Tyxo.bg counter

Tag: газов хъб

Теменужка Петкова: Без руски газ газов хъб у нас не може да съществува

 

 

Реанимацията на АЕЦ „Белене“ е сложен въпрос, но проблемът е как по най-добър начин да използваме оборудването, с което разполагаме, за което са направени 3 млрд. разходи на българските данъкоплатци.

Това обяви в студиото на Нова ТВ енергийният министър Теменужка Петкова.

По думите й този проект трябва да се развива на пазарен принцип, като държавата ще участва, но не без да има инвестиционни гаранции за неговото реализиране. За сега има интерес от страна на най-голямата китайска ядрена компания. Ако обявим една публични и прозрачна следприватизационна процедура – ще стане ясно дали има интерес реално към този проект, допълни Петкова.

Русия снабдява 42% от природния газ за Европа. Без руския газ няма как да бъде реализирана концепцията за газоразпределителен центъра на територията на България, подчерта Теменужка Петкова в предаването „Събуди се“. „Този проект се ползва с безрезервната подкрепа на ЕК, ние получихме и финансиране, на базата на което в момента се извършва обществена поръчка с избор на изпълнител, който да изготви предпроектното проучване за проекта“, отбеляза министър Петкова.

По думите й реализацията му ще бъде много важна и приоритетна не само за нас, а и за ЕС. На въпрос дали реализирането на газовия хъб „Балкан“ би „бръкнало“ в руските интереси тя отговори: „Русия снабдява 42% от природния газ за Европа.

Така че без руски газ няма как да бъде реализирана концепцията за газоразпределителен центъра на територията на България. Но за да бъде реализиран такъв хъб, трябва да са на лице поне три различни източника. И ние работим именно в тази посока“. Министър Петкова подчерта, че проектът ще се реализира изцяло при спазването на европейското законодателство.

По думите й диверсификацията на източниците и маршрутите на природен газ ще даде повече опции и по-конкуренти цени за страната ни. По повод информацията, че ЧЕЗ ще бъде продадена на индийски консорциум, министър Петкова коментира: „Трудно ми е да кажа категорично дали това е вярно. Това е една процедура, която чешката държава провежда. Това са активи, които са собственик на чешката държава и тази продажба се извършва по реда и условията на тяхното законодателство.

Така че всяка едно информация, която идва от там е с голямата степен на вероятност. По всяка вероятност е така, но ние официална информация нямаме“.

Министър Петкова разясни, че, ако чешката компания бъде продадена, страната ни ще направи проверка на новия купувач. „Това, че чешката държава ще определи купувачи не означава, че те ще бъдат одобрени на всяка цена от българските власти. Трябва да бъде направена проверка от Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Комисията за енергийно и водно регулиране.

Това е електроразпределителното предприятие с най-много и най-ценни активи. Така че ще бъде направена много сериозна проверка и, ако тези купувачи по някакъв начин не отговарят на изискванията и стандартите в България, ние имаме право да кажем своето мнение“, допълни още тя.

 

Няма газ за българския газов хъб

main_1476255741

 

 

Русия и Турция подписаха дългоочакваното и дълго отлагано споразумение за газопровода „Турски поток“. Българското национално радио, позовавайки се на заслужаващи доверие източници, съобщи, че най-вероятно резултатите от направените досега сондажи за нефт и газ в българската акватория на Черно море ще покажат, че там няма достатъчни количества газ.

На фона на тези две новини бъдещето на идеята на българските власти за изграждането на газов хъб на брега на морето и превръщането на България в регионален разпределителен газов център изглежда мрачно. Поради две прости причини. Просто няма газ, който да се разпределя, или ако има, той е в минимални количества. И второ, Турция също обяви амбиции да стане регионален доставчик, но за разлика от България тя има какво да предложи на своите клиенти.

Българската идея за изграждането на газов разпределителен център на брега на Черно море датира от преди две години, когато се провали европейският проект за доставката през България по дъното на Черно море на руски газ до Европа. България много разчиташе на транзитните такси, за да си осигури добри приходи в бюджета. Това така и не стана поради конфликт между Москва и Брюксел. Тогава София реши, че има добри позиции на регионалната газова карта, че може да осигури достатъчно доставки на газ от различни направления – Русия, Гърция, Каспийско море, собствени залежи, Иран, Турция и т.н., така че да стане един вид център за продажба на едро на големи количество газ на клиенти от Източна и Централна Европа. След дълги обяснения и увещания и Европейският съюз в последна сметка обеща подкрепа за идеята и започна изготвянето на проект, който после да търси инвеститор за финансиране и строителство, което беше оценено на около 2 млрд. евро.

Успоредно с това, окуражена от разкритите във водите на Черно море на съседна Румъния значителни количества газ и нефт, България започна да търси собствени залежи. Надеждите бяха големи, премиерът Бойко Борисов говореше даже за количества, способни да задоволят вътрешните нужди за 20 години напред.

Сега всички тези надежди и амбиции изглеждат доста нереалистични и напразни. Собствен газ изглежда няма, а конкуренция на планирания турски газов хъб е безперспективна и обречена на провал химера.

Но българските власти имат повече от един коз в джоба си и изглежда не са изключвали напълно подобен сценарий. Точно поради тази причина те хвърлят огромни усилия за изграждането на интерконекторните газови връзки със съседните страни, които да позволят транспортирането на газ в две посоки – от и към България. Става дума за Гърция, за Турция, за Румъния и за Сърбия. Най-напреднали са строителните работи с Гърция и малки количества газ вече се движат от юг на север. Предстои пускането на връзката с Румъния, като остава да се преодолеят единствено техническите затруднения при преминаването на газовите тръби по дъното не река Дунав.

Напредват нещата и по отношение на връзката с Турция, което ще позволи преки доставки от Трансанадолския газпровод и „Турски поток“, със Сърбия има известно забавяне, но то не е от фатално значение. В крайна сметка изглежда, че резервен вариант за осъществяването на мащабния и суперамбициозен газов български проект има. Остава да се види колко време ще отнеме неговата реализация и дали ще бъде икономически ефективен. Защото междувременно в Европа се забелязва трайна тенденция на намаляване на потреблението на газ.

 

Източник: БНР

 

Александър Новак: В Москва не се обсъжда български газов хъб

20160409.whwtksmcwn

 

 

В Москва темата с българския хъб в момента не се обсъжда. Това категорично заяви руският министър на енергетиката Александър Новак пред кореспондента на БНР в руската столица.

Новак коментира, че Москва е чула за идеята на страната ни да създаде газов хъб от медиите. „В Министерството на енергетиката подобни предложения от България няма и не са постъпвали. Затова в момента тази тема не се обсъжда”, категоричен е Александър Новак.

На уточнение, че това е официално българско предложение през последните няколко месеца, Новак коментира, че не разбира какво означава газов хъб, ако няма поставени тръбопроводи до това място. Той попита откъде ще влезе този газ и какво означава идеята за газов хъб. Руският енергиен министър смята, че ако няма доставки на газ по дъното на Черно море и проекта „Южен поток”, не може да има и газов хъб. В момента нямало детайлни разработки по темата.

Александър Новак коментира още, че възможността за маршрут в посока към България в момента не се разглежда от Москва. Той посочи пример с проекта „Южен поток”, за който твърди, че е бил затворен по идея на Европейската комисия, а не по руска инициатива.

Газопроводът „Северен поток 2” бил сред проектите, които реално предстоят да бъдат реализирани и подготовката на съпътстващата документация. Всички останали проекти, включително „Турски поток”, се намирали във висящо положение.

Александър Новак обясни, че преди няколко седмици е бил подписан меморандум за проекта „Посейдон”. Този меморандум позволявал да се говори, че такъв маршрут е възможен. Компаниите, които са заинтересовани за реализирането му и за доставките на газ за Югоизточна Европа, трябвало да доуточнят по-нататъшната му реализация и доставки по него.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Александър Новак, министър на енергетиката на Руската федерация: Русия не разглежда вариант за газов хъб в България

1419272855

Александър Новак Снимка: БГНЕС

 

 

Русия не разглежда вариант за строителството на газов хъб или отклонение от газопровода „Турски поток“ на територията на България. Това заяви руският министър на енергетиката Александър Новак, цитиран от ТАСС.

„Не се обсъжда“, каза той за газовия разпределителен център в отговор на журналистически въпрос.

„Българската страна трябва да обсъжда тези въпроси с Европейската комисия, защото те заедно с ЕК не дадоха да се осъществи проекта „Южен поток“. В по-голяма степен ЕК, а не България – България не можа да защити своята позиция“, добави министърът.

България още през лятото предложи да се построи газов хъб от „Турски поток“ на своята територия. На 17 ноември по време на посещението си в Москва българската делегация от министерството на енергетиката потвърди, че има интерес от строителството на газов хъб. В момента неговото изграждане се предвижда да стане на турско-гръцката граница.

 

Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Георги Гегов беше в началото на тази седмица в Москва с мандат за преговори с „Газпром“ за доставки на руски газ за бъдещия разпределителен център. Предложението на българската компания беше част от 4-те тръби, предвидени за морския „Южен поток“ да стигнат до границата на Европейския съюз край Варна.

 

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

Сбъдва се една от мечтите на Борисов: Брюксел прие нашия газов хъб за ключов проект на ЕС

1447866995

9 февруари 2015 г. Еврокомисарят Марош Шефчович и премиерът Бойко Борисов след представянето на идеята за създаване на газов хъб в България.

Българската енергийна дипломация отбеляза победна точка в Брюксел. Изграждането на газов разпределителен център(хъб) у нас получи от Европейската комисия специален статут на Проект от общ интерес (ПОС).

Това стана ясно от обнародвания днес в Брюксел нов списък от 195 ключови проекта за енергийната инфраструктура, от които зависи изграждането на Енергиен съюз в ЕС.

Изграждането на газов хъб край Варна е една от мечтите на премиера Бойко Борисов, който неуморно обяснява на всички европейски лидери, че газовият хъб може да реши всички проблеми на България с ЕК и Русия заради спирането на „Южен поток“. Още през февруари 2015 година министър-председателят представи пред евроксомисаря Шефчович и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер проекта за газовия хъб и дори направи рисунка с източниците за захранването му. Сред тях са не само „Южен поток“, но и „Набуко“, който бе спрян заради липса на суровина за тръбата, както и междусистемните връзки с Румъния, Гърция и Сърбия, които се финансират от Европейската комисия, но строежът им се забави значително.

 

За да се създаде газов хъб в България, трябва да бъде изградена съответната инфраструктура и да има достъп до различни източници на природен газ, коментира тогава  Марош Шефчович. Той посочи, че всички проекти от сорта на „Турски поток“ и „Северен поток -2“ трябва да отговарят на европейското законодателство. Всички проекти могат да бъдат обсъдени относно тяхната полезност, но от гледна точка на енергийната сигурност имаме нужда от решения, които да не променят баланса на доставките, каза Шефчович.

 

Сега вече  Брюксел дава да се разбере, че за изграждането на одобрената инфраструктура Механизмът за свързване на Европа може да отпуска финансова помощ от своя бюджет, който е на стойност 5,35 млрд. евро за всичките 195 проекта.

 

България участва в списъка с общо 14 проекта. Пет от тях са в електроенергетиката, а девет – в сектора на природния газ.

 

Най-мащабният обект от първата група е свързан с мечтата на поколения енергетици: хидроенергийният комплекс „Чаира“ да се разшири с ново стъпало – язовир „Яденица“. В списъка на ЕК присъства изграждането на нова помпено-акумулираща ВЕЦ „Яденица“.

 

Като приоритет е посочено също построяването на електропроводи за по-добра взаимна свързаност между България, Гърция и Румъния. За целта сред ключовите проекти е посочено изграждането на линии между подстанциите у нас: „Марица-изток 1“ – Пловдив, „Марица-изток 1“ – „Марица-изток 3“, „Марица-изток 1“ – „Бургас“ и „Добруджа“ – „Бургас“.

 

Сред ключовите проекти в газовия сектор са класирани четирите междусистемни връзки (интерконектори) на България с Румъния, Гърция, Турция и Сърбия.

 

ЕК потвърди становището си от 2013 г., че разширяването на газовото хранилище „Чирен“ от 550 млн. куб. метра на 1 млрд. куб. метра също е проект от общ интерес за ЕС.

 

Сред ключовите инвестиции е класирана и рехабилитацията на българската газопреносна мрежа като цяло, тъй като големи части от нея са изграждани преди 30-40 години.

 

Предвидено е също България да участва със своята национална газопреносна мрежа в изграждането на газов коридор през Румъния, Унгария и Австрия.

 

Проектът за създаване на газов хъб на наша територия е включен в списъка като възможност за диверсификация(разнообразяване) на източниците на газ за Централна и Югоизточна Европа. ЕК отбелязва, че българският газов център е потенциален конкурент на три други проекта – газопроводите „Иистринг“ (между България и Словакия), „Тесла“ (между Гърция и Австрия) и посоченото вече трасе България – Румъния – Унгария – Австрия. Затова четирите варианта за изграждане на нова инфраструктура са обединени в една група, като е посочено, че може да се реализира един или повече от тях в зависимост от нуждите на пазара.

 

 

 

Във връзка с обявяването на новия списък с приоритетни проекти комисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете коментира: „Наличието на модерна и надеждна инфраструктура е от съществено значение за свободния пренос на енергия в Европа. Тези проекти ще ни помогнат да интегрираме енергийните си пазари, да разнообразим енергийните източници и маршрути и да сложим край на енергийната изолация на някои държави членки. Освен това ще се увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, което ще доведе до намаляване на въглеродните емисии. Преобразуването на европейската енергийна система ще изисква инвестиции на стойност милиарди евро в стратегическа инфраструктура. Настоящият списък с проекти ще помогне за това нашите средства да се използват за постигане на целта ни за осигуряване на чиста и достъпна енергия за европейците“.

 

Предишният списък, който беше приет през октомври 2013 г., включваше също 195 проекта, но част от тях са били оттеглени от страните-членки, а други са оценени като неактуални.

 

 

 

 

Източник:епицентър бг