Tyxo.bg counter

Tag: Вапцаров

Преди да плюете по Вапцаров, паднете на колене! Защото и на колене, той е по-висок от вас, българомразци!

 

 

И съвсем случайно, бродейки из телевизионното тресавище, се натъкнах на предаването на Георги Лозанов. Същият – така нареченият Папионката, храненик на Иван Славков, катърът в преподавателския обор – той е доцент, а пикливи медии го представят като „емблематичният медиен експерт“! Да се трогнеш до сълзи, щом това ни е емблемата. Според този пудел на демокрацията и хрантутник на два режима:-„Никола Вапцаров продължава да е жертва на несъстоялия се у нас дебат за близкото минало.“

Вапцаров е жертва на нашата световно призната демократична дебелащина, простотия и антибългарщина! То не остана неоплют нито един от светците ни! Нито един! Левски бил убиец, Ботев – терорист и авантюрист, Стамболов – курвар и лаком за имоти, Яворов – мръсен чирпанлия и убиец… И който и да вземете, ще откриете пресни храчки по лика му на хора, дето се хранят с чужбински долари! Каквото им наредят – това вършат.

И поканил Папионката с прическа тип разплетена дамаджана една невероятна специалистка по Вапцаров, някоя си Кръстева, която работела в Белгия, но решила да каже истината за поета. Казала я, вече дори насъбрала над 500 заплахи – хвали се храбро в студиото. Според мен – малко са и ако се размине само със заплахи, трябва да запали свещ в черква.

Та тази скудоумница обяви: „Вапцаров е терорист! Той е служил на чужда тоталитарна държава/ СССР/!” Умна жена, навярно в Белгия е натрупала мозък на буци! Добре, бе, същество с дълги коси и къс ум: френските партизани като взривяваха складове, влакове и мостове – терористи ли са? А югославските? А гръцките? Те на тоталитарна държава ли служеха или на антифашисткото световно движение! На него служеха САЩ и Великобритания, а не на „тоталитарна държава“.

За твое сведение – всички партизански движения срещу фашистките правителства на Германия, Италия, България официално са признати за антифашистки! И ето една такава самозвана „познавачка“ пише платени глупости. Бях смаян, когато един германски журналист преди няколко месеца разкри, че в неговата родина има 400 журналисти на яслата на ЦРУ! Разбира се, убиха го! Е, у нас са поне 100 хрантутници!

Стефан Северин,

 

 

Източник: Поглед.инфо

 

Световният съвет на мира награждава посмъртно Вапцаров с “Почетна награда за мир“

 

 

Годината е 1953 г. Световният съвет на мира награждава посмъртно с „Почетна награда на мира” легендарния български поет Никола Вапцаров.

Гениалният поет е удостоен с престижната международна награда измежду десетки предложения от десетки страни за неговия „изключителен принос в делото на мира и дружбата между народите”.

Паметен знак и грамота са връчени на майката на поета Елена Вапцарова на Втория световен конгрес на мира, събрал на своя форум във Варшава през 1953 г. представители от 80 страни — хора от различни националности и произход, с различна професия и религия, с различно социално положение. На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната.

В официалната информация по награждаването не е упоменато откъде е дошло предложението. Знае се, че поезията и биографията на Вапцаров е представила пред журито полската писателка Ванда Василевска, която е превела стиховете му на полски език. Вапцаров по това време вече е преведен на десетки езици.

През юли 1952 г. в страната и извън нея е организирано честване паметта на разстреляния преди десет години на Христова възраст поет Никола Вапцаров от фашистката власт с чудовищното нелепо „обвинение”, че се е борил срещу немските окупатори в страната, против изпращането на български войници на Източния фронт.

Навярно преводите и това всенародно честване с гости от много страни да са подсказали кандидатурата на българския поет пред журито.

Българските писатели и поети определят това признание, адресирано и към силната гражданска българска литература, излъчила техен събрат, заел подобаващо място в историята на световната литература.

Никола Вапцаров е активен член на Българската комунистическа партия (преди легализирането и институционализирането й).

На 23 юли 1942 г. е осъден на смърт за терористична дейност и още същата вечер е разстрелян.

 

 

Източник:News Front

 

Илияна Йотова: Вапцаров заплати със смъртта си за идеалите, в които вярваше!

 

 

С рецитал на стихове на гениалния поет, както и с творба от Манюел Муньос Идалго, носител на Международната литературна награда „Никола Вапцаров“, бе отбелязана 75-годишнината от разстрела на гениалния поет.

Паметното отбелязване на годишнината бе организирано от БСП за България. Пред лобното място на поета, „Гарнизонното стрелбище“ в София, днес Мемориален комплекс, се поклониха вицепрезидентът Илияна Йотова, лидерът на БСП Корнелия Нинова, народни представители и граждани.

На тази дата и на това място преди 75 години са разстреляни още Антон Попов, Атанас Романов, Антон Иванов, Георги Минчев и Петър Богданов. Всички те антифашисти и членове на Българската комунистическа партия.

Стотици се събраха на Мемориал „Гарнизонно стрелбище“ в София, за да почетат паметта на поета Никола Вапцаров, разстрелян преди 75 години.

В своята реч вицепрезидентът Илияна Йотова отбеляза, че на това място човек не бива да идва с готов текст.

„Днес, 75 години след разстрела на Вапцаров, дали сме разбрали завета му, дали сме „онези, бъдещите хора”, за които той пишеше и мечтаеше?“ Това запита в словото си вицепрезидентът Илиана Йотова.

„Вапцаровата вяра в живота пребори смъртта и ние ще продължим да предаваме тази вяра и на следващите поколения“, продължи вицепрезидентът Илияна Йотова. „Tалантът на Вапцаров не може да бъде победен от оръжие. Той е поет, превеждан на толкова много езици, че днес трудно можем да преброим страните, в които неговите песни се четат“, посочи Илияна Йотова.
„Казват, че този, който върви тихо, не оставя пътеки, a този, който си служи само с угоднически думи, не оставя дела. Никола Вапцаров беше различен. В малка книга искрено написа истината за човешкия живот, за любовта към родината, за по-доброто бъдеще. Не само за един народ, а за цялото човечество. С това той е ценен”, каза вицепрезидентът и подчерта, че опитът да бъдат заличени Вапцаровите „Моторни песни“ е позорен.

„Ние сме бъдещите хора, за които мечтаеше и пишеше Никола Вапцаров. Но дали останахме верни на неговата вяра, за която бронебойни патрони нямаше? Дали вярваме в хуманизма и имаме същата социална чувствителност? Или днес използваме красиви думи, без сами да вярваме в тях. Думи, с които търсим доверие, но не обличаме в дела”, запита Илияна Йотова и определи Никола Вапцаров като един от най-големите хуманисти и идеалисти на 20-ти век.

„Никоя смърт не е навременна, още по-малко тази на Вапцаров – страшна, грозна, неразбираема. Смърт, за която до днешен се чудим – кому пречеше един от най-големите идеалисти и хуманисти на 20 век. Един човек, който в една малка книжка казваше истината и заплати с живота си за идеалите, в които вярваше”, посочи в словото си Илияна Йотова. Тя отбеляза с гордост, че нито един наш писател досега не е превеждан на толкова много езици, колкото творчеството на Вапцаров. „В същото време, ние българите, направихме опит да заличим неговите „Моторни песни” от паметта на поколенията, да не ги предадем на децата си – това е позорно”, подчерта вицепрезидентът. Според нея всички ние имаме разума и съвестта да се преборим с това.

 

На същото място между 1942 г. и 1944 г. са екзекутирани общо 55 души за борба срещу тогавашния режим.

„На 23 юли 1942 г. българският фашизъм тук, на гарнизонното стрелбище в София, разстреля великият поет на България и света Никола Вапцаров, както и неговите другари и съмишленици Антон Попов, Атанас Романов, Антон Иванов, Георги Минчев и Петър Богданов“, заяви публицистът и политик проф. Ваня Добрева. „Осъди на смърт шестима достойни българи, видни антифашисти, екзекутира ги на същото стрелбище, където месец по-рано разстреля доблестните ръководители на антифашистката съпротива ген. Владимир Заимов и полк. Цвятко Радойнов“, продължи тя.

 

Журналистът Велислава Дърева разказа за драматичния край на началника на Гарнизонното стрелбище капитан Димитър Радев, участвал в убийствата на Петко Д. Петков, на Гео Милев, Йосиф Хербст, който командва разстрелите на ген. Владимир Заимов, д-р Александър Пеев, Адалберт Антонов- Малчика, на Никола Вапцаров и неговите другари. На 10-ти септември 1944 г. рано сутринта откриват тялото на капитана в един трап на Перловската река, прострелян в слепоочието със служебния си пистолет, а в джоба му намират предсмъртно писмо, в което пише: „Хората ,които убивахме, се оказаха прави, следователно аз не трябва да живея”. Понякога и палачите имат съвест, посочи Дърева и коментира съвременните измерения на мерзостта, с която умишлено разстрелваме паметта на достойните ни сънародници, особено – на тези от ранга на Вапцаров, за да тържествуват „червеите на реванша и на културното варварство”.

75-годишнината от смъртта на поета Никола Вапцаров бе отбелязана и във Благоевград. Ритуалът по полагане на цветя се състоя пред барелефа на Вапцаров, намиращ се на сградата на Драматичен театър – Благоевград, който носи името на великия български поет. Церемонията започна с химна на Република България, след което актьорът Николай Кимчев рецитира стихове на Вапцаров.

 

 

 

Източници Прессекретариат на президента, „Фокус“, БГНЕС

 

 

Племенницата на Вапцаров: Най-страшният проблем е развъждането на македонисти в България

1475142166-clipboard01

 

 

Преди дни македонският журналист Миленко Неделковски се похвали, че е строшил паметна плоча на връх Каймакчалан. „Имам лични проблеми в Македония. Вапцаров беше присвояван няколко пъти. 7-метровата му статуя стои срещу тази на Самуил. Македонският въпрос отдавна е във въртележката на Балканите. Чупят ни плочите, как може такова нещо?!“, сподели възмущението си Мая Вапцарова пред Bulgaria ON AIR.

Тя подчерта, че най-страшният проблем е развъждането на македонисти в България. Режисьорът сподели, че наблюдава последователност, в която те напират да завладеят духовно една държава.

„За съжаление и аз в училище съм възпитавана, че сме македонци. Имахме македонски учители. В Благоевград беше страшно. Венко Марковски правилно казва, че в Македония се създаде македонска нация на антибългарска основа“, сподели тя.

Режисьорът говори и за новия си филм „Епоха“. Лентата е посветена на прехода в България и прави равносметка за „състоянието на българския дух, българския човек и предпоставката за бъдещето на този човек“.

„Различното в „Епоха“ е, че се опитвам да хвана четири поколения. Всяко от тях знае някакъв стих от Вапцаров, който е останал негово верую. Все още няма модел, в който да просъществува обществото“, сподели режисьорът.

Мая Вапцарова коментира и горещата тема с кандидатурата на България за генерален секретар на ООН и позициите на Ирина Бокова и Кристалина Георгиева.

„Едната е доста дръзка и бойка жена – Кристалина Георгиева, а другата е изящен дипломат и фин в отношенията си човек. Разговорът за тях тръгна в грешна посока. Това е световен въпрос. От много години няма такъв прецедент с две кандидатури. Ако бях на местото на Ирина също не бих се отказала от надпреварата“, сподели мнението си Мая Вапцарова.

 

Канят Пиърс Броснан да играе Вапцаров

brosnan

 

 

 

Холивудската звезда Пиърс Броснан е поканен да играе ролята на Никола Й. Вапцаров в международна продукция, финансирана от ЮНЕСКО. Новината съобщи племенникът на поета Никола Б. Вапцаров. Пред „Монитор” той обясни, че е разговаряно с роднините на автора на „Моторни песни”, за да разкажат повече подробности за живота му.

„Идеята на игралния филм е все още много сурова, но става дума за Съпротивителното движение на Балканите по време на Втората световна война. То е било подпомогнато от Великите сили, които са хвърляли над нашата територия оръжие и пари. Става дума за Трънския и Гоцеделчевския партизански отряд, както и за Гърция”, разказа племенникът на поета. Според него образът на Вапцаров ще е централен във филма.

61-годишният Броснан, известен най-вече с ролята си на Джеймс Бонд, още не е дал съгласието си, но родствениците на поета горещо одобряват избора му. Никола Б. Вапцаров се въздържа да даде повече информация за режисьора и сценаристите, тъй като продукцията е още в начален стадий.

Пиърс Броснан вече е идвал в България. Миналата година той бе у нас за снимките на „Сървайвър” с Мила Йовович, заради който взе уроци по танци от примабалерината Маша Илиева. Броснан хареса много страната ни и заяви, че се чувства като у дома си и ще се върне пак.

 

 

 

 

 

 

Днес oтбелязваме рождението на Вапцаров

vapcarov

 

 

 

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везева, учителка в струмишките села и приела протестантството.Като юноша той попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като бело­гвар­­дей­ски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. Майлер дори успява да се сближи с Ванчо Михайлов, но след провала наСептемврийското въстание през 1923 г. бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра ентусиазирано се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г. От друга страна, къщата в Бан­ско е посещавана от царствени особи като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни инте­лектуалци като по­­­­­етите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. От своя страна фами­лия­та Вап­­­царови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юноша­та с цар Борис ІІІ и обкръ­же­ни­ето му. Никола учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста,Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа

Никола и Йонко Вапцарови.

След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в селоКочериново – като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда син, Йонко, но скоро детето се разболява и умира. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време не успява да си намери работа, но Бойка започва да работи като чиновничка в една банка. В периода 1936-1938 Вапцаров работи за кратко като техник във фабриката на братя Бугарчеви, а след това като огняр вБългарски държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно с това публикува стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. „Летец“ със стихотворението „Романтика“.

През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. Желанието му да се занимава с литература не го оставя и през 1939 подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, издава я със свои средства и тя излиза от печат през 1940 г. Публикува и други стихотворения; както и разкази и драма, които обаче не придобиват популярността на поезията му. Сътрудничи на седмичника „Литературен критик“ и фактически става негов главен уредник

Свидетелство на Вапцаров от ВВМУ

През септември 1940 Вапцаров напуска екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция заминава за Банско. Оказва се там и през ноември по време на Соболевата акция, в чиято подкрепа се събират подписи. Вапцаров е арестуван от полицията, у него са намерени материали, счетени за подривни (включително две стихотворения) и през 1941 г. той е интерниран за три месеца в Годеч. Последвалото наказателно съдебно дело по Закона за защита на държавата обаче го намира за невинен. След завръщането му в София (септември 1941 г.) се запознава с Цвятко Радойнов, ръководител на “минноподривната комисия” към ЦК на БРП(к). Задачата на комисията е да извършва минноподривна дейност срещу немските войски. За деловодител на “минноподривната комисия”, както я нарича полицията, е избран Никола Вапцаров. Той не е партиен член, но е бил ръководител на Соболевата акция в Разложко, бил е интерниран в Своге и освободен на 31 август, ръководил е Съюза на механиците и защитава правата на работниците. За това, че е бил деловодител е арестуван през март 1942 г. в рамките на процеса срещу ЦК на БРП. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но тя е отклонена.

На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди за мир, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Вапцаров е удостоен посмъртно с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Петел.бг

 

Никола Вапцаров, племенник на поета: Скандал! Костите на Вапцаров са откраднати!

vapcarov

 

 

 

Никола Вапцаров е племенник на поета Никола Йонков Вапцаров, от рождението на когото на 9 декември се навършват 105 години. Син е на брат му Борис. По професия е архитект. Между 1985 и 1991 г. е бил консул на България в Канада. Поддържал е близки контакти с Ванче Михайлов, през 1981 г. провежда 8 срещи с него, на които преговаря за пренасянето на архива му в България. От 1991-1992 г. е в частния бизнес – има фирма в автомобилния бранш. Вапцаров-племенник шокира с новината: “Костите на поета са откраднати! Източник от следствието ни съобщи!”. Ето и разкритията му ексклузивно пред “ШОУ”!


– Вие имахте подозрения, че костите на чичо ви – поета Никола Вапцаров, са откраднати. Сега от ваш източник сте получили потвърждение за това!

– Имаме вътрешна информация от следствието. Човека не мога да го кажа кой е, за да не го злепоставя, но той ни каза: “Не си губете времето, костите на Вапцаров ги няма в гроба! Ние направихме допълнителна проверка без ваше разрешение и костите ги няма!” Ние заведохме дело, две години ни прехвърляха от един следовател на друг, на трети… Даже в един момент много се зарадвахме, защото попаднахме на една следователка, която знаеше цялата поезия на Вапцаров наизуст, и тя ни каза: “Сега ще ги разбием!”. В един момент обаче делото срещу неизвестен извършител се прекрати. Това е някакъв фарс, който разиграха пред нас!

– Как са били изнесени костите от гроба на поета?
– През 2008 г. Теодор Костов – внукът на леля ми Райна Вапцарова, погребва в гроба на Вапцаров майка си Елисавета Георгиева. Той отива при шефа на Централните софийски гробища и му показва фалшиво удостоверение за наследници, което е издадено преди 5 години, въпреки че валидността на такъв документ е 6 месеца. Въпреки това на Теодор му дават разрешение да погребе майка си там. Днешният евродепутат Георги Пирински ходатайствал тогава пред управата на Централните софийски гробища да погребат в гроба на Вапцаров тази наша родственица с фалшив документ за наследници! В резултат на което гробът и надгробната плоча са вандалски разбити. Не е ясно защо е било нужно това, след като гробът на Вапцаров е двоен, което означава, че се състои от два парцела – можело е да бъде използван свободният парцел до тленните останки на поета… Въпреки това плочата, която е 1 на 2 метра чист гранит, дебелина 20 см, е разбита! Никой не е присъствал на счупването на плочата и на разравянето на гроба – нито от администрацията на гробищата, нито самият Теодор Костов, който погребва майка си, нито погребалната агенция! Оказва се, че никой не знае кога е станало това!

– Тогава ли се усъмнихте за първи път къде са костите?
– Тогава говорихме с гробаря, който е почиствал гроба. Той каза: “Имаше костици,

но в никакъв случай скелет!” А Вапцаров е бил 2 метра човек!

И след години ще се окаже, че гробът на Вапцаров е в Македония, защото костите му са там, също като костите на Гоце Делчев!…

– Какво смятате да правите?
– През 2016 г., като мине определеният срок, ние ще искаме ексхумация и ще се разбере официално какво е положението, дали са там костите на Вапцаров, или не. Силно се съмняваме, че костите му са там!

– В живота на Вапцаров е имало много мистерии, дори след документалната книга, която написахте със съпругата си и сина си “Дело 585/1942 г.”. В крайна сметка стана ли ясно кой предава Вапцаров?
– Бяхме длъжни да напишем тази документална книга! Преди това се клеветеше Вапцаров, че той е предателят в групата, защото е писал най-дългите показания – 27 страници. Но в своите показания той съобщава няколко имена и всичките са… фалшиви! Той не е издал нито един човек!

Ние решихме да извадим истината наяве. Преобърнахме не само нашите представи за това, което е било, но и вижданията на историците и на изследователите на Вапцаров. В написването на книгата взеха активно участие моята съпруга Светла, нашият син Никола. Препечатваме делото, има и 50 страници наш коментар. С тази книга излиза на светло цялата картина около този процес – показва кои са предателите, как е станало предателството и защо.

Гешев е ползвал агент провокатор, платен. Той е предал всички!

Това е секретарят на БРП – Бургас. Не можем да коментираме имена, защото това е въпрос на историците. Но всеки човек, който звънне в Бургаския исторически музей и пита през август 1941 година кой е бил секретар на БРП – Бургас, може да разбере. „Секретар съм на ОК на БРП – гр. Бургас” – така започват доносите на този човек. Той се подписва като Наско от Бургас.

Именно този “Наско” предава подводничарите и парашутистите! Той предава пловдивската организация на БРП, казанлъшката организация на БРП и Георги Минчев – заместник на Цола Драгойчева в края на 1941 началото на 1942 г., който е деловодител на БРП. Полицията хваща Георги Минчев и след като го подлагат на мъчения в рамките на месец, той се пречупва и започва да издава информация. Той предава всички явки, квартири, контакти… Всичко бива разкрито! През март 1942 година следват масови арести. От тези хора около 60 човека стават подсъдими по делото, по което е съден и Вапцаров. Минчев предава по този начин и Вапцаров.

На практика секретарят на ОК на БРП или агент Наско предава Минчев, а той предава всички останали!

Между другото, още през 1925 година най-голямото предателство го е направила Цола Драгойчева. Тя е направила пълни признания. Предала е квартири, явки, структурата на партията. Затова й дават доживотна присъда. Но през 1938 година Гешев й разрешава да замине за Москва със спортистите, които са дошли в България да играят футболен мач. Кара партийна школа и след това се връща.

– Наистина ли цар Борис не е пожелал да изслуша майката на Вапцаров и да го спаси от разстрел?
– Говорят се най-различни неща, но истината е, че цар Борис не приема баба ми – казал, че отива на лов. Кирил по времето на този лов му е казал на ухото да се застъпи за Вапцаров. В това време той си зареждал пушката и си обърнал главата на другата страна, разказва Кирил на Александър Балан, а той съобщава на баба Елена.

Капитан Радев, който е командвал разстрела, след 2 седмици се самоубива в Борисовата градина с бележка в ръката: “Не мога повече да издържам така!”…

– Въпреки близостта на бащата на поета с царската фамилия?!
– По време на Балканската война Йонко Вапцаров е бил подофицер, доброволец. Гръмва граната и затрупва Фердинанд, който изпада в безсъзнание. Дядо ми го изравя, качва го на гърба си и го носи 4 км до първия възможен пункт, където може да му се окаже помощ. Така го спасява! Оттам нататък Фердинанд е най-честият гост на нашата фамилия в Банско. Но въпреки това цар Борис не помага на чичо ми. Въпреки че е чужденец, той има много български черти в характера. Той тогава е следвал инструкциите на Германия…

– Като говорим за чичо ви, винаги се намесва името на Георги Пирински. Това родова вражда ли е? Вие успявате да се доберете до досието в ЦРУ на Георги Пирински-баща. Как стана това?
– Да, имам цялото досие от ЦРУ на Георги Пирински! Помогна ми българин от Детройт. Доста е голямо – 333 страници! След разсекретяването на досието той ми направи пълно копие. Същият още през 1985 г. го беше дал на българското правителство. Американците са следили Пирински къде ходи, какво прави, дали е опасен за американската държава. През 1923 година е било много модерно да се създават социалистически групи. Участниците в тях са били следени, подслушвани… По-късно

Пирински е изгонен от САЩ

но – както се вижда от досието – не заради социалистическите му идеали.

На първата страница от досието Георги Пирински саморъчно пише, че е македонец и югославянин от Банско… Македония.

А по-късно, през 1934 г., Смиле Войданов и Георги Пирински издават брошурата: “Защо ние македонците сме отделна нация?”. “Ние сме отделна македонска нация, която се бори за своето освобождение и отделяне в своя македонска държава!”, това казва Пирински на Четвъртия конгрес на Македонския народен съюз в Америка.

За да направим разлика между идеите на Георги Пирински и Йонко Вапцаров, ще ви кажа, че дядо ми е присъствал на Първия конгрес на обединените македонци в Америка през 1925 г. Бил е секретар на ВМРО, ковчежник и е бил връзката на ВМРО с двореца. За него Македония е част от България и винаги се е считал за българин!

Това са принципни различия, а не родова вражда!

– Нека сега ви попитам нещо по-лично, свързано с чичо ви. Любовният живот на Вапцаров също е обвит в тайнственост. Съпругата му Бойка ли е била голямата му любов?

– Имам чувството, че той е бил малко наивен в отношенията си с жените. Той е бил много красив мъж, висок, строен. Нормално е жените да го харесват. Бойка доста активно го е преследвала, а после започнала да го ревнува. Тя е имала малко особен характер. Много се е блазнела от това, че баща му, дядо Йонко Вапцаров, има позиции в двореца, че самият Вапцаров има бъдеще с тази професия, гледала е комерчески към него! Дядо Йонко й е уредил работа в банката, тя е била банков служител.

Бойка не се е интересувала много от поезията му, не го е оценявала, не е харесвала действията му, не е споделяла идеите му! Тласкала го е да стане придворен поет, такова е нашето впечатление. Като четем и делото, виждаме, че Бойка не е била “в час” с това, какво е правил Вапцаров!

В месеците преди разстрела Вапцаров не е бил в особено добри отношения с Бойка. Последната Нова година те не са прекарали заедно. Тя е била болна, останала си е вкъщи и според майка ми

там отишъл да я успокоява един член на Писателския съюз…

– Имал ли е любов Вапцаров с актрисата Иванка Димитрова?
– Актрисата Иванка Димитрова е била една от най-добрите рецитаторки на неговата поезия. Майка ми и баща ми са ми разказвали, че двамата са имали много близки отношения, дори и нещо повече! Но какво повече – не знаем. Но при всички случаи са имали силно емоционално привличане. И нормално е, след като Бойка му е правила номера и го е отблъснала… Иванка Димитрова също е арестувана по неговото дело. /Впоследствие актрисата се омъжва за комунистическия функционер Лъчезар Аврамов и приживе въобще не позволява да се коментира тайната й любов с поета Никола Вапцаров – б. а./

Ние очаквахме да излезе архивът на Иванка Димитрова, но досега не сме го видели. Ходихме 2-3 пъти в Централния архив, там ни казаха: “Тук е, на кашони е, като го подредим, ще ви се обадим…”. Общо взето, всеки път така ни отговарят. Може би това е било нейно желание – да не се рови, да не се експонира… На едно събиране в музея в София тя дойде и каза, че ще постави в банка своя архив, за да бъде отворен 10 години, след като почине. А иначе ние със синовете на Иванка Димитрова сме в много добри отношения.

– Вапцаров написва от затвора класиката “Прощално” с посвещение на Бойка: “Понякога ще идвам във съня ти, като нечакан и неискан гост”… Едно от най-хубавите любовни стихотворения! Възможно ли е да не я е обичал, да не са били в добри отношения?

– Това потвърждава неговия наивитет и неговата гениалност! Пък може и да не е за нея тоя стих…

 

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

 

Евродепутат разрушил гроба на Вапцаров!

evrod

 

Евродепутат ходатайствал пред управата на Централните софийски гробища да разрушат гроба на Никола Вапцаров и да погребат там една наша родственица с фалшив документ за наследници! Говорят как Вапцаров щял да се обърне в гроба, ако знаел колко сме алчни! Това е адски обидно и е долна лъжа! Нашата цел е да изчистим Вапцаров от цветове!Това казва в новия брой на в. „ШОУ“ внукът на поета, който носи неговото име.

Никола Николов Вапцаров е роден през 1984 г., на 23 юли – деня на разстрела на поета, 42 години по-късно. Той е внук на брата на Никола Вапцаров – Борис. Завършил е право в НБУ, специализирал е във Франция, в Националното училище по администрация. Паралелно с това записва втора магистратура в университета Париж – Дофин – политически науки. Работил е като експерт в МВнР.  Работи и при баща си в частния бизнес във фирмата му в автомобилния бранш. Сега е кандидат за независим депутат в Благоевград. 
Ексклузивно пред “ШОУ” Никола разкрива какво се крие зад кампанията срещу семейството му, което е обвинено в алчност и меркантилност заради реституцията на къщата музей “Никола Й. Вапцаров” в Банско.

По думите му хрантутници в музея откраднали кристален полилей за 120 000 лева и същите музейни работници си правили купони на топличко в помещенията през зимата.  

 

 

 

 

Източник:Блиц