Tyxo.bg counter

Tag: избухването

132 години от избухването на Сръбско-българската война: “Войната на капитаните срещу генералите“

 

 

На 14 ноември се навършват 132 години от избухването на Сръбско-българската война /1885 г./, която ще остане в историята с наименованието „Войната на капитаните срещу генералите“

Съединението и Балканите

На 6 септември 1885 г. в Пловдив, седем години след Руско-турската освободителна война, България е била разделена на две – Източна Румелия и Княжество България – под руско влияние. Тогава чрез безкръвен преврат е обявено Съединението на България. Балканските ни съседи са недоволни от това, че в региона се образува една силна държава, която по територия и население е по-голяма от тях.

Веднага след Съединението Гърция и Румъния са готови да извършат мобилизация и да търсят компенсации за сметка на България. Първата се насочва към населената с българи Македония, а втората иска да заграби Южна Добруджа. Само намесата на Великите сили ги възпира да не обявят война на страната ни.

Сърбия, която има планове за хегемония сред славянското население на Балканите, е категорично против Съединението. На 9 септември 1885 г. Сърбия мобилизира запасните чинове. В страната излизат стотици статии, книги и плакати с пропагандно съдържание срещу Съединението.

Съотношение на силите

Подтикната от Австро-Унгария Сърбия ни напада изненадващо на 14 ноември /по нов стил/ 1885 г. Общият план на Сърбия е придвижване по пътя Пирот – Цариброд и чрез числено превъзходство да разбият българите в пограничните райони до Цариброд, след което да бъдат победени и пристигащите тракийски български части и да се превземат Видин и столицата на България – София, където сам крал Милан Обренович да излезе на трибуните и да продиктува исканията си за мир: 1. цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъде включена към сръбската държава; 2. сръбска окупация над останалата част от Княжеството; 3. преместване на българската столица от София в Търново; 4. огромна парична компенсация.

Сърбия разполага с 42 000 души и 800 кавалеристи за фронта срещу София (Нишавска армия) и 21 000 души на видинския фронт (Тимошка армия), както и 8 800 резерв, снабдени с пушки Mаузер-Миланович и 400 морално остарели оръдия, като се очакват още около 30 скорострелни модерни оръдия да пристигнат от Франция. По-късно сръбската войска достига до над 120 000 души, от които 103 000 редовна армия.

Българите не разполагат с достатъчно офицери, защото Русия е изтеглила своите офицери след обявяването на Съединението. Единствената надежда са завърналите се около 40 млади български офицери от руските военни академии, които са завършили само месец преди това, а някои дори са прекъснали обучението си. Сержантите също не достигат, затова за сержанти в българските роти са назначени 30 юнкери. Общо през казарма в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души, и заедно с доброволците и опълченците, армията наброява малко над 100 000. Българската пехота разполага със стари пушки, а артилерията с 200 артилерийски оръдия, които са обаче доста по-добри от сръбските антики, но 40 от тях са повредени и неизползваеми.

Сливнишката епопея

 

Българските военни тогава решават твърдо сливнишките височини да бъдат позицията, където да спрат нападението на сръбския военен елит, докато правителството, водено от княз Александър I Батенберг, иска да чака сърбите край Вакарел. Българските капитани обаче не са съгласни с това и въпреки намеренията на Батенберг, искат да задържат сръбската войска на Сливница.

По тази причина и първите сръбски отряди, които се насочват в местността, са неприятно изненадани, когато виждат над Сливница на хълмовете в Гълъбово, Три уши и Малово българските отряди. Другата част, която на третия ден се насочва в посока Божурище се изкачва южно от Войводино, Могила и Шезуб. Там българите разполагат с осем оръдия. Именно с техните изстрели, нашите спират сърбите, когато прииждат за два дни – 15 и 16 ноември. През тези два дни сърбите сломяват съпротивата край Калотина, Драгоман, минават през Габер. Заради тези успехи сръбският крал Милан казва, че ще си пие кафето вечерта пред турската джамия в центъра на София – нещо, което скоро разбира, че няма да стане.

Българските капитани, които се намират в позицията над Сливница, използват трикове върху сърбите. Тогава все още войската ни е била малобройна. Българските отряди се придвижват за две денонощия от турската граница до Сливница. Имало е по това време влак единствено до гара Септември, от там те са вървели пеша и на коне по трима души. Когато пристигат веднага се включват във военните действия.

Интересен факт е, че самият капитан Коста Паница с неговия малоброен отряд е правил няколко задвижвания на полето, за да създаде впечатление пред сърбите, че българската войска е по-многобройна.

Най-тежки са боевете при Сливница на 17-19 ноември /нов стил/, когато се решава и изходът от войната. Изходът от сражението е бил 50 на 50. Тогава обаче сръбският отряд на Моравската дивизия, който минава през Брезник, Гургулят и Делян, след като влиза в село Златуша, получава изненадваща атака от осемте оръдия от артилерията, която е над с. Гълъбовци. Тогава командващ артилерията ни е кап. Христо Попов. Тя внася сериозен смут сред сърбите, чието намерение е било през с. Златуша и Банкя да влязат директно в София. Затова боевете край Гургулят изиграват основна роля за хода на цялата битка, защото Моравската дивизия не успява да премине в настъпление, а 1200 души са пленени.

Ходът на войната е преобърнат сърбите отстъпват, а българите последователно освобождават всички територии и стигат до Пирот. Великите не позволяват по-нататъшно българско настъпление и на 28 ноември 1885 г. бойните действия са прекратени. Войната трае само 14 дни, а мирът между българи и сърби е възстановен в Букурещ.

 

 

Източник:БГНЕС

 

Енергийни интереси задвижили “избухването“ на Валери Симеонов срещу Борисов ?

 

 

Вицепремиерът и лидер на „Обединени патриоти“ Валери Симеонов изненадващо нападна останалите си партньори в коалицията в специално интервю за „Лице в лице“ с Цветанка Ризова снощи, пише Новини.бг.

В предаването Симеонов каза, че в коалицията има напрежение, а той разбирал в последния момент за политически назначения, напомня изданието.

Лидерът на „Обединени патриоти“ отбеляза още, че ще поиска закриването на Българска стокова борса, визирайки „брутална корупционна сделка“ в ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД, за която алармира преди седмица. В разследване на „Капитал“ от ТЕЦ-а вече отрекоха информацията на Симеонов. В същия материал изданието отбеляза, че двама от кандидатите в процедурата са свързани със собственика на „Захарни заводи“ – Горна Оряховица, Руси Данев. Това са „Ритъм-4“ и „Енергоимпорт експорт“. През годините първата фирма и самият Данев са свързвани неведнъж с „Мултигруп“.

Управител на втората фирма пък е Петко Михайлов. Фигурата на Михайлов е изключително интересна в случая, заради близостта си с Валери Симеонов. Преди две години именно настоящият вицепремиер предлага бизнесмена за член на Комисията по енергийно и водно регулиране от квотата на Патриотичния фронт.

Фирмите на Михайлов и Данев пък са били предишните доставчици на варовик за ТЕЦ „Марица Изток 2“, като през 2014-а, при подписването на договорите, техните оферти са били единствени. Две години по-късно централата удължава договорите с мотива, че избраната процедура за новата поръчка ще отнеме твърде много време, през което централата не може да остане без варовик. Според източници от бранша, досега двамата са продавали варовика именно на „завишената“ цена, срещу която се бунтува вицепремиерът и при която е сключена настоящата сделка. Основателни са съмненията, че в казуса със „скандалната“ сделка Валери Симеонов заема страната на приближения си Петко Михайлов и Руси Данев, които имат пряк интерес да доставят варовик на държавната ТЕЦ.

По непотвърдена информация, в казуса скрито е замесен и небезизвестният енергиен експерт Стефан Гамизов, пише още Новини.бг.

Целта е централата отново да се овладее от кръга около бившия шеф Георги Христозов. Последният бе осветен като един от най-честите посетители в кабинета на Цветан Василев. Самият Гамизов не излиза публично, тъй като има условна присъда и според слуховете от месеци усилено търси начини да намери публичен говорител за тезите и „скандалните“ си разкрития.

До момента вицепремиерът не е коментирал близостта си с Михайлов, но се предполага, че именно казусът с варовика е в основата на рязката промяна в отношението на Симеонов спрямо коалиционните му партньори.

Валери Симеонов играе „ва банк“, но ние не искаме да изпадаме отново в ситуацията да трупаме негативи заради участието на малките партньори във властта, коментират из кулоарите на парламента депутати от мнозинството, пише Новини.бг.

Факсимиле, което публикува Новини.бг

 

114 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

 

 

Навършват се 114 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание – естествено продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ

Въстанието избухва в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг.

Въстанието избухва на 20 юли 1903 г. в Битолски революционен окръг и на 6 август 1903 г. в Одринско. В българската история, това е въстанието за освобождение на Македония и Одринска Тракия, останали след Освобождението на България съгласно Берлинския договор (1878 г.) в пределите на Османската империя. По своя характер и цели, то е продължение на българската националнодемократична революция от време на Възраждането.

В началото на ХХ в. обстановката на Балканите е изключително нестабилна, а това ескалира обществените настроения и нагласи. Неуспехът на Горноджумайското въстание от 1902 г., провокирано от дейци на Върховния македоно-одрински комитет, довежда до разгрома на голям брой революционни комитети и застрашават организацията от нови провали. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи – Гоце Делчев, Даме Груев и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на 1903 г. Макар и несъгласни с това решение, Гоце Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. Те полагат усилия само за неговото отлагане през лятото на същата година и за превръщането му от повсеместно в стратегическо, т. е. в действия предимно на въстанически чети в планинските и полупланинските райони, където действията на редовната турска армия не могат да бъдат ефективни. Всичко това е направено с цел да се защити населението от полските райони от репресиите на турските власти.

Въстанието избухва на 20 юли (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни, всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии) са обхванати от бунтове и се присъединяват към Битоля. Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.На 6 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско. Много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол се присъединяват. Силата на бунтът, дори достига до обявяването на Странджанската република (просъществува 26 дни). Започват и обществено-политически действия – в освободените селища се установява нова власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но избухва преди тази дата.

Едни от най-ожесточените сражения са в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати, в резултат на които са разрушени важни стратегически пунктове. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Изправен пред опасността, главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство.

За размера на въоръжената борба и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които участват 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Опожарени са 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в България.

Причините за неуспеха на въстанието са много и от различно естество: на първо място за това допринесло преждевременното му избухване, както и недостатъчното въоръжение на въстаналото население. Следващата съществена причина била крайно неподходящата международна обстановка, при която то избухнало. За разлика от Априлското въстание 1876 този път Русия, ангажирана със свои планове за война в Далечния изток, предупредила ясно, че няма да се ангажира в никакви конфликти на Балканите. Другите велики сили категорично заели страната на Османската империя, което позволило на Високата порта да се разправи по особено жесток начин с въстаналото население. Следваща причина била ненамесата на България. Въпреки своя неуспех въстанието изиграло огромно значение.

То показало на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

 

Лавров предупреди за избухването на въоръжен конфликт на Балканите

На годишната си пресконференция руският външен министър Сергей Лавров каза, че не бива етнически албански сили в Косово да присъстват в населените със сърби райони в северната част на Косово. Всички разбират, каза той, че не трябва да се допуска избухване на въоръжен конфликт на Балканите, заяви той, цитиран от БНР.

„Що се отнася до влака Белград – Косовска Митровица, веднага след тези събития ми се обади сръбският външен министър Ивица Дачич и анализирахме какво всъщност се е случило. Мога да кажа само едно – ЕС трябва да успокои тази ситуация и да направи така, че да се спазват споразуменията между Белград и Прищина, постигнати с посредничеството на Брюксел“, заяви Лавров.

Руският първи дипломат посочи, че съгласно тези споразумения свободата на движение на хора не трябва да се ограничава и в Северно Косово, където живеят сърби, не трябва да има присъствие на албански силови структури.

„Смятам, че в този случай бяха нарушени поне няколко от тези договорености, които бяха постигнати в Брюксел“, заяви руският министър.

„Надявам се, че този път всички разбират необходимостта да се избегне въоръжен конфликт“, изтъкна той.

По повод на обстановката в Босна и Херцеговина Сергей Лавров отбеляза, че Русия неведнъж е напомняла на западните си партньори, че вече става неприлично в Босна и Херцеговина, която се смята за независима държава, да се запазва апаратът на така наречения „върховен представител“, който има правата на генерал-губернатор и може да наложи на трите съставни народа всякакви решения. „Това предизвиква раздразнение“, обясни още той.

Министър Лавров заяви, че е необходимо да се спазват Дейтънските споразумения за Босна и Херцеговина, които поставиха край в средата на 90-те години на кървавия граждански конфликт.

 

Президентът на Сърбия: Бяхме на ръба на избухването на война

Бяхме на ръба от избухването на война. Албанците искат война. Това каза сръбският президент Томислав Николич след заседанието на Съвета по национална сигурност по повод инцидента със сръбския влак, който потегли вчера от Белград за Косово, но се върна обратно тази нощ след като не успя да пристигне до град Митровица, в северната част на Косово, предава БГНЕС.

 Според Николич „всеки следващ опит на косовските институции в Прищина да предизвикат сблъсък ще завърши много лошо“. „По този въпрос нека да се замислят както самите албанци, така и техните спонсори“, каза още сръбският президент.

Влакът, който вчера сутринта потегли от Белград за косовския град Митровица се върна обратно в сръбската столица в 5 часа тази сутрин българско време. Пътуването на влака продължи над 19 часа. Композицията потегли в 8.30 часа местно време вчера, но в 16.30 часа бе спряна в Рашка последната спирка преди влизане в Косово. На гарата в Рашка влакът престоя близо 4 часа и в 20.40 часа снощи потегли обратно към Белград.

Вчера косовският президент Хашим Тачи написа на страницата си във Фейсбук, че влакът от Белград не бива да бъде допускан, защото това е „сръбска провокация“. В социалните мрежи в Косово се появиха съобщения, че албанците минират железницата, по която трябва да мине сръбския влак. Отделно правителството на Косово изпрати полицията и спецчасти по границата със Сърбия. Днес бившият албански президент и премиер Сали Бериша определи вчерашният опит сръбски влак да пристигне в Косово като „тежка провокация“.

„Става въпрос за опасна провокация не само за Косово, но и за целия регион. Самият надпис върхе влака-„Косово е Сърбия“, говори достатъчно за целите на тази провокация. Става въпрос за великосръбски идеи и примитивно поведение, които са много опасни“, каза Бериша и поздрави поведението на властите в Прищина.

Украйна: СССР е виновен за избухването на Втората световна война!

1465967952-gettyimages-474777991

 

 

Върховната Рада на Украйна прие декларация, според която виновни за избухването на Втората световна война са Съветският съюз и нацистка Германия. Народните представители смятат, че пактът Молотов-Рибентроп е довел до това, пишат украинските медии.

„Обръщаме внимание на факта, че пактът Молотов-Рибентроп от 23 август 1939 година, сключен след споразумение между два тоталитарни режими – на комунистическия Съветски съюз и нацистка Германия, е довел до стартиране на 1 септември на Втората световна война. Тя е причинена от германската агресия, към която на17 септември се присъединява Съветският съюз”, се казва в документа, пише Life.ru.

В допълнение, депутатите от Рада смятат, че приетите решения на конференцията в Ялта през 1945 г. „поробили“  Източна и Централна Европа.

 

 

Паметна дата в историята на България! 113 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

vmro1903

 

 

Навършват се 113 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание – естествено продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ. Въстанието избухва в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг.

В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов.

Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и име му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.

На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство.

Последното, предупредено от западните Велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение.
То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

 

140 години от избухването на Априлското въстание

хвърковата-чета

 

 

Днес бележим 140 години от Априлското въстание. Трагичен апотеоз на българската борба за свобода, то остава изписано с кървави букви в историята ни.

Основите на Априлското въстание се полагат в град Гюргево, където на 11 ноември 1875 година започва да заседава Гюргевският революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а в състава му влизат още личности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други. За много кратък период е изготвен и планът за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга – Търновски ( с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов).

Предвиденият пети, Софийски окръг, остава само в сферата на приказките. Заседаващите се обединяват около три дати за избухване на въстанието – 11 април, 1 май и 11 май. Така, след като са уточнени голяма част от детайлите около бъдещото въстание, участниците в Гюргевския революционен комитет се прехвърлят в България, за да започнат истинската подготовка на бунта.

Най-широка и активна е подготовката в ІV революционен окръг с главен апостол Панайот Волов, заменен по-късно от Георги Бенковски. За център е избрано Панагюрище.

На 14.04.1876 г. в местността Оборище се свиква Общо събрание, което гласува специални пълномощия на главния апостол Георги Бенковски. Определена е и датата на въстанието (01.05.1876 г.), но се намира предател – Ненко Терзийски.

На 19 април от Пловдив в Копривщица пристигат заптиета, за да арестуват водачите и Тодор Каблешков вдига въстанието на 20.04.1876 г. Конакът е превзет. До Панагюрище е изпратено „Кървавото писмо“. Бенковски и Волов незабавно обявяват въстанието. Населението се събира на площада, където се освещава знамето, ушито от Райна Попгеоргиева. Бенковски сформира известната „Хвърковата чета“. Въстават селата в Средногорието и Родопите: Перущица, Батак, Брацигово и др.

Турците най-напред нападат Стрелча, след това Клисура, която се брани героично, но е опожарена на 26 април. Следващите дни боеве се водят за Панагюрище, което е превзето и опожарено на 30 април. Разорени и запалени са повечето от въстаналите селища в района.

Георги Бенковски пада убит от засада до р. Костина, Тетевенско.

Въстанието в Родопската област избухва на 21 април и продължава повече от седмица. На 5 май Батак е покосен, жестоко са избити жените и децата в църквата. На 7 май пада Брацигово. Героична и трагична е защитата на Перущица чрез саможертвата на Кочо Честименски, Спас Гинев и други мъже и техните семейства.

В Търновско въстанието е обявено на 28 април. В селата Бяла Черква, Михалци, Мусина и др. поп Харитон и Бачо Киро Петров сформират чета от около 200 души, която стига в Дряновския манастир. Башибозук и редовна турска армия с над 10 хиляди души и две оръдия обгражда манастира и започва 9-дневната Дряновска епопея. На деветата нощ въстаниците щурмуват обсадата и около 40 души се спасяват, сред тях е и Бачо Киро, но по-късно заловен и обесен в Търново. Разбити са и другите две чети – Габровската на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. Потушено е въстанието и в Батошево, Кръвеник и Ново село, припомня istoriq.bg.

В Сливенски окръг няколко дни в Балкана действа четата на Стоил войвода, към която се присъединява и Иларион Драгостинов.

Във Враца на 18 май е даден сигнал за въстание, но съзаклятниците скоро се разпръскват поради своята малобройност.

Грандиозен по своя международен отзвук е походът на Ботевата чета от кораба „Радецки“ и Козлодуй до Врачанския балкан, където на 20 май (1 юни) 1876 г. намира смъртта си гениалният поет – воеводата Христо Ботев.

На 16 май при Тутракан преминава четата на Таньо Стоянов от 20 души, която е разбита в района на Попово.

Въстанието е потушено с жестоки кланета, издевателства и грабежи. Това предизвиква справедливо възмущение в Европа и Америка. В Цариград е свикана международна анкетна комисия.

Велики личности като Виктор Юго и Достоевски издигат глас в защита на българите.

Априлското въстание през 1876 г. задълбочава Източната криза, а неговият успех е в международния му отзвук, постигнат с героизма на многохилядните жертви.

Кървавият подвиг на българите оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села.

Само една година след жестокото потушаване на бунта Русия обявява война на Османската империя, а през 1878 година на картата на Европа вече съществува държавата България.

 

Навършват се 112 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

vast

 

 

Навършват се 112 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание – естествено продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ. Въстанието избухва в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг.

В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. На проведения в Смилево окръжен конгрес е изработен планът за въстаническите действия. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който е делегирано и правото той да определи датата на въстанието. След конгреса в Смилево следва и друг конгрес, свикан в местността Петрова нива в Странджа, където е обсъден планът за въстаническите действия в Одринско и е определен съставът на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва и име му. Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни то обхваща всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август същата година въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка то достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство. Последното, предупредено от западните Велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив. Разчитайки на собствените си сили, въстаналото население се отбранява в продължение на три месеца срещу многократно превъзхождащия го противник, но не успява да удържи неговия напор. Въпреки своя неуспех Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение. То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

 

 

 

 

 

Източник:Фокус

 

 

112 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание

ilinden

 

 

Днес се навършват 112 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание в Битолски, Солунски и Скопски революционен окръг за освобождение на земите, останали под турска власт след Берлинския конгрес от 1878 г.

Въпреки своя неуспех, Илинденско-Преображенското въстание изиграва огромно значение.

То показва на цялата европейска общественост, че поробеното население в Македония и Одринско не иска повече да търпи чуждестранното иго и че ще продължи и по-нататък своята борба до извоюването на националната си независимост.

Днес честваме и Илинден. Почита се Свети пророк Илия.

Съществува поверие, че на този ден морето взима най-много жертви ( на 20 юли ) като курбан за Св. Илия. Според народните вярвания ако на този ден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия, който е почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките.

Важно е да се отбележи, че това поверие е чуждо на православната ни вяра и църква и е изцяло езическо. В православието Светиите се възприемат като горещи молитвени застъпници за народите и за отделните хора, като винаги предстоящи пред Светия Божи престол.

На Илинден се правят курбани за здраве, организират се и големи общоселски събори и тържества.

 

 

 

 

 

 

Източник:Кмета