Category: Анализи и коментари

Акад. Георги Марков: Управляващите предават историята ни с компромисите към Македония, за да обслужат волята на Чичо Сам

 

 

Ако македонците признаят, че Даме Груев, Яне Сандански и Гоце Делчев са българи, държавата им рухва. Тя се крепи на тях и на още няколко българи. Европейският съюз е само морковчето в цялата ситуация. Основната цел е западните ни съседи да бъдат вкарани в НАТО. Много се моля на политиците да не се намесват в историята и да не ни принуждават да правим сближения с цената на разни компромиси. Ако продължат да ги правят, те на практика предават паметта на тези славни македонски българи. Трябва да защитим Средновековието си и съвременната история, както гърците направиха с античността, заяви пред BIG5 историкът акад. Георги Марков.

– Акад. Марков, какви заключения си направихте от договора, който подписаха премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас за името на Македония?

– Общата теза на този ход е да гледаме в бъдещето, но ние не можем да забравяме историята, която повече разделя, отколкото събира Балканите. Виждате какво недоволство има, особено в Северна Гърция и Вардарска Македония. Хвърлят се бомбички и камъни по полицаите, те отговарят на атаките със сълзотворен газ. Историята още тежи. Тя трябва да бъде разбрана и добре осмислена, а не да бъде забравена. Това е грешката на съвременните политици. Те гледат Македония да влезе в НАТО, а Европейският съюз е морковът в цялата ситуация. Т.е., партньорите ни казват – гледайте съседите ви да влязат в алианса, пък после вие се оправяйте за ЕС. Българското и гръцкото правителство трябва да свършат работата на Чичо Сам.

– Каква е разликата в това, дали западната ни съседка ще се казва Македония, или Северна Македония, при положение, че в името отново присъства името на Александър Македонски?

– Затова гърците в момента вдигат врява. Един от протестиращите в Скопие пък крещи, че не бил северно македонец, а македонец. След като ни отнемат през 1913 г. територията, правилното е – Пиринска, Вардарска и Егейска Македония. Когато съществуваше Югославия, Тито беше в много добри отношения с Гърция, за разлика от България. Тогава в Скопие не смееха да отиват към античността. Спираше се до цар Самуил и до Българското средновековие. След като станаха независима държава, решиха да използват древната история, с което предизвикаха и недоволството на Гърция. Македонците не са гърци, но завладяват гърците с меч, докато гърците ги завоюват с културата и елинизма. Да не забравяме, че самият Аристотел е учител на младия Александър Македонски. Сега западните ни съседи започват лека-полека да се отдръпват от древността под гръцкия натиск, но остават в общата история на България до края на Втората световна война. Аз не съм склонен за компромиси с истината в историята. Надявам се комисията към външното ни министерство да не си позволи също компромиси за сметка на историческата истина.

– Какъв е изходът от цялата ситуация, тъй като очевидно Македония трябва да пренаписва историята си?

– До края на Втората световна война западните ни съседи са имали българско самосъзнание. След това Тито постъпи коварно с коминтерновата рецепта. Той им каза – не сте сърби, не сте и българи, а сте македонци. Тогава те се хванаха за македонизма. След 1991 г. те антибългарската пропаганда продължи. Ние ги признахме първи като република и въпреки това пропагандата продължи. Самите македонска държава е изградена на антибългарска основа. Ако те признаят, че Гоце, Даме и Яне са българи, македонската нация рухва и става политическа. Нека да има история, но тя на практика е българска. Това е драмата при западните ни съседи.

– Възможно ли е обаче да очакваме самите македонци да свикнат толкова бързо? Ако хипотетично си представим, че на България бъде сменено името и знамето, едва ли и ние ще реагираме мигновено с аплаузи?

– Македонците преведоха Димитър Талев, Смирненски и Вапцаров на т.нар. майчин език. Не ги принуждавам за нищо, те имат право да се самоопределят, но нека да не ровят костите на тези велики българи. Това, че те се самоопределят като македонци, не означава, че дядовците им не са били българи. В противен случай отново политизираме историята. Партиите искат добри отношения със западните ни съседи и започват да правят компромиси. Историята не е слугиня на политиката. Правителството ни иска да се разбира с колегите си в Македония и предлага историята ни да бъде обща. Много се моля на политиците да не се намесват в историята и да не ни принуждават да правим сближения с цената на разни компромиси. Ако продължат да ги правят, те на практика предават паметта на тези славни македонски българи. Миналата година ме поканиха на конференция в Скопие на тема „Македонски генерали в българската армия през Първата световна война“. Това е възмутително. Политиците ни си играят на география. Аз съм „за“ приемането на Македония в НАТО и в ЕС, но не за сметка на нашата история. Както гърците си извоюваха античността, така и ние да си отстояваме нашата средновековна и съвременна история.

 

Интервю на Васил Василев за BIG5.BG

 

Гърция и Македония делят български земи, Бойко и ПатрЕотите ръкопляскат…

 

 

Договорът между Гърция и Македония за името, бе сключен в Преспа. Същият град от романите на Димитър Талев. Чисто български град, окупиран от Гърция, а от Север е сърбоманска Македония.

На о-в Св.Ахил е погребан цар Самуил, който дори гърците са написали, че е “български цар”. Те това няма как да не го напишат, защото много държат император Василий II да се нарича “Българоубиец”, и дори така кръщават улиците си. За сравнение, ние кръщаваме улиците само “Цар Калоян”, макар че той се е наричал “Ромеоубиец”…
Парадоксално е, но дори в момента в Северна Гърция, като изключим Солун, мнозинството от населението е… българско. Да, под сурдинка, принудени са да носят гръцки имена (само ние сме идиоти и позволяваме турски, арабски и какви ли не чужди имена), да претопяват ги. Но все още мнозинството в Северна Гърция са българи. 
Една от причините за това е цялостното обезлюдяване на региона, в който няма никаква икономика. Къде що има грък, се е изнесъл към Атина. В самата Гърция са измислили понятието “славяногласни елини”. Т.е. това са българите, които се погърчват постепенно (но явно не напълно все още). Славяногласен “елин” е абсурд, защото славяните нямат нищо общо с гърците. Това са 2 различни етноса.
Счита се, че в момента около 200 хиляди българи все още живеят в Северна Гърция. В последно време броят им дори нараства, защото територията е обезлюдена, и по линия на членството в ЕС, българи започнаха да купуват имоти.
Между другото, когато футболен отбор от Солун иде да рита в Атина, там феновете го обиждат на “българи”…
Това е от едната страна на границата.
От другата е дори още по-добре.
Докато политиката на Гърция беше към елинизация на българите, то политиката на Сърбия беше към създаване на “македонска нация”. Това фактически е нова нация, между българи и сърби, но не са сърби. Властта обикновено е сърбоманска и пропита от агенти на Белград. Но самият замисъл на нацията е отделен.
Македонската нация очевидно са чисти българи, насъскани срещу България. Това е по-слаба степен на асимилация, спрямо “славяногласните елини”. Македонският език, въпреки опитите за сърбизация, все още е почти чист български, прилича много повече на наш диалект, отколкото на сръбски.
И какво виждаме накрая?
В българска Северна Гърция, и в българска Южна Македония, се подписва един договор, който… няма нищо общо с България. С него се урежда въпросът за липсата на античен произход на македонците (което е въпрос на науката, а не на политиката) и се фиксира едно ново бутафорно име. Северна Македония звучи малко като Северна Корея. Тя предполага, че има Южна Македония, която очевидно е в Гърция. Какъв е този народ?
За северно корейците и южно корейците е ясно – един народ са. Но северно-македонците са македонци-славяни, а южно-македонците са… гърци…
Всъщност, и едните и другите са българи. Но няма българска държава и българско правителство, да излезе да го каже. Стои си Бойко, стоят си Патреотите, и една дума не казват.
Всъщност казват  – бързаме Македония да влезе в НАТО и ЕС, и така ще я реинтегрираме към България. Падат граници, връщаме си я…
Дали?
Гърция ползва въпроса с името, именно за да я спре Македония от НАТО и от ЕС, и от изобщо международно присъствие.
Защо и ние не го ползваме, за да постигнем нещо ПРЕДИ членството на Македония в НАТО и ЕС? Защо не поискаме признаване на българския произход? Признаване, че началото на македонската нация е от 50-те години? Нека има такава нация днес, но да се признае кой я е създал. Коминтерна…
Какво ще стане, ако Македония влезе в НАТО и ЕС?
Реално ще стане точно обратното на българския интерес. Тя ще започне да ползва институциите и законите на ЕС, за да защитава “македонското малцинство” в България. А ЕС е много склонен да подкрепя това. За сравнение, България няма и 1 дума за “българско малцинство” в Македония. Никой не смее нищо да обели. Мълчим си.
А то българското “малцинство” там реално е мнозинство… Само че такова няма, когато няма българска държава да си го поиска…
Македония ще влезе в ЕС, и албанците например ще получат огромни права. Повече, отколкото имат в самата Албания и в Косово. Българите – нищо.
Всъщност, в момента единствените, които косвено защитават българския интерес са албанците. Правят го по свои собствени причини – за да ерозират македонската държава. За целта брутално атакуват “македонската идентичност”, като я наричат “несъществуваща”. В албанските учебни заведения си се учи, че македонците са чисти българи.
Може би, един ден като албанците станат мнозинство, и Македония стане трета македонска държава, те самите – като управляващи, ще обявят македонците за българско малцинство. Но може и да не го направят. Ще зависи от техния интерес.
Въпросът е защо 30 години, вкл. сега, вкл. при пряко участие на “националисти” в управлението, ние отново не правим нищо?
Случилото се в Преспа е успешен пример за това как “с чужда пита, помен правиш”. И те го правят наистина. С българска пита, под благосклонното мълчание на Бойко, Гърция и Македонстващите, се забавляват…
А ПатрЕотите се надяват пак, и пак, и пак, да получават гласовете ви на избори. Защото били “патриоти”…
Добри Божилов, komentari.com

Велизар Енчев: Как да се гордееш, че си българин, когато те управляват нищожества!

 

 

След срещата си с македонския външен министър в Скопие, Екатерина Захариева откровено призна:

“Целта ни е на 26 юни Македония да започне преговори с ЕС, а на 11 юли да стане член на НАТО…”

С комсомолски патос, нетърпящ никакво възражение, без никакъв срам и свян, секретарката на Плевнелиев откри картите на Борисов: Целта е не да защитим българските интереси в договора с Македония, не да прекратим присвояването на българското културно-историческо наследство от скопските македонисти, не да не допуснем териториални претенции в гръцко-македонския договор, а да набутаме Скопие в ЕС и НАТО по бързата процедура. Щото това е директивата на Брюксел и Вашингтон, а васалите в София сляпо изпълняват всяка команда на господарите. С какво тогава директивата на ЕС и НАТО да се помирим с македонизма е по-различна от директивата на Коминтерна да признаем измислената от сърбите македонска нация? В новата ни история България винаги е била жалка слугиня на всеки нов господар и душманин на стария Голям брат. И за комунистите преди, и за капиталистите сега националните интереси са разменна монета, с която си гарантират властта тук и авоарите навън. Как да се гордееш, че си българин, когато те управляват нищожества!

Велизар Енчев, Фейсбук

 

Сега Меркел като падне, единственият крепител на Бойко, остава Ердоган…

 

 

В Германия се случват много интересни събития. Буквално 3 месеца, след като “едва-едва” състави коалиция, Меркел е пред оставка.

Това се случи, след като се изчерпа търпението на основния и съюзник – Християн Социалния Съюз, по въпроса за мигрантите. Вътрешният министър, който е лидер на тази партия, се скара дълбоко с Меркел, и е обявил, че “ще действа сам”.

Т.е. на своя глава ще затвори вътрешните граници на ЕС за спиране на мигранти.

Това Меркел не може да приеме. Освен всичко друго, тя е и в голяма коалиция със социалдемократите, които ще я подкрепят. Но без ХСС тя остава един безсмислен канцлер-фигурант.

И в двата случая – падане, или превръщане във фигурант, в България Бойко Борисов остава без основната си опора.

Като отчетем, че вече получи студен прием в Москва, и че Макрон очевидно му е враг, и ще удари ТИР-аджиите, то реално Бойко остава с една-единствена външно политическа подкрепа.

Това е турският диктатор Реджеп Ердоган.

Нашият премиер през седмица е в Турция, там празнува дори рождения си ден. У нас се крепи на скрит съюз с турската партия ДПС, която макар и в обтегнати отношения с Ердоган, в основните политики за прокарване на велико-турския османизъм, си е с него.

Бойко отдавна няма вътрешна подкрепа. Народът не е за него, реално поне 70-80% искат дори да го обесят.

Властта му се крепи на безкрайни еквилибристики с външни съюзници, в името на които улита от единия край в другия. Дори русофил взе да става, след като за 10 години разсипа всичко руско у нас.

Но тази игра приключва. Един по един съюзниците му изчезнаха, а новите го подритват…

Добре е да си дадем сметка, в каква зависимост от Ердоган изпадаме, остане ли Бойко, без Меркел.

Вероятно правилното решение сега е, заедно с нея, да изпратим и Бойко в пенсия. Другата алтернатива е да пратим самата България в пенсия…

Добри Божилов, komentari.com

 

Георги Марков: Заев и Ципрас ще бъдат свалени. Време е Борисов да заиграе ролята на вътрешен министър!

 

 

– Г-н Марков, отказът на премиера Борисов да се срещне с македонския президент предизвиква широк отзвук. Протести и политически скандали има и в страните, подписали договора за новото име – Македония и Гърция. Каква трябваше да е българската позиция в случая?

– Искам да започна с това: изпращаме европредседателството и е време да започнем да си гледаме България. Европредседателството свърши. То беше успешно най-вече с това, че българският премиер успя да положи максимални усилия и да събере в София всички премиери от Европейския съюз плюс тези от Западните Балкани. Убеди дори испанския премиер Рахой да дойде в България и да присъства на вечерята, на която беше и косовският премиер.
Борисов заби брадвата в дебело дърво, както каза Орбан. Положи максимални усилия да накара Тачи да се ръкува с Александър Вучич, Ципрас да преговаря със Заев и т.н.
Създаде за първи път така наречената Балканска или Варненска четворка с премиерки-социалистки от Сърбия и Румъния и с  премиер-комунист от Гърция, която да постави важни инфраструктурни проекти на предстоящото посещение на китайския премиер Ли Къцян от 5 до 7 юли в България.

Ползвам обаче изявлението на баварския премиер Маркус Зьодер, което Епицентър.бг отрази вчера, че е крайно време Германия да се грижи за Германия, а не за цяла Европа. Това бе негово обръщение към Ангела Меркел, а позицията му е, че Германия трябва да връща мигрантите от границата. И аз казвам: Направихме каквото можахме с председателството, сега да си гледаме България.

– Вие като гледате България, какво виждате, господин Марков?

– ГЕРБ много направи, но и много още трябва да се решава. Не може София и центърът на София да изглеждат по този безобразен начин. Кучетата са станали по-големи от мечки, по бул. „Витоша“ цяла нощ вървят оргии без да има един полицай. При мен идва проф. Енчев, хирург от „Пирогов“, който ми е съсед, и вика: „Ще ни изгонят нас, старите софиянци, от местата, където сме се родили.“
Терминал 1 на аерогарата има две тоалетни, където можеш да се отровиш, а на западната ни граница на Калотина граничните ни полицаи ползват калорифери от времето на Вълко Червенков. Казаха ми, че Валери Симеонов е направил все пак тоалетна, което е някакъв успех, защото доскоро нямахме и тоалетна.

По въпроса ви за Македония искам да отбележа, че за разлика от останалите депутати от ГЕРБ имам това преимущество, като човек от гражданската квота, че съм бил депутат освен във Великото народно събрание, и в 36-то НС. По повод Македония преживях голямо лично унижение. За първи път наруших Конституцията като гласувах за договора между България и Македония.

– Какво бе нарушението?

– Нарушението ми бе, че според конституционния текст депутатите трябва да гласуват по съвест. Моята съвест диктуваше да се въздържа. Гласувах за този договор само за да не скърша хатъра и от лоялност към Борисов.

– Но вие бяхте депутат, когато България първа призна независимстта на Република Македония?

– 15 януари 1992 г. беше срамен ден за българската парламентарна демокрация. Имах честта да съм в българската делегация, водена от тогавашния вицепремиер и външен министър Стоян Ганев, която се срещна с големия външен министър на Германия Ханс Дитрих Геншер. Връщахме се с важни новини от срещата в Бон. Стоян Ганев се обади и на премиера Филип Димитров, и на останалите депутати от СДС, че се прибираме, и помоли да ни изчакат. Покойният ни приятел Стефан Савов – първият демократично избран председател на НС, също пътуваше към София от Страсбург. В делегацията с Ганев бяхме и Александър Йорданов, и Венци Димитров. Казвам ги тези имена, защото на 13 октомври 1991 г. ние спечелихме изборите за първи път в историята срещу БСП. На летището ни чакаше Вержиния Велчева и буквално каза: „Нашите идиоти признаха Македония“.
Стефан Савов се разстрои, защото не може в един млад парламент, в зората на парламентарната демокрация, да не изчакаш председателя на парламента и външния министър и да признаеш чужда държава с аргумента да сме били първи! Защо трябваше да сме първи аз не разбрах. Очевидно д-р Желю Желев (бел. ред. –  (1935-2015), тогава президент на България), когото много уважавам, е имал такова становище.
Савов тръгна да си пише оставката в неговия кабинет, но успяхме да го разубедим. Вместо Савов с голям скандал, в който участвах много активно, оставка си даде заместник външният министър Стефан Тафров. Никой не го знаеше г-н Тафров тогава и не беше печелил избори.
В резултат на тази дивотия се получи следното: седем години по-късно като вицепрезидент на футболния съюз заедно с Иван Славков отидох на мач Македония-България. Такова викане срещу българския химн – подчертавам обаче – не от футболните агитки и ултраси, а от целия стадион – аз не съм виждал!
Тогава си казах какви идиоти сме били, какъв жест сме направили и какво получихме като благодарност. Не говоря, че благодарността трябва да се изразява в това да ни дадат територии или търговски облекчения, а да има просто едно уважение.

Другият срам, който съм преживял, беше в Атина, когато целият стадион викаше „у-у-у“ на българския химн, а след това ни наричаха „курви“. Попитах нашия посланик какво викат. Той отвърна „курви“. И ми каза: „Ти не знаеш, Жоро, като дойдат солунските клубове, им викат „бугари“, тоест, обиждат ги с това.
Искам да кажа, че тези две балкански държави – говоря за населението, не за политическите елити, хич не са били дружелюбни към нас през годините на демокрацията. Това са фактите.
Нямам македонска жилка, не съм историк и съм много улеснен да коментирам тези въпроси, защото ги гледам обективно.
Най-вече – като юрист и като депутат от ВНС. Господин Заев е легитимен премиер на Македония, но той не е избран от македонския народ да бъде премиер. Той загуби последните избори. И не просто ги загуби, но ги загуби за четвърти пореден път, въпреки щедрата финансова помощ на господин Сорос. Той стана премиер, защото албанската партия в парламента обърна палачинката.
С други думи, Заев е македонският Орешарски. Казвам го, имайки предвид как ДПС обърна палачинката през 2013-а и не подкрепи партията, която спечели изборите.
Нищо лично нямам нито срещу Заев, нито срещу албанската партия. Но е факт, че победител на последните парламентарни избори е ВМРО-ДПМНЕ.
Има елементарен конституционен ред, когато една държава решава да се откаже от името си. Тоест, да загуби своята държавна и политическа идентичност. Да се казва Долно Нанагорнище, Горно Нанадолнище, Северна Македония и т.н. не може да стане без промяна в Конституцията, без политически консенсус и без референдум. Държавата не е футболен клуб да й смениш името ей така.

– Това, което изброихте – референдум, промяна в Конституцията, са стъпки, които предстоят. И договореното име никак не е сигурно, че ще бъде прието.

– Да. Никой досега не е попитал албанците и македонците искат ли да си променят името. Заев не е дошъл на власт с предизборна платформа, в която е обещал „ще се казваме Северна Македония“. Нито една партия в Македония няма такова нещо в предизборната си програма.
Това са фактите. Ние не сме кьорави да не ги виждаме. Трябва да оставим македонците да си решават въпросите.
Преди време единственото правилно нещо, което премиерът Симеон Сакскобургготски каза, бе за Македония. На въпрос за  нашите съседи той отвърна: „Македония си има отговорници“.

– Без да се постигне споразумение за името на Македония членството й в ЕС и НАТО е немислимо. Как гледате на европейската интеграция на Западните Балкани, които не получиха ясна перспектива на срещата в София?

– За Западните Балкани и тяхното светло европейско бъдеще мога да кажа, че на срещата в София им беше обърнато внимание, което е успех. Бил съм във всички страни от Западните Балкани.
Моето лично и непоколебимо мнение е, че те не са готови за влизане в ЕС. Те не са европейски страни, защото нямат европейски манталитет. Искам да кажа на всички български политици, че Европа свършва със Суботица. Суботица е последният европейски град. Оттам нататък започват ужасно мръсните тоалетни, гадните мухи, неомазаните къщи, гумите по дворовете, безобразните бездомни псета и котки. 30 години вече Балканите не си промениха манталитета. Да се надяваме, че след 30 години ще го променят и тогава да влязат в Европейския съюз.

Защо Орбан подкрепя опозицията в Македония в лицето на ВМРО-ДПМНЕ?

– Унгария винаги е имала свои интереси на Балканите. Винаги Орбан е бил в близки отношения с ВМРО-ДПМНЕ. Имам шанса да живея в Унгария и това наистина е шанс – чудесна страна, Будепеща е сигурен и атрактивен град. Той периодично събира всички партии от ЕНП на Балканите в Будапеща. Орбан бе на мигинг на Янша в Словения, който в началото на този месец спечели изборите в страната. Страните от Вишеградската четворка и Австрия много активно и открито подкрепиха ВМРО-ДПМНЕ на последните парламентарни избори.
Специално за Епицентър.бг искам да посоча, че на последните митинги на ВМРО-ДПМНЕ говори Петер Сиярто, най-близкият човек на Орбан и външен министър на страната. Говори Себастиан Курц – тогава външен министър, сега канцлер на Австрия. Вишеградците дадоха изключително много пари на Македония за охрана на границите и издигане на ограда по време на бежанската вълна през 2015-2016 години. Не само това – унгарски, полски, чешки, словашки и австрийски войници и граничари помагаха в защита на границата. Те са от едно политическо семейство. Унгария откри авиолинии до Прищина, Подгорица, Сараево, Скопие и до всички останали балкански държави. Орбан похвали ВМРО-ДПМНЕ чрез видеостена, че отстоява на натиска на чужда държава да смени собственото си име и собствената си идентичност. И аз мисля, че тук Орбан е прав. Държава и народ, който си сменя името по настояване на чужда държава, било то и Гърция, не може да има светло бъдеще – нито европейско, нито американско, нито някакво друго. Не може да бъдеш ибрик и да си сменяш името, защото друга държава ти е казала, че не го харесва. Как е възможно?!
30 години една страна се казва по един начин и по капризите на друга избира ново име в името на някакво светло бъдеще. Светлото бъдеще трябва да си го гради самата страна и да уважава себе си. В крайна сметка, суверентът решава какво да бъде името на страната й, а не чужд народ.
Съжалявам, че моите думи няма да се харесат на някого. Но  това мисля и това казвам.
Предричам, че Заев ще бъде свален в Македония. Същото се отнася и за Ципрас.

– Накратко, ние заехме грешната страна във вътрешнополитическия спор в Македония?

– Аз не съм дипломат и от дипломация не разбирам. Не се срещам с американския посланик, не се срещам с лидерите на Европейската комисия. Не знам какво ни казват и какво ни заръчват. Аз казвам, че Заев е загубил изборите в Македония и няма мандат да води преговори за смяна на името на страната. Това е ярка политическа и юридическа истина. Никой не може да говори срещу фактите.
Не считам, че Заев и Ципрас се храбри, както ги нарече нашият премиер. Партията на Ципрас в момента е 10% след „Нова декмокрация“ в социологическите проучвания в Гърция. От цялата история ще излезе едно нищо. Македонците пак ще ни освиркват химна като играем футболни мачове. А нашите проблеми трябва да си ги решим само ние.
Мисля, че господин Борисов в момента играе и ролята на външен министър. Както виждам, той и много се преумори. Крайно време е, като мине европредседателството, да заиграе ролята на вътрешен министър. Да си оправим сигурността в страната. Това е.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Валерия Велева: Паралелни светове в “сезона на оставките“

В две паралелни реалности живяха България и премиерът Бойко Борисов в последните 56 часа, докато той бе на работни посещения в Турция, Израел и Палестина.

Министър-председателят посети три държави, бе приет от двама премиери и  двама президенти, от един кмет и един патриарх.

Посещението започна с извънреден брифинг на летището в Измир и завърши с извънреден брифинг на летището в София.

През това време в България продължиха своя живот няколко протеста, десетина палаткови лагери, бяха поискани оставките на двама министри, а опозицията обяви, че внася вот на недоверие заради системата на (не)сигурност в държавата.

Ето как протекоха тези паралелни светове, в които животът и политиката показаха своите абсурди

Понеделник – 11 юни

ЕДНА ОСТАВКА. И ДВАМА ЗАГИНАЛИ ПИЛОТИ…

Драматизъм на събитията, които завихриха страната, бе подхранен още в в късния след обяд на понеделник, 11 юни,  когато в 17.35 часа дойде официалната информация, че министърът на труда и социалната политика Бисер Петков е подал оставка, заради невъзможността да се справи с проблема на майките с деца с увреждания, който от месец цъка като социална бомба под чергата на властта.

След неособено приятен разговор, премиерът я приел.

Десет минути по-късно, в 17.45 часа вицепремиерът Валери Симеонов, който научи в ефира на БТВ новината, многозначително изпусна репликата „Явно идва сезонът на оставките”,обявявайки, че министърът на туризма Николина Ангелкова защитава „крупните наследници на мутренските групировки” по морето и че оттук нататък залогът е „или тя, или аз!”

Да му мисли Борисов кого ще избере в тази война! Засега премиерът стои настрани от нея, но тя бавно и постоянно подкопава устоите на управлението.

19.47 часа – Бившият социален министър Хасан Адемов посочва виновника – цялото правителство и най-вече финансовият министър, а не социалният, са отговорни за нерешения проблем на хората с увреждания.

Напрежението се засилва в късните вечерни часове. Пак оставка! Какво става с кабинета? Ще издължи ли на напрежението правителството?

В медиите излиза и първото име за наследнник на Бисер Петков – зам.министърът на образованието Деница Сачева. Оценките не са ласкави.

Майки от Русе и Варна пишат до медиите, че няма да вдигат палатковите лагери…

Лошите новини от този ден обаче още не са свършили.

21.32 часа – Идва черната вест – при изпълнение на тренировъчен полет военен хеликоптер Ми-17 се е разбил към 20.30 часа в авиобаза Крумово, двамата пилоти са загинали за секунди, бордният техник едвам е оцелял. Излизат кошмарни подробности от катастрофата – момчетата са изгорели в пламъците на запалилата се машина… Военният министър пътува към мястото на трагедията.

Черна сянка пада върху страната.

23.30 часа – Лидерът на опозицията Корнелия Нинова зове премиера да отмени визитата си в Турция и Израел заради трусовете и нестабилността в държавата.

23.44 часа – Премиерът изразява съболезнования за смъртта на двамата военни. В постоянно връзка е с военния министър и следи спасителните акции в Крумово. Лично е познавал пилотите и преживява болезнено трагедията с тях.

 Вторник – 12 юни

ВЪРНАТА ОСТАВКА. ОПОЗИЦИЯТА ВНАСЯ  ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ.  В ИЗМИР: „БЪДИ ЗДРАВ, БОЙКО!“

Сутрешните тв блокове подгряват обстановката около палатковите лагери на майките в черно, на чиито фанелки пише „Системата ни/ги убива“ и дават ужасяващи подробности за гибелта на двамата пилоти. Майките зоват: „Не сме искали оставката на Бисер Петков! Протестите ни ще продължат“!

8.35 – Говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова, обявява, че технически проблем е в основата на катастрофата с хеликоптера-убиец.

8.45 – Премиерът, съпроводен от правителствена делегация, излита за Измир за среща с турския си колега Бинали Йълдъръм. Срещата е в отговор на поканата на министър-председателя на Турция Борисов да бъде гост на церемонията по откриването на Трансанадолския газопровод ТАНАП.

9.10 часа – Борисов лети, а в София синдикатите излизат с призив към него да върне Бисер Петков на поста. Изпращат емоционално отворено писмо, с което молят министър-председателя да преосмисли решението си.

9.25 часа – Премиерът каца в Измир

10.00 – Започва срещата му с Йълдъръм. Борисов е с уморен вид, с торбички под очите, лицето му е изопнато. Има вид на човек с огромни проблеми.

10.13 – В София главният прокурор Сотир Цацаров спешно зове кабинета да преразгледа концесията на договора за ски-зоната край Банско.

10.17 – Излизат първите информации от срещата Борисов-Йълдъръм: за газопровода, за мигрантите, за толерантността между мюсюлмани и християни, за мира на Балканите. Премиерът получава първа честитка в аванс за рождения си ден: „Бъди здрав, Бойко!“, „Одъртяваме”, отговаря философски Борисов.

Йълдъръм му подарява ваза за рождения ден.

11.20 – Борисов и Йълдъръм дават съвместен брифинг – ще има турски газ за Европа през България, уверяват премиерите, а Борисов предупреждава „преводачите“ в София правилно да са го разбрали и да не го перифразират, както се случи след срещата му с Путин.

Брифингът завършва без въпроси от медиите.

Борисов обявява, че бърза за Израел и оставя за церемонията по откриването на ТАНАП икономическия министър Караниколов.

Прегръдки.

И… бегом към  колите. В самолета са останали музикантите и танцьорите от ансамбъла на Николина Чакърдъкова, които ще изнесат концерт в Ерусалим. Чинно чакат, докато Борисов и Йълдъръм укрепват връзките между двата народа, които „имат дълбоко вкоренено минало„, по думите на Йълдъръм, и които „трябва да живеят в мир“, по думите на Борисов.

В София обаче думата „мир” няма живот. Бурята с оставката на Бисер Петков постепенно се превръща в тайфун. Журналистите почват  да ровят в досието на Деница Сачева, намират връзки с Костов, с джендър анкетата, която взриви наскоро учителите…

Изненадващо в 12.15 часа, преди да се качи на самолета за Израел, министър-председателят на България  дава извънреден брифинг на летитището в Измир. Новината е шокираща: Борисов връща Бисер Петков на поста, защото видял „две жени по телевизията, които казали, че подкрепят министъра и че „днес трябваше да вдигнат палатките, но сега ще продължим протеста, докато върнат Бисер Петков на поста, защото имаме с него добра комуникация“. „Връщам им го, щом толкова го искат! Да се разберат, да направят така, че тази тема да ми се махне от главата … не мога да гледам палатков след палатков лагер“, казва Борисов пред смаяните журналисти, без да допусне как тази реплика ще се завърти и ще се върне като бумеранг върху него. Той е видимо притеснен, изнервен, показва, че този проблем му тежи и го прехвърля на друг да го разреши, за да няма протести. Но предупреждава, че няма откъде да намери 300 милиона лева за децата с увреждания, трябва да ги вземе от учителите, от полицаите…

Новината от Измир с върнатата оставка на Бисер Петков лети като мълния към София.Повече от ясно е, че коментаторите ще направят паралел с подадената преди 4 месеца и скоропостижно върната оставка на енергийния министър Теменужка Петкова.

Деница Сачева живя само една нощ с надеждата да стане министър.

Ситуацията в дължавата започва да прилича на тенджера под налягане.Политическата обстановка в страната е обективно стабилна, но субективно опасна”, коментира политологът  Първан Симеонов. И добавя: „Ситуацията е като зъболекарска диагноза – под пломбата нещо работи. Отгоре се вижда само полировката ѝ, ама под нея нервът действа активно и търси алтернативно решение”. Оценката му за импровизираната оставка на социалния министър не е ласкава: „Повратливите действия на премиера вече не изненадват никого”. И предупреждава: „Властта трябва много да внимава, да не се успокоява, защото напрежението срещу политическия елит преди две години „роди” Румен Радев.“

12.30 – Борисов и цялата делегация отлитат за Израел.

Премиерът е във въздуха, президентът на земята. И от там стреля нагоре.

12.30 часа след като е посетил настанения във ВМА оцелял от катастрофата с Ми-17 борден техник президентът Румен Радев дава тежка оценка за трагичния инцидент:„Къде изтекоха стотици милиони? Вместо да отиват за ремонт, за подготовка, те пак отидоха за саниране… Лобизмът убива!” Ударът е тежък!

14.30 часа – Премиерът каца в Тел Авив.

На летището го посреща новината от София – в 14.15 БСП е обявила, че внася вот на недоверие, заради безсилието на МВР.В България е опасно да се живее„, мотивира се Драгомир Стойнев. Борисов не реагира.

14.20  часа – Обажда се и новият лидер на АБВ Румен Петков, който настоява президентът Радев да даде обяснение за подписа си под декларацията от Букурещ, в която деветте източноевропейски държави искат повече НАТО в Черно море и Прибалтика, а Русия е обявена за дестабилизиращ фактор в Европа.

Борисов отказва да даде коментар за действията на президента.

АБВ иска оставката на вътрешния министър Валентин Радев, заради „собственото си управленско и административно несъстоятелно присъствие в МВР”.

Министърът отговаря чрез несвързана реч, произнесена в тв ефира, от която ти идва да се гръмнеш, че такива като него ни управляват: „Аз считам, че ще подам оставка, като Бисер, щото той счита, че не може да се справи с някакъв проблем, но аз няма такъв проблем с който да не се справям и няма за какво да подам оставка…“

Потокът на мисълта на Валентин Радев е неподражаем: „Аз не виждам нещо, с което да не се справям. Ние не сме се виждали с премиера. Само ми каза: „Виж там, направи нещо“. И аз го направих…“

Ощастливена е и опозицията, която вече го е сложила на мерника си: „Аз ги използвам опозицията да ги прочета, ако са прави, ще мине вота, но аз считам, че посоката ни е верна, трябва ни време, считам, че правим правилни работи и не виждам защо да подавам оставка…“

С такъв вътрешен министър няма как в държавата да има сигурност!

16.20 – Валери Симеонов обявява в типичния си стил: „Ангелкова да си ходи. Вотът на недоверие няма да мине! Смяната на позицията на Борисов за социалния министър е правилна”.

Естествено вотът на опозицията сплотява властта. Вицето обаче е против да се изсипят 300 милиона лева за децата с увреждания. И отново яростно напада министър Ангелкова.

Но и Ангелкова не е вчерашна. Играе контра на Симеонов и вади проблемните курорти от Закона за шума.

Тези двамата са другата цъкаща бомба в кабинета. Премиерът стои настрана от техния конфликт, който обаче кърти от доверието към управлението.

16.30 часа Борисов вече е пристигнал в Ерусалим и веднага се отправя към центъра на световната конференция на Американския еврейски комитет  (АЕК). Разговаря с изпълнителния директор на АЕК Дейвид Харис, пред когото подчертава безпрецедентния факт в световната история – нито един евреин от България не е изпратен в лагерите на смъртта.

18.30 часа – Министър-председателят прави изявление пред пленарната сесия на Глобалната конференция на АЕК: „Нашата мисия днес е да не допуснем  връщането на ксенофобията и антисемитизма”.

Докато в Ерусалим Борисов нищи световните проблеми на мира и войната, в София заместникът му строява управляващите за отпор срещу опозицията.

16.30 часа – Цветанов, министрите Каракачанов, Нанков и депутати от управляващата коалиция застават като сплотен отбор пред медиите, за да успокоят обстановката, да покажат непоколебимост и …изстрелват поредна порция атаки срещу президента, когото Цветанов  за пореден път определя „като президента на БСП”. Дори строителният министър Нанков дава оценка на държавния глава: „Все повече се набива на очи изводът, че президентът контактува с хора, които хал хабер си нямат от държавно управление”.

Поредна порция от войната Радев – ГЕРБ.

Огнището на нестабилност се разгаря.

19.50 часа – Разследващи в София разкриват, че катастрофиралият хеликоптер Ми-17 е бил единственият от шестте, който може да лети.

Каква държава сме! Какво НАТО! Каква сигурност!

21.19 часа – Външно министерство обявява, че България приема новото име на Македония – Република Северна Македония.

Сряда – 13 юни

HAPPY BIRTHDAY В ЕРУСАЛИМ, В СОФИЯ ТРЕЩЯТ ГРЪМОТЕВИЦИ

09.03 часа – Бившият военен министър Бойко Ноев пророкува пред БНТ: „Конфронтацията между премиер и президент ще продължи. Това е много лошо за армията и за държавата”. За първи път Ноев споменава термина „еднолична власт на Борисов”.

09.04 часа – Външният министър Екатерина Захариева рапортува пред БТВ:„Вотът на недоверие на БСП няма да е успешен, коалицията е стабилна!”

09.06 часа – Шефът на авиобаза „Крумово” разкрива пред Нова тв тоталния пробив в сигурността на държавата: „Пилотите ни летят на санитарния минимум, това е убийствено!”

10.00 часа – В Ерусалим започва срещата на Борисов с министър-председателя Бенямин Нетаняху.

Никога няма да забравим българите, които легнаха на релсите, но не допуснаха изпращането на българските евреи в лагерите на смърттта”, казва приятелят на Борисов Биби Нетаняху. От тази среща излиза новината, че ние бихме искали те да ни помогнат в производството на дронове, ние пък може да купим техните стари F-16. Последното обаче е известно, тъй като  Израел от миналата година Израел участва с оферта за F-16 за нашите ВВС.

Времето в Израел е сухо и слънчево.

В България трещят гръмотевици и бури.

Жълт код за силни валежи.

Жълт код и за политически разногласия.

11.30 часа – БСП настоява България да поиска гаранции, че новото име на Македония не е предпоставка за териториални, езикови, културни и исторически претенции.

Така към кризата с нерешените проблеми на хората с увреждания, драмата със загиналите пилоти и свалените на земята ВВС, трусовете в МВР и неадекватния вътрешен министър, скандалите между Симеонов и Ангелкова, върната оставка на Бисер Петков и нереформираната социална система се прибява и още един огромен проблем – новото име на Македония и последиците от неговото налагане.

Цялата външно-политическа офанзива на Борисов в последната година да сдобри скараните страни на Балканите и да осигури мир в региона отива на кино – в Скопие и в Атина не приемат името Република Северна Македония. Масовите протести са на път да повлекат властта и в двете държави.

В сутрешния блок на България он ер социологът Кънчо Стойчев е безпощаден: „Със своите действия в последно време Бойко Борисов подрива устоите на политическото в България.Подадена оставка е край и тя не се обсъжда. Това е международен стандарт! Какво означава, че първо ще подаде оставка, после ще се върне. Влиза се в един свят на пълния произвол и хаос. Един премиер няма право на подобни грешки! Гафовете на правителството почват да излизат извъън нормалното. Тенджерата на общественото недоволство ври, а задържането на капака е опасно! Гафовете ще продължават и ще бъдат по-мащабни! Дай, Боже тези гафове да не костват човешки животи”.

Като се има предвид спокойния нрав на Стойчев, думите му звучат стряскащо.

В Ерусалим обаче времето и събитията имат друго измерение.

Там е спокойно. Приятелска атмосфера.

13.00 часа – Премиерът Борисов влиза на аудиенция при  президента Реувен Ривлин, който го посреща с Happy Birthday.  „Израел е приятел, на когото можем да разчитаме”, прави реверанс към домакините гостът. Поднасят му торта, Борисов духа свещичка под усмихнатия поглед на Ривлин. „Понеже много одъртяваме и гледах да го мина в работа този ден”, обяснява Борисов необичайната за такъв ден дипломатическа активност.

Среща се и с милиардера Роналд Лаудер – президент на Световния еврейски комитет.

И с лидера на израелската парламентарна опозиция Исаак Херцог.

Вежливости. Усмивки. Прегръдки. Топлота.

От Нидерландия пристига новината, че в речта си по време на пленарен дебат по бъдещето на Европа Марк Рюте е поздравил от трибуната премиера Борисов по случай рождения му ден.

В Ерусалим лицето на Борисов възвръща спокойния си вид.

В София обаче няма спокойствие.

БСП и Патриотите се обединяват и скачат срещу закона на ГЕРБ за автомобилната камара.

Нинова отново е във вихъра си.

А управляващата коалиция отвово се разцепва.

В Ерусалим на път за патриарха Теофилос Трети премиерът отива на Божи гроб. Не му е първица. Станал е хаджия на 33 години, когато сме победили Израел на футбол. Оттогава през две-три години идва да склони чело върху каменното ложе на Спасителя. А пък тази година  направи своеобразен поклонически троен шлем – за Гергьовден беше на Атон, за 24 май – при папата, за рождения си ден – на Божи гроб.

След поклонението на Божи гроб рожденникът решава да дари подаръка му от ГЕРБ – 20 000 лева за църква и джамия.

През деня валят честитки. Особено е доволен от писмото на Волен Сидеров: „Нека Бог да те закриля във всички народополезни дела!” Борисов му вярва. Странно!

Но в Ерусалим е така…Всеопрощаващо!

В София атмосферата е друга.

БСП е в атака.

А управлението сякаш се разпада във всичките си системи. Усещането е, че държавата е на автопилот.

Столичният червен лидер Калоян Паргов атакува кмета Фандъкова, която също е в Израел:„Управляващите в София гонят печалбарство, а не решаване на проблемите с паркирането”.

Червеният Антон Кутев громи вътрешния министър: „Той е некомпетентен и това е очевидно за всеки”.

Лидерът на левицата Корнелия Нинова кълне закона на ГЕРБ за автомобилната камара: „Той ликвидира транспортния бранш!”

Членът на ИБ на БСП Атанас Зафиров е категоричен: „До края на годината правителството ще си замине!”

Валери Симеонов отнова намеква за оставка на Ангелкова.

17.00 часа – Проф. Николай Радулов коментира пред Епицентър: МВР е във фактически разпад! Разрушенията са трагични. Вече и дума не може да става за промяна или за реформа. А за нулиране на системата и започване отново. Туморните образувания така са обхванали системата на МВР, че и нови сили в нея могат да бъдат обхванати от същите ракови клетки“.

Над София се разразява гръмотевчна буря. Небето се раздира.

В Ерусалим Борисов пие ароматен чай в чудодейната атмосфера на Патриаршията.Теофилос Трети го провъзгласява за висш командир на Ордена на рицаря на Божи гроб. Върху гърдите на премиера грейва златен кръст със златна корона и звезда – за заслугите му към Православието.

Денят завърша в Тел Авив със среща с българската общност в града. Посрещат го с бурни аплодисменти в залата на филхармонията „Яффо“, която събира 3 000 души. Радват му се искрено. Кметът на града изтъква заслугите му, а пък Борисов заклева внуците на днешните евреи с българско потекло да помнят героизма на бълграския народ, който е спасил техните деди. Залата кипи от възторг. Кметът изважда една флейта и започва да свири Happy Birthday. Публиката не спира да ръкопляска. Изпраща Борисов с овации.

След него на сцената излизат музикантите и танцьорите на Николина Чакърдъкова. Там вече магията е неописуема.

 Четвъртък – 14 юни

МАКЕДОНИЯ – ПАК БОЛКА!  ФАНФАРИ и „СИКТИР“ за ГЕОРГЕ ИВАНОВ

В 08.17 часа – Вицепремиерът Каракачанов громи в тв ефира Марешки, който му иска оставката: „Човекът с многото дела изпълнява поръчка срещу мен”. Военният министър изнася тревожните факти, че българските пилоти имат нальот десет пъти по-малко отколкото средната норма в ЕС. Загиналите пилоти са имали само 17 летателни часа за тази година! Кракачанов обяснява, че името Северна Македония му харесва, макар че само преди месец беше против.

08.41 – Бившият вътрешен министър Емануил Йорданов: „Опозицията е за уволнение, ако не иска вот на недоверие!”

11.00 – Борисов напуска Ерусалим и заминава за Палестина за среща с президента Рами Хамдала.

В София президентът Радев посреща македонския президент Георге Иванов.

12.39 часа – В Измир турският президент Реджеп Ердоган нанася удар под кръста на Борисов. В интервю за „Канал 24“ дни след откриването на Трансанадолския газов коридор приятелят Ердоган заявява: „България направи грешката катоо отказа строителството на „Южен поток“ да и това бе в наша полза. Затова сега Европа ще купува от нас„, подчертава със цадоволство турският държавен глава. И разкрива как се прави истинска политика: „Русия ни предостави кредит при много благоприятни условия за закупуването на зенитно-ракетните комплекси С-400. Договорили сме се на следващ етап да започнем и съвместно производство на комплексите С-500“.

Борисов да си направи изводите.За приятелите и интересите.

13.00 часа – Делегацията, водена от премиера, отлита от Тел Авив за София.

16.30 часа – Премиерът каца в София и веднага дава извънреден брифинг на летището. Заявява, че няма да приеме македонския президент, заради позицията му срещу новото име на Македония. „Щеше да е предателство, ако бях се срещнал с Иванов след 120-секундната му среща със Заев”, обяснява Борисов.

Заформя се нов скандал, „който не е наш“, подчертава премиерът, но чиито измерения тепърва ще наблюдаваме.

Три седмици преди края на европредседателството политическата тенджера в страната кипи. То започна преди шест месеца с вот на недоверие и ще завърши отново с вот на недоверие.

Влизаме в „сезона на оставките“.

И на сблъсъка на паралелните светове в България.

Протестът на майките продължава да цъка.

Като бомба, която никой не знае кога ще гръмне…

12-14 юни 2018

София-Измир-Тел Авив-Ерусалим-София

Източник:епицентър.бг

Кариерата на Меркел е заложена на карта заради мигрантската криза и изборите в Бавария наесен

 

 

По-малко от две седмици остават до срещата в Брюксел, на която европейските лидери ще потърсят обща позиция за реформа на Дъблинските правила за предоставяне на убежище, а две събития от последните дни показват, че изгледите за положителна развръзка на лидерската среща са по-слаби от всякога, предава БНР.

Новият вътрешен министър на Италия – лидерът на „Лигата“ Матео Салвини, отказа да допусне в Сицилия кораба „Акуарис“ с повече от 600 нелегални имигранти. Франция, която също не прояви никакво желание да приеме имигрантите, обвини италианските власти в „цинизъм“, а в отговор бе упрекната в „лицемерие“.

В Германия министърът на вътрешните работи Хорст Зеехофер и съпартийците му от баварския Християнсоциален съюз поставиха ултиматум на канцлера Ангела Меркел да позволи затваряне на границата за кандидатите за убежище, регистрирани в други страни-членки. Отговорът на Меркел бе, че Германия не може да действа без съгласуване с европейските си партньори.

Изострянето на френско-италианските отношения, както и конфликтът между управляващите в Германия, се дължат на изборните успехи на популистите в Италия и Германия, сочат анализатори.

„Ситуацията с „Акуарис“ бе неизбежна предвид резултата от изборите в Италия и характера на новото правителство. Неизбежно бе това правителство да използва някой кораб с имигранти и да не го допусне до своя бряг, за да демонстрира позицията си“, посочи Микел Барслунд от брюкселския Център за изучаване на европейската политика (Centre for European Policy Studies) в интервю за предаването „Събота 150“.

Според професор Ева Хайдбредер от Университета „Ото фон Гюрике“ в Магдебург в дъното на проблема в Германия са изборите в Бавария, които ще се състоят наесен.

„В миналото Християнсоциалният съюз винаги имаше абсолютно мнозинство и управляваше сам, но сега усеща силен натиск от десницата. ХСС иска да каже на избирателите: „Няма нужда да гласувате за „Алтернатива за Германия“, защото ние работим“.

Министър-председателят на Бавария Маркус Зьодер, федералният министър на вътрешните работи Хорст Зеехофер и шефът на фракцията на ХСС Александер Добринт се борят за влияние в партията и всеки иска да се покаже като силния политик. Разбира се, това, което могат да постигнат реално, е твърде малко. За да затворят изцяло границата, ще им трябва много повече гранична полиция, и на това отгоре ще убият Шенгенската система“, обясни Хайдбредер.

Чарлс Личфийлд от „Eurasia Group“ смята, че на карта е поставено и сътрудничеството между ХСС и ХДС – нещо немислимо от 70-те години на миналия век насам.

„Доста хора от Християндемократическия съюз са съгласни с мнението на ХСС. Към момента обаче те все още подкрепят Меркел. Затова конфронтацията между двете партии е сериозна. Засега те остават заедно в управлението, но според мен са по-близко от всякога до разрив“, каза Личфийлд и добави: „Ако Зеехофер реши да действа на своя глава, той най-вероятно ще бъде уволнен, а партията му ще напусне кабинета на Меркел“.

Другата възможност според Личфийлд е канцлерът „да помоли ХСС за още две седмици отсрочка, за да договори двустранни споразумения със страни като Италия. Това ще е трудно, защото новото италианско правителство не е склонно да прави услуги на Меркел“.

Ако евентуален неуспех на срещата в Брюксел и настояването на ХСС за затваряне на границите доведат до оставка на Меркел, коалицията може да просъществува начело с генералния секретар на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер, но това едва ли ще е задълго.

„Социалдемократическата партия няма да държи дълго на коалиция, в която липсва балансьор като Меркел, така че в средносрочен план, може би няколко месеца по-късно, може да се стигне до избори,“ прогнозира Личфийлд.

Друг вариант според Ева Хайдбредер е Меркел да се откаже от сътрудничеството с баварските консерватори и да потърси подкрепа от либерали и „Зелени“ за обща европейска политика. И двата варианта са крайно нежелателни за ХСС.

„Падане на правителството няма да е победа за баварците. Защото това ще означава за тях загуба на всякакво влияние в Берлин, те ще останат сами като партия. Ако се отцепят от блока с ХДС, те ще се превърнат в чисто регионална сила. Не знам дали наистина искат да хвърлят този зар или просто блъфират“, смята Хайдбредер.

По думите ѝ проблемът за канцлера е в несигурната подкрепа от собствената ѝ партия.

„Християндемократите дадоха ясен знак, че подкрепят канцлера и са готови да изчакат до срещата на върха на ЕС. Тя получи подкрепа от своята партия – което е много важно, но наистина трябва да се върне у дома от Европейския съвет с някакъв резултат“, каза тя.

Изгледите за „някакъв резултат“ в следващите две седмици обаче не изглеждат реалистични, поне не от италианска перспектива, гласи оценката на Микел Барслунд.

„Дори ако се стигне до компромис, не виждам как той ще включи голяма част от имигрантите в Италия, които не подлежат на международна закрила. Такива са около три четвърти от пристигащите в Сицилия. Не мисля, че която и да е друга държава ще се съгласи да ги приеме“, каза експертът

Австрийският канцлер Себастиан Курц обяви през седмицата „ос на желаещите“ за решителни действия срещу имиграцията, в която включи себе си, Зеехофер и Салвини. Интересите им обаче се разминават.

„Германците, или поне Зеехофер, със сигурност биха искали да отпратят имигрантите от границата си обратно в Италия. Същото иска и австрийският канцлер. Това, разбира се, не е в интерес на Италия“, заяви Барслунд.

При това положение възможността за общи инициативи на Рим, Берлин и Виена е ограничена. Според Ева Хайдбредер става дума по-скоро за желание на политиците да демонстрират активност. Според Микел Барслунд обща позиция може да бъде намерена в политиката по отношение на африканските държави, от които произхождат имигрантите. По този начин новото италианско правителство може да постигне желаните бързи резултати.

„Сътрудничество със Северна Африка може да даде по-бързи резултати. Либийската брегова охрана може да получи допълнително оборудване, за да не допуска лодки с имигранти до Италия“, изтъкна Барслунд.

Според Хайдбредер решението е в укрепването на „Фронтекс“.

„Решението на проблема се корени в разбирането, че нашата германска, българска, шведска граница е и в Средиземно море. Ние наистина трябва да вложим повече средства в осигуряването на нашите граници“, каза тя.

В крайна сметка какво ще решат европейските лидери на 28 и 29 юни ще зависи от начина, по който те ще оценят политическата криза в Берлин.

„Конфликтът за Дъблинските правила и въпросът за Шенгенската система са свързани. Ако страните-членки не намерят формула за сътрудничество, една голяма страна като Германия ще затвори едностранно границите си и тогава Шенгенската система едва ли ще може да бъде спасена. Това ще бъде първата крачка към края на Европейския съюз. Това, мисля, ще каже канцлерът на срещата на върха“, каза Ева Хайдбредер.

Според нея на карта е поставена не само кариерата на германския канцлер, но и стабилността на Балканите.

„През 2015 г. Меркел отвори границите за имигрантите, за да не допусне конфликт на Балканите. Това бе основният ѝ мотив. Така че тя съзнава много добре опасността за региона. Аргументът ѝ ще бъде – нека не допускаме популистката политика да се наложи, не е в наш интерес да има бежански лагери на Балканите, но това може да бъде предотвратено само чрез една силна европейска позиция“, каза Хайдбредер.„

 

Източник:епицентър.бг

 

Велизар Енчев: Борисов ще откаже ли контакт с лидера на “Нова демокрация“?

 

В грубо нарушение на всички дипломатически норми и елементарната вежливост в международните отношения, премиерът отказва предварително договорена среща с македонския президент, за да не обиди премиера на Македония, който е в тежък конфликт с Георге Иванов заради споразумението за името с Гърция.

По тази сбъркана логика Борисов ще откаже ли всякаква комуникация с лидера на опозиционната „Нова демокрация“ Мицотакис, който е главният противник на премиера Алексис Ципрас по спорното споразумение със Скопие?

Отговорът на въпроса е прозрачен: Борисов никога няма да си позволи подобно дипломатическо хулиганство към лидера на „Нова демокрация“, защото са съпартийци в Европейската народна партия (ЕНП).

Лесно е да се перчиш на безобидния Георге Иванов, чийто президентски мандат изтича, пълномощията му на държавен глава са чисто символични, а и е силно недолюбван от Брюксел и Вашингтон заради съпротивата му срещу договора с Гърция.

Борисов наистина ще влезе в историята, както тръбят неговите трубадури. Ще влезе в дипломатическите ни летописи със сервилните си поклони и прегръдки с големите и с ритането по глезена на малките.

В новата дипломатическа история на България няма такъв срамен инцидент – министър-председател грубо да откаже среща с гостуващ чужд президент, защото не го харесва и за да се хареса на политическия му опонент.

Това ли е истинското лице на „обединителя“ на Западните Балкани?

Срамът обаче е за България!

 

Велизар Енчев , Фейсбук

Ултиматумът на Хорст Зеехофер към Ангела Меркел – ще оцелее ли правителството?

Хорст Зеехофер и Ангела Меркел

 

В Германия спорът между канцлерката и вътрешния министър по въпроса за бежанците прераства в голяма правителствена криза. Късно вечерта, на 13 юни, канцлерката Ангела Меркел и вътрешният министър Хорст Зеехофер се опитаха да намерят взаимно приемливо решение на техния спор по една от точките в германската миграционна политика. Опитът се оказа безуспешен.

Конфликтът вътре в германското правителство става все по-остър. Любопитното е, че Меркел и Зеехофер ръководят две братски партии – Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз, които са част от една обща консервативна коалиция. Освен консерваторите в германското правителство като по-малък партньор участват и социалдемократите, които за момента наблюдават случващото се отстрани.

Каква е причината за разногласията между канцлерката и вътрешния министър? Спорът между двамата избухна заради една от 63-те точки на „генералния план“ на МВР за ограничаване на бежанския и мигрантски поток в Германия. Зеехофер възнамерява да нареди на германските гранични полицаи въобще да не пропускат през държавната граница бежанци, които са регистрирани вече в някоя друга от страните-членки на Европейския съюз. Това лесно може да се установи. От всеки бежанец се взимат отпечатъци при регистрацията.

Чрез централната дактилоскопична картотека на ЕС може да се установи, в коя именно страна той за пръв път е влязъл на територията на ЕС и е искал убежище. Властите на тази страна трябва да се оправят със случая, както е според Дъблинския регламент, подчертава Зеехофер.

Юристите във ведомството на федералния канцлер обаче знаят, че Дъблинският регламент предвижда редица изключения от това правило. Така например, приоритет има събирането на семействата. Ако бежанецът е непълнолетен, с него също трябва да се занимават властите на страната, в която той фактически се намира. Не се допуска разделянето на деца и родители, съпрузи, членове на еднополови брачни съюзи. Освен това, бежанците имат право на индивидуален подход. Това означава, че бежанец, дал пръстови отпечатъци в Гърция, но обърнал се с молба за убежище към Германия, не може да получи отказ от Федералната република. Той трябва да бъде регистриран, настанен в общежитие, нахранен и др.

Меркел се надява на ЕС

Ангела Меркел е предложила компромис на министъра: да не се пропускат през границата тези мигранти, на които вече им е било отказано убежище в някоя друга държава от ЕС. Не е тайна, че много бежанци, които са получили отрицателен отговор на своята молба, например в Италия, предприемат повторни опити – при това доста успешни – в някои други държави, включително в Германия.

По всичко останало канцлерката смята, че трябва да се намери съгласувано решение на проблема в рамките на целия ЕС или поне двустранни споразумения, осигуряващи правната база за това да не се допускат в Германия бежанци и те да бъдат връщане обратно в Гърция или Италия.

Генералният секретар на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер дава за пример съществуващото по този въпрос споразумение между Франция и Италия, което позволява на френските граничари да не допускат през граница бежанци от съседните държави. По думите на новия италиански министър на вътрешните работи Матео Салвини само през тази година Франция не е пуснала на своя територия над 10 000 мигранти. Включително много жени, деца и инвалиди. Такъв беше отговорът на италианския министър на френския упрек, че Рим уж е постъпил „цинично“ и „безотговорно“, като не е пуснал в италианско пристанище спасителния кораб Aquarius с мигранти на борда.

Бежанците задълбочават разделението в кабинета на Меркел

Така че съществуването на двустранни споразумения за реадмисията на мигранти, очевидно, не отстранява съществуващите между партньорите в ЕС разногласия по този проблем. Тези различия не бяха преодолени за три години, изминали от избухналата миграционна криза, припомнят от ХСС. Представителите на тази партия не вярват, че ще бъде намерено устройващо всички държави решение за реформирането на европейската система за даване на убежище по време на предстоящата среща на върха на ЕС на 28-29 юни.

По тази причина Хорст Зеехофер не иска да чака. На 14 юни на извънредно заседание на ПГ на ХСС той даде ултиматум на канцлерката. Ако до края на седмицата Ангела Меркел не отстъпи, то още в понеделник, 18 юни, Зеехофер ще се възползва от своите пълномощия като вътрешен министър и ще издаде указ, забраняващ влизането в Германия на бежанци без документи или регистрирани в някоя друга страна от Евросъюза. За това съобщават участници в заседанието.

Вариантите пред Меркел

Какво ще направи в тази ситуация Меркел? Дали ще отстъпи пред Зеехофер? Тя, като ръководител на правителството, може да уволни вътрешния министър. Но тогава в знак на солидарност всички министри на ХСС ще го последват. Това би сложило край на съставеното само преди три месеца германско правителство и ще бъде началото на подготовката на извънредни парламентарни избори.

Заместник-председателят на опозиционната Свободна демократическа партия Волфганг Кубики вече заяви, че „няма друг път, освен избори“, ако Меркел е загубила подкрепата на консерваторите.

Вторият вариант за Меркел е да изложи своята програма за справяне с миграционната криза и да поиска вот на доверие в Бундестага. Това и рискована игра ва банк. Ако загуби, ще трябва да си ходи. Но канцлерката има нелоши шансове да получи подкрепа от повечето депутати, дори ако част от консерваторите гласуват срещу нейната политика.

За запазването на Меркел като канцлер, с цел да се избегнат нови избори, ще гласуват много „зелени“, които смятат, че това е по-малкото от две злини.

Новите избори ще доведат до по-нататъшно усилване на десницата от „Алтернатива за Германия“ и ще повишат нейната роля в Бундестага. При всички положения такъв вариант няма да се хареса на ХСС и те ще напуснат кабинета.

Но тогава Ангела Меркел ще има възможността да преформатира своя кабинет, замествайки освободилите се министерски постове със зелени политици.

БГНЕС
––

Никита Жолквер, „Дойче Веле“.

 

Васил Василев: Турски нокдаун за Борисов

 

 

С отказа си от Южен поток България направи грешка, да, и това бе в наша полза. Сега Европа ще купува газ от нас“, каза днес Ердоган и прати Борисов в политически нокдаун.

Такова унижение би коствало поста на всяка публична личност с капка достойнство. Да обявиш на всеослушание, че министър-председателят на България е загърбил националните интереси на своята страна, че и на Европа, за да ти угоди и ти се подмаже е равносилно на това да го обявиш за свои агент. Или за пълен глупак.

Такава гавра България не помни.

На такова унижение никой не е подлагал никое българско правителство. Дори когато са подписвали договора в Ньои, българските министри са били гледани с по-малко презрение.

Какво значи това тепърва ще се види. Най-вероятно Ердоган бележи края на Борисов. Вече не му е нужен, още по-малко на Русия и САЩ. На българите – съвсем, на тях Борисов само вреди, но и тях никой не ги пита.

Остава да видим кога ще го махат.

Васил Василев, 14.06.2018
Фейсбук

 

Велизар Енчев: Ако имахме премиер на място военния министър вече щеше да е уволнен

 

 

Днес Красимир Каракачанов обяви, че един от най-близките сътрудници на македонския президент “продължавал оперативно да се занимава с шпионаж в България”…
В нарушение на Закона за класифицираната информация, военният министър разкрива секретна информация, вероятно предоставена му от подчинената му служба “Военна информация”.
Всъщност министърът не проваля ли разработка на военното ни разузнаване и не обслужва ли чужда държава, предупреждавайки нейното разузнаване?
Военните прокурори не трябва ли да се самосезират за това подсъдно деяние, извършено от министър, при това военен министър и вицепремиер?…
Ако имахме премиер на място, той вече щеше да е уволнил военния си министър.

 

Велизар Енчев, Фейсбук

Кеворк Кеворкян: Иван или Пенка – изборът на евролисунгерите

 

 

Въпросът е, кога ще се сетят за Иван, стопанинът на Пенка.

Кога хуманизмът им ще стигне и до него, кога ще стане обект на милозливостта им, кога ще го провидят поне толкова нужен, колкото Пенка…

Очаквам Брюкселските лицемери скоро да заохкат и за условията, в които живее Пенка, да се запретнат да й осигурят европейски стандарт – нищо, че горкият Иван може би не знае, какво точно означава думата „стандарт“, че живее по-скоро в 19-и век, отколкото в наши дни, макар че е много хуманен иначе.

Най-много се плаша от хуманисти-аборигени – виж най-напред себе си, виж се до какво са те докарали – а сетне се кипри пред телевизионните Пенки, сетне им нареждай, макар че те изобщо не те чуват, дори не те забелязват, не им е до теб, и те са специални хуманисти.

Почти цялата медийна машина се самовпрегна покрай Пенка – но малцина ентусиасти схванаха, че, всъщност, се опозорихме, позволихме да ни подменят, да скрият проблемите на народеца с грижата си за Пенка. Продънени сме отвсякъде – обаче се загрижиха неистово за едно добиче.
Направо ни казаха, че не струваме, колкото него, това е.

Къде бяха досега алтруистите от европейските медии – да кажат поне две думи за хала на обикновените български клетници?

Но пък и защо да го правят, когато самите наши Властници не изпускат нито дума по този въпрос.
Общността пропада, на милиони хора никой не им обръща внимание, но погледът на Властниците винаги е зареян някъде другаде – за друго са готови, знаете какво, и произвеждат повече шум, дори и от онзи по курортите ни.

Станахме за смях с тази Пенка, но те и това не схващат, не схващат, че тя не им върши никаква работа като параван, като поредният номер от вечните им номера за омъгляване на вниманието.

Няма как да забаламосаш хората с Пенка, когато от седмици майките на деца с увреждания са на улицата или в палаткови лагери.
За тях обаче нито един евролисунгер няма да обели и дума, хуманността им стига до под опашката на Пенка.

Тук пък ни подмятат нашите Царе на подмяната.
Примерно: затворници бягат и след това се избиват помежду си, но започват да чоплят главно около МВР – ами Цачева, която отговаря за затворите, нея защо я забравихте, за нея се грижите почти толкова, колкото за Пенка.
Нещо промени ли се в затворите – не, разбира се, няма и да се промени.

Царе са на Подмяната, това е основният инструмент изобщо на Прехода – и цяло чудо е, как никакви хора, направо нулеви, успяха да го превърнат в зловещо оръжие.
От 30 години сръчно-подло подменят всичко – накрая направо подмениха българина с една крава…

Новите ни благодетели са наясно с това – затова и те самите открай време се отнасят с българите като с животни.
Сами си го казват, и дори не се притесняват от това.

Тия дни Дойче веле цитира репортаж на Bayerischer Rundfunk и така посвети няколко реда на нашите клетници – вероятно доста по-малко от тези за Пенка.
Ето ги: „Живеят като кучета, като улични песове…Спят под мостовете или в парковете, макар че някои от тях са в Мюнхен от над десет години… Работят като надничари за жълти стотинки… В много от случаите става дума за хора, чието единствено притежание са дрехите на гърба им… Хора, които работят по цял ден, по строежи или някъде другаде, са принудени да спят на улицата…“

Специално внимание обърнете на думите на един от страдалците, който казва: „Нима аз съм нещо по-различно от германците? Аз съм гражданин на Европейския съюз, работя и плащам данъци в Германия. Нормално ли е да спя на открито под дъжда? Да не съм животно? Нека канцлерката Меркел ми отговори на този въпрос…“

Ех, наивнико клети – още ли не си разбрал, че Меркел ще отговори по-скоро на Пенка, отколкото на теб.
А пък и Пенка сигурно е по-досетлива от теб.

За нас, читателите, внушението не само на въпросния репортаж е ясно: „Вземете си Животните, грижете се обаче за Пенка“.
Не е лошо да го имаме предвид, докато развяваме байрака на ЕС.

Тия хора или нищо не знаят за нас и изобщо не проумяват Българското Подобие на Живот – или се подиграват с нас.
Видиотени в някакви измислени правила – за комфорта на кокошките примерно, те без никакво притеснение пренебрегват обикновеното човешко състрадание.
Пенка е тяхното знаме, няма какво да умуваме излишно.

И ако тутманиците от нашите телевизии бяха поне малко жалостиви, нямаше да се лигавят с Пенка – докато има и един български бездомник в лъскавия Мюнхен.

Но и Господ да ви държи очите отворени, вие пак ще вярвате на шарлатаните от Брюксел и на тукашната им прислуга.
Ще приемате за нещо нормално да внасяме камерунци и пакистанци за работна ръка, а нашите хора да спят под мостовете на германските градове.
Този Позорен Бартер е една от най-скотските последици от случващото се в годините на Прехода.

Спиш под дъжда, и пращаш пари на близките си в България – тази драма не може да се изрази дори с погледа на давещото се куче на Гоя.

Състраданието на повечето медии и главно на телевизиите е дежурно-фалшиво, сякаш се страхуват да не разсърдят Властниците, да не нарушат превземките им с Европейското Настояще; позволено им е да ги дразнят най-много с хлопащите плочки пред НДК – най-много до там, нататък е забранено.
Ремонтът на булевард „Дондуков“, хлопащите плочки, сега пък Пенка – стига ви толкова.

А краварят Иван е само една брошка към нейната одисея, нелепа като всичко останало.
И затова нищо няма да научим за него, той не им е интересен, какво като живее/съществува някак си, ние гоним Михаля с Пенка.

А Иван направо плаче за един личен „Биг Брадър“ – по-скоро за рубриката „Малкият Брат“, която правех във „Всяка неделя“ през 2002 година. Изобщо нямах представа от другия „Брадър“ – но в телевизията е така, тя е една обща книга, която всички заедно пишем.
Сложете Иван в една стая и го наблюдавайте на живо – ще сумти и пръхти, но накрая все ще изхвърли истината за мътното нещо, което минава за живот.

Хубаво е сам да си каже, хубаво е най-сетне и сам да започне да се състрадава, да изпита жалост и към себе си.

Ще бъде жестоко изпитание и за него, и за всички нас: Иван нищи проклетото Евронастояще – и докато го нищи, може и да проумее най-сетне, че дори Пенка не е по-важна от него, ще проумее, че е загубил всякаква представа за нормално човешко съществуване, за нормална човешка участ.

Че най-накрая трябва да загърби проклетата ни българска гордост, която ни пречи да се видим такива, в каквито ни превърнаха.

Трябва сам да стигне до тази истина – без да бъде подтикван от някой телевизионен тиквеник, на когото времето все не му стига.
Все не им стига времето за важното, понеже са оковани като каторжници от различни съображения.

А докато Иван съблича душата си в „Малкият Брат“ и камерунци могат да гледат Пенка.
Той пък може да ни каже и още нещо – какво мисли, и мисли ли изобщо за децата с увреждания, които безгласно протестират. Всъщност – дали ще може?

Една държава, която е разчекната между децата с увреждания и Пенка, не може да е нормална.
Да ни се маха от главата тази държава, както би казал Падишахът.

Никога не съм си дори представял, че толкова ловко и толкова подло държавата ни може да произвежда такива количества безсърдечие.
И, накрая, това остави у хората съвсем малко състрадание – истинско, имам предвид.

За опазването на гората в Пирин планина протестират стотици хора – но на тях и през ум не им минава, че биха могли да се присъединят към протеста на Майките.
Сякаш се страхуват, че няма да им остане състрадание за дърветата.

Жалката истина е, че днешното Българско Единение се изразява предимно в колективното пускане на есемеси за поредните телевизионни шашми.
Как тогава да не ви кажат да се разкарате от главите им…

Чувам, че се разсъхва идеята да се направи някаква инсталация /“Бронзовата къща“/ на мястото на бившия Мавзолей – чудесно хрумване, което може да се пръкне само в дървените глави на фалшивите ни антикомунисти – те пък и до края ще си останат безучастни към собствената си нищожност.
Иначе щяха да се сетят, че каквото и да сложат на мястото на Мавзолея, само ще подсетят хората, какви рушители са.

Все пак, има едно приемливо решение, за да се избегне конфуза: сложете на мястото на Мавзолея Пенка, жива естествено, а не балсамирана, и формирайте една гвардейска рота от бежанци да я пазят.

А сетне, когато свалим знамето на Председателството, можете да организирате и един тържествен тур на Пенка из страната.
Пенка в натура ще бъде символ/верую на днешното ни състрадание.

***
Munich-1
Текст към снимката /Дойче веле/:
Христо Ванков пристига в Мюнхен през 2004-а. Спи под мостове и работи по строежи. Не винаги получава заплатата си. През август 2017 година става известен като бездомника, осъдил общината за място в приют. Умира през октомври същата година. От диабет.

***

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

 

Как капитализмът като система уби след 1989 г. стотици хиляди българи

 

 

Откъс от студията „Възможно ли е морално равенство в условията на социално-икономическо неравенство“ в сборника „Морал и етика на равенството и неравенството в съвременното българско общество“, С., Авангард Прима, 2018

Изследване на учени от Масачузетския технологичен институт показва, че 1 % най-богати американци живеят средно около 15 години повече, отколкото най-бедните 1 %. При това през последните години тази пропаст нараства. [Gylfason, 2017] Така социално-икономическото неравенство и бедност предсрочно убиват милиони хора. Социалната система ги убива 15 години предсрочно. В този смисъл тя е гигантски убиец на по-бедната част от хората на всяко общество.

Ако всички сме морално равни, това би означавало, че всички в равна степен би трябвало да имаме право на живот, както е според базисното либерално право от времето на Джон Лок насам. Но това не е така. Капитализмът убива, както е убивал и феодализмът преди Лок, но с други средства. Тогава е убивал чрез произвола на феодалите, сега убива чрез социално-икономическото неравенство. 20 % най-бедни българи нямат същото право на живот, както 20 % най-богати. Те живеят средно десетина години по-малко от най-богатите. Капитализмът ги убива, дрънкайки лицемерно либерални празнословия за права на човека.

Множество изследвания показват, че равнището на убийства в обществото е тясно корелирано със социално-икономическите неравенства. Там, където неравенствата нарастват, растат масовата агресия и убийствата, независимо дали няколко деца убиват клошар, или са пребивани и убивани лекари, медицински сестри, учители, бизнесмени [Daly, 2016].  Днес живеем в най-неравния период в развитието на човечеството, което означава, че днешният неолиберален капитализъм в най-висока степен в историята поражда насилие и убива хора. България е сред страните с най-голямо неравенство в ЕС, което означава, че българският капитализъм е един от най-убиващите и насилващите в Европа.

Изследване на „Алфа рисърч” на двадесетата година от прехода към капитализъм показва, че според 72.8 % от запитаните българи здравеопазването при социализма е било много по-добро отколкото сега. Днес България оглавява европейската класация за отсъствия по болест годишно, а средната продължителност на живота в страната е една от най-ниските в ЕС.

Според Евростат 16 % от населението на ЕС или около 75 милиона страдат от материална и социална депривация. Това означава, че те не могат да си осигурят поне 5 от следните 13 неща: неочаквани разходи; едноседмична почивка през годината извън дома; нямат възможност да вземат заеми, за да си купят или наемат определени неща; да ядат ястие с месо; да отопляват дома си; да имат кола; да заместят старите и увредени мебели с нови; да заменят старите и износени дреги с нови; да имат два чифта обувки; да имат джобни пари за себе си; да имат свободно време за различни дейности; да се съберат с приятели или близки на хапване и пийване; да имат интернет връзка. През 2016 г. най-високо е било равнището на материална и социална депривация в Румъния и България. В Румъния от нея са страдали 50 % от хората, а в България – 48 % [Material and Social Deprivation, 2017] . Половината от населението в България не може да си позволи елементарни неща и мизерства, но 4-5 % могат да си позволят да ходят на Хавайските, Азорските, Бахамските острови и къде ли не на почивка. Социално-икономическата нищета и мизерия, в които е вкарано половината от българското население, съпроводени с разделението във възможностите и шансовете за живот на това население с няколко процента най-богати, е израз и на морално неравенство. Половината от населението на България е жертва на структурното насилие на глобалния капитализъм, вкарал го в капана на безизходицата и недоимъка. Тези хора са по-стресирани, живеят по-малко, умират по-рано, децата им имат по-малки възможности да се развиват.

Кога сме били морално по-равни – при социализма ли, при който всеки имаше право на безплатно здравеопазване и на санаториум, почивка при минимални цени. Или при днешния реставриран капитализъм, където имаме разделението на такива, които имат право да живеят и на такива, които са принудени да умират. И биват убивани от  този капитализъм, умирайки от невъзможност да се лекуват, от това че са клошари без дом, от насилие, стрес, безработица и какво ли още не. Убивани от българския капитализъм, при който над един милион българи не са здравно осигурени и нямат право да  се лекуват. Убивани повече, отколкото навсякъде другаде в Европа, защото у нас човек трябва да плаща от джоба си за здравеопазване повече, отколкото във всяка друга държава на ЕС. Убивани, защото дори не могат да дъвчат и над 1 милион българи ходят с развалени зъби, защото нямат пари за зъболекар.

През 1989 г. в България има всеобщо и безплатно здравеопазване на всички равнища от раждането до смъртта. Осигурена е равнопоставеност в ползването на здравни услуги и никой не е изключен от тях. Държавата ежегодно увеличава разходите за здравеопазване, които между 1960 и 1989 г. нарастват от 2.77 на 5.74 % от националния доход. До 1989 г. са изградени 4 171 здравни заведения, от които 256 болници с леглови фонд от 111 185 места. На 313 човека през 1989 г. се пада по един лекар, а на 1487 – по един стоматолог. Изградена е система от санаториуми и огромна почивна база, ползвана през отпуските от всички българи при ниски цени [Илиев, 2004: 168-174].

По данни от 1986 г. в страната има 1512 почивни домове със 119 xиляди легла, а също и 401 xиляди лични вили и къщи за почивка. Средната продължителност на живота по отношение на 1939 г. е нараснала с 20 години, т.е. за разлика от предходния капитализъм, който е убил предсрочно милиони хора, социализмът ги е запазил чрез здравната система [Кременски, 2005: 77].  Голяма част от всичко това е унищожено, разпродадено, разграбено след 1989 г. И за да се скрие то, сега се пренаписват учебниците за средните училища и манипулират децата и младежите, че не сега, а тогава хората били убивани.

Да вземем Куба, където здравеопазването е всеобщо и безплатно, да я сравним с България, където то е маркетизирано и огромно количество хора нямат здравни осигуровки. Според Доклада на ООН за човешкото развитие от 2016 г. Куба дава за здравеопазване 10.6 % от своя БВП, а България 4.6 %, т.е. два пъти по-малко; Куба  има  67.2 лекари на 10 000 човека, а България 38.7 лекари; средната очаквана продължителност на живота на човек, навършил 60 години в Куба е 23.1, а в България е била 19.2 години [Human Development Report 2016: 225-226]. Къде обществото се грижи за човешкия живот и здраве повече, и то на всички граждани, къде е по-морално – там или у нас? Българският капитализъм е убивал и убива предсрочно милиони хора, но неговите либерални идеолози го славословят колко „демократичен“ и „свободен“ е в сравнение с кубинския социализъм, който не убива, а защитава живота на своите граждани.

През 2004-2010 г. България се е смъкнала до равнището на страната с най-голяма детска смъртност в Европа и заела второ място в света по сърдечно-съдови заболявания. През 2010 г. България и Румъния са страните с най-голяма детска смъртност в ЕС –  съответно 9.4 на 1000 деца и 9.8 на 1000 деца умират. При това има тясна връзка между социално-икономическо неравенство и детска смъртност в съответната държава [Health Inequalities in the EU, 2013: 19]. Така в 2014 г. тя е вече страната с най-голяма смъртност в Европа и мрачните демографски прогнози за нейните перспективи бързо се увеличават.

Социално-икономическото неравенство между България и ЕС директно се превръща в неравенство и в здравно отношение. Реставрираният български капитализъм убива хиляди хора. България е на първо място по смъртност в ЕС според Националната здравна стратегия 2014-2020, изготвена от Министерството на здравеопазването. У нас на всеки 100 000 население удар покосява 160 човека, докато средната смъртност в ЕС е повече от три пъти по-ниска – 51 човека. България е на първо място и по починалите от рак, болести на кръвообръщението. Коефициентът на смъртност от болести на органите на кръвообръщението в България е двойно по-висок от този в ЕС – на 100 000 българи умират 592, а в ЕС – 216. Исхемичната болест на сърцето убива 106 души на 100 000 в България, а средно в ЕС са 79. Заради стреса и мизерията всеки втори българин има високо кръвно налягане, основен рисков фактор за инсулт и инфаркт. [Национална здравна стратегия, 2013]. В световен план през същата тази година България е между шесте държави с най-голяма смъртност и в този смисъл най-мащабно лишаване от правото на живот  на населението.

Според анализ на сайта на Световния икономически форум коефициентът на Джини по време на скотовъдната епоха в историята на човечеството е бил 0.17. Знаем, че стойност 0 е максимално равенство, а стойност 1 е максимално неравенство. Най-високото равнище на неравенство в античната робовладелска епоха, измерена чрез коефициента на Джини е 0.59, а в САЩ в момента е 0.81. В САЩ са надминали робовладелската епоха, Римската империя и всички предходни епохи на човечеството. Ние в България още вървим нататък. По – нататък в анализа на сайта на Световния икономически форум се цитира проучване, според което големите неравенства в предходните етапи на историята са водили до такава висока конфликтност в резултат на сриването на всяка етика и морал на равенство, че са се решавали по 4 основни начина, пред които сме изправени и ние днес – масова война; революции, които променят системата, а не от типа нежни революции, слагащи изгодни на външен господар управляващи; колапс на държави и катастрофични масови епидемии [Jezard2017].

Пред една от тези четири алтернативи сме изправени днес – масова война, революции, колапс на държави, масови епидемии. Това ни чака в резултат на етиката и морала на днешния неолиберален капитализъм.

Автор: Васил Проданов
Източник: Клуб 24 май

Проф., д.ф.н., Васил Проданов – преподавател в УНСС. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки(1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН(1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 21 книги, сред които «Познание и ценности», «Биоетика», «Биосоциални ценности» и др.

Каракачанов: Сътрудник на македонския президент шпионира у нас

 

 

Българският премиер Бойко Борисов и външният министър Екатерина Захариева правилно отказаха срещите си с македонския президент Георге Иванов. Това заявява в интервю за Канал 3 вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, който е и лидер на ВМРО.

– Правилно ли отказаха българският премиер Бойко Борисов и външната министърка Екатерина Захариева среща с македонския президент?
– Правилно, да. Той е основната причина да се развалят нещата в преговорите между Македония и Гърция за името. И всъщност един от неговите най-близки сътрудници продължава оперативно да се занимава с шпионаж в България. Правилно са постъпили премиерът и външният министър, защото всъщност какво има да говориш с Георге Иванов, който на практика спъва усилията на правителството в Скопие за постигане на някакъв компромис по отношение на спора с името, а България беше една страна, която помага на Македония за НАТО и ЕС. И един такъв, който саботира твоята политика, какво да си говориш с него?!

И един от близките му сътрудници продължава да работи по линия на техните служби оперативно, няма да му казвам името, но да се знае, че и това знаем.

– Ние приветстваме договорката на Скопие и Атина за името Северна Македония, заехме деликатна позиция.
– Приветстваме разбирателството между тези две наши съседни държави, но това не означава, че България ще спре да се интересува от правата и интересите на етническите българи в Македония и че ще спре да се противопоставя на всеки опит в Македония, било то държава или някакви други институции, да фалшифицират българската история и да си я присвояват. И като гледах изказването на македонския премиер Заев, в което той говори за Кирил и Методий, за тоя-оня, нещо някакси ми става чудно Кирил и Методий кога станаха македонци. Няма нищо лошо, но да каже, това е част от общата ни история с България. Гоце Делчев какъв македонец е?!

– Правилно ли е тактически България да стои и да изчаква Македония и Гърция да се разберат за името?
– По темата за името ние няма какво да кажем. Тъй като ние признахме името Република Македония, това не е наш спор, не е наш въпрос. Ние си имаме теми, свързани с историята, с фалшификатите, с езика на омразата спрямо България, тъй че това правителство в Скопие прави определени действия в тази посока, но това не решава проблемите окончателно.

– Очевидно няма да остане и това име Северна Македония, като гледаме напрежението в двете държави, с което бяха посрещнати двамата премиери?
– Според мен екшънът продължава.

Ива Капкова,

Източник: Канал 3

Кеворк Кеворкян: Шампиони по неприличие

 

 

И дори не се усещат, колко смешни стават с тази Деси!

Комюникетата за нея са като за кралска снаха – пък тя, всъщност, е булка на Пастирка.

Обаче не мирясват – чудя се, как още не са открили специална рубрика, в която възторжената Петя Д. да следи всяко вдишване на синоптичката.

Подозрително е – освен, че е нелепо – старанието, с което уж сериозни медии обглеждат всяка крачка на клетата Деси.

А трябва да внимават, защото може да й развият чивията, както се случи навремето и с Пастирката.

Медиите имат сериозна вина роля за неговото вдетиняване в ролята на световен политик.

В случая с Деси, всяко приличие е подминавано от медиите като нещо ненужно.

Ровят се във всевъзможни подробности – а и Пастирката и неговата/нейната фея сами ги подтикват към едно разпасано любопитство.

Народът има една поговорка за късните любови: „Стар боклук, като се запали, зле гори“ – грубичък намек, но точен.

Но и тогава трябва да има, все пак, някаква въздържаност – пали си боклука скришом, не се натискай пред хората на лондонското летище, примерно.

Късният мачо/бивша Пастирка не спазва обаче никакви правила – довчера се напъваше, че е президент, днес иска да го схващат като Любовник.

Двойката няма нищо против да обсъжда всякакви интимности с всеки, който има желание да ги научи – само дето още не ни е представила сочни подробности за свещеното зачеване.

Нелепо, обаче напълно по вкуса дори на някои медии, които иначе примират да ги вземат за сериозни.

А, всъщност, ако се вгледаме в Деси, без усилия ще схванем, че си имаме работа с едно най-обикновено момиче – симпатично, но напълно незабележително, което досега е правило впечатление единствено с рокличките си – пък и какво друго да ти е интересно в една синоптичка, по дяволите.

Обаче сега вече я представят и като журналистка, така е тук – ставаш Дулсинея на някоя Пастирка, и веднага те произвеждат в журналист, дават ти рубрика в национална телевизия.

Ясно е, че приличието отдавна липсва в хаврата, която у нас минава за политика – и, следователно, и в „официалните“ медии – те са вече само шлейфа на политиката, един придатък към нея.

Отминаха времената, в които телевизиите – у нас – не огласяваха покорно политиката, ами направо я правеха.

Сега са нейни послушници, нищо повече.

И като такива покорно приемат стандартите на неприличие, които властват в нея.

Ако не беше така, нямаше да се занимават като видиотени със сапунката „Пепеляшка и нейната Пастирка“.

Вместо това, щяха да разчоплят приноса на Пастирката в унижението, на което подложиха Бойко в Москва.

То в немалка степен се дължи и на налудните русофобски изхвърляния на Пастирката.

Брутално е да забравяш това – и да си заровиш носа в сватбената рокля на Десито.

Мистерия е пълното амнистиране на Пастирката от някои медии.

Ако имаха някаква представа от приличие, те щяха да се сетят поне за най-сочните издевателства, на които подложи обществения слух тази особа.

Забравихте ли, че той, примерно, щеше да направи пълна ревизия на приватизацията – обеща го пред Би Би Си?

Да не говорим за останалите му изхвърляния.

Какво се метнахте сега в обятията му?

Каква е цената на тази забрава – поне я кажете, за да видим, колко струвате.

Не е възможно вестник, който има претенции, да ни занимава с идиотщината, че Пастирката щяла да присъства на раждането на детето си, да е живо и здраво.

Би било интересно, ако самият той щеше да ражда.

Неприличието извира отвсякъде.

Вече стана дума за екзалтациите около Пенка – и накрая нейният проблем стигна до Европейския Парламент – ех, Гордост Българска.

А публиката си въобразяваше, че сме спечелили овациите на Чорбаджиите от Брюксел заради нашето Председателство и специално заради усилията на Председателя.

А то, какво излезе –разменяме цяло Председателство срещу една крава…

И докато ви пращах тази дописка, видях по телевизията две неща.

Някакъв велосипедист нарязал гумите на линейка /?!/, понеже била спряла на вело-алея, докато лекарят помагал на пациент в криза.

А Някакво Нещо от гей-парада се изцепи, че Те /!?/ са България.

Предизвикателната диващина извира отвсякъде – и се храни и от неприличието на такива като Пастирката.

***

След като от години чакаме някой властник да каже нещо за Циганското Надигане, най-после се обади съпругата на един от тях – Светлана Дончева.

Пак е нещо.

Как да не се сетим за думите на Йосиф Хербст, който пише, че в първите дни на сръбско-българската война, когато сърбите напредват, единственият мъж в София е Екатерина Каравелова, която обикаля с файтон първите ни мъже, за да ги побутва.

ЦИГАНИ

 

Войната на циганите отдавна е в ход – само дето не е официално обявена.

Също толкова отдавна е съпроводена с позорни – и нарочни! – ритуали: поругаване на портрети на Български Светци, на гробища и пр.

Това са разветите знамена на Циганското Надигане.

 

Но Властниците мълчат и мълчат – окончателно оварвариха циганите и сега подло ги използват по време на избори.

И така ги поощряват да смятат, че Българският Властнически Морал е окончателно загнил. Прави са.

Но кални пръски от това убеждение полепват по всички нас…

Поздравления за Светлана Дончева – за искреността и за куража й да преодолее задръжките си като съпруга на вицепремиера Дончев.

Поздравления и за него, че защити позицията й.

Сега обаче трябва да предизвика, поне в кабинета, един дебат за Циганското Надигане.

Никога няма да се справим с тази язва – докато „сериозни“ вестници пишат, че Светлана Дончева е „забъркала расистки скандал“.

А Българският Хелзинкски продължава да провокира търпението на Народа с отвратителната си наглост.

От този антибългарски змиярник поискали от Дончев да се разграничи от съпругата си.

Вторият фотос /с поругателите/ по-горе е тяхното знаме, тяхната библия…

А телевизиите продължават да си губят времето с инфантилни „разследвания“ за кравата Пенка.

Крайно време е да обърнат внимание на другите Пенки.

Ще бъде любопитно да чуем, какво мислят министрите на Бойко за фразата на Светлана Дончева – „Морковите за циганите са на свършване, време е за тоягата“.

Поне този отговор да ни дадат.

Напразни надежди.

Ще се получи репортаж от Нямата Обител – няма за Съдбовните въпроси.

Един от вицепремиерите на Бойко влезе във властта с антициганската си риторика.

Сега предпочита друго: да се прави на Батман/Шумозаглушителя в Слънчев бряг.

Другият вицепремиер– уж войвода – направо нахлупи феса: той пък преговаря турски изтребители да извършват операции над българското въздушно пространство.

Пред тия и гей парадът започва да изглежда прилично.

 

Кеворк Кеворкян

https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/posts/958096667703771

Kurier: Време е Европа да разбере, че за Тръмп съществуват само съперници, а не партньори

 

 

В продължение на десетилетия Европа разчиташе на „бащинската хегемония на САЩ, които направиха долара основна валута и гарантираха ефективното функциониране на системата от международни институти като СТО, НАТО, ООН. Това заявява в интервю пред Kurier експертът на Германското общество за външна политика Йозеф Брамл под заглавие Europa zwischen Trump und Putin: „Keine Partner, nur noch Rivalen“.

Тези времена обаче отминаха и колкото по-рано Европа го осъзнае, толкова по-добре. Според Брамл, Европа трябва да „се събуди и да престане да взема желаното за действително относно що се отнася за световния световен ред, основан на норми”. За Тръмп съществуват само съперници, а не партньори. Функционирането на либерализма и неговите институти са „несбъдната мечта”. Тръмп е настроен да лиши тези институции от власт и да ги разруши.

Според експерта, САЩ при Обама бяха слаби за ролята на защитник на либералния световен ред. Доверието на Европа към този световен ред, основан на норми, е просто наивно. Съществува единствено свят на политическия реализъм, в който няма приятели, а само враждуващи блокове. Примерът с Иран показва доколко Европа е уязвима.

Политическото обединение на Европа против САЩ не работи, защото европейската икономика има повече интереси в САЩ, отколкото в Иран, отбелязва експертът. САЩ добре знаят, че ако те и Европа напуснат Иран, то Китай ще изгради там свой бизнес и няма да го допуснат. Затова не са изключени военни действия против Иран от страна на САЩ или Израел още през тази година.

Европа се опитва да провежда своя политика чрез наказателни мита на американски стоки като мотоциклети Harley Davidson или уиски. Обаче ЕС дълбоко се заблуждава като мисли, че по този начин може да нанесе удар по Републиканската партия. „Републиканска партия вече няма, Тръмп я унищожи, той показа, че тя не му е нужна, за да бъде избран. Той също така изпразни системата за сдържане и балансиране, системата за демократично разделение на властите” – подчертава Брамл.

Представата за това, че Тръмп може да вразуми „съвременните сили”, се оказа „глупава идея”: той просто ги отстрани и покани в отбора си ястребите, споделящи възгледите му. Според експерта, Русия преследва „изключително егоизтични интереси, което ще ни направи по-силни, а не партньорството, което всъщност вече го няма” – обобщава експертът.

 

 

Източник:Блиц

 

Богомил Бонев: Боклук си, Цецо, да си го знаеш. Сигурно по-презиран от теб няма, предател на МВР и законността

 

 

Цецо, по изключение те гледах в Панорама.

Искам да те питам, Цецо, нещо, което никой не те е питал:

Защо, Цецо, ти, който беше последна дупка на кавала в служба “Личен състав” на МВР, стана главен помощник на Борисов като главен секретар. Защо?! Нямаш опит, нямаш квалификация, пълен лузър. Няма и досега грам оперативен опит шефа ти. На когото правиш непристойни услуги ката ден. Защо стана такъв, след като знаеше, че Борисов е от СИК?!

За кадрови услуги ли?!

Защото няма разумна причина точно такова ниско да е на толкова високо място.

За цялата ви престъпна шайка се отнася. Ти си предател на МВР и на законността. После се чудим как мафията е проникнала в МВР.

И неслучайно по мое време си бил нищожество в министерството.

И, защото за сегашната каша пак Орешарски бил виновен, кой , бе Цецо, е виновен за 150 неразкрити мафиотски убийства, когато ти беше помощник на главсека, дошъл от организираната престъпност?!

Боклук си, Цецо, да си го знаеш. Сигурно по-презиран няма, но да не обиждам Костов и Атанасов.

 

Бившият вътрешен министър Богомил Бонев, Фейсбук

 

 

Източник:bultimes.com

 

Фейсбук изригна, че дали на Калина Крумова 500 000 лева: Това е ПОЗОР, г-н Борисов!

 

 

Фейсбук изригна срещу съветничката по проблемите на пътната безопасност в МВР Калина Крумова. Стотици хора се възмутиха, че прелитащата от партия в партия дама е спечелила проект за половин милион лева, уж за да обнови психотестовете за професионални шофьори. Това установи проверка на Фрог нюз. Възмущението е отправено директно към премиера Бойко Борисов.

В края на май т. г. стана ясно, че Крумова и още няколко жени от БАН са спечелили европроект за 453 600 лв. „Целта е да се осъвременят използваните в момента психологически методики за оценка на психологическата годност на водачи, извършващи обществен превоз на пътници и товари и шофьорите, които временно са лишени или са загубили правоспособност за управление на моторно превозно средство, посочват в съобщение на Институт за изследване на населението и човека при БАН.

Тази новина буквално взриви социалните мрежи. Сред възмутените е и депутатката от ГЕРБ Нели Петрова, който загуби дъщеричката си Лора при трагичен инцидент на пътя. Ето какво написа тя: Когато преди Коледа писах и призовах всички майки да се разграничат от Калина Крумова, днес думите ми се потвърдиха! Тя ще твори пътна безопасност за 500 000 лв. Аз мисля, че има достатъчно добри експерти в тази област и Калина Крумова не е човекът, който е компетентен в тази сфера.

Ето и реакциите на други хора:

Божеее…..думи нямам… от утре слагам къса пола и токове и се обявявам за експерт, височината я имам…

Как не Ви е срам господа управляващи???

Как е възможно да се дават 500 000 на хора с недоказани професионализъм и съмнително експертно мнение ???

Нашите деца, мъже, родители и т.н. гният в земята , ние с години чакаме дела, а вие подхвърляте пачки на журналистки…

Това е ПОЗОР г-н Борисов!

Хайде отворете си очите най-накрая, 700 загинали, а след тях много разплакани очи. Майки, вдовици, сирачета…

Засрамете се!

Вече мисля, че е по-лесно за Вас да разширявате гробищата, а не да се справяте с проблема.

Раздаване нашите пари на хора компрометирани и недоказани в областта на пътната безопасност.

ДО КОГА Г-Н БОРИСОВ??

Това е гавра. Нямам думи да опиша колко съм огорчена. Дават пари за нещо напълно ненужно, нещо, за което тези крави така или иначе работейки в БАН вземат пари.

Точно такива хора са виновните за високата смъртност по пътищата, с това неспирно крадене и пилеене на пари. знаеш ли по-страшното от това да крадеш пари от собствената ти държава е да ги пилееш безцелно.

Фрог два пъти отправи запитване до вътрешния министър Валентин Радев за назначаването на Калина Крумова в МВР, както и за начина, по който тя е получила достъп до класифицирана информация. Екипът ни няма да спре да задава въпросите си, докато не получи отговор. Поставяме ги отново на вниманието на шефа на МВР:

1. Проучена ли е Калина Крумова за работа в МВР, на каквато процедура се подлагат всички служители? Какъв е резултатът от проверката?

2. Защо проучването и за достъп до класифицирана информация се е проточило повече от обичайното?

3. Установено ли е, дали като депутат от „Атака”, е контактувала с лица, осъдени на доживотен затвор без право на замяна за поръчкови убийства и рекет?

4. Знае ли се, дали Крумова е имала професионални или други отношения с бившия съветник от „Атака” Петър Стоянов-Сумиста, който според ВКС е лидер на организирана престъпна група за убийства? Ако това е направено, то какъв е резултатът?

 

 

Източник: FROG NEWS

 

Как Столична община финансира хомосексуалното лоби

Александър Урумов

 

 

На 19 май в столичния парк “Заимов” бе организирана публична проява под наслов „Еquality run“. Според публичната информация, организатори са НПО, ангажирани с проблематиката на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и др. подобни. На материалите на проявата бе отпечатано логото на Столична община и бе публично обявена подкрепата на общината за тази лесбийска, гей, бисексуална и транссексуална манифестация.

По този повод, в качеството ми на жител на София, се обърнах към Столична голяма община със следните въпроси: 

1. Кой, кога и под каква форма – устна или писмена – поиска Столична община да се ангажира с тази проява? 

Моля да ми бъде предоставено копие от това искане/молба, ако има такова.

2. Кой, кога и с какъв административен акт взе решение Столична община да се ангажира с подкрепа за тази проява? 

Моля да ми бъде предоставено копие от този документ.

3. Кой, кога и с какъв административен акт реши програма „Спортна София“ да спонсорира тази проява? 

Моля да ми бъде предоставено копие от този документ.

4. Заложена ли е била въпросната публична проява под наслов “Equality run” по лесбийската, гей, бисексуалната и транссексуалната проблематика в годишния план на програма „Спортна София“. 

Моля да ми бъде предоставено копие от утвърдения план на програма „Спортна София“ за 2018 заедно с решението на съответния административен орган, с което е приет този план.

5. Ако въпросната публична проява под наслов „Equality run”, посветена на лесбийската, гей, бисексуалната и транссексуалната проблематика не е била включена в годишния план за 2018 година, кое е наложило нейното извънредно включване? 

Моля да ми бъде предоставено копие от съответното решение за включването на тази ЛГБТ проява в програмата „Спортна София“.

6. Какъв е размерът на финансовата подкрепа на публичната проява “Equality run”, посветена на лесбийската, гей, бисексуалната и транссексуалната проблематика?  

7. По чие предложение е гласуван точно този размер на финансова подкрепа? Моля да ми бъде предоставено копие от съответното решение.

В законоустановения срок получих отговор на въпроси, които според подписалия писмото г-н Тодор Чобанов, заместник-кмет на София звучат по различен начин, а именно:

1. По какъв начин Столична община се ангажира с реализирането на проект на Фондация „Ресурсен център“?

2. Въз основа на какъв административен акт е реализирано и финансирано събитието, организирано от Фондация „Ресурсен център“?

3. Включена ли е спортната проява в Програма „София – европейска столица на спорта 2018“?

4. Какъв е размерът на финансовата подкрепа за проекта на Фондация „Ресурсен център“ и кой е вносителят за финансирането му?

Копия от решенията не са предоставени. Това, разбира се, не е и нужно, особено когато човек разполага с тях още преди да зададе въпросите. 

От писмото все пак става ясно едно:

„Представените по проектите дейности НЕ СА включени в програма „София – европейска столица на спорта“.

И обърнете внимание на следващото изречение от отговора:

Те са инициатива и отговорност като реализация на спортните клубове и съответните младежки неправителствени организации. Бла-бла, разбира се.

А къде е инициативата и отговорността на Столична община? Кой е луд – който яде зелника, или който му го дава?

Кое налага извънредното преференциално включване във финансиращата програма на една организация, занимаваща се със защита на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални и правата на ЛГБТ? 

Кое налага тези очевидни преференции? Отговор няма.

Или пък има – ЛГБТ лобито има свои покровители на високи позиции в Столична община. Защо така предполагаме?

Не само защото този ЛГБТ проект лекичко е вмъкнат сред десетки други проекти на детски градини – ДГ 16 „Приказен свят“, ДГ 79 „Слънчице“, ДГ 186 „Деница“, ДГ 25 „Изворче“, ДГ 149 „Зорница“, ДГ 4 „Слънчо“ и още много други детски градини. 

ЛГБТ сред децата в детските градини. ЛГБТ много обичат децата и някой ги е вмъкнал сред тях. Плюс 2 660 лева, колкото са гласувани и дадени на Фондация „Ресурсен център“ в този случай. За какво?

За кампания „Не бягай от проблема, бягай с кауза“, с цел превенция на СПИН. Да дадеш пари на хомосексуалисти да превентират СПИН е все едно да дадеш пари на петролни шейхове да се борят с нефтените сондажи.

Но по-важното тук е пълното отсъствие на всякакво „Equality run“ или „бягане за равенство“. Какво равенство? Нали е бягане за борба срещу СПИН? Как така се дават пари за борба срещу СПИН, а публично това се представя като „бягане за равенство“ и някаква борба с някаква дискриминация на ЛГБТ?

Но това не е всичко. И с помощта на приятели става ясно още нещо.

Със свой доклад от 11 май 2018 година г-н Тодор Чобанов предлага за „допълнително включване на събития в Годишен план на Програма за съфинансиране на спортни събития, форуми, кампании и инициативи под патронажа на Кмет на Столична община за 2018 г.“ да бъде включена „Информационна кампания за равнопоставеност и толерантност“.

Равнопоставеност на кой и толерантност към какво? Една друга ЛГБТ организация – Фондация „Глас – България“ получава 2 000 лева. Оттук – малко за едната, оттам малко за другата – и то се събира. ЛГБТ-схемата се очертава съвсем ясно, тъй като със същото решение е финансирана и Фондация „Сингъл степ“ за турнир по паркур. Фондация „Сингъл степ“ е продуцентът на скандален хомосексуален видео-клип с подкрепата на сегашното ръководство на американското посолство.

Никой не е изненадан, разбира се. Какъв е крайният публичен ефект? Ето какво е обявено публично: 
//www.facebook.com/events/2151799085051359/

„София Прайд Спорт има удоволствието да покани всички спортни ентусиасти на първото по рода си бягане по двойки в спортната програма на София Прайд – Equality Run!

За участие в събитието, ви каним да се регистрирате тук:
//goo.gl/forms/2dYLgic8Eq6TGvlR2

Събитието се осъществява с подкрепата на Програма за развитие на физическото възпитание и спорта на Столична община и Sofia 2018 – Европейска столица на спорта.“

Момент! Откъде-накъде т.нар. „София Прайд Спорт“ публично кани хора на събитие, за което общината е дала пари на други организации?

Че то така утре може да дадат пари на някоя „зелена“ организация да се надбягва с майските бръмбари в Южния парк, а те да сложат логото на общината върху знамето на „Ислямска държава“? Пак ли ще се правят на ощипани госпожи тези, които с нашите пари хранят лесбийки, гейове и транс-за-каквото-там-се-мислят?

Как така уж спортно благотворително събитие с нашите пари, на данъкоплатците, е финансирано с една цел, а после се появява в ЛГБТ развлекателни програми под името “Equality run”? 

Как така общината скрито финансира хомосексуални събития, уж като спортни мероприятия, след което ЛГБТ организациите ги обявяват от името на т.нар. София Прайд Спорт!? 

След като Столичната община не е отпускала средства на т.нар. София Прайд Спорт!? На какво основание тогава логото на Столична община се мъдри до това на ЛГБТ- събитие?!

Това не е ли лъжа? Това не е ли измама? Това не е ли злоупотреба – най-малкото с доверието на хората, ако не и с финансови средства?

Това не е ли подигравка със столичани, огромното мнозинство от което се противопоставя на джендър-идеологията и хомо-агресията – както стана ясно по време на дискусията за Истанбулската конвенция?

Това не е ли злоупотреба с решението на Общинския съвет, с което са дадени пари за подкрепа на едно, а после публично са обявени от организаторите за съвсем друго?

Това не е ли липса на контрол върху изразходваните средства от общинския бюджет?

Крайният резултат е 4 660 лева – много или малко, от нашите пари са.

И много по-голямата щета – логото на град София застава за първи път като брошка на дрехата на ЛГБТ инициатива. 

Символът на София – превърнат в ловен гейски трофей. Това е крупна, тежка репутационна щета. Направена целенасочено, организирано, с подписи на отговорни лица.

И с публичното обещание на госпожа Йорданка Фандъкова, кмет на София, че ще подкрепи финансово хомосексуалната манифестация.

 //offnews.bg/obshtestvo/fandakova-podkrepi-sofia-prajd-shte-finansira-biagane-na-gej-dvojki-679096.html

Това е частица от истината за мазните ЛГБТ лобита в Столична община. Има и други, на по-високи нива. Има и още по-други, в едни посолства.

Ето и доклада на Атанас Чобанов

  

Александър Урумов

 

Източник:ГЛАСОВЕ

 

Цвета Кирилова: Казвам твърдо НЕ! 180 000 лева ще платим от джоба си за охрана на гей парада

 

 

Казвам твърдо НЕ!

180 000 лева ще платим от джоба си за охрана на гей парада чрез посредника Столична община.

Не съм съгласна с данъците си да плащам охраната на нещо, което не обслужва интереса ми! Имат си фондации и спонсори, нека да си покрият разходите за шоупрограмите.

Определено имам ПРОТИВ! Никой не пречи на тези хора да си лягат с когото си искат, така че мероприятието е НАПЪЛНО излишно и няма нужда да парадират. В случай, че мислят че правят впечатление на някого, а според мен само на себе си, нека да се погрижат със същата енергия на показност за успеха на някоя общинска или национална кампания в подкрепа на нуждаещи се!

Досега такава нито съм чула от тях, нито съм видяла! Така, че стига вече с позьорщина на Сульо, Пульо и Жмульо, че и охраната да им плащам. Малко са ни депутати, министри и държавници. Малко са ни служителите на НСО. Има частни охранители, да си ги наемат и да си плащат! Не съм ги пратила аз на улицата!

Цвета Кирилова, Фейсбук

 

Кеворк Кеворкян: Милост за кравата Пенка – народът да почака

 

 

Новинарските емисии на телевизиите проявяват трогателна грижа за кравата Пенка, избягала в Сърбия и щастливо завърнала се обратно.
Също и за циганския кон, заради който се стигна онзи ден до масов бой.
Специално комюнике имаше и за състоянието на Разградските лъвчета, които са вече в Холандия.

Съобщиха ни и друго: Всички били съгласни, че Пенка не трябва да бъде евтаназирана, циганският кон пък никак – Хелзинкският комитет бди.

Подобно единодушие не е сигурно за Българския Народ.

„Жив“ е странна дума“ беше казал някой.
Да си жив е нещо странно – можем да допълним, поне що се отнася до милиони хора у нас.
Но на Властта все не й стигат парите – защо?

Бойко тия дни се оплакваше, че вече давал почти пет милиарда за здравеопазването – а пък Народът, с извинение, доста се бил стопил през последните 10 години.
Отговорът е много лесен, не се полага премия: така е, защото през последните 10 години Народът е все по-болен, направо нямате представа колко, оглавява
най-позорните класации – дори е неприлично да се изреждат /ранна смъртност, смъртност изобщо, смъртност от онкологични заболявания, смъртност на пътя и пр./.

Българските лекари са наясно с това, те отдавна казват, че само не-диагностицираният пациент е здрав.

Всъщност, излиза, че нашият народ е най-издръжливия в света.
Обаче хиляди хора от малките селища си отиват, неизвестно от какво.
Вечният спор за закриването на малките лечебници е абсурден – може да ги закриете, ако разполагате с най-големия парк от линейки в света, само тогава.

А парите все не стигат.
Но да не би да ви стигат парите за „здравеопазването“ на магистралите – някои прави ли си труда на сметне, колко са построени – и колко след това предсрочно са оздравени/ремонтирани.
Ами за образованието, което е зарито под всевъзможни блъфове и празни приказки.

И каква е причината за всичко това?
Народът ли се износи, изхаби, обезталанти?
Или причината е друга?

Всъщност, хайде да видим, какво казват телевизиите за Пенка.

***

За други Пенки обаче има пари.
„Политическият психолог“ Антоанета Христова, която се появява по Би Ти Ви поне колкото кравата Пенка, работела над проект за осъвременяване на шофьорските тестове.
Стойността на проекта е 453 хиляди лева.

„Категоричен успех и високо ниво на конкретика на срещата в Москва“ – така оцени дамата посещението на Бойко при Путин.
Категоричен успех и високо ниво на конкретика.
Как да не спечели проект за 453 хиляди лева.

Дамата казва за себе си: „Аз съм човек, който разбира от отношения в политиката и от преговори“.
Вярваме й.

Пазете се, шофьори.

Дайте й половин милион и за един проект за изследване на психологията на избягалите крави.

***

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Емануил Йорданов: В държавата на Гинките и Калинките хора се гърмят по улиците

 

 

”Напоследък правителството се хвали непрекъснато с успехи във външната политика. Ама докато оправят Западните Балкани и Европа, се вижда какво се случва в нашата държава. Срамно е.” Това заяви в свой коментар за ”Фрог нюз” адвокат Емануил Йорданов, бивш депутат от СДС и министър на МВР /1999г.-2001 г. в правителството на Иван Костов/.

Случилото се в Ботевград няма как да бъде коментирано, освен като изключително тревожен, симптоматичен знак за разпад на държавата и на институциите. Няма никакъв респект към държавната власт, щом едно лице би могло да си тръгне през парадния вход на Централния Софийски затвор, а след това да стреля насред български град все едно сме в центъра на Дивия Запад отпреди няколко века.

Лъсна и истината за това как се търси човек, обявен и за международно издирване. Просто думите са безсилни да се опише това безобразие. Има огромни проблеми във всички сфери на държавното управление, които се отразяват както върху отношението към държавата, така и върху спазването на законите от гражданите. Очевидно никой не се старае да се промени тертипа да не се спазват нормите, правилата, законите.

За да се спре тази проказа, е необходимо да се назначават компетентни хора на всички държавни постове и нива на управлението. В последните годините години, за съжаление, се превърнахме в държава, разпъната между гинки и калинки, в която всеки може да стреля и убива по улиците безнаказано. Държавната власт вече се упражнява по абсолютно некомпетентен и порочен начин.

Вижте как се управлява МВР? Така че да може хора да се избиват по улиците, а всички останали да се страхуват за своята безопасност. Преди няколко дни имахме подобен случай в Слънчев бряг и то в началото на туристическия сезон. Колкото и да се бием в гърдите, че сме туристическа страна, едва ли гостите очакват да ги посрещнат тук с гърмежи и убийства и това няма как да не се отрази на имиджа ни.

Напоследък правителството се хвали непрекъснато с успехи във външната политика. Ама докато оправят Западните Балкани и Европа, се вижда какво се случва в нашата държава. Срамно е.

Записа Аделина Делийска

 

Източник:frognews.bg

 

Производител на череши: Мамка ви, убивате ни нарочно!

С тежки обиди и псувни започва писмото на В.Д., производител на череши от Пловдивско до Фрог нюз. Той смята, че политиците са виновни за унизителното отношение към българските плодове и зеленчуци.

Не мога да продам черешите си и по 80 ст за килограм, а на пазара и в магазините цените са по 4, 5 и дори 6 лв. В кои джобове отива огромната разлика?! Справедливо ли е това, да ви е.а майките! – гневи се В.Д. Той дава пример и с доматите в села край Първомай. Сезонът е силен, хората вече берат от градините, не само от парници. Идете да видите дали някой търговец изкупува стоката. Няма такива! Защото политици-мафиоти внасят стока от Турция, Гърция и Македония и българският производител трябва да бъде унищожен.

Той пречи на мафията да печели милиони. Никой не коментира този проблем, а земеделският министър Порожанов само мисли как да си опази стола, след грандиозните скандали, в които бе замесено името му. Занимават ни и с някаква крава Пенка, сякаш е най-важното нещо в света. Да не сме Индия и кравите да са станали свещени? Ебати идиотщините, – продължава в своето писмо пловдивският производител. Циганите вече не просто крадат черешите, те са станали прекупвачи и се подиграват с труда ни, като предлагат мизерни цени и после препродават на двойно по-скъпо. Повечето от тях нямат фирми, а взимат плодове и зеленчуци и ги продават незаконно – без документи и никакви данъци.

 

 

Източник: FROG NEWS

 

Кеворк Кеворкян: Бойко трябваше да вземе със себе си русофобската карикатура Плевнелиев

БОЙКО ПРИ ПУТИН – ОЩЕ

Посещението при Путин беше тест за сериозност. България не го издържа. Путин и Бойко сякаш не участваха в една и съща среща. Когато преди няколко дни писах, че Бойко трябва специално да се подготви за срещата с Путин, подозирах, че ще се случи точно това: той ще се придържа към стилистиката, поощрявана от чиновниците в Брюксел, към Юн-кярския стереотип.

А това е най-далеч от очакванията на Москва. Пошегувах се също така, че Бойко трябва да вземе със себе си русофобската карикатура Плевнелиев – понеже Москва се нуждае от извинения или, най-малкото, от някакви обяснения за досегашните ни кълчотения. Руснаците са търпеливи, но злопаметни.

Когато човек отива при Путин, трябва да освободи главата си от празните приказки на Брюксел/Меркел, примерно: ще санкционираме Русия, обаче ще строим Северния поток.

Трябва също обезателно да се самохигиенизира от русофобските словесни изстъпления на хора, които нямат никакво значение. Да хигиенизира, макар и за няколко дни, и медиите, над които има влияние – абсурдно е телевизия, която контролираш, да говори за „убийствата“ на Путин, а ти да ходиш на просия при него. Всъщност, може – ако му занесеш собствената си глава.

Трябва човек да е абсолютен наивник, за да се съобразява с ония, които дрънкотят, че Русия ни унижавала, държала се господарски с нас. Е, а как иначе да се държи, когато и на Запад се отнасят така с нас.

Общуването с истински Император е трудна работа, не е същото като с Тайп – рахат локума не върви. Всяка дума трябва да е премерена. Направо ми стана неудобно, когато Путин поправи Бойко, че не приема определението „Старшият брат“ – тия четки минават при други хора. Освен това ти подсказват, че неправилната дума не е толкова „старши“, колкото „брат“. /Цитат, Путин: „Много ме смущава, кой е старши, кой е младши, имайки предвид, че старшият винаги го подбуждат да заплати“/

И основното: този човек трябва да се слуша с осем уши – без да се пропуска нито една сричка. А е истинска лудост да промениш смисъла на казаното от него. Защото, ако имаш проблеми с чуването, ще последва най-неприятното: официално да те опровергават – нещо, което никога не се е случвало досега. Така ще те свалят на нивото на говорителя на Кремъл Песков. /Цитат, Песков: „Все още нищо не е договорено и вероятността тази идея /за хъба/ да се осъществи „остава ограничена“./

Теменужка Петкова, министър на енергетиката, която игра в оперетата на Гинка от Пазарджик, пък си позволи да повтори преувеличенията за резултатите от срещата с Путин – и то 30 часа след балтията на Песков. Това вече е копанарска история.

Далеч по-разумно щеше да е да се представят резултатите такива, каквито са, тоест – хайде пак да се запознаем, какво мислите за нашите мечтания, вече сме сериозни /??/, как е кучето Бъфи и пр. Вместо това, телевизиите усърдно размахаха големите баданарки – колкото съвсем да раздразнят публиката. Също и Москва.

Преди да ви привика, Путин е прочел резюме на всички тукашни словесни блудства: за Русия, за енергийните „проекти“ и другите бълнувания. Запознал се е с колекцията от бисери на неуравновесеност и дори налудност, наясно е с всичките тукашни гърчения. Нарочно преди време споменах интервютата на Стоун с Путин– там е всичко, ето, например, един важен детайл: руският президент не чете резюмета на секретните справки на специалните служби – а чете самите доклади, всичко до последната сричка. Иска сам да се ориентира – не някой папагал край него да му подсказва.

Сега стана ли ви ясно, защо най-напред бе приет Радев? Подсказаха ви, какво следва, но май не разбрахте. В Москва изобщо не се интересува от нашите вътрешни боричкания в кална локва. Клакьорите, които иронизираха посещението на Радев, сетне сигурно никак не са били щастливи от отношението към Бойко. А Путин изобщо не се интересува от някакъв арбитраж между българския президент и българския премиер.

Всичко приключи – може би за дълго. Всъщност, всичко приключва изобщо – и с досегашният ЕС, и с досегашните му номера, край на чиновническия рай, новите времена настъпиха. Пратете русофобството на майната му – огледайте се какво се случва между довчерашни врагове, оставете и русофилството за празниците, бъдете делови.

Търгувайте СЕ – и в Белия дом, и в Кремъл. Там има прагматични и обиграни мъже – Търговци на История. Но трябва да си голям наивник, за да се надхитряш с тях – търгувай за нещо малко, реално и възможно. Това не са „колегите“ от Западните Балкани, с които ще се правят общи ядрени централи, пътища и други сапунени мехури.

Всъщност, отиването до Москва – освен да седнеш пред руския детектор на истината, няма никакъв друг смисъл. Иначе е много симпатично, че човекът, който работи за „европейската перспектива“ на Западните Балкани, иска тръбичка от „Турски поток“ от Путин. Тази перспектива обаче е работа на Путин и Тръмп, останалите само ще лепят афишите. Бойко сякаш вярва вече единствено на рехавата си преторианска гвардия от клакьори.

Но тях не ги бива – освен за негова лична употреба: да му преразказват собствените си версии за някакъв несъществуващ медиен ефект. А всички, взети заедно, не струват колкото едно изявление на Песков. Разкарайте клакьорите, разкарайте най-напред Капо-ди-клак – така наричали Шефа на клакьорите в публиката на Миланската скала – кой е, всъщност, този идиот? Нужен е вече друг език, друго излъчване. Друго ниво на държавен разум и на държавно приличие.

И това вече не е проблем само на Властта – още повече, ако клакьорите продължават да смятат Народа /тукашния/ за сбирщина от идиоти, на които може да се говори всичко.

***
ВРЕМЕ ЗА СПОМЕНИ
Ето какво открих в една своя дописка от 13 януари 2009 година – цитирам: „В „Панорама” най-напред Бойко Борисов започна да се оплаква от някакви активни мероприятия. СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ПОСРЕЩНАХМЕ ПУТИН КАТО МЕСИЯ – рече той. – Не ме интересува кой е виновен”.

Говореше, естествено, за газовата криза. И сетне вметна, че ако подобен номер бил направен на руснаците, досега те щели да минат с танковете. И тръгна да мачка „измекярите от ляво и дясно”. Мисля, че направи най-голямата грешка в кариерата си – с напълно излишния бодичек, който направи на „месията”.
***

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Купуваме 8 самолета, ще спираме Турция, която има 668… Отворено писмо до министър Каракачанов, от един редник от запаса…

Уважаеми г-н Министре,
От вашите изказвания и политически действия, научихме че България ще купи 8 нови самолета, и евентуално (за това пари засега няма), още 8.
Като загрижен за националната сигурност гражданин, искам да ви наведа на мисълта, че съседна Турция разполага със 668 самолета. Бих искал да Ви попитам, какво точно ще постигнем с новата инвестиция от 8 инвентарни бройки?
Бих искал да ви наведа и на мисълта, че едно време, Българската Народна Армия имаше 295 самолета, т.е. в съотношение 1:2,3, приблизително можехме да водим успешна отбранителна война. Ако в МО все още има военни специалисти, те могат да ви осведомят, че за успешно настъпление е нужна минимум 2,5 до 3 пъти по-голяма армия. Т.е. разчетът на другаря Добри Джуров за авиация, достатъчна да възпре Турция, е бил приблизително точен.
Вашият разчет е 1:83, и ако спрете Турция, ще задминете по военен гений Александър Македонски и Наполеон.
Искам да ви наведа и на мисълта, че само турските ВВС имат 68 хиляди души личен състав. Това е 3 пъти повече от ЦЯЛАТА БЪЛГАРСКА АРМИЯ, и то ако е напълно окомплектована. Което не е точно така, дори по собствените ви признания за недокомплект.
С така получилите се обстоятелства, очевидно е, че основният проблем на българската авиация в момента е КОЛИЧЕСТВЕН, а не КАЧЕСТВЕН. Искам да ви кажа, че сега трябва да “гоним бройка”, а не да купуваме безбожно скъпи от най-добрите съвременни образци самолети. Ще го кажа и по-грубо – дори да купите Ф-35, ако насреща му излязат 80 бройки двуплощници от Първата световна война, то те ще са победителите. А турската авиация не е от двуплощници, все пак да отбележим.
Ако има смисъл да се превъоръжаваме, то следва да се насочим към евтина техника (дори не толкова ефективна), с която да трупаме бройки. Т.е. следва да отремонтираме оцелелите от геноцида Миг-21, и да търсим къде по света някой разпродава старо оръжие, но все още годно. И така да накупим 21, 23, 29, Су-27, американски Ф-15 и пр. Едва когато с подобни мерки стигнем старите 300 социалистически самолета, едва тогава можем да мислим да купим няколко луксозни съвременни изтребителя, които да показваме по парадите.
Ще ми се да припомня и, че подкрепяното от Вас като депутат, правителство на Иван Костов, по непонятни причини, стартира нарязването на почти чисто нови “Миг-23”. Сега като ви говоря да купуваме “бараки” от чужбина, разбира се, това е рационално, само след като Вие нарязахте предните наши си, но летящи “бараки”.
В Турската армия също не всички самолети са чисто нови. В нея най-много бройки са вече излезлия от производство Ф-16, но имат дори Ф-4 Фантом – модел 1960 г. Лети и върши работа! А ние нарязахме Миг-23.
В този смисъл, разбирате защо правилно е да се натрупа “евтина бройка”, а не да се купуват скъпи лимузини!
С така отделените 1,5 млрд. лв. могат “втора ръка”, но поддържани да се купят поне 100 изтребителя, съотносими към турските, и поне да намалим разликата. Разбира се, не се отмятам от думите си – трябва цифрата да стане 300, за да считаме, че изобщо имаме авиация. Не би било евтино, но поне бихме свършили някаква работа. С 8 “Грипена” или “Рафала”, единствено ще има какво да лети над Мавзолея (извинете, забравих – и него предадохте за скрап) по време на парадите…
Уважаеми г-н Министре, изобщо няма да захващам темата за сухопътната ни армия. Тя не е необходима, защото дори само турските ВВС могат сами да разбият цялата наша армия, както личи от съотношението на силите. Няма да я подхващам и защото там положението е още по-зле…
Уважаеми г-н Министре, ако ми отговорите, че сме съюзници с Турция, и няма от какво да се безспокоим, то да ви припомня, че и Иван Александър и Иван Срацимир са били съюзници с турците, и дори техни васали.
Най-настойчиво се обръщам към Вас, да опитате да въведете елементарна мисъл в рамките на народната отбрана, и да осъзнаем, че след Варшавския договор, очевидно изтича времето и на НАТО. Колективната отбрана се превръща в илюзия, и сигурността на страната се крепи само и единствено на собствените и щикове…
С уважение: Добри Божилов (редник от запаса)

 

Източник:komentari.com

 

 

Нямало пари? ГЕРБ изяждат по 1 АЕЦ “Белене“ всяка година…

 

 

Непрекъснатите приказки, че нямаме пари за АЕЦ “Белене” всъщност са абсолютна глупост.

Защото управляващата шайка от ГЕРБ реално консумира по 1 централа всяка година.

Говорим за съвсем официални данни.

Съвсем наскоро излезе информация, че само “несъбраното ДДС” е 16 милиарда лева за периода 2000-2017 година. Т.е. по около 1 милиард на година.

Но ДДС-то се събира, заедно с други данъци – основно мита и акцизи. Ако се погледнат статистиките, приходите от ДДС и приходите от акцизи са почти еднакви. Т.е. като липсват от счетоводството данъците, липсват и акцизо-митата. Т.е. ето още 1 милиард.

Дори само тези 2 милиарда лева на година са равни на една цяла “Белене”, защото централата ще се строи 8-10 години, с по около 2 млрд. лв. на година. Реално цената е по-малка, защото тук влизат и лихви по заеми, докато ако си съберем данъците, няма да вземаме заеми.

Но това все пак не е всичко.

Тези дни излязоха, и все още ги държат засекретени, данните за издръжката на държавната администрация. Оказа се, че тя ни струва над 5 милиарда лева на година.

Абсолютно всички анализи показват тотално раздуване и ненужност на поне 75-80% от администрацията. Тук влизат безсмислени звена като Агенцията за инвестиции, СЕМ, Комисия за защита от дискриминация, районни кметове, хиляди общински съветници, областни управители, дублиращи кметовете, както и около 30-40 хиляди “чантаджии” в МВР. Общо в България има над 120 знайни и незнайни агенции и комисии, които не е ясно какво точно вършат, но консумират пари.

От тези 5 милиарда лева, при 80% ненужност, това са 4 милиарда.

Т.е. общата сума, която ОФИЦИАЛНО И ПРИЗНАТО, ни струва ГЕРБ, е 6 милиарда лв.

И стигаме до злоупотребите и кражбите – с магистрали, пътища, еврофондове и пр. Всички тези данни постоянно ни ги изпращат от Европейската комисия, и постоянно нищо не се случва. ЕС си “връзва гащите” като просто ни държи извън Шенген, Еврозона и поетапно ни намалява фондовете.

Но на местна почва и с местните бюджети, няма какво да се направи. Така около 5-6 милиарда лева на година се крадат по тази линия.

Общата сума, при това неизчерпателна, тъй като доста други пътища изобщо не сме изследвали, та общата сума удря 11-12 милиарда лева всяка година.

Това е приблизителната цена на дострояването на Белене, ако не се вземат заеми. Разликата до около 20 млрд. лв. идва от това, че биха се теглили заеми, които 10 години само ще трупат лихви и ще се капитализират самите лихви.

В момента тези пари ги няма, така че строежът на “Белене” изглежда просто като пореден блъф на Бойко Борисов, за да остане на власт.

Но истината е, че в крайна сметка, България може да строи по 1 централа всяка година, ако само в това концентрира ресурсите си, и ако ограничи кражбите.

Разбира се, толкова централи не са ни необходими. И една стига, засега, но очевидно пътят да я постигнем, е първо да се спасим от Бойко Борисов и шайката му (думата е определение на депутат от самата шайка)…

Добри Божилов, komentari.com

 

 

Източник:bultimes.com

 

Велислава Дърева с унищожително слово срещу “народните пиявици“

 

 

Мудрословеснейшите патки във враждебния свят на българската литература. Макдъф и неговите превъплъщения

Събрали се «гладичките умовце», титулувани МОН, турили си «важните кокоши физиономии», почесали своя «мозъчни ревматизъм», изстъпили се гордо връз политическото гюбре, па изврякали историческо решение.

А именно: Вън публицистиката на Ботйова от българското училище!

Обяснения няма, аргументи — хептен. Кои сме ние, прочее, та искаме обяснения от министерските «мудрословеснейши патки», тез повелители на знанието и просвещението!
Обаче!
Нищо не идва на празно място.

***
1929-а. Появява се една книжка с цвят на плъх — «Чий е Ботев? Нравственият лик на тая зловеща личност».

Авторът е псевдоним. Макдъф.

Зад Шекспировия герой, който убива тиранина Макбет, се крие свенлив юнак — Петър Наумов. Журналист, когото никой не знае и не помни.

Ако прочетете тази книга (само с противогаз!), ще «научите», че Ботев е един «жестокосърден идол», един «панаирджийски глинен великан», един «долнопробен идеал», който е «причината за моралното и гражданствено падение на съвременната младеж» и «компрометира устоите на целокупното отечество за целите на една тъмна мафия».

Ботев е символ на «човешката помия», на «моралната мизерия, липсата на характер, невежеството, интелектуалната ограниченост», на «тъмните и необуздани животински нагони», на «зловещият хормон, от който била преситена неговата кръв», на «животинската завист спрямо по-даровитите, по-уважаваните, по-издигнатите».

Той е «тавански хайдутин», «книжен революционер», който «се бори с турчина на сцената на Войниковия театър, колкото да олаби своя нагон»; «безпримерен егоист и лицемер», който «монополизира ролята на най-голям вдъхновител на българския народ»; властолюбец, поискал «да стане некоронован султан на революционните комитети»; «бъдещ Цезар», с «преторианска гвардия от 10-15 скитници и нехранимайковци», който «се обкръжи с ореола на легендарен херой, та да изправи бунтовнически престиж срещу своя съперник — Левски».

Към него Левски е «запазил в душата си най-голямото презрение и отвращение» и «осуетил неговите грандомански диктаторски планове», а Ботев, този «гениален престъпник», който «има пръст в погубването на Левски», оплакал Апостола, за да пипне едни парици…

И най-сетне — повел чета поради «тънка егоистична сметчица» — «мислел, че черната, опасната работа е вече свършена и че той отива само да събира плодовете».

И «създаде от тоя поход една безпримерна хекатомба пред олтаря на своето лично «аз» и написа една от най-черните страници в българската история», и така «постигнал двете цели, които гонел: затриването на четата и плячкосването на славата на най-големия революционер (Левски — б.а.)».

Изобщо — Ботев е «вероломен демон на разрушението», на «нечовешки егоизъм и необуздана грандомания, подсладени с безпримерна тартюфщина», «който не се умори да съсипва и мрази», «чийто живот е просмукан от непресушима злъчка, омраза, злоба и жажда за разрушение и смърт», а писанията му са «напоени с яд, злоба и омраза».

Тази смрад (и още 100 пъти по толкова) прелива от пасквила на Макдъф.

През 1930 г. Петър Динеков нарича този пасквил «най-глупавата и долна книга, която някога е излизала на български език».

Ще минат 80 години и на български език ще излезе една също толкова долна, помийна книга, само че за Левски.

***

1992-а. Макдъф изпълзя из небитието.

В нарочно указание министерските «мудрословеснейши патки» наставляваха българските учители «да не наблягат много на Ботев, Левски, Каравелов и Раковски, защото те не се ползвали с добро име в тогавашното общество».

Кое общество?!

На «нашите чорбаджии», «тези народни пиявици» с «дървените мозъци» и с «бегемотски кожи», които наричат работниците за освобождението на българския народ «вагабонти, шарлатани и чапкъни»?! Очевидно.

***

1993-а. Макдъф се появи за трети път.

«Литературен форум» публикува «Размишления под една разстреляна икона». Авторът не се крие. Пъчи се.

Любен Дилов, писател фантаст.

Отдаден на високоинтелектуалната мисия да отърве българския народ от една фалшива икона, от един кух монумент, от един зловреден идол.

«Повечето паметници са кухи. Повечето икони възвеличават и освещават до святост качества, чиято обществена стойност днес вече е съмнителна», пише фантастът.

С надеждата да постави «началото на ново иконоборство, което да преобрази народа ни» и да прочисти националната история от лица със съмнителна обществена стойност като Ботйова (другото «съмнително лице» е Вапцаров).

Ботев виновен!

Защото е «първият и най-пакостен пример в нашата история» и вдъхновител на «всички тоталитаристично-тотемистични движения у нас — националистически, фашистки, комунистически».

Защото вместо да си пише стиховете във Влашко, извършил терористичен акт, превзел «Радецки» и погинал театрално, безсмислено и безоправдателно.

Ботев е виновен!

За това, че «със своята екзалтирана непригодност за военачалник» погубил «още сто храбри българи»; че фанатизмът засилил неговата «природна параноя», създал му «фалшива себепредстава»; че не се опазил, не се съхранил за поколенията и си останал едно «регионално явление»; че вместо «да трупа необходимата интелектуална култура» се захванал да освобождава България; че не проумял защо «Шекспир, Гьоте и Петрарка не са писали бунтовни стихове, а Вазов не е водил чета в Балкана»; че пожертвал живота си за някакво «население с предрационално тотемистично мислене».

Ботев е виновен!

Защото с тази си неразумна саможертва изкривил съдбовно «представата ни за мисията на интелектуалеца»; подсилил «разрушителните, идолопоклоннически инстинкти на масите», на оня «масов човек, който открай време, воден от някакво знаме, прострелва дробовете на ближния си или му изтръгва сърцето». ..

Когато НАТО бомбардира Белградската телевизия и уби 16 журналисти, фантастът, кристалният интелектуал възкликна:

«Ами ако ударът беше върху сръбската кланица?

Кланицата дава месо на хората. Едно и също е отношението ми».

Не, фантастът не бърка слово със свинското. Месото е несравнимо по-голяма ценност.

«Месото е по-важно от думите. Аз мога да ям месо мълчаливо»…

***

2004-а. Макдъф се появи за четвърти път.

Загърнат в академична тога, украсен с научни титли. Академичният съвет на Факултет славянски филологии на СУ «Св. Кл. Охридски» изхвърли публицистиката на Христо Ботев от кандидатстудентския конспект.

Защото «съдържа твърде много алюзии към онези времена»; е «неразбираема за днешните деца», които «не познават културно-историческия и политическия контекст на онова време»; защото «сложността на тези произведения предизвиква ужас и отвращение у децата»; «не говори никой от сегашните езици на толерантността»; «няма ангажимент към красивото и доброто като универсални категории»; и защото обучението по литература трябва да се освободи от излишния баласт. От Ботев.

Децата не знаят и не трябва да знаят своята история.

Не разбират и не трябва да разбират посланията на времето.

Знанието е опасно.

Свободата — вредна.

«Онова време» е кодовото име на 5-вековното турско робство. «Онези времена» са величавото Българско възраждане и неистовите усилия за национално освобождение.

Една орда деконструктори на Българската голгота вече бяха обявили робството за благотворно присъствие, Възраждането — за измишльотина, апостолите — за актьори от селска вечеринка.

Макдъф осъди Ботев като морален изрод, суетен и себичен демон, погубител на Левски, БРЦК и на 120 момчета, а словото му отрече като «зла, разрушителна стихия».

Фантастът осъди Ботев като екзалтиран, фанатизиран параноик, който изтръгва сърцето на ближния си.

И двамата отричат личността на Ботев, неговия живот, неговата гибел, неговата безсмъртност.

И неговото слово.

Според академичния Макдъф публицистиката на Ботев е нетолерантна, тя говори с езика на омразата, на нетърпимостта, тя е грозна, зла, уродлива, варварска, ужасна и отвратителна. И предизвиква ужас и отвращение.

Към кого да е толерантен Ботев? Към робството? Към поробителя?

Към «дивия, варварския и безчовечния турски ярем»? Към «цивилизованите европейски вълци»? Но!

Щом Ботев е грозен, зъл, уродлив, ужасен, отвратителен и престъпен, значи робството е красиво, мило, добро, привлекателно, богоугодно и душеспасително. А свободата, достойнството и саможертвата са криминални символи на някакво първобитно варварство.

За щастие, каза академичният Макдъф, публицистиката на Ботев не е актуална. Ботев — също. Той е просто една «злободневна асоциация», една «неразбираема алюзия».

***

2006-а, 130 години от гибелта на Ботев.

Макдъф отчете величави успехи: 80% от гимназистите не знаят кой е авторът на «Хаджи Димитър», 97% не са чели «Смешен плач» и не знаят що е това Парижка комуна.

Но пък 87% знаят «Води ме в някоя квартална кръчма».

Социологическото проучване предизвика кратковременен смут в общественото съзнание, 2-3 есеистични вопъла и поредната порция вайканици.

И всичко потъна в обичайната политическа смрад и безпросветна кал. А гимназистите, техните родители и учители дружно запяха «Води ме в някоя квартална кръчма!», поръчаха си по две умрели от студ бири, па замятаха упоителни и високопатриотични гюбеци, убедени, че формулата на успеха включва само «компютри и английски» и изключва императивно тъпи въпроси като «Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее?».

***

2011-2012-а. Макдъф се появи за пети път.

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) констатира дискриминация «по възраст» в «На прощаване» — «младите са прокудени, немили, клети, недраги». При това — прокудени от «турска черна прокуда».

КЗД постанови в еди-кой си учебник «да бъде спестен и заменен с друг текст» следният цитат: «да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище»…

КЗД разпореди в друг учебник «да бъде спестен и заменен с друг текст» следният цитат:

«Той беше Мунчо. Като позна главата на любимия си Русияна, той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана. Обесиха го на касапницата. Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира». Това е финалът на «Под игото».

Поантата. Смисълът и посланието.

В трети учебник КЗД изиска «подходящ коментар» на «Една българка» и «Опълченците на Шипка», щото «анализът ненужно и небезпристрастно акцентира върху цитати, извадени от контекста», «турците са с всички характеристики на врагове», а българите «с всички характеристики на герои».

КЗД похвали един учебник, в който пише: «Османската полиция заловила Апостола и съдът го осъдил на смърт», защото «Османската полиция е изпълнявала служебните си ангажименти, за османската полиция Левски е бил нарушител на реда.

Такава е била политиката на империята».

***

Междувременно Макдъфите — социолози, псевдописатели и псевдоисторици — вилнееха и върлуваха. И постановиха, и отсъдиха:

«Ботев и Левски са момчета с девиантно поведение, които при други обстоятелства щяха да станат престъпници»; Левски е «детеубиец, българоубиец, кървава икона, баща на мутрите»; Баташкото клане е «дълбоко закостенял антагонизиращ националистически мит, който трябва да бъде деконструиран»; «Априлското въстание е селска свада»; Освобождението — робство, робството — рахатлък; няма българи — има османска нация, ерго — Ботев и Левски са си едни чисти османлии; «Под игото» е «националистически идиом». Ето ви наниз от идиоми:

«Националистическо куче се шири в каруца като пет пари в кесия и я кара през куп за грош»…

Макдъф едва не се задуши от праведен бяс.

Тъпите българи избраха своя любим роман — «Под игото» — «един посредствен, примитивен роман без литературни качества», защото «е прекалено български, архаично български, овехтял, спарен, неразбираем за децата, написан на един мъртъв език»…

И окончателната присъда: «Добрата библиотека е онази библиотека, в която няма нито една книга от Вазов. Дори в тази библиотека да няма никаква друга книга»…

***

2018-а. Министерският Макдъф блесна отново.

Разпарчетоса «Под игото»; пакетира Черноризец Храбър с Бокачо и «Отечество любезно» с «Моето семейство и други животни»; като сущи Бай Ганьо простреля Алеко; и низвергна Ботевата публицистика от българското училище.

Студенти по журналистика, непрочели ни «Политическа зима», ни «Смешен плач» (за «Наместо програма» и дума да не става!), си мислят, че Великата френска революция и Парижката комуна са едно и също събитие, но за «компенсация» са убедени, че лорд Биконсфилд и Дизраели са две отделни личности.

Те не са чели «Народът вчера, днес и утре», защото не трябва (императивно!) да имат нищо общо с народа вчера, с народа днес и с народа утре.

Стигат им «компютри и английски», за да преуспеят!

Така повеляват «безцветните и спекулативни личности», за които «мъдростта е парата, вярата е дебело прасе, надеждата е пълната гуша».

А Ботев?

Той е баласт, предназначен за изхвърляне. Той не е актуален. Ето го неактуалният Ботев:

«Тука се подиграват с имотът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществование, а ти мьлчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като последния грешник и чакаш второто дохождание на Месия, за да добиеш награда за своите петивековни страдания!

Какво искате от подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълното човеческо право да го прокълна от сичкото си сьрце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен кьм своята горчива съдба.

Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!».

П.П. Вярвам, че просветеният читател ще разграничи безпогрешно думите на Макдъфите от словото на Христо Ботев.

 

 

Автор: Велислава Дърева, ДУМА

 

И от Ботев ли да се откажем?

 

 

След повече от 142 г. след героичната кончина на Ботев, можем да правим всякакви равносметки и да изказваме всякакви мнения за него, за неговото битие, за неговите идеи и смърт, за прекрасната му поезия, за страстната му  публицистика и революционно му дело. За Ботев са изписани хиляди, много хиляди статии, материали, изследвания, разбори, книги и т.н. И има всякакви мнения – от „осанна“, до „разпни го“. „Присвояван“ е от всички политически и идейни направления в българския обществен живот.  Какви ли не хвалебствия за неговата поезия, патриотизъм и революционна борба са изписани? Какви ли не недомислици и мнения, носещи характеристиката на ругатни са изречени? За какво ли не го обвиняваха и обвиняват? Какви ли не измислици за смъртта му не съчиняват? Вече има и друга тактика – бавно и постепенно изличаване на идеологията на Ботев, неговите виждания за социалното освобождение. Това днешните неолиберални глобалисти правят чрез различни политически и образователни механизми, чрез редица отпадания от учебните програми, чрез премълчавания в публикациите в печата и в научната литература. Тези отпадания и изличавания на творби на Ботев са бавни и постепенни, приличат на отлюспване, люспа по люспа на отделни идеи,  позиции и произведения на Ботев. Този бавен процес, по аналогия с отлюспванията на СДС, можем да го наречем и отлюспване.

* * *

Ботев като национална светиня

Независимо от измислиците, обидните квалификации и ругатни, Ботев си остава национална светиня,признавана от почти всички, почти идол, личност с величина не по-малка от Левски. И съвсем не случайно поетът Христо Кърпачев написа в своето стихотворение-песен  „Земята на Ботев и Левски“. Именно България е „Земята на Ботев и Левски“. И няма патриот, родолюбец, обективен историк и разумен политик, който да не отдаде значимото на двамата великани на българската история. Не можем да не признаем правотата на мнението на известния в миналото български социалист Георги Бакалов (1924 г.) „Ако за някого с най-пълно право може да се каже: „Той не умира!“ – това е именно Ботев, който днес е по-жив от всеки друг път“.

Да, Ботев е крайно актуален и днес.

Ботев е тачен, особено на 2 юни. Тачен е като поет и като патриот. Млади родолюбци се движат по пътя на Ботевата чета. В училище се изучават негови знаменити и прекрасни стихотворения. По стените на училища и културни институции могат да се видят портретите на Ботев. Ботев е превеждан и издаван в чужбина.

Първо. Ботев е ненадминат български поет. Поетическото му творчество е малко по обем, но е ненадминато по образност. Да си припомним:

„Настане вечер – месец изгрее,

звезди обсипят сводът небесен;

гора зашуми, вятър повее, –

Балканът пее хайдушка песен!“

Поетическата гениалност на Ботев е оценявана от всички литературоведи, литературни критици и т.н. Каквото и колкото да се напише за поезията му, все ще е малко и недостатъчно. Той е единственият българин признаван, предимно в поезията, като гений. Но може би най-точна е оценката на Пенчо Славейков: „Малко е поетическото наследство на Ботева, но голямото наследство от другите не може да се мери с неговото … Той е надрасъл времето си, и само ранната му смърт побърка да го имаме в пълния разцвет на таланта. Докато Каравелов и Славейков (П.Р. Славейков – бащата на Пенчо Славейков – б.м.) са се вдъхновявали изключително от служене роду си, Ботев излиза далеч пред тях, и от служене роду си премина преко на служба изобщо у рода человеческого.“ Следователно Ботевата поезия е ценна не само за българския народ, а и за човечеството.  Но не по-малко точен е изводът на Тодор Павлов: „Христо Ботев е класическа манифестация на творческите национални и социално-революционни и културни сили на българския народ.“

Второ. Ботев е ненадминат български народобюбец. Той е на страната на българския народ и против чорбаджиите и духовенството. Но не само обич към бедстващия народ, а и към неговото минало, нрави и обичаи, т.е. той е патриот. В полетата и горите на Балканския полуостров „живѣе такова многочислено племе, което има своя история, свой характеръ и свои нрави и обичаи, което е трудолюбиво и способно за развитие (к.м. –А.И.) и за политически животъ и което рано или късно ще да изяви своето сѫществуване и ще да потърси своята изгубена и потѫпкана свобода“. Българският народ за Ботев е трудолюбив, с „яки и напукани от труд ръце“. Той определено счита, че нашият народ притежава необходимите нравствени и материални сили за да сломи сам „турския деспотизъм“. Ботев е уверен че ние като народ не трябва да чакаме освобождението си отвън,  скъсването на„петвѣковнитѣ рѫждясали вериги на робството“, а сами да си помогнем. Не бива да „чакаме ту Русия да се умилостиви и да дойде да ни избави, ту Сърбия да се реши и да ни помогне, ту Гърция да се убеди и да ни придружи, ту самъ Богъ да слѣзне отъ небето да ни даде умъ и разумъ…“

Тази негова любов към народа е тясно свързана с омразата към неговите душмани – чорбаджийте. В своите стихове, фейлетони и статии той жигосва силно чорбаджийството. Най-подигравателен е образът на чорбаджията Кир Михалаки в изваденият от учебните програми фейлетон „Това Ви чака! (Ако не е истина, не е и лъжа)“. В своето творчество и революционна дейност Ботев  поделя чорбаджиите на „мирски и духовни“.

За него църковната самостоятелност не е решение на главната задача на историческата епоха. Той явно се обявява против „царе, папи и патриарси“. Придобиването на църковната самостоятелност за Ботев има подчинено значение. Той пише: „Въпросът се реши само за духовенството, а за народа ще се реши само когато той остане без духовенство.“ И защо ли се чудим, че Ботев не го обявяват за светец? Той е безбожник (т.е. атеист) и противник на привилегиите на духовенството. Ботев е не само и просто патриот, а предимно човеколюбец и българолюбец.  26 юни 1875 г. пише в писмо до приятеля си: „Драсовь! преди всичко трѣбва да сме човѣци, после вече българи и патриоти.“

Ботев не само обича своя народ и е готов да жертва живота си за него, но и прави саможертва. Но самият той е „въплъщение на онова самобитно в българската душа, което се крие само в колективното цяло – народа“ … „душата на поета и на народа … са една съшност.“ (Антон Страшимиров, 1922 г.). Самият Ботев спокойно може да бъде определен като, а и в действителност, един от хъшовете, част от българската революционна емиграция.

Трето. Ботев е голям български революционер, борец за свобода. Той е привърженик на революцията като средство за ликвидиране на националния и социалния гнет. Поезията на Ботев е насочена към революцията, освобождението от османското потисничество, правилно определено от Ботев като робство. Свободата за Ботев е политическа (национално освобождение) и социална (освобождаване от потисничеството на чорбаджийте и душманите). Той пише на Драсов на 12 април 1875 г. „Нашата революция трѣбва да се сѣе въ народа, а не между чорбаджиитѣ“. Неговият призив е:

„Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода –

да се бори кой как може

с душманите на народа“.

Ботев еволюира във вижданията си за свободата и за отделните народности. Първоначално той нарича турците „варварско племе“, но през 1875 г. определя турците като: „турския измъчен и потъпкан народ“ и този народ може да се включи в борбата срещу потисничеството и за свободата стига „да се откаже от своя фанатизъм и, без да обръща внимание  на религиозните и национални разлики, които съществуват между него и нашия народ, поиска да се съедини с нас, за да се отърве от общия враг.“ Ботев не е националист, не е шовинист, не поставя и не провъзгласява българско превъзходство над другите народи, а е истински патриот, човек който обича своя народ, бори се за свободата му, но не пренебрегва другите народи и техните стремежи за социална свобода. Той е за освобождаване и на другите балкански народи. В неговата публицистика се пропагандира братството и свободата между народите: „Братският съюз на освободените племена и народи ще да даде на всеки един свой член належащото му място на Балканския полуостров“. Ботев е враг на фалшивия български патриотизъм:

„Патриот е – душа дава 

за наука, за свобода; 

но не свойта душа, братя, 

а душата на народа!“

А това е ярко  послание и към съвременните патриотари, които за власт, облаги и т.н. пренебрегват интересите на народа.

Ботев е не само за национална свобода, а и за социална свобода и въстание (революция) на бедните и обезправените народни слоеве. Той отправя призив към бедните: „Ако биха попитали гладните, то моя рецепт е възстание против днешния обществен строй. Съсипете тая йерархия в човечеството и ще видите, че ще се унищожат причините на нашите страдания.“  За него е присъщо внимателното вглеждане в живота и определяне на истинското състояние на нещата. Той е наясно, че: „Всичкитѣ сиромаси работници отъ каквато и да сѫ народность, дето и да живѣятъ, сѫ братя помежду си, братя по страдания и по мащеха сѫдба. Потъпкани и ограбени отъ правителствата и богатитѣ, работницитѣ, ако и да се трудятъ до изнемощяване, пакъ нѣматъ що да ядатъ, пакъ живѣятъ по-зле и отъ скотоветѣ.“

За Ботев свободата е необходимост за развитие на народа. За развитието на една личност и за цял народ е необходимо достигне „… нравствено и материално благосъстояние, преди всичко е потрѣбно, такова едно условие, което се нарича свобода;“

Четвърто. Идеологията на Ботев е сред най-прогресивните в Европа. Философските и политическите възгледи на Ботев са развити в неговите статии, в неговата публицистика, най-вече в статиите му в „Дума на българските емигранти“ и „Знаме“. Идейният образ и философско-социологическата същност на публицистиката и поезията на Ботев се определят не от отделно взети думи и фрази, а от цялостното му творчество и революционна дейност. Той е революционер-демократ. По своите философски възгледи е материалист и атеист. Тези негови възгледи са повлияни от руските революционни демократи, предимно от тези на Чернишевски. Философските възгледи на Христо Ботев, както сполучливо посочва Асен Киселинчев (1949 г.) „представляват най-високата точка, до която можеше да достигне нашата научна прогресивна материалистическа и прогресивна мисъл до Освобождението.“ Той е идеолог на народната революция, на радикалния преврат в обществото. Тези негови идеи са много по-ясни, по последователни  и много по-крайни от тези на неговите съвременници (Хр. Кабакчиев, 1915 г.).

В навечерието на Освобождението в българското национално-освободително движение има оформени две главни течения: умерено демократично, отразяващо и възприемащо тогавашните радикални възгледи, водено и вдъхновявано от Л. Каравелов; революционно – с доста белези на социално-утопично, водено и вдъхновявано от Хр. Ботев. В своите философски и социологически възгледи Ботев свързваше политическото и социалното освобождение. За него бе недостатъчно само националното освобождение. Той работеше и за социалното освобождение на българите от гнета на чорбаджиите и търгашите.

Силно влияние върху идеите и възгледите на Ботев са оказали и европейската свободолюбива мисъл и най-вече френските социалисти-утописти. Някои от неговите идеи са повлияни от идеите на Великата френска революция. Такъв е случаят с признаването на Бога на разума. В „Моята молитва“ той отрича бога, на който се кланят калугери и попове, богът на безчестните тирани. А е за друг Бог.

„А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!“

Ботев разбира, че обществената система не е добра, че злото превъзхожда доброто.

„Тъй върви светът! Лъжа и робство

на тая пуста земя царува!

И като залог из род в потомство

ден и нощ – вечно тук преминува.

И в това царство кърваво, грешно,

царство на подлост, разврат и сълзи,

царство на скърби – зло безконечно!“

В това грешно и кърваво царство „на подлост, разврат и сълзи“ трябва да се промени и преустрои. И към поетичното, добавя публицистичното: „Сегашният обществен ред, който създава безмерно богати и безмерно сиромаси люде  …, който допуща да има султани и капиталисти, е изворът на страданието и на турците и на българите.“ Нима тази Ботева мисъл не е актуална и днес, в началото на XXI век! Та нали сега общественият неолиберален ред, непрекъснато разтваря ножицата между богати и бедни.

Пето. Ботев е социалист-утопист. Той е великият предтеча на социалистическите идеи у нас (Г. Бакалов. Христо Ботев социалист, 1919 г.). Той пръв в българската публицистика излага утопичния социализъм. По съществоБотевите идеи предшестват организираното развитие на социалистическото движение у нас. Г. Бакалов справедливо разкрива, че Ботев принадлежеше към една формация на социализма, предшестваща тази на научния социализъм, която е до известна степен съчетание на утопичния с научния социализъм. А Асен Златаров (1926 г.) посочва, че Ботев „носеше в своите разбирания много от идеите на утопическия социализъм“, а акад. Михаил Димитров (В: Личността на Ботева. Критически преглед. София, 1938) го определя като духовен син на утопичния социализъм. Ботев е утопист, понеже в България няма развит капитализъм, а страната е в предимно феодално-поземлени отношения и с развиващо се занаятчийство. Ботев вижда социалистическите начала в „останките на патриархалността.“ Пролетариатът е в зародиш. Като такъв някои разглеждат хъшовете в Румъния.  В идеите на Ботев се смесват материализъм и идеализъм, смесват се патриотизъм и утопичен социализъм в някаква особена висококачествена сплав. Ботев е познавал комунистическия манифест, вероятно и руския превод на Капитала на Маркс. В своята публицистика той никъде не се позовава на Марк и Енгелс, но и никъде не им противоречи.

Той многократно, от множество дейци на БСДП (т.с.) е определян като предтеча на социализма в България. Като такъв го признават Димитър Благоев, Христо Кабакчиев, Георги Бакалов, по-късно Тодор Павлов и множество други членове на социал-демокрацията и комунистическото движение, но и множество изследователи-ботеивисти. Само сегашното ръководство на БСП, като че ли се срамува явно да каже пред обществото, че именно Ботев е предтеча на социалистическото движение в България. Може би сегашните дейци на БСП не са изучавали внимателно публицистиката на Ботев!

Деидеологизацията и оплюването на Ботев

Деидеологизацията е процес на премълчаване на философските и социологическите му възгледи, тяхното принизяване или деформиране, както и неговия принос в българската култура и история. Това става чрез бавно и постепенно изличаване от националната памет на определени негови идеи и характеристики на творчеството. И то предимно чрез политически, научни и журналистически деформации на ролята и мястото на Ботев в нашата литература и в нашата история и/или премълчаване и изваждане от учебните програмите в училище на неудобните на соросидните неолиберали лирични произведения със социална тематика, както и статии, фейлетони. По такъв начин в обществото и най-вече сред младежта се  формира изкривен и непълен образ на Ботев.

Историческата и обществената оценка за Ботев като патриот, поет, революционер, социалист, за неговия характер и личност, са твърде разнолики. Те най-често са подплатени от невидими на преден план идеологически мотиви и преценки. Като цяло никой или почти никой, а може би и малцина смеят публично изцяло да отрекат Ботев. Повечето политически партии и движения се стремят да използват славата на Ботев. И много от тях го обявяват  „за свой“.  Какво ли не е изписано за личността на Ботев. Определяли са го с епитети от „гений“ до „вагабонтин“. Но има и определени политически направления, които го отхвърлят почти изцяло. Това са предимно двете основни политически партии, формирани в страната след Освобождението – новопръкналите се „консерватори“ и „либерали“.

Консерваторите са наследниците на чорбаджийте и изразяват техните виждания. Няма как те да харесват и да одобряват техния „душманин“ Ботев. Известна е отрицателната позиция на Григор Начович за Ботев. Повсеместното отричане на Ботев продължава чак до Втората световна война. През 1939 г. се повява книга на някой си Макдъф: „Чий е Ботев? Нравственият лик на тая зловеща личност. Ботев или Левски е героят на България?“ Макдъфовото отрицанието достига до това, че обявява физиката на Ботев като носител на: „тъмни и необуздани животински страсти“; че Ботев имало „страхливост, лицемерие и дезертьорство“; посещава кръчмите, „където се събира калта на човечеството“; Ботев имал за цел „затриване“ на четата и т.н.

Либералите, които в по-голямата си част са бивши поборници за свобода (т.е. хъшове), с умерен тон отчитат достиженията на Ботев като поет и патриот-революционер, но поставят явен акцент върху редица „отрицателни“ страни и характеристики на Ботев. Значими в това отношение са негативните оценки на бившите хъшове и интелигенти, превърнали се след Освобождението в порядъчни и „солидни граждани“ на България. Захари Стоянов, в биография на поета, твърди за Ботев, че: “ние нямаме работа с човек, който да е живял живот човешки, който да е бил поне един ден нормален, който да се огрижил, варил и калил в обществения процес“; че в Бесарабия Ботев „никаква книга не е взимал в ръцете си за прочитане“; че той е авантюристична натура, неспособна за уседнал живот и др.. Особено характерна е оценката на криещият се от турците в женски дрехи апостол (Стоян Заимов), когато Ботев върви напред срещу турците с униформа и сабя в ръка. Заимов определя Ботев като „един опасен авантюрист, от типа на обикновените букурещки вагабонти“.

В тази либерално-консервативна група  се нарежа и Иван Вазов, за който Ботев „ е една типична самобитна личност. Смес от ярки контрасти, светлини и сенки, у него крайностите в хубавото и грозното се прекосват, сюблимните чувства на трубадур на свободата братуват с най-безнравствените житейски правила“. Той (1892 г.) определя написаното в стихотворението „Моята молитва“ като „дебелашко и ненужно богохулство“.  Явно синът на чорбаджия, осмян от Ботев като поет, не може да му прости.

За българските анархисти Ботев е последовател на Бакунин и Прудон, отрицател на съществуващия обществен ред. Те „отлюспват“ голяма част от идеологията на Ботев и поставят само акцент върху  образа му на противник на частната собственост и противник на държавата и властта, на „царе, папи и патриарси“ (И. Правдолюбов. Христо Ботев не е марксист, 1933 г.)

Противоречиво е отношението на фашистките организации и политици към делото на Ботев. Те вземат на всеоръжие неговият патриотизъм, като го представят за основа на своя национализъм, фашизъм и национал-социализъм. Тези профашистки и фашистки организации, и предимно техните лидери, представят Ботев в българското общество като фашист, ратник и легионер.  Фашисткият министър на народното просвещение във Второто правителство на Богдан Филов и в правителството на Добри Божилов (завеждащ катедрата по българска и славянска литература) проф. Борис Йоцов забранява честването на Христо Ботев. А той като учен е специалист по Българското възраждане и новата и най-новата българска литература!

Съвременните български неолиберали и евроатлантици (съвкупни соросоиди) деидеологират Ботев като премълчават част от поезията и почти изцяло публицистиката на Ботев. Съвсем тенденциозно съвременните български „евроатлантици“ се стремят от образованието на децата, от народната памет да изчезнат социалните и политическите мотиви в творчеството на Ботев, развити не само в поезията, но и в неговите фейлетони и статии.  Ботев е критик на западноевропейския модел на обществото. Е, как българските „евроатлантици“ да обичат Ботев, след като в неговото творчество той ясно разкрива дълбоката нелицеприятна същност на западните либерални общества. На 3 май 1876 г. във в-к „Нова България“ той пише: „Ние знаемъ твърде добре, че въ Европа, която се гордѣе съ всѣкакви „богоугодни” и „человѣколюбиви” учреждения и въ която има съставени общества даже за състрадание къмъ животнитѣ, — въ тая сѫща Европа е сѫществувалъ и сѫществува заговоръ противъ освобождението на южнитѣ славяни и въобще противъ свободата на всичкото човѣчество; …“ (к.м. – А.И.)

Много често в съвременната действителност Ботев го игнорират, премълчават (т.е. „отлюспват“), изтриват от националната памет заради „Символ-верую на Българската комуна!“. Това е характерна черта на съвременнитекомунистофоби и русофоби. Ботев не е бил марксист, но той застава решително в защита на борбата на парижките комунари. Парижката комуна е имала значим оттенък в средите на българската интелигенция от Възраждането.  Доминирало е отрицанието. Дори Екзарх Йосиф (т.е. Лазар Йовчев) в сп. „Читалище“ пише: „Господ да запази земите ни и отечеството ни от подобни човеколюбци (т.е. парижките комунари – б.м.)“. А в списание на Христо Г. Данов парижките комунари са наречени „парижки багабонти“. И съвсем естествена е обратната реакция на Ботев, в защита на комунарите и техните идеи.

Има и нещо повече, не само символ-верую, нещо, което се премълчава и подценява от изследователи и публицисти. Това нещо е, че Ботев подкрепя Интернационала: „цельта на който е да съедини всичкитѣ онеправдани работници въ едно разумно и съзнателно цѣло, за да могатъ съ общи сили да се отърватъ отъ своитѣ изедници и мѫчители — царе и капиталисти — и да си добиятъ неотемлимитѣ права на всѣки човѣкъ да живѣе свободно и да се храни съ собствения си трудъ (к.м. – А.И.), безъ да бѫде принуденъ да храни разни паразити, които си сѫ присвоили правото да бѫдатъ господари, и като такива — да живѣятъ на готово безъ да работятъ.“ А нима тази мисъл на Ботев не е  актуална и сега, в съвременни условия? Нима и сега няма „разни паразити, които „са си присвоили правото да бъдат господари“?

Интересно и валидно и за сега е разбирането на Ботев за политическата пропаганда. Той посочва, че духовната дейност на водачите е да правят „политическата пропаганда, т. е. да се съобразяватъ съ живота, съ стремленията и съ потрѣбноститѣ на народа и да не бѫде вече науката за наука, изкуството за изкуство …“ Главното е равнището на живота, на потребностите и интересите на народа. Именно това сега съвременните български политици пренебрегват. В тяхната политика не прозират действителните интереси на народа, а предимно личностните им егоистични интереси, интересите на мутроолигархическия бизнес.  И това е главната причина да го деидеологизират.

Главният белег на съвременното отказване от Ботев е в сферата на образованието. В учебните програми по българска литература изчезнаха повечето публицистични произведения на Ботев, редица от неговите фейлетони, писма. В обучението по история вече има акцент само на дейността на Ботев като патриот и участник в политическите събития преди Освобождението. Появиха се дори измислени публикации, че Ботев не бил писал „Символ-верую на българската комуна!“, че Ботев не бил убит от турците и т.н.  По същество върви бавен, почти незабележим процес на отлъчване на Ботев от българската история и литература. И разбира се, това не се прави пряко и лично от Сорос, а добре платените „колониални“ чиновници, т.нар. „експерти“ от образователното министерство, отделни историци и литератори от СУ „Св. Климент Охридски“, Нов български университет, Югозападния университет и редица журналисти.

В съвременната епоха, бавно и постепенно в полето на забравата са оставени идейните, политически и социални основи на дейността на Ботев. Бавно и постепенно от народната памет се премълчават и изличават идеите на Ботев. Съхранява се само представа за значимостта на неговата поезия и неговата позиция на български патриот. Вярно е, че конкретната историческа задача на българите по времето на Ботев и Левски е развитие на патриотизма и националното освобождение чрез революционна борба. Но това не значи, че не имало класи (чорбаджии и сиромаси) и че не е имало нужда от социална свобода.

* * *

В заключение, в съвременни условия е актуална не само поезията на Ботев, но и неговата публицистика, а тя е национално и социално ориентирана.   Нека съвременните съдници на Ботев да се огледат първо в себе си. Да проверят дали те самите са безгрешни и тогава да изваждан на преден план отделни незначителни случки и факти от живота и дейността на Ботев. И то извън контекста на историческата епоха. Ботев загива само на 28 години. И най-после трябва да си припомним какво е казал за него един друг пренебрегван днес български великан – Любен Каравелов. Той е казал за Ботев: „млад е, неопитен е, но той човек е гений, а на такива хора и историята и човечеството прощават“. Младежките му буйства и прищевки отдавна са простени. Остава величието на цялостната Ботева личност. И на нас, простосмъртните, ни остава не само да се възхищаваме от неговата гениална поезия, но и да вникнем в неговите идеи и дело и да се стремим в съвременните нови условия да отстояваме определени заложени от него принципи. Ботев е знаме на българския народ и това знаме трябва да го пазим.

Времето се променя, променят се и обществата. Сега обществените потребности в България са различни от Ботевата епоха. Но идеалът на Ботев остава. И от него няма да ни откажат и няма самите ние да се откажем. Той е трън в очите на съвременните неолиберали-глобалисти и евроатлантици. Днес са променени методите, средствата и хората, които работят за постигането на идеала. Сега в обществото борбата е не толкова за политическо и национално освобождение, а за политическа свобода, т.е. демокрация без олигархия и мутри. Но остава и Ботевия идеал за социална свобода, за по-добър живот на обикновените хора (сегашните сиромаси, т.е. работещи бедни и безработни).

 

Автор: Анко Иванов – д-р по философия
Източник: Политкомент

 

Проф. Александър Маринов: Не виждам новина от визитата на Борисов в Москва! Посещението целеше да захлупи визитата на президента

 

 

Не виждам новина от визитата на премиера Бойко Борисов и министри от кабинета в Москва, твърди в интервю за „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов. Според него посещението на министър-председателя е целяло да захлупи визитата на президента Румен Радев.

Премиерът и усърдните му помощници се опитват се да направят от мухата новина – новина слон, коментира политологът.

И обръща внимание, че в Москва не е имало срещи на министрите на енергетиката, въпреки че това е била основната тема на визитата.

Ето и цялото интервю на проф. Александър Маринов пред Цоня Събчева за Радио „Фокус“:

– С ден предсрочно завърши посещението на българския министър-председател в Москва. На пресконференция след срещата с президента на Русия Владимир Путин премиерът Бойко Борисов обяви, цитирам: категорично „Турски поток“ влиза на територията на България. Според прессекретаря на руския президент – Дмитрий Песков, Руската федерация и България проявяват интерес за развитие на проекта, но на преговорите между Владимир Путин и Бойко Борисов не са постигнати конкретни договорености. От пресконференцията направи впечатление, че премиерът Борисов говореше за доставки, президентът Путин – за транзит. И ако за правителството възможността „Турски поток“ да минава през България е най-голямата новина от срещата в Кремъл, то за руската страна за тази новина е още рано. Какво постигна премиерът в Москва? Следва анализът на проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, коя е голямата новина от разговорите на министър-председателя в Русия?
– Новина аз не виждам. Опитват се да направят новина премиерът и неговите усърдни помощници. Новина е фактът, че Путин го прие наистина хладно, иронично на моменти. Каза, че е възможно това да се случи. Просто, че може да дойде тръбата до българо-турската граница. Но какво ще има и дали ще има нещо в тази тръба… Така че, вижте, опитват се да направят от мухата новина – новина слон. Според мен това е вредно преди всичко за България, защото се подчинява на някакви конюнктурни политически и лични амбиции, а се отклонява вниманието от най-важното – защо не се появи истинска новина? Защо нямаше истински напредък? Това е сериозният въпрос.

– Е, как оценявате това посещение?
– Резултатите са повече от скромни. Някакви уклончиви добри намерения с много, много, много уговорки. И, ако ви направи впечатление, колко пъти Путин повтори думата „гаранции“. Когато на една страна се натъртва това, че трябва да предостави гаранции, значи тя не се ползва с доверие. Значи ние ще бъдем нещо подобно на един недобросъвестен кредитополучател, който много пъти е сгафил и трябва сега да представи гаранции. Още повече, Борисов се опита да изкопира донякъде поведението на Макрон, но не успя. Предложи нещо като прошка, като извинение, да кажем, но той не направи най-важното, което направи Макрон. Ако си спомняте, Макрон в своята реч в Санкт Петербург в началото говори доста дълго за френския суверенитет. Всъщност големият въпрос е дали България има суверенитет, нейното правителство може ли да го отстоява, за да бъде предвидим и надежден партньор, не само за Русия, в случая говорим за Русия. В случая е ясно, затова Путин много пъти каза, че иска гаранция от Европейската комисия и предполагам, че има предвид и големите европейски държави, защото гледа на България като страна, чието правителство не е самостоятелно и не може да взима суверенни решения. Ние дори да докараме тръбата „Турски поток“ до южната граница, оттам нататък можем ли да сме сигурни какво ще се случи, предвид сложните отношения между Европейския съюз и Турция, Европейския съюз и Русия и т.н.

– ЕС и САЩ, санкциите.
– О, това да не говорим. Особено в духа на днешните новини (б.р. – митата върху вноса на алуминий и стомана в САЩ). Тепърва там ще има усложнения. Тоест какво можем ние да кажем, какво можем ние да гарантираме? Едни общи приказки, пожелания, евтини изтъркани номера от преди 30 години за по-старшия брат. Тези номера не минават вече. Путин си позволи доста саркастична реплика по този въпрос, за да няма илюзии, че по-големият брат ще плаща. Защо се случи този резил, защото в някои отношения това е резил. Защото това посещение беше подготвено в нелегалност и според мен имаше изцяло вътрешнополитическа употреба, за това беше предназначено – да захлупи посещението на президента. Защо това посещение не беше подготвено както трябва? Ако ще се говори за газ, да е много сериозно подготвено, с по-сериозни, внушаващи доверие ангажименти, виждания. Вие споменахте в началото и това е много съществен въпрос, който се подценява от трубадурите на успеха. Русия не говори за захранване на хъб „Балкан“. Русия се интересува от транзит най-вече към Сърбия. Къде видя Борисов някакъв знак на потвърждение, че Путин е съгласен да влиза руски газ в този хъб, който България да продава? Да не говорим, че има друг въпрос тук – дали този газ въобще ще е руски. Защото според мен споразумението за „Турски поток“ предвижда Турция да го купува на входа. И той става турски, той не е руски. Така че има много неща, които ние трябва да чуем като отговор – защо беше нужно това потайно посещение, защо беше нужна тази голяма делегация от хора, които само седяха? Един от тях една дума не каза, един от тях една среща не направи. Дори Теменужка Петкова не се срещна с ръководството на „Газпром“, което се очакваше да се случи. И тук да говорим за някакъв успех, за някаква конкретика още повече, както чета, някои колеги говорят, това е просто несериозно. Каква конкретика има? Няма.

– Проф. Маринов, има обаче едно развитие в четвъртък следобед, което озадачава. Ако досега позицията на правителството за строежа на АЕЦ „Белене“, който по експертна оценка ще струва около 20 милиарда лева, трябва да се реализира на пазарен принцип и защита на националния интерес, но без държавни гаранции – това е позицията досега, то пред Парламентарната комисия по енергетика този следобед министър Петкова е информирала за вариант централата да се изгради със заем от Русия – забележете – заем, като тя ще строи и в замяна ще прибира парите от продажбата на тока до изплащането на заема. Заемът има лихви. Да не би това да е голямата новина, която ни бе спестена на пресконференцията в Кремъл?
– Такова нещо до този момент не беше излязло и не беше заявено, нито от едната, нито от другата страна. Аз смятам, че по такъв рискован начин да се договарят неща и то на високо равнище, лично аз се съмнявам. Дали това не е някакъв ход на нашето правителство, изпреварващ, нямам представа. Това наистина е сериозен обрат, макар и като вариант. Но такъв вариант има, горе-долу такъв е вариантът с унгарската централа. Но Унгария е едно, ние сме друго. Аз смятам, че ще имаме доста такива новини, от ръкава ще излизат новости.

– Говорителят на Кремъл, обаче, бе пределно ясен, че тръбата към „Турски поток“ е тясно обвързана с АЕЦ „Белене“. Това го казва всъщност и президентът Путин, ако внимателно слушаме неговото изявление. Въпросът е, как ще прескочим Европейската комисия?
– Това също е много сериозен въпрос. Аз неслучайно го поставих в началото, когато споменах за суверенитета. Някои държави успяват да си извоюват един или друг вид възможност за отношения с Русия, с вас сме коментирали много пъти „Северен поток 2“. Вероятно това не е теоретично невъзможно за България. Проблемът е, има ли ги политиците, при това консолидирани, обединени около много сериозна аргументация. Не просто – дайте да развиваме енергийните отношения, а какъв е българският национален интерес, какво искаме, кои са приемливите рамки? Тук въпросът не е на всяка цена да получим руски газ за хъба или без хъба. Не е въпросът да се строи АЕЦ „Белене“ на всяка цена. Той затова се провали проектът, затова и „Южен поток“ се провали – не толкова заради руснаците, а защото хора тук в България искаха да откраднат много пари от начина, по който се реализира този проект. И при това положение, за да отидем ние пред Европейската комисия като нация, като държава, като държавно ръководство, трябва да има ясно формулирана и подкрепена от обществото позиция. А не задкулисни някакви договорки и такива изненади – зайчето от ръкава, каквито в четвъртък следобед ни сервираха. Само при това положение имаме някакъв шанс да постигнем съгласие с Европейската комисия, плюс много силна стабилна коалиция с други държави от Европейския съюз, които биха били заинтересувани от такава наша роля или такива наши инициативи. Защото само за нас си, ние нямаме този авторитет, нито влияние да го прокараме. Ако сме обаче заедно с няколко други европейски държави с общ интерес, тогава вече нарастват шансовете.

– Като говорим за нас си, не разбрахме дали е било засегнато в разговорите предоговаряне на договора за газовите доставки у нас, и то след споразумението между „Газпром“ и Брюксел концернът да предоставя на Югоизточна Европа газ на конкурентни цени. По този въпрос нищо не се чу на пресконференцията. Нищо.
– То, че не е договорен, не е договорен. Въпросът е дали е бил поставен дори просто от българска страна като една от темите за бъдещи разговори.

– Поне пожелателно да бяхме казали: ами очакваме, и ние очакваме. Те очакват, ние защо да не очакваме?
– Разбира се. Или примерно ние бихме искали да дискутираме натам тази тема. Ако трябва, първо на оперативно равнище, експерти, стопански нива и по-нататък вече политическо. Но според мен… поне аз не чух да е спомената тази тема.

– Нямаше нищо. Нищо.
– Аз лично дълбоко се съмнявам, че има обсъждани неща, които няма да бъдат извадени. И то не защото няма да бъдат извадени от българска страна, а защото мисля, че Русия няма интерес да води такъв тип конфиденциални преговори на този етап. Напротив, според мен руската позиция е публично да заяви изискванията си, очакванията си, претенциите си към България и да изпробва. Това е тест, това е тест за България, доколко ще удържи. Доверие към България няма, но има проверка. Да се види тези добри заявени намерения от страна на българските институции дали ще бъдат подкрепени с по-нататъшни стъпки. Те бяха обвързани и с някои други, на пръв поглед второстепенни, но знакови въпроси – паметниците, беше повдигнат въпросът за значителната собственост на руски граждани в България и т.н. Това не са случайни неща. На това равнище случайни неща няма. Това е тест, поредица от тестови въпроси към България – дали с България може да се върши работа. Естествено голяма част от тези въпроси, и това е съвсем логично, изразяват руския интерес. Но ние как формулираме нашия интерес спрямо видимо очертаващата се позиция на Русия? Това е, което нас ни вълнува. Русия си е Русия, ние няма какво да се грижим за тях. Ние не сме руснаци. Те си имат кой да се грижи за тях, кой да им прави политиката. Нашата политика каква е? Тя е като пате в кълчища, с извинение. Имаше някои смешни неща, разбира се, но да не говорим за това.

– И ако проверката е висша форма на доверие, тази сентенция е излязла от Кремъл, какво очаква след срещата Русия? Какво показа България, какво показа премиерът?
– Премиерът според мен направи едни заявки, които не са добре обмислени, не са добре прецизирани. Поради тази причина не е ясно дали той ще продължи да ги развива, дали той ще продължи да ги осъществява. Аз лично смятам, че той няма да има кураж в тази ситуация, предвид естествената противоположна реакция, която ще настъпи от определени среди в България, и най-вече от определени европейски страни, аз не смятам, че той ще има куража да продължи тази линия нататък. Според мен нещата ще се замразят, ще се тупкат. И може да се реализира някакъв вариант от този, за който вие споменахте, че в четвъртък е изваден, за АЕЦ „Белене“, където пак основната тежест ще падне върху България и няма да бъде защитен българският интерес. Но да не пророкуваме, може пък да бъркаме. Но, ако е решил да следва тази линия, която той обяви в Москва, ще му е много трудно. И ако той успее да го направи, аз лично ще бъда силно изненадан.

 

Велизар Енчев: БНТ, BTV и НОВА в краката на диктатора

 

 

Вече втори ден Бойко Борисов се крие от медиите и не стъпва в парламента, за да отговори на най-важния въпрос: Успех или провал бе визитата му в Русия? Защо от тридневно посещението му в Москва инфарктно бе съкратено на еднодневно? И защо премиерът на България лъже?

И докато чакаме отговорите, тази сутрин властта командирова в БНТ, Би Ти Ви и Нова телевизия трима министри – Томислав Дончев, Владислав Горанов и Теменужка Петкова. По едно и също време тримата обсебиха телевизионния ефир, за да ни убедят какъв исторически успех е постигнал българския премиер и какви светли енергийни бъднини ни чакат. 

И нито дума за опровержението на говорителя на Кремъл, уличил Борисов в лъжа! Нито дума за колосалния провал на енергийната ни политика с Русия! Нито дума за някогашните клетви на Борисов и Румяна Бъчварова, проглушили ушите ни с хвалбата, че са спрели руските енергийни проекти заради евроатлантическата солидарност. 

Водещите мълчаха, сумтяха и страхливо гледаха встрани. Страхът от Бойко Борисов. 

Това не е обичайната цензура. Това е фашизъм! 

Да идват танковете!

Велизар Енчев, Фейсбук

 

Путин се държа с Борисов като стара пушка с новобранец, Лукойл го унизи

След фиаското с репортажите на Мадам В. от посещението на Борисов във Ватикана, журналистическата фен агитка явно е била орязана за Москва. Нямаше ги куклите с черните забрадки от Рим, да блеснат като матрьошки край Москва река.

Образът на папа Франциск избледня, за да отстъпи място на Путин. Колкото и да орязваха кадри от репортажите в Кремъл, телевизиите не успяха да скрият, че Путин се държа с нашия премиер като стар войник с новобранец. Ако някога Борисов напише мемоари и е откровен в тях, ще признае колко пот е пролял на килимчето в Кремъл.

В Москва видяхме наведен, мазен, уплашен и накриво усмихнат български държавник. Не знам, как Георги Димитров е влизал при Сталин, но на Борисов му бяха омекнали колената. Нямаше и следа от гиздосания петел, стъпващ наперено край германската кокошчица Меркел. Нямаше я и Мечката, която души в прегръдките си и лепи мокри целувки на Юнкер и европейските лидери. Бойко си прави гаргара със западняците, защото са доверчиви и не познават манталитета на израстналия под крилото на БКП, мутрите и властта кадър. Не, че им е непознато лицемерието, но вярват, че до върха на държавната ерархия се стига, освен с протекции отвън и с труд, образование, упоритост, отдаденост. Милите.

Баданарките закъсаха

Палячовските номера обаче не минават в Кремъл. Те там са измислени. Банкянските чалъми и „университетите“ на Бай Тошо и царя, не могат да заблудят човек като Путин. Все пак става дума за КГБ…

Разбира се, дежурните коментатори, извадиха баданарките, за да предадат блясък на скръбните цветове от посещението. Трябваше доста да се постараят и да докарват вода от кладенци зад девет дерета, за да докажат колко успешно е било пътуването до Москва.

Георги Харизанов, шеф на ТВ „Европа“, направи интересен опит по Нова телевизия да смекчи потокът от благодарности и извинения, изречени от Борисов в Москва: „Няма за какво да се извиняваме на Русия. Тя има много за какво да ни се извинява. “Южен поток” беше спрян, но това се случи, защото нарушава либерализационния пакет и беше натоварен с тежки корупционни процедури тук“.

„По-големият (брат, според Борисов), прощавайки ни осъди за „Белене“. По-големият се опита да ни пробута паметници на съветски войници. България е окупирана от Съветския съюз на Сталин. Претенциите на по-големия са важни, но са важни, за да се изрази политическа воля. Борисов бе там като европейски лидер“.

Много му се иска на Харизанов да е било така. Но не беше. Харизанов и други като него май са гледали Khmer TV – Камбоджа или Somali Television Network, а не новинарските емисии на руски и български тв канали. Иначе – въпреки майсторството на монтажистите, – щяха да са видели нещо съвсем друго.

Борисов – молещият

Ето какво каза българският премиер: „Благодарен съм за това, което президентът Путин е правил, защото винаги аз съм бил виновен и аз съм бил този, който е създавал напрежение – имали сме много телефонни разговори. И в най-трудни времена, когато съм казвал, че искам да говоря, винаги ми е давал отговор. И винаги е казвал: „Не съм аз виновен, ти си виновен“. Това е истината, която в нашите разговори винаги е била“.

„Ние сме най-дисциплинираната държава в ЕС и НАТО и ни заобиколиха всички газопроводи. За да сме принципни, отказахме всичко. Тогава бяха най-тежките ни отношения с Русия, но благодаря на Путин, че не ми държи карез. По-големият прощава“. И още: „Много съм благодарен, че не ни се сърдят по този повод. Старшият брат винаги прощава“.

Руската агенция ТАСС цитира Борисов от срещата му с руския премиер Дмитрий Медведев: „Благодарим за хубавото време. Благодарим на екипа ви, на министрите, на г-н Алекперов за възможността да се срещнем с вас“.

Според ТАСС именно Вадим Алекперов е уредил срещата, за която не било сигурно, че ще се състои до последния момент.

Алекперов е президентът на Лукойл.

Спомнете си хвалбите на Борисов как звънял по всяко време на турския президент Ердоган, на германския канцлер Меркел, на председателя на ЕК Юнкер, на „приятеля“ Орбан, как тупаше по рамото президента Макрон, говорил по телефона с президента Тръмп, папи го галели по главата… И този световен колос не можал да си уреди среща с Медведев?! Този факт, освен, че показва пренебрежението на Москва към Борисов и България, но поражда съмнения за ролята на Лукойл в отношенията София – Москва. И за управлението в България също. Може би тук някъде се крие и отговорът на загадката, защо от години Лукойл – България няма отчетен един лев печалба у нас. Алекперов е бизнесмен от „висшата лига“. Притежава 14,5 млрд долара. Но когато един премиер му благодари публично, че му е уредил среща, това унижава не само него, но и всички българи. Комплексите на Борисов не ни интересуват, но се опитваме да запазим достойнство като нация. Думите на Борисов не са комплимент и за Алекперов, ако разумът все още има някакво значение…

Къде е заровено кучето…

Кратък, но изчерпателен отговор, за хладината на Путин към Борисов дават руските анализатори Людмила Подобедова, Александър Атасунцев и Ксения Безвиконная. Те са изчислили, че Русия е загубила от „Южен поток“ 800 млн евро.

Според зам.-директора на Фонда за енергийна безопасност на Русия Алексей Гривач, много е съмнително България да стане газов хъб при отсъствието на развита транспортна инфраструктура и мощности за съхраняване на газ.

След отказа на Русия да транспортира газ през Украйна, България повече няма да има транзитна роля за доставки в Турция, Гърция и Македония.

Максим Саморуков, експерт в Московския център „Карнеги“ смята, че: „Конкретни договорености не бива да се очакват. Именно Борисов преди няколко години отказа проекта АЕЦ „Белене“ и „Южен поток“. Затова не трябва особено да му се вярва“.

Чухте ли? Не трябва особено да му се вярва. Мисля, че „особено“ е излишна…

Освен това нямаше вечеря с водка и чер хайвер, нямаше изпращане, казачок и други протоколни екстри. На Борисов не му остава друго, освен да се хвърли в прегръдките на Тръмп. Но ще изгуби пък Юнкер и фрау Меркел… задават се главоболия. Външният миистър Екатерина Захариева ще трябва да даде всичко от себе си, за да го утеши след неприятните преживявания.

Борис Петков

П.П. По повод трескавото прелитане на Борисов до Москва и обратно, в мрежата се появиха и два вица – стар и нов.

Българин и руснак откраднали щафета салам.

–         Ще делим по братски, – казал руснакът.

–         Нека този път да е по равно, – помолил българинът.

Вицът е от 70-те години. Следващият показва какво се е променило.

Борисов към Путин:

–         Хей, начальник, газ даешь?

–         А кто там у вас трубу строит будет? Опять тот Делян, что ли? Да надоели вы мне

 

 

Източник:FROG NEWS

 

Васил Василев: Борисов не е могъл да мигне от онези 40 минути насаме между Радев и Путин

 

 

Борисов успя. Постигна целта си. Върна се щастлив.

Всъщност той отиде в Москва не да говори за Български поток или Белене, не да търси пътища за развитие на сътрудничеството, не да моли, да се извинява или да иска. Не, той се затича да неутрализира ефекта от посещението на Радев, да попари надеждата, че нещата могат да се променят. Каканижеше безсмислици за Западните Балкани, Сирия или футбола, за да избяга от темите, разгледани преди това от Радев.

Борисов не е могъл да мигне от онези 40 минути насаме между Радев и Путин. Не е могъл да си представи, че всичките му усилия да отхвърли руския газ, за да го насочи към Турция, могат да пропаднат. Стряскал се от идеята, че няма да бъдем жизнено зависими от Турция, ако се снабдяваме директно от руснаците. Че ще имаме ток от Белене, а не от Аккую. И то, ужас, благодарение на Радев.

Видно стана, че не Плевнелиев е бил причината за смразяването на българо-руските отношения. Плевнелиев е бил само кречеталото, което е вдигало шума, но ръката, която го е въртяла, е друга.

 

Васил Василев, Фейсбук

 

Три шамара за Борисов: Русия, Унгария и Македония унизиха българския премиер

 

 

В рамките на 72 часа три държави тежко шамаросаха нашия премиер и показаха колко скъпо ни струва наведената му поза пред Брюксел и Вашингтон.

Първо македонският премиер Зоран Заев извъртя пореден номер на софийския си приятел и обяви, че почти е договорил с гърците името „Република Северна Македония“. Ако Скопие и Атина наистина се обединят около това име, то е откровена териториална претенция към Пиринския край, който в географско отношение е част от Северна Македония. Седмица по-рано Заев упорито настояваше за името „Илинденска Македония“, отлично съзнавайки, че подобно наименование е грозно присвояване на чисто българското Илинденско-Преображенското въстание от 1903-та. Заради натиска от НАТО и ЕС, Борисов даде всичко, което поиска Заев, но получава шамар след шамар от скопския си колега. За разлика от отстъпчивия Борисов, Алексис Ципрас твърдо държи на това условие: Ако македонците искат членство в НАТО, да променят конституцията си и премахнат член 49, задължаващ Скопие да обгрижва „македонските малцинства“ в съседни държави… Македонският шамар е унизителен, но руският удар е направо съкрушаващ. Само час след срещата „Путин-Борисов“, говорителят на Кремъл Песков категорично отрече двамата да са се договорили за тръба от “Турски поток” към България или за втора тръба от “Турски поток” директно към нашата територия. Пестеливият на думи Песков бе категоричен: “Не, не са се договорили. Не е била и целта да се договорят, не е имало възможност за преговори между президента и министър-председателя, за да се договорят за това.” По думите му няма как отклонението да се реализира, защото няма необходимите гаранции от Европейската комисия и България. Опровержението на Песков е международен скандал, защото Борисов твърдеше обратното. До момента обществените БНТ и БНР пазят пълно мълчание и така съзнателно дезинформират обществеността. Третият шамар дойде от Унгария, след като унгарският външен министър отхвърли предложението на България за мигрантски квоти и обвини София, че налага опасен за Европа проект. Външният министър Екатерина Захариева гузно замълча, а бе длъжна да отговори на унгарския си колега. Но какво да каже госпожата, след като самата тя защитаваше абсурдната идея на Борисов, повтарящ като папагал идеята на Меркел за задължително преразпределение на мигранти в рамките на ЕС.

Нека сложим ръка на сърцето и се запитаме: След три геополитически шамара (и то в рамките на три дни!), не е ли време за оставката на премиера? Дипломация не се прави със страстни прегръдки и унизителни поклони!

Велизар Енчев, Фейсбук

 

“Дойче веле“: Случаят Бабченко – възможно най-глупавата провокация срещу Русия

 

 

Новината се разпространи мълниеносно. От цял свят заваляха съболезнователни телеграми, политици изразяваха скръб и възмущение. Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер също осъди предполагаемото убийство на 41-годишния руски журналист Аркадий Бабченко, известен като един от най-активните критици на руския президент Путин. И после – крайно неочакван обрат: Оказа се, че убийството е инсценировка на украинските тайни служби (СБУ) с цел да бъдат осветлени поръчителите на действително замислен атентат срещу Бабченко. Действията на СБУ обаче повдигат много парливи въпроси, а ако те не получат съответни отговори, доверието към Украйна може да бъде сериозно подкопано.

Наистина ли бе необходим този спектакъл?

За да бъде разкрито едно планирано престъпление, не е необходимо то да бъде имитирано. Вероятно Киев е искал да предизвика колкото се може по-голямо внимание и е бил сигурен, че само новината за подобен атентат ще накара медиите по цял свят ще подхванат темата. Киев явно е искал да изправи Русия на позорния стълб, разчитайки на възмущението на световната общественост. Вместо това Кремъл сега е в състояние да обвинява Киев, че се е опитал да заблуждава света.

Може ли да се вярва на украинските власти след този случай?

Има съществена разлика между „операция под прикритие“ и „цирково шоу“. Как ли ще реагира светът при следващ подобен инцидент? Нима ще трябва да чака два-три дни, докато се увери, че не става дума за нова измама? Правителството в Киев ще си вкара истински автогол,

ако не успее да представи проверяеми доказателства, които да оправдаят действията на тайните служби. Но дори и да има доказателства за украинските обвинения срещу Русия, съществува опасност доверието към Украйна да бъда трайно съсипано.

Знаела ли е съпругата на Бабченко за инсценираното убийство?

На пресконференцията от украинска страна бе заявено, че семейството на Бабченко не е знаело за проведената „спецоперация“ на тайните служби. Аркадий Бабченко дори се извини пред съпругата си и заяви, че не е имало друга възможност освен да пази тайната.

След инцидента киевската полиция бе съобщила, че съпругата на Бабченко го е открила прострелян в гърба и е извикала „Бърза помощ“. Бабченко бил починал малко по късно на път за болницата. И в това отношение обаче съществуват някои неясноти, които трябва да бъдат допълнително изяснени.

Как тайните служби са убедили мнимия атентатор да им сътрудничи?

Мъжът, за който се твърди, че е бил натоварен от Москва с поръчението да убие журналиста, явно си е сътрудничил с украинските тайни служби. Както заяви главният прокурор Юрий Луценко, тайните служби своевременно били разкрили плановете за убийство, след което успели да „превербуват“ наемния убиец. И по този въпрос обаче няма никакви по-конкретни информации.

Засега липсват прекалено много парченца от целия пъзъл. Киев ще трябва да обясни твърде много неща. В противен случай Русия може да интерпретира случая в своя полза и „специалната операция“ на Киев да се окаже класически автогол.

Как реагира Русия?

Руските политици и журналисти реагираха с облекчение, но и с възмущение на новината за „възкръсналия“ Бабченко. Зам.-председателят на Комисията за външна политика на Съвета на федерацията (Горната камара на руския парламент) Владимир Джабаров изрази възмущението си от случката в Украйна: „Киев извърши възможно най-глупавата провокация срещу Русия и по този начин се изложи пред целия свят“.

Много колеги на Бабченко също са възмутени: Павел Гусев, главен редактор на вестник „Московский комсомолец“ нарече постъпката на Бабченко „абсолютно неморална и нечовешка“ и добави: „При това този човек се нарича журналист!“.

Бившият олигарх Михаил Ходорковски, който е сред най-отявлените критици на Кремъл, се радва, че Бабченко е жив, но отправя и критични думи: „Жалко, че тайните служби не се замислят колко трагична е загубата на доверие. А от правдивостта зависи целият ни живот!“, заяви Ходорковски.

Генералният секретар на международната правозащитна организация „Репортери без граници“ Кристоф Делоар заяви, че е „твърде опасно, когато едно правителство си играе с истината, особено когато използва журналисти за измамите си“.

 

Максим Драбок, Юрий Решето,

„Дойче веле“

 

Валентин Вацев: В Русия изядохме цял леген жаби!

 

 

„Важното е, че български премиер отиде в Русия напук на всички български русофоби. Разбира се, съвсем доскоро той държеше да вее байрака на главната българска русофобия и предполагам, че байракът му е някъде вкъщи“.

Това каза в предаването „12+3“ по БНР анализаторът Валентин Вацев, преподавател по геополитика и европеистика. Той прогнозира, че антируският байрак отново може да бъде изваден.

„Посещението на двамата български държавници в Москва даде хляб на могъщата българофобска клика в Русия, която се храни от същото корито, от същата хранилка, от която се храни и русофобската клика в България. Това са едни и същи хора и парите са едни и същи, мотивите са едни и същи, логиката е една и съща, аргументите са еднакви. Предполагам, че и началниците са същите. Просто троловете – едните говорят на руски, другите на български, но целите са еднакви. Но разбира се, в Кремъл, в политическа Русия, очевидно правят разлика между България като идейно-политическа, историческа и културна общност, която наистина е от векове и с която се разговаря по един начин (може би немного топло, но уважително и с разбиране за драматизма на ситуацията), и другата България – на икономическите хитреци, които днес могат да обещаят, утре да се отрекат, вдругиден пак ще дойдат да искат нещо, след още няколко дни ще предложат нещо трето. Това е равнището на политическото келнерство, в което „тука има-тука нема“. Един път строежът е гьол, друг път гьолът е строеж – както дойде и откъдето падне. Ние това го умеем. Политическият кръг на Борисов е специализирал в тази политическа технология“, заяви Вацев в ефира на националното радио.

„Путин, разбира се, че не е обичен човек. Той по-скоро е нервозен, претоварен, угрижен, но от време на време той се усмихва – ритуалната, протоколна усмивка на държавния ръководител. Аз не видях в целия видеопоток, който проследих вчера следобед до късно вечерта – не видях любезни усмивки, не усетих топлина. Никой не може да обвини Кремъл, че са неглижирали Бойко Борисов, но няма как да се докаже, че Борисов ги е зарадвал с нещо. Днешна Русия е така устроена, че като предложиш бизнес, те непременно ще те изслушат. Но днешна Русия ще пита за гаранции, ще пита възможно ли е да се отметнеш отново и отново“, допълни Вацев.
„Да си Борисов днес е ужасно трудно, защото Борисов се движи по острието на бръснача. Очевидно кремълската любов няма да спечели – тя не му и трябва, но отвсякъде се вижда, че той ужасно, може би ненужно, е разсърдил американското посолство с дребно балканско андрешковско хитруване“, отбеляза още Валентин Вацев.

Според него не е бил удачен изборът, преди да отиде в Русия, Борисов да посети Украйна.
„Преди да отиде в Москва (а той си знае, че това е заразено място, радиоактивно място, хибриден Путинизъм тече оттам), той реши, че е много хитро да отиде първо в Украйна, а Украйна е регионалният център на русофобията и там да проведат няколко мъжки разговора с украинското ръководство. Като технология това може би имаше смисъл, но според мен по-добре беше да отиде в – има една голяма американска база в Германия „Рамщайн“, да живее там два дни, да яде, да закусва в офицерската столова и накрая с германски военен самолет да кацне в Москва на летище „Шереметиево“, за да кажат в Кремъл:
„Вижте какъв натовец идва при нас, какъв непоклатим войн за демократическите, атлантически ценности. Вижте колко е непреклонен към враговете на демокрацията“, продължи анализаторът.

Нормално отношение към Русия нямаме и дълго време няма да имаме, но състоянието е по-добро от това, което беше миналата година, смята Вацев:
„Защото миналата година българските атлантисти дрънкаха оръжия от сутрин до вечер. Те мечтаеха на глас как ще леят руска кръв. Този път атмосферата на войната срещу Русия, която до довечера ще пламне, някак позатихна. Българският атлантизъм си поналегна парцалите, но мисля, че това е за известно време, тъй като там, който плати, винаги е прав, а там има кой да заплати. Отношенията с Русия отново ще се опитат да ги върнат в предишното състояние, в статус quo ante, но никой не бива да се съмнява, че това посещение на двамата български държавници – и на Радев, и на Борисов, беше за добро. Да, Путин не трябваше да се явява с толкова саркастична физиономия, не трябваше да пуска характерните си отровни шегички, не трябваше да ни наричат с презрение „жду братушки“. Не трябваше да ядем толкова много жаби. Изядохме цял леген жаби“.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Бойко – Гръмовержецът, който все повече се превръща в Гръмоотвод

 

 

Мъдреци – за некролози

Срещата със смъртта винаги те обърква – няма значение, дали обичаш или не обичаш някого.

Така си обяснявам казаното от един наш общ приятел за Светлин: „Той си беше самотник…“
Светлин Русев имаше една тънка усмивка, донейде сардонична, и само крайно дебелокож човек оставаше цял, ако станеше неин обект.
Виждам я тази усмивка, докато пътува НАТАМ – ако е чул думите на нашия приятел.

Светлин самотник? Нищо по-неточно не може да се каже за този човек.
За него, който създаде галерията за чуждестранно изкуство, а сетне подреди и втора национална галерия /“Квадрат 500“/;
остави две свои фантастични сбирки – едната на родния си Плевен, другата тук, в София;

изучи безброй хора, които му останаха предани до край; води безжалостни битки – особено веднага след 10 ноември 1989-а, когато курешките решиха, че е дошло тяхното време;
преди това се опъна на Живков в Парламента /заедно с Нешка Робева/ – докато курешките под юргана разправяха вицове на пръдливите си жени;
устоя идеята за колекционерството от новите Чорбаджии – неуки, но алчни: защо ти да имаш, а пък аз да нямам, ами, така ти се полага бе, цървул;

все защитаваше някой – напоследък паметника на Старчев – е, събориха го, и сега сме в очакване на някаква нова „инсталация“/кенеф, приемлив за курешките;
все прозираше във Ванга – понеже знаеше, че понякога Истината е тъкмо в Смътното /а и какво друго е една картина/;
беше предан приятел винаги – и тогава, и сега, когато „приятелството“ е най-шареното перо на фукливостта;

всяка негова изложба се превръщаше в някакво празненство, което си беше чудо – след като от 30 години все се опитват да превърнат всичко живо в самотници/отшелници – и сякаш го постигнаха, тяхната вяра безродна, що се отнася поне до Народа.

Всъщност, за Народа не съм съвсем прав: не може да е самотен човек, който е чел книги, взирал се е в картини, изпитвал е чувство на признателност към ония, които така го спасяват от житейските тегоби.

А Бойко – Гръмовержецът, който все повече се превръща в Гръмоотвод, в съболезнователното си писмо написа, че Светлин е мъдрец.
Щом Светлин е мъдрец, защо тогава не го послушахте поне за паметника край НДК?
Кога се сещате за такива хора – освен, когато пишете помпозни съболезнования?

То е ясно, че всяка Власт изпитва неудобство от мъдрите хора, дори се плаши от тях.
Те са опасни свидетели, не знаеш, как ще те видят и запомнят. Затова, по-добре да стоят настрани. Сближението идва с некролозите.

Казвам го по принцип. Има една показателна за характера на Бойко снимка: показват му „Квадрат 500“, Светлин му обяснява нещо, а Падишахът го е прегърнал през рамото. Живков не прегръщаше, обаче слушаше.
В интерес на истината, и Бойко потърси един-два пъти за съвет Светлин, но за паметника край НДК не удържа на натиска на лекетата.

Паметникът, сам по себе си, не е от значение – а нагонът за Събаряне, за Рушене, за Изтърбушване.
Няма разумен човек, който да приеме това за нормално и да се примири.
Затова държат мъдреците на един пушечен изстрел разстояние. В крайна сметка, за всеки ще има по един некролог.

Коткай лекетата, те са безобидни, те са като английския „Новичок“ – и отровата им е нефелна/изветряла…

Когато наскоро извадиха Емилиян Станев от учебниците, един читател ми писа: според него, това се дължало на факта, че Станев бил част от ловната дружинка на Живков.
Малко вероятно е това да е причината – но такива неща се въртят в главите на хората.
То и официалният беглец Георги Марков беше част от тази дружинка, обаче на него му направиха паметник. Могат да му направят и втори паметник: заради лъжата, че не се бил снимал с Живков. Снимал се е и още как – хайде, открийте му още едно паметниче.

А Емилиян Станев го разкарват от учебниците, за да отворят място за своите, за активните борци на Лекето Преход.
По логиката на Лекетата, трябва да изхвърлят и Елин Пелин, примерно, и той е бил в дружинка – макар и в тази на Борис Трети.

Лошото е, че съвсем скоро няма да има кой истински да изпраща свестните хора, няма да останат достоверни свидетели, автентични.
Лекетата ще изпращат Мъдреците, от тях ще зависи каква оценка ще им пишат, какъв некролог ще им се откъсне от мишите душици.

Ще има и друго, и сега го виждаме: ще разказват небивалици, ще се надигат на пръсти, за да се изравнят с мъдреците, ще поместват случайни общи снимки.
А след десетина години лекета ще се снимат с лекета, каква прелест.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Валерия Велева: В очите на Путин… хлад и недоверие (снимки)

Снимка: kremlin.ru

 

 

Първа визита в Москва.
Първо гостуване в Кремъл
Първа среща с Путин след 9-годишна раздяла
Разговори в рамките на близо два часа.
Пресконференция с продължителност 27 минути.

ЦЕЛ НА ВИЗИТАТА

Борисов да получи политическата воля на руския президент за вкарването на 15.75 млрд. куб.м. годишно руски газ в хъба „Балкан“ през отклонение на „Турски поток“ за българска територия, който да продаваме, а не да транзитираме, каквито са вижданията на руснаците. Това би дало възможност на България да възвърне ролята си на газоразпределителен фактор на Балканите.

ДЕЛЕГАЦИИТЕ

Българската делегация, съпровождаща премиера, бе внушителна – петима министри, вкл. вицепремиер: Томислав Дончев, Влади Горанов, Теменужка Петкова, Николина Ангелкова, Боил Банов. Към нея бе включен и шефът на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов. Отсътвието на външния министър Екатерина Захараиева се оценява като умишлено „скриване“, заради неспиращото ѝ антируско и антипутинско говорене.

От руска страна в разговорите участваха: Антон Силуанов – първи вицепремиер и министър на финансите, Денис Мантуров – министър на промишлеността и търговията, Александър Новак – министър на енергетиката, Владимир Медински – министър на културата, Александър Грушко – зам. министър на външните работи, отговарящ за Европа, Юрий Ушаков – помощник на президента, Александър Сафонов – председател на агенцията по туризма.

Както и шефовете на „Газпром“ и на „Лукойл“ Алексей Милер и Вагит Алекперов.

СРЕЩАТА

Според Путин тя е била „открита и съдържателна“.
Според Борисов разговорът бил „прагматичен и полезен“.

РЕЗУЛТАТЪТ

1. Русия заяви готовност за реализация на проекта на АЕЦ „Белене„, ако България вземе решение на пазарна основа. Но и без тази среща е ясно, че АЕЦ „Белене“ ще се строи от руснаците, защото проектът е техен, независимо какъв ще е инвеститорът.

2. „Турски поток“ ще се зауства на българската граница. Това обаче стана известно още на 26 май, когато Турция и „Газпром“ подписаха договор за строежа на сухопътната част на „Турски поток“ и тогава се разбра, че той ще стига до България, а не до Гърция, заради влошените отношения между Атина и Анкара.

3. Не са постигнати договорки за доставка на руски газ за България през „Турски поток“.Това бе огромната изненада, която ни я сервира говорителят на президента Дмитрий Песков, тъй като Путин бе обран в изявлението си. „Комерсант“ написа, че „Турски поток“ ще премине през България. Песков уточнява – това е вариант, но нищо не е решено, нищо не е уточнено.

4. Постигнато е съгласие за съхраняването на военните ни паметници на българска земя. Без конкретна договореност.

ДОКУМЕНТИ не са подписвани.

Седмица преди това Макрон си тръгна от Москва с 50 подписани договора.

Борисов отиде при Путин с един-единствен проект, за който получи обтекаем отговор: „Въпросът за транспортирането на газ от „Турски поток“ в Европа през България се разработва в практически план с Турция и България“. И още: „Въпросът за обемите на транзитния газ през България трябва да бъде обвързан с обема на доставките за цяла Европа„.

Нито дума за хъба „Балкан“!

Нито дума за това, че ние искаме да продаваме руски газ през „Турски поток“, а не да транзитираме.

Ние чакахме от Путин да ни каже за „количествата газ“, той ни отвърна с „въпросът е…“.

България не представи стратегия за цялостното развитие на руско-българските отношения в контекста на новото в контактите между ЕС и Москва. А Русия това очаква. Тя иска от нас да види какво ще е отношението ни към нея оттук нататък, след като в последните 5-6 години ние се държахме към нея като „ястреби“. Тя иска да види, че сме осмислили грешката си;  иска да е сигурна, че миналото няма да се повтори. Иска да вярва на някого у нас, че Русия ще получи това отношение, което заслужава. И което Европа вече ѝ засвидетелства. Въпреки санкциите, въпреки нашите евроатлантически обвързаности,  които тя приема. Проект като хъба „Балкан“ е много малък за размаха на газовото и геостратегическото ѝ влияние. С него и без него Москва пак държи кранчето на синьото гориво към Европа.

Срещу искането ни това кранче да се врътне и за нас, ние не предложихме нищо в ответ. Просто бяхме НЕПОДГОТВЕНИ!

Българските министри не се срещнаха с реципрочните си колеги в Москва с изключение на Ангелкова и Банов, които проведоха бланкетен разговор с руския министър на културата Медински.
Нито един от министрите не коментира визитата пред медиите.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА

В малката зала за пресконференции на Кремъл Борисов и Путин влязоха с енергични крачки. Застанаха пред микрофоните.
Борисов – видимо притеснен.
Путин – с ледено спокойствие.

 

                     ( Виж прекрасните снимки на Цветан Томчев от „Труд“)

Първи взе думата домакинът. Путин чете от предварително подготвен текст. Първо казва за АЕЦ „Белене“ и после минава на руските паметници у нас. Хъбът е пропуснат. Край! Провал!

Нито веднъж не спомена името на Борисов, използваше дистанцираното и протоколно „премиер-министърът“.

Нито веднъж не показа свойско или приятелско отношение към Борисов!

Първите целувки между двамата бяха, след като Борисов просто го награби в прегръдката си. Путин обаче не е Юнкер и бързо го сложи на мястото му.

Борисов започна изложението си енергично, влизайки почти на бегом в енергийната тема, обяснявайки като скоропоговорка за „българската публика“ всичко, което е в съзнанието му за България като газоразпределителен център на Балканите.

Нямаше лист пред себе си. Използваше натрупаното в главата си. Говореше. Говореше…
Путин се втрещи от този енергиен словесен поток.
Погледът в очите му се променяше от негативен през пренебрежителен до безразличен.

Борисов не го видя. Той ръкомахаше с ръце; отвреме-навреме с тялото си се наклоняваше към домакина, за да покаже колко са близки; използваше дори израза „колегата Путин“.

Сините очи на Путин го стрелваха, но в тях нямаше емоция.

Нямаше съпричасност към това, което говори и което иска да покаже гостът му.  Погледът беше: „Какви ги дрънкаш!“

Борисов не го разбра.

Премиеръът на България започна да се извинява за спирането на „Южен поток“, кършейки нервно ръце;

да се оправдава с Брюксел за това решение;

да благодари за 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй;

да обещава, че сме си научили урока за „Белене“;

да търси снизхождение в силата на ГОЛЕМИЯ, който трябва да ПРОСТИ.

Беше унизително!

Путин го гледаше със стъклен поглед, бърчеше чело, измерваше го изпод вежди... И го закова: „Приказките за по-големия ме смущават, защото по-големия обикновено го подтикват да плати сметката“.

Хуморът на Путин бе пълен със сърказъм. Обяви, че „сметката“ за спирането на „Южен поток“ са 800 млн. евро загуби за руската страна. Борисов не отвърна, че загубите на България са не по-малки и че не сме  получи никакви компенсации за своето послушание.

Този миг бе отчайващ за националното ни самочувствие!
За да покаже, колко сме зависими от Москва, Путин му припомни, че 9% от БВП на България идва от дейността на „Лукойл“.

Борисов пусна това покрай ушите си.

И се оплака, че хем сме били най-лоялната страна на ЕС, хем са ни подминали всички газопроводи.
Путин го погледна съжалително. И се хвана за челото.

Защо, бе г-н Премиер, допусна това?

Борисов се оправда, че ние сме били „принципни“, но това звучеше по-скоро като признанието „май излязохме глупави“, защото точно тогава „ни се влошиха отношенията с Русия“.

Това не стопли сърцето на Путин.

Напротив. Каза ни в лицето, че на едни от ЕС разрешават да правят бизнес с Русия, да подписват за газопроводи, а на България – не. „Тя по-лоша страна ли е, друга категория ли е ?“, попита Путин и това звучеше като шамар за всички български управници, които в тези години не защитиха националния интерес така, както го правят силните държави в ЕС.

Беше унижаващо!

В тази поза на слаб ученик пред Путин стоеше премиерът на държава, която в момента председателства  Съвета на ЕС. Премиер, който търси да стъпи на здрава почва в отношенията ни с Русия.

Но миналото, а не бъдещето бе в очите на Путин.

Борисов вървеше по остриетто на бръснача, Путин пък с наслаждение наблюдаваше усилията му да се държи в равновесие.

Въпреки това Борисов не се предаваше – надяваше, че с характерното си свободно държане, с което сваля всякакви бариери, ще смили и Путин.

Още повече, че Еврокомисията напълно подкрепя плановете на България за създаване на регионален газов хъб.  В отговор на въпрос за транзита на руски газ в Европа  говорителят на ЕК Ана-Кайса Итконен заяви:“ „Напълно подкрепяме България за реализирането на нейния план за регионален газов хъб. Разбираме, че газовите потоци в региона имат много важно значение за България.“

Не се получи!

Путин е безпощаден! Иска и от ЕС, и от България „железобетонни гаранции“.

Заради предателствата ни.

Заради врътките.

Заради това, че днес кажем едно, утре – друго.

Прав е!

И ни дава време…

С познатото руско великодушие към малките, които са сгрешили, Путин все пак отвори пред Борисов вратата. 

„Турски поток“ ще мине през България. Но еспертите смятат, че е рано да се говори за затопляне на отношенията“ , коментира авторитетното издание РБК.

Защото доверието трудно се възстановява.

Братските чувства вече ги няма. Има студена икономическа пресметливост. Това тепърва ще го осъзнаваме!

България има да извърви много дълъг път, докато се върне на онази права, в която Путин ни гледаше с уважение.

Руските медии се отнесоха благосклонно към Борисов. Оцениха посещението му като прелом в отношенията ни с Русия.

Това е неслучаен знак!

Оправдаха и „предателството“ ни. „През последните години, следвайки сигналите и напътствията от ръководството на ЕС, България се самонаранява. Вредите в крайна сметка са огромни, но от ЕС няма компенсации“, написа Газета.ру

Оттук-нататък трябва да оправдаем доверието, дадено ни в аванс.

Москва наистина не вярва на сълзи!

И накрая – от тридневно, през двудневно, посещението на премиера Борисов завърши с една обикновена 12-часова визита в Москва. 

Без официална вечеря. И без фанфари!

 

Снимки Цветан Томчев

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Боян Чуков: В Кремъл Борисов получи една красиво опакована мостра без търговска стойност

 

 

Боян Чуков, A-Specto

 

На 30 май Бойко Борисов бе приет от Владимир Путин в Кремъл. Българският премиер беше в Русия на работно посещение по покана на руската страна. В началото на срещата при протоколното ръкуване Бойко Борисов се опита ентусиазирано да прегърне и целуне Владимир Путин по формулата „а ла Юнкер“, но напорът му бе умело охладен от Путин. Руският президент беше вежлив, но подчертано сдържан.

На 29 май в края на деня руската медия „Евразия дейли“ публикува обширна статия със заглавие: „Български поток: България изпусна своя златен шанс“. В нея водещият аналитик на Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков обяснява, че при първоначалното планиране четирите тръби на „Южен поток“ е трябвало да пренасят 63 милиарда куб. метра природен газ. „Сега става дума за тръба от 15,75 милиарда куб. метра газ, който да стигне до България“, добавя руският експерт.

Владимир Путин съобщи, че е разговарял с Реджеп Ердоган и са се съгласили втората тръба на „Турски поток“ да стига до българската граница. Бизнес формулата на транзитирането и търговията с руски газ ще се определят от „Газпром“ и „Булгартрансгаз“. От българска страна се правят планове европейският лъч на „Турски поток“ да захранва проектохъба край Варна. Коментарът на Игор Юшков е: „Има такъв шанс, но е много малък. Въпросът е, че с България вече никой не иска да разговаря, тя не е самостоятелна страна, Русия си направи извода от историята с „Южен поток“.

От друга страна руският експерт допълва, че: „Ако всичко стане така, както иска българската страна, тогава Русия действително ще построи газопровод не в Турция, а по-скоро в България, защото икономически това е далеч по-изгодно за Москва“. Произведените тръби за „Южен поток“ още лежат на българския бряг и могат да се използват. Игор Юшков подчертава, че в момента никой няма да дава ценова отстъпка на България: „Когато се обсъждаше „Южен поток“, тогава се говореше за отстъпка и за получаване на пари от транзита. За България това бе свръхизгоден проект. Сега не става въпрос за изгоди. Българите тогава изпуснаха своя златен шанс“.

В действителност преди няколко години руската страна бе готова да инвестира 3 милиарда евро в строителството на „Южен поток“, а България щеше да получава 400 милиона евро годишно от транзита на синьото злато и щеше да открие 1000 работни места. Затова днес загубите за България са огромни. София не получи никакви компенсации от Брюксел или Вашингтон за своето послушание и участие в антируските санкции заради Крим.

Руската страна заяви официално, че е готова да се върне и към проекта за строителство на АЕЦ „Белене“. Естествено, ако София реши да строи атомната електроцентрала. В Москва са отчели факта, че България не изгони нито един руски дипломат след случая „Скрипал“, противопостави се на румънската идея за създаване на флотилия на НАТО в Черно море и договори ремонта на българските изтребители Миг в Руската федерация.

Посещението на Бойко Борисов в Москва се коментира по следния начин от влиятелния швейцарски вестник Le temps: „България се опитва да се доближи до Русия“. Швейцарската медия напомня, че Бойко Борисов през 2017 г. заяви: „Спирайки Южен поток, който беше изгоден за нас, ние бяхме лоялни до глупост на ЕС“. В действителност Бойко Борисов изпревари с една година Еманюел Макрон, който заяви по-академично преди броени дни в Санкт Петербург, че: „Европейците трябва да изграждат своя икономически суверенитет“.

От някои реплики на официалните лица в медиите стана ясно, че „Лукойл“ има заслуга за организирането на посещението на Бойко Борисов в Кремъл. Разбра се, че няма да бъдат подписвани никакви договори и документи.

Дясната ръка на руския президент Дмитрий Песков в края на визитата заяви, че предстоят преговори по всички обсъждани въпроси. Руската страна иска сериозни гаранции от София преди да пристъпи към реализиране на енергийните проекти.

При своето посещение в Русия българският премиер получи, както казват французите, един красиво и медийно опакован échantillon sans valeur commerciale (мостра без търговска стойност).

И това е нещо. Поне като начало.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Симеон Сакскобургготски: Великата Русия дори не знае къде сме на картата. Към Русия не бива да се върви с рогата

 

 

На осемдесет години съм и много съм видял в живота си. Съжалявам, но не съм видял нито една държава, в която да няма известно ниво на корупция. Това казва в интервю за швейцарското списание „Die Weltwoche” Симеон Втори, предава Агенция „Фокус“.

„Не е справедливо, когато ни наричат корумпирани като цяло. Може и да има отделни случаи. Те могат да се осветляват, решават, да се борим с тях. Но не може да се обобщава. Има много честни, трудолюбиви хора тук, които мислят модерно и нямат и най-малкото намерение да дават или да получават подкупи. Тези упреци обезсърчават и обиждат. Дразня се, когато хора от ЕС ни четат надменни нравоучения за корупцията и правовата държава. Правим, каквото можем“, коментира Симеон.

На въпрос каква роля играе комунистическото минало, той отговори, че всички държави от съветския Източен блок споделят едно тежко наследство.

„Две поколения знаеха единствено централизирана, тоталитарна система. И тя да се промени в пазарна икономика от днес за утре – това никога не го е имало. Някои от по-умните глави при комунистите се усетиха отрано каква е повелята на деня и започнаха своего рода приватизация – разбира се без за нея да има необходимите морални предпоставки. По този начин се опорочи разбирането за пазарна икономика. Би трябвало да се проявява повече разбиране и съпричастност когато говорим за определени пороци“, заяви той.

„Вземете един конкретен пример от България – съдебната система. При комунистите повечето съдии изповядваха марксистки възгледи. Като дойде демокрацията, демократите започнаха възгласи: „Вън! Искаме нашите хора да станат съдии!“ И изведнъж правораздаването се политизира, което е изобщо недопустимо. Затова възникнаха и трудни ситуации, които един шведски или испански съдия никога не може да разбере“, каза още бившият премиер.

За отношенията между Москва и Запада той коментира, че напълно погрешно е за всичко да се обвинява Русия или Путин.

„Трябва да бъдем по-прагматични и по-внимателни. Погледнете картата на света – трябва да живеем с Русия. А за България това важи с още по-голяма сила. Великата Русия дори не знае къде сме ние на картата. Към Русия не бива да се върви с рогата напред. Санкциите ни вредят по-скоро на нас. Това са автоголове, които ЕС си бележи“, допълни още той.

Ето и цялото интервю на Симеон II в превода и редакцията на „Фокус“:

– Ваше Величество, независимо дали става дума за чехи, унгарци или поляци, на запад винаги се твърди: „Източноевропейците никога няма да се научат на демокрация“. Вярно ли е това?
– Не съм съгласен определени държави да се вкарват в шаблони, без да се отчита, че там се случиха революционни промени. Ето защо такива твърдения са погрешни. Ако унгарците са доволни от дадена система, трябва да погледнем по-внимателно и да се запитаме: „Защо?“ Ала да се твърди, че унгарците не били готови за демокрацията, не е справедливо.

– Въпреки това обаче трудно можем да си представим политици като Орбан в скандинавските страни или във Великобритания.
– Не искам да кажа нещо политически некоректно. Но той се възползва от определени обстоятелства. Лесно е да се злослови по адрес на бежанците или да се твърди, че се защитава християнството. Това звучи добре, но ако се вгледаме внимателно, това е твърде популистко. Аз самият дълги години съм бил бежанец, затова съм особено чувствителен към тази тема.

– България от десет години е член на ЕС. Като премиер Вие подписахте документите за присъединяването ѝ. Изпълниха ли се очакванията, които България възлагаше на ЕС?
– Мечтата да принадлежим към Европа за нас беше голяма мотивация, национална повеля, никакво притворство. И до днес България остана проевропейски настроена въпреки сегашната мода на евроскептицизма. Аз разглеждам членството в ЕС като единствено решение за страната ни. Като наблюдаваме какви трудности изпитват някои държави на Балканите, които все още не са членове, с какво огромно желание се стремят да се присъединят, става ясно, че една обединена Европа, въпреки всички критики, е най-доброто решение.

– ЕС е доминиран от западноевропейци – Германия и Франция. Мнозина източноевропейци се оплакват, че отношението към техните държави е като към такива от втора класа. Прави ли са?
– Тези две държави са в Съюза от самото начало, те са в центъра, велики държави са, и само поради тези причини може би се изживяват като нещо повече от новодошлите или от държавите по периферията. През 2004 година бяхме свидетели на един Голям взрив – приети бяха девет нови членове. Тогава ме бяха поканили като гост. Беше много вълнуващо, но още тогава си мислех: „Дано и нас да приемат преди ЕС – простете израза – да се задави с новите членове“. За щастие Румъния и ние се присъединихме през 2007 г. Видяхме след това колко дълго продължи процесът при Хърватия, а днес нещата изглеждат твърде зле за нови членове от Балканите. Въпреки това обаче те трябва да бъдат приети, защото единствено с тях ще сме успели да изградим една единна Европа.

– Но тези държави – България също се числи към тях – трябва да се борят с много клишета и предразсъдъци. Защо е така?
– Най-напред заради религията. Ние сме православни, нямаме католическо минало. След това дълги векове сме били под османско владичество. Езикът ни е близък до руския и в двете световни войни по различни причини сме били съюзници на Германия. Това са ужасни недостатъци при формирането на общественото мнение в други държави.

– Често срещан упрек е, че България е корумпирана.
– На осемдесет години съм и много съм видял в живота си. Съжалявам, но не съм видял нито една държава, в която да няма известно ниво на корупция. Не е справедливо, когато ни наричат корумпирани като цяло. Може и да има отделни случаи. Те могат да се осветляват, решават, да се борим с тях. Но не може да се обобщава. Има много честни, трудолюбиви хора тук, които мислят модерно и нямат и най-малкото намерение да дават или да получават подкупи. Тези упреци обезсърчават и обиждат. Дразня се, когато хора от ЕС ни четат надменни нравоучения за корупцията и правовата държава. Правим, каквото можем.

– Каква роля играе комунистическото минало?
– Всички държави от съветския Източен блок споделят едно тежко наследство. Две поколения знаеха единствено централизирана, тоталитарна система. И тя да се промени в пазарна икономика от днес за утре – това никога не го е имало. Някои от по-умните глави при комунистите се усетиха отрано каква е повелята на деня и започнаха своего рода приватизация – разбира се без за нея да има необходимите морални предпоставки. По този начин се опорочи разбирането за пазарна икономика. Би трябвало да се проявява повече разбиране и съпричастност когато говорим за определени пороци. Вземете един конкретен пример от България – съдебната система. При комунистите повечето съдии изповядваха марксистки възгледи. Като дойде демокрацията, демократите започнаха възгласи: „Вън! Искаме нашите хора да станат съдии!“ И изведнъж правораздаването се политизира, което е изобщо недопустимо. Затова възникнаха и трудни ситуации, които един шведски или испански съдия никога не може да разбере.

– Имат ли изобщо интерес западноевропейците да разберат Изтока?
– Имат интерес нещата на изток да вървят така, както при тях. Ние трябва да сме като тях. Както казва професор Хигинс в „Моята прекрасна лейди“: „Защо жената не може да е като мъж?“ Промяната от тоталитарна система към своего рода див капитализъм бе ужасно трудна. Никой не се е родил приватизатор. Трябваше да се учим от лошия си опит и от заблудите. Мисля, че Китай се справи най-разумно – намериха начин да избегнат колапс като в Съветския съюз, да запазят контрола и едновременно с това да отворят икономиката си. Нямаше хаос, нямаше ядрени аварии. За един убеден демократ може и да прозвучи ужасно, но понякога трябва да се правят неща, които са наложени от обстоятелствата.

– Различия между Изтока и Запада се наблюдават и в отношението към държавата. На Запад често на държавата се гледа като на благотворящ настойник, на когото можеш да се довериш, защото знаеш, че ти мисли доброто. Според мен българите не мислят така.
– При нас държавата е винаги „другият“, винаги е враг на нас, бедните граждани. Това ни е наследството от 500 години османско владичество. Тези владетели са си живеели в Истанбул и са били врагове. Народът ни не се е развивал като народите на Скандинавския полуостров или в Швейцария, че да стигне до прозрението, че гражданите са държавата и че държавните служители съществуват, за да са му от помощ.

– Променя ли се тази нагласа?
– Много млади хора осъзнаха колко важно е да се уважава правовата държава. Това са хора работили или учили в чужбина. Трябва още време, но сме на прав път.

– Бившият президент на Унгария Арпад Гьонц беше казал веднъж за средно и общоевропейската идентичност: „Когато съм в Краков разбирам всичко, освен езика.“ Така ли е и с Вас?
– Абсолютно вярно е. Чувстваш, че разбираш всичко. Имаме общ знаменател, който ни свързва. След едно посещение в Полша един друг политик ми беше казал: „Симеоне, също като в „Алиса в страната на чудесата“ е. Чак след като надзърнеш зад огледалото, започва да ти става ясно.“ За едно западно око много неща изглеждат непонятни, докато не се напаснем и не започнем да извличаме най-доброто от всяка ситуация.

– Вие лично също е трябвало да се напасвате. Десетилетия сте живели в изгнание в Испания, върнали сте се след падането на комунизма и даже сте станали министър-председател.
– Това бяха интересни и трудни времена. Не ме разбираха правилно, защото трябваше да разбивам начина на мислене. Това никога не е популярно. Левите ми нямаха доверие като „монархо-фашист“, монархистите ми се сърдеха, че съм се клел в републиката. Много недоволни имаше в страната, но ако човек гледа само назад, вместо напред, се удря в стената. Съпругата ми споделя, че като обикалям страната сега, акциите ми са се вдигнали малко. От „лошият министър-председател“ съм бил станал отново „добрият стар цар“.

– Защо въпреки това влязохте в политиката?
– Исках да бъда от полза на страната си. Като един добър стар цар, който се е прибрал у дома, на много малко неща можех да повлияя в една република. Ако искаш да направиш нещо и да промениш нещо, можеш да го сториш само като оглавиш правителството.

– Като министър-председател се застъпвахте за добри отношения с Русия. Как оценявате сегашното напрежение между Москва и Запада?
– Напълно погрешно е за всичко да се обвинява Русия или Путин. Трябва да бъдем по-прагматични и по-внимателни. Погледнете картата на света – трябва да живеем с Русия. А за България това важи с още по-голяма сила. Великата Русия дори не знае къде сме ние на картата. Към Русия не бива да се върви с рогата напред. Санкциите ни вредят по-скоро на нас. Това са автоголове, които ЕС си бележи.

– Да се спрем на една по-малка, но важна държава: Австрия преживява своего рода голямо завръщане на Балканите.
– Фантастично. Австрия отчита отново своето истинско измерение. Преди 1989 г. Виена беше тупик, в който свършваше Западът. Днес тя преоткри своята историческа роля за нашия регион. Ние българите разбираме австрийците много добре. Казваме, че не са истински немци, но едновременно с това те в много отношения са немци. Ние изпитваме културен афинитет към Австрия. Ерцхерцог Ото (фон Хабсбург) нарича Дунавския коридор „вектор на културата, вектор на срещите“. Дунав свързва всички ни, а Австрия е в най-горната му част.

 

Президентът Румен Радев в интервю за БТА: Някой дърпа нещата към “автокрация“, но е добре да погледне барометъра на народната “обич“ първо…

 

 

-В днешното интервю ще Ви задам въпроси, свързани с енергетика, европредседателство, финанси, вътрешна и външна политика. Но нека да започнем, ако ми позволите, с Вашето посещение в Русия. Какви са резултатите от посещението и как повлия на отношенията между двете държави?

– Първо, искам да ви благодаря за това интервю. Считам, че Българската телеграфна агенция има огромен информационен потенциал и интервю като това е крачка този потенциал да се разгръща по-нататък. Виждаме, че това посещение, и това трябва да го отчитаме, е след десет години без диалог на най-високо равнище. За това време бяха загробени три стратегически енергийни проекти, а с тях и възможността България да се превърне в енергиен център на Балканите.

Знаем, че има проблеми в отношенията между Европейския съюз и Русия. Те са напрегнати. В този контекст русофобската реторика на определени български политици не допринася за развитието на диалога с Москва, към който диалог между другото се стремят все повече, и то влиятелни, европейски държави. От друга страна, аз тръгнах за тази среща и за тези разговори с ясното съзнание за силната обремененост от тези тежки и разрушителни политически декларации, включително и от сегашното мнозинство, което, нека не забравяме, обяви в свой доклад Русия за заплаха миналата година. А всичко това влияе на нашите отношения.

Да споменавам ли изобщо и за опитите за пренаписване на историята, на освободителната война, към която Русия е особено чувствителна. Русия, според мен обаче, също трябва да извърви своя път към думите на видния руски учен акад. Дмитрий Лихачов, че България като люлка на славянската цивилизация е дала духовното начало на Русия. Русия също трябва да уважава нашата история и културни достижения.

Ето в това тежко наследство мисля, че тази визита беше важна крачка за възстановяване на доверието и за изграждане на отношения на основата на равноправие и взаимно уважение. Определено мисля, че Русия също е готова и има воля в тази посока.

-Тоест, Вие смятате, както в България се създаде едно такова мнение, че не сте се върнали с празни ръце. Имаше такива коментари, че е било пренебрежително от страна на руската държава да Ви съобщи за посещението на премиера Борисов, което е тези дни.

-Аз мисля, че можем да говорим за пренебрежително отношение, ако да речем, бяхме провели един формален 20-минутен разговор, в присъствието на филолози и историци да си говорим само за азбуката и за Руско-турската освободителна война. Срещата беше три часа и то в присъствието на най-влиятелните министри – на енергетиката, на икономиката, на промишлеността и търговията. Щеше да бъде, може би пренебрежително, ако след формалните срещи президентът Путин беше казал „довиждане“ и се беше обърнал. Напротив, той ме покани за среща наистина на четири очи, без преводачи, без асистенти, която продължи около 40 минути. Така че, въпросът тук по-скоро е към правителството, което неофициално търси контакти с Москва, а официално я обяви за заплаха и то съвсем неотдавна.

Що се отнася до връщането с празни ръце. Тук категорично не съм съгласен, защото знаете, че договорите са в прерогатива на правителството. Но както видяхме през годините, то не им придава особено голямо значение. Както ги подписа, така се отмята от тях.

-При посещението не трябваше ли да има присъствие на министри?

-Аз пак казвам – този въпрос е към правителството. Наистина правителството се ангажира с конкретните резултати, с конкретните договори и това е неговата работа. Но отмятането от тези договори струваше пари и на България, и на Русия.

И при цялата тази, виждате, много трудна ситуация, която се създаде през годините, беше много важно да се възстанови доверието. Това беше и моята основна цел. Виждате, че аз наистина пожелавам на правителството да оползотвори това доверие, което се изгради. И включително и до днес не престават опитите на говорители, на депутати, на мнозинството по всякакъв възможен начин да се омаловажи моята визита. Аз няма да постъпя като тях. Напротив, бих се радвал правителствената делегация, водена от премиера Борисов, да конкретизира сътрудничеството, защото това е в интерес и на двете държави, в интерес и на Европа.

Между другото, в тези разговори поставих много ясно областите, където България много трудно може да отстъпи. Например лицензиите за производство на въоръжение от нашия военнопромишлен комплекс. Не можем да допуснем друга държава отвън да ни разрешава къде и как да изнасяме оръжие, произведено в България. Повдигнах важни въпроси, касаещи облекчени условия и по-добри цени на доставка на руски енергийни ресурси. По-добри условия за присъствие на български бизнес на руския пазар. И руската страна демонстрира наистина една откритост и готовност за конструктивно обсъждане на тези въпроси и наистина получаване на едни по-добри условия за България. И аз силно се надявам българското правителство да продължи работата в тази насока и да постигне конкретни резултати.

-Понеже се чуха коментари, че едно такова посещение в този момент едва ли не ни отдалечава от Европейския съюз и НАТО. Как бихте отговорили.

-Това е все едно да си зададем въпроса „Северен поток 2“ отдалечава ли Германия от Европейския съюз и НАТО. Не, разбира се. Мисля, че е крайно време да преодолеем тази идеологизация и мога да кажа дори истеризация в отношението си към Русия и да престанем да губим, докато другите печелят и се настаняват на пазарите ни, които ние отстъпихме сами.

Виждате, че там беше и президентът Макрон, там беше и канцлерът Меркел. А предстои в началото на юни визита на президента Путин в Австрия. Нека погледнем и статистиката. Франция е в конкуренция с Германия кой да бъде най – големият инвеститор в Русия от европейските държави. Нека видим огромния стокообмен, който имат. А къде сме ние? Нека си зададем този въпрос.

-Вие споменахте енергийните проекти между България и Русия и само българските проекти, които са обвързани с Европейския съюз. България ще изгражда „Български поток“ или газов хъб „Балкан“?

-Мисля, че и двете ще станат реалност. Но, първо, газовият хъб „Балкан“ е рожба на кризисен пиар след скандалния провал на проекта „Южен поток“. За да има хъб обаче, трябва да има газ. А газ няма. Между другото това е един рационален проект – газовият хъб, и той трябва да бъде подкрепен. Но точно липсата на газ рискува този многомилионен проект да гълта пари за разработка и строежи, без да е ясно точно как и с какво ще функционира този проект. Както виждаме, газ към момента няма за този хъб. Предстои спиране на трансбалканския газопровод, единствения към нас през Украйна и от нас към нашите съседи. „Южен поток“ е загробен. Добив, оказа се, че няма да можем да имаме собствен. Втората тръба на „Турски поток“ започна своето изграждане, но е неясно накъде ще продължи – през Гърция за Италия или към нас. Това означава, че в средносрочна перспектива газовият хъб, и то с ограничен капацитет на интерконекторите, които едва сега ще започнат да се изграждат, газовият хъб може само да спомогне за диверсификацията на нашето собствено снабдяване с газ и то твърде условно.

Ако искаме наистина да удовлетворим нашите големи амбиции да бъдем страна, която разпределя, продава, доставя газ, това означава, че трябва отнякъде да има газопровод с капацитет. Най-вероятно, ако успеем да се преборим, това е втората тръба на „Турски поток“. Но това означава допълнителна зависимост от още една страна транзитьор, това означава по-голяма цена и по-голям риск за доставките.

-Европейският съюз излезе, миналата седмица мисля, с едно решение за облекчаване на доставките на газ на пет държави, включително и България, бяха наложени ограничения на „Газпром“. Това няма ли да помогне практически за по-бързото осъществяване на проектите?

– Определено ще спомогне и това е изключително благоприятен момент за нашата правителствена делегация, която точно след това решение отива в Москва. И тук е мястото вече за едни прагматични преговори и отстояване на нашите интереси. Но за да може да отстояваме нашите интереси, крайно време е да имаме енергийна стратегия в средносрочен и дългосрочен план, която да извърши дълбок анализ и която да постави ясни цели и да даде отговор на тези въпроси.

Защо Меркел беше в Русия и настояваше за „Северен поток“? Защото много ясно знае, че бъдещето е на държави с конкурентоспособна икономика, а това означава достъп до евтина енергия и сигурност на доставките. Нещо повече – виждате, че сега всички държави се борят да получават повече газ, да могат да го разпределят, продават и транзитират за други държави. Това означава големи такси, значителни приходи, сигурност и влияние. И затова аз много се надявам, че Европа, и времето идва най-сетне да постави на принципна позиция този въпрос, че когато говорим за енергийна сигурност и енергийна ефективност, най-добре е тези тръби да влизат директно в държави от Европейския съюз.

Между другото, все повече гласове се чуват и в Европа, и в Русия, че това е най-силният и прагматичен начин. И за мен е недопустимо да има тук един двоен стандарт към отделни държави. Не само по отношение на храните, но и по отношение на енергетиката. Защо „Северен поток 2“ да може, а „Южен поток“ да не може. Защо може едни държави съвсем свободно и открито да получават огромни приходи от транзит на газ, а други държави да трябва да завоалират своите намерения със сложни формулировки точно за тези си амбиции.

Вярвам, че усложнената геостратегическа обстановка, средата за сигурност и амбициите на Европа за конкурентоспособност на икономиката ще дават импулси за в бъдеще и на двата проекта – и на газовия хъб, и на проекта за пряка доставка на руски газ през Черно море за България и оттам за следващите страни от Европа.

-Как според Вас се вписва рестартът на проекта на АЕЦ „Белене“?

Румен Радев: Зависи изцяло от правителството. Виждате, че политиците от мнозинството, които съвсем доскоро парадираха със спирането на проекта, сега парадират с неговото възобновяване. Според мен атомната електроцентрала „Белене“ трябва да бъде построена, но при ясна правна рамка, без финансово обвързване и с минимален финансов риск за държавата, при доказана целесъобразност и много важно – при надеждни механизми за контрол на ядрения риск.

-Вашата оценка за сделката за ЧЕЗ. Някак си май нещата се поразмиха във времето.

– Използвахте много точна дума – поразмиха. Скандалът с ЧЕЗ извади на повърхността много тревожни въпроси, които аз зададох между другото още в избухването на този скандал. Кой стои реално зад тази сделка и кой даде политически гаранции. Защото без тях на всички ни е ясно, че тя няма как изобщо да тръгне. Защо службите не сработиха и чий интерес отстояха? И най-важният въпрос – какви са финансовите схеми и откъде ще дойдат парите? И до ден днешен няма отговор на нито един от тези въпроси. Въпреки усилията на председателя, парламентарната комисия според мен бе използвана по-скоро тактически, за да може да се канализира общественото напрежение, възмущението и в крайна сметка скандалът да се размие и потуши. Но въпросите остават. И съм убеден, че ако говорим за защита на държавния интерес, трябва да бъде установена истината и трябва да се потърси отговорност от определени хора. За мен случаят ЧЕЗ е открит.

-От началото на годината България председателства Съвета на Европейския съюз за шест месеца – безспорно важно събитие за държавата. Каква е Вашата оценка за него до този момент, остава още един месец до неговия край?

– Много е трудно да дам еднозначна оценка на едно такова мащабно събитие, защото то може да се оцени със система от критерии. Те могат да бъдат най-различни – определяне на приоритети, организация, усилия, конкретика, реални резултати. Мисля, че българското правителство определи актуални за региони и за Европа приоритети. Министър Павлова и администрацията работят така, че да има нужната организация за тези събития. България показа, че може да администрира процесите от европейския дневен ред.

Що се касае до конкретиката, според мен има разминаване между фанфарния тон и реалните резултати, които преминаха изцяло в сферата на обещанията. Страните от Западните Балкани не получиха ясна перспектива за присъединяване, но за сметка на това ние занимаваме хората с фотосесия от посрещания, изпращания, колко европейски лидери ще седнат на една маса, и много важно как точно ще се ръкуват, и което се превръща едва ли не в основен критерий за успеха на председателството.

Мисля, че прекалената употреба на европейското председателство за политически PR някак си погасява европейската симпатия на българите. Защото виждате, че хората говорят в крайна сметка повече за проблемите покрай трафика и за менюто на официалната вечеря. Ако трябва да обобщя това европейско председателство, смятам, че ако със същата страст, с която българското правителство се хвърли да работи за просперитета на народите от Западните Балкани, ако със същата страст правителството се хвърли да работи за собствения си народ, тогава ни очаква едно по-добро бъдеще. Стига, разбира се, ефективността да бъде на доста по-високо ниво от тази демонстрирана за Западните Балкани.

– Да Ви върна на тази тема. Все пак това е едно от ключовите събития на председателството ЕС-Западни Балкани. Западните Балкани смятат, че трябва да получат покана да влязат в Европейския съюз и НАТО. Каква е Вашата оценка за това събитие? Все пак тук бяха държавните глави на всички от Западните Балкани, както и най-големите европейски лидери. Какво смятате Вие – има ли конкретни резултати и какъв е успехът на България?

-Както видяхме, конкретни резултати, освен добри намерения, няма. Ако сравним с Декларацията от Солун през 2003 г., присъединяването се замени с перспектива. Това е наистина многозначително, трябва да изчакаме, трябва време – дали наистина ще има развитие със спора за името между Македония и Гърция, но това ще стане ясно; ще получи ли Македония покана за членство в НАТО на Срещата на върха през юли месец; ще влязат ли обещаните 10 млрд. европомощ за инфраструктурни проекти в основни европейски финансови документи или ще останат да висят? Така че, реалните резултати са далеч от намеренията и обещанията.

-Как смятате, защо Президентството не участва в тази среща и Вие като държавен глава? Има различни спекулации по темата.

– Според мен това е част от стратегията на правителството и аз непоканен не ходя никъде. Но на откриването на европейското председателство на 11 януари аз ясно формулирах своите виждания за една социална, достъпна за своите граждани Европа. Вместо това, гражданите получават снимки от Моста на влюбените. Затова казвам, че точно тази стратегия всъщност превърна европейското председателство в операция по политическа реклама.

-Този Ваш отговор дава начало на следващия въпрос. Каква е оценката Ви за диалога между институциите? Има ли проблеми, какви са те? Все пак премиерът наскоро спомена, че е време „двата коня да теглят каруцата“ в една посока?

-Вие виждате, че диалог няма. Срещата между Европейския съюз и Турция бе договорена с чужд канцлер, без да бъде уведомен българският президент, при положение, че се кани президент на съседна държава. Българският президент не беше поканен на Срещата на върха на нашето европредседателство. Българският президент научава за визитата на нашия премиер в Русия от чужди държавници. Но що се отнася до каруцата, считам, че някой тегли каруцата към автокрация, а аз съм убеден застъпник на демокрацията.

– Какво Ви дава повод за това мнение на автокрацията?

– Аз съм говорил неведнъж по тези въпроси. Но това е обсебването на всички институции, не само институции, медии и т. н.

-Да се върна към финансовите въпроси в държавата. Преди няколко седмици са чуха изказвания, че до края на председателството България ще влезе в чакалнята на еврозоната. Смятате ли, че това ще се случи и дали тези срокове са реални?

– Първо, присъединяването към еврозоната е стратегическа цел на България. Това присъединяване ще ни гарантира България да бъде в ядрото на европейските интеграционни процеси. Трябва обаче да сме наясно кога, при какви условия, на каква цена ние ще можем да станем част от тези единни европейски процеси.

Знаете ли, когато се срещнем с лидерите и на Чехия, и на Полша, аз задавам такива въпроси: защо при една много по-мощна и устойчива икономика и социална система те не подават молба за членство. Получавам интересни отговори, които си струва да анализираме и да погледнем този проблем от всички възможни страни. Както всички знаехме, ние сме отличници, написали своето „домашно“, покрили всички числови критерии и едва ли не от нашата воля и вътрешен консенсус и решение зависеше кога ще поведем борба за влизане в т. нар. чакалня за еврозоната. И даже поехме ангажимент, вътрешно наше обещание това да се случи до края на европредседателството.

Последните новини от Брюксел обаче показват, че и това няма да стане. Причините са до болка познати и аз не искам тук отново да ги коментирам. Но това, което явно породи смут в България, това е настояването на нашите европейски партньори и на Европейската централна банка, на Европейската комисия влизането в чакалнята да бъде обвързано с влизането в Банковия съюз. А това вече влече след себе си много по-сериозни условия. Това означава истински, реален мониторинг на нашата банкова система.

Също така трябва да направим анализ и оценка на риска за присъединяването на нашата крехка икономика и неустойчива социална система към еврозоната. Трябва да имаме ясен национален план, който да ни гарантира стабилност и на икономиката, и на нашата социална система, и в процеса на присъединяването и след него. Така че, явно тук ще трябва тепърва да пишем по-задълбочено домашно.

– Позволете ми да задам въпроси, свързани с правомощията на президента. През първата си година наложихте вето на няколко закона, които бяха преодолени бързо и лесно от парламента. Това не омаловажава ли действията на президента за ветото? И подобни коментари се чуха и относно Консултативния съвет при Вас – един от важните инструменти на президентската институция.

– Мисля, че Президентството има най-висока легитимност, защото президентът се избира с пряк вот, но той няма реални действени инструменти. Въпреки това, методичното погазване на мнението и позициите на президента според мен води до натрупване на обществено неудовлетворение, което рано или късно властта ще усети.

По отношение на Консултативния съвет за национална сигурност мисля, че за проведените досега заседания съм поставял важни въпроси: за националната сигурност, за отбраната и сигурността, за укрепване на суверенитета – да речем дори чрез необходимост от усъвършенстване на Закона за вероизповеданията. Нещо, което очаквам да се случи от миналата година, но то така и не се случва. Вече изпълнението на поетите ангажименти, на постигнатия консенсус лежи на съвестта на тези, които са поели ангажимент да ги изпълняват. Но въпреки това, мисля, че тук се повдигат важни за обществото ни теми, които чакат своето решение. Нещо повече – излизат от анонимност позиции на политици, на политически партии. А това винаги е добре за демокрацията.

-Много се говори в България, а и в Европейския съюз за борба с корупцията. В последните доклади се отбелязват успехи на България, създава, се, дори мисля, че в момента, „мегаорган“, който да се бори с корупцията. Какво означава това според Вас?

– Да, за корупцията наистина България говори много и прави малко.

Що се отнася до новия орган, то показателно е, че самият закон – започнаха ремонтите по него, още преди да бъде обнародван. И аз съм сигурен, че този процес ще продължава по ремонтиране на този закон. Но моето мнение за органа е известно – за новия създаден мегаорган за борба с корупцията. И то не толкова за това, че той е абсолютно подвластен на мнозинството в парламента, най-вече за това, че неговите правомощия и структура и инструментариум са насочени повече към борба с корупцията в миналото, отколкото да има ефективни инструменти за разкриване, пресичане, предотвратяване и разследване на корупционни схеми сега, в наши дни, и гарант, разбира се, и в бъдеще да се процедира по този начин.

-И накрая да Ви задам един въпрос – според едно социологическо проучване този месец една президентска партия, оглавявана от Вас, би постигнала около 37 процента успеваемост. Как смятате Вие?

– Аз мисля, че такива проучвания показват само растящото неудовлетворение в нашето общество от политическата класа и риска от политически проекти, които ще търсят да се внедрят в този вакуум. Но бих подкрепил, бих приветствал политически субекти, които са насочени към решаване на проблемите на обществото и които срещат неговото разбиране и подкрепа.

 

Борис Хамалски, БТА

 

Вижте видеото ТУК

“Рамблер“: Втори рунд – България се опитва да изчисти опетнената си репутация за сметка на Русия

 

 

България, сблъскала се с икономическата криза, се отказа от антируската си политика и се опитва да нормализира отношенията си с Москва в изгода за себе си, при това, съхранявайки лоялността си към Европейския съюз. В днешните условия това обаче е невъзможно, заявява пред портала „Раблмер“ Екатерина Шумицкая, научен сътрудник в отдела за европейски политически изследвания на Института за световна икономика и международни отношения при Руската академия на науките.

На 30 май президентът на Русия Владимир Путин ще проведе среща с министър-председателя на България Бойко Борисов.

„На 30 май 2018 г. президентът на Руската Федерация Владимир Путин ще се срещне с премиера Република България Бойко Борисов, който ще бъде в Русия на работна визита“, съобщи пресслужбата на Кремъл. Предполагаемите теми са обсъждането на по-натъшното развитие на сътрудничеството между двете страни и на актуални международни въпроси.

Миналата седмица Путин се срещна с президента на България Румен Радев, който заяви, че се надява да бъде преразгледан въпросът за преките доставки на природен газ от Русия и като цяло нарече преговорите „решаваща крачка“ за нормализиране на двустранните отношения.

Борисов, на свой ред, активно съдейства за влошаването на връзките между двете страни — участва в закриването и на АЕЦ „Белене“, и на „Южен поток“, подчертава изданието.

„Преобулият се“ Борисов

Екатерина Шумицкая смята, че на практика днес между президента и министър-председателя на България няма противопоставяне, но отказът от антируския курс не е довел до нищо.

„До 2014 г. Борисов водеше твърда антируска политика, но когато страната започна да не се справя с икономическата криза, той „се преобу“ (промени мнението си, бел. ред.) и още през 2016 г. дойде в Русия с молба да се пренасочи „Турски поток“, да бъде направен хъб във Варна и така да бъде реализиран „Южен поток“, който не му се удаде да отстои пред лицето на Евросюъюза,“ твърди Шумицкая. (Всъщност, Борисов не е посещавал Русия през 2016 г. На 5 август 2016 г. той проведе по своя инициатива телефонен разговор с руския президент Путин по енергийните въпроси. Това стана само 24 часа, след като председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви в писмо до Борисов, че ЕК е склонна да се съгласи руски газ да минава през бъдещия газов хъб „Балкан”, при условие, че е в съответствие с правилата на Евросъюза. Според Юнкер ЕК нямала против и страната ни да изгради нов ядрен реактор, бел. ред.).

„Що се отнася до противопоставянето между Радев и Борисов, такова няма – България в лицето на премиера се опитва през последните две години да седи на два стола – да бъде лоялна към ЕС и да развива икономическите отношения с Русия, загробени под управлението на същия този Борисов до 2016 г.“, твърди експертът.

 

„България се вписва в модния тренд в Европа“

 

Позицията на Радев – намерението за сътрудничество с Русия – не е нова, просто той я огласи сега, възползвайки се от конюнктурата и тя съвпада с текущата позиция на правителството. Отделен въпрос е, че Радев, независимо от гръмките му заявления, не решава нищо, той е представително лице, пояснява Шумицкая.

„Това, което се случва днес, е втори рунд в опитите на България да се впише в икономическите отношения с Русия, нецелесъобразността на разрива с която Борисов осъзна още преди няколко години. Освен това, трябва да се има предвид, че в Европейския съюз набира сила проруското крило, редица страни подкрепят свалянето на санкциите срещу Русия и България изглежда някак в модния тренд“, отбелязва експертът.

Смяната на подходите, въпреки всичко, засега не е дала почти нищо, Борисов не успя да промени ситуацията – Русия продължава да смята България за ненадежден партньор, за разлика, наприер, от Турция. И докато в отношенията с Турция не се случи нещо сериозно, България няма да получи нищо от Русия, твърди Екатерина Шумицкая:

„В сегашната ситуация на София няма да ѝ се удаде да седи на два стола“.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

“Независимая газета“: Завоят в енергетиката – разочарова ли се България от ЕС и НАТО?

 

 

„Какво стои зад българския завой в енергетиката“ и ще може ли София да поправи поразваленото сътрудничество с Москва, пише в днешния си брой в. „Независимая газета“, цитирана от БТА.

Според вестника московските анализатори не проявили особен ентусиазъм по повод посещението на българския президент Румен Радев в Русия тази седмица, защото са „донякъде разочаровани“ от действията на българските власти, „погребали през 2009 г. руския проект „Южен поток“, на който Москва възлагаше специални надежди“.

Дошъл на власт през 2009 г., премиерът на България Бойко Борисов „взе да се отказва от съвместните проекти с Русия с мотива, че те застрашават българската екология, суверенитет и цивилизационен избор. При все че всъщност, посочват експерти на Московския център „Карнеги“, България прояви европейска солидарност, разчитайки, че в отговор ЕС ще й помогне да си уреди газовите проблеми“, пише изданието.

Според „Независимая газета“ Борисов обаче е променил представата си за енергийното бъдеще на България, след като няколко години е обсъждал с европейските лидери своя проект за Балкански газов хъб, събиращ „газ от най-различни доставчици“, но не е получил подкрепа за осъществяването му.

„Очертава се България „да смени своя курс, що се отнася до енергийните, а и не само до енергийните проблеми“, смята всекидневникът. Той напомня, че София „не подкрепи инициативата на Румъния да се формира в Черно море постоянна флотилия на НАТО и не експулсира нито един руски дипломат след опита за отравяне на Скрипал във Великобритания“. Освен това България „отложи покупката на нови изтребители от някой свой съюзник в НАТО, затова пък поднови преговорите с Москва за ремонт на МиГ-овете си на стойност 40 милиона евро“.

Изданието вижда тук „известно разочарование на българските политици от сътрудничеството с ЕС и НАТО“. Според Московския център „Карнеги“ българското общество и политическият елит са „много разочаровани от това, че честно и старателно са следвали изискванията на евроатлантическата солидарност, ограничавайки връзките с Русия, но не са получили от Запада никакво обезщетение за тъй отговорното си поведение“.

„Независимая газета“ дава за пример проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“, след който Западът оставил България „сама със скъсани договори, международни арбитражни процеси и изплащане на обезщетение“.

Но българското „разочарование най-вероятно е само част от отговора. Основното е, че постепенно се променя силовият баланс, ярък пример за което са промените в политиката на САЩ в света. Русия повече или по-малко успешно се противи срещу наложените санкции. Между Европа и САЩ се очертава съществено разцепление по повод външната търговия и двата световни икономически центъра фактически са на ръба на търговска война. С други думи, светът става многополюсен и в тези условия европейските политици започват вече повече да мислят за интересите на собствените си държави. Това едва ли ще предизвика разпадане на ЕС или на НАТО. Но както сочи визитата на Румен Радев, центробежни тенденции съществуват“, добавя руският вестник.

 

Пенсионерите ги изхвърлят от болници, и им искат по 300 лв. за ток, а Той си рита мач…

 

 

 

Те и Той…

След колосалния резил премиерът да иде на мач в Киев с държавния самолет, само дни след това – нова гавра.

Докато медиите съобщават за трагедии по болниците, и за поредното поскъпване на ток, парно, вода, и всичко което се сетите, наш Бойко… рита мачле.

И дори спечелил. Направил “хеттрик”.

А тия около него са екзалтираната тълпа от партийци, които са се впили в народа и смучат кръвчицата му. Те, разбира се, са щастливи от огромния спортен успех на великия народен водач.

Толкова арогантен и самозабравил се човек, не е управлявал България в цялата и история. О, Господи, до кога ще ни наказваш, с какво съгрешихме, ние – българите… Спаси ни от тази Напаст, прати го барман в Банкя, ще е щастлив да пълни чашите под снимките си с Меркел и Макарон…

Добри Божилов, Фейсбук

 

 

Източник:bultimes.com

 

Ген. Решетников: Определени сили в България използват името ми, за да плашат гражданите

Леонид Решетников. Снимка: БТВ

 

 

Не е реалистично да се говори за влияние на на бившите руски служби върху българската политика, каза в интервю за bTV бившият ръководител на Руският институт за стратегически изследвания Леонид Решетников.

„Във вашата страна определени сили решиха да направят от мен един образ, който въплъщава заплахата. Използват това, за да плашат гражданите на България. Понякога дори ми е смешно да чета това, което пишат за мен”, допълни той.

Статутът на Македонската църква трябва да бъде решен чрез консенсус на всички православни църкви в региона, а не само от решение на Българската православна църква, каза още ген. Решетников. Той изтъкна, че църковните отношения трябва да се развиват според каноните.

– Вие сте митична фигура за българската политика. Има много конспирации около Вашето име. Всъщност колко добре познавате българските политици?

– Познавам българските политици повече от анализите и материалите, които се публикуват. Лично не познавам чак толкова много български политици.

– Питам Ви, защото винаги е имало съмнения за влиянието на КГБ и руските служби върху отделни политически процеси в България. Доколко реалистично е да говорим за влияние на бившите руски служби върху българската политика днес?

– Изобщо не е реалистично. Това е един абсурд. Ние не работим така, както героите от криминалните романи. Когато приключих работата си в разузнаването и станах началник в аналитичния център на администрацията на президента, тогава имах редица срещи и с политици, и с журналисти, с политолози от много страни по света. Преди всичко те се стремяха към среща с нас. Във вашата страна определени сили решиха да направят от мен един образ, който въплъщава заплахата. Използват това, за да плашат гражданите на България. Понякога дори ми е смешно да чета това, което пишат за мен.

– Кое е най-невероятното нещо, което прочетохте за себе си, казвайки това?

Че пристигам в България, за да давам инструкции, че по редица международни въпроси давам съвети какво да се прави. Наскоро прочетох, че дори по църковни въпроси давам някакви съвети.

– Ще се върнем на това след малко. Моля Ви за Вашия коментар по най-актуалната тема в момента – посещението на Радев в Москва? Какъв е Вашият анализ от срещата му с Путин?

Бих казал, че това е определен пробив. И сега всички ние очакваме посещението на премиера Бойко Борисов, който вече ще обсъжда с премиера ни, с президента на страната конкретни въпроси, свързани със сътрудничеството.

– Казвайки това, кой кого търси  в момента? България ли търси тази среща с Русия на най-високо ниво, или Русия търси тази среща с България?

– Вижте, това е движение на две страни, които вървят в една и съща посока. Президентът Радев пристигна, той искаше да се състои това посещение. Нашият президент го приема за пръв път без каквито и да е било предварително подготвени документи, договори, някакви декларации. За да може в края на краищата да се приключи с тази абсурдна ситуация.

– А какво очаквате да каже Путин на Бойко Борисов?

– Ние разчитаме сериозно, като се вземе на предвид, че България е парламентарна република и основният ръководител така или иначе е премиерът на страната. Биха могли да се проведат конкретни разговори за икономическото сътрудничество в енергийната област. Преди всичко така смятам, става въпрос за сътрудничество в газовата сфера. Имаме възможности, освен туризма, да развиваме и други насоки на икономическото сътрудничество.

– Защо Руската църква се намесва в отношенията между Българската и Македонската църква? Защо България да не може да бъде майка на Македонската църква?

– Може и трябва да бъде сигурно. Но аз не съм кой знае какъв специалист по тези въпроси, но смятам, че тя може да бъде майка в духовен смисъл, като авторитет, но без да нарушава каноните във взаимоотношенията в православния свят. Ако се тръгне в посока на нарушаване на тези канони, тогава можем да се окажем в ситуацията, в която се намира сега Македонската църква, тоест да се намира в изолация, в схизма, да не бъде признавана. Кому е нужно това?

–Знаете за близките и исторически корени между българите и македонците, пък и говорейки за България, нима България няма и основна заслуга за достигането на християнската вяра в Русия?

– Има, разбира се, но работата не е в заслугите. Трябва да се съберат всички православни църкви в Константинопол, Ерусалим, Антиохия, Грузия, Румъния, Албания и т. н. и Българската църква трябва да повдигне там въпроса за признаването на Македонската църква. Ако всички църкви  са на позиция, която поддържа признаването, въпросът ще се реши.  Но ако дори само една църква е срещу това – това са правилата им, това не са наши правила – ако някой е срещу това, въпросът ще бъде отложен.

– А бихте ли имали нещо против Българската църква да стане майка на Македонската?

– Какво значи майка? Това са светски разговори на хора, които не са вярващи. Има православен свят и има православни канони и въпросите трябва да се решават именно в съответствие с тези канони. Между другото, доколкото знам, Руската православна църква предава палмата на първенството по този въпрос на Българската православна църква.

– Как очаквате да приключи гостуването на Борисов в Москва или в Сочи? Къде ще го приеме всъщност Путин – в лятната си резиденция или в Кремъл?

– Точно това не знам. Сега Путин е в Петербург, дали ще се върне в Москва, или ще продължи да е в Сочи, не мога да ви кажа, но с голяма надежда очакваме премиера. Най-после тръгна. Трябва да развиваме отношенията си. Някои медии у вас пишат, че ние се стремим да откъснем България от НАТО. Никого не откъсваме, НАТО само̀ ще се разпадне, помнете какво ви казвам.

– Кога ще се разпадне НАТО?

– В скоро време. Може би дори, докато съм жив, а докато вие сте живи, 100% това ще стане.

– Благодаря ви за тази прогноза. Беше ми изключително интересно да Ви видя от плът и кръв, след като толкова много съм чел за Вас.

– Не вярвайте на тези журналисти, които пишат глупости. Аз много обичам България и не мога да живея без България…Много обичам и българите, и България, и историята, и културата, и природата – всичко. И вие заслужавате тази обич от руснаците, не само критика. Както и руснаците заслужават обич от българите, не само критика.

– Вие сте човек, който на няколко пъти се изказва доста критично към БСП. Защо не виждате в БСП съюзник на Вашите идеи, за които говорите?

– Смятам, че не трябва да отделяме една-единствена партия като наш съюзник. Познавам привърженици на развитието на тесните отношения и в партия ГЕРБ, и в социалистическата партия, и в „Атака”, и във ВМРО, във всички други партии, дори в СДС. Защото в България има демокрация, днес на власт е ГЕРБ, утре може да дойде БСП, на другия ден да дойде друга партия, а ние сме избрали една партия само. Това не е правилно, какво ще правим след това?

– Тоест трябва да работите с всички?

– Точно така, с всички.

– Генерале, искам да ви задам няколко дискусионни и тежки въпроси. Например, президентството на Тръмп е белязано от тежката сянка на съмнението за руска намеса в неговия избор. Много ми е интересно оттеглянето на Тръмп от иранската сделка, което очаква още повече да повиши цените на петрола. Може ли да се разглежда като стъпка в интерес на Русия, защото по-висок петрол означава по-големи постъпления в руската хазна? В този смисъл има ли съпричастност на Русия в избора на Тръмп? Назначиха ли си руските служби американски президент?

– Това е смешно, това е весело. При нас също често се шегуват по този въпрос и има много вицове. Г-н Тръмп е един доста непредсказуем президент и ми се струва, че решенията, които взима, често са продиктувани от някакви емоционални моменти. Но в дълбочина в тези решения виждаме да стоят онези кръгове, които силно въздействат върху формирането на политиката на президента. В този смисъл бих отбелязал произраелските кръгове, тъй като за Израел Иран е идея фикс.

Кой е ген. Решетников?

Леонид Решетников е роден през 1947 г. в руската окупационна зона в Постдам. През 1970 г. завършва история в университета в Харков. През 1974 г. защитава аспирантура в Софийския университет „Свети Климент Охридски” с дисертация на тема: „Участие на българските политически имигранти в строителството на социализма в Съветския съюз”. 

Две години по-късно Решетников постъпва на работа във външното разузнаване на Съветския съюз, където работи до 2009 г., достигайки до началник на Информационно-аналитичния отдел на Службата за външно разузнаване на Русия.

На 29 април 2009 г. с указ на Владимир Путин генерал Решетников е назначен за директор на Държавния институт за стратегически изследвания. Остава на този пост до 2017 г. 

Около личността на генерал Решетников витаят много конспирации – от убеждението, че е бил резидент на КГБ в България, до шумен скандал с лидера на БСП Корнелия Нинова след среща между двамата в навечерието на президентските избори в България. Други смятат, че именно Решетников има важен глас в определянето на политиката на Кремъл към Балканите.

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Бойко пише на Господ

Напоследък Бойко се превърна в истински ударник в производството на новини. Няма умора в това отношение. Отишъл при Папата и му издиктувал нещо – Светият Отец чинно си записвал и сетне прибрал листчето в джоба си. Вероятно, за да го предаде на Господ. При тази активност, Бойко няма защо излишно да товари Папата – ами да пише направо на Господ.

Преди това пък Бойко посети гроба на Свети Кирил в Рим – заедно с македонеца Заев. Медиите още ахкат от тази обща акция. На най-възторжените клакьори вече дори им се привижда „обща“ държава. Как ли ще се казва тя – България или Голяма Македония? Само това остава да уточнят.

Докато се уточнят, Бойко да напише писмо до Господ и да му се оплаче от Заев. Той е много щедър към македонеца. А как му се отплаща онзи? Ето една история от преди няколко дни, която вече забравиха и простиха. А Заев надмина дори най-стръвните македонисти от миналото. Само един вероломен ум може да съчини подобна конструкция: „кръщават“ страната си „Илинденска Македония“ и, едновременно с това, приватизират Илинденското въстание.

Ето как. За Въстанието Заев изхвърли следната нахална глупост: „Илинден е величественото ни минало, Илинден е светлото ни бъдеще… Чрез това възможно решение запазваме нашето достойнство и утвърждаваме нашата македонска идентичност…“

И, внимавайте сега: „Илинденска Македония е държава и общество, за чието благополучие и развитие еднакво ангажирани бяха и МАКЕДОНЦИТЕ, и АЛБАНЦИТЕ, и ТУРЦИТЕ, и СЪРБИТЕ, и ВЛАХИТЕ, и РОМИТЕ, и БОШНЯЦИТЕ, и всички други, които са се борили и преборили за свободна и независима Македония”. Това казва Заев.

Българите ги няма в неговият поменик. Циганите са там.

Гърците отхвърлиха веднага предложението на Заев – по техни си съображения. Българските войводи обаче, които сътвориха Илинденско Преображенското въстание няма как да се защитят. Заев – този политически хулиган – им се изплю върху гробовете. Изплю се и върху българските знамена, развявани по време на въстанието.

Хубаво го нацелувайте пак. Стига да схващате, че всичко може да ви бъде простено – но не и гаврата с Историята. Тя ще ви захапе точно тогава, когато изобщо не го очаквате. Докато се мазнеше, за да подпишем договора с Македония и така да му придадем тежест, Заев казваше, че българите и македонците са един народ. Сега вече говори за „македонска идентичност“.

Постигна си целта – и българите вече ги няма в Илинденското въстание. Обаче не тарикатите Заевци, а нашите балами ще направят повече бели, дори и от македонистите – само че набързо и безплатно, ако си премълчат. Колко смешно звучи сега екзалтацията на някои хора, че Бойко „ликвидирал македонизма“ с подписването на Договора.

Нищо не сме ликвидирали. Ако сега Бойко не реагира, има опасност да изхвърли от Нашата История Нашето Въстание. Трябва да спре да слуша гаргите край себе си – глупостите, които те плещят, могат да злепоставят всеки. Екзалтантите се палят и по друга идея: да решим демографската ни криза, като даваме гражданство на македонци. Защо ни е да внасяме хора, които са научени, че Илинденското въстание няма нищо общо с българите?

С този Заев Бойко няма да излезе на глава – най-добре е да се оплаче на Господ – през Папата или направо. А ако някой ден му остане време, да напише на Господ и няколко писма за тегобите на Българския Народ.

***

 

Ексшефът на чешкото контраразузнаване сензационно: Русия не е отравяла Скрипал!

 

 

Предполагам, че нашите „празни вопли“ изобщо не плашат Русия. Трябва да осъзнаем собственото си положение: Русия ни е нужна, за да решим редица важни проблеми“, твърди експертът в областта на сигурността и бивш началник на Военната разузнавателна служба на Чехия Андор Шандор. Той отбеляза също, че Владимир Путин никога не би извършил такава глупост, като убийството на двоен агент, който е прекарал няколко години в руски затвор и е освободен преди осем години – през 2010, пред чешкото издание Parlamentarni listy, за което даде пространно интервю, цитирано от Фокус.

-Вие казахте, че истинската причина за отравянето на бившия руски агент Сергей Скрипал и неговата дъщеря се различава от версията на Великобритания. Какво, според вас, е могло да доведе британците до преждевременни изводи, които повлякоха след себе си изгонване на руски дипломати и т.н.?

-Добър въпрос. Смятам за много слаби обвиненията по адрес на Кремъл, основани просто на формулировката, че никой, освен руснаците, не може да синтезира „Новичок“, а значи виновни са те. Британците постъпиха неправилно и неразумно, защото, както стана ясно, Чешката Република също може да произвежда „Новичок“. А който може да синтезира „Новичок 230“, той може да синтезира и „Новичок 234“. Не бива да се обвинява някой, защото не можеш да се сетиш за друг възможен виновник.

На второ място, (ако говорим вече за „Новичок“) ако е използван именно той, както ни обясняваха всички, то Сергей Скрипал и Юлия Скрипал щяха отдавна да са мъртви. Но, както се изяснява, те не само, че не умряха и не пострадаха тежко, но даже вече бяха изписани от болницата.

С други думи, вероятно всичко с тях е наред. Засега не са ни представили някакви свидетелства от Сергей и Юлия Скрипал, но ми се иска да разберем какво се е случило с тях. Не искам да полемизирам по темата доколко руското посолство има право да контактува със своите граждани, но не виждам техните лични свидетелства. И понеже толкова дълго цари мълчание, изниква въпроса, не е ли нарушило случилото се нечии планове, защото тези, които трябва да са мъртви или да станат инвалиди, не пострадаха и не умряха.

Трябва да чуем техните заявления. И на трето място, разбирам, че персоналът в болницата може да подозира отравяне с някакви органически фосфати, но при това в градчето Солсбери осигуриха такова отлично лечение на Скрипалите, че ми е струва, че буквално всички щастливи звезди са се събрали над главите им и са им помогнали да преживеят покушението. Разбира се, радвам се, че те не са загинали, но тук виждам противоречие с това, което чухме.

От самото начало критикува прибързаната акция, поддържана от Европейския съюз, с изгонване на руски дипломати в контекста: „Това са британците, наши съюзници и ние трябва да бъдем солидарни“. Цялата тази конструкция, която ни беше поднесена, се разпада и ние би трябва да проявим поне капка национална гордост и собствен разум и да не реагираме по указанието на някой. Би трябвало да съхраним поне малко себелюбие и да намерим своето място в този сложен свят.

-Сетих се за още два въпроса и ще ги задам едновременно, защото те, може би, са взаимосвързани. Но, разбира се, това не е задължително. Вие казахте, че нападението над Скрипал може да е било отмъщение. Интересно ми е, какво може да е това отмъщение и очаквате ли някога да чуем личните свидетелства на Сергей и Юлия Скрипал?

-Говорих за бивши или действащи сътрудници на руските спецслужби ГРУ (военното разузнаване – бел. ред.). Те може да са отмъстили на Скрипал, но без санкцията за това на ръководителя на ГРУ, а още по-малко на Кремъл. Този вариант ми се струва доста вероятен, но не изключвам, че всичко може да се е случило по друг начин. Дали ще дочакаме изказване на Сергей Скрипал? Бих се радвал да го чуя, защото това дело напомня на „акция за сплашване“. Тя повлия изключително много на възприятието на Русия (по въпроса за нейната външна политика аз не храня илюзии) на някои страни не само в ЕС, но и по света – тези, които доброволно се присъединиха към антируските санкции. Би било хубаво да чуем обяснение, но лично аз не съм настроен много оптимистично.

-Как оценявате поведението на Земан във връзка с тази история? Прозвуча критика по негов адрес във връзка с това, че е издал информация от спецслужбите, а и с други негови заявления.

-На първо място, бих искал да кажа, че президентът, като главнокомандващ на въоръжените сили на Чехия и държавен глава има правото да дава поръчения на спецслужбите. Съгласно закона, той трябва да прави това със знанието на правителството, т.е. министрите трябва да знаят за това. Дали те са знаели или не, мен вече не ме засяга. Това, че Земан е поставил задача на спецслужбите е нормално.

Лично аз не бих го направил публично. Земан можеше да не постъпва така, както можеше и да не съобщава публично резултатите от работата им. Защото, като минимум, това бе изтълкувано неправилно, тъй като, вероятно, някои думи бяха разбрани погрешно. Така или иначе, президентът каза, че „Новичок“ се е произвеждал у нас, което предизвика голям шум. Но, главното е, че това съответства по неприятен начин на заявленията на руснаците, които от самото начало ни сочеха като една от страните, където умеят да синтезират „Новичок“, а да се съмняваме в това е безсмислено.

Наистина, заявлението за „Новичок“, с който са се опитали да отровят Скрипал в Солсбъри беше много силно и руснаците не си помогнаха много. Като цяло, казано с други думи, президентът не трябваше да споделя публично своята информация.

-Т.н. опасна Русия е тема на дискусия в Чехия от 2013 година. Как се отрази на имиджа на Русия тази история с покушението на агента Скрипал?

-В моите очи образът на Русия не се влоши, защото съм убеден, че Путин никога не би извършил такава глупост, като убийство на двоен агент, който е прекарал няколко години в затвора и е освободен преди осем години през 2013 година. Винаги трябва да си задаваме въпроса: Кому е изгодно?

Според мен, в този случай за Путин не може да има никаква изгода. Даже не говорим за това, че отивайки на подобна мярка, Русия би ограничила в бъдеще своите възможности за обмен на хванати агенти. Защото ако вие убивате този, който сте пуснали, то едва ли другите страни ще искат да обменят с вас. Придържам се към мнението, че Русия не е опасност за сигурността на НАТО по няколко причини. Тя няма военната мощ за това и няма икономически интерес.

За Русия това би било самоубийство. Но Русия е сложен играч, който няма да сътрудничи със Запада винаги, когато на него това му е изгодно и винаги ще отстоява собствените си интереси в ущърб на Западата, когато това е жизненоважно за нея. Ако си спомним какво говори от Русия, то от 2008 година тя възразява срещу разширението на НАТО за сметка на такива страни като Грузия и Украйна. И ако Русия отдавна е включила в своите стратегически документи точка, че НАТО е нейният основен враг, то не трябва да се учудваме, че тя прави това, което прави. Не си струва да си даваме вид, като на момченце, хванато със свалени панталони. Просто Русия говори и действа.

Аз вече много пъти казвах: ако искате да променяте геополитическото устройство на Европа в ущърб на интересите на тези, които са го определяли преди това, вие трябва да имате две неща: сила и смелост да го направите. Ясно е, че Западът не иска – мен това не ме учудва – да воюва с Русия нито заради Грузия, нито заради Украйна. И е напълно ясно, че Русия ще се старае да нарушава интеграционните процеси в Европейския съюз. Също е закономерно, че тя ще се постарае да сломи единството на страните в НАТО. За това тя, което е логично, ще използва агентурна информация, различни дезинформационни кампании и т.н., макар че не бих искал да преувеличавам тяхното значение.

Просто е важно да разберем, че щом руснаците са казали: „Да, НАТО е наш враг“, – то те ще направят всичко, за да минимизират максимално тази заплаха за себе си. От друга страна, ние, западните страни, трябва да бъдем предсказуеми. Ако твърдим, че Русия (макар и да не се придържам към това мнение) е непосредствена заплаха за Запада, то трябва да си зададем въпроса: защо само пет страни в Алианса отделят 2% от БВП за въоръжение. При това Чешката Република, където толкова много говорят за опасността от Русия, отделя всичко около един процент.

По този начин ние демонстрираме на Кремъл несъответствие между това, което говорим и това, което правим. В Кремъл седят съвсем не глупаци и виждат това разминаване. С други думи, ако имаме намерение (не смятам, че това е идеална идея) да градим единна защита от Русия, то трябва да го правим, а не просто да приказваме. Предполагам, че нашите празни вопли никак не плашат Русия. Трябва да осъзнаем собственото си положение: Русия ни трябва за разрешаването на редица важни проблеми. Фактът е, че Русия ще отстоява своите интереси и така прави целия свят: главното са интересите на страните, а не прокламациите за това, с кой сме големи приятели и съюзници.

-Казахте, че Западът не иска да воюва с Русия. Някои смятат, че Сирия е своего рода бойно поле между САЩ и Русия. Какво мислите по този въпрос?

-Студената война. По-скоро, със своята не съвсем правилна и не съвсем удачна политика в Сирия, Съединените щати позволиха на Русия да се върне триумфално на международната арена, след като Русия се компрометира с анексията на Крим. Русия успя много успешно да се върне на страната на Башар Асад. САЩ глупаво настояват за неговото сваляне, без да предлагат никого в замяна, който би обединил страната и не би я развалил. Освен това, САЩ се „отличиха“ с това, че подкрепяха така наречените просирийски бойни отряди, които, преминавайки американска подготовка и въоръжавайки се, все пак бягаха при ислямистите.

Като цяло, САЩ не направиха нищо умно. За по-голям проблем от съперничеството между Русия и САЩ в Сирия, аз смятам опасно ескалиращия конфликт между Израел и Иран, които редовно премерват силите си, макар, слава Богу, косвено и, разбира се, със значителна помощ от Съединените щати. Русия просто се закрепи в Сирия. Освен това, че Русия успя да спаси една от своите задгранични бази (морската база Тартус и авиобазата в Латакия), на нея й се удаде да продемонстрира своето ново оръжие, да го изпита и прочее. Това е неоспорим факт, какъвто е и този, че руснаците ще играят роля в следвоенното устройство и възстановяването на Сирия.

“Политико“: Брюксел се опитва да разцепи “Вишеградската четворка“

Брюксел има нова стратегия за справяне с упоритите столици на Централна Европа: divide et impera (разделяй и владей). Тъй като битката на ЕС с Унгария и Полша се засилва, Комисията работи зад кулисите, за да доведе до вбиване на клин между тях и останалата част от Вишеградската група – централноевропейски съюз, включващ още Словакия и Чешката република. Дипломати и длъжностни лица в региона твърдят, че Комисията използва властта на своята кесия в текущите бюджетни разговори, за да посее разделението сред четирите държави. Ако бъде успешна, тактиката може да постави Унгария и Полша, които се считат за парии от голяма част от политическия елит на Западна Европа, в още по-изолирано положение, пише Джакопо Баригаци в „Политико“, цитира го БГНЕС.

Доколкото страните в Централна Европа, изправени пред възможността за съществени съкращения при разпределянето на средствата за развитие в следващия седемгодишен бюджет на ЕС, Комисията даде на лидерите в Прага и Братислава ясно да разберат, че не е в техен интерес да кръстосват мечове с де факто лидера на Полша Ярослав Качински или с унгарския премиер Виктор Орбан. Докато единството на вишеградските държави е под въпрос още от основаването на групата през 1991 г., интересите на отделните членове стават все по-различни, откакто се присъединиха към ЕС през 2004 г., което улесни Брюксел да ги използва един срещу друг. Това разделение излезе на бял свят през последните дни на ежегодно събиране на регионални лидери, организирано от словашкия мозъчен тръст Globsec в Братислава.

Министърът на външните работи на Полша Яцек Чапутович предупреди, че предоставянето на прекалено много правомощия на Комисията и приемането на предложения за по-голяма интеграция в ЕС, като тези, изразени от френския президент Емануел Макрон, ще „наложат волята на елитите на хората“.

Други от региона обаче бяха предпазливи в застъпничеството за алтернативата – „междуправителствен“ подход към процеса на вземане на решения в ЕС, за който се опасяват, че ще придаде на големи държави като Германия и Франция още по-голямо влияние. „Би било много лошо да видим процес, в който Европа да се превърне от институция, управлявана от общността, в междуправителствена“, каза Иван Корчок, държавният секретар по въпросите на ЕС в Словакия, като добави, че такъв курс би демонстрирал „разликата в теглото“ между големите и малките държави. „Междуправителственото е станало толкова завладяващо, но това би било проблем за малките страни, защото търсенето на конфронтация с Комисията е различно от търсенето на конфронтация с големите момчета“.

Основният проблем, който продължава да свързва вишеградските страни, е миграцията, като всички те се противопоставят на квотите и други предложения, които ги принуждават да приемат значителен брой бежанци. И все пак те са подкрепени и от редица други страни от ЕС, включително няколко от юг, които объркват усилията на Комисията да създаде компромис за реформа на сегашната система.

По-належаща загриженост за Комисията е позицията на членовете на Вишеградската четворка по предложението за „върховенство на закона“, което би позволило на Брюксел да прекрати бюджетните средства на държави, за които се смята, че не спазват демократичните стандарти на ЕС. Предложението е вследствие на решението на Комисията през декември да се опита да наложи на Полша санкции заради спорна съдебна реформа, за която критиците твърдят, че жертва независимостта на правната система и подкопава конституцията.

В рамките на така наречения процес по член 7, задействан от Комисията, Полша може да загуби правото си на глас в ЕС. Подобен резултат обаче е малко вероятен, тъй като това ще изисква единодушно решение от всички останали държави-членки на ЕС – и Унгария сигнализира, че ще упражни своето вето. Орбан си осигури трети пореден мандат с помитаща изборна победа миналия месец за сметка на противопоставянето срещу намесата на ЕС и публичната кампания „Да спрем Брюксел“. Въпреки това някои в Брюксел смятат, че кампанията на Орбан за „нелиберална демокрация“ е малко повече от раздразнение и предполагат, че може да изтъргува ветото си за по-добри условия от ЕС по бюджета. Унгария разчита на средства от ЕС за повече от 55% от публичните инвестиции – парите, без които Орбан не може да се справи.

Представители на Словакия и Чехия, междувременно дадоха ясно да се разбере, че не желаят да пожертват собствения си интерес, за да защитят Полша и Унгария от въпроса за върховенството на закона. Докато и двете разчитат на щедростта на ЕС – финансирането от ЕС е 55% от публичните инвестиции в Словакия и 43% в Чешката република, те също така се притесняват за своето положение в ЕС.

Както Братислава, така и Прага се сблъскват със своите предизвикателства с популизъм и политическа корупция, но политическите им интереси все повече се сближават с тези на Германия и Австрия, с които техните икономики вече са тясно свързани помежду си, отколкото с бившите съседи от Варшавския договор. Това важи особено за Словакия, която е единствената страна в региона, която е въвела еврото.

Ако икономиките на двойката продължат по текущата траектория, и двете страни вероятно ще се присъединят към редиците на нетните платци на ЕС по време на следващия дългосрочен бюджетен цикъл на блока. Въпреки нарастващото приемане на западни ценности в някои части от групата на Вишеград, решението на Комисията да играе твърдо по отношение на региона все още може да доведе до обратен ефект, особено ако популистките елементи успеят да представят движенията на Брюксел като част от по-широка стратегия за налагане на волята му в региона. Това се случи например с миграцията, правейки компромиса невъзможен. Невъзможността на Комисията да се поучи от тази грешка подчертава по-фундаментален въпрос, каза Милан Нич, старши сътрудник в Германския съвет за външни отношения, който проучва региона: „Те не разбират източноевропейците“.

Осман Октай: Борисов се готви за монах

 

 

От преките предавания за 24 май от всички градове на страната усетихме огромната енергия, която носи младото ни поколение. На площадите видяхме всички от децата в градините до гимназистите и техните родители, поставени през последните години в изключително сложна социална среда. Факт е, че образователната система е нереформирана, а от това страдат всички. Това каза пред Фрог нюз бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай.

Вълнението беше в това, че всички усетихме  тази енергия. Това ни вдъхна надежда за бъдещите поколения. В тази ситуация се предполага, че всички държавните мъже ще бъдат отговорни за това наше бъдеще. Бях много изненадан, че премиерът Бойко Борисов, който иначе прекалено артистично преживява всяка трагедия на гражданите от различните слоеве, избяга от България и не усети тази енергия. Изключително съм разочарован от факта, че тази сутрин медиите основно отразяваха визитата на Борисов в Рим-как целува кръстове, целува митрополита, кръсти се. Използва бягството си, за да рекламира аудиенцията при папата. Сигурно отива при него, за да го погалят по главата за четвърти път.  Общественото внимание трябваше  да се насочи към огромната емоция и енергия, която се „изсипа“ от стотиците хиляди хора по площадите. Очаквах ангажираните държавници да са сред нашите деца. Липсата им показа реалното отношение, което имат към българския народ.

Спомнете си, че Борисов избяга и от празника Гергьовден. Вместо да уважи армията, министър-председателят предпочете да отиде на Атон. Явно бяга, не иска да се появява сред гражданите и да покаже отношението си.  Два дена го гледахме и там как се кръсти и колко е набожен. И сега, като го гледам в Рим, си мисля, че този човек сигурно се готви утре да се изтегли от властта и  да стане монах. Явно е станал много набожен.

Спомнете си, че прекалено много говореше по време на трите си управления, че някой ще го арестува, ще го убие, някой как го е поръчал да го стреля, как сърби ще го екзекутират.

След бягствата на Бойко Борисов от двете големи събития-Гергьовден и 24 май, започвам да си мисля, че той се страхува да не бъде освиркан, замерян с яйца или с домати, както се случва напоследък с негови министри и зам.-министри в страната.

Всяка година при папата, от уважение към Св. св. Кирил и Методий, винаги е имало посещение на ниво министър на образованието или на културата. Нищо повече.

Разбирам, ако Борисов, в знак на  почит към българското начало на славянската писменост,  на поклонението на гроба  на св. Кирил в Рим беше поканил всички премиери на страните, в които има славянска писменост. Тогава щяхме да приемем, че и това е важно за бъдещето на нашите деца.

Самото му отсъствие от най-големия духовен празник, е бягство от ангажираност и отговорност. Бягството му от парада на войската също е бягство от поемане на отговорност. Това означава, че тези събития не са му приоритет. Важни за него са  строителството и грабежите от различни строителни проекти в България. Нищо друго.

 

Велизар Енчев: Всичко е точно

 

 

ГЕРБ И ДПС ЗАЕДНО НА ИЗБОРИТЕ В ГАЛИЧЕ! ВМРО ИГРАЕ ПО МРЪСНИШКАТА СХЕМА “В ПАРЛАМЕНТА – КОАЛИЦИЯ С ГЕРБ, ПО МЕСТА – КАКТО СЕ ДОГОВОРИМ”. НО ВСИЧКО Е ТОЧНО, ЩОТО ДНЕС ПАПА ЩЕ ГО ГАЛИ ПО ГЛАВАТА

Миролюба Бенатова излъчи по Нова потресаващ репортаж за предстоящите кметски избори в Галиче. Разбрахме няколко печални неща: Че кандидатът на ГЕРБ за нов кмет на Галиче е човек на вече осъдения Ценко Чоков и че самият Чоков е бил любимец на ГЕРБ. Че ВМРО в Галиче е против кандидата на ГЕРБ, но това не пречи на Красимир Каракачанов да е коалиционен партньор с мутрите от ГЕРБ. Че местната структура на ДПС официално подкрепя кандидата на ГЕРБ и така, искат или не искат, вемереовците в Галиче са в един отбор с депесарите. Че след промени в закона за регистрацията, приети от ГЕРБ и депутатите на Каракачанов, Симеонов и Сидеров, в изборните листи в Галиче са регистрирани над 200 външни лица, които с гласовете си ще осигурят кметския пост на ГЕРБ в неделя. Че кандидатът на БСП е правилният човек за кмет, защото е единственият борец срещу 20-годишната тирания на Ценко Чоков. Но шансовете му за победа са на кантар заради депесарското рамо за ГЕРБ и мръснишката политика на ВМРО по формулата „В София – коалиция с ГЕРБ, по места – както се договорим“. Бай Ганьо прави избори в Галиче и резултатът май е печално предизвестен. Освен ако народът на Галиче не се освободи от страха от Ценко Чоков и гербаджийските му господари. А как да се освободи, когато ГЕРБ държи всичко – и централната, и местната, и съдебната власт. Вкл. и Секционната избирателна комисия в Галиче, ръководена от бащата на гербаджия! В много държави има мафия, само в България мафията си има държава! А днес в Рим папата ще погали по главата покровителя на Ценко Чоков… Как да не си горд, че си българин!

Велизар Енчев, Фейсбук

 

 

Източник:bultimes.com

 

Проф. Людмил Георгиев: 24 май не е само празник, драги!… 24 май преди всичко е кауза!

 

 

Хубаво е, че на 24 май всички българи са с приповдигнато настроение – съвсем искрено и неподправено, не така изкуствено като на 3 март или на 9 септември, или на 1, или на 9 май, или на всички други празници, за които се сещате!…

Хубаво е, че на 24 май всички българи почитат Светите Братя Кирил и Методий, защото ги считат за ориентири на собствената ни българска идентичност, но тъкмо в този Ден не забравяйте и техния Свети Ученик – Свети Климент Охридски!…

Не е никак хубаво, че на 24 май политици и официални историци продължават да плещят глупостите, че това е празник на “Българската просвета и култура, и на славянската писменост”! На всички тези глупаци искам да задам простите въпроси: глаголицата на Светите братя каква писменост е, уважаеми?; кирилицата на Свети Климент Охридски славянска или българска азбука е, драги?; “църковно-славянски” език и писменост не е ли абсурдна политическа идеологема, скъпи?; кой народ, всъщност, е носител и Исторически Субект на Цивилизацията на Кирилицата и произтичащото от нея Православие?…

Ей, юроди, докато не се усетите, докато не осъзнаете, а после и да го формулирате като политическа стратегия, че вие, тоест ние, българският народ, е Субект на Цивилизация, нищо позитивно няма да се случи с всички нас – днешните старци като мен и бъдещите ни поколения!…

Отвсякъде слушам, че 24 май е най-българският празник, народният празник, истината за душата българска, но искам да ви кажа, драги, че 24 май не е само празник – 24 май е кауза за всеки нормален българин, който ще се опита да се припознае като наследник на онези, което са сътворили Цивилизацията на Кирилицата и произтичащото от нея Православие – Светите Братя Кирил и Методий и техния ученик Свети Климент Охридски!…

Омерзен съм, че продължавате да се свените и да не искате да припознаете Истината, просто защото сте искрени провинциални комплексари и, най-вече, идеологически слуги на “ляво – дясната” догматика, за която националната идентичност и цивилизационната принадлежност нямат никакво значение!?…

Впрочем, тъкмо тази българска драма стои в основата на нашите възпроизвеждащи се кризи на националната идентичност и собствената ни цивилизационна принадлежност, за да не кажа субектност!…

Тъкмо заради това, заради сбърканата ви ориентация, Господ ни наказва, уважаеми и драги! И ще продължава да го прави, докато не се осъзнаете!…

Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!…

И да повторя – 24 май не е само празник, 24 май трябва да се превърне в кауза за всеки, който се чувства достоен наследник на Създатели на Цивилизация!…

Проф. Людмил Георгиев,
Поглед.инфо

 

Валентин Вацев: Циркът си тръгна, а клоуните останаха

 

 

Източник: А-Specto

 

Интервю на Антоанета Киселинчева с Валентин Вацев, експерт по политически анализ, геополитика и международни отношения, преподавател по европеистика и политическа философия в Европейския колеж и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

– В последните седмици в Русия се случиха две важни неща – отмина инаугурацията на Владимир Путин и бе одобрен съставът на новото правителство. Ще създаде ли това нови ситуации в България?

– В Кремъл е твърде нервно. Станаха много лоши, тревожни неща, и продължават да стават. Руският политически елит просто няма да има нерви да се занимава и с България. Разбира се, че произтичат нови ситуации. Но първо нека напомним нещо старо – в културното и историческо „подсъзнание” на християни, мюсюлмани и юдеи има есхатология. Ние сме формирани с есхатологическа култура, която е в дълбочините на нашето предсъзнание. Юдеите, християните и мюсюлманите знаят какво е есхатология, дори когато не знаят точната дума. Поради есхатологически причини хората очакват велика война.

– Конфронтацията между Изтока и Запада все повече доближава точката на кипене. Смятате ли, че пред нас предстои конфликт с мащаба на световна война? Неизбежен ли е той и защо?

– За съжаление са налице и реални, жизнени причини. Мога да ви кажа причините за такава велика война. Не бива да мислим за нея по моделите от Първата и Втората световна война. Всяка световна война е по-различна от предишните.

Първо, САЩ се деиндустриализират и там умира средната класа. Тръмп обещава да спре този процес и аз му желая успех. Но той спокойно може да реши, че начинът да се спре всичко, това е войната. Съдейки по начина, по който третира договорите с Иран, не мога да отхвърля тази възможност. Споделям целите на Тръмп, но неговите средства ме стряскат. Чета неговите туитове и съм изпълнен с безпокойство. Съгласен съм, че Америка трябва да бъде отново велика – такава, каквато я помня от 70-те години. Бих се радвал, ако Тръмп успее с идеята си за величието на Америка, но методите, към които посяга пред очите ми, ме държат напрегнат.

Второ, Европейският съюз е в много тежка криза, тъй като има откровено несъгласие между националните елити и централния брюкселски елит. И това ще се задълбочава. Да, Евросъюзът няма да бъде фактор за война. През всичките години, в които съществуваше, той бе пример за успешна, исторически щастлива, икономически просперираща културна и икономическа общност. Сега обаче бляскавият пример на ЕС залязва. Евросъюзът е много проблемна зона. Не бива да се обещава, че още утре ще умре, но начинът, по който живее, се променя пред очите ни. Идеята за „европейско НАТО” се носи във въздуха, а за такива ереси сюзеренът наказва.

Третата причина за голяма война е Китай, който зависи от външните си пазари. Китайската икономика е могъща и аз подозирам, че по мащаб тя е по-голяма от американската, но в Пекин предпочитат да го крият. Но много хора не знаят, че половината от грижите на китайското ръководство винаги са идвали не от икономическите проблеми, а от историческата особеност на китайското общество да бъде крехко и склонно към разпадане. Няколко пъти Китайската империя се е разпадала на воюващи провинции. Каквото и да правят китайците, при тях това винаги стои на първо място – да не се разпаднат на върха на икономическия си блясък. А има и кой да им помогне за това – не са случайни онези странни раздвижвания в Синдзян-уйгурския автономен регион. И затова Китай се готви за война. Да не забравим да отбележим, че напоследък Китай все по-често се сеща за възможността при определени нежелани от Пекин обстоятелства по някакъв начин да се наложи ускорено решение на тайванския въпрос, където винаги има тлеещ фитил.

Четвърто, не вярвам Русия да иска война в момента, но, обективно погледнато, Съветският съюз се разпадна поради това, че между централния и регионалните елити се зароди консенсус, че трябва да заживеят поновому – като управляващи класи от собственици, в условията на щастлива конвергенция със Запада. Такъв е горбачовският идеал. Но това не беше индивидуална глупотевина на Горбачов, а логиката на целия тогавашен съветски държавно-партиен централен и регионален елит. Сега това си отива и Путин по свой начин дава глас на тези разочарования. Путин е първият, който официално се отрича от идеята за конвергенция със Запада. Затова и го мразят толкова много. А не заради реални негови грешки, каквито той има повече от достатъчно. Русия се отказва от конвергенцията, което означава връщане на позициите на война. А на хоризонта вече се е задал и следващият наистина голям проблем – това, което в Русия наричат „събиране на земите”. А това вече се случва само с война.

В американската военна доктрина е записано, че тъй като върху руска територия вече не може да се „проектира сила”, поради самия този факт Русия представлява заплаха за американската национална сигурност. Звучи странно, но го има в американските военно-държавни документи. С други думи, причините за голяма война са повече от достатъчно.

– Кога всички описани от вас процеси могат да намерят реално военно изражение?

– Голямата война няма да е довечера, утре или в другиден. Моите очаквания са за между 2025 г. и 2030 г. Дотогава ще има светло време. И всеки, който обещава Войната преди това, е вулгарен есхатолог и екзалтиран фен на апокалиптиката.

– В настоящия момент обаче има няколко много горещи точки в света. Някои анализатори твърдят, че тези огнища са нещо като подготовка на терена за голяма война. Вие съгласен ли сте с тази теория?

– Не. Има един такъв принцип, че потопяването на американски самолетоносач не е причина за световна война. Тоест напълно е възможно някой да потопи американски самолетоносач – Китай и Русия знаят как се прави това. Във Вашингтон никой няма да се радва, но в Америка не са луди. Причина за ядрени удари от апокалиптичен тип може да бъде например, ако примерно САЩ загубят град с 500 хиляди души. Те са отговорни и разумни хора, нищо, че се държат странно понякога.

Мисля, че конфликтите, които предстоят, а на няколко места очаквам много горещи конфликти, ще доведат до значими разрушения, щети и човешки жертви. Но те няма да запалят голямата война, която ще се появи по други причини, след друг интервал от време.

Колкото и Тръмп да иска американските войски да напуснат Близкия изток, а той май искрено го иска, това ще е причина охраната му да го удави във ваната. Защото Тръмп воюва не с Русия, дори не с Китай. Той воюва с „дълбоката държава“ на Америка. Така че е най-добре американският президент да си намери охрана, която да го пази от държавната такава. Животът му е в опасност. Тръмп иска да се махнат американските войски от Близкия изток, тъй като той е изолационист. Първият американски изолационист от десетилетия насам – с това днес в Америка се живее трудно, дори опасно.

– Тогава как тълкувате назначението на Джон Болтън като съветник по националната сигурност? Защото Болтън е известен ястреб и защитава диаметрално противоположни позиции от тези, с които Тръмп влезе в Белия дом.

– Точно така. Това е специално в чест на аятоласите в Техеран. В чест на Рухани, също. Там, където има Болтън, има и война срещу Иран. Забележете, че него дори ястребите го наричат „ястреб“.

Никой не бива да твърди, че Тръмп е политически консеквентен човек. Той искрено желае доброто на Америка. Искрен изолационист е, макар да не използва тази дума. Той желае Америка да бъде царство на спокойствието и на спокойния индустриален просперитет. А в резултат на това пак ще се получи война. Колкото по-голям борец за мир е американският президент, толкова повече война прави. Това е зла съдба. Но тя идва не от характера му, а от реалния властник в Америка – помните ли, впрочем, как преди години Путин се изпусна? В една ситуация, когато се обърнаха към него като към цар (кандидат-царедворците, разбира се, те са неизтребими навсякъде, не само в Русия), той изненада хората, като се самоназова „наемен служител”. Просто си позволи за секунда малко откровеност, защото вече знаеше, че има сили извън него и над него, които могат лесно да го премажат. Разбира се, това знае и Тръмп, знаел го и Рузвелт (и даже го е казвал), мисля, даже, че точно това е имал предвид оня френски Людовик, който е заявил така странно, че „държавата – това съм аз”. Нали долавяте, че това не е като да кажеш „аз съм държавата”. Колкото до Тръмп, той просто е заложник на нещо, което е неизмеримо по-голямо от него, и той ще трябва да му служи…

„Дълбоката държава” – разбира се, това съвсем не е старата, уморена и болнава Хилъри Клинтън, а Системата – неизборна, невидима, недосегаема, неподдаваща се на контрол, вездесъща, всесилна. Боя се, че не Тръмп, а Системата иска война, и аз съвсем не съм сигурен, че някой си Тръмп може да й противоречи.

Неговото слабо място днес не е Северна Корея. Цялата тази история беше измама. Геополитически Северна Корея не съществува. За малко да го вкарат в беля, но тръгна обратният процес и сега неговите хора се опитват да присвоят победата. Тоест, ако Северна и Южна Корея се обединят, това би било победа на САЩ. А севернокорейската позиция не е мръднала от 60-те години – спираме с ядрената програма, махнете американците от Сеул. И тъй като американците няма да се махнат, Ким Чен Ун ще каже: Пак проявихме добра воля, но вие пак не ни обърнахте внимание.

Слабото място на Тръмп е Иран. Не твърдя, че добре разбирам защо го прави, но предполагам, че това е влиянието на неговия зет („практикуващ юдей”, както ги наричат в САЩ), а и го чакат съдбовни избори в края на годината – ако ги загуби, веднага ще бъде обявен за двойна „куца патка”, и ще стане универсален обект за присмех и подигравки – обратно, една „малка победоносна война” променя съществено нещата. Там вярват в богоизбраността на Америка, която пък е наследила, получила модела за богоизбраност от евреите. Но в САЩ има два вида евреи. Има една неголяма, много богата, дясна еврейска общност, която му влияе. И друга, голяма, ляво-либерална, правозащитна, понякога прокомунистическа общност, която не иска нищо подобно спрямо Иран, но пък на тези „леви евреи” в Америка (ония, от удиалъновски тип) по правило не се обръща внимание. Кой брои Чомски за човек? Така че Тръмп не е попаднал просто под влияние на евреите, а на точно определен тип евреи.

– Ястребите ли ще доминират формирането на външната политика в Белия дом?

– Не, няма да я доминират ястребите. Засега Тръмп прави външната политика, но все по-трудно.

Чудя се, дали Тръмп уважава и познава Историята – ако не общата история, поне тази на страната си, дали има съветник, който да му разкаже за съдбата на Джими Картър. В края на 70-те години на миналия век същата сила, която днес го дебне („дълбоката държава” – макар че тогава се е наричала иначе), решава, че Картър трябва бързо да се маха. В резултат на това в Техеран група „революционни учащи се” (как звучи само) окупира американското посолство, държаха там като заложници около 80 американски граждани, като Картър по никакъв начин не можа да ги освободи. Държаха ги там (с благословията на аятоласите), докато Картър загуби изборите и веднага след това ги пуснаха. Скоро след това се разбра истината – направен е сговор между техеранското ръководство и противниците на президента Картър във Вашингтон.

Днес във Вашингтон противниците на Тръмп са повече от достатъчно, а в Техеран винаги са били абсолютни виртуози в договарянето със всеки, с когото трябва. Зад гърба си тези хора имат около 4 хиляди години държавно-политически опит – и какво може тук строителният бизнесмен Тръмп? В Техеран го наричат „човекът от пазара”.

– Новите назначения в администрацията на Тръмп предполагат създаването на ядро, от което се очаква една доста агресивна външна политика, да не кажем най-агресивната в новата история на страната.

– Да, Тръмп не е завършил Итън, за да може, като стане президент, да извади телефонния си тефтер и да покани съучениците си в администрацията. Тръмп е много проблемен президент. Изобщо не съм сигурен, че ще завърши успешно всичко, което прави. Тръмп има противник, когото не вярвам да може да победи – американската „дълбока държава“. Освен това глобалният финансов капитал работи много сръчно срещу него. Има и друго. Липсата му на политическа култура и бекграунд, и опитите му да ги замести с бизнес хватки за него вече са контрапродуктивни. На път е да направи голямата глупост в политическата си кариера – тази с Иран. А правилото гласи, че който пипа Иран, добро не е видял.

Едната болезнена точка е конфликтът Израел-Иран. Израелците вече обстрелват сирийски военни бази, в които обаче има руски специалисти. В Кремъл много държат на добрите отношения с Нетаняху, но нямат никакво намерение да търпят това. А в Израел живеят с мисълта, че са първа геополитическа сила на Близкия изток, и разбира се, това е вярно – но само със САЩ зад гърба си.

– Израел водят нещата към военен конфликт с Иран, но ще получат ли американска подкрепа за това?

– Не вярвам. Около Тръмп се събра един тънък слой отговорни военни, които имат политическа култура. Те няма да насърчават Израел да прави свободни изпълнения, защото сега не е време за това. Второ, според отговорни американски източници около 25-30% от територията на Сирия е под американски контрол. А руската позиция вече е огласена и е късно да се променя – ние ще воюваме и ще направим всичко, което зависи от нас за запазване на територията и суверенитета на Сирийската арабска република. Това означава, че ще – не ще, в един момент Русия ще трябва да се сблъска с американски въоръжени сили. И то вече се случи. Американските избиха много руснаци, но те бяха част от частна военна компания – такава е съдбата на наемника. Руските законодатели отхвърлиха възможността да се легитимират частните военни компании. Конфликтът е вече налице.

Трето, никой не може да каже какво ще стане с Турция. Тя ще продължи да воюва срещу кюрдите. Русия е съгласна, защото се смята, че Турция е стратегически партньор, от който вече има ползи. Турция вече не е сигурен партньор в НАТО.

Цялата зона между четирите пролива – Баб ел-Мандеб, Ормузкия пролив, Суецкия канал и Гибралтар, е гореща земя. Там идват конфликтни ситуации, които нямат нищо общо с есхатологията и апокалиптиката. Това е просто сурова военна логика. Но е и организационно военно-политическа безпътица, голяма трудност, а може би дори невъзможност да се съгласуват интереси. Такава е мъката на текущия живот. Ако тази нощ Израел обстреля някоя сирийска база или случайно улучи Хмеймим, на другия ден Путин с мъка на сърце ще трябва да поръча обстрел на израелски огневи позиции. За цялата тази мъка е виновна американската военна доктрина.

Другата точка, която е много болезнена, е Черно море и Крим. За включването на Крим към Руската федерация най-подходящ е един медицински термин – операцията бе извършена „по жизнени показания”. Ако бяха се забавили с референдума в Крим, той щеше да се превърне в генерална американска военна база. В резултат на това, Путин щеше да се удави в басейна, в който плува сутрин. Поради същата причина някога щяха да удавят Кенеди, ако не беше ударил по масата по въпроса за руските ракети в Куба. В Крим все още има великолепни секретни военни бази и подземни градове, в които могат да живеят около 10 хиляди души. Там е може би най-голямата база за подводници – от морето направо се влиза под планината. Поради своето присъствие в Крим, руснаците могат много спокойно да се отнасят към всички други въоръжени сили в Черно море. Шегуват се, че морето сега е „руски леген”, в който могат да издавят за половин час всички неканени гости.

Но идеята британски изтребители да делят мегдан с руските MиГ-ове и Су-та е крайно опасна. А онова, което най-много не ми харесва, е, че българите участват в тази работа. Разбирам, че това е някаква весела небрежност, но тези небрежности се плащат по най-скъпата тарифа. Това е картата на горещите конфликтни точки, от която може да започне инфекция във всеки един момент.

– След изтеглянето на САЩ от ядреното споразумение, Европа се намира в специфична ситуация – тя трябва да балансира между топлите отношения със САЩ и търговските си интереси с Иран.

– Европа отговори: колега Тръмп, ти си прав да искаш да развалиш договора, но ние ще си търгуваме и ще ти се радваме как се изолираш.

– Мислите ли, че САЩ ще го допуснат? Способен ли е ЕС, в лицето на доминиращите там Меркел и Макрон, да се еманципира от САЩ и да защити интересите си?

– Не, няма да го допуснат. Всичките възможности на САЩ да влияят върху европейския политически живот, а те са големи, ще бъдат употребени.

Забелязвам как на Меркел ѝ се иска тази мъка да свърши. Дори и на Макрон, на който му е приятно да го водят за ръка, му се иска. Наскоро видях заглавие, което гласеше, че Макрон се целува не по-лошо от Меркел. Всичко това е обидно, защото става въпрос за велика Франция, а не за коя да е европейска страна. Анализаторите и от Франция, и от Германия са отчели тяхната нагласа да направят нещо самостоятелно. Но между нагласите и реалността днес има пропаст. Нека не забравяме, че Германия е победена страна и на нейна територия квартирува британска танкова бригада.

А френският политически елит е възхитен, че Франция е велика сила, която се държи за ръка с друга велика сила. Макар че, за мен, Франция бе велика сила по времето на Шарл дьо Гол, а него никой не можеше да го води за ръка. Опитите за самостоятелна политика ще се увеличават. Но има вероятност да се окаже, че Европейският съюз е просто цивилната част на НАТО. Огромни са възможностите на Вашингтон да влияе върху Франция и Германия. Драмата на европейската политика днес е как да се изолира Путин от оста Париж-Берлин, коляновия вал на европейската интеграция.

Европейският съюз променя своята политическа формула и своите нагласи. Там има нова политическа култура, която ще промени много неща. Още на следващите европейски избори ще задуха нов вятър.

Вижте какво се случи във Великобритания, начело с г-жа Тереза Мей. Стилистиката ѝ е като на Корнелия Нинова. Наскоро четох, че портретът на Тереза Мей е свален от почетната галерия в Кеймбридж. А на Великобритания не ѝ приличат този тип истории. В продължение на поне 3 века тази страна е била образец на висока политика, високо коварство и непонятност в конструирането. А сега я управляват група весели хора, които правят свободни изпълнения. Мисля, че г-жа Мей си отива. Тя не е нито аристократът Камерън, нито представителят на един богоизбран народ Блеър. Тя май е от работническо-селски произход, а на такива хора нищо не им прощават. Следващият победител на изборите там се очертава да бъде представител на британската левица, която не е имала сериозна победа много отдавна.

Във Франция бъдещата френска политика ще се развива в силовото поле на ужасните десни – Марин льо Пен, и на странния постмодерен ляв Меланшон. Той е изключително интересен политик. Между другото, ако се мери динамиката на резултатите, Меланшон отбеляза най-голям прираст на подкрепата на последните избори.

В Германия също са очертани новите културно-политически полюси. Като много опитен политик, Меркел успява да се разбере и с тези, и с онези, но очевидно й става все по-трудно. Освен това изглежда Путин има някакъв много специален начин да й влияе.

– През юни в Турция предстоят предсрочни президентски избори. Защо мислите, че Ердоган насрочи избори, след като резултатът изглежда предизвестен?

– Защото е несигурен, нестабилен и положението му е крайно неясно. Всичко това не му трябваше точно сега. В момента той прави единственото, което може – воюва срещу кюрдите и винаги може да обясни тази война с необходимостта да се опази Турция. Турската държава е правена с няколко скрити предпоставки, които не се изговарят, но са били понятни за всичките й създатели. А именно, че ако има турска държава, няма да има кюрдска. И обратното. Ердоган ще трябва да воюва с кюрдите, но не знам как ще се разбере с новото-старо руско ръководство. Защото той ще настоява да контролира Африн и да го турцизира, а позицията на Кремъл е по никакъв начин да не се засяга суверенитетът на Сирия. Ердоган има много силни противници в Турция – турският либерализъм, както и кемалисткото офицерство, яростно стоят срещу него. Ердоган непрекъснато апелира към идеалите на Кемал Ататюрк, но не звучи убедително. Днес Ердоган е възможно най-проблемният политик в нашата част на света. Той е многозначен. Ще внимава да не разсърди официален Вашингтон, а Вашингтон ще проявява все повече раздразнителност. Освен това Ердоган ще направи концесии с Китай, който умее винаги да бъде на точното място по нужния начин. И разбира се, ще трябва много да внимава с Русия. Но неговите реални противници са вътре в Турция. Не виждам сериозни негови врагове извън страната. Да, той се скара с Израел, но те ще се сдобрят, когато дойде време за това. Ердоган безжалостно прекрои турския управленски елит. Засега успешно е премазал своите главни идейни противници с помощта на много насилие и терор. Но аз приемам, че за днешната турска политическа култура това е органично. С американска търпимост, с китайско дискретно съдействие и с руско приятелство, аз не виждам как той може да изпадне в истинска задънена улица. Вече я няма онази Турция, в която Фетхуллах Гюлен беше тайният пророк и където кемалистите се чувстваха необезпокоявани. В Турция се появи нова икономическа почва – това е дребният бизнес от Анадол. Онези, които десетилетия работеха в Германия, инвестираха в дребния си бизнес в Анадол. Ердоган е техният говорител.

Освен това в Турция има един проблем, който е принципно нерешим – отношенията с Армения по темата за геноцида. Все повече и повече страни признават арменския геноцид и не виждам изход от тази ситуация.

– Нека коментираме и арменския проблем. Напоследък е все по-трудно да вярваме, че спонтанните политически сътресения в една държава, макар и обосновани със справедливо социално недоволство, са автентични. Такъв е случаят и с Армения.

– Вие казахте какви са основните правила. Аз бих добавил само още едно. Нито една цветна революция по света не е направена без тайното участие на властта. На първата нежна революция бяхме свидетели в България. На този, който не е разбрал, може да му се каже десетилетия след събитието, че без участието на ЦК и Политбюро нищо такова нямаше да се случи.

– А в Армения какво се случи? Помогнаха ли руснаците на разочарованите арменци?

– Да. Между другото това не е глупава схема. Серж Саркисян е арменският Бойко Борисов. Той омръзна на всички арменци и аз напълно ги разбирам. Срещу него извадиха Никол Пашинян, който има железни връзки под килима с управляващата Републиканска партия в САЩ. Той е технологично средство за решаване на въпроса. Предполагам, че в Русия решиха, че гарант на руските интереси там ще бъде значимият армено-руски капитал.

– Тоест те няма да заложат на политическия, а на бизнес елита?

– Точно така. Това е продължение на старата концепция, че в нашата епоха международните отношения се икономизират – глупава концепция, впрочем. След края на Съветския съюз в Кремъл решиха, че на бизнесмените може да се възлагат и политически отговорности. И така оплескаха Украйна. Те до последно вярваха, че техните хора в Украйна ще оправят нещата. Добре де, но тези хора се оказаха олигарси, а олигархът винаги предава.

Русия се доверява на ролята и влиянието на руско-арменските капитали на територията на Армения, което не е празна работа, но не съм сигурен, че е достатъчно. Това е идеята, че можеш да решаваш политически въпроси с икономически хитрости, което е системно невярно. Ако беше така, нямаше да има политика.

Вижте, има само един начин да бъдеш суверенен и няколко начина да не бъдеш. Армения не е напълно суверенна страна, защото суверенитетът идва тогава, когато народът в своята цялостност решава да издигне волята си над себе си. Само че в Армения живеят определен брой арменци, в Русия – пак толкова, само малко по-малко, а в Америка – още толкова. От името на кои арменци говори арменското правителство? Коя е „народната цялостност, средоточие и източник на суверенитет”? Нали суверенитетът не принадлежи на етноса, а на нацията? Същият проблем, по своему, има и държавата Израел.

– Какви са стремежите на външните фактори, които се опитват да дестабилизират Армения? Някои анализатори посочват, че руската военновъздушна база в Гюмри, която би могла да изиграе своята роля при военен конфликт в Близкия изток, е същинската причина за случващото се там.

– По този въпрос дори и руснаците не могат да се разберат. Много внимателно следя руските геополитически дебати. Едната позиция е, че никаква база в Гюмри не им трябва и че не са длъжни да охраняват арменската граница. Без руската тежка дума, съдбата на Нагорни Карабах би била предрешена. И базата в Гюмри има известно значение за Нагорни Карабах. Според тази руска геополитическа доктрина, на Русия всичко това не ѝ не необходимо. Има я и обратната доктрина. Наскоро чух един от най-големите специалисти по този въпрос да казва експлицитно, че в случая залогът е да се закрие базата в Гюмри и да се удари още веднъж по руския геополитически интерес. Вътре в Русия има конфликт по въпросите на геополитиката. От една страна е козиревското начало, според което Русия трябва да се откаже от всичките си политически позиции, завоевания и да бъде малка, бяла и пухкава страна на конвергентни руснаци. Това е доктрината „Горбачов“, идеята за нов тип държавност. Следи на тази доктрина и в момента има в Кремъл. И обратната доктрина – руският генерален щаб много добре знае, че в момента там се засяга руският геополитически интерес. Разбира се, в ролята на балансьора, който се очаква да задава вярната посока, отново е Путин.

Цялата тази зона е зона на генерализиращи се политически абсцеси. Вярвам, че това не е обещание за нова война, а за предстоящи 5-7 години на престрелки и скъсани нерви. Доскоро се надявах това да не ни засяга, но май ще се наложи да призная, че съм се заблуждавал. Досега живеехме като в котловина, в която лошото време ни се разминаваше. Боя се, че идват времената, когато българският държавен ръководител, който и да е той, ще трябва да решава да плаща по скъпата тарифа, защото става дума за съдбата на България. Отговорността се споделя между президента Радев, чието мнение не ми е ясно, и премиера Борисов, (който май има няколко различни мнения – помните ли: „да се разберат началниците”), и който, ако има късмет, може да стане еврочиновник на високо равнище.

Истинският, голям, нерешим проблем е, че българският политически елит не е готов да мисли за тези неща. Нашият елит вярва, че хубавото време ще продължи до безкрайност, и че евроциркът, който протече в София през последните месеци, е само предизвестие за нова щастлива евроконсумация. Циркът си тръгна, а клоуните останаха със смешните си надежди и с обичайния си конфликт с реалността…

А хубавото време свършва. Истината е, че започва геополитическа зима в нашата част на света.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

“Таймс“: Тръмп ще върне предишното величие на НАТО

 

 

Въпреки всички трансатлантически спорове за разходите за отбрана, САЩ твърдо възнамеряват да укрепят НАТО. Европа и Америка не могат да се договорят по нито един въпрос. С изключение на бъдещето на най-важния и успешен военен съюз в света. Въпреки ексцентричната дипломация на Доналд Тръмп и неговото язвително презрение към съюзниците, перспективите на срещата на НАТО, която ще се проведе в средата на юли в Брюксел, са учудващо многообещаващи.

Естествено, на зрителите активно ще се демонстрират огромните различия между двата бряга на Атлантика по отношение на разходите за отбрана. Тръмп ще избълва огън от критика срещу европейците, обвинявайки ги в алчност и желание да спечелят на чужд гръб. Малцина от 29 страни-членки на алианса изпълняват изискването и харчат по 2% от своя БВП за отбрана. На кратко казано, американските данъкоплатци плащат за благоденствието на европейските държави.

Съюзниците максимално използват предимствата, давани от НАТО, докато на раменете на американците се крепи по-голямата част от бремето за неговото поддържане. На фона на безпокойството по повод на едностранната политика на американците спрямо Иран, Близкия изток, климатичните промени и търговията европейските лидери не са склонни да слушат някакви поучения. Те също демонстративно ще порицават администрацията на Тръмп за високомерието и прибързаността. Въпреки това, тази осъждана от всички администрация с мощната подкрепа на Конгреса увеличи, а не намали приноса на Америка в сигурността на Европа, наливайки пари в нейната източна част и върна там тежките оръжия, които администрацията на Барак Обама изтегли.

САЩ укрепи своите военни връзки с държавите, които не членуват в НАТО, като Швеция и Финландия. През миналия месец Пентагона обяви възстановяването на Втори флот, оперативна единица на американския ВМС, отговаряща за Северния Атлантик. Всичко това заради Русия. Нападайки Украйна през 2014 г. и започвайки да вреди навсякъде, Владимир Путин презареди трансатлантическите отношения. НАТО сега се фокусира върху своята основна мисия: отбраната на територията. Многонационалните войски, които неотдавна бяха разположени в Прибалтика и Полша, промениха ситуацията със сигурността в тези разположени на първа линия страни, което намали риска от внезапно руско нападение. В резултат на това всички ние днес сме по-сигурни.

Сега, когато в Балтийския регион е въведен ред, вниманието се пренасочва към Балканите и Черно море. Първият повод за безпокойство – Турция, която сега увеличава своето военно сътрудничество с Русия на фона на конфликта със Запада по повод на Сирия. Будят тревога нестабилността и намесата на Русия в делата на бивша Югославия. Сега все повече расте надеждата, че Македония, най-накрая ще получи шанс да влезе в алианса, но за останалите кандидатки, такива като Босна, Косово и Сърбия това както и преди остава далечна перспектива.

Руските заплахи де факто наложиха вето върху по-нататъшното разширяване на НАТО на територията на бившата империя на Кремъл. Също така НАТО се сблъсква с това, как се променя лицето на войната: кибератаките, изкуственият интелект, пропагандата, целенасочената корупция и други подобни. Тук са необходими възможностите на Великобритания, и те, вероятно, ще ни позволят да постигнем това, че през 2020 г. наследникът на Йенс Столтенберг на поста генерален секретар на НАТО да бъде британец. Потенциалните кандидати са много, макар че сред тях няма нито една силна фигура. Тази работа би желал да получи Дейвид Камерън, но смаяните от Брекзит европейски страни го ненавиждат. Но най-насъщните проблеми на алианса са доста неприятни и преди всичко засягат логистиката. Те тлеят още от времето на Студената война.

Транспортирането на танкове по пренатоварената железопътна мрежа на Европа отнема седмица, а са необходими дни или часове. Бюрократичната рутина угнетява. Промените се случват, но недостатъчно бързо. На юлската среща ще бъде одобрено създаването на ново Обединено командване по тиловото осигуряване и логистиката в Улм, което ще се занимава с транспорта, инфраструктурата, киберсигурността и останалите скучни, но важни въпроси.

Разходите за обектите с двойно предназначение, такива като големи пристанища, по-стабилни мостове и железопътни вагони дава шанс на Германия да избегне американските критики относно нейните разходи за отбрана, които представляват само 1,2% от БВП. Тъй като в Германия са силни в момента антиамериканските настроения, на нея й е по-лесно да се концентрира върху логистиката. Германците могат да се тревожат, че НАТО е поле за дейност на разпалващите военна истерия американски производители на оръжия. А срещу подобряването на железопътните превози трудно могат да възразяват.

Този подход е много по-добър, отколкото със заплахи да се принуждава правителството на Ангела Меркел да изпълни даденото празно обещание да достигне поставената от НАТО цел за 2% от БВП до 2024 г. И наистина, отчитайки грандиозната икономика на Германия, харченето на такова голямо количество пари за оръжия, би я превърнало във военна супердържава на Европа, което може да има потенциално дестабилизиращи последици. Втората голяма грешка е приемането на решения.

Съвременните заплахи се развиват бързо и непредсказуемо. В случай на руска провокация, обсъжданията в Съвета на НАТО, органа на алианса, отговарящ за взимането на решения, могат да са прекалено бавни. От военна гледна точка върховният главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа американският генерал Къртис Скапароти се нуждае от по-големи правомощия, например, за оперативното разгръщане на силите за бързо реагиране някъде в Източна Европа. Това засяга чувствителен момент: положението за съгласие на парламента за използването на въоръжените сили в едни страни е записано в Конституцията, а в други се ползва с широка политическа и обществена подкрепа.

Американските президенти също са обезпокоени: конфликтите могат да избухнат навсякъде, но само САЩ могат да ги прекратят. Въпреки целия огън, мъгла и ярост в трансатлантическите отношения, пример, за които са спешната миротворческа мисия на Столтенберг в Белия дом, голямото предимство на алианса е това, че той е единственият вариант. Той обединява Европа със САЩ. Той обединява Великобритания с Европа. Това е единствената защита на Европа от Русия. Разширяването на НАТО увеличава сигурността и съдейства за модернизацията. Това е единствената организация, която може оперативно да разгърне ефективни въоръжени сили против заплахите в Северна Америка, Близкия изток и други горещи точки по света. Всичко останало дори не се доближава малко до алианса. С това поне са съгласни всички.

„Таймс“, превод: БГНЕС

Александър Маринов: След пиянството на едно европредседателство

 

 

Разгулът на българското европредседателство е в разгара си. Срещата на върха на 17 май се възпява с чутовни епитети, дори се твърди, че българските управляващи „пишат история“. В мечтите си някои разпределят стотици милиарди за „свързаност“ на Западните Балкани, въпреки че по-скоро става дума за сбъркани асоциативни връзки. Въобще  страстите кипят, а, както заяви българският премиер, „страната никога не е била толкова добре“. Поради което за политически сътресения, да не говорим за оставки, не може да става и дума.

На всеки пир обаче има хора, които по някое време започват да се замислят за после, когато от звъна на чашите ще останат само тежкият махмурлук и необходимостта да се разчисти. В нашия случай това е много точна аналогия – на 1 юли сутринта управляващите ще трябва да се заемат с решаването на десетки тежки проблеми, които неглижираха или отлагаха, за да не помрачават празничната атмосфера. Тогава по неизбежност ще се постави и въпросът за отговорността – най-омразният за българските властимащи. А когато дойде време да се поема отговорност, верните съюзници стават разбойници. Справка – управляващата коалиция в предишния парламент и нейната безславна кончина.

Въпреки периодичните декларации, че в управляващата сега коалиция царят мир и любов, всички знаят, че тази идилична видимост е измамна и временна. Недоволството се натрупва, въпреки че временно бе потушавано с щедри финансови инжекции и още по-щедри обещания. Навсякъде – от здравеопазването до отбраната – липсата на сериозен анализ и работещи мерки бе обяснявана с подготовката на още по-задълбочен анализ и още по-ефективни решения. И, разбира се, с необходимостта държавата да се фокусира върху приоритет номер едно (според правителствената програма) – митичното европредседателство.

Впрочем, като стигнахме до въпросната програма за управление на правителството, чиято първа година изтече неотдавна, впечатляващо е пълното мълчание около хода на нейното изпълнение. Дори финансовият министър, който по логиката на програмното бюджетиране да има водеща роля при планирането и отчитането на този основополагащ управленски документ, смотолеви нещо за изпълнени „предизборни обещания“ и се измъкна с философското заключение, че „качеството на управлението се оценява на избори“. Нито правителството, нито министър-председателят представиха отчет за резултатите от изпълнението на програмата през първата година на управлението. Ако съдим по публично достъпния дневен ред на кабинета и отделните министерства, това, което реално се върши, следва всичко друго, само не и логиката на програмата.

Но ако все пак можем да разберем правителството и управляващото мнозинство (не е приятно да отчиташ несвършеното), направо необяснимо е защо опозицията не поставя въпроса за оглушително липсващия отчет за изпълнението на управленската програма през изтеклата първа година от мандата. Тези, които претендират, че са алтернатива, би трябвало вече да са подготвили и представили на обществото своя анализ на изминалата година, за свършеното и несвършеното и най-вече – за тежките пороци на самия начин, по който бе подготвена програмата. Защото алтернативността започва именно от способността да се изработи и обоснове принципно различна философия и съдържателна логика на управлението на държавата.

Анализът и отчетът на основния програмен документ на кабинета не са самоцел или кух ритуал. Те са незаменимо средство за диагностика на управлението и за отстраняване на допусканите слабости и грешки, както и сигурен индикатор за отговорността пред обществото. Липсата им показва, че управляващите не искат или не могат да видят и отстранят пропуските си, а това увеличава риска от задълбочаване на проблемите и възникване на кризи. Което на свой ред у нас винаги е водело до разклащане на управлението, изостряне на противоречията в основните му съставни части и в края на краищата – до падане на правителството. При това – без особен принос от страна на опозицията. Така ще стане и сега.

Една от важните поуки от изминалата първа година на това управление е, че вместо да допринася за реализацията на националния интерес и да спомага (макар и косвено) за решаване на проблемите на страната, дейността на управляващите в сферата на европредседателството предизвика противоположни ефекти. Заслепени от желанието да се представят подобаващо и да получат похвали от големите европейски батковци и каки, Бойко Борисов и сие се кланяха, прегръщаха и целуваха, но тотално забравиха думичката „не“ и допуснаха безропотно поредица от европейски решения, които тотално противоречат на българския интерес.

Няма по-видим пример от инициирания от френския президент Пакет за мобилност на ЕС, който стана повод за готвените протести на българските превозвачи. Подкрепата на правителството за протестите и избухналото със задна дата възмущение на премиера са не само лицемерни, те са доказателство за неспособността и малодушието на управляващите. Защото преди девет месеца Макрон не само бе посрещнат от Борисов с „тук всички парле ву франсе“, а получи българското „да“ на своята първа голяма европейска инициатива. Уклончивите пожелания на министър-председателя, че трябва „по-бързо да повишим доходите и нивото на живот в нашите страни“ не значеха и не значат нищо.

Същата съдба ще имат и заканите, че България ще разработи и внесе промени в Пакета за мобилност – нещо, което именно държавата, председателстваща Съвета на ЕС, трябваше отдавна да направи. С други думи, едно е да се кичиш с лаврите на велик миротворец и медиатор, друго е да работиш за страната си.

Посоченият проблем е само един от многото, които ще изскочат отново на дневен ред след края на европредседателството. Някои от по-съобразителните участници във властта явно се досещат за хода на събитията, затова започват да се оглеждат за резервни възможности. Така можем да си обясним внезапно разцъфналата диалогичност на Каракачанов и Симеонов, които не просто поискаха на четири очи да запознаят лидера на опозицията със своята работа, но и припознаха в лицето на Нинова посредник за осигуряване на подкрепата на смъртния враг ДПС. Не са случайни и засега епизодичните обвинения на депутати от Обединените патриоти към ГЕРБ за непартньорско поведение. Първите малки пукнатини може да изглеждат безобидни, но големият разпад винаги е започвал по този начин.

А и практиката показва – когато Бойко Борисов обяви, че нещо няма да се случи, единственият въпрос остава кога то ще бъде факт.

 

Александър Маринов, в. „Банкер“

 

Проф. Иво Христов: В София се проправяше пътят на Македония към НАТО, на Косово – към ООН

 

 

– Какъв е вашият коментар за срещата Европейски съюз – Западни Балкани, проф. Христов?

– Ако четете българските медии – бравурни, супер резултати! Ако бъдем реалисти, формално поставените цели не са изпълнени, но бе стартиран процес на изпълнение на други цели, за които не се говореше. Формално поставените цели бяха да се започне т.нар. процес на присъединяване на Западните Балкани (това ужасно клише!), към Европейския съюз. Стана ясно, че това не е реалистично в скоро бъдеще и това всеки специалист го знае. А по отношение на неафишираните, но реални цели, се случиха две неща под покривалото на срещата ЕС – Западни Балкани. Първата е договорката за започване на директни контакти между Косово и Сърбия. И втората е интензифициране на преговорите между Гърция и Македония за името. И двете, според мен, под натиска на САЩ. Целта е в единия случай Македония да влезе в НАТО, а в другия – Косово да бъде признато от ООН, срещу което вероятно Сърбия ще получи бърза писта за влизане в Европейския съюз, като по този начин бъде извадена от руската сфера на влияние.

– България не постави ли въпроса за Западните Балкани в максимален обем на срещата в София, като се има предвид, че междувременно се появиха проблемите с иранската сделка, ожесточи се конфликтът в Близкия Изток? А ние, при положение че сме малка страна, поставихме темата за Западните Балкани в дневния ред на форума.

– България не притежава калибъра и влиянието за това. Европейският съюз гледа скептично на всякакви приказки за разширяване. Реално не се води разговор по тази тема. Европейският съюз се намира в тежка институционална криза, той е изправен пред много важния проблем за бъдещето си, какъв трябва да бъде този Европейски съюз. Президентът на Франция Еманюел Макрон инициира преди десетина дни в Аахен няколко много важни процеса: задълбочаване на интеграцията в еврозоната, създаване на институцията финансов министър на еврозоната. Т.е. говори се за същинска интеграция в много по-малък географски обем, но много по-задълбочена като концентрация. Затова казвам, че трябва да разграничаваме сиеминутния пиар от важните, задълбочени решения, които са взети.

Затова е хубаво да се чете не само българска преса, но и западната за резултатите от срещата в София. А там много ясно са изведени основните акценти: на първо място е кризата в отношенията между Европейския съюз и САЩ по повод на иранската сделка, която тема елиминира  всички приказки за разширяване на Европейския съюз със Западните Балкани. На второ място – имаме само декларация, която е напълно дипломатична, за започване на процеси на интензификация на връзките между Европейския съюз и Западните Балкани. Но от тази декларация до реалните действия  има много, много крачки. Действително, ще има инвестиции в инфраструктурата, защото това засяга сигурността на Европа, но да не надценяваме това, което се е случило в София. Както казваше баба ми: да не си губим акъла!

– Инвестициите в инфраструктурата не са ли успех?

– На кого? Макрон го заяви директно – ако ние не инвестираме в Западните Балкани, ще ги вземат Русия и Китай. Русия няма тази икономическа тежест, но Китай я има. Пирея вече е китайско пристанище, ускорено върви проекта за скоростни ЖП линии с китайски капитали от Истанбул през София към Централна Европа и от Солун в посока долината на Морава и оттам към Централна Европа. Става дума за жестока геополитическа битка, която ще се разиграе, включително и на Балканите.

– От друга страна не е ли логично западноевропейската преса да се концентрира върху иранската сделка – Балканите са далече, а сделката с Иран засяга техния бизнес.

– Питате ме за реалните резултати от тази сделка, казвам ви какви са реалните, а не пропагандните резултати. Има разлика между двете.

– Виждате ли проблем в това, че декларацията от София не бе подписана?

– Тя не може да бъде подписана, по една много проста причина – част от Балканите е Косово, а то не е признато от ключови европейски държави, сред които Румъния и Испания. Франция има огромни резерви по този въпрос, Гърция и Кипър – също. Докато не бъде решен много важният въпрос за бъдещето на Косово, за бъдещето на Сърбия, докато не бъде решен въпросът за статута на Босна – това е едно причудливо държавоподобно образование, всичко ще се опакова в дипломатическите приказки, че ни чака дълъг процес на интеграция на Западните Балкани. Затова и не се подписва. Между другото, това го казаха в прав текст и част от европейските лидери тук в София.

– Туск може би излезе от дипломатичния тон като каза, че Косово създава повече проблеми на човек от населението, отколкото Франция и Германия взети заедно. Прозвуча като реплика на премиера Борисов, който на няколко пъти подчерта, че шестте държави от Западните Балкани имат БВП колкото Словакия и население – по-малко от Румъния.

– Тук ще отговоря като балканец. Първо Европа – преди всичко Франция, Англия и Германия, създадоха многото проблеми на Балканите, а след това вече многото проблеми на Балканите им се привиждат като проблеми, създадени от балканците на Европа! Да не навлизаме в историята и да не казваме кой създаде термина „балканизация“, кой създаде проблемите на Балканите и лепна на Балканите петното, че са източник на всички беди на света. Великите сили разпарчетосаха тази територия, създадоха и заложиха бомби със закъснител. България граничи навсякъде със себе си, въпреки че ние дипломатично не споменаваме тези неща, не казваме за македонския въпрос, за тракийския въпрос, за беломорския въпрос. След разпадането на Югославия възникна сръбският въпрос. Възникна и албанският въпрос, тъй като една трета от албанците живеят в Македония, в Косово, в Черна гора, дори в Гърция и Сърбия. Балканите с пълно право могат да представят на Европа обратната сметка. Не Балканите и балканските държави са първоначалните виновници за жестоките кризи и кървавите войни на Балканите. Тези, които създадоха тези конфликти, нека не си измиват ръцете с жертвите, войната в Югославия все още има своята кървава следа в умовете и сърцата на хората тук.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Акад. Антон Дончев: Народът ни не заслужава сегашната си съдба

Акад. Антон Дончев

 

 

“…не може да бъде оставено злото да си мята полите и вятърът да му вее косите, защото този народ, с тази история, с тези качества, с тази наследственост, с тези хромозоми, не заслужава съдбата, която има…”

На 21 май гост в предаването „Не се страхувай“ с автор и водещ – Васил Василев, бе един от стожерите на българската духовност, един от най-големите писатели на всички времена, човек, чието име е направило България известна по целия свят и особено в литературните кръгове, човек, когото чужденците сравняват с Омир, с Шекспир, в нашия регион с Казандзакис, с Иво Андрич – българският рицар на словото академик Антон Дончев. Ето цялото интервю на Василев с писателя, излъчено на 21.05. 2018 г. по телевизия Евроком.

В. ВАСИЛЕВ: След два дни е великият български празник – 24 май, Кирил и Методий, „Върви народе възродени“, накъде върви българският народ?

А. Дончев: Каквито и прилагателни да измисля за този празник, няма да мога да определя значимостта му, защото това е рожденият ден на българския народ. Ние имаме щастието или проклятието да сме родени от Словото. Преди да се роди славянската писменост, българското писмо, преди да бъде преведено Светото писание на разбираем за обикновените жители на Балканския полуостров език, България е имала население, което по никакъв начин не е народ, в което съвършено ясно са се откроявали траки, славяни, прабългари, всеки с езика си, всеки с културата си и тогава се ражда Словото и ги обединява. 120-150 години след раждането на Словото, на Балканите живее българският народ, говори български език, чужденците го наричат български и започва нашият път през вековете. И скоро след това се случва второто чудо – тая светлина, която избликва по българските земи, този огън, тази клада, която се разпалва, пламъците тръгват на Изток и пламва Русия, пламват племената, които населяват сегашна Украйна, и това Слово, усвоено в началото от 2-3, да кажем 5 милиона души, изведнъж става писменост на 250 милиона души.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: И все пак ние сме в една много странна позиция. Всички чувстваме трудностите, в които сме изправени. Аз ходя из книжарниците, обичам книжарниците. Трудно в тях може да се намери книга на българските класици. Те са забутани някъде на рафтовете и човек трябва да пита къде може да си купи Йовков, Вазов или Антон Дончев. Това като че ли е някаква рядкост. Какво е това – презрение на държавата към творчеството на собствените творци ли? Ето например тази книга. Книга, която е издадена преди 50 и няколко години за първи път. Която печели световно признание. На Антон Дончев. Тя трудно може да се намери в днешните книжарници. Защо? Защо става така? Какво е това отблъскване от културата? Много хора казват, че загива държавата, но и културата загива. Кое загива първо?

АНТОН ДОНЧЕВ: Разговорът, за съжаление, не изисква някакви разисквания, защото трябва да признаем, че е съвършено очевидно – това което ние наричаме държава, не дооценява културата, не разбира културата. С което може би съвършено съзнателно се самоубива. Тук, за да се празнува раждането и превода на една финландска книга, дойде финландската президентка и аз я попитах: „Госпожо, бихте ли ми обяснили накратко – как Финландия преживя този ужас след Втората световна война? Вие загубихте най-храбрите си мъже. И земя ви взеха, и стопанството ви беше много зле. А сега Финландия е синоним на успех. Имате блестяща култура. За една ваша класическа книга, вие идвате в България. Все пак сте президент. Бихте ли ми обяснили това нещо?“ Тя ми каза: „Ще ви кажа само една дума – култура. Когато загубихме втората световна война. Когато бяхме на колене. Когато се събра първият парламент, моят предшественик – първият президент, каза: “Господа, събрали сме колкото можем пари, злато, пръстените на хората, обеците на жените ето тук на тази купчинка. За какво да ги дадем?” И парламентът реши да се даде за култура с едно изречение: “Господа, както сме закъсали, единствените, които могат да извадят златото от блатото това са културните, умните хора.“
И ето я Финладия. Ами вземете Япония. Единствената професия на японците, които не са задължени да се покланят на императора, са учителите. Равни са на императора. Министърът на културата на Германия ми каза: „Огромната грешка на всяко управление е да си въобразява, че оправяйки икономиката на държавата, оправя нейните проблеми. Който изоставя културата си, прави фатална грешка. Смъртоносна грешка. И това е наистина невероятната грешка, която се прави почти по целия свят. А пък у нас се повтаря всекидневно – големият проблем за духовното и материалното. Съжалявам, че съм го казвал много пъти, но пак ще го повторя. Един от отговорите защо България стои тук 15 века е “българският пояс”.
Много странно, но е точно това – военният пояс на прабългарите.
Той разделя небето от Земята. Горната част на човека, която е свързана с небето – главата, ръцете, които могат да правят добро и зло, сърцето – са на небето. Под кръста частите са на Земята. Много странно, но аз видях едно младежко хубаво общество, в което носят бели ризи и черни панталони – което е за небето и за земята. Българите са имали военен пояс, който е усвоен от много армии. Кожен хубав пояс. Чужденците не са знаели какво означава той за българите. Това е лентата, която разделя и едновременно съединява небето и Земята. И работата на колобърите /титла на прабългарски жрец – бел.ред./ е била да търси равновесие между това къде си вързваш пояса – дали човек пази равновесието между духовното и материалното. При нас това е абсолютно загубено. Казал го е Исус – дават му монетата с надежда да сбърка нещо. От едната страна е император, от другата страна е някакво божество. И той казва Божието – Богу, Кесаревото – кесарю.
Даже и Исус Христос не е избрал духовното. Той е избрал равновесието между духовното и материалното. А ние се покланяме на материалното. Когато Моисей слиза с Божиите заповеди, вижда “златното теле” и казва на евреите: вие продадохте славата си за теле, което пасе трева. Докато критерият за доброто и злото са добродетелите, докато всичко се продава – нищо не може да се оправи. Всичко се продава – нищо не се оправя.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Има няколко категории, които са имали огромно значение съвсем до скоро – до преди 50 години – чест, достойнство. Хората са умирали за честта си. Тя е била по-важна от живота, от бъдещето, от съществуването. Достойнството е било един от основните критерии за издигнатите хора, а днес като че ли всичко това, както и вие говорите, е затрито. То е избутано на заден план. Не знам дали съществува като цяло, като народностна категория но е заместено с материалното. Заместено е с печалба, богатство, пари, влияние, мощ, политическа сила. Как може да се върне това равновесие, в което достойнството и честта да имат по-голямо значение?

АНТОН ДОНЧЕВ: Има една карта на правата на европееца. Първи раздел – достойнство. Тези хора, които са се събрали да решат духовната и материална съдба на Европа, са имали мъдростта да обявят достойнството за най-главната черта на цивилизацията. И не са го постигнали. Тия страшни думи, които чува Алеко Константинов от сърбина в Щатите, когато отива до Чикаго: „Парица е царица“. Това започва от семейството, от възпитанието. Семейството е огледало на обществото. Нормалното семейство е институция, в което се отглеждат деца. И майката и бащата като гледат какво се случва около тях, виждат, че всъщност това общество се управлява от благоденствието, от желанието за забогатяване. И ето го резултата. Казвате как може това нещо да се поправи? Изключително трудно. С всекидневна борба, с посочени примери като този празник на нашето слово, който ние очакваме. Като с примера на това, което се случи и се е случвало – да се припомни на хората, че то е резултат на духовното. Защото всички народи, които са убили около нас, са обръщали естествено внимание на материалното – и на армиите си, и на населението си. И какво казват победените авари като се явяват пред Крум: причината за това, че великата Аварска държава загива, е чисто морална. Държава им пропада не защото нямало войници, пълководци или храброст. Пропада, защото пропада морала, съдийството, търговията, подправката на монети. И аварите ги няма. Ние сме останали, обаче ще ви кажа нещо – не знам колко е добре и колко е лошо? Папата с тази преписка с Борис /Свети княз Борис Първи/ изказва достатъчно категорично едно неодобрение на строгостта на българските закони. Защото истината е, че хората са се наказвали със смърт. На което Борис отговаря: “Няма ли ред, няма държава.“ Всичко, което е сбъркано, трябва да бъде наказано. И са наказвали. Божидар Димитров една най-интересна мисъл изказа и я защити: Околните народи са признавали българската държава и някои от тях са се съгласявали да станат съставна част от българската държава, защото в българската държава е имало ред. Защото българите са изпълнявали договорите си. Имали са граница – на границата е имало бразда, имало е митница, имало е печати. Обаче Крумовите закони – режат се ръце, чупят се крака, убиват се хора, за да има ред. Не става въпрос да се наказва по такъв начин, но не може да бъде оставено злото да си мята полите и вятъра да му вее косите, защото този народ с тази история, с тези качества, с тази наследственост, с тези хромозоми, не заслужава съдбата, която има. Думата „справедливост“ трябва да се върне с някаква стойност. Не го заслужават хората.

ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: На какво да стъпим, за да могат хората да заслужат миналото си, да видят бъдещето си? Защото като че ли в момента сме стъпили на един плаващ кораб, който не знаем къде ще ни заведе?

АНТОН ДОНЧЕВ: Един от най-хубавите девизи, които съм срещал е девизът на Париж – нарисуван кораб, море, клати се, но не потъва. Оптимизмът е да кажеш „Корабът няма да потъне“. Той няма да потъне, защото тези, които са го конструирали навремето, хората, които са израснали с дърветата, от които е изсечен корабът, са го направили много здрав. Всичко, направено с България, е направено с дървета, които са пораснали заедно с нас – които сме поливали и кастрили. Не е толкова лесно да я изсечеш тая гора, да дръпнеш кораба към дълбините. Въпреки че се опитват. Но ако говорим за започване, то трябва да започне от училището. Защото в училището влизат едни красиви, умни хора. Аз съм говорил и не искам да повтарям, че когато идва много тежка зима, дъбовете раждат повече жълъди и израстват по-красиви дървета. Може би това, че нашите деца станаха толкова красиви и умни, това че печелят международни конкурси, това че когато се срещам с тях в залите, просто се радвам да видя такива хора. Може би това ни предупреждава, че ще прекараме тежки години, но училищата трябва да поведат шествието. Навремето писах една статия и си харесвам заглавието: „Да съберем пари да купим тоги на учителите!“. Професията на учителите, професията на лекарите във всички общества е била професия за жреци. Аз си спомням моите учители с благоговение. Трябва да им върнем мястото в обществото, което заслужават. Трябва да им поверим децата си и да им вярваме, че те наистина ще ни поведат. Учебниците, спорта, връзката с природата – от това трябва да се започне.

––––––––––––

“Не се страхувай” с Васил Василев, всеки понеделник от 20.00, Евроком, eurocom.bg

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Световната преса: САЩ втвърдяват външната си политика

Майк Помпейо

 

 

Скъсването на ядрения пакт с Иран е първа стъпка от дълъг и болезнен процес, който САЩ започват и който според някои е заговор за събаряне на властта в Техеран, пишат медиите по света.

САЩ замениха преговорите с Иран с диктат, пише в. „Монд“, цитиран от БТА.

Държавният секретар на САЩ Майк Помпейо използва вчера първата си голяма реч за външната политика, за да отправи твърдолинейно послание, в което поиска от Иран да промени кажи-речи напълно поведението си на световната сцена, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Натискът едва започва. Скъсването на ядрения пакт с Иран е първа стъпка от дълъг и болезнен процес, който има за цел да върже ръцете и краката на режима на аятоласите, пише в. „Паис“. САЩ въобще не възнамеряват да предоговарят споразумението от 2015 г., а искат да сключат ново, което да съдържа окончателен отказ от страна на Иран от каквито и да са ядрени амбиции, закриване на програмата за балистични ракети и край на експанзионизма в Близкия изток, добави испанското издание.

Част от дванайсетте американски искания, които Техеран трябва да изпълни, се отнасят за ядрения въпрос. Те се простират далеч отвъд пределите на умиращото споразумение, което иначе е смятано за най-стриктното в историята на борбата срещу ядреното разпространение. Но най-фрапантните искания се отнасят за регионалното влияние на Иран, от който САЩ искат да се разпорежда само в собствените си граници, добави „Монд“.

САЩ избраха да приложат политика на „максимален натиск“ върху Иран, както направиха със Северна Корея. Вашингтон смята, че е принудил режима на Ким Чен-ун да смени тона и да започне диалог с Южна Корея. В този случай обаче администрацията се ползваше с голяма международна подкрепа, изразяваща се в санкции, приети от ООН. Отказвайки да признае, че в Иран има и умерени политици като президента Хасан Рохани и външния министър Мохамад Джавад Зариф, американският държавен секретар събуди отново подозрения за американски заговор за дестабилизиране и събаряне на режима в Техеран, пише френският вестник.

В ролята на дразнител

Майк Помпейо обеща вчера по-дълбока подкрепа за Грузия в областта на сигурността и икономиката и призова Русия да изтегли войските си от Абхазия и Южна Осетия по силата на споразумението за прекратяване на огъня от 2008 г.

„САЩ недвусмислено осъждат руската окупация на грузинската земя, каза Помпейо при откриването на годишната среща на американо-грузинското стратегическо партньорство, провеждаща се във Вашингтон.

„Руската силова инвазия на Грузия е ясно нарушение на международния мир и стабилност“, допълни той. Помпейо припомни, че политиката на САЩ е да подкрепя евентуално членство на Грузия в НАТО.

Грузинският премиер Гиорги Квирикашвили каза, че американската подкрепа за мирно решение на руското присъствие в Грузия „е от най-висша степен на важност за нашата страна и за регионалната стабилност“. Той допълни, че членството на Грузия в алианса ще бъде „ясна добавена стойност за евроатлантическата сигурност“.

На „венецуелския фронт“

Президентът на САЩ Доналд Тръмп призова днес венецуелското правителство да „проведе свободни и честни избори“, след като президентът Николас Мадуро бе преизбран във вот, който по-голямата част от международната общност порица, предаде Ройтерс.

Призоваваме режима на Мадуро да възстанови демокрацията, да проведе свободни и честни избори, да освободи незабавно и безусловно всички политически затворници, да сложи край на репресиите и икономическите лишения срещу народа на Венецуела, посочва Тръмп в изявление.

Американският държавен глава подписа по-рано указ за налагане на нови икономически санкции срещу Венецуела.

Ким да внимава да не направи нова грешка

Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс предупреди севернокорейския лидер Ким Чен-ун да не се опитва да разиграва американския държавен глава Доналд Тръмп, ако двамата се срещнат при ппланираната среща на 12 юни. Пенс заявява това в извадки от инвервю за телевизия „Фокс“, цитирани от ДПА.

„За Ким Чен-ун ще бъде голяма грешка да мисли, че може да разиграва Доналд Тръмп“, казва Пенс на фона на засилващите се опасения, че срещата може да се окаже срамен провал за Тръмп, ако той не успее да накара Северна Корея да се откаже от ядрените си оръжия.

Пенс допълва, че е „безспорно“, че Тръмп е подготвен да се оттегли от срещата, която според плановете трябва да се проведе в Сингапур.

Не мисля, че президентът Тръмп мисли за пиар-а, той мисли за мира, допълва вицепрезидентът.

Северна Корея заяви миналата седмица, че ще се откаже от срещата, ако САЩ настояват за пълната й денуклеаризация.

За Тръмп, който е уверен във възможностите си да постига големи сделки, се твърди, че е попитал съветниците и съюзниците си дали все пак да участва в срещата предвид промяната в тона на Пхенян.

Очаква се Тръмп да обсъди срещата с южнокорейския президент Мун Дже-ин, който по-късно днес ще посети Белия дом.

Паметната среща е овековечена, все пак

Белият дом е изсякъл паметни монети в чест на първите в историята американско-севернокорейски преговори на върха, планирани за 12 юни, предаде ТАСС.

На монетите са изобразени профилите на президента на САЩ Доналд Тръмп и лидера на Северна Корея Ким Чен-ун на фона на националните знамена. Около тях има надписи „Президент Доналд Дж. Тръмп“ и „Върховен лидер Ким Чен-ун“, отдолу е годината 2018-а, а отгоре – надпис „мирни преговори“ на корейски. По най-външния периметър са разположени надписи на английски „Съединени американски щати“, „Мирни преговори“ и „Корейска народно-демократична република“.

 

Източник Дир.бг

 

Кеворк Кеворкян: Прослушване при Путин. Преди да отиде при Путин, премиерът трябва да е наясно, какво точно загубихме от шикалкавенето

 

 

Радев отиде при Путин в Сочи.
И имаше доблестта да признае, че през последните години отношенията ни с Русия са били под знака на „недалновидното политическо говорене“.
Радев можеше да използва и по ясната дума: шикалкавене.

На Путин обаче това признание не му е достатъчно.
Той иска да види и Бойко при себе се – така индиректно подсказва, от кого зависи дали шикалкавенето ще продължи.

Преди да отиде при Путин, премиерът трябва да е наясно, какво точно загубихме от шикалкавенето.
Трябва да знае, че руският президент ще бъде отлично подготвен и в това отношение.
С този човек не може да се говори, както с Юн-кяр и останалите празнословци от Брюксел.
Всъщност, нека да поиска съвет и от леля си Ангела – наскоро и тя беше в Сочи.

До деня на посещението си Бойко трябва непрекъснато да използва тапи за уши – за да не се повлияе от тукашните идиоти/уличници, които яростно ще го атакуват.

Още утре и Плевнелиев ще се обади – това приятно, ненатоварващо момче, както го наричаше Бойко.
Между две интервюта за Деси, сигурно пак ще джафне срещу Русия.

Честно ще бъде Бойко да го включи в делегацията си – да стои прав в ъгъла и да кърши ръце.
Руснаците лесно се умиляват: могат да свалят долар-два от цената на газа.

Преди да тръгне за Русия, не е лошо Бойко да прегледа книгата със забележителните интервюта на големия американски режисьор Оливър Стоун с Путин.
Ще научи много за домакина си.

Между другото, в споменатите интервюта Путин на два пъти предупреждава Стоун да не го въвлича в антиамериканизма си.

Това за Плевнелиев беше шегичка – да не вземе наистина да го подкара със себе си.
Обаче трябва да си припомни най-големите изцепки на нашето врабче.

В едно от интервютата Путин припомня на Стоун думите на един от нефтените министри на Саудитска Арабия:
„Каменната епоха не е свършила, защото са свършили камъните – а защото човечеството е преминало към ново равнище“.
Това няма нужда от специални пояснения.

***

 

На Евросъюза му поникнаха топки за борба с Америка?

 

 

Поразителни новини идват от Европа. Оказва се, че ако се съберат на едно място много обидени и ядосани европейски политици, то може и да им стигне смелостта заедно да се изправят срещу Доналд Тръмп и неговата вашингтонска администрация. Дори не мога да си спомня кога се е случвало нещо подобно за последен път. Най-вероятно няма да си спомня, защото такова досега не е било.

Съвършено неочаквано в Европа се появи съюз, който вече нарекоха „Алианса МММ“, защото бе оглавен от Меркел, Макрон и Мей – тоест от лидерите на Германия, Франция и Великобритания, които отказаха да излязат от ядреното споразумение с Иран по заповед на САЩ. Като говорител на общоевропейската антиамериканска съпротива напред излезе Еманюел Макрон, който сега се чувства като истински наследник на Шарл дьо Гол, последният френски лидер, имал смелост да възрази на Вашингтон. Разбира се, Макрон в сравнение с Де Гол е политическо джудже в целия смисъл на думата, но тук няма какво да се направи – каквито и времената, такива и джуджетата, такива и политиците.

„По време на срещата на Европейския съюз на високо равнище се взе решение да се подкрепа сделката с Иран и да се защитават предприятията от действията на САЩ, заяви френският президент Еманюел Макрон. Според него, ЕС също настоява за отказ на Вашингтон без уговорки от митата по отношение на Европа. Ядреното споразумение с Иран трябва да се допълни и разшири, в това число и върху балистичните ракети и въпросите за ролята на Техеран в региона, заяви Макрон.

От тази история засега се разбират няколко неща и всички те са позитивни за Русия, за която всеки спор между САЩ и Европа е голяма радост. Когато противниците се бият помежду си, трябва да им се помага, без да се забравят пуканките и задължително да се скандира да не спират.

И така, ето какви изводи се набиват на очи:

Първо. Европейските политици се осмелиха, а както казват американските журналисти – изнагляха, защото обикновено германският канцлер и френският президент, независимо от всичко, най-вече се страхуват от Държавния департамент на САЩ, а от своите собствени избиратели или дори не от бизнесмените си, които плащат данъците в бюджета, а също така и плащат избирателните им кампании. Но този път националните интереси, или хайде – общоевропейските бизнес-интереси взеха връх над страха пред гнева на Вашингтон, който е привикнал да сменя непослушните европейски политици с щракване на пръстите. Това е много добър знак, защото напомня на тези моменти, когато ръководителите на формално комунистическите Румъния, Югославия или Унгария започват да възразяват на ръководството на СССР. Това е явен признак, че американската империя се клати и руши и няма защо да се изпитва страх от гнева на Вашингтон. Важното е, че смелост проявяват тези, които се намират на много високо място на европейската пирамида на властта, защото това означава, че цялата система като цяло е готова както трябва да се скара с американците.

Второ. Поразително е, че решението за неподчинението на Вашингтон е прието от Европейския съвет, в чийто състав влизат всички страни от ЕС, което означава, че някак си всички проамерикански лидери от страните в ЕС, тоест лидерите на Полша, Литва, Латвия, Естония, Румъния, Испания, Португалия, Белгия и така нататък са били накарани да млъкнат и не само да млъкнат, но и да подпишат заявление, че САЩ не са прави и ЕС няма да съблюдава санкциите, а напротив – ще се бори за своите интереси. Честно казано страшно е да си представим какво е трябвало да направят Меркел и Макрон например с лидерите на прибалтийските държави, за които самата мисъл, че може да не се подчинят на САЩ предизвиква когнитивен дисонанс, истерия, епилептични припадъци и панически атаки едновременно. За да постъпят така е било или да ги заплашат с нещо съвсем страшно или спрямо тях да се използва физическо или психическо насилие. Бих си платил да видя как конкретно са ги принудили да подпишат този документ на Европейския съвет. Надявам се, че някога ще има изтичане на видеозаписи или стенограми от това заседание, защото ми се струва, че светът трябва да види това издевателство над любителите да лижат американски ботуши.

Ще успеят ли Меркел и Макрон да измислят начин да неутрализират американските санкции? Със сигурност не и бързо. Твърде сложен процес и твърде много трябва да се промени в схемите за финансиране на американските петролни компании и в купчина други търговски въпроси. Това не може да се направи бързо, но Вашингтон няма защо да се радва за това. Ако Евросъюза реши да изгради механизъм за заобикаляне на американските санкции, то няма да има особено значение колко време ще му отнеме. Да предположим, че ще са му нужни две години. Дълго, нали? А всъщност две години ще преминат като ден, а след това вече американските санкции изобщо ще престанат да действат като ефективен инструмент от външната политика на САЩ. Така че ако Тръмп не успее в близко време на пречупи европейската съпротива, то в недалечното бъдеще американците ще съжаляват много, че са загубили основното си геополитическо преимущество, а са получили в замяна единствено благодарностите на израелския премиер Нетаняху, които явно не струват толкова, че заради него да се разваля евроатлантическото единство.

Сега ще видим как Вашингтон ще си връща контрола над Европа. Прости решения няма и колкото е по-силен натиска на Тръмп върху европейците, толкова по-активно те ще се сближават с Китай и Русия и това със сигурност ще доведе до колапса на американската технология.

 

Източник: Поглед.инфо

 

АЗ СЪМ ТАСКО, И АЗ БИХ ПОСТЪПИЛ ТАКА! Безопасността на хората е по-важна от печалбите на един монопол…

 

Не разбирам ние идиотска държава ли сме? Един-единствен депутат предупреди народа, че “може и да има проблем с водата в София”.

Точно така го е написал, не е написал, че 100% има проблем. Човекът е чул нещо, и какво да направи? Да си трае, и ако има проблем да се отрови някой? Или да каже нещо, все пак с идеята, че лоша реклама за едно дружество е по-малък проблем от отровен човек.

За какво избираме тия депутати? За да си траят, или да говорят? Да мълчат, или да се грижат за избирателите си? Кой го е избирал Таско? Аз и Вие? Или Софийска вода? То много депутати вярно се държат така, все едно разни корпорации и олигарси са ги избирали…

Ама Таско проговори! Предупреди нас – избирателите си!

АЗ СЪМ ТАСКО, И АЗ БИХ ПОСТЪПИЛ ТАКА!

Животът и здравето на хората са по-важни от печалбите на един воден монопол.

А ако не е имало проблем, трябвало е институциите веднага да съобщят и да сложат край. Както и шефът на ДАНС е признал, тия слухове пълзят от 7 дни. Таско е едва на 7-я ден дочул нещо. Къде са ДАНС, къде е Бойко, къде е Фандъкова? Защо не поясниха на първия ден! Щеше ли да се стигне до Таско, ако веднага бяха отговорили?

Да не би да са си мълчали, защото е трябвало вода да изтече и да отмие истината…

Бъзикам се бе, нали вярваме на властта – не е имало проблем, и няма да има…

Но за Таско – АЗ СЪМ ТАСКО. И аз ако бях на негово място, и липсваше информация, и аз щях да предпочета да съобщя, отколкото да си мълча.

 

Добри Божилов, Фейсбук

 

 

Източник:bultimes.com

 

Цялата власт пази монополите, а за народа гърч!

 

 

Да ви призная, аз лично се кефя на тая история със Софийска вода. Кефя се, защото ми надчислиха 200 лв. над сметката в перото “общи части”. Надчислиха на целия вход и общия обем “общи части” достигна 400 кубически метра. Това си е цял олимпийски басейн, както и да го гледаме. Напълнили сме басейн, или сме наводнили половината квартал. Та надписаха ми, и никой не ми помогна – ни Община, ни Омбудсман, ни КЕВР, нито дори медиите, дето дойдоха да снимат. Нищо. Плащаш си. Ама как, бе, как такава вода е изтекла, къде е водата? Изтекла е, плащаш си…


Е, платих си. Ама сега се кефя, че някой им даде жега. Нека им е. Като доят народа, нека малко гърч и за тях…

И съм възмутен, че за моите 200 лв., и още към 1500 за целия вход, никой не си мръдна пръста. Ни кмет, ни чиновник – никой. Сега стана гърч около монополиста и всичкото власт се втурна да го спасява!

Абе спасете мен, бе, властници. За това сте там. Тоя монопол има толкова пари, че ще се оправи и с хиляда слуха. Спасете обикновения човек, не скачайте на амбразурата да браните тях…

Гербава държава – цялата власт пази монополите, а за народа няма дори един вице-кмет да погледне за що иде реч…

Добри Божилов, Фейсбук

 

 

Източник:bultimes.com

 

Проф. Константинов: Битката в света е за ресурси, те се свършиха и сега, в момента, подялбата им няма как да стане по мирен път

 

 

Проф. Михаил Константинов в интервю за обзорното предаване на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: 17-ти май е ден на върховно постижение за българската дипломация, защото на него през 1913 година в Лондон е сключен мир, който слага край на Балканската война при изключително изгодни за България условия. Какви паралели можем да открием между събития и процеси около двете дати – 17 май 1913 година и 17 май 2018 година? Въпросът е към проф. Михаил Константинов.

Михаил Константинов: Това е 105-годишен интервал от време, който разделя двете събития. И двете събития са очевиден успех за българската дипломация. Друг е въпросът, какво следва по-нататък, защото след Лондонския мирен договор, както знаем, настъпват неприятни събития. Имаме Междусъюзническа война, която е неуспешна за България – България понася териториални загуби в резултат на Междусъюзническата война, губи Добруджа, губи завоеванията срещу Турция. Така че аз се надявам, че сега нещата са много по-добри, защото така поне изглеждат – добри за България. Друг е въпросът, че това, което очаквахме да се случи на този 17 май 2018 година, не се получи точно в тази форма. Резултатите са доста по-скромни, и по-скоро клонят към нещо, което го наричаме успех на срещата в това, че изобщо е имало среща. Европейските лидери, разбира се, не се и занимаваха само с Балканския проблем, те обсъдиха своите бъдещи отношения със САЩ, знаете, че се взе решение да бъдат подкрепяни европейски фирми, които попадат под санкциите на САЩ. Изобщо нещата стават доста интересни и застъпваме в епоха, в която съюзници, бивши съюзници вътре в НАТО започват да налагат икономически санкции една на друга. Това е доста абсурдна ситуация, от която се надявам скоро да излезем. Но така или иначе, България каквото можа, направи. Това беше признато от всички други участници в срещата, но и нямаше как много повече неща да се случат. Виждате скептицизмът на големите държави – най-големият скептицизъм е при французите. Очевидно Макрон и хората около него не са склонни на никакви компромиси и те имат своите основания. Аз се надявам поне по проблемите по транспорта, които са особено важни за България, да имаме благоприятно за нас решение. Но това също остана без решение, тепърва ще има разговори и там. Както се казва, важна стъпка, но не голяма. Стъпката е малка.

Водещ: Кое би могло да е едното наум, с което според премиера, участниците в срещата са си тръгнали?

Михаил Константинов: Едното наум е, че нещата се казаха, но не се доизказаха съвсем, защото част от участниците очакваха да получат, ако не конкретна дата, то поне пътна карта. Точно това не се случи. Виждате, че никакви срокове няма, говори се пожелателно – кой когато е готов и т.н.

Водещ: Няма и конкретни ангажименти, проф. Константинов.

Михаил Константинов: Няма и конкретни ангажименти, да. Изобщо нещата висят. Затова са виновни до голяма степен и балканските държави – тези 6 държави от Западните Балкани, защото те не успяха да демонстрират, че са решили проблемите помежду си. А Европейският съюз в никакъв случай няма да приеме нови членове, които имат тежки териториални взаимни претенции една спрямо друга. Най-тежкият проблем, разбира се, е Косово, но има и други проблеми. Знаете, че и държавата Босна и Херцеговина е много странно образование. Тя всъщност лично според мен е държава пред разпадане. Република Сръбска, която мисля, че не беше и представена отделно от своя президент, има силни тенденции да се слее със Сърбия, и това ще означава край на сегашната Република Босна и Херцеговина. Така че на Западните Балкани е проблемът да седнат и да изгладят противоречията помежду си. Успех обаче е това, което заявиха македонците и гърците, а именно че са почти са решили проблема с името. Въпреки че решението не го чухме.

Водещ: Докато не го чуем, че като решение е взето – няма решение.

Михаил Константинов: Да. Не го чухме, но ако те това поне направят до края на месеца, с това ще се запомни цялата история. Така че дай Боже, поне да чуем скоро време, че наистина има едно компромисно име, което двете страни приемат и това ще отпуши пътя на Македония за по-тясна интеграция.

Водещ: Как ще се развие процесът оттук нататък, проф. Константинов, защото някак останахме с впечатлението, че отговорът на този въпрос се претупа?

Михаил Константинов: Ние няма как да мислим за Западните Балкани, за техните европейски перспективи само затворени в рамките на Европа. Има световни процеси, които са доста бързи, неприятни, и които са далеч от своето решение. Има няколко точки на конфликти, които буквално отиват към бързо решение не в добрия смисъл на думата. Можем да изброим: първо, Сирия. Защото за Сирия всеки си има някакво становище, там е много тежък проблемът. Става въпрос за Левантийското находище на газ, най-голямото в света. Това е цялата история. Ако мислите, че това е свързано с човешки права и такива ми ти работи, няма такова нещо. Там въпросът е: кой ще получи достъп до Левантийския басейн. Там решение бързо няма. Второто, което виждам, е силната позиция на Турция. На мен лично не ми е ясно, какво иска Ердоган. Може би трябва да изчакаме да видим изборите, за да видим накъде ще тръгне страната.

Водещ: Тя изтегли посланика си от САЩ. Това е много любопитно.

Михаил Константинов: Да, изтегли от САЩ, не само от САЩ, и някои там държави, които подкрепиха откриването на посолството. Там пък палестинската автономия си изтегли посланиците. Между другото, това, което се случи по време на нещо като малка интифада, беше наистина много, много тъжно, и много потискащо, защото загинаха 60 души, сред които и млади хора. Но тук трябва да признаем и много деструктивната роля на „Хамас“, защото те всъщност подкокоросаха хората да излязат. Аз се чудя, като са толкова героични, защо ръководителите на „Хамас“ не отидоха да поведат протеста, пратиха малолетни деца да участват в този протест, тоест, малолетни граждани на Ивицата Газа. В крайна сметка, те какво си представяха – че Израел ще отвори границите, и те ще могат да минат, и да правят каквото искат. Няма как да стане това. От една страна, Израел може би използваха прекомерна сила, но те показаха как се пази граница. Така се пази име. И това трябва да бъде изключително важен и тежък урок за европейците. Рано или късно ние ще се сблъскаме с подобен проблем, когато десетки хиляди, може би стотици хиляди души ще се опитат да минат през телените мрежи и да влязат тук насилствено. Ние от сега трябва да знаем, какво ще правим – ще използваме ли сила, какъв обем сила, ще се предаваме ли. Разбирате ли, това са въпроси, които като не ги задаваме, те не изчезват. Като замитате един въпрос под килима, това не се решава по този начин. Ние отсега трябва да знаем, какво ще правим и категорично да го заявим. Израелците в това отношение постъпиха честно. Те казаха: „Не влизайте, ще употребим сила“. И показаха, че употребяват сила, която, разбира се, имаше трагични последствия. Винаги загубата на човешки живот е голяма трагедия. Ето виждате какви събития се развиват. И те няма да ни се разминат. Ако някой си мисли, че ще ни се разминат, няма да се случи. Освен това, нали знаете какво ще стане в Италия – те се разбраха двете партии – Петте звезди и Лигата, вероятно ще има най-антиевропейското правителство в цялата следвоенна история на Италия. Само дето няма да излизат от НАТО и от Европейския съюз – за това са се разбрали, но ще направят всичко възможно да вгорчат живота на тези две организации, защото разочарованието в Италия е огромно. Италия беше оставена сама да се справя с един мигрантски поток, който не тя е предизвикала. Разбира се, италианците имат някаква вина за това, което се случи в Либия, но в крайна сметка те бяха оставени на вълците. В Северна Европа стояха някакви хора, говориха глупости от типа: „Елате всички“. Абсолютна дивотия как всички ще дойдат и къде ще отидат. И тези „Елате всички“ къде се отправиха? Отправиха се към гръцките острови и след това към италианския бряг. В Италия има десетки градове, които в буквалния смисъл на думата не стават за живеене. Те са просто градове под обсада, но под най-тежка обсада. Там хората не знаят какво да правят. И могат да вземат кой знае какви мерки. И затова резултатът от изборите в Италия е такъв. Ако има избори в Гърция, не искам да съм лош пророк, но резултатът ще бъде много подобен. Могат да дойдат много силни националисти, които да прибягнат до силово решаване на проблема с мигрантите по гръцките острови. Да не говорим, че Турция и Гърция са пред явно сбиване. Те само дето не почнаха да си свалят по 1-2 самолета на ден, което може да настъпи във всеки даден момент, и ще бъде страшно. Така че нещата хич не се развиват добре, но това е, което се случва. Ако трябва да обобщим: битката е за ресурси. Ресурсите се свършиха и сега, в момента подялбата на ресурсите няма как да стане по мирен път.

Водещ: Проф. Константинов, от срещата в София и от изявленията на нея направиха изключително впечатление коментарите и поведението на френския президент Еманюел Макрон. Очевидно, че те се превръщат в знакови за европейската политическа сцена и показват, че Франция не е готова да прави компромис в името на европейска идея или на каквото и да е друга лексика от досега съществуващия Европейски съюз.

Михаил Константинов: Така е, и това донякъде е разбираемо, защото между другото не трябва да забравяме Макрон под какъв огромен натиск е поставен у дома. Той играе силният човек навън, но всъщност положението му вътре в страната съвсем не е за завиждане. Срещу него има надигнати огромни сили, включително профсъюзи със съпротива срещу реформи, които той иска да въведе и т.н. Не забравяйте и друго, че Франция действително изглежда силна и добре отвън и с доста добре функционираща армия, но тя има гигантски външен дълг. Не знам колко трилиона дължи, но това са суми, по които те годишно трябва да плащат лихви. Така че всеки французин мисля, че дължи по около 150 хиляди евро навън. Значи, още веднъж ще повторя – между 100 и 150 хиляди евро всеки французин дължи, без даже да го знае. Да, но някой ден хората, които са ги дали тези пари, ще дойдат да си ги поискат, което допълнително ще влоши положението във Франция. Изобщо нещата не са прости, а трябва да се запази разум. Европа трябва да е единна пред лицето на Брекзит, който ще се случи всеки момент догодина. Трябва да се признаят грешките, които се направиха. Засега грешките се признават с половин уста. Германската политическа класа си призна, че е сбъркала през 2015 година, но някак си така между другото – „Малко сбъркахме“. Не сте сбъркали малко, сбъркахте много. Това трябва да бъде ясно и честно казано на европейските народи. Те ще разберат. Както се казва, системата е „Иване, кажи си“. Да си кажат: „Сбъркахме“, да се извинят пред своето население, което беше подложено на тежък натиск, на неприятности и да поискат доверието на хората. Това е. Няма да стане с лъжи и политически коректни такива бръщолевения. Хората искат истината, а не лицемери въжеиграчи. Но аз се надявам, че на европейските политици накрая ще им дойде акълът. Ако не им дойде, някой ще им го вкара този акъл по друг начин. Да не дава Господ.

Водещ: За съжаление, може и да не се случи, защото изборите са догодина, с което мандатите свършват, и сякаш се наблюдава умора у лидерите на европейските институции и желание за тупкане на топката – да мине по-спокойно времето.

Михаил Константинов: Точно така. Но там е работата, че това, което се случва в момента, в много голям мащаб ще се случи между 23 и 26 май догодина, когато са европейските избори. И може да има един Европейски парламент, съвършено различен от този, който е в момента. Тези благи хора, които стоят горе и говорят приятни, мазни работи, могат да бъдат заменени от едни, които доста ще приличат на лидерите от средата и от първата половина на ХХ век. Мога да ги изброя кои са тези лидери, въпреки, че техните имена са в момента табу, никой не ги казва, но ние трябва да ги имаме предвид – това са Мусолини, Хитлер, Сталин – това бяха лидерите през първата половина на миналия век. А сегашните изглежда са забравили, тази работа как се случи. Това не е хубаво да се забравя историята. Който си забравя историята, ще я повтори, и то по трудния начин.

Водещ: Вторият път повторението на историята е фарс. Знаем го това.

Михаил Константинов: Точно фарс, да.

Водещ: Проф. Константинов, като се върнем пак отново тук, при нас на Балканите, какво ще бъде поведението на балканските лидери след тази среща? Да не се случи като преди 105 години – „съюзници-разбойници“?

Михаил Константинов: Аз искрено се моля за това, този опит, който балканските държави са натрупали, да доведе до позитивни политически промени в мисленето на техните ръководители. Макар че историята ни учи на това, че никой не се учи от нея, за голямо съжаление. Но има като че ли шанс, защото в крайна сметка като че ли някакъв разум се проявява. Ето, виждате, дори самият факт – отново ще дойдем до първата мисъл – самият факт, че срещата се състоя, наистина е успех. Дойдоха тези хора, седнаха на една маса, стиснаха си ръцете, което също не е малко. В крайна сметка, когато има човешки контакт между лидерите, като че ли междудържавните отношения много по-лесно се решават. Това не е никак маловажно. Когато сте видели един човек в очите, когато сте стояли на една маса и сте говорили, някак си не е толкова лесно да се прибереш в къщи и да му забиеш ножа в гърба. В този смисъл аз съм силно умерен оптимист. И да, срещата беше успех за България – толкова е можело да се направи. Може на някой да му се струва малко, но обективните обстоятелства са такива. България направи всичко възможно по много добър начин, но толкова. Това е – имаше среща, дай Боже, разговорите да продължат.

Цоня Събчева

 

Няма Европа, а егоистични национални интереси, mon chéri

 

 

Смелите реформи на новия френски президент Еманюел Макрон достигнаха до българските земи. След инициативата за промяна на европейските финанси, новаторските идеи на Макрон се насочиха и към транспорта. Франция предлага чрез Европейската комисия цялостен пакет за транспортна мобилност, по-известен като „Закона Макрон”.

Основните разпоредби са в Директивата за командироването в транспортния сектор, която цели „да помогне на сектора да остане конкурентоспособен в един социално справедлив преход към чиста енергия и цифровизация”. Без съмнение голяма част от политическата класа и цялата неправителствена общност в София са очаровани и възхитени от бляскавите нови идеи на реформатора Макрон, който се бори за една по-обединена и прогресираща Европа.Българският транспортен бранш обаче очевидно не разбра възвишените ценности, скрити зад Пакета за мобилност, тъй като остро критикува „Закона Макрон” и излезе да протестира.

Пише: „Единна Европа”. Да се чете: „Vive la France”

Европейският законодателен проект за мобилност не е нищо повече от добре прикрит протекционизъм за френските транспортни компании, които са европейски лидери. „Под формата на уж социална справедливост има скрит подтекст, а той е българските превозвачи да бъдат докарани до състояние на фалит и всички техни шофьори да отидат да работят за фирми от старите страни членки на ЕС”, смята  изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев. При положение, че международният транспорт осигурява 14-15% от БВП на страната, сигурно е едно – рестриктивните мерки ще доведат до фалити и всички надолу по веригата ще пострадат, на мнение е Арабаджиев.

„Големите държави с по-развити икономики искат да създадат по-неблагоприятни и неравностойни условия за фирмите от останалите държави от ЕС. По същия начин ЕК има претенции към американската политика на Тръмп, а прави същото“, посочи, от своя страна, Христо Христов, член на Управителния съвет на Конференцията на работодателите и индустриалците в България. Според него българският транспортен бизнес, наред с този на някои от другите източноевропейски страни, е напълно конкурентоспособен на западноевропейския и поради това големите страни прибягват до нечестни практики. „Става въпрос за пазари за логистични услуги. Пазарът на логистични услуги в Европа е 1 трилион евро”, обясни той.

Българските превозвачи имат поводи за притеснение. Ако „Законът Макрон” влезе в сила, шофьорите няма да имат право да стоят извън пределите на България повече от три седмици и ще трябва просто да преустановят превозите си като равнопоставени участници на свободния европейски пазар. В събота и неделя пък превозвачите ще са длъжни да напуснат кабините си и да спят в избран от тях европейски хотел. Ако се намират повече от три дни на територията на някоя европейска държава, да речем Франция, българските транспортни фирми ще се наложи да внасят солидни осигурителни вноски за служителите си и да ги осигуряват като истински горди французи. Като допълнение, очакването е новата административна тежест да доведе до разходи за счетоводители и преводачи. Желанието на Париж да се грижи за социалните права на източноевропейските работници, разбира се, трябва да бъде приветствано.

Вместо да поставя на границата на фалита българския транспортен бизнес обаче, Франция спокойно би могла да лобира за приемането на директива, която да изравни заплатите на европейците, работещи за една и съща компания в рамките на съюза. Така, например, корпорации като „БНП Париба”, „Карфур” или циментовия завод на „Холсим” край Враца имат шанса първи да дадат пример за строителството на „по-справедливата за своите граждани  Европа”, към която се стреми Еманюел Макрон със своите реформи и да изравнят заплатите на българските работници с тези на заетите във Франция.

Новото френско лидерство – Марин Льо Пен с изтъркана либерална казуистика

Улисани с коментари за концерта на Роджър Уотърс или речта на Макрон пред Европейския парламент, българските либерални анализатори услужливо не забелязват слона в стаята. Европа вече е друга. Идеята за наднационалната аморфна Европа като съюз на регионите бавно отстъпва на заден план. Новият Европейски съюз, който се изгражда пред очите ни, е съюз на национални държави. „Европа на нациите” обаче се гради не от крайнодесни истерични политици, а от истаблишмънта на водещите европейски нации Франция и Германия. Марин Льо Пен не успя да влезе в Елисейския дворец, но Еманюел Макрон се справя нелошо в отстояването на френските национални интереси.

В действителност мащабният план за реформи на Макрон, част от който е Пакетът за мобилност, не е нищо по-различно от користните интереси на Франция, зле опаковани в неискрена прогресистка реторика и втръснали евроатлантически клишета. Такъв е случаят в транспорта, такъв е във финансите, както и в енергетиката. Реформата на европейския енергиен пазар с налагане на минимална цена от 30 евро за тон въглеродни емисии под лозунга за борба срещу климатичните промени е просто лобиране в полза на Electricité de France (EDF). EDF е най-големият производител на електроенергия в Европа с дял от 22% на европейския пазар и отчаяно се бори да запази пазарния си дял, опитвайки се да запълни празните си квоти от търговията с въглеродни емисии.

EDF получава близо две трети от тока си чрез атомни централи и на този фон не трябва да звучи изненадваща критиката на Макрон към руските газови доставки – Париж просто се стреми да постави своите компании в привилегировано положение на европейския пазар – същото, което грубо, но искрено, прави Доналд Тръмп в глобален мащаб. Днес Франция се противопоставя остро на орязването на субсидиите за земеделски производители, от които страната е голям бенефициент, и вместо това предлага дупката в евробюджета след Брекзит да бъде за сметка на кохезионните фондове – онези пари, които богатите държави отделят за сближаване с по-бедните членки в замяна на достъп до техните пазари. Именно от Кохезионния фонд са основните европейски пари, които идват в България.

На мястото на директния призив на Тръмп за извеждане на американските интереси на първо място идва зле прикритият френски национален егоизъм, маскиран зад клишетата за „демократични ценности” и „върховенство на закона”. Принципът обаче остава същият – в бързо променящият се международен ред националните държави укрепват. „Европа не е супермаркет. Европа е обща съдба. Тя е отслабена, когато приема, че нейните принципи се отхвърлят. Страните в Европа, които не уважават правилата, трябва да се изправят пред политическите последици. И това не е просто дебатът Изток-Запад”, размахва пръст срещу недоволните източноевропейци Еманюел Макрон.

От своя страна, Берлин се държи по сходен начин, опитвайки се да наложи своите собствени интереси в енергетиката, финансите и икономиката като общоевропейски. Крещящ пример е съпротивата срещу българо-руския проект „Южен поток”, който според бившия германски комисар Гюнтер Йотингер противоречи на европейското законодателство. Прагматизмът диктува на германците да насочат руския газ директно към Германия по тръбите на „Северен поток-2”, а не да чакат оскъпеното от транзитни такси синьо гориво през България и Унгария. Германският интерес е добре защитен и в общата финансова политика на Еврозоната. Настоящата политика на остеритет облагодетелства преимуществено големите кредитори като Берлин, но очевидно не се нрави особено на страни като Гърция или Италия.

България ще бъде на масата по един или друг начин

Както гласи популярната фраза: ако не си на масата, то най-често си в менюто. В една Европа, в която големите хищници се бият за плячка под формата на пазари и ресурси, националният суверенитет е гаранция, че страната няма да бъде „сготвена” и тържествено поднесена на трапезата под звуците на „Одата на радостта”. Светът се променя и за София е императив да се раздели с илюзиите си за „евроатлантическите ценности”, „демократичното общество”, „европейската солидарност” и други очевидни инструменти от информационно-психологическата война. България има всички шансове да бъде пълноценен участник в преформатиращия се Европейски съюз, но само ако успее да преобърне негативната тенденция на поетапна загуба на национален суверенитет. В противен случай е напълно възможно да се превърне в типична fail state (провалена държава) – страна характеризиращата се с неспособност да взаимодейства с други държави като пълноценен член на международната общност; неспособност да осигури публични услуги; ерозия на способността на легитимните власти да вземат колективни решения и загуба на монопола върху правото да се упражнява сила или дори загуба на контрола върху територията.

Николай Николаев, списание „Аспекто“

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Пол Крейг Робъртс: Благодарение на Тръмп най-накрая стратегията на Путин започва да работи?

Корицата на Der Spiegel

 

 

Аз обясних по-рано, че Президентът на Русия Владимир Путин следва „християнската стратегия“ – подлага и другата си буза на западните провокации, за да донесе до Европа идеята, че Русия е разумна, а Вашингтон – не и че Русия не е заплаха за европейските интереси и суверенитет, а Вашингтон – да. Превъзнасяйки Израел и излизайки от съглашението за ядреното неразпространение с Иран, президентът на САЩ Доналд Тръмп вероятно осигури успеха на тази стратегия на Путин.

Три основни европейски васални държави на Вашингтон: Великобритания, Франция и Германия се обявиха против едностранните действия на Тръмп. Той счита, че многонационалното съглашение зависи само от Вашингтон. Ако Вашингтон се откаже от съглашението, то това е края на самото съглашение. Следователно Тръмп има намерение да възобнови предидущите санкции против воденето на бизнес с Иран и да въведе допълнителни, нови санкции. Ако Великобритания, Франция и Германия продължат да сключват с Иран бизнес договори, Вашингтон ще наложи също санкции на своите васални държави и ще забрани дейността на британските, френските и немските компании в САЩ. Очевидно, Вашингтон счита, че печалбата на Европа в САЩ превишава това, което може да бъде получено в Иран и всичко ще тръгне в съответствие с решението на Вашингтон, така, както това правеха васалните държави в миналото.

Така може да бъде. Но този път има и обратна реакция. Ще отиде ли тя по-далече от силните думи до това да скъса с Вашингтон, предстои ни да видим. Неоконсервативният произраелски съветник на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън заповяда на европейските компании да отменят своите бизнес сделки с Иран. Посланикът на Тръмп в Германия Ричард Гренел заповяда на немските компании веднага да спрат своите бизнес операции в Иран. Издевателствата над Европа и въпиещото пренебрежение на САЩ към европейските интереси и суверенитет направиха дългата васализация на Европа твърде очевидна и неудобна.

Канцлерът на Германия Ангел Меркел, по-рано вярна марионетка на Вашингтон, заяви, че Европа повече не може да се доверява на Вашингтон и трябва „да вземе съдбата си в свои ръце“.

Президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че ръководството на Вашингтон се провали и е дошло време ЕС да поеме върху себе си ръководната роля и „да замени Съединените щати“. Различните френски, немски и британски министри поддържаха тези движение.

На корицата на авторитетното германско списание Der Spiegel под заглавието „Goodbye Europe“ е изобразен Тръмп, който показва на Европа среден пръст. В списанието се казва, че е дошло „време за Европа да се присъедини към съпротивата“.

Въпреки че на европейските политици добре им заплатиха за тяхната васализация, сега те могат да я разглеждат като недостойно и неудобно бреме.

Едновременно с моето уважение към достойнството на Путин да се откаже да отговори на провокацията с провокация, аз изразих загриженост от това, че лекото приемане от страна на Путин на провокациите може да способства за още по-големи провокации, които ще са с увеличаваща се интензивност чак до война или капитулацията на Русия и ще станат единствен вариант в момента, в който руското правителство заеме по-агресивна позиция, това би довело до опасност от провокации към европейците, които, спазвайки линията на Вашингтон дават възможност за провокации. Сега ми се струва, че Тръмп сам преподаде този урок на европейците.

Русия вече няколко години помага на сирийската армия да изчисти Сирия от терористите, които Вашингтон изпрати, за да свалят сирийското правителство. Но въпреки руско-сирийския Алианс, Израел продължава незаконните военни нападения на Сирия. Тези атаки биха могли да бъдат спрени, ако Русия предостави на Сирия системата за ПВО С-300.

Израел и САЩ не искат Русия да продаде системата за ПВО С-300 на Сирия, защото Израел иска да продължава атаката срещу Сирия, а САЩ искат Сирия да продължава да напада.

Преди няколко години, преди Вашингтон да отправи своите ислямистки войски да атакуват Сирия, Русия се съгласи да продаде на Сирия първата система за ПВО, но отстъпи на Вашингтон и не предостави системата. Сега след визитата на Нетняху в Русия, ние слушаме от помощника на Путин Владимир Кожин, че Русия ще се въздържи от предоставянето на съвременна въздушна отбрана на Сирия.

Възможно е Путин да счита, че той трябва да направи това за да не даде на Вашингтон повод, който може да бъде използван да върне Европа на пътя на агресивната политика на Вашингтон. И въпреки всичко за онези, които не виждат това, тази засечка кара Русия отново да изглежда слаба и нежелаеща да защити своя съюзник.

Ако Путин счита, че ще има някакво влияние върху Нетаняху в аспект за прокарване на мирни съглашения със Сирия и Иран, то руското правителство няма представа за намеренията на Израел или за 17-годишната война в Близкия изток.

Надявам се, че стратегията на Путин ще проработи. Ако това не стане, на него ще му се наложи да промени позицията си по отношение на провокациите или те ще доведат до война.

 

Източник: Поглед Инфо

Превод: М. Желязкова

 

Проф. Александър Маринов: Разклатиха моркова пред магарето Западни Балкани, но нищо конкретно

Проф. Александър Маринов

 

 

Проф. Александър Маринов, в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“.

Водещ: Проф. Маринов, лидерите на ЕС обещаха подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани, но не поеха конкретни ангажименти и не посочиха никакви срокове. Като документ подписаната декларация очевидно е компромис. Как да го разчетем? Познава ли се денят от сутринта?

Александър Маринов: Не се знае ден ли е, нощ ли е, колко време ще продължи – ден ли, седмица ли. Обръщам внимание не само на декларацията. Имаше няколко знакови коментара на водещи европейски лидери. Най-вече ми направи впечатление изказването на Ангела Меркел – перспективи да, разширяване не. Тоест говорим за перспективи, а не за разширяване. А всъщност какво са перспективите, ако не някакъв вариант на разширяването. Хайде да кажем, ясно е, че 2025 година е абсолютно нереалистичен хоризонт, независимо че Европейската комисия се ангажира с него, но все пак аз смятам, че доста обтекаеми са фразите. Има някакво послание най-общо, но си личи, че то е продиктувано от не толкова конкретните намерения на страните от Евросъюза да се захванат с този въпрос, колкото с поддържането на едно добро отношение към ЕС в тези страни. Морковът се клати някъде пред муцуната на магарето да не го забравя, че го има, но нищо конкретно. Моето мнение е, че тези резултати от срещата малко отстъпват дори от реалистичните очаквания. Разбира се, има причини за това. Трупаха се много големи главоболия на главата на европейските лидери през последните седмици и дни, така че е нормално да остане по-встрани. Но с вас сме говорили много пъти. Виждате, докъде го докарахме с преекспонирането на този приоритет и с подценяването на другите приоритети. Ще мине председателството ни и ще видим, какво ще остане от срещата в София в историята. Може би тя ще остане с таз знаменита фраза на Доналд Туск, че европейците, ако имат приятели като Тръмп, нямат нужда от врагове.

Водещ: Френският президент Еманюел Макрон говори за необходимост от стратегия на Западните Балкани, но именно тази стратегия липсва. Толкова ли е трудно да се формулира, напише и приеме?

Александър Маринов: Трудно е, поради няколко причини. Първо, бих отбелязал, че именно Макрон поставя най-категорично евентуалното бъдещо разширение в зависимост от реформирането на самия Европейския съюз в днешния му състав. И в този смисъл е много трудно да се направи стратегия, защото кой ще направи стратегията, след като самият субект на стратегията – Европейският съюз – трябва да премине през много съществени изменения. Вероятно трябва първо това да се случи, а после да се решава кога, как, дали с кого и при какви критерии ще се разширява. Освен това, втората основна причина е, че изключително е трудно да се направи стратегия за регион в толкова неустойчиво, аморфно, да не кажа насипно състояние. Тук, разбира се, хубавите думи сгряват, но те са недостатъчни. Има изключително много проблеми – днешни, остри, тежки проблеми и някои от тях просто обезсмислят опитите да се чертае далечно бъдеще. Има и други пречки, разбира се, но накрая ще ви кажа, че според мен, въпреки тези трудности, би могло да има такава добра, работеща стратегия. Очевидно няма желание тя да бъде създадена.

Водещ: Защо от европейските институции странят, не желаят да се намесят, да вземат страна, да подкрепят, да подпомогнат решаването на проблемите в Западните Балкани?

Александър Маринов: Вероятно има по-компетентни, по-тесни специалисти по европейските институции. Аз разсъждавам в един по-общ политически контекст. Първо, трябва да имаме предвид, че мандатът на европейските институции и техните ръководители изтича скоро. От тази гледна точка е логично да бъдат малко по-скромни, да не кажа по-предпазливи. Още повече, че предстоят сложни, трудно предвидими европейски избори. Положението в много от европейските страни е доста динамично. Второ, защото видимо има различия да не кажа по-силна дума, между ръководителите на европейските институции и лидерите на големите европейски държави. Виждате, че няколко пъти и Меркел, и Макрон, и други европейски политици остро реагират на определени послания да кажем на Юнкер или на Туск, особено примерно позоваването на анализа „Хоризонт 2025“, спомняте си, предизвика много остри реакции, особено от Германия. Така че не е лесно на европейските институции, при положение че те са в двойна позиция – от една страна имат някаква собствена линия и отговорност, а от друга страна трябва да се съобразяват с големите европейски държави.

Водещ: Кое би могло да е едното наум, с което според премиера участниците в срещата са си тръгнали?

Александър Маринов: Според мен са 27 наум. В този смисъл Бойко Борисов може би неволно се изрази изключително точно: „всеки си тръгна с едно наум“, със своето едно наум. Всеки се опитва да калкулира как тази ситуация ще се отрази на собствената му държава, какви са заплахите, какви са възможностите, откъде може да извлече някаква полза. Засилва се борбата за националните интереси и това не бива да се пренебрегва. Вероятно това е един от най-трудните въпроси, които ще трябва да се разрешават при реформирането на Европейския съюз, за което говори Макрон, защото виждате, че във всички стъпки, включително и в дискусионните стъпки – да вземем тази злополучна, нещастна история с Пакета за мобилност. Нещастна и злополучна за България, защото и тя не беше отработена, както трябва. Всъщност какво казва Макрон? Той се прикрива с някакви общи пожелания, принципи и така нататък. Той защитава преди всичко интересите на френския бизнес в дадения сектор. Същото ще правят и другите зад общите фрази за европейски ценности и политики – всяка от големите страни ще се стреми да разчисти пътя пред своя бизнес, първо, заради вътрешнополитически съображения и второ, защото се води ожесточена конкуренция за влияние в бъдеща Европа. Нещата са много по-сложни, отколкото се опитват да ни представят – идилични, щастливи и розови. Трогателни, приятелски. Уви, сложни са нещата. Сложни са нещата в Европа.

Водещ: Що се отнася до се отнася до този многострадален Мобилен пакет, френският президент отказа да вземе отношение на пресконференцията.

Александър Маринов: Ами доста уклончиво се изказа, че имало някакви положения, които могат да се обмислят. Аз не смятам, че Макрон ще даде заден ход от тази инициатива. Тя за него е знакова, тя беше първата му голяма европейска инициатива. Да не говорим, че не е само Франция, а и Германия, Холандия, Австрия. Тук разцеплението изток – запад е съвсем ясно. Те се борят за своите интереси. Според мен сериозно преразглеждане на тази политика няма да има. Но проблемът е, че ние изпуснахме много време и се разчиташе на някакви магически свойства на харизмата на Бойко Борисов. Че Бойко Борисов ще обсъжда през нощта последния ден този въпрос с лидерите на Европа. Преди всичко, вие си спомняте преди няколко дни министър Московски каза, че нямало оценка на въздействието на този проект. Добре, а къде е нашата оценка? Те общите словоизлияния, че това ще ни съсипе транспортния бизнес, не вършат работа. Ние трябваше да имаме наша аргументирана подробно с всички аналитични инструменти позиция, да търсим на основата на тази позиция съюзници – други страни застрашени, подобно на нас; да сложим на масата много солидни аргументи, а не вопли за приятелско съчувствие. Ние всичко правим по този начин – недовършено, некомпетентно, непрофесионално.

Водещ: На юруш.

Александър Маринов: На юруш, да. Хайде, понеже сме големи приятели и се тупаме по гърба, прегръщаме и целуваме, някой ще ни направи специална отстъпка. Няма отстъпки от този характер в Европа. Няма. Когато имаш силна позиция, съгласувана със съюзници; когато е много трудно да се измъкнеш от аргументите, тогава има шансове. А така просто с призиви – хайде, моля ви се, ние сме бедни, слаби, помогнете ни, откажете се. Няма да стане това.

Водещ: Според вас доволни ли са балканските лидери от тази среща?

Александър Маринов: Ами все още не съм чел техни изказвания.

Водещ: Аз видях семейните снимки. Някои от тях дори са показателни. Има знаменателни кадри. Вижте ги.

Александър Маринов: Предполагам. То, разбира се, лицата говорят повече от всичко останало. Не знам, какви ще бъдат коментарите, но не виждам особени поводи за въодушевление. Кошницата беше голяма, включително и ние, България, като председателстваща страна мисля, че създадохме по-оптимистични очаквания, отколкото би следвало.

Водещ: Дали няма да дойде бумерангов ефект?

Александър Маринов: Да, с вас сме говорили за това. Ще има упреци към България за това, че е обещавала, давала е големи анонси и т.н., а всъщност нищо особено не се е случило. Това е рискът на подобни изключително амбициозни, но изключително трудни приоритети.

Водещ: Проф. Маринов, и още една тема исках да обсъдим с вас. В парламента някак безславно приключи сагата ЧЕЗ. Наистина ли ялова излезе създадената за целта Временна комисия? Така я определиха депутати от управляващото мнозинство.

Александър Маринов: Ами тези депутати от управляващото мнозинство, конкретно участващите в комисията и цялото мнозинство, имат главната заслуга комисията да завърши с резултат от типа „напъна се планината и роди мишка“. То беше ясно, че управляващото мнозинство възприе тази комисия като тактически ход да се потуши скандалът около ЧЕЗ и в същото време като желание да се канализира енергията, напрежението, възмущението, в познатото русло към нищото. Иначе аз имах възможност да се запозная с доклада в предпоследния му вариант и твърдя, че при наличие на необходимата воля парламентът можеше да направи констатации и изводи и да вземе решения, които чувствително да допринесат не само за конкретния казус, а въобще за изработването на политическа, стратегическа нормативна рамка, която да минимизира рисковете от подобни афери. Защото имаме една афера, тя рано или късно ще бъде извадена на показ, убеден съм. Самият факт, че подобно нещо се случи и въпреки усилията на комисията или на част от комисията, нямаме нито крачка напред към евентуалната по-голяма убеденост, че подобно нещо няма пак да се случи, това дава основание наистина да използваме определението ялова. Но тя е ялова, не защото не можеше по дефиниция да свърши работа, а защото не пожелаха да свършат работа и се опитаха по всякакъв начин да се ограничат, да се принизят всички съществени важни моменти, повтарям, в един работен материал, който можеше да доведе до много по-добри резултати.

Водещ: В интервю за предаването „Това е България“ председателят на комисията Жельо Бойчев казва, че случаят ЧЕЗ откроява конституционен проблем за отговорностите и разпределението на властите и за работата на институциите в страната. Това от доклада и дискусиите по него не пролича. Защо? Защо не се възползва опозицията?

Александър Маринов: Това е много интересен въпрос. Аз бих задал въпроса, защо БСП изведнъж някак рязко загуби интерес към тази тема? Оставен беше Жельо Бойчев да се пържи, в собствен сос да се вари, а БСП пошумя, пошумя и се ската. И няма вече проблем. Не знам, може би има някакво подобно пак засега неизвестно развитие, може би има вече някаква договореност за следващия купувач. Не знам. Но политически аз не мога да гадая, нямам надеждна информация, политически това е много слабо поведение на опозицията и в частност на БСП. Защото те бяха инициаторите на комисията. Хайде, не е минало решението поради това, че нямат мнозинство, но поне го развийте, аргументирайте го, посочете, кои са тези конституционни дефицити, които са точно тези слабости в работата на институциите? Защото те са конкретни. Докладът дава възможност да се набележат поне 4-5 конкретни предложения за промени със срокове, с отговорници, с варианти на решения и т.н. Защо мълчат? Това е наистина въпрос, който вие поставяте и който е много знаменателен.

 

Цоня Събчева

 

Washington Post: Трансатлантическият алианс Европа – САЩ се пука по шевовете

 

 

Пренебрежителното отношение на американския президент Доналд Тръмп към Европа започва да изостря отношенията в трансатлантическия Алианс, който в продължение на много години представляваше крайъгълен камък в политиката на американската национална сигурност, пише The Washington Post в публикацията „The most important — but least discussed — consequence of Trump’s foreign policy”.

Според вестника, растящите разногласия между Америка и Европа може да станат най-главният, но най-малко обсъждан резултат от външната политика на Тръмп. Обикновено сочат като виновни за неговото дестабилизиращо поведение противниците Пхенян, Техеран и Пекин. „Дипломатическите бомби” обаче детонират също и в европейски столици и изглежда тези взривове нанесоха реални щети.

Мнозина европейски лидери престанаха да любезничат с американския президент. От година и половина след кратки дрязги те наричат Тръмп опасност за интересите на Европа. Те не са съгласни с политическия курс на Вашингтон, както по отношение на Иран, така и по други важни проблеми.

Ангела Меркел заяви, че излизането на Тръмп от „иранската сделка” предизвика „реална криза” от световен мащаб. Френският финансов министър Брюно Ле Мер отбеляза, че САЩ въведоха едностранни санкции като „световен икономически жандарм”, а „това е не приемливо”.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви: „При такива приятели врагове не с нужни. Честно казано, ЕС трябва да бъде благодарен. Благодарение на него ние се избавихме от всички илюзии.”

Следващата седмица Германия, Франция и Великобритания ще обсъдят „ядрената сделка” с Русия и Китай. Те не са във възторг, че ще им се наложи да заемат позицията на Москва и Пекин, но Тръмп не им остави друг изход. Европа, обяснява The Washington Post, вижда в сделката залог за своята национална сигурност, тъй като тя неутрализира опасността от пробив на Иран в ядрената област.

Тази седмица европейците побързаха да успокоят Иран по повод неговото участие в споразумението, защото те не искат да се лишат от възможността да контролират ядрения потенциал на тази страна. Благодарение на споразумението с Техеран времето за създаване от Иран на ядрената бомба се отложи от няколко седмици до една година и в ЕС искат всичко така да си остане.

„САЩ така и не ни казаха какъв е план Б” – оплакал се европейски дипломат. „Какво трябва да правим, когато иранците изгонят нашите инспектори?”

Конфронтацията с ЕС ще стане много по-лоша, ако Вашингтон наложи вторично санкции на европейски фирми, имащи общи неща с Иран. В този случай Европа може да въведе ответни „препятстващи положения”, според които компаниите, спазващи американските санкции, ще бъдат наказани, пише The Washington Post.

„Американците така дълго възприемаха поддръжката на Европа като нещо задължително, че малцина анализатори се опитаха да си представят как в действителност ще изглежда разривът на трансатлантическия Алианс. Възможно е да е настанало време да се размисли над това „а какво ако” – обобщава авторът David Ignatius.

 

Източник:Блиц

 

Велизар Енчев: С “ИЛИНДЕНСКА МАКЕДОНИЯ“ Каракачанов пак предаде България!

 

 

Само пълен дилетант може да каже, че му е все едно дали Република Македония ще се преименува на Илинденска Македония или Северна Македония.

„Според мен Гърция и Македония са на една ръка разстояние от сделка за името. Важно е този изкуствен спор за името да приключи, защото това пречи на еврочленството на Скопие. За мен няма абсолютно никакво значение дали ще се казва Илинденска Македония, Северна Македония, Вардарска Македония. Ние нямаме проблем с името…“, каза вицето Каракачанов в Би Ти Ви.

Името „Северна Македония“ включва нашата Пиринска Македония. Защото терминът „Северна Македония“ обединява в едно Вардарска и Пиринска Македония. Тук географската лексика съдържа териториални претенции.

Но ако географската лексика е обезпокоителна за нас и окуражителна за македонизма, историческата символика може да закопае българските интереси. Ако Атина и Скопие се споразумеят за името „Илинденска Македония“, това ще е елински жест към македонизма и данайски дар за българите.

В България Илинден е денят, в който се почита Свети пророк Илия. По-важното е, че на този ден се чества Илинденско-Преображенското въстание, което е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийските българи. Държава с името „Илинденска Македония“ автоматично става правоприемник на тази страница в българската история. Такава държава с основание ще приватизира не само Илинденско-Преображенското въстание и неговите водачи, но и борбата за национално освобождение на македонските българи в края на 19 и началото на 20 век.

Ако за военен министър няма значение името „Вардарска Македония“, за лидер на ВМРО подобно име има съдбоносно значение. Щом ръководителят на ВМРО предава идеите на организацията, може ли той да е неин водач?

Красимир Каракачанов прави безценен подарък на македонизма, какъвто подарък направи отечественофронтовска България, когато даде костите на Гоце Делчев на македонистите в Скопие. Същите македонисти, които след 1944-а избиха хиляди българи, сърбизираха българския език в Македония и обезбългариха тази свещена българска земя.

Велизар Енчев, Фейсбук

 

Кеворк Кеврокян: Отваряйте стъкларски ателиета

 

 

Ентусиазъм – за сметка на прозорците

Бойко се разсърди, че медицинските сестри протестирали под прозорците му.
Давал 5 милиарда за здравеопазването, ако продължавал така, накрая щял да счупи държавата – от щедрост.
Прав е, но се усеща, че повече мисли да не счупят прозорците му.

И, разбира се, проблемът не е в това, колко даваш, а как се харчи даденото.
Бойко няма да го запомнят с това, че е бил „председател“ на Европа, а с нещо далеч по-дребно – ако успее да постигне някакъв ред в здравеопазването.
Но зает с Европа, той прехвърля проблема на други.
И сякаш не разбира, че го търсят/ще го търсят за всичко, защото сам се постави в ролята на Арбитъра.
Да си пази прозорците тогава.

Здравният министър Ананиев тия дни каза, че лекарите от Врачанската и Ловешката болници били виновни, понеже „търпели порочни практики“ – след такава глупост как да не замерят заместничката му с яйца.
Ананиев не знае ли, къде, всъщност, изтичат парите?
Знае, разбира се, но не смее да каже.

Цецка Ц. пък си трае – а Бойко ѝ даде срок от три месеца, за да изпълни препоръките на Европейската комисия за съдебната реформа.
Камбаните на „Ал. Невски“ не биха тържествено, обаче трите месеца минаха. И?

Цецка най-сетне схвана, колко ценно в нейния случай е мълчанието.
За разлика от Захариева, която отдавна няма никакъв контрол над дърдоренето си.
Авторитетни икономисти казват, че „българите ще настигнат по доходи средния европеец след 24 години“.
Нашата бърборана обаче казва, че това ще стане след само 10 години.
И сякаш не е чела годишния доклад на Еврокомисията, според който ние сме първенци в ЕС по неравенство на доходите.

Най-големият майтап на Прехода е, как узряват нашите „управници“-скорозрейки.
Сещам се сега и за министъра на културата Банов: емнаха го преди време, че е поздравил Криско за рождения му ден.
А той чистосърдечно си призна за зреенето: когато бил 15 години директор на театъра в Хасково, тръпнел някой министър на културата да го поздрави за рождения ден!
Щял да лети тогава и да е мотивиран да прави много повече неща! Да ти имам летенето!
На тоя спокойно могат да му чупят прозорците – и така да ускорят летежа му.

Личната биографка на Бойко направи равносметка на първата година на третия му кабинет – заглавието беше: “Успехи навън и крехък баланс в коалицията“.
Да ти се не види и коалицията, скъпа.
Мерим лигавенията на „коалицията“ – докато българите умират най-млади в ЕС /а и в Европа изобщо/ и сме с най-висока смъртност в ЕС.

Същата авторка написа, че „Борисов е човекът, на когото всички разчитат да е мирен регионът“.
По този начин и тя се опита да счупи няколко джама на Бойко.
Надявам се, че той изобщо не й е повярвал, или поне не изцяло. Това би било много опасно: освен, че си Арбитър на тираджиите, да се мислиш и за първи миротворец на Балканите.
Трябва да си луд, за да се нагърбиш с тази роля.

Преди време Костадин Филипов, един истински познавач на „региона“, написа крайно интересна дописка за „балканското лидерство“, подзаглавието й беше „Биографиите на водачите – крайно подозрителни на младини, умело прикривани в настоящето и забравени в бъдеще“.
Ясна ви е картинката. Да се надяваме, че тя е ясна и за Бойко.

Той, за негова чест, си призна, когато започна третия си мандат, че „Няма радост в управлението“.
Нямало и тщеславие – но това да го пропуснем, за да не ми счупят прозорците.

Тия дни Любен Дилов – Син коментираше твърдението на Бойко, че „няма нищо общо с цензурата“; и разказа следната история, цитирам я дословно: „За цялата ми журналистическа кариера, особено докато бях главен редактор на „Новинар“, премиерът веднъж е упражнил натиск. По следния начин: обади ни се с Миро Боршош да пита нарочно ли сме му пуснали толкова грозна снимка… Ние казахме: „Нарочно“ – защото как да пуснеш снимка, без да искаш?! „Добре“ – каза той и затвори телефона. А можеше да каже „Лошо“, например…“ /край на цитата/
След този мил спомен, на Любчо Дилов явно няма да му чупят прозорците.

Бойко има обаче доста по-големи ядове, в сравнение с една „грозна“ снимка.
Медиите на/край Прокопиев разпространиха новината, че мон шери Макрон внезапно наритал Бойко, казал му: „Така е Бойко, ще вървят заедно европейските държави, които спазват общите правила и искат веднага бързи реформи. Не можем да чакаме онези, които правят малки крачки, в последния възможен момент“.

Въпросните медии представиха нещата така, сякаш Макрон е издърпал ушите на самия Бойко – а пък услужливите, засега, медии си замълчаха.
Наложи се нашият човек да уточнява, че критиката е адресирана към кандидатите за ЕС от Западните Балкани и да се оплаче, че го щавят с фалшиви новини.
Сигурно вече е наясно, че далеч по за предпочитане е да ти сложат грозна снимка.

Пак тия медии навремето му направиха номера с фалшивата дописка на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.
Това беше прекрасен пример, как автори с претенции /“Дойче веле“/ се препитават с файтонджийски масали.

Но и Бойко си заслужава компроматите, поне от това естество – докато се ослушва за финансирането на някои медии от чуждестранни фондации.
Виж какво прави Орбан, бъди Опако Момче и ти.

Тъй или иначе, българското Европредседателство приключва. Опозицията доста време гледаше на боб, какво може да го провали. Нищо, разбира се.
Тези процедури са намислени така, че да няма провали.
Идеята да се вдигне шум за Западните Балкани беше добра, още повече, че членството им в ЕС е видение от далечното бъдеще.
Никога балканските лидери не са се ласкаели толкова обилно помежду си.
Следва поетапно чупене на прозорци.

„Моншеритата“ не изневериха на себе си – те са царе в поощряването на миражи, салонни кавалери и дами, на които не бива прекалено да се вярва.
Но пък никога не сме били толкова добре с Турчина, двамата с Падишаха са чик до чик.

Да се надяваме, че Нашият не си губи времето с Иван Кръстев, според когото няма да има „студена война“.
И понеже тя е в разгара си, да си налягаме парцалите.

Междувременно, съобщиха ни, че Бойко е „минал“ Стамболов и вече е най-дълго управлявалият демократичен премиер.
А според Валери Найденов, на когото може да се вярва, „Чукне ли 10 години на поста, Борисов може да изкара и 20“.
Преди време Бойко се похвали, че е построил повече от Живков – и не му счупиха прозорците.
Почти в същото време стана ясно, че покупателната способност на Народа е достигнала онази от 1988 година. Най-сетне.
Никой не обърна внимание на този празничен факт, новите еничари си затраяха.
Политическата Секта – също, сигурно съчиняваха отговор на въпроса, защо толкова скотски обедня немалка част от Народа.
Още го съчиняват.

Отваряйте стъкларски ателиета.

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

“Ханделсблат“ за Борисов: “Безсилният портиер на ЕС“

 

 

Да даде тласък на евроразширяването – това наследство иска да остави Борисов от българското европредседателство. Но плановете му срещат силен отпор, пише „Ханделсблат“ в статия под заглавие „Безсилният портиер на ЕС“.

„Българският министър-председател Бойко Борисов крачи по червения килим като широкоплещест охранител – в очакване на важните гости, които пристигат с черни лимузини и заради които улиците на София са се превърнали в строго охранявана зона“, се казва в репортаж на „Ханделсблат“ от София, писан в навечерието на срещата на върха на ЕС за Западните Балкани.

Голям момент за България

„Ръкостискания, потупвания по рамото, целувки, прегръдки, след което високопоставените гости влизат в сградата. Пристигат един по един – и така повече от час. Това безспорно е един от големите моменти по време на българското европредседателство“, пише изданието и изказва предположението, че умно измисленото от България мото на нейното председателство – „Съединението прави силата“, съдържа силен емоционален заряд, който освен всичко друго помага на страната да прокарва и собствените си интереси.

През последните години разширяването на ЕС беше изтикано на заден план – поради простата причина, че Общността си имаше далеч по-спешни проблеми: финансовата криза, еврокризата, бежанската криза, Брекзита.

Сега обаче темата за евроразширяването отново излезе по-нагоре в европейския дневен ред. И това определено е заслуга и на България, пише по-нататък „Ханделсблат“ и акцентира върху упоритостта, с която София повдига този въпрос на всички форуми в рамките на българското европредседателство. И благодарение на която Еврокомисията отново се захвана с темата, коментира изданието и продължава:

„По тази тема Бойко Борисов влезе в ролята на портиер, който се опитва да вкара в ЕС страните от Западните Балкани. Да даде тласък на евроразширяването – това наследство иска да остави Борисов от българското европредседателство. Но далеч не всички от колегите му в ЕС реагират с възторг“, отбелязва „Ханделсблат“.

Насрещен вятър

Френският президент например иска реформа на ЕС – и чак след това ново разширяване. Испания пък изцяло отхвърля плановете за прием на нови страни, а Германия, Холандия и Дания имат резерви най-вече поради аспекти, свързани със сигурността. Има и още един фактор, който спъва плановете на българския премиер – Доналд Тръмп, коментира изданието.

„След като Борисов поздрави всички държавни и правителствени ръководители, а една цигуларка настрои гостите за официалната вечеря, вниманието се насочи към спешните проблеми: бъдещето на атомното споразумение с Иран и търговския спор със САЩ. А Западните Балкани отново изпаднаха от дневния ред“, пише в заключение „Ханделсблат“.

 

Източник: Дойче веле

 

Проф. Джеймс Петрас: Стратегията на САЩ за покоряване на държави минава през мирни договори

 

 

През последните години имперската стратегия на САЩ се съсредоточи към намаляване на разходите за покоряване на независими държави. Това е становището на американския професор Джеймс Петрас, изложено в подробния анализ „Imperial Road to Conquest: Peace and Disarmament Agreements”, публикуван на сайта informationclearinghouse.info.

Джеймс Петрас е почетен професор по социология в Университета в Ню Йорк. Автор е на 62 книги и над 2000 статии във водещи световни обществено-политически издания.

В увода на последната си статия той първо описва модела, по който САЩ постигат стратегическите си цели: „Инструментите и методите са доста праволинейни: глобални пропагандни кампании за демонизиране на противника; привличане и използване на европейски и регионални съюзници (Англия, Франция, Саудитска Арабия и Израел); вербовка, привличане, обучение и въоръжаване на местни и чуждестранни наемници, наричани „въстаници” или „демократи”; икономически санкции с цел провокиране на вътрешно социално напрежение и политическа нестабилност на правителствата; предложения за водене на преговори с цел урегулиране;  преговори с искане за едностранни отстъпки, включително изменения в сферата на стратегическите въоръжения в замяна на обещания за прекратяване на санкциите, осъществяване дипломатическо признаване и преминаване към мирно съвместно съществуване.”

Каква е всъщност целта според проф. Петрас?

„Крайната стратегическа цел е разоръжаване, за да се облекчи и ускори провеждането на военна интервенция, водеща до поражение, окупация, смяна на режима, установяване на „клиентелистки режим” за облекчаване на грабежа на икономическите ресурси и разполагане на военни бази, привързване към Империята САЩ, което превръща страната в нов трамплин за по-нататъшни завоевания на нови независими противници.”

Авторът разглежда седем случая, които илюстрират имперския подход на САЩ. *

Случай № 1: Либия

След няколко десетилетия на провалени опити да бъде свален ползващия се с народната поддръжка режим на Муамар Кадафи (включително с международни икономически санкции), САЩ предложиха политика на преговори и отстъпки.

В замяна на преговори за край на санкциите, дипломатическото признаване и приемане в „международната общност”, което САЩ предложиха, Кадафи трябваше да извърши демобилизация и страната да се откаже от разработка на стратегически въоръжения, включително ракети с голям радиус на действие и други ефективни средства за сдържане.

През 2003 г. Кадафи сключи договор с режима на Джордж Буш-младши, големи американо-либийски нефтени съглашения и дипломатически договори.

През февруари 2011 г. започнаха бомбардировките над Либия: инфраструктура, пристанища, транспортни възли, петролни мощности и складове… Кадафи беше убит.

Случай № 2: Ирак

При Саддам Хюсеин Ирак получаваше от Вашингтон оръжие и подкрепа да нападне Иран. Фактическото съглашение оставило у иракския лидер убеждението, че Вашингтон споделя намеренията му да нападне Иран. Жестоко се е лъгал.

През 2003 г. САЩ нападнаха Ирак под предлог, че разработва химическо оръжие и осигурява бази на „Ал Кайда”. Нищо от това не се оказа вярно, но Ирак беше окупиран, една светска държава беше разрушена, а лидерът й Саддам Хюсеин също бе ликвидиран. Ирак се трансформира във васал на Империята.

Случай № 3: Сирия

Башар Асад, за разлика от Кадафи и Хюсеин, запази някакво ниво на независимост, дори когато се опитваше да съдейства на САЩ при нахлуването в Ливан.

През 2011 г. САЩ скъсаха мълчаливите договорености и започнаха да предоставят оръжие и финансиране на свои ислямистки клиенти с цел организиране на въстание. В резултат ислямистите установиха контрол над по-голямата част от страната, включително половината Дамаск.

Сирия оцеля благодарение на своите стратегически съюзници и сега вече контролира по-голямата част от страната.

Сега САЩ и Израел не се стремят към мирно урегулиране на ситуацията в страната – те искат единствено да свалят Асад и властта в Иран, за да остане „Хизбула” без подкрепа и Израел да окупира Южен Ливан.

Случай № 4: FARC (Революционните въоръжени сили на Колумбия)

Организацията FARC беше сформирана в началото на 1960 г. като селска армия, която от 200 се разрасна до 30 000 бойци и милиони поддръжници предимно в селски райони. На практика извън големите градове се сформира система на двувластие.

FARC предприе няколко опита да договори мирно споразумение с олигархичния режим на Колумбия. В края на 70-те години след временно споразумение редица фракции на FARC сложиха оръжие, създадоха политическа партия и дори участваха в избори. Олигарсите неочаквано скъсаха споразумението, започна кампания на терор, в която бяха убити 5000 активисти на движението. FARC се върна към въоръжената борба.

През 1980-1981 г. пак едностранно бяха прекъснати преговорите за примирие, като олигархията се надяваше на избие революционните лидери. Те наистина паднаха в борбата през следващите 30 г. и бяха сменени от млади, неопитни и доверчиви лидери. В слепия стремеж към мир, FARC се съгласи да демобилизира и да разоръжи своята революционна армия. „Мирното споразумение” унищожи FARC. След като предадоха оръжието си, ръководителите и командирите бяха избити или хвърлени в затвора. В Колумбия сега властват американски компании.

Случай № 5: Иран – ядреното споразумение

През 2016 г. Иран подписа седем мирни споразумения – със САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Китай, Русия и ЕС. То предвижда Иран да ограничи производството си на обогатен уран с двойно предназначение (гражданско и военно) и да го изнесе извън страната. Иран позволи на Запада да инспектира неговите ядрени обекти и бе потвърдено, че Техеран напълно спазва своите задължения.

В замяна САЩ и компания сложиха край на икономическите санкции, размразиха иранските активи и прекратиха действието на ограниченията в търговската, банковата и инвестиционната сфери.

Още при Обама започнаха нарушенията на ангажиментите. Някои от санкциите бяха дори засилени, като достъпът на Иран до финансовите пазари беше рязко съкратен.

Френският президент Макрон поиска в споразумението да бъдат заложени нови военни отстъпки от Иран: 1. Техеран да се откаже от съюзниците си в региона (Сирия, Ирак, Йемен, Палестина, „Хизбула”), 2. демонтаж и прекратяване на по-нататъшната разработка на иранска система за ПРО и 3. съгласие за американски (разбирай израелски) надзор и инспекция на всички ирански военни бази и научни центрове.

Тръмп избра израелския подход за праволинейно погазване на споразумението, като го обяви за „най-лошата сделка за всички времена” и поиска пълно възстановяване на санкциите. Разбира се, никой няма да върне на Иран изнесените технологии и апаратура за прекратеното ядрено оръжие.
Сега Русия е единствената пречка САЩ да нанесат смазващ авиационно-ракетен удар по Иран.

Случай № 6: Палестина

САЩ дават вид, че честно посредничат за изработката на споразумение между Израел и Палестина, при което Израел би признал Палестина и ще сложи край на нейната колонизация, като се постигне мирно урегулиране на взаимно приемливи решения въз основа на териториалните и историческите права, съществуващи до 1967 г.

И при президента Клинтън САЩ приветстваха мирното уреждане на проблема, но после подкрепиха всички нарушения на Израел – 600 000 израелски колонисти завзеха земи, като изгониха хиляди палестинци. САЩ непрекъснато въоръжават Израел и го подкрепят, докато той етнически прочиства завзети територии и юдеизира Палестина.

Крайната цел на САЩ е пълното разоръжаване на ХАМАС и Израел да излезе на „оперативен простор” при реализацията на агресивната си териториална политика.

Случай № 7: Северна Корея

Сега САЩ водят политика на „моркова и тоягата” с цел да прилъжат Северна Корея да се раздели с ядрените си оръжия и далекобойни ракети, за да могат да я разоръжат по „схемата Иран” и да я подготвят за полигон на американските ракети и самолети.

Тръмп открито изнудва Ким Чен Ун, че ще прекрати преговорите, ако не приеме ултиматума да се разоръжи. Това обаче е смъртна заплаха за режима в Пхенян, защото САЩ си запазват правото на „световен изнудвач” да променят по всяко време сключените договори в своя полза.

Какво е заключението на проф. Петрас?

В анализа си той пише:
„Изложените 7 примера показват, че Вашингтон използва „преговорите” и „мирните процеси” само като тактическо оръжие за по-нататъшно укрепване на империята. Разоръжавайки и дестабилизирайки противника, той се облекчава за достигане на такива стратегически цели като смяната на режими.

Знанието, че строителите на империи са вероломни врагове, не означава, че страните трябва да отхвърлят мирните процеси и преговорите. Такова поведение би предоставило на Вашингтон пропагандистки козове. Вместо това противниците на империите могат да действат в няколко направления.

Преговорите трябва да се водят към взаимни, а не едностранни отстъпки, особено ако това се отнася към едностранно съкращаване на програмите за въоръжаване.
Преговорите никога не трябва да водят към демилитаризация и демобилизация на собствените сили за отбрана, защото това увеличава уязвимостта и създава условия за внезапно нападение. Преговарящите трябва да запазят способността на наложат на империята висока цена за нарушения на приетите от нея задължения и особено за внезапен отказ от военни и икономически споразумения. Имперските нарушители се колебаят относно възможността за нахлуване, когато човешките и държавните издръжки се оказват високи и политически непопулярни.
Противниците на империята не трябва да остават в изолация. Те трябва да сключват военни съюзи. Случаят със Сирия ясно го потвърждава. Асад изгради такава коалиция от Русия, Иран и Хизбула, която ефективно противостоя на терористичните „въстаници”, поддържани от САЩ, ЕС, Израел, Турция и Саудитска Арабия.
Иран се съгласи да демонтира своите ядрени възможности, но запази своята програма за ПРО.
Северна Корея вече направи едностранни, не основани на принципа на взаимност отстъпки на САЩ и в по-малка степен на Южна Корея. Ако Северна Корея не си намери съюзници от типа на Китай и Русия и ако тя ликвидира своите средства за ядрено сдържане, то за Вашингтон това ще бъде покана да поиска нови отстъпки.
На снемането на икономическите санкции може да се отговори с взаимност, но само не с цената на съкращения на стратегически възможности във военно-отбранителната сфера.
Базови принципи се явяват взаимността, стратегическата отбрана и тактическата икономическа гъвкавост. Основаната на нищо вяра във възвишено-величествените западни имперски „ценности” и нереалистичното признаване на имперските интереси могат да станат фатални за независимите лидери и разрушителни за всеки народ, както беше явно демонстрирано в случаите с Ирак, Либия, Палестина и стана почти фатално за Ирак. Най-пресният пример е с Иран – САЩ подписаха мирното споразумение през 2016 г. и се отказаха от него през 2017 г. При Либия срокът беше малко по голям – 8 години (2003-2011), но не се размина.
В историята няма пример имперска държава да се е отказала от своите интереси в съответствие с документално споразумение. Тя спазва споразуменията само тогава, когато пред нея няма никакви други варианти.”

* Публикуваме седемте случая със съкращения

Проф. Джеймс Петрас

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Защо Британия беше против Нюрнберг

 

 

Неотдавна английският вестник „Гардиън“ публикува статията „Британия не искаше Нюрнберг“, посветена на известния съдебен процес.

На Нюрнбергския процес международният трибунал разглежда обвиненията срещу 24 висши ръководители в нацистка Германия за престъпленията им срещу мира и планирането и воденето на агресивна война, за военните им престъпления и престъпленията срещу човечеството.

Според Йен Кобейн, автора на статията в британския вестник, неотдавна били разсекретени материали на шефа на британското контраразузнаване Ми5 – Гай Лидъл, от които става известно, че Британия е била против Нюрнбергския процес, а искала без съд да бъдат екзекутирани редица военни престъпници, други – изпратени в затвора.

„Уинстън предложил това в Ялта, но Рузвелт сметнал, че американците могат да поискат съдебен процес. Йосиф поддържал Рузвелт, като заявил откровено, че на руснаците им харесват публичните съдилища, провеждани с цел пропаганда…“

Нюрнбергският съд е процесът на победителите, без който според Сталин не може да се мине, за да не идва на никого в главата мисълта да напада Съветския съюз и още повече – да разпалва световна война.

Но за причините, поради които Великобритания и САЩ са били против съда, се мълчи. Но те се съгласяват процесът да се проведе при определени условия.

Целият свят знаел за Мюнхенския сговор на Н. Чембърлейн с Хитлер, знаел как Западът поддържал развитието на немския ВПК и др.

Цялата предвоенна политика на водещите западни страни е насочена за засилване на нацистка Германия и да бъде подтикната да нападне Съветския съюз. Обсъждането на тези въпроси, разследването на причините, довели до войната, се стремят да избегнат двете страни победителки.

Правителството на Великобритания последно през май 1945 г. се съгласява да бъде проведен съдът, но повдига сериозно искане за силното ограничаване на свободата на словото на подсъдимите на Нюрнбергския процес. То се страхува от „обвинения против политиката на Великобритания извън зависимостта от това, по кой раздел от Обвинителния акт възникват те…“. Това се говори в английския меморандум от 9 ноември 1945 г.

Американският представител на процеса Джексън заявява:

„Аз предполагам, че този процес, ако в него бъдат допуснати дискусии за политическите и икономическите причини за войната, може да нанесе неизброима вреда, както на Европа… така и в Америка…“

За каква „неизброима вреда“ на Европа и Америка говори Джексън?

Ролята на Запада в разпалването на Втората световна война характеризира в записките си Уинстън Чърчил:

„В историята, която, както казват, представлява списък с престъпленията, безумствата и нещастията на човечеството, след най-щателни проучвания ние едва ли ще намерим нещо подобно на такъв внезапен и пълен отказ от провеждащата се пет или шест години политика на благодушно умиротворяване и превръщането й почти мигновено в готовност да се заложи на явно неизбежна война в много по-лоши условия и в най-големи мащаби…“

Чърчил пряко посочва какво е правила Великобритания преди войната, а когато Хитлер „изменил“ на задълженията си на първо място да се бори с болшевизма, се налага Великобритания да влезе във войната в много „по-лоши условия“. В разпалването на Втората световна война сериозно е замесено и кралското семейство във Великобритания.

Веднага след края на войната по личното указание на краля Георг Шести британското разузнаване провежда бързо операцията по негласното изземане от германските архиви много компрометиращи Великобритания документи.

Всичко, което се отнася до кралското семейство, е иззето по времето на друга специална операция на британското разузнаване, която провежда Антъни Блант, който е член на прочутата Кембриджска петорка, работила за съветското външно разузнаване.

Документите, които засягат честта и достойнството и международния престиж на британската корона, той откраднал от Холандия, през която преминава нелегалният канал за връзка на Хитлер с нея.

Изводът е, че Британия действително е била против Нюрнбергския процес. Нужно е по-често да се споменават причините, поради които тя е против, и да се напомня за тях не само на британците, но и на цяла Европа.

Росица Тодорова, Издателство”Распер”