Tag: Гърция

Турция свали знамето на Гърция от остров в Егейско море

 

 

Турският премиер Бинали Йълдъръм потвърди, че бреговата охрана наТурция е свалила гръцкото знаме на островче в източната част на Егейско море, чийто суверенитет се оспорва от Анкара, съобщават гръцките и турските медии.

Говорейки в Истанбул, Йълдъръм предупреди, че Турция „няма да толерира ескалация на напрежението от страна на съседна Гърция„.

В петък група гърци са издигнали гръцкото знаме на островчето Андрофотос.

Местният сайт samos24.gr съобщи, че трима гърци са пристигнали с лодка на о. Андрофотос и са издигнали гръцкото знаме на най-високата точка на необитаемия остров. Те са направили и няколко снимки на мисията си.

„Бреговата охрана предприе необходимите действия и свали знамето оттам.Препоръчваме на Гърция, в контекста на добросъседството, да избягват провокативни действия, които ще увеличат напрежението“ между двете съседки и съюзници в НАТО, изтъкна Йълдъръм.

Турция има териториални претенции към островчето.

Йълдъръм твърди, че инцидентът е подобен на случилото се по време на кризата на остров Имия (турците го наричат Кардак) през 1996 г., когато двете съюзнички от НАТО бяха на ръба на военен сблъсък. Тогава четирима гърци от съседния остров Калимнос, включително кметът и собственикът на стадо овце, останало на островчетата, издигнаха гръцкото знаме на Имия.

От своя страна външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу подчерта: „Не предприемайте никакви опасни действия; нашите войници могат да предизвикат инцидент.“ Изказването му беше направено по време на съвместна пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Междувременно говорителят на гръцкото правителство Димитрис Цанакопулос заяви, че няма данни за „нарушение на териториалната цялост на Гърция„.

Напрежението между Турция и Гърция нарасна през последните месеци заради териториални спорове в Егейско море, заради отказа на Гърция да върне осем турски военнослужещи, които избягаха там след опита за преврат срещу турския президент Реджеп Тайип Ердоган през 2016 г., както и заради арестуването от страна на Турция на двама гръцки войници, които бяха навлезли на турска територия по погрешка.

 

The Telegraph: И тази година Слънчев бряг бие по цени Турция, Гърция и Испания

 

Има вече сигнали, че тенденциите за туристическото лято вече са очертани, пише английският Телеграф. Според популярния критерий с колко пари в даден курорт могат да се купят: чаша кафе, бутилка местна бира, бутилка кока кола, чаша вино, 1,5 литрова бутилка вода, тубичка слънцезащитен крем, шишенце препарат против насекоми, обяд за двама души в ресторант, без питиетата, но плюс вечеря с три блюда и вино за двама.

Резултатът и за тази година не е кой знае колко изненадващ, пише Телеграф. От 18-те най-добри локации, черноморският български курорт в България Слънчев бряг предлага – за пета година поред – най-добрата комбинация между цена и качество. Изброеното по-горе там излиза 43 44 паунда. Следва го турският Мармарис с 56 88.

След първите два курорта се нареждат Алгарве (Португалия), Коста дел Сол (Испания), Крит (Гърция), на последните две места са Ибиса (Испания) и Соренто (Италия).

 

Източник:Блиц

 

Армията на Гърция прогони със стрелба турски вертолет

Снимката е илюстративна.

Гръцки войници са прогонили турски вертолет от въздушното пространство на страната си с предупредителни изстрели на зенитни оръдия, съобщава англоезичното онлайн издание на вeстник ”Катимерини”.

Инцидентът е станал минути преди полунощ вчера, като към момента не е ясно дали става дума за бойна, транспортна или разузнавателна машина. Според източници на гръцката медия военният министър Панос Каменос и премиерът Алексис Ципрас са държани в течение.

Към момента няма официален коментар от турска страна. Според представител на военното ведомство в Атина подобни инциденти са „за вътрешна консумация” в Турция, която следва все по-агресивна външна политика.

В неделя два турски изтребителя Ф-16 нарушиха негласното споразумение между Атина и Анкара да не правят военни провокации по празници и прелетяха над острови в североизточната част на Егейско море.

Ципрас се озъби на Ердоган: Гърция има премиер, а не султан

 

 

От канцеларията на гръцкия премиер Алексис Ципрас излязоха с унищожителен отговор на обвързването от страна на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на казуса с осемте турски военнослужещи, търсещи убежище в Гърция, с този на двамата гръцки офицери, затворени в най-големия затвор в Одрин заради прекосяване на границата и навлизане в Турция, съобщават гръцките медии.

Турският президент, ако имаше какво да каже за казуса с осемте турски военнослужещи, можеше да го каже директно на гръцкия премиер или публично по време на неотдавнашното му посещение в Атина“, се отбелязва в изявлението на канцеларията на гръцкия премиер.

Днес той избира неразбираемо да продължи по хлъзгав път, свързвайки два напълно различни казуса“, допълниха гръцките власти.

„За да му е съвсем ясно, че Гърция действа съгласно върховенството на закона и има министър-председател, който зачита и е наясно с процедурите на гръцката съдебна система, а не султан, който може да обещае определени решения на съда. Ако той (Ердоган) желае да бъде лидер на добре управлявана държава, той трябва да обясни защо Турция продължава да държи в затвора двама гръцки военни офицери, които не са сторили нищо повече от прекосяване на границата, навлизайки няколко метра на турска територия, докато са разследвали потоци от нелегални мигранти“, продължава изявлението на гърците.

„Същевременно той знае добре, че при подобни инциденти в миналото и двете страни се справиха със ситуацията в рамките на комуникацията и добрата воля между съседни страни, които всъщност са членове на един и същ военен алианс„, завършва позицията на гърците.

 

Турция отново поиска островите Имия в Егейско море. Гърция изригна: Те са наши!

 

 

Турция отново постави под въпрос гръцкия суверенитет над островите Имия (на турски – Кардак) в Егейско море чрез съобщение от външното си министерство, според което този район не принадлежи на Гърция според нито един международен договор.

В своето изявление, Анкара потвърждава, че няма да се съгласи на възможно гръцко решение относно географската формация на Егейско море, чийто статут е спорен, пише електронното издание на гръцкия вестник Protothema, цитирано от Фокус.

Външното министерство на Турция, пише гръцкият вестник, пусна изявлението във връзка с новоприетия гръцки закон № 4519 относно 446 новообявени места, включени в програмата „Натура 2000“. Анкара обвинява Атина, че се възползва от международните програми, за да затвърди позициите си и предупреди Европейския съюз „да не става инструмент в усилията на Гърция да се възползва политически от програмите за околната среда“.

От гръцкото външно ведомство последва светкавичен отговор. От там излязоха с комюнике, в което Турция се предупреждава да внимава, тъй като нарушаването на международното право в Егейско море ще има последствия и се отправя съвет към Анкара „да мери думите си“.

„Прототема“ пише, че турският президент Реджеп Таийп Ердоган, който е бил в „Света София“ в Истанбул, за да открие изложба в рамките на „Истанбулското биеннале“, не е пропуснал възможността да отправи нова провокация към Гърция.

Турският държавен глава е, според гръцкото издание, атакувал Европа, твърдейки, че европейците унищожават турската култура и че са превърнали джамиите в конюшни и музеи.

Правителството в Атина отправи строго предупреждение към Анкара, подчертавайки, че островите Имия/Кардак са гръцка територия и че няма съмнение за техния суверенитет, съобщава в същото време електронното издание Ekathimerini, цитирано отново от Фокус.

„Законният статут на Имия/Кардак е установен“, заяви гръцкият външен министър Никос Кодзиас, допълвайки че „гръцката власт върху Имия е извън съмнение“.

„Турция е в грешка, ако смята, че може да нарушава международното право в Егейско море без последствия, както прави на други места“, се казва още в изявлението. „Съветваме Турция да внимава с думите си“, предупреждават от Атина.

Изявлението на гръцкото правителство бе предшествано от такова на турското външно министерство, в което Атина бе критикувана за това, че е приела закон за околната среда, отнасящ се до програмите „Натура“ на Европейския съюз, в който се твърди, че Гърция „отдавна експлоатира… по отношение на егейските въпроси.“

„Няма никакво съмнение за правото на Турция върху островите Имия/Кардак“, се казва в изявлението на Анкара.

„Освен това няма да приемем каквито и да било възможни факти да бъдат представени от Гърция към географските образувания в Егейско море, чийто правен статус се оспорва. И накрая, бихме искали да повторим, че гръцкият закон № 4519 няма да има никакви правни последици по отношение на споровете, съществуващи между Турция и Гърция в Егейско море“, подчертаха още от Анкара.

 

Турски бойни самолети стигнаха до Атина, разминали са се на косъм с гръцката бойна авиация.

 

 

Турски бойни самолети са извършили серия от нарушения на гръцкото въздушно пространство над Егейско море. Това се случва само ден след строгите послания на Европейския съюз към Анкара да уважава суверенитета на страните-членки, отправени по време на лидерската среща във Варна, коментира БГНЕС.

Девет турски бойни самолета, от които шест са били въоръжени, 45 пъти са навлезли в гръцкото въздушно пространство в североизточната, централната и югоизточната част над Егейско море. Покрай нарушенията на въздушното пространство са регистрирани и доста конфликтни ситуации.

Според Генералния щаб за национална отбрана на Гърция 33 от нарушенията са били извършени от два разузнавателни самолета, един от турски хеликоптер, а останалите 11 от изтребители F-16.

Турските бойни самолети 5 пъти са нарушили зоната над Атина, но са били пресрещнати от гръцката бойна авиация.

На срещата във Варна, която се проведе на 26 март, председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер заявиха ясно на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, че Турция трябва да освободи арестуваните европейски граждани, включително двамата пленени гръцки граничари, а също така застанаха зад Гърция и Кипър в спора им с Анкара за Егейско море и газовите находища в Източното Средиземноморие.

Ердоган обаче отговори, че въпросът с Кипър ще се решава от „международното право“, а този с гръцките граничари – „от независимия турски съд“.

 

Българският миночистач “Прибой“ продължава участието си в учение в Гърция

 

 

Продължава участието на базов миночистач „Прибой“ от състава на българските Военноморски сили в учението на противоминните сили на ВМС на Република Гърция „Ариадне 2018“. То се провежда в акваторията на залив Патра и източната част на Йонийско море.

По време на учението базов миночистач „Прибой“, съвместно с кораби от противоминните сили на Великобритания, Гърция, Испания, Италия, Румъния и Турция участва в провеждане на противоминни операции с контактен трал и изпълни всички поставени задачи по отразяване атаките на въздушен противник, приемане и предаване на товари на море и неутрализиране на асиметрични заплахи.

 

В Гърция спряха футболното първенство

Иван Савидис (с бялата брада и очила)

 

Министърът на спорта на Гърция обяви, че мачовете от местното футболно първенство са отменени за неопределено време, след като вчера собственикът на футболния клуб ПАОК (Солун) нахлу на терена на ст. „Тумба“ с оръжие и бодигардове след отменен спорен гол в края на мача с атинския АЕК, съобщава „Асошиейтед прес“.

Спортният министър Йоргос Василиадис заяви след среща с гръцкия премиер Алексис Ципрас, че мачовете от футболното първенство се отменят ипървенството няма да бъде подновявано „ако няма нова, ясна рамка, одобрена от всички, за да можем да продължим напред с правила и регулации„.

Собственикът на ПАОК Иван Савидис нахлу на игрището, придружен от бодигардовете си, като носеше пистолет в кобур, закачен на кръста му.

Неделният мач в Солун между ПАОК и АЕК (Атина) в крайна сметка беше прекратен след отмяната на гол на ПАОК заради засада в 90-ата минута, с който гол ПАОК щяха да поведат с 1:0. Мачът беше решителен за титлата.

 

Срамна епопея на забравените: Почти никой не помни българите, воювали за свободата на Сърбия и Гърция

 

 

България става свободна държава през 1878-а година. Сърбия и Гърция получават автономия доста преди нас. Хиляди българи участват в освободителните битки на нашите съседи, но днес това са вече позабравени факти, съобщава Нова телевизия.

Ако на места в Гърция и Сърбия има забравени техни паметници, то в България нито събираме документи за тях, нито разказваме как с българска кръв е извоювана гръцката и сръбската свобода.

По силата на Свищовския мирен договор от 1791 г. сърбите получават право да избират свои кнезове (кметове) и да формират 15-хилядна войска. Главатарите (дахии) на еничарите в Белград обаче изклали 70 кнезове, което дава началото на Сръбското въстание през (1804 г.). В бунта се включват и много българи.

„Българското участие е много значимо. То е признавано тогава, защото не е имало още този шовинизъм. Но така или иначе говорим за 700, а може би повече, участници в Гърция. А за Сърбия можем да кажем, че са още повече“, пояснява историкът проф. Пламен Павлов.

Колко точно са българите, загинали за сръбската свобода, не е известно. Но само от Северозападна България под командването на Кара Георги участват поне 20 000 фамилии, сочат записките на руския дипломат Кирико.

Бинбашиите Кондо, Драган Папазоглу, Киро Бекярски, Узун Мирко, прочутият Хайдук Велко – това са все българи, дали живота си за свободата на Сърбия.

Освен с ятаган и пушка на бойното поле, много други заможни българи помагат на сърбите. Петър Ичко например е българинът, чието име е останало в европейската история с известния Ичков мир.

Той е роден близо до с. Катраница  Егейска Македония. Търговията с памук го отвежда в Белград. Забогатява много като дори известно време е доверен драгоманин на белградския управител Хаджи Мустафа паша.

Албанци изригнаха срещу Гърция: Искаме си родината

 

 

Албанци поискаха от гръцкото правителство извинение за геноцида, извършен срещу тях в миналото, съобщава „Ройтерс“. Няколко хиляди души организираха протест пред гръцкото посолство в албанската столица Тирана, на който издигнаха своите искания.

Организаторите декларираха, че не търсят отмъщение, а протестът е мирен. „Искаме си родината“, казаха те. Става въпрос за етническото малцинство шами, изповядващо исляма, прогонено след Втората световна война. То е населявало областта Чамерия, намираща се в северната част на страната.

Наследниците му настояват за извинение от настоящите гръцки власти и разрешение да се върнат в страната.   Атина обаче отхвърля това. Според нея такова малцинство не съществува. Между Гърция и Албания текат преговори, които трябва да договорят серия от въпроси. От тях зависи Албания да няма проблеми за членството си в ЕС.

Ангела Меркел увери Алексис Ципрас, че ще подкрепи Гърция при турска агресия в Егейско море

 

 

Германският канцлер Ангела Меркел е уверила гръцкия министър-председател Алексис Ципрас, че подкрепата на Берлин е „ясна“ по въпроса за евентуална турска агресия в Егейско море. Тя е заявила това в кулоарите на срещата на високо равнище на лидерите на ЕС в Брюксел, пише Ekathimerini, цитиран от „Фокус“.

Според гръцки медии Меркел е заявила, че сътрудничеството между ЕС и Турция за справянето с нелегалната миграция е ефективно, но допълнила, че е важно да няма напрежение в Егейско море.

По време на преговорите между Ципрас, Меркел, председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и българския министър-председател Бойко Борисов, те са се разбрали, че турско-европейското сътрудничество при справянето с миграцията е ефективно, но трябва да се засили.

По време на срещата те са разбрали, че ЕС и Берлин ще предоставят подкрепа под формата на инфраструктура и човешки ресурси за засилването на граничния контрол, докато ЕК ускорява процеса за обработка на молбите за предоставяне на убежище.

 

Президентът Радев разбуни духовете в Гърция

 

 

В Гърция скочиха като ужилени от предполагаема българска намеса в спора за името на Македония, позовавайки се на изказване на президента Румен Радев.

„България нагази в 25-годишния спор между Гърция и северния й съсед – София твърди, че въпросът за името на Македония засяга и нея“, коментира електронното издание Ekathimerini.

След среща с македонския си колега Георги Иванов, държавният глава на България Румен Радев заяви, че името, договорено с Атина, не трябва да включва „географско определение, което е свързано с части от територията на България“, отбелязват от редакцията на гръцкото издание.

Ekathimerini напомня, че сред обсъжданите предложения са такива, които съдържат определение като „Нова Македония“, „Горна Македония“ или „Северна Македония“.

 

Източник: Канал 3

Радев каза какво е мястото на България в големия спор Македония – Гърция

 

 

Според българския президент Румен Радев спорът за името трябва да бъде решен в полза и на Македония, и на Гърция, и на България. Според него за тази цел българските власти ще бъдат в контакт с македонските, предава македонската медия “Телма“.

„България винаги се е стремяла да помага на Република Македония и част от тази помощ е ние да не бъдем пречка, да не натоварваме този спор, който трябва да се реши между Македония и Гърция. В това отношение може да се разчита на нас.

Но аз вярвам, че този спор ще бъде решен по такъв начин, че да не засегне интересите на която и да е от тези три страни. За нас това означава, че няма географски указания в името, които съдържат части от територията на България. Затова ще бъдем в контакт с македонските власти, за да намерим решение по най-добрия възможен начин“, заяви Румен Радев.

Президентът, който на 16 февруари ще посети Македония, оцени Договора за добросъседски отношения между Македония и България като много положителен момент.

„Вече показваме и това е изключително важно, че можем сами да решаваме проблемите. Ние показахме, че освен нашето общо минало, можем да имаме общо бъдеще. Въпросът е как да се реализират всички тези ключови точки в Договора за добросъседство“, допълни Радев.

 

 

Източник:Блиц

 

Ердоган заплаши Гърция и Кипър заради търсенето на газ и егейските острови

 

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган предупреди Гърция, Кипър и международни компании, които търсят газ в Средиземноморието, че действат по „неприемлив начин“ и посягат на правата на Турция, съобщава „Асошиейтед прес“.

Ердоган отправи предупреждението в обръщение към депутати от своята управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР), докато турски бойни кораби продължават да пречат на сонда да достигне до място край бреговете на Кипър, където италианската енергийна компания „Ени“ планира да прави проучвания за газ.

Турция се противопоставя на проучванията и добива на петрол, заявявайки, че това пренебрегва правата на отцепническите кипърски турци. Мнозина в Турция също така обвиняват Гърция, че има териториални претенции към необитаеми островчета край егейското крайбрежие на Турция.

„Опортюнистичните опити относно проучванията за газ край бреговете на Кипър и относно егейските острови не изчезват от нашето внимание“, изтъкнал Ердоган, добавяйки: „Предупреждаваме онези, които действат по неприемлив начин в Кипър и Егейско море, правейки си погрешни сметки.“

През уикенда кипърските гърци обвиниха турската армия, че пречи на кораб, който прави проучвания за природен газ край бреговете на Кипър.

Европейският съюз вчера призова Турция да избягва заплахите и „да се въздържа от действия, които биха могли да увредят добросъседските отношения“.

 

 

Източник:БГНЕС

 

Сблъсък между кораби на бреговата охрана на Гърция и Турция до спорни острови

 

 

Гръцките власти съобщиха, че патрулен плавателен съд на турската брегова охрана се е сблъскал с кораб на бреговата охрана на Гърция до спорни острови в Егейско море, заради които двете държави бяха близо до война през 1996 г., съобщава АП.

Бреговата охрана на Гърция поясни, че няма пострадали хора, въпреки че по кърмата на гръцкия плавателен съд има щети след удара с предната част на турския кораб. Допълва се, че не са известни към момента точните обстоятелства. Инцидентът е станал вчера вечерта.

Гръцкият кораб е акостирал на остров Лерос за поправка.

Двата кораба са били до необитаемите острови Имиа/Кардак, оспорвани от Гърция и Турция.

Подобен инцидент имаше на 17 януари.

 

“Катимерини“: Турция, а не Македония, е заплаха за Гърция

Снимка: БГНЕС

 

 

Турция, а не Република Македония, представлява реалната заплаха пред гръцкия суверенитет. Това пише журналистът Том Елис в своята рубрика, публикувана в днешния брой на гръцкия вестник „Катимерини“.

В Гърция дълго време говорим и търсим вина в името на БЮРМ (Бивша югославска република Македония), въпреки че повечето страни по света са я признали под името Република Македония от много години.

Продължаването на тази дипломатическа безизходица разкъсва нашите сили на два фронта, предупреждава Елис.

Според него отношенията на Атина с нейната северна балканска съседка могат да се развият. Тези отношения при един по-мъдър и гъвкав подход могат да превърнат Република Македония в най-близкия съюзник на Гърция.

В същото време има един друг съсед на Гърция, който прикрива своите претенции към Атина, но със своето поведение и изказвания представлява истинска заплаха за нея.

„Разбира се, всеки въпрос е важен и въпросът с името на Македония със сигурност заслужава внимание и умело боравене с него. Но всяка страна, и особено Гърция, трябва да даде приоритет на предизвикателствата и да реагира по съответния начин“, посочва журналистът.

Колкото по-дълго отношенията между Атина и Скопие остават лоши, толкова повече Турция увеличава влиянието си на Балканите, като част от политиката на Анкара, която има ясни геостратегически цели и религиозно измерение.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган рядко пропуска възможността да изрази подкрепата си за присъединяването на Република Македония към НАТО и постоянно обвинява Гърция, че действа несправедливо като пречи това да се случи, докато не се реши спорът за името.

В повече публични речи турският президент заявява, че Турция и Македония са братски страни, че Анкара и Скопие нямат „никакви различия“, че турците никога няма „да се откажат от македонските братя“ и че „Турция винаги е на страната на Македония „. Той дори твърди, че Анкара няма да позволи промяна на името на Македония „, добавя коментаторът на „Катимерини“.

„Турция вече има голямо влияние на Балканите и сега ще го увеличи значително. Единственият отговор, който Гърция може да има на тази политика на Анкара, е по-нататъшното укрепване на отношенията с балканските държави както на многостранно ниво – Атина наистина осъществява инициативи и използва своята роля като член на Европейския съюз и на НАТО – така и на двустранно.

В този контекст подобряването на връзките с Македония ще се окаже жизненоважно за интересите на Гърция“, заключава Том Елис в анализа си за „Катимерини“.

БГНЕС

––––––––

Коментар на Том Елис във в. „Катимерини“: „Отношенията с Македония и влиянието на Турция“

 

Над 56% от македонците имат положително отношение към България, като най-голяма заплаха Гърция, Косово и САЩ

 

 

Над 56 на сто от македонските граждани имат положително отношение към България. Това сочат данните от социологическо проучване на Института за политическо изследване /ИПИС/, предава БГНЕС.

25.8 на сто имат много положително отношение, а отчасти положително 30.7 на сто, се казва още в изследването.

33.3 на сто от македонците имат отрицателно мнение за Косово, а донякъде отрицателно 22.4 на сто. 53 на сто имат отрицателно отношение към Гърция. Негативното отношение към Албания обхваща 51.8 на сто от запитаните.

42.3 на сто македонските граждани имат положително отношение към Сърбия, а отчасти с положително отношение са 28.7 на сто.

Спрямо останалите държави в света македонците най-много обичат Германия и Холандия, а най-малко харесват САЩ и Русия. Повечето от македонците имат положително отношение и към Турция.

54.5 на сто от гражданите на Република Македония като най-голяма заплаха виждат Гърция, Косово и САЩ.

Проучването е проведено в периода между 16 и 21 декември 2017 г. по телефона и в него са участвали 1114 пълнолетни граждани.

 

Ердоган категоричен: Ние сме с Македония за името ѝ в спора с Гърция

 

 

Турският президент Реджеп Ердоган застана на страната на Бивша югославска република Македония (БЮРМ) в спора с Гърция за името, пише изданието Neos Kosmos, цитирано от Нюз.бг.

Наричайки македонците „нашите братя“, Ердоган подчерта, че Анкара винаги ще стои зад Скопие.

„За нас Анкара и Скопие нямат различия и ние никога няма да оставим нашите братя сами, винаги ще бъдем с тях“, категоричен е турският държавник.

Македонски медии отбелязват, че Ердоган е направил коментара по време на конференция с имигранти от балкански държави, които живеят в Турция.

Ердоган отиде по-далеч, отбелязвайки, че Атина греши в спора с БЮРМ за името. Той добави, че е „несправедливо“ да се заявява, че Скопие може да се присъедини към НАТО след разрешаването на казуса.

 

Македонски анализатор: В Гърция има кръгове, които не ни искат в НАТО

Снимка Кадър БТВ

 

 

Националистическото надигане в Гърция по въпроса с името на Македония може да се дължи на поемането на бившата югорепублика по пътя към НАТО, като самото наименование на страната е по-маловажният от множество сюжети в регионалните отношения. Това смята македонският политически анализатор Мирослав Резински, който бе гост на предаването „Лице в лице“ по БТВ.

„Много е интересно, че в Гърция нямаше никакви протести по времето, когато в Македония се строяха паметници на Александър Македонски. Когато виждаме, че има усилия на правителствата на Македония и Гърция за решаване на спора и така има шанс за отваряне на вратите на НАТО пред Македония, тези националистически среди се разбунтуваха”, коментира той на фона на поредните мащабни протести в южната ни съседка под надслов „Македония е гръцка”.

Атина блокира пътя на Скопие към ЕС и НАТО, защото на своя територия има област Македония и твърди, че има риск от териториални претенции.

„Проблемът не е в самото име, то не създава претенции колкото това създава идеологията на македонизма – тази идеология се опитва да наложи и в историята съществуването на отделен македонски народ в 2 милениума назад, от времето на Александър Македонски насам. Тя монополизира целия регион”, коментира Резински.

Той отбеляза, че може би за Гърция е по-удобно споровете да са за името, а не за идентичността, защото „може би не е толкова удобно на север от тях да се появят някакви българи”. Анализаторът допълни, че и в Атина има министерство по въпросите на (областите) Тракия и Македония, но това не би трябвало да се чете като териториална претенция към Македония или България.

„Има среди, които не искат Македония да влезе в НАТО”, категоричен беше той и посочи към традиционното сътрудничество между Гърция и Сърбия, която се възползва от ситуацията и в момента напредва по пътя си към евроатлантическа интеграция отчасти и за сметка на Скопие.

Все пак, по думите на Резински, гръцкото общество съзрява и, въпреки мащаба си, последните протести не са сравними с тези от Солун през 1992-1993 г. „Жалкото е, че Македония загуби 10 години в една безумна политика и загуби доста време, за да покаже пред Гърция и пред международната общност, че няма претенции”, коментира той. Според него все по-голям процент от сънародниците му биха приели достойна промяна на името на страната в името на членство в ЕС и НАТО.

 

“Синтагма“ изригна: Македония е гръцка! (снимки)

Снимки: ЕПА

Над 1,5 милиона души протестират на атинския площад „Синтагма“ срещу включването на думата „Македония“ в името на бившата югославска република, съобщава в. „Български новини”.

„Македония е гръцка и ще остане гръцка“, „Гърция! Гърция! Македония!“, скандират протестиращите.

„Микис, ти променяш историята, като спускаш ръцете си над Македония!“ – така  тълпата посрещна световноизвестния гръцки композитор Микис Теодракис.

„Дошли сме на тъжно място и сме принудени да се извиняваме за нашия патриотизъм. Мисля, че трябва да признаем нашите грешки пред гръцкия народ и да останем обединени в гръцка Македония. Питам ви – имаме ли отговорности и трябва ли да се позволи на Скопие да вярва в националния си мит?“, каза Теодоракис в речта си пред събралото се множество.

Той припомни и позицията на Гърция, формирана преди четвърт век: „Нашите политически ръководители през 1992 г. взеха решение за поддържането на обща национална навигационна линия, според която в името на бившата югорепублика няма да се съдържа думата Македония по никакъв начин, с географски или други определения като например Горна Македония или още по-лошото Нова Македония“. „Защо трябва да се изтрива историята? Нали всяко отстъпление от тази линия ще има опустошителни последици за Гърция, тъй като ако отстъпим това означава да отворим широко границите си за тези, които ни заплашват открито и безсрамно“.

Според него Македония е само една и тя е и винаги ще бъде гръцка.

Хората не спират да прииждат към площада. Според последната информация, 100 000 души са пристигнали от Северна Гърция.

Голямо присъствие има и от църквата на Гърция, включително и представители от Света гора, присъстват на митинга.

На протеста има и граждани от Република Кипър.

Протестът протича при засилени мерки за сигурност, за която са ангажирани 19 000 полицаи, затворени са улици и метростанции.

 

 

Хиляди от цяла Гърция се стичат в Атина на митинг срещу употребата на името “Македония“ от Скопие (на живо)

 

 

Няколко хиляди души са се събрали към 12:00 часа на атинския площад „Синтагма“ в рамките на протеста против включването на думата „Македония“ в името на бившата югославка република, пише гръцкото издание Protothema. Организаторите очакват рекорден брой хора да присъстват на демонстрацията, като за целта са организирани над 1500 автобуса от цялата страна. Приготвен е и 150-метров гръцки флаг. За 12:00 часа е насрочен и контрапротестът, организиран от анархистите и антишастите в Гърция, който ще се проведе само на 800 метра от Синтагма.

Хора от всички краища на Гърция се стичат към Атина на демонстрация срещу употребата на името“Македония“ от съседната държава.

Искат референдум по евентуално споразумение със Скопие и оставка на специалния пратеник на ООН Матю Нимиц.

Допитване сочи, че 71% от гърците не желаят употребата на „Македония“ в никакъв вариант.Полицията въведе извънредни мерки за сигурност преди демонстрацията в Атина, която беше свикана под лозунга „Македония е Гърция“. Центърът на столицата Атина е блокиран. Обявено беше че градският транспорт няма да работи.

На централния площад в Атина вече са се събрали хиляди гърци от от всички крайща на страната. Пристигат с автобуси, коли, фериботи и влакове. Носят само национални знамена.

Организаторите са неправителствени организации и културни сдружения на гърците в страната и чужбина. В подкрепа на лозунга „Македония е Гърция“ участват представители на гръцката диаспора от цял свят. Те обвиняват както правителството, така и опозицията, че водят преговори със Скопие, без да се допитат до народа. Искат референдум.

С национални носии и пеейки химна, на площада са и няколко хиляди жители на остров Крит. Техен представител заяви:

Дойдохме тук чак от Крит.Предупреждаваме правителството и  всички политически партии.Те се подготвят да извършат национално предателство.Трябва да знаят,че ако го направят, ние ще застанем срещу тях.

Митингът ще бъде открит от  Микис Теодоракис, който за гърците е символ на националното достойнство.

Депутати от опозицията  се присъединяват към протеста. Присъстват и духовници. Призивът е за мирен протест с послание, че гърците не са против приемането на Скопие в Европейския съюз, но не искат това да става с името „Македония“.

В демонстрацията в Солун преди две седмици се включиха повече от 90 хиляди души от цялата страна.

Гърция смята, че името на северната й съседка крие териториални претенции към северната гръцка област Македония.

Тази седмица международният посредник Матю Нимиц посети Атина и Скопие. След срещите си с гръцките и македонските политици той заяви, че очаква решението на спора да дойде в близките месеци.

 

 

Източник:Блиц

 

Германия повече няма да приема бежанци от Италия и Гърция

 

 

Германия повече няма да приема бежанци от Италия и Гърция като част от схемата на ЕС за квотно разпределение.

Това пише германското издание „Велт“, позовавайки се на вътрешното министерство, информират руски медии.

Говорител на ведомството е казал пред вестника, че приключва ролята на Германия в схемата за приемане на мигранти от двете европейски страни.

„Германия като цяло завърши разселването през 2017 г.“, поясни представителят.

Споразумението за разселване официално изтече на 26 септември 2017 г.

През 2017 г. в Германия са регистрирани 186 644 бежанци в сравнение с 280 000 година по-рано.

Повечето са от Сирия, следвани от Ирак, Афганистан и Еритрея.

 

Гърция задържа афганистанец за тероризъм

 

 

Гръцката полиция е задържала афганистански гражданин за тероризъм, предаде „Катимерини“.

При претърсването са открити експлозиви и фалшиви лични карти.

За задържания се уточнява единствено, че е 19-годишен. 

Установява се самоличността на мъжа. Той не е имал постоянен адрес в страната.

 

 

Източник:news.bg

 

Гърция може да вдигне ветото над Македония

 

 

След повече от три часа преговори със Зоран Заев Алексис Ципрас заяви, че може да вдигне ветото над членството на Македония в НАТО и интеграцията в ЕС.

Македонският премиер Зоран Заев съобщи в Давос след срещата с гръцкия си колега Алексис Ципрас, че Македония е приела искането на Гърция да промени името на летището в Скопие, което сега е „Александър Велики“, предадоха световните агенции и БТА.

Това бе първата среща между лидерите на двете страни от повече от 7 години.

„Нашето правителство ще промени имената на летището и на магистралата, и новото име ще е „приятелство“, за да покажем на практика, че сме силно ангажирани да намерим решение“ на спора с Гърция за името на Македония, каза Заев след повече от три часа разговори с Ципрас.

Според гръцкия премиер, решението на спора за името трябва да е „ерга омнес“, т.е. да е задоволяващо за всички засегнати страни.

„Това показва нашата добра воля и доказва, че нямаме териториални претенции към нашия съсед“, добави Заев.

От своя страна Ципрас изрази надежда да вдигне ветото над членството на Македония в НАТО и интеграцията й в ЕС, като се реши отдавнашният спор за името й.

Двамата лидери казаха, че ще започнат да прилагат серия от мерки за изграждане на доверие.

Още не се знае кога, нито как ще бъде променено името на летището, каза пред АФП говорител на македонското правителство.

Двамата премиери се срещнаха първо на четири очи в рамките на Световния икономически форум в швейцарския град Давос, а след това към тях се присъединиха външните министри Никола Димитров и Никос Кодзиас.

„Преговорите се водят за предложенията, които даде посредникът от ООН Матю Нимиц. Остава да видим дали ще излезе бял дим от маратонската среща“, каза репортерката на Алфа.

 

Източник Дир.бг

 

Българин наръга жена си и сина си в Гърция

43-годишен българин намушка с нож 33-годишната си съпруга и 18-годишния им син, след като жената отказала да се върне при него.
В неделя около 18 часа изоставеният съпруг отишъл при жена си и сина им в село Паладио край град Комотини, където те работели и живеели, съобщи вестник „О хронос“.

Мъжът помолил съпругата си да се върне в дома им, който била напуснала. 33-годишната жена обаче категорично отказала, което разярило отритнатия съпруг. Той извадил нож и намушкал 18-годишното момче и майка му. След това нанесъл наранявания и върху себе си, качил се на колата и подкарал към Александруполис.

На магистралата 43-годишният мъж е задържан. Той, съпругата му и синът им са настанени в болницата „Сисманолио“ в Комотини. Към момента няма информация за състоянието им.

Разследването по случая продължава.

Задържаха българин в Гърция за престъпление от 1998 г.

 

 

В Гърция задържаха български обирджия с европейска заповед за арест. Тази информация получи днес Софийската градска прокуратура. Гръцките власти уведомили прокуратурата, че Петър Стоянов е заловен на 15 януари 2018 г. Той се издирваше по издадена на Софийска градска прокуратураЕвропейска заповед за арест за изтърпяване на  наказание от 10 години „лишаване от свобода“. Стоянов има наложено наказание от Върховния касационен съд в София. Той е осъден в съучастие с още 5 души за грабеж в дома на семейство Анчови в село Чепинци на 31 януари 1998 г.

От влизане на присъдата в сила на 18 април 2016 г. Стоянов е в неизвестност.

Когато гръцките власти го задържали днес, станало ясно, че Стоянов използва чужда самоличност и е направил неуспешен опит да премине на територията на Италия.

Предстои Петър Стоянов да бъде предаден на българските власти. От съучастниците му все още е на свобода Димитър Н. Службите ни имат информация, че той се намира на територията на Сърбия. Предприети са действия по екстрадицията му.

 

100 000 протестираха в Солун: Македония е гръцка

Над 100 000 гърци се събраха в град Солун, за да протестират срещу използването на думата „Македония“ в решение на спора за името на северната съседка на Гърция.

Това е първият голям протест в Гърция откакто двете страни се съгласиха този месец да подновят усилията за решаване на 25-годишния спор, отбелязва в. „Катимерини“. С гръцки знамена и знамена със звездата от Вергина, с плакати „Македония е била и ще бъде гръцка“, „Долу ръцете от Македония“, „Името е нашата душа“ десетки хиляди гърци се събраха на протест в защита на името Македония.

Митингът започна малко преди 14 часа местно време, а мотото „Македония е гръцка“ е в центъра на всички речи на ораторите. „Този, който даде името Македония, ще бъде национален предател“, заявиха организаторите на протеста. Митингът бе подкрепен и от няколко митрополити от Северна Гърция, а реч пред събралите се произнесе солунският митрополит Антим.

Открояваха се група жители на остров Крит, които се включиха в протеста, облечени в традиционни носии, а някои от тях дори бяха пристигнали с конете си, отбелязва „Катимерини“. Някои представители на консервативната партия Нова демокрация също участваха в демонстрацията, въпреки че лидерът на партията Кириакос Мицотакис ги призова да избягват събитието.

Почти едновременно с големия митинг срещу името на Македония левичарски и анархистки групи организираха контрапротест, на който обаче присъстваха много малко хора. Те заявиха, че са против всякакъв национализъм, и отправиха призив „Нито капка кръв и междудържавни конфликти за имена“.

Гръцките медии съобщиха, че протестите са били предшествани от малък инцидент, при който анархисти са замервали с бутилки и камъни група демонстранти, тръгнали с гръцки знамена за протеста в центъра на Солун.

В същото време гръцкият премиер Алексис Ципрас се разграничи от протестиращите, заявявайки, че трябва да се намери решение на спора, който Гърция има с Република Македония. Обратното само подкопава позициите на Атина в региона, изтъкна той. Ципрас, обръщайки се към своите сънародници, подчерта, че много страни от цял свят вече 25 години признават северните съседи с името „Република Македония“.

Според него би било нормално Македония да фигурира в името на страната, но то трябва да бъде част от по-сложно съставно наименование. В момента 139 държави са признали западната ни съседка като – Република Македония. Спорът между Атина и Скопие, който продължава вече 25 години, пречи на Република Македония да бъде приета в НАТО и ЕС. Същото целеше и блокадата на гръцко-македонската граница, която властите в Атина бяха организирали с цел икономическо задушаване на младата държава.

Преговорите за решаването на влачещия се от четвърт век спор навлязоха в своята решителна фаза. Според повечето наблюдатели новото македонско правителство на премиера Зоран Заев има желание да реши спора за името с Гърция. В сряда той ще се срещне със своя гръцки колега на световния икономически форум в Давос. По време на разговорите двамата ще засегнат и спора за името.

Международният посредник в спора за името Матю Нимиц предложи 5 наименования: Република Горна Македония, Република Северна Македония, Република Македония /Скопие/, Република Нова Македония и Република Вардарска Македония. Политиката на Зоран Заев намира подкрепа сред международната общност – страните-членки на НАТО и ЕС. Това бе подчертано и от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който беше на двудневно посещение в Република Македония тази седмица.

По време на визитата си той даде за пример постигнатия вече от Заев Договор за добросъседство и приятелство с България, който беше подписан на 1 август 2017 г. от премиерите на двете страни. Самият договор беше ратифициран на 15 януари 2018 г. от македонския парламент. Това е знакова дата, защото на нея през 1992 г. България първа в света призна Република Македония под нейното конституционно име, а след това направи постъпки пред Великите сили да строят същото.

В резултат на дипломацията на президента д-р Желю Желев през лятото на 1992 г. суверенитета на Република Македония беше признат и от първия демократичен президент на Русия Борис Елцин, което даде „зелена светлина“ и други държави да последват този пример. Действия, които днес признава гръцкият премиер Алексис Ципрас.

Нова стачка в Гърция блокира всички пристанища в страната

В Гърция е планирана нова стачка, всички пристанища в страната ще бъдат затворени в рамките на 24 часа.

Стачката в южната ни съседка започва от полунощ и ще продължи до 24 часа утре, 11 януари, четвъртък. Преустановява се движението на фериботи и товарни кораби, съобщи БНР, цитирани отnews.bg.

Според синдикатите в Гърция стачката идва в отговор на проектозакон, обсъждан в парламента. Проектозаконът предвиждал нови мерки за икономии.

Работниците на пристанищата в Гърция поставиха ултиматум на правителството – да оттегли текстовете, които предвиждат промени и които накърняват интересите на работниците. В противен случай стачките ще продължат. Синдикатите на работниците също са в готовност за протести.

Обсъждането на проектозакона ще бъде в петък, в понеделник промените ще се гласуват в парламента.

Мерките в проектозакона предвиждат орязване на приходи, увеличения на данъци, както и рязко намаляване на помощите за многодетни семейства.

По нареждане на кредиторите се променя и синдикалният закон – поставят се ограничения за обявяването на стачки.

В петък в Гърция ще има и други протести – на фермери. Те ще направят символични блокади на градски площади в аграрните райони.

Гърция може да приеме името “Нова Македония“

 

 

Гърция може да приеме ново наименование на Република Македония, което да се изписва на македонски и това да бъде за всеобщо използване по света, пишат тази сутрин гръцки медии, цитирани от БГНЕС.

Според телевизиите „Скай“ и „Антена“, както и печатните издания „То Вима“, „Катимерини“ и „Естиа“ като най-вероятно ново име за разрешаването на дългогодишния спор между властите в Скопие и Атина се посочва – „Нова Македония“.

В информациите се твърди, че тази позиция е била изразена от коалиционния партньор на премиера Алексис Ципрас „Независими гърци“ на Панос Каменос.

Припомняме, решаване на спора за името с Гърция се очаква до юли месец тази година, според македонския премиер Зоран Заев,

По думите му, трябва да има желание за отстъпки и от двете страни.

Той очаква чести срещи както с гръцките представители, така и с македонската опозиция, за да бъде намерено накрая приемливо за всички решение.

В Гърция заловиха нашенка, шофирала бус с бежанци

 

 

29-годишна жена от България e била задържана от гръцката полиция близо до граничния град Комотини по подозрение за трафик на хора, съобщават ДПА и БНР. В микробуса, който тя шофирала, били открити 20 бежанци и мигранти.

Полицията подозира, че мигрантите, повечето от Сирия, са прекосили граничната река Еврос между Гърция и Турция.

При друг случай органите на реда са арестували за трафик на хора 31-годишен мъж от Пакистан в колата му имало 8 мигранти от Пакистан и Мианма. Властите подозират, че двамата шофьори са част от по-голяма контрабандна група. Междувременно, около 200 души успяха да преминат границата между Мароко и Испания в анклава Мелиля след щурм на граничната ограда. Един служител на силите на реда е бил ранен след атака от страна на мигрант, а четирима души са получили медицинска помощ заради наранявания по време на преминаването. Бежанците често се опитват да достигнат до двата испански анклава на мароканска територия – Сеута и Малиля, като прескочат оградата, която ги отделя.

Проверяват язовири в страната заради земетресението в Гърция

 

 

Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН)проверява язовирите в страната след силното земетресение, регистрирано в южната ни съседка Гърция.

Във връзка със земетресението председателят на ДАМТН е издал заповед служителите на агенцията да започнат приоритетни проверки на язовирите в общините, където трусът е бил усетен.

Сформирани са и допълнителни екипи от София, които ще подпомогнат регионалния Югозападен отдел на ДАМТН. Ще бъдат извършени извънредни проверки на язовирните стени и съоръженията към тях. Екипите ще бъдат съсредоточени в общините Петрич, Сандански, Струмяни, Кресна и Гоце Делчев, където земетресението беше усетено най-силно.

Вече са информирано и собствениците по места да следят състоянието на управляваните от тях язовири. Постоянен контакт се поддържа с кметовете на населените места от региона.

Припомняме, земетресението беше с магнитуд от 5.0 по скалата на Рихтер. По информация на Европейския сеизмологичен институт епицентърът на труса е бил на 145 км югоизточно от Скопие и 10 км източно от Дойран, Македония и 7 км северно от Дросатон, Гърция. Епицентърът е бил с дълбочина 6 километра.
Според Геофизичния институт на БАН трусът е със сила 5.2 по Рихтер.

 

 

Източник:БГНЕС

 

Ново земетресение в Гърция, пак се усети и у нас

 

 

Земният трус, регистриран в 19:36 ч., е бил с магнитуд 4 по Рихтер, според данните на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН. Според Европейско-средиземноморския сеизмологичен център магнитудът е бил 4,6, предаде бТв.

Епицентърът му е на 10 км североизточно от границата на Гърция с Македония при Стар Дойран и на 8 км северно от село Патарос.

Рано тази сутрин южната ни съседка бе разлюляна от трус с магнитуд 5,2 по скалата на Рихтер. Той беше най-силният в серия от около десет труса през цялата нощ.

Междувременно от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) съобщиха, че ще бъдат извършени приоритетни проверки на язовирите у нас – по местата, където земетресението е било усетено.

Сформирани са допълнителни екипи от София, които ще подпомогнат регионалния Югозападен отдел на ДАМТН. Ще бъдат извършени извънредни проверки на язовирните стени и съоръженията към тях. Екипите ще бъдат съсредоточени в общините Петрич, Сандански, Струмяни, Кресна и Гоце Делчев.

Агенцията е информирала и собствениците по места да следят състоянието на управляваните от тях язовири и поддържа постоянен контакт с кметовете на населените места от региона.

 

Турция залови над 340 мигранти, подготвяли се да влязат в България и Гърция

снимката е илюстративна

 

 

Турските власти задържаха голяма група мигранти и бежанци. Общо 343-ма души се подготвяли да преминат нелегално през границата в България и Гърция, предаде бТВ.

Групата е разкрита от 54-а механизирана пехотна бригада към жандармерията. Част от бежанците се укривали в селата край турско-българската граница.

Друга група се укривала в околностите на Ипсала/Кипи край турско-гръцката граница. Бежанците от Сирия, Ирак, Афганистан, Мароко, Либия, Алжир, Шри Ланка и Непал са предадени на Дирекцията по миграция в Одрин.

БГНЕС припомня, че само преди три дни турските гранични власти в окръг Одрин заловиха група от 118 мигранти и бежанци при опит да преминат нелегално в България и Гърция. В групата имаше граждани на Пакистан, Бангладеш, Алжир, Мароко и Сирия. След като е била установена самоличността им, мигрантите са били предадени на Управлението за миграция в Одрин.

 

Турция не изключва война с Гърция за спорни острови в Егейско море

 

 

Турция ще търси дипломатическо решение, Международния съд или война, за да си върне някои острови в Егейско море.

Това обяви турският външен министър Мевлют Чавушоглу пред турския парламент, информира Greek Reporter.

Кореспондентът на телевизия Ant1 в Турция съобщи, че е имало сблъсък в турския парламент между управляващата партия и основната опозицияотносно казуса за някои гръцки острови в Егейско море. Анкара има претенции към тези острови.

По време на обръщението си Чавушоглу подчерта, че Турция има три варианта: да се опита да работи за дипломатическо решение с Гърция, да внесе казуса в Международния съд или да изпрати турската армия на спорните острови.

Имайки предвид островите Имия/Кардак, външният министър поясни, че това е национален въпрос и че Партията на справедливостта и развитието не е отговорна за това, което се е случило през 1996 г., защото тогава не са били в правителството. Той заяви, че Имия е „окупиран“ от гърците.

Ще продължим дипломатическите си разговори с Гърция. Ако не се съгласят, парламентът ще реши алтернативите и ние ще ги изпълним. Но това е национална политика. Това не е въпрос, който ще бъде обсъждан в коридорите, каза Чавушоглу.

 

 

Източник:news.bg

 

Германия дължи на Гърция €185 млрд. репарации от ВСВ, твърдят германски учени

 

Германия дължи на Гърция 185 милиарда евро репарации от Втората световна война, съобщава гръцкият сайт за новини Keep Talking Greece.

Към момента Берлин отхвърля исканията на Атина. Но двама германски учени са се разровили из архивите по спора и са открили и калкулирали, чеГермания дължи близо 200 милиарда евро на Гърция.

В книгата си „Reparation debt. Mortgages of German occupation in Greece and Europe“ историкът Карл Хайнц Рот и политологът Хартмут Рюбнер разкриват документи по въпроса и достигат до заключение, че казусът за репарациите не е разрешен през 1960 г., както Берлин твърди.

Вестник „Зюддойче цайтунг“ направи ревю на книгата в статия със заглавие „Атина и Берлин: Отворена сметка – отворена рана„.

Авторите на книгата са заключили, че съюзниците на САЩ и „влиятелните елити в Западна Германия“ системно са пренебрегвали искането на Гърция за изплащане на репарации.

В началото на книгата Рот анализира дългогодишните усилия на Атина да получи репарации.

Когато Вермахтът се оттегля от Гърция през октомври 1944 г. след три години и половина окупация, буквално всичко е унищожено. Здравословното състояние на оцелялото население е катастрофално. До края на войната около 140 000 души умират в резултат на недохранване. Също така германците имат и някаква вина за гражданската война между комунистите и консервативните групи в Гърция.

През 1960 г. германците изплащат компенсация в размер на 115 милиона дойче марки (тогава около 67 милиона американски долара).

Рот и Рюбнер призовават за признаване на германския „репарационен дълг“ към Гърция.

До момента Атина е отправила две предложения: да се изплатят 287 милиарда евро или 162 милиарда евро.

 

 

Източник:news.bg

 

 

Атака срещу посолството на Саудитска Арабия в Гърция

 

Анархисти атакуваха посолството на Саудитска Арабия в Гърция, предаде Geek Reporter.

Те са част от групата „Рубикон“.

Действията им са насочени срещу саудитското участие във войната в Йемен.

Най-малко шестима души с каски са замеряли сградата с камъни и са счупили стъклата.

Групата критикува и опита за продажба на гръцки муниции в Саудитска Арабия.

 

Гърция се съгласила името на БЮРМ да е “Нова Македония“

 

 

„Нова Македония“ е името, което Бившата югославска Република Македония (БЮРМ) предложи наскоро, като Гърция се е съгласила на това име, за да бъде сложен край на дългогодишния спор между двете страни за името на югозападната ни съседка, съобщават гръцки медии.

В информациите, чийто първоизточник е ексклузивна информация от Брюксел, се уточнява, че двете страни и посредникът Матю Нимиц, който е представител на ООН, отговорен за преговорите, са се разбрали да се използва „Нова Македония“, име, предложено от правителството в Скопие.

Името „Нова Македония“ беше предложено през 1992 г., но тогава беше отхвърлено от Гърция. Друго предложение по-късно беше името „Северна Македония“, което също беше отхвърлено от Атина, защото в него се съдържа идеята за иредентизъм и загатва, че има също така и „Южна Македония„.

В информацията се изтъква, че Гърция се е съгласила с промяната на името, като обявлението на тези намерения щяло да бъде направено през пролетта на 2018 г.

По време на 4-дневната среща на лидерите на страните от Балканите, гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че спорът между Атина и Скопие за името ще бъде разрешен през 2018 г.

 

 

Източник:news.bg

 

Обща 24-часова стачка скова Гърция

 

 

С блокирани пристанища, спрени влакове и анулирани полети започна от тази нощ общата 24-часова стачка на гръцките синдикати.

Основният призив на днешната стачка е предупреждение към правителството “Бедност, данъци, безработица – стигнахте края“, съгласно официалното изявление на синдикатите, предаде БНР, цитирани от dir.bg.

Докери и моряци се подготвят за масови протестни демонстрации днес по гръцките пристанищата, като е спряно движението на фериботите към всички пристанища.

Не се движи нито един влак в цялата страна. Железничарите недоволстват срещу приватизацията на жп компанията.

Анулирани са много полети от и към гръцките летища, въпреки че протестите на авиодиспечерите са с продължителност четири часа.

Метрото в Атина и градските автобуси в страната се движат през няколко часа.

Всички държавни служители подкрепят протестите. Заедно с тях в стачката участват и работещите в общините. Учебни заведения са затворени. Лекарите от държавните болници приемат само спешни случаи.

Във връзка със стачката Министерството на външните работи препоръча на българските граждани, пребиваващи или пътуващи до Гърция да се информират предварително за възможните алтернативни транспортни връзки.

По информация на българското посолство в Атина, тролейбусите и автобусите в страната няма да се движат от началото на работния ден на 14 декември до 09,00 ч. и от 21,00 ч. до края на работния ден.

Общогръцката федерация по корабоплаване е обявила стачката да започне в 00,01 ч и да приключи в 24.00 ч на 14 декември, като в тези часове морски транспорт няма да се движи.

Дипломатическите мисии на България в Гърция остават на разположение на българските граждани на следните телефони:

 

Посолство в Атина: +30 210 67 48 105, +30 210 67 48 106, +30 210 67 48 107

 

Генерално консулство в Солун: +30 2310 829 210; +30 2310 869 510

 

България, Сърбия, Гърция и Румъния – обединени за развитието на Балканите (видео)

 

 

Четиримата балкански лидери – премиерът на България Бойко Борисов, президентът на Сърбия – Александър Вучич, премиерът на Гърция – Алексис Ципрас и премиерът на Румъния Михай Тудосе обсъдиха на среща на високо равнище в Белград икономическото сътрудничество, укрепването на регионалната стабилност и подкрепата за интеграцията на държавите в региона, предаде БГНЕС.

Министрите на транспорта на България и Сърбия подписаха и Меморандум за намаляване на международните тарифи за роуминг услугите.

Министър-председателят на България Бойко Борисов:

„Сърбия винаги е била неразделна част от Европа и е в сърцето на Европа. Балканите са натоварени с история, войни, кръвопролития. Ние 130 години след това отново си говорим за това как да устроим така Балканите, че хората да живеят по-добре”, заяви премиерът Бойко Борисов. Аз запознах колегите със срещата в София с лидерите на Западните Балкани, с това, което работим по коридорите 8 и 10, което не носи риск за ЕС, а народите на Балканите имат възможност да видят, че не само сме част от Европа географски, но и сме неразделна част от тях. Ние всички заедно не трябва да генерираме проблеми, трябва да покажем мъдрост, че сме си научили уроците от историята, добави Борисов. ЕС има едни мъдри, прогнозируеми, сигурни Балкани, които не генерират проблеми, а желаят да спазват всички правила, които европейската демокрация налага – върховенство на закона, инфраструктура, правила, по-високи доходи за хората. Нашата дружба не е насочена срещу никоя страна – тя е да даде повече възможност за повече инвестиции и повече строежи в Балканите. Там, където се строи, там няма войни, категоричен е Борисов.

Оптимист съм, вярвам много в колегата Вучич и в това, че не 2-3 глави ще затворят, а и ще направят всичко възможно да се скъсят сроковете за присъединяване на Сърбия в ЕС. Балканите много години наред са генерирали само войни, сега е ключов момент, тъй като много от големите играчи в света също имат интереси на Балканите, ние искаме единни Балкани, модерна инфраструктура, искаме да няма роуминг, не на последно дигиталната инфраструктура. Лидерите на Западните Балкани осъзнават, че са назад с ангажиментите си и трябва да наваксат. Имаме възможност за финансиране и рядък шанс с срещата с Китай 16+1, тя също е в София идната година, и дотогава с тримата колеги, ще подготвим някои инфраструктурни проекти.

Президентът на Сърбия Александър Вучич:

От своя страна сръбският президент Александър Вучич каза, че се надява тези политически срещи да създадат климат за предприемачеството и инвестициите. Нашите срещи демонстрират сътрудничеството между нашите страни, видяхме се наскоро в тристранен формат, във Варна бяхме в четиристранен формат. Ще продължим този формат и в Румъния. Дискусиите се въртят около важни теми – увеличаване на търговския стокообмен, икономическите параметри. Очакваме търговският стокообмен да се увеличи до 3,5 млрд. евро средно. Надяваме се и да имаме още по-голям успех, и че тези политически срещи ще създадат климат за предприемачеството и инвестициите, за да постигнем още повече работни места, инвестиции и да подобрим условията на живот на нашите съграждани, подчерта Вучич. „Сърбия твърдо върви по европейския път, но искаме да си изградим собствена армия. Не трябва да се забравя, че през 90-те години Сърбия беше атакувана от НАТО. Нашият случай е по-различен от този на останалите страни, включително и на присъстващите тук“, каза сръбският президент.

Коментирайки отношенията на Белград с Москва, той каза, че: „Ние сме по пътя на Европа, но няма да подкопаваме отношенията с други държави, които имаме от десетилетия“. По отношение на Русия Вучич също така напомни, че някои хора забравят, откъде са тръгнали.

Министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас:

Премиерът на Гърция Алексис Ципрас заяви, че Лозанският договор е крайъгълен камък за Балканите.

„Не трябва да има етническа изолация, не трябва да се връщаме към едни времена на разделение. Това ще е пагубно за Европа. Само с уважение на международните закони, включително на Лозанското споразумение, което е крайъгълен камък за нашия регион. Само така можем да постигнем просперитет“, заяви Ципрас. Българското председателство ще бъде едно балканско председателство, смята гръцкият премиер.

„Приветствам решението на Бойко Борисов да организира среща през май на ЕС и Балканите. Тази среща ще покаже, че българското председателство ще бъде балканско“, заяви Ципрас, който смята, че тези четиристранни срещи трябва да продължат.

„Гърция, България, Румъния и Сърбия могат да изиграят изключително голяма роля за развитието и придвижването напред на целия Балкански регион. Това ще даде по-добра перспектива за цяла Европа“, каза Ципрас.

„Подчертахме значението на газопровода ТАП и неговото завършване, за да може да се достави природният газ от Азербайджан. Обсъден е и проект за втечнен газ от Александруполис/Дедеагач – бел.ред./, за да може този град да се превърне в хъб за природния газ. Този терминал ще бъде свързан с България чрез интерктонектор.Той е много важен, защото ще бъде свързан и с тръбопроводите със Сърбия“, каза гръцкият премиер.

2018 г. ще доведе до положителна развръзка в спора за името с Република Македония. Такава надежда изрази гръцкият премиер Алексис Ципрас. Според него, това може да се случи само, ако Скопие престане със своите претенции.

Министър-председателят на Румъния Михай Тудосе:

 

Румънският премиер Михай Тудосе подчерта, че интегрирането на Сърбия в ЕС е нещо, за което балканските страни могат да помогнат, „защото Сърбия граничи с България, Гърция и Румъния, и сръбското интегриране може да стане чрез обща инфраструктура и обмен между нашите държави. След това присъединяването към ЕС е една последваща формалност. Ние трите държави членки на ЕС ще подкрепим Сърбия по възможно най-добрия начин, ще спомогнем за улесняването по техния европейски път“, добави Тудосе.

Искам да подчертая, че и четирите ни държави си имат предизвикателствата, с които трябва да се справят, но няма нито един проблем, който да не можем да преодолеем. След дискусиите ни снощи решихме, че трябва все по-често да има четиристранни срещи между нашите министри – по енергийните, външнополитическите въпроси, както и по въпросите, свързани с миграцията. Останалите ми колеги и приятели се съгласиха, че в началото на март в Букурещ ще е следващата четиристранна среща, през май преди София, ще имаме още една среща в Гърция и искаме тези срещи да са регулярни, да носят важни послания, каза още Тудосе. Надявам се решенията, които вземаме днес да имат положително и решително влияние върху развитието на нашите държави, подчерта той.

 

Ердоган смекчи тона си на втория ден от визитата си в Гърция

 

 

На втория ден от започналата напрегнато визита в Гърция турският президент Реджеп Тайип Ердоган смекчи тона си, пише Kathimerini, цитиран от „Фокус“.

Турският лидер посети Комотини, в североизточната част на Гърция, където се срещна с членове на мюсюлманската общност.

„Вие сте граждани на Гърция и трябва да се стремите към нейното благоденствие“, каза Ердоган пред стотици мюсюлмански поддръжници, събрали се пред местно училище, за да го посрещнат.

„Ще опитаме да засилим нашето сътрудничество с Гърция и вие ще станете мост за това“, каза турският лидер.

В четвъртък той разгневи чиновниците в гръцкото правителство, като поиска преразглеждане на Лозанския договор, който определя границите между Гърция и Турция. Ердоган каза, че преговорите са интересни и се надява да се окажат плодотворни.

Но вместо да повтори призива си, той заяви пред членовете на мюсюлманската общност, че договорът трябва да се изпълнява и че той гарантира техните права.

 

Ердоган поиска в Гърция ревизия на Лозанския договор, Гърция го отряза

Президентът на Гърция Прокопис Павлопулос посреща турския си колега Реджеп Ердоган. Снимка БГНЕС

 

 

Гръцкият президент Прокопис Павлопулос отхвърли възможността за ревизия на международния договор, определящ границите между Гърция и Турция, съобщава Нюз.бг.

Става дума за Лозанския договор от 24 юли 1923 г. С него Източна Тракия и Смирна (днешен Измир) са присъдени на Турция. До сключването му се стига след война между Турция и Гърция, в хода на която турците изтласкват гърците от Анадола. Договорът установява границите на съвременна Турция.

„Лозанският договор определя територията и суверенитета на Гърция и Европейския съюз и този договор за нас не може да бъде обект на предоговаряне. Няма никакви пропуски, няма нужда да бъде преразглеждан или да бъде актуализиран“, заяви гръцкият президент Прокопис Павлопулос по време на срещата си с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган. Президентът на Турция е на двудневно посещение в съседната страна.

По-рано в интервю за гръцкия вестник „Катимерини“ Ердоган предлага ревизия на Лозанския договор от 1923 г. Пред Павлопулос Ердоган коментирал, че имало някои детайли в Лозанския договор, които не били ясни.

Ердоган не за пръв път говори за ревизия на Лозанския договор. „Лозанският договор не е безспорен текст, не е и свещен. Разбира се, че ще го обсъждаме, ще правим опити да постигнем по-доброто решение“, заявява той през ноември 2016 г. на конференция по сигурността.

Посещението на Ердоган е първото на турски държавен глава в Гърция от 65 години насам. Джелал Баяр е бил последният турски президент, който е бил на официално посещение в Гърция през ноември 1952 г.

Ердоган, който за последно посети Гърция като премиер през 2010 г., беше поканен от Павлопулос. Ердоган също така ще се срещне с гръцкия премиер Алексис Ципрас и с етнически турци в Западна Тракия.

Турският президент се очаква да обсъди бъдещото сътрудничество в области като борбата срещу тероризма, търговията, транспорта, енергетиката, туризма, културата, Кипър, миграцията. Също така ще бъдат засегнати въпроси, засягащи малцинствата в двете страни, както и отношенията на Турция с ЕС.

Екстрадицията на турските войници, избягали в Гърция след неуспешния преврат в Турция на 15 юли през 2016 г., също ще бъде обект на обсъждане.

 

Ердоган е на визита в Гърция

 

 

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заминава на историческо посещение в Гърция.

Турция и Гърция, които заедно се присъединиха към НАТО през 1952 г., са ключови фактори по редица важни регионални въпроси като мигрантската криза, а също и преговорите за повторно обединение на Кипър.

Между двете страни продължават да съществуват дълбоки спорове, включително за въздушното пространство и границите на континенталния шелф в Егейско море, за положението на мюсюлманското малцинство в Северна Гърция.

Освен това Турция настоява за екстрадиране на осем турски военни, намерили убежище в Гърция след осуетения опит за преврат на 15 юли 2016 г. Искането за екстрадиция бе отхвърлено от гръцкото правосъдие през януари, което предизвика гнева на Анкара.

 

Скандално разкритие! И Гърция е изнасяла оръжия за Ислямска държава

 

 

Произведени в Гърция оръжия са открити в сирийския град Ракка – бившият бастион на ДАЕШ („Ислямска държава“) в Сирия, информират гръцки медии.

GreekReporter информира, позовавайки се на Vima, че оръжията са изнесени от търговеца на гръцки оръжия Василис Пападопулос, който се смята, че е замесен в спорна оръжейна сделка със Саудитска Арабия.

Доказателствата за изнесените гръцки оръжия са открити от европейски тайни служби.

Вестникът отбелязва, че оръжията са попаднали в Ракка от други дестинации.

Vima пише, че не е ясно какво количество и тип гръцко оръжие е попаднало в ръцете на джихадистите.

Подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили си върнах Ракка от ДАЕШ в средата на октомври.

 

Православна Гърция каза “не“ на гей браковете

 

 

Върховният съд на Гърция е анулирал гей брак, сключен през 2008 г. на о. Тилос пред кмета на малкия остров в Егейско море. Решението идва часове преди 1 декември, отбелязват гръцки медии, цитирани от news.bg.

Съдиите потвърдиха предсрочна заповед на прокурор от Родос, който обяви такива сватби за незаконни.

Съдът заяви, че решението изразява върховенството на закона, „който отразява моралните и социални ценности и традиции на гръцкия народ, които не подкрепят легализирането на брака за хомосексуални двойки“.

Съдът заяви, че партньорите от същия пол имат право на гражданско обединение, което предоставя на гей двойките същите права като хетеросексуалните двойки.

От двойката се очаква да отнесат делото си пред Европейския съд по правата на човека.

 

Ердоган отива в Гърция! За първи път от 65 години турски президент ще посети страната

 

 

Реджеп Тайип Ердоган ще бъде първият турски президент, посетил Гърция за последните 65 години. Посещението, чиято дата все още не е потвърдена, ще се проведе в близките дни и цели подобряването на двустранните отношения, предава Anadolu Agency.

„Нашият президент ще бъде първият посетил Гърция за последните 65 години. Смятам, че посещението ще доведе до значими резултати“, заяви вицепремиерът Хакан Чавушоглу.
Той добави, че през февруари 2018 г. в Солун ще се проведе Съвет за сътрудничество на високо равнище, по време на който ще се обсъдят превоза на стоки и пътници от Солун до Измир, високоскоростната железопътна линия между Истанбул и Солун, както и мостът между гръцкия град Кипой и турския Ипсала на река Марица.

Последният турски президент, посетил Гърция е Челал Баяр през 1952 г.

 

 

Източник „Фокус“

 

Гърция бясна на Германия, че спря действието на Шенген за гърци

 

 

В Брюксел днес се е провела среща между представители на Гърция, Германия и европейският комисар Димитрис Аврамопулос, след острата реакция на Гърция срещу решението на Германия да преустанови действието на разпоредбите на Шенгенското пространство за гръцки граждани, съобщават гръцки медии.

Според отговора на германското вътрешно министерство на въпрос, зададен от германската информационна агенция ДПА, вътрешните гранични проверки за гръцки граждани са били въведени на 12 ноември, като те ще продължат през следващите 6 месеца.

От външното министерство на Гърция са отказали коментар по казуса, въпреки че дипломатически източник е загатнал, че „официален протест беше направен на различни равнища„.

В различни информации в гръцките медии се уточнява, че гръцките граждани, пристигащи на германските летища, се отделят от другите граждани на страни членки на Шенгенското пространство, като ги превозват до друго съоръжение, където са подложени на обширни разпити и проверки.

От германското вътрешно министерство са подчертали, че причината за различното отношение към гръцките граждани е обстоятелството, че около1000 пътници, пристигнали на германски летища от Гърция в периода между януари и октомври тази година, са представили фалшиви документи за пътуване.

Наташа Берто, която е говорителка на Европейската комисия, заяви, че Германия е една страните в ЕС, която е възобновила граничните проверки за пристигащи граждани от страните от Шенгенското пространство, което има за цел ограничаването на нелегалната имиграция.

По думите на Берто, Берлин е уверил, че мерките ще бъдат „насочени и ограничени“ и целят засилване на вътрешната сигурност.

 

Хърватия избира между “Грипен“ и Ф-16 от Израел, отхвърлени са оферти на САЩ и Гърция

 

Хърватия избира между шведски изтребител „Грипен“ и Ф-16 от Израел, пише сайтът Total-Croatia-News.

Скоро се очаква да бъде взето решение.

Шведският производител SAAB, подкрепян от правителството на Швеция, е решил да засили лобирането и да се опита да убеди правителството на Хърватия да избере „Грипен“ JAS 39 C/D като нов изтребител за хърватските ВВС.

В последния момент журналисти от Хърватия бяха поканени да посетят Швеция, за да се срещнат със собствениците на компанията и с военния министър на скандинавската страна, разкрива Večernji.hr.

Преди месец и половина военното министерство на Хърватия получи четири предложения за закупуване на нов изтребител. Оценката на предложенията трябва да приключи до 30 ноември.

По неофициална информация две от поръчките остават на заден план – най-скъпата е на САЩ, които предлагат нов модел Ф-16 и Гърция предлага по-стари Ф-16. Американските са твърде скъпи, докато гръцките самолети се нуждаят от модернизиране.

Това означава, че крайният избор ще е между останалите две оферти – израелски F-16D Barak и чисто нови шведски изтребители „Грипен“.

По непотвърдена информация израелските самолети са далеч по-евтини.

Експерти вярват, че Израел има по-голям шанс да спечели обществената поръчка срещу Швеция. Не само заради цената ( с най-малко 300 милиона евро по-евтино предложение) и заради обещание за индустриално сътрудничество и трансфер на технологии, а и заради вярата, че Хърватия и Израел могат да станат стратегически военни партньори. От друга страна Швеция твърди, че самолетите са им най-оперативно съвместими с НАТО.

 

 

Източник:news.bg

 

Сблъсъци на многохиляден протест в Гърция

 

 

До сблъсъци между протестиращи и полиция се стигна на многохилядна демонстрация в гръцката столица Атина, предаде „Ройтерс“.

Около 10 000 души взеха участие в проявата, а 5000 полицаи се грижеха за реда и сигурността.

Протестиращи обаче са хвърляли камъни и запалителни бомби, а органите на реда са използвали сълзотворен газ.

Предимно млади хора участваха в демонстрацията, като почетоха годишнина от студентския протест срещу военната хунта в страната, който се провежда на 17 ноември 1973 година.

Окървавеният протест слага край на управлението на военните, дошли на власт 6 години по-рано с преврат срещу комунистите.

Военните нахлуват с танкове в Политехниката в Атина, като при насилията загиват 24 души, а хиляди други са ранени.

Превратът на Черните полковници е подкрепен от САЩ и маршовете за годишнината преминават и покрай американското посолство.

 

 

Източник:БГНЕС

 

Стихията “Евридика“ отне живота на най-малко 15 души и помете цели райони в Гърция

 

 

Над 500 къщи и магазини са напълно унищожени при бурите в Гърция, които причиниха огромни наводнения и свлачища, съобщават местните медии, цитирани от dir.bg.

От днес властите започват официално изчисляване на загубите след бедствието, което отне живота до момента на 15 души, а повече от 20 са ранените.

Властите се опасяват, че броят на жертвите ще расте, дейностите по разчистване и издирване на оцелели продължават и днес.

В най-сериозно засегнатите от бедствието райони Мандра, Атика и Неа Перамос стотици изоставиха домовете си, заради страх от нова приливна вълна. През изминалата нощ са регистрирани над 600 обаждания на спешните телефони от пострадали хора.

Гръцкият премиер Алекскис Ципрас в свое обръщение обяви национален траур в страната. Обявяването на национален траур е най-малкото, което можем да направим, каза премиерът.

Вътрешното министерство на Гърция се очаква да обяви тридневен национален траур.

Ципрас увери, че „ще бъде направено задълбочено разследване, за да не се повтори подобна катастрофа“.

Той се ангажира, че правителството ще помогне на семействата на жертвите с всички възможни средства, като изтъкна, че домакинства и предприятия, засегнати от катастрофалните наводнения, ще бъдат подпомогнати.

Дъжд и буря в Гърция и за днес прогнозира националната метеорологична служба.

На места бурята ще е силна, особено в района на Йонийско море, в континенталната част, на остров Евбея, Спорадските острови и твърде е възможно през нощта да обхване и Цикладските острови, както и западната част на остров Крит, предупреждават синоптиците.

От началото на седмицата времето в Гърция рязко се влоши, след като ураганът „Евридика“ връхлетя страната, а проливни дъждове и силен вятър предизвикаха библейски наводнения и взеха 15 жертви в областта Атика край гръцката столица Атина.

 

Сотир Цацаров е на работно посещение в Гърция

Главният прокурор Сотир Цацаров от днес е на двудневно работно посещение в Република Гърция по покана на Ксени Димитриу – Василопулу, главен прокурор при Върховния съд.

Посещението е в рамките на сътрудничеството между Прокуратурата на Република България и Прокуратурата при Върховния съд на Република Гърция, след подписване на Споразумение за сътрудничество, на 23.11.2015 г. в София, съобщиха от прокуратурата.

Това е трета среща на главните прокурори на съседните страни, като първите две са проведени в България. Основна тема на разговори и обмен на информация сега е противодействието на тероризма.

В програмата са предвидени срещи с прокурори и ръководни офицери в гръцката полиция от отделите за борба с вътрешния и външния тероризъм. Сотир Цацаров ще се срещне и с министъра на правосъдието на Република Гърция. Главният прокурор е придружаван от Ася Петрова, заместник-главен прокурор,както и от Иван Гешев, ръководител на Специализираната прокуратура

Гърция протестирала срещу лъва пред НДК

БГНЕС

 

Гърция е протестирала срещу бронзовия лъв, поставен пред НДК. Лъвът подпира с лявата си лапа щит-карта на Санстефанска България, на която като български са изобразени днешни гръцки земи, включително град Кавала. Протестът е бил заявен пред наш дипломат в Атина.

Лъвът е част от войнишкия мемориал на Първи и Шести софийски полк, създаден през 1934 г., в чест на загиналите военнослужещи в Първата и в Балканската войни.

Атина възприема връщането на лъва като провокация и лош сигнал в навечерието на българското председателство на Съвета на ЕС. Гръцката страна обръща внимание и на речта на българския военен министър Красимир Каракачанов при откриването на паметника, в която се посочва, че българската армия се бори за освобождението на всички българи на всички територии, съобщава още сайтът „Гласове“.

„Ако се вгледате в щита на лъва, ще стане ясно на всички – дори и такива, които по време на празници се срамят да излагат политическите си убеждения, за какво се бори българската армия и за какво воюваха и загиваха войниците – каза тогава Каракачанов. – Воините на Първа и Шеста дивизия загинаха по полетата на Балканския полуостров не заради някакви политически убеждения на един или друг, не заради някакви идеологии, а загинаха, за да осъществят завета на Левски, че ние, българите, искаме да живеем свободни. Няма друга война, в която българският воин да е воювал по-храбро и да е жертвал живота си без страх, защото той е възпитан да положи костите си пред олтара на общоосвободителната идея. Дълго време в нашето общество се водеха спорове къде да бъде сложен този паметник, а днес се решава една несправедливост – сложен е там, където му е мястото. Да живее България и нека никога да не забравяме какво ни обединява, а то е нарисувано на щита на лъва“.

 

 

Източник:frognews.bg

 

€1000 бонус за Коледа за пенсионери и бедни в Гърция

 

 

Гръцкото правителство планира щедра коледна надбавка от 1000 евро за пенсионери и бедни. Кой ще получи такъв коледен подарък разкрива кореспондентът на БНР Катя Пеева.

Вече има споразумение с кредиторите за тази еднократна финансова помощ от около 1000 евро за социално слаби гърци. Право на нея получават онези граждани, които имат извънредно ниски доходи през миналата година съгласно данъчната декларация. Това са пенсионери, семейства с двама безработни доходи, инвалиди с ниски пенсии.

Парите ще дойдат от първичния бюджетен излишък за тази година, но вероятно няма да засегнат 1 млн. гърци.

С предимство са и пенсионери и многодетни семейства. Сумата за тази година е двойно по-голяма от парите, които бяха раздадени миналата година.

 

Гърция: Спорът за името на Република Македония ще бъде решен през 2018 година

Никос Кодзиас

Гръцкият министър на външните работи Никос Кодзиас съобщи, че правителството в Атина има намерение да реши спора за името на Република Македония през следващата година.

Според него „националната рана, която е била отворена преди 26 години, трябва да бъде излекувана през 2018 година“. „Вярвам, че този въпрос трябва да намери решение през първата половина на 2018 година“, казва министърът, цитиран от вестник „Екатимерини“, цитиран от БГНЕС. „В противен случай ще има големи усложнения… След решаването му ще са нужни 3-4 месеци за бюрокрацията в ООН“, казва още Кодзияс.

Външният министър смята, че спорът за името трябва да се реши до края на 2018 година, защото през 2019 година ще има избори и в Република Македония, и в Гърция. „Подобни въпроси не трябва да се решават по време на предизборна кампания, а в спокойна атмосфера“, казва още дипломат №1 на Гърция.

Гърция отбелязва “Деня Охи“

 

 

В Гърция отбелязват националния празник „Денят Охи“.
В Солун празникът беше почетен с военен парад, а в Атина – с ученическа манифестация, съобщи БНР.

Гърция е единствената страна в Европа, която чества като национален празник не края на една война, а нейното начало – с гръцкото „Охи“ страната се включва във Втората Световна война.

Военният парад в Солун премина под полета на бойни самолети и хеликоптери. На него участваха президентът на страната Прокопис Павлопулос и министърът на отбраната в южната ни съседка – Панос Каменос.

По време на парада в Солун министърът на отбраната в Гърция Панос Каменос коментира темата с името на Бившата югославска република Македония.
По думите му спорът с името на Македония може да бъде решен единствено когато всички лидери на парламентарните партии гласуват единодушно за предложението. Ако няма консенсус между лидерите, въпросът трябва да се постави на национален референдум, посочи Каменос.
От своя страна президентът Павлопулос призова гръцкия народ да бъде единен.

Въпреки лошите атмосферни условия, парадът в Солун и манифестациите в цялата страна бяха наблюдавани от хиляди граждани, а на повечето домове в южната ни съседка все още може да се види опънат гръцкия флаг.

 

Румен Радев: България и Гърция са пример за стратегическо партньорство, базирано на европейските ценности

Снимка: Прессекретариат на държавния глава

 

 

В регион, познат със своите противоречия и конфликти, България и Гърция установиха трайни добросъседски отношения и дадоха положителен пример за приятелство и партньорство. Нашите две страни споделят сходни позиции, базирани на европейските ценности, в ключови сфери. Това заяви президентът Румен Радев, който днес на „Дондуков“ 2 се срещна с председателя на парламента на Република Гърция Николаос Вуцис.

По време на разговора бяха обсъдени целите, които страната ни си поставя по време на предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Държавният глава беше категоричен, че приоритет трябва да бъде формулирането на справедливи и ефективни критерии и механизми за включване на държавите членки в различните интеграционни проекти на ЕС. Като пример за такива инициативи бяха посочени постоянното структурирано сътрудничество, което цели да укрепи партньорството в областта на отбраната между индивидуални страни в ЕС и участието в Европейския фонд за отбрана.

„България и Гърция трябва да работят така, че да утвърждават и доказват водещия принцип на Европейския съюз на равнопоставеност и право на глас на всички държави членки във формулирането на политиките на Съюза“, заяви президентът.

Румен Радев и Николаос Вуцис се съгласиха, че съвместните усилия на двете страни в рамките на европейските институции трябва да бъдат насочени към изграждането на по-солидарна Европа, в която се елиминират факторите, увеличаващи неравенствата в развитието на ЕС.

Фокус на срещата бяха и мерките, които България и Гърция следва да предприемат за окуражаване на младите хора в региона да работят и да се развиват в родните страни. По думите на държавния глава, докато голяма част от европейските фондове са инвестирани в инфраструктура, има необходимост от повече политики и програми на наднационално ниво, които да бъдат насочени към развитие на човешкия капитал.

Държавният глава на България и председателят на гръцкия парламент дадоха висока оценка на отношенията между двете страни в редица важни области, между които икономиката, ключови транспортни и енергийни проекти, туризма, сигурността и борбата с нелегалния трафик на хора.

„Парламентарната дипломация е израз на добрите отношения между страните и народите. България и Гърция градят живи мостове чрез стратегическото си партньорство както на двустранно ниво, така и в рамките на ЕС“, заяви Николаос Вуцис. Председателят на гръцкия парламент изрази благодарността на страната си за отличните условия, които българската страна предоставя за обучение на голям брой гръцки студенти в нашите университети, както и за оптималната среда за предприемачи от южната ни съседка, които развиват бизнеса си у нас.

 

Шефът на гръцкия парламент: Гърция ще бъде рамо до рамо с България по време на председателството

 

 

Гърция ще бъде рамо до рамо с България по време на председателството на Съвета на ЕС и ще предостави всяка възможна подкрепа. Това заяви председателят на Камарата на депутатите на Гърция Николаос Вуцис, който произнесе слово в пленарната зала, предаде БГНЕС.

Николаос Вуцис е на официално посещение в България по покана на председателя на Народното събрание Димитър Главчев. Вуцис подчерта, че Гърция и България са създали динамични формати на регионално сътрудничество. Тези формати, по негови думи, уважават работата на ЕС, утвърждават солидарността на общността и подкрепят общото прилагане на европейските правила.

„Трябва да работим съвместно и конструктивно по мигрантския и бежанския проблем, съгласно принципа на европейската солидарност, като същевременно уважаваме напълно правата на бежанците и мигрантите. Трябва да си сътрудничим тясно по общи европейски проекти за развитие в стратегически сектори като енергетиката”, подчерта председателят на Камарата на депутатите на Гърция.

Вуцис заяви още, че благодарение на опита на България и Гърция като държави-членки, те ще могат да поставят на масата на ЕС обсъждането на процеса на приемането на страните от Западните Балкани.

„Както отбеляза вашият премиер Бойко Борисов българското председателство на Съвета на ЕС желае да действа като едно Балканско председателство. Тази идея бе топло приета от ръководителите на България, Сърбия, Румъния и Гърция, които наскоро се срещнаха във Варна”, каза още Николаос Вуцис

 

Турция залови 264 нелегални мигранти, готвещи се да влязат в България и Гърция

 

 

264 нелегални мигранти са били заловени от турските власти при опит да се прехвърлят в България и Гърция, съобщава БТА, цитирайки агенция „Доган“.

Мигрантите са били открити при операция на жандармеристи в Одрин, където се събират границите на България, Турция и Гърция.

Мигрантите били от най-различни държави, сред които Сирия, Пакистан, Афганистан и Мароко.

Всички били предадени на центъра за мигранти в Одрин.

 

Шестима българи са арестувани за трафик на хора в Гърция

 

 

Гръцката полиция е арестувала осем трафиканти на мигранти, сред които шестима българи, предаде БНТ.

Те са прекарали незаконно 49 мигранти през границата между Гърция и Турция.

Освен българите за незаконен трафик на хора са задържани сириец и пакистанец. Те са били арестувани в събота в североизточната част на страната.

В единия от случаите двама българи били скрили 17 сирийци в туристически автобус. В други два случая полицията преследвала два автомобила, за да арестува четирима български контрабандисти.

 

Външните министри на Гърция, България, Македония и Албания се срещат в Солун

Снимка БНТ

 

 

В Солун започна Втората министерска среща между делегациите на Гърция, България, Македония и Албания, съобщи БНТ.

Основните теми са сигурността и сътрудничеството по границите, европейските переспективи на региона, енергийни проекти.

Българската делегация е ръководена от вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева. Срещи в Солун с колегите си има и вътрешният министър Валентин Радев. Освен обявените теми на четиристранната среща министрите имат възможност да обсъждат и въпроси – предмет на двустранно сътрудничество.

Четиристранният формат се провежда за втори пореден път. Инициативата е на министъра на външните работи на Гърция. Първата среща беше организирана през април 2016 г. и беше фокусирана върху бежанската и миграционната криза.

„Вчера имахме много интересна дискусия с външните министри за ситуацията и бъдещето на региона, европейските перспективи, както и сътрудничеството. Обменихме възгледи по темите, които ще обсъждаме. Предстоят две срещи – първата е посветена на сигурността, сътрудничеството по границите, както и сътрудничество и взаимопомощ при пожари. Пожарите не познават граници и това изисква сътрудничество. Втората среща е посветена на теми, свързани с енергетиката, които са от голяма важност за всички нас“, заяви пред националната телевизия Никос Козиас – министър на външните работи на Гърция.

 

Арестуваха българин за трафик на бежанци в Гърция

 

Гръцките власти са задържали 8 души за каналджийство. Сред тях има и българин, предаде ABC News.

Арестите са извършени в петък, в северната част на страната, при 4 отделни инцидента.

Осмината са прехвърлили 38 нелегални мигранти през границата с Турция. Някои от тях признали пред полицията, че са платили 2400 евро, за да бъдат превозени до Централна Европа

Сред чужденците има иракчани, сирийци, пакистанци, виетнамци и други.

Трафикантите също са различни по народност – молдовци, румънци и един българин.

 

Трагедия! Българка загина при гмуркане в Гърция в опит за подобряване на световен рекорд

 

 

Трагедия с българско семейство водолази, които се опитаха да подобрят световния рекорд на дълбоко гмуркане, разтърси Гърция, съобщи „Български новини“, цитирани от novini.bg.

Жена била извадена мъртва след гмуркане със съпруга си в района на залива Торонеос, Халкидики, а в интензивно отделение на болницата „Свети Павел“ в Солун по спешност е настанен съпруга й.

Двойката се е опитала да подобри световния рекорд на дълбоко гмуркане. Според бреговата охрана става дума за двойка българи на възраст 47 и 45 години, които по време на спускането си са се почуствали зле.

Директорът на Бърза помощ в Солун Христос Мацукудис коментира, че 45-годишната жена, неизвестно по каква причина, е получила дезориентация, което е довело до удавянето й.

„Въпреки усилията на лекаря, който е присъствал на гмуркането на двойката, не е успял да я върне към живот“, добави Мацукудис. 47-годишният също се е чувствал зле в морето и според директора на Бърза помощ, членовете на водолазната група, която ги наблюдавала, постепенно го е извадила на повърхността.

„Процесът по гмуркане е продължил около 3 часа и веднага щом е изваден е транспортиран с лодка до пристанището на Порто Карас, където с хеликоптер е прехвърлен в Солун, в болница“ Св. Павел, каза още директорът Бърза помощ.

 

Захариева: Заедно с Унгария, Румъния и Гърция предупредихме Киев за правата на малцинствата

 

 

Подписахме писмо с външните министри на Унгария, Румъния и Гърция до този на Украйна, настояваме образователният закон да не засегне правата на малцинствата и обучението на майчин език. Това коментира пред журналисти в Министерски съвет вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева за образователните промени в украинския закон, които ограничават преподаването на език след 5 клас, предаде Агенция „Фокус“

„В постоянна връзка сме още от няколко дни и следим с особено внимание този въпрос. Всъщност от доста месеци, защото това е дълга процедура по приемането на закона. Още в петък сме имали разговори по телефона с посланика. Вчера зам.-министърът на образованието се чу този в Украйна, откъдето получи уверение, че това няма да засегне по никакъв начин изучаването на български език в училищата. Малко по-особена е ситуацията за България. Ние нямаме изцяло българско училище. България е развила уникална мрежа от неделни училища, които са над 50. Български език се изучава и в украинските“, коментира Захариева.

Тя подчерта, че със сигурност са притеснени и неслучайно имат обща инициатива с колегите й от европейски държави, които евентуално ще засегнат този закон.

„Днес подписахме писмо с външните министри на Унгария, Румъния, Гърция и България до външния министър на Украйна, с което сигнализираме и настояваме този закон да не засегне правата на малцинствата и обучението на майчин език. Същото писмо ще изпратим и до Съвета на Европа и до ОССЕ. Украинската държава дава уверения, че законът е насочен към укрепването на украинския език и няма да засегне изучаването на европейските езици“, допълни тя.

Захариева подчерта, че са длъжни да им кажат, че гледат сериозно на този въпрос и няма да допуснат да се засегнат правата на малцинствата там.

„Не мога да говоря от името на Украйна каква е причината. Те обясняват, че искат да укрепят украинския език. В закона се дава възможност част от предметите да се изучават на друг език, но като факултативен, а не като задължителен“, добави тя. По думите й е дадена възможност за европейските езици да се направи изключение.

„Премиерът Бойко Борисов ни възложи първо ние да свършим работата, днес да го информираме какво е станало. Той е готов във всеки един момент. Още вчера искаше да се чуе с президента на Украйна Петро Порошенко, за да подчертае, че това ни притеснява и ще следим внимателно какво се случва там“, обясни още Екатерина Захариева.

 

В Гърция арестуваха мъж за лъжесвидетелство срещу български гражданин

 

 

Служител на хазартна компания в Солун бе арестуван по обвинения, че е лъжесвидетелствал, пише Ekathimerini, цитиран от „Фокус“. Мъжът е заявил, че е станал жертва на въоръжен грабеж. Той е обвинил български граждани за обира. Според полицията, гръцкият гражданин е излъгал, за да прикрие, че е загубил пари в хазартна игра.

От солунската полиция подчертаха, че служителят на хазартната компания е дал противоречиви свидетелства, а накрая е признал, че е нагласил цялата афера, за да прикрие загубата на 5500 евро.

Първата дама на Гърция подари златна огърлица с маслинови листа на Бриджит Макрон

Снимки: INTIME NEWS /ΚΩΤΣΙΑΡΗΣ ΓΙΑΝΝΗΣ

 

 

Златна огърлица с маслинови листа беше подаръкът от съпругата на президента на Републиката, Власия Павлопулу на съпругата на френския президент Брижит Макрон след приключването на сутрешното им посещение в Древна агора в Гърция.

Г-жа Макрон веднага я сложи с помощта на г-жа Павлопулу, благодари и каза: „Това ми напомня за Древна Гърция“.

Подаръци на първата дама на Франция бяха дадени от г-жа Марева Мицотаки, както беше обявено вчера, както и Перистера Базиана. Партньорът на премиера г-жа Перистера Базиана направи два подаръка на Брижит Макрон.

Първият го даде в колата вчера, докато двете дами пътуваха от Фондация Ставрос Ниархос и Акропола. Книгата на Константинос Кавафис стихотворения на френски и компактдиск на композитора Константин Христодулу. След това бе даден официален подарък, който тържествено връчи чифт обеци от Музея Бенаки и перлена огърлица копие от 4-ти век.

Марева Мицотаки също така направи много любезен ход и бе подготвила подарък за г-жа Макрон, който е изпратила, преди да пристигне в Атина. По-специално, съпругата на главния опозиционен лидер е изпратила на Брижит Макрон подарък чанта и риза със собствена марка, направени изключително за първата дама на Франция. Те не принадлежат към никаква колекция от марки. Разбира се, както чантата, така и ризата са изработени от изключителни гръцки материали, изработени от занаятчии в различни краища на Гърция.

 

 

Източник: Блиц

 

Макрон в Гърция: Европа рискува да стане подвластна на Kитай и САЩ, ако не се реформира

 

 

Европа рискува да стане подвластна на Kитай и САЩ, освен ако не засили суверенитета си и не стане по-демократична, заяви френският президент Еманюел Макрон.

В реч, изнесена символично на хълма в Атина, където древните гърци са създали демокрацията преди няколко хиляди години, Макрон заяви, че континентът е изправен пред разруха без радикална реформа на управлението му.

„За да не бъдем управлявани от по-големи сили като китайците и американците, вярвам в един европейски суверенитет, който ни позволява да се браним и да съществуваме“, каза Макрон на хълма Пникс в подножието на Акропола.

Избраният преди четири месеца 39-годишен лидер иска да се направи гигантска стъпка в европейското сътрудничество, която в икономически план да даде на еврозоната неин собствен бюджет, финансов министър и парламент.

Макрон смята, че по-демократични институции ще помогнат да се реагира на популистката вълна, която издига крайнодесни лидери като Марин Льо Пен и подхрани кампанията за „Брекзит“ във Великобритания.

Той обяви, че ще разкрие пътна карта за Европейския съюз след няколко седмици, след парламентарните избори в Германия на 24 септември.

Френският президент призова европейските лидери да се договори до края на годината формат на публични дебати през първата половина на 2018 г., на които гражданите да покажат своите визии за ЕС.

„Не искам един нов европейски договор да се обсъжда на закрити врата, в кулоарите на Брюксел, Берлин или Париж“, заяви Макрон.

Тези дебати, или „демократични конвенции“, които той предлага, трябва да помогнат да се положат основите за развитието на Европа за следващите 10-15 години.

Държавният глава на Франция заяви, че подкрепя идеята 78-те места на Великобритания в Европейския парламент да се дадат на общи представители на ЕС, които да се изберат от всички граждани на съюза след „Брекзит“.

 

Алексис Ципрас: България и Гърция биха могли да бъдат мост между Европа и Русия

Нашите две страни биха могли да изиграят ролята на мост между Европейския съюз и Русия. Съществуват исторически връзки, свързани с Русия, които биха могли да улеснят такъв мост. Това каза гръцкият премиер Алексис Ципрас след подписването на Меморандум за транспортен коридор между България и Гърция.

Основна характеристика на сътрудничеството ни не е, че става въпрос за агресивно сътрудничество, насочено срещу трети страни или да се окопаем срещу други страни. Сътрудничеството ни цели да укрепи стабилността и развитието на по-широкия регион“, обясни той.

Регионът не само е страдал много в миналото, но да не забравяме, че това е южната граница на Европа. Един район с особено геостратегическо значение“, коментира Алексис Ципрас.

Без нашият принос Европейският съюз не може да се справи пред редица предизвикателства, пред които е изправен“, заяви той. „Откриват се и дискусиите за бъдещето на Европа, водят се дебати за изгледа на Европа, участваме в тях не като наблюдатели, а допринасяме дейно за обогатяването на тези разговори“, посочи гръцкият премиер. „Денят на Съединението в България е интересна символика. Действително днес обединяваме усилията си, свързваме Егейско с Черно море и с Дунав“, каза още той.

След подписването на меморандума развитието на железопътната връзка „Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе“ гръцкият премиер поздрави България по случай Съединението. Той подчерта, че се радва от факта, че Меморандумът е подписан в деня на Съединението.

Даваме нови шансове за икономическия тласък на двете страни. Това не е още един инфраструктурен проект. Това е проект с огромно значение, който удовлетворява нужди от десетилетия наред, привлича нови производителни предприятия. Става въпрос за един много важен проект, който свързва по същество Егейско море с Дунав. Меморандумът предвижда и създаване на съвместно дружество за управление на проекта за жп линията. Двете страни заедно ще контролират изпълнението на проекта”, подчерта гръцкият премиер.

Това е една голяма стъпка Балканските страни да се превърнат в европейско пространство“, заяви той. „Меморандумът предвижда и създаването на съвместно дружество за реализиране и управление на жп линията от Гърция до България“, обясни Алексис Ципрас. „С подкрепата на Европейската комисия за първи път се следва тази процедура за реализиране на инфраструктурен обект“, посочи премиерът и уточни, че не всяка страна ще управлява проекта на своя територия, а страните ще го правят заедно.

Алексис Ципрас обяви, че отношенията с България са изключително важни за Гърция. „Откриваме нови хоризонти и в областта на енергетиката. Утре ще се състои среща с българския министър на енергетиката”, каза още Ципрас. Той обясни, че предстои четиристранна среща във Варна в която ще участва Гърция, България, Румъния и Сърбия.

На предстоящото българско председателство, гледаме и като на наше председателство, защото това е Балканско председателство”, каза още Ципрас.

Източник:епицентър.бг

Гърция иска да превърне България в геополитическа дупка

Проектът за бърза жп връзка между Егейско море, Черно море и Дунава на практика обрича на смърт коридор №8, пристанище Бургас, пише БГНЕС в свой анализ.

 Стойността му само от гръцка страна за бърза жп връзка между Егейско море, Черно море и Дунава ще е в рамките на 4 млрд. евро, заяви гръцкият министър на транспорта Христос Спиридзис пред медии. Меморандумът за изграждане на жп коридорът ще бъде подписан в Кавала от премиерите на двете държави.

 Само че ограничаването на разбирането за нова жп връзка на Балканите само до транспорта е палиативно и не води до лечение на старите болки на полуострова ни. Към този извод ни насочват плановете за свързване на гръцките пристанища Кавала и Александруполис с Бургас и Варна, а след това и с Русe. Кой има полза от този проект, известен като Sea2Sea? Колкото и елементарно да звучи, това е само Гърция. Защо?

Ами защото тази сложна геополитическа гръцка игра цели „закачането“ на цяла Северна Гърция – от Солун до Александруполис, за българските черноморски пристанища. Така от Солун – преминавайки през цяла Македония и Западна Тракия – товарите ще стигат до рогчето на българо-турско-гръцката граница, където се намира Свиленград. Досега Атина бягаше от това. Но сега иска с един куршум да удари два заека: да развие собствената си територия покрай Егейско море от Солун до Александруполис, завъртайки на север до Свиленград и да го използват като международен коридор. И да привлекат за себе си, което не е лошо, инвестиции за северните си пристанища Кавала и Александруполис. Само че…

Само че защо пък София не настоява пътят да се резне? Как ли?

 Ами от Солун направо като се стигне до Комотини, през Комотини до Подкова, а след това е ясно. Разстоянието между тяхната най-северна ж.п. гара – Состис, и нашата най-южна – Подкова, е 42 км. Още преди 30-ина година е разработван такъв проект за свързване на двете жп мрежи – българската и гръцката – само с по 21 км. нови железни пътища на територията на съответните страни. Да, обаче къде остава Дедеагач, прощавайте, Александруполис? Ами забравен, на гръцко-турската граница. Сега, с новата „мултимодална“ връзка ще бъдат постигнати няколко неща. Първо, Александруполис става абонат за наливане на фондове и развитие на региона около него. Второ, Северна Гърция използва българските черноморски пристанища като хинтерланд.

И, трето, Sea2Sea слага кръст на коридор №8, който теоретично трябва да свърже България през Македония и Албания с Адриатическо море и Бургас и Варна да си кореспондират директно с „тока на италианския ботуш“. Ние какво правим? Обръщаме нещата с главата надолу – вместо София да е ръководител движение на коридор №8, тя се превръща в стрелочник, изпълняващ заповедите на гръцки началник гара. И идващите през Гърция стоки получават директен достъп: а/ до българските пристанища на Черно море; б/ до Дунава и оттам – нагоре. Т.е. вместо стоките да минават през целия Балкански полуостров – Албания, Македония, България, те минават през Гърция и малко през нас. Това е просто една безмислица, която няма обяснение от българска гледна точка.

 Защото транспортният коридор България-Македония-Албания е жизнено важен за нас от геополитическа гледна точка. Така стои и въпросът с Македония. С новата връзка и зачеркването на коридор №8 София на практика се съгласява стоките от гръцките средиземноморски пристанища да вървят през Македония към Белград и оттам към Европа. Т.е. крехко Скопие отново попада в клещите на своите „приятели“ Атина и Белград. Опираме до геополитиката, която винаги е целяла да направи от България геополитическа дупка.

Заобикалят ни отвсякъде. Кой откъдето дойде, гледа да завърти нещата така, че или максимално да се облагодетелства за наша сметка, или изобщо да ни сложи кръста. Да не забравяме, че жп линии не се правят всяка година. Също така нека не забравяме, че не сме против жп връзката Александруполис -Свиленград. Ама помним ли, че определихме датата за „рязане на лентичката“ на коридор №8 за далечната 2027 г? А дотогава? Ще оставим „трансформиращата се в демокрация “ Сърбия и нашата „приятелска съседна“ Гърция да правят каквото си искат със Скопие? Въпросът е да не заработим по схемата „Човешко е да обещаеш, мъжко – да не изпълниш“. И не трябва да забравяме, че уж обявихме Западните Балкани като приоритет за нашето председателство на Европейския съвет. Ако наистина е така, то №8 би трябвало да е с едни гърди пред Sea2Sеa. Транспортните и енергийни връзки имат политически аромат. Като идея Sea2Sеa беше одобрен от Еврокомисията през 2012 г. А паневропейските транспортни коридори се появиха на конференцията в Крит през 1994 г. и бяха дообогатени на последвалата през 1997 г. конференция в Хелзинки.

През 2015 г., по време на посещението на българска правителствена делегация в Китай, транспортният министър Ивайло Московски представи на китайските партньори възможности за инвестиции в 4 жп направления. Сред тях беше модернизацията жп линия София-Перник-Радомир, оценена на 360 млн. евро; модернизация на жп линията Радомир-Гюешево, която ще струва 556 млн. евро. Това е единственото „движение“ на думи за коридор №8.

 Всъщност реализирането на връзката Кавала-Александруполис-Бургас-Варна показва нежеланието на София да вземе нещата в свои ръце – докато Sea2Sea оставя на гърците предимството, то коридор №8 носи освен геополитическа и икономическа стойност и отговорност за България. А ние явно не обичаме тази игра. Следва да си зададем въпроса какво ще е бъдещето на коридор №8, при положение че трафикът от Средиземноморието бъде обран от Sea2Sea? Крайно време е София да поведе свое хоро на Балканите – не към „Велика България“, а към сериозна и тежка България. Трябва да започваме да показваме, че ние водим хорото, а не просто подскачаме на „Барба Яни“ с глупава благодарност в погледа към Акропола.

Анализ на БГНЕС

Страните от ЕС започват да връщат бежанци в Гърция

 

 

Съюзниците от Европейския съюз започват да връщат в Гърция мигранти, които са влезли на територията на съюза след март тази година и са поискали политическо убежище, пише британският в. „Гардиън“, цитиран от Нова тв.

Според изданието само Берлин е изпратил близо 400 искания за връщане на мигранти. Германия настоява въпросът за политическото им убежище да бъде решаван на гръцка територия. Подобни искания били получени и от Великобритания, Холандия, Норвегия и Франция.

Гръцкият министър за миграционната политика Янис Музалас потвърдил за вестника, че гръцките власти вече са започнали оформянето на документите и очакват първите върнати бежанци да пристигнат през септември.

Той казал още, че връщането на мигрантите ще започне със „символичен брой“ в знак на солидарност с другите европейски страни, тъй като Гърция е приела вече толкова много мигранти и е подложена на такъв голям натиск, че приемането на допълнителен брой бежанци ще се окаже просто „трагедия“ заради икономическата ситуация в страната.

Министърът заявил, че няма представа къде ще бъдат настанявани връщаните мигранти и дали някога ще могат да напуснат Гърция.

Досега ЕС е предоставил на Гърция над 1,3 милиарда евро за справяне с миграционната криза за периода от 2014 до 2020 г. Според някои оценки в страната в момента има над 60 000 мигранти.

 

Безмилостни хайки: Арестуват по трима българи на час в Гърция

 

 

Трима българи попадат на всеки час зад решетките в Гърция, когато се провеждат масови проверки за нелегален внос на акцизни стоки. Това установи проверка на в. „Телеграф“ за периода от началото на лятото досега.

Последният случай е от 10-ти август, когато за малко над 60 минути властите в южната ни съседка закопчават трима нашенци и конфискуват автомобилите им. Причината е, че правят опит да влязат в Гърция с повече от четири стека цигари, което е абсолютно забранено.

Минималните количества акцизни стоки, които могат да се пренасят от една страна -членка на ЕС в друга, без те да подлежат на облагане, са определени в европейска директива. „Има прагове. За тютюневите изделия – 800 къса, което означава 4 стека. Пури 200 броя, пурети – 400 броя. Твърд алкохол – 10 литра, 90 литра вино и 110 литра бира“, разясниха от ГД „Гранична полиция“. Масово българите не са запознати колко цигари и алкохол могат да носят по време на почивката си в Гърция и често при проверка на границата се оказва, че багажникът е пълен с алкохол и цигари.

В южната ни съседка е забранено да се вкарва и бензин. При масови проверки в нощта срещу 9 август обаче трима българи са закопчани, защото в колите им има туби с гориво. Отделно във всеки от автомобилите има и по 20 литра концентрат. Возилата на арестуваните са конфискувани.

Освен за нелегален внос на акцизни стоки , в Гърция ежедневно задържат българи и за куп други престъпления. Най-често нашенците попадат зад решетките на о. Крит, сочат данните на полицията в съседната държава. На първо място по брой незаконни деяния, извършени от нашенци, пък е трафикът на мигранти. Само през юни са закопчани над 10 българи за нелегален превоз на бежанци из Гърция.

Иван Николов: В Гърция и Сърбия възприемат като смъртна заплаха сближаването на Македония с България

Борисов и Заев

Често се връщам към интервюто, което през юни 1996 г. направих за в. „Македония” с Алфонс Емануилов – Макс. Той е българин от немско-белгийски произход. Роден е в София през 1929 г., емигрира през 1948 г. и завършва в Лондон философия и политически науки .

 От 1955 г. живее в Монтевидео, Уругвай. Автор е на множество книги с геополитически анализи. Тогава ръководеше два вестника и едно списание и беше кореспондент на няколко информационни агенции в Америка и Европа.

 Разговаряхме дълго на различни теми, свързани с процесите на демократизация при новите условия. Нямаше как да не му задам и въпроса за бъдещето на отношенията между България и младата държава Република Македония. Ще цитирам дословно част от неговия отговор, който днес ни заставя да разсъждаваме по-задълбочено:

 „…Аз предполагам, че отношенията между България и новата държава ще бъдат повлияни не толкова от София, колкото от Скопие. Фактът, че Атина е последователно враждебна към Р Македония, показва, че от Скопие би трябвало да потърсят подкрепа и от Белград, и от София.

Въпросът е дали Белград има интерес да защити държавността на Македония, или ще се съюзи с Гърция срещу новата република. ТОГАВА НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ЕДИНСТВЕНА ОПОРА ЩЕ ОСТАНЕ САМО БЪЛГАРИЯ. НЕ ЗАЩОТО МАКЕДОНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ГО ЖЕЛАЕ, А ЗАЩОТО ТО НЯМА ДА ИМА ДРУГА АЛТЕРНАТИВА.”/Подч. И.Н./

 Тези думи на господин Макс се потвърждават днес, 21 години по-късно, с отпадането на пречките, които досега Скопие поставяше умишлено, за да не може да бъде подписан договорът за добросъседство между нашите две държави.

 Новият македонски премиер Зоран Заев, чиято единствена цел е разчистване на пътя на Македония към нейната евроатлантическа интеграция, със замах помете всички видимо склеротизирали аргументи пред възможността този договор да бъде подписан от България. Високият емоционален градус, обаче, и на слънчевите ентусиасти, и на мрачните скептици в двете държави, зареден с много положителна и отрицателна енергия, волно или неволно, отново отдалечава проблема от неговата същност.

В случая освен желанието, решимостта, волята на правителствата в София и Скопие, от значение са и други фактори, които неоправдано се подценяват. Две предпоставки – едната психополитическа, а другата геостратегическа, ще си казват думата за ролята и значението на този договор в един по-продължителен отрязък от време.

 ПЪРВАТА ПРЕДПОСТАВКА е дълбоко вкорененият, чрез всички средства на масираната македонистична пропаганда, мит за ролята на втория Илинден -2 август 1944 г., оформен като решение на първото заседание на АСНОМ (Антифашистичко собрание за народно ослободуване на Македония) в съзнанието на мнозина съвременни граждани на младата република.

 Дали договорът между двете държави ще зареди с необходимата критична доза решимост отговорните политически фактори в Македония да разчистят пътя за наложителния катарзис, който трябва да изживее цялото македонско общество, това е големият въпрос?!

 Миналото на Македония ще продължава ли да се тълкува според решенията на „вториот Илинден” или ще се завърне към своята неподправена същност!? Недопускащото никакви възражения отрицание на всичко, свързано с договора, дирижирано от Никола Груевски, го разграничи окончателно от идейния смисъл на абревиатурата ВМРО, която е част от името на неговата партия и подчертава колко силен е синдромът на досега внушаваните стериотипи на мислене там.

И не е ли срам, позор и подлост да се поставят на една и съща идейна и национална основа Даме, Гоце, Тодор Александров с Лазар Колишевски, Кръсте Цървенковски, Киро Глигоров и техните последователи, които днес се кичат с цветето на демокрацията и.всички произлизащи от нея идейни украшения!

 Място за илюзии няма. Подготвени ли са вече реформаторските елити в Македония за един откровен разговор за трагичната гибел на първия министър-председател на следвоенна Македония Методий Андонов – Ченто? Неговите думи…”Ние се борим за братско съгласие с всички народи около нас, на първо място с братския български народ”, цитирани от в.”Нова Македония”, на 30 ноември 1944 г., днес звучат с нова сила.

 Но и с нова сила напира и необходимостта да се разкрият действителните причини, не само идеологическите, за жестоката саморазправа и с всички негови министри: Панко Брашнаров, Киро Петрушев, Павел Шатев, Епаминод Иванов, д-р Стерийо Боздов, Богоя Фотев, Лазар Соколов и Петре Пирузе. Защо на всички тях животът им бе насилствено прекъснат или умишлено подложен на морални и физически страдания?

Всяко бягство от подобен род разговори, дискусии и анализи или тълкуването на процесите със средствата на досегашния македонистичен инструментариум, ще превръщат договора между България и Р Македония в документ на моментната политическа конюнктгура, способстващ за постигане на стратегически цели за Скопие с фалшиви средства.

 ВТОРАТА ПРЕДПОСТАВКА е стратегията на Атина и Белград за обща граница между двете държави. Т.е. младата македонска държава трябва да продължава да се развива според парадигмата на „вториот Илинден”, което предполага тя да бъде тясно обвързана идейно, политически, духовно, икономически, енергийно и инфраструктурно със Сърбия.

 След разпада на Югославия, Гърция зорко бди Република Македония да не бъде допусната да стане член на ЕС и НАТО преди Сърбия. А това изключва всяко сближаване с България и всяка инфраструктура по оста „изток-запад”, което в Атина и Белград се възприема като смъртна заплаха.

Тази съкровена цел на Гърция е споделена, преди години, от бившия външен министър на страната Дора Бакояни, в неофициален разговор, с нейния македонски колега Антонио Милошовски. Това научаваме от интервю на Милошовски за Дойче веле от 1 юни 2014 г.

 Подценяването на опасността двете балкански столици да саботират практическото прилагане на договора между България и Р Македония ще бъде тест за визията на София и Скопие да се възприемат като тандем със собствена роля на балканската политическа сцена.

 Има и една ТРЕТА ПРЕДПОСТАВКА – амбициите на Русия да не допусне, след провала на нейните усилия да осуети приема на Черна Гора в НАТО, Р Македония, както Босна и Херцеговина, да последват нейния пример. В случая Русия е мощното рамо на гръцко-сръбската стратегия за младата държава, чрез идеологемата за единството на славяно-православните народи.

Договорът между България и Р Македония и в трите столици – Москва, Атина и Белград – се възприема като ракета-носител за републиката покрай р.Вардар по траекторията Скопие- София-Брюксел. Ако споменатите предпоставки – психополитическата, геостратегическата и славяно-православната, бъдат преодолени, договорът между нашите две държави ще затвърди увереността в собствените им сили и тяхната нова роля в балканските работи и ще върне престижа на историческата наука като наука на обективното познание.

 В този смисъл договорът, без да е панацея, ще изиграе ролята на първата оздравителна инжекция срещу системно заразяваните, с болествотворни вируси, отношения между двете братски държави.

––––––––––

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.

Източник:БГНЕС