National Interest: Време е САЩ да държат лошите съюзници като Турция отговорни

 

 

Американският конгресмен Тед Поу (Републиканска партия, Тексас), който е председател на подкомисията на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ за тероризма и неразпространението на оръжие и Джеймс Чад, заместник-министър на отбраната за Азия по време на администрацията Джордж У. Буш, са публикували водещото американско списание за външна и отбранителна политика National Interest статия, в която критикуват вътрешната и външната политика на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, а също така призовават и към преразглеждане на двустранните отношения между Анкара и Вашингтон, както и на статута на Турция в НАТО.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви победа тази седмица на избори, които засилиха неговата власт. Макар и неговата власт и да бе потвърдена на избирателните секции, той е далеч от непоклатим защитник на демокрацията. Всъщност, той е ислямист, посветил живота си на възстановяването на Османската империя и на това да стане неин нов Султан. Правейки така, Ердоган е поставил настрана върховенството на закона и НАТО, за да оформи партньорство с Путинова Русия и със свързаните с „Ал Кайда“ бунтовници в Сирия. Дори и за най-наивните е трудно посоката, в който той завлича Турция, да се наблюдава като нещо различно от противоположна на демократичните принципи и интересите на САЩ.

Американският съюз с Турция е исторически и стратегически важен. Започвайки в началото на Студената война, САЩ признават географската важност на Турция като мост между Европа и Близкия изток и порта към Черно море. Тогава Турция бе светска и ориентирана към Запада. Турция смяташе отношенията си със САЩ като необходими за възпиране на съветския експанзионизъм и бе твърда в намерението си да направи принос за НАТО. И все пак това е част от миналото на Турция.

Откакто Ердоган дойде на власт през 2003 г. той систематично подкопа светското и плурализма, които направиха Турция изпъкваща в региона, като едновременно с това изостави традиционните западни съюзници на Анкара като САЩ.
В момента Турция държи най-малко двама американски граждани като заложници – пастор Андрю Брънсън и ученият от НАСА Серкан Голге, както и няколко европейски граждани по фалшиви обвинения, че подкрепят тероризма и шпионират. Ердоган предлага да размени заложниците в замяна на базирания в САЩ турски духовник Фетхуллах Гюлен, който е обвинен от Ердоган, че стои зад неуспешния опит за преврат от юли 2016 г.

Радикално отдалечаващ се от върховенството на закона и демократическите ценности, Ердоган използва опита за преврат, за да задържи около 100 хил. турски граждани и да прочисти още 150 хил. от работните им места на фона на обявеното „състояние на извънредно положение“. Тези масови задържания и политически чистки бяха насочени най-вече срещу светските и либерални опозиционери, които са смятани от новия турски султан за препятствия към неоспоримата му власт.
Само преди година САЩ бяха свидетели на тираничните тактики на Ердоган по улиците на собствената им столица. Докато турският ръководител стоя и гледа, неговите охранители брутално нападнаха мирни протестиращи, събрали се да упражнят своето най-основно американско право на свободно слово. В отговор нямаше извинение или обяснение от турските власти. Вместо това имаше осъждане от нашия предполагаем съюзник, че сме имали дързостта да повдигнем обвинения срещу неговите телохранители. За жалост американското министерство на правосъдието подхрани турското лошо поведение, сваляйки обвиненията срещу 11 от 15-те обвинени охранители. Опрощаването на подобно грубо криминално поведение подкопава нашите ценности и дава легитимност на варварското потисничество на Ердоган в Турция.

Безжалостното преследване на властта на Ердоган също носи сериозни последствия за сигурността на САЩ и на техните съюзници. В своята сирийска политика Ердоган изкова съюзи с кръвожадни джихадисти, които искат да нападнат САЩ и техните съюзници, докато демонстрира враждебност към кюрдските милиции, които се бореха срещу „Ислямска държава“ редом до американските и коалиционните сили. Турските власти стигнаха до там, че пряко заплашиха американските сили, работещи за стабилизацията на Северна Сирия и кюрдите. Новото споразумение между Анкара и Вашингтон трябва да потуши турската загриженост, докато запазва западните интереси в Сирия, но вместо това се появяват различни тълкувания на плана.

Ако и новото споразумение за Северна Сирия се разпадне, това ще положи нов пласт към нарастващото недоверие между Турция и разклатеното НАТО. Затоплящите се отношения на Турция с Русия допринасят за недоверието. Само преди три години изглеждаше, че Анкара и Москва са на ръба на войната, след като турските бойци свалиха руски изтребител, отклонил се през сирийската граница в тяхното въздушно пространство.

Днес Ердоган пряко подкопава югозападния фланг на НАТО, купувайки произведени в Русия противовъздушни системи С-400, които Пентагонът не може да интегрира с другите системи на Алианса и смята, че са в разрез с американските санкции. Ердоган също така работи отблизо с Иран и Русия за разделянето на Сирия, давайки легитимност на военното присъствие в стратегически важното Източно Средиземноморие и на двамата лоши актьори. Междувременно турските сили все повече встъпват в агресивно поведение към гръцките си и кипърски съседи, често нарушавайки техните територии.
Ердоган показва, че няма проблем в раздухването на пламъците на екстремизма в западните страни. В отговор на австрийското скорошно решение да затвори седем финансирани от чужбина джамии Ердоган обяви, че това действие „води света към война между кръста и полумесеца“, посочвайки символите на християнството и исляма. Решението да се затворят джамиите се взема, след като австрийските власти, работещи заедно с местната мюсюлманска общност откриха, че тези джамии, някои от които са свързани с турското правителство, подкрепят радикални идеологии и турски национализъм. Ердоган оттогава се е заканил да предприеме ответни мерки, намеквайки че може да нареди затварянето на християнските църкви в Турция.

Списъкът с турските мерзости се разширява и абсолютно никоя от тях не трябва да се приема. Да те смятат за съюзник на САЩ и член на НАТО изисква специфични стандарти като уважение към човешките права и демокрацията. Тези стандарти трябва да бъдат предварително условие към очевидните, че не се заиграваш със зловредни режими и терористични групировки, които подкопават сигурността на САЩ. Турция на Ердоган не изпълнява нито един от тези стандарти. Затова техният статут в НАТО и двустранни отношения със САЩ трябва да бъдат поставени в безсрочна пробация. Това трябва да включва незабавно прекратяване на чувствителното прехвърляне на технология като при случая със „стелт“-изтребителя Ф-35 и ревизиране на планирането в НАТО и ученията, които включват участието на Турция.

Най-накрая трябва да поставим ясни условия, че, ако Ердоган продължава да тласка нацията си в настоящия ѝ курс, ще има още по-сериозни наказания.

Време е да държим лошите съюзници като Турция отговорни, преди те още повече да отслабят колективната сигурност на Америка. Положението е такова.

 

Източник „Фокус“

 

Comments are closed.