикадзетата си пари, с които те свободно могат да разполагат. Някои вместо материални облаги получават обещания, че семействата им няма да страдат от липса на нищо, за да бъдат убедени да натиснат копчето. Освен пари, камикадзетата получават и обещания, че ще живеят царски насред рая заобиколени от ласките на многобрйни девици.

Друго шокиращо разкритие за касапина дойде от съдържанието на последния есемес, който той е изпратил преди да сгази близо 100 души на крайбрежната алея. Мохамед е изпратил съобщението 15 минути преди атаката. То съдържа призив неидентифицирано лице да му докара още оръжия.

Телефонът на терориста бе намерен в каросерията на камиона веднага след трагедията.
При това не се изключва версията, че есемесът може да е бил адресиран до единия от вече седмината задържани във връзка терористичния акт в рамките на разследването на обкръжението на Булел.

Братът Джабир Булел

 

 

 

Източник:Блиц

 

Оцелелият при клането в Девня с ексклузивен разказ за касапницата!

20151129.cxvnbyerkn

Руско Георгиев

 

 

Най-малко петима души подхванали двамата младежи още в дискотеката в Повеляново, а след това ги млатили със столове и накрая ги клали като животни. Това разкри пред БЛИЦ 27-годишният Руско – оцелелият при касапницата в Девня, който се свестил до предсмъртно стенещия си приятел Мартин, издъхнал след три прободни рани.

„С нищо не ги бяхме провокирали. Просто си седяхме в дискотеката и в един момент някакво момче дойде при нас. Каза ни: „Вие още ли сте тука, ве?! Айде махайте си!“. И удари Мартин. От това момче тръгна всичко. Другите също ни се нахвърлиха, бяха поне 5 човека“, разказва ексклузивно пред БЛИЦ оцелелият при касапницата в Девня Руско.

Двамата с Мартин решили да избягат от дискотеката, а нападателите им ги погнали с юмруци, ритници
и столове.

„Всичко стана много бързо… Не познавам никой от тези момчета. Помня, че започнахме да бягаме към детската градина. Мен ме наръгаха в лявото бедро. Счупиха ми и носа. После не помня“, разказва пострадалият 27-годишен младеж. „Вероятно са го ударили със стол в главата, защото е изгубил съзнание. Не е успял да види кой е наръгал Мартин“, допълва баща му – общинският съветник от Суворово Георги Георгиев.

„Свестих се на земята и видях до мен Мартин. Беше още жив, дишаше тежко…“, разказва още Руско, който изгуби най-добрия си приятел и бъдещ зет – идната събота 23-годишният Мартин е трябвало да мине под венчило със сестра му Дияна, която е бременна в петия месец. Руско, който е настанен в болница „Света Анна“, отказва да бъде сниман и да говори пред камера. „Недей, моля те… Не знаеш какво ми е, не искам отново да си спомням и да разказвам всичко. Не искам и да ме виждат близките ми в това състояние и да се разстройват“, обяснява младежът, който има прободна рана с ширина и дълбочина – 4 на 4 сантиметра, както и отоци по главата.

Приятелят му Мартин е издъхнал след 3 прободни наранявания, едното от които в областта на сърцето. Както първо БЛИЦ съобщи, бащата на Руско разкри, че нападателите от дискотеката са били задържани и вчера е имало разпознавания. Вчера свидетел, който е видял четирима от нападателите да се качват в кола веднага след касапницата, бе разпитан в полицията и направи разпознаване. Към 19,30 часа полицаи доведоха в районното управление и самия Руско, видя репортер на БЛИЦ. Според наши източници задържани са били поне петима души, като тепърва ще се установява кой каква роля има в кървавата драма, завършила по най-страшния начин.

„Не мога да си обясня откъде такава злоба?! Едно е да се сбият, друго е да колиш децата! Едно 23-годишно момче си замина от тоя свят. Беше един на майка си и на баща си. Как ще го преживеят тези хора?!“, коментира уж със спокоен тон бащата на Руско Георги Георгиев, който освен видимо разстроен дава ясен знак, че няма да остави нещата така.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Клането между бежанци – за жена?

20150913.pxmxlobzhc

 

 

Клането между бежанци в центъра на столицата може да е било заради жена, съобщи  източник, запознат с разследването. Както съобщихме, сирийски бежанец е бил наръган смъртоносно в центъра на София, на кръстовището на улиците „Цар Симеон“ и „Цар Борис Първо“.

Той се казва Ширван Абдулшалам Рашид. Друг сириец, на 26 години, е ранен. Ибрахим Абдулсалам е откаран в болница.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Ръчичката станал свидетел на клането в Поморие

svid

 

 

Трети човек станал свидетел на убийството в Поморие. Това бил приятел на извършителя, по прякор Ръчичката, разказаха хора в кръчмата, където се е разиграл екшънът, пише Труд.

Жертвата – Лъчезар си пиел кротко, когато дошъл душманинът му – Стоян, придружен от авера си Ръчичката. Лъчезар и Стоян се скарали. Когато Лъчезар излязъл от кръчмичката, Стоян го пробол смъртоносно с нож. Инцидентът станал в новия квартал на Поморие, на кръстовището на улиците „Манастирска“ и „Панайот Волов“.

45-годишният Лъчезар получил прободно-разкъсна рана в областта на корема. Транспортиран е в МБАЛ – Бургас, като при пристигане пред „Шокова зала“ е констатирана смъртта му.

В резултат на бързите полицейски действия на служители от отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Бургас и Районно управление – Поморие е установен извършителят на деянието – 44-годишният Стоян К. от Поморие, който е задържан в дома си и приведен в помещението за задържане към ОДМВР – Бургас.

Малко по- късно в РУП е отведен и Ръчичката, свидетел на убийството. Убиецът и жертвата му са бивши затворници, в моментa били безработни.

 

Сръбският премиер и Бил Клинтън ще присъстват на годишнината от клането в Сребреница

bil

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Сръбският премиер Александър Вучич заяви, че ще отиде лично в Сребреница, за да присъства на церемонията по случай 20-ата годишнина от клането, извършено от босненските сръбски сили, квалифицирано като геноцид от международното правосъдие.

 „Време е да покажем, че сме готови за помирение, че сме готови да се поклоним пред жертвите“, заяви Вучич пред медиите. „Сръбското правителство реши тази вечер, че аз ще представлявам Сърбия на 11 юли в Сребреница“, добави той, цитиран от АФП.

 Бившият американски президент Бил Клинтън пък ще оглави делегацията на САЩ.

 Паметната церемония в Босна и Херцеговина ще се проведе на 11 юли. На нея ще бъде отбелязана 20-годишнина от трагичните събития край Сребреница, свързани с избиването на 8000 босненски мюсюлмани от военни формирования на босненските сърби.

 САЩ и Великобритания официално назовават масовото убийство „геноцид“. Съветът за сигурност на ООН обаче не можа да се консолидира при гласуването на съответната резолюция, подготвена от Вашингтон и Лондон.

 Десет страни-членки гласуваха „за“, но в качеството си на постоянен член Русия се възползва от правото си на вето. Четири други държави от Съвета за сигурност на Ангола, Китай, Нигерия и Венецуела се въздържаха от гласуване по текста, който предизвика негодуванието на Сърбия и босненските сърби.

 Босна и Херцеговина обявява независимост от Югославия през 1992 г., което довежда до избухването на гражданска война с участието на босненските мюсюлмани, сърби и хървати. След края на конфликта през 1995 г. край Сребреница са екзекутирани 8000 мюсюлмански мъже и младежи. Телата са заровени в общи гробове, като самоличността на повечето от жертвите не е установена и до днес.

 Клането край Сребреница е най-голямото в Европа след приключването на Втората световна война. То става по нареждане на ген. Ратко Младич, командващ Босненската сръбска армия. През 2011 г. Младич е арестуван и предаден на Хагския трибунал, за да бъде съден за престъпления срещу човечеството.

 

 

 

 

 

 

Източнк:Преса.бг

 

Властите в Тунис са знаели за клането в Сус, но не са си мръднали пръста

tunis

Снимка: REUTERS

 

 

Най-кървавият в историята на Тунис терористичен акт бе извършен на 26 юни в курорта Ел Кантауи близо до град Сус: местен студент разстреля пред хотела Империал 40 души. Министерството на вътрешните работи на страната е получило през май информация за планирания през юни атентат пред хотел в Сус, но не е предприело необходимите мерки. Това съобщава изданието Independent, позовавайки се на ръководителя на организацията за мониторинга на действията на силите за сигурност Уалид Заррук.

По данни на Заррук, властите са прихванали разговор между заподозрени в извършването на терористичния акт в Сус. Единият от тях е казал, че „ще опожари колата” – код, означаващ заповед за осъществяване на атаката.

Полицаят, прихванал разговора, е предал информацията в съответния отдел на МВР на Тунис, но никакви мерки не били предприети, отбелязва Заррук. „Щом атаката е била извършена през юни, а ние сме разполагали с някаква информация през май –значи нещо не работи както трябва”, отбелязва той.

МВР на Тунис към момента не е коментирало въпросната информация.

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Клането в Палмира: Близо 300 войници екзекутирани от “Ислямска държава“

palm

 

 

Главорезите на „Ислямска държава” са екзекутирали близо 300 проправителствени войници през последните два дни, откакто поставиха под свой контрол сирийския град Палмира. Джихадистите преобръщат с хастара навън домове и магазини в търсенето на оцелели и призовават по мегафони местното население да не укрива войници.

Мнозина местни жители са предали на ислямистите информация за войници, опитали се да се слеят с местното население. Видео, публикувано в близък до „Ислямска държава” профил във Фейсбук, показва как хора и екстремисти са наобиколили два окървавени трупа в армейски унифирми, лежащи на улицата. „Нека всички местни да ги видят”, казва боец на „Ислямска държава” на видеото. Междувременно, в Ирак ислямистите поставиха поредния град в провинция Анбар под свой контрол, това се случи за по-малко от седмица след падането на град Рамади в ръцете им.

Базираната в Лондон Сирийска обсерватория за човешките права съобщи, че следващата цел на ислямистите в Сирия ще е военновъздушната база Тайфур, разположена близо до Палмира, в която са се изтеглили голям брой войници. По данни на организацията, „Ислямска държава” е изпратила в района допълнителни подкрепления.

Арабската лига изрази безпокойство за Палмира и подчерта, че превземането му от ИД е сериозна заплаха за един от най-важните обекти от световното наследство. По-рано генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова заяви, че Палмира е изключително световно наследство в пустинята и всяко разрушаване там ще бъде не само военно престъпление, но и огромна загуба за човечеството. Бокова призова отново Съвета за сигурност на ООН да се самосезира по случая.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Батак почита паметта на жертвите в този момент! От 9000 души градът намалява то 1200 жители след клането

ba1

 

Дори с днешните гости, стекли се от цялата страна, Батак през 2015 година е два пъти по-малък от селото преди 139 години. Реки от кръв са се лели тук, следите от масовото клане в църквата „Света Неделя“ още личат.

Тихо и тържествено е в малкия храм, хората сякаш се опитват да осмислят мащабите на Злото. От вчера Батак почита паметта на светите Баташки мъченици, предава кореспондентът на БГНЕС за региона.

От 9 хиляди души население след клането в Батак са останали 1200. Тези цифри са записани в доклада на Европейската анкетна комисия, дошла да огледа пораженията през август 1876 г. Три месеца след клането репортажът „Батак – долината на смъртта и хората без сълзи“ на американския журналист Джанюариъс Макгахан потриса цивилизования свят. Невъзможното описано в него кара Европа да си спомни, че на картата има България, има българи и те имат нужда от помощ.

Огромна стена в музея на град Батак от далеч прилича като на покрита с декоративни тухли, когато човек я приближи се оказва, че на нея са изписани имената и възрастта на загиналите. Те бяха канонизирани през 2011 година.

Много паметници има в Батак. На един от тях е Трендафил Тошев Керелов – създател на едно от първите училища в страната. Възрожденец, участник в Априлското въстание, той е бил изгорен жив пред училището. Паметникът е на мястото, където е било и самото училище. Два дни в него са държали заключени 200 момичета от Батак, гаврили са се с тях, накрая са изпепелили всичко.

Правнукът на Трендафил Тошев Керелов разказва тази история, той я знае не от учебници и книги, дори не от стихотворението на Иван Вазов „От Батак съм, чичо“, нито от доклада на комисията. Той я знае от баща си, който пък я научил от дядо си – една история, на която той е пряк наследник.

В този час тържествена света литургия се отслужва на площада в Батак, изложена е и иконата, посветена на баташките мъченици и един призив – „Свети мъченици Баташки, молете Бога за нас“.

 

Клането в БАТАК – очевидците разказват

 

trend

 

Св. влкмч. Трендафил Тошев Керелов, канонизиран за светец и дългогодишен кмет на Батак 

Убиването на старейшината Трендафил било извършено крайно варварски. След като му извадили очите и му изтръгнали зъбите, набили го на кол и го опекли жив сред кръг от жени, заставени от башибозуците да останат зрители до неговата смърт. На друг човек отрязали краката, ръцете, носа и ушите..Мъртвото тяло на старейшината „се превъртало върху огъня, надуло се, почерняло, препращяло като сол и се напукало на големи бразди“

 

“След потушаването на Априлското въстание името на Батак става най-известното не само в Българско, но и в чужбина. Това се дължи на международната анкетна комисия за разследване на извършените варварства, жестокости и мъчения над българите по време на въстанието и неговото потушаване.

Истината за въстанието в Батак и за потресаващото клане по време на неговото потушаване най-добре свидетелстват в спомените на Ангел Петров Горанов, родом от Батак, син на участника в Априлското въстание, представител на първото Велико народно събрание в Оборище и ръководител на батачани по време на сраженията  (х.Геров).

Тези негови спомени по най-категоричен начин опровергават опитите на някои наши и чужди „реформатори“ на историята да деформират и да представят за мит героичните и потресаващи по своята жестокост трагични събития. По-долу се представят със съкращения, част от спомените на А. Горанов:

„На 23 априлия-Гергъовден, Петър Горанов заповядал да слязат четите от позициите, които се наредили по войнишки на широката площад пред черковата „Св.Неделя“ дето се извършило молебствие от свещенниците поп Нейчо и поп Петър п. Илиев. Възторгът бил неописуем. (Подобно на Панагюрище въстанието се обявява в църквата по най-тържестевен начин.) Подир молебствието всички целували кръста под благословението на свещенниците за успеха на своето предприятие… На позициите било весело…(Съгласно източници общо броят на въстаниците надвишава 1000 души. Батачани обаче разполагат само с 500 пушки, 380 пищова и 20 шишанета. Остналото въоръжение се състои от ножове и маждраци. Въстаниците разполагат и с артилерия, състояща се от 2 черешови топа.)

На 29 априлия симерлантската стража вечерта по 12 часа забележила по доспатския път откъде Ташбоаз (днес язовир) да идат голямо количество въоръжени башибузуци. (Ахмед ага успял да мобилизира и поведе след себе си 8000 башибузушки пълчища от Доспат, Ардинско и др. На 30 април врагът е вече на“Петрово бърдо“.)

…Додето първенците… още не знаели какво да се решат и какво да предприемат, пристигнал един батачанин, който бил хванат в гората от башибузуците, изпроводен нарочно от предводителя им, известният на всички селяни Ахмед а(г)а Барутински с послание да каже на баташките първенци да се представят незабавно при него и му обещаят в разстояние на 2 часа да му предадат всичкото оръжие…, другояче той ще нападне селото и ще земе оръжието със силата на своите башибузуци. По повод това, П. Горанов събрал на часа съвета и след съвещание проводили в стана на Ахмеда (пратеници) да отговорят на башибузушкия началник, че батачани по никой начин не приемали да си предадат оръжието, с което са прогласили свободата и независимостта си, и че ако Ахмед иска да го земе със сила, те са готови да се бият!…

Преди да се завърнат пратениците от страна на неприятеля, П. Горанов взема от позициите (Свети Георги и Царъов комин) 100 души и тръгва по височините. Когато стига на могилата Кънева барика, от страна на неприятеля се отделили 200-300 души с червен байряк и с диви викове се спуснали по посока на въстаниците.

Между това нападателите заградили от всяка страна селото… Наченал се непрекъснат бой. На първо време башибузуците загубили няколко души убити и се видели да се оттеглят на такъв разделеч, на което баташките куршуми не можели да ги стигнат. Тогава П. Горанов заповядал да извадят черешовия топ, който изпразнили 4 пъти едно по друго, но не направили никаква повреда на неприятелите и не им произвело никакво особено впечатление. Наред с пушечните гърмежи следвали нескончаеми диви викове от всички страни…

П. Горанов наблюдавал борбата с ентусиазъм и с висок глас ободрявал и насърчавал четата… Насърчителните гласове се слушали и от училището, където било пълно с мъже, жени и деца. Но скоро те са станали безполезни. Башибузуците с голяма сила направили атака към позицията… Взело да се мръква. Турците заели всичките височини покрай селото и непрестанно гърмели върху къщата…

Освен куршумите навсякъде летели като парцали сняг, запалени маслени пачаври за подпалване къщята и плевните… (Като вижда безизходното положение през нощта на 30 април срещу 1 май П. Горанов пробива затегнатия обръч на противника и извежда голяма група батачани, които се спасяват.
Другите защитници на Батак остават и търсят начин да се укрият.)
.

..Населението без разлика на пол и възраст се събрало в черквата, в училището и в Трендафил Кереловата къща, които места се считали за по-здрави, по-сгодни за самозащита и по-неизложени на подпалване… Останалите в долния край пак се събрали в Богдановата къща. Повече от 4000 пушки произвеждали непрекъснат екот над селската продълговата котловина… Селото отвсякъде се запалило… Пожарът продължавал сам по себе си. Скоро огънят се приближил до Богдановата къща като произвеждал ужас и трепет у събраните в нея селяни; там имало 200-300 души мъже, жени и деца. Защитата се подържала само от няколко души, от прозорците на стените и хладниците на зимника.

Всички други стояли като омаяни, като хипнотизирани в някакво сънливо състояние, препълнено с уморителна задушливост, стенание и ледена отчаяност…

Заранта на другия ден турците пратили един посланник с предложение да се предадат, защото уж селяни от черквата и Трендафиловата къща се били предали като им обещали, че не ще им направят нищо зло. След тоя пратеник явили се наблизо познати, прикрити помежду съседните сгради, които молели и уверявали първите да си предадат оръжието под тяхна лична отговорност и да излязат да гасят пожара.

Затворниците в Богдановата къща се помамили и се решили да си предадат оръжието…, оръжието го събрали…, и го предали на познатите тям турци от Яни махала.

Тогава всички башибузуци… заградили Богдановата къща и наченали такова потресающо и отвратително клане, такива сърцераздирателни ужаси, каквито никога не е виждало Човечеството …Освен обирите, те начали с различни мъки да се трудят да изнасилват уплашените жени, но в това срещнали такова отчаяно съпротивление, че при всичката неравна борба ни една стаена страст не успяла да получи удовлетворение. Нашите си служили с ноктите, зъбите, с малките дървета, бакъри, ножчета и други подвижни тела като оръжие… Кръвта затекла…

На средата донесли един труп (дебело дърво-чукън) и до него се изправил един висок черен като комин, страшен като дявол помак с възпретнати ръкави, с препасана отпреде му червена престилка, земана от някоя млада жена, със забучена от страна дълга кърпа за обърсване на кървите…, разгърден, бос с окъсани потури…, с превързана кърпа на главата, а отгоре забучена босилена китка, земани от някоя мома и с пелка (балтия, топор), който сече от двете страни в ръцете си…

Звероподобните ръмжения се подпалили отново с по-голяма отвратителност. Към касапина и чукъна повели един гол батачанин, който сам си подложил главата на чукъна. Касапинът издигнал пелката (топора-брадвата) и с див рев я сложил с всичката си сила върху лежащия на чукъна батачанин… Глух удар…, но главата стояла още на тялото. Пелката се издигнала повторно, червените кърви на широки бразди прошарили бялото тяло и нещастникът мъченик направил едно малко движение, не за самОзащита, не за отбрана, не от страх, а за да си подложи по на място врата, за да отбегне по нататъшните промахи на касапина… Последвал нов удар… и главата на жертвата се търколила на два разкрача, а тялото се сгромолясало около дръвника. Ето и втора жертва. Подир малко и втора отсечена глава… и трета глава… Кръвта тръгнала на потоци по земята!

Жертвите стояли и с някакво тъпо и сънливо хладнокръвие чакали реда си. Никакви плачове, никакви сълзи, никакви разкаяния и жалости, никакви вълнения и страсти – нищо, нищо не движело и не безпокояло никого! Тук там се чували само гласове на бозайничета… Отсечените глави и отделените от тях тела скоро съставили грамадни купове около дръвника. Батачани сами си повдигали мъртвите и си чистили място за себе си.

Бащата например е заклан, синът се събличал бързо, хвърлял дрехите и парите си в грозните ръце на башибузуците, отивал сам при касапина, хващал главата на баща си, целувал я няколко пъти без сълзи и без глас, хвърлел я на грамадата от мъченически глави, после прегръщал мъртвия му кървав труп, притискайки го за последно целувание и последня раздяла към обятията си, прехвърлял го настрана върху грамадата мъртви тела и сам подлагал врата си на дръвника!… Освен клането на дръвника наченало и друго…

При касапина захванали да се явяват или да се довличат с отесчени ръце, крака, носове, уши, с кълцани и окървавени лица клани и недоклани… Самите касапи се бързо променявали и си гласели жертвите, които им отсичали разни части по тялото и най-сетне главата!…
…Станало нужда да донесат още два дръвника и християнската, българската или баташката касапница се разширила.

Наченало се клането и върху жените, момите, бабите и децата. Най-напред жените завеждали на дръвника, облечени само с риза, но по-сетне като видели, че това е в голям ущърб на голаците башибузуци, раздрали пердето на собствения си и на човешкия срам и захванали като мъжете да ги събличат голи и да ги колят като овце или като кокошки на дръвник… Повеждат майката на дръвника, а децата й припкат около нея, притискат се помежду кокалите й, прехващат се за тялото й произнасят само трогателното и детски любовното: Мамо!
.
..Или: Башбузуците зимат от ръцете на майката детето, отсичат му главата. Тя се хвърля като тигрица върху нея, зима я, целува я, смучи кръвта й, докле успеят да я съсекат на части…

По такъв начин в няколко часа клането свършило. Не останало ни един жив човек, с изключение на няколко малки дечица, които са отвели в робство за потурчване. Около дръвниците стояли грамадни купове човешки глави и тела; на отделно място стояли женските й детинските и по всичкия площад били разхвърляни човешки и детински меса и глави – все с отворени и въздигнати към небето очи!…“

Последното злодеяние Ахмед ага извършва на 4 май 1876 г., като избива повече от 300 души, повечето от тях жени като за тези си геройски подвизи е награден лично от султана.

Два месеца по-късно като член на международната анкетна комисия кореспондентът на вестник „Дейли нюз“ Макгахан пише: „Има неща твърде ужасни, за да позволят каквото и да е спокойно разследване; неща толкова позорни, че окото отказва да ги гледа, умът да ги обсъжда. Онова, което видяхме, беше така ужасно, че човек не може да спре погледа си повече от миг… Никога не бих могъл да си представя нещо по-потресаващо…“

Тръпки и потресаващ ужас изпитва човек, запознавайки се с правдивите спомени на Ангел Петров Горанов, при посещение на църквата- костница в Батак, които убедително и по най-категоричен начин потвърдяват резултатите от анкетната комисия.

 

 

 

 

По материали в интернет

 

Терористите принудили служителка да им отвори с код и започнали клането

terori

 

 

 

Главният редактор на френското издание „Шарли Ебдо“ – 47-годишният Стефан Шарбоние, е бил в черния списък на терористична групировка „Ал Кайда“ заради карикатура на пророка Мохамед, публикувана в седмичника. По думите на експерт по международен тероризъм хората, нападнали седмичника, са бойци на „Ал Кайда“ или „Ислямска държава“.

„Най-вероятно е да са „Ал Кайда“. Именно тази групировка е специализирана във „външни“ операции“, обясни той.

Служителката на изданието разказа пред британската телевизия „Скай нюз“, че нападателите открито са казвали, че са хора на „Ал Кайда“.

„Когато приближих вратата на сградата, двама въоръжени мъже с маски започнаха да ме заплашват. Те искаха да влязат вътре. Аз въведох кода за отваряне на вратата. Те започнаха да стрелят, това продължи 5 минути. Аз се скрих под масата. Те безупречно владееха френски език и твърдяха, че са от „Ал Кайда“, разказа свидетелката.

Както по-рано стана ясно, в атентата са участвали трима души.

„Всички усилия на държавата сега са фокусирани върху издирването на тримата престъпници, които извършиха този варварски акт. Ще информираме обществеността за хода на разследването“, каза министърът на вътрешните работи на Франция Бернар Казньов, който по разпореждане на президента Франсоа Оланд оглави кризисната група.

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Пакистан отмъщава: Изтребители и войска ликвидират талибани след клането на децата (ВИД

paki

 

 

 

 

Изтребители и наземни сили на пакистанските въоръжени сили ликвидираха 77 талибани в севернозападен племенен регион на страната близо до границата с Афганистан, съобщиха официални лица в петък. Офанзивата бе предприета дни, след като екстремисти от Движението на талибаните в Пакистан атакуваха училище в град Пешавар и изклаха 148 души, 132 от които деца.

От пакистанската армия заявиха, че сухопътните сили са ликвидирали 10 екстремисти, докато въздушни удари са убили 17 други, сред които и командир от Узбекистан, в четвъртък вечерта. Други 32 екстремисти са ликвидирани от силите за сигурност при засада в долината Тирах в петък, докато са се привдвижвали към границата с Афганистан. В петък сутринта пакистански войници са убили още 18 талибани по време на специална операция в Кибер.

Междувременно от пакистанската прокуратура заявиха, че правителството ще се опита да отмени пускането под гаранция на основния заподозрян за бомбените атентати в Мумбай през 2008 година – решение, което разгневи съседна Идния и постави под въпрос ангажимента на Исламабад да се бори с тероризма.

Насилието в Пешавар по-рано тази седмица шокира страната и доведе до вълна от призиви за отмъщение. В светлината на кървавото клане на учениците армията нанесе удари в племения регион Кибер и одобри изпълнението на смъртната присъда на шестима осъдени терористи.

Кибер е един от двата основни региона в северозападната част на страната, в които армията се опитва да изкорени екстремистите през последните месеци. Кибер граничи с Пешавар, където бяха изклани учениците, като традиционно екстремистите атакуват града, след което бягат и се укриват в племенния регион, където полицията не може да ги последва.

Другият район е Северен Вазиристан, където армията започна мащабна операция през юни. В южната провинция Белучистан пакистанските сили за сигурност са ликвидирали високопоставен лидер на талибаните в Пакистан и седем негови помощници в три отделни среднощни атаки, съобщи представителят на местната племенна полиция Али Ахмед.

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц