Tag: Евростат

Евростат: Българинът дава най-много пари за храна

 

 

Най-голямото перо от харчове в „потребителската кошница“ на българина за 2017 г. е била храната, отчитат данни от анализ на Евростат за финансовите характеристики на потреблението за домакинствата в ЕС.

По този показател страната ни е в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където „храната“ е най-важният показател в разходите за потребление на домакинствата.

Общият потребителски разход на българина по различни пера, е бил 82 процента от общо 100, от които близо една трета, или 30 процента, са отивали за храна и неалкохолни напитки.

Второто по големина перо в разходите на българина са били финансите, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива – около 15 на сто. За транспорт и социални осигуровки българинът е отделял около 7 на сто от доходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари – 4,2 на сто.

За здравеопазване българинът е отделял 5,4 процента, за свободно време, културен отдих, както и за различни видове комуникации – по 4,4 на сто и др. В структурата на общия доход на българина през м.г. най-висок относителен дял заема работната заплата – 54,5 на сто. Доходите от всички други социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират около 30 на сто от общия доход на домакинствата у нас през 2017 г.

От предметите за дълготрайна употреба най-масово българските домакинства са използвали телевизорът – близо 99 от домакинствата у нас са имали по един телевизор, а 30 на сто – по два или повече телевизора. Половината от българските домакинства

(над 52 процента) са имали по един автомобил, а 5 на сто – по два или повече автомобила. Мобилни телефони притежават вече 94 процента от българите, а стационарни телефони – 32 процента и т.н.

Една четвърт от разходите на домакинствата в ЕС са свързани с поддръжката на жилището.

Характеристиките на потребление на домакинствата в ЕС варират и в голяма степен зависят от равнището на доходите, културните навици и географското положение на страните, отчита анализът на Евростат. Все пак най-голямата част, почти една четвърт от разходите за потребление на повечето домакинства в ЕС, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или друг вид отопление (тук се изключва покупката на жилището).

Следващото най-голямо перо от разходите на европейците е било за транспорт – 13 на сто. Около 12 процента европейците са харчили за храна. Следващите разходи за европейците са били за „ресторанти и хотели“ и „отдих и култура“ с дялове от около 9 процента, отчита анализът.

Най-голям е бил делът на разходите за дома във Финландия – близо 30 процента, Дания – 29 процента, Великобритания – 27 процента, Швеция и Франция – по 26 процента и др.

Най-разточителни в харченето за ресторанти и хотели са били жителите на Малта – 19 процента, Кипър – 17 процента и Испания – 16 процента.

Ситуацията при съседите ни е следната – в Гърция най-висок дял от 20 процента се харчат за поддръжката на дома, около 17 процента – за храна и 16 процента – за хотели и ресторанти.

В Румъния най-значителни (подобно на България) са разходите за храна – 28 на сто, за дома се харчат около 22 процента от доходите на домакинствата, а трето най-голямо перо са разходите за транспорт – 12 процента.

През 2017 г. Дания е била най-скъпата държава-членка в перото за „ресторанти и хотели“ – 51 процента над средното за ЕС., за „храна“ – също 50 процента над средното за ЕС, за „отдих и култура“ – 48 на сто над средното за ЕС.

Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни напитки и тютюневи изделия – 74 на сто над средното за ЕС. Люксембург е бил най-скъпата страна в ЕС за жилища, вода, електричество и газ – 63 процента над средното за ЕС.

Гърция е била лидер по скъпотия за комуникациите – 54 на сто над средното за ЕС , а Швеция е била най-скъпа за „дрехи и обувки“ – 34 процента над средното за ЕС, отчита още анализът на Евростат.

 

Евростат: Близо половината от колите в България са над 20 г.

 

 

Българите масово карат коли втора употреба, близо половината от автопарка у нас е на възраст над 20 години и автомобилите са основно на дизел.

Това показват обобщени данни на Евростат и на Асоциацията на автомобилните производители (АСЕА) за автомобилния парк на ЕС през 2017 г.

Според данни на европейската статистика у нас през миналата година е имало регистрирани около 3,4 милиона автомобила, което приблизително е по 450 автомобила на 1000 българи. Според анализа на Евростат автопаркът у нас нараства с по около 100 хиляди автомобила годишно, като през 2016 г. у нас е имало 3,3 млн. автомобила, а през 2017 г. – 3,4 млн. броя. За първото полугодие на тази година у нас са продадени около 18 хиляди нови коли – при 8 милиона броя за страните на ЕС, сочат последни данни на АСЕА.

Близо половината автомобили по пътищата на България обаче са над 20 години или около 1,5 млн. леки коли на тази възраст. Около 35 на сто от автомобилите са на възраст до 15 години или около 1,3 млн. броя леки коли, а до 10 години са около 350 хиляди автомобила или около 10 процента от автопарка у нас.

Новите автомобили у нас (на възраст до 5 години) са около 5 на сто от автопарка или приблизително 160 хиляди броя, сочат пък данните на АСЕА. Годишно у нас се купуват средно между 25-30 хиляди нови автомобила, като за миналата година по официални данни на АСЕА, у нас са били продадени 38 хиляди нови коли.

Масово българите карат коли на дизел – близо 1,7 млн. автомобила или над 50 на сто от автопарка у нас. Автомобилите на бензин са почти същата бройка с уговорката, че много от тях са снабдени и с газова уредба. Наличието пък на екологични автомобили по родните пътища е почти символично – отчетени са едва 2 474 регистрирани хибридни леки коли (около 0,08 на сто от автопарка) и едва 274 електромобила – 0,009 на сто от автопарка.

Най-нови коли в ЕС карат белгийците – средно на 7 години; следвани от жителите на Дания, Великобритания и Германия – автопарк на възраст 8 години; Франция и Италия – автопарк на възраст 9 години и др. Освен България с регистриран над 50 процента автопарк от 20-годишни автомобили, най-стари автомобили са отчетени в Полша – близо 40 на сто от автопарка, Латвия, Литва и Румъния – повече от една трета от автопарка в тези страни и др.

Най-висок дял автомобили на глава от населението е регистриран в Люксембург – 662 автомобила на 1000 жители, а най-малко в Румъния – 260 коли на 1000 жители. Повече от половината коли в ЕС са с бензинови двигатели – 56 на сто, около 40 на сто са с дизелови двигатели, а едва 4 процента са задвижвани с алтернативни горива или електричество.

През миналата година в ЕС са продадени общо над 800 хиляди автомобила с алтернативно гориво, като регистрациите на подобни автомобили почти са се удвоили в Испания и Германия – ръст от 90 на сто, следвани от Обединеното кралство и Франция – ръст от 48 процента, Франция и Италия – ръст от 33 процента.

Според данните на АСЕА – в ЕС се произвеждат годишно около 26 млн. автомобила, което прави тази промишленост номер 1 в световен мащаб пред САЩ и Китай. Около 30 процента от автомобилната продукция на ЕС се изнася за САЩ, като за м.г. износът е бил на стойност 37 млрд. евро. Други водещи дестинации за износ на европейски автомобили са били Китай – 22 млрд. евро, Япония – 8 млрд. евро и Швейцария – 7 млрд. евро. Освен това, според данни на АСЕА, на територията на САЩ европейските автомобилостроители са произвели около 2,9 млн. броя автомобила, като в производството им са били заети около 120 000 американци.

Около 12 милиона души в ЕС или 5,7 на сто от заетата работна ръка в Евросъюза работят в сектора на автомобилостроенето. Автомобилният сектор генерира близо 400 млрд. евро оборот в ЕС и търговски излишък от около 90 млрд. евро за ЕС, отчитат още данните на АСЕА.

 

Източник Новини.бг

 

Евростат: Над 40% от смъртните случаи в България е можело да бъдат предотвратени

 

 

Малко повече от 40% от смъртните случаи у нас са могли да бъдат предотвратени. Те не биха се случили, ако е имало ефективна здравна система и качествени медицински услуги и технологии. Това сочат данни от анализ на Евростат за случаите на т. нар. ”предотвратима смърт” в ЕС през 2016 г.

Според данни от анализа най-много българи са починали у нас през въпросния период от болести на кръвообращението – 1131 случая на 100 хиляди души население, което е близо 4 пъти повече от средностатистическите данни за ЕС – около 350 случая на 100 хиляди души в ЕС, починали от болести на кръвообращението.

Според актуални данни на НСИ у нас през миналата година са починали около 110 хиляди души, като близо 72 хиляди, или 65%, са били смъртните случаи в следствие болести на кръвообращението, което поставя този вид смъртност на водеща позиция у нас.

Втората най-голяма група болести, от които са умирали сънародниците ни, са били злокачествените новообразувания – около 17 хиляди, което е около 240 смъртни случая на 100 хиляди души и е съпоставимо с европейските критерии – 262 смъртни случая на 100 хиляди души в ЕС.

Най-малко са били смъртните случаи у нас в следствие на транспортни инциденти или самоубийства – по 9 случая на 100 хиляди души, при показатели за ЕС съответно 7 и 11 случая на 100 хиляди души население в ЕС, цитира БТА.

Най-честата причина за смъртност в ЕС са отново болестите на сърцето, сочат данните на анализа приблизително 180 хиляди смъртни случая от тази категория, потенциално са могли да бъдат предотвратени. На втора позиция по най-честа смъртност са сърдечните удари – около 90 хиляди, или 6% от общата смъртност в ЕС, също би могла да бъде предотвратена. Други видове болести, които биха могли да не завършват с фатален край са колоректалният рак – 66 хиляди предотвратими случая, и рак на гърдата – около 50 хиляди предотвратими случая.

Според данните на Евростат най-качествено здравеопазване и съответно най- нисък дял на неадекватни смъртни случаи е регистриран във Франция – 25 на сто, Белгия и Дания – 26 на сто, Холандия – 28 на сто, Полша – 30 на сто.

В другия край на скалата с най-висок процент смъртни случаи, които са могли да бъдат избегнати, се нареждат страни като Румъния – 49 на сто, Латвия и Литва – по 47 на сто, Словакия – 44 на сто, България – 42 на сто, Хърватия и Унгария – с по 41 на сто и др.

 

 

Източник:frognews.bg

 

Евростат: България с най-евтини стоки и услуги в ЕС

 

България е сред страните в Европейския съюз с най-ниски цени на стоките (сред които храна, облекло, тютюневи изделия, алкохол и други). Разликата достига повече от 50% при сравнение. Най-скъпи са те в Швеция и Дания. Същото се отнася и за транспорта.

В същото време голяма част от гражданите на страната ни, около 40%, са с много ниски доходи, под линията на или в риск от бедност.

Разходите около жилището представляват тежест за 21% от българите. 

Страната ни е и сред тези с най-ниски приходи от данъци – 36 процента (като дял от БВП). На другия полюс са Франция, Финландия и Дания (над 50 процента).

Това показват данни на Евростат за 2017 година. Докладът обхваща информация за състоянието на европейската икономика от 2000 година насам.

Той съдържа информация в няколко раздела, сред които безработица, спестявания, цени на стоки и услуги, банки, правителства и други.

Страната ни се оказва на дъното и в класацията по средна брутна месечна заплата в държавната администрация и отбраната – 500 евро, срещу 4500 в Дания. Данните по този показател са за 2014 година и се изключват здравеопазването и образованието.

Заключенията в доклада по различните графи показват сериозна пропаст между гражданите на Европейския съюз по отношение на техните приходи, разходи, спестявания, работа, администрация и други.

 

Близо половината българи живеят в пренаселени жилища

 

 

Около 40% от българските граждани живеят в пренаселени жилища. Това показват данни от анализ на Евростат за състоянието на жилищния фонд в Евросъюза през 2017 г. Средният показател за пренаселеност в ЕС е около 17 процента, отчита европейската статистика.

Близо 1,1 милиона българи, или около 15 процента от населението у нас, живеят в жилища, които се споделят от повече от едно семейство, тоест удвояването на домакинствата в един апартамент, е доста често срещано явление сред българите с по-ниски доходи в градска среда. Случва се често 3 поколения, или около 6-9 членове на едно домакинство, да обитават маломерно жилище от 60-70 квадратни метра.

Освен това около 80 процента от децата у нас под 18-годишна възраст, както и около 60 на сто от младите хора на възраст 16-29 години, са контингент от домакинства, които живеят в пренаселени жилища.

Процентът на пренаселените жилища у нас в големите градове е около 48 на сто /при 18 на сто за ЕС/, в малките градчета и предградията – около 40 на сто /при 15 на сто за ЕС/ и в селските райони – 33 на сто /при 17 на сто за ЕС/, показват данните на Евростат.

 

Евростат: България е трета в ЕС по ръст на вредни емисии

 

 

България е на трето място в Европейския съюз по ръст на производство на вредни емисии. Това показват данни на Евростат, цитирани от БГНЕС.

През 2017 г. производството на вредни емисии в България е нараснало с 8,3%, което ни е отредило третото място отзад напред. Преди нас са само Малта /+12,8%/ и Естония /+11,3%/.
В първата петица влизат още две южноевропейски държави – Испания /+7,4%/ и Португалия /+7,3%/. „Отличници” са скандинавските държави Финландия и Дания, където е регистрирано намаление на произведените вредни емисии – съответно с 5,9% и 5,8%.
С добри резултатите могат да се похвалят и три от водещите индустриални страни в Евросъюза: Великобритания трето място с намаление от 3,2%, Белгия – с 2,4% и Германия с 0,2%.

Евростат изчислява, че през 2017 г. емисиите на въглероден диоксид (CO2) от изгарянето на изкопаеми горива са се увеличили с 1,8% в Европейския съюз (ЕС) в сравнение с предходната година. Емисиите на CO2 са основен фактор за глобалното затопляне и представляват около 80% от всички емисии на парникови газове в ЕС. Те са повлияни от фактори като климатичните условия, икономическия растеж, размера на населението, транспортните и промишлени дейности.

 

Източник БГНЕС

 

Евростат: България е първенец в ЕС по неравенство в доходите

 

 

България е членката на Европейския съюз с най-голямо неравенството в доходите, съобщи Евростат. При това увеличението му през изминалата година е най-голямото в рамките на блока.

От данните е видно, че страната ни е на първо място по отношение на разликата между доходите на най-богатите и най-бедните в обществото. Тази разлика расте с най-бързи темпове спрямо останалите членове в Европейския съюз.

Европейската статистическа служба посочва, че 20% от най-богатите в страната имат доходи 8,2 пъти по-големи от 20-те процента от най-бедните българи. През 2016 година разликата е била 7,9 пъти.

За сравнение, средно в ЕС (по данни за 2016 г.) разликата между доходите на най-богатата прослойка в общността и най-бедните е 5,2 пъти.

Най-ниска е тази разлика в Чехия (3,5 пъти) и Словения (3,6 пъти). Сред страните с голяма ножица между доходите са още Румъния (7,2 пъти), Испания и Гърция (по 6,6 пъти).

Евростат отбелязва, че разликата в доходите се разширява най-бързо в България. През 2008 година най-богатите у нас са получавали 6,5 пъти повече спрямо най-бедните, а през 2017 година разликата е 8,2 пъти, или увеличение от 1,7 пункта. В Испания и Литва повишението е от 1 процентен пункт.

Разликата в доходите между най-бедните и най-богатите намалява най-бързо в Латвия – от 7,3 през 2008 година до 6,3 през 2017 година.

Експерти са категорични каква е МАТРИЦАТА на неравенството  в България:

– Сива икономика-МВФ нареди България до Африка при сенчестата икономика, като представи данни за размера на сивата икономика в 158 държави по света. Средното ниво на сивата икономика на България за периода 1991-2015 г. е 29,17% и тя е на първо място в ЕС!

– Плосък данък!

– Най-нисък БВП на глава от населението в ЕС!

– Износ с ниска добавена стойност!

– Неефективна данъчна система с очевидни пропуски в събиране на данъци от големи данъкоплатци!

– Изтичане на огромно национално богатство от концесии!

– Ниски преки чуждестранни инвестиции!

-Нисък % приходи в Бюджета спрямо БВП-около 37% при средно за ЕС между 40-50%!

– Влошаване на бизнесредата и огромна корупция /71 място в света/ в държавната и кметски администрации!

– Рязко влошаване /111 място в света/ на медийната свобода!

 

Евростат: България е давала убежище основно на сирийци през 2017 г.

 

 

През миналата година 90 на сто от получилите убежище в България са били сирийци, сочат данни на Евростат, представени от Европейската комисия, съобщи Dariknews.bg.

Общо 1530 граждани на Сирия са получили закрила в нашата страна, а също 110 иракчани и двама души без гражданство. У нас миналата година са били издадени 1705 одобрения по подадени молби за международна закрила, 800 от които са били за убежище. От 4740 молби миналата година България е одобрила 1695 или 36 на сто.

В ЕС през 2017 г. закрила са получили 538 120 чужденци и това е спад с 25 на сто в сравнение с данните за 2016 година. Разселени са били 24 000 мигранти по квотите на ЕК.

По брой сред получилите закрила в ЕС водят сирийците – 175 800 или 33 на сто, втори са афганистанците – 100 700 или 19 на сто, а трети са иракчаните – 64 300 или 12 на сто. Общо 70 на сто от всички сирийци, получили закрила в ЕС, са добили статута си от Германия, показват данните.

 

Евростат: България е втора в ЕС по дял на извънбрачни деца

 

 

България е на втора позиция по дял на новородени извънбрачни деца в страните-членки на Европейския съюз, показват данни от анализ на Евростат за брачните и извънбрачни раждания в Евросъюза през 2016 г. Делът на родените извън брак деца у нас е 59%, докато на първа позиция е Франция с 60% извънбрачно новородени деца, показва европейската статистика, съобщава Dariknews.bg.

Броят на извънбрачните деца у нас е нараснал също близо шест пъти за последните 30 години, отчита анализът на Евростат – докато през 1986 г. процентът на извънбрачните деца у нас е бил около 10%, през 2016 г. той достига 59%, или близо 6 пъти повече.

Според данни на Националния статистически институт (НСИ) у нас през 2016 г. са родени общо около 65 000 деца, като от тях 38 440 са родени извън брака, или около 59% от всички раждания у нас. Най-висок е делът на извънбрачните раждания в областите Видин и Враца – близо 75% от всички новородени деца там, а най-нисък – в област Кърджали – около 38%.

Тенденцията за извънбрачни раждания у нас се запазва през последните няколко години, като техният брой варира от 40 000 извънбрачни раждания през 2010 г. (38% раждания извън брака) – до около 38 000 през 2015 и 2016 г. (59% раждания извън брака).

Раждаемостта у нас спада драстично пред последните няколко десетилетия, като пик на ражданията, според данни на НСИ, е регистриран през 1920 г. и 1950 г. – приблизително по около 180 000 новородени деца през тези два пикови периода.

Най-нисък е делът на извънбрачните раждания през 2016 г. в Гърция – около 9%, или едва едно от всеки 10 раждания в южната ни съседка, е извънбрачно, отчита Евростат. Освен Гърция, в челната тройка по най-малко регистрирани извънбрачни деца, са още Хърватия и Кипър – с по около 19% – или всяко второ от 10 деца в тези страни е родено също извън брака. Въпреки това обаче Кипър е страната в ЕС с най-голямо увеличение на процента на извънбрачните раждания в целия ЕС – от около 2% през 2000 г. – до 19% през 2016 г. или увеличение от 8 пъти на извънбрачните раждания.

Страната ни е сред първите 8 държави-членки в ЕС, в които делът на извънбрачните раждания надхвърля 50% от всички раждания – Франция (60%), България и Словения (59%), Естония (56%), Швеция (55%), Дания (54%), Португалия (53%) и Холандия (50%).

Делът на живите раждания извън брака остава относително стабилен между 2000 г. и 2016 г. в някои страни от Северна Европа, особено в Швеция, Финландия, Дания, Ирландия и Великобритания. За сравнение, делът на извънбрачните раждания при съседите ни, е бил както следва: Румъния – 31%, Сърбия – 26%, Македония – 12% и в Турция – около 3%.

Средният показател за извънбрачни раждания в страните на ЕС е около 35%, като през 2016 г. в страните-членки на ЕС са били регистрирани около 5 милиона новородени деца. Така, според Евростат, около 35% от тях, или 1 750 000 са били родени извън брака.

 

Трудът в ЕС през 2017 г. е най-евтин в България

 

 

Трудът в ЕС през 2017 г. е най-скъп в Дания, а най-евтин – България.

Това става ясно от разпространената от Евростат статистика за почасовите разходи за труд.

Средните почасови разходи за труд в цялата икономика (изключва се земеделието и публичната администрация) са в размер на 26,8 евро в ЕС и 30,3 евро в еврозоната. Но тази средна стойност прикрива значителната пропаст между отделните страни членки. Почасовите разходи за труд са най-ниски в България (4,9 евро), Румъния (6,3 евро), Литва (8,0 евро), Латвия (8,1 евро), Унгария (9,1 евро) и Полша (9,4 евро). Най-високи са в Дания (42,5 евро), Белгия (39,6 евро), Люксембург (37,6 евро), Швеция (36,6 евро) и Франция (36,0 евро).

Почасовите разходи за труд в индустрията в ЕС са 27,4 евро и 33,4 евро в еврозоната; в услугите – съответно 26,6 евро и 29,3 евро; в строителството – 23,7 евро и 26,7 евро.

Разходите за труд включват не само възнагражденията и работните заплати, но и разходи извън заплатите – най-вече вноските за социално осигуряване.

В сравнение с 2016 г. разходите в ЕС са се увеличили с 2,3% в ЕС и 1,9% в еврозоната. Във валутния съюз най-голямо увеличение е регистрирано в Литва (+9,0%), Естония (+7,4%) и Латвия (+7,0%). Спад е отчетен само във Финландия (-1,5 на сто). В целия Европейски съюз най-голямото увеличение е в Румъния (+17,1%) и България (+12,0%).

 

“Евростат“: България дава гражданство основно на руснаци, украинци и турци

 

 

Държавите от ЕС са предоставяли през 2016 г. най-често гражданство на мароканци, албанци и индийци, съобщи БТА, цитирайки данни на ЕК и „Евростат.”

За разлика от тази обща тенденция през същата година България е предоставяла най-често гражданство на руснаци (30 на сто), украинци (17,1 на сто) и турци(8,9 на сто) – общо 1626 души. В ЕС гражданство през посочената година са получили общо 994 800 чужденци.

От над 100 хиляди мароканци, получили европейско гражданство, близо 90 на сто са придобили статут от Испания, Италия и Франция. Почти всички албанци (97 на сто) с европейски паспорти са получили документите си от Гърция и Италия. Индийци и пакистанци са с най-голям дял сред натурализираните от Великобритания.

Измежду гражданите на държава от ЕС, получили паспорт от друга страна в общността, на челни места са поляците и румънците. За 2016 г. от близо 60 хиляди румънци с нови паспорти близо половината са получили гражданство от Италия. Сред поляците, сменили паспортите си (19 800), не се откроява ясно предпочитание към гражданство от определена друга държава от ЕС.

От всички, придобили гражданство в държава от ЕС, една трета (32,5 на сто) са с произход от страна от общността, 29,6 на сто произхождат от държава от Африка, 20,9 – от Азия, а 15,2 на сто – от Америка, сочат данните.

В същото време броят на британците, които са станали граждани на друга страна от ЕС, е нараснал повече от двойно през 2016 г. в сравнение с предишната след решението на Великобритания да напусне евросъюза – до 6555, сравнено с 2478 души година по-рано.

Великобритания трябва да напусне ЕС през март 2019 г.

 

Източник БТВ Новините

 

Евростат: Повече от половината от безработните лица у нас са били в риск от бедност

 

 

Близо 55 процента от безработните лица у нас са били изложени в риск от бедност след социални трансфери през 2016 г., показват данни на Евростат от изследване на безработните лица между 15-64 г. в ЕС. По този показател сме в еднакви позиции със страни като Латвия и Естония, при среден показател за ЕС от 48,7 на сто. По данни на НСИ у нас през 2016 г. е имало 245 хиляди безработни, което на практика означава, че повече от 134 000 безработни /55 процента/ са живели в риск от бедност през този период.

Общата заетост у нас през тази година е била 2,9 млн. души, а лицата извън работната сила са били 1,4 млн. души, сочат данните на НСИ. Според последни актуални данни на Агенцията по заетостта у нас през януари 2018 г. броят на безработните, регистрирани в бюрата по труда, е бил 237 322. Най-голяма потребност от работна сила, според анализа на Агенцията по заетостта, се наблюдава в следните икономически дейности: преработваща промишленост – 30 процента, държавно управление – 14 процента, търговия – 13 процента, административни и спомагателни дейности – 7 процента, хотелиерство и ресторантьорство – 5 процента. Най-търсените професии по заявени работни места в бюрата по труда в страната през януари т.г. са били следните: персонал, грижещ се за деца, както и полагащ здравни грижи за хората; машинни оператори; продавачи в магазини; квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродните на тях; работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; персонал, зает в сферата на персоналните услуги и др. Европейската статистика отчита, че най-голям дял безработни лица в риск от бедност е регистриран в най-голямата европейска икономика – тази на Германия – 70,8 процента.

Според анализа на Евростат обаче, лицата изложени на риск от бедност, са тези, които живеят в домакинство с равностоен разполагаем доход под прага на риска от бедност, който е определен на 60 на сто от средния национален еквивалентен разполагаем доход. Високият национален праг на разполагаем доход в Германия обяснява и високия процент от безработни в риск от бедност.

В Литва равнището на безработните в риск от бедност е било 60 процента, в Латвия – 56, в България – 55 на сто, Естония – 54 на сто, Чехия – 52 на сто, Румъния – 51 на сто и др. На другия край на скалата, по-малко от 40 процента от безработните са били изложени на риск от бедност в следните страни-членки на ЕС: Кипър и Финландия – 37 на сто, Франция – 38 на сто и Дания – 39 на сто. През 2016 г. най-големи различия между дела на безработни и заети лица, изложени на риск от бедност, са регистрирани в Германия – 70,8 на сто за безработните лица – срещу 9,5 на сто за заетите лица, или разлика от 61,3 процентни пункта. В Литва разликата между безработните и заетите лица в риск от бедност е 52 процентни пункта, в Чехия – 48 процентни пункта и в Латвия – 47 процентни пункта. Разликата за риск от бедност между безработните и заетите лица е била значително най-слабо изразена в Кипър – 29 процентни пункта, Франция и Португалия – по 30 процентни пункта, сочат данните на Евростат.

 

 

Източник Новини.бг

 

Евростат: Българите са сред умерените консуматори на алкохол в ЕС

 

 

Българските домакинства са изразходвали около 1,6% от общите си разходи за консумация на алкохолни напитки през миналата година, което е равно на средноевропейският показател, показват данни на Евростат за разходите на домакинствата за алкохол в ЕС през 2016 г., цитирани от БТА.

С идентични показатели от 1,6 на сто разходи за консумация на алкохолни напитки, като дял от общите разходи, са страни като Белгия и Великобритания, което поставя страната ни сред сравнително умерените консуматори на алкохол в ЕС.

По данни на НСИ за миналата година, едно българско домакинство е консумирало средно около 60 литра бира, 5 литра вино и между 3-4 литра ракия или други концентрати. Около 30 литра средно на лице пък е била консумацията на алкохолни напитки през 2016 г., пак до данни на НСИ.

Средните годишни разходи на едно лице у нас за консумация на алкохолни напитки са варирали около 500 лева, при среден показател за ЕС от 250 евро на жител.

Според друго изследване на Националния център за опазване на общественото здраве и анализи (НЦОЗА), всеки четвърти анкетиран българин е заявил, че употребява алкохол редовно, като броят на мъжете е бил почти 4 пъти по-голям от броят на жените, употребявали алкохол.

Същото изследване отчита, че около 80 на сто от мъжете и близо 90 на сто от жените у нас са употребявали алкохол в рамките на нормалното – под 300 милилитра на седмица.

Рискова алкохолна седмична употреба на спиртни напитки -над 300 мл, е била регистрирана при 7% от мъжете и 4% от анкетираните жени.

Високо рискова употреба на алкохол – над 400 мл седмично, е отчетена при 13% от мъжете и 3% от жените. Всеки втори мъж е предпочитал консумацията на концентрат, а всяка втора жена – консумацията на вино.

Освен това без компания или сами, са консумирали алкохол около 40 на сто от анкетираните мъже и 20 на сто от жените. Живеещите в градовете са имали по-голямо предпочитание към виното, докато в селата са предпочитали повече концентратите и бирата.

Европейците са изпили алкохол за 130 млрд. евро през 2016 г.

През 2016 г. домакинствата в ЕС са изразходвали 1,6% от общите си разходи за алкохолни напитки, което представлява общ разход от близо 130 млрд. евро или над 250 евро на жител на ЕС, отчита анализът на Евростат за консумацията на алкохол в страните на Евросъюза. Трябва да се отбележи, че това не включва алкохолните напитки, плащани в ресторанти и хотели, отчита също европейската статистика.

Домакинствата в трите балтийски държави са отделяли най-голям дял от общите си разходи за алкохолни напитки: Естония , Латвия  и Литва. Други държави с високи разходи за алкохол са били Чехия и Полша, както и Унгария и Финландия.

В противоположния край на скалата, най-нисък дял от разходите на домакинствата за алкохолни напитки е регистриран в Испания – 0,8 на сто и Италия – 0,9 на сто, пред Австрия – 1,3 на сто и Португалия – 1,4 на сто.

Страните, в които домакинствата са отделили най-много финансови средства за консумация на алкохол през 2016 г. са: Германия и Великобритания – по над 23 млрд. евро, Франция – над 20 млрд. евро, Италия – 9 млрд. евро, Испания – 5 млрд. евро, Полша – 1,7 млрд. евро, Гърция – 1,2 млрд. евро и др.

 

 

Източник БТВ

 

Евростат: Почти половината българчета живеят в риск от бедност (видео)

 

 

Близо 550 хиляди българчета на възраст под 18 години са живели в риск от бедност и социално изключване през 2016 г., показват данни от анализ на Евростат.

Това означава, че около 45% от децата у нас в тази възрастова група (до 17 г. включително) са били изложени на риск от бедност през миналата година, при среден показател за ЕС 26,4 процента.

За около 6 години обаче процентът на децата у нас и по този показател е намалял значително – през 2010 г. у нас е имало повече от 635 хиляди деца – или 49,8%, които са битували в риск от бедност и социално изключване, показват данните на Евростат, на които се позова БТА.

Анализът регистрира децата, които живеят в домакинства с най-малко едно от следните три условия: изложени са в риск от бедност, живеят в силни материални лишения или в домакинства с много ниска интензивност на работа.

По тези три показателя страната ни е на предпоследно място в ЕС – в дъното на тази класация е Румъния с регистрирани 49 процента деца, които са живели в риск от бедност или повече от 1 милион и 800 хиляди.

При съседите ни този показател е както следва: Сърбия – 40 процента или около половин милион деца в риск от бедност, в Гърция – 37,5 процента или около 700 хиляди деца и в Турция – около 15 милиона деца или повече от 50 процента.

Какво е „риск от бедност“

Показателят за риск от бедност, приет от Комитета за социална защита, измерва процента на населението, което не може да си позволи поне три от следните няколко елемента:

– да плащат наем, ипотека или сметки за комунални услуги;

– да поддържат дома си адекватно топъл;

– да се изправят без проблеми пред неочаквани разходи;

– да ядат месо или протеини редовно;

– да ползват телевизор, пералня, кола или телефон.

 

25 млн. деца в ЕС изложени на риск от бедност

През 2016 г. 24,8 милиона деца в ЕС или 26,4% от населението на възраст между 0 и 17 години са били изложени на риск от бедност или социално изключване, показва европейската статистика.

Все пак делът на децата, изложени на риск от бедност или социално изключване в ЕС, леко намалява през годините – от 27,5 на сто през 2010 г. – до 26,4 на сто през 2016 г., но въпреки това контрастните тенденции се наблюдават в държавите-членки на ЕС, отчита анализът.

През 2016 г. почти половината от децата са били изложени на риск от бедност или социално изключване в следните държави-членки на ЕС – в Румъния /49 на сто/ , България /45 на сто/, Гърция /37,5 на сто/, Унгария /34 на сто/, Испания /33 на сто/ и др.

В противоположния край на скалата, най-нисък дял на деца, които са били изложени на риск от бедност или социално изключване, е регистриран в Дания – 14%, Финландия и Словения – по 15 %, Чехия и Холандия – по 17% и др.

Най-значително процентно намаление на деца в риск от бедност е регистрирано в Латвия – от 42 на сто през 2010 г. – до 25 на сто през 2016 г. или спад с близо 17 пункта.

Обратно, най-голямо увеличение сред държавите-членки на ЕС на деца в риск от бедност е наблюдавано в Гърция – от 29% през 2010 г. – до 37% през м.г. или +8 процентни пункта и Кипър /+7,8 процентни пункта/, отчита Евростат.

 

Източник Дир.бг

 

Евростат: Над 14 000 мигранти са напуснали територията на България през миналата година

 

 

Около 14 120 чужди граждани пребиваващи у нас, които не са били граждани на ЕС, са напуснали територията на страната ни през миналата година – доброволно или принудително. Това показват данни от анализ на Евростат за прилагането на законодателството в областта на миграцията сред страните на ЕС-28 през 2016 г.

Най-голям брой чужденци са били принудени да напуснат страната ни през 2015 г. – над 20 800 мигранти. През 2014 г. техният брой е бил над 12 хиляди, през 2013 – над 5000, а през 2012 – над 2000, отчитат статистически данни на Евростат. През миналата година 2170 чужди граждани не са били пуснати да влязат през българските граници, като по този показател техният брой през последните 5 години варира в рамките на 2000 – 2500 мигранти годишно, които са били спирани още на границите ни, показва европейската статистика.

По данни на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ за първите шест месеца на тази година у нас са потърсили закрила 2084 лица, които не са били граждани на ЕС. Сред мигрантите, потърсили закрила у нас през първото шестмесечие преобладават мъжете – 1657, а жените са 427. Най-многобройна е била групата на афганистанците – над 800 души, сирийци – 545, иракчани – 314. От тази група граждани на трети страни, потърсили закрила у нас, преобладават мъжете на възраст 18-34 г., които са били 1047 души, а възрастните мъже над 65 г. са били едва трима. От групата на жените най-много са били във възрастовата граница 18-34 г. – около 100 жени от Сирия. Най-голям брой малолетни деца до 13 г. за първите 6 месеца на годината са пристигнали от Сирия – 163, Афганистан – 69 и Ирак – 68, отчитат данните на ДАБ. НАД 1 Броят на гражданите на трети страни, които не са били граждани на ЕС и са пристигнали на територията на Евросъюза незаконно през миналата година, е бил около 1 милион, сочат данните на Евростат. От тях около половин милион чужденци са получили заповеди да напуснат територията на страни от ЕС – доброволно или принудително.

За сравнение през 2015 г. в ЕС са мигрирали над 2,2 млн. граждани на трети страни. Държавата-членка на ЕС, която е регистрирала и санкционирала най-много незаконно пребиваващи граждани през 2016 г., е Германия – 370 555 души, следвана от Гърция – 204 820, Франция – 91 985, Великобритания – 59 895. Тези пет държави-членки са фокусирали заедно около 80 процента от незаконния мигрантски поток в ЕС. В другия край на обхвата са четири от относително малките държави-членки на ЕС – Люксембург, Малта, Латвия и Естония, където са регистрирани по-малко от хиляда незаконно пребиваващи граждани през 2016 г.

Данните на Евростат показват също, че почти половината от незаконно пребиваващите мигранти в ЕС, са били млади мъже на възраст 18-34 г. Като цяло най-многобройна група граждани, която е била изведена извън границите на ЕС през миналата година, е била групата на албанците – над 40 000. Следват украинци – над 22 000, иракчани – над 17 хиляди, косовари – над 13 000 и др.

Най-много мигранти са напуснали територията на Франция – над 80 хиляди, следвани от Германия – над 70 хиляди, Великобритания – 60 хиляди, Гърция – над 33 хиляди и др. От напусналите територията на ЕС през 2016 г. мигранти – близо 60 процента са направили това доброволно, а 40 на сто са били принудително изведени, показват данните на Евростат.

 

Източник Новини.бг

 

“Евростат“: Едва 5% от българските домакинства имат три или повече деца

Едва 5% от българските домакинства имат поне три или повече деца, сочат данни от анализ на „Евростат”, посветен на 1 юни – Ден на детето.

Статистиката сочи, че при последното преброяване на НСИ у нас е имало около 3 млн. домакинства, което отнесено към данните на „Евростат” означава, че около 150 хил. български домакинства са имали поне три или повече деца.

Едночленните семейства са били около 1 млн. Домакинствата само с 1 дете са били около 800 хил., а тези с две – около 400 хил.

Близо 15% от българските домакинства са на самотни родители, което означава, че повече от 400 хил. души.

Демографските данни за раждаемостта също са тревожни – докато през 1920 г. у нас са се родили малко под 200 хил. деца, то след около близо век, техният брой е три пъти по-малко – около 65 хил.

Тенденцията за намаляване на раждаемостта се забелязва и през последните няколко години.

Увеличава се и броят на извънбрачни деца – през миналата година те са били 38 440 или около 58% от всички раждания.

Най-много домакинства с три или повече деца има в Ирландия. Там 41% от домакинствата имат деца, а от тях – 27% три или повече.

В Кипър, Полша, Малта, Португалия и Словакия – около 40% от домакинствата имат деца. За разлика от тях само около една пета имат деца в Германия и Финландия – 22%, следвани от Швеция – 25% и Австрия – 26%.

На равнище ЕС почти половината от всички домакинства с деца – 47% или 31 млн. домакинства имат само едно дете, докато 40% имат две деца, а 13% три деца или повече.

Около 15% от домакинствата в ЕС са съставени от самотни родители с деца.

 

 

Източник „БТВ Новините“

 

Евростат: Европа забогатява, България – не

 

 

Българите са близо 50% по-бедни от средния европеец. Като по-богатство се нареждаме на последно място в ЕС. Фактическото индивидуално потребление (ФИП) измерва най-добре реалното материално благосъстояние на домакинствата, като в България то е 53% от средното ниво за ЕС, сочат последните данни на Евростат, цитирани от „Стандарт“.

Точно преди нас по индивидуално потребление са Хърватия и Румъния, където стандартът на живот е съответно 58% и 59% от средния за ЕС.

По благосъстояние сме равни на гражданите на Черна гора, които обаче са само кандидати за членство в ЕС. Зад нас се нареждат само Албания и Босна и Херцеговина, където реалното потребление на хората е 37% от средното за ЕС.

На другия полюс в класацията е Люксембург, където стандартът на живот е с 37% над средното за ЕС ниво. На следващите места по богатство се нареждат Норвегия (133% от средното ниво), Швейцария (128%), Германия (123%) и Австрия (119%). Общо в 10 държави от ЕС стандартът на живот е над средния за Общността, като сред тях са Дания (115%), Великобритания, Белгия и Финландия (по 114%), както и Франция (112%). Доста добър стандарт поддържат и в Италия (99% от средния), Ирландия (96%), Кипър (90%) и Испания (88%). Дори Гърция сериозно ни изпреварва, като реалното потребление там е 77% от това на средния европеец.

По отношение на произведения БВП на човек разликите между страните от ЕС са много по-големи. Като ние отново сме на последно място с 21,8% от средния БВП на човек, а Люксембург е на първо място с 311,6%, или близо 14 пъти повече.

Но тъй като и цените у нас са по-ниски, реалните разлики в потреблението не са толкова големи. Общото ниво на цените у нас е 47% от средното в ЕС, което ни прави най-евтината държава в Общността. В Албания цените са като при нас, а в Македония е малко по-евтино, но ако се гледа по основни групи стоки, нещата не са същите.

Цените на храната в България са 70% от средните в ЕС, което ни нарежда на трето място. По-евтина е храната в Полша (63%) и Румъния (64%). У нас обаче са най-евтините в Европа цигари (50% от средното за ЕС), алкохол (64%), дрехи (79%), мебели (50%), ресторанти и хотели (43%).

По отношение на потребителската електроника се нареждаме на едно ниво с Испания, Португалия и Ирландия с цени на 92% от средните в ЕС. По-ниски са цените на електрониката в Чехия (81%), Полша (83%), Унгария (88%) и Словакия (91%).

Като цяло най-високи са цените в Швейцария – 163% от средното ниво за ЕС. На следващите места по скъпи стоки са Норвегия и Дания със 137%, и Великобритания със 131%. Така животът в Швейцария е 3,5 пъти по-скъп, отколкото у нас.

Огромна разлика има не само между стандарта на живот в България и другите държави в ЕС, но и между различните райони на страната. Най-бедни са в Северозападна България. Там БВП на човек, измерен според стандарта на покупателната способност (СПС), 29% от средното ниво в ЕС. Най-високи са доходите в София. Затова в Югозападния район на България БВП на човек е 76% от средния за ЕС. Жителите на София са поне два пъти по-богати от хората в останалата част на страната. БВП на човек в Югоизточния и Североизточния район в България е в размер на 39% от средния за ЕС. А в Южния централен район и Северния централен район на България БВП на човек е 33% от средното ниво в ЕС.

Евростат: Българската минимална заплата – най-минимална

 

 

Българската минимална работна заплата е „най-минимална“ в целия Европейски съюз. Това сочат данните на Евростат – европейското статистическо бюро.

България остава недостижима на дъното по най-ниски минимални заплати в рамките на Европейския съюз, въпреки увеличението на най-ниските възнаграждения до 460 лева от 1 януари т. г.
Европейската статистика, водена от българката Марияна Коцева, е направила сравнение на минималните заплати в общността, посочва Офнюз.бг. Според данните вече 22 държави от общо 28 в ЕС използват минимално ниво на възнагражденията, под което работодателите не трябва да падат.

С минимална заплата от 235 евро България е категорично на последното място към януари 2017 г. Най-близо до нас са северните ни съседи, румънците. Там според данните на Евростат минималната работна заплата е 275 евро. Числото е вярно, но за януари. От 1 февруари обаче най-ниските възнаграждения в Румъния 320 евро. Така страната ни в следващото проучване на Евростат ще остане напълно самотна в групата с минимална заплата под 300 евро.

ЕС разделя страните от общността на три подоходни групи. Общо 10 източноевропейски държави са с минимални заплати под 500 евро. Освен България и Румъния тук са Латвия и Литва (и в двете държави – 380 евро), Чехия (€407), Унгария (€412), Хърватия (€433), Словакия (€435), Полша (€453) и Естония (€470).
В пет други държави от региона на Южна Европа минималните заплати са между 500  и 1000 евро. Това са Португалия (€650), Гърция (€684), Малта (€736), Словения (€805) и Испания (€826).

Най-богатите и социални държави в ЕС са разположени в Западна и Северна Европа. Седемте страни от ЕС, в които минималната заплата е над 1000 евро са Обединеното кралство (€1397), Франция (€1480), Германия (€1498), Белгия (€1532),
Холандия (€1552), Ирландия (€1563) и Люксембург. Във Великото херцогство никой няма право да работи за по-малко от 1999 евро – 9 пъти повече, отколкото у нас.

За сравнение в САЩ федералният минимум за заплата е €1192 на месец през януари т. г.

Във всички европейски страни от 2008 година има регистриран ръст на минималната работна заплата с едно изключение- Гърция, където тя се е понижила с 14%.
От Евростат напомнят, че няколко държави – Австрия, Дания, Италия, Финландия, Швеция и Кипър нямат официална минимална заплата и не влизат в класацията.

 

Българка със скандално минало оглави Евростат!

Българката Мариана Коцева е новият генерален директор на Евростат – статистическата служба на Европейската комисия, която е базирана в Люксембург, съобщи на сайта си европейската служба. Коцева сменя на поста досегашния шеф Валтер Радермахер, който излезе в пенсия.

Тя бе председател на Националния статистически институт, а в началото на 2012 г. стана част от екипа на Евростат, след като спечели с конкурс поста на специален съветник с ранг на заместник-директор. Това я направи най-високопоставения представител на България в администрацията на ЕС, пише Канал 3.

През 2014 г. Мариана Коцева стана заместник- генерален директор. Назначението й начело на институцията е в сила от 1 януари 2017 г.

У нас името на Коцева нашумя покрай скандала с преброяването през 2010 г. Тогава ВМРО и „Атака“ й поискаха оставката заради гафа с електронното преброяване на измислените етноси, каквито в България не съществуват.

Той се получи заради падащо меню, в който авторите на софтуера се бяха позовали на отговорите на хората от предишни преброявания от какъв етнос се определят. Така граждани се бяха определили като българомохамедани, българогагаузи и африканци. Мариана Коцева пое отговорността и подаде оставка, но премиерът Бойко Борисов не я прие с аргумента, че тя е доказан специалист, изключително уважаван и в Европа.

 

Евростат: Глад за медсестри в България, наваксваме едва след 100 г.

Медицинските сестри в България са били около 440 на 100 000 души население, отчита анализ на Евростат за броя на здравните специалисти в ЕС-28 през 2014 г.

Според европейската статистика медицинските специалисти по здравни грижи у нас за посочения период са били около 31 700, а практикуващите медицински сестри, регистрирани в частни и държавни лечебни заведения са били около 23 400.

У нас в категорията „специалисти по здравни грижи“ е имало регистрирани още около 5 900 лаборанти, над 3 200 акушерки, над 2 300 фелдшери и около 1 660 зъботехници, отчита европейската статистика.

Данните за недостатъчния брой медицински сестри у нас се потвърждават и от доклад на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, според който броят на медицинските сестри вече е критично нисък – около 31 хиляди медсестри при средна възраст 48 години, от които близо 2 400 са работещи пенсионерки.

Според данни на асоциацията – България се нуждае от още близо 35 хиляди медицински сестри, за да се стигне до нормалното за медицинските стандарти клинично съотношение лекари – сестри 1:2.

Средното съотношение за брой на медицински сестри към брой население в ЕС е около 750 на 100 хиляди души, коментират от асоциацията.

Пак според данни на асоциацията, ако се запази сегашния годишен прием за обучение на специалисти по здравни грижи от около 400 медсестри и 150 акушерки – България може да стигне нормалното клинично съотношение медсестри – лекари чак след 100 години.

Близо 3,5 милиона са практикуващите медицински сестри в страните на ЕС-28, показва анализът на Евростат. Според данни на европейската статистика най-много медицински сестри има регистрирани в лечебните заведения на Германия – близо 900 хиляди или 1 111 медсестри на 100 хиляди души население. Следват Франция – близо 640 хиляди или 965 медсестри на сто хиляди души, Великобритания – 431 хиляди или около 670 на сто хиляди души, Италия – 370 хиляди или 615 на сто хиляди души и др.

Люксембург е страната с регистриран най-висок брой медицински сестри на глава от населението – 1 197 медсестри на 100 хиляди души. Други страни с висок брой медсестри на глава от населението са Ирландия – 1 190 на сто хиляди, Швеция – 1 117, Франция – 985 на сто хиляди души и др.

На обратния полюс с най-нисък брой медицински сестри на глава от населението е Румъния – 56 специалисти на 100 хиляди души, следвана от Хърватия – 120 на 100 хиляди и Гърция – 180 на 100 хиляди души население.

Според анализа на Евростат в Люксембург има 21 пъти повече специалисти по здравни грижи в сравнение със северната ни съседка, където на 1800 жители се пада по 1 специалист, а в малката държава – на 84 души се пада по един специалист по здравни грижи.

Въпреки че традиционно медицинските сестри упражняват професията си под ръководството на лекар, във все повече страни на ЕС се разрешава те да практикуват и самостоятелно след придобита квалификация, уточнява анализът. По този критерий в ЕС практикуват самостоятелно близо 510 хиляди медицински сестри, отчита Евростат, пише БТА.

 

Евростат разкри: В България най-много са бежанците от Афганистан, сирийци почти няма

1476699834-dsc-0720jpg
снимка Георги Колев
Сред потърсилите убежище у нас през третото тримесечие на 2016 г. най-многобройна е била групата на емигрантите от Афганистан. Това сочат цитирани от БТА последни данни на Евростат за бежанската вълна в 28-те страни от Европейския съюз.

През юли, август и септември в България са пристигнали 3 145 граждани на Афганистан, което е 49% от всички потърсили убежище тук.

Най-многобройни групи бежанци, пристигнали у нас, са и следните:

от Ирак – 1 365 (21 процента от общия брой);
Пакистан – 810 (13 на сто);(
Сирия – 760 (12 процента);
Иран – 220 (3 процента).
Останалите са 60 мигранти от други националности.
Общо за третото тримесечие на годината у нас са потърсили убежище 6 360 лица от страни извън ЕС, сочат данните на Евростат.

По данни на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) афганистанците също са най-много сред мигриралите у нас. От началото на тази година до края на ноември 2016 г. – те са били общо 8 721.

На втора позиция са бежанците от Ирак – 5 136, а на трета граждани от Сирия – 2 348.

Като цяло от началото на 2016 г. у нас са потърсили закрила над 18 600 чужди граждани от трети страни.

По данни на ДАБ – на 657 от тях е предоставен статут на бежанец, на 470 е предоставен хуманитарен статут, на 1 268 е направен отказ, а други около 7 500 лица са с прекратено производство.

 

Евростат нареди България на челно място в поредната класация за беднотия

1467363766-yako-pari
Около 30 процента от българите не са можели да си позволят събиране с приятели веднъж месечно заради финансови проблеми.

Това сочи доклад на Евростат за материалните лишения, които са съпътствали европейските домакинства през 2014 г.

Около 37 % от българите не са можели да си позволят и редовна почивка или отдих, показва още европейската статистика.

По този показател пред нас е само Румъния, където над 56 на сто от хората не са имали пари за редовни почивки.

 

 

Източник:Блиц

 

 

Евростат: Най-много нелегални мигранти са се опитали да влязат в ЕС през България

1478675310-1
През 2015 г. в България са регистрирани, процентно, най-много нелегални опити за преминаване през сухопътна граница на Евросъюза. Данните са на Евростат, съобщава БНР.

Според анализа това са 90 на сто от всички опити в Общността за второто тримесечие на годината. Като цяло, най-тежък е бил натискът за незаконно проникване на мигранти у нас на сухопътната ни граница с Турция, а най-много мигранти са искали да излязат от страната ни през границата със Сърбия.

С близо 70 процента са се увеличили  незаконните мигранти, които са се опитали да влязат у нас на „зелена граница“ през миналата година, а мигрантите, които вече са влезли нелегално и са се опитали да напуснат, е нарастнал с близо 360 процента. Отделно, задържаните незаконни мигранти вътре в страната са с 315 процента повече. 556 души са върнати принудително през 2015 година.

За целия Европейски съюз, най-често принудително са връщани албанци, след тях – граждани на Косово, на трето място са украинци. Утроил се е броят на незаконно пребиваващите мигранти в страни на Евросъюза, отчита още Евростат.

 

Евростат разкри колко е трагично положението за БГ пенсионерите (ТАБЛИЦА)

20110624-dkpvrflmpt

 

 

Българските пенсионери внасят в родната туристическа индустрия едва 6 на сто от приходите, за разлика от своите връстници от останалите страни на Европейския съюз, които осигуряват 16 на сто от приходите в бранша. Тази горчива истина излиза на бял свят от данните на Европейската статистическа служба Eвростат, цитирана от Канал 3.

По този показател след нас са само пенсионерите от Латвия. На челото на класацията са ирландците с 21 на сто, французите с 20 на сто и германците с 21 на сто.

От там лъсва и една друга огромна разлика, а именно, че само 10 на сто са пенсионерите сред туристите в България, докато средният за ЕС дял на пенсионерите е двойно по-голям и е 20 процента.

От данните на Евростат става ясно още, че България е желана най-вече от българските пенсионери. Две трети от почиващите у нас възрастни хора са българи, а 30 на сто са чужденци. Макар и скромен дял, нашите майки и бащи през 2014 г. те са донесли 35,6 милиона евро на туристическата ни индустрия. Това е средно по 21 евро разноски за възрастните туристи дневно – с 13,6 на сто по-малко, отколкото отделят останалите почиващи.

В Европа, оказва се, че и там пенсионерите предпочитат за отдих собствените си страни, но с тази разлика, че те осигуряват в ЕС средно 16 на сто от приходите в областта на туризма, като през 2014 г. техният принос се изразява в 65,6 милиарда евро оборот. В ЕС пенсионерите туристи харчат по около 13 на сто по-малко от останалите потребители на туристически услуги, което също не е без значение.

 

Евростат със зловещ доклад за финансовото бъдеще на българите!

1465796144-0000264980-article2 (1)

Снимка: Булфото

 

 

Румъния и България заемат първото място в Европейския съюз по бедност и социална изолация на населението, а през 2014 г. 40% от населението на двете страни е било в такава ситуация, показва доклад на Евростат, съобщава вестник “Комсомольская правда“, цитиран от Фокус.

През 2014 г. от бедност и социална изолация са били застрашени 24,1% от населението на ЕС, се подчертава в доклада.

В Чехия в бедност и социална изолация са живели 14,8% от населението, в Холандия 16,5%, в Швейцария 16,9%, показват още данните на Евростат.

 

Евростат: Двоен удар очаква еврозоната, а Брекзит предстои

20111230.dqrczbhqwp

 

 

Терористичните нападения и стачките във Франция попречиха на възстановяването на икономиката на еврозоната. Следващият удар ще бъде нанесен от последиците от „Брекзит“. Възстановяването на икономиката на еврозоната се оказа кратко – през второто тримесечие растежът в сравнение с първото се забави двойно до 0,3%. На годишна база БВП на еврозоната нарасна с 1,6% след 1,7%, съобщи Евростат, цитирани от БГНЕС.

Не се промени и БВП на втората по големина икономика на блока – Франция /след рекордния от 2013 г. ръст от 0,7% през първото тримесечие/ и Австрия /0,6%/, забави се е най-бързо развиващата се икономика в региона – Испания – до 0,6% от 0,7%. Темповете на растеж на страните от еврозоната през първото тримесечие свидетелстват, че БВП на валутния съюз отново достигна нивата отпреди кризата, регистрирани през първото тримесечие на 2008 г. Основният стимул за растеж бе свързан с намаляването на цените на петрола. Възстановяването на цените на „черното злато“ лишиха икономиката на еврозоната от мотор на растежа, пише „Уолстрийт джърнъл“.

Но най-зле се отразиха на показателите данните от Франция, смятат анализаторите на „Морган Стенли“. Националният статистически институт на Франция (Insee) очакваше растеж на БВП от 0,3%. Но статистиката се оказа разочароваща. Инвестициите в строителството и производството се свиха. Разходите на домакинствата не отбелязаха никакъв ръст. Те трябваше да бъдат стимулирани от Евро-2016 /през първото тримесечие в резултат на покупката на билети те нараснаха с 1,2%/, но френската икономика се сблъска с двоен удар – вълната от стачки и последиците от терористичните актове през 2015 и 2016 г.

Продължителните стачки доведоха до недостиг на горива и сериозни прекъсвания в работата на транспортната система, отбелязва „Ведомости“. А терористичните атентати – до намаляването на туристите в разгара на сезона с почти 600 000 души /данните са на Евростат/. Най-много са се свили разходите за ресторанти и хотели, съобщава Insee. Хотелската верига Accorhotels SA предупреди, че атентатите са я лишили от 23% от нейната чиста печалба.

„Сега, хората предпочитат да пътуват до Ню Йорк вместо до Париж. Защото в Голямата ябълка се чувстват в безопасност“, заяви пред „Уолстрийт джърнъл“ финансовият директор на веригата Жан-Жак Морен. „Ние растем в цялата еврозона, с изключение на Франция, която пострада от стачки и атентати“, заяви изпълнителният директор на веригата магазини Carrefour CA Жорж Плас.

Еврозоната навлиза в траекторията на умерените темпове на растеж, пише „Файненшъл таймс“. „Растежът на БВП ще се забавя до края на годината“, очаква Джак Алън от „Кепитъл Економикс“. На резултатите от третото тримесечие влияние ще окажат и резултатите от референдума във Великобритания. Според оценката на икономиста от BNP Paribas Клементе де Луси през следващата година „Брекзит“ ще струва на еврозоната 0,5% от БВП.

 

Заплатите в администрацията според данни на Евростат

1469993904-1

 

 

4300 лв. на месец прибира директор в администрацията без бонусите според данни на Евростат. Толкова взема и премиерът Бойко Борисов.

Чиновниците масово са недоволни от системата на заплащане в администрацията. Това е установило проучване, поръчано от Института по публична администрация, което е публикувано в доклада за състоянието на администрацията през 2015 г., пише „24 часа“.

Според служителите системата за определяне на възнагражденията само частично отчита работата им. Според правилата от 2012 г. насам

70% от заплатата на чиновниците са основни, а останалите 30%
се водят бонус възоснова на това колко добре си вършат работата. Какъв да е размерът на бонуса, се определя след оценка на изпълнението веднъж годишно.

80% от чиновниците са се оплакали, че не са получавали увеличение на заплатите от 2012 г. насам, въпреки че би трябвало да има такова заради нормативната уредба.

Допълнително чиновниците са недоволни, че има много големи разлики в заплащането за една и съща длъжност.

4300 лв. е най-голямата основна заплата в администрацията и тя се получава от директори на дирекции. Това показват данни на Евростат, които са включени в приетия от Министерския съвет доклад за състоянието на администрацията.

Тези данни са подадени от чиновниците и включват само основната заплата, но не и допълнителните възнаграждения.

Максималната директорска заплата, която е била обявена пред Евростат, е по-висока от най-високата заплата за главен секретар, която е 3600 лв. Тя трябва да е по-висока и от заплатата на Бойко Борисов като министър-председател. Наскоро Борисов обяви в телевизионно интервю, че получава по 4000 лева месечно, а с всички отговорности един премиер в България по думите му е справедливо да взема 10 000. Според методиката за определяне на премиерската заплата, която зависи от тази на депутатите, Борисов всъщност се разписва за 100 лв. повече от заплатата на най-скъпоплатените директори.

Въпреки че има много големи заплати по длъжностите, за сравнима работа други служители получават в пъти по-ниски, твърдят обаче чиновниците. Според данните на Евростат в администрацията има и директори, които получават по 770 лв. – сума, почти 6 пъти по-малка от най-високата шефска заплата в администрацията.

Голяма ножица има между минималната и максималната
заплата.

и при останалите нива на чиновниците, показват данните от доклада за състоянието на администрацията. За ниво специалисти например тя била над 10 пъти по-висока миналата година.

Чиновниците не харесват и системата за оценка на изпълнението и свързаната с нея плаваща част от заплащането им, сочи анкетата на Института за публична администрация. В повечето отговори те заявяват, че тя не допринася за справедливо възнаграждение, защото била твърде субективна. Освен това заради големите разлики в минималните и максималните нива на заплащане в администрацията дори когато доброто представяне се поощрява с вдигане на заплатата, излиза, че служители с равни постижения не получават едни и същи пари.

Огромни разлики съществуват дори в една и съща администрация заради въведените коефициенти на увеличение на база представяне, се казва в доклада.

Като цяло чиновниците определяли въведената от бившия финансов министър Симеон Дянков система като неработеща, сочи проучването.

 

Евростат: България на четвърто място по демографски срив

main_1467798589

 

 

България е четвърта по демографски срив в Евросъюза, показва доклад на статистическата агенция на общността Евростат.

Докладът обхваща периода от януари 2015 до януари 2016 година. Демографският срив на страната ни е -6,7 на сто на 1000 жители. Първа в тази черна статистика е Литва с -11,3%, следвана от Латвия с -8,7% и Хърватия с -8,2%. След страната ни идват Гърция с -6,0% и Румъния с -5,6 на сто. На обратния полюс са Люксембург с +23.3% Австрия с +14,4%, Германия +11,8%, Малта +11,7%, Швеция +10,6%, Дания +8,4% и Белгия +7,2 на сто. Като цяло населението на ЕС през 2015 година се е увеличило в 17 и е намаляло в 11 страни-членки. Германия, Франция и Обединеното кралство са държавите с най-голямо население.

Германското продължава да е най-многобройното с неговите 16,1% от населението на ЕС (или 82,2 млн.). Следват Франция с 13,1% (или 66,7 млн.), Обединеното кралство 12,8% (65,3 млн.), Италия 11,9% (60,7 млн). Над половината от населението на ЕС живее в тези четири държави. Следват също Испания с 9,1% и Полша 7,4 на сто.

В девет от останалите страни членки живеят между 4% и 1,5% от населението на ЕС, а в 11 държави под 1,5%, като между тях е и България с 1,4 на сто. На 1 януари 2016 година населението на ЕС наброява 510,1 млн. души. На същата дата година по-рано то е било 508,3 млн. души. През 2015 година са се родили 5,1 млн деца, но починалите са повече – 5,2 мл. души.

Фактически ЕС за пръв път регистрира демографски спад. Населението на общността обаче се е увеличило и демографският баланс остава положителен заради миграцията, констатира докладът.

 

Източник БГНЕС

Евростат: Само българите гледат децата си до 3 години

1464238120-11

 

 

Евростат публикува данни за 2014 г. за отглеждането на децата до 3-годишна възраст. 73% от тях се отглеждат в България от родител, което е най-високата стойност в ЕС. Средно за страните членки този показател е 50%.

Съпоставката с продължителността на платеното майчинство показва, че най-дългият платен период в България обяснява продължителното отглеждане на малките деца вкъщи. Обратният случай се забелязва в Холандия и Португалия, съобщи 24 часа.

Средната продължителност на платеното майчинство в ЕС е по-малко от половин година, а в България – над 2 г. Майките в България могат да се възползват и от трета неплатена година за майчинство.

В България само 11% от децата посещават детска ясла редовно.

Дългата продължителност на майчинството, липсата на места в яслите в големите градове и алтернативата в малките са основните причини за ниската икономическа активност на майките.

Това се отразява на професионалната реализация, заетостта и доходите на жените в България.

 

 

Източник:Блиц

 

Евростат: България е приела 5575 бежанци през 2015 г., 95% от тях са сирийци

main_1461155240

 

 

България е предоставила статут на закрила през миналата година на 5575 души, от които 5320 (95 на сто) са били сирийци. Това показват данни на Евростат. Останалите, получили убежище, са били от Афганистан (160 души или 2.9 на сто) и хора без гражданство (95 души или 1.7 на сто).

Посочва се, че нашата страна се е произнесла с 5605 положителни решения по получени молби за предоставянето на статут на закрила, от които 4705 случая са били с признаването на бежански права, а 895 чужденци са получили така наречената „вторична закрила“. Нашата страна е дала в 91 на сто от случаите положителен отговор на получените молби. При оспорването на постановените от българските власти откази, в половината от случаите решенията са били отменяни.

Общо в ЕС миналата година закрила са получили 333 350 чужденци. Това е ръст със 72 на сто спрямо данните за 2014 година. От 2008 г. насам ЕС е дал статут на закрила на 1,1 милиона души.

През миналата година половината от признатите за бежанци в ЕС са били сирийци, на второ място съответно с осем и седем процента са били еритрейци и иракчани. Над половината сирийски бежанци, пристигнали през 2015 г. в ЕС, са били приети в Германия. Властите в Германия отбелязват най-големия ръст на приетите молби – с 212 на сто спрямо данните от 2014 година. Вторият по мащаб ръст е отчетен в Австрия – 77 на сто.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

“Евростат“: България е с най-много бедни в ЕС

20160416.qthmgblefm

 

 

„Евростат“ публикува данните за 2015 г. за броя бедни в страните членки. „Шампиони“, както и предишните години, са страните от бившия социалистически лагер, към които се присъединява и Гърция. България, оглавяваща списъка, е една от малкото страни, където ситуацията се е влошила – през 2014 г. в „тежко материално положение“ там е било 33.1% от населението, а през 2015 г. вече 34.2%, пише „Комсомольская правда“, цитирана от „Фокус“.

Най-малко бедни има в Швеция- само 0.7% от населението. В България бедни са 34.2% от населението, в Румъния – 24,6, в Гърция 22,2%, в Унгария – 19,4%, в Латвия 16,4%. Средният показател за ЕС е 8.2%.

Към хората в „тежко материално положение“ „Евростат“ отнася тези, които нямат достатъчно пари, за да си позволят плащането за сметките, пълноценно отопление, неочаквани разходи, месо, риба или друга протеинова храна поне през ден, излизане в отпуск поне една седмица годишно, автомобил, цветен телевизор и телефон.

 

Евростат: В България живеят най-бедно!

20160213.pguthmxngv

 

 

Евростат публикува доклад, който показва, че около 122 милиона европейци са изложени на риск от бедност. Това е почти всеки четвърти гражданин на Съюза, сочи докладът, цитиран „Фокус”.

Най-лошо в това отношение е ситуацията в Румъния и България. Полша е на средно ниво, но е далеч не само зад богатите скандинавски страни, но дори и след чехите. Сред южните европейски страни с проблема се борят „само“ 14% от жителите.

При изготвянето на доклада, Европейската статистическа служба измерва риска от бедност и социално изключване. Този показател отчита три променливи. Първо, той взема предвид хората, които живеят на границата на бедността, които изкарват по-малко от 60% от средния доход в страната.

Втората променлива е процентът на хората, които не могат да си позволят непредвидени разходи – те плащат за жилището си и комуналните услуги, но нямат пари за почивка или култура. Последният показател е т.нар. интензивност на труда – каква част от членовете на семейството са имали работа. Тук са взети предвид тези, които, например, работят само по 2 месеца в годината, а останалите 10 са безработни.

 

Евростат: България старее най-бързо в Европа

20151128.msiiyncljr

 

 

България се нарежда сред петте най-застаряващи страни в ЕС, отчита анализ на Евростат за демографските тенденции на Стария континент през 2014 г.

Страната ни е на трето място, след Германия и Италия, със средна възраст на населението у нас от 43,3 години. Общо за целия ЕС, средната възраст на населението през миналата година е била 42,2 години.

Най-младото население на Евросъюза е отчетено в Ирландия, Кипър и Словакия, където средната възраст е под 38 години.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Евростат: Бългрия е с най-бързо растящ дълг в ЕС

20151024.fhycovanqe

 

 

България изскочи на първо място в класацията на държавите от ЕС с най-бързо увеличаващ се дълг. Задълженията на държавата ни са пораснали с над 8% само за година, сочат данните на Евростат.

Австрия и Хърватия са следващите в ранглистата, но техните борчове са набъбнали с наполовина по-ниска скорост – с около 4 на сто. На другия полюс са Ирландия и Гърция, които са успели за година да свият сериозно дълговете си – съответно с 12.5 и 9.7 на сто.

Данните на Евростат са за второто тримесечие на 2015 г., т.е. отразяват картината към 30 юни, пише „Сега“. Причините за това изстрелване на България начело сред 28-те страни са известни – изпуснатия от контрол през миналата година бюджетен дефицит, политическата нестабилност и най-вече срутването на КТБ, което наложи държавата да тегли спешно милиарди заеми, за да може Фондът за гарантиране на влоговете да плаща на пострадалите от фалита на банката.

Въпреки това страната ни все още е сред отличниците в Евросъюза по размер на дълга – в средата на годината той е 28.3% от брутният вътрешен продукт. Този резултат носи на България третото място. №1 е Естония, чиито борчове, отнесени към икономиката, са едва 9.9%, и Люксембург с 21.9 на сто. Справката в Евростат показва, че към 30 юни 2014 г. българската държава е дължала на кредиторите си – външни и вътрешни – 16.52 млрд. лева, а година по-късно вече има да връща над 24.35 млрд. лева.

Този гигантски скок с близо 8 млрд. лева предизвика много спорове и остри критики към управляващите в края на миналата година. Но към днешна дата положението изглежда овладяно. Според евростатистиката през второто тримесечие на 2015 г. даже има свиване на държавния дълг спрямо първото, макар и със символичните 0.6 процента.

 

Евростат: Младите българи са сред най-мързеливите в Европа

evro

 

 

 

Младите българи са сред най-мързеливите в Европа. Това показва анализ на Евростат за пазара на труда в ЕС през изминалата година. „Скоростта“ на бездействие на младите хора в ЕС на възраст 15-24 години в ЕС-28 варира от 32,6 на сто в Холандия и 38 на сто в Дания – до близо 73 процента в България и Италия, информира още БНТ.

Анализът показва, че близо 58 процента от мъжете и жените в тази възрастова група, или 32,4 млн. души в ЕС, са били икономически неактивни през посочения период. Трябва да се отчете обаче, че една от най-важните причини за тази икономическа неактивност е фактът, че в тази възрастова група хората повече предпочитат да се образоват, отколкото да работят.

Икономически неактивните млади европейци в по-голяма степен са били от женски пол – около 16,6 милиона, а мъжете са били 15,8 милиона. Около 28 милиона от младите европейци на възраст 15-24 години въобще не се интересуват да работят. Други около 2 милиона желаят да работят, но не търсят работа. А останалите – желаят да работят, но не веднага.

По официални данни на НСИ в края на 2014 г. у нас е имало малко над 718 хиляди млади хора във възрастовата категория 15-24 години. От тях през миналата година средно образование са завършили близо 53 хиляди момчета и момичета, а студентите у нас през 2014 г. са били малко над 270 хиляди. По най-груби сметки това означава, че близо половин милион млади българи на възраст до 24 години след завършването на средното си образование – нито учат, нито работят.

По данни на експерти – на европейско ниво съотношението между цялостното ниво на младежка безработица и дела на дългосрочно безработните младежи през 2014 г. на възраст 15-24 години е било 3 към 1, тоест един от всеки трима безработни младежи в ЕС е бил дългосрочно безработен.

В България това съотношение е по-близо до 2 към 1, тоест един от всеки двама младежи у нас е бил дългосрочно безработен, информира още БНТ.

 

 

 

 

 

 

 

 

Евростат показа унизителното заплащане за 1 час труд в България (ТАБЛИЦА)

evro

 

 

Трудът в България излиза около 6,5 пъти по-евтин за работодателите, отколкото са средните разходи в ЕС. Това показват последните данни от сравнително проучване на европейската статистическа служба Евростат.

Средно за час труд работодателите у нас плащат 3,80 евро. Затова и България държи лидерството в ЕС по ниско заплащане. За сравнение средното ниво за всички държави членки е 24,60 евро.

Всъщност дали сме първи, или последни в Европа зависи от гледната точка, коментира наскоро шефът на Германо-българската индустриално-търговска камара д-р Митко Василев, цитиран от „24 часа“.

За бизнесмените е добре, че разходите им за труд са ниски, но за работниците е зле, защото получават най-малко. Именно евтиният труд е едно от трите предимства на България като дестинация за бизнес според анкетата на германо-българската камара. Останалите две са атрактивната данъчна система и членството в ЕС.

 

 

 

 

 

 

 

Евростат: България продължава да е с най-ниска минимална заплата в ЕС

evro

 

 

България продължава да бъде държавата с най-ниска минимална работна заплата от всички членки на Европейския съюз, потвърдиха данните на европейската статистическа служба Евростат. В същото време от влизането на страната в общността нивото й е повишено с 64%.

Докато най-ниската минимална заплата в ЕС – българската, е 184 евро, най-високата – в Люксембург е 1923 евро. При отчитане на разликите в покупателната сила, отклоненията между отделните държави се свеждат от съотношение 1 към 10 в евро до 1 към 4 в стандарти на покупателната способност.

22-те страни се разпределят в три основни групи – с минимална заплата под 500 евро на месец, с такава между 500 и 1000 евро на месец и с над 1000 евро на месец.

След България най-ниска е минималната заплата в Румъния – 218 евро, а в същата група влизат още Литва (300 евро), Чехия (332 евро), Унгария (333 евро), Латвия (360 евро), Словакия (380 евро), Естония (390 евро), Хърватия (396 евро) и Полша (410 евро).

Между 500 и 1000 евро на месец е минималната заплата в Португалия (589 евро), Гърция (684 евро), Малта (720 евро), Испания (757 евро) и Словения (791 евро).

Сред държавите с най-високи стойности по този показател след Люксембург се нареждат Белгия и Холандия (по 1502 евро), Германия (1473 евро), Ирландия (1462 евро), Франция (1458 евро) и Великобритания (1379 евро).

Спрямо 2008 г. минималната работна заплата се е понижила само в Гърция – с 14 на сто. В Ирландия е без промяна, а в останалите страни се е повишила.

Най-големи увеличения между 2008 г. и 2015 г. са отчетени в Румъния (+95 на сто), България (+64 на сто), Словакия (+58 на сто) и Латвия (+57 на сто), сочат данните на Евростат.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Евростат: България е най-застрашена от бедност в ЕС

evro

 

 

 

 

Повече от 120 милиона души са били застрашени от социално изключване в 28-те държави – членки на Европейския съюз, през 2013 г., сочат данни на Евростат. Най-висока е заплахата от бедност в България (48.0%), Румъния (40.4%), Гърция (35.7%), Латвия (35.1%) и Унгария (33.5%). Страните отличници с най-малко бедни в ЕС са Чехия (14.6%), Нидерландия (15.9%), Финландия (16%) и Швеция (16.4%).

Процентът хора, намиращи се на прага на бедността и изключването, е намалял незначително през изминалата година (24.5%) спрямо 2012 г. (24.8%). През 2008 г. делът на хората в неравностойно икономическо положение е бил 23.8%.

Намаляването на броя европейци, застрашени от бедност, е една от ключовите цели на стратегията „Европа 2020“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Евростат: България е с най-ниската инфлация в ЕС за септември

evrostat

 

 

През септември България е отбелязала най-ниската годишна инфлация сред страните-членки на ЕС на стойност -1,4%, съобщи Евростат. След нея се нареждат Гърция (-1.1%), Унгария (-0.5%), Испания (-0.3%), Полша (-0.2%), Италия, Словения и Словакия (-0,1 и за трите).

Най-високата годишна инфлация в ЕС е регистрирана в Румъния (1,8%), Финландия (1,5%) и Австрия (1,4%).

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Евростат: Кафето и цигарите са най-евтини за българите

cig

 

 

Чаша кафе и кутия с цигари излизат най-евтино на потребителите в България, сравнени с останалите страни-членки на ЕС. Това показват данните от сравнително проучване на Евростат за потребителските цени на територията на Съюза. Захарта и билетите за кино у нас обаче са по-скъпи, отколкото в някои други страни на Стария континент.

Цигарите у нас струват средно 2,45 евро. Великобритания държи високия рекорд с над 9 евро цена на кутия тютюневи изделия. Според анализа разликата между най-ниската и най-високата цена на цигари в ЕС е 3,9 пъти. 8 са държавите в Съюза, където тютюневите изделия струват по-малко от 3 евро за кутия.

Според Евростат чашата кафе излиза средно по 60 евроцента на българите. Ободрителната напитка излиза най-солено на швейцарците – 3.25 евро. В 6 страни от ЕС цената й е под 1 евро за чаша, а в 5 от държавите струва по-малко от 2 евро.

Килограм бяла захар е най-евтин в Полша – 86 евроцента, и най-скъп в Ирландия – 1.35 евро. В България плащаме по около 1.07 евро за килограм. В 9 от европейските страни захарта излиза по-евтино, отколкото у нас. Сред тях са Испания, Белгия, Германия и Швейцария.

Свободното време излиза най-скъпо на финландците. Ако искат да го прекарат в посещение на киносалон, то ще трябва да отделят 11.26 евро за прожекция. Билетът за кино е най-евтин в Хърватия – под 3,50 евро. В България цената е близо 4 евро. Относително ниски са цените на прожекциите и в източноевропейските страни и Малта, където феновете на седмото изкуство отделят по под 6 евро. Разликата между най-скъпите и най-евтините билети за кино в ЕС е 3,3 пъти.

Няколко са причините за разликата в цените, посочват анализаторите от Евростат. Сред тях са размерът на ДДС, валутните курсове, националното данъчно и митническо законодателство.

 

 

 

 

 

 

Iztoqnik:Blic

 

Вижте колко сме бедни според Евростат

bedni

 

Единственото сигурно нещо в България е, че сме бедни. Този факт дори и децата го знаят, макар всеки, който чете тази статия, тайничко да се надява, че положението ще се подобри. Но такава надежда са имали и нашите родители… Ето и няколко факта на база официални данни за това колко е беден българинът:

1. Средният доход на българина през 2012 г. е в размер на 5 593 лева, или 466.13 лева на месец, става ясно от данни на Евростат, цитирани от profit.bg. По този показател сме на предпоследно място в ЕС след Румъния. 

2. За да станем милионери от заплати у нас, са необходими 179 години. 

3. Средната заплата у нас купува 183 литра бензин или 180 литра дизел. За сравнение – естонците могат да си позволят 401 литра бензин или 406 литра дизел. 

4. Заради ниските доходи у нас близо 40% от разходите ни отиват за храни, безалкохолни и алкохолни напитки и тютюневи изделия. 

5. Същевременно за покупка на валута или ценни книжа се падат по 0.03 лв. средно на лице от всяко домакинство. 

6. По данни на централната банка над 72% от депозитите в страната са до 1000 лв. Или иначе казано, българинът няма дори и „бели пари за черни дни“. Вижте още: Това са големите проблеми пред България 

7. Над 87 на сто от спестяванията пък са до 5000 лв. Или с други думи – около 13% от спестяванията са за над тази сума, а едва 41 000 са влоговете за суми над 100 000 лв. Това прави 0.36% от всичките открити депозити у нас. 

8. Основната част от богатството на българите е техният дом. Над 95% от българите притежават жилище, става ясно от данни на Евростат. Пред нас е единствено Румъния с 97%. За сравнение в Швейцария 56% от хората живеят в жилища под наем. 

9. Според същите данни 25% от българите не притежават вътрешна тоалетна спрямо едва 3 на сто за ЕС. 

10. Два пъти в годината сп. Economist публикува своя Big Mac индекс. Един подобен сандвич в България струва 3.99 лв., което прави 2.74 долара. Или иначе казано, сандвичът е по-скъп от Русия и Китай, например.

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц