Tyxo.bg counter

Category: Анализи и коментари

Велизар Енчев: Стига, бе! Сидеров бил народен любимец, хората се тълпели да го пипнат! Криещият се под маси наистина ли си верва?

 

 

Сидеров в студиото на Нова ръси патриотични бисери. И се бие в гърдите, че в глухата провинция народът го люби и драпа да го пипне на живо. За разлика от космополитна София, която хич не го дъвчела.

И как ще те дъвчем, като помним налудничавите ти изцепки на Орлов мост, пред клекшопа и във ВИТИЗ, където вършеше граждански арести!

Водещата го пита одобрява ли помиярския речник на депутатина Касабов, свирепо изтребващ парламентарни хлебарки, той се гъне като червей и крепи коалиционните авери, които довчера наричаше курви и кабелни трафиканти на гейпорно.

Мира го пита не е ли брокер на икономически назначения на тахтабите от ДПС и не даде ли министерство на Караниколов ага, той ни праща към филма „Кой пита“. Сиреч щом лошите питат, значи не е верно и нема такъв филм.

Пита го къде се изпариха 20-те точки на буреносната „Атака“ и лъвските му закани към олигархията, той стреснато я гледа и мига на парцали, сякаш го пита за популацията на белите мечки.

Тя го пита в мир ли е със себе си, че излъга хиляди, той го удря на вероучение и разтяга патриотични локуми за идиоти.

Но с любимата му Евразия Мира го прати на Марс. Пита го що като опозиция ревеше за евразийските пазари, а като власт драпа за евроатлантическите борси, той мъдро я поучава: Щото като коментатор с протрито сетре може да се дърля на гнилия Запад, ама на власт е системен политик и слуша Чичо Сам във Вашингтон, чичковците в Брюксел и лелката в Берлин.

Волене, Волене! Обърна ли рублите в долари? На Сейшелите не дъвчат друга валута, а и на Варадеро зеленото е на мода.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Рубин ни хвали, Хилари взема рубли, а в парламента се занимават с говеда

 

 

Американският посланик Рубин наскоро ни похвали: срещал бил толкова много талантливи, очарователни българи, постигнали много успехи.

Ние си знаем, какви са българите.

Обаче са и най-бедните в ЕС.

Хубаво би било, Рубин да вникне в корените на тази бедност.

Да научи причините, които я породиха и които я отглеждат.

Какво мисли за хората, които оскотиха значителна част от българския народ – вероятно познава някои от тях?

Какво мисли за Големия Грабеж, наречен „приватизация“?

Другото е приятно за ухото, някак светски звучи – обаче да си останем лъчезарни бедняци не е особено добра съдба.

Между другото, предишният американски посланик го изпратиха с цигански оркестър.

Той смяташе, че е истински българин, понеже харесвал шопската салата и кебапчетата.

И редеше пана от смилянски боб.

И навсякъде срещаше – и той би го казал – лъчезарни и умни хора.

Обаче Рубин – и без да яде кебапчета, да реди боб и да си тананика с цигански оркестър, ще бъде харесан, ако ни казва – поне от време на време – защо сме толкова зле, защо не можем да се справим. Защо?

Ако го прави – тогава спокойно може да ни каже, че също е българин

Иначе ще си остане в светската саламура – където ще общува с некадърни политици и бизнесмени, повечето от които са направо за затвора.

В тази среда е тихо-блатно – и вероятно за един посланик е трудно да се ориентира в Истината.

***

Ей, хибридчици сладки, и какво стана сега?

Руските пари стигнали чак до Хилари Клинтън – тия дни се появиха нови доказателства.

Вие, идиоти славни, търсите тук рублите – а пък ги лапали в Святата Земя.

Хайде да чуем Нашия Врабец, който все плещеше за хибридна война – обаче му се загуби сега гласчето фалшиво.

Ще разберете ли най-сетне, че никой пет пари не дава за тукашните ни бъркотии – щом и Хиларито не се гнуси от „путинките“.*

***

Един имал 40 крави, миришело от тях, съселяните му се оплакали – и понеже сме европейска, уредена и Изобщо-Държава, няма как в Парламента да не стане дума за въпросните крави.

Имаше и отговор от министър: само 3 говеда имали пломби на ушите, другите били нелегални в Изобщо-Държавата.

Селяните обаче щели да пишат до Европата – и дори да си търсят правата в съда в Страсбург.

Правилно: така се прави в Изобщо-Държава, която е в Изобщо-Разцвет.

На едни говеда не можете да сложите пломби – обаче на другото, на Изобщото, сте царе.

Въобщенци в Изобщо-Държава.

***

*Бел.: Прелюбопитна е една статия на известния американски икономист Ричард Ран – озаглавена е „Клинтън са „финансови съюзници“ на Путин“. Хвърлете й едно око, за да се убедите, в какви конспирации са се омотали Властелините на света.

И колко смешни са тукашните мъничета на пропагандата.

 

Германски политик: С кабинета “Борисов III“ олигарсите в България получиха пълната власт

 

 

„Борисов III”- така е озаглавен обширният анализ на Клаус Шрамайер за списание „Европейски преглед”.

Авторът, бивш заместник-посланик на Германия в София и отличен познавач на българската политика коментира президентските избори, предсрочните парламентарни избори и последното правителство на Бойко Борисов.

Анализът изобилства от фактология, препратки към други източници и автори, но съдържа и много коментарни пасажи. В резюме Дойче веле дава мнението на германският политик.

В началото на анализа си авторът пише: „България продължава да балансира като въжеиграч: страната не може да реши в коя посока да поеме“. Според него везните все пак определено клонят към два феномена. Първо: нежелание за реформи, доказателство за което са липсата на правова държава, всемогъщата прокуратура в сталинистки стил, зависимият от прокуратурата ВСС, а също така олигарсите и корупцията. И второ: връщане към миналото – тоест, към комунизма, Русия, Държавна сигурност и т.н.

„Въпреки това обаче“, отбелязва авторът в частта от анализа си, която се отнася до предишното правителство на Борисов, „неутралните сили и реформаторите заедно с Брюксел често съумяват да възпират ретроградните сили и да предотвратяват свличането към пълния произвол на предишните времена. Но всичко това води до политически застой и стагнация – вече близо 18 години.

Можем да използваме популярното на Изток определение „инерция“ или пък термина „застой“ от Брежневските времена. Можем обаче простичко да го наречем безнадеждност и безалтернативност. В този смисъл и по време на втория мандат на Борисов политическият живот в България вървеше мудно, но и предвидимо: за реформи много се говореше и малко се вършеше. Тази сумрачна безцелност се допълваше от многобройните случаи на корупция, които оставаха ненаказани (най-вече неизяснения и до днес фалит на КТБ с 5 милиарда загуби), и от вечните юридически скандали, особено в прокуратурата“.

На фона на протестите в Румъния Клаус Шрамайер логично се пита защо след 2013 година в България вече никой не протестира. И дава един малко неочакван отговор. Според него разликата между България и Румъния се състои в това, че докато и двете страни имат сравнително прилични закони, в Румъния има съдии, които да ги прилагат, докато в България тези съдии са малко.

Проследявайки политическите процеси в България през последните три години, Клаус Шрамайер подробно се спира и на президентските избори. Обобщението му за новоизбрания президент Румен Радев звучи така: „Той не е привърженик на БСП, а критичен политик, който тепърва ще навлиза в работата и навярно понякога все пак ще бъде принуден да се съобразява с БСП“.

За предсрочните парламентарни избори тази година и за новоизбрания парламент Шрамайер между другото пише: „След изборите възникна един чисто олигархичен парламент, понеже реформаторите не съумяха да се обединят“. Към това заключение той се връща на още няколко места в анализа си: „Изборната победа на ГЕРБ е победа на по-малкото зло, независимо от факта, че новият парламент се състои изцяло от представители на олигархията. Трудно е да разбереш българския избирател.

Още по-трудно е да разбереш защо той непрекъснато гласува за партии като БСП (между 1944 и 1989 БКП) или ГЕРБ, които многократно са доказали, че не желаят да обърнат гръб на мафиотските структури и на корупцията и да се насочат към реформи, към правова държава и особено към независимо правосъдие.

Дали причина за това е страхът от новото, желанието за „сигурността“ на добре познатото, дали са остатъците от „хомо совиетикус“ или пък просто онези 45 години БКП все още си казват думата? А може би причината е, че много отворени към света и добре образовани млади българи напуснаха страната? А дали пък просто не е още твърде рано за манталитетен обрат?“.

Авторът многократно си задава и още един въпрос: Защо Бойко Борисов предизвика предсрочни парламентарни избори?

„Преди изборите за президент, които бяха почти безнадеждни за него, Борисов без никаква нужда на два пъти предупреди, че при неуспех ще подаде оставка. С оставката си той предизвика една съвършено ненужна правителствена криза. Не е ясно защо Борисов стана жертва на тази заблуда. Вярно, че е импулсивен, но подобни тежки грешки не са типични за него. Може би е бил мотивиран от властническа арогантност или пък от съмнителните сметки, че с едни нови избори ще вкара повече депутати в парламента, а може би е действал по заръка на неизвестен поръчител.

Тоест, на пръв поглед изглежда, че тези избори бяха излишни, защото ако не беше подал оставка, Борисов можеше гъвкаво да управлява с дотогавашните си партньори. Сега обаче олигарсите постигнаха целта си: никой друг да не им се бърка. Всички реформаторски партии бяха елиминирани“, пише Шрамайер.

В обширния си анализ авторът се спира и на сформирането на сегашното правителство. Според него надеждата, че Борисов ще съумее да „опитоми“ Обединените патриоти (която изказват редица наблюдатели в България и в чужбина), е твърде слаба.

Ето накрая и един пасаж от анализа му, в който изпъкват най-важните за Шрамайер акценти:

„Можем да установим и една положителна тенденция: избирателите гласуваха за ГЕРБ, а това означава – за западната ориентация на страната си и против близката до Москва БСП. БСП и до днес не се е реформирала в посоката на една наистина лява, социалистическа партия. Към това се добавя и фактът, че за тази партия не съществува нищо друго важно, освен властта, парите и верността към Москва. Преди всичко БСП открай време е против спешно необходимата съдебна реформа (най-вече по отношение на прокуратурата), като по този начин обслужва корупцията и олигарсите.“

Дойче Веле

 

Авиатор: Мародерчета, за колко пари продадохте зад граница 12 бойни самолети СУ-22?

 

 

Бизнесмени и бизнесменчета, мародери и мародерчета, за колко пъри продадохте зад граница 12 щурмови самолети СУ-22? Това попита авиатор, който във фейсбук се представя като Ха Джи Борис. Писмото му подейства като взрив в средите на авиацията.

Ето какво сподели възмутен  пилотът-пенсионер:  Преди има няма месец, започнах да издирвам останките на Су-22 в България и публикувах намерението си във ФБ. Преди това питах и разпитвах цяла година, някой разполага ли със снимка на нарязан Су-22 – оказа се, че такава няма никой. Безусловно се откриха трите спарки №№ 101, 103 (в Сливница) и 206 в музея в Крумово. Бойните от първата серия – 501 в Баня, 502 в Безмер и 503 край Омуртаг. От втората серия 716 в Долна Митрополия и 818 в Крумово. От последната серия 511 в НВИМ и 410 край Килифарево. Най-после завчера излезе тихомълком полугласно информацията, че останалите 12 бойни машини са продадени зад граница и понеже темата е актуална бих искал да попитам продавача на тези почти нови машини. За колко пари ги продадохте бе уважаеми и какво си купихте с тях? Как пък тъй не се скопосахте с парите от 12 машини купени за по 11 000 000 $ нови и голи самолети без оборудване , а с него вече на цена от 16 000 000 $ да се усети някаква полза за армията или държавата. Ще си признавате ли или да? Само за слепите не е видно, че от всяка серия сте събрали по четири самолета, като тези дето сте ги оставили по кюшетата сте ги оскубали за ЗИП и сте продали десетина почти нови машини, казвайте без бой, че аман от резилите ви – „бизнесмени и бизнесменчета, мародери и мародерчета“.

 

 

Източник:frognews.bg

 

 

Турция ни превзема…културно! Вижте новата схема за асимилация

 

 

Тече една безпрецедентна асимилация на младите хора и децата, а правителството се прави, че не забелязва.

Анкара излезе с проект, според който  представителите на турското малцинство в България и Западна Тракия могат да учат в университети по избор, като  бъдат освободени от таксите за обучение.

Вицепремиерът Хакан Чавушоглу заяви, че  решението е взето от Съвета за висше образование и Председателството на турските сродни общности в чужбина.  „ Когато  Министерството на националното образование подпише документа и бъде одобрен от кабинета, ще предоставим възможност на много повече млади хора да учат”, каза Чавушоглу.

В момента в Турция се обучават 16 хил. чуждестранни студенти, огромен процент от които са мюсюлмани, а страната декларира, че иска да увеличи броя им. Планира се предоставяне на повече стипендии на български младежи, но условието е да живеят в района между Струма и Места. Тоест в Родопите. За останалите от Шумен, Разград и Айтоско не се предвиждат облекчения.

Това е поредният опит да се направи културна инвазия в Родопите. В малките села отдавна има турски училища, финансирани от южната ни съседка, в които преподавателите идват от Анкара, а учебниците са безплатни. В тези школа се говори само на турски език и усилено се изучава Коранът.

Тече една безпрецедентна асимилация на младите хора и децата, а правителството се прави, че не забелязва. Докато Борисов прави чупки в кръста пред Ердоган и го нарича свой приятел, у нас никнат джамия след джамия, в Родопите почти във всяка паланка могат да се видят минарета, а българска църква не сме чули да се строи.

Обучените без пари студенти ще бъдат разделени на две групи. Най-талантливите ще бъдат взети в банки и корпорации, а другите ще се върнат и ще станат я активисти на ДПС и депутати, я учители на следващото поколение.

В района отдавна не се чува българска реч, а това е просто началото на пълната асимилация. Въпрос на време е живеещите там да поискат автономия и като нищо ще я получат. Това влиза във великоимперските планове на Ердоган и докато в Сирия и Кюрдистан действа с оръжие, тук се извършва тиха и невидима пропаганда и мирно /засега/ промиване на мозъци и промяна на самосъзнанието.

В същото време българската държава не прави нищо за това население, което с единия крак все още е в България, а с другия прекрачва към Турция. Няма работни места, младите не се поощряват да се развиват и да учат и да се полезни на родината си, населението се е капсуловало и все повече се затваря в различна общност. Говори на турски, гледа турска телевизия и чака Ердоган да го спаси от нищетата.

С пълното си бездействие, което е престъпна съучастие, българските управници заравят глави в пясъка и се правят, че такъв проблем не съществува.

А опасността да ходим на почивка в Родопите не свободно като досега, а да минаваме през граничен пункт и да чуваме само виенето на имами от джамиите става все по-голяма.

Ще се събуди ли България? Ще се намерят ли политици, които милеят за целостта й? Засега дори и така наречените патриоти мълчат. Заети са да разпределят кокала, вместо да защитават родината. А понятието патриотизъм се превърна в стока, която успешно се продава. Боже, пази България!

Станислава СЛАВОВА,

 

 

Източник:Skandalno.net 

 

Кеворк Кеворкян: Кангото Захариева вече пробива

Гледам външният министър Екатерина Захариева да се хвали по телевизията, че сме направили „исторически пробив“ в Албания. Захариева беше щастливо – ухилена – както се полага на едно канго на външната политика.

Признаването на българско малцинство в Албания, вън от съмнение, е една дочакана справедливост. Но Захариева не бива да се държи толкова екзалтирано. Просто такъв е късметът на някои: още не са проходили в дипломацията, а вече пробиват дупки всякакви – както се изразяваше героят на великия Апостол Карамитев в „Специалист по всичко“.

Захариева ловко се опита да приватизира „пробива“. Но вестник „24 часа“ /15 октомври/ справедливо отбеляза и дългогодишните усилия на доцент д-р Веселка Тончева от БАН, автор на многобройни изследвания за българите в Албания – тогава, когато кангото Захариева дори не е сънувала, че някой ден ще пробива дупки.

Захариева леко подхлъзна и ББ – от глупост, разбира се. Тя се похвали, че дипломатите ни били положили много усилия – после обаче се оказа, че всичко станало след един телефонен разговор на ББ с албанския му колега. Такива са нашите работи: правим дупки в историята, само с един телефонен разговор. Пет лева – и пробив.

Не е лошо да спрем да пищим с фанфарите. Независимо от успеха, не бива да забравяме, че нашият „пробив“ е девети поред – всъщност – донейде фриволно казано, сме деветата дупка на кавала. Както сигурно ви е известно, преди нас албанците отдавна са признали осем /8/ национални малцинства, дори и това на циганите. Признали са правата и на египтяните – ако тия пък не са някакъв клон на циганите. Как така сме останали деветата дупка? Кангото да вземе да проучи тази мистерия.

Нашият „пробив“ ще бъде кисел лимон за македонците – и тепърва ще видим, как ще реагират те. Затова е по-разумно външният ни министър да не се държи като брокер на Европейския съюз – да обещава врели-некипели от негово име. Понеже е ясно, че сме получили престижната девета дупка на кавала, защото сме обещали нещо на албанците.

Както впрочем и на македонците, когато преди няколко месеца – официално, с договор – им дадохме под наем Историята си. А в политиката неспазените обещания се плащат прескъпо. Ние най-много се нуждаем от подкрепа – обаче с широка ръка я обещаваме на други.

Споменах знаменития филм „Специалист по всичко“ – и ми стана тъжно. Как се радваше навремето публиката на приключенията и изхвърлянията на „Специалиста“. Той се въртеше уж в някаква любовно-битова история – обаче всички си мислихме за тогавашните управници – многознайковци и факири на празните обещания. Смеехме се – без да подозираме, какво ще ни дойде на главата.

И от друго трябва да се притесняваме: от възторженото отношение на Захариева към „самоопределянето“ на хората. Тя няма да разбере – но вие сте наясно, защо.

Какви са целите и интересите на Израел във войната в Сирия ?

Сирийски танкове Т-62

 

Съвсем до скоро Турция служеше за опорна логистична база на терористите в Сирия, но Анкара преразгледа позицията си по отношение на оказваната поддръжка на международните терористични организации.

Израел обаче продължава да приема на своя територия ислямски екстремисти. Вчера, 15 октомври, стотици екстремисти безпрепятствено преминали сирийско-израелската граница, съобщи rusvesna.su.

Работата е там, че косвената подкрепа от Йерусалим на екстремистките организации и продължаване на бойните действия, позволява на страната да търси решение на проблема с неутрализиране на влиянието на Иран в Сирия, своя последен непримирим противник в Близкия Изток.

По същество разрушаването на единната сирийска държава, разбиването й на няколко взаимно воюващи страни дава възможност на Израел да се избави от официалното правителство в Дамаск и да застави иранците да си отидат от Сирия. Само терористите от ИД могат да се справят със смъртния му враг „Хизбула” и да изолират шиитските райони на Ливан, твърди руското издание rusvesna.su.

Освен това Тел Авив укрепва окупираните Голански възвишения, подкрепя екстремистките формирования в региона с оръжие и осигурява лечението им в свои болници.

Последните събития на територията на Сирия отчетливо демонстрират, че интересите на трети страни по отношение на следвоенното устройство на страната едва ли ще бъдат взети пред вид, а съдбата на страната ще се определи от консолидираната позиция на освобождаващия се от ужасите сирийски народ.

 

 

Източник:Блиц

 

Валерия Велева: Кога ще се умори Корнелия Нинова?

 

 

„Ще остана и ще се боря за принципите, които изповядвам, докато се изморя. Но, докато българските социалисти, не част от елита им заедно с елита на ГЕРБ, имат нужда от мен, никога няма да се изморя!”

Така лидерът на БСП Корнелия Нинова отговори тази сутрин в ефира на БНР на исканията на нейни вътрешни опозиционери да подаде оставка.

Нинова всъщност цитира една от прочутите фрази на Маргарет Тачър: „Ще остана, докато се изморя. А докато Британия се нуждае от мен, аз никога няма да се изморя”.

Е, кога ще се умори Нинова?

Вчера вътрешната опозиция нанесе първият сериозен удар на лидера на БСП. Решението за свикване на работно заседание на конгреса мина едва с 4 гласа – 54 „за” срещу 50 „против”.

При такова разцепление неизкушеният от политиката човек ще си помисли, че е настъпило някакво драматично идейно разцепление в партията, че отново иде реч едва ли не за битка между тесни и широки социалисти, че сигурно са се оформили два почти еднакви по сила и влияние лагера в столетницата, които да предложат на обществото алтернативни виждания за лявата политика.

Нищо подобно, ако проследим препирнята от тричасовия съботен пленум.

На основния въпрос,  – защо се свиква конгрес по никое време, Нинова отговаря просто и ясно – искаме партията да одобри политиките ни, които представяме като алтернатива на настоящото управление, искаме в навечерието на европредседателството левицата да излезе със свои приоритети. Оказва се обаче, че за БСП това е новост като политическо поведение на лидера – да иска да чуе гласа на партията.

Тук опонентите на Нинова се разделят на няколко лагера.

Румен Овчаров иска конгрес, който да обсъди как „сваляме ГЕРБ и Бойко Борисов от властта”. Нещо като – взимаме курс на въоръжена борба срещу класовия враг. Доста абсурдно!  Но вероятно приоритет за Овчаров,  след като е примесено и с обидните реплики: „Ти не си най-умната!“ И съвсем не кореспондира с онези в ръководството на партията, които пък искат съглашателство с ГЕРБ.  Излиза, че в НС на БСП всеки реагира от собствената си камбанария.

Така се оказва, че една от основните теми на разминаване между Нинова и опозиционерите ѝ е отношението на БСП към ГЕРБ.

Нинова е върл противник на колаборация с управляващите. Впрочем  и Борисов мисли по същия начин за БСП. Това са принципни политически позиции. Странно е обаче, че и в момента има членове на Националния съвет, които укоряват Нинова, че не е влязла в договорки с ГЕРб за „уреждане на наши хора на държавни постове”.

Атанас Мерджанов я атакувал остро защо не е осигурила членове на БСП за зам.-председатели на НОИ и НЗОК, защо не се е договорила с ГЕРБ така е, членът на НС Георги Юруков да влезе в ръководството на НОИ. И т.н. Все въпроси, които може би интересуват обикновения социалист!?! Или имат отношение към лявата политика?

Принудени от промяната в устава да напуснат депутатските банки и отпаднали от ръководните органи на партията, опозиционерите на Нинова са доста прагматични в желанията си – искаме конгрес, който да промени устава, за да върне мандатността и непрекия избор на лидера. Ерго – да можем отново да седнем на постовете си! Звучи направо регроградно. Изглежда като курс към реставрация. Показва, че правенето на реални политики се свежда до вътрешнопартийно уреждане, че ролята на най-висшия партиен орган е не да предлага алтернативни управленски решения, а само организационни и уставни въпроси. Което пък означава – вглеждане в собствения пъп. Архаично!

Третата тема на вътрешните противоречия в Националния съвет е отношението към корупцията. Членове на най-висшия ръководен орган  на БСП са родили странното умозаключение, че няма „лява корупция”, че корупцията е само в десните партии и затова да оставим те да си се борят с нея. Толкова несъстоятелно, че чак смешно! Но и в него има заден план – ако Нинова тръгне да бори повсеместно с корупцията, както се заканва с новия антикорупционен закон, няма как да не стигне и до корупцията в червените редици. Това е сериозна заплаха за мнозина в БСП и Явор Коюмджиев ясно я вербализира дори в тв ефир. И понеже Нинова е казала, че ще действа принципно, по-добре отсега да кажем, че между нас корупция няма, защото може и да ни хванат. Доста лековато! Да попитаме какво мисли по този въпрос редовия социалист?

И така стигаме до сакралния момент – какво мисли редовия социалист, за когото Нинова казва, че докато той има нужда от не,я тя няма да се умори да се бори за принципите си.

Точно затова Нинова иска конгрес. Да чуе партията, а не елита, окопал се от години в Националния съвет, където също върлува шуробаджанащина. Много често между тези червени барони и обикновените лявомислещи хора зейва пропаст и тя се вижда отчетливо по време на съставянето на депутатските листи, когато спуснати от НС кандидати биват отхвърляни от структурите, а ръководството на партията „разхожда” избраника от регион на регион, докато му намери място.

Повечето от противниците на Нинова са именно такива „партийни любимци”. Затова тя трудно комуникира с партийните барони,  – този елит навремето я извади от Изпълнителното бюро, този елит ѝ смени изборния регион по средата на кампания, този елит ѝ попречи на битките с Борисов, този елит иска сега да ѝ попречи на разговора с партията. Затова те не искат конгрес.

На сметките на този елит трябва да се запишат онези 10 изборни загуби, които се слагат в графата на Сергей Станишев и Михаил Миков. И ако сега Георги Божинов я атакува за 60 загуби на местни избори, то 55 са от времето, когато той е член на този НС. И той не посочи истинските причини за последните изборни загуби.

Грешката на Нинова е, че когато пое партията, спести и на обществото и на самата партия състоянието, в което поема и структурите, и финансите. От партийна тактичност тя не назова реалната картина, която завари и на „Позитано” 20, и по места – разбити структури, партиен вождизъм, корупционни практики, олигархични зависимости, съглашателство с основния опонент, в името на личното уреждане, спускане отгоре на цели ръководства на общински съвети. И така даде възможност на опонентитте сега да ѝ приписват резултати от грешки, които са техни, а не нейни. Тя дори не каза, че този Национален съвет, който наследи, не е еманация на самата партия.

Затова и този разговор между нея и т.нар. елит на БСП върви трудно. И не там е силата на Нинова, както показа и последният пленум. Тя и бароните говорят на различен „партиен” език. Тя иска БСП да бъде реална лява партия, с тежест в обществото и с възможности за влияние върху политиката на страната. Те искат да бъдат партия на малка част от левицата, в която те да бъдат уредени – както казваше Лилов – и 40 депутати на БСП ѝ стигат!

 

Затова съпротивата срещу Нинова е почти като на живот и смърт, по думите на  Маргарет Тачър: „борбата с вътрешния враг е много по-трудна и по-опасна за свободата.“

Нинова говори с езика на редовия социалист, бароните – от нивото на собственото си битие. Силата на Нинова не идва от тях, а от прякото ѝ отношение с партията, от живите контакти с обикновените хора, за които идеите все още имат смисъл. В Националния съвет ѝ кроят шапката и вече не го крият, редовият социалист я харесва. И той ще ѝ го покаже отново.

С този редови социалист тя иска да разговаря на конгреса. И ако на пленума бе почти на ръба да бъде бламирана от 50 души, то на конгреса Нинова ще получи пълна подкрепа. И това бароните го знаят. Ако пък я принудят да отиде на национален избор –  направо ще я бетонират! Вътрешно-партийно проучване за нагласите сред социалистите, показва, че Нинова събира 91 процента подкрепа! За Янаки Стоилов са готови да гласуват 15-17%, за Михаил Миков 6-8%, а останалите кандидати за маршалския жезъл трудно влизат в сериозната класация.

И да се върнем отново на Маргарет Тачър.

„Желязната лейди” казваше: „Някои битки се водят повече от веднъж, за да бъдат спечелени”.

Битките на Нинова почнаха от мига на нейния избор за председател на партията. Но „единственият начин да стигнеш до върха е да преодоляваш стъпало след стъпало, казваше великата британка. И в процеса на това изкачване ти придобиваш всички качества, навици и умения, необходими за постигане на успеха, които преди не си имал”.

Е, има много време, преди Нинова да придобие всички качества, необходими за успеха, и да се умори…

На Тачер ѝ трябваха десетилетия.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Австрийският “анти-Меркел“

 

 

В Европа не бива да стъпи повече нито един нелегален мигрант, а социалната система трябва да изгуби привлекателността си за чужденци: това са две от основните тези на политика, който навярно ще стане премиер на Австрия,посочва Дойче веле.

Много медии неслучайно поставят акцента върху личността на 31-годишния Себастиан Курц, защото той сублимира проблемите и настроенията в днешна Австрия. Мотото му, разбираемо за един толкова млад човек, гласи „Промяна“, а политическите му възгледи и цели сръчно балансират на ръба на популизма. Винаги елегантно облечен, с безукорна прическа с гел и с осезаема харизма, той неслучайно вече година е най-харесваният политик в Австрия.

Често го сравняват с Трюдо в Канада и с Макрон във Франция като носител на новото, като свеж полъх в застоялия въздух на австрийската политика. Защото в Австрия десетилетия наред, често пъти в широка коалиция, управляват двете големи партии – социалдемократите и консерваторите. Консервативната Австрийска народна партия, чийто председател е Курц, държи властта вече 30 години.

И навярно ще остане на власт. Защото според последните допитвания, Народната партия води с около 33 процента, а за второто място с прогнози около 23-27% спорят Социалдемократическата партия и Австрийската партия на свободата, която мнозина наричат „дяснопопулистка“. Повечето наблюдатели смятат, че след изборите ще има коалиция между консерваторите и десните популисти. По-малко вероятно е да се повтори сегашната широка коалиция, която вече е дошла до гуша на много австрийци, а най-малко вероятна е коалиция между социалдемократите и крайно десните.

Една от основните му цели: В Европа да не стъпи повече нито един нелегален мигрант

За очаквания бъдещ канцлер Себастиан Курц казват още, че се профилира като „анти-Меркел“. Защото, освен „промяна“, другото негово ключово послание гласи „затваряне“. Като външен министър той беше движещата сила на затварянето на тъй наречения „Балкански маршрут“ на бежанците през 2016 година. Сега работи за пълното затваряне на Средиземноморския маршрут, а една от главните му цели е в Европа повече да не стъпи нито един нелегален мигрант.

Той неусетно придърпа най-успешните теми на крайно десните и сега, на финалната права преди вота, сякаш се е концентрирал единствено върху такива неща като миграцията, опасността от ислямизация, бежанците и охраната на границите – те бяха в центъра и на петъчния телевизионен дебат между петима партийни лидери. Курц възнамерява да затегне колана на социалната система и най-вече – драстично да съкратите различните помощи за новозаселилите се.

Интересно е, че в тази връзка той дава пример с румънците и българите, живеещи в Австрия, за чиито деца, останали в съответните страни, се изплащат детски надбавки по австрийския стандарт. Това трябва да се прекрати, защото струва годишно 300 милиона евро, смята Курц. И с помощите за бежанци той си прави аритметична предизборна агитация. Не може едно семейство бежанци с три деца да получава пълното социално осигуряване от около 2500 евро месечно, смята Курц и иска да ограничи помощите за бежанци до максимум 1500 евро на семейство. На телевизионния дебат всички бяха съгласни, че австрийската социална система занапред не бива да бъде толкова привлекателна за мигрантите.

Австрия залита към „Вишеградската четворка“?

В рамките на този дебат за пръв беше обърнато по-сериозно внимание на образованието, което, според мнозина наблюдатели, е болен проблем в Австрия. И за други проблеми на страната се говори недостатъчно в предизборната кампания: за икономическия растеж и за плановете за данъчни реформи, например.

В тази предизборна борба сериозните въпроси често се изместваха на заден план заради скандалите, предизвикани от не особено джентълменските методи, с които действаха както социалдемократите, така и консерваторите. В това време Партията на свободата доволно потриваше ръце, защото тези скандали само ѝ вдигаха рейтинга. И сега вече има реални шансове да влезе в правителството.

Какво ще означава това – още е рано да се каже, понеже най-напред трябва да възникне тази коалиция с консерваторите и да се подпише коалиционното споразумение. Във всеки случай Курц отсега казва, че условие за участие в едно негово правителство е проевропейската нагласа – реплика, насочена към крайнодесните. И уточнява обаче, че според него ЕС трябва да се съсредоточи върху главните въпроси и да върне определени компетенции на националните държави. Мнозина наблюдатели смятат, че тези позиции са близък роднина на политиката на така наречените „Вишеградски държави“ и Австрия може би скоро ще се придвижи политически към своите евроскептични съседи Унгария, Словакия, Чехия и Полша.

 

Кой може “да подхлъзне“ Меркел?

 

 

Съдейки по публикуваните анализи на немски политолози, малко от тях очакват новата правителствена коалиция да бъде създадена преди коледните празници. Причините за това са няколко, и преди всичко различните представи за бъдещето на страната сред четиримата потенциални коалиционни партньори – ХДС, Християнсоциалния съюз (ХСС), Свободната демократическа партия (СвДП) и Съюз90/Зелени.

Това се вижда ясно при анализиране на предизборните им програми. Изглеждаше, че постигнатото споразумение между ХДС и нейната баварска „партия-посестрима“ за съгласуване на позицията на коалиционните преговори по въпроса за квотите на бежанците би трябвало да успокои всички заинтересовани страни, сред които са профсъюзите и деловите кръгове, в един глас настояващи за по-бързо формиране на правителство.

Само че вече и в самия ХДС, както отбелязва в. „Билд“, се е разгърнала дискусия… за самата Меркел. Стои въпросът за квалификацията на Меркел в качеството й на партиен лидер, доколкото лошият резултат от изборите за Бундестаг е на нейната сметка.

„Най-пикантното в дадения случай е“, отбелязва „Билд“, че самата Меркел засега е в неведение по отношение на тази дискусия. Както отбелязва немската правителствена агенция „Дойче веле“, три месеца за сформиране на ново правителство не е прекалено голям срок за Германия. Миналия път коалицията между консерваторите от ХДС, нейния баварски съюзник ХСС и Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ) официално започна да работи на 15 декември 2013 г.

Но за три месеца може да се случат още много неща. Както пише ДВ, има няколко фактора, които могат допълнително да усложнят и затегнат преговорите. На първо място на 15 октомври ще се проведат избори в една от ключовите федерални провинции – Долна Саксония, която сега се ръководи от социалдемократите и зелените. Вероятно партиите ще предпочетат да изчакат резултатите от този вот и едва след това ще започнат официалните преговори за ново федерално правителство.

Второ, основният обсъждан сега формат на бъдещото правителство е нов за Германия. Партиите нямат опит от подобен съюз на федерално равнище, и до неотдавна той беше смятан за невъзможен. На равнище провинции трицветната коалиция съществува в неголямата провинция Шлезвиг-Холщайн в северна Германия, а и само от няколко месеца. В неголямата Саар в южните райони на ФРГ, такава коалиция беше създадена преди няколко месеца, но скоро след това се разпадна.

Но основната причина за трудностите пред предстоящите преговори в Берлин, по оценката на ДВ, са вкоренените от десетилетия разногласия между консерваторите и зелените, а също така между либералите и зелените. И работата не е само в решаване на проблема с бежанците, по който разногласията между зелените и другите участници в коалицията засега се запазват.

Става дума за пътя на икономическо и дори екологично развитие на страната. Например, зелените искат забрана на автомобилите с двигатели с вътрешно горене, либералите са категорично против.

Трябва да се разбира, че очакваният успех на социалдемократите на изборите в Долна Саксония още повече ще разклати вътрешнопартийните позиции на Меркел. А в ХДС вътрешнопартийните преврати далече не са рядкост. Най-очевидният пример за последствията от дворцови интриги е отстраняването от политическата арена на „канцлера на обединението“, както някога наричаха Хелмут Кол, при това с прякото участие на неговия тогавашен фаворит Меркел.

Немското интернет издание wallstreet-online директно написа, че ако сегашните преговори за създаване на правителствена коалиция се провалят и в Германия се състоят нови избори, то на тях ХДС вече ще отиде без Меркел. Само че засега не се наблюдава достоен кандидат за мястото й в партийната йерархия. Като опитен политически боец, отбелязва изданието, Меркел своевременно отстрани много потенциални съперници в ръководството на ХДС. А наличните кандидатури от рода на министъра на отбраната Урсула фон дер Лайен едва ли са по-добри от Меркел.

Единственият изход в дадения случай, отбелязва изданието, би могло да бъде завръщането на „голямата коалиция“ със социалдемократите. На подобна стъпка социалдемократите могат да се решат, ако не бъде постигнато новото планирано правителство от четири партии и политическата система на страната се окаже на прага на новите избори.

Тъй като при нови избори според анализатори социалдемократите ще загубят още повече.

Но тогава това би била вече голяма коалиция без Меркел и по-скоро с канцлер-социалдемократ.

 

Източник:БГНЕС

 

Посланикът на САЩ Ерик Рубин в интервю пред БНР: Военният ви състав е на по-добро ниво от военната техника, с която разполагате

Ерик Рубин

 

 

„Като посланик на Съединените щати съм много внимателен да не се впускам в коментар на вътрешно политически въпроси. Нашият подход е по-широк. Ние подкрепяме България и българския народ като наш съюзник, приятел и партньор. С една много ясна цел – България да бъде просперираща, по-сигурна, страна, в която има работа, която задържа нейните млади хора. Затова няма да коментирам вътрешно политически въпроси.“ Това каза посланикът на САЩ Н. Пр. Ерик Рубин в интервю пред БНР.

На въпрос дали вижда връзка между темата за бойните самолети, военните заводи и напрежението между политическите партии и институциите в страната, той отговори:

„Трябва да помним, че България е демократична страна, в която има избори, съответно и представители на различни интереси, различни фракции, партии и сили. Така работи демокрацията. Нормално е и винаги ще има спорове и несъгласия, както и взаимни обвинения. Така е и във Вашингтон. Затова има парламент, затова има обществено мнение и свободна преса. Тя трябва да помага на хората да се ориентират и да разбират какво се случва. Затова е толкова важно да я има.“

„Аз съм съгласен с президента, че моята работа е да представлявам моето правителство, моята страна и хората в нея, както и да обяснявам на българите и на българското правителство гледната точка на моето правителство. Както съм казвал често, и в това отношение трябва да се съглася с президента, изборът на бойни самолети е суверенно българско решение. То е ключово важно решение, което може да бъде взето единствено и само от българите. Много е ключово и важно това решение да не бъде повлияно отвън, защото става дума за много пари.“, коментира още посланик Рубин.

По думите му България има способни и високо квалифицирани военни като състав, който има нужда от също толкова добра и съответстваща техническа екипировка.

 

„А към момента е повече от ясно, че военният ви състав е на по-добро ниво от военната техника, с която разполагате. И това е, защото не е модернизирана откакто сте в НАТО, като изключим някои области, където има прогрес. Ние подкрепяме модернизацията и заявените цели на българското правителство и на българския парламент. Знам, че президентът Радев е съгласен, че е нужна модернизация на българската армия. Това е тема, която мога да коментирам съвсем спокойно, защото това е ангажимент, който всички съюзници в НАТО са поели, в това число и България, която е от страните, които не могат да отделят 2 процента от брутния си вътрешен продукт за алианса. Това е въпрос, важен най-вече за България, защото тя се нуждае от модерна военно-техническа екипировка, за да функционирадобре отбраната й, едновременно във вътрешната и външната система за сигурност като част от Алианса.“, заяви американският посланик.

Преди две седмици Румъния получи последните три бойни самолета F 16 и заговори за нови. Американски оръжеен гигант пък ще участва в производството на бронетраспортьори в съвместен завод до Букурещ. Посланикът обаче е категоричен, че не прави подобни сравнения между България и Румъния.

„Не, не правя! Не мисля, че подобни сравнения са полезни. Полезните са тези, които споменах преди малко – страните членки на НАТО, които постигат съгласие с какъв ангажимент, как и с какъв ресурс да посрещат общите си цели. Това е алианс за колективна и взаимна сигурност. Това е важно за всички членове, а не само са тези, които идват от бившия Варшавски договор. Всички обещават да имат по-голям принос към собствената си отбрана и в системата за колективна отбрана на НАТО, а когато говорим за България, най-важният елемент е тъкмо модернизацията. Ние категорично подкрепяме намеренията на българското правителство и решенията на българския парламент да придвижат този въпрос и мисля, че тази година ще видим истински прогрес в това отношение.“, коменитира Ерик Рубин.

Посланикът отказа да коментира публикации в български медии, че ЕМКО е в забранителния списък на Държавния департамент.

Относно искането на Цветан Василев за закрила по закона „Магнитски“, дипломатът заяви:

„Това е глобален закон, приложим към целия свят, и по никакъв начин не е насочен или засяга само България. Глобалният закон Магнитски да не бива да бъде грешно интепретиран или използван за политически цели от едни или други политически сили. Но не от мен зависи една или друга интерпретация. Това, което мога да направя е да дам факти, законът е достъпен онлайн и напълно прозрачно и ясно е каква е същността му. Законът казва, че всеки американец или американска организация може да подаде сигнал за разглеждане срещу който и да било човек, където и да е по света. Но, това уведомяващо писмо не означава непременно решение, а само, че сигналът ще бъде разгледан. След това може да има позитивно или отрицателно становище. Ако се установи нарушаване на стандарти в поведението, Съединените щати ще се произнесат и това не е насочено към една или друга конкретна страна или конкретен човек, а към определено поведение, незачитащо законовите стандарти. Последствията ще са само за тези лица, които не зачитат тези законови стандарти и ще важат на територията на Съединените щати.“

Запитан до каква степен са основателни усещанията за глобално преформатиране на стратегическите партньорства на Турция, посланик Рубин заяви:

„Този въпрос е прекалено широко формулиран, за да го коментирам в дълбочина. Мога да повторя това, което държавният секретар Тилърсън каза – тази седмица ние сме много обезпокоени от ареста на няколко служители от дипломатическата ни мисия в Турция. От ареста и задържането на няколко американски граждани в Турция без адекватно обяснение и достъп до правна подкрепа. Изразихме открито тези свои безпокойства и не е тайна, че сме разочаровани и обезпокоени от ставащото там. Убедени сме, че и двете ни страни – Турция и Съединените щати се нуждаят една от друга като съюзници. Имаме дълга история на партньорство, сътрудничество и приятелство. И бихме искали да се върнем към това. Това ще е важно за нас, за света и за региона.“

На въпрос дали България се превръща в бойно поле на противоположни пропагандни интерпретации и информационни войни, дипломатът беше категоричен:

„Този въпрос е валиден навсякъде по света. Включително и в Съединените щати където се поставя остро въпросът дали Русия се меси. От моя гледна точка най-важното е прозрачността. Когато ние правим нещо, го правим открито, пише името ни, правим го публично. Ние искаме всеки да знае какво правим. Ако някои други страни правят непрозрачни неща, задкулисно, без да признават и без да поемат отговорност за действията си, тогава това вече е повод за безпокойство. Отговорите могат да са само в свободната преса, прозрачността и достъпът на гражданите до добра информация за това какво се случва, за да могат да правят своя избор.“

Почти две години след като стана посланик в София, Рубен е категоричен, че България е надхвърлила очакванията му.

„България надхвърли очакванията ми. Аз съм идвал и преди това тук, но за първи път имам възможността да видя в дълбочина и наистина да опозная страната ви и българите. Съпругата ми и аз се срещаме с толкова много талантливи, очарователни българи, постигнали много успехи. Уникална, красива страна, невероятни природни богатства и богата история. Мисля че, българите понякога не осъзнавате колко безценна е страната ви – както се пее в химна ви – земен рай. Виждам от къде идва това. И на втория елемент във въпроса ви – абсолютно вярвам в нашия ангажимент към страната ви като партньор и приятел и във българския ангажимент към Съединените щати като ваш партньор. Мисля, че има национален консенсус по този въпрос. Може да има някои теми и моменти на несъгласие това е нормално при партньори. Даже това понякога е здравословно и не може да бъде интерпретирано като отслабване на много тесните връзки между двете ни страни.“, коментира Рубин.

 

Възможна ли е Велика Каталуния за сметка на Франция?

 

 

В Мадрид вероятно не са разбрали какви са намеренията на Каталуния, след като обяви независимостта си – може би да стане Велика Каталуния за сметка на територията на Франция? Вече са създадени паралелни силови структури, заражда се партизанска война. Бумерангът от Косово се върна при онези, които го изстреляха.

Карлес Пучдемон вече предложи да бъде спряно провъзгласяването на независимостта на Каталуния и да започнат преговори с Мадрид. Парадоксът е, че декларацията за независимостта вече е приета, но самата независимост не е обявена. Това шокира Мадрид.

Да вкара танкове или да преговаря?

Правителството на Народната партия в лицето на премиера Мариано Рахой обвини Пучдемон, че създава “умишлено объркване” и поиска разясняване на ситуацията.

Ръководството на опозиционната Социалистическа работническа партия в Испания отхвърли диалога, като нарече Пучдемон “неискрен”, пише El Mundo. Секретарят на партията Хосе Луис Абалос в изявлението си посочи, че правителството може да активизира 155-и член в Конституцията. Той може да принуди автономията да се върне на законни релси чрез силов метод, вероятно чрез арестуване на върхушката.

Каталунската Социалистическа партия потвърди, че “ще поддържа действията на правителството в защита на върховенството на закона в случай на едностранно провъзгласяване на независимостта”.

Сред социалистите в Каталуния не всичко е ясно, още повече че вторият човек в партията Нурия Марин посочи, че е “дошло времето за диалог, към който много хора призоваха”. Такова е мнението и на андалузките социалисти.

Суверенизацията върви в пълен ход

Министерството на вътрешните работи в Испания съобщи, че каталунската полиция Mossos de Escuadra е създала собствена структура за разследване дейността на федералната полиция в провалянето на референдума на 1 октомври. Срещу нея имаше претенции и по-рано – не изпълнила заповедта за затваряне на училища, където се провежда гласуването, държала се “пасивно” при разгонването на гласуващите.

Каталунската полиция подслушвала телефонните разговори на полицаите по федералните линии за свръзка. Следили придвижването им по СИМ-карти. Финансирането идвало от неизвестни източници, “които сега се установяват”, пише “Ел Мундо”.

Ясно е, че днес каталунската полиция не се подчинява на Испания и действа против испанската полиция. Вероятно тече процес на суверенизация и като следствие – изгонването на федералните органи от Каталуния.
Ситуацията е много неприятна и за Франция

Външното министерство на Франция отбелязва, че преди референдума каталунците крили урните за гласуванет в Южна Франция и тайно ги прекарали до местата за гласуване – “чрез широка мрежа за поддръжка”.

В Лангедок, Южна Франция, живеят компактно каталунци.

Дали назрява създаването на Велика Каталуня? Както албанците мечтаят за Велика Албания и Западът им направи подарък чрез Косово.

Сега бумерангът се връща.

 

 

Източник:Издателство “Распер”

 

Росен Петров: За Райна Княгиня и Божидар Димитров

 

 

АЗ харесвам това, което прави Божидар Димитров. Харесвам го и го уважавам заради умението да прави историята интересна, да я изкарва от дебелите и прашни книги, които, за жалост, вече никой не чете. Особено го харесвам заради перманентната му борба с македонизма.

Но изказването му за Райна Княгина „Какво толкова е направила Райна Княгина? Ушила е едно знаме“ не му отива. Не му отива, защото то подхожда на хората, с които винаги се е борил, тези, които винаги са подценявали българското, и тези, за които патриотизмът винаги е бил нещо назадничаво, комплексарско и селско.

Божидар Димитров е чепат човек, но аз знам, че той може да каже: „Извинявайте“ на панагюрци. Истински се надявам да го стори заради всичко, което е направил и ще направи за това историята ни да стане по-близка на повече българи.

Съдбата на Райна Княгиня е символ на нашата тъжна историческа съдба. Тя преживява всичко, което човек може да понесе.

От еуфорията на това да усетиш свободата, па макар и за кратко, до това да те бият, унижават и изнасилват по турските зандани.

Колко ли е трудно да си герой на 20 години и колко ли е ужасно да си забравена на 60?

Защото именно това е животът на Райна. Княгиня на 20 и забравена от всички старица, болна от костна туберкулоза, умряла на 61.

Тя наистина е усетила с всичките си сетива какво е да си от малкото българи, дръзнали да въстанат, до това да си абсолютно забравена и изоставена от вече свободното българско гражданство.

Животът на Райна е описание на злочестата българска орис.

От несподелена любов към войводата Бенковски до това да си жертва на най-долните животински инстинкти на озверелия башибозук.

От това да се омъжиш за депутат русофил, който ще умре от побоищата по времето на Стамболов, до това да родиш петима синове, от които четирима ще станат военни герои, покрити с ордени за храброст, пролели кръв при Одрин, Тутракан и Дойран. Трима от тях ще бъдат избити от комунистите след 9 септември 1944 година като кучета.

Ние, българите, сме се отнесли достатъчно жестоко и уродливо към единствената ни народна Княгиня. Забравихме смелостта и страданията ѝ, когато беше жива, и убихме синовете ѝ, когато вече беше мъртва.

Дано някога си простим.

 

 

Източник:„24 часа“

 

Кметът на Панагюрище Белишки : “Какво толкова е направила Райна Попгеоргиева?!“

 

 

„Какво толкова е направила Райна Попгеоргиева?! Ушила е знамето”, заяви в предаването „Тази неделя” историкът проф. Божидар Димитров, като омаловажи приноса на Райна Княгиня за освобождението ни. Той изтъкна, че баба Неделя заслужава да бъде наречена велика българка и не чак толкова заслужава Райна Княгина.

По този повод кметът на Община Панагюрище Никола Белишки изрази личното си отношение чрез пост в социалните мрежи.Той хваща за гърлото и поразява право в сърцето. И то във време, горчиво осмивано с „еднокнижието” на управници и политици.

Ето какво написа градоначалникът:

Размисли по повод изказано от проф.Божидар Димитров мнение…
Какво ли е направила Райна, която народът нарече „Княгинята“?
Да, ушила е едно знаме. Главното знаме на IV-ти Революционен окръг по време на Априлското въстание. На този окръг който въстана. Въстана така, както трябваше да въстанат и другите четири окръга, но там дали смелчаците бяха малцина…
Ушила е това знаме, но преди това е целунала кръста и Евангелието и се е заклела със страшната клетва „Свобода или смърт“. И не само го е ушила, а го е и развяла, сама, по собствен избор.
Хайде сега, представете си я: XIX-ти век. Тя – жена, девойка, 20-годишна. Възпитана в патриархално семейство в градче на Османската империя, баща – свещеник. На площада, яхнала кон, препасана със сабя и револвер. Развява знаме. В името на бунта, в името на свободата. Колко други го направиха? Историята на това въстание показва, че даже и мъжете са били твърде малко.
Представете си я пак, месец след погрома на въстанието – бита, изнасилвана, развеждана гола по пловдивските улици, замеряна с камъни, умираща от глад, захвърлена в пазарджишкия затвор. И разпитите: „Ти ли си българската княгиня? Ти ли уши знамето?“. И отговорите: „Аз съм българска учителка. Аз уших знамето. Аз го носих. Защото народът искаше така“…20-годишна, жена, християнка, израснала в патриархалното семейство на свещеника от малкото градче в голямата изостанала Османска империя.
Дори и от позицията на днешното време, от позицията на хора, живеещи в свобода, в демокрация, с равенство между половете – нейният морален избор и отговорността от него изглеждат трудни, нали?
Когато отива да учи в Русия, успява да издейства с помощта на Московското женско дружество, 32 панагюрски деца, сираци от въстанието, да заминат на руска издръжка и да получат образование там, тя им става настойник. Или, може би е маловажно?
Представете си я вече в свободна България. Вдовица на 42 години. С пет деца – отглежда ги сама. Бедна, болна заради жестоките побои, които е понесла, обикаляща из софийските квартали, за да акушира. За да помогне на хиляди българчета да дойдат здрави на този свят, за да помогне на хиляди българки да минат безпрепятствено по моста между живота и смъртта, наречен „раждане“. Ще кажете – това ѝ е било работата. Така е. Но освен работата си, тя имала и една мечта – България да има болница за женското здраве, специализирана болница. Тя е първата дипломирана българска акушерка. Акуширайки на богатите българки и на съпругите на дипломатите, събирала пари. Събирала пари, късайки от залъка на петте си сирачета. Пари за болница. Така, с тези пари и с подкрепата на влиятелни хора, на чиито жени и деца е помогнала, е създаден „Майчин дом“. А днес, ние нейните наследници, след повече от 100 години, се чудим как, кога, къде да направим специализирана болница за детското здраве.
И ако това не я прави велика българка, то поне нека да ѝ отдадем заслуженото като велика майка. Ражда петима сина. Но това не я спира да осинови и още едно дете – сираче, момиче. Погребва съпруга си. Погребва единия си син – още дете. Другите си пет деца отглежда сама – в бедност, болна, но силна. И не просто ги научава да обичат родината си, научава ги, че трябва да бъдат готови да жертват живота си за България. Четирима сина – четирима български офицери. Насочва ги към тази професия във време, в което младата ни държава се люшка от война във война. Колко български майки биха го направили? Е, тя го е направила.
Позорно е, ние днес, да се отнасяме към националните си герои като към участници в телевизионно риалити. Сити, скучаещи, потънали уютно в собствената си суета и в битовизмите си, да поглеждаме назад във времето и да гласуваме кой от тях е по-по-най, кой да отпадне, кой да остане. Грозно е към тях, обидно е към нас, грях е спрямо следващите.

 

 

Велислава Дърева: “ Как допуснахме тоя кретен да ни е вицепремиер?!“

 

 

„Как допуснахме тоя кретен да ни е вицепремиер?!“,

тюхка се ФъБъто, скубе коси и се тръшка повсеместно. Как ли?! Щом Борисов ти е премиер (трети сезон), кой да ти е вицепремиер?! Кой, ако не Валери Симеонов, Шегобиецът от Бухенвалд. Лика-прилика са си те. Близнаци-братя. Две са мутри ред по редом расли. Простофил до простофила. Тиква тиквата изтиква и отново тиква там пониква – тази скороговорка сътвори колегата Митко Божков, много преди да поникне тиквата-цигулка. Първа цигулка, не забравяйте!
Ултиматумът на Шегаджията огря официалния сайт на МъСъто и в този момент, като един Радан на банкянския дувар, увисна мелодраматичният въпрос: „Г-н Борисов, от Ваше име ли говори Валери Симеонов?“.

Ха-ха! Естествено, че говори от негово име. Изпод неговия шлифер ръмжи и свирепее. По негова заръка и под негово покровителство. От името на МъСъто говори. От позицията на изпълнителната власт. Това не е лично мнение на случаен минувач. Властта изпрати ултиматум на медиите и обяви война на журналистиката. Официално. Фатална грешка. Самопризнание за интелектуална немощ и мизерия на духа, прикрити зад власт и закани. Фатална грешка и черна неблагодарност към медийната прислуга, която обслужва, обгрижва и брани властта с обнажена гръд.
Шегобиецът е поредният навлек в българската политика. Поредният овластен наглец. С изящен дърварски хумор и мутрафонски слог, набъбнал от самолюбие, велемощен, обкичен с инсигниите и регалиите на властта. Ехидничък такъв. Лукав. „Столчето ти се клати, Викторчо!“. С мил и сладък гласец. Неразбран бил, журналята, все цензори и сталинисти, опозорили неговата непорочност, наклеветили го, наклепали го, отнели му свободата на словото… (Виж скороговорката.)

„Как допуснахме тоя мерзавец да ни е депутат?!“,

тюхка се ФъБъто, скубе коси и се тръшка повсеместно. Как ли?! Щом Борисов води листата на 25-и МИР-София, кой да му е в тази листа, в неговата му листа? Кой, ако не таз сродна душа, Антон Тодоров-Мумията. Лика-прилика са си те. Интриганти по природа, с ярък спекулативен талант, дебелашки хумор и безпаметна поврътливост. (Виж скороговорката.)
Мумията „не яде, не спи и винаги се завръща“; декларира гордо „Аз съм нагъл и брутален! Ще мина през вас!“; и скочи в обятията на Шайката, и Шайката го приласка, овласти и отритна. Мумията овоня Парламента, смърди от телевизор в телевизор; и току се жалва, че е „наклеветен, оплют и обруган“ от една орда „ченгета, доносници и безсрамници“. Шайката клима благосклонно, а Цветоний Цецон го възхвали като най-пръв експерт по досиетата (дзак! изскокна Митодиту!).
На него, на Мумията, Шайката възложи мръсната работа – подлярската война срещу президента. И го насърчава, и го аплодира, и се хилоти предоволна от неговите интригантски изстъпления. И медийният слугинаж, и той се хилоти предоволен.
Мумията не постави ултиматум. Написа извиненийце, колкото да цвръкне още отрова срещу… „Шайката на Радев“.
Шегаджията и Мумията. Единият имал „дърварски хумор“, другият – „дебелашки“, обаче и двамата били „атрактивни“, „неразбрани“ и „окепазени“. Единият си правил майтапчийски снимки в Бухенвалд, другият – сущи Хайнрих Химлер, всемогъщия райхсфюрер на SS, чудовището с безлично излъчване, миши мустачки и поглед на плъх; филистер с чувствителност на касапин, превърнал Варшавското гето в кланица… Метафорите бродят насам-натам, важното е, като ги срещнеш, да ги разпознаеш.
Ултиматумът изтече.
Извинения няма.
Разкаяния – съвсем.
Борисов мълчи. Една лакърдийка не е измедоточил до момента, ей тъй, да разтуши простолюдието. Правителството се разграничи от своя вицепремиер и обяви, че няма нищо общо със себе си. ПП на ГЕРБ се разграничи от своя депутат и обяви, че няма нищо общо със себе си. Шизофренно. Истината е, че тази власт няма нищо общо с държавата. С нашата държава. Поради което и провъзгласиха Борисов за геополитически титан, гигант и гений.

„Как допуснахме да ни управляват такива простофокли нагли?!“,

тюхкат се дружно ФъБъто и медиите, скубят коси и се тръшкат повсеместно.
Ето че стигнахме до същността.
Колеги!
И ти, медийна прислуго!
Имам няколко въпроса.
Всичките Митодита, Мумии, Борисовци, Цветановци, грантаджии, иждивенци, красавци, умници, соросоиди, фашизоиди и прочее Гнусотници дефилират от телевизор в телевизор, смърдят, вилнеят, беснеят, поучават, назидават, истеризират. Защо? Кой им предоставя медийния амвон, за да словоблудят от неговата висота в маниакален пристъп? Кой поддаква със силиконови устенца на всяка тяхна умопомрачителна нелепост и откровена клевета? Кой ги „форматира“ с интелигентни, почтени, просветени, авторитетни люде в името на някакъв митичен, фалшив „баланс“? Има ли баланс между интелекта и простащината? Между позицията и демагогията? Между истината и лъжата? Няма.
Има друго. И то е най-важното – да има скандал в студиото, да има шоу, дженк, „кървав дебат“, да хвърчат папки, слюнки, ругатни, ритници и глави, ако може. Браво! Кеф! Страхотно предаване! Телевизиите са кръвожадни. Измамата е атрактивна, мошеникът – пиршество за душата. Досещате ли се защо интелигентните, почтените, просветените, авторитетните люде отказват да бъдат „пакетирани“ и „опаковани“ с подобни персонажи? От самоуважение и нравствена хигиена. И за да не легитимират споменатите Митодита, Мумии и прочее Гнусотници.
Медиите имат Етичен кодекс, приет с фанфари. Защо? Случайно да сте открили там свещените думи „свобода на словото“? И със свещ да ги търсите, няма ги. Кодексът е написан от собствениците, не от журналистите. Тъй презираният от някои СБЖ има Устав с етични правила. Свободата на словото боде очите на властта – на всякоя власт, на всяка крачка. И там има следните знаменателни изречения:
„Журналистът не приема негови материали да се явяват пред обществеността в изопачен вид. Журналистът не приема задачи, несъвместими с професионалното му достойнство. Журналистът приема, че общественият интерес стои по-високо от интереса на работодателя му.“ Уставът на СБЖ е писан от журналистите, не от работодателите. Още по-малко – от началниците на работодателите.
За медийни корифеи бяха прогласени лица брутални, цинични, меркантилни и продажни. Защо? Те превърнаха журналистиката в писоарна „литература“, в „каймак от храчки и сметана от помия“, както казва Стоян Михайловски. Техният девиз е „Аз не правя вестник, за да се чете, а за да се продава!“ и „На мен не ми трябват журналисти, които могат и знаят! Трябват ми дръжки на микрофони!“…
Забравихте ли как медийни звезди с угодливи физиономии се постлаха като килимчета пред Борисов? Как се постилат пред всяка власт и я обслужват всеобхватно, всеобемно и по пълна програма? Че тези медийни звезди са едни кокотки, куртизанки и държанки на властта, че се събуждат в чаршафите на властта и парите, и като се попротегнат, като се прехвърлят от единия хълбок на другия, като помъркат самодоволно, тутакси, както са по пантофки, списват едно текстче в защита на свободното слово? Че днес пишат и говорят обратното на това, което са писали и говорили вчера, за да пишат и говорят утре обратното на това, което пишат и говорят днес? Без свян, срам и памет. Затова се разбират тъй прекрасно с Борисов.
Забравихте ли писъмцето на Борисов от 2010 г. до медийните шефове и собственици? Любезнейшо писъмце в смисъл: „Нали никога не съм ви цензурирал?“. Тъкмо тогава Борисов заливаше журналистите с „гадни есемеси“ (по неговите собствени думи) и връхлиташе във всеки сутрешен блок. Забравихте ли как отговориха главните редактори, редактореси и горди медийни притежатели? Как рапортуваха като послушни овчици за срам и позор на журналистиката? Забравихте ли, че на въпроса „Нали не ви притискам много?“, те откликнаха сладострастно и любвеобилно: „Не-е-е-е! Искаме още! Още! Ние те обичаме! Мачкай, Бойче!“… И Бойчето мачка. Има карт бланш.
Щях да напиша „И гилдията търпи всичко това?!“, обаче няма гилдия.
Имам още много въпроси, ама един приятел вика „Не е сега моментът да ги пишеш тия неща“. Напротив! Моментът брадясва близо 30 години, цензурата се плоди и обнаглява все повече, властта си пазарува медии – с пари, почести, ласкателства, рекет, заплахи, страх. Дефилират дръжки на микрофони; медийни бухалки; момчета и момичета за мръсни и мокри поръчки; префърцунени неграмотници; добре платени деконструктори на величествената и трагична българска история; зле гримирани метреси и блудници; слуги, лакеи и майордоми; питбули, готови да разкъсат всекиго, дръзнал да мисли различно от овластената посредственост, от кристалното бездарие, от техните евроатлантически началници и фашизоидни покровители.
Не бил моментът?!
Журналистиката не е приятно и престижно прекарване на времето в кулоарите на властта, нито в нейното джакузи. Не е слугинаж. Не е машина за пари, интриги, скандали и слава – слава временна и позорна. Не е професия. Журналистиката е истинският, постоянно действащ парламент в една държава. Журналистиката – това е талантът да бъдеш свободен; да бъдеш гражданин; да бъдеш опозиция на всяка власт; да не пишеш по заповед и против съвестта си; да стоиш зад всяка своя дума с глава, име и чест. С целия си живот. Това е журналистиката. Според мен.
Не бил моментът?!
И тъкмо написах последните изречения, и ето – на Антон Тодоров му приели оставката, преди да я подаде. „Победа! Победа!“, подскача телефонът. Глупчо глупав си ти, фон телефон! Това не променя нищо. Войната на ГЕРБ ще продължи. Срещу свободата на словото. Срещу президента. Срещу българската държава. Срещу българския народ. Шайката приласка, употреби и натири една предана Мумия. Както приласка, употреби и натири много други предани и самоотвержени мумии.
Как беше? Тиква тиквата изтиква и отново тиква там пониква. Нищо лично, просто бизнес. Така е в мафията.

Велислава Дърева

 

 

Източник:news-front

 

Washington Examiner: Путин и Ердоган готвят погром над проамериканските сили в Сирия!

 

 

Турция и Русия активно плетат заговор срещу интересите на САЩ в Сирия, пише във Washington Examiner журналистът Том Роган. Той е стигнал до този извод след съвместната пресконференция на президентите Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин в Турция на 28 септември.

Първо, Путин съобщи, че Турция и Русия са се договорили за установяване на режим на прекратяване на огъня в североизточната сирийска провинция Идлиб. Това е нелош знак, но трябва да се има предвид, че доколкото Идлиб е последното голямо огнище на съпротива на сунитите, които се сражават против съюза на Асад, Путин и Иран, тези думи на Путин свидетелстват за това, че Ердоган е готов да прекъсне пътищата за снабдяване на бунтовниците срещу режима, минаващи през Турция.

Роган припомня, че е предупреждавал още през декември миналата година, че крайната цел на Русия винаги е била пълното унищожаване на въстаниците в Идлиб. Но днес, когато Ердоган се разкри като марионетка на Путин, а САЩ престанаха да оказват подкрепа на повечето въстанически групировки в Сирия, всичко е готово за провеждането на финално „прочистване“ на Идлиб от силите на Русия, Асад и Иран.

Гответе се за „клане“ в духа на Алепо.

Ако погледнем картата на Syria Live Maps, ще видим, че червеният цвят постепенно измества зеления, пише Роган. САЩ не трябва да се отказват от онези вече немногобройни групировки на умерените въстаници, с които имат съюзнически отношения, твърди той. Ако направим това, ще последва религиозна война, в основата на която ще лежи ненавистта, разпалвана от „Ислямска държава“, Иран и Русия (чрез отслабване на авторитета на САЩ).

Нещо повече, Ердоган и Путин намекнаха, че се готвят за мощен удар срещу кюрдите. Тази седмица Ердоган заяви, че кюрдският референдум (в Ирак, бел. ред.) разпалва „регионална криза“ и се закани, че „ние ще трябва да предотвратим онези стъпки, които могат да предизвикат нови, по-сериозни грешки от страна на кюрдските регионални власти“.

Какво се крие зад думата „да предотвратим“?

Путин намекна за възможния отговор. Бившият офицер от КГБ заяви, че двамата с Ердоган „са се разбрали да продължат тесните контакти по линия на министерствата на външните работи, на военните и на специалните служби, за да задълбочат координирането на съвместните действия по урегулирането на конфликта в Сирия, както и решаването на други регионални проблеми“.

Трябва да отбележим, че когато Путин използва своите „специални служби“, често следват жестокост и насилие, пише Том Роган. Сега вероятността от настъпление по оста Турция-Русия срещу владените от кюрдите територии е достатъчно голяма, уверен е той.

За съжаление, визовите проблеми между САЩ и Турция са само симптоми за много по-мащабни противоречия в отношенията между двете страни, смята авторът. И те се заключават в това, че лидерът на един от най-важните съюзници на САЩ по линия на НАТО, а именно Турция, тясно си сътрудничи с Владимир Путин. По време на съвместната пресконференция Ердоган отбеляза, че често разговаря с Путин по телефона и на няколко пъти го нарече „мой скъп приятел“. И за да задоволи самолюбието на своя господар, Ердоган завърши срещата си с Путин, като му благодари на руски език.

Както Washington Examiner отбеляза миналата седмица, президентът Тръмп трябва внимателно да анализира тази позиция на Турция, завършва анализа си Том Роган.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Пълзят към Еверест на идиотизма

 

 

Днес Парламентът „освободи“, след гласуване, Антон Тодоров – въпреки че, както ни уверяват специалисти като проф. Мръчков, оставка на депутат не се гласува – според Конституцията.

„Майната й – обаче са си казали за пореден път в Парламента – дай да си направим театрото, да си почешем езиците“.

Тодоров пък споделил, че Бойко два дни го увещавал да не си подава оставката.

А простолюдието беше останало с впечатлението, че Падишахът най-после се е размърдал – и започва да натирва ония, които очевидно вредят на ГЕРБ.

Някой трябва да му каже, че тази игра с оставките е опасна – като нищо някой от собствените му главанаци може да поиска и неговата, уж за да демонстрират предаността си към него.

А журналистите, по инерция, днес поцивриха още малко – този път пред Министерския съвет.
Нямаха вид на победители.

Сигурно им е било неудобно да участват в „демонстрация“ за свободата на словото – след като е повече от ясно, че мнозинството от тях, особено тия от телевизиите, изобщо не са свободни.

Не е лесно да се преструваш, че вярваш в нещо, което изобщо не си вкусвал.

Те са свободни, само когато се лигавят със звезди-буболечки от чалгата или когато издевателстват над някой клетник.

А са и наясно, че и чорбаджиите им също никак не са свободни: те пък са готови на всичко, за да изкрънкат някой лев от Властта.

Раята им уж „протестира“, пък те се лигавят с Властта, насаме, разбира се.

Ще повярвам, че нещо се случва, ако на подобна „демонстрация“ видим и собственици на медии.

Показаха и няколко празни стола – на един от тях пишеше: „Къде е Ани Цолова?“

Да, де – къде беше, толкова ли са я наплашили, че дори не беше посмяла да се весне на „демонстрацията“?

Толкова – защото страхът отдавна е в ДНК-то на журналистиката, а свободата/свободомислието окончателно са изчегъртани от там.

Който се опита да възрази, нека ми се обади: ще му дам един списък от теми и събеседници, от който направо ще припадне.

Някои от „демонстрантите“ – тия от „Капитал“ – бяха дошли, само за да ни доубедят, че дори понятието „свобода на медиите“ отдавна е компрометирано.

Не може да си храненик на американска фондация, а да претендираш, че си свободен/независим.

Повечето хора биха си помислили, че това е най-безсрамната медия.

Може би обаче им плащат и за да демонстрират нахалството си.

Цолова я нямаше, обаче ни показаха Виктор Николаев – новата „жертва“ на привидното свободомислие.

Около интервюто му с Антон Тодоров се вдигна доста врява.

Преди няколко дни вестник „24 часа“ писа: „България възмутена от Антон Тодоров, даже ГЕРБ го порица“.

„Даже“ беше много уместна дума в случая – излезе, че от ГЕРБ са такива чукундури, че едва са се сетили да „порицават“.

По-интересно е да видим, как Николаев защитава сам себе си.

Той използва в декларацията си от 9 октомври една дума, която още тогава ме сепна – „руините“.

И вие сигурно сте се учудили, понеже сте наясно, как дърварят езика днешните телевизионни звезди.
Руините?

Два дни по-рано – на 7 октомври, същата дума намираме в подзаглавие на статия на Светослав Терзийски във вестник „Сега“. Ето го: „Управляващите се дразнят, че в РУИНИТЕ на българската журналистика са пропуснали здрави места“.

Вижте сега пък фразата на Николаев: „Изпод РУИНИТЕ на българската журналистика – срутвана и блъскана от доста време, тръгна лавина“.

Така де – отгоре на всичко са и плагиати.

И не се чудете, че са страхливци: Смелостта е продукт на ума.

А когато умът им е в руини, нищо свястно не чакайте от тях

Непрекъснато се лигавят с фразата „Свобода на словото“ – и са я износили до такава степен, че са я превърнали в някакъв парцал, годен за всякаква употреба.

При това, Циврещите дори не се сещат, че за да постигнеш някаква, дори минимална свобода, словото ти трябва да плющи като знаме.

Ако съдим по качеството на словото на повечето циврещи, на тях трябва да им се отнеме всякаква свобода.

В няколко различни декларации все срещахме баналната фраза „Работата на журналистите е да питат“.

Така ли?

Не – да знаят.

Не – да мислят.

А да питат – като махленски свахи.

Иначе, мнозина поборници за свободата на словото са майстори в осакатяването на езика.

В една емисия Новини ни предложиха коментари от Еврокомисията за случващото се в Каталуния; и в един от тях чухме: „ЕЗОПСКИЯТ“ език не върши работа“.
Езопският?! – а това е минало през преводач, редактор, четец.

Какво пък – нека да сме наясно, че телевизиите не си служат с „езопски“, ами с глупашки език.

Друг път обаче човек съжалява, че не са използвали „езопски“, сакат език.

Например, когато водещ патетично съобщава, че „двуетапното“ увеличение на минималните пенсии щяло да струва на държавата 100 милиона лева.

А колко струват усилията на тия хора, колко им струва на тях самата държава, която пет пари не дава за тях.

И пак добре, че не биха камбаните на „Ал. Невски“ за жалките 200 лева, които им подхвърлят – 200 лева!

Вие говорите за Европа, а стотици хиляди хора трябва да имитират, че живеят с 200 лева.

Никой дори не се пита, какво са създали тези хора през трудовия си живот – и сега ги награждават с отвратителното внушение, че те ще струват на държавата 100 милиона лева,
сякаш трябва да се срамуват заради това.

Един последен пример.

Написах, каквото мисля за Наим/Наум – направих го въздържано и коректно.

Но въпреки това някои „аркадаши“ нарушиха добрия тон в страницата ми , главно по мой адрес – колкото да разпалят българските ни сърца.

Обаче друго е по-гадно: телевизиите упорито се катерят към Еверест на собствения си идиотизъм.

Сега пък показаха как турският президент Ердоган навестил в болницата турския щангист Наим.

Много евтин пропаганден сюжет – подходящ единствено за турските телевизии.

Съвсем ли не се усещат вече нашите телевизионни будали?

Същите будали отрониха едва няколко изречения по повод смъртта на Иван Абаджиев.

Две минутки за Абаджиев – един от най-великите треньори в световната спортна история, десет дни кадене на тамян за турчина Наим.

А без Абаджиев той щеше да е едното нищо.

Преди да се освободят, медиите трябва да се научат да помнят.

 

 

Д-р Николай Михайлов: Каузата е власт и повсеместно “Хасково“

 

 

„Третият мандат е компромисно коалиционен, но зрял и даже презрял. Клиентелата е нахранена, възникват спорадични бунтове, но не от глад, а от преяждане.”

„Умората между власт и народ е налице и тя е взаимна. Опозицията разобличава, но не изкоренява. Набъбналият партиен фактор става някак неуправляем. Претенциозен, във всички случаи. Образуват се вътрепартийни котерии, със собствен дневен ред.”

Това е диагнозата на психиатъра д-р Николай Михайлов, който не дава често интервюта, а само когато има какво да каже…

– Д-р Михайлов, навлиза ли българската политика в спиралата на хаоса?
– Едва ли е спирала, но е вярно, че има изнервяне и пререкания. Няма страшно, обаче хаосът е полезен за здравето. В хаоса потъват карнавално за освежаване на жизнените сили. Симулацията на законност уморява. А парламентът, както е известно е храм на симулацията. И упадъчно състояние на духа – групов егоизъм, суета и пристъпи на нездраво веселие. Българският „хаос“ е форма на съществувание на българския „ред“. Тук нищо не може да се обърка напълно, нито да се оправи съвсем. Хаосът ни е хитър, а не разрушителен, подобно на руския. Нещата тук са дребнодушни. Панта реи – казваше един от вицепрезидентите…

– Защо според вас точно сега избухнаха скандалите с роднински назначения, след като от години практиката е всяка партия, която е на власт, да назначава свои кадри, братовчеди, братя и сестри в администрацията, в общински и държавни предприятия?
– Защото партиите полагат лицемерни усилия за борба със „злото“, докато нехаят за същественото. Сега на ред е БСП да се бори с това зло, в качеството й на опозиционна сила. Вглеждат се в огледалото и наричат това, което виждат, ГЕРБ. И после ГЕРБ се вглежда. Цялото това хасковско състояние на нещата има и ведра страна. Ако братята, сестрите и братовчедите са кацнали на трапезата, това означава, че по тези места са живи семейните ценности. Разпадът на семейството се бави в България, това е добрата новина. Да направиш от семейството администрация и от администацията семейство е висша форма на местно самоуправление. Конкурсното начало пречи на щастието. А тук се управлява с чувство за уют.

– Какво демонстрираха депутатите от ГЕРБ, отказвайки да гласуват оставката на Делян Добрев?
– Мъдростта на политическа партия ГЕРБ , както би се изразил г-н Цветанов. Скандалът с хасковската административна идилия беше преобразуван с няколко „нелогични“ хода в триумф и назидание. Партията не предава своите. Няма да изпуснем Добрев на цимента, защото е верен на каузата. Всеки от „каузата“ да се чувства сигурен. Това е посланието. А каузата е власт и повсеместно „Хасково“. Конкретната справедливост разпределя фондове по правото на спечелената власт. Спечелете власт и ще имате справедливост. Дотогава свиквайте. Това е второто послание.

БСП не е учителка по справедливост. В този живот това не й приляга. Това е третото послание.
На дъното, обаче е фанатизмът на Цветанов да купи американски самолет. Посланикът е на същото мнение.

– Депутатите от ГЕРБ за първи път отказаха да се подчинят на лидера си Бойко Борисов, на какво се дължи това?
– Не съм сигурен, че е за първи път. Но и да е бламиран, събитието е без следствия. Резултатът е важен, не процедурата. А резултатът е този: Борисов „нетърпим“ към злоупотребите с власт, Цветанов апаратен диригент, майстор на интригата, групата с илюзия за автономност, възмутените структури – глас на каузата. Делян Добрев – светец. „Възхитителен“ групов отпор.

– Бихте ли направил прогноза как ще се развият процесите в управляващата партия?
– ГЕРБ е уморена , но „вкоренена“ партия. Много дълго управляват, свикнаха и се вживяха. Това е партия, която по места е факт от живота, нещо като гражданско състояние, за всеки с идея за развитие. Женен, неженен, член на ГЕРБ. Което означава, че ако искаш да си „факт“, ще трябва да си „герб.“ Нямаш избор.

Но умората между власт и народ е налице и тя е взаимна. ГЕРБ е брутално провинциално обстоятелство за всички извън „каузата“, които се питат има ли изход. Опозицията разобличава, но не изкоренява. А и не убеждава, че е готова да управлява, защото е разединена – и още по-дълбоко, защото е исторически обременена. БСП е стара „левица“, с тоталитарно минало. Това звучи банално, но е в сила. Силата на ГЕРБ е в слабостта на БСП. Корнелия Нинова е храбра жена, но вътрепартийната глутница е насъскана да я довърши. Предстои да се види, кой кого. Историята на ГЕРБ е натрупала конфликти, „схеми“ и разпасване. Мирише на сяра.

ГЕРБ е хлабава конструкция. Борисов има символна сила, а Цветанов апаратна. Никой от двамата не посяга на силата на другия, защото е самоубийствено. Движат се паралелно и само отчасти субординирано. Не се долюбват, но го крият.

Докога? Докато Борисов е лидер.

– Защо ГЕРБ влизат от скандал в скандал?
– По същата причина. Любопитно е, че от един момент нататък, партиите дотягат даже и на себе си. Освен това, набъбналият партиен фактор става някак неуправляем. Претенциозен, във всички случаи. Образуват се вътрепартийни котерии, със собствен дневен ред. Тези хора са имали какво да делят, но не всякога са успявали да го разделят. Оттук и фрустрациите, както би се изразил г-н Цветанов. Да не се забравя и личният принос на хора с ярко темпераментно своеобразие и повишена самооценка. Хора със свръхчувствителност при провокация и неудържима воля за скандал.

– Имате ли чувството, че случващото се с управляващата партия вече сме го гледали в предишни управления?

– Същото е, но с повече умора. ГЕРБ е обобщение на преходния опит, на случилото се през годините в политическата сфера. Всички опити за регрес и прогрес се утаиха в този голям политически компромис, на който инициатор стана царят, а осъществител неговият бодигард. Борисов е „нормализираща“ и деградираща сила. „Харизматична“ битова реакция срещу политическия романтизъм от миналия век. При Бойко всичко е „естествено“, по мярата на българския човек. Нищо отвлечено. Борисов е тъждествен на себе си във всички управления. Технологията е популистка, това са управления „на жаргон“. Щетите са забавена модернизация, корупция и повсеместна диктатура на простотията. Но Борисов не е узурпатор на власт, интелигенцията и народът му я връчиха. Няма виновни, има некадърни. Което е още по-лошо…

– С какво третият мандат на Борисов е по-различен от предишните два?

– Борисов натрупа тегло и години. Разви самочувствие на европейски политик. Разруши „берлинската стена“ между България и Македония. „Разбра се“ с Ердоган. Целува Могерини и Меркел. Мисля, че и Ципрас го отнесе. В икономиката се забелязва нещо подобно на растеж. Третият мандат е компромисно коалиционен, но зрял и даже презрял. Клиентелата е нахранена, възникват спорадични бунтове, но не от глад, а от преяждане. Хасковската драма е опасна за ГЕРБ, не толкова поради корупционното впечатление навън, а поради издайническото описание на състоянието вътре. Опасна е верижната реакция от вътрешни сблъсъци, катализирана от опозицията. Боят се от ефект на „разплитане.“ Това, на което разчита ГЕРБ, е здравият клиентелистки разум на партийната маса и фактическото превръщане на партията в администрация за разпределение на публичните средства.

– Преди време в свое интервю бяхте казали, че президентът излъчва независимост. Оправдаха ли се очакванията ви?
– С това излъчване Румен Радев спечели изборите и стана президент. Българската независимост е ефемерна, но известно политическо достойнство никак не вреди. Клакьор на върха на държавата е феерична гледка и голямо унижение. Едномандатна феерия, за щастие. Президентът доказа своята независимост с позицията си по санкциите срещу Русия.

Мисля, че външнополитическата активност на президента търси баланс между лоялност и традиция. Между съюзническите задължения към ЕС и НАТО и нормализация на отношенията с Русия. Позицията не е партийна или лична, а представителна за българския народ. В този смисъл е дължима и напълно адекватна.

– Нормално ли е държавният глава, който по конституция олицетворява единството на нацията, да каже на една партия, че след като искат битка, ще я получат?

– Не, не е нормално. Президентът не трябва да пропада в конюнктурни крамоли, с военния език на политическата мафия. Размишления, че конюнктурата налага поляризация, от която президентът и нацията печелят, свличат държавния глава на долен етаж, където не му е мястото да слиза. Не е лошо президентът да влезе в битка, но е добре и да улучи битката. Иначе излага предназначението си на риск. Президентът ще е силен в контекста, ако излезе от него, за да въздейства независимо, от висока позиция. За държавния глава Цветанов е подробност, а не страна на конфликт, с която е „готов да води битка, щом я искат“. Какво мисли Цветанов за президента или Борисов за Цветанов, е „дискурс“ от махалата, а не грижа на държавния глава. Достойнство, защита на националния интерес и мобилизация на обществените сили за борба с корупцията, бедността и злоупотребите с власт. Всичко под този хоризонт е загуба на равновесие.

– Не ви ли се струва, че изявите на президентската съпруга Десислава Радева засенчват тези на държавния глава?
– Не следя изявите на госпожа Радева, но който ги следи, би могъл да остане и с такова впечатление, особено, ако е предразположен. Въпрос на впечатлителност и на разпределение на вниманието. Моето не е разпределено в тази посока. Имам слаб интерес към литературата на социалните мрежи. Избирам невежеството.

– Еманципиран ли е от БСП Румен Радев и самостоятелно ли взема решения?
– От БСП жадуват да е техен, но долавят недостиг на взаимност. Това със сигурност разочарова.

– Възможно ли е да се стигне до импийчмънт, БСП вече намекнаха, че целта на Борисов е да влезе на „Дондуков“ 2?
– Ако се остави на Цветанов и неговото правдолюбие, всичко може да се случи. Всичко, с изключение на импийчмънт. Идеята за отстраняване на президента е опит за символично покушение чрез разговор за невъзможното. Нещо като публична фантазия на импотентен.

– Ще успее ли Борисов да завърши третия си мандат или отново ще се стигне до предсрочни избори?
– Борисов, както е известно, има навика да бяга от едно управление в друго, да губи част, за да спечели цяло. В това е гъвкав, обикновено се вкопчват. Шантажът „или аз, или БСП и ДПС“ действа дотук безотказно, плаши мнозина на инстинктивно ниво. Повече от спорно е дали БСП, в нейното актуално състояние, може да предизвика лява вълна. За да управлява, тази вълна трябва да удари ГЕРБ и да породи надежда. Трудна задача. Предсрочните избори не изглеждат вероятни на този етап. Нямат интерес.

– Как ви изглежда извънпарламентарната десница?
– Изглежда неспасяема. Тази, тъй наречена десница не можа да си оправи мислите, да разбере коя е. Надлъгваха се с Борисов и се провалиха. Заплетоха се в троскота на собствените си хитроумия. Не се римуват с времето нашите либерали. Вятърът не духа в техните платна. По-интересни са някои от консервативно мислещите млади хора, но политически те са в лабораторна фаза. Присъствието им, обаче е добър знак за възможно изцеление от опортюнизма и фикциите на ляволибералната „десница“.

 

Павлина Живкова, „Труд“

 

 

 

“Политико“: Разнобой в Европейския съюз на източния му фронт

 

 

За пореден път се разисква колко бързо и колко тясно трябва да се обединят държавите от ЕС. Разделението по този многогодишен въпрос за бъдещето на Европа никъде не е по-остро, отколкото сред новоприетите държави на изток. Страните от бившия източен блок преценяват предложенията за по-тясна интеграция в еврозоната, за многофункционална Европа и за разширено Шенгенско пространство за свободно движение във връзка с това дали новото ръководство в Париж и следващото правителство в Берлин ще ръководят ЕС след Брекзит.

Техните възгледи се сблъскват, което не дава на региона възможността да сформира единен фронт срещу Брюксел и подновения френско-германски съюз. И все пак тези страни са все така свързани с по-комплексни усилия за определяне на пътя на ЕС. България, Румъния и Хърватия активно настояват за по-голяма интеграция, включително в Шенген и за евентуално членство в еврозоната. Полша и Унгария, от друга страна, които вече са в Шенген, се дистанцират от присъединяването към единната валута и страхът от по-голяма интеграция би могъл да даде допълнителни козове на Брюксел. Чешката република е хваната в средата, нейната общественост е скептична, но нейните лидери искат да гарантират, че вратата за бъдеща интеграция остава отворена. Членът на еврозоната Словакия междувременно няма проблем да позволи на вътрешен клуб от членове да се стреми към по-голяма интеграция, тъй като не вижда никакъв проблем с визията за Европа на различни скорости, лансирана от френския президент Еманюел Макрон.

 

Ето как тези страни се разделят относно бъдещето на Европа. Клуб за интеграция: България, Румъния, Хърватия България, Румъния, и Хърватия имат за цел да се присъединят към Шенген и еврозоната и се тревожат за това, което възприемат като политически усилия за забавяне на по-нататъшната им интеграция в блока. Макар от членството в еврозоната да ги делят години, и трите държави подчертаха своя ангажимент за окончателното присъединяване към общата валута. През юни финансовият министър на България обяви намерението си да се присъедини към Механизма на обменните курсове (ERM-2) – „чакалнята“ за присъединяване, а през септември Хърватия постави 2020 г. като цел за присъединяване към механизма. Румъния заяви през август, че има за цел да приеме еврото през 2022 г. „Някои държави-членки са били на различна скорост от дълго време“, пише в изявление за POLITICO българското външно министерство. „Това, за което настояваме, е, че всички форми на засилено сътрудничество между държавите-членки в различни области имат всеобхватен характер и че онези, които имат желание, но все още не могат да се присъединят, ще получават предприсъединителна помощ“. Тези страни бяха приветствани в изказването на президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер миналия месец, в което се настояваше източноевропейците да не бъдат оставени в по-бавната лента. „Ако искаме еврото да се обедини, а не да разделя нашия континент, то тогава то трябва да е нещо повече от валутата на избрана група страни“, каза Юнкер.

„Еврото трябва да бъде единната валута на Европейския съюз като цяло“. България и Румъния трябва да се присъединят сега към Шенген, и Хърватия, когато бъде готова, добави той. В тези три държави интеграцията в еврозоната е популярна: според проучване на Евробарометър от април 2017 мнозинството от анкетираните в Румъния (64%), Хърватия (52%) и България (50%) подкрепят приемането на еврото. ЕС е популярен и като институция: в Румъния 57% от анкетираните в допитване на Евробарометър от май 2017 посочват, че имат доверие в ЕС, едно от най-високите в блока. Предложенията на Макрон за задълбочаване на интеграцията в еврозоната пораждат опасения в тези страни, че техните амбиции за по-нататъшна интеграция ще бъдат отложени и че техният достъп до структурните фондове на ЕС ще бъде ограничен в бъдеще. „Бюджетът в еврозоната е логична стъпка в опит да се подобри съчетаването на единната парична политика и националните фискални политики“, заяви българското външно министерство. „Според нас обаче този бюджет трябва да бъде ограничен до области на политиката, които са специфични за еврозоната, без да дублират политиките на Общността, финансирани от бюджета на ЕС“, добави то. Скептици: Полша и Унгария Полша и Унгария, които са въвлечени в битки с Брюксел за върховенството на закона и миграционните въпроси, официално се противопоставят на Европа на различни скорости. През септември полският президент Анджей Дуда предупреди, че ако бъде приложена, многоскоростна Европа „ще доведе в крайна сметка до разпадането на Европейския съюз“. В същото време Полша и Унгария не планират да се присъединят към еврозоната в близко бъдеще и гледат скептично на някои усилия за по-голяма интеграция. „Еврозоната е идея за богатите страни“, каза Ришард Чарнецки, член на Европейския парламент от управляващата в Полша партия „Право и справедливост“. „Полша все още е една от седемте най-бедни страни в ЕС според БВП на глава от населението. Следователно нямаме намерение да влезем в еврозоната в обозримо бъдеще. “ Унгарските власти застъпват подобно мнение. Докато мнозинството от унгарските гласоподаватели, за разлика от поляците, подкрепят членството в еврозоната, управляващата партия „Фидес“, която оказва сериозен контрол върху централната банка, предпочита да запази контрола върху паричната политика. „Присъединяването към еврото е договорно задължение, така че, да, Унгария ще се присъедини“, каза Дьорд Шьопфлин, евродепутат от „Фидес“. „Трудно е да се определи кога. Икономистите са разделени по този въпрос.“ За правителството на унгарския премиер Виктор Орбан ЕС е форум за сътрудничество само по избрани въпроси. „Унгарското правителство е на мнение, че интеграцията може и трябва да се осъществи, когато и където е полезно“, каза Шьопфлин, посочвайки въпроси като отбраната и борбата с тероризма. „Но не подкрепя интеграцията заради самата нея. Също така Унгария не е единствена в това, и правителството е неспокойно поради перспектива от нови напускания на ЕС. “ Говорител на унгарското правителство не отговори на въпросите на POLITICO за тази статия. Чехите са по средата Чешките гласоподаватели са много скептични относно интеграцията в ЕС: данните от Евробарометър от пролетта на 2017 показват, че само 29% от чехите подкрепят въвеждането на еврото, а 30% се доверяват на ЕС. Независимо от ниските оценки на еврозоната, правителството в Прага – за разлика от колегите си във Варшава и Будапеща – публично се застъпва за роля в оформянето на бъдещето на еврозоната. „Еврозоната трябва да остане възможно най-всеобхватна, а дебатът за по-нататъшното й задълбочаване трябва да бъде запазен във формат ЕС-27″, каза Алеш Хмелар, който е държавен секретар на Чешката република по европейските въпроси. „Участието на членовете извън еврозоната в дискусиите и пълната прозрачност и откритост на инициативите трябва да бъдат гарантирани“, каза той, като добави, че Прага предлага откриването на Еврогрупата за държавите извън еврозоната, например под формата на предоставяне на страни като Чешката република на статут на наблюдател. Чешки политици признават, че въпреки надеждата, че един ден ще се присъединят към еврозоната, вътрешните съображения правят интеграцията далечна възможност. „Политиците се радват главно на това да извличат ползи от ЕС и да се държат на разстояние от непопулярни елементи“, каза Петер Йежек, чешки евродепутат за ANO 2011 (Акция на недоволните граждани – бел. ред.), движението, основано от Андрей Бабиш, който е начело сред кандидатите за премиерския пост на парламентарните избори на 20-21 октомври. Докато Йежек смята, че Чешката република трябва да се закотви на Запад и да се присъедини към еврото, опозицията сред обществеността гледа на тези перспективи като на „слаби“. Бабиш проведе силно евроскептична кампания, която се противопоставя на членството в еврозоната. Но докато Полша, Унгария, Чехия, България, Румъния и Хърватия се борят с това как да реагират на дебатите за бъдещето на ЕС, един от техните съседи далеч не се притеснява от перспективата за Европа на много скорости. Еврозоната „не може да остане в положението, в което е сега, и е ясно, че ако искаме еврото да остане наша валута, ще трябва да задълбочим процесите“, каза Петър Суско, говорител на външното министерство на Словакия. Страната му се присъедини към еврото през 2009 г. „Защо не трябва да позволяваме на тези, които искат, да се движат по-бързо? За Словакия основният принцип е, че всеки трябва да има право да се движи по-бързо, без ограничения.“, каза Суско.

 

Източник БГНЕС

 

Проф. Димитров към панагюрци: Заставам зад думите си за Райна Княгиня. Ушила е едно знаме! Толкоз!

 

 

Панагюрище въстана заради изказване на проф. Божидар Димитров. Репликата на бившия директор на Националния исторически музей: „Какво толкова е направила Райна Княгиня? Ушила е знамето!“ беше изречена по време на негово интервю в ефира на бТВ.

Последва остра реакция от страна на кмета на града, публикувана в социалните мрежи.

Само за един час постът на кмета Никола Белишки беше споделен от стотици потребители, а коментарите продължават и в момента. Жителите на Панагюрище са категорични, че проф. Божидар Димитров трябва да поднесе извиненията си към всички българи заради опита да омаловажи делото на Райна Княгиня и Априлското въстание.

Потърсихме проф. Димитров за коментар относно скандалната му реплика. Ето какво каза той за Епицентър.бг.:

– Назрява скандал около Ваша реплика, свързана с Райна Княгиня? Заставате ли зад думите си, проф. Димитров?

– Да, заставам зад думите си. Вижте, това са хора, които нямат работа. И искат, както гласи един руски израз „попал в газету” („да попаднат в медиите”) и са готови на какво ли не. В Панагюрище в момента няма вода и очевидно кметът иска да насочи вълненията на хората в друга посока. Затова обвинява мен, като ме нарича най-долно „поп Кръстьо” и т.н. Няма да вляза в такива договорки! Не си струва – много ниско равнище!

– Панагюрци са гневни, заради думите Ви? Съжалявате ли?

– Не, тя това е направила – ушила е едно знаме! Какво друго е направила, кажете ми! Ръководила е Хвърковатата чета на Бенковски!?

– По думите на кмета на града е „яхнала кон, препасана със сабя и револвер” и се е борила редом с мъжете за свободата на родината си? Не оценявате ли този подвиг?

– Ами! Но все пак я турихме в класацията на трите най-велики български жени. Нали знаете този древногръцкия мит за Парис и златната ябълка? Аз казах кои са трите най-велики българки – Баба Тонка, която години наред е била логистична база на българските революционери, направила е едно училище. Ето, Райна Княгиня за мен е на второ място – какво е направила, ушила е едно знаме. И как да я сложа на първо място – да си изкривя сърцето?! А на трето място е Баба Неделя.

Изборът на Парис е довел до Троянската война, моят няма да доведе до война, уверявам ви! Аз седя вкъщи и се смея – тези хора полудяха ли?

– И все пак: ще се извините ли на панагюрци?

– За какво?

– Жителите на града са обидени, че омаловажавате една велика тяхна съгражданка?

– Не мисля, че е обида. Обида е синът на кмета, който е написал всичко това – аз проучих нещата! Очевидно е някакво хлапе. Панагюрци не са обидени – не е правен референдум да видим колко са обидени!

 

 

 

 

Антон Тодоров подаде оставка твърде късно. Името му наистина стана етикет на ГЕРБ

 

 

„Заради опитите моята реплика да бъде превърната в етикет на партията, от която съм избран, на нейния лидер и милионите хора, гласували за нея, моля да приемете оставката ми като народен представител.“
Това написа Антон Тодоров във фейсбук и новината за подадената оставка се разпространи като мълния.

Лошото е, че както се пееше в едни шлагер „ти закъсня ужасно, ужасно закъсня.“

Цели 72 часа бяха необходими на политолога да стигне до извода, че единственият изход от ситуацията, която сам създаде в петъчния ефир на „Нова телевизия“, е да се оттегли като народен представител, избран с листата на ГЕРБ.

През тези 72 часа обаче не просто Антон Тодоров, но и управляващата партия станаха обект на остра критика, на осмиване и на широко недоволство. Името му наистина стана етикет на ГЕРБ.
От това закъснение ГЕРБ понесе огромни щети.

Партията попадна в спирала от грешки, от които не успява да се измъкне.

От Асоциацията на европейските журналисти – България призоваха ГЕРБ още в петък  да свали доверието си от депутатата Тодоров.

ГЕРБ обаче предпочетоха да пуснат лаконична позиция, според която партията „винаги е защитавала свободата на медиите“, че „свободната журналистика има правото да пита“, че „за нас няма лоши и неудобни въпроси, а неточни отговори“ и че изказаните тези от народния представител Антон Тодоров са „негово лично мнение“.

Никъде в това прессъобщение няма думички като „осъждаме“, „сваляме политическото си доверие“ или „оставка“.

 Самият Тодоров също се полуизвини. Другояче казано, извини се, но бил разбран погрешно.
Оттам нататък редица водещи лица на ГЕРБ разпространиха чрез медиите опорните точки, че репликите на Тодоров били неуместни, но той се извинил, че страницата е затворена, че на Тодоров му се било събрало много (заради Комисията по досиетата) и прочее, и прочее.

По повод на последното извинително обяснение телевизионна водеща уместно попита: „Като му се е събрало много психическо напрежение, защо не го оставихте да почива, а се разхожда по медиите?“ (Тук мога само да допълня, че, честно казано, и на журналистите им се събрало твърде много! При това отдавна.)

Страницата с Антон Тодоров наистина щеше да бъде затворена, ако след безпрецедентния гаф да заплашва съвсем открито, в ефир, със странно доволна усмивка, той беше подал оставката си като депутат. Незабавно. Скандалът обаче се разви по всички правила на един скандал, повличайки и ГЕРБ. Който не беше разбрал автор на коя книга е Антон Тодоров, вече разбра. Който беше забравил случая „Жотева“, успя да си го припомни. Който е бил на работа по време на участието му, изгледа видеото.
Като прибавим поведението на вицепремиера Валери Симеонов пред същата телевизия, със същите „шегички“, скандалът на практика засегна цялата власт и всички управляващи – и ГЕРБ, и „Обединените патриоти“, и правителството, чиято информационна служба разпространи ултиматума на вицепремиера. Тоест протестът, който АЕЖ свиква в сряда, е насочен не срещу Тодоров или Симеонов, а в защита на свободата на словото от посегателствата на властта в България.

 

В опитите да се замаже гафа на Тодоров се стигна дотам финансовият министър Владислав Горанов да сподели днес следното: „В българския парламент има хора с обвинения, които стоят, ние говорим дали острият език и неуместните шеги на Тодоров трябва да го извадят от политиката. Дайте да се държим сериозно.“ Смятате ли, че след тези думи доверието към българския парламент, на който му предстои, впрочем, да гласува бюджет, ще скочи рязко нагоре? Мисля, че по-скоро ще падне рязко надолу. Съвсем сериозно.

 

Председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова също не намери осъдителни думи за Тодоров днес. Тя каза: „Антон Тодоров остава част от нашата парламентарна група. Всеки депутат носи отговорност за това какво изразява като мнение или позиция. Смятам, че той е един от цветистите ни депутати.“
Е, цветистият депутат я опроверга само няколко часа по-късно. Очевидно, той няма да остане част от парламентарната група на ГЕРБ. Освен ако? Освен ако парламентарната група на ГЕРБ не се строи зад Тодоров, както се случи при казуса Делян Добрев. Честно казано, подобен развой ми се струва шега.
Засега…

Макар че подаде оставка, следва ясно да се каже, че Антон Тодоров, който редовно размахва папки в ефир, сипе обиди, безпардонно руши доверието в институциите с намеци и квалификации, няма място нито в медиите, нито в парламента, нито в политиката. Точка.

Таня Джоева

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Проблемът ви остава – в кафеза сте. Чувайте гласа на Народа – но не през устата на социолози-измамници

 

 

Пак нищо не са разбрали.

Особено водещият Николаев, ако се съди по днешното му изявление.

Той тържествено заявил, че „лавина“ ги подкрепила – него и телевизията.

Направо комично звучи следното твърдение: „Изпод руините на българската журналистика – срутвана и блъскана от доста време, тръгна лавина“.

Болшинството хора, които обърнаха внимание на свадата в „Здравей, България“, обаче изразиха отношението си към Антон Тодоров и Валери Симеонов.

Това съвсем не означава, че са подкрепили водещия или телевизията.

И за какво да ги подкрепят, всъщност?

Те дори не си дават сметка, че ако проявяваха истински кураж и най-вече професионализъм, изобщо нямаше да се стига до такива махленски свади.

Те щяха да са невъзможни, ако водещите респектираха гостите си.

И сега празнуват някаква измислена победа

А проблемът си остава – те са си все в същия кафез.

И там ще си останат.

И изобщо не са наясно – за разлика от публиката – КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА ПРАВЯТ:

– Не канете като изоглавени политици, създайте ТЕЛЕВИЗИОННИ ГЕТА за тях – по едно във всяка телевизия, и ги наврете там.

– Ограничете до минимум достъпа им до екрана.

– Подтиквайте шефовете си да търсят и други начини за оцеляване на медиите ви – извън ухажването на политиците.

– Махнете си слушалките от ушите.

– Всеки ден се питайте, наясно ли сте, кое е истински важно – не за политиците, а за Народа.

– Не съживявайте политически трупове.

– Не позволявайте политическите централи да определят участниците в предаванията ви.

– Поне веднъж в кариерата си напуснете собственото си студио, когато някой ви унижава.

– Не спекулирайте с мнимите опасности, които уж ви грозят – защото всички знаят, че сте страхливци.

– Не канете колеги-журналисти в предаването си – двама страхливци са прекалено на едно място.

– Чувайте гласа на Народа – но не през устата на социолози-измамници.

– Във всяко предаване канете поне един българин, който страда за общата ни Съдба.

П.П.

Хвърлих едно око на сайта на Нова телевизия.

Героичната декларация, прочетена от Николаев, 12 часа по-късно, бе подкрепена едва от хиляда и седемстотин души, а беше коментирана само от 31 души, като повечето коментари са негативни.

Не видях никаква лавина.

Последвах Нова във Фейсбук страницата й.

Там пък само около хиляда души бяха подкрепили въпросната декларация.

Коментарите бяха близо 150 – обаче преимуществено отрицателни.

Истинска лавина.

Изобщо – самогероизиране в Кафеза.

 

Валерия Велева: Как гейтовете захлупиха политиката

 

 

За своите 11 години живот на политическата сцена в България ГЕРБ никога не е изглеждала толкова разфокусирана, разцентрирана и неадекватна в послания и в поведението си партия.

При това в разгара на третия си управленски мандат, когато би трябвало водачите ѝ да са натрупали достатъчно опит и мъдрост, а самата партия да излъчва стабилност и увереност в своите действия.

Какво се случи, че изведнъж лицата на партията изглеждат така нелепо, а самата партия – обект на толкова много атаки?
Само за месец най-употребяваните думи редом с ГЕРБ станаха гейтове с трапезно-роднински обозначения: суджук, кум, кумец. И само за седмица към тях сe прибавиха и три гръмовни скандала – „Радев“, „Добрев“ и „Тодоров“, които буквално ги извадиха от обувките и ги завъртяха в тежка спирала надолу.

Причините – консумация на власт, политическо самозабравяне, високомерие.
Реакциите – отсъствие на реална преценка на ситуацията, липса на политически сетива , усещането за властта като нещо вечно, което им принадлежи.
Поведението – всичко това накуп, съчетано с арогантност или неадекватност.

ГЕРБ просто не разбра какво им се случи? И като че ли не предусещат какво се задава? Въпреки усилията на Борисов.
Почна се с тежкото противопоставяне на президента, без да се отчете високата степен на обществено доверие, което има той и ниската степен на обществен престиж на говорителите срещу него.
Наблюдатели и анализатори предупредиха – ГЕРБ ще загуби от битка с Радев.
Не чуха. Сега се е отворила война…

После дойдоха воплите “Суджук даваме, но Делян – не, защото не знаем кой ще е следващият“. Беше трагикомично, ако не бе толкова жалко. Пак не се видяха отстрани как изглеждат. Пак има казаха – правите грешка с Делян и с ината да не приемете оставката му. И пак не чуха.

Накрая съвсем се оплетоха за Антон Тодоров. От три дни обикалят тв студиата и говорят нелепици.
Загубили нормата за добро и лошо, за заплаха и шега, за цензура и цветист език.  Загубили усещането, че обществото има очи и уши и вече е създало свое отношение към скандалите и към лицата, които ги раждат.

И това отношение е на гняв, разочарование, дори подигравки…

На фона на тези обществени настроения ГЕРБ изглеждат като от друга планета.

За да не съм голословна, вижте как водещи фигури от управляващата партия оценяват поведението на Антон Тодоров и заплахите му в ефир към водещия на „Здравей България“.

Димитър Главчев, председател на парламента: „Поведението на Тодоров е шега. Това бе предупреждение за евентуална заплаха, но не от страна на Антон Тодоров. Тя би дошла от другаде, но не и от ГЕРБ.“

Цецка Цачева, министър на правосъдието: „Антон Тодоров е по-цветист в изказа си. Човешко е да бъдеш по-цветист в изказа си. Той го умее много добре“.

Менда Стоянова, председател на комисията по бюджет и финанси:Той малко не си мери езика“.

Владислав Горанов, финансов министър:Антон Тодоров борави много прецизно с езика. Понякога го прави по много страховит начин. Проблемът е, че понякога зад лошата форма има добро съдържание. За съжаление и формата и съдържанието бяха лоши.

Томислав Дончев, вицепремиер:Г-н Тодоров е цветен, с остър език, политически некоректен – това го казвам с известна симпатия, защото понякога си мисля, че политическата коректност ще ни убие”.

Виждате ли как нямат смелост да кажат – Антон Тодоров тежко сбърка, това в едно демократично общество не е позволено, такова поведение в нашата партия и в българската политика не може да се толерира. И щяха да бъдат разбрани. И щяха да имат подкрепата на обществото. И нямаше да бъдат атакувани всички вкупом.

Не! Те се гънат. Снишават, мишкуват. Под имената им стоят титлите на тежките постове, които заемат, а с лицата си стоят неубедително, неадекватно, дори жалко.

Български политици! Европейци!
Защо?
Защото нямат смелост? Защото нямат съвест? Защото са служители на партийната повеля, а не на обществената?
Защо?

Същото беше и за Делян Добрев.
И това са политици уж с тежест, с имидж, от които зависят съдбините на държавата и на всеки един от нас. След като по този учебникарски казус не могат да покажат адекватна реакция, как да очакваме от тях верни решия по държавните дела?

Защото нямат собствено лице.

Защото се страхуват!
Защото не признаха грешката още със слагането на Тодоров в листите.
Днес някои анализатори казват „Тодоров е употребен и изхвърлен“ – да, защото сам е приел тази роля, но цената я плаща ГЕРБ! Той стана нарицателно за цензура, заплаха и омраза, но това се връща като бумеранг върху ГЕРБ!

Затова ГЕРБ сега изглеждат като в отбрана.
Демонстрирайки пълно политическо късогледство.

Вместо да потушат скандала още в мига на пламването му, те го оставиха да се разгори, кефиха се на цветистите му пламъци, ръкопляскаха на страховите му огнени езици, самозалъгваха се, че те ще подпалят чергата на противника и не усетиха как пламъците плъзнаха под краката им.

Сега са в тежък обяснителен режим – в което и студио да седнат депутатите от ГЕРБ, първо за Тодоров и за Шайка ги питат.

За Добрев. За роднините…

Гейтовете захлупиха политиката.

Още един феномен за ГЕРБ.

Това ще влезе в учебниците.

Затова един урок на Макиавели.

За опасностите, породени от победата. Ситуацията, в която се намира ГЕРБ.

Проблемите ви не свършват, когато покорите върха, дори напротив – умножават се. Ще трябва да мислите не само за собствените си гнили инстинкти и за тези на хората си, но и за всички евентуални ходове на конкуренти и врагове. Ще се наложи да водите война на два фронта – веднъж срещу онези, които искат да ви премахнат с помощта на истински оръжия или фигуративни такива; втори път – срещу собствените си най-лоши импулси„.

Е, време е ГЕРБ да послушат добрите си импулси.

Ако са им останали.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Александър Симов: Не приемам оставката на Антон Тодоров – Мумията

 

 

Александър Симов, народен представител от „БСП за България“ във фейсбук:

 

Категорично не приемам оставката на Антон Тодоров – Мумията, първият народен представител у нас, който даде самопризнания, че не е от този свят, тоест, че е извънземно. Това е удар по българската наука, която можеше да получи шанса да осъществи контакт с чужд разум. После да не се чудим защо летящите чинии ни заобикалят – очевидно гостоприемството не ни е на ниво.

Вън от шегата обаче – натирването на Мумията е жесток удар по малката секта, която се беше нарекла „Радикално крило на ГЕРБ“, състояща се от Тодоров и Спас Гърневски, поставени в листите, за да бъдат изпълнители на мръсни поръчки, парламентарни интриганти, които с пръскане на слюнки да прикриват факта, че ГЕРБ блокират работата на парламента, не придвижват важни закони и циклят в своето собствено безвремие. Пак ще повторя – Антон Тодоров е всичко онова, което ГЕРБ искат да бъдат, но ги е страх да си го признаят. Вероятно заради това, ако човек се поразходи из групата „Не пипайте Антон“ (да, треперете, има и такава) ще се удиви на жалостивите хленчове и подсмърчания в стил „Не можахме да го защитим! Не го запазихме!“. Как да им кажеш на тези, които леят сълзи, че не БСП е ударила смъртоносно Мумията, че не левицата му е взела скалпа. Самата им партия го наритва, защото той вече им е камък на шията и е в състояние да удави цялата коалиция.

Ако Тодоров наистина е Мумията трябва да схване, че неговият основен враг е ГЕРБ, защото го използваха докрай, употребиха го, ласкаеха го, че е човек с невероятна аналитичност, че е цветен, пунктуален и какво ли още не, а най-накрая го пуснаха по пистата на суджуците и едва ли някога отново ще се сетят за него. Предлагам му да почне отсега да пише „Шайка-2“ – че поне да хване времената, когато всички ще се правят, че никога не са гласували за ГЕРБ, а забиването на стрелички по снимката на Бойко Борисов ще стане национален спорт…

 

Кеворк Кеворкян: Голямото циврене

 

 

Голямо циврене пада от два дни насам.  Били заплашили водещ от Нова телевизия с уволнение. Нищо няма да му се случи, естествено – но хайде да поциврим малко, да се направим на живи и пътьом да браним „свободата на словото“.

Не циврете сега, че ви мачкат. Вие ги направихте такива, вие им давахте трибуна, вие ги легализирахте. Вие се гърчехте като червеи пред нашенския политически боклук. В подлизурството си стигнахте до там, че можехте и някоя посиняла мърша да съживите.

Сами се поставихте в положението на удобни дребосъци. Сега ли разбрахте, какво представляват някои хора – след като толкова време лакомо търпяхте участието им в предаванията си и дори им пригласяхте.  И какво да ги жалиш „водещите“, след като от години канят и търпят всевъзможни дураци – само и само, за да спретнат някакъв измислен скандал?

Би Ти Ви също пусна сълзица за „свободата на словото“ – вместо да се порадва на емисията си от четвъртък вечер, в която озвучиха ефира с безподобни идиотщини и мръсотии от Парламента.  Защо не забелязвате това издевателство?

И защо вие, циврещите, не бойкотирате телевизиите, които толкова усърдно канят и налагат всевъзможни негодници – а послушно участвате в предаванията им заедно с тях.

Изобщо, защо не циврихте, когато постепенно превърнаха журналистиката в Уличница на повикване.

Телевизията пропадна до там, че се превърна в послушен инструмент за репродуциране – всеки идиот в Парламента може да изходи някоя мерзост, а пък телевизията лакомо я поглъща и препредава.  Това не е телевизия, това е клозет.

Преди години, в „Ирландец на хиподрума“ /септември 2007-а/ писах:

„Някои хора трябва да знаят поне едно нещо, когато отглеждат в медиите услужливост и покорство. Те вървят заедно със скритата отмъстителност и неблагодарност, които все ще намерят възможност някой ден да изпълзят“.
Нищо подобно не се случи – медиите си останаха с покорството и услужливостта.

Във въпросното предаване веднъж се държаха смело с Орешарски – но той отдавна не беше президент. Държаха се смело и с премиера ББ, дори единият от водещите каза на финала: „Този път не се скарахме“.
Скарваха се – нали.

Като цяло, цивренето обаче постига целта си – както си знаят управниците. Телевизиите пак ще загубят време за дреболии, вместо сериозно да се вгледат в Българската Съдба. Пак ще си останат съучастници с ония, които изобщо не я зачитат. Те направо газят върху нея, а вие си траете – дори не схващате, какво се случва под носа ви.

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Кирил Добрев: ГЕРБ сами си кроят раиран костюм

 

 

– Г-н Добрев, БСП ли скрои шапката на Делян Добрев, както твърдят от ГЕРБ? За какво ни говори този скандал освен за шуробаджанащината, която май е неизкоренима в България?

– Ако се върнем към вашата терминология, ГЕРБ сами си кроят не шапка, а цял костюм, и то раиран. Не мога да се съглася с твърдението, че шуробаджанащината е неизкоренима. Ако приемем това, то тогава се примиряваме и с корупцията, защото те са пряко свързани. ГЕРБ се крепят на подобни местни феодални мрежи като тази в Хасково. Всяко осветяване на тези мрежи ни приближава по-бързо до края на тези порочни практики. Хората започват да събират смелост и да искат да говорят. Видяха, че БСП няма да спести нищо и в наше лице виждат ясна алтернатива на управлението.

– Преяде ли ГЕРБ с власт и какви ще са последиците? Мините започнаха да гърмят – „Суджукгейт“, „Кумгейт“… И същевременно си припомнихме едно време, което бяхме позабравили – лавинообразната подкрепа с декларации на партийни организации и „трудови колективи“ за несправедливо оклеветения другар…

– Последиците за ГЕРБ започнаха още при старта на управлението им преди години. Много бързо като че ли забравихме скандала с Искра Фидосова, хвана прах и тефтерчето на Филип Златанов, да припомням ли Калинка Илиева от ДФЗ или Георги Харизанов от „Напоителни системи“… Румяна Желева, Ирена Коцева – всичко потъна. При издънка  веднага си мият ръцете с подаване на оставки и казват: „Ние сме чисти!“. Така си замина Живко Мартинов, но оставката му от парламента прави ли тези тонове суджук да тежат по-малко или бизнесмените се чувстват по-малко рекетирани? Този подход вече не минава.

Друго нещо ми прави впечатление. За първи път се наблюдава, както сама казахте, „лавинообразна подкрепа“ за човек от ГЕРБ. Такава подкрепа не получи дори Цецка Цачева на президентските избори. Явно Делян Добрев е скъп за партия ГЕРБ.

– Как виждате европредседателството ни на фона на тези скандали и протести на различни съсловия, браншове и групи в обществото?

– Имам чувството, че още отсега европредседателството се ползва като завеса, която управляващите искат да пуснат, за да скрият проблемите с фразата „Да не се изложим пред чужденците!“. Тази шестмесечна завеса обаче няма да успее да прикрие наслагваните вече почти девет години проблеми при управлението на ГЕРБ. Казвам наслагвани, защото самите те вече повтарят управленските си програми и едни и същи приоритети.

– Защо държавата така грубо посяга на предприятия от ВПК? Дали иска да ги даде на когото трябва или пречат на някой друг, извън България, с производството си и износа на продукцията?

– И ние искаме отговори точно на тези въпроси, с една добавка – какво прави държавата, за да защити работниците в тези предприятия. БСП е единствената политическа сила, която отиде при протестиращите, и нейните депутати ги приеха и изслушаха техните опасения. Пак по наша инициатива в парламента се състоя изслушване на министъра на икономиката. Ще продължим да търсим отговорите заедно с Вас и работниците на тези предприятия.

– Заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов даде разпореждане на структурите да започнат подготовката за местните избори през 2019-а? Но не е ли още много рано? Дали за тях ще се готвят, или за други, по-скорошни?

– Този въпрос е пряко свързан с казуса „Кумгейт“. Победата на следващите парламентарни избори минава през победа на местните. Това е и причината да наблюдаваме такива роднинско-икономически сраствания по места. Структурите на ГЕРБ ги обединяват единствено властта и парите. Силата на ГЕРБ е, че чрез местната власт успяват ефективно да си осигурят и националната. Ранната подготовка за местните избори от страна на ГЕРБ е и комплимент за БСП, това издава страха на опонента ни.

– А БСП готви ли се за избори? На предишните местни избори

загубихте всичките си крепости. Смятате ли, че можете да си ги върнете?

– Подготовката за местните избори започна още с приключването на парламентарните. За разлика от други периоди, в които БСП е била опозиция, този път вътршенопартийният живот не е спрял, напротив – има хъс, който е в резултат на победата от президентските избори и много добрите резултати на последните парламентарни. Определено смятам, че с цялата енергия в партията и с алтернативата, която опитваме да покажем, е възможно да си върнем крепостите, както Вие се изразихте.

– Има ли война между различни лобита в БСП? Георги Гергов каза, че колкото по-бързо си отиде Корнелия Нинова от лидерския пост, толкова по-добре. Трябваше ли БСП да влезе в коалиция с ГЕРБ?

– Винаги е имало. Невинаги обаче тя се е изнасяла пред публика. В БСП винаги е имало и ще има различни мнения, казвам Ви го като човек, който е бил в опозиция дълги години. Точно тези различни мнения и гласове са доказателство, че партията е жив организъм. Няма да спра да повтарям, че БСП е демократична партия, всеки може да има и да изказва различно мнение. Колкото до коалиция с ГЕРБ, нека го кажа така: на последните парламентарни избори за БСП гласуваха близо милион български граждани.

Тези хора са застанали зад левицата с ясното съзнание и вяра, че БСП е единствената алтернатива срещу статуквото и управляващите до този момент. Те са ни гласували доверие и са ни дали възможност чрез своите гласове да бъдем голяма и конструктивна опозиция на ГЕРБ. Да искаш БСП да бъде партньор на същия този ГЕРБ, да му бъде патерица в управлението – това е недопустимо. БСП не е за продан. Ние можем да бъдем в коалиция само с народа си, и то заедно срещу ГЕРБ.

Относно лидерския въпрос – никога не съм приемал, че само един човек може да бъде проблем на БСП, както и нито един човек не може да бъде решение за БСП. Нека не забравяме, че след десет години, в които БСП не е печелила нито един избор, това се случи именно под ръководството на Корнелия Нинова.

– Как ще коментирате острото изказване на президента Румен Радев пред студентите в Софийския университет да не се примиряват с шайките, феодализма, корупцията, да изметат невежеството, както и призива му към Борисов да си озапти беквокалите? Щом ГЕРБ искат битка с мен, ще я получат, каза още той.

– Народът е казал: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш.“ ГЕРБ прекалиха и получиха съответната реакция. Президентът Радев прояви достатъчно търпение и бих казал дори смирение в името на държавността. Когато обаче не знаеш къде е границата, самият ти трябва да си готов да си носиш последствията. В тази връзка не разбирам изненадата на управляващите.

– Имаше ли договорка между партиите в Народното събрание за избора на парламентарната квота на ВСС? Ваши съпартийци подшушват по кулоарите, че лично Вие сте водили преговорите.

– Ако имаше преговори и ако аз ги водех, все си мисля, че БСП щеше да има поне толкова членове на ВСС, колкото ГЕРБ. Извън шегата: ние сме единствените, които предложиха по-голям брой кандидати и никой не отрече тяхната експертиза и почтеност. Факт е, че остана усещане за задкулисие, такова обаче няма. Съгласете се, че когато големите се разбират, „изгарят“ малките и за тях не остава място, а както виждате, подобно нещо не се случи.

– ГЕРБ даде заден ход за номинацията на Антон Тодоров за председател на Комисията по досиетата, след като пак стана скандал в публичното пространство? Как си обяснявате предлагането на неговата кандидатура? С липса на кадри или с някаква друга цел?

– Антон Тодоров беше ползван като удобно мюре за ГЕРБ. Гръмна скандалът с Хасково и за отвличане на вниманието веднага пуснаха мюрето. С голям интерес следях гастрола му из медиите и донякъде разбирам Цветан Цветанов защо искаше да се отърве набързо от него, като го предложат за шеф на Комисията по досиетата. Човек с поведението на Антон Тодоров е опасен за националната ни сигурност, неслучайно той обедини срещу кандидатурата си хора с различни възгледи и отляво, и отдясно. В крайна сметка не може да се повери длъжността „пазител на историко-политическата съвест“ на човек, който пише книгата „Шайка“, а след това става част от нея.

 

Елизабет Дафинова, в. „Банкер“

 

Дугин, един от мозъците на Путин: Този, който говори, че Русия е заплаха за българите, е пълен идиот

 

 

В “Ничия земя” Елена Чопакова разговаря с човека, известен като “мозъкът на Путин” – Александър Дугин. Професор, философ, социолог, политолог, писател, публицист, но и определян много често от опонентите си като фашист, краен руски националист, защитник на руските имперски интереси и антизападен идеолог.

За Дугин Путин е спасителят на Русия, а себе си определя като борец срещу евроатлантизма.

Ние винаги сме били  близки – два православни славянски народа, които са свързани с миналото си и това е добре, че помните доброто, което сме ви направили. От друга страна – българите не веднъж са заемали другата страна в геополитически план. Затова отношенията между България и Русия трябва да се разглеждат в два плана.

По отношение на културната среда двата народа ни свързва  общата религия и славянската принадлежност, ние сме много близки, отношенията между двата народа винаги са добри. Но отношенията между държавите е друго нещо – България предпочиташе да бъде много често в другия лагер.

Днес България е отново разделена, особено заради политическия й елит, част от който е ориентиран повече на Запад. Да стоиш днес в НАТО е предателство към българския народ“, обясни Дугин.

С патетичен тон идеологът на Кремъл посочи, че Русия винаги е била с протегната ръка в знак на дружба към нас.

Но Русия никога няма да бъде със Запада, тя е свързана с Евразия и ние не можем да се обърнем на Запад.  Русия остава постоянна в принципите си, както и в любовта и приятелството с България. Българският народ никога няма да ни стане враг, дори политическият елит да вижда в Русия заплаха и да ни обявява за враг. Няма по-близки от българите за руснаците.

Не Русия, а  човекът,  който говори, че Русия е заплаха за България, е най-голямата заплаха за българите, бих казал, че той е пълен идиот. Изявлението на българския премиер, че Русия може да ви бомбардира са пълни измислици. Това е невъзможно, за нас българският народ е братски народ. Русия никого не иска да бомбардира“ посочи  пророкът на Путин, изразявайки своята позиция за доклада на правителството, който определи Русия, като опасна за ЕС.

Професорът по философия беше категоричен, че Русия нито има възможност да се меси, нито иска да се меси във вътрешните работи на която и да е държава, още повече на приятелска държава, за каквато мислят България.

„Причината е, че Русия има много проблеми сега, които трябва да решава – петата колона на западнолибералния политически кръг, кризата в Украйна и Крим.

Ако вашият елит ни ненавижда, то в Русия ние това не го забелязваме, защото за нас е близък българският народ. Ако в България има разделение по отношение на Русия, у нас няма такова нещо – ние всички сме българофили.

Не разбирам защо българските консерватори ненавиждат съвременна Русия, защото ние сме демократична и консервативна държава. Омразата на хората в България е изкуствено политическо течение“, убеден е Александър Дугин.

На въпрос защо България е била изолирана от „Южен поток“ Дугин обясни, че това е било решение на българските власти, „взето под въздействието на русофобската колониална администрация“.

Що се отнася до това дали може да се стигне до нова световна война и тя да започне от Северна Корея, професорът по философия сподели, че не мисли, че това може да се случи.

Няма причина САЩ да напада Северна Корея, не мисля, че от там може да започне Трета световна война. Мисля, че може да се стигне обаче до много по-голям хаос. Светът навлиза във времето на пропадане. Съвсем сигурен съм, че сме в края на съвременната цивилизация, не на края на света. Скоро светът ще е напълно различен. Кървави конфликти са възможно, а може би и неизбежни“, посочи мозъка на Путин.

Със сигурност Дугин е авторът на концепцията за Евразия и най-вероятно той предупреди Ердоган часове преди преврата. 

Какво казва така нареченият “мозък на Путин” е важно за България – независимо дали ни се струва вярно или правилно. Кога го казва също е важно. Ако смятате Русия за приятел – слушайте внимателно! Ако смятате Русия за враг – слушайте още по-внимателно!

В думите на професор Дугин има логика, над която трябва да се замислиш, дори да го смяташ за враг. Защото, ако искаш да победиш, трябва да знаеш как мисли врага ти.

 

 

 

Светлана Шаренкова: Бойкотът на КСНС вчера бе не обида към президента, а саботаж на усилията за борба с корупцията!

 

 

Саботаж?

ГЕРБ превърна думата „стабилност” в мантра, която девалвира от повтаряне и употреба, но днес тя тотално изгуби стойност. Чрез липсата на кворум лидерите на управляващите провалиха заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), при това докато се обсъждаше най-актуалната и обществено значима тема, каквато е корупцията. ГЕРБ излъга обществените очаквания, а в политиката това е тежка грешка, която на избори се плаща с лихвите.

КСНС не е концерт по желание, на който под различен предлог може да закъснееш, да си тръгнеш по-рано или изобщо да отсъстваш. Той е важен формат на най-висше държавно ниво, призван да търси национално съгласие.

Бойкотът на КСНС вчера бе не обида към президента, а саботаж на усилията за борба с корупцията!

Какво диктува това поведение? То със сигурност е израз на страх на управляващите, затънали в шумни корупционни скандали и шуробаджанашки назначения, обхванали региони и общини, министерства и държавни дружества.

Наред с това ГЕРБ целеше да внуши на обществото, че от президента нищо не зависи и че „парадът” се командва само и единствено от Бойко!? Но въпреки упоритите опити на Цв. Цветанов и на управляващите да уязвят Румен Радев и да го вкарат в политически „водевил” това не им се получи! Президентът си остава най-рейтинговият и уважаван български политик. Той е избран от 2 000 000 българи и продължава да има тяхното доверие.

Печалният резултат от действията на мнозинството е отслабването на институциите в навечерието на европредседателството.

ГЕРБ и коалиционните му партньори (явни и скрити) показаха не само неуважение към президента, но и към закона и правилата.

В европейските държави за такива действия се подава оставка. Институциите са темелите на българската държавност и те ще надживеят всеки управленец, дори той да се казва Бойко Борисов.

Именно затова всички политици, които от гледна точка на историята са временни фигури, да проявят нужното уважение и респект – в името на държавата България. А поведението на управляващите все повече показва, че началото на техния край е настъпило. За което сами са си виновни!

 

Проф. Светлана Шаренкова

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Велизар Енчев: Бедни ми Викторе, защо не му удари един в мутрата още в студиото?

24-часовият ултиматум на вицето по тишината изтече, но БНТ, БТВ, Нова и БНР се спотайват и не смеят да теглят една солена на ултиматума на самозабравилия се вицепремиер. Пък и от днес имат интифа от габровското вице, което на специална пресконференция се разграничи от колегата си от Бургас. Което ще рече, че самият премиер удря през пръстите коалиционния си партньор с „дърварско чувство за хумор“, както го насоли Каракачанов.

Сиреч, вече не се иска кой знае каква смелост от двете държавни и двете частни медии, за да заклеймят чорбаджията на „Дондуков“ 1, третиращ журналистите като свои служители.

Наистина, защо БНТ, БТВ, Нова и БНР не бранят своята чест и свободното слово? Защо не излязат с колективна декларация, с която да отхвърлят ултиматума и осъдят диктаторския тон на вицепремиер, ползващ сайта на Министерския съвет като броня за своята наглост?

Ако си блъскате главата върху тази тъй оглушителна тишина, потърсете парите и начаса ще намерите верния отговор за мълчанието на четирите национални медии.

Наближава краят на бюджетната 2017-а и всеки момент кабинетът ще определи както държавната субсидия за следващата година за БНТ и БНР, така и финансовите инжекции по национални и европейски програми за медиите. Да не говорим за рекламните европакети за к’во ли не, изцяло зависещи от волята на премиера и четиримата му вицепремиери.

Правителствената торба с коледни подаръци е тъпкана и с милиони евро за медии на всяка страна, председателстваща ЕС цели шест месеца. Кой ще лапне тези милиони зависи и от персоната, която преди 24 часа поиска извинение от тези, които преди това намачка като парцал.

Бедни ми Викторе, защо не му удари един в мутрата още в студиото?

Коментарът на бившия депутат Велизар Енчев е публикуван на страницата му във „Фейсбук“

Кадик: Българското председателство няма визия, но е изпълнено с корупция и ксенофоби в управлението

 

 

Корупция, лошо управление, изтичане на мозъци, най-бедната страна – тези определения обикновено се чуват, когато стане дума за България. Сега обаче пред страната се открива голям шанс да промени това положение: с председателството на Европейския съвет. Шанс, който сякаш ще бъде пропуснат. България поема председателството за пръв път, подготовката обаче видимо изостава, и то много. По този начин политиката и администрацията само затвърждават лошото мнение, което гражданите имат за тях.

Това се казва в анализа на програмния директор за Югоизточна Европа на Фондация за свободата „Фридрих Науман“ Даниел Кадик

Всъщност, на българското председателство не му потръгна още от самото начало.

Първо Брекзитът придвижи България с половин година по-напред в листата на председателите, после пък премиерът Борисов подаде оставка и неизбежните предсрочни избори допълнително забавиха подготовката. И чак през май правителството създаде специално министерство за Председателството на ЕС, което започва на 4-ти януари 2018.

Показателна за хода на подготовката е уебстраницата на специалното министерство. Освен че е само на български език, тя и не функционира както трябва. Календарът със събития например може да се свали единствено като PDF-файл, а не се отваря електронно в същинския календар. Видим резултат от инвестираните 70 хиляди лева сякаш няма.

А България е една от страните в така нареченото „трио“ (заедно с Естония и Австрия), което изработи своя „Осемнайсетмесечна програма“. В нея влизат такива приоритети като нови работни места, ръст, сигурност, енергетика, свобода и справедливост. Когато триото представи тези приоритети, България така и не съумя да формулира конкретни собствени проекти.

Министър Лиляна Павлова, която отговаря за Председателството, оповести единствено своите четири „К“: конкуренция, кохезия, консенсус и култура. Тя съобщи, че планът ще бъде одобрен от правителството чак на 20-ти декември. Така разработването на отделните точки си остава неясно, а в различни интервюта непрекъснато се добавят допълнителни приоритети, без да се посочва някаква ясна обща линия. Тези приоритети трябваше да бъдат представени след правителствените заседания през юли. Ако човек събере различните изявления по въпроса, може да стигне до извода, че в приоритета „Консенсус“ навярно влизат сигурността и миграцията, бъдещето на страните от Западните Балкани в ЕС и трайните усилия за интегрирането на Дунавския и Черноморския региони, както и създаването на европейска прокуратура.

„Конкуренция“ навярно включва конкурентоспособния вътрешен пазар, насърчаването на предприемачеството и социалните иновации, икономическия и валутния съюз, един устойчив енергиен съюз и бъдещето на труда в една по-справедлива Европа.

В „Кохезия“ се споменават следните приоритети: реформирана многогодишна финансова рамка след 2020, кохезионната политика след 2020, бъдещето на общата аграрна политика и нейното модернизиране и опростяване.

При „Култура“ изцяло липсват евентуалните подтеми. Повод за критика дава и рамката на българското Председателство. Ремонтът на главната сграда за срещи все още не е завършен, игнорирани бяха липсващите строителни разрешения, а първоначалният бюджет от 17 милиона лева трябваше да бъде увеличен с още 28 милиона. Към това се добавят тежки обвинения за разхищение на средства за този престижен проект, както и за корупция при държавните поръчки.

В момента за 5 милиона лева се ремонтира площадът пред НДК – една работа, която вече беше извършена през 2016 година за няколко милиона лева, главно европейски пари. На този фон докладите на Еврокомисията по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) не дават добра оценка за готовността на страната да се реформира.

В последния доклад от 25-ти януари 2017 г., който обобщава десетгодишните опити за реформи в контекста на препоръките, съдържащи се в МСП, за България се казва: „Като цяло напредъкът през последните десет години не беше толкова бърз, колкото се очакваше, тъй че тепърва трябва да се преодоляват редица сериозни предизвикателства.“

България не е затворила нито една от главите, предвидени в МСП – нито по отношение на съдебната реформа, нито в борбата срещу корупцията, нито пък в специално въведената за страната категория „борба срещу организираната престъпност“.

Ето как във времената на прелом, когато ЕС има голяма нужда от обновление,председателството поема тъкмо страна, която сама най-малко се е реформирала.

Тревога буди и участието на крайните националисти в правителството. Три партии се обединиха в така наречените „Обединени патриоти“ и управляват страната заедно с партията ГЕРБ на премиера Борисов. Така се стигна дотам, че известни ксенофоби, националисти и протекционисти застават начело на различни съвети ( в рамките на председателството – бел. ред.).

Министърът на икономиката Емил Караниколов например ще оглави Съвета по конкуренцията, докато в същото време „патриотите“ се застъпват за национализиране на предприемаческата политика в защита срещу чуждестранните предприемачи.

Вицепремиерът Валери Симеонов изобщо не крие омразата си срещу малцинствата и публично нарича ромите „диви маймуни“.

Красимир Каракачанов, който през 2018 година ще влезе в Съвета по външните работи, разреши на своите съпартийци да блокират българо-турската граница по време на парламентарните избори и да упражняват насилие срещу турците с български паспорт, които искаха да гласуват в България.

Всичко това създава проблеми и открити въпроси в три посоки: благонадеждност, предвидимост и резултати.

Доколко благонадежден е в България, а и в цяла Европа един ЕС, когато отговорността поемат хора, обявяващи се открито против всичко онова, което ЕС защитава?

Доколко предвидими ще бъдат тези хора, когато са начело на съветите? Дали ги интересуват резултатите или по-скоро евтиният политически ефект на национално равнище?

Нима тези хора, които трайно провеждат курс на конфронтация с така наречените от самите тях враждебни „външни сили“, наистина ще съумеят да работят конструктивно?Вместо да се представи като движеща сила за повече европейска интеграция, България просто потвърждава наличните резерви към нейното правителство и към администрацията ѝ. А това е особено тревожно, при положение че председателят на

Еврокомисията Юнкер отвори дума за бързото присъединяване на България към Шенгенското пространство.

На дневен ред непрекъснато излиза и евентуалното ѝ присъединяване към общата валута. Две неща, които – на фона на подготовката за Председателството – сякаш отиват в още по-далечното бъдеще. Предизвикателства за ЕС – колкото щеш. Като държава на външната европейска граница с Турция, България би сторила добре да поеме активна роля.

Отношенията с другите черноморски страни, бъдещето на европейската кохезионна политика, Брекзитът и реформата в ЕС – все теми, които специално в началото на 2018 година ще бъдат от особено значение. Така вместо да съграждаш, явно само ще администрираш.

 

Агенция БГНЕС, без съкращения.

 

Разпад на държавността – президентът унижен!

 

 

Никой, никога не е унижавал така държавния глава на България.

Това се случи днес в центъра на София.

Управляващите открито пренебрегнаха заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност, насрочено от президента Румен Радев по толкова важна тема като корупцията.

Премиерът Бойко Борисов закъсня с час и половина, заради среща с протестиращите работници от „Емко“. Вицепремиерите Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Екатерина Захариева не се явиха. Каракачанов и Захариева поради ангажименти в чужбина. Не дойде и председателят на парламентарната група на Обединени патриоти Волен Сидеров. Не стана ясно защо отсъстваха Симеонов и Сидеров.

Когато става дума за консултативен съвет по темата „корупция“ няма извинени отсъствия. Има явно демонстрирано нежелание да се намери дата, удобна за всички. Има явно демонстрирано неглижиране на темата, по която бе свикан съветът – борбата със злоупотребите по високите етажи на властта.

Има явна демонстрация, че независимо от клетвите от страна на ГЕРБ – че дори няма да споменават името на президента, войната с него продължава.

Войната между институциите не е непознато явление у нас. Жан Виденов и Желю Желев бяха във война. Иван Костов и Петър Стоянов кръстосваха саби в края на мандата на Костов. Студен вятър вееше и в отношенията между Сергей Станишев и Георги Първанов от един етап нататък.

Но всичките тези политици запазваха добрия тон. Никой никога не показа пренебрежение към президента.

Представяте ли си къде щеше да бъде България, ако Жан Виденов, Николай Добрев и Георги Първанов не бяха отишли на заседанието на КСНС на 4 февруари на „Дондуков“ 2?

Темата на днешния КСНС бе корупцията. Има ли по-важна тема за България от корупцията?

Защо не сме в Шенген? Защо десет години след като е член на Европейския съюз, България продължава да бъде под мониторинг от Брюксел? Защо само преди дни, когато страната ни получи пасивен достъп до информационната система на Шенген, Германия и Холандия използваха темата, за да поставят отново, свързаните с нас въпроси, които ги притесняват?

Отговорът е един – защото нашите партньори смятат, че няма напредък в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Това е дипломатичният израз, с който ни казват, че не се държим като европейска страна. Нещо повече. Досега за всичко, свързано с интеграцията в европейските структури, България и Румъния вървяха в комплект. Сега България е отделена и не за добро. Представяте ли си какъв ще бъде отзвукът, ако утре Румъния бъде приета в Шенген, а ние – не?!

Корупцията е темата, по която президентът Румен Радев е безпрекословен. От кандидатпрезидентската си кампания до днес.

Но управляващите явно смятат, че борбата с корупцията ще се води както те решат и когато те решат.

И тъй като борбата с корупцията е основна част от политическата картина, властта държи да покаже, че тя определя правилата на политическата игра. Които явно включват използването на „остриета“, които да правят намеци за президента Радев. Да създават внушения, ей така, с подхилкване, без дори да наричат това, което внушават на глас. И всичко това с една цел – да се руши на подсъзнателно ниво авторитетът на Радев.

Може би го правят от страх. Страх, че Румен Радев може да стане още по-популярен, ако оглави процесът на пречистване?

Страх от разкритията, до които може да стигне един антикорупционен орган, чиито шеф е посочен от държавния глава?

Но тези страхове нямат значение. Има значение друго.

Има значение разпадът на държавността. Има значение отказът да се търси и намира съгласие по наболели проблеми, какъвто е смисълът на консултациите при държавния глава.

Затова празните столове на заседанието на КСНС са събитие, което няма да изчезне като дим в небитието. Ще се връща като бумеранг. И допълнително ще руши държавността.

 

Б.а. Половин час след написването на този материал правителствената информационна служба излезе с официална позиция, в която се казва, че борбата с корупцията и приемането на антикорупционно законодателство са приоритет в работата на правителството. „Правителството изразява пълна подкрепа на усилията на Президента на Република България да консолидира институционалните действия в борбата с корупцията и ще продължи да участва активно в този процес. Всякакви твърдения за бойкот на заседанието на КСНС са спекулация“, пише още в документа от „Дондуков“ 1.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Колко ще издържи ГЕРБ, ако влезе във война с всички? След опозицията и президента, и с медиите

 

 

„Заминаваме си, нашето коалиционно правителство. Кой идва?! Едно разпиляно БСП, което не може да изкара нито една аргументирана теза да критикува управляващите?! Кой идва?! Те ли да дойдат, когато нямат дори единство в управлението си?!“

Това са думи на вицепремиера Валери Симеонов от паметната му изява в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия на 6 октомври сутринта, в което той отправи заплахи към водещия Виктор Николаев.

Не, не отправи заплахи, неправилно сме го били разбрали, както стана ясно по-късно от негов пост във фейсбук. От думите на лидера на НФСБ в социалната мрежа звучеше същата тази наперена увереност (по-точната дума е арогантност, но признавам, че ме е малко страх да я употребя) – „Трябва да си предубеден, заблуден или платен, за да възприемеш думите ми към Виктор Николаев като заплаха“, написа той. Аз пък си мисля, че думите „предубеден“, „заблуден“ и „платен“ изредени една след друга образуват чиста заплаха, но сигурно греша.

Все пак искам да каже нещо за този тон, за тази стопроцентова убеденост, че без нас слънцето ще се обърка и току-виж, не изгрее.

Не, слънцето винаги изгрява, независимо че управляващите (които и да са те) често си мислят, че без тях ще потънем в мрак.

Кой ще дойде, ако не сме ние?!

Тази арогантна увереност на божи помазаници е характерна за всяка самозабравила се власт. И е особено опасна за власт, която е забравила, че произтича от народа и принадлежи на народа.

Функционерите на БКП бяха забравили това, особено им личеше към края на 80-те години на ХХ век. Г-н Симеонов сигурно е гледал филма „Дишай“ за обгазяването на Русе. Нека види отново кадрите с важните партийни функционери, които излизат от Партийния дом при майките с количките на площада. Тогава никаква опозиция нямаше, дори такава разпиляна като днешната, която една свястна теза да не може да сглоби.

Филип Димитров беше забравил, че народът чрез Народното събрание го е избрал. Много бързо при това. Стана премиер на 8 ноември 1991 г. и след половин година вече бе във война с всички. Скара се със синдикатите, след Боянските ливади от 30 август 1992 г. се скара и с президента д-р Желю Желев, накрая се скара с коалиционния си партньор ДПС и с медиите. Но продължаваше да не вижда, че върви към политическа пропаст, продължаваше непоклатимо да вярва, че само той е прав, а другите грешат. Воден от тази убеденост през октомври с.г. поиска вот на доверие от Народното събрание. И го загуби.

След което падна от власт.

И червения премиер Жан Виденов вярваше, че е единствено прав. И той се скара с половината си партия, с медиите. Не искаше да чуе нито Стефан Продев, който говореше за „червените мобифони“, нито Николай Добрев, който изрече „На такова управление не ръкопляскат“. И също загуби.

В последната година от управлението си като премиер пък Иван Костов виждаше враг зад всеки критичен ред или изречена критична дума. Също се скара с половината си партия – първо изгони едни„търговци от храма“, за да остави други, после виждаше навсякъде прояви на клиентелизъм, но остави клиентелата на власт, накрая обяви война на президента Петър Стоянов (излъчен от неговата партия) и на медиите. Какво мисли опозицията БСП отдавна бе престанало да го вълнува. Май никога не го е вълнувало, сигурно е мислил, че е нанесъл такава рана на тази партия, че тя повече няма да се вдигне.

Тази историческа справка само доказва колко е глупаво самоуспокоението – ако не сме ние, кой ще дойде? Най-добрите сме, няма кой да ни смени! Това е последната стъпка преди слепотата, която ти пречи да видиш, че вървиш към пропаст.

На 4 октомври се навършиха точно четири месеца, откакто ГЕРБ пое за трети път властта. Партията обаче заседна като в тресавище в казуса „Делян Добрев“. Вместо да „изчистят и да продължат“, както правеха преди, депутатите ѝ застанаха в кръгова отбрана около своя съпартиец. Не просто неразчетоха правилно ситуацията при обсъждането на оставката му в пленарната зала, дните оттогава само затвърждават усещането, че са загубили политически усет.

Нормално е за една власт да бъде в сблъсък с опозицията. На опозицията това ѝ е работата – да не позволява на властта да се самозабравя, да гледа под лупа действията й и да ги критикува. Но в една демократична държава властта не се оплаква, че има опозиция. А от ГЕРБ непрекъснато искат от БСП да им признаят заслугите – вдигнали са пенсиите, строят ли строят, ах как хубаво строят!

На една власт каква ѝ е работата? Само да се вози в черни лимузини и да получава високи заплати? Не е ли да управлява в полза на гражданите този ресурс, който чрез данъците извлича от същите тези граждани? Създава се усещането, че съзнанието на колективния ГЕРБ-ер иска да види срещу небе си опозиция от типа на БЗНС от времето на социализма – уж отделна партия, но иначе приела ръководната роля и програмата на партията с главна буква БКП.

Това ли иска ГЕРБ – опозиция тип БЗНС? И понеже не я получава, пали войни във всички посоки – с БСП, с президента (и той ербап, не си трае, вряка, за бек вокали говори), на път е да се сбие и с медиите?

По този начин от ГЕРБ сами ще накарат обществото да се пита тази власт колко ще изкара.

Как ще издържи четири години, след като на четвъртия месец е в кръгова отбрана?

Още повече, че от ГЕРБ нямат задоволително обяснение на въпроса защо им трябваше, например, да създават комисията за изтребителите, щом целта им не е била да я превърнат в остен, с който непрекъснато да бодат президента Румен Радев.

Защо им трябваше самодоволно да се подсмихват от банките в пленарната зала, когато колегата им Антон Тодоров правеше разни внушения по адрес на държавния глава – от Грипен по били стимулирали, да не помислите нещо – с потупване по рамото го били стимулирали. И, разбира се, да му ръкопляскат.

И, ако зачитат свободата на словото и уважават медиите, защо така тихо, с прессъобщение, ГЕРБ направиха опит да си измият ръцете за поведението на Тодоров – думите, отправени към Виктор Николаев били негово лично мнение. Обикновено управляващите са много по-бойки, когато трябва да дадат на публиката да разбере кой кара влака.

Сега мълчат. Къде е Борисов? Какви мисли за поведението на Валери Симеонов и на Антон Тодоров?

Без него нямаше да е депутат, защото той го сложи в кандидат-депутатските листи. Неговото мълчание означава ли одобрение?

Цветан Цветанов изрази мнението си в „Панорама“ по БНТ. Като защити Антон Тодоров. И направо го оправда. „Правят се грешки. – каза той. – В последно време имаше много нерви и много противопоставяне, което бе провокирано от БСП.“ Цветанов говореше за свобода на словота, за правото на журналистите свободно да задават въпроси, но тези думи звучаха някак служебно. А истинското му съчувствие бе към Антон Тодоров – защото е преживял много покрай неговата неслучила се кандидатура за шеф на комисията по досиетата. И, разбира се, Тодоров остава част от ПГ на ГЕРБ.

Цветанов изтъкна, че Тодоров се е извинил на Николаев. И толкова. А извинението на Тодоров си е една подигравка. Не бил заплашвал. Бил загрижен за Виктор Николаев: „Как е възможно да се прави заключение, че съм заплашвал Виктор Николаев? Та логиката на неговия въпрос визираше „Шайката на Румен Радев“, който назначава служебното правителство. От неговите думи лесно можеше да се направи извода, че тя е желаещата да усвои 1,5 млрд. лева. Мойте думи бяха израз на загриженост, че с тези силни думи той би могъл да си навлече гнева на хора, които имат изключителни лостове за влияние.“

Признавам, че мен тръпки ме побиха. Добре, че този човек не е роден в други исторически времена и при други обществено-политически режими.

Въобще, в ГЕРБ трябва спешно да направят нещо. Премиерът Бойко Борисов спешно трябва да демонстрира прословутия си талант да общува с народа.

Иначе народът може да реши, че в тази властта става нещо.

И да започне да се оглежда за алтернатива.

Това, че БСП уж не ги бивало, хич да не ги успокоява. Ако се стигне дотам да се преценява кой политически играч за какво го бива, не те ще преценяват.

Този, който преценява е друг – народът. Той винаги намира алтернатива.

И през 2001 г. я намери, когато Иван Костов бе убеден, че с неговите заслуги – валутен борд, европейско признание, възможност свободно да се пътува, няма как да не получи втори мандат. Но не получи. Народът не му го даде.

И на царя не даде, въпреки че успокои обстановката в страната и България бе приета в НАТО.

И на Сергей Станишев не му даде втори шанс да управлява, нищо че вкара страната в ЕС и вдигна пенсиите с над 100%.

Бойко Борисов получи три пъти доверието на гражданите. Тази чест трябва да се заслужава всеки ден. Такова доверие не е в кърпа вързано.

Може и да избяга.

 

Красина Кръстева

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Националистическа вълна и сепаратистки движения

 

 

Геополитическата рецесия и истеричният глобализъм на Запада води до разрушаването на големи правителствени институции и е трудно прогнозируема.
Винаги могат да се очакват изненади от Южен Тирол,Австрия,Полша със Силезия,в Германия

Бавария,Баските,Арагон,Шотландия,Северна Ирландия,Фландрия,Фарьорските острови, Войводина,областите Ломбардия, Аоста, Пиемонт, Лигурия, Венето и Емилия Романа в Италия,Франция с Корсика,обяснява Кристоф Хаселбах в DW.
Структура, създадена през 1991 г.,като “Организация на непредставените народи” в момента се състои от 69 етнически групи и малцинства общо от повече от 150 милиона души. Като цяло, според организацията в света днес има повече от 300 млн. души, които или наистина или формално имат право да кандидатства за създаването на своя собствена независима държава, да не говорим за тези, които биха искали да само да засилят етническият си статус. И всички тези тенденции са напълно характерни за Европа.

Изборите в САЩ извадиха на светло белия национализъм.
Русия има сериозни проблеми със сепаратистки движения,особено с българите от Казан,(Волжска България),в Дагестан и дуги места.
Китай е залят от вълна на национализъм и сепаратизъм и се върти около “века на срама”, когато той бил твърде слаб, за да се защити от посегателствата срещу суверенитета му, и върху идеала, че никога вече не трябва да бъде покоряван.
В Япония чувството на неудовлетвореност от версията на съюзниците за историята през войната; близо 70 години по-късно и след милиарди долари репарации и изливане на помощи за чужбина Япония би искала да продължи напред. “Стига сме се извинявали”, казва Шиндзо Абе.

Референдумът за независимост в Каталуния е предупреждение за Полша, където действа Движение за автономия на Шльонск (Силезия).Силезия е исторически регион в Централна Европа. Преобладаващата част от региона се намира на територията на съвременна Полша, а по-малки дялове — в Чехия и Германия.
Предходното правителството на либералната “Гражданска платформа” и Полската селска партия е допуснало организация, в чието название се съдържа думата “автономия”, да дойде на власт в едно от полските воеводства.
Движението за автономия на Шльонск (Силезия) е създадено в Полша през 1990 г. Неговите активисти се стремят югозападният регион Силезия да се сдобие с широка автономия, а жителите му да бъдат признати за отделна етническа група.

Бавария официално се нарича “Свободна държава Бавария”. При всички положения тя би могла да просъществува самостоятелно: Бавария е най-голямата по територия германска провинция, има повече жители от Швеция или Португалия – близо 13 милиона, представлява най-силната икономика от всички германски провинции.
Бавария иска да внася по-малко в общата каса. Но и тук има сепаратисти. Политикът от ХСС Вилфрид Шарнагел пледира в издадената си през 2012 година книга “Бавария може и сама” за отцепване на провинцията от федерацията. Засега от този призив обаче не се е зародило някакво по-сериозно сепаратистко движение.

Франция с Корсика.Френската държава дълго се опитваше да изтласка корсиканския език от обществения живот и училищата. Франция се бореше срещу стремежите за автономия на областта. Военнизирани групировки като FLNC години наред се опитваха с насилие да откъснат областта от Франция, като извършваха нападения срещу представители или символи на френската държава.

В Южен Тирол до края на Първата световна война е в състава на Австро-Унгария, след това е отстъпен на Италия. След фаза на италианизиране по времето на Мусолини, Южен Тирол постепенно получава повече политическа и езикова автономия след Втората световна война.
Благосъстоятелният регион дори има право да задържа голяма част от държавните приходи за себе си. Дълго време южнотиролците изглеждаха доволни, но дълговата криза отново разпали сепаратизма. Италия е втората най-задлъжняла страна от еврозоната след Гърция. Икономиката ѝ стагнира, а южнотиролците не искат да имат нищо общо с проблемите на цяла Италия. Все по-често се надигат гласове, които настояват за отцепване от Рим.

Северноиталианското сепаратистко движение има чисто икономически мотиви. Северът – областите Ломбардия, Аоста, Пиемонт, Лигурия, Венето и Емилия Романа – създава със своята промишленост и банково дело голяма част от италианския БВП. Много северноиталианци смятат, че Средна и Южна Италия пилеят трудно спечелените от Севера пари.
През 90-те години партията Северна лига искаше пълно отцепване на Падания, позовавайки се на името “pianura padana” на долината на река По. Днес Северната лига е значително по-умерена и сега партията се бори за това, Падания да запазва за себе си една трета от приходите си, вместо първо да ги превежда на Рим.

Баските при режима на Франко бяха не по-малко потиснати.Страната на баските обаче е значително по-слаба икономически от Каталуния. Баската нелегална организация ЕТА, която се бори за независимост, е убила над 800 души през последните 50 години,но малцинство от баски са настроени
за провеждането на референдум, да не говорим за независимост.
Преди три години ЕТА официално се отказа от насилието.

На последните парламентарни избори в Белгия партията “Нов фламандски алианс” на Барт де Вевер стана най-голямата политическа сила във Фландрия. Барт Де Вевер е убеден, че общата белгийска държава ще изчезне и иска да постигне независимост за Фландрия по пътя на преговорите. Фламандският сепаратизъм е особен случай. Белгия със състои от холандскоговорещата Фландрия, френскоговорещата Валония (включително немскоговорещата общност) и от официално двуезичния Брюксел.
Ако Фландрия се отцепи, Белгия ще загуби над половината от населението си, както и значителен дял от икономиката си и от Белгия няма да остане много. Най-спорният въпрос е за статута на Брюксел, където са седалищата на ЕС и НАТО. Не е ясно и какво ще стане с Валония, за която съществуват идеи за сближаване с Франция, Люксембург и дори с Германия.

В градове в автономната област Войводина в Сърбия се появиха графити “Войводина е Каталуния”, някои от които подписани от организация, представяща се като “Млада Войводина”, предаде Танюг.
На места е изрисувано и знамето на Каталуния. Графити са изписани в Нови Сад (център на северната сръбска област), Зренянин, Бачка Топола, Суботица, Сента, Кикинда.

Меркел спечели, но за пръв път от Втората световна война в Бундестага има националисти.
Австрия ще гласува на парламентарни избори точно три седмици след Германия.
Германия се мъчи да превъзмогне изхода от парламентарните избори, Австрия също се готви за такива на 15 октомври, които е възможно да произведат доста сходен резултат – поне на пръв поглед.
Ако социологическите проучвания се окажат верни, австрийците може да изберат завой надясно за сметка на социалдемократите.

Италианските области Ломбардия и Венето са се договорили за провеждането на консултативни референдуми на 22 октомври, целящи постигането на по-голяма автономия за заможните северни територии.
Резултатът от гласуването няма да бъде правно обвързващ,обаче висока избирателна активност и категорично гласуване в полза на принципа за прехвърляне на правомощия от Рим ще бъдат разглеждани като засилване на влиянието на политици, борещи за отцепване от Италия.
Евентуално отцепване на Фландрия,тревожи хората във френскоговорещия автономен район Валония.Стои на дневен ред проекта за конфедерална държава, с разширяване на правомощията на трите автономни района – Фландрия, Валония и Брюксел.
В Холандия Марк Рюте отби напора на антиислямиста, евроскептика и популиста Герт Вилдерс,което е голямо облекчение за другите правителства в ЕС,но до кога?
Рюте има – 31 места срещу 19 на крайнодясната Партия на свободата на Вилдерс.

Националистическата анти-имигрантската партия „Нова Зеландия на първо място“ (New Zealand First),спечели 9 места в парламента.
От САЩ, през Германия,ЕС,България, до Нова Зеландия националистите печелят места в парламентите,което доскоро бе нечувано.

Китай е най-големият източник на тревога за Япония, защото рядко е имало времена, в които и двете страни едновременно да са били силни. Ако Китай е горе, значи Япония със сигурност е долу.
Китайската комунистическа партия няма никакво намерение да се отказва от икономическия национализъм.За ККП бързият икономически растеж лежи в основата на националния интерес, затова тя възприема икономическия национализъм, без значение дали спорът е с Япония,Индия, страните от Югоизточна Азия или със САЩ.
Reuters: Новозеландските националисти ще преговарят, както с лейбъристите, така и с „Националната партия“за формирането на правителство.
Националистическата анти-имигрантската партия „Нова Зеландия на първо място“ (New Zealand First),спечели 7,5% или 9 места в парламента.

Уинстън Питърс е непредвидимият лидер на националистическата анти-имигрантската партия „Нова Зеландия на първо място“, чието
решение е решаващо.72-годишния адвокат пусна опипващо почвата обръщение към медиите.„Според това, което се случи, на нас падна отговорността да определим бъдещето и ние няма да бързаме да
вземем решение още тази вечер“, заяви той, говорейки от кръчмата в град Ръсел, където проведе изборното си
парти.

Партия „Нова Зеландия на първо място“, от която зависи сформирането на ново правителство, ще започне преговори, както с управляващата „Национална партия“, така и с лейбъристите, предава Reuters .
Изявлението идва, след като премиерът на Нова Зеландия Бил Инглиш каза, че лидерът на „Нова Зеландия на първо място“ Уинстън Питърс е провел разговор с него.
„Националната партия“ получи с 10 % повече от основните си конкуренти от Лейбъристката партия, но нито една от двете не може да управлява самостоятелно.
„Националната партия“ има 58 депутатски места, а нужните за парламентарно мнозинство са 61. Лейбъристите имат 45, „Нова Зеландия на първо място“ девет, а „Зелените“ седем.

Йордан Халачев, ПРЕГЛЕД

 

Краят на един “полезен идиот“

 

 

ГЕРБ се разграничава от Антон Тодоров! Вече? Партията-възложител се отдръпва от станалия й неудобен глашатай. Но мисията му и бездруго е изпълнена. Да се плюе по БСП и Радев – може. Но по журналисти, при това в „наши“ медии – не.

Докато Тодоров разхвърляше слюнки от парламентарната трибуна и правеше долнопробни внушения за БСП и президента, телевизиите го отразяваха охотно. Канеха го по два пъти на ден в студиата си, предоставяха му широка трибуна, от която да произнася присъди, слушаха го с неприкрито злорадство. Той беше мечтаният телевизионен скандалджия, развяващ папки.

Пи(а)р за евтината журналистика!

И сега изведнъж същите тия медии, които отгледаха и насърчиха явлението „Тодоров“, са в потрес от нападките му срещу журналисти. Да не бяхте го канили, драги, нямаше да ви споходи тази беда. „Полезният идиот“ има свойството да е безкомпромисен срещу всеки, дръзнал да му възрази. Той е „пилигрим на свободата“, ако не сте разбрали. „Мумия“, която винаги се завръща. Оръжие, което се обръща срещу ръката, която го използва. Скункс. Като сте го пуснали да пръска зловоние из студиата, неизбежно ще оцапа и вас.

Само че трябва да е ясно – медиите не са жертви на Тодоров, те са негови съучастници. И няма защо да ги жалим. Смешен е тоя плач в защита на свободата на словото, когато сам си злоупотребил със свободата.

Един съвет. Недостатъчно го каните в телевизионните си студиа, колеги. Трябва по-често. Не по два, по пет пъти на ден! Това е турбо оръжие срещу властта! Нали искате да сте смели журналисти?

Показното възмущение не бива да се ограничава до изпълнителя. Вижте кой е поръчителят.

С нетърпение чакам мига, в който ГЕРБ ще се раздели с неудобния си говорител, а той ще захване да пише с плюнки в ефира най-новия си роман – „Шайка 3“. Но дали и тогава ще го каните толкова често, колкото сега?

Анастас Добрев

 

 

Източник:glasove.com

 

Валерия Велева: Г-н премиер, Антон Тодоров от Ваше име ли ни заплашва?

 

 

След позорната атака срещу президента, след  срамните сцени за насаждане на омраза и противопоставяне с депутати от опозицията, Антон Тодоров посегна и на журналисти.

Вчера заплаши персонално Сашо Диков, Сашо Симов, Люба Кулезич и моя милост.

Днес атакува директно в студиото на Нова тв водещия Виктор Николаев: „Тя и колежката ви беше толкова смела в изказа, а сега като гледам… няма я“.  (Впрочем същото стори и коалиционният партнньор на ГЕРБ Валери Симеонов.)

Авторът на „любимата“ в ГЕРБ книга „Шайка – Бойко, Росен, Цецо и другите”, който се е развихрил като войнстващ депутат от управляващата партия, недвусмислено подчерта, че цялото му поведение е съгласувано с ГЕРБ и прави това от името на ГЕРБ и от свое собствено име. 

Г-н Премиер, от Ваше име ли ни атакува Вашият депутат Антон Тодоров?

Вината на Виктор Николаев днес беше, че задава въпроси. На Сашо Диков – също!

Вината на Сашо Симов и Люба Кулезич е, че изразяват мнение.

Моята вина е, че пиша коментари, в които изразявам критична позиция, несъвместима с неговата.

 Прочетохте ли заканата на Антон Тодоров: „Мисля, че БСП, лицето Велков, Радев с „Оня прякор“, неолибералната гмеж, ментетата в т.н. стара десница, соросовъдите и т.н. горко ще съжаляват, че не отидох в комисията по досиетата. Няма да имат един ден спокоен вече.”?

Тази закана от Ваше име ли е, г-н Премиер на демократична България?

Всички, които са си позволили да бъдат критични към персоната на Антон Тодоров заради щението му да стане председател на Комисията по досиетата, всички за които той е приел, че с изразяване на мнението си са „клеветниции” и  обругали кандидатурата му: „щатни и нещатни сътрудници на ДС и РУМНО, явочници, бивши преподаватели по диалектически материализъм и научен комунизъм, бивши членове и кандидат-членове на компартията, безсрамниици, обучавани в съветски идеологически школи, хрантутници на комунистическия режим и откровено „паднали“ типове от породата на „кебапчийските котараци. Както и няколко медийни метреси, готови да точат баници на всеки нов плащач, на когото те стават слуги и съучастват в престъплението – всеки от тях, за когото адвокатите ми преценят, че е извършил съставомерна клевета или обида, ще бъде призован в съда, за да докаже твърденията си. Ако не успее, ще бъде осъждан..”.

Каква е тази вендета, която ни готвите, г-н Премиер?

Вие разбирате ли, каква стена ще се изправи срещу Вас, заради Вашия Антон Тодоров?

Независимо кой на каква позиция е, какви политически възгледи изповядва, в момента в България депутат от управляващата партия открито заплашва журналисти и анализатори по списък!

Връщате сталинските времена ли, г-н Премиер?

Атакувате БСП и БКП, но действията на Антон Тодоров показват, че използвате същите комунистическите методи за сплашване и натиск. Открито – със съдебни дела, с комромати, с директни заплахи и намеци за уволнения!

Не мога да повярвам на това, което се случва в последните дни г-н Премиер?

ГЕРБ не търпи критики!

При това добронамерени!

Вие сте на път да превърнете журналистите във врагове, г-н Премиер!

И това ще е поредният феномен, защото благодарение на журналистите Вие се изградихте като политик, защото станахте техен любимец.

Това, които прави Антон Тодоров от името на ГЕРБ, е посегателство срещу свободата на словото в България!

А ние сме под мониторинг именно заради свободата на словото!

Тази начеваща вендета срещу журналисти и заведените дела срещу тях ще се развихри в месеците на европредседателството ни.

Е, какъв образ ще придобие България като председател на ЕС?

Какъв ще е Вашият образ на Премиер?

С изправени пред съда журналисти и анализатори!

Заради изразено мнение!

Значи след 27 години се връщаме отново там, където бяхме преди да падне Берлинската стена!

Да ни е честито!

 

(П.П. Малко след написването на този текст партия ГЕРБ се разграничи от депутата Антон Тодоров. Това обаче няма да промени нито неговото поведение, нито ще сложи край на заплахите му за саморазправа с неудобните му. Защото той продължава да бъде депутат от ГЕРБ и да се ползва с депутатски имунитет.

А пък аз няма да забравя признанието на Антон Тодоров за дружбата му с Борисов: „Работя с този човек като приятел от повече от 2 години, помагал съм да се спират някои проблемни хора… /които носят корупционен шлейф.“

 

Е, как се нарича това? )

 

 

Източник:епицентър.бг

 

След убийството на руския генерал Москва ликвидира 14 US спецназовци в Сирия

 

 

Как сега американските политици да обяснят на целия Запад гибелта на американските военни в Котела в Дейр ез-Зор?

В новия доклад, който цитира портала  Infomaxx, се твърди, че САЩ са в паника от възникналия проблем — как да поднесат на своята общественост информацията за гибелта минимум на 14 американски спецназовци, които били заедно с терористите, след като те просто са били «напълно унищожени» в Сирия от ракетните удари на руските ВКС.

Същото се случи, когато миналата година турски изтребител унищожи 12 американски морски пехотинци, а и когато американците скриха истината, пускайки в ход фалшиви новини, че американците са загинали при катастрофа на вертолет.

Според този доклад, от 24 до 26 септември оперативното разузнаване  MoD, «проследяващо» движението на висшето ръководство на радикалната терористична групировка Ha’yat Tahrir al-Sham в Сирия съобщи, че цялото ръководство се е събрало на среща с агентите от спецслужбите на САЩ в Идлиб Мухафаз, но тази среща е завършила след няколко часа, когато руските ВСК напълно са унищожили всички участници в срещата и цялата им охрана.

В резултат на това са загинали петима полеви командири от  Ha’yat Tahrir al-Sham. Това са: Abu Sulman al-Saudi (главата на южния сектор в провинция Идлиб), Abu al-Abbas Anadin (емир по финансовите въпроси), Abu Hasan (съветник на военния министър Abu Muhammad al-Djulani), Walid al-Mustafa (помощник на  духовния лидер Abdallah al-Muheisni) и Abu Mudjagid (шариатски съдия).

Те са били унищожени заедно с американския спецназ, охраняващ агентите от спецслужбите на САЩ, общо са ликвидирани между 32 и 37 човека.

Терористичната групировка Ha’yat Tahrir al-Sham е сформирана на 28 януари 2017 г. като сливане между  Jabhat Fateh al-Sham (бившата Ал-Нусра) и движението Nour al-Din al-Zenki, което от 2014 г. получава оръжие от САЩ, както и боеприпаси, макар в началото на тази година САЩ да опровергаха информацията, че тези групи са зачеркнати от техните терористични списъци.

Според доклада, всички те се обвиняват, заедно със самата Америка като ръководна сила за терористите, за смъртта на генерал-лейтенант Валерий Асапов, който бе убит в Сирия.

Както заяви замминистърът на външните работи на Русия Сергей Рябков:

«Гибелта на руския командир — това е цената, платена с кръв, за двуличието на американската политика в Сирия».

Както отбелязват много експерти в Америка за убийството на генерал Асапов, в продължение на три години тези терористи са атакували сирийските войски в град Дейр ез Зор и неговото летище, но нито веднъж не са успели успешно да атакуват сирийския щаб или да унищожат високопоставен офицер.

Но след като тази информация била спусната към американските спецслужби, терористите «получили разузнавателни данни и високоточни цели за миномети», за да убият генерал Асапов и други негови офицери.

След шокиращото разкритие за ролята на американския спецназ в дейността на ислямистките групировки, стана ясно, че са пуснати няколко предупреждения: Министерството на отбраната на САЩ строго е призовало американците «да напуснат Сирия забавно или да умрат».

МВнР на САЩ е пуснало съобщение: «Цяла поредица от обстоятелства, които министерството на отбраната е цитирало по отношение на районите, в които активно действат бойци, както и за местонахождението на спецслужбите на САЩ и военните съветници на страната ни….тези аспекти остават без отговор. Не сме получили разяснения защо ситуацията е била такава».

Що се отнася до въпроса, защо американците мълчат…- това е свързано с масираното военно настъпление на Русия спрямо терористите.

Както каза външният министър на Сирия Walid al-Moallem по повод предстоящата акция:

«Ние пишем последната глава на кризата в Сирия, благодарение на победите на сирийската арабска армия с подкрепата на съюзниците».

САЩ са в шок и ужас, а и в недоумение, защото миналата седмица руснаците прехвърлиха самоходния РММ-2М в Сирия, за да помогнат на правителствените войски да завземат източния бряг на долината Ефрат.

Това позволи на руската армия да направи мост с дължина 210 метра за рекордни срокове по Ефрат. По този мост вече преминаха над 8 хиляди военни бойни единици.

Сирийската войска с подкрепата на ВКС на Русия бързо освободиха седем селища източно от река Ефрат, а в същото време САЩ и техните ВВС в страшен гняв унищожават жилищни квартали в селските местности на Дейр ез Зор, използвайки забранените фосфорни бомби.

Загинаха стотици мирни жители, както заяви международната организация  Human Rights Watch.

Американската пропаганда се опитва да скрие истината за войната в Сирия и мястото на САЩ в нея.

По този повод не е лошо да си припомним думите на председателя на Обединения комитет на Началник щабовете генерал Джоузеф Данфорд, който абсурдно каза в Конгреса на САЩ, че

«Русия е единствената потенциална заплаха за САЩ», — но никой здравомислещ не би могъл да повярва в тази пепел от празни думи за откачени.

Комунистите знаеха всички факти за същността на САЩ още преди десетилетия.

Как мислите, какво биха направили комунистите сега?

 

 

Източник:News Front

 

Андрей Райчев: Ако започнат война с президента, ГЕРБ ще загубят

 

 

– Г-н Райчев, онзи ден президентът Радев заяви, че ако ГЕРБ търсят война, ще я получат. Днес ГЕРБ отвърна, че не иска война, но президентът трябвало да е на всички българи, не можело да се забрани на ГЕРБ да говори и т.н. Втвърдява ли се ГЕРБ и реален ли е рискът от война между институциите в България?

– Двете страни си дават жълти картони. Президентът предприе остро действие, защото загуби една битка – битката за изтребителите. Загуби я не само защото има американски натиск, а защото не можа да различи много важен нюанс в самата битка. Първоначално позициите бяха две – стари и скъпи F-16 и скъп „Грипен“, но поне нов. После позициите станаха три. Едната на Цветан Цветанов за F-16, другата на президента за „Грипен“, каквото бе  и решението на служебното правителство, и третата, около която видимо се обединиха Борисов и Каракачанов – бавим топката и не купуваме каквото и да било.

Президентът не се ориентира, че има трета позиция, която печели автоматично. Самият факт, че не се иска нищо да правиш, за да спечелиш, значи, че вече си спечелил. Президентът обаче продължи на играе същия мач и го загуби. Това страшно го изнерви и добавено към всичко, което той нарича беквокали, им даде последно предупреждение. Структурата на неговото изречение е към Борисов и е следната: или не си владееш партията и няма какво да си говоря с тебе, или я владееш и я насъскваш, докато ми се усмихваш и пак няма какво да си говоря с тебе.

Но това все още не е действие от страна на президента. Не е удар. Това е предупреждение, че следващия път ще удари. Обстановката не е между парламента и президентството, а между премиера и президента. Тя е предвоенна, но все още не е военна.

– Какво обаче може да стане повод за истински военни действия?

– ГЕРБ трябваше да отговорят нещо и те отговориха меко. Ако има още едно незачитане или нападение срещу президента, той вече може да започне военните действия. Това ще бъде крайно неблагоприятно обстоятелство за ГЕРБ. Президентът си е президент. Дори да получи рани в тази битка, той е в печеливша позиция във всеки дебат, защото почти за нищо не отговаря освен за морала и за единството на нацията. Другите отговарят непрекъснато и по всеки въпрос. Той може да им нанася удари без да могат да му отвръщат.

– Чу се и реплика, че Румен Радев припявал на БСП. Има ли опит от страна на ГЕРБ да пришият президента към БСП?

– Президентът е избран от БСП. Той се отдръпна и се обособи. Ако ГЕРБ се сбият с него, БСП е единственият естествен съюзник. Тъй като е единствена и естествена опозиция. Което личи в казуса с Делян Добрев.

– Стигнахме бързо до този важен въпрос – за казуса „Добрев“ и какво се случва с партията ГЕРБ?

– В ГЕРБ няма нищо ново. ГЕРБ е могъща клиентелистка формация. Там това, което прави Добрев, е норма. Той, впрочем, затова беше толкова възмутен. Какво съм направил по-лошо от другите? Всички правят така и аз правя така, защо са се нахвърлили върху мене. На него му се струва, че Елена Йончева прави интрига срещу него. А Йончева е депутат от няколко месеца и тя за първи път от години показва как се държи една опозиция – хваща болезненото и нанася удари върху властта, каквато е работата на всяка опозиция.

Ние помним БСП отпреди Нинова, една дониновска БСП, която играеше само уговорени мачове. Под ръководството на Миков се разбираха някак по всички въпроси. Като хванат проблемна информация, отиват на разговор и за да не стане голяма беля, спазаряваха нещо допълнително. Години наред живееха и работеха по този начин. В момента виждаме как изглежда една ръководена от Нинова партия в опозиция. Изглежда така – бодро, нахъсано, дръзко, хапещо. Много правилно, слава Богу и най-после!

– Казвате, че в момента наблюдаваме ефекта от новата БСП и че ГЕРБ трябва да свикне да има опозиция. Въпросът е може ли ГЕРБ да приеме, че има опозиция и в лицето на БСП, и на президента?

– Президентът не може да бъде в опозиция, това е друг вид трудност.
Но какво значи да се свикне? Трудно ще му бъде на Борисов. Ако бях на негово място, не бих разширявал фронта.

Детската мечта на Борисов в момента е укротяването на БСП, но не в смисъл да я превърне в миковска БСП, а да се съюзи с БСП. Ако има нещо, което пречи на Борисов да бъде спокоен за властта и за перспективата си, е именно обстоятелството, че не може да направи съюз с БСП.

Дълбоко не вярвам, че докато Нинова ръководи БСП, това е възможно. Но върху желанието за съюз е построен целият „бунт“ в БСП. Бих казал комичен бунт. Бунтуват се все хора, които смятат, че трябва да се съюзяваме с ГЕРБ и да делим благините на властта пропорционално на гласовете. Това е моделът „Софиянски“.

– Зад модела „Добрев“ видяхме плътно строените редици на ГЕРБ. Как си обяснявате това единство?

– Има два различни мотива. Първият е приемлив и благороден, вторият е малко комичен. Приемлив мотив е Цветан Цветанов като втори човек в партията да отправи посланието „бием се за своите, не ги даваме и не се предаваме при първата трудност“. Това е естествен мотив на един партиен ръководител. Ако партията не те защитава в трудни моменти, полека лека се отдръпваш от нея.

Комичният мотив е учудването „какво толкова е направил Добрев. Той прави това, което правим всички ние, всеки ден!“  И един работодателски съюз се изказа в същия дух: „чакайте, това е един от най-добрите. Като искате да хванете някой, хванете някой бездарник. Той е таланлив.“ Тази реакция също е малко смешна.

Добрев е талантлив и способен човек. Истината е, че е хванат той, защото по случайност Елена Йончева е депутат в Хасково. Ако я бяха сложили в листата на Стара Загора например, разкритието щеше да е за Стара Загора. Елена просто работи като опозиция. Тя така разбира своята работа – като хване властта, да е разгледа и като види язва, да я удари.

– Но ако Добрев е най-добрият, какво да кажем за останалите?

– Трябва да кажем, че като страна сме потънали във връзкарство по чудовищен начин! Властта се схваща като фирма. Мисли се така: нали ме избраха мен, моя е фирмата, докарах милиони инвестиции, защо ми се караш? Той не може да разбере къде е проблемът. За кражбата нищо не се казва, но в България тя се подразбира. Краде властта, кой да краде?!

Това е потресаващ сблъсък между европейска и балканска нагласа. Тези дни Кънчо Стойчев произведе чудна шега. Макс Вебер навремето е казал, че в основата на капитализма стои протестантска етика. В тази връзка Петър-Емил Митев направи хубава добавка, че китайският капитализъм е основан върху комерсианска етика. А Кънчо Стойчев добави, че българският е основан на хайдушка етика.

Хайдушката етика няма нищо общо с Европа. Но всеки българин мисли така за всички  – от Видин до Бургас, от Добрич до Благоевград. Излезе ли нещо конкретно за някого, се питаме: е,  защо точно този?

– Около казуса „Добрев“ обаче възникна много съществен въпрос: бламиран ли е Борисов от стегнатите редици на партията зад Добрев? Той подаде оставка след разговор с премиера.

– Има опит да се каже: „Ние работим ли за тебе или какво правиш? Няма да печелим за сметка на нашите глави.“ Реален конфликт е, но все още не е опит за бламиране. ГЕРБ не може да бламира Борисов. ГЕРБ може да се разпадне – това е, което може да стане. ГЕРБ е центристка формация, която се отправи на десен поход. Много успешен поход – превзе огромно дясно пространство, като стана центристко дясно.

ГЕРБ съдържа две начала в себе си – дясно и центристко. В първия и втория мандат на Борисов, Борисов беше №1, центристът Цветанов – №2. А №3 беше някой десен, който отговаря за връзката с „умните и красивите“. Тази роля игра и Румяна Бъчварова, и други хора. В дизайна на Борисов-3 ролите са разменени по интересен начин, което доведе до стабилизация. В момента №2 е Томислав Дончев, който е десен човек, а центристът е изтласкан в роля №3 – Цветанов. Той не е бламиран, но е леко изтласкан настрани. Според мен това придаде по-голяма стабилност и по-голям професионализъм на управлението, но не намалява опасността тези две начала да се разделят.

Да си представим ГЕРБ след ерата Борисов – ако стане президент, ако се откаже от политиката или, не дай Боже, нещо друго. В ГЕРБ веднага ще станат две неща – Цветановска центристка партия, изградена по модела на ДПС и върху бившето БКП; и дясна, която Дончев реализира – синята партия, само че не с многото викане „Долу БКП“, а със сериозна и обмислена дясна платформа ала Доналд Туск. Ако питате какво е Томислав Дончев, това е българският Туск. Той умно стои настрана, не се пъчи, не разбутва с лакти и си чака времето. Млад е и ще го дочака.

Не става дума за разкол, психология или надпревара кой да води бащина дружина. Говорим за две политически начала, които Борисов умело съчетава и удържа огромно дясноцентристкопространство. По принцип една центристка партия не може да е толкова голяма. Това е рядка работа и именно тук се състои майсторството и талантът на Борисов. Центристка партия е малко нещо – с 12-15% центристка партия държи властта с десетилетия. Либералите на Ханс-Дитрих Геншер управляваха така първо с левите 20 години, после още 20 години с християндемократите на Кол в Германия. Борисов успява да държи 25% в центъра. Като държиш 25% в центъра, ти си вечно на власт. Твоят противник трябва да се съюзи през тебе. Представете си БСП да се опита да се съюзи с Радан Кънев. Невъзможно. Борисов мечтае да се съюзи с БСП, защото по този начин ще покрие целия спектър – ляво-център-дясно. Това по дефиниция не може да бъде махнато.
Но пак казвам – няма да се случи, защото Нинова вижда нещата по друг начин.

– Говорихте за европейска и балканска нагласа, за хайдушка етика, за българския модел на властта. Как да го променим този модел? Да си сменим чипа, както съветваше Симеон Сакскобургготски?

– Не е чип. Това е социално-политическо устройство и фалшива буржоазия. Нашата буржоазия е разглезена, мързелива, непредприемчива и се старае да бяга от пазарното. Всяка буржоазия се старае, но нашата много се старае да бяга при уговореното, при наредената схема и т.н. Така беше с нашето първенство по футбол през 90-те. Мачовете се купуваха, борците се разбираха, имаше един-два мача, които не се купуваха лесно, и толкоз. Резултатът беше много лош. България взе да я бие и Люксембург.

 

Трябва сериозно състезание, конкуренция, никакви монополи. Нашата държава е едва ли не купувач на една трета от нещата в страната. Ако ние не направим честни конкурси – а в момента 99% от конкурсите са наредени, тоест уговорени мачове – нищо няма да се промени. Назначенията с връзки и шуробаджанащината ще бъдат допълнение към главното. Главното е нечестният капитализъм, капитализъм без пазар. А капитализъм без пазар е монопол.

– Президентът видимо започна битка срещу корупцията, за която непрекъснато ни говорят от Западна Европа, от САЩ.

– Говореха. Това е минал период. България вечно беше набеждавана. Апропо, несправедливо, защото това не е наш недостатък, а на Европа изобщо. България като най-бедна, слаба и нещастна я биеха, понеже е евтино. Полша и Унгария беше по-трудно да ги удряш. Понеже сега бият Полша и Унгария, нас престанаха да ни удрят.

 

САЩ отдавна престанаха да ни правят забележки, защото получиха от България това, което искаха. Единственото, което бихме могли да им дадем, е България да стане като тръба, проход и през нея да минава каквото си иска: хора, информация, пари, оръжие. Те са доволни от ситуацията.

– Предстои обаче провеждането на важен КСНС при президента на тема корупция. Има ли шанс Румен Радев да получи възможността да назначава директора на новия антикорупционен орган?

– Не знам. Ако не го направят, ще се сбият с него. Това е сигурно.

– Тоест, това може да е поводът за същинската война между институциите?

– Да. Може. И няма лошо. Трябва да се хвърли камък в блатото. Много блато стана. Много! Когато стане такова блато, гръмва като в Гърция. Дълго време не гръмва, дълго време всички са наясно, че е отвратително. И накрая казва: Бум

Таня Джоева

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Велизар Енчев: Държавата се тресе от чудовищна корупция, а народът лющи люта ракия! На такъв народ – такива душмани!

Интересен коментар за днешния отказ на Народното събрание да приеме оставката на депутата от ГЕРБ Делян Добрев публикува на страницата си във “Фейсбук“ бившият депутат Велизар Енчев. Според него, след днешното решение на депутатите, народът трябва да обсади сградата на Народното събрание. Вместо това, българите „лющят люта ракия и попържват властта на маса“, констатира той.

Ето каква написа Велизар Енчев:

„Държавата се тресе от чудовищната корупция на ГЕРБ и от наглостта на Борисовите хайдуци, а народът лющи люта ракия и попържа властта на маса. С този масов героизъм проспахме пет века турско, сега ще проспим и Борисовата тирания.

Вместо да окупира мафиотизираната община и развее байряка, хасковският плебс е нарамил чушкопека. Вместо парламентът да е обсаден от гневна тълпа и депутати да се крият в миши дупки, утре гербаджийските мишки ще ни четат конско от парламентарната трибуна.
На такъв народ – такива душмани!“

Кеворк Кеворкян: Половин България е пропищяла от изгладнелите до смърт цигани, бият полицаите, обаче държавата е сигурна!

Както е известно, опозицията не е с целия си. Вдигнаха врява до Небето, че Цветан Цветанов искал да награди с шефското място в Комисията по досиетата един, който го нарече шайкаджия. Врещят, вместо да са доволни. Въпросният избраник на Цветанов е майстор на дърварската пропаганда и само щеше да ускори затриването на ГЕРБ.

Тия дни той написа, че по времето на Живков имало по 20 убийства на месец. Трябваше да си направим извода, че в ония години едва сме оцелявали в държава, раздирана от престъпност. И още един извод трябваше да си направим: че днешният Живков вече е преборил престъпността.

Има ли дори един идиот, който би повярвал на тия приказки? Веднага го покажете по телевизията. Половин България е пропищяла от изгладнелите до смърт цигани. Иначе сигурността на българите е гарантирана.

Министърът на вътрешните работи Валентин Радев също потвърди, че сме сигурна държава. Нападенията над полицаи били скочили с 20 процента. През 2015 година имало 196 подобни случая, през 2016 – 284, а само за първото шестмесечие на тази година нападенията били 176.

Вървим в правилната посока. Бият полицаите, обаче държавата е сигурна. При откриването на учебната година в академията на МВР, същият Валентин Радев казал на курсантите: „Избрали сте много благородна професия“.

Така се започва: най-напред ставаш благородник – а сетне, някой ден, на полицаите, примерно, започват да им дават пари за униформи. Защото в най-сигурната държава те сами си купуват униформите.

И ГЕРБ оглупява със задоволителни темпове. Делян Добрев отишъл при Бойко и му съобщил, че си подава оставката от всички постове. Бойко се е съгласил – иначе Добрев нямаше да разкаже за срещата им по телевизията. „Бойко не му противоречал“, когато му изложил намеренията си – така каза Добрев. На другия ден обаче структурите на ГЕРБ – тоест на Цветанов – масово започнаха да настояват Добрев да не си подава оставката.

Бойко е съгласен – обаче те не са. Това в политиката се нарича бламиране на лидера. Цветанов и неговите храненици напоследък непрекъснато се подкачат с Падишаха.
Забелязвате ли го?

***

Коментарът на Кеворк Кеворкян е публикуван на страницата му във „Фейсбук“

Проф. Маринов: Акцията на ГЕРБ в защита на Добрев е насочена срещу Борисов! Ако парламентът не гласува оставката на Добрев, ще е политическо самоубийство!

 

 

Проф. Александър Маринов, политолог, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Президентът Румен Радев влезе в сблъсък с управляващата партия ГЕРБ и обвини премиера Бойко Борисов, че, цитирам, „Или губи контрол върху партията си, или я насърчава в битка срещу него“. Президентът заяви позицията си с думите „Щом търсят битка, ще я получат“ и препоръча на министър-председателя да озапти, пак цитирам, „беквокалите си в партията“. Според държавния глава има опасност председателството „да се превърне във витрина на „гейтове“, а управляващите гледат на него като на някаква омерта, която да легитимира спокойствие отвътре и легитимация отвън“. Президентът от месеци е в обтегнати отношения с ГЕРБ заради отказа на управляващата партия да изпълни идеята му за покупка на изтребители „Грипен“ за около милиард и половина лева. Но досега не е използвал толкова остри квалификации и оценки. Има ли печеливш от конфликта? Въпросът е към политолога проф. Александър Маринов. Добър вечер, проф. Маринов.

Александър Маринов: Здравейте.

Водещ: Проф. Маринов, кое накара президента да бъде толкова остър в изказа си? „Беквокали в парламента“, „омерта“ – поясняваме, че това означава „съзаклятие на престъпници“ – все квалификации, неприлични за държавен глава.

Александър Маринов: Да, президентът Радев днес използва необичайно резки за него думи. Но все пак, поне според мен, това е поредният случай, в който той отговаря на непрекъснатите нападки, намеци, злословия по негов адрес. Според мен е ясно, че би трябвало и ГЕРБ да са го разбрали, че президентът Радев е по-различен човек от предшественика си със сигурност, а и от други опоненти, които са имали ГЕРБ. И че той няма да мълчи. И не само няма да мълчи, а ще действа, защото в случая, в по-голямата част от проблемите, той има основание да защитава своите позиции. Между другото, тази хипотеза, която наистина повтарям, е рязка, доста рязка. Тя изглежда напълно логично, защото наистина се създава впечатление, че определени среди в ГЕРБ, най-вече близки до Цветан Цветанов, провеждат някаква своя собствена линия и неведнъж поставят министър-председателя и лидер на ГЕРБ в трудно положение. Така че поне това е моята хипотеза, без да изключвам и втората възможност. Моята хипотеза е, че в момента в ГЕРБ тече под повърхността много остра борба. Между другото, това личи и в развитието на скандала, така наречения „Кумгейт“ – скандала около Делян Добрев. Тази масова, разбира се, неспонтанна подкрепа от местните структури на ГЕРБ, тя не е случайна. Тя не е случайна и тя очевидно, че е насочена срещу Бойко Борисов, тъй като някои трябва да са много наивни, ако смятат, че Делян Добрев сам си е подал оставката. Явно, че след разговора с Борисов това се е оформило като решение.

Водещ: Проф. Маринов, но кое кара президента да се намесва в тоя вътрешнопартиен конфликт?

Александър Маринов: Ами той засега не се е намесил. Според мен. Но той загатна, загатна с тази фраза, че председателството може да протече на фона на „гейтове“. Загатна, че се задава една друга тема, която е тема на планиран консултативен съвет по национална сигурност. Предстои да се проведе такъв съвет по проблемите на корупцията, борбата с корупцията. Знаете, че има противоречия сериозни. И по този въпрос в парламента и между управляващото мнозинство и президента има два проекта за антикорупционен закон. Сега Вие в началото зададохте въпроса кой печели.

Водещ: Щях да го задам и на финала.

Александър Маринов: Ами то това е полезно.

Водещ: Но исках да развием тезата.

Александър Маринов: Това е големият въпрос между другото. Тъй като понякога конфликтите са не само неизбежни, но и необходими. Но дори един конфликт, тоест, едно остро противопоставяне, може да се осъществи по начин, който да даде възможност за изход от кризата. Това виждаме тези дни. И не само в България, извън България, в Каталуния и т.н. В дадения случай конфликтът си струва, било по антикорупционното законодателство, било по въоръжаването на армията, ако води до някакви решения, които са решения по същество, решения по принцип. За съжаление, у нас всеки подобен конфликт се изражда в нападки срещу личностите с личностни аргументи. И от това никой не печели според мен.

Водещ: Проф. Маринов, има и нещо друго. Двете страни, ако можем така да ги позиционираме – ГЕРБ и президентът, дори по покупката на изтребители за армията стоят на съвършено различни позиции. Такъв остър конфликт възможно ли е да събере, да сближи позициите и да се търси междинно решение?

Александър Маринов: Според мен е възможно. Въпросът е какво движи противопоставянето.

Водещ: Да, това също важи.

Александър Маринов: Какво наложи това преразглеждане на решението за избора на изтребители. Какви са истинските мотиви, истинските пружини, както се казва, които го движат.

Водещ: Да де, но кои са и истинските мотиви да се вземе то. Нали има и две страни?

Александър Маринов: Така е. Така е. Значи твърди се, твърди се поне и това никой не е оспорил, поне не го е оспорил с аргументи, че специалистите са препоръчали „Грипен“-ите по определени критерии. Сега ако се смята, че е необходимо критериите да се преразгледат, това е друг въпрос. Но, виждате ли, ето тук отново се натъкваме на същия проблем. Аз не казвам, че това не е добро, напротив. Напротив. Много добре би било парламентът да разгледа един такъв голям въпрос, защото в края на краищата той ще вземе решението за харченето на тези пари и да се произнесе. Но Вие си спомняте, че от самото начало идеята за тази комисия беше формулирана по начин от самия Цветанов, който директно атакува президента. И въпросът е дали тази комисия наистина е създадена, работила е и е взела решение, за да намери по-добро решение за България, или е движена от някакви други политически подбуди, някакви други лични подбуди – някой да се хареса тук или там по света и т.н. Това е важният въпрос. Ако мотивите са свързани с националния интерес, тогава всичко е окей. Тогава никой няма право да се обижда и да го приема лично. Но тук остава една голяма неясно бих казал.

Водещ: Още нещо, проф. Маринов. Пак се връщам към думите на президента, защото смятам, че всяка от тях не е случайна. Той говори най-напред за битка, че ще я даде. И, втори път, Вие сам го казахте, загатва за задаваща се поредица от „гейтове“. Което би могло да означава, той има сигнали или информация, че ще гърмят още случаи, подобно на Хасково. Тогава, ако води битка, то кои са му съюзниците? Къде му е армията, откъде я взима?

Александър Маринов: Може би тука думата „битка“ не беше най-удачната. Даже мисля, че той по-скоро използва думата „война“, която е още по-силна. Още от момента на неговата реч в парламента една част от ГЕРБ и от управляващите почнаха да се държат с него по начин, който той показа, ако си спомняте неговата реч, той показа, че няма да толерира. И това продължава и по-нататък. Повтарям, той нито веднъж не е нападнал пръв. Сега по въпроса за „гейтовете“, знаете ли, те не предстоят. Ние сме в разгара на поредица от „гейтове“. И тук има един много важен въпрос. Знаете ли, според мен, нито аз, нито Вие, нито повечето ни слушатели ще се учудят от факта на роднинщината, на шуробаданащината, така наречена. Точното понятие, научно е непотизъм. Има го в България, имало го е преди ГЕРБ. Въпросът е, че при ГЕРБ е достигнало такива ужасяващи размери. Но мен това, което ме безпокои, което подсказва, е, че следващите „гейтове“ ще отекват много остро. Ние имаме вече един задаващ се, следващият такъв е в Ботевград. Предполагам, че на много места има обстоятелства, които биха го повторили. Големият проблем е как се реагира на тези случаи. Аз не мога да приема, независимо за кого става въпрос – в случая става въпрос за ГЕРБ, за Делян Добрев и т.н. – аз не мога да приема, че една такава поредица от обстоятелства, които очевидно са нередни, може да бъде оправдана. Просто това нещо трябва да бъде осъдено, то не е правилно това нещо. Не говоря за последиците, не говоря за вече други, по-тежки квалификации, тъй като може да се говори и за търговия с влияние, ако се разследва, може да се стигне и до други неща. Но това е нередно. Виждате ли, от цялата тази канонада, цялата тази разправия, която се случва, излиза, както се изрази Цветан Цветанов, това била „опорна точка“. Ама не е опорна точка. Не можеш чрез лична протекция да назначиш 6 души в една община. И очевидно, че кметът в един момент, който е решил да спре да се поддава на този натиск, става неудобен. И оттам започва този целият конфликт, за който говорим. Тези „гейтове“, аз не съм на мнение, че това е някаква конспирация. Това е положението в държавата, за съжаление.

Водещ: То дори и да има конспирация, има и факти, върху които тази конспирация е стъпила. Така или иначе, ако ги нямаше фактите, конспирацията щеше да изгърми като балон.

Александър Маринов: Да, така е. Аз приветствам всяко намерение, за съжаление, те се  осъществяват, както забелязвате – аз приветствам всяко намерение, който се чувства оклеветен, незабавно да се обърне към съда. Но вие си спомняте – имаше такива пререкания между Елена Йончева и Бойко Борисов. Тогава пак се говореше за съдебни дела – нещо да сте чули оттогава?

Водещ: Никой не чу нищо.

Александър Маринов: Да. Така че човекът, който е оклеветен, ако наистина уважава институциите, уважава демократичните процедури, той има средство да се защити. Ако не е вярно това, което се говори за Делян Добрев, нека да я дава под съд, и тогава всеки да си понесе заслуженото. Въпросът е, че по всичко личи, поне по изнесените факти, че голяма част от нещата са верни. И тогава какво защитава в момента ГЕРБ? Каква е тази кампания „Деляне, не си отивай“? Какво е това чудо? Аз не мога да разбера. Може би защото други хора на сродни позиции се чувстват застрашени. Аз затова се връщам към тезата, която изразих в началото – това не е насочено срещу друг, това е насочено срещу Бойко Борисов. Защото Бойко Борисов има, това трябва да му се признае, един удивителен инстинкт за самосъхранение. Той има политически инстинкт. И той знае, усеща кога трябва да се освободи от определени хора. Мога да ви посоча много примери назад още от 2010 година насам. Обаче, този натиск е друг, този натиск е, че ние няма да си даваме нашите хора, защото това ще ни разгради цялата система, която сме изградили. И това е, проблемът е сега как ще реагира Борисов, защото натискът е срещу него. И според мен, неговото влияние, реално политическо управленско влияние в партията съвсем не е толкова безспорно, колкото изглежда.

Водещ: Какви са вариантите пред премиера като лидер на ГЕРБ?

Александър Маринов: Според мен, той няма да си сложи главата в тази торба, която се опитват да му подадат и да му я нахлузят. Той много добре разбира, че в края на краищата, като партия, която е подчертано лидерска, всичко ще рефлектира върху него. И той самият, за да отстои своята позиция, ще се види принуден да откаже да подкрепи хора, които са очевидно незащитими. Вижте, Добрев е незащитим, и всеки, който е в неговата позиция, е незащитим. Още повече, забележете, тук става дума за вътрешен, вътрешнопартиен раздор. Кметът на Хасково излезе с открито писмо, защо се получи тази ситуация. Бойко Борисов, каквото и ще да твърди Цветанов от името на партийното ръководство, много добре си дава сметка, че ако той сега допусне тази нелепост – вижте, представете си, ние ще поставим някакъв абсолютен рекорд, ще създадем удивителен прецедент – един депутат си подава оставката и парламентът отказва да му я гласува. Ама няма такова нещо по света, аз не съм чувал, а ей Богу, а мисля си, че с всичките си знания, познания и информация, би трябвало да спра да се учудвам, а продължавам да се изумявам от някои неща – как така няма парламентът да гласува един доброволен акт – той не подлежи на гласуване, това е техническа процедура. И представете си, какви ще са последиците. Допуснете, че мнозинството послуша Цветанов и Валери Симеонов и гласува против оставката на Делян Добрев, представете си последиците от това. Че кой нормален човек би помислил, че ГЕРБ имат полза от това нещо и лично Борисов? Ами това е самоубийство, политическо самоубийство, даже не харакири. Та, според мен, Борисов ще следва инстинкта си, който е силен, повтарям, и няма да допусне да го вкарат в този капан.

Водещ: Направи впечатление, че самият Борисов, а и от ГЕРБ не реагираха до късния следобед на думите на президента. Те са доста остри – това да ги нарече „сдружение от престъпници“, според мен, не е малко.

Александър Маринов: Той не ги нарече така, но чрез омертата…

Водещ: Горе-долу. Това се разбира – омерта това означава. Като се отвори тълковният речник – омерта това означава. Чели сме за мафията, за филмите да не говорим.

Александър Маринов: Така е, вярно е. Ще видим.

Водещ: Какво е мълчанието на ГЕРБ – дипломатически ход или пренебрежение? 

Александър Маринов: Според мен, те мислят какво да направят. В ГЕРБ няма политици, които имат способност за светкавична и точна политическа реакция. Когато реагират бързо, те обикновено задълбочават проблемите си. Сега, те не искат, специално Борисов разбира, че той няма интерес от личен челен сблъсък с Радев. Радев е по-популярен и от него, по-популярен и от ГЕРБ, а освен това, в дадената ситуация, в тази поредица от скандали, той има изключително ситуационно превъзходство. Така че те ще мислят какво да направят. И вие забележете, кои са говорителите срещу Радев – това са все общо взето периферни хора, хора, които са добягали тук от някои други  среди и партии. Самият Борисов много внимателно реагира на думите на Радев по принцип, и общо взето заема позата на обиден. Така че аз смятам, че и тук ще видим едно раздвояване, но не като предварително режисирана игра, а ще видим едно раздвояване, което е продиктувано от различните интереси на различните групи в ГЕРБ. Цветанов има интерес да изостри тази битка и да се представи за защитник на елитите на ГЕРБ по места най-вече, а Борисов има други интереси, които са много по-сериозни – и в ръководството на страната, и в предстоящия период извън страната. И той, според мен, разбира, че няма интерес от такъв челен сблъсък с Радев. Още повече, че Радев колкото го напада, толкова му дава възможност и да намери изход от ситуацията. Радев го притиска да се определи, да се самоопредели. Това е ходът на Радев, според мен.

 

Цоня Събчева

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Валерия Велева: Ще бламират ли ГЕРБ лидера си Борисов?

 

ГЕРБ застана зад Делян Добрев.

Оказа се, че това е любимецът на Партията.

За първи път от тоталитарно време сме свидетели на явление, което бяхме забравили – вълна от декларации на низови партийни организации и на трудови колективи в защита на  Добрев. Декларациите са в един и същи стил с едно-единствено внушение – изтъкват се човешките и експертни качества на Добрев, заслугите му за Партията, парламента и енергетиката и се заклеймява „злокобния, долен, конспиративен план на БСП да ни „отстрелват един по един“.Правят се препратки към „сталинските чистки“ и гоненията на семейства, в които има „враг на народа“.

Елена Йончева, която осветли модела „Добрев“, е анатемосана като псевдожурналистка, чиято „политическа кариера е започнала от задната седалка на един мотор и влязла в телевизионната журналистика през задната врата на партийната шуробаджанащина“.

Използват се политически обобщения за опонента „БСП загубиха ликвидност и единственото, на което разчитат, е саниране на стари идеи и стари политически конструкти с мръсна агентурна игра и ползване на политически инженеринг“.

И се прави изводът: Вече знаем, че когато от БСП заговорят, се понижават интелекта и демокрацията в цялото общество!

И нито дума за роднинските назначения на Добрев, които той не отрече. Нито ред за новия морал на ГЕРБ – партията, която преди 12 години се появи на политическата сцена като отрицание на дългогодишния модел за консумиране на властта.

Вторият човек в Партията, строителят на структурите, душата и сърцето на членската маса – Цветан Цветанов застана зад Добрев. Кметът на София – също. Зам.-председателят на парламента Цвета Караянчева заяви, че мнозинството в залата няма да гласува оставката на Добрев.

И нито дума от тях за позицията на лидера на ГЕРБ и министър-председател Бойко Борисов. Засега той мълчи по скандала, който вече пети ден тресе държавата и похлупва всички добри дела, които се опитва да твори правителството.

От самия Делян Добрев разбираме, че по време на срещата му с премиера в неделя сутрин Борисов е одобрил желанието му (или му е внушил решението) да се оттегли от политиката не само защото е „смъртоносно ранен политически“, а и защото „един такъв скандал ще тежи на правителството“. 

И тук е разковничето на решението за оставката, което никой в ГЕРБ не коментира.

Ясно е, че оставката на Добрев е поискана от самия премиер и лидер на Партията. Ясно, че сетивата на Борисов са проработили, виждайки тайфуна, който се завихря около поредната шуробаджанащина, която обществото, като че ли вече не може да преглътне.

Историята казва, че още бащите на съвременна България са я управлявали, като назначавали на видни постове свои роднини и земляци. В тоталитарна България управляваше кръгът „Чавдарци” около Живков. Демокрацията роди първо кръга „Орион” около Виденов, после ядохме попарата на Костовия „Олимп”, сега ни натресоха ГЕРБ-ерския кръг „Добрев”. И вече се правят внушения, че това всъщност е моделът „ГЕРБ”.

С верния си политически нюх Борисов усети, че ако не реагира навреме, обществената вълна срещу Добрев в един момент ще залее самата партия ГЕРБ и ще занули в обществото съзнание всичките му външно-политически успехи, както и усилията на правителството да поддържа стабилност и сигурност в страната. Както виждаме, никой не говори за прегръдките по време на срещите му в Талин, нито за днешната среща, на която той е домакин на трима балкански лидери. Новината за това е трета-четвърта в информационния поток, където на първо място продължава да бъде разплитането на роднинския чорап на Добрев.

Казано по-простичко, Делян Добрев от Хасково се превръща във воденичен камък за властта на ГЕРБ, какъвто бе и Живко Мартинов от Добрич, а преди години Искра Фидосова от Монтана. Проблемът е тежък, имиджов, опира до репутацията на европейската партия ГЕРБ и европейския лидер Борисов, завлечен в родината си от суджуци, кумове и тетки.

И Борисов основателно бърза да минимизира щетите – както направи с Мартинов, с Фидосова и с други знайни и незнайни вече герои на ГЕРБ. В това отношение той има усета да чисти терена около себе си, да отхвърля всичко, което му пречи на голямата цел. Нещо повече, в случая той постъпва като европейски лидер – за всяко съмнение за корупция и неправомерно овластяване, което обществето не приема, се реагира по един-единствен начин – отстраняване до изясняване на ситуацията.

И Борисов го направи.

Тогава защо се оказва неразбран от своите в ГЕРБ?

И как да разчитаме партийния призив: „Деляне, призоваваме те да не подаваш оставка!“, как да оценяваме заявката, че ГЕРБ няма да гласува оставката му, след като партийният лидер е приел мотивите за тази оставка и е дал своето съгласие за нея.

А/ Като разнобой в партията. Срещу  решението на Борисов се изправят Цветан Цветанов, Йорданка Фандъкова, Цвета Караянчева, всички областни председатели. Означава ли това, че той вече не владее тази партия, която създаде?

Б/  Като бунт срещу лидера и бламиране на негови решения. Ако е така, това значи ли, че Борисов вече няма онова сто-процентово влияние върху ГЕРБ и че между неговото разбиране за политиката и разбирането на партийните структури има пропаст? Защото казусът „Добрев” е базисен за прилагането на политиката като занимание в полза на обществото. Днес обществото, извън структурите на ГЕРБ, не приема модела „Добрев”. И Партията все по-трудно може да обяснява, че за проблемите им са виновни други.

Борисов разбира това, но Партията му – не.

Тогава кой ще надделе в тази битка? Ще успее ли Лидерът Борисов да овладее Партията си или Партията ще го подчини? Ако утре депутатите му в парламента не гласуват оставката на Добрев, какъв знак ще е това за обществото? Борисов ще излезе пред нацията и ще каже – моделът „Добрев” ме победи!

В/ Като театрална постановка и опит на Добрев да се измъкне от щуробаджанашкия капан, защото и останалите са в него. Това означава, че всичко, което става в ГЕРБ, се прави под диктовката или със знанието на Борисов и в пълен синхрон с Цветанов. И че продължава играта на „доброто и лошото ченге”. Значи спонтанните декларации на низовите организации на ГЕРБ  са дирижирани, а Борисов ще излезе и пак ще каже, че се чисти, но видите ли Добрев е чист като сълза и затова той ще се вслуша в гласа народен, в случая – партиен. Тогава няма битка в ГЕРБ, няма разнобой, няма пречистване и всичко продължава да си върви по старому. Властелинът в Партията си остава Борисов и под негова бащинска ръка Партията замита всичко под килима. Възможно ли е? Та това е моделът на прехода – на Виденов, на Костов, а сега се оказа и на ГЕРБ! И затова България е най-бедната страна в ЕС. Излиза, че този модел няма алтернатива, защото защитава схемата, която държи всички на власт, независимо коя партия е начело на държавата.

Само че, ако се поучим от миналото, трябва да осъзнаем защо и Виденов, и Костов слязоха от власт. В случая примерът с Костов е важен – той направи много за държавата, но се срути заради сините талибани и техните „братовчеди”, които буквално бяха яхнали властта, удушавайки всички останали. През 1999 г. Костов произнесе една знаменита фраза – че „в България всички сме братовчеди“. С нея оправда уреждането с държавни постове на роднини и приятели. Явлението си получи име – „кръга Олимп”, по името на любимия ресторант на тогавашния премиер Иван Костов. Собственикът на ресторанта се оказа съдружник със зетя на министър-председателя. Сега по същия начин Делян Добрев оправда роднинските назначения в Хасково с най-добрия роднински „дрийм тийм”, който той създал. Сякаш в този град други кадърни хора, извън съучениците на Добрев, няма.

Само че, шуробаджанащината е способна като торнадо да унищожи всяка власт и всеки политик. Добрев го усети това на гърба си, признавайки: „аз съм смъртоносно ранен политически”, но много късно.

Вижда се, че скандалът „Добрев” няма да отзвучи скоро, колкото и на Борисов да му се иска. Той беше декларирал, че ще раздели държавна от партийна власт, но това не се случи. Областните координатори на ГЕРБ са и депутати. Те са акумулирали много власт. Загубили са сетива. Вече открито се говори за феодализация на партийните водачи по места. Самозабравата е взела връх. Историкът Джон Актън казва, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно.

И в края на краищата унищожава.

Затова ще се появи ефектът на доминото – кой очакваше, че след Добрич ще се появи Перник, Септември, Ботевград, Хасково? Но след тях идват и нови разкрития. Скандалите в структурите ще гърмят като мини. В страната се надига епидемия от негативни прояви свързани с партийните елити по места. Проблемът може да помете цели формации по региони. И това се случва на четвъртия месец от мандата на „Борисов-3”. Как ще се изкарат още четири години? Обществото е гневно. Това ражда недоверие, създава нестабилност, напрежението в провинцията е много по-голямо, отколкото в столицата.

Въпросът е докога Борисов ще издържи.

И ще допусне ли да извърви пътя на Костов в последната година на неговото управление?

И накрая, вместо послеслов.

Спомням си още една фраза от онази 1999 година, когато Костов наложи „братовчедите“ като синоним на властта. Думите му възмутиха тогавашния президент Петър Стоянов и в специално обръщение към нацията след местните избори през 1999 г. той каза следното: Ние заявихме честно, че реформата ще бъде много болезнена. Но ние никога не сме казвали, че тази реформа ще бъде придружена от корупция, че тя ще бъде параван, зад които ще се обогатяват големи и малки управници, роднини и близки на властта.”

 

Сякаш казано за днешната ситуация!

 

Е, защо не четем поуките от миналото?

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Независим Кюрдистан: Новата близкоизточна война е замислена от САЩ още преди 25 години

Картата на полк. Петерс: Турция вече не граничи с Иран, Ирак е разделен на две части, Саудитска Арабия е раздробена на три

 

Кюрдите водят борба за единение и независимост над половин век, но Великите сили не включваха това в плановете си. Първата полуофициална концепция бе изложена в статията на полк. Ралф Петерс „Кървави граници”, публикувана в началото на юни 2006 г. в списанието на Пентагон „Armed Forces Journal”, съпроводена от карта с многозначителното наименование: „Как може да изглежда по-добре Близкият Изток”. Войната в Сирия даде шанс за реализацията на кюрдската мечта.

В региона не се радват на тази перспектива: кюрдите се превърнаха в мощна и калена в битки военна сила в региона. Ако те успеят да образуват независима държава, тя ще владее богати нефтогазови полета в Сирия и Ирак, но няма да има морски излаз за експорт и това неизбежно ще доведе до конфронтация не само с околните държави. Началото на новото противопоставяне в региона вероятно ще доведе до още една голяма война, продължаваща десетилетия.

В Близкия Изток се оформят два противоборстващи съюза относно Кюрдистан: Първият е оглавяван от Русия и включва Иран и Турция; Вторият съюз е от САЩ, Израел и Саудитска Арабия. Сирия засега е извън политическата игра, но нейните интереси съвпадат с тези на Москва, Анкара и Техеран – Кюрдистан не само не им е нужен, но засяга техните национални интереси с претенции за част от териториите им (с изключение на Русия).

По същество проруската коалиция в региона се бори за запазване на досегашното статукво, което устройва всички, а американците искат да възстановят ситуацията от края на 1940-те години с малко изменение в състава на „играчите”.

Именно САЩ са главните поръчители за Кюрдистан. Именно те след разгрома на Ирак във войната през 1991 г. създадоха в северната й част днешната кюрдска автономия и всячески я защитаваха през годините.

Те от нула създадоха днешното кюрдско образувание в Северна Сирия, след залеза на Халифата спомогнаха значителна част от територията му да се окаже под властта на кюрдите. Последният аргумент е подкрепяното кюрдско настъпление към Дейр ез-Зор.

Приведените факти говорят, че изграждането на Голям Кюрдистан не е тактическо решение на екипа на Барак Обама, нито е хрумване на Доналд Тръмп.

Това е резултат от продължителна игра на Вашингтон в региона, замислена поне преди 25 г. Сега просто настана време за нейния нов рунд.

На американците им трябва Кюрдистан за преформатиране на Близкия Изток и да създадат от него нова зона на нестабилност за десетилетия напред. Работата е там, че изкуствените граници, начертани по резултатите на двете световни войни, вече станаха устойчиви. Народите се вместиха в тях, страните в региона като цяло се смириха (без Израел), а следователно станаха по-малко управляеми иззад океана.

Интересът на Израел към поредната авантюра на Вашингтон идва от желанието да излезе от ролята на главен проблем за своите съседи и да не е за тях „цел №1”. Същото се отнася и за саудитците, макар формално картата на полковник Петерс е присъда за страната им, но те все се надяват да избягнат най-лошия вариант. За сега тактически Кюрдистан е техен естествен съюзник, враг на техните врагове и единствената надежда за спасение от „шиитската ос на злото”.

След изясняване на позициите на страните и техните мотиви идва резонният въпрос какво може да се очаква?

Вашингтон се въздържа от позиция относно референдума за независимост на иракските кюрди и ще прави всичко, за да смекчи първото впечатление. Той ще събере Ирак и Кюрдистан на масата на преговори, които ще продължат 2-3 г. и ще имат нулев резултат. После в региона ще бъде създадена нова ситуация и всички ще свикнат с новото статукво.

Ирак е единственият канал, по който в Кюрдистан може да бъде доставено оръжие, а след това Вашингтон ще направи всичко Багдад да се нуждае от тях и занапред и да не излезе от техния контрол. Иран и Русия обаче ще се опитат да овладеят американските лостове за въздействие върху Ирак и така ще затворят и последната възможност на САЩ да подкрепят кюрдите.

Турция почти сигурно ще се опита да заформи на границата на новото образование война. САЩ с всички сили ще създават на Турция проблеми, та поне на първо време да не й е до Кюрдистан, а после може да се очаква активизация на турската опозиция и на терористите на нейна територия.

И така, залозите вече са направени, фигурите отдавна са разставени. „Голямата игра” в Близкия Изток не спира вече повече от 100 г. и едва ли скоро ще й се види краят. Независим Кюрдистан е само нова фигура фигура в тази игра. Засега е само „пешка”. Дали тя ще израсте в по-значима фигура на близкоизточната шахматна дъска или ще я „изядат” съседите? Това скоро няма да стане ясно.

 

 

Източник:Блиц( по публикация в topwar.ru)

Огнян Минчев: Не подкрепям Антон Тодоров за председател на Комисията по досиетата. Ще омаскарява!

 

 

Не подкрепям избора на Антон Тодоров за председател на Комисията за досиетата.

Ако оставим на страна всички личностни характеристики на номинирания, ще трябва, все пак, да имаме предвид неговата политическа позиция и пристрастност, която дава и ще дава право и възможност на политическите му опоненти да оспорват легитимно действията му начело на комисията.

За тази позиция е необходимо да се номинира човек, изградил си репутация на независимост, честност, отговорност, способност да се дистанцира от опити за политическа употреба на болезнения въпрос за отваряне архивите на ДС.

Но по-неприемлив от номинацията на Антон Тодоров е изборът на процедура от управляващата партия ГЕРБ – на практика, ГЕРБ ни налага избор на свой партиен активист. Това не е допустимо.

Най-неприемлива в тази история е мотивацията, с която се организира подобен преврат в комисията, призвана, макар и с огромно закъснение, да хвърли светлина върху репресиите от комунистическото минало.

Търси се председател, който не просто да продължи отварянето на досиетата, а който да го идеологизира максимално на повърхността, за да бъде то използвано за манипулативна промяна на най-новата история на България.

Не е нужно да си много прозорлив, за да знаеш какви новини ни очакват през следващите месеци от комисията.

Първо, ще бъдат омаскарени повечето – ако не всички представители на демократичната общност в България през пследния четвърт век. Тодоров вече има добър опит в това направление – под рамката на радикален антикомунизъм той публикува категорични „разобличения“ за видни сини лидери, което може и да е породено от желание за лична мъст, но може и да е поръчка от висшите милиционери, които благо се усмихваха от първите редове при представянето на поредицата книги на кандидата за председател.

Второ, ще бъде създавана – чрез поредица от скандални фойерверки – необходимата нова версия на най-новата българска история, в която милиционерската олигархия, осигурила си фактическия контрол над страната, ще се опитва да придобие интелектуална и морална легитимност – предимно в очите на слепите, разбира се, но те винаги са мнозинство…

Така ПП ГЕРБ успешно ще довърши мръсната работа, с която се е заела в услуга на посткомунистическата мафия – да гарантира икономическата хегемония на мафията, да осигури правосъдна безнаказаност за олигархията и да й нарисува красив портрет като новия стар елит на България. Всъщност – самата ГЕРБ ще заеме централно място на този портрет… „Майка й на тази България“ – казал в момент на искрена мъка Стамболов… Нещо много често започнахме да си припомняме думите му…

P.S. Председател на Комисията за досиетата трябва да бъде номиниран чрез дебат в широки обществени кръгове, освен при необходимия дебат в парламента.

Само така ще бъде направен легитимен избор, който да бъде неуязвим и на натиска от страна на БСП и други партии за закриване на комисията.

Гузните искат закриване.

А чисто новият милиционерски „буржоазен“ елит иска публично разкрасяване и легитимация.

Харесват ли ви тези две възможности?

 

Огнян МИНЧЕВ

Фейсбук

АНАЛИЗ: За двете години операция в Сирия руските ВКС нямат нито една бойна загуба

 

 

Вчера, 30 септември, се навършиха кръгло 2 години от началото на операцията руските ВКС в Сирия, а това е добър повод за равносметка какво бе извършено. По всеобщо признание руската авиация с ефективните си действия обърна хода на конфликта. Всъщност по данни на руския Генщаб авиационната групировка в Сирия по времето на операцията никога не е превишавала 35 самолета, тоест един авиационен полк. Не трябва, разбира се, да се пропускат ударите на стратегическата авиация и ракетните удари от Каспийско и Средиземно море.

Най-изразителният показател за оценката за ефективността в работата на военните летци се явява съотношението на броя бойни полети към броя на понесените загуби. Чисто статистическите загуби при бойното използване на всички войски, включително в авиацията, са неизбежни. Но ако се разгледа какво става в този смисъл с руската авиационна групировка, могат да се открият впечатляващи неща. За времето на операцията, по официални данни на руското МО, са извършени над 30 хиляди бойни полета (45 на денонощие) и около 92 хиляди удара по терористите (140 на денонощие), като са унищожени около 96 хиляди цели: 53 хиляди по струпвания на екстремисти, 17 хиляди опорни пунктове, 8 хиляди командни пункта, 7 хиляди склада за оръжие и ГСМ. Съкрушителен удар е нанесен на нефтодобивната и преработвателна инфраструктура, което прекъсна един от най-важните източници на финансиране.

Загубите на ВКС в Сирия до сега са три самолета: сваленият от турците Су-24, Су-33 и МиГ-29 на крайцера „Адмирал Кузнецов” при кацане, както и пет вертолета. Бойни загуби има само при вертолетите, свалени от огъня на терористите.

Загубите при „Кузнецов” спрямо сравнително малкия брой полети (едва 420) говори за печалното състояние на руската Морска авиация, но крайцерът не влиза в състава на ВКС.

За сравнение, за над 9 г. война в Афганистан са изпълнени почти 1 млн полета (308 за денонощие). Ако числата се закръглят, то на всеки 10 хиляди полета е губен самолет и 3 вертолета. Ако тази пропорция се беше запазила, то ВКС трябваше да загубят в Сирия 2-3 самолета и около 10 вертолета. Не се отчита обаче факта, че в Афганистан съветската авиация летеше в условията на реално и тежко зенитно противодействие от земята, каквото в Сирия практически няма.

Статистиката припомня, че в годините на Втората световна война до 60% от съветските самолети са загубени без въздействие на противника в резултат на аварии и катастрофи поради слаб професионализъм и лоша дисциплина.

 

 

Източник:Блиц ( по публикации в руски медии)

“Политико“: Залезът на Меркел вече е започнал

 

 

Ангела Меркел ще остане германски канцлер. Този широко очакван резултат беше единственият елемент без изненада от немските избори в неделя. Крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АГ) завърши много по-силно, отколкото повечето наблюдатели смееха да предскажат, като стана първата непримиримо расистка, настроена срещу чужденците партия, която да има места в германския парламент от времето на Хитлер насам.

Социалдемократите (ГСДП) се сринаха вътрешно, избирайки да отидат в опозиция да ближат раните си, вместо да рискуват друга „голяма коалиция“ с Меркел.

Свободните демократи, които се върнаха в парламента след четири години без глас, заедно със „зелените“, завършиха малко по-добре от предвиденото, като отвориха вратата за тристранно обвързване с консерваторите на Меркел. По-рано считана за малко вероятна, комбинацията, която германците наричат „Ямайка“ (заради цветовете на участващите в нея партии – бел. ред.), сега изглежда като единственият възможен вариант за формиране на правителство.

Ето пет неща от изборите в неделя, които трябва да бъдат запомнени.

1. Залезът на Меркел е започнал

Лидерът на ГСДП Мартин Шулц заяви на Меркел в телевизионно предаване, че тя е „най-големият губещ“ на изборите. Може би малко прекалено (особено от кандидат, който току-що е записал най-лошия резултат на партията си), но има някаква истина. Вместо да се занимава с трудни въпроси като миграция, Меркел водеше една неясно формулирана кампания, в която обещаваше „Германия, в която живеем добре и щастливо“, като същевременно предлагаше малко конкретни данни за това, как иска да стигне дотам.
„Довиждането“ на Меркел ще бъде дълго, но не може да се отрече, че нейната хватка във властта започва да се разхлабва в момента, в който се върнат първите статистически данни. Да, тя спечели, но подкрепата за партията й спадна с повече от 20% в сравнение с 2013 г., въпреки ниската безработица, силната икономика и множество други позитиви, които по всички правила трябваше да гарантират лесна победа на християндемократите. Дори балансираният бюджет на министъра на финансите Волфганг Шойбле не беше достатъчен, за да могат гласоподавателите да простят на Меркел за действията й по бежанската криза.

Консерваторите в блока на Меркел – особено баварците – вече шепнат „Казах ви това“. Вероятно това ще продължи и канцлерът да отиде вдясно по миграцията и въпросите, свързани с „германската идентичност“.

2. Германският политически модел, основаващ се на консенсус, е разбит

Следващият парламент ще включва шест партии (седем, ако броите и ХСС, баварската сестринска партия на ХДС на Меркел), представлявайки много по-разнообразно напречно сечение от тялото на политическата палитра в страната, отколкото неговия предшественик. Ще прехвърчат искри.

Включването на крайната десница в парламента ще направи германската политика по-шумна и по-неприятна. Лидерът на АГ Йорг Мойтен заяви в неделя, че конфронтацията и „провокацията“ са от основно значение за стратегията на партията. Ако други европейски страни, в които популистите имат силна опора, са някакъв признак, ч свободният от задръжки дух ще зарази политическата сфера, създава определено по-яростен политически климат.

3. Забравете за значими реформи в еврозоната

Консерваторите на Меркел бяха скептични към предложенията за реформи на френския президент Еманюел Макрон още преди неделя. Голяма коалиция представляваше най-добрия шанс за френския президент да осъществи визията си. С тази опция, която сега не е на масата, е малко вероятно отслабналата Меркел да е в състояние да спечели свободните демократи и скептиците в собствената си партия, дори и да иска това.

Франция и Германия могат да се споразумеят да установят някаква форма на бюджет и позиция за надзор на еврозоната с титлата финансов министър, но това няма да има обхвата, на който французите, да не говорим за много икономисти, се надяваха.

4. Берлин ще играе твърдо с Европа за бежанците

Германското търпение за липсата на солидарност в Европа на фронта на бежанците вече изтънява. След резултатите от неделя, очаквайте непосредствена конфронтация с държави като Полша и Унгария. Според мнозина християндемократи, АГ никога нямаше да стигне толкова далече, ако други европейски страни бяха взели полагащия им се дял от бежанци, вместо да оставят Германия да понесе товара. Време е за ответни действия.

5. Това не е Ваймар

Въпреки всички задъхани исторически сравнения си струва да си поемете дълбоко въздух и да си спомните, че Германия е стабилна демокрация. Огромното мнозинство от германците не гласуваха за АГ и повечето от тези, които го направиха, направиха това в знак на протест. Следващите години няма да са хубави, но демократичните основи на Германия са достатъчно здрави, за да издържат на популистката атака.

Матю Карнитшниг, „Политико“

 

 

Източник:БГНЕС

 

Кеворк Кеворкян съсече Плевнелиев и Паси: Лъжовен лай. Колко струва достойнството ни

 

 

Тия дни медиите се разврякаха заради предизвикателно-обидната присъда на шведския турист побойник.

Достойнството ни не струвало четири хиляди и петстотин лева.

А колко? Пет хиляди по-добре ли е, или десет хиляди?

Вече в пари ли ще го мерим?

А, всъщност, къде изобщо виждате примери на достойнство – дори при съдбоносни за страната ни решения?

Във външната ни политика – където сме заели възможно най-гърчавата поза?

Дори очаквам следващата министърка на външните работи да е някоя като прелестната Вили Каучука.

Къде другаде показваме достойнство, поне за фасон?

Не търсете примери – всичко се е изродило в хладна апатичност и празна хвалипръцковщина.

Лесно е в случая с шведския кретен да се правиш на възмутен.

Ами онова, което всеки ден виждаме в голямата политика, пък и навсякъде другаде?

Между другото, да припомня една подробност, която още веднъж подчертава, как преживяваме в генерално несъответствие с нормалността.

Шведът бил общ работник в мандра, а пребитата чистачка – икономистка с висше образование.

И тъй крета Европата Славна: мандраджията прост почива и рита, висшистката му чисти.

И с ритниците пак сме в несъответствие: нашият циганин, който нарита някаква жена в Берлинското метро, получи близо три години затвор.

Тук шведът го погалиха с 4 хиляди и петстотин лева. Виждате ли, колко път ни чака до светлите европейски хоризонти.

Политиците ни изобщо не използват думата „достойнство“, тя не съществува в речника им – и правилно, защото те изначално са убедени, че политика с достойнство не се прави.

А и не е редно да използват думи като „достойнство“, когато изобщо не поглеждат към хората, отритнати от Живота.

Те нямат сетива за тях.

Могат да се дърлят, примерно, за учителските заплати, но изобщо не си представят, как живее един български учител, как минава покрай витрините на книжарниците и се усеща като просяк.

Подобно е и отношението им към многострадалните ни лекари.

Те влизат за малко в полезрението им след поредния побой, спретнат им от цигани.

Тия пък сякаш живеят, за да бият български лекари.

А нашите въртоглави политици даже с тия побойници не могат да се справят от десетилетия – но са готови да спечелят всяка война, дори и световна да е.

Заради всичко това, те са заличили думата „достойнство“ от съзнанието си.

Може би дори ги препитват, преди да ги приютят в политиката: знаят ли какво означава тя?

На ония, които са я чували, директно им посочват вратата.

Останалите са добре дошли в политическия паноптикум.

Готови са да се грижат за „народеца“.

Достойнството се нуждае от кураж, то живее посредством личната ти храброст.

А куражлии ли са нашите първенци?

Да, разбира се – когато заплашват „световния тероризъм“, примерно.

Ей, храбрецо Плевнелиев, нали ти се заканваше на терористите от Сарафово, спомни си какво каза: „Не само, че ще ги хванем, но ще хванем и техните вдъхновители и ще ги посочим в ООН“.

И това изхвърли голямата му уста.

Тези думи сега могат да изглеждат само като фрагмент от българската политическа идиотия, но те са изречени.

И не бива да се заблуждаваме, че са доказателство единствено за темповете, с които се анимализираше словото на Плевнелиев.

Това ще бъде грешка: защото подобно говорене анимализира и обществото ни като цяло, превръща го в една кухина, в която могат да се изсипват всякакви дуращини.

Те доказват и още нещо: колко безсилни сме пред напъните и шутовщините на нашите политически мъници.

Баби, които се правят на Крали Марковци.

Иначе не можеш да затвориш празните им усти.

Впрочем, отминалото лято ни остави чудесен пример за нашето хероично достойнство.

Вдигаха врява до небето за „шума в Слънчев бряг“.

Изглеждаше като досадно-комичен напън, но всъщност тарикатски прикриха неспособността си да се справят с по-сериозните проблеми – примерно, с пазара на наркотици.

„Бялото“ не бе дори ощипано – а ритниците ги нанасяха по посока на шума.

Ритаме шума! – ех, че хубава метафора се получи случайно.

А пък онзи ден БСП пита, дали ГЕРБ и Патриотите имат „тайно споразумение“.

Е, трябва да са съвсем изплискали, за да нямат.

Тази тайна искат да научат – а не как политиците живеят без да познават думата „достойнство“.

Вместо да се лигавят с келяви и напълно безсмислени анкети, телевизиите би трябвало да поддържат само една, с един-единствен въпрос към политиците: „Какво означава достойнството в политиката?“

Голям майтап ще падне, когато чуете отговорите им.

Може да ги будалкат и с още по-лесен въпрос: „Кои са синонимите на думата „достойнство“?

Ще настъпи истинска турбуленция в скромните им мозъци.

„Доблест“, „Достолепие“, „Достопочтеност“ – дали някога сте чували тия думи от устите им?

Апотеозният образ в подлизурството цели пет години бе Плевнелиев – и скоро няма да бъде задминат.

И продължава да се самоизхвърля с големия черпак.

Сега пък казал в едно неделно предаване следното:

„Отидох в Германия със скъсани дънки и счупена Лада. Няколко години по-късно имах офиси в три немски града и стотици работници. Германия ми подаде ръка като никой друг. Отидох там, без да знам как се прави бизнес и без да бъда бизнесмен. Видях как работят институциите и какво значи солидарност, справедливост и правила”.

Откровенията на този човек винаги се нуждаят от пояснения, големият черпак няма такова задължение.

Отишъл в Германия без да знае, как се прави бизнес и без да бъде бизнесмен.

Ами астрологическите прогнози, с които се е препитавал дотогава, не са ли бизнес – и то достатъчно срамен?

Ами, набирането със съмнителни договори на български работници за Германия не е ли бизнес – и то доста коварен, ако се съди по някои свидетелства?

Много бих искал в следващото си телевизионно интервю, докато маха с черпака, Плевнелиев да покаже поне един договор с някой наш баламурник.

И дали Германия е подала ръка на работниците, които е откарал там – толкова ласкаво, колкото на него?

Видял какво значи „солидарност, справедливост и правила“ – въпросните правила ли го накараха – по-късно, като президент – да си шушука тайно във Виена с Шишковиц, шефа на ЕВН?

Същата ЕВН, която после приятелите на Плевнелиев приватизираха с далавери и са подсъдими заради това.
Но тия дрънканици са нищо, в сравнение със следващото му изхвърляне:

„Изключително притеснен съм от речта на Доналд Тръмп. За първи път в историята на ООН от трибуната американски президент открито заплашва други държави. За мен оръжията и използването на военни технологии е точно обратното на дипломацията. Когато използваш оръжия, това означава, че нямаш аргументи“.

Е, да, Тръмп заплашва Северна Корея – както заплашваше участниците в шоуто си „Стажантът“.

Обаче Обама забърка л..ната, в които е потънал сега светът – същият Обама, с когото нашият Плевнелиев се хвали под път и над път, за да накара баламите да си мислят, че е негов душеприказчик, или най-малкото му е гледал на боб в Белия дом.

Терористите в Сарафово ни ги прати Обама заради инфантилната си политика в Близкия Изток – питай боба, поне на него сигурно му имаш доверие.

И все се чува лай на кутрета, лъжовен лай.

Изглежда, телевизиите смятат, че най-лековерните зрители гледат неделните им програми.

Пак в неделя Соломон Паси признал, че навремето, като шеф на външнополитическата комисия на Народното събрание, пътувал до Северна Корея с възложена му от САЩ мисия да преговаря за ядрената програма на Пхенян.

Преговаряло нашето Паси – и ето го резултата: дори САЩ вече се страхуват от Северна Корея.

Нашите обаче трябва да са спокойни: все пак, имаме принос в разцвета на ядрената й програма.

Отровата на нахалните изхвърляния на нашите политически дребосъци също разяжда достойнството на обикновения днешен българин.

Да не говорим за отровата, която непрекъснато се излива върху Миналото, дори и върху онова, което се е случило едва вчера.

Рано е за тези лъжи – милиони хора все още са свидетели, далеч по-достоверни от мушмороците, които шетат из политиката.

А и знаят думата „достойнство“.

Знаят и какво е достойна памет – и живеят с нея.

***

/Фейсбук, от „Уикенд“/

Преди да плюете по Вапцаров, паднете на колене! Защото и на колене, той е по-висок от вас, българомразци!

 

 

И съвсем случайно, бродейки из телевизионното тресавище, се натъкнах на предаването на Георги Лозанов. Същият – така нареченият Папионката, храненик на Иван Славков, катърът в преподавателския обор – той е доцент, а пикливи медии го представят като „емблематичният медиен експерт“! Да се трогнеш до сълзи, щом това ни е емблемата. Според този пудел на демокрацията и хрантутник на два режима:-„Никола Вапцаров продължава да е жертва на несъстоялия се у нас дебат за близкото минало.“

Вапцаров е жертва на нашата световно призната демократична дебелащина, простотия и антибългарщина! То не остана неоплют нито един от светците ни! Нито един! Левски бил убиец, Ботев – терорист и авантюрист, Стамболов – курвар и лаком за имоти, Яворов – мръсен чирпанлия и убиец… И който и да вземете, ще откриете пресни храчки по лика му на хора, дето се хранят с чужбински долари! Каквото им наредят – това вършат.

И поканил Папионката с прическа тип разплетена дамаджана една невероятна специалистка по Вапцаров, някоя си Кръстева, която работела в Белгия, но решила да каже истината за поета. Казала я, вече дори насъбрала над 500 заплахи – хвали се храбро в студиото. Според мен – малко са и ако се размине само със заплахи, трябва да запали свещ в черква.

Та тази скудоумница обяви: „Вапцаров е терорист! Той е служил на чужда тоталитарна държава/ СССР/!” Умна жена, навярно в Белгия е натрупала мозък на буци! Добре, бе, същество с дълги коси и къс ум: френските партизани като взривяваха складове, влакове и мостове – терористи ли са? А югославските? А гръцките? Те на тоталитарна държава ли служеха или на антифашисткото световно движение! На него служеха САЩ и Великобритания, а не на „тоталитарна държава“.

За твое сведение – всички партизански движения срещу фашистките правителства на Германия, Италия, България официално са признати за антифашистки! И ето една такава самозвана „познавачка“ пише платени глупости. Бях смаян, когато един германски журналист преди няколко месеца разкри, че в неговата родина има 400 журналисти на яслата на ЦРУ! Разбира се, убиха го! Е, у нас са поне 100 хрантутници!

Стефан Северин,

 

 

Източник: Поглед.инфо

 

Валерия Велева: Г-н премиер, защо взривявате държавата? Защо не ни попитате дали искаме да си даваме парите за бухалката Антон Тодоров?

 

 

Чудя се малко ли проблеми си има премиерът Борисов, малко ли са му кахърите със скандалите, които гърмят в структурите на ГЕРБ, малко ли са проблемите, които бистри с големите в Европа, та реши да подпали държавата с намерението си да сложи за шеф на Комисията по досиетата Антон Тодоров.

Откакто името на депутата се завъртя в общественото пространство, интернет заклокочи, хората настръхнаха. Съвсем пресен е скандалът му със Сашо Диков, в който Антон Тодоров изрича, не къде да е, а в парламента зловещите закани: Аз съм по-нагъл и по-брутален от вас и трябва да го знаете!  Ще мина през вас по начина, който зная аз да го правя!”

Тръпки ме побиват всеки път, когато прочета тези думи!

Не ги забравяйте и Вие, г-н Премиер, защото човек, който може да напише за Вас книгата „Шайка…”, ще мине и през Вас, както само той може!

Чух днес един разказ на Георги Кадиев. Прочетете го и Вие и, позволявам си да Ви кажа, спомнете си за Вашата майка. Цитирам го: „Бях с Антон Тодоров в някакво ТВ студио, май в предизборната кампания през 2015 г. Не знам как разговорът завъртя към Фандъкова и Антон Тодоров взе нещо да обяснява за болестта й, което беше просташко, най-малкото защото тя не бе там. После се обърна към мен и изтресе „Вие би трябвало да разбирате, и Вашата майка почина от тази болест“. Никога не съм изпадал в такъв ступор в ТВ студио. Нагази с кални ботуши не просто в личното ми пространство, а и в това на майка ми. Попитах го откъде знае и защо се бърка в това. Ухили се точно като ченге, демонстриращо информираността си”

Този човек, който гази в душите на хората с кални ботуши, „по-нагъл и по-брутален”,който сее омраза, интриги, скандали и злъч, който Ви обруга завинаги, Вие, г-н Премиер, ще го сложите за председател на Комисия, която борави само и изключително с човешки съдби?

Защо?

За да се отървете от него в парламента? Чух такава версия.

А защо го издигнахте за депутат? За да не пише продължението на  „Шайка…? И такава версия чух още по време на кампанията.

А може би го пращате в Комисията, за да удря по БСП, за да се саморазправя с неудобните за Вас по начина, по който само той може, както мнозина подозират. Не искам и да си го помисля!

Просташкото му поведение спрямо президента Радев (което Вие не спряхте, но ефектът от него ще се върне като бумеранг) може да ни се стори детска игра в сравнение с животинския му нагон да мачка, да съсипва хора, които той е приел за врагове или които са му посочени за врагове.

Това е много опасна игра, г-н Премиер! За Вас и за държавата!

Вие много добре знаете произхода, миналото, житейската трагедия и драмата на този човек. Не искам да допусна, че смятате да използвате тези му зависимости, слагайки го на пост, откъдето той ще търси реванш за провалите си и за всеки, който приеме, че го е обидил.

Това не е държавнически подход, г-н Премиер!

Не може да давате власт в ръцете на човек, за когото омразата е хляб.

И който дори не осъзнава това.

Може да Ви звучи пресилено, но за него боравенето с архивите се е превърнало в храна за душата му така, както канибалите имат стръв към човешкото месо.

И Вие му давате оръжието?

Ще се наслаждавате на това, което той ще сътвори?

Спомнете си Нерон!

Ефектът ще е същият?

И още нещо. Чисто политически. В началото на мандата Вие заявихте, че ще търсите консенсус,съгласие, че ще работите в диалог с БСП. Те пък Ви обещаха да Ви подкрепят за националните приоритети. В началото на тази парламентарна сесия г-н Цветанов се обърна към БСП: „Нека бъдем конструктивни. Нека бъдем единни, в началото сме на стабилен мандат”.

Къде виждате констуктивизма в намерението да сложите в ръцете на Антон Тодоров фитил, което г-н Цветанов потвърди като политическо решение на ГЕРБ?

Мислите ли, че този фитил може да породи единство в парламента, съгласие в обществото? Влезте в социалните мрежи и вижте какъв вулкан от гняв кипи? Това ще се стовари върху Вас!

А БСП като нищо ще напуснат залата на парламента, за да не си цапат ръцете с прокарването на този срамен  акт.

Знам какво ще ми отговорите – че архивите са открити, че вече нищо не може да се извади за никого. Така е!  Толкова съдби бяха разбити от тази Комисия, че вече нищо не може да ни учуди.

Но тук има една малка подробност и тя се крие в подхода на Антон Тодоров към разчитането на фактите, в манипулативния коментар на събитията и изкривения анализ на данните. В това е закодирана „перфидността” на великолепния архивар, от когото Вие се възхищавате.

Впрочем, бях изумена, когато преди две години Антон Тодоров, след като беше сипвал дълго време огън и жупел по Вас, изведнъж призна в ефир, че е Ваш съветник, на когото Вие възлагате задачи за елиминиране на хора, които трябва да заемат някакви постове. Дори се беше похвалил как прерязал крилцата на някаква дама, устремила се за ръководен пост.

И той се гордее с това!

Този човек ще пререже крилцата на всеки!  Това ли искате да използвате?

„Председателят на Комисията трябва да бъде уважаван и морален човек, с авторитет и политическа хигиена”, посочи пред OFFNews Екатерина Бончева, която два мандата е член на Комисията по досиетата.

Е, сам си отговорете дали Антон Тодоров има тези качества.

Тази Комисия се издържа с нашите данъци.

Защо не ни попитате дали искаме да си даваме парите за една бухалка?

И защо искате да подпалите държавата, г-н Премиер?

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Forbes: В сирийската партия Путин даде на Вашингтон шах и мат

 

 

За две години „намеса“ на Русия във войната в Сирия Владимир Путин фактически изпълни всички поставени задачи, пише Forbes. Както отбелязва американското издание, въпреки прогнозите руският президент не „затъна в блатото“ и успя да заздрави влиянието на Москва в региона и по света.

На 30 септември се навършват 2 години от намесата на Русия в Сирия, която спаси президента Башар Асад от неизбежно сваляне. Днес, до голяма степен благодарение на Владимир Путин, Асад е в най-благоприятното си положение от началото на протестите срещу него през март 2011 г., пише Forbes.

От самото начало на кризата Путин помагаше на сирийския лидер по различни начини. Той снабдяваше Асад с оръжие, защитаваше го в Съвета за сигурност при ООН, а също така поддържаше армията и икономиката на Сирия. Но пряката намеса на Русия във войната в Сирия напълно измени хода на играта.

„В крайна сметка, Путин постигна в Сирия всичко, към коетосе стремеше“, – отбелязва Forbes. — „Благодарние на него Асад остана на власт и Путин затвърди руското военно присъствие в Сирия най-малко за следващите 49 години. … Следователно, Путин ограничи възможностите на САЩ за военни действия в региона и утвърди влиянието на Москва в една от стратегически най-важните за националната сигурност на САЩ държави в Близкия изток.“

Действията на Русия доведоха до това, че дори такъв традиционен враг на сирийския лидер като президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган започна да се вслушва в мнението на Москва по отношение на Асад.

За Путин обаче по-важно е това, че може да извади на показ сътрудничеството на Запада при неговите условия, смята изданието. Той постигна признаването на Русия като велика държава, която по пътя на посредничеството успя да извоюва споразумение за примирие в югозападната част на Сирия.

И по този начин направи така, че два ключови съюзника на САЩ в региона – Израел и Йордания, сега са принудени да водят преговори с Русия по най-важни за националната сигурност на Америка въпроси. Освен това, като установяват сътрудничество с Москва за Сирия, САЩ вече „също носят моралната отговорност за руските авиоудари, при които загиват мирни граждани“.

Въпреки предсказанията на Барак Обама, Путин не затъна в „сирийското блато“, подчертава изданието. Той проведе относително евтина кампания, с която укрепи влиянието и военното присъствие на Русия в Сирия.

Освен това, ползвайки Сирия като изпитателен полигон за руското оръжие, Путин възроди неговия експорт. В същото време, след като в определени райони на Сирия обстановката вече се стабилизира, руските енергийни компании вече се подготвят да възстановят сирийската инфраструктура.

Нещо повече, независимо от намаляването на напрежението при бойните действия, няма никакви признаци за това, че сътрудничеството между Русия и Иран отслабва. Напротив, изглежда че войната в Сирия е само предвестник за широкото стратегическо сътрудничество между Техеран и Москва, което ще има крайно сериозни последствия за политиката на САЩ в региона.

Освен това, в навечерието на президентските избори през 2018 г., Путин, който вече е на власт по-дълго от Брежнев, възнамерява да демонстрира пред народа както своя успех, така и „поражението“ на Запада чрез подконтролните на Кремъл медии.

Що се отнася до отношенията с Вашингтон, Москва се стреми да се представи като „гласът на разума“, като посочва, че именно Западът се придържа към неконструктивен курс. Западът е нужен на Русия и като противник, и като партньор и именно поради това Кремъл се опитва да го примами в капана на сътрудничеството, отбелязва изданието.

„Настоящото примирие в Сирия, независимо от неговите недостатъци, все още устоява. При участието на Русия неговите перспективи остават мъгляви. Но дотогава, докато Западът продължава да се съобразява с Путин в Сирия, той ще има поводи за празнуване“, обобщава Forbes.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кольо Колев: Атаката срещу президента е опит за опитомяването му

 

 

КОЛЬО КОЛЕВ е роден през 1956 г. Завършил е психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е социална психология и социология. През 1994 г. учредява частната агенция „Медиана“.

– Г-н Колев, с невъоръжено око се вижда, че има атака срещу президента. Това управляващите по наш обичай ли го направиха, изчаквайки да е извън страната?

– Не, те щяха да го нападнат и без да напуска страната. Причината е много проста. Това е прословутата сделка с изтребителите и очевидният натиск, в който Бойко Борисов не се явява пряко, но Цветан Цветанов е пряк привърженик и лобист по сключване на договор за вехтите американски F-16. Това е в основата на всичко.

– Много грозни очертания придоби атаката. В неделя в телевизионно предаване депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров употреби ужасни квалификации по отношение на президента.

– Какво ви учудва? Това е Антон Тодоров, същият, който даваше квалификации за бандита Бойко Борисов и т.н., след което отиде и му пристана. Същият човек, който никога не се посвени, също като Яне Янев, да хвърля димки в публичното пространство, това е този човек. Какво очаквате от него? Да, той се прилепи плътно към службата, която изпълнява в момента. Да, той я изпълнява яростно и от все сърце.

– Тази атака е само за изтребителите или цели нещо отвъд тях, стигащо до отстраняване на президента?

– Не, не мисля, че става въпрос за отстраняване на Радев, а по-скоро за опит за опитомяването му от тяхна гледна точка – в смисъл да го вкарат в нормалното русло на т. нар. евроатлантически ценности, което значи да слушаме новия голям брат и съответно да си даваме парите на него. Простичко като вода и хляб. Да изпълняваме, да слушкаме, но не и да лапкаме. Защото няма кой да ни даде, тъй като тук властта работи за конграчулейшънс, а не за реална изгода за страната.

– Президентът няма вид на човек, който лесно ще им се даде, все пак това не е Плевнелиев?

– Да, и това е голямата им трагедия, че това не е Плевнелиев. Ако беше Плевнелиев – пей сърце. Каква хармония щеше да цари. Но както Плевнелиев много бързо се дискредитира в очите на обществото и това беше причината, поради която той нямаше абсолютно никакъв шанс да вземе втори мандат, така г-н Радев успява да удържи към този момент своите позиции, които са, бих казал, национално отговорни. Разбира се, че ще има търкания, нормалните търкания между двете власти извън сделките.

Но в случая не става въпрос за някаква едноактна пиеса. Става въпрос за около 2 млрд. годишно отсега нататък. Това са приблизителните 2%, които НАТО натискат да се отделят от БВП за въоръжаване. И ако вземем старите бараки, ще трябва и да ги поддържаме, и да им купуваме консумативи, разбира се, скъпи, въпросът е откъде. Това е по-скоро играта, а не някакви моментни комисиони. Става въпрос за перспектива от 10-15 години, през които ще трябва да пускаме в касичката на „големия брат“ своите отчисления за т.нар. национална сигурност, което пък е свързано с това, че Русия ни е основен враг.

– Като махнем водевила от последните дни, нямате ли усещане, че в държавата нищо не се случва?

– Не мисля. Просто играчите, от една страна, си купиха част от медиите, от друга – самите медии са слабички, нямат особен ресурс да проследяват някои по-дълбоки неща, които са своеобразно продължение на историята с КТБ, Цветан Василев и този пресен пладнешки обир на държавата. Или да кажем – какво става с „Дунарит“, какво става с „Емко“? Откъде тръгнаха тези неща? Представете си, че едно предприятие има проблеми със съхраняването на боеприпаси, само че му се отнема лицензът не за производството им, а за търговията с тях, забележете.

Има разни такива неща, които ясно показват, че апетитите на някои големи играчи не са затихнали. Това е, което се случва. По същия начин, по който се случва и това с президента. По света би било безкрайно странно такава фигура като Цветан Цветанов, който се явява и защитава покупката на F-16. Чакай, откъде накъде, кой си ти? Някой отстрани, ако гледа, ще каже, че той разбира от апартаменти човекът, не разбира от авиация. Да беше се изказал за това, че купуваме много скъпо някакви апартаменти – разбирам. Но за самолети… Заедно с него и Плевнелиев, който казва: „Ето, тук всички около нас имат F-16“. Глупости, това не е вярно. И Чехия, и Унгария, и Австрия имат други самолети. Тъжна история. Странно е, че тези неща минават все още безнаказано на т.нар. български политици.

– Като споменахте Чехия, компанията ЧЕЗ, която принадлежи на чешката държава, преди месеци обяви, че продава активите си в България. Това не се коментира от управляващите, но възникват въпроси. Нали сме стабилни и рай за инвеститорите, пък те напускат. Защо?

– Права сте, това не се коментира. В доста сериозни сфери не се вижда промяна – в образованието, в здравеопазването, а за националната сигурност да не говорим.

– Удържа ли се всичко с аргумента „европредседателство“?

– Не е само това. Европредседателството безспорно е аргумент, който малко или много дисциплинира и отделните политически партии, които си казват: чакай, ако предизвикаме криза точно в тоя момент, всички погледи от целия свят ще бъдат вперени в нас, ще кажат тия са лошите. Това да, донякъде.

Но без всякакво съмнение има криза на политиката и политическото като цяло. Нещо, което видяхме в момента и на изборите в Германия, където „Алтернатива за Германия“ стана трета политическа сила, което е тежък удар както върху социалдемократите, така и върху християндемократите. И в България я има тази криза. От една страна, ГЕРБ не се ползват с голямо доверие, но и БСП не се ползва с голямо доверие. Бъдещето ще покаже дали тази криза ще продължи в търсене на политическа алтернатива и на двете партии, или пък някой ще успее да завоюва доверието тотално.

– Имате ли прогноза за живота след европредседателството?

– Нещата не са само черни. Животът продължава. Въпросът е дали ще се намери оптималният вариант за развитието на страната, по-бързо да се намали бедността, мизерията, безхаберието, корупцията, всички тези неща, които ни съпътстват толкова години. Това е големият въпрос. А не, че ако Бойко Борисов си подаде оставката, ще умрем, или обратното, ако продължи да управлява – ще умрем. Няма да се случи нищо подобно. Въпросът е дали успяваме да намерим своите възможности като страна да се развиваме.

– Като споменахте намаляване на бедността и мизерията, не се виждат стъпки в тази посока, а и това не са любими теми на управляващите. Те едва ли нещо ще предприемат?

– Това зависи до голяма степен от тяхната политическа, социална и държавническа мъдрост. Ето сега непрекъснато се говори, че в основата на бедността е това, че средното училище произвежда хора, които не могат да четат и да пишат. Че непрекъснато ще пада възрастта на включването на децата в образователната система. Само че това далеч не решава основните въпроси. Често пъти имам смътното усещане, че се държим като слепците, които пипат слона, и единият вика: той е като буре, другият – той е като тънка змия, а третият – той е абсолютно като голямо листо, в зависимост от това къде го пипат. Ще вкараме децата от 4-годишна възраст в образователната система. Тя в момента е в такова състояние, че предизвиква по-скоро отвращение у тях, отколкото желание да ходят на училище. На много места това е точно така. Всичко е резултат от играта с учебните програми, които уж се демократизират, изчистват, облекчават, но в действителност създават отвращение. Е, като ги задължим да са в училище от четири години, какво ще се случи? Много по-рано ще го напуснат вероятно.

– Много от нещата правим наужким. Наужким реформираме образованието, здравеопазването. Наужким борим корупцията.

– Въпрос на експертност е дали управляващата политическа сила ще съумее да привлече компетентни, знаещи и можещи хора, или ще привлече такива, които се занимават само с делене на общественото богатство.

 

Светла Василева, в. „Дума“

 

Проф. Иван Ангелов: В Европа, но никога срещу Русия. Безпокои ме все по-агресивната американска политика

 

 

 

Отношенията между България и Русия ме занимават отдавна и съм ги споделял многократно в мои публикации през последните 20-25 години (виж моя сайт на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm ). Тревогите ми обаче се засилиха с Украинската трагедия от февруари 2014 г., режисирана във Вашингтон и подпомагана от някои европейски политици. Те нарастнаха през последните години и особено през настоящата с обявяването на Русия от НАТО за главен враг на Европа и Америка, по-опасен дори от международния тероризъм.
Безпокои ме все по-агресивната американска политика срещу Русия и войнствените изказвания на сервилните български русофоби, които ни заблуждават, че Русия е главна заплаха за България. Бойко Борисов наскоро заяви, че ако има война между НАТО и Русия, ще сме на страната на НАТО, защото сме негов член. Добре е да се напомни, че през Втората Световна война България беше член на Тристранния пакт (Германия, Италия, Япония) с договор, подписан на 1 Март 1941 г. от българския министър председател Богдан Филов в двореца Белведере във Виена, но Цар Борис не изпрати български войски на Източния фронт, въпреки натиска на Хитлер. Това показва какъв държавник е бил той, какви политически нищожества управляват България сега и пред какви опасности ни изправят. Това е класическо слугинско поведение на безотговорни хора, попаднали случайно на високи държавни постове.Тези дни празнувахме 109 годишнината от обявяването на независимостта. Към днешния момент твърде малко е останало от тази национална независимост на България. Всички важни решения за България сега се вземат в чужди столици и обслужват чужди интереси.
И то се прави по адрес не на коя да е държава, а на Русия, благодарение на която съществува съвременната българска държава. Ако не беше освободителната за нас Руско – турска война от 1887-1888 г. ние и сега може би щяхме да сме турски вилает. Защото никоя западноевропейска държава не би рискувала собствените си интереси и добрите си отношения с далеч по-голямата и по-важна за тях Турция и да воюва срещу нея за нашето освобождение. По-скоро обратното. Те бяха противници на тази война на Русия и го показаха с Берлинския договор, като ревизираха Сан-Стефанския мирен договор. В сложни ситуации Западът, воден от своите интереси, винаги е симпатизирал на Турция, разположена между двете световни цвилизации и на прага на Русия. Това важи също за възстановяването на Гърция, Сърбия и другите балкански държави през XIX-XX век. Така ще е и в бъдеще, въпреки сложните сегашни отношения между ЕС и Турция.
Би било връх на наивността да разчитаме за освобождението си от турско робство със собствени сили. Колкото и да се гордеем с приноса на нашите опълченци на Шипка, няколкото хиляди военно необучени и слабо въоръжени доброволци щяха да бъдат разгромени за няколко дни от мощната турска армия. Щеше да ги сполети трагичната съдба на участниците в Априлското въстание и на многобройните чети, изпращани в поробена България през десетилетията преди войната.
Русия е наш двоен освободител, като ни освободи от германска окупация и ни защити на мирните преговори след войната. На мирните преговори в Париж след Втората световна война, България беше третирана като победена, заедно с Германия. На масовия български гражданин е слабо известно, че Съветският съюз ни спаси от ново териториално разпокъсване. Гърция настояваше за голяма част от Родопите, близо до Пловдив и за по-големи репарации. С помощта на Чърчил, Турция имаше териториални претенции от югоизточна България. Югославия настояваше както за територии, така и за по-големи репарации от България. Всичко това ни беше спестено, благодарение на твърдата позиция на съветската делегация вв Париж.
Неоценима е ролята на Съветския съюз и за разгрома на фашистка Германия. Техният принос за победата е решаващ. Без него дори Европа нямаше да е същата днес. Може би щеше да е обединена, но на основите на фашистката идеология. Руският принос сега се пренебрегва от западните русофоби, като празникът на победата 9 май се подменя с ден на Европа. В умразата си към Русия те забравят, че без деня на победата нямаше да има ден на Европа. Това е толкова елементарно да се разбере.
У нас силно се преувеличава ролята на така нареченото безкръвно възстание на 9 септември 1944 г. и за прогонването на намиращите се тогава у нас и около нас германски войски. Това стана възможно благодарение на присъствието на съветската армия, на брега на Дунав. Нейното присъствие парализира немските войски у нас и на все още силните български привърженици на Хитлеристка Германия. Въоръжената антифашистка съпротива у нас беше далеч по-слаба, отколкото в Гърция и Югославия.
У нас нямаше съпротива срещу навлизащите от север съветски войски, не защото всички обичаха Съветския съюз, а понеже това беше самоубийствено срещу могъщата съветска армия. Би било наивно да се мисли, че ограниченият брой слабо въоръжени наши партизани можеха сами да освободят страната ни от влиянието на фашистка Германия, ако съветските войски не бяха на брега на Дунав. Със самото си присъствие те парализираха всякаква съпротива.
В този контекст е полезно да се напомни, че който предава, и то не еднократно, най-добрите си приятели, губи за дълго всичките си истински приятели. И в тежки ситуации попада в положението на лъжливото овчарче. Помислете си само ако България сега изпадне в сложна военно-политическа ситуация, на кого можем да разчитаме. На никого! Член 5. от договора на НАТО е една куха фраза, без реално покритие. НАТО ще ни помогне толкова, колкото помогна в 1974 г. на Гърция при турското нахлуване в Кипър.
България предава лекомислено своя икономически, политически и военен суверенитет като член на НАТО и ЕС. Други страни членки на тези организации провеждат по-достойна национална политика в защита на своите интереси. Напоследък това пролича особено тревожно в отношението на НАТО и ЕС към Русия. Българските правителства се подчиняват сервилно послушно на тези организации, като пренебрегват фундаменталните причини за сегашния конфликт и обвиняват Русия в агресия, позовавайки се на връщането на Крим към майката Русия чрез напълно демократичен референдум и в съответствие с общопризнатите принципи на ООН за самоопределение на народите.
Темата за Крим като вековна исконна руска територия е безспорна. След многобройните войни през вековете, Крим е присъединен към Руската империя през 1783 г. С нея се злоупотребява сега тенденциозно чрез позоваване на произволното й вътрешно-държавно (в рамките на тогавашния Съветски съюз) административно прехвърляне към съветската република Украйна през 1954 г. по времето на Хрушчов, без да се допитат до живеещите там. Това е само формалното основание за заблуда на наивниците. Истинската причина е, че бяха провалени плановете на САЩ за създаване на тяхна военно-морска база в Севастопол на мястото на съществуващата там от 1783 г. руска военно-морска база. Това беше предвидено да стане след овладяването на Украйна от НАТО с въоръжения преврат през февруари 2014 г. и предварително замисленото последващо предсрочно едностранно прекратяване от украинска страна на договора им с Русия за използване на базата до 2030 г.
Овладяването на базата в Севастопол от американците би било зашеметяващ политически, военен и психологически удар върху Русия като държава, създала и използвала тази военно-морска база преди 234 години, в чието укрепване през началните години и десетилетия са участвали Александър Суворов, Григорий Потьомкин, Фьодор Ушаков и много други най-видни руски военноначалници. Да напомням ли за Кримската война през 1854-55 г. и многобройните руско-турски войни през миналите столетия за Крим. Севастопол винаги е бил свещен символ за Русия.
Това щеше да бъде много силен удар и върху самочувствието на руското общество, имайки предвид историята на базата и на целия полуостров, а също и доказаните напоследък големи петролни богатства в Черно море. Като наблюдавам необузданото реваншистко анти-руско поведение на новите украински власти през изтеклите години, това сигурно щеше да се случи веднага след преврата през 2014 г., под измислени предлози. Тези планове бяха пресечени с блестящия ход на руското ръководство по връщането на Крим към Русия при огромното одобрение на проведения референдум. Американските власти, естествено много съжаляват за пропуснатия златен военно-политически шанс.
През последните години сме свидетели на цинична злоупотреба с понятието „агресия”, чието съдържание е известно на всеки средно грамотен човек. Американските власти пристъпиха след 1990 г. към светкавично разширение на НАТО на изток до самите граници на сегашна Русия, без да се допитват до народите на източноевропейските страни. Така постъпиха и с България. Нас никой не ни е запитал дали искаме да членуваме в НАТО. И го направиха нарочно, защото знаеха, че мнозинството щеше да е против членството в тази агресивна военна организация.
Въпреки дадените през 1990 г. обещания от държавния секретар на САЩ пред Горбачов, че разширение на НАТО на изток няма да се прави, като едно от условията за изтегляне на съветските войски от Източна Германия и за обединението на страната? От американска страна беше заявено тогава, че „границата на НАТО няма да се премести на изток нито на инч”. И те изпълниха обещанието си. НАТО се разшири и премести на изток не на инч, а на 1500-2000 км. до самата граница на Русия. След разпадането на Съветския съюз на 25 декември 1991 г. безпомощната Руска федерация не можеше да го предотврати и направи под натиск много отстъпки на Америка по времето на Елцин. Затова те с умиление си спомнят за него като „голям демократ”. Поради това мразят Путин и им се иска в Русия да има нов Елцин.

При това положение връх на политическия цинизъм е Русия да бъде обвинявана в агресия, както проглушиха света, американските и западноевропейските политици и западните медии. Пригласят им и сервилните български русофоби. Накъде още можеше да отстъпва Русия, за да не бъде обвинена в агресия? По-нататък беше Москва – на около 500 км. от границата с Украйна на североизток в района на Чернигов. При р. Нарва в Естония войските на НАТО са на 120-130 км. от Санкт Петербург. Оставаше да им се поднесат на тепсия и тези два свещени руски града. Нима и това трябваше да се допусне! Има ли руски ръководител, който би могъл да си го позволи?
Кой подготви, организира и финансира въоръжения преврат в Киев на 22 февруари 2014 г.? На тази дата вечерта в резиденцията на тогавашния украински президент Янукович и в присъствието на външните министри на Германия, Франция и Полша, беше подписано споразумението за прекратяване на въоръжения бунт на Киевския майдан. На другия ден сутринта, т.е. само след няколко часа, беше извършен въоръжения преврат, подготвен дълго преди това. За него, разбира се, знаеха и министрите на споменатите три държави. До сега не съм чул нито една осъдителна дума от правителствата на споменатите три страни по адрес на превратаджиите. И как да я чуем, след като те самите участваха в неговата подготовка и изпълнение!

Кой си затваря очите и дори насърчава агресивните и дори фашизоидни действия на превратаджиите в Киев, в това число и първия им закон след преврата за отнемане правото на рускоезичните украинци да използват майчиния си руски език? Кой продължава да мълчи по организираните от превратаджиите престъпления на снайперисти с убийствата на повече от 100 души на Майдана в центъра на Киев през февруари 2014 г., малко преди преврата? Кой мълчи за изгарянето на повече от 100 живи хора в профсъюзния дом в Одеса на 2 май 2014 г.? Кой организира подозрителното бавене на изясняването на причините за свалянето на малоазийския самолет над Източна Украйна през лятото на 2014 г.? Представяте ли си колко бързо щеше да бъде обявен резултата, ако той показваше вина на опълченците и на руската страна. Кой мълчи по кървавите изстъпления в Мариопол по същото време? Кой премълчава системните артилерийски обстрели от украинските военни на граждански квартали в Донецк, Луганск и други градове и села в югоизточна Украйна, като използва и забранените фосфорни и касетъчни бомби?
Кой лишава възрастните хора в Донецката и Луганската народна република от пенсии, след като те през целия си трудов живот са правели осигурителни вноски в Украинската пенсионно-осигурителна система? Кой премълчава и оставя без реакция налудничавите изказвания на Яценюк за агресията на Съветския съюз срещу Украйна и Германия през последната фаза на Втората световна война и на полския министър на външните работи по освобождаването на концлагера в Освиенцим от „украинските” (а не съветските) войски? Кой мълчи за съботирането на Минските споразумения от украинските власти и стоварва цялата вина върху Русия? Кой прилага масираните икономически санкции срещу Русия, пренебрегвайки Съвета за сигурност на ООН и фундаменталните правила за свободна световна търговия?

Кой струпва сега бойна техника и войски за „бързо реагиране” до самите граници на Русия на много хиляди километри от Америка и обявява шест граничещи с Русия страни за фронтови държави, включително и нашата? Кой отрича законното право на Русия да се интересува какво става до нейните граници в съседните й държави от така нареченото близко зарубежие, както правят всички държави по света, особено големите и най-вече САЩ?

Прави го САЩ с НАТО, а не Русия. Представяте ли си как би реагирала сега Америка ако Русия струпваше войски на нейните граници, например с Мексико или Канада? Впрочем, не е нужно да си представяте. Достатъчно е да си спомните, че светът беше на прага на атомна война през октомври 1962 г., когато Съветският съюз по времето на Хрушчов инсталира балистични ракети в Куба. След като американското разузнаване информира президента Кенеди за това, реакцията му беше светкавична заплаха за война, като разпореди откриването на силозите за американските стратегически ракети с атомни заряди, за да са готови за изстрелване. Напрежението спадна едва след като Хрушчов обеща незабавното демонтиране на руските ракети. Следователно, за Русия е забранено всичко, което за Америка е позволено!

Според западните политици и световните медии Русия наистина е виновна за всичко: за това че се грижи за собствената си отбрана на собствените си граници, за провеждането на военни учения на своя територия, за предаванията на своите медии в защита на националните й интереси, за своята териториална огромност и неограничени природни богатства. Опитват се дори да оспорват суверенитета й над северните арктически територии. Русия е виновна, че я има и че се грижи да я има във вековете. На Америка е позволено да обявява всеки ъгъл на света за зона на националните й интереси и да изпраща там войски, а Русия няма право да се интересува какво става на няколко километра до нейните граници. Америка има много стотици военни бази по всички ъгли на света, а Русия е виновна, че има само 4 бази в бивши съветски републики и две в Сирия.

Ако трябва да сме точни, агресорът е САЩ, а не Русия. Само болни мозъци или хора, мразещи Русия до умопомрачение, могат да твърдят обратното. Русия е жертва на масирана агресия и е принудена да се отбранява. Всяка нормална държава би постъпила така. Руското ръководство нямаше друг избор. Защото Русия беше притисната до стената през 2014 и следващите години. Ако президентът Путин не беше предприел известните контрамерки за възстановяване мощта на руската армия, щеше да бъде линчуван от руските граждани като национален предател. Неслучайно той има сега най-високия рейтинг (около 77-80%) от всички световни лидери, въпреки трудните условия в които живеят руските хора. А тези условия са трудни, между другото, и защото трябва да отделят от скромния си залък, за да поддържат респектираща потенциалните агресори военна мощ.

Животът на руските граждани е затруднен още повече от сриналите се цени на петрола и природния газ, обезценката на рублата, масовият неограничен износ на капитали (около един трилион щатски долара), икономическите санкции и новата натрапена им надпревара за въоръжаване, за да се поддържа жизнено важния военен баланс. Русия е принудена да прави това, въпреки далеч по-слабия си икономически потенциал. Годишният БВП на Русия е около 3 трилиона щатски долара, при 18 трилиона за САЩ и около 25 трилиона долара общо за страните от НАТО. Това се е случвало на Русия многократно през вековете. И въпреки всичко, тя продължава да съществува.

Стратегическата политика на Запада от векове е унищожаването или раздробяването на Русия. Такива планове за раздробяването й до 10-15 малки държавици има и сега. И това не се крие от американските военни стратези. Огромността на Русия с нейната територия и неограничени природни богатства ги плаши от векове. Така беше през столетията на царизма, през десетилетията на така наречения социализъм и строящия се комунизъм и сега – след разпадането на Съветския съюз и превръщането на Русия в по-консервативна и икономически по-либерална капиталистическа държава от най-капиталистическите, каквито съвременният свят познава. По времето на Елцин руските олигарси са били дори освободени от данъци. Сега положението се променя, но това става много бавно и нерешително по много причини. Сегашната органична умраза на Запада спрямо Русия не се дължи на различия в идеологиите. Те просто не желаят Русия да я има. И така е от векове. Наверно така ще е и в бъдеще.

През последните години у нас се говори за нов цивилизационен избор на България. Някои полуграмотни хора и политически фанатици наричат подписването на договорите за членство на България в НАТО и в Европейския съюз, за нов цивилизационен избор, без дори да се пита дали българският народ желаеше това, особено членството в НАТО. Тези хора не знаят или се преструват, че не знаят какво означава цивилизационен избор. Този избор не се състои в подписването на някакъв договор. Цивилизационният избор се оценява с дългосрочното многовековно поведение и взаимоотношения между държавите и народите, поредиците от съвместни възходи и падения, съвместни тържества и страдания. Цивилизационният избор се изгражда и споява с многовековно съвместно проливане на кръв, сълзи и пот от много поколения.

Настоящите наши правителства забравят за вековните политически, икономически, социални, културни, езикови, религиозни, психологически и други връзки между народите на България и Русия. Кой ни освободи от турско робство с цената на стотици хиляди загубени свои синове – Русия или Америка? Кой започна да изгражда администрацията и армията на току що възстановената нова българска държава? Българската земя е осеяна с руски паметници, а улиците и площадите с руски имена, в знак на благодарност от нашия народ, а не с американски паметници. Да, пропуснах нещо важно. Намериха се безгръбначни български политици, които разрешиха построяването на българска земя на паметник на загиналите американски летци, бомбардирали София и други български градове през Втората световна война, погубили хиляди българи, разрушили стотици сгради и инфраструктурни обекти. В София няма паметници на великите български царе, но има паметник на американските летци – убийци. Не ми е известен друг подобен случай на самоунижение в цивилизована самоуважаваща се европейска държава!

Други страни нямат история, но я измислят и й правят паметници, а ние имаме хилядолетна история, но я пренебрегваме, самоунижаваме се и не издигаме паметници, което е наш морален дълг. За разлика от други народи и държави, дори прибегваме до варварското им разрушаване. Граденото от столетия в отношенията между Русия и България не може да се руши така безразсъдно за няколко години от случайно попаднали на важни постове политици еднодневки! А тези, които го рушат, трябва да знаят, че това няма да се забрави! И един ден ще им бъде потърсена сметка. А този ден не е много далече! Достойно за съжаление е, че нашият покорен народ го допуска!

През последните 150-200 години никоя друга велика държава не е направила за България толкова добрини, колкото е направила Русия. Въпреки това нашите правителства с лекота допуснаха създаването на военни бази на САЩ на наша територия, наричани цинично „съоръжения за съвместно ползване”, на чиято територия не важат българските закони. Договорът за тези бази беше подписан на 28 април 2006 г. в София от държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс и министъра на външните работи на България Ивайло Калфин при правителството на Сергей Станишев. Те бяха замислени и насочени реално срещу Русия, а на наивниците казваха, че са насочени срещу Иран. Сегашните български власти участват с безотговорна лекота в приемането и прилагат икономически санкции срещу Русия, от които ние губим много повече. Нашият президент Плевнелиев– бивш активен комсомолски секретар, се оказа най-големият ястреб между колегите си в Европа, в стремежа си да изкупува комплекси от своето безгръбначно минало.
Г-жа Нюлънд ни обяви публично за „фронтова” държава срещу Русия и съобщи за създаването на командно-контролен щабен център у нас. Ние го научихме от нея, а не от нашите власти. В медиите се съобщава за подготовка на участие на наши военни в натовски формирования в Украйна срещу Русия. Питал ли е някой за това българския парламент и нашия народ? Това, което не допусна на времето Цар Борис III – изпращане на наши войски на Източния фронт, въпреки натиска на Хитлер, с недопустима лекота се готвят да направят сегашните ни управници. На Цар Борис се приписват думите, изречени по онова жестоко време: „Винаги с Германия, но никога срещу Русия”. И за това може би плати със живота си. Така постъпват мъдрите държавници, каквито засега у нас, уви няма. Кой сегашен български управник смее да изрече такива думи? Настоящите ни управници само чакат д им се намигне и с лекота биха изпратили наши войски да воюват срещу Русия, позовавайки се на членството ни в НАТО. Бойко Борисов дори го заяви публично преди няколко дни. Ако някои български политици русофоби посмеят да го направят нека знаят, че за тях един ден ще има нов Народен съд. Нека го знаят и техните деца!
Не ме изненадва пещерната омраза към всичко руско на десните американски, европейски и наши политици, но ме тревожи позицията на уж леви европейски и наши политици. Потресен съм от сравнението на Сергей Станишев преди две години на „популизма на левия Ципрас с популизма на десния Бойко Борисов”. Това е кощунство. В свое интервю Станишев констатира тогава, че „санкциите срещу Русия не дават ефекти”. Забележете, той не ги осъждаше, а само констатираше, че не дават резултати. В други изказвания той сочи, че и двете страни (Русия и Украйна) са виновни за изострянето на конфликта. Аз не разбирам в какво е „вината” на Русия!
Посещението на Вигенин в Киев при превратаджиите в края на февруари или началото на март 2014 г., не е било възможно без одобрението на Станишев. Възмутителни бяха думите на Вигенин, отправени тогава към Русия: „От сега нататък нашите отношения няма да бъдат същите!”. Да напомням ли за негови изказвания, че „американските бази у нас били полезни”.

Двусмислената политика на ръководителите на БСП по адрес на Русия продължава и сега. Наскоро, по повод искането на 50-60 души ултрадесни персони за премахване на паметника на съветската армия, Кирил Добрев заяви, че положението на този паметник сега не било в приоритетите на БСП. Нима той не разбира, че този паметник не е обикновено архитектурно създание от цимент и желязо.Той е вечен символ на уважение и благодарност на българите към Съветския съюз за освобождението ни от фашистката диктатура! Нима това не е един от приоритетите на БСП!
Напоследък ръководството на БСП мълча няколко дни във връзка с обявяването на Русия в правителствен документ за главна опасност за националната ни сигурност. Казват, че Корнелия е болна. Но в ръководтвото на БСП има и други хора, чийто дълг беше да реагират незабавно с категорична контрадекларация от името на БСП. Нинова изрази личната си позиция в своя блог в интернет няколко дни по-късно. Но това е лично мнение, а не официална категорична осъдителна позиция на БСП. Такава все още няма.

Чудовищно е поведението на европейските ръководители в прилагането на двойни стандарти. Те се събраха в Париж в знак на солидарност с Франция по повод убийството на 17 души от редакцията на едно хумористично списание, от ислямски терористи, но запазиха почти пълно мълчание за свалянето по това време на руския граждански самолет над Синай с десетократно повече жертви. За тях руснаците изглежда са хора от по-ниско качество и не заслужават внимание. Западът продължава да мълчи за зверствата на Киевската хунта, като се солидаризират изцяло с нея и автоматично, без да се интересуват от фактите, обвиняват Русия за всички злини. Превратаджиите са преки виновници за около 10 000 загинали в Югоизточна Украйна, два-три пъти повече ранени, 1,5-2,0 милиона прокудени от техните домове, хиляди разрушени жилища, стотици сринати църкви, училища, болници, детски градини, трафопостове, отоплителни, газоснабдителни и водоснабдителни мрежи, мостове, летища, ж.п. гари и други съоръжения в Донецка и Луганска област, но до сега не сме чули нито дума на упрек от западните политици и от сервилните им медии. Не осъдиха дори употребата на фосфорни и касетъчни снаряди. Жалки със своята антируска сервилност са и нашите политици и медии.

Ако бяха убити и ранени десет пъти по-малко кучета европейските политици и медии навярно щяха да надигнат протестен глас отдавна. Но за пострадалите руснаци от съзнателно методично обстрелване с артилерия и ракети на жилищни райони, обитавани от възрастни и болни жени и мъже, невръстни деца, не проронват нито един осъдителен звук. Това пренебрежително поведение към всичко руско не е новост. То е от векове.
Моля читателите да ме разберат. Всеки който ме познава знае, че това не е моят обичаен език. Принуден съм да прибегна към него, защото безразсъдни американски и европейски политици тласкат света към война. Не става дума за недоразумение или дребен скандал, а за световна война. И то за война с употреба на ядрено оръжие.

Отговорността за която след това, най-цинично ще бъде стоварена върху „агресивната Русия” и „демона Путин”. Даваш ли си сметка читателю, пред каква опасност сме изправени? А нашите местни политици-еднодневки ги следват сервилно послушно. Медиите пък им пригласят. В умразата си дори настояват за по-решителни действия против Русия. Европейски шампион в това отношение беше Росен Плевнелиев. Какъв срам за България!
Това ни принуждава да говорим на висок глас, да протестираме, дори да крещим, за да ни чуят тези човекоподобни, които си играят със съдбата на милиони хора! Те разчитат на нашето мълчание, равнодушие и овчедушие. Възползвайки се от липсата на мъдри европейски политици от типа на генерал Де Гол, канцлера Конрад Аденауер и канцлера Вили Бранд, ръководителите на Америка тласкат Европа към мащабна война срещу неукрепналата още Русия и ще я водят до последния европеец. Това не е печатна грешка, уважаеми читателю – не до последния американец, а до последния европеец и в конкретния случай – до последния украинец. Горките наши славянски братя – руснаци и украинци! Как си играят с тях! Като пионки на шахматна дъска, ако си припомним писанията преди години на покойния Збигнев Бжежински.
Някои политически наблюдатели казват, че светът е изправен пред нова студена война. Това не е вярно. САЩ и присъдружната им до сега Европа натрапиха на Русия Трета световна война, която вече започна. Русия не е инициатор на тази война. По простата причина, че тя сега е по-слабо подготвена в сравнение с общата военна мощ на НАТО и не е готова за такава война. Руското ръководство си дава сметка за това и полага усилия за продължаване на мирното сътрудничество, в това число и за повишаване на икономическия и военния си потенциал. Времето работи за Русия, а не за Америка. Американските стратези също го знаят и не желаят да дадат време на Русия за по-нататъшно икономиическо и военно укрепване. Затова ще се стремят да въвлекат Русия преждевременно в нежелана от нея война.

Същевременно американските стратези ще се стремят да вбият клин в отношенията между Русия и Китай, да отслабят техния съюз, дори да ги противопоставят една на друга. Известна е сложната история в отношенията между Русия и Китай през последните векове. Настоящите добросъседски и приятелски отношения между тях все още не ги правят твърди стратегически съюзници. Монолитният съюз между Китай и Русия ще ги направи непобедими в евентуален бъдещ конфликт с Америка. Този съюз обаче все още не е достатъчно солиден. Русия и Китай се нуждаят от поне няколко десетилетия, за да го направят стратегически монолитен, на базата на общи стратегически интереси. Американските стратези – обратно, ще се стараят да не се дава време на Русия и Китай за такова военно-политическо стратегическо интегриране и ще работят за по-скорошно охлаждане между Китай и Русия. Защото след няколко десетилетия шансовете на Америка в евентуален конфликт срещу обединените Китай и Русия ще намалеят.
Като изключим Украйна, в този глобализиран свят настоящата война не се води с прякото участие на милионни армии, хиляди самолети, ракети, танкове и други подобни средства, познати ни от предишните войни. Сега те са подменени с мащабна глобална медийна дезинформация; демонизираща Русия и нейния президент; с масирани икономически санкции и блокади; с ангажиране на рейтингови и одиторски агенции; с кредитиращи банки; с манипулирани цени на петрола; с манипулирани валутни курсове; с демографско ограбване; с „цветни” революции; със създаване на платена пета колона от вътрешни прозападни опозиционни групи в непослушните страни като Русия; с разпалване на тлеещи от векове, полузабравени междудържавни, междуетнически, междурелигиозни и междукултурни напрежения и конфликти. Най-общо казано, борбата ще се води за умовете на хората.

Достатъчно е да хвърлим поглед върху промените в цените на петрола. Само наивни хора или фанатични пазарни фундаменталисти-либертарианци могат да твърдят, че пазарните фактори са основна причина за срива в цената на петрола от 107-112 дол. за барел през юли 2014 г. до 55-60 долара през декември и до 35-40 долара след това.
На цената на петрола влияят и някои обективни фактори, като спад на търсенето от Китай, Индия, Бразилия и други страни и увеличеното производство на шистов петрол и газ в САЩ. Но тези процеси не са нови. Те не започнаха през втората половина на 2014 г. и още по-малко през декември 2014 г. Средната цена за барел в 2011 г. е била 87,04 дол.; в 2012 г. – 86,46 дол.; в 2013 г. – 91,17 дол. и за 2014 г. 89,08 дол. В световната икономика не са се случили никакви кардинални изменения през втората половина на 2014 г., които да предизвикат такъв срив в цените на петрола през декември. Още повече, че това е в навечерието на зимата, когато търсенето на горива обикновено расте по понятни причини, а с него и цената. Така беше през всички предишни години в продължение на десетилетия.

САЩ обаче са решили да използват този инструмент, едновременно със създадената от тях „Украинска криза”, за да накажат Русия и още някои „непослушни” държави, като Венецуела и Иран. За тази цел са се договорили със свои приятели да не съкращават производството, въпреки съпротивата на няколко членове на ОПЕК и въпреки засягането, дори фалита на някои американски фирми, производители на шистов петрол и газ.

България не трябва да участва под никаква форма във война или други враждебни действия срещу Русия. Нашият железен закон трябва да бъде: „В Европа, но никога срещу Русия”.

Ако върху нас упражняват натиск от НАТО или ЕС за задължително участие във враждебни военни действия срещу Русия, България трябва да откаже, да напусне тези организации и да обяви неутралитет.
25 септември 2017 г.

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян безпощаден към политиците: Катърите на мръснишката пропаганда

 

 

Най-добре е човек да не обръща внимание на дърдоренето на политиците ни. Никакво внимание.
И без друго нищо няма да разбере от какофонията, която те непрекъснато произвеждат.

Бойко, например, казва: „Според президента Радев, излиза, че сме лобисти на САЩ“ – това по повод напълно излишната разправия за закупуване на нов изтребител.
И „простолюдието“ започва да се ослушва – да не би да е пропуснало някоя нова революция, и се пита: „Е, не сте ли вече лобисти на САЩ? И откога, впрочем?“
Защото то смята, че не смеете дори потурите да си вдигнете, без да питате „САЩ“.

Главният секретар на Радев, от своя страна, съобщава следното пред
Би Ти Ви: „Ангажимент към американската страна, Народното събрание да ПРЕГЛАСУВА параметрите на конкурса за нов боен самолет, така че да съответстват на офертата за Ф16, е бил поет на среща в министерството на отбраната с представители на офиса за военно сътрудничество към посолството на САЩ. Тя е проведена на 21 септември 2016 г., заседанието се води от зам.-министър на отбраната“.

Ясно е, потурите на нашите юнаци са си свалени и изобщо не правят опит да ги вдигнат.
Вместо това разиграват панаири, правят парламентарни комисии, пускат на сцената помияри да ръфат, когото заварят.
Дори на последния политически главанак и през ум не му минава, че може да бъде купен друг самолет, освен американски, това е ясно.
Но нашите хора имат непреодолима страст да мелодраматизират всичко, многострадални Геновеви проклети.

А пък решението да се купи шведския самолет „Грипен“ /което ще бъде отменено/им идва като небесен дар – за да изтръгнат сърцата си и да покажат, че са изпълнени с любов към Америка.

Накрая, в далечното розово бъдеще, може би ще купят Ф16, ще изпълнят заръката, а пък от Би Ти Ви ще добавят към поредицата си „Те ще променят България“ неколцина от най-кресливите лобисти на въпросния самолет.
Още повече, че поредицата върви с един безподобен надпис – със ситни букви, долу вдясно, понеже е предостатъчно странен, да не кажа срамен: „Посолството на САЩ подкрепя силния български дух“.

Хубаво е да има подобни надписи, за да ни напомнят, че идиотското ни подлизурство е безпределно.
Но няма да дочакаме поредица, която да бъде съпровождана с надпис „Българското правителство поздравява българите за високия им дух“.

А има предостатъчно клетници, които да бъдат допълнително унижени с това фалшиво погалване: стотици хиляди пенсионери, които, неизвестно как, все още съществуват с мизерните си подаяния; 700 хиляди цигани /това е силно занижена цифра/, голяма част от които оцеляват, прилагайки опита на кърджалиите от времето на турското робство; близо милион турци, чийто глас никога не чуваме, но също не са цъфнали и вързали; значителна част от останалото население също едва живурка.

Време е всички те да бъдат почетени поне с един надпис – най-малкото заради упорството си все още да се мотат в краката на потурнаците, които от джафкане за самолети нямат време за тях .

Нещастният „Грипен“ е добър повод отново да докажат, че българското политическо подлизурство няма нужда от поощрение – то си вирее само и е неизкоренимо.
В него има предостатъчно ДДТ – още от времето, когато този препарат не бе забранен, а после се оказа, че е отровен.
Но нашите си карат с тази отрова и дори се чувстват прекрасно.

Ще ни замерят с американските си сърца, нашите балкански тапири – и изобщо няма да се сещат, че заради аферата с „Грипен“ ще доубедят света, че сме мръсно корумпирана страна.
Заради това и Швеция /след Холандия/ няма да ни иска в Шенген – а вие се занасяйте по бръщолевенията на политическия скопец Юнкер, който ви заглавичква с обещания като въртелив търговец от Илиянци.

А канонадата срещу Радев е прелестно-мръснишка.
Основната вина за нея имат – извън откроените вече герберски лумпен-пропагандатори – телевизионните водещи.
Още когато Радев спечели президентските избори писах, че Политическата Секта няма да му прости успеха.
Тя трудно ще приеме човек, който няма нищо общо с нея, който е козирувал предимно на Небето.

Същинската природа на българската политика е далаверата, няма управление през годините на Прехода, в чиято философия – видимо или невидимо – да не е втъкана авантата.
Кажете един премиер, който да не е бил подвластен на този нагон. Кой?
Филип Димитров ли, когото някои искат да изкарат небесен ангел – та нали той с налудните си идеи практически „открадна“ българското земеделие и направо го съсипа.

И сега тъкмо Сектата упреква Радев в лобизъм и дори в далавера. Това се очакваше.
Стараят се усърдно цивилни гарги – като се започне от колхозника Ненчев и се стигне до ония, които наричаха Бойко шайкаджия, а пък сега го величаят – това е неговият отряд за саморазправа.
Подхвърлят мръсотийки и лакомо се облизват.
Имах надеждата, че ще има чиста игра между Бойко и Радев, но шайкаджиите набързо я омърсиха.

Заради един негодник от Добрич и двама наглеци от Септември, наемниците на ГЕРБ се нахвърлиха най-напред срещу Доган, а сега и срещу Радев.
А и 300 дребни мизерници не струват колкото един български генерал.
Но на шайкаджиите им е лесно – защото телевизиите са пълни с наивници, които ги носят като катъри на гърбовете си.

Дават ли си сметка телевизионните водещи, към какви злоупотреби ги тикат, как упорито се опитват да провалят кариерата им – ония каки, които им нареждат предаванията, шепнат в ушите им и въртят своите си игрички.
А горките водещи се чудят, как да запазят някакво приличие.

Хайде, на Бойко могат да му се слагат – той е Падишаха, Властелина, Самодържеца.
Обаче да угаждаш на бълнуванията на някакъв измисленяк като бившия министър на правосъдието Христо Иванов, да му уреждаш непрекъснати ексхумации?

Що за телевизия е тази, която озвучава брътвежите му срещу руския генерален прокурор Чайка?
Въпросната Чайка пък на другия ден кацва между Бойко и нашия главен прокурор.
Дали някои не си въобразяват, че така „балансират“: да подскажем на някоя телевизия да поканят лапацалото Иванов да дудне срещу руснака, а пък ние ще си го прегръщаме.
Дори не схващат, колко смешни стават с такава дърварска пропаганда.

И кой говори срещу руснака – един късен ренегат на нашенския болшевизъм, ако се има предвид от какво семейство се е пръкнал, за да се плези сега от екрана.
Абсолютният Рай на Ренегатите – това е България.

Жалкото е, че по-известните телевизионни лица са напълно зависими, дори са заложници на това лезене.
Направо са обречени. Провалът им е сигурен.
В „Тази сутрин“ канят “шайкаджията” Антон Тодоров и го оставят да говори, каквото му падне – без да има опонент насреща си.
Не разбрахте ли най-после, наивници безбожни, че единствения начин публицистиката да се придържа в някакви стандарти на приличие е полемиката лице в лице.
Наречете я дори очна ставка – иначе ще ви лъжат до второ пришествие и ще ви унижават пред публиката.
Едва на другия ден дадоха думата на президентския съветник и той направи Шайката на нищо.
Но тя вече си беше постлала с тлъсти лъжи.

Това не е нищо друго, освен мискинлък, жалък мискинлък.
Дали Бойко подозира, че е заобиколен от дребни мискини?
Може и да знае и да му е сладко, но така не се прави държава и История.

Замърсяването на публичната среда с мискинлъци е фатално – тя отдавна е полумъртва, но, все пак, трябва да има някакъв предел в омърсяването й.
Утре шайкаджиите така ще омърсяват и Бойко, това е вън от съмнение. Може да стоиш и хиляда години, но когато на 1001-а година си тръгнеш, те ще те започнат, същите храбреци.
Очаквай книгата „Аз бях близо до Бойко, лизах му левия чепик“.
Вчера те наричат „мутра“, а днес ти ближат задника.
Ами утре – утре какви ще ги фъфлят с изтръпналите си езици!
И те подтикват да участваш в една пропаганда, която няма нищо общо с разумната политика, тя може да има място единствено в катилската политика.

Всичко това, в крайна сметка, потапя телевизиите във фалшивост и притворство.
Те се превръщат в продавачи на катило-политика.
Съчувствам на кадърните водещи и репортери – а политиците трябва да знаят, че на тях всичко им е ясно.
Сега са с вързани езици, но един ден няма да им простят.

Те добре разбират, например, какъв позор е поредица на Би Ти Ви да бъде украсявана с поздравителен надпис от чуждо посолство, колко натрапчиво–нахална и компрометираща е тази напълно ненужна фльонга. Това не може да се случи и в някоя афганистанска телевизия – и там имат повече гордост.

Какво да говорим за „Панорама“ на БНТ, която била „спонсорирана“ от фондация „Америка за България“.
Това е пълен провал на приличието.

Интересно, кога американското посолство ще подкрепи една поредица разследвания за българската Криминалната приватизация.
Така ще отпрати Духа на българите направо във висините.

 

Кеворк Кеворкян, /със съкращения от „Уикенд“/

 

Валентин Хаджийски: Радев спечели сърцата на българите в Ню Йорк

Докладът на Министерския съвет, който определи Русия за враг, е копи-пейст на стари документи на НАТО отпреди две години, каза президентът на срещата с българската общност в Ню Йорк.

Пред Общото събрание на ООН. Радев първо малко импровизира, после прочете изказването – и двете на еднакво добър английски

Видях отблизо двата кулминационни момента от посещението на Радев в Ню Йорк за сесията на ООН тази седмица – речта му пред Общото събрание в сряда и срещата със сънародниците в генералното ни консулство в петък вечер. Нямам преки наблюдения върху цялата му натоварена програма през петте дни – в събота делегацията замина за Чикаго, но впечатленията ми от видяното са оптимистични и потвърждават надеждите от миналата есен за жадуваната голяма промяна към добро в българската политика и за ново лице на страната пред света.

 

 

Представянето в ООН беше успешно – Радев по обща преценка бе спокоен, концентриран, достолепен, излъчваше солидност.

Срещата на президента с българите в Ню Йорк пък се падна многозначително в Деня на независимостта. Сега по цял свят отново тръгват в бодър строй паради на независимостта. Тръмп каза в ООН, че САЩ възраждат основополагащия принцип на суверенитета – не само по отношение на себе си, но на всички други страни. Националната държава според него си остава най-доброто средство за подобряване положението на човека.

И българите в консулството в петък вечер си стискаха ръцете, честитяха си независимостта. Засега наистина повече като надежда за близко бъдеще, отколкото като реалност. В историята ни рядко се среща по-несуверенен лидер от Борисов. „След като България е член на НАТО и след като НАТО като основен противник, военен, приема Русия, нашата отбранителна доктрина е насочена срещу тях“, каза премиерът тази седмица. „Ако стане война, ние ще се бием на страната на НАТО“. Това предизвика огромно възмущение или поне дистанциране у огромно множество през целия политически спектър.

Дали изхвърлянията на Борисов на откриването на офиса на Европейската инвестиционна банка в София и в ефира на bTV, са били специално предназначени да внесат крамола и помрачат посещението на президента в Ню Йорк, не е сигурно, но ако е така, не постигнаха целта си. Ако целта е била друга, например свързана с изтребителите, предстои да видим след завръщането на Радев идната седмица в София.

За Борисов ЕС и НАТО са чужди природни сили или свръхестествен промисъл, недостижим за неговия ум, на които се покорява без разсъждения. Борисов явно е бягал от часовете по история в училище да рита топка и нагъва филии мас и не е учил, че Борис III и Богдан Филов се присъединиха към Оста, която в края на 1941 г. обединяваше почти цяла континентална Европа или много повече територия, отколкото ЕС днес. У нас имаше многочислени немски войски с репутацията на непобедима сила. Координацията между Берлин и София бе дори по-тясна, отколкото между Брюксел и София днес. Царят и премиерът общуваха с немците всеки ден без преводачи, а също с италианците, унгарците, другите тогавашни съюзници. Филов беше уважаван немски професор, в Италия разговаряше и на италиански. София бе много по-задължена на Оста, отколкото на Брюксел днес – съвсем пресен бе триумфът в Добрич и Скопие.

Но нито царят, нито Филов не допускаха щото във войната с Русия ние да се бием на страната на Оста. Въпреки натиска на Хитлер, особено след Сталинград. Като вменяеми люде за тях лоялността към съюзника имаше железни граници. Ген. Луков, който мислеше другояче, бе маргинална фигура с основно занимание клеветене на българските управници пред немците, че са меки към Русия и комунистите. Отношението на българите към Русия по това време бе ясно формулирано от Атанас Буров и също и от царя.

Не само войната срещу Русия е невъзможна, но и прекаленото изостряне на отношенията е недопустимо. Премиерът „Германофилов“ в разгара на войната на Източния фронт с пристигащите в България парашутисти и подводничари се съпротивява упорито на немците да  затвори съветските консулства във Варна и Русе – смятани за командни пунктове за саботаж срещу немските войски. Трудно дава разрешение за обиски в консулствата да търсят експлозиви и те не доведоха до нищо. През декември 1942 г. една неделя дори отива на кино да гледа „Ленин през октомври“ по покана на съветската легация, за да демонстрира добрите ни отношения, и пише в дневника си, че филмът е много интересен, но твърде дълъг – закъснял бил за бриджа.

При все това Филов бе осъден на смърт от Народния съд с одобрението на съюзническата контролна комисия. Нещо подобно в съвременен вид очаква и Борисов, и това му лази все по-силно по нервите, но е безсилен да си помогне. За слугинажа голямо значение имат и личните му качества. Комплексът на неукия човечец през „учените“: в моята делегация „всички парле ву франсе“, „моите министри са все експерти, с очилца“, рефлексът на прислужника пред господаря.

Кои ли са „експертите“, писали злополучния доклад за руската заплаха? Сигурно същите, които миналата есен сътвориха най-големия гаф в над 60-годишната ни история в ООН с кандидатурата на неизбираемата Кристалина и с изкуственото проваляне на Бокова, за който случай сп. „Форбс“ писа, че България изнесла показен урок как не трябва да се прави многостранна дипломация – и които по недоразумение са на свобода.

 

Президентът изслушва внимателно въпросите, гледа питащия в очите, отговаря без увъртания, конкретно, с отлично познаване на нещата

 

И сега редом с президента Радев на срещата с българите беше Екатерина Захариева, но сякаш никой не я забеляза, не й зададоха нито един въпрос, а и тя сама не поиска да каже нещо, когато от публиката се критикуваше външната политика на кабинета. Може би не знае друг език освен брюкселския новговор, който не се котира тук. Надявам се обаче откровено да предаде на Борисов атмосферата на срещата в Ню Йорк.

Жаждата на българите за суверенитет, национално достойнство, да бъдем представяни пред света от достойни, заслужили и качествени хора, е безпартийна и споделяна от почти всички сънародници. Салоните на генералното консулство бяха буквално претъпкани – такова множество не се е стичало тук от десетилетия. Абсолютно невъзможно бе да се провреш сред навалицата с фотоапарат на врата.

Имаше много хора и за Станишев в 2008 г., и за Петър Стоянов в 1997 г., но там бяха по-партийно оцветени множества. Може би само към Желев в 1995 г. имаше такъв общ интерес. Точно преди година Плевнелиев се въртеше из фоайето на българския кинофестивал в Ню Йорк да заговори някого и по едно време се запъти към мене – признавам, веднага обърнах гръб и се престорих, че ровя нещо в чантата си. Прям човек съм – не можех да не му кажа кой съм, какво мисля за безгръбначието му, а не биваше да възникват неприятни емоции на фестивала, дето даваха и документален филм за нашето училище „Гергана“.

Голямата част от гостите в петък вечер бяха образовани и „софистицирани“. Всички възрасти бяха равномерно представени, имаше много млади хора, мои приятели студенти. Имаше от стари емигранти до съвсем пресни попълнения на общността. Имаше аполитични и хора от всички политически цветове. Липсваха може би по идейни причини няколко добри мои познати, участвали в рехавите летни протести от 2013 г., но пък други бивши протестъри бяха дошли и се радваха.

 

 

Опашката желаещи да се ръкуват и снимат с президента се точеше часове, нещо никога небивало. Радев трябва да е човек с голяма физическа и психическа издръжливост – часове наред стискаше стотици ръце, разговаряше, позираше за снимки без ни най-малка проява на умора, разсеяност, отегчение, гледане на часовник. Непресторено любезно усмихнат, чуваше всяка дума на събеседниците си, отговаряше смислено и конкретно, гледаше ги в очите, дамите – с кавалерски шарм, който му иде естествено.

Правеше впечатление пълната откритост на срещата, липсата на полицейщина. Вратите бяха гостоприемно отворени, металотърсачите – изключени, вътре мярнах само един дискретен охранител от НСО, американската Сикрет сървис въобще не се забелязваше. Вижда се от самолет, че това е популярен лидер, който не се плаши от „народната любов“. На път към българското консулство отново минах край бетонните барикади с десетки въоръжени полицаи и куп паркирани автомобили по платното на улицата край хотела, дето са срещите на Тръмп, на 49-а ул. между Парк и Медисън авеню, а предишния ден попаднах на полицейската операция около среща на Ердоган в съседен хотел на Лексингтън авеню.

 

Малко след началото на срещата салоните на Генералното консулство в Ню Йорк се пукаха по шевовете

 

За срещата с българската общност вече имаше информация от БНТ и Нова телевизия, които са отразили почти всички политически непротиворечиви моменти, така че по-долу наблягам на останалите моменти и на лични впечатления.

Срещата започна навреме, дори малко преди уречения час, с кратко, информативно и необременително встъпление на посланика в САЩ  Тихомир Стойчев и също кратко и емоционално встъпление на президента. И двамата похвалиха българската общност в Ню Йорк, но при все тържествеността на момента словото на Радев съвсем не беше литургично.

 

 

Главният ни проблем, отново наблегна той, е липсата на справедливост в обществото и на прозрачност в държавните дела. Само това може да направи България привлекателна не само за инвеститорите, но и за българите, включително отново и за тези в чужбина и децата им. Това даде тон на въпросите от залата. Много от тях не бяха протоколни и засягаха самата светая светих на съвременната българска политика.

Един от първите беше дали България не може да съществува без НАТО и ЕС. Отговорите на президента бяха кратки и по същество. И друг път съм отбелязвал, че Радев отговаря на въпросите, каквито са, а не си ги измисля.

Преди малко повече от година, когато той за първи път се появи пред ттелевизионните камери като кандидат-президент, първите ми впечатления бяха, че е напълно „системен“ във външнополитическата си ориентация – с две военни специализации в САЩ, летял на F-16, първенец на випуска от чужденците, с добър разговорен английски, както видях сега на живо и в ООН и отгатнах от видеокадрите с Макрон във Варна, привързан към европейската идея. И сега Радев каза, че не си представя реалистично България извън НАТО и ЕС. Американските бази у нас, каза той в петък, не са американски, ние имаме полза от тях – там усвояваме полезен американски военен опит, водещ в света.

Но в същото време президентът е радетел за суверенна и активна национална външна политика и за приятелство с Русия. Проблемите ни, казa той минaлата есен, по-често идат не от натиска на външни сили, а от нас самите, от нашия страх, некадърност и корупция.

Това е самата истина – в рамките на ЕС и НАТО имаме много пространство за маневриране в защита на интересите ни и сме длъжни да го правим, Трябва най-после да станем истински пълноправен член на ЕС и НАТО, а не да ги приемаме като нещо чуждо, като природна сила, както прави Борисов. Трябва да познаваме и да се възползваме от вътрешните противоречия между различните блокове в НАТО и ЕС и в самите западни държави по различните спорни въпроси. Приказките на Борисов за европейски и натовски „геополитически“ интереси са само приказки. Нито в НАТО, нито в ЕС има общи за всички страни геополитически интереси. А в момента в САЩ имат две и три външни политики, воюващи една с друга.

Както правилно съм преценил миналата есен, Радев наистина е човек, който би могъл да формулира националния ни интерес и в Брюксел, и във Вашингтон, и в Москва, на разбираем за тях език, да го отстоява успешно, като с това буди уважение към себе си и страната си, и да постига успехи.

И това е изцяло в съзвучие с настроенията на българите – три четвърти от тях са за приятелство в Русия и две трети одобряват ЕС. Тези две неща са в съгласие в душите им. Тъкмо затова Радев беше избран с такова съкрушително мнозинство и без съмнение ще бъде преизбран в 2021 г., ако така върви.

От въпроса от залата дали ще наложи вето на евентуалния опит за премахване на двойното гражданство стана ясно, че президентът добре разбира и цени приноса на българите в чужбина за общобългарската кауза в XXI  век и държи те да останат свързани с България – включително, както аз го разбрах, и чрез своето конституционно право на българско гражданство. Освен за сънародниците в нюйоркските делови кръгове Радев се изказа много ласкаво за българските културни организации и подчерта, че най-важни от тях са българските училища.

Имаше доста остър въпрос за американските визи за българи, един въпрос засега без отговор, и за борбата с корупцията в България и „румънския модел“. Радев каза, че както Достоевски не може без „Престъпление и наказание“, така у нас не може повече да има престъпление без наказание. Време е да има наказани.

Не стигна времето за въпроси за изтребителите, а също за срещата с Порошенко за защита на българите в Украйна и за целта на срещата с Бил Клинтън – два въпроса, по които през седмицата прозвучаха критики по адрес на президента, така че сега не коментирам за това. Все пак не беше пресконференция с професионални журналисти, а силно емоционална земляческа среща.

Зададох няколко газетарски въпроса и аз. Виждам, че те не са отразени по никакъв начин от БНТ и Нова телевизия, които имаха екипи на срещата, операторите им буквално ме триеха с лакти, затова ще ги преразкажа подробно.

На какви експертни оценки се опира докладът на МС, който обявява Русия за най-голяма заплаха за сигурността ни? Той не е обсъждан в МС и в КСНС, не взима предвид излезлите по същото време доклади на министъра на отбраната за състоянието на въоръжените сили и на ДАНС. Не е взето предвид и общественото мнение, чиито изследвания през седмицата ясно сочат, че несъгласните с доклада са три пъти повече от съгласните. Две външни политики ли ще имаме, като САЩ?

Докато задавах въпросите, залата бръмна с леко напрежение. Все пак на метър стоеше вицепремиерката и министър на външните работи. После се възцари гробна тишина. Президентът се справи виртуозно. С поглед, с лека усмивка моментално сне напрежението и с перфектно владеене на материята обясни, че докладът не се опира на нищо подобно, а тази негова част е копи-пейст от известни натовски документи отпреди две години. Аудиторията разбра, че авторите на доклада са некомпетентни дори що се отнася до съвременното състояние на НАТО и следователно стойността на документа им е нищожна. Позицията за добри отношения с Русия, с която Радев бе избран за президент миналата есен, не е променена. Война с Русия е невъзможна. В притихналата зала ясно се чу групова въздишка на облекчение и веднага се разразиха аплодисменти – първият такъв случай след отговор на въпрос от залата.

След това ръкопляскания имаше и при отговора на президента за Достоевски и наказанията, а също при двойното гражданство, макар в последния случай и не толкова гръмки.

Това е забележителното изкуство, което Радев или е владеел още отпреди, или е усъвършенствал през съвсем краткия си стаж на Дондуков 2 – изкуството да обединява българите на основата на наистина общи, или поне споделени от огромното мнозинство, ценности, и апелирайки към най-добрите черти в националната ни душевност, но без да отлъчва никого, а дава на всекиго  възможност за неунизително приобщаване.

Важен момент от посещението беше и работата на първата дама. Десислава Радева изглежда решена да изпълни с полезно съдържание тази още непривична за България неформална институция, забравена по времето на Борисов и Плевнелиев. Радева се движеше по отделна и според мене твърде изтощителна програма, а предполагам, това беше и първото й посещение в Ню Йорк не само като член на президентска делегация – само по себе си твърде претоварващо с впечатления. Фокусът й бяха българските училища и културни организации, с които проведе три срещи, на две от които присъствах.

В Нюйоркското градско министерство на образованието Радева, заедно с представители на българското генерално консулство и на едно от българските училища в града, постави настоятелно пред американската страна въпроса за признаването на обучението по български в нашите неделни училища от местните власти за зачитане на кредит при кандидатстване и следване в колежи и университети – т.нар. „печат за двуезичие“. Такава процедура вече бе създадена в щата Илинойс и другаде, но в Ню Йорк засега опитите ни да постигнем същото удряха на камък.

 

Срещата в Нюйоркското градско министерство на образованието за статута на българския език в местната образователна система – т. нар. „печат за двуезичие“

 

Намесата на Радева счупи леда и изглежда въпросът ще бъде скоро решен на градско, а след това и на щатско равнище, а също след това и в другите щати. Това не само ще помогне на българските студенти да си спестят пари от такси и време за курсове по езици, но и ще повиши престижа на българския език в образователната система на Ню Йорк, което може да доведе до класове по български в държавните училища, дето има повече български деца, и до търсене на учители по български, а също и ще създаде добри връзки между българските неделни училища и местната държавна училищна система.

На срещата с представители на български училища от Ню Йорк, Ню Джързи, Пенсилвания и Масачузетс авторитетът на президентската институция събра за първи път от доста години в една стая и организации със сложна история на отношения зад себе си. По-новите училища се представиха за първи път пред колегите си, по-старите разказаха за опита си. Поставени бяха важни въпроси, сред които търсената промяна в българското законодателство за по-облекчено интегриране на възпитаниците на българските училища в чужбина в училищата и университетите в България – по което в бъдеще ще работи генералното консулство заедно с Асоциацията на българските училища в чужбина; търсенето на финансиране от МОН и на обучението на децата, по-малки от 5 години – много важно за привличане на децата отрано; необходимостта от широка кампания за популяризиране на неделните училища сред българските общности в чужбина – засега по-малко от 10% от децата посещават българско училище и там, дето има такова. Обсъждането беше оживено – това са хора със сходни духовни стремежи и проблеми, които веднага намират общ език.

 

Срещата с българските училища от Ню Йорк, Ню Джързи, Пенсилвания и Масачузетс

Освен това Радева проведе и среща с представители на българските културни организации в Ню Йорк, също добре посетена и оставила добри впечатления. Срещите поставяха реални проблеми, разговаряха реални хора, с истинска дейност, нерядко посветили й живота си. Някаше празни приказки, нито намек за идеологизиране или друго противопоставяне. Радева говори малко и без предисловия веднага дава думата на събеседниците си.

 

 

Добро впечатление прави и екипът на Радев. Запознах се на живо с началника на президентския кабинет, журналиста Иво Христов, с когото се оказа, че се познаваме задочно още от интернет форумите от 15 или повече години. Компетентни и приветливи, тези хора създават приятелска, работна, открита атмосфера, свободна от византийските козни на миналогодишната сесия около Плевнелиев и кандидатурата на Кристалина, когато всичко беше тайна и нищо не ставаше както трябва. Предполагам и за колегите от консулството и мисията при ООН така е много по-лесно и незатормозяващо да се работи.

 

Преди година по темата: http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/radev-bylgarskiyat-putin-nemezida-na-borisov 

 

Валентин Хаджийски
снимки: авторът
Гласове

 

Велизар Енчев: Егати държавата, в която шеф на парламентарна комисия и външен министър с гордост си признава, че е изпълнявал поръчка на чужда държава!

 

 

Егати държавата, в която шеф на парламентарна комисия и външен министър признава с гордост, че е изпълнявал поръчка на чужда държава!

И в това неделно утро БНТ ни ощастливи с атлантическите напътствия на НАТО-вец №1 Соломон Паси. Случайно или не, господинът изпусна информация, заради която, ако имаме правова държава, начаса трябва да бъде арестуван.

Паси гордо обяви, че като шеф на външнополитическата комисия на Народното събрание е пътувал до Северна Корея с възложена му от САЩ мисия да преговаря за ядрената програма на Пхенян. Водещият удобно пропусна да го попита дали е съгласувал тази си мисия с председателя на парламента, президента и премиера и така не разбрахме извършил ли е държавна измяна Соломон Паси? 

Защото, ако депутат, а и всеки български гражданин, се постави в услуга на чужда държава, това си е чиста проба шпионаж. Въпросната персона бе и външен министър и не е нужно богато въображение, за да си представим какви ги е вършил и на този пост. 

Преди пет години, пак в БНТ, външният министър в кабинета „Борисов 1“ Николай Младенов с усмивка призна, че по време на войната в Югославия е куриер на Джордж Сорос и нелегално пренася през българо-сръбската граница стотици хиляди долари за белградския офис на „Отворено общество“.

Година по-късно контрабандистът бе назначен за специален представител на генералния секретар на ООН за Ирак.

Какви времена доживяхме!

Агенти на чужди държави да се хвалят в държавната телевизия с предателството си.

 

Велизар Енчев

Фейсбук

Проф. Андрей Пантев направи на пух и прах “Деня на независимостта“: Най-пагубните решения България е взимала, когато е била независима (видео)

Снимка „Канал 3“

 

 

Най-пагубните решения България е взимала, когато е била независима. Независимостта е условие, но не е гаранция, че си много мъдър в политическите и военните си начинания. Преувеличаваме важността на България и в наши дни.  В момента най-големият престиж за един политик е да каже, че е подкрепян  от чужбина, преди 100 години това е бил позорен акт.

Това каза в предаването „Офанзива“ по Канал 3  историкът проф. Андрей Пантев.

Най-пагубните решения България е взимала, когато е била независима. Независимостта е условие, но не е гаранция, че си много мъдър в политическите и военните си начинания. Преувеличаваме важността на България и в наши дни.  В момента най-големият престиж за един политик е да каже, че е подкрепян  от чужбина, преди 100 години това е бил позорен акт.

По думите му Левски и Ботев не са наблягали на думата интереси, а на думата свобода.

„Основният урок е духът на населението, моралното здраве на един народ. Независимостта е условно понятие, днес нямаме независими хора, страни и дори континенти, да не говорим за политическия свят. Има една мъчителна зависимост в нашата история, тъкмо се изправяме и веднъж настава страшен срив, така както е след Съединението, въпреки нашия триумф“, допълни проф. Андрей Пантев.

Според него няма красива, има благородна война.

„Когато си на бойното поле и държиш меч, автомат или калашников, не можеш да си ангел. При нас винаги идва зашеметяващ удар от всичко онова, което сме реализирали с кръв, с ум или с книга, до кръста и до меча стои книгата, ние там сме най-силни. Всички са смятали, че българите не могат да се справят с държавността, тъй като окачествяват България като изкуствен продукт на руския натиск към Източното Средиземноморие. Ние намираме потенциал за армия и образование, което наистина е чудо“, разказва пред Любо Огнянов проф. Андрей Пантев.

По думите му Денят на независимостта е поредица от звездни мигове до 1913 година.

„Смятаха България за бъдещето на Балканите, махнахме всички тъмни векове на българското покорство. Независимостта не е самоцел, тя е като демокрацията, означава, че взимаш истински, праваилни за себе си решения. Какво и да говорим, достатъчно е да погледнем на картата и да видим, че ние сме много смешни с това, че сме членове на Северноатлантическия пакт“, каза още проф. Андрей Пантев.

Велизар Енчев: Каква Независимост, какви 5 лева?!!

Държавната истерия за независимостта днес няма край. Каква независимост, какви 5 лева! Премиер трети мандат ни е треторазреден кадър на СИК, гордеещ се със своята зависимост от Ангела Меркел и целуващ ръка на всеки щатски президент, държащ метаамфетаминовото му досие на отговорно пазене. Това написа журналистът Велизар Енчев.
Президент ни е човек, който под път и над път се хвали, че е НАТО-вски, а не български генерал. Военен министър ни е трапезен войвода, който първи предаде четата и призна македонската нация и сърбизирания й език.

Тия тримата ли са независими и милеят за България?, пише още във фейсбук Енчев.

За Грипените, геополитиката и правовата държава

 

 

През последните дни се развихри истинска война на тема Грипени. Това е поредната война, в която Борисов е умело въвлечен.
Дали той го осъзнава? За Борисов и ГЕРБ изглежда изключително лесно да нападнат президента Радев. Но за разлика от тях той е обучаван в стратегическо планиране. И така Борисов попадна в капана, наречен лобиране и Грипени.
Да, в лобиране бе обвинен Радев. Президентът обратно каза, че лобистите победиха експертите. За публиката е важен крайният резултат в тази война. И най-неочаквано от ГЕРБ обявиха негласно Радев за победител. Самият председател на комисията Грипен Емил Христов обяви, че Радев е прав.
Как го стори?
Много просто с думите си:
„Тук няма политика, тук има геополитика“

При тези думи бих казал само, че в правовата държава държавни пари се харчат съгласно закона и когато е необходимо съгласно експертната преценка. В нито един нормативен документ няма понятие геополитика. А това означава, че самата комисия се ръководи от незаконни мотиви. Все пак живеем в правова държава и дори и Борисов трябва да се съобразява с това.

И сега се връщам към най-важния въпрос – кой вкара Борисов в капана на Грипените?
Президентът го посъветва да си поогледа съветниците, но Борисов го прие като упрек.
През изтеклата седмица се появи и един упрек на Цветанов към Радев на темата семейни морални ценности. Но дали адресатът не беше Борисов? Да си спомним кога Цветанов за пръв път използва семейните ценности като оръжие? Това се случи непосредствено преди номинацията на кандидат президент от ГЕРБ. Тогава всички видяха адресат в това изискване Плевналиев, но дали отново не беше Борисов?

Дали вкарването на Борисов във война с Радев не цели неговото отстраняване като лидер?
Мисля, че това е правилният въпрос в момента. Защото, ако трябва да се анализира в две изречения скандала с Грипените, то те са следните. Войната на ГЕРБ с Радев на тема Грипени бе започната от Цветанов. Човек от парламентарната група на ГЕРБ обяви Радев за прав на темата лобизъм след като обяви, че рещаващ фактор е геополитиката, а не закона и експертното мнение.

На практика излиза, че ГЕРБ уж атакуват Радев, а в същност му подават топки за политически волета.
Очевидно някой в ГЕРБ очаква развитие на политически процеси, които може да костват лидерството на Борисов. Очевидно някой в ГЕРБ не иска Борисов да работи в тандем с Радев и го постига.

Логично е да считаме, че на Борисов не му е необходима подобна война, тъй като до 1 януари 2018г остават около сто дни. През тези сто дни дни предстои приемането на държавния бюджет. През тези сто дни предстои развитие на случая с Ц.Василев и закона Магнитски, а това развитие ще има последствия за България. И така до поемането на председателството от България на ЕС.
През тези сто дни Борисов трябва да си спомни прозрението си от 2013г:„Най-големият враг на ГЕРБ е самият ГЕРБ.“

Петко Добрев

 

Източник:епицентър.бг

 

Велизар Енчев гневен: Волене, върни рублите! Вече си на доларова позиция.

 

 

С гневна позиция срещу лидера на „Атака“ Волен Сидеров излезе бившият му партньор и бивш независим депутат Велизар Енчев.

Публикуваме я без редакторска намеса.

Волене, страхливецо! Къде се криеш вече 24 часа от руските ракети? Защо се завря в миша дупка и не смееш да се покажеш и ясно да кажеш: Осъждам НАТО-вския доклад за Русия, оттеглям подкрепата си за правителството, минавам в опозиция!

Много жаби и гущери гълташе Новият Левски, за да докопа властта и получи съдебна индулгенция. Но тази сутрин падението му е на Кота 0. Вместо да излезе с лицето си в Би Ти Ви, той прати в студиото на Хекимян националния си координатор Светослав Лазаров.

Бившият главен секретар на МВР, повече известен с кървавия провал на акцията на МВР в Лясковец, само доказа правилото, че от всяка пръчка свирка не става. И направи такава свирка на властта, която дълго ще се помни.

Без срам и свян, дясната ръка на Сидеров гордо рапортува: „Атака“ има много последователна позиция…“ Но на въпроса на Хекимян подкрепя ли премиерската позиция, че при война с Русия ще воюваме на страната на НАТО, позорно измънка: „Това че сме партньори с ГЕРБ, не значи, че сме на едно мнение…“

Е, има ли такова животно в политиката? Което хем управлява с ГЕРБ, хем има друго мнение по външната политика на управляващите?

Волене, кажи си и ще ти олекне: Мъж или жена си? Русофил или рублофил си? Управляващ или опозиция?

И върни рублите! Вече си на доларова позиция.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Велизар Енчев: Има ли идиоти, които ще се бият на източния фронт за СИК? Ако има война с Русия, Борисов ще се бие на страната на НАТО

 

 

В доктрината ни, ако има война, ще се бием на страната на НАТО, каза Бойко Борисов в интервю за Би Ти Ви, като минута преди това призна, че Русия е главният враг на Алианса.

Така, за наш срам, той стана първият премиер на страна-член на НАТО, открито декларирал готовност да воюва срещу Русия.

Борисов, а ако НАТО нападне Русия, както Наполеон и Хитлер сториха това, българските войници в първите редици на агресорите ли ще бъдат?

Стратегът от Банкя знае ли, че дори Борис III не изпрати войски на Източния фронт през Втората световна война, въпреки натиска на Фюрера?

Ако имахме съмнения за СИК-аджийските зависимостите на премиера, време е да ги разсеем.

Нашият фюрер доброволно ще праща пушечно месо на Източния фронт, за да не последва съдбата на генерал Нориега, който от президентския дворец на Панама светкавично се озова в щатски затвор за наркобарони.

Има ли идиоти, които ще се бият на Източния фронт за СИК?

П.П. Абе, къде се покри Волен Сидеров? Няма ли да се запише доброволец за Източния фронт на НАТО? Не знае ли за премиерската директива да брани Майка България от руската мечка? Пък и е човек с опит. През 1991-а кацна в щатското посолство с патриотичната оферта да воюва в Ирак.
Каракачанов пак се уреди – днес е в Скопие, за да мобилизира братята за Източния фронт.
Но Валери Симеонов удари бингото. Най-после ще сбъдне мечтата си да коли казаци.
Само Джамбазки ми е голям кахър – как да зареже Брюксел и хукне към Москва?

 

Велизар Енчев, Фейсбук

 

Шефът на Военния комитет на НАТО за руските учения „Запад 2017“: Наблюдаваме сериозна подготовка за голяма война, има опасност от въоръжен конфликт

Генерал Петр Павел

 

Северноатлантическият алианс много се опасява от „възможни инциденти” по време на военното учение на Русия и Беларус „Запад-2017”. Това заяви пред журналисти председателят на Военния комитет на НАТО, чешкият генерал Петр Павел.

Генералът сподели мнението си в столицата на Албания Тирана, където се провеждаше ежегодната среща на министрите на отбрана на страните от НАТО. Този път тя бе посветена на въпросите на борбата с тероризма, ситуацията в западните Балкани и новата стратегия на САЩ в Афганистан.

По думите на високопоставения командир, цитиран от осведомителните агенции, независимо от уверенията на Москва, че не разглежда НАТО като враг” и „че ученията  не са насочени срещу НАТО”, Русия не е разкрила в необходимата степен параметрите на маневрите.

Според генерала, количеството на задействаните в учението военнослужещи на са 12 700, както твърди Русия, а много повече – между 70 и 100 хиляди.

„От комплексния поглед на ставащото се утвърждава извода, че ние наблюдаваме сериозна подготовка за голяма война”, смята Петр Павел.

Преди две седмици лично той се срещна с началника на руския Генерален щаб Валерий Герасимов. В навечерието на учението Герасимов разговаря по телефона с главнокомандващия силите на НАТО в Европа генерал Къртис Скапароти. Тема и на двете беседи бе намаляване на риска от случайни стълкновения.

„Ние разполагаме с голямо струпване на войски в регионите на Балтика и на Черно море. В тази светлина човешкият фактор или техническа неизправност, с голяма вероятност може да провокират нежелателен инцидент, способен да прерасне във въоръжен конфликт.“, обяснява генералът.

 

 

Източник:Блиц

 

Велизар Енчев: Русофобският доклад е дело на опитомени от НАТО патриоти

 

 

Мнозина се питат кои са авторите на правителствения доклад, определящ Русия като заплаха за България, но малцина си спомнят, че русофобите в кабинета не са от ГЕРБ, а от Опитомени патриоти.

По ирония на съдбата русофобията на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов не им пречи на избори да обират гласовете на русофилите.

Просто защото простият народ сляпо вярва на тъпия стереотип, че по презумпция патриотът е русофил и упорито гласува за рафинирани измамници.

Та точно за простолюдието, което в тези усилни дни вари люта ракия, бурканира туршия и кълне душманите на Русия, припомням:

В разгара на президентската кампания през октомври 2016 г. Валери Симеонов заяви в интервю:

“В голяма част от историята на България Русия е била наш враг. Даже бих казал, че в по-голямата част от историята ни Русия е наш враг, включително и при Руско-турската освободителна война… Година след освобождението се е стигнало до там, че голяма част от народа започва да съжалява за турското робство…”

По логиката на председателя на НФСБ, който не крие омразата си към Русия, императорската армия на Александър II е била не освободител на българите, а окупатор на българските земи.

И което е особено шокиращо в това откровение, „българският народ съжалява за турското робство“.

Тогава настоях историкът Красимир Каракачанов и щатният русофил Волен Сидеров да осъдят антиисторическата позиция на Валери Симеонов, ала призивът ми остана глас в пустиня.

И двамата замълчаха.

Трепереха горките от гнева на коалиционния си чорбаджия, известен с нрава си да не прощава инакомислие даже по прогнозата за времето. Що се отнася до русофобията на Каракачанов, тя пролича и на министерската среща на НАТО в Брюксел, на която новият ни военен министър гордо рапортува:

„България подкрепя засилването на Източния фланг на НАТО“, разбирай Източния фронт на САЩ.

В духа на евроатлантическите ценности, нито една телевизия не излъчи това изявление на боса на ВМРО и русофилският му електорат остана в неведение за новия подвиг на НАТО-вския войвода.

А СЕГА НАЙ-ВАЖНОТО: Според отлично осведомени източници, Каракачанов е съавтор на писания в централата на пакта доклад в качеството си на НАТО-вски военен министър.

Именно той го е представил на закрито правителствено заседание в края на август, а Симеонов е дал пълната си подкрепа за него.

Демографското вице дори компетентно се е изказало по „руската заплаха за България в Черно море след анексията на Крим“, а военният бос одобрително кимал с глава.

По разбираеми причини тази част от правителствената стенограма не е дадена на медиите с мотива, че е класифицирана информация, пряко касаеща националната сигурност.

Наивно се надявам опозицията да притисне премиера и военния министър по време на парламентарните дебати около въпросния документ, за да лъснат потайните дела на опитомените патриоти.

Но съдейки по мълчанието на Корнелия Нинова и бягството й от критична позиция както към доклада, така и към патриотичните му автори, с които драпаше да управлява, нищо чудно той да мине в пленарната зала.

След като янките опитомиха дори крещящите срещу НАТО патриоти и ги натикаха в кошарата на Чичо Сам, какъв проблем са им социалистите, които ни вкараха в НАТО?

Велизар Енчев,
17 септември 2017 г.

 

Бруталните изнасилвания от мигранти взривиха Италия!

 

 

Обвиненията в изнасилване, насочени срещу чужденци, подклаждат антиимигрантските настроения в Италия преди парламентарните избори, които трябва да се произведат в началото на следващата година, когато темата за миграцията ще бъде начело в политическия дневен ред. Политици, противници на имиграцията, използваха престъпленията, за да напълнят главите на хората с посланието, че левоцентристкото правителство е разхлабило граничните проверки, позволявайки на над 600 000 мигранти, основно африканци, да влязат в страната в последните четири години, пише Ройтерс.

„Те са толкова много тук. Ние връщаме много малко от тях у дома“, написа в Тwitter Матео Салвини, лидерът на дясната партия Северна лига, след като тази седмица полицията съобщи, че бангладешки гражданин е арестуван в Рим по подозрения в изнасилване на финландка, работеща като детегледачка. Случаят в Рим стана две седмици, след като млада полска туристка каза, че е била групово изнасилена от четирима африканци, трима от които под 18 години, на плаж на адриатическия курорт Римини. Приятелят на полякинята беше пребит от младежите, а перуанска транссексуална жена каза, че е била изнасилена от същите четирима нападатели по-късно същата нощ. Главатарят на бандата беше идентифициран като конгоански кандидат за убежище, на когото било позволено да остане в Италия по хуманитарни причини.

Другите трима бяха марокански братя на възраст между 15 и 17 години, родени в Италия, и 16-годишен нигериец. „Банда от магребски червеи“, заяви Джорджа Мелони, лидерката на дясната партия Италиански братя, която се очаква да се съюзи със Северна Лига и с партията на Силвио Берлускони Форца Италия на изборите. Допитване до общественото мнение, публикувано в сряда във в. „Република“, показва, че 46 процента от италианците смятат мигрантите за заплаха за личната си безопасност и за обществения ред, срещу 40 процента в последното подобно допитване през февруари. Преди пет години на това мнение бяха само 26 процента от италианците. Опозиционните партии казват, че правителството не може да пренебрегва този въпрос, изтъквайки официални данни, според които през първите седем месеца на годината 1534 италианци са били арестувани или обвинени в изнасилване в сравнение с 904-те чужденци, заподозрени в същото престъпление.

„Около 40 процента от изнасилванията са извършени от чужденци, които съставляват 8 процента от населението. Човек не може да прикрие този факт“, казва Дебора Бергамини, депутат от Форца Италия. „Притокът на мигранти има големи последици“, допълва тях. Въпреки че Италия е била колониална сила в Африка през 19-и и 20-и век, а мигрантите идват в нея от десетилетия, тя основно служеше за транзитен път към останалата част на Европа и така си остава страна с преобладаващо бяло население. Но миграционната политика на ЕС означава, че все по-голям брой кандидати за убежище трябва да останат в Италия, за да си осигурят разрешително за пребиваване, което означава, че много повече африканци и бежанци от Близкия изток се опитват да превърнат страната в свой дом.

Нарастващото обществено безпокойство заради притока на мигранти започва да влияе на правителствената политика. Във вторник управляващата левоцентристка Демократическа партия замрази дълго обещавания закон, който щеше да предостави гражданство на децата на имигрантите. Около 70 процента от италианците подкрепяха тази мярка по-рано тази година, но сега тази подкрепа е намаляла на 52 процента, според данните от допитването във в. „Република“. Вътрешният министър Марко Минити също се намеси, за да спре потока от мигранти.

„Страхувах се за демокрацията в тази страна“, каза Минити миналия месец, обяснявайки защо след месеци на де факто политика на отворени врати правителството накрая въведе мерки, целящи да попречат на мигранти да пътуват от Либия за Италия. За последните два месеца и половина броят на мигрантите, достигнали Италия, спадна със 70 процента в сравнение със същия период на миналата година – до около 16 500 души, но случаите на изнасилвания подхраниха доста негативни медийни заглавия срещу новодошлите. Миналата година германските медии бяха обвинени, че първоначално са пренебрегнали твърденията за сексуални посегателства от мигранти по време на новогодишните празненства в Кьолн, за да не подклаждат настроения срещу чужденците. Италианските медии нямат подобни колебания.

„Първо бедност, а сега ни носят и болести“, гласеше заглавие на първа страница на италианския в. „Либеро“, след като италианче почина от малария броени дни след като е било в едно и също болнично отделение с две африканчета, страдащи от същото заболяване. Маларията се предава от комари и не може да бъде предавана от човек на човек. Тя бе изкоренена от Италия през 1970 г. и лекарите все още не знаят как детето, което никога не е пътувало в чужбина, се е разболяло. Чечиле Кашету Киенж, родената в Конго депутатка в Европейския парламент от управляващата италианска Демократическа партия, казва, че подобни заглавия показват до каква степен е във възход расизмът в Италия.

„Вестниците превръщат мигрантите във врагове на Италия и хората започват да вярват в подобни безсмислици“, казва Киенж, бивша министърка, която редовно е обект на расистки обиди и подигравки в медиите. „Расизмът се използва като политическо оръжие и ситуацията се влошава все повече. Проблемът е, че ние живеем в постоянна предизборна кампания и политиците извличат дивиденти от страховете на хората“, допълва тя. Северна лига поведе офанзивата срещу мигрантите, а нейният лидер Салвини редовно критикува мигрантите във Facebook. Партията бе възнаградена за това с нарастване на подкрепата с 6 процента през 2014 г. и с над 15 процента днес и се превърна в третата най-голяма политическа сила в Италия в много социологически допитвания.

„Възходът на Северна лига може да се припише на антиимигрантската позиция на партията и на неоспоримата способност на Салвини да разиграва популистката карта“, казва социологът Ренато Манхаймер. Той прогнозира, че въпросът ще продължи да бъде доминиращ. „Икономиката е много по-важен въпрос, но за жалост, мисля, че ще той ще отстъпи пред миграционния въпрос в предстоящата предизборна кампания“, казва той.

 

 

Източник:Блиц

 

Плевнелиев: Ако зависеше от мен, бих посочил Петър Стоянов още веднъж за президент

Президентът (2012 – 2017) Росен Плевнелиев е първият участник в проекта „Размяна на вратовръзки“, който Дарик радио и Egoist.bg организират по случай 25-ата годишнина на радиото.
Той е първият от 25-те мъже, които са останали в историята в последните 25 години. Разговорът с Плевнелиев ще бъде излъчен утре по радиото.
Първият въпрос на главния редактор на Дарик Константин Вълков е: Ако президентът назначава следващия президент, кого бихте назначили?, пише Egoist.bg

 

„От всичко, което видях и разбрах дотук, аз лично бих посочил президента Петър Стоянов. Ако зависеше от мен, щях да го посоча още веднъж. Той е един достоен, успешен президент на България, помъдрял, все още достатъчно млад, в силите си“, отговаря предишният президент.

Росен Плевнелиев казва за Петър Стоянов, че от него е научил „нещо изключително мъдро и основополагащо за дейността на всеки президент послание – човешко е да се бърка, но един президент може да бърка в малките неща, един президент не трябва да допусне стратегическа, голяма грешка, от която да страда държавата и народа“.

 

За Петър Стоянов той казва още: „Символ на истински ценности. Символ на човек, който зададе правилната посока на България, а именно посоката на европейската интеграция и интеграцията в НАТО, символ на човек, който дълги години в политиката остана честен; остана беден по един или друг начин като символ на това, че не посегна на един лев, на един проект; човек, който получи международно признание и човек, който в един много решителен за България момент изигра своята голяма роля“.

Росен Плевнелиев посочва служебното правителство на Марин Райков, когато е питан за това кое от двете назначени от него правителства би отличил. „Избирам първият категорично – служебният кабинет на Марин Райков. Много се гордея с начина, по който бе направен, с дейността му. С резултатите, които постигнаха за България. Това е единственото българско правителство, казвам го най-отговорно, което имаше смелостта да бръкне в раната на българската олигархия по начин, по който никой друг не го направи. И за пръв път в история на прехода да въведе правила и прозрачност в управлението на държавните пари“.

Плевнелиев има предвид приетата от кабинета на Марин Райков наредба, която задължаваше държавните фирми да не държат повече от 25% от парите си в една банка. Повод за това бе публикуваната към онзи момент информация за огромната концентрация на държавни стредства в КТБ.

На въпрос на Константин Вълков: Страхът от личен провал пречи ли на един мъж, когато е на най-високата държавна позиция, да взима смели, нестандартни, рисковани решения?

Плевнелиев отговаря: Бях символ на независимо водене на политика, никога не съм бил член на политическа сила, никога не допуснах политическите сили да се бъркат във взимането на стратегическите решения, докато аз бях президент. Доказателства, колкото искате. Давам си сметка, че когато сформирах служебни правителства, в един много критичен момент за България, спомнете си 2013 година, когато през февруари стотици хиляди българи бяха по улиците, министър-председателят изненадващо хвърли оставката си. Парламентът се саморазпусна. Аз привиках на консултации политическите партии. Те казаха, дотук сме. Имах огромни притеснения. Не мога да кажа страх, но притеснения. Правя разликата между страх и притеснение. Страхът по някакъв начин е неконтролируем. Страхът е обратното на любовта. Притесненията са нещо нормално. Притеснението е свързано с това, че -да, имам притеснение, но имам и план. Страхът е по-скоро емоционално състояние, в което нямаш план. Излъчваш страх. Никога не съм изпадал в тази ситуация.

В този момент, когато всичко се разпадаше, моите големи притеснения бяха, че аз оставам сам. И нямаше никой друг – нямаше парламент, нямаше министър-председател. Нямаше никого. Сблъскаха се помежду си, спомняте си – кой кого щял да поръча да убие и т.н. В този момент, в същият този следобед аз останах абсолютно сам. Тогава в тези моменти държавата се е крепяла единствено и само на държавния глава.

Аз взимах своите решения имайки своите притеснения. Например – аз трябваше да сформирам служебно правителство. И ето, тук отговарям точно на вашия въпрос. Имаше стотици хиляди протестиращи. Какво правите? Как овладявате ситуацията? Аз реших въпреки всички съвети, включително от политически сили, включително от Националната служба за охрана, включително от Държавната агенция за национална сигурност, съветите им да не ходя при протестиращите, но аз отидох. Отидох с ясното посласние, че те трябва да знаят, че имат партньор. Да знаят, че президентът, който е останал сам в тази ситуация, е символ на държавността и на институциите, и е на тяхна страна. И дори и да не съм съгласен с техните искания, аз уважавам демократичното право на българите да протестират и искам да бъда заедно с тях в този процес. Трябваше да се правят избори в режим на протести, в десетки градове имаше протестиращи.

Можеше ли да бъда още по-радикален, още по-смел, още повече, как да кажа – голям непукист? Така както Маргарет Тачър примерно, както и други политици, взимаха изключително смели решения и не се съобразяваха много-много. Но в средата, в която ние се намираме в момента, един политик трябва много повече да се съобразява. И другото нещо, да, когато правех служебните правителства, когато отидох при протестиращите, когато останах сам, аз все пак направих всичко възможно, за да интегрирам всички останали. От тази гледна точка съм правил компромиси.“

Сред участниците в проекта на Дарик са също Бойко Борисов, Иван Костов, Георги Първанов, Сергей Станишев и проф. Никола Владов.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

“Российская газета“: Братушките се изплашиха

Факсимиле: „Российская газета“

 

 

Владислав Воробьов, Российская газета

Не е тайна, че през последните почти тридесет години САЩ максимално плътно и активно дърпат конците в една от ключовите балкански държави – България. В тази страна в продължение на столетия към руснаците са се отнасяли топло. Но „натовските стандарти“ успешно се справиха с този проблем за русофобите на Запад. Сега в българското правителство официално определят Русия като външнополитическа заплаха.

Моят 14-годишен син неотдавна гостува в София. Там е имал особено символен разговор със свой връстник. „Вие наистина ли искате да ни бомбардирате?“, попитал го българинът. „Татко, аз изпаднах в шок“, – разказа ми синът ми след завръщането си. – „Те наистина мислят, че ние сме готови да воюваме с тях! Аз му отговорих, че Русия не се кани да напада никого.“

И наистина, какво може един български ученик да попита руския си връстник, когато всекидневно вестниците, радиата и телевизиите разказват как „Москва нападна Киев“, че Русия „заплашва европейската сигурност“, че руснаците „ей-сега ще тръгнат на война с Европа“? И не трябва да очакваме нищо друго от българските политици и медии. Дори и заради това, че американското присъствие в България расте скокобразно.

Така че изводите, до които достига българското правителство, са напълно очаквани. В доклада за състоянието на националната сигурност, както съобщава ТАСС, става дума, че Русия се е превърнала в една от външнополитическите заплахи за България. Сега този документ е влязъл за одобрение в българския парламент. И местните медии веднага обявиха тържествено: „За първи път правителствен документ съдържа толкова остра критика по адрес на Москва“.

„Действията на Русия се явяват източник на регионална нестабилност и застрашават нашата основна цел – единна, свободна и мирна Европа. Нарастват заплахите не само в Балтийско и Черно море, но и в източната част на Средиземно море, където Русия засилва своите военни възможности и увеличава военната си активност“, се подчертава в доклада, който, между другото, е подписан от премиера на България Бойко Борисов.

А ето какво мисли по повод руско-българските отношения президентът на България Румен Радев: „Ние трябва да спрем да говорим за Русия, а да започнем да говорим с нея. Длъжни сме да установим диалог Русия – ЕС, за да намерим прагматични решения“. Впрочем, България е парламентарна република. Което означава, че в нея „музиката поръчва“ на първо място премиерът, а не президентът.

И все пак далеч не всички в България, колкото и да се старае Вашингтон, са готови да видят в лицето на Русия заплаха. Например, българският политолог Владимир Трифонов в разговор с руски журналисти отбеляза: „Целта на САЩ е всички балкански държави да станат членки на НАТО. За тази цел те трябва да уредят всички разногласия помежду си. След това САЩ ще се опитат да използват военния и пропагандистки потенциал на Балканите в борбата срещу Русия“.

И те вече използват всички, които могат. В това число, за съжаление, и българското правителство.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

“Дер Щандарт“: България се превърна в Мека за любителите на “мрачния туризъм“

Паметникът на Бузлуджа по време на комунизма

 

 

„Dark Tourism“ – „тъмен туризъм“ или „мрачен туризъм“: тази нова туристическа мода е отвела в България кореспондентката на австрийския вестник „Дер Щандарт“ Карин Черни. В дългия си репортаж с много снимки тя разказва за обиколката на комунистически забележителности в България. Групата туристи от САЩ, Англия, Германия и Австрия посетила седем „шантави комунистически паметника“, тръгвайки от Паметника на Съветската армия в София.

„Монументът е разположен централно в един обществен парк, наоколо се мотаят скейтъри и млади хора, които пият бира и слушат музика. Нощем е тъмно като в рог – паметникът не се осветява, което навежда на недвусмислени заключения за амбивалентното отношение на страната към собствената ѝ история. България иска да върви напред, тя гледа към капиталистическото бъдеще и сякаш предпочита комунистическото ѝ минало да го няма. Благодарение на анонимни автори паметникът продължава да привлича обществено внимание“, пише Карин Черни и разказва накратко за няколкото среднощни акции по боядисване на паметника.

Следващата спирка на групата по „тъмен туризъм“ е „Музеят на социалистическото изкуство“ в София. „България не полага особени усилия да рекламира този музей. Той покрива периода от 1944 до 1989 г., а особено впечатление правят скулптурите в него: тук могат да се видят статуи на Ленин и Сталин, спасени от разрушаване, както и гигантската червена звезда, която навремето грееше над Партийния дом в София.“

Комунистическа „Триумфална арка“

За „Триумфалната арка“ в Балкана над Троян авторката на пътеписа между другото пише: „Тя показва каква свобода на формите и на историческите образци е била възможна по онова време, стига да се виждат комунистическите символи сърп и чук. И че дори една римска триумфална арка е била възможна като съветски паметник.“

За паметника в Шумен, посветен на 1300-годишнината от основаването на българската държава, Карин Черни пише:

„За разлика от много други паметници, които държавата не поддържа, този е в безупречно състояние. Направо смазващо действат дори само мащабите на комплекса, открит през 1981 г. в чест на основаването на българската държава. Абстрактните бетонни фигури сякаш са излезли от филма „Трансформърс“ – застинали в движението си. Паметникът в Шумен не е свързан пряко с комунизма – може би тъкмо поради това е толкова добре запазен и привлича младоженците, които си правят сватбени снимки пред него.“

 

„Фитнес на открито във Варна“
След подзаглавието„Варна е лятната столица на България. Градът край Черно море излъчва средиземноморска лежерност. Паметникът на българо-съветската дружба е бил открит през 1978 г., когато градът още се е казвал Сталин (грешката е на авторката на статията – бел. ред.). Разположеният на едно възвишение паметник се е използвал до 1989, вътре е имало дори малка книжарница. Сега обаче импозантният монумент, за който навремето са били използвани 10 хил. тона бетон, постепенно запада. „По примера на филмовия герой Роки Балбоа местните хора използват 305-те стъпала към него за фитнес на открито.“

За Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“, изграден през 1977 г. авторката между другото пише:

„Огромният комплекс се състои от едно абстрактно знаме, конкретни фигури и интересни наземни мотиви. Пазачът следи да няма прояви на вандализъм, а руската общност в града се грижи за поддържането му.“

„Комунистическият НЛО“

Последната спирка на групата по „тъмен туризъм“ е комплексът в Бузлуджа, за който авторката пише следното:

„Бузлуджа е иконата сред комунистическите паметници. Сградата прилича на летяща чиния, кацнала на върха, и е построена в чест на социалистическото движение в България. След падането на комунистическия режим през 1989 г. никой не желаеше повече да се грижи за опазването на мемориала. На много места таванът вече е продънен, през зимата снегът се сипе във вътрешното помещение, което в резултат изглежда като от някакъв друг свят. Посещението на Бузлуджа е авантюра, защото влизането в района е строго забранено. Държавата дори е наела охранителна фирма, която е инсталирала и камери. (…) Ако имате късмет, ще срещнете хора, които вече са били вътре. Те разказват за вътрешното помещение с формата на арена, от чиято красота направо ти спира дъха.

Вятърът и климатът тежко увреждат сградата, великолепните мозайки постепенно се ронят, а много посетители смятат, че е добра идея да се увековечат чрез графити. Междувременно и в България вече има инициативи, които искат да запазят този своеобразен космически кораб поне в сегашното му състояние и да опазят архитектурния паметник от окончателна разруха. Бузлуджа е типична дестинация за авантюристите, които практикуват „тъмен туризъм“ – там дори границите на закона понякога се прекрачват. Има хора, които се катерят през една тъмна шахта чак до върха на 107-метровата кула, минавайки покрай изпотрошени стъклени прозорци с червени петолъчки. А за онези, които са останали долу: от връх „Хаджи Димитър“, където някога е кацнал „комунистическият НЛО“, към Балкана се открива впечатляваща гледка.“

 

 

Източник: „Дойче веле“

 

Ирина Бокова в писмо до “Монд“: Не съм получавала възнаграждение от никое правителство

 

 

Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова изпрати опровержение до френския в „Монд“ във връзка с публикувана в изданието статия, озаглавена „Баку си купува влияние в Европа“, в която е цитирано и нейното име.

„Не съм получавала, директно или индиректно, възнаграждение от никое правителство. Вие смесвате моите функции с тези на моят съпруг, който по това време е частен консултант…По-сериозното е, че Вие, изглежда, не познавате добре функционирането на една междуправителствена организация“, пише Бокова.

След статията “Баку си купува влияние в Европа” (“Le Monde”, 6 септември 2017 г.)

генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова ни изпрати следното писмо:

“Никога по време на моя мандат като генерален директор не съм получавала, директно или индиректно, възнаграждение от никое правителство. Вие смесвате моите функции с тези на моят съпруг, който по това време е частен консултант. Нямам никакво участие и не познавам в детайли неговата дейност като бизнесмен, за която той вече отговори на журналистите и категорично отхвърли обвиненията.

По-сериозното е, че Вие, изглежда, не познавате добре функционирането на една междуправителствена организация. Присъщо именно на генералния директор е да развива отношения с всички страни членки. Отношенията между ЮНЕСКО и Азербайджан са установени отдавна и не водят началото си от избирането ми през 2009 г., и се развиват при стриктно прилагане на решенията на нашите управителни органи.

Азербайджан, като член на ЮНЕСКО, е приемал срещи и е финансирал програми при зачитане на одобрените от страните членки механизми, при пълна прозрачност. Не съм вземала решението за организиране на изложба, посветена на тази страна, както Le Monde неправилно посочи. Държавите членки, и не генералният директор, са взели това решение съгласно процедурите, които важат за всички. ЮНЕСКО постоянно е домакин на десетки изложби, концерти и събития.

Що се отнася до правата на човека, тема, която е скъпа на сърцето ми, аз засилих както никога досега мандата на ЮНЕСКО в тази област, особено във връзка със свободата на изразяване. Поех инициативата за световен план за действие за свобода на печата и сигурност на журналистите, който днес е приет от всички държави членки на ООН. Двама журналисти от Азербайджан, Ейнула Фатулаев през 2012 г. и Хадиджа Исмаилова през 2016 г., получиха с моята подкрепа наградата “Гийермо Кано” за свобода на печата, най-високото отличие на ЮНЕСКО за журналистика. Повдигала съм чувствителни въпроси, публично и в частни разговори, за постигането на напредък по тази толкова сложна тема в междуправителствен контекст.

Правила съм го неуморно, включително призовавайки за освобождаването на г-жа Исмаилова, допринасяйки по този начин, вярвам, за нейното излизане от затвора, както и в други подобни случаи. Ще продължа да защитавам свободата на печата навсякъде по света. Също така инсинуациите за въображаемo съучастие са особено обидни и неоснователни.

Ако Le Monde бе намерил за добре да потърси моето мнение преди публикуването на тази статия, която аз осъждам, щяхме да избегнем това жалко недоразумение, което без причина засяга моята репутация и непряко тази на ЮНЕСКО.“

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Антон Дончев на 87: Всеки от нас пази врата, през която може да влезе злото!

 

 

Всеки човек е огледало на това, което става около него, а около нас нещата, които стават, карат огледалото да отразява и сенки. Ние не осъзнаваме какво се случва в момента.

Това ни казва Антон Дончев, един от тримата живи български класици на словото, редом с Анжел Вагенщай и Любомир Левчев, който навърши 87 години.

За автора на „Време разделно“ е казано толкова мното, но то все не стига, за да обхване необятната му космическа душа.

Всяка дума на Антон Дончев е мъдрост, всяка мисъл – знание.

Затова ви представяме избрани цитати от Антон Дончев, който днес се вълнува от бежанската криза, от духовното здраве на нацията, от кръгозора на политическите му водачи:

Армагедон е последната битка, между силите на доброто и злото, мрака и светлината, в която ще влязат, както пише в Библията „всички царе до края на земята”, т.е. цялото човечество ще се сблъска. Армагедон не е ден, не е два – това е една постоянна, невероятна битка.

 

Ние винаги сме били, ние сме и винаги ще бъдем. Това, което се е родило, е осъдено да умре, но това, което умре, е осъдено да се роди отново. Това е вечна промяна и ние като хора, усещайки се крайни през цялото време, се страхуваме от това превръщане. Много е сложно, но слава Богу, човешката психика може да издържи на това нещо.

 

Най-голямата история не я чух, аз я преживях в Родопите. Посред нощ един човек, който ме водеше из село Момчиловци застана през нощта, можеше да бъде и ограда на гробища, но нищо не се виждаше, и започна да вика: Елице, Елице, Елице и се отвори една врата и от мрака излезе една млада жена с бяла, дълга рокля, с пусната коса до коленете, с една свещ. Затова се роди романът „Време разделно”.

Когато се върнах да търся жената, която ме посрещна посред нощ, се оказа, че я няма. След 30 години открих, че не съм я намерил, защото тя не се казва Елица, а се казва Иелица. Свещеникът, който написа историята на Момчиловци каза: „Няма Елица в селото”. И аз си останах пред една загадка. И я описах тази жена в романа „Време разделно”.

 

Ръкописът на романа „Време разделно” вече е даден на хората, нека да го пазят хората.(Съхранява се в УниБИТ)

Започнах да пиша романа „Време разделно”, когато знаех на всяка страница какво има, той беше някаква песен, която аз бях подредил вече в себе си и имам планове горе-долу колко страници, всяка сцена и прочие. С една страница го сбърках – сметнах го 385 до 400, а той стана 384 страници. Аз го знаех целия, аз го изпях, седнах край един огън, седнаха слушателите наоколо. 41 дни си говорих с Бога

 

Баща ми ме помоли да не напиша една сцена и аз не я написах. Сцената е ужасна.

Румънците и унгарците, тези два народа, които също са били под турско владичество, някак си са запазили една памет. Ние не бихме могли, даже ние имаме Батак, обаче Батак не е увековечен по такъв начин.- Ние нямаме изобразително изкуство, което да пресъздава тази страшна действителност.

 

Ако седна да разказвам на нашия народ всъщност какво научих, какво е било наистина и то не само в действието, а в атмосферата която е съществувала, в това как е преживял нашият народ това нещо, особено първите 300 години на Османската империя – извинявайте, Време разделно е любовна песен.

 

Ако ние започнем да размножаваме мнението на англосаксонците за Османската империя, турците не ще ни се разсърдят, а направо ще си обърнат гърба. Защото присъдата, която е дадена от чуждата историческа наука за Османската империя е много по-коравосърдечна, отколкото тази, която е дала нашата наука.

 

Ние някак си турците ги чувстваме като свои хора. Ние имаме цивилизация, повлияна от турците, ако искате от ястията, ние сме живели с тези хора. Ние искаме – не искаме, сме врата на Турция към Европа. Изисква се елементарно здравомислие, за да се види къде е мястото на България. Сега човечеството не обръща толкова внимание на гените. Всичко е записано, ние не можем да избягаме от кръвта си.

 

“‎Усетиш ли сянката на страха, трябва да намериш пропаст и да застанеш с гръб към нея така, че сянката да падне в пропастта. Ако успееш да стъпиш на самия ръб, ще откъснеш цялата сянка. Ако си далеч, колкото остане, ще те мъчи. Но сянката може да те повлече в пропастта, то ще рече, че съдбата ти е сложена на везни – от едната страна ти, от другата страхът ти.

Ако страхът ти е по-тежък от тебе, защо вечно да трепериш?

Опипах добре скалистия бряг – все пак и в лудостта не вреди човек да е предпазлив. Пристъпих заднишком и увиснах с пети над пропастта.

Страхът падна от гърба ми. Още веднъж, след пет години, щях да застана на ръба на друга пропаст и да оцелея.” 

„Земетръс“

 

Когато отчаяние залее сърцето ти, вдигни поглед към небето. Там винаги летят птици. И помни, че една от тях носи благата вест.”

 

Ако човечеството започне да подрежда някакъв пантеон на представители на човечеството, българите ще дадат Левски. Но това не е едно съкровище, което да се вади по празници – кога роден, кога обесен, да се излъска и след това да се прибере в раклите или не дай Боже да се зарови в земята, за да не го откраднат. Левски е огън, а огъня трябва да гори. Този символ на човечността е оставен на България да го пази. Българите всъщност пазят едно световно съкровище. Как сме го опазили? Как да обясним на хората, че ние посягаме на честта и достойнството на България. Ако трябва да го пазим, ние трябва да обясним на всяко дете, че Левски се ражда с него.” 

 

„– Хайде, сине, да ме носиш – рече му баба Сребра.

– Как искаш да те нося, бабо? На рамене, на гръб или на ръце? И къде да те нося? – през сълзи рече Горан.

– При юруците, сине. А искам да ме носиш на ръце, до сърцето си, както тебе те е носила майка ти – до девет месеца на сърце, до три години на ръце – отвърна му бабата.

– До сто години ще те нося, бабо – рече Горан и заплака, по-силно. – Бъди ми майка, моята е умряла.

– Малко искаш да ме носиш, сине, защото до сто години ми остава още една – рече и се засмя баба Сребра с беззъбата си уста.“ –

„Време разделно“

 

Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел.

Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със … затворени очи, в себе си.” –

„Време разделно“

 

“Манол тихо му отговори:

Сине, ти си виждал крепост. Светът е разделен от огромна крепостна стена. От край до край. Вътре в крепостта седят хора, а отвън налита злото. Всеки човек стои между два зъбера и пази една крачка стена. Не зная, може да има големи хора, пълководци, които пазят сто зъбера. Може да има един голям пълководец, който знае какво става по цялата стена. Аз виждам моята крачка. И зная, че трябва нея да защитавам. Ако аз не я защитя, кой ще я защити? И ти трябва да се биеш. Всеки пред себе си. Не знаеш какво става наоколо, в съседната крачка. Не виждаш. Гледаш само пред себе си и удряш ръцете и лицата на злите хора, които искат да се изкачат на стената. Може би тъкмо при твоята врата злото се надява да пробие. Ти трябва да се биеш и нито за миг да не отстъпваш от зъбера си, да не се утешаваш, че след миг ще се върнеш на него. Мръднеш ли, злото ще влезе. И когато умреш, твоето тяло да запречи вратите между двата зъбера.

Тъмницата мълчеше.

Тогава оттатък детският глас запита:

– Татко, какво е зло?

Мълчание. И после – Маноловият глас:

– Зло е това, което разделя хората.

И след малко:

– Добрите хора.

Станах и си отидох. Манол ми отговори.

Отдясно камък, отляво камък и по средата – ти. Да, на вратата е застанал всеки от нас, всеки пази врата, през която може да влезе злото. Аз бях опразнил своята и сега се връщах на нея.” –

„Време разделно“

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

А някога наричаха образованието ни “Българското чудо“

 

 

От 1989 до 2017 в България завинаги затварят врати 2544 училища… Две хиляди петстотин четиридесет и четири училища… Това никога не го е имало в българската история – което училище само успее да оцелее, да оцелява, което не може – пускайте му кепенците… Какво се учи и какво не се учи днес в българското училище, не можем да кажем, но изследвания сочат, че днес България е на последно място в ЕС по грамотност

Тази статия нямаше да я напишем, ако не наближава първият учебен ден и ако всички ние не виждаме какво (не) е българското образование в момента, а понеже истината се познавала в сравнение, решихме да се върнем назад във времето… Но да караме подред…

До Освобождението по българските земи друго, както се казва, може да няма, но има 1088 училища, защото през Възраждането е въпрос на престиж всеки град и по – рядко село да има свое училище, разбира се, малка сграда с 3-4 класни стаи. Децата учат основно „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон – и буквар, и енциклопедия за непознати растения и животни, за произхода на кафето, за как се добива захарта и солта и други такива, и раздел по аритметика има, а и нравствени съвети в тоя „Рибен буквар“ има, като например „На другите не се присмивай, ами себе си гледай“ и „Ако излъжеш веднъж, не ти вярват втори път“…

В големите български градове пък в 50 училища цели 5 години учат основните дялове на науката. И три гимназии имаме – Априловската в Габрово, Пловдивската и Болградската (в Русия, в областта Бесарабия, населена с българи), а и едно търговско училище в Свищов имаме. В Елена пък Петко Славейков „лее“ даскали в своята „Даскалоливница“, т.е. подготвя учители, а заможни и уважавани от съгражданите си българи, занаятчийски еснафи (сдружения) и църковни общини управляват училищата, купуват учебници и пособия и на учителите плащат заплати – и всичко това за народния напредък…

През Руско – турската война обаче някои училища са разрушени, други превърнати в болници, казарми или складове, а и много учители се включват във войната, но много скоро след Освобождението 1878, когато нито Коституцията сме гласували, нито правителство имаме, един „Привременен  устав  на народните училища“ призовава всички краища на България да почват да отварят първоначални училища (3  години), по – богатите общини – средни училища (с 2 години „отгоре“), а градовете – главни училища (с 4 години „отгоре“), защото няма време за губене – само 3% от българския народ може да чете и пише, т.е. на сто души –  трима…

И когато в 1879 най – достойните българи се събират в Търново на Учредително събрание и гласуват Конституцията, се обединяват около идеята, че образованието е “основата на напредъка на народа ни и за който народ образованието е задължително, той успява”, ето защо записват в Конституцията първоначалното образование да е безплатно и задължително. И всички така се задействат, че за две години отварят 356 училища, а след като тук пристига чехът Константин Иречек и става министър на просветата, се изработват училищните закони и училищната система – първоначално училище, средно училище и гимназия. И тъкмо отварят и земеделски и занаятчийски училища, и се оказва, че понеже младата държава има нужда от чиновници, много учители тръгват натам заради високите заплати, но бързо му намират колая – отварят във Враца и Шумен педагогически училища и скоро те започват да „бълват“ кадри…

И макар в 1885 в България да има вече 2556 първоначални училища, нов закон този път не препоръчва, а направо заставя всяка община да отвори най-малко едно първоначално училище и да го издържа,  понеже на този етап държавата няма пари, а на ежегодни общински събори учителите да решават какво ще учат децата… И понеже тогава има и частни училища (католически колежи, мюсюлмански училища и подобни), законът казва те да се издържат сами…

И всички пак се задействат, но да се отвори училище в бедните общини на Западна България е едно, съвсем друго е в напредналата, макар и не навсякъде, Източна България. Който иска обаче, намира начин и десетки села правят на училища паянтови сгради, хамбари, обори и изоставени турски къщи, като ги спретват, варосват и оборудват, доколкото могат… Стаите малки, вратите и прозорците зеят, от тавана капе, черните дъски протрити, децата пият вода от котел, ламаринена печка пуши, мирише на неощавени цървули, но това няма никакво значение – децата учат…

И само да вметнем, че днес, в 2017 година, в България, член на ЕС, има 2456 училища – със 100 по – малко отколкото в е тая 1885 година, когато на всичкото отгоре сме били и 3 милиона …

И към 1900 нещата се понаместват, защото освен че за пет години отварят нови 400 училища, 1/3 от тях са и новопостроени. Гимназиите стават 165, занаятчийските училища – 51, за възрастните неграмотни българи отварят неделни и вечерни училища, отделно училища за деца със специални образователни потребности, както днес ги наричаме. От 1905 държавата вече подлага и кандидатите за учители на изпит, плаща и учителските заплати, частните училища все така не получават държавна помощ, но върху тях се упражнява строг контрол…

И когато към 1909 държавата вижда, че нещата вървят добре, нов закон „застопорява“ структурата на българското училище, така че с дребни промени тя се запазва цели 40 години. Началното училище, задължително и безплатно, е 4 години, следва 3 години прогимназия и после 5 години гимназия или професионално училище, в което само последните 2 години се учат специални предмети. Гимназиите са три вида, като всичките учат по еднакви програми, но в реалните с превес на естествените науки и математиката, в класическите учат латински и гръцки език, а в полукласическите – само латински. Така характерът на българското образование става пределно демократичен, защото всяко дете има достъп до всякакъв тип училище, стига да иска да учи…

И в 1912 усилията в продължение на повече от трийсет години дават такива плодове, че се заговаря за „българското чудо“. В сравнение с балканските държави ние сме на първо място по брой ученици в задължителното първоначално училище, по брой училища (3525), по брой учители (10 013) и по брой ученици (439 207), а и като цяло българският народ е най – грамотен. И това се случва само защото  държавата си поставя цел и я преследва, общините не се помайват, а действат, при това с всеобща народна подкрепа…

И само да вметнем, че взискателността към учениците е така висока, че само 1/3 от гимназистите се дипломират, затова пък най – добрите… И с държавни стипендии те продължават обучението си в Софийския университет и в чужди университети, а останалите стават уважавани и авторитетни хора по родните си места, защото са  образовани…

Може би тук е мястото да кажем, че от 1878 до 1944 българското образование винаги е било подпомагано от богати българи и от повече от 50 благотворителни организации, чиито парични фондове ги набират пак от тия хора, но и от всички българи… И да не прозвучи грубо, но никой филантропично не раздава пари на бедни деца, пари се дават за строеж на училище или за откриване на нов вид училище, за безплатни учебници, пособия и униформи, за безплатни трапезарии и пансиони, отделно за стипендии за висок успех, отделно за парични фондове за най – ученолюбивите, за да продължат и „по – нагоре“… И всичко това се прави с мисъл – да се изучат всички български деца, защото без образование няма нито личен, нито народен прогрес…

Та през Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914 – 1919) по разбираеми причини много училища ги затварят, но въпреки това в 1920 имаме 3637 начални училища, 444 прогимназии и 87 гимназии… И понеже на власт идва Българският земеделски народен съюз (БЗНС), а тогава България 80% е „селска“, той налага задължително образование до 7 клас, защото на хората по селата, препитаващи се само от земята, децата им често отсъствали от училище (четохме, че „селската“ учебна година свършвала в края на март), а и нямало нужда момчетата да учат повече от 5-6 години, на момичетата пък и трети клас им стигало…

И започва да действа Закон за земеделското образование – който иска, да не учи гимназия, но задължително трябва да завърши двугодишно земеделско училище, където момчетата учат модерни предмети, като овощарски и лозарски комплекти, пчелни кошери, маси със столове, „готварски машини“, мивки и сервиз, а момичетата – шев, ръкоделие, плетене, готварство, птицевъдство, цветарство и консервиране, като  логиката е все една и съща – и земя да обработва човек, само с мотика и търнокоп не става, нужно му е образование… И нещата пак тръгват, а статистиката сочи, че в 1927 в България има 4111 училища, почти изцяло в нови сгради…

Да вметнем само, че просветният министър Омарчевски освобождава детската литература от данъци, а и въвежда „благозвучно“ правило – пълен член се пише пред думи, започващи с гласна (“мъжът идва”), а кратък член – пред думи, които започват със съгласна (“мъжа дойде”), но интелигенцията се противопоставя на „благозвучното“ му правило и скоро то отпада…

Така минават годините, но в 1934 у нас се извършва преврат, отменят Конституцията, разпускат Народното събрание, забраняват партиите и въобще ситуацията се променя. Новата власт нарежда училищните настоятелства да не се избират вече от населението, а в тях да влизат кметът, попът и докторът, „измисля“ и средно тригодишно училище над прогимназията, намалява и броя на гимназиите и за да възпре обичайния наплив, въвежда приемен изпит. Мерките обаче не срещат подкрепа нито сред учителите, нито сред населението, затова в 1936 се слага край на експеримента.

После в Европа, а и в България „замирисва“ на война и българските правителства съсредоточават вниманието си натам, но въпреки това в 1939 у нас има 4743 училища, 1932 прогимназии и 139 гимназии и може да е имало недостатъци, не може да е нямало, но по това време българското образование с нищо не пада по – долу от европейското…

После идва 1944 и политическата система, а и всичко се сменя, само образованието не го пипат може би защото новите управляващи са завършили само прогимназия и не се сещат какво точно да променят… Това в кръга на шегата – правят гимназиите четиригодишни, а след 15 години, когато индустриална България има все повече нужда от работници, отварят професионално – технически училища и техникуми, в 1979 пък въвеждат след десети клас в гимназиите овладяване на професия и на това му казват УПК, но то се разпада в 1991, защото няма никакъв смисъл… Много преди това отварят и езикови гимназии и според много хора днес те са били само за децата на комунистическите големци, но понеже проверихме нещата, бихме казали – не само…

И да кажем, че в 70-те и 80-те години по качество на образованието си България е измежду водещите държави в света. Факт е, че училището е идеологизирано, че учениците ходят на селскостопански бригади и военно обучение, но днес хората си спомнят за тези неща с възторг. Проверихме и друго – купонът за ученически стол е струвал 50 ст, за някои деца и безплатен, имало е и летни детски лагери на морето или на други места – за 20 дни се е плащало 20 лв, а за трето дете в семейството – 40 стотинки…

Някой може да каже, че тогава са промивали на децата главите и разни такива неща, но това са други работи, нас ни интересуваше качеството и нивото на образованието… И като направихме справка, установихме, че учебната програма по класове през годините е непроменяема или почни непроменяема, че се е учело по едни и същи учебници, а дали това има някакво значение, не знаем, но според нас само завършилите по времето на социализма и малко след 1989 имат и богата обща култура, и са напълно грамотни, а на останалите се извиняваме…

В 1989 в България има 5000 училища, а нататък какво става, не успяхме да му хванем края, особено на учебните планове и учебници… Започва съсипията на българското образование, защото масово се затварят заводи и предприятия, по селата хората остават без работа, едни тръгват с децата си към града или „навън“, но понеже остават малко деца, почват да им затварят училищата, някъде ги обединяват, но много родители се притесняват децата им да пътуват всеки ден по 10-15 км в студа и лапавицата… От друга страна, никой вече не иска да учи в професионално училище или техникум, защото каква е ползата, като после няма да има къде да работи…

И понеже на управляващите българското образование им е много важно, след учителската стачка в 2007 те си измиват ръцете с т.нар „делегирани бюджети“, които за 10 години слагат окончателно кръст на българското училище. Ежегодно на ученик се отпускат по 1400-1500 лв (от януари 2018 и на учениците в частните училища) и с общия бюджет училищата се самоиздържат. И в големите градове се оправят, освен че тук текат какви ли не пари от какви ли не фондове и фондации, но в селско училище със 100 деца това няма как да стане, а и за да има пари поне за заплати, там учителите търпят какви ли не ученици, да не говорим, че някои от тях и не стъпват в училище… И това никога не го е имало в българската история – което училище само успее да оцелее, да оцелява, което не може – пускайте му кепенците…

И от 1989 до 2017 в България завинаги затварят врати 2544 училища… Две хиляди петстотин четиридесет и четири училища…

Какво се учи и какво не се учи днес в българското училище, не можем да кажем, но изследвания сочат, че днес България е на последно място в ЕС по грамотност, 40% от 16 – годишните ученици са функционално неграмотни, миналата година на изпита по математика след 7 клас 12% от учениците имат пълни двойки (по тази причина „свалят“ прага на тройката), а университетите, кой знае защо станали 50, първата година имат спецкурс по правопис и пунктуация… Бизнесът твърди, че не може да намери подготвени работници, а България е и абсолютен рекордьор по нито учещи, нито работещи хора на възраст между 16 и 25 години…

Неравенството между елитните и периферните училища е драстично – възпитаниците на първите отиват да учат „навън“, „възпитаниците“ на вторите стават потенциални емигранти или аутсайдери, но и няма как да е иначе, при положение че в нито един момент от новата българска история управляващите не са абдикирали така от образованието, както сега, което е непростима историческа вина, да не кажем нещо повече… Много е лесно да кажем, че само те са виновни, но ако те съсипват българското образование, ние да не би да имаме нещо против?

А докато пишем всичко това, опустелите 2544 училища из цяла България сънуват пълни класни стаи, карти по история и география, черни дъски и тебешири, разтворени учебници и тетрадки с подгънати крайчета, „Тих бял Дунав“ от стройни детски гласчета и неспокойни футболни топки под чиновете, а като се събудят, по коридорите си виждат захвърлени бирени бутилки, фасове, подпален паркет и укорителния поглед на Вазов от отдавна килнат и прашасал портрет…

Автор: Катерина Иванова, Деа Манолова, newme.bg

Източник: //newme.bg/articles/nyakoga-narichat-obrazovanieto-ni-blgarskoto-chudo

 

Кеворк Кеворкян: Крипта за бездушие. Защо ГЕРБ не разчеква

 

 

Пак се хвалим с величави постижения: открили най-голямата крипта за свещи мощи.  Как да не развееш знамето на Българската Гордост!  Милиони обикновени хора вече са живи мощи, как оцеляват – един Господ знае, те се хвалят с криптата.  И сигурно ще го правят, докато държавата се превърне в Крипта.

Наскоро се хванаха с Цанков камък и твърдяха, че се пропуква – а после пък се заричаха, че не са го казвали.  В нашата политика най-голямата храброст е да кажеш, че не си казал нещо.  Та докато Цанков камък се пропукваше, взе да се пропуква кадровата политика на ГЕРБ.  Само историите със суджука на онзи търбух от Добрич, после на оня от Септември, който подстави невръстното си дете като убиец и накрая на онзи, който имал криминални петна в биографията си и въпреки това се състоял като кмет на Септември – само това стига, за да се види, че Цветанов здравата е закъсал.  Само че никой не го пита, какви са тия хубавци, как ги е подбрал, какъв суджук е ял, докато ги е налагал във властта.  И проблемът не е само в това, че и тримата са от ГЕРБ, а в друго: как такива типове изобщо е добират във властта и се излягат удобно в нея.

Още се чудя, как Би Ти Ви се осмели да пусне репортаж за кмета на Септември: една жена показваше документ за криминалните му постижения и се оплакваше, че полицията я притиска – да каже, откъде го има.  Не какво пише в него, а откъде го има!  Жената, все пак, успя да зададе един ясен въпрос: ГЕРБ проверява ли хората си или това е излишно, предвид широкия гръб на Вожда. Макар че така той постепенно целият ще бъде покрит с кръпки – това от мен.

Въпросните трима герои са част от могъщия фундамент на ГЕРБ: председател на Общинска организация и депутат, председател на Общински съвет и кмет.  Но никой не пита Цветанов, как ги е подбрал, с какви европейски ценности са го привлекли те.  Опозицията също не го пита – поне да научи хватките му, та някой ден и тя да ги използва.

То, всъщност, и да го питаш Цветанов няма никаква полза.  Той така говори, че никога нищо не му се разбира, поне изцяло, това е най-големият му талант, уникален е в това отношение, щеше да направи забележителна кариера по време на соца.  Сякаш е завършил три пъти АОНСУ – комунистическата политическа академия и през цялото време е бил любимецът на Андрей Райчев.

Може и да е прав Цв. – какво ще им говориш ясно на идиотите от простолюдието, остави ги да тънат в догадки и ги забавлявай с приказки за Българското Председателство.  Пък и те няма да се сетят, че не е нормално една държава да функционира само заради въпросното Председателство, което няма особено значение.  Орбан казва, че дори Европейският съюз губи смисъла си, а ние сме готови на всичко заради един кух ритуал – като луди сменяме павета, вместо да разкараме паветата от политиката.  Единствената последица от въпросните напъвания е, че събориха паметника край НДК.  И тия дни един, дето най-много напираше да го махат, ми вика: „Е, то много лошо стана сега, остана една гола полянка“.  Кретенът, изглежда, се е надявал оттам да избликне един фонтан от европейски блага.  Фонтанът го няма, остана една келява градинка, където да размишляват бездомните софийски кучета.  Няма го и паметника, за да го препикават – съвсем по антикомунистически.  Надявам се, че това няма да се отрази на душевното им здраве.  То и това остава – заради някакво Председателство да луднат псетата ни.

С кучетата все някак ще се оправим, дори и с фалшивите европейски ритуали също.  Проблемът е онзи председател на Общински съвет.  Подлостта, която спретна на собственото си дете е безподобно отвратителна.  Навремето Румяна Бъчварова, която все се опитва да бъде резервния ум на Бойко, посети Гърмен, погледа умно сблъсъците там и рече, че това е битов инцидент.  Сега сигурно такива като нея ще кажат, че убийството във Виноградец е дребна драскотинка някаква – особено, като се има предвид, че кожата на ГЕРБ е направена от тенеке.  Да си казват каквото щат – но тази история ясно показва, в каква Крипта на Неморалността сме се превърнали.

Абе, хубавец ненагледен, как не се сещаш да спасиш детето си, дори и да е убило човек – да го спасиш от десетилетните угризения, които го очакват.  Защо се криеш зад немощния му гръб, как ще го оставиш да живее, дамгосан като убиец.  Нечуваната жестокост на тоя тип не направи особено впечатление на медиите – те само се въргалят около въпроса, кой е натиснал спусъка, а не кой убива по един безподобен начин нравствения закон. Сякаш не искат да видят чудовищната аморалност зад тази история и усилията на някои да нагласят фактите така, че да наклепат детето – за да спасят „председателя“.  А сетне, какво ще го правите този тип, депутат ли?  За какво ви е такъв човек – той детето си не иска да защити, та вас ще ви има за нещо.

Интересно, какво е провидял в него Цв., какви качества, каква особена доблест – която сега му пречи веднага да си признае.  Дори и да излъже, но да спаси детето си от Голготата, да измисли нещо – да каже, примерно, че случайно е изтървал пистолета от ръката си и белята станала.  А пистолетите понякога изпадат от най-неочаквани места.  Сигурно си спомняте, как един генерал щеше да застреля Николай Младенов на софийското летище.  Младенов беше за няколко месеца военен министър, докато не се сетиха, че не е ходил войник и го направиха външен министър.  Така спасяваме ние честта на бойните си знамена.  Та двамата се връщаха от Афганистан и докато баламосваха репортерите, пистолетът на генерала изпадна от джоба му – дори генералските джобове са скъсани, а властта се заплесва по крипти.  Но Съдбата се оказа милостива и генералът не успя да застреля министъра си.  Освен бойните си знамена, ние знаем как да опазваме и министрите си. Щеше да е хубав разстрел пред камерите.

Всъщност, храбрият общинар вече разстреля детето си – емоционално и психически.  Това човек ли е?  Как е станал такъв, кой Дявол така е намачкал душата му – та да го направи, в крайна сметка, подходящ за властта.  Но дай да го зарием с мълчание – без да се интересуваме, какви са последиците от това варварство.

Днешната политика ни тика към копрофагия, принуждава ни да поглъщаме всякакви отпадъци, не само словесни.  ГЕРБ трябваше да разчекне тия тримката.  Така постъпва една партия, която ще управлява вечно – ако съдим по някои вестници.  Щом печатат по три снимки на Бойко на първа страница, работата е ясна.  Дори в „Работническо дело“ – органът на комунистическата партия, не се бяха сетили да правят това в ерата на Живков, дори него го лигавеха по-малко.  Така ще е хиляда години – да речем.  Но поне да имат куража да влязат в сърцевината на онова, което се случва, в патологията на лакомите търбуси, в Злото, което наднича зад убийството във Виноградец.

Какво казват така на тъпанарите, които все още гласуват?

Кеворк Кеворкян

 

Борисов вкара България в национална катастрофа, защото така искат чуждите му началници

 

 

Фердинанд се смята за проклятието на България.
Борисов може да се окаже по-злокобен.
Първият вкара България в национална катастрофа.
Вторият я вкарва в национална ликвидация.
Общото между тях е омразата им към Русия. 
Еднаквото е хитростта им.
Има и разлики.
Единият е бил като господар сред чужденците.
Другият – като слуга.
Първият разби държавата, за да задоволи своята мания за величие.
Вторият я унищожава, защото така искат чуждите му началници.
И още нещо.
Кобургът е бил начетен.

 

Васил Василев, Фейсбук