Tyxo.bg counter

Popular Mechanics: Защо торпедата на Съдния ден са най-страшното подводно ядрено оръжие?

Руска атомна подводница от Тихоокеанския флот в базата си във Вилючинск

 

Във вторник, 10 октомври, се навършиха точно 60 г. от изпитанията на първото съветско ядрено торпедо Т-6 с мощност 10 килотона. Пуснато от подводница С-144, то изминало 10 км и детонирало на 35 м дълбочина, като унищожило два бракувани разрушителя, две подводници и два миночистача.

Създаването на ядрени торпеда в СССР тогава озадачило световните военни експерти. Като основни доставчици на мощен ядрен боеприпас на територията на САЩ в ония години са разглеждани само далечните бомбардировачи и ракетите, първите обаче били уязвими от ПВО, а вторите се намирали в начален стадий на развитие и не притежавали достатъчна надеждност. Подводниците обаче осигурявали добра алтернативна възможност.

Най-амбициозният проект в историята на съветския ВМФ станало гигантското торпедо Т-15 с атомно бойно отделение в началото на 1950-те години. Със суперторпедото калибър 155 см, маса 40 тона и дължина над 20 м планирали да въоръжат подводница проект 627, проектирана специално за него. Предполагало се ударите да бъдат нанасяни по брегови стратегически обекти на САЩ (пристанища, бази и големи крайбрежни градове). Проектът за подводното оръжие за възмездие обаче не е реализиран.

Тогава в СССР се захванали с идеята да снабдят парогазовото 533-мм торпедо Т-5 с тактически ядрен боезапас РДС-9, което да се изстрелва от стандартен торпеден апарат.

През 1955 г. на Нова земя е изпитано бойното зарядно отделение на Т-6 и е осъществен първият подводен ядрен взрив – 3 килотона тротилов еквивалент на дълбочина 12 м.

След като на 10 октомври 1957 г. от подводница С-144 успешно е изпитано торпедото Т-6, то е прието на въоръжение през следващата година, но се намирало на въоръжение само 3 години.

След изпробването на знаменитата „Цар бомба” от 50 мегатона през 1961 г., академик Андрей Сахаров издигнал идеята за направа на свръхмощно термоядрено торпедо с правопоточен водопаров атомен реактивен двигател, изстрелвано от стотици километра.

Академикът предлагал да бъде създадено свръхторпедо с мощност 100 мегатона с изключително здрав корпус, способно да преминава през минни полета и мрежа от крайбрежни заграждения.

Системата трябвало да нанася гарантирано неприемливи загуби на противника чрез създаване на зони с обширно радиоактивно замърсяване на крайбрежието, не позволяващо жизнена дейност за продължителен период от време. Това обаче можело да се постигне единствено чрез „мръсен” взрив на така наречената кобалтова бомба.

В края на 2016 г. изданието Popular Mechanics с позоваване на източници в Пентагона потвърди факта за изпитанията на „Статус-6” и нарече този факт „много лоша новина”. По информация на американското разузнаване, суперторпедото е изстреляно от подводницата със специално предназначение Б-90 „Саров”.

По мнението на американците, в случай на глобален конфликт носителят трябва да достави до крайбрежието на САЩ термоядрен заряд с мощност до 100 мегатона (!) и с него да предизвика цунами, което да отнесе в океана цялата крайбрежна инфраструктура заедно с авионосците, военните заводи и цели градове. В откритите източници няма никаква информация за самите изпитания и на какъв етап се намира сега програмата „Статус-6”.

Според БЛИЦ, все пак заслужава ясен отговор въпросът защо са били необходими 60-годишните усилия на СССР, респ. на Русия, да създаде и усъвършенства подводното ядрено оръжие, дори този отговор да е доста хипотетичен.

Първо, дори повърхностен анализ показва, че този тип оръжие няма настъпателен характер, защото изобщо не засяга армиите на бойното поле.

Второ, СССР/Русия никога не са притежавали достатъчен потенциал за военна победа над НАТО и конкретно САЩ, следователно не биха нанесли първи ядрения удар, от чиито резултати да се възползват. Подводното ядрено оръжие е само детайл от надпреварата във въоръжаването между САЩ и СССР и част от натрупвания общ възпиращ потенциал в отговор на военните приготовления на САЩ и на НАТО. Дори има основания да се счита, че това оръжие фигурира във възродената преди 10 г. система „Периметър” за възмездие в „Съдния ден”.

 

 

Източник:Блиц

 

Comments are closed.