Tyxo.bg counter

Category: Анализи и коментари

И този “хибриден сценарий“ срещу Цацаров няма да успее

 

 

За трети път професионални протестъри организират “активно мероприятие” под формата на демонстрация пред Съдебната палата в столицата. И преди, и сега, целта на протеста е една – смяната на главния прокурор Сотир Цацаров и овладяването на държавното обвинение от подсъдими и обвиняеми олигарси и политици, които веднъж завинаги да си осигурят имунитет срещу прокурорски проверки, разследвания и повдигане на обвинения.

Достатъчно е да си припомним – подсъдим за неплащането на 63 млн. лв. данъци е Огнян Донев, обвиняем за приватизацията на държавния дял от 33% на ЕВН е Иво Прокопиев, обвиняем за фалита на Корпоративна търговска банка е Цветан Василев.

Към тях може да добавим и дузина политици, които са обект на разследвания, а други вече са и на подсъдимата скамейка, като се започне от ексвоенния министър – земеделецът Николай Ненчев и се стигне до карето бивши енергийни министри, които са с обвинения – Румен Овчаров, Трайчо Трайков, Петър Димитров, Делян Добрев и т.н.

Обвиняемите и разследваните олигарси и властимащи през мандата на Цацаров са толкова много, че ако се съберат пред Съдебната палата, протест наистина ще има, но той няма да има нищо общо със справедливостта и истината. Така че, напълно естествено е, както преди, така и сега, поредният протест срещу обвинител № 1 да бъде обречен на провал.

За да успее един протест, той трябва да има достатъчно основателни причини и мотиви, които да доведат до естествена обществена реакция. Както преди, така и сега, събирането пред Съдебната палата е част от мащабна и скъпоструваща кампания за дискредитиране на прокуратурата, която обслужва интересите на задкулисието. Подсъдимите и разследваните кукловоди на протестите разполагат с достатъчен ресурс, за да поддържат мрежа от професионални протестъри, както и да влияят върху редакционната политика на водещите медии, през която да внушат масовост на “хибридната” демонстрация.

Ако гражданите бяха възмутени от фабрикувания от боса на “Овергаз” Сашо Дончев “скандал”, който бе стартиран миналата сряда, то със сигурност това недоволство щеше да бъде изразено, ако не още същата вечер, то поне в четвъртък, петък, събота или неделя. Но нищо подобно не се случи.

И все пак, протест ще има, но чак на петия ден от “раздухването” на твърденията на Сашо Дончев и не в отговор на автентична гражданска енергия, а по волята на подсъдимите и обвиняеми олигарси, които са възложили изпълнението на поредната “хибридна атака” срещу прокуратурата на саморазобличилите се в стенограмите от АРГО-гейт “щатни” протестъри.

Основен организатор на понеделнишката седенка пред Съдебната палата е Николай Стайков. Представящият себе си като “предприемач”, е добре познато лице от уличните метежи в последните 3-4 години. От стенограмите АРГО научихме – каква е мечтата на бившия служител на обвиняемия олигарх и кукловод на кръга “Капитал” Иво Прокопиев: “…едно тримесечно безсъние на Цацаров ще ни даде много…” Изказването Стайков прави миналото лято на сбирка в присъствието на Иво Прокопиев, Христо Иванов, Антоанета Цонева и компания, когато се дискутира дали кандидат за президент да бъде председателят на ВКС Лозан Панов.

Заради “черни” зависимости на Панов, Христо Иванов отхвърля кандидатурата му. Друго изказване на проваления бивш правосъден министър, обаче, показва и отношението му към държавата и нейните институции: “…Аз мога да ида при Екимджиев (адвокат Михаил Екимджиев – бел.ред.) да му кажа – искам да изнесеш твоя хейт срещу Цацаров в национален ефир…”, казва Иванов, който дотолкова се е фиксирал в поста на обвинител №1, че от сряда насам не е спрял с хейта.

През ноември 2016 г., от втората стенограма от АРГО-гейт, когато групичката начело с Иво Прокопиев обсъжда инженерстването на поредната олигархична партия, Николай Стайков разкрива и самата истина за протестите в последните 3-4 години: “…ако няма малка партия да символизира това нещо, ще се загуби, има да ги събираме по офисите, като ни потрябват…”

Очевидно протестърите вече им трябват, но им бяха нужни цели пет дни, “за да ги съберат по офисите”. Кои са “професионалните” протестъри, които и тази вечер ще видим пред Съдебната палата? Достатъчно е да прочетем втората стенограма от АРГО-гейт, организаторът на днешния пореден опит за метеж Николай Стайков сам ги изрежда: Гражданският съвет на Реформаторския блок, „Протестна мрежа“, НПО-то на друго от протежетата на Иво Прокопиев – Саша Безуханова – Move BG, Движение „Обществен натиск“, „Обединени реформатори“, както и „няколко спин-оффа“ – определение, зад което се крият „грантови“ анализатори. “Кой го няма – няма “Ранобудни студенти”, всички стават късно вече. Обяснението е малко по-дълго за тях. Другите параполитически субекти са хора с повече организационен опит. Това, което го няма на картата – едно НПО на по-възрастното поколение протестиращи. “Зелените“ са частен случай…

Политическа партия “14 юни“ е необявена група, от която двама от хората на снимката казаха, че подкрепят, но няма да се включат. Нямам информация колко подписа и как са направили. Move BG имаме човек – Христев – елитно дискусионна, продължава да работи, продължават дискусиите, имат хубав сайт, за резултати не мога да говоря; това, което знам, е единият процент разпознаваемост. Движение “Обществен натиск“, 2/3 обединени реформатори, те станаха част от РБ, сложил съм ги, въпреки че имат 1200 лайка във фейсбук, това е вид измерител на популярност“, изрежда мрежите на задкулисието на Стайков.

Тези елементи довечера ще се явят под строй, но няма да получат подкрепата на народа, който преди по-малко от месец им показа “червен” картон и ги остави извън Народното събрание. Това е и друга от причините, поради които и този протест на олигархията ще претърпи фиаско. Защото това е протест на фалиралите политически ГМО-та – “Да, България” и Нова Република.

Освен провалилите се кандидати за депутати от “Да, България” и “жълтопаветниците” от “Нова Република” (част от които клиенти на държавното обвинение – бел.ред.), на протеста на олигархията довечера ще са служителите на “грантовите” НПО-та, част от тумбата на разпадналата се “Протестна мрежа” и нейното разклонение “Правосъдие за всеки”, “патриотът” Емил Джасим, който може да продължи да се надсмива над Апостола на свободата, зависими от олигархията магистрати, но няма присъства най-важното – свободният човек.

 

Истинският протест на българските граждани няма да е в понеделник пред Съдебната палата. И защото “активното мероприятие” всъщност е планирано така, че да може обслужващите задкулисието телевизии БТВ и НОВА да покажат в централните си Новини – “масовото гражданско недоволство”. Така зависимите от олигархията медии ще послужат като проводник на “хибридната война”, която задкулисието води срещу държавните институции.

Истинският протест ще се случи, но той ще е срещу тези, които направиха криминалната приватизация, приемат решения в услуги на енергийни лобисти и живеят на гърба на българския народ. И при него няма да има нужда някой да събира “умните” и “красивите” от офисите, защото народът сам ще дойде, за да потърси възмездие.

Победата на Макрон във Франция бележи края на Петата република

Франция – очакван и все пак шокиращ резултат, който бележи края на Петата република и началото на ново политическо противопоставяне, за цяла Европа.

 Малко факти:

1. Льо Пен (младша) за първи път е на балотаж, но резултатите й са далеч под надеждите и под успехите от последните 4-5 години.

Комбинацията от старомоден национализъм и икономически комунизъм не е печеливша, поне засега.

2. Неокомунизмът на Меланшон консолидира крайното ляво (обичайно разпиляно) и добави от гласовете на Льо Пен и на социалистите.

Крайното ляво, желанието за „истинска левица“ ще има влияние в близко бъдеще.

3. Социалистите опитаха да конкурират Меланшон на терена на „истинската левица“ и загубиха катастрофално – и левите, и центристките гласове.

4. „Непобедимите бяха победени“ (по Фигаро) – за първи път дясното не е на балотаж.

 Опитът да се изгради „истинско консервативно дясно“ и да се конкурира Льо Пен за нейните избиратели беше катастрофа. Никой не може да изчисли доколко катастрофата беше морална (корупционните скандали) и доколко политическа (логична загуба на центристки вот).

 5. Макрон води – очаквано и все пак… Спечели платформа с три основни линии:

– Икономически реформи, по същество революционни, сходни с това, в което Жупе се провали през 90-те;

– Умерен социален либерализъм;

– Европейски федерализъм, като за френския стандарт – много силно изразен, близък до идеите на Жискар.

Подкрепата идва и от левия, и от десния център.

Всички кандидати (дори катастрофата Хамон) проповядваха радикална промяна на статуквото, и провалът на двете „системни партии“ – социалистите и републиканците – показва, че французите искат наистина това. В крайна сметка, балотажът ще противопостави двете най-различни помежду си визии за промяна. Предстои мащабен сблъсък на идеи:

– Пазарни реформи (особено на трудовата политика) срещу икономически неокомунизъм;

– Отворени пазари и повече интеграция в Европа срещу излизане от еврозоната;

– Европейски федерализъм срещу „Фрекзит“;

– Повече Франция в НАТО срещу повече Путин във Франция;

– Икономически модел на интеграция на чужденците през реформи на социалната система срещу закани за изселването им.

Големият въпрос: Не дали десните републиканци ще подкрепят Макрон – направиха го лидерите, ще го направят и избирателите. По тези точки те са на близки, макар не еднакви позиции.

 А дали крайно левите на Меланшон ще подкрепят Макрон – лидерът не го направи, хич не е сигурно и за избирателите. Икономическите програми на крайно лявото и крайно дясното са близки, както и отношението им към ЕС и Путин. Дълбоко ги разделя отношението към мигрантите (важна част от избирателите на Меланшон са зелени и крайно леви про-мигрантски среди, а и много мюсюлмани).

 Победата на Макрон е вероятна, но не и предрешена. Парламентарните избори през юни – непредвидими. Разделението на обществото – сигурно и трайно. А бъдещето на Европа – трудна, но съвсем не обречена борба за единство.

 Радикалната промяна във Франция е факт, но някои неща остават същите. Един дребничък възрастен гасконец ни се усмихва от двора си в Пиренеите. От 15 години, никой не е печелил без подкрепата на чичо Франсоа Бейру. А адашът му Фийон забрави това…

 ПП. Естествено, моите надежди са за убедителна победа на Макрон. Голяма част от идеите му – особено реформата на трудовия пазар, борбата за единна Европа и стратегическото единство на Запада – изцяло споделям. За други ми е малко ляв, но пред лицето на ЛьоПен/Меланшон си е почти ОК.

 Притеснява ме това, което дава надежди на французите – той е котка в чувал. Не го познаваме. Ако дядо Ален Жупе (който щеше да бие с лекота, с подкрепата на Бейру) беше предвидим и дори скучен, този е загадка.

 Дали Франция, а и Европа, ще получи дългоочаквания нов лидер? Или поредния чаровен празнодумец?

On verra bien. (ще видим – б.р.)

Коментарът е публикуван на страницата на Радан Кънев във „Фейсбук“

Източник:епицентър,бг

Кеворк Кеворкян: Като е казал “А“, Бойко да каже и “Б“ – за отровните подаяния

 

 

Като е казал „А“ – Бойко да каже и „Б“.

Бойко твърди, че Прокопиев/“Капитал“ лъжат: нямало да купува Нова телевизия и Би Ти Ви.

Бойко едва сега открил, че Прокопиев/“Капитал“ са лъжци.

Не го беше разбрал, докато мяукаха около него.

***

Нарича ги лъжци.

Това добре – но да направи една малка стъпка и до „Б“-то.

Защо точно на тия лъжци американците плащат милиони всяка година?

Това е въпрос, тъкмо за един премиер – и се очаква той да му отговори.

***

Бойко обича да говори за „националната сигурност“.

Но трябва най-после да види, че американска фондация /“Америка за България“/ от години руши устоите на българските медии, руши манталитета им, руши морала им.

Защото от години плаща на едни лъжци – според Бойко.

За какво?

За какво наливат милиони на въпросния Прокопиев?

Как променя това медийната ни среда?

Това е въпросът, който трябва да занимава един премиер – а не някакъв хипотетичен алъш-вериш с Нова телевизия.

***

Бойко трябва най-сетне да попита американския посланик, за какво ги харчат тези пари.

Със сигурност има кураж поне колкото Калина Андролова – вижте й писмото до американския посланик, препечатано в „Епицентър“.

Бойко трябва да попита господин посланика, какво, всъщност, финансира Фондацията – медиите на Прокопиев ли, от които няма никаква полза, защото никой не ги чете?

Или хрантути свои ятаци – избрани лъжци, които системно оскверняват образа на България?

***

Никога няма да върнете уважението към България, ако продължавате да търпите това безобразие – колкото и да ви потупват или пощипват по коридорите на Брюксел.

***

Ако не друго – поне направи една услуга на американското посолство: посъветвай ги да поръчат проучване за отношението на обикновените българи към тяхната велика страна.

Българите не са идиоти – те могат да пият отровна вода, могат да живеят като скотове, но все още са запазили разума си и могат трезво да осмислят Света и Живота.

Нека да кажат Истината в лицето на посланик Рубин.

***

Катастрофата в отношението към Велика Америка се дължи главно на нейните тукашни хрантутници.

Не можеш да цениш Америка, когато нейни търговски посредници тук са хора като Прокопиев, или шутове като Соломон, да не говорим за пощеливката Поптодорова, която вече гордо е приютена в Атлантическия клуб.

***

Не бягай от въпроса за Фондацията.

И му кажи на твоя Цветанов да не се пъчи толкова с нейните подаяния.

Това са отровни подаръци.

Отровни.

В медиите – и особено в образованието.

***

А американският посланик изобщо не се тревожи, че местните Донори на Лъжата, които толкова усърдно обгрижват, се все посткомунистически запъртъци.

Ренегати 24 карата.

Отворили са три усти едновременно за подаяния – и му пълнят главата с глупотевини за някаква „хибридна война“.

Като нищо и тази бележка могат да я пришият към въпросната измишльотина.

Не е майтап, Уили…

А време за добре охранени Лъжци.

 

Фейсбук

 

Гергов за скандала със Сашо Дончев в предаването на Беновска

 

 

Канал 3 излъчи интервю с Георги Гергов, записано в събота, 40 минути след като той подаде оставка като член на ИБ на БСП.

 

„Защо си подадохте оставката? Защо спестихте на Корнелия Нинова това да произнесе обвинителен акт срещу Вас за това, че Вие сте се срещал в извън работно време на главния прокурор, в обедната му почивка, заедно с газовия магнат Сашо Дончев?“ – попита Илиана Беновска.

Георги Гергов заяви, че според него това е сценарий, а той като партиен човек не може да влиза в тяхната игра и това е продиктувало решението му в последния момент да подаде оставка. По негови думи, на самия пленум е говорил за хората, които задкулисно стоят в тази схема. „Когато Корнелия Нинова ме извика преди един ден, за да ми каже, че трябва да си дам оставката, той (Румен Овчаров) беше при нея.“ – заяви Гергов.  На въпрос на Беновска кой е поискал въпросната среща, Гергов беше категоричен , че той е бил инициатора за нея, а конкретния час е определила Нинова.
„Как се появи тази среща между Сашо Дончев, Цацаров и Вас?“- попита Беновска, а Гергов коментира, че всеки ден пие кафе с някой, подчертавайки как Цацаров не е всеки, но познанството им е от много години. „Едно кафе нищо не значи. Един прокурор може да се среща с всеки и е длъжен да се среща с всеки, който иска среща.“-  обясни Гергов и допълни, че днешните действия са „налели вода в мелницата“ на „Да България“, където по негови думи са хора като Прокопиев, които освен себе си не виждат нищо друго.

„Кой заложи капана, кой предложи тази среща да се състои и по какъв повод?“- попита Беновска,пояснявайки: „Пред един дамски клуб, един голям индустриалец и мъж – Сашо Дончев, съобщава с доста картинни подробности и артистично, как Вие сте му се обадил от някакъв обяд в неделя на 18 март“. Гергов сподели, че не е допускал, че ще бъде употребен по такъв начин от Сашо Дончев и според него не главният прокурор е поискал тази среща: „Какво може да иска главния прокурор от Сашо Дончев?“. Според него това е бил един нормален разговор, на който той е присъствал, без да взема участие. „Накрая листа, който се извадиха (от Сашо Дончев), те бяха три листа, бяха ясни желания, които да се изпълнят. Тогава ясно му отговори на Дончев главният прокурор, че това не става. Няма посредници – ние се разбрахме да пием кафе. И го направихме в 12 часа, в обедната почивка на главния прокурор-“- коментира още Георги Гергов и допълни:„Аз днес изгорях от бюрото за партията за едно кафе“.

 

Гергов: Една битка, че съм загубил, не значи, че съм загубил войната. Аз мога да бягам на дълги разстояния. Днес обаче се нагледах на един цирк в Националния съвет…

– Вие дали загубихте битката, или я спечелихте?

–  И аз ще отговоря като теб- историята ще покаже, историята. Започва да се сваля маската. Започва да се сваля една маска, която…

– Чия?

Маската на новия председател на партията.

– Тази хубава жена? Каква маска? Какво крие?

– Аз няма да й спестя нищо в тези дни от тук нататък. Само да знаете как да ме питате. Всичко ще кажа.

– А защо не го поискахте, още когато я избирахте? Защо не я попитахте, още когато я махнаха от зам.-министър? Добре, тогава тя не беше фактор в БСП.

 

– Аз тогава се застъпих, помолих другаря Станишев да я направи член на ИБ, това е моя заслуга тогава.

 Тя знае ли?

– Знае, разбира се. Знае. Сутринта те отиваха за Испания, а трябваше да я уволнят, когато се върнат. Сергей беше премиер тогава. Той я възстанови в ИБ, а за „Булгартабак“ и за всички останали неща- те се знаят. Просто някои хора не са си свършили работата.

– Кои?

– Прокуратурата, кои?! Върху този, който сега сипят помия. Мислиш ли, тази атака срещу мен е случайна в БСП? Диктувано от Румен Овчаров. Как мислиш ?!

– Да, сега ще стигнем и до там. Вие знаете ли ,че прокурорските проверки срещу Корнелия Нинова са приключили на ниво прокуратура, но не са влизали в съдебна зала, което чисто юридически означава, че те могат да бъдат подновени винаги.

– Така е. Това го знам.

– Това не е ли контраатака от страна и на Корнелия Нинова срещу прокуратурата от страх?

„Казвам ти щерко, сещай се снахо!“- знаеш ли го този български израз…

– Бойко Борисов поиска, помните ли, преди да си подаде оставката, ревизия на всички приватизационни сделки, което включва и нейното министерстване и „Техноимпекс“?

Гергов: Аз съм свидетел на тормоза, който направиха върху Бойко Борисов, не им прави чест.

 

„Защо не я попитахте, когато я избирахте?“-  попита Беновска, Гергов заяви и своето желание да разбере отговорите и припомни, че той е бил човекът, застъпил се пред Сергей Станишев да направи Нинова член на бюрото на БСП, вместо да я уволнят и допълни, че за „Булгартабак“ някой не си е свършил работата, визирайки прокуратурата. Тази атака срещу него сега в БСП, диктувана от Румен Овчаров, не е случайна. Припомни, че цялата пловдивска група от 63 човека е подкрепила кандидатурата на Нинова и по този начин тя е спечелила лидерското място в БСП с 30-40 гласа пред Михаил Миков. Разкри как преди самото гласуване на Конгреса на БСП Нинова е попитала него, Красимир Янков и Асен Димитров какво искат и последните ясно са заявили желанието си за зам.-председатели по организационните въпроси и по коалиционната политика, което в последствие остава само като договорка без изпълнение.

„ Аз искам партията да се справи със ситуацията, ние много надежди вкарахме в хората, много вярваха хората в това, че ние ще спечелим на тези избори.“- коментира още Гергов. „Задкулисието в държавата е страшно, хората и народа не знаят какво се случва по върховете.“- посочи Гергов и допълни: „кой по върховете не е в цялата тази схема?“ . Според него, държавата се тресе, нищо не се случва, всеки се хвали, а хората стават все по-бедни. Поясни, че преди 2 месеца е поискал да се оттегли, защото по думите му ИБ обслужва лидера си и няма собствено мнение: „Освободиха се и се отстраниха много водещи фигури в партията, те просто като валяк ги прегазиха“. Допълни още, че това е бумеранг, който ще създаде доста главоболия в бъдеще. Гергов изрази своето облекчение след днешното заседание, но беше категоричен, че на този етап няма да подава оставка като председател на организацията на БСП Пловдив – област, като обясни, че 40 минути след като е подал оставка от ИБ няма време да се осмисли качествено ситуацията и затова ще изчака да види по нататъшните действия. „Аз Корнелия я знам, тя задна скорост няма и сблъсъка тепърва ще се състои.“- допълни още Георги Гергов.

 

„Защо избрахте нея вместо Михаил Миков?“- попита Беновска, а Гергов бе лаконичен: „Защото исках промяната“ и допълни, че Михаил Миков е бил изчерпан, а всички останали възможни кандидати са млади. Неговата надежда е била за преорганизиране на партията. И поясни относно кандидатурата на Радев, че нито той, нито Русия са го посочили  за кандидат, подкрепил го е, защото е достоен човек и ще бъде добър президент.

„Имате ли записани клаузи в устава, че трябва да докладвате за всякакви срещи?“- попита Илиана Беновска. Гергов окачестви това като несериозно.

„Нинова докладва ли на ИБ за острите действия, които предприемаше срещу Бойко Борисов преди и по време на предизборната, и след като изгубихте изборите, кампания? Тя стикова ли се с вас?“- попита Беновска. Гергов отговори, че Корнелия Нинова е амбициозна, напориста, с цели и има какво да крие, но подчерта, че не е негова работа да се занимава с тези неща.

 

„Страхува ли се Корнелия Нинова заради Вашата близост с Главния прокурор?“ – попита Беновска.Георги Гергов отговори с въпрос: „Аз с кой не съм близък в тази държава?“ и  добави, че е приет и от десни, и от центристи. „С Овчаров близък ли сте? Казвате, че той е наговорил Нинова?“- попита водещата, а Гергов бе категоричен, че всичко това е „хладна, добре преценена операция“, а каква е целта – трябва да се пита самият Овчаров. Относно мястото на Овчаров в Надзорния съвет на „Лукойл“ , Гергов поясни, че този въпрос може да бъде отправен към Бойко Борисов, Огнян Герджиков, както и към останалите управляващи.

 

„По-важно е да се съхрани името и лицето на партията и аз се притеснявам за това, какво се случва с партията в такъв вариант на управление, който сега се налага. Времето ще покаже – дано не съм прав.“- коментира още Гергов.

На въпрос на Беновска за СМС изпратен на Сашо Дончев, в контекста на предупреждението, което последният е получил от главния прокурор, че телефона му се подслушва, Гергов обясни, че въпросният СМС е част от разговорс Дончев за една статия , който той е прочел пред журналисти, но според него това не е важно: „важно е това, че аз съм искал да направя добро на някого“, а последствията са нелепи и обидни.

 

„Вярно ли е, че главния прокурор е заплашвал Сашо Дончев?“- попита Илиана Беновска. „Няма такова нещо!“- категорично заяви Гергов и добави, че разбира защо Сотир Цацаров толкова трудно се съгласил на тази среща.

На въпрос на Беновска как е реагирал на предложеното от Бойко Борисов място за председател на НС на Корнелия Нинова, Гергов обясни как след обаждането веднага е докладвал на ИБ, като същевременно е изказал и своето мнение по въпроса. Първоначално не е имало реакция от страна на Нинова, след което е била категорична, че няма да влезе в тази игра, което той определя като нейно лично решение.

 

„Ние се намираме във времето на националните отговорности, защото около нас ври и кипи. Не трябва ли вие българските партии тук да се обедините, а не да се разединявате? Не трябваше ли тя да приеме предложението, както така тя да стане председател на НС, така и Деница Златева да остане вицепремиер и отговарящ по европейските въпроси и председателството? Което тя как отказа, пак ли сама, или го обсъдихте на ИБ?“- попита Беновска. Гергов заяви, че от ИБ само са били уведомени какво е предложено и как няма да се случи, като не беше категоричен дали Златева лично е отказала, или решението е взето вместо нея.

 

– Вие обаче станахте жертва.

– Аз не съм жертва. Аз поне така не се възприемам като жертва. Г-н Домусчиев съм го виждал 2 пъти през живота си. Единият път в Швейцария, децата ни, моите внуци и неговите деца учат там, и другият път пихме кафе. Това е. И биричка. Не кафе, а биричка беше, да бъда точен.

На въпрос на Беновска може ли всичко това, което се случи да се квалифицира като активно мероприятие Гергов бе категоричен, че е такова и добави, че БСП  трудно се „разчита“.

 

По негови думи, задкулисните играчи тръгват точно от там и изрази съгласие с мнението на водещата, че това мероприятие е също така и срещу Борисов и Цацаров.

 

Според Гергов, Корнелия Нинова е отстранила всички здраво мислещи хора от ИБ: „Аз съм в ръководството на БСП, защото съм член на НС, но нали казах ще помисля дали ще остана въобще в ръководството на БСП“.

 

– Вие защо търпяхте, аз питах и в това, което излъчихме, защо търпяхте да няма заместник председатели, аз хиляда пъти Ви питах?

– Виж сега, на конгреса разговорът между мен, Корнелия, Краси Янков, Асен Димитров в стаята преди да влезем да гласуваме беше следният: „Вие какво искате?“ Когато Корнелия стана председател.

– Или Мишо Михов, или Корнелия Нинова.

– „Вие какво искате?“ и аз ясно казах, и Красимир Янков каза, че искаме заместник-председател по организационните въпроси, а аз зам.-председател по коалиционната политика. Това е ясно казано, ясно договорено и неизпълнено.

– Г-н Гергов, кой Ви е крив? Една година Вие нямате зам.-председатели нито по коалиционната политика, нито Красимир Янков по организационните въпроси. Кой Ви е крив?

– Виж какво, знаеш ли ,че сега в момента аз идвам- преди малко ти каза 40 минути. Знаеш ли, че ми слезе една торба цимент от гърба.

– По-леко ли ти е?

– По-леко ми е.

– Попяхте ли си в колата? Коя Ви е любимата песен, я кажете?

– „Не остарявай моя любов“

– Попяхте ли си в колата: „не остарявай любов“?

– Разбира се, това е голяма песен. Истинска. Разбира се, на Емил Димитров песните. Въобще аз съм от старото поколение- патриархален, сериозен човек, но не мога да разбера накъде бутат партията?

– Защо Ви олекна? Не Ви ли стана още по-гадно, защото Вие оставяте тази партия, която Вие колко години сте член?

– Много. 41 години.

 Така вие оставяте ръководството на тази партия.

– Няма да се случи това. Една битка, която аз бях пак партиен и дадох оставка.

– Какво  ще се случи след Вашата оставка?

– Какво ще се случи?! Аз оставам зам.-председател на Пловдив-област, градската организация.

 

 

Огнян Минчев: Корнелия, chapeau! Вие сте човек навреме и човек на място!

 

 

„Корнелия, chapeau! Вашата партия не ми е слабост, но сърцати хора, които не се страхуват да приложат принципи за да извоюват победа винаги са предизвиквали възхищението ми.“

Така политологът Огнян Минчев коментира категорично поисканата от Нинова и подадена от Георги Гергов вчера оставка от ръководството на БСП.

„След виртуозната политическа екзекуция на др. Първанов, днешната ви победа е второ доказателство, че сте човек навреме и човек на място! Надявам се да оползотворите политическия си потенциал в полза на европейска – не на евразийска България. Що се отнася до Гергов, панаирът (панаирите) и руското консулство му стигат!“, посочва още политологът.

Скандалът се разрази, след като стана ясно, че Георги Гергов е организатор и домакин в офисите си в ЦУМ на задкулисна среща между главния прокурор Сотир Цацаров и газовия бос Сашо Дончев.  Корнелия Нинова обяви, че не приема такова поведение на член на БСП.

 

Източник:епицентър.бг

 

chapeau – шапка( френски)

Дончевгейт – щит срещу прокуратурата, нова атака към Борисов/ГЕРБ, съживяване на „Да, България“ и ощетяване на българските данъкоплатци с 200 милиона евро

Сашо Дончев

 

От няколко дни е в ход ново активно мероприятие против главния прокурор Сотир Цацаров, организирано от добре познатите радетели на „морала“ от кръга „Капитал“, начело с Иво Прокопиев и Христо Иванов, но този път с участието и на газовия барон Сашо Дончев.

Похватите са също от вече известния им ченгеджийски арсенал – записи, масирана кампания в медиите – бухалки на олигархията „Медиапул“, „Дневник“, „Клуб Зет“ и телевизия „БиТ“, както и включване на грантовите журналисти от Нова ТВ и бТВ в схемата за манипулация. С две цели – пореден опит за дискредитиране на главния прокурор, но и по-важното – противодействане и осуетяване от страна на Сашо Дончев на проверката на прокуратурата, както и на обжалването от страна на държавното обвинение на peшeниeтo нa KEBP, c ĸoeтo цeнaтa нa пpиpoдния гaз ce yвeличава c 29,6%. Което увеличаване ще е смазващо за обикновените граждани, но твърде изгодно за фирмата на Дончев.

Какво казва Сашо Дончев в Ютуб записа от 30-и март?

„Главният прокурор каза, че моето поведение става нетърпимо и неприемливо за него.“

„Какво е това, че аз подкрепям „Да, България“?

„Цацаров: Филчев каза, че съм много мек в реакциите.“

Какво каза Сашо Дончев в предаването на Полина Паунова по БиТ от 20-и април?

„Цацаров ме попита защо го правите (според Дончев – защо има отношение към „Да, България“) след като имате хубав бизнес? Относно карикатурите на Комарницки – не е искал мерки срещу него, говорихме единствено за естетическите им характеристики.“

Разликата във версиите е очевидна. Никъде няма заплаха или натиск в цитираните изречения от предаването на Паунова.

Освен това, става пределно ясно, че Цацаров е приел подобна среща с Дончев, в качеството му на председател на БСК, но вместо това от Дончев са му били поставени лични въпроси за ходатайстване, на което категорично е отказал. След отказа на Цацаров да се намеси в работата на подопечните му прокурори, следва и логичното задействане на медийната машина за манипулации на кръга „Капитал“.

От Дончев разбираме:

1.     Никога като председател на БСК не се е срещал с политици и фигури с институционална тежест. Ами какво тогава прави на среща с Главния прокурор?

2.     Гергов го е викнал на среща с Цацаров. Дончев казва, че е очаквал изчистване на недоразумения – какви точно недоразумения?

3.     Уведомил ли е колегите си от Българската стопанска камара за срещата си с Гергов и Цацаров? Ако не е – то значи счита събеседниците си за близки хора, с които може да пие неофициално кафе. Защо тогава твърди, че едва ли не за първи път чува за тях?

4.     Защо дава лист на Цацаров (същият лист се оказва в последствие в режисьорската апаратна на БиТ) с думите, че той е началник на градските прокурори и следва да ги попита за действията им по отношение фирмата на Дончев? Нали с Христо Иванов са за честна и свята съдебна система плюс ограничаване в правомощията на Цацаров. Как си позволява да иска от Главния прокурор нерегламентирана намеса в работата на подчинените му?

5.    Защо Дончев пита Цацаров дали подкрепата му за „Да, България“ е причина за писмото на прокурорите? Какво общо има партия с под 3 процента на изборите в диалога между обвинител номер 1 и шефа на Българската стопанска камара?

6. За какво му е телефона на Главния прокурор, който е поискал на срещата? Сам казва, че се въздържал от всякакви контакти с институции и политици.

7.     При Паунова Дончев каза: „Ако се изпълни искането на „Да, България“ за парламентарна анкетна комисия, то ще се сетя и други подробности“. Следователно всичките му действия са в тясна координация с Христо Иванов. А думите му пък са поредният откровен шантаж към институциите – мога да си измисля каквото ми хрумне, мислете му ако ми нарушите бизнес интересите!

8. Ако има данни за престъпление, то защо не свидетелства, а иска непременно сформирането на парламентарна комисия пред която да говори? Защото търси нова трибуна за натиск към прокуратурата.

Какво прави Дончев на практика?

Иска номер на Цацаров, дава му лист, отправя устни наставления към него, открито лобира за своите лични бизнес и политически интереси.

Защо?

1. Дончев си изгражда щит срещу прокуратурата. Всяка прокурорска проверка срещу бизнеса му би се разтълкувала като отмъщение на Цацаров. Елементарна постановка, каквато преди време разиграваха обвиняемите Огнян Донев и Иво Прокопиев, чиито медии громят държавното обвинение от сутрин до вечер заради обвиненията към издателите им. Вече за никого не е тайна, че този задкулисен олигархичен кръг командва съдиите, поради което овладяването на все още независимата прокуратура е жизнено важно за тях.

2. Дончев атакува Бойко Борисов

Припомняме: Сашо Дончев бе поименно посочен от лидера на ГЕРБ Борисов като ощетен от управлението му олигарх (Борисов премахна газовите посредници), който с помощта на медиите си се опитва да клати стабилността в държавата. Правеше го през първия мандат на ГЕРБ, правеше го през втория, дава заявка да го прави и през третия. Дончев години наред, чрез „Овергаз“, стоеше на входа на газовата тръба, от която зависи икономиката на страната ни, като купуваше от „Газпром“ и продаваше по скъпо на държавната „Булгаргаз“. Така, без да върши нищо, освен да фактурира и да печели от разликата в цената на синьото гориво, Дончев нанесе щети на българския народ за милиарди левове, за сметка на собственото си колосално забогатяване.

3. Дончев съживява провален политически проект – извънпарламентарната партия „Да, България“.

Журналистът от „Медиапул“ Полина Паунова публикува записа (в който Дончев умишлено и целенасочено е вкарал темата „Да, България“) от Ютуб в сряда (19.04).

Записът мълниеносно обикаля всички медии от кръга „Капитал“.

В четвъртък (20.04) Христо Иванов и „Да, България“ свикват нарочна пресконференция, на която искат оставката на главния прокурор.

Същият ден Сашо Дончев участва в предаването на Паунова по БиТ.

Днес „Да, България“ се жалят, че главният прокурор заплашвал бизнесмена Дончев, недоволен че ги подкрепял. Срещата между Дончев и Цацаров се е провела на 21.03 – вторник. Защо му е на Цацаров да заплашва Дончев пет дни преди изборите(26.03), при положение, че за всички в държавата(98% от която не харесва „Да, България“) бе ясна липсата на какъвто и да е шанс Христо Иванов да мине четирипроцентовата бариера?

Припомняме, че:

Журналистът от „Медиапул“ Полина Паунова бе автор на фалшивата новина (в „Медиапул“), че ЕК иска оставката на Цацаров.

Главният редактор на „Медиапул“ Стояна Георгиева участваше в срещите с Прокопиев и Христо Иванов за създаване на нов политически субект.

По същото време друг член на същия кръг (по думите на премиера Борисов през март миналата година) – Лозан Панов (шеф на ВКС), размахваше смс-и по време на заседания на Висшия съдебен съвет.

А медиите на кръга „Капитал“ от сутрин до вечер ни заливаха със записите на „двете каки“.

4.     Дончев е на път да бръкне дълбоко в джоба на българските данъкоплатци. По негов сигнал до ЕК България е на път да бъде осъдена, понасяйки финансова санкция от 200 милиона евро. Тези пари ще дадем всички ние.

Въпроси:

1.     Съгласни ли са колегите на Дончев от БСК със заявената от него политическа позиция? Защо това не прави Домусчиев от КРИБ например?

2.    Адекватно ли е шефът на БСК да принизява обществени теми до жълти и маргинални коментари в удобните му тв студия? А в същото време да съди своята държава за 200 милиона евро.

3. Докога Прокопиев, Дончев и компания ще вадят ченгеджийския апарат, за да клатят държавата? Записите на двете каки, есемесите на Лозан Панов, видеата от Лондон, фалшивите новини в „Медиапул“, кръчмарските разкази пред застаряващи фенки на Сашо Дончев и т.н.

4. Какво следва? Залагаме на интервю с Цветан Василев при Диков! Самият Дончев призна, че се е срещал с Цацаров и преди по казуса КТБ.

Тези хора опитват да си решат проблемите пак с интриги, поръчки и конспирации. Точно както бе описано и в стенограмите им (учудващо записът на Дончев се появи две седмици след скандалните стенограми, вероятно като техен отговор).

Общественото доверие е проверено, преди месец само избирателят даде своето мнение– под 3% за „Да, България“ на Христо Иванов, подкрепяна от Сашо Дончев и Иво Прокопиев.

Защото нямат кауза, защото нямат политика.

Оценката на публиката е негативна, защото единственият им мотив за съществуване в политиката е битката с главния прокурор. Защото Цацаров им е в устата от сутрин до вечер.

Или както казаха студенти по Политология от СУ – „Дойде Христо Иванов, попитахме го как ще задържи младите в България. Той пак взе да дрънка за Цацаров. Дълбоко фрустриран и комплексиран човек. Няма как да го подкрепим. Слаб, много слаб политик.“

 

 

Източник:Блиц

 

 

 

 

 

 

Кеворк Кеворкян за новия парламент: 44-а БРОШКА

 

 

Питалището отвори врати. Немалка част от 240-те сиротни души трябва да открият себе си. Този път доста по-често споменаваха „България“, „Българите“, дори „Народа“.  Това е очевиден напредък. Сега остава някой ден и наистина да мислят за Народа. Това изглежда непосилна задача за Брошката – но нека опитат. Нищо не зависи от нея – другаде играят покера, при това с белязани карти.

По време на кампанията някои кандидат- депутати се тръшкаха, че ако не успеят да променят нещо, ще напуснат.  Време е. Но никой няма да напусне този луксозен затвор – няма как да напуснат собственото си малодушие.  Лидерите вече обявиха алибито си: сега пък ще държат кокала заради Българското председателство на ЕС – и заради бежанците.  Народът ще почака.

/Кеворкизми за Брошката/

Да наричаш повечето от временните квартиранти на Парламента „политици“ е чиста клевета.

Парламентарните декларации са само някаква мокра кърпичка за изтриване на лекета, която обаче допълнително разлива петното.

Никакъв парламент не е в състояние да промени неандерталската същност на някои хора.
Лъснати обувки над вонливи нозе, малък номер.

В Парламента доста често говорят така, сякаш живеят с наочници.

В една държава, в която таксиметровите шофьори са по-важни от учителите, нещата очевидно не са наред.
Властта изпада в паника винаги, когато „бакшишите” наобиколят Парламента.

Когато слушаме какви ги говори онзи дръвник Хюсеин Хафъзов в Българския Парламент или какви ги върши Местан, неизбежно е да се сетим за турската пословица „Гледай устата, па готви щика“.

Телевизионните оператори на Парламентарния контрол вероятно получават тройни заплати, а сигурно и посещават специални курсове за самоконтрол – за да потискат мисълта, че съществуването на българската политика е някаква огромна грешка.

В празната Парламентарна зала някои сънливи депутати няма да трепнат, дори да им дадат да подържат за малко ядрена бомба.

Парламентът и депутатите са за журналистите лавка за тестостерон. Фалшив.

Покажете ми един-единствен българин, който все още е убеден, че „Съединението прави силата“ – девизът, който депутатите пре-мокрят от дълги години.

По-подходящи да красят фасадата на Парламента са думите на Апостола: „Всеки човек иска да е човек. Да дадем всекиму своето“.

Преди излъчването на Парламентарния контрол по телевизията трябва да има надпис, че той не се препоръчва за лица до 100 години.

Фройд би казал, че повечето депутати са имали проблеми с бавачката си.

Мнозина от депутатите имат популярността на членове на анонимен клуб на алкохолиците.

Време е да се направи паметник на „Силата“ – онази от иначе празната фраза „Съединението прави силата“.
И той трябва да представлява един гигантски среден пръст – насочен право в лицето на Народа.

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Д-р Калоян Методиев: Ердоган губи подкрепата на кюрдите, за България най-големият проблем е проектът ДОСТ

 

 

Д-р Калоян Методиев, политилог и университетски преподавател:
Модерна и светска Турция е против Ердоган
Турският президент губи подкрепата на кюрдите, които му помогнаха да дойде на власт

След референдума в Турция разговаряме с политолога д-р Калоян Методиев за резултатите и последствията от него, амбициите на президента Реджеп Ердоган, както и бъдещите отношения на страната със съседите й, както и с Европейския съюз.
– Д-р Методиев, какво ще се промени в региона след референдума в Турция?
– Трудно е да се каже. Има две мнения по въпроса. Първото, което има по-малко привърженици е, че президентът Реджеп Таийп Ердоган ще се успокои, защото получи това, което искаше и ще се концентрира върху вътрешната ситуация в страната. От друга страна проблемите, които възникнаха след референдума и политиката на Турция в региона през последните години, навеждат към мисълта, че може да се търси изнасянето им извън територията на страната, което означава в региона на Балканите, Сирия и др. В това Турция се чувства силна, защото тя е най-голямата страна в региона.
За България най-големият проблем е проектът ДОСТ на Лютви Местан, който продължава да съществува и очевидно ще се радва на подкрепа на управляващите в Анкара. Партията на Местан взе много категорична позиция по отношение на референдума в Турция с подкрепа за Ердоган и неговите усилия за превръщане на властта в еднолична. Мисля, че тази подкрепа ще продължи, но от друга страна положителна новина е, че в България турците, имащи право на вот, макар и малко на брой, гласуваха против референдума в солидарност със светската линия, която изповядват противниците на Ердоган. Проблемът е ДОСТ и чрез него тепърва Турция ще се опитва да се намесва в българската политика. Разбира се, инструментът това да се случва са мигрантските потоци, които режимът на управляващата партия умело насочва към южната ни граница и може всеки един момент да ни постави в неприятна ситуация.
– Каква трябва да бъде реакцията на България?
– Най-вече по отношение на сигурността – обезопасяване на границата по модела на всички държави със сходни проблеми – Унгария, Словакия, Израел, включително с изпращане на армията, за да няма средства за изнудване. Тук вече е ролята на правителството, както и на цялото общество, с общи усилия за ограничаване на това влияние. Това може да стане и с премахване на инструмента за гласуване в Турция, или т.нар. изселнически гласове, които са около 200 хил. гласа. Това са хора, които нямат никаква връзка с държавата ни – повече от 30-40 години живеят там и не говорят дори български. В един момент това нещо трябва да се прекрати, защото се създава напрежение в нашето общество, поляризация и нямаме нужда от такива емоции. Трябва да се концентрираме върху вътрешните си проблеми и всяка намеса отвън, каквато представлява миграцията и създаването на политически проекти като партия ДОСТ, са дестабилизиращи фактори.
Но промените, касаещи уседналостта, инициирани от президента Румен Радев, доведоха до разнопосочни мнения …
– Румен Радев имаше добри намерения, но ги направи по-много нескопосан начин. Това се дължи на липсата на политически опит. Трябваше нещата да се случат много по-елегантно, по установения ред, а не да се събира с някакъв директор на дирекция (бел.р. Любомир Талев, директор на Дирекция „Съвет по законодателството“ в Министерство на правосъдието), за да обсъжда такива важни промени. Това трябва да става с основните политически сили, с основните институции и да се изгради един консенсус, на който да се прекрати тази намеса.
– Ще продължи ли конфронтацията на Ердоган срещу Европейския съюз?
– Не само ще продължи, но и ще се задълбочи. Там вече не става въпрос за различия, а за дълбаене на пропаст, но това може и да е положително. Най-накрая ще може да се сложи ясна граница между нас и тях. Това са два различни цивилизационни проекта, които се развиват в различна посока, ако щете се намират дори на различни континенти, така че трябва да се прекрати тази 63-годишна агония на преговори за членство на Турция в Европейския съюз, които всъщност бяха една лицемерна стъпка от страна на Европа и вече са изчерпани като инструмент за натиск върху Турция да се демократизира. Страната пое друг път.
– Какви са заплахите от страна на режима на Ердоган за Евросъюза?
– Най-голямата заплаха са мигрантските потоци, които могат да взривят България и Гърция, непосредствените съседи на Турция. При една милионна вълна от хора, както се случи през лятото на 2015 г., буквално могат да експлодират като държави. Това няма да потопи Европейския съюз, защото ние сме геополитическата му периферия. За разлика от България резултатите от референдума са съвсем различни в Германия, Холандия и Австрия. Там четвъртото поколение граждани на съответните страни с произход Турция подкрепи ясно и категорично Ердоган в опитите му за налагане на едноличен режим и за връщане на исляма в политиката, т.е не само нямаме интеграция на третото и четвърто поколение, ами и говорим за общности в рамките на няколко милиона, създаващи проблеми на самите общества в Германия, Австрия, Холандия, Франция – все държави, които са ключови за Европейския съюз. Ердоган във всеки един момент може да ги използва за вътрешна дестабилизация на Съюза. Никога не трябва да забравяме, че турската армия е втората по големина в НАТО. И това е нещо, което Европа няма.
– Протестите в Турция може ли да доведат до Гражданска война?
– Имаше опит Гези парк в Истанбул, както и опит чрез преврат миналото лято – все неуспешни. В момента Турция е в извънредно положение, а сега ситуацията е още по-напрегната. При анализа трябва да имаме предвид две неща. Първото е, че светска, модерна Турция без забрадки и мустаци е срещу Ердоган. Това са големите градове – Анкара, Истанбул, европейската част на Турция, както и крайбрежието. Новото в уравнението са кюрдите, които категорично се обособиха като група и застанаха срещу управлението. Това е важно, защото президентът дойде на власт и се укрепи благодарение на подкрепата на кюрдските общности, на които той даде изключително много права – да използват майчиния си език, както и достъп до големи бизнеси по време на строителния бум в южната ни съседка. В момента той губи тази общност и въпросът е до какво степен ще продължат тези протести, до каква степен тази светска Турция и кюрдите ще успеят да се справят с Анадолската Турция, която олицетворява Ердоган и режима му. Трудно ще е, той много добре се окопа.
Със съжаление видях позицията на американския президент Доналд Тръмп, който изпрати поздравителен адрес при положение, че още не е приключила самата процедура по обявяване на резултатите от допитването.

 

Източник: Economic.bg

 

Задава ли се скандал с новите пенсии и отбраната?

 

 

По всичко личи, че раздел „Отбрана” от огласените Приоритети за управление на „ГЕРБ-Обединени патриоти“ до 2021 г. е резултат от уникален компромис. Така са пострадали предизборните програми и на двете политически сили. Ако има губещ, то ще бъдат най-вече въоръжените сили, пише днес „Труд“.

Няма спор, че приоритетите са на основата на програмата на ГЕРБ за отбраната, която обаче е сериозно пипната от патриотите. Стигнало до отпадане на цял раздел, наречен „Най-ценният капитал в отбраната са хората”. В него формацията на Бойко Борисов обещаваше на избирателите да повиши заплатите и социалния статут на военнослужещите. Залогът за създаване на управляващо мнозинство обаче – вдигането на минималната пенсия, без значение на 300, 200 или 180 лв., най-вероятно ще изяде замисленото увеличаване на военните възнаграждения чрез изравняване на базата за формиране на минимално възнаграждение на военнослужещите с минималната работна заплата за страната. Не само подобен, но никакъв социален елемент няма в приоритетите за управление на отбраната през следващите четири години.

Интересен е резултатът и от сблъсъка на силното желание на обединените патриоти за въвеждане на наборна военна служба с категоричното несъгласие на ГЕРБ с такова решение. В приоритетите се е родил следният текст: „Въвеждане на военно обучение в училище. Разширяване на възможностите за доброволна военна служба”. Тоест отпадат ония пет учебни часа в девети и десети клас, в които се получават само знания за отбрана на страната, оцеляване и действия при кризи от военен характер, както и се запознават с мисиите и задачите на въоръжените сили.

Преминава се към познатото отпреди повече от две десетилетия военно обучение, за което има достатъчно мотиви в днешната рискова среда за сигурност. Ако това може да се приеме като победа, донякъде за патриотите, то втората част на този приоритет говори за сериозно отстъпление от тяхна страна. Вярно е, че за доброволна военна служба те апелираха в предишния парламент с внесените от тях промени на законите за отбраната и въоръжените сили и за резерва. Това обаче не беше съкровеното им желание. На първо място, и то много упорито и емоционално, те настояваха за въвеждане на задължителна наборна военна служба. Дори бяха определили сроковете – 6 месеца за деца от мъжки пол. А за тези, които имат причини да не влязат в казармата, 12 месеца алтернативна гражданска служба. В името на коалиционната стабилност са се задоволили с военното обучение в училищата, което при нашата образователна система едва ли ще се случи до края на мандата, дори той да бъде и четири години.

Много сериозна е темата с подготовката на армията. Всъщност липсата на такава. Непроведените учения се разпределят така: две летателно-тактически учения поради недостиг на изправни летателни средства; две учения с формирования с ранг на батальон поради недостатъчна наличност на гориво-смазочни материали и стремеж за съхраняване на ресурса на специалната бойна техника; 10 тактически учения с кораби поради невъзможност за възстановяване на техническото състояние на материалната част; 12 учения с формирования с ранг на рота, като две от тях не са проведени поради недостатъчно осигурени гориво-смазочни материали, а 10 поради ангажименти на формированията по оказване на съдействие на МВР за охрана на държавната граница. Всичко това води до нарушаване на бойната подготовка.

Доста срамежливо в приоритетите стои въпросът за изпълнение на инвестиционните проекти за превъоръжаване на армията. Тук патриотите са се намесили много сериозно. По-паметливите помнят позицията на един от лидерите им, че „тръгваме да правим едни проекти в армията, които, честно казано, харчат едни немалко пари без необходимия ефект”. Депутатският огън беше насочен срещу проекта за двата кораба за Военноморските сили.

Не по-малък интерес представлява споразумението между ГЕРБ и обединените патриоти да направят преглед на организацията и дислокацията на въоръжените сили, включително и с оглед на охраната на държавната граница. Това е стара идея на патриотите. Те обаче я свързваха с наборната служба като втори начин за попълване на армията, което да даде възможност за пропорционално разпределение на въоръжените сили на територията на страната, в т.ч. и заради функциите им в борбата с тероризма. Разбира се, това е победа, но малка, на обединените патриоти. На избирателите си те обещаваха „Незабавно възстановяване на ракетните бази в Южна България”. Без да уточнят откъде ще вземат ракетите и комплексите за тяхното изстрелване.

Очевидно е, че с тези приоритети, които са по-скоро странен хибрид между две различни виждания за отбраната на страната, нещата няма да стигнат до добър край. Остава ни да разчитаме на по-мъдри решения.

 

 

Проф. Пламен Павлов: Априлското въстание е продължение на революцията, готвена от Левски

Проф. Пламен Павлов

 

 

Проф. Плавен Павлов – историк и преподавател в Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, в интервю за Агенция „Фокус“ по повод навършващите се днес 141 години от избухването на Априлското въстание.

– Проф. Павлов, на 20 април 1876 г. по стар стил избухва Априлското въстание, какво е неговото значение за българското националноосвободително движение?
– Едва ли е необходимо да убеждаваме нашите сънародници, че без Априлското въстание нямаше да има свободна България. Това въстание само по себе си е върхът на нашата освободителна революция. Въпреки неговото преждевременно избухване, мащабите му са изключително впечатляващи за епохата. Ако е можело и е било в състояние да се продължи подготовката с поне още няколко седмици, мащабите със сигурност биха били много големи, но тук не е време да гадаем. Ние разсъждаваме от гледна точка на резултатите от въстанието.

Тъй като тази година отбелязваме 180 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски категорично и задължително е да направим връзка между неговото дело и въстанието. Левски готви освободителната революция в продължение на години. Ако съдим по сведенията, които разполага историческата наука, е било предвидено в рамките на няколко години да се купува оръжие, да се подготвя населението за борба и тогава вече да бъде поставян въпросът с цялата категоричност за освобождението на България и то във всички нейни области. Нека да припомним, че Левски и неговите сподвижници разсъждават в рамките на реалното българско етнокултурно пространство, т.е. Добруджа, Мизия, Тракия и Македония. Комитети се организират в цялата българска етническа територия, но с различна скорост, тъй като самите условия са различни. Арабаконашката авантюра и гибелта на Левски до голяма степен забавят осъществяването на този процес. Въпреки всичко обаче на базата на създадените от Левски комитети, организацията е възстановена и това, което виждаме през пролетта на 1876 г. е реално продължение на делото на Левски. Това го казват и самите апостоли на въстанието. Неслучайно Захари Стоянов отбелязва, че навсякъде където са подновявали или са създавали нови комитети, е бил жив споменът за Васил Левски.

Тази връзка особено през настоящата година трябва категорично да бъде изведена на преден план. Априлското въстание е продължение на революцията, готвена от Левски. То е осъществено на местно равнище от същите хора, които са комитетски дейци от времето на активната подготовка на Вътрешната революционна организация през 1871 и 1872 и 1873 г. Без Априлското въстание не би могло да се надяваме, че България е можела да получи свобода в обозримо бъдеще. Това личи и от хода на самата Руско-турска война. На практика Българското опълчение основно е създадено от сподвижниците на революцията, от хъшовете във Влашко и Бесарабия. Значението на Априлското въстание все повече ще се осмисля и както е казал големият наш историк Димитър Страшимиров, това е било максималното, на което е била способна нацията в онези изключително тежки условия.

– Но все пак въстанието е неуспешно…

 

– Не бих казал, че въстанието е неуспешно. Съвременните изследвания на тема Априлско въстание и последвалата Руско-турска война, показват, че то е успешно. Битката е загубена, но войната е спечелена. Априлското въстание и последвалите събития водят до невероятна активизация на Великите сили, на европейското и световното обществено мнение и това на свой ред води до Руско-турската война и до освобождението на България. Разбира се, не в онези мащаби, в които са го мислели нашите национални лидери, а съобразено с тежките условия на геополитиката. Априлското въстание постига своята цел, а тя е освобождението на България. Това е целта още на цялото ни организирано революционно движение от времето на Георги Стойков Раковски. Самото въстание в никакъв случай не бива да се подценява. То има един сравнително ограничен военен театър. Става дума за тези 4 или 5 военни окръга, в които е замислено от гюргевските апостоли. Напоследък се появиха всевъзможни самозвани „специалисти“ и „капацитети“, които оспорват легитимността на гюргевските апостоли. Не искам да цитирам имена, тъй като надали тези хора заслужават толкова много да бъдат коментирани. С оглед на съдбата на Христо Ботев, как той е бил убит от своите четници и други подобни нелепости, се хвърля сянка и върху самото Априлско въстание, което в никакъв случай не бива да се допуска.

В Гюргево става дума не за комитет, а за събрание. Това е по-висш форум, отколкото просто съставяне на някакъв конкретен революционен комитет. Самият Гюргевски комитет е нова редакция на Българския революционен централен комитет от предходните години. Формулата Апостолско събрание показва, че участниците от Гюргевските събития са упълномощени от редица комитети във вътрешността на страната. Връзката с делото на Левски отново е факт. Това не са дейци на емиграцията, които просто замислят някаква самоцелна военна акция от типа на четническите акции в миналото. Самата подготовка на заседанията в Гюргево е финансирана от вътрешните комитети и най-вече от Врачанския комитет. Събранието е произведено в пълна конспиративност. Въпреки всичко румънската полиция го констатира и там именно Бенковски за първи път излиза на историческата сцена, изгонвайки един таен агент, който е дошъл да слухти около така наречената казарма, т.е. около къщата, в която са заседавали апостолите. Тя е запазена и до днес. На нея има паметна плоча и тя би трябвало да бъде за в бъдеще един от обектите на културно-историческия и поклонническия туризъм, що се отнася до съседна Румъния.

В Букурещ е запазен така наречения Сулаков хан. Той в много тежко състояние и една национална задача е тази сграда в румънската столица да бъде откупена от България, да бъде превърната в музей и български културен център. За това има усилия на родолюбци, на русенеца Иван Иванов. За съжаление Българската държава не откликва на подобно нещо. Там е печатницата на Каравелов, на общото събрание от 1872 г. И когато говорим за Априлското въстание, и за нашата национална революция не бива да забравяме, че много от паметниците свързани с тази колосална енергия, която показва Възрожденска България и до днес не са достатъчно добре проучени, не са добре съхранени, особено що се отнася до тези, извън днешните предели на България.

В подготовката на Априлското въстание апостолите разделят страната на пет революционни окръга. Това са Първи окръг Търново, което е старата столица. Търновският комитет играе ролята централен и след Арабаконашките събития. Там главен апостол е Стефан Стамболов, който е наследник на Левски. Тук виждаме и маса активни дейци, между тях: Георги Измирлиев – Македончето, Иван Панов Семерджиев от Велико Търново и редица други личности. Тук има и военни специалисти, какъвто е Георги Измирлиев. Втори окръг е този в Сливен. Там е един от силните комитети по времето на Левски. Главен апостол е Иларион Драгостинов, родом от Арбанаси иначе дълги години активен участник в Русенския революционен комитет. Негов помощник е Георги Обретенов, най-малкият син на Баба Тонка, както и местния деец Стоил войвода. Третият център е Враца, където за апостол е назначен Стоян Заимов с няколко помощници. Четвърти окръг е Пловдив, но е преместен в Панагюрище, тъй като в Пловдив условията са по-трудни. Там са Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, Тодор Каблешков, по-късно там отива и Георги Икономов. Четвърти окръг до голяма степен е бил замислян като продължение на основните комитети в Северна България. В стечение на обстоятелствата основната част на въстанието е в Четвърти революционен окръг.

Имало е предвиден Пети революционен окръг, който да обхваща София и Северна Македония. Там е имало известни колебания за апостол между Никола Обретенов и Никола Славков. Този план пропада с арестуването на Никола Славков и затова нещата се ограничават само в първите четири окръга. Въпреки всичко в днешна Вардарска Македония Априлското въстание има своята проява и това е Разловско въстание. То е вдигнато от Димитър Попгеоргиев Беровски. Той е главният двигател и съратник на Раковски и Левски от Първата българска легия. До голяма степен нямаме пълна информация за подготовката на въстанието и на много места има спорни въпроси и загадки, тъй като конспирацията е била изключително голяма предвид провалите в предишните години и особено усилията на турското разузнаване да разкрие ходовете на българската революционна организация.

– Защо въстанието не е подкрепено от нито една външна сила и каква е международната обстановка тогава?

 

– Въстанието е можело да срещне подкрепата на външни сили, ако беше продължило по-дълго време. Може би този мой извод изглежда малко фантастичен и сензационен, но истината е, че никой не е очаквал избухването му. То е извършено в пълна конспирация, властите нямат почти никаква представа какво става и това още веднъж опровергава популярната клевета, че нашият народ е пълен с предатели. Това абсолютно не отговаря на истината и Априлското въстание го потвърждава на 100 %. Няколко месеца апостолите преминават през България. Самият комитет в Гюргево заседава до Коледа 1875 г. Апостолите преминават на юг от Дунава през януари и февруари и реално погледнато подготовката е много кратка. Тук и апостолите на Априлското въстание заслужват критика, тъй като Левски е твърдял, че подготовката трябва да бъде дълга. Не бива обаче да забравяме и че властите са можели да влязат в следите на въстанието и това няма да се случи заради предателство, а заради шпионаж. Самото залавяне на Левски се дължи най-вече на турския шпионаж, а не че някой непременно го е предал, както спорим повече от 100 години.

Когато избухва въстанието и първите вести за него достигат до Европа, се създават някои дипломатически инициативи. Някои от тогавашните документи показват, че Великите сили, с изключение на Великобритания, са били на ход да наложат на турските власти да преговарят с въстаналите райони, каквито са България и Босна и Херцеговина. Затова и потушаването на въстанието е толкова жестоко и кръвопролитно, за да не би то да продължи дълго време и да се стигне до някакви преговори. Това е един въпрос, който българската историческа наука е длъжна да изясни. Той и досега не е достатъчно изяснен. Някои чужди изследователи, включително руски, показват сериозни документи в тази посока. Някъде около 20 май се е смятало, че могат да започнат мирни инициативи. Не бива да забравяме, че въстанието избухва най-вече в Четвърти революционен окръг, но то има своите прояви и в другите революционни окръзи. Несправедливо е, че забравяме ставащото в Първи окръг, най-вече в селата Ново село, днешният град Априлци, Батошево, Кръвеник. Тук се създава организация подобна на тази в Южна България. Тук имаме местна власт в лицето на местните дейци на Дядо Фильо, на Йонко Карагьозов. Тук действат четите на Цанко Дюстабанов и на Христо Иванов – Големия, но и тук въстанието е потушено.

Причина за нашата недостатъчно добра представа за въстанието, е ненавременната и ранна смърт на Захари Стоянов. Той е основният летописец на тези събития и със своите записки прави не само историографски, но и литературен подвиг, тъй като става дума за една епопея на българската революция. Захари Стоянов е замислял 4-ти том на своите записки, но поради неговата ранна смърт, той не е написан. Дори и третият том е сглобен след смъртта му. Там тези разтърсващи всяка българска душа епизоди като Баташкото клане, са самостоятелни есета, които по-късно са сглобени. Така или иначе благодарение на Димитър Страшимиров и на съвременни историци днес Априлското въстание се познава в големи детайли. За това имат голяма заслуга и краеведите от Панагюрище, Стрелча, Батак, Кръвеник, Брацигово, Перущица. Въстанието не бива да бъде подценявано като мащаби. В него участват най-малкото 10 хил. души въоръжени българи. Това в условията на една чужда власт с тотален контрол върху продажбата на оръжие, с полицейско следене, с шпионаж, е нещо невероятно.
Ако разгледаме само събитията в Брацигово и в Батак, виждаме подготвени по 1000 въстаници, въоръжени и разпределени в роти и батальони. Имаме една сериозна военна организация. Тук именно апостолите на въстанието в най-голяма степен следват заветите на Левски. Навсякъде са предвидени военни специалисти и хора, завършили военно образование. Това го виждаме в действията на самите въстанически окръзи. Четата на поп Харитон и Бачо Киро има за военен предводител офицера Петър Пармаков. Четата на Христо Ботев има за военен командир Никола Войновски, така че в това отношение нашите революционери показват висока степен на зрялост и адекватност в тогавашното военно изкуство. Те в никакъв случай не са авантюристи.

Тук искам да кажа две думи за черешовото топче, което е един символ на въстанието. Много често то е схващано като израз на някаква наивна българска енергия. Реално погледнато черешовото топче не е това, което си мислим. Става дума за една импровизирана артилерийска система, която трябва да стреля най-вече с картеч, т.е. да унищожава пехотата. Така че това, което виждаме днес в музеите, включително и в Панагюрище, е по-скоро някаква метафора. Това не е израз на примитивна вяра, че с топчето ще падне Османската империя. Виждаме, че и в наше време импровизирани бойни средства, когато става дума за сражение в населени места, вършат много ефикасна работа. Така че може много да се мисли и от гледна точка на военното снабдяване. Нашите апостоли в това отношение разсъждават адекватно, прагматично и зряло. Никой не е вярвал, че с ловджийски пушки ще падне Османската империя, затова усилията на комитета са да се снабдят с оръжие. Те не могат да изпълнят напълно тази задача, тъй като това е практически невъзможно в условията на една полицейска и деспотична държава, но все пак това, което виждаме в хода на самите бойни действия показва, че е направено максималното, за да се получи едно добро за времето си оръжие.

– Какво е мнението Ви за дискусията около Копривщица – Градът на първата пушка? Трябва ли да бъде запазен статутът му като град-музей?

 

– Мисля, че до голяма степен беше преекспониран този въпрос. Няма съмнение, че статутът на Копривщица като град- музей ще бъде запазен, тъй като самото законодателство изключва такива самоволни действия на местната администрация и общинския съвет. Освен това в самата Копривщица хората овладяха своите емоции. От друга страна стои въпросът за перспективното развитие на подобни селища. Това важи и за всички градове със строителско наследство. Разбира се, трябва да се пази автентичността на наследството, от друга страна съвременният подход позволява да бъдат търсени гъвкави решение за разширяване на туристическата дейност. Смятам, че историческото наследство трябва да бъде запазено. Независимо от емоциите от този на пръв поглед скандален случай това още веднъж постави въпроса за съвременната интерпретация на културно-историческото наследство.

Деница КИТАНОВА, Агенция „Фокус“

 

Никола Филчев: Цацаров ще завърши своя мандат, въпреки крясъците на Ивановци, Радановци, Таковчета и други костовачета

 

 

Босът на „Овъргаз“ Сашо Дончев обяви вчера от „високата“ трибуна на Дамския клуб, че е бил притискан от главния прокурор Цацаров и обвини един от предшествениците му Никола Филчев, че му е пратил барети.

Бившият главен прокурор Никола Филчев в интервю пред Ивайло Крачунов от БЛИЦ коментира скандала.

Проф. Филчев, бизнесменът Сашо Дончев е заявил пред Дамския клуб, че главният прокурор Цацаров го заплашвал и че същото сте направил и Вие навремето, когато като главен прокурор сте му пратили барети, ама нищо не станало. По този повод катастрофиралият бивш министър на правосъдието Христо Иванов свиква днес пресконференция, на която пак ще сваля главния прокурор.  Как ще коментирате?

– Въпросите са два и ще Ви кажа направо – не се нуждаят от коментар. Всичко е ясно. Няма обществена нужда, нито пък изпитвам потребност да коментирам подобни теми.

– Все пак изяснете за какви барети става дума, защо сте ги хвърлили срещу Сашо Дончев?

– Много неща от преди 13 години съм забравил. А и каквото си спомням, може да прозвучи предубедено. Затова нека да дадем думата на „същия този господин Дончев”, който разказва за случая в своя вестник „Сега” от 1 май 2014 г.  „Сашо Дончев: Не се съмнявам в правомерността на действията на прокуратурата, която изпълнява своите ангажименти за правна помощ в рамките на междуправителствена спогодба между България и Украйна, но със сигурност това можеше да стане по-малко шумно. Така изпълнителният директор на „Овергаз“ Сашо Дончев коментира във Велико Търново посещението на прокурори и следователи в офиса на дружеството в София. Той се яви на разпит в националното следствие вчера. Магистратите са се интересували от два договора на „Овергаз“ с „Нефтегаз УкраинЫ“. Украинската прокуратура разследва старото ръководство на държавната фирма и затова е потърсила съдействие и в България. Дончев не потвърди информацията на главния секретар на МВР Бойко Борисов, че става дума за измама при трансфер на газ на украинска територия в размер на 30 млн. долара. „Ген. Борисов не е вникнал в нещата“, коментира той. Запитан дали след случилото се издаваният от него вестник „Сега“ ще продължи да отразява обективно работата на прокуратурата, Дончев отговори положително.”

– Но днес вече Дончев не смята, че тогава прокуратурата е действала правомерно. Напротив той е недоволен от Вас. Защо си промени мнението?

– Такива като него са много. Докато бях главен прокурор, бяха доволни. Сега не са. Нямам честта да познавам лично „този господин Дончев”.  Но от публичните му изяви и по телевизията става ясно, че той претендира да е нещо повече от обикновен бизнесмен. Той се представя като философ, морален наставник на хората, активен участник в обществения прогрес – член на различни неправителствени организации, съавтор на проект за нова Конституция и т.н. Поради всичко това не съм очаквал от него да слезе толкова ниско и да разказва публично, и то точно пред високата публика на Дамския клуб, съдържанието на личните си разговори с други хора.

– Кажете все пак за конкретния случай.

– Тогава изпълнихме следствена поръчка на Украинската генерална прокуратура за изземване на определени писмени доказателства  от офиса на С. Дончев. Това стана в рамките на международното сътрудничество по наказателни дела. Това е първата част на случая. Но г-н Дончев  деликатно пропуска да разкаже на чувствителния Дамски клуб, че има и втора част. Получихме искане от прокуратурата на друга държава за задържането му и предаване с цел наказателно преследване. Искането не беше изготвено по установения ред и форма. Освен това нашето законодателство към онзи момент съдържаше редица неясноти, което наложи то да бъде обновено изцяло. В крайна сметка не дадохме ход на полученото искане, а след време възложих на заместник-главен прокурор да  съобщи това на С. Дончев. Което и беше направено.

– Излиза че Дончев трябва да Ви благодари?

– Няма за какво. Аз спазих закона. И днес бих постъпил по същия начин.   Поначало да служиш на държавата и да служиш на личното си забогатяване са различни неща. И г-н Дончев сигурно добре знае разликата.Той е служил и на държавния интерес и на личния си просперитет.  

– Вероятно г-н Дончев е толкова куражлия, защото г-жа Маргарита Попова работи при него? А тя е бивш прокурор, бивш министър на правосъдието, бивш вицепрезидент?

– Всеки си избира сам, къде да работи.

Какво ще стане на широко рекламираната пресконференция на Христо Иванов от партия „Да България” ? Той се е приготвил пак да сваля главния прокурор.

– Моля Ви не занимавайте обществото, нито пък мене, с това недоразумение. Попитайте хората, които се трудят от сутрин до вечер за хляба си,  дали някой се интересува от Христо Иванов и партийните му съратници – безработни, но жадни за власт и пари подозрителни елементи. Самият Иванов какво работи, с какво се прехранва ? Получава помощи от някакви международни организации, за да злослови за този и онзи. Медиите казват че толкова е изгладнял, че за пари е готов да оклевети и себе си дори.

Но пък Христо Иванов говори много високо, чува се.

– Той си говори сам, а чува много гласове…Опасно е, но трябва да бъдем добри и да се отнасяме с разбиране към заболяванията на хората.

– Е какво да прави при това положение г-н Христо Иванов?

– Аз му препоръчах преди време да стане младши съдия и да работи за върховенството на закона като издава справедливи решения. Но той не може да спечели конкурса и  още повече не може да работи като съдия. Няма сили и нужната компетентност. И затова си е избрал да се прави на политик. Ще вика, ще кряска, ще сваля тоя, ще вдига оня. Ще се бори за народа, за демокрацията и евроатлантическите ценности. И всичко туй за пари. Господинът има и лична проблеми. Нали преди време го хванаха маскиран на летището да заминава за чужбина да ражда. Не знам дали роди. Да не навлизаме толкова дълбоко в личното му пространство. Нека си вика. На никого не пречи.

– Но той се закани люто да свали главния прокурор Цацаров с всички позволени и не дотам средства?

– Той се закани и да напише цял роман за прокуратурата, като напусне министерството. Ето мина доста време, сега е по-свободен. Но не съм чул да е написал нещо. Изобщо може ли да пише ? За четене – знам, но за писане … Що се отнася до главния прокурор,  ясно стана на всички, че той ще си завърши определения от Конституцията мандат, въпреки крясъците на Ивановци, Радановци, Таковчета  и други костовачета. А работата на г-н Цацаров получи неведнъж висока оценка от редица български и европейски институции.

 

 

Източник:Блиц

 

Veterans Today: Как руснаците свалиха 34 американски крилати ракети Tomahawk при удара в Сирия

 

 

В западните медии се появи снимка на паднала ракета Tomahawk на 7 април на 40 км преди да достигне авиобазата „Шайрат” край Хомс. На изображението се вижда как ракетата просто се е пльоснала на земята без видими повреди, характерни за унищожаване с противоракети.

Западните експерти са убедени, че апаратурите за насочване са изключени под външно въздействие, зад което могат да стоят единствено руските системи за радиоелектронна борба (РЕБ).

Това е гледна точка и на главния редактор на изданието Veterans Today Гордън Даф, ветеран от Виетнамската война. Впрочем той разполага и с лични източници в сирийските спецслужби, които потвърдили неговите догадки.

Според информацията на Veterans Today, цитирана от „Свободная преса”, от 34 изчезнали крилати ракети 5 паднали в околностите на селището Шайрат, убивайки няколко мирни жители и ранили около 20. Останалите 29 „томахавки” рухнали в морето, без изобщо да долетят до брега.

В американската армия се спазват точни процедури за многократно дублиране на целеуказването и залагане на координатите. Глупаво е да се говори и за масово проявили се дефекти в ракетите, летящи при това с дозвукова скорост. Американските експерти просто нямат алтернативно обяснение за ситуацията.

Гордън Даф напомня историята със странното изключване на системата за ПРО ИДЖИС на бойния кораб USS Donald Cook, след като над него прелетя Су-24 на 10 април 2014 г. в акваторията на Черно море. Според американски експерти, „руската войска с помощта на самолетния многофункционален комплекс „Хибини” е способна за заглуши и заслепи войски и въоръжение на НАТО, включително и спътници в космоса, в зона с радиус 300 км.” Почти сигурно е, че точно такава система „Хибини” изключи преди три години системата ИДЖИС при прелитането над USS Donald Cook.

Успехите на Русия в областта на РЕБ не са тайна за САЩ. Например бившият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа Филип Брийдлав някога заяви, че успехът на Русия в хибридната операция за Крим беше осигурена именно от системите за РЕБ.

След свалянето на руския бомбардировач Су-24 в Сирия на 24 ноември 2015 г. от турски изтребител, генерал-лейтенант Евгений Бужински заяви, че Русия е принудена да използва средства за РЕБ. Скоро на Хмеймим кацнаха два самолета Ил-20 за радиоелектронно разузнаване и РЕБ. След това в Сирия беше забелязан мобилният комплекс „Красуха-4”, способен да генерира широколентови смущения за средствата на радиовръзката на военното разузнаване на САЩ, включително предаването на данни от разузнаването за спътниците от типа Lacrosse и Onyx и самолетите АУАКС и „Сентинел”.

Има съмнения, че скоро в Сирия е прехвърлен комплексът „Борисоглебск-2”, считан за върха в своя клас. Напълно е обаче възможно, че американските крилати ракети да са свалени от новата станция „Рычаг-АВ”, която може да се инсталира както на вертолети Ми-8, така и на сухоземни средства и малки плавателни съдове. Тази система за РЕБ има своя „библиотека” на военните обекти и самообучаващо се програмно оборудване, което анализира оръжието на потенциалния противник и автоматично подбира режим на излъчване за неутрализиране на целта.

Защо тогава не бяха унищожени всички „томахавки”? Гордън Даф е убеден, че РЕБ не е стопроцентова противоотрова, особено при масиран удар на ракети, при който трябва да се влезе в спътниковия канал за комуникация и навигация на всяка отделна ракета. Очевидно е, че ПВО и ПРО трябва да са многоешелонни.

Някога Барак Обама не нанесе удар с крилати ракети по войските на Асад, което говори не толкова за неговата „слабост” и „нерешителност”, а за неговата осведоменост. Именно поради тази причина той не се реши да въведе безполетна зона.

„Отчитайки напрегнатата кампания от заплахи от страна на САЩ спрямо Сирия и Русия, Москва ще се въздържи открито да обяви своята победа, а и за да не разкрие слабите места на американските ракети. Ако Путин не отговори, значи е доволен от резултата”, обобщава Гордън Даф.

Главният редактор на Veterans Today е уверен: ако и следващата атака на Тръмп се окаже толкова „успешна”, то въздушният юмрук на САЩ вече е загубил някогашната си сила. Във всеки случай Русия и Америка сега правят своите изводи, следователно има голяма вероятност Пентагонът да се опита да вземе реванш.

 

 

Източник:Блиц

 

Петър Волгин: Цензурата е първата стъпка към диктатурата

 

 

Петър Волгин, A-specto

 

Когато едно предаване бъде свалено от ефир, това се нарича цензура. И всякакви увъртания, приплъзвания, оправдания и усуквания от страна не съответния мениджмънт кънтят толкова на кухо, колкото и дълбокомислените разсъждения на снобската десница защо не успяла да влезе н парламента. Да, има хора, които не харесват Слави Трифонов. Не харесват неговите политически и естетически позиции. И това е нещо съвсем естествено.

Аз например се отнасям с дълбоко подозрение към личности, които се опитват да се харесат на всички. Има нещо много неестествено в това – всички да ти се радват. Така че, имаме право да харесваме или не журналисти, политици, творци.

Това, което не бива да харесваме, е цензурата. Не бива да се радваме, когато властта, била тя в конкретната медиа или в държавата, онема свободата на изразяване. Защото цензурата е първата стъпка към диктатурата.

Има нещо дълбоко символично във факта, че случаят със сваленото предаване на Слави Трифонов се разиграва именно в момента, в който се открива новото Народно събрание. Това съвпадение отново изкарва на преден план тясната и често пъти крайно неморална връзка между медиите и политиката.
Телевизиите продължават да вървят след победителите. Към това непреходно изказване на един телевизионер, преквалифицирал се по-късно в политик, можем само да добавим, че в крак с управляващите вървят не само телевизиите. В този недостоен марш отдавна са се включили и вестниците, и радиостанциите, и частните, и обществените медии. Много често мениджмънтът на някоя медиа изчаква да види какви ще са резултатите от поредните избори, за да знае накъде да ориентира политиката си.

Много често тази политика няма нищо общо с професионалните стандарти, а единствено с желанието да се угоди на управляващите. Нехаресваните от управляващите репортери и водещи биват отстранявани, а взривоопасните теми не се допускат в ефир. Да, от това рейтингите може и да страдат, но нали не мислите, че българските медии се издържат от реклами и продажби? Ако все пак сте мислели така, сте в голяма заблуда.

Българските медии или поне огромната част от тях се издържат от държавата – пряко, както е при БНТ и БНР, или завоалирано, както е при другите. Става дума за изсипването на огромни суми от страна на властта към средствата за масова информация по всевъзможни оперативни програми, еврофондове и други знайни и незнайни източници. Разбира се, изсипването става избирателно.

Ако медиата е послушна, върху нея безпроблемно се излива златният финансов дъжд. Ако не е, кранчето бива максимално затегнато. Познайте какво ще предпочетат медийните босове – да са послушни и нахранени или да допуснат да се казва истината, като по този начин ядосат управляващите и загубят много пари. Не бих ви съветвал да залагате големи суми на втория вариант. Ще загубите.

Не бих ви съветвал да се радвате и на цензурата. Колкото и да не ви харесва някое предаване или някой вестник, злорадството при изчезването им е неуместно. Защото отнемането на думата, е отнемане на свободата. Когато се започне със заглушаването на неудобните гласове, неминуема се стига и до посегателство върху останалите свободи.

Така че в крайна сметка потърпевшите ще сме всички ние. Ето защо цензурата, където и да се прилага, ни засяга пряко и сме длъжни да й се противопоставим. В крайна сметка почтеността изисква да застанеш на страната на притисканите от властта, а не на страната на властта. Ще завърша с един пример от недалечното минало, който е хубаво всяка власт да има предвид.

През 80-те години на миналия век Бепе Грило е един от най-популярните италиански телевизионни водещи. Някои го харесват, други не, но го гледат, защото неговите сатирични предавания, излъчвани по държавната телевизия RAI, са пълни с критики към италианските политици. В един момент властта не издържа да бъде постоянен обект на присмех и нарежда Бепе Грило да бъде свален от ефир. Както и става.

Днес някогашният неудобен телевизионен водещ е лидер на Движение „Пет звезди“. Тази политическа сила, която громи истаблишмента, както домашния, така и европейския, води в социологическите проучвания и има всички шансове да спечели следващите парламентарни избори в Италия. Сравненията с България всеки може да си ги направи.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

Калина Андролова към американския посланик: Ваше Превъзходителство, господин Рубин! А кой ще посочи “Америка за България“?

ПОСЛАНИКЪТ НА САЩ У НАС ЕРИК РУБИН

 

 

Както обича да казва един мой приятел с находчив и интелигентен ум, преподавател по политически науки в университета: „България е протекторат, в който командват не даже американци, а американски лакеи… ”. Което е много неприятно заради снижаването на нивото на общуване и преценки. Наскоро излезе доклад, финансиран от „Америка за България”, в който няколко медии са изправени до стената като виновни носители на антидемократичната пропаганда в България. Сред тях е и списание A-specto, затова като главен редактор на изданието бих искала да споделя в публичното пространство няколко факта. Няма да обсъждам авторите на доклада, но е потресително, че някои от тях са синове на комунистически величия. Бащите, тясно свързани с комунистическия режим и съветската власт, а децата – водят борба срещу „антидемократичната пропаганда”, на хранилка при новите политически господари – САЩ.

В случая авторите не са важни. Докладът за тях е прехрана. Важен е поръчителят. „Америка за България” от години корумпира медийната и изобщо публичната среда в България. Купува влияние и осъществява инвазия в комуникационните и културните системи на обществото. И това най-после трябва да се каже открито. Фондацията не е единствена, тя е част от типичната мрежова структура, отглеждана и разгръщана на териториите на чужди държави като инструментариум за изпълнение на геополитическите задачи на американския фактор, както и на корпоративистките такива.

 Технологията за финансиране на „интелектуални ядра” под формата на институти, фондации, културни центрове, неправителствени организации за защита на „демокрацията” и „човешките права”, разни съвети (с помпозни наименования) и прочее – тази технология е доста стара. Тя възниква като идея за алтернативна война с комунизма около концепцията за т.нар. мека сила. Първият съществен успех е през 80-те години в Унгария. Лицето, употребено тогава за пробив от стратегическите служби, е Джордж Сорос. Профилът му е специално търсен. Като бежанец от Унгария лесно може да бъде защитена легендата му на милиардер-носталгик, който иска да подпомогне родината си. Практиката се използва по-късно във всички прицелни държави.

Влиянието на Сорос нараства благодарение на задачите, които му се връчват в геополитически план. Името му е само наименование на една технология. Сорос не е Сорос. Той е персонификация на стратегически дейности, насочени към контрол на общественото мнение, а от там и към контрол на управленската власт в дадена държава. Това в действителност представлява сваляне на суверенитета на страната, тъй като решенията на властта са продуцирани от публичен натиск. Бихме могли да наречем процеса „демокрация”, ако натискът беше естествен, но той е конструиран и контролиран. Властовият елит на държавата става играчка в ръцете на „влиятелни” групи, които осъществяват натиск, наричайки себе си „гражданско общество”. Ако се налага, се свикват улични бунтове, ако е по-лек случаят – само се говори по медиите. Така всяка демократично избрана власт при нужда може да стане жертва на преврат, дирижиран от улицата (но всъщност от донорите на клетъчната мрежа).

Натискът в медиите се осъществява изключително перфидно, като се нагнетява „удобната” теза чрез симулирана „експертна компетентност”, идваща уж от разни посоки (не един, а много авторитети говорят за това). Силата на технологията е именно в мрежовата структура, която е без явен център и изглежда множествена. Всъщност обаче става дума за кухи НПО-та, зад които стоят по няколко човека, подсигурени с пищно финансиране и маскирани с „правилната” идеологическа фасада – демократични ценности, гражданско общество, толерантност, човешки права и пр.Тъй като тези понятия асоциират безспорни цивилизационни стълбове, сами по себе си представляват уникална защита срещу удари.

Кой би могъл да се обяви срещу НПО, свързано с човешките права? Или срещу институт, който развива гражданското общество в една незряла демокрация? Никой не би посмял да се обяви срещу базисни културно-цивилизационни ценности. Най-малкото пък това може да направи някакво си крехко правителство, което веднага ще бъде обвинено в недемократизъм и авторитаризъм. Ето, това е голямата хитрост, която предпазва мрежата (която иначе е страшно агресивна към местния властови елит, особено ако той работи за националния интерес) от явни удари. Използва се фразеология и понятиен апарат, които създават колективна хипноза. Тази технология прави властите в суверенните държави приклекнали и безпомощни спрямо намеренията на чуждите финансови донори. Само че и тази технология също както цветните революции (които са част от мрежовите практики) има един ужасяващ недостатък: понеже е фалшива, рано или късно осветляването й ще я направи неработеща. Това е технология, която се основава на създаването на НПО-ядра с изкуствен авторитет. Сгромолясването на авторитета на НПО-клетките практически унищожава технологията.

Ваше Превъзходителство, господин Рубин, Вие сте посланик на САЩ в България. Вие представлявате една велика страна. И подобни недомислени доклади са неприемлива грешка в практиките на подопечните Ви фондации. С тях етикетирате, посочвате, дискредитирате, превръщате се в нещо като идеологическа полиция… Една от най-лошите черти на комунизма беше липсата на други идеологически линии, а подобен доклад представлява в същността си борба с различната гледна точка. Войната на САЩ за демокрация отдавна се е превърнала във война срещу демокрацията и плурализма. И това наистина е тъжно.

Ваше Превъзходителство, от доклада става ясно, че е крайно време да изберете на чия страна сте: на президента Тръмп или на несполучилата Хилъри? Съвсем видимо е, че с Вашето разрешение и под Вашата сянка се насаждат антиамерикански настроения. Именно подобни опити за разправа със свободата на словото сеят съмнения в „демократичните” американски пориви. С този маниер се воюва не за Америка, а за концепцията анти-Америка. Ваше Превъзходителство, на целия свят му стана ясно, че именно тази същата технология на омаскаряване и дискредитиране беше използвана и дори още се използва срещу президента на САЩ Доналд Тръмп. Той самият освети тази технология многократно, обвинявайки медиите в САЩ в тенденциозност и зависимости. Вероятно докладът е бил поръчан още преди да бъде ясен резултатът от изборите. Тъй като „изследователите” с „демократично злорадство” отбелязват, че списание A-specto НЕ КРИТИКУВА ТРЪМП. И това е представено като доказателство за тежка антидемократична пропаганда.

 Искам да Ви напомня, Ваше Превъзходителство, че президент на САЩ не е Хилъри Клинтън, а Доналд Тръмп. Става дума за дейности, извършвани под Вашето крило и с парите на американския данъкоплатец. Американските служби може и да не харесват Тръмп, но той е демократично избраният президент на САЩ и е антидемократично да се води истинска пропагандна война срещу него, каквато, Ваше Превъзходителство, водеха всички медии в България, които поощрявате с парите на американския народ (който, апропо, избра Тръмп). В доклада е обяснено защо ТЕЗИ МЕДИИ са демократични и непропагандни. Една от истините, които тези „ваши” доверени медии непрекъснато изговаряха и все още изговарят, е КАКЪВ НЕСПОСОБЕН КЛОУН е американският президент Доналд Тръмп. Вие споделяте ли тази гледна точка, която в доклада се нарича „демократичната” гледна точка и която е щедро финансирана от подопечните Ви институти и фондации???!!! По всичко изглежда, че споделяте тази теза, иначе щяхте да спрете чудовищните глупости за Тръмп, които се изливаха от въпросните „демократични” медии в България, получаващи финансова подкрепа от „Америка за България”.

„Америка за България”, Ваше Превъзходителство, работеше СРЕЩУ Тръмп по време на кандидатпрезидентската кампания. При това работеше доста грубо. Работеше срещу Тръмп дори когато той вече беше избран за президент. И Вие добре знаете това. Вашата кукла, бившият външен министър Даниел Митов, си позволяваше главозамайващо груби и неприлични реплики по медиите срещу Тръмп, което мен лично много ме озадачаваше. От 30 години насам за първи път се случва български министър да обижда американския президент в публичното пространство! И всички медии вкупом да обясняват какво недоразумение е той. Какво се случва, господин посланик?! Успявате ли да управлявате процесите?

САЩ са могъща държава и като такава би било добре, ако дейностите й в чужди страни не са толкова нелепи. Нито един интелигентен човек няма да се отнесе сериозно към поръчковия доклад на „Америка за България”. Този доклад омаскарява предимно финансиралата го фондация, но служителите там нямат достатъчно усет, за да усетят това. Както нямат усет и за динамичните промени в убежденията на европейците днес. Мисля, че е крайно време да спрете да подценявате интелигентността на гражданите в България, а и на жителите на планетата изобщо. Много държави в Европа се съобразяват с хегемониалния статут на САЩ и са много внимателни в отношенията си с американските външнополитически сътрудници (или по-скоро опекуни). Само че има една подробност.

Непремерената и небалансирана намеса в публичната среда на тези страни подхранва застрашителен по обем антиамериканизъм, който бавно се надига и структурира във вид на антисистемни политически движения. Вие и Вашите стратези не забелязвате ли тези процеси?! Защото подобни доклади са доказателство за пълното неразбиране на това какво се случва в Европа. Няма да преборите суверенистките тенденции в националните държави чрез техники за дискредитация. Просто обществата се развиват, търсят някакъв път след глобализма, макар и изтърбушени, макар и объркани. Американската концепция за общ глобален свят превърна националните властови елити в обикновен сервизен персонал за администриране на дейностите на транснационалния капитал. И както казваше американският драматург Артър Милър: „Когато се изтощят основополагащите илюзии, епохата може да се смята за приключила”.

Да, Ваше Превъзходителство, държавите имат суверенитет. И това понятие не е срамна дума, нито пък е пропагандна паразитна фраза, както авторите на доклада се опитват да ни убеждават. За съжаление България е държава само с формален, а не с реален суверенитет. Един от основните признаци за това е, че важните решения за държавата се вземат от външен фактор. Вие най-добре знаете това.

И накрая, Ваше Превъзходителство, да Ви споделя едно наблюдение. Когато удряте по истината, тя кънти още повече. Така беше и по времето на комунизма. Именно това събори комунизма. Лъжата.

Калина Андролова, списание А-specto

Валерия Велева: Ударихме дъното! Марешки, клиент на прокуратурата, стана зам.шеф на парламента! Българийо, накъде вървиш!

 

 

Ударихме дъното! Като нация, като народ, като демокрация!

Веселин Марешки, клиент на прокуратурата, със съмнения за законността на партията му, с дела  за далавери, се промъкна в парламента и за шамар на нацията – седна на председателската трибуна на 44-ото Народно събрание!

Пародия ли е?

Отмъщение ли е?

Карма ли е?

Това е национално падение!

 

И то става след 141 година от онова, първо законодателно Народно събрание на Оборище, на което Ангелите на българското Освобождение – Бенковски, Волов, Георги ИкономоВ, поп Грую Бански, се заклеват пред Олтара на Отечеството,

Днес в 44-ото Народно събрание се закле Марешки! Символът на морала в съвременна България. И от най-високата трибуна на държавата ще раздава новия морал! Ще кове и новите закони, по които да живеем.

Българийо, накъде вървиш!

Защо си го причини това?

Защо????

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Васил Василев: С Русия или в Турция? Изправени сме пред най-голямото изпитание от Освобождението

 

 

С РУСИЯ ИЛИ В ТУРЦИЯ ?

Васил Василев

 

За съжаление или не, трети път няма.

Резултатите от референдума в Турция вещаят злокобни последици за нас, във всеки един случай. Ако Ердоган се укрепи, той ще започне да изгражда със сила ислямската дъга, включваща България. Това може да започне скоро, за да се задуши с войнствен национализъм вътрешната съпротива. Ако пък избухне гражданска война, милиони турци и мигранти ще тръгнат да се заселват тук и ще искат да наложат своя начин на живот. Коя от двете злини е по-малко опустошителна, е трудно да се каже.

Алтернативата на Турция няма как да се хареса на евроатлантиците, но не може да забравим, че техните усилия доведоха до този кръстопът. Те разрушиха армията, те разбиха разузнаването и предадоха агентите ни в Турция, те пуснаха Анкара да си разиграва коня в България, те гледаха с едното око към Босфора, като заминаваха за Брюксел. От тях идваха илюзиите, че НАТО или ЕС щял да ни защити.

Ще ни защитят, ама на куково лято. Не се съмнявайте, че НАТО отдавна ни е продало и предало на Турция. Накараха ни да унищожим ракетите, авиацията и бронетанковите съединения, именно за да бъдем беззащитна и лесна плячка. Мисли ли някой, че по друга причина бяха разбити въоръжените ни сили ? Несъмнено и ЕС ще ни отстъпи на Турция, както предаде някога Чехословакия на Хитлер. За Западна Европа солидарността никога не е имала стойност, щом от нея няма сметка.

Знаем, че опасността не идва от вчера. Турция, при всички режими и управления след Втората Световна война е търсила реванш и жизнено пространство на северозапад. И при Мендерес, и при Демирел, и при Йозал, и сега при Ердоган тя е мечтала за Тракия и Македония, за Мизия и Добруджа, за Северна Гърция, Солун и островите в Егейско море. Разликата е, че попреди десетина години мечтаеше на ум, а сега – на всеослушание.

Турският референдум може да се окаже спойката, която да обедини разпиляното българско общество. Опасността, която ни връхлита, е добра основа всички, които милеят за Отечеството, да се сплотят в името на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на България. Но дори и да стане, това ще е важно, но не достатъчно условие за ефикасно противопоставяне на опасността от югоизток. Нужна е още сила, и то голяма, велика сила.

Единствената, която може да ни помогне, е и единствената държава, от която Турция се страхува. За да поискаме руския чадър, ние трябва да действаме в две посоки – първо, да го направим бързо и да предотвратим развитието на опасността и второ, достатъчно умело и дипломатично, така че да не извадим очи, вместо да изпишем вежди.

Нямам колебание, че сме изправени пред най-голямото изпитание от Освобождението насам. Задължени сме да се подготвим и да го посрещнем, както подобава.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Иван Палчев в апокалиптично писмо до Ахмед Доган: Обявил си война на Ердоган. Вече си поръчан!

 

 

Иван Палчев, бивш говорител на ДПС от 90-те години на миналия век и приближен на Ахмед Доган, изпрати в редакцията на Епицентър.бг свое писмо до почетния председател на Движението,

Припомняме, че в навечерието на референдума в Турция Ахмед Доган публикува ПОЛИТИЧЕСКО ПОСЛАНИЕ, в което се казва: „...На всеки би трябвало да му е ясно, че натискът, рекетът, принудата и заплахите целят възстановяване и „ демократично“ легитимиране на неоосманизма. Играта е ва банк!!!  За мен няма да е изненада, ако има трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа. Защото на 16.04.2017 в съседна Турция имат референдум за преобразуване на Кемалистка Република Турция в Султанат. Безумие. Но е факт…

И сега Ние – и християни, и мюсюлмани, и всички етноси, сме в състояние да дадем исторически урок на всички, които си въобразяват, че имат историческото право да ни надзирават и направляват.„…

 

Писмото на Иван ПАЛЧЕВ до Ахмед ДОГАН публикуаме без редакторска намеса.

 

АПОКАЛИПТИЧНО

 

Господин Доган,

Христос воскресе! Благодат и мир да цари в дома ти! Амин.

Отминалите Светли Празници прекарах в размисъл, доколкото това ми се удава.

Тази година Възкресението Христово съвпадна с референдума в Турция, спечелен с „малко, но завинаги“ от Ердоган. Какво ще стане оттук насетне, никой не знае. Може би ти като част от „имперското“(с ударение на първата сричка), знаеш нещо, но не го казваш.

Но на всички стана ясно, че си обявил война на Реджеп Тайип Ердоган, кандидатът за нов Падишах на турците. Още от момента, когато сиктирдоса Лютфи Местан. После с писмото за Руската Душа – привидно нямаше отношение към темата, но през много криволици и околни пътища, пак се стигна до нея.  И накрая с вулканичното изригване „Играта е ва банк!“.

Пред очите ми още се мяркат ошашавените физиономии на разните му пробългарскинационалисти, ляво-десни и горе-долни субекти, които се мъчат да преглътнат възклицанието си: „К,во става!“

Често си споделял колко ти е криво, че българите все още не те приемат. Не за свой, такива стремежи си нямал. Не те приемат за част от Ордата. А вече си на 63 години. Да ти дава Господ здраве, ама това са си години. Скоро като мен, ще започнеш да си говориш с Онзи отгоре. 

Е, нима ще си отидеш, когато и да е това, в по-добрия свят, без да си приет от своите съотечественици? По всичко личи, че съотечествениците ще те запомнят с нещо. Но не с работата ти за спасението на България от етническо-религиозната война в началото на Прехода.  

Ако те запомнят, то ще е след края на битката ти с Ердоган. И в зависимост от резултата и, може и да те припознаят. 

Преди няколко дни един ми каза съвсем сериозно, че вече си „поръчан“ и дори било платено за това. Човекът не знаеше от кого, но беше явна алюзията за Турция.  

Над 50 години се занимавам с изследване на атентатите и тероризма в човешката история. Оказа се, че Турция е сред малкото държави, използвали през ХХ век атентатите извън границите си за постигане на националните си цели. Да не би да има промяна?

Има и още нещо и то е от сферата на фантастиката. Българските турци са светски хора и още не са поразени от отоманското задръстване на съзнанието им. Но мнозина от тях биха възприели позицията ти не като антиердоганска, а като антитурска. И отливът от ДПС може да продължи. Натискът от страна на Ердоган ще се засилва. Ти много добре знаеш за силата на парите и особено на многото пари. Представям си момента, когато някаква друга партия, алтернативна на ДПС, влезе в парламента. Това би било крах на идеята ти за общото, което съществува чрез своите разновидности. 

Спомням си за думите, изречени от теб преди години: „Аз съм създал ДПС и само аз мога да го унищожа!“ Звучи апокалиптично, но в същото време и реално. Така ли е?

Какво става, ако утре в Българския парламент влезе голяма група депутати от анти-ДПС партия? Тази партия ще е правоверно протурска. Създава проблеми на България, заплашва нейната териториална цялост. Страната ни не може да гъкне, защото плешивите соросоидни гурута в Брюксел ще пазят правата на човека и малцинствата.

Казано носталгично Българската Орда няма да може да реагира и по други причини. „Армията“ и е две дивизии и половина. (Някога се опитали да говорят на Сталин за силата на папата и Ватикана.“А каква е числеността на армията на папата?“- запитал създателят на руската атомна бомба, благодарение на което Русия днес съществува.)

Всичко читаво, което може да държи оръжие, се е изнесло из разните краища на света. Тук са останали такива като мен – 75-годишни. Утешават се,че имат по 1-2 чифтета в касите си, като членове на Ловно-рибарския съюз.

Ама сме били членове на НАТО, това братско сдружение на антируски съюзници. И т.н. цивилизован свят нямало да допусне и грам земя българска да бъде преместена някъде другаде. Ела ме ритни! 

А как ще реагират българските турци и мюсюлмани? Мозъците им ще са получили първите промивки – за величието на Империята,за Великолепния век, за това каква гордост е да си имперски турчин.

И какво: поредният гей – външен министър на България и брат му – човешко недоразумение във вид на военен министър ли ще поведат българите в последната им битка?

Чак тогава българите ще си спомнят, че имаше един Ахмед Доган, наше момче, дето правеше всичко цивилизовано и както трябва.

Ама ние не го припознахме за лоялен наш съотечественик.

И ще запеят песни – като тези за Иван Шишман.

Иван Палчев – ако даде Господ, бъдещ опълченец.

Източник:епицентър.бг

Историкът Петко Добрев: За политическия дневен ред в България

За политическия дневен ред в България

В България предстои свикването на 44-ото Народно събрание, както и избор на нов състав на Министерския съвет. И още нещо важно – подготовка на българското председателство на ЕС.

Така в кратък порядък се представя политическият дневен ред у нас.

Дали този дневен ред има и друг прочит? За съжаление, има.

И това е прочит на дневния ред през погледа на външните фактори, от които нашият политически живот е до болка зависим.

Основните политически фактори в дневния ред на България ще бъдат ГЕРБ и Обединените патриоти.

Какво е характерно за ГЕРБ? Най-важният политически извод е, че след влизането на ГЕРБ в политическия ни живот, няма нормален политически живот. Неоспорим факт е, че от 2009 година до днес няма правителство и Народно събрание, което да е изкарало пълен мандат. Естествено е да се зададе въпросът – докога? ГЕРБ са член на ЕНП. А лидерите в ЕНП до днес не разглеждат причините, които водят до дестабилизирането на политическия живот в България, от както ГЕРБ съществуват. ЕНП е доволна, че благодарение на ГЕРБ има някой друг евродепутат в повече. Но през 2018 година може да се окаже, че ГЕРБ могат да дестабилизират не само България, но и ЕНП, както и ЕС.

Обединените патриоти са формации, които от 2005 година до днес присъстват в Народното събрание под различна форма, но с едни и същи обещания. Днес им предстои да влязат и в изпълнителната власт и още невлезли отстъпиха от своите обещания. Най-яркият пример – за размера на минималните пенсии. Обединените патриоти не са долюбвани от ЕНП, напротив те са определяни като националисти и даже нещо повече. Днес ЕНП си затваря очите пред коалицията на ГЕРБ с ОП, т.е. коалицията между ЕНП и ОП. С други думи в България ЕНП може да работи и безпринципно.

И тук е редно да си спомним за англичаните и БРЕКЗИТ. Изглежда от ЕНП не са разбрали английския урок – двойните стандарти убиват европейската идея.

И така коалицията между ГЕРБ и ОП, т.е. коалицията между ЕНП и ОП ще подготви българското председателство. С други думи направен е исторически компромис в „името на българския народ“.

Този исторически компромис на практика казва следното: Европейската идея не означава действия за благоденствие, а обещание за благоденствие. Обещание, което политиците могат да дават преди избори и после да го забравят. И така в името на българския народ няма да се спазят обещанията, дадени за високи пенсии и заплати. Това ли е европейската идея?

Сега да разгледаме българския политически дневен ред от гледна точка на противниците на ЕС.

Каква по-благодатна среда за тях и действия, които ще бъдат оправдани. На практика през 2018 година България няма да бъде просто България, а политическата сцена на Европейския съюз.И именно на тази сцена противниците на ЕС ще имат възможност да онагледят пред очите на целия свят опорочената вече европейска идея.

Защо казвам опорочена идея? Та нормално ли е ЕНП да печели влияние като противник на националистическите формации и в същото време днес да прави коалиция с Обединените патриоти? Вярно, става въпрос за България, но и ние сме член на ЕС. Нима европейската идея за благоденствие включва в себе си популизма и бягството от предизборните обещания?Вярно, става въпрос за България , но и ние сме член на ЕС.

С други думи, тежко и горко на ЕС, ако през 2018 година българите тръгнат да си търсят обещаното преди изборите през 2017 г одина. Тогава историческият компромис между ЕНП и ОП може да запали фитила на бурето с барут в ЕС.

И така, ние трябва да имаме предвид и противниците на ЕС.

Защото в България през 2018 година те ще имат пълната свобода да докажат, че европейската идея е мъртва. Европейската идея не е популизъм, не е предизборни лъжи. Европейската идея не може да бъде коалиция с националистически партии. И така БРЕКЗИТ може да се окаже розов спомен за ЕС в сравнение с България през 2018 година.

Към всичко това трябва да добавим и фигурата на властелина на Босфора- Реджеб Ердоган. Не бива да забравяме, че ОП като за филмова продукция спираха изселници на границата. Да, благодарение на това ОП днес ще бъдат управляващи в България. Не бива да забравяме, че български политици агитираха срещу референдума в Турция.

През 2018 година за всичко това може да се наложи да плащаме твърде висока цена – приемане на бежанци. Какво му пречи на Ердоган да ни изпрати малко бежанци? Та нали вече ОП имат опит с охрана на границата. Е, този път възрастните жени ще бъдат заменени с млади и обучени „бежанци“.

С други думи, през 2018 година България може да се окаже сцената, на която да рухне европейската идея.

Накрая не може да не споменем и Русия. Просто трябва да си спомним едно интервю от месец ноември 2006 година, дадено от посланика на Русия в ЕС Владимир Чежов. На въпрос какъв принос очаква от България по повод на членството ни в ЕС имаме следния отговор:

„Поради традиционните ни добри отношения България е интересна за нас и като член на ЕС и този интерес не е само икономически. България е в добра позиция да допринесе за отношенията между ЕС и Русия и ние разчитаме, че ще бъдете наш специален партньор, своеобразен троянски кон в ЕС, разбира се извън негативния оригинален смисъл на тази метафора“.

Политическото море в България е само формално спокойно. Мъртвото течение очаква своите политически жертви. В този смисъл опозицията в България е в по-добра позиция.

Парламентарната в лицето на БСП ще има време да стане по-силна политическа формация. Да спечели по-голямо доверие, защото просто ще предлага в НС да се гласуват предизборните обещания на управляващите. А те в името на доброто за българския народ ще обясняват как трябва да направят компромис с обещаното. Извънпарламентарната опозиция ще има време да открие себе си. И тези две опозиции могат да излязат на улицата да се обединят с протестиращи, които си търсят обещаното на изборите през 2017г.

Та това накратко може да е актуализиран политическият дневен ред на България.

Източник:епицентър.бг

“Шпигел“: В Турция назрява буря! Кога Абдула Гюл ще се изправи срещу Ердоган?

 

 

Максимилиан Поп, сп. „Шпигел“

Анкара / Турция

 

Абдула Гюл не се счита за дисидент. Бившият президент на Турция пропусна много възможности да въстане против своя колега по партия и приемник Реджеп Тайип Ердоган: протестите в парка Гези и разследванията по обвинение в корупция през 2013 г., разногласията заради цензурата на интернет през 2014 г.

След оттеглянето си от президентския пост през 2014 г. Гюл фактически излезе от политиката. Но няколко дни преди конституционния референдум на 16 април, надеждите на консервативната опозицияв Турция се съсредоточиха върху него.

Досега Гюл не се е изказвал публично нито в подкрепа, нито против президентската система, която би обединила цялата държавна власт в ръцете на Ердоган. Но на 1 април той се държа демонстративно встрани от митинга на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в родния си град Кайсери.

В държавата на Ердоган, в която сега рядко противоречат открито на президента, такова поведение вече се смята за оскърбление.

Приближени до правителството медии скочиха срещу Гюл, наричайки го „предател“. Неговото мълчание показва колко противоречиви са предполагаемите промени в конституцията на Турция.

Макар Ердоган да създава впечатлението, че едва ли не целият народ го подкрепя. Неговите митинги напомнят на религиозни молитви; миналата събота в Истанбул го приветстваха стотици хиляди. Само че под повърхността всичко клокочи.

Най-малко 50% от турците са против Ердоган. Те го смятат за деспот. И даже сред неговите привърженици се засилва съпротивата. Бившият президент Гюл е смятан за тактик. Той едва ли би застанал срещу Ердоган, ако не е пресметнал, че на 16 април мнозинството ще каже „не“.

Ердоган обвърза политическото си бъдеще с резултатите от референдума. Новата система му предоставя пълномощия, които не е имал дори основателя на Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Той може да назначава министри, а също така и 12 от 15-те конституционни съдии, и да разпуска парламента по собствено желание.

Постът на министър-председателя ще бъде премахнат. Ердоган заяви, че реформата е необходима, за да бъде осигурена стабилността и процъфтяването.

Мустафа Шентоп, заместник шеф на ПСР и председател на конституционната комисия в парламента, сравнява Турция с автомобил: в продължение на много десетилетия страната била управлявана не само от нейния шофьор -0 правителството, но и от пътника – армията.

„Искаме завинаги да отстраним пътника“, каза Шентоп пред чуждестранни журналисти в Истанбул. „ПСР, за разлика от предишните изборни кампании, не може да разпали никакъв ентусиазъм“, каза турският социолог Кемал Озкираз.

„На нея не й достигат аргументи, за да убеди хората в необходимостта от промяна на конституцията“.

Навремето Ердоган се представяше като реформатор. В начато на своето издигане на поста на премиер през 2003 г. зад него стоеше голям съюз от кадри на ислямисткото движение „Милли Горюс“, умерени мюсюлмани, либерални противници на турския военен режим.

Но по своя дълъг път към самодържавието Ердоган жертваше съюзници. ПСР, някога горда народна партия, се изроди в дъщерна фирма на президента. За независими умерени сили в ПСР повече няма място.

Не само Гюл, но и бившият премиер Ахмет Давутоглу и неговият заместник Бюлент Арънч се дистанцираха от Ердоган.

От 50 основатели на ПСР останаха по-малко от половината. Програмата на партията сега се определя от радикалните сили като Мелих Гьокчек, кметът на Анкара. Гьокчек управлява турската столица в продължение на 23 г. Той е бил член на различни партии, преди да влезе в ПСР.

В Туитър Гьокчек атакува активисти на опозицията и журналисти. Той твърди, че бившият президент на САЩ Барак Обама е създал „Ислямска държава“ (ИД), а чужди държави предизвикват изкуствени земетресения в Турция.

Гьокчек, подобно на Ердоган, е на мнение, че Турция е обградена от врагове: превратаджийското движение на Гюлен, терористите от ПКК. Европа била изоставила турското правителство в борбата срещу тероризма. „Вие се наричате демократи“, каза той в интервю за сп. „Шпигел. „Но забранихте пристигането на наши министри.“

Според Гьокчек Турция в продължение на много години е работила за това страната да стане член на ЕС. Но Брюксел непрекъснато отхвърля страната. „Ние не ви харесваме. Вие се отнасяте жестоко с нас“. По неговите чуждестранните медии, сред които и „Шпигел“, отразяват събитията предубедено. „Вие оскърбявате Ердоган, наричайки го диктатор. Защо? Турското правителство се подчинява на народната воля.“

Ердоган изрази подобно мнение по време на свое изказване. Той смъмри европейците, наричайки ги „фашисти“, „съучастници на терористите“, „расисти“ и заплавае да проведе референдум за отмяна на преговорите за влизане в ЕС. ПСР, както и Турция, са представяни от президента в ролята на жертви. Неговите лозунги против Европа трябва да мобилизират националистическите избиратели.

Ръководството на ПСР както и преди разчита на победа на референдума. То няма план Б в случай на поражение. Поради това, смятат наблюдатели, вероятният сценарий е: повечето от турците на 16 април ще гласуват против президентската система, Ердоган ще обяви нови избори, за да си осигури по такъв начин две трети в парламента, необходимото мнозинство за промяна на конституцията.

Но съществува и вероятността критиците на Ердоган да застанат срещу президента. В ПСР се е натрупало разочарование. 16 април може да стане денят, когато вечно прикриващият се Абддула Гюл ще излезе от сянката.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

 

Тома Биков: Последователите на Ердоган са монолитни, противниците му – разединени. Ще има сблъсък!

 

 

Резултатът от референдума в Турция поставя повече въпроси, отколкото отговори.

Турция е страна, която вече век лежи върху цивилизационен разлом.

От 100 години турското общество е остро разделено между силовото озападняване наложено от режима на Ататюрк и естествената реосманизация и ислямизация на страната, която беше възпирана със силата на военните и политическите елити.

Дълбока грешка правят тези, които възприемат светското начало в Турция, като задължително демократично. Напротив, светският характер на турската държава винаги е бил гарантиран от силата на военните и възможността за налагане на репресия от тяхна страна.

През последните десетилетия Западът допусна стратегическа грешка, като настояваше за демократизация на Турция и по този начин спомагаше за разрушаването на фундаментите на военната сила, която гарантираше светския характер на управлението.

Днес Западът трябва да избере какво да подпомага – светска Турция или Турция на народния вот. Този избор е бил валиден винаги и смесването на понятията светски и демократичен е било плод на неразбиране на характера на турската държава и турското общество.

Резултатът от референдума е победа за Ердоган, защото тези 51 процента, които казаха „да“ са монолитни, докато останалите 49 процента са парцелирани на различни части. Сред втората група има и светски и ислямистки настроени противници на турския президент, има последавтели на Ататюрк и последователи на ислямиста Гюлен, прозападни и антизападни групи.

Проблемът е, че при този резултат Турция няма полезен ход, а проблемите за региона тепърва предстоят. Ататюрк, за разлика от днешните си последователи има възможност да действа радикално и максимално свободно, защото зад него стои успешното усилие да съхрани целостта на Турция, която е заплашена при разпада на Османската империя.

Днес последователите на Ататюрк нямат тази легитимност. Ердоган има легитимността на естествения лидер, но политиката му води до застрашаване на целостта на държавата в контекста на кюрдския проблем и ескалирането на напрежението в Сирия.

Със сигурност резултатът от референдума ще повиши градуса на напрежението в Турция, което може да доведе и до кръвопролитни сблъсъци между привърженици и противници на режима на Ердоган.

Повтарям, че противнците не е задължително да бъдат приемани като просветски и продемократични. Напротив, най-смелите сред тях са групи с много по-радикални виждания от тези на Ердоган.

В този контекст, пред българското общество стои огромно предизвикателство, чийто отклик няма да намерим нито в речите, нито в ораторските умения на един или друг политик.

В тази ситуация българското общество трябва да бъде преди всичко единно във всичките си религиозни, етнически и политически компоненти.

В отношенията с Турция трябва да бъдат поставени ясни краткосрочни цели, свързани най-вече с контролирането на мигрантския поток и опазването на неприкосновеността на българските граници.

България трябва да води хладнокръвна и лишена от емоции политика по отношение на Турция.

Във вътрешен план трябва да бъде подпомогнат традиционния за страната ни ислям, който във взаимодействие с православното християнство и останалите религиозни общности да играе ролята на спирачка за навлизането на радикални секти.

Националната цел днес е да спасим държавата и обществото си и да ги прекараме с минимални щети през сложното време, в което живеем. Дано всички сме на висотата на предизвикателствата, пред които сме изправени.

 

Тома Биков,Фейсбук

Проф. Георги Чобанов разобличи Иван Костов: Спекуланти у нас искат да бутнат валутния борд, за да занулят кредитите си

проф. Георги Чобанов, икономист Снимка: БГНЕС

 

Абсолютен мит е, че Валутният борд в България държи скъп лева и пречи на износа – хора с такива твърдения се опитват да го съборят без причина.

Фиксираният курс в сегашното съотношение изобщо не пречи на българския износ. Вижте цифрите – износът ни се увеличава. Къде е логиката? Някои казват: бордът даде стабилност в мизерията. Лъжа е. Мизерията беше преди него. Спомняте си каква жестока хиперинфлация имахме и оттогава българската икономика започна бавно да се стабилизира, а чуждестранните инвеститори точно след този период се обърнаха към страната ни.

Валутният борд за част от българите е някаква екзотика, нещо необичайно, ненормално. Но идеята за Валутен борд е реалност, откакто съществуват парите. Защо? Защото той не е нищо друго, освен система от правила, която определя количеството на парите, които се пускат в обръщение.

А основната дейност на Централната банка е точно тази – да пуска парите в обръщение или да ги изтегля и унищожава. Категорично мога да заявя, че България е много привлекателна за чуждестранните инвеститори.

Има и аргумент, че инвестициите намаляват през последните години. Едно ще кажа – всичко е въпрос на отчитане. Запознат съм с тези цифри, има известно насищане, но пак ще тръгнат нагоре. Защото съм повече от убеден от срещите и разговорите, които съм имал, че България е интересна за чуждите инвестиции именно поради стабилността си.

Ако не е така, обяснете ми, защо половината гръцки фирми си преместиха седалището в страната ни? Ако ние водим по-добра политика, тогава защо трябва да тръгваме по пътя на Гърция, питам аз?

Много е лесен въпросът кой у нас иска да бута Валутния борд – това са тези, които искат да печелят от спекула. Схемата им е проста, искат да нулират кредитите си. Тя е следната: вземате кредит от 2 млн. лв., превръщате го в евро – да кажем 1 млн., слагате го в една швейцарска банка, примерно, идвате си у дома и започвате кампания как да бъде премахнат Валутния борд. Появяват се статии и коментари по медиите как левът ни бил надценен, как износът не върви заради него, как потъва икономиката, стегната от клещите на борда… Така се създава удобният фон на общественото мнение, за да се вземе решение да се освободим от борда и левът да се обезцени в пъти, като през 1997 г. Помните ли какво се получи тогава – криза !? По онова време при деноминацията зачеркнахме три нули. И ако това се повтори – взели сте 2 млн. лв., превърнали сте ги в 1 млн. евро, които сте сложили в чужда банка и при обезценяването на лева се оказва, че си погасявате кредита с половината пари, а с другите сте на чиста печалба. От нищо. Е, това ли да направим? Не, няма да мине вече този номер.

Това, което написа бившият премиер Иван Костов да излезем от Валутния борд, дори не искам да го коментирам. Само ще спомена, че срещна остър отпор от цялата колегия на икономистите в България.

Защото тази идея е фалшификат и нося пълна отговорност за това, което говоря. Ще повторя – свалянето на Валутния борд е необходимост само за спекуланти и мошеници, за никой друг.

Иначе за България е полезно да бъде част от еврозоната, като преди това влезе в чакалнята, наречена ERM 2. Защото това ще разшири значително възможностите ни за търговия. Няма нужда да обменяме валута, ако бъдем в еврозоната, но най-важното – там трябва да влезем със здрава икономика.

С други думи казано – чакалнята ERM 2 е оздравителният дом, там ще се лекуваме, за да задействаме икономиката. Защото стопанската система е една машина, която функционира и произвежда блага. Ако тя работи добре – тогава нашите европартньори сами ще ни поканят. Затова не бива да си губим времето в празно философстване около монетарната система, а да хвърлим всичките си усилия да подобрим икономиката.

Това е сложна, трудна задача, но може да се осъществи. Работи се по този въпрос. Сегашният министър на икономиката г-н Теодор Седларски е компетентен, умен човек, който задвижи процеса, започна работа по стратегията Индустрия 4.0. Наскоро той обясни в публичното пространство, че това е индустрията, при която всичко е навързано чрез мрежата, без значение къде се намира дадено производство или офис. Просто защото всичко се случва онлайн. Човек може да бъде на своето любимо място в България, даде пример министърът, някъде по морето, в стария град в Пловдив или където му харесва, и там да създава продукти с добавена стойност.

Заедно с това, паралелно да върви процеса на автоматизация и роботизация, който няма как да ни подмине и нас. Четвъртата индустриална революция ще преобърне всичко – там ни е надеждата. Нека не се занимаваме повече с финансови трикове, няма да тръгне икономиката по този начин. Финансовата система функционира прилично, нека създадем реалните условия за растеж. Убеден съм, че ще го постигнем. Много се надявам да има приемственост в тази посока.

 

БГНЕС 

Проф. Георги Чобанов, икономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Чете лекции по статистика, иконометрия, принципи на икономическия анализ, институционална икономика. Научните му интереси са в областта на равновесието на стопанската система, разпределението на доходите, бедността, социалната и икономическата политика и др.

Прочети още на: http://www.bgnes.com/biznes/ikonomika/4503535/

 

Американският финансов аналитик Питър Шиф: “Нищо не се е променило и няма да се промени под управлението на Тръмп, гответе се за нова жестока финансова криза“

 

 

Когато Тръмп беше избран, имаше толкова много оптимизъм сред либертарианците и сред консерваторите, че беше кажи-речи физически осезаем. При все това, при изминалите само няколко месеца от неговия първи мандат, става все по-очевидно, че Доналд Тръмп не е спасителят. В ретроспекция, беше глупаво да се мисли, че само една отделна личност би могла просто така да щракне с пръсти и да заличи десетилетия на катастрофално финансово управление и политическа корупция. Глупаво беше да се мисли, че той би могъл да събори една вкоренена бюрокрация, която е много по-мощна отколкото повечето хора могат дори да си представят.

Но не всички бяха убедени, че Доналд Тръмп ще е в състояние да обърне кораба. Питър Шиф знаеше, че пораженията, нанесени от политическия истаблишмънт са необратими, че финансовата ни система е живяла назаем. В най-новото му интервю за Future Money Trends, Шиф обяснява защо Тръмп не може да спре неизбежното и как да запазите активите си пред икономическата катастрофа, която се задава:

“Доналд Тръмп вече би трябвало да е разочаровал много от онези хора, които смятаха, че сме в състояние да постигнем промяната, че ще направим Америка отново велика. Ние обаче не отменихме Obamacare /крайно оспорваната реформа в общественото здравеопазване, въведена от Барак Хюсеин/, тя е тук, за да остане завинаги. Данъчната реформа е мъртва. Отново пускаме бомби.

Имам предвид, че е доброто старо време, нали? Всеобхватно правителство… още по-големи дефицити… повече евтини /напечатани/ пари… поддържане на въздуха в балона… Приближаваме се към голяма финансова криза.“

Тази голяма криза обаче няма да бъде такава, каквато повечето хора биха могли да очакват. Както отбелязва Шиф, тя няма да бъде задействана от само един сектор на икономиката, както видяхме по време на последния финансов колапс. Кризата ще дойде със самия долар, което Шиф казва, че ще доведе до рязко покачване на цените на благородните метали. Всеки приема за даденост, че доларът е господар, но това няма да продължи още дълго. Не и докато нашето правителство продължава да увеличава дълга като трескав комарджия, което поне в този момент под управлението на Тръмп, не изглежда да се промени.

“Доларът живее буквално назаем. Ние просто не го знаем. Това е като граната с предпазител, но ние не знаем колко дълго още ще удържи предпазителят. Доларът според мен, е в един голям балон. И мисля, че е в момент на спад. Мисля, че след като веднъж вече е слязъл от върха, той ще продължи стремглаво да пада. И мисля също така, че ще достигне до още по-ниски нива от тези през 2008 г.

Мисля, че ще спадне обемът долари. Защото последният път, това, което спаси долара беше финансовата криза и тази криза засегна всеки един, който беше купувал долари. Следващата криза обаче мисля, че няма да бъде същата като тази, която имахме през 2008 г. Мисля, че доларът ще бъде кризата. Не мисля, че ще бъде криза с мед и масло.

Това ще бъде валутна криза, така че това ще бъде криза на правителството на САЩ. Няма да е на ипотечните пазари, които да са се взривили. Тази криза ще е на пазара на държавните облигации. Федералният резерв е този, който ще бъде взривен. И това ще бъде грамадно отрицание на долара, не неговото утвърждаване.“

Ние наистина не знаем колко още дълго ще успее да действа предпазителя, но няма никакво съмнение, че досега това е работело. Има една разочароваща истина в икономиката и тя е, че вие можете да предвидите, че нещо ще се случи, но вие не можете никога да предвидите кога това нещо ще се случи.

Това е така, защото икономиката е изградена върху цифри, които е лесно да бъдат сметнати, но е невъзможно да се предскаже как хората ще реагират на тези цифри. В нашия случай хората не искат да повярват, че икономиката ни е построена върху къщичка от карти и че техният стандарт на живот е в смъртна опасност. Това преднамерено невежество, това доверие, могат да продължат да поддържат шоуто да продължи много след като завесата е трябвало вече да е паднала. И въпреки това обаче, не е размерът на доверието, който може да задържи една неустойчива система, работеща завинаги под този знаменател. В крайна сметка става невъзможно да бъде игнорирана реалността.

“Тръмп не иска да застава начело на един голям спад в жизнения ни стандарт, но в крайна сметка това ще трябва да се случи. Защото това е условието на цялата тази излишна консумация, която се случва още отпреди той да стане президент. Знаете ли, ние жертвахме нашето бъдеще, за да се отдадем на миналото ни. Бъдещето е сегашното ни настояще. Ние сме тук и вече е време да платим цената.“

Има едно-единствено нещо, което бихте могли да направите, според Питър Шиф. Обезпечете себе си и семейството си с реални активи като злато и сребро, които ще държат финансите ви непотопяеми по време на наближаващата валутна криза.

Автор: Тайлър Дърдън (Tyler Durden), 14.04.2017 г.
Източник: zerohedge.com
Превод: Р. Григоров / Българска Легия за информационна защита  
Anony Bulgaria

 

 

Война между Джордж Сорос и Виктор Орбан. Кой ще победи?

В края на март правителството на Виктор Орбан внесе в унгарския парламент законопроект, който предвижда чуждите университети на територията на страната да се разделят с лиценза си, ако нямат кампус в родните си страни. Това предизвика вълна от недоволство, тъй като единственият университет, който попада под ударите на новата разпоредба е Централноевропейският университет (ЦЕУ) на Джордж Сорос в Будапеща. Въпреки протестите обаче парламентът одобри проекта, а на 10 април го подписа и президентът Янош Адер.

 Натискът на Унгария върху университета на Джордж Сорос в Будапеща е заради много повече от едно учебно заведение. То е част от идеологическата битка, която ще доминира европейския и северно-атлантическия дискурс в следващите години.

 Каквото и да се говори за Виктор Орбан, неговите ходове са бързи и решителни. Когато хиляди демонстрираха в Будапеща срещу неговото предложение за затягане на регулациите за чужди университети, протестиращите говореха за продължителна съпротива. Два дни по-късно, сделката беше готова. Орбан прокара предложението в парламента, показвайки ефикасност, която би впечатлила дори Ангела Меркел, ако тя не проявяваше недоверие към него по други теми.

 Неговата цел е Сорос, най-заможният син на Унгария, който се е превърнал в омразна фигура за националистите в Европа. И в човек, който разделя страната на две. Много унгарци се възхищават на философията на Сорос и го възприемат като благотворител. От друга страна, също толкова много смятат влиянието му за престъпно и отхвърлят неговия глобализъм.

 За либералите Унгария е огромно разочароване. В началото на 90-те години страната е възприемана като най-западно ориентираната от бившия Варшавски договор. Само преди 20 години Социалистическата партия и Алианса на свободните демократи разполагат със завидно мнозинство в унгарския парламент. Но след като страната е изправена пред банкрут, управляващите са принудени да въведат непопулярен пакет от мерки за ограничения, който позволява на партията ФИДЕС на Виктор Орбан да направи рязък скок от 20 до 148 места на изборите през 1998 г. В следващото десетилетие битката е ожесточена, до 2010-а, когато обвиненията за гигантска корупция, довели до протести, нанасят смъртоносен удар върху Социалистическата партия.

 Оттогава насам Орбан използва огромното си мнозинство, спечелено през 2010-а, за промени в конституцията и отчасти доказва себе си като политически хамелеон. Например, едновременно култивира близки отношения с Владимир Путин и с ултра патриотичното правителство на Полша. И въпреки че руски компании печелят огромни договори в секторите на транспорта и енергетиката, всеки път когато Европейският съюз обсъжда антируски санкции, Будапеща беусловно ги подкрепя.

 В Европейския съюз поведението на Унгария спрямо мигрантската политика неведнъж буди възмущение. Докато Ангела Меркел отваряше немските врати, Орбан конструираше ограда, за да държи новодошлите далеч от унгарските граници. Въпреки това ФИДЕС е политически свързан с немската ХДС на Меркел и с ЕНП в Брюксел, и колкото и да е парадоксално, се е доказала като най-лоялния партньор при гласуванията в Европейския парламент. Член на ЕНП наскоро сподели пред Politico, че европейските парламентаристи от ФИДЕС „гласуват с нас в 98% от случаите, което е дори повече, отколкото немските им колеги в ЕНП“. Това показва гениалната двойна игра на Виктор Орбан.

 Защото докато той е зает да събаря либералната демокрация в Унгария, европейските помощи за страната продължават, достигайки средни стойности от 2,4% от БВП 2004-2014. А европейското недоволство се изразява по-скоро в тихо мърморене, отколкото в звучен рев. Дори и американците изглеждат относително кротки и смирено обобщават, че „Вашингтон е разочарован от ускорения законодателен процес, насочен срещу Централноевропейския университет“. В същото време, увертюрите на правителството към Доналд Тръмп, смятан за потенциален партньор и „себеподобен“, са посрещнати с мълчание.

 Докато всеки знае, че очевидно желанието на Орбан е да „отреже крилата“ на Сорос, същинското законодателство е доста по-неясно. То принуждава чужди университети да затворят, при условие че не съществува двустранно споразумение между Унгария и страната, откъдето идват. В случая с Централноевропейския университет, единственият начин да продължи съществуването си би бил, ако се отвори „университет-майка“ в Съединените щати. В резултат на това други страни като Австрия, Румъния и Литва предлагат себе си като алтернативни локации.

 ЦЕУ е основан през 1991 г. в Прага, преди бившият президент Вацлав Клаус да го „изрита“ няколко години по-късно. По онова време мисията му се синтезира така: „Да обучава нов корпус от регионални лидери, които да помогнат за консолидирането на преходните процеси в региона“. През 2000-а фокусът се измества върху „подчертано внимание  към демокрацията и човешките права“. Сред възпитаниците на университета са азербейджанските дисиденти Илгар Мамадов и Рашадат Ахундов, сръбският про-натовски активост Сърджан Цвийч и сегашният президент на Грузия Гиорги Маргвелашвили. Така, мнозина в страната се страхуват, че Будапеща е организатор на своя собствена фабрика за „цветна революция“.

 До момента Орбан и Сорос неведнъж са изразявали недоволството си едни от друг. Преди две години министър-председателят обвини милиардера, че е отговорен за мигрантската криза: „Неговото име вероятно е най-добрият пример за тези, които подкрепят всичко, което отслабва националната държава и всичко, което променя традиционния европейски начин на живот“, казва Орбан в едно радиоинтервю. „Тези активисти, които подкрепят мигрантите, без да искат стават част от международната мрежа за трафик на хора.“

Сорос отвръща на удара, казвайки от своя страна, че той се опитва да „подкрепи европейските ценности“, докато действията на Орбан правят обратното – подкопават ги.

През февруари тази година конфликтът се засилва: „Огромни хищници плуват тук. Това е трансграничната империя на Джордж Сорос, с тонове пари и международна тежка артилерия“. Орбан настоява: „Проблематично е, че те се опитват тайно и с чужди пари да влият на унгарската политика!“

Партията на Орбан е сто процента на борда. Силард Немет заместник-председател на ФИДЕС, казва още през декември , че победата на Доналд Тръмп изцяло променя играта: „На тези организации трябва да се отвърне подобаващо и да бъдат избутани назад с всички възможни средства. Те трябва да бъдат пометени!  Вярвам, че международните условия след изборите са точното време за това.“

 Тези двама играчи тежка категория са унгарци, но едва ли могат да бъдат по-различни. Сорос е милиардер, чието богатство от 25 млрд. долара представлява 20% от БВП на родната му страна. В Будапеща той израства в семейството от горната средна класа, баща му е адвокат, а майка му – от богато семейство на търговци на коприна. На 17-годишна възраст напуска Унгария и емигрира в Обединеното Кралство, където учи в Лондонския икономически университет (London’s School of Economics). 10 години по-късно отива в Ню Йорк и в края на 30-те си години полага основите на собствена фондова компания за мениджмънт.

 Като контраст, Орбан е момче от провинцията. Идвайки от селската област на Фейер, където баща му работи в аграрната сфера, той следва право в Будапеща. Ненавижда живота в града и се мести в малкия Солнок, пътувайки за работа до столицата. През 1989 г. прекарва няколко месеца в университета в Оксфорд, по ирония на съдбата по програма на Сорос, но бързо се връща в Унгария, за да влезе в политиката.

 Веднъж Сорос казва, че се е надява неговата фондация да помогне на Унгария да стане страна, „от която не бих искал да емигрирам.“ Но изглежда, че сега, когато е на 86-годишна възраст, неговата амбиция да моделира политиката на родната си страна по свои образ и подобие се е провалила. Мнозинството от унгарските гласоподаватели симпатизират и подрепят амбицията на Орбан да създаде една нелиберална, национална държава в рамките на ЕС. И няма съмнение по какъв начин политикът печели.

Браян МакДоналд, RT

Източник:епицентър.бг

Слатински: 94% българи храним 6% хрантутници

Има нещо знаково и знаменателно, нещо като символ и метафора на целия Преход и на цялостното постпреходно статукво в това, че връхлитащото ни управление търси трескаво ресурси преди всичко и най-вече из заделяните пари за инвалиди и болни, социално слаби и бедни, нещастни и неудачни хорица, а не в ограничаването на корупцията, а не във възпирането на контрабандата, а не в оптимизирането на администрацията и спирането на свръхпроизводството на нови и нови структури в нея, и особено не в принуждаването на олигархията да намали своята ненаситна алчност и безпощадна хищност при изсмукването на обществените финанси, не в доказването на законността на придобитото от нея имущество, не в отделянето й от държавата и спасяването по този начин на остатъците от държавност!

Веднага се вижда на кого служи властта у нас, която и да е власт. Богатият – богат, открадналият – откраднал, спечелилият – спечелил, победилият – победил, а битите, унижените, злощастните и слабите – за тях говори продължението на въпросната поговорка.

Знам, че звучи малко сиромахомилско, но понеже социалният президент Първанов през първия мандат нямаше секретари по здравеопазването и образованието (но имаше трима външнополитически секретари, плюс един по националната отбрана, още един по военната сигурност и моя милост по националната сигурност), то в неговата администрация национална сигурност бе всичко, с което никой друг не искаше да се занимава.

 И затова се занимавах аз – онкоболни, хора с увреждания, бедни, болни и нещастни човешки същества. И знам как живеят те. Затова всичко в мен се обръща, когато разбирам, че отново те са виновниците за продънените бюджети и сметките без кръчмар на властта. Само те и никой друг.

 А най-вече не е виновна олигархията. И никога няма да се посегне на горните 6% от обществото ни – само 6% или цели 6%, които останалите 94% хрантутим. Защото така ни се пада…

Николай Слатински, Фейсбук

САЩ пускат в действие “Стратегия на анакондата“ срещу Русия, Москва готви контрамерки

 

 

Боян Чуков, Фейсбук

С цел реализиране на геополитическия план наречен „Стратегия на анакондата“, приложен за първи път от генерал Уинфилд Скот по време на гражданската война в САЩ, НАТО години наред изгражда плътен кордон от военни бази около границите на Руската федерация. Военните бази на НАТО на българска територия са звено от „Стратегия на анакондата“. Впечатляващото название на плана е измислено от журналисти.

Подобно на анаконда, която стяга своята плячка, многочислените армия и флот на северняците е трябвало да обхванат източната и западната част на Конфедерацията, да завладеят Мисисипи и да задушат търговската активност на разбунтувалите се щати, зависещи от доставките на промишлени стоки по море.

В Русия се разработват въоръжения, които да могат да противодействат на „Стратегия на анакондата“. В началото на месец февруари 2017 г. се появи съобщение (https://rg.ru/…/u-tanka-armata-poiaviatsia-specificheskie-a…), че държавната корпорация „Росатом“ е започнала да създава специфични „атомни“ боеприпаси за модерния танк „Армата“.

Новите снаряди за „Армата“ ще бъдат достатъчно мощни, за да могат да унищожат коя да е бронетанкова техника на страните от НАТО, а също и отбранителни съоръжения. За танковия екипаж боеприпасите са безопасни. В момента се провеждат изпитателни стрелби с разработения нов оръжеен продукт. Ако може да се създаде подобен снаряд за „Армата“, то не е проблем да се произведе аналогично торпедо за подводница.

В англоезични специализирани сайтове (http://www.chinatopix.com/…/russia-developing-nuclear-tank-… ) от няколко дни се появиха коментарии по темата. В предаване по един от американските телевизионни канали експерт е коментирал новината за разработвания нов снаряд за танка „Армата“.

Променят се кардинално принципите на танковите сражения. Разработваният снаряд е с мощност 1000 пъти по-малка от атомната бомба, хвърлена от американците върху Хирошима – приблизително 10 тона тротил. Въпросното тактическо атомно оръжие неутрализира всички планове на НАТО за борба с руските танкови армади. Американският експерт е намекнал, че ако това стане реалност, то тогава – finita la comedia за НАТО.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Коя е “Желязната лейди“, която може да спре Ердоган по пътя му към трона на падишаха?

Мерал Акшенер Снимка: Уикипедия

 

 

Коя е жената, която може да спре Ердоган по пътя му към тотална власт? Турция се подготвя за референдума в неделя за пакета конституционни реформи, който би трябвало да даде на президента Реджеп Таийп Ердоган огромни правомощия, но очите в Анкара са вперени в една жена, която иска на всяка цена да вгорчи живота на турския президент. Името й е Мерал Акшенер, пише американското издание „Политико“, цитирано от хърватския „Ютарни лист“.

Преди почти 20 години тя бе министър на вътрешните работи, а в Турция е известна и с названието, прославило Маргарет Тачър – „Желязната лейди“. Акшенер, 60-годишна ветеранка на турската политика, бе член на Партията на националистическото движение /ПДД/, но когато видя, че колегите й дават подкрепа на Ердоган в парламента когато това бъде необходимо, тя вдигна ръце от всичко и тръгна по свой път. Тя реши почти сама да се противопостави на могъщия държавен глава, а движението, което обедини около себе си, стана толкова масово, че разтревожи и самия Ердоган, пише „Политико“.

В момента Акшенер е единствената личност, която стои на пътя на плановете на Ердоган да си осигури официално всемогъщество в Турция. Нещата отидоха толкова далече, че някои анализатори смятат, че тъкмо тя държи ключа за амбициите на президента.

С всяка седмица нейните митинги стават все по-масови. Журналист от вестник „Политико“ бе свидетел на неин митинг в Анкара и на всеобщата еуфория, която се създаде, когато Акшенер излезе на трибуната. От публиката се чуха и възгласи „Мерал премиер!“

„В неделя в Турция гласуваме за запазване на републиката. Или за това да дадем съдбата на републиката ни в ръцете на една личност.“

Публиката реагира с възмущение при споменаването на Ердоган, но Акшенер я спря с думите: „Не се възмущавайте, просто гласувайте с „не“ в неделя“. Последва силен аплауз, пише „Политико“.
Политическите анализатори са доста изненадани от такова развитие на събитията, тъй като такива митинги обикновено правят членовете на управляващата партия. А Акшенер дори няма място в парламента.

В навечерието на референдума Партията на националистическото движение е разделена на две. Първата част се присъедини към Ердогтан, а останалите „отпаднали“, надигат глас из цялата страна в компанията на „Желязната лейди“.

Ердоган и хората му се постараха да натикват Акшенер и привържениците й в колкото може по-малки помещения и да й забранят да се изявява на открито. Това обаче не са единствените им методи. В Истанбул например „случайно“ спря токът насред неин митинг.

Юсуф Халачоглу, „отпаднал“ от ПДД, не се съмнява, че всички тези номера са приложени тъкмо по заповед на Ердоган. „Опитваме се да обясним на хората, че такива неща ще се случват, ако референдумът мине. Ердоган ще има абсолютна власт и ще взима решения за всичко“.

Хората на Акшенер пак „минават“ добре в сравнение с другите активисти и партии, които се опитват да надигнат глас против Ердоган и да агитират да отговор „не“ на референдума. Те са физически нападани, а някои дори са платени в затвора, пише „Политико“.

Почти никой извън Истанбул и Анкара няма представа, че това се случва, тъй като управляващите контролират абсолютно всички медии. Журналистите, които не се вслушват в напътствията, имат само една опция – затвор.

Въпреки всичко анкетите, цитирани от БТА, сочат, че резултатите на референдума в неделя ще бъдат много близки. Допреди две седмици Ердоган изоставаше, но през последните няколко дни отново води в предпочитанията.

„На Турция й е необходим силен лидер. Повечето избиратели на ПДД ще гласуват с „да“, а Акшенер няма никакво вблияние, тя е слаба“, каза Али Гюлер от ПДД.

Акшенер не е съгласна с тази констатация. Тя е уверена, че 80 процента от избирателите на ПДД ще бъдат против конституционните промени.

Възможно е да е права. „Политико“ посочва, че повечето избиратели от ПДД се чувстват измамени, че тяхната партия подкрепи Ердоган.

В Турция се смята, че общо 12 процента от избирателите са на ПДД. Не е голям брой, но в този момент „отпадналите“ от ПДД все пак може да станат езичето на кантара на референдума, което да срине „султанските мечти“ на Ердоган, пише „Политико“.

 

Източник: Нова тв

 

Българските турци и референдумът на Ердоган

 

 

Предполага се, че в Турция живеят поне 1 милион души с български корени. В България пък живеят близо 700 000 български турци, посочва Дойче веле.
Как са настроени те към турския президент и неговия референдум? Какво им влияе най-силно?

Половината от българските мюсюлмани подкрепят Ердоган и неговия режим. Една пета пък заемат твърда позиция срещу водената от Анкара политика. Това сочат току-що публикуваните изводи от обширно социологическо изследване на нагласите сред мюсюлманите в България, от които, впрочем, над две трети са от турски произход. Анкетата е проведена в края на миналата година и е дело на „Алфа Рисърч“ и Нов български университет, а финансовата подкрепа е осигурена от фондация „Конрад Аденауер“.

Изпълнителната директорка на „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова констатира, че по ключови въпроси като отношението към режима на Ердоган и неговия най-изявен критик Фетхуллах Гюлен над 50% от участниците в сондажа са реагирали с традиционния за малцинствата в България отговор „Не мога да преценя“. „Това е много удобна реакция на въпрос, касаещ опасната и пълна с обрати политика в балканските страни по отношение на етническите и религиозните малцинства. Само преди две години около 40% от участвалите в наша анкета етнически турци отговориха, че се страхуват от нов „Възродителен процес“ и смяна на имената“, изтъква Димитрова. Според нея, значителна част от българските мюсюлмани са с много нисък образователен статус. Наивно е да се очаква, че повечето от тях могат да направят разлика между Ердоган и Гюлен или дори между ДПС и ДОСТ.

Все пак се наблюдават и някои трайни тенденции в нагласите на българските граждани, които изповядват исляма. „Нараства и доверието, и недоверието към Ердоган“, твърди Димитрова. Така например делът на противниците на настъплението срещу завещаната от Ататюрк светска държава са вече една пета от българските мюсюлмани. Всеки единадесети подкрепя Гюлен, нарочен от Ердоган за най-голям враг на сегашния режим в Турция. Все пак доверието на българските мюсюлмани към Турция в сравнение с 2011 е нараснало към края на 2016-та с 10%.


Най-силното влияние идва от медиите

Главният редактор на излизащия в София на турски и български език вестник „Седмичен обзор“ Мехмед Юмер не е изненадан от нарастващата подкрепа сред българските турци за наложената от Ердоган диктатура. „Две трети от програмите на кабелните телевизии в компактно заселените с турци райони са базирани върху съдържанието на турските канали. А в Турция има над 400 телевизии. В условията на сегашната жестока и всеобхватна цензура след масовото спиране на опозиционните медии, в огромната си част тези канали излъчват пропагандни послания в услуга на „мероприятията“ на режима“, казва Юмер. Той допълва, че някогашната „желязна завеса“ между  България и Турция понастоящем е заменена от „стена на страха“: след опита за преврат контактите между турците от двете страни на границата са почти напълно замрели.

Журналистът от „Седмичен обзор“ Тайфур Хюсеинов смята, че корените на пълния монопол на турските медии се крият в отказа на българската държава да осигури на малцинствата в страната минимално информационно покритие на майчиния им език. „Спомнете си за скандалите около т.нар. турски новини по БНТ, които се излъчваха в абсолютно непопулярното за гледане време между 16 и 17 часа. За разлика от тях, турските медии показват завидна информираност за проблемите и всекидневието на мюсюлманите в България и са добили голяма популярност със сапунените си сериали и шоу-програми“, посочва Хюсеинов. Според него, при такова насищане с контролирано от Анкара медийно съдържание е трудно да се обясни на българските турци на майчиния им език кои са клопките, поставяни от Ердоган с предстоящия референдум.

Освен, че евентуална победа ще му позволи да управлява Турция безалтернативно до 2029 година, с предлаганата нова конституция Ердоган цели да размие напълно независимостта на трите власти, да бетонира политическата доминация на своята партия в тях и практически да управлява страната с укази с ранг на закони, които парламентът на практика трудно би могъл да отхвърли. „Дори и привидно демократичното предложение за сваляне на допустимата минимална възраст за получаване на депутатски мандат от 25 на 18 години издава намерението бързо да бъдат вкарани във властта децата и внуците на апаратчиците от управляващата партия“, изтъква Мехмед Юмер.


А българските турци в Турция?

От 1950 година насам близо 550 000 български турци са се преселили в Турция – по-голямата част от тях покрай принудителното преселване по времето на комунистическия режим в България. Понастоящем поне 1 милион от 55-те милиона турски гласоподаватели имат български корени, като една четвърт от тях са запазили българското си гражданство. Възможно ли е наскоро обнародваното и подписано от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ послание към българските турци в Турция да гласуват с „не“ на референдума на Ердоган да окаже някакво влияние върху крайните резултати? Мехмед Юмер и Тайфур Хюсеинов предполагат, че по-голямата част от преселниците от България ще отхвърлят предложените от Ердоган радикални конституционни промени. „Независимо, че привържениците на подкрепяната от Ердоган и съперничеща на ДПС партия ДОСТ надделяха в турските секции по време на мартенските избори за Народно събрание, аз съм убеден, че по-голямата част от поддръжниците и на двете „турски партии“ в България ще защитят наследството на Ататюрк и ще гласуват против предложените от управляващите ислямисти промени, които целят да го унищожат“, казва Тайфур Хюсеинов.

Той изтъква, че преселниците от България са с относително висок образователен статус и голяма част от тях изповядват принципите за разделение между държавата и религията. Турците с българско гражданство са възпитани в атеистичен дух и нарастващото влияние на авторитарните идеи на ПСР няма да променят особено начина им на гласуване, смятат журналистите от софийския „Седмичен обзор“. „Големият проблем в случая е как посланията на Мустафа Карадайъ и неговия ментор Ахмед Доган, които са в открит конфликт с партията на Ердоган, ще стигнат до преселниците с български корени“, изтъква Мехмед Юмер. Той напомня, че единствената световна медия, която е разпространила тези послания на турски език, е турската редакция на радио „Дойче веле“.

 

 

 

 

Александър Дугин: Трета световна – начало?

Александър Дугин

 

 

Александър Дугин, Геополитика.ру
Източник: A-specto

На 7 април 2017 г. Съединените американски щати за пръв път от началото на кризата в Сирия нанесоха масиран удар срещу формирования на сирийските въоръжени сили. Ще ескалира ли конфликтът до пряк сблъсък между Вашингтон и Москва? A-specto публикува анализ на събитията на известния руски философ и геополитик Александър Дугин.

Това, което се случи на 7 април 2017 г. може се превърне в началото на Трета световна война. По принцип никой не иска войни, но за нещастие те се случват. Понякога са световни. Поради това мисля, че в ситуация на каквато и да е катастрофа, преди всичко е нужно да запазим спокойствие и да съберем мислите си.

Сутринта на 7 април 2017 г. военновъздушните сили на САЩ за пръв път от началото на дългогодишния конфликт в Сирия нанесоха масиран ракетен удар с ракети „Томахоук“ по авиобаза на сирийските ВВС. Тоест по нас. Защо ние не използвахме комплексите за противоракетна отбрана? Според една от версиите това е поради факта, че те са недостатъчни за отразяване на пълномащабна атака от страна на американските войски – комплексите са били предназначени преди всичко за борба срещу ракетни удари от други възможни противници. Втора версия: Москва не е посмяла да даде заповед, тъй като това би означавало необратимо начало на война със САЩ. Вашингтон взе решение и е знаел какво би последвало, ние – не.

Какво следва? Преди да пристъпим към прогнозите, си заслужава още един път да хвърлим поглед върху контекста – началните условия за това, което може да стане Трета световна (въпреки че може и да не стане).

Претекстът за американска инвазия

Претекстът, който Вашингтон използва за нанасяне на удара, беше химическата атака. Това, че атаката не е извършена от Асад е очевидно, защото тя беше най-неизгодна за него. Освен това прибягването към химическо оръжие в днешното положение, в което се намира Асад, би било самоубийствено. Съществува много малка вероятност това да е трагична злополука – попадане на сирийска ракета в склад с химическо оръжие, което „Ислямска държава“ притежава, и за съхранението на което терористите бяха обучени от европейски инспектори. Но подобно съвпадение, разрушаващо в един миг сложния баланс на силите в световен мащаб, би било твърде изненадващо. Но за терористите и техните инструктори, представляващи Световното правителство (същото Блато, което обеща да пресуши Тръмп), това не е трудно да бъде организирано. За тях то дори е изгодно. Не успяхме да въвлечем САЩ във война срещу Русия с Хилари, ще действаме с други средства – чрез Тръмп, решиха на практика глобалистите и намериха повод.

Блатото пресуши Тръмп

Решението за атаката е взето от Доналд Тръмп. По този начин той престана да бъде Тръмп и започна наново като превъплътена в мъж Хилари. Това е Хилари-травестит. Всичко, срещу което Тръмп се бореше в хода на предизборната кампания и обеща да промени, сега беше парафирано с неговия подпис. Следователно решението не е взето от него. Той просто показа, че от сега нататък не е в състояние да реши каквото и да било. Под натиска на медиите и политиците от Блатото той предаде всички свои немногочислени, предани последователи, които представляват не Съвета по международни отношения, не неоконите, не Дълбоката държава, а „добрата стара Америка“.

Тази „добра стара Америка“, която избра Доналд Тръмп за свой президент, отново беше изиграна – тоест остана без Тръмп. Това, което направи Тръмп, позволявайки си да „убеди“ себе си в съпричастността на Асад към химическата атака (с други думи на Русия), означава капитулация. Показателно е, че в навечерието на ракетната атака той с лека ръка освободи Стивън Банън, може би единственият истински консерватор без приставката „нео“ в неговото обкръжение. Той искаше да пресуши Блатото. Похвално. Но това начинание е рисковано. Блатото пресуши Тръмп. Това, което се случва днес в Сирия е напълно идентично с това, към което се стремяха глобалистите – тоест Блатото.

Факторът Тръмп се изпари пред очите ни. Той се налудува и от сега нататък е пешка в играта на по-сериозни сили. Той показа, че вече не е Тръмп. Може да има още един опит на Тръмп да „стане Тръмп“, но едва ли.

Американската сянка

Историята с Тръмп, с неговата блестяща предизборна кампания, неговата борба срещу глобалистите, която беше неочаквано за всички подкрепена от мнозинството американци, разкри сложната структура на американското общество, което, както се оказа, далеч не е толкова монолитно.

На първо място все още я има „добрата стара Америка“, изолационистка и консервативна, която реши, че е избрала своя представител. В крайна сметка Тръмп прекрасно изигра именно тази роля. Ние на практика забравихме за тази „добра стара Америка“, която засенчи фанатичния и демоничен глобалистки елит. Оказа се, че тя все още е тук. Това е много важно и въпреки че тя няма власт и нейният кандидат се оказа доста слаб, с нея вече не може да не се съобразяват. Това е най-важното и най-обнадеждаващото откритие на историята с Тръмп.

Освен това „добрата стара Америка“ има и външнополитическа платформа – това е реализмът, тоест America first. САЩ не трябва да се ангажират с това, което не ги засяга пряко. Такъв изолационизъм като цяло преобладава в САЩ до идването на власт на Удроу Уилсън и частично след него в периода на трима републикански президенти – Хардинг, Кулидж и Хувър. Всъщност именно реализмът в международната политика – невмешателството, съсредоточаването върху вътрешните проблеми, отказът от империализъм – беше взет от Тръмп за основа на неговата програма.

На второ място зад Хилъри и Обама стоеше най-влиятелната структура в определянето на курса на външната политика на САЩ – Съветът по международни отношения (Counsel on Foreign Relations, CFR). Тази организация откровено говори за нуждата от създаване на Световно правителство. На практика това е щабът на глобализма – Билдербергският клуб или Тристранната комисия, а също така глобалните финансови институции и транснационални корпорации от РФС до Световната банка – всички се координират именно от CFR. Тръмп ги нарече Блато. На Блатото очевидно това не му хареса.

Методът на действие на CFR е меката сила. CFR не бърза, постепенно подготвя своята агентура практически във всички страни в света и дава вид, че няма да прави отстъпки. На практика във всички страни външно лоялните на властите, но вътрешно ориентирани към глобализма елити (политически и икономически), които ние наричаме „шеста колона“, са свързани именно с CFR. CFR представлява интересите не толкова на Америка, колкото на световната транснационална финансова олигархия. За тях САЩ е само един от инструментите – въпреки, че е най-могъщият. Цветните революции, меката сила, инфилтрацията в обществото, противопоставянето на непризнаващите Световното правителство – всичко това е тяхна специфика. CFR са либерали, а тяхната цел е разпространение на либерализма в глобален мащаб. Либерализмът е тяхна идеология. Тръмп се скара с CFR. Това е факт. И CFR го разбраха и реагираха подходящо – приведоха в бойна готовност цялата армия американски либерали, която се разбунтува срещу Тръмп вътре в страната – от марша на феминистките и Мадона до размириците на анархистите.

Но CFR не е единственият силов център в САЩ. Такъв са и неоконите. През последните години при управлението на Обама те загубиха своите позиции, но въпреки това запазиха определено влияние. Неоконите са открити привърженици на американския империализъм. За тях международната общност е бреме, те строят глобална американска империя и именно така я назовават. Ако CFR постоянно се заиграва с тези, които се опитва да пороби, то неоконите пряко наказват непокорните. Типичен неокон е Маккейн. Неоконите са привърженици на преките военни интервенции, свалянето на непокорни правителства, държавните преврати и физическото ликвидиране на противниците. Тръмп се противопостави и на тях, което беше видно от враждата му с Маккейн.

Накрая съществува и Deep State, „дълбоката държава“, „държавата в дълбините“. Това са американските служби и държавниците, представляващи военно-промишления комплекс, разузнавателната общност и редица пазители на американската идентичност – Manifest Destiny. Те нямат идеология и се опитват да запазят определена приемственост в американските институции. Но, разбира се, те не са лишени от влиянията на различни идеологии. CFR има голямо влияние над Deep State, а през 90-те години над нея нарасна и влиянието на неоконите. Преди сто години в тази американска Deep State преобладават реалистите и традиционните консерватори, но постепенно те са изтикани в периферията. Именно поради това Deep State в лицето на ръководителите на американските специални служби не изрази лоялност към Тръмп, продължавайки показното разследване на измисленото вмешателство на Русия в изборния процес и поддържайки кампанията на либералите, базирана на мощно тиражираните fake-news. По този начин Deep State застана на страната на враговете на Тръмп в шантажирането му с руския фактор.

Подобен обрат показва, че Тръмп е без никаква институционална опора на президентското кресло. Дори и в Републиканската партия (GOP) го поддържа малцинство. В такава ситуация може или да се надяваме на чудеса и гений от страна на Тръмп, или да се готвим за това Блатото в едно от трите си проявления – CFR, неоконите или Deep State, да подчинят Тръмп. А в случай, че това не се получи, то с общи усилия те просто ще го ликвидират.

В утрото на 7 април фактически стана ясно, че това вече се е случило. Този Тръмп, когото „добрата стара Америка“ избра, е мъртъв. Новият „Тръмп“ прави точно обратното на това, което е обещал. Реалистът Тръмп не може да има нищо общо с това, което се случва в Сирия – с изключение на обединяването на усилията с Русия за ликвидиране на ИДИЛ.

Той обеща да прекрати интервенциите, но действа другояче. Президентът внезапно повярва в друга глобалистка лъжа – тази за „химическата атака на Асад“ и без изясняване на обстоятелствата взе „решение“ – припряно подписа подхвърления му документ за ракетна атака срещу сирийската база.

Това е т.нар. reality check. Думите са едно нещо, делата – друго. И в края на краищата двете не се припокриват.

Кой управлява Тръмп отсега нататък?

Ако това не е Тръмп, а „ликвидиран“ Тръмп, то тогава кой е взел решението за ракетната атака? Съдейки по нейната бързина – неоконите – най-вероятно в съгласие с Deep State. CFR биха действали по друг начин. Те биха предявили на Русия някакъв задушаващ проект, биха написали черна точка (въпреки че взривът в метрото в Петербург и демонстрациите на зомбираните ученици на Навални бяха, на практика, такава черна точка) и най-важното – биха предложили компромис чрез своята агентура, която изобилства в руския елит. Фактът, че провокацията беше извършена внезапно и ударът е по нас показва, че аватарът под името „Тръмп“ се управлява като оператор от група неокони. Това е видно и от координирането на действията с Израел, който се готви да се включи в операцията – на границата със Сирия и Ливан е съсредоточена израелска войска в пълна бойна готовност. Най-близките съюзници на израелците в САЩ са именно неоконите.

Оказва се, че борбата на Тръмп с CFR, която той, докато все още беше Тръмп, водеше от името на „добрата стара Америка“ и реализма, в момента облагодетелства неоконите, овладели държавното кормило. Показателна е еуфорията на неоконите на Кристол по повод на изместването на Банън – неговият Туитър експлодира от ликувания. Така че Тръмп беше похитен от неоконите.

Това означава, че войната е повече от вероятна.

С кого, срещу кого, кога, къде?

Война на кой с кого?

За разлика от Тръмп, който, мисля си, не подозира за съществуването на геополитиката, неоконите са атлантици. За тях, както и за техните преки предшественици троцкистите, основният враг е цивилизацията на Сушата, тоест ние. За Deep State от епохата на Студената война и маккартизма това също е характерно. Дори ястребите в CFR, какъвто е Збигнев Бжежински, напълно споделят подобно дуалистично виждане (Море срещу Суша). CFR като цяло се опитва да успокои Москва, говорейки, че няма геополитика и че „войната на континентите“ е безсмислица, но в същото време те се ръководят именно от геополитиката и водят срещу нас именно същата тази война на континентите.

Разбира се, най-добре е когато противникът не знае, че срещу него се води война – оставете го да мисли, че спокойно се излежава на плажа. Ще бъде изненада когато до неговия шезлонг изникне ядрена подводница. Bingo! Следователно неоконите възприемат атаката с американски ракети на сирийската база точно такава, каквато е в действителност – като военен удар срещу руснаците. Тръмп се изрази меко: „приятелите на Асад ще бъдат разстроени“. Това е риторика на умопомрачен папагал, а не на победоносен реалист, решен да направи Америка отново велика. Блатото го аплодира. Така ще бъде и в бъдеще.

Едно е ясно – това е война срещу нас.

Но тя ще бъде оформена като война срещу нашите приятели и съюзници – срещу Асад (подразбира се), срещу Иран, срещу шиитите и, в случая, срещу Хизбула. В тази ситуация като компенсация (тук отново ще има нужда от мрежите на CFR) на Москва ще бъде предложено да се присъедини към операциите срещу Асад и Техеран на страната на САЩ и техните съюзници. Отлично, Тръмп си промени позицията за една нощ – давайте и вие. Вие сте „реалисти“. Някой ще реши, че ако капитулираме може да избегнем Третата световна война. Не можем. Тя вече се води срещу нас. Нашите приятели са само вторични локални цели и главното – изпитание на нашето спокойствие. Ако се предадем, оттук насетне те може и да не се церемонят повече с нас.

Но ако аватарът на Тръмп се управлява от неоконите, те няма да настояват за привличане на Русия. Просто ще теглят силно в своя посока. Те имат план. В случай, че са успели да вземат под контрол кормилото на американската власт, начинание, в което почти се отчаяха при Обама, те ще действат възможно най-бързо, стараейки се да не губят време.

Следователно Третата световна война ще бъде започната от Блатото, атлантистите и привържениците на американския империализъм срещу нас. Формално Асад и шиитите ще бъдат определени за враг. Към коалицията ще бъде привлечен Евросъюзът, който е напълно под контрола на Блатото. Възможно е да се окаже натиск върху Ердоган и той да се върне в американското поле.

Война – къде?

Главният фронт на тази война очевидно ще бъде Близкият Изток, т.е. Сирия и прилежащите области. В това пророчествата на православни, протестанти, юдеи и мюсюлмани се припокриват: Армагедон ще се случи в непосредствена близост до Светите земи.

Очевидно врагът ще открие с чужди ръце и други фронтове срещу нас. Преди всичко следва да очакваме атака на Донбас с паралелна инвазия в Крим. Представителката на неоконите Виктория Нюланд, жена на най-видния неокон Робърт Кейгън, е в Украйна. Това говори за нещо.

Ще последват серия от терористични актове в столицата и в големи градове на Русия едновременно с активизирането на бойци в Северен Кавказ.

Вероятно ще бъде размразен конфликтът в Карабах.

На този фон ще се повдигнат протестните настроения, а петата колона ще излезе на улицата. Вече видяхме репетицията на всичко това.

Накрая, врагът ще се опита да осъществи държавен преврат, за да събори Путин, на когото се държи цяла Русия като независима държава. Това ще бъде дело на шестата колона. В този случай лайтмотив на заговора може да стане либералният лозунг: „Вижте до какво доведе този суверенитет, Крим е наш, консерватизма и т.н.“ или дори може да се прояви патриотична риторика: „Вижте как се колебае той или вижте какви загуби ни нанесоха – и всичко това заради неговата нерешителност.“

Не е изключено и други територии да станат арена на войната.

Война – кога?

Кога ще започне Третата световна война? В някакъв смисъл тя вече е започнала. Но тя може бързо да свърши. Как? Например ако признаем своето поражение. Тогава няма и нужда да се воюва. Целта на войната е установяване на контрол върху противника, над неговите територии, над неговите институции, над неговото съзнание. Отчасти такъв контрол на Запада над Русия вече е установен. Единственото, което те не контролират и до днес е лично Путин. Следователно Третата световна война в известен смисъл ще бъде директно насочена срещу него.

Но какво значи „войната вече е започнала“? Това означава, че ако Русия реагира твърдо, това ще бъде началото на серия от необратими действия от твърд тип, които се наричат война, а предвид прякото включване в нея на две световни ядрени държави, тя по дефиниция ще бъде световна.

Ако отстъпим, тогава има всички шансове войната да приключи бързо и с минимални загуби. Но това би означавало нашата капитулация с всички последици. Да не говорим въобще за Крим, който е наш, защото ние – това сме ние. Трябва да отстъпим само крачка и нашата солипсистична картина ще рухне.

Ако ние отговорим, тогава началото на войната може да се забави и дори войната може да бъде отложена – ако не успее да го извърши рязко и мълниеносно, Вашингтон ще изпрати CFR за преговори и нещата ще се забавят. Наблюдавайте посещенията в Москва на Кисинджър – това е преговарящ на CFR от първа категория. Той ще пристигне не да коли, а да удушава.

Геополитиците никога не могат да предскажат точното време на процесите. Геополитиците прекрасно разбират какво и къде. Но „кога“ зависи от твърде много фактори. Тук процесът е открит.

Какво да се прави?

Отбелязах, че всеки аналитик и дори, бих казал по-грубо, всеки слабоумен днес знае какво да се прави в тази ситуация. И всеки изпълзява със своите съвети и предложения, които звучат гръмко и пошло. Не искам да пея в този хор. Още повече, че властта не слуша въобще нищо и никой. И може би постъпва правилно.

Следователно си струва да се ограничат такива предварителни анализи и дори да се стъпи на твърдо – нещо да се коригира, нещо да се уточни, нещо да се преразгледа. В крайна сметка във войните почти всичко зависи от началните условия. Те следва да бъдат анализирани, колкото може по-точно. Грешка на това ниво, дори и най-незначителната, може по-късно да доведе до катастрофални резултати.

 

За какво ще гласуват турците на 16 април?

 

 

Напоследък най-коментираната тема в Турция е свързана с поправките в основния закон на страната. Предвижданите промени в Конституцията ще дадат изключителна власт в ръцете на президента.

Поправките, които са осемнайсет на брой, но засягат още редица членове в конституцията и така стават повече от петдесет бяха обсъдени в меджлиса и приети с гласовете на депутатите от управляващата Партия на справедливостта и развитието и Партията на националистическото движение с лидер Девлет Бахчели, който удари силно рамо на президента Ердоган.

Промените бяха гласувани от общо 488 депутати, 339 от тях ги подкрепиха, а 142-ма бяха „против“. Така беше взето решението за референдум.

След като президентът на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган одобри готвените промени, те бяха обнародвани в Държавен вестник. После Висшият изборен съвет (турският ЦИК) насрочи датата на референдума на 16 април 2017 г.

 

Конституционните поправки предвиждат коренни промени в основния закон на Турция

 

На референдума на 16 април турците ще гласуват с една бюлетина, оцветена в бяло и светло кафяво. На бял фон е изписана думата „да“, а в кафявата част – „не“. Турските граждани, влизайки в стаичката за гласуване само ще полагат печат с надпис „избор“ върху предпочитаната от тях графа. В бюлетината не се съдържат въпроси. Ако референдумът приключи с положителен резултат, съгласно готвените конституционни промени броят на народните представители се увеличава от 550 на 600, а възрастовата граница за кандидат-депутатите се сваля от 25 на 18 г. Изборите за парламент и президент ще се провеждат веднъж на пет години в един ден. Президентът ще има петгодишен мандат, а едно лице ще може да се кандидатира само два пъти за този пост. Президентът ще остане лидер на партията, която го е излъчила. Кандидати за президент ще могат да издигат партии, които са спечелили най-малко 5 процента от валидните гласове на последните избори, както и със сто хиляди подписа на хора, имащи право на глас. Новата система възлага изпълнителната власт на президента, а постът министър-председател се отменя. Кабинетът също ще се назначава от президента, който ще може да назначава и да освобождава от длъжност и своите вицепрезиденти. Меджлисът ще може да инициира разследване срещу президента, вицепрезидентите и министрите. За целта ще са нужни гласовете на 301 депутати. За придвижването на разследването към Върховния съд обаче ще са нужни гласовете на 401 депутати. Меджлисът няма да може да инициира вот на недоверие. Президентът ще може да издава декрети относно правомощията му в изпълнителната власт. Законите ще се изработват в меджлиса. Единственият законопроект, който президентът ще внася е свързан с бюджета на страната. Президентът ще може да обявява извънредно положение. По време на извънредното положение той ще има неограничени правомощия.

 

Президентът ще може да разпуска меджлиса. Меджлисът ще може да насрочва предсрочни парламентарни избори, като за целта ще са необходими гласовете на 360 депутати.

С кои промени ще се реформира турската конституция?

 

• Съдебната власт ще се упражнява от независими и безпристрастни съдилища в името на турския народ. Тук е добавен терминът „безпристрастни“, който отсъства от сегашния текст.

• Великото национално събрание на Турция ще се състои от шестстотин народни представители, избирани на редовни избори. Според сега действащата конституция (чл. 75) депутатите в турския меджлис са петстотин и петдесет.

• Всеки турски гражданин, навършил 18-годишна възраст ще може да бъде избиран за народен представител. Сега изискването е кандидатът да е навършил 25 години.

• Изборите за Велико национално събрание на Турция и за президент ще се провеждат веднъж на пет години в един ден. Депутатите с изтекъл мандат ще може да се кандидатират отново. Ако на първи тур не бъде избран президент на страната, ще се отиде на втори тур. Понастоящем парламентарни избори се провеждат веднъж на четири години и няма изискване изборите за президент и парламент да са в един ден.

• Ролята на новия меджлис ще се изразява в изработване, променяне и отменяне на закони, обсъждане на проектозакон за бюджета, взимане на решение за печатане на пари, за обявяване на война, ратифициране на международни спогодби, гласуване на обща и индивидуална амнистия с пет трети мнозинство, както и изпълняване на останалите правомощия, предвидени в Конституцията. Сега меджлисът има правомощия да контролира работата на министерския съвет и да му възлага правото да издава декрет със силата на закон.

• Ако меджлисът одобри върнатия за преразглеждане закон с гласовете на 301 депутати, президентът ще го подпише. В случай че меджлисът направи поправки във върнатия закон, президентът ще има право отново да го върне за преразглеждане. Тук новото изискване е одобрението да става с петдесет плюс един от гласовете на депутатите. • Меджлисът ще има право на ваканция най-много до три месеца, при прекъсване на работата му президентът ще има право да го свика. Понастоящем това може да стане по искане както на министерския съвет, така и на президента.
• Великото национално събрание на Турция ще има право да упражнява контролна дейност чрез иницииране на парламентарни проучвания, разследвания, общи заседания и писмени запитвания с цел получаване на информация. От този текст на чл. 98-ми по сега действащата Конституция отпада изискването за „устно запитване и иницииране на вот на недоверие“.

• Президентът се избира пряко от народа. Той трябва да е турски гражданин, да е навършил четирийсет години, да покрива изискванията за народен представител, да има завършено висше образование. Едно лице може да бъде избирано само два пъти за поста президент. Кандидати за президент ще могат да издигат партии, които са спечелили най-малко 5 процента от валидните гласове на последните избори, както и със сто хиляди подписа на хора, имащи право на глас. Тук новото е, че никъде не се упоменава, че президентът трябва да напусне партията, която го е издигнала, така той ще бъде и партиен лидер.

• Изпълнителната власт ще премине в ръцете на президента. Той ще отправя послания към меджлиса, свързани с вътрешната и външната политика. Ще назначава и освобождава вицепрезидентите и министрите, както и висши държавни служители. Ще определя политиките по националната сигурност. Ще може да издава декрети, свързани с изпълнителната власт.

• Меджлисът ще има право да инициира разследване срещу президента с гласовете на 301 депутати, а за придвижването на разследването към Върховния съд ще са нужни 401 гласа.

• Президентът ще има право да назначава един или повече вицепрезиденти. Ако по дадена причина се оваканти мястото на президента, в рамките на четирийсет и пет дни трябва да се проведат нови президентски избори. Дотогава постът му ще се заема от вицепрезидента. Вицепрезидентите и министрите ще са на пряко подчинение на президента. Той ще открива и закрива министерствата, както и техните подразделения в столицата и провинцията.

• Меджлисът ще може да насрочва предсрочни парламентарни избори, като за целта ще са необходими гласовете на 360 депутати.

• В случаите на природни бедствия, опасни заразни болести, тежка икономическа криза, възникване на война или предпоставка за такава, при сериозно нарушаване на обществения ред президентът ще има право да обявява извънредно положение.

• Няма да има военни съдилища, предвижда се наличието само на дисциплинарни такива. Военни съдилища ще се образуват само в случаите, когато по време на война войниците са извършили престъпления по служба.

• Броят на членовете на Конституционния съд ще бъде намален от седемнайсет на петнайсет души.

• Висшият съвет на прокурорите и съдиите ще се преименува на Съвет на прокурорите и съдиите. Условията за избиране на членове в този съвет също ще се регламентират наново.

• Президентът ще внася проекта за бюджет седемдесет и пет дни преди началото на финансовата година. Ако бюджетът не бъде приложен, ще бъде актуализиран този от предходната година. Ако референдумът има успех, към новата система ще се премине през 2019 г.

 

Според новите поправки следващите избори за президент и парламент ще се проведат на 3 ноември 2019 г.

 

Източник БГНЕС

 

ЕС с мрачни очаквания преди референдума в Турция

 

 

Създаването на президентство с неограничени правомощия е „опасна стъпка назад“

Референдумът в Турция за даване на по-широки правомощия на президента Реджеп Тайип Ердоган е малко вероятно да подобри обтегнатите отношения с ЕС и рискува да сложи край на блокираните преговори на Анкара за присъединяване към съюза, казват официални представители в Брюксел.

Дори ако гласоподавателите не дадат на Ердоган в неделя изпълнителна президентска власт, към която той се стреми, демокрацията и съдебната система в Турция ще понесат щети и той вероятно ще подложи на още по-голям натиск критиците си. “Няма добър изход”, заяви Марк Пиерини, бивш посланик на Европейския съюз в Турция, а сега анализатор в мозъчния тръст Карнеги – Европа.

“Има много голямо разминаване между европейските лидери и Ердоган и аз не виждам възможност това да се оправи бързо”, посочи той, предричайки “учтиво мълчание” от страна на ЕС, ако той победи.

Турция, членка на НАТО, която започна преговори за присъединяване към ЕС през 2005 г., се превърна в ключов партньор за съюза, като прие милиони бежанци, бягащи от шестгодишната война в Сирия.

Но репресиите на Ердоган след неуспешния опит за преврат през юли бяха осъдени в европейските столици, а той отчужди още повече съюза, като обвини правителствата на Германия и Холандия, че действат като нацисти, след като забраниха митинги на турски официални представители от кампанията за референдума.

Високопоставен официален представител заяви, че победа на Ердоган, която би позволила на президента да получи още два петгодишни мандата, би донесла стабилност, която би позволила на ЕС да развие търговските и бизнес отношенията. “Иначе би било хаос”, заяви той.

Но няколко други изразиха несъгласие, а втори високопоставен официален представител отхвърли тази идея, наричайки я “фалшива стабилност в името на еднолично управление”.

Поддръжниците на Ердоган виждат шанс той да укрепи позициите си като най-важния лидер на съвременна Турция, а неговите опоненти се опасяват от още по-голяма централизация на властта. Според социологически проучвания вотът, в който участват и турските граждани в чужбина, ще бъде с близки резултати.

Представители на ЕС виждат всички възможни изходи – ясна победа за Ердоган, загуба с малка разлика или оспорван резултат – като рисковани. Една победа би насърчила Ердоган да продължи с предложените конституционни изменения и вероятно да въведе смъртното наказание, което би сложило край на кандидатурата на Турция за членство в ЕС. Нейният статут е вече под въпрос след репресиите, последвали опита за преврат.

Юридически експерти в Съвета на Европа, организация в областта на човешките права, на която Турция е членка, предупредиха през март, че създаването на президентство с фактически неограничени правомощия е “опасна стъпка назад” за демокрацията.

Ердоган и неговите поддръжници отхвърлят тези твърдения, като казват, че има достатъчно механизми за контрол между властите в предложената система, например това, че президентът трябва да свика едновременно президентски и парламентарни избори, ако разпусне парламента.

Другите сценарии също са мрачни, казват представители на ЕС.

Оспорван резултат вероятно би предизвикал период на нестабилност и може би още насилие.

При загуба с малка разлика Ердоган, чиято позиция на най-популярния лидер на Турция е неоспорима, ще остане на длъжността си. Представители на ЕС смятат, че той може да изтегли по-рано президентските и парламентарните избори, планирани за 2019 г., както ако спечели, така и ако загуби.

“Ако загуби, можем да очакваме много сурова и брутална предизборна кампания, като е вероятно и двете страни да прибегнат до насилие”, заяви трети високопоставен представител на ЕС.

“Той би взел още по-крути мерки срещу опозицията (…) и ако резултатът е оспорван, това би дестабилизирало цялостната ситуация”.

След неуспешния опит за преврат 36 000 души се намират в затворите в Турция в очакване на процес, а над 100 000 бяха отстранени или уволнени от работа, според Съвета на Европа.

Идеалният сценарий за Брюксел предвижда период на спокойствие след референдума, който би позволил на ЕС и Турция да възстановят отношенията си и да модернизират митническия си съюз, като дори може да се смекчат визовите правила за турски граждани, пътуващи в ЕС.

Необходимо условие за това е пробив в преговорите за обединение на Кипър, където Анкара се изправя срещу Никозия и Атина, казва третият официален представител.

“Няма изцяло добър резултат за нас в който и да е случай. Но някои сценарии биха били по-лоши от други”, отбелязва той, като предвижда, че Ердоган ще направи стъпки към ревизиране на отношенията с ЕС, каквото и да се случи.

 

Източник:БТА

 

Spiegel: Меркел отива в Москва, за да “предотврати по-лошото“

 

 

Германският канцлер Ангела Меркел не възнамеряваше да отиде в Москва по-рано, преди да бъде постигнат прогрес за Сирия и Украйна, обаче нейната позиция рязко се промени, пише Spiegel. Сега тя ще отиде под предлог за подготовката на срещата на G20, която ще се проведе през юли в Хамбург.

„Всъщност тази визита е опит да се предотврати по-лошото” – се казва в публикацията.

Победата на Доналд Тръмп обърка всички карти в световната политика. Пет месеца след встъпването му в длъжност Вашингтон още не се определил в политиката си по отношение на Москва.

„Създаде се взривоопасна ситуация” – пише Spiegel и отбелязва, че във ведомството на канцлера очаквали друго.

След избирането на Тръмп в Берлин се страхували, че той ще се сговори с Путин относно Украйна, „заобикаляйки” европейците и „зад гърба” на Меркел. Това би станало сериозен удар по имиджа на канцлера. Тя беше сред най-ярките поддръжници на антируските санкции – тяхната отмяна би означавала крах на нейната политика.

„Получи се обаче обратно. Вашингтон избра толкова сдържана линия по отношение на Москва, че просто стана трудно да се работи. Проблем стана не активното сближаване между САЩ и Русия, а пълната тишина” – пише Spiegel.

Разследването на „руските връзки” на администрацията на Тръмп го принуди да „премине към отбрана” и той вече не може да си позволи сближаване с РФ. „Сега Тръмп е почти безпомощен във всичко, което засяга Москва” – цитира изданието източник във федералното правителство.

Засега Кремъл заема очаквателна позиция, счита Spiegel. Москва наблюдава кои сили ще победят във Вашингтон – приятелски по отношение на Русия или враждебни. Възникна „опасен вакуум”.

Меркел на свой ред счита създалата се ситуация за извънредно сериозна, твърди авторът. Преди три седмици канцлерът пристигна във Вашингтон, за да „върне американците в играта, а сега отива в РФ“.

 

 

Източник:Блиц

 

 

“Шпигел“: Деликатната мисия на наивния дипломат на Тръмп

 

 

Пресилени усмивки, половинчато ръкостискане пред камерите – точно така ще изглежда картината, когато в сряда, 12 април, държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън се срещне с колегата си Сергей Лавров. Първият дипломат на Вашингтон пристигна в Москва още във вторник, но визитата му в Русия, насочена по същество към демонстрация на добрата воля на САЩ, ще се състои във възможно най-грешното време, коментира германското издание Der Spiegel, цитирано от „Фокус“.

След американската ракетна атака срещу военновъздушна база в западната сирийска провинция Хомс, Москва и Вашингтон се обвиняват взаимно за провала в близкоизточната република. В сирийския въпрос Русия – като най-близък съюзник на режима на Башар Асад – е един от основните противници на САЩ. Макар да е познат на руснаците, Тилърсън е абсолютно начинаещ в дипломацията, но въпреки това бе натоварен да оформи първата среща на високо равнище, която ще проведе представител на новата американска администрация с управляващите в Москва.

До този момент външният министър на Доналд Тръмп се открояваше с мълчание по въпросите за световната политика. Но в последно време той се трансформира в един от най-яростните и крайни критици на Москва. Тилърсън нарече Русия „съучастник“ на режима на Асад заради „неспособността“ на Москва да предотврати употребата на бойни отровни вещества срещу цивилното население в Сирия. В отговор Кремъл също втвърди тона, определяйки като незаконно от гледна точка на международното право изстрелването на американските ракети „Томахоук“ срещу сирийската база.

Показателен за лошото настроение в Москва е отказът на президента Путин да проведе среща с Тилърсън. Двамата вече се познават от времето, в който настоящият държавен секретар на САЩ ръководеше петролния гигант „Ексон Мобил“.

В рамките на посещение на Тилърсън през 2013 г. Путин не се поколеба да му връчи с усмивка Ордена на дружбата. Сега обаче лидерът на Кремъл очевидно се опитва да избегне всякакъв вид действия, които може да бъдат изтълкувани като специално отношение към Тилърсън.

 

„Блумбърг“: Рискът от сблъсък на Русия и САЩ стигна най-високото ниво след края на Студената война

 

 

Само с един ракетен удар по летище на сирийската правителствена армия президентът Доналд Тръмп съумя да демонстрира слабостта на други страни, но при това той най-вероятно провокира забавяне в постигането на заявената цел, която се изразява в разгром на „Ислямска държава“ (ИД). Ракетният удар по военното летище „Шайрат“ трябва напълно да опровергае версията, че Кремъл по някакъв начин контролира Тръмп или разполага с компромат срещу американския президент. Човек, закачен на куката на шантажиста, никога не би предприел такава стъпка.

Освен това поведението на Русия след ракетния удар на САЩ не трябва да се смята за потвърждение на широко разпространената версия, че това е бил просто рекламен ход, одобрен от Кремъл, който предварително бил евакуирал от летището своите военни (и предупредил Асад). Според тази теория тайно споразумение между Тръмп и Кремъл, а също и извършения в негов резултат ракетен удар ще позволи да бъде намалена интензивността на предполагаемите връзки между екипа на Тръмп и Русия и да бъдат отстранени част от препятствията по пътя към бъдеща грандиозна сделка между страните.

На пръв поглед изглежда Русия е била готова да разглежда този удар като изолиран инцидент, особено като се имат предвид мерките, които САЩ предприеха за осигуряване безопасността на руснаците. Такъв инцидент е къде по-лесно да бъде простен, отколкото инцидента със сваления от Турция руски бомбардировач. Пропагандистки източници настояват, че Русия не се е опитала да защити „Шайрат“, защото руските военни не са били заплашени по никакъв начин. Освен това военният потенциал на Асад също не понесе някакви особени щети.

Само че, ако се дистанцираме от напълно предсказуемата антиамериканска реторика и отрицанията на това, че режимът на Асад е използвал химическо оръжие, заявлението, с което в петък, 7 април, излезе министерството на външните работи на Русия, съдържа един много важен момент. В него се говори, че Русия преустановява действието на меморандума за предотвратяване на инциденти и осигуряване безопасността на полетите на авиацията при операции в Сирия, сключено със САЩ през 2015 г. В този меморандум се съдържат протоколи за пилоти, изисквания за използване на определени честоти за комуникация в моменти на приближаване и комуникационни линии на земята.

Това е край не само за действието на конкретния документ, чийто обхват беше разширен от момента на идването на Тръмп на власт, но и на периода на сътрудничество, което американските и руските военни наложила в Сирия през последните няколко месеца. С други думи Москва излезе с едва прикрито предупреждение към САЩ: от този момент нататък вашите самолети се превръщат в потенциални мишени.
Американските пилоти нямаше от какво да се притесняват от страна на сирийските и руски системи за противовъздушна отбрана, доколкото се смяташе, че всички мисии на САЩ са насочени срещу силите на ИД, а не против сирийското правителство. Режимът на Асад не би посмял дори и сега да атакува американски самолети, но Русия разгърна ракетни системи С-300 и С-400, за да защитава своите военни обекти в Сирия.

Ако Русия действително е готова да прекрати сътрудничеството за безопасността на полетите със САЩ, вероятността за мащабен сблъсък сериозно нараства. Може ли Путин да си позволи открит конфликт със САЩ – това вече е друг въпрос. Макар сега военната мощ на Русия да не е достатъчна, за да води война със САЩ, а Путин не е толкова жесток и луд, за да използва ядрени ракети, Кремъл може да приеме, че за него няма друг вариант, кото да му позволи да запази престижа си, освен да отговори.
Опонентите на Путин вече бурно се радват на това, че руската противоракетна система не успя да предотврати американския удар по „Шайрат“. „Това е пълно дискредитиране на цялата путинова авантюра“, каза твърдият критик на Путин Андрей Пионтковский в интервю за украинската медия InfoRest. „Че къде бяха знаменитите С-300, С-400 доставени за защита, които по съобщението на МВнР бяха разположени за защита на сирийските летища от американски крилати ракети?“.

В петък, на фона на новината за удара, курсът на рублата падна, което беше отражение на възприемането на руска слабост. Сами по себе си системите за противовъздушна отбрана, които Русия разгърна в Сирия, не могат да отразят пълномащабна и продължителна ракетна атака от американските кораби, намиращи се в този район. Те няма да бъдат достатъчно, за да защитят територията на цяла Сирия и доставката на боеприпаси за тези системи би изисквала от Русия доста повече усилия, отколкото доставката на крилати ракети „Томахоук“ на САЩ.

Само че една от задачите на намесата на Путин в сирийския конфликт беше демонстрацията на оръжие за потенциалните близкоизточни купувачи., а също и укрепването на Русия в образа на надежден партньор, готов да оказва поддръжка в кризисни моменти. Ако Русия не помогне на Асад да нанесе ответен удар, тези цели ще бъдат компрометирани. От момента на анексирането на Крим през 2014 г. Путин всячески се старае да покаже, че няма намерение да отстъпва.

Сега Тръмп форсира събитията. Отстъплението – само година преди президентските избори през 2018 г., едва ли може да бъде наречено приемлив вариант за Путин. Той вече нарече атаката срещу „Шайрат“ „нарушение на международното право“. Сега Путин преди всичко ще приеме като необходима поддръжката на режима на Асад в неговите опити да си възвърне териториите от въстаниците. На него му е необходимо провеждането на някаква успешна военна операция, за да разсее подозренията, че го е обхванал страх.

Опасността тук се изразява в това, че е възможно Тръмп да не успее да спре до постигнатото. Ако САЩ не започнат още повече да се намесват в сирийския конфликт, настоявайки за смяна на режима, тези, които обвиняваха Тръмп, че е марионетка на Путин, ще се прегрупират и отново ще започнат да го критикуват.

Сега опасността от непосредствен военен сблъсък между Русия и САЩ достигна най-високото ниво след края на Студената война. Лидерите на двете държави се ръководят от вътрешнополитически съображения и от своите мачистки инстинкти – това е достатъчно опасна комбинация. Единствен победител в тази ситуация се оказа „Ислямска държава“.

През последните няколко месеца с поддръжката на Русия и САЩ сирийският режим успешно водеше настъпление срещу позициите на ИД от различни посоки. Сега е възможно на режима да му се наложи да се съсредоточи върху собственото си оцеляване пред лицето на американската опасност, а САЩ трябва да се замислят над вероятните мащаби на заплаха от страна на Русия, с която те може да се сблъскат в Сирия.

Работещото в подкрепа на Асад издание „Ал-Масдар“ вече съобщи, че, според някои източници, екстремистите от ИД са започнали мащабно настъпление в района на „Шайрат“. При такъв сложен конфликт, какъвто е войната в Сирия, ударът по една от страните – независимо от това доколко тя е агресивна и жестока – неизбежно провокира други агресивни страни.

Тръмп няма да успее да победи ИД, атакувайки Асад. Така той само ще постави в неудобно положение своята опозиция в САЩ и – в някаква степен – Путин. И нищо от това не отговаря на интересите на САЩ.

БГНЕС

Валерия Велева: Защо Нинова отказа на Борисов да стане председател на парламента?

 

 

Борисов: Предложих на г-жа Нинова, тъй като отчетохме добрия им резултат на изборите, да поеме председателското място в Парламента. Тя отказа. Считам, че тя ще бъде твърдо в опозиция. 

Нинова: Да, получих лично предложение от Бойко Борисов да стана председател на НС. Отказах. Ние се противопоставяме на ГЕРБ и не гоним постове. Ние няма да предадем нашите избиратели, заради няколко поста. Ние ще бъдем алтернатива.

Това е новината от днешния ден на преговори между основните политически сили за намиране на консенсус по въпросите за управлението на държавата.
Нормално е да си зададем няколко въпроса.

Първо – защо Борисов предлага на Нинова втория пост в държавата – председател на Народното събрание? От любезност? От грижа за държавата, която трябва да се управлява при споделена отговорност? Или поставя капан за лидера на левицата у нас?
Второ, защо Нинова отказва тази възможност, която втори път може и да не я споходи? От скромност? От амбиция за по-висок пост? От принципни съображения – щом партията ѝ не е на власт, тя няма право да се урежда с пост?
Трето, какво ще последва от този отказ?

Да започнем едно по едно.
Борисов да втори път прави един и същи ход. През есента на 2014 година, в зората на 43-тия парламент, когато ГЕРБ пак бяха спечелили изборите и пак нямаха парламентарно мнозинство, за първи път се заговори за голяма коалиция, по примера на Германия. Тогава Борисов (с 84 депутати) се обърна към предшественика на Нинова на лидерския пост в БСП – Михаил Миков (с 38 депутати) и заедно с председателския стол в парламента му предложи и още 5 министерски кресла. В началото Миков като че ли се поколеба, вероятно самочувствието му е било погъделичкано от перспективата да се издигне до шеф на парламента, но „терзанията“ му траяха кратко. „Ние можехме да влезем в управлението. Предложението за общо коалиционно правителство дойде от Бойко Борисов, който предложи министерски постове за БСП, а на мен – да бъда председател на 43-то НС. Желание за коалиция с ГЕРБ имаше и сред част от колегите в БСП. Затова смятам, че най-важното решение в мандата на 43-то НС, което успях да защитя като председател на БСП и на Парламентарната група на БСП, бе решението да останем в опозиция“, разказа социалистът в началото на 2017 година през своите избиратели във видинско.
Още на първото заседание на парламента на 27 октомври 2014 година  БСП обяви с декларация , че ще бъде опозиция и социална алтернатива на дясното. С този си ход БСП даде възможност на Борисов да вкара несъбираемите и враждуващи парчета от десницата, скупчени под шапката на РБ, в управлението, да придърпа към масата на властта АБВ и патриитичните формации. След две години крамоли, скандали и управленски гафове правителството Борисов 2 отиде в историята, РБ оттече в канала на обществения гняв, АБВ е на път да се спомине като формация, а патриотите започват да се свиват като шагренова кожа.

Това е тъжната политическа рекапитулация.
Прегръдката на Борисов се оказа задушаваща за всеки, който попадне в нея.

Тогава мнозина наблюдатели, включително и аз, казвахме, че БСП прави историческа грешка, отказвайки на ГЕРБ голяма коалиция в името на държавата. Щеше ли да бъде тя работеща или щеше да е безпринципно съглашателство в името на властта, без БСП да успее да изпълни ангажиментите си за лява политика, днес може само да гадаем.

Дали БСП трябваше да приеме оферта за съучастие в политика, която отрича като цели, стил и методи на управление, да приеме партньорство за дясна политика, бе принципен въпрос за столетницата.

Днес социалистите ще отчетат, че това е била правилната позиция. „Ако се бяхме полакомили за трошиците на тази власт, щяхме да загубим политическата си идентичност и да предадем вашето доверие“, заяви по-късно Миков.

Сега Корнелия Нинова отстоява същата принципна позиция. Без никакви колебания! Макар да има двойно повече депутати (80) в сравнение с времето на Миков, тя е убедена, че между ГЕРБ и БСП има непреодолими разбирания за правене на политика и диаметрални виждания за развитието на държавата, които не могат да поставят двете партии на една плоскост. С пълна убеденост тя отчита, че влизането в какъвто и да е съюз с ГЕРБ означава тежки компромиси, за които ще плаща скъпо. Впрочем, историята потвърждава това. И тогава, и сега имаше и има високопоставени дейци на партията, които са склонни за властово партньорство с ГЕРБ. На тях Нинова отговаря кратко и ясно – без мен!

 

Права ли е?
Права е! И колкото повече минава времето, толкова и аз се убеждавам в това.

Борисов е толкова силен като политическа фигура, толкава стабилен и обигран като държавник, че няма нужда от каквато и да е патерица. Всеки, който влезе под сянката му – изгаря! Той има нужда само от допълнителни пръсти за натискане на бутоните в парламента, с които да прокарва политиката си. А политиката на Борисов не се пресича с политиката на Нинова. Това е самата истина. България в момента е избрала политиката на Борисов и той ще продължи да бъде  диригентът ѝ.
Защо предложи на Нинова председателското кресло в парламента, без да предлага на БСП министерски постове? Защото, ако през 2014 години стоеше темата за „голяма коалиция“, сега тази възможност бе отхвърлена и от двете партии още в нощта на изборите. Предизборната кампания между БСП и ГЕРБ бе съпроводена с тежки обиди и личностни нападки и от двете страни. Нито ГЕРБ, нито БСП ще си простят истински, че да направят исторически компромис. В това отношение БСП не прилича нито на „Атака“, нито на НФСБ.
А жеста на Борисов към Нинова, ако тя бе приела предложението му, по-скоро би я злепоставил пред партията и пред обществото, отколкото да се тълкува като държавнически ход за помирение.Би било смъртоносно, ако първата дама на левицата се бе „полакомила“ за подхвърлен ѝ от десницата пост, колкото и той да е престижен!
По друг начин би стоял въпросът, ако БСП предложат след седмица по време на първото заседание на 44-ото Народно събрание своя лидер за председател на парламента и ГЕРБ я подкрепят в залата. Това вече би било знак за общи отговорности пред страната. Но нито БСП ще го направят (по същите причини), нито пък вече ГЕРБ ще повдигнат темата, след днешния ѝ официален отказ. Нинова зад парламентарния звънец щеше да се раздели завинаги с образа на Нинова – яростна опозиция на ГЕРБ. Тя щеше да бъде символът на съглашателството, а Борисов щеше да си спечели един мъчалив глас в повече.

Можем да резюмираме – няма изненада в предложението на Борисов към Нинова, както няма изненада и в отказа на Нинова да го приеме. Двамата застават на ясни и принципни позиции.

Какво следва?
Без да го е искал, Борисов се нагърбва с още по-тежък трети управленски мандат, с още по-непредвидими и проблемни партньори. След днешната му среща с Марешки, управленското мнозинство е вече е ясно – ГЕРБ-ОП-ВОЛЯ. Колко време ще издържи, никой не знае! След поредната изборна победа съдбата поднася на Борисов поредно историческо изпитание.
Нинова остава твърда опозиция в парламента, перспективата пред нея е разшираване на влиянието ѝ в ляво и в ляво-център. Тя успя да овладее всички крила в БСП и да наложи реформите си за промяна. За удивително кратко време се утвърди като лидер, чиято воля никой не смее да прекърши. Ударите, които получи от грешките си, ще я калят още повече. Нинова има работоспособност за петима, ум като бръснач и огнено слово, които са проблем за всяка власт. След този невероятен резултат на изборите, пред БСП се отваря широко поле за работа, за стабилизиране на структурите, за приобщаване на избирателите на АБВ и Д-21 и за навлизане в патриотичната ниша. Извън властовия обсег на Борисов БСП ще трупа капитал.

Така ролите вече са разпределени.

Битката Борисов-Нинова ще продължи. Изборите бяха само един рунд.

Остава да чуем звънеца на 44-тия парламент. И да следим за обещанията на политиците, с които ни заливаха така щедро преди изборите.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

 

Васил Василев: Програмираният провал на Тилерсън в Москва

 

 

Тилерсън, държавен секретар на САЩ, щял да иска от Путин да се откаже от Асад.
Все едно Путин да иска САЩ да се откажат от Аляска.
Не че е невъзможно, но на този етап е невероятно.

Тилерсън, който пристига в сряда в Русия, не може да не знае това. Т.е. дали отива на мисия, в чийто неуспех е предварително убеден ?

Тогава защо ще ходи ?

Най-вероятно, за да демонстрира пред световното обществено мнение добри намерения, като предложи някаква сделка – напр. Вие изоставяте Асад, ние изоставяме санкциите. Подобна оферта, видимо, няма да бъде приета, поради което е логично второ действие – тогава Вие продължавайте с Асад, ние ще налагаме нови санкции.

Руснаците, мисля, са готови за това. Въпросът за тях е как да не се стигне до точката на кипене, когато заради една малка грешка всичко може да заври. Те още са в състояние да регулират температурата, но не са сигурни, че другата страна може.

Международната обстановка сега е по-опасна от времето на Карибската криза. Тогава решението бе просто – руснаците изтеглят ракетите, американците – корабите.

Днес аритметиката е много по-сложна – в уравнението са включени не само Сирия, но и Северна Корея, кюрдите, Иран…. За всяка точка и между всички трябва да се намери някакъв баланс, който при това да е поддържан от една страна от Китай и Индия и от друга – от НАТО и ЕС.

Ако Лавров и Тилерсън договорят сега някаква, дори временна, червена линия, която и двете страни се ангажират да не престъпват, би било голям успех. Но това е по-малката вероятност. По-скоро щом Тилерсън се върне, можем да очакваме засилен шум от дрънкане на оръжие, нови взаимни обвинения и заплахи с все по-ултимативен тон.

Васил Василев

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Мохамед Ибрахим: Доналд Тръмп атакува Сирия, за да покаже мускули. Случаят е инсценировка на “Ан Нусра“

Снимка БТВ

 

 

Обама не удари Сирия, защото имаше данни, че в страната няма химическо оръжие. Доналд Тръмп побърза да предприеме тази атака, за да покаже мускули, да се вижда, че той е решителен президент. Но това не е правомерно и е агресия.

Това каза в предаването „Тази сутрин” по БТВ Мохамед Ибрахим, председател на Асоциацията на сирийците в България.

Не може без доказателства и без мандат и резолюция на ООН да се предприема такова нападение, допълни той.

Мохамед Ибрахим беше категоричен, че Башар Асад не е използвал химическо оръжие, защото в страната няма такова. По думите му то е предадено още юни месец 2014 г. с подписа на инспектори на ООН.

Според него това е инсценировка и е дело на „Ан Нусра”. Той допълни, че според данните „Ан Нусра” притежава такова оръжие и имат техническа възможност да го произвеждат с помощта и контрол на турските тайни служби. Това го казва Сиймор Хърш, най-известният разследващ журналист в САЩ, посочи Ибрахим.

„Обама не удари Сирия не защото не искаше да се допита до Конгреса, а защото тайните служби са му представители документи, че „Ан Нусра” има такова оръжие. Имаше тайни доклади от службите, че съставките на зарина, който е бил използван 2013 г., нямат нищо общо с този, който е бил в сирийските складове“, каза председателят на Асоциацията на сирийците в България.

„Провокацията тръгна откакто Обама нарисува „червена линия” – когато се разбра, че няма да има резолюция в ООН, за да бъде нападната Сирия, Обама каза, че, ако бъдат използвани химически оръжия, няма да има нужда от резолюция на ООН“, продължи той.

„Няма логика. Не може, когато Сирия беше в най-трудните моменти, имаше много терористи не използва химическо оръжие, камо ли да го използва срещу деца и жени“, бе заключението на Мохамед Ибрахим.

 

Кеворк Кеворкян: Радев, дай самолет на Поптодорова!

Елена Поптодорова очевидно е дошла на себе си.  Изглежда, кремът, който отпътува заедно с нея от Варшавското летище, не изглажда само бръчки – ами и действа вътрешно, като някакъв допинг със забавено действие.
И, хоп – Поптодорова се явила по телевизията, за да подкрепи ударите на САЩ срещу Сирия.
Само че, това вече не е надлъгване с охраната на парфюмерийни магазини, а нещо далеч по- опасно.

 ***
Цитирам „24 часа“:
„Трябва да намерим начин чрез НАТО България активно да участва във всякакъв вид планиране на събитията, неутралитет в сегашната ситуация няма“ – така отговорила Поптодорова на въпроса, дали така няма да станем обект на терористични операции.
Храбрата Елена.
Радев, дай й едно самолетче – и да върви срещу Сирия.
Заедно с кремчето.

 ***

 А за референдума на Ердоган, пилотът/бомбардировач Поптодорова казала следното:  „Няма начин Ердоган да загуби референдума, но не смятам, че ще има преки последствия за България. Не е нужна агресивност и демонстриране на подозрителност, но трябва да покажем, че пазим националните си интереси“.
Колко прави две и две за тия хора, по дяволите?
Към Сирия, която бомбардират, трябва да сме агресивни – а пък към Турция не трябва да проявяваме дори „подозрителност“.
Ако ви е приятно, почоплете из тази словесна плява.

 ***

 Нашите политически бълхи няма ли да разберат най-сетне, че не бива да се правят на ястреби? Защото може да дойде време да се плащат словоблудствата им – но не те, а всички ние ще ги плащаме. Утре някой сириец ще полудее на улица „Симеон“ – и кой тогава ще е отговорен?
Еленка ли?

 ***

Има и друго.  Телевизиите много обичат да плямпат за „задкулисието“ – една мантра, която им подхвърлиха тъкмо ония, които го практикуват най-усърдно.  Но и телевизиите си имат своето задкулисие, своя тъмен килер.

 Как иначе да си обясним факта, че един от големите спекуланти на Прехода – Прокопиев, който в момента е и обвиняем, не слиза от екрана.
Също и някой – който, докато не тършува из парфюмерийни магазини – ни го представят за „защитник“ на националните ни интереси.
Не са виновни водещите на различни предавания – те са баламите, които трябва да оберат негодуванието на публиката.
Други дърпат конците.

Кеворк Кеворкян, „Фейсбук“

Кеворк Кеворкян: Телевизионна гаменщина

Видях една изумителна телевизионна реклама на „Петрол“ – изумителна по своята наглост. В нея анонимен глас – анонимен за днешните дебили, които щъкат навсякъде – размишлява за „къртовете“ на Историята, които не са по-малко важни от нейните герои, размишлява също и за „еволюционистите“и революционерите. Гласът принадлежи на Тончо Жечев, името на когото наглеците не са си направили дори труда да изпишат. Свили са нахално едно от неговите проникновения, за да си продават бензинеца.

 ***

Тончо сигурно се е обърнал в гроба от тази злоупотреба – дива, съвсем по мярката на всички безчинства на Прехода. Кроткият му глас, в който винаги се усещаше и една тревожна приповдигнатост, сега сигурно къса сърцата на неговите приятели, когато го чуват да рекламира една скандална фирма – която без никаква еволюция, а, напротив, с хайдушко ускорение, смени собствеността си. Телевизионният позор изглежда няма предел.

 ***

 Тъкмо човек си казва, че вече няма как повече да ни унижат – и те замерят с поредната мръсотия.
Но това е най-арогантното присвояване, което съм срещал – знаменитата фраза на покойния голям народовед Тончо Жечев е използвана, за да се похвали 85- годишната денонощна и не знам каква си още работа на „Петрол“.

 От чие интервю е тази фраза, в момента ми е трудно да кажа. Имам немалко разговори с Тончо, но нямах време да проверя откъде са я откраднали. Но работата ще стане особено гнусна, ако някой съзнателно е „продал“ въпросната фраза на ударниците от „Петрол“.
Във всеки случай, това си е чиста свинщина – да унижават един голям писател, заради келепира си. И друг път съм писал за подобни злоупотреби в рекламите, но никой не се интересува от този вандализъм. „Била“ обича България – понеже в тази фирма изглежда смятат, че за вас това не е сигурно. Други търговци също използват свети символи за щяло и не щяло.

 ***

 Злодействата на наивниците от телевизиите нямат край. И това са си истински злодейства, истински покушения, в които пропада Истината.
Крадат и безчинстват с Тончо Жечев или представят Костов като някакъв светец.
Това се случва не само заради баламурщината на водещите – о, те не са толкова захлупени.
Отдавна са разбрали, че да търгуват с лъжата е далеч по-изгодно за тях.
Това пък ги прави много удобни за Големите Търговци на Лъжата.
И изобщо не ги интересува, че произвеждат само едно: фалшиви свидетелства за Историята.
Това си е чиста проба телевизионна гаменщина.

 ***

 Гледах по една телевизия емигранта/дисидент Петър Бояджиев.
Стана ясно, че има отношения с ДОСТ.
По някое време той спомена, че отношенията ни с Турция ще бъдат колебливи, докато не се реши проблема с разделените семейства, от който страдали 300-400 хиляди души тук и още толкова там, в Турция.
И какво – сякаш това беше тънкото внушение – хайде да ги съберем на едно място.
И може би тук, в Кърджалийско.
И сетне да ги оставим да посмучат отровата на идеята за автономия, това ли?

 ***

 И друго се чу от Бояджиев: Живков му казал в началото на 90-те години, че Доган е човекът на Москва тук – но го съобщава чак сега, когато това по никакъв начин не може да се потвърди от Живков.
Ето така диво-нахално говорят по телевизиите.
Побеснявам, когато чуя някой да се изрепчи: „За първи път ще кажа нещо… Никога досега не съм го казвал“ и пр.
Ами, да си го казал бе, нахалник, не чакай да минат двайсет-трийсет години, човекът, който уж ти е доверил нещо, вече го няма – и хоп, ето го, свидетелят на Историята.
Аз самия си издадох част от „тайните“ дневници още преди десетина години, и макар че никак не съм любезен към доста от героите си, никой от тях не шукна.
Живи сме, все още, и можем да си сверим паметта.

 ***

 Тия дни и Йоско Сърчаджиев казал нещо за Луканов.
Той късно се е сетил.
Ако Луканов те е теглил към някаква далавера, кажи го още в момента, така се прави.
Покрай изборите от един вестник се бяха сетили за прочутото телевизионно предаване в нощта на първите демократични избори /юни 1990-а/, което имах нещастието да водя.
Тогава Сърчаджиев се разплака, покрай „свидетелството“ на един пазарджишки циганин, който стана известен като „Човека с фланелката BOSS“.
Сърчаджиев се разплака, а пък тринайсет години по-късно от „Всяка неделя“ стана ясно, че Босът е послъгал.
Обаче Йоско стана символ на „дясното“ с плача си.
А аз си казвам, че неговият плач щеше да има далеч по-голяма стойност, ако се беше случил във „Всяка неделя“ преди Промяната/Преврата.
Канил съм го няколко пъти – а, както е известно, никога не съм зашивал устите на събеседниците си, тъкмо обратното – подритвах ги да кажат нещо по-солено.
Ехе, какъв дисидент щеше да бъде, ако се беше разплакал тогава.
Сега щеше да разправя и спомени.
За първи път.

 ***

 Измамата тече отвсякъде.
Щом Костов говори врели-некипели, защо тогава един циганин – шефът на ДРОМ – да не се гаври с нас и да не ни храни и той с лъжа – и то по време на изборите.
ДРОМ въртеше един клип, с който оплакваха съдбата на нашите клети цигани.
Но бяха сложили и няколко кадъра, в които събарят някакви къщи.
Ето, това е отровата – те са незаконни, обаче по време на изборите се

превръщат в знак на някакво насилие.

 ***

 Рада Домусчиева си вършеше храбро работата в Турция по време на изборите, което никак не е безопасно.
Но допусна една необяснима за нейната прилежност грешка: съобщи ни, че край Бурса живеели един милион турци, „изселени“ от България.
В нейния случай това вероятно е грешка на езика.
Иначе звучи много коварно.
Въпросният милион не бяха изселени, а се изселиха.
А ние трябва да треперим пред мераците на някои да ги върнат обратно.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

Българите би трябвало да се отвратят от изявлението на МВнР за бомбената пиар акция на Тръмп в Сирия

Изявлението на МВнР, че „България приема въздушните удари на въоръжените сили на САЩ по летище на сирийските ВВС като част от усилията за решаване на проблема с химическите оръжия в Сирия“, е голяма грешка и поредна морална катастрофа за кабинета „Герджиков”, за която отговорност поне косвено носи и Радев.

 По-голямата част от този коментар беше написана вчера – желанието ми беше да излезе, преди служебното правителство да успее да направи това, което направи. По технически причини не излезе навреме. Както всички разбираме, атаката на Тръмп нямаше абсолютно нищо общо нито с химическото оръжие, нито със Сирия. А също, въпреки мнението на Путин, не целеше на първо място да отвлича вниманието от катастрофата в Мосул. Атаката бе изключително вътрешнополитически пиар (разлайване на кучетата, или wagging the dog) от страна на слаб президент. Военният „триумф“ в чужбина е изпитано средство за издигане престижа на неприемани от естаблишмънта и чиновничеството нови владетели.

Какъвто беше Труман, случайно кацнал на върха по каприз на демократическата номенклатура анонимник и взел решението за Хирошима, или страстно мразеният от консерваторите ирландец католик Кенеди с авантюрата си в кубинския Залив на свинете. Такива бяха и акциите на Бил Клинтън в Судан и Афганистан след скандала с Моника и на Саркози в Либия. Но не точно такъв бе случаят на Буш II, който не само имаше претекста на 11 септември, измъчваше се от стара любов към Саддам, но и положи извънредни усилия в продължение на половин година да направи по-секси тезата за ОМП-тата му.

 Най-запомнящият се момент на екстреното заседание на Съвета за сигурност на ООН беше, когато боливийският посланик размаха снимката на генерал Колин Пауъл в същата зала с епруветката в ръка. Ако не беше това, каза дипломатът, нямаше сега да има ИДИЛ и целия този батак в Близкия изток. Ах, защо българското МВнР не може да се издигне на висотата на Боливия? А новата американска посланичка в ООН Ники Хейли е неспасяемо глупава. Сюзън Пауър беше гений. Помня я как гледаше Чуркин с просълзено обожание.

 Тръмп бе буквално подлуден от продължаващия срещу него три месеца преврат на бесните демократи и „дълбоката държава“ – службите, жертва на които паднаха и някои от най-важните за него хора, и нервите му не издържаха. Нищо, че от няколко седмици градусът на преврата поспадна, излязоха разкритията на Уикилийкс за кибероперацията на ЦРУ, а малко преди атаката изтече и информацията, че съветникът на Обама по националната сигурност Сюзън Райс контролирала операция на четири служби, включително ЦРУ и АНС, за следене на предизборния и после и преходния екип на Тръмп, т.е. че твърдението за подслушването на Тръмп Тауър е било истина.

От мъка оранжевият забрави, че едва довчера искаше да бие ИДИЛ заедно с Русия, нямаше възражения срещу Асад, че осъждаше агресиите на Обама и Хилари за смяна на режими и затова беше избран, че 18 пъти в 2013 г., както преброи сп. „Тайм“, предупреди Обама да не бомби Сирия, наричаше го „глупак“, настояваше да търси одобрение от Конгреса и пр.

 В усърдието си да спре лова на вещици за измислената си „руска връзка“ Тръмп реши, или по-скоро от глупост допусна да се създаде привидност за началото на Третата световна война. Поне аз така приех в началото истерично-триумфалното известие за ракетния кьорфишек на една наша тукашна синя журналистка във Фейсбук, което бръмна на заглушения ми телефон малко след девет и половина вечерта, докато невинно гледахме „Аида“ с Красимира Стоянова в Метрополитън Опера. Нищо не видях от третото и четвъртото действие. Оранжевият забрави също, че довчера искаше да забрани достъпа на сирийски бежанци в САЩ, и захвана да оплаква прекрасните сирийски бебета.

 Сините колеги в България приемат атаката пожелателно-символично, като плесница за Путин, която показала, че Тръмп не бил миролюбивият Обама, САЩ били готови за война, руското ПВО не можело да спира „Томахавките“, Тилърсън щял да дойде на 11 април в Москва с нов договор за васалитет. Всичко това няма нищо общо с действителността. Другояче виждат нещата американските демократи – и най-бесните от тях се разделиха – едни затръбиха осанна на завоевателя, други продължиха да беснеят срещу руския агент Тръмп.

 И така, атаката е единична акция, а не част от план за нашествие в Сирия, за сваляне на Асад, камо ли за война с Русия. Затова Вашингтон е така изненадан, разочарован и смутен от руското решение да прекратят меморандума за избягване на инциденти в сирийското въздушно пространство от 2015 г. Атаката е и последна, защото Русия едностранно отмени меморандума и изглежда започва да разпространява действието на своето ПВО над цяла Сирия или да превъоръжава сирийското ПВО с модерно оръжие – така се създава прословутата no fly zone, макар не каквато я иска Ердоган.

 Атаката явно е била готвена отпреди инцидента в Идлиб във вторник. Претекстът за нея е абсолютно фалшив и това без съмнение ще се установи в най-скоро време от експертите на ООН. Всички запознати сочат несъответствията на видеото от провинция Идлиб, на която войниците пипат с голи ръце пораженията от зарин и продължават да се разхождат по Божия свят, разказват за жълт облак и миризма, каквито свойства този газ няма.

 Атаката не е съгласувана с Конгреса, нито с НАТО. Предупреждаването на Русия е било от страх – да не би те да не разберат, че става дума за фейк. Всички действия на Буш I, Клинтън, Буш II и Обама в региона бяха надлежно съгласувани, бяха градени коалиции, в момента в коалицията на Обама в Сирия са формално над 60 страни. Тръмп дойде на власт, критикувайки едностранчивия подход на Обама.

 Кому помага и кому вреди атаката? 

 Както казват мои познати бесни демократи, те и след нея продължават да вярват, че Тръмп е назначен за президент от Путин. Просто иначе трябва да признаят реалните причини за загубата на Хилари, а това не им е по силите. Така че едва ли ще има отслабване на лова на вещици. Твърде много механизми са задействани вече. Славата на Доналд завоевателя и сега е извънредно летлива.

 Утре ще се разчуе, както вече стана много пъти в Сирия, че в Идлиб не имало зарин и че каквото е имало, вероятно хлор, не е било пуснато от Асад. Ще има асиметричен и изненадващ отговор от Русия, както стана в Крим след киевския преврат. Ще има инциденти с американските войски, нелегално пребиваващи в Сирия, които подкрепят кюрдите и искат да превземат Рака.

 Геополитически кабинетът Тръмп с действията и изказванията си около атаката на практика призна, че Сирия е в руската сфера на интереси, а че Америка няма претенции да промени това положение, а само я наказва – еднократно, в ограничена форма и с предупреждение – за конкретно, макар илюзорно, прегрешение. Кабинетът демонстрира интелектуална незрялост, емоционалност и непредсказуемост, податливост на манипулации. Ще се намери кой да се възползва от това в своя изгода.

 Протестното движение срещу Тръмп в САЩ, в което участваха и двете ми деца и което не затихва и няма как да затихне предвид дневния ред на оранжевия, ще добие ново и ярко антивоенно измерение. Тръмп загуби и малкото благосклонност от страна на демократи бърнисти като мене, които досега изтъквахме, че при всичките си други грехове той поне има едно добро качество в сравнение с Хилари и Обама – иска нормализация с Русия и съвместна борба с тероризма.

 Атаката очевидно помага на ИДИЛ и „Ал Кайда” – това слага край на приказките на Тръмп за борба с тероризма с единни сили. Но тя няма да предотврати разгрома на ИДИЛ и „Ал Кайда” в Сирия, който вече започва, и не е предназначена за това. Заедно с това атаката е удар срещу мирния процес в Сирия и в двата му сегашни формата – срещите в Астана и в Женева.

 Атаката се прие с радост от спонсорите на сунитския тероризъм – Саудитска Арабия, Катар и Турция, както и от Нетаняху – и антагонизира шиитите, както и американските съюзници кюрдите. Тя за пореден път показа илюзорността на достлука на Путин с Ердоган. А дни преди това руски бомбардировачи биеха по ИДИЛ, бръснейки турското въздушно пространство, а Ердоган тихомълком отмени операция „Щитът на Ефрат“, останала без резултат. Иран открито поставя под въпрос присъствието на американския флот в Персийския залив.

 Атаката се осъжда в САЩ от много видни хора и от двете партии, и от независими. Казват, че е антиконституционна, несъгласувана с Конгреса, без план какво да се прави на другия ден, вкл. и с Русия, и то преди посещението на Тилърсън в Москва. Чудят се какво ще стане с хилядата американски войници в Северна Сирия. Осъжда я, както ми се струва, и сп. „Форин Полиси“. Осъждат я арабският свят, Русия и Китай. Китайският президент сигурно е приел атаката по време на вечерята си с Тръмп във Флорида като детинска провокация на дилетант. Тя постави Тръмп в неизгодно положение в преговорите с декларирания му китайски „враг“ и не му позволи да постигне нищо срещу него.

 Осъдиха я Марин льо Пен, Фарадж и европейските партии на протеста, които се готвят да идват на власт и това започва да изглежда неизбежно, пък и мнозинството хора по света. Автоматичната подкрепа на васалите Меркел (след изразените предишния ден съмнения на Берлин относно инцидента в Идлиб) и Оланд е подкрепа на удавници. Зад тях в редичката на васалите, някъде в дъното, плете крачета и нашето МВнР.

 Едно-единствено нещо, утвърждаването от Сената на кандидата на

Тръмп за Върховния съд Нийл Горсъч в петък, е факт, но щеше да мине и без бомбенето на Сирия – републиканците задействаха „ядрената“ процедурна хватка срещу „филибастъра“ на либералите. Това е законно, но рядко използвано парламентарно средство, защото прекалено антагонизира опонентите.

 Във военно отношение атаката е провал за Пентагона. САЩ предупредили Русия за удара и руско ПВО не е действало, но малко над една трета от томахавките стигнаха целта – при това на малко разстояние от Крит до Западна Сирия. Може да са отклонени или свалени от сирийското ПВО със стари зенитни ракети. С-400 „Триумф“ и „Панцир“ могат да свалят томахавки, най-новите модели от които са от 2004 г. и се движат с дозвуковата скорост на пътнически лайнер, 800–900 км/ч. Пентагонът омаловажи това, давайки да се разбере, че атаката не е имала военни цели.

Първият вариант на коментара вчера завършваше така: България (т.е. президентът Радев) трябва да осъди атаката като изненадваща, напълно противоречаща на досегашните изявления на Тръмп, несъгласувана с партньорите от НАТО, подкопаваща мирния процес в Сирия, обективно помагаща на терористите и стимулираща миграцията на сирийци към ЕС. За съжаление явно пътят към независимостта е дълъг и криволичи.

Валентин Хаджийски, Гласове

Проф. Людмил Георгиев: Ген. Радев е на прав път за изборните промени

-Проф. Георгиев, законопроектът, който предвижда уседналост на гласоподавателите за всички избори, предизвика бурни реакции в обществото, но като че ли най-сериозни критики отнесе президентът Румен Радев. Тезата, че държавният глава не може да инициира подобни промени, тъй като това противоречи на Конституцията, достатъчно основание ли е говоренето за тях изцяло да бъде пренебрегвано? Самият Радев заяви, че не може да стои безучастен, когато става въпрос за процеси, които засягат суверенитета на България, още повече, че опитите за външно вмешателство в нашия изборен процес се засилват.

 -Ще започна с една от многото фундаментални аксиоми, изведени в последната ми книга, която имах честта да бъде преведена и публикувана в Русия тази година от издателството на Руския институт за стратегически изследвания – „Критическая психология политики и истории”. От позициите на моето предложение за друга психологическа парадигма, а именно Критическата психология, аз твърдя, че т.нар. „демокрация”, впрочем термин, който прикрива ужасяващите античовешки измерения на съвременния капитализъм, означава нито повече, нито по-малко еманацията в развитието на олигархичния модел на управлението на обществото, съгласно формулираните още от Херодот модели на властта. Чрез тази лицемерна форма на управление – съвременната „демокрация”, всъщност се прикрива фактът, че чрез нея олигархичните кръгове във всички „демократични” страни не общуват пряко с народа, а с посредничеството на избраните от тях партийни субекти, партийните елити.

 Истината е простичка за този, който има мисълта и смелостта да я осъзнае – в условията на т.нар. „западна демокрация” народът избира онези партийни субекти, които самата олигархия е създала и „услужливо” предлага на хората, които на свой ред си въобразяват, че като избират се превръщат в субекти на собствения си живот. Ужасяваща измама, нали? Но измама, която е облечена във високопарни фрази като „защита на евроатлантически ценности”, които галят ушите на простосмъртните и те се чувстват някак си значими. А основната причина за това е, че още след възклицанието на Ницше през ХІХ век, че „Бог е мъртъв! ”, западните общества по никакъв начин не са християнски, не са религиозни, а са изцяло прагматично-идеологически. Tова е и една от фундаменталните причини, поради които западните секуларизирани общества не могат да разберат нито възродения православен мистицизъм в Русия, нито мащабното ислямско възраждане през последните 20 години.

 От такива позиции разбирате, че българските драми ми изглеждат твърде елементарни, твърде провинциални, твърде периферни в общия контекст на дълбинните психични процеси, които разтърсват днешния свят. Още повече, че на целия този фон изведнъж, сякаш от нищото, се появи един български генерал, който няма нищо общо нито с българската олигархия, нито с българския партиен елит. Да, прав е президентът Румен Радев да се безпокои от вмешателството на външни за България държави, които чрез изборите да определят конфигурацията на властта в родината ни. Приветствам тази негова загриженост, макар че ми се струва, че той е твърде мек в тези си намерения, като имам предвид акцента върху принципа на уседналостта.

 Смятам, че категорично трябва да се забрани да гласуват както „двойните” граждани, така и тези, които не живеят в България. Освен това, трябва най-после да бъде въведен принципът на активна регистрация преди изборите, защото само по този начин ще се преодолее проблемът с т.нар. „мъртви души”. Имам предвид факта, че в Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) не се отчитат починалите български граждани, а техните „гласове” са благодатна почва за всевъзможни фалшификации, включително и на последните избори. По различни изчисления тези „мъртви души” са между 500 и 800 хил. души, а като прибавим към тях и ежедневно напускащите страната, можем да говорим за над 1,5 млн. „избиратели”. Едва ли има нормален човек, който да вярва, че в България има над 6,8 млн. избиратели. Ако това е така, а към тях прибавим поне 1 млн. деца под 18 години, то това ще означава, че ние нямаме никаква демографска криза. През последните 27 години сме свидетели на една от най-уродливите форми на „демокрация” – българската „демокрация”. Всички скочиха срещу генерал Румен Радев, защото той пръв се осмели да хвърли камък в това пълно с жаби българско блато.

-Българите в чужбина обаче възроптаха, че по този начин се ограничава правото им да гласуват. Те посочват, че не искат да живеят извън страната, но не могат да понесат чудовищните нива на корупция, както и действията на мафията, която забавя развитието на страната ни с десетилетия. 

-Извинявайте много, но не може някой, който работи на друго място и си плаща данъците на друго място, да определя моята съдба. Много моля, ако милее за родината си, да се върне тук, да бъде така любезен да работи тук и да страда, както всички останали. А не отвън надменно да ми обяснява какво се случва в собствената ми родина, и то при положение, че аз и моите деца сме тук и се борим с живота. За какво става дума? Това справедливо ли е?

Техните мотиви са израз на дълбинната психична особеност на българския народ, описана от множество изследователи на българската национална психика, а именно фундаменталната липса на чувството за общност и приоритета на индивидуалните стратегии за справяне и оцеляване. Защо, драги, след като не понасяте корупцията и мафията не останахте тук и не вдигнахте общонароден бунт срещу тях, а предпочетохте да се спасявате поединично извън страната?

Разбира се, моят упрек не е само към тях, но и към живеещите в България, които обаче също така са подчинени на регулативната функция на същата тази нашенска психична представа – да оцелея някак си, а общността, държавата – те не са мой ангажимент. За съжаление, това е историческата традиция – българският народ предпочита да делегира на друг отговорността да се грижи за собствената му държава, било Германия, било Съветският съюз, било САЩ, НАТО или Европейският съюз във външнополитически план, както и на техните компрадорски български „елити“ във вътрешнополитически план. Извинете, но какво искате от народ, който не е бил роб, защото е имал собственост, но 500 години няма силите да възстанови собствената си държавност? Какво искате от народ, който предава своите най-будни чеда?

И когато днес някой иска да събуди същия този народ, българските хиени веднага започват да се опитват да го ръфат отвсякъде… От доста време пиша и говоря, че България и българският народ най-после трябва да осъзнаят своята историческа роля като субект на Цивилизацията на Кирилицата и Православието, чрез което да се изградят нашите собствени национални визия, доктрина и мечта, а моите близки ми казват, че съм луд, имайки предвид реалността на същия този народ, който, забележете, прави „цивилизационен” избор?! Може ли някой да си представи тази уникална идиотия – субект на цивилизация да прави „цивилизационен избор”?! Мисля си, че с още по-страшна сила този парадокс се отнася и за напусналите пределите на родината български граждани.

-Казвате, че българите зад граница плащат данъци в чужди държави, но в същото време те изпращат парични преводи на своите близки у нас, като тези средства влизат в българската икономика. Според тях тези парични преводи дори надминават чуждестранните инвестиции, които се правят в държавата. Това не им ли дава право да гласуват за по-добро бъдеще на страната си?

-Хубаво, така са го решили, така са го направили. Всеки има право на избор в този живот. Щом са решили да са извън страната, да са извън страната. Но много моля, нека да не се опитват да се месят в живота ми тук, в България. Аз също съм имал и все още имам много възможности да работя в чужбина, било в САЩ, било в Западна Европа, било в Русия. Но заедно с моите деца съм предпочел да живея в България, да страдам, да търпя поражения, но и да се опитвам да се боря. Да усещам, че всеки опит да бъде събуден този народ е безуспешен, но в същото време да продължавам да се опитвам, да казвам истината, макар и да усещам помията върху себе си. Е, кой е по-прав да има право на избор?

 -Президентът Радев беше нападнат и заради своята позиция по отношение на отмененото от служебното правителство постановление за трайно заселване на бежанци в българските общини. Как гледате на неговата теза, че интеграция на бежанци без ясни критерии и механизми води до „изолация, капсулиране и радикализъм, каквито се наблюдават в немалко европейски страни”? Мнението му, че не можем механично да копираме европейски регулации, а да вземаме отговорни решения при задълбочен анализ на риска, звучи съвсем логично, но въпреки това отново беше критикуван. 

 -Той е абсолютно прав, че няма гаранции за интеграцията. Но аз отново ще бъда още по-краен и ще кажа, че интеграцията е невъзможна. Говоря като специалист по етнопсихология и по психология на религиите, като преподавател в Софийския университет. Кристалина Георгиева, включително и бившият министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, бяха казали, че за две години ще бъдат интегрирани т.нар. „бежанци”. По-голям идиотизъм не съм чувал. Как ще интегрираш съвършено различни културни и религиозни представи за две години? Това е абсурд! Ние циганите не можем да интегрираме за толкова много години, въпреки че на тези хора родното място им е тук, България е родината им. Това са смехотворни неща.

Естествено е, че бежанците и мигрантите могат да бъдат заплаха и за националната сигурност. Капсулирането, затварянето в различни гета, както посочи и президентът Радев, носи именно това след себе си. Виждаме примерите от Западна Европа. Иначе е разбираемо защо твърде елементарните като интелектуален потенциал, но дълбоко предани на чужди интереси български „елити”, скочиха и срещу това решение на генерала. Може и да е смешно, макар че в действителност е трагично. Но вижте от историята как са реагирали същите тези нашенски „елити”, ако са усетели, че с нещо е застрашена предаността им към Съветския съюз или към Хитлеристка Германия.

 -Как ще коментирате яростната позиция на лидера на ДОСТ срещу президента Румен Радев по повод скандала с гласуването в чужбина? Лютви Местан заяви, че постъпките му са за импийчмънт, както и че държавният глава е част от плана за натиск върху ДОСТ. Местан отново се представя като жертва, смята, че му е изграден образ на „универсално зло”, което представлява риск за националната сигурност и че най-големият страх спрямо партията идва от нейния откровено натовски и европейски профил.

 -Не е случайно, че от ГЕРБ първи скочиха срещу президента Румен Радев – там е налице една необяснима от позициите на българския национален интерес дружба между Бойко Борисов и Реджеп Тайип Ердоган. И е твърде елементарно обяснението, че Борисов е мек към новия султан, защото се опасява онзи „да не пусне бежанците през България”! Такава позиция издава твърде ниско интелектуално ниво както на политика Борисов, така и на всевъзможните коментатори и анализатори. Следва да си отговорим на въпроса дали истинският човек на Ердоган в България не е самият Бойко Борисов, а Лютви Местан е само машата. Когато си отговорим на този въпрос, можем да разберем защо Местан иска импийчмънт на генерал Румен Радев, а ГЕРБ в хор скочиха срещу президента.

-Засега опитът на Ердоган да превърне ДОСТ в „троянски кон“ и да го вкара в българския парламент беше пресечен. Да очакваме ли, че турският президент отново ще се опита да се меси във вътрешните работи на България, като използва ДОСТ за проводник на неоосманизма у нас? 

-Ако не чрез Местан, ще измислят някой друг лидер, чрез когото отново да направи такъв опит. Трябва да сме отговорни и да кажем, че с ДОСТ се справиха ДПС и Ахмед Доган. Те за пореден път решиха национална задача. Проблемът не е само в ДОСТ, а въобще в онова, което ни чака, а ни чакат тежки дни. Вижте какво става в Сирия. Една война в Сирия между Русия и Щатите как я виждате? Ние сме на границата на нещо ужасяващо, на нещо съвсем реално, а сме си затворили очите за простите истини. И сега – типично по български, всеки е срещу всеки: „Генералът това, генералът онова”.

Искам да питам къде са Обединените патриоти. Те нали точно това искаха? Нали Обединените патриоти настояваха да бъде премахнато гласуването на „двойните граждани”? Къде са БСП? Нали те издигнаха кандидатурата на ген. Радев? Защо никой не застава зад него? Отговорът отново е прост –днешният български политически „елит” възпроизвежда традициите на предишните ни „елити” в историята – да бъдат компрадорски, да използват за себе си подчиненото положение на държавата в едни или други външни политически и военни структури, и въобще да не провиждат националните интереси на България. Проблемът днес обаче е, че времето се движи с твърде ускорени темпове.

 -Споменахте атаката на САЩ в Сирия. Само това, че беше прекрачена така наречената „червена линия”, а именно предполагаемото използване на химически оръжия, ли е причината за този удар? Как ще се развият отношенията между Русия и Щатите при тази ситуация?

 -Сложно, но със сигурност ще се окаже, че не е имало „химическа атака” от страна на Башар Асад, по същия начин, по който стана ясно, че Ирак няма ядрено оръжие – поводът за войната на САЩ срещу Саддам Хюсеин през 2003 г. При всички положения обаче, Русия няма накъде да отстъпва. Още повече, че изтече новината, че те се оттеглят от споразумението за предотвратяване на конфликти над небето над Сирия. Това означава, че руските противоракетни съоръжения ще могат да действат, дори и срещу американски самолети. Ако американски самолети бъдат свалени от руската противоракетна отбрана, какво става?

 -Любопитно е каква ще бъде ролята на турския президент Ердоган при тези обстоятелства. Той все по-често прави опити да говори с Владимир Путин и с Доналд Тръмп като с равни, докато открай време пренебрегва позицията на европейските лидери.

 -Русия воюва с Османската империя 600 години. Това, че в момента има някакъв тактически съюз, въобще нищо не означава. Още повече с такъв човек, говоря за Ердоган, който е почти непредсказуем. Той просто не си държи на думата. Така че това моментно стопляне на отношенията според мен е чисто тактическо. Исторически погледнато те са стратегически противници.

 -Каква е Вашата прогноза за изхода от референдума в Турция? Какви ще са последиците за Балканите, ако южната ни съседка се превърне в президентска република? Ще бъде ли залята и България от неоосманистката вълна, като имаме предвид стремежите на Ердоган? 

 -Очаквам победа на Ердоган, въпреки че кемалистки настроените турци в Турция хич не са малко. Но там ще има огромен натиск, репресии, не изключвам и фалшификации на референдума. Така че една победа на този референдум на Ердоган и превръщането на Турция в президентска република ще се отрази твърде сериозно върху България и не само върху България.

 -Ще успее ли Турция да преформатира чрез „мека сила” българските мюсюлмани от лоялни към България граждани в „истински турци”?

 -Не, аз не виждам такава опасност, защото българските турци са кемалистки настроени, светски хора. Те нямат неоосманистки виждания. По-скоро заплахата е от директна намеса, но не чрез влияние чрез партии, а от директна военна намеса. Нали разбирате, че, ако пожелае, Турция за два дни ще отцепи Кърджали, Хасково, Ямбол, Смолян, Сливен и Бургас от територията на България. Особено, ако се създаде държавата Кюрдистан, което ще предполага желание за териториална компенсация от страна на Турция. Такива възможности има само в изброените наши области и в районите на Северна Гърция.

Винаги съм го казвал – за мен единственият гарант, който може да помогне на България в тази ситуация, е Русия, естествено. Няма кой друг. Интересното е, че Гърция усеща подобна заплаха и упорито работи около укрепването на православната ос с Русия. А ние, които сме дали писмеността и православието на Русия и руския народ, чрез което сме ги направили държава и нация, правим „цивилизационен избор” към западния, към бившия католически и протестантски свят. По-голям идиотизъм едва ли е възможен. Български идиотизъм, имам предвид.

 -През последните години политиците ни демонстрират сервилно поведение спрямо Турция с аргумента, че не можем да си позволим да сме в конфликт със своите съседи. Не би ли трябвало България да има по-категорична позиция по отношение на нея, ако виждаме опити от нейна страна за намеса в нашата вътрешна политика?

 -Крайно време е българският държавен глава и бъдещият премиер да направят посещение в Кремъл. Това, което аз искам, не е това, което очаквам, разбира се, имайки предвид особеностите на българския политически „елит”. Искам да бъдат подготвени сериозни договори в различни сфери, включително и в сферата на отбраната. Независимо, че на пръв поглед това звучи парадоксално, защото сме член на НАТО. Но в една такава ситуация трябва да се действа иновативно, много смело и бързо. Защото в договора за НАТО може и да има клауза „5”, която гарантира общ отпор от външна намеса към държава, която е член на НАТО от страна, която не е член, но няма никаква опция за защита, ако страна, която е член на НАТО нахлуе в страна, която също е член на НАТО – проблемът в Кипър е достатъчен пример, струва ми се. И, когато казвам, че България и българската общност са историческият субект на Цивилизацията на Кирилицата и Православието, това означава, че от една такава осмислена и изговорена позиция, Русия и руският народ би трябвало да усещат историческия си ангажимент към своя създател. Всичко друго са празни приказки!

Десислава Пътева, списание „Аспекто“

Богомил Бонев: Какви мозъци в МВнР! Противно е да гледаш угодническите им физиономии

 

 

Какви мозъци в МВнР!

“… България приема въздушните удари на въоръжените сили на САЩ по летище на сирийските ВВС като част от усилията за решаване на проблема с химическите оръжия в Сирия, чието използване категорично трябва да бъде прекратено.“

 Значи, преведено за нормален човек, възприемаме САЩ като полицай (до тук правилно), който прострелва жертвата, вместо бандита, за да спре престъплението.

И ние подкрепяме това?

 Такъв коментар направи Богомил Бонев в своя Фейсбук профил.

„За съжаление, няма значение дали правителството е редовно или служебно. Членовете му се превръщат в лоботомизирани лакеи веднага, след като решат да подкрепят Големия задокеански брат. Противно е да гледаш угодническите им физиономии.

Особено физиономията на този служебния външен министър, който е пълно копие на американската марионетка Д.Митов. Сигурно тези всичките вече са изразили готовност лично да яхнат следващите, предназначени за Сирия, „томахавки“.

Това коментира Петър Волгин в своя Фейсбук по повод изявлението на Външно министерство, че България подкрепя въздушните удари нанесени от САЩ върху Сирия.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Владимир Чуков: Изглежда нелогично Башар Асад да нападне Хан Шейхун

 

 

– Проф. Чуков, през 2003 г. САЩ нападнаха Ирак заради съмнения за притежаване на оръжия за масово унищожение, каквото впоследствие не беше открито. Сега Америка извършва удари срещу Сирия 3 дни след предполагаемо използване на химическо оръжие срещу цивилни, за което дори не проведено разследване. Ще последва ли Башар Асад съдбата на Саддам Хюсеин? Ще се промени ли по някакъв начин политиката на САЩ спрямо Сирия?
– Нека да не достигаме до генералните заключения, че започва трета световна война, че това е преобръщане на хода на войната. С течение на времето се появяват отделни детайли относно нападението и използването на химическо оръжие в Хан Шейхун буквално два дена преди атаките на САЩ срещу летището „Ал Шайрат“ и начина, по който е взето решението от Доналд Тръмп за атаката срещу това летище в Хомс. Мисля, че нещата не трябва да бъдат парализирани, а по-скоро трябва да погледнем това, което се случи през август 2013 г., когато беше използвано химическо оръжие покрай Дамаск. И тогава президентът Барак Обама не взе никакво решение. Тогава също имаше призиви за разследване, имаше много силна битка между спътниковите снимки на двете страни – кой кого е атакувал и защо. Хан Шейхун – как се е случила цялата история? Буквално същият ден е имало заседание за Съвета за национална сигурност на САЩ и военното разузнаване на Щатите са поднесли аргументи пред Тръмп, че сирийската авиация е тази, която е нанесла ударите. Сега излизат едни интересни детайли от ирански сайт, който се казва „Амат нюз“, който казва, че тези сирийски самолети са нанесли удари срещу опозицията, която е била много близко до шиитски милиции и ирански военнослужещи. Идеята е била да бъдат предпазени тези части от настъплението на опозицията. Въпросът е дали самолетите на Башар Асад са носили химическо оръжие или не са. Цитирам близкоизточни източници, че военното разузнаване на САЩ е дало аргументите на Тръмп.

Тогава, в рамките на Съвета за национална сигурност на САЩ пред Тръмп са очертани три възможности: дипломатически натиск, икономически санкции и военна опция. Тръмп е бил човекът, която е предложил военната опция. Тогава стана и смяната на Стивън Бенън, главният стратег на кампанията на Доналд Тръмп, с шефа на генералния щаб и с шефа на националното разузнаване. Това стана два дена преди самата атака, което беше много ясен белег, че решението вече е взето. Буквално, решението е било подписано, когато Доналд Тръмп посреща в своята резиденция във Флорида китайския президент Си Дзипин. Той е подписал и е отишъл на официална вечеря с китайския президент.

Неслучайно той направи изявление, че САЩ и Китай имат брилянтни отношения. Защо евентуално са се случили тези атаки с химическото оръжие? Нека да поставим още един голям въпрос, че изглежда нелогично Башар Асад да нападне Хан Шейхун и то в момент, в който заседаваше много важна донорска конференция за Сирия. Счита се, това е разсъждение на експерти, на анализатори, на коментатори, че това е било желанието на Дамаск да отклони вниманието на САЩ от готвеното настъпление в Рака. Възможно е това да е предварително заложена формула, така че да бъде отклонено вниманието на Вашингтон от атака за превземането на Рака. Нещо което, не е по вкуса нито на Москва, нито на Техеран, нито на Дамаск. Големият въпрос е дали това е игра на покер, заложена формула, така че са разчитали, че Тръмп ще действа като Обама, т.е. няма да обърне внимание. Дали това е тест или не са сирийските самолети, които са хвърлили химическото оръжие – ето това е нещото, което все още остава неясно. Рака нееднократно беше изведена като потенциална втора столица на Сирия.

Буквално преди месец части на сирийската армия достигна до Ефрат, която е в непосредствена близост до Рака. Рака обаче се пада в американската зона, според негласно действащият Ефратски договор, според който всичко, което е на запад от Ефрат е руска зона, а всичко, което е на изток от Ефрат – американска. Нееднократно се чу гласът, че Рака ще бъде превърната в столица на цялата тази зона, която ще бъде под американска егида, западна егида. Респективно, тя ще бъде включена като част от кюрдската федерация. Това прави вече нещо изключително голямо. И Рака ще съперничи на Дамаск.

Големият въпрос е следният – сега в условията на донорската конференция вече бяха обещани 7 млрд. долара. Къде ще вървят тези помощи, ако не бъде постигнато споразумение в Женева? Това, което виждаме в Женева е, че големи перспективи да се стигне до политическо разрешаване, което да удовлетворява всички, са минимални. В Женева става сблъсък между двете форми на държавност. Първата е сирийско-руско-иранската. Втората е Западната, заедно с партньорите от Персийския залив, големите спонсори. В спонсорската конференция прави впечатление, че Турция не присъства. Тъй като те не са съгласни Рака да стане част от тази западнокюрдска област. Очевидно става въпрос за състезание – къде да отидат тези средства. Възможно е това да е отклоняване на американците в една посока, която ги отклонява от фактическото разделение на държавата и даването на отговор кой ще е големият реципиент на тези средства, които ще бъдат насочени. Страх ме е, че в едно обозримо бъдеще ще имаме една разделена държава, така както беше по подобие Германия, както Корея. Като Рака се очертава този център, който ще бъде конкуриращ на Дамаск. Може би това е задният план. Но при всички случаи трябва да кажа, че който и да е използвал химическото оръжие, това е престъпление срещу човечеството. И много ясно да бъдем убедени, че наистина този, който употребява химическо оръжие трябва да понесе своята отговорност. Има неща, които трябва да бъдат изяснени.
– През 2013 г. Русия подписа споразумение за унищожаване на запасите от химически оръжия в Сирия. Какви последствия ще има, ако се докаже, че техният партньор е използвал такива оръжия?
– Нека да припомня данните. Има такова споразумение. И ако си спомняте, две години Сирия предаваше своите запаси от химическо оръжие и ги предаде. 2015 г. – 95%. И ето тук някои коментатори казват – тези, останалите 5%, дали са предадени или просто са проспани. Ето това е един голям въпрос. Самата организация за борба с химическото оръжие получи нобелова награда за мир. Ето това са въпроси, които остават да висят и отговори на тях трудно можем да дадем. Играта там е много сложна и не е само на бойното поле. Не само, че се стига до употреба на химическо оръжие, голямата битка е в Съвета за сигурност. Преди три дена имаше много силна Западна атака – американо-френско-английска. Вчера имаше руска контраатака, контраатакувайки ударите, нанесени от САЩ. Битката е тотална, битката е в Съвета за сигурност, на бойното поле и в Женева. Навсякъде има една колизия – Изтокът срещу Запада.
– Докога ще се изострят отношенията и до каква степен ще достигнат?
– Трудно ми е да кажа докъде биха могли да се изострят. Нека да погледнем и това, което излезе от руска страна, че те вече прекратяват сътрудничеството със САЩ относно синхронизирането в сирийското въздушно пространство. Тоест те не гарантират от тук насетне безопасността на американските бойни полети в сирийско небе. Нека да припомним следните факти. През месец израелската военна авиация нанася удари по различни обекти в Сирия. Съвсем наскоро имаше една двойна атака, едната дори беше насочена срещу конвой с оръжия на Хизбула. Също така имаше атака в цел, която е близко до Дамаск. На този етап, по-скоро битката е словесна, по-скоро битката е в ООН, битката е между дипломатите. Много силно ми се иска да мисля, че все пак няма да се стигне до конфронтация на армиите, които се намират на територията на Сирия. Сирия в момента е нещо безпрецедентно в историята на световното военно дело. На нейната територия има представители на 8 армии и то редовни армии. Нещо, което е наистина впечатляващо. Сирия ще остане в учебниците не само по теория на военната тактика и стратегия, тя ще остане и в учебниците и в учебниците по теория и практика на международните преговори. Което наистина е неприятен инцидент.
– Адекватна ли е позицията на българското Министерство на външните работи във връзка с нападението срещу Сирия, в която се посочва, че въздушните удари на въоръжените сили на САЩ са част от усилията за решаване на проблема с химическите оръжия в Сирия?
– Да. Там имаше много ясно очертани два акцента. Първият беше, че се осъждат атаките с използване на химическо оръжие. Ние трябваше да бъдем част от тези нации, чисто държавнически, които са част от демократичната общност, която няма как да не се присъедини към тези призиви, които осъждат подобен тип престъпления срещу човечеството. Също така, вторият акцент, призив за деескалация на напрежението. И естествено да се присъединим много ясно към призивите за даване на шанс на мирните преговори в Женева. Напълно в унисон с всичко онова, което се прави от страна на ЕС, което се прави от г-жа Могерини и в условията на втората донорска конференция за Сирия. Тази декларация беше, според мен, добра. Може би трябваше да бъдат изведени някои акценти в нея, но винаги може да се направи по-добра редакция, по-добър словесен изказ. Но като съдържание, мисля, че България очерта много ясно своята позиция – не на химическите оръжия и даване на шанс на политиката. Нека кажем следното, Сирия трябва да бъде изградена от сирийците и те ще решат всички свои проблеми. А ние, европейците, трябва да им помогнем.
– Г-н Чуков, променя ли се почеркът на терористичните катове? Равносметката от атентата в Санкт Петербург преди няколко дни 14 загинали и десетки ранени, който много прилича на случилото се в брюкселското метро преди година. Вчера камион се вряза в група хора в централната част на Стокхолм, това напомни за трагедията в Ница, Берлин и Лондон. Поради каква причина терористите смениха тактиката за нападения и възможно ли е да се противодейства на такива атаки?
– Вие много правилно споменахте, че всъщност се профилират и моделират тези атаки. Очертахте няколко профила. Било тези терористи, които използват камиони за мачкане на хора, те се очертаха. Появи се нова парадигма, нова алтернатива. За съжаление, злонамереният ум какви ли не формули ще използва, какви ли не средства ще използва, само и само да реализира своите пъклени планове. Негативната иновация е налице. Тя просто беше утвърдена като практика. Дори имаше компоненти, които се повтаряха, не само за това, че се използват камиони, но че тези камиони са откраднати. Така беше и в Берлин, така се оказа и в Брюксел. Вие споменахте компонентите на атаките Санкт Петербург и Брюксел. Аз бих добавил Бостън. Тъй като самоделната бомба в Санкт Петербург и тази в Бостън много си приличат. Очевидно този, която е правил тази бомба, е чел един и същ учебник. Това го имаше във всеки един учебник през деведесетте години на Ал Кайда. За съжаление, натрупаха се фактори, утвърди се практика за реализиране на отделни атентати на различни нива от членове и симпатизанти на радикални групировки. Било такива, които са заложени тактически центрове извън територията на ЕС. Такава беше атаката в Аусбах, Германия, когато атентаторът самоубиец, който беше минал дори през България, през Овча купел, директно е бил направляван по телефона от Сиря, от Рака. Има и такива, които са саморадикализирали се. Такъв е вероятно атентаторът от Санкт Петербург и този от Лондон. Хора, които са вдъхновени от „Ислямска държава“. Има такива, които само стратегически са им зададени от „Ислямска държава“. А вече тактически са реализирани на място. Различни видове нива на оперативна готовност има. Това говори, че спящите клетки на терористичните организации, които действат, когато им се даде оперативната заповед от някой външен център. Европа не прави изключение в това отношение.
–  България не е традиционна мишена за ислямските терористи, каква е опасността да започнат да се случват и у нас такива нападения? 
– България не може да бъде бяло петно. Няма европейска държава, въобще няма място по земното кълбо, което да каже: „На 100% ние сме чисти, нямаме никакви заплахи“. Естествено, че има различни нива на сигурност и различни нива на уязвимост, на риск. Нека да погледнем там, където се случват най-много – това са Франция, Германия, Великобритания, Белгия. Това са държавите, които са на първите редове в битката срещу „Ислямска държава“. Те имат оперативно участие в нанасянето на удари срещу позиции на „Ислямска държава“, а България няма такива военнослужещи. Ние не участваме в директните бойни действия срещу „Ислямска държава“, но ние сме част от коалицията. Ние сме част от тези 60 цивилизовани държави, нации, които много ясно осъждат формите на радикализъм, на тероризъм, които изнасят „Ислямска държава“ и други подобни организации. Така че ние на този етап ние все още сме по-скоро коридор. Ние сме просто една буферна територия, през която минават ислямисти. Това вече нееднократно е доказано. С днешна дата това, което на мен ми е известно най-тежкият случай е един български граждани от Североизточна България, който беше заловен в австрийската столица със съпричастност в трафик на оръжие в полза на „Ислямска държава“. Тоест все още нямаме данни за български гражданин, който да е бил в Сирия, който да е воювал там, който да е оперативен джихадист. Но ние имаме хора, които осигуряват логистика. Такива, които участват в трафик на оръжие. Преди две години имахме български гражданин – чеченец, който е получил българско гражданство, който беше заловен от испанската полиция за набиране на доброволци за Сирия, за изпращането им към „Ислямска държава“. Тоест това са по-скоро помагачи. Виждаме, че и български граждани са замесени в случаите на осигуряване на логистика – квартира, отвеждане до определени места – срещу с финансово заплащане. България се намира на едно по-скромно ниво и поради тази причина ние нямаме тези екстремални нива на заплаха, каквито имат в Западна Европа. Има едно правило – че атентатите в конкретната държава задължително трябва да бъдат организирани от местни хора. Така стана и във Франция, и в Белгия, Германия, Великобритания. На този етап нямаме джихадисти с български паспорти, които са били в Сирия, за да могат да се върнат и респективно да осъществят своите пъклени планове. Това за сега ни пази в някаква степен. Но ние не трябва да се осланяме на подобен тип обстоятелства, тъй като няма бяло петно на картата на борбата и опасността от тероризъм.
Фокус, Стефан ПЕТРОВ

 

“Дойче веле“: Наистина ли химическата атака е дело на Асад?

Башар Асад

 

 

При предполагаемото химическо нападение в Хан Шейхун в началото на седмицата загинаха над 80 души. И засега смъртта на тези хора е единственият доказан факт. Дамаск и Москва отхвърлят обвиненията на Запада, че режимът на Асад носи вината за атаката.

Но кой би имал интерес от престъплението? Този въпрос се поставя във всеки криминален филм. Същото се питаме и сега. „Само въоръжените бунтовнически групировки имат сметка от подобно нападение с химически оръжия. Те са изправени до стената и де факто нямат никакъв шанс да се съпротивляват на режима на Асад с военни средства“, казва пред ДВ Гюнтер Майер, ръководител на Центъра за изследване на арабския свят в Майнц. Политологът припомня, че през 2012 година Барак Обама заплаши, че САЩ ще се намесят, ако режимът на Асад използва бойни отровни вещества. А тази заплаха, според Майер, звучи като „покана за противниците на сирийския президент да употребят химически оръжия, за да бъде обвинен именно Асад“.

Отровите на бунтовниците

Това, че въоръжената опозиция в Сирия е в състояние да извършва и химически нападения, бе описано подробно още през 2014 година в публикация на разследващия журналист Сиймор Хърш в „London Review of Books“. Той цитира един документ на американската военна тайна служба DIA от 2013 година. Според този документ, клонът на Ал Кайда в Сирия – фронтът ал Нусра – притежава нервнопаралитичния газ зарин. В статията си Хърш се опитва да докаже, че приписваното на Асад нападение с бойни отровни вещества в Гута (предградие на Дамаск) през август 2013 година всъщност е дело на бунтовниците. Според разследващия журналист, целта им е била да въвлекат американската администрация във войната срещу Асад.

Близкоизточният експерт Михаел Людерс описва в току-що излязлата си книга „Онези, които жънат бури“ как в края на август 2013 шефът на американските тайни служби Джеймс Клапър е разубедил президента да издаде заповед за изстрелване на крилатите ракети „Томахок“ срещу Сирия. Клапър е убедил Обама в невинността на Асад, след като му показал анализа на иззетите от Гута проби зарин.
Според анализа, проведен от британска химическа лаборатория, съставът на открития там зарин се различавал от зарина на сирийската армия. Впрочем, въпросното химическо нападение в Гута бе извършено точно по времето, когато в страната пребиваваха американски инспектори по химическите оръжия. „Между другото те бяха поканени от Асад“, подчертава експертът Гюнтер Майер.

През март 2013 северно от Алепо също бе извършено химическо нападение, при което загинаха и войници от сирийската армия. Майер твърди, че Асад е искал да открие отговорните за атаката с помощта на американските инспектори. „Безумие е да се очаква, че режимът ще извърши такова нападение точно по времето, когато в страната има американска комисия“, смята близкоизточният експерт.

Съмнения за участието на Асад в химическото нападение от 2013 изразява и бившият инспектор на ООН по химическите оръжия Ричард Лойд, както и професорът от Масачузетския технически университет Теодор Постъл. В началото на 2014 година двамата американски учени публикуваха доклад, в който твърдят, че ракетите, заредени с отровен газ в Гута, е можело да бъдат изстреляни само от контролираните от бунтовницити области, както и че техният радиус на действие е бил максимум 2,5 километра.

По време на нападението в Гута Сирия все още е притежавала 600 тона химикали за производство на зарин и иприт. Според Гюнтер Майер, тези запаси са служели „като един вид противотежест на израелските атомни оръжия“. „Според изчисленията, Израел притежава междувременно около 200 ядрени бойни глави. Химическите бойни вещества биват наричани „атомното оръжие“ на малкия човек“, казва експертът от Майнц. През август 2014 година САЩ обявиха пълното унищожаване на сирийския арсенал с химическо оръжие. Възможно е обаче в някой от трудните за наблюдение райони на бойни действия все още да има такива.

Защо му е на Асад да го прави?

А химическите оръжия на фронта ал Нусра, за които пише в доклада на американската военна тайна служба DIA, огласен от разследващия журналист Сиймор Хърш? За тях не се знае нищо. „И поради това отцепилата се от Ал Кайда групировка е най-значимата бунтовническа група в северната провинция Идлиб“, подчертава Гюнтер Майер в разговор с ДВ. „Фронтът ал Нусра, сега вече под друго име, се обедини с други екстремистки джихадистки групировки в Идлиб и в момента е най-мощната ислямистка група в региона. Това означава, че Ал Кайда, представена от фронта ал Нусра, има де факто решаващата дума в провинцията“, казва той.

Няма съмнение, че Башар Асад не подбира средствата за запазване на своето господство. Но от друга страна защо му трябва на диктатора да настройва международната общност срещу себе си? И то във времето, когато тя започва постепенно да свиква с мисълта, че той може и да остане на власт като сирийски президент.

Оправдан въпрос, нали? И преди да се реагира прибързано, на този въпрос трябва да бъде даден правдоподобен отговор.

 

Матиас фон Хайн, „Дойче веле“

 

 

Явор Дачков: Тече измислен скандал и дирижирана пропаганда срещу Румен Радев

В момента тече организирана медийна кампания срещу Румен Радев, която му прави услуга. Идеята за уседналост е популярна и е първата адекватна реакция срещу арогантната намеса на Ердоган в българските избори. На референдум тази идея би била подкрепена с огромно мнозинство.
Да се пише законопроект по идея на президента в България е огромен скандал. Дотам се обърна всичко с главата надолу. Нормалното е Борисов да командва всички власти по телефона между два белота: „Танов, Мишо Бирата ми се обади. Изкарай митничарите от склада му, че съм обещал да не го закачам“. Нормалното е Борисов да контролира гласуванията на ВСС с есемес и лично да дава пари за магистрали.

Скандално е Радев дори да се опитва да организира защита в разкапаната ни държава срещу намесата на чужди сили във вътрешните ни работи. Изведнъж се нароиха фарисеи, български орли на правосъдието, които започнаха да бранят чистотата на Конституцията и да правят публично разследване дали един законопроект не е излязъл от коридорите на президентството. Ужас, президентът наредил да се напише законопроект. Какъв упадък на нравите, каква катастрофа на законността.

В момента тече организирана медийна кампания срещу Румен Радев, която му прави услуга. Идеята за уседналост е популярна и е първата адекватна реакция срещу арогантната намеса на Ердоган в българските избори. На референдум тази идея би била подкрепена с огромно мнозинство. Няма нужда от социология по този въпрос.

Законопроектът, писан от проф. Емилия Друмева и експерти, е първият институционален опит държавата да се противопостави на външната политическа и духовна агресия. Уседналостта е само детайл. Пропагандата срещу Радев нарочно пропуска регулацията на духовното образование (основно мюсюлманско) в България, което щедро е спонсорирано и по този начин контролирано от чужди фондации. Пропагандата премълчава и че този законопроект е насочен срещу мюсюлманските водачи, които активно участват в предизборната надпревара и в организирането на контролиран вот.

Пропагандата противопоставя българите в България и българите зад граница, за да отклони вниманието от организирания турски вот, контролиран от турската държава. Пропагандата превърна този законопроект в скандал, внушавайки, че става дума за закон, който вече е влязал в сила. Всъщност текстът беше качен на сайта на Министерството на правосъдието като идея, която тепърва трябва да се обсъжда.

Истерията срещу Румен Радев показва, че президентът е на прав път. Той започна да упражнява власт и очевидно ще се опитва да разширява влиянието си. Този човек няма да приеме ролята на представителен палячо, какъвто беше Плевнелиев, и в този смисъл раздразнението на Бойко Борисов е разбираемо, а дирижираната от него публична атака обяснима.

Впрочем Бойко Борисов все още не е премиер, а правителството му не е избрано в Народното събрание, което още дори не е свикано. За това пък служебното правителство и президентът са легитимната власт в настоящия момент. Правителството може да внася законопроекти и да уволнява когото си иска. Лошото е, че не уволни достатъчно гербаджийски калинки, а премиерът му се оказа зависим схемаджия и интригант, но това е друг въпрос.  Президентът пък е длъжен да следи работата на служебното правителство и да го контролира, защото единствено той е отговорен за него. Властта на служебното правителство идва от властта на президента, която идва пряко от народа. А не от 16 процента  от избирателите на Борисов (значителна част от тях чрез купен и корпоративен вот). Възмущението на ГЕРБ от Румен Радев е пропагандна акция и няма особен смисъл, но издава тревогата им, че в България вече има център на властта, който не контролират.

Единствената грешка на Румен Радев дотук се казва Огнян Герджиков. Добре е да му е за обеца на ухото. Не бих го съдил за нея, защото бе резултат от политическа неопитност и непосветеност в българското задкулисие, което е своеобразен комплимент за президента.

Очаквам в най-скоро време законността да бъде възстановена с избирането на “Борисов 3” и не се съмнявам в пълната й победа след сформирането на управляваща коалиция между “Меден рудник” и Банкя. Валери Симеонов и Бойко Борисов безспорно са две огромни вселени на конституционализма и правовата държав. Да не забравя и Волен Сидеров, който е истински гарант на реда и закона. Особено откакто мина през пробация и общественополезен труд. Очаквам тогава и медиите да се успокоят, защото всичко ще си дойде на мястото и България пак ще се върне към нормалната си патология, която болезнено реагира на всеки опит да бъде лекувана.

Явор Дачков

 

ГЛАСОВЕ

 

Алчността на “Агнешките главички“ ги превърна във великденски курбан! Играта им срещу Борисов и Цацаров приключи с фиаско!

 

 

Лакомията за власт възкреси предизборно „Агнешките главички“. А после ги закопа. Аферата „АРГОгейт“ е само поредното доказателство за мръсния сценарий на българския Фетуллах Иван Костов и прислужниците му, за който БЛИЦ предупреди в десетки разобличителни статии.

Излезлите на бял свят разговори между Христо Иванов, Прокопиев, министър Трайчо, Радан Кънев, Велислав Величков, Гроздан Караджов, медийните им клакьори Стоянка Георгиева, Бедров и обслужващите ги протестъри потвърдиха разкритията на най-четената електронна медия.

Мъртвородените хибридни проекти на задкулисието имаха само една цел – да пръснат отровни интриги срещу легитимната изпълнителна власт и прокуратурата, за да превземат държавата и да я поднесат на Костов, а после да осигурят индулгенция на банкера-беглец Цветан Василев, за да не му бъде потърсена сметка за източената КТБ, в която освен спестяванията на стотици хиляди наши сънародници, потънаха и пенсиите на родителите ни.

Изстрадалото българско общество месеци наред трябваше да търпи постановките с прословутото огледало в Лондон, мелодрамата с „Двете каки“, хибридната война срещу Цацаров и Борисов и заклеймяването на виртуалния модел „Кой“.

От публикуваната от БЛИЦ втора част на стенограмата „АРГОгейт“ стана ясно, че освен познатите муцуни Христо Иванов, министър Трайчо, Радан Кънев, Велислав Величков, Стоянка Георгиева, Иван Бедров и протестърите, се появява и нова героиня изписана като Румяна Ч. Една персона със същото име и първа буква на фамилията бе използвана като парцалена кукла в жълтия сценарий на „Биволъ“, а после продължен от уж независимите телевизии bTV и „Нова“ и истеризиран в кафявите издания „Капитал“, „Дневник“, „Медиапул“ и „Клуб Зет“, за да създаде евтина манипулация срещу прокуратурата.

Същата тази прокуратура, която Прокопиев и електронните му страници превърнаха в мишена, след като бе привлечен като обвиняем.

Участниците в стенограмата изпускат и ключовата реплика „Едно тримесечно безсъние на Цацаров ще ни даде много“.

Именно атака срещу Цацаров се превърна в най-важната опорна точка на измислените проекти „Дай България“ и „Нова република“.

Последваха и плоските внушения с докарването на двойничката на ментето Маковей – Кьовеши от Лозан Панов и тропосването й в съдебната палата, за да пропагандира отречения от демократична Европа румънски модел на правосъдие.

Интригите на последователите на Сорос се превърнаха в метален бумеранг, който се заби в главите им и ги отнесе като ураган.

Интригите на последователите на Сорос се превърнаха в метален бумеранг, който се заби в главите им и ги отнесе като ураган.

На президентските избори, Бойко Борисов пожела „Приятна игра“ на „Агнешките главички“. Днес, 3 месеца играта на „Агнешките главички“ свърши. Унизителният изборен резултат разпиля стадото по поляните на „Драгалевци“ и сега всяка овца търси начин да се спаси преди Великден.

Българските граждани, обаче ще спазят традицията и ще положат на трапезите си агнешки специалитети.

Трапезата на Костов и този път ще остане постна. Ортакът му Цветан Василев също ще се облизва и ще благодари на Бога, че скъпото уиски не е дефицит. Надиплените кинти ще му стигнат за цял завод, но възмездието е близо!

Ивайло КРАЧУНОВ

 

 

Източник:Блиц

 

 

 

 

Какво ни отне и докъде ни докара демокрацията на Сорос, която днес е на смъртен одър

По време на изборната кампания двете основни партии се захапаха взаимно за т.нар. демокрация и дали тя ни е „отнела“ нещо. В този нашенска кавга нито едните, нито другите бяха прави. Не става дума за „преход към демокрация“ през последните 27 години, а на първо място за „преход към капитализъм“ и ако някой нещо е „отнел“, това е капитализмът, и то в определена неолиберална версия.

Но нашите политици ги е страх да кажат, че са направили преход към „капитализъм“, и предлагат на българите либералната идеологема за „преход към демокрация“ изобщо, прикриваща реалностите на истинския „преход към капитализъм“, ограбил от почти 9 милиона български граждани през 1989 г. собственост за над 100 млрд. лв., принадлежаща на всички нас, и сринал страната от 27-о място по индекс на човешко развитие през 1988 г. на 56-о през 2015 г. Дори в класациите за развитие на науката ни доведе от 34-то място през 1985 г. до 58-о място днес, пред нас са даже Нигерия, Алжир и Катар.

Освен това моля политиците, ако продължат да се дърлят на тази тема, поне да не говорят неграмотно изобщо за демокрация, тъй като има множество видове демокрации – пряка и представителна, формална и реална, либерална и нелиберална, партиципаторна и колаборативна, и пр. Това, в което живеем днес, е „либерална демокрация“ – многопартийна, представителна демокрация, в центъра на която стои защитата на базисно либерално право – частната собственост върху средствата за производство. В този смисъл тя е обслужващ частната собственост на капитализма инструмент.

Проблемът е, че неговите противоречия днес са такива, че тя все по-трудно си върши работата. Либералната демокрация е на смъртен одър, колкото и скандално да изглежда това в очите на купищата нароили се „демократи“, преродили се от някогашни „нови социалистически човеци“ у нас през изминалите 27 години.

Това го казвам не аз, а Джордж Сорос. През 1998 г. той написа книга, озаглавена „Кризата на глобалния капитализъм“ – употребява думите „капитализъм“, че и „криза“, които не сте чували досега от устата на политиците, калесани от българите за днешния български парламент. За тях „преход към капитализъм“ няма, те прехождат към „демокрация“ и се дърлят дали тя ни е „отнела“ или не ни е отнела нещо. А Сорос още тогава им говори, че живеем при капитализъм, който е в криза. „В глобалната капиталистическа система – казва той – липсват силите, които да тласкат отделните страни в демократична посока. Международните банки и мултинационалните корпорации често се чувстват по-комфортно със силни, макар и автократични режими… Трябва да си кажем истината, че връзката между капитализъм и демокрация е в най-добрия случай съвсем слаба.

Капитализмът и демокрацията се подчиняват на различни принципи. При капитализма цел е богатството, докато при демокрацията това е политическата власт. Критериите, чрез които те се измерват, са различни. При капитализма основна единица са парите, а при демокрацията – гражданския вот. Интересите, на които се предполага, че служат, са различни. При капитализма това е частният интерес, а при демокрацията е публичният интерес.“ Това противоречие според него е било отслабено донякъде след Втората световна война с всеобщото избирателно право, което е наложило социалната държава, смекчила крайностите на капитализма. Глобализацията сега обаче слага край на това и ни завръща към острите противопоставяния на капитализъм и демокрация. Това се проявява в такива факти например, че навсякъде товарът на данъците се измества от капитала към гражданите (данъците върху капитала намаляват, докато другите форми на облагане и особено върху потреблението нарастват).

В т.нар. Световно изследване на ценностите питат поколението млади хора в развитите страни в Северна Америка и Западна Европа, родено след 1980 г., доколко важно е за тях да живеят при демокрация; едва около 30% отговарят, че това за тях има някакво значение, а в Холандия те са само един на трима. Всеки шести американец смята, че много по-добре би било, повече ред, порядък, сигурност, липса на корупция, компетентност би имало, ако се живее при военен режим.

„Американската демокрация умира и тези избори няма да я оправят“, обяви американското списание „Форин полиси“ на 7 ноември 2016 г. У нас от началото на 90-те години на ХХ век новопокръстените „демократи“ обясняваха как с либералната демокрация ще постигнем небивали икономически успехи и ще настигнем Запада, което „комунизмът“ не успял да направи. Но се оказа, че в гигантската глобална надпревара между икономическите възможности на два типа политически системи – на Китай и на САЩ – големият победител е китайската нелиберална политическа система начело с комунистическа партия, претендираща да изгражда „социализъм с китайска специфика“. У нас трудно ще намерите някой от новородилите се и пренаписали биографии след 1989 г. „демократи“ да признае това, но в САЩ не кой да е, а Франсис Фукуяма бе интелектуално честен да го направи, казвайки, че китайската система „може бързо да взема големи, сложни икономически решения, сравнена с агонизиращата политическа парализа, овладяла САЩ и Европа през последните години.“

По подобен начин, ако сравним Виетнам – разрушен между 1956 и 1973 г. от страшната война със САЩ, когато бяха избити милиони хора – и станалото за 27 години преход към капитализъм в България, ще се окаже, че моделът на нелиберална демокрация във Виетнам му е донесъл през последния четвърт век по-голям икономически успех, отколкото наложеният корумпиран компрадорски модел на българска либерална демокрация, прикриваща пладнешки капиталистически грабеж.

Затова и Сорос се жалва: „Институциите на представителната демокрация, които задълго функционираха добре в САЩ и по-голямата част от Европа, са все по-заплашени, а гражданските добродетели, веднъж загубени, е трудно да бъдат възстановени.“ Не съм соросоид и никога няма да бъда, но не мога да не се съглася със Сорос. Голямо изследване на Принстънския университет през 2014 г. завърши с категоричната оценка, че САЩ са олигархия.

Е, ако те са олигархия, представяте ли си какви наивници са политиците у нас, които ни обясняват от сутрин до вечер как ще променят съдебната система и вече няма да сме корумпирани, няма да сме олигархия, няма да има „паралелна държава“, няма да има модел „Кой“ и ние ще сме една хубавичка „демокрация“?

Анализ на Васил Проданов за вестник „Труд“

Каракачанов: Разговори за министерски кресла не са водени, няма да се пазарим за някаква бройка

 

 

Разговори за министерски кресла не са водени. Много е рано да се говори за каквото и да било участие във властта, за нас е по-важно да договорим политиката на следващото правителство. Това кази лидерът на ВМРО в интервю за БТВ.

По думите му, за да стигнат до разговора за министерство, трябва да минат през разговора за програмата и ангажиментите пред българското общество и да има национално съгласие по основните приоритети. Какво още каза той, вижте в интервюто:

– Много ми е приятно г-н Каракачанов. Правим това интервю малко след рождения ви ден. Какво си пожелахте?

– Здраве. Всъщност това е най-важното нещо в живота на един човек. Всичко останало е суета.

– Вероятно много хора са ви се обадили, но ми е много интересно кой ви се обади първи – Борисов или Корнелия Нинова, да ви честити рождения ден.
– Всъщност Корнелия Нинова не ми се е обадила за рождения ден. Борисов ми се обади.

– Това е интересно. Какво ви пожела?

– Здраве. Всъщност по телефон, на рожден ден какво може да пожелаеш на един човек. Здраве. Здраве, късмет и така. Нормалните неща.

– Как се поздравявате в момента в Патриотичния фронт? „Здравейте министър Симеонов!“; „Здравейте и на вас министър Каракачанов!“ Така ли се поздравявате?

-Не. Няма такъв разговор въобще. Още не сме водили подобни разговори. Тъй като е много рано да се говори за каквото и да било участие във властта, за нас е по-важно да договорим едни други неща, а именно, каква ще е политиката на следващото правителство.

Има много въпроси, които от дълги години не се решават и за нас е важно най-накрая да започне тяхното решаване. Примерно проблемът с бедността. България е с най-ниските пенсии, най-ниските заплати в цяла Европа. В Европа – не Европейския съюз. По-ниски заплати и пенсии дори от Албания. Албания, за която разказахме вицове – за албанския реотан, за албанската подводница. Помните ги тези неща. В момента  пенсията в Албания е 175 евро, в България е 68 евро.

И мога да изредя още 20 неща, т.е. ние искаме да говорим по темите, които са важни и трябва да се решават. И ако намерим разбирателство по тези въпроси, чак тогава идва ред на персоналните въпроси – за участие в правителството, кои ресори, кои хора и тн. Но това е последната една трета от разговора.

– Как научихте за идеята на Валери Симеонов за широка коалиция за ГЕРБ и БСП. Той обсъди ли я с вас или научихте за нея по телевизора?

– По принцип тази идея съм я анонсирал аз и това е идеята да се търси едно съгласие между българските политически партии, защото забележете какво се случва 27 години в България. Едно отвратително разделение – на леви, на десни; на монархисти, на републиканци. Последните две-три години е много модерно да се делим на русофили и русофоби.

За тези 27 години, това разделение, тази политическа омраза, тази война между партиите не донесе нищо добро на обикновения българин и въобще на целия български народ. Да, съгласен съм –  не е възможно да се постигне парламентарно мнозинство за общо правителство.

Нали, като слушах и изявленията и на Корнелия Нинова в нощта на изборите, буквално преди един-два дена отново. Това не е възможно да се случи – едно такова голямо парламентарно мнозинство и общо правителство. Но е абсолютно задължително, повтарям го – да има национално съгласие по основните приоритети.

Знаете ли, че хората не ги интересува, когато някой дойде и им обере къщата на село или им открадне реколтата. Тях не ги интересува дали ги оглавява синьо или червено правителство. Те искат полицията да си е на място, съдебната система да си е на място и да решава проблемите. Българинът, когато се разболее и отиде в болницата не го интересува дали правителството е ляво или дясно. Той иска да получи нормалната медицинска помощ, за която си е плащал здравните осигуровки. Ето за такива неща говоря, че трябва да има съгласие.

 – С какви отправни точки тръгвате? С искане за министерски кресла или някакво задължение за изпълняване на вашата предизборна програма?

– Ще тръгнем с това, с което тръгнахме и преди две години и половина, когато се правеше предишното правителство – 2014 г.. Първо програма, но този път ще искаме много по-детайлна програма, с ясни срокове. Ангажимент, разписан ангажимент по всички тези въпроси.

– Нима не бихте участвали във властта директно, чрез министерски

кресла?

– Пак казвам, не това е най-важното и не това е на всяка цена. Ние няма да се пазарим за някаква бройка, защото чета по някакви вестници и слушам в разни сайтове – Патриотите искат 6,7. Защо 6,7? Защо не 5 или не 12, примерно. Нали подобни разговори, ето казвам ви така откровено, подобни разговори не са водени с никого. Те не са водени и вътре в нашата коалиция.

– Добре. Кои министерства, ако бягате от точните бройки? Има ли министерство, което да ви е на сърце?

– Аз ви казвам, аз ви казах, че не сме водили този разговор вътре. Зависи от първото нещо, което е, за да стигнем до разговора за министерство, трябва да минем през разговора за програмата и ангажиментите пред българското общество.

– Гледайки какво се случи с Реформаторския блок след участието в предишния парламент и правителство, това разпределение на областни управители, министерства и властта като цяло сякаш подпомогна процесите на разпад вътре в блока. Един напусна, друг остана. Партии се разпаднаха, лидери се смениха. Вие ще останете ли единни? Да не се скарате тримата?

– Много правилно го казахте. Гледайки какво стана с Реформаторския блок, нямаме никакво намерение да повтаряме същата грешка и нямаме никакво намерение да си правим някакво вътрешно-коалиционно съревнование – кой ще докопа повече власт.

– Към кои министерства хипотетично бихте имали интерес – отбрана, външни работи, министерство на вътрешните работи? Последният слух е, че ви гласят за силов вицепремиер без портфейл.

– Еми вие много правилно го казахте – последен слух. Първият слух беше, че ще ставам председател на Народното събрание. След това тръгна дежурният слух, че ще ставам министър на отбраната – това е дежурен слух от десет години насам.

– А не искате ли да сте министър на отбраната?

– Мога да бъда министър на отбраната. Имам афинитет към армията. Смятам, че българската армия е в едно тежко положение. В света, в който живеем, във времето, в което живеем армията трябва да е в състояние да изпълни своите конституционни задължения, а именно –  защита на териториалната цялост и държавния суверенитет на Република България.

– Патриотите или ДПС ще са балансьорът в следващия парламент?

– Забележете, че за пръв път от 27 години ДПС не е трета политическа сила. Трета политическа сила, макар и с малко, символично, с един депутат повече са Обединените патриоти. Нашата цел не е да бъдем балансьор или да създаваме някакви обръчи или да раздаваме някакви порции като такъв балансьор. Нашата роля, аз така я виждам поне е да бъдем катализатор за решаването на проблеми, които са отлагани много дълго време.

– А това обединение, за което говорихме в началото на интервюто, за доброто на България – включва ли ДПС?

– ДПС още дълго време трябва да показват на българското общество, че са нещо различно от това, което създадоха като представа. Извинявайте, ама не аз говорех за обръч от фирми. Техният лидер говореше. Мисля, че ДПС могат да бъдат част от един такъв разговор, но те трябва да убедят българското общество, че са в политиката не заради някакви малцинствени интереси на един или друг етнос в България, не заради някакви икономически интереси, а заради нормалния обществен политически народ, в който партиите служат на обществото, а не държавата обслужва партиите. Тогава да.

– Извършихте ли нарушение при блокадата на „Капитан Андреево“, както ще проверява прокуратурата?

– Не сме извършвали никакво престъпление – направихме нещо друго. Показваме на съседна Турция, че България не може да бъде възприемана като бивша османска провинция, че България не е „Булгаристан“, в който нашите съседи в Турция могат да си инсталират нови партии, да ги вкарват в парламента и по този начин да определят бъдещето на нашите деца. Това показваме…, че сме народ с достойнство. И аз използвам ефира да благодаря на всички млади момчета и момичета от ВМРО, които бяха там. Бяха дисциплинирани и които изпълниха своя патриотичен дълг. Аз се гордея с такива хора.

 -Не загубихте ли, обаче? Аз ви попитах и в изборната нощ. Тъй като прокуратурата ще изисква кадри от телевизиите – те го съобщиха това публично дали някой от вас е упражнявал насилие? Нека ви попитам конкретно. Защо му трябваше на Валери Симеонов да блъска жената по земята, да й дърпа чантата?

 – Значи няма такова нещо. Аз бях там и бях на 10 метра. Не е имало нито блъскане, нито влачене по земята. Имаше дърпане на една чанта, но имаше нещо друго. Същата тази жена, въпреки факта, че има кордон от млади хора, се блъскаше в този кордон. Въпреки всичко това. Това изнерви обстановката и доведе може би до тази реакция на Валери Симеонов.

Но когато давате кадрите на прокуратурата, дайте и другите кадри – как всеки един хуманитарен случай е пропуснат. Как пропускаме леки автомобили с деца и с жени. Как пропускаме линейка – два пъти минава линейка. Как раздаваме вода на тези хора. Ето това дайте на прокуратурата.

– Кога ще има правителство, ако зависи от Патриотите?

– В следващите две-три седмици нещата ще станат по-ясни. Около Великден, както се казва.

Димитър Недков: Лютви Местан е национален предател!!! Той въвлече България в зловещ план

 

 

Кой допусна регистрацията на ДОСТ?!?.. Защо? Срещу какво си затворихме очите пред съдбата българска?… Тази партия, въпреки персийското тълкование на името ѝ, е едно зъбчато колелце от онази предстояща “стратегически дълбочинна” инвазия на неоосманизма на Балканите, Близкия Изток и Кавказ.

 

Тези и още по-страшни въпроси задава писателят ДИМИТЪР НЕДКОВ,  автор на трилогията „Знакът на българина“ и романа-утопия „Президентът“, в интервю пред Епицентър.бг, което би трябвало да разтърси политическите пластове у нас.

За първи път в публичното пространство се изричат стряскащи прогнози за нашето бъдеще:
Максимум до пет години светът ще бъде устроен по съвършенно друг начин в политически, икономически и забележете – комуникативен аспект

Омаскарилият се Местан е само едно от стотиците заптиета пръснати по Балканите, които да известяват раята, че Султанатът се завръща.
Борисов е единак оцеляващ сред дивата природа. Нинова засега е бъдеще, спънато от миналото. Каракачанов и Сидеров знаят кога да си дръпнат ръката от огъня. Карадайъ на шиш да го въртят, няма как да е новият Местан. Но се страхувам от Симеонов!!! Не бих тръгнал под едно знаме с него да браня майка България, както той си я представя тази самоотверженост. Патриотарството облечено във власт и дребни сметки, не ми е по-сърце.

Държавниците ни не подозират, каквъв потоп ще им се стовари само до година-две от социалните мрежи,

Джордж Сорос ще остане в историята като спекулантът продавал най-успешно демокрацията като стока, превърнал най-висшата организационна ценност в проституиращата “лейди” – срещу пари и съвести.

Новата България ще се строи от младите българи, за които все забравяме

Предстои ни отново да издигнем лозунга „Свобода или Смърт!“
………………….
Ето и целият ни разговор с Димитър Недков:
По време на предизборната кампания написахте, г-н Недков, остро писмо на Местан и го призовахте да си ходи в Турция. ДОСТ не влезе в парламента. Това означава ли, че опасността от намесата на Турция във вътрешните дела на България е отминала?
– Ако въпросът опираше само до някакъв си Лютви Местан – щях да бъда спокоен. Защото тогава щеше да бъде препирня само между мен и него. Не мога да си простя, че преди много години съм бил приятел с този човек и не съм отгатнал в него родоотстъпника – това не ми дава мира. Лютви Местан е национален предател!!! Искам да срещна българина, който ще ме обори в това, но ако е възможно да не е оная бивша нашенка около него – не съм наясно с морфологичният резонанс… В чужди посолства от възмездието на народа си бягат само народоотстъпниците. Той се скри там не заради това, че е свален от някакъв пост, до който години е долазвал облизвайки се, а защото е бил разгадан в какъв зловещ план е въвлякал Родината ни… Но омаскарилият се Местан е само едно от стотиците заптиета пръснати по Балканите, които да известяват раята, че Султанатът се завръща. Той е просто една обикновенна пешка от разиграващият се наново, прословут от аналите на предишните два века – “Балкански гамбит” на Великите сили. Лютви Местан е вече пенсионирано заптие – така говорят бозаджиите по Капалъ чарши, а те най-добре познават нравите на Султаната, когато някой белирбей не гарантира алъш-вериша на Империята в поверения му бейлик… При османлиите прошката не е като при християните – мисля, че го гледахме във “Време разделно”… Толкова за Местан…
А за ДОСТ?
– Партията ДОСТ тепърва ще се превръща в най- злокобната заплаха за България. Като опасан бомбен колан около снагата й!.. Кой допусна регистрацията й?!?.. Защо? Срещу какво си затворихме очите пред съдбата българска?… Тази партия, въпреки персийското тълкование на името й, е едно зъбчато колелце от онази предстояща “стратегически дълбочинна” инвазия на неоосманизма на Балканите, Близкия Изток и Кавказ. Опасявам се, че след референдума за узаконяването на Султаната в Турция и възраждането на оная болезнена за европейците Империя, тази инвазия ще прерастне в стратегическо настъпление… Представяме ли си го това в ХХI век?!?.. Съжалявам, че никой не се постара да запознае българската общественост с това какво се е обсъждало на, забележете… Румелийско-балканският конгрес на изселническите общности, проведен на 3 март 2017 г. в Турция… Още веднъж забележете – З март!!! – денят на подписването на Сан-Стефанският мирен договор. Мислите ли, че е случайно съвпадение, като знаем значението на датите в османската символика?!? Точно на този конгрес около Босфора, оня турски министър открито призова за подкрепа на партията ДОСТ в България. Дипломатите го нарекоха вмешателство. Аз като обикновен разказвач на истории, ще кажа – враждебна агресия. Защото бозаджии, дето са им подслаждали страстите на конгресмените от Румелийско, шепнат, че – аман!… аман!.. на мурабе май отивала работата!

В политическото си послание Ахмед Доган много тревожно поставя въпроса именно за настъпателния неоосманизъм на Ердоган и последиците, които биха възникнали пред България и Балканите, ако той победи на референдума на 16 април. Можем ли да прогнозираме какво би станало за нас като съседи на Турция, ако плановете на Ердоган се реализират?
– За да отиде Ахмед Доган да гласува по съмнало миналата неделя, това означава, че сън не го хваща, не заради някакъв си Лютви Местан и башибузучетата от антуража му, а заради глобален кахър. Май и затова не му се говореше, защото го беше написал ясно… Не мога да се извися до нивото на нашенските баш коментатори, дето одумват създадената от самите тях митологема Ахмед Доган, с прийомите на махленската свада. Обвиняват го, че чрез свой най-доверен човек контролирал българските медии… Чак на тези избори си дадох сметка, какво би се случило, ако нашите медии бяха попаднали срещу торби алтъни, в ръцете на босфорските информационни магнати, каквито отколешни мераци имаха. Може би, щяхме да сбъднем мечтата на Лютви Местан – да стане председател на българското Народно събрание?!?… Затова от първо лице, единствено число днес вече мога да го кажа – Доган е единственият български политик от началото на прехода в България, който се обсъжда в монархическите дворове и демократичните парламенти на Великите сили. Единственият!!! Това “прокълнато” от родния истаблишмънт име – Ахмед Доган е и единственото фигуриращо в някои протоколи на Г-7 по “Източният въпрос” и то като – българин. Такива послания, като неговото не се пишат под емоция или заради някакъв дребен келепир – отдавна си е надвил на масрафа, ама май само той, между другото, все за политика го харчи тоя келепир, за разлика от другите облажили се… Това негово послание представлява ни повече, ни по-малко подготвителен документ за нещо много по-сериозно. Няма международна конвенция в света по въпросите за мира и войната, която да не е била предшествана от подобни инициативи и послания. Древни ръкописи, според Умберто Еко, разказват как рано или късно все някоя от “световните конспирации” изпълзява през комина на скрипториума на някой манастир и заживява в името на спасяването на човечеството….
Моите наблюдения са, че наистина чрез посланието си Доган ни подготвя за нещо много по-голямо и по-страшно, за което май си затваряме очите!
– Ахмед Доган е един от тези гросмайстори на етническата душевност на балканеца, дето ще разиграват предстоящият “Балкански гамбит”, колкото и да не им се ще на някои нашенски пишман големановци в политиката. Защото е единственият политик, че и философ-онтолог на всичкото отгоре, който поне от тридесетина години се е подготвя най-старателно за тая шахматна комбинация – може би, една от причините за съзерцателното му усамотение, ама той си знае най-добре… И ако родният ни елит продължава да се одумва помежду си с тоя махленски манталитет, нищо чудно плановете на Султан Ердоган I да се реализират. Тогава – Бог да я прости, Българията!.. Защото от междуредията на онази босфорска “стратегическа дълбочина” капе кръв…

На кого можем да се осланяме при евентуална криза с Анкара?
– В такива ситуации един народ трябва да се осланя единствено на самия себе си. Това би означавало да застане единен зад водача си, който според нашата Конституция се нарича държавен глава. Единен, целокупен народ – загърбил всякакви дребнави политически боричкания и то за някакакво си късметче от баницата на държавната софра. Помъдрял от историческите си грешки народ. Народ надмогнал житейските несгоди в името на Отечеството – наследник на ония луди глави от Възраждането и Освобождението ни. Народ от почитащи по своему Бога сънародници, но вярващи в единствената Богородица – България. Народ без родоотстъпници. Народ излъчващ – заедност. И най–свирепите Султани са имали едно наум с такива народи… Ако такъв народ застане зад своя конституционен лидер – българинът на българите – президент е по-популярната му титла – и ако той се счита за един от нас, ще съумее, ако се налага и помощ отвън да привлече за каузата ни – и от Запад, и от Изток. И още нещо искам да кажа, без да си посипвам главата си с пепел, защото става дума единствено за Отечеството… Известно е подозрителното ми отношение към Бойко Борисов, но ако на този човек му се наложи да води битката за оцеляването на България като премиер, бих прилазил като доброволец, дори в неговите окопи… Защото, няма на земята его, което би откъснало парче от земята си, върху която се е родило. Нито чак Бойковото е такова, още по-малко моето… Само народи, които единогласно приемат това “уставно положение” по време на война, са уважаваните по земята обща – защото са големи не по територия и богатство, а по дух. Всичко това се нарича – национално самосъзнание. Без разлика между съставляващата нацията етноси и вероизповедания… И да не пропусна, защото е важно и е писано в най-важната Голяма книга за анадолските санджаци – жена посланик в османските владения е дори по-лошо от наложница в харема! От един техен сериал го знам…

Имате предвид изпращането на Надежда Нейнски като наш посланик в Анкара. А Москва каква позиция би имала? Русия ни отписа не само като „славянски брат“, но и като партньор. Не изиграхме ли аджамийски картите си с Путин?
– Разбира се – каквато позиция е изгодна на нея. Москва окончателно не вярва на сълзи след Втората световна война – както се казва днес в голямата дипломация! Та тя е на шахматната дъска в този глобален гамбит и то не в редицата на пешките!.. Същото важи за Вашингтон, Лондон и до известна степен за Бюркселската партокрация която доказа, че хич не ѝ пука за съдбата на европейските народи, защото думата “съдба” не се вмества в екселските таблици за корпоративните сметки на големите европейски икономически конгломерати… Русия не ни е отписала като православен брат – определението “славянски” не е много точно в случая спрямо автентичната ни история. Русия не ни е отписала като “дарители” на азбуката (вече го признават, това за буквичките!) с която днес изписват националната си доктрина. Русия не ни е отписала, като реални персонажи на Достоевски, Толстой, Тургенев и краските на Верешчагин… Но като партньор?.. Това е вече друго!.. За да си партньор с някого, трябва да има какво да предложиш. В този смисъл ние вече сме им твърде безинтересни като икономика – не е като едно време, когато един самороден селски тарикат им прибираше петрола за щайга домати и някое друга звезда на герой на Народна Република България… Тия времена отминаха безвъзвратно!.. Това за енергоносителите днес е друга опера, и пак между Големите играчи, дето си имат едни, май вече пресъхващи кладенчета. В тая опера, за съжаление нашите играчи, колкото да ни се перят, винаги ще са в миманса, а родната ни публика на трети балкон – без значение, дали диригентът е от Вашингтон, Брюксел или Москва. Колкото до картите на Путин – в неговата колода “дама пика” вече не е България. Жалко, но ще го усетим скоро… Не е нужно да обяснявам защо и как…

В тази зловеща външна среда как ви изглежда картината на 44-тия парламент? Няма я десницата на прехода, ГЕРБ и БСП са с почти изравнени позиции, спойващ фактор са патриотите… Това какво предполага?
– Картинката си е все същата – от двадесет и кусур години. Не ме интересува от гледна точка на партиите и съотношението им, защото знам що чудо на чудесата е това – политическа партия в България. Интересуваме стратегическото мислене на лидерите на тия партийни завери относно Българската съдба… Жал ми е в неумението им да разчитат знаците на историята, без която няма бъдеще – най вече за тях. Но най-много ми е мъчно за бездушието на народните ни трибуни към бъднините на идните поколения – тези тук и разпилените по целия свят заради политическото ни тесногръдие. Не чета предизборни програми. В тях я няма болката, истината за дереджето ни, няма я и добрата дума която да стопли премръзналите ни от празнословие души. Това са все едни и същи обещания казани по различен начин, които никога не се сбъдват. Затова и изборите зачестиха!… Това Народно събрание ме интересува единствено откъм тоя пусти “Балкански гамбит”, който се е задал, защото ако белята стане – що ще ни е тогава народно представителство. Затова наблюдавам внимателно лидерите…

 

И какво виждате на лидерско ниво?

– Борисов е единак оцеляващ сред дивата природа. Нинова засега е бъдеще, спънато от миналото. Каракачанов и Сидеров знаят кога да си дръпнат ръката от огъня. Карадайъ на шиш да го въртят, няма как да е новият Местан. Но се страхувам от Симеонов!!! Умишлено слагам три удивителни, защото по нещо ми напомня оня прословут Алеков персонаж, дето май дреме във всеки от нас и той умело спекулира с това. Не бих тръгнал под едно знаме с него да браня майка България, както той си я представя тази самоотверженост. Патриотарството облечено във власт и дребни сметки, не ми е по-сърце… Дърпа ме махмурлукът на хъшовете… Ако беше жив Чочо Попйорданов щеше да му го изпее с цялата тайфа на Странджата, тоя махмурлук – за оня Бел кон, нашенският си неоседлан Бел кон, де обикаля по пустите Балкани… Тоя метафоричен Бел кон дето не го проумяват ни султанати, ни евроатлантически партньори и не на последно място братушките…. Не го виждам аз тоя Симеонов в браилската кръчма на Странджата. То не знам, как Македонски ще го изтрае, та камо ли Бойко дето му е сърбал попарата…

– Преформатира ли се политическата систума у нас? Резултатите на тези избори не слагат ли края на Прехода?
– Сега започва истинският преход за цялото човечество. Ще преоформя целият свят. Нещо като саниране на Планетата, казано по нашенски – така, че не сме закъснели. Максимум до пет години светът ще бъде устроен по съвършенно друг начин в политически, икономически и забележете – комуникативен аспект – сиреч, начинът на транслиране на посланията. Тия дето играят “гамбитите” го научиха първи от… да речем – Вселенският разум – и това обяснява настъпилия глобален хаос. Потвържадава се това, за оная работа, дето трябвало първо напълно да се развали, преди да се оправи…

 

Нашите политици това много го обичат – първо да развалят една работа, после да я градят наново. Как ще се гради България оттук нататък?

– България ще се строи наново според новите правила и в това няма нищо лошо. Обнадеждаващо е това дето много пъти съм го казвал, че Балканите са “чертожната дъска на Твореца” – и за хубаво и за лошо!.. Много работи първо ще се срутят, на доста комерсиално дребнави душички ще им се объркат игрите, докато най-после стигнем до крайъгълният камък на Храма ни Български – вярата ни в самите себе си… Това означава да съизмерваш себе си, не с тези, които над теб, а с тези които се нуждаят от подкрепата ти… Новата България ще се строи от младите българи, за които все забравяме. Това поколение, което подозирам, че е решило да вземе орисията си на българи в собствените си ръце – и май… въпреки нас… техните родители… “Неокървавеното” от бутафорният преход поколение. Представят ли си наборите, какъв съд ни чака, дето не им го обяснихме този свят, както трябва – на децата си?!?

Искахме подмяна на елита. Май ще я получим – на депутатските банки ще седнат много нови лица, които обаче ще се окажат „боси“ в политиката. Това не е ли по-опасно?
– Подмяната на елита е библейски въпрос. Ние като народ още не сме извървели своите четиридесет години в пустинята и още не сме седнали на нашата Тайна вечеря – все се препираме кой да каже онези вълшебни думички за хляба и виното… Не виждам нови лица в този парламент, освен в смисъла на това, че хора с добре познати от прехода биографии ще седнат за пръв път в изтърбушените депутатски кресла. Не броя и мажоретките от двата пола в групите. Не ми е ясно и какво означава “да си обут” в политиката. Ами то в това занятие – политиката… се иска само едно – човещина!.. А и никак не им завиждам на новото ни народопредставителство, защото всяка фибра на тялото ми усеща народният гняв към политическата прослойка в България. Обикалям по срещи с читатели, които сами ме канят и го виждам с очите си, които няма да скрия че се насълзяват от безпомощност пред тях. Може би са откровенни с мен, защото не им натрапвам да гласуват за когото и да е било, въпреки въпросите им в тази посока… Оскотелият ни народ ненавижда българският вариант на думата “елит” – и по външните и по вътрешните му белези. В най-грубия смисъл на думата – елит означава национално осъзната, загърбила собствените си интереси, родолюбива, авторитетно призната обществена прослойка, след която върви един цял народ – интелектуалният потенциал превърнат в Нов завет.

Слави Трифонов клекна пред БиТиВи, но проблемът с мажоритарното гласуване остава. Няма ли да се изправим пред „профанизация“ в политиката, ако стигнем до 240 мажоритарно избрани депутати?
– Това с клякането си е вътрешнокорпоративна физзарядка. Колкото до мажоритарното гласуване – не съм в един жанр със Слави. Не ми пасва да спекулирам заради бизнеса си със страстите народни. Моят бизнес на разказвач на истории не налага нуждата да съгласувам с когото и да е публичното изразяване на собствените ми мисли, и да треперя от страх да не наруша нечия корпоративна политика. Затова и повечето медии бягат от мен като от огън… Според скромното ми мение, мажоритарният вот е ефективен за народи достигнали поне видима хармония във взаимоотношенията между отделните социални слоеве – самоосъзналите се народи… Само тогава би имало истински смисъл на ползу роду тая мажоритарност… Засега с нищо не сме показали, че сме общество готово за това.

Как се държаха медиите в тази кампания? Тя протече много активно в социалните мрежи, в традицонните медии останаха скучните задължителни интервюта и хроники. Станахме ли обекти/субекти на хибридната война?
– Не коментирам медии. Това е правило номер едно в демокрацията. Хубаво е и политиците да си го припомнят. Всяка медия го прави така, както осъзнава ролята си на медиатор между обществото и властта… Но относно “хибридната война”, категорично съм убеден, че България не притежава необходимите словесни и аудио-визуални продукти чрез които да защити достойнството ни като народ. Причината за това е пренебрежителното отношение на самата държава към ролята и значението на медиите. А това, че държавниците ни изобщо не подозират, каквъв потоп ще им се стовари само до година-две от социалните мрежи, ми навява тъжни мисли относно българската съдба… И не само откъм Босфора… Между другото – в момента там се снимат три анти… ама супер антибългарски сериала… Оня родоотстъпник Местан, много добре знае за какво иде реч… Туй с “Великолепният век”, дето вече го изгледахме, ще ни се стори като безобидна приказка на Шехерезада!… Конвенционалните медии и социалните мрежи, литературата, изкуствата, публицистиката и най-вече киното – време е да попитаме, кой и защо продаде самолетоносача на смислената ни масова култура, Националният киноцентър – най-позорната сделка на криминалната ни приватизация. Тези изразни средства, които изброих, са националното въоръжение в тая “хибридна война”.

 

Ние само се оплакваме от тази хибридна война, но не знаем как да ѝ противодействаме. По-скоро нямаме нито стратегията, нито ресурсите, нито кадрите.

– Права сте. Днес бойното поле са сървърите, клавиатурата е изстребител, а мишката джойстикът, който изстрелва ракетите право в съзнанието на хората… Атомните бомби са думите, картинките, звуците, апликациите… дори – фалшивите новини… В този смисъл, днес всеки привлечен на ползу роду самороден нашенски компютърен гений е повече ценен от цял отдел чиновници в някое министерство или парламентарна група. Още повече, че тези екзалтирани момчета и момичета, няма да търкат столовете си срещу някоя комисионна от поредната тлъста обществена поръчка. Въпросът е, да не предпочетат удобните столовете зад компютрите на чуждите хейтърски армии. Тия компютърни виртуози притежават най-ценното качество за войника – хъсът да победиш врага отсреща когото не виждаш… Победата им стига – е… и каса бира за да я полеят преди следващия бой… Май не я разбираме тая работа, българите!.. Поне тия, които трябва да я разберат, са много… много далече от обективната комуникативна действителност в битката за България. Като погледна сайтовете на институциите ни, ми се доплаква… Чух, че най-голямата поръчка в тая област я спечелила някаква хлебарска фирма от пернишко… Ами, ако такъв си е редът за тия неща у нас – що ли се меся, дето не ми е работа!

Ще намалее ли влиянието на Сорос в България? Орбан затвори университета му в Унгария. У нас обаче политически и протестърски формации продължават да се финансират от структурите му.
– Сорос вече си тръгва от България. Това не е фалшива новина!… Много скоро ще са видни белезите на това позорно бягство. Ще си остане само с едното орденче “Стара планина”, дето му го дадоха един премиер и президент, на които все не мога да им запомня името. Сорос загуби своята глобална битка – назначи и позлати гаулайтери, но те не успяха да му построят световният духовен концлагер наречен “Отворено общество”, в който щяха да ни татуират съзнанието… След време, да си обслужвал диктатурата на Отвореното общество, ще означава да си участник в геноцида над душите на хората… Дали някога ще има своеобразен духовен Нюрнбергски процес?!? Този демиург на народоотстъпничеството си тръгва, но местните му лакеи остават в България. Цяла обезумяла армия на словоблудстващи властелини, претендиращи за авторство на “единствената истина” за възкресението ни, са наемниците му – все по-безработни, но тук сред нас.

 

И ще продължат да облъчват със злокобия обществото ни!

– Винаги са ми приличали на ония с белите престилки, дето ни карат да си летим над “кукувичето гнездо” и да чакаме на куково лято да се измъти мечтата ни за човешко достойнство. Тези духовни еничари са като злокачествени метастази в националния ни организъм. Битката с тая коварна болест в духовен план ще е титанична – най-скъпата здравна пътека и дано се намерят доктори дето разбират от този вирус… Та те, соросоидите смачкаха, унищожиха всичко талантливо, което не вярваше в опорните им точки на новият им сюжет за изстрадалата България… Ефективното лекарство за тази пандемия се нарича – патриотизъм, който се дестилира чрез генно инжинерство и не се разтваря като аспирин в чужди на нашата исконна душевност, отвъдокеански ценности… А пък тоя маджар Орбан понякога го сънувам като българин. Но като се събудя…

Какво ни предстои в близко бъдеще?
– Свобода или Смърт!.. Човек трябва да живее заради нещо, заради което си струва да умре… Как мислите – кое ще е по-ценно от Отечеството?!?

 

Валерия Велева

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Бъдете щастливи, ликвидатори – Господ да ви прости!

 

 

Когато Бойко се съешваше с „десните“ /2014/ , нещата изглеждаха така: те се правеха, че са живи, а той се правеше, че им вярва.
Беше абсурдно към онзи момент някой дори да си фантазира, че „десните“ ще се доберат до Кокала/Властта.
И в политиката късметът понякога играе някаква роля, но в случая това изглеждаше малко вероятно.
А „десните“ – при всичките им левашки номера от 2001 година насам, взеха, че направо удариха джакпота.

Сякаш с пълна сила, макар и с известно закъснение, се прояви провидчеството на едно от най-остроумните изобщо предизборни послания, което се приписва на поета Минчо Минчев /“Зора“/: „Гласуваш за Бойко, получаваш Костов“ – или поне хора от неговото котило.

 

***
Току-що състоялите се избори – извън всички останали мътни последици от тях – церемониално разлепиха и некролога на „дясното“.

 

***
Бойко коварно насочи представителите на „дясното“ към капаните на най-тежките ресори на властта – а ония балами охотно влязоха в тях, въпреки че не бяха подготвени за нищо сериозно.
Някои бяха и направо шантави.

 

***
Дали Бойко съзнателно не ги превърна в гръмоотводи, които да отвеждат обществения гняв далеч от него?
Това трудно може да се прецени.
Но е ясно друго: със сигурност той е разбирал, че властта бързо ще невротизира тия хора, непосилната ѝ тежест ще извади на показ цялата им кухост, а и ще ги тика към жестоки противоборства.
Така и се случи.

 

***
Тъй нареченият „Реформаторски блок“ ще бъде запомнен с панаирджийските изпълнения на лидерите му, с просташките им междуличностни нападки.
Дори за дивата българска политика бе прекалено, партия да напуска „Блока“, но да запазва своя министър във властта.
Тия хора се държаха като дрогирани, ни по-малко.
И всичко това ставаше все за сметка на „дясното“ – колкото и фантомно да бе станало то, хората обаче все още помнеха силните му години, или поне времената на надежди.
А тия съсипаха всичко.

 

***
Те не си даваха сметка, че заради собствената си маломерност дори унижаваха спомените на „десните“ избиратели.
Те изглеждаха като нищожества в сравнение с първосъздателите на СДС, като някакви кутрета, които се мотат в крачолите на късния Костов.
Но и когато той се оттегли, те пак изглеждаха така – и трудно криеха радостта си, че вече не са под неговата сянка.
Само дето не схващаха, че самите те са хора, които дори не хвърлят сянка.

 

***
А си бяха невъзможни типове.
Костов нарече Кунева „кукувица“, която снася в червен полог. Ами другите – те пък мътеха в миризливия полог на собствените си интереси, безразлични към всякакви идеи.

 

***
Бойко прие в правителството си хора, които по-рано невъздържано го бяха ругали и унижавали.
Сетне ги натовари с непосилни за тях отговорности – и ги провали със садистична наслада.
Превърна в посмешище недоразумението Христо Иванов, накара го да му целува за известно време подметките, дори го защитаваше, когато всички се бяха настроили срещу въпросния смотаняк.
Защитаваше докрай и истеричния Москов, дори за Танев говореше умилително, за Ненчев пък се правеше на разсеян – макар че му бяха ясни всичките му дивотии и далавери.

Красив замисъл с още по-красив залез: навря случайниците във властта и окончателно ликвидира „дясната“ фантазия.
Може да изглежда жестоко, но ония напълно си го заслужаваха.
Господ да им прости – ако имат Господ, разбира се.

 

***
Не може 300 хиляди души все още да гласуват за „дясното“ – а ония безбожници да разкъсват като чакали полумъртвото му тяло.
Всеки го тегли към себе си, към хилавото си подобие на „политик“.
Ръфат и ръфат, като невменяеми – и не само онова тяло, но и паметта на хората, надеждите им, илюзиите им.

 

***
Писал съм за канибалската природа на БСП, която не е милостива към собствената си история и първенци – но тия се оказаха по-големи канибали.
И най-после сложиха край на лъжата за „дясното“ – поне това да им признаем.
От гледна точка на Алигатора/Бойко това бяха удобни политически инвалиди – удобни за неговите цели.
От гледна точка на Историята обаче, сигурно изглеждат като едни измамници, като едни провинциални тарикати, които са си въобразили, че политиката е игра за лумпени.

 

***
А са и страхливци.
След като толкова яростно се джафкаха и надлъгваха, да видим сега, кой от тях ще има смелостта да приеме честта да бъде обявен за Ликвидатор на „Дясното“?
Кой пак ще предпочете точката пред кръга.

Струва си да припомня тук любимата история на Кофи Анан, бившия шеф на ОНН.
Учител показва на децата голям бял кръг с една малка черна точка в него, и ги пита – какво виждат?
„Черна точка!” – крещят децата.
„О, не – казва учителят. – Вижте белия кръг!“

 

***
Ликвидаторите на „дясното“ – а те системно го ръфат още от 1991-а година насам, винаги са виждали точката, тоест – себе си.
Собствените си дребни интереси.
Но не и Кръгът – хората, идеалистите, Идеята.
За 27 години тия нещастници така и не успяха да съчинят дори една приказка за „дясното“ – простичка, но разбираема за хората, съдържаща в себе си разумни надежди и утешения.

 

***
По-голямата част от Ликвидаторите винаги са били посткомунистически запъртъци, които без колебание предадоха бащите си.
Безподобни отцеругатели, които безсрамно приватизираха миражното „дясно“, превърнаха го в трамплин към личното си устройване.
Покрай собственото си коварство и корист, превърнаха и „дясното“ в мръсен парцал, в пристан на алчни превръщенци.
И накрая „Дясното“ стана Никакво.

 

***
И бяха нахални докрай, повече от циганки-просякини – сега, след изборите, тръгнаха театрално да се извиняват.
Вместо да се наврат в миша дупка.
Защото и извиненията им са притворни, фалшиви като мрънкането на дребен измамник, който пет пари не дава как ще го запомнят.

 

***
От години личеше, че упадъкът на „дясното“ е катастрофален, това беше най-продължителната политическа агония в близката ни история.
Костов навреме се скри – и по този начин подсказа, че Великата Синя Хавра вече не може да бъде овладяна по никакъв начин, поне от настоящите си първенци.
Приватизаторите на СДС, ДСБ и останалия сбириток просто не знаеха как да спрат разпада и се грижеха единствено да начесват собственото си его – а отстрани изглеждаха като кукли, проядени от корист и безволие.

Нямаха сили дори да развеят знамето на „дясното“, което отдавна беше цялото в кръпки.
Ненавиждаха се взаимно, но уж се събраха: обаче временно, и на най-неподходящото място – под полата на Великата Съглашателка Кунева, колкото да залъжат „електората“ си.
И накрая всичко приключи.

 

***
„Дясно, Дясно – та Никакво“.
Така озаглавих една своя дописка отпреди три години, която завършваше така:
„И кой се влачи /все още/ след онова, другото знаме – старото, истинското, пръкнало се ненадейно след 89-а година?
Какви хора са това?
Какво представляват?

От какъв устойчив материал са направени, че след толкова празни думи, след толкова позорни и глупашки колаборации, след толкова омерзителни вътрешни атентати срещу святата за тях идея, които я превърнаха в нещо аморфно и незначително – след всичко това те продължават да следват знамето си, а дори вече и не него самото, а неговата сянка.
Това ли заслужават – да следват една сянка или един спомен?

Какво ги движи тези хора – освен ненавистта към „врага“?
И колко щастливи трябва да са, след като въодушевлението им постепенно бе „реформирано“ в една банална омраза – а тя няма нужда от идеи или лидери, за знамена да не говорим.

 

Статията е публикувана във Фейсбука на Кеворк Кеворкян

Светлана Шаренкова: Алчността ражда безумия!

 

 

Проф. Светлана Шаренкова

За малко Копривщица да загуби статута си на град музей. Заради алчността на бизнесмени и местни „политици” и симбиозата между власт и пари, която отдавна души много български общини.

За щастие, навременно и категорично реагира президентът Румен Радев, който за пореден път доказа, че е чувствителен към реалните проблеми и безкомпромисен към корупцията и безобразията.

Реагира остро и БСП, социалните мрежи и медиите изразиха решително възмущение и оправдан гняв, даже ГЕРБ побързаха да се разграничат от своите. Кметът на общината увери, че скандалното решение ще бъде отменено.

Показахме, че у нас все още има гражданска съвест и патриотичен импулс. Важно е да не се допусне да се намерят вратички в закона, през които да се шмугнат нечистите намерения. Годините на преход доведоха до разграбване и унищожение на цели отрасли на индустрията и земеделието, до обедняване на някога проспериращи региони.

Но пътят за така нужното икономическо съживяване със сигурност не минава през бетонирането на природата, не е функция от строежа на нови и нови хотели, казина, барове, ски писти или плажове, чиито концесионери нехаят за природата и културно-историческото ни наследство.

Модерният, социално ориентираният бизнес трябва да бъде подкрепян от държавата, но не за сметка на природата и историята. Държавата е регулатор и трябва да си влезе във функциите.

Лъжа са твърденията, че от бизнес, развиван за сметка на природата, печели обикновеният човек. Думите, че природата и традициите ни са най-важното, което ще им оставим в наследство, не са празно клише, а изстрадана мъдрост.

Какво остава от България, ако застроим до дупка уникално красивата ни природа, ако превърнем светилищата на българския дух и родните къщи на нашите будители в увеселителен парк, от който ще гърми чалга, ще се продават бира, кебапчета и ширпотреба.

По света туристите умеят да ценят красотите на природата и автентичните традиции, а нашето Отечество е надарено и с двете. Опазването им е истинска национална кауза.

Нека не забравяме, че нация, останала без минало, е нация без бъдеще.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Валери Симеонов: Ако не бяха патриотите, Местан щеше да набива свински кюфтета в парламентарния стол

“Обединени патриоти“ са поискали 7 министерства, за да се коалират с ГЕРБ. Тази неофициална информация разпространи в сряда вечерта телевизия БТВ. Патриотите са поискали немалко министерства – отбраната, икономиката, енергетиката, туризма, екология, култура и земеделие. По този повод потърсихме Валери Симеонов, които е председател на НФСБ – една от партиите в коалиция „Обединени патриоти“.

 -Г-н Симеонов, водени ли са разговори с ГЕРБ за ново правителство?

 -Не сме водили преговори за нов кабинет, защото гербаджиите ги няма още.

 -Вярно ли е, че сте искали 7 министерства при евентуална коалиция между вас и партията на Бойко Борисов?

 -Аз не съм искал нищо и никакви министерства. Ако някой от колегите (Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, Волен Сидеров, лидер на „Атака“,б.р.) е искал нещо от ГЕРБ – питайте ги тях. Говоря като председател на партия НФСБ, не мога да изразявам мнението на цялата коалицияОбединени патриоти“.

 -А с БСП водили ли сте разговори за голяма коалиция с „Обединени патриоти“ и ГЕРБ?

 -Няма нищо ново от това, което вече сме казали пред медиите. Чакаме малтийските соколи(лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и заместникът му Цветан Цветанов са на конгрес на ЕНП в Малта – б. р.) да се върнат в България и да разговаряме. Когато пристигнат утре в България, ще решим за преговорите.

 -Прокуратурата започна разследване по сигнали за блокадата на границата по време на предизборната кампания. Вашият коментар?

-Ами да правят разследване! Проверяват се действия на кандидат-депутати на граничните пунктове, както пише в съобщението на държавното обвинение. Не можах да разбера за коя прокуратура става въпрос – българската или турската?! Но както и да е. Някаква прокуратура нещо прави.

 -Притеснявате ли се от това разследване?

 -Да, много! Купих си раирана пижама! Много се изплаших, и пантофи си купих, за да може интервю да ми вземе някоя известна телевизионна водеща.

 -Смятате ли, че имате заслуга за изборните резултати на ДОСТ, които останаха извън новия парламент и заплашват да съдят България в Страсбург?

 -Да, многократно го казах. Ако не бяха действията на „Обединени патриоти“, ДОСТ щяха нагло да се хилят от парламентарните кресла и столове или каквото ще да е там. А Лютви Местан щеше да набива свински кюфтета в парламентарния стол.

 -Не смятате ли, че чрез блокадата на границата, „Обединени патриоти“ съдействахте на ДПС, чиито основен противник на вота беше ДОСТ?

 -Каква услуга? ДПС остана четвърта сила! Журналистите задавате едни и същи въпроси – защо не си направите собствен анализ на нещата? Къде е ДПС сега? Те са четвърта сила, а депутатските им мандати паднаха от 38 в 43-ия парламент на 26 в бъдещото Народно събрание. Да, помагахме им две години да отидат в канала и ще продължаваме да го правим, докато не ги наврем там, където им е мястото – тоест извън политика. В това можете да бъдете сигурни – записано е в нашата програма. Подкрепата за ДПС ще продължи да пада.

Източник:епицентър.бг

Д-р Михайлов: На власт идват износеният Борисов, варваринът Марешки и арогантният патриот

 

 

Това е една много непопулярна от европейска гледна точка властна конструкция – на Борисов, който все пак е в етап на износване, на арогантния патриот, който има изисквания спрямо Борисов в коалиционно споразумение, много трудно постижими, и едно лице – Марешки, което е буквално на варварско ниво на политическо възпитание.
Това са условия, бих казал, на голяма несигурност и на структурни дефекти в бъдещото управление! Така психиатрът д-р Николай Михайлов очаква да бъде съставено ново правителство, което да остане на власт до края на председателството на ЕС.

Това, че десните останаха извън НС не е такъв проблем, какъвто е описван да е, защото, както се изрази Христо Иванов, какъв смисъл има от това да бъдеш коалиция, при положение, че тя не представлява нищо друго освен коалиция от желаещи да скочат в джоба на Борисов.

Ако смисълът тази „стилна десница“ да бъдат в парламента е да излъчат в управление на Борисов министри от качеството на Москов, Ненчев и Лукарски, тогава, мисля, влизането или невлизането на тези хора в парламента няма никакво значение, а ако има някакво значене, то е негативно.

Десницата има шанса да размишлява много сериозно върху собственото си предназначение. На нея ѝ трябваше драматично да остане насаме със себе си и да реши въпроса за Борисов, защото той за нея е фатален.

Христо Иванов изостави класическите за десницата дотук възгласи: „Пожар, пожар!“, което означава „източна опасност отвън, и реабилитация на комунистите вътре“. Тези две „свръхопасности“ –  Русия и комунистите, са изоставени на заден план и сега даже не се и споменават в неговата лексика. Вместо това се говори за корупцията, което е от фундаментално значение, според мен.

Когато викаш: „Пожар, пожар!“, викаш пожарникаря, защото той разполага с инструментариум и казано по-конкретно, със силата да се справя с този пожар. Ако ще пъдят Путин от България, все едно той е дошъл да чука на вратата, по неизбежност ще трябва не да се съюзяват с Бойко Борисов и неговата ГЕРБ, а просто да гласуват за Бойко Борисов и неговата ГЕРБ, щом като източната опасност е на дневен ред. Съгласете се, че Христо Иванов и Радан Кънев няма да спасяват България от Путин, ще я спаси този, който може да мобилизира електорат, за да поеме властта. С други думи, този, който има силата. Силата в България я има само Бойко Борисов. Затова значителна част от гласоподавателите за тази хилава и, според мене, гламава десница, отиде да гласува преди няколко дни за Бойко Борисов.

Михайлов очаква да бъде съставено ново правителство, което да остане на власт до края на председателството на ЕС: Това е една много непопулярна от европейска гледна точка властна конструкция – на Борисов, който все пак е в етап на износване, на арогантния патриот, който има изисквания спрямо Борисов в коалиционно споразумение, много трудно постижими, и едно лице – Марешки, което е буквално на варварско ниво на политическо възпитание. Това са условия, бих казал, на голяма несигурност и на структурни дефекти в бъдещото управление!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворкян: Телевизиите в изборната нощ. Още сметки

 

Бойко беше категоричен в изборната нощ, че трябва да направи кабинет.
Но в първите си изявления всички винаги са категорични.
След това реалността ги смъква обратно в блатото – и вече не са толкова сигурни в себе си.
В крайна сметка, всичко ще зависи от това, дали ще надделее суетата му или трезвият разум.

***
Ако суетата го поведе, ще трябва да сърба отново вонлива коалиционна супа.
Ще му предлагат невъзможни типове – още не са станали хора, пък напират за министри.
И той ще ги приема.
Всичко отново ще се повтори – ще направи третия си кабинет, и ще го разкара след няколко месеца.
След това ще сглобява четвърти кабинет – и пак мехури по повърхността на Блатото.

***
А България?
Е, тя нали е „над всичко“ – само дето все не остава време за нея.
Впрочем, „България“ беше забранена дума за политиканите НИ по време и на тези избори – и избягваха да я споменават.
Вместо това се чекнеха с някакви несмислени обещания, силиконената им щедрост направо преливаше от тях.

***
Телевизионният кадър, в който Валери Симеонов влачи онова нахално турско бабе край границата, ще направи лоша услуга на „Патриотите“ – националистите губят изборите в Европа, обаче тук нашите играят ролята на джандари.
На Бойко ще му опъват ухото и от Брюксел, и от Анкара – все за това проклето бабе – миниатюрната Баязидка, която тръгнала и тя да гласува.
Бойко, все пак, ще предпочете да запази ухото си цяло.

***
Ако кабинет с „Патриотите“ е обречен, рано или късно – тогава?
Тогава Нинова трябва да миряса: като е аргатувала на Костов, нека се примири да работи и с Бойко.
Ще й хареса – той не е мизантроп като Черния Ангел.
Ако ли не, следващият преврат в БСП ще бъде в името на това помирение.
И Бойко някой ден ще узрее – той се грижеше за Живков и се учеше от него, дори ушите му мачкаше – държеше се с него, както човек се държи с дядо си.
Все ще изтърпи и Нинова.

***
Валери Симеонов пък все пита, за какво е било цялото упражнение с тия избори.
Обаче тъкмо с това упражнение фалшивите „десни“ лапацала бяха окончателно изхвърлени на боклука.

***
Подозират Бойко, че побутна ДОСТ – може и да е вярно, покрай това сигурно и Ердоган му има някакво доверие.
Все едно – отмъкна три процента от ДПС.
Но, рано или късно, ще опре до тях.
А ние ще бъдем най-големите глупаци, ако само гледаме джафкането между ДПС и ДОСТ.
Варварите са на път към нас – и трябва да престанем да гледаме с подозрение към ДПС.

***
Горките обикновени турци – започват да ги насъскват един срещу друг, да ги отлюспват по отвратителната рецепта на“десните“ тъпанари- ястреби, които така погребаха СДС.
Мераците на ДОСТ трябва да бъдат навреме спрени, иначе ще берем големи ядове.

***
Цяла колекция от прякори съм му измислил на Бойко – той се обиди само на „Падишах“, но бързо му мина.
Освен това съм го наричал, и то с основание, Умиротворителя,
последно и Алигатора.
Той си е първокласен Опитомител, вън от съмнение.
По време на пресконференцията му в изборната нощ, Антон Тодоров, например, беше се изтъпанил на първия ред на победителите.
Това е Бойко – опитомява някой и го слага отпред като гръмоотвод.
И не го направи само с Антон – той е само едно петно в картината на опитомените.
Но е съвсем подходящ – за гвардеец пред бъдещия мавзолей на Бойко.
Между другото, Бойко отдавна иска приживе да си направи мавзолей.

***
Антон Тодоров стърчеше две глави над Вежди Рашидов, който се чувстваше сякаш неловко: той, верният приятел на Бойко – под сянката на авторът на „Шайка“ /в която негови герои са Бойко, Цветанов и Плевнелиев/.

***
Гледах предаванията в изборната нощ: забелязва се едно решително подмладяване на коментаторите.
А това отваря широко вратите за хора без памет, които възторжено произвеждат небивалици.
Мотат се някакви лаладжии – все фалшиви антикомунисти, невнятни при това.
Изобщо не знаят, че основният камък в храма на Бъдещето е Миналото.
Само след десетина години клетите зрители ще слушат неописуеми глупости.

***
Владо Левчев се оплакваше, че неговите студенти нищо не знаят за комунизма – и от кого да я научат тази истина, обективно при това?
Заедно с него бяха поканили един друг писател, който твърдеше, че в „ония“ години живял в страхотна бедност!
И какво са си помислили – ако са го чули, някои от днешните два милиона пенсионери, които живяха доста сносно „тогава“, а сега дочакват края си в скотски унижения?

***
Компания им правеше и една писателка – тя поне не посмя да каже, че е живяла зле, защото щеше да е нелепо – при нейното театрално бягство на Запад и мелодраматичното й връщане тук.
Въпросната мадама изобщо не пострада – уж избяга, пък й простиха и това беше предостатъчно след промените да стане видна антикомунистка.
Как ще проумееш Миналото от подобни хора?
То окончателно е замазано от безподобни измамници и сякаш го гледаме през запотено стъкло.

***
Цяла нощ комплексари ни засипваха с елементарна пропаганда.
А пък писателката я питаха и друго: дали обедня политическата палитра.
„Да – беше отговорът й – защото изчезва автентичната десница“.
„Автентичната десница“ – пак една плоска лъжа.
Желю Желев ми казваше и през 1990 година, че е марксист.
Автентичните антикомунисти изобщо не ги допуснаха до властта – и как да се вредят те от курветините на Прехода.
Не успяха да преминат през кордона дори мъченици като Илия Минев. Всякакви шавливи хора станаха „десни“ депутати – но не и един писател-страдалец като Йордан Вълчев, примерно.
Каква десница ще правите с леви боклуци – и цяло чудо е, че толкова години все се мотахте наоколо.
И най-накрая ги разкара тъкмо омразният им Алигатор.

***
Христо Иванов се похвали, че за десет седмици партията му получила над 3 процента – и това наистина е невероятно, като се има предвид личната одиозност на този семпъл адвокат, при това лишен от права.
Хр. Иванов е същият като недоучилите се комуняги навремето, които след едногодишна школа в Москва бяха готови да управляват и Космоса.
Хората му говорят до прегракване срещу комунизма – макар че ги предвожда именно този посткомунистически запъртък – от фамилия, която е по-предана на комунистическите идеи дори от гвардейците, които пазят мумията на Ленин.

***
Къде е тази „автентична десница“?
Ближеха му задника на Костов, за да ги прикотка при себе си – а той беше истински ветеран като кандидат за член на БКП.
Но когато за последно беше в Парламента, за вота на недоверие срещу ГЕРБ /2011 г./ безсрамно се нареди до БСП и ДПС.
Тогава писах, че „по този начин, за първи път от 1990 година насам, значим български политик изряза и свали кожата на лицето си, и то на живо и без упойка.
Дано поне някой се сети да я съхрани в буркан с формалдехид за бъдещия Музей на притворния български антикомунизъм“.
На такива хора трябва да им се забрани да влизат в телевизионните студия, те са си едни нахални спекуланти, които се подиграват с Миналото.

***
Би Ти Ви подгъзуваше на Бойко по един специален начин, в някои случаи дори привидно го унижаваше.
Такъв беше и случаят, когато Нели Тодорова отиде в Лондон, за да ни представи някакъв млад господин, който преди време бил питал Бойко, кого вижда, когато се погледне в огледалото.
Човъркаха стари, вкиснати манджи – снимки с Маджо и пр. – и постигаха точно обратния ефект, със сигурност му вдигнаха подкрепата.
Към Нинова бяха малко по-жалостиви.

***
Към края на изборното предаване, когато резултатите вече бяха известни, излъчиха доста критични портрети за Бойко и Корнелия – вместо да ги покажат на публиката преди изборите!
Какво искаха да кажат: че и двамата не стават за нищо – това ли?
Е, това беше истински шедьовър на телевизионния кретенизъм.

***
А пък като се захвалиха с някакъв дрон над външното си студио – сякаш от него ни показваха Снежния човек Йети, а не Нинова, Бойко и осветеното НДК.

/фрагменти от интервю в „Галерия“, взето от Мариела Балева/

 

Статията е публикувана във Фейсбука на Кеворк Кеворкян.

Проф. Иван Ангелов в открито писмо до членовете на НС на БСП: Корнелия Нинова не трябва да се поддава на натиска за голяма коалиция

 

 

Проф. Иван Ангелов 
Член-кор. на БАН 

Открито писмо до членовете на НС на БСП

 

Научавам от медиите за растящ натиск върху Корнелия за участие на БСП в коалиционно правителство с ГЕРБ. Всяко съгласие за съвместно управление ще бъде политическо самоубийство ЗА БСП. То ще е предателство спрямо почти един милион избиратели, гласували за БСП на изборите онзи ден.

Научавам, че някои от членовете на Изпълнителното бюро на БСП се мотивирали, че трябва да участват в правителство на Бойко, за да приложат обещанията си пред избирателите в предизборната платформа. Въздържам се да се произнасям по другите раздели на предизборната платформа на БСП, но го правя с висока самоувереност по икономическата й част. Защото тук плувам в свои води.

Кои са най-болните проблеми на България сега в социално-икономическата област? Това са: 

– опасността от демографска катастрофа към края на века;
– масовата бедност- унизително ниски заплати и пенсии;
– крещяща социална несправедливост – най-голяма социална поляризация в Европа;
– мащабна корупция и контрабанда;
– държавата прави реверанси пред едрия капитал и потиска от години доходите на трудовите хора и интелигенцията;
– масово недофинансиране във всички области на икономиката и извън нея и масово недохранване на милиони хора от години, но държавата поддържа на инат най-ниските „плоски” данъци, без необлагаем минимум, което не допуска никоя що годе цивилизована държава;
– разгромена индустрия и земеделие. В миналото бяхме нетен износител на храни, а сега 80-85% от храните, които консумираме са вносни;
– агонизиращо здравеопазване – масово доплащане, най-висока смъртност в Европа, най-малка продължителност на живота, в българските села почти не стъпва лекар, няма аптеки. Вместо това – налудничави новости като „пръстови отпечатъци”;
– агонизиращо образование и наука;

Този списък може да бъде продължен, но и това е достатъчно.
Като икономист заявявам: Икономическият раздел на предизборната платформа на БСП беше много слаб. Това се запълваше от възторжените речи на Корнелия. В този раздел нямаше решителни конкретни мерки за овладяване на демографската криза, за повишаване на заплатите и пенсиите, за ограничаване на доходната поляризация, за балансирана политика към труда и капитала, за по-ефикасна и по-справедлива данъчна система, за насърчаване на раждаемостта и ограничаване на смъртността и т.н. Предлаганите там 500 млн. за инвестиционен фонд и 150 млн. за иновации, са капка в морето от гледна точка на потребностите за оживяване на икономиката. Такова съживяване изисква многомилиардни инвестиции във физически, човешки и организационен капитал и поне 10-15 години. Ефектът на предлаганите в платформата милиони в рамките на настоящия мандат ще бъде нулев.
Както в изказването си на Конгреса, така и в писмото ми до Корнелия от 5 Март тази година, аз посочих тези дефекти на икономическата част на платформата. Не ги публикувах преди изборите, защото не исках да давам аргументи на нашите опоненти против БСП и Корнелия.

 

Някои хора ни убеждават, че в името на националните интереси и стабилността на България в тези сложни времена, БСП трябва да направи компромиси в своите програмни намерения и да се съгласи на общо управление с ГЕРБ, подобно на коалицията между християн-демократическата и социал-демократическата партия в Германия:

Първо, всеки коалиционен компромис предполага някакъв солиден минимум от припокриване в програмите на участващите партии. Досегашната реална политика от 2009 г. насам и предизборните латформи на БСП и на ГЕРБ обаче се разминават тотално и няма на какво да се стъпи за общ коалиционен програмен документ. Общото управление предполага не само единомислие, но и единодействие, каквото между двете партии не е възможно. Това би означавало много големи отстъпки и от двете страни, в резултат на които техните избиратели ще се чудят за какво са гласували. И ще съжаляват, че са го направили, защото са останали излъгани. Дори и съставено, животът на такова общо правителство ще бъде много кратък.

Второ, БСП вече два пъти направи такива компромиси „в името на националните интереси”: веднаж за тройната коалиция с НДСВ и ДПС и след това за двойната коалиция – с ДПС. Скандалното въвеждане на „плоските” данъци от Тройната коалиция и запазването им от Двойната коалиция няколко години след това беше резултат на такъв фундаментален компромис от страна на БСП, под натиска на коалиционните партньори. И в двата случая политическата отговорност за несполуките беше стоварена само върху БСП, а нейните партньори в коалициите си кротуваха и не я защитиха. Такъв е българският коалиционен морал. И той не се е променил.

 

Трето, стопанската конюнктура в Европа и в България не е добра. В ЕС предстоят големи промени с непредвидими последици, особено за малките страни, като нашата. Растежът в България през следващите години ще затихва, поради спад на вътрешното търсене при ограничените доходи. Намалява вътрешното натрупване и притокът на външни ресурси. Изостря се дефицитът на високо- и средно квалифицирани кадри поради масовата емиграция и дефектите в професионалното и висшето ни образование. Продължава агонията в здравеопазването и образованието. Ще расте и социалното напрежение поради мизерните доходи (заплати и пенсии), несправедливото разпределение (икономически неефективна, антиевропейска и антисоциална данъчна система) и продължаващата корупция. Отговорността за всичко това отново ще се стовари върху БСП, без да е виновна, а действителният виновник ГЕРБ, който управлява от 2009 г. отново ще си измие ръцете с помощта на сервилните медии. Трябва ли БСП да поема политическа отговорност за процеси, които са били и продължават да са извън нейния контрол!

Четвърто, през втората половина на идущата година вероятно ще се наложат нови избори. БСП трябва да се поучи от грешките си в последната предизборна кампания. Това означава – да се обърне за подкрепа към социалната си база: наемния труд, интелигенцията, младите хора, дребния бизнес и пенсионерите и да поеме конкретни ангажименти за овладяване на демографската криза, ограничаване на бедността и на социалната несправедливост, силно ограничаване на корупцията и контрабандата, балансирана политика към труда и капитала, специални грижи за младите хора, подобряване на здравеопазването и образованието. Това ще й гарантира категорична победа на следващите избори и трайно участие в управлението на България.

Пето, не всичко, което работи в Германия, работи и в България. Още повече, че сега и двете германски партии са губещи от коалиционното управление и популярността им намалява. Последствията в България и за двете участващи в подобна коалиция големи партии ще бъдат опустошителни. Ако отново излъже избирателите си, уж в името на някакви въображаеми „национални интереси”, БСП за дълго ще се прости дори с мисълта за властта и ще потъне отново във вътрешна криза. Оставена без такава надежда в лицето на една обновена модерна социалистическа партия, без защита срещу мафията, България ще се превръща все повече в разграден двор, в държава със затихващи функции, докато изчезне постепенно от политическата карта на Европа към края на столетието. БСП е нужна на България и в името на нейното бъдеще не трябва да се съгласява на такъв компромис с ГЕРБ.

Сега научавам, че членове на Изпълнителното бюро настоявали за участие в правителството на Бойко Борисов, за да приложат идеите на партията. В икономическата част на платформата БСП почти няма сериозни идеи за прилагане. От такова „участие в управлението” могат да спечелят само малка група хора от върхушката на БСП, които се надяват на високи постове. Не това обаче очакват от БСП един милион избиратели, които я подкрепиха онзи ден.

За ваше сведение ви напомням отново моето предложение за алтернативна икономическа политика на БСП и мой анализ, който показва от къде да се намерят парите за финансиране на предлаганите от мен препоръки. Те бяха вече публикувани в медиите.

 

София 29 Март 2017 г.

 

Андрей Райчев: Ние сме първата нация, която ще загине от глупост

 

 

Хората престанаха да гласуват „за” дясното, и започнаха да гласуват „против” лявото, казва социологът

-Господин Райчев, везните на тези парламентарни избори отново бяха наклонени в полза на ГЕРБ, въпреки огромните заявки за смяна на статуквото. Лидерът на БСП Корнелия Нинова отчете, че подкрепата за нейната партия е скочила двойно през последните две години. Какво я препъна в тази надпревара? 

 БСП се беше докарала до това да бъде партия със затихващи функции. Очевидно беше, че това е умираща партия, която издаваше предсмъртни звуци и нещо хленчеше за пенсии. Затова народът я позабрави, а десните се съсредоточиха върху своите си неща, като престанаха да разглеждат БСП като особена опасност. Корнелия Нинова успя да възстанови БСП до великолепни нива, като се има предвид, че партията бе стигнала до историческата бариера от около 1 млн. гласа. Но в хода на това възстановяване БСП започна да плаши определени кръгове. След няколкото победи, които извоюва – срещу Миков, на президентските избори, а после и срещу вътрешната, партийна опозиция, Корнелия Нинова го подкара с прекалено боен тон, който изведнъж преля на ГЕРБ 200 000-300 000 души. Това се случи. Това е частично възстановяване на биполярния модел, който е крайно неизгоден за БСП. Партията крайно много страдаше от този модел и беше свикнала да бяга от него, дори много се радваше, че той беше разрушен при цар Симеон и т.н. Без да иска, сега го възстанови. Прекалено активно играха, прекалено голямо място заеха, прекалено остри неща казаха.

 Тук се образува един слой от хора, които престанаха да гласуват за дясното, а гласуват против лявото. Вместо да гласуват за патриотите, за Марешки, за своите реформатори, „Да, България” и други такива формации, тези хора решиха да пуснат сигурния глас срещу Нинова. Главната характеристика на биполярния модел е, че ти не гласуваш „за”, а „против”. Може много да критикуваш своите, може да си казваш: „За нищо не стават моите боклуци”, но главното е другите да не дойдат на власт. Ето този ефект наблюдавахме. Затова през последната седмица ГЕРБ дръпна още нагоре.

 Никой социолог не предвиждаше 5% дистанция. Най-големите оптимисти даваха 2% преднина за ГЕРБ. Това е главният ефект, а последица от него е, че резултатът на средните и малките партии спадна рязко спрямо прогнозите. Никой не подозираше, че патриотите ще се вдигнат с 300 000 гласа. Всички си мислеха, че ще вдигнат с 400 000, даже имаше прогнози за 500 000 гласа. Никой не подозираше, че Марешки ще пълзи около бариерата и едва ще я прескочи. Всички му даваха поне двойна подкрепа. И той я имаше само преди 6 месеца, на президентските избори. Но биполярният модел изсмука тези гласове и ги хвърли в ГЕРБ.

 -Казвате, че Корнелия Нинова е настъпвала прекалено агресивно на тези избори. Имаше ли и други грешки, които съпътстваха този резултат от изборите?

 -Събуждайки партията, превръщайки я в силна и агресивна опозиция, което е хубаво само по себе си, тя достигна до точка, която започна да увеличава подкрепата за противника, но без самата тя да расте. Ако тя трябва да си прави по-дългосрочен извод, то това е, че трябва да дозира агресията. До един момент тази агресия беше строго лечебна, БСП имаше нужда от това. В един момент тя престана да вдига себе си, а започна да плаши противниците си, които започнаха да се вдигат срещу нея. Това е въпрос на дозировка. Тъй като аз смятам, че скоро ще има избори, предполагам, че ще ѝ потрябва тази мисъл.

 -Тоест Вие очаквате да не се стигне до сформиране на правителство?

 -По-вероятно ми се вижда да има избори, отколкото да съставят правителство. Изключително трудно ще бъде… С просто око се вижда, че трябва ГЕРБ да се разберат с патриотите. Не виждам други варианти след отказа на Корнелия Нинова дори да преговаря за широка коалиция. Разумно е патриотите и ГЕРБ да съставят правителство, но има поне три въпроса, за които не виждам как ще се разберат. Има много сериозни мирогледни и политически разлики.

 Първият въпрос е за изборната система. Борисов отчетливо мина от страната на Слави Трифонов, декларира, че ще я сменя в полза на мажоритарна система. Патриотите да се съгласят с това е все едно аз да се съглася с Вас да направим сделка, при която аз да скоча през прозореца от десетия етаж. Това е смъртта им. Те просто няма да имат нито един депутат в обозримо бъдеще. Те не могат да се съгласят на това. Вторият въпрос е още по-труден, тъй като е свързан с Турция.

 Борисов води мека политика към Турция, старае се да изглажда противоречията, старае се да се размине конфликтът между Турция и Европа, при който България играе ролята на посредник. Ходи при Ердоган, представлява го при преговорите за визите. Патриотите при никакви обстоятелства не могат да приемат софт политика към Турция. Гледах интервю с Валери Симеонов, при което го питат как му се виждат онези грозни сцени на границата, а той отговаря: „Как ще са грозни сцени?! Това е най-хубавото нещо, което съм виждал в последните години. Аз изпитвам гордост”. Това е хард политика.

 Третият въпрос, който е много труден, е за пенсиите. Патриотите казаха, че искат минималната пенсия да бъде 300 лв. Това беше цял месец пропаганда. Но, хайде, тук е по-вероятно да се разберат. Последният въпрос е външнополитически. Той се състои в това, че Европейската народна партия не допуска, не понася съюз с патриотични сили, с националисти.

 Това не е единствената възможна коалиция, но ако никой не иска ДПС, остават само Марешки и патриотите. Марешки не стига нито на ГЕРБ, нито на БСП за коалиционен партньор. Самият Марешки, доколкото разбирам, се опитва да се залепи за патриотите, тоест да бъдат в пакет. Това е разумно от негова страна. Неговият резултат е много по-нисък от това, което се очакваше. Той едва прескочи бариерата – има малко над 4% подкрепа или 12 депутата.

-Как оценявате представянето на раздробените партии в дясното пространство? Някои анализатори отбелязват като феномен голямата подкрепа, която получи „Да, България”, докато други отчитат като грешка отказа на Христо Иванов да се коалира с Радан Кънев, който дори подаде оставка заради слабото представяне на „Нова република”.

-Много, многодобър резултат за „Да, България”. Това е партия на няколко седмици в крайна сметка. Явно Христо Иванов е намерил формула, която неизбежно ще изиграе положителна роля. За малко не влизат в парламента, но в София те са трета политическа сила. Това е много голям успех. Отказът за коалиция изглеждаше като грешка, но с оглед на перспективата му, може да се окаже обратното. Груба грешка на Радан Кънев и на Реформаторския блок беше, че се разцепиха. И затова те ще платят с главите си.

-ДПС успя да избута ДОСТ от входа на парламента, но коалицията на Местан и Дал има категорично превъзходство в Турция, което е видно от изборните резултати. Това само резултат от агитацията от турски политици ли е? Какво щеше да се случи, ако ДОСТ бяха влезли в Народното събрание?

-Това не е само агитация, това е организация. Турската държава отчетливо помага на ДОСТ. Това е нещо безпрецедентно в българската история. От посолството винаги са се опитвали да влияят – със съвети, с някой лев, а тук просто имаше създадена организация. Турция успя да монтира в Македония протурска партия. За нас е повече от важно да не позволим това. В случая ни се размина, защото ДОСТ изглежда не влиза със съвсем малко – с няколко десетки хиляди гласа. Освен това, те щяха да ги получат, ако не беше тази съпротива по границите и утежняването на процедурата за гласуване в Турция.

Колкото до съотношението с ДПС – всички казват, че ДПС се е справило с ДОСТ. С нищо не се е справила, защото в Турция гласовете са две към едно за Местан, винаги е било обратното. Местан нанесе значителен удар на ДПС. Ако се докараме до там да поставим Ахмед Доган в ситуация да се бори с две държави, той ще загуби със сигурност. Той и с една държава трудно се бори, а какво остава с две. Не може едно частно лице да се справи с това. Това изисква разум от българските политици, буквално изисква интеграционни усилия към ДПС. Това обаче не се чува. Нашите политици ги е страх от електората. Електоратът е настроен много радикално, не иска да чува за никакъв Доган. Това е груба грешка на българите, но какво да направим… Във вечерта на изборите си позволих да кажа изречението, че ние сме първата нация, която ще загине от глупост.

Десислава Пътева, Аспекто

Петко Симеонов: Изборите бяха проведени, за да се отръска Бойко Борисов от налазилите го паразити на управляващите опозиционери

 

 

Изборите бяха проведени, за да се отръска Бойко Борисов от налазилите го паразити на управляващите опозиционери. Нямаше друга причина, каквито и обяснения да дава днес.
-Вярно е, че има „градска десница“ – име попадение, но за съжаление в нейното ядро се вихрят жълтопаветни умове. Те не познават компромиса, не знаят що е диалог, не признават реалностите, не виждат разлика между възможности и мечтания. Нямат понятие от движението на социалния маховик. Не разбират, че сериозните неща се постигат стъпка по стъпка и с търпение.
-Кой кога приши „Да, България“ към „десницата“, остава медиен фокус. Публиката още мисли, че е вярно.
-Корнелия Нинова, ако задълбочено не анализира политическото си поведение (не само грешки, а и успехи!), може да се окаже фаталния лидер на БСП. Моля приятелите бесепари да не бързат да ме ругаят, а да осъзнаят, че времето на „каскетаджийската левица“ отдавна е минало. Разломът между българската европейска левица и наследницата на БКП тепърва предстои.
-„Обединените патриоти“ не са в час. Иначе нямаше да устройват сцените на границата. Как се лишават български граждани от правото си да участват в избори?!

Тъй като те имат трима водачи с различни политически биографии и личностни манталитети, трудно ще останат единни. Преговорите за съставяне на правителство и решенията, които ще вземат, ще определят по-нататъшната им съдба. Не се ли разберат с ГЕРБ, това ще бъде последният им парламент.
-Марешки може да е страхотен бизнесмен, но от политика няма и хабер. Безспорно има мерак. Влезе в Парламента като парламентарна група, но как ще излезе, е проблем. Дали групата му няма да се разпадне преди да научи къде са тоалетните в сградата на Народното събрание, е въпрос с повишена трудност. Дали няма да загуби и бизнеса си, ще видим… Все пак – „каквото му е писано“.
-ДПС върви добре, но има още много несвършена работа. Те не искат Ердоган, което е добро, но публиката не ще и Пеевски и обръчите.

-ГЕРБ трябва да стане ПАРТИЯ! Да проведе „отчетно-изборна кампания“; да има „книжка“, в която да е описана идеологията му; да „посочи“ как се вплита в българската политическа история; да се наредят до Борисов авторитетни силни лица на млади хора. ГЕРБ няма бъдеще, ако съществуването му не спре да зависи от здравословното състояние на Борисов. Борисов трябва да разбере, че ГЕРБ е по-важен за страната от него.
-Всички партии имат проблеми. Да си ги решат и да се разберат.
-Сега задачата е да се провеждат реформи и да се строи в условията на стабилност.

-Основна фигура във вътрешно-политическия живот в следващите месеци е президентът Радев.

-Е, Борисов успя да предизвика извънредни избори и да ги спечели.
Сега му предстои най-сериозното изпитание, с което се е сблъсквал. Ако не му помогне Началникът, лоша работа.

 

 

 

Източник:епицемтър.бг

 

Кеворкян:Корнелия загуби от Бойко – и соца е виновен. Новият кабинет: Бягство в лудостта!

 

 

За жалост, оказах се прав – Блатото няма да се раздвижи, и сериозни признаци на живот скоро няма да има.  Комата продължава.

***

Най-фрапантната грешка по време на цялата кампания направи Корнелия – това се случи по време на последното й интервю по Би Ти Ви, когато смутолеви през зъби нещичко за социализма.  Тя, изглежда, си мисли, че за нея гласуват главно хора, които учат в Америка, юпита някакви – или скопци, които не познават и ненавиждат общото ни Минало. И с постния си отговор, загуби в някаква степен доверието на възрастните хора. За нея социализмът бил „индустрия“… /пауза/, „здравеопазване“… – и толкова.  Нищо не каза за образованието, нищо за постиженията на културата – културата, Нинова! – и така се нареди при хунвейбините, които отричат именно постиженията в духовната сфера, за да не се забележи собствения им лилипутски ръст.

***

Немалко зрители, със сигурност не са се въодушевили от начина, по който Нинова описа и пируетите в собствената си кариера: измънка нещо за соца, не харесвала БКП, БСП също – докато не я овладя, дори и Костов спряла да харесва – но до тогава му аргатувала.

***

Бойко я репликира кротко, но много ефикасно: докато той пазел комунистическия диктатор Живков, някои се преместили от комунистическата партия – в СДС.  Истина си беше.

***

Според социологическите данни, около 20 процента от гласувалите за ГЕРБ са хора над 65 години –паметливите хора. Опасно паметливите.  Но Нинова ги пренебрегна.

***

Много интересно: как сега Ненова ще захароса отговора на многократно задавания й въпрос „Ще си подадете ли оставката, ако загубите изборите?“ А тя неизменно твърдеше, като развинтена, все едно и също: „Няма да ги загубя!“ Стана червената Цецка. Отговорът на Бойко, на същия въпрос, бе пределно прагматичен: нямало да си подава оставката, защото партия ГЕРБ била негова рожба – игра го загрижено, как така ще изостави рожбата си.  Иначе, въпросът за оставката е стандартна репортерска полюция – особено, когато го задаваш на хора, които са готови да се задавят от жажда за власт.

***

Ако бяха малко по-умни хората край Нинова, никога нямаше да я оставят да води листа директно срещу Бойко в София.  Обновлението, всъщност чистката, която Нинова направи в БСП, само доказа, че тя не знае едно важно правило: „В трудни времена се разчита на стари глави…“

***

Иначе, всичко е наред. Кабинет на ГЕРБ с „Патриотите“ ще бъде нещо невероятно, психо-диспансер, гладни срещу сити, ръмжене до небесата. Няма как да функционира този кабинет, ако и двете страни не направят големи, дори саморазрушителни отстъпки в собствените си разбирания – отстъпки, които ще ги унижат в очите на публиката. Например, ако „Патриотите“ поискат, както се говори, поста на министър на отбраната, кой и какъв трябва да е тогава министър на външните работи?  Дайренцето Митов вече се изпари, все едно, че е бил от пушек.  Първата седмица още Каракачанов /ако той стане военен министър/ ще има повод да прати няколко танка пред външно министерство. Как ще правят обща политика с Ердоган?  Бойко ще се опита да лижи и маже, а ония ще поискат главата на турчина сварена.  По магистралните въпроси не могат да имат никакво съгласие – освен, ако не се откажат от самите себе си.  Не че го изключвам, но тогава ще присъстваме на погребението им.

***

Друго: какво ще стане с искането на „Патриотите“ за увеличение на пенсиите?  Ако сега Бойко се съгласи, за да направи кабинет, веднага ще се спъне във въпроса, защо по-рано не се е съгласил.  Изобщо, Бойко ще трябва спешно да мине на други утешения, освен досега известните ни, ще се нуждае от някакви свръхмощни успокоителни.

***

Или, как ще разделят Председателството на ЕС?  Кой ще го стопанисва сега?  „Патриотите“ трябва да са идиоти, ако не поискат това да е техен министър, защото така ще се афишират триумфално пред Европа.  А, при цялата им досегашна риторика, в Брюксел направо ще полудеят.

***

Такъв кабинет ще бъде бягство в Лудостта. Да вървят към нови избори – така ще бъдат по-почтени към себе си.  Но пък може да им е харесала ролята на карагьозчии от провинциален пътуващ театър, де да знам.

***

Статията на журналиста е публикувана във „Фейсбук“

 

Защо Германия преглъща турските обиди

 

 

Турският президент вече на няколко пъти обвини политици в Германия и Холандия в нацизъм

 

Чейз Джеферсън

Дойче веле

 

Меркел използвала “нацистки методи”, а европейците щели да пуснат газовите камери, ако не ги спирал срамът. Тези думи на Ердоган накараха мнозина в Германия да се запитат дали е редно да се преглъщат подобни провокации.

Централният съвет на евреите в Германия остро критикува последните изявления на турския президент Ердоган. Неговите сравнения с националсоциализма са подигравка спрямо жертвите на холокоста, казва организацията.

Наскоро турският президент не на шега заяви, че канцлерката Ангела Меркел използвала “нацистки методи”. Според председателя на Централния съвет на евреите в Германия Йозеф Шустер това изявление осквернява паметта на жертвите от времето на Третия райх. “Сравненията на днешна Германия с националсоциализма, направени от някои турски политици, са не само обидни и абсолютно погрешни, но и представят ужасяващия режим на националсоциалистите в непростимо безобидна светлина”, заяви Шустер. Той допълни, че подобно чудовищно сравнение “позори паметта на жертвите на Холокоста.

Ердоган направи въпросните спорни изказвания в неделя (19 март) пред турската телевизия. Там той обвини германското правителство, че забранява изявите на турски политици в Германия, които агитират за желаната от Ердоган промяна в турската конституция. Въпросната промяна би дала допълнителни правомощия на президента. На 16 април в Турция ще се проведе референдум по този въпрос, на който имат право да гласуват и турските граждани, живеещи в Германия. Затова техните гласове са изключително важни за Ердоган.

Йозеф Шустер заяви, че сравнявайки канцлерката с националсоциалистите, Ердоган съзнателно игнорира реално съществуващите антисемитски тенденции. “Във времена, в които антисемитизмът и десният популизъм са във възход, “това напълно неуместно сравнение представя реалните опасности в безобидна светлина”, заяви той.

Ердоган вече на няколко пъти обвини политици в Германия и Холандия в нацизъм. От това излиза, че ситуацията на турците в тези две държави днес може да бъде сравнявана с трагичната ситуация на евреите по времето на Третия райх. Пред турски вестник турският президент беше заявил също така, че европейците щели отново да въведат в действие газовите камери, ако не ги спирал срамът от миналото.

Германското правителство отхвърли категорично всякакви сравнения с националсоциализма и призова Турция да спре с провокациите. Според публициста от еврейски произход Хенрик М. Бродер това не е достатъчно. Той смята, че германското правителство се държи погрешно, като преглъща обидите, вместо да прекрати дипломатическите отношения с Турция. Говорители на канцлерството и на външното министерство заявиха тези дни, че Германия следва умерен курс спрямо Турция, защото всяка друга реакция би разпалила допълнително провокативната реторика на Ердоган. “Кой би имал полза от това, ако ние отговаряме в същия стил?”, заяви говорител на Външно министерство.

Хенрик М. Бродер отхвърля тази аргументация. “Въздържаността няма да доведе до повече умереност от страна на турския президент. Той така или иначе няма да спре с обидите”, казва той. Според Бродер германското правителство не би трябвало да “награждава” Ердоган, като му превежда милиарди. Журналистът визира Споразумението за бежанците между Турция и ЕС, по силата на което Анкара ще получи близо 3 млрд. евро, за да спира бежанския поток към Европа.

Германия сама си създаде ахилесова пета. Не всички евреи в Германия смятат, че федералното правителство трябва да скъса дипломатически отношения с Турция. Има обаче мнозина, които са на мнение, че правителството трябва да подходи по-твърдо спрямо Анкара. Главният редактор на излизащия на английски език вестник Jewish Voice from Germany Рафаел Зелигман смята, че Берлин трябва още сега ясно да каже на турците, че под ръководството на Ердоган страната няма никакви шансове да стане пълноправен член на ЕС. Според него Германия трябва да търси алтернативни решения и на бежанската криза, като се обърне към други държави, за да намали зависимостта си от турския президент. “Ние трябва сами да решим проблема. Не можем да прехвърляме всичко в ръцете на Ердоган и Турция. По този начин сами си създаваме ахилесова пета”, казва Зелигман.

Той също не вярва, че умереният курс на федералното правителство ще доведе до промяна в поведението на Ердоган. Журналистът смята, че Германия не бива да пипа с “кадифени ръкавици”. “Един провокатор не може да бъде спрян с разумни аргументи. Това е като неравен дуел с различни оръжия. Единият е въоръжен с конституцията и моралния кодекс за поведение, а другият размахва срещу него бухалка. Вярно е, че не бива да го провокираме, защото се знае как реагират авторитарните политици. Но в същото време трябва ясно да му заявим: “Ако водиш такава политика – за тебе няма място в ЕС!”, казва Зелигман.

 

(БГНЕС)

 

Борисов – русофил или русофоб!?

 

 

В последно време политикът от Банкя Б. Борисов стана много словохотлив и обидчив!? Обидил се, например, че по негов адрес била казана поговорката: „Крадецът вика дръжте крадеца“, но даже той едва ли ще намери причина да се разсърди на друга българска мъдрост: „Преоблякъл се Илия – пак в тия“.

Става дума за проведената от него среща с цифром и словом 6 човека от ръководството на многохилядното Движение „Русофили“, начело с председателя Н. Малинов. За Борисов тази среща очевидно е предизборен ход, повод да поизмие изцапания си имидж си пред русофилите, които са болшинството от българите. А целта – народът да види как „началството ББ“ потупва бащински русофилите по рамото, досущ както той бе потупван в Брюксел и Вашингтон заради антируски изявления. Каква е целта на Н. Малинов, който всъщност е бивш депутат от БСП и сегашен кандидат-депутат от „Атака“ в листата на Патриотите, само можем да гадаем.

Много плитка хитрост е Борисов да се преоблича в дрехите на русофил. Той бе премиерът, който най-безропотно подкрепяше всички антируски политики, налагани от НАТО и ЕС, докато лидерите на Австрия, Унгария, Гърция, Кипър, Италия, Германия, Словения, Чехия, Словакия предприемаха конкретни действия за нормализиране на отношенията с Москва.

Той наложи патологичния руфособ Плевнелиев за президент на България и въпреки приказките за „лодките и платноходките“ в Черно море толерираше истеричните антируски действия на министрите Ненчев и Митов. Фукаше се, че е провалил трите стратегически българо-руски енергийни проекти, с което превърна България в енергийно геополитическо джудже, хленчещо за едно „хъбче“.

Той създаде обстановката, в която от десет години нямаше размяна на посещения на високо равнище между София и Москва, в която бе блокирана работата на междудържавната Комисия за икономическо сътрудничество. Борисов не отстояваше исторически сложилите се специални отношения с Русия; ако поне беше опитал да обясни на „началствата“ си, те може би щяха да го разберат.

Той като министър – председател живееше в проваления еднополюсен свят, доминиран от старата Вашингтонска администрация, и не разбра, че светът днес е многополюсен, а за България с нйното геополитическо положение, е най-добре да подържа балансирана външна политика както с Москва, Вашингтон и Брюксел, така с Анкара и Пекин.

Борисов въведе лицемерния стил – публично в София да говори едно за Русия, а в Брюксел – точно обратното. И заигра с опасната теза, че – видите ли – щом у нас имало русофили било нормално да има и туркофили!? Една безумна и антибългарска теза! Защото историята помни какво сме получили от православна Русия и какво от Османската империя! Ако за Борисов Робство и Освобождение стоят на една плоскост, проблемът е не само морален, той е медицински…

От Русия България през вековете е получила свобода, независимост, икономическа помощ, социална държава. Народите ни са изградили прекрасни духовни и човешки контакти, приятелство, което не можаха да изкоренят нито 27-те години преход, нито милионите доларови грантове за русофобските агитатори.

Не му отива на Борисов да се преструва на русофил, за да получи някой и друг процент в повече на 26 март.

Защото такива проценти няма да дойдат – хората помнят и знаят какво под чужд диктат или доброволно е правил Борисов през годините, за да блокира и провали българо-руските отношения. Русофилството в България е всенародна кауза – изповядват го леви, центристи, патриоти и даже част от десните. Русофили има сред всички етноси у нас, сред изповядващите всички религии.

Именно затова опитът предизборно русофилската кауза да бъде отдадена „под наем” за ползване на ГЕРБ, е предателство спрямо доверието и емоциятна на милиони българи, чиято кауза е дружбата с православния и славянски руски народ. Опитът на Борисов да трупа дивиденти със закъсняло русофилство за пред камерата, са ялови и никой няма да им повярва!

Народе, съди политиците по делата им и гласувай по съвест на 26 март!

 

Проф. Светлана Шаренкова

 

 

 

Източник:Блиц

 

 

 

 

 

 

Кеворк Кеворкян: Блатото няма да се раздвижи. Не се чу нито една дума от политическите инвалиди за башибозука Джасим, който обруга Левски

 

 

„Кампанията си върви – рече един циганин – обаче парите още ги няма!“. И се ухили доволно, понеже беше сигурен, че парите накрая ще дойдат. Пак. Това беше реплика от телевизионен репортаж, който трябваше да разследва, как ще гласуват циганите за предстоящите избори, как са оформени рушветчийските квоти за различните български партии.

Накрая всичко ще бъде точно: миньорите, „фермерите“ и пр. ще си чакат заплатите с месеци, обаче с циганите трябва да сме стриктни.  Разбира се, те нямат никаква вина – защо да разочароват будалите български политици, щом са толкова щедри. В циганската общност те трайно са си изградили образа на измамници и бездарници.  Честито. А циганите с основание се питат, защо, всъщност, обикновените българи гласуват безплатно.  И те ли са будали като политиците си.

От никъде взорът надежда не види.  Нищо свястно не се изговаря, нищо не се забива в съзнанието ни – народът вече и не очаква това.  Политическото Илиянци предлага главно показни жестове и евтина бутафория.  Нинова на кон – да се надяваме, че няма да ходи и в Министерския съвет с кон.  Започнат ли да се качват на коне, Народът съвсем ги отписва.  Миньор, който от четири месеца си чака заплатата, да го впечатлиш с кон? Никога.  „И тая има мерак да ни язди!“ – това ще си каже публиката, нищо повече.

Алигаторът пък изпитва сериозни колебания.  Наясно е, че предишната му коалиционна авантюра отне немалко от капитала му.  И не иска отново, или поне веднага, да цамбурне в тинята, каквото е другото име на българската „коалиция“.  И затова му се ще да хване властта през ръка, дори през две ръце.  Дотогава останалите ще са се смразили до степен, че по-разумно би било направо да се изколят.  Само си ги представете един до друг: Нинова – с кон или без кон, Марешки, Валери Симеонов, Каракачанов.  Те са наясно, че всяко превъртане през нови избори ще отрязва по една тлъста филия от влиянието им.  Ами, ако останат сами със себе си – тогава какво?  Ужас и картофи, както се казва в психиатричните клиники с по-лек режим.

Тогава на сеирджиите, които безплатно гласуват, дори Герджиков ще им се види цвете.  Той е такава лека кавалерия, че Радев отсега трябва да му даде и следващите два служебни кабинета.  Някои от досегашните „първенци“ видимо не бяха с целия си.  Плевнелиев се снимаше с компаньонка, която се рекламираше, че „гълта страстно и жадно“.  Ненчев пък си назначи проститутка за шеф на отдел в Министерството на отбраната.  Какво да ги правиш, толкова им е ангелът на българските политици – те цамбурват в политиката, недовзели си във всяко отношение.  И най-напред посягат да се разгащят.  Обаче Герджиков направо далдиса в чалгата.  Да назначиш фолкпевица за шеф на „Напоителни системи“ – е, това вече е извън мярката.  Кога ще уважават циганорите такава власт – никога.  Сигурно си казват, че още 1300 години ще им дават рушвети по време на избори.

Трийсетина дни вече разгащниците не спират да мелят по телевизиите – но човек не може да запомни нито една тяхна дума.  Посланията им са рахитични, понеже предварително са наясно, че никой няма да им обърне внимание – защо да си дават зор тогава.  Не могат и да се понабият като хората в телевизионните студия.  Докарали са я дотам, че дори Евтим Милошев ги заплашил: щял да спечели изборите, ако направи партия „Столичани в повече“.

И, както винаги, не се сещат дори да споменат думата „България“ – може да е притворно, но да я използват поне веднъж, по дяволите.  Ще си траят и ще търпят „БИЛА“ да прави кампании с посланието „Аз обичам България“.  Търговците я обичат – но нашите търтеи не се сещат за нея.

Нито една свястна дума не се чу за истински важните, съдбовните български проблеми.  При това, скотският ни живот понякога им подхвърля наготово удобни теми – но и на тях не им обръщат никакво внимание. И най-големият тъпанар измежду политическите инвалиди би трябвало да се сети, че ще направи впечатление, ако каже нещо за онзи наглец католическия поп Паоло и гаменската му изцепка за България.  Или пък за башибозука Джасим, който обруга Левски.  Но никой не отрони нито дума и за него – а той отвори широко вратата пред бъдещите ругателства по светините ни.

Която и партия да беше отговорила, както трябва, скандалджиите Паоло, Джасим, дивакът от Берлин, Местан или конфликтите в Гърмен, Белене и Ихтиман, със сигурност щеше да увеличи изборния си резултат.

Слепи и глухи са за важното.  И сега забравяме най-важното: подлата сянка Местан – тази змия, която открито ни се подиграва.  Няма какво да гоним Гьокче – Местан трябва да натирим в Турция, и то с наложен платеж.

Местановци са се увълчили да цепят Кърджалийско, това е ясно. Може да ги спре само ДПС/Доган – нека си дадем сметка за това без излишно лигавене.  Някъде се промъкна съобщението, че Местан направил молебен на Трети март за турските войници, загинали при боевете за Шипка.  Ако това е вярно, направо да сваляме знамената.  Нашите политикани са се предали без бой.
***
Българската Съдба е безпризорен сирак.
Въвличат ни в отвратително бездушни предизборни лакърдии, вместо да ни кажат:
Как ще се справят с Бежанските Орди?
Как ще се справят с Циганското Надигане?
Как ще възпрат мераците на Турция – да си купуваме ли вече фесове?
Как ще спрат Българския Разпад?
Какво провиждат за България след отлитането на Балона „Европейски съюз“?
Какъв е Българският Изход от безбожното оскотяване на значителна част от българския народ?

Изобщо, има ли някакъв минимален шанс да преодолеят собствената си овчедушна Наивност?
Обаче тези въпроси са скучни за българските изборджии: плати 50 лева на Манго – и си свиркай.

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Кеворк Кеворкян: Преопаковане

 

 

Вече взеха да се упражняват с Радев и се опитват да го преопаковат, като му търсят всевъзможни кусури – а в същото време надуват Плевнелиев, което си е направо налудно.

Кантарът ни сякаш вече съвсем е дефектирал – особено за действителните стойности.

Най-вече този на медиите – и оттам често идват направо глупашки внушения.

***

Спомнете си, например, колко нещо се изписа за новата „първа дама“ – и колко психоаналитички се извъдиха да й дават акъл.

Те ми напомниха за възрастните дами, които след първото ми интервю със Симеон /1990 година/ твърдяха, че са ушили юрганчето му, когато се родил.

Броих ги до двайсет юрганджийките на Симеончо – и се отказах.

Това сме ние – шием юргани, вместо знамена.

То пък и какво знаме трябваше да се ушие на Симеон – мадридският трендафор, както го нарекох веднъж, когато взе два пъти едни гори, които – отгоре на всичко – се оказа, че изобщо не се негови.

И какво трябваше тогава да пише на неговото знаме?

Това също е проблем: дори да ушием някакво знаме, вече не знаем какво да напишем на него.

***

Втурнаха се да помагат на Радева, която, общо взето, се държи нормално – все пак, все още не е протестирала срещу мъжа си.

Вместо да се замислят, какво наследство е получила от досегашната „първа дама“.

Писах веднъж за Плевнелиева, че намирам поведението й за възхитително, заради нежеланието й да седне на първия ред на Времето и да ни се натрапва оттам – амбиция, която у мнозина в наши дни е взела болестни размери.

А тази жена правеше точно обратното – усилено криеше образа си и не желаеше никаква публичност, в никаква степен.

Само че, по-късно същата дама тръгна по протести – мъжът й президент някакъв, а тя протестира по софийските улици.

По-добре да беше хвърляла чаши у дома по него.

***

Що се отнася до самия Плевнелиев, някой трябва специално да изследва причините за късната подлизурщина по негов адрес.

Тя пък върви ръчичка за ръчичка със забравата: на някои сякаш им е трансплантиран специален мозък – без онзи дял, който формира паметта. А казват, че това е най-важната му част – сърцето на мозъка, ако ми позволите да се изразя така.

***

Медийният кантар често е направо фалшив.

И затова не може да има разумност и балансираност в оценките дори за онова, което буквално до вчера е било под носа ни.

Особено се проявяват в това отношение телевизиите.

Покажат нещо, което е наистина важно – например онова, което се случва в Елин Пелин – и вместо трезво да го изследват, решават да го „балансират“.

И заснемат някакъв жалък „контрамитинг“ в полза на сирийското семейство там, „протест“ от цели шест човека – и за капак някаква чужденка, която храбро мачка българския език.

Дошли от някъде в Елин Пелин да се покажат – и веднага ги снимат.

Имитацията на протести направо е отвратителна, още по-нетърпима е фалшивата съпричастност.

Тия неща отблъскват обикновените хора, енергията им се пресича още в зародиш.

***

Наскоро стреляха по един бус с нашественици и раниха един от тях – отгоре на всичко, шофьорът-трафикант се оказа пиян.

История, направо за Костурица.

Показаха тази история, и я „балансираха“ с репортаж от процеса срещу Перата: него пък го съдеха, защото „лишил от свобода“ няколко нашественика, като им сложил „свински опашки“.

Помните, каква олелия се вдигна около тия пластмасови белезници – сякаш бяха опекли прасе в софийската джамия.

***

А кокошките от „правозащитните“ организации веднага закудкудякаха, че – О, Боже, прости ни! – не можели да помогнат, понеже ония със „свинските опашки“ били в неизвестност.

Каква драма – те вече пият бира в Мюнхен и закачат местните момичета, а пък Перата го правят на Филип Тотю, понеже отнел свободата им.

Наказателният кодекс трябва спешно да го редактират: нарушителите на държавната ни граници да са предварително амнистирани, ако носят в джобовете си „свински опашки“.

***

Телевизиите уж „балансират“ – а, всъщност, се юркат от едната в другата крайност, в зависимост от това, какво са сънували репортерките.

Наскоро „Панорама“ на Би Би Си излъчи разследване за градчето Слау – то се намира на 35 километра от Лондон.

Там човешкият пейзаж през последните години напълно е променен.

Безработицата е едва 1,4 процента, средната седмична заплата е 558 паунда – на трето място във Великобритания; в града се говорят 150 езика.

Белите британци вече са малцинство – 34 процента от населението.

И нещо се мъти.

Бомбата цъка.

Гледайте такава телевизия – и тогава правете репортажите си.

***

Тия дни стана ясно, че сме в челото на още една срамна класация: били сме на второ място по замърсеност на въздуха.

Имаме и друг напредък – той пък свързан с гробищната практика.

До скоро във фамилен гроб можеше да се направи ново погребение, едва след като минат 7 години от предишното.

Сега увеличили този срок на 10 години.

Обяснението: труповете на погребаните, Бог да ги прости, се разпадали все по-бавно.

А това, според някои специалисти, се дължало на консумацията на храни с консерванти.

Това за консервантите със сигурност е вярно – нали тия дни стана ясно, че някои членки на Европейския съюз се движат към Светлия Разпад направо с вагони за животни – страните от първия вагон им пробутвали храни второ качество.

Пак добре, че все още не ни подхвърлят кучешки храни.

***

А Вяра Деянова /Би Ти Ви/ намерила в Лондон Брад Пит, който се представяше за финансов министър в София.

Той пък твърдеше пред нея, че Цветан Василев бил причината да го подгонят – Дянков беше почти непрекъснато в несвяст, докато беше в България, и изглежда още не е излязъл от това блажено състояние.

Иначе няма да твърди, че въпросният банкер има влияние над прокуратурата.

Това е същият Дянков, който нямаше да плати нито лев на руснаците по договора за ядрения реактор и дори щеше да ги наплеска по дупето.

Наплеска ги, в смисъл, че им платихме един милиард и двеста милиона – и с това се похвали Бойко на една среща в Пазарджик.

Но поне успял да спаси 90 милиона от лихвите – молел се като дете – той го каза – на Путин, и накрая онзи кандисал.

Такива са великите ни български работи – един пляска по дупето, друг спасява дупето си, а руснаците ни се хилят.

***

Същата Деянова, която има предостатъчно качества, но си е сладко-доверчива, ни съобщи – пак от Лондон, че „принц“ Кирил дошъл с колело за интервюто с нея.

Не гледах интервюто, щом разбрах, че велосипедистът щял да говори за корупцията в България.

Нали правителството на татко му направи някои от най-скандалните сделки – не с юрганчета, ами с БТК, примерно, та сигурно щяхме да чуем истината.

Продадоха телекома за едни мижави пари, а само година и нещо по-късно той беше препродаден пет пъти по-скъпо.

А вие се заплесвайте по бициклетистите.

***

Навремето и Симеон предизвикваше интерес с това, че караше в Мадрид някакъв малък автомобил.
Но това не му се отрази на апетита като премиер.

Малкият автомобил може би беше причината покойният Желю Желев да го нарече „дребен комерсант“ – много се беше ядосал от интервюто ми със Симеон и измъкна от някъде този русизъм.

А пък тия дни акад. Сендов каза, че след унгарските събития /1956/ Желев, като комсомолски активист, настоявал „врагове на народа“ като Сендов да не бъдат допускани в Университета.

Но и това мина и замина – все едно, че не е било, обаче така кантарът съвсем се разхлопва.

Важното е, че Кирил върти педалите из Лондон.

***

На онази среща в Пазарджик Бойко говореше като Живков – забавляваше аудиторията с шегички, хората уж се смееха – както при Живков, а той се радваше.

Леко подмина магистралите и основната му теза беше, че младите трябва да се образоват – макар и с принуда.

Но нито веднъж не спомена циганите.

Фиксирал се беше в Нинова, което е приятно занимание – доста по-безопасно от циганския въпрос.

Обаче беше сигурен, че се движим на първа скорост – което е невъзможно, при положение, че ни хранят с всякакви боклуци, не само хранителни.

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Борисов даде ексклузивно интервю, в което си каза всичко за изборите, България, Русия и Турция!

 

 

Телевизия Европа направи ексклузивно интервю с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов – за възможните и невъзможни коалиции след предсрочния вот на 26 март. Ще се състави ли стабилно правителство или ще влезем в цикъл от нови избори? Склонни ли са от ГЕРБ да направят компромиси, за да се състави кабинет, или не? И още – за блокадите по границата с Турция, експулсирането на турски граждани и водената от служебното правителство политика към южната ни съседка.

– В навечерието на срещата на Европейските лидери в Рим и годишнината от атентатите в Брюксел отново терористично нападение в Лондон. Темата за сигурността беше една от основните в кампанията – има ли различия между ГЕРБ и останалите политически сили по темата?

– Не знам на другите политически сили какви са им концепциите по сигурността, но мога да кажа каква е нашата. В този глобален свят на разделение и тероризъм едно от най-важните неща е да се спрат войните. Докато цели държави в света се разсипват буквално – Ирак, Либия, Сирия, Афганистан, винаги съм твърдял, че това води до огромни човешки трагедии и просто трябва да престанат иначе сме в един омагьосан кръг. Убиват се мъже, жени, деца. Други милиони тръгват да мигрират и срещат различни отношения в различните държави, най-често крайно негативни и постепенно религията влиза в обръщение. А влезе ли религията като тема, която разделя нациите и света, нищо добро не ни очаква. Така че ние сега се борим с последствията от всичко това – берем плодовете на тези безмислени войни, които с повече дипломация, санкции и възможности, според мен, би могло да се избегнат във времето. Защото нищо по-добро не се случи нито за Ирак, нито за Либия, нито за Сирия – Асад си е там, а хиляди хора загинаха, за съжаление мирни граждани. А можеше със санкции, с натиск от международната общественост тези процеси да приключат или, както често съм казвал, с ракети от въздуха нищо добро след това не се случва. Защото винаги има и случайни граждани, които загиват, а това генерира след това омраза и то такава, че „вълци единаци“, както ги наричаме, излизат и убиват невинни хора. И омагьосаният кръг се затваря.

– Основна тема на кампанията станаха изострените отношения между България и Турция. Стигна се до експулсирането на турски граждани и забрана на някои от тях да влизат в България. Каква трябва да е политиката на нашата страна по отношение на съседна Турция?

-Винаги трябва да отчитаме, че са ни съседи и в същото време аз мисля, че службите действат в момента добре – безкомпромисно, твърдо да се отстоява не само сигурността и националната цялост. Когато, навремето, ние като партия реагирахме остро с декларации за анексирането на Крим, сме имали предвид, че след Косово, след Крим, може да се случи същото нещо и на друга държава на Балканите, включително и България. Помните какво се случи в Кипър преди години и в края на крайщата в момента света показва, че този, който има голяма армия, силна армия винаги успява. Затова ние тогава казахме: „Спазването на Минските споразумения и прекрояването на граници не е приемливо“. Не, че не познаваме историята, не че не знаем как Хрушчов навремето е дал Крим, но така или иначе международното право ясно е уредило въпросите как може това да се случва. Така че действително сме обезпокоени и Македония също е един пример за нас – влизането на няколко албански партии, не че имам нещо против Албания, в македонския парламент, виждате веднага какви условия се поставят – задължителен или официален албански език и от там нататък обществото тежко се разделя. Не може да се направи правителство, няма стабилност. Ето вчера еврокомисарят Хан беше там. Президентът в Македония му е отказал среща. С една дума Балканите отново са едно от най-нестабилните места в света. Затова аз много пъти съм казвал, че затова и ДПС и ДОСТ са партии, с които ГЕРБ не работи, не е работил досега. Разбира се, трябва да има необходимата толерантност, но нашата идеология е било колкото е възможно повече български мюсюлмани да се влеят в редиците на ГЕРБ и за моя радост десетки хиляди са нашите членове – има министри, кметове, депутати, общински съветници – така че, това е пътят – българските мюсюлмани да бъдат мост на разбирателство и добросъседство, а не темата, която ни връща към Възродителния процес или към ескалация на напрежението.

– Каква кампания проведе ГЕРБ в районите, където живеят българските мюсюлмани?

-Аз знам защо ги наричат смесени райони, най-вероятно защото там има и християни, и мюсюлмани. Кампанията ни е била много приятелска. И тази увереност в мен за това население , че ние много направихме в инфраструктура – няма населено място където да няма спортна площадка, детска градина, училище, обредна зала, да няма нови улици, да няма междуселски пътища. А те не бяха пипани30-40 години. Водоснабдяване нямаха в 21 век и там целево се инвестираха пари, за да се направи. Винаги съм давал пример с Ябланово, където години наред е започвала и кампанията на ДПС. Ябланово е мястото, от където е стартирал, образно казано, Възродителният процес. В момента там от 12 общини, 9 са с кметове на ГЕРБ. Положихме огромни усилия, водоснабдихме цели квартали, направиха се междуселските и общинските пътища и продължаваме и сега и това веднага дава резултат. За радост българските мюсюлмани не са радикални, те са като нас хора със здрави семейства, много работливи и в същото време са благодарни хора, когато се направи нещо добро за тях. Тези, които са по грамотни или по-инициативни използваха възможностите, които дава европейската програма за селските райони, европейските програми като цяло и си направиха ферми, колбасарски цехове, хиляди глави добитък – крави, овце, мандри, сертифицирани от ЕС, изнасят стоки.

– А какво е вашето отношение към блокадата на границата ни с Турция, организирана от Обединените патриоти, които обявиха, че била, за да спрат така наречения изборен туризъм?

– Ако съдим по това, което видях и по вашите новини – беше доста бутафорно и предизборно. 20-30 човека отидоха, застанаха там за 15-20 минути, след това се мръднаха. Стояха докато камерите на телевизиите бяха там, така че не виждам някакъв реален резултат. Реалният резултат ще дойде тогава, когато българските партии убедят българските мюсюлмани, пък и всеки един етнос, че тези партии защитават и техните интереси и, че в тези партии, те могат, да имат излаз до всяка позиция във властта, когато имат качества за това. И ГЕРБ е пример в това отношение.

– Да поговорим и за вашите политически опоненти – основният ви е БСП. Г-жа Корнелия Нинова каза в едно изявление наскоро, че демокрацията ни е отнела много. Какво е вашето тълкувание на това изявление?

-Аз, когато бях и национален треньор по карате, никога не давах моите състезатели да гледат тренировките или подготовката на чуждите отбори. Винаги съм се старал моята къщичка, моят екип – в случая партията ГЕРБ, да бъде на най-високото ниво, да поправя грешките си, да ги отчита, да си посипе главата с пепел, когато трябва и да се поправя, защото който не работи, той не греши, нито партия, нито хора има безгрешни. Не бих искал да ги коментирам дори (БСП – б.ред.), защото 130 – годишна партия толкова много е направила, че трябва да си сляп да не видиш или да те подлъжат пак. Само с прискърбия мога да кажа, че на времето любимата ми партия СДС от партия на народа, с такива членове, с такива изпълнители в нея на ниво министри и зам.-министри, като госпожа Нинова, нямало е никакъв шанс за истинска демокрация и за промяна в България. И затова и СДС се сведе до тези 1-2% или колкото имат в момента. Нямало е как с тези хора в техните редици (като Нинова – б.ред.), те да изпълнят огромната надежда на българския народ тогава за промяна. Напротив, затова именно промяната в България вървеше толкова бавно и толкова трудно.

-Основен лайт мотив на БСП през цялата кампания беше отмяната на санкциите срещу Русия, обещанието, че ако те дойдат на власт, ще наложат вето в ЕС. Вие няколко пъти казвате, че това са популистки тези. Разяснете защо?

– Първо, санкции срещу Русия няма. Има срещу определени граждани, определени фирми, които са имали роля в така да го наречем Кримския процес. И ако БСП наистина са искали да наложат вето на санкциите – чрез своя президент, чрез посланиците ни, които са в Европейския съюз, можеха да го направят. Само преди няколко дни в Брюксел се удължиха санкциите до 15 септември срещу физически лица и фирми, така че те можеха да наложат вето, а не с мълчаливо съгласие да подкрепят удължаването. Така че аз затова не искам да хабя енергия, усилия и нерви да разубеждавам хората в популизма и лъжите, които се изричат. Няма смисъл. Аз съм достатъчно убеден, че българският народ има разум и може да разчита сигналите. По-скоро за мен е важно ГЕРБ и тези, които управляват местната власт и централната да са си извели поуки, да са идентифицирали проблемите, защото те са крещящи в някои сфери и затова ние изведохме като приоритет точно тях. Защото, безспорно е – надали има софиянец, който да не отчита ползите от метрото или ползата от новите булеварди, заводът за битови отпадъци. Но има някои теми, по които ако ние сега не се пренастроим и не ги хванем директно и безкомпромисно се справим с тях, вече нивото на потребност в хората е такова, че ще търсят други алтернативи. Това сме го отчели в ръководството на партията, затова изведохме тези няколко приоритета.

– Говорите за доходите? Като че ли това е най-важната тема, която се коментира по време на кампанията?

-Всеки, който работи знае, че доходите, тъй като в България 98% от бизнеса е частен, зависят от това дали ще има инвеститори, дали фирмите ще работят добре, дали държавата ще осигури такива условия, че да генерират печалби и с тях да вдигат доходите. Държавата може да коментира само темите, свързани с държавните служители-заплатите им и нивото на пенсиите. Затова при нас за нивата на пенсиите ние казваме – плавно покачване на базата на икономическия растеж. А що се касае до доходите, решихме, че това, което можем да си позволим на базата на бюджета като начало, веднага двойно увеличение в мандата на учителските заплати или средно по 350 милиона лева средно на година. Ние само за януари имаме 860 милиона излишък, така че за следващите две години и половина парите сме си ги подсигурили още от предишното управление. Всичко останало, когато започнеш да харчиш повече, отколкото изкарваш рано или късно фалираш и обикновено е рано. Държавата е като едно семейство. Така че по тази тема работим и искаме, правим необходимото и при един ръст няколко тримесечия от 3,8% в икономиката мисля, че това ще се случи. Първата тема това е справедливостта, антикорупционното законодателство, ускоряване на съдебния процес, електронното правосъдие, задържане още в съдебната зала. Снощи гледах една статистика – на 10 души двама осъдени с големи присъди не отиват в затвора, защото докато им четат присъдата и докато ги приведат в затвора, те бягат. Това го има в нашата програма – незабавно, още в съдебната зала – така както и по филмите сме го гледали. Съжалявам, че не сме го направили. Така че има доста по тази тема, която г-жа Захариева разработи и мисля, че тя ще бъде успешна, особено антикорупционното законодателство, което около най-успешната ни, отчетена и в мониторинговия доклад служба, абсолютно независима за конфискуване на имуществото, там да се вкарат хора от Съдебната палата и други. Са се окрупни и да стане едно много мощно звено, абсолютно независимо и на практика то ще дублира така наречения „румънския модел“, защото ще действа абсолютно независимо и ще е равно отдалечено отвсякъде. Това е едната тема – и тук ГЕРБ трябва да го направи на всяка цена, защото не може партии с 1-2% да променят нищо. И затова ни е необходимо мнозинство, което да мисли като нас и това незабавно да бъде направено. Другото е образованието-безспорно е, че нивото и на преподаване, и качеството на придобитите умения в децата, не е това, което ни се иска. Затова освен дуалното обучение, което на практика е нещо изключително важно, предвиждаме увеличаването на заплатите, за да може най-добрите студенти, които искат да станат учители и преподават добре, да не ходят да търсят работа другаде. Правилото „парите следват ученика“ го махаме, защото се оказва, че някъде закона принуждава на практика директорите да пускат в по-горни класове или да водят просто деца на списък, без тези деца дори да могат да четат и пишат, защото се борят за субсидията от държавата. Освен това предвиждаме принудата на държавата към родителите, които не осигуряват възможност на децата да учат, а това става през социалните служби. Даже сега в другата стая ако погледнете, точно с НПО-тата от няколко дни работим, защото искам да бъде направен закон. Така сме се разбрали с неправителствените организации – те да ми се подпишат, че това е правилният закон. Просто използваме целия потенциал на експертите в тази сфера, за да може не само домашното насилие, което също е един голям бич, но дете, което остава неграмотно, то след това или отива в социални помощи, които пък другите, които са учили трябва да му плащат, не е справедливо, или става престъпник. Така че в това отношение – ето го проблема и как може да бъде решен в дългосрочен план.

– А в здравеопазването, там също има проблеми?

– В здравеопазването ГЕРБ вървеше по най-лесните решения, а то е да се дават по повече пари, считайки че това ще доведе до по-добро качество на здравеопазването. Оказа се, че преди 10 години бюджетът е около 1 млрд. лв. По време на нашето управление той винаги е бил над 3 милиарда и половина, а качеството 0 същото. Затова там сме извели като основна цел така наречения електронен идентификатор, който да даде възможност с личната ти карта – като се започне от лекарствената политика до всяко едно движение на болния, отчетността в болниците. Това, което е направено в много други държави и е един сравнително успешен модел, но няма държава, където да кажат – здравеопазването е добре. Особено проучихме американския опит -той, ако се въведе в България, ще стане революция в отрицателен смисъл. Така че ще положим усилия и в сферата на здравеопазването. Следващ проблем са фалшивите инвалидни пенсии, издавани от така наречените ТЕЛК-ове. 1,6 млрд. лв. надали отиват до всички, които имат реални нужди. ТЕЛК-ове за хора, които са останали без крак или без ръка на 2 години – по-голяма глупост не бях чул. Но едва сега ги идентифицират тези проблеми, защото нито ще му порасне крак, нито ръка на човека. Защо трябва на 2 години да ходи да се реди на опашки да си губи времето и още веднъж да отиде да го показва това, което му се е случило. Знаете, има много голям брой хора, контузени при катастрофи. И ето виждате, че е могло много неща да се направят, но ние не сме ги направили.

– Казахте няколко пъти, че Южна България се развива доста по-бързо от Северна България. Ще има ли средства да се отделят, ако вие получите нов мандат за управление, да се изгради тази пътна инфраструктура в Северна България, така че тя да догони Южна?

– В тази кампания обиколих всички областни градове и някои по малки населени места. Без АМ „Хемус“ и тунела под Шипка, тази част на България с всяка година ще изостава от всичко, което е на юг от Стара Планина – „Струма“, „Марица“, „Тракия“ дадоха изключителен тласък на икономиката там. Вземете един Пловдив – 140 завода – 2 млрд. инвестиции, защото отвсякъде има път. АМ „Хемус“, тунелът под Шипка и пътя Русе-Велико Търново – това са три неща, които като стратегическа инфраструктура не се ли направят, няма да има движение напред. Вчера бях в Габрово и Севлиево. Той завод до завода, от Германия дойдоха инвеститорите-собствениците, хора, управлявали фирми на по 150 години, където всичко е за износ. Аз дори не знаех, че зиг зауерите и манлихерите се правят в България, в Габрово. Уникални заводи, уникални работници, уникални специалисти, най-добрите в Европа. Собственикът на фирмат- социалдемократ, но дойде, снима се с нас, завода лично ми го представи, защото тунелът под Шипка и АМ „Хемус“ са му живнено важни за износа – ТИР след ТИР вървят. Виждате, че магистралите са пълни с ТИР -ове, защото износът ни е прекалено силно перо в икономиката. Вземете Шумен – там 4 нови завода се строят. В Нови пазар се построиха заводи. Хиляди работни места се откриват и на практика в Шумен се произвежда 80% от алуминиевото фолио за Европа. ТИР след ТИР върви. Представете си като излезе през България за Русе, за София, колко време му струва. Затова АМ „Хемус“, тумелът под Шипка, и вчера го видях, вече 75 метра от малкия тунел се правят с парите, които заделихме преди това. Естакадите вече се виждат построени, и като натиснем сега да се направи и големият тунел, аз мисля, че рязко ще се повиши инвестиционната политика в този район и Северна България ще достигне Южна България.

– А каква ви е оценката за идеята на БСП за така наречения фонд за Реиндустриализация на страната на стойност 500 млн. лв.?

– Това те са го правили много пъти – одържавяват една фирма, след това я фалират и я купуват.

– Е това ли е целта?
-Най-вероятно, да. Защото лидерите им са минали през този процес и знаят как става. Какво значи да реиндустриализираш? Кое? „Химко“? „Кремиковци“? Това са само приказки за носталгия и какво може да стане. В същото време огромни заводи се строят, постоиха се и работят в момента. Дори една Русия, която те толкова много възхваляват, вече е 100% на частници. Дори най-големите им фирми – „Газпром“, „Роснефт“ са частни фирми, не са държавни.

– Какво мислите за това, което от БСП обещаха, че ще има облекчения за семействата с деца – безлихвени ипотечни кредити и т.н. Вашите експерти казаха, че това е популизъм. Да ни обясните защо?

-Те много пъти са фалирали банки. Най-добрият начин е да принудиш банките да дават безлихвени кредити. Те или ще вземат по-високи лихви от бизнеса, или ще фалират. Но те и това са го правили. 1996 година не е толкова далеч. Тогава пенсиите станаха 3 долара, защото цялата система се срути. Утре може да кажат и сиренето да е без пари – всички мандри трябва да го дават без пари по тази логика със закон. Ще кажете – Да, ама до 1989 година така беше. Да, и затова бананите и портокалите бяха новогодишен плод, само за Нова година се пускаха по магазините. Или отиваш в магазина и би трябвало всичко да има, само че то нямаше. И, ако не познаваш магазинер или продавач в плод-зеленчук, може и да не получиш никога. Така че, това са само много гръмки обещания. Хубаво, 2 години няма да плаща фирмата данъци и след това ще я пререгистрират като друга, а в същото време пък казват, че ще преизчисляват пенсиите. Е, как като при този нисък данък 10% и махнеш половината за определени групи от хора и в същото време вдигаш пенсиите, и в същото време обещаваш какво ли не, как ще стане сметката накрая. Те затова всеки път, когато са идвали са фалирали. Защото и ние като семейства с Вас искаме да имаме най-хубавите къщи, най-хубавите коли, но се разполагаме спрямо чергата. А пътят за да се случи това някога е работа, работа, работа и стабилност в държавата.

– Да поговорим и на политически теми, защото хората искат да знаят след изборите, когато се стигне до преговори за съставяне на правителство, вие от кой ще търсите подкрепа в следващия парламент?

– Нормално е с тези, с които сме работили досега – Патриотичен фронт, Реформаторски блок. Дай Боже и те да се представят успешно, и ние. Това са първите, с които можем да говорим. С ДОСТ, с ДПС, с БСП няма какво да си приказваме. Така, че зависи от нашия резултат. Ако ГЕРБ имаме висок резултат, това означава, че в преговорите, ще можем да отстояваме повече министерства, нашата програма. Ако нещата са крехки… Когато ходя по градовете, хората ми се сърдят – учителите – защо даде на здравното министерство, а сега НПО-тата казват – социалното министерство няма да го давате в никакъв случай, военните – същото, докторите – същото. Казвам добре, а как се прави правителство? Затова дайте да дадем голям резултат, за да имаме възможност да го направим.

-Вие няколко пъти казахте, че няма да отстъпите, няма да правите толкова много компромиси. Какво не бихте отстъпили от вашите приоритети в тези разговори?

-Аз ги изброих долу-горе, сигурно има и още детайли. Говорим за тежка демографска криза. За съжаление това са биологични процеси, които трудно се планират и трудно се управляват дори. И като изключим Китай и Индия, в цяла Европа го има това като проблем. Особено една нация, колкото по-интелигентна, по-образована е, това много рязко вдига годините, в които младите ни хора тръгват да правят семейство, да имат деца. Границата е с поне 10 години нагоре и това е проблем. Затова ние казахме така: В същото време над 250-300 000 семейства имат репродуктивни проблеми. Ин-витро – медицината дава тези възможности. Затова колкото опити желаят, държавата да ги поеме. Мисля, че това е една от възможностите да се справим с този проблем. Защото това са желани бременности, желани деца, обикновено на семейства, които ги искат тези деца и ще ги възпитават, и ще им се радват, и ще ги направят добри граждани в бъдеще. От това няма как да се отстъпи. Казахме за образованието, казахме за електронния идентификатор, за принудата да учат всички, а не да ги караме децата да работят, а родителите да им осигурят възможността да учат, за да имаме след това по-голяма конкурентоспособност. Има цели региони на България в момента, в които инвеститорите не могат да намерят квалифицирана работна ръка. А вече нивото на производство не е старите тухларни фабрики. Изисква се всеки да може да работи с компютър, да може да използва интернет. Неща, които вече не са дори предимство, а се счита, че всеки би трябвало да може да чете, да пише.

– Вие казахте с кой бихте тръгнали да преговаряте, ако се стигне до съставяне на правителство, казахте и с кой не бихте разговаряли, но може и да се стигне до разговор с още една политическа сила, която има шанс да влезе в Парламента – „Воля“ на Марешки. Бихте ли разговаряли с тях? Имате ли допирни точки?

-На този етап не виждам допирни точки и с тях. Познаваме се във времето, считам, че никъде не бихме се пресекли, освен в борбата с монополите, но аз мисля, че дори и там се преиграва.

-Вие споменахме също така и за това, което БСП се страхува да признае – че ще търси съюзници сред другите партии, най-вече сред ДПС и Патриотите, които също така те казват, че могат да направят някакъв тип коалиционни правителство. Защо според вас БСП бяга да каже открито на своите избиратели, че ще търси подкрепа от ДПС?

-Те винаги, кога явно, кога не явно, го правят. Видяхте как ДПС си ги подкрепи с пълната си мощност за президентските си избори. Всичко това не е без цена.

-Друго, което също само ГЕРБ до този момент виждам, че издига като виждане занапред, е че ще се върви към писането на нова Конституция?

-Това е тема и материя, която действително е много сложна. Затова и Георги Марков го взехме в нашите редици. Това е върхът на юридическата материя, където не бих искал аз да се ангажирам, освен с политическата воля, ако се предложи нещо добро да се случи. Действително трябва да се работи по това – свръх закон от хората, които са конституционалисти и разбират материята и действително ако трябва нещо да се променя, да се промени така, че да има смисъл. Вие видяхте, че дори и в това Народно събрание, което не сме го вярвали, ние променихме Конституцията и разделихме Висшия съдебен съвет на две, където съдиите в момента 100% избират своето ръководство, прокурорите също. Има нулево политическо влияние в тези квоти.

– А ще работите ли за премахването на депутатския имунитет?

-Ние сме твърдо „ЗА“ премиерът, министрите нямат имунитет, за какво му е на депутата имунитет? Той трябва да има имунитет, когато говори от банката в парламента, защото то затова се казва парламент. От там нататък на улицата не му трябва имунитет.

– Оптимисти ли сте за следващото правителство, защото няколко пъти казахте, че трудно ще се състави, а от друга страна говорите, че е нужна стабилност на държавата за да върви напред?

-Ние затова подадохме оставка и предизвикахме тези избори. Защото, за да управляваш, за да имаш тежест, за да считаш, че това, което предлагаш е най-правилното, трябва да си минал през избори. Вярно е, президентските избори нямаха нищо общо с парламентарните, но те зададоха едно напрежение в обществото, което съществува и ние трябва да го изчистим сега с това, което сме отчели като грешки и ги поправяме. Иначе виждате и Патриотите, и Реформаторите не искаха да се разваля парламента и той още щеше да съществува, но ГЕРБ е партия с морал. Партия, която цени това, което народът желае. И затова сме казали, че едно от първите неща с антикорупционното законодателство, което ще внесем е и следващите избори да бъдат по мажоритарната система. Това референдумът го каза в огромната си част -2,5 млн. души го подкрепиха. Трудно ще е ако и това, което Патриотите казват, че България е над всичко, ако имаме милост към държавата, ако ни е скъпа, аз съм убеден, че може да се направи нещо по – стабилно. И всеки като отчете резултатите от изборите, ще си застане на мястото, което народът му е отредил.

-Тоест да не очакваме избори пак след 5-6 месеца?

-Какво по-различно ще стане след още 2 месеца, освен да затъне още държавата? То си става така президентска власт. Защо има нужда от партии тогава? А България не е президентска република, тя е парламентарна.
-Последен въпрос, вие доста пътувахте през този месец, обиколихте цялата страна, водехте кампанията на ГЕРБ, какво ви казаха хората, какви болки. Вие споменахте за някои от тях, но все пак?

-Това също беше една от грешките в предишната кампания. Не само аз, но и на министрите не им разреших да участват в кампанията на г-жа Цачева. И всъщност партията разчете това като незаинтересованост от изборите. Това е лично моя грешка. Аз считах, че ние като изпълнителна власт не трябва да си губим времето да ходим по партийни събрания, но се оказа грешно. И затова сега обиколихме навсякъде, говорихме и горе – долу хората тези теми, които идентифицирахме – бюрокрацията, корупцията, справедливостта, доходите, реформите в сферите образование, здравеопазване, правосъдие, това посочиха. Но над всичко стои АМ „Хемус“, пътят Велико Търново-Русе и тунелът под Шипка. Всички за това говорят.

 

 

Източник: Телевизия Европа

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Емил Кошлуков: Дaл и Mecтaн тpябвa дa бъдaт eĸcпyлcиpaни. Те представляват чужди интереси

 

 

Πрез 2015 г. имaшe избopи в Typция, ĸoитo Epдoгaн зaгyби. Heгoвaтa пapтия зa пpъв път oт 13 гoдини нe ycпя дa нaпpaви coбcтвeн ĸaбинeт, a дo тoзи мoмeнт имaшe eднoпapтийнo yпpaвлeниe. Bce oщe Дaвyтoглy бeшe лидep и пpeмиep, Epдoгaн бeшe пpeзидeнт вeчe. Maлĸo пo-ĸъcнo Дaвyтoглy бe изxвъpлeн, вoйнaтa c ĸюpдитe избyxнa oтнoвo, ecтecтвeнo, cлeд мeceци ce пpoвeдoxa нoви избopи, ĸoитo Epдoгaн cпeчeли.

Toзи чoвeĸ нe ce пoĸoлeбa дa xвъpли дъpжaвaтa в гpaждaнcĸa вoйнa, зa дa cи зaпaзи влacттa. Cлeд тoвa извeднъж cтaнa oпит зa пpeвpaт в Typция пpeз юли минaлaтa гoдинa. Epдoгaн въвeдe извънpeднo пoлoжeниe, apecтyвa нaд 10 000 дyши, yвoлни нaд 50 000, глacyвa cи peжим нa cпeциaлни пълнoмoщия. Извънpeднoтo пoлoжeниe в Typция пpoдължaвa, yдължиxa гo c oщe тpи мeceцa пpeз янyapи. Диĸтaтypaтa e oфициaлнa.

Cлeд тoвa вeчe нacpoчиxa oнзи peфepeндyм, c ĸoйтo дa пpoмeнят ĸoнcтитyциятa и Epдoгaн дa cтaнe нaиcтинa cyлтaн. Зapaди нeгo нa Epдoгaн мy тpябвaxa нoви избopи, зa дa имa мнoзинcтвo и дa гo пpoĸapa пpeз пapлaмeнтa. Ceгa мy тpябвa дa гo cпeчeли.

Зa цeлтa e нyжнo пaĸ дa нaмepи oбщ вpaг, ĸoйтo дa cплoти peдицитe и нa пapтиятa, и нa нapoдa. Πoнeжe вътpeшнитe вpaгoвe cвъpшиxa вeчe – ĸoи yбити, ĸoи в зaтвopa и в изгнaниe, ceгa ca нyжни външни. Πpocтo в Typция нямa пoвeчe, пpиĸлючи ги. Hямa и мeдии, oпoзициятa e cмaзaнa, нo вce пaĸ нe e cигypнo, xopaтa мoжe дa ce paзбyнтyвaт. A нaй-дoбpoтo в тoзи cлyчaй e дa ги cплoтиш, дa oбявиш вoйнa няĸaĸвa, зaплaxa зa нaциятa, тoгaвa вceĸи твoй oпoнeнт aвтoмaтичнo cтaвa нapoдeн вpaг.

И Epдoгaн oбяви вoйнa нa Eвpoпa. Haпaднa Xoлaндия, Гepмaния, цeлия EC. Hapeчe ги фaшиcти, миниcтpитe мy зaплaшвaт c нoви cвeщeни вoйни, пpepaзглeждaт cлeдвoeннитe дoгoвopи в Eвpoпa, пpeмecтвaт гpaницитe. Toвa c гpaницитe зacягa пpeдимнo нac, нa Бaлĸaнитe.

Tyĸ Epдoгaн e пpeдeлнo яceн. Oтĸpитo зaяви, чe тoвa ca тepитopии нa Typция, иcĸa cи ги. Taĸa и ги нapичaт, бивши тexни зeми. Πo вpeмe нa пъpвaтa cи ĸaмпaния зa пpeзидeнт, пpeз 2014 г., тoй вeчe гo гoвopeшe в Бocнa, Maĸeдoния и Kocoвo. Taм мy бeшe cpaвнитeлнo лecнo, вce пaĸ тe нe ca члeнoвe нa EC, нe ca зaщитeни тoлĸoвa. Зa Бългapия бeшe мaлĸo пo-oбpaн, мaĸap чe Kъpджaли вeчe фигypиpaшe в дoĸтpинaтa им, вижтe ĸнигaтa.

Ceгa вoйнaтa нa Epдoгaн вĸлючи Бългapия бeзцepeмoннo. Toй cъздaдe cвoя пapтия тyĸ нaчeлo c Лютви Mecтaн, нaĸapa дpyгaтa cвoя пapтия, тaзи нa Kacим Дaл, дa ce oбeдини c нoвaтa и пyбличнo зaпoчнa вpaждeбни дeйcтвия cpeщy нac.

He пpocтo нaмeca във вътpeшнитe ни paбoти, a oтĸpитa пpoвoĸaция e тoвa.

Дa зaплaшвaш бългapcĸи гpaждaни, чe нямa дa им дaдeш дoĸyмeнти зa paбoтa в Typция, aĸo нe глacyвaт зa ДOCT.

Дa пpизoвaвaш зa пoдĸpeпa нa избopитe зa oпpeдeлeнa cилa в Бългapия, ĸoятo вce oщe e cyвepeннa и нeзaвиcимa дъpжaвa.

Дa финaнcиpaш oт дъpжaвния бюджeт нa Typция пpeдизбopнa ĸaмпaния в Бългapия.

Дa зaбpaниш нa бългapcĸи дeпyтaти дa влизaт в Typция, дa oбявиш зa пepcoнa нoн гpaтa пoлитици, ĸoитo имaт диплoмaтичecĸи пacпopти и имyнитeт.

Epдoгaн xвъpли в гpaждaнcĸa вoйнa coбcтвeния cи нapoд, ĸaĸтo ĸaзaxмe. Mиcлитe ли, чe щe ce ĸoлeбae зa нaшия? A Гepджиĸoв и Paдeв ce cнишaвaт, c пoлoвин ycтa мънĸaт. Kипъp нe виждaт ли?

Eдни избopи, зa дa ca пpизнaти в cвeтa зa дeмoĸpaтични, тpябвa дa ca cвoбoдни и чecтни. Teзи в тypcĸитe ceĸции нe oтгoвapят нa тoвa изиcĸвaнe. Moмeнтaлнo тpябвa дa бъдaт зaтвopeни тeзи ceĸции.

Tpябвa дa пoиcĸaт вcичĸи, aбcoлютнo вcичĸи бългapcĸи пapтии oбяcнeниe зa дeйcтвиятa нa тypcĸaтa влacт. Haшитe изceлници тpябвa дa бъдaт зaщитeни oт peĸeтa и изнyдвaнeтo, oт зaплaxитe. Te ca бългapcĸи гpaждaни, ниĸoй нe мoжe дa ce oтнacя тaĸa c тяx.

Kacим Дaл и Лютви Mecтaн тpябвa дa бъдaт eĸcпyлcиpaни. Дa cи ги взимa пpи нeгo, щoм мy xapecвaт. Te пpeдcтaвлявaт чyжди интepecи, нe бългapcĸи.
Haшитe тypци ca нaши тypци, ĸaĸтo нaшитe apмeнци, нaшитe eвpeи, нaшитe влacи. Apмeния, Изpaeл и Pyмъния нe пpaвят ĸaмпaнии тyĸ. He cи вpъщaт тepитopии. He oбявявaт cвeщeни вoйни. Зaщo пoзвoлявaмe нa Typция дa гo пpaви?

 

 

Източник: 24 часа

 

Проф. Светлана Шаренкова: Не е страшно да си протурски, страшно е да си антибългарски! От какво се плаши антибългарският Слуга?

Най-последната защита особено когато си гузен или уплашен, е нападението.Лютви Местан заплашил, че ще съди всеки, който заяви, че ДОСТ е протурска партия.

 Ние питаме: Кое точно е клевета? Та нали Местан лично предложи парламентарна декларация в пълен синхрон с турския интерес, че се укри в турското посолство, че на предизборни мероприятия на ДОСТ в разрез с правилата и приличието участва турският посланик, че турските представители притискат изселниците да гласуват за ДОСТ, че Местан многократно наруши закона, за да държи речи именно на турски език?

 Тогава про-кого е партия ДОСТ?!

 Повечето родни партии записват в програмите си, че са проевропейски или проатлантически, има и евроскептични, даже антиевропейски. Избирателите на почти всички партии (близо 85% от българските граждани) са проруски настроени.

 Симпатията към чужда държава и култура, особено в днешния многополюсен и глобален свят, е нещо позитивно. Национален български интерес е да ратуваш за добри отношения с Русия, със САЩ, с ЕС, с Китай, със Сърбия, с Гърция, с Турция…

 Не е страшно да си протурски, страшно е да си антибългарски. Но Местан не плаши със съд за такова твърдение?! Може би защото точно това е ахилесовата му пета, очевидността за ДОСТ, която виждат милиони хора – и християни, и мюсюлмани, които не са глухи и слепи за реалностите.

 Време е институциите на закона да действат, но не под сурдинка, а решително.

 На 26 март се решава съдбата не на БСП, на ГЕРБ, на патриотите, на ДПС или на ДОСТ. Решава се българската съдба. Ще позволим ли да се намесват във вътрешните ни работи, ще клекнем ли пред агресията и заплахите, ще позволим ли слугинажът в морален, политически и геополитически смисъл да диктува бъдещето на Отечеството?

 Или ще покажем, че заедно можем да защитим националния ни суверенитет и държавността ни. Въпреки слугата Местан!

Източник:епицентър.бг

Валерия Велева: Държавата се стресна. ДОСТ е инфекцията в българската политика, другото име на предателството

 

 

Предстоящият референдум на 16 април e играта на живот и смърт за Ердоган.

Високата порта се провали в политиката си на Изток. Кошмарът на диктатора – кюрдска държава е на път да се сбъдне. Страната е пред невиждан в съвременната ѝ история разлом. Ердоган е обезумял от нагона да спре безмилостния ход на събитията.

Гласовете в Меджлиса не родиха онова мнозинство, с което да прекрои по демократичен начин конституцията на Кемалистката република.

Лелеяната президентско-султанска държава е единственият му шанс да овладее центробежните сили и са създаде централизирана власт, в която законът ще са камшикът и ятаганът.

Това ще е само началото. За него не му достигат още само 2 милиона гласа! (Към този момент 2-3% е разликата в полза на противниците на референдума в Турция.) Затова е тръгнал на поход във „фашистка“ Европа и е готов да остави пожари и пепелища, за да осъществи плана си.

В играта „ва банк“, както казва Доган, ние сме първата му спирка. Първо ще ни прегази. После ще отцепи онези части от Родопите , влизащи в проекцията на Османската дъга – еманация на неоосманизма в териториалните му измерения. За последиците – можем само да гадаем…
Едно от оръжията му днес е агресивната неоосманистка риторика, която взриви демократична Европа и мобилизира патриотичния вот.

Другото са СЕТА в Македония, ДОСТ в България. И още в Косово, в Албания…

 

Колкото и да се опитваме да си затваряме очите, истината ни боде:
ДОСТ е вратата на Ердоган към земята на Ботев и Левски.
ДОСТ е пътят за историческия реванш на неоосманизма в сърцето на славянска България.

ДОСТ е разделението на християни и мюсюлмани, на мюсюлмани и мюсюлмани.
ДОСТ е оръжието на Ердоган и падението на Местан.
ДОСТ е другото име на предателството.
ДОСТ е змията в обществените отношения.
ДОСТ е инфекцията в българската политика.

И ако добре осмислим какво се случва днес, ако си представим какво може да ни връхлети утре,

би трябвало да си зададем въпроса – защо го допуснахме?

Защо проспахме тези месеци, в които пред очите ни чужди посланици, чужди министри, емисари на чужди служби надуваха балона ДОСТ.
Защо държавата се дистанцира от този процес на брутален ислямизъм ?
Защо не реагира на учредителното събрание на ДОСТ, което започна на арабски език с цитати от Корана?
Защо си запушихме ушите, когато представителката на Анкара заяви, че Турция е там, където се говори на турски език?
Защо след това скандално учредяване, съдът пусна ДОСТ на политическата сцена?
Защо прокуратурата не отне регистрацията на ДОСТ, след провокативното и постоянно участие на посланик Гьокче в партийните ѝ дела?
Защо Външно министерство не изгони Гьокче след намесата му във вътрешните дела на страната и нарушаване на Виенската конвенция?

Има и още много „Защо“, зад които се крие непростимо политическо късогледство, тънки партийни сметки и огромно държавническо нехайство!

Трябваше да ни удари политическото послание на Доган за опасността от неоосманизма, та всички български политици изведнъж „прогледнаха“ и взеха на въоръжение и патриотичната тема, и загрижеността за „дестабилизацията на държавата“.

И ДАНС си влезе в ролята, и прокуртурата се задейства, и МВР се строи, и президентът събра службите. За капак и патриотите се втурнаха да „спират ордите на Ердоган“ на границата.

 

Е, събудихме се!

Държавата се стресна.
И пречупихме ДОСТ. Не! Просто вълната ДОСТ не се състоя. Въпреки щедрото ѝ финансиране отвън и жестокия натиск!

Защото усетихме, че драматизмът на ситуацията днес събужда духа на единението, което трябва да даде отпор.

Защото разбрахме, че трябва да прочетем уроците на историята ни от времето на Иван Шишман, за да спасим европейското ни бъдеще.

Защото без разлика на религиозните си убеждения и политическите си пристрастия осмислихме, че трябва сами да решаваме съдбата си и на юг от нас трябва да разберат това.
И защото прошка за национално предателство няма!

И не може да има!

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Плевнелиев закопа ГЕРБ

 

 

Телевизиите обичат да се забавляват със съживяване на политически трупове.
Без изобщо да се интересуват, дали съживяват и истината за тях.

***

Тази неделя по Би Ти Ви цъфнал Плевнелиев.
Щял да даде първото интервю след края на мандата си – макар че направи това вече на два пъти по държавната телевизия.
Но той и сто пъти да се яви, пак ще повтаря сладострастно едни и същи нелепици.
От телевизията пък направили анкета с въпроса: „Бихте ли гласували за Росен Плевнелиев, ако отново се кандидатира за президент?“
И какво се оказало?

***

Ето ги отговорите:
„Да, първият му мандат бе успешен – 62%.
Не, не се справи като държавен глава – 35%.“
На кого прави тази дебелашка услуга телевизията?
Във всеки случай – не и на Истината.

***

Трийсетина часа след началото на анкетата, тя бе прочетена в сайта на телевизията от около 7500 души.
Посочено бе, че са получени 68 коментара.
От тях обаче бяха публикувани само 6 – изцяло критични.
Телевизията пък бе направила нещо, направо нечувано: ПРЕПРАЩА към коментарите под публикация в сайта БЛИЦ, които са убийствени?!

***

Да припомним нещо, макар то да е без значение за Пл., който изначално е зазидан в собствените си миражи.
Това е проучването на „Галъп“, което също може да бъде открито в сайта на Би Ти Ви.
Според него, Пл. оставя президентството с поразително ниска степен на доверие – безпрецедентно за всичките години на Прехода.
60 % процента от анкетираните нямат доверие в Пл. – а едва 20% са на обратното мнение.
Този резултат бе определен като „исторически високо ниво на недоверие“.
Два месеца по-късно, според Би Ти Ви, Пл. е променил нагласите в своя полза.
На този фокус ще завидят и в Северна Корея.

***

Кому са нужни тия оперетни игри с човек, който ще остане в Историята като най-блестящото недоразумение в президентската институция?
Човек, който пренебрегваше дори задръжките, с които би се съобразил и един обикновен гражданин.
Годините, прекарани в президентството, окончателно освободиха Пл. от една разумна представа за самия себе си.
Например, казваше, че няма да се кандидатира отново – и сякаш го вярваше.
А той никога не се бе кандидатирал – той просто беше посочен, насаден, присаден и пр.
Посочен бе с пръст от Опекуна си – а за Историята днес този пръст сигурно вече изглежда като среден пръст.

***

Плевнелиев беше нетърпимо досаден като президент.
А сега вече е два пъти по-досаден.
Трябва да е направен от някакъв специален материал, за да продължава да се изживява като „ментор“.
И точно той – най-забележителният Случайник на Прехода – дава съвети на президента Радев.
Пак по Би Ти Ви казал, че след време отново можел да се кандидатира за президент.
Подобни глупотевини няма да ги търпят дори в шоуто „Комиците“.

***

Няма смисъл да се споменават поредните му истерични русофобски подскачания.
Плевнелиев върти една и съща плоча, досадна и надраскана от употреба.
И ще го прави, докато се спазари за някакъв сладък пост.
Заслужава го – понеже неговото верноподаничество беше безпрецедентно.

***

Според различни проучвания, през мандата на Пл. русофилите у нас са се увеличили чувствително.
Време е от Кремъл да го наградят с един тиквен медал.
А ако американците продължават да залагат на подобни куци коне, окончателно ще отдалечат българите от своите действителни ценности.

***
В едно от своите твърдения Пл. е брутално безцеремонен.
Пак казал, че има български медии, които са финансирани с руски средства.
Кои са тези медии, по дяволите?
Заведете му един колективен иск за набеждаване – защото той омърсява българската публичност изобщо.
Но ние нямаме медии с характер, които да го направят.

***

Същият Пл. обаче безсрамно не забелязва нахалните многомилионни подаръци, които от години получават изданията на неговия ортак Прокопиев – понеже американските пари не миришат.
Това са тарикатски пинизи – усвоени по „паркинзите“ в Германия.
В другия, истинския живот на Пл.

***

Добре – някои хора с по-здрави нерви могат и да се забавляват с дърдоренето на Пл.
Но е нетърпимо да го слушаш, когато говори за протестите от 2013-а срещу монополите в енергетиката.
Той, който правеше тайни срещи във Виена с шефа на ЕВН Шишковиц – а после се оказа, че неговият ортак/опекун Прокопиев е извършил престъпление тъкмо при сделката с ЕВН.

***

Още една „дреболия“.
Пл.- като някакъв търговски пътник – беше отворил широко уста и за около 100 милиона от оперативна програма „Конкурентоспособност“ – значителна част от тях предназначени за проекта „Научно-технологичен парк“, любимият проект на нашия бизнесмен-президент.
И накрая се оказа, че днес този парк е една пустош.
А уж трябваше с подобни проекти да тръгнем „нагоре“ – пак според Пл.
Нагоре – към пустошта.
Пл. обаче, без дори да примигне, сега играе ролята на „критик“ на собствените си фантазии.

***

Дори от политическото небитие Пл. продължава да закопава ГЕРБ.
Сега го прави съвсем съзнателно – за да ги завлече със себе си.
Но Бойко си мълчи.
Той сякаш така и не разбра, защо загуби президентските избори.
Но ако Пл. продължава да скандализира публиката, вероятността да загуби и предстоящите избори става още по-реална.

 

Проф. Владимир Чуков: Битката между Турция и Германия е за мрежата на Гюлен

 

 

Референдумът на 16 април за Турция е много повече от парламентарни или президентски избори. Променя се философията на управление на турската държава. Турция де юре ще продължава да се нарича република, но цялата власт ще бъде в ръцете на един човек. На 16 април се залага съдбата на Ердоган. Това заяви арабистът проф. Владимир Чуков в интервю за предаването „Нещо повече“ на БНР.

„Въпреки искрите с Холандия и Швейцария, основният сблъсък е с Германия. Три милиона турски граждани са много важни за подкрепата на Ердоган, защото все още някои от социолозите дават паритет. Това е всъщност битката между Турция и Германия за наследството на Фетула Гюлен. Това, което много силно афектира турската страна, е изтеклият разузнавателен доклад, че зад опита за преврат не стои Гюлен, а стоят кемалисти, секуларисти. Турската страна обвини Германия, че стои зад подобен тип хипотеза. А в момента Германия много ясно каза на всички изгонени гюленисти да дойдат в Германия. Около 40 турски военни директно поискаха убежище“, заяви експертът.

„Тази огромна мрежа на Фетула Гюлен – това са 180 държави, над 3 милиарда долара състояние – всичко това е перфектна мрежа за наблюдение, мониторинг, уши, очи, за ефективна разузнавателна дейност. Фетуллах Гюлен беше перфектен лост на турската външна политика, особено тук, на Балканите. Турската страна претендира, че немската всъщност е приватизирала тази мрежа на Гюлен. Директно обвиняват немската страна, че стимулира, пази, подкрепя Фетуллах Гюлен“, заяви още проф. Владимир Чуков.

 

“Аарец“: Путин е новият шеф на Близкия Изток

 

 

Шестата годишнина от избухването на гражданската война в Сирия беше белязана със серия от убийства и бомбардировки и от двете страни. Кулминацията беше достигната от координирани самоубийствени атаки в столицата Дамаск, пише в свой анализ Амос Харел, в. „Аарец“, цитиран от БГНЕС.

Въпреки това десетките смъртни случаи в центъра на контролираното от сирийския режим пространство не промениха това, което вече е определено: През миналата година диктаторът Башар Асад грабна победата от челюстите на поражението,

Руската намеса, която започна през септември 2015 г. с изпращането на няколко десетки военни самолети в Сирия, промени коренно хода на войната. В края на 2016 г. режимът отбеляза най-голямото си постижение – отстъплението на бунтовническите групи от Алепо. И въпреки че битките из страната продължават, сега изглежда, че управлението на президента Асад не е изправено пред опасността от крах.

Сирия се превърна в голяма сцена, в полето, на което всички – световните сили, съседни страни, етнически групи и племена се бият, докато стотици хиляди сирийски цивилни бяха избити и още милиони станаха изгнаници в собствената си страна или бежанци извън нейните граници.

Последиците от войната се разпростряха отвъд Сирия. Вълната от бежанци от Близкия изток, заедно с няколко смъртоносни терористични атаки, промени вътрешната политическа ситуация в Европа, и косвено влияе на атмосферата, което доведе до изненадващ резултат на президентските избори в САЩ.

Успехът на оста на мюсюлманите шиити – което доведе Иран до подкрепа на режима на Асад – в крайна сметка се основава на убийствената въздушна мощ, разположена от руснаците. И Техеран, и Москва се възползваха от това.

Русия отново се появи на световната сцена и въведе отново международната реалност с две суперсили.

И за разлика от оплаквания, изразявани от арабски държави срещу Съединените щати по време на ерата на Обама, Русия показа, че няма да се откаже от своите подопечни. Тя се позиционира като лидер на дипломатическия процес, насочен към налагане на прекратяване на огъня в Сирия, и създаде нови пейзажи, които се отразяват на основната сцена на нейните стълкновения с Вашингтон, Източна Европа – и също така използва Сирия като опитно поле за своите най-нови оръжейни системи.

Миналата седмица беше съобщено, че екипи от руски командоси са били изпратени в Западен Египет, за да се помогне на либийската национална армия, водена от ген. Халифа Хафтар, която се бори за контрол на Либия

Очаква се Иран също да се възползва от продължителната атака, която САЩ водят за превземане на Мосул от групировката Ислямска държава (ИД). Изтласкването на джихадистките бойци от северния иракски град ще даде възможност да се създаде непрекъсната ивица на иранско шиитско влияние от Техеран през Мосул до Дамаск, и до Бекаа и Бейрут в Ливан.

Нетаняху разкри плана за иранското пристанище по време на посещението си при руския президент Владимир Путин миналата седмица. Иранците са в преговори с Асад да вземат под аренда земята в продължение на 50 години – договореност, подобна на тази, по която руснаците получават тяхното пристанище в град Тартус. И новини за фабриките за ирански боеприпаси в Ливан, които последно са били прехвърлени под контрола на „Хизбула“, бяха публикувани в кувейтски вестник.

И двата хода са смущаващи. Иранското присъствие на брега на Средиземно море също е тревожно за Европейския съюз. Преместване на производствените линии за ракети в Ливан ще намали зависимостта на „Хизбула“ на конвоите за контрабанда, които често се натъкват на мистериозни въздушни удари по сирийски пътища.

Междувременно обратно в Газа…

Поредна ракета, изстреляна от Ивицата Газа, удари ненаселен район в северните райони на пустинята Негев в сряда вечерта. Това се случва най-малко веднъж седмично през последния месец, но Израел поддържа своята линия, че лицата, отговорни за ракетния обстрел, са екстремистки салафитски организации, като атакува позиции на „Хамас“ в отмъщение.

 

 

 

Източник:Блиц

 

 

 

Ангел Джамбазки: Ще спрем ордите на Ердоган да гласуват за ДОСТ!

И трите гранични пункта с Турция – „Капитан Андреево“, „Лесово“ и „Малко Търново“днес бяха блокирани от Обединени патриоти“, които протестират срещу изборния туризъм. По този повод потърсихме евродепутата Ангел Джамбазки от ВМРО, който в момента е на „Капитан Андреево“.

-Г-н Джамбазки, каква е целта на блокадата на граничните ни пунктове по турската граница дни преди парламентарните избори?

 -Целта е недопускане на автобусите с ордите на Реджеп Ердоган да гласуват в България. Имаме дрон, който пуснахме на турска територия на „Капитан Андреево“ (граничния пункт „Капъ куле“, б.р.). В момента има колона от автобуси на граничния пункт, която стои и чака. Освен пункта „Капитан Андреево“, членове и симпатизанти на „Обединени патриоти“ блокираха и „Лесово“, и „Малко Търново. Чрез дрона, който пуснахме навътре в турска територия, направихме снимки.

-Колко са турските автобуси в момента на „Капитан Андреево“, където сте вие?

 -На снимките, които направихме, се виждат поне 7-8 автобуса. В далечината има още превозни средства, но те са спрени от турските власти. Турците ги спират на тяхна територия и не ги пускат към нас, защото ако дойдат в България, те просто няма къде да отидат.

-Кога ще бъде вдигната блокадата на граничните пунктове?

 -Зависи от обстоятелствата. Смятаме на няколко пъти да затворим граничните пунктове. Идеята ни е да изпратим ясно послание до Турция и българските изселници, че не са добре дошли у нас, да преосмислят поведението и да се откажат от намеренията си да гласуват в неделя. Но ще видим какво ще се случи.

Информацията, която имаме от турските медии, по хвалбата на един вицепремиер, е че Анкара е планира да изпрати около 1000 автобуси с изборни туристи у нас за вота на 26 март. Това са поне 40 000 гласа, които със сигурност са за „Обединение ДОСТ“. Политиката на турската държава е съвсем очевидна – тя е основана на агресивна намеса във вътрешните работи. Реджеп Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието работят за техния политически проект у нас – ДОСТ.

-Смятате ли, че чрез блокадата ще ограничите вота на българските изселници, които очевидно са инструктирани да гласуват за партията на Лютви Местан?

 -Това трябва да се ограничи и законово. В новия парламент имаме намерение да внесем отново предложението си от 43-ото Народно събрание в Турция да се гласува само в дипломатическите ни представителства. Много сериозно ще помислим как да попречим на турския президент Реджеп Ердоган да се меси във вътрешните ни работи чрез стотиците хиляди хора с двойно гражданство. Забележете – в самата Турция двойното гражданство е забранено, на за българските се поддържа.

-Вие сте депутат в Европейски парламент, как си обяснявате истеричните атаки на Турция срещу Европейския съюз.

 -Реджеп Ердоган иска да дестабилизира България. В момента турският президент води агресивна антиевропейска политика. Той обвинява германците в нацизъм, обвинява холандците, а е човек, който избива собствения си народ, който арестува 80 000 човека и който изтребва кюрдите буквално като животни. И ще ми говори за демокрация, този негодник! Това е толкова нелепо, че няма накъде.

Референдумът в Турция на 16 април, който трябва да превърне страната в президентска република, е част от похода му за възстановяване на Османската империя. Всенародното допитване е само част от неосманистката му политика. Освен това Ердоган е насрочил референдума в деня на рождения си ден – 16 април. Това и Мао Дзедун не го е правил, и дори азиатските съвременни диктатори. Така че, виждаме един опасен диктатор, който прави бели, и ще прави бели все повече и повече.

-Може ли да се направи паралел между България и Македония, където в парламента има две албански партии, поддържани от Турция?

 -В българския парламент не трябва да има нито една турска партия. Етническите партии са тежка грешка на българския политически живот от 90-те години на миналия век. Пълна глупост беше това навеждане, накланяне, тази глупава, смешна и жалка политика на отстъпване на българския национален интерес по отношение на Турция и поддържаните от нея партии у нас. Тези хора настъпват и те са водени от доста животински инстинкти. Те напират, докато ги пуснеш, но ако ги удариш през ръцете – ще се върнат назад. Така че турският президент възстановява Османската империя и ние трябва да сме наясно с това.

Що се отнася до ситуацията в Македония – могат да се направят паралели и с България. В Скопие новата албанска партия БЕСА е направена и финансирана от Реджеп Ердоган. В Европа той прилага един и същи модел – на овладяване на някакви общности и на разделение на обществото.

-Как се финансира партия ДОСТ? Предизборната кампания на Лютви Местан и на НПСД на Касим Дал е най-скъпа.

 -Убеден съм, че огромните суми идват от турското посолство и консулствата на Анкара у нас. Имаше една информация, която беше публично обявена в Народното събрание, когато се гледаше един доклад на спецслужбите ни. В документа много ясно бяха посочени заплахите пред националната сигурност на България – турската външна политика и определени турски банки, които финансират бизнеси в България и изкупуват имоти и земеделски земи. Аз съм напълно убеден и твърдя, че ДОСТ се финансира от Турция, а създателят на партията е посланик Сюлейман Гьокче. Той трябва да бъде обявен за персона нон грата и да бъде изгонен от България. Нелепата ни посланичка в Анкара Надежда Нейнски пък трябва да бъде прибрана в България, защото не става за нищо и просто е една страшна карикатура на дипломат.

Източник:епицентър.бг

Юлий Павлов: Гласовете от Турция не могат да вкарат Местан в парламента

Центърът на анализи и стратегии представи данни от последното си социологическо проучване за резултатите от изборите на 26 март.

Според директора на центъра Юлий Павлов, не можем да говорим за сигурен победител на изборите, а за това коя от двете водещи политически сили е по-вероятно да финишира първа.

„От нашите изследвания няма никаква сигурност в това“, каза той. „Разликата между първите две партии е доста малка и в рамките на статистическата грешка. Едната от двете водещи политически сили има вероятност 60-65% да финишира първа, а другата има 30-35% също да се класира на първо място. Всички зависи от кампанията и в голяма степен от поведението на колебаещите се избиратели“, посочи той.

ГЕРБ събира 27,5 на сто и води пред БСП с половин процент, трети са от ДПС с 10,1%, а плътно зад тях – Обединените патриоти, които имат 8,9%.

ГЕРБ и БСП ще вкарат в парламента между 80 и 83 народни представители, ДПС и Патриотите – около 25-30 депутати, а ВОЛЯ – от 15 до 19 народни избраници с нейните 5,5 на сто към момента, прогнозира Павлов. Ако успее да прекрачи прага, РБ има шанс за десетина депутати, но резултатът им към момента е около 4,1 на сто. ДОСТ и всички останали са твърдо под чертата, в това число Нова република, „Да, България“ и АБВ. При тази ситуация много трудно може да бъде сформиран кабинет, прогнозира още социологът.

Броят на твърдо решилите да гласуват българи се увеличава съвсем малко в сравнение с предишното проучване, отбеляза социологът. Очакваме избирателна активност около 64% от реалните избиратели, а не по списъците. Това прави някъде между 3,5 и 4 млн. избиратели, поясни Павлов. Одобрението към служебния кабинет леко е намаляло, но все пак 51% от гражданите одобряват правителството на Герджиков. Това е завиден рейтинг, до който не е достигало нито едно от последните правителства, категорично сочи статистиката.

Сред политиците първи по рейтинг е президентът Румен Радев, следван от столичния кмет Йорданка Фандъкова. Следват Огнян Герджиков, Илияна Йотова и Бойко Борисов, но при тях тримата недоверието надвишава чувствително доверието. Почти всички лидери на разединената десница имат еднакъв рейтинг – между 10-11%. Традиционно, политиците с най-високо недоверие са Волен Сидеров, Радан Кънев и Меглена Кънева. Близо до тях е Мустафа Карадайъ. Недоверието към тях стига до внушителните 70%.

85% от анкетираните участници в анкетата не слагат мигрантите като най-голям проблем, при изискване да посочат три основни такива. Като леви се определят около 24-25% от избирателите, около 40% са центристи и около 31% са десни. Като самоидентификация дясното е с лек превес над лявото, което е традиционно за България.

При ГЕРБ процентът на подкрепа за вота на 26 март леко намалява, при БСП остава същият, както и при ВОЛЯ. Реформаторите получават по-малко, отколкото е сумата на двете отделни сили в коалицията – Реформаторски блок и Глас народен. Според регистрираните в България гласове за ДОСТ, партията на Местан не събира и 15 от гласовете на избирателите. В известен смисъл, ДПС и Патриотите взаимно си помагат и качват гласове, обясни социологът.

Таванът на гласовете, които могат да дойдат от Турция, е между 40000-50000 гласа. Както и да се разпределят между ДПС и ДОСТ, те не могат да вкарат Местан в парламента, категоричен е социологът.

Твърдо в парламента влизат следните партии – ГЕРБ с преднина от около 0,7%, БСП, ДПС с малка преднина пред Патриотите, ВОЛЯ е пета, сочат данните в проучването. Има известна вероятност и за Реформаторския блок да прескочи бариерата, предупреди Павлов.

Много трудно може да се състави правителство с двукомпонентна подкрепа. Единствената възможна двукомпонентна коалиция е ГЕРБ-БСП, но тя е невъзможна на този етап, така че трябва да е изключим. Дори ГЕРБ само с подкрепата на Патриотите няма да събере 121 гласа. Ще бъда нужна подкрепа от трета партия за сформиране на правителство. Преговорите ще бъдат затруднени от това, че има две политически сили с претенции на балансьор – ДПС и Патриотите, обясни Павлов. Няма комбинация от партии, която да е харесвана дори от 1/4 от хората. При всички случаи ще има много по-недоволни от правителството, каквото и да е то, става ясно още от проучването.