Tyxo.bg counter

Tag: “Гардиън“

Гардиън: Германия се готви за разпада на световния ред

 

 

Пол Мейсън

в. „Гардиън“.

Германското министерство на отбраната изложи най-лошия възможен сценарий за 2040 г. в таен документ, изтекъл в „Шпигел“ миналата седмица.

В него се посочва следното: „Разширението на ЕС до голяма степен беше прекратено и още държави напуснаха общността… все по-размирния, понякога хаотичен и склонен към конфликти свят драматично промени обстановката на сигурността“.

Дългият 120 страници текст, озаглавен „Стратегическа перспектива 2040“ е федерален документ, а сценариите, които са представени в него, са мрачно реалистични – конфликт изток-запад, в който някои европейски държави отиват на страната на Русия или „многополюсна“ Европа, където някои държави приемат руския икономически и политически модел напук на Лисабонския договор.

Това че документът изобщо съществува, е знак за увеличаващото се напрежение в международната система. Германската военна традиция за щателно логистично планиране на всяка една възможност започна с известния германски и руски фелдмаршал Хелмут фон Молтке-старши през 50-те години на 19 в. и три пъти се отплати с поне първоначален успех – през 1871 г. срещу Франция, през 1914 г. и 1939 г. срещу останалата част от Европа.

В периода след Студената война, както „Шпигел“ посочва, допускането на германски генерали да правят изявления за бъдещето беше „прекалено рисковано“. Това обаче се промени с анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Независимо от тревожните заглавия, които предизвика, изтеклият документ, ако не друго, е доста оптимистичен.

В три от шестте възможни сценария нещата се развиват толкова добре, че Европа напомня на периода Бийдермайер (1815-1848), който се характеризира с вътрешнополитическо щастие и военно отегчение. Негативните сценарии, в които САЩ се опитват да избегнат изолация, а Китай води културна война със Запада, са писани преди идването на власт на Доналд Тръмп и преди стратегията на Си Цзинпин за създаване на политизирана китайска инфраструктура в Азия.

Журналистите, които са получили документа, са пропуснали детайлите за това какво Германия планира да прави с възможния срив на ЕС или неговото фрагментиране. Но това е проблем, пред който е изправен целият западен свят.

Макар най-спешният проблем да е тероризмът, важните въпроси са тези за намаляването на одобрението сред народите за настоящата икономическа система и високата миграция. Те пробиват дупки в тъканта на самия ЕС – чрез гръцката криза от 2015 г., Брекзит и патовото положение между унгарското и полското правителства от една страна и Европейската комисия от друга. В момента въпросът, който е в центъра на германските политически умове е предложението на френския президент Еманюел Макрон за ускоряване на европейската икономическа интеграция, която почти всички в Германия искат да бъде отхвърлена – консерваторите на Ангела Меркел, защото предвижда нуждата от повече финансови трансфери към по-бедните страни в периферията, социалдемократите, тъй като ще отслаби оставащите социални гаранции за работниците, крайнодясната „Алтернатива за Германия“, защото означава повече Европа.

Всеки един разговор, който съм имал с германски политици и активисти от изборите насам, се е въртял около страховете, че наскоро пристигналите над милион бежанци няма да бъдат интегрирани подобаващо, както и това, че толерантността за по-нататъшни социални промени сред по-възрастните и недотам образованите германци е достигнала повратна точка.

След Брекзит зрелите демокрации в Европа трябва да настояват за консолидирането на своя проект, представяйки една съгласувана и положителна история на своя все по-критичен електорат. Те обаче не могат, тъй като единствената съгласувана история, с която разполага Европа, е тази за повече глобализация и повече пазари, а това е нещото, което населението отхвърля.

Междувременно Русия и Китай вече не правят повърхностни стъпки към решаването на проблемите си, а навлизат в дълбочина. Разиграва се нова „голяма игра“, най-вече в Източното Средиземноморие, а Западът почти не разполага със стратегия.

В края на миналата седмица се появиха доказателства, според които бившият съветник на Тръмп Джордж Пападопулос е направил посещение в Атина, което е съвпадало с официалната визита на Владимир Путин. Няма доказателства, че двамата са се срещали, но не е и необходимо да го правят. Връзката на Пападопулос в гръцкото правителство е министърът на отбраната Панос Каменос, който е начело на малка националистическа партия във водената от „Сириза“ коалиция и е един от най-положително настроените спрямо Кремъл политици, в което и да е било правителство в състава на НАТО.

Сега, след като ЕС нареди масовата приватизация на гръцките активи, китайските пари започнаха да прииждат, купувайки цялото пристанище Пирея, а през август бяха подписани инвестиционни сделки на стойност милиарди евро с Гърция. Както каза Костас Дузинас – депутатът начело на комисията по отбрана в гръцкия парламент: „Докато европейците действат спрямо Гърция като средновековни пиявици, китайците продължават да инвестират пари“.

Ако германците правят планове за евентуалния колапс на Европа и разпада на световния ред, то тогава някой в британската Военна академия в Шривънхем прави същото. Но би било по-добре, ако политиците започнат да включват британския електорат в надпартийна и трезва оценка на проблема, пред който сме изправени. Русия на Путин води хибридна война срещу западните демокрации, не само чрез кибератаки или чрез реклами на фалшиви новини във Фейсбук на стойност милиони паунда.

Тя също така финансира десни популистки партии и използва медийното влияние, за да разкрие мръсното, корумпираното и склерозиралото в европейските демокрации. В замяна съществува тенденция сред центристките политици да казват, че всякаква опозиция на статуквото – последен пример, за което беше каталунският референдум, е дело на Кремъл. Зад многократно повтореното обещание, че Великобритания ще запази сътрудничество с Европа в сферата на сигурността след Брекзит , стои допускането, че основните европейски демокрации – Германия, Франция, Италия и Испания, ще останат верни на НАТО, демокрацията и върховенството на закона.

Също така се допуска, че една реформирана и съживена Европа ще осигури достатъчно работни места и растеж , за да се източат силите на националистите и ксенофобското дясно. Но също така би било мъдро политиците да започнат да признават, че тези неща вече не са така сигурни. Ако искаме ред, трябва да го създадем – чрез ангажираност, многостранност, като приспособим това, което можем, към нуждата за нарастваща власт и чрез насърчаването на едни устойчиви демократични институции. Ако не успеем да постигнем ред, ние ще трябва да се изправим срещу един хаос, при който САЩ вече не са надежден съюзник, не са дори стабилна демокрация.

 

Източник: БГНЕС

 

“Гардиън“ замеси съпруга на Ирина Бокова в мащабна схема за пране на пари

 

 

Калин Митрев, българският представител в Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон и съпруг на Ирина Бокова, е замесен в мащабна схема за пране на пари свързана с Азербайджан, сочи разследване на в. „Гардиън” съвместно с още 20 световни медии.

Разследването на т.нар. „Азербайджанска пералня” разкрива, че между 2012 и 2014 г. са направени повече от 16 хил. плащания по различни канали на стойност близо 2,9 млрд. долара от Азербайджан към известни европейци, купувани са луксозни стоки и са прани пари през мрежа от почти непрозрачни британски компании.

Част от парите са отишли за политици и журналисти за международна лобистка кампания, която да рекламира страната. От „Гардиън” посочват, че не всички получатели са знаели откъде идват средствата.

Азербайджанското правителство е обвинявано за систематично нарушаване на човешките права, корупция и подправяне на избори.

Материалът се базира на поверителни банкови данни, предоставени на датския вестник „Берлингске” и споделени с Проекта за разследване на корупция и организирана престъпност, „Гардиън” и други медии.

„Според данните ни пари са се изпращали през британски компании на Калин Митрев, българин, който беше назначен миналата година в Европейската банка за възстановяване и развитие”, посочват от изданието. Митрев е получил най-малко 425 хил. евро за частни консултации, които извършвал за азербайджанската компания „Авуар Ко”.

Съпругът на Бокова е признал за наличието на парите, но е категоричен, че те са добити по легален начин чрез неговите консултантски услуги.

„За всички приходи, натрупани при работа в различни държави, са платени данъци в България”, твърди Митрев.

„Разкритието, че съпругът й е работил като консултант за Азербайджанска компания може да се окаже неприятно за Ирина Бокова, която е генерален директор на ЮНЕСКО. Тя връчи едно от най-високите отличия на организацията, медалът на Моцарт, на азербайджанската първа дама и вицепрезидент Мехрибан Алиева. Също така Бокова организира изложба в централата на ЮНЕСКО в Париж, озаглавена „Азербайджан – Страна на толерантността”, пишe „Гардиън”.

Пред изданието Бокова е отрекла да има конфликт между нейната работа като генерален директор на ЮНЕСКО и тази на съпруга й, като е категорична, че не е знаела за неговия бизнес.

 

 

Източник „БТВ Новини“

 

“Гардиън“ гръмна: Британска министърка готви голяма секира за българските гурбетчии на Острова!

 

 

Работещите в селското стопанство на Великобритания емигранти и сезонно наеманите работници от Източна Европа скоро могат да бъдат заменени с роботи. Това обяви тамошният министър на околната среда, храните и проблемите на селските райони Андреа Ледсъм, цитирана от „Гардиън”. Изявлението на Ледсъм ще осуети намеренията на стотици българи, които ходят на гурбет в Обединеното кралство и припечелват най-вече от бране на ягоди.

Ледсъм съветва британските фермери да увеличат инвестициите си в развитите технологии, тъй като те са в състояние да стимулират производителността и да доведат до постигане на точния баланс между новите и наличните работници в Европейския съюз. Не трябва да забравяме, че решаващият мотивиращ фактор в гласуването за напускането на Европейския съюз бе контролът върху имиграцията, отбелязва министърът.

По време на пътуванията си в чужбина Ледсъм се е убедила лично, че все повече фермери използват новите достижения в технологиите, които прекрасно допълват човешкия труд в селскостопанския сектор, споделя тя.

В Испания например ягодите се берат от автоматизирани машини, в САЩ е същото положение с ябълките.  От „Гардиън” пък изтъкват, че на фермерите във Великобритания ще се наложи да увеличат броя на използваните роботи не само заради напускането на ЕС и очакваните затруднения с наемането на евтина работна ръка от емигрирали източноевропейци, които масово се наемат за неквалифицираните дейности, но и заради предстоящото през тази година повишаване на минималната работна заплата.

 

Източник:Блиц

 

 

 

Източник:Блиц

 

 

“Гардиън“ гръмна: Създадоха хибрид между човек и …прасе

Учени създадоха хибрид между човек и прасе при важно изследване, увеличаващо шансовете да можем да отглеждане човешки органи в тялото на животни с цел трансплантации, съобщава „Гардиън“, цитиран от Фокус.

За първи път е създаден ембрион, комбиниращ два големи и далечно свързани вида. Създаването на тази т. нар. Химера – наречен на звяра от гръцката митология, беше приветствано като значима първа стъпка към създаване на човешко сърце, черен дроб и бъбреци от нулата.

Хуан Карлос Белмонте, ръководил работата върху получовешките и полусвински ембриони в Института за биологични изследвания в Калифорния, коментира: „Крайната цел е отгледаме и трансплантираме тъкан или органи, но сме далеч от това. Това е важна първа крачка“.
 

“Гардиън“: Белият дом ще избегне въоръжения сблъсък с Русия в Сирия

main_1472911322

 

 

Президентската администрация на САЩ ще преразгледа политиката си в Сирия, но Белият дом няма да стигне до мерки, които биха довели до военен сблъсък с Русия. Това предвижда британският вестник „Гардиън“, позовавайки се на дипломатически източници.
Днес в Лозана ще се проведат преговори за Сирия с участието на държавния секретар на САЩ Джон Кери, руският външен министър Сергей Лавров, а също техните колеги от Турция, Катар и Саудитска Арабия. Според източника на изданието един от най-обсъжданите варианти за промени в сирийската политика на САЩ е т.нар. силов сценарий. Но с голяма доза вероятност тази опция ще бъде отхвърлена заради опасността от конфронтация с Русия.

„Белият дом не разглежда изхода от сражението между режима на Асад и въоръжената опозиция като пряко засягаш националната сигурност на САЩ… Предстоящото настъпление срещу позициите на „Ислямска държава“ в Мосул (Ирак) и Ракка (Сирия) сега е по-приоритетно от хуманитарната подкрепа и политическия преход в Сирия“, твърдят дипломати.

Най-вероятният изход от преразглеждането на американската политика в Сирия е въвеждането на нови санкции срещу физически лица. Такава стъпка е възможна от страна на САЩ, но Евросъюзът най-вероятно няма да подкрепи това решение.

„Нови санкции? Не виждам заинтересованост (от това) в Европа”, сподели неназован дипломат пред изданието.

Източник: БГНЕС

 

“Гардиън“ тръби: Ирина Бокова става зам.-генерален секретар на ООН!

main_1475833520

Ирина Бокова Снимка: БГНЕС, архив

 

 

Ирина Бокова е на път да заеме поста заместник-генерален секретар на ООН. За тази възможност съобщава британският вестник „Гардиън“. Според изданието броени часове, след като Антониу Гутериш получи пълната подкрепа на Съвета за сигурност за поста генерален секретар, са се появили спекулации, че Русия ще бъде компенсирана за своя вот.

Издигането именно на Бокова е един от жестовете, който може да бъде направен към Москва, пише Канал 3.

В първото си публично изявление след избора бившият премиер на Португалия заяви, че ще служи на жертвите на конфликти, тероризъм, бедност и несправедливост.

Очаква се Общото събрание да се събере следващата седмица, за да одобри окончателно Гутериш начело на ООН.

 

Проф. Кръстьо Петков: “Гардиън“ разобличи двуличието на българските политикани

main_1475303113

Стори го чрез неотразим, гросмайсторски ход – като изнесе фактите и се въздържа от словесни коментари. Такава е накратко характеристиката на публикуваната статия от влиятелния английски всекидневник (препечатана от „Other News).

Какво съобщават журналистите от двете издания? Запознават ни с фактите от една конспиративна история, предстоящият изход от която е: (Цитирам) „ Предишният български кандидат Ирина Бокова, не успя да получи подкрепа, но може би ще продължи да участва в състезанието за генерален секретар“. За да няма съмнения в истинските намерение на българските власти, „Гардиън“ пояснява: „ Комисарят по бюджета на ЕС Кристалина Георгиева, влезе в надпреварата… след като българското правителство пренасочи подкрепата си и застана зад нея“.  И още: „Българският премиер Бойко Борисов каза, че неговият предишен кандидат Ирина Бокова, ръководител на ЮНЕСКО, не  успя да спечели достатъчна подкрепа в първите пет кръга на предварителното допитване, организирано от Съвета за сигурност и финишира шеста поред“.

Дотук като че ли няма нещо нередно – поне по българските традиции и навици за правене на политика. Едната кандидатка нямала шансове, затова правителството вади от ръкава резервната фигура. Това обаче е така само на пръв поглед. Гардиън проследява хронологията в действията на българските държавници през последните месеци, от което става ясно, че приготовленията за рокадата са започнали преди да е ясно как ще се представи Ирина Бокова:

1. Намерен е виден гуру и промотър на алтернативната кандидатура. С тази ключова роля се нагърбва европейски лидер с висок международен престиж – канцлерката на Германия Ангела Меркел;
Госпожа Меркел действа по германски методично, за да спечели на своя страна влиятелните лидери на държави, представени в Съвета за сигурност. Нейният лобизъм отива докрай – тя агитира за подкрепа на комисарката Георгиева участниците в срещата на Г -7, състояла се през лятото в Китай.

2. Малка част от подложените на обработка обаче проявяват интерес към инициативата „Меркел“. Повечето отдават предпочитанията си на екс-премиера на Португалия Антонио Гутиерес;

3. Препъни камъкът в задкулисните ходове е Владимир Путин, некоронованият цар на Русия. Той разполага със силен коз:  ако бъде пренебрегнат неговият фаворит Бокова, ще наложи вето върху избора в Съвета за сигурност.

4. Доводите на Путин са: Русия подкрепя източноевропеец, за предпочитане лице от женски пол. Сиреч – Ирина Бокова. Комисарката Георгиева е неприемлива, първо защото служи вярно на инициаторите на  санкциите срещу Русия; второ, поради нейната категорична проамериканска позиция по редица спорни въпроси, вкл. този за Украйна.

Всяко изявление и действие  на участниците в надлъгването е надлежно документирано от английското издание. Става ясно, че цялата предварителна подготовка е извършена далеч преди да станат известни резултатите от шестия рунд.

Доказателствата са в изпреварващото изявление на Самата Кристалина Георгиева в навечерието на  шестата поредна селекция.  „Гардиън“ ни информира (Цитирам): „Георгиева направи изявление в сряда от Брюксел – че категорично приема номинацията“. Същевременно хиперактивната комисарка благодари на своето правителство в София, че вече я е номинирало за поста Генсек на ООН. Тя съобщи, че дори разполагала с Манифест, който щяла да представи  на откритата сесия на  Генералната асамблея на ООН (нова процедура в доста непрозрачния/мрачен процес на селекции в Обединените нации).

Кому да вярваме в случая: на  многократните  изявления на българския премиер Борисов и неговите подопечни министри, че застават зад Ирина Бокова и не работят по втори, паралелен сценарий; или на „Гардиън“?

Лично аз се доверявам на мерцедеса на английската свободна преса. „Гардиън“ неведнъж е доказал, че стои на страната на истината и не се колебае да извади на показ крупни задкулисни сценарии. Справка, скандалната афера с панамската офшорка „Мосак Фонсека“. Властимащите в България пък упорито се мъчат да покажат, че предпочитаният от тях занаят е менте-политиката; че са трайно обсебени от мерака да  плетат интриги и завери зад завесата. Такива люде не заслужават друго, освен нулево доверие – до доказване на противното, т.е.  че са решили да признаят публично греховете си и са поели обещание да се поправят. Тук визирам една хипотеза, която едва ли ще се сбъдне в обозримо бъдеще.

Така стигаме до интригуващия въпрос, свързан с крайния изход от двуличната позиция на управниците в България: кой печели и кой губи от сложната дипломатическа комбинаторика, разигравана  месеци наред?

Печелившите са ясни:

 на първо място това са набиращият скорост португалец Гутиерес и неговите влиятелни западни застъпници;
– Путин също ще консумира добри ползи: едната – да накаже комисар Георгиева заради агресивната й антируска позиция; другата –  да получи отстъпки в случай, че не приложи тактиката с ветото;

Губещите са повече:

 Преди всичко това са активните участници в българската завера „Анти-Бокова“. Чака ги жестоко поражение: нито фаворитката Георгиева ще се наложи в конкурентната битка; нито някой ще им признае заслугите за поредното заиграване със силните на деня в международната политика. Не очаквам обаче да си посипят главите с пепел, защото всеки слугинаж диктува един и същ тип публично поведение. Народът ни го е обозначил точно: тепегьозлък!

Един безплатен съвет от мен към основните губещи: запознайте се внимателно с отговорите, които американският посланик Н.П. Ерик Рубин даде в интервю пред интелигентния водещ на предаване в БТВ Светослав Иванов. По-специално – с оценката, че едностранният избор на нов Голям брат за България между САЩ и Русия би било нелеп ход. И обратно, да не слушат мосю Ксавие, френският топ-емисар, замръзнал в своите пристрастия към пещерния антикомунизъм от началото на 90-те години!

– На безграничната кариеристка Кристалина Георгиева (характеристиката е на бивш десен премиер и неин колега от университета) ще бъде даден горчив урок – по политически морал и самоконтрол върху личните амбиции. Което едва ли ще я предпази от неистовото желание да изпъкне като властник от планетарен мащаб;

– Протестърите от мрежата за десен активизъм ще загубят и малкото престиж, с който с ползват понастоящем. Не е беда – едни спонсори ще се разочароват и отдръпнат , други ще дойдат;

На пръв поглед сред губещите би трябвало да е и Ирина Бокова. Не е спечелила, значи е претърпяла поражение – такава е формалната логика. Само че този тип разсъждания важи за нормални ситуации и почтени състезания. В случая обаче сме свидетели на мръсна по замисъл, безпардонна в избора на инструментариум и натрапчиво лицемерна акция, насочена персонално  срещу нея.

Няма нищо по-пагубно от грубата, умишлена персонификация на един конфликт. Впрочем –има! Това е стремежът на конспирторите да очернят миналото на Ирина Бокова и да поставят на място нейните  застъпници – все  хора от комунистическото наследство. Има ли нужда да припомням, че който гледа назад, рано или късно се препъва, рискувайки да счупи важен телесен орган. Ако е главата, не е трагично – властимащите у нас по традиция не ползват сивите клетки по предназначение.

Случи ли се този инцидент, Бокова ще бъде възмездена. Но не това е най-важното. Дотук тя не се подаде на изкушения да преговаря със задкулисието, не се отказва да продължи борбата, не се притеснява да говори открито защо е изпаднала от първата тройка в класацията. Този политически новоговор печели симпатии. Дори да не е сред призьорите, Ирина Бокова ще остане в редиците на уважаваните политици. Репутацията й на компетентен, отворен към новите идеи лидер ще порасне. Ще продължи да е ръководител на ЮНЕСКО до края на мандата и със сигурност ще бъде търсена да помага и след това заради своя 12–годишен опит и многобройни контакти по света.

 

Така че: кураж Бокова! Бъдещето е на твоя страна!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

“Гардиън“: Кристалина Георгиева няма подкрепа от Париж, а Великобритания е хладна

main_1473848578

 

 

Не е ясно какво влияние ще окаже върху състезанието късното влизане на Георгиева, при положение, че то вече е непостоянно и непредвидимо. Досега лидер бе Антонио Гутиериш, бивш португалски премиер и върховен комисар на ООН, но Русия може да опита да наложи вето върху кандидатурата му при гласуването през октомври. Това пише британският в. „Гардиън“.

Кристалина Георгиева ще се изправи пред Общото събрание на ООН на открита сесия, за да представи, подобно на другите кандидати, своята концепция за поста генерален секретар.

Това е задължително по новата процедура, която бе въведена в ООН за тазгодишния избор.

Както е известно, няма механизъм за една държава да оттегли кандидатура, така че Ирина Бокова, която заяви, че няма намерение да се отказва, ще се изправи заедно с Кристалина Георгиева на следващото гласуване в Съвета за сигурност на 5 октомври.

Москва вече каза, че предпочита следващия генерален секретар да е жена от Източна Европа, а Георгиева има добра репутация като ефективен администратор и преговарящ начело на хуманитарните дела на ЕС.

Но не е ясно дали Русия ще приеме Георгиева – вече имаше остра реакция от Кремъл, когато на срещата на Г-20 в Китай Ангела Меркел лобира пред Владимир Путин в нейна полза.

Франция също е раздразнена от опитите на Меркел да оказва влияние, и твърдо подкрепя Гутиериш. Кристалина Георгиева няма осигурена подкрепа от Париж.  Великобритания е хладна по отношение на късното й включване в надпреварата, страхувайки се, че тя ще отклони подкрепа от Гутиериш.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

“Гардиън“: Ако Кристалина Георгиева влезе в играта за ООН, ще бъде блокирана от Москва

main_1473669114

 

 

Бившият португалски премиер Антониу Гутериш укрепи убедителната си преднина след петото поредно гласуване в Съвета за сигурност за кандидатите за поста генерален секретар на ООН, пише днес “Гардиън”.

Според британския вестник на вчерашния вот Гутериш, който е и бивш Върховен комисар на ООН за бежанците, е направил стъпка към победата, а основните му съперници са изостанали.

Междувременно, продължава изданието, нараснаха шансовете за късно навлизане в надпреварата на комисаря на ЕС по бюджета Кристалина Георгиева, след като нейната сънародничка Ирина Бокова получи слаба подкрепа в петото гласуване.

“Гардиън” припомня за изявлението на българския премиер по-рано този месец, че ако на 26 септември Бокова, която сега е генерален директор на ЮНЕСКО, не се класира на едно от първите две места, България може да оттегли подкрепата си за нея. Но даже и да бъде издигната кандидатурата на Георгиева, тя ще трябва да реши дали иска да влезе в състезание, в което досега доминира един кандидат, подчертава вестникът.

Според “Гардиън” Гутериш се е озовал изненадващо в позицията
на фаворит, тъй като мнозина са очаквали следващият генерален
секретар на ООН да бъде от Източна Европа и то жена. Но
преднината на португалеца не е решаваща, защото победителят
трябва да получи най-малко девет гласа “насърчавам” и нито едно
вето от петте постоянни членове на Съвета за сигурност.

Възможният вот против Гутериш на следващото гласуване на 5
октомври (когато постоянните членове ще пускат цветни бюлетини)
може да дойде от Москва, а това може да доведе до ответни
налагания на вето върху фаворитите на Русия при следващите
гласувания. “Ако Гутериш бъде блокиран, всеки от списъка ще бъде
блокиран и ще трябва да търсим нови кандидати”, цитира
“Гардиън” високопоставен дипломат от Съвета за сигурност.

Кристалина Георгиева може да се натъкне на същите пречки
като Гутериш, тъй като тя е член на Европейската комисия, а
понастоящем срещу Русия действат санкции на ЕС заради намесата й
в Украйна. И Георгиева, и Гутериш биха били активни генерални
секретари по хуманитарните въпроси. Затова и двамата вероятно не
се харесват на Русия и вероятно на Китай, заключава британският
всекидневник и припомня, че настоящият генерален секретар Бан
Ки-мун много ядоса Москва, когато по-рано тази години отправи
критики към руската намеса в Сирия.

 

Източник:епицентър.бг

 

 

“Гардиън“: Не само Русия, и Западът прави пропаганда чрез манипулирани новини

main_1470215939

 

 

Манипулацията на новини с пропагандни цели не е „прерогатив на враговете на Запада“, пише „Гардиън“ (The Guardian) във вторник (3 август). Изданието призовава Запада да се отнася критично не само към руските медии, но и към своите. Но на фона на влошаването на отношенията с Москва в „пропаганда“ все по-често се обвинява именно Русия.

Според изданието във водещите западни медии нерядко могат да се срещнат публикации със заглавия за „пропагандната война“ на Русия срещу Запада, съдържащи обвинения в опит за „дестабилизация“.

В същото време Западът определя своите източници като „обективни и правдиви“. Създава се впечатление, че западните правителства се занимават с „връзки с обществеността“, „стратегическа комуникация“ и „публична дипломация“, докато руските лъжат чрез „пропаганда“.

На практика подобни заявления нямат научна обосновка, се посочва в статията. Множество изследвания отбелязват близостта между позициите на западните медии и правителствата на техните страни, особено в сферата на международните работи.

Изследователите от Университета в Манчестър, например, изясниха, че през 2003 г. повечето британски издания са подкрепяли, а не са критикували гледната точка на властите по отношение на нахлуването в Ирак.

Западните правителства често прибягват до манипулация на общественото мнение чрез преувеличение, премълчаване и дезориентация, отбелязва британският вестник. Например, тези методи са използвани преди нахлуването в Ирак, когато обществото е трябвало да бъде склонено да подкрепи войната.

Разсъждавайки за поведението на потребителите на новини в тази ситуация, авторът на статията призовава хората да се учат да се ориентират в информационния поток. За тази цел той съветва западните медии да не се смятат за свободни от манипулация, да не се демонизират чуждестранните правителства и информационни ресурси.

Според него е време да се признае, че полезна информация може да се получава от различни източници, включително от такива, смятани за „пропагандни“.

По-рано ЕС предложи да се противодейства на влиянието на руските медии в Европа, припомня gazeta.ru.

 

 

Гардиън: Кремъл стои зад безобразията на руските фенове на Евро 2016

1466294826-cgkjtktuiaasqs5

 

 

Висши правителствени чиновници във Великобритания смятат, че в действията на руските футболни фанатици на Евро 2016 е замесен Кремъл, пише Гардиън.

Според вестника „значително число от участниците в нападенията над британски и други фенове в Марсилия и Лил са били разпознати като сътрудници в руските силови структури, а футболното хулиганство се явява като продължение на водената от Путин хибридна война.”

Според източници от английското правителство руските фанатици е трябвало да демонстрират на съотечествениците си „руската сила”, противопоставяща се на целия свят.

Английското издание уточнява, че да се докаже връзка на Кремъл с фанатиците е сложно, но за това навежда фактът от съпричастността на някои фанатици към силовите структури, също така вестникът отбелязва координираността на действията на руските хулигани. В статията също така се споменава за фотография от 2010 г. на Владимир Путин с водача на футболните фанатици Александър Шпригин, изгонен от Франция за „потенционална опасност”.

По-рано Путин коментира случая с боевете в Марсилия, наричайки ги „пълно безобразие”. „Аз наистина не разбирам как 200 наши запалянковци са набили няколко хиляди англичани, не разбирам,” каза руския президент.

 

 

 

Източник:Блиц

 

“Гардиън“: Три дни след “Брекзит“ Подемос ще разтърси Европа

1465372281-1

Пабло Иглесиас, лидер на Подемос

 

 

Три дена след като британците гласуват за „Брекзит“, Испания ще се изправи на парламентарни избори, резултатът от които може да бъде дори от още по-решаващо значение за бъдещето на ЕС. Испанската радикална лява партия Унидос Подемос (Unidos Podemos) достигна до втора позиция при последните засега проучвания на общественото мнение и в момента е подкрепяна от 25,6%, пише Пол Мейсън, във в. „Гардиън“, цитиран от БГНЕС.

Позицията е отлична поради факта, че за разлика от Гърция, традиционната испанска социалистическа партия (PSOE) не се срина, но се сви до 20% в момент, в който радикалната левица набра инерция. Заедно Подемос и социалистите биха могли, ако изборите са справедливи, да сформират коалиционно правителство, в което сресаният на конска опашка ляв лидер Пабло Иглесиас да стане премиер. За партия, която се появи от протестно движение през 2011 г., това са впечатляващи придобивки. А за Европа непознати води. Как стигнахме дотук е част от историята на заболяване, вградено в структурата на ЕС. Във Великобритания, левицата често спори, че „строгите икономии са политически избор“.

Но в еврозоната те са определени от Лисабонския договор, и от правилата за стабилност и растеж на пакта, които наказват страните, ако те трупат дефицити и дългове в повече от целите на ЕС. Когато през 2010 г. в Испания приключи бумът с недвижимите имоти, по време на който студенти напускаха университетите, за да стават зидари, местните спестовни банки се сринаха. Избухналият клада на илюзиите разкри, че политиците и от двете страни – социалисти и консерватори – дълбоко заслужават обвинения за корупционни скандали. При 20% безработица, спадане на реалните доходи и младо поколение, принудено да емигрира или да се захваща с несигурна работа, чувството на неудовлетвореност експлодира – като за начало на улиците.

Инициаторите на протестите през май 2011 г. развиха един по същността си „хоризонталистки“ проект – да бъде заменена корумпираната парламентарна демокрация с местни събрания и гласуване на базата на консенсус. Тяхната критика беше на цялата система, не само на поставените на постове в нея. И, още в самото начало, то беше движение, което избягваше традиционните етикети ляво срещу дясно. Гумени куршуми, правни репресии срещу несъгласните и още повече икономии тласнаха движението от 2011 г. в политиката.

Техният първи опит да създадат партия – Partido X през 2012 г. – спечели едва 0,64% от гласовете. Вторият, Подемос, стартирана през 2014 г., овладя въображението не само на неорганизираната младеж, но също и на поколение от интелектуалци, съзидателни личности и организатори на обществеността, които се бяха поставили встрани от преобладаващата политика. Подемос събра малко под 8% на евроизборите през 2014 г., но миналата година пое контрола върху три главни града – Барселона, Валенсия и Мадрид – с формирането на широки обществени коалиции с местни активисти по жилищното строителство, правата на човека и корупцията.

Сега, чрез сливане с традиционната испанска комунистическа партия, Подемос изглежда придоби скоростта, която й беше необходима, за да стигне до второто място. Това ще принуди испанските социалисти да обмислят коалиция с новата динамична и по-мощна сила на своето ляво. Спадът на изборните резултати на социалдемократите – от Шотландия до Италия – се корени в тяхната привързаност към свободната пазарна икономика, от която те се нуждаят, за да донесат увеличаващо се богатство и благополучие на широките народни маси. Годините след 2008 г. показаха, че не могат и не го направиха.

От Матео Ренци в Италия до Кезиа Дъгдейл в Шотландия поколение от технократски центристи в Европа откриха, че личното обаяние и модерност не могат да противодействат на токсичността на икономиката, която носи само неравенство и стагнация. Парализата на център-лявото пространство представя техните радикални претенденти както с историческа възможност, така и с предизвикателство.

Възможността – както в Гърция – е да станеш нещо близо до „естествена партия на правителство“ за обхванатото от мрежата поколение, което беше загубено в кризата след 2008 г. Предизвикателството е как да се запази радикализмът, докато си оплетен в заплетената паяжина на властта. В контролираните от левицата градове, ми каза миналата седмица депутатът от Подемос Пабло Бустиндуй, „най-голямата неудовлетвореност е количеството време, което трябва, за да излезе едно решение от кабинета на кмет и да даде ефект в обществото“ . Добре дошли в реалния свят, може да въздъхне умореното поколение от технократи центристи.

Подемос, както и СИРИЗА, вече извадиха от играта решимостта за напускане на НАТО. Техният истински проблем ще бъдат, отново, правилата на Европа – които дават мандат за наказателни действия от страна на Брюксел по отношение на правителство, което иска да прекрати икономиите и да стимулира растежа. „Не би било умно да разкрием тактиката си в аванс“, ми каза Бустиндуй, но беше ясен, че базовата линия за всяка коалиция ляво-ляво в Испания ще трябва да бъде в зрелищно незачитане на европейските граници на дефицита. Запитан защо това би трябвало да завърши по-добре от сблъсъка на Гърция с еврозоната, Бустиндуй подчерта думите „системен риск“.

Предположението е, че Испания е твърде голяма, за да бъде принудена да обяви невъзможност за изплащане на дълговете. Дали такова радикално намерение може да оцелее при необходимостта от формиране на лявоцентристка коалиция е въпрос. Но по-фундаменталният въпрос е: могат ли модернизаторите от испанския център-ляво да намерят смелост да го предприемат? Лидерът на испанските социалисти Педро Санчес е изправен пред дилемата, пред която са изправени британски политици като Ивет Купър, когато отговарят на феномена Корбин.

Лявоцентристкият социализъм все още е в етапа на гневно отричане на скръбта; той не е напреднал с теория за собствената си неефективност и не предизвиква особено внимание с начина, по който отблъсква големи части от своя електорат – както сред прогресивните чиновници, така и сред традиционната работническа класа.

Изкушението за преобладаващите испански социалисти ще бъде формиране на коалиция с десницата в последен опит за отричане на реалността. Това ще бъде лошо за левицата в Европа. Социалдемократите от цяла Европа трябва да кажат на техните испански партньори: формирайте коалиция срещу строгите икономии и преформулирайте центристкия социализъм около нещо по-добро, отколкото опашката за милостиня и палката на полицаите за борба с безредиците.

 

“Гардиън“: Бежанците в Европа все по-често се отказват от исляма

1465148050-image-4963195-126

Снимка: REUTERS

 

 

В Европа расте броят на бежанците, които се отказват от исляма и приемат християнството, пише The Guardian. Изданието отбелязва, че много от мигрантите, дошли на Стария континент от Близкия изток и Централна Азия вследствие на конфликти, репресия или икономически трудности, са започнали все по-често да посещават християнски църкви.

Причина за това, според The Guardian, може да е благодарност за помощта, искрената вяра в новата религия, както и фактът, че много от бежанците се надяват новата вяра да ускори процеса по получаване на убежище.

По информация на вестника, броят на хората, които идват в църквата „Света Троица” в предградие на Берлин, за две години е скочило от 150 до близо 700 души благодарение на мюсюлманите, приели новата вяра. Католическа църква в Австрия пък е приела най-малко 300 заявки за кръщаване на възрастни хора за първото тримесечие на 2016 година, 70% от които са бежанци.

The Guardian отбелязва, че ливърпулския събор в Англия ежедневно провежда специални богослужения на персидски език, на които присъстват от 100 до 140 души, като практически всички те са от Иран, Афганистан и страните от Централна Азия.

 

 

Източник:Блиц

 

“Гардиън“: Ангела Меркел изглежда политически мъртва

20160513.jtcokfylez

 

 

Най-важният политик в Европа отнесе тази седмица малко плесници от лагера за „Брекзит“, тъй като постави тежестта си на страната на кампанията на Дейвид Камерън. Тя имаше тежки няколко месеца, откакто сирийската бежанска криза удари Германия и внезапно започна да изглежда като политически мъртва. Но дали заслужава това Ангела Меркел? Да и повече не, пише в подробен анализ „Гардиън“, цитиран от БГНЕС.

В тези бурни времена на нас може да ни липсва нейната спокойно твърда ръка, когато повече няма да е там. Меркел лично е почувствала хватката на историята. Тя е родена в Хамбург през 1954 г., като дете на германци, които са били бежанци – ключова дума – от изток в следвоенното масово разместване на народите. Сменил вярата си от католицизъм, за да стане лютерански пастор, баща й връща семейството обратно.

Младата Ангела Меркел израства в направената на решето от Щази ГДР, която рухва заедно с Берлинската стена през 1989 г. Това я направи подходящ канцлер след обединението от 2005 г. до днес. Но за колко още време? Според нейните планове, както ми казаха близки до нея, тя е искала да се оттегли след 10 г., знаейки, че Хелмут Кол и Маргарет Тачър са стояли твърде дълго. Нейните партньори в коалицията на ХДС и ГСДП са все по-неспокойни, а враждебните партии от ляво и от дясно – немската Юкип „Алтернатива за Германия“ – набират сила.

Тя скоро ще навърши 62 г. А наследник? Никой не се набива в очи. „Шпигел“ съобщи, че тя, въпреки всичко, щяла да се кандидатира през 2017 г. за четвърти мандат. Пфу! Дали ще спечели или загуби на 23 юни, на Камерън или неговия приемник ще им бъде необходим зрял съюзник в Берлин за преговори какво следва. Европейските Найджъл Фарадж-овци ще бъдат неспокойни. Една вечер чух Нийл Макгрегър, прочутият бивш директор на Британския музей, който изнесе пламенна лекция за следвоенните постижения на Германия, включително за нейното желание да се изправи пред грозната страна на своята история, докато други, включително съседна Австрия, военновременна Япония и имперска Британия не го направиха.

Тя се насочи към Берлин, за да превърне новоизградения Берлински дворец – разрушен през войната – в световен център на германските съкровища на „острова музей“ в града. Щастливец. Но Макгрегър използва лекцията си, за да отбележи, че очевидната щедрост на Меркел към вълната от сирийски и други бежанци (и икономически мигранти), които наводниха Германия миналата година, не е била просто сантименталност. Повечето от германските семейства, включително нейното, включват редица бивши бежанци сред тях заради поражението през 1945 г. и преначертаването на източните граници. Беше все едно цялото население на Канада да бъде изгонено във Великобритания, каза той.

Макгрегър отиде по-нататък в обясненията на предпазливия и приобщаващ към консенсус инстинкт на Меркел, който по-рано видя във физичката, която преди защитаваше ядрената енергетика, докато враждебният консенсус не предизвика обратен завой. Това нанесе щети и на Германия.

Инстинктът лежи дълбоко във фрагментираните столетия на германската история – Германия няма национална история като Франция или Британия, каза той – след като около 360 предимно дребни държави и принцове са се ползвали от правата и (добавям със смях) и „суверенитета“ под номиналното управление на свещения римски император. Но императорът е бил избиран от по-низши принцове, подчерта той. И като едно много средновековно нещо за правене, системата оцелява по начина, по който папата е избиран, за да бъде абсолютен монарх на кардиналите си. В Германия това създава нужда от компромис.

Погледнато по друг начин, както го направи Макгрегър: „Ако Мартин Лутер беше се родил в Англия или във Франция, той щеше да бъде изгорен на клада“. Това е сериозна мисъл. Много бяха изгорени от техните принцове, но в разделена Германия, протестантски мислещите принцове защитаваха пионерите на европейската Реформация от църковно наказание. Можете да видите как това ме отвежда до дебата за Брекзит.

Тези от нас, които искат да живеят на остров, особено такъв с носталгична имперска култура и централизирана държава, имат много по-малко изтънчено чувство за „суверенитет“ от тези, които са се боксирали и гребали отборно в течение на векове без стени в моретата. В интерес на истината към лагера за „Брекзит“, Макгрегър е безнадеждно щедър към германците, добра слабост в тези националистически времена. След 1945 г. западногерманците не прочистиха толкова много компрометирани нацистки служители, колкото обичат да претендират. Те бяха твърде полезни, както откриха също британците и американците.

След лекцията на Макгрегър го изчаках, за да разбера етатистките и централизиращи сили, които израстват като брутална реакция на фрагментирания хаос в средновековна Германия. Най-видна е Прусия, милитаризирана автокрация, чрез която верния на „желязо и кръв“ Бисмарк най-сетне обедини повечето германци във Втората империя през 1871 г.

Първата беше на Карл Велики и, естествено, трета беше Райхът на хитлеровата фантазия. Бисмарк се превърна твърде късно от войнолюбец в пацифист и цялата система се разби след смъртта му през 1918 г. Меркел е съвсем различен тип германец. Но погрешната преценка на настроенията на широката общественост за приемането на бежанците – повечето германци още я подкрепят – й коства много популярност.

Нейната сделка с Турция за спиране на притока предизвика допълнително безпокойство, макар искът на президента Ердоган за съдебно дело срещу непослушен германски сатирик да беше отхвърлен тази седмица, както стана преди десетилетия при подобно домогване на персийския шах.

Ще успее ли тя да докрета до 2020? Може и да го стори, ако ръководството на Европа не рискува да попадне в ръцете на подбрани приличащи на Тръмп. Но дори и това е нездравословна мисъл. Всички политически кариери свършват с провал, както отбелязва Енох Пауъл. А той трябва да знае. Но търсенето на консенсус също крие опасности и предизвиква реакции. Всички можем да видим това сега.

 

“Гардиън“: Републиканец разкри истината за 11 септември!

20160513.mtfytfruhc

 

 

Има ясни доказателства за това, че служители на саудитското правителство са част от мрежа за подкрепа на извършителите на атентата, смята бивш член на комисия, която разследваше атентата. Според републиканеца Джон Ф. Леман, който е част от разследването до 2004 г., администрацията на Обама също така трябва бързо да разсекрети доклад на Конгреса за саудитските връзки, пише британският в. „Гардиън“, цитиран от БГНЕС.

„Имаше ужасно много участие на саудитци в подкрепа на похитителите на самолета и някои от тези хора работеха към саудитското правителство“, посочи Леман. Според него комисията е направила грешка като изрично не е посочила това в своя окончателен доклад. Леман също така разкритикува изявление от миналия месец на бивш председател и заместник-председател на комисията, според които администрацията на Обама трябва да бъде внимателна за разпространението на пълния доклад на Конгреса за Саудитска Арабия (известен във Вашингтон като „28-те страници“), тъй като съдържа „суров, непроверен“ материал, който може да опетни невинни хора.

Бившият председател на комисията Том Кийн и бившият заместник-председател Лий Хамилтън, посочват, че Рияд е „съюзник на САЩ в борбата с тероризма“. Те също така заявяват, че разследването на комисията, което идва след написването на доклада на Конгреса, е идентифицирало като замесен само един държавен служител в Саудитска Арабия – бившият дипломат в консулството на страната в Лос Анджелис Фахад ал Тумайри. Според Леман твърденията на Кийн и Хамилтън за само един замесен саудитски представител е „игра на семантика“ и комисията е наясно с поне петима, за които се предполага убедително, че имат участие в мрежа за подкрепа на похитителите.

“Те може и да не са обвинени, но със сигурност са замесени“, посочи той. „Има ужасно много обстоятелствени доказателства“, допълни Леман, според когото обаче кралското семейство или други членове на висшето ръководство в Рияд е малко вероятно да са спонсорирали „Ал Кайда“ или атентатите от 11 септември. Коментарите на Леман, който е инвеститор в Ню Йорк и бивш министър на флота при управлението на Роналд Рейгън, са знак за първото сериозно разцепление сред членовете на 10-членната комисия след публикуването на финалния й доклад през 2004 г. Окончателното заключение също така беше видяно от мнозина като оправдание на Саудитска Арабия, дом на 15 от 19-те похитители на самолети на 11 септември.

 

Гардиън: Исландската президентша криела пари в офшорка

20160503.ttmkbufdwz

 

 

Съпругата на исландския президент Олавур Рагнар Гримсон имала директна връзка с офшорни зони и била съсобственичка на компания, регистрирана на Британските Виржински острови. Това пише БТА, цитирайки британския в. „Гардиън“.

Дорит Мусайев, притежаваща британски и израелски паспорт, омъжила се за лидера на островната държава през 2003 г., заедно с двете си сестри била основателка и бенефициентка на две офшорни дружества и на още няколко фирми в Швейцария. Държавният глава на Исландия твърди, че не знае за финансовите дела на половинката си.
Аферата „Мосак Фонсека“ свали премиера на Исландия Сигмундур Давид Гунлаугсон, който също се оказа собственик на офшорни сметки.

“Гардиън“:Как да обясниш офшорките, за да е ясно и на 5-годишно дете

20160408.kospymiqdo

 

 

Множество разкрития за тъмния свят на офшорното банкиране идват с излизането на Panama Papers. Но как да се обясни всичко това просто? И как да се обясни, че понякога има добри причини за използване на офшорно банкиране? В Reddit Дан Глийсак измисли страхотен начин да изрази цялата сложна материя като приказка за 5-годишни – а може би и за малко по-възрастни.

Когато имаш джобни пари, ги слагаш в прасе касичка. Касичката е на рафта в гардероба ти. Майка ти знае това и я проверява от време на време, за да знае кога добавяш още пари или пък си ги похарчил.

Един ден ти може да решиш: “Не искам мама да гледа колко пари имам.” И така, отиваш в дома на Джони с друга една касичка, която оставяш в неговата стая. Пишеш името си отгоре и я слагаш в гардероба му. Майката на Джони винаги е твърде заета и никога не проверява неговата касичка. Така че ти държиш твоята там и тя остава тайна.

Всички деца в квартала си мислят, че това е добра идея и отиват в дома на Джони с касички. Сега гардеробът на Джони е пълен с касички на децата от квартала.

Все пак един ден майката на Джони поглежда в гардероба и вижда всички касички прасенца. Тя се ядосва много и вика всички родители, за да им каже.

Не всеки е скрил парите с лоши намерения.

Ерик е искал да намери по-добро скривалище, защото по-големият му брат краде от неговата касичка

Тами е искала да спести пари, за да купи на майка си подарък за рождения ѝ ден, без тя да се досети.

Азим го е направил просто защото си е мислил, че ще бъде забавно.

Но много деца са го направили с лоши мотиви.

Елизабет е крадяла парите за обяд на други деца и не е искала родителите ѝ да разберат. Рийс е вземала пари от портмонето на майка си. А родителите на Боби са го сложили на диета и той не е искал да разбират, че си купува тайно сладкиши.

В истинския живот много важни хора току-що са били хванати да крият касичките си в къщата на Джони в Панама. Техните майки разбрали за това. Много скоро ще знаем повече кои от тези важни хора са го правили с лоши мотиви и кои – с добри. Но в момента почти всички са загазили

Аналогията е добра. Важното, което научаваме, е, че не всеки крие парите си по този начин с лоши намерения.

Fusion.net състави списък на причини, по които би могъл да използваш офшорна фирма черупка.

Някои легитимни основания:

– Да запазите търговски тайни, за да се предпазите конкуренцията да научи, че инвестирате в материали за производството на нова продуктова линия.

– За да не ви ограбват – доставчици на услуги като хотели или кетъринг биха могли да ви начислят допълнително пари, ако разберат, че имат работа с голяма компания или знаменитост.

– За да предпазите себе си – ако осигурявате услуги като превод за чужди военни или дипломати в зона на военен конфликт, е препоръчително да се подсигурите, че това не може да бъде проследено.

Някои по-малко легитимни основания може да са:

– Когато се оказва, че може да има недеклариран конфликт на интереси, какъвто е случаят с премиера на Исландия.

– Когато компанията е регистрирана в момент, в който страната, на която сте президент, е изправена пред военна заплаха.

– Когато както премиера на Великобритания сте казали, че избягването на данъчно облагане е “неморално”, но се оказва, че вашето семейство е ръководило офшорен фонд, който е избягвал плащане на данъци във Великобритания.

– Когато изглежда, че компанията ви може да е била използвана от диктатори, за да купуват оръжие. Не сме сигурни как точно да обясним всички тези неща на 5-годишно дете. В този случай може би е добре просто да се придържаме към примера с касичката.

 

 

 

Източник:Блиц

 

“Гардиън“: Турците са дебнели от засада Су-24 и са го свалили за 17 секунди

20151127.bpadxdfeug

 

 

Турция е свалила руския бомбардировач за 17 секунди. Освен това Су-24 не е осъществявал враждебни действия. Това твърди Марк Галеоти в статия, публикувана в британския в. „Гардиън”.

„Дори да е вярно, че руският самолет е навлязъл в турското въздушно пространство, трябва да отбележим, че бомбардировачът се е намирал в границите на страната едва 17 секунди преди да бъде атакуван, и не е осъществявал враждебни действия спрямо турците“, пише анализаторът.

„А фактът, че турците са свалили бомбардировача толкова бързо, ни навежда силно на мисълта, че те са причаквали летателен апарат на Москва да се приближи достатъчно“, допълва той.

Инцидентът, който се случи във вторник, влоши отношенията между Москва и Анкара. Вижте реакциите на лидерите на двете държави!

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

“Гардиън“: Истината е, че САЩ подхраниха възхода на “Ислямска държава“

20151114.sxxsofbohy

 

 

Безкрайната война срещу терора, чието начало даде преди 14 години Джордж Буш-младши, се изражда във все по-гротескни форми. В понеделник в Лондон делото на швед, Берлин Гилдо, обвинен в тероризъм в Сирия, се сгромоляса след като стана ясно, че британското разузнаване е въоръжавало бунтовническа група, за която се смята, че Гилдо е подкрепял, пише британския вестник „Гардиън“.

Обвинението се отказа от делото, явно за да избегне дискредитирането на разузнавателните служби. Защитата протестира, че продължаването на процеса би било „обида към правосъдието“, при положение, че има достатъчно доказателства, сочещи, че Великобритания е оказвала „широка подкрепа“ на въоръжената сирийска опозиция.

Това е включвало не само „несмъртоносна подкрепа“, както прокламира правителството (вкл. защитни облекла и военна транспортна техника), но и обучение, логистична подкрепа и тайно снабдяване с „оръжия от широк мащаб“. Доклади сочат, че МИ-6 са работили съвместно с ЦРУ за трансфер на оръжия от либийските запаси към сирийските бунтовници през 2012 г. след падането на режима на Кадафи.

Явно абсурдът да пратиш някого в затвора, защото е вършел това, което са вършели министри и официални лица по отбраната, е станал прекалено голям. Но това е само последната брънка от веригата подобни случаи.

Подобен късмет нямаше лондонски таксиметров шофьор – Анис Сардар, който получи доживотна присъда 2 седмици по-рано заради участието му през 2007 г. в съпротивата срещу окупацията на американските и британските сили в Ирак. Въоръжената опозиция на нелегитимна окупация не може да се дефинира като тероризъм или убийство според повечето международни спогодби, включително Женевската конвенция.

Но тероризмът в момента е централната тема на внимание. Основен проблем по този показател е Близкият изток, където днешните терористи са утрешни борци срещу тиранията – и съюзници стават врагове, в зависимост от волята на западните политически лидери.

В последната година САЩ, Великобритания и други западни сили се завърнаха в Ирак с прокламираната цел за унищожение за хипер-сектантската терористична група „Ислямска държава“ (преди позната като „Ал Кайда“ в Ирак). Това се случи след като ИД завзе големи територии от Ирак и Сирия и обяви ислямски халифат.

Кампанията обаче не върви добре. Миналия месец „Ислямска държава“ стигна до иракския град Рамади, докато от другата страна на несъществуващата граница силите й превзеха сирийския град Палмира. Официалният „франчайз“ на „Ал Кайда“ – Фронтът Нусра, също печели територии в Сирия.

В Ирак се чуват гласове на недоволство, че докато всичко това се е случвало, САЩ са стояли безучастно. От своя страна американските власти твърдят, че стремежът им е да избегнат цивилните жертви. Под сурдинка, САЩ признават, че не искат с ответни военни действия да разгневят своите сунитски съюзници в Персийския залив.

Повече светлина по въпроса хвърля наскоро декласифициран доклад на американското разузнаване от август 2012 г., който изненадващо предрича и ефективно посреща перспективата за „салафитско княжество“ в Източна Сирия и за контролирана от „Ал Кайда“ ислямска държава в Сирия и Ирак. В противоречие със западните твърдения по това време, американското разузнаване определя „Ал Кайда“ в Ирак (трансформирала се по-късно в „Ислямска държава“) като основна движеща сила на бунта в Сирия и твърди, че „западните държави, страните от Персийския залив и Турция“ подкрепят усилията на опозицията да установи контрол в Източна Сирия.

Според доклада „обявено или необявено салафитско княжество е точно това, което подкрепящите опозицията сили искат, за да изолират сирийския режим, което се смята за стратегическа цел на шиитската експанзия (Иран и Ирак)“. Което, всъщност, се случи 2 години по-късно.

По отношение на доклада има критики. Но основните внушения са ясни. Година след бунта в Сирия САЩ и съюзниците им не само подкрепяха и въоръжаваха опозицията, в чийто редици знаеха, че доминират екстремистки групи, но и бяха готови да приемат създаването на някакъв вид „ислямска държава“, въпреки „смъртната опасност“ за единството на Ирак – като сунитски буфер, за да бъде отслабена Сирия.

Това не означава, разбира се, че САЩ са създали ИД, въпреки че някои от съюзниците им от Залива със сигурност изиграха такава роля. Факт е обаче, че нямаше „Ал Кайда“ в Ирак, допреди инвазията на САЩ и Великобритания. И САЩ със сигурност се възползваха от съществуването на ИД срещу други сили в региона като част от по-голям план за поддържане на западния контрол.

Вятърът се промени, когато „Ислямска държава“ започна да обезглавява западняци и да показва на света зверствата си, а държавите от Персийския залив започнаха да подкрепят други групи като Фронта Нусра. Този американски навик – да се играе с джихадистките групи, които в един момент се обръщат срещу тях, датира от 80-те години с войната срещу СССР в Афганистан, когато беше насърчена оригиналната „Ал Кайда“ под ръководството на ЦРУ.

Същото се случи и по време на окупацията на Ирак, и по време на войната в Либия, където в последната седмица „Ислямска държава“ пое контрола над родния град на Кадафи Сирт.

В реалността САЩ, и изобщо, западната политика в Близкия изток, се подчиняват напълно на принципа „разделяй и владей“. Американците бомбардират едни бунтовници, докато подкрепят други.

Това, което е ясно, е че „Ислямска държава“ няма да бъде победена от силите, които я настаниха в Ирак и Сирия. Безкрайните западни военни интервенции в Близкия изток донесоха само разрушение и разделение. Хората от региона са тези, които всъщност могат да излекуват тази болест, а не онези, които пренесоха вируса.

 

Източник: actualno.com

 

“Гардиън“ предупреждава: Нина Добрев може да ви зарази

20150930.xvotdfceck

 

 

Следващия път, когато решите да потърсите сексапилна снимка на Нина Добрев или да проверите дали няма да се върне за новия сезон на “Дневниците на вампира”, помислете отново. Струва ли си рискът?

Канадската актриса с български произход се нареди до Ъшър, Бритни Спиърс, Армин Ван Бюрен и Jay Z в една доста интересна класация. Ако търсите в мрежата някоя от тези звезди, шансовете да заразите компютъра си с вирус са много големи, а информацията, която пазите на него вече няма да бъде в безопасност, пише „Труд“.

Нина Добрев успява да се добере до челната десетка, като оставя след себе си Риана и Джъстин Бийбър.

Знаменитостите са опасни, защото киберпрестъпниците използват интереса на хората, които искат да знаят какво се случва със звездите и създават страници, които заразяват компютрите им и крадат данните им.

 

 

“Гардиън“: Две българки се борят за шеф на ООН

oon

 

 

Две българки оглавяват списъка със спряганите имена на жени кандидатки за поста генерален секретар на ООН. Това се посочва в пространна статия на лондонския вестник „Гардиън”, посветена на предстоящата процедура по избор на наследник на Бан Ки-мун, чийто мандат изтича в края на 2016 година.

Едното цитирано име е на генералния секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова, която вече получи подкрепата за поста от правителствата както на Бойко Борисов, така и на Пламен Орешарски. Вестникът обаче посочва и нашия еврокомисар Кристалина Георгиева като вероятен кандидат с всички шансове за победа.

Изданието подчертава, че в момента тече кампания следващият шеф на ООН да бъде жена, като тя все повече набира сили. Освен това именно Източна Европа е следващият регион, на който вероятно ще се падне ред за лидерство, ако се спази възприетият още от 90-те години принцип на ротация и справедливо представителство на регионите.

В момента Съветът за сигурност на ООН извършва зад закрити врати процеса на подбор на кандидатите, преди да представи своя избраник пред Общото събрание. Селекционният процес обаче е непрозрачен, недемократичен и политизиран, което намалява шансовете да се постигне желаното равенство между половете, коментира „Гардиън”.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

“Гардиън“: Време е Западът да възприеме Русия на сериозно

gard

 

 

За руснаците противопоставянето със Запада вече е прераснало в „студена война”, пише експертът по Русия писателката Сюзън Ричърдс в статия за Guardian. Според нея, жителите на Русия вече са се приготвили за „тотална война против Запада” и има вероятност за сериозен конфликт.

За тази „абсурдна и опасна ситуация” си е виновен Западът, счита Ричърдс. Да се обвинява за всичко президента Путин, както е прието на Запад, би било невярно, счита тя.

„След студената война си представяше, че ще стане част от голямата Европа. Ние с надменност и невежество отговорихме на древните страхове на Русия, страхуваща се да се окаже в изолация и да стане жертва” – пише Робъртс.

Грешката е там, че след студената война в западните страни съкратиха броя на експертите по Русия и задграничните кореспонденти. „Западът просто престана сериозно и дълбоко да разбира Русия и нейните съседи” – се отбелязва в публикацията.

Освен това Западът продължи да укрепва НАТО – алианс, който „може да се оцени единствено насочен против Русия”. Алиансът приближаваше все по-близо към руските граници и в резултат Русия отвърна на това нахлуване в сферата на нейното влияние.

За самосъзнанието на Русия като п реди е важна историята, отбелязва Ричърдс. Киев наистина е „майка на руските градове”, а към фашизма руснаците се отнасят много сериозно, което на Запад не го разбират.

Народната подкрепа, с която се ползва Владимир Путин, говори за оскърбената гордост на руснаците, пише авторът. Те усещат, че Западът е твърдо решен да се отнася към Русия като враг. Санкциите само ще увеличат популярността на руския лидер.

„Ние трябва да се отнесем към Русия сериозно, отново да я направим част от нашата култура” – счита Ричърс. Иначе може да стане твърде късно.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

“Гардиън“: Украйна воюва с историята на СССР с помощта на съмнителни закони

ukra

Ветерани от Украинската въстаническа армия

 

 

Възприемането на историята в Украйна е спонтанно и противоречиво, войната се води не само за бъдещето, но и за нейното минало, пише The Guardian.

Изравняването със закон на комунистическите и нацистките символи и тяхната забрана разцепиха Украйна на два лагера. Подкрепящите закона считат, че той ще спомогне „да се освободи Украйна от тягостното минало и да се създаде нова национална идентичност…” Противниците на забраната на комунистическата символика са уверени, че сегашните власти ще заменят една „официална версия на историята с друга”.

Според лвовския историк Василий Расевич, украинците наистина се нуждаят от сформиране на нова идентичност, но „историята на страната е толкова противоречива и провокира такава конфронтация, че не може да изпълни консолидираща функция”, тя „не обединява, а разделя Украйна”, се казва в статията.

Един от принципните въпроси за украинците е отношението към дейността на организациите ОУН и УВА в годините на Втората световна война. Приемането на закон от Радата за признаването на ОУН-УВА като борци за независимост на Украйна в ХХ век предизвика ожесточени дискусии в обществото, отбелязва изданието.

„Даже повърхностното знание за Бандера и с какво се е занимавал, позволява да се разбере доколко спорна е тяхната роля в историята не само за Украйна и Русия, но и за цяла Европа като цяло. Това е особено вярно за Полша, сегашен съюзник на Украйна против Русия” – пише Guardian, имайки пред вид „волинската касапница”, когато украинските националисти през 1943 г. са избили между 36 и 100 хиляди поляци.

Някои историци, като шефът на Украинския институт за национална памет Владичир Вятрович, считат, че е дошло време „да се промени негативната гледна точка с позитивна” и да се признае УВА „за част от украинската история”. Вятрович се надява, че разсекретяването на архивите на КГБ до 1991 г. ще способства за обективност на дискусията.

 

 

 

Източник:Блиц

 

 

“Гардиън“: Не Путин, а експанзията на Запада в Украйна, ще разпали пълномащабна международна война.

gar

 

 

„Руската заплаха“ определено се е върнала четвърт век след края на Студената война. Британският министър на отбраната Майкъл Фалън сериозно твърди, че Владимир Путин е толкова опасен за Европа, колкото Ислямска държава. Съвременна Русия е само сянка на съветския си предшественик и няма повод за идеологическа конфронтация с нея, но антируската истерия достигна потресаващи висини. Но политиците имедиите използват Владимир Путин и Украйна за оправдаване на военен екпанзионизъм. Това е опасна игра,пише Сюмъс Милн във в. „Гардиън“.

Всичко опира до Путин. Руският президент е диктатор екпанзионист, започнал „безсрамна агресия“. Той е символ на „политическа поквара“, „разпарчетосващ“ своите съседи, като същевременно громи инакомислието у дома си и редовно е сравняван с Хитлер.

Путин се е превърнал в злодея от комиксите, а Русия – в мишена на еднообразна войнствена пропаганда във всички западни медии. Всеки, който си позволи да упрекне властта в Киев за свалянето на законно избрания президент или за извършването на военни престъпления в Източна Украйна, е заклеймяван като марионетка на Кремъл.

Пропагандната истерия бе раздута още повече след убийството на опозиционния политик Борис Немцов. Руският президент, естествено, е обвиняван за убийството, макар че в това няма никаква логика. Немцов беше маргинална фигура, чиято роля в „катастройката“ от 90-те години едва ли го е направила мил и драг за обикновените руснаци.

Отговорността за това безчинство, което извади на бял свят липсата на сигурност в центъра на Москва и без съмнение ще навреди на президента сериозно, едва ли е на Путин или неговите поддръжници.

Но то със сигурност е добре дошло за онези, които оказват натиск за военна конфронтация с Русия. Стотици американски войници пристигнаха тази седмица в Украйна, за да дадат рамо на войната на режима в Киев с подкрепяните от Русия бунтовници на изток. За да не остане по-назад, Великобритания изпраща свои 75 военни инструктори.

Както показа историята през 20-и век, изпращането на военни съветници често е начало на катастрофална ескалация. Това е и директно нарушение на Минските споразумения, договорени с Франция и Германия, които постигнаха поне временно прекратяване на огъня и известно изтегляне на тежките оръжия. Член 10 от тях изисква изтегляне на всички чужди сили от Украйна.

Но ястребите в НАТО са се нахъсали здраво. Хиляди натовски войници бяха изпратени в балтийските страни – новия фронт на Атлантическия алианс, без да се притесняват от снизхождението в тези страни към неонацистките паради и отричането на правата на етническите малцинства.

Редица американски лидери и генерали настояват САЩ да въоръжат Киев – от председателя на Съвета на началник-щабовете генерал Мартин Демпси до новия министър на отбраната Аштън Картър. За западния военен комплекс украинският конфликт е привлекателен и с това, че дава допълнителни основания за увеличаване на военните разходи. Това стана ясно от изразеното тази седмица от американския генерал Реймънд Одиерно възмущение, че Великобритания съкращава военните разходи пред лицето на „руската заплаха“.

Авторитарният консерватизъм на Путин вероятно няма да предложи нищо за бъдещето на Русия, но това антируско подстрекателство е опасна игра. Без съмнение има военен експанзионизъм. Но той идва най-вече от НАТО, не от Москва. През последните 20 години въпреки ангажиментите в края на Студената война НАТО неуморно се разширява на изток, отначало присъединявайки бившите източноевропейски страни от Варшавския договор, после републики от бившия Съветски съюз. Както пише Ричард Саква в книгата си „Фронтовата линия Украйна“, НАТО „сега съществува, за да се оправя с рисковете, създадени от своето съществуване“.

Вместо да създаде обща европейска система за сигурност, включваща Русия, доминираният от САЩ алианс се разшири до руските граници, настоявайки, че става дума едва ли не за суверенен избор на засегнатите страни. Но очевидно не е. Това също е продукт на натовската система, замислена да налага американското „лидерство“ на европейския континент и залегнала в плановете на Пентагона, разработени след разпадането на Съветския съюз, да не се допусне появата на нов съперник.

Сега Русия се противопостави на това и последиците се проявиха в Украйна през последната година: започна се с подкрепеното от Запада сваляне на избраното правителство и идването на украински националистически режим, което бе последвано от завземането на Крим от руснаците и подкрепяното от Москва въстание в Донбас.

На терен това се изрази в хиляди убити, стотици хиляди бежанци, безразборен обстрел на жилищни райони и появата на украински фашистки милиции като батальона „Азов“, финансиран от Киев и западните му спонсори, които се подготвят „да отбраняват“ Мариупол от собствения си народ. За повечето западни медии всичко това се отхвърля като кремълска пропаганда.

Руската прикрита подкрепа за бунтовниците, от друга страна, се заклеймява като агресия и „хибридна война“ от същите правителства, които водеха тайни войни в Нигарагуа и Сирия и незаконни военни операции в Косово, Либия и Ирак.

Това не оправдава по-малко крайните руски нарушения на международното право, но ги поставя в контекста на руската сигурност. Докато на Запад Путин е изобразяван като безмилостен завоевател, по руските стандарти той е центрист. Както коментира представителят на руската левица Борис Кагарлицки, повечето руснаци искат от Путин да заеме по-твърда позиция срещу Запада „не заради патриотична пропаганда, а заради случилото се през последните 25 години“.

На запад Украйна заедно с Ислямска държава е използвана за съживяване на доктрините на либералния интервенционизъм и дори неоконсерватизъм, дискредитирани от убийствата в Ирак и Афганистан. Досега Ангела Меркел и Франсоа Оланд устояват на американския натиск за въоръжаване на Киев. Но когато минските договорености за спиране на огъня се провалят, което със сигурност ще стане, има реална опасност конфликтът чрез подставени лица в Украйна да се превърне в пълномащабна международна война.

Алтернативата е споразумение чрез преговори, което да гарантира неутралитета на Украйна, плурализъм и автономия на регионите. Но може да се окаже твърде късно за това. Със сигурност обаче няма военно решение. Вместо да ескалират войната и да подклаждат националистически екстремизъм, западните сили трябва да използват всички налични дипломатически инструменти за потушаването на конфликта. Ако не го направят, последиците може да бъдат катастрофални и да излязат далеч извън Украйна.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

“Гардиън“: Братята Куаши декларираха, че искат да умрат като мъченици

bratia

 

 

 

Братята Саид и Шериф Куаши, които са заподозрени за убийството на 12 и раняването на още 11 души при касапницата във френското списание „Шарли Ебдо“ са декларирали, че искат да умрат като мъченици. Това съобщи кореспондентът на „Гардиън“ от Демартен ан Гоел.

В момента спецчасти се намират на покрива на печатницата и се готвят да атакуват.

Учениците от близко училище треперят от страх. Те са затворени в сградата и не могат да напуснат мястото

Бронирана техника, жива сила и хеликоптери „Пума“ стегнаха железен обръч около касапите Саид и Шериф Кауши, които се барикадираха в печатница в индустриалната зона на градчето Дамартен ан Гоел.

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

“Гардиън“: Четирима са атакували “Шарли Ебдо“ (ВИДЕО)

dj

 

 

 

Четирима души вероятно са участвали в нападението срещу сатиричното френско списание „Шарли Ебдо“, твърди британският в. „Гардиън“. При атаката са убити 12 души, включително 10 журналисти, и двама полицаи. По данни на кметството ранени са шестима души, от тях в критично състояние са 4-5 души. „Гардиън” се позовава на представителя на профсъюза на френската полиция Роко Контенто.

Според него в сградата на редакцията са влезли трима, а не двама въоръжени и маскирани, които са открили огън срещу журналистите и полицаите. След това те са избягали, използвайки чакащ ги автомобил, в който се намира четвъртият съучастник. По информация на местни медии двамата похитители първоначално са объркали адреса на редакцията.

Сградата на сатиричното издание се е намирала под полицейска охрана. Въпреки мерките за безопасност, които са били засилени през последните седмици, нападателите са успели да проникнат.
Сътрудници на американските спецслужби работят заедно с френските си колеги по нападението над „Шарли Ебдо“. За това съобщава прессекретарят на Белия дом Джош Ърнест в интервю за телевизия MSNB.

„Ако участниците в това престъпление до момента са на свобода, то ние ще ги намерим и ще го направим заедно с французите“, казва той. Според него разследването на обстоятелствата около кървавото нападение е все още в „начален етап“ и за резултати е рано да се говори.

Прессекретарят е потвърдил, че редакцията на „Шарли Ебдо“ е в близост до посолството на САЩ в Париж, но евакуация на служителите или промяна на режима на работа в момента не се налагат.

По последни данни нападението е извършено на планьорка, когато в редакцията се събират всички журналисти на изданието. Пред местна телевизия френски експерти споделиха, че терористичният акт е бил извършен „от професионалисти, които внимателно са планирали всяка своя стъпка“.

Нападателите са били със специална екипировка. „Те методично убиха 10 журналисти, които се намирали в сградата на редакцията, и са застреляли двама полицаи, напускайки местопрестъплението“, добави друг специалист.

По непотвърдени данни похитителите са оставили открадната предварително кола, с която се укрили в източната част на Париж. Полицията проучва няколко маршрута, по които те са могли да се движат след изоставянето на открадната кола.

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц