Tyxo.bg counter

Category: Анализи и коментари

Валерия Велева: Министър на какво остава Лиляна Павлова? Защо Борисов вече не ѝ вярва?

 

 

Премиерът Бойко Борисов връща Мирослав Боршош като шеф на НДК. Решението ще бъде официализирано утре на заседанието на кабинета.

Един ден по-рано министърът на евроинтерграцията Лиляна Павлова уволни Боршош гръмовно за „системно неизпълнение на указания, дадени от страна на едноличния собственик на капитала, както и за системно неизпълнение на решения на Съвета на директорите“. Павлова отправи и тежки обвинения към енергичния Боршош, че с „действията си поставя под съмнение както доброто финансово управление на НДК, така и застрашава провеждането на българското европредседателство“.

Самият Боршош не остана длъжен на Павлова и обяви, че отказва да подписва „нови обществени поръчки, свързани с подготовката на НДК за председателството, под натиск и в условия, които не отговарят на правилата и закона“.

Скандалът е гръмовен, защото високопоставени кадри на ГЕРБ, израсли под самото крило на Борисов, изнасят на показ толкова нелицеприятни факти за управлението и се замерват с тежки обвинения в корупция и закононарушения.

Оттук следват няколко въпроса.
Първо. След като премиерът връща Мирослав Боршош на поста му, отпадат ли обвиненията на Лиляна Павлова към него?

 

Ако да, тогава кой ги е изфабрикувал и защо министър Павлова е станала проводница на недостоверни факти, с които урони имиджа на шефа на НДК и допусна медийна канонада срещу Двореца?

Ако пък Павлова е права в оценките си за работата на Боршош, защо Борисов не ги взима под внимание? Премиерът взима ли за достоверни твърденията ѝ, че финансовите отчети на НДК говорят за колосални загуби, които към 2016 година са станали 9 милиона, а за трите години на управление на Боршош – 20 милиона? Взел ли е под внимание министър-председателят външния одит, който е установил „незаконосъбразни действия на ръководството на НДК по отношение на сключването на договори“? Вслушал ли се е в сигнала на Павлова, че „поради действия или бездействие на г-н Боршош няма и милиметър напредък по ремонта на НДК“?
Второ. Консултирала ли е предварително министър Павлова с премиера намерението си да уволни Боршош? Ако да, защо след това премиерът променя позицията си? Ако не, означава ли, че Павлова взима такова важно решение на своя глава, като се имат предвид близките отношения на Борисов и Боршош?

Трето. След като Боршош се връща като шеф на Двореца, значи обвиненията му към министър Павлова са адекватни и Борисов е приел аргументите му, че обществените поръчки за ремонтите в НДК, за които отговаря Павлова, не са „по правилата и закона“. От което следва, че Борисов вече няма доверие към Павлова и трябва да се проверят действията ѝ по отношение на НДК. Ще се проверяват ли или не обществените поръчки? И кой ще гарантира, че всичко в НДК е чисто като сълза? И най-важното – на кого има доверие Борисов?

Четвърто. Борисов не само връща Боршош в НДК, но отнема на Павлова отговорността за Двореца и я прехвърля на Министерството на културата. Тогава министър на какво остава Лиляна Павлова? В благодарствения си пост до Борисов министър Павлова намеква, че е доволна от раздялата си с НДК, защото сега „ще се фокусира върху същинската работа по политическите приоритети и по подготовката и провеждането на председателството“.

 

Само че още при съставянето на кабинета премиерът обяви, че вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева ще отговаря за политическата и международната дейност, свързана с европредседателството, а на Лиляна Павлова се дават строителните и ремонтни дейности, свързани с логистика по това важно за държавата събитие. Сега строителните ангажименти на Павлова, за които бе създадено цялото ѝ министерство, се прехвърлят на министъра на културата Боил Банов. Какво ще прави Павлова оттук нататък? Дори за плочките отпред не отговаря, защото те са в прерогативите на кмета Фандъкова. И за паметника пред НДК Павлова не отговаря и не може да вземе отношения по драмите там. А има двама зам.-министри и 70 души щат! Те какво ще правят? Къде ще бъде офисът на Павлова, който се изграждаше специално за нея в НДК? При това положение тя вероятно ще напусне Двореца и ще бъде приютена в сградата на Министерския съвет. Но тогава нивото ѝ се сваля до директор на дирекция. Създава се институционален хаос, който ще предизвика сериозно напрежение.

Пето: Бойко Борисов публично урони престижа на министър Павлова, ревизирайки нейни кадрови решения. Ако тя има достойнство, изходът в такава ситуация е само един! И той е морален! Ще го предприеме ли Павлова? След историята с чантите ѝ и скандалите в Пътната агенция, които вече са предмет на прокуратурата, това е поредният властови скандал около името на Павлова, която винаги се е ползвала с изключителното доверие на премиера. Павлова твърди, че е застрашено европредседателството. С нейното елиминиране от НДК остават ли опасенията, че вървим към провал?

Шесто. Действията „на пожар“, които предприема в последните дни премиерът Борисов, осветяват съществен проблем – балансите в партия ГЕРБ са нарушени и властта се друса. Борисов се опитва да угажда на различи лобита, взимайки ваимноизключващите се решения. Конфликтите обаче се ожесточават, избуяват и лидерската сила на Борисов като че ли вече се може да ги потушава. А това не предвещава стабилност във властта и в държавата, за което ни обеща Борисов в мига, когато за трети път пое министър-председателското кормило на България.

Седмо. И Павлова, и Боршош предупреждават за провал на европредседателството,заради „хаосът, който цари при управлението на целия процес по подготовката“. Прехвърлянето на отговорността за НДК върху плещите на министъра на културата Боил Банов, който е далеч от проблемите на НДК, означава ли, че премиерът го превръща отсега в изкупителна жертва за задаващия се еврорезил на държавата?

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Светлана Шаренкова: Кой се страхува от президента Радев?

 

 

 

 

Всеки българин знае, че корупцията по високите етажи на властта е най-тежкият проблем на държавата ни от началото на прехода.

Знае също, че за решаването му нито сегашното, нито предходните правителства са направили нещо съществено освен пропаганден шум.

Президентът Румен Радев преди дни постави остро темата на обществено обсъждане и предложи единен, независим и работещ орган за борба с корупцията.

Държавният глава като пряко избран има нужната легитимност да задава политическия дневен ред, има и моралното право да бъде изразител на народния гняв от безпардонните кражби на властимащите.
Но отново (както по темата за уседналостта), вместо да проведе дебат за копупцията във висшите си етажи, властта започна нечистоплътни атаки срещу държавния глава, опитвайки се да му запуши устата.

Изненадващо, ден след като премиерът Борисов тържествено обяви на шведския си колега, че България има намерение да закупи изтребители „Грипен”, Цветан Цветанов инициира парламентарна анкетна комисия за тази сделка, която всъщност бе утвърдена от правителството „Борисов 2”!?

Отново тези дни Борисов „наивно” обясни на полицаите, че Грипените им изяли заплатите (сякаш американските изтребители са безплатни), а министър Захариева направо си каза, че всъщност ставало дума не само за военни машини, а… за геополитика!?
Въпросът кой е по-компетентен по темата „изтребители” е реторичен. По-важното е друго – че към президента, към неговата държавническа позиция и експертизата се подхожда рекетьорски. А това показва страх. Страх от високия обществен авторитет на Румен Радев, но и страх от започналите разследвания на министри и началници от кабинетите на ГЕРБ – Николай Ненчев, Петър Москов, Трайчо Трайков, Даниел Митов, Делян Добрев, шефа на АПИ Лазар Лазаров.
За обществото и за авторитета на България в Европа е важно тези тежки дела да бъдат доведени докрай в най-кратки срокове, а не да бъдат прехвърляни с години между многобройните органи за борба с корупцията, докато изтече срокът им за давност.

ГЕРБ яростно брани изгнилото статукво в сферата на борбата с корупцията, което накратко може да се опише като „Много баби – хилаво бебе” или „Преоблякъл се Илия – пак в тия”.

Но хората не са слепи за реалността, те одобряват своя президент, както е видно и от последните социологически рейтинги. Затова Радев трябва да продължи своята линия на поведение и да задава неудобните въпроси на управляващите. За разлика от политиците на статуквото неговата досегашна дейност е прозрачна и публична, а високото народно доверие е мандатът му за действие.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Die Zeit: Въоръженото въстание срещу Асад се провали, но борбата за разделяне на Сирия започна

 

 

Въздушни удари по сирийски правителствени войски и бойци на „Хизбула”, свален сирийски бомбардировач и ирански безпилотници – през последните седмици конфронтацията между американските военни и верните на Дамаск сили зачестиха, пише Die Zeit. Някои считат, че това е началото на открита борба за власт между Москва и Вашингтон, но в действителност по такъв начин САЩ се опитват да провалят плановете на Техеран по създаване на сухопътен коридор от Иран през Ирак и Сирия до Средиземно море, счита авторът на публикацията Андре Бьом.

Американците се опитват да не допуснат това, но засега не знаят как, а „войнствената реторика и липсата на стратегия е опасна смес, особено в Сирия”, продължава изданието.

Сега войната в региона премина в трети етап. Въоръженото въстание против режима на Асад не успя, макар че в някои части на фронта все още се водят боеве. Мултинационалният лов” на ИД продължава.

В същото време „междурегионалната борба за геополитическо разделяне на Сирия вече започна”, отбелязва авторът. Основно тя се води на изток в страната, където преминават два газопровода, важни автомобилни магистрали, хидроелектроцентрали и най-плодородните територии.

Разделянето на страната е неизбежно, това го разбират всички страни в конфликта. Руският план за създаване на зони на деескалация отразяват фактическото положение.

С американска помощ и при условие за осигуряване на контрол над въздушното пространство на тези територии, които „досега бяха подложени на бомбардировки от силите на Асад”, може да се превърнат в истински зони за сигурност на гражданското население.

Има данни, че Москва е намекнала за готовност да предостави на САЩ контрол над южните зони за деескалация, твърди Die Zeit.

Ако този сценарий бъде реализиран, то Иран ще получи свой сухопътен коридор, а сирийските кюрди ще имат автономен район в североизточната част на страната, обяснява Бьом. Режимът на Асад ще запази контрола над големите градове като Алепо, Хама, Хомс и Дамаск, както и почти цялата територия между тях. Като награда за помощта на правителствените сили ливанската „Хизбула” ще получи участък земя на границата с Ливан.

Засега не е известно какво ще стане с провинция Идлиб, където се концентрира опозицията и живеят стотици хиляди вътрешни бежанци. ИД ще загуби Ракка и Мосул, ще отстъпи дълбоко на своя територия и ще се придържа към тактиката на изгорената земя. Терористичната групировка обаче няма да загуби напълно своето влияние. Нейната съдба ще зависи от това дали джихадистите ще успеят отново да се представят като защитници на притесняваните сунити, какъв мащаб и форми ще придобие шиитско-иранския курс към експанзия. Също така е важно доколко добре останалите под контрола на опозицията райони ще бъдат защитени от режима на Башар Асад, добавя Бьом.

 

 

Източник:Блиц

 

Акад. Георги Марков размаза Екатерина Захариева: Откъде ги намират такива безродници! Това са чиновници, свързани с определени фондации и изобщо не ги интересуват националните интереси на държавата

 

 

Бурни спорове се завихриха, след като Екатерина Захариева, която е вицепремиер и външен министър, от ефира на национална телевизия обяви, че ние сме признали македонския език, защото сме признали и държавата Македония. С тази си думи тя породи вълна от недоволство и гневни коментари.

Това са безродници. Тежка дума, но е така. От къде ги намират, сякаш от калъп ги вадят“, е коментарът на акад. Георги Марков пред агенция ПИК по повод подготовката на външния ни министър по темата за Македония.

Според него, правителството на Бойко Борисов трябва да следва линията от времето на Иван Костов: „Когато беше подписано споразумението при правителството на Иван Костов имаше спор и се реши, че договорът ще се подпише на езиците, признати от съответната Конституция. Изобщо не се спомена македонски език. Сега трябва да вземат примера. През 1998-а Любчо Георгиевски беше в София. Имаше спор как да стане и така се реши. Без да се споменава македонският език“.

.Акад. Марков е особено остър по отношение професионалната подготовка на външния ни министър Екатерина Захариева по темата за Македония: „Откъде ги измъкват такива. Имаме добри дипломати от кариерата. Да сложат подготвени хора, а не такива от разни фондации. За съжаление това са едни чиновници, някои от тях свързани с определени фондации. Те влизат чрез някаква номенклатура и изобщо не ги интересуват националните интереси на държавата. Не може вицепремиер и външен министър да казва, че признаваме македонския език. Ние сме признали държавата. Не сме признали нация, не сме признали език. Нека да прочете тази Захариева… Тя е от екипа на Плевнелиев. А той пък е роден в Гоце Делчев и нито веднъж не посети Македония по време на мандата си.“

Акад. Марков дава и съвет на министър Захариева: „Нека да се подготви малко!“. 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Анализатор от RAND обяснил на Обама в доклад заради какви грешки на заговорниците в Киев Украйна загуби Крим

Майданът в Киев

 

Майкъл Кофман от изследователския център публикува голям аналитичен доклад, посветен на събитията в Крим през пролетта на 2014 г. Тази организация разработва решаването на задачи от държавната политика на САЩ. И когато Белият дом не знае какво да предприеме по някой международен въпрос, той се обръща към анализаторите на RAND, а те изпращат на президента препоръки, на чиито основания се подготвят президентски укази.

В отчета на Кофман са систематизирани събитията в Крим, станали от февруари до май 2014 г. Възложител на доклада бил Барак Обама, на когото изводите са представени още през есента на 2015 г. Администрацията била дотолкова впечатлена, че настоятелно препоръчала описаният опит да бъде изучен от ръководството на американската армия.

Барак Обама особено се интересувал как и защо Москва така сполучливо се възползвала от създалата се ситуация.

В момента на свалянето на законното правителство на украинския президент Виктор Янукович в Крим имало достатъчно значими сили на украинската армия: 41 танка, 160 БМП, 47 артилерийски системи, както и 2000 войници и 2500 националистически настроени военнослужещи от МВР. Ако те бяха оказали съпротива с проливане на кръв, тогава терминът „анексия” би получил юридическа обосновка.

На 26 февруари президентът Путин разпореди да бъде проведено учение с участието на 150 хил военнослужещи от Западния и Централния военни окръзи. Вашингтон направи неверни изводи за възможно нахлуване на руската армия в Украйна през Донбас. В Белия дом започнали безкрайни и безполезни съвещания и полуостровът излязъл от полезрението на кураторите.

В същото време в Крим местното население се самоорганизирало, а „вежливите хора” блокирали украинските части в казармите и базите. Дори политически ангажирания център RAND признал, че всичко се случило без насилие, почти „по взаимно съгласие”. За Кофман бездействието на украинските войници и офицери си останало необяснимо. Затова той написал, че вероятността за успех на руснаците растяла от ден на ден поради липса на съпротива от украинските войски.

Всичко се случвало, когато новото „местно ръководство на Крим вероятно не координирало с Кремъл своите ходове” – признава анализаторът от RAND. „Липсата на интеграция (с Москва) било очевидно при планирането на плебисцит относно съдбата на Крим”. Това станало неприятна новина за наставниците и заговорниците, организирали държавния преврат.

Това станало след като на 23 февруари 2014 г. украинската Рада отмени законодателството, гарантиращо официалния статут и защита на руския език в страната. Глупавото гласуване предизвикало критика дори и от външния министър на Полша Радослав Сикорски, подкрепящ майдана в Киев, който заявил, че вместо русофобия сега трябва „красноречиво да се сигнализира на етническите малцинства, че те са приветствани в Украйна”.

Под натиска на Вашингтон, временния президент Александър Турчинов не подписал антируския закон, но неговите законодателни инициативи нанесли голяма щета на интересите на САЩ. В доклада на RAND тези стъпки на Радата са посочени като първа грешка на заговорниците.

Втората грешка станала на 24 февруари, когато един от лидерите на националистите Игор Мосийчук публично заплашил да доведе в Крим своите военизирани бойци за разправа с онези, които не били съгласни със свалянето на Янукович.

Впрочем в САЩ считат, че свалянето на Янукович може да бъде атакувано от европейското законодателство по правата на човека. Например ЕСПЧ в своята скала на ценности придава особено значение на избирателните права, чието нарушаване води до имуществени щети. Така всеки украински гражданин може да подаде иск в ЕСПЧ, защото в резултат на Майдана му е нарушено избирателното право, довело до загуба на собственост, например дом в Донбас.

Трето, през пролетта на 2014 г. временното правителство на Украйна с удивление открило своята безпомощност в предотвратяването на прехвърляне на руски войски в Крим. Това е разбираемо, тъй като лидерите на преврата делили заграбената власт, без изобщо да обръщат внимание на препоръките от Америка. Впрочем никой от министрите на новото правителства и партийните лидери изобщо не си помислял да даде военен отговор в Крим. Днешният елит на Украйна се оказал абсолютно безпринципен, както по отношение на своите наставници, така и към хората, които тя извика на Майдана.

 

 

Източник:Блиц

 

 

Владимир Путин има нов човек на Балканите

Николай Патрушев

Ако може да се вярва в призраци, Владимир Путин има нов човек на Балканите, пише Politico. Николай Патрушев, ястребът на Кремъл, офицер по разузнаването и близък сътрудник на руския президент, е шеф на руския Съвет за сигурност и е известен със своя огнен национализъм, конспиративен светоглед и широк опит в шпионажа.

 Докато руската външна политика официално се пада на външния министър Сергей Лавров, действителното взимане на решения все повече се ръководи от малка група служители на разузнаването и отбраната, които имат близък достъп до Путин. „Русия все повече се превръща в адхокрация, където лицата получават отговорности, които могат или не могат да се впишат в официалната им мисия“, казва Марк Галеоти, експерт по руските служби за сигурност и старши изследовател в Института за международни отношения в Прага.

 „Патрушев определено е един от хората, които смятат, че Русия е в екзистенциална борба за оцеляването си“, допълва той. „Това е Студената война, манихейската визия за света. Свят, в който всякакво обръщане от Запада е имплицитно добро за Москва“.

 Участието на бившия шпионин показва по-твърд руски подход към Балканите

 Патрушев се присъединява към КГБ на Съветския съюз през 1974 г. Смята се, че за първи път се е срещнал с Путин – бивш служител на разузнаването – още в началото на 90-те години. След 10 години като ръководител на ФСБ, вътрешната служба на КГБ, той се премества през 2008 г. в Съвета за сигурност – влиятелен орган от висши чиновници, създаден от Путин. С голяма част от кариерата си прекарана в сянка, Патрушев има малко обществено досие за участие във външната политика. Но той е известен като един от малкото съветници, близки до държавния глава, които са тясно ангажирани с плана за анексиране на Крим през 2014 г.

 Руските служби за сигурност упражняват все по-голямо влияние върху външната политика, смята Андрей Кортунов, директор на Съвета за международни отношения на Русия, съветник по въпросите на Кремъл. В публични изявления Патрушев каза, че САЩ се опитват да разградят руската държава, за да „разкрият достъп до богати ресурси, за които смятат, че Русия несправедливо контролира“. Той критикува и това, което смята за все по-агресивно поведение от страна на НАТО.

 Неофициалната нова позиция на Патрушев, идва във време на лоши отношения със Запада

 Русия е особено ядосана за присъединяването към НАТО по-рано този месец на Черна гора, малката адриатическа страна, която обвини руските служители в разузнаването, че са ръководили опита за преврат в страната миналата година, очевидно предназначен да застраши кандидатурата за членство.

 След обвиненията, че руският президент е замесен в заговора за преврат, Патрушев се втурна към Сърбия, за да се срещне с висши държавни служители и служители по сигурността. Според съобщенията в медиите, Белград е екстрадирал няколко руски граждани, обвинени в ръководене на заговора. Длъжностни лица в Москва настояха, че няма нищо необичайно в пътуването, но ролята на Патрушев нарасна оттогава. Миналия месец той се срещна с министъра на вътрешните работи на Сърбия Небойша Стефанович по време на посещението му в Москва.

 „През последната година стана ясно, че Патрушев е даден на Балканите“, твърди Галеоти. „Това казва нещо за важността на региона“. Патрушев няма известни професионални връзки с Балканите, но назначи Леонид Решетников, експерт на Балканите и бивш разузнавач, в Съвета за сигурност. Миналия октомври, в навечерието на опита за преврат в Подгорица, Решетников заяви, че е „време за Русия да се върне на Балканите“.

 Издигащият се профил на Патрушев на полуострова съвпадна с повишаване на руската дейност в региона. Двама руски граждани – Едуард Сисмаков и Владимир Попов – бяха обвинени от черногорския съд в опит за подкопаване на конституцията на страната по време на предполагаемия опит за преврат миналата година. Черногорските прокурори смятат, че двамата са руски разузнавачи. Сисмаков, както бе съобщено от руските медии, е работил като военно аташе в руското посолство в Полша, преди да бъде експулсиран през 2014 г. по обвинения в шпионаж.

 Документи, разкрити през тази година, показват и съгласувани усилия на руските шпиони и дипломати в Македония за увеличаване на подкрепата за проруски групи. Русия може да предприеме „много сериозни“ мерки в отговор на всяко по-нататъшно разширяване на НАТО на Балканския полуостров според проф. Елена Гускова от Института по славянски изследвания в Москва.

 „Съдейки по Черна гора, могат да се предприемат много различни стъпки“, посочва Гускова, като се позовава на решението на Кремъл да съкрати икономическите връзки и призива руските туристи да не посещават страната, която е зависима от приходите от туризъм.

 Патрушев предупреди по-рано тази година, че НАТО се стреми да убеди Босна и Херцеговина, както и Македония да се присъединят към блока. Страната вероятно ще концентрира усилията си върху поддържането на съществуващите съюзи на Балканите, според експерти. Това означава, по-специално, Сърбия. Двете имат общ славянски произход и са с предимно православни християни. „Русия ще се придържа към страните на Балканския полуостров, които потвърждават ангажимента си да не се присъединят към НАТО“, смята Кортунов.

Източник:епицентър.бг

“Кориере дела сера“: Светът бърза към ядрен конфликт

 

 

Те са по-малки, точни и маневрени, но все още са в състояние да провокират апокалипсис. И поради своята управляемост и т. нар. способности за ограничения на последствията е къде по-просто да си представиш реалността за тяхното прилагане.

Новото поколение ядрено оръжие се готви за война на световната сцена. Постепенно остаряващите съществуващи бойни заряди, които вече са на по няколко десетки години, и новите военни стратегии, основаващи се на все по-сложни и непробиваеми системи за противовъздушна отбрана, подтикват големите ядрени държави към най-мащабното и радикално обновяване на арсеналите през последния половин век, пише в свой анализ Паоло Валентино от в. „Кориере дела сера“.

Съединените щати, Русия, Китай, Великобритания и Франция (петте страни, официално разполагащи с ядрено оръжие) вече фактически извършват модернизиране на арсеналите си – от сегашния момент до 2080 г. Целта е осигуряване на „надеждно и безопасно“ оборудване. Що се отнася до страните, които официално не са заявили наличието на ядрени оръжия у тях – Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея – то и те вече развиват нов разнообразен „тактически“ потенциал, който показва вероятността от неговото използване на територията на бойни действия в регионите. Да се опитаме да изразим това с други думи.

В момента, в който ООН започва във Виена първите преговори по новия Договор за пълна забрана на ядрените оръжия, държавите, които разполагат с тях, масово се готвят да инвестират в ново поколение бойни глави, напомнящи за най-мрачните периоди на Студената война и способни със своите технологични характеристики и поддържащите ги доктрини да променят т. нар. равновесие на страха, което само по себе си по парадоксален начин прави по-приемлива възможността за термоядрена война.

Никой не може да претендира за невинност в началото на т. нар. трета атомна ера след първото „взаимно гарантирано унищожение“ и второто срамежливо разоръжаване в началото на новото хилядолетие: нито Русия на Владимир Путин, опитваща се да компенсира икономическия спад, поддържайки относително стратегическо равновесие със САЩ; нито Америка на Барак Обама, а още по-малко Америка, готова през следващите 30 г. да инвестира милиарди долари за амбициозното обновяване на своите ядрени одежди. Съвсем не е невинен и Китай, стремящ се да стане пълноценна свръхдържава и смятащ САЩ за еталон за своето технологично развитие.

Съединените американски щати

По данни на стокхомския Международен институт за изследване на мира (SIPRI) САЩ разполагат с около седем хиляди ядрени бойни глави, вече монтирани на ракети и съхранявани в бункери. Идвайки на власт през 2009 г. с обещанието да освободи света от ядреното оръжие, Барак Обама стартира програма за неговата модернизация, която президентът на SIPRI Панс Кристенсен смята за „напълно противоречаща на задачата за намаляване на ролята на ядрения компонент в стратегията за американската сигурност“. Администрацията на Тръмп не закъсня да се възползва от това. Програмата предвижда обновяване на цялата триада въоръжения, наземното, транспортираното по въздух и под вода: подмяна на 14-те подводници клас „Охайо“, модернизиране на действащите бомбардировачи B-52 и B-2 и разработката на нов бомбардировач В-21 с използването на технологията стелт, а също и обновяване на системите Trident D-5 и Minuteman III. Също така се окомплектоват и космическите системи за оповестяване на тревога, новите командни и контролни пунктове. Главна гордост на този нов арсенал стана бомбата В61-12, която може да бъде заредена както с конвенционални, така и с ядрени бойни глави с променлива мощност и висока точност. Именно върху В61-12, която по версията на Пентагона ще замени четири различни видове бомби, намалявайки по този начин тяхното общо сумарно количество, се стовари критика при това от човек, от когото най-малко се очакваше да стори това. Според Уилям Пери, министър на отбраната при президента Клинтън, в дадения случай става дума за „скъпо струващо, но не е необходимо и особено дестабилизиращо“ оръжие – именно поради тази причина, че то може да носи както ядрени, така и конвенционални бойни глави: „Подложеният на атака враг винаги ще бъде склонен да предполага най-лошото и е способен да отговори с ядрено оръжие на нападение, осъществявано с конвенционален арсенал“.

Русия

Имаща 7290 бойни глави според данни от 2016 г., Москва притежава най-големия ядрен арсенал в света, макар и не най-съвременния. Путин потвърди съществената роля на ядрения компонент в руската военна доктрина, диверсифицирайки възможността за неговото използване и насочвайки се към развитието на системи, които могат да се зареждат както с ядрени, така и с конвенционални бойни глави в зависимост от необходимостта. Според Кристенсен Русия се намира „на половината от пътя на мащабна модернизация, която ще постави нови задачи пред международната общност, осигуряващо контрол върху въоръженията“. В центъра на програмата са нови междуконтинентални ракети SS-27-2 или „Ярс“, които могат да носят до четири бойни глави „МИРВ“, т.е. способни по отделно да влизат в атмосферата и да нанасят удари по различни цели. Според САЩ тези системи нарушават споразумението по Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия III, подписано от САЩ и Русия в Прага през 2010 г. Освен всичко друго то забранява снаражаването с разделящи се бойни глави вече съществуващи типове мобилни ракети. Само че руснаците могат да съкратят количеството на зарядите, теоретично съблюдавайки постигнатите споразумения. Други видове въоръжения са в етап на разработване: SS-30 „Сармат“, „Деца на сатаната“ по квалификацията на НАТО, с десет бойни заряда; ново поколение бойни подводници, които ще заменят сега действащите 11; модернизиране на бомбардировачите Ту-160 и Ту-95МС.

Китай

Пекин, разполагащ според данните от 2016 г., с 250 ядрени бойни глави, е настроен решително да увеличи потенциала си. Неговите световни амбиции, стремежът да достигне равнището на САЩ, поне по технологии, конкуренцията със съседните Индия и Русия, безпокойството, предизвикано от неконтролируемите севернокорейски „съюзници“ подтикват китайското ръководство към мащабни инвестиции в изследвания и развитие на свръхскоростни системи, т.е. на ракети, способни да пикират от Космоса със свръхзвукова скорост. Китай ще замени своите моноблокови ракети с ново поколение с няколко вида бойни заряди и двигател на твърдо гориво. Обемът на китайския бюджет, изразходван за тези нужди, не е известен, само че мащабите на програмата са приемани като гигантски.

Франция

Нови бойни подводници, наследници на класа „Триумф“, трябва да влязат в експлоатация в периода между 2035 и 2048 г. През това време Париж модернизира своите междуконтинентални ракети М51 и ASMP със среден обсег на действие, транспортирани по въздух от изтребителите Rafale. Последните ще бъдат заменени към 2040 г., както и самолетоносачът „Шарл де Гол“. Французите продължават да ограничават до 300 (сегашното равнище) броят на ядрените бойни глави, намиращи се на тяхно разположение.

Великобритания

Преди година Лондон разполагаше с 215 ядрени бойни глави. Британското правителство огласи строителството на четири нови подводници за замяна на тези от класа „Венгард“, за да окаже съпротива на „увеличеното количество потенциални врагове и модернизацията на силите им“. Инвестициите представляват 46 млрд. евро. На подводниците ще бъдат разположени ракети Trident.

 

Геополитическата картина

Геополитическата картина не обещава нищо добро. Силното ускоряване на ядрената програма на Северна Корея внася в ситуацията поредния елемент на нестабилност. Освен това, ако администрацията на Тръмп се откаже от споразумение, принуждаващо Иран да се въздържа за период от десет години от създаването на атомна бомба, за Техеран повече няма да има сдържащи фактори за съблюдаване на това условие, което може да даде повод за безпрецедентна ядрена надпревара в Близкия изток, и, следователно, към задълбочаване на съществуващата нестабилност. Само че реалност за перспективите за нова надпревара в превъоръжаването на първо място се създава за сметка на напрежението, възникнало поради новата агресивна стратегия на Путин, започнала с кризата в Украйна и присъединяването на Крим, на който се противопоставят не винаги предразполагащите към диалог действия на НАТО, прекалено съсредоточени върху „руската заплаха“ на източноевропейския фронт, по-скоро спекулативна, отколкото реална. Още по-голяма тревога предизвиква това, че каквото и да е обновяване от една страна ще бъде възприемано като сигнал за предприемане на необходимите действия от друга, и това, че другите страни (макар и днес да не разполагат с ядрени оръжия, но да разполагат с техническа база за тяхното създаване) от Германия до Япония и Саудитска Арабия ще пожелаят да се снабдят със свой военен арсенал от ядрени оръжия.

 

Източник: Паоло Валентино, в. „Кориере дела сера“, БГНЕС

Guardian: Расте рискът от война между Русия и САЩ

Американски патрул в северния сирийски град Манбидж

 

Борбата за влияние в Сирия между Вашингтон и Москва увеличава опасността от пряка конфронтация между Русия и САЩ, която може да започне в резултат на случаен инцидент, пише Мари Дежевски в The Guardian.

„Създава се впечатление за неудържимо нарастване на напрежението и рисковете покрай цялата граница, разделяща Изтока от Запада. При това ситуацията, при която всяка грешка може да стане причина за пряко сблъскване и е въпрос на време” – твърди коментаторът.

Най-опасно място продължава да е Сирия, тъй като войната приближава края си, отбелязва изданието. Президентът Башар Асад, съдейки по всичко, е уверен, че може да възстанови властта си над цялата страна. Разговорите за разделяне на Сирия, нови граници и автономни райони, са прекратени. Очевидно е, че сега започва борбата на международните играчи за доминиращо влияние в региона, пише Мари Дежевски.

Руските цели в Сирия са ясни от самото начало. Позицията на Москва обаче изглежда непоследователна. Мнозина вярваха, че идването на власт на Тръмп ще промени американската политика относно Сирия, защото той обеща САЩ да не се намесват в чужди войни. На практика обаче нищо не се промени.

Нищо от изброеното не утешава особено. Завършващата фаза на конфликта   обаче може да бъде опасна, доколкото американско-руското съперничество за влияние в условията на мира повишава риска от случайна война, обобщава Мари Дежевски.

 

 

Източник:Блиц

 

Германия подготвя санкции против САЩ

 

 

Специализираната икономическа агенция Platts, влизаща в американската група компании S&P Global Inc, съобщи, че „в Берлин се водят разговори за ответни санкции против САЩ” в контекста на необходимостта да бъде защитен европейският енергиен пазар от американската експанзия, инструмент за която служат новите санкции против Русия.

Според оценка на агенцията, новият пакет санкции, даже и да мине през Конгреса на САЩ и бъде подписан от президента Тръмп, няма да повлияе върху строителството на „Северен поток – 2”, но отношенията между САЩ и ЕС ще бъдат сериозно увредени.

Информацията за „обсъжданите санкции против САЩ” представляват особен интерес, защото Platts не е някаква медия, а много влиятелен специализиран субект по доставяне на суха и точна информация за цените и трендовете на световните енергийни пазари, а негови ползватели са професионалисти от нефтогазовия сектор, които ценят не скандалността, а реалистичните оценки.

Platts не е единственият източник на информация за възможни европейски санкции против Щатите. В интервю за агенция Ройтерс германският министър на икономиката Бригита Циприс също съобщи за”контрамерки” против САЩ, които могат да бъдат приети, ако Тръмп подпише пакета със санкции.

Официалният представител на френското правителство също се изказа за американските санкции с максимално негативни тонове, напомняйки на Америка за необходимостта от координация на външната си политика с партньорите си от G7, с което разлюти американските сенатори, които вече отдавна са забравили смисъла на думата „координация”.

Трябва да се отчита, че в контекста на специфичното устройство на ЕС прекрасно работи схемата „Германия плюс Франция – това вече е мнозинство”.

Ако ситуацията се погледне от гледна точка на интересите на европейските енергийни компании, които са акционери в „Северен поток – 2” и не искат да виждат на европейския пазар скъпия американски втечнен газ, то ответните санкции трябва да бъдат концентрирани не към нанасяне на икономически щети за САЩ, а на саботиране на американските опити да завладеят европейския енергиен пазар.

Такъв подход ще бъде много удобен и за европейските политици, тъй като не натоварва допълнително европейската икономика или търговските отношения, като при това защитава европейската икономика от необходимостта да се купува тройно по-скъпият американски газ, а също така от зависимостта от американски газови доставки.

В тези условия баналната забрана за внос на американския ВПГ в страните от ЕС може да стане напълно ефективна спирачка на американските опити да повлияят на европейския пазар и да влязат в кесиите на европейските промишленици, а това означава, че такава мярка може да намери широка обществена поддръжка.

Очевидно е, че тази забрана не е съвсем съгласувана с правилата на СТО, но и възможните санкции против европейските газови компании също ще са грубо нарушаване на тези правила.

Най-важното в тази ситуация е, че необмислените действия на американските сенатори-русофоби ускоряват очертаващия се „геополитически развод” между САЩ и ЕС. За първи път в европейското информационно поле се обсъждат антиамерикански санкции, а европейските дипломати и чиновници сурово критикуват американските партньори, които отдавна са привикнали към пълна европейска покорност.

Американските сенатори провеждат безумна политика. Ако това продължава и занапред, то разривът между ЕС и САЩ ще настъпи много по-бързо, отколкото се предполагаше, а да се спре ще бъде много трудно. А това е една добра новина за Русия.

Съдейки по съобщенията в американските медии, президентът Тръмп много добре разбира ставащото и затова се опитва да смекчи текста на сенатския пакет от санкции, но той трудно ще постигне успех.

(по публикации в чужди медии)

 

 

 

Източник:Блиц

 

Каква информация добиват шпионските самолети на НАТО край границите на Русия?

Руски Су-27 гони полски F-16

 

Въздушното разузнаване на страните от НАТО вече втора седмица рязко повиши активността по западните рубежи на Русия, като над 15 пъти доближавали държавната граница. Последният случай стана в сряда по обед, когато полски изтребител F-16 приближи транспортния самолет с руския военен министър Сергей Шойгу над неутрални води на Балтийско небе.

Вечерта в сряда, 21 юни, Су-27 успешно прехвана американски въздушен разузнавач RC-135 и го застави да смени курса. Буквално 10 минути по-късно в района се появи нов разузнавателен самолет на САЩ. През нощта американски стратегически безпилотник RQ-4A Global Hawk няколко часа курсира покрай границите на Ленинградска и Псковска област.

Почти всички разузнавателни полети на натовските шпионски самолети са изпълнени в зоната за отговорност на Шеста армия на ВВС и ПВО – най-силното оперативното обединение в състава на ВКС. То прикрива небето на 29 региона в западната част на страната и гарантира сигурността на 3750 км от държавната граница на РФ. В случай на хипотетичен военен конфликт именно 6-а А трябва да поеме първия удар на неприятелската авиация и крилати ракети.

Естествено е това направление да интересува НАТО. Най-често там се появяват американските RC-135 – самолети за радиоелектронно разузнаване, в чиито задачи влиза да определят и фиксират радиочестотите за връзка на военните.

Друга задача на западното разузнаване е откриване позициите на комплексите за ПВО на 6-а Армия. А там е изградена многоешелонна система за ПВО. При въздушно нападение първи трябва да влязат в боя дивизионите на ЗРС С-300ПМ и С-400, способни да поразяват цели на дистанции до 400 км. Ако противникът успее да пробие първия рубеж на отбраната, по него започват работа комплексите със средна далечина С-300ПС и С-350 „Витязь”. А оцелелите самолети и крилати ракети попадат под огъня на системите с малък радиус на действие „Панцирь-С1“. При необходимост групировката може да бъде усилена със средства за ПВО на Сухопътни войски – комплексите С-300В, „Бук-М2“, „Тор-М2“ и други.

Противникът естествено не гори от желание да се сблъсква челно с тази зенитно-ракетна „ограда” и затова сега с всички сили се опитва да установи местонахождението на позициите на разположените средства за ПВО, за да може своевременно да ги унищожи.

Процесът изглежда по следния начин: След като самолетът-провокатор приближи границите, се включват руските радиолокационни системи и започват да го „водят”, като по този начин издават своето местоположение. Едновременно с това американските спътници, „висящи” над региона, правят топографска снимка на местността, основавайки се на получените координати от самолета-разузнавач. Целта е да се уясни какви типове въоръжения са „привързани” към тези РЛС, колко са и къде са им позициите. Всъщност самолетът-разузнавач играе ролята на примамка.

В случай на въоръжен конфликт по разузнатите позиции ще бъде нанесен изпреварващ удар с противорадиолокационни ракети. Те самостоятелно се донасочват към източниците на радиоизлъчване (главно по РЛС) и ги унищожават, „ослепявайки” системата за ПВО.

Освен от системата на ПВО, НАТО много се интересува от действията на руските летци, постоянно излитащи за прехват на техните разузнавачи. Оценява се колко бързо дежурните изтребители се оказват във въздуха, с каква скорост се сближават, на какви радиочестоти разговарят, смело ли действат или предпазливо.

(по публикации в руски медии)

 

 

 

Източник:Блиц

 

Валерия Велева: Докога Марешки ще ни назидава от парламентарната трибуна

 

 

– Марешки изнудвал аптеки, за да наложи монопол.
– Марешки изнудвал общински съветник и го сбил на улицата.
– Марешки продава гориво със сяра.
– Фирми на Марешки в далавери с лекарства.
– Марешки изплува в схема за източване на ДДС.
– Марешки в далавера с доставка на метадон.
– Фирми на Марешки източват Здравната каса.
– Половината депутати на Марешки са незаконни...

Да изборявам ли още. Това е лицето на Веселин Марешки, който пък от своя страна е лице на българския парламент и всеки ден от висотата на парламентарната трибуна ни поучава на морал, честност, почтеност, трудолюбие.
Сами си го докарахме!
С мълчанието. Със затворените очи и уши…

С безотговорността към собствената ни съдба!

Иска ни се да му вярваме. Иска ни се това, което пишат медиите, да не е вярно. Иска ни се съдебната система да не е по петите му. Иска ни се да е невинен, както тръби от всеки микрофон. Не от някакви симпатии, а защото е наш представител в най-висшия законодателен орган. И като такъв трябва да е за пример.

 

Но не би.

Преди месец главният прокурор поиска имунитета на Марешки за изнудването на варненския общински съветник Костадин Костадинов. Марешки си го даде, макар и със зор, и продължи да ни поучава от недосегаемостта на поста, който заема.
После с целия си блясък на парламентарно величие Марешки цъфна до папата като представител на българския парламент, на българския народ, на българската държава в чест на най-светия български празник!?!
Гаврата беше жестока!
Пак сами си я направихме!
А Марешки ни се изсмя в лицето.

Днес Обвинител № 1 поиска за втори път имунитета на Марешки по второ обвинение – този път за изнудване на аптеки с цел налагане на монопол.
Дали сам ще си го даде или принудително ще му го свалят, няма значение. Марешки ще продължи да стои на най-високо място в парламентарната ни република, ще ни се усмихва, за да ни покаже какви сме глупаци; ще ни назидава, докато не проумеем, че той е символът на честността в държавата; ще ни размахва пръст, за да всява страх и покорство пред парламентарната му власт и икономическа мощ.
Е, докога?
Докога Марешки ще се извисява на парламентарната трибуна? Това ли е примерът за младите? Какъв сигнал даваме на обществото, на Европа, на света? Имат ли сили и достойнство депутатите да го свалят оттам, за да не се петни това място?
Как се чувстват законотворците Главчев, Жаблянов, Нотев, Караянчева и Джафер до човек, прекрачил закони и морални норми?
Оправданието: „Той е избран като всички нас“ е като смокинов лист, изпод който се подават срамотите на българския парламентаризъм.

 

Римското правило, че всеки е невинен до доказване на противното може да остави Марешки в парламента, но поне да не стърчи на парламентарния пиедестал.

Защото Марешки е нашето наказание! За глупостта и късогледството.

Марешки е диагноза за състоянието на държавата, каквато сами си я направихме.
Марешки е отмъщението на онова, с което не успяхме да се справим вече 27 години. И на което май нямаме сили да се противопоставим.

(Б.А. Ако Марешки започне кампания срещу мен или медията, то ще бъде заради този текст. Така както той води кампания срещу Валя Ахчиева, заради разследванията ѝ за неговите далавери. Но и това ще го преживеем.)

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

Скопските медии бълват антибългарска пропаганда, вещаят крах за правителството на Заев

 

 

Въпреки че посещението на македонския премиер Зоран Заев в София приключи, дебатът в скопските медии за бъдещето на българо-македонските отношения продължава да се ожесточава, вместо да намери спокойно и разумно тълкувание.

Така само за два дни в изданията и телевизиите, които от години се намират под влияние на партията на Никола Груевски, ВМРО-ДПМНЕ, избълваха общо над 300 публикации, посветени на българо-македонските отношения, на езиковия спор, на македонската идентичност, на историята на българския фашизъм, на купуването на Заев от България и на какво ли още не.

Само на официалната страница на ВМРО-ДПМНЕ могат да бъдат изброени 13 официални съобщения по темата, в които се иска пълен преглед на договора с България, исторически консултации за учебниците, запазването на прословутата македонска идентичност, обвинения срещу Божидар Димитров, Ангел Джамбазки и др., както и обвинения, че България натрапва договор, който да унищожи македонската национална самоличност.

На профила на бившия премиер Груевски в социалните мрежи отсъства единствено срещата с премиера Борисов. Тук могат да се намерят турският министър Чавушоглу, евродепутатът Вайгл, комисарят Могерини и кой ли още не.

В официалното съобщение за срещата с премиера Борисов по време на форума на ЕНП, Груевски обяснява, че „опозицията и обществото не били запознати с разговорите в София“ и че „ВМРО-ДПМНЕ преосмислило позициите си по Договора за добросъседство в интерес на България, Македония, македонския народ и македонския език“.

Прави впечатление особената активност в антидобросъседското говорене на някои от най-дългогодишните български храненици, като Антонио Милошоски, например, който не се свенеше от общата ни история и живееше в имотите на ВМРО на Красимир Каракачанов в София и Варна, ходеше заедно с Ангел Джамбазки на гроба на Тодор Александров и най-вероятно беше на стипендия на Организацията.

Подобно е поведението и на Филип Петровски, директор на Държавния архив и собственик (по негови думи) на изданието „Пулс 24“, което само за два дни успя да публикува досега 43 текста срещу договора с България и срещу самата България. Петровски, който е от Куманово, преди година дойде в София и предложи пари, за да се пише в полза на Груевски и на ВМРО-ДПМНЕ (както бил решил проблема в Белград) и се гордееше, че е успял да извади български паспорти и на двамата си родители.

Електронното издание „Република“ публикува мнението на професора по философия Любомир Цуцуловски за българо-македонските отношения, под заглавие „Истината не може да бъде жертвана в името на добросъседските отношения“. В коментара се твърди, че „в София премиерът Зоран Заев, като всеки полуобразован автократ, е побързал да заяви, че от македонските учебници ще бъдат премахнати текстовете, в които се говори за българската реокупация на Македония при това без дори да се консултира с македонските научни и образователни институции. Заедно с това този „високообразован“ човек отбеляза, че българската и македонската история били много близки и дори били една и съща, заради което някои празници можели да се отбелязват заедно.“

Цуцуловски смята, че всичко това няма как да стане, тъй като част от българската история е „фашистка и окупацията на Македония през 1941-1944 г. е фашистка окупация“ като прави паралел с Германия и Хитлер и заключава, че истината не може да се пожертвана в името на добросъседските отношения, а тези отношения трябва да гарантират истината.

Същата статия е публикувана в изданията „Телевизия Нова“, „Пулс 24“ и „Курир“, четирите издания са доминирани от ВМРО-ДПМНЕ.

Македонският „Фокус“ цитира бившия вътрешен министър Любомир Фръчковски,понастоящем професор в Скопския университет, който заявява „Ние сме народ с доверие в себе си. Нашият език е признат. България да мисли каквото си иска.“(Професор д-р Любомир Фръчковски е правнук на големия български резбар Макрия Фръчковски, създал олтарите на редица църкви в Дебър, Скопие, Самоков и Пазарджик)

Вестник „Нова Македония“ извежда в заглавие тезата на премиера Заев, че „за историята не трябва да дискутират политиците.“

Електронното издание „Радио Свободна Европа“ пише „буря от реакции последва посещението на премиера Зоран Заев в София“.

„Курир“ сълзливо съобщава, че Гоце Делчев плаче, като гледа „как България и Гърция държали ключа на нейното европейско присъствие.“

В друга своя статия „Курир“ цитира мнението на Филип Петровски, директор на Държавният архив на Македония, който смята че „общото отбелязване на Илинден от българия и Македония е небулоза, а идването на Борисов на Мечкин камен е равностойно на това да се покани Ердоган и заедно с турците да се празнува Илинденското въстание.“

„Република“ публикува анализ на тема „Защо Груевски пречеше на съседните държави?“, в който се изтъква изключителната роля на бившия македонски премиер като защитник на македонските национални интереси. Изданието смята, че Македония и нейните защитници се намират под „синхронизиран удар от страна на съседите“.

„Пулс 24“, също издание на ВМРО-ДПМНЕ, смята „че грешката на Заев в България ще получи фактура от македонския народ“. „Пулс 24“ смята, че правителството на Заев ще падне през септември т.г.

 

Обзор: Агенция „Фокус“

 

Милена Димитрова: Колко жалка метаморфоза претърпя хубавата говорителка Бетина Жотева във властта! Бети, тръгни си с достойнство!

Милена Димитрова

 

 

ОСТАВКА ЗА БЕТИНА

Милена Димитрова

Фейсбук

 

Жалка, колко жалка метаморфоза претърпя хубавата говорителка Бетина Жотева във властта!
Тя заплаши журналистката Къдринка Къдринова, уважавана, неопетнена и внимателна професионалистка, че нямало да прокопса, ако й задава въпроси.
Цяла сутрин слушахме как серия от телевизии охотно даваха ефир на медийната регулаторка Бетина да покаже колко силно е загрижена за личната си репутация. Била потърсила правата си в прокуратурата, културно щяла да отмъсти със съд, сякаш съдът няма да чуе и другата страна.
Така всички разбраха, че Бетина хептен не става за регулатор.
Първо, защото не я е грижа за медийната свобода и за свещеното право на журналистите да питат.


Второ, не й пука за радио „България“, докато оцеляването му е кауза не само за Къдринка. Проблемът там не са милостиво подхвърлените заплати, а националният ефир и престижът му. Видя се обаче, че радио „България“ няма никакво значение за регулаторката на електронните медии освен като повод да покаже колко ревностно и настървено, дори в грешна посока служи тя самата.


Трето, Бетина опасно подсети силните на деня, че вече няма гръб – президентът се е сменил. Самата й поява и сервилното слагачество към „г-жа Захариева, която безкрайно уважавам“ отново акцентираха върху неудобния факт, че в СЕМ са се окопали световно неизвестни мижитурки и креатури на вече изпаднали от властта управници. Което основателно обяснява защо СЕМ не върши работа за пет пари, въпреки че харчи много повече от цялото радио „България“.


От този момент на Бетина може да се препоръча всякакво друго поприще, само не и медийната регулация.

От загриженост за личната си репутация тя оголи пълната некомпетентност на целия орган СЕМ, друг е въпросът защо този целокупен атавизъм още виси на клона на държавния бюджет.

Още при създаването му през 90-те години писах във в. „168 часа“, че нескопосаният апандисит СЕМ грози да гние и да трови цялото държавно управление. Тогава Георги Лозанов ми се разсърди, но той не беше толкова елементарен, че да се разправя ръкопашно с репортерки.


Поведението на Бетина сега е нетипично. То вика, зове, крещи за безпощадна санкция. Кои читави политици ще търпят регулаторката да разчиства лични сметки в ефира, в който именно Бетина трябва да следи те да се показват в комфортна светлина?

Даже и в природата няма гарга или гарван да кълве очите на събрат – по перо! – толкова настървено.

Ето каква жалка, тъжна и опасна метаморфоза е настъпила у Бетина – хубавата говорителка, чието дишане навремето ни оставяше без дъх, докато тя четеше новините по телевизията.

Сега оставката от СЕМ би била проява на висша милост към нея след всичко, което са й причинили дипломацията и държавната служба. Бетина, колкото и да стои красиво в екрана двайсет-трийсет години по-късно, с една прошепната заплаха се превърна в загнил апандисит за медийния регулатор: тя потъпка свещени медийни принципи.

Бети, тръгни си с достойнство?

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Бетина Жотева от СЕМ към журналист: “Ама ти си не’ква комунистка от А-спекто, ли? Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става” (ВИДЕО)

 

 

След журналистически въпрос, насочен към члена на СЕМ Бетина Жотева по време на заседание на комисията по културата и медиите в НС във връзка с казуса около „Радио България”, журналистката Къдринка Къдринова стана обект на отправени от Жотева заплахи

В България има един влиятелен орган, който според „Уикипедия” е „независим” и „специализиран”, а занятието му е да „регулира радио- и телевизионната дейност в Република България”. Органът се нарича Съвет за електронни медии или накратко СЕМ. На челната страница на сайта си СЕМ пояснява за себе си, че „лицензира, регистрира и осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги”. Уточнява още, че в работата си „се ръководи от интересите на обществото, защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на електронните медии”.

 Историята на СЕМ също е публикувана на сайта му и тя може да се проследи още от времената на неговия първообраз НСРТ (Национален съвет за радио и телевизия). За съвременната версия на този регулаторен орган е посочено, че той се състои от петима души, като двама от тях се назначават от президента, а трима от парламента. Определените по този начин членове на СЕМ освен всичко друго избират и генералните директори на обществените радио и телевизия – БНР и БНТ.

 В момента в ръцете на СЕМ е и решението по казуса с „Радио България”, което сегашният генерален директор на БНР Александър Велев така се беше засилил да „преструктурира”, че щеше да го ликвидира, закривайки продукцията на шест европейски езика точно в навечерието на европейското председателство на България. Бързата реакция на колегията на „Радио България” и на подкрепилите я творчески съюзи и обществени организации обърна вниманието на институциите върху ставащото. Президентът Румен Радев и две парламентарни комисии еднозначно и категорично изразиха мнение, че „Радио България”, което представя страната ни пред света, трябва да бъде съхранено и развито.

 СЕМ от своя страна още не е излязъл с позиция по случая, защото преценява, че не е получил достатъчна информация от Велев по намеренията му, за да вземе информирано решение. Очаква се генералният директор на БНР да представи вижданията си, съобразени с изказаните от парламентарните комисии преценки, на заседанието на СЕМ на 27 юни т.г. Но мнението на колегията от „Радио България е, че няма как да се очаква ефективна и конструктивна концепция за развитие на тази уникална структура от същия човек, който беше готов да я унищожи.

 Тепърва ще видим как СЕМ ще намери баланс между тези два възгледа. Очакването, разбира се, е, че регулаторният орган ще търси решения, следвайки заявените си принципи – да е независим, да се ръководи от интересите на обществото, да защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на електронните медии.

 Една случка обаче, която се разигра преди няколко дни именно покрай казуса с „Радио България” и която ненадейно ме сблъска с озадачаващата реакция на един от членовете на СЕМ, поражда сега у мен сериозни смущения.

Става дума за Бетина Жотева, определена миналата година за член на СЕМ от квотата на вече бившия президент Росен Плевнелиев. Изненадващо за мен се превърнах в обект на нейни заплахи заради мой журналистически въпрос, който насочих към нея по време на състоялото се на 15 юни 2017 г. заседание на комисията по културата и медиите към Народното събрание във връзка с „Радио България”. Заплахите са записани от репортерския ми диктофон, който бе включен, за да записва цялата дискусия. Те са чути и от присъствалата на заседанието на комисията Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ.

Зададох пред микрофон свързан с темата на обсъждането журналистически въпрос към Жотева и очаквах в отговор да получа от нея разяснение, потвърждение или опровержение. Видимо раздразнена от въпроса, Жотева не отговори на него пряко. Реакцията ѝ пред микрофона в залата на заседанието на парламентарната комисия бе да определи като „трагедия” и „драма” журналистическите ми качества.

 По-нататък, докато дискусията продължаваше, Жотева се обърна към мен вече в личен план и неколкократно отрече предварителната информация, предизвикала въпроса, да е вярна. На записа се чува как след това тя каза: „Подозирам, че ме вкарвате в някаква интрига.”

 Аз я репликирах: „В нищо не ви вкарвам. Съобщих информация, която имам от първо лице”.

Жотева продължи: „Много внимателно! Ама много внимателно! Значи, който се е опитал да ме вкара в интрига, не е прокопсал. Те поне знаят (тя  посочи към служители на СЕМ, които седяха наблизо и чуваха разговора – б. К. К.). Много внимателно! Ама много внимателно с мен специално!”

Попитах Жотева: „Това какво значи – заплаха ли е?”

Отговорът на Жотева бе: „Абсолютно. Пред всички”.

 След малко Жотева още веднъж се обърна към мен и отново се закани: „Ако си отворите устата още веднъж за мен, ще видиш какво става”.

 Не мога да скрия, че съм крайно изненадана от подобно поведение на член на СЕМ. Пак се изкушавам да припомня какво е записано на сайта на СЕМ – че този осъществяващ надзор над електронните медии орган „се ръководи от интересите на обществото, защитава свободата и плурализма на словото и информацията”. Ето защо смятам за недопустимо член на структура, която следва такива принципи и дори надзирава дали другите ги спазват, да отправя заплахи към журналист по време на изпълнение на професионалните му задължения заради зададен журналистически въпрос. Дваж по-притеснително е, че подобно нападателно поведение бе упражнено по време на самото заседание на парламентарната комисия по културата и медиите в сградата на Народното събрание.

Мога  да добавя също, че сред няколкото отправени към мен заканителни реплики има и такава, в която Жотева погрешно ми приписва принадлежност към медия, в която съм публикувала статии само като външен автор. Политическата оценка, която си позволява Жотева в тази реплика, също е в противоречие с надпартийния характер на СЕМ, чийто член е тя.

Обезпокоена съм и от факта, че пак Бетина Жотева, включена по телефона в предаването на телевизия BIT „еМисия България” на 12 юни 2017 г. в качеството си на член на СЕМ, а не на частно лице, изказва категорични и едностранчиви съждения по темата за „Радио България”, при положение, че СЕМ официално е оповестил, че още се въздържа да излезе с позиция по този случай. У мен растат съмнения доколко обективен, независим и отговарящ на Етичния кодекс на българската журналистика може да е такъв член на СЕМ в преценките, решенията и общественото си поведение.

 Сметнах за свой журналистически и граждански дълг да сезирам за всичко станало Етичната комисия на Съюза на българските журналисти с предложение да обсъди случая и да излезе с позиция по него.

Къдринка Къдринова, Барикада

Италиански генерал: Бомбардировките на Югославия бяха “експериментална война на НАТО“

 

 

Бомбардировката по Югославия бе „експериментална война на НАТО”, съобщава In Serbia, позовавайки се на италианския генерал от НАТО в оставка Бяджо Ди Грациа. Ди Грация добавя, че той вижда паралел между бомбардировките от 1999 година и атомната бомба, хвърлена от САЩ над Нагазаки.

„Това бе експериментална война, която НАТО използва, между другото, за тренировка на въздушните сили по време на нападение, където броят на нападащите и защитаващите се е в несъпоставима диспропорция”, заяви Ди Грациа пред белградският вестник Politika.

Той даде интервюто миналата седмица в хода на визитата си в Сърбия, където представи книгата си „Защо НАТО бомбардира Сърбия”, в която разказва за службата си в Алианса.

Коментирайки паралела, който той прави между бомбардировките от 1999 година и атомната бомба, хвърлена над Нагазаки, Ди Грациа отбелязва, че „ако атомната бомба, хвърлена над Хирошима, може да се сметне като военно действие, то следващата – онази, която бе хвърлена върху Нагазаки, бе хвърлена във времето, в което Япония вече бе капитулирала,  ознаменува началото на студената война и бе един вид послание за СССР от САЩ”.

„На свой ред, чрез бомбардировките на Сърбия на Русия бе предадено посланието за това, кой е победил в Студената война. И за това Сърбия нямаше никаква вина, тя направи всичко, което ѝ бе по силите: в онези международни обстоятелства Русия бе слаба”, каза още генералът.

Сега, по думите му, ситуацията е съвсем друга. „Защо в момента никой не си мисли за бомбардировки по Северна Корея? Заради ядреното оръжие, но и заради факта, че зад нея стои Китай, който е станал още по-силен. Дори Русия отново придоби статута на свръхдържава, и това, което тя направи с Грузия, Молдова и особено с Крим, прилича на онова, което НАТО направи с Косово. Затова случилото се в Косово през 1999 година бе единственият случай, който никога повече няма да се повтори”, смята Ди Грациа.

 

 

Източник:Блиц

 

Сирене-56 лв/кг, хляб-30 лв/кг, масло-250 лв/кг…цени на фирма, сключила договор със НЗОК

 

Публикацията е от профила на Стоян Тодоров във Фейсбук. В дискусията после следват доста заслужени цветисти изрази:

Вярно ли това? Дай повече инфо – коя фирма, къде? На тази фирма и е казано да сложи тези цени. Не е виновна фирмата, ясно е, че тя е бушон.
Абе дали е виновна или не, е друга тем – става въпрос истина ли е, къде се е случило и кой е сключил този договор?
Договорът е за зареждане на болница в София
Извадете го този договор и го бийте в главата на прокуратурата.
Разбира се, че ще го извадя.
Брей от какво го правят туй сирене, бе
Галина Мачева Продуктите да не са със златни жилки?
Писна ми от безпрецедентната алчност в тази държава!!! Може ли да сме толкова жалки!!!
Жалки сме, че го траем! Мале, пък от маслото това не го очаквах! Грам злато днес се търгува за 41,19лв./гр… Нямам думи, тази нашенска Темида, освен, че е сляпа е и глуха. Снощи спорих с един тук, който твърдеше, че у нас няма и никога не е имало мафия…
Сериозни хора са това!!!
НЕ СЕ КРАДЕ И НЯМА КОРУПЦИЯ
А ПАРИ ЗА ПЕНСИИ И ЛЕЧЕНИЕ НЯМА…
Предполагам, че доят биковете, а не кравите …! От всякъде тече.

 

ИИ

 

Източник:ГН

 

Пием мляко с конска урина!

 

 

Информацията беше поднесена меко и размито, като не бе уточнено през кой точно пазар. А то, естествено, става дума за българския!

Защото данните ги изнася не кой да е, а Българската агенция по безопасност на храните. Колкото и да бе цензурирана новината, станаха ясни кошмарни факти.

Във вносното мляко у нас има прекалено много вода, тебешир за сгъстяване и са открити в доста пратки следи от животинска и човешка урина!

Това може ли да ви го побере главата? С мляко храним бебетата и децата. А някъде там, незнайно къде, в поредната ЕС ферма, която може да се намира и у нас, работниците забъркват тебешир и нишесте, някои се облекчават вътре, защото бързат и в страната ни пристигат кофички и картонени опаковки, на които пише – МЛЯКО. Наивни българи купуват от щандовете на маркетите и отиват да хранят децата си с уж най-полезната и екологично чиста храна! А се оказва, че в нея има всичко друго, само не и продукт от усмихнатата на етикета крава!

Може би не е нужно да се чудим защо децата ни все боледуват, защо половината са алергични, другата със слаба имунна система, какви са тези огромни списъци с чакащи пред Фонда за лечение на деца в чужбина и защо всеки ден четем по някой зов за помощ за поредното мъниче с тъжни и обречени очи, загледани в нищото.

Отклонения от нормите са установени и в детските пюрета и сухи каши. Във вносните! От БАБХ не уточниха какви са точно тези отклонения и с какви боклуци са натъпкани бурканчетата, може би, за да не стресират майките. Но за Бога, това са детски храни! А не тарталети и македонска сушеница! Кому е нужно това мълчание?

На фона на бебешките неволи е бял кахър, че магазините ни били пълни с фалшив алкохол и боядисани маслини, за да изглеждали еднакви…

Звучи и малко стресиращо, че оризът пък бил изцяло менте. Произвеждал се от картофи на прах и пластмаса в заводи в Индия, Китай и Виетнам, смесвал се с истинския и се изнасял в цял свят. Е, не в цял свят, а в страни, където може да мине номерът. Например в България. Така в опаковки с етикети „Български ориз“ си купуваме нещо, което нито може да се свари нормално, хруска при дъвчене и не се сдъвква, защото как да свариш пластмасата, а организмът не може да го преработи и често части от субстанцията залепвали за стените на стомаха или червата. За деца пък не бил препоръчителен, защото можели да се задавят при преглъщане. Колко трогателно! Грижим се за малките все пак! Предупреждаваме. А не е ли по-лесно изобщо да не внасяме този боклук?

Сред най-често фалшифицираните продукти са кафето и чаят, обявиха родните инспектори. Това ставало в цял свят. Е, билки за чай може да си набере всеки, а от кафето просто трябва да се търсят по-скъпите марки. Там измама не може да има. У нас са установени цели партиди фалшифицирани колбаси, мед и сирене. Вносни, разбира се. Нашите отдавна не са истински.

Газираните напитки пък се подсладявали с царевичен сироп, вместо със захар, понеже бил по-евтин и понеже българите го предпочитали. А стига бе! И кой реши, че го предпочитаме? Световните компании ли?

Просто това е двойният стандарт при продуктите предназначени за Източна и Западна Европа. За едните най-доброто, за нас боклуците!

Обаче стига! Стига сте хвърляли шокиращи и половинчати факти в лицето на българите!

Призоваваме БАБХ, търговското министерство, МЗ и всички отговорни институции да излязат с пълен списък на производителите и вносителите на отрови и ментета.

КОИ ФИРМИ ГИ ПРОИЗВЕЖДАТ? КОИ ФИРМИ ГИ ВНАСЯТ? КОИ МАГАЗИНИ ГИ ПРОДАВАТ, ВЪПРЕКИ ЧЕ ЗНАЯТ КАКВО СЪДЪРЖАТ? ИСКАМЕ СПИСЪК! ИСКАМЕ ОГРОМНИ ГЛОБИ! ИСКАМЕ СЪД И ЗАТВОР ЗА ВСИЧКИ ТЪРГОВЦИ И ПРОИЗВОДИТЕЛИ, КОИТО СИ ИГРАЯТ НА РУСКА РУЛЕТКА СЪС ЗДРАВЕТО НИ И ТОВА НА ДЕЦАТА НИ! ИНАЧЕ, ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ И ГОСПОДА ПРОВЕРЯВАЩИ, ХВЪРЛЯЙТЕ СИ ОСТАВКИТЕ И СЕ МАХАЙТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ! ТАВА ВЪПРОС ЗА ЖИВОТА НА ДЕЦАТА НИ! НЕ ЗА ДЕБЕЛИТЕ ВИ И НАГЛИ ЗА*НИЦИ!

Станислава Славова,
Източник:Skandalno.net

Логиката победи – президентът Радев покани Путин за честванията на Освобождението

Проф. Светлана Шаренкова

 

 

Проф. Светлана Шаренкова

Държавният глава Румен Радев отправи покана до руския президент Владимир Путин да посети нашата страна за честванията на 140-ата годишнина от Освобождението ни. Това е най-естествената дипломатическа стъпка, при това нужна и очаквана.

След дълги години наложена под чужд диктат и изпълнявана от послушни елити стагнация в отношенията ни с Русия идва време България отново да формира сама активна и суверенна външна политика. Ние можем да празнуваме националните си празници според своята традиция, с гости, които ние решим да поканим!

Тази визита отразява едновременно историческата справедливост, народната воля и необходимостта от нов импулс в българо-руските отношения.

Посещението на Владимир Путин у нас ще е естествената кулминация на юбилея на нашата възродена държавност. Ще бъде и дипломатически удар в десетката – България има амбицията да е мост на Европейския съюз към страни – фактор в съвременния многополюсен свят, с които имаме традиционни отношения.

А Русия е именно такава страна – заради нашите специални отношения, скрепени от обща история, вяра и духовност. За това посещението на Путин е важно и в контекста на предстоящото българско председателство на Европейския съюз ще е в полза на българския национален интерес. Въпрос на кураж и стратегическо мислене на управляващите е да използват тази възможност.

Президентът Радев го направи, на ход за свои инициативи във връзка с честванията са премиерът, правителството, парламентарните лидери.

Със сигурност грантовите русофоби ще впрегнат и сили, и средства, за да провалят празника, но няма да успеят! Защото България ще чества своето Освобождение, което идва с края на Руско-турската война, а не някаква друга или различна причина!

Руският народ и руската държава са вдъхновителите на тази война, те са носителите на славянската и православната солидарност и саможертва, станали основата на българската свобода, независимост и суверенитет.

Руският държавен лидер е естественият гост на България и българското общество ще го приветства горещо!

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Златни измами – България е свършена щом ви залъгват с подобни фантасмагории

 

Мина данданията за 80-годишнината на Симеон Сакскобургготски – колкото да ни убеди, че нашенската клоунада е безкрайна. Една репортерка се опитваше да придаде вселенски мащаб на пустия площад пред храма Александър Невски“, където правеха молебен за здравето му. Тя през цялото време го наричаше „Цар Симеон“ – изглежда не беше чувала за Симеон Първи. Засрещаше разни гости на молебена и ето – цъфна Соломон Паси. Той е известен с това, че непрекъснато редува безсрамни волности с артистични плонжове пред Опекуните си.  Макар че няма защо повече да се старае. Историята вече го е запомнила като автор на една от най-скверните фрази на Прехода: „Майната му на православието“.

„Майната ви!“ – казва Соломон, но се кипри в православния храм. И нито един поп няма смелост да го хване за отровния език и да го изхвърли оттам.  Това нахалство е иноверско, вън от съмнение.

Накрая Соломон пожела Господ – онзи, на когото е казал „майната ти“, или някой друг? – да даде здраве на Симеон С.  И сега следва тройното салто, с гръб към Историята:
„За да имаме ОЩЕ ЕДИН ЗЛАТЕН ВЕК – като онзи, който той осъществи преди няколко години“.
Преживели сте „златен век“, без дори да разберете това. Гответе се за следващият.

Нахалството на Соломон обаче е тъкмо в стилистиката на самия Симеон С., който навремето обеща да оправи българските работици за 800 дни. От тогава до сега двамата напреднаха в алъш-вериша – и като нищо могат да обещаят новият златен век да настъпи за 600 дни. България е свършена – щом ви залъгват с подобни фантасмагории. Под грохота на камбаните на „Ал. Невски“ – подходящ съпровод за златни измами.

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Специалист с любопитен коментар за Русия и САЩ след скандала в небето над Сирия

 

 

В момента  се осъществява разделянето на Сирия между Русия и САЩ на Западна и Източна, заяви в ефира на Канал 3 д-р Емил Ценков, анализатор от Центъра за изследване на демокрацията.

„Въпреки инцидента със сваления самолет на сирийската авиация от САЩ и техните съюзници, нещата вървят към едно трайно разделяне на Сирия“, каза д-р Цанков.

„Мисля, че тези инциденти са преднамерени, в линия  с американската политика. Те показват, че американците няма да допуснат сирийския режим, подкрепен от руската авиация, да си върне цялата територия на Сирия.

Атаките срещу Ракка ще са прерогатив на САЩ и техните съюзници, това поне е желанието и посланието на Пентагона.“ Според д-р Цанков между САЩ и Русия няма да има ескалация на напрежението, риск има само ако сирийски военни да тръгнат да си отмъщават на своя глава.

„Русия заяви чрез външния си министър Лавров, че свалянето на самолета е нарушение на сирийския суверенитет, което е вярно, но няма да отиде по-далеч от това. И руснаците разбраха, че нямат сили да постигнат маскималната си цел – възстановялането на Сирия в предишните й граници под властта на Асад.

Отива се към едно трайно и продължително разделяне на Сирия на зони под контрола на различни сили. С участието на съюзниците на САЩ в освобождаването на Ракка Тръмп ще пожъне успех срещу Ислямска държава и с контрол над източната част на Сирия.

В такъв случай режимът на Асад и Русия ще стабилизират западната част на Сирия и ще започне процес на нормализация на отношенията“, прогнозира Емил Ценков.

Той посочи умелите действия в хаоса в Сирия и Близкия Изток на президента на САЩ Доналд Тръмп в преследване на целите му.  „Тръмп много умело действа в тази каша от конфликти и преплетени интереси, много прагматично, за разлика от Обама, който си поставяше нереалистични цели и се провали“, констатира д-р Ценков.

 

Проф. Божидар Димитров: Борисов е прав за Карпов! Руснаците да научат историята или да си гледат работата! (снимки)

 

 

Премиерът Бойко Борисов отказа да се срещне с шахматиста и руски депутат Анатолий Карпов. Причината за решението е непремереното изказване на Карпов тази сутрин, че в Русия се знаело, че кирилицата идва от Византия.

Ето го и точният цитат на думите на Карпов: „В Русия знаем, че кирилицата идва от Византия“. 

Все пак руският депутат уточни, че границите на държавите са били съвсем различни, когато азбуката е създадена.

Коментарът идва по повод скандала около изказването на руския президент Владимир Путин, който на 24 май обяви, че славянската писменост идва от македонските земи. 

Епицентър.бг помоли проф. Божидар Димитров за коментар относно отказа на премиера да приеме руския депутат, достоверността в думите на Карпов, както и териториална историческа справка към момента на приемане на християнската вяра от страна на Русия.

– Как ще коментирате, проф. Димитров, отказа на премиера Борисов да се срещне с руския депутат Анатолий Карпов?

– Като много правилен. Руснаците да се научат малко на история и да уважават българските тези, които са истинските тези, верните тези по въпроса за азбуката, или да си гледат работата!

– Две охридски икони, изобразяващи Св. Св. Кирил и Методий и Св. Седмочисленици, бяха включени по-рано днес в средновековната експозиция на Националния исторически музей. Двата казуса се застъпват хронологически. Случайно ли е това?

– Да. Не съм се готвил предварително да „помагам“ на Борисов по отношение на Карпов. Преди 10-ина дни пратих експедиция до Охрид, която беше предизвикана от факта, че някои ценни български паметници, свидетелстващи за българското им име, ще бъдат представени, макар и като копия, в НИМ. Имаме и други охридски копия, като например дървената статуя на Св. Климент Охридски.

– Как по-точно тези икони свидетелстват за българския си произход?

– Тези две икони са от централната Охридска църква. На едната са представени Св. Св. Кирил и Методий, а над образите има надпис: „Просветители български”. Това е, за да не стане някаква грешка, като тази с Карпов и Путин. Посочено е, че тези двамата са написали българските букви. На другата икона с образа на Св. Седмочисленици също пише: „български просветители”.

Самите македонци, вероятно не знаейки, че са македонци, са написали преди 200-250 години, какви са двамата братя, какви са буквите, които са създали и какви са техните ученици – български.

 

– Когато Русия взима кирилското писмо от нас, били ли сме под византийска власт? Имат ли почва думите на Карпов, че кирилицата е взета в Русия от Византия?

– Не. Това става 978 година. Има наистина един сложен момент, защото Русия е покръстена от византийско пратеничество. Това е вярно. Но византийското пратеничество нищо друго не прави, освен да присъства на обявяването на християнството за официална държавна религия в Русия.

Това е станало и в България по времето на цар Борис Първи. И той е направил това. Но работата е там, че християнството в Русия се разпространява, както става ясно напоследък, от български мисионери начело на които е царица Олга от Плиска. Тя е съпруга на руския княз (очевидно това е някакъв династически брак, защото Олга вероятно е била внучка на Борис) и е разпространила християнството, естествено, с българската азбука. Защото факт е, че Русия не е допуснала нито ден на гръцки език да се води изповед на вярата, каквато е имало в България няколко десетки години. В Русия започват директно с кирилица. Това става много по-рано от византийското пратеничество, защото много е съмнително, че то може да притежава старобългарски книги. Съмнително е! Те дори и да са пленили такива по време на войната с цар Самуил, едва ли са ги пазели, унищожавали са ги.

– Тоест има такова византийско пратеничество, но християнските книги, занесени на територията на Русия, са били на кирилица и са дошли от българските земи?

– Точно така. Но тези книги са пренесени много по-рано, по време на мисионерската дейност на Олга и хората около нея. Следователно думите на Карпов нямат почва.

 

Фалирал социализъм? Днес ако атлантиците направят онова, което той направи, ще фалират за 1 месец…

 

 

Тъй като много неолиберали продължават да повтарят откровената лъжа за „фалит на социализма“, вчера един приятел коментира следното:

„Абе какъв фалит. Днешната система ако прави каквото социализма, тя ще фалира за 1 месец. Представете си 120 хилядна армия, нищо да не плащаш в болниците, безплатно образование, билетче за автобуса по 6 стотинки, пенсии поне тройни на днешните като покупателна сила, работа за всички, дори за циганите, и апартаменти за народа по 5-6 хиляди долара (по пазарния курс). Колко ще изкара настоящия атланто-либерализъм? А оная система така изкара 45 години, и свърши едва с 12 милиарда дълг. За 45 години натрупан. Ние сега това ще го направим за 1 месец…“

Действително, позволихме си в редакцията да направим сметка колко би струвало благосъстоянието на социализма, ако се направи днес.

1. Ако пенсиите се увеличат тройно, това би струвало нови 20 милиарда лева на бюджета на година.

2. Ако армията стане отново на 120 хиляди, това би означавало увеличаването и 5 пъти. Т.е. нови около 5 милиарда на бюджета. Без да броим разходите за техника, каквато имаше тогава.

3. Ако държавата осигури средни апартаменти по 6000 долара, това би означавало разход средно по 40 хиляди долара на апартамент. За 100 хиляди броя годишно, това са 4 милиарда долара, т.е. 7 милиарда лева.

4. Ако спрат плащанията под масата в здравеопазването, ще трябва да се добавят 3 милиарда нови лева към НЗОК.

Дори само това до тук прави нови 35 милиарда лева към бюджета на година. В момента целият бюджет е около 30 милиарда лева.

А социализмът също строеше пътища, фабрики, кораби, имахме самолети, няколко хиляди ТИР-а, работещи на запад и пр.

Фактически, ако днешният преуспял атлантизъм направи същото, той действително ще банкрутира преди още да е мигнал…

А социализмът издържа 45 години, остави 12 милиарда дълг, и активи за над 100 милиарда…

Фалирал социализъм…

Добри Божилов,

 

Източник:ГН

Оливър Стоун: Владимир Путин е много последователен консервативен лидер

Оливър Стоун и Владимир Путин

 

 

Трикратният носител на „Оскар“ Оливър Стоун – ветеран от Виетнам, отличен с медала „Пурпурно сърце“, който направи едни от най-великите антивоенни холивудски филми, бе интервюиран в офиса си в Санта Моника в деня на годишнината от десанта в Нормандия. Отличителен белег на кинотворчеството на Стоун е художественото създаване на разкази, алтернативни на общоприетите схващания, което го поставя в конфликт не само с правителствените сили, но и с масмедиите.

През 1986 г., когато президентът Роналд Рейгън бе замесен в тайната операция „Иран – контри“, Стоун показа другата страна на събитията в Централна Америка в завладяващия филм „Салвадор“. По-късно същата година и през 1989 г., с филмите за Виетнам – „Взвод“, получил „Оскар” за най-добър филм, и „Роден на 4 юли“, номиниран за „Оскар” за най-добър филм, Стоун се противопостави на милитаризма със своите класически филми на тема „Войната е ад“. Докато Рейгън възхваляваше необуздания капитализъм, във филма „Уолстрийт“ от 1987 г. Стоун постави под съмнение етичния стандарт на фразата „алчността е нещо добро“.

Може би най-запомнящо се е дискредитирането на доклада на комисията „Уорън“ във филма „Джей Еф Кей“ от 1991 г., разкриващ намесата на американски разузнавателни агенти в убийството на Кенеди. А в колосалната му документална поредица от 796 минути „Неразказаната история на Съединените щати“ Стоун интригуващо представи един алтернативен прочит на Студената война и други.

Сега Стоун се завръща с „Интервютата на Путин“. Докато разузнавателната общност, Конгресът и пресата извършват разследване относно предполагаема руска намеса в президентските избори в САЩ и евентуално тайно споразумение с кампанията и президентството на Тръмп, Стоун, използвайки редкия си достъп до руския президент, се осмелява да покаже версията на Владимир Путин за събитията. В изчерпателно интервю с „Дъ Нейшън“ Стоун говори от гледна точка на историческата перспектива и подчерта, че той често изразява това, което според него представляват възгледите на Путин. Разговаряхме за Едуард Сноудън, новия маккартизъм, Сирия, Доналд Тръмп, Украйна, масмедиите, Хилъри Клинтън, Джулиан Асанж, Бърни Сандърс, възстановяването на Студената война, Мегън Кели, войната и мира и Путин. Интервюто беше редактирано и съкратено с оглед постигане на яснота.

„Дъ Нейшън“: Разкажете как протекоха „Интервютата на Путин“ във времето.

Оливър Стоун: „Интервютата на Путин“ започнаха през юни 2015 г. Току-що бяхме приключили снимките на „Сноудън“ – отидохме в Москва, за да заснемем последната сцена с Ед Сноудън в нея. Останахме още няколко дни и отидохме в Кремъл, за да се срещнем с Путин за първото ни интервю. След това удължихме това пътуване с още два дена, за да направим няколко интервюта. Върнахме се в началото на следващата година и в средата на 2016 г. – всеки път различни интервюта, в Сочи… в дачата (вила в покрайнините на големите руски градове – бел.пр.) – използвахме всяка възможност. Графикът му беше много натоварен; той работи до късно. Често си тръгваше в 1:00 ч. сутринта и казваше: „Имам още една среща“.

Той проявява самодисциплина и се наспива добре през нощта. Беше свеж всеки ден – никога не беше уморен, както аз бях. Много, много дисциплиниран – вероятно от джудото… Носеше костюм и вратовръзка и изглеждаше много спретнато, независимо колко е часът. Никога не изпитваше нужда да посети мъжката тоалетна… Прави това в продължение на 16 години. Споменах маниера на работа на Рейгън – той не прехвърля отговорности, той вниква в същността на всяка ситуация. Това ме впечатли… Путин е много последователен консервативен лидер.

Четвъртото пътуване – надявахме се, че сме приключили… Не беше планирано – оказа се, че след изборите в САЩ изникнаха съвсем нови кризисни въпроси. Така че ние организирахме връщането си през февруари 2017 г., за да направим последната част след избора на Тръмп. Голям дял от нея е посветен на Тръмп – но тя не засяга само настоящето, тя се връща назад и обхваща 17 години, като ни разказва за времето на Путин на длъжност, което е много важно за разбиране на настоящата ситуация. Американците са склонни да мислят за настоящето – заглавието на първа страница, новините. Това е погрешно – политиката, отношенията между страните отнемат време… За съжаление ние не разполагаме със способността на медиите да настояваме за незабавен отговор, както бе подсказано на Буш да каже: „Аз погледнах в душата му и намерих човек, на когото мога да се доверя“… Подобни отношения се изграждат само за пред камера.

Той можеше да прекрати интервютата във всеки момент. Ако те бяха скучни, а въпросите ми – безсмислени, мисля, че това щеше да приключи по-рано. Мисля, че поддържах интереса му, като играех, като правех това, което филмовият режисьор прави с актьорите, карайки ги да искат да изиграят сцените, запазвайки интереса си. Това е качество, което съм придобил през годините, прекарани в работа с актьори. Правих това с държавните глави – Кастро, Нетаняху, Арафат…

Направихме общо 19 часа филм. Орязахме до четири часа. 20% е един доста добър процент. Бяхме 22 часа заедно… Изобщо никакви руски пари не са участвали във финансирането на „Интервютата на Путин“…

– Какво е значението на вашия документален филм, излизащ по време на влошаващите се отношения между САЩ и Русия, насред тези обвинения в хакерство при изборите.

– Не беше планирано по този начин. Това е друга криза в дългата поредица от кризи. САЩ винаги са доминирали в медиите и са разказвали своята версия на събитията със заглавия на първа страница по целия свят. Трябва да имате предвид, че това никога не включва руската гледна точка, която никога не е била правилно представена на американския народ. И когато това е ставало някога, е изглеждало, че е саркастично поднесена и е била обект на подигравки – това не е добър модел на работа. Така че това, което се опитваме да направим много ясно, е да се върнем назад във времето и да вървим напред до настоящето. Със случайното президентство на Путин през 2000 г.

Той завари Русия в хаотично състояние – помните, че американците изпратиха икономически екипи в Русия, съветвайки Елцин. Елцин беше добър приятел на г-н Клинтън – той беше много „наш човек“. През 1996 г., когато изборните му рейтинги бяха слаби, Елцин бе преизбран за президент. Винаги е имало големи въпроси в Русия – изборите бяха счетени за подправени и има много доказателства в тази насока. Той също така получи изненадващ заем от МВФ, доста голям, в последната секунда, за да предпази икономиката от срив.

Нашият експеримент в Русия не проработи – приватизация, прехвърляне на всички държавни предприятия. Той породи голяма част от корупцията, от която сега се оплакваме. Голяма част от тази корупция води началото си от този период. Защото тези, които бяха умни, получиха нещо безплатно. Хората, които стриктно следваха правилата, които имаха пенсионни планове, осигурителни планове, наистина бяха прецакани. [Смее се.] Казано по друг начин – БВП на Русия се срина с около 40 процента. Това беше катастрофа за тях, по-лоша от Втората световна война, което нанесе огромна вреда на Русия. Както каза Кенеди: „една трета от САЩ, от Чикаго до Ню Йорк, бе унищожена“. Тя се срина приблизително до нивото на холандската икономика.

Откакто Путин дойде на власт, нещата наистина претърпяха обрат. Нивата на доходите нараснаха. Все още има проблеми и пропуски във връзка с бедността – те са възникнали през 90-те години. Приватизацията беше коригирана – модифицирана. Той вярва в капиталистическата, пазарна икономика – повече от европейската страна на нещата, отколкото от американската. Той предприе финансова реформа. Създаде си много врагове – както можете да предположите, от хора, които са се възползвали през 90-те години. Не всички, но много от тях са в изгнание, взеха парите и си отидоха.

– Олигарси?

– Да, те бяха наречени олигарси. Много останаха и работеха за новото правителство.

– Трябва ли Русия да бъде партньор на Америка за национална сигурност, вместо да гледаме на нея като публичен враг номер едно?

– Абсолютно. Америка и Русия имат много общи интереси, включително войната срещу тероризма. В Космоса те ще бъдат решаващи съюзници. Не трябва да милитаризираме Космоса, което е едно от техните оплаквания. Със сигурност контрол върху климата… Има надежда, че във всичко това може да има партньорства – и един безопасен свят …

– Вие сте отявлен критик на масмедиите. Какво мислите за мнението на масмедиите за Путин?

– На Запад беше лошо. Отначало имаше написани някои положителни неща, когато той внесе някакъв ред в хаоса. Но когато се появи като син на Русия, така да се каже, действайки в собствения интерес на Русия, както се предполага, че народите трябва да действат, мисля, че той изненада американските лидери, елита, със своята твърдост и последователност. Медийната война срещу него започна през февруари 2007 г. [когато Путин критикува унилатеризма на САЩ относно „почти невъздържаната свръхупотреба на сила в международните отношения“ на Конференцията по сигурността в Мюнхен.]

– Това, което най-много ми прави впечатление във вашата художествена и публицистична работа от „Джей Еф Кей“ до „Неразказаната история на Съединените щати“, е, че по кинематографичен начин представяте един алтернативен разказ на общоприетата, официална версия на събитията и хората. По какво се различава вашата гледна точка относно Путин от конвенционалната мъдрост на масмедиите?

– В нашия документален филм той посочва подробности – важно е да разбираме историята и причината – той посочва три шокови състояния, предизвикани от американското разширяване на НАТО, като се започне от 1999 – присъединяването на 13 държави. НАТО има различно значение за руснаците от това за западняците…

Както той обяснява, НАТО е почти като нация-държава, която поема военния механизъм на страната, с която се съюзява. Тя се превръща в страна от НАТО. Планирането на НАТО, използването на страната за извършване на операции, военни игри и може би в крайна сметка като военен заложник, някой на фронтовата линия. НАТО е сериозен ангажимент… НАТО се презентира като антируски съюз… Това е много важно за САЩ.

Не мисля, че е в интерес на Европа да бъде заложник на фронтовата линия в една напрегната ситуация. Но привеждането на НАТО към границите на Русия е почти готово – все едно Русия да разположи войски в Мексико и Канада точно на границата, заявявайки: „Нямаме ви доверие, ще ви атакуваме всеки момент“. Това е огромно напрежение. То се нарича „стратегия на напрежение“. Това е стратегия, която е много важна за западните интереси… Но руснаците не са ни подложили на никакво напрежение, те не са дислоцирали войски – САЩ са тези, които правят това. С колко предни оперативни бази разполагаме – 800? Плюс специални военни операции в 130 държави – чувстваме се застрашени, чувстваме се обкръжени…

Това, което господин Путин казва, е: „Кой внася безпорядък в света?“. Ако нанесете нещата на картата и кажете: „Къде са войските, къде са базите, къде отиват оръжията?“.

– Путин всъщност казва във филма, че към края на СССР било обещано на съветските лидери, че НАТО няма да се разширява и да приема за членове държави от Източна Европа.

– Но нямало никакъв документ, както той посочва, и той обвинява Горбачов…

Номер 2 [вторият шок] бил, когато Джордж Буш отменил договора за ограничаване на системите за противоракетната отбрана с Русия [през 2001 г.] – това наистина бил шок. Голяма опасност за света – хората не обърнаха внимание, но това наруши цялата концепция за ядрен паритет, която бе изграждана толкова години. Оттогава Америка разположи системи за противоракетна отбрана в Полша и Румъния, точно на границата с Русия.

Не мога да ви кажа колко много бе нарушен балансът. Руснаците бяха шокирани от това – никой не отменя толкова важни договори. Това бе крайъгълният камък на ядрения паритет, подписан през 1972 г. от Никсън и Брежнев. Това бе много важен договор, но американците не го осъзнават, защото медиите не го обясняват на света. Това означава, че сега Русия трябва да инвестира пари и огромна енергия за възстановяване на някои от своите ядрени съоръжения.

Тъй като те не могат да смогнат – системите за противоракетна отбрана, както обяснява Путин, могат да се превърнат в офанзивни ракети за една нощ. Ако не информирате Русия например, че сте го направили, руснаците ще бъдат много объркани относно това, което виждат на радара, това, което се случва. Ако една система за противоракетна отбрана внезапно започне да действа като офанзивна ракета, това се превръща в истински проблем. Трябва да подготвите системата си за отбрана незабавно, за да се опитате да предотвратите ударите на тези оръжия. Америка е разположила подводници, междуконтинентални балистични ракети, самолети на НАТО по всички руски граници и от двете страни. Разработваме всякакви нови машини, включително нови ядрени предпазители, наречени „суперпредпазители“ – също много опасни.

С други думи, САЩ не възнамеряват да се отказват от ядрените оръжия – те заявяват намерение да покажат превъзходство и да имат възможност за първи ядрен удар срещу Русия. Това е сериозна, сериозна работа. Повече, отколкото си мислите. Това ни води близо до ръба. Също така съществува огромна вероятност от грешки, както в „Д-р Стрейнджлав“ [Стоун прожектира ядрената сатира на Стенли Кубрик от 1964 на Путин в документалния филм], където нещо се обърка, някой реагира прекомерно – това се случи толкова много пъти от 70-те години на миналия век насам, вижте колко близо сме били, ако сте проследили тези подробности. По време на управлението на Рейгън на няколко пъти се разминахме на косъм. Така че всички сега са изнервени. Поляците са намесени – те мразят руснаците. Много отмъщение се таи в съзнанието на източноевропейските държави. Това е много опасна ситуация. Може да възникне инцидент.

Той разгледа подробно номер три [третия шок] – подкрепата на САЩ за тероризма в Централна Евразия, а също и Русия. Путин говори за това, това е голям момент. Те ни помагаха след 11 септември, те се съгласиха с Буш да ни помогнат в Афганистан – транзитни права, оръжия, разузнаване, те наистина ни помогнаха. Те всъщност са спасили доста животи в Афганистан. В онзи момент започнаха да получават сигнали от чеченски терористи, в Грузия… активни, опитващи се да се отделят от Майка Русия. Сега Чечения се бори за независимост. Грузия стана независима през този период. Всякакви проблеми бушуваха по границите. Украйна се превърна в проблем през 2004… и в Украйна има тероризъм, упражняван от терористи от дясното крило.

Той говори за резултата от срещата на Буш и Путин. Буш се съгласил да не подкрепяме хората, които искат Русия да се разпадне, но в същото време той не можел да направи нищо, защото ЦРУ продължавало да го прави. И така, чудите се кой управлява, кой стои начело на държавата? Дали Буш стои начело на държавата? Дали Тръмп стои начело на държавата? Или наистина има тайна държава, ЦРУ, разузнавателните служби, които правят това, което искат да направят? Така че това представлява друг проблем.

Съветската държава се срина през 1991 г., все още нещата бяха нормални, единствена суперсила … Г-н Буш разположи 500 000 войници в Близкия изток. Това е много голямо решение – припомнете си, че във Виетнам това стана постепенно… Внезапно 500 000 войници сигнализират за ново присъствие в света. Това е господин Суперсила, който поема самоинициативата, казвайки: „Добре, ние ще решим всичко…“.

Но през онези първи години тези три неща изглеждаха на Путин като голям обрат в отношенията. Той продължава да говори за „нашите американски партньори“ в целия документален филм. Той никога не казва една лоша дума, той не говори лоши неща за никого, за президенти. Той уважава Обама, уважава Буш – определено харесва Буш по някакъв начин. Бих казал, от гледна точка на американските ценности, той би бил консервативен американец. Традиционни ценности, абсолютно. Той попада в тази скала. И ако беше американски президент, щеше да бъде много, много харесван от нашите медии, защото е добър, последователен лидер.

– Мислите ли, че масмедиите демонизираха Путин?

– Нито едно от тези три неща в периода 2000–2007 г., които споменах, не бяха отразени. [Забележка на редактора: Всъщност в масмедиите имаше незначително отразяване.] Не съм чел за тях. Мислех, че отношенията ни са добри, но сгреших. Също така не проследих украинската „Оранжева революция“ от 2004 г. – изглежда Русия приемаше, че Украйна става западна държава. Не в това бе проблемът. Те имаха търговски споразумения, които бяха много щедри, силни и полезни за двете страни. Имаха военни споразумения за доставки на оръжие. Но това бе прекъснато от държавния преврат през 2014 г. Имаше разриви в грузинската война, за което малко се говори. Втората чеченска война – най-накрая конфликтът в Чечения утихна [войната приключи през 2009 г.].

На първо място бе връзката, създадена по повод Украйна и след това Сирия. Тъй като през 2011 г. САЩ бяха силно ангажирани в Сирия, която беше руски съюзник от 70-те години, те имаха база там. Сирия беше един от основните им съюзници в Близкия изток. САЩ, Саудитска Арабия, Йордания, Израел, Англия и Франция се включиха в тази опосредствана война в Сирия с идеята да дестабилизират, да се отърват от Асад и да поставят някаква умерена опозиция, за което нямаше доказателства по това време. Страната се влоши. Обама бомбардира Сирия четири години, без никакви видими резултати по отношение на „Ислямска държава”.

Путин се намеси през 2015 г. – когато нещата тотално се объркаха. Там всъщност той проведе огромни бомбени атаки, хиляди бойни излитания, по стотина на ден, докато САЩ изпълняваха едно или две. Той наистина причини вреди на „Ислямска държава”, това имаше значителен ефект. Ако забелязвате, хронологията на цялата сирийска криза се промени, когато руснаците се включиха и започнаха да правят това, което са възнамерявали да направят, което всъщност е борба с тероризма. Путин подчертава, че това е основната цел. Той посочва, че Дамаск е само на 1500 мили от Москва – не е далеч. Трябва да разберете страха, който руснаците изпитват от активизирането на тероризма – такъв, какъвто преживяха при трагедията в училището в Беслан в периода 1–3 септември 2004 г. и в Москва, театър „Дубровка“, на четири километра от Кремъл, в периода 23–26 октомври 2002 г. – много руснаци са загинали при тези терористични атаки.

Путин подходи към Сирия много сериозно – не мисля, че Америка стори това, защото ние имахме друга цел. Не се борихме с тероризма. Ние се борим за нашето геополитическо надмощие в Сирия, което има много връзки с петрола и неговата география – контрол над евразийския субконтинент, Турция.

Но със Сирия и Украйна тази комбинация е разрушила всякакви остатъчни отношения. Към това се добавя и огромно количество обиди в западните медии и правителства. Докато съществуват хора като Джон Маккейн, които казват, че [Путин] „е гангстер, убиец, диктатор“.

– И „по-голяма заплаха от „Ислямска държава“.

– И „по-голяма заплаха от „Ислямска държава“.

– Какво мислите за това?

– Аз не виждам Русия като заплаха. Мисля, че това е, както би казал Ноам Чомски, изфабрикувана криза. Тя спомага за подхранването на американската враждебност, военноиндустриалната държава, бюджетите – това ни позволява да харчим 10 пъти повече от това, което руснаците харчат за военни цели. И разбира се, най-голямата грешка е това, което Обама направи през 2009 г., като обяви, че ще модернизираме напълно ядрената си инфраструктура и ще похарчим един трилион долара за това. Това вече е една много страшна мисъл, ако се замислите за възможностите на надпреварата във въоръжаването. Как може Русия да участва в тази надпревара, как може Китай да участва в тази надпревара? Помислете за това – милиарди долари да отиват за война. Накъде води това?
Би било велик момент, подобно на края на ерата на Горбачов, ако Буш можеше да каже: „Нека да постигнем мир“. Рейгън в един момент обмисляше пълното разоръжаване. Спомнете си, че Горбачов каза: „Да се ​​отървем от всички оръжия“, и Рейгън хареса идеята.

– На срещата в Рейкявик през 1986 г.?

– Това беше една прекрасна мисъл, един велик момент във времето… Ако светът избухне, хората трябва да знаят, че е имало такъв момент…

Планът на Обама от 2009 да се похарчат 1 трилион долара за модернизация на ядрената инфраструктура е много опасен. Това, заедно със заплахата от системи за противоракетна отбрана, докарва света на ръба… След цялата ми работа по този документален филм, следвайки моя драматичен инстинкт, мога да ви кажа искрено, че руснаците са хора с твърд характер и те няма да отстъпят. Историята им през Втората световна война показва невероятна издръжливост – те бяха смазани от нацистите, най-добрата военна машина на всички времена. Те претърпяха огромни поражения, но се възстановиха и отвърнаха на удара – всъщност те преобърнаха резултата на цялата война при Сталинград… Но те се сражаваха, след това продължиха в Източна Европа, което е невероятно. Те дадоха огромни военни и цивилни жертви – някои ги изчисляват на 27 милиона… Русия спечели Втората световна война – и те никога не получиха отплата за това. Студената война започна веднага с Чърчил и Труман…

Съветските филми за Втората световна война бяха много добри… Те си спомнят. Ако направите филм за Втората световна война сега, няма да има интерес в тази държава, освен ако не е в стила на Тарантино. В Русия това е възможно, ако се въздейства емоционално, защото това е в тяхната ДНК. Всеки в Русия има някой роднина, който е бил засегнат, ранен или убит. Толкова много хора са загинали. Всички в страната са се борили за живота си. Трябва да разберете – те са готови за война и се опасяват от нея. Това, което почувствах при пътуванията… е, че те са изненадани, че Америка би заела такава сурова позиция спрямо тях. Те харесват Путин, защото той отстоява интересите на Русия. Той не е прекалено агресивен, не е нахлувал никъде въпреки това, което казват…

– Смятате ли, че това, което се случва днес, с всички тези твърдения за намеса на Русия в изборите в Америка, става в контекста на Студената война?

– Абсолютно. Спомените за Студената война не са изчезнали. По-старото поколение, неоконсерваторите, винаги ще помнят това и Русия като смъртен враг. В кръвта им е, в ДНК-то им е да ги мразят… Не мисля, че това е необходимо. Смятам, че съществува огромна доза недоверие, особено от страна на републиканците. Те направиха това избирателен проблем, когато Труман се кандидатира с плахост [през 1948 г.], създавайки Закона за лоялност и ЦРУ. Толкова много от злините, които сме наследили, възникват по това време. Интересното е, че ако Рузвелт беше живял няколко месеца по-дълго, без съмнение светът, който той би сътворил, би бил по-различен. Съжалявам, че той е починал през април [1945] – ако беше доживял до юли и август… Рузвелт е вярвал във великия съюз между САЩ, Съветския съюз, Англия и Китай… Чърчил е казал: „Както и да критикувате Сталин, той удържа на дадената пред нас дума“.

– С всички тези обвинения в хакерство, свидетели ли сме на нов маккартизъм?

– Това е странно, но се случва. Тези стари фигури, които не вярват и мразят по каквато и да е причина Русия. Не разбирам защо, тъй като руският народ е много близо до американския народ по много начини…

– Седемнадесет американски разузнавателни агенции стигнаха до едно и също заключение относно руското хакерство, за да могат всички вляво да кажат: „Те трябва да знаят за какво говорят“. Така че не вярвате, че тези 17 разузнавателни служби казват истината?

– Не, защото те се отказаха от него… Имаше три агенции – ЦРУ, Агенцията за национална сигурност и ФБР. Те подправиха тази информация. Това са мои думи [не на Путин]… Това са сериозни твърдения: че Тръмп бил един Манджурски кандидат. Влиянието на руснаците върху изборите за мен очевидно е абсурдно. Израел оказва много повече влияние върху американските избори чрез Американско-израелския комитет по обществени въпроси. Саудитска Арабия оказва влияние чрез пари… Шелдън Аделсън и братята Кох оказват много повече влияние върху американските избори… А министър-председателят на Израел идва в нашата страна и се обръща към Конгреса, за да критикува президентската политика в Иран по онова време – това е доста скандално.
Страната ни в голяма степен е в ръцете на диктатор: диктаторът са парите, военнопромишленият комплекс… Повече от абсурдно е всяка година да има такива разходи за военни цели…

– Въпреки че вашите документални филми не са толкова известни, колкото са вашите игрални филми, вие имате солидно количество публицистични филми. Можете ли да поставите „Интервютата на Путин“ в контекста на предишните ви документални филми за Фидел, Арафат, „На юг от границата“ и т.н.?

– Това бяха конкретни интервюта като това. Филмът за Путин се случи спонтанно, произлезе от историята на Сноудън. Срещам се [с Путин], а резултатът после бе направата на филм. В този момент не познавахме никакви ограничения. Трябваше да задържим неговия интерес. Мисля, че той се отегчава от повечето интервюта, които дава. Определено стилът на Мегън Кели, където тя те напада и ти трябва да се защитаваш, съвсем не ми допада… В края той ми каза: „Благодаря ти, че си толкова старателен и задаваш добри въпроси“. Аз го провокирах деликатно – нищо не може да се постигне с това изострено отношение на Мегън Кели… Тя не беше добре информирана; тя спомена за „17“ разузнавателни служби и не знаеше какво представляват дигиталните следи, за които говори Путин.

– Смятате ли, че в интервюто на Мегън Кели Путин е имал предвид вас, като казва, че съществува теория в САЩ, че президентът Кенеди е бил убит от американското разузнаване?

– Не знам. Той никога не е говорил за това с мен… Това дойде изневиделица, бе изненадващо. Но той го прие почти като даденост, нали? Аз определено вярвам в това и може би и вие… Само държавният апарат може да го направи, не и аматьори.

– От гледна точка на историята на документалното кино можете ли да сравните „Интервютата на Путин“ с публицистичните филми, които преобръщат смразяващи истории, като например „Фаренхайт 9/11“ от 2004 г. на Майкъл Мур, „Тънка синя линия“ от 1988 г. и „Мъглата на войната“ от 2003 г. на Ерол Морис, „Безумците от Титикът“ от 1967 на Фредерик Уайзман, „Прибързано осъждане“ от 1967 на Емил дьо Антонио и Марк Лейн? Тези документални филми имаха противоположни гледни точки и спомогнаха за промяната на общественото мнение. Можете ли да поставите „Интервютата на Путин“ в този контекст?

– Все още не знаем. Надяваме се, че филмът ще допринесе за мира, хармонията или по-доброто разбиране. Да, напълно, съзнанието ми е в един друг, алтернативен свят. Не разбирам защо водим войни… Как го наричате: Стоун/Путин? Някои хора казват Фрост/Никсън. Но всичко това остана в миналото – това е настоящето. Това е шанс за този луд режисьор да се пренесе там и да попита: „Какво наистина казвате? Може ли да го чуем?“.

Превод: Гласове

Източник: The Nation

 

Саудитска Арабия обяви първата световна газова война

 

 

Разривът на дипломатическите отношения между Саудитска Арабия и някои други по-малки регионални държави с Катар беше напълно неочакван за всички, дори за самия Катар. Още по-голямо учудване предизвикаха обвиненията, че Доха подкрепя ислямския екстремизъм. Днес, едва ли има някой, който да се съмнява, че именно Саудитска Арабия и Катар бяха главните спонсори на Ислямска държава във войната и в Сирия. По този  повод е уместно да си припомним извода, който направи преди време признатият експерт по Близкия Изток и програмен директор в сферата на сигурността в университета George Mason, Одри Кронин, който каза следното:„За  Ислямска държава няма никакъв риск, че ще си навлече справедливото негодувание на мюсюлманите. Всичко е много просто. Властващата още от 1924 г. кралска династия на уахабитите в Саудитска Арабия, както и привържениците на Ислямска държава са братя по кръв и по дух“. В този смисъл, точно е заключението на агенция Bloomberg, че „тук не мирише на борба с тероризма.

Същността на близкоизточната криза около Доха е отражение на острото икономическо противопоставяне между двете страни, което продължава повече от 22 години. Сега, при ниските цени на нефта, това противопоставяне провокира и обявената дипломатическа война. Тъй като основното икономическо направление на Катар е природния газ, който е извън компетенциите  на ОПЕК, Рияд, намиращ се в катастрофално финансово състояние, се опитва да застави Катар да подели своето богатство. Основната цел е огромното газово находище, „Северно”. Aпетитите към него ще въвлекат в конфликта и Техеран, защото голяма част от находището е на територията на Иран. По този начин саудитската кралска фамилия ще изпълни и намерението на Тръмп да дестабилизира Иран и целия Близък изток.

Американският президент при посещението си в Саудитска Арабия призова всички „народи, които имат съвест да изолират Иран. Вече с голяма доза сигурност може да се твърди, че президентът Тръмп е предоставил на Рияд свобода на действие по отношение на Катар, в замяна на оръжейна сделка за 110 млрд. долара. Тогава Катар публично не се съгласи с такъв подход, защото Иран има фундаментално значение за икономическото развитие на катарската държава. За тази му позиция, саудитската кралска фамилия му предрече, че скоро ще бъде наказан. Така че отстраняването на Катар като активен играч от политическата карта отговаря не само на икономическите интереси на Рияд, а и на политическите цели на Вашингтон.

Днес Катар разполага със запаси от природен газ в обем от 25 трлн. куб. метра, които при сегашните темпове на добив ще му стигнат за следващите 160 години. Агенция Bloomberg подчертава, че „находището „Северно” с магическа пръчка превърна „селски„ Катар от васал на Саудитска Арабия в играч от световна величина”. През 2015 г. експортът на Катар възлезе на 79.9 млрд. долара, а вносът на 34.7 млрд. долара. Затова пък съседното саудитско кралство изпадна в катастрофален финансов дефицит. Златните резерви на саудитците за три години се стопиха от 750 млрд. долара през 2014 г. на 509 млрд. долара към текущия месец. Утре ситуацията може да стане още по-лоша, защото ценовият тренд на нефта отново тръгна в „меча” посока. В същото време прогнозата е цените на природния газ да продължават да нарастват, защото екологичните ограничения върху въглеводородите ги правят все по-нерентабилни. Освен това, с появата на електромобилите рязко ще нараснат нуждите от допълнителни количества електроенергия. Това предполага, че бъдещите производители на електроенергия ще използват за гориво екологично чистия метан вместо мазут и въглища. Като цяло, атаката на Саудитска Арабия срещу Катар е предвестник на класическа империалистическа война за слагане на ръка върху ресурсите на по-слабата, но богата на суровини съседна държава. Това без съмнение ще предизвика и кардинални промени в световния пазар на въглеводороди.

На свой ред, ако Рияд сложи ръка върху находището „Северно, това ще нанесе сериозен удар върху газовите стратегии на Русия и Иран, което напълно се вписва в стратегическите енергийни планове на САЩ. Само преди няколко години Катар беше най-верният съюзник на Рияд. Даже двете страни направиха единен фронт срещу Башар Асад, с намерение да използват Сирия като транзитна територия за прокарване на нови газопроводни трасета към Европа. Паралелно с това, те подпомогнаха с мълчаливото одобрение на администрацията на Обама завземането от Ислямска държава на сирийските нефтени кладенци. Но след като ситуацията се промени и се очерта друг изход от войната в Сирия, на повърхността изплуваха принципните политически различия между страните. От една страна Рияд в рамките на концепцията „сунитско НАТО” успешно разширяваше своето политическо  господство в региона. От друга страна, Катар, който води своя, независима външна политика, възпрепятстваше, а даже в отделни случаи игнорираше, целите на саудитите. Ако саудитското кралство поддържаше отношения с Израел и Египет, то Катар подкрепяше ХАМАС и „Мюсюлмански братя”.

Но всичко това е дреболия на фона на икономическите връзки между Доха и Техеран. А както е известно, основната цел на „сунитското НАТО е разбиването на Иран. Въпреки ембаргото, което страните от Близкия изток наложиха на Катар, това не се отрази на доставките на природен газ към неговите клиенти. Даже не са прекъсвали доставките за ОАЕ и Абу Даби, които също са подкрепили ембаргото срещу Катар. Както съобщава емиратското издание The National, ОАЕ продължават да получават по газопровода „Делфин” ежедневно по около 60 млн. куб. метра природен газ. Шефът на консултантската компания Qamar Energy, базирана в ОАЕ, Робин Майлз, счита, че почти невъзможно е страната да получи газ от други източници. Ако спрат доставките на газ, това ще засегне и Египет, на който Катар доставя природен газ в обем еквивалентен на 10% от общо използвания в страната. Засега, износа на катарски газ върви безпроблемно, дори и през Суецкия канал. Но даже ако страните от Персийския залив забранят преминаването на катарски кораби с LNG през техни териториални води, това няма да попречи на доставките в други точки от света. Робин Майлзпише, че „танкерите с LNGмогат да се движат в иранския сектор на Персийския залив и след това да преминават Ормузкия пролив през териториалните води на Оман, който не пожела да се присъедини към ембаргото, наложено на Катар.

От друга страна, ако в Азия възникнат проблеми с доставките на катарски газ, това ще има крайно негативни последствия върху цените. За Азия катарският газ е от огромно значение. Ако възникне заплаха започналата дипломатическа война да прерасне в реални бойни действия, цените на природния газ ще станат космически. Така например, Катар доставя 50% от необходимия за Индия газ, 40% от потреблението на Тайван, 35% от консумацията на Южна Корея. Целият внос на LNG в Тайланд идва от Катар и 2/3 от потреблението на Пакистан също се доставя от там. Голям е обемът на доставките за Япония и Китай. Единствено Европа няма силно да пострада, ако наложеното ембарго спре напълно експорта на LNG от Катар. Като цяло обемът на LNG заема по-малко от 15% от общо доставяния газ в Европа. А делът на катарския газ е 7% от внасяния в Европа LNG. Ако все пак Саудитска Арабия си позволи да спре експорта на катарски газ, тя ще получи реципрочен отговор по отношение на нефта, който изнася в азиатските страни. 76% от произведения в Близкия изток нефт се изнася в Азия, главно в Япония, Китай, Южна Корея и Индия. Катастрофалното състояние на саудитската икономика, едва ли ще понесе липсата на приходи от тези страни, ако те откажат да внасят нефт от Саудитска Арабия.

За отбелязване е и един друг немаловажен фактор за липсата на перспектива пред газовата блокада на Катар. Основен партньор в разработката на газовите находища и изграждане на газовата инфраструктура в Катар е американската компания Exxon Mobil. Практически, тя е собственик на цялатаинфраструктура за транспорт на природен газ на територията на Катар. А както е известно, бившият шеф на компанията сега е държавен секретар в администрацията на Тръмп. Независимо от всичко това, първият изстрел във войната за енергийно преразпределение на света е даден. Добавен към глобалното политическо противопоставяне, това сериозно увеличава риска от мащабен, световен военен конфликт.

Филип Колев,a-specto.bg

 

Кеворк Кеворкян: Защо дразнят терористите

 

 

Фабриката за дързости работи неспирно. Известен социолог – известен главно с това, че е на всяко гърне мерудия – тия дни цитира друг известен преброител. Той пък имал „любопитна идея“.


Ето каква:


„Терористите да бъдат погребвани по начин, който тяхната религия изключва.  В една от версиите, ако те кремират, не отиваш в Рая“.

И сега голямата глупост:

„Защо да не се въведе закон, че терористът се кремира?  Не звучи много либерално.  Но за такива случаи либерализмът трябва да бъде изоставян“ – край на цитата. 

Тези типове си играя с Огъня. Закон за Рая искат да се направи!  Смелчагата не споменава къде да стане това – но като се има предвид, че открай време смята българите за балами, вероятно нашият Парламент трябва да го приеме. И след това да задължи и парламентите на другите страни от ЕС да го спазват.

Свят може да ти се завие от подобни дуращини. Но сериозни вестници им дават публичност. А в кой Рай отиват такива нахалници, които дразнят Дявола – но за ваша сметка? Те надминават дори хулиганите от „Шарли Ебдо“. И няма ли най-сетне медиите да избягват подобни предизвикателства? Глупостта на някои автори няма как да я кремират – но поне да не я разпространяват.

Както е казано, когато някой непрекъснато казва „Ритни ме“, в крайна сметка здраво ще бъде изритан.

 

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

“Правосъдие за всеки“ не били платени? Да, ама не. Вижте истината за днешния Марш на безсрамниците! (СНИМКИ)

 

 

От два дни в интернет се разпространява декларация от така наречената инициатива „Правосъдие за всеки“, която всъщност представлява сбирщина от провалени политици от „Да(Й) България“, професионални протестъри и грантополучатели от „Америка за България“ и „Отворено общество“ на Джордж Сорос.

Умни, красиви и толерантни, изпълнени с евроценности и еврогейщина, добре познатите лица така са си повярвали, че не били платени, че вече са забравили милионите, които ежегодно получават от гореспоменатите фондации, за да рушат българщината и да натрапват на и без това изстрадалия ни народ, вижданията си, как олигархичните им кукловоди Иво Прокопиев, Огнян Донев, Цветан Василев и Сашо Дончев, трябва да овладеят съда и прокуратурата.

На днешния „протест“ ще видите физиономиите на тези долу, които ще крещят против правосъдната ни система, според тях напълно „безплатно“ и като проява на „гражданска енергия“.

Вижте обаче някои от грантовете, които са получили:

Николай Стайков – фондация „Антикорупционен фонд“ – 902 960 лева, от „Америка за България“

Антоанета Цонева –  „Институт за развитие на публичната среда“ – 298 760 лева и 200 000 долара, от „Америка за България“ и фондация „Чарлз Стюърт Мот“.

Христо Иванов –  „Български институт за правни инициативи“- 1 184 760 лева, 697 600 лева, 142 360 лева и 150 000 долара, от „Америка за България“.

Биляна Гяурова – Вегертседер – „Български институт за правни инициативи“- 1 184 760 лева, 697 600 лева, 142 360 лева и 150 000 долара, от „Америка за България“.

Илиян Василев – „Център за изследвания на Балканския и Черноморския регион“ – 228 250 долара, от „Америка за България“

Ивет Добромирова – работи на щат в „Америка за България“ като “Директор комуникации“.

Мирослава Петрова – фондация „Антикорупционен фонд“ – 902 960 лева, от „Америка за България“

Димо Господинов – бивш служител в НПО-то Move.BG на Саша Безуханова, участваща в управлението на НПО-та, получили 1 300 000 лева от „Америка за България“

Александър Кашъмов – „Програма за достъп до информация“ – 81 500 евро, от „Америка за България“

Любомир Авджийски – бивш щатен служител на „Институт за пазарна икономика“, получил 668 200 лева от „Америка за България“

Ленко Ленков – работи на щат в „Америка за България“ като „Програмен директор“.

И още десетки „безплатни“ протестъри, облажили се покрай стотиците милиони от „Америка за България“ и „Отворено общество“, както и служители във фирмите на Иво Прокопиев и Огнян Донев.

Така че, неуважаеми, добре познати лица от „Правосъдие за всеки“ – номерата другиму. Познавате се по грантовете.

 

 

Източник:Блиц

 

Шведският евродепутат Петер Лундгрен: Не искаме да сме в Съединени европейски щати, работим за референдум за Швекзит:

 

 

Бежанската криза, засилващият се евроскептицизъм в много страни от ЕС, Брекзит, възможността за излизане на Швеция от ЕС, близо ли са евроинституциите до гражданите, трудно ли се става евродепутат от обикновен шофьор на камион – тези и други въпроси коментира пред „Труд“ шведският член на Европарламента Петер Лундгрен.

– Г-н Лундгрен, в Европарламента се обсъждат нови правила за прием на бежанци. Има ли реални проблеми с мигрантите в Швеция или до голяма степен става въпрос за медиен шум?

– Действително има проблеми у нас, но смятам, че и медиите наливат масло в огъня. Като население сме малка държава, но не и като територия. През 2015 г. приехме 163 000 мигранти при 10 млн. граждани. Това създаде натиск върху социалната ни система, която е, или поне беше, много добре развита и днес вече не можем да се грижим толкова добре за собствените си хора. Преселниците се ползват с приоритет. Например в Швеция има възрастни хора, които не могат да си позволят скъпите у нас и в други страни зъболекарски услуги. А когато си имигрант, плащаш 50 крони, което е 5 евро, и след това ползваш каквато и да е дентална услуга.

– Вашата партия „Шведски демократи“ е сочена за националистическа и крайнодясна. Смятате ли, че тази ситуация ще засили позициите ви на предсрочните избори в Швеция през 2018 г.?

– Смятам, че това, което ще засили нашия резултат на вота догодина, е, че ние сме доста съсредоточени върху проблема. Вече прогнозирахме какъв ще бъде ефектът върху обществото в случай на масова имиграция и днес хората разбират защо искахме връщане на граничния контрол. Разбира се, бяхме наречени „расисти“, „националисти“, „фашисти“, но изведнъж управляващите социалдемократи затегнаха контрола по границите. А хората не са глупави и видяха, че това, за което предупреждавахме, действително се случва. В крайна сметка не искаме да се изолираме тотално от всички. Винаги сме искали мигранти-професионалисти в дадени области, в които нямаме специалисти. А тези, които идват в Швеция са икономически мигранти, те не са бежанци. Хората в най-голяма нужда не могат да дойдат в Швеция, защото нямат средства да платят на каналджиите.

– Лидерът на вашата група в Европарламента – Найджъл Фарадж, бе главен двигател за Брекзит. Как са настроенията днес в Швеция? Има ли възможност за Швекзит?

– В нашата партия непрестанно повдигаме този въпрос и вярваме, че за нас е по-добре да сме извън Евросъюза и суперсилата, която се създава тук. Не искаме да сме част от Съединени европейски щати и да изгубим суверенитета си. Не искаме ситуация, в която Брюксел да диктува правилата на всички страни-членки, а ние да се превърнем във васали.

– Т.е. вашата партия не иска Швеция да е член на ЕС?

– Ясната цел, която сме си поставили е да достигнем етап, в който да имаме референдум за отделяне от общността по аналогия с британския. Но в Швеция ситуацията е по-сложна, тъй като в конституцията пише, че членството в ЕС е закон. Така че за отмяна на този закон, освен одобрението на мнозинството от гражданите, е нужно и решение на два действащи парламента с избори между тях за организиране на референдум.

– И какво се случва после?

– Естествено, ние искаме да продължим да търгуваме с останалите страни-членки, но за тази цел не се нуждаем от Брюксел. Преди Евросъюза пак можехме да търгуваме с целия свят. Малка страна като Швеция изнася стоки, не защото е член на ЕС, а защото произвеждаме качествена продукция – камионите на „Скания“, автомобилите на „Волво“, стомана, хартия. Клиентите ни не идват заради членството в ЕС. Най-голям търговски партньор е Норвегия, която не е част от общността.

– Преди 5 години Найджъл Фарадж ми каза, че към 2022 г. българите ще бъдат евроскептици като него. Споделяте ли мнението?

– Въпросът е, че когато си сравнително нов член на Евросъюза, какъвто е вашият случай, вие предимно получавате пари. И тогава всичко върви добре. Можете да вложите доста пари в пътища, в инфраструктура, но в крайна сметка идва моментът, в който ЕС иска нещо в замяна. Например Швеция винаги е била нетен дарител на ЕС през цялото време и това ни струва много средства. И след това Брюксел ни казва, че ако не бяхме член, нямаше да имаме привилегии в търговията. Което е хипотетично, защото не знаем развитието на ситуацията в противния случай. Затова всеки гледа днес към преговорите с Лондон, защото те ще са пример и ролеви модел какви ще са отношенията на Брюксел с държава, която се отдели от ЕС. Да, това е клуб, но не мотоклуб като „Ангелите на ада“. Трябва да можеш да го напуснеш, без да понесеш щети.

– Това ли се случва сега?

– Разбира се! ЕС е гневен, защото британците гласуваха да го напуснат. А това не е моментът, в който трябва да си отмъстителен. Сега е моментът, в който трябва да стане ясно как да бъде постигнато най-доброто възможно сътрудничество с Великобритания в бъдеще. И тук идва сложната задача пред Брюксел. Защото ЕС не може да даде твърде добри възможности на британците, защото така ще подаде лош сигнал към други страни, които ще последват този път, когато видят, че няма реални облаги от членството. Въпреки това смятам, че ще има добра сделка и тя ще послужи за пример за Швеция – какво и как може да получи, без да е членка на ЕС.

– Член сте на комисията по транспорта в Европарламента. Какво мислите за идеята на Комисията за промени в пътните такси за автомобилите? В България например имаме винетки, които според тази инициатива може да отпаднат.

– Смятам, че в края на краищата ще стигнем до унифицирана система. Целта на Евросъюза е силно да намали дела на пътническите автомобили заради замърсяването на околната среда. Това означава големи инвестиции в обществения транспорт, както и развитие на автономни коли без шофьор, за които в момента вървят големи дискусии. Смятам, че ще станем свидетели на подобно развитие в големите градове в бъдеще.

– Германия ще въвежда тол такси, които на практика ще важат само за чужденци, тъй като на германците ще им бъдат приспадани от данъците.

– От моя гледна точка тази стъпка е доста обоснована, тъй като Германия е транзитна страна. Където и да искате да отидете в Европа, по един или друг начин трябва да преминете през германска територия. Бил съм международен шофьор и съм прекарал огромен брой часове по пътищата на Германия. „Животът“ на аутобаните е 3 години, след това трябва да им бъде направен основен ремонт. Поддръжката им е тежка и скъпа, така че разбирам защо Берлин иска това. В крайна сметка трябва да си плащаш за това, което използваш.

– Какво друго обсъждате в момента в комисията по транспорт?

– Най-голямата тема днес, разбира се, е новият пакет за мобилност, наречен Европа в движение, който цели модернизиране на транспорта и намаляване на вредните емисии. Тук срещаме големи проблеми с шофьорите на тирове, които работят в абсолютно различни условия и заплащане. В Швеция например внасят шофьори, например от Македония, които получават нечувано ниски суми. Това на свой ред прогонва шведските шофьори от пазара на труда, тъй като разходите на компанията с чужденци е далеч по-нисък и тя може да подбива цените на транспорта. Тук трябва да има изравняване и именно това е проблемът на ЕС. Ако имаш абсолютно свободен пазар на всичките 27 страни, колкото ще са в бъдеще, тогава трябва да имаш и еднакво, поне до голяма степен, ниво на икономика и на заплати. А в момента нищо от това не се случва. Виждал съм български колеги на пътя, които изобщо не могат да си позволят крайпътно заведение или баня и си готвят на газови котлони буквално на магистралата.

– Казахте, че сте работил шофьор на тир?

– Да, в продължение на 30 години, десет от тях като международен шофьор.

– Помага ли този опит за работата в Европейския парламент?

– Помага ми много, защото имам натрупан практически опит. Знам какви са проблемите в тази сфера и имам идеи какви трябва да бъдат решенията им. Притежавам и здрав разум, нещо което до голяма степен липсва тук. Още когато дойдох в Европейския парламент, веднага видях, че колегите не базират своите решения или предложения върху нещо реално. В транспортната комисия съм единствен, който някога е работил като шофьор.

– Това направи ли впечатление на колегите Ви?

– В началото ме вземаха на подбив: „Я, обикновен шофьор е дошъл тук, какво ли ще прави, сигурно и английски не говори“. Но много скоро промениха мнението си за мен, тъй като съм много активен на нашите заседания. Имам свои гледни точки по въпросите, които обсъждаме и не се страхувам да ги кажа. Понякога дебатите ни са нагорещени, но аз никога не отстъпвам.

– Казвате, че сте един от малкото с реален практически опит тук в ЕП?

– Точно така, работих като шофьор две седмици преди да дойда в Брюксел през 2014 г., за да започна работа като евродепутат. Преди това смесих работата с предизборната кампания. След като бях избран на изборите на 25 май 2014 г., продължих да шофирам още месец, за да си избистря идеите, които имам за законодателни инициативи и промени.

– А как точно попаднахте в политиката?

– Имах свои идеи за развитието на транспортните политики в Швеция, които на практика липсват. През 2013 г. подадох заявка в партията да стана кандидат за депутат на националните избори. Но скоро след това нашият лидер ме попита дали не искам да вляза в листата за ЕП. Честно казано признах, че не съм особено сведущ в европолитиките, но той ми каза, че ако се съглася, ще ме върнат на ученическата скамейка. Така и стана. В крайна сметка няма нещо, което човек не може да научи.

– Следващите избори са през 2019 г.

– Възнамерявам да се кандидатирам отново, тъй като работата тук не е като тази на тираджията – товариш, пътуваш, разтоварваш. Цялата бумащина и бюрокрация, с която те зарива Брюксел, не позволява постигане на бързи резултати. Така че ще участвам и в следващите избори, защото искам да приключа това, което съм започнал тук на 100%. А и в партията ми, в която съм международен секретар, са доволни от работата ми тук.

– Значи ви харесва да сте евродепутат?

– За мен тази титла не означава нещо изключително. За някои хора е наистина важна, мислят си, че са достигнали много висок пост, че са много важни личност. Целият парламент се отнася с евродепутатите едва ли не като с богове. След първата ни лятна ваканция първото нещо, което мои колеги ме попитаха, бе, какъв модел „Мерцедес“ или „Ауди“ съм си купил. Не, купих си кола, произведена 1982 г. просто за забавление. И без това вече си имах автомобил. Старая се да не летя в облаците и заради това смятам, че съм популярен тук.

– Какъв е Вашият съвет към колегите и европейските политици?

– За да бъде успешен политик, човек трябва да притежава здрав разум и да може да говори. Това е основното. Да може да говори с хората. Много политици говорят в продължение на половин час и човек накрая си казва: „Какво по дяволите каза този?!“. Важно е и да не се използва усложнен език с модерни думи, когато общуваш с обикновени трудещи се хора. Това само ще те накара да изглеждаш глупаво, сякаш искаш да се дистанцираш от хората, които на практика те избират. Европейските политици не трябва да се вземат твърде на сериозно. В Европарламента те живеят до голяма степен като в балон, в друг свят, откъснати от реалността и от хората. Сам виждате, как избирателната активност на евроизборите намалява все повече. Това се дължи на мнението на гражданите, които смятат, че ЕС е нещо далечно и предназначено за някакъв елит от политици. Моят съвет е: Бъдете достижими за хората. Ако някой ви пише във фейсбук, отговорете му. Аз поне се опитвам да поддържам такава комуникация. В крайна сметка трябва да се отчиташ на гласоподавателите, които са те избрали.

 

Нашият гост

Петер Лундгрен (52 г.) е шведски евродепутат. Зам.-председател на евроскептичната група с лидер Найджъл Фарадж “Европа на свободата и пряката демокрация”.

Влиза в политиката през 2010 г., а на изборите за Европейски парламент през 2014 г. е избран за член на Европарламента. Според скорошно проучване националистическата му партия “Шведски демократи” е първа политическа сила в Швеция, където догодина предстоят парламентарни избори.

 

 

 

Източник:Труд

 

Politico: Пропагандата на Кремъл и привлекателни рускини рушат армията на САЩ

 

 

Американското издание Politico публикува статия, в която обяви заплаха за въоръжените сили на САЩ от страна на „Руската пропаганда”. За подозрително изданието смята „проруските настроения” сред редица американски сайтове за ветерани, които не са склонни да се доверяват на мейнстрийм медиите.

Периодично те препечатват статии от руските онлайн издания, например, като списанието на Института по изтокознание към руската академия на науките относно ситуацията в Украйна или Сирия.

Освен това, твърди Politico, във Фейсбук „руски агенти” уж разкриват информация за американски военни, запознавайки се с тях под вида на привлекателни жени. Сприятелявайки се с военните в социалните мрежи, те също могат да „публикуват пропаганда”, която да се появява на техните стени с новини.

„Пропагандистко” и „непроверено” изданието нарича известието за гибелта в Сирия през 2016 година на старши лейтенант Александър Прохоренко – той е насочил към себе си въздушен удар, когато е бил обкръжен от ислямистите. Американските военни в социалните мрежи се възхищавали на руския офицер, признавайки гибелта му за героична, разказва за Politico бившата военна Серена Моринг. По думите ѝ, това я е „притеснило”, а също и това, че нейните военнослужещи са станали „почитатели на Путин”.

Бившият главнокомандващ войските на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав заяви пред изданието, че подобни симпатии към Русия са следствие от „съгласувана кремълска кампаня”.

Politico твърди, че Пентагонът „явно е обезпокоен”. В самото ведомство, обаче, за изданието отказаха да коментират по всякакъв начин обвиненията по адрес на Москва и само заявиха, че се стараят да повишават осведомеността на служителите за нови заплахи в киберпространството.

Освен това изданието прави извод, че „кампанията на Кремъл” може да повлияе на върху способностите на американските военни „да се противопоставят на бъдеща руска агресия”.

 

 

Източник:Блиц

 

Бонев с първи впечатления от стенограмата: Мутрата бута Орешарски

 

 

Кратка реминисценция от една умишлено предизвикана криза:
Правителството на герб концентрира пари в КТБ. Банката започва да действа като пирамида. Дава най-големи лихви по депозитите на отбрани лица от властта. Костов, извинявай Парите на държавни фирми и бюджетните средства са там. Правителство на Орешарски вижда, че това не е много редно и започва да изтегля парите от сметките на държавните фирми. Дребен процент от сметките по депозитите.
Пуска се „анонимно“ съобщение в медиите на #Кой. Общините на герб започват да прехвърлят сметките си в други банки. Настава паника пред клоновете на банката.
Прокуратурата атакува централата на банката. Това рано или късно ще се разследва. Защо?! Защо по този демонстративен начин.
Борисов прави няколко изявления, които призовават хората да си теглят парите. Настъпва масова паника. Изяввленията му се тиражират масово. Хората атакуват клоновет на банката. Прави се въпросното съвещание при президента. Там проличава, че целите на Борисов са чисто политически. Няма значение колко пари ще загубят хората.
Просто хвърля бензин върху пожара. Даже използва точно този изказ по време на дискусията, според стенограмата.
И се обявява след това, въпреки мерзавски разрушителните му съвети, за спасител на банковата криза. Банковата криза беше спестена, слава Богу, въпреки него. На стенограмата при Плевнелиев ясно се вижда как преследва гнусни политически цели. Да свали законното правителство, без значение колко ще загубят хората от депозитите си.
И е на свобода?!
Та даже ни е премиер, пак?! Това само в България може да се случи, народе прост мой

Това е първата стенограма. Впечатления след диагонален прочит:
– Първо впечатление, събрали са се банда глупаци;
– Второ впечатление, Борисов се държи както винаги – като ла*но. Не го интересуват хората, иска атака срещу кабинета. Само си представям в онази ситуация на паника, неговото искане за оставка на финансовия министър или на кабинета до какво щеше да доведе;
– Трето, Роско започва да говори за доклад на ДАНС, атакуван преди това яростно от Боко, а Захариева прекъсва, че това била класифицирана информация. Алооо, всички тези затова са се събрали там – да дискутират класифицирана информация, ма.
Обобщавам с първото впечатление

Оказва се, че, заради постановление да няма концентрация на средства на държавните фирми в една банка, част от тях са изтеглени.
И това е малък проблем. Големият е изтеглените от банката бюджетни средства на общините. Чии са общините, пита Мечо Пух. Точно така, познахте.

Причината да не се срине (отново) банковата система е безкрайното слабоумие и малодушие на булгаристанските вложители, които пак гласуваха за тези, които им обраха парите

Стенограмата, обобщена в едно изречение:
Мутрата бута Орешарски.

След стенограмата може и да не последват дела в съда. Заради държавицата жалка.
Но трябва да се отнеме достъпът до класифицирана информация на герб… в неговата персонификация

Лостът на Архимед от Банкя с опорна точка фалиране на КТБ

Стенограмата е засекретена, за да не се разбере колко тъпи хора са записани

Спирам със стенограмата, докато не направим съдебната реформа.
Очевидно е, че лицето БМБ дава доказателства за предумишлено престъпление – сваляне на законно избрано правителство чрез умишлено организирана банкова криза.
Рано или късно ще има правосъдие и възмездие за тези, които с политически цели обраха парите на хората.

Борисов: “Аз спасих банковата криза“. Спасил кризата?! Като я организира.

Богомил Бонев, Фейсбук

 

 

Източник:bultimes.com

Кемил Рамадан: Ако не е Пашата, Бойко ще е никой

Бойко го помня от времето, когато беше охрана на Румен Николов- Пашата. Стоеше му на вратата с един шушляк. Пашата е българо-мохамеданин. Само ще кажа, че ако не е той, Бойко щеше да е никой. Пашата и Вальо Златев го крепят. Сто процента. Това каза пред FROG NEWS Кемал Рамадан, който беше кандидат-президент на последните избори. Ето какво още разказа той:
 – Кемал, преди няколко дни те задържаха заради заплашителен есемес към лидера на БСП Корнелия Нинова и президента Румен Радев. Какво се случи тогава?–  В петък към 12 часа отивах към софийската джамия. Имах уговорена среща с приятел, с който не се бяхме  виждали 13 години. Доката вървях, към мен се приближи човек, който се представи, че е от ДАНС. Викам му: Бегай, не се занимавай с мен.  Той махна с ръка и дойдоха 5-6 човека. Викат ми:  Дай да не правим щуротии. Взех да се разправям, защото не знаех какво искат. Попитах: Къде ще ме карате, вие може да ме убиете. Започнаха да ми разправят, че нещо много голямо е станало. Съгласих се и отидох с тях в СДВР на 4-я етаж. Чаках три часа на един стол, без да ми обяснят нищо. След това ми казаха, че съм пращал есемеси и съм заплашвал Корнелия Нинова и Румен Радев. Показах им телефона  и двете съобщения до Нинова. Бях се ядосал защото ифтар не се прави така, както постъпи Радев.  Ифтар е вечеря за бедните. При Радев имаше само агенти на ДПС, крадци и бандити. Те не са честни хора. Радев е христянин. Не пости, как ще прави ифтар?!

Какво стана в полицията?

– Дойде министърът на вътрешните работи Валентин Радев. Казах му, че това са пълни глупости и не съм заплаха за националната сигурност. Радев се смееше. Каза ми: Това са глупости, но такъв е редът. Подпиши протокол и извинявай.  Към 5 часа ме пуснаха. Не са ме били, коректно се държаха с мен. Не упреквам МВР.

Говорил ли си с Корнелия Нинова?

– Няколко пъти. Тя да не се прави на лисица.

Пращал ли си есемеси на други политици?

– Да, на Ахмед Доган, на Делян Пеевски- Шиши и на всички от ДПС.

Какво искаше от тях?

– Призовал съм ги, да дадат пари за фондацията ми за ифтар и вечери в цялата страна.

–  Дадоха ли ти?

–  Как ще дадат пари тези айдуци?! Това са бандити. Нищо не дават. Те само крадат. Не обичат да дават. Кръв дават, пари не дават.

–  Когато излезе информацията за заплахите, първият, който съобщи какво се е случило беше военният министър Красимир Каракачанов. От думите му се разбра, че зад есемесите стои психически неуравновесен човек. Имаш ли психични проблеми?

– Като гледате мен, Каракачанов, Волен Сидеров-Бялата Златка и Лисицита Валери Сименов, кой е по-голям тарикат. Те или аз? Не искам да обиждам, но те са много зле. Делян Пеевски им даде пари да купят изборите. Знам цялата схема. Парите за тях дойдоха с чували от Сараите.

Не ми отговаряш. Имаш ли психични проблеми?

– Ако имам психични проблеми, щяха ли да ме кандидатират за президент?  Каракачанов каза за мен това, защото във фейсбук пуснах за Джамбазки, че е бил в Мамарчево и Малко Шарково в лудницата от дете. Имам документи. За това сега гърмят срещу мен. Аз не съм луд. Луд е този, който краде парите на народа.

В някои публикации се твърди, че си завършил в Саудитска Арабия и проповядваш радикален ислям. Това вярно ли е?

– Не. Всички медии, които пишат такива неща ги съдя. Завел съм искове срещу всички вестници. Пишат, че съм бил в Саудитска Арабия, но в този период бях 9 месеца в Камбоджа и съм служил в Грудово две години.

Какво си правил в Камбоджа?

– Бях легионер в контингента на НАТО.

–  Ходил ли си в Саудитска Арабия?-

–  Да, но не съм учил там. Имам много богати приятели. Просто ги посещавам.

–  Кой според теб финансира терористичните организации като „Ислямската държава”?

–  ИД е създадена от агенти на МОСАД. Никъде досега не съм казвал, че през 1995 г. 26 човека от МОСАД  ме задържаха на летището в Тел Авив. Държаха ме 45 дни. Искаха да им докарам един приятел. Той е от  най-богатите хора в Саудитска Арабия. Има над 7-8 петролни кладенци и над 2 000 поликлиники.  Обещах им, взех два милиона долара и ги прецаках. Сега, ако отида там, ще ме арестуват. Евреите и САЩ финансират терористите. Един евреин не умря на 11 септември при събарянето на кулите-близнаци. Как става тази работа?! Всички- бойковци, мойковци, работят за американците. Те не разбират. Не са  политици, а пионки.

 –  Казват, че Саудитска Арабия и Катар основно финансират  терористите. Това вярно ли е?

–  Кога в Саудитска Арабия е станал атентат? Само един имаше перди 20 години. Истината е, че Саудитска Арабия  плаща на Америка и Израел по 27 млрд. на година да ги пазят в региона.  Американците и израелците са абсолютни измамници.

Терористите смятат, че всички  неверници трябва да бъдат избити. Какво смяташ за това?

–  Не го приемам. Аз се боря срещу тероризма. На много хора съм дал информация.  Тодор Батков е връзката ни с терористите. През Шиши минават сделките с петролните кладенци, бартера с контрабандните цигари, наркотиците и сделките с оръжия. Пари за милиарди. Всички пари от тези сделки отиват за Америка. А тези, които ги въртят взимат 10 процента. Това, че казвам Алах Акбар, не ме прави терорист. Имам много приятели християни. Към всички трябва да се отнасяме като човеци. Виж, обади ми се и веднага приех да се видя с теб. Не съм се крил, не съм си изключвал телефона. Християните в България са мои братя. Не съм арабин, роден съм българин с мюсюлмански корени. Арабският език съм го научил от баща ми. Той е ходжа и от малък го знам.

–  Какво си учил?

– Право в Нов български университет. Като се кандидатираш за президент, те проверяват под лупа.  Ходил съм в Ислямският институт в София.

Опасен ли е турският президент  Реджеп Ердоган за България?

–  Да. Той е заплаха за националната сигурност не само за България, но и за Европа. Скара се с Америка. Сега евреите го коткат. Русия и тя се опитва да го придърпа. Заради Ердоган може да стане Трета световна война. Той не е политически играч, а глупак.  Направи фитне на мюсюлманите. Има грях, защото скара мюсюлманите в България.  Раздели ги на шиити и сунити. За мен Ердоган не е човек.

–  Кой политик харесваш в момента?

–  В България всички са за бесилото. Знам им всички сделки. Бил съм при братовчеда на Путин-Дмитрий. Вкара ме като пич в техния парламент. Бях с една тениска. Рамазан Кадиров ме запозна с Путин и оттам тръгнаха нещата. Бил съм и в Крим.

–  Казваш, че имаш много апартаменти в София. Колко са?

–  Е, сега, колко са?! Не съм Цветан Цветанов, защото съм си ги изкарал с труд.

А какво работиш,  за да имаш толкова пари?

– Имам фирми, рибни стопанства. От лобизъм съм взел милиони.

 Правиш връзки, така ли?

– Да.  Имам си приятели, връзки. Едни български бизнесмени сега искат среща с шейх Мансур. И аз им взимам пари за тази работа.  Това е.  Станах и представител на „Абу Даби инвестмънт”. Няма да ти кажа колко пари ми превеждат. Много са! Там имам личен портфейл. Превежда ми ги шейх Мансур.

–  Като си толкова богат, имаш ли охрана?

– Не ми трябва. Вече са ме стреляли. Бил съм в кома два месеца. Умирал съм и съм се съживявал. Един ден всички ще умрем. Страх ме е само от Бога. Само тези, които ходят с охрана вършат мръсни работи.  Аз съм чист и затова нямам гардове.

–  След като си вярващ, кой е най-големият ти грях?

–  Може би жените. Всеки има грехове. Имал съм мюсюлманки и християнки. Не ги деля, всички са жени. Нали знаете- и на царицата и на магарицата са едни и същи.

–  Колко живот даваш на този парламент?

–  След като приключи председателството ни  на ЕС, Бойко ще падне и повече никога няма да стане премиер.

–  Опитвал ли си се да се срещнеш и да разговаряш с него?

–  Бойко го помня  от времето, когато беше охрана на Румен Николов- Пашата. Стоеше му на вратата с един шушляк.  Пашата е българо-мохамеданин.

–  Какво знаеш за него?

–  Само ще кажа, че ако не е той, Бойко щеше да е никой. Пашата и Вальо Златев го крепят. Сто процента.

Това ли са най-важните фигури, които диктуват правилата в България?

–  Не, има други. Ако ги кажа, ще ми откъснат главата. Трима души са. Онзи ден ми звъня един от тях, като станаха скандалите с ДАНС. Искаше да се видим. Отказах му. Те са като теб и мен, ходят си спокойно, но въртят нещата. И никой не ги знае.

–  Споменаваш много пъти за шейх Мансур. Къде сте се запознали?

–  Знаем се от 6 години. Засякохме се с брат му-принц Ахмед, в джамията в Лондон. Правех молитва и той ме покани на гости в Емирствата. Стоях един месец там, не искаха да ме пускат.

–  Какво толкова са харесали в теб?

–  Това, че съм истински мюсюлманин. В очите ми прочетоха, че съм честен човек.

–  Изглеждаш доволен от живота си. Да се чуди човек за какво мечтаеш?

–  Искам българите да изритат маймуните от парламента. Иначе няма да се оправим.  Цветанов  излъга спяпо момче за операция в Русия. Аз поех лечението му в Москва. Не искам да се хваля. Тези работи не бива да се казват, а да се вършат.

–  Като имаш толкова пари, защо не успя да купиш гласове за президентските избори и да спечелиш?

–  Не става така, има служби. От две години съм в тези игри. Тези неща не стават така бързо. Но вече имам сериозен гръб от Русия и от други места. Лека- полека ще ги смачкам. Няма да стане от един път. Обещавам ти, че тези, дето сега ни управляват,  до пет години няма да съществуват.

Катя Илиева,

 

Източник:FROG NEWS

 

 

Проф. Николай Палашев: Съдебните реформатори произвеждат само медийни крясъци

 

 

– Проф. Палашев, на 14 юни се организира поредния „Марш за правосъдие“. Очаквате ли това да покачи протестния градус в страната и евентуално да вдигне интереса към правосъдната реформа, за която настояват председателят на ВКС Лозан Панов, „Да, България“ и неправителствени организации?
– Този протест, ако въобще успеят да го организират, така че да направи впечатление, няма за цел реално да повдигне въпроса за правосъдната реформа. Целта не е да се постигне това правосъдната ни система да работи в полза на хората, а е за това да се легитимират определени политически тези. Дебатът за правосъдната реформа само привидно има общо с правосъдието. Дебатът е политически.
Зад този дебат, който се представя като нещо много демократично, стоят амбициите на хора и структури, методически направлявани, а може би и подпомагани от организации, финансирани от чужбина. И в този смисъл си мисля, че обществото ни, след като веднъж се подлъга през 2013 година няма да го направи втори път. Защото е очевидно, че развиваните тези за правосъдната реформа от господа като Лозан Панов, Христо Иванов и подобни са несъстоятелни от гледна точка на съществуващото законодателство и установен обществен ред. В Конституцията е записано ясно при какви условия може да се свика ВНС, но никога досега, когато е ставало дума за това, не се е стигало до свикването му. Така че, не очаквам т. нар. „Марш за правосъдие“ да направи нещо повече от това, освен да покаже, че някои неправителствени и политически организации все още мърдат на политическата сцена.

– Датата не е избрана случайно. Търси се римейк на протестите от 2013-а и 2014-а. По какво си приличат и по какво се различават събитията тогава и сега?
– Да, действително се търси ефектът на римейка, но това няма как да се случи в същия мащаб, защото повечето хора от протестите през 2013 година бяха привърженици на ГЕРБ, а не на реформаторите, благодарение на които Бойко Борисов направи поредния си кабинет. Мащабите са други, времето е друго, а освен това Реформаторският блок получи червен картон от избирателите и бе оставен извън НС. Разбира се, възможно е този протест да подейства като катализатор за едно евентуално обединение вдясно, но и това няма как да стане само на основата на съдебната реформа, защото тази тема, представена така, както и досега, вълнува много малко хора… Съдебните реформатори не са способни да говорят по начин, че да увлекат със себе си достатъчно количество хора, които да ги вкарат в НС. За да стане реформата по техния тертип трябва да имат политическо представителство, но те не са кадърни за нещо повече от това да възпроизведат няколко медийни крясъка. И поради това се опитват да използват площада като платформа, гарантираща образа им на демократи. Само че площадът вместо да ги извиси ще ги маргинализира.

– Лозан Панов имаше срещи с Цецка Цачева и Екатерина Захариева, с президента Радев. Иска се свикване на ВНС, което зависи от депутатите. На практика всички институции са въвлечени в спора около съдебната система – изпълнителна власт, президентство, парламент. Реалистично ли е да очакваме свикване на ВНС, което да промени мястото на прокуратурата в съдебната власт?
– Както казах вече, за мен не е реалистично да очакваме свикване на ВНС. Огромният проблем е в това, че очевидно има поръчка отвън да се работи за съсипването на институционалността в България. Това напълно устройва тези, които стоят зад т. нар. неолиберален политически модел в световен мащаб. Слабата национална институционалност предполага диктат на световния банков капитал и транснационалните компании. Може да звучи конспиративно, но нека да погледнем фактите, които пряко се отнасят до нашия политически живот. За всяко едно решение, отнасящо се до обществения живот в страната, се ходи на спявка в Брюксел или в САЩ, като това го наричат партньорство. Така че, дали ще става въпрос за оградата на границата, за армията, за съдебната реформа, за енергийните връзки или нещо друго, не можем да очакваме действителна защита на националните интереси. Всъщност у нас днес няма нито автентична политическа мисъл, нито действителна политическа воля. И още нещо, не по-малко важно… Защо когато десните имаха всички лостове за промяна, а именно мнозинство в НС, цялата изпълнителна и съдебна власт, визирам 90-те години, не промениха законите, както настояват днес? Защо нямаше шествия по паважа, когато главен прокурор беше Борис Велчев? Нима по времето на Татарчев, Филчев или Велчев прокуратурата бе добра, а изведнъж сега е по съветски модел… Извинете, господа, но обществото все още има малко повече памет… И още нещо, от гледна точка на пропагандата им – защо през същите тези 90-те години не решиха веднъж завинаги въпроса с комунизма и комунистите? Аз ще ви кажа защо… За да могат днес да използват някакви измислени червени призраци и така до края на света… Защото в противен случай те няма да могат да намерят оправдание за съществуването си.

– Очевидно е все пак, че България трябва да обърне внимание на правосъдната система, както и на борбата с корупцията. И двете се поставят като условие за Шенген. Кои са според вас необходимите стъпки в тази посока?
– Разбира се, че правосъдната ни система не е перфектна. Но е такава, не защото ние нямаме сравнително добри закони и добре подготвени юристи, а защото именно наложеният политически модел на неолиберализма предполага това съдебната система да се отказва от защита на обществения интерес за сметка на тесни корпоративни и политически интереси. Колкото до корупцията, вероятно тя съществува от момента, в който човекът е разбил първия кокосов орех с остър камък… Абсолютно глупаво е да си въобразяваме, че корупцията може да изчезне… Но е реалистично да се мисли по посока на това тя да бъде ограничена до степен, която няма да генерира деструкции по отношение на ценностите и интересите на обществото. Само че за тази цел първото и най-важно условие е обществото да е богато, хората да не са поставени на екзистенц минимум на съществуване, а политиците да не отиват в политиката за собствено облагодетелстване, а за да свършат работа. Но как да стане това, когато от 2007-а на практика българската икономика е дотирана икономика. Когато колкото и да са инициативни българите, те са потискани и ограничавани от всякакви условия, които се декларират като демократични. Имам предвид квотите, налаги от ЕС, санкциите срещу Русия, налагани от ЕС, политиките с Турция, водени от ЕС… Е, как да стане така, че обществото да няма интерес от корупция, за да може все пак да оцелява. Няма как да стане, каквито и закони да се измислят и гласуват в НС. Колкото до Шенген, не е лошо да отпадне…А най-добре е колкото може по-скоро да започне предоговаряне на сегашния командно-административен модел на ЕС от гледна точка на отделните национални интереси на базата на тяхното договаряне и съвместяване.

– Специално внимание обаче трябва да обърнем и на проблема „корупция по високите етажи на властта”. Президентът Радев посочи, че за тази цел трябва независим специализиран орган. Ще бъде ли чут?
– Президентът Радев няма как да не вземе отношение по въпроса именно по този начин. Нека да не забравяме какви бяха предизборните му обещания и това, че той ще направи всичко възможно да не абдикира от позициите си като кандидат за президент – ако не за друго, то поне заради честта си на офицер. Но честно казано не вярвам, че някакъв специален орган, примерно като румънския вариант, ще може да оправи нещата. Пак ще повторя, че проблемът е в наложения неолиберален модел, под знака на който ще се опорочи какъвто и да е специализиран орган. И в този смисъл, наистина няма кой да чуе президента.

– В геополитическите си предпочитания България заложи твърдо на Берлин, на който разчитаме и за еврозоната, и за инвестиции. Одобрявате ли този ход?
– В ЕС се заговори за „две скорости“, а от друга страна имаме факти като Брекзит, засилващи се тенденции на завръщане на суверенитета на националните държави, визирам Унгария, Чехия, Полша, както и очертаването на Русия като един от трите фактора в света, наред със САЩ и Китай… При тези условия мога да кажа, че България отново залага на куц кон. В момента ЕС е система пред провал. И не само от гледна точка на социална система, политическа система и сигурност, но и икономически. Да не забравяме, че предстоят тежки преговори с Великобритания. В този смисъл България, имам предвид политическото ръководство на държавата, доброволно се отказа да използва геополитическото място на страната. Разбира се, пропагандата на неолибералистите продължава да насажда тезата, че политическото поведение на България било цивилизационен избор. Прощавайте, ама какъв цивилизационен избор може да е този, който поставя българина в Западна Европа по-ниско от индиеца, идващ от бивша колония. Нали разбирате колко грозна е лъжата… А обективно погледнато, както твърдят уважавани от мен икономисти, влизането в еврозоната ще доведе и до устойчив скок на цените в България. Това означава, че хората ще претърпят за пореден път обедняване, а пък държавата ще бъде принудена да качи данъците. При това положение за какви инвеститори можем да говорим? И всичко това, както и да го погледнем, е поредната измама на т. нар. преход.

– Като наблюдавате събитията в света, смятате ли, че неолиберализмът си връща изгубените след Тръмп и Брекзит позиции?
– Неолиберализмът няма как да върне позициите си, които имаше в последните 20 години. Опитът този политически модел да бъде реанимиран чрез проекти като „Макрон“ или в български вариант „Да, България“ според мен е обречен на провал, защото е  поставен на гнила ценностна основа.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Защо някои се правят на Хитлер? А други – на пилоти

 

Това е важният въпрос.
Но го замитат с евтини заяждания: Бойко разкарал единия веселяк, който се лигави като Хитлер – а пък президентът Радев още се усуквал за другия.

Защо ги правят тия маймунджулуци?

Били свестни момчета?

Колко свестни са – щом се кандилкат като пийнали абитуриенти?

И можеш ли да повериш каквото и да е на подобни гащници – за власт да не говорим?

То е ясно, че дори кучето си не можеш да им оставиш, докато отидеш в тоалетната – както има един лаф.

***

Да не търсим прекалено сложни обяснения за тази разкопчана веселост, за тази инфантилна еуфоричност.

Те просто са израз на Слободията, наложена от Великото Преправяне – най-отличителният знак на Уличницата/Преход.

***

Вчера се случи трагедията с хеликоптера.

Един вицеадмирал обаче каза – доколкото говореше на български – че това, всъщност, не било трагедия, понеже не загинали и тримата пилоти.

И веднага започнаха да се преправят – сега пък на пилоти.

Каракачанов тръгна да дава съвети на Радев – и той.

В последното си интервю пред Би Ти Ви и Плевнелиев се напъна да се преправи на специалист в авиационните дела.

Още по-рано пък колхозникът Ненчев се снимаше с пилотска униформа и дори веднъж го повозиха с изтребител.

Готово – и той е пилот.

Нищо добро не ни чака с толкова преправени пилоти

***

И нищо няма да научим за падналия хеликоптер.

Преправят се – и не чуват, когато им казват, че пилотите ни нямат достатъчно летателни часове.

Правилно не чуват – понеже им го казва пилотът Радев.

***

Наскоро „Сиела“ издаде забележителната книга на Хенри Пикер „Хитлер без цензура“.

Да задължат ония двамата недодялани клонинги да я научат наизуст.

Може и друго: облечени като Фюрера, да дадат по 100 часа поправителен труд на столичния булевард „Витоша“.

Бакшишите остават за тях.

Сетне да ги върнат на работа при премиера и президента.

***

А защо, всъщност, не се преправят на Сталин?

 

Коментарът е публикуван във фейсбук профила на Кеворк Кеворкян

Проф. Александър Маринов: Стенограмата показва проблеми в начина на поведение на първите лица в държавата. Борисов иска да постигне политически цели, а не да се реши проблемът

Проф. Александър Маринов

 

Разсекретената стенограма не разкрива какво се случи с КТБ, но показа симптоматични проблеми в начина на поведение на най-високопоставените лица в държавата. Това каза политологът проф. Александър Маринов в интервю за Агенция „Фокус“ във връзка с разсекретяването на стенограмата от Консултативния съвет за национална сигурност за фалита на КТБ от 29 юни 2014 г.

По думите му стенограмата, която се предполага, че е най-безобидната, показва, че има много сериозни поводи за тревога.

„Вижда се, че органите, които управляват държавата, не разполагат с необходимата информация, която би трябвало да имат по закон“, коментира той. Според него при подобно скриване или изкривяване на информацията, за която все някой носи отговорност, е много трудно да разчитаме, че ще бъдат взети правилни решения.

„Тази стенограма показва безотговорността на една голяма част от политиците. Ние виждаме как, например, лидерът на ГЕРБ през цялото време иска да използва ситуацията за постигане на политически цели, а не за разрешаване на същинския проблем. Тепърва трябва да се чете внимателно и да се анализира, защото подсказва, че нещо не е наред. И аз затова смятам, че е добър, правилен ход да се покаже тази стенограма, евентуално да се публикуват и други подобни документи“, каза още проф. Маринов

Политологът коментира още реакциите на политиците след разсекретяването на стенограмата от разговорите при президента.

„В днешните коментари чувам едно недоумение или нежелание, или възмущение, от страна на някои политици, че видите ли, там те могли да си говорят спокойно, а сега вече не могат да си говорят спокойно. Точно това е въпросът, че истинските им мисли и думи, а не тези, които са фризирани и редактирани пред микрофоните, това истинско поведение поражда големи притеснения, това, че те си позволяват да мислят и да говорят неща, които са неправилни. Не виждам никаква логика да им се осигурява чадър, да могат да си говорят тези глупави и откровено вредни неща на спокойствие“, каза още проф. Маринов.

 

Защо Тръмп готви Ислямско НАТО с бюджет 350 млрд. долара само за въоръжение!

 

 

1) Американско-британската армия с йордански наемници, дегизирани като „Нова сирийска армия“ нахлу в Сирия през граничния град Ал-Танф под претенциите, че се бие с ислямска държава. Лъжата им лъсна набързо, след като почти стигнаха Дер Еззор без много бой, а след това влезе в директни сблъсъци с истинската сирийска армия в района на Суейда и Източен Хомс. Дори американски самолети са пуснали листовки над сирийската армия, със заплахи да стоят на най-малко 55 км от иракската граница, иначе щяло да има „последствия“.
Повече от ясно е, че САЩ няма да позволи на САА да свърже Палмира с Дер Еззор и да стигне до допир с иракските граници. Това за пореден път само доказва защо там бяха инсталирани ИДИЛ и кой е имал полза от тях. Това е заради тръбите. На по-интелигентните би им светнало защо беше организирана с Ал-Нусра онази химическа атака в Хан Шехун, която им даде повод да съсипят авиобазата до Хомс – точно оттам, откъдето излитаха руските самолети към Дер Еззор и Палмира.
Още по-нагли са посланията на дегизираната „Нова сирийска армия“, която твърди, че има за цел да спира иранците и шиитските сили, щото видите ли сирийската армия била само шиити, а това е било „тяхната земя“. Нищо, че точно в Суейда (Южна Сирия) САА е съставена предимно от друзи.
И още един въпрос – къде точно си веят гащите САЩ и „Новата сирийска армия“? Кого спасяват по-точно? Това са територии, на които не живее никой. Това само показва, че американците гледат на Сирия като територия, която им трябва, за да прекарат две тръби.

2) Тигрите на Хасан Сухейл и сирийските специални части в момента са се преместили и напредват от Източен Алепо на юг като целта е да стигнат до Палмира. След това вероятно ще се насочат към Дер Еззор.

3) Това, което се опасявам, е, че предстои грамаден щурм от ИДИЛ в Дер Еззор. Американците целенасочено ги насочват натам, като целта е да спрат напредването на САА на всяка цена, като ще устоят и завземането на западен Дер Еззор от сирийците . След което САЩ и съюзници да цъфнат в града и да го „освободят“. Той вероятно ще е вече празен, след като ИДИЛ ще им свърши мръсната работа.

4) Кюрдските сили, които най-лицемерно се наричат „Сирийски демократични сили“ се опитват да прекъснат пътя на САА към Източен Алепо и на юг от Ракка. През това време непрекъснато се наблюдават сражения между кюрди и бунтовници, финансирани предимно от Турция.


Сега ясно ли е, защо бачо Доню Тръмпата готви Ислямско НАТО с бюджет 350 млрд долара само за въоръжение?

Напомням – дори и само според Уикипдията в момента в Сирия воюват 32 държави.

 

Дахер Ламот, Фейсбук

 

 

Източник: bultimes.com

Пет причини на провала на Тереза Мей

 

 

Премиерът Тереза Мей претърпя един от най-драматичните обрати в скорошната британска политическа история, като загуби мнозинството в парламента на предсрочни избори, за които се очакваше да спечели лесно.

Мей обяви провеждането на 18 април и призова избирателите да увеличат работещото й със 17 депутатски места мнозинство, за да укрепят позициите й в преговорите за Brexit.

Проучванията на общественото мнение по това време даваха преднина с 20 места на консерваторите пред лейбъристите, достатъчно за потенциално мнозинство.

Ето пет причини, поради които нещата се объркаха, пише БГНЕС.

 

Факторът Бренда

Много британци гледаха на изборите като на цинична игра за спечелване на предимства срещу непопулярния опозиционен лидер Джеръми Корбин. В края на краищата страната само преди две години беше избрала парламент с петгодишен мандат и Мей, след като стана премиер миналата година, многократно се бе ангажирала да не провежда нови избори. Но имаше и други, които имаха предвид токсичното наследство от два референдума – единият за независимостта на Шотландия през 2014 г., а другият за членството в Европейския съюз през 2016 г., което остави страната дълбоко разделена. За тях нови избори просто щяха да отворят стари рани.

Данък за деменция

Опитът на Май да направи изборите само за процеса по Brexit излезе криво измислен в средата на май. Вдигна се скандал покрай предложението на консерваторите възрастните хора да бъдат накарани да плащат потенциално неограничени суми за грижи в дома си. Дори подкрепящата Мей консервативна преса атакува идеята, обозначавайки я като „данък за деменция“, който би унищожил наследството на средната класа. Корбин се възползва от предимството, като обрисува Мей като студена и непроявяваща грижа за другите. Тя се отметна, обещавайки, че ще има ограничение за вноските за заплащане на грижи, а правителството ще постави началото на документ за консултации. Но скандалът хвърли светлина върху стила на ръководство на Мей за обграждането й с няколко доверени съветници. Дори министрите на кабинетите бяха изключени от обсъждането на части от предизборния манифест на торите.

Терористични атаки

Консерваторите традиционно са по-популярни от лейбъристите, когато става въпрос за сигурността, но внезапно може да се окажат на втора позиция, след като терористичните атаки бяха извършени в Манчестър и Лондон, оставяйки 30 мъртви и около 150 ранени. Мей очерта планове за затягане на вече широкообхватните закони за сигурност на Великобритания, но Корбин промени дебата, за да се съсредоточи върху нейния шестгодишен опит като министър на вътрешните работи, когато тя наблюдаваше хиляди намаляващи бюджета съкращения в полицейските редове. Той многократно повтори предложението си за назначаване на повече полицаи по кварталите, като се аргументира, че те биха предоставили жизненоважна преграда срещу джихадистката радикализация.

Отказ за обсъждане

Още в самото начало Мей отказа да се включи в телевизионен дебат, като каза, че предпочита да „излиза, да се среща с гласоподавателите и да изслушва директно избирателите“, а не „да дебатира там, където политиците се разправят помежду си“. Корбин първоначално отговори, че няма да участва в дебата, ако тя не присъства, но промени решението си и се присъедини към водещите кандидати на подиума на 31 май, а консерваторите бяха представени от министъра на вътрешните работи на Мей Амбър Ръд. По този начин тя отстъпи на Корбин светлината на прожекторите и се подложи на обвинения в политическо малодушие.

Стил на робот

Мей се опита да се представи като не проста англичанка, а като жена, която върши работа, в противоречие с един неясен, идеалистичен Корбин, но недостатъците на този образ станаха очевидни по време на кампанията. Нейната безкрайно повтаряща се мантра за „силно и стабилно лидерство“ доведе до това, че мнозина започнаха да я наричат с прякора „Мейбот“, а нейният неловък стил, благоприятстващ включените в програмата, губеше при сравнение с Корбин, ветеран във воденето на кампании сред местните жители, който изпитва удоволствие от срещите с обществеността. При рядка спонтанна среща с гласоподавател, която беше заснета бързо стана популярна, Мей отговори на една жена, разгневена от съкращенията на социалните помощи с иронични кампанийни лозунги.

 

Handelsblatt: Руският президент “дойде, видя и победи“

 

 

Американският президент Доналд Тръмп „запали опасен огън в Близкия Изток“, а руският лидер Владимир Путин „не пропусна възможността да си погрее ръцете на този огън“, пише „Ханделсблат“ (Handelsblatt).

Желанието на Тръмп да обедини арабските страни срещу Иран в действителност доведе до тяхното разединение, а Путин не пропусна да се възползва от това и отново се превърна в една от решаващите сили в Близкия Изток, пише изданието.

Вместо да следва лозунга „Америка преди всичко“, Тръмп разгоря опасен огън в Близкия Изток, смята авторът на статията Матиас Брюгман. По негово мнение политиката на новата американска администрация в региона засилва позициите на Путин, който се превръща в „големия победител в глобалната геополитическа борба, в която Кремъл дълго време изглеждаше като губещ“.

В статията се пояснява, че външната политиката на Тръмп до голяма степен се различава от тази на бившия президент на САЩ Барак Обама. Сега Вашингтон „се кара жестоко“ с Европа, „както и с арабския свят“. Същевременно Владимир Путин „е поел тактиката на Ангела Меркел“, която се състои в това „да чака и да остави останалите страни сами да се договорят“.
И всичко това, съчетано с няколко активни самостоятелни стъпки, позволи на стопанина на Кремъл отново да изправи Русия във водеща позиция в глобалната йерархия, от която вече „я бяха отписали“ историци, политолози, а и някои западни политици, продължава статията.

„Фактически Тръмп разпали на световната сцена опасен огън – а Путин си грее ръцете на него, – предупреждава авторът. – САЩ и Европа страстно се разгоряха, както и арабският свят“. Днешният конфликт в Персийския залив „обръща“ по посока Русия не само Катар, който вече се е подсигурил с пакет акции в руския нефтен гигант „Роснефт“.

Руските енергийни компании в Либия също заеха доста силни позиции, благодарение на което политическото сътрудничество с Русия е значително по-тясно, отколкото това с европейските ѝ конкуренти. Турция от своя страна също обърна гръб на Европа и смята Москва за партньор. Приятелски отношения с Русия иска да запази и Иран, който също подкрепя правителствените сили в Сирия.

„Страните от Персийския залив в момента са разпокъсани на политическата арена. И Съединените щати не могат да си позволят да обърнат гръб на Русия, когато е необходимо да се търсят партньори в борбата с международния тероризъм, – уверен е авторът.

„Към това се присъединяват все по-гръмките викове от Запада, призоваващи за отмяна на въведените против Русия санкции. Днес за Путин може да се каже, че перифразира латинската поговорка – той „дойде, видя и победи“, заключва авторът, цитиран в Ино.ТВ.

 

Източник: Руски дневник

 

Карлос Контрера: Използването на кукерски маски на гей парада в София е нова провокация за омаскаряване на българските традиции и ценности

 

 

Днес в 18 часа започва „София прайд“ – движение в подкрепа на еднополовите отношения. БЛИЦ се свърза с Карлос Контрера от ВМРО, който обясни очаква ли провокации, даде отговори на някои важни въпроси и зададе други, на които тепърва ще се очаква отговор. Вижте какво каза той пред медията ни:

– Тази година „София прайд“ тръгва с мотото „Да прогоним предразсъдъците, невежеството и злото“ и ще бъде воден от кукери. Г-н Контрера, какво се цели с тази демонстрация според Вас?

– Те всяка година гонят предразсъдъците и невежеството. Всяка година обясняват, че те са интелигентните, умните и красивите, а всички останали са прости и други пещерни типове. Този мотив го има още от началото на парада. Това са чисти цинизми, с които се правят на интересни.

Използването на кукерската маска е нов вид провокация. По този начин активират линията по омаскаряване на българските традиции и ценности, защото дори без да сме го видели още, представяйки си го, ще става дума за едно откровено брутална демонстрация. Представете си кукерска маска върху голи мъже и жени, които се кълчат на някаква платформа. Само по себе си това принизява традицията. Вероятно това е част от целта и замисъла на организацията.

– Въпреки че мнозинството в парламента е твърдо против гей парада, общината като че ли не е. Защо?

– Аз виждам значителна част от колегите в Столична община и общинския съвет, включително и от страна на ГЕРБ, която е против. Самата община като институция не желае да влиза в този спор и да вземе еднозначно страна и предполагам, че основният фактор е какво ще стане отвън, което не може да бъде мотив, защото вие виждате, че всяка европейска държава води своя всяка национална политика и не се оставя да и се вменяват чужди идеи.

– Вие казахте, че ГЕРБ са против тази организация, както и „Обединени патриоти“. Каква е позицията на другите партии?

– Очевидно е, че този парад не се подкрепя от мнозинството – нито от представителите на ГЕРБ, нито от тези на БСП. Представителите на Реформаторския блок и СДС категорично се разграничават от подкрепата за парада. ДПС са единствените ясни привърженици.

Вчера се направи една доста сериозна институционална провокация, защото г-жа Георгиева заяви, че кметът на Столична община трябвало да подкрепи гей парада, защото така правели кметовете на Берлин и други големи европейски столици, на което представителите на ГЕРБ, БСП и ние реагирахме изключително остро. С това се прави внушение, че Столична община се ангажира лично с организирането на парада. Друг е въпросът, че никой не е попитал кмета за мнение по тази тема. Това си е някакво тяхно вътрешно убеждение. По закон Фандъкова няма никакво задължение да подкрепя каквито и да е било подобни движения и организации.

Протестърите развяват някакви декларации от международни гей организации и партиите на европейските либерали. Не малка част от тях са активисти в парада.

– Тази година рекорден брой фирми, бизнеси и производители застават зад „София прайд“. На какво се дължи тази подкрепа?

– С удоволствие ще проследя списъка на тези дружества и аз лично няма да ползвам повече услугите им. Ние, противниците на парада, можем да си направим този социален експеримент и след като те подкрепят подобна антибългарска политика и чужди за българското общество идеи и ценности, то ние ще си направим съответния бойкот като граждани. Колкото до дружествата, крайно време е да спрат да се занимават с политика. Гей парадът е политика. След като са преценили, че ще се занимават с подобни движения, ще си платят сметката.

– Ще посочите ли имената им, когато разберете кои са?

– Ще посветим публично и медийно внимание на всеки, който афишира „София прайд“, за да разберат, че българското общество не може да бъде ползвано за боксова круша. Българското общество все още е силно и консервативно и няма да позволи да бъде провокирано от една шепа хора.

– Имате ли информация как, кого и откъде се финансира „София прайд“?

– Един от основните привърженици на движението е от Български хелзинкски комитет и една от финансовите линии може да се търси там. Забележете, че тези хора никога не са публикували списъци с постъпилите суми, колко са изхарчили и къде, има ли задължения и т.н. Тези, които говорят за прозрачност, го правят само на думи.

По-важен въпрос е колко ще струва охраната на този прайд от страна на полицията и защо се допуска това издевателство. По моя информация над 500 души от МВР ще бъдат ангажирани с парада. Защо се допуска тези полицаи да висят по ъглите в централната градска част по 12 и повече часа, вместо да се занимават с рутинната им полицейска дейност? Все още очакваме отговор на тези въпроси.

Интервю на Никол ИВАНОВА, БЛИЦ

 

 

Бареков: Защо полутрезвият министър на отбраната липсва след трагедията с починалия капитан на нашия паднал хеликоптер? (снимка)

 

 

Защо полутрезвият (надявам се) министър на отбраната липсва след трагедията с починалия капитан на нашия паднал хеликоптер? За разлика от пияндето агент Иван, реакцията на президента Радев е достойна. Каза им истината в очите. Докато се крадат парите, няма да има читава авиация, ни оборудване за армията. А кой краде всички ние знаем и няма защо Радев да ни го назовава.

 

 

Защо полутрезвият (надявам се) министър на отбраната липсва след трагедията с починалия капитан на нашия паднал хеликопт…

Posted by Nikolay Barekov on Friday, June 9, 2017

 

Николай Бареков, Фейсбук

 

Саудитска Арабия готви преврат в Катар?

 

 

Отношенията на Саудитска Арабия с Катар никога не са били прости, най-малко двама членове на саудитското кралско семейство са били замесени назад във времето в опити за преврат в Катар, пишат западни и руски медии.

Сегашната криза е най-тежка от всички, някога възникнали в отношенията между двете арабски деспотски държави, особено след ислямско-американската среща на върха в Рияд.

Катарският телевизионен канал Ал Джазира, води обикновено кампания на безмилостни критики срещу войната на Саудитска Арабия в Йемен и подкрепя враждебните на Крал Сауд „Мюсюлманско братство“.

Най-големият грях на Катар, стана обаче, насочената към Иран и срещу Израел политика.

Саудитска Арабия,не е готова за направи компромис и избра Катар като основна цел след ислямско-американската среща на върха в Рияд и кампания за изкореняване на тероризма. Саудитската преса докладва за подготовката на преврат в Катар в полза на „законното крило на управляващата фамилия“.

Катар заплашва, че ако го притиснат в ъгъла, да предаде огромната военноморска военна база Ал Udeid на разположение на Русия, пише Postskriptum.

Udeid е най-голямата военна база на САЩ и логистика в Залива и в целия регион в Близкия изток. Там служат повече от 10 хиляди американски войници.

Изглежда катарците разбраха, че прекалиха, защото ливанската телевизия Al-Mayadeen, близка до Асад и „Хизбулла“, заяви, че от Доха бил депортиран  първия член на „Политбюро на Хамас“, Салах ал-Ъри, преди няколко месеца, пък депортиран от Турция.

Властите в емирството казали, че те „преглеждат списъците за депортиране“, както и че те са принудени да депортират членове на Хамас „под външен натиск.“

Според Al-Mayadeen, се депортират членове на Хамас, отговорни за операциите на Западния бряг.

Членовете на Хамас, които са депортирани от Катар, се местят в Малайзия.

Официално Хамас отрича съобщенията, че голяма част от членовете му са изгонени от Катар.

В тяхната версия, преместването в Малайзия „е планирано предварително“, а слуховете за депортирането „умишлено се разпространяват от пресата, за да навредят на образа на организацията“.

По-рано властите в Бахрейн, Саудитска Арабия, Обединени арабски емирства (ОАЕ) и Египет обявиха за прекъсване на дипломатическите отношения с Катар. От Манама, столицата на Бахрейн, обясниха тези действия с това, че съседната им държава „продължава да дестабилизира безопасността и стабилността на Кралство Бахрейн и се намесва във вътрешните му работи“. В заявлението също така се отбелязва, че причината за това решение е станало и подстрекателството и отношението от страна на катарските информационни издания, а също така и подкрепата спрямо терористичните дейности и финансовите групи, свързани с Иран. На катарските дипломати са предоставени 48 часа, за да напуснат Бахрейн. Обикновените граждани трябва да направят същото, но в период на 14 дни. Едновременно с това Бахрейн закри морските и въздушни граници с Катар.

На срещата на върха със САЩ в Рияд, Саудитска Арабия, от името на всички участници осъди политиката на Иран. Въпреки това, на сайта на информационната агенция, Катар публикува изявление в подкрепа на подобряване на отношенията на Доха с Техеран. Катар заяви, че сайтът е бил хакнат, но Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн не повярваха.

Оглавяваната от Саудитска Арабия международна коалиция, която се бори срещу бунтовниците в Йемен, обяви, че слага край на членството на Катар, съобщава AFP.

Информацията идва, след като повечето страни от Персийския залив – по-конкретно Саудитска Арабия, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Египет – прекратиха връзките си с Доха заради засиленото напрежение в региона.

От коалицията обясниха, че изключването на Катар от коалицията в Йемен е заради практики на страната „които укрепват тероризма, както и подкрепата ѝ към организации в Йемен, включително „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“.

Династия Ал Тани управлявала Катар от 1825 година. Няма независима законодателна власт, а политическите партии са забранени. Парламентарните избори, които първоначално са били обещани са отложени за неопределено време.

Осмият емир на Катар е Тамим бин Халифа Ал Тани, чийто баща Хамад бин Халифа ал Тани му предаде управлението на 25 юни 2013 година.

Консултативното събрание или Меджлис Ал Шура е ограничен законодателния орган, чиято задача е да изготви и одобри законите, но емирът има последната дума по всички въпроси.

През 2003 г. Катар прие нова конституция, която предвижда преки избори на 30 от 45-те членове на Консултативния съвет, но от 2012 г., Съветът е съставен изцяло от членове, назначени от емира.

Автор: Йордан Халачев

 

Източник: ПРЕГЛЕД

 

 

 

 

 

 

САЩ решиха да накажат Дутерте чрез терористите

 

 

След като изгубиха възможността пряко да оказват влияние върху своите бивши филипински съюзници, и след като не сломиха волята на президента Дутерте нито с осъждания от страна на подръчните правозащитници, нито със заплахи, нито даже с опит за убийство, САЩ използваха срещу него последното безпогрешно средство – ислямските терористи. Показателно е, че сраженията между терористите от местното подразделение на „Ислямска държава” и правителствените войски на остров Минданао започнаха ден преди посещението на ръководителя на страната в Москва на 22.05., където бяха подписани големи военни договори. Родриго Дутерте въведе в района военно положение.

Основател на местното подразделение на „Ислямска държава” стана още в началото на 1990-те години създадената от Осама бин Ладен организация „Абу Сайяф”, известна с изнудвания, отвличане на хора, терористични актове и жестоки екзекуции. През 2014 г. тя даде клетва за вярност на забранената в Русия терористична групировка „Ислямска държава”, обаче числеността ѝ беше недостатъчна за пълноценна война и, ето, миналата есен няколко групировки като по заповед „се вдъхновиха” от идеите на халифата, присъединиха се към бандитите и създадоха малка армия. Естествено, там се появиха и чужденци. И така, на 01.06. Лорензан каза, че в град Марави, разположен в южната част на Филипините, са ликвидирани осем чужденци, воюващи на страната на ислямистите. Комплектът бил пълен – чеченци, саудитци, малайзийци, индонезийци и йеменци.

Историята започна, след като спецслужбите на Филипините проведоха сериозна операция по борба са наркотиците и корупцията, в резултат на която бяха арестувани и високопоставени чиновници. Внезапно тези действия на Манила предизвикаха бурна реакция от страна на САЩ, които изразиха загриженост във връзка със случилите се наскоро във Филипините арести на чиновници по подозрения за търговия с наркотици, а също и във връзка с убийствата на хора, заподозрени в съучастничество в търговията с наркотици във Филипините. Дутерте заяви, че Голдберг се меси в делата на държавата. После стана още по-напечено – Държавният департамент поиска войната с наркомафията да бъде прекратена. Дутерте прати американците на майната им и продължи, като постигна това, че близо половин милион наркотърговци се предадоха доброволно от страх да не бъдат убити. Клинтън и Обама побесняха и ултимативно поискаха от Дутерте веднага всичките да ги освободи. В отговор на това той обеща да изхвърли американските бази от страната, като в добавка нарече Обама „кучи син” и освен това заплаши с излизане от ООН, ако последните не спрат да се месят във вътрешните дела на страната.

Глобалистите не можеха да оставят това без отговор. За желанието на САЩ да свалят неудобния им ръководител съобщи още на 25.09, миналата година прессекретарят на президента на Филипините Мартин Анданар. Според него на спецслужбите на страната било известно, че на фона на масови безредици е трябвало да се проведе кампания за отстраняване от власт на избрания президент с ниво на популярност 70%. Мартин Анданар подчерта, че властите в страната ще реагират по подобаващ начин на опитите за преврат и добави, че правоохранителните органи разполагат с поименен списък на американските наемници.

И ето че през есента на 2016 г. екстремистите се активизираха в района на родния град на Дутерте Давао – „бащинията на Дутерте”, където той няколко пъти е избиран за кмет и където би могъл да спечели победа над криминала. През ноември 2016 г. имаше военни сблъсъци в селището Бутиг – предградие на град Марави. Това селище се смята за център на филипинските фундаменталисти и именно то стана цел на атаките на правителствените войски. В края на ноември те се опитаха да унищожат Дутерте физически. Нападението стана в навечерието на заминаването на президента на Филипините пак в тази южна част на страната, където буйстваше подразделението на „Ислямска държава” и веднага след срещата му с Владимир Путин. Терористичният акт се провали, а Дутерте заяви, че въпреки това ще посети набелязания град, независимо от съветите да отложи пътуването. „Ако има възможност, ще тръгнем по този път” – отбеляза президентът на Филипините.

Междувременно Дутерте стана популярен не просто така. Освен борбата с епидемичната наркомания, той прояви истински качества на ръководител, когато остави настрана амбициите и призова хората да се обединят, в това число и левите въстаници-маоисти, за да се борят с терористите рамо до рамо с военнослужещите от правителствените войски. И изглежда работата потръгна, и макар и с тежки боеве, но правителствените войски напреднаха.

И ето че в края на май боевете на остров Минданао навлязоха в нова фаза. Филипинската армия вкара в град Марави, където се бяха установили ислямистите, бронетехника и допълнителен контингент от състава на въоръжените сили на страната. В резултат от боевете между армейските подразделения и ислямистите загинаха 42-ма души. Филипинската преса съобщи, че в дадения момент са ликвидирани повече от 60 терористи.

За глобалистите Обама и Клинтън е ясно, но с какво Дутерте успя да подразни Тръмп? Тръмп едва ли може да се е възмутил от действията на Дутерте по борбата с наркомафията или забраната на гей-браковете, все пак той не е Обама. Откритото недоволство на Вашингтон предизвикаха договорите за доставка на оръжия, които подписаха Филипините и Русия. В навечерието на пътуването си Дутерте не скриваше, че за него от основен интерес е закупуването на руско оръжие – стрелково, а също така и високоточни ракети, вертолети и самолети. „Ние се бием с метежници, такива, каквито преди имаше в Русия. Това са просто немногобройни бандити, сеещи хаос. Те не са чак толкова много. И невинаги е необходима техника за борбата с тях. Но са необходими разузнавателни сведения, нужно е високоточно оръжие. А ние не разполагаме с такива технологии. Става дума за стрелково оръжие, за ракети, които могат точно да поразяват цели. И още, може би, което е много важно в условията на борба с въстаниците – вертолети и самолети. Не реактивни, а обикновени – те не са толкова скъпи, но са по-ефективни в борбата с малки терористични групи в конфликтни райони”, поясни Дутерте на среща с руски журналисти преди заминаването си за Москва. На срещата с Владимир Путин той още веднъж потвърди интереса си към руското въоръжение, а също и че при закупуването на оръжия Филипините възнамеряват да се преориентират от американските доставки към такива от Русия и Китай.

Заявлението на Дутерте прозвуча точно в този момент, когато Тръмп беше на посещение в Саудитска Арабия, където открито предлагаше собствените си оръжейни договори. И въпреки че сумите на оръжейните договори на Русия и САЩ са несъпоставими, все пак загубата на „свой клиент” там не я одобриха, и то толкова, че едва ли не в същия този ден започна войната срещу Дутерте.

Не стават ли прекалено много съвпаденията за една и съща история? Липсват само митингите „на опозицията”, впрочем, там не е Русия и да се организират митинги в условията на война просто е опасно. Не, протестиращите няма да бъдат разгонени от полицията или армията. Просто там местните патриоти, калени в огъня на войната с наркомафията, никога не са се отличавали с търпимост към местните майданци и абсолютно плюят на мнението на Запада. Там ще бъде добре, ако полицаите успеят да защитят опозицията и да отблъснат и без това злото „благодарно население”.

Затова пък там, където не може да се провокира цветна революция, отлично действат ислямистите, превръщайки страните в изпепелени земи. Странните съвпадения между целите на ислямските терористи и САЩ са забелязани не от вчера. От времето на Збигнев Бжежински американците честичко прибягват до услугите им. След като използва Бин Ладен в Афганистан, Вашингтон от една страна се бореше с тях, а от друга, терористите от същото това подразделение на „Ал-Кайда” се биеха ръка за ръка с американския спецназ в Либия срещу Кадафи, а лидерът им Абдулхаким Белхадж даже влезе в „демократическото правителство”, след като падна законният режим. САЩ използваха „своя талибан” Абдула Сархади, когото даже извадиха от затвора, за да убие един от най-омразните им и непримирими водачи на афганистанските талибани Мула Ахтар Мохамед Мансур, който „тръгна срещу вятъра”, като обяви война на „Ислямска държава” и даже се опита да започне преговори с Русия и правителството.

Неведнъж е отбелязвана и доста странната координация между американската коалиция и терористите в Сирия. От самото начало те бяха главната ударна сила на любимата на Запада „опозиция”. Обаче реални въпроси за връзките на САЩ с „Ислямска държава” се появиха след американския въздушен удар по сирийските войски в Дер-ез-Зор, където ислямистите дори искаха да си направят своя столица, тъй като „Ислямска държава” моментално премина в настъпление и превзе няколко квартала, в които бяха сирийските правителствени войски. Същото се случи и след ракетния обстрел на сирийската въздушна база по нареждане на Тръмп. Създаде се впечатление, че американските военни са споделили информация за удара не само с руснаците, понеже терористите бързо и дружно тръгнаха в атака.

За съжаление няма как да се очаква бърза победа на Дутерте – дори и след освобождаване на острова от ислямистите, терористичните актове ще продължат. Войната ще си каже думата и за тази, не най-силна икономика в Азия. Има само една алтернатива – борба до победа на всички народи – от Либия до Украйна. Борба с терористите и толкова любимите на американските глобалисти наркотърговци до победа. Няма нужда да се съмняваме в Дутерте. В своите 72 години той е удържал на думата си и е стоял зад убежденията си и не му е за пръв път да върви докрай и да постига целите си. Но той не е вечен, а и опитите за убийство могат да бъдат успешни. Ето тогава на филипинците ще им се наложи да се явят на най-важния си изпит.

 

Източник: warfiles.ru
Превод: Anony Bulgaria

 

Меркел към Борисов: Ние сме учили за българските братя Кирил и Методий, ще те поздравя за 24 май!

 

 

Премиерът Бойко Борисов има план за българското председателство на ЕС. Обсъдил го е в Берлин с канцлера Ангела Меркел, наред с други ключови теми. Получил е от нея и едно обещание за 24 май догодина. Това става ясно от блицинтервю на премиера Бойко Борисов пред „Дойче веле“.

ДВ: Г-н Борисов, еврозоната, Шенген, българското председателство на ЕС – с какви новини се връщате от Берлин в София?

Борисов: Първо да благодаря за гостоприемството, което прояви и германският президент Щайнмайер, и френският президент Макрон вчера, и днес канцлерът Меркел. Една визита, която бих подредил така: първо председателството на ЕС, защото това е един много тежък – всъщност не тежък, а сложен период за Европа: Брекзит, Европа на една или на две скорости. Все теми, по които България като председателстваща ЕС ще взима отношение. И след това, разбира се, еврозоната, чакалнята, която според мен и изключително важна за нас. А и това е шансът да не бъдем изхвърлени на втора скорост. Чакалнята ние я заслужаваме, взели сме необходимите мерки. Това ще донесе и намаляване на лихвите по кредитите, а от друга страна пък ще гарантира външните инвестиции. Знаете, че Германия вече има доста инвестиции в България и затова на 23-ти правим една голяма среща със семейния бизнес, с финансовия министър Шойбле. Канцлерката също посъветва за това, както и вчера направихме среща с финансовия министър на Франция, за да можем да опаковаме нашите резултати с политическите критерии, които има еврозоната.

ДВ: На пресконференцията в Берлин казахте нещо интересно за българското председателство на ЕС: че ще имате грижа хората от Балканите, предполагам от Западните Балкани, да се чувстват в Европа, да могат да се придвижват свободно, да се направи нещо за хората, а не за елитите. Какво имате предвид?

Борисов: Ами какво имам предвид: елитите още не са за Европейския съюз. Критериите не са покрити и поне доколкото ги познавам, още дълги години няма да ги покрият. Но хората от Балканите, индивидуалният човек – той си е европеец. Независимо че сме на Балканите, ние сме в Европа. Човекът от Балканите трябва да усети перспективата, трябва да се избегне евроскептицизмът, трябва с душата си да се докосне до ценностите, които Европа предлага. И тук въпросът е дали може да има такъв инструмент като един вид европейски паспорт за хората, които искат да бъдат в Европа, да се чувстват европейци, който да не дава, разбира се, право за работа, право за пребиваване – просто ако искаш да отидеш и да видиш, да можеш да отидеш.

ДВ: Това ще бъде българска инициатива, така ли?

Борисов: Аз избягвам в едно голямо европейско семейство да акцентирам кое е българско или кое е общо. Ние сме едно голямо семейство. Нещата се решават с консенсус, с разбиране, с разговори, а инициативата и желанието ми е да се опитам да го прокарам пред колегите. За да разберат те, че това е важно за Балканите. Хората там трябва да усетят перспектива, надежда, трябва да я има тази магия, която и нас ни водеше и се радвахме, когато отидохме в Европейския съюз. И мисля, че не съжаляваме като нация, защото всичко добро, което ни се е случило, се случи всъщност в този период.

ДВ: Г-н Борисов, навярно знаете, че на Запад, в ЕС, в Германия се чуват и се пишат критики срещу Вашия коалиционен партньор „Обединените патриоти”. Стана ли дума за коалиционния Ви партньор по време на разговорите Ви в Берлин?

Борисов: Не. По простата причина, че хората прекрасно познават ГЕРБ. Ето и днес да благодарим на централата на фондация „Конрад Аденауер”, че ни даде тази възможност – видяхме се тук с ръководството. ГЕРБ е толкова прогнозируема като партия, евроатлантическа, вече десет години го доказваме, че няма никакво съмнение или напрежение. Даже разговор не е имало, ако трябва да бъда честен. Никой не ме е попитал, а и аз се надявам, че моите колеги от „Обединените патриоти” – всички сме имали детство и юношество – са вече доста зрели хора и сами разбират, че светът е толкова сложен, че трябва действително да сме стабилни. Пък и хората в България направиха своя избор. Демокрацията е това.

ДВ: Г-н Борисов, стана ли дума във Вашите разговори за две български съседки – за Турция, за която Вие споменахте на пресконференцията, че ще се опитате да работите за подобряване на отношенията, но и за Македония, която беше, а може би все още е в политическа криза.

Борисов: За Македония стана въпрос. Вие видяхте, че като стана боят в парламента, без никой да ги кара и хем аз бях в опозиция тогава, никакъв не бях, през нощта ми се обадиха и тримата – и Зоран Заев, и Никола Груевски, и президентът Георге Иванов. Защото те са се убедили, че не само съм добър човек, но и действително много искам Македония като държава да е стабилна, нашият съсед да е стабилен. Защото започва да ни идва в повече – от едната страна е Крим, от другата – Турция във военно положение, Гърция се разтърсва всеки ден, в Македония видяхме какво се случи. Затова убедих и канцлера Меркел, и останалите, че трябва да им се помага, важни са за нас, трябва да дадем шанс на новото правителство и, разбира се, да продължим и разговорите с Груевски, който пък е от семейството на ЕНП. Сиреч, и Македония трябва да мине малко по нашия път. Знаете колко остри всички сме били, но това никога не ни е донесло резултат. Съединението прави силата. Консенсусът дава силата на нацията.

ДВ: Накрая: кога г-жа Меркел ще посети София?

Борисов: Август, живот и здраве, ще дойде президентът Макрон. А Меркел, ако спечели изборите през септември, ще дойде до края на годината. И нещо пикантно: оказа се, че много хора са чули изказването за македонските земи и за кирилицата и в тази връзка канцлерът Меркел каза: ние сме учили, че това са българските братя Кирил и Методий. И обеща: за 24 май специално ще те поздравя за този празник, защото ѝ казах, че това е най-любимият, най-светлият, най-хубавият празник на България. Меркел си го записа в тефтера и каза: на 24 май ще ви поздравя специално.

 

 

Кеворк Кеворкян: Терор в Лондон, лезене в София

 

 

Само директорът на едно софийско училище беше честен: призна, че той и неговите колеги изобщо не знаят какво да правят при терористичен акт. Със сигурност никой от властите не му е обърнал внимание. Репликата му мина и замина по телевизията. Обаче десет пъти повториха, че и Парис Хилтън била съпричастна с жертвите в Лондон.

Тази дума е вече направо мръсна – толкова е куха и равнодушна. За държавните лидери да не говорим – каканижат едно и също – вместо да признаят, че вече нищо не зависи от тях.

***

Седем трупа в Лондон – 10 в България. Общо 17 са били нашествениците – само в микробуса, катастрофирал на магистрала „Тракия“ – 10 убити, седем тежко ранени. 17 души прекосяват България само в този епизод. Но щом стана външен министър Екатерина Захариева веднага се похвали, че кризата с „бежанците“ била овладяна: за една седмица тогава били хванати само 13 души. Тия хора живеят в някакъв паралелен свят, по-див дори от обикновения, нашия. Нямат представа от нищо – и не искат да имат.

***

Заради неукостта и нахалството си те са по-опасни от всякакви нашественици. Ще са съпричастни с чуждите трагедии – и ще се хилят победоносно.  Маниаци до последно.

***

Няма медии: всички са хванати и седят разкрачени в очакване на подаяния. Как нито една телевизия не се осмели веднъж в седмицата да изисква справки от сръбските гранични служби – за да сме наясно колко нашественици ни препикават седмица след седмица. И всички ли напускат страната ни? Тя е раят на терористите – при такъв министър-хвалипръцко.

***

Преди една година и нещо , след атентата в Брюксел, написах дописката

„СТРАХУВАЙТЕ СЕ, СМЕЛЧАЦИ“. Приканвах нашите „първенци“ да не зариват страха си – а да го изразяват с пълно гърло. Да не се лезят – а да казват, че ги е страх, че треперят от страх. Да се молят на Господ Бурята да ни отминава още известно време.

***

Нищо не се е променило: същите хвалби, същото лезене, същият фалш.

***

Един приятел тия дни ми разказа следната история. Бил в гримьорната на знаменития оперен певец Никола Гюзелев в Миланската скала. Малко преди да започне представлението, влязъл някакъв тип, дал някакво листче на Гюзелев, прошушнал му нещо и си излязъл. „Кой беше тоя?“ – попитал приятелят ми. „Местният Капо- клак“ – отвърнал Гюзелев.

Капото, Кръстникът на клакьорите – ако не платиш нещо, могат да кихат и кашлят по време на спектакъла, дори и да го освиркат. Плати си – за да ти е мирна главата.

***

Най-опасни вече ми се виждат нашите капо-клак от властта. Все са съпричастни, все пляскат възторжено – дори когато гемията ни потъва.

***

 

Коментарът е публикуван на страницата на Кеворк Кеворкян във „Фейсбук“.

 

Дипломатическият разрив с Катар – защо сега и кой би спечелил от това?

 

 

Саудитска Арабия, Египет, Обединените арабски емирства и Бахрейн прекъснаха съгласувано отношенията си с Катар. Впоследствие към тях се присъединиха Йемен, базираното в Източна Либия временно правителство и Малдивските острови. Като аргумент за тази стъпка бяха изтъкнати връзките на Катар с Иран и подкрепата му за ислямистки групировки. Агенция ДПА се опитва да даде отговор на въпроса защо този разрив настъпва сега и ще е най-големият победител от него.

В действителност между Катар и съседите му от Залива има пукнатини от десетилетия. Специално между Саудитска Арабия и Катар полемиката датира от 1995 г., когато Хамад бин Халифа Ал Тани организира безкръвен преврат в Катар срещу баща си. После той стана емир до 2013 г. Този преврат обаче бе отхвърлен от Саудитска Арабия, която твърди, че той е източник на регионална нестабилност. Амбициите на Хамад Ал Тани да превърне малката, но богата страна в силен играч в региона също породиха безпокойството на Рияд. През годините на няколко пъти имаше спорове между двете държави. Рияд често пъти говореше за подкрепата на Катар за бунтовници и за връзките му с Иран.

Неотдавнашни изказвания, приписани на настоящия емир на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани в подкрепа на Иран, който е регионален противник на Саудитска Арабия, още веднъж предизвикаха гневни реакции от страна на Рияд и от други страни от Залива. Доха обаче каза, че тези изявления на емира са били фалшифицирани и че новинарската агенция на Катар е била хакната.

През 2014 г. Саудитска Арабия, Бахрейн и Обединените арабски емирства изтеглиха посланиците си от Катар в знак на отхвърляне на онова, което те нарекоха тогава, „катарска намеса във вътрешните работи“. Но по-късно същата година дипломатическите отношения бяха възстановени. Тогава спорът произтече от подкрепата на Доха за движението Мюсюлмански братя и за други ислямски организации, активни в района. Това не се нравеше на Рияд и Кайро и те обвиниха Катар в подкрепа на терористични групи.

Според Гамал Гауад Султан, професор по политически науки в Американския университет в Кайро, има две вероятни интерпретации на координирането прекъсване на връзките с Катар от страна на няколко страни от Залива. Първо, тази стъпка цели да се упражни натиск върху Доха да прекрати подкрепата си за ислямистите след американо-ислямската среща на върха в Рияд миналия месец и отправения на нея призив за изкореняване на тероризма от региона. Тази контратерористична политика не би могла да толерира повече връзките на Доха с ислямисти и радикали, смята анализаторът.

Друга интерпретация е, че прекъсването на връзките е отговор на срещата на катарския министър на външните работи с командира на иранския Корпус на гвардейците на Ислямската революция Касем Солемайни, за която се твърди, че се е състояла миналия месец в Багдад.

Саудитският анализатор и бивш член на саудитския Консултативен съвет Ануар Ешки изключи възможността Катар да бъде изхвърлен от Съвета за сътрудничество в Залива. Според него Доха ще се откаже от досегашните политики, които води, защото няма да може да изтърпи изолацията от страна на останалите страни.

Според Гамал Гауад Султан победител от решението за дипломатическия разрив може да бъде Египет. Кайро обвиняваше Катар, че се меси във вътрешните му работи, като и в тези на страните от региона и че подкрепя ислямисти, като например Мюсюлмански братя. Сега регионалните сили застанаха на страната на Кайро.

Относно това защо Оман и Кувейт не са се присъединили засега към стъпката на останалите страни, отговорът може да бъде, че те винаги гледа да не привличат внимание, когато става дума за техните отношения с Иран. Според Джеймс Дорси, анализатор в Близкоизточния институт във Вашингтон разликата между Катар и Кувейт и Оман, е че Катар е образно казано по-безочлив, докато Кувейт и Оман са по-ненабиващи се на очи и че и двете страни не поддържат такъв тип отношения като Катар с илямисти и бунтовнически групи. Освен това двете страни искат да запазят отворена възможността за посредничество.

Според Ануар Ешки двете страни рано или късно ще се присъединят към решението за бойкот на Катар, защото са поели антитерористични ангажименти, които трябва да изпълнят.

 

 

Източник:Блиц

 

Слави Трифонов: Третата световна война е започнала

 

 

„Снощи гледах концерта на Ариана Гранде и приятели, посветен на жертвите на терористичната атака в Манчестър. Само да отбележа, че докато продаваха билети за този концерт стана атентат и в Лондон. А за там концерт нямаше. Само да отбележа – докато го гледах не гледах концерт, а поредната проява на лицемерие. Добре организиран, бляскаво организирано и изпълнено с лицемерие, излъчвано в цял свят по повод смърт. Ах, колко много страдаме за убитите в Манчестър, ах колко много не се страхуваме, ах колко много сме съпричастни”, така Слави Трифонов започна понеделнишкото си предаване в ефира на bTV.

„Гледах как няколко така наречени тийн идоли са се събрали на сцена и докато си пеят хитовете страдат за трагичната смърт на децата в Манчестър.

А искате ли сега да си зададем няколко искрени въпроса?

Защо нямаше концерт за убитите 36 души пред църкви в Египет?

Защо нямаше концерт за убитите над 90 души при акта в Кабул миналата седмица?

Защо нямаше концерт за убитите над 202 човека в Индонезия или този тероризъм там е някакъв друг тероризъм и той не ни засяга?

Или пък на Ариана Градне не й пука за него. Или пък тероризъм има само в Манчестър, Лондон и Париж”, попита Трифонов.

„Има ли някои от Вас, уважаеми зрители, които да вярват, че големите мощни, модерни държави – така наречените „велики сили” не могат да унищожат ИДИЛ за няколко седмици. Има ли някой, който да вярва, че Америка, Русия, Великобритания, Франция и Германия са по-слаби от някакви фанатизирани малоумници, въоръжени с ножове и самоделни бомби или взривяващи се с коли и врязващи се с коли в тълпата. Има ли някой, който да вярва, че това зло ще се пребори с цветя, лозунги и с „не на страха”, попита Слави.

„Така като се замисля всички май станахме някакви счетоводители на смъртта на невинни жертви. Броим трагедии и само чакаме къде, кога и колко точно хора ще бъдат убити. Плачем по телевизията, поднасяме цветя пред посолствата и лъжем, че не ни е страх. Така е модерно – да мрем и да не ни е страх от смъртта. И помислете малко и кажете – не ви ли изглежда, че за великите сили всичко е само бизнес. Даже е по-цинично – те имат полза да има тероризъм”

„Ако някои не е разбрал Третата световна война вече е започнала. И вече взе много жертви. И тази война няма да спре. Няма да спре, докато ние хората, независимо от каква националност и каква религия сме, не принудим военните и икономически лобита и политиците да престанат да правят бизнес със смъртта. Иначе Ариана Гранде ще продължи да прави много концерти”, каза още телевизионният водещ.

Шестдневната война, която промени завинаги Близкия Изток преди половин век

 

 

Малко са кратките конфликти, които са имали толкова големи и трайни последици. Точно преди половин век, между 5 и 10 юни 1967 г., Израел се изправя на три фронта срещу армиите на Египет, Сирия и Йордания, като им нанася смразяващо поражение.

Конфликтът, известен оттогава като Шестдневната война, промени геополитическата шахматна дъска в региона и много от последиците от него все още се усещат.

„Това не беше маловажно събитие. Тази война промени Близкия изток, защото имаше значителни последици за политиката в арабския свят, в Израел, за намесата на САЩ в този регион от света“, казва пред ВВС Кенет Стейн, преподавател по история на Близкия изток и политология в университета Емори в щата Джорджия.

„Последиците от конфликта могат да се усетят и половин век по-късно, когато все още не са известни напълно окончателните резултати от него“, допълва експертът.

Първата последица от войната става ясна на терена. Израел разширява територията под свой контрол, като отнема от Египет Синайския полуостров и Ивицата Газа, Голанските възвишения от Сирия и Източен Йерусалим и Западния бряг от Йордания.

Според Стейн през юни 1967 г. настъпва най-драматичната промяна на картата на Близкия изток след споразумението Сайкс-Пико от 1916 г., чрез което Франция и Великобритания си поделят зоните на влияние в териториите на Османската империя още преди очакваното й поражение в Първата световна война.

Бързата победа изненадва и самите израелци, които преминават от страх към еуфория.

„Израел нямаше планове да влиза във война и да завладява арабски територии. Целта беше да нанесе удар на египетската армия по начин, който представлява заплаха. Ако прочетете декларациите по минути от заседанията на израелското правителство по време на войната и в последвалите я седмици, ще забележите несигурност какво да се прави с тези територии“, отбелязва Стейн.

Заплахата от унищожение

Усещането за неизбежен конфликт се носи във въздуха от няколко седмици. На 14 май египетският лидер Гамал Абдел Насер мобилизира хиляди войници на границата с Израел и Синай и след това иска изтеглянето от зоната на силите на ООН, които присъстват там от 1957 г.

На 22 май Египет блокира преминаването на израелски кораби през Тиранския пролив, затваряйки единствения достъп на страната до азиатския пазар и прекъсвайки петролните доставки за Израел от основния му доставчик по онова време Иран. Решенията са придружени с тежки заплахи.

„Армиите на Египет, Йордания, Сирия и Ливан са на границата с Израел…, за да се изправят пред предизвикателството, зад нас са армиите на Ирак, Алжир, Кувейт, Судан и всички арабски страни. Този акт ще удиви света. Днес ще разберат, че арабите са готови за битката. Идва критичният момент. Достигнали сме до етапа на сериозни действия, а не на декларации“, казва Насер в реч от 30 май.

Египетският лидер заявява ясно, че в случай на конфронтация целта ще бъде унищожаването на Израел. И не е единственият. Тогавашният сирийски министър на отбраната Хафес Асад, баща на настоящия сирийски президент Башар Асад, обявява, че е готов да започне конфликта.

Американският философ Майкъл Валцер казва, че докато Египет е на ръба на военна треска, празнувайки очакваните победи, хората в Израел живеят с усещане за заплаха и слухове, предвещаващи бъдещи бедствия. Местните правят нервни покупки, които опразват магазините от храни, а в същото време военните гробища се пълнят с хиляди гробове.

Сутринта на 5 юни 1967 г. правителството на премиера Леви Ешкол извършва изненадваща въздушна атака, която унищожава 90% от военните самолети на Египет, които дори нямат възможност да излетят. По същия начин оставя извън играта и военно-въздушните сили на Сирия.

„Израел се чувстваше задушен и трябваше да отпусне възела на шията си“, казва Стейн, обяснявайки израелското решение да извърши първата атака.

Той допълва, че военната доктрина на страната винаги се стреми да отнася военните конфронтации на територията на противниците, защото война на собствената й територия би предизвикала огромно количество жертви заради малките й размери и високата концентрация на населението й на едно и също място.

Упадъкът на панарабизма

Въпреки индикациите, че арабска атака е неизбежна, някои анализатори смятат, че Насер нямал намерението да започва война, а агресивното му говорене имало за цел да го представи като лидер на арабския свят.

В това положение Израел е подложен на икономическа блокада и е заплашен от възможността за военна атака във всеки момент. Но избухва война и Египет преживява поражение, което означава сериозен удар за Насер и за панарабската идеология, проповядваща политическо и културно единство на арабския свят, която започва да пуска корени в националистическите движения.

„По онова време Насер е най-важният арабски лидер. Той е основател на Движението на необвързаните страни и е най-видният революционен лидер от левицата в региона. Много е харизматичен, но поражението през 1967 г. се отразява драматично на репутацията му и промяна баланса на силите в региона“, отбелязва Натан Сакс, директор на Центъра за близкоизточни политики в Брукингския институт във Вашингтон.

Според Стейн Шестдневната война е началото на края на панарабизма. Експертите смятат, че тя е една от причините за последвалия възход на ислямистките движения в арабския свят.

Палестинската кауза

Резултатът от конфликта има директно въздействие върху палестинската кауза, която е обща за арабските държави, обединени в отхвърлянето си на Израел. Преди 1967 г. голяма част от палестинците живеят под суверенитета на Йордания и са граждани на тази държава, тъй като останалите страни не им дават гражданство.

По онова време централна тема са бежанците и техните потомци – хора, които са живели в днешен Израел и които бягат по време на войната от 1948-1949 г.

„След Шестдневната война арабските държави вече не са толкова заинтересовани да се борят за палестинците и насочват усилията си към възвръщане на собствените си територии. Палестинските организации губят вяра, че другите ще ги спасят. Тогава се появява независимо палестинско движение с националистическа кауза, което опитва да привлече вниманието на международната общност“, казва Стейн.

Той допълва, че палестинците прибягват до собствени насилнически средства, за да защитят каузата си, което води до отвличания и атаки срещу израелски граждани и еврейски институции в цял свят. Пример за това е убийството на 11 израелски спортисти по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г.

Зрънце мир

Но Шестдневната война помага и за появата на нови възможности за мир между Израел и арабските съседи. Според експертите конфликтът прави възможни последващите споразумения за мир с Египет (1979 г.) и Йордания (1994 г.), както и провалените преговори за мир със Сирия.

„Преди войната от 1967 г. имаше малко възможности за преговори. Главно защото арабските държави очакваха просто да съкрушат Израел и да го изтрият от картата на света“, каза Сакс.

Според него след края на конфликта от 1967 г. ситуацията е различна, защото Израел има инструменти за преговори. „Тогава мнозина започнаха да разсъждават прагматично за това как да се справят с факта, че Израел съществува“, отбелязва Сакс.

Пробив в мирните преговори настъпва обаче едва след края на войната от Йом Кипур от 1973 г., когато Египет и Сирия извършват нападение срещу Израел в най-свещения ден в еврейския календар. Тогава започват и първите мирни преговори.

„Ако Насер не беше загубил Синай, Ануар Садат (неговия наследник) нямаше да полага усилия да си го върне. За да го постигне, той трябваше да подпише мирен договор с Израел. Това промени естеството на конфликта, защото оттогава най-могъщата арабска държава вече не беше във война с Израел“, отбелязва Стейн.

Експертът допълва, че Шестдневната война бележи началото на по-голямата американска намеса в региона и дава на Вашингтон важна роля в мирните преговори между Израел и арабските държави. Дотогава външната политика на САЩ към Близкия изток е насочена към гарантиране на сигурността на Израел, но участието им в региона по никакъв начин не може да се сравни с последвалото развитие.

До 1967 г. основният доставчик на оръжие за Израел е Франция, а не САЩ. „От 1971 г. САЩ се превръщат в плах посредник, а след войната от 1973 г. до момента доминират в преговорите между араби и израелци. Те стоят в основата на всички мирни усилия в региона. Сега Вашингтон е важен играч в арабско-израелския конфликт, а това не беше така преди 1967 г.“, посочва Стейн.

Вътрешната дилема

Когато на третия ден от войната от 1967 г. израелската армия успява да установи контрол над Стария град на Йерусалим, тогавашният премиер Леви Ешкол коментира: „Дадоха ни добра зестра, но тя идва с булка, която не ни харесва“.

„Западният бряг и Западен Йерусалим са най-свещените места за евреите и това промени динамиката в Израел. Войната помогна за появата на религиозния ционизъм, различен от светския ционизъм, който доминира дотогава. След 1967 г. има хора, които виждат в победата намерението на бога да върне тези територии на Израел. Това имаше драматични последици за израелската политика, която започва да се съсредоточава повече върху териториите и по-малко върху икономиката и други въпроси“, отбелязва Сакс.

Друга вътрешна последица е, че оттогава страната се измества идеологически от центъра към център-дясно. Освен Йерусалим, Израел успява, по време на Шестдневната война, да установи контрол върху цялата територия под британски мандат в Палестина.

„Израел упражнява контрол над територии, в които сега живеят милиони палестинци. Това е временна ситуация, която се запази половин век“, отбелязва Сакс.

Окупацията на палестинските територии, в които Израел построи и заселнически селища за собствените си граждани, е източник на сериозни критики, на обвинения в нарушаване на човешките права и осъждане от международната общност, включително с многобройни резолюции на Общото събрание на ООН, където палестинската кауза се ползва с подкрепата на мнозинството.

Според Сакс това положение създава огромна дилема. „Ако Израел включи Западния бряг в територията си, ще се промени напълно като държава и вече няма да има еврейско мнозинство. Самата идея за създаване на еврейска държава ще бъде обезсмислена. Ще има голям риск от гражданска война, както се случи в Босна и Ливан“, смята експертът.

Според него разумна алтернатива е изтеглянето на Израел от Западния бряг, за да позволи създаването на палестинска държава, но в този случай ще се сблъска с проблема със сигурността.

До момента намеренията за постигане на мирно споразумение с палестинците се проваляха. Когато Израел се оттегли доброволно от Ивицата Газа, това доведе до по-голяма война с ХАМАС“, отбелязва Сакс.

Така, между сигурността и демокрацията, Израел се сблъсква с фундаментална дилема, която не може да разреши 50 години след Шестдневната война.

 

 

Източник: Profit.bg.

Проф. Вучков: Фандъкова оскърби българския народ с паметника на Рейгън

 

Общо взето, особено старите жители на София, тези с дълбоките родствени корени в нея, минават за хора с най-високо самочувствие и за най-взискателните в страната. Но се оказва, че те вече далеч не са такива, може би защото са останали сравнително малко. Но аз се чудя как те търпят техният столичен град да прилича на голямо провинциално селище в центъра и на изоставена, пустееща зона едва ли не за отпадъци в крайните квартали. Не ги ли е срам да мълчат, въпреки че най-посещаваните райони около управленските сгради, Халите, НДК ги угнетяват с вида си?! Тротоарите са разбити.

Нямат бордюри. Безброй хора си изпочупиха краката и ръцете заради големите дупки в тях, но великодушно отказаха да съдят общината. При Живково време тези публични пространства се миеха по два пъти на седмицата. А сега не се пипат с месеци, понякога с години. Няма вечерно осветление дори и по много ключови булеварди, магистрали. Кошчетата за боклуци са по едно на километър, но обикновено ги няма. Потиснати сме от мръсотията. Нямаше я до 1989 г., защото грижещите се за нея роми бяха поне 10 пъти повече, отколкото сега, и не се озлобяваха така стръвно, както през настоящето си заради зачитането и заплащането на този им труд. Занимаването им с поддръжката на градската чистота ги свикваше и те самите да се стремят към повече ред и дисциплина в личния си живот.

Днес стотици хора от жилищния комплекс „Младост” неспирно са тормозени и смазвани от безкрайното застрояване на публичните терени от офиси, гаражи, домашни покои на милионери. Те отнеха много място за детски площадки, за свободно движение, за разходки. Ликвидираха зеленината: тази красота и този здравословен въздух за човека.

Високото напрежение около така наречените виетнамски общежития в квартал „Красна поляна” е резултат от неспирни и бурни разправии на мощно преобладаващия български етнос с ромите.
Районните кметства на „Младост” и „Красна поляна” се опитват да решат тези проблеми. Но това е невъзможно без централната и общинската власт. А тя нагло ги изоставя да се борят сами, макар че техните правомощия са много по-малки от нейните и далеч не могат да бъдат решаващи. Гражданите от „Младост” и „Красна поляна” са изнервени от тези дневни, а даже и нощни безобразия. И почти постоянно протестират. Но не постигат никакъв положителен ефект, защото са пренебрегвани като покойници.

Някогашната кокетна София е притисната от безбройни и огромни офиси, хотели като замъци в сериозно противоречие с нейните обеми.
Безотговорните и системните разрушения на ценното старо в полза на новото строителство убиват историята на България, документите за нейното развитие, за нейните архитектурни стилове, успехи през различни периоди, епохи. Подобна варварщина се изключва във всички големи западни, източни, руски градове. Защото там уважават традициите. А нашите управляващи са прости хора. Провалят ги, защото смятат, че животът в България тръгва от тях.

Уличното платно не само в покрайнините, а и в центъра на почти всички български селища, но и в столицата е жестоко накъдрено от дупки и трапове през 10-20 метра. Те разбиват общинския, но и частния транспорт. А неизбежното му често ремонтиране струва много пари на данъкоплатците и допълнително ги обеднява. Години наред не се влагат достатъчно пари за редовното поддържане на тази пътна мрежа.

Вярно е, че столицата всекидневно се пренаселва с идващите от много други места. Техните коли, битовите им нужди и въобще цялостното им присъствие изисква още повече пари, грижи за София. Но защо престъпната ни политическа класа унищожи почти всички предприятия, обекти за ремонти, за други битови услуги в големи, но особено в малки градчета и хората останаха без работа?! Те се настаняват в София, защото в нея има най-много и всякакви работни места. Друг е въпросът, че едни от тези пришълци са полезни за столицата, защото са работливи професионалисти. Но че други от тях са мързеливи, безработни и живеят в нея от далавери, дори от престъпни деяния. Но къде е общинската полиция?! А и не само тя. Важното е, че тази безкрайност от грозни улични гледки, друсането в превозните средства утежняват и без това тъжния живот на много българи в София, в цялата страна. Тази картина ги изнервя, влошава душевното им здраве.

Много граждани страдат от големите и системните грабежи на софийската „Топлофикация“. А Фандъкова вдига ръце от това предприятие, като заявява, че дава нередностите в него на прокуратурата. Така забравя, че тя също носи отговорност за това звено, че не го контролира сериозно, че не търси сметка за вредите му чрез заместниците си в тази област.

Така наречените жилищни комплекси „Свобода”, „Толстой”, „Надежда”, „Павлово”, „Дружба 1” и „Дружба 2”, не всички, но много места от „Люлин” приличат на изоставени огромни села. Те са една потискаща ни картина от сивота, мръсотия, от почти липса на тротоари за пешеходци. А вечер те тънат в непрогледна тъмнина. И покойниците в София не се почитат. Вечният им дом не се охранява както трябва. Затова много гробове, урни са жестоко ограбени, загрозени.

Кметицата Йорданка Фандъкова и Тодор Чобанов – нейният обожаван заместник – редовно твърдят, че са направили чудеса в областта на столичната култура. По тяхна поръчка в София цъфнаха доста слаби скулптурни творения на малко подходящи места. Може би те са били обсъдени на заседание на столичните съветници. Само че те далеч не са между цвета на нацията, между притежателите с развит естетически вкус. Предполагам, че са взели мнението на художническата и архитектската колегия. А тя много често е прекалено, понякога даже мафиотски субективна. Тогава тя се ръководи почти само от съсловните си, а не от националните интереси. Явно е, че общината не търси най-авторитетните представители на различните интелектуални кръгове, когато се решават генерални въпроси на София.

Затова нерядко се срещаме с безвкусни скулптурни упражнения в линията на сакатия лъжемодернизъм в изкуството. Паметникът на Алеко Константинов на бул. „Витоша” например далеч не дава достатъчно пълна и разнообразна представа за душевната нагласа на този забележителен български творец. Стойката на героя е доста ашлашка. Куфарът в нейните крака е толкова голям, че поглъща погледа ни повече от тялото. А е и съвсем елементарно подсещане, че Алеко обича движението, пътешествията, туризма. Челото на главата е доста по-тясно от това на Алеко. А физиономията въобще не носи нещо от одухотвореното, ведрото, но и мъдрото излъчване на този светъл ум.

Общинската софийска компания, начело с Фандъкова и Чобанов, си позволи да оскърби българския народ, като финансира паметник на Роналд Рейгън. Той се намира в Южния парк, който дори носи неговото име. Това пространство е едно от най-красивите и едно от най-посещаваните в София заради изобилната зеленина в парковата част, но и заради хубавите нови жилищни сгради, за уютните кафенета с масички и столове пред тях на самата улица. Там можеха да издигнат бюстовете на български писатели, учени, певци, общественици, борци за освобождението на България от турско робство, тъй като редица от тях не са удостоени с тази висока чест, макар че я заслужават напълно. Вместо това ние сме стреснати от образа на нашия американски господар Рейгън. А той дълго и зверски крещеше, когато клеветеше социалистическа България, когато искаше да се признае, че тя е организирала покушението срещу папа Йоан Павел Втори, който сам отрече, че тя има тази вина, щом я посети след 1989 г.

Неотдавна се разкри, че въпросният Рейгън е бил доносник на службите в империята САЩ доста преди да стане неин президент. Той е давал зловредни сведения, оценки за големи тамошни авторитети с леви убеждения. Преди време видях как собствения му син застана пред камерите и заяви, че се срамува от тази неизвестна нему дейност на баща му. Изглежда, че нашата власт не се задоволи с позора да се поклони пред паметника на американските летци, които избиха много хора и съсипаха извънфронтови райони от София, Стара Загора, Добрич чрез бомбардировките през Втората световна война. Затова тя реши да се подложи още веднъж на САЩ.

Вече цели 20 години паметникът на Валентин Старчев до НДК не е пипнат, макар че отдавна вече е почти сринат, че прилича на огромен оглозган кокал, че основите му са задръстени от вонящи нечистотии, грозни гледки, че е обграден с безвкусна ограда за селски обор. Той масово не беше възприет като качествен още когато беше открит. Не е скроен и не е построен така, че да извика удоволствие от естетическото въздействие, каквото той, според мен, но и според хиляди софиянци, няма. Частта извън скулптурната работа наподобява на грубо складирана грамада от материали за строеж. Фигурите не са одухотворени. Не могат да бъдат запомнени. Старчев неспирно и нахално заплашва общината, че ще я осъди, ако тя отстрани паметника и премести фигурите в други пространства, в имотите на художници и архитекти, които го защитават. Възмущава се от това предложение, въпреки че то се прилага в редица страни. Важното е, че Фандъкова много години не се заема да придвижи проблема с това вече разрушено изделие.

Общинарите, начело с Фандъкова и Тодор Чобанов, няколко пъти се заканват да махнат от различни места, но най-вече от площад „Славейков” не боклуци, а сергиите за книгата: този незаменим прозорец към света, този документ за живота, за науката, литературата, изкуствата, културата като цяло. А търговците плащат наем за тази площ. Но вероятно той не задоволява кметството и то предпочита да получи далеч по-високи приходи от богати наематели, които ще използват тези терени за друг вид и много по-печелещи дейности.

Общинските власти често провеждат разни показни, шумно рекламирани мероприятия в чест на литературната продукция. Но не се трогват от необходимостта тя да бъде популяризирана и предлагана всекидневно в магазини, но и чрез откритите витрини на улици, площади. Защото днешният масов отказ от четенето е първата причина за тържеството на простотията, простащината, престъпленията. Защото книгата е първата основа, царицата на духовния живот. А такива отворени обекти има в много големи държави. При това те пак заемат привлекателни пространства, а не някакви кьошета.
Важното е, че столицата като цяло далеч не изглежда добре. Нейният културен и в частност художествен живот е далеч по-беден от този през социализма до 1989 г., когато състезателните прегледи на театрали, музиканти бяха много повече и несравнимо по-качествени.

Днес софийското кметство нерядко награждава книги на автори под Соросовата закрила, макар че те са слаби, маниакални, като едни от тези на Георги Господинов, но пък възхищават Тодор Чобанов – този самозабравил се грандоман. В същото време много известни и много харесвани писатели с богата житейска и творческа биография са подминавани най-нахално.

Помня каква неповторима радост ни изпълваше на 24 май до 1989 г. Той вдъхновяваше българите от цялата страна. Всички организирано, но и с голяма охота го празнувахме, като заливахме улици, кръстовища, площади. Сега този ден е почти ден на мъртвилото. През него София например опустява. Безброй хора напускат нея, други, предимно големи, градове, като отиват по вили или в села да ядат и пият, да спят или да играят карти. Едни маломерни човешки присъствия пред Народната библиотека в София претупват преклонението през тази славна дата. А поне Столичната община има много повече пари. На нейна територия живеят най-голям брой представители от всички области на духовното строителство. Имам предвид учени, писатели, актьори, певци, оркестранти, художници. Затова кметството би могло да организира чрез тях масово тържество в чест на Кирил и Методий. Но това, уви, не се случва.

Не София, а Пловдив стана Европейска столица на културата. Случи се така, защото Фандъкова, Чобанов и другите общинари не се грижат София да има привлекателен, естетически вид, да е напълно чиста, красива, ухаещо зелена. А тя е най-богата с разнообразни и все забележителни, незаменими културни ценности за вниманието на българи, но и на чужденци от всички краища на света. Фандъкова трябваше да се раздели с кметското си кресло дори само защото София загуби това състезание с Пловдив.

Тежките пътни, транспортни, водопроводни, канализационни, битови, хигиенни проблеми на София могат да се решат, ако в тях се вложат достатъчно пари. А общината има такива. Нейният държавен бюджет е в размер на 1 милиард и половина. В нея постъпват много милиони от ежегодния данък сгради. И от безбройните глоби и такси за какво ли не. Билетите за общинския транспорт вече струват 1,60 лева. А натрупването от тази цена също пълни касата на кметството, макар че транспортните услуги далеч не са на желаното равнище.

Още малко и Фандъкова ще поиска да плащаме дори въздуха, който дишаме. Защото той е извън жилището ни и е общински. Защото тя може да каже, че го крадем, като отваряме прозорците, като се проветряваме.

Строежът на метрото се финансира от европейските фондове. Тогава къде отиват много големите финансови суми в полза на софийската община?! Дали не трябва да ги търсим в касите на партия ГЕРБ и да смятаме, че те са допълнителни финансови постъпления за нейното рекламиране за печеленето на местни, президентски и парламентарни избори. Виждаме, че те се предоставят само за отделни страни от софийския живот. Те не го обхващат отвсякъде и равномерно. Затова той оставя предимно лоши впечатления.

Много софийски училища са пряко свързани с общината. А тя не взема бързи и категорични мерки срещу факта, че те не са положителен образец за културно поведение на други градове. Обратното! Те се тресат от просташки ученически прояви, от побоища, осакатявания, а вече и от смъртни случаи.

Естествено е, че Фандъкова носи най-голяма отговорност за, общо взето, лошото състояние на София. Защото тя е неин кмет много години. Защото тя има много права. Защото тя е мощно овластена не само по държавна, а и по партийна линия. Само че Фандъкова не говори за големите и най-различните нередности в София. Или пък ги споменава, като ги омаловажава, и все обещава да ги има предвид. Тя не слиза от телевизионните екрани, от президиумите за всякакви тържества. Затова аз се питам кога работи, след като се посвещава главно на целта да хвали себе си, общината. Все съобщава какви нови велики проекти се готвят за най-големия ни град.

Социологическите звена и агенти на партия ГЕРБ денонощно рекламират Фандъкова като незаменим столичен кмет, като сърдечен и въобще като прекрасен човек. Наивници я одобряват, защото се лъжат от нейното миловидно лице, от нейното тихо, кротко приказване, от дежурното усмихване, от навика лицемерно да ласкае журналистите и въобще общуващите с нея. Не схващат, че тази видимост крие равнодушието на една особа с вече много господарска нагласа. Тя явно слуша не общественото мнение, а главно Бойко Борисов. Тези дни тя стана почетен доктор на Военната академия. И разсмя много граждани. Не само защото няма никакви заслуги за подобна титла, а и защото я прие с безподобна гордост, вместо достойно да се откаже от нея. Но Фандъкова от много време вече се състезава с недостижимото властолюбие, славолюбие, суетничене на нейния партиен и държавен господар Бойко Борисов.

Не само софийските пространства, а и цяла България, с малки изключения, приличат ту на ремонтирана, ту на недоремонтирана зона, ту на гледка за заобикаляне. Спасява ни голямата радост от нашата велика природа. Но и тя все повече е унищожавана. Бандити пак с големи връзки  в местната и в централната власт изсякоха и разграбиха много гори. Не само жилищни площи, земеделски земи, а и черноморските прелести са смазани пак от гигантските сгради на лакоми милионери с приятели сред началниците в общината, в министерския кабинет, в регионалното ведомство. Те бързо постигат целта си и защото имат дълбоки кесии, когато им се наложи да подкупят далите им разрешителното за строежите им. Не се интересуват, че особено чужденците идват у нас не за луксозните ресторанти, хотели, а за напразната надежда, че ще бъдат обслужени добре, но най-вече за невероятно красивата наша природа, за морето, плажовете и горите в нея. Но и тук зеленината е заличена най-безмилостно. И тук няма място за свободно преминаване, за разходка. Пространствата между хотелските блокове са задръстени от коли, от сергии за кебапчета, бира, за грозно люлеещи се гащи, сутиени, комбинезони, безвкусни сувенири за продан.

Не само в София, а вече и в десетки големи, средни, даже малки градове безспорно има много ефектни, атрактивни, модерни, лъскави и красиво обзаведени офиси на фирми и всякакви заведения за сватби, за други удоволствия, за фитнес, за всякакви битови услуги. Но те са собственост на частници. Не са достъпни за народа, за масово ползване.

В много селища, но даже и в София водопроводната и канализационната мрежа, с малки изключения, е в окаяно състояние. Част от нея е забравена напълно. Друга се кърпи примитивно, набързо и не цялостно, а на парче, вместо да се подмени основно. Тези недопустими празнини угнетяват и затрудняват населението, редовното му снабдяване с топла и чиста студена вода.

Жителите от много извънстолични села, но дори и отделни градове често се тормозят заради задръстването на язовирните и речните дъна с отпадъци. Тези човешки мъки се удвояват особено там, където има природни бедствия като градушки, наводнения, страховити ветрове. Мнозина загубиха къщите си. Едни от тях още живеят у роднини, колеги, приятели, а някои – и в ледени фургони. Гражданите реагират срещу всички тези безобразия ту с писмени жалби, ту с протести. Но властта не се трогва. Рядко им помага само колкото да се каже, че е пипнала нещо и че може гръмко да се похвали за него.
Трябва да се признае, че правителството на партия ГЕРБ оправи някои пътища, построи нови, издигна хубави мостове, кръстовища и облекчи транспортното движение. Но редица части от магистралите вече потъват. Накъдрени с дупки, дори с ями. За тях са вадени само половината от получените европейски фондове. Затова в тях са вложени малко и съвсем евтини материали без нужната издръжливост, еластичност.

Според сериозните проучвания една четвърт от българското население изобщо няма канализация. Клозетите му във вид на куп грубо сглобени тухли са на двора и далеч от спалните помещения през 21. век. Става така, защото то е бедно и няма пари за хигиенизирането си, за предпазването си от зарази. В същото време наши премиери, вицепремиери, президенти, депутати, министри, техни заместници, партийни вождове построиха за себе си, но и за деца, внуци, правнуци по няколко апартамента, вили като замъци, луксозни и големи имения у нас и в скъпи чуждестранни курорти.
Много тунели у нас са пред разпадането си. Отпуснаха им някаква мизерна сума, и то чак след като една жена загина в един от тях.

Бойко Борисов неспирно поставя магистралното строителство над всичките си управленски цели. Говори за него и го хвали много повече от онова нормално изхранване на населението, което трябва да е първа грижа за всяка власт заедно с разкриването на нови работни места, с грижата за образованието и здравеопазването. Явно е, че нашите водачи мислят само за себе си, за богатите притежатели на кола. А не за онези, които нямат пари да си я купят и да яхат асфалтираното пространство от единия до другия край на България, от границата до други страни.

В България има красиви площадки, училища, театри, библиотеки, читалища, градски градини за всички. Но те са съградени главно през социалистическото време до 1989 г. И не само това. Много от тях, вместо да се разширят и обогатят, бяха закрити и превърнати в складове, кръчми, пиано барове.

Лиляна Павлова дълго оглавява регионалното министерство. И носи първата отговорност за жалкия облик на България не навсякъде, но в недопустимо голям брой от райони. Само че тя неспирно обсебва много телевизии, където хвали великия си господар Бойко Борисов, но и себе си. Лъже, като ни уверява, че партия ГЕРБ прави само небивали чудеса за инфраструктурата на днешна България. Тя и до ден-днешен се кара на масово протестиращите срещу посочените от мен безобразия. Настръхва и се пеняви, когато наблюдава особено бурните обществени реакции срещу много финансови далавери, грабежи в инфраструктурната мрежа. И все ни заповядва да не ги коментираме, а да изчакаме решението на прокуратурата, защото много от обвиненията били клевети. А ние пък нямаме никакво намерение да безпокоим прокурорската колегия. Защото знаем, че тя редовно шуми точно толкова, колкото отказва да осигури наказването на престъпниците чрез поднасянето на очевадните доказателства в изрядния им юридически вид.

 

 

Източник:retro.bg

Пламен Пасков: Дните на НАТО са преброени

 

 

Българският парламент не работи, понеже не е ясно накъде ще тръгнат нещата в САЩ и няма ясни инструкции, където тече борба за власт. Това каза в предаването „Делници“ на телевизия „Евроком“ политическият анализатор Пламен Пасков.

В момента американският президент Доналд Тръмп се опитва да размести военните пластове в света, каза Пасков и посочи, че идеята за създаване на ислямско НАТО означава, че оригиналното НАТО ще бъде избутано в миманса или поне сериозно редуцирано.

Издръжката на НАТО струва на САЩ над 600 милиарда долара годишно, каза още анализаторът.

Той добави, че с оръжията за 300 милиарда долара, които Саудитска Арабия купува от САЩ, ще бъде създадена мощна армия, която няма аналог и която ще замести НАТО, което е небоеспособно.

 Според Пасков посещението на Тръмп в Израел е показало, че САЩ смятат да пренесат центъра, от който ще се командват бъдещите военни операции.

Анализаторът посочи, че американският президент е дал на партньорите от НАТО да разберат, че има алтернативи и ако Европа не е готова да плати военните разходи, ще се търсят други решения.

Що се отнася до оттеглянето на САЩ от споразумението за климата, Пасков каза, че Америка никога не е имала намерение да го спазва.

 

 

Източник:Телевизия Евроком

 

Проф. Нина Дюлгерова: Най-важното за България не е еврото, а отношенията с Турция

 

 

– Македония успя да състави правителство, проф. Дюлгерова. Каква ще бъде цената на това правителство и дали постигнатото съгласие е знак, че страната се е стабилизирала?
– Когато говорим за състоянието, настоящето и бъдещето на Македония, въпросите са повече от отговорите. Не съм привърженик на идеята, че съставянето на правителство решава проблемите на нашата съседка. Беше предсказуемо, че то ще мине през парламента с гласовете, които отразиха противоречието между партиите, съставящи кабинета, и тяхната опозиция в лицето на ВМРО-ДПМНЕ.
Положението в Македония е подобно на това в Турция след референдума. Както в едната, така и в другата държава, нещата получиха своята юридическа форма, но не успокоиха обществото. Не създадоха стабилна база, върху която да се надграждат процеси, които гарантират политическа сигурност, икономически просперитет или социална защита.
Де юре проблемът се реши, де факто – не. Въпреки положителната политическа реторика, външните сили едва ли са обвързани със стабилно присъствие на Македония на геополитическата карта на Балканите и на Европа. Очакват ни изненади и напреженията ще продължат. Нито един от проблемите, които доведоха до етническото и конфесионалното противопоставяне в страната не е решено.

 

– Защо в Македония нарасна влиянието на албанския фактор според вас?
– Склонна съм да разглеждам този въпрос на няколко пласта. Не забравям, че албанската карта беше съставена в Тирана и ръководителите на албанските партии в македонския парламент отидоха там, получиха документи и инструкции и се прибраха, за да станат част от македонското правителство. Последното вече е факт. Партията на Зоран Заев и неговите албански съюзници получиха дългоочаквания мандат от президента Георге Иванов с мощна подкрепа отвън. Това може да се приеме като етап от битката за властта. Но ако нещата се гледат извън многото приказки, експертни оценки и политически декларации, ако Македония бъде оставена сама на себе си, нещата могат да бъдат регулирани и да се развият в положителна посока. Дали се харесва или не, но в Македония има македонци и албанци. Да, има и българи, има и представители на други етноси и религии, но парламентарно представените партии са реалната картина на македонското общество. Ако се засилят противоречията и конфронтацията, на което залага ВМРО- ДПМНЕ, това би задълбочило конфликтите. Резултатът за Македония като политическа единица на Балканите ще бъде негативен.

 

– Страстите се успокоиха, но да попитам и вас: какъв знак видяхте в онова изказване на Путин за кирилицата от „македонските земи“? Нас ли искаше да засегне или даде кураж на македонците?
– Това бе част от дипломатическия протокол и политическа куртоазия. На 24 май, когато идва колега от Македония и нищо друго не можеш да му дадеш като приветствие в посока минало, настояще и бъдеще, даваш една фраза –  „македонската земя”, която на практика не означава нищо, защото македонската земя е географско понятие. Това понятие не беше елемент, върху който трябваше да се съсредоточи българският политически, експертен и исторически елит. Но резултатите от българската реакция на мен лично ми харесаха. България отдавна не е чувала толкова ясна, точна и кратка позиция от страна на руското външно министерство. С няколко изречения говорителят Мария Захарова дава стопроцентова оценка на безспорния български принос в създаването и разпространението на славянската писменост. Това е прекрасно за нас.

 

– Западните Балкани се очертават като българската тема на Председателството. Какво трябва да поискаме от Европейския съюз в политически план и икономически план?
– Нека направя една уговорка. Когато говорим за бъдещето на Западните Балкани, от близо десетилетие темата ту се превръща във фактор от политическата реторика, ту изчезва в небитието и никой не се спомня за него. Но аз не забравям един важен момент – както през 2015-а, така и преди около месец, председателят на Еврокомисията Юнкер заяви, че пред ЕС не стои задачата да се разширява на Изток през следващите години. Ние може да поставим в дневния ред темата за Западните Балкани, но не съм склонна да приема, че ще се стигне до създаването на организационно-техническа и до финансова основа, върху която се надграждат процеси, свързани с реално им членство в ЕС.
Иначе ние винаги трябва да имаме конкретна и ясна позиция спрямо Македония. За жалост, не сме настойчиви и последователни. Крайно време е да формулираме нашата позиция за миналото, настоящето и бъдещето на тази страна. Историята на Македония е българска. Ние обаче не трябва да прекратяваме нашата подкрепа Македония да бъде част от ЕС, но с много строги правила, свързани с нейното ситуиране там и най-вече с позицията й по отношение на България. От няколко години ние наблюдаваме една в по-голяма или по-малка степен антибългарска политика.

 

– Тук е проблемът. Дали Македония иска нашата помощ и подкрепа? Отчуждението между двете държави не напредна ли твърде много?
– В политическата сфера – да. Но остава елемент на оптимизъм. Това, което с вас коментираме, е представителна извадка на политиката на Груевски. Кабинетът на Зоран Заев ще трябва да действа в сложна ситуация и мисля, че може да се очаква смекчаване на тона на Скопие по отношение на България. Едва ли Македония може да разчита сто процента на Албания. Още повече, че вече наблюдаваме ясна позиция на обществото за отказ от пряка албанска намеса в македонските дела. С повишена активност от страна на България, може да очакваме по-активен диалог между Скопие и София, където ние можем да представим добре формулирани наши позиции за развитие на двустранните отношения.
Проблемите не са само на Балканите. Европейският съюз при явната доминация на Ангела Меркел тръгва по свой път, отделен от този на САЩ. Тя ясно заяви, че европейците трябва да се оправяме сами. Този ход ще начертае ли нова геополитическа карта на света?
Във всички водещи европейски държави върви предизборна кампания. Възприемам изказването на Ангела Меркел по-скоро като конюнктура. Още повече, че думите, които цитирате, бяха казани на предизборна проява в Мюнхен. Битката между нея и кандидата на социалдемократите Мартин Шулц ще бъде оспорвана. Не бих залагала много на нейните изказвания, както не бих залагала и на коментари на френския президент или английския премиер. В трите държави върви остра битка за парламентарни избори, а това е важен фактор за развитието на всяка една държава. Резултатите от изборите в Англия ще даде в по-близък и по-далечен план позицията на Тереза Мей. Нейната идея беше предсрочните избори да повишат присъствието на Консервативната партия в парламента, но в момента резултатите не са обнадеждаващи. Те се влошават и след атентата в Лондон на 4 юни, който поставя под сериозно съмнение изхода от парламентарните избори на 8 юни.

 

– Все пак има ли Европа сериозна причина да се чувства толкова засегната от Тръмп?
– Да, определено! Има не само сериозен елемент на непредсказуемост, но и невъзможност за диалог, в който да се постигне консенсусус. Парижкият договор за климата е добър пример. Забележете обаче, че политическите изявления олекват, когато се вгледаме в сроковете. Става дума за дълъг процес, който ще трае няколко години. Динамиката в момента е толкова голяма, че всеки коментар е със знак предпоследен. Тръмп може да говори, че САЩ ще стане най-чистата държава, но не трябва да забравяме, че когато една държава излезе от документ, обединил 193 страни, излизането от такъв ключов процес е минус за тази държава. Тук се поставя под въпрос и авторитетът, и значението, и отговорността на тази държава. Неслучайно отговорът на представители на различни институции и обществени организации показаха много ясно разграничаването на американското общество от президентското решение.

 

– Защо Брюксел започна да се конфронтира в твърде много посоки – Русия, Тръмп, Лондон, Вишеградската четворка? Ще може ли да се бие на толкова много фронтове?
– Това е изчерпване на институционалните възможности на Брюксел. През 2014-а година започна радикализирането на проблемите, които дотогава се решаваха в контекста на политическия и дипломатически диалог и някакви варианти на „цветни революции” в постсъветското пространство, които не променяха политическата структура. Радикализирането, свързано с казуса Украйна, и създаването на ИДИЛ в Ирак и Сирия на практика доведе до дестабилизацията на Европа. Засилената миграция постави пред изпитание както Германия, така и други водещи държави като Франция, Италия, Швеция. Институциите не можаха да реагират адекватно на това изпитание. Политическите декларации също не водят до положителна промяна. В резултат елитът на ЕС влезе в кръгова отбрана, в която все по-силно и по-устойчиво нещата се решават не в Брюксел, а в Берлин и Париж, понякога и в Рим. Позициите на страните от Вишеградската четворка също водят до засилваща се децентрализация, в която Еврокомисията вече следва събитията и реагира конюнктурно, за да реагира на процесите. Тя не действа превантивно. Всичко това е израз на институционална криза на ЕС.

 

– На фона на тази институционална криза може ли българската външна политика да се справи с основните предизвикателства на все по-нестабилния свят? Има ли нашата дипломация свой почерк или продължава да повтаря опорни точки?
– Ще започна с това, което периодично излиза като позиция на премиера, правителството, парламента. Ние се борим да влезем в еврозоната и в Шенген. Аз не мога да разбера какво разбират под Шенген, при условие, че Шенген вече не съществува като система. Контролно-пропусквателният режим е възстановен, а той като един от основните елементи на Шенген – свободното движение на хора – вече го няма. Усилено се заговори и за еврозоната. Но проблемът според мене не е във въпроса какво трябва да бъдем в рамките на ЕС. Основната позиция на България трябва да е обвързана с двустранни отношения с Турция и позиционирането на България като един медиатор на балканско и европейско ниво. Обикновено давам пример с евразийския енергиен вектор от постсъветското пространство към Европа, Средна Азия и Кавказ. Казахстан се превърна в политически център. От няколко месеца там се провежда срещата под егидата на Русия, Иран и Турция за решаване на сирийския казус. Азербайджан е енергиен и политически център в Кавказ. Там бе срещата на началник щабовете на руската и на американската армия. Да погледнем от този ъгъл шансовете на България в нашия регион. Турция и Гърция имат проблеми в контекста на стабилността. Турция има доста размити граници със Сирия и Ирак, а Гърция – проблеми с финансовата дългова криза. И за трите държави – Турция, Гърция и България, се коментираше кой ще бъде енергийният транзитен център към Европа, което означава и политически център. При първите две отсъства един от елементите за енергийна сигурност – политическа и финансова стабилност. Ние сме в контекста на стабилна нестабилност. Ние, надявам се, бихме могли в близко или далечно бъдеще да бъдем транзитен център на енергия.
– Как?
– Чрез реализирането на част от енергийните проекти. Може би чрез енергийния хъб, може би чрез „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, в резултат на което да се превърнем в политически център. Индикации в посока активизиране на политическо и еспертно-техническо ниво има през последните дни във възобновения българо-руски енергиен диалог и изявленията за преговори и решения на правителствено ниво Русия-Унгария-Сърбия и корпоративно ниво Русия-Франция-Италия. Използвайки европейското председателство, България може да докаже, че сме способни да бъдем важен фактор за концентриране на срещи на различни нива във военно-стратегическата, икономическата и политическата сфера, свързани с процеси в Черноморския регион. Защо София да не се превърне в такъв център и да остане такъв и след европейското председателство?
Наистина защо…Докато говорехме за Македония, вие изразихте увереност, че оставена сама на себе си, тя би се развила в положителна посока. Можете ли да кажете същото и за България? Не свикнахме ли само да слушаме чужди напътствия и съответно – да реализираме чужди интереси?
Ако България бъде оставена сама на себе си, ако не я цензурират и не й казват какво може и какво не може да прави, смятам, че бързо може да се превърне в мощен политически, икономически и социален център на Черно море. Ние сме с висок интелектуален и управленски потенциал. С други хора и с друг формат на политическо управление нещата биха могли да се променят драстично в положителна за България посока. Не сме приключили като потенциал. Вярвам, че в близко време ще се появят такива възможности и България отново ще просперира.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Отец Гелеменов: В София срещам хора, които съм погребал преди години

 

 

Отец Георги Вилхелм Гелеменов е единственият дипломиран екзорсист, действащ в България. След завършването на богословие и школата за борба със злото в Германия той се завръща у нас, където в началото на 90-те години формира първите националистически движения. Днес отецът служи съвестно на Централните софийски гробища, където често мярка призраци. Наистина ли на Черешова задушница (3 юни) можем да видим мъртвите роднини и не възкръсна ли опасният национализъм след влизането му във властта, отговор дава отец Гелеменов.

Любомир Старидолски, Ретро.бг

– Отче Гелеменов, как е по-правилно да се каже – духовете или душите на починалите ще ни дойдат на гости на Задушница?

– Съгласно трихотомната теория човекът е изграден от дух, душа и тяло. Духът е съвършен, той няма нужда от молитва, но не така стоят нещата при душата. Тя пази като на запис добрите и лошите ни дела. И един ден, когато отлетим, душата отива на съд, за да дава отчет за живота си тук, на Земята. Оттам идва и Задушница, т.е. „за душата“, а е черешова, тъй като съвпада с времето на черешобера.

– Но с тия цени на черешите доста солен ще ни излезе поменът?

– Хората по селата си имат, а софиянци да си купят череши от Женския пазар, където са най-евтини. Освен това е хубаво да занесем на покойните на гробищата и непостни ястия, защото постът свърши вече и може. Искам също така да разсея един мит от т.нар. Бабешка библия. Не е вярно, че при скорошна смърт не се ходело на първа задушница. Това са остатъци от някакви езически времена, които само разколебават хората в християнската им вяра.

– Нашите прадеди траките, например, са отдавали огромен смисъл на смъртта като преход към по-добър живот, погребвайки тялото с лакомства, скъпоценности, сякаш човекът е тръгнал на дълъг път?

– Значи това се наблюдава и в момента при по-богатите цигани – кардарашите. Те изкопават гробница, снабдявайки мъртвеца с всичко необходимо за отвъдния живот. Според моето обосновано богословско предположение корените на тази традиция идват от Древен Египет. Тя е проникнала покрай робите, които преди векове са доведени оттам да работят в родопските рудници за цветни метали. В тия райони и до днес са останали общности, които наричат себе си „агупти“, т.е. египтяни. Това всъщност бе част от моята дипломна работа в Германия, посветена на Коптската църква, която реализирах с доста усилия и преводи от четири езика.

– Навремето Людмила Живкова търси гробницата на египетската богиня Бастет в Странджа, но експедицията спира заради серия от трагични инциденти, в един, от които и тя самата губи живота си?

• Мистерии в Странджа

– Безспорно има проклятия на тези места. Ето, вземете например, когато разкопаваха тракийските гробници, колко народ си отиде. Археологът Георги Китов същи почина поради тази причина. Не бива да се нарушава покоят на мъртъвците. Както в пирамидите, така и в тракийските гробници тегнат жестоки проклятия.

– Да речем, че жреците са правели някакви ритуали за защита, но чак пък толкова тежки ли е трябвало да бъдат?

– По правило златото също носи тежка отрицателна енергия, т.е. прокоба. Затова иманярите, когато намерят нещо, един по един си отиват от този свят от болести или злополуки. Обяснението е много просто – за същото това злато навремето са се водели битки, хиляди, дори милиони животи са били отнемани. Този метал е напоен с кръвта на тези жертви и носи само зло. Затова и жените е по-добре да се гиздосват със сребро, а не със злато.

– Около Задушница някои по-сензитивни хора сънуват близки покойници, които им казват какво им се яде или какво им трябва в отвъдното. Смъртта не къса ли нишката ни с материалния свят?

– Аз съм от години в този духовен занаят и моят отговор е – категорично не. Даже още на следващия ден след погребението близки са идвали при мен и са ми казвали: „Отче, той си иска очилата, ама как е възможно?!“. Тогава им казвам – разкопайте внимателно пръстта и ги сложете в гроба, за да може да си чете човекът. Други мъртъвци си искат супички, трети – постни ястия, ракия или безалкохолно, лимонадка или кока-кола. Има ли заръка от оня свят, моят съвет е винаги да се носи на гроба, за да може душата да битува в покой там, където се е преселила и където всички ще отидем. Или, както се казва в православния требник – в място злачно, място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка, а само мир и вечен живот.

– Медиуми твърдят, че в отвъдното също има своего рода високи технологии като интернет. Задавали ли сте си въпроса как мъртвите се свързват с нас?

– Това са големи тайни, които не ни се разкриват, но аз, с моята дългогодишна практика, съм ставал свидетел на какво ли не. Например, докато вървя из София, за секунди мяркам хора, които съм погребал преди години. Така си правя извода, че те са между нас, за кратко могат да се материализират , но не пред всеки. Изглежда свещеникът, който ги е опял, може да ги зърне. Той като медиатор ги е изпратил в отвъдното, а изглежда тази духовна връзката остава нерушима.

– Често в стари изоставени къщи се мяркат привидения, чуват се потропвания, как да си обясним това?

– Вероятно се касае за призраци. Те са като холограми, в които човек може да бръкне и да не усети нищо. Потропването пък идва от явлението „полтъргайст“. Думата идва от немския глагол „полтърн“, което значи „потропвам“, „вдигам шум“. Това са палави духове с демонична природа, които така съобщават за себе си. Ако някой знае морзовата азбука, може да комуникира лесно с тях, защото често те така общуват. От друга страна, всички тези явления идват да ни покажат, че няма смърт. Има едно преселение в един паралелен свят. Истинският живот за човека започва едва след смъртта, а всичко тука е една репетиция.

– Египтяните са използвали формата на пирамидите и кристали, за да изстрелват душите на по-високо ниво. Вярно ли е, че в отвъдните светове също има йерархия?

– Може и така да е. Това е древен народ, който според различни изследователи е работил с някаква извънземна информация. Има хипотези, че египтяните са изпращали покойниците там, откъдето са идвали душите им. Едни говорят за Сириус, други за Нибиру. Същата планета, която се чака да мине покрай Земята, да наруши гравитационното й поле и да предизвика страшни катаклизми. Това се е случвало на всеки 12 хиляди години. Тогава къде ще се скрием, не зная, може би софиянци ще се катерим по Витоша (смее се).

– Ако тази апокалиптична теория се сбъдне, да не вземе да се активизира палеовулканът на Витоша?

– Никой не знае какво носи утрешният ден, а това тука си е спящ вулкан. Богаташите от прехвалените квартали „Симеоново“, „Драгалевци“, „Бояна“, ако усетят, че става нещо необичайно, не бива да пазят имотите си, а направо да бягат. Между другото, аз живея в близкия до планината квартал „Княжево“. Мога да ви споделят, че всяка сутрин в 5:30 се чува някакъв необясним тътен. Живущите знаят за това и си траят, а други ги е страх да коментират, за да не ги вземат за луди, но там става нещо. Сега дали шумът е от процеси дълбоко във вулкана или е от т. нар. подземни тунели, за които отдавна се говори, че вървят под Витоша, не мога да кажа.

– Учени наскоро алармираха, че очакват в Италия да изригне супервулкан, който може да затрие половин Европа. Да не би да живеем в последните времена преди Апокалипсиса?

– Имам един приятел в Италия, десет години е по-голям от мене, но много жизнен . Баща му почина на 101 години и до последно си караше колата. Та от общината им дадоха безплатна земя в едни вулканични почви, където си насадиха лозе. Наскоро обаче точно при него пак имаше активизиране на вулкан. Тогава ми се обади по телефона и ми се заоплаква: „Падре Джорджо, разгони ми се фамилията“. „Така е, май френд – му отвръщам, – евтиното винаги излиза по-скъпо“. А относно Апокалипсиса, аз съм малко подозрителен, особено що касае пророчествата на Йоан Богослов. Значи, той, когато ги пише, е гладувал жестоко. А на човек в такова състояние му пада кръвната захар и започват да му се привиждат всякакви неща. Освен това Йоан по всяка вероятност е ял на остров Патмос някакви халюциногенни гъби и ето ти ги змейовете, драконите и чудовищата. Ето защо никой богослов в цялата християнска култура не е успял да разтълкува неговото писание „Апокалипсис“. Въобще и в Библията също има много митове и легенди.

• The Sun: Нибиру ще унищожат половината човечество в началото на август

• Потвърдено : Планетата “X“ съществува и ще унищожава Земята (ВИДЕА)

– В ход ли е конспиративният план „Ран-Ът“ за обезлюдяване на България?

– Христос казва: „Аз съм светлината на Света“. Значи ние трябва да познаем божията светлина и чрез нея да намерим пътя си. Само така ще се откъснем от външните влияния, иначе убеден съм, че ни чака редукция на населението до под 4 милиона, съпроводена с ислямизация и чипизация. Аз служа от години на Централните софийски гробища и мога да ви кажа, че планът „Ран-Ът“ продължава с пълна пара. Само в София на ден си заминават 70 човека, които се погребват в 38 гробища (общо с прилежащите кварталите и селата). Смъртта размахва косата и реже глави наред. И повечето са млади хора – 50-55 години, които си заминават от тежки болести и сърце заради стреса, недоимъка, отровни вода и храни. Напоследък ни докарват и доста мотористи. На повечето от тях на едното им рамо стои демон, яхнал адреналина, който ги подкокоросва: „Натискай газта, изпревари тази кола; можеш да минеш между тира и каруцата“. И наистина минават, но накрая си заминават завинаги. Трябва да се помолим на Задушница и за техните души да намерят покой, а живите Бог да вразуми, че да се пазим взаимно. Животът е най-съвършеното благо, което ни е дал Творецът. И последния модел мотор или техника не е нищо пред съвършеното божие творение, което трябва да пазим.

Любомир Старидолски,

 

 

Източник:Ретро.бг

 

Ще започнат ли Китай и САЩ Трета световна война?

Китайски изкуствен остров в Южнокитайско море

 

Белият дом активно се намесва в регионалния спор за Параселските острови и рифовете на архипелага Спратли. В района се кръстосват интересите на най-големите световни държави, които въздържа от пряко противопоставяне заплахата от ядрена война. Там са се натрупали толкова много противоречия, че ситуацията, според експерти, става все по-взривоопасна.

На семинар в Сингапур шефът на Пентагона Джейм Матис публично заяви, че не изключва конфронтация с Китай.

Тревожна прогноза за ситуацията в Южнокитайското море (ЮКМ) направи и старшият президентски съветник Стивън Бенън. В интервю за The Guardian той предрече преход от конфронтация към гореща фаза в течение на близките 10 г.

Засега КНР и САЩ се ограничават с психологически натиск, обаче всяка непредвидена подробност може да доведе до въоръжено противопоставяне. За предотвратяване на случайни сблъсквания Пекин и Вашингтон дори бяха принудени през 2015 г. да проведат съвместни учения, по време на които е изработен специален кодекс на поведение на военните от двете страни в района ЮКМ.

През 2014 г. КНР официално обяви претенциите си на островите Спратли и за търсене на нефт в шелфа на архипелага. Едновременно с това изпрати в спорния район свои военни кораби.

През април 2015 г. Пекин започна да изгражда изкуствени острови на архипелага, през май КНР публикува своята нова военна стратегия. В нея бе възложена на МВС защитата на държавните интереси в открито море. През май 2017 г. Пекин разположи на спорния риф Юншудао ракетни площадки.

Ответната реакция на Вашингтон последва незабавно: само след броени дни американският разрушител Dewey приближи Спратли, без да уведоми китайската страна.

Това изключително внимание на двете страни към ЮКМ не е случайно: Първо, през морето преминават корабни маршрути, по които се транспортират енергоносители от Близкия Изток за САЩ и държавите в Азиатско-тихоокеанския регион. САЩ през ЮКМ прекарват енергоносители за $1,2 трлн.

През 2016 г. Международният съд в Хага забрани на Китай да разработва находища в няколко района на акваторията, но Пекин игнорира решението.

Параселските острови и островите Спратли имат и сериозно военностратегическо значение – военното присъствие там позволява да се контролира от въздуха голяма част от ЮКМ.

Всичко това дава на експертите основания да считат, че не трябва да се изключва китайско-американското противопоставяне да преминаване в гореща фаза и че думите на Стив Бенън за предстояща война не са преувеличение.

Твърде сериозни противоречия са се натрупали в световната икономика, дори по-дълбоки от противоречията, съществували в навечерието на Втората световна война. На двете различни политически стратегии е трудно да съществуват в едно икономическо поле. Главен сдържащ фактор е ядреното оръжие.

 

Източник:Блиц

 

 

Путин за световното правителство: Мъжете в черни костюми и вратовръзки

 

В интервю за френското издание  Le Figaro Владимир Путин за първи път открито изрази становището си за наднационалното ниво на управление на водещите страни в света, а по-простичко казано — за световното правителство.

При това даде за пример безпомощността на президентите на САЩ пред лицето на «хората с тъмни костюми и вратовръзки».

Вярно, той ги нарече «бюрокрация», но е повече от ясно, че с настоящата мощ на крупния капитал не може да се сравни никаква бюрокрация.

В случая става дума за световната олигархия.

«Вече общувах с един президент на САЩ, после с друг, а после с трети — президентите идват и си отиват, а политиката не се променя. Знаете ли защо?

Защото е много силна властта на бюрокрацията.

Избират човек, той идва с едни идеи, пристигат после при него хора добре облечени и в тъмни, както при мене, костюми, но не с червени вратовръзки, а с черни или тъмно сини, и те започват да обясняват как трябва да се правят нещата — тогава всичко се променя. Това се случва при всяка администрация.

Да се промени нещо — това е доста трудно, казвам ви това без всякаква ирония. И това се случва не защото някой не иска, а защото е трудно. Ето Обама — човек с либерални възгледи, демократ, още преди изборите обеща да закрие Гуантанамо. 

Направи ли го?

Не.

А защо?

Той какво, не искаше ли?

Много искаше, сигурен съм, че е искал, но не се получи.

Той искрено се стремеше към това. 

Но не това е главният въпрос, макар това да е важно, защото там хората са в продължение на десетилетия стоят без съд и следствие.

Представете си, ако това се случваше във Франция или Русия — отдавна щяха да ни изядат с червата. Но не, в САЩ това е възможно и продължава и до днес. Демокрация.

Дадох ви този пример, защото не всичко е толкова просто. Но все пак имам определен процент сдържан оптимизъм. Струва ми се, че по ключовите въпроси, ще успеем да се договорим».

Всъщност, Путин изнесе на международно ниво малка част от задкулисието, за което хората говорят отдавна.

Онова задкулисие, което е прието да се заклеймява като конспирология, макар наднационалната власт на крупния частен капитал с емисионния център във Федералния резерв отдавна да е очевидна и лесно доказуема.

Путин отваря завесата за реалностите в световната политика, където марионетки са не само лидерите на такива страни, като Грузия, Украйна, дори Бразилия, Германия, но се оказаха и държавните глави на свръхдържавата САЩ.

В този поток на мисли, ненавистта към Обама или ярките спорове около Тръмп са напълно безполезни.

Въобще дори няма да говорим за Макрон или Льо Пен.

Да, Путин запазва «сдържан оптимизъм», че тактически е възможно за нещо да се договори с ….марионетките. Но принципно е почти невъзможно да се въздейства върху тези «избрани от народа» лидери на демократични страни.

Това е главната ЛЪЖА на западния свят, която съвсем целенасочено се крие от населението: т.нар. демокрация е свобода на властта на крупния капитал, който чрез наемни управленци в лицето на президентите и министрите управлява страните и техните народи.

За разлика от тях руският лидер е напълно самостоятелен, дори при цялата икономическа зависимост от доларовата система и опитите за саботаж от страна на местни капиталисти-западняци, той едва ли не е единственият в света човек, който може да провежда суверенна политика.

Точно по тази причина «свободният свят» го провъзгласи за главен тиранин и деспот.

Путин е принуден да общува с марионетките, изхождайки от приетите уж норми в световната политика, но никога не забравя за реалностите в Голямата игра.

Всъщност, той води борба не с Обама, Тръмп или Саркози-Оланд-Макрон, а с тези …с «тъмните костюми и вратовръзки».

И тук няма никаква конспирология.

Това е реалността.

 

 

Източник:News Front

 

 

 

Председателството на ЕС било по-важно от Освобождението от турско робство…

Председателството на ЕС е по-важно от Освобождението от турско робство. Това излиза от новата политическа позиция „Реформаторите“, които са против Владимир Путин да присъства като патрон на догодишния 3 март.

През 2018 г. се навършват 140 години от Освобождението ни. На „кръгла“ годишнина обикновено се кани руският водач, в израз на признателност към тези, които са ни измъкнали от 5-вековната мъка. На 130-годишнината през 2008 г. също присъства Путин.

 Но Реформаторите не са съгласни. Според тях „председателството“ на ЕС ни поставя в центъра на вниманието, и точно тогава да каним Путин щяло да бъде евро-некоректно. Също така извадиха аргументите на Плевнелиев, че за свободата ни воювали и други народи, и да поканим тях. А това, че 90% са били руснаци, няма никакво значение.
 Всъщност, без Освобождението, нямаше да има „председателство“. Турция няма признаци някога да влезе в ЕС, съответно – държавата, към която принадлежим, щеше да остане без възможността да оглави за 6 месеца съюза.
 Намирам, че е крайно време докторите да разберат, че „реформатор“ е диагноза, и да вземат мерки…
Добри Божилов, ГН

Д-р Калоян Методиев: Всички говорят само как да се харчат пари, а никой не мисли как да се изкарат

 

 

Д-р Калоян Методиев, политолог и преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски“, в интервю за Радио „Фокус“-Пирин.

– Д-р Методиев, на какво се дължи езикът на омразата, който се настани в парламента в последно време, особено в декларациите, които представиха основите политически лидери – ГЕРБ и БСП? Този език беше много характерен през 90-те години на миналия век. Не е ли вече преодоляно всичко това?

– Явно не е. Когато няма идеи за бъдещето и политики за развитие, се зацикля в миналото. През последните седмици отвсякъде валят коментари, че Народното събрание не работи, но не мисля, че това е напълно вярно. То си действа като един прекрасен любителски кръжок по история. Явно българското общество вече няма проблеми и може да бъде занимавано с по-възвишени неща. За жалост такива са реалностите. Хем сме на опашката на Европейския съюз, хем искаме и нея да разтегнем. Аз лично искам да слушам конкретика за инвестиции, корупция, ред в училищата, България в ЕС и региона, такива неща, които отсъстват от дневния ред на политиката в момента.

– Народните представители като че ли постоянно очертават своите различия по оста комунизъм-антикомунизъм. До кога ще продължава това и всъщност колко дълго ще издържи страната ни по този начин?

– Нямам идея колко може да продължи. Самият факт, че такъв дебат стана централен през 2017 година е феномен сам по себе си. Както е казал народът „Луд умора няма“. Може и половин мандат да изкарат в такъв режим.

– Къде отива стабилността на страната ни с всички тези полюсни различия?

– По принцип, когато има два полюса, те се балансират до едно време. После единият надделява. Предполагам, че няма да се стигне чак до крайности като в съседна Македония, но пък родният политически елит има умението да ни изненадва от време на време. Може да отидем на бързи избори, например, или да загубят времето на държавата за намиране на решения.

– БСП поиска оставката на председателя на Народното събрание Димитър Главчев, парламентът обаче отхвърли това искане. И все пак какво се цели с тази „сценка“, която разиграха социалистите в Народното събрание?

– Те изпълниха със съдържание формулата „радикална опозиция“. Усетиха слабост у управляващите и удрят по всички възможни начини. Целта е да се обозначат, да свалят рейтинга на правителството, да се представят за алтернатива. Мисля, че с подобни ходове, обаче, само консолидират мнозинството и му поддържат тонуса. Така няма да станат алтернатива.

– Можем ли да кажем, че това е опит за саботаж на кабинета „Борисов“ 3 от страна на БСП?

– Не. Саботаж на кабинета може да си направи самият кабинет. Социалистите могат да искат оставки, да напускат парламента, да критикуват, да изкарват корупция, такива неща.

– След поисканата оставка на председателя на НС можем ли да очакваме в скоро време и искане за оставка на правителството?

– Можем. Явно сме в спиралата на конфронтацията и целият политически инструментариум ще бъде вкаран в употреба по всички възможни начини, така че само трябва да се намери повод.

– Как трябва да изглежда работата на Народното събрание според Вас?

– Бих сложил на първо място хората, а след това работата. В политиката най-важното е лидерството и качество на политическия елит. Кой да формулира политики, да говори за развитие, за цялостен проект за излизане от батака в държавата? Този парламент е слаб. Не дебатира по същество. Няма работа, защото ги няма хората. Въпреки това, ако някои от тях мислят да се занимават с лобизъм, съвсем ще се влошат нещата.

– Д-р Методиев, като основен приоритет по време на Консултативният съвет за национална сигурност към държавния глава е бил откроен попълването на недостига от личен състав в сектор „Сигурност“, повишаване на неговата мотивация и престиж и ускоряване на проектите за модернизация. Какъв е Вашият коментар по темата, тъй като тук отново се усети напрежение между лидерите Корнелия Нинова и Бойко Борисов?

– Притеснявам се, че всички в държавата говорят само как да се харчат пари, а никой не мисли как да се изкарат пари. Без среда за привличане на чужди инвестиции няма да станат нещата. Каква сигурност може да има в държава състояща се от пенсионери, малцинства, безнаказани престъпници и един продънен бюджет? Влязохме във фалшив дебат с натрапването за закупуването на няколко самолета. Какво решава това? Нищо. Някой трябва да каже на президента да спре, защото вече е държавен глава, а не летец. Прави държавата заложник на миналото си. Ако продължава така ще го обвинят в лобизъм, а оттам до импийчмънта има само една крачка. Мисля, че на този КСНС се тръгна към срутване на сигурността, а не към нейното укрепване.

– Точно преди седмица, премиерът Бойко Борисов свика на извънредно заседание във връзка с пътнотранспортните произшествия и двойните стандарти при храните, по време на която министър-председателят заяви, че по тези две теми, желае институциите да са неотстъпчиви и безкомпромисни. Можем ли според Вас да се справим с тези проблеми все още, или сме малко закъснели?

– Можем. Има си прекрасни модели. Писал съм доста по въпроса. Две неща биха повлияли ползотворно. И двете са свързани с една порода хора, която тормози от години обществото. Едното е на местата за инвалиди в молове и хипермаркети, където минава огромният поток от хора в държавата, да се задържат скъпите лимузини, които демонстративно паркират там. Второто е на местата, където има опашки на светофари да се отделят тези, които директно минават отпред, не искат да чакат и не уважават реда. Това явление взе епидемични размери. Тези наглеци са същите, които ви засичат, присветват отзад, скачат да ви бият и реално участват в гоненето на хората от държавата. Отбиването им встрани и държането им с белезници показно за час-два край пътя, по модела на полицията в метрото в Ню Йорк, ще има ефект върху накърненото чувство за справедливост на българите и цялостния климат в държавата. А колкото до въпроса за храните – нови лаборатории – най-модерни, тъй като там пари не трябва да се пестят, защото влияе на системата на здравеопазването; тотални проверки; биохрани. Темата може да се постави на ниво Европейски съвет, а защо да не е сред темите и на българското председателство на Европейския съюз. Докато ядем второ качество храни, ще сме второ качество хора.

Натали СТЕФАНОВА

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Мълчанието на родината-мащеха: Малтретират наши сънародници в Украйна, България не реагира

 

 

От началото на годината украински „патриоти“ проведоха екстремистки акции срещу общността на бесарабските българи, населяващи тамошните земи от 200 години, отбелязва „Труд“ в редакционен коментар.

Оскверниха паметник на българските опълченци в Болград, Одеска област. Заляха го с жълта боя, а със синьо (цветовете на националното знаме) написаха оскърбителен призив „Чемодан – вокзал София!“ ( „Куфарът – жп гара София!“). Новината разпространи РИА „Новости“, не някое съмнително сайтче. Централните медии у нас подминаха тази вандалщина. Официалните власти се спотаиха.

Нанесоха жесток побой срещу общинския съветник в Белгород Василий Кащи. Поводът е позицията му срещу намерението за строителство на православна църква на самопровъзгласилата се, непризната от никого Украинска патриаршия. Следват издевателства – пребиват съветника, заливат го със зелена боя и го захвърлят в кофа за боклук. Той едва не ослепял и се наложили операции. Насилието срещу сънародника ни, любима тема на българските електронни медии, не беше отбелязано. Макар жертвата да е публична личност.

Преди три дни българите в Украйна се вдигнаха на бунт. Искаха оставката на президента Петро Порошенко, наметнали национални трибагреници те издигнаха лозунги „Порошенко, не пипай българите!“, „Порошенко, узапти си бабаитите!“. Протестът е бил достатъчно многолюден, за да привлече полиция и представители на местните власти. Българските не реагират.

Мълчанието им окуражава политолога Олег Соскин, съветник на компрометирания бивш президент Леонид Кучма да заплаши българската общност с обвинения в сепаратизъм. И в духа на подканата за „куфара и гарата“ предложи депортация в България за президента на Асоциацията на българите в Украйна – Антон Киссе.

От българска страна – тишина.

В името на криво разбрана, сервилна политическа коректност, българската дипломация е безучастна към съдбата на сънародниците ни в Украйна, с която е предпазлива до подлизурство. А каква врява се вдигна само когато Путин спомена анпасан онова за кирилицата и македонските земи. А за кръвните ни братя, запазили столетия наред езика и националното самосъзнание ни шук, ни гък.

При това в управляващата коалиция участват т.нар. обединени патриоти. Техен дълг беше да излязат със становище по българския проблем в Украйна. Да поискат обяснение от Външно министерство за липсата му на позиция. Не би. И докато украинските „патриоти“ бият мирни българи, българските патриоти ортаци във властта налагат арабски бабички по границата и бръщолевят врели-некипели, за да оневинят просташките, малоумни снимки на един от техните в нацистки поздрав.

„Човек трябва много да внимава какво говори, когато влезе в управлението“ – заключи патриотът – вицепремиер Валери Симеонов, след като си посипа главата с пепел, че кадърът на НФСБ се е олял…

Когато човек влезе в управлението трябва много да внимава и за какво мълчи. Мълчанието също може да бъде генератор на гафове, какъвто е случаят с екстремисткия тормоз над етническите българи в Украйна в нарушение на чл.10 от тяхната конституция.

Същевременно в парламента се вихрят словесни сражения на тема „либерализъм и национализъм“. Либералите са ясни – за тях диаспората на стремително топящия се български народ е редово население на друга държава, което само да си бере гайлето. За националистите обаче то би следвало да е обект на приоритетно внимание, да разполагат с концепция и стратегия за приобщаването му. Или най-малкото поне да отмелва по някоя дума на съпричастие и солидарност. Няма такива работи. В това отношение националистът по нищо не се различава от либерала. И ако от парламентарната трибуна произнасят гневни филипики, май под банките нежно са вплели крака.

От 1989 г. насам темата за привличането на наши сънародници да се завърнат в родината се дъвче и предъвква. Накрая стига до неизменната финансова бездна, в която „може да се пропада безкрайно“ по думите на Остап Бендер. Практиката у нас доказва правотата му. Не се е мислило нито за поминък на тези хора, нито как да се осигурят прилични условия за образование на младите. Единственото, което спорадично се прави е да се пращат колети с книжки, най-често залежали издания.

В същото време наставниците от ЕС ни хокат, колко нехуманно посрещаме бежанците. Та какво друго да се очаква от хора, които нехаят за собствената си кръв, камо ли плачат на чуждото умряло.

А колкото до „колосите“ на национализма Волен Сидеров, Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, тръни в очите на ДПС и ЕНП, те би трябвало ги толерират и поощряват. Толкова безобидни и безхаберни фигуранти на патриотичната кауза не могат да бъдат внедрени дори и от най-заклетите душмани на българщината.

Те са най-семпли службогонци, които откак се добраха до Народното събрание, преустановиха родолюбивата реторика. Тя не носи финансови ползи, а хайдушките им речи са толкова неуместни, колкото народните носии, които излязоха на мода сред абитуриентите.

Най-тягостното в цялата история е, че нашите българчета в Украйна се чувстват съвсем осиротели. Украйна ги не ще и ги тормози, а България нехае за тях.

Националните малцинства в немилост

Според българската общност в Украйна, властите и лично президентът Петро Порошенко нарушават конституцията на страната като използват екстремисти на „Народен фронт“ една от управляващите партии да подтискат националните малцинства. Българите живеят в този края повече от 200 години и никога досега не са извършили посегателство. Въпреки миролюбието си то става прицел на националистични издевателства.

Проф. Божидар Димитров: Гнусни хора и мръсни гадове разпространяват версията, че Ботев е убит от българи

 

 

Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров даде интервю за Агенция „Фокус“  по случай 2 юни, денят, в който отбелязваме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България.

– На 2 юни отбелязваме 141 години от гибелта на Христо Ботев. Какво е значението на неговата личност за Освобождението на България?
Много голямо. Професор Николай Генчев навремето беше направил една справка за чужди публикации за Априлското въстание в медиите на Средна и Западна Европа. Установи се, че 60% от публикациите не са за въстанието в Четвърти революционен окръг, клането в Батак и т.н., а за „отвличането“, както се пише, на кораба „Радецки“ и четата на Христо Ботев. Като Западът, може би защото това е първото отвличане в човешката история на кораб с такава цел, е просто пощурял от възторг и описва най-подробно десанта на българския бряг и тежките сражения, които четата води и в които побеждава.

Пресата съобщава за фантастични цифри за нейните успехи – 1000 убити турци за едно сражение и т.н. На Западните журналисти прави впечатление, че четниците не ограбват нито касата на парахода, нито пътниците, не убиват нито един от присъстващите турски офицери, които заявяват на турски език, че са техни врагове. Но българите убиват врагове само по време на сражение. По най-бързия начин се прехвърлят на българския бряг, където падат и целуват земята. Те показват на Запада едно нещо, както и самите те, че са наясно, че ще загинат до един. Че 200 човека не могат да победят 700-хилядната армия на турската империя, въоръжена с артилерия, кавалерия, флот и т.н. И че те отиват като жертва там. Те казват, че народ, който е способен да се жертва със стотици и хиляди е достоен за свобода. И затова всички застават и принуждават правителствата си на Цариградската мирна конференция да приемат решение за освобождение на България.

Според мен четата на Христо Ботев е направила толкова, колкото и всички останали въстаници, за да спечели европейското обществено мнение. За руското няма какво да говорим, то е ясно, че е изцяло на наша страна.
– Широко известно сред хората е и участието на Ботевата чета в превземането на кораба „Радецки“, събитията на връх Вола. Какво можете да ни кажете обаче за политическата и революционната дейност на Ботев от периода преди Априлското въстание?
Дейността на Христо Ботев е дейността на един млад буен човек. Той е бил само на 28 години, когато умира. Той е един изключителен природен талант. Това си личи най-добре не толкова от стихотворенията му, които са гениални и само 20-тина, но и неговата публицистика, която странно защо се пренебрегва. Той издава няколко вестника.

 

Буен, невъздържан човек, не може да се отрече, което е характерно за тази възраст и ние сме били такива, както се казва. Но факт е, че той е скаран след 1875 г. с всички революционери, но когато идва часът Х – въстанието, много бързо организира четата, защото не може да допусне да стои и да гледа от Букурещ какво става в българската земя. Той се занимава с публицистика, яростна публицистика, която възпламенява духовете на хората, пише стихотворения.
– Христо Ботев оставя след себе си много фундаментални и общочовешки послания и идеи. Кои от тях смятате, че са актуални и днес?
Тези, които са общочовешки, които са в рамките на човешкия хуманизъм. Той не е враг на турците, той е враг на турската политическа система. Както и много други български революционери като Васил Левски и прочие. С Васил Левски те са съидейници и може би той най-много страда от неговата смърт.
– Съществуват различни версии за смъртта на революционера. Коя от тях смятате за най-достоверна и каква е причината през последните години да се разпространява теория, според която Христо Ботев е убит от българи?
Това са гнусни хора, които разпространяват тези версии. Те са гадове, мръсни гадове и смятат, че всички останали хора трябва да бъдат като тях. Затова и измислят тези версии, да си успокоят съвестта може би, знаейки прекрасно сутрин като се погледнат в огледалото, че са мръсници и гадове. И затова измислят тези версии. Още тогава е установено, че Ботев е убит от един черкезин, дори той е получил награда от 25 хиляди гроша. Черкезите са снайперисти, преселени през 1863 г. от Крим и те са много точни стрелци. Той е пропълзял в тревата. Дори е имало кавга между него и още един черкезин, но по куршума турците са познали, че той нанесъл свои знаци, по които да си отличава куршума и по тези знаци те са узнали, че действително е този черкезин. Аз се питам защо се вторачваме в малките подробности.

Какво значение има кой го е убил? Няма абсолютно никакво значение. Четниците нямат за какво да го убият. „За пари“ казват някои. Да, мръсниците предполагат, че парите трябва да стоят в основата. В четата няма пари. Те са изсипани на тревата в Козлодуй, още в момента, в който Ботев влиза и вижда, че няма въстание. И затова изсипва парите, тогава нямат нищо. Всеки един от четниците е знаел, че ще загине предварително. Това са камикадзета, да си говорим откровено. За какво спасение става дума, когато знаем, че 186 човека тръгват срещу 700-хилядната армия на Империята. Това вече е напреднала епоха, тези хора имат образование, някои от тях са висшисти. Те знаят, че отиват на смърт. За какво да го убиват? Че ги командвал неправилно? Това е втората версия. Това не е вярно. Те са тръгнали да умират предварително. За какво да се сърдят на Ботев? Всички са видели как е изсипал парите на тревата в Козлодуй?
– Умеем ли да пазим паметта на своите герои?
Казано честно – да. Ботев се чества много тържествено всяка година. Походи от Козлодуй до Околчица, други мероприятия и т.н. Мисля, че поне Ботев е честван както трябва.

 

Радев категоричен: Договорът за изтребителите трябва да бъде сключен още тази година!

 

 

Недопустимо е изобщо да има каквото и да е противопоставяне на видовете въоръжени сили и на личния състав от сектор „Сигурност” един срещу друг, казва в интервю за „Отбрана.com” президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили ген. Румен Радев.

Той очаква по-голяма експедитивност от Министерството на отбраната за придвижване на проекта за Сухопътни войски. Трябват енергични мерки, така че хората да имат мотивация, да имат ясна перспектива за своето професионално развитие, подчертава държавният глава, като говори директно и за увеличаване на военните заплати.
Г-н президент, вчера правителството оттегли внесения от служебния кабинет Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2016 г. Вие вече имахте реакция по този въпрос. Какъв е днешният Ви коментар? 

– Това е право на правителството. Аз вече заявих, че няма как болният да оздравее, ако скъсаме диагнозата. Проблемите няма да се решат с изтеглянето на този доклад. И да изтеглим написаното, проблемите остават. Аз очаквам наистина много конструктивни и енергични действия, за да може да се решат реалните проблеми в сектора на отбраната.

Кое е най-важното? 

– Най-важното са проблемите на личния състав. Недопустимо е да продължава застрашителният отлив от Въоръжените сили. Това е пагубно за България. Трябват енергични мерки, така че хората да имат мотивация, да имат ясна перспектива за своето професионално развитие. И да бъде повишен техният социален статус и престиж. Без такива мерки няма как изобщо да говорим за сигурност. Придвижване и ускоряване на реализацията на трите проекта за модернизация на Видовете въоръжени сили трябва да вървят заедно. Не можем тук да говорим за някакво разделение. Недопустимо е изобщо да има каквото и да е противопоставяне на видовете въоръжени сили и на личния състав от сектор „Сигурност” един срещу друг. Най-малко политиците трябва изобщо да си мислят за такова противопоставяне.

Има ли такъв консенсус? 

– Аз се радвам, че на Консултативния съвет за национална сигурност се постигна този консенсус – да се придвижват и трите проекта заедно в рамките на ресурса, който е отпуснат към момента, като целево финансиране.

Тук как стои въпросът с т.нар. разсрочване? 

– Наистина тригодишната бюджетна прогноза е изготвена. За съжаление там няма целеви средства за проекта за бойната машина на пехотата.
Без него, пак казвам, няма как да говорим за сигурност. Този проект трябва да бъде придвижен. Решението, което виждам, е в рамките на тези средства за другите два проекта – около 2,4 млрд. лв. Да сложим на масата и трите проекта с тяхната времева и финансова рамка за реализация с оперативните способности, които носят със себе си. Да сложим и нуждите от доокомплектоване и повишаване на мотивацията на личния състав. И да се реши как можем да направим така, че с тези средства да посрещнем в следващите години неотложните нужди по всеки един от тези проблеми. Моето предложение беше, че това може да стане, ако разсрочим проектите за изтребителите и корабите, като изплащане, но не и като реализация.
Това означава ли, че ще чакаме 2024 г. за изтребителите? 

– Не, договорът трябва да бъде сключен още тази година. Това не означава, че забавяме договора и доставките. Във финансовата рамка на проекта за инвестиционен разход, който бе приет от парламента, са предвидени пет години за плащане. Ако правителството успее при преговорите да постигне една финансова рамка за разсрочено плащане от 15 години, означава, че годишната вноска ще се движи малко над 100 милиона лева. В следващите пет години ще бъде освободен един чувствителен ресурс, който ще покрие и започването на проекта за бойните машини на пехотата, и доокомплектоването на състава и, което е много важно, повишаване на неговия социален статус. Говоря директно за повишаване на заплатите на военнослужещите. Ако мислим рационално за сектор „Сигурност, като едно цяло и за неговото хармонично развитие, трябва да действаме по този начин. Това е решението.

– Не е ли добре въпросът с военните заплати да се реши колкото се може по-скоро? Да не се чака една година.

– Аз не казвам да се чака година. Тези целеви пари са осигурени за двата проекта. Имаме над 200 милиона за изтребителите и над 180 милиона за корабите. Обединихме се в кратки срокове, до 20 юни, да се погледне интегрално на проблема. Да се подготви един доклад и анализ за възможностите за реализацията на проектите, за окомплектоването и мотивацията на хората още през тази година – в един времеви график как може да стане това. След като се вземе решение по този анализ и доклад, до края на месеца да се подготвят конкретни планове и за окомплектоване, и за повишаване на мотивацията, и за реализация на проектите. Това може да стане. Ние пак ще платим същите пари и за изтребителите, и за корабите, но ще ги плащаме разсрочено. За да може тази и следващите две години, когато имаме най-голяма нужда от финансов ресурс, да започнат да бъдат решавани тези неотложни проблеми. Просто изместваме плащането, но не и реализацията на проектите.

– Това ли означава формулировката от заседанието на КСНС за ускорена реализация на проектите за модернизация?

– Абсолютно ускорена! Надявам се, да се вземе бързо решение. Не може повече да чакаме, трябва да се даде мандат за преговори, да се движат процедурите, да се сключат договори. Ако още малко загубим време, тази година няма да можем да сключим договори нито за самолетите, нито за корабите, нито за бойната машина. Очакваме по-голяма експедитивност от Министерството на отбраната за придвижване на проекта за Сухопътни войски. Той се забави. Трябва спешно да се придвижи, да мине всички фази на проектното управление, всички съвети, да се внесе в Министерски съвет и да излезе парламентът с решение за одобряване на инвестиционния разход.

– Има ли анализ доколко българската отбранителна индустрия е в състояние да се включи в тези процеси?

– Това беше въпросът, който поставих изрично. На КСНС имаше пълно единомислие. Да се направи пълно проучване и да се изготви анализ, на базата на тези проекти за модернизация, на базата на необходимостта от поддържането на техниката и въоръжението, които в момента се експлоатират, как по най-добрият начин може да се включи нашата военна индустрия. Това трябва да направим. Не става въпрос и само за военна индустрия, а и за научно-изследователска дейност, ако мислим за отбраната в перспектива. Във връзка с това е и нашата инициатива на 10 юли да направим заедно с европейския комисар г-жа Елжбета Венковска, която отговаря за икономиката, инвестициите, европейския пазари и за европейския фонд за отбрана, форум, посветен на европейския отбранителен и космически сектор. Ще получим представа какви за механизмите за функциониране на този фонд и какъв е най-добрият начин нашата военна индустрия и изследователските институти да могат да се включат в него. Много е важно да се разбере как хората, работещи за този фонд към ЕК, могат да посредничат, за да се интегрира нашата военна индустрия по- пълноценно в европейския отбранителен комплекс, включително да ставаме подизпълнители на различни договори и поръчки за по-големи проекти.

– Актуализация на Стратегията за национална сигурност или нова стратегия?

– Аз мисля, че говорим за актуализация на стратегията. Наистина по нея трябва да има задълбочена работа, защото в липсват дори елементарни дефиниции на национална сигурност и среда за сигурност. Да не говорим, че самото твърдение в стратегията, че за Република България няма опасност от регионални конфликти, обезсмисля съществуването на въоръжени сили. Виждаме, че средата за сигурност е коренно променена. Тя е много по-динамична, трудно предсказуема. Непрекъснато възникват нови заплахи и нови рискове. Трябва ясно да се аргументира нуждата от въоръжени сили и в каква посока да се развиват. Как да имаме по-добро взаимодействие между всички елементи в системата за национална сигурност.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Владимир Путин пред “Фигаро“: Вие сами се плашите от Русия

 

 

„Всички ние търсим сигурност, спокойствие и сътрудничество. Спрете да си измисляте въображаеми заплахи, идващи от Русия! “Хибридни” войни или друг призрак от този род. Вие самите си ги измислихте. Вие сами се плашите. Опирате се на въображаеми данни. Единствената перспектива е сътрудничеството във всички области. Включително в сигурността. Кой е проблем номер едно за сигурността днес? Това е ислямисткият тероризъм. В Европа гърми. В Русия гърми. В Белгия гърми. Войната в Близкия изток е това, за което трябва да говорим“.

След срещата с Еманюел Макрон във Версай, руският президент Владимир Путин даде обширно интервю за “Фигаро”.

– Дойдохте за откриването на изложба в чест на 300 г. от установяването на дипломатически отношения между Франция и Русия. От 1717 г. досега тази френско-руска връзка е имала възходи и падения. Къде сме днес?

– Президентът Макрон ме покани да открия с него изложбата в чест на тази годишнина, но имайте предвид, че отношенията между Русия и Франция са много по-стари. Те имат още по-дълбоки корени. В ХI век най-малката дъщеря на един от най-великите руски князе, Ярослав Мъдри – принцеса Анна – пристига във Франция, за да стане съпруга на крал Анри I. Така я наричат Анна Руска, кралица на Франция. Заедно със съпруга си, или по-скоро сина си Филип I, тя става основател на две европейски династии: Бурбоните и Валоа. Първите все още са държавни глави в Испания…

Вярно е, че нашите отношения бяха особено плодотворни през последните три века. Надявам се, че изложбата, която открихме във Версай, и срещите, които имахме с президента Макрон, ще им дадат нов тласък.

– Какво представлява за вас фигурата на Петър Велики, пристигнал във Версай през 1717 г. и прекарал няколко месеца във Франция по този повод?

– Казах го на моя френски колега: Петър I, Петър Велики, е преди всичко цар реформатор. Това е човекът, въвел в Русия най-хубавото и най-новаторското от света по онова време. Той винаги се е борел Русия да има достойно място в международните отношения. Той винаги е искал да направи своята империя по-модерна, ориентирана към бъдещето, и е успял. Той е бил човек с универсална култура. Интересувал се е от науките, от военното изкуство, от корабостроенето. Оставя след себе си изключително наследство, на което Русия и днес се радва.. Освен това е основател на Санкт Петербург (моят роден град), красивият град, който векове наред е бил столица на руската империя.

– Как премина първата ви среща с Еманюел Макрон? Преминахте ли етапа на взаимното недоверие?

– По време на всяка среща на такова ниво, особено ако е първа, винаги има очаквания. Ако нямаше, самото провеждане на такава среща не би имало смисъл. Разбира се, имаше очаквания и надежди и двамата се върнахме още в началото към позициите на френския президент по въпросите от международния дневен ред и развитието на нашите двустранни отношения. Мога да ви кажа, че новият президент на Френската република има собствена визия за нещата в международната сфера. Като цяло, това е една прагматична визия. И е сигурно, че имаме точки на сближаване, които ще ни позволят да работим заедно.

– Прилагането на Минските споразумения за Украйна изглежда блокирано. Поехте ли с президента Макрон по пътя на решаване на конфликта?

– Напредъкът в решаването на всеки конфликт, включително този в Югоизточна Украйна, зависи преди всичко от страните в него. Това е вътрешен конфликт в Украйна. Това е преди всичко конфликт между самите украинци, който възникна с противоконституционното превземане на властта на 22 февруари 2014 г. в Киев (където парламентът уволни проруския президент Янукович – б.а.). Там е източникът на всички проблеми. Най-важното сега е страните в конфликта да успеят да намерят силата да преговарят с другия. Топката е в полето на властите в Киев. Те трябва да направят първата стъпка, за да се върви към реализиране на Минските споразумения, т.е. към предоставянето на законна автономия на регионите, разбунтували се срещу Киев.

– Какво може да позволи напредване на преговорите? Може ли Русия да поеме инициативата, за да се върви към помирение с Украйна?

– Ние всеки път предприемаме инициативи и смятаме, че първото нещо, което трябва да се направи, е да се изтеглят въоръжените сили от линията на прекратяване на огъня. Оттам трябва да се започне. Украинските сили все още не са изтеглили всичките си тежки оръжия зад тази линия, както предвижда протоколът от Минск.

Второто нещо, което трябва да се направи, е политическо. Трябва да се въведе вече приетият от украинския парламент закон за специалния статут на тези територии (районите на Луганск и Донецк – б.а.). Той беше приет, но не е влязъл в сила. Със закона за амнистията е същото. Приет е, но не е подписан от президента и, следователно, не е влязъл в сила. Трябва да се извърши социално и икономическо възстановяване на непризнатите републики (сепаратистките републики Луганск и Донецк – б.а.): вместо да направят това, украинците им налагат икономическа блокада. В това е проблемът. Впрочем радикалите наложиха икономическа блокада, затваряйки железопътните линии между двете части на страната. Президентът Порошенко разкритикува това действие. Той обеща да възстанови жп линиите. Опита се, но не успя, така че се присъедини към идеята за блокада. При тези условия е невъзможно да се говори за правилна посока за решаване на конфликта.

– След военната ви намеса в Сирия през септември 2015 г., какво решение ще препоръчате на тази опустошена от шестгодишната война страна?

– Преди всичко държа да подчертая конструктивния подход на Турция и на Иран. И, разбира се, трябва да споменем сирийското правителство, с което успяхме да обявим прекратяване на огъня. Разбира се, това би било невъзможно без участието на въоръжената сирийска опозиция. Това беше първата стъпка, която направихме. Една много важна стъпка. Втората е не по-малко важна. Става дума за споразумението за зони на деескалация. Засега става дума за четири такива зони. Повтарям, че това е важна стъпка към мира, защото без прекратяване на огъня, не може да се говори за политическо решение. Пред нас стои нова задача. Трябва технически да завършим този процес по създаване на зони на деескалация. Да довършим техните географски граници, да се разберем за функционирането на техните децентрализирани институции. Да осигурим връзките им с външния свят. Впрочем, ние говорихме за това с президента Макрон. Той повдигна въпроса за хуманитарните конвои. Той е прав за това, аз съм съгласен с него. Това е една от точките на сближаване, по която можем да работим заедно. Но, след като тези зони на деескалация бъдат формализирани, аз се надявам, че сътрудничеството между правителството и хората, които контролират тези зони, ще може да започне. И бих искал да се избегне тези зони да станат прототип на териториално разделение на сирийската държава. Точно обратното, надявам се, че управителите на тези територии ще могат да взаимодействат с официалните власти на сирийската държава. Това ще бъдат предпоставките за сътрудничество. След това политическият процес трябва да продължи: политическо помирение, ако успеят да изработят конституция и да проведат избори.

– Башар ал Асад бе обвинен от Запада за химически бомбардировки срещу населението си. Представяте ли си политическо бъдеще на Сирия без него?

– Не мисля, че мога да решавам политическото бъдеще на сирийската държава, със или без Башар ал Асад. Това е въпрос, който стои пред сирийския народ. Никой не може да си присвоява правата, които принадлежат на една страна.

– Вие казвате “не непременно с него, не непременно без него”?

– Още веднъж, сирийският народ трябва да реши. Вие споменахте обвиненията срещу правителството на Асад за употреба на химически оръжия. Ден след тази атака ние предложихме на американските си партньори и на всички заинтересувани страни да се организира инспекция на летището, откъдето са излетели самолетите, пренасящи химически ракети. Ако това беше така, щяха да бъдат намерени химически следи на това летище. Но всички отказаха такива проверки. Ние предложихме и проверки там, където са били извършени ударите, но тук също ни отказаха мисия на инспекция, под претекст, че това би било опасно. Според мен това бе направено с една-единствена цел. Да се оправдаят и поддържат репресиите, включително военни, на международната общност срещу Башар ал Асад. Според нашите информации, няма никакво доказателство за използването на химически оръжия от Асад. Ние сме убедени, че той не го е направил.

– Бихте ли използвали термина “червена линия”, който използва президентът Макрон, за да обозначи употребата на химически оръжия?

– Да, съгласен съм. Нещо повече, мисля, че този въпрос трябва да се постави в по-широк контекст. Президентът Макрон е съгласен. Срещу всяка сила, която използва химически оръжия, международната общност трябва да установи обща политика и да даде отговор, който просто да направи невъзможна употребата на химически оръжия.

– С избирането на Доналд Тръмп в САЩ, се спекулираше много за нова американско-руска връзка. Тази връзка изглежда, че не се е успокоила. Президентът Тръмп дори спомена “руската заплаха” на форума на НАТО миналата седмица. Разочарован ли сте?

– Не. Не очаквах нищо добро от президента на САЩ. Разбира се, чухме по време на кампанията намеренията му за нормализиране на руско-американските отношения, тъй като те са на най-ниското си ниво. Но ние добре разбираме, че вътрешната ситуация в САЩ е такава, че хората, загубили президентските избори, трудно приемат своето поражение и продължават да се месят много активно във вътрешната политика, играейки с антируската карта и споменавайки една напълно въображаема руска заплаха. Така че ние не бързаме и се надяваме, че един ден нашите отношения ще се подобрят.

– В един идеален свят, какво бихте очаквали от САЩ, за да подобрите отношенията си?

– Идеалният свят не съществува и политиката не познава условното наклонение. Но защо Америка не намали военните си разходи? Съединените щати използват за отбраната си повече, отколкото военните бюджети на всички останали страни по света, взети заедно. Така че аз добре разбирам американския президент, когато той иска да си върне част от разходите от своите съюзници в НАТО. Това е естествено. Но това, което особено ме заинтересува на последната среща на върха в Брюксел, е, че беше казано, че НАТО иска да установи добри отношения с Русия. Тогава защо се увеличават военните разходи? Виждам противоречие в това; но не е наша работа, а на НАТО да решава кой какви суми трябва да плаща и за какви цели. Това не ни тревожи. Ние гарантираме нашата собствена сигурност. Развиваме отбранителните си индустрии и сме сигурни за себе си.

– Известен брой ваши съседи търсят гаранция за сигурността си от НАТО. Според вас има ли нещо скандално в това?

– За нас това е знак, че нашите партньори в Европа и САЩ имат късогледа политика. Те не искат да видят. Не искат да гледат две стъпки по-напред. Загубиха този навик. Когато Съветският съюз изчезна, западните политици ни казаха – това не беше записано в международен договор, но беше казано, повярвайте ми – че НАТО няма да се движи на изток. Германците предлагаха да се създаде нова система за сигурност в Европа с участието на САЩ и Русия. Ако това бе направено по онова време, днес нямаше да имаме тези проблеми, каквито са разширяването на НАТО на изток, до нашите граници, приближаването на военната инфраструктура на блока до нашите граници. Може би нямаше да има и едностранно излизане на САЩ от Договора за противоракетна отбрана, който беше крайъгълен камък на днешната сигурност и може би на тази в бъдеще. Може би днес нямаше да го има тази американски антиракетен щит в Европа, в Полша, в Румъния. Той неминуемо създава заплаха за нашите сили и нарушава стратегическото равновесие, което е крайно опасно за международната сигурност.

Но не можем да се върнем назад. Това не е фантастичен филм, който можем да върнем назад, по свое желание. Но ако искаме да се реши този проблем, трябва да си поставим въпроса какво искаме за бъдещето. Всички ние търсим сигурност, спокойствие и сътрудничество. Спрете да си измисляте въображаеми заплахи, идващи от Русия! “Хибридни” войни или друг призрак от този род. Вие самите си ги измислихте. Вие сами се плашите. Опирате се на въображаеми данни. Единствената перспектива е сътрудничеството във всички области. Включително в сигурността. Кой е проблем номер едно за сигурността днес? Това е ислямисткият тероризъм. В Европа гърми. В Русия гърми. В Белгия гърми. Войната в Близкия изток е това, за което трябва да говорим.

– Именно ислямисткият тероризъм. Защо Русия и Западът не успяват да работят повече заедно?

– Трябва да поставите този въпрос на Европа. Ние искаме това сътрудничество и сме готови за него. Говорих за това от трибуната на ООН по време на 70-ата годишнина на организацията. Призовах да се обединят усилията на всички страни по света в борбата срещу тероризма, но това не е прост процес.

Вижте, след един отвратителен и кървав атентат в Париж, президентът Оланд дойде при мен. Споразумяхме се за съвместни действия срещу тероризма. Самолетоносачът “Шарл дьо Гол” се приближи към сирийските брегове, но операцията продължи в рамките на коалиция, оглавявана от САЩ. Вижте кой е шефът на тази коалиция и кой за какво претендира. Ние сме отворени за тази коалиция, но не е лесно, включително с американците. Въпреки това, в последно време, забелязахме подобрения; има истински резултати. Говорих по телефона с президента Тръмп, който подкрепи идеята за зони на деескалация. Днес заедно обмисляме как да гарантираме интересите на всички страни в региона, в южната част на Сирия. Под това разбирам всички страни, които имат проблеми: Йордания, Ирак, самата Сирия. И, разбира се, ние сме готови да чуем мнението на американците и това на нашите европейски партньори, но трябва да се води конкретен диалог, а не да се обсъждат въображаеми теми.

– Подозренията за руска намеса в предизборната кампания в САЩ предизвика политическа буря във Вашингтон. Във Франция също бяха изразени подобни подозрения. Каква е вашата реакция?

– Западната преса говори за руски хакери. Но на какво се базира тя? Когато президентът Тръмп заговори за това, той каза нещата съвсем правилно. Може би това не идва от Русия, а някой е поставил USB стик с името на руски гражданин. В този виртуален свят днес може да се направи какво ли не. Русия никога не е извършвала хакерство. Нямаме нужда от него. Никакъв интерес. Защо да го правим? Говорил съм с няколко американски президенти, нали знаете. Президентите идват и си отиват, но политиката не се променя. И знаете ли защо? Защото бюрокрацията в Америка е много силна. Човекът, който е избран, има свое мнение, идеали, визия за нещата, но ден след изборите хора с куфарчета, с костюми с вратовръзки и бели ризи, идват при него, за да му обяснят как трябва да действа като добър президент. И е много трудно да се промени нещо в тази ситуация. Казвам го без ирония.

– Значи тази буря във Вашингтон се основава на абсолютна измислица?

– Да, на фантастика. На желанието на онези, които загубиха изборите, да подобрят положението си, обвинявайки Русия в намеса. Те загубиха, защото победителят беше по-близо до народа и разбра по-добре стремежите на избирателите. Трудно е това да се признае. По-скоро искат да обяснят и да докажат пред другите, че политиката, следвана от демократите, е била добра, но някой отвън е измамил американския народ. Че някой е нагласил изборите. Но това не е така. Те просто загубиха: трябва да умееш да признаеш поражението си и да имаш силата за това. След като това бъде направено, ще бъде по-лесно да работят заедно. Но днес във Вашингтон се използва антируската карта и това вреди на международните отношения. Разбира се, те биха могли да се карат помежду си кой е по-добрият. Кой е по-умният? Защо да се водят чужди актьори? Но и това ще мине…

– 2018-а ще бъде годината на избори в Русия, парламентарни и президентски. Опозицията, която се оплаква, че не може да говори, ще може ли да го направи демократично? Ще бъдете ли кандидат за свой наследник?

– Всички последни предизборни кампани протекоха в рамките на действащото законодателство в Русия. Аз ще направя всичко, за да осигуря провеждането на кампанията през 2018 г. при най-добрите услвия, в рамките на руското изборно законодателство и на Конституцията. Всички хора, които използват законни средства, ще могат да участват в изборите на всички нива. Що се отнася до моята кандидатура, прекалено рано е да говоря за нея.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Източник: Гласове

 

Кеворк Кеворкян: Защо се дърлят в парламента. Върнаха се 27 години назад

 

 

Отговорът е достъпен: защото това е единственото, което в момента могат да произвеждат – несмислено дърлене.

И едните, и другите.

Върнаха се назад 27 години – когато също взаимно си проверяваха психическия статус, пращаха се в Сибир, ровеха в гробовете на мъчениците.

Но тогава това беше обяснимо: противно на известната фраза, тук децата изяждаха нефелната си революция.

Ами сега – сега защо се държат като неандерталци?

***

Може ли да се открие някакъв по-сложен замисъл зад това грозно пустословие – още по-позорно, след като тъкмо Маршеки го „осъди“ и му стана съдник.

Той и групата му гласуваха за оставката на председателя Главчев/ГЕРБ – но не се подвеждайте наивно.

Това е само знак, че има тежест – пък е и търговец и предварително е изчислил резултата от гласуването.

Главчев остава – а Марешки не изглежда смирен като монахиня.

Докога?

***

Не коват Бъдещето, поне криво-ляво – а четат „Шайка“ на Антон Тодоров, посветена, както знаете, на ББ, Цветанов и Плевнелиев – той пък барабар Петко с мъжете.

С цитати от книгата замерят ГЕРБ – както немарливи ученици се замерят в класната стая с хартиени самолетчета.

ГЕРБ – и те: вадят хартиените си стрели – и всички заедно потъват в кални разправии.

***

Антон Тодоров пък можеше да даде едно простичко обяснение: така мислел преди време за „шайкаджиите“, но след като ги опознал, разбрал, че греши.

Толкоз – не е сложно.

Ще отнесе доста задевки, че бавно загрява, че е палачинка от Женския пазар – и какво толкова.

Но не го прави – и допълнително умирисва новите си любимци

***

Спас Гърневски не е вчерашен, но и той ненужно разпалва огъня: комунистите – това, комунистите – онова.

Хубаво, така да е – и къде са днес повечето от тия комунисти – освен в Бакърената фабрика и в останалите тучни поля на Небитието.

Заплеснатите по конспиративните фантасмагории могат да го заподозрат, че използва толкова стръвен език, за да предизвика истинска криза – и да пуснат кепенците на Парламента.

Тогава „десните“, които истински са му на сърцето, могат да получат някакъв нов шанс.

Вятър.

***

Патриотите си траят.

Сигурно хихикат, че теляците дерат кожата на Бойко.

Но едва ли са много спокойни.

Главчев оцеля с 4 гласа – но практически само с един, ако всички депутати от ДПС бяха в залата.

Това е нищо.

Ако Марешки се врътне истински, ще стане ясно, че Бойко е в положение партер: отгоре са го налазили и съюзници, и врагове.

Натискат го към тепиха и нямат особено желание истински да се сборят.

***

А тепърва Европа ще го подпитва за тлъстите саварини, с които нахрани Патриотите.

Фабриките за клепане, които тук неизвестно защо наричат „правозащитни организации“ действат денонощно.

Ще трябва непрекъснато да държи за пеша Валери Симеонов /Каракачанов е по-лесен/, за да не изпадне в някакво буйство.

***

Най-важното: Падишаха няма контрол над празнословието в Парламента – а то е пагубно за образа на властта.

Разполага с двама-трима „Матросовци“ – останалите му хора си мълчат.

Впрочем, и нито един от 18-те му депутати, които Кутев/БСП посочи като „убийци“ – тоест, бивши членове на БКП – не стана от мястото си, за да каже, че не се срамува или да се покае.

***

Не само те – и всички останали в залата играят фалшива игра с Времето.

И така се превръщат в заложници на самите себе си.

Няма как Времето да погледне с уважение към тях.

***

Признайте си – един на друг – че сте „шайкаджии“ и „убийци“.

Нищо няма да ви струва – и нищо няма да ви стане.

Така ще сложите край на Брътвежа.

И се захващайте с Народната Съдба – ако сте в състояние.

 

Фейсбук

Проф. Димитров: Редно е Путин да бъде патрон на честванията за Освобождението! Ще го заведа в Голямата Базилика да види откъде са тръгнали книгите

 

 

Нови 800 000 лв. ще отпуснем, за да продължи реставрацията на Голямата базилика в Плиска. Това каза в началото на правителственото заседание министър-председателят Бойко Борисов. Решение за отпускане на сумата бе взето на заседанието днес. По този повод потърсихме Директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, който обясни за какво ще бъдат изразходени средствата. Историкът коментира и липсата на пари за заплати на университетски преподаватели и военни, като подчерта, че ако се работи по приоритети, ще има пари за всичко.

Проф. Димитров взе страна и в казуса, възникнал между премиер и президент относно сектор Сигурност.

Ето какво каза Директорът на Националния исторически музей по изброените теми:

По искане на премиера бяха отпуснати още 800 000 лв. за реставрацията на Голямата Базилика. Видимо сте доволен от това решение!

– Точно така! Парите са 800 000, а не 1,2 – 1,6 млн. лева, защото на такава стойност са одобрени проекти на обекти в Голямата Базилика от страна на Националния институт за паметници на културата и Министерство на културата. Точната сума, която получихме, е 800 052 лева и 30 стотинки.

За какво ще бъдат използвани тези средства?

– С тях ще бъдат възстановени, вече вървим към изцяло възстановяване, три много важни обекта. Те могат да се използват, не само да се разглеждат. Единият от тях е Баптистерия, в превод на български

означава – Кръщелно. То е било добре запазено, както е запазено е и самото басейнче, в което се вкарват новопокръстените. Там ще бъдат правени кръщенета, които свещениците правят традиционно в Деня на цар Борис Първи – 2 май. Тези ритуали вече ще бъдат правени под покрив, няма да сме зависими от времето и няма да се оглеждаме дали няма да завали.

Другият обект е Свещеният кладенец – Аязмото. Той ще бъде укрепен, иззидан наново, а във водата ще бъдат постaвени сребърни решетки, които ще я пречистват. Една тръба ще бъде изведена от тясното пространство на Южния корпус, в което се намира кладенецът – там, където се е намирала и в древността.

Трето, в средата на двора ще бъде вдигната една Ротонда, покрита с балдахин, където гражданите ще могат да си наливат вода. Искам да подчертая – безплатно, защото много ме „ядат” за това. Има твърдения, че „продавам водата”. Това не е вярно! Не сме я продавали – нито преди, нито сега.

Това са трите обекта, за които ще бъдат използвани тези 800 000 лева. Надявам се до края на лятото да са готови, ще се възползваме от хубавото време максимално.

Как така пари за Базиликата има, а за заплати на преподавателите в университетите – не?

– Парите за Базиликата са нищожни пари. Нищожни, защото вчера за една празна фирма един български бизнесмен плати 8 милиона лева – става дума за емблемата на ЦСКА. Не за отбора, не за стадиона, само за емблемата на ЦСКА! Не бива така да се говори, че няма пари за университетските преподаватели. Аз как намерих пари да увелича 2 пъти и 3 пъти заплатите в Националния музей? Аз не ги увеличавам от тези средства, а от собствените приходи! Ами, и те да направят нещо за себе си, а не да чакат като просяци. Университетите могат да изкарат собствени приходи, да се напънат малко!

В държавната хазна няма пари и за заплати на военнослужещи, и за хората, работещи в сферата на сигурността. Как ви изглежда това?

– Има пари за заплати! Всичко е въпрос на приоритети. Бил съм министър. При държава, която има 50 милиарда евро, тоест 100 милиарда лева брутен национален продукт, да ми каже някой, че няма пари за заплати в такива важни сектори като военните и сигурността – ами, извинявайте, но няма да повярвам! Пак казвам, бил съм министър и знам, че всичко опира до приоритети – имаш пари и разпределяш.

Как си обяснявате, че ще има средства за нови самолети и кораби?

– За какво да даваш пари за заплати, когато тези хора няма с какво да се бият? Тогава те стават социално издържани от държавата. Естествено, че тези хора, за да се бият с врага на Отечеството, трябва да имат самолети, кораби, танкове. Без тях с какво ще се бият? Ще си подострят един кол и ще гонят турците ли – няма да стане така! Така че, ще има пари и за самолети, и за танкове!

След заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента стана ясно къде е била разделителната линия между Радев и Борисов – да се дават пари за пехотата или за авиацията. Според вас къде трябва да бъдат насочени повече средства, към кой род войски?

– Авиацията е много важно нещо, както са важни и корабите. Но фактът е, че няма война, спечелена само от флот или само от авиация. Американци и англичани атакуваха германските градове със самолети от по 1000-1200 броя във формация. Сринаха всички германски градове, но докато не дойдоха съветската и американската пехота, Германия не капитулира. Няма война, спечелена от авиация! Има война, спечелена от пехота. Авиацията е мощно помощно средство, но няма война, спечелена от авиация. Така че Бойко Борисов е правият.

Може би нямаше да говоря така, ако не знаех нещо. Понеже съм служил в авиацията, продължавам от любопитство да следя какво става там, затова знам, че имаме около 20 самолета МИГ-29, които обаче се нуждаят от ремонт. Ремонтът им ще излезе много по-евтино, ако бъде направен не в Полша, не в Русия, а при нас – в пловдивския авиационен завод, откупен отбратно от държавата. Ще струва няколко десетки милиона, а не милиард и половина. Можем да го направим. Тогава мога да бъда спокоен, защото да имаш заедно с наличните 5-6 още 20- 20 и няколко самолета МИГ-29, е голяма работа. Тази машина и сега си остава най-добрият масов самолет във въздуха, по-добър от американските Ф-18 и дори по-добър от следващите вариации – МИГ-31, МИГ-33, МИГ-35.

Президентът на Русия Владимир Путин е поканен да бъде патрон на честванията по случай 140 години от Освобождението на България заедно с президента Румен Радев. Това редно ли е?

– Да, редно е! Би трябвало така да бъде. Тогава ще го пипна Путин за ръчичка и ще му кажа: Хайде, да те водя в Голямата Базилика! Ние с него се познаваме, той беше в НИМ. Ще помоля Бойко да даде хеликоптера и ще заведа Путин да види откъде са тръгнали книгите.

Освен това – така се случи, че благодарение на президента Путин изведнъж Базиликата придоби много голямо значение. Българската историческа наука, не само аз, отдавна е заявила, че кирилицата е създадена в Плиска между 886 и 893 година. И че това е станало, тъй като няма къде другаде да стане, в големия луксозен манастир, в който има дори парно отопление, който е прилепен до Голямата Базилика, което всъщност се явява църквата на този манастир. От там са тръгвали мисионери, които са покръствали хората в Русия и са носели книжки с кирилско писмо.

Така че сега ще направим изброените неща, включително и манастира, и след време ще водим дори руски туристи от морето – да дойдат, да видят и да разкажат на другаря Путин откъде е тръгнала кирилската азбука. Тази земя е Добруджанска, Лудогорска, Шуменска, Мизийска, но в никакъв случай не е македонска.

Има ли основание Реформаторският блок да негодува срещу това?

– Какво беше това Реформаторски блок?

Следите ли работата на 44-то Народно събрание?

– Следя го. Тези хора ще се претрепят от работа – 23 минути на ден, трябва да си починат малко! Извън шегата, винаги е било така. Не разбирам защо БСП се е хванала за това. Така е в началото. Дори законите да са готови, трябва да минат през комисиите, а комисиите ги балтавят много. Понякога един закон минава през 2-3 комисии. Ще дойде време, пак ще приемат закони, пак ще работят след работно време. В началото е така. Не бива да бъдем така взискателни. По-скоро работата на комисиите трябва да се ускори – има ли готови закони, това ще действа.

Как ви изглеждат яростните антикомунистически изблици и противопоставянето комунисти-антикумонисти?

– В такива случай в Америка питат кой започна първи. Първа започна да плямпа БСП, забравяйки една проста народна поговорка, че когато живееш в стъклена къща, не бива да хвърляш камъни по съседа.

БСП, която се обявява публично за наследник на БКП, е извършила страшни престъпления спрямо българския народ:  убивани са много хора без съд и присъда, организирани са лагери в Белене и на други места.

Аз се чудя защо ГЕРБ не ги атакуват за престъплението, което е извършено в Благоевградски окръг, обявявайки в един ден 250 000 българи за македонци – една несъществуваща нация. Искам да кажа, че в световната история няма такъв пример! Едно правителство да откъсва от собствения си народ и да го денационализира – няма такъв пример! Историк съм,, мисля, че познавам историята на целия свят.

До какво ще доведе това идеологическо противопоставяне, познато ни от 90-те години?

– Тогава беше страшно, сега вече е смешно! Корнелия Нинова се пъчи и се прави на червена болшевичка, не става, смешно е. Призовавам гербаджиите и останалите да ги подиграват, а не да ги вземат насериозно.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Дипломатът Антон Гицов: Спекулацията с историческите факти не е в полза на никого

 

 

Политическото противоборство между съперничещи си партии прилича на боксов мач: дебнене, хитруване, нанасяне на внезапни удари, бързи атаки и контраатаки, като целта е да се нокаутира политически противника или най-малкото да се постави в нокдаун, от които той трудно да се съвземе. Но има и едно правило в бокса, което в морален план се отнася и до политическия бокс: боят да е честен и да не се нанасят удари под кръста.

За съжаление, такива непозволени прийоми са забелязват в Декларацията на парламентарната група на ГЕРБ прочетена от Спас Гърневски пред Народното събрание на 31 май 2017г. Ето какво се казва в декларацията:

„Българските комунисти избиха цвета, елита на нацията ни. След окупацията през 1944г. комунистическата държава изгражда многократно повече концентрационни лагери за мъчения и убийства на достойни българи от самата нацистка Германия и нейния съюзник в началото на Втората световна война -болшевишкия Съветски съюз взети заедно…”

В тази реплика се съдържат наведнъж следните три пресилени и подлежащи на критика твърдения:

– България е окупирана от Съветския съюз през 1944г.

През 1944г. България е член на Хитлеристката коалиция, на територията и се намират изтеглящи се войски на Вермахта, преследвани от Червената армия. Съветските войски навлизат на наша територия, така както навлизат и в териториите на Югославия, Полша, Чехословакия, Австрия, Норвегия и други страни. В България се установява просъветски режим, по споразумение между Чърчил и Сталин, но окупация, подобна на тази на Германия, няма, съветските войски постепенно се изтеглят, съветски военни бази в България не се установяват.

– Българските комунисти избили цвета на нацията.

Избиването на представители на цвета на нацията ни е болезнена страница от историята на България. Но тя не датира от септември 1944г. Действително в резултат на ексцесии, след 9 септември абсолютно неоправдано са убити художникът, карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев и няколко по-малко известни писатели и журналисти. Те са част, но основна част на цвета на нацията, по- скоро редица журналисти и редактори на вестници и списания се отървават със затвор заради симпатиите им към Третия райх и защото са подкрепяли про-германската правителствената политика преди 9 септември.

За врагове на новият строй и власт са обявени много писатели и критици. В затвора са вкарани писателката Фани Попова- Мутафова, видният български художник Константин Щъркелов, писателят Димитър Талев е изпратен за кратко време „Белене”. В немилост изпадат и писатели като Ангел Каралийчев, Стоян Чилингиров , Славчо Красински и други.

На уволнения и гонения за „фашистка дейност” са подложени редица професори от Софийския университет. Но те не са ликвидирани. Те всички са част от цвета на българската нация и впоследствие са били реабилитирани.

Често се твърди, че резултат на присъдите на Народният съд е бил ликвидирал българския политически елит. Да, несъмнено е, че много от разстреляните бивши държавници не са заслужавали такива тежки присъди.

Но какъв елит са депутатите и членовете на правителствата, които приемат мракобесни и антисемитски закони, вкарват България в съюз с нацистка Германия и обявяват война на САЩ и Великобритания, което довежда до бомбардировки над десетки български градове и села, до разрушения на хиляди сгради и до смъртта на близо 1800 българи?

 

Осъден и разстрелян е големият български учен Богдан Филон, но той носи най-голяма вина за тези катастрофални за България събития. Такава е и съдбата на международно известеният хирург проф. Александър Станишев, но към 9-ти септември 1944г той е . е министър на вътрешните работи и на него лично се докладва за избити партизани и ятаци и за одобрените и заплатени от министерството му възнаграждения на извършилите на екзекуциите. Това са хора, извършили са престъпления спрямо нацията и народа, за които трябва да се плаща.

 

Истината обаче е, че процесът на унищожение и гоненията на българския културен елит започват още след девето- юнския преврат от 1923г. Безсмисленият терористичен атентат- взривяването на черквата „Св Неделя” на 16 април 1923г. дава повод на дясното правителство на проф. Цанков да извърши жестока разправа с видни представители на българския културен и интелектуален елит.

 

След атентата в черквата „Св. Неделя”, министърът на войната Иван Вълков издава заповед, в която пише: „ Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи — интелигенцията!“. Така и става, без съд и присъда и след мъчения са убити поетите Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Георги Шейтанов, журналистите Йосиф Хербст и Ана Маймункова са убити след мъчения и изгорени в пещите на полицията. Художникът Илия Бешков, участвал в юнските събития през 1923г. е арестуван и инквизиран и една отървава смъртта благодарение на застъпничеството на влиятелния си брат Иван Бешков. Интерниран е поетът Христо Радевски, зад граница успява да избяга заплашеният от смърт писател Крум Кюлявков. На два пъти в затвора е вкарван поетът Цанко Церковски. В местността Кемера край Пловдив намират смъртта си пловдивските интелектуалци Степан Шахбазян, Никола Гълъбов, Ангел Шишков, д-р Никола Ковачев, Соломон Молохов и Хенрих Хершкович. На 17 февруари 1925г. на улицата е застрелян година депутатът Тодор Страшимиров, който се е осмелил да запита в Народното събрание министрите на проф. Цанков: „ Вие избихте толкова интелигенти! Защо?”.

 

Традиционно, когато се обсъжда съдбата на българския интелектуален и културен елит, не се отчита факта, че до 9-ти септември в преобладаващата си част, той е с леви убеждения. Такива са Христо Смирненски, Никола Фурнаджиев, автор поемата „Сватба” пресъздаваща събитията около Септемврийското въстание, композиторът Любомир Пипков, който написва на основата на неговата творба вокално-симфоничната поема под същото наименование, писателят Антон Страшимиров, описал кървавия ужас и насилието при потушаването на Септемврийското въстание.

С леви убеждения в началото на 40-те години са били режисьорката Бинка Желязкова, актрисата Ружа Делчева, актьорът Владимир Трандафилов, укривал у дома си нелегални, скулпторът Иван Фунев, художниците Александър Жендов, Борис Ангелушев, Стоян Венев и Никола Маринов, писателите Камен Калчев, Павел Вежинов, Андрей Гуляшки, Челкаш, Емил Манов, поетите и писатели Валери Петров, Богомил Райнов, Александър Геров, Иван Бурин, Веселин Андреев, който става партизанин и други.

Най-активно противопоставящите се на про- хитлеристката ориентация на България обаче плащат скъпо, някои със живота си. Това са Никола Вапцаров и загиналите като партизани поетът Христо Кърпачев, художникът Атанас Пацев и журналистът Емил Шекерджийски. Режисьорът Анжел Вагенщайн става партизанин, арестуван е и осъден на смърт по ЗЗД, но оцелява след бомбардировка на затвора.

Смъртна заплаха дебне и бъдещият режисьор Христо Ганев, който става също партизанин. Интерниран в концлагер е големият поет Никола Ланков.

Двадесет и осем години след ноември 1989г., когато приключи обречения експеримент със социализма и рухна комунистическия режим, България е изправена пред много сериозни проблеми, икономически, социални и такива засягащи националната ни сигурност. В тази област следва да е насочено политическото противоборство, а не с взиране в едно далечно минало и с опити да се свали противника с политически нокдаун, като се използва съмнителна по отношение на достоверността си историческа фактология. В този смисъл декларацията на ГЕРБ едва ли ще донесе на тази партия политически дивиденти.

–––––

Антон Гицов е български дипломат. Работил е 6 години като международен служител в ООН, Ню Йорк, бил е Културен аташе в българското посолство във Вашингтон от 1989 до 1992, а  от 1998 до 2010 е председател на Българската културно-просветна асоциация „Св. Св. Кирил и Методий“ във Великобритания.

През изминалите десетилетия е публикувал разкази, фейлетони и публицистични материали в българския печат, а сега и в интернет издания.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Покушението срещу “Под игото“

 

 

Иван Гранитски, в. „Стандарт“ 
Поредният скандал с „шльокавицата“ (издаването на „Под игото“ на маймуница – бел.ред.) е с по-дълга предистория. За да си го обясним сега, трябва да си припомним, че в продължение на 25 години нашите съвременни политици и държавници съзнателно неглижираха българската идентичност, започнаха да се отказват от думи като „отечество“, „роден край“, „майчин език“, „родна стряха“. А някои от полиците директно казваха „тази страна“ вместо „България“. Постепенно от учебните програми се изхвърлиха произведения на Вазов, на Чинтулов, Яворов, на Елин Пелин, на всички големи български писатели, които говорят за националната идентичност, за спецификата на българската култура, за традициите ни и историята ни.

И в този контекст трябва да разглеждаме и това последно покушение. За съжаление, то е спрямо една от свещените книги на новата българска литература – „Под игото“. Несъстоятелни са обясненията, че това било направено, за да се предизвика младото поколение. Мисля, че Кеворк Кеворкян е много точен, посочвайки, че щом са искали такава провокация, защо не са я направили с някои от любимите на соросоидите автори, а посягат тъкмо на „Под игото“ на Вазов. Това не е случаен факт. Разбира се, че

има нещо кощунствено в цялата работа

Не може да се приравнява едно голямо произведение на българската литература с шльокавицата, пърцуцата. Според мен тази тенденция трябва остро да се пресече, но от официалните български институции. Трябва да има реакция на Министерство на образованието, на културата, на Комисията по култура на парламента. Крайно време е да се спре с тези покушения, тъй като те доведоха до там, че чалгата в литературата и в обществения живот превзе всичко. Младите поколения вече не могат да различат кое е добро, кое е зло, кое е възвишено, кое е низко и мерзко. Затова имаме и толкова висок процент вторична неграмотност на завършващите средно образование деца. Това са неслучайни процеси, които текат вече в продължение на четвърт век.

И ето, стигаме до този вид печална кулминация на разпада, на подигравката, на гаврата, на непозволеното. Има граници на провокациите и експериментите. И правилно са залети социалните мрежи с реакции на възмущение. Главният проблем е да не се мисли, че това е единичен случай. Това е част от една тенденция, която бе поощрявана и сега се поощрява, добре платена от чужди фондации. Това са опити да се подрие националната идентичност. Преди няколко години

имаше такива опити да се отрече мита „Батак“

Периодично се подхвърлят гнусни твърдения, че жертвите на кланетата в Стара Загора не били 14 500, а само 3500. Постоянно има такива опити за накърняване на националната идентичност. И в случая посегателството към „Под игото“ на Вазов, според мен, не е случайно. Както и не са случайни в продължения на няколко състава на министерство на образованието опитите да бъдат изхвърлени и редуцирани от учебната програма знакови произведения и творби.

Надявам се, че новото ръководство на министерството и новият министър ще възстановят изхвърлените от учебните програми важни творби на български автори. Отдавна в средите на българските писатели и учени се твърди,

че е крайно време да се увеличат часовете по българска история и литература

Не само да не се махат творби, но и да се възстановят, защото личността на младия човек се възпитава и формира именно с българска история и литература. Не е нужно учениците да зазубрят толкова дати и имена, колкото да се запознаят с творбите, с тенденциите,с историческите процеси, с конкретната епоха.

Затова трябва да се увеличат тези часове, а не да се излиза с циничния довод, че децата били много претрупани. Те са претоварени с глупости, а тези часове по история и литература няма да бъдат от претрупващите предмети. Обратно – те ще формират истинската, мислеща личност, каквото ние сме имали през хилядолетията. А сега в началото на ХХI век

стигаме до абсурда над 40% от завършващите средно образование да са функционални неграмотни

Това е именно заради тези псевдоексперименти, които разрушиха една здрава, консервативна, но проверена през годините образователна система.

Призивът на „Стандарт“ децата да пишат на кирилица е изключително важен и днес, защото около поредното честване на този най-светъл празник 24 май отново редица политици пак продължиха да дрънкат своите глупости. Говорят за славянска азбука.

Всички сериозни световни историци доказаха, че това е българска азбука, която ние сме дали на славяните. Спасили сме руските племена славяни именно по този начин от дерусификация и от разрушаване на славянската им идентичност по време на монголските нашествия.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

The National Interest: Как Косово отрови отношенията на Америка с Русия

 

 

А-specto

Вашингтон увековечи и задълбочи грубите си грешки на Балканите, когато се намеси в Косово, няколко години след интервенцията в Босна. Гражданските конфликти в неспокойната провинция на Сърбия, с преобладаващо албанско население, назряваха и след това избухнаха в средата и края на 90-те години. Този път Вашингтон дори не направи жеста да се съобрази с европейските държави, а от самото начало зае водеща позиция в политиката.

В крайна сметка, Съединените щати поведоха 78-дневна въздушна война срещу Сърбия, заставяйки Белград да отстъпи контрола на окупационни сили на НАТО, действащи под резолюция, одобрена от Съвета за сигурност на ООН, която служи само за параван. Русия неохотно се съгласи с тази резолюция, въпреки че връзките на Москва с Белград и руските интереси на Балканите датират от деветнайсети век.

Тази стъпка отрази военната, икономическата и дипломатическата слабост на Русия, последвала след разпадането на Съветския съюз. Въпреки гнева спрямо политиката на НАТО, руските лидери не смятаха, че могат да направят много в отговор на намесата на Запада в традиционната руска сфера на влияние. Дори и след изненадващо пасивния отговор на Москва, арогантността на Вашингтон беше на ръба да предизвика трагедия. В последните дни на войната, Москва изпрати символичен мироопазващ контингент в Косово, без предварително разрешение от западните сили.

Върховният командир на НАТО, ген. Уесли Кларк от американската армия, нареди на британския командир ген. Майк Джаксън да вземе контрола над летището край столицата на Косово, Прищина, и да предотврати кацането на руските военни самолети със сила, ако това е необходимо. Джаксън категорично се противопостави на заповедта на Кларк, като заяви безцеремонно, че няма да започне Втората световна война заради американския генерал.

Намесата в Косово създаде някои ужасни прецеденти. Съюзът, ръководен от САЩ, който би трябвало да има отбранителна роля, нападна държава, която не е атакувала нито един член на НАТО, пренебрегвайки гневните възражения на Москва и насилствено отдели провинцията от суверенна държава, като я постави под международния контрол. Тази серия от обезпокоителни прецеденти се задълбочи от действията, които предприеха Съединените щати и техните съюзници в началото на 2008 г.

Косово искаше да обяви формалната си независимост от Сърбия, но беше ясно, че върху подобна стъпка ще бъде наложено руско (и вероятно китайско) вето в Съвета за сигурност на ООН. Вашингтон и специалната коалиция на страните от Европейския съюз безсрамно заобиколиха Съвета за сигурност и одобриха декларацията за независимост на Прищина.

Това беше изключително оспорван ход. Някои от членките на ЕС се притесниха от възможността за по-сериозни последици. Испания се притесни, че такова решение може да окуражи собствените ѝ сепартистки движения, особено на баските и каталунците. Гърция и Кипър бяха загрижени, че ратифицирането на насилственото разделяне на Косово от Сърбия би могло да узакони предишното отнемане с военна сила на северната част на Кипър от страна на Турция, както и последвалото учредяване на Севернокипърската турска република в тази окупирана територия.

Руските лидери възразиха остро и предупредиха, че действията на Запада, за които той не е упълномощен, създават опасен, дестабилизиращ прецедент. Вашингтон отхвърли тези възражения, като заяви, че ситуацията в Косово е единствена по рода си. Заместник държавният секретар по политическите въпроси Р. Никълъс Бърнс направи такова изказване по време на брифинг на Държавния департамент през февруари 2008 г. Тъй като ситуацията беше единствена по рода си, настоя той, западната политика за Косово не създаде прецедент по отношение на други ситуации на етнически сепаратизъм. Както нелогичността, така и надменността на тази гледна точка спират дъха.

Западните сили скоро разбраха, че само защото са заявили, че техните действия в Косово не са създали прецедент, не значи, че не е било така. Русия изяви тази гледна точка само няколко месеца по-късно. Република Грузия се занимава със сепаратистки напъни в два региона – Южна Осетия и Абхазия, още от разпадането на Съветския съюз в края на 1991 г. Правителството на президента Михаил Саакашвили в Тбилиси не упражняваше кой знае каква власт над нито една от двете области, и руските „мироопазващи” войници се появиха на място в Южна Осетия.

Когато силите на Саакашвили започнаха офанзива, за да си възвърнат контрола над Южна Осетия в началото на август 2008 г., като откриха артилерийски преграден огън срещу самопровъзгласилата се за бунтовническа столица, руснаците контраатакуваха и скоро достигнаха до покрайнините на Тбилиси. Както може да се очаква, Съединените щати и техните съюзници обвиниха Москва за конфликта, въпреки че последващо разследване от страна на Европейския съюз хвърли голяма част от вината на Саакашвили. Войната продължи само пет дни, а когато приключи, Кремъл даде да се разбере, че подсилената руска армия ще продължи да защитава автономията както на Южна Осетия, така и на Абхазия.

Администрацията на Джордж Буш осъди първоначалното нахлуване на Москва, а също и последвалите действия на Кремъл, това направиха и съюзниците на Вашингтон в НАТО. Но също както Русия не беше в състояние да въздейства на поведението на НАТО в Косово, западните сили (с изключение на това да започнат война срещу Русия) не можаха да направят нищо за намесата на Москва в Грузия. Този епизод беляза друг етап в продължаващото влошаване на отношенията между Запада и Русия.

Прецедентът с Косово се завърна и започна да преследва Съединените щати през 2014 г., когато Кремъл засили военното си присъствие на полуостров Крим и го използва, за да „надзирава” референдума, при който Крим гласува в полза на отцепването си от Украйна. Тази стъпка беше прелюдия към анексирането на полуострова от Русия.

Вашингтон реагира още по-гневно, отколкото след нахлуването на Москва в Грузия, като скоро наложи редица икономически санкции срещу Русия. На пресконференция ядосаният президент Обама заяви, че на Русия няма да ѝ бъде позволено да преначертае „границите на Европа чрез военно насилие”. Нито един от журналистите в залата не попита президента какво смята, че е направил алиансът НАТО в Косово.

Намесата в Косово е дори по-лоша грешка в чуждестранната политика на САЩ, отколкото предишната намеса в Босна. Тя вля сили у изключително неприятното политическо движение – Армията за освобождение на Косово, което продължи да извършва внушителен брой нарушения на правата на човека.
Мисията допълнително трансформира НАТО от военен алианс за отбрана в механизъм за агресивни кръстоносни походи. Принудителното ампутиране на територията от суверенна държава създаде шаблон, предизвикващ тревога в международната система след Студената война.

Вашингтон допълнително подкопа международното право, като заобиколи Съвета за сигурност на ООН и използва специалната западна коалиция, за да даде независимост на сепаратисткия район. Тези мерки предизвикаха крайно неблагоприятни прецеденти, които се завърнаха, за да засегнат Запада. И накрая, но със сигурност не на последно място, действията на Съединените щати и техните съюзници от НАТО в Косово сипаха допълнително отрова в отношенията с Русия.

При всички случаи, ръководената от САЩ мисия в Косово беше неразумна и непродуктивна.

Превод: Десислава Пътева

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Димитър Димитров: Спорът за мажоритарна система у нас се свежда до това как голямата партия да спечели!

 

 

Правилата, по които се произвеждат избори у нас, са договорени през септември 1991 г. на Кръглата маса. При избора водещ е бил аргументът да се допуска колкото е възможно по-рядко еднопартийно мнозинство. В ранните години на демокрацията се е предполагало, че само една партия – БСП, е в състояние да постигне такова парламентарно мнозинство, и това е предопределило отхвърлянето на каквато и да е мажоритарност. Защото тя просто би улеснила и без това очевидната определяща роля на стария елит в това, което обичайно наричаме преход. Самата БСП се е чувствала не съвсем сигурна в посоката на развитие и е предпочела да отстъпи пред настояването на всички останали за максимална представителност, опредметена в открит достъп до политическия процес, преодолима 4% бариера за достъп до законодателния органи и, разбира се, определяне на изборния резултат (разпределение на мандатите) в национален избирателен район.
Резултатът е такъв, какъвто е заложен в правилата

Фрагментирани парламенти и коалиционни или договаряни законодателни мнозинства. Съвсем като в Израел или Нидерландия, където заради по-ниските бариери е обичайно парламентарно представените листи да са двуцифрено число. Но и в двата примера големите партии се определят като големи, след като преминат границата от 25% от действителните подадени гласове. При подобни разпределения три- или четирипартийни коалиции са естествен политически пейзаж.

Нашият проблем е в това, че две от партиите могат да преодолеят летвата от 30%, или условни 100 депутати, и психологически трудно приемат коалиционното партньорство като естествено състояние за състава на парламента и на Министерския съвет. От което периодично се появяват масови настроения и идеи как да променим правилата, за да се даде възможност на най-голямата победила на изборите партия да получи брой мандати, по-голям от заветните 121.

И тъй като мажоритарните избирателни системи в Европа са изключение, разговорът се води около смесени формули.
И най-често около немската избирателна система. Основната причина за нейния чар е, че е исторически първата, в която мажоритарният и пропорционалният принцип са спрегнати по начин, позволяващ едновременно гласуване в едномандатни райони и постигане на представителство на всички листи, преминали бариерата. Така всеки гласоподавател хем избира кандидат в своя едномандатен район, хем пропорционалността е толкова водеща, колкото е у нас, в Израел или Нидерландия. В енциклопедиите често немските правила се наричат персонализирана пропорционална избирателна система. И това е възможно, защото изходът от състезанието в едномандатните райони има значение за избрания кандидат, но не и за разпределението на мандатите в Бундестага. Последното разпределение се произвежда от т.нар. втори гласове, с които избират коя партия да подкрепят. Така избраните мажоритарни кандидати с предимство попълват местата, които партията е спечелила като партийна листа. Парламентарните мнозинства са коалиционни по традиция – големи, малки или три-, дори четирипартийни в някои провинциални събрания. Но на ХДС/ХСС или ГСДП едва ли би им хрумнало да настояват за еднопартийност, въпреки че обичайно победителите получават повече от 40% от действителните гласове на всеки един избор. У нас това се е случвало през 1994, 1997 и 2001 г.

Така стигаме до основния въпрос – този, с който са започнали разговорите за демокрация през 1990 година.
Желаем ли да бъдем управлявани от еднопартийни мнозинства, или предпочитаме коалиционни управления. Разделителната линия е повече от ясна. Най-голямата партия ГЕРБ еднозначно флиртува с идеята за еднопартийно управление, привиждайки себе си като единствения кандидат, който е в състояние да „уплътни“ и материализира такова управление. Всички останали извеждат на преден план опасенията от вероятните драматични промени в разделението на властите и съхраняването на санитарните прагове на свободи, колкото спорни или условни да са те.

Та референдумът за пълна мажоритарност не е нищо друго освен референдум за еднопартийно пазарно стопанство, еднопартийно правосъдие, еднопартийни медии и дори еднопартиен неправителствен сектор. Все едно дали въпросът е зададен, или е допуснат по изписване на бюлетина по непредпазливост.

Разбира се, няколко избирателни системи, често променящите се италиански формули или шотландската избирателна система биха позволили на най-голямата партия да постигне еднопартийно парламентарно мнозинство при съхранение на достатъчна представителност за всички, преминали изборната бариера. Но този разговор дори не може да започне. Защото експертите по броя на секции в чужбина, по вида и формата на бюлетината, по съставите на секционните комисии и отличителните баджове на наблюдателите в изборния ден са толкова много, че ако ми е позволена перифраза, „дебатът“ не може да ги понесе.

 

 

Източник в. „Сега“

 

Кой предложи банковата ваканция през 2014-та и кой спаси банковата система?

Решението на президента Румен Радев да разсекрети стенограмата от разговорите за съдбата на КТБ при предшественика му Росен Плевнелиев предизвика от нова вълна от взаимни обвинения между БНБ, БСП и ГЕРБ.

 Социалистите, които през 2014 г. година управляваха България, обвиняват тогавашното ръководство на БНБ, ГЕРБ и ДПС, че са настоявали на 30 юни да бъдат затворени всички банки, за да бутнат кабинета „Орешарски“.

 Депутатът Румен Гечев и бившият лидер на червената партия Сергей Станишев обявиха, че именно БСП е била политическият щит, който е спасил банковата система, икономиката и спестяванията на милиони българи. Социалистите твърдят, че през лятото на 2014 година ГЕРБ и ДПС са се договорили да свалят правителството на Пламен Орешарски и да съставят свой кабинет в рамките на 42-ия парламент.

Очаквано от партията на Бойко Борисов отрекоха обвиненията, натъртвайки, че именно те са спасили страната от финансов колапс след медийните и прокурорски атаки срещу КТБ и последвалата паника около ПИБ.

 Оценките и спомените на БСП и ГЕРБ за събитията от горещото лято на 2014 г. се разминават диаметрално, като всяка от партиите се обявява за спасител на българската банкова система.

 Днес всички участници в консултациите при президента Росен Плевнелиев се обявяват за разсекретяване стенограмата. Това от своя страна предизвика съмнения в обществото, че вероятно Румен Радев се кани да обнародва силно редактиран текст от разговорите между политици и банкери. Според неофициална информация, след утрешното заседание на КСНС президентът Румен Радев ще съобщи решението си дали да разсекрети стенограмата.

 Какво всъщност се случи през юни 2014 година?

 На 20 юни 2014 г. БНБ поставя под особен надзор КТБ, което фактически означава стопиране на банковата ѝ дейност. Сметките на хиляди граждани и фирми, както и на стотици държавни предприятия са блокирани. На 27 юни 2014 г. по време на спешно свикано заседание на бюджетната комисия в Народното събрание политиците за пръв път чули идеята за „банкова ваканция“.

 Зад тази ухаеща на море и пясък дума „ваканция“ всъщност се крие нещо страшно за гражданите и юридическите лица. Терминът означава „пълен или силно ограничен достъп на клиентите до парите им в търговските банки“. А когато фирмите са принудени да блокират дейността си, икономиката на страната също се оказва на прага на банкрута.

 Депутатът Румен Гечев обвини директно за авторството на идеята „банкова ваканция“ подуправителя на БНБ Калин Христов. От своя страна Христов му отговори, че на масата на преговорите тогава са били представени всички възможни решения за избягване на ликвидната криза, последвала срива на КТБ. Тогавашният финансов министър Петър Чобанов пък се кълне, че не е имало опция за банкова ваканция, нито че авторството ѝ принадлежи на Христов.

 „Имаше вариант за банките да не работят 1-2 дни след атаката срещу ПИБ в петък, 27 юни“, казва на 11 юли 2014 г. Йордан Цонев на заседание на бюджетната комисия в парламента. На 6 септември, в предизборен дебат пред Нова тв той заявява следното: „Относно банковата ваканция (обсъждана след атаката срещу ПИБ) става въпрос за много варианти – да не се отвори в понеделник, да не се отвори три дни, да не отвори една банка, да не отворят три банки, защото в петък следобед (27 юни) бяха застрашени още няколко банки.“

 На 27 юни банките затварят с изтеглени 850 милиона лева, като основната част са от ПИБ. Банката спира да плаща на клиенти заради атака срещу нея, което предизвика спешни срещи на политици и финансисти.

 БНБ предлага четири варианта за излизане от кризата, като единият е бил „банкова ваканция“ по подобие на Кипър – да се каже на обществото, че за няколко дни или месец банките затварят и могат да се теглят в брой примерно до 400 лв., а извънналичните да са до 5000 лв.

 Според изявление на Румен Гечев ръководството на БНБ тикало разговорите най-вече към този вариант, а това било подкрепено от ГЕРБ и ДПС. Румен Гечев и Михаил Миков от БСП се противопоставили на тази идея. На 27 юни след първата среща в БНБ Йордан Цонев отива в парламента и съобщава на присъстващите на започналата консултация за кризата, че един от вариантите е да бъде обявена „банкова ваканция“.

 Тогава в кулоарите лидерът на опозицията Бойко Борисов заявява: „Не искам да съм Нострадамус, но идва Апокалипсис, държавата фалира“. Продължава да говори същото и на другия ден. А в понеделник, 30 юни, след като става ясно, че ужасът „банкова ваканция“ ни се е разминал, обявява: „Аз спасих България от банкова криза“.

 На идеята за банкова ваканция най-силно се противопоставили представителите на чуждите банки у нас. Шефът на „Алианц България“ и бивш управител на БНБ Светослав Гаврийски, ядосано заявил, че ако затворят всички банки заради ПИБ и КТБ, в понеделник той ще продължи да работи с „Алианц“ и ще разкаже пред медиите какво мислят политиците. В крайна сметка вариантът бил загърбен в неделя, няколко часа преди началото на консултациите при президента.

 Консултациите за съдбата на КТБ и последвалата атака срещу ПИБ продължават и на 28 и 29 юни.

 На 28 юни се провежда поредното заседание в БНБ, на което освен финансовия министър Петър Чобанов и шефовете на БНБ са участвали Румен Гечев от БСП, Владислав Горанов и Ивайло Московски от ГЕРБ и Йордан Цонев от ДПС. Присъстват и мениджърите на повечето търговски банки. Отново се обсъждат ползите и рисковете от всички възможни варианти за реакция при възникналата ситуация. Точно тогава, по думите на самия Калин Христов, той обяснява всички възможни варианти за действие и ефектите от тях, в това число и от „банковата ваканция“. Много от участниците са били видимо притеснени заради големите тегления в петък – 27 юни. Пред „Банкер“ те заявяват, че от изказванията на някои политици на срещата се е създало натрапчивото усещане, че са подложени на натиск да се съгласят с „ваканцията“. Докато текат разговорите, банкерите проверяват как вървят тегленията от банкоматите и от работещите в събота клонове. Към обяд се оказва, че тези тегления са много по-малки, отколкото в петък, което им дава по-голяма увереност да твърдят, че обявяването на „банковата ваканция“ ще бъде грешка.

 Същия ден, се провежда и среща при министър – председателя Пламен Орешарски. Според депутата Румен Гечев, на нея са присъствали вицепремиерът Даниела Бобева, финансовият министър Петър Чобанов, министри, представители на ГЕРБ и БНБ, както и финансови експерти, сред които и Емил Хърсев. Всички присъстващи са били за въвеждането на банковата ваканция, аХърсев дори чертаел апокалиптични планове как страната ще катастрофира, ако „ваканцията“ не бъде обявена. Орешарски, ГЕРБ и министрите убеждавали Румен Гечев, че шефът на парламента Михаил Миков трябва да свика извънредно заседание в неделя – 29 юни, на което да бъде взето решение за няколко дни да бъдат затворени всички банки. Социалистът бил категорично против и гневен напуска сбирката на „Дондуков“ 1.

 В неделя сутринта мениджърите на почти всички банки се събират в голямата зала на БНБ. Заявено им е, че в понеделник банките няма да отворят, ако БНБ не ги рефинансира, за което трябват финансови ресурси. Искров настоятелно моли търговските банки да закупят държавни облигации,  чрез които да се осигурят средства за посрещане на всички ликвидни удари през следващите три-четири дни. Банките се съгласяват.

 След като става ясно, че облигационната емисия ще бъде записана, управителят на БНБ Иван Искров и подуправителят Калин Христов отиват на срещата при президента Росен Плевнелиев с политическите партии. На нея присъстват лидерите на всички парламентарни партии (без „Атака“), министър-председателят Пламен Орешарски, финансовият министър Петър Чобанов, както и представители на всички извънпарламентарни политически сили, успели да излъчат свои депутати на последните избори за Европейския парламент.

 Въпреки решението на банкерите, представителите на БСП са били притискани да се съгласят да бъдат затворени всички банки, а тогавашния председател на ДПС Лютви Местан (по думите на Гечев) упражнява телефонен тормоз над Михаил Миков в опит да го накара да свика извънредно заседание на Народното събрание, което да узакони „банковата ваканция“. След напрегнати дебати присъстващите на заседанието се обединяват около позицията да подкрепят усилията на БНБ и правителството за осигуряване ликвидността в банковата система, с което фактически се избягва сценария „банкова ваканция“.

След заседанието управителят на БНБ Иван Искров се връща при очакващите го в БНБ банкери, които веднага нареждат на своите подчинени да изкупят краткосрочните облигации, които ще емитира правителството в понеделник.

 На следващия ден – 30 юни, официално е съобщено, че заместник-председателят на ЕК и комисар по конкуренцията Хоакин Алмуня е потвърдил, че правителството получава разрешение да окаже държавна подкрепа за осигуряване на ликвидност на българските банки, като осигури до 2 млрд. лева. Масови тегления от клоновете няма и ситуацията е овладяна.

 След този ден,  политици и банкери, които през последната седмица са упражнявали систематичен натиск за „банковата ваканция“, променят коренно версиите си за случилото се. Всички „забравят“, пренаписват спомените си и вкупом се обявяват за спасители на българската банкова система.

 Каква е точно истината вероятно предстои да разберем.

Източник:епицентър.бг

Проф. Димитър Иванов: Националната сигурност на България? Има ли място за дискусия?

Проф. Димитър Иванов

На 30 май Президентът Румен Радев свиква първото заседание на Консултативния съвет по национална сигурност. Темата е „Рискове и заплахи за националната сигурност на Република България и необходими мерки за нейното укрепване”.

Според Закона за Консултативния съвет за национална сигурност негови членове са председателят на Народното събрание, министрите на отбраната, вътрешните работи, външните работи и финансите, началникът на отбраната и председателите на парламентарни групи в Народното събрание. Със съвещателен глас участват шефове на специални служби, главен секретар на МВР и други длъжностни лица (ако бъдат поканени) от различните сфери и направления на „интегрираното понятие национална сигурност”.

Това са хората, които трябва да формират и проведат политика на национална сигурност. Но дали точно те имат необходимия теоретичен и експертен потенциал? Остава ни само да вярваме и да се надяваме на това. Ако не досега, то поне в бъдеще.

Сигурността е сред най-често употребяваните, но и сред най-многозначителните понятия в съвременната политическа лексика. Нещо повече – тя се е пръвърнала в увлекателна тема, засягаща фундаменталните проблеми на оцеляването на нациите и държавите в глобалния свят. Тя може да бъде свързвана както с всеки аспект на международните отношения, така и с различните етажи на вътрешната политика. Тя е едновременно публична и обвита със секретност и дори мистицизъм дейност.

Провежда се от легитимни органи и висококвалифицирани държавници и експерти, но понякога и от лошо организирани структури и неподготвени ентусиасти с месианско поведение.

Поради това, наличието на ясни и научно обосновани представи и дефиниции за сигурността е важно изискване за правилно осмисляне на проблематиката и претворяване на практиката на концепция, стратегия и политики на националната сигурност.

Съществуват различни класификации за видове сигурност.

Първата класификация произтича от основните опасности, заплахи и рискове, пред които е изправена националната държава и способностите ѝ да им противодейства. Градирането на опасностите, заплахите и рисковете започва от абсолютна, преминава пред защитена и относителна, за да достигне до трансформирана сигурност. Сигурността и при четирите степени може да се осигури само тогава, когато основните идеали, потребности и ценности на държавата и нацията не са подложени на никакви заплахи и въздействие, които не може ефективно да се неутрализират, контролират и управляват.

Втората класификация е според основните компоненти на сигурността, произтичащи от рисковете и заплахите към нея: политическа, военна, икономическа, финансова, демографска, социална, духовна, етническа, религиозна, екологическа, информационна, нравствена, психологическа.

Третата класификация акцентира върху способа за атака срещу националната сигурност: когато заплахата и въздействието, а и отразяването им, са с материален характер, то сигурността (несигурността) е „твърда”, когато източникът на заплаха е нематериален – е „мека”, когато е смесен (например „хибридна война”) – заплахата за националната сигурност е комбинирана.

Четвъртата класификация отразява връзката на националната сигурност с институционалните опори на държавата: военна (обезпечава се от армията), вътрешна (обезпечава се от спецслужбите и полицията), разузнавателна (от спецслужбите), отбранително-индустриална (от военно-промишления комплекс), гражданска (от структури за бедствия, аварии и катастрофи).

Петата класификация е според посоката, от която идват заплахите, опасностите и рисковете: външна и вътрешна сигурност. В първия случай се  гарантира защита на държавния суверенитет, териториалната цялост и границите, независимостта, националното единство и интереси, а при втория случай – вътрешният ред, икономическото и културното равнище, нравствеността, екологията, демографията.

На базата на тези пет класификации възникват различни определения и дефиниции за националната сигурност. Прието е в изследователската литература по темата, че пръв е употребил термина „национална сигурност” американският президент Теодор Рузвелт: през 1904 г. в Американския Конгрес му потърсили сметка защо е изпратил американски войски в района на бъдещия Панамски канал, т.е. далеч извън държавните граници на САЩ, а той отговорил, че това се налага заради „националната сигурност на Съединените американски щати”. А първото определение на „националната сигурност” в категориите на „националните интереси” дава през 1943 г. американският философ и публицист Уолтър Липман: „Държавата се намира в състояние на сигурност, когато не ѝ се налага да пренася в жертва свои законни интереси, за да избегне войната; и, когато е в състояние да защити при необходимост своите интереси чрез войната”.

В политическите, правните, икономическите и т.н. науки и в международните институции все още няма унифицирано определение за „национална сигурност”.

Конгресът на САЩ приема през 1947 г. „Закон за националната сигурност”, според който са регламентирани дейността на Съвета за национална сигурност и на Централното разузнавателно управление. В Закона са разгледани целите, интересите, заплахите и приоритетите на САЩ.

В Западна Европа понятието „национална сигурност” навлиза постепенно, измествайки предишни термини. Във Франция на мястото на „национална отбрана” идва понятието „национална сигурност”, което е обяснено по следния начин: „Стратегията за национална сигурност има за цел да идентифицира заплахите и рисковете, които могат да повлияят на живота на нацията, включително по отношение на защитата на населението, териториалната цялост и работата на институциите на Републиката. Общественият ред допринася за националната сигурност.”

Според Устава на ООН „сигурността е състояние, в което държавите считат, че не съществува опасност от въоръжено нападение, политически натиск или икономическа  принуда, така че да са в състояние необезпокоявани да осъществяват свободно развитие и прогрес”.

В Руската федерация е в приложение „Стратегия за националната сигурност” от 2009 г., в която е записано: „Националната сигурност е състояние на защитеност на личността, обществото и държавата от вътрешни и външни заплахи, което позволява да се обезпечат конституционалните права, свободи, достойно качество и равнище на живот на гражданите, суверенитетът, териториалната цялост и устойчивото развитие, отбраната и сигурността на държавата”.

Как стои въпросът с дефинициите на „националната сигурност” в Република България през последните 20 години.

По време на социализма в Съветския съюз и в държавите, обединени в рамките на Варшавския договор (1955-1991 г.), понятието „национална сигурност” официално не се употребява. Проблемите, с които кореспондира „националната сигурност” по онова време се включват в термина „отбранителна способност”.

Днес приемаме, че основният субект на защитата на националната сигурност е държавата. Тя реализира тази своя функция, действайки чрез органите на властта. Съгласно теорията на Макс Вебер – баща на социологията и теоретик на лидерството (Теория на чертите, харизматичният лидер) – единствено и само държавата може легитимно да използва насилието за опазване на националната сигурност. Това тя прави, за да защитава цивилизационните си ценности, интересите на цялото общество и националните си приоритети.

Националната сигурност е интегративно понятие и явление. Тя може да се постигне и гарантира единствено като система от мерки в конкретно посочени и йерархично подредени направления. Това би трябвало да става в демократичните страни чрез дейността на легитимни институции и структури с взаимодействащи си функции.

В България това състояние е все още само мечта на експертите по национална сигурност, която политиците не споделят, или въобще не познават. Ето защо е необходимо по въпроса да се предложат систематично обосновани знания.

Едно от първите определения по темата срещаме във Военната доктрина от 1994 г.: „Националната сигурност се счита за гарантирана, когато държавното ръководство прецени, че не съществува заплаха за националните интереси или заплаха от всякаква форма на насилие и принуда, или, че тази заплаха може да бъде компенсирана, неутрализирана или управлявана”.

В Концепция за националната сигурност от 1995 г. е записано, че тя е „динамичното състояние, при което за държавата и обществото не съществува пряка опасност от въоръжена агресия, политически диктат или икономическа принуда, или ако се появи, те ще бъдат надеждно защитени”.

В приетата от Народното събрание (втора) Концепция за национална сигурност през 1998 г. се дава следното определение: „Национална сигурност има, когато са защитени основните права и свободи на българските граждани, държавните граници, териториалната цялост и независимостта на страната, когато не съществува опасност от въоръжо нападение, насилствена промяна на конституционалния ред, политически диктат или икономическа принуда за държавата и е гарантирано демократичното функциониране на държавните и гражданските институции, в резултат на което обществото и нацията запазват и увеличават своето благосъстояние и се развиват”.

В Закона за защита на класифицираната информация от 2002 г. се уточнява: „Националната сигурност е състояние на обществото и държавата, при което се защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната е и гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива”.

Приетият през 2007 г. Закон за Държавна агенция Национална сигурност дава поредно тълкуване: „Националната сигурност е динамично състояние на обществото, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред в страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите, основните права и свободи на гражданите, устойчивото икономическо развитие и благосъстоянието на населението, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети”.

Стратегията за национална сигурност от 2011 г. не дава точно определение на националната сигурност, но уточнява: „Стратегията очертава по-широко разбиране за националната сигурност, като извежда на предно място сигурността на гражданина, обществените и икономическите аспекти, без да подценява измеренията, свързани с отбраната, външната политика, разузнаването, охраната на обществения ред и защитата на законността”. Ацентът в това по-широко разбиране си остава „защитеността на отделния гражданин, неприкосновеността на неговата свобода и достойнство”.

Законопроектът за управление на Системата за национална сигурност от 2013 г.,приет на първо четене от 41-то Народно събрание постулира: „Националната сигурност е състояние, при което държавата има способност и осъществява управление на риска, превенция и противодействие на посегателства и заплахи, вследствие на което са защитени и се реализират интересите, определени в Стратегията за национална сигурност на Република България”.

Но дали това е цялостният обхват и обект на националната сигурност. Дали е възможно да бъдат защитени и гарантирани индивидуални права и свободи ако не са гарантирани суверенитетът, държавността и гражданската инфраструктура, ако няма законност и справедливост в обществото?

Не, не е възможно, поради което посочените по-горе определения, формулировки и дефиниции не са пълни и не са приложими на практика!

Целта на настоящия обзор е да предложи на експертната общност, на гражданското общество и на законодателя за обсъждане приемлива и приложима дефиниция на състоянието „национална сигурност”. Според нас, тя е: „Националната сигурност е устойчиво, но динамично състояние на държавата, и ообществото при което са гарантирани:

1) държавният суверенитет, териториалната цялост и защитата на националните граници;

2) икономическият просперитет, социалната справедливост и националната духовност, култура и образование за всички хора, живущи на територията на държавата;

3) устойчивото състояние и възпроизводството на обществените отношения, природната среда, културно-историческото наследство, езикът, битът и традициите на населението;

4) законите, отговорностите и задълженията, индивидуалните права и свободи на човека.

Целта на такова състояние на националната сигурност е да гарантира защитата на конституционно установения държавен строй, равно и справедливо прилагане на законите на страната, свободното функциониране на законодателната, изпълнителната, съдебната и местната власти, и неприкосновеността на живота, името и честта на всеки човек.

Източник:епицентър.бг

Кеворк Кеворкян: Бойко и апартейда. Бъчварова изглежда се е разшетала

 

 

Бъчварова изглежда се е разшетала.

Като началник на кабинета на Бойко тя със сигурност се чувства далеч по-добре, отколкото като министър на вътрешните работи.

От това й приключение едва ли ще остане някакъв спомен.

Като изключим една срамна следа: лисичата й усмивка, когато пред очите й – и пред телевизионните камери – някакъв нагласен храбрец се опита да нокаутира Волен Сидеров пред НАТФИЗ.

Бъчварова беше видимо щастлива, както и придружаващата я дама – бившата преводачка на американския посланик Уорлик.

***

Сега Бъчварова пак е запретнала ръкави – да осигурява публичната продукция на Бойко.

Колко удачна е тя обаче?

Оплакването му от „апартейда“ – така цветисто нарече той играта с второкачествени стоки, с които ни залива ЕС – е доста закъсняло.

И не е нещо ново: цялата практика на ЕС към нас е като към нещо второкачествено.

***

По-важното е, защо Бойко не се занимава с другия „апартейд“: с боклуците, с които нашите местни производители хранят народа.

Шоколадите „В/илка“ може и да са по-некачествени, когато са предназначени за българските потребители.

Но не те са храната, без която не могат да съществуват въпросните „балами“ – От Бисер до Хитрино.

Обаче всички те са жертва на близо 40 хиляди тона палмово масло и сухо мляко годишно, с които наши тарикати фалшифицират различните марки сирене и кашкавал.

Ето – това е истинският апартейд.

***

Това е трябвало да подскаже на шефа си Бъчварова.

Но не го е направила.

Е, да, тукашните полит-бизнесмени трябва да се пазят – за да ни са под ръка по време на избори.

Изборният „апартейд“ обаче е друга тема.

***

И още един „апартейд“ – за който съветниците на Бойко не искат да го безпокоят.

Но той може да ги изпрати до Германия с една специална мисия: да сравнят цените на десет хранителни стоки, продавани тук – и там.

Тук – за местните аборигени, и там – за европейците.

За този „апартейд“ Бойко няма как да научи от телевизиите.

Те няма да проронят и дума, каквото и да си позволяват у нас чуждестранните хранителни вериги – дори да продават човешко месо с изтекъл срок.

Честността на телевизиите е в отпуск, когато става дума за големите им рекламодатели.

***

Пак някой от съветниците на Бойко, който не е особено схватлив, го беше посъветвал да извика руския посланик и да го ограмотява – само защото Путин е казал нещо на македонския президент.

На този умник Бойко направо трябва да му отреже главата – зелена е.

Може и да е развалил отношенията си с Божидар Димитров – който щеше да му обясни, че няма никакъв гаф от страна на Путин.

Просто е – Историята трябва да се чете спокойно.

***

А и темата не е от онези, в които Бойко би се чувствал уютно – и той обичайно успешно избягва подобни капани.

Инстинкта му е безподобен в това отношение – но в случая му е изневерил.

А пък съветниците му като нищо могат и да му внушат, че е третият брат на Кирил и Методий.

***

Путин не греши фактически – обективните историци вече признаха това.

Нашите малчовци обаче използват репликата му, за да се изпъчат.

Те не могат да разберат едно просто изречение.

Един Господ знае, как се справят с по-сложните послания, които обичайно са само намекнати.

Вероятно – никак.

Хайде, с Тръмп ще им е по-лесно: когато не го разбират, той пуска в действие лактите си.

Нашите са свикнали да ги ръгат с лакти.

***

Руският посланик беше видимо развеселен след срещата си с Бойко.

По телевизията излъчиха само една негова реплика: как на 24 май и ние, и руснаците празнуваме един и същи празник.

По-късно обаче бил подгонен от Боби Ваклинов /“Господари на ефира“/ – доста хора, вероятно с основание, бяха озадачени от непомерната му агресивност.

Но пък той е специалист – медиевист и може да си го позволи.

***

Само дето не се осмелиха по-рано да дадат миризливеца на американския посланик Уорлик – а той беше истински веселяк.

Може и да са го правили от стиснатост – понеже на него трябваше да връчват „Скункс“ поне веднъж месечно.

***

Например:

Когато тайно откара Плевнелиев като чувал с картофи в Афганистан.

Или когато беше наречен от Румен Петков “боклук, лъжец, треторазряден актьор и наркоман”, а той позорно си замълча.

Или когато каза, че правосъдието ни било различно за бедни и богати, но сетне се поправи, че бил зле разбран – бил чувал, че българските катаджии връщат ресто, ако им дадеш рушвет от 50 лева.

Или когато се веселеше с актриси и певици в скандални заведения на нощна София.

Или когато български министър /от правителството на Бойко/ директно му заши истински шамар с думите: “Моят приятел, посланикът Уорлик, вече шест месеца не може да разбере какво точно се случва с шистовия газ и защо трябва да се спазват българските закони. Защото, когато се дава право за проучване и добив, се провежда конкурс.”

Или когато, или когато, или когато…

***

Колко скункса станаха дотук?

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Д-р Калоян Методиев: Разочарованието от Тръмп – докара пари на САЩ и натри носа на европейците

 

 

Д-р Калоян Методиев

Институт за стратегии и анализи

 

Срещата на върха на НАТО в Брюксел бе премиерата на Доналд Тръмп в Алианса. Не е тайна, че Съединените щати са военният и финансов гръбнак на организацията. Изходната точка за форума бе много напрегната. Още по време на предизборната кампания в САЩ, европейските лидери изразиха предпочитания за работа с Хилари Клинтън. От своя страна Тръмп е постоянен в настояванията си (и не го прави елегантно), че всяка държава член трябва да отделя по 2 % от си БВП за отбрана, съобразно решенията от Уелс през 2014 година. Тези критерии се покриват само от САЩ, Великобритания, Гърция, Полша и Естония. Канада е на път да го направи. От там нататък, повечето от останалите нямат възможност да изкарат подобни пари.

Изключението е Германия. Тя може да си позволи да го направи, но има два проблема. Първият е, че идват избори и опозицията е твърдо против с аргумента, че се върви към милитаризация на страната. Съпротива има и сред съседните страни, особено Полша, които се страхуват от възраждането на военната сила на своя съсед. Германия би станала четвъртата военна сила на планетата с годишен бюджет за отбрана от 60 милиарда евро, като сега харчи 37 милиарда. Берлин вече доминира икономически ЕС и Балканите, и ако се достигне до исканите 2 %, би доминирал и военно, въпреки че Франция все още е ядрена сила, макар и затънала в дългове и проблеми.

От друга страна Балтийските републики, Полша и Румъния настояват за по-твърди ангажименти от страна на НАТО и най-вече САЩ спрямо Руската федерация. Тази линия се изостри неимоверно след анексията на Крим и постоянно се поставя като въпрос на всички нива на Алианса. Засега Тръмп лавира по въпроса.

Трябва да се отбележи, че през месеца европейските министри на отбраната взеха окончателно политическо решение за създаването на постоянен военен щаб на ЕС в Брюксел. Това е стъпка към изграждането на европейска армия. Първоначално щабът ще управлява трите военни мисии на ЕС в Централноафриканската република, Мали и Сомалия. Няма как подобна идея да не е подразнила Вашингтон.

Срещата се проведе броени дни след терористичното нападение в Манчестър. Темата тероризъм вече е въпрос на живот и смърт за европейските страни. Американският натиск е за директно включване в наземни операции в Сирия и Ирак, за да се борят с причините с тероризма. Само че, макар и да не го признават, европейските лидери са наясно, че терорът е колкото външно, толкова и вътрешно явление.

Преди да пристигне на срещата американският президент беше на посещение в Близкия изток (Саудитска Арабия и Израел). В Риад Тръмп подписа рекорден договор за доставка на оръжие за саудитите на стойност 110 милиарда долара и други икономически споразумения. Световните агенции показаха празнична атмосфера, танци, думи за стратегическо сътрудничество и ново начало. Рязък контраст спрямо отношението към европейците няколко дни по-късно.

Речта на Тръмп на срещата на НАТО мина в назидателен тон, с обвинения и директни заплахи – ако искате сигурност трябва да си плащате, няма да плащаме за вас. Той не спомена нито дума за член 5 от договора на Алианса, който гласи, че нападение срещу една страна е нападение срещу всички. Всеки американски президент досега, без нито едно изключение, потвърждава при първата си визита този ангажимент. Тръмп наруши неписаното правило, а НАТО съществува заради него. Без този член няма смисъл от съюза.

Поведението на Тръмп включваше някои опити за демонстрация на сила (държа две минути ръката на френския президент като го стискаше до посиняване) и най-грубото бе изблъскването с раздразнение на премиера на Черна гора на път за общата снимка, само защото бе застанал пред американският президент. Нямаше световна медия, която да не отрази конфузния момент и демонстрината грубост.

Решението за включването на НАТО в коалицията срещу Ислямска държава и борбата с тероризма е важно от символна гледна точка. Така и не се постигна окончателно споразумение как да стане това включване – логистично или със сухопътни сили. Засега е размяна на разузнавателна информация и включването на разузнавателни самолети. Изглежда никой не е готов да жертва жива сила за сухопътна операция, която може да се окаже нов Виетнам, Ирак и Афганистан в едно. Всеки ковчег пристигнал в която и да е столица ще започне да сваля рязко рейтинга на управляващите. Темата за парите отново не намери окончателно решение като всички заявиха, че ще се опитат да отделят исканите финанси за отбрана. Въпросът е кога.

Българският президент получи висока оценка за своето представяне на форума от генералния секретар Столтенберг. Явно Радев вече е приет в този кръг и не на последно място за това допринася военният му ангажимент и говоренето на английски език.

Срещата свърши рекордно бързо. Остана разочарование от Тръмп. Той се прибира в САЩ с две новини – докарах пари и работни места и натрих носа на европейците. В скалата на ценностите, явно Саудитска Арабия стои по-близо до американския президент, отколкото Европа.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

Кеворк Кеворкян: Да издадеш “Под игото“ на шльокавица е израз на дребна провинциална суетливост.Пак добре, че не са се сетили да издадат на лай..ница химна “Върви, народе, възродени“

 

 

Малките палачи и големият ятаган. Послеслов за 24 май

В дните преди Празника/24 май се случиха няколко неща, които ни доубедиха, че Народа – „Възроденият“ – ще го разтерзават дотогава, докато глупците окончателно го довлекат до Сияйните Си Бъднини.

„Под игото“ излезе на „шльокавица“.

Започнаха да плащат на ония, които приемат да кръстят децата си с имената на български царе.

Дарителството също достигна своите сияйности – за кеф на телевизионните будали.

***

„Шльокавица“, наричана още и „пърцуца“, е люта домашна ракия. Тълковният речник елегантно ни подсказва това, като прилага за словесна илюстрация едно простонародно признание: „Кольо, отде я извади тая пърцуца бе, иб. ми са мамата днес цял ден!“

***

„Под игото“ обаче е подложен на кърджалийския ятаган с една друга „шльокавица“.

Тя пък, според Уикипедия, е „начин на изписване на българския език, при който се използва несистематизирана комбинация от латински букви, цифри и други символи, намиращи се на клавиатурата на компютър, gsm или друго електронно устройство.

Използването на шльокавицата е резултат на определена степен на непоследователност, неподреденост и дори некохерентност /неразбираемост/ на мисълта и цялостно неумение за боравене с езика“.

Или такова използване на българския език, след което пак ще му кажат на споменатия по-горе Кольо: „Иб. ми са мамата днес цял ден!“

***

Да издадеш Вазовия роман на шльокавица е израз на дребна провинциална суетливост.

И на търговски нюх, разбира се.

Ятаганът на Прехода обезглави ценностната ни система, след което цъфнаха и вързаха доста идиоти – и се разчита те сега да си купят изданието.

За да бъдат в съгласие със собствената си неукост.

***

Това е услуга за Малките палачи, които драпат да лъснат Големия Ятаган.

Ще бъде излишно да чоплим мотивите им – те просто ще си купят въпросната „книга“, за да имат оправданието, че никога няма да прочетат истинския роман.

***

Шльокавицата била наричана и по други начини, например – „Лай..ница“ /Уикипедия/.

Хубаво, нека я наричат както си искат.

Обаче да издадеш „Под игото“ на „лай..ница“ – това наистина е истинска тъпотия.

Майната им на търговците – и това ще преживее и издържи великият роман.

***

Но е нахално да парфюмираш лай…ата си идея с нелепото обяснение, че тя е плод на артистично хрумване, което ще накара хората да прочетат романа в оригинал.

Провинциални шушумигщини, които издателката оправдава по следния начин: „Това е провокация и спасение на азбуката и езика с директния удар по главата на младите“.

Спасение на азбуката – с помощта на лайн..ицата.

***

Група млади рекламисти измислили тарикатския номер – с надеждата „младите да се обърнат към себе си“.

Един от тях казва: „Провокацията с „Под игото” ще спаси българския език… Тази книга се е превърнала в икона, ние искахме да уплашим хората”.

Колко са ги уплашили, не е известно – но със сигурност са ги отвратили.

***

Преди години оревахме света заради инсталацията на един глупак, май беше чех, който бе представил България като тоалетна чиния.

Сега, с „Под игото“ е същото – чинията я няма, но миризмата се усеща.

***

Разбира се, телевизиите веднага се включиха в „спасителната“ операция – те винаги са там, където се случва нещо гламаво или се разнася миризмата, която ще „събуди младите“.

В студиото на Нова телевизия издателката на „Под игото“ посъветва водещите да се „сродяват с духа“ – и те трябва да я послушат, просто е: купуваш книга на лай..ница и всичко с духа ти е наред.

***

Човек обаче се пита: защо не са издали на лай..ница прехваления Георги Господинов или добре отгледания „дисидент“ Георги Марков – а тъкмо Вазов са се хванали да изтезават.

Буболечки не могат да повредят Гранита, но все пак…

***

Два дни по-рано, пак Нова телевизия представи един екзотичен благотворителен жест – вече споменах в предишната си дописка накратко за това.

Една дама, да я наречем за благозвучност „миска“, беше донесла в студиото старите си силиконови ци.и, понеже си сложила по-големи – искала да ги подари на някоя бедна абитуриентка и така да я ощастливи.

И нея я гледаха в захлас и без никакво неудобство, макар че и тя говореше на „шльокавица“, а и цялата си беше направо една „шльокавица“, в хубавия смисъл на думата.

Как да не й помогнеш тогава – щом иска да си дари „предните гърди“ на някое клето момиче, което сигурно ще цъфне и върже, ако по тялото й заподскачат силиконовите гълъбици на дарителката – малко измачкани, малко вмирисани, обаче дарени от сърце.

***

Така се прави реклама на нищото – но случайниците, които шльопат из политическото блато, и досега не проумяха това.

Дори миските се оказаха по-съобразителни от тях.

***

Нашенската „благотворителност“ е изродена до крайна степен, тя нерядко издава зловонния дъх на фалшивостта – и това дори не се прикрива.

По-важното е друго: хората от телевизиите така и не схващат, че по този начин не само изглеждат като глупаци в очите на публиката, но се превръщат и в съучастници в предлагането на Скверното.

***

Няма предаване, в което да не дефилират всевъзможни шльокавици.

Всеизвестни палавници днес са представяни като матрони на почтеността.

Отдавна не върши работа оправданието, че „публиката“ искала да вижда фолкдивите и останалите ци.и – ако това е вярно, то се дължи на упорството, с което именно телевизиите ги натрапваха.

А водещите видимо се чувстват далеч по-удобно с тях.

Умните хора по начало ги плашат – и те предпочитат да кудкудякат със Силикона.

Колкото по-безмозъчни са гостите им – толкова по-добре.

***

Всяко пластмасово изделие с лекота може да се добере до телевизионния екран и необезпокоявано да ръси глупости от там.
Когато някой ти казва, че дарява „предните си гърди“ – ах, колко сладости са ми донесли те! – е редно да го питаш, какво точно има предвид.

Зрителите с основание са се чудили, кои пък са тогава „задните гърди“ на дарителката, дали благотворителите вече не наричат така благотворителските си задници.

А то ставало дума за „предишните гърди“ – ето ги тук, в пакетчето…

***

Дребна подробност – обаче тъкмо по този начин, дреболия след дреболия, оскотява и българския език.

А пък сега ще го спасяват с други скотщини…

Кольо, Кольо – чакай да видиш от него как ще ти се иб. мамата, и пр.

***

Признавам си, че понякога ми минава еретичната мисъл да сложат някъде – „в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка…“ – да скрият в някакъв специален Рай най-ценните достижения на Българската Духовност.

И до тях да имат достъп само ония, които не знаят какво е силикон, какво е миска, какво е рекламист, и пр.

Иначе ще посегнат на всичко, ще го овъртолят окончателно в търговската си Паст.

***

Пак добре, че не са се сетили да издадат на лай..ница химна „Върви, народе, възродени“.

А и той, горкичкият – чуйте го как звучи днес, когато отвсякъде ни пробутват лайн..ите си стандарти.

Не ви ли звучи иронично това „Върви, народе, възродени,/ към светла бъднина върви“ – сякаш във времената на почтеност и истинска извисеност някои са подозирали, че това вървене доникъде няма да ни докара.

Че „светлата бъднина“ се отлага за неопределено време.

Че, всъщност, тя е невъзможна – когато имаме такива сияйни първенци…

***

И, въпреки всичко, някаква надеждица мъждука, докато се тътрим нанякъде.

Ето, как да не се разтуптят – и дори разтопят сърцата ни:

Фондация обяви, че ще даде по 200 лева на семейства, които кръстят децата си с български хански имена – като начало това са Аспарух, Тервел, Алцек и Кубрат.

Не е казано, как ще бъдат изписвани те – но то се подразбира.

Като Вазов, естествено.

***

Не иронизирам хората от въпросната фондация – идеята им е далеч по-смислена, отколкото да издаваш българската класика на лай..ница.

Но, както винаги, българското щастие винаги е леко разръфано.

Очертава се светла бъднина и за клетите цигани:

Хайде, Филиповци, тичайте на опашката, Кубрат ви зове!

За 200 лева ще преглътнете едно българско име…

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Вигенин гневен: Марешки при папата?! Г-н президент, това е саботаж срещу Вас и унижение на нацията!

 

 

Веселин Марешки при папата е унижение за нацията, написа във фейсбук депутатът от БСП и бивш министър на външните работи Кристиан Вигенин.

„Мислех, че Валери Симеонов като вицепремиер по етническите въпроси е дъното. Веселин Марешки при папата обаче е падение от вселенски мащаб. Унизихте нацията, господа управляващи!“, казва в публикацията си в социалната мрежа бившият дипломат №1.

„ Г-н президент, Ваше вето върху участието на тази персона в делегацията Ви щеше да предизвика далеч по-малък скандал от този с включването му. Присъствието на Марешки до папата е саботаж на първо място срещу Вас! Кой отново пропусна да Ви даде съвет?!“, пише още Вигенин.

 

Проф. Божидар Димитров: Путин много е внимавал да не каже “Македония“ или “македонски народ“, свалям шапка на екипа му

 

 

Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров разтълкува какво стои зад думите на президентта на Русия Владимир Путин, че „азбуката е дошла в Русия от македонската земя“. Путин много е внимавал да не каже „Македония“ или „македонски народ“, написа във Фейсбук проф. Димитров.

Очевидно руският президент е бил наистина добре подготвен за срещата, свалям шапка на екипа му, подготвил т.н. опорни точки, казва директорът на Националния исторически музей

Ето и пълния текст на проф. Божидар Димитров:

РАЗЯСНЕНИЕ относно ДУМИТЕ НА РУСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ ВЛАДИМИР ПУТИН, ЧЕ „АЗБУКАТА Е ДОШЛА В РУСИЯ ОТ МАКЕДОНСКАТА ЗЕМЯ”

Става дума за събитие, което е станало в 988 г. Тогава Русия приема християнството за официална държавна и единствено позволена религия. И тъй като християнството е религия, която се практикува чрез книга, т.е. чрез писмено слово на евангеля псалтири, минеи и т.н. Русия го практикува от първия ден с книги на български език, написани на кирилица. Русия не познава като нас, дори и един кратък период на използването на гръцкия език (865-893 г.).

Византийското пратеничество, което покръства руския двор през 988 г. според много наши и чужди учени е отишло в Киев с набор български книги, взети от Преслав и Плиска, които тогава са на българска държавна територия, управлявана от цар Роман със столица Скопие. Плиска и Преслав ще паднат във византийски ръце чак в 1001 година, вече по времето на цар Самуил.

Що се отнася до името Македония, то изчезва от античното и днешното си място за 1100 години в VI век. Пак тогава при учредяването на темите (областните територии) на Византия с името Македония се нарича част от Тракия (между Пловдив и Цариград). След като България установява трайна граница с Византия в 814 г. някъде по трасето на днешната българо-турска граница тема (област) Македония е съкратена в територията между Одрин и Цариград.

Това име областта запазва много до късно – дори в 1393 г. се пише, че патриарх Евтимий е заточен от турците в „Македония”. А по Вардарието в тази година все още не е част от Османската империя.

 

Името „Македония” ще бъде върнато на картата на античното си място от хуманистите в XVIII-XIX век.
За думите на Путин: Трябва да се има предвид, че всеки държавник от този ранг се подготвя при среща с омолог какво да каже на госта си.

Задължително е да каже нещо, което да се хареса на госта, но същевременно да не предизвика недоволство на други държави. Официалното мнение на компетентните руски власти по въпроса е следното:

– Руска Патриаршия. През 2012 г. руския патриарх заяви, че Русия е получила християнство и писменост от България.

– Руският министър на културата историкът проф. Мединцев заяви през 2014 г., че Русия е задължена на България, че ѝ е дала християнство и писменост.

– Руската академия на науките. Във фундаменталния си труд – петтомната „История на славянските литератури” любимецът на скопския президент Георги Иванов Св. Климент Охридски и всички останали юнаци от Св. Седмочисленици до Григор Пърличев и Райко Жинзифов са в раздел „Българска литература”.

А раздел „Македонска литература” просто няма.

Всичко това не може да не е станало известно на Путин от подготвящия го за срещата екип. Затова е избрал позволяващото разнообразни тълкувания „буквите дойдоха от македонска земя”. Исторически това е вярно – Кирил и Методий са родени в Солун, а градът е част от антична Македония.

Днешна Македония не е част от първоначалната й територия – на нея има две други държавици. Това са Дардания в Западна Македония и Пеония в Източна Македония – съответно на племената дардани и траки.

От изявлението на Путин би трябвало най-доволни да са гърците – тъй като подкрепя тезата им, че Македония е част от гръцкото културно историческо наследство.

А ако се вземе предвид, че Зоран Заев, който след седмица-две ще стане премиер на Македония, заяви, че македонци и българи са един народ, би следвало да сме доволни и ние, тъй като понятието „македонска земя” може да се тълкува от нас само в географски смисъл.

Путин много е внимавал да не каже, че русите са получили азбуката от „Македония” или „македонския народ”. Очевидно е бил наистина добре подготвен за срещата, свалям шапка на екипа му, подготвил т.н. опорни точки.

 

 

Източник:епицентър.бг