Tyxo.bg counter

Tag: Желю Желев

Четирима президенти откриха паметна плоча на Желю Желев във Веселиново

 

 

Държавният глава Румен Радев, заедно с президентите Петър Стоянов (1997-2002), Георги Първанов (2002-2012) и Росен Плевнелиев (2012-2017), откри в село Веселиново възпоменателна плоча пред родната къща на първия демократично избран президент на Република България д-р Желю Желев (1990 – 1997).

„Д-р Желев ни напусна преди две години. Той имаше нелека съдба. Прояви куража на инакомислието, когато други мълчаха. Пое отговорност за страната, когато всички спореха и се надвикваха. Понесе упреците на опонентите и предателствата на своите. Но Желев остана народен човек, когато мнозина се срамуваха и клеймяха думата „народен“, заяви в изказването си на церемонията Румен Радев, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Президентът подчерта, че епохата е натоварила политиците на прехода с бремето на много грешки, и техни, и чужди. Огромните надежди са се сблъскали със суровата действителност, а идеалистите са били изместени от циниците. ”Желев се водеше от идеи, не от корист. Остана безсребреник, когато други осребряваха куража на инакомислещите и надеждите на всички българи. Остана демократ, когато всички се сочеха с пръст”, каза президентът и добави, че той бе убеден европеец от поколението на Хелмут Кол и Франсоа Митеран, за което кауза бяха мирът, солидарността и единството на континента.

„Знаменателен знак е, че се събрахме четирима държавни глави, за да съхраним паметта за първия президент на нова България, който ни напусна“, посочи Румен Радев. Държавният глава посочи още, че датата десети ноември наближава, а именно нея неизменно свързваме с доктор Желев, като 28 години след началото на промените „политическите страсти продължават да вилнеят“.

„От години спорим дали преходът е свършил. Мисля, че ще можем да го твърдим, когато престанем да употребяваме историята за злободневен политически бизнес, когато разномислието ражда дискусии, а не подхранва омразата. Когато аргументите изместят дамгите. Когато се проникнем с уважение към всички жертви, от всички епохи и се отнасяме с респект към градивните, прогресивните и родолюбците. Без прошка за престъпленията, но с разбиране за общата драма, в която всеки от нас носи своята отговорност и никой не е безгрешен“, подчерта още в словото си на церемонията президентът Румен Радев.

Радев ще открие възпоменателна плоча пред къщата на Желю Желев

Държавният глава Румен Радев и президентите Петър Стоянов (1997-2002), Георги Първанов(2002-2012) и Росен Плевнелиев /2012-2017/ ще открият възпоменателна плоча пред родната къща на първия демократично избран президент на България д-р Желю Желев (1990-1997) в село Веселиново. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Откриването ще се състои от 12.00 часа.

По-късно президентът Радев ще се срещне с Александър Горчев, кмет на Велики Преслав, в сградата на общината.

Подобно нещо се случва за първи път, а инициативата е на Румен Радев. Ще бъде предложено и улицата, на която се намира къщата на Желев, да носи неговото име.

„Детството ми е минало в тази къща”, сподели дъщерята на д-р Желев – Станка Желева пред Нова телевизия вчера. Тя допълни, че в къщата живее доведен брат на баща й. Аз дори не знаех, че имам нещо общо с тази къща, разбрах го случайно преди няколко седмици, призна Станка Желева.

ВМРО влиза в офиса на Желю Желев

vmro

 

 

Преселението на парламентарно представените партии в офиси, предоставени им на преференциални цени, продължава. Девет месеца след изборите областният управител на София Веселин Пенев е на път да настани и последните, останали на опашката. ВМРО получава бившия офис на Желю Желев на улица „Атанас Далчев “ 22, пише вестник „Преса“.

Офисът ще бъде използван от столичната организация на партията. Партньорите им от ПФ-НФСБ на Валери Симеонов се нанасят на „Калоян“ 10 в центъра на столицата на мястото на Комунистическата партия на Александър Паунов от коалицията с БСП. Комунистите губят имота,защото нямат депутат.

Пренасяне чака и реформаторите. Три от партиите на РБ ще се съберат в знаковата за сините сграда на „Раковски „134.

СДС ще трябва да дели имота с коалиционните си партньори от ДБГ на Меглена Кунева и БНД на доц. Борислав Великов. Настаняването се е забавило заради спор с областната администрация.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

На днешния 19 май през 1990 г. опозицията се обединява

sds

 

 

На този ден преди 24 години се провежда Първата национална конференция на СДС. Тя избира легитимно ръководство на политическата коалиция начело с д-р Желю Желев и утвърждава предизборната стратегия на СДС.
Съюзът на демократичните сили е учреден на 7 декември 1989 г. в София като коалиция от следните политически партии и организации: Независимо дружество за защита правата на човека в България, Национално движение „Екогласност“, Независима федерация на труда „Подкрепа“, Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Комитет на репресираните след 1945 г., Федерация на независимите студентски дружества, Движение „Гражданска инициатива“, Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) (от 5 януари 1990 г.- Българска социалдемократическа партия) и БЗНС „Никола Петков“. Скоро след това за членове на СДС са приети и Радикалдемократическата партия, Зелената партия в България и Демократическата партия.

На 14 май 1990 г. е подписано предизборно политическо споразумение между партиите и сдруженията, обединени в СДС – единна опозиция. Към нея се присъединяват и нови политически формации като Нова социалдемократическа партия, Обединения християндемократически център и др.

Година по-късно, на 19 май, се провежда извънредна национална конференция на СДС. Тя подкрепя гладната стачка на 39-те депутати. Конференцията предвижда СДС да стане отворено движение за демокрация и единна политическа сила, чиято цел е да смени обществената система в България. Милан Дренчев, Петър Дертлиев, Петко Симеонов и Александър Каракачанов са обявени за „изменници“ на каузата, защото остават в парламента и работят по текстовете на новата конституция.

 

 

 

 

Източник:kmeta.bg

 

Положиха Желю Желев до дъщеря му Йорданка в Боянските гробища

jelio

 

 

 

Д-р Желю Желев беше положен до гроба на по-малката си дъщеря Йорданка в Боянските гробища днес. Такова е било желанието на по-голямата му дъщеря Станка. Тя е отказала парцел в представителната алея за заслужили българи и известни творци в Централните софийски гробища.

На погребението присъстваха само най-близките му роднини и най-добрите му приятели. С натъжени лица и букети цветя на гробищата дойдоха хората от най-близкия кръг на първия демократично избран президент. В Боянските гробища дойдоха още проф. Георги Фотев, актьорът Павел Поппандов, режисьорът Атанас Киряков, бизнесменът Иван Евлогиев и др..

Специално уважение към франкофона Желю Желев показа френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан, придружен от служител на посолството.

Съпругата на президента Желев Мария, която почина на 8 декември 2013 г., е погребана в родното си село Грозден до гробчето на първородния син на Желеви Митко, който умира съвсем малък.

 

 

 

 

 

 

Източник:24часа

 

 

Желю Желев дарявал една трета от заплатата си за деца без родители от 25 години

jelio

 

 

 

Стипендия, която помага на деца без родители и имат талант да получат образование, е била учредена от фондация след като президента Желю Желев започнал да дарява една трета от заплатата си за тази кауза. Това каза в студиото на Нова телевизия Венцеслав Луканов от фондация „Сирак”.

Според него, 120 деца имат стипендии тази година, от тази година ще има и персонална стипендия на името на първия ни демократично избран президент. Първите, които ще получат тези пари са студенти по философия. „Честността и добронамереността на д-р Желев ни накара да съобразим изцяло дейността си с неговите принципи и не сме допуснали през всичките тези години да има някакво съмнение върху нашата работа“, каза още представителят на фондацията.

Луканов смята приноса на президента за децата без родители за особено важен и показателен.“Загубихме един наистина добър човек“, изказа съболезнования на близките на д-р Желев представителят на „Сирак“.

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Плевнелиев: Смъртта на Желю Желев е тежка загуба за България и световната демократична общност

plev

 

 

 

„С дълбока покруса научих за кончината на големия българин, политик, държавник и човек д-р Желю Желев – тежка загуба за България и за световната демократична общност!“. Това се казва в съболезнователното писмо на държавния глава Росен Плевнелиев до близките на президента на България (1990-1997 г.) д-р Желю Желев, който почина внезапно на 30 януари 2015 година, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Ето какво пише още в писмото на държавния глава:

С живота си и с делото си д-р Желю Желев зададе посоката, която продължаваме да следваме и днес – на държава и народ, които вървят все по-уверено по единствения възможен път на българите – за изграждане на демокрация от европейски тип, за човешки права и свободи.

Ще помним д-р Желев с несломимия му и борбен дух в защита на ценностите на демокрацията и хуманизма. Първият демократично избран президент на България е символ на мирния преход, на толерантността и на търсенето на национално съгласие, за да имаме всички ние, като българи и европейци, своето достойно бъдеще.

Като съзнавам, че не могат да бъдат намерени думи, които да облекчат болката от неописуемата Ви загуба, от името на българския народ и от свое име поднасям искрени съболезнования! Поклон пред светлата му памет!

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Почина Желю Желев

jelio

 

 

 

Почина първият демократично избран президент на България Желю Желев. Това съобщиха близки до семейството.

Д-р Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ „Климент Охридски“ през 1958 г. От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 г. е завеждащ секция „Култура и личност“ в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му „Фашизмът“, която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика.

През 1988 г. създава полулегалния Съюз за гласност и преустройство. До 10 ноември 1989 г. д-р Желю Желев е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания.
След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет.

През декември 1989 г. влиза като депутат в 7-то Велико народно събрание (ВНС). На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател – президент на Република България.

През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г.

През есента на 1996 г. д-р Желю Желев губи предварителните избори за президент.

На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива.
След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация “Д-р Желю Желев”, чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух.

През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион.
Автор е на книгите: “Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция” (1976 г.), “Модалните категории” (1978 г.), “Физическата култура и спорта в урбанизираното общество” (1979 г.), “Фашизмът” (1982 г. и 1990 г.), “Човекът и неговите личности” (1991г.), “Релационна теория за личността” (1993 г.), “Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта” (1995 г.), “Реалното физическо пространство” (1996 г.), “Новата висша политика на България и НАТО” (1995 г.), “Обръщения на Президента към народа и Парламента” (1996 г.), “В голямата политика” (1998 г.), “Политически речи 1962-2002 г.” (2003 г.).

Д-р Желю Желев е доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ (1992 г); Университета в гр.Мейн – САЩ (1993 г.); Университета в Тел Авив (1993 г.); Университета Хатидже в Анкара (1994 г.); Университета в Сеул (1995 г.); Университада Модерна в Лисабон (1995 г.), Американския университет в България (1996 г.) Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002 г.); Югозападния университет “Неофит Рилски” (2004 г.).

Той е носител на наградата “Катерина Медичи”, присъдена му от Международната Академия “Медичи” (1991 г.); на международната награда с медал “За заслуги към Европа” (1993 г.) и на наградата “Преход”, разделена с Ицхак Рабин /посмъртно/, връчена в Кранс Монтана (1996 г.).

Заедно с това Д-р Желев е удостоен с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела. Той е почетен член е на Ротъри клуб – Ню Йорк.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Желю Желев: Американците не ни дадоха да оспорваме изборите през 1990 г., които загубихме

jelio

 

 

 

Темата за първите демократични избори след 1989 година продължава да е актуална за дейците на първата опозиция срещу БКП от началото на 90-те години на миналия век. Към нея се връща и първия демократично избран президент на Република България Желю Желев в интервю.

Според бившия лидер на СДС в онези първи години на еуфория и прекомерни надежди от промяна към по-добро, опозицията и той лично са допуснали две основни грешки. Първата е свързана с решението изборите през 1990 година да са през юни, а не през есента или дори в края на годината.

Желев признава ,че тогава старите опозиционери, лежали по затвори и лагери като Петър Дертлиев и Милан Дренчев са съветвали да се отложи вотът за по-късна дата ,но представителите на САЩ са настояли това да се случи през лятото, когато са били изборите и в останалите бивши соцстрани.

Тогава СДС загуби изборите, а от ръководството на синята партия не обжалваха резултата, въпреки че имаше данни за нарушения. Според Желев, това се дължи отново на съвети на американските представители, които казали „ако оспорите изборите, не сте демократи, трябва да признаете резултатите”.

Така в крайна сметка се стигна до Велико Народно събрание, което прие новата Конституция на страната.

За втора своя грешка синият президент смята това ,че не са успели да осъдят БКП за национално предателство срещу българския народ. „не става дума за забрана на тази партия, а за морален акт заради намерението й да превърне страната в 16-та република на СССР”, казва още Желев.

 

 

 

 

 

 

 

Източник:24часа