Tyxo.bg counter

Tag: „Вашингтон пост“

„Вашингтон пост“: Хората по света все повече вярват, че могат да се справят без Америка

 

 

Миналата седмица в Лондон се срещнах с един нигериец, който накратко изрази реакцията на голяма част от света към Съединените щати в наши дни. „ Страната ви се е побъркала“, каза той със смесица от възмущение и развеселяване. „ Аз съм от Африка. Познавам лудостта, но никога не съм мислил, че ще видя това в Америка.“ По-тъжно отношение дойде от млада ирландка, която срещнах в Дъблин, която отишла в Колумбийския университет, основала социално предприятие и живее в Ню Йорк в продължение на девет години. „Дойдох да разбера, че като европеец имам много различни ценности от Америка днес“, каза тя. „Разбрах, че трябва да се върна в Европа, някъде в Европа, да живея и да създам семейство“.

И преди светът е преживявал пристъпи на антиамериканизъм. Но това, което сега се усеща, е много различно. Първо, има огромен шок от това, което се случва, странната кандидатура на Доналд Тръмп, която беше последвана от напълно хаотично президентство. Хаосът е толкова трескав, че един ревнив републиканец – Карл Роув – описва президента като „отмъстителен, импулсивен и късоглед“ и публичното му порицание към главния прокурор Джеф Сешънс като „несправедливо, неоправдано, непочтено и глупаво“. Кенет Стар, великият инквизитор на президента Бил Клинтън, отиде още по-далече, наричайки сегашното отношение на Тръмп към Сешънс „един от най-жестоките и дълбоко погрешни курсове на президентско поведение, което съм виждал през петте десетилетия в и около столицата на държавата“.
Но има и друг аспект на спада на репутацията на Америка. Според скорошно проучване на Pew Research Center в 37 страни, хората по света все повече вярват, че могат да се справят без Америка.

Президентството на Тръмп прави Съединените щати нещо по-лошо от това, от което се страхуват или осмиват. Те се превръщат в ирелевантни. Най-очарователното откритие в проучването на Pew не е, че Тръмп е дълбоко непопулярен (22 процента имат доверие в него, в сравнение с 64 процента, които имаха доверие в Барак Обама в края на неговото президентство). Това можеше да се очаква – но има алтернативи. По въпроса за доверието в различни лидери да вземат правилното решение по отношение на световните дела, китайският Си Цзинпин и руският Владимир Путин получиха малко по-високи оценки от Тръмп. Но германският канцлер Ангела Меркел получи почти двойно повече подкрепа от Тръмп (дори в Съединените щати повече от анкетираните изразиха повече доверие в Меркел, отколкото в Тръмп). Това говори много за Тръмп, но говори и за репутацията на Меркел и докъде стигна Германия от 1945 г. насам.
Тръмп успя да направи нещо, което Путин не можа. Той обедини Европа. Тъй като континентът е изправен пред предизвикателствата на Тръмп, Брекзит и популизъм, се случи нещо смешно. Подкрепата за Европа сред жителите й се е увеличила и са в ход плановете за по-задълбочена европейска интеграция. Ако администрацията на Тръмп продължи, както обеща, и инициира протекционистки мерки срещу Европа, укрепването на континента ще се засили. Под комбинираното ръководство на Меркел и новия френски президент Еманюел Макрон, Европа ще приеме по-активна глобална програма. Нейната икономика се е възстановила и сега расте все по-бързо от тази на САЩ.

В северната част на Америка министърът на външните работи на Канада неотдавна говори по приятелски и премерен начин, като отбеляза, че Съединените щати явно са сигнализирали, че вече не са склонни да понасят бремето на световното лидерство, оставяйки страни като Канада да се придържат към основаната на правила международна система, свободната търговия и правата на човека.

В южната част на Америка Мексико е изоставило всички планове за сътрудничество с администрацията на Тръмп. Рейтингът на Тръмп в Мексико е 5%, най-ниският от всички държави, участващи в проучването на Pew.
Ръководството на Китай започна да се възползва от реториката и външната политика на Тръмп от самото начало, като обяви, че е щастливо да играе ролята на главен поощрител на търговията и инвестициите по света, сключвайки сделки с държави от Латинска Америка до Африка и Централна Азия. Според проучването на Pew седем от 10 европейски държави вярват, че Китай е водещата световна икономическа сила, а не САЩ.

Най-ужасяващата от констатациите на Pew е, че спадът по отношение на Америка надминава този на Тръмп. Шестдесет и четири процента от анкетираните изразиха положително мнение за Съединените щати в края на президентството на Обама. Сега показателят е паднал до 49%. Дори когато външната политика на САЩ беше непопулярна, хората по света все още вярваха в Америка – мястото, идеята. Това е по-малко валидно днес. През 2008 г. написах книга за появяващия се „Постамерикански свят“, която, отбелязах в началото, не беше за упадъка на Америка, а за надигането на останалия свят. На фона на тесногръдието, неспособността и пълния безпорядък на президентството на Тръмп, постамериканският свят се развива много по-бързо, отколкото очаквах.
Източник БГНЕС

 

“Вашингтон пост“: Зетят на Тръмп търсел секретен канал за комуникации с Москва

Снимка БГНЕС

 

 

Руският посланик във Вашингон Сергей Кисляк докладвал на началниците си през декември, че Джаред Къшнър, зет и съветник на президента Доналд Тръмп, предложил да установи комуникационен канал между преходния екип и Кремъл, използвайки руските дипломатически сгради в САЩ – очевиден опит да се защитят срещу подслушване разговорите преди встъпването в длъжност на президента. Това разкри вчера в. „Вашингтон пост“, като се позовава на анонимни източници, запознати с доклади на разузнаването за прехванати руски комуникации.

Според докладите Кисляк бил втрещен от предложението, отбелязва Асошиейтед прес.

Къшнър направил предложението време на среща с посланика на 1 или 2 декември в Тръмп Тауър в Ню Йорк. Бившият съветник за националната сигурност на Тръмп, Майкъл Флин, който беше принуден да подаде оставка през февруари, защото излъгал за контактите си с Кисляк, също участвал в срещата, предаде Франс прес.
Белият дом потвърди през март, че Къшнър и Флин са се срещали с Кисляк в Тръмп Тауър, припомня АП.
ФБР, което разследва евентуална координация между приближени на Тръмп и Москва, проучва тази среща, както и друга среща на Къшнър – с руския банкер Сергей Горков, президент на руската „Внешекономбанк“, обект на санкции от САЩ от 2014 г. заради конфликта в Украйна.

По-рано американските медии съобщиха, че зетят на Тръмп е разследван от ФБР.
Къшнър вече бе предложил доброволно да говори пред Конгреса за тези срещи, а вчера адвокатката му Джейми Горълик заяви, че е готов да сътрудничи на разследването.

 

 

Източник БТА и Дарикнюз.бг

 

Тръмп започна деня си с остри критики към два от най-влиятелните американски вестника

 

 

Доналд Тръмп започна деня си в Туитър в 8 часа с атака срещу два от най-уважаваните американски вестници – „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“, предаде Франс прес. Без да се изяснят причините за неговия гняв, новият президент на САЩ публикува поредица съобщения, в които обвинява двата всекидневника в „НЕПОЧТЕНОСТ“, а многото буквени грешки в постовете му свидетелстват за изнервеността му. Тръмп предпочете да се отдаде на станалите обичайни за него нападки срещу медиите, вместо да коментира първата си седмица, откакто е на власт. Президентът упреква вестниците, че от самото начало го разбират погрешно, че не са променили отношението си и няма и да го направят. „НЕПОЧТЕНИ“ Такава е темата в три туита.

Милиардерът ожесточено критикува „Ню Йорк таймс“, че му е предрекъл поражение първо на първичните, а после и на същинските избори. „ЛЪЖЕИНФОРМАЦИЯ!“, пише той. Туитър е едно от любимите средства за комуникация на Тръмп, който има над 22,5 милиона абонати в тези социална мрежа. Тръмп коментира в нея всевъзможни въпроси – от най-незначителните до такива със сериозни последици, поради което журналисти и борсови брокери са принудени да ползват автоматично сигнализиране за появата на нов туит от президента, отбелязва БТА.

 

“Форбс“: Как “Вашингтон пост“ пусна фалшива новина за “руски хакери“

Факсимиле: „Вашингтон пост“

 

 

Неотдавнашна статия на „Вашингтон пост“ показа колко лесно е да бъде разпространена фалшива новина с помощта на водещи издания, пише наблюдателят на сп. „Форбс“ Калев Лийтару.

На 31 декември „Вашингтон пост“ публикува статия под заглавие „Руски хакери са проникнали в енергийната система на САЩ чрез компания във Върмонт, твърдят официални лица“.

Влиятелният вестник съобщи, че в компютърната система на компанията Burlington Electric уж бил открит програмен код, свързан с руски хакери.

„Руснаците не са задействали кода, за да навредят на дейността на компанията, но както заявяват чиновници, пожелали анонимност, проникването в енергийната система на страната има огромно значение, тъй като то представлява сериозна потенциална уязвимост“, се твърди в статията.

Вярно е, че след няколко часа в материала бяха нанесени поправки: оказало се, че времето и обстоятелствата около „проникването“ в компютърната мрежа засега са неизвестни. Самата компания Burlington Electric опровергава взлома. Оттам твръдят, че подозрителната програма е била открита единствено на един ноутбук, който на всичко отгоре не е бил свързан с корпоративната компютърна мрежа.

„Историята за руските хакери, дълбоко проникнали в енергийната система на САЩ и готови да потопят цялата държава в тъмнина с едно щракване на копчето, изведнъж се превърна в разказ за един ноутбук, на който е имало една-единствена вредна програма и който въобще е е бил включен в мрежата“, пише иронично журналистът от „Форбс“.

„Вашингтон пост“ обръща внимание на изявлението на Burlington Electric и допълва статията си едва час и половина по-късно. А това говори, че от вестника въобще не са е опитали да се свържат с представители на компанията преди публикуването на материала и да проверят фактите, отбелязва Калев Лийтару.

„Съдейки по всичко, някакъв източник от правителството е подхвърлил на вестника сензация за руснаците, проникнали в енергийната система на САЩ. И вместо да се обърнат към самата енергийна компания и да изяснят подробностите, от вестника просто са публикували историята в същия вид, в който са я скалъпили чиновниците“, отбелязва журналистът от „Форбс“.

Но и след всички поправки в текста, заглавието на сайта на „Вашингтон таймс“ гласи: „В рамките на руската операция е осъществено проникване в енергийна компания във Върмонт, което заплашва енергийните мрежи в САЩ, твърдят чиновници“. В същия некоректен вид заглавието се разпространява в социалните мрежи. Което има огромно значение, подчертава наблюдателят на „Форбс“: потребителите им обикновено обръщат внимание само на заглавията и рядко четат целите статии.

В материала са намесени и ФБР и министерството на вътрешната сигурност, според които руските хакери използват фалшиви имейли, за да подлъжат получателите да разкриват своите пароли.

В интерес на истината трябва да отбележим, че на 3 януари вестникът съобщи, че информацията и въобще наличието на вредна програма в мрежата на Burlington Electric не се потвърждават. Оказва се, че служител на компанията сметнал за подозрителен IP-адрес, към който се включил неговият компютър. Проверка установила, че това е обикновен адрес, който не е свързан нито с хакери, нито с Русия…

 

 

Източник:епицентър.бг

 

“Вашингтон пост“: Тръмп съставя най-богатото правителство в историята на САЩ

20150108-gbekkkhqgd

 

 

Избраният за президент на САЩ Доналд Тръмп събира най-богатото правителство в американската история, пише в. „Вашингтон пост“.

Сред обявените от него кандидати за висши постове има няколко мултимилионери, наследник на огромно семейно богатство и двама милиардери от класацията на сп. „Форбс“. Разпространяваните информации за съставянето на бъдещото правителство предполагат, че скоро Тръмп може да добави още свръхбогати хора в списъка с потенциални назначения.

Когато бившият президент Джордж Уокър Буш събра своето първо правителство през 2001 г., медиите го определиха като екип от милионери, а държавни контролни органи повдигнаха въпроса дали те имат представа от проблемите, с които се сблъскват повечето американци. Тези хора, взети заедно, имаха изчислено с отчитане на инфлацията нетно богатство от около 250 милиона долара – близо десет пъти по-малко от благосъстоянието само на избрания от Тръмп кандидат за министър на търговията.

Много от избраните от Тръмп кандидати за правителствени постове са родени богати, учили са в елитни учебни заведения и са натрупали още по-големи богатства като възрастни. Тяхното общо благосъстояние в много отношения е в контраст с популистките предизборни обещания на Тръмп. Бизнес връзките им, особено с Уолстрийт, предизвикват критики от демократите. Но избирането на тези кандидати също така подсилва заявяваната от Тръмп в кампанията позиция, че личности, които не са част от върхушката във Вашингтон, но знаят как да боравят със съществуващата „манипулирана“ система и да я използват, най-добре могат да оправят тази система в служба на работническата класа, коментира „Вашингтон пост“.

В предизборната кампания Тръмп говореше против Уолстрийт. В предизборен клип той критикуваше „една глобална структура, отговорна за икономическите решения, ограбили нашата работническа класа, лишили нашата страна от богатството й и сложила тези пари в джобовете на шепа големи корпорации“.

Видеото показваше нюйоркската фондова борса, милиардера Джордж Сорос и изпълнителния директор на инвестиционната банка „Голдман Сакс“. Сега Тръмп избира бивш високопоставен служител на „Голдман Сакс“ и човек, който е инвестирал заедно със Сорос, да ръководи икономическата политика при неговото президентство, отбелязва в. „Ню Йорк таймс“.

С избирането на Стивън Мнучин, работил в „Голдман Сакс“, после станал управител на хедж фонд и холивудски финансист, за министър на финансите се оформя ново икономическо ръководство във Вашингтон.

Мнучин ще се присъедини към инвеститора милиардер Уилбър Рос младши, избран за министър на търговията, и собственика на бейзболния отбор „Чикаго Къбс“ Тод Рикетс, определен за заместник-министър на търговията. Всички те са свръхбогати, а начело на този екип е първият милиардер, избран за президент в американската история. Избирането на Мнучин и Рос е най-силният сигнал, че Тръмп планира да наблегне на политики, благосклонни към Уолстрийт, като намаляване на данъците и отслабване на регулацията.

Този подход е приветстван от инвеститорите, но влиза в остър контраст с популистката кампания, която водеше Тръмп, и с подкрепата, получена от него от работническата класа в САЩ. Никой от избраните досега кандидати за правителствени постове, свързани с определянето на икономическата политика, няма особен опит в управлението, изтъква изданието.

 

 

 

Източник: БТА

 

“Вашингтон пост“: Защо Близкият изток знае, че не бива да се доверява на САЩ

1477546409-1

 

 

Когато водят войни в Близкия изток, Съединените щати имат неприятния навик да привличат местни сили като свои марионетки („проксита“), а после да ги зарязват, когато положението стане тежко или се намесят регионални политики, пише Дейвид Игнейшъс, в. „Вашингтон пост“, цитиран от БТА.

Този модел на „съблазняване и изоставяне“ е една от нашите най-непривлекателни черти. Това е една от причините Съединените щати да се сблъскват с недоверие в Близкия изток.

Ние не оставаме верни на хората, които поемат рискове от наше име в Ирак, Египет, Ливан и на други места. А сега се страхувам, че този синдром се проявява отново в Сирия, където кюрдско въоръжено формирование, известно като Сили за защита на народа (СЗН), което е най-добрият съюзник на Съединените щати срещу „Ислямска държава“, е обстрелвано от турската армия.

За мен СЗН е особен случай, защото имах възможност да се срещна с някои от техните бойци през май в таен тренировъчен лагер на американските спецчасти в Северна Сирия. Те казаха, че се бият до последния мъж, а понякога до последната жена, при действията за прогонване на „Ислямска държава“ от нейните крепости. Включени в СЗН офицери от специалните сили разказваха с дълбоко уважение за техните бойни подвизи, говорейки за „братството на близкия бой“, както се изрази един от тях.

За съжаление, съюзяването със Съединените щати може да бъде опасно нещо в Близкия изток. Миналата седмица Турция заяви, че нейни военни самолети са поразили 18 цели в контролирани от СЗН области в Северна Сирия. Турците искат да попречат на СЗН да се свържат със своите бойци в район, известен като Африн, на северозапад от Алепо. Турците също така искат да не допуснат СЗН да играе водеща роля в освобождаването на столицата на „Ислямска държава“ Ракка, както планираха Съединените щати.

„Ако това не спре, може да бъдат осуетени всички планове за Ракка“, предупреди служител на Пентагона по повод турското настъпление. Кюрдски източници ми казват, че след като Съединените щати не отговарят на призивите за Африн, СЗН се обръщат към Русия.

Съюзът на САЩ със СЗН беше изграден при освобождаването на Кобане от „Ислямска държава“ в края на 2014 г. Кюрдите бяха намалели до няколкостотин бойци, когато се намесиха американските сили за специални операции. Помощта беше договорена с посредничеството на шефа на разузнаването на Патриотичния съюз на Кюрдистан (ПСК) Лахур Талабани. Той изпрати няколко свои агенти в Кобане с джипиес-устройства, за да викат САЩ да оказват близка въздушна подкрепа чрез оперативен център в щаба на ПСК в Сюлеймания, Ирак.

„Това беше правилното решение“, ми каза Талабани тази седмица в интервю във Вашингтон. Той обясни, че успехът на СЗН срещу „Ислямска държава“ спасява живота на кюрди в Сирия и снема напрежението от кюрдските сили в Ирак, които сега се бият, за да освободят Мосул от екстремистите.

Правителството на Обама подкрепи СЗН, защото победата в Кобане беше първият голям успех на бойното поле срещу „Ислямска държава“. Най-сетне Съединените щати имаха партньор, способен да воюва. Но този съюз беше изграден върху етническа разломна линия. Той беше разстроен през август, когато сили, доминирани от СЗН, превзеха Манбидж, непосредствено на юг от турската граница. Няколко седмици по-късно турците нахлуха в Сирия и започнаха своя обстрел срещу цели на СЗН.

Съединените щати безуспешно се опитват да подхождат тактично към враждебността между турците и кюрдите. Преди да започне настъплението при Манбидж през май, Съединените щати доведоха във военновъздушната база „Инджирлик“ в Турция делегация на Сирийските демократични сили (СДС) – коалиция, която формално контролира СЗН. Но тези усилия за прикриване на различията между турците и кюрдите се провалиха след опита за преврат в Турция през юли. Говори се, че някои от турските генерали, срещнали се със СДС, сега са в затвора като заподозрени за преврата.

Регионалните амбиции на Турция се увеличават, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган затвърди властта си след опита за преврат. Турските сили тормозят СЗН и укрепват гранична ивица в Сирия, но също така напредват в Ирак, като се стремят да играят роля в освобождаването на Мосул въпреки предупрежденията на Ирак и Съединените щати да не се намесват. Ердоган говори за Алепо и Мосул като за някогашни османски регионални столици.

„Един непредвидим елемент е как да бъде управлявана ролята на Турция на двете полета“, казва висш американски служител.

Може би кюрдите трябваше да знаят, че не бива да се съюзяват със Съединените щати, нито да вярват, че Турция няма да се намеси. Кюрдската история е изпълнена с предателства. За щастие на Съединените щати все още е останала някаква благосклонност от Операцията за оказване на подкрепа – наложената от Съединените щати забранена за полети зона над Северен Ирак след Войната в Залива през 1991 г., която помогна за създаването на процъфтяващо кюрдско регионално правителство в Ирак.

Но хората в Близкия изток са се научили да се отнасят предпазливо към американските обещания. Един иракски християнски лидер наскоро отхвърли идеята за нова американска помощ след „Ислямска държава“. „Вие ще си тръгнете“, каза свещеникът. „Точно това правите“.

 

“Вашингтон пост“: Подготвя ли се Русия за голяма война?

main_1475679691

 

 

Американският вестник Вашингтон пост“ анализира последните действия на Русия по отношение на Запада и прави трезв извод: Разговорите за бомбоубежища, преместване на ракети и гръмки изявления на политици всъщност се оказват рекламни ходове или част от рутинни планови дейности, като изобщо не означават преминаване към горещ конфликт.

Изданието започва анализа на ситуацията с разказ за плаката, появил в жилищен район на Москва. Неговата същност се свежда до това, молят жителите да дадат по 500 рубли (7 евро) за строителство на на нови бомбоубежища в отговор на „очаквана ядрена агресия спрямо Русия от страна на не приятелски страни”, тоест САЩ и съюзниците им. Означава ли това война? Определено не. Историята се оказва мистификация за измъкване средства от пенсионери.

Като втори обект за разглеждане авторът избрал извънредните хлебни дажби. В частност губернаторът на Санкт Петербург одобрил план за осигуряване на извънредни дажби от 300 гр хляб на 20 дни за всеки от 50те милиона жители награда. И това обаче не означава приближаването на войната – това е повече рекламен ход, отбелязва Вашингтон пост“.

В Русия веднага е направен паралел с 900-дневната блокада на Ленинград по време на Втората световна война. Днешният план обаче предвижда двойно по-големи дажби.

Политиците, които твърдят за приближаването на войната, също нищо не решават, продължава Вашингтон пост“. Владимир Жириновски, който тръби за приближаващата война, е правил и други гръмки изявления в медиите. Целта му е да обърне внимание върху личността си, от него нищо не зависи, той е „много далеч от ядрения бутон – неговата партия има 39 депутати от 450-членната Държавна Дума.

Руското правителство одобрило поправка в закон, позволяващ увеличаване на състава на армията за сметка на 6-месечни кадрови войници по договор, се съобщава в публикацията, но и това не означава подготовка за война, е категоричен е вестникът. Това положение влиза в сила само в период на извънредни обстоятелства, като стихийни бедствия или вътрешни безредици.

Подготовка за война не означава дори преместването на руските ракети „Искандер” в Калининград, граничещ с Балтика, отбелязва вашингтонското издание. Руското МО оповести, че това не е направено скрито, защото е част от плановите мероприятие по подготовка на войските. Външният министър на Литва го окачестви като стъпка на елементарна „преговорна тактика, макар и неприятна”, отбелязва Вашингтон пост“.

 

 

Източник:Блиц

 

“Вашингтон пост“: САЩ градят военните си планове в Сирия върху опасни “плаващи пясъци“

1472679278-94539 (1)

 

 

Американската военна офанзива за превземане на столицата на „Ислямска държава“ – Ракка, може да бъде забавена заради крайно неприятните военни сблъсъци между Турция и сирийската кюрдска милиция, известна като СЗН („Сили за защита на народа“). За съжаление това е класическа близкоизточна ситуация, при която недоверието между регионалните играчи взема връх над общите им интереси в борбата срещу терористичната „Ислямска държава“. И, също за съжаление, това е ситуация, която илюстрира уязвимостта на сирийската политика на САЩ, които градят военните си планове върху коварния разлом на турско-кюрдската вражда, пише Дейвид Игнейшъс, в. „Вашингтон пост“.

В разплитането на тази сага нека започнем със сирийските кюрди. Според американски военни експерти те последователно се показват като най-мощната сила в борбата срещу ИД. Прогониха джихадистите от Кобане след ожесточени сражения през 2014 и 2015 г.; през февруари превзеха град Шадади, източно от Ракка; този месец завършиха обкръжаването на Ракка, превземайки Манбидж на север.

Аз се срещнах с някои кюрдски бойци през май в таен американски тренировъчен лагер в Северна Сирия. След като чух легенди за тяхната храброст, можах да си обясня защо наставниците от американските Сили за специални операции се отнасят с такова дълбоко уважение към СЗН и защо те виждат в тази милиция (и в нейната „шапка“ – Сирийските демократични сили) гръбнака на предстоящата кампания за превземане на Ракка.

Американската стратегия обаче винаги е „замазвала“ една фатална слабост: Турция смята СЗН за крило на Кюрдската работническа партия (ПКК), която според нея е терористична групировка. Турция стисна зъби и се съгласи САЩ да предприемат бомбардировъчни полети от военновъздушната база в Инджирлик в подкрепа на СЗН и позволи на тази кюрдска милиция да щурмува Манбидж през май. Но беше ясно, че в един момент тази стратегия, изградена на твърде нестабилна основа, ще изгърми.

Фитилът беше подпален от неуспешния опит за преврат в Турция миналия месец. На 24 август, без да предупреди САЩ, Турция започна офанзива в Сирия не само срещу джихадистите от ИД в Джараблус, но и срещу сирийските кюрдски бойци в най-малко осем села южно от града. Усложнявайки още повече нещата, Турция включи в офанзивата си тренирани от ЦРУ бойци от бригада „Султан Мурат“. Така американски протежета се оказаха в битка един срещу друг.

И взаимните обвинения започнаха не на шега. Турците настояват кюрдите да се изтеглят от Манбидж и на изток от Ефрат; кюрдите искат турските сили да се изтеглят северно от Джараблус, край границата с Турция.

Демонстрирайки малко близкоизточен политически прагматизъм, вицепрезидентът Джо Байдън, застанал до турски официални лица (при визитата си в Анкара), обяви подкрепа за тяхното нахлуване в Сирия и за искането им СЗН да се изтеглят от Манбидж.

Какво следва? Не е изненадващо, че лидерите на СЗН казаха на служителите от Пентагона, че докато турците не се изтеглят, участието на кюрдите в планираната офанзива срещу Ракка е под въпрос. За нещастие няма друга сила, която да може да превземе столицата на терористите в близко време. Което означава, че крайният резултат може да бъде „отлагане на екзекуцията“ на ИД.

Вярно е, че сирийските кюрди може би надхвърлиха териториалния периметър на земята на своите предци, която те наричат „Роджава“, но го сториха с мълчаливо американско поощрение.

И това е част от един повтарящ се исторически модел: през миналия век западните сили неведнъж са използвали кюрдски бойци, когато това е служело на техните цели, а после са ги изоставяли, когато съседните страни са възразявали. Така стана след 1918 г., когато съюзниците (победителки в Първата световна война) пренебрегнаха обещанието на американския президент Удро Уилсън за създаване на кюрдска държава. Или пък през 1947 г., когато Иран унищожи кратко просъществувалата Махабадска република. Както и през 1975 г., когато иранският шах позволи на иракския лидер Саддам Хюсеин да се разправи с кюрдите въпреки тайните обещания на американците за подкрепа.

Кюрдският лидер молла Мустафа Барзани каза на моя колега от „Вашингтон пост“ Джим Хоугланд през 1973 г.: „Америка е твърде велика сила, за да предаде малък народ като кюрдите.“ В какво заблуждение се оказа той!

По-честен израз на американската политика бе коментарът, приписван на тогавашния държавен секретар Хенри Кисинджър: „Не трябва да бъркаме тайните операции с мисионерска работа“.

Как могат Съединените щати да поставят на здрава основа завършването на кампанията срещу ИД? Вашингтон трябва да помогне за създаване на система за управление след разгрома на „Ислямска държава“. Той трябва да подкрепи подновяването на мирните преговори между Турция и ПКК, а също да заяви ясно, че единственото трайно решение е федерализъм, който може да даде на кюрдите, сунитите, шиитите, тюркмените и други малцинства чувство за собственост и контрол в Сирия и Ирак.

Американската военна сила не може да спаси една къща, изградена върху плаващи пясъци. Преди да преминат в настъпление за прогонване на ИД от Ракка, САЩ трябва да формулират ясна рамка на споразумение със съседните държави за това какво ще последва.

Източник: БТА

 

“Вашингтон пост“: Русия отново изненада САЩ в Сирия

main_1460709882

 

 

Началото на операцията за освобождаване на Алепо, изглежда, отново свари администрацията на президента Обама неподготвена, също като появата на руските военни в Сирия преди време, пише „Вашингтон пост“ (Washington Post) в четвъртък (4 август).

Въпреки продължаващите повече от месец опити на държавния секретар на САЩ Джон Кери да убеди Москва за сключването на „много изгодна“ сделка по Сирия, руската страна не изглежда да приема преговорите насериозно, пише изданието, цитирано от ИноТВ.

Руският лидер, изглежда, има „други намерения“: вместо да се задоволи с „частична победа“, както предлага Кери, „Русия, съвместно със сирийската армия предприе нова военна кампания за изтласкване на антиправителствените сили от Алепо“, се посочва в статията. И ако тази кампания се увенчае с успех, то това „фактически ще означава победа във войната“, смята „Вашингтон пост“.

„Изглежда, че Путин отново изненада администрацията на Обама, както и през септември, когато Русия отправи войските си в Сирия“, подчертава изданието. И разкрива, че американският държавен секретар Джон Кери още миналата седмица е звънял в Москва с настояване „да му бъдат дадени разяснения“ във връзка с действията в Алепо, които, по думите му, „бидейки военна хитрост, създават опасност от пълно прекратяване на сътрудничеството“, но до този понеделник така и не получил отговор на своите въпроси.

Държавният секретар на САЩ „продължава да твърди, че Русия трябва да отстъпи“, иначе ще се сблъска със „сериозни последствия“, включително и с прилагането на „американския план Б“ в Сирия, но, за съжаление, Москва няма причини да се съобразява с предупреждението му, пише изданието.

„Русия упорито продължава да игнорира натиска от американска страна, на което Кери всеки път отговаря с нови призиви за сътрудничество и нови отстъпки, вместо да застави Русия да изпита на гърба си всички „последствия“, за които той нееднократно я предупреждава“, пише изданието.

 

 

Източник: Руски дневник

 

“Вашингтон пост“ разкри кой е “американският Путин“

put

 

 

Владимир Путин и Доналд Тръмп много си приличат по стил на поведение и говорене. Те не пропускат да обещаят възстановяване на величието на своите страни, но без да се впускат в подробности как ще стане това. Но и двамата умеят да привличат вниманието на медиите. Това пише „Вашингтон пост” в своя статия.

„Доналд Тръмп обещава възстановяване величието на Америка, но не предлага конкретен план. Използва груби и дори вулгарни думи, което се харесва на обикновените хора, без да се съобразява с това, че сам е милиардер. Той е и нарцисист, който се ласкае от вниманието на медиите и във всичко това много прилича на Владимир Путин”, се казва в материала.

Популярността на такива политици се крепи на тяхната дръзка самоувереност. Тръмп например предсказа в интервю за NBC, че след 4 години всички в Америка ще хвалят неговите исторически постижения като президент на страната.

Владимир Путин създаде в Русия свой собствен идеалистичен образ като „генерален директор на корпорация Русия”, макар че стилът му на ръководство повече прилича на мафиотски, допълва статията.

Но в Русия Путин представлява „невидима и необявена” прослойка от хора, които живеят и мечтаят за реванш – тоест за връщане на великата свръхдържава от времената на СССР.

Тръмп от своя страна преследва по-скоро собственото си величие и се определя като „история на американския успех”, скромно пропускайки своите четири фалита. Неговите директни изказвания и демагогията не го смущават, защото обикновените американци са уморени от политическите двусмислици.

Най-удивителното е, че в щатите популярността на милиардера расте, макар че по традиция хората в страната не обичат авторитарен стил като този на Путин. Засега Тръмп е изключение, но едва ли ще остане такова задълго.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

“Вашингтон пост“: Отхвърлена от Запада, Грузия се обръща към Русия

gru

Изглед от Тбилиси

 

 

Докато Западът отстъпва от обещаното приемане на Грузия в Евросъюза и в НАТО година след началото на конфликта в Украйна, поддръжката за Русия в тази страна започна да се увеличава, пише Майкъл Бирнбаум във „Вашингтон пост“.

Русия активира своята дейност на територията на Грузия, увеличавайки инвестициите си в енергийния отрасъл и други ключови сектори, а също откривайки грузински редакции на държавните медии.

В интервю грузинския президент Георгий Маргвелашвили заявил, че независимо от растящото руско присъствие, Грузия остава непоколебим привърженик на НАТО и разчита да влезе в Алианса, като в знак на това изпрати повече войници, отколкото много от членовете на Алианса.

През май 2015 г. лидерите на Евросъюза отложиха приемането на Грузия, Молдова и Украйна в ЕС, както и облекчаване на визовия режим за грузинците, пише Бирнбаум.

Закономерно поддръжката за проруските политици в Молдова и Грузия започна да расте. Четвъртата страна – Армения се отказа от евроинтеграционния си курс и заяви оставане в „руския лагер”.

Коментаторът отбелязва, че мнозина в Грузия считат, че „Русия умело заобиколи Запада” и то преди всичко, че познава региона много по-добре от европейците и американците. И макар Съединените щати да предлагаха „утешителни мерки”, като провеждане на съвместни учения с грузински войници, мнозина грузинци чувстват, че това е твърде малко, за да се придвижат към Запада.

Все повече грузинци считат, че не са получили в отговор нищо значимо от страна на Запада, счита грузинският журналист Шорен Шавердашвили. Отблъснатите от Запада грузинци започват да търсят друг изход. Според социологически допитвания, подкрепа за влизане в ЕС през април са оказали 68% в сравнение с 80% преди година.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

“Вашингтон пост“: Не забравяйте, че Съветският съюз спаси света от Хитлер

post

 

 

Съветският съюз по време на Втората световна война е поел върху себе си основния удар и е изиграл най-важна роля в разгрома на съюзниците на Хитлер. Това се казва в коментарна статия, публикувана във вестник „Вашингтон пост“. В статията се отправя призив : да не се забравя как Съветският съюз спаси света от Хитлер.

„Започвайки от 1941 г. Съветският съюз пое на себе си основния удар на военната машина на нацистите и изигра очевидно най-важната роля в разгрома на съюзниците на Хитлер“, пише в текста. „Според една от оценките – на всеки американски войник, убит в боевете с немците, се падат по 80 убити в такива боеве руски войници“.

По мнението на автора сегашните отношения между Запада и Русия затъмняват същността на юбилейните тържества по случай 70-годишнината от Победата. „Във въображението на западната общественост, особено американската, Втората световна война – това е конфликт, в който ние сме победили. Но в Русия, където Втората световна война се нарича Великата отечествена война, я помнят в съвсем друга светлина“.

„Епичните сражения, спрели и в крайна сметка отблъснали назад настъпващите нацисти, не са имали паралел на Западния фронт“, пише авторът, който споменава като примери „свирепата зимна обсада“ на Сталинград и най-големите в историята танкови сражения при Курск. Дори и зверствата, извършвани там също са имали съвсем различен характер, не като тези, които са преживели хората на Запад“, казва авторът.

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

“Вашингтон пост“: Защо голяма част от НАТО се прекланя пред Путин

putin

 

 

За да се схване как Владимир Путин напредва с кампанията си да промени порядъка в Европа след студената война трябва да се гледа отвъд източна Украйна, където Кремъл е зает със създаването на държава-марионетка. Пък и Украйна, както президентът Барак Обама обича да посочва, не е член на НАТО – която организация разшири управлението на западната сигурност и демокрация до десетина страни, които преди бяха доминирани от съветската диктатура. Това коментира във в. „Вашингтон пост“ Джексън Дийл.

Да помислим за Унгария, член на НАТО, чийто министър-председател наскоро нарече Путин политически модел, достоен за следване. Или Словакия, друга натовска страна, чийто премиер от левицата свърза възможното разполагане на войски на НАТО в неговата страна със съветската инвазия от 1968 г. Или друг член на НАТО като Чешката република, чийто министър на отбраната направи подобно сравнение и където правителството се присъедини към Словакия и Унгария в битката със санкциите на ЕС срещу Русия. Или Сърбия, член на натовското „партньорство за мир“, която покани Путин да посети Белград този месец за военния парад в чест на 70-та годишнина от „освобождението“ на града от Червената армия. После имаме Полша, която доскоро беше водеща сила в усилията вътре в НАТО и Европейския съюз за подкрепяне на обсаденото прозападно украинско правителство и наказване на агресията на Путин. Този месец новият й премиер Ева Копач нареди на новия външен министър спешно да преразгледа своята политика. Както писа „Уолстрийт джърнъл“ тя казала пред парламента, че е загрижена от „изолация на Полша“ в рамките на Европа, която може да настъпи поради поставянето на „нереалистични цели“ в Украйна.

Обама се поздравяваше сам себе си за това, че е начело на „единен отговор“ от страна на Запада, който, както той твърди, е поставил Путин в изолация. В действителност голяма част от алианса тихичко е започнала да се покланя на Москва. Тези правителства правят това отчасти по икономически причини – зависещи от Русия както за енергийни източници, така и като пазар за техни експортни стоки те се притесняват от последиците от засилващите се санкции.

Но някои изглежда започват да увъртат около своята сигурност и идеологически залози. Те са разбрали, че не си струва тестване дали съобщената заплаха от Путин за нахлуване в страни от бившия съветски блок е истина – или дали водената от Обама НАТО наистина ще дойде да ги защитава. Защо в противен случай ще се стигне до изпреварващата позиция, която изказа чешкият премиер Бохуслав Соботка, по чиито думи страната му не би желала войски на НАТО да бъдат изпращани в Полша и Прибалтийските страни като възпиращ Русия фактор.

Соботка беше надигран от Роберт Фицо от Словакия, бившият комунист, който след като отхвърли войските на НАТО с отказ на призива на Обама за увеличаване на разходите за отбрана, нарече санкциите срещу Русия „самоубийствени“ и „безсмислени“. Но и тази позиция на Фицо изглежда слаба в сравнение с речта в края на юли на Виктор Орбан от Унгария, който описа Русия като пример за това как „ние изоставихме либералните методи и принципи на организиране на обществото, тъй като либералните ценности /в Съединените щати – бел. ред./ днес обединяват корупция, секс и насилие „.

Ако това е „единен отговор“, той изглежда дирижиран по-скоро от Путин, отколкото от Обама. „Някои политици от Централна Европа изглежда се колебаят дали да не останат извън мониторите на радарната установка – да не говорят и да не превръщат страните си в мишена за яростта на Путин или да предразположат Путин, така че да бъдат в по-добри води от другите съюзници, когато морето се успокои“, ми каза Деймън Уилсън, вицепрезидент на Атлантическия съвет. „Въпросът за много политици би бил как да оцелеят, когато руснаците се върнат, по-злобни от всякога … а американците са отдалечени и достъпни само за истински обаждания на телефон 911. “

Забележителното е, че люлеенето в Източна Европа идва само десетилетие след голямото разширяване на НАТО през 2004 г. и горе-долу след същото време, когато Полша и Чехия с благодарност и ентусиазъм подкрепиха американската инвазия в Ирак. Какво стана? Както намеква Робърт Колсън от радио Свободна Европа, един отговор може да бъде открит в „откритото писмо“, изпратено от политически лидери и интелектуалци от тези страни до Обама през юли 2009 г., когато – по време на първата му година в Белия дом, той започна „нулиране“ на връзките с режима на Путин. „Много американски официални лица сега са стигнали до извода, че нашият регион е определен веднъж завинаги“, гласи писмото. „Подобно мнение е преждевременно.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:БГНЕС