Tag: еднополовите бракове

Чехия на път да узакони еднополовите бракове

 

Правителството на Чехия подкрепи законопроект, който позволява еднополовите бракове, информира „Ройтерс“.

Ако предложението бъде прокарано в парламента, Чехия може да се превърне в първата бивша комунистическа държава в Европа, узаконила еднополовите бракове.

От 2006 г. в Чехия еднополовите двойки имат право на регистрирано партньорство.

Законопроектът е подготвен от 46 депутати, които се аргументират, че двойките заслужават възможността да встъпват в брак.

Ответен проектозакон, представен от 37 депутати, пък призовава определението за брак между мъж и жена да бъде включено в конституцията.

За прокарването на законопроекта за еднополовите бракове ще е необходимо обикновено мнозинство в 200-местния парламент, докато за конституционна промяна ще са нужни 120 гласа.

Повечето западноевропейски държави разрешават еднополовите бракове, но единственият бивш комунистически регион, където е узаконено, е източната част на обединена Германия.

За разлика от Полша и Словакия, чешкото общество е едно от най-светските в Европа и религиозните организации имат относително слаб глас.

Проучване от май показва, че 50% от анкетираните подкрепят еднополовите бракове. 74 на сто одобряват съществуващия вариант за регистрирано партньорство.

Премиерът на Чехия Андрей Бабиш заяви, че правителството му подкрепя законодателството за узаконяване на еднополовите бракове.

 

Източник Нюз.бг

 

Европейският съд реши: Всички страни членки на ЕС да признаят еднополовите бракове!

Съдът на ЕС реши всички държави-членки на ЕС, включително тези, които имат конституционна защита на брака като съюз на един мъж и една жена, да признаят сключения в чужбина брак на лица от един и същи пол, по отношение на правото на свободно движение и пребиваване.
Понятието „съпруг“ обхваща съпрузите от един и същ пол, когато става въпрос за принципа на движение и правото на пребиваване в ЕС, а партньорът на гражданин на ЕС, независимо от националността си, може да живее във всяка една страна от Съюза, дори и в страни-членки, които не са приели гей браковете. Когато обаче става въпрос за гражданин на трета страна, т.е. извън ЕС, тогава трябва да се гледа текст от Договора за функциониране на ЕС (чл. 21, параграф 1), гласи решението на  Европейския съд.
„Въпреки, че държавите членки имат свободата да признаят или не еднополовите бракове, те не могат да пречат на свободата на граждани на ЕС като им отказват да дадат на партньора на гражданина право на пребиваване в територията, ако партньорът е от страна извън ЕС“, пише още в решението на съда.
Според съдиите една еднополова двойка и една от мъж и жена попадат с еднакви права в понятието „семеен живот“.
Решението е по повод делото заведено от румънеца Адриант Коман, който сключва еднополов брак с неговия партньор американеца Робърт Хамилтън в Белгия през 2010г. Когато Румъния, в съответствие с националното си законодателство, отказва да признае брака им, те решават да съдят правителството. Според двойката правото им на свободно движение в рамките на ЕС е било нарушено.
Така през 2016 г. румънският Конституционен съд отправя запитване към Съда на ЕС с искане за дефиниране  понятието „съпрузи“ в законодателството на ЕС, касаещо правото на свободното придвижване.
С решението си Съдът на ЕС затвърждава националната компетентност при определянето във вътрешните закони на понятието за брак. Държавите-членки са свободни да запазят националното си конституционно определение за брака, като съюз между един мъж и една жена.
Понятието „съпруг“ по смисъла на правото на ЕС за свободното пребиваване на европейците и членовете на техните семейства обхваща съпрузите от един и същ пол, се казва в решението на съда. Европейският съд обаче изрично подчертава, че що се отнася до това дали дадена страна-членка ще признае сключване на гей бракове на своя територия, това си е изцяло от компетентността на въпросната държава (бел. ред. – точният текст гласи: „правилата за гражданското състояние, към които спадат правилата за брака, са от компетентността на държавите членки и че правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност — те остават свободни да предвидят или да не предвидят еднополовите бракове“).
Въпросът е, че ако има сключен гей брак в друга страна-членка на ЕС, тогава дори държава-членка, която забранява сключване на гей бракове на нейна територия, трябва да признава такива, сключени в друга държава-членка и то от гледна точка „юридически последствия“ – например имуществени права, родителски права, и т.н.  Задължението за признаване на брак не означава, че съответната държава-членка, която не позволява сключване на гей бракове, е длъжна да предвиди в националното право института на еднополовите бракове, казва изрично Европейският съд.

Решението на Съда на ЕС ограничава признаването на съпрузи от един и същи пол само до правото на свободно движение и правото на пребиваване. Същевременно Съдът на ЕС постанови в понятието „съпрузи“ в законодателството за свободното движение да включва съпруга/та на лица от същия пол.
С разширяване на  определението за „съпрузи,” да включва партньори от същия пол, Съдът премахва националната компетентност по ключово понятие от семейното право и рискува да създаде правен хаос в резултат на това, алармираха преди дни в писмото си до европейските управляващи над 730 правозащитни граждански организации .

Въпреки че Съдът на ЕС посочва, че “държава членка не може да откаже да признае на своя територия, единствено за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на трета страна, сключения от него брак с гражданин на Съюза от същия пол,” решението свързва пребиваването с правото да се води нормален семеен живот.

Правото да се води нормален семеен живот отваря врата да бъдат изискани по съдебен път впоследствие и други права, смятат експерти в областта на международното право.

Същевременно Съдът на ЕС отхвъря възможността да бъде отказано право на пребиваване на двойките от еднакъв пол, въз основа позоваване на обществения ред, освен “само в случай на реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес.

Още по темата:

Решението по делото: http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=202542&pageIndex=0&doclang=BG&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=323905

Съобщение до медиите от Съда на ЕС, по повод делото: https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2018-06/cp180080bg.pdf

Писмото на 731 организации от 9 страни членки на ЕС, изпратено на 30 май, 2018:
http://www.sva.bg/104510741088108610871072/-731

Понастоящем 6 държави-членки на ЕС (Румъния, България, Латвия, Литва, Полша и Словакия) не признават фактическото съжителство или гражданските съюзи на лица от един и същи пол. Четиринадесет държави-членки определят брака като съюз между мъж и жена. Шест от тези държави са приели тази дефиниция и в своите Конституции.

Източник:епицентър.бг

Гейове и лесбийки се активизираха. Пишат ултимативно до министерства за узаконяване на еднополовите бракове

 

 

Гейовете и лесбийките се активизиха, докато в Конституционния съд върви делото по искане на ГЕРБ, дали Истанбулската конвенция е в съзвучие с разпоредбите на българската Конституция.

Писма с ултимативен тон от името на фондация „Ресурсен център- Билитис“, подписани от нейния съпредседател Пол Найденов, са получени в няколко министерства у нас.

От името на три организации: „Ресурсен център – Билитис’, фондация „Глас-България” и Младежка ЛГБТ организация „Действие“, които работят в защита на правата на лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендъри и интерсекс хора и представляват тези общности, те искат срещи с експерти от министерствата.
Целта е да се обсъдят „предприетите от България действия по отношение на Препоръка СМ/Rec(2010)5 на Комитета на Министрите на Съвета на Европа до страните-членки, приета от всички 47 страни-членки на Комитета на министрите, включително България“.

Въпросната Препоръка СМ/Rec(2010)5 има 46 разпоредби, които фактически приравняват еднополовите актове и бракове с останалите, които са на основата на хетеросексуалните отношения. И изискват от националните законодателства вкарването на законови разпоредби, гарантиращи това положение. 

Ето например какво четем в член 18 на Препоръката: „Държавите-членки следва да гарантиратотмяната на всяко дискриминационно законодателство, криминализиращо доброволните еднополови сексуални действия между пълнолетни, включително всички различия по отношение на възрастта за правновалидно съгласие за еднополови сексуални актове и други хетеросексуални актове; също така следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че разпоредбите на наказателното право, които поради своята формулировка може да доведат до дискриминационно прилагане, са изцяло отменени, изменени или прилагани по начин, който е съвместим с принципа на недискриминация“. 

В член 22 пише: „Държавите-членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че след като смяната на пола е завършена и законно призната в съответствие с параграфи 20 и 21 по-горе, правото на транссексуалните лица да сключват брак с лица от пол, противоположен на техния нов пол, е ефективно гарантирано“.

Член 25 е категоричен: „Когато националното законодателство не признава и не предоставя права или задължения на регистрираните еднополови партньорства и несемейните двойки, държавите-членки се приканват да разгледат възможността за предоставяне, без каквато и да било дискриминация спрямо разнополовите и еднополовите двойки, на правни или други средства за разрешаване на практическите проблеми, свързани със социалната действителност, в която живеят.“

А пък в член 15 пък се казва: „Държавите-членки следва да гарантират, че правоприлагащите органи предприемат подходящи мерки за защита на участниците в мирните демонстрации в подкрепа на човешките права на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица от всякакви опити за незаконно нарушаване или възпрепятстване на ефективното упражняване на правото им на свобода на изразяване и мирно събиране“.

Виж по-долу целия текст на Препоръка CM/Rec(2010)5

„През 2018 г. Съветът на Европа предприема преглед на прилагането на Препоръката в страните-членки, като проучва произхождащите от прилагането ѝ промени, които всяка държава е реализирала.

Съветът на Европа вече е уведомил Парламента на Република България и е изпратил въпросник до различни Министерства и институции, чрез който ще бъде събрана информация за официалния преглед„, пише Пол Найденов до министрествата.

И уводмява, че „паралелно с официалния преглед, тази година неправителствени организации са поканени от Съвета на Европа да извършат паралелно проучване и да изготвят съпътстващ доклад“.

И във връзка с това проучване от ЛГБТ настояват да се срещнат с експерти от министерствата, за да представят „по-подробно Препоръката и процеса на проучването“.

Пол Найденов уведомява, че „трите организации“, които работят в защитата на гейовете и лесбийките, искат да подпомогнат с данните, които разполагат, отговорите на експертите по министерствата.

 

Писмата са получени тази седмица, а в министерствата са в неведение какво да отговорят.

Първо, не е ясно кой е определил точно тези три организации да отговарят за прилагането на тази Препоръка.

Второ, самата Препоръка не е задължителна за държавите-членки на ЕС. Трето, никой не може да нарежда на администрацията кого да приема.

Прави впечатление обаче, че действията на Пол Найденов са в синхрон с действията на Софийска община, която за първи път разрешава гей-маратон в парк „Заимов“.

 

Ето текстът на

Препоръка CM/Rec(2010)5

на Комитета на министрите на държавите-членки

относно мерките за борба срещу дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност

(Приета от Комитета на министрите на 31 март 2010 г.,

на 1081-то заседание на заместник-министрите

Комитетът на министрите, съгласно условията на чл. 15. б от Статута на Съвета на Европа,

Като има предвид, че целта на Съвета на Европа е постигане на по-голямо единство между своите членове и че тази цел може да бъде постигната, по-специално, чрез съвместни действия в областта на правата на човека;

Като напомня, че правата на човека са универсални и трябва да бъдат признати за всеки индивид, и следователно подчертава своя ангажимент да гарантира равно достойнство за всички човешки същества и упражняване на полагащите се на всеки индивид права и свободи без каквато и да било форма на дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически убеждения или други възгледи, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, ценз, рождение или друго състояние, в съответствие с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ETS № 5) (занапред „Конвенцията“) и протоколите към нея;

Като признава, че недискриминационното третиране от страна на държавните участници и, когато е уместно, посредством предприети от държавите положителни мерки с цел осигуряване на защита срещу дискриминационното третиране, включително от страна на недържавните участници, са съществени компоненти на международната система защита на правата на човека и основните свободи;

Като признава, че поради своята сексуална ориентация или полова идентичност лесбийките, хомосексуалистите, бисексуалните и транссексуалните лица са понасяли в продължение на векове и все още стават жертви на хомофобия, трансфобия и други видове нетърпимост и дискриминация, включително в рамките на семейството – в това число под формата на криминализация, маргинализация, социално изключване и насилие – и че съществува необходимост от конкретни действия, които да гарантират възможност за тези лица да упражняват пълноценно своите човешки права;

Като има предвид съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (занапред „Съдът“) и на други международни правораздавателни органи, които признават, че сексуалната ориентация не може да бъде основание за дискриминация и допринасят за напредъка на защитата на правата на транссексуалните лица;

Като припомня, че в съответствие със съдебната практика на Съда всяка разлика в третирането се счита дискриминираща, ако същата не е обоснована обективно и разумно, тоест ако не преследва легитимна цел и не съществува разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и желаната цел;

Като има предвид принципа, според който нито една културна, традиционна или религиозна ценност или каквото и да било правило, произтичащо от „доминираща култура“, не може да бъде използвано като основание за подбуждане към омраза или всякаква друга форма на дискриминация, в това число основаващите се на сексуална ориентация или полова идентичност;

Като има предвид Съобщението на Комитета на министрите до ръководните и други комисии в рамките на Съвета на Европа за насърчаване на междуправителственото сътрудничество в областта на равните права и защитата на достойнството на всички човешки същества, включително лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица, прието на 2 юли 2008 г. и съответните препоръки;

Като има предвид препоръките, приети от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 1981 г. насам относно дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност, както и Препоръка № 211 (2007) на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа относно „Свобода на сдружаване и изразяване на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица“;

Като оценява положително ролята на комисаря по правата на човека в наблюдението на положението на правата на лесбийките, хомосексуалистите, бисексуалните и транссексуалните лица в държавите-членки по отношение на дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност;

Като има предвид съвместната декларация, подписана на 18 декември 2008 г. от 66 държави пред Общото събрание на ООН, която осъжда нарушенията на правата на човека, основани на сексуална ориентация и полова идентичност, като убийства, изтезания, произволни арести и „лишаване от икономически, социални и културни права, включително правото на здраве“;

Като подчертава, че основаните върху сексуална ориентация или полова идентичност дискриминация и социално изключване може да се преодолеят най-добре посредством приемането на мерки, насочени както към жертвите на този вид дискриминация и изключване, така и към широката общественост;

Препоръчва на правителствата на държавите-членки:

1. да направят преглед на съществуващите законодателни и други мерки, да ги преразглеждат периодично и да събират и анализират съответните данни, с цел наблюдение и коригиране на всяка пряка или косвена дискриминация, основаваща се на сексуална ориентация или полова идентичност;

2. да гарантират ефективно приемане и прилагане на законодателни и други мерки, насочени към борба с дискриминацията, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност, да осигуряват зачитане на човешките права на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица и да насърчават толерантността към тях;

3. да гарантират, че жертвите на дискриминация са запознати и имат достъп до ефективни средства за правна защита пред националните власти и че, при необходимост, мерките за борба с дискриминацията предвиждат санкции в случай на нарушение, както и съответно обезщетение за жертвите на дискриминация;

4. да се ръководят в своето законодателство, политики и практики от принципите и мерките, съдържащи се в приложението към настоящата препоръка;

5. да гарантират с всички подходящи средства и действия, че настоящата препоръка и приложението към нея са преведени и разпространени възможно най-широко.

Приложение към Препоръка CM/Rec(2010)5

I. Право на живот, сигурност и защита от насилие

A. “Престъпления от омраза” и други мотивирани от омраза инциденти

1. Държавите членки следва да гарантират ефективни, бързи и безпристрастни разследвания на предполагаемите случаи на престъпления и други инциденти, при които основателно може да се счита, че сексуалната ориентация или половата идентичност на жертвата представляват мотив за извършителя; също така трябва гарантират специално внимание при разследването на тези престъпления и инциденти в случай, че се предполага, че същите са извършени от служители на правоприлагащите органи или от други лица, изпълняващи служебни функции, както и че отговорните за подобни действия са ефективно предадени на правосъдието и, при необходимост, санкционирани с цел избягване на безнаказаност.

2. При определянето на санкциите държавите-членки следва да гарантират, че мотивите, свързани със сексуалната ориентация или половата идентичност може да бъдат счетени за утежняващо обстоятелство.

3. Държавите-членки следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че жертвите и свидетелите на свързаните със сексуалната ориентация или половата идентичност „престъпления от омраза“ и други така мотивирани инциденти се насърчават да докладват тези престъпления и инциденти; за тази цел държавите-членки следва да предприемат всички необходими стъпки, за да гарантират, че правоприлагащите структури, включително съдебната система, разполагат с необходимите знания и умения за идентифицирането на такива престъпления и инциденти и предоставят адекватна помощ и подкрепа за жертвите и свидетелите.

4. Държавите членки следва да предприемат подходящи мерки за гарантиране на безопасността и достойнството на всички лица, които са настанени в затвори или изтърпяват друга форма на лишаване от свобода, включително лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица, и по-специално да вземат предпазни мерки срещу физическото насилие, изнасилване и други форми на сексуално насилие, независимо дали са извършени от други затворници или служители; мерките следва да се вземат по начин, който осигурява защита и зачитане на идентичността на пола на транссексуалните лица.

5. Държавите-членки следва да гарантират събиране и анализ на данните за разпространението и естеството на основаните на сексуална ориентация или полова идентичност дискриминация и нетърпимост, и по-специално по отношение на свързаните със сексуалната ориентация или половата идентичност „престъпления от омраза“ и мотивирани от омраза инциденти.

B. “Подбуждане към омраза”

6. Държавите-членки следва да предприемат подходящи мерки за борба с всички форми на изразяване, включително в медиите и Интернет, които може основателно да бъдат възприети като насочени към подбуждане, разпространение или насърчаване на омраза или други форми на дискриминация спрямо лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица. Подобно „подбуждане към омраза“ следва да бъде забранено или публично заклеймено при необходимост. Всички мерки следва да зачитат основното право на свобода на изразяване в съответствие с чл. 10 от Конвенцията и съдебната практика на Съда.

7. Държавите-членки следва да повишават осведомеността сред публичните органи и обществените институции на всички равнища относно тяхното задължение да се въздържат от изявления, особено в медиите, които може основателно да бъдат възприети като легитимиращи омраза или дискриминация.

8. Държавните служители и останалите държавни представители трябва да бъдат насърчавани да поощряват толерантността и зачитането на човешките права на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица всеки път когато започнат диалог с ключови представители на гражданското общество, в това число медии и спортни организации, политически организации и религиозни общности.

II. Свобода на сдружаване

9. Държавите-членки следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, в съответствие с чл. 11 от Конвенцията, че правото на свободно сдружаване може да бъде ефективно упражнявано без дискриминация, основана на сексуалната ориентация или половата идентичност; по-специално следва да бъдат предотвратени и премахнати дискриминационните административни процедури, включително излишните формалности при регистрацията и практическото функциониране на сдруженията; също така трябва да се вземат мерки за предотвратяване на злоупотребата с правни и административни разпоредби, като например свързаните с налагането на ограничения въз основа на обществено здраве, обществен морал и обществен ред.

10. Достъпът до публично финансиране за неправителствените организации следва да бъде гарантиран без дискриминация въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност.

11. Държавите-членки трябва да предприемат подходящи мерки за ефективна закрила на защитниците на човешките права на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица от враждебност и агресия, на които могат да бъдат изложени, включително в случаите, в които предполагаемите извършители са държавни служители, с цел да им се предостави възможност свободно да извършват дейността си, в съответствие с Декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа за действия за подобряване закрилата на защитниците на правата на човека и за насърчаване на тяхната дейност.

12. Държавите-членки следва да гарантират, че неправителствените организации, защитаващи човешките права на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица са надлежно консултирани по отношение на приемането и прилагането на мерки, които могат да окажат въздействие върху човешките права на тези лица.

III. Свобода на изразяване и мирни събирания

13. Държавите-членки следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, в съответствие с член 10 от Конвенцията, че правото на свобода на изразяване може да бъде ефективно упражнявано без дискриминация въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност, включително по отношение на свободата на получаване и разпространява информация по теми, които се занимават със сексуална ориентация или полова идентичност.

14. Държавите-членки следва да предприемат подходящи мерки на национално, регионално и местно равнище, за да гарантират, че правото на свобода на мирни събирания, както е предвидено в чл. 11 от Конвенцията, може да бъде ефективно упражнявано без дискриминация въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност.

15. Държавите-членки следва да гарантират, че правоприлагащите органи предприемат подходящи мерки за защита на участниците в мирните демонстрации в подкрепа на човешките права на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица от всякакви опити за незаконно нарушаване или възпрепятстване на ефективното упражняване на правото им на свобода на изразяване и мирно събиране.

16. Държавите-членки следва да предприемат подходящи мерки за предотвратяване на ограниченията по отношение на ефективното упражняване на правото на свобода на изразяване и мирни събирания в резултат на злоупотреба с правни или административни разпоредби, например от съображения за общественото здраве, обществения морал и обществения ред.

17. Обществените власти на всички равнища следва да бъдат насърчавани да осъждат публично, особено в медиите, всяка форма на незаконна намеса в правото на лица и групи от хора да упражняват своята свобода на изразяване и мирни събирания, особено когато се отнася до човешките права на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица.

IV. Право на зачитане на личния и семейния живот

18. Държавите-членки следва да гарантират отмяната на всяко дискриминационно законодателство, криминализиращо доброволните еднополови сексуални действия между пълнолетни, включително всички различия по отношение на възрастта за правновалидно съгласие за еднополови сексуални актове и други хетеросексуални актове; също така следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че разпоредбите на наказателното право, които поради своята формулировка може да доведат до дискриминационно прилагане, са изцяло отменени, изменени или прилагани по начин, който е съвместим с принципа на недискриминация.

19. Държавите-членки следва да гарантират, че личните данни, отнасящи се до сексуалната ориентация или половата идентичност на дадено лице не се събират, съхраняват или използват по друг начин от страна на публичните институции и най-вече от структурите на правоприлагащите органи, освен когато това е необходимо за изпълнението на конкретни, законни и правомерни цели; съществуващите записи, които не отговарят на тези принципи следва да бъдат унищожавани.

20. Предварителните изисквания за правното признаване на смяната на пола, включително физическите промени, следва да бъдат редовно преразглеждани, с цел премахване на неправомерните изисквания.

21. Държавите-членки следва да предприемат подходящи мерки за гарантиране на цялостно правно признаване на смяната на пола на дадено лице във всички области на живота, по-специално като се даде възможност за промяна на името и пола в официалните документи по бърз, прозрачен и достъпен начин; държавите-членки следва също да гарантират, при необходимост, съответното признаване на промените от страна на недържавни организации по отношение на ключови документи, като образователни удостоверения или служебни бележки.

22. Държавите-членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че след като смяната на пола е завършена и законно призната в съответствие с параграфи 20 и 21 по-горе, правото на транссексуалните лица да сключват брак с лица от пол, противоположен на техния нов пол, е ефективно гарантирано.

23. Когато националното законодателство предоставя права и задължения на несемейните двойки, държавите-членки следва да гарантират, че същото се прилага по недискриминационен начин както спрямо еднополовите, така и по отношение разнополовите двойки, включително във връзка с пенсиите за преживели лица и правата на владение и ползване.

24. Когато националното законодателство признава регистрираните еднополови партньорства, държавите-членки следва да се стремят да гарантират, че техният правен статут и техните права и задължения са еднакви с тези на хетеросексуалните двойки в сходно положение.

25. Когато националното законодателство не признава и не предоставя права или задължения на регистрираните еднополови партньорства и несемейните двойки, държавите-членки се приканват да разгледат възможността за предоставяне, без каквато и да било дискриминация спрямо разнополовите и еднополовите двойки, на правни или други средства за разрешаване на практическите проблеми, свързани със социалната действителност, в която живеят.

26. Като има предвид, че най-добрите интереси на детето трябва да бъдат от първостепенно значение в решенията относно родителска отговорност или попечителство над дете, държавите-членки следва да гарантират, че тези решения се вземат без дискриминация въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност.

27. Като има предвид, че най-добрите интереси на детето трябва да бъдат от първостепенно значение в решенията относно осиновяванията на дете, държавите-членки, чието законодателство позволява осиновяването на деца от несемейни лица, следва да гарантират неговото прилагане без дискриминация въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност.

28. Когато националното законодателство позволява асистирано репродуктивно лечение за самотни жени, държавите-членки следва да се стремят да гарантират достъпа до такова лечение без дискриминация въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност.

V. Трудова заетост

29. Държавите-членки следва да гарантират изготвянето и прилагането на подходящи мерки, които да осигуряват ефективна защита срещу дискриминация въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност в областта на заетостта и професиите, както в публичния, така и в частния сектор. Тези мерки следва да обхващат условията за достъп до заетост и повишения, освобождаването, заплащането и останалите условия на труд, в това число предотвратяването, борбата и санкционирането на тормоза и различните форми на виктимизация.

30. Особено внимание следва да се обърне на осигуряването на ефективна защита на правото на личен живот на транссексуалните лица в контекста на заетостта, най-вече по отношение на кандидатстването за работа, за да се избегне всяко неуместно разкриване на тяхната предишна смяна на пола или предишно име на работодателя и служителите.

VI. Образование

31. Като вземат под надлежно внимание висшите интереси на детето, държавите-членки следва да предприемат подходящи законодателни и други мерки, насочени към образователния персонал и учениците, за да гарантират, че правото на образование може да бъде ефективно упражнявано без дискриминация въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност; това включва най-вече гарантирането на правото на децата и младите хора на образование в безопасна среда, свободна от насилие, тормоз, социално изключване или други форми на дискриминационно и унизително отношение, свързани със сексуалната ориентация или половата идентичност.

32. Като се вземат под надлежно внимание висшите интереси на детето, за тези цел следва да бъдат предприети подходящи мерки на всички равнища за насърчаване на взаимната толерантност и уважение в училищата, независимо от сексуалната ориентация или половата идентичност. Това следва да включва предоставянето на обективна информация по отношение на сексуалната ориентация и половата идентичност, например в училищните програми и учебните материали, както и предоставяне на необходимата информация, защита и подкрепа на ученици и студенти, които да им дадат възможност да живеят според своята сексуална ориентация и полова идентичност. Също така държавите-членки могат да изготвят и прилагат политики и планове за действие за безопасността и равнопоставеността в училищата, както и да осигуряват достъп до подходящо антидискриминационно обучение или подкрепа и учебни помагала. Тези мерки следва да вземат предвид правата на родителите по отношение на образованието на децата си.

VII. Здравеопазване

33. Държавите-членки следва да предприемат подходящи законодателни и други мерки, за да гарантират най-високи стандарти за ефективно използване на здравни услуги без дискриминация въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност; по-специално, следва да се вземат под внимание специфичните нужди на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица при разработването на националните планове за здравеопазване, мониторинга и оценката на качеството на здравните услуги, включително мерки за предотвратяване на самоубийство, здравни изследвания, медицински учебни програми, курсове и материали за обучение.

34. Подходящи мерки следва да бъдат предприети, за да се избегне класифицирането на хомосексуалността като заболяване, в съответствие със стандартите на Световната здравна организация.

35. Държавите-членки следва да предприемат съответните мерки, за да гарантират ефективен достъп до подходящи услуги за смяна на пола, включително психологически, ендокринологични и хирургически становища в областта на здравните грижи за транссексуални лица, без същите да подлежат на необосновани изисквания; никое лице не трябва да бъде подлагано на процедури за смяна на пола без неговото или нейното съгласие.

36. Държавите-членки следва да предприемат подходящи законодателни и други мерки, за да гарантират, че всички решения за ограничаване на покриваните от здравното осигуряване разходи за процедури за смяна на пола са законосъобразни, обективни и пропорционални.

VIII. Жилищно настаняване

37. Следва да бъдат взети мерки, гарантиращи ефективен и равнопоставен достъп до адекватно жилище за всички лица, без дискриминация въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност; по-специално тези мерки следва да бъдат насочени към осигуряване на защита срещу дискриминационни изселвания, както и към гарантиране на равни права при придобиване и запазване на собственост върху земя и друго имущество.

38. Надлежно внимание следва да се обърне на рисковете, на които са изложени бездомните лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица, в това число млади хора и деца, които могат да бъдат особено уязвими по отношение на социалното изключване, включително от собствените си семейства; в тази връзка, съответните социални услуги следва да бъдат предоставяни въз основа на обективна оценка на необходимостите на всеки индивид, без дискриминация.

IX. Спорт

39. Хомофобията, трансфобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност в спорта са, както расизмът и останалите форми на дискриминация, неприемливи и срещу тях трябва да се противодейства.

40. Спортните дейности и съоръжения следва да бъдат отворени за всички без дискриминация въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност; по-специално, следва да се вземат ефективни мерки за предотвратяване, противодействие и санкциониране на използването на дискриминационни обиди по отношение на сексуалната ориентация или половата идентичност по време и във връзка със спортни събития.

41. Държавите-членки следва да насърчават диалога със спортните асоциации и фенклубовете и да ги подкрепят в действията за повишаване на осведомеността относно дискриминацията спрямо лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица в спорта, както и в осъждането на проявите на нетърпимост към тях.

X. Право на убежище

42. В случаите, в които държавите-членки имат международни задължения в това отношение, същите следва да признават, че основателният страх от преследване поради сексуална ориентация или полова идентичност може да представлява уважителна причина за предоставяне на статут на бежанец и убежище съгласно националното законодателство.

43. Държавите-членки следва да гарантират най-вече, че търсещите убежище лица не се изпращат в държави, в които животът или свободата им биха могли да бъдат застрашени или където съществува риск да бъдат подлагани на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност.

44. Търсещите убежище лица следва да бъдат защитени от всякакви дискриминационни политики или практики въз основа на сексуална ориентация или полова идентичност; по-специално, следва да бъдат взети подходящи мерки за предотвратяване на риска от физическо насилие, включително сексуално насилие, вербална агресия или други форми на тормоз срещу търсещите убежище лишени от свобода лица, както и за гарантиране на достъпа им до информация във връзка с тяхното особено положение.

XI. Национални структури за правата на човека

45. Държавите-членки следва да гарантират, че националните структури за правата на човека разполагат с ясни правомощия за справяне с дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност; по-специално те следва да имат възможност да отправят препоръки за законодателни актове и политики, да повишават осведомеността сред широката общественост, както и – в рамките на предвиденото от националното законодателство – да разглеждат индивидуалните жалби по отношение на частния и публичния сектор, да образуват или да участват в съдебни производства.

XII. Многостранна дискриминация

46. Държавите-членки се насърчават да предприемат мерки, за да гарантират, че законовите разпоредби в националното законодателство, забраняващи или предотвратяващи дискриминацията, предвиждат и защита срещу многостранната дискриминация, включително въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност; националните структури за правата на човека трябва да разполагат с широки правомощия, за да им се даде възможност за справяне с тези проблеми.

Ето и писмото на Пол Найденов.

Bilitis_препис

Източник:епицентър.бг

Екатерина Захариева: Истанбулската конвенция не ни задължава да признаваме еднополовите бракове

 

 

Приехме на заседание на Министерския съвет проект на Закон за ратификация на истанбулската конвенция, която се отнася за домашното насилие и насилие от всякакъв вид върху жени и момичета. Това обяви заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева след правителственото заседание, предаде репортер на Агенция „Фокус“.

Вицепремиерът Захариева припомни, че тази конвенция беше подписана март месец миналата година и оттогава работна група с участието на много министерства и неправителствени организации е обсъждала текстовете на конвенцията.

„Истанбулската конвенция е приета на заседание на Съвета за съдебна реформа с абсолютно единодушие“, отбеляза Захариева.

Проведохме дебата и обсъдихме притесненията на Патриотичния фронт – аз и министър Цачева мисля че успяхме да обясним, надявам се това ще се види от дебатите в Народното събрание, че Истанбулската конвенция и нейната ратификация нито ще доведе до изменение на Конституцията, нито до задължение България да разреши еднополовите бракове“, подчерта тя.

По думите ѝ Истанбулската конвенция е изключително важна, защото ще се опита още най-ранна възраст да разчупи стереотипите за мъжете и жените.

„Това, което се разбрахме с колегите от Патриотичния фронт е, ако трябва Истанбулската конвенция да се придружи с обяснителна декларация, която ясно да казва, че тя не води в промяна на Конституцията. Имаше дискусия. Мисля, че имаше недоразумение с част от текстовете, надяваме се в дебата да бяха изчистени“, доБави Захариева.

„Целта на Истанбулската конвенция е от най-ранна възраст да се възпитаваме в толерантност и зачитане на равенството на половете – нещо, което е и основен принцип в нашата Конституция. Тя цели и защита от най-ранна възраст на всякакви форми на насилие върху жени и момичета, както и въвеждането на мерки, които всяка една държава трябва да приеме, като незабавно извеждане от семейството и психологическа помощ“, обясни Захариева.

По думите й с приемането й България ще бъде поставена сред демократичните държави, които уважават равенството на половете и излизат от стереотипите, че една жена може да бъде подлагана на насилие само защото се е родила жена.

„Това е добра конвенция и за мъжете, защото тя извежда от стереотипа, че мъжът е длъжен задължително да осигурява препитанието на семейството. Тя защитава от всякакви форми на домашно насилие“, допълни вицепремиерът. Тя отбеляза, че Конвенцията е подписана от всички държави в ЕС, но за момента е ратифицирана в 17 от тях.

„Процедурите са дълги точно, защото трябва да се направи анализ дали не противоречи на нашата Конституция. Ние считаме, че не противоречи и точно за това я предлагаме на ратификация“, посочи Захариева. Тя уточни, че по нея са работили десетки специалисти по международно и конституционно право.

„Надяваме се в парламента дори и да има някакви съмнения, те да бъдат изчистени. Няма как България да не ратифицира Истанбулската конвенция, предвид факта, че тя поставя на най-високо ниво защитата от домашно насилие и равенството на половете. Ние се борим за това от години“, коментира още Захариева.

„В Истанбулската конвенция има много ясно определение за пол. Целта й е да се разчупи стереотипа и за жените, и за мъжете. Тя не въвежда нещо, което го нямаме в момента в нашето законодателството, но извежда задълженията на държавата и на цялото общество в по-високо ниво, тоест по-високо ниво на образование и на защита“, допълни тя.

 

В Австрия позволиха еднополовите бракове

 

 

Конституционният съд на Австрия разреши хомосексуалните бракове от началото на 2019 г., информира АП.

Според съда съществуващото в страната законодателство е дискриминиращо.

От 2010 г. партньорството на еднополовите двойки в Австрия официално се признава посредством граждански съюз или регистрирано партньорство, но досега браковете не бяха позволени.

Конституционният съд се зае с казуса след внасяне на жалба от страна на две жени, на които е отказано разрешение от властите във Виена да встъпят в брак.

Съдът пояснява, че ограниченията за сключване на еднополови бракове ще бъдат отменени от края на 2018 г., освен ако правителството не го направи по-рано.

 

Православните християни в България – най-либералните в Източна Европа и Евразия по редица въпроси, но изключително консервативни по отношение на еднополовите бракове

 

 

Мнозинството православни християни в Източна Европа заявяват, че жените имат отговорност пред обществото да раждат деца, въпреки че православните християни в бившите съветски републики е малко по-малко вероятно от онези в другите европейски страни с голямо мнозинство православни да поддържат този възглед.

Това става ясно от ново изследване на американския изследователски център Pew за нагласите на православните християни в страни от Източна Европа и бивши съветски републики.

По-малко православни в региона – въпреки че все пак имат значителни дялове в повечето страни – казват, че съпругата трябва винаги да се подчинява на съпруга си, или че когато работните места са оскъдни, мъжете трябва да имат повече права за работа от жените. А още по-малко изтъкват, че идеалният брак е този, в който съпругът печели пари, а съпругата се грижи за децата и дома.

Като цяло православните християни в Румъния са склонни да имат по-традиционни възгледи за половите роли в сравнение с православните християни в други части на Източна Европа. Приблизително две трети или повече посочват, че жените дължат на обществото да раждат деца, че съпругите трябва да се подчиняват на съпрузите си и че мъжете трябва да имат повече права за работа от жените във времена на висока безработица.

За България данните са следните: 76 процента от анкетираните смятат, че жените имат отговорност към обществото да раждат деца. На въпроса трябва ли съпругата да се подчинява винаги на съпруга си, само 22 на сто от българите отговарят положително, което е най-ниското равнище от всички страни, в които е проведено проучването (България, Сърбия, Гърция, Румъния, Босна, Русия, Армения, Грузия, Молдова, Украйна, Беларус, Естония, Латвия, Казахстан.) За сравнение, в Румъния цели 72 процента от православните смятат, че съпругата трябва винаги да се подчинява на съпруга си.

На въпроса дали мъжете трябва да имат повече права от жените по отношение на работните места, когато има висока безработица, България отново заема едно от най-ниските равнища, като само 26 процента са съгласни мъжете да са с предимство пред жените в това отношение. И тук румънците са с най-консервативни нагласи, като цели 66 процента смятат, че мъжете следва да имат повече права от жените.

На въпроса дали идеалният брак е този, в който съпругът печели парите, а съпругата се грижи за децата и дома, пак България е на първо място от всички страни по негативни отговори, като само 15 процента отговарят положително на този въпрос. Тук обаче не се забелязват резки амплитуди, като и в останалите страни голямото мнозинство от анкетираните е отговорило отрицателно. Най-много, 32 процента, са отговорили положително в Армения, следвани от Украйна с 31 процента.

Православните жени подкрепят повече правата на жените в сравнение с мъжете. В повечето страни жените е по-малко вероятно в сравнение с мъжете да се съгласят, че съпругата трябва да се подчинява на съпруга. И в няколко страни жените е по-малко вероятно от мъжете да се съгласят, че мъжете имат по-големи права за наемане на работа в сравнение с жените, особено когато работните места са оскъдни.

Но жените не винаги повече подкрепят либералните позиции по отношение на ролите на половете. В по-голяма част от изследваните страни жените е почти толкова вероятно, колкото мъжете да се съгласят, че имат социална отговорност да раждат деца. Жените също така поравно с мъжете е вероятно да се съгласят, че традиционният брак, при който жените са главно отговорни за домакинските задачи, докато мъжете печелят пари, е идеален.

По отношение на проблемите на околната среда и климата, както и на хомосексуалността, православните християни до голяма степен са обединени във възгледите си. Повечето източноправославни християни подкрепят опазването на околната среда, дори за сметка на икономическия растеж. А огромното мнозинство от православните християни изтъкват, че хомосексуалността не трябва да бъде насърчавана от обществото, като Гърция е изключение в това отношение.

България е на второ място след Гърция. Докато в Гърция само 45 на сто от участвалите в допитването са посочили, че обществото не трябва да приема и да окуражава хомосексуалността, в България са го сторили 59 на сто от участвалите. В Армения са най-категорични – 98 процента са против хомосексуалността да бъде приемана от обществото.

По други въпроси православните християни са разделени. Когато става въпрос дали абортът трябва да бъде легален, например, в много от страните има смесени възгледи, като бившите съветски републики изразяват по-голяма опозиция на легализирането на аборта от онези в други страни.

В България православните християни са най-либерални от всички страни по този въпрос – само 14 процента от запитаните са се обявили за забрана на абортите.

Относно еднополовите бракове, във всички изследвани страни православните масово им се противопоставят, като в България 78 на сто са се обявили срещу тях. Арменците и по този въпрос са най-консервативни – 96 процента са срещу тях.

 

 

Източник:news.bg

 

Германският парламент узакони еднополовите бракове, Меркел гласува против

 

 

Германският парламент узакони еднополовите бракове, съобщава АФП.

Припомняме, само преди няколко дни германският канцлер Ангела Меркел смекчи позицията си по въпроса.

393 депутати гласуваха узаконяването на „брак за всеки“, а 226 гласуваха „против“, четирима депутати гласуваха „въздържал се“.

Самата Меркел гласува против мярката.

Бундестагът гласува законодателство за легализиране на еднополовите бракове на последната пленарна сесия преди парламентарните избори през септември.

В понеделник Меркел заяви пред депутатите, че трябва да разглеждат легализирането на еднополовите бракове като „въпрос на съвест„, освобождавайки членовете на консервативната коалиция, която беше против еднополовите бракове, индивидуално да решават как да гласуват.

От 2001 г. Германия позволява еднополовите двойки да съжителстват, но браковете бяха забранени.

Всички потенциални коалиционни партньори след парламентарните избори на 4 септември, включително социалдемократите, призовават за узаконяване на еднополовите бракове.

 

 

Източник: News.bg

 

САЩ с нов глобален стремеж – легализиране на еднополовите бракове по целия свят

geibrak

 

 

Съединените щати след легализацията на еднополовите бракове в страната ще се стремят да осигурят такива права на гейовете и в други държави. Това се казва в декларация на американския държавен секретар Джон Кери, разпространена в събота, предава ТАСС.

„Решението на съда изпраща ясен сигнал до всички части на света: никой закон, основан на дискриминация, няма да устои пред свободната справедливост“, казва се в изявлението.

В петък Върховният съд на САЩ с мнозинство от един глас (пет срещу четири) постанови, че правото на еднополов брак не противоречи на Конституцията на страната, и разреши регистрирането на такива бракове в повечето щати. В момента еднополовите бракове са разрешени в 37 от 50 щата.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Върховният съд на САЩ разреши еднополовите бракове в цялата страна

sa

 

 

Хората с различна сексуална ориентация в цяла Америка вече могат да си отдъхнат- еднополовите бракове на територията на страната от днес са официално разрешени от Върховния съд на страната, съобщи Интерфакс. Промяната мина с 5 гласа „за“ срещу 4 „против“ на магистратите.

Припомняме, че в 14 от американските щати еднополовите бракове бяха забранени. Преди 11 години най-напред Масачузетс разреши на обратни да се бракуват.

Както отбелязва и агенция Блумбърг решението на Върховния съд завършва най-гигантската трансформация в разбирането на човешките права в САЩ за последния половин век. Агенцията сравнява това решение с онова от 1967 година, което легализира междурасовите бракове.

Решението на Върховния съд обаче предизвика доста протести в страната. Най-вече в Северна Каролина, където на офциалните лица се разрешаваше да откажат да сключат брак, ако той е между хора от един пол.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц