Tyxo.bg counter

Category: Общество

Д-р Мохт Абуаси: От България няма хора в ИДИЛ, защото салафитските фондации не бяха допуснати тук!

Снимка: кадър БТВ

 

 

Религиозните фондации от Саудитска Арабия действат необезпокоявани в Западна Европа и сеят джихадизъм. Такава теза застъпи в предаването „Лице в лице“ по БТВ д-р Мохд Асуаси от Центъра за близкоизточни култури. Той подчерта, че няма бойци от България в редиците на джихадистите, за разлика от други балкански страни като Македония, Албания и Косово, защото у нас действията на тези фондации са забранени отдавна. Още в началото на 90-те години на ХХ век.

В Саудитска Арабия салафизмът е основна идеология и затова точно от тази държава има най-много терористи, смята той.

Във Великобритания има един популярен религиозен проповедник, който критикува „Ислямска държава“, но от позициите на „Ал Каида“. Той проповядва на английси и на арабски, египтянин е, но е британски гражданин, разказа д-р Абуаси.

Той бе категоричен, че проповядването на уахабизъм и салафизъм не може да мине под знака на свобода на вероизповеданията.

„В началото това може да изглежда безобидно, но стига да имаме някакъв процент повярвали в това течение, и ще имаме проблеми“, заяви д-р Абуаси.

Той коментира и рекордната оръжейна сделка, която сключиха само преди дни САЩ и Саудитска Арабия по време на посещението на президента Доналд Тръмп в Риад. Това е „данъкът“, който Саудитска Арабия плаща, за да крепят САЩ режима там, смята анализаторът. Той дори предположи, че това оръжие може въобще да не бъде доставено. И каза, че с толкова пари, ако с използват за друга цел, в арабския свят няма да остане един неграмотен.

 

И БАН се намеси в спора за азбуката: Цар Борис I налага християнството като държавна религия

 

 

Българската академия на науките /БАН/ напомня, че през втората половина на IX век Българската държава, представлявaна от цар Борис I, извършва два съдбовни акта – първо, християнството е прието като държавна религия; второ, прогонените ученици на св.св. Кирил и Методий са приети в България и са им създадени условия да продължат делото на своите учители.

Това се посочва в съобщение на ръководството на БАН, в което се отбелязва, че е във връзка със засиления през последните дни обществен интерес към Кирило-Методиевото дело. В резултат на тази подкрепа в България възникват две книжовни школи – Охридската и Преславската. Създадената в тях кирилска азбука се разпространява широко в славянския свят, допълват от БАН. „Учени от много страни са изследвали и изследват делото на св.св. Кирил и Методий. Особено място между тях заема и световноизвестният руски учен акад. Дмитрий Лихачов, чиито научни публикации върху създаването и разпространението на славянската писменост се ползват с широка популярност и днес.

Освен това, през 1985 г. по инициатива на ръководствата на БАН и Академията на науките на СССР, в София е проведена академична дискусия с участието на известни учени от двете академии“, пише в съобщението.

От БАН отбелязват, че дискусията завършва с официален протокол, в чието заключение е записано:

1. – „Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век;

2. – Езикът на преводите в произведенията на Преславската и Охридската школа е старобългарският литературен език;

3. – езикът на Кирило-Методиевските паметници е изиграл огромна роля в културния живот на другите славянски народи и във формирането на техните литературни езици“.

 

Скандално! Акад. Антон Дончев не е получил покана за държавния прием на 24 май

Пореден скандал се заформя в държавата. Този път за списъка на поканените от държавния глава Румен Радев творци и гости на приема за 24 май. На тържеството в НИМ биеше на очи отсъствието на проф. Стефан Данаилов, акад. Светлин Русев, Любомир Левчев, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, акад. Георги Марков, акад. Васил Проданов, акад. Константин Косев, проф. Огнян Герджиков.

 „Имах покана за държавния прием по повод 24 май – Деня на славянската писменост и култура в Националния историческия музей в „Бояна“. Това заяви пред Епицентър. Бг бившият министър на културата проф. Стефан Данаилов, когото наш репортер откри по време на лекции със студенти. Той остана учуден от публикации в медиите, че не е бил поканен на приема, организиран от президента Румен Радев. Според информациите, причината била „гаф на президентската администрация“.

 „Не мога да изкача тези стълби на НИМ. Не се чувствам добре, имам проблеми и със зрението“, каза още Стефан Данаилов и изрази недоумение за опитите да се създават интриги на гърба на президента.

 Администрацията на държавния глава е изпратила покана и до писателя Любомир Левчев. Но той също не присъства на приема по здравословни причини.

 Поканата за акад. Антон Дончев, ако е имало такава, обаче не е стигнала до адресата. „Не бях на приема, защото не бях поканен. Търсих си поканата и в БАН, и в Съюза на писателите – нямаше! Не съм засегнат! И миналата година за приема на Националния празник също нямах покана, заяви пред Епицентър.бг авторът на „Време разделно“.

 И друг велик български творец – Стефан Цанев не е бил поканен на приема за 24 май. „Ние живеем в Балчик, но проверих навсякъде – с Доротея не сме получавали покана от президента Радев за честване на 24 май“.

 Междувременно се разбра, че темата е била коментирана и на днешното заседание на парламентарната група „БСП за България“. Ръководството на партията е изразило възмущението си от действията на администрацията на президента, тъй като писателят Антон Дончев не е получил покана за държавния прием по повод Деня на славянската писменост.

 Администрацията на президента е успяла да ядоса и Комисията по образование и наука в парламента, тъй като там също не са получили покана за приема. Поради тези причина нито един от законотворците не е присъствал в НИМ, включително и председателката Милена Дамянова.

 Сред гостите не беше и служебният премиер Огнян Герджиков. Очевидно слуховете за обтегнатите му отношения с президента Румен Радев са истина.

 Епицентър.бг потърси коментар от началника на Протокола на президента  Иван Димитров, но той е с държавния глава в Брюксел.

Източник:епицентър.бг

Скандално! Лозан Панов е бил на протест с кандидат-депутати – две седмици преди парламентарните избори (СНИМКИ)

Председателят на ВКС Лозан Панов плътно до Петър Славов, действащ адвокат, водач на листата на “Нова Република” в Стара Загора и трети в 23-ти МИР-София, сн. Флагман

 

На 12 март 2017 г. (неделя), точно две седмици преди провеждането на изборите за 44-то Народно събрание, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов участва в протест с кандидат-депутати от две политически коалиции, регистрирали листи за предсрочния вот. Макар събитието да е отразено от почти всички централни медии, единствено интернет сайтът “Флагман” съобщава, че “шефът на най-висшия съд” е участвал в протест, заедно с множество политици, който се е провел пред Президентството.

В доказателство на това са приложени и две снимки – на едната се вижда как Лозан Панов е заедно с Петър Славов, който по това време е вписан като водач на листата за народни представители на “Нова Република” в Стара Загора и е на трети в листата за 23-ти МИР София. На втората снимка Лозан Панов разговаря със съпругата си – Елисавета Панова, която настоящият партиен лидер и провалил се бивш правосъден министър Христо Иванов нарича “Черен Лебед” по време на дискусия, с участието на обвиняемия скандален бизнесмен Иво Прокопиев, негови служители и други политици, на която през лятото на 2016 г. е обсъждано издигането на председателя на ВКС за кандидат за президент. Справка – стенограмите АРГО.

Демонстрацията, в която Панов участва редом до половин дузина кандидати за народни представители, е срещу решението католическият свещеник отец Паоло да бъде отзован от България заради отказа на местната администрация в Белене да регистрира семейство мигранти и да им позволи да се заселят в града. Демонстрацията се превръща във водещо предизборно събитие на  “Нова Република” за деня, за което говори и присъствието на цялото ръководство на коалицията.

Нещо повече, коалициите “Движение Да, България” и “Нова Република” излизат с политическа декларация и политическо решение в навечерието на събитието, т.е. още на 11 март, с което придават на протеста на другия ден, в който се включва и председателят на ВКС Лозан Панов, изцяло политически оттенък. От “Движение Да, България”, с лидер Христо Иванов, отправят конкретни политически искания към институции в съдебната власт – прокуратурата, изпълнителната власт – МВР и ДАНС, както и към президента, а от коалиция “Нова Република”, с лидер Радан Кънев, обявяват, че са свалили политическото си доверие от кмета на град Белене, като призовават и за неговата оставка.

На самия митинг, видно от богатия снимков материал в десетки информационни сайтове, включително и на предизборната фейсбук-страница на коалиция “Нова Република”, има издигнати дори партийни знамена, а кандидат-депутатите от политическите формации носят отличителни знаци, на които са поставени съответните номера в интегралната бюлетина на коалициите, което идва да докаже, че присъстващите на протеста, вкл. Лозан Панов и съпругата му, са директни участници в предизборна агитация.

От всичко дотук може да се заключи, че в качеството си на председател на Върховния касационен съд, на 12 март 2017 г. Лозан Панов, около 12.00 часа, съзнавайки последствията, които това би могло да има, лично участва в мероприятие, което има предизборен характер и на което се поставят политически искания към президента, служебното към онзи момент правителство и институции от съдебната власт, спрямо които ВКС има право на финален съдебен контрол.

Панов съучаства в издигането на политически лозунги със следните кандидати за народни представители към онзи момент:

Коалиция “Нова Република” с № 4 в интегралната бюлетина – Радан Кънев, председател на ДСБ и водач на листите в 25 МИР-София и във Варна, Трайчо Трайков, със статут на обвиняемо лице, водач на листите в 23 МИР-София и в Благоевград, Петър Славов, водач на листата в Стара Загора и трети в 23-ти МИР-София, Методи Андреев, водач на листата в Разград и в Ловеч, Марта Георгиева, общински съветник в София и четвърти в листата в 24-ти МИР-София;

Коалиция “Движение Да, България” с № 16 в интегралната бюлетина – Стефан Тафров, водач на листата за 24-ти МИР София, както и Виктор Лилов, към онзи момент председател на Партия ДЕОС, която заедно с Партията на зелените формират коалиция “Движение Да, България”.

Съзнателното си решение и действието, което Лозан Панов извършва на 12 март 2017 г. в качеството му председател на Върховния касационен съд, следва да се разглежда като нарушение на чл. 9.2 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, който гласи: “Магистратът не участва по какъвто и да е начин в партийно-политическа дейност и не се намесва в политически или бизнес среди на влияние”. Нещо повече, това не е първото деяние на Панов, с което бива накърнена независимостта и уронен престижът на съдебната власт чрез прякото участие на административния ръководител на ВКС и председателстващ съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в партийно-политическа дейност и издигането на политически искания.

Отвъд прякото нарушение на Етичния кодекс на магистратите заради участие в политическа дейност, за което ВСС следва да потърси отговорност от Панов, има основание за сезиране на компетентните институции и заради още две обстоятелства. Чрез присъствието си в партийната демонстрация, която очевидно има и предизборен характер, председателят на ВКС, Лозан Панов изразява отношение и пристрастие към конкретно вероизповедание, що се отнася до факта, че става въпрос за решение, засягащо религиозен представител.

Според Етичния кодекс на магистратите – безпристрастен е този магистрат, който установява истината за фактите единствено на основата на обективен анализ на доказателствата по делото, създава условия за равнопоставеност между страните и техните процесуални представители и избягва поведение, което може да се възприеме като привилегироване, предразположеност, предубеденост или предразсъдък, основан на раса, произход, етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Относно мястото на провеждането на политико-партийната демонстрация – районът пред Президентството, както и с отправената от Коалиция “Движение Да, България” от 11 март 2017г. политическа декларация с призив за намеса в казуса на държавния глава, присъствието на Лозан Панов следва да се тълкува и като нарушение на разделеността на властите, което е регламентирано в Конституцията на Република България. Нещо повече, държавният глава е орган по назначението и освобождаването на тримата най-висши представители на съдебната власт – председателите на ВКС и ВАС, както и на главния прокурор.

Точно заради това, участието на Лозан Панов в демонстрация, подкрепяща и издигаща политически декларации и искания, още повече в предизборна обстановка и при нефункциониращо Народно събрание, следва да се тълкува и като форма на натиск от страна на административния ръководител на ВКС спрямо единствения гарант към 12 март 2017 г. за суверенитета и сигурността на Република България, както и срещу този, от когото зависи издаването на Указ за освобождаването на висшия магистрат, ако е налице такова решение на ВСС – държавният глава.

Председателят на ВКС Лозан Панов и Елисавета Панова, наречена от провалилия се бивш правосъден министър Христо Иванов – “Черен Лебед”, сн. Флагман

Сайтът “Дневник”, издание на обвиняемия скандален бизнесмен Иво Прокопиев, също информира за присъствието на политици на протеста, но скрива участието на председателя на ВКС, сн. скрийншот от Дневник

Кандидат-депутатите на “Нова Република” са закачили значки с номера на коалицията в интегралната бюлетина, което придава предизборен характер на протеста, на който участник е и Лозан Панов, сн. скрийншот от БТВ

Водачът на листата на “Движение Да, България” Стефан Тафров също участва на протеста като кандидат за депутат и агитира, докато действащият председател на ВКС подкрепя политическите искания, сн. скрийншот от БТВ

 

 

Източник:Блиц

 

Полицията в Босилеград скри паметната плоча с имената на убитите през 1917 г. българи

 

 

Паметната плоча, издигната в чест на 37-те убити българи по време на опустошаването на Босилеград и района от Сърбия през 1917 г., е прибрана от полицията в Босилеград. Това пише вестник „Глас Пресс“.

Мемориалната плоча бе поставена да отбележи Босилеградския погром от 15-16 май 1917 на паметника на Васил Левски в града. Плочата бе открита на 15 май в присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова. Тя е била поставена от Демократичния съюз на българите пред паметника на Васил Левски.

Вчера в Босилеград в 8:45 сутринта е пристигнал полицейски патрул заедно с командира на полицията Новица Стоянов. Те са отнесли паметната плоча в полицейския участък в Босилеград.

Кметът Захариев обяснил, че не е запознат с действията на полицията. От страна на Общината са били предложени варианти за нови места, където евентуално да бъде поставена плочата.

След срещата в кметството представителите на Демократичния съюз на българите (ДСБ) са отишли и до полицията. Там са приети от командира. Той обяснил, че след като е получено писмено заявление от „неизвестно лице“ за нарушаване на спокойствието и сигурността на гражданите, са били взети необходимите мерки в консултация с по-високи полицейски органи.

Командирът изтъкнал, че паметната плоча е временно взета, най-вече заради предпазването й от евентуално чупене или поругване с което да се предотврати допълнително напрежение. Цялата случка е описана и в официално решение до председателя на ДСБ Драголюб Иванчов.

 

 

Източник:news.bg

 

Арестуваха кмета на Асеновград д-р Емил Караиванов

Емил Караиванов Снимка: БГНЕС

 

 

Седмица, след като в ареста влезе главният архитект на Асеновград, днес при акция на ДАНС и Специализираната прокуратура бе задържан кметът на общината д-р Емил Караиванов, предаде БГНЕС.

За разпит са отведени и трима бизнесмени, сред които собствениците на строителна фирма „Запрянови“- Вакрил и Георги Запрянови, баща и син. Задържан е и асеновградският бизнесмен Николай Христов.

Главният архитект Константин Атанасов бе обвинен от Окръжна прокуратура – Пловдив за подкуп, поискан от него и предаден от управителя на клон на Акционерно дружество Митко Захариев, за да съгласува идеен инвестиционен проект.

Подкупът е в размер на 8000 лв, и двамата са в ареста.

Тепърва ще стане ясна причината за днешните арести.

 

Теди Москов скандално: Кирил и Методий са гръцки шпиони, а азбуката е подъл план, който ни откъсна от католическа Европа!

 

Това да се празнува култура е глупаво, както и да се дават награди за нея. Културата или я има, или я няма. По време на комунизма 24-и май беше единственият празник, който не беше свързан със Съветския съюз. Но азбуката ни е подъл гръцки план да ни отделят от католическа Европа.

Това заяви театралният и телевизионен режисьор Теди Москов пред Bulgaria ON AIR.

 „Приписваме се заслугата, че ние сме дали тази азбука на руснаците, а всъщност сме я взели от гърците. Те са пуснали двама шпиони гърци, които да създадат азбука и тя да ни отдели от растящото влияние на Папата“, обясни той.
 Положението, според него, за българския актьор е унизително.
 „Не може един артист, който играе всяка вечер, да взима 400-450 лева заплата. Това е политиката на властващия. По-лесно се управлява простият човек“. отбеляза режисьорът.
 И добави, че трябва да се изготви нова политика за сферата на културата и изкуството у нас.
 „Трябва да се изгради чисто нова театрална политика. Могат да се направят задължителни учебни спектакли по българската литература и по чуждестранната класическа, за да се привлекат и научат младите“, предложи Москов.
Източник:Блиц

Проф. Божидар Димитров: Путин много е внимавал да не каже “Македония“ или “македонски народ“, свалям шапка на екипа му

 

 

Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров разтълкува какво стои зад думите на президентта на Русия Владимир Путин, че „азбуката е дошла в Русия от македонската земя“. Путин много е внимавал да не каже „Македония“ или „македонски народ“, написа във Фейсбук проф. Димитров.

Очевидно руският президент е бил наистина добре подготвен за срещата, свалям шапка на екипа му, подготвил т.н. опорни точки, казва директорът на Националния исторически музей

Ето и пълния текст на проф. Божидар Димитров:

РАЗЯСНЕНИЕ относно ДУМИТЕ НА РУСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ ВЛАДИМИР ПУТИН, ЧЕ „АЗБУКАТА Е ДОШЛА В РУСИЯ ОТ МАКЕДОНСКАТА ЗЕМЯ”

Става дума за събитие, което е станало в 988 г. Тогава Русия приема християнството за официална държавна и единствено позволена религия. И тъй като християнството е религия, която се практикува чрез книга, т.е. чрез писмено слово на евангеля псалтири, минеи и т.н. Русия го практикува от първия ден с книги на български език, написани на кирилица. Русия не познава като нас, дори и един кратък период на използването на гръцкия език (865-893 г.).

Византийското пратеничество, което покръства руския двор през 988 г. според много наши и чужди учени е отишло в Киев с набор български книги, взети от Преслав и Плиска, които тогава са на българска държавна територия, управлявана от цар Роман със столица Скопие. Плиска и Преслав ще паднат във византийски ръце чак в 1001 година, вече по времето на цар Самуил.

Що се отнася до името Македония, то изчезва от античното и днешното си място за 1100 години в VI век. Пак тогава при учредяването на темите (областните територии) на Византия с името Македония се нарича част от Тракия (между Пловдив и Цариград). След като България установява трайна граница с Византия в 814 г. някъде по трасето на днешната българо-турска граница тема (област) Македония е съкратена в територията между Одрин и Цариград.

Това име областта запазва много до късно – дори в 1393 г. се пише, че патриарх Евтимий е заточен от турците в „Македония”. А по Вардарието в тази година все още не е част от Османската империя.

 

Името „Македония” ще бъде върнато на картата на античното си място от хуманистите в XVIII-XIX век.
За думите на Путин: Трябва да се има предвид, че всеки държавник от този ранг се подготвя при среща с омолог какво да каже на госта си.

Задължително е да каже нещо, което да се хареса на госта, но същевременно да не предизвика недоволство на други държави. Официалното мнение на компетентните руски власти по въпроса е следното:

– Руска Патриаршия. През 2012 г. руския патриарх заяви, че Русия е получила християнство и писменост от България.

– Руският министър на културата историкът проф. Мединцев заяви през 2014 г., че Русия е задължена на България, че ѝ е дала християнство и писменост.

– Руската академия на науките. Във фундаменталния си труд – петтомната „История на славянските литератури” любимецът на скопския президент Георги Иванов Св. Климент Охридски и всички останали юнаци от Св. Седмочисленици до Григор Пърличев и Райко Жинзифов са в раздел „Българска литература”.

А раздел „Македонска литература” просто няма.

Всичко това не може да не е станало известно на Путин от подготвящия го за срещата екип. Затова е избрал позволяващото разнообразни тълкувания „буквите дойдоха от македонска земя”. Исторически това е вярно – Кирил и Методий са родени в Солун, а градът е част от антична Македония.

Днешна Македония не е част от първоначалната й територия – на нея има две други държавици. Това са Дардания в Западна Македония и Пеония в Източна Македония – съответно на племената дардани и траки.

От изявлението на Путин би трябвало най-доволни да са гърците – тъй като подкрепя тезата им, че Македония е част от гръцкото културно историческо наследство.

А ако се вземе предвид, че Зоран Заев, който след седмица-две ще стане премиер на Македония, заяви, че македонци и българи са един народ, би следвало да сме доволни и ние, тъй като понятието „македонска земя” може да се тълкува от нас само в географски смисъл.

Путин много е внимавал да не каже, че русите са получили азбуката от „Македония” или „македонския народ”. Очевидно е бил наистина добре подготвен за срещата, свалям шапка на екипа му, подготвил т.н. опорни точки.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Разследват шефа на болницата по онкология в София за 2 млн. лв.

 

 

СЗ „Антикорупция“ – СГП привлече като обвиняем д-р В. Ангелов – изпълнителен директор на „Специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД – София за безстопанственост, от която за болницата са последвали щети в размер на 1 901 561, 86 лева.

Разследването е започнало през 2015 г. по сигнал на ДАНС.

В хода на разследването на СЗА са събрани доказателства за това, че в периода 2013 г. – 2015 г., под ръководството на д-р Ангелов са били провеждани обществени поръчки за доставка на лекарства.

Директорът на болницата е допуснал да бъдат заплащани доставки на лекарствени продукти, на цени по-високи от най-ниските договорени в една процедура. Установено е, че са заплащани доставки на лекарствени продукти, отпаднали от позитивния лекарствен списък, както и лекарствени продукти на цена, по-висока от пределната цена, посочена в позитивния лекарствен списък и от реинбурсната, заплащана от НЗОК.

От болницата са били заплащани лекарствени продукти с изтекъл срок на годност, а такива въобще не е трябвало да бъдат приети и заплатени. Заплащани са лекарства с намален остатъчен срок, за които се е дължала неустойка, съгласно уговореното в договорите с доставчика, но неустойка не е била начислена и заплатена.

В. Ангелов е с мярка за неотклонение „Подписка“.

До настоящия момент са разпитани 80 свидетели. Назначена и изготвена е комплексна съдебна експертиза.

Разследването продължава.

 

Днес е Спасовден

 

 

На 25 май тази година Православната църква чества Възнесение Господне (Спасовден). Празникът се отбелязва четиридесет дни след Великден и се пада в четвъртия ден от седмицата.

Според християнските вярвания след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

В народния календар Спасовден е свързан с душите на мъртвите.

Според народните вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. Вярва се, че с растението могат да се лекуват болните, тъй като се смята, че на този ден то има най-голяма сила. Затова, разказва поверието, болните трябва да легнат на росенова поляна или да сложат до възглавницата си китка росен.

Обичайно изразът „Тѐ ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.

Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената. Много разказчета се свързват с този ден. Повечето от тях водят до идеята, че на Спасовден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти булка Спасовден!“.
Вярва се още, че ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.

На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.

 

Отворено писмо до Президента Путин, да се извини на Русия за македонската й азбука…

 

 

Уважаеми Президент Путин,

Днес вие направихте обидно към България, но най-вече – към самата Русия, изказване, според което „кирилската азбука“ е дошла от „македонската земя“. Това е унизителна манипулация, която обслужва единствено напълно измислената и фалшива кауза на „македонизма“. Но да оставим това настрана, нека го приемем като леко заяждане с България за откровено русофобската ни политика.

Това, което направихте, е, че унизихте и обидихте самата Русия, и самата и история. Без тази азбука, и без българските книги, които са пренесени в Русия, в момента вашата държава просто нямаше да съществува. Нямаше да има славянска велика сила, каквато в момента е Русия. Многобройните славянски народи, които в момента са обединени под общото име „руснаци“, щяха да станат лесна плячка на западната пропаганда, и да бъдат разделени и настройвани едни срещу други. И то с успех.

Погледнете разликите между сърби и хървати, между българи и сърби, между чехи и поляци. Ето това щеше да е Русия днес, ако не беше БЪЛГАРСКАТА азбука. Ако не беше тази азбука, създадена по нареждане на БЪЛГАРСКИЯ монарх, и ако не беше огромният труд на сина на този монарх по превод на стотици книги и написването на нови.

Без тази азбука, и без книгите, и без БЪЛГАРСКИТЕ духовници, които покръстиха руската земя, без всичко това, сега нямаше да има Русия. Щеше да има „московски славяни“, „новгородски славяни“, „черноморски славяни“ и всякакви други. Едни щяха да са православни, други – католици, а трети – дори мюсюлмани. Да, погледнете „бошняците“ в Босна – ислямизирани сърби, които вече нямат нищо общо със Сърбия. Без православието, което Ви дадоха нашите свещеници, и без НАШИТЕ книги, най-вероятно щяхте да бъдете победени от вашия исторически съперник Полша, и днес в Москва щеше да се говори на езика на Лех Валенса.

Доста лекомислено, в отговор на очевидно погрешна българска политика към Русия, вие стоварихте гнева си по начин, който е вреден за самата Русия. Това е отричане на самата същност на Русия, на нейната история и култура. Това е отричане дори на съвременния руски език, който в много силна степен е повлиян от старобългарския.

Вие нарекохте „македонска“ една азбука, която е създадена по заповед на българския владетел, в книжовна школа, създадена и издържана финансово от него. И в територия, населена и тогава, и сега с чисти българи, които едва в последните 60 години започнаха да стават „македонци“. Но азбуката е създадена около 1000 години, преди тези 60 години.

Уважаеми Президент Путин, не отричайте Русия. Всичко друго можете да направите. Можете да отречете България, Сърбия, можете да провъзгласите ако искате дори македонците за гърци и наследници на Александър. Правете го. Но не посягайте на Русия, защото тя е по-голяма от всички. А ако оставите Русия без история и без корените й, или с измислените корени някъде в недрата на македонизма, ако това направите, вие я убивате. И няма нужда нито от НАТО, нито от атомни бомби, нито от икономически санкции. Отрежете корените на Русия, и тя сама ще повехне.

Не се превръщайте от спасител на тази страна, в нейния последен цар…

С уважение: Добри Божилов
/най-големия русофил в България/
24.05.2017

 

 

Източник:komentari.com

 

Стихотворение на Ботев украси обновен блок във Враца

В навечерието на десетдневката „Ботеви дни” във Враца стена на блок на ул. „Братя Миладинови” бе изписана със стихотворението „Хаджи Димитър” на Христо Ботев. Жилищната сграда се обновява по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

По същата програма в града се извършват строително-ремонтни дейности на още 10 жилищни сгради. На част от тях също ще бъдат изписани известни стихове на български автори.

 

 

Източник:24часа

 

Божидар Димитров: Помислих, че новината за Путин и азбуката е фалшива, каква Македония, какви 5 лева

 

 

„Помислих, че това е фалшива новина!” Така известният историк Божидар Димитров коментира пред БЛИЦ разразилия се скандал покрай изказването на руския президент Владимир Путин към македонския премиер Георги Иванов за това, че славянската писменост произхожда от македонските земи.

Карта на българските земи по времето на княз Борис I, приел радушно учениците на Кирил и Методий, на която ясно се вижда къде са били македонските земи включително Скопие и Охрид тогава.

 

Ето какво коментира още по този повод Божидар Димитров пред БЛИЦ:

„Истината е следната – по времето на Кирил и Методий Македония от 200 години е била част от България. Така че – каква Македония, какви пет лева. Няма такова нещо! Това, което знаем като официална руска позиция – руският патриарх  преди три години заяви, че азбука, писменост и християнство Русия е получила от България.

Руският министър на културата Владимир Мединский заяви също при откриване на изложба на Червения площад, че Русия дължи много на България, включително за писменост и християнство.

Руската академия на науките издаде наскоро „История на славянските литератури”. Там няма македонски раздел. Путин, естествено, знае какво да говори и какво не, може би става въпрос за преиначаване на думите му. Обадиха ми се възмутени хора, видях се с тях и на паметника на българската писменост в Одрин тази сутрин. Вероятно някой се опитва да направи измислен, международен скандал с фалшиви новини!”

Други историци също коментираха, че на практика Путин казва истината, заявявайки, че славянската писменост е дошла от македонските земи. Защото по онова време там са живели българи и те са били част от българската територия: „Азбуката идва точно от македонските земи, център на една част от които по онези години е Солун, а останалите са в българското царство чак до Адриатическо море“.

 

Източник:Блиц

 

24 Май — Ден за осмисляне на цивилизационния избор, между неолибералното космополитно съзнание и националната идентичност и изборът на националната държава

 

 

На този най-български и най-хубав празник се моля за осмисляне на цивилизационния избор, между неолибералното космополитно съзнание и националната идентичност и изборът на националната държава.
Денят на Българската писменост е свещен празник в календара от много столетия.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев.
Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.
Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.
Първите факти за честването на празника са открити и в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий.
През 1857 година денят на „светите братя“ е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

Тенденция на днешния разпад на национална идентичност и готовност да се откажеш от държавата си и народа си, се поддържа от глуповатия наивитет на немалка част от българската хуманитарна интелигенция празнуваща днес и най-вече от политиците-„слугите на народа“.
Същите, които пееха „Времето е наше”,така и не разбраха, че сами докарват краят на тяхното време с девиза „Аз обичам Америка” и атлантическите „ценности“. Допуснаха да ги маргинализират в глобализираното пространство, което убива всичко българското и не оставя място и за България и за тях.
Поне на този български празник, държавата да спре да пропагандира глобализираният
космополитизъм, освободеният от национална идентичност капитализъм и да постави в центъра българските национални ценности и българската култура и история.
Дори в културните ни институти работят по „програми“ за нов тип промиване на мозъците, чрез „социологическа пропаганда”, свързана с начина на живот и символните характеристики.
Българинът и днес е потопен във война срещу българската идентичност в един небългарски свят, със съответни ценностни йерархии, символи, значения и пропаганда на глобализираното общество, удобно за чужди интереси.
Ще видим ли отново на 24 май деца, майки и татковци с фланелка с американски надписи и дори с американско знаме?
Антибългарските атлантическо-глобални сили пробват „Прозорецът на Овертон“ срещу българската писменост, както се легализира хомосексуализмът и еднополовите бракове, както се легализира педофилията и кръвосмешението в Европа. Ето пресен пример:
„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателство „Жанет 45″ и отпечатват романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май.
Шльокавицата, известна и с други дефиниции, като маймуница, есемесица и кирливица, е неприемлив за всеки патриот начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.
„Прозорецът на Овертон“ променя възможностите от стадий на „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, напълно отхвърлено – до стадия на „актуалната политика“, тоест до нещо вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и закрепено в норми.
Това не е просто промиване на мозъци, а особено перфидна технология. Нейната ефективност се дължи на последователната, систематична промяна и незабележимата за обществото жертва на самия акт на въздействие.

Много учени твърдят, че Кирил създава глаголицата, а самата азбука – кирилица се корени в дълбините на древна България.
И, че всъщност ученикът на Кирил и Методий – Климент Охридски има заслуга за възстановяването, популяризирането и разпространението й.
„Братята Кирил и Методий са написали глаголицата, а ние пишем на друга азбука – съвършено различна като графични очертания. Кой е създал тази, другата, азбука и къде е създадена тя?
По време на работа с учениците си, Свети Климент забелязал, че те трудно усвоявали графиката на новите букви и въвел по-простите, по-близки до живия говорим език.
Азбуката е създадена от Климент и Борис, а не от Кирил и Методий, казва дори директорът на НИМ проф. Божидар Димитров в отворено писмо до медиите.

Огромната територия и множеството различни племена, които има България в годините на управлението на Кънас Ювиги Пресиян, български владетел от Крумовата династия, внук на Кънас Ювиги Омуртаг, управлявал Първата българска държава от 836 до 852 г. ,синът му Цар Борис Покръстител и внукът му Цар Симеон Велики, изискват една религия, един език и една писменост, за да се съхрани великата държава.

БЪЛГАРИЯ ПРИ КЪНАС ЮВИГИ ПРЕСИЯН, БАЩА НА ЦАР БОРИС ПОКРЪСТИТЕЛ И ДЯДО НА ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ.

Цар Борис е искал приемането на християнството и осъзнавал външнополитическото положение, съзнавал е и фундаменталното вътрешното положение, а именно – създаване на общ кодекс за различното население на народа, състоящо се от десетки етнически племена, но е съзнавал, че тази голяма амалгама от народности е могло да бъде сплотена от един закон.Цар Борис I получава възможност да създаде писменост, която да е валидна за всички, не всеки да пише на своите руни, друг – на своите резки и черти като славяните, трети – на гръцки език, а четвърти – на латински език.
Факт е, че през 855 г., със знанието на Борис I, Кирил и Методий провеждат мисия в източна Македония, по река Брегалница. Там те покръстват близо 54 хиляди славяни. Има предположения, че дори цар Борис е покръстен през тази година, защото във византийски извор, наречен „Брегалнишка легенда”, се казва, че Борис I е бил покръстен в град Равен, близо до Щип. Смятаха това за легенда, но се оказа, че не е. Македонските археолози, покрай всичките си дивотии, направиха и нещо хубаво. Преди няколко години откриха град Равен. Самият му откривател – Иван Никулчич от Скопския университет, пише: „Това е една малка Плиска”. Стигаме до фаталната 886 г. Кирил отдавна е мъртъв, Методий също умира през тази година. Учениците им са арестувани, изпратени в затвор, продадени в робство – над 200 души. Само съдбата на няколко от тях е по-необикновена – на Климент, Горазд, Наум, Ангеларий и Сава. Те са изведени от затвора, конвоирани са до българската граница при Белград и оттам са прехвърлени от другата страна на Дунав. Очевидно се е състояло следното: цар Борис I просто е „вдигнал телефона“ и е казал на немския крал , че българите няколко пъти са ги пердашили и пак ще ги напердашат, ако не пуснат поданиците му. При което немският крал правилно преценил, че за петима монаси не си струва да си разваля отношението с българската държава и ги пуснал, пише Божидар Димитров. Пристигнали в България. Цар Борис I замислил, дори за днешните мащаби, гигантска операция за въвеждането на християнството на роден език във всички църкви в България.

БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦАР БОРИС ПОКРЪСТИТЕЛ И СИНЪТ МУ ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ.

Тя е била възложена на петимата ученици, които са били разпратени в различни точки на царството. Климент – в Охрид, Горазд и Ангеларий – в Берат, Албания. В Плиска е останал Наум, който е създал десетки манастира – единствените места, където е можело да бъдат правени всички тези неща в онази епоха. Работата продължила от 886-а до 893-а година. Само за седем години, Климент е подготвил 3500 ученици; ако по толкова са подготвили и Наум, и Горазд, и Ангеларий, това означава, че необходимите десетина хиляди свещеници вече сме ги имали – обучени да четат и да пишат на български език – и че са създали вероятно за тези седем години необходимите за начало двеста хиляди книги.

Все още има „историци, археолози и политици“ да се опитват да внушат, че нашите деди не са оставили никакви писмени паметници и сме били „безкнижовни“ до Кирил и Методи, без да се съобразяват с последните артефакти, че България е люлка на Европейската цивилизация и родно място на най-старата позната писмена система в света.
Преди 130 г. Джордж Смит, уредник в Британския музей в Лондон разчита плочките от Ниневия и ставата независимо доказателство за катастрофалните събития в Черно море с нахлуването на солена вода.
Да не забравяме, че вчера международната общност призна, че „Първият човек е от България местността Азмака край Чирпан“,а не от Африка и е напълно логично първата цивилизация, писменост и култура да произлизат от нашите земи.

Основните потоци на миграция на предците ни са на юг и изток към Азия, Месопотамия и Египет, други са към Европа, по р. Дунав, сочат разкопките на редица селища, които се намират в района на днешна Сърбия.
Главният поток на миграция се е насочил към Азия, Индия и Китай и се създават нови цивилизации, нови империи и държави, с познанията и уменията по астрономия, култура, технически и военни достижения и се разпространява първичната писменост, напълно подобна на кръглия печат от Караново, плочките от Градешница, надписите от Ситово, Езерово, петте надписа от Дуванлий ,надписите от Кьолмен, Александрово, Браничево и четиридесетте надписа от Самотраки. В различни документи от индийски, китайски, арменски, византийски и друг произход, както и от направените множество изследвания, е установено, че древните българи са минали и населявали района на планината Имеон дн. Памир и Хиндокуш, Таримската котловина и планинската верига Тян Шан. Там, след екологичната катастрофа в Черно море са развили едни от най-древните земеделски цивилизации на Изтока.
Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийският бог им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. Според Ариан, Дионис е основателят на древната индийска цивилизация. За похода свидетелстват Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон.
В историята на Индия има арийско нашествие преди близо 4000 години, което преобразило езика, религията и културата на страната.
В историята на Индия има и Дионис и тракийски поход и връзка между двете събития е очевидна.
Вече две независими изследвания на немски и датски институти и учени доказаха, че първите цивилизовани хора-арийците са родени по нашите български земи на брега на Черно море, а не са родени в Иран или Анатолия. Научните открития са на университета в Копенхаген, Дания и от Йоахим Бургер (Joachim Burger) от авторитетния университет в Майнц,
Германия.
Трайно присъствие на палеобалкански народи в Индия доказва наличието на топоними и хидроними имащи паралели с тези от земите на трако-пеласгите. В самите пурани, древни индийски предания, намираме потвърждение за това. Там са споменати богоподобните бригус – бойци колесничари, а ние знаем кои са първия народ с бойни колесници.
В „Махабхарата“ и „Пураните „има цели пасажи с добри думи за българите. За индуските князе е било особена чест из вените им да тече българска кръв. В Северна Индия са изградени ред държави с етнически българи като Балхара, Бактрия.
В „Рамаяна“ се говори за цар Кардама от династията Кардамити – съвременен превод, чисти хора.
Луций Ариан пише, че Дионис дава религия на индийците, като поставя себе си начело на пантеона. В арийската религия Брама е създателят на света. Брама отговаря на Бромий – едно от имената на тракийския бог.
Потвърждение на факта, че българите са населявали тези места, има и в редица древни документи: индийския епос “Махабхарта” (VII – X век пр.н.е.); “Анонимен латински хронограф” (354г); арменската география “Ашхарацуйц” (VII век); трудовете византийския историк Михаил Сирийски и др.
В индийския епос Махабхарата и в ранните пурани, чието съставяне е отнесено към VIII-VII в.пр. Хр., българите са наречени БАЛХИ, или БОЛХИКИ, а древната българска държава – БАЛХАРА. Столица на БАЛХАРА е бил град БАЛХ, който и днес носи древното си име. Също като Рим, който се слави като Вечния град. Според Махабхарата БАЛХИТЕ са били прочути с ценните си „небесни“ коне.
По-късно част от дедите ни започват завръщане от Азия и Индия и от Балхара към Европа. Знаменити артефакти са открити несъмнено в Пантикапей – столицата на царство Беспор.Първите династии са на Археанактидите, последвани от 438 пр.н.е. от династията на Спартокидите.На тяхно място идва рода Дуло на Атила и след това Ирник и Стара Велика България.
В следствие заевоеванията на военачалниците от рода Дуло се стига до разпад Римска империя и нейното разделяне на две части през 395 год. В 432 год, властта преминава в децата брата на Ругил Мундзака- Атила и Блед, които присъединили към своите войски тези на много народи:хуни, други българи, славянски, германски, келтски племена, маджари и траките.
Атила скоро спира на Тиса, основава столицата си, Сюн Баил от 434 от 453 година.
Атила произхожда от рода Дуло, чиито потомци в V-VII в.са българските Кънас Ювиги и Царе. От този род произхождат Кубрат, Бат-Боян, Шамбат, Аспарух.
Те станали пазители на мощните държави включително и Велика черна България, Волжка България, Дунавска България, Киевска Рус и други държавни формирования. В пет направления водели лидерите на българския народ- към Волга, Кама, река Дунав, в Италия, до английското островче, в Северна Африка в Алано-Вандалската държава, в Панония и Македония.
Легендите, сказанията и героични песни за Атила са знаели българските певци и разказвачи. Съхранил тези песни за Атила в единайсети век -бек Елаур Риштавл от рода на черниговските ковуи, който е живял в Киев, във Велика България.

Тракийският език е бил писмен далеч преди идването на африканските нашественици гърците на Балканите.
Гърците наричат Тракийския език „Старото писмо, пеласгийските букви, пеласгикос грамата, кадмови букви, фригийско и др“. Лемноската стела, е със същото това писмо. Оказа се, че е първоизточник и от него тръгва и етруската и египетската писменост.
Дори в Уикипедия пише следното: „Гръцката азбука произлиза от финикийската азбука и няма общо с Линеар Б и Кипърското писмо – по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция.
Линеар А и Б са преди появата на ахейци и данайци, има пеласгийски надпиоси изписани чрез бустрофедон и един такъв е надпис от 6-ти век пр. Хр. до Созопол.“

Днес знаем, че България е люлка на Европейската цивилизация и родно място на най-старата позната писмена система в света, защото днес знаем за кръглия печат от Караново, плочките от Градешница, надписите от Ситово, Езерово, петте надписа от Дуванлий , знаем и за надписите от Кьолмен, Александрово, Браничево и четиридесетте надписа от Самотраки. Някои знаем, а някои българи не искат да знаят!
Уникален природен феномен пази село Ситово-надпис на датиран с възраст между 6500 и 8000 години и запазен до наши дни. Той се намира на гладка скала и е с размери 240 на 30 сантиметра. Цялата скала се крепи на 5 камъка – единият е с образ на Богинята майка от Неолита, а друг камък прилича на пясъчен часовник. Ситовския надпис е надпис от рунообразни знаци. Намира се на 50 метра над пътя за Ситово, Пловдивска област, след разклона за с. Лилково.
Надписът е открит през 1928 г. от родопски българи дървари. Надписа от с. Ситово е идентичен с надписа върху пръстена от с. Езерово.
„Надписът върху кръглия печат от Караново, който датира според българските археолози В. Минков и Г. Георгиев от края на IV-то или началото на III-то хил. пр. н. е. и представлява уникален паметник на човешката култура от оная отдалечена епоха и първа фаза на писмеността изобщо. Знаците върху печата от Караново се явяват най-старата писменост.
Тази писменост е по-стара от първата критска писменост, която датира от средата и втората половина на III-то хил. пр. н.е.. Така кръглият печат с надпис от Караново е една истинска научна находка.“ Сп. Археология 1969г.
Плочките от Градешница датират от 6000 години. Върху плочки и пинтадери се срещат ранни пиктографски знаци,които се смятат за начало на най-старата писменост.
Култура Градешница е идентифицирана през 1974г. от археолога Богдан Николов.

Приемането на натрапваното на християнство на траките създало проблем на властта и църквата в Източната Римска империя, която си поставила за цел на мястото на старите светилища да издигне християнски храмове.
Тракийските плочи вграждани в раннохристиянските църкви по нашите земи са много по-стари от параклисите и църквите, в които се намират в момента.

ПЛОЧАТА ОТ С. ДРАГОЙНОВО, ОТКРИТА В ТРАКИЙСКАТА ПЕТЕЛОВА МОГИЛА.

Редица особености на буквите и изписването, както и фактът, че старините се съхраняват в храмове, издигнати на местата на тракийски светилища дават основание на всеки непредубеден и подвластен на здравата логика изследовател да заключи, че това са древни надписи, полагани в олтарите като светини.

ПЛОЧА ОТ С.ГЕЛА.

Очевидно е, че поне три от родопските плочи (Солища, Гела и една от широколъшките) са изписани преди IX-и век, когато Кирил и Методий „създават“ българската азбука. Те са единствените засега известни ни и неоспорвани паметници, изписани на Кирилица от онази далечна епоха – безценно свидетелство за хилядолетната писмена традиция на българите тук, в нашата Прародина на Балканите.

ПЛОЧА ОТ ШИРОКА ЛЪКА.

Българският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. В старите паметници този език е наричан ѧзыкъ блъгарьскъ /іензыкъ блъгарьскъ/. Извън България този език е известен с различни наименования като старочерковнославянски, старославянски и др.
Първоначално използваните от източните славяни книги са писани в България на български език, което оказва силно влияние върху староруския език. Като писмена норма в религиозната литература се налага руската редакция на старобългарския.
Понеже при приемане на християнството в Стара Рус през 10 век за богослужение се използват книги, написани на български, този език оказва значително влияние върху староруския език, особено чрез руската редакция на старобългарския.
Руският църковнославянски почти изцяло наследява морфологичните черти на българския език.
Езикът на паметниците, произлизащи от българските земи след 12 век, в световната славистика биват наричани, без уговорка, единодушно „среднобългарски“. А щом бива признато съществуването на „среднобългарски“ и „новобългарски език“, то съвсем естествено и диалектически необходимо е да бъде признато, че тези два периода от развоя на българския език биват предхождани от един първи, поставил началото на писмения български език.
Старобългарският, с малки изменения във вековете, и до днес е каноничният език на православните славянски черкви (и в Румъния до към 1865 г.), наричан още черковнославянски или църковнославянски.
Около 1820 г. в имперска Русия се налага термина „старославянски език“, който по разбираеми велико-националистични причини замества истинското име ѧзыкъ блъгарьскъ и до днес е най-използваният термин в рускоезичната научна литература.
Но още в средата на 19 век Аугуст Шлайхер, Мартин Хатала и Леополд Гайтлер преоткриват, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения са еднакви с чертите на българския език. Те въвеждат отново термина „старобългарски език“ (нем. Altbulgarisch), възприет изцяло в България.

Най-широко разпространен и нормативно установен е руският църковнославянски, началото, на чието съществуване може да се търси в Киевска Рус през 11 век, когато възниква и руската редакция на старобългарския език. Първоначално руският църковнославянски е стил в руската редакция на българския, но постепенно се обособява до известна степен, като отделен книжовен език, поради неподатливостта си към промени.
В периода на късното средновековие руският църковнославянски език, тогава наричан все още славянски език, се налага като книжовен език в Русия и остава като такъв до края на 18 век, когато е изместен окончателно от съвременния руски език. Успоредно с него се използват староруски език и руската редакция на българския, които претърпяват големи промени, за разлика от църковнославянския, и се развиват естествено до съвременния руски език.
Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е ползвала и в Румъния.
На базата на литература, внесена в Русия предимно от България след завладяването на България от османците, от ХV век писмеността се развива в Русия като писменост на литургичния църковнославянския език с употреба и в административния, държавен език.
След буквите Ѩ, Ѭ ,отпаднали на руска почва още през ХІІ в., отпада буквата Ѫ ,която в руски звучи и се записва като „у“. Изчезват йотираните Ѥ и iA, а буквата Ѧ обозначава звукосъчетанието „я“.

През 16.-17. век има оживена издателска дейност на кирилска литература във Венеция от страна на францискански книжовници. В средата на 16. век в Урах, Германия работи хърватска протестантска печатница, която печата на кирилица и глаголица.
През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система, целяща улесняване на книгопечатането. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.

По време на Възраждането, през 18 – 19 в., като противостоене на засилената елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на вече руския църковнославянски език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.
Кирилицата е в редовна употреба в Хърватско и Босна през този период, заедно с глаголицата. Основните средища за развитието на кирилицата са Дубровник (15.-16. век) и централна Далмация.
Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през ХІV-ХV в. Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия, а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.
В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден изкуствено и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската система, с цел да се разграничи и отдели от българския.

Проф. Геза Фехер,Унгария:“Българите бяха онзи народ, който допринесе най-много за оформянето на цивилизацията на цяла Източна Европа й въвеждането и в културния свят.”
Шигьоши Мацуяма – Япония:“Българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в историята на човечеството, играли отговорна роля заради мисията си на свързващо звено между Изтока и Запада.”

Отрежете на едно дърво корените и то ще изсъхне, вземете на една нация историята и тя ще изчезне безследно.
Само в разкопките около град Биляр, втората столица на Волжко-Камска България има 623 рунически знака.
Руните намерени във Волжска България до голяма степен съвпадат с тези от Северен Кавказ, Дунавска България и с Балхара. Те съвпадат с древните знаци на Линеар А и Линеар Б от Магурата, Градешница и неолитните гробници край Варна и Дуранкулак.
Най-разпространеният знак-тамга в биляр, писмеността на Котраговите Българи, е този разчетен като буква Б и това не е никак чудно. Според Волжко-българският историк Халиков, знакът е герб на първите български владетели, а в Башкирия бяха открити печати със същия знак. Според руския археолог Белавин, разновидности на същия знак се срещат и на съкровището от Наги-Сент Миклош, а гербът на Аршакидите е абсолютно идентичен.

КАРТА НА СВ. ЙЕРОНИМ ОТ 4 ВЕК: “MESIA HEC ET BULGARIA”.

В т. І на сборника „Латински извори за българската история”:,  „Inter vero Tratiam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant, qui ex super scripta maiore Scythia egressi sunt.”
Превод: „А между Тракия и Македония и Долна Мизия живеят отскоро българи, които са дошли от споменатата по-горе Голяма Скития.”

НА КАРТА НА СВЕТА ОТ КРАЯ НА 6 ВЕК Е ОТБЕЛЯЗАНО ИМЕТО „BULGARE“ И ТЕКСТ: „В ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ И ДОЛНА МИЗИЯ САМО БЪЛГАРИ ЖИВЕЯТ“. (‘INTER VERO THRACIAM VEL MACEDONIAM ET MYSIAM INFERIOREM MODO BULGARI HABITANT’. RAVENNATI COSMOGRAPHUS).

Автор: Йордан Халачев

 

Източник: ПРЕГЛЕД

 

Огнян Минчев: Изказването на Путин цели да ни скара с Македония. Хайде да не му правим тази услуга!

 

 

Виждам, че доста хора са разгневени или фрустрирани от тази новина (изказването на Путин, че славянската писменост е дошла в Русия от македонската земя – б.р.). Трябва да се чете повече история – но истинска история, не апологетична.

Разиграването на съперничества между „братските славянски народи“ е основен инструмент на руската политика от векове насам. Всяка империя владее играта на „моркова и тоягата“, но в Кремъл винаги са били виртуозни играчи. Подклаждането на конфликти между България, Сърбия, Гърция, за да се позиционира Русия в ролята на „посредник“ и „помирител“, е системна политика – при това не само на Балканите. Тази политика е разчетена на „горещата кръв“ на засегнатите и възможността за избухване на свада между тях.

Две неща е важно да бъдат припомнени в контекста на днешното изказване на Владимир Путин:

Първо, това изказване е още едно свидетелство за илюзорността на т.нар. братска дружба и обич – особено на равнище междудържавни отношения. Отношенията между България и Русия могат да бъдат успешни не като „братски“, а като равноправни, достойни и взаимоизгодни.

Второ, реакцията на подобни изказвания трябва да бъде хладнокръвна, спокойна, ако е възможно – снизходителна, но не и възмутена. Изказване като това цели да ни скара с Македония. Не бива.

Изказването на външния министър Захариева е повече от достатъчно. Светите Седмочисленици, старобългарската книжовна школа в Преслав и Охрид – от този източник е получила Русия писмеността си. Това е известно – и безспорно. Останалото е очакване да се сборичкат дребни балкански политикани. Хайде да не правим тази услуга на президента Путин.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Акад. Антон Дончев: Загубихме главните ориентири между материалното и духовното, изтървахме юздите на устата и на душите си

 

 

Езикът ни си е същият, но това, че ние сме си изтървали юздите на устата и на душите си е наш проблем. Загубили сме главните ориентири на нашето съществуване, духовните и материалните. Трябва да има равновесие между духовното и материалното, каза академик Антон Дончев.

Тази писменост идва в момент, в който по нашите земи живеят три народа, три цивилизации и парчета от разни други племена и народи. Живеят главно траки, славяни и българи. Всеки си има език, богове.

След 150 години Василий II е наречен Българоубиец, т.е. срещу него вече е имало един враг, един народ. Какво е станало за тези години? Появява се българската писменост и тя научава хората на един език, на едни букви. Ражда се българската култура, българският народ, посочи Дончев. Българският дух живее въпреки двата века византийско и петте века османско робство, добави той.

„Разпространението на писмеността е нещо невероятно, изумително, почти не е за вярване. За седем години свети Климент Охридски обучава 3500 свещеници в Охридската школа. Това е било наглед невъзможно. Първо трябва на свещеника да дадеш евангелие, което се пише на пергамент. Трябва да се одерат 100 хил. крави, да се обработят кожите им и да се напише на ръка в 10 – 15 хил. екземпляра. Тези хора, с евангелието под мишница, тръгват на изток и по времето, по което България загива, те спасяват Русия, изместват гръцките свещеници. Има 3 – 4 пъти  повече преписи на „О писменех“ („Сказание о писменех“ на Черноризец Храбър) в Русия, отколкото са намерени в България“, каза Дончев.

Благодарение на писмеността, българският народ разбира евангелието, „толкова добре го е разбрал, че е ражда богомилството. Това не са хора, които са водени като овце, а хора, които мислят“.

Авторът на „Време разделно“ смята, че са загубени главните ориентири на нашето съществуване – мястото на духовното и съответно мястото на материалното в живота на човека. Имали сме български пояс, който е свещен. Сега сами си връзваме пояса. Само че на врата като примка Бесим се, защото нямаме самочувствие и достойнство.Имало е хора, които са знаели какво ще стане и не са го предотвратили заради пари, смята акад. Дончев.

Той коментира и как се стига от свещения български език тогава до езика на омразата днес, гостът каза: „Буквите са си същите, а с какво ще ги напълним, зависи от нас. Това е като бутилка – може да я напълниш с отрова, с вода, с чудесно вино. Езикът си е същият, а това, че сме си изтървали юздите на устата и на душите си, това си е наш проблем. Това, което става, е грозно, страшно и почти невероятно. Ако трябва да сме честни, огромна вина има телевизията, изобщо средствата за информация. В т. нар. провинция, където хората общуват помежду си, е невъзможно да съществуват, ако има атмосферата, която има в нашето Народно събрание. Ругаят се, приказват нецензурни думи и радиото и телевизията ги мултиплицират. Хората не са такива. Нашата държава е пълна с нормални хора“, смята Дончев.

Запитан заслужили ли сме да живеем в разрушена и обезлюдена страна, Дончев посочи, че България е „залив в световния океан – височината и солеността на водата се определя от него. В целия свят се случват лоши работи“.

Според Дончев няма опасност България да изчезне: „България ще оцелее, защото е България. Като погледнеш назад историята и знаеш през какво сме минали, като си представиш, че 500 години е нямало държава, а е имало народни песни, танци и шевици и сме още тук, България ще пребъде, защото има бащи като Кирил и Методий“.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

 

 

Днес е ден на БЪЛГАРСКАТА, а не на славянската писменост

 

24 май е повече от празник. 24 май е повод за национална гордост, защото на тази дата Кирил и Методий създават българската, а не славянската азбука. Време е да се замислим колко народи ползват българската, а не славянската писменост. България е заслужила признателността и уважението на света. Ние сме велик народ! Народът на Светлината! И идва новото време, което ще ни удостои по право, ред и благословение да бъдем богопомазани!

Трябва да се знае, че славяните са много и не всички пишат с това, което наричаме, още по-неправилно, кирилица. Защото създаденото от братята Кирил и Методий пък е глаголицата.
Климент Охридски е създател на кирилицата. Тя от своя страна е адаптирана от първоизточника й – глаголицата, дело на Константин — Кирил Философ.

След като всички сме „славяни“ и сме потопени в едно голямо „славянско“ море, изглежда всички, които обитават това пространство – руснаци, украинци, беларуси, поляци, чехи, хървати сърби, черногорци, словенци и словаци, би трябвало да имаме и обща писменост.

Всъщност „славянската“ азбука, тоест българската, се използва от Таджики, Молдовци, Казахи, Узбеки, Киргизи и други народи… Защо тогава употребяват „славянската“, сиреч българската азбука, която не се ползва в чистославянските Чехия, Словакия и Полша, (те ползват латинската азбука) на чиито територии (не само), са живеели древните славяни. На тези и други въпроси умишлено не се дава отговор…
Днес съществуват следните национални варианти на кирилицата: Българска кирилица, Босанчица, Беларуска, Румънска, Сръбска, Македонска, Руска, Украинска, Казахстанска, Киргизстанска, Молдовска, Монголска, Таджикска.

Глаголицата произлиза от прабългарската руническа писменост. Защото Аспаруховите българи пристигат от Стара Велика България, носейки със себе си готовия прототип на глаголицата – руните, с които нашият древен народ е писал.

Според хърватския учен Славомир Самбуняк всички букви в глаголицата, и особено тези от началния объл вид, са изградени по един общ модел – кръг с 8 лъча в него. Българският учен Васил Йончев също поддържа тази теза, като добавя, че прабългарските руни са в основата си изградени на същия принцип. Това, подкрепено и от безспорните данни, че до 9-и век сред заобикалящите ни по-ниско развити славянски народи е нямало писменост нито каквито и да е наченки на писменост, води до логичното заключение, че глаголицата е преработена българска азбука.

Светите братя Константин Кирил – Философ и Методий – създатели и разпространители на първата БЪЛГАРСКА азбука – глаголицата, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на СТАРОБЪЛГАРСКИ език и за разпространяване на християнството сред БЪЛГАРИТЕ. Обявени са за покровители на Европа.

По въпроса за това, кой е поръчал да се изработи българската азбука Свилен Крайчев – капитан, бивш зам.-кмет на Варна, заявява следното: Не е съвсем ясно дали това е било направено от Борис I или сина му Симеон. Но че е било целенасочена поръчка е безспорно, защото няма как тия ученици, които са си посветили живота да рисуват години наред глаголица, заради която са били жестоко преследвани, изведнъж да им е омръзнало и да са започнали да пишат с коренно различни знаци. От намерени артефакти е ясно, че навлизането на употребата на българската азбука съвпада със започване царуването на Симеон през 893 г. Което означава, че вероятно тя е подготвена преди това, както предположих – от Симеон и съгласувана естествено с баща му. Т.е. Борис I налага нова религия, нов владетел, нова столица и нова азбука! Налага съвършено нов етап за България, след което се оттегля в манастир.

Абсолютно неоспорим факт е, че новата азбука е БЪЛГАРСКА, защото е направена в БЪЛГАРИЯ, поръчана от БЪЛГАРСКИ ЦАР за БЪЛГАРИТЕ, а не за славяни или други!“

Българският гений никога не е угасвал. Никой не може да заличи народ с богата и дълбока духовност и култура.

Цвета Кирилова,
„Сдружение Азбукари“

 

 

Източник:bultimes.com

 

Първият човек е от България местността Азмака край Чирпан

 

 

Първият човек е от България местността Азмака край Чирпан и е на възраст е на 7,24 млн. години. Други изкопаеми останки са открити в Гърция край Пиргос Василисис, на юг от Атина и са на възраст 7,175 млн. години.
Еволюцията на човека е тръгнала от България, от Балканите.
Досегашните теории твърдяха, че това се е случило в Африка, че човекът произхожда от Африка и тези теории са опровергани.
През 2007 г. в местността Азмака край Чирпан, любител-палеонтолог открива зъб на 7 милиона години. Френската академия на науките потвърждава по-късно, че става дума за горен предкътник на човекоподобна маймуна. Така намереният зъб край Чирпан се признава за част от най-стария познат на науката хоминоид. Френските учени са категорични, че откритието от Чирпан ще предизвика истинска сензация в палеонтологията.
„Откритият зъб е повече от потресаващ. С негова помощ със сигурност можем да твърдим, че хоминидите нямат африкански произход. Новата теория е, че предците на човека са тръгнали от Балканите преди 7 млн. години и впоследствие са мигрирали в Африка“, категоричен е проф. Николай Спасов. Спасов и шефът на парижката Лаборатория по еволюция на човека д-р Дени Жераадс продължават разкопките в търсене на още останки на загадъчния човешки братовчед.
Там бе открит и череп на мастодонт.

Международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме от Зенкенбергски център за човешка еволюция към университета в Тюбинген и от проф. Николай Спасов от Национален природонаучен музей при БАН, обосновава твърдението, че еволюционната линия, водеща към човека, се заражда на Балканите преди 7,2 млн., съобщава Националният природонаучен музей при БАН.

„Днес едно от най-авторитетните научни списания – „PLOS ONE“, публикува две статии, представящи нова гледна точка за времето и мястото, където древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека.

Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Кога е започнало отделянето на човешката линия от тази на шимпанзето и къде е живял последният им общ предшественик, е въпрос, широко разискван в палеоантропологията. Според съвременните теории, разделянето е станало преди около 5-8 милиона години и това се е случило в Африка.

Двете изследвания, публикувани в „PLOS ONE“, представят днес друг „сценарий“ относно началото на човешката история. Новата гледна точка се базира на изкопаеми останки, открити в Гърция (край Пиргос Василисис, на юг от Атина) и в България (местността Азмака край Чирпан).

В първата статия авторите показват, че и двете останки принадлежат към един и същи вид – на изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство) Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.
Втората статия изчислява възрастта на грекопитека, като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата Азмака и Пиргос Василисис е по-късна от тази на световноизвестното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция.

Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е на 7,24 млн. години, а тази от Пиргос – на 7,175 млн.
Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин (предчовек), чиято възраст надвишава с няколкостотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан до сега за най-древен. С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и с източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше до момента.

Автор: Йордан Халачев

 

Източник: ПРЕГЛЕД

 

Проф. Стоян Денчев: Изказването на г-н Путин има ефекта на атомна бомба, пусната върху България!

 

 

Проф. Стоян Денчев

Аз съм БЪЛГАРИН и всяко незачитане на историческата правда, която е в ущърб на моята Родина, дълбоко ме огорчава и ме възмущава.

Не е честно, независимо от поводите за това, да се изопачава историята, следвайки някакви конюнктурни политически причини. Още повече, че това се случва на 24 май – най-светлия български празник, и то от президента на една велика страна – Русия. Това изказване на г-н Путин днес има ефекта на атомна бомба, пусната върху България.

Питам се защо и не мога да намеря СМИСЛЕН отговор на въпроса, вероятно защото в условията на словесна атака, най-силното „оръжие“ са фактите. Непознаването на културата, историята и тяхната географска обвързаност ни принуждава да поставим нови граници – граници между нас – хората. В нашето общо историческо минало многократно са били поставяни и променяни териториалните граници тук на Балканите, но границите на духа – НИКОГА !!

По този повод бих искал да припомня думите на уважавания РУСКИ УЧЕН – акад. Лихачов, който пръв, в условията на тоталитаризма дръзна да заяви на висок глас, че България е ДЪРЖАВАТА НА ДУХА, именно заради цивилизационното дело на Светите братя Методий и Кирил и на техните ученици!!

А и догодина ще се чества забележителен юбилей – 140 години от освобождението на България от турско робство, а не на Македония … Нали!!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Неофит Патриарх български: Нека бъдем верни следовници на завета на светите братя!

 

 

Нека бъдем верни следовници на завета на светите братя!

Неофит Патриарх български 

 

В тържествения и празничен ден, изправени пред образите на светите равноапостолни братя и просветители на славянския род Кирил и Методий, отново се прекланяме пред тяхното величаво и родолюбиво дело, с което в далечното девето столетие бе набелязан пътят към духовния и културния възход на нашия народ, а посредством него и на всички славянски народи.

Прекланяме се и прославяме тяхното дело и подвиг, които Църквата винаги е приравнявала с делото на самите Христови апостоли, засвидетелствайки по този начин непреходното значение и величието на стореното от тях, както и своята вечна благодарност и признателност към богомъдрите Солунски братя.

Появата на славянската писменост, заедно със скоро последвалото я покръстване при равноапостолния св. Борис І Михаил, бяха и остават и днес двата основополагащи фундамента в многовековната и превратна история на българския народ.

Двата стълба, определили веднъж и завинаги принадлежността на нашия народ към християнската европейска цивилизация, вдъхновили и материализирали всички наши приноси към европейското и световното културно наследство, заради които и днес нашето Отечество се радва на уважението и признателността на международната културна общественост.

Днес, в Деня на славянската писменост и култура, нашата радост е пълна и от нищо непомрачена, защото след толкова много столетия делото на светите Кирил и Методий остава живо и продължава да принася плод, изявявайки се в нови и нови произведения на културата, литературата и изкуството, все така вдъхновявани от нашата православна християнска вяра и от дошлата при нас заедно с нея славянска писменост.

Нека бъдем верни следовници на завета на светите братя!

Нека у всекиго от нас никога не угасва онзи скъпоценен пламък, който в далечните дни те запалиха сред нашия народ – пламъка на просветата и на православната ни християнска духовност, за да пребъде делото на славянските просветители, за да пребъде и „държавата на духа“ – нашата свидна православна България!

Нека и днес, заедно с цялата Божия Църква, с едно сърце и една уста и ние да възкликнем:

Свещената двоица на нашите просветители да почетем, които, чрез превода на Божествените книги, отключиха за нас извора на богопознанието, от който извор и до днес, непрестанно като черпим, облажаваме ви, Кириле и Методие, които предстоите пред престола на Всевишния и се молите топло за нашите души!“ (кондак, гл. 3).

По молитвите на св. славянски просветители и първоучители, равноапостолните Кирил и Методий, Бог да благославя от небесните висоти православния ни народ и да го укрепва във всяко негово добро начинание!

 

Честит и благословен празник!

 

Ученик хакна сайта на МОН, , добра се до класифицирана информация

 

 

Ученик от Националната търговска гимназия в Пловдив е успял да хакне сайта на Министерство на образованието и науката (МОН).

Кристиян разказа пред „Господари на ефира“, че от известно време се занимава с т. нар. pen tasting или киберсигурност, като в свой личен проект решил да провери дали личните данни, с които работи министерството, са защитени.

Според младежа, „всеки човек, който има елементарни познания по програмиране или киберсигурност“ би могъл да пробие сайта на МОН, както е направил той и то в рамките на 1-2 часа.

В сървърите на министерството „се съхранява строго конфиденциална информация – лични данни, счетоводство, ведомости, банкови сметки, разплащателни сметки, няколко европроекта и всякаква такава информация, до която не би трябвало всеки човек с елементарни познания в тази област (киберсигурност) да има достъп до нея“, пояснява момчето.

Ученикът обяснява, че с няколко клика може да бъде променена информацията. На кадрите, които е съхранил младежът, се виждат и данни за премиера Бойко Борисов и предшественика му Огнян Герджиков.

След като е успял да пробие системата на министерството, Кристиян се е свързал с институцията, разказал за случилото се и е предал цялата информация, с която разполагал.

„Но горе-долу месец след това няма никакъв резултат„, призна още ученикът.

МОН ще покани Кристиян да участва в процедурите по опазване и съхранение на информацията във ведомството.

 

Космонавтът Георги Иванов е изваден от кома

 

 

Първият български космонавт Георги Иванов е изваден от медикаментозна кома, съобщиха за БГНЕС от пресцентъра на Военно-медицинска академия. Той е контактен и със стабилни показатели.

Георги Иванов постъпи във ВМА на 22 май. Първият български космонавт беше в медикаментозен сън и лекарите посочиха още тогава, че ще остане така в следващите 24 до 48 часа. Вечерта преди да постъпи във ВМА, при битов инцидент Иванов е получил травма на раменната става и имал лек удар в главата.

След инцидента не е имал никакъв проблем, чувствал се е добре.

„Рано сутринта станал неспокоен, което накарало близките да потърсят лекарска помощ. Нашата първа диагноза е един исхемичен мозъчен инсулт с преходно нарушение на мозъчното кръвообращение, което е било най-вероятно причината и за неговата травма”, каза доц. Одисеева.

Тя обясни, че той има сърдечна аритмия, която е предпоставка за такива нарушения в кръвообращението на мозъка.
76-годишният Иванов е генерал-лейтенант от БА, служил е като военен пилот. На 10 април 1979 г. той участва в космически полет с кораба „Союз 33“, заедно с руския космонавт Николай Рукавишников. Двамата прекарват в орбита около Земята 1 ден, 23 часа и 1 минута и са принудени да се върнат, тъй като, поради технически проблем, „Союз 33“ не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“.

 

Над 15 хил. души шестваха във Варна за 24 май(снимки)

 

Най-многолюдното шествие по случай 24 май е във Варна. В него участват над 15 хиляди ученици, студенти и дейци на културата, съобщава БНР.

Над 60 блока общински, държавни и частни училища преминават по улиците на града. Участват много мажоретни състави, както и много деца от детски градини. Заслужени аплодисменти предизвикват и висшите учебни заведения.

Шествието е поведено от средно училище „Кирил и Методий“, което по традиция повежда парада на днешния ден. През тази година то е носител на престижна награда, която получават и много учители, както и ученици. Ученик на годината е Виктор Мирев от 12 клас от Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна.

Кметът на града Иван Портних съобщава, че Варна ще има ново училище. Вече приключва проектирането на нова сграда за математическата гимназия.

Към края е и проект за нова сграда на регионалната библиотека „Пенчо Славейков“.

Изображение 295571

Изображение 295566

Изображение 295559

Изображение 295567

Изображение 295563

Изображение 295568

Изображение 295570

Изображение 295572

 

Божидар Димитров подари икона на св. св. Кирил и Методий на неделното училище в Солун

 

 

В 11,30 часа директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, заедно с българската общност в Солун, родният град на създателите на българската писменост светите братя Кирил и Методий, положи венец на паметника на братята в двора на едноименната църква, която солунчани построиха в края на ХХ век, след като получиха частица от мощите на Свети Кирил, които днес се пазят в храма. Това съобщиха от НИМ.

За съжаление свещеникът на църквата отсъстваше, поради работа в чужбина, и не можа да приеме иконата на св. св. Кирил и Методий, копие на една от най-ценните възрожденски икони, която Божидар Димитров беше донесъл да подари на храма. Но с нея бяха зарадвани възпитаниците на българското неделно училище в Солун, поддържано от българския манастир „Св. Георги Зограф” в Атон.

Икона на св. Тервел получи генерал-майор Димитър Илиев, зам.-командир на Корпуса за бързо развръщане на НАТО в Солун. Генерал Илиев беше съпроводен от голяма група военнослужещи от Солун и Лариса.

Днес следобед Божидар Димитров ще изнесе лекция в Солун пред българската общност за делото на двамата братя св. св. Кирил и Методий.

 

Хиляди старозагорци дефилират на 24 май

 

 

Хиляди старозагорци са се събрали на централния площад, за да участват в Празника на просветата, културата и писмеността. Повече от час те дефилират по централния булевард с грейнали усмивки, много настроение празничните блокове на ученици, учители, деца от детските заведения, университетски преподаватели и студенти, творци, писатели, общественици и вдъхновители, съобщава община Стара Загора.

Преди началото на шествието носителите на Наградата „Стара Загора“ и „Млада Загора“ издигат знамена на площада пред Община Стара Загора, а в небето политат хиляди балони. Тазгодишните носители са проф. Марин Добрев, трупите на Драматичния театър „Гео Милев“ и на Държавния куклен театър, представени от директорите им Ивелин Керанов и Дарин Петков, Огнян Драганов – директор на Държавна опера Стара Загора, Цветомир Кирилов от ЕГ „Ромен Ролан“ и Симон Павлов – от Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“.

Специалната награда на кмета Живко Тодоров отива при Балетната трупа на Държавна опера – Стара Загора и е връчена на нейния ръководител Силвия Томова. Наградите са раздадени на специална церемония в лапидариума на Регионалния исторически музей.

Празничното шествие от училища, детски заведения и културни институти, оформени в шест лъча, преминава по централния бул. „Цар Симеон Велики“, начело с портрета на Солунските братя Кирил и Методий, знаменна група и градския духов оркестър.

Шествие завършва с народни танци и веселие пред сградата на областната администрация, с участието на ансамбъл „Загоре“.

Новост в програмата за празника тази година е големият празничен хоров концерт на Държавна опера Стара Загора, който започва на площада пред общината, веднага след края на шествието.

 

Заветът на предците ни – към светли бъднини върви!

 

 

Днес България чества най-светлия си празник – на писмеността, създадена от светите братя Кирил и Методий и техния ученик Климент, на културата, на духа. Празнуваме съкровищницата, завещана от предците ни, с която народът ни поставя своя знак на достойнство в европейската и световната култура.

Официално се приема, че празникът се отбелязва за първи път през 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров.
Според арменски летопис от 1813 г., светите братя са чествани още през 1803 г. в Шумен.

ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ

Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви

С книжовността, таз сила нова,

съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета,

в световните борби върви,

От длъжност неизменно воден –

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!

О, влез в историята веч,

едно със другите славяни

кръстосай дух със огнен меч!

Тъй солунските двама братя

насърчваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

о, пресвещенни старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет –

в тържествованье и в страданье

извърши подвизи безчет…

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн „Върви, народе възродени“. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката на химна, който става неизменна част от празника.

24 май като празник на буквите отбелязва два велики културни феномена – глаголицата, създадена от св. св. Кирил и Методий, и кирилицата, написана от св. Климент Охридски и наименувана в чест на учителя му Кирил.

Глаголическата азбука не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки. Всички букви са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на божеството. Така глаголицата с трите си основни знака-символи представлява своеобразна възхвала на Бога.

През годините има спорове сред учените за това кой е авторът на кирилицата, чийто осъвременен вариант използваме днес. Изследванията наклоняват везните към тезата, че е дело на Климент.

Тя е съобразена с фонетичните особености на българския език – езика на предците ни, за които е била създадена. Старобългарската кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звукове, специфични за старобългарския език (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ).

В края на ХХ в. създателите на глаголицата – солунските братя св. св. Кирил и Методий, са обявени от папата за „покровители на Европа“.

От 1 януари 2007 г., с приемането на България в Европейския съюз, кирилицата става една от трите официални азбуки на общността наред с латинската и гръцката.

Днес кирилицата се използва от над 300 милиона души в 12 страни по света. Но тя е пренесена през вековете от българите, благодарение на осъзнатата исторически мисия от княз Борис I.

По думите на теолога и философ Ваклуш Толев, чрез приемането на християнството и писмеността, Борис създава „стратегия за култура“. Тя дава своите плодове при неговия син Симеон, който от своя страна създава „стратегия на културата“ и остава в историята със Златния век на българската книжнина.
Наследство, което устоява на всички исторически превратности през вековете.

Честит празник, българи!

 

Президентът Румен Радев поведе празничното шествие за 24 май

Снимка: Георги Колев, БЛИЦ

 

 

Президентът Румен Радев поведе празничното шествие по случай празника на българската писменост 24 май. Държавният глава е сред учители и творци и се отправи към паметника на светите братя Кирил и Методий.  До него са председателят на парламента  Димитър Главчев, лидерът на БСП Корнелия Нинова, столичният кмет Йорданка Фандъкова.

Към шествието се присъединиха, министри, народни представители и общински съветници.

Празничното шествие се предвожда от гвардейския духов оркестър и мажоретни състави. Десетки граждани заедно с управляващите вървят към сградата на БАН, пред която към шествието ще се присъединят учени и научни работници. Оттам те ще продължат към сградата на Софийския университет.

Пред Националната библиотека президентът ще присъства на тържествения водосвет за 24 май и ще произнесе слово.

Вечерта в Националния исторически музей в столицата президентът ще бъде домакин на традиционния прием по случай Деня на славянската просвета и култура и на славянската писменост.

Очаквайте подробности и словото на президента

Вицепрезидентът Илияна Йотова също ще участва в тържествата по повод празника на града и Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

 

Акад. Антон Дончев: Днес е Великден на Словото! Преди 12 века на тази земя е пламнал Огънят, пламнала е Светлина!

 

Акад. Антон Дончев

Днес е Великден на нашата Писменост!
По време, когато България е загивала, тя е наливала сили и хора да тръгнат от нея свещенослужители със свещените книги, които са разнесли светлината на нашата Писменост и светлината на Божието слово!

За съжаление всички човешки изразни средства остават безсилни да обяснят, да опишат, да изразят вълнението от чувствата в такъв Великден, какъвто е днешният 24 май.
Преди 12 века на тази земя е пламнал Огънят, пламнала е Светлина.
По време, когато България е загивала, тя е наливала сили и хора да тръгнат от нея свещенослужители със свещените книги, които са разнесли светлината на нашата Писменост и светлината на Божието слово!
Тази Писменост е заляла земите на Изток от България и благодарение на саможертвата на тези хора, които са стопили в степите на сегашна Русия, 250 милиона души по света пишат на буквите, които братята Кирил и Методий са създали.

Опитвал съм се да си представя делото, светлината на двамата братя и виждам една огромна дъга, която извира от нашите земи и се спуска в Европа и в целия свят. Една огромна дъга на Светлина, на Знание, на Красота.
В продължение на 12 века от тази дъга минава светлината на нашето битие!
12 века светът получава знание за нас, за нашите земи, за нашите души чрез Писмеността, създадена от двама равноапостоли.

На тази Писменост в продължение на 12 века неизброимо количество духовни хора: духовници, писатели създават образи, свалят на земята космически кораби, в които затварят своите герои, затварят съдбите, затварят пейзажи.
И тези космически кораби в момента са около нас и в тях спят, но очакват нашия поглед, нашето внимание хиляди хора, хиляди събития, хиляди думи.

Скъпи учители, изведете децата да се качат по стъпалата на тези космически кораби. Тези образи, тези хора, тези герои могат да се събудят само с човешки поглед, с човешка любов.
И тогава тази писменост, която е създала тези величави образи, ще ги оживи.
Моля ви, дайте своята любов на всичко създадено на тая велика писменост!

 

Честит празник!

 

Как и кога е роден химнът “Върви, народе, възродени“

Панайот Пипков и Стоян Михайловски

 

 

Текстът на най-красивия български химн „Върви, народе, възродени“ е написан на 15 май през 1892 година. Негов автор е големият български писател и общественик Стоян Михайловски, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия. Той ражда възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и същата година то е публикувано в списание „Мисъл“ в Русе.

Като български всеучилищен химн текстът придобива известност 9 години по-късно, след като учителят по музика Панайот Пипков написва мелодията към него. Историята разказва, че това е станало в Ловеч, в час по пеене. Докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий“, композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. На училищния празник вече всички я пеели.
Така се ражда вдъхновяващият химн на словото и писмеността „Върви, народе възродени“. Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета.
През 1902 г. за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

След 1944 г., заради атеистичните убеждения на новата власт, части от текста на стихотворението са променени. Като „и Бог ще те благослови“ е заменен с „напред и все напред върви“, а думите в четвъртия куплет „Духовно покори страните, които завладя с меч“ стават „ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч“. Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките. Но това е вече история.

„Върви, народе, възродени“ си остава най-възторженият и любим на българите химн, с който всички посрещаме нашия най-светъл празник.

Ето оригиналният текст на „Св. св. Кирил и Методий“.

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

 

Полски дипломати рецитират български класици за 24 май

 

 

Полските дипломати у нас отново отправиха затрогващ поздрав към българите за голям национален празник.

След като през миналата година, в навечерието на 3 март, записаха видео, на което рецитираха на български стихотворението „Хаджи Димитър“, сега те изразяват своята съпричастност към 24 май.

По случай Деня на българската просвета, култура и писменост, дипломатите, заедно със своите семейства, четат творби на любими автори от българската литературна класика, сред които Иван Вазов, Стоян Михайловски, Петко Славейков, Пейо Яворов, Ран Босилек.

Те са подбрали откъси от „Върви, народе възродени“, „Родна реч“, „Татковина“ и други произведения, неизменно свързано с българския дух.

Пред камерите застава и посланикът Кшищоф Крайевски.

Дипломатите и техните семейства са облечени в традиционни български народни носии – северняшка, тракийска, добруджанска, пиринска, родопска и шопска.

Те са от посолството, от Полския институт и от Отдела за промоция на търговията и инвестициите към посолството, съобщават от дипломатическата мисия на Полша у нас.

„24 май е повод да се замислим за духовното и културно наследство, завещано от първите български учители – светите братя Кирил и Методий. Тяхната мисионерска дейност в края на ІХ в. има голямо значение за възникването и развитието на славянската писменост. Именно братята Кирил и Методий са автори на най-старата славянска азбука – глаголицата. Името на Кирил носи азбуката, която се използва и днес – кирилицата. През 1980 г. папа Йоан-Павел ІІ обяви братята Кирил и Методий за съпокровители на Европа.“ – напомнят от полското посолство.

 

Видео,  на което рецитираха на български стихотворението „Хаджи Димитър“,  в навечерието на 3 март

Проф. Циганенко: Русия никога не е забравяла имената на Кирил и Методий

 

 

Проф. А. М. Циганенко

 

Молив или химикал обикновено хващаме в ръка. Изписваме буквите. И дори не се и замисляме доколко е бил трънлив и труден пътят на сътворяване на славянската писменост. И приемаме за даденост подвига на солунските братя – великите просветители на своето време. Всички славяни, запазили православието и православната култура, почитат святото дело на равноапостолите Кирил и Методий. Русия никога не е забравяла имената на Кирил и Методий и винаги е пазила паметта за техния будителски подвиг. Вече повече от хилядолетие във всички православни храмове в Русия, на всяка празнична църковна служба светите Кирил и Методий се упоменават и прославят като първите „учители на словесността“.

Считано от 1992 година, отбелязването (празнуването) на Дните на славянската писменост и култура придобива в Русия държавен характер. В Москва на Славянския площад е поставен паметник на светите братя. От няколко години на 24 май до паметника се организират шествия от московски храмове, а Негово светейшество Патриархът Московски и Всея Руси извършва празничен молебен в чест на светите равноапостоли Кирил и Методий. Денят на славянската писменост и култура е празник на просветата, празник на родната реч, родната книга, родната литература, родната култура. Обучавайки се на различни науки на роден език, ние използваме писмеността от първите учители на славянските народи – светите Кирил и Методий. Според древноруския летописец, жънем онова, което е било посято от древните просветители.

Пътешествайки по Русия, може да видим в различни градове паметници на светите равноапостоли Кирил и Методий. Най-известният паметник се намира в Москва, където на 24 май 1992 г. е поставен официално на Славянския площад. Негов автор е скулпторът Вячеслав Кликов. Но това не е единственият паметник в страната.

Най-големият в Русия паметник в чест на будителите се намира в град Самара. Той е особен. Композицията на монумента не повтаря нито един от съществуващите по света паметници на светите Кирил и Методи. Двете бронзови фигури на светите братя са с височина 3,5 м и се намират от двете страни на почти шестметров кръст. В подножието на кръста е вградена разгърната книга с думи от Евангелието на Йоан „В началото бе Словото, и Словото бе у Бог и Словото бе Бог“.

С всяка година броят на паметниците и паметните знаци в чест на Светите братя се увеличава. Такива са поставени в много градове на Русия: в град Велики Новгород (на паметната плоча за 1000-летието на Русия, с великия княз Владимир Святославович, великата княгиня Киевска Олга са фигурите и на братята Кирил и Методий), в градовете Мурманск, Владивосток, Екатеринбург, Липецк, Смоленск, Коломна и Дмитров в Московска област, в Ханти-Мансийск, Белгород, Твер (паметен камък), Астрахан, Челябинск, Черкеск.

Имената на светите равноапостоли Кирил и Методий в Русия носят гимназии в Москва, Новосибирск и други градове на Русия, Селския държавен институт „Кирил и Методий“ в Ленинградска област, Духовната образователна организация за висше образование на Руската православна църква „Общоцърковна аспирантура и докторантура на имената на светите равноапостоли Кирил и Методий“ и други образователни институции. През Х столетие България става център за разпространяване на славянската писменост и книги.

Именно оттук славянската писменост и славянската книга идват по руските земи. Значението на кирилицата трудно може да бъде оценено, тъй като през IX век с общата славянска писменост възниква ново, огромно културно пространство – кирилска цивилизация. Първоначално е съставена само от славяни (и дори не всички). С времето част от това единство стават и много народи, които нямат собствена писменост. Кирилицата като система за писане на родния език е основен фактор за влизането на човека в предаваната от поколение на поколение култура на своя народ. Родният език и славянската писменост са основа за формирането на човека от невръстна възраст като езикова личност, неговата езикова картина на света, нейното езиково съзнание, това е културно-историческа среда, формираща националната личност, осъзнаваща своята съпричастност към родната култура.

Чрез появата на кирилицата започва социализацията на личността, приобщаването ѝ към живота и културата на онова общество, в което се е родил и живял човек, а също така към световната култура и световната цивилизация като цяло: тоест родният език и родната азбука са и основа за формирането на човека като социално явление.

Кирилицата за гражданите на Русия е ключ към проникването в богатия свят на руската литература. Според мнението на някои изследователи, дори визуалното опознаване на знаците на познатата кирилица играе обединяваща роля. Русия е многонационална държава. В Руската федерация освен руснаци живеят над 180 други народи. В исторически план преобладава руската култура, основана на руския език, но това доминиране никога не е било поглъщащо. Важна роля в развитието на културата на Русия играе културата на многобройните народности на Русия, такива като татари, башкири, калмики и др.

Днес кирилицата е официална писменост за над 50 различни езика, основно в Русия, Централна Азия и Източна Европа. Като цяло около 6% от населението на Земята смята кирилицата за родна писменост, а страните, в които се употребява кирилица, заемат над 18% от територията на сушата.

 

 

Из юбилейния 50-ти брой на луксозното издание

на вестник „За Буквите – О, писменехь“

 

Лозан Панов цъфна като “Съдията на олигархията“ срещу централата на БСП и ВСС (СНИМКИ)

 

 

Знакови плакати осъмнаха залепени на стената, диреците и кошовете за боклук срещу централата на БСП „Позитано 20“ в София. На афишите се кипрят лицата на Лозан Панов, Христо Иванов, Иван Костов, Огнян Донев, Иво Прокопиев и Цветан Василев, а надписът на тях гласи „Съдията на олигархията“.

На плакатите Лозан Панов е представен като марионетка на конци, а останалите участници гледат от високо на него.

Не е ясно кой е автор на плакатите и защо са разлепени точно срещу централата на БСП.

Същите плакати на Лозан Панов са разлепени и пред Висшия съдебен съвет.

 

 

Източник:Блиц

 

Проф. Валери Стефанов: България е оцеляла и просъществувала благодарение на мъже-воини. Тя дължи съществуването си на представи за чест и достойнство

 

 

 

Интервю на Таня Джоева за постмодерния свят, елитите, влака на историята и комерсиализирана българска демокрация

 

– Проф. Стефанов, обикновено преди 24 май си говорим за просветата в нейната най-популярна форма – грамотността, която дава българското училище. Предлагам този път да започнем с друго. Вече повече от година светът е в криза. Къде е българският интелектуален елит, който осмисля тази криза? Който стимулира мисленето, извън кратките постове в социалните мрежи?

– Светът е в криза вече хилядолетия наред. В перманентни ситуации на несигурност и изпитания е.

Когато говорим за „интелектуален елит” си представяме някаква прослойка от хора, способни да мислят задълбочено и критично. Вярваме, че ако са граждански ангажирани личности, то техните размишления имат потенциал да се превърнат в инструменти за проясняване на ситуацията, в която живеем. И не само това, те могат да очертаят посоки, да подтикнат към решения, да предизвикат действия.

В комерсиализирания свят на рекламните стратегии и масовите хипнози този елит е със силно редуцирани функции.

В днешна България интелектуалният елит, доколкото го има, е откровено маргинализиран. България е страна в манталитетен упадък. Публичността е тривиализирана, животът е шаблонизиран. Хората са полегнали в клишетата на виртуалната реалност и не мислят да стават от там.

Един интелектуално семпъл политически елит е запълнил медийния екран толкова плътно, че друго почти не се вижда. Неколцина говорители на „интелектуалците” са вместени в пространството, оцеляло от политиците, за да ни уморят до смърт с брътвежите и прогнозите си.

В постмодерния свят елитите умират, защото масите престават да чуват, те са жадни да гледат, копнеят да бъдат скандализирани. Затова се нуждаем от радикални мислители. Трябват ни думи и мисли, които да раздерат мрежите, в които сме омотани и ризите, в които сме усмирени.

 

– В едно интервю, не много отдавна, казахте: „Човекът, от когото се нуждае България не трябва да мисли в хоризонта на днешното си медийно и житейско благополучие, а в хоризонта на колективното ни бъдеще.” Говорехме тогава за политическите лидери. Не се ли отнася същото и за духовните лидери?

– Хората принципно оценяват живота в неговата близост. Те имат подарени модели на живот и ги следват послушно. Когато си вкопан само в настоящето, в делничните задачи, реалността става плитка. Парадоксът на плитката реалност е, че в нея се давим най-лесно. Ние сме удавници в един свят на готовите отговори, на склерозиралите мисли, на близките цели.

За да бъдеш водач, духовен лидер, трябва да създадеш нова гледна точка към света, към човеците и смисъла, който ги води. Да се изнесеш някъде встрани, за да видиш по-добре суматохата на живота и да я предизвикаш. Предизвикването става със слово, с поведение, със служба и саможертва… В момента в света се натрупват сили и напрежения, протичат сложни процеси и те трябва да бъдат анализирани, прогнозирани.

В България има много мъст и малко мисъл, болезнени масиви от зла памет. Докато се държим за ръката на миналото, влакът на историята отминава. Влакът отново ни оставя на обичайната ни провинциална спирка с тревясал перон, с прозорци, облепени със стари вестници и стара слава.

 

– Нуждаят ли се от осмисляне понятия като „демокрация” например? Или причината за съмненията не е в понятието, а в неговите узурпатори?

– „Тялото” на демокрацията е нееднократно политически осквернявано. От няколко години пиша книга за историческото битие на демокрацията. Надявам се да я довърша скоро. Колкото и учудващо да звучи за всички, свикнали да си представят похода към правата и свободата като дело на исторически осъзнали се народи – не народът е създал демокрацията. Тъкмо обратното, просветени аристократи и благоприятни икономически обстоятелства, осигурени от успешни войни и лоялни съюзници, позволили на гражданите на Атина да погледнат през прозореца на думата „демокрация”. Платон я е критикувал, но тя се оказала издръжлива.

Демокрацията е исторически развиващо се понятие и променяща се политическа практика. Демокрацията трябва да бъде пазена, но и критикувана. Противно на хората, които твърдят, че демокрацията е просто процедура, аз мисля, че тя е много повече неща. Демокрацията е етос – начин на живот, ценностно позициониране, воля за избор на път и смелост за отстояване.

Една профанизирана и трайно комерсиализирана българска демокрация разцъфтя пред очите ни. Когато народната воля се произвежда в казана на корупцията и се закалява в огнището на страха, това демокрация ли е? Или е клептокрация – кражба на волята, на вота, на живота и бъдещето на хората. Демокрацията е политически формат създаден за мислещи народи, а не за оглупяващи популации.

 

– През този месец в Германия оспорваният автор на „Германия се самоунищожава”  Тило Сарацин – доктор по икономика, финансист, политик, потомствен интелектуалец, представи новата си книга „Самозаблуда”. Имаше протести, полиция охраняваше публичните му четения. Защо в България никой няма кураж да бъде провокативен, да хвърли ръкавица на клишетата и заблудаващата политическа реторика?

– Тило Сарацин е точно такъв радикален мислител, за който говорих по-горе. Той назовава нещата ясно и храбро.  В ход са същностни промени – демографски, икономически, финансови, политически, етически…, а светът се държи като лековерен герой от приказка, чийто край е благоразумно изразян, за да не се травмират дечицата.

Вече съм давал пример с приказката за трите прасета, пак ще го използвам. Строим сламени къщички от празни приказки, с вярата, че вълкът си има друга работа и не му е до нас. Но на кризисните вълци им е точно до нас и тъкмо те са изправени пред политкоректната ни къщичка. Те дебнат край яслата на нашата „гарантирана” сигурност. Знаем какво се случва с небрежно построените къщурки. А нашата е такава.

 

– Въображението на българския политически елит сякаш съвсем се изчерпа – първо ни предлагаха за национална цел НАТО, после – Европейския съюз, сега – Председателството… Защо и докога?

– Въображението на българския политически елит достига най-далеч до представата за колективно добруване в нечия институционална утроба. Алиансите като утроба. Тъй като НАТО е подобна утроба, можем със замах да си разградим армията.

Манталитетът „Някой да ме пази!” е пасивен, инфантилен. България е оцеляла и просъществувала благодарение на мъже-воини. Тя дължи съществуването си на представи за чест и достойнство. В достолепните си измерения тя е част от историята на храбростта. В унизителното си битие тя е дълго треперене под подметката на нечий ботуш или галош.

Ние можем да развращаваме по балкански тертип демокрацията, да я превърнем в откровена политическа чалга, но Обединена Европа ще бъде гарант, че сме на правилната страна, на спасителния бряг. Членството в един или друг алианс е перманентна идентификационна самозаблуда. Тогава, когато разчиташ само на силата и престижа на другите, а даваш съвсем малко от себе си не си спасен, обречен си. Да припомня – колкото пъти сме се радвали, че е дошъл Освободителя, толкова пъти е влизал Големия брат. Битието ни е обречено на непрестанен контрол, трябва да живеем под мониторинг, за да съществуваме.

 

– На последните парламентарни избори гласуването на българските граждани може да бъде обобщено и така: „пак от същото”. И мисля, че вече го получаваме в значителни дози. Спря ли да духа вятърът на промяната?

– Вятърът на промяната духа много рядко. Той духа тогава, когато душите на хората се изпълнят с надежди, а площадите с решимост. Вятърът на промяната преобразува нагласите и раздвижва масите. Това е най-красивото време – прекатурване на фалшивите кумири, на нелепите авторитети, на житейските стандарти. Краткото дионисиевско време, в което усещаш, че си самия себе си, че пътят напред е открит и чака точно теб да тръгнеш по него.

От много време над България не духа вятърът на промяната, а повява вятърът на статуквото. Политическите търговци ни го препоръчват и хвалят като „стабилност”. Смъртта също е форма на стабилност, най-радикалната дори. Докато животът е нестабилност, изпробване на опции, търсене на решения… Колективна глупост, отчаяние, умора, страх… ни вкарват в статуквото и ни държат там. Нали и поетът го е казал – „търпи и ще си спасиш душата.”.

Страхът е фактор, който не бива да забравяме, а да осмисляме. Колкото повече страх се натрупва в една общност, толкова по-настървено я насилват. Насилникът е мутант, политическо чудовище, родено от отключени патологии.

 

– Като наблюдател и човек на словото и духа предизвиква ли ви образът „Борисов Трети”?

– Конкретността не ме предизвиква. В тривиализираната си версия това е фейлетонен образ, а фейлетонът не е предпочитан и особено престижен жанр. Предизвикателство обаче идва от социалното, политическо и психологическо измерение на подобна фигура, натоварена със страсти и облечена във власт. Във всеки подобен персонаж се оглежда някаква поляризирана общност, или поне значима част от нея. Образът и огледалото в мъчителна историческа сглобка вече са истинско предизвикателство.

 

– „Патриоти във властта” – виждате ли нещо ново и интересно в този сюжет?

– Патриотът е човек, който не само обича Родината, но по някакъв начин е способен и да я олицетворява. Истинският патриот е пример за безкористна служба в името на Отечеството. Другият тип патриот е описан от Христо Ботев и нямам какво да добавя към неговия образ.

Предоставям на вас да оцените как някои конкретни патриоти олицетворяват Родината и издигат нейния престиж. И колко безкористно влизат във Властта. За да я оплодят със себелюбието си.

 

– Защо, според вас, младите българи предпочитат да напуснат страната, вместо да воюват срещу системата тук? Във вашите студенти различавате ли чертите на ново, може би бунтарско настроено поколение?

– Системата е самата посредственост на нашия колективен живот. Тя не е някъде „там”, нито е прикрита глутница от политически чудовища. Дори и да съществува в този си вид, тя не е само ефект от нощен грабеж, а е произведена и окуражена в делничната ни сивота.

Слаби граждански рефлекси, елементарна представа за ценностите, отчаяние, примамливи алтернативи за реализация… всичко това води до емиграцията, нейн източник е. България ще опустява в унисон със скоростта, с която се лишава от колективни надежди, от опции за индивидуална човешка реализация.

Що се отнася до студентите, струва ми се, че днес в България се пораства трудно. Зрелостта не е достигане на определена възраст, тя е значимо психическо събитие, въвеждане на душата в нравствена полярност. Някои хора така и пропускат това събитие, въвлечени в една затегнала се инфантилност. Зрелостта трябва да бъде събуждана, а не приспивана.

 

– Американско изследване показа наскоро, че българите се нареждаме сред нациите в Европа, които са много горди с културата си. 69% са се съгласили с твърдението, че „нашият народ не е съвършен, но нашата култура е по-висока, отколкото останалите култури“. Откъде идва тази гордост? Подобни стойности, впрочем, не поставят ли под съмнение идеята „мултикултурализъм”?

– Културата обхваща делата на предците, но и собствените ни дела. „Култура” означава облагороден свят, градината като алтернатива на пустинята.

Всяка нация се гордее с културата си, не е нужно да има американско изследване, за да се разбере това. Културното наследство е като белегът на Одисей, народите биват разпознавани чрез него. От една страна то е повод за гордост – значим и ревниво пазен идентификационен маркер. От друга е предизвикателство за сравнение. Когато сме стъпили върху раменете на предците-гиганти можем да се гордеем, че сме станали по-високи и че гледаме отвисоко на света. Но можем и да се травмираме, защото  осъзнаваме, че сме джуджета в сравнение с предците си.

Когато настоящето е травма, миналото е мехлем.

В тази компенсаторна спирала се намираме и ние с нашите самохвалства. Все пак е по-добре да сме болезнени самохвалковци, отколкото лотофаги-безродници.

Мултикултурализмът има много смислови нюанси. Мултикултурализъм означава отваряне на света и опознаване на културите. Той е глобален процес, който оказва натиск върху локалните идентичности – белезите, лицата, делата… Някъде тук е точката на изпитанието, тук си струва да се търси мярата и да се удържа вярата в своето, в личния белег. Мобилният телефон ни прави мултикултурни (технологично подобни), „Под игото” и „Подир сенките на облаците” ни правят културни (исторически специфични).

Националната култура е островна. Тя разказва одисеята на един народ-Одисей, който копнее да се завърне в целостта на едно митическо битие. Но народът-пътник никога не успява в своя копнеж, защото е безпощадно изхвърлен от мита и захвърлен в историята.

 

– Преди време споделихте, че „България се превръща в социална и духовна пустиня”. Спомням си, че в социалните мрежи това предизвика възмущение и реакция от типа „не е вярно, толкова много книги се издават в България” или „колко лошо беше преди”. Стоите ли зад думите си и какъв е вашият критерий за „социална и духовна пустиня”?

– Когато давам такива определения изразявам усещането си за качеството на живота и на публичността в България. В подобно определение няма сравнение, има констатация, при това моя – основана на моя субективен опит, на моето желание за нещо различно, по-добро.

Да, в сравнение с каменната ера, днес е много по-добре. В сравнение с „османското присъствие” – също, в сравнение с живота зад Стената – съвсем различно е. Да, в България се издават много книги, но малко хора четат. В България има свобода, но има малко свободни хора.

Ако ще правим сравнения, то нека ги обръщаме не към собственото си минало, а към други социални и културни достижения, към алтернативни ценностни модели. Съществуването в котловината затуля опита на света и ни превръща в анахронизми, в архаизми.

В България се складира глупост и се акумулира агресия, които са взривоопасни. В България социалната грамотност на хората е стигнала кризисни нива. Това наричам пустиня. Пустинята е място, където се правят опасни експерименти. Ако за някого това описание прилича на градина, значи обитаваме различни светове. Или сме болни от различни болести. Каквото и да е, на мен не ми се иска българският народ да погине в нечий пустинен експеримент./A-specto

 

 

 

 

Източник:епицентър.бг

Проф. Александър Теодоров-Балан: Кирилицата – оръдието на българската култура

Александър Теодоров-Балан

 

 

Проф. Александър Теодоров-Балан

Основателят на едно самостойно немско царство Лудвиг Немец, син на Лудвига Благочестиви, царува от 843 до 876 година. В царството му влизаше Бавария на запад и земи към средни Дунав на изток. В това време и в тия земи той има по-силни или по-слаби досегания с българския цар Борис и с моравско-панонското дело на Кирила и Методия. Борис воюва в 853 година като съюзник на Ростислава, княз Моравски, против Лудвига; а в 862 г. помага Лудвигу против сина му Карломан, съюзен с Ростислава.

Година-две по-късно се явяват в Моравия на позив Ростиславов учители на вяра, по словенска реч от български вид, братята солунци Константин и Методи. Заверно те си водят и ученици помощници. Техните преводи на свещени книги по език тъй свой и достъпен на простия народ; тяхната църковна служба с молитви, пения и проповеди на същия тоз език са били нещо нечувано и невиждано дотогава, както в Моравската държава, така и изобщо в западните европейски земи. Там се знаеше правото само на латинския език в службата Богу и в текста на божественото слово. Това право го поддържаше строго римската католишка църква. Духовниците, послушни на тая църква, ако и от различни народности, четяха и служеха по един език, латински. Само за разяснения и тълкувания извънслужебни те прибягваха към услугите на собствения език на своето паство.

Разбира се, от това великата почуда, която е произвело у тях делото на Константина, после Кирил, на Методия и на учениците им с народния език в Свещеното писание и в църковната служба. А освен почудата това дело произведе у латинското духовенство и вражда, завист, и боязън…; защото то заплашваше да измести и накърни и лични, и управни, и политически интереси. Затуй и местни църковни служители, и римският католишки престол, и държавни владетели биват постепенно докарани до такива отношения словенското верно и църковно слово, спрямо неговите виновници и следовници, че след смъртта на Методия в 885 г., който преживя Кирил со 17 години, тяхното словенско дело трябваше да рухне и да изчезне, за да се въдвори пак предишното латинско. В личните злочестини на Методия са немалко замесени Карломан, синът Лудвигов, и Светополк, приемник Ростиславов.

Как се е чувствала националната страна на Кирило-Методиевското дело, значението на простонародната реч за общата просвета, разбираме от един съвременен на делото немски паметник. То е една старофранкска месиада, списана от рейнскофранкския монах Отфрид в манастира Вайсенбургски в Елзас. Отфрид бил доверен почитател на Лудвига Немец. Кога именно е списал своя епос опитва се да определи Едвард Шрьодер в списание за немска стара история и книжнина през 1914 г.. Шрьодер намира в текста на Отфридова спис 4 стиха, които загатват за дейността на Кирила и Методия. Ако са тия стихове важни за Шрьодера за една цел, нам те свидетелствуват за нещо съвсем друго; свидетелстват, че с езика на българските славяни се основа от солунците Кирил Константин и Методи оръдие за култура, каквото още нямаха преди днес западни европейски народи. Четирите Отфридови стиха гласят (по превода им в Чешко историческо списание, бр. ХХІ от 1915 г.) така:

Днес не един мъж прави опит да пише по свой език и бърза да въздигне народа си; защо да странят от това само франците, та да не почнат по франкски да възгласят словата Божия?“.

Нека прочее тачиме и вардиме оръдието на българската култура – българската народна реч за книжнина – завещано нам от Кирила и Методия!

София,
11 май 1921 г.

Катедралата „Голяма Богородица“ „Санта Мария Маджоре“) в Рим. В нея през 868 г. по повеля на папа Адриан ІІ е извършена за първи път литургия на славянски език и са благословени славянските книги

Мраморна плоча с ликовете на българските първоучители в църквата „Санта Праседе“, Рим. В текста се споменава, че именно там са живели славянските просветители заедно с учениците си през 867 – 869 г.

 

 

Из юбилейния 50-ти брой на луксозното издание

на вестник „За Буквите – О, писменехь“

 

Гърци скачат срещу български собственици на имоти край Беломорието

Санторини, Гърция

 

Гърци скачат срещу български собственици на ваканционни имоти, които се намират в периферията на Беломорието. Претенциите на местните са, че вилните селища са незаконни и пречат на техният бизнес. Обстановката допълнително се нагнетявала от местната преса, която тиражирала подобни версии, алармират десетките собственици на имоти в Меродато от Смолянско.

През последните няколко години, много нашенци се сдобиха с имоти в южната ни съседка, като идеята им бе именно изграждане на подобни места за отдих. Българите в повечето случаи закупуват земеделска земя, като впоследствие поставят там мобилни къщи, каквито изисквания поставят пред тях местните власти. Всички имоти имат вода, а някои от тях са включени и към местното електроразпределение, а останалите се захранват с агрегати.

„Много сме притеснени от случващото се, тези атаки според нас не са случайни и недоумяваме какво става. Когато купувахме имотите се казваше, че няма проблеми на въпросните места да поставим къщи на колела. Това и направихме, а сега чуваме, че някой поставя под съмнение законността на имотите, за които имаме нотариални актове, а за постройките не е използвана и лопата цимент“, коментираха част от българските собственици в Меродато. Те не са съгласни и с твърденията, че пречат на местния бизнес, тъй като според тях те допринасят за развитието на тяхната икономика.

„Ние купихме земите си от местни жители, харчим парите си там, плащаме данъци и имат ръст на туризма благодарение на нас. Ние сме в Европейския съюз, имаме равни права и задължения. По европейските норми сме едно цяло, а в един момент получаваме подобни индикации “, коментираха още собствениците от Златоград, Смолян и Рудозем.

Хората се притесняват, че може да бъдат накарани да премахнат мобилните си сглобяеми къщи, които са по около 32 кв.м. и са били основната причина за закупуването на имотите в Гърция. Според информацията, която имат те, проверките по законността на имотите им от гръцка страна ще бъде извършена в рамките на две седмици. Те са категорични, че ще сезират всички възможни институции за проблема.

 

 

Източник:Блиц

 

 

Учени и потребители на социалните мрежи скочиха срещу издаването на “Под игото“ на шльокавица : Това е гавра!

 

 

Колективът на къщата музей „Иван Вазов“ излезе с остра позиция по повод издаването на вечния български роман „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май.
Вчера от Издателска къща „Жанет 45“ обявиха, че издават романа на шльокавица, за да покажат на всички „в какво ще се превърне езикът ни, ако не направим нещо по въпроса“.

Колективът на къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот обаче реагира остро на инициативата на издателството.

„Считаме за крайно неуместно, най-българският, първият, най-четен и най-превеждан роман, да се превръща в своеобразна рекламна, идеологическа или под каквато и да е била друга форма- изява на експериментиране и пропагандиране на иначе „благородни“ каузи и родолюбиви подтексти“, заявяват учените.

Според тях това не е начинът младото поколение да се приобщи към родното, нормите на българския език и да бъде формирана обща говорима и писмена култура.

„За нас това е гавра с паметта на Народния поет. За нас това е необмислен издателски ход, целящ по-скоро други ефекти. Има много по-полезни и смислени начини българското слово и ползването на българският език да бъдат сведени до съвременното поколение. Едва ли точно романът „Под игото“ с неговите смислови и идеологически звучения, с неговото патриотично зареждащо слово е най-подходящият модел за възпроизвеждане на този масов феномен, наречен „шльокавица“. Мислим, че ако Патриархът би бил свидетел на това начинание, той едва ли би прозрял неговия смисъл. По -скоро би отговорил с неговото остро и камшично слово на това безумие. Ние ще отговорим на провокацията с едно негово стихотворение, написано на чист български език“, заявяват от къщата музей на Иван Вазов.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп –
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

 

Потребители на социалните мрежи също изразиха мнение за изданието на най-четения български роман на шльокавица:

Ето какво написа журналистът Иво Христов в профила си във Фейсбук:

Атаките срещу Вазов и „Под игото“ бяха концептуални, критически, политически и неизменно крушираха. Сега ни се представят като „провокация“, „благотворителност“, „в крак с времето“… 🙂 Всъщност става въпрос за банална тъпотия. Опит да се потопи творбата в разтвора на невежеството. Ожесточението капитулира като шльокавица. Но критиците на „Под игото“ винаги са били слаба ракия. Ако пък се опитате да преиздадете на шльокавица някой от фронтмените на младата българска литература, едва ли някой ще забележи. Защото там азбуката е без значение. Както и текстът, впрочем. Андре Жид има цял роман за „Фалшификаторите“ в литературата. Неспособни да бъдат забелязани, те или залагат на конформизма (бих го нарекъл стратегията на Салиери), или имат нужда да вандализират нечий паметник. Този втори подход много напомня поведението на ексхибициониста, който пробягва гол по стадиона, на който хората са се събрали за друго. И толкоз трае мимолетната му слава.

Потребителят на социалната мрежа Venci Micoff написа следното:

Изданието на „Под игото“ на шльокавица е провокация, която удря право в десятката.
Ако живеете в заблуди, да ви извадя от дълбокия сън – огромна част от децата ни пишат точно по тоя начин.
Апропо- да ви напомня ли, че наскоро един отец, виден демократ беше написал, че е проява на изостаналост да ползваме кирилица?
Tova e status za ezika ni!1!1!1!1

 

Коментарът на Diana Deleva гласи:

Яко 4алга или „Защо затъпяваме?“
Да пишеш на шльокавица е тъпо.

4атка6 ли?

Georgi Georgiev от Пловдив публикува следното:

Ако това е вярно (а изглежда като да е вярно), ИК „Жанет 45“ удариха дъното – „Под игото“ на шльокавица!
Лично аз ще отида на 24 май на щанда им в НДК с плакат ЗАСРАМЕТЕ СЕ! За всеки случай ще им го напиша и на шльокавица – ZASRAMETE SE!

Асен Виденов също изказа своето мнение в профила си:

Вазов сигурно ще се обърне в гроба ако можеше да види тая поредна българска цигания и малоумщина… След като безсмъртният му роман „Под игото“ е преведен на над 65 езика и е най-почитаната и популярна българска книга в цял свят, то днес доживяхме и срама да бъде преведен и на престъпната шльокавица. Не знам кой стои зад това безумие и то точно в навечерието на 24 май, но дано се гръмне по-скоро!

Някой дори измислиха „случки“ под формата на вицове:

Въпрос: Zdraveite , znete lina4aloto na iuni mesetc kolko gradusa e v Antaliya? Merci, sori za latinskia

Отговор: Не се самозалъгвайте, латински е това:
Hey, vos scitis principium mensis Junii quot gradus in Antalya?
Вашето е неграмотност.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

В София се проведе Марш за правосъдие (снимки)

 

 

Стотици граждани блокираха движението на бул. „Цар Освободител“ пред парламента, откъдето тръгва Марш за европейско правосъдие. Протестът се организира от инициатива „Правосъдие за всеки“. Исканията им са за пълно и обективно разследване с конкретни срокове и отговорници на скандала „Цумгейт“. Протестиращите настояват тези въпроси да бъдат поставени в дневния ред на КСНС при президента на 30 май.

Второто основно искане на протестиращите е да се гарантира от всички държавни институции провеждането на честни и неопорочени избори за нов Висш съдебен съвет (ВСС). Другите им настоявания са свързани с поемането на гаранции за бъдещи конституционни и законодателни промени за намаляване на политическата квота във ВСС, намаляване мандата на главния прокурор и въвеждане на длъжността на независим прокурор за борба с корупцията по високите етажи на властта.

„Всички виждаме ситуация, в която една прокуратура бездейства или действа, когато й е удобно„, заяви протестиращ в качеството си на гражданин, подкрепящ протеста. Пред News.bg той поясни, че като финансист за него и за клиентите му е важно да има предвидимост.

Освен това, той посочи, че подкрепя онези представители на ВСС, които се борят да има прозрачна и честна система.

Протестът е подкрепен и от бившия депутат от Реформаторския блок Антони Тренчев. Той изрази възмущението си от това, че в 44-ото Народно събрание съдебната реформа тотално била отпаднала от дневния ред на политическите сили. По думите му единственото, с което те се занимават, е наборната служба и какво ще се прави с референдума.

Според Тренчев най-важно за българското общество е да има дълбочинна съдебна реформа. Пред News.bg той изтъкна, че прогнозите му дали това ще са случи са средно песимистични.

„Управляващите даже и заявка за реформа нямат“, изрази тревога Антони Тренчев. Според него по-голямата част от гражданите осъзнават необходимостта от съдебна реформа. Той обаче подчерта, че след като през 8-10 месеца хората биват изпращани до урните, се изхабява гражданската енергия.

С възгласи „Няма да мълчим“, протестиращите блокираха движението по бул. „Цар Освободител“. Маршът за европейско правосъдие ще премине през Министерския свет, а крайната му точка е пред Съдебната палата.

 

 

 

Източник:news.bg

 

Тръгва ретро – трамваят библиотека!

 

 

От 24 май 2017 г. столичният Център за градска мобилност заедно със Столичната община и Столичната библиотека слагат началото на кампанията „Пътувай и чети“. Тя се провежда с цел да насърчи четенето на книга по време на пътуване в градския транспорт. Идеята е заниманието да добие още по-голяма популярност и да направи скучното градско пътуване  по-приятно.
Организаторите са планирали кампанията да е продължителна и да се активизира при всеки удобен повод, свързан с дати и събития, които имат отношение към образованието, историята, културата.
Утре на централни места в столицата ще бъдат разположени открити пунктове, в които всички любители на четенето ще могат да разменят книги, съобщават организаторите. Пунктовете ще бъдат позиционирани в близост до спирки на градския транспорт на пл. „Славейков“, пл. „Гарибалди“ и на изхода на метрото при Ректората на СУ (от страната на парка). На посочените места всеки посетител ще може да получи (ако желае) от Столична библиотека не само книга, а и безплатна читателска карта. Пунктовете ще бъдат отворени от 11.00 до 17.00 ч. от 24 май до 2 юни включително. В празничния ден утре и на 1 юни, на пункта пред Столична библиотека, почитателите на български автори и „ловците на автографи“ могат да се срещнат с известни български автори, сред които Теодора Димова, Марин Бодаков, Бойко Ламбовски, Петър Чухов, Анжела Димчева.
Атрактивният  ретро-трамвай ще се превърне през следващите дни в читалня и библиотека.

Той ще тръгва на всеки кръгъл час от 11.00 до 15.00 ч. по маршрута от пл. „Възраждане“ до пл. „Журналист“. Подвижната ретро-читалня и място за размяна на книги разполага с библиотекар, от който пътуващите ще могат да получат безплатна читателска карта за Столичната библиотека.

Всички желаещи ще могат да се насладят на градското пътуване с книга в ръка на датите: 24, 25 и 26-ти май, както и на 1, 2, 3-ти юни от 11:00 ч. До 15:00ч.

 

Проф. Владимир Чуков: Хиляди имами десетилетия наред сееха радикализъм! Никой не ги закачаше

 

 

Полицията е пестелива. Така беше и през март при атентата пред Британския парламент.

Това заяви в студиото на предаването „Тази сутрин“ по БТВ проф. Владимир Чуков. Той коментира атентата в Манчестър. Има десетки жертви на концерта на Ариана Гранде.

Вероятно става дума за атентатор самоубиец. На въпрос какъв може да е атентаторът, проф. Чуков припомни, че двамата последни атентатори във Великобритания са родени християни, приели исляма и радикализирани. Интеграционната формула не работи, каза той. Има една идеология, която е посята – хиляди радикални имами с десетилетия приказваха, каквото искат и промиваха глави, посочи той.

Запитан с какво може да бъде обвързан атентатът, проф. Чуков каза, че би следвало да се обърне внимание на следното – когато се направи такъв атентат, се гледа какво е станало на тази дата преди години. Преди четири години на 22 май бе убит британски военослужещ. Двамата убийци са обжалвали присъдата си, но апелативният съд е отказал. Това би било да бъде акт на отмъщение, бе предположението на проф. Чуков. Това е класически атентат – взрив на изхода, всяване на паника и допълнителни жертви при излизането, смята той. Според нея тероризмът е неизкореняем, не може да се ограничат всички социални събития.

Само преди няколко дни камерите на световните медии бяха насочени към посещението на президента на САЩ Доналд Тръмп в Близкия Изток, оттам дойдоха изключително силни послания срещу тероризма, припомни проф. Чуков. Сега сякаш терористите искали да вземат реванш.

Само до преди няколко дни нашият дневен ред бе коренно различен, ние се на „втора скорост“ по отношение на тероризма, периферия сме и това ни пази. Въпросът е обаче да не бъдат създавани предпоставки.

Йордан Божилов, експерт по сигурността към БАН също се включи в разговора. Според него е много вероятно да става въпрос не само за един човек, който е готвил и внесъл взривното устройство. Експертът обърна внимание, че това е най-голямата зала в Европа.

При всички положения ще трябва да има повече мерки за сигурност, това явление се е вкоренило в европейските общества, смята той. Йордан Божилов обърна внимание, че България има Стратегия за национална сигурност и попита дали тя се спазва.

 

Неофит до Елизабет II: Молим се Отецът на милосърдието да даде сили на скърбящите…

 

 

По повод кървавия терористичен атентат в Манчестър, Великобритания, Негово Светейшество Българския патриарх Неофит изпрати своите съболезнования до Нейно Величество Елизабет II, кралица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и до Архиепископа на Кентърбъри Джъстин Улби. Това съобщиха от пресцентъра на Светия Синод на БПЦ.

В съболезнователното писмо се казва: „С дълбока тъга и болка приехме известието за кървавия терористичен атентат на 22 май в Манчестър, при който бе прекъснат в ранна възраст живота на повече от 20 души и десетки невинни бяха ранени. Този акт е поредното грубо посегателство срещу най-ценния дар от Бога – живота, срещу мира, доверието и любовта между хората.

Ние всички сме чеда на един Небесен Отец и в дни на скръб и изпитания не можем да останем безпричастни към болката и смущението, обзели в този тежък момент британския народ. Ето защо, от свое име и от името на клира и миряните на Българската православна църква, изказвам най-искрени съболезнования на Вас и близките на загиналите и пострадалите.

Молим Всеподателя Бога – „Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, Който ни утешава при всяка наша скръб” /2Кор. 1:3/, да даде сили на всички скърбящи да превъзмогнат мъката от тежката загуба и скорошно възстановяване на пострадалите, а на всички нас – благодатни сили и мъдрост, за да живеем достойно, в мир и добра воля помежду ни!

 

Мажд Алгафари: Кога ще се борим срещу тероризма, след като вече ние го финансираме! САЩ сключи сделка за 110 млрд. долара със Саудитска Арабия

Снимка Кадър БТВ

 

 

Европа и целият свят много са изостанали в битката за тероризма, законите вече са неадекватни, заяви в предаването „Тази сутрин“ по БТВ арабистът Мажд Алгафари. И даде пример – конвенцията за бежанците, дъблинската конвенция, редица европейски регламенти, които не работят. Арабистът бе гост в сутрешния блок на БТВ по повод на атентата в Манчестър, при който загинаха 22 души, а десетки бяха ранени.

Светът няма ясна политика за справяне с тероризма, смята експертът.

„Охрана има на самото събитие, но на един км – не. Ние можем да се справим с тероризма на дадено място, но на двеста метра от него – не. Самото общество няма политика за справяне с тероризма. Сега ще чуете какво ще кажат терористите – няма да се дадем! Напротив, ние сме се дали на тероризма, ние само водим статистика на тези атентати“, смята той.

„Така няма да се ограничи тероризмът. Не може да направиш една сделка за купища милиарди долари за оръжие. Всички знаем, че оръжието не се използва за играчки, то се използва за убиване. За се дадат тези пари, за да убиваш… Кога ще се борим срещу тероризма, след като вече ние го финансираме! Най-голямата сделка на САЩ е точно тази! Ние как ще го спрем този тероризъм!“, каза Алгафари, имайки предвид оръжейната сделка Саудитска Арабия – САЩ. На 21 май президентът Доналд Тръмп сключи със Саудитска Арабия най-голямата военна сделка в историята на САЩ – за 110 млрд. долара.

Дават на някой статут на бежанец и го оставят в гетото, посочи експертът. Когато човек не създава нещо със собствен труд, той се чувства изолиран, смята Алгафари. „Много либерални сме станали! „Даваме на хората пълна свобода да се изопачават религиите. Какво се проповядва в джамиите?! Какво се проповядва в християнските храмове?! Знаем ли? Не!“, каза още Алгафари.

По-рано той каза за телевизия „България он еър“, че Европа изостава много от това, което постигат групировките. „Те вървят пред нас, изпреварили са ни отдавна“, заяви Алгафари. Държавите се ръководят от мерки за сигурност, които са остарели, но терористите не подбират жертвите си и целта им е да всеят страх, подчерта той.

Междувременно и Мохд Абуаси от Центъра за близкоизточни изследвания коментира, че методите за борба с тероризма са неефективни. „Има над 100 арабски канала, спонсорирани от Саудитска Арабия, които изповядват тази идеология. Няма значение дали атентатът в Манчестър е дело на „Ислямска държава“ или „Ал Кайда“, те търсят максимален брой жертви“, заяви още той.

 

Гърмен излиза на протест срещу узаконяване на незаконни постройки

 

Жителите на благоевградското село Гърмен излизат на протест тази вечер, съобщи БНТ. Те настояват незаконните постройки в циганска махала „Кремиковци“ да бъдат съборени.

Общината има решения за премахването на 114 постройки. Те не се изпълняват, защото засега общината в Гърмен няма къде да настани хората. Протестът е насрочен за тази вечер от 18:30 часа на централния площад в селото.

В Гърмен хората твърдят, че през последните месеци не се прави нищо по въпроса със събарянето на незаконни постройки. Според тях дори са узаконени незаконно две къщи в махала „Кремиковци“.

Единствените къщи, които бяха съборени, сега са узаконени и се строят нови къщи. Ако това беше реакцията на местната и държавната власт, просто е една откровена подигравка с хората.

Протестът тази вечер ще е насочен и срещу евентуалното приемане на подробен устройствен план на „Кремиковци“. Според жителите в Гърмен на практика това ще означава узаконяване на целия квартал.

Според хората, с узаконяването на улици, съоръжения се цели само да се спечелят едни пари. Това струва милиони, да се направи един квартал. Новото узаконяването ще стане въпреки това, че има собственици, на които тази земя е била отнета незаконно преди 15 години. Те водят дела, някои от тях спечелени, припомнят гърменци.

Кметът на Гърмен Минка Капитанова обясни, че няма къде да бъдат настанени хората, които ще останат без дом при евентуално събаряне на постройки. Затова и не се пристъпва към изпълнение на заповедите, въпреки че вече има избран изпълнител за тези дейности.

Има регламент, който ни задължава, че първо трябва да бъдат настанени и след това да бъдат съборени тези постройки„, обясни Капитанова. Протестът се очаква да премине с шествие.

Славчо Велков, експерт по антитероризъм: Европа сама си отглежда терористи

 

 

Европа е бременна с тероризъм. Тя сама си отглежда терористи. Тези хора са родени, живеят и учат в Европа. Това коментира Славчо Велков, водещ експерт по антитероризъм и депутат от БСП, в сутрешния блок на Нова телевизия по повод поредния терористичен акт.

„Ставаме свидетели на тежък терористичен атентат. Това обаче не е нещо неочаквано“, подчерта той.

Според него фактът, че заседава британския комитет „Кобра“ по повод атентата в Манчестър, показва колко е сериозно положението. Той очаква да бъде обявена първа степен на тревога в страната.

По думите му, съдейки по нараняванията, видни от кадрите след атентата в Манчестър, експлозивът едва ли е бил около тялото на човек, а по-скоро в ниска част, например чанта, или извършителят е бил много нисък, може да е бил младеж.

Може да се заключи, че взривът е бил много мощен, вероятно над 1 кг тротилов еквивалент, посочи Велков.

Това е най-голямата зала в Европа, но фактът, че взривът се е случил в предверие, на изходите, сочи, че вероятно извършителят не е бил в състояние да проникне в залата. Това, че експлозията става в края на концерта, за да се чуе, сочи показност, смята експертът.

По думите му, съдейки от трагичната цикличност на нападенията в Европа, този атентат е бил очакван. Няма да се учудя, ако в близките дни и седмици се случи нещо подобно, каза Велков.

Може да се направи аналогия с други нападения в Европа на места със струпване на много хора, например парижката зала „Батаклан“, каза още той.

 

Българка е най-интелигентната жена в света

 

 

Даниела Симидчиева е събрала на теста за интелигентност рекордните 192 точки от максимум 200 – таван, който не е достиган вече 14 години, но парадоксалното е, че е била и безработна близо година, обобщава телевизия „Европа“.

Тя е гений. При това признат. Няма зад гърба си научни титли, нито световни открития, работи в Българската стопанска камара (БСК) и казва, че е щастлива от това.

Даниела Симидчиева е човекът с най-високото IQ в света – 192 точки от максимум 200. Явява се на теста за интелигентност на МЕНСА преди 14 години.

„Максимумът е 200, и то теоретично, т.е. 200 е недостижимо поне по тестовете на Джон Рейвън, по които аз съм се явявала, за да изследвам своето IQ. Според мен не на всеки човек (дори и да има потенциал) този потенциал му е даден, за да стане гений или нещо подобно“, коментира тя пред телевизия „Европа“.

Парадоксално е, че най-умната жена у нас е била и близо година безработна. Умът й не е направил живота й по-лесен, макар да има четири дипломи – три завършени образования и една допълнителна специализация.

„Докато търсех работа на няколко места, усетих точно това отношение – те се страхуват, че може би, ако ме вземат на работа, ще се опитвам да им давам акъл. Не знам какъв беше страхът, но подобно усещане имаше – някаква студенина, някаква бариера, нещо, което да ме държи по-встрани“, допълва Даниела Симидчиева.

Пробвала се е и в политиката – като кандидат за вицепрезидент през 2011 г. в двойка с лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, понастоящем вицепремиер и военен министър, но днес е категорична: „От допира ми до политиката останах с усещането, че съм погалила змия – жените ще ме разберат, мъжете не знам дали имат същото усещане. Така че не изгарям от желание да повторя този опит.“

Даниела Симидчиева споделя, че е намерила своя път към щастието – и то е в духовното: „Вие виждате към какво върви светът – нещо се е сбъркало и се сбъркало според мен точно този стремеж парите и материалното да бъдат господар над всичко. Мисля, че това е грешката на цивилизацията.“

Казва, че е богата, защото има три дъщери – на които не спира да повтаря, че да си умен е едно, но да си мъдър е всичко.

 

Технология на унищожението. Какво представлява Прозорецът на Овертон*

 

 

 

Чували ли сте някога нещо за „Прозорецът на Овертон“? Ако не, то ви препоръчвам да прочетете тази технология за легализиране на всичко, каквото ви хрумне. Ще разберете как се легализира хомосексуализмът и еднополовите бракове. Ще стане съвършено ясно, че работата по легализацията на педофилията и кръвосмешението ще бъде завършена в Европа в близките години. Както и детската евтаназия впрочем.

Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди на обществото идеи се вадят от помийната яма на общественото презрение, измиват се и накрая се закрепват законодателно.

Според Прозорецът на Овертон за всяка идея или проблем в обществото съществува т.нар. прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеите могат или не могат да се обсъждат масово, открито да се поддържат, пропагандират, да се опитват да се закрепят нормативно. Но Прозорецът се движи, като променя възможностите от стадий на „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, напълно отхвърлено – до стадия на „актуалната политика“, тоест до нещо вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и закрепено в норми.

Това не е просто промиване на мозъци, а особено перфидна технология. Нейната ефективност се дължи на последователната, систематична промяна и незабележимата за обществото жертва на самия акт на въздействие.

Аз разбирам как стъпка по стъпка в обществото започва най-напред да се обсъжда нещо неприемливо, после то да го сметне за уместно, а накрая да се примири с новата норма, която да узакони и защити някога немислимото.

Да вземем например нещо напълно невъобразимо. Да допуснем, че се легализира канибализмът, тоест идеята да се узакони правото на гражданите да се ядат един друг.

Достатъчно ли е ужасен примерът?

За всички е очевидно, че сега не е възможно да се разгърне пропаганда за канибализма – обществото ще разпъне на кръст всеки, дръзнал да опита. Такава ситуация означава, че проблемът с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този стадий, съгласно теорията на Овертон се нарича „Немислимото“. Да проследим как това „немислимо“ ще бъде реализирано, преминавайки през всички стадии на прозореца на възможностите.

 

Технологията

 Още веднъж ще повторя, че Овертон описва технологията, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.

Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не формулира свои идеи по някакъв начин – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия, изпълнението на която неизменно води към желания резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешкото общество такава технология може да бъде ефективна като термоядрен заряд.

 

Колко смело е това!

Темата за канибализма засега все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Да се разсъждава върху нея е нежелателно както в пресата, а още по-малко в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено явление. Съответно, първото движение на Прозореца на Овертон е да премести темата за канибализма от областта на немислимото в областта на радикалното.

Нали имаме свобода на словото. Е, в такъв случай защо да не поговорим за канибализма?

За учените е нормално да говорят за всичко – за тях няма забранени теми, те са длъжни да изучават всичко. И при това положение няма пречка да свикаме етноложки симпозиум на тема „Екзотичните обреди на племената в Полинезия“. Да обсъдим на него историята на предмета, да го въведем в научен оборот и да стигнем до факта на авторитетни изказвания за канибализма.

Виждате, че за людоедството, оказва се, може да поговорим като предмет, като обект и да останем в предела на научната респектобилност.

Прозорецът на Овертон вече се е преместил. Тоест той вече е в сектора „разглеждане на позиции“. По този начин се гарантира преходът от непримиримо отрицателното отношение на обществото към по-позитивно такова.

Едновременно с псевдонаучните дебати непременно трябва да се появи някакво „Общество на радикалните канибали“. И нека то да бъде представено само в интернет – радикалните канибали непременно ще бъдат забелязани и цитирани във всички заинтересувани медии.

Първо, това е още една възможност за изказвания. И второ, шокиращите отрепки на специалния генезис са нужни за създаване образа на радикалното плашило. Тези ще бъдат „лошите канибали“ срещу другите плашила – „фашисти, призоваващи онези да бъдат изгаряни на клада“. Но за плашилата по-късно. Като начало е достатъчно да се публикуват разкази за това, какво мислят за людоедството британските учени и някои радикални мошеници от най-различно естество.

Резултатът от първото движение на Прозореца на Овертон е, че неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, разрушена е еднозначността на проблема – създадени са „нюанси на сивото“.

 

Защо не?

Следващото движение на Прозореца е по-далечно и превежда темата за канибализма от радикалния сектор в областта на възможното.

На този етап продължаваме да цитираме „учените“. Нали не бива да се отвръщаме от знанието? За канибализма. Всеки, който отказва да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като фанатик и лицемер.

Осъждайки фанатизма, непременно трябва да измислим за канибализма елегантно название. За да не посмеят всякакви фашисти да лепят на инакомислещите етикети с буквата „к“.

Внимание! Създаването на евфемизъм е изключително важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско име.

 

Няма повече канибализъм

Сега това нещо се нарича примерно антропофагия. Но и този термин скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение за оскърбително.

Целта на изобретяването на нови названия е да се отнеме проблемът от неговото наименование, да се отдели формата на думата от нейното съдържание, да се лишат идеологическите противници от езика. Канибализмът няма да е антропофагия, той ще се нарича вече антропофилия, както престъпникът сменя фамилията си и паспорта.

Паралелно с играта на имена върви създаването на опорен прецедент – исторически, митологически, актуален или просто измислен, но главното – легитимиращ. Той ще бъде намерен или измислен като „доказателство“, че антропофилията по принцип може да бъде узаконена.

„Спомняте ли си легендата за самоотвержената майка, напоила с кръвта си умиращото си от жажда дете?“

„А историите на античните богове, изяждащи всичко наред – у римляните това си е било в реда на нещата!“

„Е, ами при много по-близките ни християни, там с антропофилията съвсем всичко е наред! Те до ден днешен ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие да не би да обвинявате в това християнската църква? Ама кои сте вие, да ви вземат дяволите?“

Главната задача на вакханалията на този етап е поне частично яденето на хора да не се смята за углавно престъпление. Поне в някой отделен случай и в определен исторически момент.

 

Така и трябва

След като бъде представен легитимиращ прецедент, се появява възможност да се придвижи Прозорецът на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.

Това е третият етап. С него завършва цикълът на дробенето на единични проблеми.

 

„Желанието да се ядат хора е генетически заложено, това е в природата на човека.“

„Понякога да се изяде човек е необходимо, съществуват непреодолими обстоятелства.“

„Има хора, които искат да бъдат изядени.“

„Провокират антропофилите!“

„Забраненият плод е най-сладък!“

„Свободният човек има право да решава какво да яде.“

„Не крийте информацията и нека всеки се определи какъв е – антропофил или антропофоб.“

„А дали има в антропофилията опасност? Това не е доказано.“

В общественото съзнание изкуствено се създава „бойно поле“ за проблема. Крайните флангове са заети от плашилата – специално с участието на радикалните привърженици и радикалните противници на людоедството.

Реалните противници – тоест нормалните хора, които не искат да остават безразлични към проблема за людоедството – се опитват да се опаковат задно с радикалните плашила и да се запишат при радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образа на откачени психопати – агресивни, фашизоидни хейтъри на антропофилите, призоваващи да се изгарят живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Присъствието в медиите на изброените по-горе представя всички, с изключение на реалните противници на легализацията.

 

 

 

При този сценарий самите т.нар. антропофили остават по средата между плашилата, на „територията на разума“, откъдето с целия патос на „здравомислието и човечността“ осъждат „фашистите от всички цветове и категории“.

„Учените“ и журналистите на този етап доказват, че представителите на човечеството в продължение на цялата си история от време на време са се изяждали един друг и това е нормално. Сега вече темата за антропофилията може да се преведе от областта на рационалното в категорията на популярното.

Прозорецът на Овертон се придвижва по-нататък.

 

В хубавия смисъл

За популяризацията на темата за канибализма трябва да се поддържа нейното поп съдържание, съчетано с исторически и митологически личности, а по възможност и съвременни медийни персони.

Антропофилията масово прониква в новините и токшоуто. Хора биват изяждани във филми от касети под наем, в текстове на песни и видеоклипове.

Един от прийомите за популяризация се нарича „Поглед отстрани!“

„Нима не знаехте, че един известен композитор –едикой си – е антропофил?“

„А един известен на всички полски сценарист през целия си живот е бил антропофил, него дори са го преследвали за това.“

„А колко от тях са ги тикнали в лудницата! Колко милиона са изселили, лишили са от гражданство! Впрочем как ви се струва новият клип на Лейди Гага „Eat me, baby“ („Изяж ме, бейби“)?

На този етап разработката на темата води в топ класациите и започва автономно да се самопроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.

Друг ефективен прийом е същественото за проблема активно да се измества от опериращите с информация (журналисти, водещи в телевизиите, общественици и др.), отрязвайки от дискусиите специалистите.

Затова в момента, когато на всички вече им е станало скучно и обсъждането на проблема отива в задънена улица, се пускат подбрани професионали, които казват: „Господа, в действителност нещата не стоят така. И работата не е в това, а в онова. И трябва да се направи това и това.“ И в същото време се задава специфична посока, едно съвсем тенденциозно движение на Прозореца.

За оправдание на привържениците на легализацията се използват очовечени престъпници, като им се създава положителен образ извън свързаните с престъплението характеристики.

 

„Това са креативни хора. Изял жена си и какво?“

„Те искрено обичат своите жертви. Да изядеш, означава да обичаш!“

„Антропофилите имат високо IQ и във всичко останало се придържат към строг морал.“

„Самите антропофили са жертва, животът ги е направил такива.“

„Тях така са ги възпитали.“ И така нататък.

Такъв тип бръщолевене е солта на популярното токшоу.

„Ще ви разкажем една трагичната история за любов! Той искал да я изяде! А тя просто искала да бъде изядена! Кои сме ние, за да ги съдим? Може би това е любов? Какви сте вие да заставате на пътя на любовта?!“

Ние тук сме властта

 

 

 

Към петия етап движението на Прозореца на Овертон минава, когато темата е подгрята до възможността да премине от категорията на популярното към сферата на актуалната политика.

Започва подготовката за законодателната база. Лобистки групировки във властта се консолидират и излизат от сянката. Публикуват се социологически проучвания, които да потвърдят високия процент на привържениците на легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни балони с публични изказвания на тема законодателно закрепване на темата. В общественото съзнание се въвежда нова догма – „забраната за ядене на хора се забранява“.

Това е фирменото блюдо на либерализма – толерантност към табутата, забрана за коригиране и предотвратяване на разрушителни за обществото отклонения.

По време на последния етап от движението на Прозореца от „популярното“ към „актуалната политика“ обществото вече е сломено. Неговата жива част още някак ще се съпротивлява срещу законодателно закрепване на до неотдавна немислимото нещо. Но като цяло обществото наистина е сломено. То вече се е примирило със своето поражение.

Приети са закони, променена (разрушена) е нормата на човешкото съществуване, по-далечните отгласи от тази тема неизбежно ще се доберат до училищата и детските градини, а значи следващото поколение ще израсне изобщо без шансове за оцеляване. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да се наричат гейове). Днес пред очите ни Европа легализира кръвосмешението и детската евтаназия.

 

 

*Джоузеф П. Овертон (1960-2003) е старши вицепрезидент в центъра за обществена политика Mackinac Center. Загива в самолетна катастрофа. Формулира модела на променяне на проблемите в общественото мнение, посмъртно наречени Прозорец на Овертон.

Човешкият морал

Много интересно е мнението на читателя на сайта Евгений Хавренко, чиято статия е посветена на това как е възможно да се противопоставим на технологията „Прозореца на Овертон“.

Дехуманизацията като крайна цел – да направи от нормалното и обичайното това, което по-рано е било невъзможно или забранено според нормите просто на човешкия морал – това е главното в технологията „Прозореца на Овертон“. Нагледен урок за тази безчовечна технология поднасят… сътрудници на датски зоопарк, които убили и разчленили жирафа Мариус пред очите на децата във вид на шоу, или дори „анатомически театър“ за деца.

Технологията „Прозорецът на Овертон“ е основана на основни слабости практически на всяка личност. Ефективността на тази технология е в това, че тя работи дори когато я осъзнаваме. Обикновено манипулацията престава да работи, когато се разкрива нейният скрит смисъл. В дадения случай въздействието на подсъзнанието се постига чрез базови потребности на човека.

Бих описал основните лостове за въздействие по този начин:

  1. Толерантност
  2. Евфемизъм
  3. Принадлежност към стадото
  4. Илюзията на авторитета
  5. Законно – значи правилно

Базовите потребности на човека в пирамидата на Маслоу заемат от второ до четвърто място.

 

Пирамида на Маслоу

Физиологически потребности: глад, жажда, сексуално влечение и т.н.

Потребност за безопасност: чувство на увереност, избавление от страха и неуспехите

Необходимост от принадлежност и любов

Необходимост от уважение: постигане на успех, одобрение, признание

Познавателна потребност: да знаеш, да умееш, да изследваш

Естетически потребности: хармония, ред, красота

Необходимост от себеактуализация: реализиране на своите цели, способности, развитие на собствената личност

Във връзка с това, че потребностите от 2 до 4 практически никога не се удовлетворяват напълно и завинаги, те с лекота стават обект на манипулация практически при всеки човек.

 

Толерантността е начин да се наложат всякакви, дори най-отвратителните мнения в употреба. Интересно, но в опита да се дефинира що е това толерантност, освен търпимост има и още едно определение – доброволното приемане на страданието. Тъкмо това определение подхожда на онези хора, които са готови да се примирят с убеждения, противоположни не техните, или по-точно – да приемат тези възгледи като свои собствени. Именно тази потребност за принадлежност и уважение ни заставя да се отказваме от своите убеждения, опасявайки се от агресия и недоволството на опонента.

Евфемизмът се явява необходимият елемент за преодоляване на вътрешната съпротива. Грубо казано, това е спасителната пръчка, която ни помага за вътрешен баланс между собствените ценности и съвършено противоположните на тях, наложени отвън. Например в нашата култура бе подменена грубата дума „педераст“ (от древногръцкото παις — дете, момче, и ἐραστής – обичащ, тоест обичащ момчета) с неутралната дума „гей“. А фразите „Мой познат е гей“ и „Мой познат е педераст“ имат съвсем различна емоционална тежест.

Принадлежността към стадото е набор от потребности – безопасност, принадлежност към обществото и потребност към уважение. Всеки човек, застанал пред публика, който представя нещо или вдига тост в голяма компания, знае колко е трудно да се удържат тези няколко минути, когато всички погледи са обърнати към него. Ако вие имате такъв опит – моля, спомнете си този момент. А сега си представете, че вие трябва да изкажете своето несъгласие с всички тези хора – уважавани и не толкова, приятели и просто познати, началници и подчинени. При това несъгласието трябва да се изкаже, без да се използват евфемизми, иначе вие няма да постигнете смисъла, а обратното, още повече ще се замотаете. Лично аз рядко съм срещал хора, способни на подобно нещо.

Илюзията на авторитета отново се явява като възможност да примирите собствените си възгледи с отчасти наложените отвън. Ако вътре в мен има несъгласие, „авторитетът“ с готовност ще ми подаде спасителната пръчка, поемайки отговорността върху себе си. При това за мен ще е достатъчно да имам само най-общи представи за самия „авторитет“. Работата е там, че няма да си направим труда да разберем подробности за това що за „авторитет“ е този, ние просто ще бъдем щастливи, че той (тя) са поели на плещите си непосилния товар на нашите терзания. Напоследък „авторитетите“ дори не са персонални. Все по-често чуваме – „учените откриха“, „психолозите твърдят“, „висши държавници заявяват“ и пр.

Върховенството на закона е приемането на чужди норми. „Откъде накъде ще имам право да упреквам останалите в това, че не са съгласни с мен.“ В такъв смисъл компенсирам това, което не е свойствено на моята личност. Колкото повече обвинявам другите в изостаналост или провокация, толкова по-силен е гласът на противоречието вътре в мен. Знаменитият психиатър Юнг смятал, че фанатизмът е признак за потиснато съмнение. Човекът, който наистина е убеден в своята правота, абсолютно спокойно може да обсъжда противоположната гледна точка без сянка на раздразнение и гняв. В случаите на натрапването на чужди ценности никога не се получава пълно съгласие, съмнението ни кара да убеждаваме другите в онова, в което ние самите не сме напълно сигурни. Законът дава пълно право да се постъпва така.

Последствията от технологията „Прозореца на Овертон“

Най-страшното последствие от тази технология е, че човек губи своята хармония, на нейно място се настаняват безкрайни вътрешни спорове и терзания. Защото при налагането на тази технология никой не се замисля за това кое прави самия човек щастлив. Целта на технологията е да се получи нова, желана посока на развитие.

След постигането на резултата хората са принудени да поддържат илюзията на приетите чужди ценности. Хората все по-малко и по-малко си остават хора, губят връзката със своите корени и култури. С други думи, човекът се превръща от здраво растение в изсъхнал трън, подхвърлян от вятъра.

Пример за това можем да намерим във високия процент самоубийства в развитите страни. Хората, постигнали висок стандарт на живот, не стават по-щастливи, но плащат за това със своята човечност.

Мой познат, който израсна с холивудските филми и лъскавите списания, винаги мечтаеше за голяма вила с двуместен гараж, басейн и винарска изба. По пътя към тази цел му се наложи да работи много, преживя сърдечен пристъп и онкологични проблеми, с които се бори до ден днешен. Неговата постоянна заетост по 12 часа в денонощие го отдалечи от семейството. Жена му се чувства обидена, но не смее да го упрекне, съсредоточила се е в отглеждането на децата, опитвайки се там да намери топлината, която толкова й е липсвала. Децата, фактически без контрола на бащата, усещат властта си над майката, превръщат се във все по-цинични егоисти. В крайна сметка той построи тази къща, за която мечтаеше, но след шест месеца призна, че би дал всичко, ако можеше да върне времето с 8 години назад, до онзи момент, когато семейството е било щастливо в двустайния си апартамент, когато са били заедно през уикендите и празниците. Социалният статут, общественото признание, комфортът и безопасността сами по себе си не водят до нашето щастие, не са непременно негови атрибути. Те са и трябва да остават средство за постигане, но не и цел. Разочарованието идва, когато зад постигането на такава цел стои една голяма пустота.

 

Противопоставяне на технологията „Прозорецът на Овертон“

 

Преди всичко противопоставянето може да стане като се откажеш от опитите винаги и навсякъде да бъдеш „нормален“. В момента, когато „индивидуалното“ се сменя от „нормалното“, ние автоматично предаваме собствения си контрол в чужди ръце. В най-добрия случай се стремим да бъдем удобни за околните, а в най-лошия попадаме под целенасочена манипулация. Именно културата, нравите, обичаите и устоите на предците може да ни помогнат да намерим своята индивидуалност. Интеграцията на това в съвременния живот помага да не се откъсваме от собственото си наследство. Не призовавам към сляпо следване на някакви стари традиции, но да ги помним, съхраняваме и уважаваме.

 

Понятието „толерантност“ да използваме само като понятие за търпимост, в останалите случаи трябва да защитим индивидуалните си граници. Примерно напълно приемливо е да слушаме за европейските гей паради, но да се откажем да приемем официално гей браковете в собствената си култура, където основните противоречия могат да се сблъскат с културно-християнските ценности и традиции.

 

С евфемизмите и подмяната на понятията може да се справим, като отделяме истинския смисъл на информацията. Ако това е картина от телевизора, то опитайте се да повторите казаното, но наричайки всичко със собственото му име. Ако това е човек, който спори с вас, перефразирайте думите му, без да прибягвате към евфемизми. Това работи отрезвяващо дори и за вашия опонент. Ако ви кажат, че Америка и Европа искат демокрация за Украйна, вие можете да перефразирате въпроса – „Правилно ли те разбрах? Ти смяташ, че банкерите на света просто искат да си разделят парите за благото на украинския народ, изключително в името на демокрацията?

 

С принадлежността към стадото е сложно да се бориш, но не е и необходимо. Важно е да се разбере къде в действителност е моето стадо и да огранича моето лично пространство. Например фразата „Нашето общество не е толкова демократично, за да разреши еднополовите бракове“, пробвайте да се пренастроите така, че да отчетете своите интереси: „Демокрацията е волеизява на народа и затова еднополовите бракове не са толкова подходящи за обществото, за да станат част от нашата култура.“

 

Мнението на „авторитетите“ в повечето случаи става на пух и прах, когато зададем въпроса „А какъв е този авторитет, заслужава ли той доверие без социална поддръжка?“

Например ако видите специалист да се изявява по телевизията, за когото нямате информация освен онази, показана в долния край на телевизора, просто се замислете над думите му. Ще се промени ли мнението ви, ако същото го казва вашият съсед или колега? Ако авторитетът е просто „царят на очевидното“, то какъв е смисълът от неговата изява? Да повтори с вид на умник това, което вие сте си говорили 20 минути по-рано със своите колеги по пътя към дома? Ако все пак сте чули и нещо ново, струва си да се замислите за ползата от този авторитет. Помнете, че на него му е необходимо да заслужи вашето доверие, а не на вас.

Струва ли си да приемаме законността като висша правота? Струва ми се, че в нашата държава на този въпрос има еднозначен отговор. Ще добавя само свое наблюдение, което развенча моя личен мит за държавата като организирана форма на грижа за хората. Специално подбрах пример извън политиката. Когато Полша се присъедини към Европейския съюз през 2009 г. заплатите на бюджетните служители падна рязко спрямо цените на стоките. По новините показаха репортаж от стачка на граничари. Напълно разбираемо е, че хора от подобни служби на могат просто да не отидат на работа. Те направиха друго – започнаха да изпълняват всички процедури, указани в инструкциите. Какво лошо има! Хората в края на краищата вършат това, което се иска от тях. Само че опашките по границата нараснаха 6 пъти. Оказва се, че самата държавна система е направена така, че е невъзможно да я следваш, без да престъпваш закона, оставяйки тънък процеп – за помилване или наказание по лично усмотрение.

 

Опитах се да опиша противопоставянето на технологията „Прозорецът на Овертон“ както на държавно, така и на лично ниво, за всеки отделен човек. Нали смисълът на тази статия е скрит в заключителните думи на Джоузеф П. Овертон „Но лично ти си длъжен да си останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И което не е по силите на един – ще го направят хората, обединени от общата идея.“

 

 

Източник: Гласове 

Лудост! Публикуват “Под игото“ на шльокавица

 

 

Вечният български роман „Под игото“ на патриарха на българската литература Иван Вазов излиза на шльокавица по случай 24 май.

„Едва ли това ще те изненада, но огромен брой хора пишат на шльокавица. Пишат абсурдни съчетания от латински букви, цифри и препинателни знаци“, споделят организаторите в специалния сайт на инициативата podigoto.bg и продължават: „Затова издадохме книга специално за тях. За да покажем на всички в какво ще се превърне езикът ни, ако не направим нещо по въпроса“

Организаторите на инициативата аргументират избора на книгата с това, че „Под игото“ заема специално място в съзнанието на българите.

„Губим езика си, с него губим културата си. А в крайна сметка губим и идентичността си“, добавят от ИК „Жанет 45“.

Издателството припомня, че вече повече от 25 години подкрепят активно българската литература.

Те съобщават още, че за всяко издание на „Pod igoto“, което бъде закупено, ще дарят две български книги на училища, читалища и библиотеки.

Те приканват институциите, които искат да получат дарение, да се свържат с тях.

 

 

Източник: Канал 3

Слави ще срути системата! Ама друг път…

 

 

Таня Джоева,

a-specto.bg

 

Преди националното допитване на 6 ноември 2017-а всички тайно бяха убедени, че Слави Трифонов ще разруши системата и ще измете елита на прехода. Ключът към събитията около референдума е думата „тайно”.

Още от есента на 2015-а в българските университети течеше завера. Някакви хора шетаха сред младите, активните и недоволните и изграждаха мрежи от последователи на нестандартния бунтар Трифонов. Водещият – по фланелка и татуировки, анонсирал вече идеята за национален референдум, се срещаше с бъдещите висшисти, а разговорите за системата, управляващите, елитите бяха посипани с достатъчно сол и пипер, за да са достойни за излъчване в ефир. В някои университети екипът на Шоуто не беше допуснат, което добави още една пикантна подправка към сценария „Слави ще катурне Борисов и всички политици много ги е страх от него.”

На жълтите павета това се споделяше от ухо на ухо. Някои тиражираха слуха въодушевени, други – сплашени. Така или иначе, във въздуха имаше очакване за някаква нова революция, политически земетръс, възмездие, наказание за виновните, справедливост за масите.

Трифонов изглеждаше изключително подходящ за целта – контра отражение на премиера, черна фланелка срещу скъп костюм, „one man show” срещу „one man show”-то, което гледаме от момента, в който Бойко Борисов застана пред прожекторите – главен секретар на МВР, столичен кмет, лидер на партия, министър-председател.

Политическият декор за разгръщане на сюжета също бе подходящ. Антисистемните набираха скорост в цяла Европа, неолибералният елит бе в ступор след Брекзит.

И забележете – всички антисистемни партии в Европа заложиха на референдумите като възможност гражданите да се противопоставят на статуквото, на Брюкселския елит, на съглашетелството между традиционните партии, на диктата на бюрократи и неолиберали. „Движение Пет звезди” в Италия на телевизионния водещ Пепе Грило проби с две основни идеи: пряка демокрация и орязване на държавните субсидии. Пиратските партии в Европа имат в програмите си провеждане на референдуми. „Партията на справедливостта” в Австрия и страшилището за Меркел „Алтернатива за Германия” също развяват знамето на пряката демокрация.

А тук събитията се развиваха така:

– Без възражения и дискусии парламентът гласува и шестте въпроса, които бяха събрали достатъчно подписи за насрочване на националното допитване. Един от тях, за броя на депутатите, очевидно нарушаваше закона на референдумите – на всенародно допитване не се поставят въпроси, които са от компетентността на Велико народно събрание. „Депутатите ги е страх, затова не реагираха”, разтълкува народът (тайно) поведението на своите избраници.

– Конституционният съд, сезиран от президента Плевнелиев, очаквано отряза три от въпросите (сред които и този за намаляване броя на депутатите). Стрелите на Шоуто полетяха към всички и всичко. Разделителната линия бе ясно очертана: между ние и те; между народа от една страна и политическата класа и назначените от нея съдии от друга.

– Шоуто постави целия преход под въпрос. Слогани на протестните настроения станаха „Нема такава държава” и „Да изметем боклуците”.

– В същото време медиите, политиците, политолозите се правеха, че „нема такова шоу”. Пълно мълчание! За да агитират в кампанията за референдума, в ЦИК се регистрираха общо 11 партии, 3 коалиции и 23 Инициативни комитети. Някои „за”, други „против”. Сред тях нито една влиятелна партия. Къде бяха тогава ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотите? Тайна!

– Логично преди концерта на „Орлов мост” (29 ноември) плъзна слух, че Слави щял да прави преврат. МВР затвори половин София, с което индиректно потвърди мълвата.

– Слави Трифонов бе припознат за антисистемния в България. Всички (тайно) очакваха от него, рано или късно, да направи партия и да влезе в директен сблъсък със системата. Огромна част от милионите избиратели не се интересуваше по същество от въпросите на референдума.

– Все пак, два-три дни преди гласуването настана публична истерия. Политолозите се сетиха, че мажоритарният вот и орязването на субсидиите били крайно опасни за родната демокрация. Внезапната суматоха затвърди окончателно подозрението на масите, че Слави е врагът на елита. Той или те? Отговорът на 6 ноември беше: Той.

Той седи сега самотен пред Народното събрание, което се кани да отхвърли законопроекта за мажоритарно гласуване с абсолютно мнозинство в два тура. Представителите на партия ГЕРБ (95), която заигра с референдума още в изборната нощ, и тези на Марешки (12) не са достатъчни, за да бъде приет. И добре, че няма да бъде. Шест месеца след референдума най-после стана широко известно, че така предлаганото мажоритарно гласуване с абсолютно мнозинство в два тура има сериозни дефекти и може да задълбочи кризата на политическото представителство:

– то допълнително стеснява възможността за присъствие в парламента;

– големите партии печелят непропорционално много места, статуквото се бетонира;

– най-силен интерес от приемането на закона има партия ГЕРБ;

– съдържа риск от ръст на купения вот, тъй като по-малък брой гласове решават избора при 240 едномандатни райони.

Разговорът обаче не бива да се смята за изчерпан. Рехавата подкрепа за протестиращия пред парламента Слави означава само едно: разочарованите се увеличиха.

От голяма надежда референдумът се превърна в голямо разочарование. Слави не направи преврат (слава Богу), не направи партия (защо?), не направи нищо с изключение на един странен лупинг, който превърна Цветан Цветанов от мишена на актьорите във виден гост на водещия.

Огромна обществена енергия бе разпиляна. Близо 3 500 000 граждани, участвали в референдума, очакваха радикалната промяна, която Слави обещаваше. Тя обаче не може да стане с човъркане в надстройката, каквато е Изборния кодекс. Преференциите, например, бяха уж за добро – даваш предпочитание за харесвания от теб и преподреждаш листите на партийните централи. В България ги превърнахме в нещо лошо: преференциите увеличиха платения вот, в парламента влязоха странни лица.

Промяната би трябвало да се направи в основата, върху която се градят обществените, социалните, икономическите отношения. Няма значение как избираме депутатите, ако не ги наблюдаваме всеки ден и не реагираме на безобразията. Оставени без граждански контрол, политиците превръщат България в държавата на имитациите. Включително – имитации на антисистемност. Пръв се разконспирира аптекарският бос. Сега – и водещият, който написа книга с бунтарското заглавие „За стърчането”. Ама отдавна, много отдавна.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

ВАС блокира работата на ТЕЛК-овете

 

 

Блокирана е работата на ТЕЛК в страната. Причината са отменени с решение на тричленен състав на ВАС текстове от Наредбата за медицинската експертиза и като резултат от това лекарските комисии не могат да издават решения, обясни за Zdrave.net д-р Боряна Холевич, председател на Сдружението на лекарите от ТЕЛК-София.

Ситуацията е трагична„, категорична бе тя. В същото време работещите в ТЕЛК не са били информирани за проблема. „Административният съд е отменил нормативния документ, с който ТЕЛК работи, тоест ние нямаме въз основа на какво да определяме процент намалена работоспособност и степен на увреждания“, заяви тя.

По думите й, ако проблемът не бъде решен в спешен порядък, хиляди хора ще останат без решения от ТЕЛК и съответно инвалидна пенсия, която за много от тях е и единственият доход. Тя изтъкна, че отменените текстове касаят сроковете за инвалидизиране, както и приложението, касаещо процентите за отделните функционални дефицити.

Повод за думите на д-р Холевич е становище на Министерството на здравеопазването относно Решение на ВАС във връзка с Наредбата за медицинската експертиза.

Решението на ВАС отменя текстове за изискването за срока на инвалидност от една до три години, отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти. Това е за случаите на малигнен тумор на гърдата и методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност. В останалата си част наредбата, включително регламентът, касаещ временната неработоспособност, е в сила, уверяват от МЗ.

Според експертите от Здравното министерство нормативно установените задължения на органите на медицинската експертиза не са отменени и следва да продължат да работят съобразно действащото законодателство.

От МЗ визират Закона за здравето, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, в това число и при спазване на Наредбата за медицинската експертиза в редакцията, действаща след съдебната отмяна.

За процедурата по приемането на нова Наредба за медицинската експертиза от ведомството на Николай Петров припомнят, че проектът на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за медицинската експертиза е публикуван за обществено обсъждане в едномесечен срок от 06.04.2017 г. до 05.05.2017 г. Изготвена е справка за постъпилите предложения и становища по проекта.

Само от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не е постъпило становище, а то е задължително съгласно изискванията на чл. 3, ал. 2 от Кодекса на труда. От Здравното министерство обясняват, че след като бъде определен състава на Националния съвет за тристранно сътрудничество, материалите по проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредбата за медицинската експертиза ще бъдат внесени за разглеждане на заседание на НСТС.

В становището на здравното министерство се описват документите, касаещи процедурата по приемане на нова Наредба за медицинската експертиза и начина, по който следва да осъществяват дейността си органите на медицинската експертиза в страната към настоящия момент. Според тях с решение № 5901/11.05.2017 г. Върховният административен съд оставя в сила Решение № 12773 от 24.11.2016 г. по административно дело 5178 от 2016 г. на Върховния административен съд, съгласно което в Наредбата за медицинската експертиза, приета с ПМС № 87 от 05.05.2010 г., обн., ДВ, бр. 36 от 14.05.2010 г., изм., бр. 55 от 04.07.2014 г., се отменят определени текстове (за временна инвалидност от 1 до 3 години при малигнен тумор на гърдата).

 

И сръбската прокуратура подпука Цветан Василев за участие в организирана престъпна група!

 

 

И сръбската прокуратура погна банкера беглец Цветан Василев, който у нас е подведен под отговорност като тартор на организирана престъпна група, източила 2 млрд. лева от фалираната КТБ. Държавното обвинение на съседите ни също го разследва за участие в ОПГ заради изправения пред фалит завод за стъкло в Парачин, съобщават сръбският сайт N1.com и „Монитор“.

На 30 май ще стане ясно дали предприятието ще продължи да функционира. Делото в Търговския съд в Крагуевац започна в четвъртък, а искането е дошло от кредитор на завода заради неизплатен заем в размер на 47 млн. евро. Искът за фалит е от фирмата „Вексилум Балкан“ (гр. Чачак), която търси от фабриката дълг в размер на 47,3 млн. евро. Заводът, който в Сърбия е известен като „Парачинска Стаклара“, от своя страна оспори твърденията, че „Вексилум Балкан“ е легалният кредитор и че фабриката се намира в трайна неплатежоспособност.

Стана ясно и че от „Стаклара” са завели дело срещу организирана престъпна група. Тартор на групата е Верица Маткович, бившата генерална директорка на фабриката, а нейни помагачи са Деян Адамович, член на надзорния съвет на завода, адвокатите от Белград Филип Маткович и Воислав Илич, представителят на фирмата, която поиска фалит, Слободан Спасойевич и банкерът беглец Цветан Весилев. „Подадохме наказателна жалба в републиканската прокуратура срещу тези особи като организирана престъпна група“, каза по време на заседанието помощник-адвокатът на СФС Бранислав Томашев.

Според търговските регистри в западната ни съседка дружеството кредитор е създадено само преди три месеца – през февруари 2017 г. Това само засилва подозренията, че зад цялата история отново стои банкерът беглец, чийто патент беше източването на КТБ именно чрез роящи се непрекъснато новосъздадени кухи дружества. Слуховете, че той се опитва да продаде завода, вървят повече от година, като дори се появиха информации, че е възможно по този начин да си урежда и допълнителен чадър от сръбските си покровители. На следващото заседание ще се вземе решението дали да бъде обявен фалитът на завода. Продължава неизвестността за 825-има работници във фабриката. Собственикът на фабриката Цветан Василев, откакто встъпи в завода досега е увеличил дълговете близо 70 пъти, пише сръбският разследващ сайт „Инсайдер”.

Василев се крие от родното правосъдие в Белград, тъй като у нас ще бъде изправен пред Специализирания наказателен съд. Василев е с обвинение като престъпен бос, за което го грозят 20 години затвор. Обвиненията са описани в рекордните 5000 страници, като само томовете с доказателства надхвърлят 1000. За уличаването на Василев и шайката му са разпитани повече от 400 свидетели. Василев ще отговаря пред Темида по 4 текста от НК.

Кметът на София Йорданка Фандъкова стана “Д-р хонорис кауза“ на Военна академия “Г. С. Раковски“

 

 

Кметът на София Йорданка Фандъкова стана „Д-р хонорис кауза“ на Военна академия „Г. С. Раковски“, предаде агенция „Фокус“. Това се случи в присъствието на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов.

Отличието й бе връчено от ген.-майор Груди Ангелов, началник на Военна академия „Г.С. Раковски“. Емил Енев, секретар на академичния съвет на академията представи мотивите за награждаването на Йорданка Фандъкова. Той отчете, че Йорданка Фандъкова полага лични усилия за изграждане на нашата столица в модерен град, реализирани редица проекти за превръщане на столицата в средище на науката и културата. По думите му е направено много за популяризирането на българското културно-историческо наследство.

Според него се осъществява ползотворно сътрудничество между Столична община и Военна академия „Г.С.Раковски“. Той припомни, че от 2010 г. академията е отворила своя парк за посещение. „Тук се реализират голяма част от мероприятията от културната програма на столицата“, каза полк. Енев. Той подчерта, че Йорданка Фандъкова има принос за изграждането на редица паметници във Военната академия като паметника на Васил Левски, както и подготовката за този на Борис Дрангов.

„Военната академия „Г.С.Раковски“ е дългогодишен партньор на Столичната община в активната ни работа за града. Това каза кметът на Столична община Йорданка Фандъкова след като бе удостоена с почетното звание.

„За мен е огромна чест получаването на това звание, доста изненадващо, признавам. Доста ми е трудно, защото съм свикнала да говоря за проблеми и да търся решаването на проблеми. Тук емоцията е съвсем различна. Затова от сърце ви благодаря, наистина честта е огромна. Смятам, че това е признание за работата на целия екип на СО, за приоритетите, които поставихме, за нашия хилядолетен с историята и модерен с развитието си град“, заяви Фандъкова.

Тя отчете, че е работила активно с Военната академия при реализирането на устойчиви политики и приоритети в развитието на София като зелен, иновативен град. „Като че ли всяка година активността и ангажимента на Военната академия към града, развитието му и възпитанието и образованието на младите хора става все по-голяма. Така че от сърце ви благодаря лично на вас“, допълни кметът на София.

Тя припомни част от общите инициативи и отварянето за свободен достъп на красивия парк на Военната академия през 2010 г. По думите й с това решение академията е оказала подкрепа на Столична община за възстановяването на зелените пространства за хората на София и достъпа до историческите места в столицата. По думите й през тази година Военната академия се е включила много активно в облагородяването на града и пролетното почистване.

Йорданка Фандъкова е един стратегически лидер и ръководител. Това каза ген.–майор Груди Ангелов, началник на Военна академия „Г. С. Раковски“ по време на награждаването.

„Гжа Фандъкова е кмет на най-голямата община в България. Тя е един стратегически лидер, ръководител, защото, ако започнем от водоснабдяването, транспорта, охраната на обществения ред, това всичко минава през кабинета на г-жа Фандъкова“, допълни ген. майор Груди Ангелов. По думите му мотивите за награждаването й не са само приносът й към обществото и военната академия, а признание за възможностите, знанията и уменията, които полага кметът на столицата и нейния екип за опазване живота и здравето на хората. Той посочи, че София е едно спокойно място.

„Още един път благодарност от наша страна. За нас е чест да бъдете сред нашите лауреати на званието „Д-р хонорис кауза“, допълни началникът на Военна академия.

 

Играта с евтините лекарства на Марешки

 

 

Какво показва ревизията на фирмата за паралелен износ на скъпоструващи лекарства

Една сграда в Западната промишлена зона на Велико Търново е приютила два склада за лекарства. Единият е на фирмата „Фармнет” АД – вносител на лекарства и доставчик на аптеки „Марешки”, а другият склад е на фирмата „Трейднет България” ЕООД – износител на лекарствени продукти.

Тече разследването на предаването „Открито” по БНТ и заснетите кадри с дрон ясно показват, че сградата е една, а входът е един, заедно с товарните рампи – една по-голяма и една малка. И Валя Ахчиева търси втори вход за втория склад. Но… не намира такъв. Намира само персонал и магистър-фармацевт на фирмата дистрибутор „Фармнет”, на която представляващ е Веска Марешка – 73-годишната певица на стари градски песни и майка на Веселин Марешки – депутат от ПП „Воля” и зам.-председател на Народното събрание.

Втората фирма – „Трейднет България”, е била собственост на Веска Марешка до 2012 година, но тогава Веска я продава на рускинята Нина Василевна Катченко. Тя е от град Дубовка край Волгоград. Нина Василевна е и представляващ на фирмата, но тя упълномощава Веска Марешка да я представлява пред българските държавни институции.

Според Решение на КЗК от декември 2016 година фирмата „Трейднет България” е една от фирмите, които осъществяват паралелен износ на лекарства, платени от здравната каса.

Износ за 5 милиона лева

В разследването на Валя Ахчиева с документи се доказва как само през първите 3 месеца на тази година фирмата на Нина Василевна – гражданка на Руската федерация и с пълномощник Веска Марешка, прави износ на скъпоструващи лекарства за над 5 милиона лева за европейските държави Румъния, Англия, Германия и Чехия. Сред тези лекарства има и такива, които се заплащат от НЗОК – напълно или частично, и са предназначени за болни от тежки болести.

Друг документ доказва, че за първите 3 месеца фирмата вносител на такива лекарства „Фармнет” е продала на „Трейднет България” лекарствени продукти на стойност близо 3 милиона лева.

В интервю за „Открито” подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров обяви, че всяка година скъпоструващи лекарства за над 300-400 милиона лева се изнасят от България за други европейски държави. Законът разрешава паралелния износ, но всъщност той създава проблем, защото болните в България остават без достъп до лечение с тези лекарства. И периодично те липсват в аптеките.

Освен това тези лекарства се внасят в България на цени за България, които са в пъти по-евтини от цените в Европа. Така някой чрез реекспортправи огромни печалби за сметка на болните. Някои лекарства са животоспасяващи за тях.

Затова тази сграда в Западната промишлена зона на Велико Търново, приютила два склада по документи, е много важен възел, който би разплел схемата на паралелния износ на скъпи лекарства.

Ощетените

Но нито един компетентен орган в България не е установил досега кой как внася и изнася, колко печели и как се ощетяват болните?

След като никой в тази сграда не посочи на Ахчиева втория вход за втория склад, тя сигнализирала ИАЛ. Оттам отишли мълниеносно на проверка във Велико Търново в склада на фирмата износител „Трейднет България”. И инспекторите на ИАЛ установяват, че на вратата на склада виси огромен катинар. Така и не намерили кой да отключи на компетентния контролен орган склада за лекарства. Не открили и отговарящия магистър-фармацевт Бистра Бенкина-Георгиева, която по смисъла на закона е длъжна да контролира всичко около склада с лекарствата. Изумлението на проверяващите от ИАЛ достигнало връхната си точка, когато магистър-фармацевтът на „Фармнет” АД Ивайло Костов заявил, че от началото на годината – януари-февруари, до сега не е виждал Бистра Бенкина да идва на работа.

Заключен с катинар склад и фармацевт, който не идва на работа!

Празният склад

Проверяващите от ИАЛ успели да направят снимки на склада… през процепите на вратата с катинара. И тези снимки бяха показани в предаването „Открито”. На тях се вижда, че складът… е празен!

Валя Ахчиева попита: За какво служи този склад – само за счетоводно префактуриране ли? Каква е тази фирма „Трейднет България” – една куха фирма за огромни обороти на скъпоструващи лекарства за паралелен износ ли? Компетентните органи отдавна трябваше да са отговорили на този въпрос.

Интрига на втори план се заформи в това разследване на БНТ. В интервю директорът на дирекция „Контрол” на НАП Васил Панов най-напред каза, че правели ревизия на фирмата „Трейднет България”, защото били открили порочни практики в дейността й, но ревизията не можела да приключи, защото данъчните инспектори не можели да връчат документи на представляващия на фирмата. На въпрос на Ахчиева – търсихте ли Нина Василевна от Дубовка или упълномощената Веска Марешка, Панов отговори, че никого не са намерили.

Игра на криеница

Тогава Ахчиева подгони Веселин Марешки в Народното събрание с новината, че данъчните власти не можели да открият майка му. Марешки направи грешен ход и се скри в мъжката тоалетна на парламента. Това пък даде възможност на Ахчиева да го причака отново и пак да го сгащи с въпроса – защо сградата във Велико Търново няма два входа за двата склада. Марешки нищо не отговори, но вече излязъл от тоалетната, явно изглеждаше много притеснен и с наведена глава.

Но след това от НАП дадоха второ интервю. Васил Панов съобщи, че бил сгрешил и че не Веска Марешка не можели да намерят, а някакви други, които били свързани с насрещните проверки. На зададен въпрос на Ахчиева Панов потвърди, че и двете фирми – и „Фармнет” и „Трейднет България”, изпращат счетоводни документи на НАП от един и същи айпи адрес.

Забуксувалата ревизия

А от източници на вестник „Труд” стана ясно, че въпросната забуксувала ревизия на фирмата „Трейднет България” била свързана с предишен неин период, когато тя е снабдявала с лекарства и аптеки „Марешки”. Данъчните открили, че не бил плащан ДДС на отстъпката на лекарствата, заради която лекарствата в аптеки „Марешки” са с по-ниски цени. И затова начислили суми за плащане. Но насрещните проверки и ревизията се точат и не могат да приключат и до днес.

Горчив привкус

От това разследване остава един горчив привкус – как тихомълком у нас се променят закони, наредби и дори цял текст, свързан с контрола на ИАЛ, бил обявен за противоконституционен. И всичко това обезсилва контрола на скъпоструващите и животоспасяващи лекарства.

А улеснява търговията с тях и печалбата за сметка на болните.

 

 

Източник: в. „Труд“

 

Киро Японеца: “Двойната къща“ не беше паметник, не съжалявам за нея

 

 

Кирил Киров, известен като Киро Японеца няма как да бъде задължен да възстанови „Двойната къща“. Посочва, че планира да изкупува и други къщи паметници, не за да ги събаря, а за да ги реставрира, ако са от национално значение. Иска да направи статуя на Иисус Христос на Копитото.

„Ако трябва да съм честен, не ме заболя от събарянето на „Двойната къща“, защото не е паметник“, коментира японеца пред БТВ.

„Двойната къща“ е построена е през 1907 г. по проект на архитект Георги Тодоров. През 1976 г. е определена за архитектурно-строителен паметник на културата, а на 11 ноември този статут е отменен след становището на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности. Решението е подписано от тогавашния министър на културата Вежди Рашидов. Според становището, сградата стои „чуждо и нехармонично“ в средата около нея.

През 2005 г. Киров започва да търси начини да купи имота и го придобива от различни собственици. През 2014 г. той внася в Столична община план за реставрация на сградата, който не е реализиран. Следват няколко пожара, а Киров не е санкциониран нито веднъж, че не поддържа сградата.

На мястото на разрушената къща, ще строи подземен паркинг с бизнес център. „Такива сгради, ако се направят в центъра на София и се поддържат, това е реален паметник на културата, а не руина, която в момента сме бутнали“, коментира Киров. Готов е да даде пари за къщата на поета Пейо Яворов.

На 29 април в първия от три почивни дни сградата е разрушена.

Киров твърди, че не е купил сграда паметник на културата, защото тя не е имала категоризация. Коментира, че в друга държава вероятно е нямало да може да я събори. Според него държавата трябва да се грижи за фасадите. За пожарите в сградата смята, че са случайни и имал проблеми с клошари и други хора, които влизат там.

Отрича да е оказван физически или психически натиск на собственици, те „сами са ме помолили да я продадат“. Не е платил 125 хил. лева, а 680 хил. евро по банков път, за което има съответните документи. Имотът не струвал толкова, според него.

За думите на бившия министър на културата Петър Стоянович, че преди четири години са му предложили 100 хил. лв. подкуп, за да промени статута на „Двойната къща“, Киров казва, че не познава Стоянович, не е пращал при него хора с предложение. Не бил виждал и Вежди Рашидов на живо.

Хекимян припомни твърдението на американския посланик, че Японеца се занимава с наркотици и трафик на хора, на което той отговори така: „Изкарвам парите си с бизнес, платени данъци и така. Бизнесът ми е строителен. Строя прекрасни сгради и хотели, които продавам и давам под наем. Привличам инвеститори, които инвестират милиарди в България. Аз не само че не съм бил съден, но и никога не са ме разследвали и не са ме викали в съда за подобни казуси. Когато се говори за наркотици, можем да се видим в друго предаване. Не можете да говорите на масата за наркотици, защото ми подбивате бизнеса. Имам наематели от кралското семейство, не говорете така”.

Киров смята, че е чист бизнесмен и не се срамува от миналото си. Парите си изкарвал със строителен бизнес. „Поканихте ме за къщата не за наркотици. Като ме питате за наркотици, ще направим друго предаване“, коментира той. Това са „въпроси извън регламента“, според него.

 

Шаман от Мурманск пророкува нова могъща славянска империя с участието на България! (Карта)

Снимка: Shutterstock

 

Нов съюз на славянските страни ще бъде създаден скоро, твърди шаманът Елвил, който е жител на Колския полуостров (най-северната част на Русия), съобщава esoreiter.ru.

Руското издание публикува карта на бъдещата империя, на която е и България. В новата свръхдържава влизат още териториите на Беларус, Молдова, Полша, Украйна, Сърбия, Босна и Херцеговина. Шаманът е автор на 9 книги, издадени под псевдонима Олард Диксън.

Той предупреждава, че ще се появи нова епидемия. Заразата ще плъзне заради появата на нови, устойчиви на лекарствата вируси.

Ще бъдат създадени изкуствени хора и значително ще се увеличи продължителността на живота, добавя Елвил.

 

Източник: Флагман

 

Прокуратурата влезе и в Здравната каса

 

 

 

„Прокуратурата извършва проверки в НЗОК“. Това заяви главният прокурор Сотир Цацаров, цитиран от bTV. По думите му се проверяват сигнали, свързани със сключване на неизгодни договори. Работи се по сигнал, подаден от бившите министър и зам.-министър на здравеопазването. „Основно се касае за превеждане на средства от НЗОК без основание за това„, поясни Цацаров.

Цацаров се закани резултатите от проверките да бъдат оповестени скоро. Те ще са свързани с начина, по който самите лечебни заведения формират исканията си НЗОК и дали това, което касата е покривала стига до пациентите.

По информация на регионални медии, обект на проверката са над 20 милиона лева, платени на болниците.

Парите са преведени за разходи, направени от медицинските заведения през ноември и декември 2016 г., въпреки че все още действащата тогава система за пръстови отпечатъци е отхвърлила сумите заради липса на изискваните по закон реквизити. Прокурорската проверка е образувана по сигнал, като постановлението по нея е от 3 април.

 

Главният архитект на София: Реституираните имоти в комплексите са тиктакаща бомба

Здравко Здравков

 

 

Реституираните имоти са една бомба, която тиктака във всички комплекси. Това каза пред журналисти главният архитект на София Здравко Здравков, след като направи отчет на работата си, предаде агенция „Фокус“.

„В „Младост“ беше най-широко експонирана, но я има и в „Левски“, „Мусагеница“, „Дружба“, „Обеля“. Тези комплекси са изградени през 70-те и 80-те години на миналия век по начина, по който се проектираха комплексите на модернизма и пред тези сгради в момента има възстановени имоти и трябва да намерим баланса между частната собственост на реституираните имоти и собствениците, които живеят в жилищните блокове. Този баланс може да бъде постигнат единствено с изработването на тези планове, които представляват един вид граждански договор между двете страни. Да намерим формулата не да противопоставяме двете страни, а да намерим разумния баланс. Именно в тази посока работихме, за да можем да дефинираме конкретни проблеми по отношение на тези имоти, които са възстановени“, обясни главният архитект на София. По думите му не цялата реституция в комплексите е извършена с измами или престъпни сделки.

„Законодателят беше предвидил механизми за възстановяване на земя в комплексите. Тази реституция беше проведена, но желанието на нас и на ръководството в лицето на Йорданка Фандъкова, е в крайна сметка да има приключване на този процес на възстановяване на земеделска земя. Проблемът трябва да бъде решен със законодателни мерки“, допълни той.

Според него възстановяването на бившите ниви в реални граници е създало проблем, защото не е била отчетена тяхната придадена стойност – една бивша нива, която е била с характеристика на земеделска земя, се връща в урбанизирана територия, където има изградени инфраструктура, довеждащи връзки, градски транспорт.

„Липсата на точно това отчитане, на придадената им стойност, създаде тези проблеми. Имотите се възстановиха като земеделски, в момента се намират в комплексите и след изработване на подробните устройствени планове, за част от тях е предвидено застрояване, част от тях са предвидени за озеленяване. За тези, които попадат в терени за озеленяване, трябва да проведем процедури по отчуждаване. Предвидените за застрояване, виждате какви протести провокират в гражданите. Считам, че мораториумът като мярка е едно отлагане на проблемите във времето“, посочи Здравков. Според него той е заравяне на проблема в пясъка.

„Когато наложим мораториум ще си решим проблема на нашето управление в следващите 2-3 години, но след това отново ще оставим този горещ картоф на следващите. Мнението ми е, че трябва да си решаваме проблемите, за да може да се излиза от ситуацията с решение, а не със слагане всичко на трупчета“, каза още главният архитект на София.

„Високите сгради, както един колега се изрази, трябва да вървят като овцете на стадо“, каза още главният архитект. „Сградите трябва да вървят като комплект и естествено да се образува едно „сити“ на входа на София около метростанцията на Интер Експо Център. Считам, че мястото на високите сгради трябва да бъде там, където има транспортни връзки, защото цялостната концепция за придвижване пеша е насищането на функции на местата на метростанциите. Там, където има удобни пракинги, изградена и възможна довеждаща инфраструктура – ток, вода, канал. Когато започнат да възникват тези сгради в градската среда, като едни „пирончета“, трябва да дефинираме проблемите, които ни дават Закона за устройство и застрояване на Столична община, да ги премахнем, като възможни вратички“, коментира Здравков.

Той уточни, че работят в промяна на нормативната уредба за затваряне на тези „вратички“ и да дефинират местата, в които искат да се изгради бъдещото „сити“. „Освен мястото, което посочих около бул. „Цариградско шосе“, защо да не се развие „сити“ и в западното направление, при продължението на бул. „Царица Йоанна“ с Околовръстното шосе, където е кръговото също може да стане място за високи сгради в един по-далечен хоризонт. В цял свят местата около жп гарата или северно от нея също би могло да се разположи едно високо строителство. Защо не и в района на аерогарата, стига да го позволява Гражданска въздухоплавателна агенция за облитане на самолети“, поясни главният архитект. Според него места за изграждане на бъдещо „сити“, не едно, а няколко, могат да бъдат дефинирани, но трябва да бъдат определени в Закона за устройство и застрояване на Столична община.

За идеята в градинката на бул. „България“ да се появи 44-етажна сграда, Здравков коментира, че има интересно решение на съда, с което общият устройствен план, който по закон е необжлаваем, отпада за техния конкретен имот.

„С плана от 2009 г. теренът е включен в зелената система. С решението на съда, ме задължават да изпълня съдебното решение, като допусна изграждането на 44-етажна сграда с показатели на смесена многофункционална зона. В същото време ме задължават да изпълня плана от 2007 г., където е отредено за зона за обществено обслужване. Инвеститорите настояват да ползват една поредица от вратички в нормативната уредба, за да постигнат изграждането на едно високо застрояване. По наше настояване, тъй като има вече влязло в сила съдебно решение, ги задължих да си преработят проектната документация в съответствие с влезлите в сила общи планове. Имахме поредица от срещи с инвеститорите, които категорично отказаха да преработят проектната документация“, поясни той и добави, че в момента е в ситуация, в която ВАС му e наложил глоба от 1000 лв. за неспазване на съдебното решение, която съответно Здравков обжалва.

„Считам, че не мога да изпълня съдебно решение, което ме кара да извърша закононарушение. Оттук нататък главният архитект е в поредица от ситуации, в които вече има една наложена глоба. На категорично мнение съм, че не мога да извърша закононарушение“, категоричен бе арх. Здравко Здравков.

 

Стабилизирано е състоянието на Георги Иванов, но животът му не е извън опасност

 

 

Стабилизирано е състоянието на първия български космонавт Георги Иванов,който тази сутрин бе приет във ВМА. Това каза пред журналисти доц. Евлина Одисеева, началник на Клиниката „Интензивно лечение“ към ВМА, предаде Агенция „Фокус“.

„Георги Иванов е в стабилизирано състояние, но все още не мога да кажа, че няма риск за живота му. В момента е в медикаментозен сън. Така ще остане в следващите 24 часа, до 48 часа, когато ще направим един контролен нов скенер, за да оценим каква ще бъде находката в главния мозък”, обясни доц. Одисеева.

По думите й Георги Иванов е постъпил рано сутринта в коматозно състояние. „Снощи при битов инцидент е получил травма на раменната става и лек удар в главата, но след това се е чувствал добре. Рано сутринта става неспокоен, възбуден, което е накарало близките да потърсят помощ. Нашата първа диагноза е един исхимичен мозъчен инсулт с преходно нарушение на мозъчното кръвообращение, което е било най-вероятно причината и за неговата травма”, каза още тя.

 

Емил Димитров – Ревизоро: Системата на митниците може да се манипулира дистанционно

 

 

По данни на прокуратурата, престъпната група, заловена в петък, е ощетила Европейския съюз с над 3,6 млн. лв.
Системата на митниците може да се манипулира – било отвътре, било дистанционно. Това се прикрива и се пази далече от обществеността, каза в „Здравей, България“ на Нова тв Емил Димитров – Ревизоро.
Той обясни, че се случва да постъпят запитвания от чужбина за камиони и се оказва, че те не съществуват по списъци. „Касовият апарат на държавата не работи. Може дистанционно да се изтриват данни в митниците. В комисията вече имаме снимков материал, доказващ канал за заобиколяне на данъчни складове“, съобщи Ревизоро, който е и председател на комисията по контрабандата към парламента.

Припомняме, че при акция в петък бе задържана организираната престъпна група. Трима души остават в ареста за контрабанда и е действала на територията на страните-членки от ЕС и Македония. За да избегнат плащането на мита и акцизи, на участниците в групата е било необходимо законосъобразно приключване на митнически режим.

Трима от шестимата обвинени за хакерската атака в Агенция „Митници“ остават за постоянно в ареста. Това са считаният от прокуратурата за ръководител на организираната престъпна група Емил Милчев – бивш служител на граничен пункт „Калотина“, Янаки Евтимов, който и сега работи на митница „Гюешево“, и 22-годишният компютърен специалист Димитър Пешев.

Според обвинението, тримата са участвали в схема за контрабанда. Със специално написан софтуер Пешев е успял да пробие системата на митниците. С флашки вирусът е бил инсталиран в служебни компютри на Агенцията и е манипулирал данни за преминаващи камиони с товари. Схемата е била засечена и наблюдавана от юни 2015-та. По данни на прокуратурата, тя е ощетила Европейския съюз с над 3,6 млн. лв.

Космонавтът Георги Иванов е приет в болница

 

 

Космонавтът Георги Иванов е приет в болница, най-вероятно с инсулт, научи Нова телевизия.

Взет е тази сутрин с линейка от Банкя, където живее. Приет е във ВМА.

Георги Иванов е първият български космонавт. Роден е в Ловеч на 2 юли 1940 година. На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“. Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“, с международен екипаж, с командир на полета Николай Рукавишников.

В Космоса Георги Иванов прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минути.

От началото на промените Георги Иванов се занимава с бизнес. През 1990 година основава смесена българо-италианска авиокомпания „Сиджи Ер Карго“. След прекратяване на италианското участие създава заедно с Лилян Тодоров авиокомпания „Ер София“ (1991). Компанията се занимава и с изграждането на голф игрища и хотели.

Народен представител е в 8 и 9-то народни събрания (1981 – 1990) и 7 Велико народно събрание (1990 – 1991).

Автор е на книгите „Полети“ (1981) и „Време за полети“ (1987).

 

Изповедта на един успял зад граница българин: Американската мечта все още съществува, но ..

 

 

33-годишният благоевградчанин Светлозар Милошев или наричан с професионалния си псевдоним Съни (Sunny) в ролята си на мениджър в Америка е роден и израства Благоевград, в семейството на началната учителка от Четвърто основно училище в областния център Илонка Миланова. През 2006-та година печели Зелена карта от лотарията и сам заминава да преследва мечтите си за по-добър живот, кариера, и семейство в Америка.

Десет години по-късно го намираме, пиейки любимия му следобеден чай в новия му офис в Бостън, Масачузетс, където той е новият Директор на Ресторанти в отдел Храна и Напитки в луксозен Бостънски хотел в най-голямата и една от най-добрите в света хотелски вериги – Мариот Интернешънъл. “Чаят ми напомня България, моето село и попарата от хляб и чай, която дядо ми понякога ядеше за закуска” споделя Милошев, цитиран от struma.com.

Свет както го наричат повечето му приятели в Америка отделя от ценното си време в изключително натоварения си работен дневен график, за да разкаже как стигна дотук, и каква е реалността в корпоративна Америка и дали все още съществува Американската мечта, или е просто една заблуда и отживелица както все повече хора по света твърдят…. Ето неговата изповед, която публикуваме без намеса.

Здравейте на всички роднини, приятели, и познати в родния ми Благоевград и в България. Надявам се че всеки един от вас е в добро здраве и настроение. Благодаря на изключително любезните професионалисти от www.struma.com за отделеното време и внимание. Не търся слава или признание и нека спестим завистливи чувства или некомпетентни коментари. Аз съм всъщност просто един скромен човек от милионите Българи, които за съжаление напуснаха България, тъй като там, където съм роден не видях възможностите за по-добър живот и реализация, които Зелена карта за Америка ми предостави. Бих се радвал, ако моите думи и послание предадат позитивна енергия, или просто послужат като пример на по-младите от мен, които искат на тръгнат по този път.

Бъдете смели и рискувайте, и дори и да напуснете България никога не забравяйте откъде сте тръгнали и бъдете горди Българи.

Щастлив съм че около 10 години след като емигрирах в Съединените Щати постигам много от мечтите и целите си. Сам самичък потърсих късмета си със лотарията Зелена карта. Късметът ми се усмихна. Желая го от все-сърце на всички които мечтаят за сбъдване на Американската мечта. За мен тя все още съществува. Не е една общоприета лъжа или блед спомен от миналото. Но не е и филм от Холивуд който е винаги със щастлив край и представящ перфектно изглеждащ Американски свят на богати и успели хора, купища пари, скъпи коли и огромни къщи, в който винаги актьорите сме ние емигрантите.

Много емигранти не успяват да се интегрират в Американската култура и икономика и често завършват в свят на дългове, нископлатена работа и много стрес. Реалността е съвсем друга от Холивудския модел на подражание и показност и съвсем не е перфектна за един нов емигрант.

Бих искал да споделя повече други неща отколкото да говоря за себе си, но ако ми позволите, нека се представя накратко. Наскоро бях назначен като Директор на Ресторанти в отдел Храна и Напитки в Мариот, който е луксозен Бостънски хотел в най-голямата и една от най-реномираните в света хотелски вериги – Мариот Интернешънъл. Преди това в период от около 10 години бях студент и работих между другото в сферата на хотелите и ресторантите, за да се издържам и да си плащам частично и със заеми за обучението си. За последно бях генерален мениджър на Ресторант в луксозния хотел Лангъм Бостън, преди да бъда забелязан и нает от човешки ресурси в Мариот Интернешънъл.

В днешно време човешки ресурси и по принцип корпорациите в Америка те намират чрез твоя професионален профил в интернет, било в професионалната мрежа LinkedIn или където си споделил автобиографията си. Мина времето, когато работа се търсеше от врата на врата. Сега много корпорации дори не приемат кандидати, които искат да почукат на вратата, за да попълнят апликация за работа. От Мариот се свързаха с мен в интернет. Нещата около моето назначение станаха бързо. Имах няколко други предложения за нова работа но избрах Мариот..

Избрах псевдонима Съни по няколко причини – това е един вид метафора, Съни на Английски означава Слънчев, а за мен всеки професионалист, работещ в хотелиерството трябва да бъде лъчезарен, да се усмихва, и да бъде един вид “слънчев” всеки ден. Разбира се, много по-лесно и по-запомнящо е за хората да ме наричат Съни, отколкото Светлозар. На последно място моето име не в буквален превод, но може да бъде преведено като Съни Мисля че стратегически ми помогна да изградя име и добра репутация. Моята философия в бизнеса в хотели и по принцип е проста. Успехът на даден бизнес модел зависи до голяма степен от способността на лидера, или основателя да мотивира себе си, както мениджърите, така и работниците си. Никой не може да ме мотивира да ставам в 5 сутринта за работа, и да давам 100%, освен самия мен си. Основателят на Мариот Интернешънъл, мистър Бил Мариот е един от най-добрите бизнесмени в света на франчайзинга, където компанията му се е развила с космически успех, давайки на други компании легендарното си име и бранд, без да е собственик на много от хотелите.

Мистър Мариот е известен с мотивационните си думи, че ако се погрижите за своите хора, то те ще се погрижат за вашите клиенти, и следователно вашият бизнес ще се погрижи сам за себе си. Всичко започва и завършва с работниците, които са двигателят на машината или операцията на фирмата. Всички хотели имат ресторанти, маси, столове, лобита… но само работниците са елементът който ги разграничава и определя като уникални спрямо това какво е уникалното преживяване, което кара клиентът да стане постоянен.

Клиентите в света на хотелиерството стават все по-трудно задоволими и по капризни от всякога. Една любезност и широка усмивка не стигат. Трябва персонализирана стратегия към всеки отделен клиент с цел да се създаде ситуация където клиента се чувства “вкъщи, далеч от дома.” Трябват стремеж и усилия клиентът да си тръгва доволен всеки път. Дори и продажбите на един отдел или на целия хотел да са солидни, ако клиентите не са впечатлени с всяко свое следващо посещение, сякаш им е за първи път и чувстват уникално отношение, а си тръгват с навесен нос или мърморейки, това ще се окаже изключително пагубно за репутацията и бранда на хотелската верига.

За мен добрият мениджър успява да преодолее своите трудности като ги превърне в свои предимства. Един мениджър става добър не с времето а минавайки през десетки сложни ситуации. Да имаш определена позиция в Американска корпорация може да се постигне ако примерно познаваш правилните хора и те да те препоръчат, но това не е достатъчно, за да се задържиш на водеща роля. Трябват практически и академични познания, умения да работиш с различни хора от различни култури, опит със ситуации, и много 12-13 часови работни дни, включително бидейки на разположение 24 часа и 7 дни в седмицата. Такава често е цената на успеха за една корпоративна кариера в Америка, а дори и в глобален мащаб.

Като Мениджър аз винаги вземам решения навреме, но и изключително спокойно, без да избързвам. Трябва кураж и хладнокръвие. Трябва да предприемаш рискове, но премерени.

Мистър Бил Мариот, основателят на Мариот Хотели казва че успехът на никого не е вечен, но решенията, които взимаме по пътя предопределят крайния резултат. Ако някой ме попита ако трябваше да направя всичко отново отначало, бих ли променил нещо, ще кажа да бих направил едно нещо по-различно – бих емигрирал в по-ранна възраст, бих започнал всичко по-рано. Носталгията вече е по-малък фактор след създаването на интернет и възможността от по-евтини директни международни полети. Аз съм горд и щастлив с всичко което имам и съм постигнал до този момент в своя живот и кариера имайки впредвид фактът че дойдох тук сам преди 10 години и постигнах дипломи Бакалавър и след това Магистър по Бизнес Администрация и започвайки от работник в ресторант за бързо хранене през 2006-та, 10 години по-късно Директор в най-голямата и най-добрата хотелска верига в света. И това е само началото на моята кариера, тъй като аз само преди година завърших образованието си и сега мога да посветя пове4е време за моята кариера. Американската мечта се постига със стратегия, много труд и стъпка по стъпка.

И въпреки всичко аз винаги казвам, че ако съм постигнал нещо в кариерата си и съм някой, то е благодарение на компаниите, които са ми дали шанс и са ме наемали и страхотните екипи от работници, с които съм работил или ръководил, и с които съм работил здраво, вярвайки в общия успех. Винаги ще го казвам и давам заслуженото разбира се благодарение и на безкрайната подкрепа на семейството си, приятелите и познати от България, Балканите и цял свят. Горд съм, че съм българин. Наистина. Научени сме на труд и сме силни пред трудностите.

Въпреки, че съм тук знам какво се случва в моята родина. Яд ме е да виждам бедност и страдание за трудолюбивия, силен Български народ. Само бих казал, че избраните лидери на един народ и държава трябва да са позитивно олицетворение на техните избиратели и да се борят за националните права и интереси и за прогреса на държавата както в краткосрочен така и в дългосрочен план. И промяната в манталитета, мисленето, и действията започва от самите нас индивидуално. Живеем във времена на глобализация, където често емигранти от сходни националности, култури и езикови групи са заедно тук в Америка. И си помагат. Бих искал да споделя че едни от най-големите професионалисти като работници и истински приятели, които съм срещал в Америка са от Балканите и Русия. Често много ни подценяват като кадри и култура, но това просто изиграва лоша шега на “доброжелателите”. За мен лично, обединение на всички народи и култури и Европейският съюз е прекрасна идея и правилният и единствен път за развитие за Европа.

Аз, както съм възпитан от моето семейство, винаги вярвам, че наистина успелите хора в живота са успели да постигнат и изградят 3 неща: добро образование, солидна кариера, и са създали семейство, с което оставят и създават наследници и живот след себе си. Аз завърших обучението си, започнах кариера, но все още нямам семейство и затова продължавам да преследвам мечтите си и не мога да се нарека успял в Америка. Такава е и тенденцията в световен мащаб, където все повече млади хора се обвързват на по-късен етап в живота, преследвайки дадени цели като образование и кариера на по-първи план.

За съжаление много хора я днешно време стават жертва на своя мързел, липсата на собствена мотивация за самоосъвършенстване и преследване на високи цели за себе си и обществото в което живеят. Не става само с думи, трябват и дела и пример от лидерите на едно общество. Според мен делата и постиженията в научен, спортен, и икономически аспект определят как една националност е оценявана в цял свят. Бъдете горди, че сте Българи защото имаме всички основания да се гордеем с историята си и въпреки че сме имали много трудни периоди, ние сме националност с богата история и култура и притежаваме характерни и уникални Български качества като гостоприемство, трудолюбие, доблест, честност и изключително силен дух който нашите световно известни спортисти демонстрират

Дори и далече от България, няма по добри от Българския мед, киселото мляко, вкусната кухня с натуралните продукт от село, и уникалния Български фолклор. Помнете това.. Хранете се здравословно, бъдете позитивни, и имайте добра умствена нагласа. Изгубете извиненията си и тогава ще намерите максималните си резултати. Казвайте си всеки ден, че най-доброто тепърва предстои, без значение какво се случва. Инвестирайте парите си, но инвестирайте и в себе си и бъдете крачка напред. За мен като един мъж, който е възпитан в достойна българска фамилия, семейството и Българските морални ценности и традиции, са винаги на първо място. Но както казва бившият Министър Председател на Англия Маргарет Тачър – няма безплатен обяд в живота и дори и сиренцето в капана за мишки си има цена – животът на мишката, и това важи с пълна сила особено в корпоративна Америка. Всеки успех на Американската мечта за заплаща с висока лична цена.

Желая здраве, щастие и късмет на Българите по света. Нека сме задружни и си помагаме за да оцелеем като националност и култура в турбулентното бъдеще на глобализирания свят на човешката цивилизация. И не забравяйте, където и да сте -Гордейте се, че сте българи!

Проведе се първият фестивал на огъня и нестинарството в София (снимки)

 

 

През втория ден на фестивала на огъня и нестинарството под надслов „Да запалим и съхраним огъня български“, програмата включваше двучасов фолклорен фестивален концерт и Софийско неделно хоро. Събитието се състоя в Княжеската градина (пред Паметника на Съветската армия) и през двата дни.

Организатори бяха Български арт и фолклорен център „Нестия“ и Фондация „Бъдност за талантите на България“, с подкрепата на Столична община.

За първи път в Европа се организира Фестивал на нестинарството от такъв мащаб. Огненото шоу на нестинарите вчера беше на 4 огъня едновременно (всеки с диаметър 5 м), изпълнено от 16 от най-добрите автентични нестинари на България (от района на Странджа), под звуците на специален музикален съпровод.

Програмата на Фестивала включваше още най-голямото нестинарско хоро, богата фолклорна програма, фермерски пазар, фолклорно шоу с гайди и тъпани.

Гости на фестивала бяха известни ансамбли и изпълнители: Янка Рупкина, Калинка Згурова, Венцислав Пенев, Джина Иванова, Златка Ставрева, фолклорни ансамбли „Здравец“, „Бисерче“, „Светлина“ и др.

 

 

 

Източник:Труд

 

“Труд“: Фирма на шефа на ПП “Зелените“ застроява Черноморието и Балкана

 

 

През последните дни редица представители на политическа партия “Зелените” обиколиха националните телевизии с призиви за всеобщо спиране на строителството. Мария Кавлакова, член на националния съвет на партията, дори направи смелата заявка, че “сме ХХI век и строителството вече не е модерно”. Съпредседателят на партията Владислав Панев пък в друга телевизия обясни, че не трябва да се строи нищо, докато неговата партия не изготви национална стратегия за туризма, каквато България нямала. Всъщност такава има и е одобрена от Световната организация по туризъм към ООН. Интересно е доколко г-жа Кавлъкова е наясно с биографията на нейния съпредседател и доколко г-н Панев е с отлично работеща памет, тъй като именно негова фирма застроява Черноморието и Балкана?

Видно от търговския регистър, Владислав Панев е бил директор в строителния Премиер фонд АДСИЦ до 2009 година. Участието му е по линия на контролираното от него дружество “Скай управление на активи”, което е придобило дял в инвестиционния фонд. Макар Панев да излиза от съвета на директорите през 2009 г., вероятно неговата финансова компания все още притежава дял там.

Самият Премиер фонд е с единствена дейност строителство. През 2007 година започва инвестиция в комплекс “Кипарисите” буквално на метри от плажа на курорта Св. св. Константин и Елена. Проектът е завършен през 2015 г. и е с визия, вписваща се идеално в омразната за ПП “Зелените” “бетонна джунгла”.

По същото време фондът закупува земеделска земя до село Априлци, област Ловеч. Фондът обаче не се вслушва в теориите на ПП “Зелените” земеделската земя да си остане земеделска и на нея да се практикува биоземеделие. Дружеството на Панев сменя статута на парцела и започва да лее бетон в мащабно строителство на ваканционно селище в непосредствена близост с Национален парк “Централен Балкан”.

Публичната информация за дейността на Премиер фонд става доста оскъдна след 2015 г. Подобна е и ситуацията с финансовата компания на Владислав Панев – “Скай управление на активи”. Не е ясно дали “Скай” притежава и дялове в други строителни и инвестиционни компании, тъй като описанието на портфолиото на компанията е оскъдно.

Със сигурност обаче България е свидетел на поредното политическо лицемерие – докато ПП “Зелените” успешно изнудват правителството да спира инвестиционни проекти, техният съпредседател лее бетон по Черноморието и в близост до национални паркове.

 

 

Източник:Труд

Проф. Ивайло Дичев отказа да влезе в едно студио с Антон Тодоров от ГЕРБ (снимка)

Проф. Ивайло Дичев

 

 

Професорът по културна антропология Ивайло Дичев отказа да участва в предаването на БНР „Неделя 150“, става ясно от негов пост във Фейсбук. 

Причината е, че той е бил поканен да говори в тема по радиото, заедно с депутата от ГЕРБ Антон Тодоров, но не е бил уведомен за това предварително. Каква е темата от поста не става ясно.

„Ако някой се чуди защо отказах да вляза в студиото на „Неделя 150″, беше защото, без да ме предупредят, вътре се оказа Антон Тодоров. По-рано ми направиха този номер с Евгени Михайлов. Целта явно е сеир да има“.

Антон Тодоров стана депутат от ГЕРБ в 44-тото Народно събрание. Преди да стане депутат от ГЕРБ Тодоров беше от отсрещната страна. През 2013 г. Тодоров издаде книгата „Шайка – Бойко, Росен, Цецо и другите“.

По-късно във Фейсбук се появи и пост по същата тема – на пиар специалиста Любомир Аламанов, който също е бил поканен в предаването на БНР със същите лица: 

 

„Участието ми в „Неделя 150“ по Хоризонт на БНР ме остави със смесени чувства. За първи път се сблъскам в близък контакт с лицето Антон Тодоров. Мога да кажа, че напълно разбирам защо проф. Ивайло Дичев само влезе, видя кой е вътре и напусна с думите: „А, не, аз си тръгвам.“ Проф. Дичев не ме познава и най-вероятно не е чувал за мен… 🙂

Тъй като едни от първите думи на Тодоров бяха нещо като: „Аз вече съм народен представител и се ползвам с известна защита, мога да съдя всеки за уронване на името ми…“, а финалните му думи, за да ме затапи, бяха съвет към Една Грешка да ме съди, ще се опитам да бъда екзактен в изказа си и внимателно да подбирам какви думи използвам.

Изпитвам чувство на отвращение, че такива лица ни управляват.

Изпитвам чувство на погнуса, че първата мисъл на депутат е как вече има защита. А не какво конструктивно да направи.

Изпитвам чувство на раздразнение, когато разговор се опростачва, не се отговаря на въпросите, отклонява се темата, показва се тотално неуважение към журналистите и се демонстрира поведение тип: „А вие защо биете негрите?“. Това важи и за физкултурници.

Усещам чувство за присмех, когато някой прави кампания срещу снимки във Фейсбук, като рови кой какво лайкнал във Фейсбук.

Изпитвам чувство на жал към смислените хора от ГЕРБ, които трябва да стоят заедно с подобни лица.
Усещам пълно недоумение как може някой да се оправдава глупостите си с посочване, че и други правят същото. Все едно да кажа, че съм видял убийство по телевизора и това да ме оправдае да тръгна с калашник по улиците.
Изпитвам чувство на интелектуална немощ, че не проумявам как политиците не разбират, че трябва да служат за пример. И че ако вече не могат, трябва да си ходят.

Усещам страх, че принципът „целта оправдава средствата“ е издигнат в държавна политика. А ако утре някой луд реши, че е много патриотично да стреля с калашник, защото така е преценил, какво правим?

Изпитвам чувство на срам, че сред политиците е изчезнало чувството за срам. От всички политически сили.
Усещам тъга, че политиците не могат да се извиняват. И не разбират даже какво е това.

Усещам надежда, че хората постепенно разбират, искат, знаят, могат. И ще го покажат на следващите избори.“/ Офнюз

 

 

Източник:епицентър.бг

 

ОФИЦЕРСКА СВАТБА: Двама млади се венчаха по традиция от времето на Стефан Стамболов (ВИДЕО)

 

 

Български офицер и неговата любима избраха да се врекат във вечна обич по стара традиция от времето на Стефан Стамболов. Преди близо две години ви показахме как се случи предложението за брак – пред погледа на хиляди военни в Деня на независимостта.

„Навремето, дори още в Царско време, офицерите така са се венчавали – пред Бог с униформа. Това е било привилегия. Всеки, който има честта да носи униформа на български офицер, може да последва моя пример”, каза пред камерата на NOVA старши лейтенант Ивелин Тодоров.

А за това че възраждат традицията на офицерската сватба, младоженците получиха и отличие – старопрестолна грамота.

Така, 129 години след като за първи път Стефан Стамболов се венчава в църквата „Свети 40 мъченици”, български офицер мина под венчило със своята любима.

https://www.vbox7.com/play:1f391ef494

 

Общинар се дегизира като Хитлер, предизвика напрежение на карнавала в Габрово (снимки)

Снимка: Габрово нюз

На фона на отстранените заради нацистки снимки зам.-министър и висш държавен чиновник, фигури на Адолф Хитлер и Йосиф Сталин предизвикаха напрежение на габровския карнавал.

В образа на съветския диктатор се преобрази зам.-кметът на община Габрово арх. Николай Миразчиев, а Хитлер бе представен от чиновник в общинската администрация. „Няма нищо смешно в това да се облечеш като Хитлер и Сталин,  сатрапите на 20 век. Ако Чарли Чаплин ги е пародирал във „Великият диктатор“, то в шествие на габровския карнавал изглежда гротескно, пошло и плашещо. В двата образа няма нищо смешно и не намирам дори и най малката причина, някой да бъде маскиран като тях“, коментира лидерът на БСП в Габрово Кристина Сидорова, цитирана от „Дума“.

Из улиците на града шестваха образите на Кадафи, семейство Обама, Фидел Кастро, Наполеон и др. Жената на министър Томислав Дончев се превъплъти в Мелания Тръмп. Фигура на президента Румен Радев също бе на парада.

Шоуменът Слави Трифонов и главният прокурор Сотир Цацаров пък бяха качени на макет на крайцера „Аврора“, върху който пише „100 години Аврора, 100 години комунизъм“. Отстрани бяха лепнати ликовете на Путин, Сталин и Ленин. Под „чинията“ от Бузлуджа имаше надпис „Третата най-зловеща сграда в света“.

Снимка: Габрово нюз

Снимка: Габрово нюз

Източник:епицентър.бг

Наводни се блок в Мездра, саниран с държавни пари

Кадър: БТВ

 

 

Жилищен блок в Мездра, който в момента се санира по националната програма, протече, съобщава bTV. След проливния дъжд от тази сутрин в града 11 апартамента от последните етажи са буквално наводнени. Собствениците им определиха ситуацията като трагедия, а представител на строителната фирма посъветва хората да се изнесат временно от жилищата си.

По покрива днес са работили петима работници, но от фирмата твърдят, че броят им бил 25. Това е първият блок, който се санира в Мездра. По договор санирането трябва да приключи за 49 календарни дни, но хората се опасяват, че при темповете, с които се работи, апартаментите им ще се превърнат в басейни.

След като случаят беше оповестен, министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков се е обадил на кмета на Мездра Генади Събков, за да поиска информация по случая. От МРРБ съобщиха, че Нанков е поискал проблемът да се реши „по най-бързия начин“ и периодично да бъде информиран за развитието на случая.

 

МВР разкри колко реално са мигрантите в България!

 

 

За половин година България е намалила над два пъти пребиваващите на нейна територия бежанци и мигранти, показва статистиката на МВР.

Към 18 май 2017 г. на територията на страната все още се намират 3128 потърсили закрила чужденци. В бежанските центрове са настанени – 2104 лица, в центровете на дирекция “Миграция” на МВР – 562 лица, а на външни адреси са още 462 чужденци.

От януари до средата на месец май от страната са изведени 1007 незаконно пребиваващи чужденци. От тях – 48,6% са от Афганистан, а 28,2% от Ирак.

Данните сочат, че други около 3000 мигранти са успели да напуснат страната незаконно.

За същия период при опит да влязат в България или да я напуснат са заловени 547 незаконно пребиваващи лица – 377 на вход, а на изход без регистрация – 170 лица.

Още 645 чужденци са установени във вътрешността на страната.

Статистиката сочи, че 41% от настанените в центровете на Държавна агенция за бежанците са сирийци – 863 души, 27% са от Афганистан, а 21% от Ирак.

В миграционните центрове от “затворен тип” – най-много са афганистанците – 151 лица, следвани от пакистанците – 125, от Ирак са 66 души, а от Сирия – 59.

Данните на МВР показват, че като цяло държавата се е справила с миграционния натиск и ако той не се засили, а властите продължат извеждането на незаконно пребиваващите чужденци, до края година у нас може да останат между 1500 и 2000 бежанци

Над 16 хил. души посетили НИМ в “Нощта на музеите“

 

 

16 350 души са посетели Националния исторически музей (НИМ) в 13-та Европейска „Нощ на музеите„.

От музея информираха, че потокът от желаещи да посетят и видят най-ценните съкровища от историята и културата на България започнал още от сутринта и продължил до посред нощта. Интерес към музея проявили и много чужденци.

Голям интерес имало към новите експонати за Васил Левски, специалната изложба, посветена на 24 май и експозицията „Скрито – покрито“, посветена на бельото на българката в началото на ХХ в.

 

Българските масони избраха нов Велик майстор

 

 

Българските масони имат нов Велик майстор. На отчетно-изборно събрание в София майсторите на ложи от Обединената велика ложа на България (ОВЛБ) избраха за свой нов лидер адвоката Искрен Йотов – досегашен заместник на Великия майстор на ОВЛБ. По този начин демонстрираме приемственост на най-значимото събитие в историята на българското масонство – единението, коментираха зидари.

Към момента Обединената велика ложа на България наброява близо 4000 масони и над 120 ложи. През последните години българските масони развиха значително благотворителната си дейност с подкрепа на различни хуманитарни, културно-исторически и образователни каузи.

Запознати припомниха, че вече досегашният Велик майстор на ОВЛБ Иван Сариев бе наречен Обединител заради ключовата дата 20 юни 2015 година, когато заедно с почетния Велик майстор на ОВЛБ Валери Митков реализираха единението на българските масони. А събитието бе сравнено по значимост от представители на световното масонство с падането на Берлинската стена. Новият Велик майстор Искрен Йотов започва мандата си в знакова година за масоните по света, когато се честват 300 години от учредяването на първата ложа в Англия през 1717 г. От своя страна българското масонство отбелязва 100 години от въздигането на Велика ложа на България. И 25 години от възобновяването на свободното зидарство у нас след 1989 г.

Ето някои от най-известните българи-масони.

Първият български масон е архимандрит Ефрем, посветен в ложата на руски и френски офицери „Овидий” в град Кишинев през 1820 г. Основоположник на българското регулярно масонство пък е Иван Ведър, приел свободното зидарство в цариградската Oriental Lodge през декември 1863 г. Масонската ложа “Балканска звезда” е създадена в къщата на Иван Ведър в Русе през 1879г. През 1883 г. Ведър основава във Варна и „Велика ложа на България”.

Княз Александър Батенберг, също масон, е посещавал сбирките в къщата на Ведър.

Цар Фердинанд също е бил масон.

През Втората световна война цар на България е Борис III – сина на Фердинанд, спорно е дали и той е  масон, защото по изискване от Третия Райх България въвежда нацисткия ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА,който забранява масонството. Неговия син цар Симеон II е масон.

Видният български археолог, историк и политик Богдан Филов е  министър-председател на Бъглария в 57-то и 58-то правителство  и регент на малолетния цар Симеон II.

Подписалия и основен радетел на договора за влизане на България във войната на страната на немците е министър Богдан Филов – посветен в масонството в германски ложи. Ето и останалите масони-министри от кабинета на Филов, които са управлявали България:

Богдан Филов, министър-председател, масон;

Иван Попов, министър на външните работи, масон;

Петър Габровски, министър на вътрешните работи, масон;

Добри Божилов, министър на финансите, масон;

Славчо Загоров, министър на търговията и промишлеността, масон;

Иван Багрянов, министър на земеделието, масон;

Иван Горанов, министър на железниците, масон.

От Възраждането до ден днешен много от най-влиятелните българи са били масони. Сред най-известните български възрожденци и дейци за освободението на България, които са масони са Раковски, П.Р.Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, Ангел Кънчев, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Ради Иванов, Иван Ведър, Иларион Драгостинов, Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Захари Стоянов.

Най-новата история на българското масонство започва след 1989 г. Няколко българи са посветени във Великата ложа „Югославия”, Великата ложа A.F&A.M. на Германия, Великата ложа „Алпина” на Швейцария, Великия Ориент на Франция и в няколко гръцки ложи.

 

 

Източник:Блиц

 

Комисията за защита на потребителите (КЗП) предупреждава: Лазерните показалци могат да увредят зрението на децата

Лазерните показалци са изключително опасни, когато не се ползват по предназначение и е възможно да увредят трайно зрението на детето ви, предупреждават от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Тези продукти са широко навлезли в арсенала на преподаватели и лектори при изнасянето на образователни и бизнес презентации. В случай че лазерният показалец се употребява правилно и отговаря на изискванията за безопасност, не би следвало да създава рискове за потребителите.

Продуктите с лазерни диоди, обаче, могат да бъдат много опасни, ако децата решат да играят с тях. Насочи ли се лазерният лъч към очите, може да има нежелателни последици, предупреждават експертите. При игра в междучасие в училището или на двора децата биха могли да се „обстрелват“ с лазерни лъчи, което да доведе до злополука. Включително до увреждане на очите.

Подобни инциденти вече са регистрирани. Най-често даваният за пример е описаният в британския медицински журнал New England Journal of Medicine случай с 15-годишно момче от Швейцария, загубило част от зрението си при игра със закупен от Интернет лазерен показалец с мощност от 150 миливата (mW). Младежът е получил изгаряния на ретината, в резултат на което яснотата на зрението му сериозно се влошила. Два месеца по-късно имало подобрения, но според лекуващите специалисти някои увреждания и рискът да развие проблеми по-късно в живота в резултат на увреждането на ретината му останали.

Децата и тийнейджърите не са единствените, които могат да пострадат при употребата на лазерни показалци. Много възрастни са слабо информирани по отношение на опасностите при такъв тип продукти. Неправилната употреба или несъответствието на лазерите с изискванията за безопасност във всички случаи са съпътствани с рисковете от увреждане на зрението и изгаряния. Затова на общоевропейско, а и на световно ниво са въведени задължителни изисквания, както по отношение на характеристиките, така и на информацията при продажбата на такъв тип продукти. Например, в повечето държави има ограничение диодът да не превишава 5 mW. Причината са доказателства, че над тази мощност лазерите носят риск от увреждане на зрението. Над 500 mW пък водят до изгаряния на кожата.

Повечето лазери, използвани в играчките и игрите, са означени с тип I. Те имат мощност под 4 mW и са неспособни да повредят ретината. Болшинството лазерни показалци са класифицирани като тип II или IIIA и имат мощност от 1 до 5 mW. Макар, че според специалистите теоретично, това е достатъчно за увреждане на ретината, в литературата за подобни случаи не се съобщава.

Лабораторните анализи преди пускането на подобен тип продукти на пазара са задължителни. Те могат да бъдат продавани само ако се докаже, че са годни за ползване по предназначение. Също така лазерните показалци трябва да бъдат продавани с предупредителен етикет за безопасно ползване. Две са най-важните указания. Едното е да не се ползват от деца. Другото – да не се гледа директно срещу лазерния лъч или срещу неговото огледално отражение, както и да не се насочва срещу незащитено око.

Барбара Маклафлан, мениджър на кампанията в Кралския национален институт за незрящи, изразява следната позиция: „Лазерните показалци са измамни, изглеждат безопасни, но могат да бъдат много опасни. Особено такива, които са на разположение в интернет, които могат да притежават много силен лъч. Ако се злоупотреби и се насочат към очите на човек, дори само за няколко секунди, щетите могат да бъдат опустошителни”. Изискванията относно производството и продажбата на лазерните показалци имат за цел да гарантират безопасността на потребителите и да ги предпазят от възможните рискове при досега до подобен тип изделия.

Спазването на стандартите се следи от контролните органи. В България надзорът се осъществява от Комисията за защита на потребителите. Тя е ангажирана със задачата продуктите с лазерни диоди на нашия пазар да отговорят на изискванията за безопасност и да бъдат придружени с информация за потребителите относно възможните рискове при употреба.

В случай че подобни артикули се предлагат за продажба без информация на български език за безопасно ползване, контролният орган дава указания на производителя или вносителя да етикетира продуктите си съгласно изискванията.

Колкото и да се опитваме да предпазим очите си, инциденти се случват. Затова експертите дават няколко важни препоръки:
– Не насочвайте лазерни показалки към никого, особено към главата или очите.
– Не купувайте лазерни указатели за деца.
– Уверете се, че върху продукта има етикет с информация за производителя или дистрибутора и датата на производство и предупреждение за безопасна употреба.
–  Проверете класа, който варира от I до IIIa. Продуктите от класове IIIb и IV трябва да се използват само от лица с подходящо обучение и в приложения, където има законна нужда от тези продукти с висока мощност.
–  Не забравяйте, че лазерните показалци не са играчки. Те са предназначени за професионална употреба и трябва да се използват отговорно. Неправилното използване може да доведе до сериозно увреждане на зрението ви. 

Ако лазерен лъч попадне в очите ви, е необходимо незабавно да посетите очния си лекар за преглед.

 Важно е да се отбележи, че при първоначалния контакт на лазера с окото Ви, се стига до временна слепота или загуба на зрение, дължащи се на първоначалния шок на светлината. Не се притеснявайте. Това е често срещано и в повечето случаи ще последва възстановяване (макар и не на оригиналното ниво на зрителната острота).

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена

 

 

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.

Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци. Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст. Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“. Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция. Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата. На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан. Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.