Tag: Велислава Дърева

Велислава Дърева с унищожително слово срещу “народните пиявици“

 

 

Мудрословеснейшите патки във враждебния свят на българската литература. Макдъф и неговите превъплъщения

Събрали се «гладичките умовце», титулувани МОН, турили си «важните кокоши физиономии», почесали своя «мозъчни ревматизъм», изстъпили се гордо връз политическото гюбре, па изврякали историческо решение.

А именно: Вън публицистиката на Ботйова от българското училище!

Обяснения няма, аргументи — хептен. Кои сме ние, прочее, та искаме обяснения от министерските «мудрословеснейши патки», тез повелители на знанието и просвещението!
Обаче!
Нищо не идва на празно място.

***
1929-а. Появява се една книжка с цвят на плъх — «Чий е Ботев? Нравственият лик на тая зловеща личност».

Авторът е псевдоним. Макдъф.

Зад Шекспировия герой, който убива тиранина Макбет, се крие свенлив юнак — Петър Наумов. Журналист, когото никой не знае и не помни.

Ако прочетете тази книга (само с противогаз!), ще «научите», че Ботев е един «жестокосърден идол», един «панаирджийски глинен великан», един «долнопробен идеал», който е «причината за моралното и гражданствено падение на съвременната младеж» и «компрометира устоите на целокупното отечество за целите на една тъмна мафия».

Ботев е символ на «човешката помия», на «моралната мизерия, липсата на характер, невежеството, интелектуалната ограниченост», на «тъмните и необуздани животински нагони», на «зловещият хормон, от който била преситена неговата кръв», на «животинската завист спрямо по-даровитите, по-уважаваните, по-издигнатите».

Той е «тавански хайдутин», «книжен революционер», който «се бори с турчина на сцената на Войниковия театър, колкото да олаби своя нагон»; «безпримерен егоист и лицемер», който «монополизира ролята на най-голям вдъхновител на българския народ»; властолюбец, поискал «да стане некоронован султан на революционните комитети»; «бъдещ Цезар», с «преторианска гвардия от 10-15 скитници и нехранимайковци», който «се обкръжи с ореола на легендарен херой, та да изправи бунтовнически престиж срещу своя съперник — Левски».

Към него Левски е «запазил в душата си най-голямото презрение и отвращение» и «осуетил неговите грандомански диктаторски планове», а Ботев, този «гениален престъпник», който «има пръст в погубването на Левски», оплакал Апостола, за да пипне едни парици…

И най-сетне — повел чета поради «тънка егоистична сметчица» — «мислел, че черната, опасната работа е вече свършена и че той отива само да събира плодовете».

И «създаде от тоя поход една безпримерна хекатомба пред олтаря на своето лично «аз» и написа една от най-черните страници в българската история», и така «постигнал двете цели, които гонел: затриването на четата и плячкосването на славата на най-големия революционер (Левски — б.а.)».

Изобщо — Ботев е «вероломен демон на разрушението», на «нечовешки егоизъм и необуздана грандомания, подсладени с безпримерна тартюфщина», «който не се умори да съсипва и мрази», «чийто живот е просмукан от непресушима злъчка, омраза, злоба и жажда за разрушение и смърт», а писанията му са «напоени с яд, злоба и омраза».

Тази смрад (и още 100 пъти по толкова) прелива от пасквила на Макдъф.

През 1930 г. Петър Динеков нарича този пасквил «най-глупавата и долна книга, която някога е излизала на български език».

Ще минат 80 години и на български език ще излезе една също толкова долна, помийна книга, само че за Левски.

***

1992-а. Макдъф изпълзя из небитието.

В нарочно указание министерските «мудрословеснейши патки» наставляваха българските учители «да не наблягат много на Ботев, Левски, Каравелов и Раковски, защото те не се ползвали с добро име в тогавашното общество».

Кое общество?!

На «нашите чорбаджии», «тези народни пиявици» с «дървените мозъци» и с «бегемотски кожи», които наричат работниците за освобождението на българския народ «вагабонти, шарлатани и чапкъни»?! Очевидно.

***

1993-а. Макдъф се появи за трети път.

«Литературен форум» публикува «Размишления под една разстреляна икона». Авторът не се крие. Пъчи се.

Любен Дилов, писател фантаст.

Отдаден на високоинтелектуалната мисия да отърве българския народ от една фалшива икона, от един кух монумент, от един зловреден идол.

«Повечето паметници са кухи. Повечето икони възвеличават и освещават до святост качества, чиято обществена стойност днес вече е съмнителна», пише фантастът.

С надеждата да постави «началото на ново иконоборство, което да преобрази народа ни» и да прочисти националната история от лица със съмнителна обществена стойност като Ботйова (другото «съмнително лице» е Вапцаров).

Ботев виновен!

Защото е «първият и най-пакостен пример в нашата история» и вдъхновител на «всички тоталитаристично-тотемистични движения у нас — националистически, фашистки, комунистически».

Защото вместо да си пише стиховете във Влашко, извършил терористичен акт, превзел «Радецки» и погинал театрално, безсмислено и безоправдателно.

Ботев е виновен!

За това, че «със своята екзалтирана непригодност за военачалник» погубил «още сто храбри българи»; че фанатизмът засилил неговата «природна параноя», създал му «фалшива себепредстава»; че не се опазил, не се съхранил за поколенията и си останал едно «регионално явление»; че вместо «да трупа необходимата интелектуална култура» се захванал да освобождава България; че не проумял защо «Шекспир, Гьоте и Петрарка не са писали бунтовни стихове, а Вазов не е водил чета в Балкана»; че пожертвал живота си за някакво «население с предрационално тотемистично мислене».

Ботев е виновен!

Защото с тази си неразумна саможертва изкривил съдбовно «представата ни за мисията на интелектуалеца»; подсилил «разрушителните, идолопоклоннически инстинкти на масите», на оня «масов човек, който открай време, воден от някакво знаме, прострелва дробовете на ближния си или му изтръгва сърцето». ..

Когато НАТО бомбардира Белградската телевизия и уби 16 журналисти, фантастът, кристалният интелектуал възкликна:

«Ами ако ударът беше върху сръбската кланица?

Кланицата дава месо на хората. Едно и също е отношението ми».

Не, фантастът не бърка слово със свинското. Месото е несравнимо по-голяма ценност.

«Месото е по-важно от думите. Аз мога да ям месо мълчаливо»…

***

2004-а. Макдъф се появи за четвърти път.

Загърнат в академична тога, украсен с научни титли. Академичният съвет на Факултет славянски филологии на СУ «Св. Кл. Охридски» изхвърли публицистиката на Христо Ботев от кандидатстудентския конспект.

Защото «съдържа твърде много алюзии към онези времена»; е «неразбираема за днешните деца», които «не познават културно-историческия и политическия контекст на онова време»; защото «сложността на тези произведения предизвиква ужас и отвращение у децата»; «не говори никой от сегашните езици на толерантността»; «няма ангажимент към красивото и доброто като универсални категории»; и защото обучението по литература трябва да се освободи от излишния баласт. От Ботев.

Децата не знаят и не трябва да знаят своята история.

Не разбират и не трябва да разбират посланията на времето.

Знанието е опасно.

Свободата — вредна.

«Онова време» е кодовото име на 5-вековното турско робство. «Онези времена» са величавото Българско възраждане и неистовите усилия за национално освобождение.

Една орда деконструктори на Българската голгота вече бяха обявили робството за благотворно присъствие, Възраждането — за измишльотина, апостолите — за актьори от селска вечеринка.

Макдъф осъди Ботев като морален изрод, суетен и себичен демон, погубител на Левски, БРЦК и на 120 момчета, а словото му отрече като «зла, разрушителна стихия».

Фантастът осъди Ботев като екзалтиран, фанатизиран параноик, който изтръгва сърцето на ближния си.

И двамата отричат личността на Ботев, неговия живот, неговата гибел, неговата безсмъртност.

И неговото слово.

Според академичния Макдъф публицистиката на Ботев е нетолерантна, тя говори с езика на омразата, на нетърпимостта, тя е грозна, зла, уродлива, варварска, ужасна и отвратителна. И предизвиква ужас и отвращение.

Към кого да е толерантен Ботев? Към робството? Към поробителя?

Към «дивия, варварския и безчовечния турски ярем»? Към «цивилизованите европейски вълци»? Но!

Щом Ботев е грозен, зъл, уродлив, ужасен, отвратителен и престъпен, значи робството е красиво, мило, добро, привлекателно, богоугодно и душеспасително. А свободата, достойнството и саможертвата са криминални символи на някакво първобитно варварство.

За щастие, каза академичният Макдъф, публицистиката на Ботев не е актуална. Ботев — също. Той е просто една «злободневна асоциация», една «неразбираема алюзия».

***

2006-а, 130 години от гибелта на Ботев.

Макдъф отчете величави успехи: 80% от гимназистите не знаят кой е авторът на «Хаджи Димитър», 97% не са чели «Смешен плач» и не знаят що е това Парижка комуна.

Но пък 87% знаят «Води ме в някоя квартална кръчма».

Социологическото проучване предизвика кратковременен смут в общественото съзнание, 2-3 есеистични вопъла и поредната порция вайканици.

И всичко потъна в обичайната политическа смрад и безпросветна кал. А гимназистите, техните родители и учители дружно запяха «Води ме в някоя квартална кръчма!», поръчаха си по две умрели от студ бири, па замятаха упоителни и високопатриотични гюбеци, убедени, че формулата на успеха включва само «компютри и английски» и изключва императивно тъпи въпроси като «Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее?».

***

2011-2012-а. Макдъф се появи за пети път.

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) констатира дискриминация «по възраст» в «На прощаване» — «младите са прокудени, немили, клети, недраги». При това — прокудени от «турска черна прокуда».

КЗД постанови в еди-кой си учебник «да бъде спестен и заменен с друг текст» следният цитат: «да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище»…

КЗД разпореди в друг учебник «да бъде спестен и заменен с друг текст» следният цитат:

«Той беше Мунчо. Като позна главата на любимия си Русияна, той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана. Обесиха го на касапницата. Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира». Това е финалът на «Под игото».

Поантата. Смисълът и посланието.

В трети учебник КЗД изиска «подходящ коментар» на «Една българка» и «Опълченците на Шипка», щото «анализът ненужно и небезпристрастно акцентира върху цитати, извадени от контекста», «турците са с всички характеристики на врагове», а българите «с всички характеристики на герои».

КЗД похвали един учебник, в който пише: «Османската полиция заловила Апостола и съдът го осъдил на смърт», защото «Османската полиция е изпълнявала служебните си ангажименти, за османската полиция Левски е бил нарушител на реда.

Такава е била политиката на империята».

***

Междувременно Макдъфите — социолози, псевдописатели и псевдоисторици — вилнееха и върлуваха. И постановиха, и отсъдиха:

«Ботев и Левски са момчета с девиантно поведение, които при други обстоятелства щяха да станат престъпници»; Левски е «детеубиец, българоубиец, кървава икона, баща на мутрите»; Баташкото клане е «дълбоко закостенял антагонизиращ националистически мит, който трябва да бъде деконструиран»; «Априлското въстание е селска свада»; Освобождението — робство, робството — рахатлък; няма българи — има османска нация, ерго — Ботев и Левски са си едни чисти османлии; «Под игото» е «националистически идиом». Ето ви наниз от идиоми:

«Националистическо куче се шири в каруца като пет пари в кесия и я кара през куп за грош»…

Макдъф едва не се задуши от праведен бяс.

Тъпите българи избраха своя любим роман — «Под игото» — «един посредствен, примитивен роман без литературни качества», защото «е прекалено български, архаично български, овехтял, спарен, неразбираем за децата, написан на един мъртъв език»…

И окончателната присъда: «Добрата библиотека е онази библиотека, в която няма нито една книга от Вазов. Дори в тази библиотека да няма никаква друга книга»…

***

2018-а. Министерският Макдъф блесна отново.

Разпарчетоса «Под игото»; пакетира Черноризец Храбър с Бокачо и «Отечество любезно» с «Моето семейство и други животни»; като сущи Бай Ганьо простреля Алеко; и низвергна Ботевата публицистика от българското училище.

Студенти по журналистика, непрочели ни «Политическа зима», ни «Смешен плач» (за «Наместо програма» и дума да не става!), си мислят, че Великата френска революция и Парижката комуна са едно и също събитие, но за «компенсация» са убедени, че лорд Биконсфилд и Дизраели са две отделни личности.

Те не са чели «Народът вчера, днес и утре», защото не трябва (императивно!) да имат нищо общо с народа вчера, с народа днес и с народа утре.

Стигат им «компютри и английски», за да преуспеят!

Така повеляват «безцветните и спекулативни личности», за които «мъдростта е парата, вярата е дебело прасе, надеждата е пълната гуша».

А Ботев?

Той е баласт, предназначен за изхвърляне. Той не е актуален. Ето го неактуалният Ботев:

«Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществование, а ти мьлчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като последния грешник и чакаш второто дохождание на Месия, за да добиеш награда за своите петивековни страдания!

Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълното човеческо право да го прокълна от сичкото си сьрце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен кьм своята горчива съдба.

Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!».

П.П. Вярвам, че просветеният читател ще разграничи безпогрешно думите на Макдъфите от словото на Христо Ботев.

 

 

Автор: Велислава Дърева, ДУМА

 

Велислава Дърева: Не си играйте! Децата са първата жертва на Истанбулската конвенция

 

 

В началото беше алчността. Безмерната алчност за власт и богатства на хищния глобален капитал, на един недосегаем олигархат, комуто всичко пречи. Пречи на неговия планетарен грабеж.
Пречат държавите – с техния суверенитет, закони, интереси, история. И ги обяви за територии, предназначени за завладяване, разпарчетосване, опустошение и обезлюдяване. И ги подмени с диктата на мултинационалните компании – безгранични и безконтролни, наддържавни и антидържавни.
Пречат нациите – с тяхната колективна памет, с техните олтари и жертви, с техните нахални претенции и блянове за някакво бъдеще. И ги обяви за въобразени и въображаеми общности, снабди ги с фалшива памет и фалшива идентичност.
Пречи човекът. За олигархията човекът не съществува, а ако случайно съществува, трябва да бъде изтребван с ГМО-боклуци и тровен с измамни каузи. За благото на глобализма човекът трябва да бъде преформатиран и препрограмиран, като да е компютър.
След постистината дойде ред на постчовека. Но щом постистината е другото име на лъжата, какво е другото име на постчовека?
И ето, роди се “новият” човек:
Без държава,
без нация,
без памет,
без история,
без корени,
без индивидуалност,
без самоличност,
без нравственост,
без Вяра,
без Бог.
Безполов, надполов, свръхполов.
Разчовечен, хуманоид, post-human.
Мутант.
Едно същество, създадено не по Божий образ и подобие, а поради свой каприз или чужд интерес. То не знае какво е, но си мисли и си вярва, и му внушават, че е свръхчовек. Но е никой. Никакъв. Най-лесно се управлява този, който е никакъв. Можеш да го превърнеш във всякакъв. Да го моделираш, премоделираш и модифицираш, да го превърнеш в поредния ГМО-продукт.
Това е скритият смисъл и крайната цел на истанбулското упражнение. Дехуманизация. Деструкция на човешката личност. На човешкото общество. За да не пречи. Който не го разбира, нищо не разбира.

 

2.

Подлост – това е другото име на конвенцията.
Да, никъде не пише “трети пол”. Но в официалния английски текст думата “sex” (биологичен пол) се появява 2 пъти, а “gender” (социален пол, различен от биологичния) – 25 пъти. Обяснителният доклад (умишлено крит от обществото) е още по-скандален – “sex” се появява 10 пъти, “gender” – 126 пъти.
Жената е жертва на отвратително насилие, най-гнусни посегателства и дискриминация – варварска и перфидна, но винаги брутална. И не от вчера, нито от 50, 100 или от 200 години. От хилядолетия!
Зад благородния претекст – защита на жените от насилие, авторите на конвенцията (кои са те?) извършиха невъобразима подлост и подпъхнаха “социалния пол”, джендъра, който не е пол, а роля, и не е трети, щото напоследък джендърите се плодят бурно и експлозивно, а се плодят тъй неудържимо, понеже към неизброимите джендър организации текат пълноводни финансови потоци. Парите се леят като из ръкав или, ако по ви харесва – като из крачол, а най-добре – като из улук, за да няма джендър недоразумения и сръдни.
Да натрапиш джендър идеологията, да натикаш в конвенцията “социалния пол” с неговите над 200 обезумителни “превъплъщения”, да тровиш и осакатяваш детската душа, е като да сложиш лъжица с катран в кацата с мед, или да вкараш във “Война и мир” порносцени.
Да, никъде не пише за еднополови бракове и промени в Конституцията и законите. Туй еврощастие ще ни връхлети след ратификацията, ведно с поредния мониторинг, с поредните проверяващи. Те ще душат и слухтят, и ще съчиняват поредните осъдителни евродоклади относно тъмните балкански субекти, които поради назадничавост и простотия държат техните деца да си бъдат момиченца и момченца, а не джендърчета.
И проблемът не е в превода, нито в отделни мъгляви формулировки. Един нов превод, при това – фабрикуван в Съвета на Европа (СЕ), няма да промени нищо. Само т.нар. “спорни моменти” ще бъдат заменени с политкоректни валидолчета. И това ще е поредната измама.

 

3.

Проблемът е в текста, контекста и подтекста. В същността, в идеологията, във философията, в замисъла, в манипулацията, в лукавството, в зле прикритата лъжа – лъжа, чиито рога и копита стърчат от всеки ред. Проблемът е в недопустимия натиск и рекет над суверенни европейски държави, над техните институции, конституции, закони и образование. Повтарям – образование!
И този нестихващ шантаж изригва в истеричната мантра, че всеки, който вижда и казва истината за истинската цел на конвенцията, е антиевропеец, хомофоб и насилник, и дебне жените по ъглите, та да им нахлузи бурки. Чух, че проказата на лицемерието вече е докопала Андерсен и цензурира неговите приказки – разказвали за момиченца и момченца, вместо за виртуални трансджендърни същества. Милите Кай и Герда! Дяволът пак е строшил огледалото! Какво ли го чака Малкия принц? Ами Алиса? Обаче най-първо трябва да цензурираме Библията. Немедленно! Крайно време е да го разкараме тоя дедо Боже с неговите Адам и Ева!
Нито критиците на конвенцията са антиевропейци и биячи на жени, нито нейните защитници са орда побеснели травестити, нито пък е срещу мъжете, както се люто засегнаха едни мачовци и рекоха “Значи ние сме родени престъпници?!”
Проблемът е много по-сериозен, отколкото някои си мислят, докато хихикат по кръчмите, щото им е през джендъра; докато се пощипват по коридорите на властта, щото им е слаб джендъра; докато съзерцават унесено и самовлюбено своя европредседателски пъп, пардон – джендър.
Не си играйте! Забравете шегичките!
Джендър идеологията, джендър философията, джендър образованието, цъфнали в конвенцията като извратен императив, противоречат:
На Всеобщата декларация за правата на човека;
На Европейската конвенция за правата на човека;
На практиката на Европейския съд за правата на човека;
На договора за присъединяване на България към ЕС;
На българската Конституция и закони.
В нито един от тези документи не се мярка и помен от джендър.

4.

Проблемът е изначален. Подлостта е изначална. Тя беше разконспирирана. Затова на 7 април 2011 г. Комитетът на министрите на СЕ погази собствените си принципи и прие конвенцията на бърза ръка, припряно, без гласуване, вместо с консенсус. Външен министър е Николай Младенов, премиер – Бойко Борисов. След месец в Истанбул конвенцията е отворена за подписване. Аплодисменти? Не се чуха.
На 13 май 2014 г. външният министър Кристиян Вигенин отклони подписването на конвенцията заради все същите джендър формулировки, и защото “решението за присъединяване към определен междудържавен договор е суверенно право на всяка държава” и “съществуването на дадена конвенция не поражда автоматично задължение за държавите членки да я подпишат и ратифицират”. Клетви? Протести? Истерии? Не. Непростим пропуск! Абсолютно недоглеждане! Премиер е Орешарски, председател на БСП е Станишев, който малко по-късно ще бъде избран за президент на ПЕС. Днес ПЕС-овете изнудват БСП: или конвенцията, или ви изключваме. Тъй ли?!
Шантаж плющи от всички посоки: СЕ, ЕС, Европарламент, ПЕС! Който се поддаде на този шантаж, и Господ не може да го спаси.
Гърция, Унгария, Литва, Латвия, Чехия, Словакия, Ирландия, Люксембург, Лихтенщайн, Хърватска, Великобритания, Молдова, Македония не са ратифицирали конвенцията. Япония, Мексико, Русия, САЩ, Армения, Азърбайджан, Канада, Ватикана не са я подписали. Някой да ги е обвинил хомофобия?! Не.
Самият Европейски съюз не е ратифицирал конвенцията! Ще я ратифицира. Под напора на своя трансджендърен елит, това сборище от безгръбначни хищници и хамелеони, които не мислят за нищо друго, освен за своята специфична сексуална ориентация, за своята си власт и благоденствие; които уж защитават жените, но мълчаха лицемерно пред масовото изнасилване в Кьолн, щото изнасилването било забавление, неразделна част от културата на мигрантите.

 

5.

“Горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда”. (Мат. 18:6-7).
Съблазънта тръби: “Няма мърдане! Свиквайте! Така ще бъде! Щом искаме да сме в клуба на богатите, трябва да сме в мейнстрийма!”.
Когато сме вървели срещу течението, сме успявали. Примери? Съединението, Независимостта, Конституцията. Когато се влачим по течението, погубваме собствената си държава заедно с човеците. Конвенцията няма да реши нито един проблем, освен че джендърните НПО-та ще получат поредния финансов транш. Конвенцията няма да реши нито един проблем, но ще натвори нови, неподозирани днес. И първите жертви ще бъдат децата.
Децата!
Сега и веднага в Закона за предучилищното и училищното образование и в Закона за закрила на детето трябва да бъде изключена всякаква възможност за т.нар. джендър образование.
Настоявам! Защото знам какво ще стане. Защото колчем Църквата отвори дума за вероучение, тия, дето викат “Няма мърдане!”, надигат страховит вой – “Ау! Гадните попове индоктринират децата! Нарушават техните права! Вън! Вън! Вън!”.
Но когато утре джендърната стратегия се намърда в учебните програми; когато джендърните НПО пълчища налазят и нагазят детските градини и училищата; когато на тригодишни деца започнат да втълпяват, че те не са момиченца и момченца, а нещо друго; когато започнат да ги насърчават колко е яко, cool и шик да си изберат своя пол, за да са различни, интересни, важни; когато отворят врати лъскави клиники за промяна на пола като в Англия, където над 2000 деца годишно се превръщат в това, което не са, и този бизнес процъфтява; тогава – о, тогава!
Вместо яростен отпор срещу това похищение, съблазънта ще рече мазно и поучително: “Няма мърдане! Европа иска! Ние сме европейци! Да не се излагаме пред Европа!”, и прочее – целият лукав рекетьорско-подмазвачески репертоар от последните 30 години.
Българинът е дълготърпелив. До един момент. Докато не посегнат на децата му.
Да опазим децата! Това е нашата мисия. Ако искаме да ни има.

 

ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА, ДУМА

 

Велислава Дърева: Днес ГЕРБ са като БКП след 10 ноември

 

 

Днес ГЕРБ са като БКП след 10 ноември

И като рукна из всеки микрофон и всяка чешма мантрата: „морален-акт-морален-акт-морален-акт…“, направо се притесних за психичното здраве на българската политическа класа (а където има класи, има и класова борба, ама това е друга тема).

Оставката на Главчо не е нито морален акт, нито лично решение, нито героична саможертва, нито невинна жертва. А бягство.

Когато в едни безметежни времена Борисов каза „депутатите са безделници, ширят се в кафенето и лапат кифтаци“, възторжените верноподаници, интернет-населението и придворните медии ръкоплещеха насърчително „Мачкай, Бойче!“, а депутатите от ГЕРБ подсмърчаха срамливо, хихикаха неловко като настъпени червеи, заекваха по телевизорите, преобразяваха се по спешност на изтривалки и бършеха словоизверженията на падишаха. Последното занимание се оказа техен най-пръв партиен дълг.

Когато Нинова цитира горното високонаративно откровение, беше обявена за провокатор и дестабилизатор на митичната стабилност, опозицията си взе папките и таблетите и понеже е коварна, подла и деструктивна, реши да изложи Бойчето пред Таяни. Ужас, ужас! Позор, позор!

Изправен пред тази мрачна перспектива, Бойчето посърна като мушкато в неловко положение и предприе панически действия с цел минимизиране на щетите, щото за ГЕРБ дебатите се очертаваха разгромни, гласуването – тревожно, резултатът – пагубен, пък и тоя Таяни за пискюл…

Най-напред Бойчето се обади откъм някакъв околовръстен път, че Главчо си изтървал нервите, без да иска. А не от престараване, подлизурство и сервилност, задължителни за кариерното преуспяване на всеки гербераст. После връхлетя с изменено лице в НС на председателския съвет, където изобщо няма работа, ама Бойчето от разделение на властите не отбира. За Бойчето на тоя свят има само една власт – неговата. Лична, персонална и безразделна. Естествено, все още председателят не му казал да затвори вратата от външната страна. Смее ли!

И стана това, което става винаги – не Главчо си подаде оставката, а Бойчето му я подаде като кално въже, нарита го публично и го натири в преизподнята на политическото небитие. Там, при всички Фидоски, Цецки, Митодита и прочее прелъстени, употребени, унизени, опозорени и захвърлени. До един – покорни, предани, всеотдайни, усърдни, старателни, надменни, арогантни изпълнители на мръсни поръчки, адвокати и тълмачи на всяко действие, дума, звук, реплика и простотия на великолепното и всемогъщо Бойче, самопожертвувателни изтривалки на неговото свещено име. При диктаторите е така. Един поглед – и си на върха, едно трепване на миглата – и си в нищото. И си нищо. Мутрафонска му работа. А като стане жежко, мутроидите и простофоклите бягат паникьосани от полесражението.

И рукна из всеки микрофон и всяка чешма мантрата: „морален-акт-морален-акт-морален-акт…“ . И шурнаха едни дитирамби за Бойчето, тоз велик и неповторим стратег, спасител на държавата, на нейния авторитет, стабилитет и васалитет, пазител на националното достойнство и най-паче – на Европредседателството, през което опозицията трябва да го играе кордебалет (corps de ballet) на ГЕРБ, а целокупният български народ, това куче, дето трябва да бъде държано на къса каишка – да стъпва на палци и да пърха като умиращия лебед. Все повече се притеснявам за психичното здраве на политическата класа и на Бойкоугодните медии, социолози, политолози и прочее корифеи, специализирани в славословия на неговия ненадминат инстинкт.

Слава Боку и на неговия пророк Цецоолу! Всичко си дойде на мястото. ГЕРБ мълниеносно се завърна в обичайния си обвинителен наратив. И потекоха познати мантри, и вече преливат от телевизорите:

„От 2-3 седмици от БСП търсеха скандал. Нинова в продължение на няколко дни провокираше в парламента. Във вторник идва председателят на Европарламента Таяни. БСП изчислиха и това. Всичко е резултат от един премислен план. БСП искат да събарят държавата. Действията на БСП са провокация. БСП саботира Европредседателството“…

И в същото време: „Ние сме смирени, смирени, смирени…“

Наистина, след конгреса на БСП, от 2-3 седмици насам, ГЕРБ зацикли в тежка хистерична криза:

„БСП е дивашка опозиция, е лоша алтернатива, е мракобесна, е пагубна, е шумна, е корумпирана, е неадекватна; БСП лъже, манипулира, разпространява клюки, сее интриги, произвежда омраза, плоди фалшиви новини, хвърля кал, злобее и злослови; БСП загробва имиджа на България, уронва престижа на страната, не чете, но преписва, страда от психическо разстройство, се намира в посттравматичен стрес“…

И в същото време: „Ние сме смирени, смирени, смирени… Вижте ни колко сме смирени, колко сме мили, любезни, обичливи… Смирени сме, бе, гадове гадни гадникакви!“…

И защо тоз писък?!

Просто БСП извади ГЕРБ от обувките. Изхвърли ги от комфортабелната хралупка, защитена от зли ветрове и алтернативни хали, строго охранявана от хранени кучета, циклопи и горгони – гаранти за тяхната, на ГЕРБ, неприкосновеност и недосегаемост.

Днес ГЕРБ са като БКП след 10 ноември. В пълен шок, потрес и ужас от откритието, че на света има опозиция. И се озъртат смутено. Като мушкато в неловко положение. /Дума

 

 

Източник:pogled.info

Велислава Дърева: “ Как допуснахме тоя кретен да ни е вицепремиер?!“

 

 

„Как допуснахме тоя кретен да ни е вицепремиер?!“,

тюхка се ФъБъто, скубе коси и се тръшка повсеместно. Как ли?! Щом Борисов ти е премиер (трети сезон), кой да ти е вицепремиер?! Кой, ако не Валери Симеонов, Шегобиецът от Бухенвалд. Лика-прилика са си те. Близнаци-братя. Две са мутри ред по редом расли. Простофил до простофила. Тиква тиквата изтиква и отново тиква там пониква – тази скороговорка сътвори колегата Митко Божков, много преди да поникне тиквата-цигулка. Първа цигулка, не забравяйте!
Ултиматумът на Шегаджията огря официалния сайт на МъСъто и в този момент, като един Радан на банкянския дувар, увисна мелодраматичният въпрос: „Г-н Борисов, от Ваше име ли говори Валери Симеонов?“.

Ха-ха! Естествено, че говори от негово име. Изпод неговия шлифер ръмжи и свирепее. По негова заръка и под негово покровителство. От името на МъСъто говори. От позицията на изпълнителната власт. Това не е лично мнение на случаен минувач. Властта изпрати ултиматум на медиите и обяви война на журналистиката. Официално. Фатална грешка. Самопризнание за интелектуална немощ и мизерия на духа, прикрити зад власт и закани. Фатална грешка и черна неблагодарност към медийната прислуга, която обслужва, обгрижва и брани властта с обнажена гръд.
Шегобиецът е поредният навлек в българската политика. Поредният овластен наглец. С изящен дърварски хумор и мутрафонски слог, набъбнал от самолюбие, велемощен, обкичен с инсигниите и регалиите на властта. Ехидничък такъв. Лукав. „Столчето ти се клати, Викторчо!“. С мил и сладък гласец. Неразбран бил, журналята, все цензори и сталинисти, опозорили неговата непорочност, наклеветили го, наклепали го, отнели му свободата на словото… (Виж скороговорката.)

„Как допуснахме тоя мерзавец да ни е депутат?!“,

тюхка се ФъБъто, скубе коси и се тръшка повсеместно. Как ли?! Щом Борисов води листата на 25-и МИР-София, кой да му е в тази листа, в неговата му листа? Кой, ако не таз сродна душа, Антон Тодоров-Мумията. Лика-прилика са си те. Интриганти по природа, с ярък спекулативен талант, дебелашки хумор и безпаметна поврътливост. (Виж скороговорката.)
Мумията „не яде, не спи и винаги се завръща“; декларира гордо „Аз съм нагъл и брутален! Ще мина през вас!“; и скочи в обятията на Шайката, и Шайката го приласка, овласти и отритна. Мумията овоня Парламента, смърди от телевизор в телевизор; и току се жалва, че е „наклеветен, оплют и обруган“ от една орда „ченгета, доносници и безсрамници“. Шайката клима благосклонно, а Цветоний Цецон го възхвали като най-пръв експерт по досиетата (дзак! изскокна Митодиту!).
На него, на Мумията, Шайката възложи мръсната работа – подлярската война срещу президента. И го насърчава, и го аплодира, и се хилоти предоволна от неговите интригантски изстъпления. И медийният слугинаж, и той се хилоти предоволен.
Мумията не постави ултиматум. Написа извиненийце, колкото да цвръкне още отрова срещу… „Шайката на Радев“.
Шегаджията и Мумията. Единият имал „дърварски хумор“, другият – „дебелашки“, обаче и двамата били „атрактивни“, „неразбрани“ и „окепазени“. Единият си правил майтапчийски снимки в Бухенвалд, другият – сущи Хайнрих Химлер, всемогъщия райхсфюрер на SS, чудовището с безлично излъчване, миши мустачки и поглед на плъх; филистер с чувствителност на касапин, превърнал Варшавското гето в кланица… Метафорите бродят насам-натам, важното е, като ги срещнеш, да ги разпознаеш.
Ултиматумът изтече.
Извинения няма.
Разкаяния – съвсем.
Борисов мълчи. Една лакърдийка не е измедоточил до момента, ей тъй, да разтуши простолюдието. Правителството се разграничи от своя вицепремиер и обяви, че няма нищо общо със себе си. ПП на ГЕРБ се разграничи от своя депутат и обяви, че няма нищо общо със себе си. Шизофренно. Истината е, че тази власт няма нищо общо с държавата. С нашата държава. Поради което и провъзгласиха Борисов за геополитически титан, гигант и гений.

„Как допуснахме да ни управляват такива простофокли нагли?!“,

тюхкат се дружно ФъБъто и медиите, скубят коси и се тръшкат повсеместно.
Ето че стигнахме до същността.
Колеги!
И ти, медийна прислуго!
Имам няколко въпроса.
Всичките Митодита, Мумии, Борисовци, Цветановци, грантаджии, иждивенци, красавци, умници, соросоиди, фашизоиди и прочее Гнусотници дефилират от телевизор в телевизор, смърдят, вилнеят, беснеят, поучават, назидават, истеризират. Защо? Кой им предоставя медийния амвон, за да словоблудят от неговата висота в маниакален пристъп? Кой поддаква със силиконови устенца на всяка тяхна умопомрачителна нелепост и откровена клевета? Кой ги „форматира“ с интелигентни, почтени, просветени, авторитетни люде в името на някакъв митичен, фалшив „баланс“? Има ли баланс между интелекта и простащината? Между позицията и демагогията? Между истината и лъжата? Няма.
Има друго. И то е най-важното – да има скандал в студиото, да има шоу, дженк, „кървав дебат“, да хвърчат папки, слюнки, ругатни, ритници и глави, ако може. Браво! Кеф! Страхотно предаване! Телевизиите са кръвожадни. Измамата е атрактивна, мошеникът – пиршество за душата. Досещате ли се защо интелигентните, почтените, просветените, авторитетните люде отказват да бъдат „пакетирани“ и „опаковани“ с подобни персонажи? От самоуважение и нравствена хигиена. И за да не легитимират споменатите Митодита, Мумии и прочее Гнусотници.
Медиите имат Етичен кодекс, приет с фанфари. Защо? Случайно да сте открили там свещените думи „свобода на словото“? И със свещ да ги търсите, няма ги. Кодексът е написан от собствениците, не от журналистите. Тъй презираният от някои СБЖ има Устав с етични правила. Свободата на словото боде очите на властта – на всякоя власт, на всяка крачка. И там има следните знаменателни изречения:
„Журналистът не приема негови материали да се явяват пред обществеността в изопачен вид. Журналистът не приема задачи, несъвместими с професионалното му достойнство. Журналистът приема, че общественият интерес стои по-високо от интереса на работодателя му.“ Уставът на СБЖ е писан от журналистите, не от работодателите. Още по-малко – от началниците на работодателите.
За медийни корифеи бяха прогласени лица брутални, цинични, меркантилни и продажни. Защо? Те превърнаха журналистиката в писоарна „литература“, в „каймак от храчки и сметана от помия“, както казва Стоян Михайловски. Техният девиз е „Аз не правя вестник, за да се чете, а за да се продава!“ и „На мен не ми трябват журналисти, които могат и знаят! Трябват ми дръжки на микрофони!“…
Забравихте ли как медийни звезди с угодливи физиономии се постлаха като килимчета пред Борисов? Как се постилат пред всяка власт и я обслужват всеобхватно, всеобемно и по пълна програма? Че тези медийни звезди са едни кокотки, куртизанки и държанки на властта, че се събуждат в чаршафите на властта и парите, и като се попротегнат, като се прехвърлят от единия хълбок на другия, като помъркат самодоволно, тутакси, както са по пантофки, списват едно текстче в защита на свободното слово? Че днес пишат и говорят обратното на това, което са писали и говорили вчера, за да пишат и говорят утре обратното на това, което пишат и говорят днес? Без свян, срам и памет. Затова се разбират тъй прекрасно с Борисов.
Забравихте ли писъмцето на Борисов от 2010 г. до медийните шефове и собственици? Любезнейшо писъмце в смисъл: „Нали никога не съм ви цензурирал?“. Тъкмо тогава Борисов заливаше журналистите с „гадни есемеси“ (по неговите собствени думи) и връхлиташе във всеки сутрешен блок. Забравихте ли как отговориха главните редактори, редактореси и горди медийни притежатели? Как рапортуваха като послушни овчици за срам и позор на журналистиката? Забравихте ли, че на въпроса „Нали не ви притискам много?“, те откликнаха сладострастно и любвеобилно: „Не-е-е-е! Искаме още! Още! Ние те обичаме! Мачкай, Бойче!“… И Бойчето мачка. Има карт бланш.
Щях да напиша „И гилдията търпи всичко това?!“, обаче няма гилдия.
Имам още много въпроси, ама един приятел вика „Не е сега моментът да ги пишеш тия неща“. Напротив! Моментът брадясва близо 30 години, цензурата се плоди и обнаглява все повече, властта си пазарува медии – с пари, почести, ласкателства, рекет, заплахи, страх. Дефилират дръжки на микрофони; медийни бухалки; момчета и момичета за мръсни и мокри поръчки; префърцунени неграмотници; добре платени деконструктори на величествената и трагична българска история; зле гримирани метреси и блудници; слуги, лакеи и майордоми; питбули, готови да разкъсат всекиго, дръзнал да мисли различно от овластената посредственост, от кристалното бездарие, от техните евроатлантически началници и фашизоидни покровители.
Не бил моментът?!
Журналистиката не е приятно и престижно прекарване на времето в кулоарите на властта, нито в нейното джакузи. Не е слугинаж. Не е машина за пари, интриги, скандали и слава – слава временна и позорна. Не е професия. Журналистиката е истинският, постоянно действащ парламент в една държава. Журналистиката – това е талантът да бъдеш свободен; да бъдеш гражданин; да бъдеш опозиция на всяка власт; да не пишеш по заповед и против съвестта си; да стоиш зад всяка своя дума с глава, име и чест. С целия си живот. Това е журналистиката. Според мен.
Не бил моментът?!
И тъкмо написах последните изречения, и ето – на Антон Тодоров му приели оставката, преди да я подаде. „Победа! Победа!“, подскача телефонът. Глупчо глупав си ти, фон телефон! Това не променя нищо. Войната на ГЕРБ ще продължи. Срещу свободата на словото. Срещу президента. Срещу българската държава. Срещу българския народ. Шайката приласка, употреби и натири една предана Мумия. Както приласка, употреби и натири много други предани и самоотвержени мумии.
Как беше? Тиква тиквата изтиква и отново тиква там пониква. Нищо лично, просто бизнес. Така е в мафията.

Велислава Дърева

 

 

Източник:news-front

 

Велислава Дърева: Кристалина Георгиева така се сгромоляса, че продъни пода

1475729527-dyy

 

 

Като изключително грешен ход оцени журналистът Велислава Дърева смяната на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева като български кандидат за генерален секретар на ООН. В сутрешния блок на bTV тя изтъкна, че е порочно подкрепата за българския кандидат да бъде обвързвана с партийни пристрастия.

Дърева припомни, че най-вероятният нов генерален секретар на ООН Антонио Гутериш е бил у нас през 2004 година на събора на Бузлуджа. „Как никой в Португалия не написа, че бил лидер на социалистите? Десният Барозу се разсипа да лобира за своя сънародник”, заяви тя.

По думите й, издигането на Кристалина Георгиева в последния момент не е никакъв „висш пилотаж”. „Кристалина Георгиева така се сгромоляса, че продъни пода”, коментира тя. „Ирина, която беше предадена от собствената си държава, се класира четвърта, а Кристалина, която беше обявена за уникална, остана осма”, допълни журналистката.

Освен това, според нея, срещу Бокова са работили мощни институции като Световната банка и ЕНП, както и медийната империя на братята Кох.

Иван Сотиров от СДС от своя страна заяви: „Беше позорно самото обстоятелство България да издига един кандидат номенклатурен, на един режим, обявен за престъпен, за генерален секретар на ООН”.

Според него, обаче, смяната на Бокова с Георгиева в последния момент също е голяма грешка.