Tyxo.bg counter

Category: Конспирации

Тайната на златото на Хитлер: Фюрерът остана длъжник на Русия със… 100 милиарда долара!

Австрийското градче Бад-Аусзее в областта Залцкамергут отдавна привлича туристите. Курортът се слави с прохладни езера – в летния зной температурата на водата не превишава 20 градуса. През сезона – юли и август, всички хотели са резервирани, не можеш да намериш стая дори за 200 евро.

Преди 70 г. той е не по-малко популярен: тук се заселвали хора, разбиращи от разкош. Историкът Герхард Заунер само успява да покаже от прозореца на колата – това е домът на Ото Скорцени, дървената къща до него е на генерал Власов, а бялата постройка е вилата на Гьобелс. В това симпатично градче се губят последните следи на златния запас на Третия райх: през април 1945 г. на гарите наоколо изчезват десетки вагони с хиляди тона злато и платина, килограми брилянти и картини от музеите на цяла Европа, включително и тези в СССР. По най-скромни оценки днешната цена на тези съкровища е 500 милиарда долара!

Изчезналият влак № 277

– Златото в подземието на райхсбанката съвсем не е всичко – уверява Герхард Заунер. – През февруари 1945 г. в планините на Залцкамергут масово се извозват ценности от окупираните градове. Тук докарват златните запаси на Мусолини и тези на хърватския режим на Павелич, два сандъка брилянти от банките на Белгия. Казашкият корпус на СС и щабът на генерал Власов докарват със себе си платина на кюлчета, татарският легион “Идел-Урал” – бъчви с червонци, словашкият диктатор Тисо – изумруди. Общата стойност не може да се изчисли. След войната американците намират на дъното на езерото (в частност Топлице) сандъци със злато, но това са едва ЕДНА ПЕТА от съкровищата на райха. Останалото сякаш се е стопило.


Иманяри в Полша открили нацистки влак с 300 тона злато, искат 10 процента

… На 10 август 1944 г. шефът на канцеларията на Адолф Хитлер, “нацист № 2” Мартин Борман, провежда секретно съвещание в страсбургския хотел ”Мезон Руж”. На среща на финансисти от Швейцария води разговор за задграничния превод на парите на райха. Упълномощават Банката за международни разплащания (BIS) от щабквартирата в Базел. С помощта на BIS Борман превежда на сметки в Аржентина, Чили и Перу 10 милиарда долара във валута. Само че такова огромно количество злато и платина банката не е в състояние да “превърти”. На 31 януари 1945 г. министърът на финансите на Германия Валтер Функ предлага ценностите да се евакуират на “безопасно място”. Берлин изоставя 24 вагона от влак № 277, препълнени догоре с кюлчета злато от хранилището на имперската банка. Влакът изчезва, сякаш го е нямало въобще – съдейки по документите, открити от съюзниците, железопътния състав със златото никъде го нямало.

– Първоначално ценностите се отправили в баварското селце Оберзалцберг – смята Ернст Голдбърг, професор по история от Виена. – На шефа на спецотряда от СС – щандартенфюрерът Ото Скорцени, поръчват да направи тайници в планините и езерата на Австрия. След войната съюзниците, научавайки за тези тайници, се удивляват: Скорцени буквално ги направил така, че да ги намерят.
Въпросът е защо му е било нужно?

Фалшиви тайници?

… През петдесетте години в езерата на Залцкамергут (основно Топлице и Грюн) ентусиасти започват да търсят съкровищата на Третия райх. В Топлице на дълбочина 100 метра откриват контейнери с фалшиви британски фунтове, шест сандъка със злато (последният през 1987 г.), нацистки награди – и това било всичко. Нито колиетата с брилянти, нито рубините от колекциите на кралицата на Нидерландия, нито златните талери от датската хазна.

– Погледнете номера на това кюлче – историкът Герхард Заунер показва “тухла” от чисто злато със свастики и надписи Deutshe Reichsbank. – Тежината му е 12,5 кг. През 1974 г. аз лично го намерих на дълбочина 70 м на дъното на езерото Грюн. Номер В425: тази серия е на влак № 277, който изчезва след излизането си от Берлин.
Струва си да се отбележи – Постдамската конференция през август 1945 г. постановява: златните запаси на Третия райх трябва да се върнат, поделени поравно между Британия, САЩ, Франция и СССР. По такъв начин нацистите се оказват длъжници на Русия (като правоприемник на СССР) със 100 милиарда долара. Но надали парите се намират там, където се опитват да ги намерят търсачите на приключения.

… И все пак къде е отишло другото злато?

Кюлчетата скрил Ватиканът заедно… с мафията? 

AиФ продължава разследването: къде са изчезнали златните резерви на Третия райх в размер на 500 милиарда долара. Както стана вече ясно, златото е извозено по маршрута Берлин – Мюнхен, а през март 45-а е транспортирано до Австрия, в региона Залцкамергут. Два дни преди капитулацията на Германия десетки вагони с ценности изчезват безследно…

… Историкът изследовател Герхард е убеден, че след капитулацията на Германия именно Алоис Худал, представителят на Австрия за папския престол, отговаря за “прехвърлянето” на нацисткото злато. Този 60-годишен епископ след 9 май организира истински конвейер за превоз на офицери от СС в Южна Америка. В СС наричат системата “rattenlinien” (“миша дупка”): с помощта на свещениците хървати във Ватикана (Крунослав Драганович и Карло Петранович), както и на финансиста на ордена на францисканците (Доминик Мандич) зад граница успяват да избягат докторът фанатик от Аушвиц Йозеф Менгеле и гестаповецът Клаус Барби. Худал има стабилни връзки с неаполитанската мафия – Камората, а мафиотските кланове имат на свое разположение целия флот (200 неголеми съда).

Британският журналист Ричард Лод (работил за Би Би Си) още през 1955 г. информира: От Камората с желание поемат контрабандата на златото на Райха, като искат за това само 5 (!) процента: наистина огромна сума.

– Очевидно златото са го изнесли в различни посоки – смята австрийският изследовател Хайнц Мелевски. – Основният маршрут тръгва на юг, към Средиземно море, но има и други варианти. На 12 май на границата с Швейцария британците задържат колона камиони СС конвой, който включва 50 тона злато. Командирът на конвоя се застрелва.

„30 000 черепи в олтара на сатаната“ 

… На 15 май 1945 г. в село Поляна (сега в Словения) се състоял най-големият след Победата бой.

Отрядите на сръбската полиция (“четници”), на хърватските СС и немския Вермахт – 30 000 души, се опитват да се промъкнат в Австрия, за да се предадат на американците. Но не успяват.
– Това беше голяма маневра – е убеден Хайнц Мелевски. – Със сигурност е доказано, че партизаните са предупредени за пробива. Всички сили, хвърлени към Поляна и другите места по границата, се оказали открити. Колоните от камиони със злато са могли да отидат на юг. Десетки хиляди привърженици на Хитлер дори не мислят, че със своята кръв са платили “златния рейс”.
Тази версия се потвърждава от друг източник. През 1951 г. “началникът” на хърватските нацисти Анте Павелич в интервю за аржентинския вестник “Република” намеква, че пробивът на Поляна не е случаен: “Ние положихме 30 000 черепи в олтара на сатаната – казва той. – Но това е сакрална жертва: нужно беше да се спаси това, без което нашето бъдеще в Аржентина би било немислимо”.
По-рано на среща с швейцарски банкери Мартин Борман казва: “Ние ще запазим златото на партията, за да построим Четвъртия райх”.

… Следите на камионите на СС със златото се губят в средата на май 1945 г. – те отиват към морето, където ги “чакат приятели.” Мненията за по-нататъшната съдба на съкровищата се разминават.
Аржентинският изследовател Патрик Бернсайд смята, че златото пристига във Венеция и попада в ръцете на мафията. По-нататък е изпратено в Генуа, към свещениците хървати, а след това – в Испания. Австрийски историци предполагат, че ценностите са докарани до крайбрежието на Словения. В морето близо до Пиран например до 24 май (!) дежурят наведнъж по две подводници на нацисткия ВМФ – U-189 и U-255. Те спокойно биха могли да доставят златото в Неапол и да го предадат на разпореждане на Камората. Тези подводници скоро изчезват от погледа – по същия начин, както и милиардите на Хитлер…

 

 

Източник:Блиц

 

Американски военни свидетели на НЛО във Великобритания (видео)

В края на декември 1980-та постъпват серия от съобщения за необичайни светлини в района на гората Ренделшъм, които се описват като неидентифицирани летящи обекти. Събитията стават в близост с военната база „Удбридж”, която по това време се използва от американските военно-въздушни сили, пише vesti.bg

Част от персонала на базата, включително и заместник командирът – подполковник Чарлз Холт, заявяват, че са видели необичайните обекти, които описват в показанията си като НЛО и допускат, че може да са с извънземен произход.Инцидентът с НЛО в гората Рендълшъм е един от най-известните и дискутирани във Великобритания и някои го описват, като „Британският Розуел“. Районът е в графство Съфолк.

Британското министерство на отбраната, заявява, че случаят не е представлявал заплаха за националната сигурност и за това не е разследван. От министерството посочват, че наблюдаваните светлини са били или светлина от кулата на крайбрежен фар или ярки звезди и отказват да дават повече информация.

През 2008 и 2016 година, от същото министерство съобщават, че ще разсекретят десетки случаи свързани с НЛО над Великобритания. Те наистина публикуват на сайта си подобни документи, но повечето са несъществени показания на очевидци. На въпрос на Би-Би-Си (BBC), кога ще публикуват повече информация за случая в гората Ренделшъм от 1980 г., от министерството отговарят, че вече не се занимават с разследване на случаи за НЛО.

През 2015 г. един от основните свидетелите на това събитие, бившият заместник командир на американската военна база, подполковник Чарлз Холт, потвърждава пред Би-Би-Си, че е видял с очите си НЛО и че то определено не е било светлина от морски фар. По думите му, след инцидента той лично е получил е показания от операторите на радиолокационните станции на кралските военновъздушни сили в съседните бази „Бентуотърс” и „Уотишъм”, които потвърждават, че са видели неидентифициран обект на радарите.

„Разполагам с потвърждения, че операторите на радиолокационните станции  са видели, как обект преодолява разстояние от 96 км за 2-3 секунди, което е непостижимо за човешката техника. След това той отново се появява на радарите и зависва над водонапорната кула. Те са следили за движението му и са видели, как поема към гората, където се намирахме ние”, разказва Холт.

https://www.vbox7.com/play:f63320060c&start=12

 

Мистерия: Откриха гигантски следи от Йети в Крим

Жител на кримското село Запрудное откри следи от Йети в снега край гората. Те са като на бос човек, но с огромни стъпала, съобщава esoreiter.ru, цитиран от „Флагман“.

Юрий Снегуров, който пръв видял мистериозните следи и качил снимки в Интернет, сподели, че носи обувки номер 45. Моите следи обаче са поне десет пъти по-малки от тези, които видях до гората.

Според някои, следите може да са на извънземни или някой си прави шега. Кой обаче би отишъл до гората в снега, само за да си прави майтап? Най-вероятно следите са на Йети.

 

Нова агресия на пътя! Джигит сече пътя на камион, стреля по водача му

47-годишен шофьор стреля с пистолет по водач на товарен автомобил след скандал на пътя, съобщава БНР. Спречкването, довело до стрелбата, станало в понеделник.

Потърпевшият обяснил пред полицаите, че докато шофирал товарен камион по пътя за Калотина, в района на хипермаркет бил засечен от лека кола.

Между него и другия шофьор се разразил скандал, по време на който опонентът му извадил пистолет, стрелял към кабината на камиона, след което избягал. Полицията го заловила няколко часа по-късно.

Водачът на камиона не е пострадал.

По случая е образувано досъдебно производство. След доклад на материалите в Софийската районна прокуратура, на стрелеца е повдигнато обвинение и му е наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция” от 300 лева.

 

НЛО с формата на ромб летя 10 минути до самолет във Флорида

Директорът на Центъра за техническо обслужване на въздушното движение станал свидетел на странно явление над Флорида. До самолета, с който летял, се движело НЛО с формата на ромб, светещ в бяло. Това се случило около 18 часа на разстояние 13 км от морското равнище, съобщава esoreiter.ru.

В продължение на 10 минути странният НЛО летял на малка дистанция от самолета, а след това изчезнал мигновено. Никой не е пострадал.
Подобно нещо се случило и в далечната 1981 година. Тогава сестрите Бети и Вики Ландрум станали свидетели на странното явление. Те пътували с кола за родния си град Дейтън, заедно с 7-годишното момче, което е син на една от тях.

Около 9 часа вечерта били заслепени от ярка светлина. Зад дърветата видели НЛО във формата на ромб. Колата им изгоряла, а хората в нея получили сериозни изгаряния по ръцете и главата. Лекували се дълго време, а властта се опитала да неглижира случая. До смъртта си през 2007 г. обаче, 84-годишната жена твърдяла, че не е халюцинирала, видяла е ясно НЛО-то.

Източник: Флагман

 

Черните триъгълници на извънземните (ВИДЕО)

Неидентифицирани летящи обекти се наблюдават от хората още от древността. Вероятно голяма част от тях са били необясними природни феномени, а в по-ново време – неразпознати от наблюдателя летящи машини, парчета от боклуци, носени от вятъра или други напълно обикновени неща. Няма спор обаче, че част от НЛО наистина са нещо напълно необяснимо.

Теориите, че това са летателни апарати на посетители от други светове или измерения може да звучат невероятно, но до доказване на противното, си остават напълно възможно обяснение на този феномен.

През последните десетилетия са регистрирани са хиляди случаи на НЛО, като част от тях са официално потвърдени от различни официални институции.
Формите и поведението на наблюдаваните НЛО са най-разнообразни, но има няколко по-често срещащи типа според тяхната форма.
Такива са неидентифицирани летящи обекти с триъгълна форма, разказва новото видео от канала n_l_o във Vbox7.com.
Един от най-добре документираните случаи на такива НЛО е „Белгийската НЛО вълна“.

В съответствие с името им тези НЛО имат формата най-често на триъгълник, но понякога се описват като клинообразни или с формата на бумеранг. Цветът им е тъмен, най-често черен или сив.
Способни са да стоят неподвижно на едно място във въздуха и да се преместват с изключително голяма скорост от една позиция в друга.
Обикновено не издават никакъв звук, но някои очевидци разказват за съвсем леко жужене. Често пъти имат светлини в средата на триъгълника или близо до върховете му.

Едно от първите съобщения за наблюдение на подобно триъгълно НЛО е от 1980 г.

Тогава в Мисури и Канзас в САЩ стотици свидетели, включително полицаи съобщават за огромен летящ триъгълен обект от светлини. За период от 4 часа той е бил забелязан в 22 населени места на двата щата. Има и радарни наблюдения на обекта.
Цялото събитие е оценявано като едно от най-добрите наблюдения на НЛО.
Това събитие е първата индикация за появата им, но в рамките на едно десетилетие за черните триъгълни се докладва и по целия свят.

Хъдсън в американския щат Ню Йорк

През март 1983 г. свидетели сигнализират властите за появата на триъгълни НЛО в района на Хъдсън в американския щат Ню Йорк. Описват ги като НЛО с V-образна форма широки около 100 м. През януари 1981 г., огромен обект с форма на бумеранг е видян над щата Аризона в САЩ, като отново един свидетел описва тялото с думите: „по-голямо от няколко футболни игрища!“.

За V-образен НЛО се съобщава, над щатите Ню Йорк и Кънектикът

За пореден път той е описан като „голям колкото две футболни игрища“ и неговите светлини се включвали и изключвали, като че ли се опитвал да привлече внимание.

Междувременно излизат наяве редица отделни съобщения над Великобритания

на 26 септември 1993 г. – огромен летящ триъгълен кораб се наблюдава над Бейкуел в Дарбишър. Много от жителите на този малък град са гледали как огромен черен обект, бавно и тихо си плавал във въздуха. С ярка бяла светлина върху всеки ъгъл на триъгълната му форма и множество по-малки светлини по краищата му, НЛО прелетял ниско с ориентировъчна скорост от около 50 км/ч.

 

https://www.vbox7.com/play:47c6fba0d4&start=18

 

 

Източник: Vesti.bg.

 

Полупрозрачно НЛО съобра очите на хората в Манчестър

 

 

Млади британци снимаха в Манчестър полупрозрачен неиндефициран летящ обект. Той бил сферичен и прелетял между сградите. Движел се на 20 метра височина, съобщава esoreiter.ru, цитиран от „Флагман“.

За да го снимат с мобилните си апарати, младежите излязли от колата си. Уличката обаче била тясна и зад тях се образувала колона от коли. Нетърпеливи шофьори надули клаксоните и двамата били принудени да се приберат в автомобила си. Скоро след това полупрозрачното кълбо изчезнало. Странното е, че никой друг в Манчестър не го е виждал.
Уфологът Скот Уоринг твърди, че сферичното НЛО е дошло от паралелен свят.

 

Неочаквана находка! Намериха ръка на извънземно (ВИДЕО)

Перуански археолози са открили кости от ръка, която се предполага, че е на извънземно същество, съобщава esoreiter.ru. Пръстите са много удължени, а костната структура е много по-различна от тази на познатите земни видове, коментират изследователи.

Ръката е намерена в близост до място, където наскоро е открит странен удължен череп. Това дава основание на уфолози да твърдят, че намерената ръка е на извънземно същество.

https://www.youtube.com/watch?v=VlUDGz8nBxU
Източник: Flagman

Koй е извънземният, скрит от Леонардо да Винчи на картината “Йоан Кръстител“ ( СНИМКА/ВИДЕО)

 

 

Легендарната картина „Йоан Кръстител“ на гениалния  италиански художник Леонардо да Винчи, рисувана в периода  1514-1516 г., съдържа, както се оказва, скрит образ. Трябва да се отбележи, че това важно откритие е направено не от служители на Лувъра, където се намира шедьовъра, или от видни изкуствоведи, а от уфолози.

Според изследователи на извънземни форми на живот, на картината се вижда глава на представител на извънземна   цивилизация.

Тайните  изображения и знаци на Леонардо да Винчи

Както се знае, много от произведенията на да Винчи съдържат различни тайни изображения и знаци, които не могат да се видят с невъоръжено око или без използването на специални електроника.

Смята се, че повечето от тези артефакти все още не са напълно проучени. Очевидно, „Йоан Кръстител“ отнасящ се към късния период на художника, не е изключение от това правило, и също има своя тайна.

Платното, между другото, само по себе си е доста забележително и загадъчно. Образът на най-близкия предшественик на Иисус Христос е много по-различен от каноническия.  Йоан Кръстител е изобразен на картината не като строг старец с дълга брада, а като красив млад мъж със загадъчна усмивка на лицето.

Освен това на заден план няма пъстър и ярък пейзаж, характерен не само за Леонардо, но и за други майстори от Ренесанса. Вместо това, фигурата на пророка е обвита с тъмна мъгла, изпълнена в техниката Сфумато, която е измислена от самия художник.

Сфумато  се заключава в  уникално омекотяване на контурите на обекти и фигури, и  отдавна занимава умовете на учените.

След рентгеново изследване на картините на  италианския художник, експерти са установили, че за да постигне желания резултат в своята техника, да  Винчи понякога е нанасял на  платното боя с  дебелина два микрона, а  общата дебелина на слоя боя била тридесет-четиридесет микрона.

В същото време на платната напълно отсъстват  пръстови отпечатъци. Как  художникът е успявал да сътвори такива  микроскопични изпълнения е истинска загадка, която най-добрите умове на планетата не могат да решат и  до сега.

Скритият извънземен

Но да се върнем към нашия извънземен. За да се види неговото изображение,  картината е необходимо да се отрази симетрично по хоризонталата. Но и така скритият обект все още не може да се забележи.

Уфолозите са използвали съвременни методи за обработка на снимки, за да направят забележим този скрит артефакт. Като изгледате видеото, ще можете да станете свидетели на това, как е обработване изображението. На платното е нарисувана глава с крушовидна форма на хуманоид с високо чело, големи очи, малки  ноздри и тънки устни с  увиснали ъгли.

Изследователите не се съмняват, че Леонардо е добавил този скрит детайл на шедьовъра си целенасочено. Друг интересен факт е, че Йоан Кръстител на картината гледа директно зрителя и показва с пръст някъде нагоре, сякаш искаше да каже нещо.

Значи виж, там има нещо. Такава поредица факти, косвено говорещи за връзката на сюжета с извънземния, едва ли е случайна.

Много конспиролози смятат, че извънземни са посещавали нашата планета от древни времена, а информацията за посещенията на „зелените човечета“ на Земята е била запазена за нас от предците.

Леонардо да Винчи е бил един от най-интелектуално развитите и прогресивни хора на своето време, и поради това е възможно, че той е поел отговорността да разкаже на хората от бъдещето за своите наблюдения на представители на извънземни цивилизации. Римокатолическата  църква не би му позволила да  говори за това открито, така че той е прибягнал до хитрост.

Трябва да се отбележи, че в качеството на  произведение за скриване на изображението на  извънземния,  художникът е избрал картина с религиозен обект. Със сигурност това не е случайно, тъй като Леонардо да Винчи е знаел тайните на нашата Вселена много по-добре, отколкото ние сега…

 

 

Източник: НЕПОЗНАТО

 

Нацистите построили база за изпитания на НЛО на Антарктида

Група уфолози от Университета в Охайо откриха странен обект на територията на Антарктида. Мястото е „забелязано” още през 2006 година от космически апарат на НАСА, но и към днешна дата нито един специалист не го е изследвал отблизо.

Огромната ледена пустош с размери около 240 километра по хоризонтала и 850 метра дълбочина няма как да е създадена по естествен път и от космоса напомня на помещение за съхранение на огромен летателен апарат. Според уфолозите това е база от времето на Третия райх, предназначена за изпитания на НЛО”, съобщава „Дейли Мейл”.

„Тук е имало извънземни обекти, които може да са били изучавани и тествани от нацистка Германия”, убеден е авторът на изследването д-р Ралф фон Фриз.

Мнозина учени обаче не са на неговото мнение. Те смятат, че загадъчната пустош се е образувала в резултат на падането на астероид.

 

 

Източник:Блиц

 

Идва ли краят на света? Какво става в Антарктида?

 

 

Нещата стават все по-страшни. Информациите пристигат от все повече различни източници и инсайдери.

И всичките се отнасят за Антарктида и за онова, което става там. Разбира се, в големите „официални медии“ и специални служби тази информация има гриф „висока секретност“, въпреки че засяга цялото човечество и съдбата на планетата.

По-рано изтече информацията за внезапната визита на руския патриарх Кирил в Антарктида, след което той посети в Лондон кралицата на Великобритания Елизабет ІІ, която заяви, че това ще е последното Рождество Христово.

През ноември държавният секретар на САЩ Джон Кери също така внезапно посети Антарктида и след това още по-внезапно се срещна с папа Франциск във Ватикана, след което папата започна да готви „извънредно обръщение“ към човечеството. Радио Ватикана излъчи две послания – загадки на своя сайт, които бързо бяха свалени…

Всичко това ставаше на фона на поредица от мощни земетресения по цялата „Огнена дъга“ на Тихия океан.

Изведнъж цялата планета започна да се тресе. Десетки труса удариха в течение само на 30 дни. Един то тях беше отново в Крайстчърч – Нова Зеландия, друго – в калдерата на Йелоустоун, трето – в Калифорния, четвърто – на Соломоновите острови, и т.н.

Най-страшното беше, че трусът беше в самата калдера на Йелоустоун и че в Калифорния започнаха да очакват Big one, т.е. катастрофално земетресение по цялото протежение на разлома Сан Андреас.

Едновременно в Антарктида ставаха още по-страшни събития, за които липсваше информация. Но все пак се разбра за гигантската пукнатина в шелфовия ледник, която стремително расте. Процесът се съпровожда от чудовищни звуци, като че ли неизвестна сила раздира ледника като лист хартия. За обществеността обаче пуснаха версията, че това е „резултат на глобалното затопляне“.

Какво става на Антарктида и защо в началото на 2016 г. в Пентагона беше открит специален секретен отдел само с едно направление – Антарктида? И защо през ноември-декември този отдел започна да формира група от военни и учени за провеждане на военно-научна операция в Антарктида? В състава има и работещи за американските спецслужби. Какво изследват в този състав и от кого се защитават!

Междувременно се появи и нова противоречива информация:

  • за открити руини на древна мощна цивилизация на Антарктида;
  • за откриване на две пирамиди на Антарктида;
  • за двукратно излъчване от една точка на Антарктида на могъщи лъчи непонятна енергия.

Споменатата среща на папа Франциск с държавния секретар на САЩ Джон Кери се състоеше от две части. Официалната – за обществеността, също беше странна, защото Джон Кери придърпа стола и веднага седна плътно до Франциск. И неофициална – в която двамата са общували в течение на половин час в специална стая, защитена от електронно и визуално подслушване.

След отпътуването на Кери папата беше развълнуван и дълбоко озадачен. С един от своите помощници влезе във Ватиканския таен архив, където беше няколко часа. Върна се още по-озадачен и със секретаря са затвориха, за да подготвят „важен документ“, озаглавен „Обръщение към епископите, свещениците и всички вярващи миряни“.

Не е известно за какво става дума, но това ще е „страшната сензация“ на 2017 г., „която ще потресе всички земни хора и напълно ще промени техния живот“.

Междувременно на сайта на Радио Ватикана се появи загадъчен колаж от 8 фотографии по години и с надписи на латински. Нямаше съпътстващо описание. Най-интересното беше, че няколко часа по-късно колажът изчезна от сайта. Но експертите бяха успели да направят скрийншот, т.е. снимка на колажа. Според тях сътрудник на Радио Ватикана се опитваше да съобщи на обществеността някаква скрита информация.

Разшифровани бяха пет от фотографиите /долу вляво/:

1. 2013 venit – ясно, във Ватикана беше избран нов папа Франциск. Той е дошъл.

2. 2014 monuit – предупреждава. Франциск на австроунгарското гробище в Североизточна Италия предупреди, че започва страшно и катастрофално време на войни и бедствия.

3. 2015 errat in uno cenno – сбърка с една година, т.е. папата говореше, че рождество не на 2016 г., а на 2017 г. ще бъде последно.

4-5. 2016 didicit et persuasum – разбра и се убеди. Две свързани по смисъл фотографии – на срещата с Кери, и на печата с думите Archivio Segreto Vaticano. Всички документи на ватиканския таен архив имат такъв печат.

И накрая последният колаж от три фотографии:

6-7-8. 2017 unum de multis – един от многото.

Първата снимка: Ватикана. Сикстинската капела. Картината „Страшиният съд“ на Микеландлжело. Вестителите на Апокалипсиса тръбят за страшния съд.

Втората снимка: Франциск пред затворените свети врати на събора „Свети Петър“ в Рим.

Третата снимка: на свети Малахий, пророк написал пророчество за римските папи, свързващ Франциск с началото на Апокалипсиса…

Последва ново послание на сайта на Радио Ватикана /снимките долу вдясно/.

На снимката – папата чете някакво възвание с надписа на латински et mundus erit scire 8 January 2017. „Светът ще разбере“ и датата 8 януари 2017 г.

На 8 януари 2017 г. има възвание на папата към света.

Под снимката на папата имаше само три думи:

  • praeteritum /минало/
  • nunc /настояще/
  • futurum /бъдеще/

Като всяка имаше отправка към една от долните библейски картини.

проф. Красимир Иванджийски
Източник:“Строго секретно“

Pizzagate – Скандалът на столетието, който може да унищожи върхушката на САЩ

 

 

 

проф. Красимир Иванджийски
във вестник “Строго секретно“

Заради понятни причини, в САЩ и Англия правят всичко възможно да потулят този скандал или да отвлекат вниманието от него. Но не могат. Информацията тръгна и никой не може да я спре.

Скандалът, наречен Pizzagate е толкова страшен, че може да унищожи цялата политическа върхушка на САЩ и Англия, начело с Хилъри и Бил Клинтън, принц Чарлз, Сорос, Ротшилд и т.н.

Като че ли става дума за трилър, който се разпространява по социалните мрежи със скоростта на пожар. Скандалът е толкова сериозен, че бяха включени основни западни медии, за да отличат вниманието от него. Публикуван беше и някакъв списък на така наречените „лъжливи медии“ – fake news, т.е. на основните алтернативни медии не само в САЩ, като целта е да се наложи пълно ембарго на всякаква информация за Pizzagate.

Скандалът ще продължи да се разраства. Засега ще скицираме само неговите контури.

Pizzagate започна след публикацията на Уикилийкс на пореден набор от електронни писма от пощата на Джон Подеста – главният политтехнолог на Хилъри Клинтън и неин съветник в течение на много години. „Хактивистите“, които претърсиха пощата му, откриха в нея подозрително количество думи, които са интернетен жаргон на педофилите, които го използват, за да скрият своята дейност.

Става дума за термини като pizza – момиче, cheese – малко момиче, pasta – малко момче и т.н. На пръв поглед сериозни хора, които ръководят Америка и света си съобщават един на друг с десетки писма колко е хубаво, че всички заедно са яли „макарони“, как силно Джон Подеста скучае за „хот-дога“ на Хаити, и че в офиса на един от участниците в преписката трябвало да местят мебелите, за да могат спокойно да ядат „пица“.

Ще припомним, че на Хаити имаше огромен скандал с „благотворителния“ фонд на Клинтън. /б. р. – По едно време се появи и името на един бивш бракоразводен адвокат от Пловдив/.

Фондът се занимаваше с продажба на деца, останали сираци след земетресението през 2010 г. и беше свързан със същите кръгове на Демократическата партия на САЩ и лицата, забъркани сега в Pizzagate.

Самото название на скандала идва от мястото на многобройните срещи на предполагаемите високопоставени педофили от кръга на Хилъри Клинтън, неголямата вашингтонска пицария Comet Ping Pong, чиито собственик е известен привърженик на Хилъри.

Самото място изглежда много странно. Според посетители пицарията буквално е пълна със сексуална тематика – на стените са нарисувани композиции, изобразяващи извратени полови актове, зданието има специални тоалетни за постоянните клиенти и т.н.

На логотипа на самата пицария и в менюто, което раздават на клиентите има изображения на специални символи с които педофилите от целия свят се разпознават взаимно.

Още един детайл – преди няколко години собственикът на Сomet Ping Pong Джеймс Алифантис, по неизвестни причини беше включен в списъка на 50-те най-влиятелни хора във Вашингтон. Как може скромен ресторантьор да попадне в списъка на най-силните в столицата на САЩ? Може би сутеньорите на високоплатените педофили в САЩ в тези списъци са на почетно място.

Скандалът тръгна след сегашните президентски избори. Веднага последва отговорът на застрашената върхушка – обвиниха социалните и алтернативни медии в „лъжливи новини“.

Надцениха се. Алтернативните медии, появили се през 1995 г. с появата на интернет, са спечелили битката за информацията и със своето влияние са политикоопределящи на фона на залязващите така наречени „основни медии“.

Но битката е на живот и смърт в най-важната война на съвременността – за информацията. В близко бъдеще ще пишем, че смъртта на сегашната глобална върхушка започна с pizzagate – скандалът на столетието.

Автор: проф. Красимир Иванджийски

 

Източник:  вестник “Строго секретно“

 

Мистерия: Огромна плазмена топка се появи над Герлаховски щит (ВИДЕО)

1482478288-1

 

 

Огромна плазмена топка се появи над планинския връх Герлаховски щит който се намира във Високите Татри в Словакия, съобщава esoreiter.ru.

Късно вечерта планината била осветена като при пълнолуние. Голямата бяла топка стояла дълго време неподвижна над планинския връх, а после започнала да се движи надясно и изведнъж изчезнала.

Уфолози твърдят, че тя или е преминала в паралелно измерение, или извънземните са я направили невидима за хората. Според Скот Уоринг мистериозната плазмена топка може да служи като портал.

Такива тела се появяват понякога над вулкани или над високи планински върхове, добавя той.

 

Мистерия: “Кюриосити“ откри втора лъжица на Марс (ВИДЕО)

1482384463-1

 

 

Втора лъжица е открита на Марс, съобщава esoreiter.ru, цитиран от „Флагман“. На снимки от пясъците на Червената планета, изпратени от марсоходът Curiosity се вижда нещо, което много прилича на прибор за хранене.

Как на безлюдната уж планета са се озовали неща, приличащи на прибори за хранене? Уфолози гадаят дали някой си е правил пикник в пясъците на Марс или НАСА не си прави шеги с тях.

 

 

 

Източник:Блиц

 

На този ден през далечната 1971 г. загива Паша Христова . Атентат или нещастен случай? И до днес неразбулена тайна

p_hristova

 

 

Мистериите около самолетната катастрофа на 21 декември 1971 г.:
Атентат или нещастен случай?И до днес неразбулена тайна

1971 г. – Самолет на БГА Балкан Ил-18 катастрофира при излитането на летище София – загиват 30 души, сред които е естрадната певица Паша Христова, а оцеляват певците Мария Нейкова, Борис Годжунов и Янка Рупкина.

По-късно изказани истини оборват официалната версия за злощастния полет

На 21 декември 1971 г. Ил-18 трябва да осъществи полет от София до Алжир. В самолета пътува цяла плеяда български артисти, сред които са Борис Годжунов, Мария Нейкова и Паша Христова. На борда са общо 73 пътници. 32-ма от тях загиват броени минути след началото на полета.
39 години след трагедията официалната версия за една от най-кървавите самолетни катастрофи в българската история остава непроменена: инцидентът с Ил-18 е причинен от случайна техническа грешка при свързването на елероните (подвижните части на крилете, с които се управлява самолетът).

Певицата Паша Христова е загинала в самолетна катастрофа, която е атентат. Вероятният организатор на терористичния акт е генерал Петър Евстатиев, тогавашен зам.-генерален директор на БГА “Балкан”. Това твърди Красимир Луканов, провел разследване по случая. Неговият баща Борис Луканов е първи пилот на фаталния самолет Ил-18, който на 21 декември 1971 г., при неизяснени обстоятелства, се разбива на летище София.

Генерал Петър Евстатиев е причинил самолетната катастрофа,

за да прикрие извършени от него финансови злоупотреби, предполага синът на пилота. Малко по-късно зам. генералният директор се самоубива, след като срещу него е започнато разследване за корупция.

В публикация преди две години вестник „168 часа” се опита да възстанови хронологията на събитията около злощастния полет. “За целта издирихме легендата на българската естрада Борис Годжунов и двама от пилотите, които по онова време са работили в БГА “Балкан”. Единият от тях, 81-годишният Людмил Тасев, е пряк очевидец на катастрофата. В разследването ни е включен и разказът на журналиста Красимир Луканов, чийто баща Борис Луканов е първи пилот на самолета, в който загива певицата Паша Христова. Близо 4 десетилетия по-късно истинските причини за фаталния полет си остават загадка”, пише седмичникът.

Хронология на една предизвестена самолетна катастрофа

Вечерта на 21 декември 1971 г. е необичайно мека за зимата. Над София пада топъл дъжд. Въздухът се насища с капчици пара, от които светлината на уличните лампи се разлага, а дърветата изглеждат сякаш окичени с блещукащи звезди. Самолет Ил-18 на БГА “Балкан” трябва да излети от летище София за Алжир в 23,30 часа. Машината току-що е минала през основен ремонт. Първият пилот на самолета Борис Луканов е истински въздушен ас. Едва навършил 43 години, той вече има зад гърба си над 5 милиона пролетени километра. В края на 60-те години Борис Луканов е пилотът, чийто самолет откарва първия държавен и партиен ръководител Тодор Живков на неофициално посещение в САЩ. По онова време прелитането на Атлантическия океан от машина на БГА “Балкан” е цял подвиг. За проявеното майсторство Борис Луканов получава подарък от Тодор Живков.

На 21 декември въздушният ас на БГА “Балкан” трябва да отлети за Алжир с пътнически самолет Ил-18. Преди да застане на пистата, по протокол машината трябва да премине през четири технически прегледа, тъй като преди броени часове е завършен основният й ремонт.
Ил-18 е трябвало да бъде задължително облетян в деня преди полета.

По необясними причини това не се случва

Синът на Борис Луканов по онова време е 9-годишен. 37 години по-късно той отчетливо си спомня хронологията на фаталния ден, защото това е последният ден, в който вижда баща си. Часове преди полета семейство Луканови гостуват на свои приятели до хотел „Плиска”. През деня пилотът Борис Луканов е видимо изнервен и на няколко пъти отива до летището, за да провери как върви подготовката на самолета. Вечерта, при поредното си посещение на аерогарата, с изумление установява, че машината все още не е напълно ремонтирана, а облитането й се отлага за неопределено време. Борис Луканов моли свой колега пилот, който е дежурен по това време на аерогарата, да облети самолета, ако бъде готов.

През същата фатална вечер заместник генералният директор на БГА “Балкан” генерал Петър Евстатиев неочаквано сменя графика на дежурствата и по свое желание поема едно от тях. Часове преди полета за Алжир колеги на Борис Луканов чуват откъслечен разговор между него и генерал Евстатиев –

заместник генералният директор заплашил пилота, че ще бъде уволнен, ако не се качи на необлетения самолет

В 23,30 часа Ил-18 със 73 пътници на борда се отправя към изходния старт. След като набира скорост, машината се отлепва на 7-8 метра от земята и в следващите няколкостотин метра продължава да лети по този неестествен начин. Това продължава около 30 секунди. Крилата на няколко пъти се накланят. Носът се вдига рязко нагоре. Туловището се накланя силно наляво и се забива в тревната площ край полосата.

Двигателите избухват в адски пламъци

Тялото на самолета се пречупва на две – задната част остава на място, а предната с крилата продължава напред. Междувременно единият двигател изскача на пистата. Предната част на самолета се влачи още около 300-400 метра. Огромно огнено сияние се издига над летище София.
Пред вестник „168 часа” прекият очевидец и потърпевш от самолетната катастрофа, певецът Борис Годжунов разказа следното: „Самолетът тръгна по пистата… Когато започна да набира височина, се наклони силно наляво… и се удари в земята. Всичко стана за секунди. Задната му част, където бях аз, остана на място, а предната се влачеше още няколкостотин метра напред. Беше тъмно. Почти нищо не виждах. Спасих се, като скочих от няколко метра височина. Бяха ми обгорели само пръстите. Истината е, че никой не ни помагаше при евакуацията освен членовете на втория екипаж, които бяха в задната част на самолета заедно с нас…” Вследствие на преживения стрес българският Том Джоунс, както тогава наричат Борис Годжунов, се разболява от диабет.

Минути след катастрофата пистата е осеяна с части от човешки тела

Пристигналите на мястото спасители се спъват в откъснати крайници и глави. По чудо оцеляват пътниците в задната част на самолета.

В същото време, в бащината къща на пилота Борис Луканов в берковското село Бокиловци, се случва нещо необичайно. Малко преди полунощ в стаята, където спи сестра му Иванка Луканова, се чува силен пукот – без видима причина глинената ваза на масата се пръсва на парчета. На сутринта Иванка Луканова разбира, че брат й е загинал. Пред вестник „168 часа” тя споделя, че и днес няма логично обяснение за случилото се. Швейцарският психоаналитик Карл Густав Юнг нарича подобни феномени „проява на синхроничност”: силно емоционално свързани помежду си хора, отдалечени на стотици километри един от друг, усещат по някакъв начин момента, когато с близкия им човек се случва някакво нещастие.

Атентат или нещастен случай?

Основните версии за самолетната катастрофа са две – нещастен случай и внимателно подготвен атентат. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. По този начин въздушният ас Борис Луканов не е имал никакъв шанс да овладее неуправляемия Ил-18. Вместо да издигне самолета, обратното свързване на елероните е предизвикало бързото му снижаване и забиване в пистата. Колегите на Борис Луканов, летците ветерани Людмил Тасев и Христо Христов, са категорични, че случилото се е плод на нещастно стечение на обстоятелствата. Христо Христов все пак признава пред вестник „168 часа”, че тази техническа грешка е, меко казано, „странна”. Самият факт, че самолетът не е бил облетян до последния момент, също повдига множество въпроси, които вероятно завинаги ще останат без отговори. На практика Ил-18 е преминал през четири технически проверки преди полета. Христо Христов сподели, че самото свързване на елероните е елементарна операция и веднага може да се провери дали е правилно извършена. Техническите бригади, които са обслужвали самолета, са били опитни и добре подготвени. По тази причина обяснението за грешка по невнимание не е особено убедително.

Синът на Борис Луканов, Красимир Луканов, има своя теория за случилото се, потвърдена от разказите на някои от най-близките колеги на баща му.

Основна фигура в предположенията му е генерал Петър Евстатиев, който по-късно се самоубива

В началото на 70-те БГА “Балкан” изпълнява чартърни полети, с които превозва богомолци от Алжир, Тунис и Либия към Мека и Медина. По тази линия са съществували възможности за извършването на множество финансови злоупотреби. Въпреки „желязната” ръка на тоталитарната система във въздухоплавателната компания цари корупция по най-високите етажи от управлението й. Доказателство за това е загадъчното самоубийство на генерал Петър Евстатиев. Той посяга на живота си, след като срещу него започва разследване за финансови злоупотреби. Пилотът Людмил Тасев потвърди пред в. “168 часа”, че е бил личен приятел с бившия заместник генерален директор на БГА “Балкан”. Седмица преди самоубийството двамата разговарят на четири очи. Тасев пита в прав текст генерал Евстатиев дали е правил нещо, от което се срамува (по онова време генералът е вече разследван за неправомерно вземане на подкупи). Той му отговаря: „Не мога да ти кажа” и
след 6 дни си пръсва черепа с личното огнестрелно оръжие

Според Людмил Тасев генерал Евстатиев е прибрал около 3 хиляди долара, докато е бил представител на БГА “Балкан” в Париж

Версията на Красимир Луканов е подобна. С тази разлика, че той пряко обвинява бившия заместник генерален директор на авиокомпанията за смъртта на баща си: „Има различни версии за това кой е разбрал първо за далаверите на генерал Евстатиев. Едни казват, че това е вторият пилот Васил Драганов, други твърдят, че е баща ми… Един от приятелите на баща ми, негов колега летец, ми е казвал, че баща ми е поставил ултиматум пред генерал Евстатиев, като му е казал: „Иди да се предадеш сам или аз ще го направя”. Всичко сочи, че генерал Евстатиев е организирал погрешното свързване на елероните

с цел да унищожи онези членове на екипажа, които са знаели прекалено много

Той в последния момент отива да дежури на аерогарата и не позволява да бъде извършена рутинната процедура по облетяване на самолета…”

Подобна е и версията на певеца Борис Годжунов. Пред в. „168 часа” той споделя, че малко след катастрофата е бил изрично предупреден „да си затваря устата” и да не говори много за случилото се. Шест години след трагичния инцидент Борис Годжунов научава от свои приятели истината (те имали свой близък човек в МВР, който все пак проговорил). Според него

катастрофата била умишлено предизвикана

Нейна мишена бил вторият пилот Васил Драганов. Той е трябвало да бъде премахнат, защото поискал лична среща с Тодор Живков, на която е имал намерение да разкаже за финансовите злоупотреби в БГА “Балкан”.

Красимир Луканов е на мнение, че в крайна сметка следствието е установило истината за самолетната катастрофа, но тя е била умишлено прикрита, за да не бъде уронен престижът на БГА “Балкан”.

Необичайно обстоятелство е и фактът, че след смъртта на 32-мата пътници не е започнат съдебен процес, въпреки че по онова време за всяка производствена авария се води дело. Командирът на резервния екипаж Иван Кокаланов оцелява след катастрофата. След години Красимир Луканов се среща с него и научава ужасната тайна: трагедията с Ил-18 е била преднамерено предизвикана.

 

 

Източник: БЛИЦ

 

САЩ са разработвали удари по соцстрани от Космоса през 60-те

1482160668-wg
САЩ са имали план да нанесат удари по Съветския съюз и негови сателити през 60-те години на миналия век. Това сочат разсекретени документи на Вашингтон от периода на Студената война.

Група от около 11 астронавти са били изпратени на секретна мисия в Космоса през 1963 г., за да следят дейността на СССР и неговите съюзници с помощта на космически апарати.

„Освен проследяването на социалистическите страни, ние проучвахме възможността за нанасяне на военен удар от космическото пространство срещу някоя социалистическа страна“, каза пенсионираният вицеадмирал и бивш директор на американската аерокосмическа агенция (НАСА) Ричард Трули.

„Ние също имахме задачата да разработим план за прихващане на руски летателни апарати. Нашата мисия продължи цели пет години“, разказа военният, цитиран от Б92. „Москва също не стоеше със скръстени ръце. Руснаците бяха изстреляли няколко шпионски спътника“, допълни Трули.

 

Публицистът д-р Пламен Пасков – Пришълци: Част 2 – Ердоган, Германия, Защо? (ВИДЕО)

main_1480354202

 

 

Д-р Пламен Пасков. Горещо препоръчвам! Споделете, за да го осъзнаят повече хора! Това е нещо, което по Нова ТВ, БТВ, БНТ ѝ други анали няма да чуете.

 

 

 

Източник:bultimes.com

 

Публицистът д-р Пламен Пасков  |  Пришълци: Част 1 – Организация и технология (ВИДЕО)

 

 

Публицистът д-р Пламен Пасков – Пришълци: Част 1 – Организация и технология (ВИДЕО)

main_1480354202

 

 

Д-р Пламен Пасков. Горещо препоръчвам! Споделете, за да го осъзнаят повече хора! Това е нещо, което по Нова ТВ, БТВ, БНТ ѝ други анали няма да чуете.

 

 

 

 

 

Източник:bultimes.com

 

НЛО се разби в Китай (ВИДЕО)

1481996766-sistemen-bufer-25
В китайската провинция Шънси откриха разбило се на земята НЛО. Очевидци твърдят, че летящият обект се врязал с огромна скорост в планината, съобщават местни медии.

Инцидентът е станал на 14 декември, а следите от катастрофата са заснети на видео.

Очевидци разказват, че са забелязали  непознат летящ обект в небето над селото. Малко по-късно той се ударил във върха на близката планина. Когато достигнали до мястото на сблъсъка, те забелязали огромен горящ кратер, който заснели на видео. До него имало метални отломки с непонятни надписи.

Мястото на инцидента е посетено от полицаи и спасители. Китайските власти обаче все още не са готови да съобщят що за обект се е разбил в планината. Местните обаче са категорично, че става въпрос за НЛО или космически боклук.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Шест НЛО-та се извисиха над Буенос Айрес (ВИДЕО)

1481780246-nlo
Шест сферообразни неидентифицирани летящи обекти се появиха в небето над Буенос Айрес, съобщава esoreiter.ru, цитиран от „Флагман“.

Извънземната ескадрила е забелязана над аржентинската столица още на 12 декември сутринта. Движението на летящите обекти обаче било странно. Някои летели напред, а други – в зигзаг.

Аржентинска телевизия показала кадри от Буенос Айрес с летящите чинии.

Неочаквана находка! Уфолог намери останки от НЛО на безлюден остров (ВИДЕО)

1481693647-clipboard04
Уфологът Тайлър Глокнер намери отломки от НЛО на остров в Тихия океан, съобщава esoreiter.ru. С помощта на Google Earth Тейлър попаднал на летящата чиния, разбила се на брега на безлюдния коралов остров Старбак.

Той е разположен на 678 км южно от екватора и е с площ от 21 квадратни километра.

Разбилият се НЛО е във водата, оставил е диря по пясъка от 1,2 километра.

 

 

Източник: „Флагман“

Мистерията около хроновизора – супер секретното устройство за пътуване във времето (СНИМКИ)

1481596323-khronovizor
Папата и най-приближеният му кръг може и да не знаят за секретното оръжие, но то съществува според десетки публикации. Сред множеството истории, които са публикувани през годините за предполагаемите тайни на Ватикан, е и информацията за устройство, наречено хроновизор. Това е устройство, което позволява да се наблюдава бъдещето и миналото.

Авторитетни изследователи вярват, че съществуването на това устройство е една от най-строго пазените тайни на човечеството. Някои от тях дори твърдят, че устройството е изиграло решаващо влияние, позволило на Ватикана да запази своята власт през годините.

На 2 май, 1972 г., италиански вестник шокира света, когато излиза със заглавие: „Най-накрая е изобретена машина за провиждане във времето“.

Предполагаемото устройство е изобретено около 50-те години на миналия век от екип от учени начело с монаха-бенедиктинец Пелегрино Мария Ернети. Журналистът Джон Чеймбърс дори твърди, че Ернети е използвал машината за пътешествия в миналото, за да документира разпятието на Христос по заповед на йерарсите на Ватикан.

Отец Пелегрино Мария Ернети е бенедиктински свещеник, учен и международен авторитет в областта на музиката. Той обожавал преполифонията (древната музика) и всичко, което знаел за нея било само от ръкописните източници. Именно това го подтикнало към създаването на хроновизора.

Работата му над устройството започва през 1952 г., когато работи в електроакустичната лаборатория на отец Джемели в Католическия университет в Милано. Изучавайки архаичната музика, отец Ернети открива нов принцип във физиката, който е свързан с музикалните честоти, хармоничния резонанс и връзката им с астралната плоскост.

Самият отец заявява, че е успял да постави квантовата физика в служба на окултните изкуства и да създаде машина на времето и споделя, че с негова помощ е посетил Рим през 169 г.пр.н.е. и е станал свидетел на изпълнението на изгубената днес опера „Тиест”.

Отец Ернети твърди, че е използвал хроновизора, за да се отправи в миналото и с очите си да види смъртта на Христос на кръста. Хроновизорът е относително малък обект, който е оборудван с множество антени и е съставен изцяло от благородни сплави.


Предполага се, че това е най-подробният план на хроновизора

В края на 1993 г. Ернети и двама учени, работели над създаването на хроновизора, са повикани да представят резултатите от своята работа във Ватикана пред четирима кардинали и научен комитет. Разултатите от тази среща обаче така и не са разгласени.

Много хора вярват, че т.нар. хроновизор се намира някъде във Ватикана, скрит в една от многото тайни камери. Въпреки това, има и други версии, които предполагат, че Ернети и екипът му решили доброволно да демонтират устройството, тъй като може да попадне в „неподходящи ръце“.

Интересното е, че малко преди смъртта си през април 1994г., отец Ернети написал писмо, в което заявява, че устройството е реално и не е измислица, както мнозина твърдяли по това време.

Италиански блогъри и изследователи пишат, че католическата църква крие работещата машина на времето от останалия свят с цел предотвратяване на попадането й в неподходящи ръце.

По материали на италианските медии

Източник: novotopoznanie.com

 

Съществува ли тайна космическа програма, чрез която хора са пътували до планетата Марс в продължение на десетилетия? (СНИМКИ)

1481078537-mars
Според източници от Пентагона и поредното изтичане на секретна информация, тайната се появява на бял свят сега. Много бивши служители на НАСА, както и военни са споделяли за съществуването на строго секретна космическа програма и технология, която отива далеч отвъд това, което човечеството знае.

„Има фракция в правителството на САЩ със собствен флот и механизъм за набиране на средства, както и с възможността да преследва своите идеи на националния интерес, свободен от всички механизми за контрол, както и недосегаеми от самия закон“, твърди американския сенатор Даниел К. Иноу.

Планетата Марс е мястото в Слънчевата система, към което човечеството е насочило своя поглед и наистина иска да отиде и да завладее. Неотдавна, по време на Международната космическа конференция в Гуадалахара, Мексико, Илон Мъск, обяви, че не само ще се пътува до Марс в близко бъдеще, но човечеството ще създаде колония на повърхността на червената планета, където ще живеят истински хора.


Сенатор Даниел К. Иноу

На фона на всичко това, идеята за тайна космическа програма, съществуваща още от 70-те години на миналия век вече сякаш не звучи толкова фантастично.
Кори Гуд е един от хората, които твърди, че тайна космическа програма разкрива подробно човешката дейност на Марс. Според него човешкият вид е стъпил на повърхността на червената планета преди много време.

Но той не е нито първият, нито единственият, който представя подобна хипотеза. Много изследователи на темата също твърдят, че тези „обвинения“ не са нови, а според наскоро изнесените секретни документи от WikiLeaks сътрудничеството между човечеството и извънземни цивилизации се състои от дълго време.
В своето изявление, Кори Гуд пише:

„За първи път Марс е посещавана от нацистите още през 1930 година. Но през 70-те години, американските космически програми започнаха активно проучване на Марс и други планети, за да се установят бази на повърхността. През 1980 г. САЩ стартира тайната космическа програма Solar Warden. Концепцията и целите на проекта включват огромното развитие и колонизация на Марс“. Гуд допълва, че човешките бази на Марс са изградени под повърхността на самата планета.

Може би звучи нелогично, но Кори Гуд не е единственият, който говори за тайния проект на САЩ. Един от тях е Уилям Томпкинс работил в продължение на 15 години за различни тайни космически програми на американското правителство. Експертът активно е съдействал за прехвърляне на данни от две свръх секретни космически програми на нацистка Германия към компанията Douglas Aircraft Company.

„Съществува елит в правителството на САЩ със собствен флот и механизъм за набиране на средства. Всичко е базирано на германски космическа разработки и изследвания“, твърди Томпкинс и почти преповтаря думите на сенатор Иноу.

„По време на моя мандат във флота, ние открихме, че германците са изобретявали космически технологии в началото на 20 век“, допълва още той. Изявленията на Томпкинс потвърждават тезите на Кори Гуд, които са определяни от мнозина като нелепи.


Уилям Томпкинс

В допълнение към горното, се появиха свидетелски разкази на бивш морски пехотинец, който твърди, че дори е работил на повърхността на Марс. Пенсионираният офицер, известен само като капитан Кей (бел.ред. псевдоним) потвърждава, че не само хората са стъпвали на Марс в миналото. Но и американското правителство е разработило тайна космическа програма и флотилия, която активно работи в Космоса.

На 11 октомври президентът на САЩ Барак Обама обява на гражданите на САЩ, че: „Америка си е поставила ясна цел да изпрати хора на Марс до 2030 година. Ние ще направим това възможно, преди другите.“

Президентът Обама и правителството на САЩ се присъединяват към списъка с тежката артилерия на визионерите в частния сектор. Сред тях е и главният изпълнителен директор на „Боинг“ Денис Мюленбург и директорът на Тесла и Space X Илон Мъск. В момента те се конкурират кой ще направи исторически пробив в Космоса. Наскоро Мюленбург открито заяви: „Моята компания ще изпрати първите хора на Марс, а не Илон Мъск. Убеден съм, че първият човек, който ще стъпи на Марс ще пристигне там с Боинг.

Източник: novotopoznanie.com

 

 

Извънземно нашествие в Турция? (ВИДЕО)

1480654324-111
Хиляди турци станаха свидетели на необичайно явление. В различни части на страната по едно и също време се появили множество светещи кълба в небето.

Те се движели на групи и можели да се видят и в Истанбул, и в Бурса, и в Анкара, и във Ван, съобщава esoreiter.ru. Изданието съобщава, че извънземното нашествие било на 27 ноември. В социалните мрежи веднага се появили снимки и видеоклипове, но турските власти наредили те да бъдат изтрити.

Един от свидетелите на извънземната инвазия се строполил на земята докато се опитвал да снима „летящите чинии“. Той твърди, че го съборила въздушна струя, излизаща от тях. Друг пък загубил съзнание, макар че допреди това не се оплаквал от никакви болести. Извънземните сякаш се опитвали да го приспят.
Местните уфолози твърдят, че космическите кораби се появили по едно и също време в небето.

 

 

 

 

Източник:Блиц

 

Откриха извънземно селище на Венера (ВИДЕО)

1480308695-148030848712465
Извънземно селище е открито на Венера с помощта на снимки от сондата „Магелан“, съобщава esoreiter.ru. Уфолози твърдят, че Венера е колония на извънземни.

Подобни селища, като тези, които са открити с помощта на „Магелан“, имало по цялата планета. Според тях, учени от НАСА отдавна знаели, че на Венера има живот, но пазели това в тайна.

Звучи обаче невероятно как при температура, достигаща до 500 градуса, може да има живот.

Държани в тайна извънземни артефакти излязоха сензационно наяве (снимки)

1479954603-3-1
Древни египетски артефакти, които са били непознати досега са открити в дома на известния световен египтолог сър Уилям Петри. Предметите се смятат за доказателство за осъществяването на извънземен контакт и се твърди, че ще пренапишат не само египетската история, но историята на цялата планета. Подобно на много други „странни обекти“ тези загадъчни артефакти също са били държани в тайна.

Видео в YouTube, публикувано от Paranormal Cricible твърди, че показва предполагаеми древни египетски артефакти и скулптури, които са открити в платото Гиза. Твърди се, че тези елементи са взети от дома на Уилям Петри в Йерусалим от „длъжностни лица, работещи в Археологическия музей Рокфелер“. Според Intellihub News артефактите са били открити в специална тайна стая, принадлежала на откривателя.

Известният египтолог е намерил доказателство за извънземен живот, преди да умре през 1942 г., но вместо да сподели откритията, той решава да ги скрие в дома си, пише Ancient-code.com, цитиран от novotopoznanie.com. На какво се е дължало решението му, все още никой не може да каже, но според учени едва ли истинското му желание е било да ги скрие от света.

Сега, когато, тези елементи са били взети от Музея Рокфелер е възможно подобно на много други открития, които противоречат на основната история, да бъдат скрити от обществото.

Както винаги, сензационните истории изискват сензационни доказателства.

Според редактора на Intellihub News, египетските артефакти, открити в жилището на Петри в Йерусалим, свързват пряко древната египетска цивилизация с напреднала цивилизация, която не е от Земята. Сред артефактите са две твърди, мумифицирани тела с височина 1.20 метра. Твърди се, че е възможно тези мумифицирани тела да са останки на чужди посетители. Според изследвания и разработки на Intellihub News, физическите характеристики на предполагаемите мумифицирани тела показват тяхната извънземна природа. Те имат продълговати глави, големи очни кухини, както и дълги ръце.

Според твърденията сред артефактите са били открити и иновативни механични устройства и златен сферичен обект със странни писания. Редакторът от Intellihub News казва, че високотехнологичните устройства имат един сложен механизъм, който е заобиколен от златни спираловидни тръби с малки златни кълба и кръстове.

Възможно ли е предполагаемите артефакти да са част от „междузвездни навигационни устройства“? Те водят учените и към Абидос и храма на Сет, известен с изобразените там вертолети и самолети.

В храма на Сет рисунките са оприличавани на съвременните свръхзвукови изтребители и тежки стратегически бомбардировачи. Известно е, че фараон Сет Първи е бил войнолюбец, с амбиции за завлядяване на територии. Заради използването на тези въртолети самият Сет бил известен с прякора си „пчела”.

Учените смятат, че далеч не става дума за летателни апарати, а за психологическия феномен парейдолия или парейдолическа илюзия. Това е психично явление, породено от неясно, неопределено и лошо разпознаване на обект (предимно образ). При изменения на мозъчния център, който управлява тази дейност, способността за различаване се нарушава.

Учени и изследователи продължават да се чудят защо сър Уилям Петри и неговите колеги не са пожелали да споделят тези открития със света. И каква е причината един уважаван професионалист, какъвто е бил египтолога да предпочете да скрие тези артефакти?

 

Сорос: Това ще започне на 25-ти декември, 2016 г. И държавите ще започнат да падат като плочки от домино…

20150108092001577

 

 

В началото на 90-те неговите  приятели и колеги отбелязват промяна в отношението на Сорос  към религията и събудения  му интерес към неговото  минало. Той поискал от своите  приятели, включително Даниел Дорон, съответните книги, включително и Талмуд. „Той започна да се  интересува от еврейската култура.

Някак си изведнъж разбрал, че не се е появил от нищото“, – казва Дорон. Промените се проявяваха по различни начини. По време на церемонията по откриването на Фондацията  Сорос в Букурещ, той излезе пред събралата се  тълпа и каза: „Аз съм Джордж Сорос, и аз съм унгарски евреин“.

Сандра Пралонг е била до него,  тя си спомня как изумената  публика внезапно замлъква. Румънците не са свикнали на   самопризнания, че някой е горд с  еврейския си произход.

Невероятна метаморфоза, особено за човек, който до своите  50 години не иска да бъде известен като евреин.  Но сега, в началото на 90-те години, както изглежда, всичко се променя.

На какво се дължи възраждането на Сорос?

 Той си се представя като Бог.

Джордж Сорос: „Аз съм Бог, Аз съм създал всичко, аз контролирам  Америка (George Soros: ‘I Am A God, I Created Everything, I Control America).

Неговия  комплекс на Бог обяснява много от това, как  Джордж Сорос, милиардер – глобалист, използва своето силно влияние във всяко кътче на Земята. Сорос казва за себе си, че за него „нормалните правила не важат“,  че той е „егоистичен“ Бог.

Голяма част от това, което  прави Сорос, е да моделира света по неговата си  перспектива. Той оказва влияние върху държавните глави с  неговия  фонд Отворено общество, който  играе жизнено важна роля в масовия прилив на мюсюлмански имигранти в Европа и Съединените щати.

Инициатор на расовите бунтове и вдъхновител на революции,  Джордж Сорос поставя ултиматум на цяла Европа. Всяка страна трябва да „поеме отговорност“ за масовия приток на мюсюлманите,  наводнили континента.

„ЕС се нуждае от цялостен план за справяне с кризата, която следва да потвърди ефективното управление на потоците от лица, търсещи убежище, така че това да се случва по  безопасен и подреден начин и с темпо, което ще позволи на Европа да ги усвои. За да бъде всеобхватен, планът следва да се прилага и извън Европа“, – пише Сорос.

Планът трябва да бъде глобалистки  по природа, според Сорос, и под ръководството на Организацията на обединените нации.

„Това ще помогне да се разпредели тежестта на сирийската криза върху повече държави, и да се  установят  световни стандарти за справяне с проблемите на принудителната миграция като цяло.“

Джордж Сорос  с комплекса на бог, и в съчетание с безбожното  си богатство, го прави заклет враг на всички онези, които се противопоставят на идеята за  Световно  правителство. Той  участва пряко в много схеми за промяна на баланса на силите за да пресъздаде света по начин, по който иска да го види.

„Аз съм  Бог …

Аз нося някакви мощни месиански фантазии, които аз  чувствах,  аз трябваше да ги контролирам, в противен случай те биха могли да ми причинят неприятности. „- казва Сорос, отговаряйки на въпроса на британски вестник – „това е  вид заболяване, когато се смятате за  Бог, създател на всичко, но аз се чувствам комфортно от факта, че започнах да  живея така. “

„Започнах да   живея така.“

Тези, които не познават   Сорос,   вероятно ще твърдят, че това не е нищо повече от типичното  бърборене на луд. Но тези, които са следили неговата  кариера и обществено-политически усилия,   разбират, че по времето, когато той може да е бил луд, той е луд милиардер, а  милиардерите, като правило, нямат никакви граници.

Сорос свободно признава, че той си играе с хората  като с кукли и държи хората в портфейла си, и това показва, според него, че той е „Бог“.

Наскоро Daniel Estulin, експерт по световното задкулисие, е получил от инсайдер  достъп до една фраза от разговора на Сорос   с представител на висшия ешелон на властта –  Илюминатите.

(C) – Това ще започне на 25-ти. Краят на декември, всички са се  успокоили. Бонбони и играчки по елхите, светлинки  и фойерверки. Това е добър момент да се започне промяната.. Aмерика  и разтърсване на  света … и страните  ще започнат да падат  като плочки на домино …

 

 

Източни: ЕНЕРГЕТИКА.БГ

 

Професор от БАН с шокиращо разкритие: На Венера има живот!

1478762545-sistemen-bufer-5-1
Още преди 15-20 години са открити форми на живот на Венера. Това разкри проф. Лъчезар Филипов от Института за космически и слънчево-земни изследвания към БАН.

„Последните руски сонди, които са кацали там, са открили цветя, гущери, скорпиони, движещи се много бавно. Това не се вписва в нашите научни представи, защото температурата е 650 градуса по Целзий, атмосферното налягане е смачкващо за нас. Това се премълчава, защото в момента не можем да си го обясним”, коментира професорът пред bTV.

„Руснакът показа кадрите как гущерът се движи. Цветята имат венчелистчета, има някой, който ги опрашва, има нещо, което лети там”, заяви той.

Той каза още, че от материали на италианските колеги станало ясно, че САЩ искат да ни втълпят, че извънземните са агресивни и враждебно настроени срещу нас.

„Показани бяха кадри, свързани с реални обекти, които летят около Земята. Унгарец пък показа реални снимки на извънземни в църква, които много приличат на нашите ангели. Светещи малки човечета с ореоли над главите”, добави проф. Филипов.

 

Тайната организация на Деветимата непознати мъже на Ашока

1478567383-f2959
В Индия съществува легенда за тайна организация, която притежава големи масиви от знания – Деветимата непознати мъже. Вярва се, че е формирана преди повече от 2000 години и е оказвала сериозно влияние чрез манипулиране на политическите и социални тенденции за постигане на собствените си цели. Реалност ли е съществуването на Деветимата или е само легенда?

Деветимата непознати мъже е създадена малко след 226 г. пр. Хр. от император Ашока. Внук на легендарния ивператор Чандрагупта, обединител на индийския субконтинент, Ашока бил нетърпелив да изпълни завета на дядо си и да укрепи империята.

В региона между Калкута и Мадрас се водела война – калинганите воювали срещу управлението на империята. Твърди се, че войските на Ашока са избили над 100 хиляди от воините на Калинга и са депортирали над 150 хиляди от селяните в региона. Въпреки че вече бил спечелил войната, Ашока бил отвратен от касапницата, която му донесла победата и се заклел да се откаже от насилието завинаги.

Император Ашока е най-известен с това, че приел Будизма и с усилията си да разпространи мирната религия не само в Индия, но и в Малая, Цейлон и Индонезия. Неговите усилия допринесли за по-късното разпространение на Будизма в Китай, Непал, Тибет и Монголия. Ашока бил заклет вегетарианец, но не принуждавал останалите да бъдат такива – твърди се, че бил невероятно толерантен дори към други религиозни вярвания и секти. Все пак за него се знае, че е забранил консумацията на алкохол.

Той изповядвал идеята за необходимостта от интеграция на всички разбунтувани народи, декларирайки че единственото истинско завоевание е спечелването на сърцата на хората чрез спазване на законите. Вярвал, че всяко живо същество трябва да се радва на сигурност, мир и щастие и да е свободно да живее така, както намери за добре.

Ашока бил толкова отдаден на мисията си, че не искал да допусне знанията да водят до извършване на злини, особено знанията в изкуството на войната.
Задачата за натрупване и съхраняване на знания била прекалено голяма за един император, най-малкото поради задачите, свързани с управлението на империята. Затова Ашока призовал деветима от най-брилянтните умове в Индия по онова време. От съображения за сигурност идентичността на тези мъже никога не била разкрита. Заедно тези гении формирали тайно общество, станало известно като Деветимата непознати мъже.

Организацията започнала да се изгражда, събирайки цялото научното познание – от естествени науки, през психология до състав на материята. Страхувайки се, че ако научните знания попаднат у обикновените хора ще бъдат използвани за разрушение, само Деветимата имали позволение да изучават и да развиват научни теории и технология. За по-добро изпълнение на тази мисия всеки от Деветимата получил специфична книга, която да обновява, преразглежда и дописва до пълна перфектност на познанието нея. Когато някой от Деветимата вече не можел да изпълнява задълженията си, било поради пенсиониране, разклатено здраве или смърт, книгата и задълженията свързани с нея били предавани на внимателно подбран наследник. Броят на членовете на организацията трябвало винаги да бъде Девет. Въпреки това се смята, че тайното общество е просъществувало повече от 2000 години.

1923 Книгите

Спекулациите за съдържанието на всяка една от деветте от книги варират широко.Талбот Мънди, английски писател публикува книга озаглавена Деветимата непознати мъже през 1923 г. В нея се съдържа списък с деветте книги, приеман от всички привърженици на истинността на тази история за достоверен.

Пропаганда

Първата книга се занимава с техниките на пропагандата и психологическата война. Най-опасното от всички оръжия е това, което може да моделира мнението на масите, защото е в състояние да даде властта върху целия свят в ръцете на един, пише Мънди.

Психология

Втората книга дискутира психологията и обяснява как човек може да бъде убит само с докосване. Методът е известен като „докосването на смъртта“ и функционира чрез обръщането на нервен импулс. Твърди се, че бойното изкуство Джудо е резултат на „теч“ от втората книга.

Микробиология

Третата книга е фокусирана върху микробиологията и биотехнологиите.

Алхимия

Четвъртата е посветена на алхимията и трансмутацията на металите. Според друга легенда, във времена на криза и недостиг храмове и религиозни организации получават големи количества злато от „таен дарител“.

Комуникации

Петата книга съдържа изследване на всички видове комуникация – земна и извънземна. Допускането е че Деветимата непознати мъже са наясно с извънземното присъствие.

Гравитация

Шестата книга е фокусирана върху тайните на гравитацията и действителни инструкции как да се осъществи древната Ведик Вимана (цялата космическа технология).

Космогония

Седмата книга е посветена на космогонията и състава на вселената

Светлина

Осмата се занимава със светлината, в това число скоростта й и как може да се използва като оръжие.

Социология

Последната, девета книга дискутира социологията. Съдържа правила за еволюция на обществата и средствата за предсказване на техния упадък.

Факт или мит?

Съществуват ли наистина Деветимата непознати мъже? Ашока може да е поискал от деветима непознати да събират научни знания, особено що се отнася до тяхното приложение във военното дело. Това са били размирни времена и за други императори е известно, че са поставяли подобни задачи на своите поданици. Тези хора може да са изследвали различните тактики по време на битка на империите, подготовка и тренировка на войските, производството на оръжия, конна езда или пък езда на слонове, може би дори използването на барут или други взривни вещества. Трудно е да се повярва в съществуването на тайно общество повече от 2000 години. За мнозина това е просто мит.

Източник: megavselena.bg

 

Ужасяващо разкритие! Биолог призна – създават се смъртоносни вируси в американски лаборатории

1477891098-clipboard01

Вашингтон, САЩ

 

Навярно всеки здравомислещ човек разбира, че в нашия безумен век биологичното, психотропното и климатичното оръжие са по-ефективни средства в борбата за световно господство, отколкото ядреното или неутронното. Малко хора обаче знаят, че САЩ отдавна създава вируси в лаборатории против хората на Земята, съобщава esoreiter.ru.

Вирусът Ебола например е създаден от американски учени и разпространен в страни от Западна Африка, които са богати на природни ресурси, разкри експертът по биологични оръжия проф. Франсис Бойл.

Целта е да бъдат унищожени жителите на тези страни и да бъдат завладени техните богатства.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Акад. Борислав Йотов: ЦРУ нe разреши Бойко Борисов да стане президент (втора част)

boiko-cia

Искам да се върне смъртното наказание.

Политическата мафия у нас не допуска умни и компетентни хора до властта, имитира се борба с корупцията и престъпността

 

(Продължение)

 – Кризата с мигрантите ли е най-голямата опасност за България?

– Под прикритието на мигранти тук влизат потенциални терористи. Този проблем сега е най-актуален. През 716 г., когато 200 хиляди арабски пълчища напират към Константинопол, византийският император моли хан Тервел за помощ и той с 14-хилядна българска армия се притичва и спасява не просто Византия, а Европа! Иначе тя още в 8-ми век да е станала арабски халифат. Днес 500-милионна Европа с 50-милионна армия и жандармерия не може или не иска да се справи – ето големия проблем. Европа е историческа длъжница на българския народ. Тя ни изостави през 1396 г., когато турците ни завладяха, и чак когато те стигнаха до Виена, тогава се сетиха да се бранят. В момента никой не може да бъде осъден, тъй като в правния свят тероризмът не е инкриминиран като престъпление, подведен е под общите правила за убийства с особена жестокост на повече от 2 лица и т.н. Няма и не може да има ефективно противодействие срещу него, докато ООН не приеме конвенция за борба срещу тероризма, каквато има за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. Това е първата международна конвенция, приета е на 9 декември 1948 г. Този правен вакуум пречи. Защитил съм докторска дисертация по тази тема. Политиците нямат интерес от регламентиране на тази дейност, защото тук се преплитат много политически и военни въпроси, интереси на оръжейния бизнес. А иначе демонстративно уж се борят срещу тероризма, Федерика Могерини даже плака на шествието след атентатите в Париж и Брюксел. Демагогия, лицемерие и лъжа от страна на политиците.

– Във фалит ли е България – институционален, финансов, духовен, морален?

– Да, във фалит е. Освен липсата на законност, на обществен ред, на социална справедливост липсва историческа перспектива. Народът е обречен. При тази мизерия народът е на социалното дъно и го дращи с нокти така, както батакчани с голи ръце са ровили за вода в черквата преди баташкото клане. Това е клане на българския народ чрез геноцид. Не случайно у нас бедните стават по-бедни, а богатите все по-богати. Държавата я няма, това е територия, разграден двор. Ненормално е при този фалит на държавата всеки ден да се раждат нови милионери. Какви са тези пикльовци, които днес са собственици на най-големите хотели? Никой не пита. Къде е главният прокурор да попита: ти, който си собственик на Гранд хотел София или на емблематичния Гранд хотел България, откъде ги имаш тези пари? Ние десетки години работим и творим, а едва свързваме двата края. Големият проблем е, първо, липса на законност, и второ, липса на прокуратура, която да упражнява закона. Това беше направено чрез конституцията – за разлика от предишната, където беше написано, че прокуратурата организира и води борба срещу престъпността. А в сегашната пише, че тя следи за състоянието на законността. Няма специализиран орган, който да се бори с престъпността, затова тя е толкова висока.

– Но нали у нас е в сила закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество?

– Колко от тези, които имат незаконно придобито имущество, са в затвора? Нито един. У нас се приемат закони, но не се прилагат. Това е една фалшива, фиктивна имитация на борба с корупцията, беззаконието и престъпността.

– В едно ваше интервю казвате, че на България е нужна революция, но демократична и с правни средства. Какво точно имате предвид?

– Тази мисия можеха да изпълнят президентските избори. Нужен е един абсолютно нов човек, но не от тези сегашните мераклии, защото те са агенти на ЦРУ, на Сорос, юридически невежи и неграмотни хора. Плевнелиев окарикатури тази свята институция. Убеден съм, че ще има предсрочни парламентарни избори, съответно и президентски, и ще се приеме нова конституция, в която ще се регламентират съвсем други правомощия на президента.

– Казвате “ще се приеме”? Кой ще го направи? Кой ще предизвика подобен катарзис? Няма да се уморя да питам, в състояние ли е днешната политическа класа да измъкне България от дъното?

– Единствено в състояние да направи това е умният, мислещият български народ. Това са две много различни понятия: аз говоря за мъдрия ни народ, не за опростаченото, идиотизирано население, което не мисли. Той е силата и основата на гражданското общество. И както в природата има кръговрат на процесите, абсолютно съм сигурен, че и в обществото ще има такъв кръговрат. Неизбежно ще настъпи промяна. Това е обективният ход на историята. За съжаление не става бързо, но в близките години този умен, интелигентен български народ ще си каже тежката дума. И тогава ще го има този катарзис, това духовно пречистване. Връщам се към вашия въпрос за революцията: явно е, че тези т.нар. еволюционни промени са имитация, нещо фалшиво и фиктивно, докато революцията предполага коренна, съществена, кардинална промяна на политическата система, на установения обществен строй. Затова акцентирам на този момент – с мирни средства. Според мен е отживелица, не трябва да има революция чрез въоръжена борба, да се дават невинни жертви. Все пак силата на правото чрез избори и референдум може да бъде установена. Въпреки че мафията точно затова допуска и двата правни института, защото смята, че по този начин няма да се извърши тази революционна промяна, тъй като тя е силна с парите си и ще ги фалшифицира. Едно от съображенията да не участвам в тези избори е моят основателен страх от фалшификация. Затова казвам, че ще спечели този, за когото ЦРУ е решило да бъде президент.

– Само ЦРУ ли?

– Да. КГБ е заето с икономически въпроси. Политическите, съгласно договорката между Горбачов и Рейгън, се решиха през 1986 г. Те си разпределиха влиянията. Всъщност това, което става, е въплътяване на онова, което после е решено и оформено на кораба “Максим Горки” между Горбачов и Буш-старши.

– Защо, според вас, трябва да се върне смъртното наказание?

– Категорично трябва да го има, но само при квалифицирани убийства, при грабеж, придружен с убийства, при изнасилвания, придружени с убийства, и при т.нар. тероризъм със смъртни случаи. Предложих да има и за национално предателство – единственото политическо престъпление, но в Наказателния кодекс има голяма празнина, за него няма дефиниция, което не е случайно за мафията, така както не е случайно, че няма дефиниция и за порнографията. Т.нар. законодатели са потенциални – не, всъщност реални извършители, но съзират, че носят отговорност и затова не искат да инкриминират тези деяния.

– Има ли основание да наричаме всички тях политическа мафия?

Това е общо понятие. Моето кратко определение е следното: власт плюс пари е равно на мафия. За мафия можем да говорим само за лица, които черпят своите противозаконни облаги от властта. Прави ми впечатление, че и за мафия, както и за тероризъм, няма легално определение. Неофициално тези две мои определения се възприемат в правния свят, даже много адвокати ми донасят решения на съда, в които се позовават на моето становище във връзка с организираната престъпна група, което е аспект на мафията.

– Защо мълчи нашата интелигенция?

– Не е вярно. Истинската интелигенция не мълчи. Аз например се считам за част от нея и никога не съм мълчал. Вземете бойката разследваща журналистика. След 10 ноември четях колко остро, компетентно и непримиримо журналистите поставят въпросите за приватизацията, за банките, за ремедетата, за касовата приватизация. Те просто предупреждаваха, но никой не ги чу. Има и придворни журналисти, послушници и слуги. Не случайно ние с вас водим този разговор. Не бихме си губили времето, ако сме придворни слуги. Не случайно има толкова много убити журналисти в световен мащаб, но малко магистрати, което говори от кого я е страх мафията. Трудна е борбата с нея, защото тя има най-силното оръжие – властта и парите. Но най-много я е страх от ума. Затова тя не допуска умните, компетентните и почтените хора до властта. Ето и сега тя не допусна нито един умен, почтен, интелигентен човек до президентските избори, защото такива личности биха мотивирали народа да гласува. Аз например няма да гласувам, защото няма за кого. Не мога да се унижавам, под моето достойнство е да им вдигам процента на гласувалите и по този начин да легитимирам тези негодници.

 

Интервю на Христо КУФОВ

Вестник „Златна възраст”

Източник: NABORE.BG – електронен вестник за пенсионерите

 

 

Акад. Борислав Йотов, бивш градски прокурор: ЦРУ нe разреши Бойко да стане президент

boiko-cia

 

В България има 60 000 души за затвора, знам кои са бащите и майките на ГЕРБ и БСП

 

 Акад. проф. д-р Борислав Йотов е роден през 1944 г. в София. Има близо 40-годишен стаж като прокурор. Участвал е в едни от най-големите и с обществена значимост наказателни процеси у нас. Автор на 204 книги и на над 200 публикации. Има докторат на тема “Международно сътрудничество в борбата с тероризма”. Член на редица международни организации, носител на престижни отличия. Семеен, с 2 деца и внук.

Кое е мегаделото на живота ви, с което се гордеете?

Аз съм участвал в най-тежките наказателни процеси у нас, преди всичко в т.нар. стопански престъпления, подкупи, безстопанственост, в т.нар. шофьорски престъпления. Не мога да се примиря с това, че за сгазено дете на пешеходна пътека дават условна присъда или пробация. Някога имаше наказателна политика: има ли смъртен случай – в затвора. Избягал ли си, пиян ли си – още по-тежко наказание. Сега това не е съд, а милосърден орган. Чудя се тези хора нямат ли деца, не мислят ли за пострадалите! Един от най-тежките процеси, в които съм участвал, беше делото срещу корпорация “Вторични суровини”. Имахме по моя обвинителен акт около 200 страници едногодишно съдебно заседание. По това дело имах 10 дни пледоарии – съдебен маратон в съдебната практика. След 10 ноември участвах в един от най-тежките процеси с обществено значимост: делата срещу Константин Тренчев, срещу Софиянски, след това във Върховния съд, както и мегаделото за убийството на Андрей Луканов. Там вече разбрах много неща, които още не съм казал, както не съм казал кой запали партийния дом в София в края на август 1990 г. Тогава бях градски прокурор и знам много истини. Може би ще ги кажа в книгата “Моите срещи с Тодор Живков”. Имал съм 3 срещи с него и там ме заведе Бойко Борисов. Има какво да си кажем с него, ако решим да участваме на следващите президентски избори. Нека има един двубой, защото за мен той е интересен субект.

Защо сега не се кандидатирахте за президент?

Беше създаден иниицативен комитет от университетски преподаватели, студенти, юристи, журналисти, икономисти, които отдавна издигнаха моята кандидатура. Те акцентираха на житейския ми опит – 40 години в прокуратурата, на моите знания по международно право, тъй като България трябва да решава много проблеми – мирна отмяна на Ньойския договор, за да си върнем исконни български земи, да се изпълни Ангорският договор, според който Турция дължи на България 20 млрд. долара, да се изпълнят договорите, по които страната ни е дала на други държави общо 102 млрд. долара. Не случайно Ердоган иска отмяна на Лозанския договор за Турция, Бъсеску си иска Молдова, само нашите негодници, които са юридически невежи, неграмотни по международно право, не искат. Те искат само пари от господарите си, за да ги слушат. Това са големите проблеми и аз ги заложих в моите програми. Но безпаричието ме спря. Прецених, че нямам шансове. След като се издигнаха 1-2 кандидатури, разбрах, че ЦРУ и Сорос вече са избрали своите кандидати.

Какво ново бихте предложили на българския народ?

Искам си западните покрайнини, искам Охрид и Охридското езеро, искам си Беломорска България и Одринска Тракия. Това са противозаконно отнети исконни български земи. Искам възстановяване на смъртното наказание за  най-тежките престъпления, искам най-после да се проведе социално-правната операция “български чисти ръце”, защото в България има 60 хиляди души за затвора, повечето от тях участници в криминалната приватизация, когато 160 млрд. лева стопански активи отидоха в престъпниците, които станаха милионери и милиардери, а само 3 млрд. лева влязоха в хазната. Искам референдум за излизане на България от НАТО, ревизия на договора за присъединяване на България към Европейския съюз, тъй като сегашният е в ущърб на националните ни интереси, равнопоставеност по отношение на всички останали страни. За участие в президентските избори трябват 100 хиляди лева. Кажете ми откъде един почтен човек у нас може да ги намери, за да ги хвърли на вятъра, след като нещата са предопределени?

Бойко Борисов твърди, че ако загубят на първи тур на изборите за президент, ще подаде оставка. Вярвате ли му?

Зависи какво са му наредили чорбаджиите. Фактът, че пускат лице, което няма тази политическа тежест, е показателен. Познавам Цецка Цачева и знам юридическото й минало, тя е едно провинциално юрисконсултче. Като партиен член беше Данговска, сега като демократ е Цачева, не знам защо крият фамилиите си. Не можеш да се разграничиш от родителите си, от мястото на раждането си, от времето на партийната си принадлежност. Изправи се и кажи – да, била съм член на БКП. Значи не си била по убеждение, няма лошо, един милион бяха членове на партията. Не случайно 10 ноември завари Александър Лилов в Лондон. Вече му бяха напълнили чантата и тогава той дойде и приложи този модел за създаване на т.нар. Българска социалистическа партия. Тя въобще не е еквивалент на БКП. Независимо от грешките през тези 45 години все пак България беше на 16-то място по национален доход, на 6-то като космическа сила, имаше сигурност. Бил съм градски прокурор на София и знам какъв обществен ред имаше. Нощно време можеше да се разхождаш из целия град и в парка без никаква опасност, имаше сигурност в работата. Това са големите ценности, а не евроатлантическите. Студентите плащаха за общежитие 80 ст. на месец, за 2 ст. се возехме в градския транспорт. Хората си направиха къщи, вили, купиха си автомобили, живееха спокойно и сигурно. Тази социална и национална сигурност няма цена. Какво значи да имаш много пари, като всеки момент могат да те оберат или да те убият!

Правова държава ли е България?

Днес не е. Тук опираме до една демагогия. Всички политици издигат като лозунг върховенството на закона. Но кой закон? Лобисткият, който защитава интересите на мафията, на олигарсите, на мутренските босове? Най-пострадали от липсата на законност в България са възрастните хора. Те са физически и финансово немощни. Какво значи върховенство на закона? Този, който им увеличава пенсиите с 2-3 лева? Пак опираме до лъжата, лицемерието и демагогията на политиците. Коренът на злото е точно в тях, защото повечето забогатяха по престъпен начин. Богатият не може да съчувства на бедния.

Обезсмислиха ли се у нас понятията ляво и дясно?

Това са условни понятия. Прието е, че лявото е нещо по-социално, удовлетворява повече интересите на бедните и безработните хора, докато т.нар. дясно е символ на властниците, на преуспелите, на заможните… Едни и същи са. БСП е ужким представител на лявото политическо пространство, а ГЕРБ – на дясното. Не е вярно! Те имат един и същи политически баща и една и съща майка. Понеже Борисов сега говори, че дава майка на българския народ, нека аз пък да кажа кои са бащите и майките. БСП беше заченато в американските политически лаборатории на Збигнев Бжежински и на Кисинджър. Това е един типичен съвременен американски политически хибрид. А ГЕРБ е американо-германски хибрид, заченат в Мюнхен. Питайте Цветан Цветанов колко пъти е ходил в Мюнхен да получава указания от Меркел и сие. Те имат едни и същи политически родители. И не случайно преди президентските избори американският посланик посети Корнелия Нинова, след като тя беше избрана за председател на т.нар. Българска социалистическа партия – защото тя не е нито българска, нито социалистическа, нито партия. Тогава той й е казал: ние предлагаме за президент еди кой си, той е нашият избраник, т.е. на ЦРУ. Сорос пък предложи от своето обкръжение вицепрезидент. За да се каже, че има състезателно начало и че не се играе само с един, а с два коня, сега издигнаха кандидатурата на Цецка Цачева, която е обречена. А всъщност на Борисов много му се искаше да стане кандидат за президент, защото там за него е по-леко. Той е мързелив, а в министерския съвет се иска много работа – нещата са много зле и във финансовата, и в социалната сфера. Плевнелиев така окарикатури президентската институция, та всички смятат, че там е много лесно, а това не е вярно. Държавният глава трябва да мисли за държавата. Мислят, че там се ходи само на екскурзии с парите на народа, ще връчваш ордени, ще раздаваш звания и т.н. Борисов искаше да дезертира, но неговите господари не му разрешиха и му казаха: има още да работиш и да изпълняваш това, за което сме те поставили. Те са прежалили президентската кампания и затова той реагира малко първосигнално. Много добре знае, че няма да спечелят, след като е решено кой да бъде президент.

 

(следва)

Интервю на Христо КУФОВ
Вестник „Златнап възраст
Източник: NABORE.BG – електронен вестник за пенсионерите

Уфолог публикува ново ВИДЕО с НЛО на Луната

1477543076-clipboard01

 

 

Американският астроном-любител Richard205Maria публикува в YouTube видео клип, сниман  с помощта на телескопа МАК. На кадрите се вижда как две летящи чинии преминават с много висока скорост край Луната, съобщава esoreiter.ru.

Уфологът Скот Уоринг коментира кадрите. Според него, клипът бил поредното доказателство, че Луната или е превърната в извънземна база, или е изкуствено създадена от извънземните.

 

 

Източник: Flagman

 

Астроном засне нещо необичайно на повърхността на Луната (ВИДЕО)

1477220738-sistemen-bufer-2-1

 

 

Американски любител астроном засне нещо необичайно, докато наблюдаваше Луната с телескопа си. Външно странният обект, открит на северния полюс на естествения спътник на Земята,  наподобява огромно съоръжение.

Някои специалисти вече коментираха откритието. Известният уфолог Скот Уоринг например заяви, че видеото, заснето от астронома, е автентично и доказва съществуването на гигантски структури на Луната, съобщава Planet Today.

Това не е първият случай, когато уфолози се опитват да намерят различни гигантски структури на снимки и видеа от Луната. По-рано подобни обекти бяха открити на снимки, направени от космическата мисия „Аполон”.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Разкази на български летци, които твърдят, че са видели НЛО (ВИДЕО)

9b562ca5230

 

 

Добре документираните и официално признати случаи на срещи на самолети с НЛО са много по-малко от тези, които реално са били наблюдавани. Твърди се, че голяма част от пилотите просто премълчават за тези случки, за да не бъдат отстранени от работа.

В Българската авиация нещата стоят по подобен начин,  разказва видеото от канала НЛО във Vbox7.

Вероятно една част от българските пилоти са виждали НЛО, но малцина проговарят за това и обикновено, чак след като са се пенсионирали.

Ето и някои от тези случаи, за които разказват в интервю пред медиите самите очевидци или техни близки, но разбира се, те не са официално документирани и оповестени от българските авиационни служби.

През 1964 г. подполковник Дочо Генковски от авиобаза Граф Игнатиево среща НЛО, докато извършва полет с боен изтребител МиГ над Родопите.

Самолетът му буквално се слива с яркият светлинен обект в небето, при което двигателят на изтребителя угасва. Ярка светлина облива пилотската кабина. Подполковникът не чува звуци, усеща сякаш има някакъв магнит в себе си. След това светлината изчезва. Самолетът продължава полетът си и се приземява успешно, но в продължение на десет минути сякаш е бил в неизвестност. Докладвал е всичко, което се е случило на висшето командване, но дали е имало разследване на случая и какви са резултатите, не е известно

През 1966 г. подполковник Дочо Генковски отново се сблъсква с НЛО над България. Той получава заповед да излети и да се насочи към град Смолян на 5000 м височина. Когато достига целта, той вижда сребрист обект с формата на трапец, който бързо изчезва с висока скорост.

На около 15 км от обекта, пилотът иска разрешение да използва въоръжението си. Тогава изведнъж неизвестният обект се отдалечава с виска скорост.

После тялото е засечено над Стара планина, на 170 км от първото място. Радарите впоследствие засичат обекта над Казанлък и накрая над град Бяла, Русенско.

Подполковник Дочо Генковски се пенсионира с 21 години летателен опит и според жена му, до края на живота си е вярвал в съществуването на НЛО.

Години по-късно, през 1993 г. също наш пилот, капитан Петров от Граф Игнатиево, също има среща с НЛО в небето над Севлиево. Има и друг случай през 1998 г.

През 1995 г. по думите на полковник от резерва Ганчо Каменарски към щаба на Би Би Си е създадена специална група за разследване на случаите с НЛО.

Нейната дейност и до днес е засекретена, както и докладите на пилоти, които са имали среща с неидентифицирани обекти в небето на България.

 

http://www.vbox7.com/play:9b562ca523

 

 

Източник:Блиц

 

Уфологът Ценко Симеонов направи шокиращо признание: Видях извънземно от 20 метра

1477077044-image-5826691-128-0

Снимки: България днес

 

 

Извънземно на около 20 метра от себе си е заснел в Асеновград уфологът Ценко Симеонов. Интересен факт е, че то се носело във въздуха, но без летяща чиния. Все по-често пък се случват срещи на хора с извънземни, обясняват уфолози, които имаха Международна конференция у нас в Ямбол преди седмица, пише „България днес”.

Зачестяването на появата на НЛО имало своето обяснение, като това щяло да доведе до появата на повече хора като Петър Дънов и Ванга, които са споделяли информацията, която получавали от тях.

„На 16 септември заснех летяща чиния до Асеновград, когато отидох до Асеновата крепост. Бях там сутринта. Заснемал съм НЛО на различни места, където и да отида, те се появяват, досега не съм давал тези снимки да бъдат публикувани. Интересен факт е, че има и една снимка, на която заснех реално извънземно отново в Асеновград. Това стана преди няколко години – беше 12 декември 2012 година в центъра на града.  Беше преди Нова година и Коледа и го видях в небето. Снимах го във въздуха горе над града. Като вдигнах апарата, то седеше там. Беше на около 25 метра над мен, левитираше”, обясни уфологът Ценко Симеонов.

Тенденциите и по света сред уфолозите показват, че контактите на НЛО с нормални хора все повече зачестяват през последните години. Това е и една от темите, които са се разисквали на международната НЛО конференция в Ямбол, която се проведе на 15 и 16 този месец. Причина за по-честия контакт на хора с извънземни е това, че се увеличава интелигентността на расата ни, обяснява Ценко Симеонов. „Колкото повече се увеличава интелигентността на цивилизацията ни, толкова повече възможността ни да приемем дадено същество, което не отговаря на представите ни, на триизмерните ни възприятия, се увеличава. Въпреки всичко съзнанието на повечето хора все още не е готово. Всичко е свързано с преражданията и с това колко стар е духът на един човек. Когато преражданията са много, тогава душата успява да осъществи по-лесно връзка със съзнание-тяло и тогава по-лесно се възприемат тези неща. В същото време не означава, че когато една душа се е прераждала повече пъти, тя се е издигнала духовно. Тя трябва да намери пътя, за да продължи духовното си израстване.

Ако се върнем в Средновековието, ще се види, че след утвърждаването на ръководната роля на църквата във всички сфери на човешкия живот всяко нещо, което не е обяснимо и не може да бъде ръководено, е обявено за еретизъм, магьосничество и дяволска работа. От тази гледна точка бавно и постепенно са започнали да се увеличават контактите с извънземни през годините. Така се стига до наши дни, когато те са доста по-чести. В тази връзка хора като баба Ванга, Петър Дънов, Нострадамус, Едгар Кейси са показали нещата, които са видели след контакт с тях. Предстои и именно увеличаване на хората като тях, които получават телепатична информация и правят открития“, обяснява уфологът.

Според Симеонов именно това, че търсим отговорите, които са свързани с нас, с живота ни, води до увеличаване броят на хората, които могат да извършват телепатичен контакт с извънземни. Според него съществува понятие сред уфолозите като Космическа галактическа конфедерация, в която по-напредналите цивилизации са се обединили и тя има закони за ненамеса при случаи с планети като нашата в първите етапи от развитието им.

За съществуването на извънземни и знанието на Ватикана за този факт съобщи пък преди седмица Уикилийкс. Там публикуваха имейли с кореспонденция между бившия американски астронавт Едгар Мичъл и Джон Подеста, който по това време работи в администрацията на президента Барак Обама. В момента Подеста е директор на кампанията на Хилари Клинтън. Разговорите са от 2015 г., като Мичъл е поискал спешна среща с Подеста, за да обсъдят плановете на САЩ да разкрие съществуването на извънземни форми на живот. Според имейл на Мичъл на въпросната среща ще присъства и негов колега, който ще съобщи, че „Ватиканът знае за съществуването на извънземни“. Няколко дни по-късно във втори мейл, изпратен от Мичъл, се казва, че „извънземен интелект помага на хората да усвоят енергията от нулева точка“. Имейлът съдържа и изречението: „Те няма да толерират военно насилие както на Земята, така и в Космоса“.

„Човечеството не трябва да знае нищо, то трябва да се страхува, да бъде водено за носа и да бъде сляпо и глухо. По този начин ни управляват. Преди 2-3 г. имаше доста голям натиск от обществени организации и уфологични мрежи да се разсекретят НЛО документите и много страни го направиха. Но те разсекретиха такива относно това, че разследването на голяма част от сигналите за НЛО са били или в крайна сметка хеликоптери или нови изпитания на летателни апарати, които са били секретни, и така нататък“, коментира уфологът Симеонов.

 

Дълбоко пазена тайна: Извънземни ни дават безкраен източник на чиста енергия, папата знае

20140504-aoczsjbvqr

Папа Франциск

 

 

Папата е осведомен, че на Земята има представители на извънземни цивилизации, които дори предлагали помощ на земните обитатели. Те били приятелски настроени към нас и предлагали да ни снабдят с безкраен източник на чиста енергия. До сензационната информация за това се добрали сътрудници на WikiLeaks, съобщава esoreiter.ru. Те цитират известния американски астронавт Едгар Митчел.

Шестият човек, стъпил на Луната, твърди, че Светият отец отдавна знае за мисията на извънземните, но Ватикана държала информацията в тайна.

Сътрудниците на WikiLeaks пък се добрали до нея наскоро, след като негово писмо до председателя на предизборния щаб на Хилари Клинтън – Джон Подеста стигнало до тях. В него Митчел пише, че на Ватикана е известно, че извънземни предлагат да ни снабдят с неизчерпаем източник на чиста енергия. Бившият астронавт обаче предупреждава, че е възможна космическа война, в която щели да участват няколко цивилизации от различни планети.

Източник: „Флагман“

 

Рояк извънземни дебнат за апокалипсис над Йелоустоун (ВИДЕО)

1476679052-clipboard01-1

 

 

Край гейзерите в националния парк Йелоустоун, където е и супервулканът, са снимани с камера за видеонаблюдение множество НЛО с формата на сфера, съобщава esoreiter.ru.

Според уфолога Жанет Форсет, извънземните изучавали природния феномен. Едва ли те са дошли, за да се полюбуват на известния гейзер “Олд Фейтфул“, който привлича туристи от цял свят. Дали интересът им не е предизвикан от вулкана Йелоустоун, за който някои учени смятат, че може да предизвика апокалипсис?

Днес Йелоустоун е огромна яма с площ 3825 кв. км. Но резервоарът с магма е разположен относително плитко – само на някакви си осем километра. Ако изригне, супервулканът ще изхвърли най-малко 2,5 хил. куб. м вулканично вещество. Лавата, пожарите, отровните сероводородни изпарения, може да станат причина за масовата гибел на хората.

 

Източник: Флагман

 

57 различни извънземни наблюдават Земята

1476591440-sistemen-bufer-1

 

 

57 различни видове извънземни посетители, които значително се различават помежду си, са били наблюдавани на Земята. Това стана ясно вчера в Астрономическата обсерватория с планетариум в Ямбол, където започна международната конференция по въпроси за неиндентифицираните летящи обекти.

По време на събитието, което ще продължи и днес, ще бъдат представени доклади от българи и американци, занимаващи се с проблемите около извънземните биологични видове. Според уфолога Иван Иванов земните жители могат да осъществят т.нар. срещи от петия вид само чрез медитация и телепатична връзка, професия „контактьор” на нашата планета все още не съществува, пише „Телеграф”.

Астрономическата обсерватория, която е съорганизатор на проявата, ще предостави възможност на участниците в конференцията да наблюдават с телескоп Слънцето, а в Звездната зала на планетариума ще бъде представен астрономически сеанс.

 

Загадъчно ВИДЕО: Извънземните напускат базата си в кратера на вулкана Колима

1476421690-66

 

 

Извънземните напускат базата си в кратера на мексиканския вулкан Колима, твърди известният уфолог Скот Уоринг. Той коментира видео клип, на който се вижда как трети неидентифициран летящ обект напуска района, съобщава сайтът esoreiter.ru, цитиран от „Флагман“.

Вулканът се „събуди“ на 30 септември и в момента е в най-висшия стадий от своята активност.

Изследовател на паранормални явления, който в социалните мрежи се подписва с ник Streetcup1, твърди, че извънземните се евакуират от „горящия си дом“ заедно с мебелите си. Те се изселват, добавя Уоринг.

 

“Уикилийкс“: Ватиканът знае за съществуването на извънземни

main_1476358331

 

 

Знае ли Ватиканът за съществуването на извънземни? Според имейли, публикувани от „Уикилийкс” отговорът на този въпрос е „категорично да”, предава бТВ.

Имейлите съдържат кореспонденция между бившия американски астронавт Едгар Мичъл и Джон Подеста, който по това време работи в администрацията на президента Барак Обама. В момента Подеста е директор на кампанията на Хилари Клинтън.

Разговорите са от 2015 г., като Мичъл е поискал спешна среща с Подеста, за да обсъдят плановете на САЩ да разкрият съществуването на извънземни форми на живот, както и технологията на енергия от нулева точка.

Енергия от нулева точка е теория, според която енергията съществува и в негативното пространството. Ако тази теория е вярна, то тя може да използва като безкраен енергиен ресурс за нашата планета.

Но къде е намесен Ватиканът?

Според имейл на Мичъл на въпросната среща ще присъства и негов колега, който ще съобщи, че „Ватиканът знае за съществуването на извънземни”.

Втори имейл, изпратен от Мичъл няколко дни по-късно, разкрива, че „извънземен интелект помага на хората да усвоят енергията от нулева точка”. Имейлът съдържа и следното изречение: „Те няма да толерират военно насилие както на Земята, така и в Космоса”.

Докато е работел в кабинета на Обама, Джон Подеста е един от хората, критикували управлението, че не разкрива информация за наличието на НЛО и извънземни.

Все още няма официална позиция от страна на Ватикана по повод имейлите, публикувани от „Уикилийкс”.

 

НЛО взима проби от Chemtrails? (ВИДЕО)

13119015_1151435088221436_8051949206585106314_n

 

 

Или, пробва дали може да ги чисти ?

Видно е, че може.

Chemtrails

chemtrails

 

https://www.facebook.com/Ufologopedroramirez/videos/1803973656541075/

 

 

Източник:bultimes.com

 

 

Планът “MENA“: САЩ (т.е. световното еврейство) създават нова раса хора — “MENA“ (Middle East North Africa)

1jwtlsqau7a-1

 

 

В рамките на програма за създаване на човешка раса от междинна националност, междинен пол и междинна религия, офисът за управление и бюджет към Белия дом публика документ, в който се предлага да се въведе в употреба нова расова категория хора — MENA. В новата расова категория ще се включи населението от Близкия Изток и Северна Африка, независимо от вероизповеданието. Името на новата раса MENA, идва от съкращението — Middle East North Africa (Близък Изток и Северна Африка, т.е. БИСА! А този „нов” план, всъщност е – много стар план на юдомасонското еврейство, на който сега е дошло времето, да се осъществява).

В новата расова категория ще влизат всички хора от региона, простираш се от Мароко до Иран, в т.ч сирийските и коптските християни, а също, евреите от Израел и други религиозни малцинства. (Евреите ги включват само за „пунт”, т.е. за маскировка на унищожителните, за европейските народи, резултати!)

За този план, с възторг и многобройни положителни коментари съобщава рупорът на демократите USA Today. Създаването на новата расова група се оправдава с трудностите при идентификацията на гражданите на САЩ, с произход от този регион. В статията се изброяват многобройните преимущества, които дава новата расова категория, за арабите, евреите, близкоизточните християни и другите мигранти от Близкия Изток и Северна Африка.

А след това се предполага изчезване на държавите, националностите и религиите в териториите на Северна Африка и Близкия Изток, включващи държавите Алжир, Египет, Израел, Сирия, Ирак, Турция и страните от Персийския залив.

За Европа това решение, в случай на осъществяването му, води до пълно поглъщане на европейците в новата расова категория, каквито са били и плановете на „отците – основатели” на Евросъюза, за създаване на нова европейска раса от древноегипетски тип (която раса, в древността, също е била създадена от еврейството. – на мястото на високо – културния египетски народ. Същото чака сега и европейските народи, вкл. нас! И това става пред очите ни, но… не всички го виждат)…

За осъществяването на този MENA – план, ще бъде ангажирана цялата военна, политическа и икономическа мощ на САЩ, което означава – нова кръвопролитна война, понеже елитът на САЩ не обича да отстъпва от стратегическите си (сатанински) планове.

Александр Никишин, rusvesna
Превод, Григор Симов

 

Търсим извънземни в Космоса, а те били на Луната! НАСА заснела тяхна ракета там (ВИДЕО)

1476158659-clipboard01

 

 

Уфолози доказаха, че Луната е база на извънземни с помощта на стара снимка. На фотографията на НАСА се вижда излитаща ракета, съобщава esoreiter.ru. Снимана е преди 47 години. Не е възможно да е земна, коментират специалисти.

Уфолози твърдят, че НАСА е пазела в тайна съществуващите доказателства за извънземни на Луната. Според тях, спътникът е или база на извънземни, или специално създаден от тях с цел да наблюдават земните хора.

 

 

 

Източник:Блиц

 

“Кюриосити“ засне крепост на извънземни на Марс и избухна нечуван спор (СНИМКИ/ВИДЕО)

1476015609-01

 

 

Ожесточен спор избухна след като НАСА публикува нови снимки от Марс. Кадрите показват загадъчни форми в скалите на Червената планета, които биха могли да бъдат руини от разрушена стена, твърдят учени уфолози. Те смятат, че това са останки от древна крепост, пише „Експрес“.

„Фактически почти всяка снимка, получена от марсохода в НАСА, показва един конкретен, но изкуствено създаден или изрязан целенасочено обект“, отбелязват възмутените уфолози, които смятат, че НАСА съзнателно иска да скрие съществуването на други цивилизации.

Фотосите с „разрушената стена“ коментира и известният „ловец на извънземни“ Скот Уоринг. „НАСА се опитва да скрие откриването на тези форми.

Агенцията е пуснала в обръщение снимки, специално обработени за „обществеността“, за да каже по-късно: „Ние нищо не сме скривали, напротив – направихме го обществено достояние“. И по този начин да заблудят хората в истинността на фотосите“, отбелязва Уоринг.

 

 

Източник:Блиц

 

Мистерия: Среща на пилоти от полет 1628 с НЛО

1475571502-vvvv-1

 

 

Смята се, че случаите на НЛО, които са регистрирани от пилотите на военни и граждански самолети, са сред най-достоверните. Това се определя от факта, че пилотите са опитни и добре подготвени хора, които трудно биха се объркали. Те са много добре запознати с обстоятелствата, които могат да ги заблудят и да предизвикат зрителна измама. Също така самолетите разполагат с техника, която може да засече и разпознае повечето познати летателни тела, пише „Дарик“.

Един от интересните и добре документирани случаи на наблюдавано НЛО от пилоти е полет 1628 на японските авиолинии. Датата, на която е станало това странно събитие, е 17 ноември 1986 година. Самолет „Боинг 747“ на японските авиолинии извършва товарен полет от Париж към Токио с междинни кацания в Рейкявик, Исландия и Аляска. Екипажът му се състоял от 3 души – главен пилот, помощник-пилот и един инженер-механик.

В 5.10 часа сутринта над Аляска пилотът забелязал две ярки светлини. Първоначално решил, че са военни изтребители, които по това време, заради Студената война между САЩ и СССР, често извършвали полети в този регион. Светлините обаче се приближили, запазили дистанция и започнали да се движат успоредно на самолета, като сякаш променяли формата си – от цилиндрична към квадратна.

Светлината, която излъчвали, постоянно се променяла от жълта към розово-червена. Първото, което направил капитанът, било да попита диспечерите дали наблизо има други летателни машини. Отговорът им бил отрицателен. Капитанът преценил по движението на светлините, че става свидетел на уникално явление.

Светлините продължавали да се движат на неголямо разстояние отляво на самолета и да маневрират много бързо. Докато целият екипаж гледал напрегнато към светещите тела с форма на правоъгълници, капитанът отново попитал диспечера дали наблизо има друго летателно тяло. Отговорът този път бил по-странен. Диспечерът отговаря, че има нещо, но не може да каже какво е точно. Тук вече пилотите се притеснили и впоследствие признават, че са били уплашени от странната случка.

Диспечерът решава да поиска помощ от военните радарни станции, които се включват мигновено, но също не могат да дадат задоволителен отговор. На радарите им се отчита присъствие, но не може да се каже какво точно е то.

Тази ситуация продължава почти 30 минути. Странните светлини продължавали да се движат покрай самолета, следвайки неговия курс. Тогава се случва още нещо странно. Екипажът забелязва от уредите, че зад самолета се движи някакво много голямо тяло. Неговият произход също е неизяснен. Самолетът променя леко посоката и височината си, за да разбере какво става и установява, че обектът го следва неотлъчно.

При един завой неговите мътни очертания се появяват в полезрението на екипажа. Те го описват като огромен обект с големината на два съвременни самолетоносача. Едновременно с това светлините отляво също следват самолета. Наземните диспечери са притеснени от тази информация и предлагат да изпратят военни изтребители за изясняване на ситуацията. Капитанът отказва и след малко съобщава, че обектите са изчезнали от радарите и от полезрението на екипажа.

На по-късен етап той казва, че е отказал военна помощ, защото е бил запознат с подобни случаи и сложното разследване след това. Странното явление продължава около 50 минути и е едно от най-дългите документирани наблюдения на НЛО.

 

http://www.vbox7.com/play:cde3694cf7

 

Конспирации: Тайните армии на НАТО

18091123

 

 

През първите години след Студената война бяха създадени уникални условия за достъп до редица масиви с документи на секретните служби в страните от Централна и Източна Европа.

Това позволи да се разкрият и голям брой детайли за тайните операции на КГБ – разузнавателната служба на едната от двете водещи сили в следвоенния свят, включително за дейността на КГБ в и сБългария. Същевременно, резултатите от дейността и намеренията към България от страна на разузнавателните служби на другата свръхсила САЩ останаха извън полезрението на експерти и учени.

През 90-те години на ХХ век Центърът за изследване на разузнаването към ЦРУ публикува няколко документални сборници, които съдържаха колекции с информационно-аналитично съдържание (т. нар. „Национални разузнавателни анализи“ — NIE), но не и оперативни материали. Неколкократните искания за декласифициране на този вид документация на ЦРУ, в съответствие със Закона за свобода на информацията (FOIA), бяха отклонявани поради съображения за „нанасяне на евентуални щети на националната сигурност на САЩ”.

По силата на друг законодателен акт от 1998 обаче, в периода 1999-2005 бяха разсекретени над осем милиона страници с документи за тайните операции на ЦРУ и предшестващите разузнавателни служби на САЩ  за периода 1941-1955. В последните няколко години (2007-2015)  допълнително бе предоставен достъп до редица нови материали по тази тематика. От особен интерес за нас е колекцията с документи за първата тайна операция на ЦРУ срещу България (1950-1955), която стана достъпна за ползване на 18 май 2013. В сравнение с колекцията от документи за операцията срещу Албания BGFIEND, която се състои от 31 тома с общо 2300 страници, достъпните засега материали за България са общо 48 документа.

Някои допълващи и уточняващи данни за тази операция се откриват в по-общи архивни материали, какъвто е например работният дневник на директора на ЦРУ ген. Уолтър Бедел Смит за 1951 или отделни персонални досиета на свързани с американското разузнаване лица. Всички тези нови документални свидетелства предоставят ценна автентична информация по важни теми, за които до сега имаше оскъдни сведения, основаващи се главно на спомени и периодични издания на дейци от българската политическа емиграция или на донесения от архивите на Държавна сигурност.

Важността на новите източници се повишава от техния характер – строго секретни анализи и отчети на Службата за политическа координация на ЦРУ (OPC/CIA), които съдържат конкретни исторически данни и коментари за организации и лидери на българската антикомунистическа емиграция на Запад, Българската охранителна рота към американската армия, емисиите на Радио „Горянин“, нелегално прехвърляне на агенти и пропагандни материали в България, и др.

В същото време задълбоченият и критичен прочит на новоразкритите американски архивни колекции разкрива еволюцията в създаването и прилагането на концепциите за тайни психологически и подривни операции, които в наши дни са по-общо клиширани с усърдно използвания термин „хибридна война“.

Службата за политическа координация и „тайните операции”

Още при създаването на Управлението на стратегическите служби (Office of Strategic Services — УСС) в разгара на Втората световна война се полагат основите на трите насоки в бъдещата дейност на УСС – стратегическо и оперативно разузнаване, психологическа война и подривни операции (включително и водене на „партизанска война“). Самото Управление функционално се разделя а две направления. Едното се занимава със секретно разузнаване (SI) и контраразузнаване (X-2), докато второто с наименование „Отдел за психологическа война“ отговаря за специалните подривни операции (SO) и моралните операции (MO), наричани още „черна пропаганда“.

През юли 1942 в ръководството на УСС е предложена първата дефиниция за целите и принципите на „психологическата война“. Психологическата война е определена като една от четирите форми на междудържавен конфликт наред с другите три форми – военна, политическа и икономическа. Сред основните цели на тази форма (Psychological Warfare) са

„объркване на противника, отслабване волята му за съпротива, създаване на вътрешни безредици и дисиденти чрез настройване на антагонистичните елементи едни срещу други“, а радиопропагандата е посочена като главно оръжие на психологическата война в условията на Втората световна война.

С приемането на Закона за национална сигурност на САЩ през юни 1947 се създават две от най-важните американски институции в сферата на сигурността – Съветът за национална сигурност (NSC) при Белия дом и Централното разузнавателно управление (CIA). Четирима от бъдещите директори на „Агенцията“ и много от старшия ръководен персонал са ветерани от УСС. През декември 1947 в един от първите доктринални документи на Съвета за национална сигурност – Директива NSC 4-A, е направен опит да се дефинира понятието за „тайни операции“ (covert actions).

Официалната дефиниция за „тайни операции” на ЦРУ е формулирана в следваща директива на Съвета за национална сигурност на САЩ за „психологическа война” от 18 юни 1948. (NSC/10/2). Съгласно документа, става дума за следните основни действия:

„пропаганда; икономическа война; превантивни операции, включително саботаж, евакуация или взривяване; подривни операции, включително подкрепа за нелегални съпротивителни движения; подкрепа на местните антикомунистически елементи в застрашените страни от свободния свят”.

За пръв път в NSC/10/2 е използвано понятието за „бели” (явни) и „черни” (тайни) операции. През май 1951 директорът на ЦРУ ген. Уолтър Бедел Смит предлага коригиран вариант на директивата за „Тайни операции и нелегални действия“, която заляга в нов документ на СНС от октомври с. г. (NSC/10/5). През 1954 неговият приемник Алън Дълес допълва концепцията за „бели”, „сиви” и „черни” пропагандни разузнавателни операции. Модерното разбиране за „тайни операции” е описано в книгата „Разузнаването: от тайните към политиката” на бившия заместник-директор на ЦРУ Марк Лоуентал (2002-2005) като: „операции между мира и войната”.

В изпълнение на директивата NSC/10/2, на 1 септември 1948 се създава Службата за политическа координация (Office for Political Coordination — OPC), първоначално замислена като Служба за специални проекти. Заедно със Службата за специални операции (OSO) OPC е натоварена с осъществяване на нелегалните действия на ЦРУ.

Докато OSO се занимава с по-дългосрочни разузнавателни и контраразузнавателни операции зад граница, OPC пряко отговаря за организиране на психологически, паравоенни и подривни тайни операции. Един от инициаторите за създаване на тази служба е Джордж Кенън – архитектът на американската политика за „сдържане” на комунизма. В качеството си на директор на Отдела за политическо планиране в Държавния департамент на САЩ той представя на 5 май 1948 първоначалния вариант на директивата за „тайни операции“ NSC/10/2.

В друг документ от 30 април Кенън определя „политическата война“ като „логично продължение на доктрината на Клаузевиц в мирно време“. Според него, тайните операции следва да бъдат обвързани тясно с актуалните приоритети във външната и военната политика на САЩ, поради което OPC при своето създаване е със специален статут – неговата дейност е направлявана в тясна координация с Държавния департамент, Министерството на отбраната и Обединения комитет на началник щабовете. За стратегическо ръководство на OPC към директора на ЦРУ са аташирани специални представители на тези три институции, като всяка от предложените тайни операции следва да се съгласува и одобри от всички тях. Сътрудниците на OPC обикновено използват за прикритие при осъществяване на мисии зад граница дипломатически или армейски длъжности, а в първите две години част от бюджета за някои „публични“ операции под контрола на ЦРУ формално се отпуска чрез Държавния департамент.

Съставът на OSO и OPC се подбира най-често от бивши служители на УСС от годините на войната. Първият ръководител на Службата за политическа координация с официална длъжност Помощник директор по политическа координация  (ADPC) е Франк Уизнър, предложен лично от Джордж Кенън. Той е ветеран от секретните операции на УСС, а последната му предишна длъжност е помощник заместник държавен секретар за окупираните територии.

Уизнър има най-съществена роля за развитието на тайните операции на американското разузнаване през следващото десетилетие. На 29 октомври 1948 в детайлен доклад до директора на ЦРУ той предлага основните структурни и функционални направления на OPS – психологическа, политическа, икономическа война и паравоенни действия. Функционалните групи се предвижда да осъществяват своята дейност на програмен принцип, поради което тайните операции обикновено са назовавани Проекти. Функционална група I за „психологическа война“ фокусира своето внимание върху проекти за печатна и радиопропаганда.

Функционална група II за „политическа война“ е насочена към изпълнение на четири вида проекти – поддръжка на вътрешни нелегални съпротивителни движения, подпомагане на бежанци от „Съветската сфера“, контакти с антикомунистически организации в „Свободния свят“, окуражаване политическата емиграция от страните в Източна Европа. Третата функционална група за „икономическа война“ предвижда организиране на проекти, свързани с валутни спекулации и „черния пазар“ . Най-секретната дейност се осъществява от четвъртата функционална група за „подривни операции“, която ръководи проекти в подкрепа на партизански движения, осъществяване на саботажни и диверсионни акции и подготовка на нелегална мрежа от паравоенни антикомунистически формирования в Западна Европа в случай на съветска инвазия и глобална война между противостоящите си два военнополитически блока. Последните проекти са обосновани с концепцията за обучени и екипирани stay-behind въоръжени групи, което в съвременния политически лексикон понякога се превежда и като „спящи клетки“ (sleeping cells).

През 1949 Алън Дълес предлага в меморандум до Съвета за национална сигурност Службата за политическа координация да бъде изцяло поставена в структурите на ЦРУ, като се премахне първоначалният сравнително автономен статут. Според Дълес, много по-ефективно би било секретното разузнаване и тайните операции да бъдат обединени в обща служба. Идеята е възприета от новия директор на Агенцията ген. Уолтър Бедел Смит, който осъществява в края на 1950 и други структурни промени с въвеждане на длъжности за заместник директори по основни направления.

От 4 януари 1951 контролът над тайните операции се осъществява от заместник-директора по планирането (DDP) Алън Дълес – легендата на американското външнополитическо разузнаване. След назначаването му за първи заместник директор на ЦРУ на 23 август 1951 Франк Уизнър заема мястото му като Директор на „Нелегалната служба“ (Clandestine Services) с официална длъжност Заместник директор по планирането (по-късно длъжността е известна като Заместник директор по операциите). На този пост той ръководи обединените в една дирекция OSO и OPC до януари 1959 г. Заместник на Франк Уизнър в OPC от октомври 1948 е Франк Линдзи, който го наследява през август 1951.

Сред близките сътрудници на Уизнър по това време е Кармeл Офи, бивш служител в посолството на САЩ в Москва и политически съветник към Съюзническото командване в Казерта в края на войната. По препоръка на Аверил Хариман в OPC постъпва Ричард Бисел, който през 1959 замества Уизнър като заместник директор по планирането. Друг ветеран, който се присъединява към екипа на OPC е Томас Карамесинес, работил под прикритие в посолството на  САЩ в Атина по време на гражданската война в Гърция. В периода 1949 – 1953 Карамесинес е ръководител на мисията на ЦРУ в Гърция, по-късно е на подобна длъжност в Италия, а в периода 1967-1973 също достига до поста Заместник директор по операциите.

В тясно сътрудничество с колегите си от OPC работят и други ветерани от войната, които заемат ръководни позиции в OSO, по-късно преминават през длъжността Заместник директор по планирането/операциите за да достигнат подобно на Алън Дълес до най-високата позиция в разузнавателната общност – Директор на ЦРУ – Ричард Хелмс и Уилям Колби. Ричард Хелмс от началото на 1951 е Помощник заместник директор по операциите (ADSO), а Колби в периода 1951-1953 е представител на OSO в Стокхолм и през следващите години 1953-1958 – в Рим.

При създаването си през октомври 1948 Службата за политическа координация се състои от около 30 служители, в следващата година е десетократно увеличена до 300 души и седем териториални „станции“ (еквивалент на „резидентури“), за да достигне през 1951 до 2812 щатни служители и още 3142 експерти, консултанти и технически персонал, наети на временни договори в 47 териториални станции!

Въпреки, че в новоразсекретените документи на ЦРУ все още остават скрити данните за утвърдените бюджетни разходи, някои от публикуваните в последните години изследвания посочват по-общи сведения. Ако за тайни операции през финансовата 1949 са отпуснати 4.2 млн щатски долара, през 1951 тези разходи вече са 82 млн. долара, което е близо 75 % от целия бюджет на ЦРУ! Въпреки това, през 1952 се преговаря с Аверил Хариман за допълнително финансиране на тайните операции с прехвърляне на значителни суми (4.8 млн долара) от Фонда „Маршал“ за икономическо възстановяване на следвоенна Европа.

Първите „психологически“ операции на OPC са продължение на предходни акции в Западна Германия, свързани с концепцията “stay-behind”, както и скрити действия за оказване на влияние върху общественото мнение в Западна Европа и Северна Америка. Такава е започналата преди създаването на OPC операция Mockingbird за привличане в пропагандните акции на влиятелни журналисти и главни редактори от водещи американски списания и вестници. Особено значение се отдава през първата година на операция QKIVORY (от 1950 с кодово название TPTONIC) за обединяване и подпомагане на антикомунистическата политическа емиграция от Централна и Източна Европа с предоставяне на възможности за водене на радио и печатна пропаганда.

Седмица преди формалното създаване на Службата за политическа координация, на 26 август 1948 Джордж Кенън обсъжда с директора на ЦРУ адмирал Хиленкотър, Франк Уизнър, директора на отдела за „чуждестранни радиопредавания“ в Държавния департамент (Радио „Гласът на Америка“) Чарлс Тайър, представителя на армейското разузнаване и бивш военен аташе в Москва полк. Айвън Итън, бившия политически представител на САЩ в София Майнард Барнс и други държавни служители предложението за създаване в Ню Йорк на „филантропична“ организация – американски комитет „Свободна Европа“.

Една от целите на бъдещата организация е организирането на радиоемисии за страните от Източна Европа, които да съчетават официалната („бяла“) и неофициалната („сива“) пропаганда, а в определени случаи по инициатива и под контрола на новата Служба за политическа координация също и „черна“ пропаганда.

На 17 февруари 1949 Уизнър представя доклад за организацията на скритото политическо ръководство над бъдещия Национален комитет „Свободна Европа“ (NCFE) от страна на Държавния департамент и OPC. Документът е обсъден два дни по-късно при Джордж Кенън. През април Франк Уизнър и номинирания за президент на бъдещия комитет Де Вит Пулс се срещат и с директора на ФБР Едгар Хувър за да го запознаят с целите и обхвата на операцията QKIVORY по обединяване и организиране дейността на политическата емиграция от Източна Европа чрез Комитета „Свободна Европа“. Хувър посочва едно деликатно съображение, че вероятно някои от емигрантите, с които ще се работи, са давали информации на ФБР, поради което настоява преди да се влиза в контакт с избраните лица, те да бъдат негласно проверявани от Бюрото.

Споразумението за създаване на Националния комитет „Свободна Европа“(НКСЕ) е подписано на 17 май 1949 и официално обявено в Ню Йорк на 1 юни. Наред с Джордж Кенън и Франк Уизнър, Алън Дълес е считан за основния „архитект“ на този проект. До назначаването му за заместник директор на ЦРУ през януари 1951 той е в ръководството на НКСЕ заедно с началник-щаба на американската армия и бъдещ президент ген. Дуайт Айзенхауер, бившия командващ американските войски в Европа и върховен комисар за американската зона в Германия ген. Люсиъс Клей и влиятелния издател на „Тайм“, „Лейф“ и „Форчън“ Хенри Люс, привлечен в другия проект на OPC Mockingbird.

На 4 октомври 1949 е утвърдена основната рамка и принципи за сътрудничество между НКСЕ и OPC. Съгласно документа, НКСЕ ще получава съществена финансова помощ, политическо ръководство и друга подкрепа от правителството на САЩ чрез OPC. За осъществяване на ефективно ръководство и подкрепа, OPC следва да бъде надлежно информирана чрез ежемесечни доклади за административната, организационна и оперативна дейност на Комитета. Важно условие в процеса на обединяване на политическата емиграция от Източна Европа е Националният комитет „Свободна Европа“ да работи с „нефашистките и некомунистически лидери“, което впоследствие създава известни трудности при привличане на национални антикомунистически групи, сътрудничили в годините на войната с нацистка Германия.

На 1 май 1950 е утвърдена работната структура с основни направления в дейността на Националния комитет „Свободна Европа“ в Ню Йорк. В първия под-комитет са формирани Център за изследване на Централна Европа, Център за Дунавски проучвания и Център за правни изследвания; във втория под-комитет са редакционните екипи на бъдещата международна радиостанция „Свободна Европа“ (РСЕ) със седалище в Ню Йорк с програмна, политическа и техническа секция и национални екипи за предавания на седем езици. Третият под-комитет контролира и осъществява контактите с националните емигрантски комитети (съвети) от Унгария, Чехословакия, Полша, България, Румъния, Югославия и Албания, както и с Международния селски съюз и организацията на свободните профсъюзи в изгнание.

Четвъртият под-комитет озаглавен „Американски контакти“ има лекторска секция и секция за „памфлети“. Пряката връзка и ръководство от страна на ЦРУ се осъществява чрез „старши политически консултанти“ от Агенцията, аташирани към борда на НКСЕ и РСЕ, каквито през първата половина на 50-те години са например Пол Хенце и Джеймс Макаргър.

За ръководство на НКСЕ в OPC през 1950 е създаден специален отдел „Международни организации“ с началник ветеранът от УСС Том Брейдън. На 30 август 1950 от новия отдел в OPC изпращат указания до НКСЕ в предаванията на РСЕ да се лансират четири пропагандни тези:

1. Антисъветските сили не могат да загубят, 2. Фокусиране срещу съветската пропаганда, която е пълна с лъжи; 3. Не бива да се оставяте да бъдете провокирани за прибързани и необмислени акции, а да изчакате когато моментът настъпи; 4. Оглеждайте се и помнете тези, които обслужват съветската тирания.

Директор на отдела за връзки с емигрантските комитети в НКСЕ е още един ветеран от УСС Бърнард Яроу, който през 1944, като специален представител на ген. Донован, е ръководил проекта Shepherd за контакти с д-р Иван Шубашич и други югославски политически и военни дейци в емиграция. От 1954 до 1973 Яроу е вицепрезидент на Комитета „Свободна Европа”.

Друг проект на OPC, тясно свързан с дейността на НКСЕ, е организирането на „Кръстоносен поход за свобода“ (Crusade for Freedom) в подкрепа на „поробените народи“ от Източна Европа, който се провежда в редица градове на Съединените щати със създаване на многобройни местни комитети за набиране на финансови средства в борбата против „комунизма“.

В новоразкритите документи на ЦРУ ясно се посочва, че основната цел на проекта е разгръщане на масова пропагандна кампания сред американските граждани срещу „комунистическата опасност“, съпоставима с мащабната „мирна“ кампания на Москва по същото време под егидата на Световния съвет за мир.

Втората важна цел е да се представи набирането на фонд за „поробените народи“ от Източна Европа като главният източник за финансиране дейността на Националния комитет „Свободна Европа“ и Радио „Свободна Европа.

Резултатите от проведените масови кампании на „Кръстоносния поход за свобода“ сравними с общия бюджет на НКСЕ и РСЕ , показват, че набраните публични средства са няколко пъти по-малки от определения от правителството бюджет за тази дейност, който е част от бюджета на Централното разузнавателно управление, но се отпуска официално чрез Държавния департамент на САЩ. Първата кампания през 1951 е най-успешна със събиране на 16 млн. подписи от американски граждани.

Финансовите измерения на кампанията не са тъй впечатляващи. В „Похода за свобода“ през 1950/1951 са събрани парични средства на стойност 1 930 000 долара, докато от бюджета на ЦРУ са отпуснати 2 344 000 долара. Следващата година субсидията от ЦРУ е на стойност 8 682 000 долара. За периода от 1950 до 1960 по линия на „Crusade for Freedom“ са набрани около 21 млн долара, докато субсидията от бюджета на ЦРУ за същия период за дейността на Комитета и Радио „Свободна Европа“ е 131 млн долара.

В условията на ожесточена двуполюсна конфронтация в периода 1947-1954, сходна с описваното състояние „между мира и войната“, използването на силови и остри подривни действия в граничните зони и от двете противостоящи глобални сили е очаквано и закономерно. В този исторически контекст се развива концепцията за изграждане на stay-behind въоръжени отряди, съставна част от която е идеята за създаване на доброволчески военни формирования на източноевропейски политемигранти, известни като “Voluntary Freedom Corps”.

Корените на тази концепция могат да се открият още от практиката на британската и американската служби за специални операции (OSS и SOE), а в първите следвоенни години частично се прилага чрез подбора и използването на нелегални мрежи от бивши „експерти“ на Абвера, специализирали се в разузнавателни и подривни действия в Съветския съюз и Източна Европа в годините на Втората световна война.

Става дума за тайните операции на SSU/CIG/CIA в периода 1945-1949 с кодови названия CROWN, BOLERO, MOONLIGHT, RUSTY, KIBITZ, ZIPPER. Това изключително активно и строго секретно направление в оперативната дейност на ЦРУ се разраства именно след началото на Корейската война и дава началото на известната под общото название операция ГЛАДИО в следващите две десетилетия в цяла Европа. Темата е изследвана – на базата на достъпните материали – в книгата на швейцарския историк Даниеле Гансер от Центъра за изследване на сигурността в Цюрих „Тайните армии на НАТО“.

Въпреки че в книгата са използвани отделни непотвърдени журналистически тези и дори вероятни дезинформационни материали, в нея за пръв път се цитират оригинални свидетелства от парламентарни разследвания в редица европейски държави, каквито са документите от италианските военни и дипломатически архиви от началото на 50-те години. Новоразкритата документация от архива на ЦРУ допринася с нови автентични факти за по-детайлно изследване и съпоставяне на тази твърде чувствителна тема от историята на НАТО.

Въпросът за практическото изграждане на чуждестранни военни части в американската армия става актуален с приемането от Конгреса на САЩ на 30 юни 1950 на специален закон, позволяващ чуждестранни граждани да се приемат в състава на Въоръжените сили. Законът е предложен от сенатора Хенри Кабът Лодж, който в предходните години е агитирал за формиране на чуждестранни доброволчески военни части. Скоро след това са приети първите чуждестранни военни в 7720-и EUCOM Replacement Depot в Зонтховен, Бавария, където те изучават в шестмесечен курс  английски език и военните устави на американската армия. През следващата година в Конгреса е приета и т. нар. „поправка Керстен“, с която се отпускат 100 млн долара за обучение и въоръжение на войскови поделения, съставени от емигранти „отвъд Желязната завеса“.

Въпреки, че ЦРУ изцяло застава зад идеята, в Държавния департамент получават противоречиви сведения, че някои европейски съюзници от НАТО са против инициативата за създаване на подобни армейски части. В Обединения комитет на началник щабовете също имат известни резерви, поради което първите чуждестранни подразделения на източноевропейски емигранти са формирани като „трудови части“ (labor military service) с логистични и охранителни функции. Колебанията на армейските специалисти се потвърждават при първия подбор през пролетта на 1951 г., както е посочено в доклад на командването на американските войски в Европа (EUCOM) от 16 юли 1951.

От около 6000 желаещи две трети са отхвърлени като неквалифицирани. От подбраните 2366 души едва 395 са утвърдени като подходящи за военна служба. На 17 март 1952 Обединеният комитет на началник щабовете излиза със становище за формиране в тригодишен период на шест пехотни полка от източноевропейски политически емигранти, които да бъдат набирани и обучавани в американската армия и предназначени за използване в рамките на Северноатлантическия съюз.

Предвижда се бюджетът на тези формирования за 1952 да надхвърли 16 млн долара, а за 1953 да достигне 42 млн долара. Въпреки, че военното обучение ще се осъществява от армейски офицери, все още подборът сред емигрантските групи продължава да е основно задача на ЦРУ, а финансовите средства се отпускат официално по линия на Държавния департамент.

След избирането на ген. Дуайт Айзенхауер за президент на Съединените щати, въпросът за Voluntary Freedom Corps придобива още по-широки измерения. В меморандум от президента Айзенхауер от 14 февруари 1953 се посочва:

„В интерес на нашата национална сигурност е товарът, който е лежи върху американските младежи в световната борба срещу комунизма да бъде облекчен чрез предоставяне на допълнителни военни човешки сили.“

В две поредни заседания на Съвета за национална сигурност на САЩ на 18 и 25 март под ръководството на президента твърде оптимистично се поставя задачата за изграждане на 15 батальона с общ състав от около 25 000 източноевропейци. В експертен доклад от 20 април 1953, подписан от началника на Обединения комитет на началник щабовете ген. Омар Бредли, заместник държавния секретар (и бивш директор на ЦРУ) Уолтър Бедел Смит и бившия началник на американската военна мисия в Гърция и командващ войските на ООН в Корея ген. Джеймс Ван Флийт, се съобщава за негативната реакция на германския канцлер Конрад Аденауер и други западни съюзници да се създаде подобен доброволчески корпус на територията на Западна Германия.

В крайна сметка, в създадените „трудови роти“ под командването на американската армия в Европа са включени около 5000 източноевропейски военнослужещи, чиято конкретна цел е да подпомогнат освобождаването на американските военнослужещи от „невоенни задължения“, срещу което получават възможността след тригодишен срок да емигрират в Съединените щати. Тези военни подразделения са изцяло под контрола на американското военно командване и нямат пряка връзка с международните военни структури на Алианса.

Що се отнася до изграждането на stay-behind паравоенни нелегални групи в Западна Европа, които да са подготвени — в случай на въоръжено нападение на армиите от Съветския блок — да пристъпят към подривно-диверсионни и саботажни действия в тила на противника, началото на реални мероприятия в това отношение е непосредствено след избухването на Корейската война.

Кодовото название на дейностите на ЦРУ, свързани с програмата stay-behind,е BGFIGHTER. Операция „Гладио“ (Гладиатори) стартира под ръководството на италианската централа на OPC с ръководител Джералд Милър. В нея са посветени директорът на италианските тайни служби SIFAR ген. Умберто Броколи и ограничен брой висши военни от Генералния щаб.

През октомври 1951, по линия на британските тайни служби SIS, във Великобритания свръхсекретно е изпратена група от седем офицери от италианското разузнаване за обучение в подривно-диверсионна дейност. В околностите на Залцбург и в Горна Австрия през есента на 1951 са разположени в тайни складове 35 контейнера с оръжие и муниции.

В Германия продължават паралелните операции по създаване на нелегални мрежи от бивши офицери от Вермахта и Абвера, сред които най-голяма известност има „организацията на ген. Райнхард Гелен“.

За създаването на stay-behind групи в Северна Европа отговаря резидентът на ЦРУ в Стокхолм Уилям Колби. Старши представителят на ЦРУ в Атина Томас Карамесинес и представителят на SIS полк. Уитни обсъждат с гръцкото военно командване създаването на съвместна stay behind база в страната.

Турското военно командване уведомява Вашингтон, че ще участва в stay behind операции чрез Генералния щаб, а не чрез разузнавателната служба TNSS. Бюрото на OSO в Париж предлага нелегалните stay behind групи във Франция да бъдат прикрити не чрез въоръжените сили, а чрез френското министерство на вътрешните работи.

От работния дневник на директора на ЦРУ за 1951 се вижда, че координацията по линия на stay behind в НАТО (с кодово название HBDEBATE) се осъществява от представители на американското, британското и  френското разузнаване в строго секретния Clandestine Planning Committee към ШЕЙП.

Проф. д-р Йордан БАЕВ*
*Военна академия „Г. С. Раковски”

 


Източник:NewsFront – Bulgaria

 

US-финансистка: Човечеството дължи 100 трилиона долара на извънземни, поробени сме от тях

1474953035-shutterstock-287067935-1

Снимка: Shutterstock

 

 

Земята е поробена от извънземни. Това твърди Кетрин Остин Фитс, която има богат опит в най-големите банки в САЩ, в министерства и в други висши финансови институции. Тя разкри, че дългът на земните жители към поробителите им е около 100 трилиона долара, съобщава esoreiter.ru.

Голяма част от материалните богатства, които се произвеждат в света, сякаш се изпаряват. Затова дори правителствените органи, отговорни за проследяването на материалните ресурси, не могат да отговорят къде изчезват парите и защо дългът към невидимите кредитори постоянно расте. Те всъщност не са хора, обяснява Кетрин.

Според нея, световното правителство, което управлява Земята, е като марионетка в ръцете на извънземните кукловоди.

Сега много се говори за нашествие на извънземни. Чейз, който изследвал пророчествата на Нострадамус, твърди, че това щяло да стане през 2017 г.  Остин Фитс обаче изтъква, че ние хората отдавна сме в робство и затова не се налага ново нашествие на поробители. Може да се очаква обаче светлите сили на Вселената да ни избавят от робските вериги. Възможно и затова да пише Нострадамус в своето 19-то откровение, в което се споменавало за бели конници, които щели да слязат от небето.

Източник:Блиц

Извънземни в черни раса плашат жителите на грузински села

1474953035-shutterstock-287067935

 

 

Странни същества плашат жителите на села в източна Грузия. Местните хора се питат дали нашествениците са извънземни или хуманоиди от паралелни светове, съобщава esoreiter.ru, цитиран от „Флагман“.

Пенсионерката от село Код Нина Сергеевна видяла в двора си ужасно същество, облечено в черно расо. То стояло под дърво. Лицето му било много издължено. Беше нечовешко, добавя изплашената жена. Очите на неканения гост пък били червени и светещи. Пенсионерката стояла безмълвна като хипнотизирана. От страх дори си загубила гласа.

Хора от околните села са виждали подобни брадати същества. Някои твърдят, че са издължени лица, а други – с триъгълни. Брадите им започвали почти от очите.

Пенсионираният полицай Васил Майсурадзе пък твърди, че появата на странните същества е свързана с все по-често вижданите над района летящи чинии.
Уфологът Ерик Шония съветва хората да не показват агресия, когато страшните същества стоят до тях и не показват, че могат да им навредят.

 

Техеранският инцидент – най-силното доказателство за НЛО?

1474723242-frewq

 

 

Пилотите на самолети са сред малкото хора на планетата, които може да са виждали НЛО в небето, на малка дистанция и за по-дълъг период от време. Най-често за вероятно НЛО съобщават военните пилоти, защото ĸoгaтo във въздyшнoтo пpocтpaнcтвo нa няĸoя cтpaнa се пoяви нeидeнтифициpaн лeтящ oбeĸт, ĸoйтo нe oтгoвapя нa нaзeмнитe cлyжби, към него се изпращат изтребители или хеликоптери на военно-въздушните сили, ĸoитo дa изяснят ситуацията и да вземат контрамерки срещу неизвестния натрапник.

Тези случаи рядко добиват обществена гласност и обикновено попадат в графа „строго секретно“. Понякога, пенсионираните пилоти или военни проговарят, разказва в новото си видео канала n_l_o във Vbox7.com.

Един от малкото добре документирани и публично огласени случаи на среща и конфликт между вероятно НЛО и военни самолети е „Техеранския инцидент“, когато някои от военните официално заявяват, че има вероятност да са се сблъскали с летателен апарат, който не е от нашата планета. Това се случва през 1976-та година близо до столицата на Иран.

В ранните часове на 19 септември (около 30 минути след полунощ), граждани от покрайнините на Техеран, подават сигнали за необичайно ярък обект в нощното небе. Властите получават четири различни обаждания за светещия обект. Те ги успокояват, че това е ярко светеща звезда.

За случая е уведомен и главнокомандващия на въздушните сили на окръга генерал Есефи. Той също смята, че това сияние на звезда, но след като лично вижда обекта и се консултира с диспечерите на международно летище Мехрабад, променя мнението си и дава нареждане към мястото да се изпрати един изтребител F-4 Phantom II от военната база Щахрохи край град Хамадан, намиращ се на около 280 км от Техеран.

В 1:30 ч. изтребителят, управляван от капитан Мохаммад Реза Азизхани, се насочва към обекта намиращ се на 64 км северно от столицата Техеран. НЛО-то било толкова ярко, че се виждало от разстояние 112 км. Пилотът успял да се приближи на около 40 км от него и тогава цялата му апаратура престанала да работи и той загубил радио връзка с базата. Пилотът направил маневра с ръчната система за управление и започнал да се отдалечава от обекта обратно към базата си. По обратния път апаратурата проработила и функционирала без проблеми.

В 1:40 ч. към яркото НЛО е изпратен втори изтребител, управляван от лейтенант Парвиз Джафари. Той също видял визуално обекта от далеч, а радарът му го засякъл, чак когато бил на около 43 км от него. Когато до мистериозния обект оставали 40 км, той започнал да се движи, запазвайки тази дистанция от преследващия го изтребител. Известно време те се движели на юг, с еднаква скорост, след което от обекта се отделил по-малък ярък обект и с голяма скорост се насочил към изтребителя.

Пилотът решил, че го атакуват и се опитал да изстреля ракета, но в този момент апаратурата му престанала да работи, включително оръжейните системи и радиовръзката. Той се уплашил за живота си и опитал да се катапултира, но копчето на катапулта също не проработило. Опитите му да пусне апаратурата не се увенчали с успех. По-малкият светещ обект минал под изтребителя, отдалечил се на около 5 км от него и се върнал към основния голям обект.

И втория изтребител се отказал от преследването и обърнал към базата, като при това апаратурата на борда възобновила работата си. Екипажа на самолета забелязал как още един светещ обект се отделил от основния и с голяма скорост с насочил към земята. Те помислили, че ще видят взрив, но обекта рязко намалил и меко кацнал. Обектът бил толкова ярък, че осветявал мястото около него и скалите се виждали съвсем ясно.

Яркото НЛО било наблюдавано и от прелитащ на близо гражданки самолет, чиято апаратура също отказала за кратко. От диспечерската служба на летище Мехрабад заявили, че на радарите им ярките обекти не се засичали, но година по-късно, главният диспечер и генерал Есефи признали, че един от обектите минал близо до диспечерската кула и „изключил“ апаратурата им за около половин час.

За този случай има и подробен военен доклад от 4 страници, който е изпратен до военното министерство на САЩ (които тогава са в приятелски отношения с Иран). В доклада се посочва, че случаят има високо ниво на достоверност, заради многото свидетели, част от които високопоставени официални лица. Също така се отчита, че визуалните наблюдения са потвърдени и от част от радарите.

По-късното разследване установява, че яркият обект е напуснал пределите на Иран и е бил наблюдаван от екипажите на 4 граждански самолета, на различни места по маршрута на движението му. Феноменът е бил засечен и от спътника DSP-1, който е регистрирал инфрачервена аномалия на мястото на събитието по време на инцидента и в рамките на час след това.

 

http://www.vbox7.com/play:0b097b96a2

 

 

 

Източник:Блиц

 

Из кулоарите на властта: Ето как се избира кандидат за шеф на ООН по български

kristalina-bokova

Дошъл Иван Кръстев в родината си. Събрал някакъв щаб и започнал да нарежда кой какво да прави. Казал, че въпросът бил решен, премиерът Бойко Борисов ще оттегли кандидатурата на Ирина Бокова, и ще издигне Кристалина Георгиева.

Тогава в избрани медии бяха пуснати съобщения за „предстоящото събитие“.

Състояла се нова среща с Борисов, на която били Иван Кръстев и Томислав Дончев, а Борисов поканил Андрей Райчев и Кънчо Стойчев като „представители на Бокова“. В действителност Райчев и Стойчев подкрепят Бокова, но по никакъв начин те не я „представляват“. Борисов обаче ги поканил, за да я представляват. Те се обадили на Бокова, обяснили за какво ще има среща и че са поканени като нейна страна. Тя се изказала се като дипломат, помолила да я държат в течение.

Протекло едно безумно съвещание в този състав. Андрей Райчев бил шашнат, как Иван Кръстев се опитал да нарежда и да изнудва премиера. Кръстев казал на Борисов – оттегляш Бокова, Германия, ЕНП и прочие е зад Кристалина. Позовал се на някакви имена, които звучели авторитетно.

Андрей Райчев не се впечатлил, само се чудел. И Кръстев „обещал” на Райчев, че повече демократичната преса няма да пише за Бокова, няма да я черни.

Иван Кръстев заплашил, че ако не приемат, ще продължат да пишат компромати за Бокова, например за това, че имала три апартамента. Андрей Райчев бил смаян как Кръстев опитва да търгува с компромати. Райчев казал, на Запад като кажеш, че има три апартамента, ще се смеят. Генерален директор на ЮНЕСКО е нормално да има три апартамента, освен това съпругът на Бокова е международен банкер.

„Да, ама в България е друго“, възразил Кръстев, според него у нас това имало значение.

Накрая решили, че ще издигнат като втора кандидатура Кристалина. Борисов употребил за нея израза „пепелянката”. Решили да се обадят и на двете и ако някоя не приема това предложение за втора кандидатура, или се откаже, остава другата. Кръстев се обадил на Кристалина, тя приела веднага да я издигнат. Райчев се обадил на Бокова, тя се възмутила, изказала се остро, да правят каквото щат, да издигат когото искат и да я оттеглят, ако искат. Райчев предал смекчено реакцията. И така решили, че издигат и Кристалина, освен Бокова. Да, ама на другия ден, Борисов изненадващо си променил мнението и не изпълнил плана. Както е известно, премиерът остави Бокова, с уговорка да покаже добър резултат на следващото гласуване.

После какво ще прави, той си знае. Някой писа, че имал добър инстинкт, дори ако не може да проумее процедурата на гласуване, и я сравнява с изслушванията на комисарите.

Аз пък се чудя как така Иван Кръстев обвинява хора, че са комунисти, просто заради корена им, как така смело заявява, че дирижира компроматната война срещу Бокова. Ами че баща му Йото Кръстев, за разлика от бащата на Бокова, действително дерибействаше като висш кадър на ЦК и дългогодишен издател на „Партиен живот“. Бащата на Кръстев уволни Ива Йолова като неблагонадеждна, не някой друг. Ох мъка, мъка. Да, известно ми е, ще ни се чудят чужденците. Но по-добре да знаят, защото мнозина са заблудените.

Лека нощ от Братислава, където приключи срещата на върха.

Георги Готев, Фейсбук

 

Източник:mignews.info

 

Невероятно откритие вълнува учените! Извънземна цивилизация навестила Антарктида

1474385223-12

 

 

Странни и зловещи находки вълнуват световните учени. В региона  Ла Паил в Антарктида преди две години американски специалисти се натъкват на издължени черепи. Първоначалните предположения им са, че става въпрос за човешки останки, въпреки че няма данни на ледения континент да е имало хора.

По-късно ученият от Смитсъновия институт Деймиън Уотърс излиза с шокиращата теза, че всъщност става въпрос за извънземни индивиди, съобщи „Труд“.

„Екипът не можеше да повярва на очите си – първите ни предположения, че става въпрос за хуманоиди рязко се разминават с данните, които получихме след анализ на останките. Структурата на черепите е несъвместима с човешката физиология“, допълва археологът.

Това не е първата подобна находка – такива злокобни неща са намирани в Перу и Египет.

Дори да не става въпрос за извънземни, това откритие все пак е невероятно – доказва се, че се е осъществявал контакт между цивилизациите в Африка, Южна Америка и Антарктида.

Друга теория гласи, че удължените черепи са следствие от умишлена деформация.

Процедурата е била прилагана спрямо деца от елита в много древни култури. Правело се, като още неоформените и меки черепи на бебетата били увивани и стягани в плат.

Все пак тези останки имат изключително много разлики във физическите си характеристики спрямо нормалния човешки череп.

Откритието е изключително важно, независимо дали става въпрос за извънземни посетители, загинали при евентуална катастрофа, или изчезнал праисторически генотип хора.

Ледените пирамиди на Южния полюс

На ледения континент са намерени и други останки от цивилизация. Пирамидите, открити там,  приличат на тези в Гиза, но тази част от планетата е замръзнала преди повече от 12 000 години.

Привържениците на теориите на конспирациите твърдят, че странните и правилни образувания са дело или на извънземен интелект, или на военни експерименти. Все пак по-скептично настроените отдават появата на т. нар пирамиди изцяло на природата.

Пак по думите на конспиративно настроените те са следа от съществуването на древна култура. През 2009 г. са открити следи от полен (палмов цветен прашец), който доказва, че някога мястото не е било покрито с лед.

НАСА откри селище под 2,3 километра лед

Мисията Ice Bridge на НАСА показа неоспорими данни за съществуването на древно човешко селище, заровено под цели 2,3 километра вечен лед в Антарктида. Впечатляващото и шокиращо откритие е направено при авиационни изпитания на ATLAS (Advanced Topographic Laser Altimeter System). Официално системата ще бъде пусната в пълна експлоатация едва през втората половина на следващата година, когато се очакват и нови интересни сведения не само за останките от човешкото селище, но и измененията в полярния лед.

По думите на ръководителя на мисията Нейтън Боровиц „съществува изключително малка вероятност тези данни да бъдат грешни. Той добавя, че само може да се гадае колко хора са живели в това селище или дали въобще са били хуманоиди, като посочва, че повече светлина по темата ще има след старта на ICESat-2 през 2017 г.

Топсензитивът Надя Христова разкри пазени тайни: Илюминати дърпат конците в държавата

1473756086-maxresdefault-1

 

 

Тайното общество на илюминатите и до днес контролира всички важни процеси в държавата, разказаха пред „Зодиак“ посветени в практиките на техните кръгове. Представителите им са сивите кардинали, на които политическите лидери се подчиняват и не вземат нито едно решение без тяхното одобрение.

„Познавайки от години хора от тайните общества, знам, че те диктуват определени политически линии на партии и организации, и то не малки. Привидно те са  редови граждани, които не се стремят на всяка цена да бъдат лидери“, каза сензитивът Надя Христова пред приложението на в. „Труд“ – „Зодиак“.

Тя уточни, че лидерските позиции в политиката, бизнеса и духовенството се прехвърлят на послушници на илюминатите.

„Лидерите, които в момента се борят за власт, публичност и изява, са подчинени на тайните кръгове. Техните представители остават в сянка“, обясни Христова.

Тя разказа, че илюминатите имат определени ритуали и духовни практики, които не са в хармония с божиите закони.

„Тези тайни общества никога не изчезват, те просто се трансформират и прегрупират, сменят практиките и етикетите. И сега има тайни общества в България, които се занимават с управленски методики по всички етажи на властта. Обединява ги стремежът към върховна власт, контрол и желанието да диктуват правилата“, категорична е Христова.

Тя посочи, че в обществото трудно бихме могли да разберем кои са илюминатите. Те са сред нас и външно не се различават по никакви физически белези, нито по облеклото, нито по колите си. Голяма част от редовите членове на тези общества са съвсем обикновени хора с професии, семейство и т.н.

Илюминaтитe нe вяpвaт нa никoгo, тe ca cтyдeни, yмни и пpeдпaзливи. Изпoлзвaт тaлaнтливи xopa в жeлaнaтa oт тяx cфepa нa дeйнocт, ocигypявaйки им дoбpи мaтepиaлни ycлoвия и виcoки зaплaти, твърдят запознати.

„В по-висшата йерархия на тези общества са изключително надарени сензитиви, те нямат качества като на обикновени хора. Притежават способност да влияят върху духовните и енергийните процеси, не само върху политиката и икономиката. Те са с по-специфична дарба“, посочи още Надя Хрисотва.

Стремят се към налагането на нов световен ред

Техният символ е пирамида с всевиждащо око

Орденът на илюминатите стои в центъра на споровете за влиянието на тайните общества в човешката история.

Въпреки че няколко групи наричат себе си “илюминати“ в миналото, то най-запомнящи се и влиятелни от тях са т.нар. баварски илюминати. Тази организация е основана през май 1776 г. и има точно определени политически цели.

Докато другите тайни организации винаги са се стремели да събират знаещи и можещи хора с пари, като юристи, политици, доктори, то баварските илюминати се стремят изцяло да променят света. Те говорят за създаване на нов световен ред.

Илюминати в превод означава “просветени“. Техният символ е пирамида с всевиждащо око.  Твърди се, че вcички илюминaти знaят кoи ca тe, c кaквo тpябвa дa ce зaнимaвaт и яcнo да изпълнявaт пocтaвeнитe зaдaчи. Зa oткaз дa изпълнят зaпoвeд ги oчaквa cмъpт. Bcички илюминaти ca yбeдeни, чe ca избpaни и чe ca изключитeлни.

Стоят зад убийства на известни хора

Любителите на конспиративните теории вярват, че има много известни личности, които са били убити от илюминатите. Те казват, че много популярни хора по света са се опитвали да разяснят истината за новия световен ред,  повечето имат трагична съдба.

Според вярващите в мащабния заговор Джон Кенеди е убит седмица преди да разкрие всичко, което знае за илюминатите, Мерилин Монро, която заявява, че може да потвърди думите му, е намерена отровена, впоследствие братът на Кенеди се заканва, че ще ги изобличи, и той също е открит мъртъв. Рапърът 2 pac започва да пее против тях, но после умира, а около неговата смърт има множество неизвестни и странни факти.

Предизвикват войни и финансови кризи

Някои изследователи твърдят, че тaйнaта opгaнизaция e cъщecтвyвaлa в пpoдължeниe нa 2000 гoдини, кaтo чecтo e пpoмeнялa имeтo cи, зa дa нe пpивличa твъpдe мнoгo внимaниe oт cтpaнa нa xopaтa и дa пpикpивa cлeдитe cи. Hитo eдин oт илюминатите нe e гoвopил oткpитo зa тoвa, зaщoтo гo e зaплaшвaлa cмъpт.
Легендите разказват, че съвecттa нa вceки илюминaт бивa блoкиpaнa oт глaвнaтa дoминaнтa, вгpaдeнa oт нacтaвникa в глaвaтa мy.

Илюминaтитe ca oбyчeни cлeд пpeдвapитeлeн пoдбop. Hивoтo нa oбyчeниe ce oпpeдeля oт cтeпeнтa нa пocвeщeниe в ceкpeтитe нa тaйнoтo пpaвитeлcтвo нa Зeмятa. Texнитe тaйни зaпoвeди cтaвaт пpичинa зa финансови кpизи и въopъжeни кoнфликти в cвeтa.

Източник: Зодиак

Как и защо САЩ свалиха Салвадор Алиенде

zx450y250_2138304

Пиночет и Алиенде

 

 

В началото на април 1973 г. започна операцията по свалянето на социалистическото правителство в Чили

Преди 43 години, в началото на месец април 1973 г., активисти на фашистката организация „Патриа и либертад“ разлепиха на стените на сградите в Сантяго листовки „Операция САКО се привежда в действие!“. Сако е абревиатура от английски на: „Система за организирано гражданско движение“. Така САЩ обявиха война на правителството на Салвадор Алиенде.

До 4 март 1973 г. във Вашингтон хранеха големи надежди за конституционното сваляне на Алиенде чрез победата на парламентарните избори на проамерикански партии, които имаха за задача да получат две трети от местата в парламента. Но блокът „Народно единство“ неочаквано засили позиците си, получавайки 7 % повече гласове от президентските избори. И макар политическото преимущество в парламента да беше все още в ръцете на управляваната от САЩ опозиция – 56.61 % гласове, беше очевидно, че привържениците на олигархията губят привържениците си.

allende2Смятайки Чили за суровинна колония, САЩ всячески пречат на победата на доктор Алиенде още на президентските избори през ноември 1970 г., но след изкачването му на власт Вашингтон реши да покаже на цяла Латинска Америка, че марксистите са способни да донесат на народите си само страдания. Но в Чили, въпреки всички усилия на Белия дом, идеите на социализма сериозно се разпространяват. Затова представителят на Държавния департамент Джон Криминс, бивш посланик на САЩ в Доминиканската Република, срещайки се с посланиците на Алиенде веднага след парламентарните избори, недвусмислено казва в края на срещата: „Няма да ви дадем възможност да спечелите време“.

Политиката на Салвадор Алиенде е уникална с това, че социализмът в Чили победи по мирен път в условия на почти стопроцентова манипулация на общественото мнение от страна на проамериканските средства за масова информация.

Олихархията смята, че историята се прави от личности, затова е важно да се открие такъв креативен лидер, който, от една страна, на думи за проповядва човешки ценности, но на дело жестоко да защитава интересите на монополите. Подобен ценен кадър бил намерен. Това станал лидерът на Националната фаланга Едуардо Фрей Монталв – човек, който за много години бил политическия опонент на Алиенде. Фрей бил интересен като политик. Умеел да говори и обещава. Той красноречиво изтъквал плюсовете на християнския хуманизъм и призовавал да се построи „комунитарно“ общество, в което успешно да си сътрудничат богатите и работническата класа.

1349919767_originalИ Алиенде, и Фрей са преминали през школата на протестното студентско движение. През 1957 г. Фрей, възглавявайки християнско – демократичната партия, започва да се заиграва с недоволните маси, прицелвайки се в римските папи, и едновременно предлагайки идеята за социален мир със свръхбогатите, които отвреме-навреме трябвало да хвърлят комат хляб на гладните.

А Алиенде през 1954 година посещава СССР. Той искал да разбере вътрешното устройство и всекидневния живот на съветските хора и да анализира принципните различия между общественото устройство в СССР и капиталистическия начин на живот. И най-главното – да разбере какво е по-важно: стоковото свръхпроизводство и излишното потребление, достъпни само за част от обществото, или относително поравно разпределените блага за всички. Той търсел този отговор в СССР и се запознал със съветското законодателство, и, най-вече, със системата на здравеопазване и образование.

Изводите от посещението в СССР потвърдили убедеността му, че плюсовете не са в полза на чилийското общество, независимо от това, че СССР тъкмо били преживели най-тежката война в историята на човечеството. В Чили имало прекалено много хора, за които платената медицина била недостъпна. Чувствала се огромна липса на образование на децата. Обиктновените хора в Чили нямали нищо общо с лъскавите витрини, с пълните със стоки магазини, с луксозните ресторанти, с разкошните автомобили и красивите домове. Обикновените чилийци живеели трудно, хранели се оскъдно и не можели да се лекуват. Именно затова бедняците искали промени, а монополите се стремели на всяка цена да съхранят статуса си.

„Народното стопанство в Чили се обуславя главно от доходите от минното дело. Експортът на минерали (мед, желязо, селитра и сяра) дава 83 % от получаваната от страната валута, при това 61 % от всичко е търговията с мед. Големите рудни предприятия в Чили са във властта на чуждестранни монополи, главно американски, които добиват 88 % от медта в страната“, – пише Алиенде в статията си „Бобата на народа на Чили за национална независимост“, публикувана във вестник „Правда“ по време на пребиваването му в СССР.

През 1958 г. Алиенде има всички шансове да стане президент на Чили, но олигархията успявада изтегли от него гласове чрез включилия се в борбата на демагога-поп Антонио Саморано, който обещава да направи от всички бедняци богаташи, а жените – щастливи. Но най-вече – Фрей неочаквано издигнал практически същите лозунги, които Салвадор Алиенде, което разрушило единството на левите сили. В крайна сметка победил Хорхе Алесандри, богаташ, тясно свънзан с американските монополи. Той позиционирал себе си като „приятел на народа“, създавайки безпартийна гражданска платформа. Алиенде се отнасял критически към обещанията на Хорхе, защото смятал, че „вълкът не може да бъде приятел на овцете“.

Алиенде останал втори.

На следващите президентски избори неговити противници създали истинска индустрия на страха. В католическия университет дори излязла книга „Победи Алиенде“, в която се описва дантевия ад в случай на избирането му за президент. Главният лозунг на потивниците на левите сили бил слогана „Да изберем Едуардо Фрей, иначе кръв и страдание“. Антикомунисти от Унгария и Куба разказват на студентите за страшните масови репресии в техните страни, в сравнение с които концлагерите и полицейските разследвания на чилийските политически затворници (в частност арестът на поета Пабло Неруда), били върха на правосъдието и справедливостта.

На 4 септември 1970 г. Салвадор Алиенде победил хитрия и красноречев Едуардо Фрея. Веднага след обявяването на резултатите, новият президент дал интервю на списание „Ерсиля“, в което казал:

– Какви реформи в историята на човечеството предизвикват Вашето одобрение?

– Реформите на първобитното християнство и социализма.

– За каква идея си струва човек да умре?

– За тази, без която не си струва да живее.

В същото време посланикът на САЩ Корри настоял Фрея да не сдава властта. „Едуардо, не бъдете страхливец, – крещял той на още действащия президент на Чили. Но умният Фрей не се подчинил, защото съзнавал, че трябва да залее Чили с кръв, а после да избяга, за да предостави властта на новия американски галеник, неопетнен от терора. Фрей се направил на „самовлюбено момче“ и предпочел парламентарната опизиця – „вършете си черната работа сами“. Гневът на Корри бил разбираем – Държавният департамент на САЩ изсипал 200 милиона долара, за да не допусне Алиенде във властта.

На 3 ноември 1970 г. в чилийския конгрес Фрей тържествено предал властта на новия президент. След церемонията, Салвадор Алиенде отговорил на въпросите на мексиканския журналист Хулио Шерер Гарсия.

– Казват, че се прекланяте пред Хо Ши Мин, Мао Дзе -дун, Че Гевара и Кастро.

– Прекланям се пред Христос, Ласаро Карденас, Боливар, Морелос, Миранда и Ленин.

– Но Вие имате в дома си портрети на Хо, Мао, Че и Кастро?

– Да, това са фотографии с автографи. Какво да се прави, не мога да си набавя снимка с автограф от Христос.

Първото, което направил Алиенде, ставайки президент на Чили – било предоставянето на всички деца на ежедневно безплатно литър мляко, замразил редица цени на услуги, разгърнал мащабно строителство, въвел безплатно медицинско обслужване в болниците и в медицинските пунктове.

Никой не се надявал, че парламентът ще подкрепи закона за национализацията. Но се оказало, че по време на десетилетното проамериканско управление, не бил отменен закон Номер 520, приет още през 1932 г. от социалистическата република, която просъществувала само 12 дена. В закона пишело, че „могат да бъдат поставени под контрол на държавата предприятията, които произвеждат и продават предмети от първа необходимост“. Другият начин, по който Алиенде решил да се намеси, за да разруши статуквото, е като изкупувал акции, за да получи държавата контролния пакет. Така били национализирани големи банкови групи и предприятия от химическата, цементовата, енергийната система, стоманодобива…

През юни 1971 г. Алиенде успял да убеди конгреса да направи конституционна поправка, която гласяла следното: „държават има пълното, изключителното и неотменното право върху всички рудници, залежите, месоторожденията на руда, нефт и газ и другите полезни изкопаеми…“. След година правителството установило контрол над 85 % от експортните и повече от 50 % от импортните операции.

Всичко това предизвикало буря от негодувания в САЩ, защото успешният президент Алиенде предизвиквал загуби на Вашингтон в цяла Южна Америка.

Ню-йоркският вестник „Нешанъл обзървър“ откровено пише, че Алиенде просто ще го убият. Ставало дума за огромни пари, за които чилийският лидер говорел от трибуната на ООН. С влизането си в президентския дворец и имайки достъп до финансовите отчети на компаниите, той изчислил реалната печалба на американските монополии. Оказало се, че това били повече от 4 милиарда долара, докато първоначалните им капиталовложения не надвишавали 30 милиона долара. Станало ясно, че благополучието на западните държави, най-вече САЩ, в голяма степен се дължи на грандиозната експлоатация на трети страни.

Американците не останали длъжни и приложили познатите мерки за ликвидиране на неизгодните им държави. Те понижили цената на медта от 68 на 48 цента за 1 фунт на световния пазар за цветни метали. Чили все още нямало селско стопанство. Земята, която се ползвала от 2.7 хиляди семейства на крупни земевладелци, практически била изведена от селскостопанския оборот. Допълнителни трудности възникнали след земетресението на 17 юни 1971 г. Но най-тежкото наследство от миналото управление бил външният дълг – 4 милиарда 226 милиона долара, който трябвало да се обслужва.

През декември 1972 г. Алиенде за трети път пристигнал в СССР. Той отново се опитал да свери часовника си с Москва и отново видял, че животът на обикновените хора в СССР бил значително по-добър от този на хората в Латинска Америка, при положение, че се налагало СССР да притежава най-големите въоръжени сили в света.

През лятото на 1973 г. в Чили практически започнала гражданска война, но Алиенде както преди се надявал, че армията ще остане лоялна към правителството, както това се случило на 29 юни същата година, когато 2-ри бронетанков полк под командването на майор Роберто Супер направил опит за завземе „Ла- Монеда“.

Но на 11 септември 1973 г. военната хунта начело с генерал Аугусто Пиночет, командващият ВМС адмирал Хосе Марино, командващият ВВС генарал Густаво Ли извършва военен преврат. Алиенде бил убит и тайно погребан в гробището в град Виня-дел-Мар. През 1990 г. тялото му било ексхумирано за препогребване в Сантяго. Комисията от 7 чилийски патоанапома и пет международни съдебно медицински експерти поставили точка на спора около смъртта му. Салвадор Алиенде се застрелял с автомата Калашников, който държал между краката си. Останалите 30 куршума влязали в бездиханното му тяло след акто пучистите завзели двореца.

Той умрял за идеята, без която нямало смисъл да живее.

 

 

Конспирацията 11 септември: Който се опита да я разгадае, умира мистериозно

1473544713-bangladesh-l-1

 

 

Миналата година, през септември, в Лондон беше открит мъртъв агентът на ЦРУ – Симон Коц, който заяви два месеца преди смъртта си, че трагедията, в която загинаха около 3 хиляди души, е грандиозна специална операция, и че има неопровержими доказателства за това престъпление. През септември 2015 г. Коц имал намерението да огласи документите, които хвърлят светлина върху тази трагедия, но на 3 септември е открит мъртъв в квартирата си.

Това не е първото загадъчно убийство на изследователи на септемврийската трагедия през 2001 г. На 13 април 2014 г. беше застрелян американският писател Майкъл Рупърт, който, изучавайки документите за терористичния акт на 11 септември, се натъкнал на любопитната информация, че за да финансира тайни операции, ЦРУ търгувало с наркотици с поддръжката на известни нефтени компании, пише bultimes.com. Една година по-рано, през 2013 г., в Англия, в собствения му дом беше открит трупът на агента по национална сигурност Филип Маршал, заедно с телата на непълнолетните му деца. По-късно стана ясно, че ЦРУ има пръст в това гръмко убийство. Маршал обещал да публикува документи, които показват, че администрацията на президента Буш — младши е била в сговор с разузнаването на Саудитска Арабия, която тренирала бъдещите изпълнители на терористичния акт на 11 септември.

След убийството на С. Коц миналата година, колегите му посочили, че той имал секретна информация, свързана с участието на президента Буш във въздушните атаки срещу кулите близнаци и Пентагона. Работата му над сензационната книга била прекъсната от загадъчното убийство, а секретните материали и черновите на ръкописа изчезнали по загадъчен начин.

Какво е искал да разкаже бившият служител на ЦРУ? И има ли връзка между неговото сензационно изявление и загадъчната авиокатастрофа през август 2015 г.?

На 1 август 2015 г във Великобритания катастрофира частен самолет по времето на аварийното му кацане; по-късно става ясно, че на борда му се намират роднини на „терорист №1” Осама Бен Ладен – мащехата му, доведената му сестра и мъжът й. Дали този случай е съвпадение? Защо 15 години след терористичния акт на 11 септември 2001 г., по загадъчен начин загиват свидетели и изчезват улики? И дали този факт е свързан със сензационното изявление на американския конгресмен Стивън Линч, който призова днешната администрация на САЩ да обнародва 28-те страници от материалите по разследването на въздушната атака на 11 септември? Данните от цял раздел са засекретени при президента Джордж Буш-младки. Тогава правителството обяснило този факт с интересите на националната сигурност. Но днес се промъква информацията, че засекретените материали са свързани с тайните контакти между двете семейства – на Бен Ладен и Джордж Буш.

На 11 септември 2001 г. 19 терористи отвличат четири самолета. Единият самолет катастрофира в Пенсилвания. Другият „Боинг” е насочен срещу Пентагона. Другите два „Боинга” се врязват в двете кули близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк.

„Самолетите, които се врязаха в кулите, са просто постановъчно зрелище. Властите имаха определени причини, за да накарат обществеността да повярва, че кулите са паднали сами. Аз съм сигурен, че кулите бяха минирани…” – обяснява докторът по философия в областта на физиката в Кембриджския университет – Джон Д. Уайндхем.

Любопитен факт е, че в официалната версия на правителствената Комисия, която провежда разследването на терористичните актове, няма нито дума за третата паднала кула, която е под №7 и също е част от Световния търговски център.В нея не се врязва самолет, не е подлагана на терористична атака. 47-етажният небостъргач, чиято основа е изградена от метални конструкции, може да издържи на ураган, цунами и мощно земетресение, се срива като картонена къща за седем секунди. А пожарните са били евакуирани няколко часа преди кула №7 да падне, защото някой пуснал слуха, че тя ще се срути, макар че съдейки по снимките, огънят е само на няколко етажа и не представлява опасност за сградата. Според Уайндхем при кула №7 има „контролиран взрив”.

Собственикът на трите срутили се кули е Лари Силвърстайн, голям играч на пазара на недвижима собственост. Шест седмици преди 11 септември той взема кулите близнаци под аренда и кулата №7. За неговите конкуренти това е нерационална постъпка, тъй като кулите са като „бели слонове”, издръжката им е направо разоряваща. Ежегодно те „изяждат” милиони за електричество, вода, отопление и ремонти. Предишните им собственици мечтаят да ги съборят и на тяхно място да изградят рентабилни жилища. Но властите, макар че не били против, не позволявали сградите да се разрушават. Страхували се, че канцерогенният азбестов прах при падането на кулите ще заседне в Манхатън, а това означава, че хората ще започнат да завеждат дела и ще разорят градския бюджет заради влошеното си здраве.

Тези факти означават, че небостъргачите на Световния търговски център пречели на някого. И изведнъж като в приказка се появява бизнесменът Лари Силвърстайн, тясно свързан с правителствените кръгове. Той е готов да вложи за арендата на кулите повече от три милиарда долара и бързо сключва договор за 99 години, но успява и да увеличи застраховката на кулите. При това за самата аренда на сградите Лари успява да изплати само един относително неголям транш, след което кулите рухват. В резултат от сделката Силвърстайн получава от рухването на кулите повече от 8 милиарда доларна, подчертава Уайндхем.

Журналистите от CNN съобщават, че е взривена и третата кула. Но след половин час нито в една от американските новини няма никакво споменаване за взривове и повече никога няма да има.

Фактът, че сграда №7 рухва рано вечерта на 11 септември нагледно показва, че самолетите терористи въобще са били излишни, защото разрушаването на кулите близнаци би се случило във всякакъв случай. Някой е искал те да рухнат и те рухват. Някой е бил информиран за въздушната атака, за да може след това да хвърли цялата вина върху терористите. Желаещите да превърнат небостъргачите в бетонени руини са много и един от тях, колкото и странно да звучи, може да бъде самият им собственик.

„Вероятно сградите са били минирани. Има данни, че няколко седмици преди събитията на 11 септември, посред нощ – около три часа, до сградите доближили камиони, след това се чувало как някой работи в шахтите на асансьорите. Там някой пробивал в продължение на няколко седмици, и то само през нощта. Но за това, че тези факти са свързани с миниране, нямам преки доказателства…” – озвучава гледната си точка Уайндхем.

Теоретично е възможно кулите да бъдат минирани с обикновен взрив и сблъсъкът на самолетите може да му помогне да избухне. Но за това трябва да се работи много дълго време, особено като се имат предвид мащабите на Световния търговски център в Ню Йорк. Ако такава работа е вършена, Лари Силвърстайн няма отношение към минирането на небостъргачите, тъй като според сроковете се получава, че те са започнали преди той да наеме Търговския център. Ако в основата на кулите е заложен взрив, това би могло да продължи до няколко месеца.

Съществува мнението, че сградите на Световния търговски център са били минирани още през 60-те години, в момента на строежа им. Строителният кодекс на Ню Йорк не позволявал да се започне изграждането на небостъргачи, докато проектантът не предостави план за разрушаването им в случай на аварийна обстановка или други ситуации.

Но традиционните методи за разрушаване са били приложими само към сгради от стария тип. А кулите близнаци са били ново конструктивно решение. Никой не знаел как трябва да бъдат разрушени те; имало нужда от нещо принципно ново, което да убеди чиновниците да издадат разрешението за строежа. И това ново е намерено. Авариен ядрен взрив. Никой нямал намерение да взривява Търговския център; това било просто нестандартно решение, за да се заобиколят бюрократичните спънки. И се наложило ядреният взрив да се заложи дълбоко под земята, така че новите високи сгради да бъдат в епицентъра на условния взрив.

Но каквото и да се е случило, без помощ отвън трите кули на Световния търговски център не биха се разрушили. Изводът е следният: нито бизнесмените, нито властите са имали намерението да спасяват сградите. В тази ситуация на всички е било изгодно да припишат цялата трагедия на Осама Бен Ладен.

Изпарилото се злато
През 2007 г. по кубинското радио Фидер Кастро прави сензационното изявление, че скриването на истината за 11 септември 2001 г. е свързано с изчезването на стотици тонове злато, които се съхранявали в мазетата на Световния търговски център.

В пресата все повече се появяват данни за кралските семейства от Югоизточна Азия, т.нар. Dragon Family. В СМИ се говори за „бели дракони”, „жълти дракони”, сини, сиви, сиво-кафяво малинови, черни. Т.е. тези семейства са седем. Когато се създава Федералният резерв в САЩ, участници и учредители са и тези семейства от Югоизточна Азия.

В годините на управлението на Кенеди семейството Дракони предало поредната голяма партида злато на Америка и така поддържало плановете на младия американски президент, който искал да пусне банкноти, които да не са контролирани от семейство Ротшилд. Златото на кралските династии, предадени на САЩ, се оценявало на 144 милиарда долара. През 2000 г. семейството Дракони, които в този момент ръководела филипинската династия, поискало да им бъде върнато златото. Съдебните инстанции удовлетворили молбата им.

Когато става дума за златото, може да има различни сценарии в развитието на събитията. Напълно е възможно в мазетата на кулите да не е имало злато. Но по всичко личи, че финансовият модел на САЩ не зависи много от златото на кралските семейство. Известно е, че в брокерските фирми, които се намирали в кулите, имало много ценни документи, в по-голямата си част правителствени облигации за стотици милиарда долари. Затова разрушаването на Световния търговски център и Пентагона от четирите самолета и гибелта на почти 3000 души може да не се разглежда като „нападение на терористи”, а като престъпление с конкретни финансови цели.

ФБР съставя списък с имената на 19 терористи, но става ясно, че някои от тях и до днес са живи. Съществуват малко доказателства, че терористите въобще са били на борда на самолетите. Поне двама от тях са били осведомители на ФБР една година преди терористичните актове, твърди Уайндхем.

Въздушните удари са нанесени срещу финансови обекти: банки, брокерски фирми, хранилища на ценни книжа и дори счетоводни къщи на Пентагона. Същия ден – 11 септември 2001 г. Комисията по ценните книжа и фондовите борси обявява извънредно положение в страната. И за пръв път в историята на САЩ иска извънредни пълномощия. Това позволява да се погасят секретните правителствени облигации приблизително с 300 милиарда долара.

Един ден преди взрива на кулите близнаци, на 10 септември, заместник-министърът на отбраната на САЩ и впоследствие президент на Световната банка – Пол Вулфовиц, обявява, че от бюджета на Пентагона по странен начин са изгубени трилиони долари. На следващия ден тази информация е забравена. СМИ не съобщават нищо за шокиращата финансова новина от Пентагона и не питат къде са отишли парите на данъкоплатците.

Икономистът Михаил Хазин на сайта на едно известно списание, един ден преди 11 септември прогнозира терористични актове, които обяснява достъпно и логично:

„На сайта на списанието „Експерт” аз написах, че в близко време американците ще организират някакви големи терористични актове срещу себе си. Направих аналогия с терористичния акт против посолството, т.е. ми се стори, че това ще се случи по-скоро извън САЩ. …и че ще хвърлят вината върху Бен Ладен, защото в последно време, два месеца преди терористичните актове, американската преса започна да го полива с помия…”

Анализът на Хазин се основава на дълбокия анализ на икономическата ситуация. През 2000 г. ресурсите на САЩ, доставени след разграбването на Съветския съюз, са изчерпани. Темповете на растежа спадат, започват да се пукат финансовите балони, а отиващия си Бил Клинтън е направил редица глобални икономически грешки, в частност отменил много закони, приети още в годините на Голямата депресия, които позволяват да се оживява икономиката, дори невинаги по законни пътища.

Целият финансов модел на САЩ се гради на Бретон-Уудския договор от 1944 г., когато брутният вътрешен продукт на САЩ е повече от половината от световния. Финансовата политика на Америка се държи на постоянното разширяване на зоната на долара и на този принцип печатат парите. Но понякога настъпват моменти, когато вече няма накъде да се разширява зоната на долара. Настъпва криза, поради преизлишъка на печатаните пари, т.е. на емисиите. Ако емисиите се спрат, тогава няма да има печалби.

През есента на 2001 г. в САЩ силно падат котировките и покупателната способност на долара. „Спекулативният балон” вече е готов да се пукне и взривът може да бъде предотвратен само с извънредни събития, съизмерими с война. По думите на Михаил Хазин се повтаря типовата ситуация за Америка, когато организирането на крупна провокация позволява да се хвърли върху нея вината за неизбежната криза.

Въздушната атака срещу кулите близнаци в Ню Йорк отваря за САЩ нови икономически възможности, тъй като оправдава включването на печатната машина и разширяването на доларовия сектор в световната икономика. Безпрецедентно е заявлението на тогавашния шеф на Федералния резерв – Алан Гринспън, за готовността да се предостави на банковите и финансовите структури в други страни необходимият обем от налични долари, уж за да бъдат предпазени от нежелателните последици от атаките срещу Търговския център и Пентагона.

В резултат от 11 септември укрепват позициите на долара в глобалната финансова система, а световната икономика е приведена в режим на извънредно положение или в „очакване на война във всяка точка по света”. И, разбира се, картбланшът за „антитерористична операция” против целия свят рязко поправя и оздравява финансово-икономическата ситуация в САЩ.

 

 

Източник:Блиц

 

Конспиративна теория 15 години след 11 септември: Кулите не са ударени от самолети!

1473533585-2

 

 

Джон Лиър е може би един от най-опит­ните пилоти в света. Работил дълги години за ЦРУ и има зад гърба си стотици полети в различни точки на планетата. Дядо му Бил Лиър е основател на легендарната компания за частни самолети „Лиър Джет“ – може да се каже, че авиацията е в кръвта на Джон! Опитният пилот лично е инспектирал и е разследвал десетки самолетни катастрофи. Той е запознат с всеки технически детайл и спецификация на машините. Лиър е предоставил доказателства за това, че кулите близнаци и Пентагона не са ударени от пътнически самолети, предава WorldTruth.tv

Ето обобщение на неговите изводи:

Ако самолет се вреже в железобетонна конструкция, първото, което ще се случи, е алуминиевите крила да се огънат. Изключено е мекият алуминий да пререже стоманените колони на небостъргача като нож масло – както ни показват по телевизията.

Според Лиър, ако зданието беше наистина ударено от пътнически самолет, крилата, както и голяма част от машината щяха да стърчат навън – тук от самолет няма и помен.

Не е възможно краят на крилото на самолет да пререже металните колони на сградата по този начин. Сградата се възстановява от само себе си! Записите не показват експлозия при удара.

На някои от записите се вижда, как носът на самолета излиза от другата страна на сградата. Освен че е физически невъзможно, на снимка направена от независим фотограф, въпросната дупка липсва! Вижда се как в прозорците има различни предмети в стаите. Тази част на сградата не е била пробита от самолет.

Стоманените колони на сградите са срязани с перфектен разрез! Според редица експерти по металургия е изключено алуминий да пререже стомана с плътност 8030кг/м3, а в записите се вижда, че разрезът е перфектен.

Според редица теории на конспирацията, т.нар. атентати са инсценировка!

Сградите са свалени с контролирана демолиция – експлозии в основите. Носещите колони са предварително срязани с машини. Самолетите, които видяхме по телевизията, са специални ефекти, твърди и Лиър.

 

 

Източник:Блиц

 

Засякоха НЛО над американски езера – близнаци (ВИДЕО)

1473395641-hjagaga

 

 

Американец и неговите дъщери, които решили да се поразходят в района на езерата – близнаци в националния парк Лейк-Каунти (щата Вашингтон) видели как над водата се снишава НЛО. Летящият обект се движел бавно над дърветата. Той е с метален блясък, съобщава esoreiter.ru, цитиран от „Флагман“.

Уфолози твърдят, че в района край границата с Канада, където е сниман странният обект, има извънземна база и затова там често се виждали летящи чинии, НЛО с формата на цигара и на огнени кълба.

 

Заговор на US-медици, милитаристи и биооръжие ли убиха Фреди Меркюри, който днес можеше да навърши 70 години

1473062535-1

 

 

Днес Фреди Меркюри можеше да навърши 70. Но един от най-великите музиканти в новата история стана жертва на СПИН-а. Той беше душата на всяко шоу – на сцената и в живота. На 60-я му юбилей соло китарата на „Куин“ Браян Мей и барабанистът Роджър Тейлър почетоха паметта на уникалния си фронтмен по най-достойния за него начин – с грандиозно парти и представление на лондонския мюзикъл We will Rock you. Сега те издават юбилеен комплект с плочи и непоказвани досега фотоси, пише в специален обзор по темата „Стандарт“.

На 24 ноември пък се навършват 25 години, откакто роденият като Фарук Булсара почина в лондонския си дом от бронхиална астма, усложнена от СПИН. На 22 ноември 1991 г. Фреди извиква мениджъра на „Куин“ Джим Бийч в къщата си в Кенсингтън, Лондон, и му връчва следното съобщение за пресата: „Поради огромния натиск на медиите през последните две седмици искам да потвърдя, че съм болен от СПИН. Смятах за коректно да пазя в тайна информацията досега заради близките си. Но настъпи моментът приятелите ми и феновете да научат истината. Надявам се всички да се присъедините към лекарите ми в борбата с тази ужасна болест. Личният ми живот винаги е бил много важен за мен.“ 24 часа по-късно, сякаш загубил сили от това признание, певецът угасва.

Индоперсиецът е вулкан от музика и звуци, от превъплъщения и таланти, от любов и емоции. И в това е трагедията му! Той не успя да понесе бремето на толкова много талант. Времето му на земята се оказа кратко. Само Господ би могъл да устои на подобна надареност.

Дори и днес, толкова години след смъртта на артиста, историята на неговото заболяване е забулена в тайна. За всеки друг известен човек, който умира при сходни обстоятелства, могат да се прочетат хиляди страници, пълни с подробности. Но не и за Фреди Меркюри. „Мистерията около смъртта му вероятно никога няма да бъде разкрита в нейната цялост, тъй като тя е свързана с глобалната фармацевтична промишленост, влизаща в корпоративни съвокупления с шоубизнеса, както и с таблоидите във Великобритания, с EMI и „Queen Productions“ и с много от приятелите на звездата. Поръчителите на убийството на Фреди са военните, които възглавяват анти-СПИН програмата. Изпълнителите – личният лекар на певеца Гордън Аткинс и неговите подчинени“, пише музикалният журналист Василий Соловьов-Спаски, син на известния шахматист Борис Спаски.

Преди две години избухна скандал – великият Фреди е бил убит като опитно зайче със смъртоносна ваксина срещу хепатит Б. Това, което все още се пази в дълбока тайна е, че преди да бъде сложена на Меркюри, ваксината е инжектирана на още много гейове. Това всъщност е периодът, когато стартира СПИН епидемията в САЩ и умират хиляди хомосексуални хора в Америка. Тя е oбявeнa зa „нeизвecтнo зaбoлявaнe“.

В книгата си „The Secret AIDS Genocide Plot“ лекарят Алън Кантуел-младши коментира потресаващи подробности.

„Още през 60-те епидемиолозите са открили, че гей общността е пет пъти по-податлива на хепатит Б, инфекциозна болест, предавана по полов път. Ваксината е разработена от някой си Волф Жмунес, полски евреин, с много интересна биография, който е бил затворен в Гулаг. Работил е като лекар в Полша и емигрирал в Америка през 60-те. Ваксината за хепатит Б се превърнала в делото на живота му. В края на 70-те години той получава безвъзмездна финансова помощ от милиони долари и пристъпва към работа. Запознава се с гейове, ходи в гетото и изследва барове, дискотеки и сауни. Той наема на работа гей лекари и гей активисти.

Избира ги като опитни морски свинчета
Защото най-често те имат безразборни сексуални изяви. Това е много скъп експеримент, в който участват големи американски здравни заведения и фармацевтични гиганти – цяла корпоративна верига. Като изследовател съм участвал в тези проучвания в Лос Анджелис и Сан Франциско. Около 10 хиляди души са се съгласили да се включат в експеримента на Жмунес. Първата група хомосексуалисти са били ваксинирани през ноември 1978 г. в донорския център в Ню Йорк.

Експериментът продължава до октомври 1979 година. Повече от 1000 са инжектирани с ваксината. През януари 1979 г., няколко месеца след като Жмунес започва експеримента, върху кожата на младите бели гей мъже започват да се появяват лилави петна. Лекарите не са сигурни какво точно не е наред с тези хора. През следващите 30 месеца лекарите в Манхатън са изправени пред десетки случаи на новата болест, която се характеризира с тежък имунен дефицит, сарком на Капоши и бързо развиваща се бронхопневмония. Всички мъже са били млади гейове и са имали безразборни полови контакти. Всички са умрели в ужасна агония. В рамките на няколко години СПИН ще бъде обявен за главната причина за смъртността сред младите мъже и жени, живеещи в Ню Йорк.“

Няма обаче лекарство, което би могло да противодейства. Създателите на биооръжията вадят от рафтове най-токсичното вещество, неприличащо дори на химиотерапия и в рекордно кратки срокове правят изпитвания – и под аплодисментите на гей активистите, настояващи за нови, „иновативни“ лекарства, го хвърлят на пазара, при това на астрономически цени.

Митът, че „Фреди Меркюри умира от СПИН“, е официалната версия за смъртта на великия артист. Фактите обаче сочат, че точно тази ваксина води организма му до катастрофален имунодефицит. По онова време нашумява с дейността си и новата макрокорпорация с все още нищо неподсказващото име „Spidprom“.

Програмата се управлява от две велики сили – медико-промишлен комплекс и висши милитаристични кръгове в САЩ. Целта – огромни, неподозирани печалби. Идеята за ново биологично оръжие, наречено СПИН, все още зрее в съзнанието на своите създатели. Стратегия на шефовете на корпорацията, записана на хартия, изглежда така: „Човешкият боклук – гейовете и наркоманите, е най-добре да бъде унищожен. Хетеросексуалните могат да спят спокойно…“

Ваксината против хепатит Б старателно се прикрива от обществото. Военните кръгове в бившия СССР правят официално изявление, в което се казва, че Америка разработва нови биологични оръжия. Америка отрича това твърдение на съветските генерали. В скандала се намесва Индия, а вестник „Ню Делхи“ излиза с публикация по темата, като се съгласява с мнението на Москва. И предупреждава – управлението на американските биологични оръжия вече е извън контрол. Всичко това се случва през 1986-1987-ма, годината на създаването на раждане на „Spidprom“. За убедителност, че СПИН съществува и трябва да му се търси противодействие,

корпорацията отчаяно се нуждае от нашумяла рок звезда
на която да се лепне диагнозата СПИН. Така на мушката попада нищо неподозиращият Фреди Меркюри. За ролята на жертва той е най-подходящият в момента. На първо място е мегазвезда и дава добрата възможност за светкавично процъфтяване на анти-ХИВ кампания. Често ходи по гей клубовете и, разбира се, от време на време използва наркотици. Всичко това се използва перфектно от корпорацията.

В средата на 80-те и в началото на 90-те в историята на западния шоубизнес е написана една от най-мръсните и тъмни страници, която може да се нарече „Лов на звезди“. Нейни жертви стават известни мъже – красиви, милионери, самотни или разведени, но идоли на милиони хора по света. На първо място е Меркюри, след него са Рок Хъдсън и Рудолф Нуриев. Целта на създателите на новата ваксина е жертвата да се разболява и да изгаря за рекордно кратко време. До леглото на безпомощния умиращ обезателно се оказва някой активист за борба срещу СПИН или движение за правата на сексуалните малцинства. Причината за смъртта е обявена като СПИН, а жертвата задължително е хомосексуалист. И

машината за правене на огромни пари се завърта
Разпространяват се небивали клюки за болните и мъртвите, а техните фенове се призовават да помагат в борбата срещу СПИН чрез дарения във фондове. По това време в пресата се появява скандално интервю на журналиста Пол Претнер, в което Меркюри е представен като активен гей, който има връзки със стотици мъже.

Седмица след това в друго измислено интервю певецът „казва“: „СПИН напълно промени моя поглед върху нещата. Преди това бях много разпуснат, а сега си седя у дома и не излизам никъде… Мисля, че всеки, който има безразборни сексуални контакти, трябва да се изследва за СПИН и да се ваксинира…“ След тази публикация Фреди е повече от бесен. Интервю е имало, но той никога не е казвал пред журналисти подобни думи. Точно обратното – говорил е за енергията, която има, за бъдещите си творчески планове и никога не е казвал каквото и да е, свързано със СПИН или с медицински тестове.

„Мислите ли, че приличам на умиращ от СПИН?“, крещи следващото заглавие на „Сън“. И така, първата атака се провеждa в началото на 1986 г., хвърлeно е първото семе на спин легендата в съзнанието на масите чрез жълтата преса, корпоративно здраво свързана със СПИН-промишлеността. Оттам нататък в очите на обществеността Фреди и СПИН започват да си съжителстват. Меркюри настоява за извинение и опровержение, което не се случва. Но всичко това кара Фреди да се изследва за ХИВ.

Според хроникьорите на Острова, умишленото заразяване с вируса на СПИН става през септември 1986 г. в лондонската болница „Харли Стрийт“. Певецът отива там, за да си направи ХИВ тест, а лекарите използват това, за да го ваксинират. Това, което се случва в цитираната болница, не е медицинска грешка или небрежност, а внимателно планирано поръчково убийство, което през 2014-а е разгадано от журналисти от в. „Сън“. На певеца е поставена ваксината на Жмунес. „Същата изпитана ваксина, с която е поставено началото на СПИН епидемията в края на 70-те. Убийците на рок звездата са могли да го лекуват, след като са знаели от какво е болестта му. Но на тях не им трябва болният Фреди,

той им е нужен само мъртъв
И ваксината си казва думата – за по-малко от четири години организмът на Фреди е съсипан и той умира“, казва Мариам Ахундова, която е написала книга за живота на звездата.
Волф е възхитен от огромния успех на експериментите си с хепатит.

През март 1980 г. под надзора на CDC се провеждат допълнителни експерименти с гейовете в Сан Франциско, Лос Анджелис, Денвър, Сейнт Луис и Чикаго. През есента на 1980 г. първият случай на СПИН е открит в млад мъж от Сан Франциско.

В началото на 80-те д-р Волф Жмунес получава като награда милиони долари за своите експерименти с гейовете и заради „изключително успешната му ваксина с безгранично глобално значение“. Предположенията са, че тайната на тази ваксина се пази в института „Тависток“ – най-секретната институция във Великобритания.

Мери Остин крие праха му
Както всичко у Фреди, така и сексуалността му е уникална. Официално Мери Остин му е гадже и това непрекъснато е навирано в очите на таблоидите. Но той не крие и другите си наклонности.
„Аз съм колкото гей, толкова и нарцис. Всичките ми любовници ме питат защо не могат да заместят Мери. Това е невъзможно. Тя е единственият ми приятел, не искам друг. Тя е законната ми съпруга. Не бих могъл да се влюбя в мъж по същия начин, както в нея“, казва в интервю за „Ню мюзикъл експрес“ още през 1974 година. Приятелството им остава до края. Той дори става кръстник на първородния й син.

Мери е и край смъртното му ложе. Заедно с Джим Хътън – любовника от последните шест години, който се грижи за все по-отпадащия Фреди. „Той се отнасяше към мен като към съпруг“, признава по-късно в книгата си „Меркюри и аз“, една от 11-те биографични творби за звездата.

Преди три години се появиха слухове, че легендарният вокал е погребан в лондонското гробище Кенсъл грийн. „Прахът на Фреди не е там. Той не искаше някой да се опитва да разравя гроба му, както това се случва с редица знаменитости. Феновете понякога са много вманиачени. Той настояваше мястото да се пази в тайна и то няма да бъде разкрито. Никой няма да разбере къде е погребан. Защото това бе последното му желание“, казва Мери, на която бе предаден прахът.

Учени разкриха тайната на гласа му
Неотдавна специалисти по акустика от Австрия, Чехия и Швеция са анализирали архивни записи на солиста на „Куин“. Те изясняват в какво именно се състои уникалността на гласа му. Тяхната концепция е представена в Logopedics Phoniatrics Vocology. Експертите не потвърждават слуховете за четириоктавния диапазон на вокала.

„Гласът на Фреди Меркюри е в пределите на нормите – нито повече, нито по-малко. Той по-скоро е бил баритон, който е пеел като тенор, като майсторски е управлявал своя глас“, казва водещият автор на изследването Кристиан Хербст. Учените дискутират и изкривяванията на гласа, които Фреди е осъществявал при своето специфично пеене.

Карайки съвременен певец да имитира този стил на Фреди, учените записали на видео случващото се с неговия ларинкс със скорост 4000 кадъра в секунда. Установено е, че легендарнят фронтмен на „Куин“ е поддържал стила на майстора на прочутото монголско гърлено пеене от град Тува – при него са вибрирали не само гласните, но и вентрикуларните гънки. И накрая – Меркюри се е отличавал с необичайно неравно и бързо вибрато.

Изключително срамежлив в живота
– Въпреки че е невероятен на сцената, той е изключително срамежлив в живота си извън нея.
Екстравагантността му изчезва, когато е поканен на чуждо парти или събитие. Там става кротък, любезен, дори срамежлив. Пълна противоположност на личността, позната от концертите и скандалните оргии. Тази раздвоеност на личността прави и дрогата негов партньор.

– Отглежда 10 котки наведнъж. Именно на тях посвещава първия си солов албум „Mr. Bad Guy“ (1985).

– През 1990 г. момчетата от „Куин“ получават статуетка за изключителен принос от „Британските музикални награди“. Всички членове на бандата се качват на сцената. Това е последното появяване на Фреди пред публика.

– Страстен филателист е. Неговата изключително богата колекция от марки все още се показва на различни изложби по света и предизвиква огромен интерес.

– Написва невероятното парче „Crazy Little Thing Called Love“ в банята. Бил във вана в хотел и изведнъж вдъхновението го връхлетяло. Дори се говори, че му закарали пиано в банята, за да може да довърши песента там.

– Вид жълти цветя са кръстени на него след смъртта му.

– Статуя на Фреди е открита в Монтрьо, Швейцария, на 25 ноември 1996 г. Тя е една от ефектните забележителности срещу Женевското езеро.

Mъж искаше да снима мълния, а вместо това засне Йети и НЛО едновременно (ВИДЕО)

1473048692-clipboard01

 

 

Жител на американския град Оцеола (щата Индиана) случайно снима НЛО и странно жълто-зелено същество, приличащо много на йети, съобщава esoreiter.ru. Мъжът искал да снима мълния и да качи видеото в YouTube.

Вместо това обаче на кадрите се вижда елипсовиден неидентифициран летящ обект. Като се вгледал по-внимателно в близкото дърво, американецът открил, че е снимал и снежен човек.

Уфологът Скот Уоринг пък твърди, че странното същество на кадрите е извънземно.

 

 

Източник: Flagman

 

Учени: Микеланджело е скрил таен код в Сикстинската капела (СНИМКИ)

1473039630-mick1

Порто Алегре, Бразилия

 

 

Бразилски учени откриха във фреските на Микеланджело в Сикстинската капела препратки към женското тяло и репродуктивна система, нарушаващи католическите догми, съобщава в. „Мейл он сънди“.

Микеланджело рисува библейските предания от създаването на човека до появата на Христос. В централната фреска „Сътворението на Ева“ ръцете й образуват обърнат триъгълник, който в езическите религии символизира женското начало и плодовитостта. В композициите в триъгълниците, които са с върха нагоре (мъжкото начало) централно място заема образът на жената-майка. Формата на главите на овните пък напомня за матка и фалопиеви тръби. Възможно е Микеланджело да е внушавал, че майката поддържа вярата жива, заедно с продължението на рода.

Според д-р Дейвиш ди Кампуш от федералния университет по здравни науки в Порто Алегре и колегите му Микеланджело може да е изпъстрил фреските със символи за женското начало, за да натрие носа на патрона си и католическата църква. Известно е, че художникът е поел поръчката неохотно, особено защото мислел, че живописта е по-низша форма на изкуството. Микеланджело обаче убедил папа Юлий Втори да му даде свобода на действие.

„Също като други ренесансови творци Микеланджело използва анатомични образи, сексуални намеци, дори груби обиди към покровителите, без те да го осъзнаят – пише д-р Ди Кампуш в сп. „Клинична анатомия“. – За него християнството не превъзхожда останалите религии. Той боготвори простотата и идеалните пропорции на езическото гръцко-римско изкуство. Затова и благоговее пред ученията за свещеното женско начало, заради силата на жените и способността им да дават живот. Това обаче противоречи на учението на доминираната от мъже католическа църква“.

Микеланджело рисува фреските с обща площ 500 кв. м четири години. В библейските сцени има повече от 300 фигури.

Източник: БТА

 

НЛО ли взриви ракетата носител “Фалкон 9“ на компанията “Спейс Екс“? (СНИМКИ/ВИДЕО)

1473030825-alien11

Флорида, САЩ

 

 

Ракетата „Фалкон 9“ на частната компания „Спейс Екс“, основана от Илон Мъск, експлодира преди няколко дни при изпитание на стартовата площадка. Сателит на социалната мрежа Facebook също е унищожен при взрива на ракетата носител „Фалкон 9“ на космодрума „Кейп Канаверал“ във Флорида. От частната компания „Спейс Екс“, основана от Илон Мъск, изтъкват като причина „аномалия“ в стартовата площадка. Според някои любители на конспирацията, обаче, инцидентът е причинен от извънземни, които са саботирали мисията.

След експлозията, в YouTube бяха публикувани множество видеа, които показват тайнствена аномалия, преминаваща над „Фалкон 9“ преди, по време и след огнения инцидент, информира „Дейли Експрес“.

На кадрите може да се види летящ черен обект над ракетата. Повечето от теоретиците на конспирациите за НЛО твърдо вярват, че взривът на ракетата не е било механична грешка, а атака от друг свят. Според тях извънземните се опитват да сложат край на войните и надпреварата във въоръжаването.

Според други причината и много по тривиална и обектът всъщност е бил птица.

Изданието Rainbow24 и очевидци пък твърдят, че преди изстрелването на ракетата в небето са са се появили странни светлини.

 

 

Източник:Блиц

 

 

Тровят ли ни самолетите? Конспирацията кемтрейлс побърква света

18-1-6

 

 

Според популярната теория правителствата пръскат с неизвестни химикали, за да контролират населението и времето. От 1996 г. насам по целия свят се говори за тайния план на правителствата.

Всяко правителство иска да контролира и разболява населението на страната си, да управлява времето и наличието на храна. Затова службите пръскат опасни неизвестни химикали във въздуха заедно с отработените газове на самолетите. В това вярват привържениците на теорията за кемтрейлс (от англ. – Chemtrails, следи от химикали).

Кемтрейлс се наричат дирите от конденз, които самолетите оставят след себе си в небето. И до днес редица учени изследват дали в тази теория има нещо вярно, пише „Зодиак“.

Един от признаците, които привържениците на теорията за кемтрейлс смятат за доказателство, е, че следите се задържат прекалено дълго във въздуха. Според тях дирите трябва да изчезват много по-бързо в небето, ако наистина съдържат само отработени газове от моторите на самолетите.

Вярващите добавят като аргумент за систематичното тровене на населението и данни за увеличени нива на стронций, барий и алуминий в снега и водни проби. Зараждането на конспиративната теория за кемтрейлсите може да се проследи до 1996 г.

Тогава за първи път американските Военновъздушни сили са обвинени, че използват военни самолети, за да „пръскат“ американски граждани с мистериозни субстанции.

Следи от тези теории се запазват и досега. Съвсем наскоро из медиите по целия свят се появи информация, че доказателството за конспирацията най-накрая било открито.

Според публикациите от високите етажи в Кремъл изтекла информация, че в близост до Шанхай е свален самолет с кемтрейлс. Той е бил наблъскан догоре с цистерни с модифициран вирус на свинския грип – отрова, която е била предназначена за разпръскване над населени места в Азия. Китайски медии твърдят, че техни специални части са саботирали самолета на летище „Пудонг“ в Шанхай и той се е разбил скоро след излитането. Самолетът бил собственост на британската компания „Ейвиънт авиейшън“ (Avient Aviation), която според непотвърдена информация има тесни връзки с ЦРУ.

Въпреки че след наскоро проведено изследване от Калифорнийския университет обявиха, че в самолетните следи нямало нищо опасно, скептиците са категорични, че истината се укрива умишлено.
През 1996 г. американските ВВС са обвинени, че използват военни самолети, за да „пръскат“ американски граждани с мистериозни субстанции

Българи убедени в плана за унищожение

Редица българи също са убедени в конспиративната теория, която става все по-популярна в целия свят. Най-върл привърженик на кемтрейлс е психологът Еленко Ангелов, който от години разяснява из медиите плана за масово унищожение. Той заяви пред „Зодиак“, че досега при него са идвали много пилоти и собственици на частни самолети, които лично потвърждавали за разпръскването на отровните химикали. Те се слагали при техническите прегледи в кутии до двигателите и пилотите нямали право да ги пипат.
„Въпреки че тази зловеща тайна програма се пази в тайна, за широката аудитория отдавна е известно, че кемтрейлс не е мит.

За всички е ясно, че следите от самолетите не са просто изпарения, а нещо много по-зловещо, зад което стоят масони и други тайни общества. Моята теория е, че населението се роботизира, като му се внушава апатия“, категоричен е психологът.

 

 

Пирамидален НЛО стресна малко ирландско градче

1472531438-nlo

 

 

Жител на ирландския град Летеркени снима пирамидален НЛО, съобщава сайтът esoreiter.ru, цитиран от „Флагман“. Мъжът, който успял да хване в кадър неидентифицирания летящ обект, твърди, че това е станало случайно.

Той се събудил рано и решил да снима с iPhone изгрева. На една от снимките обаче забелязал странен обект.

Известният уфолог Скот Уоринг пък твърди, че снимката не е монтаж. Според него, НЛО-то се движело с много голяма скорост и затова ирландецът не могъл да го види докато снимал.

 

Автентичната история на BGCONVOY: Първата тайна операция на ЦРУ в България

cia33

 

 

През първите години след Студената война бяха създадени уникални условия за достъп до редица масиви с документи на секретните служби в страните от Централна и Източна Европа. Това позволи да се разкрият и голям брой детайли за тайните операции на КГБ – разузнавателната служба на едната от двете водещи сили в следвоенния свят, включително за дейността на КГБ в и с България (1). Същевременно, резултатите от дейността и намеренията към България от страна на разузнавателните служби на другата свръхсила САЩ останаха извън полезрението на експерти и учени.  През 90-те години на ХХ век Центърът за изследване на разузнаването към ЦРУ публикува няколко документални сборници, които съдържаха колекции с информационно-аналитично съдържание (т. нар. „Национални разузнавателни анализи“ – NIE), но не и оперативни материали. Неколкократните искания за декласифициране на този вид документация на ЦРУ, в съответствие със Закона за свобода на информацията (FOIA), бяха отклонявани поради съображения за „нанасяне на евентуални щети на националната сигурност на САЩ”. По силата на друг законодателен акт от 1998 обаче, в периода 1999-2005 бяха разсекретени над осем милиона страници с документи за тайните операции на ЦРУ и предшестващите разузнавателни служби на САЩ (2) за периода 1941-1955. В последните няколко години (2007-2015)  допълнително бе предоставен достъп до редица нови материали по тази тематика (3). От особен интерес за нас е колекцията с документи за първата тайна операция на ЦРУ срещу България (1950-1955), която стана достъпна за ползване на 18 май 2013. В сравнение с колекцията от документи за операцията срещу Албания BGFIEND, която се състои от 31 тома с общо 2300 страници, достъпните засега материали за България са общо 48 документа.

Някои допълващи и уточняващи данни за тази операция се откриват в по-общи архивни материали, какъвто е например работният дневник на директора на ЦРУ ген. Уолтър Бедел Смит за 1951 или отделни персонални досиета на свързани с американското разузнаване лица. Всички тези нови документални свидетелства предоставят ценна автентична информация по важни теми, за които до сега имаше оскъдни сведения, основаващи се главно на спомени и периодични издания на дейци от българската политическа емиграция или на донесения от архивите на Държавна сигурност. Важността на новите източници се повишава от техния характер – строго секретни анализи и отчети на Службата за политическа координация на ЦРУ (OPC/CIA), които съдържат конкретни исторически данни и коментари за организации и лидери на българската антикомунистическа емиграция на Запад, Българската охранителна рота към американската армия, емисиите на Радио „Горянин“, нелегално прехвърляне на агенти и пропагандни материали в България, и др. В същото време задълбоченият и критичен прочит на новоразкритите американски архивни колекции разкрива еволюцията в създаването и прилагането на концепциите за тайни психологически и подривни операции, които в наши дни са по-общо клиширани с усърдно използвания термин „хибридна война“.

Службата за политическа координация и „тайните операции”

Още при създаването на Управлението на стратегическите служби (Office of Strategic Services – УСС) в разгара на Втората световна война се полагат основите на трите насоки в бъдещата дейност на УСС – стратегическо и оперативно разузнаване, психологическа война и подривни операции (включително и водене на „партизанска война“). Самото Управление функционално се разделя а две направления. Едното се занимава със секретно разузнаване (SI) и контраразузнаване (X-2), докато второто с наименование „Отдел за психологическа война“ отговаря за специалните подривни операции (SO) и моралните операции (MO), наричани още „черна пропаганда“. През юли 1942 в ръководството на УСС е предложена първата дефиниция за целите и принципите на „психологическата война“. Психологическата война е определена като една от четирите форми на междудържавен конфликт наред с другите три форми – военна, политическа и икономическа. Сред основните цели на тази форма (Psychological Warfare) са „объркване на противника, отслабване волята му за съпротива, създаване на вътрешни безредици и дисиденти чрез настройване на антагонистичните елементи едни срещу други“, а радиопропагандата е посочена като главно оръжие на психологическата война в условията на Втората световна война (4).

С приемането на Закона за национална сигурност на САЩ през юни 1947 се създават две от най-важните американски институции в сферата на сигурността – Съветът за национална сигурност (NSC) при Белия дом и Централното разузнавателно управление (CIA). Четирима от бъдещите директори на „Агенцията“ и много от старшия ръководен персонал са ветерани от УСС. През декември 1947 в един от първите доктринални документи на Съвета за национална сигурност – Директива NSC 4-A, е направен опит да се дефинира понятието за „тайни операции“ (covert actions). Официалната дефиниция за „тайни операции” на ЦРУ е формулирана в следваща директива на Съвета за национална сигурност на САЩ за „психологическа война” от 18 юни 1948. (NSC/10/2). Съгласно документа, става дума за следните основни действия: „пропаганда; икономическа война; превантивни операции, включително саботаж, евакуация или взривяване; подривни операции, включително подкрепа за нелегални съпротивителни движения; подкрепа на местните антикомунистически елементи в застрашените страни от свободния свят”. За пръв път в NSC/10/2 е използвано понятието за „бели” (явни) и „черни” (тайни) операции. През май 1951 директорът на ЦРУ ген. Уолтър Бедел Смит предлага коригиран вариант на директивата за „Тайни операции и нелегални действия“, която заляга в нов документ на СНС от октомври с. г. (NSC/10/5). През 1954 неговият приемник Алън Дълес допълва концепцията за „бели”, „сиви” и „черни” пропагандни разузнавателни операции (5). Модерното разбиране за „тайни операции” е описано в книгата „Разузнаването: от тайните към политиката” на бившия заместник-директор на ЦРУ Марк Лоуентал (2002-2005) като: „операции между мира и войната” (6).

В изпълнение на директивата NSC/10/2, на 1 септември 1948 се създава Службата за политическа координация (Office for Political Coordination – OPC), първоначално замислена като Служба за специални проекти. Заедно със Службата за специални операции (OSO) OPC е натоварена с осъществяване на нелегалните действия на ЦРУ. Докато OSO се занимава с по-дългосрочни разузнавателни и контраразузнавателни операции зад граница, OPC пряко отговаря за организиране на психологически, паравоенни и подривни тайни операции. Един от инициаторите за създаване на тази служба е Джордж Кенън – архитектът на американската политика за „сдържане” на комунизма. В качеството си на директор на Отдела за политическо планиране в Държавния департамент на САЩ той представя на 5 май 1948 първоначалния вариант на директивата за „тайни операции“ NSC/10/2. В друг документ от 30 април Кенън определя „политическата война“ като „логично продължение на доктрината на Клаузевиц в мирно време“. Според него, тайните операции следва да бъдат обвързани тясно с актуалните приоритети във външната и военната политика на САЩ, поради което OPC при своето създаване е със специален статут – неговата дейност е направлявана в тясна координация с Държавния департамент, Министерството на отбраната и Обединения комитет на началник щабовете. За стратегическо ръководство на OPC към директора на ЦРУ са аташирани специални представители на тези три институции, като всяка от предложените тайни операции следва да се съгласува и одобри от всички тях. Сътрудниците на OPC обикновено използват за прикритие при осъществяване на мисии зад граница дипломатически или армейски длъжности, а в първите две години част от бюджета за някои „публични“ операции под контрола на ЦРУ формално се отпуска чрез Държавния департамент.

Съставът на OSO и OPC се подбира най-често от бивши служители на УСС от годините на войната. Първият ръководител на Службата за политическа координация с официална длъжност Помощник директор по политическа координация  (ADPC) е Франк Уизнър, предложен лично от Джордж Кенън. Той е ветеран от секретните операции на УСС, а последната му предишна длъжност е помощник заместник държавен секретар за окупираните територии (7). Уизнър има най-съществена роля за развитието на тайните операции на американското разузнаване през следващото десетилетие. На 29 октомври 1948 в детайлен доклад до директора на ЦРУ той предлага основните структурни и функционални направления на OPS – психологическа, политическа, икономическа война и паравоенни действия. Функционалните групи се предвижда да осъществяват своята дейност на програмен принцип, поради което тайните операции обикновено са назовавани Проекти. Функционална група I за „психологическа война“ фокусира своето внимание върху проекти за печатна и радиопропаганда. Функционална група II за „политическа война“ е насочена към изпълнение на четири вида проекти – поддръжка на вътрешни нелегални съпротивителни движения, подпомагане на бежанци от „Съветската сфера“, контакти с антикомунистически организации в „Свободния свят“, окуражаване политическата емиграция от страните в Източна Европа. Третата функционална група за „икономическа война“ предвижда организиране на проекти, свързани с валутни спекулации и „черния пазар“ . Най-секретната дейност се осъществява от четвъртата функционална група за „подривни операции“, която ръководи проекти в подкрепа на партизански движения, осъществяване на саботажни и диверсионни акции и подготовка на нелегална мрежа от паравоенни антикомунистически формирования в Западна Европа в случай на съветска инвазия и глобална война между противостоящите си два военнополитически блока. Последните проекти са обосновани с концепцията за обучени и екипирани stay-behind въоръжени групи, което в съвременния политически лексикон понякога се превежда и като „спящи клетки“ (sleeping cells).

През 1949 Алън Дълес предлага в меморандум до Съвета за национална сигурност Службата за политическа координация да бъде изцяло поставена в структурите на ЦРУ, като се премахне първоначалният сравнително автономен статут. Според Дълес, много по-ефективно би било секретното разузнаване и тайните операции да бъдат обединени в обща служба. Идеята е възприета от новия директор на Агенцията ген. Уолтър Бедел Смит, който осъществява в края на 1950 и други структурни промени с въвеждане на длъжности за заместник директори по основни направления. От 4 януари 1951 контролът над тайните операции се осъществява от заместник-директора по планирането (DDP) Алън Дълес – легендата на американското външнополитическо разузнаване (8). След назначаването му за първи заместник директор на ЦРУ на 23 август 1951 Франк Уизнър заема мястото му като Директор на „Нелегалната служба“ (Clandestine Services) с официална длъжност Заместник директор по планирането (по-късно длъжността е известна като Заместник директор по операциите). На този пост той ръководи обединените в една дирекция OSO и OPC до януари 1959 г. Заместник на Франк Уизнър в OPC от октомври 1948 е Франк Линдзи, който го наследява през август 1951. Сред близките сътрудници на Уизнър по това време е Кармeл Офи, бивш служител в посолството на САЩ в Москва и политически съветник към Съюзническото командване в Казерта в края на войната. По препоръка на Аверил Хариман в OPC постъпва Ричард Бисел, който през 1959 замества Уизнър като заместник директор по планирането. Друг ветеран, който се присъединява към екипа на OPC е Томас Карамесинес, работил под прикритие в посолството на  САЩ в Атина по време на гражданската война в Гърция. В периода 1949 – 1953 Карамесинес е ръководител на мисията на ЦРУ в Гърция, по-късно е на подобна длъжност в Италия, а в периода 1967-1973 също достига до поста Заместник директор по операциите.

В тясно сътрудничество с колегите си от OPC работят и други ветерани от войната, които заемат ръководни позиции в OSO, по-късно преминават през длъжността Заместник директор по планирането/операциите за да достигнат подобно на Алън Дълес до най-високата позиция в разузнавателната общност – Директор на ЦРУ – Ричард Хелмс и Уилям Колби. Ричард Хелмс от началото на 1951 е Помощник заместник директор по операциите (ADSO), а Колби в периода 1951-1953 е представител на OSO в Стокхолм и през следващите години 1953-1958 – в Рим.

При създаването си през октомври 1948 Службата за политическа координация се състои от около 30 служители, в следващата година е десетократно увеличена до 300 души и седем териториални „станции“ (еквивалент на „резидентури“), за да достигне през 1951 до 2812 щатни служители и още 3142 експерти, консултанти и технически персонал, наети на временни договори в 47 териториални станции! Въпреки, че в новоразсекретените документи на ЦРУ все още остават скрити данните за утвърдените бюджетни разходи, някои от публикуваните в последните години изследвания посочват по-общи сведения. Ако за тайни операции през финансовата 1949 са отпуснати 4.2 млн щатски долара, през 1951 тези разходи вече са 82 млн. долара, което е близо 75 % от целия бюджет на ЦРУ! Въпреки това, през 1952 се преговаря с Аверил Хариман за допълнително финансиране на тайните операции с прехвърляне на значителни суми (4.8 млн долара) от Фонда „Маршал“ за икономическо възстановяване на следвоенна Европа.

Първите „психологически“ операции на OPC са продължение на предходни акции в Западна Германия, свързани с концепцията “stay-behind”, както и скрити действия за оказване на влияние върху общественото мнение в Западна Европа и Северна Америка. Такава е започналата преди създаването на OPC операция Mockingbird за привличане в пропагандните акции на влиятелни журналисти и главни редактори от водещи американски списания и вестници. Особено значение се отдава през първата година на операция QKIVORY (от 1950 с кодово название TPTONIC) за обединяване и подпомагане на антикомунистическата политическа емиграция от Централна и Източна Европа с предоставяне на възможности за водене на радио и печатна пропаганда.

Седмица преди формалното създаване на Службата за политическа координация, на 26 август 1948 Джордж Кенън обсъжда с директора на ЦРУ адмирал Хиленкотър, Франк Уизнър, директора на отдела за „чуждестранни радиопредавания“ в Държавния департамент (Радио „Гласът на Америка“) Чарлс Тайър, представителя на армейското разузнаване и бивш военен аташе в Москва полк. Айвън Итън, бившия политически представител на САЩ в София Майнард Барнс и други държавни служители предложението за създаване в Ню Йорк на „филантропична“ организация – американски комитет „Свободна Европа“. Една от целите на бъдещата организация е организирането на радиоемисии за страните от Източна Европа, които да съчетават официалната („бяла“) и неофициалната („сива“) пропаганда, а в определени случаи по инициатива и под контрола на новата Служба за политическа координация също и „черна“ пропаганда(9). На 17 февруари 1949 Уизнър представя доклад за организацията на скритото политическо ръководство над бъдещия Национален комитет „Свободна Европа“ (NCFE) от страна на Държавния департамент и OPC. Документът е обсъден два дни по-късно при Джордж Кенън. През април Франк Уизнър и номинирания за президент на бъдещия комитет Де Вит Пулс се срещат и с директора на ФБР Едгар Хувър за да го запознаят с целите и обхвата на операцията QKIVORY по обединяване и организиране дейността на политическата емиграция от Източна Европа чрез Комитета „Свободна Европа“. Хувър посочва едно деликатно съображение, че вероятно някои от емигрантите, с които ще се работи, са давали информации на ФБР, поради което настоява преди да се влиза в контакт с избраните лица, те да бъдат негласно проверявани от Бюрото.

Споразумението за създаване на Националния комитет „Свободна Европа“(НКСЕ) е подписано на 17 май 1949 и официално обявено в Ню Йорк на 1 юни. Наред с Джордж Кенън и Франк Уизнър, Алън Дълес е считан за основния „архитект“ на този проект. До назначаването му за заместник директор на ЦРУ през януари 1951 той е в ръководството на НКСЕ заедно с началник-щаба на американската армия и бъдещ президент ген. Дуайт Айзенхауер, бившия командващ американските войски в Европа и върховен комисар за американската зона в Германия ген. Люсиъс Клей и влиятелния издател на „Тайм“, „Лейф“ и „Форчън“ Хенри Люс, привлечен в другия проект на OPCMockingbird. На 4 октомври 1949 е утвърдена основната рамка и принципи за сътрудничество между НКСЕ и OPC. Съгласно документа, НКСЕ ще получава съществена финансова помощ, политическо ръководство и друга подкрепа от правителството на САЩ чрез OPC. За осъществяване на ефективно ръководство и подкрепа, OPC следва да бъде надлежно информирана чрез ежемесечни доклади за административната, организационна и оперативна дейност на Комитета. Важно условие в процеса на обединяване на политическата емиграция от Източна Европа е Националният комитет „Свободна Европа“ да работи с „нефашистките и некомунистически лидери“, което впоследствие създава известни трудности при привличане на национални антикомунистически групи, сътрудничили в годините на войната с нацистка Германия.

На 1 май 1950 е утвърдена работната структура с основни направления в дейността на Националния комитет „Свободна Европа“ в Ню Йорк (10). В първия под-комитет са формирани Център за изследване на Централна Европа, Център за Дунавски проучвания и Център за правни изследвания; във втория под-комитет са редакционните екипи на бъдещата международна радиостанция „Свободна Европа“ (РСЕ) със седалище в Ню Йорк с програмна, политическа и техническа секция и национални екипи за предавания на седем езици. Третият под-комитет контролира и осъществява контактите с националните емигрантски комитети (съвети) от Унгария, Чехословакия, Полша, България, Румъния, Югославия и Албания, както и с Международния селски съюз и организацията на свободните профсъюзи в изгнание. Четвъртият под-комитет озаглавен „Американски контакти“ има лекторска секция и секция за „памфлети“. Пряката връзка и ръководство от страна на ЦРУ се осъществява чрез „старши политически консултанти“ от Агенцията, аташирани към борда на НКСЕ и РСЕ, каквито през първата половина на 50-те години са например Пол Хенце (11) и Джеймс Макаргър. За ръководство на НКСЕ в OPC през 1950 е създаден специален отдел „Международни организации“ с началник ветеранът от УСС Том Брейдън. На 30 август 1950 от новия отдел в OPC изпращат указания до НКСЕ в предаванията на РСЕ да се лансират четири пропагандни тези: 1. Антисъветските сили не могат да загубят, 2. Фокусиране срещу съветската пропаганда, която е пълна с лъжи; 3. Не бива да се оставяте да бъдете провокирани за прибързани и необмислени акции, а да изчакате когато моментът настъпи; 4. Оглеждайте се и помнете тези, които обслужват съветската тирания (12). Директор на отдела за връзки с емигрантските комитети в НКСЕ е още един ветеран от УСС Бърнард Яроу, който през 1944, като специален представител на ген. Донован, е ръководил проекта Shepherd за контакти с д-р Иван Шубашич и други югославски политически и военни дейци в емиграция. От 1954 до 1973 Яроу е вицепрезидент на Комитета „Свободна Европа”.

Друг проект на OPC, тясно свързан с дейността на НКСЕ, е организирането на „Кръстоносен поход за свобода“ (Crusade for Freedom) в подкрепа на „поробените народи“ от Източна Европа, който се провежда в редица градове на Съединените щати със създаване на многобройни местни комитети за набиране на финансови средства в борбата против „комунизма“. В новоразкритите документи на ЦРУ ясно се посочва, че основната цел на проекта е разгръщане на масова пропагандна кампания сред американските граждани срещу „комунистическата опасност“, съпоставима с мащабната „мирна“ кампания на Москва по същото време под егидата на Световния съвет за мир. Втората важна цел е да се представи набирането на фонд за „поробените народи“ от Източна Европа като главният източник за финансиране дейността на Националния комитет „Свободна Европа“ и Радио „Свободна Европа. Резултатите от проведените масови кампании на „Кръстоносния поход за свобода“ сравними с общия бюджет на НКСЕ и РСЕ , показват, че набраните публични средства са няколко пъти по-малки от определения от правителството бюджет за тази дейност, който е част от бюджета на Централното разузнавателно управление, но се отпуска официално чрез Държавния департамент на САЩ. Първата кампания през 1951 е най-успешна със събиране на 16 млн. подписи от американски граждани. Финансовите измерения на кампанията не са тъй впечатляващи. В „Похода за свобода“ през 1950/1951 са събрани парични средства на стойност 1 930 000 долара, докато от бюджета на ЦРУ са отпуснати 2 344 000 долара. Следващата година субсидията от ЦРУ е на стойност 8 682 000 долара. За периода от 1950 до 1960 по линия на „Crusade for Freedom“ са набрани около 21 млн долара, докато субсидията от бюджета на ЦРУ за същия период за дейността на Комитета и Радио „Свободна Европа“ е 131 млн долара (13).

В условията на ожесточена двуполюсна конфронтация в периода 1947-1954, сходна с описваното състояние „между мира и войната“, използването на силови и остри подривни действия в граничните зони и от двете противостоящи глобални сили е очаквано и закономерно. В този исторически контекст се развива концепцията за изграждане наstay-behind въоръжени отряди, съставна част от която е идеята за създаване на доброволчески военни формирования на източноевропейски политемигранти, известни като “Voluntary Freedom Corps” (14).  Корените на тази концепция могат да се открият още от практиката на британската и американската служби за специални операции (OSS и SOE), а в първите следвоенни години частично се прилага чрез подбора и използването на нелегални мрежи от бивши „експерти“ на Абвера, специализирали се в разузнавателни и подривни действия в Съветския съюз и Източна Европа в годините на Втората световна война. Става дума за тайните операции на SSU/CIG/CIA в периода 1945-1949 с кодови названия CROWN, BOLERO, MOONLIGHT, RUSTY, KIBITZ, ZIPPER, за някои от които ще стане дума по-долу (15). Това изключително активно и строго секретно направление в оперативната дейност на ЦРУ се разраства именно след началото на Корейската война и дава началото на известната под общото название операция ГЛАДИО в следващите две десетилетия в цяла Европа. Темата е изследвана – на базата на достъпните материали – в книгата на швейцарския историк Даниеле Гансер от Центъра за изследване на сигурността в Цюрих „Тайните армии на НАТО“ (16). Въпреки че в книгата са използвани отделни непотвърдени журналистически тези и дори вероятни дезинформационни материали, в нея за пръв път се цитират оригинални свидетелства от парламентарни разследвания в редица европейски държави, каквито са документите от италианските военни и дипломатически архиви от началото на 50-те години. Новоразкритата документация от архива на ЦРУ допринася с нови автентични факти за по-детайлно изследване и съпоставяне на тази твърде чувствителна тема от историята на НАТО.

Въпросът за практическото изграждане на чуждестранни военни части в американската армия става актуален с приемането от Конгреса на САЩ на 30 юни 1950 на специален закон, позволяващ чуждестранни граждани да се приемат в състава на Въоръжените сили. Законът е предложен от сенатора Хенри Кабът Лодж, който в предходните години е агитирал за формиране на чуждестранни доброволчески военни части. Скоро след това са приети първите чуждестранни военни в 7720-и EUCOM Replacement Depot в Зонтховен, Бавария, където те изучават в шестмесечен курс  английски език и военните устави на американската армия. През следващата година в Конгреса е приета и т. нар. „поправка Керстен“, с която се отпускат 100 млн долара за обучение и въоръжение на войскови поделения, съставени от емигранти „отвъд Желязната завеса“. Въпреки, че ЦРУ изцяло застава зад идеята, в Държавния департамент получават противоречиви сведения, че някои европейски съюзници от НАТО са против инициативата за създаване на подобни армейски части. В Обединения комитет на началник щабовете също имат известни резерви, поради което първите чуждестранни подразделения на източноевропейски емигранти са формирани като „трудови части“ (labor military service) с логистични и охранителни функции. Колебанията на армейските специалисти се потвърждават при първия подбор през пролетта на 1951 г., както е посочено в доклад на командването на американските войски в Европа (EUCOM) от 16 юли 1951. От около 6000 желаещи две трети са отхвърлени като неквалифицирани. От подбраните 2366 души едва 395 са утвърдени като подходящи за военна служба. На 17 март 1952 Обединеният комитет на началник щабовете излиза със становище за формиране в тригодишен период на шест пехотни полка от източноевропейски политически емигранти, които да бъдат набирани и обучавани в американската армия и предназначени за използване в рамките на Северноатлантическия съюз. Предвижда се бюджетът на тези формирования за 1952 да надхвърли 16 млн долара, а за 1953 да достигне 42 млн долара. Въпреки, че военното обучение ще се осъществява от армейски офицери, все още подборът сред емигрантските групи продължава да е основно задача на ЦРУ, а финансовите средства се отпускат официално по линия на Държавния департамент.

След избирането на ген. Дуайт Айзенхауер за президент на Съединените щати, въпросът за Voluntary Freedom Corpsпридобива още по-широки измерения. В меморандум от президента Айзенхауер от 14 февруари 1953 се посочва: „В интерес на нашата национална сигурност е товарът, който е лежи върху американските младежи в световната борба срещу комунизма да бъде облекчен чрез предоставяне на допълнителни военни човешки сили.“ В две поредни заседания на Съвета за национална сигурност на САЩ на 18 и 25 март под ръководството на президента твърде оптимистично се поставя задачата за изграждане на 15 батальона с общ състав от около 25 000 източноевропейци. В експертен доклад от 20 април 1953, подписан от началника на Обединения комитет на началник щабовете ген. Омар Бредли, заместник държавния секретар (и бивш директор на ЦРУ) Уолтър Бедел Смит и бившия началник на американската военна мисия в Гърция и командващ войските на ООН в Корея ген. Джеймс Ван Флийт, се съобщава за негативната реакция на германския канцлер Конрад Аденауер и други западни съюзници да се създаде подобен доброволчески корпус на територията на Западна Германия. В крайна сметка, в създадените „трудови роти“ под командването на американската армия в Европа са включени около 5000 източноевропейски военнослужещи, чиято конкретна цел е да подпомогнат освобождаването на американските военнослужещи от „невоенни задължения“, срещу което получават възможността след тригодишен срок да емигрират в Съединените щати. Тези военни подразделения са изцяло под контрола на американското военно командване и нямат пряка връзка с международните военни структури на Алианса.

Що се отнася до изграждането на stay-behind паравоенни нелегални групи в Западна Европа, които да са подготвени – в случай на въоръжено нападение на армиите от Съветския блок – да пристъпят към подривно-диверсионни и саботажни действия в тила на противника, началото на реални мероприятия в това отношение е непосредствено след избухването на Корейската война. Кодовото название на дейностите на ЦРУ, свързани с програмата stay-behind, е BGFIGHTER. Операция „Гладио“ (Гладиатори) стартира под ръководството на италианската централа на OPC с ръководител Джералд Милър. В нея са посветени директорът на италианските тайни служби SIFAR ген. Умберто Броколи и ограничен брой висши военни от Генералния щаб. През октомври 1951, по линия на британските тайни служби SIS, във Великобритания свръхсекретно е изпратена група от седем офицери от италианското разузнаване за обучение в подривно-диверсионна дейност. В околностите на Залцбург и в Горна Австрия през есента на 1951 са разположени в тайни складове 35 контейнера с оръжие и муниции. В Германия продължават паралелните операции по създаване на нелегални мрежи от бивши офицери от Вермахта и Абвера, сред които най-голяма известност има „организацията на ген. Райнхард Гелен“ (17). За създаването на stay-behind групи в Северна Европа отговаря резидентът на ЦРУ в Стокхолм Уилям Колби. Старши представителят на ЦРУ в Атина Томас Карамесинес и представителят на SIS полк. Уитни обсъждат с гръцкото военно командване създаването на съвместна stay behind база в страната. Турското военно командване уведомява Вашингтон, че ще участва в stay behind операции чрез Генералния щаб, а не чрез разузнавателната служба TNSS. Бюрото на OSO в Париж предлага нелегалните stay behind групи във Франция да бъдат прикрити не чрез въоръжените сили, а чрез френското министерство на вътрешните работи. От работния дневник на директора на ЦРУ за 1951 се вижда, че координацията по линия на stay behind в НАТО (с кодово название HBDEBATE) се осъществява от представители на американското, британското и  френското разузнаване в строго секретния Clandestine Planning Committee към ШЕЙП.

Американското разузнаване и България. 1941 – 1949

Темата за американското разузнаване и България в годините на Втората световна война е обстойно разгледана в редица монографични, студийни и документални публикации от проф. Витка Тошкова (18). Тази проблематика ще бъде проследена тук в най-общ план от гледна точка на предисторията на интересуващия ни проблем за първата операция на ЦРУ срещу България в разгара на Студената война. Допълнително ще бъдат направени отделни уточнения на базата на разкритите в последното десетилетие документи от архива на УСС. В контекста на разглежданата тема ще бъдат приведени и отделни съпътстващи факти за дейността на британското и германското разузнавания в България и на Балканите, разкрити в публикациите на Валентин Александров, Николай Котев и Мариета Станкова (19).

През първия период на Втората световна война – от 1939 до 1943, разузнавателната дейност на западните съюзници на Балканите е изцяло доминирана от британските специални служби. Скоро след началото на войната представителите на британското разузнаване в София (вторият секретар в легацията Норман Дейвис и военният аташе подп. Александър Рос) установяват доверителни връзки с опозиционни дейци от средите на БЗНС „Ал. Стамболийски“ (Пладне) и на политическия кръг „Звено“ (20). В началото на 1940 представителят на SIS Джулиан Еймъри под формата на лекторски тур посещава София и разговаря с лидера на левицата в Земеделския съюз д-р Г. М. Димитров. През декември същата година той отново се среща с д-р Димитров, който в края на октомври е имал доверителни разговори с още един пратеник на британското разузнаване полк. С. Бейли. Контактите на Г. М. Димитров и други опозиционни дейци с британската легация и подготовката им за въоръжена съпротива срещу присъединяването на България към Тристранния пакт са разкрити от отделение „Б” на Държавна сигурност чрез агента им Юлий Генов. Д-р Димитров успява да напусне страната с помощта на Норман Дейвис, скрит в камион с архивата на британската легация. На турска територия той е посрещнат от полк. Бейли (21). Първоначално в Истанбул, а по-късно в Александрия и Кайро Г. М. Димитров поддържа тесни контакти с резидентурата на британското разузнаване в Турция и Близкия Изток, с чиято подкрепа успява, заедно със своите съмишленици Коста Тодоров и Димитър Мацанкиев, да организира Български национален комитет и емисии на радиостанциите „Свободна и независима България“ и „Васил Левски“.

Усилията на д-р Г. М. Димитров да бъде организиран постоянен канал за връзка с неговите сподвижници в България е неуспешен. Впоследствие ръководството на британското разузнаване оценява получаваните чрез него информации за положението в страната като „неефикасни“. Опитите да се изпратят агенти на SOE за установяване на връзки с посочени от Г. М. Димитров лица в България се провалят, поради което контактите на британските тайни служби със земеделския лидер в изгнание намаляват. Преценено е, че най-достоверна информация може да бъде получена чрез изпращане на разузнавателно-диверсионни групи на Балканите. За целта са формирани специални подразделения на SOE Force 133 и Force 266, които изпращат няколко военни мисии при югославските и българските партизани.

За първи път по-обстойно военнополитическата ситуация в България и на Балканите се разглежда в аналитичен материал на УСС в началото на август 1943. Ръководителят на американското разузнаване ген. Донован проявява специален интерес по този въпрос поради събитията в Италия и последвалата политическа криза в България след смъртта на цар Борис ІІІ. До този момент американското разузнаване разполага с малка оперативна група в района, дислоцирана в Кайро през октомври 1942. През ноември 1943 е създадена нова резидентура на УСС в Истанбул, ръководена от подп. Ланинг Макфарланд. В поверителни разговори с началника на SOE полк. Колин Гъбинс през август 1943 и с началника на съветското външнополитическо разузнаване ген. Павел Фитин в края на декември ген. Донован отправя молби за получаване на актуална информация за положението в България (22). В началото на март 1944 от Москва изпращат подробен доклад от 50 стр. за политическата ситуация и съпротивителното движение в страната. През пролетта на 1944 от британското разузнаване също изпращат във Вашингтон сведения за България, добити чрез екипите на Force 133 (майор Мостин Дейвис и капитан Франк Томпсън) (23).

Първата операция на американското разузнаване в България, назована „Мисията Джедуин“ с използване на влиятелния агент „К“, е проведена в периода декември 1943-март 1944. Тя е водена от бившия военен аташе в София и Анкара майор Корнилиъс Джедуин, а главната фигура е бившият български банкер с връзки в дворцовите, стопанските, църковните и военните среди Анжел Куюмджийски. Той е натурализиран американски гражданин и получава чин полковник от армията на САЩ по предложение на ген. Донован предвид използването му в „Мисията Джедуин“ с основна цел сепаративни преговори с българското правителство за излизане на страната от войната. За разлика от директора на Робърт Колеж в Истанбул и бивш директор на Американския колеж в София Флойд Бляк, Куюмджийски никога не е бил на щатна длъжност в УСС и формално се води като временно нает по договор за изпълнение на конкретна задача. През януари 1944 двамата с майор Джедуин лично докладват на ген. Донован в Кайро за подготовката на операцията, а на 23 март Анжел Куюмджийски изпраща подробен доклад до директора на американското разузнаване относно проведените разговори с представителите на българското правителство (24).

През май 1944, във връзка с изменената военнополитическа обстановка и предвид операция ОВЪРЛОРД за съюзническия десант в Нормандия, ръководството на УСС решава да подсили балканската секция в Турция. Допълнителна причина е неудовлетворението от активността на ръководителя на централата на УСС в региона Лансинг Макфарланд. Разследване на контраразузнавателния отдел (X-2) след сигнали от британските тайни служби установява, че разузнавателната мрежа CEREUS, ръководена от заместника на Макфарланд подп. Арчибалд Колман и агента с кодово название DOGWOOD (чешкият инженер Алфред Шварц), е доставяла дезинформационни сведения поради внедряване в нея на агенти на Абвера от Унгария (25). По това време отговорник за България в бюрото на УСС в Истанбул е лейт. Дийн Уудроф, роден и израснал в Пловдив американец (с кодово име Bittersweet), негов помощник в Одрин е Лин Бийлър (Arbutus), а с анализа на информационните материали за България се занимава Арчибалд Уокър (Rose). На 2 юни 1944 към тях се присъединява в Истанбул мл. лейт. Хари Харпър. В периода юли-август 1944 Дийн Уудроф има две срещи с ръководителя на Българския национален комитет д-р Г. М. Димитров.

През лятото на 1944 базите на УСС за действия на Балканите се преместват в Казерта и Бари, Италия. В Казерта е дислоциран специалният 2677-и полк за подривни и разузнавателни операции с около 2800 агенти, командван от полк. Едуард Глейвин. Ръководството на балканските операции се контролира от Робърт Джойс, Уилям Мадъкс, Робърт Уолф и Стюарт Хю.

На 15 юни за шеф на секретните операции на Балканите е назначен кап. ІІ ранг Франк Уизнър, който пристига в Истанбул от Кайро на 27 юни. През юни-юли съвместно с централите в Кайро и Казерта са подготвени разузнавателните мисии на УСС в Гърция, Румъния, България, Унгария и Югославия. На 31 август мисия HEAVENHEAD, оглавена от Франк Уизнър, пристига в Букурещ. Малко по-късно там е изпратена още една разузнавателна група начело с подп. Уолтър Рос с кодово название VESSEL. Съхранената кореспонденция с екипите на УСС в Румъния показва силна активност в месеците до края на войната в Европа и установени контакти с редица политически дейци. Франк Уизнър напуска Букурещ в края на март 1945, а от средата на май е заедно с Алън Дълес в новата централа на УСС във Висбаден.

На 15 май 1944 на словенска територия е спуснат майор Франк Линдзи, който след осъществяване на няколко диверсионни акции преминава към щаба на хърватските партизански отряди, а през март 1945 сменя подп. Чарлс Тайър (бъдещият директор на „Гласът на Америка”) като ръководител на американската военна мисия при Тито в Белград (26). В периода април-ноември 1944 на югославска територия са прехвърлени общо 15 мисии на УСС, две от които при четническите отряди на Дража Михайлович.

През 1944 в Гърция са изпратени общо осем мисии на УСС. За разлика от британското разузнаване, УСС има свой представител и при партизанските отряди на гръцката левица – кап. Коста Куварас, ръководител на мисия Pericle (27). Екип ІV от Гръцката оперативна група на УСС под командването на лейт. Лон Пейтън пристига на 8 септември 1944 от Бриндизи в района на град Драма и скоро влиза във връзка едновременно с представители на ЕАМ/ЕЛАС, с български офицери от Седма армия на ген. Сираков и с представителя на новото правителство в София поручик Иван Радев.

На 4 септември 1944 от Истанбул е изпратена в България разузнавателната група на младши лейтенант Хари Харпър, която на 6 септември вечерта пристига успешно в София. По същото време на гръцка територия, с намерение да влезе в България, е още една група на УСС. Както се вижда, в сравнение с останалите балкански държави екипът на американското разузнаване в българската столица е на сравнително ниско равнище. От самото начало Harper’s Unit се натъква на силно противодействие от страна на съветското военно командване в България. Ген. Донован незабавно оспорва заповедта от 24 септември на командването на Трети Украински фронт четиричленният екип на лейт. Харпър да напусне България, но и след отмяната на заповедта завърналият се разширен с още трима души екип на УСС е ограничен в придвижването си извън София. Водещият разузнавач в мисията Harper е лейт. Дийн Уудроф. В средата на декември този екип окончателно напуска България и е заменен от тричленен екип в състава на американската част от Съюзната контролна комисия за България. Водещ разузнавач в новата мисия е лейт. Уейн Вучинич, експерт в отдела за изследвания и анализи на УСС.

Една от причините първата група на УСС в София сравнително бързо да напусне страната е изразената неприязън от страна на политическия представител на САЩ в България Майнард Барнс, който предявява претенции всички действия на екипа да бъдат под негов надзор. Подобен проблем се появява и в американските мисии в Букурещ и Белград. Показателен е докладът на Робърт Джойс (посетил София заедно с полк. Глейвин през ноември 1944) от 16 януари 1945, в който той аргументирано отхвърля критичните бележки на Майнард Барнс към дейността на УСС в България и подчертава: „В интерес на бъдещата ни национална сигурност е нашите политически и военни стратези да имат възможно най-пълната информация за регион, където не само конфликтът между етническите, религиозните, политическите и икономическите интереси е постоянен, но където и националните интереси на извънбалканските сили са били, а и понастоящем са в противоречие” (28). В доклади на българските тайни служби от това време се споменават като „доказани американски разузнавачи“ още няколко имена на военни и политически лица от американската част на Съюзната контролна комисия за България, която през пролетта на 1945 наброява 51 души – полк. Върнън Стензи, сержант Емил Храбовски, помощник политическия съветник Сирил Бляк (29). В списъците с около 24 000 имена на кадрови служители и агенти на УСС (1941-1945) тези имена не фигурират (30). Това не означава със сигурност, че не са работили за разузнаването, а по-скоро че може да са били от армейската разузнавателна служба (G-2). Характерен е случаят с Джеймс Макаргър, който през 1945-1946 работи под прикритие като ръководител на политическата секция в дипломатическата мисия на САЩ в Будапеща, но всъщност е кадрови сътрудник на строго секретната разузнавателна мрежа POND на пряко подчинение на Обединения комитет на началник щабовете. През февруари 1949 Макаргър, запазил дипломатическото си прикритие, е поканен от Франк Уизнър да оглави новосъздадения отдел FB-I (Foreign Bureau B, Section I) в OPC, който се занимава пряко с тайните операции в Албания, България, Гърция, Румъния, Унгария, Югославия и „Свободната територия Триест“, а негов непосредствен началник е заместник директора на службата Франк Линдзи.

От докладите на екипа на УСС в София през 1945 се вижда, че във Вашингтон проявяват най-силен интерес към две ключови теми. Едната се отнася до дейността на съветската администрация и дислокацията на съветските военни части в България, а другата засяга развитието на вътрешнополитическата ситуация в страната и засилващия се натиск срещу прозападни политически дейци. През март 1945 Уейн Вучинич получава информация от Никола Петков за кризата в Земеделския съюз след поисканото от комунистите отстраняване на лидера на Съюза д-р Г. М. Димитров. След поставянето на Г. М. Димитров под домашен арест и колебливата позиция на британските представители, той получава политическо убежище в резиденцията на Майнард Барнс. В резултат на продължителни преговори с българските и съветските власти относно неговата съдба, през август е постигнато компромисно решение – земеделският лидер да получи възможност да емигрира в Съединените щати, а в замяна на това американското правителство дава съгласие да приеме ген. Владимир Стойчев за неофициален български представител във Вашингтон още преди възстановяване на дипломатическите отношения между двете държави. На 5 септември 1945 д-р Г. М. Димитров, придружаван от Сирил Бляк, пристига в Казерта, където е посрещнат от Кармел Офи. Както споменава в биографичната си книга Чарлс Мозер, през следващите три десетилетия във Вашингтон между Димитров и Офи се установява „сърдечно приятелство“.

В периода след края на Втората световна война последващите съкращения и реорганизации в системата на американското разузнаване и ускорената съветизация на България след подписването на мирните договори в Париж през февруари 1947 затрудняват провеждането на активни тайни операции на територията на страната. Определен интерес представляват обаче намеренията и действията на американските тайни служби за привличане и използване на дейци от българската антикомунистическа емиграция в Западна Европа. Характерен пример са интензивните контакти с един от младежките лидери на Съюза на българските национални легиони Иван Дочев, чието досие в архива на ЦРУ се състои от три тома с близо 800 страници информации за периода 1945-1972 (31). Първоначалният интерес към Иван Дочев е от бюрото на OSS/SSU в Залцбург в края на 1945, във връзка с проектите BOLERO, CACTUS и CROWN. Проектът BOLERO е стартиран още през август 1945 в европейската централа на УСС във Висбаден под ръководството на Алън Дълес и Франк Уизнър. В процеса на разузнавателните беседи с редица ръководни офицери от Абвера особено внимание се обръща на онези от тях, които са работили срещу Съветския съюз и в Източна Европа. Водеща фигура сред тях е ген. Райнхард Гелен, поради което впоследствие проектът придобива публична популярност като „организацията на Гелен“. В периода август 1945 – юли 1946. подбраните офицери от Абвера са в САЩ, след което са върнати обратно в американските зони в Германия и Австрия в изпълнение на следващия етап – операция RUSTY (след 1947 с кодови названия KIBITZ и ZIPPER). През декември 1947 „организацията на Гелен“ се премества в Пулах край Мюнхен под прикритието на 7821-а Composite Group от 7-а американска армия. В „мрежата“ на ген. Гелен по това време фигурират около 4000 офицери от Абвера, разузнавателни експерти по страните от „Съветския блок“, какъвто е бившият ръководител на бюрото на Абвера за Югоизточна Европа със седалище в София полк. Ото Вагнер (д-р Делиус).

Паралелно с операция BOLERO, през септември 1945 в Залцбург, Австрия, са инициирани и операции CACTUS и CROWN, съставна цел от които е подборът и привличането на активни дейци от белогвардейската емиграция в Западна Европа и от армията на ген. Власов (РОА), включили се в състава на Вермахта със своите военни формирования. В полезрението на сътрудниците на американското разузнаване попада и майор Рихард Каудер, ръководил секретна разузнавателна група на Абвера във Виена с клонове в София (32), Букурещ, Будапеща и Рим. Един от най-важните агенти в разузнавателната група KLATT е белогвардейският генерал Антон Туркул. В периода 1942-1944 групата KLATT доставя голям брой важни разузнавателни сведения от своя агент MAX внедрен в съветското главно командване, представител на тайна антиболшевишка дворянска организация. Донесенията на агентурата на майор Каудер е високо оценена от командването на Вермахта, а по-късно той самият е споменат като „ас“ на германското разузнаване на Източния фронт в мемоарите на ген.-полк. Гудериан, Валтер Шеленберг и Райнхард Гелен.

Шифрованата кореспонденция между майор Рихард Каудер в София и неговия щаб във Виена относно информациите от MAX са прихванати и дешифрирани от британската контраразузнавателна служба в Блечли парк по проекта ISOS, а част от тях са доведени до знанието и на УСС във Вашингтон (33). Години по-късно, британски и американски експерти след анализ на прихванатите радиограми от агентурата на KLATT обявяват вероятността голяма част от разузнавателните донесения да са „изфабрикувани“ от Каудер и неговите сътрудници (34). Едва три десетилетия след Втората световна война са разкрити първите данни за тайните операции „Манастир“ и „Березино“ на Четвърто управление на НКГБ в Москва за дезинформационна радиоигра с Абвера в навечерието на военните операции край Сталинград и край Курск, от която става ясно че MAX в действителност е съветският двоен агент с дворянски произход Александър Демянов („Хайне“).

В рамките на проекта CROWN за привличане на агентура от разузнавателната група KLATT, на 11 септември 1945 офицерът от Абвера Рихард Краус (най-вероятно легендирано име на майор Каудер), работил в София, Виена и Будапеща в годините на войната, предоставя информация за Иван Дочев, по това време политически емигрант в Залцбург. Според информацията, в качеството си на държавен служител в сферата на пропагандата Дочев е поддържал близки контакти през 1944 с „пропагандната секция“ на германското посолство в София, а след емигрирането си през септември 1944 е бил в екипа на „националното правителство“ на Александър Цанков във Виена. Първоначално кандидатурата на българина предизвиква известни резерви в представителството на УСС, тъй като е квалифициран като „фашист“. През януари 1946 обаче е привлечен в операция Sybille с цел проучване на българската емиграция в Австрия. През март същата година е включен и в операция RUSTY на едновременно подчинение към бюрата на SSU/CIG в Залцбург и Мюнхен, като получава агентурно име DELIA с цифрово название агент 307/7. Ръководителят на бюрото на американското разузнаване за Централна Европа (Foreign Branch M) Ричард Хелмс очевидно проявява колебания и „подценяване“ на резултатите от операция Sybille, тъй като ръководителят на операцията го уверява със специален доклад в перспективното й значение (35). Допълнителна информация за Дочев се появява и чрез агентурата на ген. Гелен по линия на проектите KIBITZ и ZIPPER.

В процеса на изпълнение на задачите по проекта на ЦРУ TPTONIK за обединяване на антикомунистическите групи на източноевропейската емиграция, през 1948-1949 са получени нови данни за биографията и дейността на Иван Дочев, анализирани в доклад на представителя на OPC във Виена Бронсън Туиди, бъдещ ръководител на източноевропейския и на африканския отдели и заместник директор на ЦРУ. Получените сведения отчетливо показват силно неприязнените взаимоотношения между формирания през август 1948 Български национален конгрес (БНК) начело с Г. М. Димитров и създадения през декември с. г. по инициатива на Иван Дочев Български национален фронт (БНФ). Д-р Димитров категорично отхвърля предложенията за сътрудничество с БНФ с аргумента че Дочев, Христо Статев и други бивши легионерски ръководители са сътрудничили с нацистите преди и по време на войната. От своя страна, в публични обръщения Иван Дочев отправя ответни обвинения към Г. М. Димитров и Дамян Велчев, че с участието на своите организации в преврата на 9 септември 1944 са докарали комунистите на власт. В допълнителни обяснения пред американски представители Дочев твърде неубедително и в разрез с историческите факти твърди, че неговата група в Съюза на българските национални легиони била съвсем различна от групата на ген. Луков, който бил свързан с нацистите и, че поради отказ да сътрудничи с германците организацията му била забранена от правителството на Кимон Георгиев през … 1934!

Въпреки, че агентурните контакти с Иван Дочев продължават, противодействието от страна на д-р Г. М. Димитров осуетява сътрудничеството му с Националния комитет „Свободна Европа“ през 1949-1950. Единствената легитимна организация на българската политическа емиграция, която от самото начало е пряко подпомагана от НКСЕ, е БНК, а нейният ръководител д-р Г. М. Димитров е признатият лидер на българските антикомунистически организации в емиграция (36). В някои емигрантски издания се споменава, че ежемесечната финансова субсидия за Българския национален комитет, отпускана от правителството на САЩ чрез НКСЕ през 1949-1951 е около 12 000 долара. Вероятно тази сума е по-голяма, тъй като за създадения през май 1949 Румънски национален комитет е предвидена ежемесечна субсидия от 15 750 долара, а за Унгарския национален комитет – 14 650 долара (37).

Твърде интересна информация е изпратена през юни 1949 от американското посолство в Атина до Франк Уизнър (назован с кодовото име PILGRIM (38)). Кореспонденцията съдържа сведения за конфиденциална среща на Анжел Куюмджийски с Иван (Ванче) Михайлов в Италия по инициатива на лидера на ВМРО. Ванче Михайлов предлага американското правителство да подкрепи план за създаване на независима Македония под егидата на Обединените нации, която по този път няма да бъде под „игото“ на България, Югославия или Гърция. Създаването на „буферна“ македонска държава, според него, щяло да предотврати осъществяването на съветски контрол в тази част на Балканите, а изграждането на независима македонска държава под гръцки контрол в Егейска Македония можела да се превърне във важен фактор за приключване на гражданската война в Гърция. В отговор на зададен въпрос, Михайлов отрича да е сътрудничил с нацистите по време на Втората световна война, а на друг въпрос отговаря утвърдително, дали би желал да си сътрудничи с организацията на д-р Г. М. Димитров (39).

Операция QKSTAIR/BGCONVOY, 1950 – 1955

Нелегалното прехвърляне на агенти и разузнавателно-диверсионни групи е характерно и за двата оформили се военнополитически блока в разгара на Студената война. Особено показателна е осъществяваната в периода 1949-1955 от териториите на Германия, Франция, Италия, Австрия, Гърция и Турция свързана мащабна операция срещу държавите от „съветската сфера“ в Източна Европа. Това е първата тайна паравоенна операция след създаването на Централното разузнавателно управление на САЩ и макар да приключва с неуспех придобитият опит е използван при операциите на ЦРУ срещу правителството на Мосадък в Иран през 1953 и на Арбенс в Гватемала през 1954.

Най-голяма известност придобива съвместната американско-британска операция “Valuable/Fiend” през 1949-1954, която цели насилствено сваляне на режима на Енвер Ходжа в Албания чрез прехвърляне на въоръжени групи и предизвикване на вътрешна гражданска война, но завършва с катастрофални резултати (40). Подобни акции по прехвърляне чрез самолети (Дъглас С-47 и Боинг В-26) или през границата на въоръжени разузнавателно-диверсионни групи са предвидени в обща серия от оперативни проекти на ЦРУ на териториите на Украйна (41), Грузия, Армения, Азербайджан и Северен Кавказ (QK ACTIVE), Прибалтика (QK COAST), Румъния (QK BROIL/SHELLFIRE), България (QK STAIR/BGCONVOY), както става ясно от разсекретените в последните няколко години оперативни документи на американското разузнаване. Достъпните до момента материали за България са предимно обобщени ежемесечни отчети до ръководството на OPC/DDP за хода на операцията.

Оперативните действия срещу България (проект QKSTAIR) (42) са предложени от източноевропейския отдел на OPC през февруари 1950. След съгласуване с Държавния департамент (Джордж Кенън и Робърт Джойс) и с Обединения комитет на началник щабовете и последвало обсъждане в ръководството на ЦРУ, на 24 април 1950  директорът на OPC Франк Уизнър утвърждава окончателния „Оперативен план за България“. В ежемесечните отчети по изпълнение на тайната операция в следващите пет години се открояват четири основни направления – политическа, паравоенна, психологическа и икономическа война. През ноември 1951 проектът QK STAIR получава ново кодово название BGCONVOY. В ръководството на тайната операция могат да бъдат разграничени два етапа. В първия етап до лятото на 1953 се обръща основно внимание на паравоенните форми на борба, а след това – предимно на психологическите средства за борба срещу режима в България.

В оперативния план са формулирани четири „линии на действия“:

А. Подкрепа на представения план от д-р Г. М. Димитров (с кодово название в първите материали на OPC „Robert S. Glants“) за „Организиране на антикомунистическо съпротивително движение в България“;

В. Подготовка и осъществяване на координирана психологическа (PW) програма срещу България с установяване на тайна радиостанция и прехвърляне на печатни материали;

С. Създаване на независима нелегална мрежа на OPC в България (различна от организацията на „Робърт Гланц“);

D. Мероприятия за икономическа война. Впоследствие икономическите мероприятия отпадат поради липса на подходящи условия за реализиране.

Въпросът  за началото на тайната операция срещу България е тясно свързан с решението на Държавния департамент за скъсване на двустранните отношения през февруари 1950, в отговор на обявяването на американския пълномощен министър в София Доналд Хийт за „персона нон грата“ по време на скалъпения „шпионски“ процес срещу Трайчо Костов през декември предходната година. Подобно на започналата през юни 1949 операция срещу Албания BGFIEND и стартиралата през май 1951 г. операция срещу Румъния QK BROIL, проектът QK STAIR се ръководи от Джеймс Макаргър (Феликс) под наблюдението на Франк Линдзи във Вашингтон. През 1951 в Атина е изпратена в подкрепа на тези операции група за психологически действия (APPLE team) под ръководството на Майкъл Бърк. Общият състав на ангажираните в тайната операция срещу България служители, консултанти и агенти през финансовата  1950/1951 е 50 души, повечето от които са с едногодишен договор. Първоначално към този щат са предвидени и екипи от 30 български емигранти, които предстои да бъдат обучени за нелегално прехвърляне в страната. Данните за финансовите средства на QK STAIR все още не са достъпни в новоразкритите документи, но по аналогия може да се сравнят с бюджета на QK BROIL срещу Румъния, където за издръжката на 91 души персонал за една година са били предвидени 810 000 долара. Близо 800 000 долара са и средствата, използвани за възнаграждения в първата година на реализацията на операцията срещу Албания.

Още от самото начало основната целева група за ЦРУ и Държавния департамент на САЩ сред българската политическа емиграция е Българският национален комитет, оглавяван от д-р Г. М. Димитров, с преобладаваща членска маса от БЗНС. Контактите на Франк Уизнър и други ветерани от УСС с д-р Димитров и други членове на Изпълнителния комитет на БНК (Димитър Мацанкиев) са още от годините на войната, а БНК е избраният български партньор на Комитета „Свободна Европа“ в Ню Йорк. Поради това, съвършено закономерно, на БНК и неговия председател е отредена главната роля в политическото направление на операцията срещу комунистическия режим в България. Един оперативен офицер от OPC, включен в ръководния екип на проекта QK STAIR, е определен да поддържа конфиденциална връзка с Г. М. Димитров във Вашингтон и Ню Йорк, а заместник-ръководителят на операцията срещу България в бюрото на ЦРУ в Атина в сътрудничество с бюрата във Франкфурт, Париж, Рим, Виена и Истанбул осъществява контактите с представителите на д-р Димитров в Западна Европа (Ценко Барев и Слави Нейков) и в Турция (Стратия Скерлев).

По-малко от година след началото на операцията обаче възникват, определени разногласия с председателя на БНК по основните направления на „българския проект“ на OPC. Повече от две години продължават усилията на ЦРУ, Държавният департамент и НКСЕ да убедят д-р Г. М. Димитров в необходимостта от реорганизация на БНК и разширяване състава на ръководството с цел обединяване на българската политическа емиграция и постигане по-голяма представителност и участие на различни политически групи. Още в месечния доклад относно изпълнението на QK STAIR за април 1951 се посочва, че Г. М. Димитров „се опитва да играе с едни лица срещу други за да осигури едноличното си ръководство“ в БНК. През октомври 1951 ръководещият офицер от OPC записва: „Направен бе опит за разширяване на БНК за да се преодолее критиката, че това е „еднолично представление“ (one man show) и да се обединят антикомунистическите елементи в българската емиграция. Отношенията между БНК и неговата ключова фигура д-р Г. Димитров продължават да са незадоволителни“. През декември 1951 се съобщава за оказан натиск върху д-р Димитров да „подобри отношенията си с НКСЕ, които остават обтегнати“, а през февруари 1952 представителят на OPC в Гърция провежда няколко срещи в Западна Германия с лидера на БЗНС с цел да го убеди да промени „диктаторското си поведение“ спрямо останалите емигрантски групи.

След обсъждане в ръководството на ЦРУ на предложения от Източноевропейския отдел на Държавния департамент „План за реорганизация на БНК“, през април 1952 Г. М. Димитров е уведомен от НКСЕ за основните параметри на този план. Според месечния доклад в OPC, Димитров твърдо се противопоставил на предложения план и заплашил с оттеглянето си от БНК. В документа от април се посочва: „Представителят на BGCONVOY проведе няколко разговори с д-р Димитров в опит да го убеди да подкрепи предложението на НКСЕ и, че ще загуби много със своето оттегляне“. В крайна сметка, година по-късно в дискусия между представители на ЦРУ и НКСЕ е решено „да се прекратят опитите за реорганизация на БНК, а вместо това се направи опит за организиране на група от млади емигранти, които да служат на американските интереси. Ако такава група се окаже жизненоспособна и придобие престиж, тя може да бъде трансформирана в нов Съвет или Комитет“. Въпреки, че българската редакция на Радио „Свободна България“ се наблюдава от другия проект на ЦРУ TPTONIC и не е в полезрението на BGCONVOY, в отделни анализи се споменава, че д-р Димитров имал силно критично отношение към радиопредаванията и настоявал българската редакция във Вашингтон и Мюнхен да се „подсили“ с негови хора.

Другата основна задача, договорена с председателя на БНК в началото на операцията, е за създаване на „нелегална мрежа“ в България чрез използване на установените контакти и канали за връзка с привържениците на опозиционния БЗНС вътре в страната. Тази част от операцията получава названието Dimitrov Test Case, тъй като  нейна основна цел е да провери на практика твърденията на Г. М. Димитров за наличие на широка подкрепа и организирано антикомунистическо съпротивително движение в България. До края на 1951 обещанията на лидера на БЗНС в това отношение нямат никакви конкретни измерения. През февруари 1952 е подписано писмено споразумение между него и OPC за осъществяване на предвидената „тестова“ операция. В оценката на ръководния офицер от BGCONVOY във Вашингтон се отбелязва: „Неуспехът на д-р Димитров да осигури необходимата финансова подкрепа от НКСЕ улесни работата на OPC по подписването на споразумението за тестовата операция“. В същото време е направена забележката: „Всяка операция, която включва Г. М. Димитров и неговата организация, ще изисква бдителен надзор“. През есента на 1952 възникват нови препятствия при подготовката на операцията. От една страна, д-р Димитров отказва да предостави по-конкретна информация за своите нелегални контакти в България, а от друга страна, гръцките власти категорично отказват сътрудничество с представителите на БЗНС в Атина. През март 1953 оперативното ръководство на BGCONVOY отхвърля текста на писмо на Г. М. Димитров до представителите му в Европа, тъй като в него се съдържали инструкции самостоятелно да определят своето участие в операцията. В отчета за март е записано: „Изглежда ЦРУ ще спре подготовката на тестовата операция, тъй като Димитров продължава да настоява за пряко участие в нея“. През април 1953 окончателно е решено: „Преговорите между Г. М. Димитров и ЦРУ са прекратени, тъй като д-р Димитров настоява да запази оперативен контрол над агентите. Всяка операция в страната с агенти под контрола на Димитров няма да бъде нито работеща, нито сигурна от гледна точка на ЦРУ.“

Паралелно със сътрудничеството с Българския национален комитет, в рамките на операция BGCONVOY се осъществяват контакти и с други антикомунистически емигрантски организации. През декември 1952, в писмо до номинирания за директор на ЦРУ при следващата републиканска администрация Алън Дълес, лидерът на ВМРО Иван Михайлов предлага услугите на своята организация за използване на техни съмишленици за нелегално прехвърляне в България. В ново писмо от януари 1953 Ванче Михайлов настоява за лична среща с Дълес. В интерес на операцията BGCONVOY е решено ръководещият оперативен офицер от секция SE/2 във Вашингтон и представителят на ЦРУ в Рим Джоузеф Лийб да се срещнат с Михайлов. В отчета за месец март 1953 се посочва: „Срещите разкриха, че … ако Михайлов реши да участва в бъдеще в тайни операции в България, поставените от него искания биха влезли в конфликт с целите на ЦРУ по същия начин, каквито са сегашните ни проблеми с д-р Димитров. Каналът за бъдещи преговори обаче ще остане открит.“

Поради категоричната съпротива от страна на Г. М. Димитров, организацията на бившите легионери Български национален фронт не е официално финансирана от НКСЕ и Държавния департамент, но конфиденциалните срещи на представители на ЦРУ с лидера на БНФ Иван Дочев не са прекратени и след неговото пристигане в Торонто през 1951. През октомври 1951, от името на ръководството на БНФ, е изпратено послание до Върховния главнокомандващ войските на НАТО ген. Дуайт Айзенхауер и началник щаба на ШЕЙП ген. Алфред Груентър с предложение доброволци на БНФ да бъдат обучавани в американски военни бази в Гърция и Турция за нелегално прехвърляне в България с цел при „внезапно нападение“ от страна на армиите от Съветския блок да подпомогнат „дезорганизирането на българската армия“. Тъй като за българските националисти било недопустимо да бъдат приемани за чужди агенти, в предложението се настоява военното обучение да се провежда под лозунга за „обединена защита на Европа“. В края на посланието се декларира: „За разлика от други емигрантски организации БНФ е доказал, че няма да сътрудничи с комунистите и затова е най-подготвен за антикомунистически действия… Гарантираме, че ще се подчиним на командването на ген. Айзенхауер и ген. Груентър“ (43).

През 1952-1953 в централата на ЦРУ във Вашингтон са получени редица съобщения за дейността и изказвания на Иван Дочев и извадки от негова кореспонденция със съмишленици на БНФ в Гърция, Западна Германия, Канада, САЩ и Австралия. През лятото на 1954 е решено от бюджета на BGCONVOY да се отпусне известна сума за издаване на неговия вестник „Народен глас“. След приключване на операция BGCONVOY през 1955 г. Иван Дочев е включен за участие в следващата операция на ЦРУ срещу България ZRNAUNTLE (1956-1958), като използва ново агентурно име GOMACE. В изпълнение на новите задачи, през май 1957 той осъществява серия от срещи със свои съмишленици в Париж, Мюнхен, Триест, Рим и Мадрид. В телеграма от директора на ЦРУ Алън Дълес до бюрото на Агенцията във Франкфурт от 3 декември 1957 се съобщава, че е възможно Дочев да замени полк. Малчев като информатор при „царската канцелария“ в Мадрид. Регулярно изпращаните от него информационни донесения за българската политическа емиграция му осигуряват месечно възнаграждение от ЦРУ от 300 долара с възстановяване на направените пътни и дневни разходи. Ситуацията се променя след разцеплението на БНФ на две враждуващи организации през 1959 В последните си писма до директора на ЦРУ Ричард Хелмс през февруари и май 1972 Иван Дочев пряко обвинява Агенцията, че е допринесла за разкола в неговата организация с подкрепа за съперниците му, като не пропуска за пореден път да обвини и БНК на д-р Г. М. Димитров (44).

Паравоенното направление в операцията BGCONVOY се свежда до подбора и военната подготовка на доброволци за формиране на национална рота под американско командване и за нелегално изпращане за диверсионно-подривни и разузнавателни мисии в България. Първоначално двете задачи са тясно свързани и изцяло се контролират от OPC. Досегашните публикации за „Българската национална доброволческа рота № 4093“ (45) се основават предимно на спомени на участници в ротата (Сава Севов, Желязко Ангелов) и учудващо не са били потърсени автентични документални свидетелства от американските архиви. Създаването на българската рота е пряко обвързано с целите на тайната операция QK STAIR/BGCONVOY на OPC, а началото на нейното формиране през юли 1951 е обосновано с приемането от Конгреса на САЩ на поправката „Керстен“ предния месец. В месечния отчет за операцията от август 1951 г. се цитира доклад от ръководителя на специалните операции на ЦРУ за Европа, че се търси постоянно място за лагер на бъдещата Българска охранителна рота (Bulgarian Guard Company – BGC), която по споразумение с EUCOM щяла да се командва от армейски офицер. В отчета за септември се съобщава, че е договорено с д-р Г. М. Димитров подборът на кандидатите да започне сред неговите привърженици в Гърция и Италия. Определено е мястото на дислокация в Цайлсхайм близо до Франкфурт, като се предвижда ядрото на ротата да бъде формирано през ноември с. г. От самото начало е поставена по-важната задача – от одобрените кандидати за Българската рота да се проучат и подберат най-подходящите бойци за последващо специално разузнавателно обучение и подготовка за прехвърляне в подривно-диверсионни групи на територията на България. На 8 септември 1951 са изпратени първите подбрани български агенти в тайната тренировъчна база на ЦРУ в Графенвьор (кодово название HBBASIS), където вече се обучават албански агенти за операция BGFIEND. По това време започва формирането и на Албанската трудова рота № 4000 в Герсхайм до Франкфурт (с кодово название на ЦРУ JBPARSON).

Първоначалните разчети са до февруари 1952 численият състав на ротата да достигне 250 души. На 2 ноември 1951 в работния дневник на Директора на ЦРУ е записано, че 50 одобрени български доброволци вече са били прехвърлени в Западна Германия и се очаква до 15 ноември BGC да достигне 100 души. На 15 ноември ген. Уолтър Бедел Смит е допълнил в своите записки: „Ротата е източник на ЦРУ за български агентурни екипи. На място са инструктирани да не отхвърлят квалифицирани кандидати, които могат успешно да преминат нелегално границата.“ Същевременно група от 40 български емигранти, опитали да преминат от Франция за да се включат в ротата, са били върнати обратно във Франция. В коментар по този случай се посочва, че групата вероятто е била насърчена от Ценко Барев да замине за ФРГ за да се осигури доминиращото положение на привържениците на БЗНС в българската рота. Към края на ноември вече са подбрани 170 доброволци, но впоследствие част от тях са отхвърлени като неподходящи за обучение. Окончателно е определен съставът на Българската охранителна рота – 200 души. От ноември започва и интензивно политическо, военно и паравоенно обучение на наличния състав. В процеса на формиране на ротата са отчетени и някои проблеми, основният от които е „войнстващата позиция“ на привържениците на Г. М. Димитров, които са преобладаващо мнозинство, спрямо представители на други политически групи (един от ключовите спорове е по дилемата републиканци-монархисти). Това принудило командващият американски офицер да заповяда прекратяване на всякакви политически прояви в района на казармите. През април 1952 вече се отчита изграждане на по-хомогенна група, която проявява „ентусиазъм към изпълнение на задачите и интерес към дадените инструкции“ и вече не се отдава на „политически интриги“. Интересна е секретната информация от бюрото на ЦРУ в Атина през август 1952, че са вербували двама души, „които ще влязат в BGC като американски информатори с надеждата, че ще получим повече детайли за вътрешната ситуация в ротата“.

През октомври 1952 са завършени преговорите между ЦРУ и EUCOM (преименувано в USAREUR) за окончателно прехвърляне на Българската рота на подчинение на командването на американската армия в Европа. В отчета за операция BGCONVOY за същия месец има кратък коментар: „Все още няма решение дали ЦРУ ще продължи да има право да прониква и прави подбор в ротата за тайната операция.“ По-късно през февруари 1953 г. в споразумението между командването на американската армия в Европа и ЦРУ е направено ново допълнение в контекста на директивата на президента Айзенхауер от 14 февруари – „BGC ще бъде под армейски контрол до получаване на по-определена информация за създаването на Voluntary Freedom Corps“. През ноември 1952 от USAREUR изпращат за американски командващ офицер пехотен младши лейтенант с познания по български език, който през 1953 е сменен с капитан Уилям Хеткук. По това време ротата е с ново название „Българска трудова рота“ (Bulgarian Labor Service Company), първоначално в състава на Labor Service Center No. 6950 в Нисау, а от октомври 1953 до края на съществуването си през юни 1964 е дислоцирана в Гермерсхайм.

Много по-слабо известна е най-секретната част от операцията на ЦРУ срещу България с изпращане на нелегални екипи от обучени агенти в страната. Част от тези агенти се подбират измежду доброволците за Българската охранителна рота в Западна Германия или се препоръчват от организацията на д-р Г. М. Димитров. Други са подбирани от представителите на OPC и OSO в Атина и Истанбул, най-вече от емигрантските лагери в Лаврион и Сирос. Както се вижда от отчетите на OPC за операция BGCONVOY и други новоразкрити документи на ЦРУ, подготовката и изпращането на агенти в България в редица случаи се осъществява в сътрудничество с британските и френските тайни служби (SIS  и SDECE) и с пълното съдействие на гръцките и турски власти. От работния дневник на директора на ЦРУ става ясно също, че през октомври – декември 1951 ЦРУ организира в тясно сътрудничество с холандското разузнаване изпращане на два екипа от  агенти в Румъния и България. Съвместно с италианското разузнаване са определени 50 агенти, които да бъдат внедрени в екипажите на търговски кораби за разузнавателни мисии в Черноморския регион. След първоначално обучение на вербуваните агенти в тренировъчни бази на ЦРУ в Западна Германия, тяхното окончателно специално обучение се осъществява в тайни бази близо до Атина и Истанбул. При подбора на агентите се използват и кадрови офицери, бивши легионери или звенари. Например, в донесение от българската легация в Париж от март 1951 се съобщава за среща във френската столица на ген. Дамян Велчев с бившия член на СБНЛ и командир на горянска чета полк. Иван Гологанов с цел вербуване на доброволци за бъдещата българска рота, някои от които да бъдат подготвени за нелегално прехвърляне в България(46). На 5 декември 1951 директорът на ЦРУ ген. Бедел Смит записва в своите работни записки: „Съвместно с френското разузнаване са вербувани за обучение във Франция два-три екипа от български агенти за операции в България… Помощникът на българския генерал Дамян Велчев (става дума за Любен Тодоров – Й.Б.) ще действа като основен агент по проекта“ (47).

Нелегалното прехвърляне на агенти със самолети или през сухопътната граница от Гърция и Турция в периода 1950-1953 е с променлив успех. Шестима агенти на ЦРУ, прехвърлени през май 1951, са арестувани скоро след пристигането им и осъдени на смърт на публичен процес през септември. Други два екипа от общо седем агенти, прехвърлени през август в Пиринския край и в Хасковско, успешно се завръщат в базата в Гърция. Друг екип от четири души, прехвърлен през юни 1952, успява да организира канал и тайна квартира в Пазарджишко и „осъществява контакт с потенциални местни агенти“. Прехвърленият през май 1953 с помощта на турската разузнавателна служба TNSS екип се завръща само след два дни след неуспешна мисия – „нито една от целите не бе постигната поради отказ на техните контакти да сътрудничат“, записва в отчета за май ръководителят на операция BGCONVOY. При подготовката на българските агенти, някои от тях са отстранени поради „непригодност“ и им е осигурено да емигрират в Западна Германия и Южна Америка. За десет агенти, за които след първоначално обучение в базата на ЦРУ в Графенвьор е преценено през януари 1952, че не стават за нелегално прехвърляне в България, е записано: „Вероятно тези десет агенти ще бъдат върнати в Българската рота като подофицери“.

През май-юни 1953 е осъществена сериозна реорганизация в ръководството на операция BGCONVOY, като постепенно е преустановено нелегалното прехвърляне на агенти през границата и основните цели са ограничени до водене на психологическа война (PW). Вероятно в някаква степен това е повлияно от промяната в курса на Кремъл след смъртта на Сталин, а в последствие и от началните сондажи на правителството в София за възстановяване на двустранните отношения с Гърция и Съединените щати. Народните вълнения и бунтове в Източна Германия и Чехословакия през май-юни 1953 също дават основание за засилване на пропагандната война чрез радиопропаганда и прехвърляне по въздуха на позиви, брошури и други печатни материали. Наред с предаванията на Радио „Свободна Европа“, които се координират чрез НКСЕ, важно значение по линия на операция BGCONVOY изиграват излъчванията на „сива“ и „черна“ пропаганда (както са квалифицирани в документите на операцията) чрез нелегалната радиостанция „Горянин“.

Екипът на Радио „Горянин“ е подчинен на секцията за психологическа война към бюрото на ЦРУ в Атина, но водещите инструкции и директивни указания идват от Вашингтон. Техническите инсталации са разположени в предградието Кифисия на около 20 км от центъра на Атина. Общо за психологическите операции по проекта BGCONVOY отговаря екип от около десет души, но за предаванията на Радио „Горянин“ отговаря един оперативен офицер от OPC, един консултант на едногодишен договор и трима български емигранти. Според инструкциите от Вашингтон от юли-август 1951, екипът в Атина следва да разшири обхвата на събираната информация от България чрез новопристигналите емигранти за да се създаде впечатление, че радиостанцията предава от вътрешността на страната. Същевременно са взети предпазни мерки за да се избегне разкриването на прекия контрол от страна на ЦРУ. Тази задача очевидно не е постигната, тъй като през октомври 1951 се получават сведения от френската и италианската дипломатически мисии в София, че в българската столица „знаят, че местоположението на Радио Горянин е близо до Атина и се контролира от американското разузнаване“. Това създава напрежение сред персонала и опасения от проникване на агенти на българските тайни служби (48). Водещият редактор и говорител на Радио „Горянин“ е разследван и затворен в гръцки затвор по подозрения, че е „двоен агент“. По-късно се установява, че е предоставял информация на френските разузнавателни служби. През август 1952 шестима български емигранти от екипа обслужващ радиостанцията имат в нарушение на конспирацията „нерегламентирани контакти“ с други емигранти в Атина, поради което е предложено да бъдат освободени и експулсирани в Южна Америка.

Въпреки първоначалните трудности и неизпълнение на една от основните задачи – „установяване на контакти със съпротивителното движение в България“, в отчета за януари 1952 се отбелязва, че предаванията на радиостанцията са успели да дадат „надежда и кураж“ на българския народ, да предизвикат „гняв и негодувание към комунистическия режим“, да „посеят недоверие и страх сред комунистите“ и да създадат психологически условия за сътрудничество със съпротивителните сили в случай на война или революция. В указанията от декември 1952 се изисква предаванията да се обърнат към селското население в страната, а в директивите от януари 1953 – за подобряване на емисиите да се наблегне на „българското историческо наследство“ и тезата, че „българите са роби на съветския колониализъм“. В инструкциите от юли се иска да се отправят апели „селяните да се противопоставят на колективизацията и да саботират продукцията, а интелигенцията съпротивлява срещу комунистическия контрол“. По-късно, през ноември 1953, са формулирани главните тези на психологическата пропаганда в предаванията на радиостанцията – срещу лошото управление и корупцията на режима, „окуражаване на пасивната съпротива“ и противопоставяне на „съветизацията на България“.

През лятото на 1953, във връзка с новата линия за приоритет на психологическите операции, се осъществява поредната реорганизация на радиостанцията, като нейното название е променено на „Гласът на съпротивата в България“ и се препоръчва многократно да се повтарят 15-минутните информационно-коментарни предавания за да се преодолее ефектът от масираното заглушаване на емисиите от страна на българските тайни служби. Практикува се и друг подход за подсилване пропагандното значение на представените новини. Например, коментарът от 9 март 1953 за предстоящо сваляне на комунистическия ръководител Вълко Червенков след смъртта на Сталин е препечатано като новина в контролирания от ЦРУ в. “Berliner Telegraf”, а след това цитирано в предавания на Радио „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“.

Друго важно средство за психологическа война в рамките на операция BGCONVOY е разпространяването по въздуха на печатни позиви, листовки и брошури. Първоначално, през 1950-1951, това става със самолети, но предвид съществуващите рискове, от края на 1951 разпространяването на печатната пропаганда се осъществява с балони. В хода на провежданата операция в периода 1950-1955 са подготвени и разпространени над 5 000 000 позиви и листовки с различно политическо, сатирично, религиозно и друго съдържание. Например, през 1953 основни теми на листовките са създаването на Балканския пакт между Турция, Гърция и Югославия и потушаването на народните бунтове в Източна Германия. В някои позиви се отправят призиви дори към офицерите от българските служби за сигурност „да дезертират за да не ги сполети съдбата на Лаврентий Берия“! След приключването на проекта BGCONVOY психологическите действия срещу режима в България се провеждат в рамките на новите проекти METAPHOR и MEASURE.

В работния дневник на Директора на ЦРУ ген. Уолтър Бедел Смит има запис от 6 септември 1951, че българинът Димитри А. Димитров, който е трябвало да бъде отстранен (“disposal case”), вече е прехвърлен благополучен в американска военна болница в Панама. Няколко новоразкрити документи на ЦРУ, включително и отчетите по проекта QK STAIR/BG CONVOY разкриват детайли от историята, останала напълно неизвестна на българската аудитория. Младият български политически емигрант Димитър Димитров (с кодово име KELLY) е включен в началото на 1951 като водещ редактор в екипа на Радио „Горянин“, но скоро след това е заподозрян за „двоен агент“ и прекарва известно време в гръцки затвор, където е подложен на разследвания с използване на физическо насилие. Оказва се, че действително е предоставял сведения, но на представители на съюзното френско разузнаване. След излизане от затвора обаче заплашва, че публично ще разкрие връзките си с ЦРУ, с което се превръща в заплаха за Агенцията. През август спешно е прехвърлен в база на ЦРУ край Франкфурт, а оттам в базата на армията на САЩ Форт Клейтън в зоната на Панамския канал. В меморандум от 25 януари 1952 Морз Алън от отдела за сигурност в ЦРУ отразява състояла се дискусия за евентуално прилагане върху Димитров на средства с „наркохипноза“ от проекта на ЦРУ ARTICHOKE (49). На 2 февруари се провежда ново обсъждане с представители на OPC по случая “KELLY”, а в началото на март е разрешено използването на петседмична “терапия“ с цел предизвикване на частична амнезия в съзнанието на българина. През 1955 Димитров е върнат в Атина, а през 1956 е прехвърлен в Съединените щати. Последният му контакт с ЦРУ е през 1960, когато отправя молба за финансова подкрепа. Той отново привлича вниманието на Агенцията през 1977, когато под името „ген. Доналд Доналдсън“ дава сензационно интервю в Лондон, че може да разкрие поръчителите на убийството на президента Джон Кенеди, като в същото време разправя небивалици за свои лични контакти с няколко президенти на САЩ.

През юли 1954 е одобрен последният годишен бюджет за тайната операция BGCONVOY, като е предвидено нейното приключване в средата на следващата година. В последния отчет по хода на този проект се посочва, че той е окончателно прекратен на 30 юни 1955, а някои от поставените цели са включени в следващи секретни проекти за България. Обобщаваща оценка за състоянието в страната към момента на прекратяване на проекта се съдържа в разузнавателния анализ „Антикомунистическият съпротивителен потенциал в Китайско-Съветския блок“ през есента на 1955 (50). В документа се посочва:

„До 1952 Българският национален комитет бе най-влиятелен сред емигрантските организации, но без подкрепата на НКСЕ неговото влияние намаля. Най-известният български емигрантски политически лидер Г. М. Димитров е неспособен, според нас, да подобри ситуацията. Няма свидетелства, че емигрантските елементи ръководят някаква мощна организирана или неорганизирана съпротива в България. Малко вероятно е организирана съпротива да се създаде при тези условия. Изолирани действия ще се предприемат вероятно, но без външна помощ или отслабване на комунистическата власт, те ще намалеят. При избухване на война между Изток и Запад потенциалът за съпротива в България ще се увеличи значително, но не би могло да се очаква възникване на мащабна съпротива… Народно въстание в България срещу комунистическия режим ще е възможно едва когато бъде премахнато съветското управление и осигурена западната победа.“

Бележки:

1. Йордан Баев, КГБ в България. Сътрудничеството между съветските и българските тайни служби 1944-1991, София: Военно издателство, 2009.

2. Първата организация за външнополитическо разузнаване в Съединените щати е Управлението на стратегическите служби (OSS), създадено през юни 1942. След разформироването на OSS през октомври 1945, неговите функции за тайни операции са поети от Поделението на стратегическите служби (SSU) към военното министерство, което от своя страна се трансформира през май 1946 като Отдел за специални операции (OSO) към новосъздадената Група за централно разузнаване (CIG).

3. През февруари 2015 холандското издателство БРИЛ издаде онлайн публикация с подбрани над 4000 документи от новоразкритите документи на ЦРУ – Matthew Aid /Ed./, US Intelligence on Europe, Leiden: BRILL, 2015 –http://primarysources.brillonline.com/browse/us-intelligence-on-europe .

4. National Archives & Record Administration (NARA), College Park, MD, RG 226 (OSS), Entry 180, General William J. Donovan, Selected OSS Documents, 1941-1945, Roll 34, File 81.

5. Foreign Relations of the United States (FRUS), 1945-1950, Emergence of the Intelligence Establishment, (Washington DC: USGPO, 1996), Docs. 288-292; 1950-1955, The Intelligence Community, (WashingtonDC: USGPO, 2007), Docs. 2, 38, 181, 192.

6. Mark Lowenthal, Intelligence: From Secrets to Policy, Washington DC: CQ Press/SAGE Publications, 2014.

7. Длъжността е учредена през април 1946 за координация между американските военни и граждански власти в окупираните територии под американски контрол в Австрия, Германия, Корея и Япония.

8. David Talbot, The Devil’s Chessboard: Allen Dulles, the CIA, and the Rise of America’s Secret Government, New York: Harper Collins, 2015.

9. Използваните тук документи за създаването на НКСЕ и РСЕ, разсекретени в периода 2002-2012, са включени в документалната електронна публикация на бившия директор на „Свободна Европа“ Рос Джонсън – A. Ross Johnson, “Radio Free Europe and Radio Liberty”, CWIHP e-Dossier, No. 32, Washington DC: Woodrow Wilson Center, 6 December 2012 – www.cwihp.org .

10. Open Society Archive (OSA), Budapest – FEC Digital Collection. През януари 2016 OSA предостави достъп до над 35 000 документи на Комитета „Свободна Европа“за периода 1960-1971. В момента продължава обработката на документите за периода 1950-1960. Връзките с националните комитети на политическата емиграция от Източна Европа се разглеждат в нова колективна монография – Katalin Kadar-Lynn /Ed./ The Inauguration of Organized Political Warfare: Cold War Organizations Sponsored by the National Committee for a Free Europe/ Free Europe Committee, New York: CEU Press, 2013.

11. През 2015 е открит достъпа до личния архивен фонд на Пол Хенце в Хувъровия архив, от който се вижда, че в периода 1952-1958 е „заместник политически съветник“ в РСЕ в Мюнхен, като се е специализирал по проблемите на Балканите. През 1958-1959 е в екипа на ЦРУ в Турция, а през 1974-1977  вече ръководи бюрото на ЦРУ в Турция – Paul Henze Papers, CN 2005C42, Hoover Institution Archives, Stanford, CA.

12. Документът от архива на ЦРУ е декласифициран през декември 2012.

13. Richard Cummings, Radio Free Europe’s Crusade for Freedom: Rallying AmericanBehind Cold War Broadcasting, 1950-1960, New York: McFarland Publishers, 2010. Според Ричард Къмингс, за целия период на субсидиране от ЦРУ (1949-1971) РСЕ получава общо 431 млн долара.

14. FRUS, 1952-1954, Vol. VIII, Eastern Europe, Soviet Union, Eastern Mediterranean, Washington: USGPO, 1988, р. 161-238; James Carafano, “Voluntary Freedom Corps: Cold War Army”, Journal of Cold War Studies, Harvard: MIT Press, 1999, No. 2, p. 61-85.

15. Редица нови документи за тези „проекти“ виж в: Kevin Ruffner /Ed./,Forging an Intelligence Partnership: CIA and the Origins of the BND, 1945-1949,Washington DC: Center for the Study of Intelligence, 1999 (declassified 2004); The CIA and Nazi War Criminals, The National Security Archive Electronic Briefing Book, No. 146, 4 February 2005 – http://nsarchive.gwu.edu/

16. Daniele Ganser, NATO Secret Armies: Operation Gladio and Terrorism in Western Europe, Zurich: ETHZ, 2005.

17. Според новите документи от архива на ЦРУ, през 1951-1952 г. се осъществяват оперативни контакти и с „аса“ на нацистките командоси полк. Ото Скорцени, който по това време се намира в Испания.

18. Напр.: Витка Тошкова, САЩ и България, 1919-1989. Политически отношения, София: Синева, 2007; Витка Тошкова /Съст./, България и САЩ: Документи за дипломатическите отношения, 1939-1947, т. 1, София: ДиаМира, 2014. По темата виж и: Николай Котев, „Американското разузнаване в България, 1939-1945“, Известия на ВИНД, т. 54, София: Военно издателство, 1992.

19. Валентин Александров, България и тайната война. Австро-унгарското и германското разузнаване в България, 1914-1944, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992; Николай Котев, Война без правила. Британското разузнаване в България (1939-1945), София: Военно издателство,1994; Marietta Stankova, Bulgaria in British Foreign Policy: 1943-1949, London: Anthem Press, 2014; Bulgaria and World War II: Nazi Germany, the SovietUnion and War in the Balkans, London: J. B. Tauris, 2015.

20. Връзката с Дамян Велчев се осъществява чрез Пецо Трайков от групата на протогеровистката фракция във ВМРО, а по-късно и чрез емисари на югославския четнически командир полк. Дража Михайлович, бивш военен аташе в София през 1935-1936 г.

21. Макар и пестеливо, тези контакти са споменати в биографичната книга на Чарлс Мозер на основата на личните свидетелства на земеделския ръководител – Чарлс Мозер, Д-р Г. М. Димитров. Биография, София: Военно издателство, 1992, с. 119-120, 125-126.

22. NARA, RG 226, Entry 180, Gen. William J. Donovan Files, Roll 119, Folders 213-217; Memoranda for the President: OSS-NKVD Liaison, Studies of Intelligence, Washington, 1963, No. 3, p. 63-74.

23. NARA, RG 263 (CIA), Entry ZZ-20, Box 3.

24. NARA, RG 226, Entry 180, Gen. William J. Donovan Files, Roll 123, Folders 230, 232, 236, 241, 242, 245. На 30 март ген. Донован отвръща с лично писмо до Куюмджийски.

25. NARA, RG 226, Entry 210, Box 437, 438; Entry 211, Box 33; Entry 214, Box 6, Entry 215, Box 1, Entry 216, Box 1.

26. Franklin Lindsay, Beacon in the Night: With the OSS and Tito Partisans in Wartime Yugoslavia, Stanford University Press, 1993.

27. Куварас има контакти включително с председателя на лявата коалиция ЕАМ Д. Парцалидис и с партизански командири от ЕЛАС като Арис Велухиотис. Други известни мисии на УСС в Гърция са Ulisses, Apple и Royse.

28. България – непризнатият противник на Третия райх. Документи, София: Военно издателство, 1995, с. 201.

29. Сирил Бляк, син на бившия директор на Американския колеж в София Флойд Бляк, опровергава твърденията, че е бил „служител“ в ЦРУ, но след появата на името му в личния архив на Алън Дълес потвърждава през 1980, че е бил „консултант“ по договор към Службата за национални разузнавателни анализи (National Intelligence Estimates) на Агенцията. От архивите на НКСЕ/РСЕ в Хувъровия архив се вижда, че е бил „консултант“ и за българската секция на „Свободна Европа“ в периода 1954-1963 г..

30. NARA, RG 226, Entry 224, “OSS Personnel Files”, Box 1-865 – декласифицирано на 25 декември 2010 г.

31. NARA, RG 263, Entry ZZ-18, Box 25, Ivan Dochev Files, Vol. 1-3.

32. Секцията в София е поддържала тесни контакти с началника на Държавна сигурност Павел Павлов, но е била в конфликт с официалното представителство на Абвера на „д-р Делиус“.

33. The National Archives, London-Kew, KV-2 (Records of Secret Services), 1453, 1495-1496, 1591-1593; NARA, RG 226, Entry 223, Box 1, Group II/523, Box 2, Group II/5223, Box 4, Group VII/23.

34. Winfried Meyer, KLATT. Hitlers jüdischer Meisteragent gegen Stalin: Überlebenskunst in Holocaust und Geheimdienstkrieg, Berlin: Metropol Verlag, 2015.

35.NARA, RG 226, Entry 212, Box 6; Entry 213, Box 1.

36. По-подробно в: Бойка Василева, Българската политическа емиграция след Втората световна война, София: Университетско издателство Св. Кл. Охридски, 1999; Елена Стателова и Василка Танкова, Прокудените, София: ИК Жанет-45, 2002.

37. Katalin Kadar-Lynn /Ed./ The Inauguration of Organized Political Warfare: Cold War Organizations Sponsored by the National Committee for a Free Europe/ Free Europe Committee, р. 176, 245.

38. Франк Уизнър и Алън Дълес са членове на една от най-влиятелните общности във Вашингтон в следвоенните години – Pilgrim Society.

39. NARA, RG 263, Entry ZZ-19, Box 48, OBOPUS/BGFIEND, Vol. 13, File 0017.

40. Albert Lulushi, Operation Valuable Fiend. The CIA First Paramilitary Strike against the Iron Curtain, New York: Arcade Publishing, 2014.

41. На 24 април 1950 Кармел Офи уведомява Франк Уизнър за разговор с Ричард Хелмс, който уверил че OSO поддържа тесни контакти с украинската емигрантска организация ОУН на Степан Бандера (кодово име CAVATINA-1).

42. NARA, RG 263, Entry ZZ-19, Box 26, BGСONVOY, File 0001-0048 (декласифицирани на 18 май 2013).

43. NARA, RG 263, Entry ZZ-18, Box 25, Ivan Dochev Files, Vol. 1, File 0097 – The Diver Plan.

44. NARA, RG 263, Entry ZZ-18, Box 25, Ivan Dochev Files, Vol. 3.

45. Bilyana Loboshka, “Bulgarian Volunteer Company in NATO”, in: Bulgaria for NATO, Eds. Ognyan Minchev et all, Sofia: IRIS, 2002, p. 373-378.

46. Бойка Василева, Българската политическа емиграция, с. 92.

47. CIA-FOIA Files, HR70-14, Director’s Log (1951) – Declassified September 2013.

48. В действителност, архивите на Държавна сигурност показват, че до 1954 г. основната разузнавателна информация за Радио „Горянин“ е придобита чрез техническо прихващане (SIGINT), а не чрез агентурно проникване (HUMINT).

49. Проект ARTICHOKE e продължение на проекта BLUEBIRD, а в периода 1953-1964 г. е с ново название MKULTRA и включва използване на наркотични средства, включително LCD, за въздействие върху човешкото съзнание. За пръв път детайли от този проект са разкрити от парламентарната комисия на сенатора Франк Чърч (1975-1977) за разследване дейността на ЦРУ след аферата „Уотъргейт“.

50. NARA, RG 263, Entry 29, Box 9 – CIA NIE-10-55, “Anti-Communist Resistance Potential in the Sino-Soviet Bloc”.

*Военна академия „Г. С. Раковски”

 

Източник: Българско геополитическо дружество

 

Мистериозни самолети летят от Лас Вегас към най-секретната база в света – Зона 51 (СНИМКИ/ВИДЕО)

1471455291-sa

Лас Вегас, САЩ

 

 

Флота от пътнически самолети е базирана в международното летище на Лас Вегас, но за тях не е възможно да се купи билет. По тях няма лога на пътнически компании – те са чисто бели с една червена линия – и всички, който се качи на един от тях, е забулен в тотална секретност и мистерия – не се знае нито къде отива, нито с какво точно си изкарва хляба.

Причината самолетите, предимно Boeing 737, да са толкова обвити в мистерия е, че те служат на най-секретната база в САЩ – Зона 51 в Невада, за която любителите на конспиративните теории твърдят, че е склад за безброй извънземни технологии.

Те са собственост на ВВС на САЩ и са командвани от частен терминал на летището с името „Златен бряг”, пише Flight Club. Флотилията все пак си има име – „Джанет Еърлайнс”, защото това са им позивните, ползвани от машините, докато са в гражданското въздушно пространство.

Когато обаче самолетите се приближат до въздушното пространство над Зона 51 позивните им стават „Кости 58”.

Ник Поуп, който е разследвал случай с извънземни за британското правителство, казва, че в базата са базирани – разработват се и се тестват – най-новите военни разработки на армията на САЩ, но едва ли там има извънземни технологии. По думите му, дори и там да е имало извънземни технологии, те отдавна са преместени на още по-тайно място, заради споменаване на Зоната в безброй филми и книги.

 

 

Източник:Блиц

 

Мистериозно черно НЛО прелетя с бясна скорост край Луната (ВИДЕО)

1471275129-sistemen-bufer-1

 

 

Уфолози откриха загадъчен дискообразен летящ обект на повърхността на Луната, а публикуваното в мрежата видео успя да ги озадачи. На кадрите се вижда как над повърхността на изкуствения спътник на нашата планета с огромна скорост прелита черен обект с формата на диск, съобщава bloknot.ru.

Западните търсачи на извънземен живот побързаха да заявят, че запечатаният на клипа обект е кораб на извънземни. Според тях на борда му има извънземни, които периодично летят до Луната и постепенно я колонизират.

Скептиците обаче смятат, че мистериозният черен обект изобщо не е бил на повърхността на Луната. Според тях това не е кораб на извънземни.

Все още нито един експерт не се е изказал по темата.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Мистично кърваво кълбо взе акъла на парижани (ВИДЕО)

1471031490-sistemen-bufer-1

Париж, Франция

 

 

Извънземен гост попречи на влюбените двойки да се наслаждават на разходките си по красивите улици на френската столица Париж. Изплашени парижани запечатаха на видео огромно НЛО в кървавочервен цвят и започнаха да го разпространяват в интернет.

На кадрите се вижда, че за разлика от другите извънземни кораби, този се е спуснал близо до земята. Обектът шокира хората със силния поток светлина, който излъчва, отбелязва bloknot.ru.

Някои скептици побързаха да изкажат мнение, че на кадрите, разпространени в YouTube, се вижда просто един светофар, който свети червено. Уфолози обаче са категорични, че източникът на червената светлина се намира много по-високо, отколкото са светофарите по парижките улици. Според експертите мистичното кърваво кълбо, взело акъла на местните, е НЛО.

 

Тайнственият шифър 3301 продължава да бъде неразгадана мистерия

1470668807-20131202grkguoiuko

 

 

Веднъж в годината, през януари, от 2012 г. насам в интернет се появява странна онлайн игра под формата на пъзел, инициирана от т.н. организация “3301”. Символът на анонимната организация е цикадата.

Пъзелите включват елементи от криптография, математика, литература, скрити послания, сигурност на данните, както и философия, пише сп. „Обекти“. Улики се появяват на различни места в Полша, Хаваи, Испания, Австралия и Корея. 3301 твърдят, че издирват “най-интелигентните индивиди”.

От организацията обаче не казват защо. За да открият тайната на „Цикада”, компютърните гении трябвало да използват всичките си познания както по криптография, така и по история, литература и даже биология.

Авторите на шифъра използвали символи и цитати от произведения като древния келтски ръкопис „Мабиногион”, книгата „Либер ал вер легис” на мистика Алистър Кроули, Стария завет и картината „Дамата от Шалот” на Джон Уилям Уотърхаус.

Мнозина вярват, че тези почти невъзможни за разрешаване пъзели са средство за набиране на кадри от организации като ЦРУ или МИ6. Произходът на този странен шифър и „играта“ около него обаче продължава да тъне в мистерия.

 

Гигантско НЛО увисна над Кливланд (ВИДЕО)

1470719852-2

Кливланд, САЩ

 

 

Гигантско НЛО се появи над американския град Кливланд, съобщава esoreiter.ru, цитиран от „Флагман“. Извънземният кораб летял над езерото Ери безшумно.

Според уфолози, това че НЛО-то стояло дълго над Кливланд, било знак, че пришълците искали да напомнят за себе си и да ни предупредят за нещо.

 

Невероятно: Снимаха гигантски извънземен кораб (ВИДЕО)

1470284161-dfs

 

 

Гигантски извънземен кораб се появи в орбитата на Земята, съобщава esoreiter.ru, цитиран от „Флагман“. Той е бил забелязан от уфолози още в първия ден на август и все още е в близост до земната повърхност.

Летателният апарат е с дължина около два километра. Странното е, че не е бил засечен от радарите и от средствата за безопасност на Земята.

Според уфолозите, НАСА продължава да крие от широката общност сведенията за извънземните пришълци и техните кораби.