Tyxo.bg counter

Category: Анализи и коментари

Акад. Косев: Левски е безспорен лидер на националната революция, лидер с мисионерско значение! (снимки)

 

 

Отбелязваме 144-та годишнина от гибелта на Апостола на свободата

 

Акад. Константин КОСЕВ

Васил Левски е уникално историческо явление, истинско чудо на природата. Буди изумление способността му, подобно на същински магьосник, рязко да тласне и ускори българската освободителна кауза, която само за няколко години от състояние на отчайваща безизходица стига до възстановяване на българската държава.

Възниква обаче въпросът дали Левски е очаквал подобен политически ефект от въоръженото въстание, което той старателно подготвя, или събитията след Априлското въстане протичат съвсем случайно по този благоприятен начин за българската освободителна кауза? Или с други думи въпросът е – съществува ли причинно-следствена връзка между българското въстание през 1876 година и финалната развръзка на Източния въпрос?

Отговорът на Апостола в писмото му до П. Хитов от септември 1871 година е съвършено ясен: „Твърдо сме убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина на предприятието ни,защото в нищо не приготвени ще има сетнина нищо и никаква“.

А в писмото си до Ловешкия комитет от 12 декември 1872 година добавя: „Според уставът работата е докато не се видим, че самички можем да си изтъчем платното, няма да се дава глас за въстание! А сега излиза друго! Според вънкашните обстоятелства!“ Очевидно Апостола очаква такава подходяща благоприятна международна конюнктура за въоръженото въстание с оглед успешното политическото решение на българския въпрос в рамките на Източния въпрос. Прозрението му скоро се сбъдва.

Събитията протичат точно според неговите предвиждания, но с уточнението, че Априлското въстание има ключова роля, то е събитието, което чрез мощния си международен отзвук причинява и катализира следващите фази в протичането на източната криза през 1876–1878 година, като предопределя нейната финал на развръзка.

Това пък съответно означава, че изградената от Левски ВРО, която подготвя и осъществява Априлското въстание, трасира пътя към заветната цел. В духа на това безспорно разсъждение става ясен смисълът на неговата известна стратегическа постановка, че в борбата за освобождение срещу Османската империя българският народ може и трябва да разчита единствено на собствените си сили.

Мнозина автори възприемат тази постановка на Левски съвсем буквално и фактически я профанират, в смисъл че султанската империя може да бъде разгромена на бойното поле чрез въоръжено въстание.

А Левски очаква от въстанието благоприятна сетнина, т.е. политически успех, поради което не допуска външни фактори да се месят в неговата подготовка с користни цели.

Апостола многократно отхвърля категорично всякакви съблазнителни съвети за помощ от външни сили с аргумента, че ВРО изпълнява своето предначертание и едва когато го изпълни, ще преговаря за помощ, ако се налага, дори и с дявола в името на освободителната кауза. В такъв смисъл е отговорът на Левски до Николай Миронович Тошков от Одеското настоятелство във връзка с неговото запитване чрез Филип Тотю дали няма да бъде по-добре, ако се помоли руският цар за помощ.

От последвалите събития става ясно, че и в този случай Левски проявява учудваща държавническа прозорливост, виждайки развоя на събитията в перспектива. Всеизвестно е, че Априлското въстание е самостоятелно дело на българския народ, замислено, подготвено и осъществено от ВРО без външна помощ и без външни внушения. Същевременно знаем, че благодарение именно на въстанието българският народ намира влиятелни съюзници в Европа – опозиционната либерална партия на У. Гладстон в Англия и правителството на обединена Германия начело с канцлера княз О. Бисмарк, които безрезервно подкрепят българската освободителна кауза и се възползват рационално от нея в името на своите политически интереси в момента.

Неволен съюзник на българите след въстанието става и руският цар Александър II, който е против нова война с Османската империя. Когато научава, че се подготвя въстание в България, той прави опити да го осуети. По негово нареждане военният министър Д. Милютин моли полковник Иван Кишелски, българин – офицер от руската армия, да съобщи на своите сънародници, че Русия е против въстанието, защото не е готова да го подкрепи с военна сила, а руската дипломация полага всички усилия за мирно решение на балканската криза.

Априлското въстание обаче избухва против волята на царското правителство, но именно то предизвиква тотална промяна в външнополитическата ориентация на руската империя, като принуждава царя да започне поредната, този път нежелана и рискована война против Османската империя. Звучи невероятно, но е факт, че тъкмо българското въстание налага царят да се насочи по спешност към военното решение. Това, разбира се, става на базата на добре осъзнати имперски политически съображения, а не е някакво внезапно емоционално филантропическо хрумване.

Макар и задочно, Левски ни демонстрира ясно смисъла на позитивния ефект от вярата му в собствените сили на българския народ, както и неговото стриктно изискване да се предпазва ВРО и освободителното движение от всякакви преждевременни външни влияния и съюзи, докато не стане признат самостоятелен политически субект на международната арена.

Поради изключителните лидерски способности на Апостола често пъти го сравняват с Исус Христос. Приликата им наистина е впечатляваща. Подобно на Христос, Левски сякаш отново оживява след бесилото. До смъртта си той е почти неизвестен. Познават го само малцина негови съвременници и съратници в освободителното движение.

Физическото отсъствие на Левски след обесването му рязко увеличава неговата популярност. Още през първите години след Освобождението той добива за кратко време широка известност като национален герой от първа величина – става всенароден кумир. Хората го величаят, без дори да съзнават понякога каква е точно неговата заслуга към Отечеството. Левски сякаш привлича интереса на хората със своята загадъчна тайнственост.

Блестящите политически резултати, постигнати от Апостола чрез ВРО, неизбежно пораждат въпроса – как този човек успява да извърши всичко това почти сам, със скромните материални възможности на освободителното движение, при крайно примитивните условия за комуникация в страната по онова време и под зоркия поглед на султанските репресивни органи?
Това очевидно става благодарение на невероятното съчетание в безподобната му личност на множество най-прекрасни човешки качества и морални добродетели, които го утвърждават като безспорен лидер на българската национална революция.

Личностната характеристика на Апостола е буквално смайваща.
Народният поет Иван Вазов, който го познава поотблизо, пише: „Левски имаше ръст среден, тънък и строен, очи сиви, почти сини, мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанна мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост… Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за борба, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности, тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав! Той беше пратен от съдбата на цял рой проповедници и мъченици на свободата да разклати масите, да предизвика събитията, да създаде бъдещето!… Той бе един мъничък Хус, който не стана гигант, защото нямаше простор, къде да се изяви.“ В знаменитата си стихосбирка „Епопея на забравените“ Вазов изразява по неповторим начин в одата си за Апостола своето възхищение от цялостната личност на Апостола.

Георги Раковски е възхитен от физическата мощ на младия дякон Игнатий от Карлово по време на легията в Белград, нарича го Лъвски, силно изненадан от страхотния му скок. Така той остава негов кръстник завинаги.

Христо Ботев също е възхитен от Левски. Двамата живеят заедно в една запустяла воденица край Букурещ през декември 1868 година. По този повод Ботев разказва: „Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато се намираме в най-критично положение, то той и тогава си е такъв весел, както и тогава, когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пукат, гладни от два или три деня, а той пее и все весел. Вечер докато легнем, той пее, сутрин щом си отвори очите, пак пее… Приятно е човеку да живее с подобни личности.
По повод обесването на Левски Ботев изразява по неповторим начин мъката и отчаянието на България от непрежалимата загуба.

Уважително се отнася към Левски и Любен Каравелов. Публикувайки негова дописка във вестник „Свобода“ през 1871 г., той пише: „Ние познаваме това лице като човек честен, родолюбив и деятелен… той в продължение на две-три години е обикалял цяла България и имал време да узнае народа и неговия дух; следователно ние се радваме, че можем да украсим вестника си с негова дописка.“ След ареста и обесването на Левски Каравелов преживява много болезнено тежката загуба.

Своето възхищение от личността на Левски изразяват по различни поводи и начини почти всички негови сътрудници от ВРО, както и много други външни лица, с които той е общувал. Суперлативите по адрес на Апостола още повече обогатяват представите ни за неговите лични качества и морални достойнства.

Ярко се сочи бликащото родолюбие на Левски, съчетано с желязна воля, със смайваща дързост, храброст и хладнокръвие, със светкавичен рефлекс и завидна ловкост, с изключителна психическа издържливост, с чувство за справедливост и рационална прагматична нагласа, с целеустременост във всички начинания, с отзивчивост и великодушие при общуването му с хората, с проницателност и точна преценка за способностите на всеки сътрудник, с вродена съобразителност и изумителна организационна сръчност като перфектен майстор на конспирацията, с дарбата му на сладкодумен оратор и умение за хипнотично въздействие върху околните, с християнския му морал и чисто човешката почтеност, с пословичната му скромност, с блестящите му умствени способности, с природната интелигентност и огромния му интелектуален ресурс, с артистичната дарба за превъплъщения, с колосалната му духовна енергия до пълна всеотдайност и готовност за саможертва в името на святото дело.

Всички са единодушни, че Левски подчинява буквално целия си живот на освободителната кауза. В името на тази кауза той доброволно се лишава от нормалните човешки блага, от семейство и женски ласки, от домашен уют и битови удобства, от лична професионална кариера, лишава се от рахатлъка на спокойствието, за да живее ежедневно в условия на екстремално напрежение с постоянен риск от смъртоносна заплаха.

За Левски очевидно това не е някакъв каприз, нито пък проява на патологичен мазохизъм, а дълбоко осъзната потребност, промислена необходимост, специфична духовна нагласа за начин на живот.

Разностранните природни дарби на Апостола му помагат да израсне като блестящ агитатор, който умее да внушава на българите респект и доверие, да възпламенява и стимулира тяхното родолюбие. На много места в страната Левски открива и привлича за делото много пламенни патриоти и съмишленици, които възторжено възприемат идеите му и проявяват безрезервна готовност за сътрудничество. Усещайки подкрепата на толкова много българи в страната, Левски добива все по-нарастваща самоувереност и самочувствие. Така той постепенно израства и се утвърждава като всепризнат лидер на българското националноосвободително движение през Възраждането.

Да! Левски е безспорен лидер на националната революция, но в случая не става дума за лидер в широкия смисъл на това понятие, а за лидер с мисионерско значение. В историята са известни лидери с природно вродена генетична способност за въздействие върху обществените явления с амбицията да ги насочват в желаното от тях направление. Това са известните личности демиурзи, чиято роля има ключово значение в хода на историческия процес. Такива са например: Александър Македонски, Константин Велики, Наполеон Бонапарт, Ото фон Бисмарк, Карл Маркс, Владимир Улянов Ленин, Мустафа Кемал Ататюрк, Дън Сяо Пин и още много други подобни бележити личности, които оказват изключително силно въздействие върху хода на събитията.

Историческото наследство на Апостола ни дава достатъчно основания да го причислим към лидерите от същата категория с мисионерска значимост, макар неговата роля да е ограничена в мащабите на родната ни история.

Ако в преценката ни допускаме все пак някакво наше чисто българско пристрастие, нека си припомним, че преди много години английският историк професор Мерсия Макдермот изразява през очите на чужденеца по абсолютно същия начин своето възхищение от личността и делото на Апостола. В известната си книга за него тя без колебание го нарежда сред световните явления в историята на човечеството.

Едва ли може да има съмнение, че благодарение именно на Левски българите рязко израстват само за няколко години от безправни поданици на падишаха в съвременен народ със самочувствие, във всепризнат политически субект на международната арена с дръзки претенции за своя национална държава.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Големите усти и българският разпад

 

 

Народът загуби желание да се взира в Българските Беди, сякаш се примири с тях.
А те нямат край.
Идват си по някакъв график – безбожен, обаче пък редовен.

***
Сега дойде ред на ТЕЦ „Брикел“.

***
Всъщност, само някои спортни успехи палят фитила на днешния българин. Те са неговата дрога, макар че иначе вече сме в гетото на световния спорт.
Нашият Григор дори не подозира, че се превръща в параван на върволицата от беди.
Григор целуна корта в зала „Армеец“ – и този ритуал, стандартен за един победител в тенис-турнир, бе видян като връхна точка на българското родолюбие.

***
Пулев е нещо друго – той си пада по патриотичните заклинания, Кубрат се казва, все пак.
Познавам го донякъде и съм наясно, че е искрен.
Малко прекалява да повтаря, че българите сме велики – в смисъл, че издържаме на як бой.
„Ние, българите, никога не се предаваме“ – това е мотото на Кубрат.
А ако става дума за българската държава, тази фраза е напълно подходяща за нейна епитафия.

***
„Ние никога не се предаваме!“ – казва Кубрат, повтаря го, и когато го нокаутира Кличко – и когато побеждава някой като онзи тюфлек Самюел Питър.
Изглежда, че за него патриотизмът е по-важен от победите – и ако го питате, като нищо ще го потвърди.
И няма да се обяснява, какво търси тогава на ринга, където се раздават основно юмруци, а не лафове.

***
Кубрат го използват усърдно – и още по-усърдно го продават.
Той е Иконата на показното родолюбие, зад която могат да скрият и сто удавени села като Бисер.

***
Когато довлече тук тюфлека Питър, по Би Ти Ви показаха някакъв нашенец, който изрева „Давай, Кубрат, размажи тази гад!“
И това – в централната новинарска емисия /30 ноември 2016-а/. Словоблудството на този екзалтант не смути никой.
Очевидно, думата „гад“ е позволена, ако се използва за родолюбиви цели. Но струва ли се да се хаби патриотизмът за един тюфлек?

***
Кубрат игра и шах във Висшия съдебен съвет – не станаха ясни мотивите за това странно хрумване, но някакъв патриотизъм като нищо се е навъртал наоколо.
Ако е така, утре на Кубрат може да му дадат да гледа и някое дело.

***
Малките ни спортни утешения трябва да замажат някак бедите, които ни съпътстват.
Шутовщините на властниците също са подходящи за тази цел.
Неспособността им да се справят с Разпада е толкова очевидна, че вече дори не дразни хората, те свикнаха и с това, някой трябва да прояви крайна, дебелашка безтактност, за да му обърнат внимание, тоест – да го освиркат, като Герджиков тенисиста.
Някъде прочетох, че отишъл да празнува Трифон Зарезан три дни преди 14 февруари.
Вероятно, за да има време да събере силици и да отбележи след това галантно и Свети Валентин.

***
Дано не ми се разсърди Кубрат, но днешна България много напомня за финала на мача му с Кличко: Един обилно кървящ български исполин упорито повтаря: „Ние никога не се предаваме!“
Разбира се, тази фраза не е съвсем удобна за Големите Усти/Властниците ни.
Но и те могат да я използват след лека редакция: „Вие никога не се предавайте!“

Така тя ще стане съвсем подходяща за Регулировчиците на Българските Беди.

***
А те винаги са извън Играта: и в Аспарухово, и в Бисер, и в Гърмен – карайте по азбучен ред, докато стигнете до Хитрино и Червен бряг.
Никога и нищо не чуват навреме.
Казват им, например, че в момента 176 язовира са с неясна собственост, тоест – не се знае, кой отговаря за тях.
Нека Герджиков, вместо да се прави на Валентин Зарезан, да открие, чии тарикатски джобове пълнят въпросните 176 язовира.
Но ние никога не се предаваме – дори удавени не трябва да се предаваме.

***
И тунелът-убиец „Ечемишка“ вече е извън дневния ред на Големите Усти. Завинтиха там една-две крушки – сетне набързо го извадиха от Книгата на Злото и го изпратиха в Книгата на забравата.
Ръкопляскания и цветя от президента, премиера и пр.
До следващата премиера на Злото.

***
На сирийците от Елин Пелин предоставили „хуманитарен статут“.
Не е лошо постепенно да го предоставят и на българите, които никога не се предават.

***
А репортерите вече трябва да станат екстрасенси, за да се ориентират в дрънканиците на Големите Усти.
Всички казват, че едни евро-пари са загробени от Кунева – ГоспожаПодариЦентрала/.
Тя обаче твърди, че това е заговор срещу нея. Дори го нарече евро-заговор.
И пътьом призна нещичко за аферата с циганските пари- техни неправителствени организации получили по 500 хиляди лева – „малко необмислено“.
Образоват ги, за да трошат влаковете край Монтана.
А вие не се предавайте.

***
Големите Усти отвратиха Народа, но цяло чудо е, как не го обуначиха.

***
По-добре пак да предложат Кунева за еврокомисар – но да отговаря за тунелите, включително и нашите – Елешница и останалите.
Тогава ще бъде сигурно, че ще ги закрие.
Тъкмо хората ще забравят, кой ги е построил.
Сега, както е тръгнало, Живков ще излезе виновен и за убийството в Елешница.
27 години чакат този тунел сам да падне – и изпод развалините му някой фалшив антикомунист да извряка „Ние никога не се предаваме!“

***

Статията е публикувана във фейсбук страницата на журналиста

Костадин Чакъров: Предложих на Тодор Живков да арестуваме Петър Младенов и Луканов! Президентът Радев трябва да смачка чуждите фондации, които живеят от разпродажбата на българските интереси!

Костадин Чакъров е председател на ЦК на Съюза на комунистите в България и политически съветник на Тодор Живков и дъщеря му Людмила до 10 ноември 1989 г. Юрист по образование, преди промените последователно е първи секретар на ДКМС в родния си град Пловдив, съветник в апарата на Държавния съвет, заместник завеждащ икономическия отдел на ЦК на БКП. Автор е на книгите „Вторият етаж” и „Нашествието на демократите”. Другарят Чакъров се съгласи да даде ексклузивни интервю за вестник „ШОУ“, в което прави скандален анализ на политическата ситуация в страната с света.

– Г-н Чакъров, как оценявате ситуацията в държавата през последните месеци – след избора на нов президент и служебно правителство?
– Мисля, че новият президент е сполучлива фигура. Нека не започваме още в началото с високи очаквания и да му дадем спокойно да навлезе в работата – без натиск, без провокации. Лошо впечатление прави, когато вътрешните политически сили го притискат да се самоопределя – в Брюксел ли е, в Москва ли е. Смятам, че това показва комплекс на българския народ – непрекъснато да се разделя. И 27 години нищо добро не дойде от това разделение. Нека да оставим той да прецени националния интерес, баланса в страната, какви са потребностите, пазарите, суровините и т. н. И на тази база да определи националната посока.

– Да прецени вътрешните пазари и ресурси? Има ли на практика какво да преценява?!
– Има, разбира се, защото в крайна сметка става въпрос за икономика, за оцеляване. На някои политически сили им е добре да оцеляват от субсидии и чуждестранни помощи, но когато говорим за народ, така не може да се мисли, а посоката трябва да е оцеляването на народа. Сега ми идва наум, че имах един разговор с Тодор Живков преди години за това, че много далеч отидоха нашите български перестройчици. Те на практика с контактите си и интригите си с екипа на Горбачов стигнаха до предателство.

И аз тогава му  предложих на Живков да ги арестуваме – Петър Младенов, Андрей Луканов, Чудомир Александров, Добри Джуров и т. н. И Живков каза така: „Когато зад теб стои народ, така не може да разсъждаваш. Ако аз отговарях сам за себе си – можех да направя нещо и медал за храброст да получа даже. Но Съветският съюз – това са нашите партньори, нашите суровини, жизнените ни потоци. Няма да направя от българския народ и от България курбан заради моите интереси“. Това му бяха думите. А точно тези политически сили, които дойдоха след него, направиха от България курбан! Всеки предава националните интереси, без значение – само и само той да е добре. А какво ще стане на другия ден? Това са икономика, доходи, това е машина, която трябва да работи. И тази машина се нуждае от пазари, от суровини, за да може да храни бедни, болни, пенсионери… А сега нямаме нищо, защото си загубихме отраслите и пазарите, смачкаха стопанския профил на страната ни.

Поехме в профил, в който Европа ни дава пари за пътища и пречиствателни станции. Но защо не ни дава технологични линии, индустриални мощности, възможност да излезем на пазарите с иновации и т. н.?! А ни дадоха да ровим в земята, да вадим някакви суровини, които да продаваме. Тоест – поставени сме на най-ниското интелектуално равнище като стопански профил. Загубихме си висококвалифицираните кадри, които напуснаха България. А една интелигенция – техническа, научна, се създава за много, много десетилетия. С какво ще правим икономика? Пазари нямаме, суровини нямаме, технологии нямаме, хора нямаме… Остава единствено да живеем от някакви помощи, и то насочени в неефективна инфраструктура. Пътищата са важни, но те са строителна услуга. От тук нататък с какво ще поддържаш пазара и интелектуалния потенциал на тази държава?! И вече тези процеси са толкова тежки и необратими, че аз вече не виждам светлина. Каквато и партия и който и да дойде, ефектът какъв ще е – никакъв.

– Фигурата на новия президент какво може да промени? И може ли той да се окаже кукла на конци?
– Не, не може да се окаже кукла на конци. Това, което може и трябва да направи, е да разгони тези юнаци, които непрекъснато живеят от изостряне на отношения и противопоставяне. Хора, които са пипала на чужди агенции и фондации, които получават пари от служене на чужди интереси. Точно тях трябва да посмачка и да разгони. И аз се надявам, че при тази обстановка, която се създаде с идването на новия американски президент, може да се редуцира участието, такова, каквото беше дълги години, на външни икономически фактори в България. Така че задължително е тези безделници, които живеят от чужди помощи и субсидии, да си намерят мястото. Мисля, че новият президент Румен Радев може да го направи това. И най-важното е – да не се поддава на евтини провокации – дали бил прорусофил или атлантик и т. н. Спомняте ли си цар Борис какво е казал: „Банкерите ми са англофили, армията ми са германофили, народът български са русофили, аз съм единственият българофил“. Така че

Румен Радев трябва да си припомни тези думи на цар Борис III

и да смачка самочувствието на тези, които живеят за сметка на разпродажба на българските национални интереси.

– Какви са тези външни интереси и влияния, за които говорите?
– Вижте, на България се гледаше като на победена страна, това е истината. Измишльотините на Горбачов за Европа като общ дом, ново мислене, нови ценности и т. н.– всичко това се оказа един политически блъф. И веднага дойдоха и започнаха да ни казват: нямате нужда от военен комплекс – затваряме го (а печелихме милиарди от него); продайте си източниците на енергия – вода, ток; нямате нужда от химия, металургия; затваряйте банките си… Наложиха един профил, в който главното беше приватизация, либерализация и никакво участие на държавата в икономиката. Ето заради това моделът на България рухна. Сега, след толкова години, започнаха да се чуват гласове, че било грешка да накарат Източна Европа да си продаде всички активи и възможности, които имаше. Защото сега единственото като профил, което ни остана, е малък и среден бизнес. Ами защо не се заложи на големия бизнес – да построим атомни централи, рафинерии, индустриални, металургични мощности, химически и машиностроителни комплекси, ами малък и среден бизнес?! Това малък и среден бизнес аз го разбирам: кръчмите и хотелчетата по пътя, от едната страна на пътя българските мъже, наведени да поддържат скарата, а от другата – девойките ни, и те наведени да обслужват чужденците!

Превърнаха ни в държава и народ, които да живеят от слугинаж! И пак стигаме до това, което казва великият Мордехай Леви (Карл Маркс): обществен характер на производството, частен характер на присвояването. Онзи ден излязоха потресаващи данни: около 10 – 12 физически лица притежават собственост и активи колкото тези на половината население на планетата. Е, този модел не може да издържи повече. Затова комунистите са най-омразни и гонени от принцовете и бароните на парите – защото те хващат проблема там, където той трябва да се реши. Трябва да се намери социална справедливост. Иначе ще стигнем до това, което каза великият Жан-Жак Русо преди много, много години: „Проклет да е този, който пръв е заградил парче земя и е казал: това е мое“. Неизбежно светът върви натам – да урегулира отношенията на собственост, владение, ползване и разпореждане.

– Казвате, че новоизбраният президент не може да се окаже в ролята на кукла на конци, но все пак зад него стои БСП. Не допускате ли, че ще му бъде повлияно?
– Не, не може да стане това. БСП няма да го поиска така грубо и вулгарно – това първо. И второ – самият Радев е волеви човек. И още с първите си действия го показа – видяхте как в парламента се опитаха да го провокират…

– Реакциите по повод изказването му – че на депутатите им остава една седмица, бяха доста остри…
– Нека да го кажем на езика на военните: в строя не се говори! И той им го напомни под формата на шега с цел да спазват политическа дисциплина. Така че, поне дотук, Радев показа характер. Това, което направи Плевнелиев през всичките тези години, беше да утежни положението на България в международен план.

Плевнелиев направи такива комедийни стъпки които… добре, че не стигна дотам да обяви война на Русия.
Помните как говореше за румънско-българо-турска флотилия в Черно море, как се гордееше, че бил тръгнал срещу Путин… Въобще – той говореше елементарно несвързани неща. Ако положи един тест за интелигентност… аз не знам той дали не е под влияние на това, което го пишеха по вестниците – че жена му го изоставила, че имал неблагополучие и т. н. И аз си мисля дали тази несвързаност – човешка, интелектуална, информационна не се дължи и на това… Путин не бил Русия. Абе, аланкоолу, 80 – 85%от населението го подкрепят. Няма такъв президент в света, който да е получавал такава подкрепа. А той ще ми говори, че Путин не бил Русия, че това били минали времена, диктатури, правила и т. н. Щях да го прегърна и да му повярвам на Плевнелиев, ако беше поставил със същата сила въпроса и по другата линия: господа, ами вие, които бомбардирахте Белград, разбихте една държава, направихте я на парчета, изградихте военни бази върху нея… Извинявам се, но това какви правила бяха?! Ако беше го поставил на една плоскост, аз първо щях да отида да плача на рамото на Плевнелиев. Защо не говори за това, че отидоха и бомбардираха Ирак, обесиха президента, пък после се оказа, че нямало такива оръжия за масово поражение, за които плямпаха. Плевнелиев не получи даже признание след мандата си – толкова комедийно беше всичко. Маргарита Попова веднага беше поканена в Стопанската камара, а него не знам дали някой ще се смили да го вземе на работа заради кръчмарското му говорене.

– Новоизбраният президент Радев избра вече служебно правителство с премиер проф. Огнян Герджиков. Как ще коментирате новия кабинет? Ренета Инджова например никак не се изказа ласкаво за това служебно правителство и дори го определи като сборно, а избора му – като добре замислен сценарий, зад който стои определена политическа сила…
– Не съм съгласен с нейната оценка. Това е опит да оцветиш и да обругаеш. Смятам, че е балансиран този кабинет. Изгладени са всички партийни ръбове, Радев направи максимално най-доброто за краткото време, което имаше. Хоризонтът на едно такова правителство не е кой знае какъв. За няколко месеца не може да се случи нищо съществено от гледна точка на реформи. Но определено това, за което ми говорите, е опит да се политизира, да се търси интрига, защото пак казвам: единственият начин да индикираш, че си в пространството, е да оплюеш, да хвърлиш камък. И тогава ти се обръща внимание. Не мисля, че има влияние на партии, хората в кабинета са експерти. Герджиков е един доказано спокоен човек, човек на диалога…

– Но и Бойко Борисов при предаването на властта каза ясно и в прав текст – че не знае защо Корнелия Нинова се срамува от новия кабинет и се крие, с което подсказа, че очевидно тя има пръст в сформирането му…
– Нинова много деликатно и точно се разграничи и каза, че БСП нямат намерение да оцветяват и да правят партиен кабинета, който ще сформира президентът Радев. Нормално е Борисов да прави подобни вмятания, защото все пак това са основни опоненти и всеки търси да замери другия с каквото може. Аз мисля, че тук Бойко приписва на Корнелия нещо, което не съществува. Радев имаше пълната свобода да сформира експертен кабинет. И това си личи по самите министри. Герджиков е човек, който ще търси съгласуваната воля в политиката, защото той така е заквасен – да се търси консенсус. А партиите – те винаги са заинтересовани да хвърлят камък.

– Как ще коментирате хипотезите, а може би и спекулации, че едва ли не Цецка Цачева е била излъчена съвсем тенденциозно като губеща кандидатура на ГЕРБ, което крие доста по-дълбок замисъл, както и това, че имало някакви договорки между Борисов и Радев?
– Не, това са теории на конспирацията. Просто тук се получи едно главозамайване от успехите. Имаше една статия на Сталин през 1929 година след колективизацията на земята, когато се е стигнало до крайности и ексцесии. Тогава той излезе с тази статия – „Главозамайване от успехите“. Аз смятам, че при ГЕРБ се получи точно това – главозамайване от успехите. Защото след толкова победи над Станишев те много си повярваха. А в същото време историята работеше срещу тях. Най-голям удар им нанесе безличната политика на Плевнелиев – антируска, дълбоко непопулярна и комедийна. Да използваме израза на Шарл Морис дьо Тайлеран (френски политик и дипломат по времето на Наполеон – б .а.) , който казва по повод едно действие на Наполеон: „Това не е престъпление, по-лошо е – това е грешка“. Така че, ако трябва да оценяваме действията на Плевнелиев в най-тежкия вариант – те бяха грешка. Второ – дълбоко неинтелектуалната фигура на Цецка Цачева. Тя беше неизбираема. Тя имаше вяла кампания, обща фразеология и накрая, дето разигра спиритическия сеанс – да вика духа на дядо си на помощ, беше капакът. Това не се понрави на народа. Същевременно имаше един динамичен, силен, интелигентен, подготвен и мотивиран човек за опонент. Още повече че той стана символ на борбата срещу статуквото – антисистемен играч. Точно какъвто стана и Доналд Тръмп. Народите вече виждат, че моделът на неолиберална икономика – на правене на пари от пари, е изчерпан.

Светът 30 години вече се командва от чикагската школа мошеници на Милтън Фридман

(американски икономист, автор на монетарната теория, носител на Нобелова награда – б. а.), които направиха един глобален модел – да се правят пари от пари. Не пари от: произвеждам – продавам – печеля, а чрез различни финансови схеми. И това взриви устоите на обществото. Именно затова Тръмп стана несистемен играч. От своя страна и Румен Радев се оказа несистемен играч. И в него, а не в Цецка Цачева, народът видя промяната. Безспорно много лоша шега може да изиграе на БСП, ако оценят, че тази победа се дължи 100-процентово на тях. Имат заслуга, но Румен Радев много успешно се вписа като човек на промяната. Защо не се поучат от това, че Русия на Путин вече търси не класови, пролетарски, болшевишки и т. н. ценности, а отиде в друга полуоса – Бог, Цар, Отечество, които са базови човешки ценности. И сега вместо да има пролетарски интернационал, има интернационал на църквата. Това, което преди като идеология се опитваше да прави комунистическата партия, много успешно сега го прави църквата. Стигаме до един свят, който аз съм го формулирал отдавна като модел между марксизма и християнството. Глобализмът изигра много лоша шега на западната цивилизация, защото той я вкара в един нерешим въпрос. А именно – тези 7 – 8 държави, които имат тежко колониално минало и изградиха своето богатство за сметка на стотиците милиони хора от Азия, Африка, Латинска Америка и т. н., ограбиха им суровините и ресурсите, изведнъж във времето на комуникациите потърпевшите се усетиха и тръгнаха да търсят сметка…

– Доколкото разбирам, оценявате положително този, бих казал, революционен избор на Тръмп?
– Да, разбира се. Целият въпрос е в това как ще протече този процес. Ако това стане, като стане взривно – както беше в СССР, ще бъде катастрофа за планетата. Все пак американците имат над 8000 бази в над 150 страни в света. Ако стане рязко, както го направиха Горбачов и Елцин и доведоха до насилие, няма да бъде никак добре. Представете си едно рязко изтегляне на САЩ – то би довело до един вакуум и всеки би тръгнал на реванш.

А това би довело до световни катаклизми

Така че това е нещо като ядрения взрив – ако допуснеш критичната маса да протече взривоопасно, става ядрен взрив, който изпепелява всичко. Ако обаче поставиш ядрената реакция под контрол, забавиш я, тя дава светлина, топлина и работи за теб. Много е важно дали световните лидери ще съумеят да контролират тази реакция, защото от това зависи съдбата на планетата. Само след година населението на земята ще достигне 10 милиарда, ще започне битка за въздух, за вода, за храна. Трябва да се помисли за границите на растежа, планетарните растежи, иначе светът може да бъде поставен пред самоубийствена ситуация. Мисля, че ако се оформи едно силно трио – САЩ, Русия, Китай, с помощта и на Европа, разбира се, може да се даде ход на нещо разумно и глобализмът в хищния му вариант да отстъпи на една разумна политика. Но светът трепери, в треска е и тя действително може да доведе до шизофренични решения.

– Тръмп направи заявка за смяна на курса спрямо Русия, за вдигане на санкциите срещу нея. Какво може да се очаква в тази посока?
– Навремето имаше една оценка на Кисинджър, който казва така: „Шансът на западната цивилизация да оцелее и да се развива е в това, че огромният суровинен и човешки потенциал на Изтока е впрегнат в една непродуктивна Сталинова система“. И действително това беше така. Тази система убиваше инициативата. Но вижте до какво се стигна – до положение на сблъсък. Капитализмът вече не разполага с пазари и суровини. А сблъска ли се капитализмът с липса на пазари и суровини, започват войните. Иначе, ако са налице тези две неща – той е недостижим. В момента планетата няма тези свободни полета, които да се заемат чрез колонизаторска или друга политика и капитализмът да се развива. Той вече се сблъсква все повече с национално, етническо и религиозно пробуждане, както и с осъзнаване на националния интерес. Русия, която беше в една непродуктивна система, се пробуди и стана мощен фактор. Започна да работи с едни съвременни средства, а не с изчерпаните класово-партийни средства на пролетарския интернационализъм, който не работеше. И сега те направиха най-глупавото – накараха да се пробуди руския национален интерес. В момента Западът се чуди какво да прави, защото се изправи срещу една могъща сила. Ето, и нашите русофоби продължават да се залъгват с глупави определения и от това нас ни чакат само тежки времена, защото от времето на Екатерина Велика Русия е защитник на православния свят. И ако Русия сега се изтегли, ще бъдем притиснати от две страни.

От Запад – католицизмът, а оттатък – исляма. А ние нямаме армия, нямаме полиция, никакви елементи на икономика… Така че България я очакват много тежки години. Лошото е, че в момента нашият национален елит е продажен, подкупен и надупен.

– В България определени кръгове бяха разочаровани от избора на Тръмп, а дори и шокирани, защото настана угрозата да стихне финансирането им…
– Статуквото е такова, че голяма група хора се наситиха на разни фондации и помощи от тях. Скоро четох, че Николай Младенов имал някаква фондация и получава пари за „борба с остатъците от комунизма“. Здрасти! Това е нагло. И смятам, че Доналд Тръмп ще сложи край на ето такива безобразия, както и на това – САЩ да играе ролята на световен жандарм, който гази с ботуша си нагоре и надолу. Това време свърши. А що се отнася до Хилъри Клинтън, с цялата си агресивна част, мисля, че тя вече ще отиде в историята. И мисля също, че ако тя бе дошла на власт, щеше да бъде една гримаса, един опасен рецидив. Тодор Живков беше казал отдавна: „Новото в съвременния свят е, че светът преминава от баланс на сили към баланс на интереси“. В този смисъл той направи една докладна записка с тази формулировка до Политбюро навремето. И аз смятам, че именно тази формула трябва да се завещае на новия президент Румен Радев. Не да се залепим за някого или, ако трябва пак да цитирам Маркс: с ентусиазма на проститутка се хвърляме в леглото на силния

И той като падне, нас първи ни изритват. Така беше през двете световни войни, после при политико-криминалния бандитизъм на Горбачов и Елцин. Така че време е вече да не сме в лагера на победените, а да погледнем на света с очилата на баланс на интереси. Ние имаме своите интереси и трябва да ги защитаваме. Единственият начин да се постигне справедливост е преразпределението на собствеността. И ако то стане по болшевишки… жална ни майка. У нас 90% от хората, които получиха собственост, не могат да я защитят. Защото тя няма легитимен характер, а партийно-бандитски. Защото партиите на Прехода действаха като организирани престъпни групи. И аз понеже имам висока оценка за прокуратурата и г-н Цацаров, мисля, че той трябва да внесе едно законодателство, с което тези партии да бъдат разглеждани точно като организирани престъпни групи.

– Но както се вижда, създават се все нови и нови политически партии, като например „Да, България“ на бившия правосъден министър Христо Иванов. Как оценявате това явление в политиката? И въобще – как виждате предсрочните избори през март?

– Не мога да ви кажа. Виждам само – една конфигурация от тук, втора от там, трета от не знам си къде… Извинявам се, ама ще опитам да ги обясня нещата, като използвам една култова дума на Радан Кънев, защото аз го харесвам Раданчо… Оная, дето се превърна едва ли не в народна мъдрост. Ако се запазят тези конфигурации, това означава, че България ще се ръководи в политическото пространство от някакъв седмокрил петохуй. А що се отнася до изборите – те ще имат ролята на компрес върху дървен крак. Проблемите са такива, че в момента избори не могат да ги решат. Трябва да се преразгледа собствеността, да се направи ревизия на прехода, а няма партия, която да е готова за нея.

Статуквото е много силно, принцовете и бароните на парите също

затова нямам големи надежди, че нещо ще се случи след тези избори. Промяна в България ще дойде, ако се разместят и световните пластове, ако настанат тектонични промени и България да се впише в тях. Иначе ние нямаме собствени сили, разядени са ни всички опорни точки, за да можем с национални избори да направим дълбоки промени. Нека да се молим светът да се развие разумно и ние да се впишем в тази посока.

Интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ, в. „ШОУ“

 

 

 

Източник:Блиц

 

Словакия подготвя референдум за излизане от ЕС- Slovexit

 

 

Инициаторите на  Slovexit вече събраха половината от необходимите 350 000 подписа

В Словакия, започна събирането на подписи за референдум за излизане на страната от ЕС. Въпреки че идеята за „развод“ с Европейския съюз се движи от опозиционните парламентарни партии, тя намира все повече и повече подкрепа от населението.

Хората искат решаването на вътрешните проблеми и причините за бездействието на властите виждат в бюрокрацията на Брюксел и липсата на внимание към интересите на страната на ниво на ръководството на ЕС.
Инициатор на събирането на подписи за референдум за отцепването на Словакия от ЕС е „Народна партия Нашата Словакия“.
Ние очакваме Словакия да може да се оттегли от ЕС по-рано от 2020 год. Първата стъпка е да се съберат необходимия брой подписи (350,000 съгласно Конституцията), и след това евентуално да се проведе референдум.
Може би нашата инициатива ще бъде излишна, ако Европейският съюз решат да напуснат други страни, като Франция, в случай на победа на Марин Льо Пен, каза Милан Угрик.
„ЕС първоначално се фокусира върху взаимноизгодно икономическо сътрудничество между европейските страни, но по-късно се трансформира в централизирана структура, която заплашва със санкции и натиск своите членове.

Словакия е трябвало да се адаптира към чуждо право, което често е в ущърб на националните си интереси – каза словашкия парламентарист.

Излизането от ЕС по един или друг начин подкрепят три партии на словашкия парламент, „Народна партия Нашата Словакия“,“Свобода и солидарност“ и „Ние семейството“ и те са в законодателния орган с 43 представители от общо 150.

По-рано председателят на партия „Ние – семейство“,Борис Колар каза, че ако Брюксел продължи да се придържа към политика на централизация, неговата партия ще подкрепи идеята за излизане на страната от ЕС. Що се отнася до „Свобода и солидарност“, то в своята политическа програма изисква ЕС да се реформира и да се възстанови способността за самостоятелно вземане на решения по ключови въпроси на страната.
Като се има предвид, че следващите парламентарни избори ще се проведат в страната през 2020 г., тези сили могат да получат значителна подкрепа от избирателите.

Не се решават основните проблеми в страната. Става дума преди всичко за безработица и изходящ поток от икономически активното население. Това е основната причина за нарастващото недоволство в обществото.

Това се потвърждава от проучване на общественото мнение, които показват постепенно нарастване на подкрепата за опозиционните партии.

Все още е твърде рано да се говори за пълномащабен Slovexit, но тенденциите на анти-интеграционните сили стават все по-ясно изразени в словашкото общество. С влошаването на икономическата ситуация в страната и по-нататъшно централизиране на ЕС, Братислава може да последва примера на Лондон.

Поради това и Европейския съюз се възприема от много словаци по негативен начин. В допълнение, хората не обичат високото ниво на бюрокрация и централизация на ЕС.

Словакия от 2004 е член на Европейския съюз, и НАТО. Словакия една от най-бързо развиващите се икономики в Централна и Източна Европа. През 2015 г. Словакия е на 14-то място по свобода на пресата в света по данни на Репортери без граници.
Полицаи от Словакия се включиха в сръбските патрули по границата с България, за да помогнат за спирането на потока от мигранти, които се опитват да достигнат Европа през Балканите.
Словакия е във Вишеградската четворка заедно с Чехия, Полша и Унгария.
Словакия също върна граничния контрол. Словакия, която по-рано обяви, че ще приема единствено сирийски християни, върна граничния контрол с Австрия и Унгария.

Словакия бе от малкото страни, които призоваха: „Да помогнем на България, християнска страна сме. Ние се ослушахме за съвместна защита на външните граници.
„Мултикултурността претърпя крах в Европа“, категоричен бе премиерът на Словакия Роберт Фицо. Аз винаги повтарям, че тероризмът и миграцията са свързани, лично за мен идентичността на нашата страна е от изключително значение.

Тя не е изградена върху мюсюлмански основи. Ние сме християнска страна с християнска култура. Ние няма да променяме идентичността си, културата и вярата си заради големия нелегален мигрантски натиск“, подчерта Фицо, който очакваше на форума в Братислава да се стигне до промяна в подхода и България да получи помощ от ЕС за защитата на външните граници. На срещата на 16 септември Словакия, Унгария, Полша и Чехия искаха да се преборят за „политика на гъвкавата солидарност“, което означава всяка една държава от ЕС сама да решава как ще защитава държавните си граници, как да оказва хуманитарна помощ на бежанците в региона от Близкия изток и как да приема бежанци от лагерите в ЕС.

 

Автор: Йордан Халачев
Източник: ПРЕГЛЕД

 

Сбъдват ли се поне 5 предсказания на Карл Маркс за неизбежната смяна на капитализма?

В последно време хората често си спомнят за Карл Маркс – от Раш Лимбо, който обвини римския папа Франциск, че е „чист марксист”, до автора от Washington Times, който нарече „упорит марксист” кмета на Ню Йорк (Бил де Блазио). Но много, както и до сега, не съвсем разбират идеите на Маркс – най-острият критик на капитализма, пише Шон Макелви в Rolling stone, цитиран от antipropaganda.eu.

Мнозинството от нас някога са чували, че този радикален икономист предсказва неизбежната смяна на капитализма с комунизма, но ние често не разбираме защо Маркс е смятал, че това неизбежно ще се случи. В произведенията на Карл Маркс (много от които той написал още преди Гражданската война в САЩ), се съдържат описания на някои аспекти от съвременния капитализъм – от великата рецесия, започнала през 2008 г., до iPhone 5S , намиращ се в джоба ни. По-долу, предоставяме няколко факти от живота през 2014., които са предсказани от Маркс, преди повече от век, при анализа на капитализма.

1. Великата рецесия (хаотичната природа на капитализма)

Ключовият аспект в учението на Маркс е тъкмо хаотичната, склонна към кризи, природа на капитализма. Маркс твърди, че неограниченият стремеж към печалба, рано или късно, ще застави компаниите да автоматизират работните места и да започнат все по-голямо и по-голямо производство на стоки, като едновременно с това занижават работната заплата, докато, в края на краищата, работниците няма да са в състояние да закупят продукта на труда си. Без всякакво съмнение, в нашата съвременната история, от Великата рецесия, до икономическия балон на интернет-компаниите, можем да открием признаци на това, което Маркс нарича „фиктивен капитализъм”, т.е. такива финансови инструменти като облигациите или сделки с кредитни неустойки. Ние произвеждаме ли произвеждаме, докато не остане никой, който да може да купи продукцията ни. Развитието на този цикъл наблюдаваме и до момента: Простичко казано – именно това и стана причина за краха на пазара на недвижимостта през 2008 г. Нарастващото през десетилетията неравенство доведе до съкращаване на доходите, което застави много от бедните американци още по-дълбоко да потънат в дългове. Когато същите тези ипотечни длъжници масово престанаха да погасяват задълженията си по изплащане на кредитите, фасадата на двореца рухна както и предсказваше Маркс.

2. iPhone 5S (мними потребности)

Маркс предупреждаваше за склонността на капиталистите да внушават, че стоките, които хората следва да закупят, са особено ценни, въпреки че това могат да са по същество ненужни стоки и услуги, така че с времето ще се стигне до следното: потребителят ще стане „изобретателен и пресметлив роб на нечовешки, изтънчени, неестествени и измислени желания”. Това е твърде язвителна, но точна характеристика на съвременните американци, които се наслаждават на невероятен разкош и постояно изпитват потребност да придобиват нови и нови вещи. Да вземем, например, iPhone 5S, който си купихте. Нима той е наистина по-добър от iPhone 5, който си купихте миналата година, или iPhone 4S, който си купихте по-миналата година? Помислете над това, каква е тази ваша потребност – истинска или мнима ? В същото време, докато много китайци се разболяват от рак, заради електронните отпадъци, глобалните корпорации разгръщат мащабни рекламни кампании, призоваващи ни към унищожаване на напълно годните за употреба стоки, без каквито и да са причини. Ако Маркс би видял всичко това, със сигурност би кимнал снизходително с глава и би се подсмихнал.

3. МВФ (глобалният капитализъм)

Размислите на Маркс за свръхпроизводството, го довеждат до предсказване на явлението, което сега наричаме глобализация , т.е. разпространение на капитализма по целия свят в търсене на нови пазари. „Постоянната потребност към разширяване на пазара, за да се продаде продукцията, принуждава буржоазита да плъзне по цялото земно кълбо.” – пише Маркс. – „Навсякъде тя е длъжна да се внедри, навсякъде се разполага, навсякъде прави връзки помежду си.” Макар днес тези идеи да изглеждат очевидна истина, Маркс ги изрича още през 1848 г., т.е. 100 години преди началото на глобализацията. Той не само точно предсказва това, което ще се случи през 20 век, но обяснява също и причините за явлението: непрестанното търсене на нови пазари и евтина работна сила, а също и постоянната потребност за придобиване на нови ресурси – това са чудовищата, който трябва непрекъснато да бъдат хранени.

4. Walmart (монополите)

Класическата икономическа теория твърди, че конкуренцията е естествена и способна на самозапазващо се съществуване. Но Маркс предсказва, че цялата икономическа власт, в края на краищата се стреми да се съсредоточи в ръцете на малък брой корпорации-монополи, които са готови да се бият помежду си. Това, вероятно, е звучало твърде странно в края на 19 век. Както пише историкът Ричард Хофщадтер, „тогава американците смятаха за естествено имуществото да се разпредели между всички, а политическата власт да се децентрализира”. Но вече през 20 век, посочената от Маркс тенденция започна стремително да се засилва и да се утвърждава. Семейните магазинчета започнаха да се изтласкват от хипермаркетите-монополисти, (такива като Walmart), на мястото на местните малки банки дойдоха световните банки, – такива като J.P. Morgan Chase, а малките фермерски стопанства изчезнаха под натиска на селскостопански корпорации като Archer Daniels Midland. Техническият свят също се превръщаше все повече и повече в един централизиран свят: големите компании поглъщаха малките фирми толкова бързо, че свят да ти се завие. Политиците вече твърдят, че са останали само трохи от малкия бизнес. Някои от политиците продължават да приемат твърди антимонополни закони. Но всички разбираме, че големият бизнес ще остане редом до нас, при това – по всяка вероятност завинаги.

5. Ниските заплати, високите доходи (резервната армия на промишления труд)

Маркс твърди, че работната заплата ще бъде държана ниска от „резервната армия на труда”, което се обяснява от класическите икономически закони: капиталистът винаги ще иска да плаща за труд колкото се може по-малко, което е най-лесно да се направи, когато има твърде много незаети работници. Тогава, според анализа на Маркс, може да се каже, че при рецесия, високото равнище на безработица няма да позволи нарастване на заплатите, независимо от резкия ръст на печалбите: хората ще бъдат толкова притеснени от безработицата, че просто няма да искат да напуснат работата си, колкото и да са ужасни условията на труд. Дори авторитетният Wall Street Journal предупреждава: „В последно време, в американската икономика се промъкват някои марксистки идеи. Корпоративната печалба стремително се увеличава, ръстът на производителността позволява на компаниите да укрепват, но това не помага по никакъв начин за намаляване на гигантската армия от безработни”. Явлението се обяснява с факта, че работниците се страхуват да изгубят работните си места и затова не могат да диктуват условията си пред работодателите-капиталисти. Без съмнение, най-подходящото време за справедлив ръст би настъпил само когато имаме „пълна заетост” , т.е. безработицата да падне толкова, че работниците да могат да заплашват работодателите с напускане на работното място и намиране на нова работа.

Заключение

Маркс не е бил прав за много неща. Но повечето от творчеството му се фокусира върху критика на капитализма, а не върху предложение за това с какво да го замени, което го остави отворено за неправилно тълкуване от безумци като Сталин през 20-ти век. Но трудовете му все още обясняват нашия свят по адекватен начин. Когато Карл Маркс в „Манифест на Комунистическата партия” призовава за прогресивно подоходно облагане, в света няма все още нито една държава, която би могла да направи това. Сега, в света, практически не останаха държави, в които да не се прилага прогресивно подоходно облагане. То се превърна в един от инструментите, с които САЩ се борят срещу неравенството на доходите. Така Маркс и неговата критика на моралните принципи на капитализма, а също и ярките прозрения за последствията от капитализма в исторически контекст, са достатъчно актуални и днес, за да се върнем отново към него, или за да решим най-накрая да го прочетем. Както пише Робърт Хайлброунър: „Ние се обръщаме към Маркс не защото той е непогрешим, а защото е неизбежен”. Днес в света има главозамайващо богатство и безнадеждна нищета. В ръцете на 85-те най-богати хора на земята има повече пари, отколкото в ръцете на 3-милиардната армия от бедняци. Т.е. знаменитият лозунг „Пролетарии от всички страни, съединявайте се! Вие няма какво да загубите, освен оковите си.”, и до днес не е загубил актуалността си.

 

 

Източник:Блиц

 

Акад. Марков: Глобалистите у нас са безродници на хранилка, затова Западът заложи на тях!

 

 

Има ли специфика в честването на Васил Левски тази година, акад. Марков? Пада се в разгара на предизборна кампания.

– Ние почитаме паметта на Апостола всяка година. Аз се радвам, че политиците най-после разбраха, че не трябва да държат слова пред паметника на Левски, а трябва да дадат думата на учените, които да оценят неговото дело в нова светлина. Левски е изпреварил времето си и неговите завети са в сила и днес. Видях, че от Общонародния комитет „Васил Левски“ организират детски почетен караул пред паметника на Васил Левски в София. Включено е и едно движение „Млади възрожденци“. Аз се радвам, че в тази епоха на глобализация интернет поколението не е съвсем изтървано. Наш дълг е да съхраним родолюбието в нашите потомци. Има такава опасност – за размиване на националната идентичност. Левски е национална икона и трябва да я опазим от разни посегателства. Чужди фондации дават пари да се разрушат „митовете в историята“, включително да се посегне и върху нашите национални герои. Това не бива да позволяваме.

 

– За какви фондации говорите?

– Фондации, които наблягат на микро историята, на всекидневната история и които казват – престанете с тези въстания, революции, войни, помирявайте се, дайте да гледаме всекидневната история. Миналата година заради „съжителството“ изгърмя един министър (б.р. – в началото на 2016 г. Тодор Танев бе сменен като министър на образованието заради термина „съжителство“, а не „робство“ в учебните програми). Има експерти, които искат да прокарат темата за това как се е живяло по времето на Османската империя, как сме си разменяли козунаци и баклави. И това го е имало, но то не може да засенчи въстанията и кланетата. И това са експерименти, които се правят в името на помирението на Балканите. Такива експерти има навсякъде – в икономиката, културата, политиката. Те препоръчват да очовечим историята, ето, виждате ли, и Левски е бил човек като нас. Това, казано просто, е тенденцията, която прокарват тези фондации. И за съжаление, някои млади колеги се хващат по финансови причини, тъй като с 500 лв. не се живее. Аз ги разбирам, но не ги оправдавам.

 

– Но от друга страна, все повече се говори за идентичността. При това навсякъде по света. Сякаш върви една консервативна контрареволюция по света.

– Това е заради пораженията, които глобализацията нанесе след края на Студената война. Аз казвам на това явление „корпорациите срещу нациите“. Корпоративният капитал няма интерес от национални държави и иска да ги премахне. Интересува го да няма граници, интересува го работната ръка, печалбата, суровините, но не и нациите, но не и националната държава. ХIХ век, векът и на Левски, е векът на нациите и на националните държави, когато нацията се бори за собствена държава. За нас, българите, Левски олицетворява тази борба. Но днес, в ХХI век, корпорациите искат да заличат националната идентичност. Говори се много за европейска идентичност. Казват така – първо сте европейци, а после, ако искате може да бъдете българи, сърби, англичани. А ние твърдим обратното – че първо сме българи. И това не ни пречи да бъдем добри европейци.

 

– Вече имаше подобни опити. Спомням си, че в конституцията на бившия Съветски съюз пишеше, цитирам по памет – изгради се нова нация, съветски човек. Но видяхме и как свърши този експеримент.

Интересно е, че тези неолиберали, които бичуват болшевизма, сталинизма и комунизма, много приличат на другаря Сталин. Преди Втората световна война Сталин иска да създаде съветски народ – с обща идентичност и общи интереси – изграждането на комунизма. Но когато избухва войната, Сталин разбира, че трябва да заложи на руския национализъм и на православието, което и прави. Като специалист по националния въпрос по време на болшевишката революция преди 100 години Сталин обявява, че нациите отмират. Че няма да има нации, няма да има национални държави, ще има световна пролетарска революция. Нали виждате приликата между сталинистите и глобалистите, които иначе люто мразят комунизма и болшевизма.

 

– По какво днешният национализъм се отличава от национализма на ХIХ век и национализма на ХХ век, който в Германия се превърна в нацизъм?

Неолибералите днес като чуят думата „национализъм“, казват – „ти да не си нацист“? Хитлер до голяма степен компрометира онзи градивен национализъм. И след Втората световна война, щом се чуе „националист“, това значи „нацист, фашист“. Според мен това е една преднамерена идеологическа постановка, защото, за да обичаш отечеството си, трябва да обичаш и нацията си. Казват – не, не, ние сме патриоти, но не сме националисти, националистите са лоши хора, те са нацисти. Според мен има един градивен национализъм. Ето, например, ген. Дьо Гол, френският президент. Той беше един градивен френски националист. Той казва: Франция и френските национални интереси преди всичко! И затова той е френски национален герой. И затова, когато се основава Европейската общност, заветът на Дьо Гол е за „Европа на нациите, Европа на Отечествата“. Днес в Брюксел отричат ген. Дьо Гол, казват, че е някакъв националист от световните войни. Брюксел говори за „Европа на гражданите. Европа на регионите“. Глобалисткият подход на Брюксел отрича основателите на Европейската общност!

 

– Доналд Тръмп пък казва: „Америка над всичко!“ И той ли е националист?

Американците говорят за изолационализъм от преди Втората световна война. Тръмп е представител на предприемачите, на капитала на предприемачите и той е срещу банковия капитал, срещу такива световни спекуланти като Сорос. Тръмп се интересува от производството, от фабриките, от работните места, от конкуренцията. Той е против изнасянето на работните места, на производството, в държави, където има евтина работна ръка. Защото това създава безработица в Съединените щати. А да не забравяме, че и двете световни стопански кризи – и през 1929 г., и през 2007 г. започнаха от Съединените щати. Затова т.нар. от социолозите „бяла работническа класа“ гласува за Тръмп. Те го избраха, защото се чувстват застрашени. Тръмп иска да върне производството в САЩ, но това не интересува банковия капитал. Той си брои милиардите. Затова има такова чудовищно разслоение по света. Неотдавна бе обявено, че 1% от населението на света притежава толкова, колкото останалите 99%.

 

– Но как си обяснявате това, че въпреки широко огласяваните опасения, че на предстоящите избори в Германия и Франция могат да вземат връх крайни националисти, вчера Европейският парламент одобри Всеобхватното икономическо споразумение между ЕС и Канада – СЕТА?

Това е заради натиска на глобалния капитал. Той не се интересува от това, че ще има ГМО. Интересува ги евтината работна ръка. Видяхме как Меркел, въпреки че призна, че Германия не може да интегрира турци и араби трето поколение в страната, се обърна и каза на мигрантите: Елате! Това е заради натиска на корпорациите, те искат евтина млада работна ръка, без да гледат, че точно тази ръка не става за работи на конвейрите.

 

– Меркел обаче се поправи. Ревизира тази своя политика.

Да, ревизира я. Като видя, че се е провалила. Тези, които стоят зад неолибералната политика, са изключително богати хора – и от двете страни на Атлантическия океан. Тях не ги интересува човешкия живот, само говорят за човешки права и неолиберални ценности. За тях парите, Златният Телец, са над всичко. Те дори не са християни. Те правят войни. Военно-промишленият комплекс в САЩ колко войни разпали?! Колко държави унищожи – унищожиха Ирак, унищожиха Либия, опитаха се да унищожат Сирия?! Заедно с диктаторите, унищожават светски държави. А ние носим тежестите на това мигрантско нахлуване. Има една пропаганда от страна на неолибералите, защото те владеят и основните медии – че Путин водил хибридна война. Не може да ги надмине Путин, те са такива майстори, включително с техните холивудски филми!

 

– Да се върнем на българска територия, където предизборната кампания вече навлиза в гореща фаза. Прави впечатление, че БСП звучи все по-национално, а Патриотичният фронт – все по-социално. Това учудва ли ви?

Нещата се променят с времето. Тук не става въпрос толкова за идеология, колкото за тактика. След 1989 г. във Великото народно събрание, вместо СДС да заложи на националната карта, БСП заложи на нея. СДС се зачена в национален нихилизъм. Казах го на някои от създателите на СДС – те бяха интернационалисти и станаха глобалисти! Същите колеги, които преподаваха история на БКП и научен комунизъм, изведнъж от интернационалисти станаха глобалисти. Те бяха готови, защото са безродници. Но няма да споменавам имена. И за мое учудване, Западът заложи на тях! Но мислех, че ще мине време, ще дойде едно младо поколение, учило на Запад – не! Техните стари муцуни продължават да се явяват по екраните! Глобалистите продължават да бъдат на тази хранилка, а БСП след 1989 г. заложи на националната карта! БСП, която като наследница на БКП е много обременена, включително с национални предателства – накараха 300 000 души да се пишат македонци, но след това Живков ревизира тази предателска политика през 1963 г. на Мартенския пленум. За разлика от СДС! Във вестник „Демокрация“ в началото на 90-те години имаше една рубрика, цитираха Бжежински – „национализмът, последното убежище на комунизма“. Казвах им – това не е вярно, вижте националистите в Полша, в Унгария, в Чехия, те са антикомунисти! СДС много загуби от това, че не заложи на националната карта, че не защити националния интерес! Аз очаквах, че ще бъде национално-демократическа партия, каквато имаше, каквато беше демократическата партия на Александър Малинов и Андрей Ляпчев. А то – бившите комунисти станаха антикомунисти, преди се кланяха на Москва, после – на Вашингтон.

 

– Но сега пък се създаде Патриотичен блок, който набира сила!

Патриотичен вот ще има. И у нас, и у други европейски държави. Когато няма разум у политиците, се събужда инстинктът за национално съхранение. Хората си казват – пускат ГМО, мигранти, но тази земя е наша, българска кръв се е ляла за нея. Вижте каква разправия стана в Елин Пелин заради едно семейство сирийски бежанци. Разбирам ги, идват хора с друга вяра, друга култура.

 

– Но все пак не е ли грозна тази метафора – жителите на град, който носи името на класик, сладкодумен разказвач, надигат такъв гневен глас срещу едно семейство бежанци? Видяхме ги – абсолютно нормални хора на средна възраст!

Да, де, но това е само началото. Те пробиват. Първо едно семейство, после ще станат сто. Въпросът не е до една семейна трагедия. В репортажа един шоп каза – тук турчин не е вирял, вие ще виреете. Това е историческата памет. Аз не приемам призива – понеже намалява населението на България, дайте да подменим населението. Два милиона българи са навън, дайте да вкараме два милиона от Близкия Изток и от Северна Африка. Ето това са неолибералите, които искат евтина и млада работна ръка.

 

– Докъде ще доведе това обострено говорене за идентичност – „ние срещу тях“? Елин Пелин е просто една проява на това явление.

Ние не сме срещу тях. Ние сме за себе си, ние сме за нашите деца и внуци, за бъдните поколения. Ние не можем да отворим вратите и да кажем – елате. Ние имаме сънародници в Румъния, в Западните покрайнини – те трябва да дойдат, хора, които са от нашата кръв. След Балканската и Междусъюзническата война в България идват бежанци, но те са наши братя – имат нашата душевност и нашата кръв. Затова днес всеки трети гражданин на България има корени някъде извън пределите й, включително и президентът.

 

– Коя партия най-добре откликва на това желание за идентичност?

ВМРО има многолетна традиция в тази област. Също така Тракийските дружества. Те имат столетна традиция да работят върху националната идентичност. Но след 1989 г. ВМРО отиде надясно със СДС, Тракийската организация – наляво с БСП. Но са патриотични организации, които работят за съхраняване на националната идентичност.

 

– ВМРО е част от Патриотичния фронт, тракийците – от лявата коалиция „БСП за България“. Къде е другата голяма сила – ГЕРБ, в тази скала на националната идентичност?

ГЕРБ не оправда моите очаквания. Аз много се надявах, включително, че моят приятел проф. Божидар Димитров ще им повлияе, но го махнаха като министър. Но ГЕРБ, за съжаление, не успя да се изрази като патриотична партия. Прекалено се съобразяват с Големия брат в Брюксел. Борисов казва „Аз си имам началници и тях слушам!“ Аз се надявах да видя една по-различна политическа партия. Понякога се изявяват патриотично, но не виждам една последователност в тях.

 

– Имате ли прогноза за изборите, въпреки че като историк гледате от по-далечна дистанция?

Големите политически партии имат изравнени шансове, защото ГЕРБ се изтъркаха в някои свои програмни задачи. Говореше се за магистрали, за саниране, за спортни зали… Но според мен, за да бъдат народна партия – а те непрекъснато подчертават, че са част от Европейската народна партия, трябва да обърнат повече внимание на социалното положение на хората. Защото не само в света, и в България има ужасно разслояване.

 

– Не сте прав. Партиите направо са извадили рога на изобилието и се състезават коя повече да предложи!

Да, обещават. Но това е предизборно. Аз не им вярвам, мисля че и мнозинството от българите, защото толкова пъти са лъгани. Като дойдат на власт, все някой им пречи да си реализират обещанията. Говоря за всички. Затова отказвам, когато ме канят за кандидат-депутат. И сега ме поканиха и пак отказах. Казах им – аз, ако вляза сред вас, ще стана един от вас, ще загубя историческия си окомер, на който много държа! Но се надявам да дойдат по-млади хора депутати, които да милеят не само за собственото си благополучие, да преглътнат егото си и поне част от заветите на Левски да изпълнят!

 

Красина Кръстева

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Костадин Костадинов: Време е за рестарт на протекционизма…

 

 

Време е за рестарт на протекционизма, изрази позиция на партия “Възраждане” лидерът Костадин Костадинов. Но ако е възможно, да е протекционизъм на европейско ниво, а не на национално, допълни той.

Неолибералният модел на свободните пазари катастрофира. Не защото свободната търговия е нещо лошо, а защото корпорациите я приложиха по несиметричен начин. Те взеха и издоиха само ползите, без да платят сметката.

Свободна търговия означава всички пазари да са отворени, но това означава и парите да се връщат на пазара на труда. Той също е пазар, и също е отворен, твърди Костадинов. Т.е. Корпорациите могат да продават в България, или в САЩ например, но са длъжни после да инвестират приходите отново в България, или в САЩ. Просто защото така биха създали покупателна способност, която на следващ етап отново да им купи стоките.

Те обаче не правят това. Вместо това те ползват България, или САЩ, само като пазар, а изнасят производствата в трети супер-евтини страни. Вкл. такива където няма социални закони, ползва се детски, и дори РОБСКИ, труд. Така свободата се свежда само до ползване на пазара, но не и до инвестиция в него. Вместо това се правят далеч по-евтини инвестиции на друго място. Съответно, развитият вече пазар започва да деградира и да обеднява. Временно потреблението се попълва със заеми, и това е причината за дълговата катастрофа, в която е изпаднал целият развит свят. След като заемните възможности се изчерпят, следва крах, обясни Костадинов.

Очевидният отговор на тези проблеми е протекционизмът. Той отново би запазил пазарите свободни (вътре в определена зона), но би задължил корпорациите да инвестират точно там, където продават.

Правилното е подобна политика да се осъществи на ниво “ЕС”, защото България сама по себе си, е твърде малка. А и целият ЕС страда от изсмукване на реалния бизнес. Т.е. правилното поведение на България е да предлага и лобира в ЕС, да се затвори пазарът и да се въведат вносни мита.

Факт е, че целият Европейски съюз се деиндустриализира. Страни като Франция и Италия вече са пародия на това, което бяха. Все още единствено Германия се държи, и тя е основната пречка пред протекционизма. Отделни нейни концерни печелят от износа към Китай, и затова Берлин е твърдо против затваряне на пазарите, което би предизвикало настрещни мерки. Но и Германия, погледнато дългосрочно, губи отрасъл след отрасъл, и ако не се освести навреме, накрая ще се превърне и тя в колония, без икономика, която взема заеми от Китай.

Протекционизмът в САЩ започна да набира скорост, покрай Тръмп. Добре е в Европа и България, да не сме последните усетили се, че времената се менят, допълни Костадинов. / ГН

 

Военен анализ: Как ученията на НАТО в Черно море няма да “освободят“ нито Крим, нито Донбас

Момент от учението
Неотдавна в Черно море завърши мащабното учение на ВМС на НАТО „Морски щит” (Sea Shield – 2017). То се разпростря на територия почти колкото България (80 хил кв км) в границите Босфор – Констанца – вход на Керченския залив – Абхазия.

В учението взеха участие ВМС на осем държави от НАТО: България, Гърция, Испания, Канада, Румъния, САЩ, Турция и, естествено, Украйна. Общо – около 3000 души.

Армадата кораби впечатляваше за Черно море – 16 надводни кораба, подводница, десетки самолети. Русия се задоволи да изпрати средния разузнавателен кораб „Приазовие” – да наблюдава и после да доложи.

В обявените задачи на учението влизаха стандартни методи за отразяване на въздушни, подводни и сухопътни атаки. Зад кадър стоеше помощ на „някоя страна” (Украйна) в освобождаването на „окупираните територии” Крим и Донбас. НАТО си дава сметка за реалностите относно Крим, но никой не смее открито да каже, че царят е гол. Затова тези морски маневри са безполезно изразходване на гориво, корабен ресурс и командировъчни на моряците.

Според генерални секретар на НАТО Йенс Столтенберг мерките „носят балансиран характер и са отговор на решителните действия на Русия, на нейната готовност да използва военна сила”. Точно в тази насока са планирани действията на корабите на НАТО в Sea Shield, които трябваше да респектират Русия и Путин персонално. Без малко да успеят!

Начело на „непобедимата армада” гордо плаваше британският разрушител Diamond (проект 45). Тази поредица от 6 големи кораба вече станаха повод за поредица от скандали – освен че често се повреждат, те произвеждат страхотно силен шум, който руските подводници засичат от разстояние 100 морски мили (185 км).

Най-мощен компонент в тази ескадра беше турският флот. Негов флагман беше фрегатата Fatih (F-242), спусната на вода в началото на 1970-те години и плаче за утилизация. Пък и самата Анкара разбира, че маневрирането със заплаха не се вписва в установените нови отношения с Москва.

Българският стражеви кораб „Смели” (1860 тона) се води като малка фрегата. Построен през 1975 г. в Татарстран, служил като учебен кораб. Предаден на България през 1990 г. с отработен на 2/3 ресурс. След завръщане от плаване българските моряци палят свещи на Свети Никола заради закрилата му.

Не са последен вик на модерното корабостроене испанските, румънските и канадските фрегати „Адмиранте Хуан де Бурчон” и „Сейнт Джонс”. Те могат да служат единствено за учебни цели на ракетните комплекси „Бал” и „Бастион”, разположени в Крим, Новоросийск и други черноморски райони на РФ.

Не могат да се отрекат бойните възможности на американския ракетен разрушител DDG-78 USS Porter, който е натъпкан с различни видове въоръжения, включително с ПРО Aegis. Този кораб основателно привлича руските радиоелектронни средства за РЕБ (радиоелектронна борба), като достатъчно сериозна мишена той заслужава да поеме първия удар от брега, от въздуха и от водата. Porter не случайно демонстративно спазвал нормите на световното право по отношение на корабоплаването.

Не случайно руският военен министър Сергей Шойгу се изказа без никаква тревога за натовската флотилия: „Ние виждаме и контролираме всичко, което става.” В определен смисъл учението Sea Shieldе е полезно за Въоръжените сили на Русия, защото дава възможност да се тренира в реални условия срещу потенциален противник.

А що се отнася дори до симулативни действия в помощ на Украйна, за това по време на учението, съдейки по действията на флотилията, изобщо не е ставало дума. Това си остана един красив декор, който бързо беше забравен. Без значение е какво говори Киев за проявената с тях солидарност.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Александър Йорданов към сините: Вие сте предатели! Гоните нещастни проценти заради субсидия

Александър Йорданов,
бивш предсадател на парламента
Фейсбук

В момента чрез служебното правителство се извършва държавен преврат. Демократите, събудете се!

В управлението се монтират лица на бившата ДС и завършили школи на КГБ. Провеждат се чистки, каквито никое друго служебно правителство не си е позволявало. Оказва се натиск върху министри като Николай Ненчев само защото имаше достойнството да се противопостави на руски планове и проекти за българските въоръжени сили.

Не знам колко сте демократи, колко сте демократични сили. Но ако не виждате опасността и гоните някакви нещастни няколко процента на изборите, за да вземете държавна субсидия за партийките си, вие сте просто предатели. Вразумете се, обединете се, дайте възможност на всички, които искат да дадат отпор на настъплението на БСП и на проруските сили към властта, да ги спрем докато е все още рано. След изборите ще е късно.

В деня на изборите аз като гласоподавател нямам три или четири гласа. Имам един. Дайте ми възможност да гласувам против БСП и идването на руската пета колона на власт. Иначе дявол ви взел! Историята ще ви запомни като „онези, които предадоха България, заради личните си партизански интереси“ завършва обръщението си той.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Разузнавачът Горан Симеонов: Апетити за българска земя валят от всички страни!

 

 

– Г-н Симеонов, светът се намира в твърде динамична обстановка след „Брекзит” и победата на Доналд Тръмп в САЩ. Интересът към международната политика рязко нарасна и се конкурира с този към предстоящите парламентарни избори в България. Каква е вашата прогноза на разузнавач, който внимателно следи процесите: ще успее ли новият американски президент да преодолее съпротивата на неолибералите и да овладее ситуацията?

– Напоследък, особено след „Брекзит” и неочакваните резултати в президентските избори в САЩ, и у нас най-често споменаваната дума в анализите е „Промяна”. По-интересното е, че всеки влага в това понятие своето лично виждане и най-вече своето очакване за това, което предстои. И то пречупено през субективните му схващания и представи за бъдещето. Това прави задачата на г-н Тръмп много трудна, тъй като противоречията в американското общество се оказват твърде дълбоки и краят на битката не се вижда. Процесите в САЩ тепърва ще се развиват и изострят, особено във вътрешен обществено-икономически план. Срещу програмата на г-н Тръмп застава целият неолиберален елит и повече от половината гласували американци. Това без всякакво съмнение води до сериозна политическа битка и в дълбоко разделения американски  политически и бизнес елит – преди всичко заради различния подход, както към  индустриално икономическото бъдеще на страната, така и към основните геополитически проблеми на световното развитие. САЩ спират „износа на демокрация” и според президента Тръмп –„право на всички нации е да определят сами своя начин на живот”! Един по-свободен прочит ще покаже, че в крайна сметка хегемонът САЩ и световният неолиберално ориентиран елит по ред причини се оказаха неспособни да осигурят необходимите условия за успешна глобализация по модела „еднополюсен неолиберален световен ред” и трябва да слязат от сцената! Стана съвършено ясно, че светът предпочита да бъде многополюсен, съставен от суверенни национални държави, че не желае да му бъдат силово наложени „англосаксонските ценности”, че не приема мултикултурализма и т.н.

Затова, според мен, сегашният етап на общественото развитие  изисква и налага спешна и цялостна промяна и в икономическия, и в геополитическия международен дневен ред на съвременния свят. Основната промяна ще бъде в отношението и по-конкретно в засилване ролята на националната държава. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че предстои преформатиране, включително и разпадане на основните геостратегически образувания на досегашния глобализационен модел. Особено силна и значителна ще бъде промяната в рамките на бившите империи и техните исторически сфери на интереси и влияние.

– Кои „бивши империи” имате предвид и как те биха повлияли върху България в очертаващите се промени в нашия регион?

– Конкретен интерес за България представляват Руската федерация,  Република Турция и Великобритания. И трите „империи” в една или друга степен се „освободиха” от своите исторически и идеологически натрапени съюзници, което в много по-голяма степен  им позволи да изведат и работят по категоричен начин за реализация на своя национален интерес в техните геополитически сфери на влияние и интерес.
– Нека очертаем интересите на тези държави.

– С Руската федерация ни свързват дълбоки исторически и духовни връзки. Сегашните ѝ стратегически и военнополитически интереси в света, на Балканите и в Черноморския басейн са от жизнено важно значение за нас. Трябва да ни бъде ясно, че ръководството на Русия съсредоточава изцяло своите усилия за решаване на най-важната си задача – на всяка цена да съумее да защити териториалната цялост на страната. За целта е готово да използва всички средства – политически, дипломатически, а и военнокосмически. И което е не по-малко важно – то има пълната подкрепа на руската нация. Накратко ще посоча думите на външния министър Лавров „…днес ние имаме своите три основни съюзника и това са армията, флотът, а сега и въздушнокосмическите сили”. За реализацията на тези цели днес на Русия са й необходими съюзници и приятели в Европа и тя ги търси по линия на икономическия интерес, по линия на славянството и православието. Крайната задача е да бъдат трайно неутрализирани опитите за военна блокада на нейните западни граници от НАТО, а в световен мащаб да се осигурят подкрепата на стабилни партньори за съдействие при очакваните световни промени.
– Каква е ролята на България в тази ситуация?

– България трябва да отстоява своя национален интерес в рамките на международните съюзи, в които членува  – ЕС и НАТО. Същевременно, изхождайки от традиционните си исторически и духовни връзки от една страна и от значителните си икономически интереси от друга, да отстоява правото си на специални икономически отношения с Руската федерация. България трябва да се възползва от предимството, което ни дават тези връзки, за да бъде държавата в ЕС, работеща активно за премахване на санкциите и възстановяване на сътрудничество на ЕС с Руската федерация. Нашата страна трябва да е в състояние самостоятелно да решава дали да бъде „ястреб” или приятел в отношенията си с Русия. Обективният исторически анализ достатъчно ясно определя правилното решение!

В общоевропейски план по интересна за нас е позицията на Великобритания. Според мен „Брекзит” и последните инициативи на премиера Тереза Мей в международен план са показателни и симптоматични за това, което се случва както в „англосаксонския свят”, така най-вече и в Европейския съюз. Не бива да има никакво съмнение, че британският политически и бизнес елит не си бил направил сметката, не е оценил плюсовете и минусите от „Брекзит” и е оставил окончателното решение на въпроса на обикновения британски гражданин! Такава идея не може да мине даже и през главата на английските комунисти. Очевидно сметката е направена, ползите са изчислени, остават само официалната процедура и което е по-важното – икономическите резултати в преговорите с ЕС.
За да не бъда голословен, ще се спра само на два момента от визитата на Тереза Мей в САЩ. Слушах нейното слово и останах изненадан от блестящата защита на националната държава, която най-добре пази интереса на бизнеса, осигурява неговите контакти, защитава правата на гражданите и т.н. Не чух нито дума за глобализацията, за мултикултурализма и т.н. А по въпроса за „англосаксонските ценности” тя бе категорична, че те се изчерпват изцяло със „специалните отношения” между САЩ и Великобритания, установени от сър Уинстън Чърчил и затвърдени от Маргарет Тачър, и толкоз! В сферата на икономическото сътрудничество г-жа Мей недвусмислено подчерта, че то трябва да се развива на двустранна основа, като включи към своята държава и страните-членки на Британската общност  – Индия,  Пакистан, Австралия, Канада и Нова Зеландия. Очевидно британският капитал се готви колкото се може по-бързо и безболезнено да се откачи от съюзническите си задължения в ЕС и на базата на дълбоките връзки с държавите-членки на Британската общност и затвърдените „специални отношения” със САЩ да участва самостоятелно в предстоящите геополитичесски процеси. Всичко това категорично показва какво е отношението на Великобритания към ЕС, като към „най-съществения  глобализационен проект на 20-ти век”. Показва също как английският бизнес и политически елит виждат бъдещето и най-вече – как се защитават британските национални интереси. При такъв извод , поне за мен, непредсказуемостта в прогнозите за бъдещето на ЕС чувствително се задълбочават. Същевременно се създават добри условия за размисъл и за отрезвяване и на българския „елит”!

 

– Отношенията с Турция винаги са били деликатни – тя е наш съсед и в интерес на страната ни е да поддържаме добри отношения. Кои са компромисите, които не трябва да се правят?

– Вие сте абсолютно права. Турция е другият наш много важен съсед, съюзник в НАТО, а и съществен икономически партньор. Като прибавим историческия и етнически елемент в двустранните отношения нещата стават още по сложни. Всеки трезв анализ води до единствения верен извод, че в основата на нашите взаимоотношения трябва да бъдат заложени принципите на добросъседството, равноправното сътрудничество и взаимното уважение. Особено като вземем предвид силата и мощта на турската държава, нейния сериозен икономически потенциал, нейното геостратегическо място и огромната армия. Основният проблем в тези взаимоотношения е, че те традиционно са исторически натоварени, а с възприетата от турска държава доктрина „Стратегическа дълбочина” нещата се усложниха още повече. Тезите за възстановяване с всички средства на турското влияние в рамките на бившата Османска империя трябва да разглеждаме като директно посегателство към суверенитета и единството на нашата държава. Създаването и отглеждането на протурски партии, користното използване на ислямското вероизповедание, непрекъснатите стремежи за насаждане на великотурски шовинизъм сред  част от нашето население и абсолютно наглото държание на официалните турски представители у нас са онези фактори, които тровят двустранните отношения. По тези въпроси не бива България да прави компромиси!

Винаги съм твърдял, че основна наша слабост е липсата на последователност в политиката ни към Турция. Темата е голяма и болезнена, но като започнем със „смяната на имената”, „голямата екскурзия”, „връщане на азиатските имена”, разрешаването на етнически партии, изплащането на трудовите пенсии на изселниците в Турция, без насрещното уреждане на Тракийския дълг, виждаме трайна непоследователност и безкрайни отстъпки, обикновено предизвикани от конюнктурни политически заигравания на отделните правителства. Докато отсреща имаме последователна имперска политика и отношение към България като към държава, която временно е извън твоите граници! Всички правителства през последните 30 години се оказаха обърнати изцяло на Запад, като  забравиха своя мощен и опасен съсед. Добре, че дойде мигрантската вълна, за да си оградим държавата!
Турция е нашата болезнена тема, а ние все се стараем да я загърбим, като отказваме да приемем, че сме обречени да живеем заедно с нея. Днес, обаче, бих искал най-отговорно да заявя, че всяко по-нататъшно забавяне на Националната доктрина, всяко колебание при обявяване на стратегическите национални приоритети, поне за 30-40 години напред, на декларацията ни за мястото на България  на Балканите и в съвременния свят, може да се окаже фатално. Апетитите за българската земя валят от всички страни, докато  демографският срив и младежкият емигрантски поток на Запад изсмукват силите и елита на българската нация. А основният дневен ред на нашия „елит” е дали да обещаем нещо силно „социално” и  дали да бъдем избрани мажоритарно, с бюлетини или машинно и прочее. Очевидно най-важното е да бъде избран Той, същият „елит”, който управлява България вече цели 27 години!

 

– Казахте нещо страшно: „апетитите за българската земя валят от всички страни.” Аргументът на противниците на Владимир Путин е, че ако признаем анексирането на Крим, това ще отвори пътя към претенциите за българска територия, за които говорите. Един референдум може да е достатъчен, за да загубим Кърджали, например. Как ще отговорите?

– Аргументът е несъстоятелен, тъй като по никакъв начин резултатите от кримската операция не могат да бъдат автоматично налагани върху хипотетичен сценарий с Кърджалийски окръг в България.  Разликата най-напред е във факта, че Крим е бивша руска територия, която по съветско време административно е прехвърлена на Украйна от самозабравил се „комунистически вожд”, независимо и против волята на преобладаващото руско население на полуострова. Тъй че въпросният акт би могъл да се счита за поредната стъпка в ликвидиране на последиците от тоталитарното минало. На второ място присъединяването стана след законен референдум в автономната кримска област на Украйна.

И на трето, изхождайки от стратегията на Путин за защита на териториалната цялост на Руската федерация полуостров Крим става най-сериозната руска база в Черноморския регион.
Преди прецедентът Крим (като прецедент за Кърджали) имахме прецедентът Косово, където вместо с референдум въпросът се реши с война. Изводът е един – колкото по-слаба е една държава, колкото по-разделено и обезверено е нейното население, толкова повече нарастват апетитите и шансовете на Великите сили да решават въпросите в свой интерес и за съжаление тези тенденции ще се засилват в съвременния променящ се свят. Всичко друго е проява или на двойствен подход, или на демагогия.

 

В следваща част: Кой опипва почвата на Балканите и как действат проводниците на чужди интереси

Таня Джоева

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворкян: Не се лигавете с Елин Пелин! Днес има едно семейство пришълци, утре ще станат десет, после двайсет (снимка)

 

 

Обичайното ни състояние е да стоим разкрачени – дори разчекнати.
Едни празнуват Трифон Зарезан.
Други Свети Валентин – най-древният български празник, всеки момент пъргавите ни историци ще докажат и това.
Пак добре, че все още не празнуваме бандюгата Ал Капоне, който урежда едно от най-свирепите кръвопролития тъкмо на 14 февруари.
Обаче свикнахме да си уреждаме по едно малко клане всеки ден.

***
С новите празници, които ни изпратиха с наложен платеж, можем да се чекнем колкото си щем – изглежда са ни направили колективна вуду-магия.
Обаче не бива да се лигавим със случващото се в Елин Пелин.

***
Големците – да ги наречем за по-точно Големите Усти – пак се скриха.
Нито една дума не казаха за скандала в Елин Пелин – нали са си хуманисти 24 карата – по скалата на Илиянци.
Пак ще защитят чужденците, обаче собствените им хора – кучета ги яли.

***
Днес в Елин Пелин има едно семейство пришълци, утре ще станат десет, после двайсет – и все ще изглеждат като прилични хора, нуждаещи се от ласките български.
Но никой в Елин Пелин не ги иска – с изключение на хазяинът им.
И той хуманист – като Насилените Хазяи на държавата, които се държат като дрогирани, щом трябва да заработи Българското им Сърце.

***
И после, един ден, ще се завайкат: „Ах, колко беше кротък Башар, винаги поздравяваше, пък какво се случи…“

***
Има и нещо ведро за Свети Валентин: циганите нападнаха с камъни движещ се влак край Монтана.
Българите от влака на кого сте поверили – та се грижите толкова за сирийците от Елин Пелин?

***
Чуйте хората от Елин Пелин.
Дистанционният ви хуманизъм не струва и петаче.
Не е като дистанционно за телевизор, за да сменяш каналите.
Каналът с пришълците не можеш да го смениш, щом веднъж го избереш.

***
Отгоре на всичко, както казваше един автор: „Не можеш да твърдиш, че бомбата се държи добре, понеже не избухва“.
Все още.

Статията е публикувана във фейсбук страницата на журналиста

 

Кралев призна, че държавата е платила турнира… Щели още да развиват тениса, бил “социален спорт“…

 

 

Герберският спортен министър Красен Кралев призна, че държавата е спонсорирала турнира по тенис в София в последните няколко дни. Нещо повече – щели да продължат да спонсорирират, и да развиват тениса, защото бил „социален спорт“. Нови бази ще правят, ще инвестират в нови „гришовци“. Дето после ще идат в Монако, та да не плащат данъци. Честито на всички дето обявиха разума за „хейт“ 🙂 И на съмняващите се, че „Гъдел Нюз“ пише предимно истини…
Порутени физкултурни салони, аматьорските клубове тренират в мизерия, златните математици си плащат за участие в олимпиади. А ние ще развиваме тениса като „социален“ спорт… Ей това е типична комплексарска държава. Нищо не може да направи, затова ще трошим народна пара, та да се гордеят Кралев и Баце с високо спортно майсторство… Простете, ама ако някога зависи нещо от мен, това не само ще спре, ами и оптимистичните тенис-политици и сноуборд-финансисти, ще идат на топло. Да отработят субсидиите, дето щедро раздадоха.

Добри Божилов
Хейтър
13-02-2017

 

 

Изтоюник:ГН

Guardian: Меркел има идея как окончателно да разбие Европа

 

 

Групата от страните основателки на Европейския съюз рискува да предизвика яростта на страните-членки на Вишеградската четворка като връща идеята за Европа на две скорости обратно в дневния ред на Брюксел шест десетилетия след Договора от Рим, пише Патрик Уинтур в „Гардиън“.

Ако предложението по инициатива на германския канцлер Ангела Меркел бъде прието, то държавите от бившия Източен блок няма да имат скоро шанс да се присъединят към еврозоната или шенгенското пространство.

Италия е домакин на срещата на върха на ЕС следващия месец по случай 60-годишнината от основаването на общността. Заедно с Франция и Германия тя планира пътна карта за периода след „Брекзит“, с която трябва да се отговори на предизвикателствата на популизма.

Европа на две скорости ще позволи на едно ядро от държави да продължи напред с по-тясно сътрудничество и интеграция на финанси, данъци и сигурност, оставяйки страните от периферията в една по-хлабава федерация.

В началото на февруари Меркел заяви:„Със сигурност научихме от случилото се в последните години, че ще има Европейски съюз с различни скорости, че не всички ще участват всеки път, във всички етапи на интеграцията“ и добави: „Мисля, че това може да влезе в декларацията в Рим“.

Италианският премиер Паоло Джентилони каза наскоро в Лондон, че по-голямата интеграция е от съществено значение, за да се отговори на „илюзиите на популизма“.

Страните-членки, които ще останат извън ядрото на ЕС, като Полша, обаче са уплашени и то с основание, че групата на основателите ще взима еднолично решения, които ще се отразяват на цялата общност.

Представителите на Източна Европа бяха втрещени от първият проект на декларацията Рим, където не се споменава нито една национална държава.
В същото време Белгия, Люксембург и Холандия, които заедно с Франция, Западна Германия и Италия, образуват „вътрешната шесторка“ на основателите на Европейската общност, вече са изразили подкрепата си.

Сандро Годзи, министър по европейските въпроси на Италия, беше по-директен: „Ние искаме ядро, споделяно от всички и тогава ще има конкретни политики, с които някои страни могат да се движат напред, без други да налагат вето“.

„В един съюз от 27 страни е утопично, че всеки може да се движи напред с едно и също темпо и цели. Дадена група може да действа като политически авангард и да процедира по по-бърз начин за достигане до нови общи цели, като отбрана, икономическа сигурност, борба с неравенството и подкрепа за младите хора“, поясни Годзи. Годзи допълни, че за ЕС ще бъде по-лесно да осъществи такъв план след излизането на Великобритания.

Но Вишеградската четворка, съставена от Чехия, Унгария, Полша и Словакия, е разтревожена. Лидерът на управляващата партия в Полша, Ярослав Качински, миналата седмица предупреди след среща с Меркел, че всяка стъпка към ЕС на две скорости ще доведе до разпадането на съюза и до края на политическата кариера на германския канцлер. Европа на две скорости би довело до „разбиване, а в действителност до ликвидацията на ЕС в сегашния му смисъл“, каза той.

Президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер също е безпокоен и предупреди привържениците на идеята за две скорости да бъдат по-прецизни по въпроса за това как съюзът ще функционира в бъдеще.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Американски експерт: На Порошенко му остава най-много година .Въпросът е – ужасен край или гаранции за сигурност

Украинският държавен глава трябва да реши в рамките на година какво иска: да си тръгне с гаранции за сигурност или да чака „ужасния край”. Това мнение изрази в интервю за Звезда режисьорът на антивоенни филми Игор Лопатенок.

„Що се отнася до съдбата на Порошенко, то въпросът се свежда до това, как той ще си тръгне. Ще си тръгне, стараейки се да получи гаранции за своята сигурност или ще стои до последно. Но колкото повече той остава на власт, толкова по-неминуем ще бъде неговият ужасен край. Мисля, че текущата година ще е решаваща и ключова за това правителство”, поясни той.

„Аз дори не бих го нарекъл действащо правителство, защото те не управляват нищо. Това е режим. Може да се каже по-грубо: клика, хунта, банда – не това е важното. Както и да се каже все си е режим”, констатира експертът.

Влиянието на киевските власти е все по-малко и по-малко. „Порошенко има минимална подкрепа сред населението, обществото е разединено повече от всякога, войната се води за сметка на щиковете на доброволческите батальони от вида на „Азов” и „Днепър”, тоест ВСУ не гори от желание активно да воюва”, отбеляза режисьорът.

Експертът добави, че всичките ултрапатриотични лозунги в момента се раздават само от „бандеровската, размножила се и излязла от подземния свят паплач”.

„Това не е украинският народ, това не са украинците. Тази група е от прослойката на силоваците, на хората, които са с изцапани с кръв ръце и няма накъде да отстъпват. Затова те са единна банда, която стои на власт”, направи извод Лопатенок.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Дипломатът Георги Димитров:Наемници и предатели са виновни за бламирането на Бокова.За България остава позорът!

 

 

Георги Димитров е дипломат от кариерата. Възпитаник на Френската езикова гимназия в София. Завършил е „Международни отношения” в МГИМО в Москва. Бил е секретар по външната политика в администрацията на президента Георги Първанов. Посланик на България в Сърбия (2005-2010). Бил е постоянен секретар в МВнР. Сега е външнополитически съветник на АБВ. Разговаряме по повод на декларацията, която Българското дипломатическо дружество (БДД) разпространи на 9 февруари. В нея дипломатите настояват за пълна ревизия на Външно министерство и за отговори по редица скандални практики – Бокова, политически назначения и уволнения и т. н.  

 

Г-н Димитров, от БДД разпространихте декларация с настояване да се извадят „скелетите от гардероба” във Външно министерство, за да могат гражданите да направят информиран избор на предстоящия вот. Засягате бламирането на кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН и отказа на България да участва в надпреварата за непостоянен член на СС на ООН в полза на Полша. Призовавате да се понесе административна и финансова отговорност. Защо финансова? Не бяха ли тези решения лош политически избор? Сбъркани приоритети? А може би обикновено интриганство?

– Не става въпрос нито за лош политически избор, нито за сбъркани приоритети, макар че и за такива неща би трябвало да се носи отговорност. Интриганството е отделна работа. То е неотменен атрибут в инструментариума на определена категория хора и в случая имаше и от него. Тук става дума за съзнателно (онези със странния блясък в очите ги оставям настрана), предумишлено, ако трябва да се изразя на юридически език, организирано действие или поредица от действия, за преднамерено бездействие в някои отношения, граничещи с национално предателство, което навсякъде, във всички времена влече отговорност зад себе си. В какво точно да се изрази тази отговорност решава законът, политическият и обществен морал.

Още ли са на своите постове виновните за „позора на българската дипломация” – случаят Бокова? Изключвам бившия външен министър и Кристалина Георгиева.

 – Виновниците, както винаги ще си намерят или вече са си намерили нови пристани – винаги има нужда от наемници или обслужващ персонал. Справка – Кристалина Георгиева. „Отнесоха“ го професионалните дипломати, които единствено положиха нужните усилия, независимо от ограниченията и спънките, с които се сблъскваха по време на кампанията. В този смисъл, не е съвсем точно да говорим за „позор на българската дипломация“. Това е позор на определени хора, които нямат нищо общо с дипломацията – независимо дали са били временно вътре или са извън нея. Но самите те едва ли разглеждат това като свой позор. Позорът остава за България. И не толкова с това, че Бокова не е успяла, а с това, че страната ни е родила, отгледала, обучила индивиди, които й се отплащат по такъв мизерен начин.

Смяната на кандидатурата на Ирина Бокова предизвика огромен обществен интерес. Има ли още нещо, което обществеността не знае?

– Много неща станаха ясни. Основното е, че Кристалина Георгиева тръгна на поход с ясното съзнание, че не може да спечели, а ще навреди, което и се искаше от нея. И тя получи своите „тридесет сребърника“. Ясно стана също, че министърът и неговото обкръжение, посланикът ни в ООН, един бивш министър и други не само не работеха в подкрепа на Бокова, а активно участваха в усилията за нейното дискредитиране. Ясно, поне за мен стана, че премиерът Борисов позволи да бъде грубо изманипулиран от тези хора, а Росен Плевнелиев така и не разбра за какво става дума. До голяма степен стана ясна и намесата на външни фактори. Един ден вероятно ще се изяснят и детайлите. Самата Бокова, професионални български дипломати, които в момента са обвързани от лоялността си към държавата и службата, могат също да проговорят някой ден. Тайното рано или късно става явно. Само дето отново никой няма да бъде наказан за национално предателство, а резилът, пропуснатият шанс и другите вреди ще останат за България.

Имате ли информация какви заплати и премии са получавали хората от близкото обкръжение на министъра? И къде работят те сега?

– Точна информация нямам. Възнагражденията на съветниците и експертите от политическия кабинет се определят от самия министър, в някакви граници, разбира се. „Граници“ обаче трябва да има и при подбора на членовете на кабинета, техния брой и най-важното – функциите, които те изпълняват. Такъв раздут политически кабинет, както при Митов отдавна не беше имало в МВнР, толкова партийни кадри с ярка „реформаторска“ доминация, хора, дочакващи старините си на топло местенце с голяма заплата – също. Най-лошото е, че всички важни решения се взимаха в този ограничен кръг, а професионалното ръководство – генерални директори, директори, началници на отдели – получаваха само готови разпореждания, а често дори не знаеха какво се върши от „посветените“. Дочувам, че някои от тях са преназначени на щатни длъжности, други са изпратени в чужбина. Това е едно от нещата, които трябва да провери новото ръководство и да преразгледа такива решения, ако ги има. И то без да се притеснява от воплите за „реваншизъм“ или да се крие зад прокламации за „приемственост“. Такава приемственост не е нужна и не може да бъде приета.

Каква част от назначенията, особено зад граница, са по политически причини? Не е ли това слабост на всички управления по време на прехода?

– По мои скромни изчисления, законовата квота от 20% външни (политически) назначения надхвърли при министерстването на Даниел Митов 30% с ясно изразена тенденция на постоянно нарастване по време на неговия престой на „Александър Жендов“ 2. Това е явно погазване на закона, нагледен пример за незачитане на правото, на ценностите, които иначе така кресливо пропагандира Митов. Особено безочливо беше масовото изпращане на посланици седмици преди да си отиде предишният президент. С това на практика бяха „вързани ръцете“ на президента Радев, отнета му беше възможността да упражнява пълноценно едно от основните си конституционни пълномощия като участва в определянето на дипломатическото представителство на държавата по света. С уреждането на свои съветници, партийни активисти и лично приближени, Росен Плевнелиев остави печална следа и в българската дипломация.

Ако бъдат отзовани генерални консули, служебният министър и екипът му веднага ще бъдат обвинени в „лов на вещици”. Как най-после професионалните критерии за издигане на дипломатите да бъдат водещи в работата на българската дипломация?

– Моето лично мнение е, че в закона изобщо не трябва да се дава квота за външни (политически) назначения и да се премине към пълна професионализация на дипломатическата служба, както е в много европейски страни, а ако има изключения, то те да се броят на пръстите на едната ръка при реален национален интерес. Нали разбирате, че ако в дадена страна се изпраща човек, който очевидно няма общо нито с дипломацията, нито с тази страна, или пък в международна организация, където се изискват специфични познания и умения, това е всичко друго само не и национален интерес.

А конкретно за отзоваванията, докато има още политически назначенци, тоест такива, които не принадлежат към дипломатическата служба по смисъла на закона, тук би могло да се почерпи от американския опит. Посланиците на САЩ задължително подават оставка при избора на нов президент, а той решава кои от тях ще останат и кои не. Или пък „дисидентите“ като един наш генерален консул, който открито агитираше срещу кандидат-президента Радев, да бъдат така добри сами да си подадат оставката в знак на несъгласие. Както между впрочем направиха двама-трима след избора на Георги Първанов и това беше достойно поведение.

Бившият заместник министър Христо Ангеличин вече е с повдигнато обвинение за телефонните централи. Какво още смятате, че трябва да бъде проверявано?

 – Не съм си поставял за цел да следя развитието на това лице, нелепо попаднало във външно министерство. Не съм учуден обаче, че прокуратурата се е захванала с него, като имам предвид цялостното му поведение. Напомня ми манталитета даже не на политкомисарите, защото сред тях е имало много честни и всеотдайни хора и не случайно те първи са били разстрелвани от нацистите. Това е по-скоро поведението и манталитета на най-мракобесните служители на НКВД, т.нар „особисти“, които са търсили врагове и предатели сред онези, които са проливали кръвта си на предната линия. Ангеличин изпитваше извратено удоволствие да унижава хората, да ги разпитва кой с кого се среща, да наказва, да уволнява.

Допълнително не може да не прави впечатление фактът, че той практически беше узурпирал всички функции по управлението на кадрите, имотите, обществените поръчки и други подобни. Във външно министерство те отдавна не са били в портфолиото на заместник-министър, който е политическа фигура и би трябвало да се занимава с политики. Но къде ти Ангеличин и политика, еле пък външна! Друго е да съвместяваш позициите и вероятно да получаваш възнаграждение едновременно на член на политическия кабинет и на ръководител на регионалното бюро на ЮНЕСКО, например.

Вярвам, че прокуратурата си знае работата и е подхванала не само централите и самолетните билети, но и други неща, за които алармира БДД.

Колко дела са спечелени за незаконно уволнение от Външно и какво струва това на българските данъкоплатци?

– Не съм водил статистика, а и не е много лесно, защото имаме няколко големи вълни на „реформиране“ на външно министерство, разбирай политически чистки, с различните им нюанси и мащаби. Вълната Стоян Ганев, вълната Надежда Михайлова, вълната Николай Младенов, вълната Даниел Митов. Още през 1998 г., Парламентарната асамблея на Съвета на Европа констатира и осъди „лова на вещици“ в българската дипломатическа служба.

Спечелените дела са десетки, може би стотици, защото стотици бяха и уволненията. Аз лично съм спечелил 3-4 дела, водя в момента още две. Средствата, изплатени от бюджета вероятно не са малко, ако някой се наеме да направи такова изчисление. При това по закон се изплащат като обезщетение само заплатите за шест месеца, а делата се точат по-дълго. И не толкова финансовата страна има значение, макар че данъкоплатците, осигурителната система, съдилищата се натоварват заради чужди грехове. Никой не може да компенсира унижението, разбитите кариери, персоналните съдби на конкретните хора и тегобите за техните семейства. А лицата, оказали се по някакво стечение на обстоятелствата начело на ведомството, не носят нито финансова, нито политическа, да не говорим за юридическа отговорност. Нещо повече, правят го с ясното съзнание, че делата ще бъдат загубени, но тогава те вече няма да са министри. А ако случайно съдът се окаже по-бърз, възстановяват на работа по негово указание и веднага пак уволняват с нови, изсмукани от пръстите мотиви. Както направи Митов в моя случай. Прав се оказах като го предупредих още в самото начало да не остави след себе си, като някои негови предшественици, единствено „портрета на стената“ в коридора с черния мрамор. Трябва законова разпоредба, която също да предупреждава такива „ръководители“, че ще има последици и за тях лично, които ще им „държат топло“ за незаконосъобразни действия, които ощетяват държавата.

Имаме ли подготвени кадри за предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз?

– Подготвени кадри хем имаме, хем нямаме достатъчно. Не знам как е по другите ведомства, които също имат отношение към председателството, но външно министерство проведе за пореден път, под една или друга форма, една изключително успешна политика на разправа с кадрите си.

Редица от най-опитните дипломати бяха изпратени по други, странични дестинации в момент, когато бяха нужни в Европа. Вместо тях, в държави-членки на ЕС, в международните организации, на Балканите, които би трябвало да са наш приоритет, отидоха лица без никакъв дипломатически опит, без познания за страната и съответния регион, невежи в изкуството да се поддържат контакти, да се водят преговори и съгласуват позиции. Други колеги, повечето посланици по ранг, но от категорията „нереформирани“, са поставени в дълбокия „фризер“ на министерството или използвани като начинаещи стажанти. Трети бяха спешно пенсионирани в навечерието на председателството, включително такива, които най-много разбират тази проблематика. В не малко посолства бяха направени произволни съкращения, което ги доведе до „санитарния минимум“ на функционалния капацитет. Допълнителното им натоварване, свързано с председателството, ще постави колегите буквално на физическата граница на издържливост. В същото време, в Брюксел щедро се пращат десетки нови служители и при тази тенденция това наше представителство може да надхвърли числеността на централното управление на министерството. И така нататък, и така нататък… Въобще волунтаризмът се беше развихрил, както никога в министерството. Като прибавите и назлъндисването около номинацията на български еврокомисар, картинката става още по-мъглива.

Надявам се все пак, че колегите ще дадат максимума от себе си и по стара българска традиция ще изпълнят задачата пряко сили (на „акорд“, както се казваше някога) и въпреки намесата на генералния щаб (по Швейк). Шегата настрана, председателството е предимно политическа задача и без максимална мобилизация на самите политици, нещата трудно ще се получат със силите само на дипломацията.

При публичните си изяви преди да напусне президенството Росен Плевнелиев се похвали, че нито веднъж не е посетил Македония. Как оценявате този негов жест и изобщо каква дипломация води България на Балканите?

– Отношенията ни с Република Македония са неизменен приоритет за българската външна политика. Общата ни история не само не трябва да ни разделя и противопоставя, а напротив – да ни сближава в общите задачи, които имаме да решаваме в укрепването на стабилността на Балканите, икономическия възход и социално благоденствие на двете страни и целия регион като част от обединена Европа. Бежанската криза допълнително изисква воденето на отворена и активна регионална политика на партньорство с непосредствените съседи и то не само с Турция и Гърция, през които прониква основно бежанският поток. Македония, Сърбия и Румъния също са от особена важност за размяната на информация и координиране на действия и инициативи. Това не изключва разбира се отпора, който трябва да даваме на националистическата реторика, на злоупотребата с историята и базираните на това недружелюбни действия. Въпросът е принципен и тук не визирам само Македония. Помним смехотворната „реакция“ на Даниел Митов на провокационните изказвания на Ердоган, пълното му „скатаване“ при блокадата на границата с Гърция… Да не говорим за странните дипломатически назначения в някои от балканските страни.

Така че, ако по европейското и евроатлантическо направление външната ни политика беше безлична, то на Балканите тя въобще отсъстваше. А Плевнелиев неведнъж е показвал чудновата ценностна ориентация, включително объркване на поводите за хвалба и за срамуване.

Има ли объркване сред българската дипломация след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп?

– САЩ са важен партньор и съюзник на България и отношенията с тях имат своята дълбока същност и дългосрочен характер, независимо от това кого американският народ е решил да постави начело на държавата си.

С оглед на сегашната обстановка в света, включително в близост до нас, ролята на САЩ като глобален фактор и значението на сътрудничеството ни с тях допълнително нарастват. При това, България не бива да заема пасивна позиция. Национално отговорният подход би бил страната ни да участва активно във формирането и провеждането на общи позиции и политики в областта на сигурността и отбраната и, в частност, нейното регионално измерение, като неотменна част от съюзническите ни права и задължения в рамките на НАТО и ЕС. Това обаче изисква също решителен разрив с пасивното послушание и угодническо ретранслиране на чужди послания, както и прикриването на липсата на национална позиция, бездействието и некадърността зад лозунги за споделени ценности и съюзническа солидарност. Нещо, което беше характерно за досегашното ръководство на МВнР, а и на държавата и което аз наричам политика на „радиоточката“. Тя толкова досади на обществото, че направи излишна всякаква допълнителна „хибридна война“ срещу нас, защото успешно изпълняваше такава функция.

Ако има някакво объркване сега, то произлиза от демонстрираната обвързаност на Даниел Митов с политическия вектор в САЩ, който загуби изборите. Спомнете си неговото присъствие на конгреса на Демократическата партия, посещението и срещите му във Вашингтон с представители на отиващата си администрация, когато и той самият беше в оставка, ако щете служебната му принадлежност преди това към структура на вече опозиционната партия в САЩ. При него и най-близките му сподвижници е естествено да има объркване. Но те всъщност „объркаха“ политиката и службата по много направления. Силно се надявам, че новото ръководство на външно министерство ще се замисли какво всъщност означава „приемственост“ и ще намери сили да скъса с порочната линия Митов/Ангеличин, а колегите дипломати ще бъдат оставени спокойно да си вършат работата и свободно да изразяват професионалното си мнение.

 

Таня Джоева/ епицентър.бг

Анализ: Стотина руснаци в Алепо свършиха това, което 2500 американци в Мосул не можаха

 

 

Най-големият град в Сирия – Алепо, беше атакуван от бойците на радикалната опозиция през 2012 година и оттогава боевете в мегаполиса не са спирали, пише riafan.ru в анализ на руската военна операция в Сирия, довела до превземането на града от правителствените сили.

Опозицията контролираше 40% до 60% от територията на Алепо и водеше успешни бойни действия, снабдявана с оръжие и други средства от Турция, границата с която е на 45 км.

Ситуацията се измени, след като президентът Башар Асад поиска военна помощ от Русия. След 30 септември 2015 година руските военоначалници планираха уникална операция за ликвидиране на опозиционните сили и в крайна сметка Алепо и близката му околност бяха освободени.

Според експерти уникалността на операцията в Алепо се изразява в комплексния подход. Руските военни изработиха за най-боеспособните части на сирийската правителствена армия план за обкръжаване и тотално блокиране на Източно Алепо. Лишавайки бойците на опозицията от преки доставки на боеприпаси и оръжие, въздушно-космическите сили на Руската федерация започнаха методично да унищожават складовете и щабовете на терористите.

Заедно с това се унищожаваха конвоите, идващи откъм Турция и провинция Идлиб.

За първи път терористите разбраха, че ще бъдат ликвидирани, ако не капитулират и те се предадоха.

При това, отбелязва riafan.ru, числеността на руския контингент в Сирия беше намалена два пъти, без от това да пострада ефективността.

В същото време операцията на международната коалиция, водена от САЩ, за освобождаването на Мосул, е откровен провал, отбелязва изданието.

В блокадата и настъплението срещу Мосул участваха повече от 85 000 иракски войници и 60 000 кюрди, а също и местни християни и сунити. Докарани бяха 101 въздушно-десантна и 1 пехотна дивизия на армията на САЩ.

Смята се, че американците, участващи в операцията, са не по-малко от 2500.

200-хилядна армия воюваше срещу 20 до 30-хилядна войска на „Ислямска държава“ и все още западната част на Мосул е под контрола на опозицията. Коалицията даде 20-30 000 жертви, „Ислямска държава“ – от 600 до 1500.

За сравнение, при операцията в Алепо сирийската правителствена армия нямаше десетократно превъзходство, напротив – численото съотношение беше приблизително равно.

Броят на руските съветници беше няколко десетки в сравнение с хилядите американци в Мосул.

Според riafan.ru сирийската армия и въздушно-космическите сили на Русия са работили много добре с местното население, което активно им е съдействало.

Експертите са на мнение, че началникът на Генералния щаб на руското министерство на отбраната Валери Герасимов е планирал операцията изключително грамотно и е постигнал поставените цели.

Повечето експерти не могат да дадат положителна оценка на операцията за превземането на Мосул. Пентагонът не знае колко време ще трябва за позитивен край, призна командващият сухопътните войски вна коалицията в района генерал Джозеф Мартин.

Руската военна школа доказа в Близкия изток своето превъзходство и няма да е зле американците да се поучат от нея, се казва в заключение в материала, публикуван от riafan.ru.

Източник: „Евроком“

 

Кеворк Кеворкян: 176 бомби. Държавата Бисер

 

 

Разбира се, хубаво е да съпреживяваме успехите на Григор Димитров.

Поне тази радост да остане за хората.

Странно е обаче, когато тя е новина номер 1 за телевизиите.

Сякаш използват Григор като прикритие за всичко останало.

***

Преди седмица с половин уста споменаха петгодишнината от Потопа в село Бисер.

Така Държавата Бисер отбеляза трагедията в Село Бисер.

И пак мимоходом споменаха, че не е известно, чия собственост са 176 язовира.

176 язовира.

В една толкова крадлива държава тия цъкащи бомби са ничия собственост.

***

А разследването за Бисер отива в небитието, понеже и досега не стана ясно, кой е собственик на тамошния язовир-убиец.

***

И дойде ред на тунела-убиец „Ечемишка“.

Така е в Държавата Бисер.

Втренчваме се в поредната беда – и губим контурите на Голямото Зло.

***

Но Властта не се уморява да се перчи, че всяка поредна криза вече е „под контрол“ – у нас всички кризи все са под контрол.

Ние сме държавата на постоянната, но строго контролирана криза, дори можем да кажем – на строго конвоираната криза.

В държавата на строго охраняваните кризи всяка следваща похлупва предишната – с похлупак, като този на авариралата ядрена централа в Чернобил.

А Народът някак си живурка под този похлупак.

***

У нас има пълен консенсус само за едно: че не сме държава.

Функционирането на Политическата Секта замества функционирането на държавата.

Ако държавата съществуваше дори в минимална степен, тя щеше да предвижда/следва поне дневния ред на дивашките трагедии, които ни застигат една след друга.

И тогава най-напред, примерно, щеше сама да взриви всичките си военни предприятия от рода на онова в Горни Лом.

Илюминации в чест на събуждащата се държава!

Никога няма да се случи това.

Всичко у нас се разпада на отломъци, липсва дори най-елементарния контекст, за каквото и да е било.

Нас Бог ни е орисал да живеем на парче и да ни управляват на парче – от ден за ден.

***

Отново и отново се убеждаваме, че Прехода се оказа Епохата на Големия Провал.

Живеем сред развалините и некролозите на надеждите си.

Само производството на вятър продължава да има небивал разцвет.

Изкушавам се пак да цитирам Виктор Ерофеев: „Вятърът на промените се оказа едно срамно пърдене“.

***

Давай, Гришо!

 

Коментарът на журналиста Кеворк Кеворкян е публикуван на профила му във Фейсбук

 

Българският граничар е защитен, защото е българин, а не защото някой ще го прави депутат…

 

 

Единственият истински патриот, който се очертава на тези избори – Костадин Костадинов, изригна вчера гневно, но и доста интелигентно, по супер-скандала с искането за екстрадиране на български граничар в Турция.

Ето вижте мнението му, то само говори за себе си:

„Когато вчера ми казаха, че бившият български граничар Михаил Цонков е искан от Турция, за да бъде съден в Лозенград (дн. Къркларели) заради убийството на турски нарушител на морската ни граница, първоначално помислих, че е фалшива новина. Оказа се вярно. Разбрах също, че някакви партии му предлагали да го включат в листите си, за да имал имунитет. Колко благородно – не да се обърнат към правителството и нашите институции, за да го защити официално държавата, а да го вземат при себе си, за да привличат гласове. Гнусно, долно и жалко. България не трябва да предава Цонков. Под България имам предвид правителството и неговия началник президента. Ако това стане, трябва да направим така, че и президента и правителството да бъдат екстрадирани извън държавата – ако трябва и с революция. Стига вече унижения! Не даваме българския граничар на турците! България не е турски вилает!“

Съвсем очевидно, за разлика от бутафорните патриоти, които се опитват да извлекат гласове от всяка ситуация, Костадинов поставя казуса на системна и логична основа. Един българин следва да е защитен, защото е гражданин на България, а не защото някой ще го прави депутат. Само депутатите ли трябва да имат защита в нашата страна?

И още по-важно – Турция може да издаде заповед за международно издирване по линия на Интерпол. Този човек никога няма да иде по света ли вече? Само в България ли ще се чувства свободен? За това, че си е свършил работа, и НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ, е убил турски моряк, който е оказвал съпротива. Самото наличие на подобно дело в Турция е унизително за България. Правилната реакция е да се прати нота през Външно министерство, след което да се поиска съдействие от Европейската комисия. Не може европейски гражданин да бъде обвиняем в една ислямизиаща се диктатура, и то за действия извън територията на въпросната диктатура. Турция подлежи на санкции за подобна гавра, и трябва да си плати сметката. А не да и се лигавим и да и се молим за пощада.

Един американски, или римски, гражданин е защитен по целия свят. Един българин е защитен, само ако е депутат, и то само в България (евентуално). И преди да кажете, че не сме Америка или Рим, да знаете, че защитен е и всеки гражданин на Гърция, Малта, Кипър, Унгария или Полша. И няма нужда нито да бъде депутат, за да е защитен, нито 8 години да стои в либийски затвор като заложник, преди да го пуснат, срещу огромен откуп…

Костадин Костадинов е лидер на Партия „Възраждане“, която вече официално получи регистрация за изборите, и ще се опита да предложи реална истинска патриотична алтернатива на официозните патриоти.

 

Източник: ГН

 

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ; Чл. 25.(4); Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване

 

Светлана Шаренкова: Лютви Местан, или за дискурса на един Слуга. Службите да проверят обещанието България да има турски премиер

Проф. Светлана Шаренкова

Изключеният от ДПС за „предателство към своите” Лютви Местан в серия медийни изяви през последните дни се обяви за гарант на „демокрацията без сараи”, която обещава на хората от турския етнос в България.

От устата на Местан тези заклинания звучат като връх на лицемерието, като подигравка с избирателите. Трябва ли да напомняме, че политическата му кариера в продължение на две десетилетия е била продукт на всичко това, което той днес пренебрежително нарича „сарай”. Изключение правят само два епизода от кариерата му – в началото, когато се кандидатира за депутат от СДС под българското име Владимир Зидаров, и в края, когато се скри в турското посолство, а след това създаде партия на ръба на конституцията и закона. През другите 25 години той бе издиган и протежиран от почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган, комуто дължи всичко в политически план. Но както казват и българи, и турци: „Ненаказано добро няма”.

Колосални са разликите между Доган и Местан, между техния политически светоглед и лични способности. Доган е привърженик на идеята за заедност на етносите в България. Благодарение на нея в страната ни нямаше етнически напрежения и конфликти, които не подминаха другите балкански народи.

Местан е подклаждач и агент на разделението – сред турския етнос в частност, в обществото – като цяло. Доган работи за балансирана външна политика, съобразена с реалностите в съвременния многополюсен свят, обяви се за реалистичен подход към Русия. Местан под лозунга за евро-атлантически ценности и „повече НАТО” прокарва чужди държавни интереси. (Турският лидер Реджеп Ердоган върви по пътя на стратегическо сътрудничество с Русия и Путин, нима и него Местан ще обяви за русофил?!) Доган е стратег в политиката, той назовава нещата и проблемите с истинските им имена, Местан маниерно използва купешки фрази с претенция за научност. Доган е роден лидер, признат и от свои, и от чужди. Местан сам признава, че е бил посочен, а не свободно избран за председател на ДПС.

Изброяването може да продължи, но нито един пункт няма да е в полза на председателя на ДОСТ. Именно затова не той е човекът, който ще дефинира диагнозите и ще посочва лечението от проблемите на днешна България. А изтеклото в медиите интервю на Лютви Местан, в което с коалиционния си партньор Орхан Исмаилов заявяват, че „България ще има турски премиер”, би трябвало да заинтересува прокуратурата, ДАНС и другите специални служби.

Източник:епицентър.бг

Васил Василев: Бежанците искат да завладеят Европа и да накарат европейците да работят за тях

Европа има нужда от мигранти, защото европейското население старее и няма работна сила, казала вчера Федерика Могерини. Всъщност не че няма хора, има, но не им се работи.

 Европа се е измързеливила, деградирала, изпедерастила, не иска деца, не и се гледат старци, иска да живее наготово, да командва, да има прислуга, воаяжи, кеф. Земеделие, фабрики, строежи – много е демоде. Най-много младите да станат консултанти, пиари, може маркетинг, криейтив нещо, дизаин, фешън или просто поп- или порно стар. Досега гастарбайтерите бачкаха, но те остаряха, а децата им нахитряха. Да не са луди да им работят на думбазите – по-лесно е да ги изиграем нещо и да се надрусаме.

 Нещастна Европа ! Тя е готова да се самоунищожи, да се остави да бъде унищожена, само и само икономиката да върви, печалбите да не спаднат, хората да не роптаят и да държат сегашната брюкселска клика на власт. Давай, давай, още, проценти, дръжте БВП-то, идвайте роби, бързо, няма кой да оре и копае, да заварява и зида, да лее бетон и да мие улиците и клозетите. Точно го бяха закъсали за работна ръка и стената падна.

 Айде, давай – българи, поляци, румънци, унгарци, каквото има. Да им съсипем икономиките, та да нямат работа там и да тръгнат да ни работят тука. Германия, Испания, Холандия, другите подобни – съсипват и изсмукват колкото могат. Свободното движение на хора и капитали върви, все еднопосочно.

 Ограбиха каквото можаха, а и хората взеха да привършват. Ами БВП-то ? Кой ще го поддържа. Хора пак трябват, най-лесно – имигранти. Вместо да се изхарчват да съсипват икономики, има по-лесен способ – една арабска пролет, една-две войни и хората пак тръгват. Заповядайте, има място, ние от човещина само, елате да си поработите.

 Но Европа не знае какъв таралеж си вкарва в гащите. Това не са кротките гръцки и турски гастарбайтери от 50-те и 60-те години. Не са смирените източноевропейски инженери, лекари и заварчици, които се стесняват да споменат, че са българи, румънци или поляци. Под благовидния претекст „бежанци “ нахлуват едни орди, които не крият намерението си да завладеят Европа и да накарат европейците да работят за тях. Точно както варварските пълчища са унищожили някога Рим, Византия и България, така и тези, също толкова враждебно настроени орди, са се прицелили в Европа. В цялата.

 Ние и 50 години да смучем от Европа, не можем да си върнем това, което ограбиха и разрушиха. Но все пак, докато съществува Европейския съюз, да вземем толкова, колкото успеем и едновременно да се подготвим и противопоставим на нашествието. Все още има време и възможности да се спасим.

Васил Василев, Фейсбук

Кеворк Кеворкян: Костов сънува паметник

Отначало прочетох в някои сайтове само фрагменти от интервюто на Костов, излъчено по Би Ти Ви.  Реших, че най-сетне е направил разтърсваща изповед – впрочем, очаквана от години. Опитах се да си представя, какво преживява този човек, който беше – по един безподобен начин – Господар на държавата в продължение на четири години – а днес трябва да се задоволява с огризките на общата памет.  Никак не е лека подобна съдба.

***
Само един дълбоко наскърбен човек може да признае, че са го изпратили в Каторгата на Мълчанието.
Той го казва два пъти: „Бяха направени неимоверни усилия да ми бъде затворена устата“, и сетне повтаря – „Устатата ми е затворена“.
Това сигурно е ужасно изпитание за Костов – да изтикаш Нарцис като него в някакво тъмно ъгълче.

***
После обаче реших да видя и самото интервю, за всеки случай.
И добре направих.
Видях нещо съвършено различно – понеже телевизионната камера не може да бъде излъгана: Костов си беше все същият и пак излъчваше тъй познатата ни надменност.
Жалостивите му думи, изречени с каменно лице, бяха само една поза, нищо повече.
Тя не може да бъде постигната от всеки.
И е израз на особена нагласа: опитваш се да предизвикаш съчувствие в публиката, гъделичкаш жалостивостта й – а в същото време я презираш.
И дори не се притесняваш, че по-наблюдателните могат да усетят това.

***
Впрочем, Костов е единственият Пълномощник на Прехода – най-добре така да наричаме политиците на тази Мътилка – който публично се обиди на Народа и му обърна гръб.
Това се случи, когато загуби властта през 2001 година.
Тогава той заяви, че повече няма да говори на Народа, когото той и без друго никога не бе зачитал и не бе смятал за нещо повече от паплач.
Подобно отношение е присъщо най-вече на онези политици, които идват от низините.
Колкото по-мизерно е било битието им, толкова по-надменно са се отнасяли те към простолюдието.
Костов само потвърждава това правило.

***
Разбира се, той бързо наруши мълчанието си – и повече от 15 години след „Обета“ му, устата му не спира да мели.
Сега обаче казва, че тя била затворена.
Какво цели с тази лъжа?
Всъщност, тъй и не стана ясно, какво щяхме да научим, ако устата му не е била „затворена“?
Какво наистина?
Не го питаха обаче.

***
Днешните водещи, дори по-кадърните измежду тях, сякаш никога не се питат, какво оставят след себе си.
А този въпрос е особено важен, когато разговаряш с човек като Костов.
Той отдавна е загрижен, как ще го приеме Бъдещето, какво място ще му отреди Историята – само това го интересува.
Но, в същото време, изобщо не е склонен да размишлява за Миналото, включително и за собствената си роля в него.
Тъкмо тогава онемява.
Не е готов да отрони нито една дума.
Вижда се, че е обсебен само от нагона за оцеляването му в Тефтера на Историята – заради което няма никакви колебания в самооценката си.
Готов е вече за един паметник.
И всички ние, водени от него, трябва да гледаме единствено напред – към въпросния паметник.

***
За жалост, никой не е извън Миналото, най-малко пък Посредниците на Прехода – и не е възможно да продължат напред, ако не си разчистят сметките с отминалото време.
Костов обаче направо си иска паметника.
Само когато си го представя, надменността на този Мизантроп омеква.
За него Миналото е затворена зона, един концлагер, в който са натикани всичките му опоненти, дори и бившите му съюзници, обичайно временни.
То няма място в съзнанието му.

***
Заради това си позволява безцеремонно да твърди, например, че днешните политици не владеят изкуството на компромиса – сякаш самият той не беше пределно и примитивно неотстъпчив.
Или спокойно споделя, че днешната криза се дължи и на това, че опита на Миналото не се зачита – той, който налагаше собственото си мнение като единствено валидният опит.

***
Накрая изхрачи и най-скандалната си фраза: „Едни градихме, други разграждаха“.

***
За всеки зрител, който вече е извън пубертета, това е кощунство с Истината.
И за това, докато я подмятат като несретна уличница, нищо добро няма да се случи с България.
Тя е обречена, дори заради арогантността, с която се изричат подобни лъжи – а и заради безразличието, с което публиката ги приема.

***
Идеологът на Криминалната Приватизация днес спокойно се представя като строител.
Със „затворена уста“ той спокойно вече се подиграва с Истината: той градял, а други разграждали.
И си позволява това нахалство, дори когато е всеизвестно, че някои от скандалните шедьоври на приватизацията му са достойни за една световна антология на най-големите мошеничества.

***
Костов казва, че е жертва на 23-годишна кампания за омаскаряване, докато, в същото време, хладнокръвно маскари близкото минало.
Най-малкото, понеже самият той сякаш не съществува там, в него.
Нелепо е разговор с такъв човек да бъде определян като „откровен и безпощаден“.
Безпощадно е единствено коварството, с което той се опитва да залъже публиката.
Вероятно си дава сметка, че това е невъзможно.
Но и това не го спира.

***
Не може нормално да се разговаря с човек, който иска да повярваме, че няма корени в Миналото – сякаш е някакъв ангел, който се носи извън Времето, обитавано от всички останали хора.

***
Новата му мантра е, че е злепоставян, поради което ще говори за всичко останало, но не и за себе си.
Той спокойно ще погледне водещия в очите – и ще му каже, че няма нищо общо с „десните“, че не желае да ги коментира.
Той няма „нищо общо“ с нито един свой провал.
Неговият блян – Паметника – изключва да има каквито и да е провали.

***
Не е лесно да се интервюира толкова обсебен човек.
Отначало се ядосах на водещия /Св. Иванов/, че приема безропотно поредния театър на Ангела.
Но какво ли повече би могъл да направи той?
Пък и, в края на краищата, нали получихме едно ценно лъжесвидетелство – и това не е малко.

***
По време на „откровеното“ интервю излъчваха надписа „Какво ядосва Костов днес?“
Нищо не го ядосва истински, разбира се.
Той си живее в своя розов свят, с убеждението, че не оценен достатъчно.
Може би дори се пита, защо вече не го наричат „Новият Стамболов“ – с каквато безпомощна хвалба го накичи един слагач в началото на безпардонната му власт.

***
Разбира се, Костов каза и някои верни неща, въпреки заканата си, че няма да говори „политически“.
Например, че атаките срещу Тръмп са спекулативни; че основателно се надигат вълни срещу безпомощността на днешните политици; че статуквото, в което живеем в България е крайно несправедливо; че референдумът може да доведе до тоталитарна държава, и пр.
Изрече и една очевидна глупост: че след Плевнелиев не е чул нито един политик да защити евроатлантическата кауза.
А само часове по-късно Радев бе посрещнат като свой човек, дори интимно, в централата на НАТО.
Но Костов/Затворената уста продължава да твърди, че Радев е излязъл от шинела на Путин.

***
Русофобският му бяс и досега остава една от големите му тайни – може би след време ще ни каже, че и в този случай са му затворили устата.
Наистина, наскоро той леко ни доближи до нея – в един разговор с Лора Крумова, може би се е размекнал от предполагаемата й наивност.
И така ни подхвърли няколко трохи за мистериозното си пребиваване в Съветска Русия – в заветния Кременчуг, където е трябвало да извърши съвкупление с комунистическите си блянове.

***
С очевидна наслада Костов твърди, че днешните политици са страхливци. Да, така е, но и той самият също в някои отношения бе порядъчен страхливец – това е едно от популярните обяснения за бързата и несмислена приватизация, която наложи.
От страх, че няма да се справи, той разпродаваше, вместо да стопанисва.
А може би прокапа и една завист: че днешните политици са по-рафинирани от него в „градежа.

***
Костов се показа отново като съвършения майстор на Подмяната: сега, най-накрая, подменя самия себе си.
И под претекст, че е пленник на мълчанието, скрива и дори ампутира важна част от себе си – с надеждата, че Историята ще го запомни като Страдалеца със затворената уста, а не с другото.

***
И пак да си припомним отвратителното му самохвалство: „Едни градихме, други разграждаха“.
Ако пък е толкова сигурен в това, още приживе да му поставят поне една паметна плоча – като на строител на българското стопанство.
Тя може да се монтира и на входа на комбината „Кремиковци“.

Коментарът е публикувана и във Фейсбук

 

 

Владимир Путин – популярният могъщ лидер, чиято личност е силно повлияна от детството по ленинградските улици

Една от най-знаменитите си фрази Владимир Путин произнесе, преди да стане президент на Русия. През 1999 г. Путин, тогава премиер на РФ, се изказа рязко за борбата с тероризма, обещавайки, че спецслужбите, ако се налага, буквално ще „удавят терористите в тоалетната“. Това беше първото, но далеч не последното сурово изказване на руския лидер.

Могъщ лидер

Путин се е изказвал рязко и по много други проблеми, в това число и на международната арена. „Вие разбирате ли какво сторихте?“ – попита той от трибуната на ООН през 2015 г., обръщайки се към западните лидери, чиято политика на „демократизация“ на Близкия Изток, по неговото мнение, доведе до зараждането на „Ислямска държава“. А на 17 януари, коментирайки слуховете, че Русия притежава компромат за Доналд Тръмп, в който уж има негово общуване с московски проститутки, президентът на Русия заяви, че тези, които са изфабрикували тези слухове, са „по-лоши от проститутки“.

Риториката на Путин не се ограничаваше с времето. През годините на неговото президентство, премиерство, а след това отново президентство, Русия и целият свят видяха Путин в множество силови образи. Той демонстрира навици на джудист, лично пилотира изтребител, стреля с пистолети и пушки, яха мотори и състезателни автомобили.

В допълнение Путин успя да стреля по тигър с приспивателна спринцовка, да язди кон гол до кръста, да се издигне в небето с мотоделтаплан и да поведе ято сибирски жерави и да се гмурне в дълбините на Черно море, където веднага намери две древни амфори (прессекретарят на Путин Дмитрий Песков по-късно призна, че амфорите са били оставени там по-рано от археолозите). Не всеки държавен глава може да се похвали с толкова разнообразен (и неизменно мъжествен) живот.

Корени в миналото

Съдейки по спомените на бившите съседи на Путин в Ленинград (днес Санкт Петербург – бел. ред.), особено тих той не е бил никога. „Като дете той растеше неспокоен – нещо все криеше, често хулиганстваше“, си спомня в интервю за „Московски комсомолец“ Сергей Богданов – приятел от детството на бъдещия политик. Самият Путин признава, че личността му е силно повлияна от детството, когато не веднъж се е налагало да се бори и да проявява жестокост. „Преди 50 години ленинградската улица ме научи: ако боят е неизбежен, трябва да нападнеш пръв“, казва политикът през 2015 г.

Политологът и професор от МГИМО Валерий Соловей смята, че именно в миналото лежи любовта му към образа на мачо. „Той е израснал на двора, включително, ако говорим без заобиколки, сред хулиганите. В тези среди цари подчертан култ към мъжествеността, смята се за правило на добрия тон да демонстрираш тази мъжественост“, казва Соловей.

След това Путин е служил 16 години в КГБ (1975-1991 г.). Според политолога в средите на спецслужбите, както при военните, също високо се цени мъжествеността, в това число нейните външни прояви. Това също е повлияло на Путин.

Популярността на Путин в Русия не предизвиква никакви съмнения. През декември 2016 г. рейтингът му беше 86% по данни на ВЦИОМ. Валерий Соловей е уверен, че суровият образ на президента на Русия е една от съставляващите на неговия успех и Путин добре помни това.
„Путин изглежда силен лидер, истински мъж – казва политологът. – При възможност, той обича да демонстрира външните белези на този образ чрез маниер на поведение и физическа кондиция“.

Соловей е уверен, че „любовта към силната ръка“ и силния лидер е присъща не само на Русия, но и за всяко общество, „даже най-демократичното и рафинираното“. Това доказва, например, победата на Доналд Тръмп в САЩ. „Ако погледнем Тръмп, той се държи по подобен на Путин начин“, казва експертът.

Източник: „Руски дневник“

 

Кеворк Кеворкян: Ветото на Радев – и след това. Телевизиите, Прокопиев и Чоков

Президентът Радев наложи вето на Закона за концесиите – и трябва да бъде поздравен за това. Мотивите му изглеждат напълно основателни. Извън другото, така Радев дава знак, че ще се дистанцира от своеволията на своя предшественик, който не се колебаеше да толерира някои бизнесмени с провалена репутация.

Радев ще бъде високо оценен, ако успее да предизвика Политическата Секта към една честна ревизия на Българския Преход.
Той беше опустошителен.
В мътилката му останаха скрити и ненаказани отвратителни примери на чудовищен грабеж.

***
Телевизиите съвсем вяло съобщиха за ветото на президента.
Отделиха му многократно по-малко внимание, отколкото на прословутия „Спартан“.
И изобщо не си бяха направили труда да вникнат в спрения закон.
Както винаги – останаха верни на незавидната роля, с която са се нагърбили.

***
Но как се охрабряват, когато стане дума, примерно, за такива като Ценко Чоков – дерибеят от Галиче.
Как се усещат всесилни, направо озверяват – защото той е само един селски кмет.
Дори през ум не им минава, че това, което става в Галиче, е една миниатюра на случващото се в България.
Храбростта им опира до Галиче – за другото все търсят някакво оправдание.
Телевизиите са си изградили трайни навици в това отношение.
И се поддържат във форма от обслужването на големите си рекламодатели – дума не смеят да обелят срещу тях.
Цяла София да е отровена от някоя голяма търговска верига, пак ще си мълчат.
Стига сте чоплили някаква лютеница – вижте отровата, която излъчват хората, които умъртвиха всякакво бизнес-приличие.

***
Минаха повече от 15 години от позорната криминална приватизация.
Народът още тогава разбра, че в България не може да има нормална стопанска дейност.
Хората си брояха мизерните долари, плашеха ги с Виденов – а в това време някои окрадоха или разрушиха всичко годно и стойностно.

***
Още 15 години ли трябва да минат, за да си отворят телевизиите устите за аферата с ЕВН – и може би тогава ще припомнят с носталгия историята: „Имало едни момчета, хитрички и безскрупулни, които си напълнили джобовете“.
А шараните зяпали възхитени – българинът харесва успешните крадци, и на това го научиха.

***
Телевизиите са храбри, ако работата опре до Ценко.
Обаче обществената храброст и „гражданското общество“ ще се появят едва тогава, когато не се ежите само на Ценко, но и на Прокопиев.
Защото онова, което днес минава за „гражданско общество“ – тази постна яхния – ви се сервира пак от хора като Прокопиев.
Те я забъркват, по техните си стандарти.
„Гражданско общество“ не може да се създава от олигарси.
Но телевизиите продължават плахо да ги слушат – няма да се намери някой, който да изтърве поне една смела реплика.
Както бях казал преди години, дори крак да си отрежат в ефир някои водещи, ще се окаже, че кракът е дървен.

***
И Ценко и Прокопиев ни показват, как „функционира“ българското „гражданско общество“.
Ценко го защитават съселяните му, които са зависими от него.
А Прокопиев сега направо си конструира – като лего – цяла партия.
И в нахалството си не разбира, че по този начин се саморазголва.
След като е имал в правителството министри, които днес са обвиняеми, новият му проект изначално е дамгосан.
Но го тика напред, раздвижва фиктивното „гражданско общество“, за да го измъкнат от закона.
За да не се стовари той върху него като някоя цепеница на Ценко.

***
Поне една прилика между Ценко и Прокопиев е очевидна: и двамата са самонаправени хора, в смисъл – зле направени в някои отношения.
Двамата си приличат и във алчността си.
Само че алчността на Ценко се простира в границите на едно скромно село, докато алчността на другия „Ценко“ е необхватна: от „Каолин“ в Североизточна България – до Дамяница в Югозападна, по един зашеметяващ диагонал на лакомията.
В това отношение греховете на Прокопиев са далеч по-видими, в сравнение с тия на побойника от Галиче.
Има и други прилики: и двамата нямат нищо против да предизвикват общественото приличие, дори сякаш се гордеят с това.

***
И двамата имат аргументи за подобно поведение – при Ценко това са крадливите цигани, които той озаптява по собствените си правила.
При другия „Ценко“ също има налагане на собствени правила, които прозират зад вечните му атаки към останалите олигарси – за него те все са хайдуци.
И той не се уморява от двайсетина години насам да прави нечисти внушения, да разобличава конспирации и афери – така прикрива собствената си дейност – Богоугодна, според ортака му Плевнелиев.

***
Веднъж Плевнелиев дори влезе в ролята на негов рекламен агент: Прокопиев бил „направил много добро за България“ – макар да има скандални изпълнения, достатъчни за два живота.

***
Тези сравнения между Ценко и „Ценко“ могат да изглеждат донякъде необичайни – но в живота нерядко „високото“ и „ниското“ си разменят местата, а понякога дори не се различават особено.
В тия случаи „високото“ има много от белезите на „ниското“, дори на скверното.
В момента Прокопиев е обвиняем, но телевизиите продължават да го представят като Принцът на Честността.
И изобщо не се интересуват, колко е прав – колкото е права сопата на другия Ценко, когато пролива нечия кръв.

***
Основната разлика е в отношението към тях двамата, особено на телевизиите.
Голямата изненада на сутрешните блокове е, ако не са поканили Прокопиев да мрънка нещо.
А и той няма нищо против да се разкарва като панаирджийска мечка по различните предавания.
В крайна сметка, на този човек му придават значение, което той изобщо няма.
Сякаш забравят, че най-бляскавите му постижения са спекулациите му по време на Костовата приватизация.
Затова ухажването му е озадачаващо.
Чадърът над него е непрекъснато отворен.
И все нямат време за един простичък въпрос: „Как и какво сви по време на приватизацията?“
Вместо това се гънат пред него и така унижават професията си.
Навсякъде му подлагат пухени възглавници под задника.

***
Писано е много за скандалните истории на Прокопиев, той е направо колекционер на скандали.
Но е факт, че успява винаги да се измъкне по някакъв начин невредим от тях.
По начало, той винаги е бил дундуркан – не е имал златна лъжичка в устата, защото е натурален селянин, но е обгрижван здраво.
Баща му е важен човек от ДС – важен в смисъл, че е отговарял за комфорта на Живков в резиденция „Воден“.
Не е малко да си доверен негов прислужник.
След промяната на 10 ноември 1989-а, младият Прокопиев започва да прокапва от тук и от там.
Стотици пъти са описвани историите му с кръга „Агнешки главички“, както и тлъстите подаяния на Костов към тях, докато ги превърне в охранени говежди глави.
Прокапалият Прокопиев сигурно е горд да го считат за една от тия говежди глави.

***
Прокопиев винаги си е въобразявал, че комбинациите му са много хитроумни – а те са само нахално-предизвикателни.
Ето и сега – историята с ЕВН.
Бил в Сингапур, когато станала далаверата – и затова нямал никакво отношение към нея, това е нахалното му оправдание.
А аферата с ЕВН е пределно ясна хайдушка операция.
Как да не те подберат тогава.
В Румъния за подобна комбинация биха разстреляли авторите й.
И вижте, кои са участниците в нея – това са тъкмо хората, които Прокапалия предлага на Бойко за министри.
Но безочливо твърди, че няма нищо общо с тях.
Четири-пет момчета – плоскодънни гемии, правят за смях държавата.

***
Тия хора много разчитат и на късата памет на публиката.
Проклетата ни къса памет.
Забравихте ли вече, как Плевнелиев тайно се срещна във Виена с шефа на ЕВН Щефан Шишковиц.
Какво правеше той при този бизнесмен?
Как ще обясни любовната си среща, виенският си валс с Шишковиц – ако представи някой ден истинския отчет за мандата си, а не днешните си налудни хвалби?

***
Телевизиите сега трябва да го разсъблекат публично за тази афера – няма да се накърни репутацията на България, тя достатъчно пострада от Плевнелиев, който подскачаше нагоре-надолу, докато плашеше света ту с Путин, ту с Тръмп.
Дори сопите на Ценко са за предпочитане пред тези нахални игри, поощрявани щедро от телевизиите.

***
„Ценко“ от София никне навсякъде, но Ценко от Галиче няма думата никъде.
И защо?
Нали пред съда всички са равни, също и пред съда на публиката?

***
Вие си мислите, че подобни хора имат очи и сетива за вас?
Дълбоко се лъжете.
Ценко има повече чувствителност – наглежда половината Галиче, коландри го по някакъв начин.
Може и грубиянски да се отнася към съселяните си – като към стадо някакво.
Но нали и Плевнелиев се изтърва да каже, че сте стадо.
А какво прави Прокопиев, докато пресмята, как да преметне държавата – навремето за „Дамяница“, за „Каолин“, сега пък с аферата с ЕВН.

***
Ами историята с възобновяемите енергийни източници – кой внесе питане в Конституционния съд?
Плевнелиев – и за пореден път нахално защити интересите на Прокопиев.
Това пък безсрамие щеше да избоде очите на телевизиите.
Защо си мълчаха?
Хайде, една от тях/Нова е наемател, трябва да ухажва хазяйката си Прокопиев.
Ами другите?
Той е опасен и в друго отношение: разрушава представата за нормална стопанска дейност.

***
Припомнете си, как бе превзет от него „Каолин“ – и то при очевидно по-изгодната оферта на чуждестранен инвеститор.
А след това Прокопиев имаше нахалството непрекъснато да пише във вестничетата си, че в България няма климат за чуждестранни инвестиции.
Ценко поне е по-ясен – той псува на майка, налага със сопата и толкова.
Но и Прокопиев, всъщност, ви псува – само че на ум – и ви прекарва, защото знае, че сте търпеливи.
Изтърпяхте всичко.
И ще продължавате да търпите.

***
Ето ви корупция от най-висок ранг – в случая с ЕВН: Ортакът на Плевнелиев Прокопиев – и министри, които той е посочил.
По-добър пример от този едва ли има.
Но телевизиите сякаш получават киселини от него.
Нямат никакво намерение, за кураж да не говорим, сериозно да разчоплят аферата с ЕВН.
Вижте им само въпросите към Прокопиев, лъснали от олио.
Сякаш им е казано предварително да го оневинят.
Всеки път, когато обвинението е насочено към някоя лакома акула, телевизиите доброволно влизат в ролята на глупави шарани, които услужливо се усукват около нея.

Статията е публикувана във фейсбук страницата на журналиста

 

Какво стои зад партньорството между Доналд Тръмп и братя Кох?

Степента на озлобеност срещу Тръмп в американското общество е такава, че понякога изглежда сякаш зад него не стои абсолютно никой, а Америка е на крачка от „цветна революция”. Това обаче не е вярно, в противен случай Тръмп никога не би се добрал до върха на властта. Демаркационната линия вече се очерта – анти-Тръмп страстите се нагнетяват основно от американските информационни гиганти, тясно свързани с виртуалната икономика и ИТ-общността. Промяната на технологичната парадигма в полза на реалния сектор, която Тръмп замисля да осъществи, им обещава в най-добрия случай значително понижаване на техния обществено-икономически статут.

Немалко раздразнение у собствениците на водещите американски медии предизвиква и това, че Тръмп мина и без тяхната подкрепа, като се съсредоточи в общуването с избирателите посредством социалните мрежи. Освен всичко друго, с това той доказа, че ориентирането към реалния сектор и използването на най-новите технологии не си противоречат взаимно. Засега все още е трудно да бъдат разкрити всички и дори най-големите участници в разгръщащото се в Америка противоборство между „реални” и „виртуални”, но някои фигури от лагера на Тръмп заслужават особено внимание. Не на последно място, защото са рядко споменавани. Например, братя Кох.

Чарлз и Дейвид Кох са съсобственици на най-голямата в света частна компания – Koch Industries, в която работят 100 000 души. Пакетът акции на двамата братя в компанията се оценява на 94,2 милиарда долара. Те отдавна са едни от основните донори на консервативното крило на Републиканската партия. Сферата на дейност на братя Кох обхваща нефтопреработването, производството и обслужването на оборудване за нефтопреработвателната промишленост, експлоатацията на тръбопроводни мрежи, преработката на дървесина, производството на електронни компоненти за тези и други отрасли. Като тандем братята превъзхождат по размера на собствеността си Бил Гейтс, чието богатство се оценява на 87,4 милиарда долара (84,2 към януари тази година, бел. ред.).

Противопоставянето между братя Кох и Бил Гейтс в известен смисъл е отражение на главното икономическо противоборство в съвременна Америка – това между реалния и виртуалния сектор. Остротата на това противопоставяне обуслови и разгорещеността на избилите на повърхността политически страсти. Достатъчно е да кажем, че по данни на The New York Times финансово-промишлените групи, свързвани с братя Кох, са планирали да изхарчат 900 милиона долара за изборите през 2016 г.! Толкова високи бяха ставките в неотдавнашната и, може би, преломна за Америка президентска кампания.

Да наричаме Тръмп протеже на братя Кох обаче би било по-скоро неправилно. Въпреки че значително им отстъпва по размера на състоянието си, оценявано на 4,5 милиарда долара, все пак той е по-скоро техен партньор и съюзник. Интересите на бизнеса с недвижимо имущество и строителството, персонифицирани в Тръмп, също спадат към сферата на реалната икономика. А хората, поставени в екипа на президента директно от братя Кох, са достатъчно много. Най-видният от тях е вицепрезидентът Майк Пенс, който по време на предизборната кампания беше открито подкрепян от един от най-приближените съветници на братя Кох – председателя на основаната и финансирана от тях организация „Американци за просперитет” (AFP) Тим Филипс. Пенс беше почетен гост на организираното от братята събитие за набиране на политически дарения, проведено през август 2016 г. в Колорадо. Сътрудникът на Koch Industries Марк Шорт стана съветник на Пенс по връзките с обществеността. Още като губернатор на щата Индиана, Пенс неведнъж се среща с Чарлз и Дейвид Кох, включително на заседанията на борда на директорите на AFP и им благодари за оказаната подкрепа.

Съвсем явно „упълномощен” от братя Кох е новият директор на ЦРУ Майк Помпео. В един период той беше председател на съвета на настоятелите на мозъчния тръст на братя Кох – Канзаския институт за политика, разположен в родния град на Помпео Уичита, където се намира и централата на Koch Industries. Кампанията, довела до избирането на Помпео в Камарата на представителите през 2010 г., беше финансирана основно от братята. Шеф на предизборния щаб по време на кампанията беше бивш юрист на Koch Industries, а бъдещият директор на ЦРУ беше подкрепян от същата тази организация „Американци за просперитет”, тясно свързана с Чаената партия.

Сама по себе си организацията, първоначално носила многозначителното име „Граждани за здрава икономика”, е едно от водещите консервативни движения в САЩ и има над 2,3 милиона членове. Освен от братя Кох, тя е финансирана и от такива гиганти като ExxonMobil, Phillip Morris, General Electric и др. AFP се застъпва за свободата на предприемачеството и за намаляването на данъците и държавните разходи.

С оглед на факта, че бизнесът на братя Кох е един от основните замърсители на околната среда в САЩ, не е изненада, че AFP активно се противопоставя на всевъзможните теории на „зелените”. Първият председател на AFP беше конгресменът Рон Пол, известен с изявленията си в подкрепа на развитието на сътрудничеството с Русия. В последните си интервюта Пол приветства решимостта на Тръмп да върви по този път, но изказва съмнение, че „правителството в сянка” ще му позволи да го направи. Много неща обаче зависят от това как ще заработи новият екип на Тръмп.

Трябва да кажем, че семейство Кох имат собствена история на отношения с Русия. Основателят на компанията Фред Кох, който е баща на братята, построява в СССР 15 крекинг инсталации за преработка на съветски нефт в периода 1929-1932 г., когато много негови колеги по бизнес отказват да работят на този пазар. Фред Кох не се отказва от сътрудничеството със Съветския съюз, въпреки че е последователен антикомунист и член на „Обществото Джон Бърч” (консервативна група, подкрепяща антикомунизма и ограничената държава власт, бел. пр.). Здравият разум му подсказва, че политическите системи се сменят, но народите и икономическите основи на живота им остават. Интересно е също така, че братя Кох, които са най-големите нефтопреработватели в Америка, също като нефтодобивниците винаги са смятали за по-изгоден за себе си скъпия нефт и активно са играли за повишаване на неговите котировки. Това също не е лоша новина за Русия.

Появата в екипа на Тръмп на неочаквани фигури на значими политически постове, по-специално на бившия председател на борда на директорите и главен изпълнителен директор на ExxonMobil Рекс Тилърсън, очевидно следва да се разглежда на първо място не като жест в една или друга посока, а през призмата на взаимоотношенията в новата администрация. Позицията „държавен секретар“ се смята за четвъртата по важност в държавната йерархия на САЩ. Като издига на нея Тилърсън, Тръмп създава определен противовес на забележимото присъствие на хора на братя Кох в своето обкръжение, но такъв, който не би могъл да предизвика тяхното раздразнение, защото и те зависят от нефтодобивния сектор. Със своите позиции в бизнес общността Тилърсън по дефиниция също не може да е протеже на братята. И той, като Тръмп, се явява техен партньор и съюзник.

При привличането в администрацията и на други крупни фигури от деловия свят новият президент на САЩ се ръководи преди всичко от тяхната ориентация към развитието на реалния сектор на икономиката. Сред финансистите, например, това са преди всичко представители на Goldman Sachs, ориентиран в най-голяма степен от всички финансови конгломерати към инвестиционната дейност.

Често срещаните в американските медии твърдения, че на екипа на президента не му достигат сплотеност и професионализъм, едва ли отговарят на действителността. Тръмп съвсем правилно въведе в своя екип необходимите „проверки и баланси” (основополагаща система при разделението на властите, бел. пр.), за да гарантира координацията в работата. И най-важното – той състави екип от съмишленици по ключовия въпрос: и икономиката, и политиката трябва да се опират на здравия разум. Само в такъв случай ще има шанс да направи Америка „отново велика”.

Автор: Дмитрий Минин. Превод: Свилен Георгиев

Източник:епицентър.бг

Кольо Парамов: Внимание, българи! Ще има втори Народен съд!? Бедните хора лягат и стават с омраза

 

 

Кольо Парамов:
1.II. 2017 г.

На този ден преди 24 години – 1.II.1993 г., по предложение на депутата от СДС в 36 ОбНС г-н Васил Гоцев българският парламент отдаде почит към избития елит на държавата от Народния съд. Когато г-н Гоцев направи предложението си, цялата парламентарна група на БСП „хукна да бяга през глава“ наляво и отзад на залата.
Аз застанах прав – мирно, и откликнах на поканата за почит към тази мерзка ликвидация на „каймака“ на българската държава. Накрая забелязах, че всички вдясно бяха вперили поглед в мен и тогава разбрах, че съм останал сам вляво. Това доста ме смути и учуди, защото в последните близо 39 месеца в БСП говорехме само за промяна, за нравственост, а на живо в залата на парламента бях останал сам-самичък! Що за лъжа беше това?
Защо моята парламентарна група избяга и не призна издевателствата на Народния съд? Този въпрос и до ден-днешен не ми дава мира!! Защо беше тази озлобеност? От 1945 до 1993 г. – близо половин век!! Сигурно има защо! Или аз не съм прав, когато искам помирението да бъде част от новия възход на България.
Новият възход ли? Няма нов възход, има цялостно деградирал нравствено-морален и стопански упадък, има елементарен, простоват и прогнил упадачен капитализъм от най-първично ниво. Съградилият българския капитализъм – марксистът Иван Йорданов Костов, бе злият теоритик и реализатор на новите устои на българската държава. Така се родиха новите капиталисти, новите псевдо буржоа, отначало с парите на начеващата червена олигархия. А после – с парите на цялата държава заради уродливите закони, подарената собственост и заграбеното богатство на цялата България.
Какво искам да им кажа днес на тези от „знатната среда“ на новоизлюпените богаташи на България, които не си знаят парите. Парите у нас, по офшорките, парите в десетки имоти и в уникални богатства по света:
Вие, богаташите, живеете в утопично посткомунистическо общество. Мислите, че сте най-умните, най-прогресивните, най-успешните и най-печелившите. Жестоко се лъжете! Там, долу в бездната на мъртвия дом към глупостта и тъмата на нисшия българин се е настанила голяма и тежка беднотия. Тя е пословична с уникалната си неграмотност и е съпроводена с безкрайната ви нагласт.
Вие, богаташите, смятате, че само вие трябва да живеете добре, богато, пищно и неконтролируемо. Вие не отчитате, не разбирате, не осъзнавате, че България не е в Латинска Америка. Там характерът на индивида е с презумция за оцеляване без омраза, а тук омразата и завистта са пословични. Тя ще бъде определяща и коригираща мечтите ви занапред. Тя от сега нататък ежедневно ще ви притиска до „другата“ истина на разслоената държава. Изборите в ж.к. „Младост“ ви показаха началото на нетърпението и твърде многото нелогични действия.
Днес вие, богаташите, се правите, че не виждате скрития заряд на недоволството на бедния и унижения българин. Живеете разточително в дворците си в Симеоново, Драгалевци, Бояна и Банкя, заграбени заради липсата на силна държава. Онази България, която гарантираше екзистенц минимума я няма и няма да се повтори вече. Но и прекалената бедност и унижения за българите, сътворени от вас, им идват вече в повече. И утре, когато предизвикате едно гражданско неподчинение, за да не кажа въстание, няма да си намерите мястото. Замислете се!!
Огледайте се какво става в Румъния!
За разлика от там, където съществува внезапният зов и се практикува романската етика, тук, в България, всичко е непрогнозируемо. Вижте историята ни от 1300 години.
Вие, богаташите, ще оберете линча и негодуванието на поддържаната ви политическа класа. Вие я създадохте, вие я насочвате, за да печелите и богатствате, но тя – политическата ви класа, ще ви строполи директно!
Българите по натура са отмъстителни и силни към себеподобните, които ги унищожават с бедност, глад и мизерия. Помислете добре за това!! Установяването на директно и огромно противоречие през последните 15 години, лансирано между реалности и политически програми, сътворени от мечтатели, е първият абсурд. Вторият е истината за живота на 85–90% от населяващите страната и ще роди много скоро другата България. Третият абсурд е голямата илюзия, че туризмът и някакво латифундистко земеделие ще успокоят нравите на бедняците. Не е възможно!! Бедните хора лягат и стават с омраза. Те са неспособни да помислят за вдруги ден, защото не знаят как ще прекарат утре.
Тази арогантна неспособност за държавническа оценка на битуващите истини, на реалността в България ни тласка другаде. Тя ражда и поддържа вече огромна вражда и неустановеност към съда и правоприлагащите органи. Органите днес не акумулират енергия за превъзмогване на държавното противоречие, за установяване на могъщо правораздаване.

 

Те днес възпроизвеждат отрицание на отрицанието заради наглостта си към политическата класа. При такава сублимна атмосфера, предизвикваща разочарование, политиците скоро ще забягнат от своето амплоа, раждайки наистина условията за втория Народен съд.
За огромно съжаление вторият Народен съд става с всеки изминат ден все по-реален, по-очакван, защо не и все по-наложителен. А сметката този път ще я платят богатите българи, които упълномощиха политическата класа за арогантните й действия.
Тези действия са законите, наредбите, условията, чрез които се граби българският народ, поддържа се умишлено беден, неграмотен и зависим от елементарната олигархия. Не може да се осигуряват пенсии и заплати – 10–12–15 пъти по-малко в сравнение с ЕС, и да им се говори за демокрация. Не може 700–750 000 цигани да се скитат немили-недраги, без образование, без елементарна дисциплина, на слободия, с кражби и бруталности. Не може за хора, които нямат един ден трудов стаж, да няма регистрация по места като трайно безработни.
Тази „демократична“ безкрайна анархия в държава с вековна история, рекламирана постоянно като член на Европейския съюз, не е нищо повече от нагла пародия. Нагла пародия на бездържавността, легитимирана от една каста като „европейска демократична инситуционална и последователна практика“.
Не отиваме на добре, господа богаташи! Противоречията са ни огромни. Те сега се таят там долу в лошия поглед на почти всички българи. В чисто политически план сега скоро на изборите ще разберете силата на неудволетворението, разрухата в доверието и във взаимоотношенията. Днес корупцията като клин се вмества в отношенията между политическата класа и богаташите. Тя повече се ползва за медийна нагласа, но иначе е дълбоко истинска и прецизно отработена.

 

В стопанските отношения всичко за всеки е ясно. Знае се кой в кой търг трябва да играе, в коя комбинация трябва да участва, как да спечели, колко да отчете и чак тогава за доходите на онези в „подземието“.
– От 12 години пиша, че е сгрешена сериозно матрицата на доходната политика, но никой не желае да популяризира този проблем.
– От 8 години уточнявам, че Валутният борд си изигра своята роля и ражда само пословична бедност.
– От 7 години насам пропускаме възможността да приемем еврото, за да се ползваме от приоритетите на Европейската централна банка.
– От 5 години предупреждавам, че различията при изчисляване на БВП, отнесен към резервите на борда, не гарантират перфектното парично обращение.
– От 4 години се регистрира тежка кредитна неустойчивост в едва началната средна класа. Разликата в страндарта на живот ще помете всички мечти и утопии на политиците през 2017 г. и ще роди „обратната“ България.
Цялата тази съществуваща днес стопанска бутафория ще коства на богатите хора в страната целия прелом. Богатите трябва да осъзнаят час по-скоро какво грози тяхното спокойствие и бъдещата перспектива.
Българските богаташи трябва немедленно да се замислят в концептуален план – може ли тази политическа върхушка да запази техния стандарт? В противен случай, рискът от елементаризиране на тежкия проблем от безпаричието на бедните ги блокира. Въпросната неустановеност като перспектива праща угнетените против богатите още по-директно, още по-злостно, нетърпеливо и отмъстително.
Уважаеми богаташи! Събирайте се по-бързо и решавайте. Свиквайте масонските ложи на спешни заседания. Търсете елитното офицерство и решавайте бързо и срочно. Решавайте за вашето бъдеще, за вашето богатство. Иначе, ще докарате България до втори Народен съд. Мислете и работете осторожно за бедността в България, тя е вашият най-голям враг сега.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Честито! Новият световен ред дойде. Не е ясно само кой е врагът

 

 

Има хипотеза, че преди много милиони години Земята си е разменяла полюсите и скоро пак ще ги размени – било поради някакви тектонични катаклизми, било заради мистериозната планета Нибуру, която дебне някъде в Слънчевата система. А можело и американците нарочно да обърнат земната ос с помощта на технологии от типа на ХАРП заради някакви техни си съображения.

За Земята не знам, но в световната политика полюсите и осите бързо и почти неочаквано се извъртяха по начин, който не се помни поне от 70 години. А може би и повече. Европейските държави се пренареждат в конфигурация, която много напомня позата им преди двете световни войни. А именно – англосаксонците недоволстват от германците, а

Русия е на път да им стане съюзник по неволя. Британската премиерка Тереза Мей се зае да възстановява “специалните отношения” със САЩ, вървейки по стъпките на Чърчил. През 2017 г. Островът ще се откъсне от прегръдката на Германия и Меркел, а след изборите и Франция може да тръгне по този път. Фрекзитът чука на вратата.

Русия все още се води неприятел на САЩ, но според Тръмп тя може да бъде съюзник срещу общия враг, който и да е той. Това вече се е случвало. След Първата световна война СССР се води неприятел на англосаксонците, но след 22 юни 1941 г. изведнъж става съюзник.

При всички сериозни войни Русия и САЩ са били на една страна на барикадата. Например по време на американската гражданска война Великобритания помага на Юга и за малко да обяви война на Севера, докато Русия изпраща флота си в пристанището на Ню Йорк на разположение на Линкълн. Тогава Лондон е враг, а Русия е единственият приятел на САЩ сред великите сили. В края на века обаче тя пак е враг, в първата половина на световната война е приятел, после враг, при Франклин Рузвелт е приятел, след това става враг до времената на Елцин, когато отново става приятел.

Сега основанията за подновяването на дружбата са две. Първо, САЩ все повече обтягат отношенията си с Китай, а да си скаран едновременно и с Китай, и с Русия, не е добра геополитика. Единият от двамата задължително трябва да е приятел.

Второ, руските природни ресурси са твърде примамливи. През 90-те години американските компании ги получиха буквално като подарък и доста се разглезиха. Путин обаче спря авантата. Отначало Белият дом се опита да го свали с обичайните си методи. След като не успя с лошо, сега дойде времето да опита с добро, тъй като загубите на някои компании са огромни.

Както знаете, новият държавен секретар на САЩ Рекс Тилърсън е бившият шеф на световната компания “Ексон”. Тя има подписан договор с Москва за проучване и добив на нефт за 500 милиарда долара. Сега тази сделка е замразена заради санкциите и загубите на “Ексон” са огромни.

Бизнесът не може да чака Путин да падне. Ами ако е на върха още 10 години? А още 20? Не, разбирателството е за предпочитане.

Да вземем санкциите срещу Русия. Предишният американски президент ги наложи заради присъединяването на Крим. Онзи ден Тръмп каза, че ще ги отмени, ако Русия съкрати ядрения си арсенал.

А къде отиде Крим? В същото време западноевропейските лидери започнаха да се еманципират от Белия дом. А довчера му козируваха чинопоклонно. На Обама дори уредиха Нобелова награда още преди да е свършил каквото и да било.

Къде обаче е предварителната Нобелова награда на Тръмп? Никога досега Европа не е посрещала новия американски президент толкова хладно. Водени от Меркел, западноевропейските лидери критикуват Доналд Тръмп за кажи-речи всичко – за спирането на пътуващите от 7 мюсюлмански държави, за отмяната на търговските споразумения, за новите претенции към НАТО, за отказа от екологичната политика и борбата срещу глобалното затопляне.

Какви точно са плановете на Тръмп за НАТО, още не е ясно. Разбра се само, че ще настоява съюзниците да плащат повече за отбрана. А това явно не се посреща с ентусиазъм от богатата Европа.

Председателят на европарламента Донлад Туск разпрати писмо до европейските лидери и в него предупреди, че сред заплахите пред ЕС са Китай, Русия, радикалният ислям и… новата политика на САЩ!

САЩ – заплаха за Европа? И това го твърди европейската Цецка Цачева? Наистина, май световните полюси са се обърнали.

Ето и още една странна инверсия – докато капиталистът Тръмп е на път да въведе протекционизъм и да върне назад глобализацията, лидерът на китайските комунисти Си Дзинпин дръпна в Давос едночасова реч за ползата от глобализацията и свободната търговия.

Карл Маркс сигурно се е обърнал в гроба си. Век и половина в американската външна политика има приемственост, нямаше голямо значение дали управляват републиканци или демократи. Сега обаче скандалът във вътрешната политика се проектира и във външната. И обратното – външнополитическите инструменти за клатене на лошите режими по света се обръщат навътре.

Близките до Сорос организации се опитват да правят цветна революция в САЩ. На тяхна страна са лидерите на Западна Европа, докато Вишеградската четворка клони към Тръмп. В източноевропейските страни клоновете на “Отворено общество” са в тревожен хаос, объркани дали Белият дом им е господар, или противник, дали ще получат нови опорни точки, или ще карат по старите.

Меркел бе любимата ученичка на Сорос в дисциплината “мултикултурализъм”. Сега обаче световният благодетел се обърна срещу нея: “Сравнете поведението на САЩ след Втората световна война – пише той в статия по Нова година – с поведението на Германия след краха от 2008 година. САЩ приеха плана “Маршал”, който доведе до развитието на ЕС, докато сега Германия наложи програма за остеритет, която обслужи тесния себичен интерес.”

Много интересно е, че Сорос поставя ЕС и СССР в една категория:

“При забавения икономически растеж и безконтролна криза с бежанците ЕС е на ръба на разпада, и ще преживее нещо подобно на СССР в началото на 90-те години.”

Това е малко пресилено от страна на Сорос, тъй като никой не може да се разпадне както СССР. Близкият до републиканците “Уолстрийт джърнал” също се заяжда с Меркел, но от друг ракурс. Според коментатора Нолмън Дженкинс-джуниър желязната фрау е, меко казано, некомпетентна. Нейните “зле обмислени политически спазми” включват: Първо, решението да спре 17-те германски атомни централи след аварията във Фукушима, която бе предизвикана от земетресение и цунами. Спирайки централите, тя заложи на възобновяемите енергийни източници, които се оказаха неадекватни и трябва да се дублират с централи на въглища. В резултат днес емисиите на въглероден двуокис са по-големи, отколкото преди Меркел да дойде на власт.

Второ, Меркел отвори вратите на ЕС за близкоизточните и африканските мигранти, което пряко доведе до брекзита, възхода на антиевропейските партии в Стария континент и дори до победата на антинатовската и антиевропейска администрация на Доналд Тръмп.

Трето, тя прие тактиката на “протакане и преструване” за европейската дългова криза, печелейки време за германските банки, но изоставяйки задлъжнелите страни да се борят със стагнацията, което застрашава общия пазар и валутната система.”

Меркел е канцлер вече 12 години и явно смята да продължи да бъде, ако дясната коалиция спечели изборите в Германия тази година. Това също е признак, че полюсите на света се обръщат. Доскоро не бе прието лидерите на демокрациите да карат по 3-4-5 мандата. Намерението на Путин да стане президент за трети път бе посрещнато от Запада с огромно неодобрение, всъщност оттам тръгна скандалът. Обаче Меркел явно е решила да стои на поста колкото Тодор Живков, Фидел Кастро или поне Тито. След кайзер Вилхелм Втори никой не е управлявал Германия толкова дълго. Явно тя е станала незаменима като Лукашенко.

И цялата тази световна промяна е резултат от първите 10 дни на Тръмп. Какво ли ще стане след първите 100?

 

 

Валери Найденов, 24часа

 

Боян Чуков: 2017 година е решаваща.Промените ще бъдат внезапни, радикални и болезнени

 

 

Боян Чуков, A-Specto

На предстоящите избори в Европа все по-ясно ще се налагат привържениците на консервативната демокрацияВъв времената на „развития социализъм” всяка една година от поредната петилетка получаваше свое собствено наименование. Една от годините беше „решаваща”, друга „определяща”, трета „завършваща” и т.н. Имаше даже виц по този повод. Милиционер пита пиян в изтрезвителното: „Как се казваш?”. „Не помня!”, отговаря пияндурникът. „Къде живееш?” „Не помня!” „А коя година сме?” Тогава пияндурникът изведнъж става сериозен и отвръща: „Решаваща!”.

В онова тоталитарно време постоянна задача беше „интелектуализацията” на страната. Във всички области. По-ясно казано, поумняване на нацията. Този призив би следвало да е силно актуален и в наши дни. Ако използваме описания подход и терминология от онова време, то 2016 година можем да наречем „завършваща”.

Преди около девет години се заговори за световна криза. През това време се коментираше, но все още нямаше ясен политически изказ на протичащите глобални процеси, който да показва, че точката на невъзврат е премината. И връщане назад няма. Не съществува път за завръщане към докризисното статукво. Във втората половина на 2016 г. обаче тази невъзможност стана осъзната.

Хората започнаха да проумяват новата ситуация, в която се намира светът. Глобалният електорат е в процес на преосмисляне на обкръжаващата го действителност. Между него и политическите елити на статуквото постепенно започна да се оформя много дълбока пропаст. Съвсем видимо се разрушава неолибералният икономически модел – на глобално и на национално ниво. Стана повече от очевидно, че е невъзможно да се поддържа глобална система, базирана на деиндустриализация на развитите страни, които се превърнаха от „фабрики на света” в банални супермаркети за реализиране на продукция. На продукти, експортирани предимно от Азия, където все още има наличие на прекалено евтина работна ръка.

Постоянното преразпределяне на ресурсите от реалния производствен сектор към финансовите структури доведе до падане на търсенето, липса на стимули за развитие, затихване на иновационната активност. И най-важното, появи се психологическа депресия. Тя обхвана милиони от населението на нашата планета. Тази депресия се прояви в спонтанни изблици на агресия, която предопредели много конфликти на най-различни нива. От битови скандали до граждански войни. Независимо от политическата или икономическата основа на тези конфликти те се захранват постоянно от масовото озлобяване, дезориентация и фрустрация.

От друга страна, политическите институти, изградени и дооформени през предишните десетилетия, блокират необходимите промени. Не се допускат обсъждания или реализации на съдържателни алтернативи. Това е една от причините в Европа да се натрупа с времето негативно, почти враждебно отношение към евробюрокрацията в Брюксел. Европейският съюз постоянно натрапва „реформи” на националните институции и икономики в унисон с интересите на транснационалните корпорации. На всичкото отгоре години наред над страни като България се провежда унизителен „мониторинг”, който засяга националното достойнство на българския народ. В резултат от наставленията на евробюрократите през изминалите двайсетина години последиците са институционална разруха на националната държава, икономически колапс, деинтелектуализация на населението и ужасяващ демографски срив. България в това отношение може да бъде неприятен негативен пример. Но през 2016 г. всичко се срути. „Лавината” тръгна.

Първо чудноватият Brexit. Последва холандският референдум, който унищожи европейското бъдеще на Украйна. За нов президент на САЩ беше избран Доналд Тръмп, който е антинатовец. Референдумът в Италия помете не само Матео Ренци и неговото правителство, но и водената от него политика. В България на хребета на надигналата се в света политическа „мексиканска вълна” беше избран Румен Радев.

Неговите основни противници от ГЕРБ остават в миналото. Във времето ГЕРБ само ще затихват. Избирателната кампания на Цецка Цачева приличаше на черно-бял филм, чийто музикален съпровод е досаден кан-кан, изпълняван на овехтяло и раздрънкано пиано. Гербаджийската риторика се оказа безнадеждно овехтяла. И пробивът беше извършен чрез бунтовен вот на избирателите.

Много е важно да се осъзнае, че въпросният бунт не е идеологически в рамките на познатото партийно разделение. До 2016 г. всички основни партии в Европейския съюз и около него, независимо от това дали са леви или десни, бяха напълно интегрирани в системата.

Протестът на масите намери своя израз по-скоро в десния популизъм, а не в левия. Акцентът беше поставен върху антилибералния популизъм. Това подсказва, че политически формации с идеология като тази на Реформаторския блок, въпреки че са още зелени, няма никога да узреят. Явно директно ще преминат във фаза гниене. През 2016 г. завърши един изкуствено поддържан десетгодишен период, който прикриваше растящото системно разпадане.

През 2017 г. се очаква да стартират нови процеси, които очевидно ще излязат от рамките на все още агресивно либералстващите институти. Посоката на движение ще се стабилизира. И скоростта ще нараства във времето. Ще се сформира нова политическа и социална реалност. Ще се променят правилата на играта. Никой няма да остане „на завет”.

Промените ще засегнат целия свят. Всички региони. Европа, Балканите и България. Промените ще бъдат неочаквани, внезапни, радикални и болезнени. Особено неприятни за политическия елит на сегашното статукво. Промените ще бъдат неизбежни. Нашите партньори и „стратегически съюзници” в НАТО и ЕС ще трябва да се досетят, че България има свои собствени национални интереси, които не съвпадат с интересите на големите страни от Запада.

Че защитата на българските национални интереси не е шовинизъм, русофилство, комунизъм, тоталитаризъм, путинизъм, наследство от ДС и други подобни фалшиви твърдения. Досегашната мантра, че истинските български национални интереси са превръщането на България в „силна демократична държава”, която подкрепя либералния световен ред и внася в него своята непосилна лепта, се оказа абсолютна измама.

Изминатият либерален път доведе останалите живи българи до „помийните ями” на Европейския съюз. Това твърдение се доказва по елементарен начин с факти и цифри. В контекста на казаното по-горе може да се определи бъдещото съдържание на 2017 година. Тя ще бъде една решаваща година. Година на вземане на решения.

Досега политическите и обществените събития се рамкираха от съществуващите институти и практики. Но да се говори и действа по предварително зазубрени неолиберални клишета е вече контрапродуктивно. Нагледен пример е Реформаторският блок, който агонизира с клишираната неолиберална риторика. Демоде! Формулата business as usual също не върши работа. Въобще, поддържането на доминиращата до този момент политическа риторика води до неприемане от страна на избирателите, на народите. Кралят е гол! Съвсем малко са тези, които все още не са разбрали това. Или пък им плащат по линия на чуждите НПО-та да се правят, че не са разбрали!

Най-вероятно 2017 година ще постави началото на една световна „перестройка”. Ще се промени мирогледната парадигма на днешното общество. Задълбочаването на общата криза ще ускори демонтирането на предишния модел на глобализация. На предстоящите избори все по-ясно ще се налагат привържениците на консервативната демокрация. В България по традиция реагираме с огромно закъснение на световните тенденции. Сегашният политически елит в преобладаващата си част се явява огромно бреме за развитието на нашата страна.

Българският народ изпревари в интелектуален план повечето от своите политически „лидери”, натрапени преди 27 години от Кръглата маса. Никой от народа не е избирал въпросните „лидери”, за да имат легитимно право да се нарекат политически елит. Липсва адекватна оценка на прехода след 1989 г. и само смяната на политическия елит може да позволи да се направи истински одит на „прехода към демокрация”, който може да се представи публично пред българския народ.

Необходимо е да се спазят три условия, които могат да осигурят системен подход към събитията в края на ХХ век.

Първо, време е да се погледне на последните изминали десетилетия от позицията на разума и реалността. Обективните факти нямат идеологическа защита.

Второ, събитията в България трябва да се разглеждат в контекста на българо-европейската история. А именно – световните войни имат социално-расов характер с цивилизационна проекция.

Трето, само и единствено обществото като цяло има право да взема легитимни решения, а не отделни групи, „клубове” по политически интереси и финансирани от чужбина НПО-та.

Много е важно най-после да се проумее, а след това и да се преустанови практиката с кадруването от страна на платените от чужбина НПО-та, които безнаказано и с непочтени методи редят държавната администрация и българските правителства. Досега беше така.

Но да си зададем ключов въпрос! Какво се случи през и след 1989 година? Ретроградната висша комунистическа номенклатура с цел лично облагодетелстване извърши национално предателство. Извърши дворцов преврат. Това доведе до разкол и война в самото българско общество. То се разпадна на непримиримо враждуващи „комунисти” и „фашисти”. Последните се наричат още и „демократи”, като понятието придоби пейоративен смисъл.

Преследвайки своите користни цели, ретроградната комунистическа номенклатура оглави и двете враждуващи групи. Винаги трябва да осъзнаваме, че двете враждуващи групи са съставени от представители на една значителна част от българския народ. Следователно през последните 27 години в България се води братоубийствена война. Двата лагера се бият помежду си, докато чужди държави превземат българските институции, икономика и политически партии чрез своята агентура за влияние.

Големият проблем е, че идеологията се превръща в „правилна” или „неправилна” само в контекста на определени исторически обстоятелства. Демонтирането на българската държавност се извърши от ретроградната комунистическа върхушка. Тя бързо се пребоядиса и въоръжи с противоположната „правилна” за своето време идеология в ущърб на народа, но в своя изгода. Това позволи на комунистическата номенклатура да си припише и общонационалната собственост след 1989 година.

В резултат в България се води война – една част от българите се насъскват методично срещу друга част. По този начин се предизвиква разрив на националната традиция, която съдържа в себе си мощна цивилизационна проекция. Необходимо е да се осъзнае, че колониалните властови субекти винаги използват идеологията като инструмент. С помощта на идеологията се провежда антинационална политика, която обслужва користните цели на политическия елит, както и целите на външни фактори. Употребата на идеологията няма нищо общо със социалната справедливост.

Едва през 2016 година на хоризонта започнаха да се забелязват първите наченки на национално помирение. Това е така, защото все повече българи осъзнават, че България е на прага на поредната национална катастрофа. Българският народ се топи. Изчезваме като нация. Българите са изправени пред историческо предизвикателство, на което могат да отговорят само ако са единни. Принципът на партийността започна да отстъпва пред принципа на солидарността.

Ако това не стане, ще изчезнем всички заедно, ще изчезне и България като държава. Румен Радев беше избран за президент, защото партийният принцип на втория тур от гласуването отстъпи пред принципа на солидарността. Затова картата на България почервеня от вота на гласоподаватели с политически убеждения, различни от левите. Най-после сработи инстинктът за самосъхранение на българския народ. Защото той видя в лицето на Румен Радев шанс за промяна на статуквото, което води методично страната към национална катастрофа.

Дали Румен Радев ще оправдае надеждите и оказаното от българите доверие, е друга тема. Ще видим!

Националното помирение не отменя отговорността на лица, извършили конкретни деяния преди и след 1989 година. Става въпрос за лична, а не за колективна отговорност. Тя не налага на нашите съвременници никакви допълнителни исторически задължения. Нито върху „комунистите”, нито върху „фашистите” („демократите”). Осъждат се само конкретни виновници, а не страни в братоубийствения конфликт.

Трябва да се избавим от мита за „колективната вина” и историческия истеричен алармизъм. Трябва публично да бъдат оповестени и порицани политически безотговорните политици, които брутално се опитват да налагат приемането на доктрината за „колективната вина” и „колективното покаяние”. Политици, които отхвърлят социалната справедливост, но автоматично и безкритично настояват за приемане на вносни политически императиви.

Какво да се прави ли? Да се признае, че принципът на личната, а не на колективната отговорност е този фундамент, върху който може да стъпи националното примирие и преодоляването на срива в нашата национална традиция.

На България не са й необходими едни безкрайни европейски „реформи”.

Нашата страна се нуждае час по-скоро от истинско национално възраждане и реален истински суверенитет.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кой се опита да забие нож в гърба на Нинова? И свърши ли времето на кукловодите

 

 

Двудневният конгрес на БСП приключи с много на нула за ръководството на партията срещу т.нар. вътрешна опозиция, която се бе подготвила да бламира лидера Корнелия Нинова.

Кой всъщност обаче се опита да забие нож в гърба на ѝ?

Както казва житейската мъдрост “няма ненаказано добро”.

Опозицията на Нинова се оказа странна симбиоза между лявото крило на Янаки Стоилов, обидени депутати с повече от 12 години стаж в НС и ръководството на Софийската градска организация.

Ако първите две групи са логично засегнати, то интересно е какво се случва със Софийската организация и какво лице показа тя на конгреса. За изненада на всички най-големите противници на реформата „Нинова“ се оказаха делегатите на Софийската организация на БСП.

Факт е, че 47 от 86-те делегати, които гласуваха „против“ прекия избор на партиен лидер, са от столичната БСП. Нещо повече – още в самото на начало на конгреса, на петата му минута, в събота делегат от столичния район „Изгрев“ поиска точката за промените в устава да отпадне от дневния ред на конгреса. И какво излиза – че Столичната организация, която би трябвало да е моторът на промяната в партията, се оказа най-ревностният защитник на статуквото.

Нинова е част от тази партийна организация и винаги е обръщала най-много внимание именно на другарите си от София, многократно е заявявала, че именно оттук стартира политическият ѝ път. Запознати  ревниво споделят, че вратата на председателския ѝ кабинет винаги е била отворена за претенциите и безкрайните искания на софиянци.

Тогава защо я предадоха?

Ключът за странното обединение срещу Нинова се оказва желанието на немалка част от районните председатели в София да бъдат и депутати, и партийни шефове едновременно. Към момента и старият, и новият устав не позволяват това.

Но те решиха да играят ва банк. И загубиха!

Сами ли са били?

Колкото и да е странно като предположение, но няма как в цялата организация на „бунта“ да не участва и председателят на градската организация Калоян Паргов. Той би трябвало да знае какви са настроенията на хората му, ако пък не знае – значи нещо се изплъзва от погледа му. В същото време в своите публични изяви Паргов се явява ревностен защитник на идеята за съвместяване на депутатската банка и стола на партиен водач, като нееднократно е настоявал да отпадне искането за недопускане на съвместимост на тези длъжности. Тогава излиза, че „бунтарите“ следват водача си. Което пък е лошо, защото столичната БСП е най-голямата, тя трябва да е в авангарда на обновителните процеси и в партията, и в държавата.

Гласуването на устава показа, че някои от делегатите на конгреса все още не са разбрали, че със старите схеми за влияние в партията е приключено. Нинова обеща още при избирането си да сложи точка на задкулисието и никой не може да я отклони от този път. Днес на конгреса се разигра позната бартерна търговия на гласове – хората на Янаки подкрепиха хората на Овчаров за несъвместяването на партиен и парламентарен пост, а вторите върнаха жеста с подкрепа за отпадане на мандатността.

Крайната сметка обаче излезе плачевна, защото влиянието на двете лобита се оказа под стотина делегати. Това е лицето и „силата“ на вътрешно-партийната опозиция.

Възмутени делегати от провинцията със задоволство коментираха, че “това ще им е за последно”, защото с прякото избиране на председател от всичките членове, което беше прието днес, свърши времето на кукловодите.

Ето заради това Ламбо е прав, че конгресът е исторически.

 

 

Източник:епицентър.бг

Битката за Америка: “Стопаните на света“ и цветните революционери на Сорос против Тръмп

 

 

 

Изглеждаше, че САЩ са ключова база на глобалния либерален елит – техен Бащин дом.
Но последните събития показват, че това може и да не е така.
Всичко може да е по-сложно

Протестнопогромна трампофобия. Така може да се опише поведението на политическите противници на 45-ия президент на САЩ, след официалното му встъпване му в длъжност. А и по време на инаугурацията му, също. Ясно е, че не на всички в Америка им харесва програмата на сегашния държавен глава, доста ясно формулирана още по време на избирателната кампания.

Много остра била програмата, считат различни групи от населението. Но нали, няма как позициите на един или друг политик, да са по душата на всички. На земята или в отделна държава, всеобщ консенсус никога не е имало и няма да има.

Глупаво е да се отрича и факта, че Тръмп в известен смисъл е революционер, разчупващ рамките, натрапени на страната (и на света), през последните десетилетия.

Той, крачка след крачка, разрушава матрицата, над чието създаване усърдно са се трудили представителите на предишните елитни групировки. Но частите от тази матрица са заседнали дълбоко в съзнанието на много редови американци. И именно те протестират. Но главният въпрос е – стихийно ли е това движение на масите, или е сценарий, в който ясно са разписани всичките роли. В т.ч. и на тези, които го ръководят «задкулисно».

За смяната, на която и да е неудобна власт, вкл. и такава, която още не е изкарала и 1 седмица, са нужни бойци и пушечно месо. Тях само трябва правилно да ги настроят, и да им предложат план за действие, в т.ч. и улични размирици. А американските политтехнолози и стратези, точно в това са специалисти. В САЩ даже учебници са написани, за всякаквите цветни революции, с точни инструкции, – крачка по крачка.

И тук, волю-неволю, възниква съмнението: а смирило ли се е световното либерално «задкулисие» /ако признаем факта на съществуването му/, след победата на несистемния и неуправляем от тях Доналд Тръмп.

Изглежда, съвсем не. И то, категорично. 

Да, в деня на инаугурацията бяха спазени всичките свещени за Америка традиции. Новият президент стискаше ръката на отиващия си, даже го качи на вертолета. На трибуните стояха предишните глави на държавата с домочадията си, и мило се усмихваха. Там беше и основната съперничка на Тръмп – Хилъри Клинтън. Само че, от усмивките на някои лица личеше явен хлад.

Протестите и погромите в САЩ нарастват. Калифорнийският университет в Бъркли, владелците на магазини в Ню Йорк, и накрая прословутия женски марш, още през януари.

Странна работа, но несъгласия с новата власт избухват в места, по определяне, наситени с млади, енергични хора. Точно тези, които са барутният заряд при всякакви преврати.

Протестното движение подкрепиха, и Обама, и Клинтън, – именно тези, за които, от страни това изглежда, най-малкото, безотговорно. Подозрителен е и факта, че един от финансистите на марша на феминистките, стана Джордж Сорос.

А точно това «старче» Сорос, което се представяше за изявен филантроп, е международен спекулант с голям опит в организирането на «цветни революции», в разни точки на планетата. Над тези задачи работи целият му фонд /носещ неговото име/, с екип от умни, опитни и цинични специалисти. 

Ето, – дойде време, да се прилагат тези технологии, и в Америка? И ако е така, значи Тръмп сериозно е настъпил опашката на световния либерален елит. И той, или ще си откъсне опашката, като гущер, и ще се забие в удобна, безопасна ниша, или, според силите си, ще се защитава и ще напада. И изглежда е избран вторият вариант, по-твърд вариант.

САЩ навлязоха в нов период. Преди изглеждаше, че САЩ са ключова база на глобалния елит, с либерални възгледи и с контрол над колосални финансови потоци. Може да се каже, че беше тяхна родина /във философски смисъл/. Но последните събития показват, че това може далече да не е така.

Америка е само тяхно удобно временно прибежище, което, в случай на непредвидени обстоятелства, може да бъде подложено на такива рискове, каквито никой не би пожелал на истинската си родина.

Тръмп се обърна към коренните американци в страната си и им предложи да се отдалечат от формираното, от глобалистите, световно течение, за да се заемат сами със себе си. 

И това, не само безпокои, но и сериозно дразни неговите политически противници.

Не може да се изключи, че в гнева си, те са готови да стигнат доста далече. И не трябва да се отнасяме към САЩ, като към изключителна и велика държава, на което всички отдавна бяха привикнали, а като към поредната държава, която трябва да бъде поставена на място. И за начало, според същите тези учебници, – начело на такава държава трябва да се поставят нужните хора.

Но едва ли Тръмп и неговите съмишленици, ще се уплашат от такава перспектива. Те са гърмяни зайци.

 

Източник: rusvesna.su 
Превод, Григор Симов

Д-р Калоян Методиев: Мажоритарният вот няма да е в полза на избирателите

Мажоритарният вот няма да е в полза на избирателите, а точно обратното. Това каза за радио „Фокус“д-р Калоян Методиев, политолог и преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски“. По думите му към днешна дата, в България мажоритарната избирателна система ще е само във вреда.

 „Ние не сме държава със силна икономика, работещи институции, отговорен политически елит, развита средна класа, балансирано регионално развитие, малка престъпност. Като изпълните тези условия може да се вкарат мажоритарни избори. Иначе затъването си продължава. Кой държи парите? Кой държи махалите? Има ли честен изборен процес? Контролира ли държавата цялата територия на страната? Има ли мафия у нас – имотна, трафикантска, изборна и т.н. Не трябва да се дава възможност на тези структури да си вкарват директно хора. Те са врагове на държавата“, каза още д-р Методиев.

 Според него намаляването на партийните субсидии обаче би било положителна стъпка и едва ли ще се стигне до ситуации, в които в партиите се влагат пари с неясен произход, създаващи зависимости към определени кръгове.

 „Мисля, че няма пряка връзка между парите на партиите и връзката с криминални структури. И хиляда лева на глас да станат субсидиите, пак ще има свързаност с престъпния свят. Това е демагогия. Може да се спекулира и жонглира с фактите във всички посоки. Например, някой може да каже, че колкото повече субсидия им давате, толкова повече възможност за пране на пари имат. Намаляването на субсидиите беше най-подкрепяния въпрос от референдума“, подчерта д-р Методиев.

Той допълни, че е очевидно, че високите субсидии са първостепенен социален дразнител. „След като са такъв, то те рано или късно ще намерят начин да намерят изражение чрез протести и прочие, но важното е, че енергията не се губи, а се трупа и някъде се трансформира“, коментира политологът д-р Калоян Методиев.

Източник:епицентър.бг

11 въпроса към евродепутата Емил Радев за Закона за концесиите, или защо от ГЕРБ атакуват президента?

Евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев

 

 

Д-р инж. Александър Трифонов

В предаването „Тази сутрин“ на телевизия БТВ на 3.02.2017 г. евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Емил Радев се опита да възрази на ветото на Президента Румен Радев на закона за концесиите. В името на истината би следвало той да даде отговор на следните въпроси:

1. Защо Правителството на ГЕРБ внесе за обществени консултации на страницата на Министерския съвет (МС) едва на 19 април 2016 г. (http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?@lang=bg-BG&Id=2075), един ден след като беше изтекъл срокът за транспонирането на Директива 2014/23, а именно – 18 април 2016 г. Самата директива е в сила от 18 април 2014 г. Цели 2 години правителството на ГЕРБ е имало време за нейното транспониране. А през това време можеше да се проведат обществени обсъждания, защото този закон има пряко отношение към икономическото бъдеще на България. Кой е виновен за това – президентът или Правителството на ГЕРБ.

2. Защо след като Европейската комисия заплаши България с наказателна процедура на 9.12.2016 г. второто четене на закона бе включено в извънредното заседание на Парламента, а именно на 24.12.2016 г., два дни преди крайния срок на неговата дейност. Докладът на правната комисия по проектозакона за концесиите бе внесен в Парламента на второ четене на 16.01.2017 г. като същият бе приет на второ четене от тази комисия окончателно на 12.01.2017, а стартирането беше започнало на 28.08.2016 г. Кой е виновен за това протакане на „второ“ четене ( 4 месеца ) на този законопроект – Президентът или Правителството на ГЕРБ, тъй като председателят на правната комисия е също така от партия ГЕРБ? Или това е опит за поставяне на капан ( а прилича и на рекет ) за следващото правителство и на Президента?

3. Защо беше приложена цензура към бележките, мненията и становищата от страницата на МС за обществени консултации и справка за отчетените или отхвърлените не беше внесената заедно с материалите за обсъждане в парламентарните комисии? Дори беше скрито и становището на Съюза на икономистите в България, независимо от писменото потвърждение от дирекция „Икономическа политика“ на МС. Така ли се спазва и прилага принципът на прозрачност от Правителството на ГЕРБ?

4. Защо вместо да се разработва нов закон не беше възложено да се направи анализ какво да се добави към действащия закон, за да спази Директива 2014/23? За да се въведат корпуционни и лобистки текстове и да се отмени Законът за ПЧП, приет през 2012 г. от Правителството на същата партия ГЕРБ? Закон, който трудно се прилагаше, защото според Министерството на финансиите и Сметната палата съдържа твърде прозрачни процедури. Тези становища също така бяха скрити от членовете на парламентарните комисии. В кой член на Директива 2014/23 става дума за отмена на публично-частното партньорство въведено от Европейската комисия на 3.04.2014 г. с т.н. „Зелена книга“ СОМ (2004)327 final? Не е ли това опит за манипулиране на депутатите и обществото?

Франция транспоринра тази директива само с указ на правителството, още повече, че тя се прилага за концесии със стойност над 5 186 000 евро.

5. В кой член на Директива 2014/23 се разрешава да има няколко вида концесии, освен предвидените – за строителство, за услуги и за ползване, а в новия закон се допуска концесиите за подземните богатства и водите да са по отделен закон? Не е ли това въвеждане опит за облагодетелстване на концесионерите в тези области – опит за лобизъм в частни интереси?

6. В кой член на Директива 2014/23 се разрешава на концесионера да прехвърля вземанията си от концедента на трети лица, несъгласувано с него? Не създава ли този подход предпоставка концедента – държавата, респ. отделните министерства и общините да станат заложници на корпоративни, финансови или релиогиозни организации с користни цели за дълъг срок от време? Не е ли опит за въвеждане възможност за безконтролно колонизиране на държавата? Не поражда ли това опасност за икономическата/националната сигурност на държавата?

7. В кой член на директивата се разрешава да се наказват длъжностни лица, които допускат заобикаляне изискванията на закона само с административни глоби и да не им се търси наказателна отговорност. Не позволява ли максимална глоба от 50 000 лева при стойност на концесии от 10 и повече милиони левове да вирее благодатно корупцията? Това ли защитавате г-н евродепутат?

8. За каква прозрачност пледирате, след като финансово-икономическите анализи на концесията вече не са задължително приложение към концесионния договор, както е в действащия закон за концесиите? Не освобождава ли това експертите, длъжностни лица и контролни органи от отговорност за данните, които са включени в тези анализи, респ. възможност за корупция и облагодетелстване на концесионера за сметка на населението? Това ли е според Вас подходът за справедливо разпределение на икономическата изгода? Какво е съдържаниего на понятието „икономическа изгода“ и как се определя тя? Липсата на ясни тълкувания на такива понятия , в т.ч. и „справедливо й разпределние“ и т.н се дава ли възможност за злоупотреба при тяхното използване?

9. Същото се отнася за понятието „икономически баланс“, на база който всяка концесия да се окаже „несамофинансираща се“ и по този начи държавата и общините да плащат на концесионера за положените от него усилия и предоставени ресурси. Не е ли това вратичка за източване на държавния и общинските бюджети? Особено като се има предвид ниския стандарт на живота в България. По този начин ли ще се осигури икономическия растеж на държавата или се търси растеж на печалбите на концесионерите? Как съответства това на целите на Европейския съюз?

10. Редно ли е да се приеме заложеното изискване в Директивата 204/23 при изчисляване на прогнозната стойност да се включат приходи от продажба на обекти на концесията? Не е ли това опит за скрита и неконтролирана приватизация на публична собственост? Как кореспондира това с текста от чл. 2 ал.2 на Директивата, а именно: “ Настоящата директива не засяга режима на собственост в държавите членки. По-специално тя не изисква приватизация на публичните предприятия, предоставящи услуги на населението.“ ?

11. Как този закон ще изпълни разпоредбите на чл. 62,63 и 64 от Регламент 1303/2013, който дефинира използването на публично-частното партньорство при усвояване на средствата от фондовете на ЕС, а именно да се привлича частен капитал при проекти, които генерират приходи при реализация на конкретния проект. Там не се споменава думата концесия, а партньорство между публичен и частен партньор, респ. процедурата за избор на такъв частен партньор не може да следва концесионна процедура. Същият казус засяга формирането на финансови инструменти с привличането на частен капитал, реализирането на проекти с финансиране по плана „Юнкер“, по Хоризонт 2020 – за изграждане на високотехнологични индустриални предприятия с участието на публични и частни партньори. При тези казуси публичният партньор не може да дефинира точно заданието, както се изисква при концесиите, а само проблема, като частният партньор трябва да даде решението. Не пречи ли това за изграждане на нова производствена база в България, а не само строеж на магистрали?

Това са само част от спорните текстове, заложени в новия закон за концесиите под предлог транспоиране на Директива 2014/23. Защо трябва да отговаря Държавата заради бездействието на правителството на ГЕРБ от 18.04.2014 г. до 19.04. 2016 г. и за протакане на процедурата по т.2., а не партия ГЕРБ? Или това е направено умишлено от Правителството на партия ГЕРБ, за да се атакува следващото правителство, а се използва вече и за атакуване на Президента. До 18.04.2019 г. Европейската комисия трябва да се извърши мониторинг как работи тази директива и респективно да се въведат коригиращи мерки. През 2019 г. може да се наложи пак да променяме закона за концесиите и това ли е подходът на Европа за устойчивост на законодателството?

Никъде в Договорите от Маастрихт и Лисабон не се допуска, че държавите членки са длъжни да жертват своята икономическа и национална сигурност в името на решенията на чиновците от Брюксел. И защо България трябва сляпо да прилага директивите на ЕС ако те нe спомагат за повишаване благоденствието на населението?

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Как Путин надхитри Запада и стъпи на Атлантическото крайбрежие с няколко решителни стъпки и прецизно премислена стратегия

 

 

Едно от последствията от руската намеса в Сирия е осигуряването на постоянен достъп на руския флот до Средиземно море, пише Бернар Люган във френското издание Liberte Politique. Успехът на тази политика, претърпяла неуспех и при царизма, и по времето на СССР, изисква опорни точки.

Затова след Сирия и сближаването с Египет, Путин гледа сега към Либия и дълбоководното пристанище Тобрук в Киренайка и затова подкрепя генерал Хафтар.

Но президентът на Русия е още по-прозорлив. Поддържайки Мароко по въпроса за Западна Сахара, той вече се готви да излезе на Атлантическия океан. В отново кастратите от „Орсе“ (френското външно министерство) мълчат, пише авторът.

От Крим до Мароко тази руска политика, която променя съотношението на силите в Средиземноморието, беше проведена в седем стъпки за по-малко от 3 години.

Етап 1: Присъединяването на Крим

През февруари 2014, връщайки Крим в Русия, Путин положи основите на новата си средиземнорска политика. Заради историческата си неграмотност и идеологически заблуждения европейците не схванаха мащаба на събитието. Връщането на Крим и превръщането на Севастопол в непристъпна крепост беше само подготовка за средиземноморския план.

Етап 2: Спасяването на Сирия

Осигурявайки тила си в Крим, Русия пристъпи към втората фаза – укрепването на военните бади в Тартус и Латакия, като за целта се намеси в Сирия в подкрепа на Асад. Целта беше постигната през октомври 2015.

Етап 3: Реална политика с Турция

Свалянето на руския самолет на 27 октомври 2015 позволи на Путин така да заплаши турския президент Ердоган, че той да разбере, че е по-добре да има добри отношения с влиятелния си съсед вместо да го провокира. В същото време американските съюзници поддържаха кюрдските сепаратисти и приютяваха смъртния враг на режима Фетхулах Гюлен.

Резултатът беше възстановаване на сътрудничеството между Москва и Анкара и свободно преминаване на руските военни кораби през проливите, което окончателно отслабва позициите на НАТО.

Етап 4: Египет се отказва от съюзи

Разширяването на периметъра на руската отбрана стигна и до Египет чрез сближаването между генерал ас-Сиси и сирийския Башар Асад

Това също беше проспано от европейците. Египет, който е икономически зависим от Саудитска Арабия, кръвен враг на Асад, поддържаше в Съвета за сигурност руската позиция за Сирия и отказа да прати свои войски в Йемен.

В същото време Москва се опитва да сдобри Египет с Иран и с Турция, отбелязва Люган.

Знак за завръщането на Москва в Египет стана и участието на руски десантчици в общи военни маневри с руската армия през октомври 2016, недалеч от района в Либия, контролиран от генерал Хафтар.

Етап 5: Подкрепа за генерал Хафтар в Либия

Сблъсквайки се с хаоса в Либия, ООН и ЕС не пожелаха да видят реалността и създадоха привидност за ред около фантомното правителство на националното единство, подкрепяно от ислямисти.

На фона на тази примитивна политика Русия разработи реалистичен план, основан на достоверни данни за съотношението на силите.

Планът беше завършен при посещението на генерал Хафтар в Москва на 27-28 ноември 2016, когато Путин изрази подкрепата си за човека, с когото ЕС отказва да разговаря.

Генерал Хафтар разполага с единствената реална армия в Либия и контролира 85 % от нефтените запаси, 70 % от газовите, пет от шестте нефтохранилища и четири от петте петролни рафинерии. Под негов контрол са и всички кораби за износ на нефт.

Той има подкрепата на местните племена и на поддръжниците на Кадафи.

При подкрепата на Русия пред генерала се отварят три възможности.

1) Да се опита да завоюва цяла Либия.

2) Може да установи контрол върху Киренайка и така Либия да бъде фактически разделена. Това ще отвори пред ислямистите в другите части на страната неподозирани възможности.

3) Да провъзгласи национално правителство, но преди това трябва да се справи с другите въоръжени групировки.

Етап 6: Алжир или Мароко?

Руските стратези са разработили алжирски вариант за военна база в Мерс-ел-Кебир. Тази възможност може да се счита за пропаднала по две причини. Първата е нежеланието на Алжир да предостави базата. Втората причина е, че Средиземно море е затворено и достъпът през него минава през Проливите, а от Средиземно море в Атлантическия океан се излиза през Гибралтар. Това изисква гаранция за свободно преминаване през протоците.

При това положение Мароко се появи като идеален партньор, тъй като контролира южния бряг на Гибралтар. Освен това разполага с огромно атлантическо крайбрежие.

Етап 7: Подкрепа за Мароко

За Мароко въпросът за Западна Сахара не подлежи на обсъждане. На 15 март 2016 по време на посещението на краля Мохамед VI в Русия Кремъл подтвърди, че зачита мароканската позиция за Западна Сахара.

Заедно с това Москва даде да се разбере, че оттегля подкрепата си за фронта „Полисарио“, който се бори за независимост на Западна Сахара.

По този начин Русия си отвори пътя и към Атлантическия океан, пише още Бернар Люган.

Източник: „Евроком“

 

Пат Бюканън: Предстои неизбежен сблъсък на САЩ с Иран

Пат Бюканън

 

 

Когато ген. Майкъл Флин влезе с маршова крачка в залата за брифинги на Белия дом да декларира, че „официално предупреждаваме Иран“, той начерта червена линия за президента Доналд Тръмп. В туитване за заплахата Тръмп се съгласи. Сега вече става дума за доверието в него.

И какво предизвика този виртуален ултиматум? Подкрепяните от Иран бунтовници хути, каза Флин, атакуваха саудитски военен кораб и Техеран тества ракета, подкопавайки „сигурността, развитието и стабилността в Близкия изток“, излагайки “ на риск живота на американци“.

Но как така? Саудитците бомбардират бунтовниците хути и опустошават страната им Йемен в продължение на две години. Възможно ли е саудитците да имат право на имунитет от отмъщение за войни, които те са започнали? Къде са доказателствата, че Иран е имал роля в атаката в Червено море срещу саудитски кораб? И защо президентът Тръмп би направил тази война своя война?

Що се отнася до теста на иранската ракета, резолюция от 2015 г. на ООН „призова“ Иран да не тества способни да носят ядрено оръжие ракети. Тя не забранява на Иран да тества конвенционални ракети, каквато Техеран настоява, че е тази. Дали САЩ не отправят нови искания по отношение на Иран, които не са записани в ядрения договор или международното право – за да провокират конфронтация?

Координира ли Флин с нашите съюзници това предупреждение за възможни военни действия срещу Иран? Дали НАТО е длъжна да се присъедини към всяко действие, което ние може да предприемем? Или ще предприемаме всякакви ответни мерки самостоятелно, докато нашите съюзници в НАТО наблюдават, а израелците, арабите от Персийския залив, саудитците и Партията на войната, които желаят да се отърват от Тръмп, аплодират?

Биби Нетаняху приветства изявлението на Флин, наричайки иранския тест на ракета явно нарушение на резолюцията ООН и обяви, че „иранската агресия не трябва да мине без отговор.“ От кого, освен от нас? Саудитският крал говори с Тръмп в неделя. Дали той убеди президента да получи по-голяма ангажираност на Америка срещу Иран?

Председателят на Комисията по външни отношения на Сената Боб Коркър е сред тези, които изпитват удоволствие от предупреждението на Белия дом: „На Иран повече няма да се дава допуск за многократни нарушения с балистични ракети, за продължаващата подкрепа на тероризма, нарушаването на правата на човека и други враждебни действия, които заплашват международния мир и сигурност.“

Проблемът с отправяне на публична заплаха – Иран е „предупреден“ – е, че това прави почти невъзможно за Иран или Тръмп да се отдръпнат.

Техеран изглежда почти длъжен да не се поддава, особено на настояването да престане да тества конвенционални ракети за собствената си защита. Тази американска заплаха със сигурност ще укрепи тези иранци, които се противопоставят на ядрената сделка и които искат да видят нейните архитекти, президента Хасан Рухани и министъра на външните работи Мохамед Джавад Зариф, изхвърлени след тазгодишните избори.

Ако Рекс Тилърсън не иска да се превърне във военновременен държавен секретар като Колин Пауъл или Дийн Ръск, той ще трябва да говори с иранците, не с предизвикателни декларации, а в дипломатически диалог. Тилърсън пък каза, че на китайците трябва да бъде попречено да посещават половин дузина укрепени островчета, които те изградиха върху скали и рифове в Южно Китайско море.

Предсказание: Китайците няма да се отклонят от своите острови, и иранците няма да се поддадат на заплахата на САЩ срещу изпробването на техни ракети. Изявлението от Белия дом в сряда прави сблъсъка с Иран почти неизбежен, и войната с Иран напълно възможна.

Защо Тръмп и Флин чувстват необходимостта да правят това сега? Вече във външната политика на новия президент има ужасно много неща само след две седмици на власт – проруските бунтовници в Украйна отново задействаха артилерията, заплахата с ядрени ракети от Северна Корея, която, за разлика от Иран, е реална и на които сега трябва да се обърне внимание.

Сред причините, заради които Тръмп получи подкрепата на толкова много хора, беше неговото разбиране, че Джордж У. Буш слепешката е започнал непровокирана и ненужна война срещу Ирак. Заедно с 15-годишната война в Афганистан и нашите войни в Либия, Сирия и Йемен, нашите американски войни в Средиземно море през XXI век са ни стрували трилиони долари и хиляди мъртви. И те породиха омраза към Америка, която бе използвана от „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“ (ИД) за набиране на джихадисти за убийства и кланета на западняци.

Най-голямото постижение на Осама бин Ладен не беше срутването на кулите близнаци и убиването на 3000 американци, а в това, че подтикна Америка да скочи с главата напред в Близкия изток, една безразсъдна и пагубна авантюра, която сложи край на нейното глобално превъзходство след Студената война.

За разлика от другите кандидати, Тръмп изглеждаше, че признава това. Смяташе се, че ще се отърсим от войни, без да размахваме сабя на Иран, който е три пъти по-голям по територия от Ирак и има за свой основен оръжеен доставчик и партньор Русия на Владимир Путин.

Когато Барак Обама начерта червената си линия срещу употреба на химическо оръжие от Башар Асад в гражданската война в Сирия, и Асад, изглежда, я премина, Обама откри, че сънародниците му не искат да участват във войната, до която негова военна акция би могла да доведе.

Президентът Обама отстъпи – с унижение.

Само че нито аятолах Хаменей, нито Тръмп изглежда са в настроение да се отдръпнат, особено сега, след като президентът отправи публична заплаха.

БГНЕС

––––––

Автор на коментара е Патрик Дж. Бюканън, известен американски консервативен политик и коментатор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участва в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата „Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?“.

 

Българин във Фейсбук: От всяко действие на президента Радев се чувства любовта му към България

 

 

Еню Илиев

Фейсбук

 

Политици и журналисти поне от месец си задават въпроса за тайната на успехите на президента Радев.

Истината лесно можем да я открием в едно изказване на президента Путин. „Някога в бившия Съветски съюз нас военните ни учеха преди всичко да обичаме родината си“! Затова руснаците обичат Путин. В България беше същото. От всяко действие на президента Радев се чувства любовта му към България и желанието му да я защити от посегателствата на свои и чужда., Затова и печели симпатиите и на леви, и на десни, както и на тези в центъра.

Президентът Радев сякаш работи по мотото на философа Кант, че всичко естествено е разумно. В този свят настървен, озлобен и зъбат, в свят пълен с откачалки се опитва да внесе елемент на разум, честност, справедливост и благоразумие. И това му печели привърженици. Приятелите му се увеличават с всеки изминат ден.

В момента ние имаме нужда от президент като Радев, но и президента Радев има нужда от нас. До момента той е имал насреща си единствено физични величини като силата на гравитацията, вятъра, снега, дъжда, въздушните ями и проблемите със самолета. С тях не може да се спори и те оправдания не приемат.

Въпросът е, че до момента президента Радев навярно няма опит с човешката завист, злоба, лицемерие и двуличие. Затова се налага да го подкрепим всеки според силите си поне в социалните мрежи. Той го заслужава.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

EADaily: Започва ерата на Тръмп, а “златният век“ на американските ТНК завършва

Президентството на Доналд Тръмп няма да е лесно, особено за транснационалните корпорации (ТНК), чиито интереси диаметрално се разминават с намеренията на новия президент, пише EADaily.

Тръмп залага на възраждане на националното производство, защита на вътрешния пазар и връщане в страната на глобалните компании с техния капитал. Мнозина експерти основателно предполагат, че тези планове ще създадат проблеми на американските ТНК и на световната икономика като цяло.

Новият американски президент вече е обвиняван, че със своите действия поражда хаос и стартира верига от непредсказуеми събития. На пръв поглед това е така. Тръмп действително е настроен враждебно по отношение на транснационалния капитал. Той е убеден, че компаниите с откриване на производство в други страни отнемат работни места на американци.

Логиката на Тръмп е проста: увеличавайки митата за внос ще принуди американските ТНК да започнат производство на територията на САЩ. При това той обеща радикално да намали данъка върху печалбата на компаниите – от 35% да 15% и да осигури изгодно облагане с данък 10% за върнат капитал от други страни или офшорки.

Още по време на предизборната кампания Тръмп успя да убеди фирмата Carrier да не прехвърля производството на климатици в Мексико, предлагайки на компанията солидни данъчни облекчения. Той говореше за назрялата необходимост да се върне производството на Apple от Китай в САЩ и Ford да не строи автомобилен завод в Мексико.

Някои обявени намерения в хода на изборите вече намират практическа реализация. Само три дни след инаугурацията Тръмп подписа указ за излизане от Транстихоокеанското икономическо партньорство (ТТП), което открива възможността за вносните мита. На дневен ред е Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) и преразглеждане на Североамериканското споразумение за свободна търговия.

Моделът на интернационалната експанзия на американски капитали стартира в началото на 90-те години, когато Китай окончателно застана на капиталистически релси. Тогава САЩ получиха евтина китайска работна сила, обединения пазар на Европа и на бившите съветски републики. Така започна „златният век” на глобализацията, чието ядро станаха западни корпорации.

Цикълът обаче на натрупване на капитала, основан на глобални верижки на стойността, отива към финал. Ефективността от износа на производства в бедни страни достига своя предел според нарастване на тяхното благосъстояние. Например средната китайска заплата нарасна през последните 10 г. повече от три пъти – от $200 до $700. По такъв начин година след година ефективността на ТНК нивелира ръста на доходите в развиващите се страни. Явлението вече започва да се отразява на корпоративните печалби.

Глобализацията достигна предела на възможното. Именно с този проблем има работа Доналд Тръмп. Неговата реторика не е продукт на политтехнологии, а отражение на настъпилото разочарование от икономическия модел през последните 20 години. Друг въпрос е в какво ще се обърнат инициативите на Тръмп и ще му позволят ли ТНК да ги довърши до край, значително ускорявайки залеза на „златния век”.

 

 

Източник:Блиц

 

4.II.1997 г. : Двама президенти с различен прочит на този ден! Първанов и Добрев връщат мандата. Къде е папката с имената на министрите?

 

 

Дойде ли 4 февруари, неизменно между президентите Стоянов и Първанов изниква спор, който още никой не е разрешил. С колко папки са се явили Първанов и Добрев пред Стоянов, когато през 1997-а на този ден се отказват от управленски мандат? Дали са искали на всяка цена да формират правителство, за което обаче им е попречил Стоянов, или сами, по своя воля са декларирали пред него възможност да не внасят за гласуване в парламента проектокабинет на левицата.

След връчването на проучвателен мандат на БСП, след 7 дни те (Първанов и Добрев – б.а.) дойдоха с една папка, в която вече имаше съставен кабинет. Аз отказах да взема тази папка и тук започва голямата моя и лична, и политическа драма, защото аз вече се движех по ръба на своите конституционни правомощия. Конституцията ме задължаваше да взема тази папка, да я внеса в Народното събрание и там абсолютното мнозинство на БСП да състави своя кабинет. Представяте ли си да са дошли с две папки и в едната от тях да има отказ от мандат. Разбира се, че щях да взема папката с отказ от мандат и тогава драмата щеше да приключи. Аз обаче не го направих по една единствена причина – нямаше папка с отказ от мандат“, разказа днес, 20 години по-късно, президентът Петър Стоянов.

Като репортер бях пряк свидетел на тези събития.
И тогава, и по-късно записвах разкази на „героите“. Имах възможността да надниква в непубликувани стенограми от заседания на парламентарната група на левицата, в личните записки на Николай Добрев и в неговото прословуто зелено тефтерче, съхранило усилията и разочарованията му по формирането на невъзможния кабинет. На тази база давам своя прочит на събитията отпреди 20 години.

 

На 8 януари Николай Добрев, вътрешен министър в оставка, е номиниран от левицата за бъдещ премиер в условията на дълбока обществено-политическа криза в страната; огромно недоволство от властта, преляло в масови протести и уличен натиск и почти фалирала държава. Оценката му за правителството на Виденов, на което е член, е: „За такова управление никога по света не ръкопляскат. Хората на улицата са гладни и до това дередже ги докарахме ние.“Приема номинацията след доста „съмнения“ и колебания у себе си. Въпреки оценката му за липсата на съгласие и стабилност в държавата надделява надеждата, че ще успее да състави заедно „с коалиционните партньори, с другарите от БСП и с експерти силен управленски екип“, който да подготви и да реализира програма за излизане от кризата.

На 28 януари, десет дни след встъпване в длъжност, новоизбраният президент Петър Стоянов връчва на Добрев мандат за съставяне на правителство, което е отказал да направи предшественикът му Желю Желев.
В следващите дни кандидат-премиерът провежда десетки срещи, трескаво реди „широко експертно правителство“, след като е разбрал, че еднопартиен кабинет няма шанс. Провежда консултации с лидерите на Евролевицата, на БСДП, на БББ, на ГОР, дори и на СДС, с водачите на синдикатите, с експерти. Преговорите се водят при пълна конспиративност. Имената на кандидат-министрите са най-пазената тайна в държавата. Отначало в СДС като че ли приемат офертата за коалиционност и дори посочват свой кандидат за министър – Веселин Методиев. И тази идея обаче има кратък живот. Отвсякъде започват да валят откази. Експерти загърбват министерски кресла. Усилията му за постигане на национално единодействие срещу започващата хиперинфлация удрят на камък. Хората по улицата го освиркват, развяват пред него обърнати надолу знамена.

На 29 януари вечерта с провал приключват преговорите между водача на БББ Жорж Ганчев и новоизбрания лидер на БСП Георги Първанов. Жорж е категоричен: „Няма да подкрепим кабинет на БСП. Още по-малко, ако в него има стари политически муцуни като Пирински.“

 

На 30 януари бламирането на кабинета „Добрев“ става все по-отчетлива реалност.

Стоянов обявява, че само връщането на мандата може да успокои гнева на улицата.

Костов предупреждава, че опозицията ще насочи целия си натиск върху Добрев, за да не може той да реализира втори кабинет на левицата.

И в СДС, и в БСП обаче знаят, че при тайно гласуване 13-14 депутати на Костов ще пуснат бюлетината „за“ Добрев.

Но и в левицата няма монолитност. На „Позитано“ са преброили, че „срещу“ втори техен кабинет ще бъдат 7-8, а може и 10-15 депутати от столетницата. И кантарът ще се балансира от БББ. „Пари и процедура ще играят, ако Добрев тръгне към пленарната зала с кабинет в джоба“, съм написала в свой анализ за „Труд“ на 30 януари 1997-а.

Към края на този ден Добрев вече е наясно, че ресурсът на доверие към партията му вътре и извън страната е изчерпан и че отникъде няма да получи финансова подкрепа. Не така мислят обаче хардлайнерите на „Позитано“. „Нямаме никакво право да абдикираме от властта“, казва Нора Ананиева, член на ВС на БСП и зам.-председател на Народното събрание. Днес едва ли някой си спомня за Минчо Минчев от „Марксистка алтернатива“, но тогава той бе водач на това силно идейно крило в столетницата, което яростно отстояваше линията: „БСП има моралното и конституционно право да управлява още. Дори и върху щикове!“

На 2 февруари сутринта на „Позитано“ 20 започва съвместно закрито заседание на парламентарната група и на ВС на БСП.

Добрев докладва: всички потенциални партньори, синдикатите и много от експертите са му отказали. Вътрешната и международната изолация е факт. Предупреждава, че ако все пак успее да прокара правителство в парламента, то ще трябва да хвърли полицията срещу улицата. Другият вариант е под натиска на улицата да подаде оставка след дни, седмици или два-три месеца най-много. Бележка в тефтерчето му от 16 часа гласи: „Тотален изчерпан ресурс за кабинет, имената (за министри – б.а./ се страхуват.“ Настойчиво моли Костов отново за среща, но този път той му отказва с мотива – НИС на СДС го блокира.

Към края на вечерта все пак успява да сглоби правителство.

На 3 февруари от 10 ч. на „Позитано“ 20 отново заседава пленумът.

Трябва да утвърди проектокабинета на Добрев. Всички го притискат на всяка цена да сформира и прокара правителство. Добрев обяснява: „Ние вече сме в малцинство, дори и правителството да мине при тайно гласуване в НС, то няма да може да управлява поради липсата на парламентарен и обществен ресурс.“ Зове съпартийците си да гласуват „по съвест“ и им заявява: „Не ме упреквайте за отсъствие на гражданска смелост, доблест и социалистическа солидарност.“ И таи надеждата, че пленумът ще бламира кабинета му.

Уви, това не се случва! Поръчението на партията е правителство!

Той обаче вече е взел решение да върне мандата. Казва го и в интервю за Ройтерс в следобедните часове: „Моето мнение за решаване на кризата в България е в пълна хармония с позицията на ЕС. Тя има три пункта – политиците да се разберат за датата на изборите, аз подкрепям и съм радетел за предсрочните избори. Второ, да се споразумеят по програмно, преходно или коалиционно правителство. И трето, да се възстановят разговорите с МВФ. Аз ще върна мандата при тези условия.“

На 4 февруари в 11 ч. за пореден път в соццентралата се събира ръководството на БСП.

В 12 ч. Първанов и Добрев трябва да бъдат при президента.

 

Към 11,15 в залата на „Позитано“ 20 Добрев докладва резултатите от усилията си да състави кабинет: Отиваме при президента с две папки. Но да сме наясно – никакви гласувания повече не може да има в този парламент.Дори ако утре всички гласувате за мен, по-нататък това няма да стане – парламентът е непълноценен! Никой няма интерес да влезе в него освен тези, които искат да имат широки пълномощия за служебно правителство. Да, партията има интерес, разбирам, но кога по-добре ще защитим нейния интерес – сега, като се срутим, или като се срутим втори път по-силно? Мисля, че сега срутването ще е по-малко и ще запазим партията. Това решение (да върне мандата – б.а.) го взех още вчера. Бях длъжен това да ви кажа, за да бъда честен към вас.“
И подканя Първанов да тръгват към „Дондуков“ 2.

Ако БСП реши да разсекрети документите от тези драматични дни, ще стане ясно, че връщането на мандата е било дискутирано на 3 и 4 февруари и че когато двамата тръгват към президента, на „Позитано“ 20 са знаели какво ще се случи там. Ясно и категорично Добрев ги е предупредил, че ново правителство на левицата „няма хоризонт“. Нещо повече, директно им е заявил: „Нали не сте съгласни да заложим златото, за да крепим правителството!“

В 11,45 Първанов и Добрев застават пред президента с две папки и с решение да върнат мандата.

Отварят едната – с проект за кабинет, за да покажат, че са изпълнили връчения им мандат за формиране на правителство. И я затварят.

Подават му втората – с отказ от мандат.

Стоянов не взема нито едната, нито другата. Неясно защо.

„Нито Добрев, нито Първанов върнаха мандата доброволно, за да спасят България. Влязоха при мен с една папка. В нея беше съставът на новия кабинет на БСП с министър-председател Николай Добрев. Ако бях приел тази папка, означаваше се да предложа на НС да гласува това правителство. Отказах категорично да приема предложението за ново правителство на БСП. И след това прекарах може би най-тежките часове от моя живот. Тогава реших да свикам спешно КСНС, за да упражня втори път натиск върху БСП да не предлага кабинет.“ Този разказ на Стоянов съм записала на 3 февруари 2007-а – десет години след случката. Този разказ Стоянов повтаря и днес, 20 години по-късно.

Заявихме му, че имаме готовност за формиране на кабинет, но сме готови да се откажем от мандата, при положение че ще свика Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). Искахме съветът да приеме документ, чрез който политическите сили, представени в парламента, да гарантират достойния изход от кризата и да набележат мерките за недопускане на ексцесии, политически усложнения и натрапване на напрежение. Нелепа е тезата му, че той ни отказва от мандат в 12 ч. на 4 февруари. Защото това веднага води не до политическа, а до конституционна криза – държавният глава отказва на кандидата за министър-председател предложен от него кабинет.“ Разказът на Първанов е десет години по-късно – на 4 февруари 2007-а. Твърди, че първата реакция на Стоянов е била да се обади на Костов: „Трябваше да изчакаме 30-40 минути отговора на Костов, след което двамата с Добрев си тръгнахме, получили вече потвърждението за готовността на Стоянов да свика КСНС.“

В 15 ч. На 4 февруари Консултативният съвет при президента се събира – всички лидери на парламентарно представените партии заедно с премиера в оставка Виденов и министрите му.

 

Търся истината за този ден и в спомените на Жан Виденов, публикувани в книгата му „Отвъд политическия театър“, която се появи през лятото на 1999-а: „Първанов и Добрев показаха на президента папката с имената на гласувалите предния ден от Демократичната левица кандидат-министри, но не му я връчиха. Вместо това заявиха, че предвид възраженията на другите политически сили не са против да обсъдят и вариант да не внасят проектокабинета в парламента. (След като в 12 ч. Първанов и Добрев заявяват на Стоянов, че връщат мандата, в 18,45 те декларират това и пред членовете на КСНС, за да се приемат формално документите за излизане от политическата криза, с които фактически се реализира отказът от мандат – б.а.) Опитах се да ги отклоня от тази логика, да им заявя, че официалната позиция на управляващата коалиция е съвсем друга, но никой не реагира и аз напуснах КСНС. Първите, на които съобщих, че Кольо и Георги сдават властта, бяха Велко Вълканов и Красимир Премянов.“ Виденов е бесен, а БСП се сдобива с двама „предатели“.

Съветът при президента свърша към 19,30 с подписване на Декларация за национално съгласие и с дата за предсрочни избори.

Първанов и Добрев напускат „Дондуков“ 2 през задния вход и по обиколни улички се връщат на „Позитано“ 20.

Петър Стоянов се появи на балкона на президентството, понесен на всенародната любов и каза: „Най-лошото започва. Чакат ни тежки дни. Трябва да затворим фабриката за илюзии.“

В червената централа посрещат Добрев и Първанов на нож. „Отрежете ми главата, аз не съм предател. Ако останем на власт, не може да освободим улицата без насилие. Не подценявайте масовото недоволство! Второ, ние не можем да спрем летенето към пропастта“, отстоява позицията си Добрев във вечерните часове на 4 февруари пред парламентарната група на левицата.
Разказва на депутатите, че пред КСНС финансовият министър е дал справка на президента какви са задълженията на държавата в двата месеца до изборите и Стоянов никак не е останал доволен.
Подчертава, че главният прокурор е забранил да се довеждат нови резерви (на полицията) от другите райони, „за да пазим Народното събрание“, макар че хората под пагон в София не стигат. И пита съпартийците си: „Мога ли да преживея още веднъж и може ли да има още една нощ като 10-11 януари? Никого не плаша с нея, вие бяхте в залата! Три дни ви питам не дали ще сме на върха във властта, а как ще управляваме?“ Отговори не получава.
Изригва обаче партийният гняв, който ще го следва до смъртта му.
Прибира се и три дни не излиза от дома си.

Появява се на закрито заседание на парламентарната група на левицата на 7 февруари, на което отново е изправен пред другарския съд. И казва: „Вие имате право да ме накажете, да ме опозорите и аз ще се съглася с това. Чуват се гласове да напусна партията. Ако утрешният пленум вземе решение за мен, бъдещето ми ще е ясно – аз ще бъда един енергичен симпатизант на БСП.“

Добрев остана такъв до края на живота си. Виденов никога не му прости „предателството“. Не отиде и на погребението му.
Първанов посвети на Добрев избирането си за президент през 2001-ва и пожела в София да има кръстена на него улица.

Къде са обаче двете папки, които е носил Добрев на президента Стоянов?
До този момент никой не ги е намерил. „Ние му (на Стоянов – б.а.) показахме папките, но не сме му ги връчили. Мандатът за реализиране на правителство не е даден и мандатът не е консумиран. С декларацията, която беше приета на КСНС, ние осъществихме неформален отказ от властта. Това беше нашето разбиране за достоен изход“, обясни Първанов през 2007-а. Днес казва същото.

Така, 20 години по-късно, двамата със Стоянов се разминават в разказите си за този ден.
И колкото повече време минава, толкова по-яростно всеки отстоява позицията си, която, поне засега, се оказва за сметка на истината.
Спорът за двете папки се разгоря и през 2012-а, когато пак направих с тях паралелни интервюта.

Стоянов дори се обиди, че едва ли не го подозираме в състояние на „пълна невменяемост“, ако продължаваме да твърдим, че е имало две папки, едната от които с отказ.

Гневен е и Първанов: „Има една голяма лъжа, с която се боря непрекъснато – че Стоянов ни е убедил в 12 ч. да се откажем от мандат. Нашето решение за това бе взето ден преди 4 февруари и бе базирано на огромна информация.“

Всеки със своя прочит за едно и също събитие. Единият иска да утвърди 4 февруари като ден на поуката, че властта не се брани с всички средства, другият – като ден за налагане на отказ от власт. Затова и няма как да стигнем до помирението. Както още десетки дни от драматичната ни история.

Помолен да коментира изводите от февруарските събития през 1997 г., днес синът на Николай Добрев – Кирил Добрев заяви: „Четвърти февруари раздели БСП, но обедини обществото. В партията едни смятаха, че постъпката на баща ми е предателска, а други- че тя е спасителна. Днес, когото и да попитате, ще ви каже, че постъпката му е била спасителна“. Това е заслуга на Николай Добрев и БСП”.

Валерия Велева

 

 

Източник:епицентър.бг

 

20 години по-късно Петър Стоянов настоява: На 4. II. 1997 г. БСП дойде с папка за съставяне на кабинет, а не за отказ от мандат

 

 

Нашият 4 февруари беше нашата закъсняла Пражка пролет, заяви президентът Петър Стоянов (1997 – 2002) в коментар за събитията отпреди 20 години, съобщи дир.бг.
На 4 февруари 1997 година левицата отказа да състави правителство и промени хода на най-новата ни политическа история.
В интервю за БНР Стоянов разказа:
„От 10 януари до 4 февруари обстановката беше изключително драматична, хората протестираха всеки ден и напрежението беше огромно. През цялото време се страхувах най-много от това да не се случат някакви провокации и нашите мирни иначе демонстрации да се окървавят. Тогава България щеше да се прости със своето желание за членство в НАТО и ЕС, а моята мисия като избран президент беше да започна работа по членството на България в НАТО и ЕС, тъй като много изоставахме“.
Той определи като глупости спекулациите дали протестите не са били бунт на лумпени, подстрекавани от политическа централа.
„10 януари отговори на въпроса безгранично ли е търпението на българите. Оказа се, че не е безгранично“, подчерта Стоянов.
Тогава посланиците от НАТО и ЕС били обезпокоени от изявленията му, че няма да връчи мандат на БСП, а той споделил страховете си, че България може да се изправи пред гражданска война.
„След връчването на проучвателен мандат на БСП, след 7 дни те дойдоха с една папка, в която вече имаше съставен кабинет. Аз отказах да взема тази папка и тук започва голямата моя и лична, и политическа драма, защото аз вече се движех по ръба на своите конституционни правомощия. Конституцията ме задължаваше да взема тази папка, да я внеса в Народното събрание и там абсолютното мнозинство на БСП да състави своя кабинет.
По повод спекулациите, че представителите на БСП са дошли с две папки – за готов кабинет или за отказ от мандат, президентът заяви, че не е имало такава с отказ.
След толкова години ви питам – представяте ли си да са дошли с две папки и в едната от тях да има отказ от мандат. Хайде, кажете ми, коя от двете папки щях да взема, след като четири-пет пъти ги моля публично да не съставят кабинет и това е моята категорична позиция.

Разбира се, че щях да взема папката с отказ от мандат и тогава драмата щеше да приключи. Аз обаче не го направих по една единствена причина – нямаше папка с отказ от мандат. 

В началото на Консултативния съвет по национална сигурност лидерът на левицата Георги Първанов декларира готовност за съставяне на кабинет на Демократичната левица, като признава, че това не е най-доброто решение. Първанов предлага сформиране на временно преходно правителство на широка коалиционна основа, тази идея обаче не се приема, става ясно от стенограмата, на която се позова Стоянов.
В новата ни история силно се вкорени митът, че БСП са спасили България, като доброволно са се отказали да съставят правителство. БСП – това е истината – до последния момент демонстрираха истинско, искрено и неподправено желание за съставяне на нов кабинет“, коментира Стоянов. 

Запитан какво се случи с фабриките за илюзии и бяха ли затворени, той отговори:
„Песимистите ще ви кажат, че тази енергия отиде съвсем напразно. Аз не съм на това мнение. За тези 20 години се случиха много неща. Много неща се промениха.

За Стоянов това, че нещата у нас не са се случили така, както в държавите от Централна и Източна Европа, има своето обяснение, защото там е имало наченки на гражданско общество.

Нашата съпротива срещу комунизма беше първа в Европа – веднага след Втората световна война. Но след това – в последните 20-30 години след падането на комунизма, нито нашата интелигенция беше на своето ниво, нито имаше истинско дисидентско движение. Когато 10 ноември споходи българския народ, ние бяхме в много голяма степен объркани какво точно се случва. Това наше стъписване даде възможност за едно доста сериозно закъснение и това закъснение се оказа фатално“, обобщи Петър Стоянов.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Изоставени от САЩ: В Киев заговориха за връщането на страната под влиянието на Русия

Украйна може отново да премине в зоната на влияние на Москва, ако Вашингтон и Москва успеят да се договорят за нормализиране на отношенията между двете страни, съобщи RT. При това споразумението между САЩ и Русия може да стане факт, въпреки че ще противоречи на интересите на украинските власти.

Такъв сценарий за Украйна прогнозират в Международния център за политически изследвания в Киев. В доклада се казва: „Началото на президентството на Доналд Тръмп в САЩ може да стане отправна точка за нов световен ред, който може съществено да промени правилата на международното сътрудничество и мястото на Украйна в него. Липсата на Украйна в програмата на външната политика на новия стопанин на Белия дом откроява три възможни сценария по отношение на Украйна.”

Първи, в случай на нормализация на отношенията между Вашингтон и Москва ще пострада Киев, считат експертите от Центъра. Това ще включи признаването от САЩ на присъединяването на Крим; спиране на военната и политическата подкрепа за Украйна; снемане или ограничаване на антируските санкции. В краен случай Украйна може да се окаже под влияние на Русия, а САЩ окончателно ще загубят интерес към украинската криза, тъй като Киев не оправда очакванията на Вашингтон, а са се появили по-надеждни партньори в региона и по-опасни проблеми в други части на света.

Втори вариант: ако отношенията между Москва и Вашингтон не потръгнат, то Америка няма да се реши на пряко участие в украинския конфликт, защото не засяга пряко нейната национална сигурност и Украйна изобщо не е нужна на Тръмп. САЩ ще прехвърлят отговорността за европейската сигурност на своите съюзници в Европа. Най-големи загуби ще понесе Украйна.

Трети вариант: Москва и Вашингтон предпочитат да отложат уреждане на кризата в Украйна, тя ще бъде изключена от международните приоритети, за да не става пречка в сътрудничеството между Москва и Вашингтон в областта на международните проблеми на сигурността. Според експертите, този сценарий може да бъде удобен за САЩ и за Евросъюза. САЩ ще икономисат значителни ресурси при избягването на конфликт с Русия, ЕС ще бъде доволен от ограничаване на нестабилността на Украйна, а Русия ще бъде ограничено въвлечена в конфликта” – се казва в доклада.

 

 

Източник:Блиц

 

Проф. Светлана Шаренкова: Силен дебют на президента Радев

 

 

 

Проф. Светлана Шаренкова

Дни наред медии и ерзац коментатори ни занимаваха с абсолютното дребнотемие „с какъв самолет пътува държавният глава до Брюксел!?”

На говорещите глави не им дойде простата мисъл, че професионалният пилот и генерал от ВВС разбира от самолети по-добре от всички и поне този въпрос би трябвало да му се спести.

И докато другите коментираха „Спартана”, в столицата на ЕС и в централата на НАТО Румен Радев правеше реална политика. Отдавна там не беше стъпвал български държавник, който да говори това, което мисли, а не това, което „началствата” му налагат.

В интервю от Брюксел пред журналиста Георги Готев от EurActiv президентът каза, че санкциите срещу Русия носят само загуби, че има риск Евросъюзът „да изпусне влака” на размразяването на отношенията между Москва и Вашингтон, затъвайки в санкционно и политическо противопоставяне с Русия.

Постави без шикалкавене българските искания по темата с бежанците, защитата на границите и отмяната на вредното за нас Дъблинско споразумение. В централата на НАТО Радев ясно се обяви за диалог и взаимодействие с Русия срещу ИДИЛ. „Без сътрудничеството на Русия, НАТО няма да победи глобалния тероризъм”, отсече Радев в качеството си на президент, но с експертизата на професионален военен.

Тези важни заявления той направи открито, пред микрофоните и камерите, на общата пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

За разлика от други български политици президентът Радев показа, че няма да има два типа говорене – едното за пред българите, а другото за пред Брюксел. С първото си посещение Румен Радев започна да изпълнява дадените предизборни обещания: да бъде достоен президент на достойна държава; да бъде българофил, а не чуждопоклонец; българската външна политика да се формира у нас и да се отстоява навън, а не обратното.

Отлично, генерале, народът Ви вярва!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Бившият СДС лидер Борис Марков: “Да, България“ целенасочено атакува само прокуратурата

Бившият председател на СДС Борис Марков в интервю пред „Монитор” за новопоявилите се партии „Да, България” и „Нова република”, истинската цел на създателите им и може ли една малка дясна партия у нас да се издържа само с дарения

– Г-н Марков, в последните години се полагат огромни усилия за обединение на дясното, но то продължава да се рои. Съдът регистрира партията на Христо Иванов „Да, България“, а предстои и учредяването на „Нова република“ на Радан Кънев. Какъв е коментарът ви?

– Интересът ми като десен избирател се загуби след развоя на отношенията между Христо Иванов и Радан Кънев, след като Иванов декларира, че няма да участва в коалиция с ДСБ. Ако се появяваха непрекъснато нови десни партии и това беше съпроводено с подхранване на потенциала на десницата, това нямаше да бъде проблем. Сега обаче се наблюдава обратното. Десницата има един и същ електорат и партиите се разбъркват като лотария всеки път, така караме избирателите да уцелят коя е правилната. За мен това е грешно като подход и неправилно решение. Смятам, че на следващите избори всички ще загубят.

– Смятате, че в този парламент няма да се сформира мнозинство и ще има предсрочни избори още наесен, така ли?

– Твърдя категорично, че няма да има стабилно мнозинство. Цялата политическа класа е в ступор в момента и не реагира адекватно на очакванията на хората.

– Как гледате на отказа на Христо Иванов и неговата партия „Да, България“ да се коалира със сродни партии, каквато е ДСБ или пък дори и РБ? 

– Това, което направиха „Да, България“, ми намирисва по-скоро на защитна стратегия, а целта е да се вземат пари от субсидията, на която право имат всички партии, минали бариерата от 1%. Това е защитна стратегия, особено след късното обявяване на партията, тъй като няма много време до изборите на 26 март. Те предпочетоха сигурното пред моралното и достойното. Имат своето право да се явят сами на избори, но това не е моралното и дясното решение. Не създава отбор в десницата, която търси промени, а една партизанщина. Огромните ми съмнения се появиха още с изказването, че те няма да са нито дясна, нито лява партия. Ударът е много голям и за Радан Кънев, защото той сега трябва да даде обяснения за всички свои решения. Той захвърли всичко това и дори РБ, който е един продукт от ДСБ. Меглена Кунева и ДБГ съществуват заради желанието на ДСБ да бъдат включени в РБ. Той изостави всичко това заради чисто морална подкрепа за един министър.

– Казвате, че това бързане с регистрацията е заради субсидията. Партията на Христо Иванов обаче получи регистрация много бързо за разлика от други партии преди това? Преди години СДС също имаше проблеми с регистрацията?

– Точно примерите със СДС и проблемите с регистрацията доведоха до покачването на интереса към партията от 6 на 10% на секундата. У нас хората обичат да подкрепят ощетения. В този смисъл реакцията на съда е да се избегне този прецедент. Тук обаче е моментът да се каже, че цялата концепция за съществуването на „Да, България“ представлява идеята за съдебна реформа. Другият приоритет е борбата с корупцията. Но когато „Да, България“ говори за съдебна реформа, те визират само прокуратурата, а не споменава съда, следствие или полиция. Това фокусиране само върху един аспект от съдебната реформа за мен също е притеснително. Така че това, което обещава „Да, България“, не ми стига като избирател. То е сигментирано и повърхностно.

– Казвате, че критикуват предимно прокуратурата, а не съда. Виждате ли в това някакъв личен интерес от страна на Христо Иванов, тъй като той като правосъден министър се опита да прокара реформа. Може ли това да се разглежда като негова цел чрез партия да уязви прокуратурата?

– На тази мисъл навежда създаването на партия, различна от ДСБ. Тези хора са познати като симпатизанти на десницата, гравитиращи около ДСБ от години. Изведнъж се оказва, че тези симпатизанти са решили да направят своя партия. Иначе каква е нуждата от регистрацията на друга формация, която прокламира същите идеи. От тук прозира, че има нещо различно от прокламираната съдебна реформа. Съдебната реформа трябва да се извърши внимателно, а не някой да казва този е лош, а този е добър.

– Въпросът е дали Христо Иванов не създава партия само и само да атакува главната прокуратура?

– Убеден съм, че той създава партия, за да постигне свои цели, иначе няма друга причина да дублира ДСБ, СДС или РБ. Ако неговите лични разбирания се покриваха с тези на десницата, то той щеше да е един от нейните лидери, а не поредният лидер с партия вдясно. Няма никаква политическа логика да се прави нова дясна партия.

– Може ли един политически лидер, какъвто се изявява Христо Иванов, да бъде независим, при положение че самата формация е създадена благодарение на парични потоци от чужди НПО организации като „Америка за България“?

– Самият американски посланик у нас обясни, че „Америка за България“ е субсидирала български медии, но те са прекалено малко, че да влияе на политически процес. Тук обаче не съм съгласен с него. Когато говорим за медии, няма малки и големи. Важното е какво проповядва, особено когато са намесени в политическия процес. Трудно ще обясни американският посланик, независимо колко са малки тези медии, които отразяват всяко кихане на Христо Иванов, че не влияят на политическия процес. Защото има много други малки медии, които не получават грантове и финансиране. Когато получаваш по 1 млн. лева на година, не си със същите условия като останалите и наистина се изкривява политическото представителство. Те се използват като инструмент за решаване на бизнес проблеми на техния собственик и агитират политически с пари от НПО, което е неприемливо. Не очаквам този цирк с финансирането на продължи дълго и смятам, че решението за самостоятелното явяване на вота е всъщност опит да вземат субсидия. Слушайки това, което се случва в САЩ, и реакциите на новия президент, мисля, че съвсем скоро ще стане ясно, че целите на американската дипломация и тези на една НПО, каквато е „Америка за България“, се разминават. Не трябва да се забравя и фактът, че Джордж Сорос, който финансира „Америка за България“, никога не е сключвал финансова сделка в САЩ. Той самият признава, че не желае да бъде проверяван от тамошните финансови власти.

– Казвате, че се финансират малки медии, които оказват влияние върху политическия процес? Кого визирате?

– „Икономедиа“ на г-н Иво Поркопиев. Това е втората червена лампа, която светна пред мен. Защо е нужно да се привлича олигарх, и то толкова ясно в организацията на една партия. Няма проблем те да са приятели, но толкова демонстративно да се слага един олигарх в организационния процес на една партия, е груба грешка.

– Самият той отрича да е пряко свързан?

– Г-н Прокопиев да отрича своята връзка с „Да, България“, е най-слабата и банална лъжа, която може да бъде лансирана.

– А как гледате на това чужди НПО-та да финансират родни политически проекти?

– Когато хора от неправителствения сектор се прехвърлят в политиката и после пак се връщат обратно там, то тогава говорим за симбиоза. Не се знае кое им е по-важно и използват партията и контактите си с НПО-та, за да си осигурят доходи.

– Как се издържа партия само от дарения?

– Невъзможно е малка дясна партия у нас да се издържа само с дарения. С тези 130 000 лева, събрани за месец от „Да, България“, могат да направят само кампания в „Младост“ или „Люлин“. Това са крайно недостатъчни средства за една партия да се яви на избори. Важно е да се каже, че огромна част от субсидията, с която разполагат партиите по време на избори, ги разпределят сред медиите. Така се получава един порочен кръг. Това отново ни връща при казуса с трите медии, които толкова подкрепят всяко кихане на Христо Иванов. Това създава наистина изкривяване. Тук говорим за медии, които работят като официози на „Да, България“. Те се използват за пропаганда и това е недопустимо.

– Кои са медиите?

– „Дневник“, „Капитал“ и Медиапул. Тези три медии правят всичко това, в което обвиняват останалите. Орисията на тези, които искат да бъдат добрите в политиката, е, че трябва да бият с честни средства, а там не са такива.

– Как оценявате отказа на Радан Кънев да се върне в РБ въпреки протегната ръка?

– Радан Кънев и цялата формация се чувстват уязвени и това е причината сега дори да реагират малко неадекватно. В момента те се сърдят на всички. Кънев е лидер на партията и носи отговорност за своите действия. Каквито и да са били мотивите му да напусне РБ и да поеме този риск, той си носи отговорност. Сега доверието в десницата трудно може да бъде възстановено, а Радан Кънев трябва да каже на електората си дали излизането от властта бе грешка или не. Аз не знам дали въобще се успеят да прескочат бариерата.

– Новият проект „Нова република“ последен опит за политическо спасение ли е ?

– Не знам за какво е нужно това ново брандиране, след като там е само ДСБ.

– Там са хора от гражданския съвет на РБ и Трайчо Трайков.

– Само преди осем месеца бяха убедени, че той ще стигне на балотаж. Той няма потенциала и харизмата да бъде лидер на десницата и колкото по-рано се осъзнае това, ще се спести трагедията от още една Кунева, но в мъжки вариант. Според мен Радан Кънев е насаден в една ситуация, в която той трябва да търси всички политици вдясно, че да има някакъв шанс да прескочи бариерата. Според мен се играе сценката за издигането на Трайков политически, за да може той отново да играе за кметския пост на София на следващи избори.

– А дали самият РБ ще мине бариерата на следващия вот?

– РБ изконсумира много негативи след участието си във властта и очаквах да се снижи до нулеви стойности след серията от грешки, но се оказа, че не загуби много от участието си в правителството. РБ са на ръба на бариерата и няма да бъде изненада, ако влязат в следващото НС. Техният ключ е да бъдат подбрани правилно кандидатите за листи, за да донесат тази промяна и да компенсират негативизма, който носят лидерите в РБ.

– Очаквате ли РБ да бъдат част от управляващото мнозинство?

– Те нямат друга орисия. Ако са в парламента, те няма какво друго да правят. Не крият, че играят на тези избори, за да получат участие във властта. Чрез това искат да доведат до промяна на някакви сегменти, които им е оставена от голямата партия – в случая ГЕРБ. Вие го наричате патерица, но те го наричат банка за кадри. В моите очи това изглежда като доста скъп компромис.

 

“Известия“: Тръмп иска да продаде на Русия отмяната на санкциите

Диалогът на най-високо равнище между президентите на Русия и САЩ едва предстои, но и сега е видно, че политическите анализатори създадоха в обществото лъжливи очаквания. Те прегряха оптимизма в обществото. Мнозинството анализатори са убедени: Доналд Тръмп толкова добре познава безсмислието на конфликта с Русия, че разведряването в отношенията ще последва незабавно – ще бъдат снети санкциите и ще започне взаимодействие в Близкия изток. Това посочва в свой коментар във в. „Известия” Василий Колташов – шеф на Центъра за икономически изследвания на Института за глобализация и социални движения.

Само че Тръмп не бърза да действа на този фронт, което съвсем не означава, че разведряването е невъзможно. Американските санкции по отношение на Русия включват пакет от мерки, въведени от президента и Конгреса. Последните носят характера на закона, и за Тръмп няма да е нещо просто да ги отмени дори и при голямо желание. Той няма много приятели сред конгресмените и сенаторите. Опозиционното мнозинство отдавна играе играта с името „Русия е главният враг“.

Тръмп не бърза да дразни тези хора с дружба с Москва, доколкото още се надява да прокара през тях първите икономически мерки. „Планът на 100-те дни“ още не се е провалил, а отношенията на президента с конгресмените не са обтегнати до крайност. Има и още едно „но“. Тръмп се стреми да си осигури по-силна подкрепа от страна на работническата класа – неговите избиратели. Поради това на него не са му необходими обвинения в пресата в национална измяна и подчинение на Владимир Путин и т.н.

Президентът на САЩ не иска да дава поводи за такива обвинения, за да вдигне санкциите, утвърдени още от Барак Обама. При това той вече обяви излизането на САЩ от Транстихоокеанското партньорство, фактически ликвидирайки това споразумение. А Обама го приемаше като любимо дете на своето президентство. Тръмп вече даде да се разбере, че ликвидира цялото наследство на своя предшественик. Санкциите срещу Русия също ще бъдат отменени. Само че това ще отнеме време. Освен вътрешните американски спънки има и китайски. „Войната на санкции“ доведе до сближаване между Москва и Пекин, а Китай е основният противник за новата администрация на САЩ. Той обективно е такъв поради икономически противоречия.

Тръмп планира да изгони китайските стоки от своя пазар и няма да бъде против прилагането на такава политика и към други страни. Той не може да бъде заинтересован от съюз между Русия и Китай. Но засега Тръмп иска да се бори с китайското влияние на американска територия, а диалогът с Русия така или иначе му е необходим. Свалянето на санкциите ще бъде предшествано от продължителни преговори между САЩ и Русия. Тръмп вече заяви, че смята разговора за сваляне на санкциите за преждевременен. Той даже не отмени ограниченията за пътуване до САЩ на руските чиновници, на което би могло да се гледа като на жест на добра воля, увод към диалог. Не, Тръмп не вижда диалога като насрещно движение с цел постигане на консенсус, а като пазарлък. Наследените от Обама санкции против руски чиновници, включително блокирането на активи и собственост в САЩ, президентът на САЩ би искал да продаде. И не е изключено това да стане за сметка на охлаждане на отношенията между Москва и Пекин.

За разлика от политолозите, оптимисти по отношение на Тръмп, руски дипломати осъзнават цялата сложност на сближаването със САЩ. Не е от полза за Тръмп и фактът, че в Москва едва ли са готови да разглеждат изграждането на отношения с Тръмп като сближаване въобще със САЩ – там вече са прекалено големи противоречията между президента и голяма част от политическия елит. В Конгреса само чакат повод да започнат процедура за импийчмънт на президента. Самият той не разбира напълно как да гради отношения с Русия и какво може да бъде постигнато в хода на диалога. Новата администрация разчита да научи всичко това в хода на дискусия с Москва и няма да бърза със завършването на тази дискусия. Поради това през 2017 г. може да се разчита само на някои промени в санкционния режим. Не си струва да се разчита на сваляне на санкциите срещу компании и чиновници, работещи в Крим.

А, виж, санкциите срещу компании и банки могат да бъдат снети. От това са заинтересовани техните американски партньори, обезпокоени от възможността тяхното място да бъде заето от китайския бизнес. Отмяната на санкциите по отношение на високопоставени чиновници също е напълно възможна. Но за това Тръмп ще се вгледа внимателно в позициите на Великобритания, Канада и – в по-малка степен – на ЕС. Той започна диалог с всички, без да знае предварително какво трябва да се получи. При това трябва да бъде разбрано, че Тръмп има риторични и стратегически теми. Той сериозно е настроен против Китай, а Близкият изток не му е много интересен. Той едва ли има представа как да постъпи с Украйна, която де факто се явява европейски ангажимент.

Какъв ще бъде подходът му към ЕС също не е много ясно. С Великобритания Тръмп би искал да бъде приятел, но как ще бъде оформено икономическото сътрудничество? Подобен въпрос стои пред него в отношенията с Япония и страните от бившето Транстихоокеанско партньорство. Навсякъде предстоят преговори. Тръмп разбира, че „войната на санкции“ срещу Русия е безсмислена. Тя фактически се провали, доколкото на Запада така и не се удаде дълги години да разбие руската икономика и да преразпредели нейните ресурси в своя полза. Но на руснаците не трябва да им бъде подарен света, смятат в Белия дом, той трябва да бъде заменен.

Но заменен срещу какво? И тук засега въпросите са повече от отговорите. Тъй като положението е такова, че сближаването на страните вероятно ще се окаже зигзагообразно, следователно не бързо. Но главното сега е, че то най-накрая става възможно, посочва още в коментара си Василий Колташов.

 

Източник: БГНЕС 

 

Велева: Президентът Радев влезе в капан със “Спартан“-а. Добре, че НАТО го посрещна възторжено!

 

 

Президентът Румен Радев трябва да „издърпа“ ушите на онзи свой съветник, който му подшушна да смени в последния момент правителствения „Еърбъс 320“ с военнотранспортния „Спартан“ за първото си посещение зад граница, което, естествено, се оказа Брюксел. При това с нелепото обяснение – да се пестят разходи.

От това произлезе следното:

Първо, всички медии превключиха автоматично на авиовълна и започнаха нескончаеми репортажи за качествата на „Спартан“-а: как вози, кого вози, колко харчи, дори как се отварят парашутите му „за всеки случай“. Покрай това разбрахме всички държавни глави по света с какви самолети летят, колко струват полетите им на данокъплатците и т.н. Встрани от обществения интерес останаха идеите и намеренията, с които Радев потегли за Брюксел, политическите послания, които отнесе в Европа…
Второ, във Фейсбук се отприщи яростна дискусия трябва ли президентът да пести от самолета или по-важно е да покаже национално достойнство и държавническа тежест. Държавният глава бе подложен на осмивания, недостойни критики и злъчни подмятания, които можеха да бъдат избегнати. Още повече след като стана ясно, че пестеливостта в този случай се равнява на някакви си 8-10 000 долара, които са смешни за една държава.

Трето, понеже сиромахомилството на президента не се прие одобрително от народонаселието, което иска да види в Радев тежкия държавник, дойде последващо разяснение, че Радев като бивш военен летец, искал да лети с военен самолет, за да демонстрира уважение към бившите си колеги. По тази логика Борисов трябваше да пътува все с пожарната.

Четвърто, обяснението „Радев пести разходи със „Сапртан“-а“ се сблъска фронтално с назначенията от първия ден на неговото служебно правителство. Министрите тутакси се качиха на мерцедесите, а с постановление №30 от 30 януари кабинетът на Огнян Герджиков назначи 42-ма съветници, експерти и технически сътрудници, които ще подпомагат него и четирима му вицепремиери. Бройката  е същата като при кабинета на Борисов-2. Тук пестене на средства няма. Разликата е, че това правителство ще управлява  само няколко месеца! Казвам го, водена не от див популизъм, а за да подчертая двойния аршин, който прозира в управлението.

Пето, въпросът за пестеливостта в дейността на държавния глава ще следва оттук нататък непрекъснато Радев и екипът му ще се види в чудо да дава обяснения. Журналистите ще следят под лупа всеки похарчен от него държавен лев. Предстои посещение в Берлин, където се очаква държавният глава да бъде съпроводен от първата дама. Медиите ще изчисляват стойността на тоалетите ѝ, ще следят двамата къде се хранят и за колко, къде спят и за колко, как пътуват и за колко. Ще се влезе в една спирала, която ще се окаже капан за Румен Радев.

Шесто – изводът е Радев да бъде себе си, а не да следва глупави пиар съвети.

Иначе посещението на президента Радев в брюкселските евроофиси препотвърди евро-атлантическата ориентация на България, поддържана ревностно от правителството на Борисов. Липсваше фокус в този маратон от протоколни срещи.

 

От срещата с председателя на Европейския съвет Доналд Туск разбрахме, че ще поискаме още по-голяма помощ за защита на границите ни. В какво ще се изразява тази помощ, колко „по-голяма“ ще е, не стана ясно.

Препотвърди се очакването, което вербализира председателят на  ЕК Жан-Клод Юнкер, че новият български еврокомисар ще бъде излъчен от редовното правителство след изборите, което е нормално. Новината тук е, че в Брюксел искат да им пратим жена, което попари нечии мъжки мераци. И е доста обидно за нас.

От председателя на Европейския парламент Антонио Таяни дойде поредният студен душ, че България е готова за Шенген, но решението трябва да бъде взето с консенсус и от държавите-членки. С тази мантра вече сме свикнали.

Всъщност от тези срещи не можехме да очакваме нищо друго.Тези висши европейски чиновници не могат да решат проблемите ни, но е редно да се запознаят с новия български президент. Когото обаче не посрещнаха на ниво „държавен глава“.

Затова, естествено, освен „Спартан“-а, фокусът на посещението се оказа централата на НАТО, където Столтенберг преветства Радев изненадващо емоционално: „Добре дошли отново, президенте! Хубаво е да ви видя и очаквам да работим заедно“ . Видя се, че там Радев плува в свои води. С този възторжен поздрав шефът на НАТО  попари всички приказки, изразяващи нездрави догадки за принадлежността на българския президент към идеите и ангажиментите ни спрямо Алианса.
Румен Радев публично увери Столтенберг, че България подкрепя усилията на НАТО за отбрана и възпиране,че е част от тези усилия и че ще правим и занапред всичко необходимо, за да гарантираме общия принос за колективната отбрана и сигурност. С което ясно заяви: „Не съм човек на Кремъл!“

 

Нещо повече, Радев обеща на генералния секретар, че България ще положи максимални усилия, за да изпълни решенията от Уелс за достигане на 2 процента от БВП на разходите за отбрана, договорено от предшественка му Плевнелиев.
Следвайки линията на приемственост, президентът, на когото слагат като клеймо –  „издигнат от БСП“, в сърцето на Еворпа и то с помощта и на Столтенберг, пресече всички съмнения дали е „проруски“ или „проевропейски“ с обяснението „Самият факт, че аз в ролята на български президент в своята първа визита в чужбина посещавам главната квартира на НАТО, показва значението на НАТО за България като организация на споделени ценности и на споделени отговорности за колективната сигурност и отбрана.“

Застанал до Столтенберг, Радев излъчваше достойнството на държавник, за когото геополитическата ориентация на страната му не подлежи на съмнения.

В същото време Радев не пропусна да заяви пред Столтенберг и позицията си спрямо Русия, която споделяше и по време на предизборната си кампания: „Укрепването на НАТО трябва да върви ръка за ръка със задълбочаване на политическия диалог с Русия, това е необходимо, за да избегнем конфронтация. САЩ и НАТО трябва да водят борба с „Ислямска държава“, съвместно с Русия.“

Така за по-малко от седмица Румен Радев разби два мита за себе си.

Първият, че е свързан с БСП, назначавайки „шарено“ служебно правителство, което  „Позитано“ 20 не припозна.

Вторият, че е „посочен от Кремъл“, за да промени геополитическия курс на България. И това се оказа кьорфишек, умишлено раздухван от Плевнелиев и свързаните с него кръгове.

Първите стъпки на Радев показват силна воля да изгражда образ на надпартиен, независим от конюнктурата държавник.

Но капани го дебнат отвсякъде!

И както се вижда, свои го вкарват в тях.

Засега!

Валерия Велева

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

“Форбс“: Прощавайте, ненавистници, но Русия преживя санкциите

„Прощавайте, ненавистници, но Русия преживя санкциите. Преживя петрола по 35 долара за барел. Преживя и двете години рецесия. Каквото и да говорите за Владимир Путин, неговият икономически екип успя да се справи със ситуацията. Именно поради тази причина BlackRock обяви, че Русия е изгоден терен за инвестиции“, пише Кенет Рапоза за „Форбс“

Фондовият мениджър на компанията BlackRock в Ню Йорк Херардо Родригес твърди пред изданието, че независимо от негативните мнения за Русия, от икономическа гледна точка страната предизвиква удивление. „Ние повишихме рейтинга на руските акции до най-високи пазарни нива“, казва той.

През тази година индексът на фонда Market Vectors Russia Small-Cap ETF (RSXJ) се вдигна до 8,34%, надхвърляйки за пореден път показателите на MSCI Emerging Markets. Рейтингът на фонда скочи със 140% само за последните 12 месеца, при положение че не извършва търговски или финансови операции с Русия.Изданието припомня, че след анексирането на полуостров Крим през март 2014 г. срещу руските петролни и газови компании, както и срещу големите банки, бяха въведени санкции и напрежението между Запада и Русия рязко нарасна, след като на власт в Киев дойде правителството на Яценюк, подкрепяно от САЩ. „В отговор Русия започна да оказва подкрепа на антиправителствените опълченци в източните градове на Украйна. Въпреки че Русия дълго време отричаше това, накрая Путин призна, че Русия им е помагала да се борят срещу правителството на Украйна“, твърди „Форбс“.

Изданието припомня, че отмяната на санкциите е обвързана с изпълнението на Минските споразумения и прекратяването на огъня в Донецка и Луганска област. Това ще зависи и от провеждането на избори в двете самопровъзгласили се републики, които поставят Киев в трудно положение, тъй като населението на двете области се чувства по-близко до Русия, отбелязва „Форбс“.

„Политическата шумотевица около зловредната Русия обаче не спира инвеститорите. По данни на компанията EPFR Global в Кембридж, щата Масачузетс, само през последните две седмици в руски ценни книжа са вложени няколко милиона долара“, пише изданието.

„Постоянно анализираме информацията, постъпваща от Русия – казва Родригес. – След анексирането на Крим ни беше трудно да разберем какво става, съдейки само по тукашните вестникарски заглавия. Затова започнахме да следим фактите, а те показват, че финансовите министри на Русия следват, както и досега, традиционен подход към управлението на икономиката. Трябва да им се отдаде дължимото. От гледна точка на макроикономическите показатели Русия излезе от кризата още преди няколко месеца. Ако към това се прибавят очакваните промени в някои области и желанието на Тръмп да подобри отношенията си с Путин, всичко това свидетелства в полза на Русия“.

През декември промишленото производство в Русия бележи ръст, но потребителското търсене си остава ниско, отбелязва изданието. Обемът на промишленото производство е скочил с 3,2% през декември и с 2,7% през ноември в сравнение с миналогодишните показатели, което надвишава двукратно очакванията на пазара.По прогнози на московската инвестиционна банка „Ренесанс Капитал“ се очаква нарастване на доходите на руснаците през тази година. Ако цената на петрола остане достатъчно висока, 2017 година обещава да е благоприятна за руските акции, пише „Форбс“.

„Оздравяването на производството и реалният ръст на доходите ще доведат до значителен подем на икономиката на Русия през тази година“, посочват анализаторите на „Ренесанс“ и прогнозират ръст от 1,7% на БВП.

Източник: „Руски дневник“

 

“Билд“: Кого уважава повече Тръмп – Путин или Меркел? (снимки)

Снимки: REUTERS
Немското издание „Билд” анализира как новият американски президент Доналд Тръмп се отнася към руския си колега Владимир Путин и към канцлера на Германия Ангела Меркел. Изданието е анализирало снимки, направени в кабинета на Тръмп по време на разговорите му с двамата лидери.

„Понякога снимките разкриват повече от думите”, отбелязва журналистът от таблоида таблоида Симон Шутц.

Той добавя, че американският президент е отделил значително по-голямо внимание на Владимир Путин. С него Тръмп е говорил почти час, докато с Меркел – около 45 минути.

На снимките, направени по време на разговора с Путин, се вижда, че в Овалния кабинет около Тръмп са вицепрезидентът Майкъл Пенс, прессекретарят на Белия дом Шон Спайсър, началникът на канцеларията на Белия дом Райнс Прибъс, главният съветник Стивън Бренън  и съветникът по национална безопасност Майкъл Флин.

По време на разговора с Меркел до президента на САЩ е бил само съветникът на по национална безопасност Майкъл Флин.

В кабинета са били още Бренън и Прибъс, но се занимавали със свои дела.

 

“Политико“ гръмна със сензационен материал: Пет начина да се “изхвърли Меркел от трона“

Снимка: REUTERS, архив

 

 

Бившият председател на Европейския парламент Мартин Шулц, който е основният конкурент на Ангела Меркел на бъдещите избори в Германия, може да я „изхвърли от трона“ по пет различни начина, пише „Политико“.

Първо – Шулц може да направи по-агресивно поведението на Социалдемократическата партия на Германия. Ако се съди по общественото мнение, в последните 4 години нещата в партията съвсем не вървят добре, независимо от успехите по време на преговорите в управляващата коалиция през 2013 г. Що се отнася до вътрешното състояние на партията, то социалдемократите дават предпочитанията си точно на Шулц, а не на Зигмар Габриел, който преди назначаването му за министър на външните работи бе считан за главен конкурент на Меркел на бъдещите избори, се казва в статията.

Второ – Мартин Шулц може да обедини цялото ляво крило, създавайки коалиция с партиите „Зелените“ и „Левите“. Това ще увеличи шансовете на СДПГ срещу консерваторите. Но този план ще сработи само, ако „Алтернатива за Германия“ не спечели твърде много места в парламента. За да не се случи това, Шулц трябва да отвлече вниманието на избирателите от лидера на „Алтернативата“ Фрауке Петри, пише авторът.

Трето -по време на предизборната кампания Шулц може старателно да избягва миграционния въпрос: електоратът на неговата партия, както по цяла Европа, се дели на хора, които са против бежанците, и на хора, които са готови да „разпънат на кръст“ противниците на миграционната политика на Ангела Меркел. Когато този въпрос не може да се избегне, той трябва просто да припомня за «европейските решения» на въпроса, които уж се претворяват в живота, посочва изданието.

Четвърто – Шулц може да се обърне към германците, представляващи работническата и средната класи, за да ги дръпне от антимиграционната „Алтернатива за Германия“. Бившият глава на Европарламента в последните месеци даде да се разбере, че неговата предизборна стратегия ще бъде съсредоточена върху очакванията на обикновените граждани на страната.

Най-накрая
, Шулц може просто да използва своите силни страни: статута си на най-влиятелния германец в Брюксел. И дори ако партията му е обречена още 4 години да играе ролята на младши партньор на консерваторите на Меркел, работата в апарата на ЕС нагледно демонстрира какви успехи може да постигне той в рамките на „голяма коалиция“, подчертава „Политико“.

Парламентарните избори в Германия ще се проведат на 24 септември 2017 г. Ангела Меркел има намерение за четвърти път да атакува канцлерския престол.

 

 

 

Проф. Николай Слатински: Президентът с транспортен самолет до Брюксел – обидно за България, нелепо!

Проф. Николай Слатински- блог

 

 

Бих подминал вестта за пътуването с транспортен самолет до Брюксел. В края на краищата, толкова много коментари, един повече, един по-малко. Но, както казваше преди време друг генерал – За държавата ми е обидно!

Първо, към самолета ще са вперени не само с възторг и аплаузи погледите на леко лъжещия се и лесно мамещия се български електорат, но и с ирония и сарказъм – на Европа, доколкото Брюксел е своего рода европейска столица.

Второ, като знам, че военните самолети по принцип имат за последна грижа икономията на гориво, не съм сигурен, че ще се спестят толкова много пари, че да си струва експериментът.

Трето, не ми се иска да повярвам, че такова е нивото на мисленето на новия президент – за мен това е един нелеп сигнал към обществото, елементарно заиграване, неприсъщо на стратегически лидер, а на отявлен популист.

И четвърто, ако иска да е финансово полезен на държавата, президентът Радев може да бъде с хиляди (повтарям – с хиляди, с хиляди и хиляди) пъти по-ефективен:

– като хвърли поглед към една засекретена стенограма – не може ли да я разсекрети;

– като хвърли поглед към един крещящ за необходимостта от вето закон;

– като хвърли поглед към своите министри – не могат ли да спрат редица сделки и кражби от еврофондове, държавни поръчки, безбожни санирания, мащабни контрабанди;

– като хвърли поглед към бюджетите на разплутата до разврат администрация в различните ведомства – не могат ли неговите министри да измислят нещо за тяхното съкращаване…

Като ще е популизъм, да е – с реален ефект, а не с пораждане на вицове, които ще останат задълго в политическата ни история и истерия…

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Фейсбук сензационно върна профила на Кеворк! Вижте реакцията на журналиста

Фейсбук сензационно върна профила на Кеворк Кеворкян. Ето и реакцията на журналиста в най-новата му статия:

Знаете перипетиите около скромния ми Профил – той бе закрит и бях уведомен с писмо, че няма да бъде отново активиран „по никакъв начин“. В петък обаче, при едно случайно влизане в пощенската кутия на закрития Профил, открих следното писмо:
Здравейте г-н Кеворкян,
Изглежда, че акаунтът Ви е бил временно спрян по погрешка.
Искрено се извиняваме за неудобството.
Вече би трябвало да можете да влезете в него.
Ако все още имате някакви проблеми, моля уведомете ни.
С уважение,
Полина

Е, хубаво.
Да забравим тази история.
Мисля си обаче, че „грешката“ нямаше да бъде отстранена без могъщата подкрепа на читателите на тази страница.
Благодаря Ви.

***

Привидения нарекох още преди няколко години „троловете“ – клетниците, които срещу някой лев са готови да обругаят и майка си.
След последната ми дописка се случи нещо странно.
Изведнъж цъфнаха двайсетина Привидения.
Разбира се, пратих ги на майната им – заради калташките им обиди.
Мисля, че за разлика от някои сайтове, в които анус-коментарите преобладават, Фейсбук е по-прилично място.
И така беше досега.
Имам предостатъчно читатели, които осигуряват климат на разсъдливост, за което им благодаря.
Кой обаче е натирил Привиденията срещу дописката ми?
Това е интересно.

***
Вижте първият коментар: Бил съм обикновен плювалник, стилът ми бил гнусен – затова дамата не искала да вникне в същността на написаното.
Това е: Привидението не вниква, обаче дращи.
Срещу нея има повече от З0 отговора.
Това съотношение е направо въодушевяващо.

***
Някакво Привидение пък си позволява да обижда и читателите ми.
Привиденийце клето, в случая обиждаш над 1700 души, които са харесали дописката – само трийсетина са „ядосани“.
Поискай увеличение на дажбата – и драскай, драскай до изнемога.
Кой е мобилизирал Привиденията – да се върнем към този въпрос.

***
Първа възможност – някои лекета край Радев.
Ако е така, тия идиоти ще съсипят отношенията на генерала с медиите/публиката, това е сигурно – накрая ще го накарат да изяде кацата с катран, и само ще се хилят отстрани.
Привиденията не четат, не им плащат за това – те пишат.
Ако четяха, щяха да видят, какво съм писал за генерала, още докато си беше генерал – подчинен на колхозника Ненчев, бившия военен министър.
Как съм коментирал участието му в предизборните дебати и пр.
Нищо обидно няма и в тази ми дописка за него.
Отгоре на всичко, нейната тема съвсем не са книгите на Радев – а за нещо далеч по-важно.
Грамадното болшинство читатели с лекота са схванали това.

***
Втора възможност – Привиденията са на Плевнелиев.
За него съм писал стотици пъти, предстои да излезе и книгата ми „В Мътилката на Прехода. Плевнелиев – президента на Бойко“.
Досега Плевнелиев никога не са го защитавали Привидения.
То няма и как.
Трудно ще се намери Привидение, което да се справи с подобна задача.
Но някои коментатори го бранят, чак сега: Трябвало да го забравим, Станалото-станало, Пито-платено и пр.

***
Пито-платено?
И не се сещат адвокатите му, че по този начин направо се унижава самата История.
А и нали затова се препитавате като Привидения – понеже сте докарани до просешка тояга от Случайниците на Прехода.

***
Най-идиотското е, че Привиденията харесват и бранят едновременно Радев и Плевнелиев.
Казаха ми, че тази идея се родила в мазния мозък на модератора им.
Да харесваш едновременно Радев и Плевнелиев?!
Левашки номер – за да не стане ясно, кой тегли конците на Привиденията.

***
В крайна сметка, проблемът не е в критичните мнения, нито дори в Привиденията.
А в запазването на смислената диалогичност във Фейсбук.
Иначе, хилядите коментари под дописките ми доказват, че в нашата Общност пет стотинки не даваме за Привиденията ви.

***
Специално за президента Радев.
Не му трябва да го поливат с розова вода.
Генерал е, все пак.
И, между другото, ако има нужда от фотоси, да потърси някой майстор, който ще покаже душата му – а не книгите му.

***
Послепис.
Утре Радев щял да отиде в Брюксел не с правителствения „Еърбъс 320“ – а с военно-транспортен самолет „Спартан“.
Щяло да бъде по-евтино.
Идеята разгорещи духовете, предизвика и доста насмешки.
И това ли е идея на екзалтантите край Радев?
За щастие, не са му подсказали и сам да пилотира – пак за икономии.
Или да кацне в Брюксел с някой МиГ29.

***
Ако Радев иска да покаже някаква промяна – по-добре да използва обикновен граждански полет.
Не е достатъчно героично, но пък е по-естествено.

***
Ясно е, че след избора на Герджиков на Радев са му нужни ефектни ходове.
Дали не искат да го превърнат в Новия Мачо, който да замени Стария – Бойко.
Е, и?

***
А по телевизията показаха мил жест – помогнали на една безработна жена с три болни деца, всички те преживявали с 150 лева месечно.
Като екстра, на едното дете щели да му направят – пак мил жест – безплатен медицински преглед.
Безплатен преглед!
Даваме ли си сметка, в каква джунгла се е превърнала България?

***
Друго се очаква от Радев.
***

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Кеворк Кеворкян: Радев и книгите

Плевнелиев откри президентска библиотека – с такъв ентусиазъм, сякаш открива филиал на Александрийската библиотека. Радев пък се снима – за Профила си във Фейсбук – на фона на книги.

На бюрото му е клюмнало и едно знаменце – смутено наднича, като сираче.
Нашите президенти все не могат да си угодят.
Плевнелиев две години търсеше къде да курдиса/монтира образа си, докато чете новогодишните си обръщения – от Колорадските планини до някаква библиотека.
А на Радев не му трябва да ни напомня, че е чел книги.
***
Има само един подходящ „фон“ за него, както и за всичките ни други властници: Знамето ни.
За да им напомня, че, макар и временно, са Байрактарите – и за да не забравят, какво им повелява то.
***
Липсва снимка на ранния Плевнелиев – от периода му на астролог/гадател.
Отгоре на всичко, фотографията не е била измислена, когато е бил ирландска пастирка.
Този човек няма късмет.
Обаче стана президент.
Радев е по-голям щастливец
Преди да влезе в президентството, той се снимаше край изтребители.
Така че, не е трудно да се сети за ЗНАМЕТО.

***
Много е рисковано да показваш публично книгите си – това е една интимна тайна, която трябва да прокапва дискретно от думите и действията ти.
Не успях да различа, какви книги надничат зад гърба на президента.
Те би трябвало да са ключ към психографията на притежателя им.
Но често не са.
Има много хора, които все се хвалят, колко книги са чели.
Но тъй и не успяват да разчетат себе си – а това е най-важната книга.
***
По време на гражданската война в САЩ, на знаменосеца не се полага друго оръжие, освен самото знаме.
То е най-вярното оръжие.
***
Плевнелиев е прав, че се води хибридна война.
Специално срещу неговите фантазии – със сигурност.
Ето: ГАЛЪП казва, че той си тръгва с най-ниския рейтинг от българските президенти.
Президентската институция е записала исторически високи нива на недоверие – цели 60% – по време на неговия мандат.
А пък, според Плевнелиев, той е най-успешния ни президент.
***
Словесното разстройство на Плевнелиев е наистина феноменално.
Той се явява в магазина за розово сладко „Панорама“ – и от хвалбите му се вдига пушек като в танцово ревю от ГДР.
На следващата седмица се явява отново – за да обясни, какво е искал да каже предишната.
Бойко Василев се държи направо като изверг, за да ни подлага на това изпитание.
По всичко изглежда, че Плевнелиев трайно ще се паркира в „Панорама“.
БНТ е под влиянието на Олигарсите-Прокопиевци/Чоковци.
Там командва една хубостница – разградската мома Севда Шишманова, която не е никаква Изгора, ами си е една нахалница – без никакви угризения тя цъфна на учредителното събрание на новата партия на Прокопиев, което си е направо брутално.
А казват, че била и доста лакома – но Бойко открай време не се интересува от разграбването на държавната телевизия.
Сигурно са му направили някаква разградска турска магия.
***
Плевнелиев е абсолютно разобличен.
А той все се хвалеше, че чувствал подкрепата на Народа.
Сега трябва да го извикат в „Панорама“ – и да го питат, как приема този оглушителен шамар на Народа.
Но няма да го направят
***
В словото си – с което обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат – Плевнелиев отново изпусна нещо съвършено безтактно.
Заяви, че се „радвал на народната подкрепа“.
Едва ли съществува, особено у нас, нормален политик, който да има право да каже подобно нещо.
Това би било опасно за душевното му здраве – дори ако тази фантазия само му мине през главата.
***
Но Плевнелиев спокойно ни го съобщи – а, всъщност, излизаше от някаква невзрачна чакалня на Историята, предназначена за също тъй невзрачни „политици“.
И отново спокойно прочете епикризата си: Трайно разстройство в себепознанието, невъзможност то да бъде контролирано.
***
Имал народната подкрепа?!
Такъв човек нанасяше непоправими щети изобщо на общуването с Народа – защото си позволяваше да лъже за негова сметка, и по този начин го унижаваше.
***
Дори Апостола, когото Плевнелиев под път и на път нахално цитираше, а и преиначаваше, не би си позволил да каже нещо подобно за „народната подкрепа“.
Нещо повече: той взида в греховното ни ДНК своето неразгадаемо „Народе????“ – за да живеем и се терзаем с тази загадка.
И така ще е по-справедливо – иначе няма да понесем срама.
Плевнелиев обаче благодари – на същия този Народ – за подкрепата.
***
Но ГАЛЪП е без значение.
Други ще пишат Историята – специално за Плевнелиев вече я пишат, и Народната Истина няма да има нищо общо с нея.
Отгоре на всичко, „летописците“ сякаш знаят казаното от Сталин пред Берия, веднъж стана дума за това:
„Историята е забравяща дама, но това не е страшно.
Важно е тя да има добри секретари.
А ние ще бъдем добри секретари…“ – в смисъл, ще я пишем, както си щем.
***
Пак добре, че Плевнелиев не се е снимал на фона на книгите, които НЕ е чел.
***

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

САЩ ограничават лобизма, ние му се радваме.Президентът на САЩ забрани на държавни служители да лобират за интересите на други страни

 

 

 

Тръмп продължава войната с глобализма и за защита на националните интереси на САЩ, въпреки световната кампания срещу него. Доналд Тръмп подписа указ, според който всички членове на неговата администрация получават забрана за лобиране на интересите на чужди държави, съобщава Associated Press.

Лобиране за интереси на други организации, които не са чужди правителства, може да се извършва най-малко пет години след официалното пенсиониране, се посочва в указа. Според президента на САЩ, всеки, който иска да работи с него в екип трябва да се съсредоточи върху интересите на американския народ, вместо да се концентрира върху получаване лични облаги и на основа ползите, получени с помощта работа в държавната администрация. В Америка, лобистките дейности в интерес на трети лица и организации се намира в областта на регламентираната правна дейност. Големите лобита са етнически или професионални, включително най-голямата — Националната стрелкова асоциация на САЩ. Разграничаване на понятията лобизъм и корупция в България е много трудно, да не кажа невъзможно. Днес,когато 90% от капиталите в света нямат реално покритие, а са източник на извличане на ресурси от периферията към центъра, България бе поставена именно в периферията от неолибералната хунта.

Олигархичното управление в България се крепи на постигнатия неолиберален консенсус между политически партии, чужди фондации, псевдо граждански организации, НПО и държавни институции под влиянието на глобализираните, антинационални идеологически апарати.

Управлението в последните години е олигархично, но се маскира като демократично чрез механизми за контрол върху мисленето на хората,(родните телевизии и медии под чужд антинационален контрол), инструменти на глобалната власт и „меката сила“ на неолиберални глобализирани идеологически апарати.

Индексът на възприемане на корупцията през 2016 г. показва, че е България е най-корумпираната страна в Европейския съюз. Още в първата си година във властта ГЕРБ стана шампион по лобизъм, показва доклад на Института за модерна политика. Според анализа в сравнение с предишни парламентарни години сред депутатите се прокарват все по-често лобистки законопроекти и мнозинството на ГЕРБ заема мястото на истински шампион на подобни практики. От „Прозрачност без граници“ констатират, че обратно на европейската тенденция, страната ни върви назад в борбата с корупцията и модернизирането на институциите. Най-силно засегнатият сектор от корупцията в България е съдебната система, следвана непосредствено от законодателната власт. Като пример за лобизъм в парламента се сочи отхвърлянето на законопроекта, с който е трябвало да се намалят лихвите по заемите, както и приемането на Закона за концесиите.

В България лобизмът дори губи от директното шуробаджаначество и раздаване на концесии, европейски и бюджетни програми на свои хора и кръгове. Абсолютно задължително за нас е в Народно събрание да се въведе „механизъм на законодателното досие“- вносителите на законопроекти да обявят всичките си контакти, които са имали около подготовката на текстовете в опит да се ограничи неправомерния лобизъм с цел лично облагодетелстване.

Въпреки това България е с най-ниско ниво на прозрачност в лобистката дейност сред 19 от страните — членки на ЕС, подложени на изследване по темата от Асоциация „Прозрачност без граници“. В него са включени и Европейската комисия, Европейският парламент и Съветът на ЕС. Средният резултат на 19-те държави е 31%.България събира общ резултат от 25%, което представлява под средните 31% за региона и може да бъде разчетен като лошо представяне. Особено тревожен е фактът, че страната получава много ниска оценка по показателя прозрачност на лобистката дейност – едва 13%.

Средната стойност за региона по този показател е 26%.

Този резултат се дължи на липсата на уредба на лобистката дейност в българското законодателство. Така лобирането в България остава до голяма степен нерегулирано. В същото време съществена част от влиянието, оказвано от различни групови интереси, протича при закрити врати и остава извън обсега на публичния контрол, отбелязват авторите на доклада. Някаква форма на правна регламентация на лобирането имат само Австрия, Франция, Ирландия, Литва, Полша, Словения и Великобритания. Институциите в Брюксел, където всъщност се води значителна част от лобистката дейност в ЕС, също събират тревожен резултат от 36%. Европарламентът е с 37%, а Съветът на ЕС – с едва 19%.

Лобирането трябва да е интегрална част от всяка здрава демокрация, а непрекъснатите скандали из цяла Европа само демонстрират, че без ясни и приложими правила и регулации ограничени кръгове с повече пари и контакти могат да доминират взимането на решения.

В България цените на храните и на обществения транспорт, са изкуствено завишени и жертва на вредни за обществото лобистки практики. Депутати обвиниха земеделеца Ненчев в лобизъм за новите изтребители. Депутати от комисията по отбрана обвиниха военния министър Николай Ненчев, че тихомълком са били променени параметрите за покупката на нов многоцелеви изтребител, след пенсионирането на бившия началник на ВВС ген. Румен Радев. Ген. Михов: Много лобизъм около новия ни изтребител. „В изказа на много висши военни и на министъра, се улавя говорене за изтребител, а не за многоцелеви и многофункционален такъв. В комисията по отбрана в НС този въпрос беше разискван най-обстойно и бе поискано обяснение от министъра на отбраната Николай Ненчев затова има ли променени критерии по методиката за оценка на типа самолет при предстоящото му избиране“,каза в ефира на БНР ген. Михо Михов. Спомняме си скандала, как ГЕРБ прокарват лобистки и антинационални интереси със Законопроекта за изпълнение на Конвенцията за касетъчни боеприпаси и Конвенцията за забрана използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, обвинени от представители на Патриотичния фронт при обсъждането им в парламента.

Автор: Йордан Халачев
Източник: ПРЕГЛЕД

 

Бойко Ноев: Брюксел не е политически олтар, Радев трябва да постави въпроса за опазване на границата ни!

 

 

– В понеделник президентът Радев заминава за Брюксел на първото си  задгранично посещение. Правилно ли е посланието, което отправя държавният глава, избирайки тази политическа дестинация, г-н Ноев?

– Брюксел е средището на ЕС и НАТО и самият факт на посещението носи политическа символика, образно потвърждение на геополитическа принадлежност на България. Това е послание както към българското общество, така и към нашите съюзници и патрньори. Големият въпрос обаче ще бъде съдържанието.

– От предшествениците на президента Радев единствен Плевнелиев го изпревари като отлетя за Брюксел едва на третия си работен ден. Не се ли долавя една припряност и сега?

– Да, сега е на осмия ден и това донякъде е обяснимо. От самото си кандидатиране президентът Радев бе системно и несправедливо обвиняван, че ще компрометира геополитическата ориентация на България, че е потенциален симпатизант на Кремъл. Досега атаките бяха отбивани вербално. Биографията и обещанията на един политик обаче са само предпоставка за очаквания, а действителните му позиции се доказват с конкретни дела, в конкретни ситуации, по конкретни въпроси. Вероятно поради това е решено, че знаково посещение в Брюксел е само по себе си такова “дело”. А бързането е някакъв опит за допълнителна драматизация, с цел подсилване на посланието. И тук, според мен възниква първото ”…, но…”.

– Но, за какво? Имате ли съмнения?

–  За геополитическите възгледи на Румен Радев никога не съм се притеснявал. По-важното в случая е друго. Той постави в центъра на своята про-натовска и про-европейска риторика скъсване с практиката на “послушанието към Брюксел”, на понякога безропотното приемане на указанията на Брюкселското чиновничество. Много важна и амбициозна е твърдата му заявка за про-активна реализация на интересите на България в ЕС и НАТО като контрапункт на досегашното поведение на Плевнелиев и на някои предишни правителства.

– Какъв е тогава проблемът?

– Някои наши политици създадоха вредното впечатление, че Брюксел е място за политически поклонения, своеобразен политически олтар. Така израстна цяла плеада евро-атлантически хаджии, които с изказа и поведението си нанесоха големи вреди на самата идея за принадлежността ни към ЕС и НАТО. Навремето генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън не спираше да повтаря пред националните лидери: “Ние сме ваши слуги и изпълняваме вашата воля”. Това по най-съдържателен начин напомня с кого отива да се срещне президентът на България. Да, това са висшите представители на организациите НАТО и ЕС, но по-същество- чиновници, в добрия смисъл на думата, назначени и от България, за да управляват тези организации и в наш интерес. Президентът на България, наред с държавните и правителствени ръководители на останалите държави-членки е работодател на Столтенберг, на Юнкер, на Туск. Бюрокрациите на НАТО и на ЕС са само инструменти за реализация на политиките на държавите-членки. Тези неща не трябва да се забравят и аз очаквам нашият президент да посещава Брюскел с такова самочувствие. Мисля, че той щеше да спечели, ако по-напред се бе срещнал със своите колеги, лидерите на държавите от ЕС. Те, истинските “началници” се събират едва след няколко дни, на 3-ти февруари. И да се върна на въпроса за припряността- сега тя трябва да се компенсира с ярко и запомнящо се съдържание.

 

– Кои послания според вас ще бъдат ключови, от които ще се съди за политическите приоритети на президента Радев, а оттам- и на България?

– Висшият приоритет са единството и солидарността на ЕС и НАТО. Екзистенциалният интерес на България е запазването и укрепването на тези два съюза, в които се реализират жизнено важните интереси на нацията. Те в момента са поставени на сериозно изпитание, вече се говори за тяхното преформатиране. Ако този, немислим днес сценарий се осъществи и България изпадне от евентуални нови съюзни конфигурации, ще възникнат най-сериозните заплахи за самото съществуване на нацията. Някои днес казват, “България я е имало 1300 години и не е изчезнала…”. Да, но стотици години българският народ е живял под чуждо робство. Извън ЕС и НАТО България ще бъде лесна плячка за всякакви външни щения. Някои наши съюзници в хинтерланда на Европа могат да си позволят “патриотични игри”, но България е на външните граници и това я прави по-уязвима. Затова, интерес номер едно е единството и солидарността. Югоизточната граница на Европа трябва да си остане българската в геополитически и в буквален смисъл и съюзниците трябва да застанат до нас с цялата си тежест.

 

– А как страни като България могат да опазват единството, на фона на тектоничните процеси, довели до Брекзит? Каква би била цената на единството? Например проблемът с миграцията, който предизвиква най-силните разделения. Политиката на отворени врати на канцлера Меркел, архаичният Дъблински регламент… Може ли България да жертва стабилността на своето общество, икономика и начин на живот в името на солидарността и единството на ЕС?

–  България не е изправена пред такава дилема. Да, тези наши важни интереси не се споделят от абсолютно всички. Да, на който му трябва работна ръка отвън, може да я взима директно от източниците, без да подлага на риск транзитните страни, а и живота на самите мигранти. Да, България трябва да работи за отмяна на Дъблинския режим, но не само на думи, но и на дела. Да, България трябва да определи национален таван за приемане на бежанци, съобразен с приемния ни капацитет. Още служебното правителство трябва да го направи…. Но в рамките на ЕС България вече далеч на е сама. Вече се оформя мнозинство на базата на здравия разум и това мнозинство не може да не надделее. Още повече поради заплахата, която неуправляемата миграция създава за сигурността на всички държави от ЕС, в т.ч. от тероризъм и етно-социални конфликти.

Именно поради всичко това, борбата за спиране на тази миграция има потенциал да сплотява обществата и държавите от ЕС, а не да ги разделя. Именно затова България трябва да бъде в първите редици на тази борба, която няма нищо общо с хуманизма и грижата за ближния. Това е борба за оцеляване.

– Кой е централният въпрос, около който може да се търси укрепване на единството на този етап?

– Еднозначно, приоритет на приоритетите е сигурността на гражданите на целия геополитически ареал, към който принадлежи и България- ЕС и НАТО. Сигурността в широкия и в съвсем конкретния смисъл. Дали ще говорим за тревогите на страните на източната граница на този ареал, за страховете от тероризъм в благоденстващия център, за страховете на по-малките страни да не останат беззащитни в тези времена пълни с изненади, или за многото други измерения на сигурността- изводът е един. Никога досега нашите общества не са били изложени на такива опасности, колективно и в отделност и никога досега дълбоката основа за сплотеност не е била толкова актуална. Тя обаче трябва да се надгради и то по нов начин.

– Чрез ревизия на НАТО и ЕС? Това не е ли анатема?

– Не може да има ревизия на философията и принципите, върху които лежи договорената солидарност, но промени в организациите задължително трябва да има. Тя, солидарността, трябва да бъде подкрепена с действия, чиято полза всички наши граждани да виждат и чувстват. Това е особено актуално за България и оттам- необходимостта от про-активна политика.

– Напоследък все повече се говори за Европейска отбрана. Как би трябвало да участва България в нея и има ли тази тема място в предстоящите разговори на президента?

– Възродените дебати по европейската отбрана са много важни за България. Приоритет номер едно на националната ни сигурност е уязвимостта на югоизточната ни граница, която е и външната граница на ЕС. Проблемът далеч надхвърля мигрантския натиск. Дали ни харесва или не, факт е, че Турция пое нов самостоятелен път, който все повече ще я отдалечава от ЕС, а вероятно и от НАТО. Факт са също задълбочаващите се проблеми на турското общество, гражданската война в страната. Факт са репресиите срещу огромна част от турската интелигенция и традиционен елит. Въпрос на време е да видим системни прояви на радикален ислям. Мирният дивидент, на който България се радваше след края на Студената война, вече е на изчерпване. Очакванията за мир и спокойствие по границата, върху които градихме стратегии и планове се променят пред очите ни. Виждаме, че и при най-добро желание от турска страна за 2015-16 г. само регистрираните на наша територия нарушители на границата са близо 50000 души! А какво би станало при мащабни размирици в Турция? Ами ако Ердоган реши да превърне мигрантските си заплахи в реалност? България закъснява с въвеждането на армията, като гарант за неприкосновеността на тази граница. Въпросът за включването на отбранителни ресурси за опазването на европейските граници, по суша, море и въздух е въпрос на целия ЕС. Ето това трябва да бъде една от централните теми в разговорите на президента, който, като доскорошен висш военачалник би плувал в свои води. Не абстрактни разговори за общоевропейски армии, индустрии и прочее преждевременни на този етап мечти. По пътя към голямата цел, единна отбрана на ЕС трябва да направим първи практически стъпки. ЕС трябва да приеме на най-високо политическо ниво, че европейската отбрана започва от защитата на общите граници, на първо място. България трябва да даде пример в това отношение като започне операция “Граница” с военни сили и да търси от своите съюзници не просто джипки и камери, а организирани сили, които да добавят липсващите ни способности. Например- безпилотно наблюдение от въздуха. За да пазим заедно общите ни граници.

– Значи, вие си представяте като приоритети на българското председателство на ЕС основно въпросите на сигурността?

– Да, категорично. Всичко важно, което ще се случва в ЕС през идните години ще се пречупва през голямата призма на сигурността. Ще има и конкретни измерения, като отбраната, миграцията, тероризма. Това са и проблеми, чието решаване ще докаже някои от многото важните ползи от ЕС и ще отслаби евроскептицизма.

– Означава ли това, че НАТО трябва да остане на втори план в приоритетите ни?

– Напротив, аз разглеждам НАТО и отбранителните усилия на ЕС в перспектива като едно цяло, като взаимно допълващи се ресурси на всички съюзници. Проблемът с НАТО за България е друг. Това е кухата декларативност, зад която се крие системното неизпълнение от наша страна на ангажиментите ни. Парадоксът е, че хора като Плевнелиев и Ненчев, които с бездействието и празнодумието си ни направиха за смях, приписват на Радев анти-натовски грехове. Противно на впечатленията, именно заради такива хибридни трубадури България е на път да пропусне реални исторически възможности да се опре здраво върху съюзната отбрана. Както го правят Румъния, Полша и други страни.

– А защо в бъдеще време, нямаше ли ги досега?

– Вече дори не е обществена тайна, че до военната интервенция на Русия в Украйна, някои влиятелни “стари” членове на НАТО възразяваха срещу реалното военно планиране и дейности в “новите” източни съюзници. Така за България и останалите като нас, съюзните “гаранции” бяха само на хартия, без реална военна стойност. Пращахме войски в Афганистан, но нас нямаше кой да ни пази. Именно действията на Русия промениха това неблагоприятно статукво. Започна разкриване на изнесени напред щабове, започна оперативното планиране, най-накрая започнаха и истинските учения с разместването на по-значителни военни сили. И когато “новите” членки започнаха с ентусиазъм да оползотворяват възникналите възможности да укрепят отбраната си, властта в България отново се оказа неадекватна. Ще има, няма да има, ама с танкове, ама без танкове, ама кораби, ама не, защото Черно море било туристическо езеро. И много, много хибридна риторика и … дотам.

Затова, когато президентът, а преди това- генерал, Радев говори за активна реализация на нашите интереси в НАТО, той е повече от прав. Тази година на територията на България и Румъния предстои най-голямото учение на Алианса с реална бойна техника и войски на съюзниците. На него ще се отработват универсални процедури и умения, които биха били приложими при най-широк спектър от възможни заплахи. Това вече е истинското НАТО. България трябва да докаже, че наистина разчита на съюзната солидарност и е всеотдайна при приемането на тази солидарност. Всичко друго би било поредната мимикрия и хитруване, заради които вече малцина ни вярват, на Запад, а и на Изток и къде ли не.

–  Значи да очакваме конкретни резултати от разговорите на президента?

– Отдавна не сме имали лидер, който да може да води такива разговори без опорни точки. Има и друга добра новина. Изборът му за министри на отбраната и на външните работи. Едва ли би могло да има по-добри назначения за тези постове от Стефан Янев и Ради Найденов. Това вече е сериозен повод за оптимизъм.

 – Санкциите срещу Русия и Крим бяха сред другите “горещи картофи” по време на предизборната кампания. Какво място биха имали тези въпроси в дневние ред на посещението?

– Първопричина за санкциите бе използването на военна сила от Русия срещу съседна държава и анексирането на част от нейната територия, Крим. Историческите корени на този въпрос в случая нямат значение, а принципът. България е сред европейските страни, за които използването на сила за придобиване на съседни територии е особено чувствителна тема, както поради кръстопътното ни положение и обременена история, така и поради станалото популярно напоследък “широко сърце” на Ердоган. Тоест, спазването на този принцип засяга жизнени наши интереси. На второ място, България има далеч по-приоритетни интереси, за реализацията на които е необходимо да харчи ограничения си ресурс. Например, кое е за нас по-важно- да имаме съюзници за нашата кауза по мигрантския въпрос, да бъдем подкрепени по въпросите по сигурността и отбраната и в крайна сметка- да останем част от реформиращият се ЕС, или да се конфронтираме с ядрото на Съюза и то за чужда сметка? Гърция дава блестящ пример в това отношение. Свалянето на санкциите е много далеч от общо съгласие и е силно противоречив въпрос. Без да се превръща в знаменосец, България следва да подкрепи една промяна, тогава, когато тя стане водеща тенденция. За вдругиден- следете кой би станал инициатор на тази тема в разговорите- Радев или неговите събеседници. Това би подсказало дали има или не промяна в позицията ни по санкциите.

– Няма ли да зависи решението на този въпрос от политиката на Тръмп?

– С Тръмп, или без Тръмп, аз очаквам по този въпрос ЕС да остане верен на принципите си. Да видим.

 

Валерия Велева

 

Източник:епицентър.бг

 

Христо Иванов би шута на Радан, реже си опашката

 

 

Снимки разкриват как проваленият министър обсъжда стратегията си със скандални съдии и еврочиновник

 

Още преди дори да са получили съдебна регистрация, двете нови отрочета на драгалевския политически инженеринг на Командира – „Да, България“ и мимикриралото в „Нова република“ ДСБ започнаха взаимно да се ритат по кокалчетата.

Христо Иванов – лидерът на първата формация, която вече придоби известност като „Дай, България“ заради задкулисните си връзки с обвиняемия олигарх Иво Прокопиев, банкера беглец, източил милиарди от КТБ – Цветан Василев, и грантаджиите на Джордж Сорос, би шута на Радан Кънев. В интервю за bTV Иванов заяви, че на свое заседание в четвъртък вечерта ръководството на „Дай, България“ е решило партията да се яви самостоятелно на вота. Т.е. да откаже предложението за предизборна прегръдка на обявената в сряда бъдеща формация „Нова република“. Тя бе анонсирана от марионетката на Костов начело на ДСБ Радан Кънев, обвиняемия заедно с Иво Прокопиев за аферата „ЕВН“ Трайчо Трайков и неколцина считани за близки до Командира депутати. Думите му предизвикаха бурна реакция от Кънев, който се

надяваше да се закачи за новия олигархичен проект.

„Очаквах смелост, зрялост и решителност от всички политически съратници за обща битка за радикална съдебна реформа и изкореняване на корупцията. Научих от медиите, че Христо и групата около него отказват да се включат в тази битка заедно с нас. Всеки сам решава докъде му стигат силите. Желая успех“, написа той във „Фейсбук“. Любопитното е, че решението на „Дай, България“ за отказ от коалиция идва само два дни след като самият Иванов не изключи варианта за съюз. То обаче е логично по една прозаична причина. По този начин проваленият правосъден министър Христо Иванов се пробва да отреже опашката си като гущер, разграничавайки се от Радан Кънев и подведения вече под отговорност за ужилването на хазната с десетки милиони Трайчо Трайков, които са доказано компрометирани и провалени предвид катастрофалните резултати на бившия енергиен министър на президентския вот миналата година и все по-граничещия с нулата рейтинг на ДСБ. Надеждата на проваления правосъден министър е, че като не е свързван с тях, има повече шансове да подлъже по-голям брой десни избиратели. С формалното дистанциране от Трайков Иванов се пробва да избяга и от очевидното свързване с Прокопиев, с когото бившият енергиен министър ще трябва да търка подсъдимата скамейка по аферата „ЕВН“ макар в ръководството и „другарския съд“ на „Дай, България“ да гъмжи от фигуранти на разградския олигарх. Както вече Агенция „Монитор“ писа, неколцина от ръководството са хора, свързани с Прокопиев, а в контролния съвет на партията е дясната му ръка и шеф на инвестиционния му холдинг „Алфа финанс“ Юри Катанов. Истината и за „Дай, България“, и за „Нова република“, от която сега се опитва да се разграничи, е, че те са

създадени с една и съща цел – пълно овладяване на Темида

Грантаджийският Съюз на съдиите в България ревеше срещу кадруването на маса, а председателят му Атанас Атанасов и секретарят на НПО-то  Весислава Иванова обсъждат с Христо Иванов стратегията за овладяване на съдебната власт

Грантаджийският Съюз на съдиите в България ревеше срещу кадруването на маса, а председателят му Атанас Атанасов и секретарят на НПО-то Весислава Иванова обсъждат с Христо Иванов стратегията за овладяване на съдебната власт

и най-вече налагане на контрол над прокуратурата. Целта е да може лицата, надничащи и зад двете формации – обвиняемите олигарси Иво Прокопиев и Цветан Василев, да се сдобият със съдебна индулгенция, като избегнат възмездие за престъпленията си и дори да се върнат на държавната хранилка, от която бяха изгонени. В постигането на тази цел са впрегнати и грантаджийските организации, гравитиращи около кръга „Капитал“ на Прокопиев, както и свързаното с тях съдебно лоби, стъпващо върху основите на Съюза на съдиите в България. Последният е щедро захранван в продължение на години с милиони от „Отворено общество“ на Сорос. Макар „Дай, България“ да бе обявена едва преди месец, подготовката за учредяването й върви от повече от година, а стартът съвпада с провалилия се опит за пуч срещу главния прокурор Сотир Цацаров, довел до оставката на Христо Иванов от поста на правосъден министър.

Еврочиновникът Юри Тавание бе човекът, през чийто коментар за
В самия пуч бяха впрегнати шефът на съдебното лоби, защитаващо интересите на този олигархичен кръг – председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, колегата му от Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев, а също и бившият съпруг на дългогодишното перо на „Капитал“ Яна Бюрер-Тавание и настоящ високопоставен еврочиновник, наблюдаващ мониторинговия механизъм над нас – Юри Тавание. Същата тази дружинка фигурира и на снимки, циркулиращи в мрежата, на които ясно се вижда как Христо

Еврочиновникът Юри Тавание бе човекът, през чийто коментар за

В самия пуч бяха впрегнати шефът на съдебното лоби, защитаващо интересите на този олигархичен кръг – председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, колегата му от Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев, а също и бившият съпруг на дългогодишното перо на „Капитал“ Яна Бюрер-Тавание и настоящ високопоставен еврочиновник, наблюдаващ мониторинговия механизъм над нас – Юри Тавание. Същата тази дружинка фигурира и на снимки, циркулиращи в мрежата, на които ясно се вижда как Христо

Иванов обсъжда миналата година маневрите и стратегията си със скандална компания

Тавание и двама от магистратите от Съюза на съдиите в България – настоящият му председател Атанас Атанасов и дружката му Весислава Иванова (и двамата бяха на протеста на друг виден член на дружинката – шефа в оставка на СРС Методи Лалов, в четвъртък), или пък по улиците с Калин Калпакчиев от ВСС и Мирослава Тодорова, която има дисциплинарка от ВСС. Фотосите само илюстрират това, което се знае отдавна – че „Дай, България“ всъщност е еманация на олигархичните зависимости и на престъпно съдружие между компрометирани политици и магистрати, опитващи се да поставят на колене съдебната власт. Същата тази компания впрочем ревеше от страниците на изданията на Прокопиев и ефира на свързани с него медии срещу кадруването на „белите покривки“ – т.е. задкулисното кадруване на маса.

 

 

 

Източник:Монитор

 

Проф. Иво Христов: Служебният кабинет трябва да извади скелетите на ГЕРБ от гардероба

 

 

Десислава Пътева, A-Specto

– Проф. Христов, как оценявате първите стъпки на президента Радев на политическата сцена? Още с първата му реч в парламента заваляха критики, че тя е била фокусирана върху проблеми, с които би трябвало да се справя по-скоро един премиер, а в същото време не е успял да очертае какви ще са приоритетите на институцията, която представлява. Според Вас това така ли е?

– Не, каквото и да кажеше Радев, каквото и да направеше, щеше да има недоволни. А това произтича от простото обстоятелството, че президент е Радев, а не някой друг – да речем Цецка Цачева. Следователно всички политически сили и свързаната с тях медийна прислуга искаха да видят друго разположение на силите. Естествено, че няма да бъдат доволни от Радев. Търсят се всякакви видими и невидими претексти за критика.

Ясно беше, че в речта му, след полагането на клетва в Народното събрание, ще бъде очертано състоянието на страната. За първи път от такава трибуна държавен глава каза, че страната е в ужасяващо състояние, което е в разрез с политкоректните приказки на Плевнелиев и кликата около него. Първо, Радев очерта тези проблеми, второ, той очерта и какво може да направи президентската институция заради статута, който ѝ е отреден в Конституцията. Той не може да реши всички проблеми, които бяха продукт на българския преход и доведоха страната ни до изключително трагично икономическо, политическо, социално и духовно състояние. С възможностите, които има, той може поне да започне да показва проблемите, което никак не е малко.

– Как оценявате подбора на служебния кабинет? Оставаме с впечатлението, че в стремежа си да се дистанцира от Корнелия Нинова и нападките, че тя ще определи състава на служебния кабинет, Радев е отишъл в другата крайност. Подбрал е основно фигури, които гравитират около НДСВ, макар тази политическа сила да има твърде малка електорална подкрепа.

– Радев беше атакуван без основание, че едва ли не е креатура на БСП. Позволих си да кажа още след първия тур на президентските избори, че ако БСП си мисли, че те са избрали Радев, са в дълбока грешка. Съвършено различен е въпросът, че едва ли не първата грижа на всеки български журналист е, след избирането на даден президент, да го пита дали ще се еманципира от силата, която го е номинирала. Нали разбирате, че това е глупаво. Защо трябва да номинирате кандидат, който след това да се отрече от вас? Ясно е, че между кандидата и партията има връзка. Въпросът е тя да бъде интелигентна, да не бъде под формата на „Мъпет шоу”, каквато беше ситуацията с Плевнелиев и Борисов.

В конкретния случай, Радев ясно заяви, че целите на този служебен кабинет не са да очертаят трета политическа сила, наред с БСП и ГЕРБ, както на някои им се привижда – едва ли не президентска партия, структурирана около изпълнителната власт. Той ясно и коректно каза, че служебният кабинет има служебни функции. Формално той има всички правомощия на едно редовно правителство, с изключение на това, че не може да предлага бюджет и да предлага законопроекти. Но целият останал спектър от дейности и актове, които издава Министерски съвет, служебното правителство може да ги прави. Второ, поставяйки акцент върху експерти от парламента, част от тях от политическа сила с мизерни електорални възможности в рамките на статистическата грешка, имам предвид царската партия, той ясно иска да покаже, че действително ще акцентира върху експертността и временността на този кабинет. Няма политически неутрални хора. Това също е едно глупаво клише, каквото е клишето, че президентът трябвало да бъде деполитизиран. Това е висша политическа длъжност в държавата.

Това, което на мен ми се иска да се случи, е този служебен кабинет все пак да направи рекапитулация на завареното. Скелетите, които ГЕРБ оставя в гардероба, са поне дузина. Ако това нещо не се направи и не се покаже на публиката, след време негативите ще рефлектират директно върху кабинета на Радев. Второ, ако направи такава рекапитулация, служебният кабинет естествено веднага ще бъде обвинен, че е взел страна в политическата борба, че се използва, за да атакува ГЕРБ. Но, както се казва, няма пълно щастие. След като веднъж си поел ролята и участваш в политическата битка, защото да си президент е участие в политическа битка, а не отстраняване от нея, трябва да си понесеш и съответните негативи.

– Някои анализатори вече коментират възможността за такава рекапитулация, но отбелязват, че има прекалено малко време да се инспектира целият мандат на Борисов…

– О, не се знае. Като знаем какви са електоралните нагласи, които вече излизат наяве, нищо чудно този служебен кабинет да изкара половин година. Както знаете има такава максима – „Временните неща са постоянни”. В случая въобще не изключвам такъв вариант.

– Стана ясно, че парламентарните избори са насрочени за 26 март. Как очаквате да се разпредели подкрепата за политическите сили? Виждаме, че ГЕРБ и БСП почти са изравнили позициите си…

– Което ме плаши от гледна точка на това, че се създават обективни предпоставки за уж принудително съставяне на коалиционно правителство – ако не след първото, то след второто раздаване. Образно казано, ако не успеят сега, ще успеят след едни извънредни избори наесен, каквито въобще не изключвам. Според мен някой упорито работи в тази насока. За мен коалиционно правителство на БСП с ГЕРБ е абсолютно недопустимо. Все пак трябва да има нещо, което се нарича политическа чистоплътност. Но има мощни фактори, които тласкат партията точно в това направление.

– Но още след като беше избрана за председател на БСП Корнелия Нинова заяви, че няма намерение да прави коалиция с ГЕРБ. От партията на Борисов също отрекоха такава възможност.

– Последното нещо, на което можете да имате доверие, са приказките на политиците. Както знаете, думите на Бисмарк са известни в това отношение – най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов.

– Каква ще е съдбата на десните проекти, които непрестанно се роят? Каква е причината да се идеализират формации, които рециклират добре познати лозунги за борба с корупцията и да бъдат припознавани като носители на промяна?

– Отнасям се към дясното в България като към медицинско заболяване. Към него трябва да се отнесем с настойчивостта на лекар срещу буйстващ пациент, който не разбира дълбочината и смисъла на болестта си. Не може в сиромашко общество, каквото е българското, непрекъснато да има роене на десни проекти. Става въпрос, разбира се, за лабораторни проекти, за които заем къде са заченати и по какъв начин се финансират. Проблемът е, че това всъщност са организации с мизерен електорален потенциал, който се оценява на между 200 000 и 300 000 души, но за сметка на това има несъразмерно огромно присъствие в медиите. Тези хора дефилират с цялата си претенциозна надутост и заявки за морал във всички основни български медии. Не на последно място, на тях им се придава несъразмерна на техните реални възможности тежест.

Борисов, в буквалния смисъл на думата, ги употреби. Сложи ги на постове в най-неприятните министерства, където те се занимаваха с две основни неща – да крадат и да развиват собствената си представителност. Не виждам как, ако изборите са честни, тези хора ще влязат в парламента, освен ако не се обединят. Знаем топлите чувства, които те хранят един към друг, тоест те са като едно голямо семейство. Ако все пак получат заповед отгоре да се обединят, тази шарена компания може би ще влезе в парламента за пореден път, за да бъде употребена в коалиционни игри от всякакъв характер.

– Какви са очакванията ви по отношение на външната политика на Радев? Докато предишният държавен глава остро осъждаше действията на Русия, Радев дава заявки за стопляне на отношенията с Русия.

– Това лошо ли е? Все още това не е определено като престъпление по Наказателния кодекс. Не е лошо да се погледне картата. Русия заема 1/6 част от сушата, тя е една от двете свръхядрени сили. Какво означава, че нямате връзки с тази страна? Това означава да нямате връзка със земното притегляне. По отношение на външната политика на Радев, вече е ясно, че той ще спазва поетите от страната ангажименти. Неслучайно неговото първо посещение е в щабквартирата на НАТО в Монс и в Брюксел. А за досегашния президент… Недоразумения – интелектуални, човешки, политически, всякакви, не коментирам.

– На фона на коментарите на новия американски президент Доналд Тръмп, че ЕС се разпада, а НАТО е един излязъл от употреба военен алианс, логично ли ви звучи позицията на Радев, че няма да отстъпва от евроатлантическия път и ще настоява да бъдат гарантирани националните ни интереси в съюзите, в които членуваме?

– Тоест, че Радев купува фабрика на 8 септември срещу 9 септември… Първо, бъдещето на ЕС е неясно, по-скоро негативно. Бъдещето на НАТО е по-скоро ясно. Той ще бъде дисциплиниран и ще започне да си плаща. Но че има преконфигурация на основните сили, това е повече от ясно. Само прочетете последната книга на Хенри Кисинджър, който въпреки преклонната си възраст, се оказа, че има силно влияние в експертния екип на Тръмп. Русия и Америка, всяка на свое собствено основание, нямат интерес от могъща Европа. И поради тази причина, и поради вътрешната несъстоятелност на ЕС, той очевидно ще бъде разгромен и декомпозиран. Това съвсем не означава, че върху костите му няма да бъде създадено нещо друго. Ние вероятно ще наблюдаваме този процес.

 

*Заглавията са на редакцията

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Капани за внезапния герой Радев

 

 

ПОСЛЕПИС ЗА ФЕЙСБУК

Най-напред – благодаря ви за яростната подкрепа. Надявам се ,че няма да се сърдите, ако препратя на Кейти от Фейсбук вашите над 400 коментара. Щом във Фейсбук дават ухо на някои нашенски тапири – нека чуят и вашия глас. При всяко положение той е по-чист.

Някои коментатори ми дава интересни идеи, как да потърся правата си. Благодаря им, но това е безсмислено. Фейсбук няма да падне на гръб, след като е послушал вече тапирите.

Важното за мен е, че сте наясно откъде идва атаката. Например, нищо не му пречи на някой като Главния Циганолюб кънев да се упражнява на български с писма до Фейсбук. Това е същият кънев, който и досега не отрони нито думица за дивака от Берлин. Сякаш някой му е зашил устата – нищо не пропуска тя, ако трябва да каже нещо за Българския Интерес. За този срамен случай не се обади и нито един от по-издигнатите цигани.

Ние, българите – ако приемете, че и аз съм част от вас – имаме дори склонността да преувеличаваме недъзите си. Ония никога няма да кажат нещо срещу племето си.  Нито една дума!

Някои от вас предполагат, че атаката може да е организирана от чистофайници от котилото на Плевнелиев. Проблемът обаче не е в някакъв профил на някакъв Кеворкян. Проблемът е в това, че властниците мълчат за истинските изпитания пред Българската съдба. Мълчи дори Словесният Шадраван Плевнелиев.

Тия хора са по-страшни от турското робство.  Злото винаги го пришиват на нас. Но себе си винаги отделят от Злото. Ето, случаят в Берлин пак ни го пришиха. И пак Плевнелиевци мълчаха.

Затова по принцип Фейсбук е опасен за тях. По този начин доказват, че гледат на държавата като на мърляво, изоставено сираче. Така се превръщат в донори на Злото. Нищо добро не ни чака.

Благодаря ви още веднъж.

КАПАНИ ЗА ВНЕЗАПНИЯ ГЕРОЙ РАДЕВ

Нарекох генерал Румен Радев „Внезапният Герой“.  Добре звучеше, а беше и справедливо – заради нечаканата му поява и главно заради факта, че нямаше общо с Политическото Сметище.  Но два месеца след шокиращата му победа, „героят“ в него сякаш започва да се изхабява. А той самият, изглежда, не си дава сметка за това.

Всички се надяваха, че Радев категорично ще се дистанцира от Политическата Секта. Да те харесат тъкмо заради твоята отстраненост от политиката, а ти да подбереш Огнян Герджиков за служебен премиер, е направо нелепо.  Хората харесаха Радев заради това ,че нямаше нищо общо с политическите пумпали, очакваха той да вразуми по някакъв начин политическата паплач – а той опря до Герджиков.

Така направи за смях и медийните си ухажори. Един от тях наскоро плонжира в краката на Бойко, като му съобщи, че е новия Цар Борис Трети Обединител. Това беше доста конфузно, дори за обръгналия слух на Падишаха. Сега обаче същият ухажор направи пореден лупинг/винт със задника нагоре и нарече Радев „хищник“. Личните коафьори на генерала нямат спирачки – Ст. Данаилов пък го нарече „катил“. И, какво стана накрая – Хищникът/Катил Радев натамани Герджиков за премиер. Какъв хищник, по дяволите – направо се прояви като тревопасно животно.

Не е трудно да се прогнозира, че след два месеца, през които Герджиков ще вилнее, целият аванс на Радев пред Сектата ще се стопи. Герджиков няма къде другаде да го заведе, освен към блатото на компромисите, пазарлъците и пр. Ще бъде абсолютен позор, ако политическата Секта успее да прекърши и подчини и Радев, да го превърне в един от тях.  Заприлича ли на тях, той ще бъде свършен.

Надявах се, че от президентството ще се чува, образно казано, тропот на ботуши – а не пърхането на балетни палци. Надявах се също, че там ще се наложат нови стандарти: на въздържаност, на промислено говорене, на достойнство, изобщо – ще имаме президент, който се стреми да проумее Българската Съдба. И ще оставя свидетелства за достолепие и мъжественост, а не на задкулисни хитрувания. Все още се надявам, че това ще се случи.

Самият избор на Герджиков премина в добрите традиции на оперетата: той сам си пусна слуха, че е поканен, но се опъвал, сетне отрече, че е канен, но киснеше непрекъснато в Парламента, за да излъчва поредното си комюнике пред наивните репортерки – банални номера, които допълнително отнеха от репутацията му, представиха го като един съвременен Големанов.  И тъкмо, когато той омръзна на всички, Радев сервира „изненадващия“ си избор.  Сякаш беше взел решението си по време на някой сложен лупинг във въздуха.

Съвсем наскоро Радев беше казал, че не трябва да се прави „Бизнес с Миналото“.  Хубава идея – но изборът му на служебен премиер няма нищо общо с нея.  С Герджиков Миналото триумфално бе развято от кабинета на Радев.

Сега непрекъснато се припомня, че поредният служебен премиер е бил председател на Парламента.  Но се пропуска факта, че той е единственият, който е свален предсрочно от поста си „за системно погазване на парламентаризма“– това стана факт и с гласовете на БСП.

Обаче не е възможно поне малкото пръстче на Нинова да няма участие в избора му.

Каква търговия е това?  С Миналото или с келявото ни настояще?  Има ли кой да му ги казва тия неща на Радев?  Един отличен финансист като Кирил Ананиев също щеше да му свърши работа, но Радев предпочете да разрови постната яхния на Миналото.  Той очевидно трудно ще се оправи с хитреците от Сектата.  И, впрочем, кой е неговият личен джобен Фуше?

Разбира се, назначаването на Герджиков може би не бива да се надценява.  Но то най-малкото е показателно, че Радев просто няма кураж да се довери на хора извън Сметището.  И това постепенно ще разяде образа му.
А и още отсега е подложен на коварни предизвикателства – щом вестникът на Прокопиев, един от най-фамозните спекуланти на Прехода, вече твърди, че Радев бил дал заявка да е президент на диалога и помирението.  Сега Спекулантът остава да му пробута трима-четирима свои хора за важни постове.  Хора като Прокопиев така моделират очакванията си – и почти винаги ги постигат.  Само с Костов не успяха, трябва да признаем това: той просто ги произведе в крадци и толкова.

А горката БСП – каквото спечели покрай Радев, сега го похарчи с Герджиков.

Но животът не е само тягостен, той ни поднася и щастливи мигове.  Например, много е възможно решението на Радев да е узряло, след като Герджиков му е рецитирал забележителното си стихотворение „Запек“ – една външно невзрачна творба, но в по-дълбоките й пластове има много разбиране за политическите ни нрави.  Вероятно, дори и авторът й не е наясно с това, но така се случва понякога в голямата литература.  Уж пробутваш реклама на някакво лекарство/ в случая „Дуфалак“/, а накрая цъфваш като премиер.

Радев сигурно дълбоко е бил впечатлен, дори потресен, от внушенията на „Запек“ и веднага си е дал сметка, че няма какво да си губи повече времето и да търси друг кандидат.

Впрочем, ето фрагмент от това провидческо стихотворение.

ЗАПЕК
Слушай, палавнико мой,
хайде с кротко, не със бой.
Твойто крехко детско тяло
много е храна събрало,
в която за беля,
има вредни вещества.
Без да мислиш, без да чакаш
трябва ти да ги изакаш…

Но детето, на което
в крайна сметка е дупето,
дуфалака не го иска…

Това е истински апотеоз на изакването. Е, може ли авторът на толкова възвишени стихове да не стане премиер?  Бориш се със запека – и управляваш държавата.  Как се прави сериозна политика с подобни идиотщини?  До там я докарахме – няма хора за нищо.

Но който и да се докопа до Властта, все гледа да запече родилният процес, за да не се появи нещо свястно на сцената, нещо по-различно от сегашните герои.  И така свестните намаляват до критичният минимум.  Въртят се едни и същи елементарни схеми, но в Запечената Българска Действителност те все се осъществяват.

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Опрасканият народ плаща… а насреща нищо!

Цвета Кирилова

 

 

Народът плаща с данъците си отглеждането на 240 депутати, чийто капацитет е разрушителен /за справка огледайте се около себе си и вижте периода за последните 30 години/. Народът плаща от данъците си – повече от 140 милиона лева партийни субсидии на всеки 4 години.
– Народът плаща охолния живот на привилегированите малцинства – All inclusive – безплатно здравеопазване, пакет социални помощи, живот без данъци, без такси, без задължения и отношение към икономическия прогрес на държавата, никакви особени знания и трудови навици. Лягаш, а държавата ти дава всичко и не вадиш и 1 лев от джоба си. Достатъчно е да умееш да източваш правилно системата.

Изглежда те знаят как се живее свободно и независимо. И ние трябва да се учим от тях, а не те от нас!

– Народът плаща пенсиите на пенсионерите. Поне да бяха достойно калкулирани. Възрастните крадат по унизителен за тях начин хранителни продукти, за да оцелеят, а сами всички Вие, народът, доброволно се съгласявате да платите от джоба си 140 милиона лева на партиите за рандевутата им на Ваш гръб на всеки 4 години.

– Народът плаща. Всеки гласувал плаща и по 11 лева от джоба си за партийните субсидии на партиите, докато сумата набъбне до 140 милиона лева за 4 години. За справка умните и пестеливи германци плащат по 1.20 лв. Кой е тъп?

Въпрос – Когато някой не работи, не получава доходи, а гласува, как след като не е трудово зает и не плаща данъци му се взимат 11 лева на глас за партийната субсидия. Може ли да се вземе нещо от някой, който не внася и 50 стотинки данък. Та в задачата се пита – Кой внася данъкът за формиране на партийната субсидия на гласувал безработен?

– Народът плаща и на майките! Дай Боже повече майки. Иска народът да ги подпомогне повече, но заради гореизброеното не остава нищо. Сивата икономика и спекулата е като зараза. Парите изтичат навсякъде, но не и към съществата, които дават живот. А и тези, дето не спират да крадат, и те са родени от майки!

– Народът плаща и за прибиране на бежанците от целия свят у дома. Щото тук е хан. Няма правила, няма закони, няма сигурност, няма нищо. Тук е разграден двор. Всеки може да прави, каквото си иска. А, ако идва от майната си, привилегиите, желанията и предимствата му се увеличават.

– Народът плаща да отглежда огромна администрация по обем. Плаща й заплатите, плаща й осигуровките, социалните привилегии и накрая някой близък до партиите неграмотник ще се озъби неучтиво на гише, че трябва да си прекъсне играта с фермата във фейса или пасианса с недоволство, че изобщо е нужно да свърши нещо полезно за деня и да изпълни работата, за която народът плаща.

– Народът плаща за съдебна система, която си играе на съдебна система като на детска игра, всеки има роля, в която след края й всички се прегръщат и няма сърдити.

– Народът плаща с търпението си за живот в сиви нюанси, белязан с унижение, личностно падение, липса на справедливост и прокуждане от собствения роден дом.

Властта и народът са в два различни свята, на отделни платформи. Народът се доверява с лекота да гласува за избор на власт, без да знае за кого гласува и избира такива тапети, че жална му майка. Да знаеш за кого гласуваш, означава сам да си избереш личността и да направиш информиран избор. Събитията зависят от народа само до началото и края на изборния ден, а после получава един огромен ритник в задника.

Апропо народът плаща и за всяко отделно отиване до урните. 20 милиона лева и повече струва на джоба Ви всяка нова игра на избори.
В Монополи поне се играе с несъществуващи пари и няма кражби!

Народът плаща…а насреща нищо! Какво трябва да направи народът?

Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари“

 

 

Източник:frognews.bg

Авторът на “Родинознание“ Костадин Костадинов: Иде огромна нова вълна от закрити училища

 

 

С влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование стотици училища са пред реалната заплаха да бъдат затворени още тази година. Това е един от прощалните „подаръци“ на Бойко Борисов и Меглена Кунева. Предстои да видим реакцията на новия президент. Това ще е първия и най-важния тест за него – дали действително ще направи това, което говори. Или ще бъде поредното разочарование.


ТОВА Е БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА, ПОДГОТВЯНО УСЪРДНО ОТ ГЕРБ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО ГОДИНИ.

На 1 август 2016 г. приетият преди по-малко от година Закон за предучилищното и училищното образование влезе в сила. С него се промени срока, в който учениците получават своето основно образование – от 4 години той беше намален на 3. Така според новия закон право на основно образование ще има всеки, завършил 7 клас, а не както преди – 8 клас. Причината за това е ясно разбираема за всички – по този начин се дава възможност на огромна част от циганите, които иначе няма как да получат заветния документ (защото по свое желание отпадат от училище много преди 8 клас), да имат формално поне този изискуем от държавата образователен минимум. Така правителството на ГЕРБ и Министерството на образованието под ръководството на Бойко Борисов и Меглена Кунева направиха един огромен подарък на неграмотната циганска общност, давайки и „служебно“ основно образование.

Една друга последица от приемането на този престъпен закон обаче остана незабелязана, поне досега. С влизането в сила на закона след края на учебната 2016/2017 г. ще се дипломират не един, а два випуска ученици – седмокласници и осмокласници едновременно. Това внезапно ще изправи стотици селски, а и малки градски училища, на ръба на оцеляването. Защо ли? Сега ще ви обясня нагледно.

Моята баба е от троянското село Врабево. То беше голямо и хубаво българско село, с много деца и две училища, при това средни – техникум и гимназия. Сега селото не е толкова голямо, но все така хубаво, много деца няма, а училището е само едно, при това основно. В него през тази година учат 61 ученика. Все пак то разполага с всички съвременни удобства – има оборудвани класни стаи и специализирани кабинети по биология, физика и музика, голям физкултурен салон, зала за фитнес, стол и медицински кабинет. Към училището има даже и общежитие. Само че с дипломирането на двата випуска през тази година то ще намалее рязко с 20 деца, а попълнението за догодина е съвсем малко и няма да компенсира напусналите ученици. Така училището ще се окаже изведнъж с почти една трета по-малко ученици и съответно, заради системата на делегираните бюджети, с намален с 30% бюджет от догодина.

Какво прави община Троян? Най-лесното. Кметицата Донка Михайлова събира на 20 януари жителите на селото и им казва, че е взето решение да се обедини врабевското училище с това в съседното с. Дебнево. Или иначе казано, общината решава да закрие ОУ „Христо Ботев“, съществуващо от 1879 г. И дума не става за това общината да го дофинансира, или да го обяви за защитено, за да го спаси. Не, то ще се закрива, и толкоз.

Врабевският случай не е изолиран. Такива като него ще има и вече има в населени места у нас. Просто още не са станали известни. Но истината е такава – заради закона на Борисов и Кунева, тази година ще трябва да бъдат ликвидирани огромен брой училища, при това наведнъж. Те ще се окажат с рязко намален брой ученици, съответно с орязани бюджети и при условие, че политиката на местните кметове е продължение на държавната (за ликвидация на училищата), за тях няма да остане друго бъдеще, освен да бъдат затворени и унищожени.

Какво е решението? То е двустепенно. На първо място, трябва да се промени вредният закон и да се възстанови предишното положение, и най-вече – да се премахнат делегираните бюджети. На второ място, докато това стане, от МОН трябва да окажат натиск върху кметовете да дофинансират училищата и да не допуснат, с цената на всичко, да се закриват повече училища. Добре известно е, че със закриването на училището са закрива и населеното място. Младите хора се изселват от селото и то остава на доизживяване.

В началото на тази година Корнелия Нинова, председател на БСП, обяви амбициозна програма за демографско възстановяване на нацията. За първи път човек от такъв ранг говори толкова отговорно за демографската катастрофа. След нея за това заговори и новият президент Румен Радев. Сега ситуацията много бързо ще покаже дали това са сериозни намерения, или са просто поредните предизборни празни приказки. Кметицата на Троян е от БСП. Достатъчно е Нинова да й се обади и училището на Врабево ще продължи да съществува. Радев ще назначава служебен кабинет до дни. Достатъчно е да намери министър, който повече да не допуска закриването на училища. Просто е.

Предстои да разберем до дни какво ще се случи. Ако няма резултат, ние ще продължим борбата както си знаем. С всякакви мерки. Защото сега Врабево е България – загубим ли го, няма какво да губим повече…

Автор: Костадин Костадинов

 

Източник: kostadin.eu

 

Интервю с Лари Кинг за Тръмп и Америка!

Протестиращите американци в деня на инаугурацията на Доналд Тръмп трошили по пътя си всичко, което може да се строши, и палили всичко, което може да гори, включително колата на Лари Кинг. Малко преди протестите екип на руската НТВ взела интервю от легендарния американски телевизионен водещ.

Ирада Зейналова, журналист от НТВ: „Вие сте 60 г. в ефира, задавали сте въпроси на американски президенти. И на Тръмп. Тогава той е бил просто бизнесмен.

Лари Кинг, водещ програмата Larry King Now: За първи път взех интервю от Тръмп през 1987 г. Интервюирал съм го около 30 пъти. Добре го познавам, ние много общуваме. И аз го считам за свой приятел. Мисля, че той е най-интересният човек от всички, които са избирани за президенти на страната. Нямам обаче понятие какъв президент ще бъде.

Ирада Зейналова: А защо той изобщо реши да се кандидатира?

Лари Кинг:
Той отдавна се канеше.От години говореше, че ще бъде президент. Той често идваше в моето старо шоу в CNN и казваше: „Край, реших да се кандидатирам”. А после: „Не, размислих”. Битуваше мнение, че той го правеше, за да бъде името му популярно. Знаете защо той строеше небостъргачи. Но този път… По-миналия август се срещнахме в ресторант в Лос Анджелис. И ми казва: „Слушай, мисля да участвам в изборите. Аз: „Доналд, ти ми го казваш за дванайсети път!” А той ме пита дали може да победи. Казах му, че не зная. После ми позвъни по време на избирателната кампания по времето на праймериза и пак ме пита дали може да победи.

Ирада Зейналова: Да си президент на Америка – това е човек, който се грижи за всичко в света, за околната среда, за свободния свят… изобщо за всичко възможно. Тръмп това наистина ли го вълнува?

Лари Кинг: Не зная. Зная, че го вълнува бизнесът, вълнуват го парите. Зная много случаи, когато той се отнасяше добре с хората, но имаше и неприятни истории, много пъти го даваха под съд. Той импонира на хората, които работят с него. Той имаше много неприятни инциденти с жени, но също така той помогна на много жени да вървят напред. В неговата компания има много жени с власт. Така че той е човек на контрастите. И е съвършено непредсказуем.

Ирада Зейналова: При такова огромно количество протести сега, когато много хора са откровено разочаровани и разтревожени от резултатите на изборите… Как сега ще управлява страната?

Лари Кинг: Аз никога не съм виждал Америка в такова състояние, като сега. Толкова разделена, конфликтна, пълна с ненавист и противоречия. Всичко това е много печално. И сега Тръмп… републикански президент, но аз не съм уверен, че той е републиканец. Честно казано, този Тръмп, когото познавах преди 10 г., определено беше демократ. Той се изказваше за засилване ролята на държавата в системата на здравеопазването, а това е фактически социализъм.

Ирада Зейналова: Хилъри Клинтън. Демократите твърдят, че тя загубила изборите заради имейлите, откраднати от пощенската й кутия. Наистина ли може американският народ да си промени по този начин избора просто с помощта на хакерски атаки?

Лари Кинг: Тя не загуби заради това. Имейлите нямат никакво отношение. Ако и вие получавате за речите си по 250 хиляди долара от финансовите чудовища на Уолстрийт, това вас ще ви отдалечи от народа. Тя се представи пред избирателите в неизгодна светлина. Тръмп апелира към народния гняв, натрупал се за дългите години. Америка има много проблеми, които очакват Тръмп. Надявам се да се справи, редом с него са надеждни и опитни хора. Желая му сполука.

Ирада Зейналова:
Как мислите, той дали разбира, че политиката е изкуство на възможното?

Лари Кинг: Всичко е в компромиса. Тръмп няма опит в политиката. Така че ще бъде много интересно да се види как ще се справи.

Ирада Зейналова: И колко дълго ще се справя?

Лари Кинг: Избраха го за четири години. Мислите, че по-рано ще си отиде. Мисля, че Русия обича Тръмп. Той сам ми е казвал, че и Русия го обича.

Ирада Зейналова: Ние обичаме всички. Особено ония, които ни обичат.

Лари Кинг: Той ви обича!

Ирада Зейналова: Все пак кой е мистър Тръмп?

Лари Кинг: Мистър Тръмп е егоист. Човек, който някога имал силен и властен баща. Човек, минал през военна академия. И въобще преминал сурова школа в младите си години. От този тип момчета, което прави всичко, за да се гордее с него синът. „Татко, аз можах.” Син на суров баща. И ако сега може да го види, точно това би му казал: „Татко, аз какво ти казах! Ти не ме харесваше особено много, възпитаваше ме строго. Но погледни ме сега!” Доналд жадува успеха. И вярва, че ще го постигне. Той е невероятно уверен в себе си. В него някъде навътре е заложено това чувство.

 

 

Източник:Блиц

Велизар Енчев: Симеонов напада Радев заради личното си его и дълбоката му обвързаност с ГЕРБ

– Г-н Енчев, Валери Симеонов шокира с поведението си през последната седмица – провокира Румен Радев по време на клетвата му в парламента, а след това го нарече „шофьор на самолет“ и „г-н никой“. Вие бяхте депутат от ПФ, според вас, на какво се дължи тази необяснима агресия към президента?

 – Валери Симеонов е човек с две лица. Преди парламентарните избори на 5 октомври 2014 година той бе уравновесен лидер на НФСБ, с когото можеше да се говори и спори по всякакви въпроси. Но след като Патриотичният фронт влезе в Народното събрание с 19 депутати той рязко се промени.

 Първото му действие ме шокира и ме принуди да му се противопоставя. Той наложи на депутатите да подпишат декларации за лоялност, които всъщност представляваха молба за напускане на Народното събрание. Единствен аз не подписах и за съжаление не срещнах никаква подкрепа от останалите депутати. Всички бяха вцепенени от страх. Ден по-късно той ни уведоми, че в „името на Майка България“ парламентарната ни група ще е коалиционна патерица на ГЕРБ, въпреки че по време на предизборната кампания и дума не ставаше за подобен съюз.

 Отново изразих несъгласие и единствен гласувах и се изказах против избора на Бойко Борисов за премиер. След тези два конфликта оставането ми в парламентарната група бе невъзможно. През цялото това време Симеонов се държеше като диктатор, недопускащ мнение, различно от неговото. В този случай „Приказка за стълбата“ е най-точният прочит на негативната му еволюция. Агресията му към президента се дължи на две причини – на личното му его, което не понася чуждия успех, и на дълбоката му обвързаност с ГЕРБ.

 По ирония на съдбата НФСБ получава гласове от левия електорат, но Симеонов се оказа десен, даже крайно десен политик и затова влезе в коалиция с ГЕРБ и Реформаторския блок.  Русофобията му е патологична и дори надминава тази на Методи Андреев. Как иначе да определя това негово изявление в навечерието на президентските избори: „В голяма част от историята на България Русия е била наш враг. Даже бих казал, че в по-голямата част от историята ни Русия е наш враг, включително и при Руско-турската освободителна война. Година след Освобождението се е стигнало дотам, че голяма част от народа започва да съжалява за турското робство…“

 -Симеонов обиди и съпругата на президента. Нормално ли е подобно поведение от лидер на партия и депутат?

 -Не само е ненормално, такова поведение е абсолютно недопустимо дори и за средните векове. Но той не се посвени да поругае българската история и окаля нашите освободители от петвековно робство, затова да не се учудваме, че изригна по такъв грозен начин срещу съпругата на новия президент. В първия случай се демонстрира недопустим дефицит на историческа култура, във втория – възмутителна липса на лична култура. Още не мога да проумея що за човек е този, който обижда една жена заради нейния ръст? Друг е въпросът дали с тази обида той не избива дълбоки лични комплекси, подхранващи неговата агресия.

 – Скучна и безлична ли беше речта на Румен Радев пред депутатите, както твърдят представители на десни партии?

 -Речта на Радев в Народното събрание бе много добра, но прекалено дълга. Но само след 48 часа този пропуск бе поправен с чудесното му слово по време на церемонията пред Паметника на незнайния воин. На вербалните провокации от дясната част на пленарната зала Радев можеше да не отговаря, но с тази реакция той показа, че няма намерение да мълчи, когато го нападат. А че ГЕРБ, Реформаторският блок и Валери Симеонов не могат да преглътнат загубата на президентските избори, това е извън всякакво съмнение, което и обяснява поведението им в пленарната зала. Защото на 6 ноември 2016-а изгуби не ГЕРБ и Цецка Цачева, това бе непоправима катастрофа за цялата десница.

 -Ще се разпадне ли коалицията „Обединени патриоти“ между НФСБ, Атака и ВМРО? Очевидно е, че Красимир Каракачанов и Валери Симеонов са в конфликт – пишат писма до медиите, в които се разграничават един от друг, а и имат различно отношение към новия държавен глава.

 -Различното отношение на Каракачанов и Симеонов към новия държавен глава е само върхът на айсберг, под който се крие планина от непреодолими противоречия. ВМРО е за строежите на АЕЦ „Белене“ и газопровода „Южен поток“, Симеонов – против. Каракачанов пледира за нормализиране на отношенията с Русия, Симеонов мрази всичко руско, даже подкрепяше създаване на българо – турска флотилия в Черно море. Неизвестното в тази неестествена коалиция е поведението на Волен Сидеров. Според депутати от „Патриотичния фронт“, чиито имена по разбираеми причини не мога да спомена, остра реакция на Каракачанов срещу безумните действия на Симеонов ще провокират светкавичен развод, при който Сидеров може да вземе страната на лидера на НФСБ. Но Каракачанов няма друг изход, ако иска да запази своя авторитет.

В рамките на месец НФСБ излезе с две публични декларации, с които се разграничи персонално от Красимир Каракачанов. Макар и унизена, ВМРО дипломатично замълча. Симеонов си позволява такива омаловажаващи партньорите му действия, за да покаже на лидерите на ВМРО и АТАКА кой кара влака и кой ще реди листите за новите депутати. Коалицията „НФСБ-ВМРО-АТАКА“ се крепи на дебелите нерви и тънките сметки на Красимир Каракачанов. Засега.

 -Обединени патриоти ли ще бъдат „златният пръст“ на ГЕРБ в следващия парламент?

 -Ако ГЕРБ спечели изборите т.нар. патриоти пак ще са коалиционен партньор на Борисов. В това нямам никакво съмнение. Ако пък БСП е първа сила, Каракачанов и Сидеров са склонни да подкрепят кабинет на Корнелия Нинова, докато Симеонов ще е твърдо против. Това ще е новата разделителна линия в тази коалиция. ПФ иска да изземе от ДПС ролята на парламентарен балансьор, от който зависи всяко правителство. И както ДПС декларира, че срещу участие във властта ще подкрепи и ГЕРБ, и БСП, така и патриотарите вече обявиха същото. За някои това е висша коалиционна култура, за мен подобно извъртане е политическа низост.

 Аз съм последователен противник на ГЕРБ и смятам, че с тази партия не бива да се съюзяваш при никакви обстоятелства. Но за съжаление днес принципността и последователността не са на мода, избирателите се прехласват от срамните политически пируети и дават гласа си за хора, които са отрицание на техните идеи.

Иван Асенов

Източник:епицентър.бг

Кеворк Кеворкян: Остана ли някъде Земя на Свободните и Равните? Защо закриха профила ми

Преди седмица закриха профила ми във Фейсбук. Без никакви обяснения. А пък аз мислех, че Фейсбук е „земя на свободните и дом на храбрите“, както се пее в американския химн.

***
В профила ми няма нито един ред, от който да се срамувам.
Болшинството от текстовете там са препечатани от страницата ми във Фейсбук.
Тя все още съществува.
Скромните ми текстове са посветени на кризите, които раздират България – дивотиите на политиците ни, бежанският Апокалипсис, Циганското Надигане.
В крайна сметка – посветени са на гаврите, които изтърпява днешният българин.
Тези текстове се ползваха с успех, за което съм благодарен на читателите си.
Те неизменно се препечатваха и в няколко сайта, със съвършено различна политическа ориентираност.
Да не излезе, че и те не спазват някакви правила на Фейсбук.

***
Написах писмо до Фейсбук – за да разбера, какви са причините за закриването на Профила ми.
Получих отговор, ето го:
„Здравейте,
Вашият профил е деактивиран поради нарушаване на Условията за ползване на Facebook. За съжаление, това означава, че няма да активираме профила ви по никакъв начин.
Facebook е общност, където хората се свързват да споделят с приятелите си чрез своите реални идентичности. Това означава, че:
– Вашият профил трябва да бъде с истинското ви име и рожден ден.
– Позволени са профили единствено на хора. Нарушение на политиката на Facebook е да се използва профил, който да представлява нещо друго, което не сте вие (например: знаменитости, домашни любимци, идеи, предмети).
– Не се допуска използване на профил за многократно изпращане на съобщения до непознати с цел бизнес или запознанства.
Благодаря,
Кейти
Операции на Общността
Facebook“.

***
Отговорих на Кейти, ето така:
„Скъпа Кейти,
получих отговора Ви на моето писмо относно заличаването на Профила ми.
Благодаря ви за бързата реакция.
Същевременно трябва да ви уведомя, че съм много озадачен от мотивите за заличаването на Профила.
В него никога и по никакъв начин не са нарушавани правилата на Фейсбук – на нито едно от тях.
Профилът съществува от около една година.
Ползва се с добър успех.
За българската публика е съвършено ясно, чий профил е това. Позволете ми да ви кажа, че аз съм един от най-известните български журналисти.
Така че, профилът е на съвсем конкретна и отлично позната на публиката личност.
В него ясно бяха посочени данните ми, бяха публикувани мои фотоси, корици на книги и пр., които съвсем категорично насочваха към мен…
В профила съществуваше и препратка към страницата ми във Фейсбук, също отлично позната на публиката /с 65 хиляди последователи/, както и препратка към мои два сайта.
Те също се свързват единствено с моята личност и дейност.
Никога не съм използвал профила за изпращане на съобщения до непознати, с цел бизнес или запознанства.
Общувал съм единствено с приятелите на Профила – като винаги единствено съм отговарял на техни коментари или съобщения до мен.
Съжалявам, че след многомесечно общуване сега съм лишен от 5 хиляди приятели и от близо още толкова последователи.
Моля да имате предвид и още нещо.
Бях много озадачен, когато открих, че с моето име съществуват няколко десетки профила. Някои от тях нямат никаква идентификация.
А аз, от своя страна, извън всичко друго, Ви изпратих и копие на личната си карта, за да отговоря максимално на изискването за идентификация.
Много съжалявам за случилото се и Ви моля да направите нужното, за да отстраните създалото се недоразумение.
С уважение
Ваш…“

***
Не получих отговор.
А вие сами можете да прецените, доколко са състоятелни мотивите за заличаването на Профила ми.

***
„Кеворк, не бъди чак толкова наивен!“ – подсказаха ми доста приятели.

***
Не се притеснявам от закриването на Профила, въпреки че това е направо нелепо.
А по-скоро от причините за това.
Пак приятели предположиха, че са ме атакували някои от героите на моите текстове.
Това са ония, които виреят за сметка на кризите, които изредих по-горе: притворни „демократи“, някакви фльонги, маскирани като министри и властници, „меркантилни циганолюби“ и пр.
Ония, които толерират и предизвикват Българския Разпад.

***
Неведнъж ми се е случвало да ме спират в телевизията – в тоталитарните години, а и след това.
Това не ме е плашело – защото съм имал невероятната подкрепа на публиката.
Веднъж, знаете това, близо половин милион души ме подкрепиха – и то в „ония“ години.
Но сега ме е яд – повече от когато и да е било.
Яд ме е най-вече, защото със закриването на Профила загубих хиляди приятели, както и стотици чудесни техни коментари – това беше най-ценният ми капитал.
Чувствам се някак виновен пред тях – сякаш съм ги подвел.
Сега ми остана подкрепата на други близо 65 хиляди последователи на Страницата ми, на които искрено съм задължен.
И заради тях написах тези няколко реда.
Ще бъда щастлив, ако приятелите и последователите ми от закрития Профил търсят по-често Страницата ми, за да продължим да общуваме.
А иначе – остана ли някъде Земя на Свободните и Равните?

 

 

 

Източник:Блиц

 

Д-р Николай Михайлов: “Гербаджийската “елитарна“ ирония към ген. Радев издава мащабно нарцистично нараняване и отнет властови монопол“

 

 

Интервю на Явор Дачков в «Гласове» с д-р Николай Михайлов

 

Д-р Николай Михайлов: Румен Радев дебютира като победител срещу победени

 

„Радев излъчва независимост. Най-„неприятната“ особеност на този президент е тъкмо неговата независимост, той няма характерното партийно-корпоративно излъчване на „опитен политик“. Реалните или предполагаеми несъвършенства на неговата реч нямат никакво значение. Гербаджийската „елитарна“ ирония по повод на речта издава само едно: мащаба на нарцистично нараняване и болката от отнетия властен монопол. Чувстват се избутани от власт, която им принадлежи по балканско и международно право“. Това казва в интервю за „Гласове“ д-р Николай Михайлов.

– Встъпителната реч на президента Румен Радев предизвика противоречиви реакции. Основните упреци към него са, че е неподготвен, речта му скучна и зле прочетена. Какъв е вашият коментар?

– Тези квалификации щяха да се чуят и ако речта беше съвършена, което пък означава, че са предвидими и следователно банални. Няма прошка за победителя, бих добавил… Ако не прощават дефектите, как биха простили съвършенството? Не биха го простили, разбира се. Съвсем биха се вбесили. А сега, малограмотни придирят за говорни грешки, разтревожени „по съдържанието“.

Мутрите са развълнувани, униват за България… Един от „десните“, който не казва „отпред“, както е редно, а „отпреде“, изглежда напълно възбуден, мести се от студио в студио, като лидер на всяка конюнктурна крамола, защото е решил, че така се става лидер… На това се дължи нищожеството на техните проценти. На бездарието.

Мисля си, че Радев продължава да ги „рути“, защото не могат да се успокоят, а това е вредно. Влязла е в душите им възбудата на поражението и ги кара да жестикулират като яли „лютеница“ с примес. Борисов, който е инстинктивно вменяем, знае, че играта предполага хладнокръвие и реторическо извисяване. Изразява се меко, съжалява, надява се. Гламавата „десница“ говори за импийчмънт, за да насъска „десния“ пролетариат. Но то е признак на голяма безпомощност, на упадък на опозиционния жанр…

– Румен Радев изглеждаше притеснен, а очакванията от него са да бъде силен. Фалстарт за него ли беше тази реч?

– Румен Радев дебютира в Народното събрание като победител срещу победени, това се видя. Радев излъчва независимост. Най-„неприятната“ особеност на този президент е тъкмо неговата независимост, той няма характерното партийно-корпоративно излъчване на „опитен политик“. Реалните или предполагаеми несъвършенства на неговата реч нямат никакво значение.

Гербаджийската „елитарна“ ирония по повод на речта издава само едно: мащаба на нарцистично нараняване и болката от отнетия властен монопол. Чувстват се избутани от власт, която им принадлежи по балканско и международно право. Българската цивилизация има само едно име – ГЕРБ. Радев отменя цивилизационния избор. Отиваме в Евразия…

Никакъв фалстарт няма тука, а позициониране срещу това, което нарекоха „Кой“.

– Как ще коментирате репликата „Остава ви седмица“, която събуди възмущение у някои депутати.

– Не е „по протокола“, но има позитив. Гневът срещу него ги закопава. Огорченото „статукво“ не трогва никого, а развеселява всички. С тази реплика Радев е позициониран срещу тях, като „народ“ срещу класа. Но играта е тънка, а президентът Радев е обединител, това трябва да се помни. Но няма да му прилича и да се кае. Репликата обаче е предизвикана. Това е извън всякакво съмнение.

– Речта на президента събуди спор и относно правомощията му. Според някои тя представлява по-скоро програма за управление.

– Един журналист от Варна е направил справка, според която встъпителната реч на Плевнелиев през 2011 г. е с 10 минути по-дълга, а и също построена като „премиерска реч“. Радев описа българската ситуация, „тревожното настояще“ на страната. Какво да разкаже президентът в първата си реч? Да изпее евроатлантическата ария и да седне? Да каже евроатлантическите глупости на фалцет, за да реализира приемственост с предшестващото сантиментално безобразие? Да се умили публично като „истински европеец“ и да поглежда към балкона от долу нагоре?

– Проруски президент ли ще бъде Румен Радев?

– Хипотезата е за дълбока конспирация, в която са въвлечени, Решетников, Нинова и Пушкин. Връзката е от дълбока древност. Имам да ви кажа, че параноята е неудържимо състояние на ума, подозрение с огромна обяснителна сила. Няма смисъл да се възразява. Параноята върши огромна утешителна работа, обективира злото, лекува „хаоса“ на сложното… Тласнат докрай, този парадокс звучи така: руската смъртна заплаха е източник на удоволствия, следователно е вярна. Паранойният човек мисли по принципа на удоволствието, а не по принципа на реалността.

Намеквам, че отрицателният отговор на вашия въпрос: „Радев не е проруски президент“, би попаднал автоматично под същото подозрение – този път на добродушна параноя, на логически обезпечена глупост. Да наричаш, биха казали, надвесената руска мечка „ласкаво присъствие“ е също параноя, но под формата на малоумие или както се твърди от всички среболюбци – на субсидирана подлост. Таен комунист получава рубли и ги харчи на Запад. Нещо такова.

Искам да кажа, че при „създалите се български обстоятелства“ отговор на вашия въпрос е невъзможен. Може би иронията върши работа… От своя страна мога да предложа и едно плахо „утешение“, справка от близката история. България ще бъде закусена от руската мечка (ако изобщо тази мечка иска да я закуси) не по причина на Радев, а по причина на Тръмп или на това, което се разбира под „Тръмп“.

Спомнете си Ялта. Двама срещу един в полза на „доброто“ – Чърчил и Рузвелт срещу Сталин… Резултатът е известен на всички. Половината Европа връчена на Сталин. От добрите на злия. Както е казал Гогол, приложимо към нашия пример: голяма тъга е да виждаш, че няма добро в доброто. Ето защо предлагам обръщане на част от параноята в западна посока. Това ми се струва благоразумно. А Радев да се счита невинен до доказване на противното.

Генерално казано, няма страшно, има ужас. А ужасът има две имена: терор и разпад. Мисля си, че имаме само един шанс и една утопия: солидарна Европа с памет за своя произход и с воля за живот. „Назад към Европа“. Но какво ще стане с прогреса в такъв случай, с джендърната еволюция, с лейди Гага?

– Най-голямата агресия срещу него идва от средите на Реформаторския блок и активисти от средите на протестиращите срещу Орешарски. Как тълкувате това? Може ли да се повтори сценарият от лятото на 2013г.?

Ако се опитат, то ще е с ГЕРБ, а това е „ живяно”. Как си представяте Одата на радостта, изсвирена на вувузели? Отново. Но го мислят.

– Най-големият упрек към Румен Радев е, че няма никакъв политически опит.

Този упрек изхвърча от устите на няколко дами от ГЕРБ, но не знам какво би могло да означава „опит“ в тяхната словоупотреба. Не смея да помисля какво би могло да означава, цензурирам се.

Иначе Радев е генерал от армията, обучаван в НАТО. Има някои преимущества пред Бъчварова, мисля си.

– Еманципиран ли е от БСП?Под този въпрос би трябвало да се разбира и дали е в състояние да взема самостоятелни решения.

– Ако БСП има идея да диктува решения, ще преживее разочарования. Но не мисля, че имат такава идея. Важен е президентският екип, диалогичната среда на ежедневните решения. Съветническото тяло е важно. Плевнелиев е голям урок в това отношение, истинска поука. Този човек е дидактически незаменим. Феномен.

Плевнелиев трябва да бъде изучаван, първо, като възхитена жертва на своята прекраснодушна недооценъчност и второ, като изделие на амбициозна съветническа клиентела от коляното на Сорос. Ешелонирана от тук до Виена.

Побъркаха човека с глобалистки наставления, направиха го да изглежда програмиран . Накрая спря да говори и почна да пее. Изви глас като конкурент на контратенора Филип Жаруски. Замалко да започне и да левитира. Добре е все пак, че не се случи нещо такова в Белия дом, между Обама и Мишел, щеше да е „прецедент”. Чудо на паранормалната атлантическа лоялност. „Шестнадесета република“ по Живков, в атлантическо издание. Да дойде Марк Шагал…

Ултрабрюкселският фанатизъм на тукашната клиентела подкопава българския евроатлантически консенсус, разлага го отвътре, защото предизвиква отвращение. Това трябва да се знае. Оформя се нещо като повсеместен потрес или, по-меко казано, умора от триумфализма на глобализираните елити, от нарцисизма на „меритократите“.

Придобиха света за сметка на масовия „идиот“ с твърдения за неизбежност. Не можело другояче. Защото масовото благоденствие, казват те, е страничен продукт на техните изчисления и на тяхната себичност. Ще се закопаете без нас, защото сме „отличници“, а вие – масов случай. Това казват. Холивуд е с нас. Освен това дребната перверзия да се счита полезна и културно задължителна. Не разбирате свободата, защото тя се узнава само в среда на пресищане.

– Как бихте очертали профила на новия президент? Бихте ли му направили малък портрет.

– Изглежда мъж „с всичкия си“. По контраст…

 

 

 

Източник:ГЛАСОВЕ

 

“Блумбърг“: Русия възобновява “голямата игра“ на Балканите

 

 

Действията на Русия в Украйна и в Сирия оставиха на заден план продължителната игра на Москва на Балканите, пише „Блумбърг“ (Bloomberg) в статия, цитирана от inosmi.ru. Според изданието стъпките на Русия в тази посока не са толкова напористи, както обикновено, но те не са маловажни за разпределението на силите в рамките на „голямата игра“ на ХХI век.

Балканите, и по-специално Сърбия, отдавна са обект на нападки от страна на Запада, тъй като те се отнасят със симпатия към Русия. Славянският произход е много значим момент за много сърби що се отнася до разпределението на симпатиите им. В конкретния случай сърбите се отнасят топло към руснаците и ги смятат за братски народ. Руснаците на свой ред им отвръщат със същото.

И не е чудно, че и връзките на междуправителствено ниво в тази обстановка се развиват доста лесно и удобно. Страните отдавна се подкрепят както в икономически, така и в политически план.
Подобна тенденция няма как да устройва Запада, като се има предвид отношението на европейските страни към Русия. Всяко приятелско действие на Сърбия към Русия винаги се сблъсква с недоволството и критиките на ЕС.

Русия днес се чувства достатъчно уверена пред лицето на беззъбия ЕС, затова въвличането ѝ в обстановката на Балканите все повече изглежда като предварително предопределено събитие.

Неотдавна Николай Парушев, шефът на Съвета за сигурност на Русия, определи разширяването на НАТО с включването на Черна гора, Македония и Босна в него, като най-големите заплахи за Русия от страна на Запада. Кремъл вече бе свидетел как България, някогашният му ключов съюзник на Балканите, се присъедини към алианса и ЕС, а след това сложи прът в проекта за изграждане на газопровод.

Всичко, което Москва може да направи днес, е да подкрепя проруските политически фигури в региона – като например българския президент Румен Радев, и да се надява, че той ще успее да се противопостави на западния натиск.

Целта на Путин спрямо останалите балкански страни е в крайна сметка те да запазят неутралитет и, ако е възможно, да им осигури истинско чистилище по отношение на членството им в западните структури, пише „Блумбърг“.

Под една или друга форма Русия участва в делата на всяка балканска нация и участието ѝ ще става все по-активно. И ако обстановката се нагорещи, евентуалната ѝ политическа и военна намеса не може да се изключи напълно. За разлика от своя предшественик от 1990-те Борис Елцин, Путин не вярва, че сферите на влияние са остаряла концепция, отбелязва агенцията.

Инцидентът със спрения сръбски влак в Косово неотдавна е явно потвърждение на гореизложеното. След него сръбският президент Томислав Николич не изключи възможността в Косово да се изпрати армия, която да пази етническите сърби там. В същото време западни политици незабавно разпространиха информация, че едва ли не Русия подсказала на Сърбия подобен вариант. Очевидно е, че Западът се опитва да внесе неразбирателство на Балканите, за да отслаби влиянието на Русия в региона, затова прибягва до любимата тактика на прилагане на информационен натиск.

Тази обстановка може да се превърне във важен елемент на стратегията на Запада в по-нататъшните провокации, целящи да се разпали локален конфликт, който би провокирал влизането на НАТО в играта – нещо, което се е случвало и по-рано.

Русия не иска да допусне подобно развитие на събитията, но ако то все пак настъпи, тя няма да остави Сърбия без подкрепа. Русия и Сърбия са приятелски държави, затова за Русия е крайно неизгодно да се създава конфликт, в което западната преса се опитва да убеди обществеността.

 

Източник: Руски дневник

 

Д-р Калоян Методиев: Радев спечели от интерпретациите на репликата му, а Плевнелиев беше по-лоялен към Брюксел, отколкото към България

 

 

Д-р Калоян Методиев, политолог и преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски“ в интервю за предаването „Метроном“ по Радио „Фокус“ – Пирин.

– Нека започнем с това каква е вашата оценка за управлението на Росен Плевнелиев. Добър или лош държавен глава бе той според Вас?

– Вижте, в политиката няма много категории като добро и лошо. Има ги в етиката. Факт е, че си тръгва с най-ниския рейтинг в историята на институцията. Направи много грешки. Не може да му се отрече, че беше праволинеен и прогнозируем в работата си като президент, а това е по-добре в политиката от прикрити или подмолни играчи, на които сме свидетели в България. Не мисля, че е лош като човек, но президентството определено не беше неговото поприще.

В сряда по време на отчета му за мандата той заяви, че не членува в политически партии, действал е по съвест и е бил независим докрай. Така ли изглеждаше от страни обаче?
– Проблемът е, че на моменти изглеждаше по-лоялен на политиката на Меркел, евробюрократите и НАТО, отколкото на България. Дали е така ще разберем с времето, но това е впечатлението, което оставя след себе си. Това е една от причините дори да не направи опит за втори мандат. Предпочитанията му винаги са били на страната на отвореното общество и либерализма, които вече са демоде бих казал. Мисля, че не се ръководеше от политически партии и именно това му вярване в тези идеи, в тази домината бе водещата пътеводна звезда в неговата кариера като президент.
В рамките на мандата на Плевнелиев се наложи той да създаде 2 служебни правителства, но отказа да създаде трето такова. Разумна ли бе тази постъпка или показа, че всъщност той не е независим, а се влияе от определени кръгове?
– Най-силният момент за всеки един президент е назначаването на служебно правителство. В такъв момент България реално става президентска република, че дори и без парламент. Конкретно на въпроса, зависи от времето, когато можеше да го състави. Веднага след изборите в средата на ноември имаше логика, въпреки че щеше да имаме две поредни служебни правителства, което си е стрес за политиката и икономиката. В края на декември, след като бави до последно, вече наистина щеше да е нелепо и смешно да го направи – буквално да създава правителство за 17-18 работни дни. Наистина щяхме да станем за смях.
– А кои според Вас бяха неговите силни и кои слаби страни?
– Методиев: Като силни бих определил това, че беше предвидим, знаеш какво да очакваш от него, каква му е позицията, диалогичен, приемаше се добре по върховете на Европейския съюз (ЕС) и НАТО в които членуваме, изтърпя стоически ударите в политиката и от съдбата, не ламтеше за власт и правомощия, което е рядкост в българската политика, нямаше болно его. Слабите му са патологичната фиксация върху руснаците, която на моменти замъгляваше всичко останало, поведението, цялостното му излъчване също не бяха на ниво, защото тези неща имат значение в политиката, прекалената отдаденост на либералната демокрация, която е в тежка криза, залепянето на Меркел, постоянно отричане на патриотизма и национализма като обективни реалности на днешния ден, неумението като президент да се харесва и да обединява нацията. Това са все негови слаби страни, които доведоха до това положение с катастрофален рейтинг на финала.

На 19 януари клетва пред НС положи новоизбраният президент Румен Радев. Какво очаквате лично Вие от неговата работа и ще успее ли той да остане безпристрастен към партията, която го подкрепи за президент – визирам БСП?
– Мисля, че ще остане безпристрастен. За нас Радев е загадка в политиката. Сега се учи, тепърва ще ни се разкрива като поведение, позиции, стил на работа, кадрови възможности. Струва ми се, че няма да е кротък президент.
Какво служебно правителство очаквате да състави той и ще бъде ли то експертно или ще бъде повлияно от желанията на БСП, макар и в сянка както се заговори в последните дни?
– Не знаем какво става в света на сенките. Много се замърси публичното пространство с всякакви имена. Дали беше умишлено или случайно, но мъгла обвива имената на потенциалните министри. Любопитството е голямо, защото това ще е първият голям тест, който той трябва да мине като държавен глава. С имената, които ще изкара, той ще се хареса или ще разочарова народа. Предполагам, че ще заложи на широкото ветрило и експертния подход, както подобава на един обединител на нацията, както в най-голяма степен е признанието на всеки един държавен глава.

Новият държавен глава каза към народните представители, че им остава още една седмица. Как гледате Вие на това негово изказване и готов ли е наистина той да се справи със ситуацията?
– И да не е готов, ще трябва да се справи. Няма кой друг в момента да го направи – правителството е в оставка, отиваме на избори. Президентът е единствената институция, която остава в политиката. Не мисля, че трябва да се драматизира случката. Изгледах два пъти момента с репликата, за да уловя нюансите в изказването. Истината е, че той не беше убедителен в част от речта си и част от депутатите веднага използваха момента да го „ударят“. Според мен, се използва ситуацията от различни ъгли – едни за печелене на предизборни дивиденти, други го подкрепиха, за да му се подмажат, трети вкарват прекален драматизъм на момента. Грубото поведение на част от депутатите му дойде идеално, даде му възможност да излезе от ситуацията с речта в своя полза, защото е факт е, че отиващият си парламент има едноцифрен рейтинг и на голямата част от българските граждани им харесва всяко наказване, слагане на място на депутатите. Депутат става една от най-тежките професии в държавата – не е лесно милиони да те мразят, само защото заемаш даден пост, без дори да те познават. Така че Радев спечели от интерпретациите на репликата му.

По време на речта си Румен Радев акцентира върху няколко основни теми, сред които бяха необходимост от промяна на външната ни политика, подобрение в сектор образование, здравеопазване и прочие. Успя ли според вас обаче той да убеди българския избирател, че наистина иска промяна или това бяха просто шаблони и заучени фрази?
– Калоян Методиев: Не му беше добре структурирана речта. Ще използвам една метафора – от споменаването на много дървета, не се видя какво мисли за гората. Още е нов в политиката и ще трябва да отработва тези моменти, да може да играе с думите и публиката, въпреки, че там в парламента публиката е специфична и това не е обръщение към избирателите, а е пред депутатите. Въпросът е, че няма време и ще трябва да го прави в движение. Проблемите ги знаем, затова хората масово бягат от България. Това което му липсваше, според мен, е вдъхновение и конкретни предложения и решения в речта, въпреки че пак казвам това не слово на президент, който в България има твърде малко правомощия до момента, в който не съставя служебно правителство.
Виждате ли идеологията и влиянието на БСП в речта на Румен Радев?
– Не. Самите БСП в момента са в период на изясняване каква точно им е идейната и програмна основа. Не бих казал, че те са класическа лява партия за каквато се изтъкват постоянно по време на предизборни ситуации и публични изяви. В речта му имаше цяла палитра от идеи – по-центристки, леви, пазарни, консервативни, патриотични спрямо проблемите в различните сектори. Бих я определил като силно критична анти-системна реч като послания.
Ливия НИНОВА, Фокус

 

 

 

В речта си Радев отправи ясни послания към хората, всяка фраза бе пречупена през действителността. Политическата класа не го разбра

 

 

Президентът Радев положи клетва и произнесе първата си реч като държавен глава. Нормално е тази реч да е продукт на негов екип и самия него. Но независимо от това, че тя може да е и екипно дело, то това е и си остава речта на Президента Радев. Речта му има различен прочит от различни политици. Това е право на всеки един човек – да възприема всекиго по свой начин.

За да разберем Президента Радев, трябва да анализираме не само тази реч, а всичко известно за него. Само преди няколко дни за немска медия Радев даде интервю. Статията бе със заглавие „Генералът –шпионин на народа“. Немските журналисти очевидно са разбрали намеренията на Генерал Радев, които той е обобщил в една своя фраза:

„Аз наистина съм шпионин – шпионин на българския народ в бъдещото управление“.

Тези намерения трябва да ги разбере и българската политическа класа. При първия прочит е видно, че част от политическата класа не го разбра. Ситуацията обаче показва, че Радев е човек с характер и подготовка, с които политиците ще трябва да се съобразяват.

Да, речта в Народното събрание може да се приеме, наистина като реч на шпионин на народа. Радев заговори не на познатия ни протоколен език за политиците, а пречупи словото си през погледа на обикновения българин. Ясно бе подчертано, че това, което виждат политиците е различно от това, което вижда обикновения българин. Очевидно е, че политическата класа вече ще трябва да вижда реалността. Ако не я вижда, то генералското послание е ясно – Президентът ще им я казва.

Всяка фраза в тази реч бе пречупена през онова, което Радев и екипа му са чули и видели по време на кампанията. Не случайно той говори за зависимостта на политиката от лоялността на политиците към народа. Време е вече лоялността на политиците към народа ни да бъде част от техния дневен ред. Политическия речник очевидно започва да се обогатява. Словосъчетанието лоялност към народа вече е част от него. До сега като мантра лоялността се отнасяше само към евроатлантическите ни партньори.

Трябва да се анализира дълбочината на словото на Радев. За пръв път от трибуната на Народното събрание български държавник заявява, че шансовете на дете от големия град са несравними с тези на негов връстник от село без училище и без доктор. Тези думи показват, че Радев си е написал домашното, което е получил по време на кампанията си. Това домашно не е писано с популизъм. То не е писано и в лаборатория. Написано е с болката на хората, които Радев и екипът му са срещали по време на кампанията.

Не може да се пропусне изявлението на Радев по отношение на бедността:

„Бедността на хиляди българи е упрек към всички нас“

Да, изключително правилно е адресирано това послание. Това послание не беше адресирано към народа, а към политическата класа, която в този момент бе събрана в Народното събрание. Някои от присъстващите може би не разбраха, че вече няма да има анонимни виновници за бедността. И показа на същата тази политическа класа, че той може да мисли и оценява перспективи:

„ Задлъжняването и обедняването на домакинствата подронват средносрочната перспектива на обществото“.

Интересен бе подходът към миналото. Според Президента политиците трябва да анализират нерешените проблеми на прехода, защото те прераснаха в опустошителна демографска криза. На онези, които се опитват да практикуват бизнес с миналото и да се опитват да стават герои им бе казано, че са фалшиви герои. И по –добре е да бъдат личности, а не фалшиви герои. Явно времето на фалшивите герои, които си мислят, че могат да спекулират с миналото е приключило.

Ерозията на българската демокрация е ескалиращ проблем. Ерозията е политическа диагноза. Посланието е ясно. Обикновеният гражданин смята, че българската демокрация е болна. И именно обикновеният гражданин иска тя да бъде излекувана. Дошло е време за лечение.

В последно време се спекулираше с намерението за промяна на външната политика на България. Радев отговори ясно на всички и за НАТО и за ЕС. Външната политика трябва да печели приятели, а не врагове. Тази позиция на Радев е заплаха за всички онези, които чрез вражеска външна политика печелят лични приятелства и възможности. Външната политика явно няма да бъде личен бизнес.

С други думи изневери ли Радев на себе си с тронното си слово? Не, категорично не.

 

Петко Добрев, историк

 

 

Източник:епицентър.бг

 

US-анализатори предвиждат Русия да завладее Балтика за часове

Ботушът отдолу носи герба на Русия
Американските анализатори от списание The National Interest оповестиха нов сценарий на блицкрийга на Русия в Балтика. Ако предишните аналогични документи предричаха, че нахлуването ще отнеме няколко денонощия, новият отрежда за това едва „няколко часа”.

Според мнението на анализаторите, Въздушнодесантните войски (ВДВ) ще овладеят Талин и Рига толкова бързо, че в щабовете на НАТО няма да успеят да схванат какво става.

Сега списание The National Interest решил да поспори с публикувания преди година доклад на изследователския център Rand Corporation, свързан с ВВС на САЩ. В този доклад се твърди, че Русия в случай на нахлуване в Балтика е способна да достигне столиците на Латвия и Естония за по-малко от 3 денонощия.

The National Interest е уверен, че Русия може да овладее Балтика за броене часове като използва ВДВ. При този вариант Русия ще предприеме ракетно нападение и авиационни удари, „които ще смажат отбраната в Балтика”, а след това ще проведат операция на ВДВ и ограничено въвеждане на сухопътни войски в Литва от страната на Калининград.

„Всичко ще приключи още преди Алиансът да разбере какво става” – се казва в публикацията.

В потвърждение на сценария се сочат данни на Международния институт за стратегически изследвания. Според него през миналата година Естония имала 5300 редовни сухопътни войници, Латвия – 4400, а Литва – 6000 души. Още след първите ракетни и авиационни удари, при сриване на всички комуникации в държавата, те ще бъдат извадени от строя.

Войските от резерва изобщо не се вземат пред вид, защото няма да има време за задействането им.

При това според оценката на The National Interest, Русия в най-добрия случай може да задейства едва половината (10 хил.д.) от своите ВДВ заради недостиг на транспортни самолети – тя има едва 92 машини Ил-76.

Прогнозата на списанието се опира на данни от проведените 18 учения  с участие на ВДВ.

Списанието твърди, че сега РФ разполага в Калининград с две мотострелкови бригади и бригада морска пехота, с обща численост 14 000 души и поддръжка от артилерийска бригада.

Според руския вестник ВЗГЛЯД, преди 25 г. 11-а армия е напълно разформирана и са оставени незначителни подразделения, които и дори от теоретична гледна точка не представляват заплаха за НАТО.

В началото на 2010 г., по открити източници числеността на сухопътните войски в Калининградския отбранителен район възлиза на 10 500 войници плюс 1100 морска пехота. В областта се намират почти 500 танка, около 500 БМП и БТР, не по-малко от 600 оръдия.

Впрочем докладите на Rand Corporation за необходимите 3-денонощия за превземането на Балтика, изглеждат на Пентагона твърде сериозна сила. През това лято докладът беше използван от зам.-министъра на отбраната Майкъл Карпентър в една сенатска комисия като аргумент, че Русия може да завладее Балтика за 60 часа.

 

 

Източник:Блиц

 

Вацлав Клаус: “САЩ не могат да приемат, че Русия става все по-силна“

ЕС продължава да е под натиска на миграционната криза, а Брюксел не може да реши проблемите на Еврозоната, затова в страните от съюза нараства недоволството от действията на властите. В същото време в САЩ Доналд Тръмп заплашва да отмени до 70% от указите на Барак Обама и да преразгледа външната политика на Вашингтон. В интервюто на водещата на RT Софико Шеварднадзе бившият президент на Чешката Република Вацлав Клаус излага възгледите си върху последните политически тенденции.

Тази година Европа отбелязва 25 години от създаването на ЕС. Как смятате, опитът за европейска интеграция успех ли е или провал?

Вацлав Клаус: Аз съм с доказана репутация на критик на европейската интеграция. Така че, едва ли ще се изненадате, ако кажа, че не съм във възторг от това, което се случва в ЕС. Бих казал, че вместо към интеграция, Европейският съюз пое курс към унифициране и неговото развитие тръгна в погрешна посока.

Неотдавна вицеканцлерът на Германия Зигмар Габриел заяви в интервю за Der Spiegel, че не изключва възможността Евросъюза да се разпадне. Съгласен ли сте с твърдението, че в момента бъдещето на ЕС е застрашено?

В.К.: Лично аз само бих приветствал трансформацията на Европейския съюз в нещо по-различно и затова гледам на подобен вариант не като заплаха, а по-скоро като на шанс за ново бъдеще. Но аз не вярвам особено в подобна перспектива, макар че британският референдум за излизане от ЕС е важен крайъгълен камък в това отношение. Надявам се, че все пак Европа ще започне да се реформира.

Вие многократно сте упреквали ЕС в недемократичност, твърдейки, че той се управлява от бюрократи, които никой не е избирал. Как може той да се реформира, запазвайки съществуващата структура?

В.К.: Аз, разбира се, преувеличавам, но в качеството ѝ на малка провокация бих казал така: „Има един начин – да се закрие Европейският съюз“. (Смее се). Аз, разбира се, драматизирам, но тази структура е своего рода черупка, сковаваща страните от Европейския континент, и с нея трябва нещо да се прави. Аз апелирам към сътрудничество под формата на свободно взаимодействие между независими държави в ЕС, а не под формата на унифициране.

Но как да се постигне това, без да се разпуска ЕС?

В.К.: На първо място, трябва напълно да се прекрати по-нататъшното задълбочаване на така наречената европейска интеграция. Тоест, нашата първа стъпка трябва да се състои в това: да се спре постоянното нарастване на европейските структури. Втората, да я наречем, мечта – това е малко да се отстъпи назад. Моята гледна точка е, че най-оптималният вариант е завръщане към времената, когато се сключваше Договорът от Маастрихт. Именно той ознаменува прехода от Европейска общност към Европейски съюз.

Дискусията за санкциите срещу Русия поставя на изпитание издържливостта на общата външна политика на ЕС. Страни като Чехия, Италия, Словакия и Унгария заявяват, че са за отмяна на санкциите, а други членки на Европейския съюз не са на това мнение. Може ли ЕС да се ръководи от такава политическа доктрина, която да устройва всички страни-членки?

В.К.: Надявам се, че не. Що се касае до санкциите, то аз смятам тяхното въвеждане за необмислена постъпка, която за никого не е от полза. Надявам се, че при новата американска администрация нещо ще започне да се променя.

В последните си дни на управление президентът Обама въведе нови санкции срещу Русия…

В.К.: Аз бях президент на Чехия, когато Барак Обама стана президент на САЩ. Срещал съм се много пъти с него, така че, познавам го достатъчно добре. Нашите възгледи по цял ред въпроси могат да не съвпадат, но действията на Обама през последните няколко седмици, или месеца, предизвикват у мен истинско недоумение. Според мен той рискува да остави след себе си изключително лошо наследство.

Американските тайни служби обвиниха Русия в опити да окаже влияние върху изхода на изборите в САЩ. Също така, те твърдят, че с помощта на цифровите технологии Русия въздейства по някакъв начин на общественото мнение в Европа.

В.К.: Според мен, всичко това са глупости. Такива обвинения не бива да се приемат на сериозно. През последните 25 години аз съм участвал 10 или 15 пъти в избори, и не мога да си представя как върху тях може да се окаже влияние отвън. В САЩ обикновените хора просто пожелаха да променят поне нещо. Те не харесват нито Хилари Клинтън, нито политическия курс, който тя олицетворява. Изходът от американските избори е напълно закономерен и ще има положителни последствия.

Вие неведнъж сте критикували САЩ и ЕС за това, че тяхната пропаганда срещу Русия е пълен абсурд. Според вас, от факти или от емоции се определя отношението на Запада към Русия?

В.К.: Първо, според мен, основна роля в този случай играят не европейците, а американците. Второ, в страните от Централна и Източна Европа все още е жива паметта от времената на комунистическото управление, и сред голяма част от населението то се асоциира със Съветския съюз. Аз постоянно се опитвам да обясня на сънародниците си, че СССР отдавна не съществува, а Русия в никакъв случай не е комунистическа страна. А виж, от какво се ръководи Западна Европа, не ми е ясно: та тя по никакъв начин не е пострадала от комунистическия режим.

Тези дни Тръмп изказа много проста мисъл: „Няма нищо лошо в добрите отношения с Русия“. Вие как смятате, ако Вашингтон промени своята политика по отношение на Русия, дали Европа ще последва неговия пример?

В.К.: Надявам се, че да. По този въпрос Тръмп определено заема разумна позиция. Аз не се уморявам да убеждавам съгражданите си, че курсът на ескалация на напрежението между двете свръхдържави и разпалването на нова студена война противоречи на здравия разум. При едно такова противопоставяне не може да има победител.

В Европа пристигна най-големият контингент с американска бронирана техника и пехота от времето на студената война. НАТО увеличава присъствието си в Източна Европа, което на свой ред дразни Москва. Всеки здравомислещ човек разбира, че в момента война с Русия е изключена. Тогава, какъв е смисълът от подобни действия?

В.К.: Нямам отговор. Струва ми се, че на Запад все още не са готови да се примирят с факта, че Русия набира сила и се активизира. На Запада много му харесваше Русия от 90-е – слаба и неорганизирана. Но реалностите трябва да се приемат такива, каквито са. Между другото, за да съм обективен: Русия също трябва да се опита да си изгради рационален начин за взаимодействие със съседните страни, а също така с Европа и САЩ.

Все пак, иска ни се да разбираме същността на текущите събития. Например НАТО пристъпи към създаването на система за противоракетна отбрана. Първоначално се планираше тя да бъде разгърната в Чехия, но в крайна сметка бе решено тя да бъде разположена в Румъния, а по-късно и в Полша. Тези действия на Алианса водят до, разбира се, още по-голямо изостряне на отношенията с Русия и подтикват Москва към увеличаване на собствената отбранителна сила. Защо трябва да се дава допълнителен повод за търкания, когато отношенията и без това са изострени?

В.К.: Разполагането на ракети и военни части – това е един от аспектите, но тук, според мен, по-важното е политическият климат като такъв. Остава ни да се надяваме, че новият президент на САЩ и екипът му ще успеят да изберат различен подход и той да се окаже по-добър. Въобще Тръмп не е типичен американски политик. В същото време, в бъдеще влиянието на американското политическо статукво ще се окаже много по-голямо, отколкото е прието да се очаква.

Избирането на Тръмп ознаменува подема на силите, борещи се с традиционния политически елит. В Европа като подобни примери могат да се посочат немската партия „Алтернатива за Германия“ и „Националния фронт“ във Франция. Вие как смятате, това временно явление ли е, или такива сили реално могат да променят ситуацията в Европа?

В.К.: Много се надявам, че наистина са способни. В появата на подобни партии в Германия, Франция, Италия, Швейцария, Холандия и други страни на Европа аз виждам шанс за бъдещи промени. Аз не съм съгласен с тези, които лепят на подобни партии етикети, като ги наричат популистки или ултрадесни. Не, тези партии изразяват интересите на обикновените редови граждани, които искат да променят нещо в страните си и имат големи претенции към политическото статукво, в това число и заради снобизма му. Аз смятам, че тези сили са тук за дълго време: те представляват „мълчаливото болшинство“ на Европа и затова имат много голямо значение.

След неотдавнашните терористични актове в Германия, в Европа все по-силно се чуват призиви за усилване на граничния контрол и интегриране на силовите структури. Доколко целесъобразен ще е за Евросъюза курсът към създаване на паневропейска система за обезпечаване на безопасност и правов ред?

В.К.: Трябва да се започне от анализа на двата основни проекта на ЕС през последните десет години – въвеждането на единна валута и ликвидирането на вътрешните граници в Европа. Тези два проекта се оказаха преждевременни и грешни, защото доведоха до дестабилизация. Премахването на границите в Европа бе сериозна грешка. За мен по-добре е да си пътувам с паспорта и да преминавам през граничен контрол, това не е нещо сложно.

Вие винаги казвате това, което мислите, а в същото време заявявате, че в Европа няма достатъчно свобода на словото. Случвало ли ви се е лично да се сблъскате с това?

В.К.: Не бих искал да давам категорични оценки, но заради избирателния подход на медиите и криворазбраната политическата коректност, понякога е изключително сложно открито да се изказват възгледи, които се разминават с официално възприетите. Това е голям проблем: болшинството от хората нямат възможност да се изкажат в традиционните медии и затова се задоволяват с Интернет. Така че в момента свободата на словото в Европа определено е ограничена, но не съм готов да заявя, че тя липсва.

Една от основните теми в дневния ред на Европейския съюз остава, разбира се, кризата с бежанците. Чехия и други източноевропейски страни се отказаха от плана на ЕС за тяхното разпределяне. Защо, според вас, и до ден днешен не може да се разработи съгласувана програма за разрешаването на този проблем?

В.К.: Трябва да кажа, че аз съм против употребата на думата „бежанец“. За „бежанци“ официално говори европейският политически елит, а аз целенасочено използвам думата „мигранти“. В Европа пристигат мигранти. Ако човек е бежанец, то ти едва ли не си длъжен да приемеш в негово отношение някакво положително решение. Но болшинството от хората, пристигащи от Близкия Изток и от Северна Африка, не са бежанци, а просто мигранти, които са се устремили към Европа с надежда за по-добър живот. Така че много е важно да се използва правилният термин. Аз никога не бих използвал думата „бежанец“. Това явление заплашва да унищожи европейската култура и цивилизация. При това, аз обвинявам не мигрантите, а европейския политически елит, който ги допуска.

Искате да кажете, че мигрантите са им необходими?

В.К.: Определено. Ако ги попитате директно, на тях няма да им стигне смелост да си го признаят, но на практика… Това по никакъв начин не е опит да се подобри демографията, да се увеличи количеството или да се повиши качеството на европейските трудови ресурси, защото в момента нивото на безработица в Европа достига 10%. В ЕС има около 23 милиона нетрудоустроени души, така че хора за работните места има достатъчно. Европа няма нужда от мигранти. Но съществуват идеологически мотиви за това, тук да се допуснат нови хора и да се създаде нова Европа.

Много хора ще се съгласят с това, че единственият начин да се преустанови масовата миграция в Европа от тези страни се състои в гасенето на възникващите там конфликти. Трябва ли Европа да играе активна роля в Сирия, в Либия?

В.К.: Аз не бих се ангажирал с твърдението, че Европа там е реален играч. В нея има толкова много различни възгледи, че по същество в тази ситуация тя не може да действа като едно цяло, като един играч. Що се касае до миграцията, то при цялата маса от технически въпроси, тя може да бъде спряна, като просто се каже „не“. Но Европейският съюз не е готов за това. Ето в какво се състои основният проблем.

 

Източник: Руски дневник

 

Богомил Бонев за речта на Радев и поведението на депутатите

 

 

”Радев ги обидил?! Ако бях аз (добре че не съм), как само щях да ги обидя”.

Това написа във Фейсбук бившият вътрешен министър Богомил Бонев. Той изрича и още няколко култуви фрази във връзка и около първата реч на новия президент ген. Румен Радев в парламента.

– „Радев нямал политически опит. Демек, още не се е научил да лъже…“

– „Цвъки, “имате една седмица” е информация, не е обида. Обида е “да ви го … “

– „Имате една седмица, боклуци… евентуално…“

– „В речта си новият президент информира депутатите в какъв срок смята да изпълни конституционното си задължение и да разпусне парламента. Те го възприеха като заплаха.
Нема да се пуашите, бе, и навън се живее…“

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Светлана Шаренкова: Силно слово на Радев и срамна провокация в парламента!

 

Д-р Светлана Шаренкова

 

На 19 януари бе клетвата на новоизбрания президент Радев пред Парламента. Момент, в който в институциите трябва да цари дух на единение и разум. Не заради протокола, а защото българската нация има остра нужна от това. След като се закле с ръка на Конституцията, целуна кръста и архипастирската десница на патриарх Неофит, Радев произнесе първото си президентско слово, в което демонстрира държавническо мислене, съгласие и визия за България.

Той направи анализ на реалните проблеми на обществото, напомни, че външната ни политика трябва да се определя вътре в страната и да се отстоява навън, а не обратно и без грим и клишета очерта нерадостното социално положение на мнозинството от народа.

 

Силно слово, от което нацията имаше нужда! Но докато президентът Радев говореше, група депутати от ГЕРБ, РБ и НФСБ репликираха, шумяха, а накрая дори напуснаха залата. Поведение за кръчма, не за парламент, още по-малко за такъв исторически момент. Мотивите им – повече от абсурдни: речта била дълга, била като за министър-председател, пък и не харесали репликата, че на 43-тото Народно събрание му остава само седмица.

Президентът трябва да символизира достойнство, а не да забавлява аудиторията.

Румен Радев в близките месеци ще е натоварен с отговорността за служебния кабинет, какво по-естествено от това да очертае дневния ред на държавата и обществото.

Поведението на депутатите е провокативно и невъзпитано – така го оцениха и анализатори, и обикновени хора по улиците, и в социалните мрежи. А че това бе добре обмислен саботаж, стана ясно от атаките след речта на президента.

В кулоарите на парламента Б. Борисов, Цв. Цветанов, Р. Кънев, Гр. Караджов, В. Симеонов нападнаха Радев с груби квалификации, обиди и дори заплахи за импийчмънт и протести още от първия ден!? До болка познат от лятото на 2013 година сценарий, нали?! Но този път номерът им няма да мине.

Защото провокаторите паднаха в капана си – те опитаха да саботират клетвата на президента на републиката, но всъщност всички видяха тяхната завист, дребнавост, политическо и лично малокултурие.

А щом статуквото така яростно атакува Радев, значи той е носител на промяната и действията му са на прав път.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Тронното слово на Радев! Чу се тропота на ботуши – а не пърхането на балетни пантофки..

 

 

Силата на едно слово – особено „тронно“ – е в неговата краткост. Ако се съди по реакциите на парламентарната зала – или поне на част от нея – президентът Радев трябваше да произнесе не 30-минутно, а най-много 3-минутно слово. И да не обръща внимание на подвикванията. Да не се принизява до нивото на един от кочияшите на Костов, чиято оядена зурла винаги извиква представата за селски кмет-дерибей. Да искаш отстраняване на току-що заклелият се президент е инфантилно безчинство. Но и ярко свидетелство за това, колко несъстоятелна е българската политическа цаца. Това е и пример за „Бизнеса с миналото“, за който говори Радев. Тъкмо миналото наднича зад подобни реплики – минало, в което политиката е алъш-вериш, надлъгване, свински отношения и подлярски номера.
***
Радев иска да се сложи край на „Бизнеса с Миналото“.
На мръсния бизнес – да.
Но не и на внимателното прочитане на Миналото.
Иначе всичко ще продължава, както и досега.

***
Никой не беше казал на Радев, че не трябва да се обяснява – тръгнеш ли да го правиш, вече си загубил.
А не го бяха и подготвили, че част от депутатите ще го провокират.
Това са същите, които търпяха чучелото Плевнелиев пет тягостни години, без да обелят и думичка за позорните му кълчения – вместо да го овалят в катран и перушина.
Защото им беше пределно удобен.

***
Много важна бе репликата на Радев към някои депутати: „Остават ви 10 дни“.
Той изглеждаше /по-скоро/ неподготвен, докато я произнасяше.
Но какво се крие зад нея?
По-скоро издава обичайното му състояние: „Вътре съм в борбата!“
Чу се тропота на ботуши – а не пърхането на балетни пантофки.

***
Радев трябва да състави служебния кабинет, без да се подава на внушенията на „столетницата“, от която винаги се усеща дъх на неувереност и колаборационизъм.
Ако иска да се пошегува, да избере за премиер някой като „истинския комунист“ Близнашки, който си пасна чудесно с „истинския демократ“ Плевнелиев.
Ако иска да се свърши работа – някой човек, който не е в плен на суетата, работяга без големи амбиции.

***
Много сладък беше един стихоплетец от селото на Радев:
„Нека България да руменее“.
Да се надяваме, че новият президент не чете поезия.

***
Фондация за свободата „Фридрих Науман“ издаде сборника „Черна книга на правителствените разхищения в България. 2016“.
Не мога да съдя /засега/ за достоверността на включените в него текстове.
Но една книга – Черна, Бяла или каквато и да е – за „Карнавалът Плевнелиев“ също никак няма да е излишна.
„Фр. Науман“ няма да я издаде.
Но някой трябва да го стори.
Защото Плевнелиев, заедно със личните с мистификатори, вече дращи собствения си бизнес с Миналото.

***
След отчета на Плевнелиев, Цветанов каза по една телевизия: „Плевнелиев минизира щетите“.
Не уточни, какви щети е минизирал.
Минизирал?
Вероятно, искаше да каже „минимизира“.
Но прозвуча като „минира“.
Минизира – мини зарива.
Какви?
Някой трябва да го каже.
***

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Политолози хвалят речта на Румен Радев: Немногословна, изключително добре структурирана

 

 

„Румен Радев е първият български президент, който не полага клетва и не чете реч в тежка кризисна ситуация. Той е и първият, който в изказването си пред Народното събрание не каза нещо различно от това, което е имал като позиция в кампанията си“.

Това бе коментарът на политолога Татяна Буруджиева на речта на президента Румен Радев при заклеването му в парламента.

Буруджиева, проф. Антоанета Христова и Даниел Смилов бяха гости в БТВ и дадоха оценките си за първата президентска реч на Радев.

 

Буруджиева припомни първите речи на предишните президенти. „Д-р Желев нямаше такава реч. Той говори за първи път от покрива на една лада.

На Петър Стоянов речта е три страници, на Георги Първанов – пет страници, на Росен Плевнелиев – 14 страници.

Слава Богуа тази тенденция – на многословието, е нарушена“, каза тя. И заяви, че Радев е първият президент, който пред парламента говори неща, различни от тези, които е говорил по време на кампанията си. Тя обясни това именно с факта, че Румен Радев не полага клетва по време на криза.

Много добра реч, изключително добре структурирана, бе оценката на проф. Антоанета Христова. „Хванал е всички основни теми, които са болни за обществото. Определено е ориентирана към социалната проблематика, с която като че ли не се справи нито едно правителство досега. Успя да хване тънките червени линии на проблемите, беше подготвена добре. Разбираше, че имаше много мантри. Разбира се, че имаше финал с клишета, но те с част от картината и начина, по който се подготвят такива речи”, продължи Христова.
Впечатли ме, че Радев акцентира повече на приемственост. Това е важно, защото имаше сякаш впечатление, че ще има ревизия на външната политика, а сега дори на спомена санкциите към Русия”, допълни Даниел Смилов.

 

Не е лошо да има и малко хумор в такава ситуация“, каза той по повод на най-коментираната реплика на Радев към депутатите: „Имате още една седмица!“ Радев мина през повечето теми, посочи той. Но обърна внимание, че обществото тепърва ще научава повече за президента Радев. „Желанието му ясно е да покаже, че е проевропейски президент“, смята той.

„Твърде много го нападаха, че е проруски и анти-НАТО настроен. Когато се погледнат всичките му тези, се установява, че не е така“, включи се в разговора проф. Христова.

Буруджиева също коментира репликата за оставащите на парламента дни. „Дебати в политиката се водят от личности с позиции и с характер. Политиците не могат да се сърдят, когато им се посочват факти или са критикувани“, каза тя.
Трябва да се видят проблемите, с които новоизбраният президент Румен Радев ще се сблъска след стъпването си в длъжност. Той ще бъде разпънат на кръст на темата Крим, коментира математикът проф. Михаил Константинов.

По думите му въпросът за Крим не може да се разглежда отделно от този за Косово.
„Досега Радев е показал, че не залита. Но със сигурност ще допусне грешки“, прогнозира Михаил Константинов.

Предстои балансирано ляво-дясно управление. Новото правителство ще бъде център-дясно. Независимо кой ще е първи и втори на изборите през април, коалицията в ляво е много трудна, дори невъзможна. По-вероятна е коалиция в дясно начело с ГЕРБ”, каза още проф. Константинов.
Според Константинов е много важно как ще бъдат произведени новите избори, дали ще има доверие в новата власт. „Както гласува народът, така ще бъдат преброени бюлетините. Там проблем няма”, отсече изборният експерт.

 

Поредица “ Войните в света през 2016 г.“ : Братоубийственият конфликт в Донбас

Докато войните в Сирия и Ирак имат сходни черти, конфликтът в Източна Украйна има напълно други характеристики по генезис, по развитие и по динамика. Условно може да се твърди, че всъщност воюват два братски народа. Конфликтът беше подкладен от западноукраински националисти, които наложиха на Радата през 2014 г. да премахне статута на руския език като официален регионален език в Донбас. Това беше възприето като провокация от населението и пламна ожесточена и кръвопролитна гражданска война.

За 2,5 г. в този конфликт въоръжените сили на Украйна загубиха 220 танка, над 500 БМП и БМД (десантни), над 200 БТР и не по-малко от 100 БТР-Д и МТЛБ, над 200 артилерийски системи, над 10 средства на наземната ПВО, по 12 самолета и вертолета.

Според The Military Balance, в началото на 2016 г. Украйна е разполагала с около 1900 танка, около 3000 БМП, БМД и БТР, до 2500 артилерийски системи, 400 бойни самолета, до 200 вертолета.

Както и в Сирия, и тук значителна част от техниката се води само на книга, тъй като е изразходила напълно ресурса си. Практически цялата техника на украинската армия е съветско производство.

Въоръжените сили на Украйна са механичен сбор от кадрови бойци по договор, доброволци и наборни войници, като частта на лумпените-маргинали е голяма.

Равнището на бойната подготовка е ниско, макар за времето на войната е нараснало. С моралното състояние ситуацията е обратна – в началото на войната бойният дух е достатъчно висок, но сега е крайно нисък.

Загубите в техника се оказват извънредно големи, като се отчита, че интензивната фаза на войната продължи по-малко от година – те са по-значителни, отколкото в сирийската армия. Украинската авиация в първите месеци от войната понесе сериозни, макар не катастрофални загуби, но още през лятото на 2014 г. прекрати участието си в конфликта и украинските летци се оказаха в доста по-тежко положение от арабските.

Двете най-големи катастрофални поражения (край Иловайск и Дебалцево) бяха плод преди всичко на бездарно командване и сринаха окончателно бойния дух. Двете страни преминаха към позиционни действия с постоянни провокации.

ВС на ДНР и ЛНР са въоръжени с техника като при украинците. Част е пленена в бой, част просто е откупена от противника. Окомплектовани са на доброволна основа, като най-мотивирани са чуждите доброволци (основно руснаци), които възлизат на около 20%.

Като цяло от гледна точка на техническа снабденост, бойна и морално-психологическа подготовка донбаските опълченци много приличат на своите противници. В това няма нищо чудно – те всъщност представляват един народ.

Може би най-значителната особеност на конфликта в Донбас е слабото участие на украинската бойна авиация. Истина е, че авиацията досега не е спечелила нито една война. Още повече че вече не е реално да бъдат създавани такива гигантски авиационни групировки, които самата НАТО сформира против Ирак през 1991 г. и против Югославия през 1999 г. В Украйна обаче авиацията по-скоро се оказа безполезна.

„Нашата военна авиация по своето предназначение, огнева мощ и далечина за бойно използване трябва да стане тази сила, която заедно с другите компоненти на отбраната, да осигури сдържане на агресивните амбиции на Русия, да е способна да нанесе адекватен удар по всеки агресор” – заяви президентът Порошенко през лятото на 2016 г.

Справката на БЛИЦ показа, че след разпадането на СССР Украйна е наследила 2 въздушни армии (20 авиополка) с 1100 бойни самолета. Бързо се оказва, че това не е по силите й да ги поддържа – по-голямата част е бракувана и нарязана за скрап, включително стратегически ракетоносци Ту-160.

Според The Military Balance в началото на 2016 г. Украйна разполагала с 207 бойни самолета – 40 броя Су-27, 82 броя МиГ-29, 58 бомбардировача и разузнавателни Су-24, 28 щурмови Су-25. Към това следва да се добави, че на територията на Украйна останаха едни от най-добрите производствени мощности на СССР за бойни самолети и вертолети, както и за авиационни двигатели. Няма причина украинският авиационен парк да не е поддържан в боеспособно състояние.

Първата причина за ниската активност на авиацията е загубената мотивация и боен дух след претърпените загуби на 12 самолета и 12 вертолета. Това е поредното свидетелство, че този конфликт не се ползва с популярност в украинската армия, респективно в авиацията.

Второто обстоятелство е може би по-съществено: руските доброволци от войските на ПВО отидоха в Донбас в състава на своите поделения заедно с цялата си щатна техника, включително със ЗРК „Бук-М1”, а те наистина са сериозен демотивиращ фактор.

Украйна добре знае възможностите на тези комплекси, защото самата тя разполага с 4 зенитноракетни полка „Бук-М1” със 72 пускови установки.

Погледнато обаче в по-широки рамки, безуспешното участие на авиацията се вписва в провалената военнополицейска операция в Донбас, предизвикана от недалновидни политици и проведена от бездарни военоначалници. Всичко можеше да бъде избегнато с политически компромис за езика, а ако ще се воюва, то трябва да се поставят решителни цели и за тях да се привлекат необходимите превъзхождащи сили и средства. Просто Порошенко подцени Путин, а след анексията на Крим това е непростимо, дори през ум не му е минавало, че Русия светкавично ще изпрати 10 000 свои войници в защита на рускоговорящото население в Донбас.

Порошенко ще остане в украинската история със загиналите във вътрешен конфликт над 2600 войници, 9000 ранени, 17 хиляди дезертирали, 3000 пък преминали на страната на опълченците. (Според немския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, общите жертви в конфликта са над 50 хиляди.)

Президентът Петро Порошенко няма полезен ход. В най-добрите си сънища той може би сънува нов Майдан в Киев, който го сваля от власт и той въздъхва с облекчение. Наистина какво да прави вече в Киев, след като МВФ отказва нови кредити и вече няма да има какво да се краде. А и Тръмп, – ах, този гаден Тръмп – след дни ще му е инаугурацията, а не покани него, Порошенко, на церемонията, нататък е ясно…

Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ

 

 

 

Източник:Блиц

 

Поредица “ Войните в света през 2016 г.“: “Ислямска държава“ е завърналият се боен бумеранг на САЩ

Шиитско опълчение в Ирак
В първа част на анализа на войните в света през 2016 г. беше разгледан гражданският конфликт в Сирия. Той е сходен с този в Ирак, но е различен с многото воюващи субекти – от светската опозиция до радикалните ислямисти на ИД. За сметка на това люлката на ИД е именно Ирак като територия, а и основната й върхушка се състои от бивши офицери на Саддам Хюсеин. ИД е просто завърнал се бумеранг на САЩ в двете арабски държави, коментира политологът Александър Храмчихин за „Русская весна”

Войната в Ирак уж е по-лесна от Сирия, но видимо буксува

Иракската армия воюва вече около три години с ИД. Успоредно с нейната армия, но не заедно, против същия противник воюват и шиитски формирования.

От началото на 2014 г. въоръжените сили на Ирак са загубили над 70 танка, над 400 БМП, БТР и бронирани автомобили, не по-малко от 50 артилерийски системи, не по-малко от 7 вертолета.

На въоръжение остават около 350 танка, над 400 БМП, над 4000 БТР и бронирани автомобила, над 1100 артилерийски системи, около 40 бойни самолета вкл. (Ф-16) и около 200 вертолета.

Техниката представлява сбор от относително нова и твърде стара американска с престара съветска. Вече няколко години иракчаните активно възстановяват техника от времето на Саддам Хюсеин. Затова американски „Абрамси” и руски Т-72, стреляли се взаимно през 1991 и 2003 г., сега отиват в бой в единен боен ред.

Нещо важно: американците са гузни за създаването на ИД и подкрепят правителството в Багдад с въоръжение, обучение и дори със свои подразделения.

ВС на Ирак, за разлика от сирийските, се комплектоват по американски образец (наемни войници), поради което бойната им устойчивост е твърде по-ниска от сирийската.

Сирийската армия претърпя в тази война много поражения, но тя нито веднъж не допусна такъв разгром, какъвто сполетя иракската армия в първата половина на 2014 г. Сравнението на щурмовете на Алепо и Мосул няма да е в полза на иракчаните. Чисто доброволческите шиитски и кюрдски формирования воюват за идеята и се представят по-добре от регулярната армия.

Доброволческият „халифат” е мотивиран до степен на фанатизъм. Макар и там да използват трофейна техника, за терористите не е проблем да намерят смъртници, с които започват своите операции вместо артилерийска подготовка.

ВС на Ирак използва интензивно наличната авиация, но тя е твърде малко, че сериозно да повлияе върху хода на бойните действия.

Доста повече бойни самолети има възглавяваната от САЩ коалиция, но е доста трудно да се разбере какви са нейните цели и резултати.

Освен това на страната на ВС както на Сирия, така и на Ирак, воюват ограничени контингенти от Иран. Тяхната боеспособност е много по-висока от на сирийските и иракските военни, затова не трябва да се отрича важността на иранската помощ в борбата против ИД.

Какво показаха войните в Сирия и Ирак

Тези две войни се характеризират с гигантски загуби в бронирана техника. Окончателно стана ясно, че традиционните БМП и БТР са изживели времето си, защото от нищо не защитават пехотата. Във всички близкоизточни войни сега се използват „тачанки” – товарни автомобили и джипове с инсталирано на тях самоделно разнообразно въоръжение,защото те имат малки размери и висока скорост.

Загубите в „тачанки” са още по-високи, отколкото при нормалната бронирана техника, което е напълно естествено, затова те никога няма да заменят БМП и БТР.

Нищо не може да замени танка. Единственият приемлив вариант за развитие на бронетехниката е по-нататъшно усилване на защитата (активна и пасивна) на танковете и БМП.

Още един извод в днешните войни е отказът от абсолютизиране ролята на авиацията. Нейното значение е изключително важно, но изходът на войната се решава на земята.

Във всяка от тези войни с авиация е разполагала само една от воюващите страни, като потенциалът от ПВО на противостоящата страна е твърде ограничен количествено и качествено.

Никоя от тези войни не е спечелена от авиацията. Трябва да се разбере, че такива гигантски авиационни групировки, които НАТО създаде против Ирак през 1991 г. и против Югославия през 1999 г., сега дори самата НАТО е нереално да създаде, а какво остава за една отделна страна.

Друг изключително важен извод се явява потвърждение на извънредното значение на фактора количество. Въпреки страхотните загуби в Сирия и Ирак, при тях все още е останала много техника.

Нито една от сегашните европейски армии не би могла да воюва при иракските и особено при сирийските загуби. Отново стана ясно, че по-лошо от всички воюват „професионалистите”, тоест чисто наемните армии. Призивите за „компактна малка армия” нямат никакво отношение към военното дело.

Новата техника следва да се придобива в адекватни количества. Най-голямата грешка е постъпването на нова техника в „микроскопични” количества, както сега правят повечето от страните в НАТО. Вместо това по-добре е да бъде модернизирана старата техника.

С проблема количество Русия се сблъска в Сирия. Резултатите можеха да бъдат още по-големи, ако в групировката имаше повече самолети и вертолети, ако редовно не възникваше дефицит от авиационни боеприпаси (ракети, бомби и снаряди). В тази кампания руснаците поправяха последствията от предишните икономии от военни разходи, които не доведоха до разцвет на икономиката и социалната сфера.

 

 

Източник:Блиц