Tag: Западните Балкани

Андрей Райчев: Срещата на върха мина добре, но постигнатото за Западните Балкани бе нула!

 

 

Срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София мина добре, но в никакъв случай не беше нещо особено. Това каза в предаването „Панорама“ по БНТ социологът Андрей Райчев. За Борисов това е добра работа. Трупаме посреднически точки, това е най-хубавият път за кариерата. Колкото до Западните Балкани – истината е, че беше постигната нула. Страните от Западните Балкани нямат лобисти. Никой няма да им каже „няма да влезете“, но нещата се отлагат с поколения.

Причината не е, че Европа не ги иска, а че трябва да е единна по американския въпрос и никакви други разделителни въпроси няма да се допуснат, включително и влизането на България в Шенген. Не получихме традиционния подарък за домакина, заяви Райчев.

Конфликт между САЩ и Европа не е имало от много години, ситуацията става много неопределена и ситуацията, че пътници се качват на задните вагони на влака, се отхвърля.

Големият въпрос е дали Европа ще води отделна политика към Русия, добави политическият анализатор.

Според политолога Антоний Гълъбов думата, с която може да се определи Срещата на върха в София е „ускорение“. Имаме хоризонт – хоризонтът е 10-годишен. Имаме един планов период време, в което трябва да се свърши определена работа.

Политиците свършиха своята работа, по-нататък въпросът е на бизнес. В 10-годишния хоризонт е много важно кой какво ще направи и къде ще се позиционира. ЕС не може да си позволи да остави Западните Балкани като някаква мъртва зона. Не казвам, че утре всички ще влязат в ЕС – реалистичният хоризонт, в който трябва да се свърши работа, е 10 години, посочи Гълъбов.

Не смятам, че България трябва да се бори за лидерство на Балканите, трябва да се борим за позицията на авторитетен посредник, добави той.

Ако следващ премиер продължи линията да не се бутаме, да не лъжем, ще постигнем много, заяви Андрей Райчев.

Българската администрация и българският политически елит влязоха в друг ритъм от края на миналата година. Този външен ритъм стабилизира вътрешно управлението, каза Антоний Гълъбов.

По думите на Андрей Райчев във вътрешнополитически план наблюдаваме поредица от скандали. Това правителство е от скандал в скандал почти от генезиса си. Ако нещо трябва да се каже за Борисов, то е, че не изпада в крайности. Той води балансирана политика.

Атаката на правителството срещу хазарта не отива на кабинета, защото е крайна. „Забранявам“ е любимата мелодия на масите. Валери Симеонов ходи и се прави на генерал, на добър началник, понеже е строг началник. Вместо това, да се беше заел с трудов процес, например с демографията. Вместо забрана, трябва да се говори за регулация. Тази забрана ще доведе до това, че телевизиите ще загубят цялата си печалба, ще минат на загуба. Нова телевизия и БТВ в момента се търгуват, а те са основа на свободата на слововото в България, защото чрез рекламите са финансово независими. В такива условия, забраната за реклама на хазарта е много „дебела“ история, никаква лотария няма тук, това е нещо много по-лошо, каза още социологът.

 

Борисов прие петима министър-председатели от Западните Балкани

Снимка Правителствена информационна служба

 

 

Министър-председателят Бойко Борисов проведе двустранни срещи с лидери на държавите от Западните Балкани след откриването на Виенския икономически форум в София, съобщиха от правителствената информационна служба.

Премиерите на Сърбия, Република Македония, Черна гора, Албания и Косово – Ана Бърнабич, Зоран Заев, Душко Маркович, Еди Рама и Рамуш Харадинай, бяха единодушни, че вчерашната среща с лидерите на ЕС е дала силна подкрепа от страните членки за европейската перспектива на Западните Балкани.

Лидерите благодариха за усилията на България и за личната ангажираност на министър-председателя Бойко Борисов за поставянето на дълго отлаганата тема „Западни Балкани“.

По време на разговорите беше дадена положителна оценка на резултатите от Срещата, а Софийската декларация бе определена като добра основа и предпоставка за необратимостта на европейския път за страните.
На срещата между премиерите Борисов и Бърнабич фокусът на разговора беше поставен върху значението и ефектите от осъществяването на проектите за свързаност на Балканите. Посочено бе, че новата инфраструктура, транспортните коридори и добрата дигиталната свързаност са от ключово значение не само за шестте страни от региона, но и за развитието на целия континент.

Възможностите за реализирането на проектите беше обсъдено и с премиера на Косово Рамуш Харадинай. Министър-председателят Борисов акцентира върху това, че свързаността, добрата икономика и повишаването на стандарта на живот за хората в региона ще донесе и мир. „Спокойствието на Балканите е изключително важно за Европа и всички ние трябва да работим за разбирателството между отделните народи“, каза Борисов. Той посочи и че на Балканите няма малки и големи държави и най-важно е да се повиши БВП на целия регион. „По това се определя колко сме добри“, допълни българският премиер. „България е пример за нас и ние следваме това, което правите“, каза Рамуш Харадинай.

По време на среща между Бойко Борисов и министър-председателя на Република Македония Зоран Заев беше посочено, че подписаният между страните ни договор за добросъседство през миналата година е стимулирал интереса и процеса на изграждане на доверие към региона.

 

Доналд Туск: Няма план Б за Западните Балкани! Те са приоритет!

Снимка Кадър „Канал 3″

 

 

Интеграцията на Западните Балкани е върховен приоритет за Европейския съюз. Западните Балкани са интегрална част от Европа. Те са част от нашата общност. Няма план Б.

Това заяви на пресконференцията след историческата среща ЕС – Западни Балкани председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Като своеобразен домакин на срещата той взе думата пръв на пресконференцията.

Благодаря за чудесното българско гостоприемство, каза в началото на словото си Туск. Впечатлен съм от ефикасността и прецизността ви, добави той.

ЕС ще поддържа сделката с Иран, докато Техеран се съобразява с нея, добави Туск. И отбеляза, че и по въпросите, свързани с търговията със САЩ е постигнат единен подход.

Не е проблем, когато Иран се държи непредсказуемо, проблем е когато най-добрият ти приятел е непредсказуем, каза по адрес на САЩ председателят на Европейския съвет.

„Иран ни е нужен като партньор. В наш общ интерес е да имаме реален контрол върху този процес. Проблемът е, ако най-добрият ти приятел е непредсказуем. Това не е шега, защото това е същността на проблема ни с нашите приятели отвъд океана. Мога да се съглася с президента Тръмп, че непредсказуемостта може да бъде много важен инструмент. Непредсказуемостта е последното нещо, от което имаме нужда. Нямаме никакви илюзии и високи очаквания от Иран, но имаме най-високи очаквания към Вашингтон“, бяха точните думи на Доналд Туск.

„Имаме нужда от по-малко капризи и по-последователен подход от последните 3 – 4 месеца. Говорим за всеки аспект от геополитиката. Надявам се, че нашето единство във всеки аспект е основното ни оръдие не само срещу опонентите, но и с приятелите и показахме и вчера, и днес, че сме в състояние да имаме едно ново качество на единство във все още 28-те членки на ЕС. По такъв сложен въпрос като този с Иран, следва да вярваме, че все още можем да говорим за общата ни програма. Това е не само американска, но и европейска обсесия“, продължи Туск.

„Европа е достатъчно голяма и силна, за да осинови и приеме проекта на разширяване със Западните Балкани с всичките проблеми и последствия“, каза в отговор на журналистически въпрос Доналд Туск. „Исторически, географски, като манталитет, като култура, този регион е част от Европа. В това отношение трябва да има съответно и политически последствия“, продължи той. Но отбеляза: „Ние днес не се правихме, че всичко е ясно и просто. Има скептицизъм в Европа, когато става въпрос за разширяване по различни причини. Но разширяването е политически феномен. Нямам съмнение, че ще бъдем свидетели и в бъдеще на определени проблеми, спорове, но процесът, тенденцията е абсолютно ясна. Всички 28 колеги, ръководители и вчера и днес бяха наясно, че говорим за европейската перспектива на региона. Нашето намерение не е да разваляме този процес, като предлагаме нещо нереалистично, като бърза писта или нещо такова.“

Според Туск обаче трябва да се оцени целият проблем в правилните му пропорции. Бившият премиер на Полша и председател на Европейския съвет на практика възрази на премиера Бойко Борисов. Борисов отбеляза, че като територия шестте страни от Западните Балкани са колкото Словакия, а като население – по-малко от Румъния.

„Когато се стигне до проблемите на глава от населението обаче, може да се окаже, че по този показател Западните балкани са повече от Франция и Германия взети заедно“, добави Туск.

„Затова трябва да бъдем последователни и да внимаваме в своите обещания. Днес за всички е ясно, че това беше една следваща, много сериозна и важна стъпка в европейския път на целия регион“, каза в заключение председателят на Европейския съвет.

 

Нинова на срещата на левите лидери и министър-председатели от ЕС и Западните Балкани: Тук съм да защитя българския интерес и европейския принцип за свободно движение

снимка БСП

 

 

“Търся вашата подкрепя по тема, която е изключително актуална за нас в момента. Вие сами ще видите протестите на българските превозвачи и напрежението по отношение на “Пакет за мобилност”. Предложението на г-н Макрон e дискриминационно”.

Това заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова на срещата на левите лидери и министър-председатели от ЕС и Западните Балкани. Сред присъстващите бяха премиерите на Гърция – Алексис Ципрас; Малта – Джоузеф Мускат; на Република Македония – Зоран Заев, Португалия – Антонио Коща.

Според Нинова въпросното предложение на практика задълбочава различията между европейските държави и посяга на основен принцип на Европа- за свободното движение на стоки и хора. “Търся вашата подкрепа да намерим разумния вариант и  решението, в този му вид, да не бъде приемано. За България това означава хиляди български семейства да пострадат, стотици фирми да фалират“, каза още лидерът на БСП. “Големите защитават своите интереси, но аз съм тук да защитя българския национален интерес”, заяви Нинова.

Тя коментира и казаното от председателя на групата на ЕНП в Европарламента Манфред Вебер, че ЕНП, с нейните депутати, ще подкрепят България и няма да гласуват това решение. “Недоумявам как политик от такъв ранг може да заблуждава така. Вчера негови депутати подкрепиха пакета за мобилност в комисията по транспорт в Европейския парламент. Съмнявам се, че г-жа Меркел ще оттегли подкрепата си за решението. Нека, като политическо семейство, да се обединим и помогнем не само на по-малките държави, а да отстояваме принципите – за свободно движение на стоки и хора в Европа, принципа за Европа – общ дом, а не на няколко скорости”, призова Нинова.

“В следващите месеци ни предстоят много решения за бъдещето на Европа – Брекзит, бюджета за следващия програмен период- приоритетите и тяхното финансиране. Тревожи ни фактът, че говорим за разширяване, говорим за сближаване, но в проекта за бюджет се намаляват средствата точно за кохезионната политика с 5%. Това за нас е неприемливо. По този начин вместо да се сближава стандартът на живот в различните държави, ще се увеличат различията”, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова на срещата на левите лидери и министър-председатели от ЕС и Западните Балкани.

“Нашият социален стълб, който като политически семейство наложихме, не получава сериозно финансово отражение в бюджетната рамка за следващия период”, допълни тя. Нинова посочи като положителен пример повечето средства за програма Еразъм, но подчерта, че това не е достатъчно. “Няма политики, заложени за преодоляване на бедността и неравенствата, които са големите проблеми на народите ни. Много от европейските държави вече изразиха несъгласие и с орязването на парите за селскостопанската политика.

“За съжаление, българското правителство приема всичко безрезервно за едно потупване по рамото, но аз ви призовавам – ние да се обединим, като партии от едно политическо семейство, като наши премиери и като един да защитим принципите на ЕС за равнопоставеност, за справедливост, за солидарност. Най-вече ми се иска думите на всички политици- че се грижим за хората, да не бъдат голи декларации, а да се напълнят със съдържание”, каза още Нинова.

В София пристигат лидерите на 28-те страни членки на ЕС и на Западните Балкани

 

 

В България пристигат лидерите на 28-те страни членки на ЕС и правителствените и държавни глави на страните от Западните Балкани. Поводът е срещата на върха на 17 май, която ще дискутира интеграцията на Западните Балкани.

Съпътстващата програма на събитието започва от днес.

Председателите на Европейския съвет, Европейската комисия и Европейският парламент – Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер и Антонио Таяни ще участват в срещата на Европейската народна партия, която ще се проведе в резиденция Бояна. Форумът ще бъде председателстван от президента на ЕНП Жозеф Дол.

Основна тема на разговорите ще бъде предстоящата среща на върха между лидерите на Европейския съюз и Западните Балкани утре. Очаква се след края на разговорите Жозеф Дол и премиерът Бойко Борисов да направят изявления.

Освен в срещата ЕС-Западни Балкани премиерът Борисов ще е домакин на редица съпътстващи събития, съобщава пресцентърът на кабинета.

В 08:30 ч. Бойко Борисов започна срещне с президента на Европейската конфедерация на профсъюзите Лука Визентини. Двамата ще разговарят в сградата на Министерския съвет. В срещата ще вземат участие също министърът на труда и социалната политика Бисер Петков и председателите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ Пламен Димитров и Димитър Манолов.

В 13:00 ч. министър-председателят Бойко Борисов ще открие конференцията „Диалог със Западните Балкани: създаване на регион на растеж, сигурност и свързаност по пътя към Европа“. На нея политици, общественици, представители на неправителствени организации от различни държави ще дискутират европейската перспектива пред страните от региона и стъпките за постигане на свързаност.

От 16:00 ч. премиерът Бойко Борисов ще посрещне в резиденция „Бояна“ лидерите от Европейската народна партия, които ще участват в Срещата на върха на ЕНП. По време на форума десните лидери ще се фокусират върху подготовката за срещата на върха между ЕС и Западните Балкани на 17 май.

В 18:30 ч. министър-председателят Бойко Борисов ще разговаря с председателя на Европейския съвет Доналд Туск. Двамата ще обсъдят подготовката и провеждането на срещата ЕС-Западни Балкани на 17 май, на която Борисов и Туск са съвместни домакини.

От 19:00 ч. в „София Тех парк“ премиерът Бойко Борисов ще посрещне официално колегите си от Европейския съвет. Борисов е домакин на работна вечеря на лидерите на ЕС.

 

Меркел иска Борисов да е медиатор за Западните Балкани

Министър-председателят Бойко Борисов и канцлерът на Германия Ангела Меркел обсъдиха предстоящата среща на върха в София за Западните Балкани. Двамата разговаряха в Аахен след участието им в церемонията по връчването на международната награда „Карл Велики“, съобщиха от Правителствената информационна служба.

Ангела Меркел определи като категоричен успех действията на премиера Борисов за приобщаването на страните от региона към Европейския съюз. „Темата Западни Балкани не беше лесен приоритет, но ти, Бойко, се справи прекрасно и трябва да останеш медиатор по тази тема“, заяви канцлерът.

Премиерът Борисов подчерта, че страната ни ще продължи да работи активно, за да остане свързаността на страните от региона приоритет и при следващите председателства. По думите му, въпреки напрежението между някои държави по отделни въпроси, техните лидери осъзнават голямата цел – Европейския съюз.

Министър-председателят отбеляза важността на транспортната, инфраструктурната и дигитална свързаност на страните от региона, за да бъдат осигурени стабилността и просперитета в цяла Европа. „За мен това трябва да правим – хората от тези държави да усетят, че ЕС и ние сме с тях”, каза Бойко Борисов.

Германският канцлер сподели напълно мнението на българския премиер, че хората от Западните Балкани очакват и искат конкретни и реални неща за подобряване на живота им.

В разговора премиерът постави въпроса за спорните предложения на Европейската комисия в Пакета „Мобилност“, засягащи българските транспортни превозвачи. Той посочи, че транспортният сектор у нас създава 15% от БВП и страната ни ще губи 16 милиарда лева годишно, ако бъдат приети предложенията за нови регулации. Борисов подчерта, че от тях ще бъдат засегнати над 100 хиляди български семейства, а голяма част от бизнеса, който в основната си част е малък и среден, ще бъде доведен до фалит. Министър-председателят каза също, че е поставил въпроса по-рано днес и на президента Макрон, с когото са се разбрали да го обсъдят по-подробно в телефонен разговор.

Канцлерът Меркел изрази разбиране за притесненията на българската страна и посочи, че трябва да се намери приемливо решение за всички държави в ЕС.

Румен Радев в Русе: Западните Балкани са важни, но да не отклоняват вниманието от Дунавския регион

Снимки: Прессекретариат на президента

 

 

Западните Балкани са много важни, но не би трябвало да отклоняват усилия и ресурси от един от най-важните региони какъвто е Дунавският. Той трябва да стане ос в Европа на развитие и благоденствие.

Това заяви президентът Румен Радев в лекция пред студенти в Русенския университет в присъствието на президентите на Австрия Александър ван ден Белен и на Румъния Клаус Йоханис, съобщи Канал 3. В Канев център присъстват кметове на градове край Дунав, депутати, дипломати и студенти.

Да възстановим Дунав като река която свързва Европа, а не ни разделя, призова Радев. Дунавската стратегия беше приета преди 7 г. Не използваме потенциала на река Дунав и на целия регион. Ако тръгнете по реката, ще откриете огромни регионални различия – едни от най-богатите и блестящи градове на Европа, но и най-бедните в България, разкритикува той. И призова правителствата ни да работят в по-добра координация и да убедим европейските власти да оказват повече внимание на Дунавския регион.

Какво можем да предложим политиците на младите хора, попита Радев. И обясни, че е важно да бъдат защитени основните си европейски ценности и принципи.

6-месечно председателство не е достатъчно за постигане на добри резултати, затова е необходимо сътрудничество, обясни Радев защо срещата е във формат България – Австрия – Румъния.

Западните Балкани са от изключителна важност за сигурността на Европа, заяви още Радев. И обясни, че с колегите му са обсъдили различни теми – възможностите на ЕС да се защитава, мерките за миграционната криза, многогодишните финансови програми, които да защитават кохезионната политика, енергийната сигурност, дигиталното бъдеще.

Реалността е, че Дунав е един от най-старите пътища в Европа, който трябва да използваме успешно, каза пък Клаус Йоханис. Той обясни, че вярва в демокрацията и в правилото на закона.

И се обяви за ЕС като по-кохезионен съюз, където нуждите на всяка членка се вземат под внимание.

Европа е на кръстопът с тези безпрецедентни кризи, но ЕС е проект, без който не можем, каза президентът на Румъния. Той призова за солидарност и равноправно третиране на всички страни – членки.

Йоханис акцентира на търговията и най-вече на корабоплаването. Търговията винаги е била катализатор на развитието, каза той и даде пример с една от първите жп линии Гюргево – Русе. След това поиска корабите по Дунав да могат да бъдат сравнявани с корабите по Рейн.

Едно ефективно европейско сътрудничество остава важна подкрепа за поддържането на ценности и изграждане на силна институционална рамка.

Румънският президент призова за повече гражданско включване и за участие на младите.

 

 

Борисов и помощник-държавният секретар на САЩ обсъдиха Западните Балкани

Министър-председателят Бойко Борисов разговаря по телефона с помощник-държавния секретар на САЩ Уес Мичъл.

Мичъл високо оцени лидерството на българския премиер и на Българското председателство по отношение на страните от Западните Балкани. Той подчерта активната работа за евроатлантическата перспектива на тези държави и за реализация на свързаността помежду им и със съседните европейски страни. „САЩ напълно подкрепят всички Ваши инициативи в региона“, посочи Уес Мичъл. Беше обсъден напредъкът на всяка една от шестте страни, както и предизвикателствата в преговорите между Скопие и Атина и отношенията между Прищина и Белград. Министър-председателят Борисов изтъкна необходимостта част от проблемите между западнобалканските страни да бъдат решени още преди срещата на върха на 17 май в София, за да може на нея да се постигне договореност за реализацията на конкретни проекти.

Помощник-държавният секретар на САЩ открои също усилията на България за достигане на 2% бюджет за отбрана и посочи страната ни като пример за други членки на НАТО. „България успя да изработи надежден план за достигане на този процент, приветстван от Алианса, и се дава за пример на страните, които все още не са съумели да изготвят своите планове“, посочи Мичъл.

През следващите седмици се планира посещение в България на помощник-държавния секретар на САЩ.

Докато Борисов работи за евробъдещето на Западните Балкани, ВМРО излезна с декларация: Сърбия не трябва да е в ЕС!

 

 

Докато премиерът Бойко Борисов неуморно работи за европейската интеграция на страните от Западните Балкани, коалиционните партньори на ГЕРБ от ВМРО излязоха с декларация, че Сърбия не трябва да е част от ЕС.

Документът се появи малко, след като премиерът кацна в Скопие за пореден рунд преговори, целящи Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония, Косово и Албания да имат европейско бъдеще.

ВМРО излизат с такава позиция, по думите им, „след поредната сръбска провокация към България“.

В нея се казва, че „държава, която изкривява и открито лансира лъжи за историята, индиректно предявява териториални претенции към трети държави и асимилира чрез различни методи българското малцинство, няма място в европейското семейство.“

ВМРО протестира остро срещу продължаващите спекулации за български зверства в Западните покрайнини по време на Първата световна война, се казва още в документа.

В него се посочва още:

„Наскоро стана ясно, че техническото училище „Никола Тесла“ и църковната община в Сурдулица (на практика част от Западните покрайнини) са обявили конкурс сред учениците в основните и средни училища в Сърбия, Република Сръбска и сръбската диаспората за отбелязване на една година от обявяването на сурдулишките мъченици.

Сурдулишките мъченици са загинали в хода на Първата световна война сърби, за които е обвинявана българската армия.

Преди година сръбската църква канонизира тези хора с доста спорни аргументи.

ВМРО страда за съдбата на всеки невинно загинал във войните. В същото време този неясен от историческа и канонична гледна точка акт не бива и не може да бъде дежурно вменяван като вина на българите и България.

Сръбските действия по отношение на населението в Западните покрайнини са истинската историческа драма в хода на Първата световна война и след това. И това не бива да се забравя, нито да се омаловажава.  

В обявата се уточнява, че „Сурдулишките мъченици са страдали от българските злодейства през Първата световна война на територията на Югоизточна Сърбия, Вардарска Сърбия и Косово.“

Изключително тенденциозно е споменаването на Вардарска Сърбия – това показва ясно не просто непознаване на историческата истина, но и агресия спрямо историята и справедливостта, граничеща с цинизъм. Вардарска Македония, обозначена като Вардарска Сърбия, е част от Македония, която е завоювана от Сърбия след 1913 г. и обитавана от население, всеобщо признато за българско през Първата Световна война.“

В края на декларацията от ВМРО призовават Сърбия „да не допуска подобни провокации – особено в моментите, когато започва европейския си път.“

„Европейският съюз не е пространство за исторически реваншизъм и ние няма да допуснем държава с подобно антиевропейско поведение да стане част семейството на обединена Европа“, завършва документът.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Борисов в Словения: Европейската перспектива е ключова за развитието на Западните Балкани (Видео)

 

 

Управлението на мигрантската криза и отношенията между държавите на Балканите бяха акцентите в срещата между министър-председателя Бойко Борисов и премиера на Словения Мирослав Церар. Двамата разговаряха преди Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, чийто ротационен председател е Словения, съобщиха от правителствената информационна служба.

Мирослав Церар определи като ключова ролята на България в общоевропейските усилия за решаване на бежанския проблем. Той посочи, че страната ни е за пример при овладяването на мигрантския натиск и опазването на външната граница на Европейския съюз. В този контекст Борисов запозна словенския си колега с резултатите от проведената на 26 март лидерска среща между ЕС и Турция и изтъкна, че диалогът е решаващ при справянето с този въпрос.

„Турция е наш съсед и винаги се стремим да имаме прагматични отношения. Споразумението с Анкара трябва да се спазва, за да се реши проблемът с миграцията“, допълни Борисов.

Министър-председателят Борисов определи диалога и добросъседството като критично важни условия за укрепването на стабилността, постигането на икономически растеж и успешно развитие на страните в региона.

„Без инвестиции, без свързаност, Балканите ще останат изолирани. Убеден съм, че това, от което всички имаме нужда, е изграждането на инфраструктура, дигитална свързаност, икономика. Там, където се инвестира, и то от много и разнообразни източници, няма войни“, подчерта Борисов.

Двамата премиери изразиха общо мнение, че реализирането на съвместните проекти може да бъде стимул за подобряване на отношенията между страните на Балканите и на връзките с държавите от ЕС. Словенският премиер даде пълна подкрепа на активността на България за постигане на свързаност в региона и лично благодари на Бойко Борисов за ангажираността му за европейската перспектива на западнобалканските страни.

„И аз като теб вярвам, че пътят на тези държави е евроинтеграцията. За нас, за мен, ти си фактор за стабилност на Балканите“, заяви Мирослав Церар.

По време на срещата между двамата беше обсъдено и задълбочаването на икономическите контакти между България и Словения. Като положителна стъпка беше определено откриването на първата директна въздушна линия между Любляна и София. По общото мнение, тази транспортна връзка ще допринесе за активизиране на бизнес контактите и за увеличаване на туристическия поток.

Подчертана беше и необходимостта да се търси решение за увеличаване на инвестиционния интерес между двете страни. Като възможности бяха посочени възобновяването на дейността на българо-словенската търговско-промишлена камара, както и организирането на съвместни събития с участието на бизнесмени и браншови организации.

 

Борисов в Мостра: Направим ли инфраструктурата на Западните Балкани, ще има и просперитет

Министерски съвет
В тази толкова важна изборна година за Босна и Херцеговина по всякакъв начин ще се опитаме да помагаме за единството на държавата. На Балканите не може да подхождаме егоистично, проблем в която и да е държава засяга и другите, затова разчитам и на колегите за постигане на мир.
Това коментира министър-председателят Бойко Борисов след срещата си с Драган Чович, член на Председателството на Босна и Херцеговина и домакин на 21-ия Международен икономически панаир в Мостар, съобщиха от правителствената пресслужба.
Борисов е специален гост на изложението, което си поставя за цел да засили икономическото развитие чрез среща на бизнеса от региона със световни компании.
В него ще участват и политически лидери от държавите от Западните Балкани, с които българският министър-председател ще проведе срещи.
На срещата на Бойко Борисов и Драган Чович са обсъдени двустранните отношения, пред които има неусвоен потенциал по общото изразено мнение, евроатлантическата перспектива на страните от региона и най-сериозният инструмент за гарантирането й – развитието на икономиката и на инфраструктурата.
„Направим ли инфраструктурата, ще има и просперитет. Другото го пробвахме, не се получи“, посочи премиерът Борисов. Сигурен съм, че нашият евроатлантически път е без алтернатива, категоричен беше и членът на Председателството на Босна и Херцеговина Драган Чович.

Радев след срещата със словенския президент Борут Пахор:Важно е от двете страни на Западните Балкани да има държави, които допринасят за стабилността

 

 

Проведохме ползотворни разговори и направихме преглед на двустранните отношения със Словения. Миналата година отбелязахме 25 г. от установяването на двустранните дипломатически отношения. Това заяви президентът Румен Радев след срещата със словенския си колега Борут Пахор, предаде репортер на БГНЕС.

България и Словения са не само партньори и съюзници в рамките на НАТО и ЕС, но споделяме и сходен исторически опит и традиции.

С президента Пахор се обединихме, че около нашите страни съществува регулярен и пълноценен политически диалог. И той е добрата предпоставка за развитие на нашите отношения във всички области-икономика, образование, култура, туризъм, инвестиции. Специално ви благодаря, че лично открихте вчера важната за нас директна авиолиния между Любляна и София, която ще даде не само нов тласък в туризма, а и е важна за директната връзка между нашите два народа, обърна се Радев към Пахор. Радев подчерта още, че за нас е от съществена важност опитът на Словения в постигането на един от най-високите темпове на икономически ръст в ЕС, в осигуряването на висок стандарт и качество на живот на словенците, моделът за функционирането на икономиката. Много важен бе опитът, който сподели президентът Пахор за помирението с миналото, тук имаме какво да научим.

Споделихме, че България и Словения са от двете страни на крехкия регион, наречен Западни Балкани и е много важно от двете страни да има държави, които допринасят за стабилността и сигурността в региона. Обсъдихме и перспективите на европейския проект, проблемите около мигрантската криза, нашето членство в Шенген и еврозоната, където имаме подкрепата на Словения, но само подкрепа не е достатъчна. Важен е пътят и механизмът, по който да постигнем едно пълноправно членство. Благодаря за това, което правите за подобряване на нашите двустранни отношения, обърна се още Радев към словенския президент.

 

Борисов: България ще остане в историята с присъединяването на Западните Балкани към ЕС

 

 

Българският министър-председател Бойко Борисов даде интервю по телефона за предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“ по ТВ Европа

– Ще ми се да направим един много важен анализ, защото вчера от Москва президентът Путин излезе с новина за някакво ново изключително съвременно оръжие, което предизвика много страхове. В същото време можем ли да кажем, че тази новина от Москва е още един повод ЕС да помисли за качествено ново разширяване към Западните Балкани, така че това да бъде допълнителен елемент за гарантиране на сигурност?

– Аз с много тревога, месеци наред говоря за тази ескалация, тази надпревара, която отново се появи във въоръжението. Вие си спомняте преди около двадесетина години, каква радост всички отчитахме, когато започна процеса по разоръжаване и намаляване на ядрени арсенали, и колко много се радваше светът тогава. Сега всички говорят само ..кога ще купите ново оръжие, 2 % БВП… – милиарди долари и евро, които ще отидат в надпревара за въоръжение. Така че не съм щастлив от този подход и на едните и на другите. За това ние искаме да строим, да градим, да има мир и цялата наша концепция за Балканите, като цяло, защото не са само Западните Балкани, ние не може да изключим нито Гърция, нито Румъния, нито Словения, нито Хърватия, нито България от процеса, защото цялото присъединяване, което правим касае всичките тези страни.

– Те са вече членки на ЕС, дори и на НАТО, така че говорим за тези, които предстои да се присъединяват. Прав сте че това е единно цяло.
– Единно цяло, което във всеки един момент може да се разбута, дори и да са членки на ЕС. Виждате в Румъния месеци наред, какви бурни протести вървят. Виждате с Полша и с Унгария какви процеси вървят. На Балканите най-лесно може да се случи нещо лошо.

– Ще ми се да поставим като анализ следното обстоятелство и Вие постигнахте много сериозен резултат – Жан-Клод Юнкер обещава от името на ЕК 1 млрд евро за инфраструктура, като инвестиция за Балканите. В същото време, обаче, същият този Жан-Клод Юнкер казва, че нито една страна от Западните Балкани до момента не е изпълнила условията за членство в ЕС. Въпросът е тези огромни пари за инфраструктура ще бъдат ли осигурени още преди да бъдат изпълнени условия за европейска интеграция, така че те да бъдат стимул за постигане на политически резултати или ще се чака политически резултат и след това ще бъдат осигурени?

– Те са две неща, които вървят паралелно. Едното е свързаност в областта на инфраструктурата – ж.п. линии, магистрали, дигитална инфраструктура, сферите на сигурността на правораздаването, на обмена на информация, а присъединяването – това е затварянето на главите и съответно накрая взимането на решения от европейските институции. Двата процеса вървят едновременно и паралелно, защото единият трае дълго – затварянето на съответните глави, а строителството може да започне веднага. На много места повече, дори в много напреднали фази, примерно Коридор №10 от Истанбул до София, и почти до Сливница е готов, а и на територията на Сърбия е на 90% готова и ж.п линията и магистралата до Белград. От Белград надясно има Будапеща, Братислава, направо като продължиш – Загреб, Любляна, Виена и т.н. Този коридор се достроява с една дума. Коридор номер 4 магистрала Струма от София до Солун в огромната си част вече я има и продължава нататък през Дунав, сложното съоръжение Дунав мост 2 е построено, така че сега имаме да правим от София до Видин, и от Видин съответно продължава до Будапеща и Братислава. И осмицата, също една голяма част от нея е построена защото от София до Истанбул я има, а сега вървят преговорите за ж.п. линията и магистралата София – Скопие – Тирана. Така че тези 1 млрд евро които , така малко на Жан-Клод Юнкер никога не му е приятно като трябва да обещава пари, те са за проектиране, те за подготовка на хибридното финансиране, кофинансиране, което уговорихме в Лондон с Европейската банка за развитие в София със Световната банка за развитие и в Брюксел с европейската банка. Така че строителството и повдигането на района – целите Балкани, превръщането им в една строителна площадка, а не във военна зона с ракети и бомби, говорим да се стартира. Май месец, когато дойдат и лидерите на ЕС заедно с лидерите на Балканите да кажем – „..Ето тези лотове се проектират, тези лотове се строят, за тези има такова финансиране, за това ще ни трябва помощ… “ Великобритания независимо от Брекзит също иска юли месец да проведем среща по същата тема със Западните Балкани и участието на Великобритания в процеса. 16+1 – китайският премиер чака дата да му дам, кога ще проведем в София или в друг град в България срещата, на страните от югоизточна Европа, 16+1 – огромен форум. Много голям интерес има от колегите от Саудитска Арабия, от Япония също да се включат в този процес. Ако можем да финализираме всичкия този процес с една дума – ние направихме от темата която беше малко „немодерна“ , когато говорим за Западни Балкани нямаше кой да те чуе изобщо в ЕС, докато сега тя стана модерна и всички искат да участват в нея. Просто тази инерция трябва да я продължим и в действителност тя не важна само за България, защото ние като кръстопът всички коридори минават през България, а и за самите Балкани. Те не случайно идват лидерите им тук и с такова уважение се отнасят към нас, защото те виждат, че усилията, които полагаме касаят целите Балкани.“

– Вие казвате нещо, което не е голяма, а е огромна новина по следните причини – първо, това за което говорите, очаквате да се случи по време на българското председателство на Съвета на ЕС, което означава материален израз и доказателство за сериозността на този приоритет на нашето Председателство.
– Заради колегите в Брюксел и фактът, че Жан-Клод Юнкер, с Могерини, с комисаря за присъединяване, се вдигна и една седмица обикаля, за да види с очите си, все пак имаше места, на които не беше ходил, да речем Косово, и накрая да обобщи в София, това което е видял. Аз съм 100% оптимист, че строителство ще започне, то започва и се извършва на много места. Това пък ще даде възможност народите на Балканите действително да видят, че Европа ги прегръща като територия, като география, като история и през това време да се даде възможност на политическите елити да си затворят главите. Помните и България и Румъния са все още в успореден механизъм в сферата на съдебната система.“

– Казвате това е време, в което ще се даде възможност на политическите елити да си затворят главите. Най-трудният проблем който е препятствие пред интеграционният процес, от моя гледна точка като анализ, е проблемът за спора името на Република Македония. Преодолимо ли е според Вас противоречието между тезата на Гърция, че Македония трябва да си промени конституцията и да приеме име за целокупна употреба, и тезата на Република Македония, че е не е нужна промяна в конституцията и че трябва да има има е за двойна употреба. Виждате ли външна невидима намеса в във втвърдяването на позицията на Гърция по начин, по който да се окаже проблемът нерешим?

– Едно от най-хубавите неща на демокрацията е че има избори непрекъснато, в една или друга държава – парламентарни, европейски, президентски. Обаче, когато се зададат или идват избори, политическите партии започват да се възползват от страховете на хората, дали мигранти, дали името, особено когато се вкарат популистки и националистически елементи, много бързо стигат до сърцата на хората и бързо дават дивиденти. Аз мисля, че колкото по-малко публично даваме съвети на Скопие и Атина, толкова по-бързо те ще намерят изход от кризата, защото е ясно, че без да се намери изход от тази криза за името няма шанс да се върви напред, За нашия регион е изключително важно да се затворят спорните процеси. Вчера ми беше много приятно да видя двустранни, тристранни срещи в София между Хашим Тачи и Александър Вучич. Виждам ги, че търсят начин да намерят решение, което да удовлетворява и двете страни, за да се върви напред.“

– Това значи, че това, което казвате че е по-важно да се пази тишина при такива спорове и да не се дават публични съвети е валидно не само за гръцко-македонския, но и за сръбско-косовския спор?
– По принцип и за словенско-хърватския. Нека се поставим на тяхно място, ако някой политик от Балканите започне да дава съвети на българския народ, как да си решава даден проблем, или какво трябва да направи, каква ще бъде реакцията – изключително остра. В общи линии манталитета на Балканите е един и същ.“

– Г-н Борисов, не мога да пропусна едно много важно обстоятелство, вчера беше тази среща Жан – Клод Юнкер, Могерини, Йоханес Хан, лидерите от Западните Балкани, българското правителство, и вместо това да е в центъра на всички новини и обект на всевъзможни анализи, основната новина беше скандалът с ЧЕЗ. Кой проспа скандала с ЧЕЗ според вас, това провокация ли беше наистина?
– Не, никой не го е проспал, защото Вие вчера чухте и служби, и банки, всеки е вършил това, което му работата и когато има сключена сделка, повтарям паралелно с тази сделка е сключена и сделката с Нова Телевизия и то за огромните 360 млн. лева. Ние как да се намесим, когато две компании отиват и се разбират?

– Как ще се намесите сега, когато Бабиш казва – подписан е договор, частните компании нещо подписват и изведнъж българската държава казва „…искаме контрол върху това“?
– Аз съжалявам, че харчим толкова много енергия, защото всички колеги, които вчера бяха тук казват – това са исторически процеси, които в момента България води. Тук не става въпрос, дали съм аз, или който и да е като физическо лице, България ще остане, София ще остане в историята на присъединяването на Западните Балкани и в това, в което от векове сме мечтали да има свързаност, това ще стане. Процесът става вече необратим, така че разбирам яростта и завистта на колегите. По – добре успехът да е общ и да се опитаме действително да използваме времето да свършим нещо добро, не само за България, но и за колегите от региона. Сами разбирате, че те няма да идват през седмица в България и да застават зад нас ако нямат надежди, а те въплъщават надеждите на техните народи.

– Наистина нека да останем в историята с тази позитивна политическа енергия и визионерство, които ще превърнат България и София в символ на неотделимостта на Западните Балкани от ЕС и ще дадат обща перспектива за просперитет. Благодаря Ви, г-н премиер!
– Аз с това завършвам, защото утре ни е националният празник. Тази политика, която водя аз, тя не е насочена нито срещу Русия, нито срещу Путин.

– Разбира се, политиката трябва да бъде балансирана. Вие като премиер сте длъжен да бъдете балансиран. Още веднъж Ви благодаря за това включване по телефона!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Юнкер: Нито една от държавите от Западните Балкани не отговаря на всички условия за влизане в ЕС

На този етап нито една от държавите от Западните Балкани не отговаря на всички условия за влизане в ЕС. Това заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, предава БГНЕС.

Тези, които искат да се присъединят към Европейския съюз, трябва да отговарят на всички критерии и условия за присъединяване, но на този етап нито една от тези държави (бел.ред. – от Западните Балкани) не отговаря на всички условия, въпреки че има огромен напредък във всички тези държави. Наблягам на нуждата да работим заедно и да имаме ефективна борба срещу организираната престъпност, срещу корупцията, която унищожава обществото, добави Юнкер.

Регионът на Балканите е неделима част от Европа и включването им в общото европейско пространство на сигурност и икономическо развитие е от стратегическо значение за трайната стабилност на целия Европейски съюз, обяви в същото време и на същото място премиерът Бойко Борисов.

Премиерът Борисов благодари на Юнкер и на Федерика Могерини, заместник-председател на Европейската комисия и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, защото с тази си обиколка те са се уверили „колко отвратилена е свързаността на Балканите“.

На тези срещи ние представляваме и интересите на Румъния и Гърция, защото всички тези въпроси за свързаността са общи, подчерта Борисов. Амбициозната задача сме си поставили до срещата в София през май да имаме лот по лот как ще бъдат финансирани връзките, за да знаем кога проектите ще бъдат готови, уточни той.

Изключително важно е да продължи работата и на спецслужбите, на прокуратурата и на други институции, смята Борисов. Той подчерта, че е доволен, че сутринта са били създадени условия за срещи между Белград и Прищина. България не само участва през тези два месеца, но има и финализирани проекти, каза премиерът. С тази си обиколка Юнкер допринесе и там, където малко се говори за Западните Балкани , там поне да бъдат чути, каза той.

„Ние, което правим под егидата на ЕС, не е насочено нито срещу Русия, нито срещу Турция. Искаме в нашия регион да има сигурност“, заяви Борисов.

Започна работният обяд на Борисов и Юнкер с лидерите на Западните Балкани (видео)

 

 

Започна работният обяд в резиденция Бояна, организиран съвместно от премиера Бойко Борисов и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Те обсъждат с лидерите на Западните Балкани ще обсъдят перспективата пред региона и възможностите за инфраструктурна и дигитална свързаност. Това съобщиха от пресслужбата на Министерски съвет.

В срещата участват лидери от всички страни от Западните Балкани – президентите на Босна и Херцеговина Драган Чович, на Косово Хашим Тачи и на Сърбия Александър Вучич, както и премиерите на Черна гора Душко Маркович, на Албания Еди Рама, на Република Македония Зоран Заев.

Срещата поставя финал на балканската обиколка на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, която започна в края на миналата седмица.

В делегацията на Европейската комисия са включени заместник-председателят и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политика на сигурност Федерика Могерини и еврокомисарят по въпросите на европейската политика за съседство и преговорите за разширяването Йоханес Хан.

От българска страна в разговорите ще участват също вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева и министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова.

 

Борисов ще се срещне с Юнкер и лидерите на страните от Западните Балкани

Снимка: Архив

На работен обяд в София на 1 март, четвъртък, премиерът Бойко Борисов, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и лидерите на Западните Балкани ще обсъдят перспективата пред региона и възможностите за инфраструктурна и дигитална свързаност, съобщиха от Правителствена информационна служба.

В срещата ще участват лидери от всички страни от Западните Балкани – президентите на Босна и Херцеговина Драган Чович, на Косово Хашим Тачи и на Сърбия Александър Вучич, както и премиерите на Черна гора Душко Маркович, на Албания Еди Рама, на Република Македония Зоран Заев.

Срещата поставя финал на балканската обиколка на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, която започна в края на миналата седмица. В делегацията на Европейската комисия са включени заместник-председателят и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политика на сигурност Федерика Могерини и еврокомисарят по въпросите на европейската политика за съседство и преговорите за разширяването Йоханес Хан.

От българска страна в разговорите ще участват също вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева и министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова.

Борисов открива днес Инвестиционния форум на ЕБВР за Западните Балкани

 

 

Министър-председателят Бойко Борисов открива днес Инвестиционен форум за Западните Балкани, който се организира от Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон днес.

В конференцията ще вземат участие лидери от всички страни от региона – премиерите на Сърбия Ана Бърнабич, на Черна гора Душко Маркович, на Албания Еди Рама и на Република Македония Зоран Заев, на Косово Рамуш Харадинай и председателстващият председателството на Босна и Херцеговина Денис Звиздич, съобшиха от правителствената пресслужба.

Основна цел на Инвестиционния форум е да събере лидерите от региона с потенциални инвеститори от цял свят и да бъдат обсъдени възможностите за привличане на повече подкрепа от частния, финансовия и публичния сектор за реализацията на стратегически инфраструктурни проекти в Западните Балкани.

Инициативата е част от поредицата срещи на върха, посветени на развитието и европейската перспектива на страните. В рамките на форума са планирани и двустранни срещи на министър-председателя Бойко Борисов. В делегацията на премиера са включени министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски и председателят на Парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев.

 

Зоран Заев: Русия и Китай са активни в Западните Балкани, но ние искаме в ЕС

Снимка: БГНЕС

 

 

Федералният канцлер на Германия Ангела Меркел заяви след среща с македонския премиер Зоран Заев, че се надява на скорошно разрешаване на спора за името между Гърция и Македония. „Радвам се, че при правителството на Заев по този въпрос има напредък. Проблемът още не е отстранен, но се надявам, че решението ще последва”, каза Меркел, цитирана от Канал 3.

„През последните 10 години никога не сме били толкова близо (до консенсус) като сега”, посочи канцлерът.

Германия изрази силна подкрепа за членството на Република Македония в ЕС и НАТО.

„Получихме силна подкрепа от германската страна за нашите стратегически цели, влизането в НАТО и ЕС. На нас ни остава само да продължим с реформите и да решим спора с Гърция. Това са трудни проблеми, но ние ще намерим решение, в което ще включим и опозицията и президента на страната, ще се допитаме и до гражданите“, каза Заев.

Той посочи, че македонското правителство е готово да решава проблемите със съседите и да развива регионалното сътрудничество. Заев покани Ангела Меркел до края на годината да направи посещение в Македония.

Меркел от своя страна заяви, че Берлин подкрепя евроатлантическата интеграция на Македония, но подчерта, че напредъкът на всяка страна се оценява индивидуално и зависи от изпълнението на критериите.

На журналистическия въпрос за интереса на Китай към Западните Балкани и дали ЕС трябва да инвестира повече пари в региона, за да засили влиянието си, Заев отговори: „Вярно е, че интересът към региона на Западните Балкани е силен, Китай е активен, а Русия също присъства. Но, както казах, няма алтернатива. Нашите граждани са за пълноправно членство в ЕС. Не само защото сме на европейския континент, но и защото вярваме в ценностите на ЕС“.

Западните Балкани, съгласно думите му, вече не са „буре барут“, а мост на приятелство, който се приближава към ЕС.

Същевременно Заев не изключи възможността за предизвикане на напрежение от страна на Русия заради плановете на Скопие за евроатлантическа интеграция.

„Наблюдавахме събитията в Черна гора. Ние сме малка страна, която иска да изгради отношения с всички държави. Надявам се, че няма да има неприятни ситуации, въпреки че не мога да ги изключа за целия регион“, призна македонският министър-председател.

 

Велизар Енчев: Заради Западните Балкани, загубихме Западните покрайнини завинаги

 

 

„Заради Западните Балкани ние жертвахме Западните покрайнини“. Такава прогноза направи Велизар Енчев, доктор по международно право и международни отношения, по повод изказването на унгарския премиер Орбан, че Борисов е забил „брадва в голямо дърво – Западните Балкани“.

„За съжаление, както каза Виктор Орбан, ние забихме брадвата в голямото дърво – Западните Балкани, и загубихме Западните покрайнини“, отсече Велизар Енчев. „Положението там е отчайващо, дебългаризацията е в крайната си права, ние губим Западните покрайнини след като даваме пълната си безусловна подкрепа на Сърбия за ЕС“, добави той пред Канал 3.

Той бе толкова категоричен в критиката си и за Договора за добросъседство с Македония, подписан от правителството на Бойко Борисов през август миналата година, и официално ратифициран тази зима. Повод бе изказването на президента Румен Радев при посещението му в Скопие, че спорът между Гърция и Македония за името на западната ни съседка не бива да навреди на интереса на България.

„Вие питате правилна ли е тази реакция? Че е закъсняла – да, реакцията на Румен Радев е следствие на изявление на външно министерство, на Екатерина Захариева 2 дни преди това“, припомни хронологията Велизар Енчев.

„Мога да ви кажа следното: първо, външно министерство е осъзнало, че в договора с Македония не е включила тази клауза (за името) императивно, тя е пожелателна. Второ, Румен Радев е направил това изказване по молба на Екатерина Захариева. Той е само носителят на лошата вест за Скопие – това е знак, че ние не сме отчели този момент.

В договора от август няма и дума за името, но чак сега го осъзнахме. Както се казва – резето щракна, гърците с пълно основание може да се радват на нашето закъснение“, продължи Велизар Енчев. Той изтъкна защо още от самото начало е бил против договора с Македония. „Аз съм един от малкото критици на този договор, имам изложения отдавна, в които препоръчвам, че не трябва да признаваме като отделен език македонския. След като имаме в Скопие правителство, което споделя нашите позиции, защо да им отстъпваме и да им признаваме македонския език?“, каза Енчев.

„Този договор бе прибързан – ние можехме да дадем съгласие за членството на Македония в НАТО, но без да подписваме този договор. Без да ги блокираме за НАТО, няма да подписваме този договор, но с времето да изчистим фундаментални въпроси: за езика, за историята“, продължи Велизар Енчев. Той смята, че България е прибързала с този договор „за да се харесаме на господарите от Брюксел и Вашингтон“, като нарече поведението на управляващите „престараване на слугата“ и го доказа така:

„Не беше необходимо да го подписваме, външният натиск към нас не беше да подписваме договора, а да не налагаме вето за влизането им в НАТО. А след като го подписахме така, вече никаква промяна няма да има учебниците по история“, убеден е Велизар Енчев, като сравни нашия подход с гръцката стратегия.

„Гърците без договор за броени дни накараха Македония да промени името магистралата, на летището, ще премахнат бутафорните паметници в Скопие. А македонците ще премахнат ли паметниците си на личностите от нашето Възраждане? В дипломацията има правило: първо се договаря, после се подписва. А те направиха обратното“, разкритикува управляващите Велизар Енчев.

Според него изразеното от президента Радев пожелание името на Македония да не засяга българските интереси, е закъсняло. „Аз смятам, че най-лошият вариант за България е (името) Северна Македония или Горна Македония, защото веднага се визира Пиринска Македония. Най-добрият вариант за нас е Нова Македония, или Република Македония Скопие, иначе старото име Република Македония бе най-добре, но ако включат Скопие, също е добре за нас“, смята Енчев.

Той обърна внимание и на изразеното от Румен Радев пожелание между Македония и България да се подпише договор за стратегическо партньорство. „Да прочетем изречението: „България е готова да сключи договор за стратегическо партньорство за военно сътрудничество“. В документите за бившия Варшавски договор пишеше: държавите са задължени да окажат военна помощ на съответната страна.

И ако стане нова война между македонците и албанците, както през 2001 г., тогава ние би трябвало да се намесим с въоръжена сила. Това изявление на господин Румен Радев е толкова странно, че до известна степен и необяснимо. То е също толкова излишно, колкото и подписването на договора с Република Македония миналата година през август“, заяви Велизар Енчев.

„Но с такъв договор, предложен от Радев, ние ще сме с примка на шията – да бъдем въвлечени във военни конфликти, след като в момента голяма част от македонското население гледа на България като на враг“, мотивира се той.

Проф. Михаил Константинов: България вече е лидер на Западните Балкани!

 

 

България трябва да продължи да настоява да бъде приета час по-скоро в Шенген, защото е изпълнила всички изисквания, които са били поставени от Европейския съюз. В момента пречките пред нашето влизане са вътрешни противоречия в Холандия и Германия, обясни в студиото на предаването „Европа сутрин“ по телевизия „Европа“ анализаторът проф. Михаил Константинов. Според него има още един аргумент в наша полза – промяната на политиката на Балканите и фактът, че страната ни успя да стане лидер в региона.

„Тя вече е лидер на Западните Балкани. Тя започва да става и лидер – е, може би не в първата тройка, но във втората тройка на Европа сме лидери с това, което правим тук. Точно тук сме си намерили една прекрасна ниша, и стоим много добре. Честно казано, преди шест месеца не очаквах, че така добре ще се развият нещата. За нас, като фактор на Западните Балкани. Ние станахме истински, полезен фактор в това отношение и аз съм горд с това, което се случва,“ категоричен беше той.

Усилията ни трябва да продължат, защото дават резултат, допълни проф. Константинов. Сред най-новите примери в тази посока е и първото от две години заседание на комисията към европарламента, която отговаря за връзките с Македония – а това стана факт благодарение на усилията на двама български евродепутати. Според Михаил Константинов има реален шанс бившата югорепублика да разреши спора си с Гърция за името.

„Проблемът няма да се реши докато ние сме председатели, защото тези неща не стават толкова бързо. Но трябва да стигнат до степен, в която да няма връщане назад. Тоест ние трябва да убедим и македонското ръководство, което е почти убедено вече, и по-скоро гръцкото. Тъй като Ципрас сам по себе си е убеден, че така трябва да се действа, но натискът вътре срещу него е страхотен. А той не може да си позволи да загуби само защото е направил външнополитическа отстъпка на една малка съседна държава. Така че и него трябва да го разбираме“, смята анализаторът

Темата за бъдещето на Западните Балкани със сигурност ще продължи и по време на председателството на Австрия и след това на Румъния, които имат много близки позиции с тези на България, допълни проф. Константинов.

 

Борисов и президентът на ЕИБ обсъдиха сътрудничеството за свързаността на Западните Балкани

Снимки: Правителствена информационна служба

 

 

Министър-председателят Бойко Борисов и президентът на Европейската инвестиционна банка Вернер Хойер обсъдиха възможностите за сътрудничество по проектите за свързаност на Западните Балкани и Европейския съюз. Това съобщиха от правителствената информационна служба.

По време на срещата им в Брюксел премиерът аргументира необходимостта от партньорство, което да доведе до резултати, подпомагащи развитието на региона. Борисов даде пример с инициативите на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Той посочи, че срещата в София през декември с лидерите на страните от Западните Балкани, организирана от СБ, е завършила с конкретни финансови ангажименти. Предстоят и разговори по темата в Лондон с ръководството на ЕБВР.

Вернер Хойер коментира, че интересът към региона е голям и от ЕИБ разглеждат дигиталната свързаност като основен приоритет. Той пое ангажимент от името на ръководството на банката да помагат за успеха на Българското председателство и неговите приоритети, които оцени високо.

ЕИБ е банката, с която в България работим перфектно. За нас ще бъде чест, ако сте наши партньори по темата за Западните Балкани. Свързаността на инфраструктурата в региона е основа за неговото развитие и за европейската перспектива на страните, посочи премиерът Борисов. Той изрази готовност да запознае ръководството на ЕИБ с индивидуалните потребности в областта на инфраструктурата на всяка една държава и подчерта изключителната важност не само за региона, но и за цяла Европа, на трансевропейските коридори, чието изграждане се нуждае от допълнително финансиране.

 

Лиляна Павлова хвали Борисов: : Държавите от Западните Балкани казват: Добре, че е Бойко!

Снимка БТВ

 

 

На форума в Давос държавите от Западните Балкани са дали висока оценка за българския премиер Бойко Борисов, стана ясно от участието на министъра за българското европредседателство Лиляна Павлова в предаването „Тази събота и неделя“ по БТВ.

„Тази година в Давос основната тема беше Европа, имаше и специален панел за Западните Балкани. Държави като Македония, държавите от Западните Балкани казаха: Добре, че е Бойко Борисов.  Това, което се случва, е исторически момент за Балканите. Това  беше тяхната оценка, споделена на този международен форум с всички лидери. Това дава тласък”, похвали усилията на премиера Павлова.

Министърът за българското председателство изтъкна, че 13 години България не е била представена на форума. „След Симеон Сакскобургготски България не е канена и не е имала този достъп. Това е уникална възможност. Това е и оценка за държавата”, отбеляза Павлова. Направило ѝ обаче впечатление, че тротоарите там не са изчистени.

„Снегът беше изключително много, тротоарите не бяха изчистени.  Раздаваха ни „котки” за обувки и казаха това е: Внимавайте, хлъзгаво е, не е изчистено. Най-често можеше да се види делегат с костюм и апрески, а който нямаше апрески и не беше подготвен, беше с обувки с „котки”, разказа тя.

Лиляна Павлова, която бе строителен министър в предишния кабинет на Борисов, отговори и на въпроси, свързани с протеста на жители на Северозападна България, които настояват бързо да бъде изграден обещаваният отдавна магистрален път от Видин до София. Павлова заяви заяви, че пътят не е забравен, но просто бил много скъп за изпълнение. „Той е много скъп като инвестиция, която трябва да се направи поетапно. На този етап Мездра – Ботевград е част от проектите, които ще стартират. Няма да стане бързо, не може с магическа пръчица, когато говорим за проект за над 1 милиард”, каза бившият министър на регионалното развитие и строителството.

Лиляна Павлова отговори и на въпроси, свързани с темата за ратификацията на Истанбулската конвенция. Павлова призна, че явно не се е провел достатъчно широк дебат и представяне какво включва тя и какъв е мащабът на насилието над жените и децата.

„Превърна се в тема, насочена към еднополови бракове и третия пол. Осъзнаваме, че явно не е достатъчно добре проведен общественият дебат и ще трябва да се поработи още в тази посока, защото обществото има нужда от това“, заяви тя.

Павлова беше категорична, че ще търси правата си по съдебен ред след публикации, че носи изключително скъпи тоалети. „Виждам масово увеличение на фалшивите новини, които стават все по-грозни и по-арогантни”, коментира тя.

„Опитите за внушения и дискредитиране на една личност с долнопробни лъжи, с внушения, че едва ли не политиците разполагат с някакви космически доходи, неизвестно какви, и си купуват скъпи дрехи, са категорично неверни по отношение на мен, но създават нагнетяване, една омраза към политиците”, допълни министърът.

„Живея с доходите от моята заплата и заплатата на моя съпруг, като едно нормално семейство. Заплатата ми е като на всеки министър”, каза Павлова.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Меркел: България може да направи много за Западните Балкани, подкрепяме ви за Шенген (Видео)

 

 

Меркел похвали Борисов и обеща начало на поетапно присъединяване към Шенген

България може да направи много за развитието на добросъседските отношения и за перспективата на Западните Балкани. Това заяви канцлерът Ангела Меркел след срещата с премиера Бойко Борисов в Бояна. България и Германия ще работят в тясно сътрудничество, подкрепяме България за Шенген, подчерта тя.

Двамата обсъдиха приоритетите на Българското председателство, мигрантската криза и други европейски проблеми. Меркел благодари лично на премиера Борисов за охраната на европейските граници.

Тя приветства и инициативата на Борисов за посредничество между ЕС и турския президент Ердоган.

„Приветствам инициативата на Борисов да се срещне с президента на Турция и да говори по всички неуточнени въпроси“, заяви Меркел.

Канцлерът изрази и подкрепа за газовия хъб „Балкан“, като подчерта геостратегическото положение на България.

„Очакваме много от Българското председателство и споделяме целите му. Скъпи Бойко Борисов, благодаря за сърдечния прием в София. Радвам се, че имам възможност в началото на Българското председателство да гостувам тук. Очакваме много от него, подготвено е отлично от българското правителство. Мотото „Съединението прави силата“ е точно това, от което има нужда ЕС“, заяви Меркел. Според нея България може да направи много за развитието на отношенията със съседите си.

„Много активно говорихме за тези отношения. Например за неформалната среща, която иска да се проведе в София за Западните Балкани. Напълно споделяме целите на Българското председателство“, коментира тя.

„Аз също искам да благодаря на г-жа Меркел и нейната подкрепа. Благодаря за подкрепата за газовия хъб, за помощта за охраната на границата, за отпуснатите 160 млн. С надежда очакваме утрешния ден и дано Германия състави правителство, защото тя е мотор на Европа. Благодаря и за подкрепата за интегрирането на Западните Балкани. Отдъхнах си, че тук ще продължат да се строят магистрали и нфраструктурни проекти. Така младите хора ще могат да останат по родните си места. Транспортните коридори са много важни за Балканите. Разговаряхме и за всички останали политки, които ще водим по време на нашето европредседателство. Най-много съм щастлив, че Европейския съюз води мирна политика. Ние имаме нужда да нормализираме отношенията си с големите съседи. Европа има нужда от мир и просперитет. Искам да благодаря на г-жа Меркел, че в почивния си ден дойде и чу нашите идеи и приоритети по време на председателството ни“, каза Бойко Борисов.

„Подкрепяме България за Шенген. Към днешна дата България вече пази външна граница на Европа. Не мога да ви кажа точна дата за присъединяването към еврозоната, но мисля, че това ще стане съвсем скоро, като ще се започне от летищата. Подкрепяме и присъединяването на Западните Балкани, като това трябва да стане при покриване на условията и критериите“, добави Меркел.

„За Шенген разчитам много на посещението на холандския премиер. С него и неговите експерти ще имаме възможност да обиколим цялата граница и да се запознят с всички детайли. За Западните Балкани се разбрахме, че парите за присъединяването им ще бъдат в пъти по-малко, отколкото ако не се интегрират“, заяви Борисов.

„Изчакваме конгреса на ГСДП, за да съставим стабилно правителство. Светът не ни чака и аз съм длъжна да дойда и да изкажа своята подкрепа за българското европредседателство. Ние подкрепяме изцяло България“, повтори Меркел.

„Аз искрено се надявам, че нашият приятел Мартин Шулц няма да се обиди, че канцлерът е дошъл да ни види преди важните преговори за правителство в Германия. Аз съм сигурен, че и той би дошъл. На г-жа Меркел обясних, че кохезионната политика трябва да остане и мисля, че се разбрахме по тази тема“, разкри Борисов.

Европа има нужда от мир и просперитет. Имаме нужда да нормализираме отношенията си с големите съседи. С Angela Merkel разговаряхме за всички политики, които ще водим по време на председателството на Съвета на ЕС. В лицето на канцлера България има подкрепа за газовия хъб „Балкан“, присъединяването ни към Шенген и политиката за по-голяма свързаност на Балканите.

Posted by Boyko Borissov on Saturday, January 20, 2018

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Пак критика! “Дойче Веле“: България не може да бъде образец за подражание на Западните Балкани

От 1 януари 2018 г. България ще стане председател на Съвета на Европейския съюз. Страната, намираща се под мониторинга на Брюксел, трябва да изиграе важна роля за ЕС във времената на Брекзит и миграционната криза, се казва в анализ на „Дойче Веле“.

Председателството в Съвета на ЕС може да стане тежко изпитание за България. Преговорите за излизането на Великобритания от ЕС, разработването на миграционна политика, подготовката на дългосрочното финансово споразумение от 2020 г. – ето само три от трудните задачи, които фигурират в дългия списък.

Според министъра по въпросите на българското председателство на ЕС Лиляна Павлова София смята за най-важна задача в ролята на председател на ЕС поддържането на единството и стабилността на регионалната организация, но има и други приоритети.

Павлова представи на българското правителство и Европарламента списък с най-важните, според София, въпроси. Сред тях са европейската перспектива на държавите от Западните Балкани, стабилността и сигурността в Европа на фона на миграционната криза, въпросите на общата европейска отбрана и съвместният икономически растеж, единният европейски цифров пазар. Както заяви българският министър, за успешното председателство е необходим политически консенсус, диалог и взаимно разбирателство.

София на няколко пъти променя програмата за председателството на Съвета на ЕС. Преди всичко, защото българското правителство постепенно нагаждаше своите първоначални амбициозни цели с реалността и съгласуването им със структурите на ЕС.

В момента България осъзнава, че на поста председател на ЕС страната ще изпълнява не ръководна, а по-скоро координационна роля. И че основните проблеми на Евросъюза – Брекзит и миграционната политика – ще се решават с посредничеството на София, а не под нейното ръководство.

Своят принос в преодоляването на кризата с бежанците София вижда в това да се опита да отстрани разногласията между държавите от Западна и Централна Европа и вероятно, да се постигне компромис още до 1 юли 2018 г. – датата, когато председателството на ЕС ще премине към Австрия, защото Виена е за по-твърда миграционна политика.

Страна, намираща се все още под наблюдението на ЕС, става председател на Евросъюза? За Йохана Даймел, заместник-председател на Дружеството за Югоизточна Европа в Мюнхен, това е нещо ново. Последният доклад в рамките на европейския механизъм за сътрудничество и контрол предизвика у мен „дълбока тревога“, заяви Даймел, защото „става дума за директни атаки срещу независимостта на съдебната власт, представителите на съдебните институции и дори за приемането на неконституционни закони“. В тази ситуация България не може да бъде образец за подражание, твърди Даймел в интервю за ДВ. „Ако в страната, поемаща председателството на ЕС, съществуват такива фундаментални недостатъци, какво може да даде на страните от Западните Балкани импулс за провеждане на реформи в областта на правото, борбата с корупцията и организираната престъпност?“, недоумява Даймел.

Съмненията във възможността на България продуктивно да управлява Евросъюза се споделят и по друг повод. В състава на българското правителство влиза националистическата коалиция „Обединени патриоти“. Даниел Кадик от Фондация „Фридрих Науман“ смята това за доста спорна предпоставка за председателството на ЕС. „Хора известни със своите ксенофобски, националистически и протекционистки възгледи ще станат председатели в различни съвети. Да вземем например вицепремиера Валери Симеонов – той не крие своята ненавист към националните малцинства, публично нарича циганите „диви маймуни“, заяви Кадик.

В същото време бившият председател на Европарламента Ханс-Герт Пьотеринг се надява, че българският премиер Борисов ще успее да дисциплинира партньорите си по коалиция и страната ще „може да продължи проевропейския курс“.

В своя стремеж още повече да се сближи с Евросъюза българското председателство може да разчита на подкрепата на мнозинството българи.

Според последните данни на американския институт за обществено мнение Gallup International, обнародвани през декември, 62% от българите вярват на ЕС – този дял е нараснал с 12% в сравнение с декември 2016 г. 55% вярват, че председателството на България в ЕС ще бъде успешно.

Жителите на страната също така се надяват, че тази позиция ще донесе на България допълнителни точки, необходими за присъединяването към Шенгенската зона и еврото.

Според мнението на независимите експерти, за присъединяването на България към Шенгенската зона има всички предпоставки, докато за въвеждането на еврото времето още не е настъпило.

И макар икономическите показатели на страната да са на доста високо ниво, в еврозоната София няма чак толкова много привърженици, се казва в анализа на ДВ, цитиран от БГНЕС.

 

Борисов и Вучич се чуха по телефона, пожелаха си просперитет за Западните Балкани

 

 

Премиерът Бойко Борисов и сръбският президент Александър Вучич са се поздравили за успешната и конструктивна съвместна работа през изминаващата 2017 г., съобщават от правителствената пресслужба.

В телефонен разговор двамата са били единодушни, че през последната година активният двустранен диалог е допринесъл за изключително важни стъпки за евроинтеграцията на държавите от Западните Балкани.

Борисов и Вучич са си пожелали още повече успехи за просперитета на страните от региона през 2018 г.

Александър Вучич е заявил, че лично ще участва в срещата на върха в София, инициирана от Борисов на 17 май в София по време на българското председателство на Съвета на ЕС.

 

Конгресът поиска доклад от Пентагона за руското влияние на Западните Балкани

Военният министър Джейвс Матис

 

 

Конгресът на САЩ задължи Пентагона да изготви анализ за военното сътрудничество на всяка една държава от Западните Балкани с Русия. Директорът на Пентагона Джеймс Матис трябва да изготви доклад, който ще бъде изпратен в съответните комисиите на двете камери на Конгреса, включително и тези за отбрана и външна политика, съобщава БГНЕС.

„Американският Конгрес иска подробен списък за „руското оръжие, военно оборудване и техника, което е закупено и доставено за над един милион долара във всяка една от страните от Западните Балкани от 2012-та година до днес“, съобщи „Гласът на Америка“.

В доклада на Матис трябва да има подробна информация за участието на силите за сигурност от Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово във военни обучения и тренировки с Русия за посочения период – от 2012-та до днес.

Конгресът иска и детайлен списък за всички договори за сътрудничеството в областта на сигурността на всяка една от посочените държави с Русия, включително и разузнавателното сътрудничество с Москва.

Целта на този доклад е „САЩ да получат представа за сътрудничеството в областта на сигурността на страните от Западните Балкани с Руската федерация и какво е влиянието на това партньорство върху интересите на САЩ, НАТО, Западните Балкани и всяка една страна-членка на Атлантическия пакт, която граничи с държавите от Западните Балкани“, се казва от документа.

В анализа трябва да се посочва и сътрудничеството на всяка една от страните от Западните Балкани със САЩ, включително в придобиване на американското военно въоръжение и техника на стойност над 1 млн. долари след 2012 г., пише още в документа.

 

 

Разговорите между лидерите от Западните Балкани продължават в Сърбия

 

 

След вчерашната среща на върха на лидерите от Западните Балкани в София днес разговорите за общи цели и развитие на региона продължават в Белград.

Лидерите на Гърция, България, Румъния и Сърбия се събират, за да обсъдят икономическото сътрудничество, регионалната стабилност и евроинтеграцията.

Това е втора среща в този формат след тази във Варна преди 2 месеца. Очаква се фокусът да бъде поставен върху икономиката, транспорта, случващото се в региона на Западните Балкани, запазването и укрепването на регионалната стабилност и европейската перспектива на държавите в региона.

Утре правителствата на България и Сърбия ще подпишат меморандум за намаляване на тарифите за роуминга.

Главният прокурор Сотир Цацаров също е на посещение в Белград. По покана на сръбската главна прокуратура ще бъде подписан меморандум за сътрудничество. Меморандумът се подписва седмица преди началото на делото за фалита за КТБ. Един от подсъдимите е мажоритарният собственик на банката Цветан Василев, който живее в Белград от три години. Въпросът с екстрадицията му не е решен и така делото срещу него трябва да се гледа задочно.

 

Източник Новини.бг

 

Борисов представи приоритетите за свързаността на Западните Балкани пред Кристалина Георгиева (видео)

Снимка: Правителствена информационна служба

 

 

Премиерът Бойко Борисов представи приоритетните проекти за свързаността на държавите от Западните Балкани на разговор с главния изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева. Министър-председателят заяви, че за изграждането на важните транспортни, енергийни и дигитални проекти в региона е необходима финансова помощ. Бойко Борисов допълни, че реализацията на всички начертани проекти за свързаност ще стимулират още повече бизнеса и туризма в страните от региона. Това съобщиха от правителствената информационна служба.

По време на разговора Кристалина Георгиева заяви, че инициативата на българския министър-председател за свързаността на държавите от Западните Балкани се цени високо от всички лидери. „Всички политици от региона са единодушни за ползите от Вашата инициатива и обещават да осигурят всичко необходимо на територията на държавите си“, заяви Георгиева по време на срещата в Министерския съвет.

„Ще продължим да работим активно за строителството на пътища и контролно-пропускателни пунктове, за да могат гражданите да пътуват лесно от една държава в друга“, поясни премиерът Борисов. В разговора беше подчертано, че това е ключов фактор за стимулиране на инвестициите в тази част на Европа и подобряване на връзките със съседните държави-членки на ЕС.

 

Нинова и Манчевски обсъдиха бъдещите предизвикателства пред Западните Балкани

Снимка: БСП

 

 

Председателят на БСП Корнелия Нинова проведе среща с Дамян Манчевски, министър на информационните технологии и администрацията в правителството на Зоран Заев и зам.-председател на Социалдемократическия съюз на Македония. Срещата беше в Лисабон, където и двамата участваха в заседание на Съвета на ПЕС, съобщиха от пресцентъра на БСП.

Лидерът на БСП потвърди подкрепата на българските социалисти за членството на Македония в Европейския съюз и поставянето на Западните Балкани като един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС в България.

Двамата обсъдиха възможностите за трансгранично сътрудничество между български и македонски общини и уточниха посещението на Корнелия Нинова в Македония през втората половина на януари 2018 г. Поканата за него бе отправена от Зоран Заев по време на посещението му в България. В хода на разговора Нинова и Манчевски обсъдиха още Паневропейския транспортен коридор номер 8, както и изграждането на електронно правителство и дигиталната икономика.

В срещата участие взеха зам.-председателите на БСП Деница Златева и Кирил Добрев.

 

Германски експерт: Западните Балкани не бива да са основна тема на българското европредседателство

Проф. Вернер Вайденфелд

 

 

„Страните от Западните Балкани все още имат непреодолими конфликти помежду си. При следващо разширяване на ЕС те биха внесли в съюза своите спорове.“

Това заяви един от най-изтъкнатите германски изследователи на Балканите проф. Вернер Вайденфелд от Мюнхенския университет пред БНР.

По време на своето председателство на Съвета на ЕС България би могла да развие стратегическата перспектива пред страните от Западните Балкани, смята експертът.

„Темата за разширяването не бива да се превръща в основна тема. Тя не бива да се поставя в центъра на вниманието, защото на приема на нови страни в евросъюза не се гледа с добро око“, изтъкна той.

България трябва да настоява за общ европейски поглед, допълни проф. Вайденфелд.

Нюз.бг припомня, че преди ден министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова заяви, че страната ни поставя темата за европерспективата на Западните Балкани като една от основните по време на председателството.

Тя определи като важен момент България да стане дигитален хъб за Западните Балкани. Става въпрос за това да станем IT аутсорсинг дестинация.

В края на актомври Еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамопулосзаяви, че „отмяната на визите (за Западните Балкани – б.р.) е инструмент, който няма да използваме. Нещата ще останат такива каквито са“.

 

Борисов нахока пасивните европейски лидери: Ако Западните Балкани не влязат в ЕС, ще дойдат джихадистите и мафията

 

 

„Живеем в едно изключително сложно време. Това е време, в което по-старите поколения помнят войната, помнят нищетата, помнят мизерията, и време, в което новите поколения го приемат като нещо в историята, което се е случило. То не е било чак толкова далеч„.

Това заяви премиерът Бойко Борисов в началото на академичната си лекция„България, Балканите, Европа и светът“ в УНСС пред студенти и преподаватели, посланици, депутати, гости.

Борисов започна лекцията с обзор и коментар на изборите в Германия.

Не е добър знак, че зациклиха преговорите в Германия„, заяви Борисов и беше категоричен, че това не е добър знак за Европа, защото Германия е най- мощната икономика.

„В много държави излъчването на правителството става проблем. Или трябва да се избира между по-малки злини“, добави той.

Борисов акцентира и върху това какво се случва в НАТО, а именно – какЕрдоган изтегли своите военни от Норвегия. Той подчерта, че това е знак, за който отдавна е говорил на европейските съвети. Според него, когато стане дума за Турция има разминаване и недоверие, а в същото време армията й е най- силната в НАТО. Борисов подчерта, че той отдавна е предупредил за това.

Турция е най големият съсед на Европа, огромна държава, с най голямата армия.“

„Тук политиците и дипломатите трябва да си дадат ясна сметка, че мирът и преговорите са най-доброто средство.“

Борисов припомни как много негови колеги в ЕС са били за прекратяване на споразумението за мигрантите в Турция, но в следствие на нашите преговори с Турция, миграционният натиск е намалял. Споразуменията и диалога с Турция трябва да ги пазим, според Борисов.

Той отбеляза, че споразумението с Турция работи добре и припомни, това е най- правилното, за да се държат мигрантите извън ЕС. Премиерът припомни, че когато се е изказвал преди две години, в ЕС са го приели за ерес. „ЕС трябва да се гради не вътре, с огради, а да си се загради отвън„, добави той.

По думите му, които бягат от войната ще идват на контролните пунктове и ще бъдат приети, докато приключи войната.

Борисов обърна внимание, че в тези държави ще трябват трилиони, за да бъдат възстановени хората да се върнат.

„В един момент виждате, че всяка криза, всяко несъставяне на правителство идва заради мигрантите“, категоричен беше Борисов.

Той обърна внимание на факта, че когато се решават въпросите за Сирия, се събират САЩ, Русия, Турция , Иран, а Европа отсъства и носи само пасивите на кризата. Борисов попита нормално ли е за европейската дипломация това. Според него Европа не може да продължава да е пасивна.

Ще бъдат така добри да се съобразяват с Европа„, заяви премиерът.

„Според мен трябва много ясно, точно и бързо европейските политици да застанат на твърда позиция. Цялото ми уважение и към САЩ, и към Русия, Турция, Иран, но бежанците идват в Европа. Те не се връщат нито в Русия, нито в Иран, дори виждате – арабският свят не ги приема. Когато се решава такъв въпрос трябва задължително там да има европейски лидер.“

Той беше категоричен, че в Европа сме длъжни да проведем разговор, защото бежанците идват тук.

Турция трябва да е стратегически партньор и в НАТО, и в Европа. Разбира се, че за членство не става въпрос. Но не споразуменията и диалога с Турция трябва да го пазим.

Лесно е да се изказваш с Ердоган, но какво се печели като на неговата воля стоят 3 млн. бежанци„, подчерта Борисов.

Премиерът призова да не се поддаваме на емоции, а да се търсят прагматични решения, защото ако тези бежанци и в един момент тръгнат към Европа не е ясно какво ще стане с България.

След темата с бежанците премиерът се спря на темата Балкани.

„Не случайно оттук започват конфликтите“, заяви Борисов и припомни, че само преди 20 години кръвопролитията са започнали от Косово с масови убийства и масови гробове.

„Трябва ли Европа да обърне внимание на Балканите или не“, попита Борисов.

Той припомни, че допреди година темата не е стояла, но сега има Брекзит и той не вижда положителен изход от него.

Балканите могат да заместят излизащата Великобритания.„, категоричен беше министър председателят.

„Първият ни успех беше, че тази тема влезе и съм благодарен на всички евролидерите“, уточни Борисов. По думите му ако Балканите не влязат в ЕС това ще генерира напрежение в бъдеще и нови сфери на влияние от другите велики сили.

Борисов уточни, че не могат да им се дадат обещания, че за 6 месеца ще влязат в ЕС, защото не са и готови, но е важно да се каже на младите хора там какво ще им е бъдещето.

„Трябва да се направи така, че младите хора да не напускат страните си„, добави премиерът.

Борисов припомни, че в Косово и Босна и Херцеговина има рискове. И трябва да се дадем сметка кой е по-големият проблем да им помогнем или да рискуваме да ги оставим отвън.

Той даде пример с България и Румъния как след влизането им в ЕС започват бързо да се развиват.

На Балканите историята не е нещо, което се чете и се разказва. Тя предизвиква взрив и веднага националистическите чувства избуяват над всичко останало. Затова е приет термина барутен погреб“, заяви Борисов.

Според премиера е важно хората от балканските страни да знаят, че Европа мисли за тях.

Борисов уточни, че е много важно присъединяването на Балканите да стане чрез инфраструктура и България става кръстопът на всички важни транспортни коридори.

Скоро ще бъде завършена магистралата София-Белград. Най-важният е коридор номер 8 София-Скопие-Тирана.

ЕС са готови да финансират проекти на Балканите , защото това е важно

Борисов изрази увереност, че ще се споразумее с Китай и догодина срещата 16+1 ч ще бъде в България.

Следващите 6 месеца България ще постигне много по важни теми и това ще е генератор за нас, за ЕС и за Балканите, убеден е Борисов.

Ключовата думичка е мир, към него трябва да се стремим.“

По думите на Борисов риск за Балканите ще бъде ако интеграцията не се осъществи.

Риск е, ако не присъединим Западните Балкани. Ще работя активно, това да се случи.“

По темата Шенген, премиерът заяви: „Шенген изцяло ще се преработи, защото има държави, които нямат място там. В скоро време няма да е в този вид.

„Оптимист съм и за чакалнята на Еврозоната“, добави още той.

 

Борисов: Очакваме максимален резултат от Срещата на ЕС в София за Западните Балкани

Снимка: Правителствена информационна служба

 

Перспективата за Западните Балкани е важна и неслучайно темата ще бъде във фокуса на Българското председателство на ЕС. Това каза министър-председателят Бойко Борисов, който веднага след завръщането си от Сараево снощи се срещна с еврокомисаря по въпросите на бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер, съобщиха от правителствената информационна служба.

Борисов подчерта, че инициативата за поставянето на Западните Балкани сред важните теми, които ще обсъждат лидерите на ЕС, е продължение на дискусията за необходимостта от силен ангажимент на ЕС към региона. „Срещата се очаква да бъде председателствана лично от председателя на Европейския съвет Доналд Туск. София има желание за тясно взаимодействие с институциите на ЕС с цел успешната й организация и постигането на максимален резултат от нея“, посочи премиерът.

Борисов и Йотингер се обединиха около позицията, че трябва да се работи не само за европейската интеграция на Балканите, но и да се предприемат практическите мерки, които да облекчат живота на гражданите. “За първи път председателството на ЕС ще е толкова близо до региона и България ще положи огромни усилия да подпомогне нашите приятели и съседи в пътя им към ЕС”, допълни министър-председателят. Той подчерта и ролята на кохезионната политика за постигане на икономическо и социално сближаване както между държавите-членки, така и по отношение на страните-кандидатки.

Борисов запозна еврокомисаря с приоритетите в проекта за държавен бюджет за 2018 година, където образователният сектор е изведен като приоритет, а Йотингер го приветства и подчерта, че именно образованието е най-добрата инвестиция за страната. „Само така младото поколение може да е подготвено, а бизнесът и инвеститорите се нуждаят от добре квалифицирани млади хора. Това не е процес, който се случва само в България, а и в останалите страни членки”, коментира Йотингер.

На срещата присъства и българският еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество Мария Габриел която оцени като изключително отговорен подходът на България към нейното първо председателство на Съвет на ЕС. Премиерът Борисов
добави пред двамата еврокомисари, че девизът на председателството „Съединението прави силата“ е израз на волята на страната ни да работи за сближаването, разбирателството и повишаването на конкурентоспособността и стабилността на европейските страни.

 

Екатерина Захариева в Черна гора: Европейският проект няма да е завършен без Западните Балкани

Захариева, Подгорица

 

 

„Искам да Ви уверя, че няма да спестим усилия Черна гора да стане пълноправен член на Европейския съюз възможно най-скоро, след като е готова с всички нужни реформи. Ние твърдо вярваме, че европейският проект – защото това е проект за мир, просперитет и стабилност, няма да бъде завършен, ако всички държави от Западните Балкани не се присъединят към Съюза.“ С тези думи заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева се обърна към външния министър на Черна гора Сърджан Дарманович, съобщиха от МВнР.

Двамата разговаряха в Подгорица в рамките на двудневното посещение на българския първи дипломат в страната.

Визитата в Черна гора е част от Балканската обиколка на вицепремиера Захариева преди старта на Българското председателство на Съвета на ЕС, чийто основен външнополитически приоритет са Западните Балкани.

„Впечатлена съм от това колко бързо Черна гора напредва в процеса за присъединяване към ЕС. Искам да поздравя правителството Ви за намеренията да приключи преговорите по всички глави до 2019 г. и да ви уверя, че можете да разчитате на всяка подкрепа, за която имате нужда от нас“, каза Захариева. Тя предложи на своя колега Дарманович експерти от черногорската държавна администрация да се обучават в София, а български специалисти да подпомогнат на място затварянето на преговорните глави.

Двамата министри се договориха още да задълбочат връзките между двете държави в сферата на икономиката, туризма и отбраната.

„От името на правителството и всички граждани на Черна гора искам да изкажа благодарност на Република България за оказаната помощ в гасенето на пожарите, които през лятото обхванаха страната – каза министър Сърджан Дарманович. – Хеликоптерът, който ни изпратихте, бе първият тест на механизмите за съдействие при кризи в НАТО, откакто ни приеха в Алианса, и той проработи перфектно. Няма никога да забравим подкрепата за членство в НАТО.“

„Винаги, когато имате нужда от помощ, може да разчитате на нас. Най-малкото, което можем да направим, е да изпратим хеликоптер. Разчитайте на нас не само за конкретна помощ, но и за приятелски съвет, особено по отношение на европейската ви перспектива“, отговори Екатерина Захариева. Тя изброи срещите на високо равнище във връзка с Българското председателство на Съвета на ЕС, на които ще бъдат поканени и представители на правителствата от Балканите – неформалния съвет на министрите на правосъдието и вътрешните работи през октомври т.г., срещата на външните министри през февруари и на държавните и правителствени ръководители през май догодина.

„Длъжници сме на нашите граждани и бизнеса и трябва да улесняваме връзките между тях“, каза министър Захариева и изброи областите, в които би могло да има ползотворно сътрудничество между Подгорица и София – съвместни туристически инициативи, привличащи чуждестранни посетители, проекти за възобновяема енергия, съвместна работа по диверсификацията на енергоизточниците в региона.

„Оценяваме високо, че президентът Радев ни посети и очакваме при първа възможност министър-председателят Бойко Борисов да ни гостува“, каза министър Дарманович.

 

Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс : Западните Балкани са част от Запада

 

Западните Балкани са част от Запада. Това заяви вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс по време на посещение в Черна гора, информира АП.

Коментарът на Пенс е на фона на силния натиск, който Русия оказва за поддържане на влиянието си във все още напрегнатият европейски регион.

Малката Черна гора, която се присъедини към НАТО по-рано тази година, въпреки че Москва протестира, е третата спирка на Пенс от европейския му тур, който включи държави, заплашвани от руско влияние. Вицепрезидентът посети Прибалтика и Грузия.

Ние наистина вярваме, че бъдещето на Западните Балкани е свързано със Запада, каза той и подчерта, че очакват потвърждение на ангажимента на САЩ за изграждане на отношения и засилване на връзките между европейските държави, Западните Балкани и САЩ.

Нося поздрави от президента Доналд Тръмп, който ме изпрати тук като видим признак на съюза, на който се радваме в НАТО„, добави Пенс.

Той приветства усилията на Черна гора да се бори с руския натиск.

Вашият кураж, особено пред лицето на руския натиск, вдъхновява света и аз ви поздравявам за това„, каза той на вечеря с черногорския президент Филип Вуянович.

Вицепрезидентът описа членството на Черна гора в НАТО като „историческо постижение“ на балканската страна. Според него присъединяването е „знак за силата на малката страна 10 години след независимостта й“.

Пенс е най-високопоставеният американски представител, който посещава малката държава за последните 100 години.

Черна гора е с население 620 000 души. Армията е от 2000 войници.

 

Лиляна Павлова: Поставяме на масата на Евросъюза темата за Западните Балкани и Черно море

 

 

„Пикът на завършването на процедурата по приемането на приоритетите на триото Естония-България-Австрия е следващата седмица“.

Това съобщи министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова в предаването „Седмицата“ по Дарик радио.

„На Съвета по общи въпроси в Люксембург предстои окончателно да приемем програмата на триото, включително и приоритетите, които България ще отстоява и за които ще работи. След това – на Европейския съвет на 22-23-и юни, който е в края на Малтийското председателство, тримата министър-председатели – на Естония, България и Австрия, официално ще подпишат и ще дадат старт на нашето трио-председателство“, посочи министър Павлова.

Последното заседание на триото се проведе под нейно домакинство в София на 31 май т.г., когато с колегите й от Естония и Австрия завършиха окончателния етап на преговорите по това какви да бъдат общи приоритите. Те са пет като в тях влизат множество подприоритети.

„Ако ги изредим по поредност приоритет номер едно е растеж и конкурентоспособност. В него влизат два много важни подприоритета за България – бъдещата законодателна инициатива, свързана с единния дигитален съюз и цифров пазар, които ще са в ресора на бъдещия български еврокомисар – г-жа Мария Габриел. В този първи приоритет влиза и „горещия картоф“, наречен кохезионна политика – многогодишната финансова рамка след 2020 г.“, каза министър Павлова.

Вторият приоритет е свързан със социалната политика, подкрепата и равенството. Важна подтема за България в това направление е решението на Европейския парламент за определяне на 2018-а за Европейска година на културното наследство. „А тя ще стартира именно от България – на 11 януари, когато правим и официалното откриване на Българското председателство. То ще бъде съчатано с откриването на Европейската година на културното наследство. Това е уникален шанс за нас, за да покажем това, с което сме богати и това, с което сме непознати за Европа“, заяви министър Павлова.

Третият приоритет е единен енергиен съюз и политиките, свързани с климата, а четвъртият включва сигурност и правосъдие.

,„Петият приоритет е „Европа като глобален играч на световната сцена“.  Приоритетът е насочен в много направления, в които България вижда своята активна и специфична роля. Защото, освен темата за сигурност и миграция, тук става въпрос вече за отношенията Европа-Турция. Особено след последните срещи и визити на нашия министър-председател, очакванията към него са големи, а надеждите са да бъде мост в този процес“, заяви министър Павлова. В петия приоритет се включва и темата за Западните Балкани. „Считаме, че тя трябва да е един от основните приоритети на Българското председателство, защото, както казахме, по време на председателството ни не можем да настояваме за нещо „чисто българско“. Това не е приемливо, не е и правилно. Но можем да играем важна роля на Балканите. Отваряме също една много интересна и гореща тема – Черно море, както и бъдещото на ЕС“, допълни министър Павлова.

На въпрос има ли злоупотреби при ремонтите на НДК, тя отговори, че предстои проверките да установят. „Възложила съм конкретни и ясни четири проверки. Едната приключи, остават три: изискала съм проверка от Централния инспекторат на Министерски съвет, която ще приключи на 17-и юли. Сезирала съм Агенцията за държавна финансова инспекция, която да направи пълен финансов одит и преглед на дейностите, извършени от НДК като търговско дружество. Тя ще приключи в края на юли. Паралелно с това като министър, който поема търговско дружество като принципал, съм възложила одит и за финансовото състояние. Сезирах и органи на ДНСК, за да видим дали строежът в момента отговоря на строителните и инвестиционните изисквания“, обясни министър Павлова.

Тя подчерта, че в НДК се провежда обикновен текущ ремонт с подмяна на плочки, подмяна на ВиК и отоплителни системи. „За него и съгласно закона, не се изисква решение за строеж, а да има проект, по който да се направи подмяната на настилки, на окачени тавани и т.н. Но не става дума за архитектурно изменение, защото ние запазваме сградата такава, каквато е“, обясни министър Павлова.

 

Илияна Йотова: Разширението на ЕС трябва да бъде към Западните Балкани

Близо 10 години бях представител на страната ни в ЕС, дълбокото ми убеждение, че разширението на ЕС трябва да бъде към Западните Балкани. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на документална изложба, посветена на 100-годишнината от опожаряването на Босилеград, предаде Агенция „Фокус“.

 „Поддържала съм всяка една страна към пътя за нейното членство, включително и Сърбия“, обясни тя. „От 10 години България е достоен член на ЕС, стабилна държава в тази част на Европа, сигурната външна граница на ЕС“, посочи Илияна Йотова. „Знаем много добре цената на това, което сме изживели през тези 10 години, знаем компромисите, които трябваше да направим“, коментира тя.

 „Днес Сърбия е в преговорен процес по две от най-важните глави – 23, която се отнася до съдебна реформа и основни права и 24 за правосъдие, сигурност и свобода“, поясни вицепрезидентът. „Много внимателно следим напредъка на този преговорен процес, резолюциите, които се приемат в европейските институции, защото в тях се защитават правата на малцинствата“, посочи Илияна Йотова. „Изпълнението на тези критерии и влизането на Сърбия в ЕС ще допринесе още повече за добрите ни двустранни и съседски отношения“, допълни тя. „Ще продължим да подкрепяме развитието на културните центрове в Босилеград и Димитровград, защото това са естествените средища на българщината“, заяви вицепрезидентът.

 „Нашето присъствие в Босилеград е свидетелство, че паметта на невинните жертви е жива, на убитите в изпепеления Босилеград преди 100 години е жива“, заяви тя. „Не съм от хората, които смятат, че някои страници от историята на народите трябва да бъдат забравени завинаги. Моето дълбоко убеждение винаги е било, че историята и тези страници трябва да се четат до последния ред“, обясни Илияна Йотова.

 Според нея само с четенето на страниците от историята могат да се премахнат съмненията между съседските народи, независимо за коя част от Европа става дума. „Само така можем да изговорим премълчаните неща, за да вървим напред“, допълни тя. „Историята и страниците от Босилеград от преди 100 години са тежки, трудно се четат, но паметта на невинните жертви трябва да ни говори едно – когато познаваме собствената си история можем да говорим и за бъдеще“, посочи вицепрезидентът. „Бъдещето е в добросъседството, в общото европейско семейство, в което България вече е член от 10 години, а Сърбия започна своите преговори за членство в ЕС“, каза още Илияна Йотова.

Юнкер предупреди Тръмп: Ако ЕС рухне, ще получите нова война на Западните Балкани

 

 

Шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер в прав текст е предупредил Доналд Тръмп да не окуражава други страни да последват Великобритания и да напуснат ЕС с аргумента, че това може да разпали война на Западните Балкани.

В интервю за “Файненшъл таймс” той нарече ентусиазма на американския президент от Брекзит “неприятен” и “изненадващ”, вероятно от непознаване на сложната история на Европа. И заяви, че е отправил посланието на срещата си вицепрезидента на САЩ Майк Пенс в Брюксел миналия месец.

“Казах на вицепрезидента: “Не казвайте това, не подканяйте други да напускат, защото ако ЕС рухне, ще получите нова война на Западните Балкани”, заяви Юнкер (62 г.), бивш дългогодишен премиер на Люксембург. Той смята, че е важно страните от Западните Балкани да получат перспектива за членство в ЕС: “Ако ги оставим сами – Босна и Херцеговина, Република Сръбска, Македония, Албания, всички тези страни – отново ще имаме война.”

Юнкер нарече “трагедия” с последствия Брекзит, като посочи, че това ще струва на Великобритания до 60 млрд. евро според изчисленията в Брюксел. Той очаква сложни и трудни преговори: “Всеки ден откриваме нови проблеми, за които не сме знаели или не сме си представяли. Хората си мислят, че това (Брекзит) е краят. Не, това е само началото.”

Юнкер смята, че Тръмп плаши европейците с реториката си “Америка на първо място”: “За първи път в следвоенната история имаме американски президент, създаващ впечатление, че не се интересува от европейските дела”, заяви шефът на ЕК. Той планира визита във Вашингтон идния месец, но не е сигурен дали ще има среща с президента: “Полагат се усилия за организирането й, но той има други приоритети. Между другото той не разбира нищо от Европа… Разговаря с Туск (Доналд Туск, председател на Европейския съвет) по телефона, а си мислеше, че съм аз.”

Същевременно руският външен министър Сергей Лавров заяви, че “кризата в Македония до голяма степен е провокирана изкуствено и има за цел да раздели обществото”. Той изрази надежда, че “Западът разбира опасността от подобни опити”.

 

Доналд Туск: На Западните Балкани има нездраво външно влияние

 

 

Напрежението и разделението на Западните Балкани излязоха извън контрол, което частично се дължи и на нездравото външно влияние. Това каза председателят на Европейския съвет Доналд Туск и подчерта, че „този регион е от жизнено важно значение за Европа“. По време на срещата с лидерите от ЕС в Брюксел, на която участва и президентът Румен Радев, Туск съобщи, че „ще продължат със своите действия, включително и изработване на стратегия“.

„Посланието към страните от Западните Балкани е много ясно. ЕС остава верен на обещанията си, които даде в Солун. ЕС е изцяло на страната на стабилността и напредъка на региона“, подчерта Доналд Туск.

БГНЕС припомня, че председателят на Европейския съвет Доналд Туск беше преизбран за втори мандат на поста, въпреки ожесточената съпротива на неговата собствена държава Полша. Той получи подкрепата на 27-те лидери на съюза, без Варшава. Туск, който е бивш полски премиер, е в остър конфликт с новото ръководство на страната и най-вече с лидера на управляващата партия „Закон и справедливост“ Ярослав Качински, с когото имат различни мнения по редица въпроси, включително и промени в държавните медии и конституцията.

След като стана ясно решението на съвета, Туск благодари за преизбирането си в „Туитър“: „Благодарен съм за доверието и положителната оценка от Европейския съвет. Ще дам всичко от себе си, за да направя ЕС по-добър“, написа той.

Срещата на върха на ЕС в Брюксел ще приключи днес с дебати за бъдещето на съюза. Лидерите на 27 страни, без участието на британския премиер Тереза Мей, ще търсят споразумение по ключови позиции в декларацията за 60-ата годишнина от Римските договори, с които се поставят основите на ЕС.

Полша ще блокира заключителното изявление на европейските лидери след двудневната им среща, съобщиха дипломатически източници от Брюксел. Причина за това е единодушното избиране на Доналд Туск за председател на Европейския съвет за втори мандат, срещу което застана единствено Полша.

Решението идва, след като в четвъртък 27 страни от ЕС подкрепиха преизбирането на досегашния председател на Европейския съвет.

 

ТАНЮГ: Тръмп може да остави Западните Балкани на Путин, Косово трепери

 

 

Новият президент на САЩ Доналд Тръмп няма да проявява интерес към Западните Балкани, а е възможно и пълно изтегляне на американските войски от този регион, оценява за „Дойче веле“ германският политолог и историк Зибо Янсен, съобщи сръбската информационна агенция ТАНЮГ, цитирана от БТА.

На въпрос може ли да се случи така, че Тръмп да остави напълно Западните Балкани на Путин, Янсен прогнозира, че Тръмп напълно ще се оттегли от тези въпроси. Той ще обяви това за европейски въпрос, а тъй като европейците не са единни /например Косово не е признато от всички членки на ЕС/, то, според моето мнение, Русия фактически ще играе там в бъдеще много силна роля или ще има влияние, заявил Янсен.

Германският специалист оценява, че страхът в Прищина, че може да се стигне до подялба на Косово, е оправдан. Президентът на Сърбия индиректно ги заплаши с война. Косовското ръководство, трябва да бъдем честни, също така реагира войнствено, коментира Янсен.

Той посочи, че косовските албанци искат цяло Косово, а сърбите не искат да признаят Косово за независима държава и искат власт поне над северната част. Тук има много потенциал за конфликт. Той бе предотвратен в момента с това, че там има международни войски.

Но, ако те се изтеглят, за което винаги има възможност, да речем, че САЩ заявят, че изтеглят своя контингент, то въпросът тогава ще е дали европейците ще имат воля и дали са в състояние там наистина масово да разположат войски, което в крайна сметка би предотвратило конфликт, коментира Янсен.

 

Бойко Борисов на среща с Георге Иванов : Бъдещето на всички държави от Западните Балкани е в ЕС

main_1464764993

Снимка: Правителствена информационна служба

 

 

Министър-председателят Бойко Борисов се срещна с президента на Република Македония Георге Иванов, който е на посещение в България за участие в Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Това съобщиха от правителствената информационна служба. По време на разговора премиерът Борисов изрази загриженост относно ситуацията в съседна Република Македония.

„Като добър приятел на Република Македония, България държи на искрените отношения между двете държави, което означава открито да бъдат споделяни притесненията. Смятаме, че изходът от ситуацията може да дойде само чрез диалог между всички политически партии и осъществяване на необходимите реформи в интерес на всички граждани и спазване на постигнатите договорености”, заяви министър-председателят.

Премиерът Борисов и президентът Иванов се обявиха за бързото приключване на преговорите по двустранния договор за добросъседство и сътрудничество, което ще даде нов тласък в процеса на европейска интеграция на Република Македония. Двамата обсъдиха редица теми, сред които мигрантската криза, Близкия изток, интеграцията на Западните Балкани.

Министър-председателят изрази и последователната позиция на страната ни, която продължава да подкрепя европейската и евроатлантическата интеграция на Република Македония.

„Убедени сме, че бъдещето на всички държави от Западните Балкани е в ЕС. Потвърждаваме готовността и желанието да обсъждаме и да оказваме експертна помощ на Република Македония по конкретни въпроси, свързани с нашия опит, за да се постигне съществен напредък по пътя на страната към членството й в ЕС и НАТО”, посочи премиерът Борисов.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Бежанският натиск към Западните Балкани намалява

20151104.wabsdsrpul

Снимка: REUTERS

 

 

Броят на бежанците в страните от Западните Балкани последните дни намалява, а тяхното движение по балканския маршрут става по-бързо.

На граничния пункт Беркасово -Бапска на сръбско-хърватската граница през последните 24 часа не е преминал нито един мигрант, а хърватският приемен център Опатовац е празен. В зимния приемен център в Славонски Брод в момента има 2097 души, съобщава БГНЕС.

Броят на мигрантите, които са влезли в Хърватия на път към Западна Европа, достигна над 320 000 души.

В Словения от 16 октомври са влезли 139 608 мигранти и бежанци. В момента над 3000 души чакат да продължат пътя си от Словения за Австрия, а крайната дестинация е Германия, съобщи словенската полиция.

В последните дни е намалял и броят на мигрантите в Словения. Вчера в страната са влезли 4300 бежанци, докато предишните дни броят им достигаше до 7000 души. Ускорена е и процедурата за преминаване на мигрантите от Словения в Австрия.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

ЕС изпраща 400 граничари на Западните Балкани за овладяване на бежанската криза

20151025.yxolfjkckn

Бежанци бродят и напразно търсят пролука в оградата към Унгария

 

 

Евросъюзът възнамерява да изпрати 400 граничари към Западните Балкани за оказване на помощ по овладяване на миграционната криза, съобщи Ройтерс с позоваване на предварително споразумение между лидерите на западните и източните страни в Брюксел.

По информация на Wall Street Journal, предварителният документ съдържа предложението на шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер към лидерите на 10 страни, през чиито територии идва основният поток от мигранти в Европа, да спрат пропускането на хората, да вземат отпечатъци от пръстите и да изпратят допълнителни гранични сили в Словения.

В срещата вземат участие лидерите на Австрия, България, Германия, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия, Словения, Унгария, Хърватия, председателите на Еврокомисията, на Евросъвета и на Европарламента, шефът на граничната агенция на ЕС Frontex, агенциите на ЕС по миграциите EASO и върховният комисар на ООН по делата на бежанците.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Евросъюзът отпуска 300 млн. евро за мигрантите в Западните Балкани

20151008.dkessanpaw

Снимка: REUTERS

 

 

Съветът за вътрешни работи на ЕС одобри допълнителна помощ от бюджета на ЕС за 2015 г. за кризата с мигрантите, от които 300 млн. евро ще бъдат разпределени на страните от Западните Балкани. ЕС също така ще финансира създаването на 120 нови работни места в трите агенции в Брюксел, които работят в областта на миграцията.

17 млн. евро ще отидат в подкрепа на Македония и Сърбия. Според оценките на ЕК хиляди мигранти са пресекли Западните Балкани, по-голямата част от които през Сърбия и Македония, които не са членки на съюза, съобщава БГНЕС.

„Тези средства са част от общата програма за подпомагане, която ЕС вече обяви в опит да се пребори с ефектите на сирийската криза”, съобщава Комисията в изявление.

Парите за двете страни са предназначени за „укрепване на капацитета”, пълно прилагане на политиката за миграцията , включително управление на миграционните потоци, се посочва в доклада. Част от тези пари трябва да отидат за хуманитарна помощ, по-специално за предоставянето на временен подслон, храна, хигиенни условия и здравеопазване.

 

Вицепрезидентът на ЕП: Въведете визи за държавите от Западните Балкани

vizi

 

 

В интервю за германския вестник Die Welt вицепрезидентът на Европейския парламент Александер Граф Ламбсдорф призова за въвеждането на визов режим за държавите от Западните Балкани. Германският политик от Свободната демократична партия определи Шенгенското споразумение като „един от най-големите успехи на Европа“, което трябва да продължи да функционира още дълго време.

„Затова обаче преди всичко ние трябва да се погрижим хаосът по външните граници да бъде заменен от една систематична миграция. Ето защо свободните демократи са за повторното въвеждане на изискването за визи за страните от Западните Балкани“, заяви Ламбсдорф.

Германският политик аргументира исканията си по убедителен начин, като обясни, че „миграните от тези страни нямат никаква реална възможност да останат тук. Но те са в тежест в бежанските лагери и целия процес“. Ламбсдорф подчерта обаче, че Германия трябва не само да остане отворена, но и да насърчи притока на квалифицирана имиграция от тези държави, която да отговори на нуждите на германския пазар на труда.

 

 

 

 

Източник:Блиц