Tyxo.bg counter

Tag: вярващите

Православната църква чества Св. апостол Филип, вярващите се готвят за коледния пост

 

 

Днес православната църква чества деня на Св. апостол Филип.

Свети Филип е един от дванадесетте апостоли, които са следвали Спасителя. Произхожда от Витсаида (градът, от който са апостолите Петър и Андрей).

Семейството му били рибари, но Филип от юношеските си години бил даден да се обучава в книжната мъдрост. Той усърдно четял и изучавал Свещеното Писание и пророчествата за въжделения Месия.

След разпъването на Христос, Св. апостол Филип е проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса – възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей.

Земният му път завършил в Иерапол, където разпнат на кръст с глава надолу, повесен високо, хвърляли камъни по него.

14 ноември е последен ден в който, може да се яде месо. След Коледните заговезни започват 40 дневни коледни пости, които свършват на Бъдни вечер. Постът се нарича Малка четиридесетница.

Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Исус Христос.

Забранява се яденето на месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал (храни от животински произход). Олио и вино може да употребява без сряда и петък.

На Никулден – 6 декември, се разрешава риба и вино. Венчавките са забранени от днес до 21 ноември (Въведение Богородично) и от 20 декември (Игнажден) до 6 януари (Йордановден).

На 14 Ноември имен ден празнуват всички с имената: Филип, Фильо, Филка, Филипина, Филипа

 

Опело Христово събира вярващите в храма

Снимка БГНЕС

 

 

Митрополитската катедрала „Св. Неделя“ бе пълна с хора на вечерното богослужение за Опело Христово, предаде репортер на БГНЕС.

Службава Опело Христово, която се отслужва вечерта на Разпети петък, водеше патриарх Неофит.

В храма сред богомолците бе и цар Симеон II.

В митрополитската катедрала служи Светейшият патриарх и Софийски митрополит Неофит. Разпети Петък е ден, в който възпоменаваме поруганието, страданията, смъртта и погребението на Господ Иисус Христос. Ден, в който всеки християнин съпреживява смъртта и погребението на Му с надеждата да станем съпричастни и на Неговото славно Възкресение за вечен живот. В този необикновен ден отец Антоний припомни Божествените слова: „Не съм дошъл да съдя света, а за да бъде света спасен от Мен”. Опело Христово се отслужва вечерта на най-скръбния ден в църковния календар. „Разбира се условно казано Опело Христово, защото Той пребъдва в небесата със своята вече Богочовешка природа. Но ние даваме израз на своята вяра в Христа Богочовека, който е дошъл за нас – човеците, които вярваме в него, които го обичаме и изпълняваме неговата Божествена воля, за да можем през нощта на събота срещу неделя да посрещнем възкресението на Нашия Спасител и Изкупител Господ Иисус Христос”, каза пред БГНЕС отец Антоний.


В началото на опелото Христово в центъра на храма е разположена Плащаницата, изобразяваща гроба Христов. Около масата с плащаницата има много хора и църковни деятели.

Вярващите минават под нея, за да се поклонят със смирение пред мъките на Христос, изкупил със саможертвата си греховете на цялото човечество.

 

Прошка е! Църквата зове вярващите да пречистят душите си

 

 

Сирни заговезни (Прошка, Поклади, Сирница, Масленица) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Това е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди ВЕЛИКДЕН.

На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. “Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”

На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни заговезни – последната неделя преди Великия пост, т. нар. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.

В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.

Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите.

На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват.

През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.

Oбичаят „оратници“, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.

Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.

Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.

 

 

Източник:епицентър.бг