Tyxo.bg counter

Tag: генералите

132 години от избухването на Сръбско-българската война: “Войната на капитаните срещу генералите“

 

 

На 14 ноември се навършват 132 години от избухването на Сръбско-българската война /1885 г./, която ще остане в историята с наименованието „Войната на капитаните срещу генералите“

Съединението и Балканите

На 6 септември 1885 г. в Пловдив, седем години след Руско-турската освободителна война, България е била разделена на две – Източна Румелия и Княжество България – под руско влияние. Тогава чрез безкръвен преврат е обявено Съединението на България. Балканските ни съседи са недоволни от това, че в региона се образува една силна държава, която по територия и население е по-голяма от тях.

Веднага след Съединението Гърция и Румъния са готови да извършат мобилизация и да търсят компенсации за сметка на България. Първата се насочва към населената с българи Македония, а втората иска да заграби Южна Добруджа. Само намесата на Великите сили ги възпира да не обявят война на страната ни.

Сърбия, която има планове за хегемония сред славянското население на Балканите, е категорично против Съединението. На 9 септември 1885 г. Сърбия мобилизира запасните чинове. В страната излизат стотици статии, книги и плакати с пропагандно съдържание срещу Съединението.

Съотношение на силите

Подтикната от Австро-Унгария Сърбия ни напада изненадващо на 14 ноември /по нов стил/ 1885 г. Общият план на Сърбия е придвижване по пътя Пирот – Цариброд и чрез числено превъзходство да разбият българите в пограничните райони до Цариброд, след което да бъдат победени и пристигащите тракийски български части и да се превземат Видин и столицата на България – София, където сам крал Милан Обренович да излезе на трибуните и да продиктува исканията си за мир: 1. цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъде включена към сръбската държава; 2. сръбска окупация над останалата част от Княжеството; 3. преместване на българската столица от София в Търново; 4. огромна парична компенсация.

Сърбия разполага с 42 000 души и 800 кавалеристи за фронта срещу София (Нишавска армия) и 21 000 души на видинския фронт (Тимошка армия), както и 8 800 резерв, снабдени с пушки Mаузер-Миланович и 400 морално остарели оръдия, като се очакват още около 30 скорострелни модерни оръдия да пристигнат от Франция. По-късно сръбската войска достига до над 120 000 души, от които 103 000 редовна армия.

Българите не разполагат с достатъчно офицери, защото Русия е изтеглила своите офицери след обявяването на Съединението. Единствената надежда са завърналите се около 40 млади български офицери от руските военни академии, които са завършили само месец преди това, а някои дори са прекъснали обучението си. Сержантите също не достигат, затова за сержанти в българските роти са назначени 30 юнкери. Общо през казарма в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души, и заедно с доброволците и опълченците, армията наброява малко над 100 000. Българската пехота разполага със стари пушки, а артилерията с 200 артилерийски оръдия, които са обаче доста по-добри от сръбските антики, но 40 от тях са повредени и неизползваеми.

Сливнишката епопея

 

Българските военни тогава решават твърдо сливнишките височини да бъдат позицията, където да спрат нападението на сръбския военен елит, докато правителството, водено от княз Александър I Батенберг, иска да чака сърбите край Вакарел. Българските капитани обаче не са съгласни с това и въпреки намеренията на Батенберг, искат да задържат сръбската войска на Сливница.

По тази причина и първите сръбски отряди, които се насочват в местността, са неприятно изненадани, когато виждат над Сливница на хълмовете в Гълъбово, Три уши и Малово българските отряди. Другата част, която на третия ден се насочва в посока Божурище се изкачва южно от Войводино, Могила и Шезуб. Там българите разполагат с осем оръдия. Именно с техните изстрели, нашите спират сърбите, когато прииждат за два дни – 15 и 16 ноември. През тези два дни сърбите сломяват съпротивата край Калотина, Драгоман, минават през Габер. Заради тези успехи сръбският крал Милан казва, че ще си пие кафето вечерта пред турската джамия в центъра на София – нещо, което скоро разбира, че няма да стане.

Българските капитани, които се намират в позицията над Сливница, използват трикове върху сърбите. Тогава все още войската ни е била малобройна. Българските отряди се придвижват за две денонощия от турската граница до Сливница. Имало е по това време влак единствено до гара Септември, от там те са вървели пеша и на коне по трима души. Когато пристигат веднага се включват във военните действия.

Интересен факт е, че самият капитан Коста Паница с неговия малоброен отряд е правил няколко задвижвания на полето, за да създаде впечатление пред сърбите, че българската войска е по-многобройна.

Най-тежки са боевете при Сливница на 17-19 ноември /нов стил/, когато се решава и изходът от войната. Изходът от сражението е бил 50 на 50. Тогава обаче сръбският отряд на Моравската дивизия, който минава през Брезник, Гургулят и Делян, след като влиза в село Златуша, получава изненадваща атака от осемте оръдия от артилерията, която е над с. Гълъбовци. Тогава командващ артилерията ни е кап. Христо Попов. Тя внася сериозен смут сред сърбите, чието намерение е било през с. Златуша и Банкя да влязат директно в София. Затова боевете край Гургулят изиграват основна роля за хода на цялата битка, защото Моравската дивизия не успява да премине в настъпление, а 1200 души са пленени.

Ходът на войната е преобърнат сърбите отстъпват, а българите последователно освобождават всички територии и стигат до Пирот. Великите не позволяват по-нататъшно българско настъпление и на 28 ноември 1885 г. бойните действия са прекратени. Войната трае само 14 дни, а мирът между българи и сърби е възстановен в Букурещ.

 

 

Източник:БГНЕС

 

ГЕРБ даде заден за генералите, ще ги изслушва след президентски указ

 

 

ГЕРБ даде заден за предлаганата поправка в Закона за отбраната, която предвиждаше ресорната парламентарна комисия да изслушва кандидатите за генералски звания преди президентския указ.

По конституция удостояването с генералски звания става по предложение на Министерски съвет, а последната дума има държавният глава. Предвижданата промяна беше в очевидно нарушения на основния закон. И това предизвика гневната реакция на опозицията.

Самият Румен Радев също реагира от Полша, където бе на официално посещение: „Виждам опити за връщане към обратния процес. Ако Комисията по отбрана и парламентът като цяло желаят да имат по-голямо влияние и авторитет върху Българската армия, нека го правят с приемане на адекватни закони, които да работят за Въоръжените сили и за военнослужещите, а не със силово привикване и препитване на кандидатите, номинирани за генерали.“

Днес ГЕРБ се „поправиха“ и лансираха друга теза: генералите ще се изслушват в парламентарната комисия, но след като цялата процедура е приключила и е подписан президентския указ. Това бе съобщено от председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов пред Нова телевизия: „Това беше инициатива на колегите от Комисията по отбраната. Но им казах: „Колеги, ако това създава някакво напрежение, нека направим изслушването на генералите след указите. Идеята е висшите офицери да познават парламентарната дейност, а и парламентаристите да познават генералите.“

Новината, че събеседването ще става след указа на държавния глава потвърди за Епицентър.бг и ген. Константин Попов, председател на Комисията в НС, който е автор на предложението за поправка в текста.
Корекцията ще бъде направена между двете четения, заяви Цветан Цветанов.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Американците не са съгласни с генералите за “руската заплаха“

amer

„Ястребът“ генерал Джозеф Данфорд е новият шеф на Комитета на началник-щабовете на ВС на САЩ

 

 

Неколцина високопоставени американски генерал считат Русия като главна заплаха за националната сигурност на САЩ, обикновените граждани обаче не са съгласни с тях. За това пише „Вашингтон пост“, позовавайки се на допитване на Pew Research.

Тон за изказванията на американските генерали относно Русия като основна заплаха даде командващият Морската пехота на САЩ Джозеф Данфорд, наскоро назначен за шеф на Комитета на началник-щабовете на ВС на САЩ. Според него причината е, че РФ е ядрена държава.

Само дни по-късно генералът от ВВС Пол Селва разположи опасните нации в реда Русия, Китай, Иран и КНДР.

Седмица по-късно, припомня The Washington Post, генералът от ВВС Марк Мили също посочи Русия като заплаха №1.

Два дни след него генералът от Морската пехота Робърт Келър бе по-предпазлив в преценката си, като заяви, че е „съгласен с ген. Данфорд” за потенциалната заплаха от Русия, обаче се съмнява, че РФ възнамерява да нападне САЩ.

The Washington Post отбелязва, че ръководителите на американските структури, отговарящи за сигурността на страната, не могат точно да решат кое е главна заплаха за САЩ: представители на военното ведомство държат една позиция, а служителите от службите за сигурност – друга.

Директорът на ФБР Джеймс Коми категорично сочи като заплаха „Ислямска държава”.Обикновените американци по-скоро са съгласни с него, а не с генералите. Изданието привежда резултатите от допитването на Pew Research, според което за населението на страната основна заплаха за страната са именно терористите от ИД. На второ място е Иран, на трето – кибератаките, на четвъртото – глобалната икономическа зависимост, а Русия е чак на пето място.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц