Tag: Европейската сметна палата

Румен Радев на среща с председателя на Европейската сметна палата: Средствата от еврофондоветe трябва да се изразходват при максимална прозрачност и контрол

 

 

„Следва да търсим максимална прозрачност, отчетност и контрол при разходването на средствата от европейските фондове. Търсим резултати, които са видими и позитивно се отразяват върху качеството на живота на гражданите. Затова България цени високо ефективните мерки за планиране и контрол на европейските средства“.

Това заяви държавният глава Румен Радев, който днес на „Дондуков“ 2 проведе среща с председателя на Европейската сметна палата Клаус-Хайнер Лене.

Румен Радев и Клаус-Хайнер Лене бяха единодушни, че трябва да се оценява добавената стойност, която проектите, финансирани с европейски средства, носят за хората и дали са от реална необходимост в тяхното ежедневие. Президентът акцентира още върху необходимостта бюджетът на ЕС да бъде ефективно използван за преодоляването на дисбалансите между регионите по осите Север – Юг и Изток – Запад.

В рамките на срещата бяха обсъдени механизмите на Европейския съюз за отпускане на средства за реформиране на ключови сектори, визията за бъдещата Многогодишна финансова рамка на ЕС, продължаването и подобряването на кохезионната политика.

Държавният глава изрази мнение, че ефективната кохезионна политика трябва да се реализира чрез изпълнението на по-голям брой проекти с по-малък мащаб, но за сметка на това по-близо до гражданите и с по-голяма добавена стойност на местно ниво в регионите, които изостават в развитието си. Средствата от европейските фондове трябва да се изразходват така, че да повишат доверието на гражданите в европейските институции, подчерта Румен Радев.

„Образованието, науката и иновациите са сфери, към които трябва да насочим усилията си. Ако не го направим, ще изоставаме“, заяви още президентът и добави, че Европейският съюз трябва да е готов да отдели в бъдеще достатъчно средства и в подкрепа на своята обща отбрана.

„Трябва да сме подготвени с внимателен анализ на своите бъдещи нужди и действия и сферите, които ще поставим като приоритети. Отбраната недвусмислено е една от тези сфери“, заяви Клаус-Хайнер Лене. Председателят на Европейската сметна палата благодари на България за активното включване на институцията в различните формати и инициативи, проведени по време на нашето председателство на Съвета на ЕС.

 

Борисов и шефът на Европейската сметна палата обсъдиха ефективността от еврофондовете

Ефективността на средствата от предприсъединителните фондове за страните от Западните Балкани в контекста на тяхното приобщаване обсъдиха министър-председателят Бойко Борисов и председателят на Европейската сметна палата Клаус-Хайнер Лене на среща в Министерския съвет, съобщиха от Правителствената информационна служба.

Европейската перспектива на западнобалканските държави е от ключово значение за стабилността и сигурността в региона. Затова е важно да се инвестира сериозен финансов ресурс, който да подпомогне политики като утвърждаване на върховенството на закона, административната реформа, околната среда, инфраструктурата в тези страни, заяви премиерът Борисов. Той подчерта, че за евроатлантическия път на страните от Западните Балкани е необходима европейска подкрепа, за да се засили регионалното сътрудничество във всички сфери.

Близо 17 млрд. лв. са отпуснати за периода 2007-2020 г. като предприсъединителна помощ за страните от Западните Балкани. Европейската сметна палата отчита, че като цяло тези средства се изразходват ефективно, въпреки някои недостатъци на националните органи, и са подкрепили стартиралите в тези държави реформи. Клаус-Хайнер Лене препоръча по-нататъшна подкрепа на регионалното сътрудничество и използването на политическия диалог за постигане на резултати, особено в областта на върховенството на закона и публичната администрация.

Председателят на ЕСП поздрави премиера Борисов за активната му роля за процеса на интеграция на страните от Западните Балкани и изрази очакване за положителни резултати след срещата на върха тази седмица в София.

Клаус-Хайнер Лене и българският представител в ЕСП Илиана Иванова са в София за участие в конференция, организирана в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС.

Европейската сметна палата: Брюксел прахосал 5,5 млрд. евро през 2015 г.

main_1476346859

 

 

Европейският съюз е изразходвал неправилно 5,5 млрд. евро през 2015 г., заяви финансовият регулатор на блока, предупреждавайки, че Брюксел трябва отново да си върне доверието на европейските граждани след Брекзит и други кризи от изминалата година, предаде БГНЕС. Представяйки доклада, президентът на Европейската сметна палата Клаус-Хайнер Лене посочи, че европейските граждани са загубили доверието си в институциите на ЕС заради икономическите проблеми на съюза през последната година, мигрантската криза, както и референдума във Великобритания.

„В идващите месеци и години голямо предизвикателство пред ЕС ще бъде възстановяването на това доверие“, заяви Лене, според когото добър старт на този процес ще бъде осигуряването на правилното харчене за европейските средства.

„Хората не могат дори да започнат да ни се доверяват, ако не вярват, че се грижим както трябва за техните пари“, допълни той. Според доклада т. нар. процент на грешки при харченето е намалял леко до 3,8% от бюджета на ЕС за 2015 г. в размер общо на 145,2 млрд. евро. Въпреки това все още е значително над приемливите стойности от 2,2%.

През миналата година се наблюдава намаляване на неправилно изразходваните средства в сравнение с 2014 г., когато те са били 6,3 млрд. евро. Според Сметната палата обаче тези данни не са признак за измами, неефективност или пропиляване на средства, а дават оценка на парите, които не е трябвало да бъдат давани, тъй като не са в пълно съответствие с европейските разпоредби.

В доклада се посочва още, че харчовете, ръководени едновременно от Брюксел и държавите членки, имат еднакъв процент на грешки като тези, които са управлявани директно от Европейската комисия.

Общият бюджет на Европейския съюз се равнява на приблизително 1% от брутния национален доход на ЕС и на около 2% от общите публични харчове в държавите членки, допълват от регулатора. Харчовете на ЕС се равняват на средно 285 долара на гражданин от 500-милионния съюз.

 

Европейската сметна палата ни попари: България не беше готова за членство в ЕС!

20140428-fbyblnlqpe

 

 

През януари 2007 г. България и Румъния се присъединяват към ЕС въпреки мнението, че двете страни не са готови за членство. Това се казва в позиция на Европейската сметна палата (ECA), която призовава подобна ситуация да не се повтаря при бъдещето разширяване. Ищван Саболч Фазакаш, член на Одитна комисия III „Външни действия, сигурност и правосъдие”, представи резултатите от разходите за предприсъединителните помощи за кандидятите за членство в ЕС от Западните Балкани. Той разказа за опита като председател на Комисията по бюджетен контрол (COCOBU) към Европейския парламент през 2006 г., по времето когато България и Руминъя са на прага за влизането си в ЕС, съобщава „Юрактив“.

 

Фазакаш заяви, че в доклада на палатата от юли 2006 г. ясно е посочено, че България и Румъния имат нужда от повече време да се подготвят за присъединяване в ЕС, за да може „по един коректен начин“ да изразходват европейските средства. Фазакаш, като председател на COCOBU, е разговарял с тогавашния еврокомисар по разширяването Оли Рен, според когото тогава е било прекалено късно за промени. „Извинявай, прекалено късно е. Ръцете ми са вързани. Има политическо решение България и Румъния да се присъединят към ЕС на 1 януари 2007 г.“. „Благодаря, може би си прав“, е казал от своя страна Фазакаш на Рен, чиято единствена задача тогава е била двете страни да станат членки на ЕС както е било планирано през 2007 г. Според Фазакаш подобен времеви „натиск“ се е появил и през 2003 г. по отношение на членството на Хърватия в ЕС. Според него обаче днес такъв натиск не съществува и припомни казаното от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, че няма да има ново разширяване на ЕС преди края на неговия мандат през 2020 г. Бъдещите доклади на ECA за кандидатките за членство трябва да стават публични две години преди самото членство, за да се избягват грешките от миналото, смята Фазакаш. Той поясни, че докладите за Западните Балкани са били по инициатива на сметната палата.

 

Проверката за изразходваните помощи от ЕС за страните от Западните Балкани, които очакват членство в ЕС, е констатирала „значителни пропуски“ от страна на съответните правителства. В доклада към проверката се посочва, че някои от държавите са показали слаб административен капацитет и липса на политическа воля за институционални реформи. В същия доклад се казва още, че много малко пари са били отделени за съдебни реформи, свободата на медиите, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Фазакаш призова политическият диалог с ЕС да се фокусира върху европейските реформи с цел страните от Западните Балкани по време на членството си да не бъдат изложени на корупция и организирана престъпност.

 

Източник БГНЕС

 

Европейската сметна палата нахока България заради циганите

main_1462426171

 

 

Европейската сметна палата има забележки към мерките, които България взема против дискриминацията на ромите, предаде БТА.
Днес бе представен доклад, в който се оценява как е използван бюджетът на ЕС от 2007 г. насам за приобщаване на ромите.

Направени са проверки в България, както и в Испания, Унгария и Румъния.

Четирите държави са допринесли за приобщаването на ромите в последното десетилетие, е записано в документа.

Същевременно за България се посочва, че липсва политическа воля и че е необходимо подобряване на мерките за борба с дискриминацията на ромите. Признато е все пак, че само у нас и в Унгария са определени цели, свързани с борбата с дискриминацията.

Като недостатък в България се откроява, че в националната стратегия не са определени процедури за наблюдение и отчетност на проектите за ромите, финансирани с европейски средства.

А проект за здравеопазването на ромите у нас бил провален поради „липсата на насоченост“ при определянето на целевата група и недостатъчното внимание към културните особености. По-точно – в кампания за медицински прегледи ромите били поканени с писма, а те са неграмотни. Препоръчва се използването на посредници.

Според документа на Европейската сметна палата ромите в България са около 750 хиляди или 9,9 на сто от населението. Общо в ЕС те са около 6,2 млн. души и са най-голямото етническо малцинство в Общността.

В бюджета на ЕС до 2020 г. за приобщаването на маргинализирани общности като ромите са предвидени около 1,5 млрд. евро.

Източник „Дир.бг“