Съкровището от Надсентмиклош е открито през 1799 г. в областта Банат и представлява 23 съда със съдържание на злато 20 -22 карата и общо тегло почти 10 килограма. Всички съдове са ковани, а украсата е изработена чрез изчукване в дълбок релеф.

Отличава се с изключително качество и прецизност на изработката и е най-голямото познато съкровище от Ранното средновековие. Съществуват различни теории за неговия хунски, аварски, унгарски, сасанидски, печенежки или византийски произход.

Съществува и теория, според която то е свързано с Първата българска държава и управителя на северозападния отвъддунавски комитет на България, днешен Банат.

Куратори на изложбата са Георг Платнер и Каролине Чубер-Окрог от Музея за история на изкуството във Виена и Галина Грозданова и Андрей Аладжов от НАИМ при БАН.