Tag: КЗК

КЗК проверява “Топлофикация-София“ за монопол

 

 

Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ започва проверка на „Топлофикация София“ ЕАД за извършено нарушение – злоупотреба с господстващо положение на пазара на пренос на топлинна енергия.

По-конкретно злоупотребата включва дейността по присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежав гр.София, което чрез нелоялни търговски практики може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством налагане на нелоялни търговски условия. Това става ясно от обявено днес на официалния сайт на комисията решение.

КЗК е установила, че от юли 2015 г. „Топлофикация София“ ЕАД сключва договори за присъединяване с утвърдени образци, в които налага на клиентите/инвеститорите три нелоялни търговски условия:

– да изградят за своя сметка енергийните обекти (присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция), нужни за присъединяването на клиенти на топлинна енергия за битови нужди към топлопреносната мрежа.

– да предоставят за безвъзмездно ползване на топлопреносното предприятие изградените от клиента енергийни обекти;

– да получат заплащане на цената на прехвърлените енергийни обекти в топлинна енергия;

Условията са в противоречие на разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията и са налагани едностранно.

Първото условие представлява налагане на необосновани разходи, които съгласно нормативната уредба трябва да бъдат поемани от „Топлофикация София“ ЕАД. Второто условие представлява налагане на необосновано задължение на клиентите, в техен ущърб, да предоставят за безвъзмездно ползване енергийни обекти, които са изградили със собствени средства, за които топлопреносното дружество трябва да плаща цена за ползване според собствените си Общи условия и разпоредбите в Закона за енергетиката.

Третото условие необосновано лишава строителите инвеститори от законоустановеното им право да възвърнат инвестицията, която са направили, за да изградят енергийните обекти вместо Топлофикация София, тъй като те не се явяват крайни потребители на топлинна енергия и поради тази причина е невъзможно да се възмездят чрез този наложен им способ, пише в мотивите на определението на КЗК.

Комисията счита, че тези условия представляват нелоялни търговски условия по смисъла на чл. 21, т. 1 от ЗЗК, налагани от страна на предприятие с господстващо положение, които не са обосновани от обективни обстоятелства, а насочени към извличане на финансови ползи чрез експлоатиране на търговските партньори въз основа на притежаваната пазарна мощ. Същите нямат друга легитимна цел, освен експлоатацията им, не са обективно необходими и налагането им би било невъзможно от предприятие, непритежаващо господстващо положение.

В срок от 30 дни адресатите на определението и молителите имат право да представят писмени възражения по предявените твърдения. Срокът започва да тече от деня на получаване на определението.

 

КЗК одобри медийния закон “Пеевски“

 

 

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че подкрепя приетия на първо четене от Народното събрание проект за промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, внесен от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Велислава Кръстева.

Сезирана от Народното събрание, комисията „съгласува без забележки“ закона. КЗК е на мнение, че предложението за разширяване на обхвата на данните за действителния собственик и финансирането на доставчиците на медийни услуги в публичен регистър, както и за създаването от Министерството на културата на публичен регистър на лицата, разпространяващи и/или продаващи печатни издания, би подпомогнало работата на КЗК при проучвания по производства пред Комисията с оглед изясняване на всички релевантни данни и информация, свързани с дейността на предприятията от медийния сектор, се казва в становището.

Регулаторът държи да подчертае, че икономическите анализи по конкретни производства пред КЗК отчитат и други фактори, освен пазарния дял и данните за собствеността и финансирането на медиите и разпространителите/собствениците на печатни издания, които е предвидено да бъдат направени публични, съгласно разпоредбите на законопроекта.

Едновременно с това КЗК подчертава, че гарантирането на свободата на словото и медийния плурализъм като основни ценности на демократичното общество излизат извън обхвата на нейните правомощия. Тя предлага на Народното събрание „да прецени дали и кой специализиран орган би могъл да следи за спазването на принципите на свободата на словото и да гарантира плурализма в медиите, както и с какви инструменти би разполагал този медиен регулатор“.

В КЗК са постъпили становища по темата от Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ), търговско.-промишлената палата (БТПП), Съюза на журналистите и от професора по медийно право Нели Огнянова.

Съюзът на журналистите смята, че е нужен цялостен единен закон за прозрачността и собствеността на медиите в България, докато сегашната редакция е ограничено временно решение.

От КРИБ са на мнение, че законопроектът „има потенциала да утвърди международната практика за публично изразяване на мнение за личните виждания и убеждения на съответния редакционен колектив при спазване на най-високите утвърдени журналистически стандарти за посочване на поне два източника на информация и коментари“.

БТПП отбелязва, че проектът не предвижда санкции за лицата, които нарушават ограниченията върху монопола в разпространението на печатни издания.

Проф. Нели Огнянова е на мнение, че предлаганите мерки имат ограничена конюнктурна цел.

Проверка на антикорупционната комисия не откри конфликт на интереси у депутата – издател като вносител на законопроекта, тъй като законът има за цел оповестяване на публична информация – каква е собствеността на медиите, а депутатът нямал лична цел за облага.

 

КЗК глоби бензиностанциите на Марешки заради дъмпинг

 

 

Комисията за защита на конкуренцията установи извършено нарушение по чл. 36, ал. 4 от ЗЗК от страна на „Трейднет Варна“ ЕООД и наложи имуществена санкция в размер на 175 437 лв. (0.1% от общия оборот за 2017 г.). Това става ясно от съобщение на сайта на КЗК.

Ето какво още пише в съобщението:

„В хода на проучването по преписката, образувана по искане на „Лукойл България“ ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Нис Петрол“ ЕООД, „Петрол“ АД, „Синергон Петролеум“ ООД, „Ромпетрол България“ ЕАД и „ОМВ България“ ООД, Комисията установи, че „Трейднет Варна“ ЕООД е осъществявало в свои обекти в страната продажби на горива на дребно (бензин, дизел и пропан-бутан) на цени, по-ниски от разходите за производство и реализация на тези продукти за продължителен период от време и в значителни количества, с цел нелоялно привличане на клиенти.

С оглед извършения фактически и правен анализ КЗК приема, че е изпълнен съставът на нарушението по чл. 36, ал. 4 от ЗЗК от страна на „Трейднет Варна” ЕООД“.

Фирма „Трейднет Варна“ ЕООД е регистрирана в края на 2010 г. като собственост на майката на депутата Веселин Марешки – Веска Марешка. През миналата година компанията е прехвърлена на сестрата на лидера на „Воля“ Нина Найденова Марешка – Иванова.

 

“Инерком“ обжалва забраната на КЗК да купи ЧЕЗ

 

 

Компанията „Инерком“ обжалва забраната на Комисията за защита на конкуренцията да купи ЧЕЗ. Дружеството е внесло своето възражение във Върховния административен съд днес.

Антимонополната комисия забрани на „Инерком“, която е собственост на Гинка Върбакова да купи ЧЕЗ с мотив, че това ще доведе до нелоялна конкуренция на пазара на ток. От КЗК обосновават решението си с факта, че компанията купувач притежава слънчеви панели и купувайки доставчика на ток в Западна България ще бъде в по-благоприятна позиция от конкурентите си.

„Запознахме се внимателно с документа и детайлно анализирахме мотивите за негативното решение на антимонополния орган. Очакваме бързо и справедливо решение от страна на ВАС“, каза Милена Стоева, председател на Съвета на директорите на „Инерком“.

Само след ден започва едномесечната лятна ваканция на съда. В случай, че ВАС отхвърли жалбата тя може да бъде обжалвана още веднъж. Ако съдът я уважи, това не означава веднага одобрение на продажбата, а връщане на текста за ново произнасяне от КЗК по сделката. Без съгласие на антимонополистите продажбата не може да бъде завършена.

По сделката с продажбата на ЧЕЗ трябва да се произнесе и Комисията за енергийно и водно регулиране. Ведомството обаче все още няма законови критерии, по които да го направи.

 

Източник: БНТ

 

КЗК спря поръчката за купуването на новите трамваи по линия №5

 

 

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спря поръчката за закупуването на нови трамваи, които трябваше да заменят сегашните, движещи се по линия №5, каза общинският съветник в СОС Симеон Славчев, цитиран от БГНЕС и Нова телевизия.

„Причината за становището е допусната техническа грешка. В документите си фирмата на два реда е поставила цената си, а не на един. На пръв поглед изглежда дребна грешка, но това е законът“, обясни Славчев.

Той допълни, че в този момент спирането на поръчката не е фатално, защото ремонтът на релсовото трасе на трамвай №5 още не е започнало и това няма да доведе до объркване в плановете.

Сега трябва да се отстрани техническата грешка, което по думите на общинския съветник няма да отнеме много време.

 

Еленко Божков: Решението на КЗК обслужва “Инерком“

 

 

Комисията за защита на конкуренцията нямаше видими причини да излезе с такова решение за „Инерком“ и сделката за ЧЕЗ. Това каза пред „Хоризонт“ енергийният експерт Еленко Божков, който коментира спирането на сделката за закупуването на активите на ЧЕЗ България.

Според експерта, аргументацията на КЗК „за тази концентрация, за която се говори и по хоризонтала, и по вертикала, е изключително несъществена“.

Той припомни решението на КЗК, в което се казва, че ако се включат фотоволтаичните централи на Гинка Върбакова, които са 6 на брой с обща мощност 20 мегавата, заедно с 5-те мегавата от фотоволтаици на ЧЕЗ, това ще повлияе силно на пазара.

„Делът на нищожните 36 хиляди мегаватчаса, които „Инерком“, заедно с ЧЕЗ, биха произвели или са произвели през 2017-а,  е една хилядна от процента спрямо цялата произвеждана енергия в България, която е 40 милиона мегаватчаса за миналата година. Това не може да повлияе на пазара“, категоричен бе Божков.

Според него забраната на сделката от страна на КЗК е „една подготвена акция и мероприятие за минимизиране на щетите на „Инерком“, като същевременно се отговаря на обществените очаквания, че тази сделка няма да се състои или просто ще се забрани“:

Според експерта по този начин се спестяват 5 млн. евро на дружеството „Инерком“.

„Когато тази сделка се забрани от КЗК, първо ще се спестят едни пет милиона евро, които ще бъдат върнати на „Инерком“. Това са петте милиона евро, които те са внесли като гаранция за участието си в търга. Това е минимизиране на една щета“, обясни той.

Много е вероятно да няма обжалване във ВАС, а и да има, ще бъде потвърдено решението на КЗК, смята Еленко Божков. По-малко вероятно е „Инерком“ да се раздели фиктивно с активите си, които пречат, и сделката да продължи без тях, ако могат да намерят кой да ги финансира, допълни той.

Божков е на мнение, че държавата трябва да изкупи обратно 100% от активите на ЧЕЗ.

 

КЗК забрани сделката за „Нова“

 

 

Koмиcиятa зa зaщитa нa ĸoнĸypeнциятa (KЗK) зaбpaни нa чeшĸия бизнecмeн Πeтp Keлнep дa пpидoбиe „Hoвa Бpoyдĸacтинг Гpyп“ AД. Koмиcиятa нe издaдe peшeниe и зa пpoдaжбaтa нa ЧEЗ нa „Инepĸoм“, съобщи money.bg. Πeтp Keлнep бe избpaн и зa ĸyпyвaч нa aĸтивитe нa Теlеnоr y нac и в oщe няĸoлĸo дъpжaви. Cдeлĸaтa ce глeдa oт Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия и пo нeя вce oщe нямa peшeниe.

Aнaлизът нa KЗK coчи, чe „Hoвa Бpoyдĸacтинг Гpyп“ AД пpитeжaвa знaчитeлeн пaзapeн дял нa пaзapa нa тeлeвизиoннo paзпpocтpaнeниe и мeждy 40 и 50 процента oт peĸлaмния пaзap нa бaзa cтoйнocт. 

„Знaчитeлният бpoй cpeдcтвa зa мacoвa инфopмaция c ĸoитo щe paзпoлaгa oбeдинeнaтa гpyпa, щe й дaдe cъщecтвeнo пpeдимcтвo пpeд ocтaнaлитe yчacтници, пpeдocтaвящи мeдийни ycлyги. Πo тoзи нaчин, yчacтницитe в ĸoнцeнтpaциятa биxa имaли cтимyл и peaлнa възмoжнocт дa пpoмeнят cвoятa тъpгoвcĸa пoлитиĸa пoд paзлични фopми, изpaзявaщи ce в oгpaничaвaнe нa дocтъпa, пoвишaвaнe нa цeнитe или пpoмянa в ycлoвиятa пo cĸлючeнитe дoгoвopи“, заявяват oт КЗК.

Haмepeниятa нa ĸoмпaниятa РРF, ĸoнтpoлиpaнa oт чeшĸия милиapдep и cмятaн зa нaй-бoгaтият изтoчнoeвpoпeeц Πeтp Keлнep, бяxa oбявeни oщe в cpeдaтa нa фeвpyapи тaзи гoдинa. Toгaвa cтaнa яcнo, чe тя щe плaти 185 млн. eвpo зa бългapcĸaтa мeдийнa гpyпa.

C пpидoбивaнeтo нa гpyпaтa oĸoлo „Hoвa тeлeвизия“ РРF Grоuр щeшe cтaнe coбcтвeниĸ нa oщe peдицa aĸтиви c paзличнa дeйнocт. B тoвa чиcлo влизa paдиoтo Nоvа Nеwѕ, ĸaĸтo и oнлaйн плaтфopмитe Grаbо, Тrеndо и VВОХ7.

 

 

Шефът на КЕВР не коментира КЗК, не му било работа

 

 

Шефът на КЕВР Иван Иванов пробва да се измъкне от медиите, които го обградиха с въпроси за решението на КЗК да отреже Гинка Върбакова за покупката на ЧЕЗ.

Той се извини, че не е негова работа да коментира решението на КЗК и проявява уважение, както и КЗК не коментират решения на КЕВР.

„Коментари по това решение могат да направят само представители на КЗК“, каза Иванов в парламента, където дойде за участие в енергийната комисия.

„Той независим регулаторен орган с ясни компетентности. И той е изложил своите мотиви върху 28 страници, с които тепърва ще се запозная“, заяви той. Ние нямаме компетентност относно господстващото положение, допълни той и отклони по-нататъшни въпроси.

„Нека видим как ще се случат нещата. В момента има решение на КЗК с незабавно изпълнение. Това е, което имам да ви кажа“, отсече той.

Иванов отказа и да обясни как ще прилага новите правила в енергийния закон, приети само преди дни, по които регулаторът ще има думата за такива сделки. „Нямам коментар на въпроси, които са под условие за бъдеще време“, отказа да говори повече шефът на КЕВР.

 

Източник Канал 3

 

От “Инерком“ са изненадани от решението на КЗК за забрана на сделката с ЧЕЗ

 

 

Изненадани сме от решението на Комисията за защита на конкуренцията да забрани концентрацията между „Инерком България“ ЕАД и дружествата от групата на ЧЕЗ в България. Това се посочва в съобщение на „Инерком България“ ЕАД в съобщение до медиите.

„Инерком България“ ЕАД внимателно ще анализира мотивите за решението на Регулатора и в следващите дни ще обявим както нашето становище във връзка със забраната, така и последващите действия, които компанията ни ще предприеме“, се посочва още в съобщението.

 

Извънредно! КЗК спря сделката за ЧЕЗ на Гинка!

 

 

Koмиcиятa зa зaщитa нa ĸoнĸypeнциятa (KЗK) зaбpaни пpидoбивaнeтo нa ĸoнтpoл oт cтpaнa нa „Инepĸoм Бългapия“ EAД въpxy aĸтивитe нa чeшĸoтo дpyжecтвo ЧEЗ в Бългapия, cъoбщиxa от регулаторния орган.

„Haлицe e xopизoнтaлнo пpипoĸpивaнe мeждy дeйнocтитe нa yчacтницитe в ĸoнцeнтpaциятa нa пaзapa нa пpoизвoдcтвo и дocтaвĸa нa eдpo нa eлeĸтpичecĸa eнepгия oт фoтoвoлтaични цeнтpaли.

Cъщo тaĸa, cдeлĸaтa пopaждa и вepтиĸaлни eфeĸти нa пaзapитe, paзпoлoжeни нaдoлy пo вepигaтa, a имeннo пaзapитe нa paзпpeдeлeниe нa eлeĸтpичecĸa eнepгия, нa cнaбдявaнe и дocтaвĸa нa eлeĸтpичecĸa eнepгия, нa тъpгoвиятa c eлeĸтpичecĸa eнepгия и нa cвъpзaнитe c тъpгoвиятa ycлyги пo ĸoopдиниpaнe нa бaлaнcиpaщи гpyпи“, ce ĸaзвa в peшeниeтo.

Министър Теменужка Петкова отказа за коментира решението на КЗК ЧЕЗ да не се продава.

Същото направи е шефът на енергийната комисия Делян Добрев.

Според Таско Ерменков след това решение на КЗК сделката няма как да се състои.

 

Публикуваме пълния текст на съобщението на КЗК:

„Комисията за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК) забрани придобиването на контрол от страна на „Инерком България“ ЕАД върху „ЧЕЗ България“ ЕАД, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „ЧЕЗ Електро България“ АД, „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, „Фри Енерджи Проджект Орешец“ ЕАД, „Бара Груп“ ЕООД.

 

В процеса на проучване, Комисията установи, че е налице хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в концентрацията на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи. Също така, сделката поражда и вертикални ефекти на пазарите, разположени надолу по веригата, а именно: пазарите на разпределение на електрическа енергия, на снабдяване/доставка на електрическа енергия, на търговията с електрическа енергия и на свързаните с търговията услуги по координиране на балансиращи групи.

На пазара на разпределение и снабдяване/доставка на ел. енергия придобиваната група е с естествено монополно положение за територията, определена в издадените й лицензии за осъществяване на тези дейности. Паралелно, ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, формират съществен пазарен дял на база търгувани количества ел. енергия на свободния пазар.

Въз основа на цялостния анализ може да се заключи, че предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, която разполага със стабилен финансов ресурс и опит в електроенергийния сектор, се създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група. С оглед широкия обхват от дейности на придобиваните дружества и тяхното значение за електроенергийната система на Р. България, е налице основание да се приеме, че настоящата концентрация е от стратегическо значение за страната, като потенциалните ефекти от нея биха имали пряко отражения на националната сигурност.  Комисията счита, че наличието на съществени вертикални ефекти ще доведе до значително предимство на участниците в концентрацията пред техните конкуренти, което от своя би възпрепятствало ефективната конкуренция на анализираните пазари.

 

Вижте и решението на антимонополния орган:

 

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОМИСИЯ ЗА ЗАщИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Р Е Ш Е Н И Е

805

гр. София, 19.07.2018 г.

 

Комисията за защита на конкуренцията в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Юлия Ненкова

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Димитър Кюмюрджиев

ЧЛЕНОВЕ:

Анна Яневa

Георгица Стоянова

Красимир Витанов

Красимир Зафиров

Пламен Киров

при протоколист г-н Захари Сръндев, разгледа в закрито заседание на 19.07.2018 г. преписка № КЗК/537/2018г.,докладвана от наблюдаващия проучването член на КЗК – г-жа Георгица Стоянова.

І. Основание за образуване на производството

В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) e образувано производство по преписка № КЗК-537/2018г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 6 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), във връзка с постъпило Уведомление относно намерението на „Инерком България” ЕАД ( „Инерком“) да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол върху предприятия от групата на „ЧЕЗ“ а.с. в Република България („Предприятията на ЧЕЗ”) по смисъла на Глава V от ЗЗК.

II. Искане на уведомителя

Към комисията е отправена молба да извърши оценка на нотифицираната концентрация и безусловно да разреши осъществяването й, тъй като не се очаква концентрацията да породи хоризонтални или нехоризонтални ефекти, които биха могли да окажат неблагоприятно въздействие върху конкуренцията и няма да доведе до установяването на предприятие с господстващо положение, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗК.

Поискано е също КЗК да постанови незабавно изпълнение на решението си съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗЗК.

Чрез съобщение в електронния (публичния) регистър на КЗК всички заинтересовани лица бяха поканени в седемдневен срок да представят становище относно сделката и нейното въздействие върху ефективната конкуренция. В указания срок такива не постъпиха в деловодството на Комисията.

В хода на производството бяха изискани становища и информация от Министерство на енергетиката (МЕ), Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) и от основни конкуренти на участниците в концентрацията.

IIІ. Предприятия – участници в сделката

3.1. Дружество, придобиващо контрол

Инерком България“ ЕАД, еднолично акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република България, вписано в Търговския Регистър (ТР) към Агенция по вписванията (АВп) с ЕИК 204757298, седалище и адрес на управление: гр. София 1618, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 3, ет. 7, ап. 72 А.

Вписан предмет на дейност: търговско консултиране, покупка и пpoдaжбa на съоръжения и материали, проектиране, строителство, управление и експлоатация на технологии и енергийни обекти, производство и услуги в областта на производството на електрическа енергия, пренос, разпределение и продажба на газ, след получаване на лиценз, продажба на електрическа енергия от собствено производство и продажба на електрическа енергия след получаване на лиценз, консултантски и посреднически услуги, както и извършването в страната и в чужбина на всяка друга дейност, незабранена от закона.

Уставният капитал на дружеството е в размер 50 000 (петдесет хиляди) лева, внесен изцяло, разпределен в 50 000 обикновени, налични, поименни акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка. Едноличен собственик на капитала на „Инерком България“ ЕАД е „Инерком Инвестмънтс“ ЕАД.

Дружеството се управлява по едностепенната система за управление от Съвет на директорите в състав: Гинка Николова Върбакова, Малина Иванова Върбакова, Милена Илиева Стоева.

„Инерком България“ ЕАД се представлява от изпълнителния директор Гинка Николова Върбакова.

3.2. Дружества, върху които се придобива контрол

3.2.1. „ЧЕЗ България“ ЕАД, еднолично акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република България, вписано в търговския ТР към АВп с ЕИК 131434768, седалище и адрес на управление гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център.

Вписан предмет на дейност: търговско консултиране, закупуване и продажба на съоръжения и материали, както и извършване на всяка друга дейност, незабранена от закона.

Уставният капитал на дружеството е в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева, внесен изцяло, разпределен в 200 000 обикновени, поименни, налични, броя акции с право на глас, с номинална стойност от по 1 лев всяка една.

Едноличен собственик на капитала е ЧЕЗ а.с., Чешка Република.

Дружеството се управлява по двустепенната система от Надзорен съвет и Управителен съвет. Надзорният съвет е в състав от 3 члена: Владимир Ржиха – председател, Йитка Яшкова – заместник-председател и Павел Сирани. Управителният съвет е в състав от 5 члена: Карел Крал – председател и изпълнителен член, Душан Рибан -заместник-председател, Леон Връшка, Цветанка Генчева Георгиева и Зорница Красимирова Генова-Попова.

Дружеството се представлява от всеки двама от членовете на Управителния съвет само заедно.

3.2.2. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, публично акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република България, вписано в ТР към АВп с ЕИК 130277958, седалище и адрес на управление гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център.

Вписан предмет на дейност: експлоатация на електроразделителната мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, която служи за пренос и разпределение на електрическа енергия с цел доставка на потребителите, присъединени към тази мрежа на територията на която извършва своята дейност при наличието и поддържането на валидна лицензия за извършване на разпределителна дейност по определената територия; на територията, обхваната от разпределителната мрежа дружеството осигурява: доставка и продажба на електрическа енергия на потребителите, които са присъединени към разпределителната мрежа, управление на разпределителната мрежа, поддържането на обектите и съоръженията в съответствие с техническите изисквания, развитието на разпределителната мрежа в съответствие с перспективите за икономическо развитие и прогнозите за изменение на електропотреблението в региона, поддържане и развитие на спомагателни мрежи, непрекъснатост на електроснабдяването и качеството на подаватата електроенергия, други услуги за потребителите. Дружеството не може да извършва друга дейност, освен тази, предмет на лицензиране по закона за енергетиката и енергийната ефективност.

Уставният капитал на дружеството е в размер на 1 928 000 (един милион деветстотин двадесет и осем хиляди) лева, внесен изцяло, разпределен в 1 928 000 обикновени, поименни, безналични, броя акции с право на глас и с номинална стойност от 1 лев всяка от тях.

ЧЕЗ а.с. притежава 67%от капитала, а останалите 33% са собственост на други юридически и физически лица.

Дружеството се управлява по двустепенната система за управление от Надзорен съвет и Управителен съвет. Надзорният съвет е в състав: Иржи Кудърнач, Давид Махач, Ярослав Мацек, Томаш Пивонка, Тихомир Ангелов Атанасов, и Апостол Лъчезаров Апостолов. Управителният съвет е в състав: Петър Холаковски, председател, Томаш Пецка и Виктор Станчев. Дружеството се представлява заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет.

3.2.3. „ЧЕЗ Електро България“ АД, публично акционерно дружество, учредено съгласно законите на република България, вписано в ТР към АВп под ЕИК 175133827, седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център.

Вписан предмет на дейност: обществено снабдяване с електрическа енергия съгласно Закона за енергетиката след получаването на лицензия за Обществено снабдяване с електрическа енергия и съгласно условията на тази лицензия. Всяка друга дейност незабранена от закона и/или от лицензията за обществено снабдяване с електрическа енергия.

Уставният капитал на дружеството е в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, внесен изцяло, разпределен в 5 000 обикновени, поименни, безналични, с право на глас броя акции с номинална стойност от 10 лева всяка от тях. ЧЕЗ а.с. притежава 67% от капитала, а останалите 33% са собственост на други юридически и физически лица.

„ЧЕЗ Електро България“ АД се управлява по двустепенната система за управление от Надзорен съвет и Управителен съвет. Надзорният съвет е в състав: Христо Стоянов Петров, Карел Клусак, Георги Димитров Константинов, Мартин Маречек, Любомир Тодоров Чакъров, Ростислав Дижа и Томаш Пектор. Управителният съвет е в състав: Кремена Стоянова, Ярослав Бергер и Карел Крал, като дружеството се представлява заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет.

3.2.4.ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, еднолично акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република България, вписано в ТР към АВп с ЕИК 113570147, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Позитано“ № 2, ет. 7, офис 7.

Вписан предмет на дейност: 1) търговия с електрическа енергия, топлоенергия, газообразни горива и всякакъв вид други енергоносители след получаване на съответната лицензия, в случай че такава е необходима; 2) проучване, консултиране, проектиране, финансиране и изграждане на енергийни обекти, доставка на енергоефективни услуги, изпълнение на услуги по договори с гарантиран резултат – ЕСКО договори, строително-монтажни, довършителни, ремонтни работи, доставка на материали и оборудване; както и извършване на всяка друга дейност, незабранена от закона.

Уставният капитал на дружеството е в размер на 500 000 (петстотин хиляди) лева, внесен изцяло, разпределен в 500 000 обикновени, поименни, налични, броя акции с право на глас, с номинална стойност от 1 лев всяка от тях. Едноличен собственик на капитала е ЧЕЗ а.с., Чешка Република.

Дружеството се управлява по едностепенната система за управление от Съвет на директорите в състав: Владимир Георгиев Дичев, Атанас Желязков Димов и Балаж Хайду. Дружеството се представлява от изпълнителния член Владимир Дичев заедно с който и да било от останалите членове на Съвета на директорите.

3.2.5. „Фри Енерджи Проджект Орешец“ ЕАД („ФЕПО“), еднолично акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република България, вписано в ТР към АВп с ЕИК 201260227, седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център.

Вписан предмет на дейност: производство, изграждане и експлоатация на енергийни системи и паркове, свързани с възобновяеми енергийни източници; производство и търговия с енергия от възобновяеми енергийни източници; закупуване на недвижими имоти с цел застрояване, отдаване под наем или продажба; строителни и предприемачески услуги; маркетингови проучвания, консултантска дейност; внос и износ; търговско представителство и посредничество на български и чуждестранни физически и юридически лица, както и всяка друга дейност, която не е забранена от българското законодателство.

Уставният капитал на дружеството е в размер на 160 200 (сто и шестдесет хиляди и двеста) лева, внесен изцяло, разпределен в 1 620, поименни, налични броя акции, с право на глас и номинална стойност от 100 лева всяка от тях. Капиталът на „ФЕПО“ ЕАД се притежава еднолично от „ЧЕЗ Бългериън Инвестмънтс“ Б.В.

Дружеството се управлява по едностепенната система за управление от Съвет на директорите в състав: Димитър Малкочев Димитров – изпълнителен директор, Либор Кичмер – изпълнителен директор и Леон Връшка – председател на Съвета на директорите. Дружеството се представлява от всеки един от изпълнителните директори само заедно с председателя на Съвета на директорите.

3.2.6. „Бара Груп“ ЕООД („Бара“), еднолично дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно законите на Република България, вписано в ТР към АВп с ЕИК 120545968, седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център.

Вписан предмет на дейност: изграждане, поддръжка и експлоатация на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници (след получаването на съответните лицензия и разрешителни); производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници (след получаването на съответните лицензия и разрешителни); вътрешна и външна търговия; покупка и продажба на недвижими имоти; строителство; търговско представителство, посредничество и агентство на местни и чуждестранни физически и юридически лица; транспортна и спедиторска дейност; както и всички други дейности, незабранени от закона.

Уставният капитал на дружеството е в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, който се притежава изцяло от „ЧЕЗ Бългериън Инвестмънтс“ Б.В.

„Бара Груп“ ЕООД се представлява от управителите Петър Баран и Димитър Малкочев Димитров, заедно.

IV. Предприятия (и лица), контролиращи пряко или косвено участниците в сделката

4.1. Върху „Инерком България” ЕАД упражнява пряк едноличен контрол „Инерком Инвестмънтс” ЕАД, което притежава 100% от капитала му.

„Инерком Инвестмънтс” ЕАД, еднолично акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република България, вписано в ТР към АВп с ЕИК 204594851, със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 3, ет. 7, ап. 72 А.

Едноличен собственик на капитала на „Инерком Инвестмънтс“ ЕАД е Гинка Николова Върбакова.

Дружеството се управлява по едностепенната система на управление от Съвет на директорите в състав: Гинка Николова Върбакова, Малина Иванова Върбакова и Маринела Василева Пенева.

„Инерком Инвестмънтс“ ЕАД се представлява от изпълнителния директор Гинка Николова Върбакова.

4.1.1.Лице, което еднолично контролира придобиващото предприятие „Инерком България“ ЕАД, посредством едноличния собственик на капитала му „Инерком Инвестмънтс“ ЕАД, е г-жа Гинка Николова Върбакова.

4.2. „ЧЕЗ България“ ЕАД, „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД се контролират пряко от ЧЕЗ а.с.

„Фри Енерджи Проджект Орешец“ ЕАД и „Бара Груп“ ЕООД се контролират пряко от „ЧЕЗ Бългериън Инвестмънтс“ БиВи, холандско търговско дружество, със седалище и адрес на управление: Холандия, Амстердам, п.к. 1101, ул. „Хогехилвег“ № 5Д. Доколкото „ЧЕЗ Бългериън Инвестмънтс“ БиВи се контролира (…..)* от „ЧЕЗ“ а.с., всички Предприятия на ЧЕЗ се контролират пряко или непряко от „ЧЕЗ“ а.с.

„ЧЕЗ“ а.с е чешко акционерно дружество с идентификационен номер 452 74 649, със седалище и адрес на управление в Чешка Република, Прага 4, п.к. 14053, ул. „Духова“ №2/1444. Акциите на дружеството се търгуват публично, като мажоритарният пакет се притежава от Република Чехия. (…..)*1След осъществяване на планираната концентрация, „ЧЕЗ“ а.с. ще загуби връзка с търговските дружества – цел на сделката.

V. Предприятия с регистрация в България, върху които участниците в сделката упражняват контрол по смисъла на чл. 22, ал. 3 от ЗЗК

5.1.„Инерком България” ЕАД не упражнява контрол върху други предприятия.

Физическото лице Гинка Николова Върбакова, което упражнява пряк едноличен контрол върху „Инерком Инвестмънтс“ ЕАД съответно непряк едноличен контрол върху „Инерком България” ЕАД, упражнява пряк/непряк контрол и върху следните предприятия:

5.1.1.„Инерком Груп“ ЕАД, еднолично акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република България, вписано в ТР към АВп с ЕИК 204347623, със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 3, ет. 7, ап. 72 А.

Уставният капитал на дружеството е в размер 50 000 (петдесет хиляди) лева и негов едноличен собственик е „Инерком Инвестмънтс“ ЕАД.

„Инерком Груп“ ЕАД се управлява и представлява от изпълнителния директор Гинка Николова Върбакова.

5.1.2.„Инерком Про“ ЕАД, еднолично акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република България, вписано в ТР към АВп с ЕИК 204757426, със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 3, ет. 7, ап. 72А.

Уставният капитал на дружеството е в размер 50 000 (петдесет хиляди) лева и негов едноличен собственик е „Инерком Инвестмънтс“ ЕАД.

Дружеството се представлява от изпълнителния директор Гинка Николова Върбакова.

5.1.3. „Инерком“ ЕООД, еднолично дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно законите на Република България, вписано в ТР към АВп с ЕИК 201657531, със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 3, ет. 7, ап. 72А.

Регистрираният капитал на дружеството е в размер 10 000 (десет хиляди) лева и негов едноличен собственик е Гинка Николова Върбакова.

Дружеството се представлява от управителя Гинка Николова Върбакова.

5.1.4. „Генкоин“ ООД, дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно законите на Република България, вписано в ТР към АВп сЕИК 204750407, със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 3, ет. 7, ап. 72А.

Капиталът на дружеството е разпределен между „Инерком“ ЕООД (76 %) и „Генкоин България“ ООД2(24 %). Контролът върху „Генкоин“ ООД е съвместен – съгласно чл. 20, ал. 3 от устава на дружеството3 всички решения на Общото събрание на съдружниците се вземат с единодушие.

Дружеството се представлява от управителя Славчо Иванов Върбаков.

5.1.5. „Солар Грийн Енерджи“ АД, акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република България, вписано в ТР към АВп с ЕИК 201743158, със седалище и адрес на управление гр. София 1618, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 3, ет. 7, ап. 72А.

Капиталът на дружеството е разпределен между Гинка Николова Върбакова (80 %) и „АВС Къмпани“ ЕООД4(20 %). Контролът върху „Солар Грийн Енерджи“ АД е съвместен – съгласно чл. 21, ал. 1 от устава на дружеството5решенията на Общото събрание се вземат със 100 % от регистрирания капитал.

Членове на Съвета на директорите са: Гинка Николова Върбакова, Малина Иванова Върбакова и Теодора Николова Пайтакова.

„Солар Грийн Енерджи“ АД се представлява от изпълнителния директор Гинка Николова Върбакова.

5.1.5.1. „Солар Грийн Енерджи“ АД е едноличен собственик на капитала на следните дружества:

– „Диана Хънт“ ЕООД, вписано в ТР към АВп с ЕИК 200620100, със седалище и адрес на управление: България, област София, община Столична, гр. София 1618, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 3, ет. 7, ап. 72А.

Дружеството се представлява от управителите Гинка Николова Върбакова и Теодора Николова Пайтакова, действащи заедно.

– „Еко-Строй Инженеринг“ ЕООД, вписано в ТР към АВп с ЕИК 201178513, със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 3, ет. 7, ап. 72А.

Дружеството се представлява от управителите Гинка Николова Върбакова и Теодора Николова Пайтакова, действащи заедно.

„Риал Стейтс“ ЕООД, вписано в ТР към АВп с ЕИК 112633304, е със седалище и адрес на управление: България, област София, община Столична, гр. София 1618, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 3, ет. 7, ап. 72А.

Дружеството се представлява от управителя Теодора Николова Пайтакова.

„Улер 2009“ ЕООД, вписано в ТР към АВп с ЕИК 200620010, е със седалище и адрес на управление: България, област София, община Столична, гр. София 1618, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 3, ет. 7, ап. 72А.

Дружеството се представлява от управителите Гинка Николова Върбакова и Теодора Николова Пайтакова, действащи заедно.

„Евро Бетон“ ЕООД, вписано в ТР към АВп с ЕИК 175287280, със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 3, ет. 7, ап. 72А.

Дружеството се представлява от управителите Гинка Николова Върбакова и Теодора Николова Пайтакова, действащи заедно.

5.1.6. „Биена Инвест“ ЕООД, вписано в ТР към АВп с ЕИК 204027598, със седалище и адрес на управление: гр. София 1618, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 3, ет. 7, ап. 72А.

Регистрираният капитал на дружеството е в размер 1 000 (хиляда) лева и негов едноличен собственик е г-жа Гинка Върбакова.

Дружеството се представлява от управителя Гинка Николова Върбакова.

5.1.7. Стройбилдинг БГ“ АД, акционерно дружество, вписано в ТР при АВп с ЕИК 175028979, със седалище и адрес на управление гр. София 1517, район „Подуяне“, ж.к. „Сухата река“, ул. „Тодорини кукли“, бл. 15, вх. Д, ет. 3, ап. 5.

Капиталът на дружеството се притежава от Гинка Николова Върбакова (33.33%), (…..)*6(…..)*. Съгласно чл. 36, ал. 2 от устава на дружеството7 се предвижда 2/3 мнозинство за вземане на повечето решения (освен за избора на одитори, приемането на годишния отчет и дивидентите, и за общи решения). Доколкото всеки акционер притежава по(…..)*от акциите, то дружеството не се намира под контрола на никой от собствениците на неговия капитал. Това обстоятелство е декларирано от уведомителя, но също така разпокъсаната акционерна структура на дружеството не позволява на който и да е от собствениците да формира мнозинство при вземането на решения от ОСА.

Дружеството се представлява от изпълнителния директор Танчо Димитров Драгиев.

5.2. Придобиваното предприятие „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД упражнява пряк едноличен контрол върху „ЧЕЗ Информационни и комуникационни технологии България“ ЕАД(„ЧЕЗ ИКТ“ ЕАД), вписано в ТР към АВп с ЕИК 203517599, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център.

Предмет на дейност: предоставяне на информационни, комуникационни и технологични услуги, както и други технически и консултантски услуги и дейности, които не са изрично забранени от закона.

Уставният капитал на дружеството е в размер на 6 000 000 (шест милиона) лева, (от които според търговския регистър са внесени 1 500 000 лева), разпределен в 60 000 обикновени, поименни, налични акции с право на глас, с номинална стойност от 100 лева всяка от тях. Едноличен собственик на капитала е „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.

„ЧЕЗ ИКТ“ ЕАД се управлява по едностепенната система за управление от Съвет на директорите в състав: Цветанка Георгиева, Радостин Петков и Румяна Христова. Дружеството се представлява от изпълнителния директор Цветанка Генчева Георгиева, с който и да било от останалите членове на Съвета на директорите, действащи заедно.

5.3. Освен предприятията по т. 2, „ЧЕЗ“ а.с. чрез „ЧЕЗ Бългериън Инвестмънтс“ БиВи упражнява косвен контрол върху „ЧЕЗ ЕСКО България“ ЕООД, вписано в ТР към АВп с ЕИК 204516571, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №159, бл. БенчМарк Бизнес Център. Едноличен собственик на капитала на дружеството е „ЧЕЗ Бългериън Инвестмънтс“ БиВи.

„ЧЕЗ ЕСКО България“ ЕООД се представлява съвместно от управителите Душан Рибан и Владимир Дичев.

„ЧЕЗ ЕСКО България“ ЕООД не е предмет на нотифицираната сделка.

VI. Правна форма и цел на концентрацията

6.1. Правна форма на концентрацията

Планираното придобиване ще се осъществи в изпълнение на Договорза покупко – продажба на акции от 23.02.2018 г. (Договора)8, както и в резултат на задължително търгово предложение към миноритарните акционери (по 33%) в публичните акционерни дружества „ЧЕЗ Разпределение България” АД и „ЧЕЗ Електро България” АД.

По силата на Договора „ЧЕЗ“ а.с. и „ЧЕЗ Бългериън Инвестмънтс“ Би.Ви. продават, а „Инерком България“ ЕAД закупува притежаваните от тях акционерни/дялови участия в „ЧЕЗ Разпределение България” АД (67%), съответно в дъщерното му дружество „ЧЕЗ ИКТ“ ЕАД (100%), „ЧЕЗ Електро България” АД (67%), „ЧЕЗ България“ ЕАД (100 %), „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД (100 %), „ФЕПО“ ЕАД (100 %) и „Бара Груп“ ООД (100%) срещу заплащане на посочена в Договора цена.

Приключването на сделката е поставено в зависимост от изпълнението на посочени в договора предварителни условия, едно от които е издаването на разрешение за придобиването от КЗК.

Преди приключването на сделката, цената следва да е изцяло внесена, а заемите от продавачите – погасени. В междинния период – от датата на подписване на Договора за покупко-продажба до приключването, купувачът има право да получава информация за развитието на текущите дела на Предприятията на ЧЕЗ, чрез свои наблюдатели. Продавачите поемат стандартни гаранции за състоянието на Предприятията на ЧЕЗ към момента на приключване, неспазването на които може да доведе до отговорност в предвидените в договора рамки. Купувачът поема стандартни задължения за периода след приключването, включително да ребрандира активите на Предприятията на ЧЕЗ, да предоставя копия от стари документи при поискване, да освободи от отговорност бившите ръководители на Предприятията на ЧЕЗ, и др. Продавачите поемат задължение да осигурят сключването на договори за информационно обслужване, които да осигурят плавното преминаване на дейността към купувача.9

Крайният срок за приключването е определен в договора, като неспазването му в случаите, посочени в договора, води до имуществена отговорност на купувача.

В договора е предвидена клауза10 за забрана за Купувача за разпореждане с придобиваните дружества (с изключение на Бара, ЧЕЗ Трейд, ИКТ и ФЕПО) без изрично писмено съгласие на ЧЕЗ(…..)*.

В резултат на Договора „Инерком България“ ЕAД ще придобие едноличен контрол върху „ЧЕЗ България“ ЕАД, „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, ФЕПО и „Бара Груп“ ЕООД, и едноличен контрол, притежавайки 67 % от капитала в „ЧЕЗ Разпределение България” АД (съответно непряк контрол върху „ЧЕЗ ИКТ“ ЕАД) и в „ЧЕЗ Електро България” АД. Доколкото „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД са публични дружества, „Инерком България“ ЕAД ще бъде задължен по силата на чл. 149 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) в срок до 14 дни след осъществяване на планираната концентрация да отправи търгово предложение до миноритарните акционери в тези две дружества за придобиването на всички акции в тях, при което в резултат на приемането на търговото предложение от някои или всички миноритарни акционери е възможно Инерком да придобие до 100 % от капитала на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (съответно върху дъщерното му дружество „ЧЕЗ Информационни и комуникационни технологии България“ ЕАД) и да придобие до 100% от капитала на „ЧЕЗ Електро България“ АД.

Предвид гореизложеното, планираната сделка представлява концентрация чрез придобиване на едноличен контрол върху независими предприятия по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЗК.

6.2. Цел на концентрацията

Като цел на планираната концентрация е декларирано разширяване дейността на Инерком посредством продължаване на извършваната от Предприятията на ЧЕЗ дейност на територията на Република България. Придобиването на Предприятията на ЧЕЗ ще осигури на Инерком навлизане на продуктови пазари, на които в момента Инерком не участва, в рамките на съответните лицензионни територии или на националния пазар.

VII.Задължение за предварително уведомяване

Сумата от общите обороти,реализирани през 2017г. на територията на Република България от обичайна дейност на участници в концентрацията, изчислен в съответствие с чл. 25 от ЗЗК, е в размер на (…..)* хил. лв., в т.ч.:

– придобиваща контрол група на „Инерком“ общо- (…..)* хил.лв.;

– придобивани предприятия от групата на ЧЕЗ общо – (…..)* хил.лв.

По повод преценката за евентуално наличие на „общностно измерение” на сделката по смисъла на Регламент на Съвета № 139/2004, предвид размера на реализираните от участниците в концентрацията обороти, преимуществено на българските пазари, КЗК счита, че не са удовлетворени хипотезите на чл. 1 от Регламента за наличие на „общностно измерение”, което запазва собствената й компетентност.

VIII. Становищана трети страни

Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) посочва11, че в качеството си на лицензиант за дейността „пренос на електрическа енергия“ и в качеството си на независим преносен оператор няма отношение към конкуренцията между производители на електрическа енергия. Според дружеството, при положение, че с планираната сделка не се създават нови участници на пазара, същата няма да се отрази на конкуренцията.

„АСМ-БГ Инвестиции“ АД и „РЕС Технолъджи“ АД12 изразяват позиция13, че предвид сравнително малката инсталирана мощност и производствен капацитет от около 5 MW на „Фри Енерджи Проджект Орешец“ ЕАД, дори и да бъдат създадени условия за някаква форма на конкурентно предимство, то същите биха били незначителни и няма да се отразят негативно върху конкурентната среда на засегнатите пазари. Дружествата не очакват след осъществяване на планираната сделка групата на „Инерком“ да има съществено предимство пред тях и другите участници на пазара на производство и продажба на едро на електрическа енергия и търговия с електрическа енергия на свободен пазар.

„Екосолар“ ЕООД посочва14, че в резултат на сделката не се очаква промяна в броя и вида участници на електроенергийния пазар.

IX. Съответен пазар

Определяне на съответните пазари, на които оперират участниците в концентрацията. Пазари, върху които концентрацията ще окаже въздействие

За да дефинира съответния пазар(в продуктов и географски аспект15), Комисията се позовава на дейността на участниците в концентрацията и предлаганите от тях стоки и/или услуги.

9.1. Дейност на участниците в концентрацията

Придобиващо контрол предприятие

Групата на Инерком

Съгласно уведомлението, „Инерком България“ ЕАД е създадено като проектно дружество с цел участие в процедурата по придобиване на българския бизнес на групата на ЧЕЗ а.с. (предприятията на ЧЕЗ) и към настоящия момент не е осъществявало търговска дейност, с изключение на дейностите, свързани с подготовка, подписване и изпълнение на Договора.

Инерком Инвестмънтс“ ЕАД (създадено през 2017 г.) и контролираните от него дружества – „Инерком Груп“ ЕАД и „Инерком Про“ ЕАД не са осъществявали търговска дейност.

Лицето Гинка Върбакова, чрез контролираните от нея дружества16 извършва следните търговски дейности:

-организация, проектиране, строеж, управление и експлоатация на технологии и енергийни обекти от възобновяеми и алтернативни източници – слънчеви, вятърни и други електроцентрали, управление и експлоатация на технологии и енергийни обекти от възобновяеми и алтернативни енергийни източници – слънчеви, вятърни и др. електроцентрали („Инерком“ ЕООД, „Солар Грийн Енерджи“ АД, „Риал Стейтс“ ЕООД ).„Инерком“ ЕООД (притежава всички групи и категории за строителство) и „Риал Стейтс“ ЕООД (притежава първа група категория за строителство) са членове на Камарата на строителите в България. Дружествата участват в изграждането на фотоволтаични централи, след което обичайно са изпълнители по договори за тяхното обслужване, експлоатация и поддръжка;

– производство на електроенергия от фотоволтаичнацентрала- групата на Инерком притежава и оперира 6 фотоволтаични централи, посредством следните дружества: „Диана Хънт“ ЕООД (ФтЕЦ Диана Хънт, с. Мало Конаре , Хаджийски ливади); „Еко-Строй Инженеринг“ ЕООД (ФтЕЦ Еко-строй,с. Мало Конаре, Хаджийски ливади); „Риал Стейтс“ ЕООД (ФтЕЦ Риал Стейтс, с. Сбор, Сакарджа и ФтЕЦ Риал Стейтс 2- с. Сбор, Сакарджа); „Улер 2009“ ЕООД (ФтЕЦ Улер, с. Мало Конаре, Хаджийски ливади); „Евро Бетон“ ЕООД (ФтЕЦ Евро бетон, с. Мало Конаре, Хаджийски ливади);

– отдаване под наем на имоти („Биена Инвест“ ЕООД);

-предоставяне на услуги, свързани с енергийна ефективност („Инерком“ ЕООД)

Придобивани предприятия

Придобиваните дружества от групата на групата на ЧЕЗ а.с. в България осъществяват следните дейности:

ЧЕЗ Електро България“ АД притежава три лицензии за дейности в енергетиката, както следва:

• Лицензия № Л-135-11/29.11.2006 г. за дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия“, със срок на действие до 13.08.2039г. Дружеството осъществява тази дейност от 01.01.2007 год.

• Лицензия № Л-229-15/17.05.2007 г. за дейността „търговия с електрическа енергия“ за срок от 10 (десет) години, изменена и допълнена от КЕВР с решение № И1-Л-229/16.02.2016 г., с правата и задълженията, свързани с дейността на координатор на стандартна балансираща група. Дружеството осъществява тази дейност от 01.07.2015 год. и е регистрирано при „ЕСО“ ЕАД със статус „активен“, както и като координатор на стандартна балансираща група.

• Лицензия № Л-409-17/01.07.2013 г. за дейността „доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция“за срок от 28 години. Дружеството осъществява тази дейност от 01.08.2013 год. С Решение № И1-Л-409-17 от 29.11.2013 г. на КЕВР лицензията е разширена с правата и задълженията на координатор на специална балансираща група.

Осъществяваната търговска дейност на дружеството съвпада собхвата на издадените му лицензии.

ЧЕЗ Разпределение България“ АДпритежава Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“ и реално осъществява всички дейности, възложени му в качеството му на оператор на електроразпределителна мрежа, в съответствие със Закона за енергетиката и подзаконовите актове по прилагането му.

Осъществяваната търговска дейност на дружеството съвпада с обхвата на издадената му лицензия.

ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД притежава Лицензия № Л-191-15/04.07.2005 г. за дейността „търговия с електрическа енергия“ и упражнява дейността в пълен обем. Дружеството е регистрирано при „ЕСО“ ЕАД със статус „активен“, както и като координатор на стандартна балансираща група.

Фри Енерджи Проджект Орешец“ ЕАД (ФЕПО) притежава и управлява фотоволтаична централа за производство на електрическа енергия, с мощност под 5 MW, поради което няма изискване тази дейност да се осъществява въз основа на издадена лицензия (чл. 39, ал. 4, т. 1 от Закона за енергетиката – „ЗЕ“).

ЧЕЗ България“ ЕАД извършва управленски и поддържащи услуги за предприятията от групата на ЧЕЗ, като идентифицира подходящи инвестиции, редуцира ползването на допълнителни услуги и разходите по дейността, действа като център за споделени услуги, въвежда унифицирани информационни и комуникационни системи, осигурява прилагането на най-добри практики, подобряване нивата на обслужване, продажба на стоки, наем на транспортни средства, транспортни, управленски, консултантски и други услуги.

ЧЕЗ ИКТ“ ЕАД осигурява хардуерното и софтуерно обслужване на предприятията от групата на ЧЕЗ.

„ЧЕЗ България“ ЕАД и „ЧЕЗ ИКТ“ ЕАД предоставят услуги само вътре в корпоративната група и практически нямат независими клиенти (единствено „ЧЕЗ ИКТ“ ЕАД сочи един такъв клиент).

Бара Груп“ ЕООД е притежавало електроцентрала за производство на електроенергия от биомаса (намираща се на лицензионната територия на групата на ЕВН – в кв. Устово, град Смолян, област Смолян), която е работила само за 72-часовите проби през 2015 г. и не осъществява дейност от 01.01.2016 г. досега. Дружеството е сключило договор за продажба на инсталацията с немски купувач.

9.2. Определяне на съответните пазари, на които оперират участниците в концентрацията

С оглед реално извършваната дейност на участниците в концентрацията, съответните пазари, на които те оперират, могат да бъдат обобщени както следва:

Придобиващо дружество и неговата група:

производство и продажба на едро на електроенергия;

предоставяне на услуги, свързани с енергийна ефективност;

„Инерком“ ЕООД е участник на пазара на извършване на услуги, свързани с енергийната ефективност на обществени и жилищни сгради. Уведомителят декларира, че „Инерком“ ЕООД не е предоставяло през 2017г. услуги по изпълнение на енергоспестяващи мерки на предприятия от групата на ЧЕЗ. С оглед на представени с уведомлението данни за местоположението на обекти, изпълнение на СМР, осъществени от „Инерком“ ЕООД може да бъде направен извод, че в географски аспект пазарът е с национален обхват. В конкретния случай точната дефиниция на съответния пазар може да бъде оставена отворена, доколкото не е налице припокриване между участниците в концентрацията на този пазар, нито са установени вертикални отношения между тях;

строителство и поддръжка на фотоволтаични централи.

„Инерком“ ЕООД извършва дейност по изграждане на фотоволтаични централи, след което обичайно е изпълнител по договори за обслужването, експлоатацията и поддръжката им. Уведомителят декларира, че дружествата от групата на „Инерком“ не са предоставяли услуги по изграждане и опериране на фотоволтаични централи на предприятията на ЧЕЗ, нито са извършвали строителство на енергийни съоръжения през 2017г. Следователно и на този пазар не са налице нито хоризонтални, нито вертикални отношения между участниците в концентрацията.

Придобивани дружества:

производство и продажба на едро на електроенергия;

търговия с електрическа енергия;

строителство на присъединителни съоръжения;

„ЧЕЗ Разпределение България“ АД извършва дейност, свързана със строителство на присъединителни съоръжения в изпълнение на лицензионните си задължения, които съоръжения са част от електроразпределителната мрежа и не са предназначени за размяна, поради което тази дейност в конкретния случай не формира съответен пазар;

разпределение на електроенергия;

В свое решение № 1475/2017г. КЗК е определила съответен пазар на „услугите по разпределение на електрическа енергия на стопански потребители на СрН и НН през разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, в качеството му на оператор на електроразпределителна мрежа“17, с географски обхват съвпадащ с територията на лицензията, която включва административните области: София, София Област, Благоевград, Перник, Кюстендил, Видин, Враца, Монтана, Ловеч и Плевен.

снабдяване/доставка на електрическа енергия

В свое решение № 1475/2017г. КЗК е определила съответен пазар, обхващащ дейността по снабдяване (доставка)18на електрическа енергия на стопански потребители на СрН и НН, осъществявана от „ЧЕЗ Електро България“ АД в качеството му на краен снабдител на електрическа енергия и на доставчик от последна инстанция. Географският обхват на тези услуги съвпада с територията на лицензиите, която включва административните области: София, София Област, Благоевград, Перник, Кюстендил, Видин, Враца, Монтана, Ловеч и Плевен.

пазар на балансираща енергия;

На пазара на балансираща енергия участват „ЧЕЗ Електро България“ АД (в качеството на „координатор на специална балансираща група“ и на „координатор на стандартна балансираща група“) и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД (в качеството си на „координатор на стандартна балансираща група“).

Балансиращата група представлява група от търговски участници (потребители), които са прехвърлили отговорността за балансиране на електроенергията на свободния пазар на регистриран координатор на балансираща група, като нейната цел е да компенсира небалансите (отклоненията от прогнозите) на отделните търговски участници, за да компенсира или намали разходите за балансиране. Видовете балансиращи групи, функцията и ролята на техните координатори са описани в Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), приети от КВЕР. „Стандартна балансираща група“ е група от търговски участници с координатор, регистриран от независимия преносен оператор и координаторите извършват покупко-продажба на електроенергия само на свободния пазар. „Специалните балансиращи групи“ са групите с координатори: независимия преносен оператор, обществения доставчик, крайните снабдители, операторите на електроразпределителни мрежи, разпределителното предприятие на тягова електрическа енергия и доставчиците от последна инстанция. Тези координатори изпълняват задължения от обществен интерес и разходите за балансирането им са част от разходите, които се предоставят от КЕВР в процеса на утвърждаване на цените за мрежови услуги и/или регулираните цени на електроенергията в регулирания пазарен сегмент. В „комбинираните балансиращи групи“ участват производители на електрическа енергия от възобновяеми източници. Всеки търговски участник има право да се регистрира като координатор на „стандартна“ и/или на „комбинирана балансираща група“, докато координатори на „специална балансираща група“ могат да бъдат само посочените по-горе лица. Търговските участници нямат право да сключват сделки на пазара на електрическа енергия, ако не са сключили договор за участие в балансираща група. Също така, количествата надхвърлящи размера на нетното специфично производство, се продават на пазара по свободно-договорени цени, а в случаите, когато няма купувач, се реализират на балансиращия пазар по цената за енергиен излишък. В конкретния случай, производителите от групата на „Инерком“ ползват услугите на „Компания за енергетика и развитие“ ООД като координатор на комбинирана балансираща група. Допълнително, производителите от групата на „Инерком“ купуват електрическа енергия за собствени нужди на обектите си по двустранни договори, сключени с „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД и последното в качеството си на „координатор на стандартна балансираща група“ е поело отговорността за небалансите по тези договори.

Дейностите по предоставяне на управленски и поддържащи услуги за предприятията от групата на ЧЕЗ, извършвани от „ЧЕЗ България“ ЕАД и предоставяне на хардуерно и софтуерно обслужване на предприятията от групата на ЧЕЗ, осъществявани от „ЧЕЗ ИКТ“ ЕАД са изцяло с вътрешногрупов характер, поради което същите не формират самостоятелни съответни пазари.

9.3. Пазари, върху които концентрацията ще окаже въздействие

КЗК приема, че концентрацията ще окаже въздействие върху пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия (фотоволтаици), на които е налице припокриване на дейността на участниците в концентрацията. КЗК ще анализира и вертикално свързаните надолу по веригата пазари на разпределение на електрическа енергия, снабдяване/доставка на електрическа енергия итърговия с електрическа енергия.

9.3.1. Пазар на производство и доставка на едро на електрическа енергия

В свои решения ЕК19 дефинира като самостоятелен продуктов пазар производството на електрическа енергия и доставката на едро, която включва и електрическата енергия, която физически се внася чрез междусистемни връзки. В някои решения по концентрации ЕК включва в доставката на едро не само произведената и внесена електрическа енергия на съответната територия (която първа се продава), но и впоследствие препродадената (търгувана) електрическа енергия на едро в рамките на съответната територия. В свое по-скорошно решение ЕК20, след извършване на пазарно проучване на електроенергийния пазар в България стига до извода, че в продуктовия пазар следва да се включи само произведената и внесена електрическа енергия и първата продажба на тази енергия в рамките на съответната географска територия. Последващата търговия на електрическа енергия между пазарните участници (търговци) на свободния пазар не е част от така дефинирания продуктов пазар, доколкото тя не упражнява конкурентен натиск върху произведената и внесена електрическа енергия. В конкретния случай, това разбиране се споделя и от КЗК, както и от уведомителя.

Производители на електрическа енергия са всички централи, които произвеждат електрическа енергия в съответствие с лицензията им, както и тези, чиято дейност не изисква издаване на лицензия чл. 39, ал. 4 от Закона за енергетиката (производители с централа с обща инсталирана електрическа мощност до 5 MW). Законът за енергетиката (ЗЕ) разграничава основно два вида производители – такива от конвенционални енергийни източници и производители от възобновяеми енергийни източници, като определя и трети междинен вид – производители по комбиниран способ. Разграничението между отделните групи производители се прави за целите на административното регулиране на цените на произвежданата електроенергия от съответния вид, което КЕВР извършва. Специалният Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) дефинира понятието „Енергия от възобновяеми източници“ като енергията от възобновяеми неизкопаеми източници: вятърна, слънчева енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух – аеротермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва – геотермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води – хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води. В допълнение на условното делене, което се извършва по административен признак, производството на електрическа енергия се разграничава в зависимост от първичния ресурс, който се използва от съответното предприятие и използваната производствена технология. Изградените през годините мощности, които продължават да функционират и към настоящия момент, включват: ядрена централа, топлоелектрически централи, водно електрически централи (ВЕЦ, ПАВЕЦ), заводски централи, ветроцентрали, соларни централи и др. На територията на страната съществува ясно очертана диверсификация при производството на електрическа енергия по отношение на използвания първичен ресурс.

В предишни свои решения21 КЗК е приела, че производството на ел. енергия, в зависимост от използвания енергоносител и технологичния процес, от гледна точка на предлагането, може да бъде сегментиран на отделни обособени подпазари.

КЗК в последващи свои решения приема, че пазарът на производство и доставка на едро на ел. енергия не следва да бъде допълнително сегментиран в зависимост от използвания енергоносител и технологичен процес на производство, тъй като разликите в способите за производство се отчитат от КЕВР при определянето на различните цени), а на свободния пазар производителят на ел. енергия е равностоен участник, без оглед на способа, по който произвежда22.

В конкретния случай, предвид факта, че участниците в концентрацията произвеждат електрическа енергия от фотоволтаици, КЗК сегментира пазара на производство на електрическа енергия в зависимост от използвания енергоносител и технологичен процес, а именно от фотоволтаични централи.

Доставката на електрическа енергия на едро в България работи по хибриден модел, с „регулирани“ сделки, при които електрическа енергия се доставя по цени, регулирани от държавата, както и посредством сделки на „свободен пазар“, при които електрическа енергията се доставя по свободно договорени цени. Този модел произтича от разпоредбите на Закона за енергетиката (ЗЕ). Следователно, продажбата (доставката) на електроенергия от фотоволтаици обхваща два сегмента- продажби по регулирани цени и продажби по свободно договорени цени.

С въведените изменения на чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ (в сила от 24.07.2015 г.) се ограничават количествата електрическа енергия от възобновяеми източници, които крайните снабдители са задължени да изкупуват от производителите по преференциалната цена за всяка календарна година или т.нар. „нетно специфично производство на електрическа енергия“ (НСП). Това е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност, съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди на централата (§ 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ). На основание чл. 31, ал. 12 от ЗЕВИ, количествата електрическа енергия над определеното за съответния производител НСП, могат да се ползват за снабдяване на клонове, предприятия и обекти на производителите или да бъдат продавани по свободно договорени цени по реда на глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката и/или на балансиращия пазар. Произведената от фотоволтаични централи енергия е трудно да се прогнозира (поради спецификата на използваните природни ресурси и климатични условия), а точната прогноза е изключително важна за оптималното портфолио на всеки търговец на електрическа енергия.

В практиката си до момента КЗК приема, че за количествата електрическа енергия на годишна база над определеното НСП производителите могат да се конкурират с търговците на електрическа енергия при продажбите на едро на този продукт (освен ако производителите не изберат да захранват собствени обекти).

В конкретния казус, КЗК споделя виждането на уведомителя, че конкуренция съществува само между производителите и търговците-вносители на електрическа енергия, при продажбите на едро на този продукт, тъй като само посредством внесените количества търговците могат да окажат конкурентен натиск върху производителите.

Следва да се отбележи, че съгласно въведените изменения на чл. 100, ал. 4 от ЗЕ (Нова – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., предишна ал. 3, изм. и доп., бр. 38 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г.) сделките по ал. 1, които се сключват от производители на електрическа енергия с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW, от операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за компенсиране на технологичните разходи по пренос, съответно по разпределение, както и сделките по ал. 2 и 3 (извършвани от Обществения доставчик) се осъществяват на организиран борсов пазар на електрическа енергия.

В хода на проучването се установи, че производителите от групата на „Инерком“ продават само на средно напрежение (20кV), както на преференциални цени до размера на нетнотоспецифично производство, по дългосрочни договори за изкупуване (където купувач е регионалният лицензиант- краен снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, така и на свободния пазар, където продават на едро само на търговци (клиенти на групата са търговците (…..)*).

Единственият производител от групата на придобиваните дружества -ФЕПО, което оперира фотоволтаична централа с мощност под 5 мегавата, продава цялата произведена електроенергия, включително произведеното от него над определеното му „нетно специфично производство“ на „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД.

Съгласно споделеното от КЗК разбиране на ЕК, изложено по-горе, конкуренти на производителите по отношение на реализираната електроенергия над нетното специфично производство, по свободно договорени цени, се явяват вносителите на електроенергия.

С оглед гореизложеното, КЗК приема, че участниците в концентрацията оперират на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи, като реализират електрическата енергия и на двата сегмента- по регулирани (преференциални) цени и по свободно договорени цени.

9.3.2. Пазар на търговия с електрическа енергия

Покупката и продажбата на електрическа енергия от търговците се осъществява единствено на свободния пазар. Търговците доставят електроенергия на търговец или на краен потребител (битов или небитов на ниско, средно и високо напрежение), който получава и заплаща количеството електроенергия, отчетено от средствата за търговско измерване по индивидуално договорена цена. Следователно, в зависимост от вида на клиента, търговците на електрическа енергия може да участват както на свободния пазар на търговия с електрическа енергия на едро (когато продават ел.енергията на други търговци, т.е. с цел препродажба), така и на свободния пазар на дребно (когато доставят ел.енергията на крайни клиенти за техни собствени нужди).

Съгласно регистър, публикуван на интернет страницата на ЕСО, към 12.06.2018г. със статус „активен“ са регистрирани 42 търговци на електрическа енергия.

По информация от публикувания Доклад за дейността на КЕВР за 2017 година, основна част от постъпилите общо 23 заявления за издаване, изменение/допълнение и прекратяване на лицензии (45 заявления през 2016 г.) са свързани изключително с дейността „търговия с електрическа енергия“, която по принцип се характеризира с голяма динамика поради сравнително лесния достъп на участниците до пазара, засилената конкуренция, постоянно променящата се нормативна рамка и др. Издадените през предходната година нови лицензии намаляват чувствително, с оглед на големия брой лицензирани към момента търговци на електрическа енергия, съотнесен към обема на търгуваните количества на свободния електроенергиен пазар. По отношение прекратените през 2017г. лицензии в Доклада на КЕВР се отбелязва, че основните причини за оттеглянето на участници от пазара са изтичането на срока на лицензията или загубата на интерес, с оглед малките търгувани обеми. Въз основа на данните в Доклада се очертава тенденция към настъпване на насищане на пазара и по-нататъшен спад в издаването на нови лицензии за търговия с електрическа енергия. Предвид значителния брой неактивни търговци (повече от 50) и предстоящото изтичане на срока на техните лицензии, се очаква увеличение на броя на подадените заявления за прекратяване на лицензия.

В конкретния случай, участници на този пазар са „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД и „ЧЕЗ Електро България“ АД, в качеството им на търговци с електроенергия на основание издадените им лицензии за търговия с електрическа енергия.

В хода на проучването се установи, че „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД закупува електроенергия основно от конвенционални производители и я продава както на крайни клиенти, така и на други търговци, чрез доставка на клиенти на мрежа високо напрежение, на клиенти на мрежа средно напрежение и на клиенти на мрежа ниско напрежение (продажби на едро и на дребно). „ЧЕЗ Електро България“ АД работи на пазара на дребно, чрез доставка на клиенти на мрежа средно напрежение и на клиенти на мрежа ниско напрежение.

Географски пазар

Пазар на производство и доставка на едро на електрическа енергия

В своята практика КЗК, както и ЕК23 определят пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия като национален. В изготвения годишен доклад за Европейската комисия на КЕВР към юли 2017г. се посочва, че по данни от средствата за измерване и изчислени на граница обмени за 2016 г. в българската електроенергийна система (ЕЕС) са постъпили 4 568 412 MWh електрическа енергия от съседните ЕЕС, а са изнесени 10 940 640 MWh, което показва, че пазарът е добре интегриран със съседните страни. В конкретния случай Комисията приема, че пазарът на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи следва също да бъде дефиниран най- малко като съвпадащ с националните граници.

Пазар на търговия с електрическа енергия

По отношение на пазара на търговия с електрическа енергия по свободно договорени цени, на който частично или изцяло оперират участниците в концентрацията, географският обхват следва да бъде определен като национален, с оглед обстоятелството, че крайните клиенти могат да избират доставчик на електроенергия измежду всички действащи търговци, тъй като лицензията за търговия с електрическа енергия на търговеца не е териториално ограничена, а важи за територията на цялата страна.

9.4. Анализ на конкурентната среда на пазарите, върху които концентрацията ще окаже въздействие

9.4.1. Пазар на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи

България разполага с разнообразен електропроизводствен микс, включващ ядрени и термични централи и централи, използващи възобновяеми източници (водни, вятърни, слънчеви централи електроцентрали на биомаса).Данни за инсталираните мощности в страната през 2016г. и 2017 г.24са представени в таблица № 1 по-долу:

Таблица № 1

Вид ЕЦ

Инсталирана мощност (MW)

2016г.

2017г.

1.АЕЦ

2000

2000

2.ТЕЦ на лигнитни въглища

4119

4 119

3.ТЕЦ на черни и кафяви въглища

600

362

4.ТЕЦ на газ

563

563

5. ВЕЦ, в т.ч.

3 204

3 204

5.1.ПАВЕЦ производство

1 399

1 399

5.2. ПАВЕЦ помпи

933

933

6. ВИ, в т.ч.

1 813

1 822

6.1. Вятърни ЕЦ

701

701

6.2. Фотоволтаични ЕЦ

1 043

1043

6.3. ЕЦ на Биомаса

69

78

Общо 1-6

12 299

12 070

Източник ЕСО ЕАД

Данните в таблица№ 1 показват, че инсталираната производствена мощност на фотоволтаичните централи (ФтЕЦ) е приблизително 9% спрямо общо инсталираните мощности и за двете отчетни години.

Информация за инсталираните и въведени в експлоатация мощности на участниците в концентрацията, опериращи фотоволтаични централи (дружествата от групата на „Инeрком“ и „ФЕПО“), както и за срока за изкупуване на произведената от тях ел.енергия от крайния снабдител по преференциални цени, е обобщена в таблица № 2 по-долу:

Таблица № 2

ФтЕЦ (групата на Инерком)

Инсталирана мощност (MWp)

 Срок на договор за изкупуване

Крайна дата на договор за изкупуване

ФтЕЦ Улер 2009

(…..)*

(…..)*

(…..)*

ФтЕЦ Еко-Строй Инженеринг

(…..)*

(…..)*

(…..)*

ФтЕЦ Евро Бетон

(…..)*

(…..)*

(…..)*

ФтЕЦ Диана Хънт

(…..)*

(…..)*

(…..)*

ФтЕЦ Риал Стейтс

(…..)*

(…..)*

(…..)*

ФтЕЦ Риал Стейтс 2

(…..)*

(…..)*

(…..)*

Общо Инерком

(…..)*

ФтЕЦ „ФЕПО“ ЕАД

(…..)*

(…..)*

(…..)*

Общо

(…..)*

 

При съпоставка на данните от таблица № 2 и таблица № 1 е видно, че делът на инсталираните мощности на фотоволтаичните централи от групата на „Инeрком“ и на „ФЕПО“ спрямо общо инсталираните мощности на ФтЕЦ в България (общо 1 043 MW инсталирана мощност) за 2017г. е приблизително (…..)*%.

Данни за произведената нетна електрическа енергия в страната през 2016г. и 2017г.25 са представени в Таблица № 3 по-долу:

Таблица № 3

Вид ЕЦ

Произведена нетна ел. енергия в МWh

 

2016г.

2017г.

1.АЕЦ

14 932 619

14 718 368

2.ТЕЦ на лигнитни въглища

16 196 171

17 605 902

3.ТЕЦ на черни и кафяви въглища

255 316

246 111

4.ТЕЦ на газ

1 729 845

1 609 514

5. ВЕЦ, в т.ч.

4 438 123

3 395 131

5.1.ПАВЕЦ производство

1 059 839

899 639

5.2. ПАВЕЦ помпи

625 373

647 485

6. ВИ, в т.ч.

3 054 654

3 054 993

6.1. Вятърни ЕЦ

1 424 548

1 414 564

6.2. Фотоволтаични ЕЦ

1 338 661

1 325 472

6.3. ЕЦ на биомаса

291 445

314 956

Общо 1-6

40 606 726

40 630 018

Данните в таблица №3 показват, че делът на произведеното количество електрическа енергия от ФтЕЦ е около 3,3% спрямо общо произведената нетна електроенергия в страната и за двете отчетни години.

Количествата произведена и продадена електрическа енергия на свободния и на регулирания пазар през 2016г. и 2017 г. от предприятията от групата на „Инерком“, опериращи фотоволтаични централи, са обобщени в таблица № 4 по-долу:

Таблица № 4

ФтЕЦ (групата на Инерком)/Година

2016

2017

Нетно специфично производство (MWh)

(…..)*

(…..)*

Общо произведено количество енергия (MWh)

(…..)*

(…..)*

Продадено количество енергия (MWh) общо в т.ч. :

(…..)*

(…..)*

– регулирани преференциални цени (ЕВН България Електроснабдяване ЕАД)

(…..)*

(…..)*

– цени за излишък (ЕВН България Електроснабдяване ЕАД)

(…..)*

(…..)*

-свободно договорени цени, общо

в т.ч.:

(…..)*

(…..)*

-Фючър Енерджи ООД

(…..)*

(…..)*

-Енерджи Маркет АД

(…..)*

Отношение произведено/продадено количество енергия (в %)

(…..)*

(…..)*

При анализ на динамиката на произведените количества електрическа енергия от групата на „Инерком“ през 2017г., в сравнение с 2016г., се забелязва спад в производството от (…..)*%.

Данните в таблица № 4 показват, че приблизително (…..)*% от общото количество произведена от групата на „Инерком“ електрическа енергия се реализира на свободния пазар, а (…..)*% се изкупува по преференциални цени от крайния снабдител (сключените договори са с действие до (…..)*г., за „ФтЕЦ Риал Стейтс“ ЕООД- до (…..)*г.).Следва да се отбележи, че съгласно уведомлението, разликата произведена/продадена електрическа енергия сe формира през периода, през който производителите са продавали на свободен пазар произведената над размера на нетно специфично производство електрическа енергия. Тя е резултат от небаланса на производството и предварително обявения график за доставка от всеки ВИ производител26.

Количествата произведена и продадена електрическа енергия на свободния и на регулирания пазар през 2016г. и 2017 г. от „ФЕПО“ ЕАД са представени в таблица № 5 по-долу:

Таблица № 5

ФтЕЦ „ФЕПО“ ЕАД /Година

2016

2017

Нетно специфично производство (MWh)

(…..)*

(…..)*

Общо произведено количество енергия (MWh)

(…..)*

(…..)*

Продадено количество енергия (MWh) общо в т.ч. :

(…..)*

(…..)*

– регулирани преференциални цени

(…..)*

(…..)*

-свободно договорени цени

(…..)*

(…..)*

Отношение произведено/продадено количество енергия (в %)

(…..)*

(…..)*

При анализ на динамиката на произведените количества електрическа енергия от ФЕПО през 2017г. в сравнение с 2016г. се забелязва леко увеличение на производството от (…..)*%.

Анализът на данните в таблица № 5 показват, че почти цялото количество (93%) от общо произведената (респ. продадена) от „ФЕПО“ електрическа енергия се изкупува по преференциални цени от крайния снабдител, а останалата част от около 7% се реализира на свободния пазар. Тази тенденция, с оглед на сключения договор, ще продължи до 2032г.

Общото нетно производство на електрическа енергия в България през 2017г. от ФтЕЦ възлиза на 1 325 472 МWh.През 2017г. общото производство на електроенергия от участниците в концентрацията е в размер на (…..)*МWh, което формира общ пазарен дял от (…..)*% по този показател.

По данни от Годишен доклад за Европейската комисия на КЕВР към юли 2017 година, през 2016г. количествата електроенергия, търгувани на свободния пазар до крайни потребители в страната са 15 526 577 МWh27. На тази база, пазарният дял на „Инерком“ на свободния пазар на електроенергия в страната за 2016г. възлиза на (…..)*%, а на „ФЕПО“ е (…..)*%. Общият пазарен дял на участниците в концентрацията на свободния пазар на електроенергия за 2016г. възлиза на (…..)*%.

По данни от ЕСО, количествата електрическа енергия, търгувана на свободен пазар до крайни потребители за 2017г. възлиза на 17 155 343МWh. На тази база, пазарният дял на „Инерком“ на свободния пазар на електроенергия в страната за 2017г. възлиза на (…..)*%, а на „ФЕПО“ е (…..)*%. Общият пазарен дял на участниците в концентрацията на свободния пазар на електроенергия за 2017г. е (…..)*%.

По оценка на ЧЕЗ, реализираната електроенергия на свободния пазар на крайни потребители за 2017г. е(…..)*GWh ((…..)*МWh). Следва да се отбележи, че обемът на пазара обхваща продажбата на всички напрежения, т.е. продажбите на едро и на дребно. На тази база, пазарният дял на „Инерком“ на свободния пазар на електроенергия в страната за 2017г. възлиза на (…..)*%, а на „ФЕПО“ е (…..)*%. Общият пазарен дял на участниците в концентрацията на свободния пазар на електроенергия за 2017г. възлиза на (…..)*%.

По данни от Доклад за дейността на КЕВР за 2017 година, реализираната електроенергия на крайни потребители по регулирани цени за 2016г. е 14 462 МWh28. На тази база, пазарният дял на „Инерком“ на регулирания пазар на електроенергия в страната за 2016г. възлиза на (…..)*%, а на „ФЕПО“ е (…..)*%. Общият пазарен дял на участниците в концентрацията на регулирания пазар на електроенергия за 2016г. възлиза на (…..)*%. По данни от същия Доклад на КЕВР, реализираната електроенергия на крайни потребители по регулирани цени за 2017г. е 13 865 МWh, като пазарните дялове на„Инерком“ и на „ФЕПО“ на регулирания пазар на електроенергия в страната за 2017г. остават непроменени в сравнение с 2016г., съответно (…..)*% и (…..)*%, с общ дял от (…..)*%.

По оценка на ЧЕЗ, общият обем на пазара на електроенергия (всички напрежения общо в двата сегмента- регулиран и свободен, до крайни потребители) в България за 2017г. е (…..)*гигаватчаса, от които (…..)*гигаватчаса са търгувани на свободния пазар на крайни потребители. На таза база, реализираната електроенергия на регулирания пазар на крайни потребители за 2017г. се изчислява на (…..)*GWh ((…..)*МWh). Следва да се отбележи, че обемът на пазара обхваща продажбата на всички напрежения, т.е. продажбите на едро и на дребно. На тази база, пазарният дял на „Инерком“ на регулираният пазар на електроенергия за 2017г. възлиза на (…..)*%, а на „ФЕПО“ е (…..)*%. Общият пазарен дял на участниците в концентрацията на регулирания пазар на електроенергия за 2017г. възлиза на (…..)*%.

„АСМ-БГ Инвестиции“ АД е продало 2 080MWh от произведената от притежаваната от дружеството ФтЕЦ „Самоводене“ електрическа енергия на свободен пазар, което отнесено към данните от ЕСО за общо продаденото количество електрическа енергия през 2017 г., формира дял от 0,01% на свободен пазар.

„РЕС Технолъджи“ АД е продало 4 223MWh от произведената от притежаваната от дружеството ФтЕЦ „Златарица“ електрическа енергия на свободен пазар, което представлява дял от 0,02% за 2017 г.

През 2017г. „Екосолар“ ЕООД е продало 803 462 квтч ел. енергия на свободен пазар, което формира дял от 0,005%.

9.4.2. Разпределение на електрическа енергия

Предвид разпоредбите на ЗЕ, този пазар е с естествено монополен характер и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД се явява единствен оператор на електроразпределителната мрежа с географски обхват, съвпадащ с територията на лицензията, която включва административните области: София, София Област, Благоевград, Перник, Кюстендил, Видин, Враца, Монтана, Ловеч и Плевен.

9.4.3. Снабдяване/доставка на електрическа енергия

Предвид разпоредбите на ЗЕ, този пазар е с естествено монополен характер и „ЧЕЗ Електро България“ АД вкачеството си на краен снабдител и доставчик от последна инстанция се явява единствен оператор на територията на съответните лицензии, която включва административните области: София, София Област, Благоевград, Перник, Кюстендил, Видин, Враца, Монтана, Ловеч и Плевен.

9.4.4.Търговия с електрическа енергия на свободния пазар

Секторният регулатор (КЕВР) все още не е публикувал данни за реализираната електроенергия по свободно договорени цени за 2017г. Следва да се отбележи, че в своите доклади КЕВР отчита обема на пазара, в който са включени продажбите до краен потребител, без да разделя продажбите на едро и на дребно.

Предвид гореизложеното, КЗК приема данните за реализираната електроенергия на свободния пазар на крайни потребители за 2017г., по оценка на ЧЕЗ, в размер на (…..)*GWh((…..)*МWh).

„ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД е реализирало електроенергия на свободния пазар към (…..)*, в размер общо на е(…..)*МWh за 2017г. Следователно, делът на дружеството е приблизително (…..)*% от продажбите на електроенергия на свободния пазар на крайни потребители.

„ЧЕЗ Електро България“ АД е реализирало продажби на електроенергия на свободния пазар в размер общо на(…..)*МWh, в съответствие с лицензия за търговия с електрическа енергия, които формират дял от приблизително(…..)*% от продажбите на електроенергия на свободния пазар на крайни потребители.

По данни от ЕСО, количествата електрическа енергия, търгувана на свободен пазар до крайни потребители за 2017г. възлиза на 17 155 342МWh. На тази база, пазарният дял на „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД на свободния пазар на електроенергия в страната за 2017г. възлиза на (…..)*%, а на „ЧЕЗ Електро България“ АД е (…..)*%.

9.5. Бариери за навлизане на съответните пазари

Производство на електрическа енергия

В конкретния случай, уведомителят възприема дефинираните в практиката29 на Комисията бариери за навлизане на пазара на производство на електрическа енергия, сред които:

Административно-правни бариери

Основната административноправна бариера е свързана с изискването за получаване на лицензия от КЕВР за производство на електрическа енергия. Това условие се поставя по отношение на енергийните предприятия, които притежават ел. централа с обща инсталирана мощност над 5 MW.

Структурни бариери

Структурните бариери са свързани с необходимостта от съществени капиталови инвестиции за организиране на производството на продукта. Изграждането на електроцентрали изисква значителни инвестиции, чието възстановяване отнема съществен период от време.

Достъп до суровини

Като потенциална допълнителна бариера за навлизане е достъпът до горивата и ресурсите, използвани за производството на електрическа енергия. Тази бариера съществува в най-малка степен по отношение на производството на ел. енергия от ВЕИ. Практиката на Комисията показва, че основното ограничение за новонавлизащите производители на енергия от възобновяеми източници е липсата на свободни мощности. Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗЕВИ, КЕВР одобрява ежегодно до 30 юни и публикува на интернет страницата си предвижданите за едногодишен период, считано от 1 юли, електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. В последните няколко регулаторни периода няма свободни мощности, тъй като още през 2012 г. производството и потреблението на енергия от ВЕИ в страната значително се е увеличило, което е довело до постигане на задължителната национална цел от 16 % дял на енергия от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия. Освен липсата на свободен капацитет, като проблем за навлизане на нови производители се посочва и постоянно променящата се регулаторна рамка, в резултат на което съществува несигурност относно възвръщаемостта на инвестицията. Приетото от регулатора понижение в преференциалните цени за изкупуване на енергията в рамките на нетното специфично производство допълнително поставя новоизграждащите се обекти в неблагоприятно положение спрямо функциониращите вече такива, съответно обуславя отпадането на големия инвеститорски интерес от реализацията на такъв вид проекти. В допълнение към горното, съгласно най-новите промени в ЗЕВИ (чл. 6, т.1 (доп. – ДВ, бр. 38 от 2018 г. , в сила от 1.07.2018 г.)) попреференциални цени се изкупува електрическата енергия от възобновяеми източници, произведена от енергийни обекти с обща инсталирана мощност по-малка от 4 MW (при досегашна мощност 5MW), което допълнително поставя новоизграждащите се обекти в неблагоприятна позиция.

Разпределение и снабдяване/доставка на електрическа енергия

Доколкото, съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за една обособена територия се издава само една лицензия за разпределение на електрическа енергия, една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители и една лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция, Комисията приема, че законовата разпоредба представлява съществена правна бариера, по силата на която историческите оператори „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД се явяват единствени участници на така определените съответни пазари.

Търговия с електрическа енергия

По отношение пазара на търговия с електрическа енергия, бариерите като цяло могат да бъдат определени като преодолими, предвид броя на регистрираните и активни търговци и отварянето на пазара за избор и смяна на доставчик на електроенергия на свободния пазар.

X. Правни изводи

По чл. 22 от ЗЗК

Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, концентрация между предприятия е налице при настъпване на трайна промяна в контрола, когато едно или няколко лица, упражняващи вече контрол върху най-малко едно предприятие, придобият чрез покупка на ценни книжа, дялове или имущество, чрез договор или по друг начин пряк или косвен контрол върху други предприятия или части от тях. В този смисъл Комисията в своите решения приема, че всяка промяна в лицето или лицата, упражняващи решаващо влияние върху едно предприятие или част от него, води до промяна в структурата на предприятието и представлява концентрация между предприятия.

По смисъла на чл. 22, ал. 3 от ЗЗК контролът се свързва с възможност за упражняване на решаващо влияние върху търговското поведение на дадено предприятие. За целта носителят на контрола трябва да може да приема или да блокира приемането на решенията, възприемани като стратегически за политиката на една компания, а именно – да определя ръководството на дружеството, бюджета, стопанския план и инвестициите.

Нотифицираната сделка е насочена към придобиване от страна на „Инерком България“ ЕАД на самостоятелен контрол върху Предприятията на ЧЕЗ в Република България.30 Планираното придобиване предпоставя възможността на Купувача по сделката да приема самостоятелно стратегическите за дружествата решения и по този начин да определя еднолично тяхната търговска политика и конкурентно поведение.

В резултат от осъществяване на нотифицираната операция, „Инерком България“ ЕАД ще придобие занапред едноличен контрол върху Предприятията на ЧЕЗ в Република България. С оглед обстоятелството, че преди сделката върху предприятията-цел също е бил упражняван едноличен контрол от „ЧЕЗ“ а.с., то след нейното финализиране няма да настъпи трансформация във вида на контрола. В случая качествената промяна е свързана с промяна на лицето, което е носител на упражнявания върху придобиваните предприятия контрол. Промяната на лицето, което ще упражнява решаващо влияние върху предприятията – цел носи белезите на качествена и трайна промяна на контрола върху предприятията, с което са изпълнени критериите за наличие на концентрация.

Доколкото концентрация може да възникне между независими едно от друго предприятия, то Комисията установи, че това изискване е изпълнено, тъй като няма обвързаност между лицата, които преди сделката контролират „Инерком България“ ЕАД и Предприятията на ЧЕЗ в България.

На следващо място КЗК приема, че нотифицираната операция, която обхваща няколко придобивания, купувачът по които е едно и също лице – „Инерком България“ ЕАД, представляват една концентрация. Те са неделими не само поради оформянето им като една сделка в договор за покупко –продажба на акции, но и поради намерението на Продавача (…..)*31.При тези обстоятелства обвързаността на транзакциите и тяхното едновременно осъществяване дава основание те да бъдат оценени като една концентрация.

Предвид изложените обстоятелства, планираната операция, по силата на която „Инерком България“ ЕАД ще придобие едноличен контрол върху „ЧЕЗ Разпределение България” АД, съответно върху дъщерното му дружество „ЧЕЗ ИКТ“ ЕАД, „ЧЕЗ Електро България” АД, „ЧЕЗ България“ ЕАД, „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, „ФЕПО“ ЕАД и „Бара Груп“ ООД, които са независими от него и от икономическата група на Инерком, представлява концентрация между предприятия по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЗК.

По чл. 24 от ЗЗК

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗЗК, предприятията са задължени да уведомят предварително Комисията за намерението си да осъществяват концентрация, когато сумата от общите обороти на всички предприятия-участници в концентрацията на територията на страната за предходната финансова година надхвърля 25 млн. лв. Законът въвежда допълнително кумулативно изискване с два алтернативни критерия, а именно оборотът на всяко едно от поне две от предприятията – участници в концентрацията или оборотът на предприятието-цел на територията на България през предходната финансова година да надхвърля 3 млн. лв.

Както бе установено по-горе, посочените кумулативни критерии в случая са изпълнени и за уведомителя е възникнало задължение за предварително уведомяване на КЗК, което задължение е изпълнено.

По чл. 26, ал.1 от ЗЗК

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗК, Комисията разрешава концентрация между предприятия, ако тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на пазарите, на които оперират участниците в концентрацията.

По смисъла на чл. 20, ал.1 от ЗЗК господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на съответния пазар и по този начин да засегне интересите на потребителите, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.

КЗК изследва пазарното положение преди и след сделката, както и фактори, влияещи върху пазарната позиция и промяната в структурата на пазара.

В Методика за определяне положението на предприятията на съответния пазар32 Комисията е приела, че общ пазарен дял под 15% на предприятията-участници на съответния пазар (ако участниците са конкуренти) не е притеснителен и се презюмира, че в тези случаи операцията няма потенциал да възпрепятства съществено конкуренцията. Съгласно Методиката притеснителен общ пазарен дял на дружества – участници в концентрацията би могъл да бъде този, който надхвърля 40%, тъй като в този случай това може да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, в резултат на което да се създаде възможност за възпрепятстване или нарушаване на конкуренцията.

При анализа на нотифицираната сделка КЗК установи, че е налице хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в концентрацията на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи. Също така, концентрацията поражда и вертикални ефекти на пазарите, разположени надолу по веригата, а именно: пазарите на разпределение на електрическа енергия, на снабдяване/доставка на електрическа енергия и на търговията с електрическа енергия.

По отношение на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи общият пазарен дял на участниците след осъществяване на сделката, на база произведено количество електрическа енергия, ще бъде (…..)*% спрямо общо произведените количества през 2017 г. от всички фотоволтаични централи в страната, а на база инсталирани мощности – (…..)*%. Обединената група формира дял на база продадено количество електрическа енергия по свободно договорени цени от (…..)*% през 2016 г. и (…..)*% за 2017 г., а извършените продажби на регулирания пазар (по преференциални цени) е (…..)*% и за двете финансови години.

Пазарният дял предоставя първоначална индикация за структурата на пазара и сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове евентуалното наличие на господстващо положение. В тази връзка, Комисията взема предвид и други обстоятелства, като например характеристиката на съответните пазари от гледна точка на търсене и предлагане, юридически или други препятствия за навлизане на нови участници и други фактори в зависимост от конкретния оценяван казус.

В конкретния случай КЗК счита, че с осъществяването на планираната сделка придобиващата контрол група, в качеството си на производител на електрическа енергия от фотоволтаици, ще има съществено предимство пред останалите производители на електрическа енергия от ФтЕЦ поради следните съображения.

Производителите на електрическа енергия от ВЕИ, в т.ч. от ФтЕЦ, се нареждат с по-ниска цена в кривата на предлагането, поради на практика „нулевият“ разход за производствен ресурс (вятър, слънце, вода). За да участват тези производители на свободния пазар, следва да предоставят почасови търговски графици за производство на база прогноза за метеорологичните (слънчева радиация, температура, вятър) и технологичните (аварии, к.п.д., запрашване, амортизация, ориентиране спрямо слънцето и т.н.) фактори. Тези прогнози в повечето случаи се отклоняват от действително реализираното производство, вследствие на което ФтЕЦ подлежат на балансиране за отклоненията от графика си, чрез механизмите на балансиращия пазар. С въвеждането на пазар в рамките на деня (intraday) отклоненията между прогнозата и реалното производство ще намаляват.

Също така, предвид промените в ЗЕ и след изтичане на сроковете на договорите за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени, цялото произведено количество ел. енергия при централи 4 МВт и над 4 МВт ще се реализира на борсовия пазар, т.е. по свободно договорени цени. Съгласно становището на „АСМ-БГ Инвестиции“ АД и „РЕС Технолъджи“ АД се очаква от 01.01.2019 г. ФтЕЦ с инсталирана мощност до 4 MW да продължат да продават произведената от тях електрическа енергия по същия модел, докато ФтЕЦ с мощност от 4 и над 4 МВ ще започнат да продават произведената от тях електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на свободния пазар, но подкрепяни по модела на т.нар. „договори за премия“33, като след достигането на нетното специфично производство отново ще участват на пазара на свободно договорени цени, но без заплащането на допълнителна премия. В този смисъл е и становището на „Екосолар“ ЕООД.

Предвид ниската себестойност на произведената от ФтЕЦ електрическа енергия, същата се очаква да бъде реализирана и при по-изгодни търговски условия. Допълнително, обединената група ще засили своето пазарно присъствие и предвид намаления инвеститорски интерес, свързан с отпадането на задължението за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциални цени, считано от 1 януари 2016 г.

Предимството, което ще има придобиващата контрол група пред другите участници на пазара с осъществяването на планираната концентрация, е свързано и с участието на групата ЧЕЗ на вертикално свързаните пазари надолу по веригата. На пазара на разпределение и снабдяване/доставка на ел. енергия придобиваната група е с естествено монополно положение за територията, определена в издадените й лицензии за осъществяване на тези дейности. Също така, групата ЧЕЗ има и два регистрирани търговеца на ел. енергия („ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД), които формират общ пазарен дял от (…..)*% на база търгувани количества ел. енергия на свободния пазар (в съответствие с данните от ЕСО се изчислява на (…..)*%). Това от своя страна дава основание КЗК да приеме, че след приключване на договорите за изкупуване на ел. енергия по преференциални цени от ФтЕЦ на участниците в концентрацията същите количества биха се изкупували от посочените по-горе търговци на ел. енергия. Тези търговци от своя страна, като част от вертикално интегрираната група ЧЕЗ, биха имали предимство пред останалите търговци на ел. енергия, използвайки достъпа до електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ да доставят ел. енергия на клиенти, присъединени към разпределителната мрежа, която обхваща административните области София, София Област, Благоевград, Перник, Кюстендил, Видин, Враца, Монтана, Ловеч и Плевен.

В процеса на проучването се установи, че групата ЧЕЗ има регистриран координатор на „специална балансираща група“ („ЧЕЗ Електро България“ АД) и на „стандартна балансираща група“ („ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД). Формирането на балансиращите групи има за цел да минимизира ефекта от отклоненията, които се получават при прогнозирането на производството или консумацията на даден пазарен участник, в деня предхождащ доставката и реалното производство или консумация на съответния участник в деня на доставката. Обединяването на пазарните участници в балансиращи групи минимизира тези отклонения при агрегиране на пазарните графици, като по този начин намалява и разходите на самите участници за балансираща енергия, които те заплащат на своя координатор. Колкото по-голяма и разнородна е дадена балансираща група – с различен по вид технология производител (напр. ФтЕЦ или ВЕЦ) или различен по вид консуматор (напр. битови, търговски офиси или производствени обекти), толкова възможностите за минимизиране на разходите се увеличават. Предвид гореизложеното и с оглед липсата на бариери за смяна на координатора на балансираща група, след осъществяване на сделката координаторите на балансираща енергия от групата на ЧЕЗ ще имат по-голямо предимство пред останалите регистрирани координатори на ел. енергия. Допълнително, съгласно становището на ЕСО, след измененията на ЗЕ от 08.05.2018 г. всички ВЕИ и ВКП производители с централи от 4 и над 4 МВ ще продават директно или чрез координатора на балансираща група цялата произведена от тях енергия на организиран борсов пазар. Следователно фотоволтаичните централи от групата на ЧЕЗ и от групата на „Инерком България“ ЕАД, съгласно разпоредбите на чл. 100, ал.4 от ЗЕ, ще продават произведената от тях енергия директно или чрез координатора на балансираща група на организиран борсов пазар. Тенденцията в резултат на законовите промени е за увеличаване дела на търгуваната ел. енергия от ВЕИ, в т.ч. от ФтЕЦ на свободния пазар/ вътрешен и за износ/ с преминаването към напълно либерализиран пазар и прехвърлянето на всички производители и потребители от регулиран към свободен пазар през енергийна борса.

Въз основа на цялостния анализ може да се заключи, че предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, която разполага със стабилен финансов ресурс и опит в електроенергийния сектор, се създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група. С оглед широкия обхват от дейности на придобиваните дружества и тяхното значение за електроенергийната система на Р. България, е налице основание да се приеме, че настоящата концентрация е от стратегическо значение за страната, като потенциалните ефекти от нея биха имали пряко отражения на националната сигурност. Наличието на съществени вертикални ефекти ще доведе до значително предимство на участниците в концентрацията пред техните конкуренти, което от своя би възпрепятствало ефективната конкуренция на анализираните пазари.

Въз основа на направения анализ и на основание чл. 60, ал. 1, т. 17, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2, чл. 24, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 от ЗЗК, Комисията за защита на конкуренцията

Р Е Ш И:

 

1.ЗАБРАНЯВА концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на контрол от страна на „Инерком България” ЕАД (ЕИК 204757298) върху предприятията от групата на „ЧЕЗ“ а.с. в Република България (посочени в раздел IIІ., т. 3.2.)

2. Постановява незабавно изпълнение на решението по т. 1.

На основание чл. 64, ал.1 от ЗЗК решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването по реда на АПК, а за третите лица – от публикуването му в електронния (публичния) регистър на КЗК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

…………………………………….

Юлия Ненкова

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

……………………………..

Димитър Кюмюрджиев

ЧЛЕНОВЕ:

……………………………..

Анна Яневa

……………………………..

Георгица Стоянова

……………………………..

Красимир Витанов

……………………..

Красимир Зафиров

…………………..

Пламен Киров

1 Информация, предоставена с писмо вх. № към ВХР-580/26.03.2018 г.

2 „Генкоин България“ ООД, ЕИК 204739065. Съгласно данните по партидата му в търговския регистър собственици на капитала му са Панайотис Тамвакидис (60 %), Николаос Хараламбос (20 %) и Калина Станчева Камбанова (20 %).

3 Приложен към уведомлението

4 „АВС Къмпани“ ЕООД, ЕИК 202761700, с едноличен собственик на капитала Никола Тодоров Пайтаков.

5 Приложен към уведомлението

6(…..)*

7 Приложен към уведомлението

8 Договор за покупко –продажба от 23.02.2018 г. и (…..)*са приложени към уведомлението

9 Обобщена информация за сделката в съответствие с изискванията на т. 12 от Правилата за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена тайна е предоставена от Уведомителя с Допълнително писмо вх.№ към ВХР-580/26.03.2018 г.

10(…..)*

11 Писмо Вх.№ към КЗК-537/13.07.2018г.

12 Писмо Вх.№ към КЗК-537/13.07.2018г.

13 Двете дружествата се представляват от едни и същи лица.

14 Писмо Вх.№ към КЗК-537/16.07.2018г.

15 Съгласно § 1, т. 15 от Допълнителни разпоредби на ЗЗК.

16 Съвместно контролираните дружества – „Генкоин“ ООД и „Стройбилдинг БГ“ АД не осъществяват дейност към момента.

17Съгласно § 1, т. 34б, б. „а“ (нова – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ, „Оператор на разпределителна мрежа е лице – оператор на електроразпределителна мрежа, което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия.

18 За целите на анализа дейността по снабдяване обхваща дейностите на ЧЕЗ Електро като „краен снабдител“ (дружество, което е лицензирано да сключва сделки по регулирани от секторния регулатор цени с определени групи крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа в съответната територия) и като доставчик от „последна инстанция“ (лицензирано дружество, което осигурява снабдяване с електрическа енергия в случаите, когато на свободния пазар клиентът остане без доставчик или настъпи обстоятелство, поради което търговецът му не е в състояние да продължи да извършва доставка на електроенергия.дружество).

19Case COMP/M.5467 – RWE/Essent

20Case AT.39767 – BEH Electricity

21Решения на КЗК№№192/2005г.; 193/2005г.

22 Решения на КЗК № № 315/2012 г. 25/2011 г.

23 Case No COMP/M.6540 – DONG ENERGY BORKUM RIFFGRUND I HOLDCO/ BOSTON HOLDING/ BORKUM RIFFGRUND I OFFSHORE WINDPARK; Case No COMP/M.5979 – KGHM/ TAURON WYTWARZANIE / JV; Case No COMP/M.5978 – GDF SUEZ/ INTERNATIONAL POWER; Case No COMP/M.5911 – TENNET/ ELIA/ GASUNIE/ APX-ENDEX; Case No COMP/M.5711 – RWE/ ENSYS; Case No COMP/M.5604 – DONG/ KOM-STROM; Case No COMP/M.5512 – Electrabel/E.ON.

24 По информация от Доклад за дейността на КЕВР за 2017 година, публикуван на сайта на КЕВР

25 По информация от Доклад за дейността на КЕВР за 2017 година, публикуван на сайта на КЕВР

26 Съгласно Правилата за търговия на електрическа енергия и Инструкцията на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, енергията над нетното специфично производство, която се продава на свободен пазар, се закупува от участник на свободния пазар (търговец) по предварително обявен от производителя график. Количеството над/под обявения на търговеца – участник на свободен пазар график, е количество, което производителят не продава на свободен пазар, а то формира небалансите му, които производителят реализира в балансиращата група, на която е член.

27 Секторният регулатор КЕВР не отчита количествата продадена електроенергия в зависимост от използваните енергоносители и технологичен процес на производство.

28 Секторният регулатор КЕВР не отчита количествата продадена електроенергия в зависимост от използваните енергоносители и технологичен процес на производство.

29 Решения на КЗК №№ 936/2016г.; 11/2017г.

30 Параметрите на сделката са описани в т.6.1 от настоящото Решение

31 Декларирано от уведомителя с писмо вх. № към ВХР-580/26.03.2018 г.

32 Приета с Решение № 393/2009 г. на КЗК.

33 Съгласно новия модел, по отношение на ФтЕЦ, при производители с инсталирана мощност от 4 MW и над 4 MW разликата между преференциалната и пазарната цена ще се покрива от специален механизъм – чрез договори за разлика, които ще бъдат сключвани между производителите и Фонда „Сигурност на електроенергийната система“. КЕВР ще определя референтната цена, като тя ще бъде формирана спрямо типа производител. По този механизъм ще бъдат покривани разликите между пазарните и преференциалните цени.

Източник:епицентър.бг

Гинка Върбакова поиска от КЗК ускорено да придобие активите на ЧЕЗ България

 

 

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна разглеждането сделката за покупката на дружествата на CEZ в България от компанията „Инерком“ на Гинка Върбакова.
Уведомлението за предстоящата концентрация беше подадено още през март, но производството беше открито днес, 26 юни.

По закон ведомството има пет седмици, за да се произнесе.

Мнение трябва да даде и енергийният регулатор.

Според предварителния договор „Инерком“ има седем месеца да плати, обявиха преди време от продавача. Така, ако има сделка, тя вероятно ще е до септември.

Съмненията и притесненията са, че малка българска компания с бизнес от 50 млн. лв. купува гигант с приходи за над 1 млрд. лв.

Цената не е обявена публично, но е известно, че е от порядъка 320-360 млн. евро.

За подадено заявление за придобиване на активите на CEZ Group в България съобщиха от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Купувачът не е изненада – „Инерком България“, а в искането е записано регулаторът да извърши преценка дали нотифицираната сделка представлява концентрация между предприятия, подлежаща на предварително уведомяване.

Ако тя бъде счетена за такава, „Инерком“ иска сделката да бъде одобрена с ускорена процедура и КЗК да постанови незабавно ѝ изпълнение.

Преговорите с 4-5 банки за финансирането напредват, водеща е финансова институция, която не присъства в България, казва консултант на „Инерком“. Според изтекли документи от офертата на „Инерком“ част от финансирането се очакваше да дойде от Уникредит Булбанк, държавната ББР и ПИБ.

За започнало производство по мащабната енергийна сделка КЗК съобщи още в средата на март. Тогава от регулатора уточниха изрично, че няма да проверяват произхода на парите на купувача. В последващите месеци обаче нямаше развитие по това производство.

Сега от КЗК приканват заинтересованите лица да изразят своите писмени становища за въздействието на сделката.

„Инерком България“ планира да придобие едноличен контрол върху предприятията на чешката CEZ в страната. Това включва електроразпределителното дружество за Западна България „ЧЕЗ разпределение“, както и дружествата „ЧЕЗ електро“, ЧЕЗ трейд“, „ЧЕЗ България“, „ЧЕЗ информационни и комуникационни технологии“, „Фрий енерджи проджект Орешец“, което държи фотоволтаичен парк, и „Бара груп“, която е собственик на недовършена централа на биомаса.

Очакванията на антимонополната комисия са, че операцията няма да засегне конкуренцията на пазара.

Ограничено въздействие би могло да има върху националния пазар на производство и продажба на електроенергия на едро и на свързания с него пазар на търговия на електроенергия.

Припомняме, че депутатите гласуваха промени в Закона за енергетиката, които дадоха правомощия на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да се намесва в сделки като тази за CEZ. Текстовете предвиждат регулаторът да разрешава действия по разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20% от капитала на търговски дружества, които са лицензирани за пренос на електроенергия, топлинна енергия и газ, както и да отнема лиценза на компания, която наруши тази разпоредба. Никъде обаче не се посочва на каква база ще се прави преценката, което оставя отворена вратата за субективни решения и намеса в бизнеса на частни дружества.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Манолова сезира КЗК за картел при розоварите

Снимка Пресцентър на националния омбудсман

 

 

Омбудсманът Мая Манолова ще сезира Комисията за защита на конкуренцията по подозрение за наличие на картелно споразумение в отрасъла на розопроизводството, което по думите й убива конкуренцията и сваля цените.

Това съобщи самата Мая Манолова при срещата си днес на масива между гр. Сопот и гр. Карлово с местните производители на маслодайна роза, които я сигнализираха за ниската цена за изкупуване на продукцията им.

Според омбудсмана е много притеснителен фактът, че седмици преди активното предаване на розовия цвят и преди кампанията се изяснява каква ще бъде цената, както и обстоятелството, че тя е еднаква за всички дестилерии и розопроизводители, без оглед качеството на розовия цвят.

„Ще настоявам земеделското министерство през общинските служби по земеделие да изпрати екипи на място за всички, които искат да се регистрират като земеделски производители. Това ще ви даде възможност първо да получите финансова помощ от министерството след приключването на кампанията по беритбата и второ – да можете да си направите сдружения на земеделските производители, на розопроизводителите, с които другата година да си защитавате своевременно организирано интересите“, каза Мая Манолова.

„Обещаната при края на кампанията помощ по de minimis за розопроизводителите е по 30 ст./кг, но може и да е повече, по 50 ст./кг.“, подчерта още веднъж омбудсманът нуждата стопаните да се обединяват в кооперативи, за да защитават интересите си заедно.
Манолова заяви, че е разговаряла и с ръководството на Националната агенция по приходите да започнат проверки на прекупвачите, които изкупуват на цена под 2 лв., а при установени нарушения да бъдат налагани сериозни санкции.
„Според мен няма как държавата да избяга от отговорност, да не застане зад гърба ви и да не ви подкрепи, в един толкова важен за вас момент, тъй като става дума за бранш, който е традиционен за България, който е лицето, образът на страната ни. Прекрасно е, че една от атракциите на европредседателството бе килимът от рози, който показахме на чужденците, жалко е, че съвсем буквално сме на път да потъпчем един от най-красивите символи на страната ни – българската роза“, акцентира омбудсманът.

В тази връзка Манолова подчерта, че е крайно време държавата да създаде правила за бранша, като приеме в най-кратки срокове проект на Закон за розата, както и да се намеси срещу вноса на продукти, които замърсяват и компрометират българското розово масло.

По-късно омбудсманът се срещна и с розопроизводителите от Община Стрелча, които заплашват с поредна блокада на пътя към гр. Панагюрище.

 

КЗК няма да проверява произхода на парите, с които “Инерком“ иска да купи ЧЕЗ

Председателят на Комисията за защита нa конкуренцията Юлия Ненкова

 

 

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) няма да проверява произхода на парите, с които „Инерком България“ планира да купи българския бизнес на чешката енергийна група ЧЕЗ. Тя няма да оценява и дали договорът, сключен между двете компании, може да бъде обявен за нищожен, защото противоречи на закона или е привиден.

Това се уточнява в съобщение на антимонополната комисия, след като вчера дружеството купувач поиска проверка дали сделката нарушава конкуренцията.

„Не е в правомощията на КЗК да изследва произхода на финансови средства, с които се предвижда финансирането на нотифицираната операция. Също така, извън правомощията на Комисията е да извършва оценка за нищожността или унищожаемостта на договори по смисъла на чл. 26 и чл. 27 от Закона за задълженията и договорите“, се казва в съобщението.

Комисията ще провери дали след преминаването на контрола върху продаваните компании към „Инерком“ ще се промени структурата на пазара.

Според вътрешните правила на комисията първо ще бъде извършен предварителен контрол на подадените от „Инерком“ документи, а след това ще разгледа информацията и по същество, ще анализира въздействието на сделката на пазара преди и след промяната на собствеността, икономическата сила на компаниите,
достъпа до снабдяването и до пазарите на съответните стоки и услуги, юридически или други препятствия за навлизане на нови участници на пазарите и други.

Целта на анализа е да установи дали сделката може да доведе до увеличаване на пазарната мощ на предприятията-участници в степен, която може да увреди ефективната конкуренция на съответния пазар, както и да увреди интересите на потребителите като намали разнообразието на предлаганите стоки и услуги на разумни цени, или ограничаването на иновациите.

По-рано стана ясно, че Еврокомисията ще следи за спазването на всички правила при сделката за ЧЕЗ в България. Това обяви еврокомисарят по енергетиката Марош Шефчович, който е в България за участие в конференция на тема „Ролята на неправителствените организации при формиране на енергийната политика“.

Шефчовим се е срещнал с премиера Бойко Борисов. Двамата са се съгласили, че става въпрос за сделка между две частни компании. В Европейската комисия вярваме, че всички принципи по сделката за „ЧЕЗ България“ ще бъдат спазени, а регулаторните органи ще извършат необходимите анализи, коментира Шефчович.

Той не се ангажира с позиция на ЕК за евентуално участие на българската държава в тази частна сделка.
Шефчович уточни, че такава позиция може да има след финализирането ? и след пълен анализ на всички детайли около нея. На форума, на който присъстваше еврокомисарят, имаше и представители на „Инерком”.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Гинка Върбакова уведоми официално КЗК, че купува ЧЕЗ

 

 

Няма лъжа, няма измама! Гинка уведоми официално КЗК, че купува ЧЕЗ.

Докато правителството се чуди дали държавата да влезе в търговските отношения на Инерком с ЧЕЗ; докато парламентът приема решение за създаване на анкетна комисия, която да разследва скандалната сделка; докато всички се питат откъде ще дойде финансирането;  докато от „Прозрачност без граници“ в Прага предупреждават, че сделката е „непрозрачна“ и има „съмнения за пране на пари“; а в България над 1 милион българи са се подписали за спиране на сделката, Гинка Върбакова изкачва едно по едно стъпалата на своята мечта – да придобие активите на ЧЕЗ България.

„Инерком България“ подаде уведомление по реда на чл.79, ал.1 от ЗЗК за осъществяване на концентрация по чл.22, ал.1, т.2 от Закона за защита на конкуренцията, чрез придобиване на контрол от страна на „Инерком България“ ЕАД върху предприятия от групата на „ЧЕЗ а.с.“ в Република България, съобщават от компанията.

Планираната концентрация ще бъде осъществена въз основа на договор за покупка на акции, сключен на 23 февруари 2018 г. между „ЧЕЗ а.с.“ и „ЧЕЗ Бългериън Инвестмънтс Би Ви“ от една страна като продавачи, и „Инерком България“ ЕАД като купувач.

Тази стъпка беше тема на проведените в средата на миналата седмица разговори в Прага между „Инерком България“ и „ЧЕЗ а.с.“, както и че тя е изискване по вече подписания договор между двете страни, посочват още от дружеството на Гинка Върбакова.

Фактически това означава искане за признаване на сделката за законна!

Преди ден шефът на надзора на ЧЕЗ Вацлав Пачеш разкри подробности около преговорите между ЧЕЗ и Гинка Върбакова, която преди седмица бе в Прага. Пачеш поясни, че екипите са работили основно по подготовката на документите, нужни за Комисията за защита на конкуренцията, която трябва да се произнесе по сделката. Другият въпрос, който е бил обсъждан, е за поисканата от премиера Борисов възможност България да придобие активите на ЧЕЗ у нас. „Това е голям проблем заради арбитража с българската държава. Разбира се, ако българската държава придобие активите, които ние продаваме, това ще бъде сериозен правен проблем“, коментира Вацлав Пачеш.

Припомняме, че и към този момент въпpocът за финaнcиpaнeтo на сделката ocтaнa нeдoизяcнeн, ocвeн чe щe ce paзчитa нa ĸpeдит. Чeшĸи мeдии пъpви paзĸpиxa, блaгoдapeниe нa ĸoнтaĸтитe cи c цeнтpaлaтa в Πpaгa, чe Гинĸa щe paзчитa нa пapи oт няĸoлĸo мecтa – бългapcĸи бaнĸи, oфшopни ĸoмпaнии и coбcтвeни cpeдcтвa. Caмaтa тя oбaчe тaĸa и нe пoтвъpди тoчнo ĸaĸ cмятa дa ocигypи нyжнитe cpeдcтвa.

Към момента никой от компетентните органи в държавата няма увереност, че Гинка и нейната компания „Инерков“ имат менидърски опит и качества да управляват сектор от националната сигурност.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

КЗК отхвърли искането на „Украинмаш“ за спиране на обществената поръчка за поддръжка на МиГ-29 от Русия

 

 

Комисията за защита на конкуренцията е отхвърлила искането на украинската фирма „Украинмаш“ за спирането на обществената поръчка за поддръжка на изтребителите МиГ-29. Решението е било публикувано в последния работен ден на 2017-та година, предаде БНР.

Решението на КЗК на практика дава възможност на Министерството на отбраната да продължи преговорите с единствената избрана от него фирма РСК МиГ заради лиценза, който притежава. КЗК обаче посочва, че украинската фирма може да обжалва решението пред тричленен състав на Върховния административен съд в 3-дневен срок от съобщаването му на страните.

Министерството на отбраната отдели около 82 милиона лева за ремонта на МиГ-овете в Русия. Докато чакаше произнасянето на КЗК обаче, в края на 2017-та година, правителството преразпредели 53,4 млн. лв. от тях за проекти за поддръжка на военните летища и ремонти на сгради на военните училища.

Военният министър Красимир Каракачанов определи обжалването на процедурата като „саботаж“, и прогнозира, че до края на февруари въпросът може да бъде решен. Поиска и промяна в Закона за обществените поръчки, която да ограничи възможността фирми без интерес да обжалват сделки за националната сигурност.

 

КЗК глоби ЕВН и ЧЕЗ с 6 млн. лв.

 

 

Глоби за близо 6 милиона лева получиха дружества ЧЕЗ и ЕВН от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Мотивът е открито от комисиятазлоупотреба с господстващо положение.

Според регулатора предприятията прилагат практики, с „които дискриминират независимите търговци извън съответните групи и ограничават търговията с електрическа енергия по свободно договорени цени„.

Поведението на дружествата се проявява при преминаването на стопански потребители от доставка по регулирани към доставка по свободно договорени цени и може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазара на търговия с електроенергия по свободно договорени цени и да засегне интересите на потребителите.

„ЧЕЗ Електро България“ АД е глобена с 1 136 400 лева. Комисията счита, че нарушението е продължило две години и пет месеца и е санкционирала дружеството с осем процента от стойността на продажбите.

Глобата за „ЧЕЗ Разпределение“ АД е 1 057 140 лева за продължителност на нарушението три години и седем месеца. Наложената санкция също е 8% от продажбите за период, умножен по коефициент 4. Заради действия на дружеството по преустановяване на практиката, глобата е намалена с 10%.

„Електроразпределение Юг“ (бивше „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД до май 2017 г.) е глобено с 8% от продажбите. Тук също има намаление с 10%.

„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД получава санкция от 1 902 995 лева за продължителност на нарушението от една година.

Компаниите имат 14 дни срок, в който могат да обжалват решението. Производството започна в края на март 2013 г. Молител е българската компания „Енерджи МТ“ ЕАД.

Реакция

От ЧЕЗ вече заявиха пред Money.bg, че решението ще бъде обжалвано. Дружеството изчаква да го получи по надлежен път, за да направи свой анализ. Те декларираха още, че работят в пълно съответствие и спазване на законите – както от „ЧЕЗ Електро“, така и от „ЧЕЗ Разпределение“. Малко по-късно ще има и официална позиция на дружеството.

От ЕВН ще обявят позицията си на пресконференция по-късно днес.

 

КЗК глоби “Техем“ със 160 026 лв. за злоупотреба с господстващо положение

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи имуществена санкция от 160 026 лв. на „Техем Сървисис“ ЕООД, съобщи антимонополният орган.

Комисията e установила, че дружеството е извършило нарушение на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) – злоупотреба с господстващо положение на пазара на топломери. Нарушението може да наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите чрез прилагане на различни ценови условия и чрез прилагане на различни търговски условия за един и същ вид договори.

Разследването е установило, че за определен период дружеството за дялово разпределение на енергия е прилагало различни ценови условия на територията на Пловдив в сравнение с останалите градове с централизирано топлоснабдяване, на чиято територия оперира. Също така проучването показало, че клиентите на „Техем сървисис” ЕООД в градовете с централизирано топлоснабдяване са поставени в неравноправно положение, тъй като само в някои от градовете им се предоставя възможност да избират между това дали да закупят или да наемат топломерите, което води до ограничаване избора на потребителите.

От дружеството обявиха за неоснователно решението на КЗК, в което антимонополната комисия определя като нарушение пазарната политика на дружеството на територията на Пловдив. В съобщението на компанията се казва, че ще разгледа в детайли аргументите на Комисията.

Дружеството осъществява дейност на територията на градовете с централизирано топлоснабдяване София, Пловдив, Варна, Русе, Велико Търново, Плевен, Враца, Козлодуй, Перник, Бургас и Сливен. Едноличен собственик на капитала на на „Техем Сървисис“ ЕООД е германската компания „Техем Енерджи Сървисис ГмбХ“.

БСП пита БНБ, КЗК, АПСК за ключови приватизационни сделки: С какви пари са купени БТК, СИБАНК, Химко, Булгартабак, Пампорово АД, Кремиковци и ЕРП-тата ?

 

 

БСП пита БНБ, КЗК, АПСК за ключови приватизационни сделки.
От левицата искат договорите и документите за произход на средствата на купувачите.

Сред дружествата, за които са подадени заявления за достъп до информация, са: „СИБАНК“; „Пампорово“ АД; „Булгартабак – холдинг“; „Българска телекомуникационна компания“; „Химко“ АД; „Кремиковци“ АД и електроразпределителни дружества, съобщиха от пресцентъра на БСП.

В писмо до Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол от левицата искат копия на приватизационните договори и договорите за прехвърляне на правото на собственост върху акции от капитала на въпросните дружества, както и документите за произход на средствата на купувачите.

С писмо до Комисията за защита на конкуренцията и БНБ социалистите питат дали въпросните са се произнасяли за даване на разрешение за извършване на сделки във връзка със „СИБАНК“ ЕАД и какви са били мотивите им за това.

Припомняме, че на вчерашното си заседание Изпълнителното бюро на БСП взе решение за изискане на информацията за това как и с какви средства на купувачите е осъществена приватизацията на посочените дружества.

 

Водещи петролни компании сезираха КЗК за дъмпинг на фирми на Марешки

 

 

Водещи петролни компании у нас са сезирали Комисията за защита на конкуренцията за дъмпинг от страна на бензиностанциите на Веселин Марешки, който е и заместник-председател на Народното събрание. Това става ясно от съобщение за образуваните производства в КЗК, публикувано на страницата на Комисията.

От него се разбира, че жалбата е срещу фирмата на семейството на Веселин Марешки „Трейднет Варна“. Предмет на производството е „забрана за нелоялна конкуренция“. Компаниите, които са подали оплакване срещу фирмата на Марешки, са „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД; „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД; „НИС ПЕТРОЛ“ ЕООД; „ПЕТРОЛ“АД; СИНЕРГОН ПЕТРОЛЕУМ ЕООД; РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД; „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД.

Ответник по производството е „ТРЕЙДНЕТ ВАРНА“ ЕООД, която снабдява с горива бензиностанциите на Марешки.

На 21 ноември, след като бе разпитан в прокуратурата за думите му, че над Марешки е бил разпънат „тежък политически чадър“, председателят на Българската петролна и газова асоциация и генерален директор на „ЛУКОЙЛ България“ Валентин Златев заяви, че фирми от БПГА ще внесат жалба в КЗК за дъмпинг от страна на фирми на Веселин Марешки.

Златев определи като „класически дъмпинг“ случващото се с две фирми на Веселин Марешки, които се занимават с горива, тъй като те са на загуба – едната с 1,8 млн. лв., а другата – с 13,3 млн. лв.

„Аз ще очаквам този път КЗК да се произнесе и да каже така ли е, или не е така“, допълни Златев.

„Марешки не е проблем на Валентин Златев, на „ЛУКОЙЛ“, той е проблем на българската държава“, каза Златев.

Според него въпросът е дали държава бори ли се срещу сивата икономика или започва да се слива с нея.

„Утре някой ще направи хляба по 0,10 ст. и ще иска да стане президент“, каза още Златев и допълни, че трябва да се установи платил ли си е Марешки всички данъци.

Златев заяви, че стои зад думите, че над Веселин Марешки има разпънат политически чадър. На въпрос от кого е разпънат, той отговори, че „звездата на Веселин Марешки изгрява много странно 2011-2012 г. при финансовия министър Симеон Дянков“. Като уточни, че не твърди нищо по този повод, Златев отбеляза, че оттогава досега Марешки няма нито една приключила финансова ревизия, както и нито една приключила проверка на НАП и митниците.

„Държавата трябва да каже събира ли си всички данъци“ или позволява на някого да получава непонятни отстъпки, заяви още Златев.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

БСП изнесе нова схема за шуробаджанащина в “Булгартрансгаз“, “Булгаргаз“, КЗК и Столична община (видео)

Таско Ерменков

 

 

БСП изнесе нова схема за шуробадажанащина за „Булгартранзгаз“, „Булгаргаз“, КЗК и Столична община. Това стана ясно по време на пресконференция на БСП, предаде Агенция „Фокус“.

„Г-жа Юлия Ненкова, бивш заместник-кмет на Столична община, сега председател на КЗК, е наследена от Ралица Стоянова – заместник-кмет на общината и сестра на Стоян Стоянов, началник „Правен отдел“ в КЗК. От другата страна е Георгица Стоянова, член на КЗК, съпруга на Владимир Маринов от „Булгартранзгаз“, началник на „Правен отдел“, коментира народният представител Таско Ерменков.

„Питам аз дали тази връзка не е една от причините за едно неприятно в България събитие, което се нарича процедура на ЕК срещу България по делото „Булгартранзгаз“. Когато „Булгартранзгаз“ по вече изискванията на тази наказателна процедура срещу нас, ЕК настоява той да бъде приватизиран, да бъде пуснат на публична продажба някъде навънка – нещо, което е чисто държавно. Всичко това започна срещу едно дело, заведено срещу „Булгартранзгаз“ в българската Комисия за защита на конкуренцията и със становище на българската КЗК, че българското държавно предприятие „Булгартранзгаз“ е нарушило правилата, което даде основание на фирмата да ни осъжда в ЕК“, коментира Ерменков.

„Дали зад тези шуробаджанашки, роднински и партийни връзки не стоят проблеми, които са свързани с приватизация и на единственото печелишво българско държавно дружество в българската енергетика“, попита още той.

„За народни представители и техните роднини в бордовете, само ще ви спомена за връзката между Снежана Дукова, народен представител, късаща ризата си на трибуната на Народното събрание в защита на Делян Добрев, и нейния син Илиян Дуков, който е член на Съвета на директорите „Булгаргаз“. Само отваряме тази вратичка, за да потвърдим, че разполагаме с цялата информация“, каза Ерменков.

Депутатът призова от ГЕРБ да не уволняват бременни жени, а да се държат като мъже. Ерменков заяви, че в БСП има 100-ина сигнала от всички областни и повечето общински градове за подобни схеми.

„Имаме схеми за хранилки в общински и държавни предприятия. Не ги слагаме на масата, не за нещо друго. Чакаме колегите от ГЕРБ да се освестят, да се съберат на тази прословута Изпълнителна комисия“, каза той.

Пресконференция на живо.

Posted by Българска Социалистическа Партия on Saturday, October 7, 2017

 

КЗК глоби фирма на Марешки с 495 000 лева за нелоялна конкуренция

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи глоба от 494 839 лв. за нелоялна конкуренция на на фирмата дистрибутор на лекарства на Веселин Марешки „Фармнет“ АД.

 Преписката е образувана с решение на КЗК във връзка с постъпило от прокуратурата постановление, в което е посочено, че има данни за осъществена нелоялна конкуренция.

 В хода на проучването е установено, че „Фармнет“ АД, в противоречие с добросъвестната търговска практика, чрез използване на принуда и натиск от страна на представителите на дружеството Веселин Марешки, Пламен Христов и Кръстина Таскова-Иванова, заставя търговци на дребно /аптеки/ да купуват от него лекарствени средства.

 Недобросъвестните действия на представителите на „Фармнет“ АД включват и отправяне на предупреждения към търговците на дребно за откриване в близост до техните обекти на („наказателни“) аптеки, собственост на икономическата група на „Фармнет“ АД и на други приближени лица, които заради по-ниските цени на лекарствените продукти ще привлекат тяхната клиентела и собствениците им ще бъдат принудени да ги закрият.

Именно за тези нарушения бе поискан имунитетът на Марешки и двамата негови служители, които към момента също са депутати.

КЗК проверява сделката на “Бритиш Американ Табако“ и Булгартабак

 

 

 

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) проверява сделката между „Бритиш Американ Табако“ (BAT) и „Булгартабак“, съобщи БНР.

Антомонополната комисия започна да анализира сделката между „Бритиш Американ Табако“ и „Булгартабак“ от 13 април 2017. В срок от една седмицаКЗК трябва да излезе със становище, в което да посочи дали конкуренцията на тютюневия пазар е допустима.

Припомняме, на 12 април стана ясно, че „Бритиш Американ Табако“ купува три водещи марки на „Булгартабак“. Сред продадените марки са Victory, Eva Slim и GD, а сделката ще на стойност над 100 млн. евро. С подписването на тази сделка BAT ще притежава водещ дял от 40% от „Булгартабак“.

Финализирането на сделката ще стане до средата на тази година, съобщиха британските инвеститори. Целта е да се изчакат всички проверки и процедури на регулаторните органи.

 

КЗК погна Веселин Марешки за дъмпинг при цените на горивата

 

 

Председателят на антимонополния орган Юлия Ненкова обясни, че са били сезирани от прокуратурата. Тя обаче отказа подробности с аргумента, че в момента тече разследване по случая, предаде бТВ.

Марешки отказа да коментира проверката.

По-рано днес Комисията обясни и защо е било спряно разследването за картел на пазара на горива.

Според КЗК еднаквите цени по бензиностанциите не означават, че е имало непозволено договаряне. Има ценови паралелизъм, който не е наказуем от закона в ЕС, посочи Нейкова.

Два дни след като спря разследването за картел на пазара на горива на дребно, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обясни, че еднаквите цени не означават непозволено договаряне.

В търговията с горива няма картел, а ценови паралелизъм, който не се преследва от закона в Европейския съюз, каза нейният председател Юлия Ненкова.

От КЗК обясниха, че между компаниите имало обмен на информация, който не се отнасял до бъдещи цени. Така не успели да докажат картел, какъвто преди половин година твърдяха сериозно, че съществува.

„Това, което ние констатирахме първоначално, е, че има обмен на информация. Това, че определят еднакви цени на дребно, не означава, че има забранено поведение. Имаше открито заседание и всички колеги адвокати си направиха защитата, изписаха маса страници, с което разколебаха Комисията по отношение понятието „картел“ в продажбата на горива“, обясни Ненкова.

 

Жестока секира за bTV! Глобиха медията с три милиона лева за злоупотреба

 

 

Комисията за защита на конкуренцията санкционира „БТВ Медиа Груп“ ЕАД за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне. Комисията за защита на конкуренцията установи извършени нарушения по чл. 37А от ЗЗК (злоупотреба с по-силна позиция при договаряне) от страна на „БТВ Медиа Груп” ЕАД и наложи имуществени санкции на дружеството общо в размер на 2 915 514 лв., съобщиха официално от контролния орган.

Производството е образувано по искане на „Вирджиния-Ер Ен” ЕООД, гр. Бургас, „Вайтъл-И” ЕООД, гр. Сандански, „Цифрова кабелна телевизия” ООД, гр. Пловдив и „Кабел Сат-Запад” ООД, гр. Благоевград, с твърдения за извършени нарушения по чл. 37А от страна на „БТВ Медиа Груп” EАД и „Нова Броудкастинг Груп“ АД.

В хода на проучването по преписката е установено, че определени клаузи в Общите условия на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД за предоставяне на право на разпространение по безжичен път в спътникови (DHT) електронни съобщителни мрежи и в кабелни и IPTV електронни съобщителни мрежи на телевизионните програми на „БТВ Медиа Груп ЕАД“ представляват злоупотребява с по-силната позиция на предприятието. Разгледаните Общи условия се прилагат по отношение на кабелните (платформени) оператори, които се явяват клиенти на медията и получават права за излъчване на нейните телевизионни програми.

На първо място КЗК установи, че с посочените Общи условия „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, като предприятие с по-силна позиция на договаряне в правоотношенията си с кабелните оператори „Вайтъл-И” ЕООД, гр. Сандански, „Цифрова кабелна телевизия” ООД, гр. Пловдив и „Кабел Сат-Запад” ООД, гр. Благоевград формира възнаграждението, което тези оператори й дължат, на база минимално гарантиран брой абонати, който не може да бъде намаляван, включително и при установен реален брой абонати, който е по-нисък от уговорения минимално гарантиран брой.

На следващо място в производството са събрани данни, че „БТВ“ не ползва ясен и единен критерий, въз основа на който да определя реалния брой абонати на всеки от операторите, а ползва различни източници на информация и различни способи към всеки един от тях.

Чрез горепосочените действия ответното дружество налага необосновано тежки условия спрямо кабелните оператори „Вайтъл-И” ЕООД, гр. Сандански, „Цифрова кабелна телевизия” ООД, гр. Пловдив и „Кабел Сат-Запад” ООД, гр. Благоевград, с което извършва злоупотреба с по-силна позиция на договаряне по смисъла на чл. 37А от ЗЗК.

С решението Комисията е наложила три отделни санкции от 971 838 лв. за всяко правоотношение на „БТВ“ с всеки един от кабелните оператори и постановява прекратяване на нарушението, което подлежи на незабавно изпълнение.

По отношение на „Нова Броудкастинг Груп“ АД Комисията установява, че не са извършени нарушения.

 

КЗК разследва Веселин Марешки за заплахи към собственици на аптеки

Комисията за защита на конкуренцията КЗК започва разследване срещу Веселин Марешки и двама негови служители за нелоялна конкуренция и действия, които могат да увредят интересите на конкурентите им. Това става ясно от решение на Комисията, която е била сезирана от Специализираната прокуратура. Тя е прекратила производство срещу Марешки и сътрудниците му за организирана престъпна група, принуда и приготовление за извършване на престъпление.

Това се казва в съобщене на антимонополния орган до медиите днес след обяд. За проверката съобщи председателката на комисията Юлия Ненкова миналата неделя.

Според разследването на обвинението, под ръководството на Веселин Марешки  служителите му са предприели агресивни действия спрямо собственици на аптеки в България. В периода 2013-2014 г. те са отправяли предупреждения към конкурентни аптеки, че ако откажат да купуват лекарствени продукти от дистрибутора „Фармнет“, който е собственост на семейството на Марешки, до аптеките им ще бъде отворена аптека с логото им – „Супер нова“ за Северна България и „Лидер“ за Южна България, които ще продават лекарства на ниски цени или ще им бъдат пращани проверки от Изпълнителната агенция по лекарствата, която ще унищожи бизнеса им.

Специализираната прокуратура е решила, че става въпрос за нелоялна конкуренция и КЗК започва разследване по случая.

„От така установените в досъдебното производство факти възникват основателни съмнения за извършени нарушения по глава VІІ от ЗЗК – Забрана за нелоялна конкуренция, изразяващи се в недобросъвестни действия от страна на представители на „Фармнет” АД, които увреждат или могат да увредят интересите на конкурентите. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗК законът се прилага както по отношение на предприятия, така и по отношение на физически лица, които извършват или съдействат за извършване на нарушения по този закон. Видно от установените в досъдебното производство факти, посочените действия са осъществени със съдействието на физическите лица Веселин Марешки, Пламен Христов и Кръстина Таскова“, се казва в решението на антимонополния орган.

Натискът е бил оказван в периода, в който роднини и бивши служители на Марешки оглавяваха инспекторите в лекарствената агенция.

БНР подаде жалба в КЗК срещу “Музикаутор“

Ръководството на БНР подаде сигнал срещу „Музикаутор“ пред Комисията за защита на конкуренцията заради прекратения договор за излъчване на съвременна музика.

 Споразумението между двете страни беше прекратено от страна на „Музикаутор“ в края на 2016 г. заради отказа на БНР да приеме предложените промени в тарифите за авторски права. Поради тази причина националното радио има право да излъчва само музика с погасени права, фолклор и джаз от преди 1945 г.

Генералният директор на БНР Александър Велев посочва в жалбата си, че „Музикаутор“ нарушава принципа на равнопоставеност, като поставя радиото в по-неблагоприятно положение спрямо търговските медии.

 „Възползвайки се от по-силната си позиция, „Музикаутор“ едностранно налага на БНР условия, с които цели да постигне сериозен дисбаланс на радиопазара, като получава непропорционално голяма част от възнаграждението за ползване на авторски права за музикални произведения само от Българското национално радио“, се казва още в сигнала.
„Музикаутор“ предложи да се промени ценообразуването за БНР, като поиска фиксиран процент от общите приходи на радиото – така както изисква от частните станции.

 Досега БНР плаща около 500 000 лв. на година за авторски права на музикални произведения. При новите условия обществената медия щеше да плаща тройно по-висока годишна такса.

 КЗК вече се е произнасяла, че организациите за колективно управление на авторските права са в положение, което е равностойно на господстващо. „Музикаутор“ представлява над 95% от световния музикален репертоар, което определя по-силна позиция на сдружението при договаряне с БНР.

Търгът за тол таксите отново е спрян, фирма е подала жалба в КЗК

 

 

Агенция „Пътна инфраструктура“ е спряла търга за изграждане на тол система поръчката за пореден път. Причината – подадена жалба до Комисията за защита на конкуренцията. Това стана ясно от изявление на строителния министър Лиляна Павлова.

„Постъпи нова жалба в Комисията за защита на конкуренцията, току що комисията уведоми АПИ и МРРБ. Жалбата ще доведе до това отново временно да спрем тази обществена поръчка до следващото произнасяне на КЗК по отношение на основателността и законосъобразността на поредната жалба“, каза още тя и уточни, че новоизбраният президент Румен Радев е уведомен и за спирането на поръчката.

Вчера Румен Радев поиска търгът да бъде спрян, а днес премиерът в оставка Бойко Борисов разпореди на Лиляна Павлова да му обясни детайлите по процедурата.

Плановете на правителството в оставка бяха тол системата да заработи до началото на 2018 г., но поръчката на стойност 200 млн. лв. се проточва вече седем месеца заради непрестанно обжалване от различни фирми. Жалбите са от началото на седмицата и са срещу решението на Агенцията да пусне търга с много кратък срок от една седмица за подаване на оферти. Сега предстои решение на КЗК да реши дали ще отхвърли или приеме жалбите на фирмите.

 

КЗК глоби Теленор с над 5,2 млн. лева по жалба на Макс телеком

main_1437559243

 

 

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) налага глоба от над 5 млн. лева на „Теленор България” ЕАД за въвеждане в заблуждение с публично разпространени неверни сведения за характеристиките на 4G LTE мрежата на телекома, става ясно от решение на регулатора, съобщава investor.bg.

Антимонополната комисия е установила, че „Теленор България“ ЕАД е извършило нарушение на чл. 31 от ЗЗК и налага на компанията санкция в размер на 1% от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2015 г., равняваща се на над 5,2 млн. лв.

Продължителността на извършеното нарушение е около 10 месеца (26 ноември 2015 г. – до настоящия момент), тъй като и до момента има заблуждаващи публикации на сайта на „Теленор България“ ЕАД за скоростите в неговата 4G LTE мрежа.

Производството е образувано през април 2016 г. по жалба на мобилния телекомуникационен оператор Макс, който посочва, че е претърпял реални вреди от недобросъвестното поведение на Telenor.

Възможността за заблуда на настоящите и потенциални клиенти на „Теленор България“ ЕАД относно скоростта на пренос на данни чрез 4G LTE мрежата е напълно реална. Твърдението за около 40 пъти по-бърз ъплоуд (качване) в началото на кампанията е съществено преувеличено, като реално достижимата максимална скорост на ъплоуд, след възникване на нормативното задължение за публикуването ѝ, се оказва само около 6.5 пъти по-висока от тази на 3G мрежата на Telenor, посочва се в решението на КЗК.

По повод събитието за представяне на 4G мрежата на Telenor в решението на КЗК пише още: „на пресконференцията представителите на Telenor твърдят, че максималната скорост на качване е 75 Mbps, което далеч надминава максимално посочената от тях стойност след 30 април, а именно 38 Mbps. Това съществено преувеличение на данните е от естество да повлияе на потребителските нагласи до степен, в която да има значително преориентиране на клиенти към мрежата на Telenor за периода – ноември 2015 – април 2016 г.“

„При пускането на 4G LTE мрежата си Telenor въведе в заблуждение потребителите и по този начин може да окаже въздействие върху икономическото им поведение при избора на мобилен интернет“, коментира изпълнителният директор на Макс Нейчо Величков в съобщение до медиите.

На пресконференция на 29 юни 2015 г. изпълнителният директор на Telenor Стайн-Ерик Велан и неговият екип заявяват, че Telenor е приключила „предсрочно мащабния проект за обновяване и подобряване на мрежата си и сега разполага с инфраструктура за предлагане на услуги от четвърто поколение“. Проектът е представен като част от дългосрочните инвестиционни планове на Telenor за обновяване на мрежата си с цел предлагане на най – добрите услуги за мобилен интернет в България. Тогава е заявено, че Telenor предлага максимално достижима скорост чрез 3G технологията HSPA+, от 42 Mbps в голяма част от страната и скорости до 21 Mbps в останалите райони.

По време на пресконференцията през месец юни 2015 г. Велан заявява, че “Telenor вече притежава мрежата, която ще позволи на компанията да продължи да развива иновативни телекомуникационни решения, включително и LTE-базирани продукти и услуги…“. По време на същата пресконференция главният технически директор на компанията Владимир Радойчич е заявил, че проектът е започнал през 2014 година и е включвал пълна подмяна и на 2G и 3G мрежата на компанията.

На 30 юни 2015 г. изпълнителният директор на Telenor Стайн-Ерик Велан е потвърдил информацията в интервю пред вестник „Стандарт“. Тогава той е заявил, че се надява, че процесът по пускане на честотите за 4G мрежата „ще бъде приключен в края на третото или началото на четвъртото тримесечие на тази година (2015)…за мрежата от 1800 мегахерца, което е най-добрата честота за предоставяне на LTE.“

Ответното дружество „Теленор България” ЕАД счита, че изложените в искането твърдения са неоснователни, необосновани и недоказани и моли КЗК, след като се запознае с аргументите и представената информация, да постанови решение, с което да установи, че от страна на „Теленор България“ ЕАД не е извършено нарушение на глава VII от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), в частност чл. 29, чл. 31 и чл. 32 във вр. с чл. 33 от ЗЗК при предоставянето на електронни съобщителни услуги чрез 4G мрежа по стандарт LTE.

От „Теленор България” посочват, че във всички свои публикации (в т.ч. рекламна кампания, прессъобщения и интервюта) Telenor нито твърди неверни данни (т.е. обстоятелства, които не съществуват в обективната действителност), нито изопачава факти (т.е. преиначаване, видоизменяне, неточно интерпретиране и т.н.) по отношение на съществени характеристики на предлаганите услуги.

Доколкото твърдението в искането на Макс Телеком за въвеждане в заблуждение на потребителите се отнася до изявленията за максимално достижима скорост от 75 Mbps при ползване на услугата пренос на данни през 4G LTE мрежата на Telenor, следва да се има предвид, че в нито един от рекламните материали не се посочва скоростта на ползване на услугите на трафик на данни, а единствено, че 4G LTE мрежата предоставя по-бързо и по-качествено ползване на услугата трафик на данни, посочват в становището си от „Теленор България” ЕАД.

Дружеството счита, че използваният от него метод на информиране на потребителите е изготвен в тяхна полза.

Telenor посочва като общоизвестно обстоятелството, че никой мобилен оператор на пазара не предлага и гарантира постоянното и неизменно постигане на минимална, средна или максимална скорост на мобилен пренос данни, нито има подобно изискване, произтичащо от нормативен акт или приложим стандарт.

Според Telenor изводът на Макс Телеком за невярност на твърдението на Telenor, че „услугите, които Telenor предоставя през 4G/LTE мрежата, са по- качествени, по-бързи в сравнение с 3G“, също е необоснован, тъй като действително мрежата от последното, т.нар. четвърто поколение, предоставя много по-добро качество на услугите по пренос на данни.

Ответното дружество счита, че не е извършено нарушение и на чл. 32 във вр. с чл. 33 от ЗЗК, тъй като нито един от елементите на нарушението по чл. 32 не е налице. Според Telenor в нито едно негово рекламно съобщение (в т.ч. рекламни клипове, радиосъобщения, брошури, интернет банери, билбордове и т.н.) не се споменава конкретна максимална скорост, постижима чрез използването на 4G/LTE мрежа.

 

Източник: investor.bg

 

КЗК погна “Метро“ и “Фантастико“

1476717079-fantastiko-3-new-900x900

 

 

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна проверка на място в офисите на фирма „Метро Кеш енд Кери България“ в София, както и дружества от икономическата група на търговска верига „Фантастико“. От антимонополния орган уточняват, че действията им са в резултат от проучванията по преписка, образувана след самосезиране, в което се съдържат твърдения за нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията.

Този текст забранява всякакъв вид споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар.

Целта на проверката на място е да се потърсят преки и косвени доказателства за евентуално извършено нарушение в областта на забранените споразумения, решения и съгласувани практики. В случай, че събраните доказателства потвърдят наличието на нарушение, Комисията ще предяви на ответните дружества твърдения за извършени нарушения

 

 

Източник:Блиц

 

КЗК: Има безспорни доказателства за картел на горивата

1476279579-1

 

 

Имаме безспорни доказателства, че има картел при горивата, заяви председателят на КЗК Юлия Ненкова, цитирана от БГНЕС. „Все още това е твърдение за нарушение. Картел има. Няма да могат да докажат обратното, че няма картел, защото имаме безспорни доказателства. Все още преписката е търговска и производствена тайна”, посочи Юлия Ненкова.

Според нея вече е доказано, че има картел, но сега се върви по процедурата.

„Докато аз съм ръководител, няма да има препоръки, а санкции”, подчерта Ненкова. Тя поясни, че твърдението за картел на горивата не подлежи на обжалване. Относно това, че Ненкова е обявила стартиране на секторни анализи във фармацията, банките, икономиката, тя поясни, че секторният анализ изисква продължителен период от време, в който се правят проверки и на място за изземване на съответната документация, така и евентуално съгласуване практики за цени.

„Приоритетите на КЗК са очертани. Всички са еднакво важни, както нелоялната конкуренция, така и застъпничеството. Не мога да дам приоритет на едни текстове от закона за сметка на други. Паралелно текат всички проверки и изпълняваме закона, както е написан”, добави Ненкова. Председателят на КЗК бе категорична, че не е политически обвързана с никого, нито с ГЕРБ, нито с БСП.

 

КЗК спря концесията на летище “София“

main_1461240234

 

 

Процедурата за концесия на летище София е спряна. Причината е подадена жалба в Комисията за защита на конкуренцията,съобщи БНР, позовавайки се на Министерството на транспорта.

Срещу нея реагираха по-рано и синдикатите, и от БСП, които бяха категорични, че тя ще ощети българския интерес. Социалисти и синдикалисти се зачудиха защо летището се дава на концесионер, след като е печелившо предприятие. От БСП намекнаха още, че процедурата се прави за конкретен концесионер, което било практика на управляващите.

Спирането на процедурата по концесията на аеропорта е заради жалбата е от саудитско-кувейтското обединение МАК/АДМАК, което изгради новата писта на летището. Дружеството води съдебен спор с „Летище София“ за неплатени суми по неустойки.

Решението за концесия беше обнародвано на 2 юни. Правителството възнамеряваше на даде софийското летище на концесия за 35 години, като новият стопанин плати 1 милиард и 200 милиона лева на държавата.

С парите от концесията трябваше да се погасяват дългове на Железниците, срещу което също възразиха от опозицията с аргумента, че по закон те трябва да отидат в Сребърния фонд, а не да се противопоставят едни работници на други.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

КЗК каза “да“ на сделката с “Токуда“ и “Сити Клиник“

1464365712-tok

 

 

Комисията за защита на конкуренцията пусна сделката за болница “Токуда”. Според антимонополния орган придобиването на болничното заведение от турската „Аджъбадем” до установяване или засилване на господстващо положение на българския пазар.

Сделката бе обявена преди малко повече от месец. Тя е за около 250 млн. лв., като включва „Токуда”, част от “Сити Клиник” и задължения на двете болници.

Според публикуваното произнасяне КЗК:

„РАЗРЕШАВА концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на непряк едноличен контрол от страна на „Аджъбадем Саглък Хизметлери ве Тиджарет“ А.Ш. (Acibadem Sağlık Hizmetleri ve Ticaret A.Ş.), Турция  (рег. номер 2638193-210391) върху „Токушукай-София“ ЕООД (с ЕИК 121608156) и „Сити Хоспиталс енд Клиникс“ АД  (с ЕИК 203279315).“

По този начин новата структура ще стане най-голямата в България – 4 лечебни заведения с близо 750 болнични легла и 4 медицински центъра.

Сделката, официално обявена на 21 април тази година, е за купуването на 100% от групата „Токуда“, докато тази със „Сити Клиник“ е комбинация от закупуване на акциите на част от акционерите. Останалата част от акционерите вливат своите дялове в новото дружество. След подписването на споразуменията 76,5% от акционерния дял на новосъздената компания (“Special Purpose Vehicle”) е собственост на “Аджъбадем”, а останалите 23,5% – на акционери от “Сити Клиник”.

След сливането, здравната група ще продължи функционирането си под името  „Аджъбадем Сити Клиник”.

 

 

 

Източник:Блиц

 

КЗК обвини “ЧЕЗ Разпределение“ в злоупотреба с господстващо положение

main_1461238841

 

 

Комисията за защита на конкуренцията обвини „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, че е извършило злоупотреба с господстващо положение на пазара на достъп до електроразпределителната мрежа.

Антимонополният орган е проучил поведението на фирмата във връзка с предоставянето на достъп до електроразпределителната мрежа на малката водноелектрическа централа (МВЕЦ) „Гара Елисейна“, собственост на „Нови енергии“ ООД.

В хода на проучването КЗК установи, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД оперира единствената електроразпределителна мрежа на територията на Врачанска област, по силата на лицензия Л-135-07/13.08.2004 г., в обхвата на която попада и локацията за изграждане на МВЕЦ „Гара Елисейна“.

Цялостното поведение на електроразпределителното дружество, предвид тежестта на изискванията, които поставя и начина на водене на самата процедура по присъединяване на МВЕЦ „Гара Елисейна“, представлява необоснован отказ на достъп до електроразпределителната мрежа.

С това се възпрепятства осъществяваната от „Нови енергии“ ООД стопанска дейност и се ограничава производството на електроенергия във вреда на потребителите, твърди КЗК.

Определението на антимонополния орган не подлежи на обжалване.

Страните в производството имат право в срок от 30 дни да представят писмени възражения по предявените твърдения. Освен това те може да бъдат изслушани от КЗК в открито заседание.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Колосална глоба! КЗК наказа “Лидл“ с 1 865 332 лв. заради заблуждаваща реклама

main_1461663209

 

 

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби „Лидл България ЕООД енд Ко“ КД за заблуждаваща реклама в размер на 1 865 332 лева.

Сумата е изчислена като 0,35% от оборота на дружеството за предходната финансова година.
Антимонополният орган установи, че провежданата от „Лидл“ рекламна кампания под мотото „Спечели 366 дни безплатно пазаруване в Lidl“ е с подвеждащи и непълни условия.

От страна на организатора на кампанията се демонстрира непоследователност в поведението, що се отнася до обявяване на основни параметри на предложението като срок на кампанията, механизъм на участие в нея и други, съобщи КЗК.
По силата на общите условия на кампанията тя се провежда на два етапа, като при всеки един от тях има съществени разлики в механизма на участие – с или без покупка, и видове награди, които се дават при печалба.

Посланието „Спечели 366 дни безплатно пазаруване” е използвано през целия период на кампанията и във всички рекламни материали. То може да се определи като невярно и заблуждаващо потребителите, тъй като внушението, което се прави, е за възможността да бъде спечелена голямата награда по време на цялата кампания.

В действителност това може да стане само през нуйния втори етап.

Липсата на съществено условие във всички материали за кампанията по механизма за включване в нея може да доведе до объркване на потребителя и оттам – до невъзможност той да направи обоснован търговски избор, обясниха от КЗК.

Глобата подлежи на обжалване по съдебен ред.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

КЗК погна “ОМВ“ за картел на горивата

20160425.znosesmqad

 

 

Българската комисия за защита на конкуренцията обяви, че е извършила проверки в понеделник в офисите на местното дъщерно дружество на австрийската петролна група OMV, като част от разследването на възможни картелни споразумения между участниците на пазара на горива в страната, предаде Reuters, цитиран от „Фокус“.

Българските граждани изразиха недоволство от високите цени на горивата, въпреки спада на цените на петрола в световен мащаб. Министър-председателят Бойко Борисов призова комисията да ускори своите пазарни проверки.
През февруари органът започна разследване, покриващо седем търговци на гориво на дребно.

OMV не беше на разположение за коментар, но Българската петролна и газова асоциация, която представлява всички разследвани дружества, заяви, че няма картелни споразумения между нейните членове.

Комисията вече провери българските офиси на „Лукойл България“, „Роял Дъч Шел“, „Ромпетрол“ и „Хеленик Петролеум“ по-рано този месец.

 

КЗК проверява две вериги бензиностанции

20160422.cmcsmzuqis

 

 

Служители на Комисията за защита на конкуренцията започнаха внезапни проверки в „Еко България“ ЕАД и Шел, съобщиха от Комисията. Действията на КЗК са част от производството за картел, образувано след секторния анализ на пазара на горива.

При проверката КЗК има право да изземе всякакви писмени, както и други веществени доказателства, а също така и средства за предаване на информация.

Компанията „Еко България“ притежава 81 бензиностанции и 4 петролни бази в цялата страна.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Депутати от Реформаторския блок настояват и НПО-та да могат да предлагат членове на КЗК

main_1438085371

 

 

Народни представители от Реформаторския блок искат и неправителствените организации да могат да излъчват кандидати за членове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Идеята е на депутатите Мартин Димитров и Петър Славов, които внесоха и проект на решение за стартиране на нова процедура за избор на състав на регулаторния орган. Пред Епицентър.бг Мартин Димитров обясни, че трябва повечето големи неправителствени организации да могат да излъчват кандидати. „Те са хора със сериозен авторитет. Единственият начин КЗК да бъде по-авторитетна и работеща институция е там да бъдат хора, които заради личната си репутация да не правят глупости – тоест да има личности, които заради личния си авторитет да не се замесват в скандали“.

Димитров и Славов предлагат парламентът да прекрати процедурата, стартирана на 24 февруари тази година и стартират нова. Реформаторите предлагат още срокът за предложение на кандидати да бъде 21 дни, вместо едва 7 в момента. По този начин ще бъде дадена възможност за събиране на повече кандидатури.

„Необходим е изборът на нова КЗК, която да предприеме решителни действия срещу монополите и картелите в България. Такава, която да работи в защита на потребителите и конкуренцията. Крайно време е държавата да покаже решителни действия срещу монополите и картелите, както виждаме това в съседна Румъния. Необоснованото забавяне на избора създаде безвремие, на което трябва да се сложи точка“, заяви Мартин Димитров.

Предложението идва след като на 9 март тази година по време на изслушване на кандидатите за членове на КЗК Росен Желязков, единственият предложен за председателското място, си направи отвод. Още тогава те заявиха, че като няма кандидатура за председател, цялата процедура е компрометирана затова е необходима нова. Почти месец по-късно Народното събрание все още не е решило как да постъпи при възникналия казус, затова Димитров и Славов внасят своите предложения днес.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

КЗК и полиция влязоха на проверка в Българската петролна и газова асоциация

20160322.azalseqdpu

 

 

Служители на Комисията за защита на конкуренцията осъществяват внезапна проверка на място в „Българска петролна и газова асоциация“ в София. В акцията се осъществява съвместно с полицията, съобщиха от КЗК.

Действията на антимонополния орган са част от производството за картел, образувано след секторния анализ на пазара на горива. При проверката КЗК има право да изземе всякакви писмени, както и други веществени доказателства, а също така и средства за предаване на информация.

 

 

Източник:Блиц

 

Росен Желязков се отказа от шеф на КЗК

20160309.hxvlrwsgkm

 

 

Оттеглям кандидатурата си за председател на КЗК, заяви единственият кандидат за председател на КЗК Росен Желязков. Главният секретар на първия кабинет „Борисов“ беше предложен от ГЕРБ за поста.

„Не мога да позволя внушенията, спекулациите и политизирането на този избор, които могат да се върнат като бумеранг. Заявявам оттеглям участието си като избор на председател. Основният мотив е, че не търся служебна победа. Отказвам да се състезавам сам със себе си. Искам да отпадне всяко съмнение за предпоставеност и предрешеност на надпреварата“, посочи Желязков по време на заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм, съобщава „Фокус“.

Той заяви, че настоящата позиция е негова автономна. „Мое лично и независимо решение, за което съм информирал вносителите“, каза още той. По думите му, КЗК има нужда от доверие и изрази надежда, че с тази позиция ще допринесе за нейното укрепване.

„Споделям огромното разбиране за мястото на КЗК за реализиране на свободен, добре функциониращ и динамичен пазар като карта за устойчива икономика на потребителите. Бизнесът трябва да е конкурентна игра, от която потребителите печелят. Вярвам, че политика трябва да е честна игра, а не политиканска игричка“, обясни Желязков.

По думите му, КЗК е независима и поставянето под съмнение на нейният състав и функциониране рушат значението и парализират възможността за ефективно реализиране на политиките в областта на конкуренцията“, коментира той.

 

 

 

Източник:Блиц

 

КЗК официално : Има картел на пазара на горива

20160225.akbegjswhd

 

 

КЗК стартира производство за картелни споразумение срещ 7 компании – „Шел България“, „Ромпетрол България“, „Еко България“, ОМВ България, „Петрол“, „НИС Петрол“ и „Лукойл България“.

Освен това се образува производство за установяване на злоупотреба с господстващо положение срещу рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“.

Има убедителни индикации за наличие на забранени практики на пазара на течни горива.

Говорителят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Марио Гаврилов заяви това на извънреден ифиг за представяне на доклада от секторния анализ на бранша.

Докладът е от близо 180 страници, като част от данните няма да станат публични, тъй като са търговски тайна.

Надяваме се да представим доказателства, които да издържат и пред съда, каза Гаврилов.

Основните констатации  на КЗК са следните:

При секторния анализ преди повече от 4 години е дефиниран много сериозен проблем с акцизните складове. Констатацията сега е, че оттогава нищо не се е променило в нормативно правната рамка. Остават в сила тежките изисквания за откриване на такъв склад фирмата да има 500 хил. лв. уставен капитал и да заделиш 30 млн. лв. гаранции за дължими акцизи.

КЗК препоръчва преразглеждане на тези изисквания, така че откриването на акцизни складове да стане по-достъпно за по-малките фирми на пазара. Ще се стимулира вносът, което ще оказва конкурентен натиск на пазара, обясни Гаврилов.

Антимонополният орган отново препоръчва да се сключат двустранни споразумения за отложено плащане на акциз. В момента не е възможно например да натовариш цистерна с гориво в Солун или в Констанца и директно да започш да го продавашв София. Трябва да минеш през акцизен склад. Това може да се преодолее със съответни двустранни споразумения.

Отново препоръчваме изграждането на държавни данъчни складове близо до граничните пунктове, каза още Гаврилов. По този начин държавата би могла да засили конкуренцията.

КЗК препоръчваме на държавата да прецизира баанса на отговорности между държавата и търговците н агорива. В момента запасите са за сметка на предприятията производители и търговци.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Депутати осъдиха КЗК за мълчалив отказ на информация

20151104.kkmvfdvviu

 

 

Депутатите Мартин Димитров и Петър Славов са осъдили Комисията за защита на конкуренцията за мълчалив отказ на информация. Това съобщиха двамата народни представители в кулоарите на парламента. Причината за делото срещу КЗК е, че са отказали да предоставят информация за бонусите и заплатите, които са получавали през 2014 г.

„Само ако сравним разпределените бонуси със свършената от КЗК работа, ще можем да кажем дали те са раздадени справедливо“, обясни Мартин Димитров.

И допълни, че този състав на комисията вече си отива, на негово място скоро ще бъде избран друг, но преди това старият екип на КЗК трябва да си отиде „доблестно“.

Мартин Димитров отказа да коментира парите на Иван Костов и ДСБ в КТБ, но беше категоричен, че Банковият надзор не се е справил със задълженията си, както според него е отразено и в одитния доклад за работата му. Затова той настоя новото ръководство на БНБ да отговори какво ще направи, за да не се повтори кризата с КТБ.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

КЗК погва зимните туристически обекти

20151008.isonmyocqw

 

 

„Една от основните цели на Националния съвет за защита на потребителите е да бъдат подтикнати потребителите да търсят своите права, да са активни за това, което се случва на пазара и да бъдат достатъчно добре информирани“. Това заяви заместник-министърът на икономиката Даниела Везиева, която председателства заседанието на Националният съвет за защита на потребителите към Министерство на икономиката, който проведе заседание днес, след като в края на юни бе възстановена работата му след деветгодишно прекъсване.

На заседанието председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов представи приоритетите на комисията за зимния сезон. Акцентите в контролната дейност на КЗП ще включват инспекции в туристически обекти на територията на зимните курорти за спазване изискванията на Закона за туризма, както по отношение наличието на категоризация, така и на съответствието на предоставяните услуги в дадения обект с притежаваната от него категория. Ще бъдат извършвани и последващи проверки в обекти, на които е наложена мярката „временно затваряне на туристически обект” за установяване спазването на наложената забрана. Ще бъде инспектирана и общата безопасност на ски пистите. Предвидено е провеждането на информационна кампания за правата на потребителите при ползването на туристически услуги.

Прилагането на Закона за защита на потребителите по отношение използването на нелоялни търговски практики от небанковите финансови институции, беше разгледано на заседанието. Беше отчетено, че при осъществяването на контрола на тези институции са констатирани множество нелоялни търговски практики, свързани с прилагането на Закона за потребителския кредит. Тези нелоялни практики се изразяват в прикриване на информация за наличието на допълнителни такси, за които потребителят разбира след сключването на договора за кредит. Впоследствие се налага да плати повече от предвиденото в Закона за потребителския кредит.
Съветът обсъди и проблемите на потребителите при включването на арбитражни клаузи от страна на търговците в договори с потребители. Недобрата практика в това отношение е, че се включват арбитражни клаузи, съгласно които при възникване на спор, се използва арбитражен съд, определен едностранно от търговеца.

“Стигнахме до извода, че трябва да дадем по-висока гласност на конкретните казуси и на правната рамка за защита на потребителите, както и да разширим разяснителната кампания по разглежданите казуси“, заяви зам.-министър Везиева. Тя добави, че целта на планираната кампанията, която ще бъде инициирана от Съвета е българският гражданин да бъде активно информиран за това какви са неговите права по отношение на потреблението, какви са неговите задължения и към какви институции може да се обърне.

Участие в заседанието взеха членовете на Комисията за защита на потребителите (КЗП), представителите на неправителствения сектор – Българската национална асоциация „Активни потребители“ и на „Сдружение за правна помощ на потребителите“, както и представители на Министерство на транспорта и Министерство на финансите.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

КЗК: Собствениците на данъчните складове диктуват цените на горивата (ВИДЕО)

ceni

 

 

Притежателите на данъчните складове диктуват цените на горивата. Това заяви по Нова телевизия Марио Гаврилов, говорител на Комисията за защита на конкуренцията. „Не е проблем монополът, проблем е когато има злоупотреба с монопол”, заяви Гаврилов. „Държателите на тези складове имат възможност да диктуват цените”.

Той обясни, че в анализ на Комисията, е записано още преди четири години, че има проблем с данъчните складове и че доставчиците на горива не разполагат със собствени такива.

„Това е малко по-особена търговия. Ние сме признали преди четири години, че конкуренцията е затруднена. Дори сме посочили как може да бъде разрешен този проблем. Четири години нито един от българските политици не прочете нашия секторен анализ”, заяви Марио Гаврилов.

Той обясни, че за да продава един търговец на дребно в България, трябва да разтовари вноса в акцизните складове. Собствеността на тези акцизни складове през 2011 година е била около 80% на една компания. В данъчните складове пък искат толкова непосилен наем, че вносът би се обезсмислил. Именно това възпрепятствало конкуренцията на пазара.

„Има твърдения, че тази структура в момента е променена и ние проверяваме това”, заяви Гаврилов.

От КЗК са предложили две решения за справяне с този проблем. „Би могла България ако подпише със съседните държави, да ползваме акцизните и данъчните складове там. Само, че няма подписано такова междудържавно споразумение”, обясни Гаврилов.  Другото решение, според КЗК, е отварянето на държавни акцизни складове. По този начин държавата ще се намеси на този пазар.

http://vbox7.com/play:5099eb2f19

 

 

КЗК спря излъчването на рекламата на “Пицети“

rekl

С определение № 567 от 8 юли 2015 г. Комисията за защита на конкуренцията наложи временна мярка – спиране на разпространението на рекламен клип на продукта 7 days „Pizzetti“, произвеждан от „Чипита България“ АД.

От Комисията се аргументират за решението си с мотива, че цялостното впечатление от рекламния клип насочва към идеята, че 7 days „Pizzetti“ е оригинален италиански продукт. „Отделните елементи на рекламата, възприети в тяхната съвкупност, създават сериозен риск от заблуда на потребителите и следователно от увреждане на техните интереси. Рискът се състои в това, че подведени от рекламното послание, потребителите биха закупили „Pizzetti“ с впечатлението, че купуват оригинално хлебно италианско изделие. Създаването на погрешно впечатление у потребителите, води до увреждане и на интересите на конкурентите на „Чипита България“ АД, които произвеждат, внасят и продават на българския пазар подобен род снаксови закуски“, се посочва в становището на КЗК.

 Описаната по-горе опасност е реална и непосредствена, доколкото цялостната рекламна кампания е все още в етап на активна реализация. Рекламният клип продължава да бъде показван в българския телевизионен ефир на територията на цялата страна и посланието му достига до неограничен кръг потенциални потребители.

 С оглед на това КЗК определи, че е наложително да се предприемат незабавни мерки по преустановяване на рекламата, които ще бъдат в сила до окончателното произнасяне по случая с решение на Комисията по същество.

 

 

 

 

 

 

Източник:преса.бг

 

 

КЗК глоби “Юбер“ с 200 бона

uber

 

 

Четири глоби за общо 200 хил. лв. наложи Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на двете компании, които предлагат у нас услугата за превози „Юбер”, пише „Телеграф”. Това са Uber BV и Rasier Operations от Холандия.

Производството е образувано служебно с решение на КЗК, след като от Столичната община е получена информация за въвеждане на услугата UberX за територията на София от 9 декември миналата година.

Впоследствие тази проверка е обединена с друга по искане на „О’Кей Супертранс” срещу„Юбер България” ЕООД, отново за услугата UberX. След направената проверка от антимонополната ни комисия са установили, че при предоставянето на услугата Uber BV – Холандия, и Rasier Operations – Холандия, са нарушили Закона за защита на конкуренцията.

UberX има белезите на таксиметров превоз на пътници, доколкото се извършва с лек автомобил срещу заплащане, по заявен от пътника маршрут чрез мобилното приложение Uber, което осъществява връзката между пътника и фактическия изпълнител на превоза – ползвателя-водач, посочват от КЗК.

И допълват, че при сравнение между предлаганите от Uber BV – Холандия, и Rasier Operations – Холандия, услуги и услугите, предоставяни чрез други мобилни приложения (дори и услугите на типичните таксиметрови компании) се достига до извода, че услугите са взаимозаменяеми, тъй като водят до един и същи резултат – осъществяване на платен превоз от една точка до друга. Но в случая при UberX не се изисква шофьорите да отговарят изискванията определени в българското законодателство. Същото важи и за техните автомобили.

Затова според КЗК с UberX двете холандски компании са нарушили добросъвестната търговска практика поради противоречие с нормативно установените правила, уреждащи извършването на обществен превоз на пътници, в случая – таксиметров превоз.

Холандските компании създават условия за заобикаляне на закона, спестявайки на шофьорите, които возят със собствени коли, средствата за издаване на необходимите лицензи и разрешителни за извършване на таксиметров превоз. По този начин те нарушават правилата на честната конкуренция, като си осигуряват нелоялно предимство пред конкурентите и извличат икономическа полза от това поведение, заключват от КЗК.

За това нарушение двете компании, които предлагат UberX у нас са глобени с по 50 хил. лв. Те са санкционирани с още по толкова, защотоне са предоставяли исканата от КЗК информация в хода на проверката. В решението си комисията постановява прекратяване на установените нарушения незабавно.

По отношение на жалбата на „О’Кей Супертранс” срещу „Юбер България” от КЗК считат, че там няма нарушение на антимонополното ни законодателство, защото българската компания не участва директно в предлагането на услугата UberX. По-късно през деня точно от „Юбер България” казаха, че ще обжалват решението на КЗК. Според „Юбер България” антимонополните органи по конкуренцията в Европа, включително в Германия, Франция, Италия, Норвегия, Дания и Финландия, публично са подкрепили полезността на алтернативните форми на транспорт като Uber.

Само преди четири дни американската компания „Юбер” спря услугата си за поръчка чрез смартфон на превоз от непрофесионални таксиметрови шофьори във Франция. Това стана шест месеца след като услугата й UberPop беше забранена заради масовата стачка и бунтове на таксиметровите фирми в по-големите градове на Франция.

Френските власти дори задържаха двама от висшите мениджъри на компанията. Те бяха обвинени за извършване на измамни търговски практики.

 

Австрийски мебелен гигант купува българските AIKO и Mobbo

mebel

 

 

Една от най-големите австрийски мебелни компании – XLCEE HOLDING GmbH, ще придобие части от двете български дружества – Аико Мулти Консепт ЕООД и Моббо ЕООД, съобщава Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Целта на сделката е българските мебелни вериги да започнат да продават продукцията на XLCEE Holding, като вероятно ще се възползват от по-ниски доставни цени. Придобиването се очаква да затвърди позициите на AIKO в борбата с лидера IKEA. AIKO се нарежда на второ място в България по пазарен дял след IKEA.

За сега информацията по сделката е оскъдна, но се знае, че преговорите се водят отдавна и че става дума за съдружие, а не за цялостна смяна на собствеността. В момента 100% от собствеността в двете местни мебелни вериги се държи от основателя им Мариан Душков.

Очаква се двете български компании ще получат мощна подкрепа от чуждестранния инвеститор в конкурентната борба срещу шведската IKEA.

 

 

 

 

Източник:economic.bg

 

КЗК глоби БТК с 3,7 млн. лева

btk

 

 

Комисията за защита на конкуренцията наложи санкция на БТК в размер на над 3,7 милиона лева. Причината е твърденията на „Източна телекомуникационна компания“, че БТК неправомерно е прекратила договор за взаимно свързване на обществени електронни съобщителни мрежи. Това съобщават от КЗК на официалната си страница.

Комисията установи, че БТК е извършила злоупотреба с господстващо положение, състояща се в косвено налагане на извъндоговорни нелоялни търговски условия в отношенията между страните, което води до тяхното преустановяване и възпрепятства осъществяването на конкурентна стопанска дейност, и прилагане на различни условия за едни и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравностойно положение като конкуренти, с които се предотвратява, ограничава и нарушава конкуренцията и се засягат интересите на потребителите.

Анализът на договорните клаузи показва, че въпреки формалната равнопоставеност, договорът е едностранно прекратен от БТК на основания, които към момента на прекратяването са спорни между страните. Поведението на БТК е продиктувано от пазарната мощ на дружеството, която му позволява да наложи нелоялни и неравнопоставени условия извън формалните отношения, предвидени в договора между страните.

„Източна телекомуникационна компания“АД е лицензиран далекосъобщителен оператор, предлагащ широк кръг от комуникационни решения – гласови услуги, високоскоростен достъп до интернет, а също така и наети линии, MAN услуги и виртуални частни мрежи.

Източна телекомуникационна компания притежава лиценз за фиксирана телефония, който дава право на компанията да изгражда, поддържа и използва далекосъобщителна мрежа и да предоставя гласова услуга с национално покритие, както и лиценз за достъп до гласова телефонна услуга чрез избор на оператор.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

КЗК проверява LIC33, фирмата – купувач на БТК

viva

 

 

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) проверява новорегистрираната чуждестранна компания LIC33. Инвеститорът LIC33 обяви, че навлиза на българския пазар чрез закупуване на контролни дялове в дружества, които оперират в телекомуникационния сектор, в сферата на отбраната и авиацията, както и притежаващи активи в медии и агенции за недвижими имоти – „БТК“ ЕАД, „НУРТС България“ АД, „Фърст Диджитъл“ ЕАД, „Дунарит“ АД, „Авионамс“ АД, „ТВ 7“ ЕАД, „ГАРБ Аудиенс Рисърч България“ АД, „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД. От КЗК съобщават, че са задължили дружествата да предоставят информация относно смяната на собствеността.

Проверката цели да установи на какъв етап е договарянето на горепосочените придобивания. Следва да се отбележи, че режимът по оценка на концентрации между предприятия е разрешителен. В този смисъл предприятие, имащо намерение да придобие контрол, е длъжно да информира КЗК, като подаде уведомление преди предприемането на реални действия по изпълнение на сделката.

Едва след като КЗК оцени ефекта от сделката на съответния пазар и се произнесе с решение, с което разрешава нейното осъществяване, нотифициращото дружество може да пристъпи към предприемането на фактически и правни действия по нейното изпълнение.

Ако КЗК установи, че е извършено прехвърляне на дялове/акции или обособен бизнес, без да бъде уведомена за това, има правомощието да образува производство по своя инициатива и да наложи имуществена санкция до 10% от оборота за извършеното нарушение, както и мерки за възстановяване на ефективната конкуренция.

В тази връзка през януари КЗК образува производство по сигнал за евентуално извършено придобиване на контрол върху „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (БТК) от страна на SHCO 79, s.a.r.l, Люксембург без разрешение по реда на Закона за защита на конкуренцията. Поради наличие на общностно измерение, КЗК прекрати производството и препрати случая на Европейската комисия по компетентност.

Наред с горното КЗК извършва задълбочено проучване по отношение придобиването на контрол върху „НУРТС България“ АД от страна на БТК ЕАД.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Трайчо Трайков: КЗК се правят на борче за скъпия дизел

traicho

 

 

Комисията за защита на конкуренцията е институцията, която трябва да обясни защо цените на дизела у нас са високи. Това заяви бившият министър и член на Реформаторския блок Трайчо Трайков, който заедно с енергийния експерт проф. Атанас Тасев гостува в сутрешния блок на bTV.

„КЗК има широки правомощия. Това, че те предпочитат да се правят на борче, е друг въпрос“, коментира Трайков. Той обясни, че в ЕС има държави, в които дори по-голям брой леки автомобили, отколкото в България, са на дизел. У нас специфичното е, че повечето товарни автомобили са на дизел. „ЕС е уникален в целия свят по отношение на това колко много леки коли са на дизел“, допълни той.

„Вносът не е малък“, каза още той. „Високата цена на горивата у нас, сравнена дори с тази в съседните ни страни, е факт от години. Факт е, че дори в такъв случай би могло да се внася гориво и от тях, за да се изравни цената, но защо подобни действия не се предприемат аз не мога да отговоря“, каза Трайков.

„Има и други страни, дори има страни в ЕС, в които дизелът е по-голяма част от автомобилния парк. В България дизелово гориво се използва много сериозно при товарните автомобили, при леките коли процентът ни сравнено с останалите страни е сравнително нисък. В Европа по-голямата употреба на дизелово гориво е в резултат на редица комплексни мерки, включително понеже то е по-екологично. Факт е, че от години голяма част от междинните складове и редица други структури са собственост на една от големите компании на пазара“, обясни бившият енергиен министър.

Според Трайчо Трайков контролът върху пазара на горива в страната не е на ниво и големите играчи на него много често си определят цени, които са доста по-високи отколкото трябва да бъдат.

„За миналата година имаме 471 хиляди тона бензин и над 1,1 милиона тона употребен бензин в страната през миналата година“, коментира енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Делът на вноса на дизел за страната нараства – през 2005 година той е бил 25%, в момента е 36%. „Проблемът с вноса е, че трябва да бъде направена логистика – да има междинни складове, междинни продуктопроводи и така нататък и затова предимство имат тези, които имат подобни складове“, добави проф. Тасев. „Никой не пречи на никого да внася, пазарът в страната е свободен, въпросът е кой има възможност да осъществява този внос. В момента може да се каже, че пазарът на горива в страната е сравнително равновесен и цените на него са такива, каквито ги определя търсенето“, смята той.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

КЗК глоби БТК с 811 хил. лв. заради евтини таблети

kzk

 

 

„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (БТК) е нарушила Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) във връзка с предлагането на таблети на привидна цена в добавка към услугата „Достъп до интернет“. Затова БТК е с наложена санкция в размер на 811 879 лв. (0,1% от общия оборот на дружеството за 2013 г.). Нарушението по чл. 36, ал. 2 от закона е установено от Комисията за защита на конкуренцията, която налага и санкцията.

Производството е образувано по искане на членовете на Национално сдружение на малки и средни кабелни оператори (НСМСКО) „ТВ Клуб 2000“ – „Мултимедиа БГ“ ЕООД и „Кабел-Сат Запад“ ООД и на „Вирджиния – Ер Ен“ ЕООД.

В хода на проучването Комисията за защита на конкуренцията е установила, че от януари до юли 2014 г. БТК предлага на клиентите, които подписват нов или преподписват срочен договор за абонаментни планове „Traffic Unlimited + – S, М, L, XL“, да закупят определени модели таблети: Asus Fonepad 7, Asus Fonepad ME371MG, Lenovo A3000, Lenovo S5000, Lenovo Yoga 10.1 HD+ , Samsung Galaxy Tab 3 7 Lite и др.

Посочените устройства се предлагат на цени, значително под пазарните при сключване на 12- и на 24-месечен договор за предоставяне на достъп до интернет, както при опция на еднократно плащане, така и при покупка на лизинг.

Това според КЗК представлява предлагане на забранена добавка съгласно ЗЗК, което е от естество да увреди конкурентната среда.

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

КЗК ще нищи собствеността в БТК

btk

 

 

 

 

Комисията за защита на конкуренцията е започнала производство заради сигнал, че контролът върху БТК се упражнява от трето лице, а КЗК не е уведомена за това, каквото е изискването на чл. 24, ал. 1 на Закона за защита на конкуренцията. Това става ясно от публикувано решение на сайта на регулатора.

Като повод за своето решение КЗК посочва сигнал от изпълнителния директор на „Технологичен център – институт по микроелектроника“ АД (ТЦ-ИМЕ), в който се изказва предположение за осъществена концентрация по смисъла на чл. 22 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) чрез придобиване на контрол върху „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (БТК) от страна на SHCO 79 S.a.r.l, Люксембург, без издадено надлежно разрешение по реда на Закона за защита на конкуренцията.

В сигнала се твърди, че след поставянето на КТБ под специален надзор „Бромак телеком инвест“ АД е прехвърлило дяловете си в V Telecom Investment General Partner S.A. и V Telecom Investment S.С.A. на SHCO 79 s.a.r.l., Люксембург. Прехвърлянето е станало, без да бъде уведомено ТЦ-ИМЕ, което се явява краен собственик в България на мажоритарния пакет акции в БТК.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

КЗК глоби и столичното парно

parno

 

 

Общинското дружество „Топлофикация-София“ е глобено с 42 737 лв. от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради незаконосъобразно сключен договор за доставка на ултразвукови топломери, съобщиха от антимонополния орган в сряда.

След проведена обществена поръчка столичното парно е сключило договор с австрийското дружество „ElinWasserwerkstechnik Ges“ m.b.H за доставка на ултразвукови топломери с дистанционно отчитане, ръчно преносими терминали за отчитане на топломери в абонатните станции и софтуер за обработка на отчетите в поделенията на компанията.

След обжалване на избора Върховният административен съд (ВАС) определя, че офертата на определено за изпълнител на обществената поръчка не съдържа документ за съответствие (сертификат) на топломер с номинален дебит Qn 3 м³/h. Според съда е налице закононарушение, което води до незаконосъобразност на решението на възложителя за избор на изпълнител в обществената поръчка. Доколкото решението на ВАС е окончателно, КЗК е длъжна да се съобрази с мотивите, изложени в него.

Тъй като има влязло в сила определение за допускане на предварително изпълнение на обществената поръчка и сключен договор от възложителя в резултат на това, както и установено нарушение от съда, довело до незаконосъобразност на решението за избор на изпълнител, на възложителя следва да бъде наложена санкция съгласно ЗОП в размер на 10 на сто от стойността на сключения договор. В случая сумата е 41 737. 97 лв.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц