Tyxo.bg counter

Category: Анализи и коментари

Валерия Велева: Държавата се стресна. ДОСТ е инфекцията в българската политика, другото име на предателството

 

 

Предстоящият референдум на 16 април e играта на живот и смърт за Ердоган.

Високата порта се провали в политиката си на Изток. Кошмарът на диктатора – кюрдска държава е на път да се сбъдне. Страната е пред невиждан в съвременната ѝ история разлом. Ердоган е обезумял от нагона да спре безмилостния ход на събитията.

Гласовете в Меджлиса не родиха онова мнозинство, с което да прекрои по демократичен начин конституцията на Кемалистката република.

Лелеяната президентско-султанска държава е единственият му шанс да овладее центробежните сили и са създаде централизирана власт, в която законът ще са камшикът и ятаганът.

Това ще е само началото. За него не му достигат още само 2 милиона гласа! (Към този момент 2-3% е разликата в полза на противниците на референдума в Турция.) Затова е тръгнал на поход във „фашистка“ Европа и е готов да остави пожари и пепелища, за да осъществи плана си.

В играта „ва банк“, както казва Доган, ние сме първата му спирка. Първо ще ни прегази. После ще отцепи онези части от Родопите , влизащи в проекцията на Османската дъга – еманация на неоосманизма в териториалните му измерения. За последиците – можем само да гадаем…
Едно от оръжията му днес е агресивната неоосманистка риторика, която взриви демократична Европа и мобилизира патриотичния вот.

Другото са СЕТА в Македония, ДОСТ в България. И още в Косово, в Албания…

 

Колкото и да се опитваме да си затваряме очите, истината ни боде:
ДОСТ е вратата на Ердоган към земята на Ботев и Левски.
ДОСТ е пътят за историческия реванш на неоосманизма в сърцето на славянска България.

ДОСТ е разделението на християни и мюсюлмани, на мюсюлмани и мюсюлмани.
ДОСТ е оръжието на Ердоган и падението на Местан.
ДОСТ е другото име на предателството.
ДОСТ е змията в обществените отношения.
ДОСТ е инфекцията в българската политика.

И ако добре осмислим какво се случва днес, ако си представим какво може да ни връхлети утре,

би трябвало да си зададем въпроса – защо го допуснахме?

Защо проспахме тези месеци, в които пред очите ни чужди посланици, чужди министри, емисари на чужди служби надуваха балона ДОСТ.
Защо държавата се дистанцира от този процес на брутален ислямизъм ?
Защо не реагира на учредителното събрание на ДОСТ, което започна на арабски език с цитати от Корана?
Защо си запушихме ушите, когато представителката на Анкара заяви, че Турция е там, където се говори на турски език?
Защо след това скандално учредяване, съдът пусна ДОСТ на политическата сцена?
Защо прокуратурата не отне регистрацията на ДОСТ, след провокативното и постоянно участие на посланик Гьокче в партийните ѝ дела?
Защо Външно министерство не изгони Гьокче след намесата му във вътрешните дела на страната и нарушаване на Виенската конвенция?

Има и още много „Защо“, зад които се крие непростимо политическо късогледство, тънки партийни сметки и огромно държавническо нехайство!

Трябваше да ни удари политическото послание на Доган за опасността от неоосманизма, та всички български политици изведнъж „прогледнаха“ и взеха на въоръжение и патриотичната тема, и загрижеността за „дестабилизацията на държавата“.

И ДАНС си влезе в ролята, и прокуртурата се задейства, и МВР се строи, и президентът събра службите. За капак и патриотите се втурнаха да „спират ордите на Ердоган“ на границата.

 

Е, събудихме се!

Държавата се стресна.
И пречупихме ДОСТ. Не! Просто вълната ДОСТ не се състоя. Въпреки щедрото ѝ финансиране отвън и жестокия натиск!

Защото усетихме, че драматизмът на ситуацията днес събужда духа на единението, което трябва да даде отпор.

Защото разбрахме, че трябва да прочетем уроците на историята ни от времето на Иван Шишман, за да спасим европейското ни бъдеще.

Защото без разлика на религиозните си убеждения и политическите си пристрастия осмислихме, че трябва сами да решаваме съдбата си и на юг от нас трябва да разберат това.
И защото прошка за национално предателство няма!

И не може да има!

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Плевнелиев закопа ГЕРБ

 

 

Телевизиите обичат да се забавляват със съживяване на политически трупове.
Без изобщо да се интересуват, дали съживяват и истината за тях.

***

Тази неделя по Би Ти Ви цъфнал Плевнелиев.
Щял да даде първото интервю след края на мандата си – макар че направи това вече на два пъти по държавната телевизия.
Но той и сто пъти да се яви, пак ще повтаря сладострастно едни и същи нелепици.
От телевизията пък направили анкета с въпроса: „Бихте ли гласували за Росен Плевнелиев, ако отново се кандидатира за президент?“
И какво се оказало?

***

Ето ги отговорите:
„Да, първият му мандат бе успешен – 62%.
Не, не се справи като държавен глава – 35%.“
На кого прави тази дебелашка услуга телевизията?
Във всеки случай – не и на Истината.

***

Трийсетина часа след началото на анкетата, тя бе прочетена в сайта на телевизията от около 7500 души.
Посочено бе, че са получени 68 коментара.
От тях обаче бяха публикувани само 6 – изцяло критични.
Телевизията пък бе направила нещо, направо нечувано: ПРЕПРАЩА към коментарите под публикация в сайта БЛИЦ, които са убийствени?!

***

Да припомним нещо, макар то да е без значение за Пл., който изначално е зазидан в собствените си миражи.
Това е проучването на „Галъп“, което също може да бъде открито в сайта на Би Ти Ви.
Според него, Пл. оставя президентството с поразително ниска степен на доверие – безпрецедентно за всичките години на Прехода.
60 % процента от анкетираните нямат доверие в Пл. – а едва 20% са на обратното мнение.
Този резултат бе определен като „исторически високо ниво на недоверие“.
Два месеца по-късно, според Би Ти Ви, Пл. е променил нагласите в своя полза.
На този фокус ще завидят и в Северна Корея.

***

Кому са нужни тия оперетни игри с човек, който ще остане в Историята като най-блестящото недоразумение в президентската институция?
Човек, който пренебрегваше дори задръжките, с които би се съобразил и един обикновен гражданин.
Годините, прекарани в президентството, окончателно освободиха Пл. от една разумна представа за самия себе си.
Например, казваше, че няма да се кандидатира отново – и сякаш го вярваше.
А той никога не се бе кандидатирал – той просто беше посочен, насаден, присаден и пр.
Посочен бе с пръст от Опекуна си – а за Историята днес този пръст сигурно вече изглежда като среден пръст.

***

Плевнелиев беше нетърпимо досаден като президент.
А сега вече е два пъти по-досаден.
Трябва да е направен от някакъв специален материал, за да продължава да се изживява като „ментор“.
И точно той – най-забележителният Случайник на Прехода – дава съвети на президента Радев.
Пак по Би Ти Ви казал, че след време отново можел да се кандидатира за президент.
Подобни глупотевини няма да ги търпят дори в шоуто „Комиците“.

***

Няма смисъл да се споменават поредните му истерични русофобски подскачания.
Плевнелиев върти една и съща плоча, досадна и надраскана от употреба.
И ще го прави, докато се спазари за някакъв сладък пост.
Заслужава го – понеже неговото верноподаничество беше безпрецедентно.

***

Според различни проучвания, през мандата на Пл. русофилите у нас са се увеличили чувствително.
Време е от Кремъл да го наградят с един тиквен медал.
А ако американците продължават да залагат на подобни куци коне, окончателно ще отдалечат българите от своите действителни ценности.

***
В едно от своите твърдения Пл. е брутално безцеремонен.
Пак казал, че има български медии, които са финансирани с руски средства.
Кои са тези медии, по дяволите?
Заведете му един колективен иск за набеждаване – защото той омърсява българската публичност изобщо.
Но ние нямаме медии с характер, които да го направят.

***

Същият Пл. обаче безсрамно не забелязва нахалните многомилионни подаръци, които от години получават изданията на неговия ортак Прокопиев – понеже американските пари не миришат.
Това са тарикатски пинизи – усвоени по „паркинзите“ в Германия.
В другия, истинския живот на Пл.

***

Добре – някои хора с по-здрави нерви могат и да се забавляват с дърдоренето на Пл.
Но е нетърпимо да го слушаш, когато говори за протестите от 2013-а срещу монополите в енергетиката.
Той, който правеше тайни срещи във Виена с шефа на ЕВН Шишковиц – а после се оказа, че неговият ортак/опекун Прокопиев е извършил престъпление тъкмо при сделката с ЕВН.

***

Още една „дреболия“.
Пл.- като някакъв търговски пътник – беше отворил широко уста и за около 100 милиона от оперативна програма „Конкурентоспособност“ – значителна част от тях предназначени за проекта „Научно-технологичен парк“, любимият проект на нашия бизнесмен-президент.
И накрая се оказа, че днес този парк е една пустош.
А уж трябваше с подобни проекти да тръгнем „нагоре“ – пак според Пл.
Нагоре – към пустошта.
Пл. обаче, без дори да примигне, сега играе ролята на „критик“ на собствените си фантазии.

***

Дори от политическото небитие Пл. продължава да закопава ГЕРБ.
Сега го прави съвсем съзнателно – за да ги завлече със себе си.
Но Бойко си мълчи.
Той сякаш така и не разбра, защо загуби президентските избори.
Но ако Пл. продължава да скандализира публиката, вероятността да загуби и предстоящите избори става още по-реална.

 

Проф. Владимир Чуков: Битката между Турция и Германия е за мрежата на Гюлен

 

 

Референдумът на 16 април за Турция е много повече от парламентарни или президентски избори. Променя се философията на управление на турската държава. Турция де юре ще продължава да се нарича република, но цялата власт ще бъде в ръцете на един човек. На 16 април се залага съдбата на Ердоган. Това заяви арабистът проф. Владимир Чуков в интервю за предаването „Нещо повече“ на БНР.

„Въпреки искрите с Холандия и Швейцария, основният сблъсък е с Германия. Три милиона турски граждани са много важни за подкрепата на Ердоган, защото все още някои от социолозите дават паритет. Това е всъщност битката между Турция и Германия за наследството на Фетула Гюлен. Това, което много силно афектира турската страна, е изтеклият разузнавателен доклад, че зад опита за преврат не стои Гюлен, а стоят кемалисти, секуларисти. Турската страна обвини Германия, че стои зад подобен тип хипотеза. А в момента Германия много ясно каза на всички изгонени гюленисти да дойдат в Германия. Около 40 турски военни директно поискаха убежище“, заяви експертът.

„Тази огромна мрежа на Фетула Гюлен – това са 180 държави, над 3 милиарда долара състояние – всичко това е перфектна мрежа за наблюдение, мониторинг, уши, очи, за ефективна разузнавателна дейност. Фетуллах Гюлен беше перфектен лост на турската външна политика, особено тук, на Балканите. Турската страна претендира, че немската всъщност е приватизирала тази мрежа на Гюлен. Директно обвиняват немската страна, че стимулира, пази, подкрепя Фетуллах Гюлен“, заяви още проф. Владимир Чуков.

 

“Аарец“: Путин е новият шеф на Близкия Изток

 

 

Шестата годишнина от избухването на гражданската война в Сирия беше белязана със серия от убийства и бомбардировки и от двете страни. Кулминацията беше достигната от координирани самоубийствени атаки в столицата Дамаск, пише в свой анализ Амос Харел, в. „Аарец“, цитиран от БГНЕС.

Въпреки това десетките смъртни случаи в центъра на контролираното от сирийския режим пространство не промениха това, което вече е определено: През миналата година диктаторът Башар Асад грабна победата от челюстите на поражението,

Руската намеса, която започна през септември 2015 г. с изпращането на няколко десетки военни самолети в Сирия, промени коренно хода на войната. В края на 2016 г. режимът отбеляза най-голямото си постижение – отстъплението на бунтовническите групи от Алепо. И въпреки че битките из страната продължават, сега изглежда, че управлението на президента Асад не е изправено пред опасността от крах.

Сирия се превърна в голяма сцена, в полето, на което всички – световните сили, съседни страни, етнически групи и племена се бият, докато стотици хиляди сирийски цивилни бяха избити и още милиони станаха изгнаници в собствената си страна или бежанци извън нейните граници.

Последиците от войната се разпростряха отвъд Сирия. Вълната от бежанци от Близкия изток, заедно с няколко смъртоносни терористични атаки, промени вътрешната политическа ситуация в Европа, и косвено влияе на атмосферата, което доведе до изненадващ резултат на президентските избори в САЩ.

Успехът на оста на мюсюлманите шиити – което доведе Иран до подкрепа на режима на Асад – в крайна сметка се основава на убийствената въздушна мощ, разположена от руснаците. И Техеран, и Москва се възползваха от това.

Русия отново се появи на световната сцена и въведе отново международната реалност с две суперсили.

И за разлика от оплаквания, изразявани от арабски държави срещу Съединените щати по време на ерата на Обама, Русия показа, че няма да се откаже от своите подопечни. Тя се позиционира като лидер на дипломатическия процес, насочен към налагане на прекратяване на огъня в Сирия, и създаде нови пейзажи, които се отразяват на основната сцена на нейните стълкновения с Вашингтон, Източна Европа – и също така използва Сирия като опитно поле за своите най-нови оръжейни системи.

Миналата седмица беше съобщено, че екипи от руски командоси са били изпратени в Западен Египет, за да се помогне на либийската национална армия, водена от ген. Халифа Хафтар, която се бори за контрол на Либия

Очаква се Иран също да се възползва от продължителната атака, която САЩ водят за превземане на Мосул от групировката Ислямска държава (ИД). Изтласкването на джихадистките бойци от северния иракски град ще даде възможност да се създаде непрекъсната ивица на иранско шиитско влияние от Техеран през Мосул до Дамаск, и до Бекаа и Бейрут в Ливан.

Нетаняху разкри плана за иранското пристанище по време на посещението си при руския президент Владимир Путин миналата седмица. Иранците са в преговори с Асад да вземат под аренда земята в продължение на 50 години – договореност, подобна на тази, по която руснаците получават тяхното пристанище в град Тартус. И новини за фабриките за ирански боеприпаси в Ливан, които последно са били прехвърлени под контрола на „Хизбула“, бяха публикувани в кувейтски вестник.

И двата хода са смущаващи. Иранското присъствие на брега на Средиземно море също е тревожно за Европейския съюз. Преместване на производствените линии за ракети в Ливан ще намали зависимостта на „Хизбула“ на конвоите за контрабанда, които често се натъкват на мистериозни въздушни удари по сирийски пътища.

Междувременно обратно в Газа…

Поредна ракета, изстреляна от Ивицата Газа, удари ненаселен район в северните райони на пустинята Негев в сряда вечерта. Това се случва най-малко веднъж седмично през последния месец, но Израел поддържа своята линия, че лицата, отговорни за ракетния обстрел, са екстремистки салафитски организации, като атакува позиции на „Хамас“ в отмъщение.

 

 

 

Източник:Блиц

 

 

 

Ангел Джамбазки: Ще спрем ордите на Ердоган да гласуват за ДОСТ!

И трите гранични пункта с Турция – „Капитан Андреево“, „Лесово“ и „Малко Търново“днес бяха блокирани от Обединени патриоти“, които протестират срещу изборния туризъм. По този повод потърсихме евродепутата Ангел Джамбазки от ВМРО, който в момента е на „Капитан Андреево“.

-Г-н Джамбазки, каква е целта на блокадата на граничните ни пунктове по турската граница дни преди парламентарните избори?

 -Целта е недопускане на автобусите с ордите на Реджеп Ердоган да гласуват в България. Имаме дрон, който пуснахме на турска територия на „Капитан Андреево“ (граничния пункт „Капъ куле“, б.р.). В момента има колона от автобуси на граничния пункт, която стои и чака. Освен пункта „Капитан Андреево“, членове и симпатизанти на „Обединени патриоти“ блокираха и „Лесово“, и „Малко Търново. Чрез дрона, който пуснахме навътре в турска територия, направихме снимки.

-Колко са турските автобуси в момента на „Капитан Андреево“, където сте вие?

 -На снимките, които направихме, се виждат поне 7-8 автобуса. В далечината има още превозни средства, но те са спрени от турските власти. Турците ги спират на тяхна територия и не ги пускат към нас, защото ако дойдат в България, те просто няма къде да отидат.

-Кога ще бъде вдигната блокадата на граничните пунктове?

 -Зависи от обстоятелствата. Смятаме на няколко пъти да затворим граничните пунктове. Идеята ни е да изпратим ясно послание до Турция и българските изселници, че не са добре дошли у нас, да преосмислят поведението и да се откажат от намеренията си да гласуват в неделя. Но ще видим какво ще се случи.

Информацията, която имаме от турските медии, по хвалбата на един вицепремиер, е че Анкара е планира да изпрати около 1000 автобуси с изборни туристи у нас за вота на 26 март. Това са поне 40 000 гласа, които със сигурност са за „Обединение ДОСТ“. Политиката на турската държава е съвсем очевидна – тя е основана на агресивна намеса във вътрешните работи. Реджеп Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието работят за техния политически проект у нас – ДОСТ.

-Смятате ли, че чрез блокадата ще ограничите вота на българските изселници, които очевидно са инструктирани да гласуват за партията на Лютви Местан?

 -Това трябва да се ограничи и законово. В новия парламент имаме намерение да внесем отново предложението си от 43-ото Народно събрание в Турция да се гласува само в дипломатическите ни представителства. Много сериозно ще помислим как да попречим на турския президент Реджеп Ердоган да се меси във вътрешните ни работи чрез стотиците хиляди хора с двойно гражданство. Забележете – в самата Турция двойното гражданство е забранено, на за българските се поддържа.

-Вие сте депутат в Европейски парламент, как си обяснявате истеричните атаки на Турция срещу Европейския съюз.

 -Реджеп Ердоган иска да дестабилизира България. В момента турският президент води агресивна антиевропейска политика. Той обвинява германците в нацизъм, обвинява холандците, а е човек, който избива собствения си народ, който арестува 80 000 човека и който изтребва кюрдите буквално като животни. И ще ми говори за демокрация, този негодник! Това е толкова нелепо, че няма накъде.

Референдумът в Турция на 16 април, който трябва да превърне страната в президентска република, е част от похода му за възстановяване на Османската империя. Всенародното допитване е само част от неосманистката му политика. Освен това Ердоган е насрочил референдума в деня на рождения си ден – 16 април. Това и Мао Дзедун не го е правил, и дори азиатските съвременни диктатори. Така че, виждаме един опасен диктатор, който прави бели, и ще прави бели все повече и повече.

-Може ли да се направи паралел между България и Македония, където в парламента има две албански партии, поддържани от Турция?

 -В българския парламент не трябва да има нито една турска партия. Етническите партии са тежка грешка на българския политически живот от 90-те години на миналия век. Пълна глупост беше това навеждане, накланяне, тази глупава, смешна и жалка политика на отстъпване на българския национален интерес по отношение на Турция и поддържаните от нея партии у нас. Тези хора настъпват и те са водени от доста животински инстинкти. Те напират, докато ги пуснеш, но ако ги удариш през ръцете – ще се върнат назад. Така че турският президент възстановява Османската империя и ние трябва да сме наясно с това.

Що се отнася до ситуацията в Македония – могат да се направят паралели и с България. В Скопие новата албанска партия БЕСА е направена и финансирана от Реджеп Ердоган. В Европа той прилага един и същи модел – на овладяване на някакви общности и на разделение на обществото.

-Как се финансира партия ДОСТ? Предизборната кампания на Лютви Местан и на НПСД на Касим Дал е най-скъпа.

 -Убеден съм, че огромните суми идват от турското посолство и консулствата на Анкара у нас. Имаше една информация, която беше публично обявена в Народното събрание, когато се гледаше един доклад на спецслужбите ни. В документа много ясно бяха посочени заплахите пред националната сигурност на България – турската външна политика и определени турски банки, които финансират бизнеси в България и изкупуват имоти и земеделски земи. Аз съм напълно убеден и твърдя, че ДОСТ се финансира от Турция, а създателят на партията е посланик Сюлейман Гьокче. Той трябва да бъде обявен за персона нон грата и да бъде изгонен от България. Нелепата ни посланичка в Анкара Надежда Нейнски пък трябва да бъде прибрана в България, защото не става за нищо и просто е една страшна карикатура на дипломат.

Източник:епицентър.бг

Юлий Павлов: Гласовете от Турция не могат да вкарат Местан в парламента

Центърът на анализи и стратегии представи данни от последното си социологическо проучване за резултатите от изборите на 26 март.

Според директора на центъра Юлий Павлов, не можем да говорим за сигурен победител на изборите, а за това коя от двете водещи политически сили е по-вероятно да финишира първа.

„От нашите изследвания няма никаква сигурност в това“, каза той. „Разликата между първите две партии е доста малка и в рамките на статистическата грешка. Едната от двете водещи политически сили има вероятност 60-65% да финишира първа, а другата има 30-35% също да се класира на първо място. Всички зависи от кампанията и в голяма степен от поведението на колебаещите се избиратели“, посочи той.

ГЕРБ събира 27,5 на сто и води пред БСП с половин процент, трети са от ДПС с 10,1%, а плътно зад тях – Обединените патриоти, които имат 8,9%.

ГЕРБ и БСП ще вкарат в парламента между 80 и 83 народни представители, ДПС и Патриотите – около 25-30 депутати, а ВОЛЯ – от 15 до 19 народни избраници с нейните 5,5 на сто към момента, прогнозира Павлов. Ако успее да прекрачи прага, РБ има шанс за десетина депутати, но резултатът им към момента е около 4,1 на сто. ДОСТ и всички останали са твърдо под чертата, в това число Нова република, „Да, България“ и АБВ. При тази ситуация много трудно може да бъде сформиран кабинет, прогнозира още социологът.

Броят на твърдо решилите да гласуват българи се увеличава съвсем малко в сравнение с предишното проучване, отбеляза социологът. Очакваме избирателна активност около 64% от реалните избиратели, а не по списъците. Това прави някъде между 3,5 и 4 млн. избиратели, поясни Павлов. Одобрението към служебния кабинет леко е намаляло, но все пак 51% от гражданите одобряват правителството на Герджиков. Това е завиден рейтинг, до който не е достигало нито едно от последните правителства, категорично сочи статистиката.

Сред политиците първи по рейтинг е президентът Румен Радев, следван от столичния кмет Йорданка Фандъкова. Следват Огнян Герджиков, Илияна Йотова и Бойко Борисов, но при тях тримата недоверието надвишава чувствително доверието. Почти всички лидери на разединената десница имат еднакъв рейтинг – между 10-11%. Традиционно, политиците с най-високо недоверие са Волен Сидеров, Радан Кънев и Меглена Кънева. Близо до тях е Мустафа Карадайъ. Недоверието към тях стига до внушителните 70%.

85% от анкетираните участници в анкетата не слагат мигрантите като най-голям проблем, при изискване да посочат три основни такива. Като леви се определят около 24-25% от избирателите, около 40% са центристи и около 31% са десни. Като самоидентификация дясното е с лек превес над лявото, което е традиционно за България.

При ГЕРБ процентът на подкрепа за вота на 26 март леко намалява, при БСП остава същият, както и при ВОЛЯ. Реформаторите получават по-малко, отколкото е сумата на двете отделни сили в коалицията – Реформаторски блок и Глас народен. Според регистрираните в България гласове за ДОСТ, партията на Местан не събира и 15 от гласовете на избирателите. В известен смисъл, ДПС и Патриотите взаимно си помагат и качват гласове, обясни социологът.

Таванът на гласовете, които могат да дойдат от Турция, е между 40000-50000 гласа. Както и да се разпределят между ДПС и ДОСТ, те не могат да вкарат Местан в парламента, категоричен е социологът.

Твърдо в парламента влизат следните партии – ГЕРБ с преднина от около 0,7%, БСП, ДПС с малка преднина пред Патриотите, ВОЛЯ е пета, сочат данните в проучването. Има известна вероятност и за Реформаторския блок да прескочи бариерата, предупреди Павлов.

Много трудно може да се състави правителство с двукомпонентна подкрепа. Единствената възможна двукомпонентна коалиция е ГЕРБ-БСП, но тя е невъзможна на този етап, така че трябва да е изключим. Дори ГЕРБ само с подкрепата на Патриотите няма да събере 121 гласа. Ще бъда нужна подкрепа от трета партия за сформиране на правителство. Преговорите ще бъдат затруднени от това, че има две политически сили с претенции на балансьор – ДПС и Патриотите, обясни Павлов. Няма комбинация от партии, която да е харесвана дори от 1/4 от хората. При всички случаи ще има много по-недоволни от правителството, каквото и да е то, става ясно още от проучването.

Коалиция КОЙ предупреждава: Турция ще ни нападне до месеци

 

 

Не знам давате ли си сметка, но след 27 години, България за пръв път си изтегля посланика от Турция, както и гони турски шпиони. А Ахмед Доган зае анти-турска позиция. Коалиция КОЙ предупреждава, че всичко това са признаци за нещо далеч по-голямо и опасно, което ни приближава.

Пред очите ни е видимата част на проблема. Ние ще ви допълним невидимата. Анализът на нашите експерти по външнополитически въпроси сочи, че Турция до месеци буквално ще нахлуе в България. Военно.

Това е факт, който вероятно поне част от политиците знаят, и в момента се чудят какво да правят. Доган е уплашен, че дойде ли Ердоган, му свършва царството. В България той е непоклатим, но с 400 хиляди гласа в Турция дори няма да влезе в парламента. Освен това, подобни местни лидери не са обичани от диктаторите, и ще е сред първите арестувани.

Турските шпиони отдавна е ясно, че ги има. Но до сега следвахме съглашателска политика на затваряне на очите. Само че, ако работата се размирисва, е нормално да реагираме. Същата е ситуацията и с посланика ни Надежда Неински, която реално е откровен туркофил. Води политика в полза на Ердоган и представлява неговите интереси в България, а не българските в Турция. Това да я изтеглят „за консултации“ е най-простото, което можем да направим, за да намалим влиянието на Ердоган.

Най-вероятно в скоро време предстоят и други защитни действия. ДОСТ няма да бъдат допуснати в парламента. Може да се очаква и най-сетне държавата да се заеме да изпълни решенията на собствения си Върховен съд, и да възстанови Недим Генджев начело на Главно мюфтийство. Генджев е агент на ДС и е враг на Турция, което е по-добре от настоящото мюфтийство, което е турска агентура и назначава турски мюфтии по места.

Но по-важното е друго.

Ще ни нападне ли Турция?

Почти сигурно „Да“. Просто защото самата Турция е във всеобхватна катастрофа – икономическа и политическа, и има нужда от голям успех, за да спечели време. Единствените бързи големи успехи познати в историята, са военните завоевания. Турция няма време да ни окупира икономически. Освен това, самата нейна икономика е в криза, която очевидно ще продължи да се задълбочава. Това ще доведе до изтегляне на инвестиции от чужбина. Точно както се случи например с гръцката инвазия в България, която се срути след срутването на гръцката икономика. Разпродадоха си банки, телекоми, всичко. Същото ще стане и с Турция. Ще разпродадат изкупеното тук, просто защото закъсват, и ще им трябват пари.

България е едниственото „меко място“, където Ердоган може да окупира безнаказано. В Сирия очевидно не може да стъпи, тя е територия на Путин. С кюрдите той си е във война, на която не и се вижда краят. Гърция е тежко въоръжена, в подготовка именно за война с Турция. Тя само чака своя шанс. Армения е под закрилата на Русия.

Реално единствената посока, в която Ердоган може да настъпи, е България. Напълно разоръжена страна, почти без армия, и от която на никой в Европа не се интересува. Скарана с Русия, т.е. без съюзници.

Масовите ислямизации на Балканите през 16-17 век са свързани с проблеми в Османската империя и опити да се отвлича вниманието. Затова започват помюсюлманчвания на християните. Сега е същото.

Коалиция КОЙ призовава за незабавна обща мобилизация на обществото, превъоръжаване на армията, основно със сухопътно въоръжение местно производство, свикване на запасняците за няколко седмични лагери за преподготовка, както и военно обучение на неминалите военна служба. Също добре е да незабавно да подобрим отношенията с Русия.

Страната е във военна ситуация, изборите са за физическото и спасяване, а не за текущата политическа конюнктура.

 

 

Източник: КП „КОЙ“

 

National Interest: Русия и Китай ще откажат САЩ да използват самолетоносачи

 

 

Използването на самолетоносачи в условията на потенциален конфликт на море може да донесе на САЩ много сериозни загуби. Русия и Китай отдавна разполагат с въоръжения, способни да се борят със свръхтежките кораби на противника, пише в списание National Interest военният експерт Робърт Фарлей.

Според коментатора, Русия и Китай могат да използват против американските самолетоносачи класически торпеда, предназначени за поразяване на надводни цели. „Никой не знае на колко удара може да издържи съвременният самолетоносач преди да бъде потопен, но трябва да се признае, че детонацията дори на едно единствено торпедо може съществено да усложни изпълнението на бойната задача” – се казва в публикацията.

Особена опасност за всички американски свръхтежки кораби представляват високоточните крилати ракети, с които разполагат Русия и Китай. Авторът подчертава, че този вид въоръжения лишава „жертвата” от възможността предварително да извърши маневра за отклоняване. При това прякото попадение на крилатата ракета в корпуса ще доведе до пълна загуба на боеспособност, счита експертът.

Най-сериозната заплаха за авионосеца са съвременните противокорабни балистични ракети, защото мобилните системи за ПВО на корабите не притежават достатъчно потенциал за унищожаване на цели с балистическа траектория на полета, се казва в публикацията

Освен това Фарлеи обръща внимание на „невероятната скъпотия” на самолетоносачите и „страхът от бойни загуби”, директно свързани с „космическата стойност на американските флагмани. „На Русия и Китай не е нужно да унищожават американските авионосци, за да обрекат този вид на изчезване” – счита експертът. Достатъчно е да развиват онези въоръжения, които ще направят всяко бойно използване на свръхтежките кораби „рисковано” и „необосновано”, констатира експертът.

 

 

Източник:Блиц

 

Димитър Недков в открито писмо: Лютви Местан… Родоотстъпнико! Махни се от земята ни българска!

 

 

Писателят Димитър Недков изпрати до Епицентър.бг отрито писмо, което публикуваме без редакторска намеса

 

Лютви Местан…

Родоотстъпнико!

 

Махни се от земята ни българска.

Изчезни от пределите на Отечеството ни, в любов към което възпитаваме децата си.

Не събуждай духовете на възрожденците ни, които не биха се поколебали да ти го кажат същото, но според болезнените нрави на онова съдбовно за България време. Само мога да си представя какво би било сега в механата на Странджата ако оживее днес.

Върви си, докато е все още мир. Все ще се намери някой санджак из Анадола, дето да удовлетвори накърненият ти белирбейски ивинитет за това – що е власт. Но се пази и там. Защото нравите по онези земи повеляват много по-жестока съдба към предателите, които не са допринесли за алъш-вериша на Империята, че и проблеми с комшулука са и създали. Така разказва най-добрата учителка – историята.

Омитай се!.. Остави ни ние, българите, без разлика на религиозните си убеждения и политическите си пристрастия, сами да решаваме съдбата си.

Българите!!! Ти не си от нас! Твоята баклава има друг привкус. Отровен! Не е от тая, която споделяме със сънародниците си мюсюлмани.

Ти предаде първо тях. И си получи заслуженото, според вашите обичаи.

Ако ти е останала капка историческа памет в замъгления от болезнени амбиции мозък, би трябвало да си дадеш сметка, че нито днес България е от времето на злощастният цар Иван-Шишман, нито чуждоземните ти благодетели са наследниците на Сюлейман Великолепни.

Днес времето е разделно за други неща, от които ти явно не отбираш. Иначе би бил някой! Светът, макар и препълнен с “местановци” отдавна е вече друг.

Нямаш шанс. Никой режисьор, дори в Холивуд, не би поверил точно на теб, ролята на Караибрахим. Та ти си хленчещ страхливец!

Затова събирай си алтъните, гавазите, харема, евнусите и се омитай от земята ни. Ние с тоя, дето те подкара по тая крива пътека ще се разберем.

По мъжки… България е държава! Поне това все още е. С всичките й салтанати за да може да защити достойнството си. Край Босфора много добре знаят това и май вече ти гледат сеира. Разправят го хора, дето тия дни са пили боза по Капалъ чарши!

 

Това е! Малко, но от сърце. Българско!

Пристъпи клетва! Искаш ли да ти припомня, коя?

 

Димитър Недков

17 март 2017      

 

Превратът срещу Тръмп губи обороти. Ще има ли съд за Обама и Хилъри?

 

 

Валентин Хаджийски

 

Започнатото миналия вторник, 7 март, от „Уикилийкс“ публикуване на документи на ЦРУ с кодово название „Волт 7“ („волт“ – тайник) е най-голямото по рода си досега. Пред него бледнее изнесеното от Едуард Сноудън от Агенцията за национална сигурност (АНС). „Волт 7“ бележи повратна точка и в развитието на преврата срещу Тръмп, чиито движещи сили е ясно, че са три: Обама с демократическата партийна номенклатура и „либералните“ елити; неоконсервативното движение и ЦРУ. „Либералните“ медии не са самостоятелен играч, а изглежда са под контрола на ЦРУ, както вече е било в историята.

При това още не е изнесен и един процент от документите по „Волт 7“. Българските медии не дават ясна представа за значението на събитието, някои се опитват да го омаловажат. В какво накратко се състои то?

На първо място, турена бе точка на истеричния водевил с „руските хакери“, уж повлияли резултата от изборите. Какъв е източникът на информацията на „Волт 7“? Както отбелязва „Уикилийкс“ в предговора към първата публикация, и никой специалист не го оспорва, архивът първо е бил разпространен незаконно от служител на ЦРУ с редовен достъп до данните, до бивши правителствени хакери, служители на ЦРУ и външни консултанти, един от които е предоставил части на „Уикилийкс“ (https://wikileaks.org/ciav7p1/).
Както бе съобщено още през есента, но медиите не обърнаха никакво внимание, такъв е бил и механизмът на изнасянето на имейлите на Хилари и Джон Подеста от Демократическия национален комитет (ДНК). Вътрешен човек с редовен достъп ги предоставил на бивш дипломат с безукорна репутация, сега на работа в „Уикилийкс“. Мотивът на хората, които вършат това с огромен риск за себе си, е възмущението им от безобразията, на които са станали свидетели в хода на работата си.

На второ място, оказа се, че при кибератаките си ЦРУ може да имитира почерка на хакери от различни страни, включително Русия. При по-сериозна работа ЦРУ биха могли и да имитират истинска руска хакерска атака и да повлияят сериозно на разследването. Но сега няма доказателства за обвиненията им.

На трето място, жертви на кибервойната на ЦРУ срещу останалия свят са и „Епъл“, „Гугъл“, „Майкрософт“, „Амазон“, „Самсунг“ и други технологични гиганти, както и автомобилостроителите, след като се разбра, че ЦРУ може да предизвиква катастрофи с хакване на компютрите на автомобилите. „Уикилийкс“ предоставя на засегнатите конкретни данни за злосторствата на ЦРУ, очакват се съдебни процеси.

На четвърто място, става ясно, че ЦРУ е загубило контрол върху голяма част от хакерския си софтуерен арсенал – „над няколкостотин милиона реда програмен код“ – станал неуправляем и поради размерите и сложността си. Притежателят на тази колекция – а това може да е враждебна държава, мафията или група хлапета хакери – може да придобие целия хакерски капацитет на ЦРУ. Възниква глобален проблем за неразпространението на кибероръжията, аналогичен с проблемите на неразпространението на ядрени, химически и биологически оръжия в световната оръжейна търговия.

 

На пето място, оказа се, че след 2001 г. ЦРУ напълно незаконно си е издействало чувствителен бюджетен превес над АНС, дублира я незаконно в областта на кибероперациите и се конкурира с нея в пълна секретност от Конгреса и обществеността. В края на 2016 г. хакерският отдел на ЦРУ имал над пет хиляди специалисти, които пишели повече програмен код от необходимия за работата на фейсбук. Отделът за кибервойна е вторият ударен юмрук на ЦРУ за агресия по всяка точка на земята наред с флота от дронове убийци.

 

Разкритията за подслушването на телефони, телевизори и хладилници, за нарушаването на личното пространство на гражданите, на чуждите правителства съюзници, камо ли пък на политическите конкуренти като Тръмп, не учудват вече никого. Американците са уверени, че всичко се следи.

Нали от изтичане на запис от телефонен разговор на частното лице Майкъл Флин, направен и разпространен незаконно от ЦРУ, последва оставката на съветника по националната сигурност? Никой не се сети, че се нарушават грубо законите, че се политизира работата на надпартийната външна разузнавателна агенция, която няма право да следи американски граждани. Между другото, в прословутите телефонни разговори от 30 декември Флин увещавал руския посланик Кисляк да посъветва Кремъл да не отговаря реципрочно на изгонването на 35-те дипломати, което и стана. Флин всъщност се оказа добронамерен адвокат на Обама, за което бе ликвидиран от… Обама.

До миналото лято мнозина, в това число и аз, се питахме дали Америка не е застрашена от президентска диктатура при победа на Тръмп. Оказа се, че вече сме живели в полицейската държава на Обама – най-потайния, най-отмъстителния, двуличен, коварен, „византийски“ американски президент в историята.
Що е то „полицейска държава“? Бившият американски посланик в Москва през 1987-1991 г. Джак Матлок, уважаван дипломат, миналата седмица писа, че „сегашната презумпция за вина, споделяна от американските политически кръгове и медии, изразява отношението на полицейска държава“. Виновен си до доказване на противното!

Защо казвам, че „либералните демократи“ се съюзиха с неоконсерваторите? През 2008 г., когато и аз гласувах за Обама и му възлагахме такива надежди, а в Европа го посрещаха като рок звезда, един от главните му аргументи срещу бесния републикански опонент Маккейн бе Америка да се откаже от едностранната силова политика, да търси разбирателство с партньорите при взаимно уважение. Същите либерални демократи, които припадаха по Обаманията, сега са на позицията на Маккейн. Същите, дето пищяха от разкритията за имейлите на Хилари, сега сами организират незаконното изтичане на информация за противника, незаконно събирана в последните месеци на Обама.

Защо казвам, че превратът срещу Тръмп губи обороти? Истерията почва да омръзва, разкритията на „Уикилийкс“ са наистина фундаментални, а и самият Тръмп след объркването си с оставката на Флин се взе в ръце. Миналата седмица, след като с невинен тон обвини Обама, че го шпионирал в Тръмп тауър по време на президентската кампания, той разказа в поредица от туитове, че посланик Кисляк, заради когото изгониха Флин, ходил при Обама в Белия дом 22 пъти и само в последно време – четири пъти.

А едната от двете срещи на министъра на правосъдието Джеф Сешънс с посланика била по програма за обучение на сенатори, подписана от самия Обама. Тръмп има над 22 милиона последователи в туитър, които препредават думите му. CNN има 700 хил. зрители, „Ню Йорк таймс“ – 500 хил. активни читатели. Силна, макар и противоречива бе и първата реч на Тръмп пред Конгреса на 1 март. Проучване на „Фокс“ миналата седмица показа, че той вече се ползва с доверието на 50% от запитаните, а му нямат доверие 46%. Не мога да кажа със сигурност дали Обама и Хилари ще са първите осъдени за саботаж и държавен преврат бивши президент и държавен секретар, но шансовете растат.

 

 

Източник: Труд

 

Проф.Константинов: Посланието на Доган ще оздрави българската политическа действителност, дошло е време за единение

 

 

– След 2 години мълчание и 10 дни преди изборите почтеният председател на ДПС Ахмед Доган публикува свое политическо послание. Какво заявява с него? Поканихме за коментар експерта по избори проф. Михаил Константинов. Ахмед Доган остава верен на себе си в ключови избори сега за предсрочен парламент той излиза и казва нещо, което по някакъв начин повлиява на самия краен резултат. Какво казва сега господин Доган и доколко има шанс това да повлияе на крайния резултат?
Ние сме свикнали всички избори, които предстои да произведем, да ги наричаме ключови. Така че не бих отишъл в тази посока. Точно толкова са ключови, колкото примерно бяха ключови президентските избори през ноември миналата година. Наистина са важни избори, но едва ли са съдбоносни. Проблемът на ДПС е, че те нямат съюзници през последните години. Вие знаете, че си развалиха отношенията с БСП след като падна правителството на Орешарски, с ГЕРБ нямат особено блестящи официални отношения. Проблемът на ДПС е не, че ще има 25-35 депутати, а проблемът на ДПС е, че нямат съюзници, явни съюзници. Така че една от целите на това изказване, за което вие говорите, е да се отвори неофициално врата за контакти наляво и надясно, защото резултатът от изборите сега не е ясен, очертава се някакъв паритет на върха, т.е. това означава потенциално център-лява или център-дясна коалиция. Това е първото нещо – изкарване на ДПС от изолацията. Второто нещо е, че в момента събитията, които се разиграват на югоизток от нас, са особено опасни. Говоря за положението в Република Турция, където първо има гражданска война, второ, има опит за ликвидиране на наследството на Ататюрк, който направи от Турция светска държава. Има опасност да се превърне тази държава в султанат, което е много опасно, защото след султаната идва халифат. Халифатът вече е държава с шариатско управление. На нас такова образувание е изключително опасно, то е много опасно и за Европа. Да се надяваме, че няма да се стигне до това. За да не се стигне до това нещо, би трябвало деструктивните процеси, които текат в Турция, и връщането, сриването обратно към да не прониква на територията на България. Българските турци исторически през вековете имат съвсем друг вид ислям от този, който в момента бушува в Близкия Изток и отчасти в Турция. Първо, те имат дълбоки връзки с местното християнско население, традиционно добри отношения. Те изповядват един вариант на сунитски ислям, който е много по-мек в сравнение с уахабизма. В този смисъл има повод да се надяваме на добро развитие в тази област, но ако изпуснем нещата, може да стане страшно. В този смисъл тук става една ориентация на българските граждани от турски произход да изберат правилния път. Тук съм съгласен, че правилният път е пътят на вярност към държавата, на ориентация към европейски общочовешки ценности, защото другото е връщане към войнствения ислям, който никой от нас не иска. Предстои да видим какво ще се случи, но трябва действително да оценим този текст, който се опитва да оздрави политическата атмосфера у нас. Аз не съм фен на господин Доган, но в случая мисля, че неговото изказване е подходящо и правилно.


– Защо смятате, че това послание ще оздрави българската политическа действителност?
Без да съм специалист по материята, в която вие ме вкарахте сега, все пак трябва да кажа, че аз усещам едно безпокойство сред българските граждани от турски произход, едно леко дезориентиране. В продължение на последните 25 години те имаха ясни политически предпочитания, те имаха ясни политически ръководители, на които вярваха. Това беше за добро или за зло ДПС. Всички опити за разцепване до този момент не бяха сериозни. Опитът на господин Местан изглежда по-сериозен от досегашните. Освен това тук имаме масирана и абсолютно недопустима намеса на Република Турция в българските вътрешни работи. Вие знаете, че посланик Нейнски беше извикната за консултации, но аз мисля, че тя трябва да продължи да бъде в София и ако трябва, ние трябва да понижим нивото на дипломатически контакти или даже да ги замразим, ако продължава това явно нагло вмешателство във вътрешните работи на България. Виждате, че то не е само в България, в цяла Европа в момента има атака срещу до този момент нормалните отношения между Европа и турската държава. Изглежда, че турското политическо ръководство е изпднало в паника и не знае какво да прави, и играе „ва банк“. Същите думи бяха употребени и в това изказване, което коментираме. Аз самият си позволих да кажа преди няколко дена, че всички играят „ва банк“ в момента, което е опасно, защото един ще спечели може би много, но това значи друг да загуби. Това не значи стабилност. За да има стабилност, всички трябва да спечелят по нещо. Трябва да се прояви разум, българският народ трябва да бъде единен, трябва да се повиши на максимално ниво националната сигурност. Основната заплаха на България в момента е националната сигурност. Ние не сме решили какво ще правим, ако масите тръгнат. Силово ли ще ги спираме, с хляб и сол ли ще ги посрещаме, какво изобщо ще правим? Ние имаме силови средства да спрем тези хора – това трябва да е ясно, но тези средства не са много приятни. Трябва да сме наясно ще ги използваме или не, но това не може да стане само по решение на българското правителство, трябва да има европейска политика за охрана на външните граници. Вие виждате, че тези идиотизми от типа „елате всички“ и т.н., вече самите им автори се отказват от това, но щетите, които нанесоха, са огромни и дълго време ще отшумяват. На Европа вече започва да й идва акълът, това е радостно. Дай Боже да има общи европейски действия във формат НАТО, евентуално формат създаване на общоевропейска армия. Защо? Защото се видя, че американците се връщат обратно в Америка, те си имат проблеми за решаване. Не може до края на света Америка да ни пази, трябва ние да се пазим сами, естествено в съюз със САЩ, но в крайна сметка ние си отговаряме за държавата, както всеки от нас трябва да си пази къщата. Държавата трябва да вземе мерки, защото иначе хората ще вземат мерки и това тогава ще бъде най-страшното. Ако пуснете тълпите тук, хората ще се въоръжат и ще стане мазало.


– Проф. Константинов, ще разберат ли обаче българските турци посланията на господин Доган, след като в продължение на десетки години той проповядваше точно обратната философия – че пътят на България за Европа минава през Босфора?
–  
Аз не знам доколко ще бъдат разбрани тези послания, но ако трябва да сме точни, разривът между ръководството на ДПС и политическото ръководство на Република Турция не е нов. Този разрив настъпи преди доста години и сега виждаме всъщност неговата кулминация, когато открито турското политическо ръководство заложи на друга етническа партия, а не на ДПС, а на партията ДОСТ и обединението около ДОСТ, в което за огромно съжаление участват и доскоро уважавани български лица. Не искам да употребявам собствени имена, защото това ми е принципът, но знаем за какво става въпрос. Дано българските турци, българските мюсюлмани да разберат това послание. Аз разчитам на мъдростта на тези хора. Трябва да е ясно, че само заедно можем да оцелеем. Босненски вариант и разни такива опити за референдуми, за откъсване на територии ще доведат до кървав крах, от който никой няма полза. Трябва да им дойде акъл в главите.


–  Въпросът е, проф. Константинов, след 26-ти март, след изборите, какво поведение трябва да имат големите български партии – те да откликнат ли на господин Доган и да го поканят за коалиция, защото това се чете в посланието, или за пореден път да се дистанцират от него?
Мисля, че вече е дошло време за единение. Това не значи непременно форма от типа на голяма коалиция. Голяма коалиция или даже голяма коалиция с привличане на всички политически сили може би чисто формално няма как да се случи сега, но в никакъв случай не трябва да се стига до жертва на националния интерес заради партийни интереси и боричкания. Може би наистина е дошло време разделно, защото и обстановката около нас никога не е била такава. Тази е най-лошата обстановка след избухването на демокрацията през 1989 година. Трябва ни единение. Този, който е разединен, ще има много сериозни проблеми.
А в какво трябва да се изрази това единение чисто политически като формула?
Формулата не мога да я кажа. Никой не я знае в момента. Тя вероятно ще бъде избистряна в резултат на преговори. Ние не можем да определим предварително формула, можем да кажем обаче около какво трябва да се обединим. Абсолютно ясни, железни приоритети, от които не може да се отстъпи. Първото е националната сигурност. Вие не можете да си представите колко разрушителен ефект може да има върху страната един тежък атентат. Ако не вземем мерки, Господ ще даде. Това е първото – абсолютно стройни проверки по границите, кучета, които надушват наркотици. България е един от лидерите в производството на уреди за идентификация на взривни вещества. Целият свят купува българските уреди, с които полицаи и военни търсят взривни устройства, а ние на границата не ги използваме. Българската армия, българската гранична полиция веднага трябва да бъде снабдена с детектори за взривни вещества. Аз се опасявам много, че тези хора, които се канят да влязат, да пресекат българската граница на 24, 25 и 26-ти, може би не всички от тях са читави. Българската държава трябва да осигури изключително стриктен контрол.

 

Фокус, Цона СЪБЧЕВА

 

Проф. Светлана Шаренкова за посланието на Доган: Рицарят на Заедността

 

 

Проф. Светлана Шаренкова

Писмото на почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган – както е модерно днес да се казва – „взриви” публичното пространство у нас. Със сигурност то ще има резонанс и в съседна Турция, а и в затъналата в кризи Европа, разкрачена между проваления неолиберализъм и т.нар. десен популизъм.
В писмото си визионерът в българската политика през последните три десетилетия се позовава на Апостола на Свободата Васил Левски. Някой ще каже, че всички политици го правят, и е вярно. Но Доган разбира какво реално ни е завещал Апостолът!
В посланието си философът-политик прави това, в което е бил добър винаги – дава точни диагнози на проблемите, оценява с поглед далеч напред рисковете пред страната ни в сложната регионална и геополитическа обстановка. Говори за нуждата от работещо национално самосъзнание, основано върху „Заедността на различията”! Същите тези различия, които векове наред мирно и съвместно съжителстват – едно от големите достижения на българския народ и държавност. Заедност, която днес е в криза, защото отвътре ни тежи Преходът, а отвън ни заобикалят агресивни чужди национализми, намиращи хранителна среда в нашата слабост или в дребните сметки на нашия разделен елит.
Отново – за разлика от останалите политически лидери, затънали в партийно-предизборното говорене – Доган се доказва като политик, който мисли не за следващия мандат, а за следващото поколение. Дефинира важните аспекти на българския модерен патриотизъм, които са специфични и се различават от тези в Европа. Формулирането и отстояването на българските национални специфики, с които да се съобразяват партньорите ни, бе „ахилесовата пета” на елитите както в Царство България, така и в Първата и Втората българска република.

 

Ще успеем ли най-после днес ясно да кажем в ЕС и в НАТО, че България има своите традиции, исторически сложени обстоятелства и специални отношения, национален характер, които никой не бива (а и не може) да променя. Мнозина в Европа вече го правят!
И нещо особено важно – посланието на Ахмед Доган припомня, че след осъществяването на целите за членство в ЕС и НАТО, България няма голяма, водеща, консенсусна Национална цел. Той формулира тази цел като Патриотизъм и Национално съзнание, основани на Заедността. Нека и другите да предложат своето виждане за водеща национална цел…

 

Ахмед Доган не пропуска да се спре върху актуалния и наболял български, балкански, а както се оказа, и европейски проблем – опитът в съседна Турция на вълната на популисткия порив да бъде подменена историческата Кемалистка светска държава с авторитарно управление. От това със сигурност България ще е една от най-потърпевшите, и отново Доган е първият, който го формулира в прав текст. Докато институциите и партиите са заети с ежедневни и конюнктурни задачи, докато се задоволяват с витиевати и загладени фрази или обратното – с ураджийски прездизборни лозунги.

 

Въпросът е в това България ясно да каже, че е модерна държава – член на ЕС, че претенциите към нас като към „бивша територия” са неприемливи. Доган пръв измежду българските политици формулира това! Доказа, че е защитник на светския, демократичен характер на държавата, че отстоява този принцип като политически говорител на турския етнос у нас вече близо 30 години. И, че винаги е правил това, колкото и да е бил демонизиран от останалите…

 

За съжаление вече имаме базата за сравнение – какво би било ако други сили и течения (ДОСТ?!) влияеха в трудните преходни години на етническия мир у нас. Изборът днес е много ясен, а играта, както казва Доган е „ва банк“ – другата „алтернатива” за българските турци, ерго – и за страната като цяло, е в слугинажа на чужди интереси, разделението и агресията на Лютви Местан и неговите Кириак Стефчовци…
„Всеки от нас трябва да се определи, да направи вътрешен избор”, напомня Ахмед Доган. Нима днес пред лицето на толкова външни и вътрешни заплахи отново ще жертваме шанса на Заедността пред конюнктурата на разделението – на партии, етноси, личностни симпатии и антипатии? Нима и сега институциите ще позволят риска на 27 март да се събудим с партия проводник на неоосманизма в парламента? Нима ще продължим да вегетираме като държава и нация още без минимума национално обединение, без обща национална цел?

 

Нима ще позволим отново като държава да следваме събитията, при това – през призмата на наложени ни отвън, от неинформираните и необразовани за Балканските реалности „началства” (както в съседна Македония) „решения”? Нима ще засилваме омразата, вместо да просперираме заедно като нация, имащи и различия, но единна?

 

България доскоро бе в политическа дупка – с президент и управляващи, безропотно рецитиращи чужди опорни точки, с хитрувания и увъртания на властта, доброволно превърнала се в пощенска кутия между Ердоган и Европа, във все по-тежка социална, икономическа, духовна и демографска криза. С кухите фрази на елита, живеещ в паралелна реалност и с надигащ се гняв на масите. България започна промяната, избирайки патриот президент, имаме шанс промяната да продължи, но как?! Въпросът днес е в обединението, в поемането на предизвикателствата, които времето ни налага.

 

Отвътре – разделение, омраза, куха реторика, мислене за личния интерес. Отвън – кризи, пред които поне този път няма как да се снишим, че да отминат…
Поводи за песимизъм – много, за оптимизъм – …може би. От нас зависи.
Зависи от това дали имаме Визия за бъдещето, дали имаме Национална цел, дали можем да се обединим около нещо стойностно, дали можем да пренебрегнем лични и партийни интереси?
В най-тежките и критични моменти в историята на България, тя е оцелявала, защото националната енергия е раждала нужните лидери и визионери, които да начертаят Пътя, да се противопоставят на Великите сили – ако трябва.

Можем да споменем имена-авторитети, имена-светини на националния ни небосклон. Може така да се получи, че визионерът на днешния ден, турчинът Ахмед Доган, е по-българин от много българи… Ще се вслушаме ли в думите му, или ще ги отхвърлим на базата на лични емоции?!
И нека завършим с финала на писмото, че „Една Земя ни е родила, една Земя ни храни, утешава и развива. Една Земя ни създава проблеми, ако не я обгрижваме Заедно. Нека да й се доверим! Земята ни е по-древна и по-мъдра от всички нас, които използваме благата й. И точно в това е жилавостта на Националното самосъзнание във времето.
Съзнавайки, че времето е в Нас, нека да покажем на света, че и Ние сме във Времето!”
Има ли какво да добави човек?!

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Първан Симеонов: Доган казва – ДПС е българска патриотична партия. Главният турчин на републиката казва: “Аз съм български националист“

 

 

ДПС е българска патриотична партия. Такъв е анализът, който социологът Първан Симеонов прави на писмото на почетния председател на ДПС Ахмед Доган в интервю за „Фокус“.

Хубавото е, че главният турчин на републиката казва: „Аз съм български националист“, казва още Първан Симеонов.

Ето и цялото интервю на Първан Симеонов, политолог, за Радио „Фокус“:
– Само седмица преди парламентарните избори почетният председател на ДПС Ахмед Доган реши да се намеси в предизборната кампания, и то по доста нестандартен начин. Снощи на интернет страницата на ДПС беше публикувано политическо послание от Доган, в което той изказва притеснения от случващото се в Турция, предстоящият там референдум и призовава за обединяващ патриотизъм у нас.

Как ви звучи това послание? Трябва ли да търсим предизборна нотка? И напротив, г-н Доган артикулира тема, която така или иначе е важна и притеснява България през последните седмици?
– Доган казва нещо изключително просто и го казва директно. Той казва: „По-добре крадците, отколкото Ердоган“. Това казва той. Той директно казва: „Лош съм, мразите ме, крадем, лъжем, обаче Ердоган и Турция са по-страшни от мен, така че аз съм необходимото зло“. Това казва той. И това е банално. Второто, което той казва е: „ДПС е българска патриотична партия“. Това е нещо, което ние сме говорили с вас в ефира на Радио „Фокус“ и с ваши колеги – в последния един месец ДПС се опитва много бързо да превърне себе си едва ли не в българска националистическа формация, привлича националисти в листите, сложи слоган: „Да спасим България“. В известна степен ДПС става НФСБ – и тук има спасение на Българи, а и това изявления идва съвсем, съвсем логично. И на трето място, Доган казва нещо изключително просто – „Трябва да бъда утре в управляващата коалиция“. Това казва той. „По-добре аз, отколкото Ердоган, аз съм български националист и утре трябва да бъда във властта“. Изключително, изключително простички послания – няма смисъл да ги тълкуваме, те са повече от очевидни.
– Към доста неща очевидно се стреми Ахмед Доган, но „обединяващ патриотизъм“ – изразът, който той употребява – може ли да съществува такова понятие в нашата политическа реалност? Имам предвид патриотичните партии все пак съвсем открито са против ДПС.
– Има едно много тъжно нещо и едно много хубаво нещо в това изказване. Тъжното е, че това е едно изключително префърцунено наукообразно изказване с псевдонаучен сленг, който прилича на една манекенка, която е научила 20 наукообразни думички. Ако това нещо ни възбужда като общество и ни кара да се чудим, да тълкуваме какво е искал да каже авторът и т.н., това е тъжно за нашето общество. Но както се казва, в общество на слепи и еднооки е господар – перифразирам свободно. Това е тъжното. Защото това е постно послание. Даже не е лошо, че постно, лошото е, че претенциозно. Има обаче и нещо много хубаво. Хубавото е, че главният турчин на републиката казва: „Аз съм български националист.“ Това казва той. И той казва: „Българският национализъм е нещо хубаво, защото е обединяващ.“ Това казва той – обединяващ патриотизъм. Той казва: „Аз съм част от тази държава. Неоосманизмът е нещо лошо, кемализмът е нещо добро“. Изключително простички неща, които всички анализатори на политическия терен казват. В този смисъл Доган не казва нищо ново. Но онова, което за пръв път толкова красноречиво заявява, той казва: „Аз съм служител на България, а не на Турция.“ И ако има нещо хубаво за България в цялото това нещо, то е, че Доган ми се струва искрен в това. Удивителна е тази формула, в която една подчертано етническа формация заявява лоялност към българската държава. В това отношение България е страна късметлия. Нито главните патриоти на републиката в лицето на Каракачанов и другите особени радикали, нито главният турчин на републиката в лицето на Ахмед Доган, е радикал. Това е шанс за България, че няма резки контрасти, че няма рязко противопоставяне, че няма етническо напрежение. И Доган ни казва: „Нека се възползваме от това“.
– А защо точно сега? Защо не излезе това послание в началото на кампанията?
– Първо, защото сега е решаващата фаза на кампанията. Второ, защото Доган и преди е избирал точно такъв момент – десетина дни, седмица или две седмици преди края на кампания. И трето, защото това е логичен стадий от един процес. Казах ви, ДПС напоследък започва и свършва своите изказвания с Васил Левски, сложиха слоган: „Да спасим България“, включиха националисти в листите. Тоест, има градация. Това изказване, според мен, е част от тази градация. Вероятно Доган знае, че ще има и ескалация в идните дни, защото всичко води натам. Ако 10 дни преди изборите ние се чудим ще имаме ли дипломатически отношения с една страна или няма да имаме, просто знам един ден преди изборите какво ще е – не ми се мисли много. И това не е красива и приятна картина. И вероятно Доган взема предвид всички тези неща, за да разкаже всичко, което разказва. А то е: „Хора, аз съм с вас, патриот съм и искам във властта.“

 

Кеворк Кеворкян: Бият майките ви – а ония се пазарят за еврокомисар

 

 

В една и съща новинарска емисия на Би Ти Ви /16 март/ видяхме два сюжета:

Първият: двама младежи пребили възрастна жена, за да й вземат 60 лева.
Какви младежи: цигани, роми, индийци – нашите телевизии не се занимават с такива подробности.

Вторият сюжет: Герджиков се „договорил“ с президента Радев да предложи новия български еврокомисар – ако до десетина дни след изборите не бъде съставено правителство.

От сега е почти сигурно, че то няма да бъде съставено толкова лесно – тоест, мюрето Герджиков, който се има за нещо като Чърчил, ще се нагърби и с този подвиг.

Договорил се с президента.

Разсилният се договаря с Чорбаджията си.

***

Да се върнем към двата сюжета.

Ще станем държава, когато „баналният“ случай с унизената женица стане по-важен от политическите маневри.

Но няма да намерите нито един днешен български политик, за когото драмата на пребитата и ограбена пенсионерка да е по-важна от тарикатските пазарлъци за еврокомисар.

Нито един.

Те вече дори не забелязват подобни „дреболии“, отегчават се от тях, смятат ги за досадни.

Не си правят труда дори притворно да изразят някаква загриженост.

Защото са напълно безразлични към народния живот – сетивата им са претръпнали от собствения им егоизъм.

А геноцидът, жертва на който са хиляди безпомощни българи, трае повече от две десетилетия.

Българският език вече е безпомощен да опише издевателствата, на които те са подложени .

Разбира се, хрантутниците от правозащитните организации никога няма да съставят Черната книга на тия издевателства.

Къде си, храбрецо Кънев, защо още не си организирал защитата на двамата побойници?

***

За нашите политикани обаче друго е важно: как да пробутат свой човек за еврокомисар.

Как да се споразумеят за поредната кукла – и как да извлекат полза от нея – обаче за себе си.

***

Първият ни еврокомисар Кунева завинаги ще остане като образец на отвратителното съглашателство.

Но никой, все още, не се е нагърбил да сметне, какви колосални щети понесоха страната и обикновените хора от предателството й.

Криминалната приватизация е цвете пред този погром.

Втората избраница пък/ Кристалина Георгиева взе участие в една отвратителна игра, заради която загубихме шансовете си за шеф на ООН – а доставихме на света и още едно доказателство, че сме дива държава.

И сетне абсолютно безпардонно се оттегли и остави страната ни без комисар.

***

Сега търсят пак човек от тази порода.

И ще го намерят.

Достатъчно е да видите как се хили Соломон Паси и ще ви стане ясно.

Той е много щастлив, че въртеливият адвокат Герджиков стана служебен премиер.

Сега е ред да пробута и комисар.

Избраникът трябва да отговаря най-вече на едно условие: и той като Паси да казва по три пъти на ден „Майната му на православието“.

А пък Нинова, която искаше да я възприемат като единствения мъж в БСП, си мълчи.

И тя е в играта.

Иначе нямаше да си трае, щом Герджиков ще избира комисар.

***

Заради това Герджиков се пъчи: „Аз поемам отговорността за нашия еврокомисар“!

Турили го за два месеца да организира изборите – а той вече е готов да поеме отговорност и за Космоса.

Колкото и да е смешноват, той все пак е наясно, че е само едно подставено лице.

Нещо като пазвантин на държавните дела, цанен за два месеца, нищо повече.

Защо обаче толкова се пъчи, кой му навива пружината?

Ясно кой.

***

След позорните два избора и публичния провал на Желева, която се държа като поспалива ученичка пред Еврокомисията, изборът на новия наш еврокомисар не трябва да бъде оставен в потните ръце на една групичка, която преследва своите цели.

Щом има публично препитване в Брюксел, трябва да се направи публично препитване и в нашия Парламент.

***

Поне две условия са задължителни за кандидатите: да се ангажират да не подаряват ядрени централи и да не търгуват за своя сметка с името на България

***

Еврокомисарят ни не може да бъде избран от Герджиков.

Това ще бъде скандално – дори за клоунадата, в която сме потънали

***

Майната му на православието, майната му на закона, майната му на здравия смисъл, майната му на политическата почтеност, майната му на всичко – това ехти от пещерата на българската политика.

А майките ни нека си ги пребиват…

***

Кеворк Кеворкян,Фейсбук

Зелени безродници от “ Да, България“ клепат и позорят България в поръчков филм по канал “Arte“

Кандидат-депутатът от „Да, България“ Тома Белев (в средата)

 

Не им е за пръв път. Вече им е стил. Но идва един момент, в който картината е съшита с толкова хлабави конци, че не могат да понесат скандалната тежест на възложителя. И го изпускат гол на земята.

Кръгът около Прокопиев и Христо Иванов явно са си поръчали филм в канал „Arte”. Маскирали са го като документално разследване. Получил се е накъсан провинциален пропаганден разказ, от който става ясно, че всичката България е пълна с маскари, а над мрачната действителност стърчат само ореолите на Тома Белев, Иво Божков и Любомир Костадинов. Даже съм учудена, че някъде не се мерна я Христо Иванов, я Кака Цона (Антоанета Цонева). Зелената мафия си е поръчала предизборно филмче – това е, не е сложно. Въпросът е докога ще им търпим безобразията.

Защото вече е напълно ясно, че милионите, които разни псевдо екологични организации печелят по скандални схеми, включително и от държавния бюджет, не отиват за реална природозащитна дейност, а им служат политически. Вместо за пенсии и здравеопазване, „зелените“ милиони, извлечени от данъците на всеки един от нас, финансира предизборната кампания на кандидат-депутата от „Да, България“ Тома Белев и семейно-приятелския му кръг. Нагласеният сценарий на филма по германската телевизия има за цел да скрие това обстоятелство, превръщайки Белев и бандата му в спасители на Отечеството.

И като стана дума за Отечество, пред последните години у нас не е имало по-целенасочено и последователно плюене по България, както в материалите, текстовете, публичните позиции и становищата на стотината еколози, които разиграват Европа и нашата държава. Никакво изключение не прави и поръчковият им филм, който представлява нашата родина като беззаконно, безрадостно и безсмислено място в периферията на континента. Те като българи плюят по България, а го маскират зад някаква екология. Славата си Тома Белев и подгласниците му градят върху лошия имидж на родината.

„Жълтопаветната демократична общност“ (както самият Христо Иванов нарича столичните еко-либерали) не отрони до днес и дума по повод на филма. Но не мълчат гузно заради изнесените лъжи и клеветите към държавата. Мълчат от страх, защото усетиха, че пресолиха супата и някой най-сетне може да се сети да им обърне тенджерата върху главата.

Да правиш партийна политика и личен имидж за сметка на омаскаряването на Отечеството е практика, която винаги е завършвала зле за онези, които са го правили в дългата ни история. Рано или късно платените безродници ще трябва да върнат бакшиша. Колкото по-рано, толкова по-добре.

Лили Дорчева

 

 

 

Източник:Труд

Тръмп-Меркел. Невъзможната двойка, осъдена да се разбира

 

 

Жоржета Пехливанова

 

Първата среща днес Доналд Тръмп – Ангела Меркел във Вашингтон привлича вниманието на международните наблюдатели и журналисти.

Затова ще припомня някои акценти за двамата лидери.

Между Доналд Тръмп и Ангела Меркел има нещо повече от дистанция. Президентът на САЩ мечтае да изгради стена между две държави. А германската канцлерка е изстрадала на собствен гръб диктатурата на една такава стена, Германската между Изтока и Запада.

Двамата Тръмп и Меркел се ръкуват за първи път. Програмата на срещата им е подготвена отдавна, маркирайки темите НАТО, Владимир Путин и напрежението около търговския баланс. Но главната цел на тази първа среща е да се измери температурата на едно жизнено важно отношение между тях за планетата – това на двама лидери-антагонисти, но осъдени да се разберат в името на човечеството.

Двамата лидери са коренно различни, както по темперамент, така и по визии.

Президентът на САЩ е непредвидим, често изгаря кораби преди да разпъне платна, но никога не оставя една битка без да я завърши. Германската канцлерка прие обиди от Тръмп от разстояние. Като кандидат за Белия дом републиканецът я обвини, че е “унищожила” Германия. А относно кризата със сирийските бежанци я обвини, че е направила “катастрофална грешка, приемайки всички тези нелегални в Германия”. Канцлерът Меркел посрещна това с познатото й хладнокръвие, оставяйки го на времето да се произнесе.

След избирането на Тръмп за президент на САЩ Меркел в поздравлението си към него не пропусна да му напомни дискретно за значението да защитиш “достойнството на човешките същества без значение от техния произход, цвят на кожата, религия, род, сексуална ориентация или политическа позиция”.

“Сблъскани” публично, днес двамата се срещат очи в очи. Много е важно и ще видим до каква степен те ще се приближат. “Целта на визитата е да се покажат заедно двамата и да обсъдят точките и целите на тази среща. Да потърсят обща почва.

Меркел иска да установи платформа на комуникация с поглед към предстоящите срещи на върха през следващите три месеца. През юли се провежда Срещата на върха G-20 в Германия. Двамата ще се срещнат и на другите две върхови срещти, а именно на G-7 и тази на НАТО.

Меркел е 11 години на власт като канцлер на Германия и има дълъг опит в контактите и в изграждане на отношения с чуждестранни държавни лидери. Доналд Тръмп е третият президент на САЩ, с когото ще работи.

 

С Д.Буш Меркел поддържаше отлични отношения.

С Барак Обама, въпреки че в началото отношението им беше грапаво, то се подобри във времето и стигна дотам, че демократът я обяви за неговата “най-близка чуждестранна сътрудничка”.

Сега Меркел ще трябва да намери своя “модус операнди” с Доналд Тръмп, въпреки трудностите.

За срещата с президента Тръмп германката се е подготвила методично и професионално. Като добър доктор-физик не е оставила нищо като случайно или непредвидено. Прегледала е всички документи – декларациите и срещите на милиардера и отива във Вашингтон, за да търси консенсус.“Тя е наясно, че Тръмп предпочита ясните и точни позиции без увъртания”, коментира Ройтерс.

Екипът на Тръмп също е отделил максимално внимание на тази важна среща. Държавният департамент акцентира върху главната цел, а именно тя е “да изгради едно лично отношение между двамата”. Дипломатите са окачествили с хвалебствия лидерството на германската канцлерка, имайки предвид русофилската склонност на президента Тръмп, изтъквайки че президентът на САЩ иска да научи от първа ръка плодовете от дългия опит в контактите на Меркел с руския президент Путин и да разпита за ролята на САЩ в Украйна. Не случайно Меркел побърза да съобщи вчера, че на 2 май тя ще бъде в Москва за среща с президента на Русия, Владимир Путин.

Възлов въпрос в срещата Меркел-Тръмп е въпросът за НАТО. След някои първи оценки и бележки на Тръмп относно дейността на организацията, Тръмп премина към по-умерен тон. Но относно финансирането от 2% за отбраната на съюзниците, се посреща добре от канцлера Меркел.

Но за Brexit и напускането на Великобритания на ЕС, аплодисментите на Тръмп възмущават Меркел. Меркел е за „силна Европа“ и тя играе в две качества. От една страна тя е лидер в ЕС, а от друга ръководи страната с най-висок търговски излишък на планетата – 253 милиарда евро за миналата година. Това са цифрите, които най-много нервират президента на САЩ, тъй като САЩ има дефицит от 470 милиарда за м. г.

Търговският баланс е твърде благоприятен за Германия, което дразни много Д.Тръмп. Навярно тази тема за участието на американските фирми ще бъде обсъдена “на пръсти”, за да няма сблъсък.

Защото целта в момента е двамата да си подадат ръка, да превъзмогнат сблъсъка от разстояние и да изградят така желаното “лично отношение” на доверие.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Валерия Велева: Защо мълчите, г-н Президент?

 

 

Европа е изправена пред най-голямото си изпитание след края на Втората световна война. Съюзът се взривява от (без)действията на импотентни политици и се разпада под напора на центробежни сили. Един самозабравил се диктатор, вживял се в ролята на Сюлейман Великолепни, посяга към чужди земи и се опитва да налага на Европа законите на шериата.

Времето е драматично, защото става въпрос не само за оцеляване на християнската същност на европейската демокрация, част от която сме и ние, но и за съществуването на правовия ред в Европа, в който мюсюлмани и християни могат да живеят като равни.

Времето е тревожно, страхът започва да пълзи като невидима мъгла и да уляга в съзнанието на хората, защото истеричните крясъци, които идват от Капалъ чарши, са стряскащи със своето безумие.

Какво правим ние, чувайки ехото на Босфора?

Най-общо казано – ОСЛУШВАМЕ СЕ.

Наблюдаваме набезите спрямо националното ни достойнство, кършим ръце и се УМИЛКВАМЕ около диктатора, за да не го разсърдим.

УВЪРТАМЕ го за директната, брутална намеса на Високата порта във вътрешните работи на страната в условията на избори и НЕ СМЕЕМ да изгоним един посланик, който демонстративно, провокативно, с явното желание да ни унижи като нация, нарушава Виенската конвенция.

СНИШАВАМЕ СЕ по Живковски, слушайки как оттатък Одрин не само се внушава, а със заплахи се нарежда на българските изселници да гласуват за една партия, с която Ердоган иска да цъфне на пъпа на София.

Премиерът Огнян Герджиков хем признава, че имало „някакви опити за намеса във вътрешните работи, които не ни харесват“, хем увърта, че сме щели да вземем „някакви мерки“, незнайно какви, защото дасегашните не дадоха резултат.

Говорителят на ЦИК Цветозар Томов предупреждава, че вотът в Турция е рисков, заради големия наплив от гласуващи, а силовият вицепремиер Стефан Янев обявява великодушно, че България отваря широко границите си за всички автобуси, идващи откъм Босфора.

Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов бие камбаната, че избори под натиск в Турция може да изкривят резултата от вота у нас, а пък лидерът на ГЕРБ Борисов ни съветва да не говорим против Ердоган, за да не го ядосаме.

ВМРО настоява за изгонване на посланик Гьокче.

БСП иска да бъде гарантиран прозрачен и демократичен избор зад граница, а РБ настоява да бъдат затворени изборните секции в Турция…

Главният прокурор не реагира на провокациите на ДОСТ.

ДАНС гони някакъв турчин, който уж заплашвал националната сигурност, защото разпростанявал антибългарски настроения, но пък премиерът не знаел за това.

В цялата тази объркана, хаотична и изпълнена със страхове ситуция, в която явно властта не е на себе си, какво правите Вие, г-н Президент?

Защо мълчите?

Българите ви избраха, защото видяха във Вас Силата на патриота, Честта на пагона, Сигурността на човека, бранил Родината.

Избраха ви, за да бъдете Пазител на достойнството на нацията.

Откакто станахте президент, г-н Радев, Вие мълчите по всички тези въпроси, които са от Вашата компетентност и които тресат нацията.

Мълчахте, когато съдът регистрира заченатата в турското посолство партия на Ердоган у нас.

Мълчахте, когато турски министри се изправиха и на висок глас наредиха да се гласува за тази партия.

Мълчите за турската пропаганда в България, която нанася непоправими поражения в смесените райони.

Мълчите и за призива на турския кмет, който поиска турският език да стане официален в България.

Г-н Президент! Вие много закъсняхте.

Дори и сега да проговорите, дори и да дадете спешно интервю, Вие вече ще бъдете ехото на Ахмед Доган, за съжаление! Защото той Ви изпревари, посочвайки ясно не само опасностите за страната, региона и Европа, но и пътя за отпор. Ще бъдете ехо на патриотите, на експертите, на хилядите българи, които многократно настояваха за адекватна реакцията на българската власт.

Само с една дума, г-н Президент, вие можехте досега да елиминирате страховете на хората, само с един телефон Вие можехте да покажете, че сте държавен глава на нация с достойнство.

И тук не става въпрос за емоция, а за национален отпор на една неоимперска стратегия, прокарвана от официалните турски власти, която стигна до там, че да заплашва Холандия, Германия, Европейския съюз и САЩ дори. Процесите не се развиват в наша полза и ние не трябва да си затваряме очите, а ясно да назоваваме проблемите и да търсим тяхното решение.

Вие, г-н Президент, бяхте приет радушно в НАТО. А какво ще стане с България, ако Турция излезе от НАТО? Ще можем ли да разчитаме на НАТО в условията на заплаха от Турция? Боеспособна ли е армията ни, изградена ли е отбраната ни, доколко укрепена е границата ни, след като всички казват че от Турция идва заплаха към нас?

На тези въпроси българите искат да чуят Вашите отговори, г-н Президент!

В своето политическо послание Ахмед Доган говори за „трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа“. Готовили сме да реагираме? Как? Имаме ли нужда от помощ? Къде ще я търсим?

За пръв път сме свидетели на геополитическо сближаване между Турция и Русия. България се е възстановила като държава в резултат на този вековен геополитически сблъсък по време на деветата от общо десет войни между тези две империи. Русия и Турция днес се сближават, а ние къде сме?

Знаем ли какво ще правим, каква ще бъде нашата външна политика и отбранителна доктрина, когато само след месец – на 16 април 2017 година България се събуди като държава граничеща със Султанат?

А ако преди това Ердоган поиска да прави агитация у нас за референдума си в Турция, каква ще е нашата позиция? Като на Холандия, или като на Франция? Ще проявим ли характер, ще покажем ли достойнство? Или ще го пуснем? Днес държавата е във Ваши ръце, Вие поехте кормилото ѝ в тежко време – може би това е знакът на Съдбата. Хората Ви вярват и ще Ви следват. Бъдете им водач!

Политиците не успяха да разчетат правилно посланието на Ахмед Доган. Едни видяха в него само „отворена врата за патриотична коалиция“, други не успяват да вникнат в идеята му за обединяващия патриотизъм, трети не осмислиха, защо ни припомня, че сме наследници на Аспарух и какво ни казва с понятието „Национално Самосъзнаниие“. На тях им е простено, защото те не могат да излязат от черупките на своята партийност. И това е драмата на 25-годишния ни Преход. Българските политици не могат да намерят баланса както вътре в страната, така и в междусъседските отношения.

Да, не ни трябва конфликт с Турция, но трябва да отстояваме суверенитета си. Не със снишаване, не с кротуване, не с умилкване! Това няма да ни гарантира спокойствие, само ще жертваме националното си достойнство.

Днес сме в условията на изострена предизборна конфронтация. Тя ще продължи и след 26-ти март с ожесточена битка за властта. Омразата, противопоставянето и разединението четвърт век вече изсмукват силите на нацията.

Г-н Президент, това е Вашето време да станете водач на народа си. Да, дошло е време разделно! Времето на истинските лидери. На силните. На умните. На прозорливите. На онези, които могат да провидят в бъдещето и на посочат пътя на рода си. Пред опасността Вие трябва да наложите общата воля и общата сила, с която да отстояваме националното си самосъзнание, единство на нацията и цялост на държавата.

Не е време за мълчание, г-н Президент!

(П.П. Шест часа след публикуването на тази статия президентът Радев даде интервю на запис за „Панорама“, в което той призна, че има намеса на Турция в изборния процес у нас, което е абсолютно недопустимо, увери че службите и правителството работят за пресичането на чуждото влияние у нас и призова за спокойствие. Въпросите, които му зададох тук, не намериха отговор.)

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Сорос – този любим неприятел

 

 

Най-голямото му „поражение“ се нарича Доналд Тръмп

Европа е в критична военно-политическа ситуация. Европейският съюз не решава стари вътрешни проблеми, а се пораждат нови. Франция и Германия – две ключови държави – очакват избори. Политиката на новия американски президент Доналд Тръмп още не е „прочетена”. Отношенията с Русия са почти „замразени”.
При такива обстоятелства новият шеф на германската дипломация социалдемократът Зигмар Габриел тръгна към Москва. Преди да поеме на път, Габриел сам си утежни мисията. В интервю за полския вестник „Газета виборча” дипломат номер едно на Германия решително отхвърли възможността ЕС да размисли относно отслабване на европейските санкции срещу Русия, което там със сигурност не е предизвикало въодушевление.

На път за Москва Габриел се отби във Варшава, посети и германския батальон, разположен в Литва като част от силите за бързо реагиране на НАТО по западните граници на Русия. Още една подробност, която със сигурност не е допаднала на неговите събеседници в руската столица – шефът на дипломацията Сергей Лавров и президентът Владимир Путин. А е излишно да се казва какво стои на масата за преговори в Москва. Украинската криза, полувоенната ситуация в Донбас, Крим, трупането на оръжие в Източна Европа, европейските санкции срещу Москва и нейният икономически отговор са главните теми, около които руснаци и европейци само могат да се гледат мрачно, и дори да се карат.

Преди московските разговори Зигмар Габриел заяви в интервю за немския седмичник „Шпигел” как „на всяка цена трябва да се попречи на връщането към времето на студената война”. След срещата с Лавров Габриел се обърна към медиите, но нищо в думите му не намекваше неговите руски събеседници да са били благоразположени към каквито и да е отстъпки. „В момента сме в критична ситуация – каза Габриел. – Може да настъпи по-нататъшна ескалация или ние ще се върнем към едно ново начало и ще се опитаме да се разберем по-добре.”

Че това няма да е лесно, показа и главният събеседник на Габриел в Москва Сергей Лавров. Шефът на руската дипломация отхвърли всички западни обвинения, че Москва безпрецедентно засилва своите войски по границите на Източна Европа. „Ние имаме съвсем други данни – заяви Лавров, „а за всичко би могло да се разговаря на срещата на Съвета Русия – НАТО.” „Това би било много по-добре, отколкото да се обвиняваме взаимно”, подчерта той.

Правейки равносметка на посещението на Габриел в Москва, изглежда, че най-прав е коментаторът от Първа програма на германската държавна телевизия ARD, който заключи: „Нов министър на външните работи – стара политика.”

Хилъри като неудачна инвестиция

А Джордж Сорос (роден в Унгария през 1930 г. като Дьорд Шварц) – американският милиардер и филантроп, вече разчита само на стара слава. Големият борсов жонгльор и спекулант съвсем не може да се похвали с успехи през последните месеци.

Най-големият му провал, или по-добре казано „поражение”, се нарича Доналд Тръмп. Сорос беше затънал до гуша в президентската надпревара в САЩ. С всички сили поддържаше кандидата на демократите Хилъри Клинтън и също толкова яростно нападаше Тръмп. Някои медии дори определиха ситуацията като „от устата на Хилъри Клинтън звучат думите на Сорос”.

В крайна сметка се оказа, че Хилъри е „неудачната инвестиция на Сорос”. За милиардера остана утешителната битка с новия американски президент, когото се опитва да спъне на всяка крачка.
Впрочем на бившия некоронован крал на Източна Европа, както понякога го описваха медиите, не му е розово положението в източните части на Стария континент. Неговите организации вече са изгонени от Русия, в Румъния все по-гласни са протестите заради техните дейности, през януари тази година в Македония беше основана гражданската инициатива SOS („Стоп на операциите на Сорос“), която се бори да пресече потоците от пари за организациите в списъка за плащане на този богаташ.

Най-бурните дни изглежда предстоят за Сорос в Унгария. Тамошната власт начело с премиера Виктор Орбан иска рязко да си уреди сметките с неговите организации от сектора на гражданското общество. Ще изгоним Соросовата империя и нейните участници от Унгария, заплаши в началото на годината Силард Немет, заместник-председател на управляващата партия ФИДЕС.

Всичко това сполетява Сорос в държавата, в която е роден и чийто днешен премиер Виктор Орбан някога е бил негов стипендиант. Орбан е използвал и пари от фондовете на Сорос за своите политически дейности, а разривът между двамата настъпва след 90-те години на миналия век – Сорос остава на либерални позиции, а Орбан потъва в консерватизъм.

Перлата в короната на Соросовото присъствие в Унгария е Централноевропейският университет в Будапеща, който е основан от милиардера през 1991 г. Унгарски медии, близки до правителството, съобщават, че дните на университета са преброени. Единственото спасение би могло да бъде, ако надделее прагматизмът на Орбан и сметката, че унгарската държава печели добри приходи от това училище на Сорос.

(Превод от сръбски език: Александър Станчев, публикация в a-specto)

 

 

Източник:Труд

Кеворк Кеворкян: Чалгата Паоло Кортезе – “Ей, нещастник, много си дребен, за да мелиш в смрадливата си уста България и Българското!“

 

 

Докато Поптодорова омаза с кремчето си цялата публика, друго остана на заден план – сквернословията на Паоло Кортезе, наглият католически поп от Белене.

„В Белене умря България“ – тъй рече той.

Ние пък трябва да му кажем: „Ей, нещастник, много си дребен, за да мелиш в смрадливата си уста България!“

***

А пък защитник му беше един друг нахалник – небезизвестният Дионисий. Той пък се изрепчи /пак по Нова телевизия/- чуйте го само! – че ония, които прогонили Паоло, били същите, които прогонили и Христос!

Христос, чието Възнесение попчето Дионисий честваше в „Ал. Невски“ с фойерверки, сякаш е някаква фолк звезда.

Подобни дивотии са направо нетърпими – но ние ги търпим и блажено пропадаме.

Крайно време е повече да обичаме себе си и изобщо Българското – иначе сме свършени.

***

Човек се пита, дали в Нова телевизия не са по-католици и от Папата.

След фалшиво-оперетното „бягство“ на Паоло-сквернословецът, ни показаха един отвратително пристрастен репортаж.

Видяхме католическия храм – но не чухме нито един местен човек, сякаш се пазеха от Българската Болка.

Пазете си го този репортаж – за да си го гледате, когато Ордите пристигнат.

***

Обаче идеята е преди това да се разобщи обществото ни – включително и с нахални акции като тия на Паоло.

Неговата цел е същата.

Пак натъкмяват скверна история по наш адрес –както преди, при покушението срещу Папата.

Паоло – новият Агджа.

***

И защо мълчи Светият Синод – особено, когато ортак на Паоло е Дионисий, когото натириха от „Ал. Невски“.

Фойерверки ли трябва да се изсипят пак над главите на Владиците, за да кажат поне две думи на уплашените хора от Елин Пелин и Белене?

***

Да припомня още нещо за Паоло, новият Христос на Дионисий.

Преди около две години, той направи една нелепа „възстановка“, в която деца, въоръжени с пистолети /дървени/, представяха издевателствата в Лагера Белене.

Тази дивотия скандализира обществото – само късната антикомунистка Цецка Цачева, която присъстваше, се разплака – без да си дава сметка, че неприлично се осквернява самата История.

Беше направо жалко да се слушат обясненията тогава на Паоло/Христос, който се правеше на Фелини – на едно място, където човешката природа е стигнала до дъното си.

Чуйте го попа: „Това при нас в Европа се казва театър, култура.
При нас във всяко училище през месец февруари за Холокоста се правят пиеси с деца.

Може би е изненада за България, защото тук не са правени такива неща, но при нас е култура, театър“.

Ето, това е – някакъв тип опошлява/опозорява Островът на страданието, и отгоре на всичко ви казва, че сте малокултурни, че не сте европейци.

И сега този тип отново ни проглушава с фалцетното си гласче – поредният „европейски“ бърборко, който безсрамно се разгащва.

***

Ей, нещастник, много си дребен, за да мелиш България и Българското!

 

Холандия избира днес бъдещето си, ЕС пак на нокти

Геерт Вилдерс

 

 

Парламентарните избори в Холандия днес ще станат първия тест за популистите през 2017 г., пише агенция БГНЕС. И припомня: през април са президентските избори във Франция, през септември ще бъде избран Бундестагът в Германия, възможни са и нови избори в Италия.

Интригата в холандските избори внася „местният Тръмп“ Геерт Вилдерс, лидер на крайнодясната Партия на свободата (ПС), обещаваща да „деислямизира“ страната и да проведе референдум за излизането от ЕС, пише в. „Ведомости“. В изборите ще участват 28 партии, пет от които се намират на малка разлика по подкрепа според последните проучвания. Поради това новото правителство ще бъде резултат от сформиране на коалиция от 4-6 партии. Премиерът Марк Рюте (Народната партия за свобода и демокрация, НПСД) наблегна в предизборната кампания на икономическите успехи: ръстът на БВП за 2016 г. е 2,1% (в ЕС е 1,6%), безработицата спадна до 5,2% (в ЕС е 9,6%). Вилдерс отказа да участва в дебати и заяви, че вече е е спечелил, поради което „всички обсъждат само неговата програма“.

 

Резултатът от вота е по-непредвидим от всякога, предават ДПА и БТА, цитирани от Дир.бг. Той ще има значение и за бъдещето на ЕС.

Холандците ще трябва да избират между 1000 кандидати от 28 партии. Очаква се 150-те места в долната камара да бъдат разпределени между 14 от тях, като някои формации ще имат само по един депутат.

Поне 4 партии ще са необходими след изборите за формиране на управляваща коалиция, сочат социологическите изследвания. Но данните са несигурни, тъй като много избиратели до последно не бяха решили за кого да гласуват.

Непредвидимост носи и антиислямската Партия на свободата на популиста Герд Вилдерс, която традиционните формации отхвърлят.

Очаква се тя да вземе до 25 депутатски места, колкото ще има вероятно и най-голямата сила – Народната партия за свобода и демокрация (НПСД) на премиера Марк Рюте.

На днешните избори се гледаше като на тест за антиимигрантските настроения в страната дори преди спора с Турция, който изведе имиграцията и национализма на първо място в политическия дневен ред.

Сега въпросът е дали този спор ще облагодетелства Вилдерс или премиера Рюте, чийто кабинет забрани на турски министри да участват в митинги в Холандия.

Трудно ще се състави коалиция

Ясно, е, че сегашната коалиция между либералите на Рюте и социалдемократите (Партията на труда) няма да оцелее, казват наблюдателите.

Нито една от големите партии няма да си осигури ясен мандат да оглави правителство. В това отношение Холандия може да се озове в положението на съседна Белгия, където бяха необходими пет месеца за съставяне на правителство през 2014 г., а през 2010-2011 коалиционните преговори се проточиха 541 дни.

Според политолога Кристоф Якобс, цитиран от Ройтерс, Холандия винаги се е отличавала с множество малки политически партии. Новото сега е, че т. нар. големи партии са станали твърде малки.

Най-вероятен вариант е едно нестабилно правителство на малцинството с участието на НПСД, ляволибералната Демократи-66 и дясната Християндемократическа партия, които се очаква да получат общо 63 места в парламента.

Резултатите от холандските избори, а по-късно през годината и от изборите във Франция и Германия будят силен интерес и по друга причина. Те ще покажат също дали след Брекзита и избирането на президента Тръмп в САЩ сегашните настроения против традиционните политически партии непосредствено застрашават оцеляването на Европейския съюз.

Марин льо Пен: Не може ли човек да се обяви против имиграцията?

Водачката на френския крайнодесен Национален фронт Марин льо Пен отново изрази подкрепа вчера за своя холандски съюзник Вилдерс.

„Герт Вилдерс не е крайнодесен, той е патриот“, заяви Льо Пен за радио Ер Еф И и телевизия Франс-24.

„Всеки път, когато в някоя страна някой се противопостави на масовата имиграция, го наричат популист, расисит, ксенофоб и т.н. Нима човек няма право да се обяви против имиграцията?“, каза льо Пен, която е кандидат за президент на Франция в изборите тази пролет.

Евродепутатите от нейната партия и от Партията на свободата на Вилдерс са в една група в Европейския парламент, припомня АФП.

 

За популистите гласуват хората с по-ниско образование и с по-ниско материално положение, „жертвите на глобализацията“, в градчета и селца, но не в големите градове – такъв е моделът в Холандия, казва проф. Хайс Шумахер от университета в Амстердам: „Уловката е в това, че няма една тема, която ще бъде ентусиазирано обсъждана от холандците. Нашият политически пейзаж е много фрагментиран и всяка партия дърпа одеялото към себе си: Вилдерс говори само за миграцията, зелените – за климата, Партията на труда – за икономиката . Но популистите сами си отразяха пътя към ключовите постове, смята Шумахер: „Победата на Вилдерс ще бъде пирова, тъй като никой няма да го вземе в коалиция, дори и ако получи най-големия брой гласове на избирателите. По-скоро новата коалиция ще бъде дясноцентристка, а Рюте ще стане премиер за трети път.“ Партията на Вилдерс е изключително зависима от медиите, добавя проф. Кас Мюде от Университета на Джорджия: когато по телевизията или в интернет се обсъждат „техните теми“, поддръжката за тях достига 25%, а в по-спокойни времена тя се колебае около 15%. Но фрагментацията на обществото ще бъде в полза на популистите, смята Мюде: „Много е вероятно в коалиция да влязат всички или почти всички средни по размер партии, в резултат на което правителството ще бъде невероятно слабо и раздробено. На този фон Вилдерс ще стане главната опозиционна сила и няма да отсъства от телевизионните екрани в близките години.“

Кризата с бежанците, „Брекзит“ и Тръмп имаха в Холандия обратен ефект, убеден е Шумахер: „Те мобилизираха прогресивните партии, които удесеториха своите усилия. Именно поддръжката за тях нарасна повече от тази за другите през последните месеци“. Изборите в Холандия ще станат знакови за Европа, на първо място за Франция и за лидера на националния фронт Марин льо Пен, добавя Мюде: „Ако популистите спечелят много гласове, то следващите избори ще бъдат под лозунга „Натрупалите тежест популисти против статуквото.“. Ако те имат слаба подкрепа, тогава другите партии ще започнат да говорят, че пикът на популизма вече е преминал. Първият вариант ще бъде в полза на Льо Пен, вторият – против нея.“

 

Global Times: Американците влязоха шумно в Сирия с надежда да уплашат Москва

Руски бронирани коли „Тигър“

 

Неотдавна медиите гръмко обявиха, че американска войска и бронирана техника пристигнали в град Манбидж в Северна Сирия, пише коментаторът на Global Times Лан Шунчжен. Представител на Пентагона съобщил, че тези сили ще станат „гарант за сдържане и поддържане на увереността” в региона.

У кого ще „поддържат увереност” и кого ще „сдържат” Щатите? В първия случай Вашингтон възнамерява да послужи като буфер между своите два съюзника – Турция и кюрдските отряди, чиито противоречия са толкова силни, че рискуват да прераснат в истински конфликт в Манбидж. Затова американските сили щели да спомогнат за изолирането на двете страни и да се избегне възможното изостряне на отношенията.

От друга страна, кого ще „сдържа” Вашингтон? Няма за кого друг да става дума освен за Русия и сирийското правителство, счита авторът на статията. Техните сили вече се приближили близо до Манбидж. САЩ не искат градът да попадне в ръцете на Дамаск, Москва или Техеран, затова решили лично да се изявят в качеството на „заплаха”.

Руснаците били дотолкова респектирани, че още преди два дни (неделя) тяхна голяма колона с бронирани автомобили „Тигър” и „Тайфун”, БТР, военни камиони и джипове навлязла в предградие на Манбидж – кюрдското селище Арима. Там били обстреляни от турска артилерия. Съобщението е на онлайн-изданието rusvesna.su.

Официалната причина е доставяне на хуманитарен набор от хранителни продукти, топли дрехи, играчки.

От Пентагона съобщили, че Москва ги държи в курса на своите операции в района на Манбидж. Руснаците по този начин заявили, че вече знаят пътя до Манбидж и може пак да навестяват града, като действат спрямо Пентагона в уведомителен, а не в разрешителен режим.

Засега „гръмкото” завръщане на САЩ в Сирия не се получи и не се знае дали ще успеят отново да заемат водеща позиция в Близкия Изток. Те я загубиха, след като Барак Обама взе курс към Азия.

 

 

Източник:Блиц

 

 

 

 

Кеворк Кеворкян: Елена Поптодорова – продължаващото самоубийство

 

 

Поптодорова беше направо озверяла /в интервюто си по Нова телевизия/. И дори онези – и аз до тази вечер бях между тях – които са изпитвали неловкост от Варшавската ѝ афера, сега вече със сигурност са били попарени. От нейната агресивност, от свирепия ѝ поглед, от нотките на истеричност, които тя, изглежда, си мислеше, че ще я омилостивят в очите на публиката.Изключено е това да се е случило, напълно изключено. Едно обикновено човешко извинение щеше да й свърши 1000 пъти по-добра работа.

***

Ужасно срамна беше злоупотребата със смъртта на детенцето ѝ, както и с болестта на съпруга ѝ – тази промислена злоупотреба изцяло беше извън нормалната човешка чувствителност. А натрапчивата ѝ агресивност със сигурност е изгребала и последните остатъци от състрадателност в публиката.

***

Поптодорова се оплака от „лъстивата жестокост“, проявена към нея.
Но тя, от своя страна, я прояви към зрителите. Фактите бяха омаловажени от вихрушката на агресивност: аферата не била тема за България /?!/; кремът не бил българска стока – някакво си 50-грамово бурканче; стоката била възстановена – и то неупотребена; извинила се и пр. И, в края на краищата, какво значело някакво кремче в сравнение с 10-те милиарда долара, откраднати в България – от кого, така и не стана ясно.

Това трябваше да бъде най-сериозният аргумент на Поптодорова.

Трябва да си напълно обсебен от страховете си, за да правиш подобни шизофренни паралели.

***

Подходът на Поптодорова беше изцяло грешен – инцидентът да се оправдава истерично и заплашително. А пътьом и чрез елементи на самогероизиране. Например, тя отлично е знаела, какви са мерките за сигурност на летищата – била пренасяла поверителни документи за Хизбула?! А чужди дипломати пък я питали, дали не е пресякла нечии интереси. „Да“ – беше отговорът.

Била накърнила интересите на хора, които се опитвали да придобият легитимност пред американските власти. Внушението трябваше да бъде, че тия хора са ѝ поставили кремчето в чантата.

***

Такава глупост беше успял да измисли щабът ѝ от разни пасита, аговци и пр. – на които Поптодорова благодари. Пасито дори ѝ предложил работа.

Приемай я – и продължавай да мислиш българите за идиоти.

***

След цялата истерия един най-обикновен въпрос не получи отговор: защо Поптодорова не се е обадила още при пристигането си София, за да съобщи за грешката си, а е чакала цели три дни – за да я заловят и унижат при завръщането ѝ във Варшава.

***

Финалната поанта на Поптодорова беше: „Лошите неща се случват на добрите хора“. И още: „Няма кой да ме откаже от принципите и наследството ми – енергията ми се върна обратно“.

***

А истински добрите хора – обикновените българи, които някои смятат за идиоти, скоро няма да дочакат покаяние от своите грешници.

***

 

Коментарът е публикуван на страницата на Кеворк Кеворкян във „Фейсбук“

 

Брутален натиск на Турция върху България в подкрепа на ДОСТ

Има напрежение между България и Турция, но силно се надявам да не се стигне до скъсване на дипломатическите отношения.” Този тревожен коментар направи в петък, 10 март, от Русе служебният министър-председател Огнян Герджиков по повод главната роля на турския посланик Сюлейман Гьокче в предизборния клип на българската партия ДОСТ. Централната избирателна комисия свали клипа.

От месеци Турция все по-видимо показва желание да играе важна роля в българските избори на 26 март. От националния ни празник 3 март до 6 март министърът на труда и социалните въпроси Мехмет Мюеззиноглу е бил особено активен сред българските изселнически организации “Балгьоч” и “Бултюрк”. В една от срещите на 4 март той директно призовава според агенция СонДакика и БТА “на всяка цена да отидат до урните и да подкрепят” партията на Лютви Местан. Турският социален министър е разговарял с изселниците ни в новооткрит офис на ДОСТ в Истанбул, който се намира в сграда на Партията на справедливостта и развитието на президента Реджеп Ердоган. За първи път официална Анкара е наела голяма социологическа агенция, за да проучи електоралните нагласи на българските изселници в Турция и отношението им към ДПС и ДОСТ.

Някогашните конкуренти и врагове – Лютви Местан и Касим Дал, се обединиха изненадващо на 4 февруари 2017 г. Партията на Касим Дал “Свобода и достойнство”, която бе при десните реформатори, е първата българска политическа сила, която се радваше на подкрепата на Реджеп Ердоган. Самият Дал днес рядко се явява до Местан. Казват, че турският посланик Гьокче е бил решаващият фактор Касим Дал да напусне реформаторите и да стане част от “Обединение ДОСТ”.

В последните седмици е регистриран засилен натиск от Анкара върху активистите на изселническите дружества, които не подкрепят „Обединение“ ДОСТ“, твърдят бивши служители на службите, които са работили в Турция. Водещи фигури в големите ни изселнически организации съветвали своите да изберат партията на Лютви Местан, за да няма последствия за семействата им. Чиновници от турската администрация разпространявали предизборните рекламни материали на ДОСТ. Изселници, които били лоялни към ДПС, пък се опасявали от репресии и се страхували да провеждат открита предизборна кампания сред изселниците в Турция. Дипломатически източници се опасяват, че заради директната подкрепа на Турция за ДОСТ изборите може да бъдат опорочени, а привържениците на Лютви Местан и Ахмед Доган дори да стигнат до сблъсъци на 26 март.

 Вероятно заради всички тези факти на 7 март българското външно министерство привика посланик Гьокче в София. Предупреди го за гастрола му в клипа на ДОСТ и за риториката на Мюеззиноглу, които грубо нарушавали международните норми от държава – съсед и партньор в НАТО, която кандидатства за членство в ЕС.

 Агитацията за ДОСТ от Мехмет Мюеззиноглу обаче не е инцидент, а част от мащабна кампания на турските власти към изселниците за масово участие и подкрепа на ДОСТ на парламентарните избори у нас. Пред изселниците турският министър на труда е обявил редица законодателни инициативи за решаването на проблеми, които те имат от години.

Официална Анкара им обещава:

1.По-лесни процедури и по-евтини такси за издаване на дългосрочно разрешително за пребиваване на турска територия, което да е равно на периода на валидността на задграничния паспорт.

2.Облекчен режим за придобиване на турско гражданство от изселниците от България и Балканите.

3.Пълен достъп до турската здравноосигурителна система на изселниците и роднините им от България.

Обещанията на министър Мюеззиноглу са част и от кампанията, която турската държава провежда в цял свят за масово участие в референдума на 16 април. На 9 март – два дни след като турският посланик бе привикан в българското Министерство на външните работи, държавната Анадолска агенция за първи път нарича България “бивша османска територия”.

Формулировката е част от материала на медията за призива на турското външно министерство да не се ограничават правата на малцинствата. А поводът е намаленият на 35 брой на избирателни секции в Турция за българските избори.

Според участници в срещите Мехмет Мюеззиноглу е развил тезата, че Турция все още не може “да прежали изгубените земи от Балканите” и затова ще защитава бъдещето на турците в региона. Министърът дори изразил мнение, че България трябва да се развива паралелно с динамиката на Турция, и формулирал великата цел на Анкара за единна нация.

Турските медии пишат и говорят все по-често за възстановяване на Османската империя и за териториални претенции към Кърджали, Солун и Западните Балкани. Точно заради това Кърджали е особено важен град за Турция и българските избори на 26 март. Член на дружество “Бултюрк” разказа за организацията, която тече в турското посолство в София. Български изселници, които са на държавна служба в южната ни съседка – учители, полицаи, чиновници, ще бъдат освободени от работа, за да пътуват до родината или да организират изборите в тези 35 секции.

Дружествата на изселниците от България в Турция са около 50, като най-големите – “Балгьоч” и “Бултюрк”, са посочили емисари, които агитират по домовете и на специални събрания за ДОСТ. В Истанбул, Анкара, Одрин вече събирали лични карти на българските граждани и се съставяли списъци с данните им. Мотивът бил, че вотът за българския парламент е задължителен и се извършва услуга, като се регистрират данните им онлайн в българската ЦИК. Така щяла да бъде открита секция в кварталите и ще се избегнат глоби от българската държава.

Емисарите разполагали със значителни средства. В Кърджали се споменават внушителни за местния стандарт суми – между 5000 и 10 000 евро – за предизборния период, както и предоставяне на допълнителни средства за участниците в секционните избирателни комисии и наблюдателите от ДОСТ.

В деня на изборите безплатни автобуси ще докарат от Турция 21 000 избиратели в Кърджали. За транспортирането е наета туристическата компания “Метро Туризъм”. Тя е дъщерна на турската “Метро Туризъм”. Собствениците на фирмата са турци, като най-известен сред тях е Галип Йозтюрк, който през 2012 г. бе арестуван в Турция за участие в организацията на убийства заради родова вражда. Традиционно в южната ни съседка на български избори гласуват около 60 000 души, като според ЦИК рекордът е бил през 2009 г., когато до урните отиват 90 000 изселници.

Тогава обаче секциите в Турция са близо 100. Новият избирателен кодекс намали броя им на 35 и затова гласовете от Турция вероятно няма да надхвърлят 35 000 – 40 хил. Това ще намали и броя на мандатите, които се определят от гласовете от южната съседка. Досега те са между 5 и 7 мандата. Партията на Лютви Местан обаче очаква да получи поне 15 депутатски места в новия български парламент и затова организацията за гласуване в България е свръхактивна.

Голям турски инвеститор е споделил, че за първи път е подложен на сериозен натиск от своето посолство в София да мотивира близо 400-те си служители в България да гласуват за ДОСТ.

Активизацията на изселническите дружества за българските избори на 26 март е започнала в началото на 2017 г. Включена е и турската държавна агенция за връзки с турците извън границите на страната. През нея се отпускат средства към България и изселнически организации. Част от парите вече дори са стигнали до страната ни чрез бивши депутати. С тези средства вероятно са закупени и храните, които полицията залови в склад в Кърджали, опаковани в торбички с рекламния знак на ДОСТ, обясниха източници от разследването. Това засега била и единствената издънка в организацията на гласуването, която попадала под ударите на българския Наказателен кодекс.

Освен изселниците в активизацията на българска територия е включена организацията на Сезгин Мюмюн “Федерация Справедливост България”. От години той е активист, с когото работи турското министерство на вероизповеданията “Дианет”. Федерацията е известна със своята активнос при оповестяването на злоупотреби срещу правата на мюсюлманите в България. Самият Мюмюн е автор на идеята в България да бъде разкрит университет с преподаване изцяло на турски език.

Анкара използва и представителите на Дирекцията по религиозни въпроси за контрол върху главно мюфтийство. Дейността на 50-те дружества на изселниците в Турция също е под конрола на турските власти и е финансово зависима от тях. Те на практика са турски неправителствени организации, които са регистрирани по турското законодателство и работят изцяло за интересите на Анкара в областта на етническите малцинства на Балканите.

Чрез изселническите дружества турската държава влияе и върху процеса на организирано подаване на заявления за гласуване, с което предопределя откриването на избирателни секции. По време на избори в СИК на турска територия се говори само на турски и българската ЦИК реално не може да контролира избирателния процес в Турция.

Паралелно с пътуването на гласоподаватели към България турското правителство е потърсило съдействие от изселниците и за контрол на избирателните секции в Турция. Целта е в комисиите да влязат хора, които са с произход от България, но вече работят за турската държава. И тези държавни служители са получили вече отпуск, за да се посветят на организацията на парламентарните избори в България. Този контрол става възможен, ако българските партии не изпратят свои членове на секционните комисии в Турция, за да пестят разходи.

ЦИК спря още 2 клипа на ДОСТ, единия с турски субтитри

Централната избирателна комисия за втори път спря предизборен клип на “Обединение ДОСТ” на Лютви Местан. В събота ЦИК се е самосезирала за нарушение на правилата за агитация от страна на ДОСТ заради публикувани на партийния ѝ сайт два клипа от по 30 секунди. Те са еднакви, но на втория има субтитри на турски език. Заради кадри с турския посланик Сюлейман Гьокче миналата седмица ЦИК разпореди спиране на клип, с който партията агитираше. Тогава остро реагираха и останалите партии, тъй като се нарушава Виенската конвенция.

След излъчването на клипа СЕМ подаде сигнал до ЦИК и тя свали клипа. “Предстоящите предсрочни избори на 26 март са важно събитие с национално значение и всякакво външно вмешателство или внушения, породени от участието на официални представители на чужди държави, са недопустими”, мотивира се в решението си комисията. В неделя ЦИК реагира и за новите два клипа, вече качени на партийния сайт.

“При тази фактическа обстановка комисията приема, че единствената цел на втория клип е провеждане на предизборна агитация на език, различен от българския. Вторият клип с вградените субтитри не съответства на законовите изисквания на Изборния кодекс, по-специално на разпоредбата на чл. 181, ал. 2, съгласно която предизборната кампания се води на български език”, посочват от ЦИК. ЦИК постановява премахване на клипа със субтитрите от сайта на ДОСТ и спиране разпространението му във всички медии и в интернет, гласи решението на комисията.

Източник: 24 часа

Боян Чуков: София ще се напълни с още “Гьокчета“ и “Ксавиета“

 

 

Заместник министър Бойко Мирчев извика посланик Гьокче във външно министерство и го предупреди най-внимателно, но достатъчно остро и ясно, че нарушава Виенската конвенция за статута на дипломатическите представители. Намесва се във вътрешните работи на България. Участва в предизборна кампания на една политическа партия, която е регистрирана в България.

София е изправена пред недвусмислена ситуация. При условие, че турският дипломат покаже абсолютно пренебрежение и продължи да има същото поведение, българската страна има пред себе си две опции:

Първа, градира своята реакция по отношение на посланик Гьокче. Прави я по-остра. Прави следваща дипломатическа крачка.

Втора, снишава се и се прави, че нищо сериозно не се е случило. Така, както го прави от доста време. Резултатите ще бъдат плачевни за България. Това ще покаже, че в София няма държавна власт. Турската страна ще стане още по-агресивна и безцеремонна. София ще се напълни с още „Гьокчета“ и „Ксавиета“. Отношението на София към всички чужди посланици, които се намесват във вътрешните работи на България трябва да бъде абсолютно еднакво. А не селективно. В противен случай България ще бъде гледана с презрение и ирония от нейните дипломатически партньори.

Буди недоумение защо големите български политически партии се правят на разсеяни и не обявяват публично ясно, достатъчно категорично своята позиция по случая.

Нали сега е „сезонът на патриотите“?

Къде са баш политическите лидери? Нали се хвалят, че не са сладкопойни шушумиги?

 

 

Източник:Поглед.инфо

 

Васил Василев: Турция се подготвя за реализирането на кипърски сценарий в България

 

 

Васил Василев, председател на Фондация „Братя Василеви“, в интервю за предаването “Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Участието на посланик Гьокче в предизборен клип на конкретна партия , призивът на турски министър за гласуване за същата партия е определена намеса във вътрешните работи. Въпросът е защо сега го прави Турция?

Васил Василев: Белезите, признаците за такава арогантна намеса на Турция във вътрешните ни работи са много повече. Въобще трябва да забележим, че наглостта на Турция нараства напоследък лавинообразно. И тази държава с неизброимите си затворници, с войната си с кюрдите, с позора от Баташкото клане, арменския геноцид, ужаса на тракийските българи и т.н., тя ще ни дава уроци как да се държим с малцинствата? На нас, които днес отбелязваме спасението на българските евреи. Така че това, което се развихря в последните дни, може да ни води само до един извод: Турция се подготвя активно за враждебни действия срещу България. А това, че там все по-често се говори за заграбване на части от България, чертаят се разни карти, настройва се турската агентура, това са сигурни знаци, че подготовката за такива действия са в ход. Тази наглост не е случайна, тя е планирана и дългосрочна.

Водещ: В какво ще се изразят враждебните действия на Турция спрямо България?

Васил Василев: Пак казвам, обстоятелството, че в Турция все по-често се появяват карти, на които половин България се включва в турска територия, означава именно това нещо. Турция се подготвя за реализирането на кипърски сценарий в България. Това би трябвало да ни отвори очите и би трябвало да си дадем сметка, че десетилетията слугинска и предателска политика на нашите управници ни доведоха отново пред прага на 14-и век. И на Желев, и на Стоянов, преди всичко на Плевнелиев, на Първанов, и на Костов, особено на Симеон, специално на Станишев с целувките му с Местан, на Борисов с неговия приятел Ердоган. Тези хора си затваряха очите пред предупрежденията, пред ислямизирането на Родопите, пред мащабното проникване на турската агентура. Те признаха прецедента, въз основа на който се подготвят да ни разкъсат, Косово. Те благословиха продажбата на българска земя на турците, те превърнаха държавата ни в разграден двор. И  нито един от тях  сега не е казал нищо. Чули ли сте Станишев, който отива да говори за правата на негови приятели в Турция, да говори за турската агресивност спрямо България, или пък Борисов да се е обадил на своя приятел Ердоган? Не, няма нищо такова.

Водещ: Свързана ли е тази политика, тази подготовка в Турция спрямо България и със сделката между Турция и ЕС, която зацикли, и за която все по-малко се говори на най-високо международно равнище, г-н Василев?

Васил Василев:  Вижте, нас отношенията между Турция и ЕС трябва да ни интересуват на втори план. Преди всичко са опасностите за нашата страна. Разбира се,  че е логично ние да се обърнем в един такъв напрегнат момент, да се обърнем към тези, които на книга са ни съюзници и приятели. Но струва ми се като ги познавам, и ако се съди по досегашните им действия, че това ще е губи време, или кауза пердута. Европейският съюз и НАТО са основната причина за това безпомощно състояние на държавата ни. И не си мислете, че те ще си мръднат пръста за нас. Даже ми се струва, че както през 1938 г. в Мюнхен се опитаха да омилостивят Хитлер, като му подариха Чехословакия, така че и сега ще се опитат да укротят Ердоган, като принесат България в жертва. Това може да е резултатът от преговорите между Турция и ЕС. А ние трябва да сме наясно с това, трябва да сме наясно с опасността и да търсим изхода за нашата държава и за нашия народ;

Водещ: Къде е този изход?

Васил Василев:  Вижте, винаги остава надеждата Русия, вечната надежда на българите. Но как ще реагира сега Русия, е трудно да се каже. Защото тя е в най-топли отношения с Турция.

Водещ:  Да, Ердоган в момента е в Москва, води разговори с Путин.

Васил Василев: Ще рискува ли тя геостратегическите си планове, за да ни избави от опасността? Съвсем  не е сигурно това нещо. Просто ние трябва по най-бързия начин да се приготвим, да се подготвим. Дипломацията като забави турската намеса и като привлечe към нашата кауза и съседните също застрашени страни – това са Гърция, Македония и Сърбия, а въоръжените сили и народът да се подготвят за много сериозни изпитания. Струва ми се, че днес за нас е повече от всякога валидна максимата на Платон – Ако искаш мир, готви се за война.

Водещ: Г-н Василев, с какво си обяснявате обаче, че това не се обсъжда на държавно равнище?

Васил Василев: То не може да не се обсъжда.

Водещ:  Не му се дава гласност.

Васил Василев: Но не му се дава гласност. За да не би да разгневят Турция. А това е губеща тактика. Ние трябва да сме наясно с опасността, да я погледнем очи в очи, за да може да се подготвим за нея. Аз съм убеден, в държавата на различни нива този въпрос се обсъжда, но дали мерките, които се вземат, са адекватни, в това не съм сигурен. Напоследък се забелязват известни опити за укрепване на армията, говори се за това, че армията има нужда от много, много повече подкрепа от тези трохи, което й даваме в момента, за да може да продължава да съществува. Армията трябва да получи много силен, солиден ресурс, материален ресурс, духовен ресурс, за да може да отговори на очакванията на държавата и на народа.

Водещ: Г-н Василев, за да осъществи един кипърски сценарий в България, на какво ще разчита Турция?

Васил Василев: Всички знаем, че тя разчита на петата си колона тук, така, както разчиташе в Кипър на същото нещо. Тоест налице са същите основания да очакваме подобно развитие на сценария. Турция не го отрича. Аз мисля, че ние сме наясно с експанзионистичните стремежи на Турция. Това, което за нас е най-обезпокояващо, е, че когато те се изразяват по този недвусмислен начин, от Европейския съюз и от НАТО няма нито една дума, забележете – една дума на протест, на някаква реакция срещу тези опити за териториални претенции към една държава членка на тези два съюза. Никой нищо не казва по този въпрос.

Водещ: Вероятно, господин Василев, и от българска страна никой не е поставял въпроса пред тези две структури, за да могат те да реагират.

Васил Василев: Това, че нашите са плашливи – да, това си го знаем. Но все пак, ако в рамките на един почтен съюз, в който страните имат добри и ясни намерения една към друга, се види, че някоя от участничките в този съюз е застрашена от външна сила, то би следвало останалите страни да изявят по някакъв начин своята позиция. Как не се намери нито една страна, която да каже на Турция, че нейните териториални стремежи и амбиции към България са недопустими. Не само това, нищо! От страна на Европейския съюз, от страна на Брюксел няма нищо. Тези хора са вгледани в пъпа си, мислят само за своите проблеми, а проблемите на нашата страна са абсолютно изоставени на нас. Проблемите на давещите се са проблеми на самите давещи се. Това е тяхната логика.

Водещ: Господин Василев, любопитното в тази конфигурация е, че Турция е член на НАТО, кандидат-член на Европейския съюз. Дали не се опитва чрез България да ги изнудва?

Васил Василев: Това може да е нейна тактика. Аз ви припомних случая с Мюнхен, който в никакъв случай не намали апетитите на Хитлер и Хитлер продължи, след като заграби Чехословакия. Западноевропейците не обичат да си вземат поуки от историята и много често са си патили от това. Ние не искаме да си патим за тяхна сметка. Нашите интереси са наши интереси и ние трябва да ги браним по всички възможни начини, така че суверенитетът и националната цялост на държавата ни да не бъдат по никакъв начин застрашени.

Водещ: Какво трябва да предприеме българското правителство и съответно българската дипломация, и как техните стъпки трябва да бъдат преведени към българския народ, за да може все пак и той да бъде подготвен? Защото мълчанието не носи подготовка.

Васил Василев: Първото нещо, което трябваше да бъде направено – най-безобидното, най-кроткото, най-спокойното – трябваше да бъде върната вече българската посланичка в Анкара в знак на това, че българското правителство приема за недопустими тези аспирации и амбиции, стремежи, които изразява Турция. Тя трябваше вече да е в София. Веднага след това трябваше да следват другите мерки. Както виждаме, нищо не е направено. Тя си стои там, турският посланик продължава да си стои тук и от Анкара продължават да валят абсолютно недопустими претенции и арогантност към нас. Ние не можем да си позволим да търпим като овце това нахалство, защото то няма да спре дотук, то ще продължава да се развихря. И обстоятелството, че до този момент не му е даден отпор, кара именно другата страна да чувства, че безнаказано може да продължава, докато задоволи изцяло и в пълна степен амбициите си.

Водещ: Може би българските власти се съобразяват и с факта, че от другата страна на границата има три милиона бежанци, три милиона мигранти?

Васил Василев: Когато въпросът за териториалната цялост и суверенитета на нашата държава е поставен под угроза, те не трябва да се съобразяват с нищо. Те трябваше отдавна да изградят бетонната стена, а изградиха една мрежичка по границата. Те трябваше отдавна да вземат мерки. Но няма смисъл да се връщаме назад. Ние трябва да видим нещата такива, каквито са. Все пак сме в състояние да отблъснем такива нашествия и трябва да се подготвим и да вземем незабавно мерки за това нещо. Другото е спокойният път към самоубийството.

 

Цоня СЪБЧЕВА,
Информационна агенция „Фокус”

 

Костадин Костадинов: Докато ДПС подменяше историята, на българите ни забраниха да сме жертви

 

 

По време на т.нар. Възродителен процес насилствено са сменени имената на 850 000 български мюсюлмани. По време на съпротивата на протести излизат общо около 40 000 души (13-15 000 в 24 декември 1984 г. – 19 януари 1985 г. и 25-30 000 в периода 19-27 май 1989 г.), има бити, интернирани, над 1000 са хвърлени в затвори и в концентрационния лагер Белене, десетки са ранени, убити са 1 жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително 1 бебе) в периода 24 декември 1984 г. – 19 януари 1985 г., 7 (4 жени и 3 деца) при атентата на гара Буново, 1 войник е убит с камъни от турска тълпа в периода 19-27 май 1989 г. Общо жертвите са 9 българи (от които 2 деца) и 8 тюркоезични (от които 1 дете). Тримата извършители на атентатите в Буново са разстреляни като терористи през 1988 г.

Това са накратко фактите по Възродителния процес. 26 години след неговото приключване обаче една неприятна тенденция бележи все по-голям ръст в българската политика. Митологизирането на жертвите на процеса и стигматизирането на цялата българска нация за нейната „историческа вина“ се превърнаха в крайна цел на Движението за права и свободи. Независимо дали е на власт или в опозиция, ДПС упорито и все по-настъпателно развява знамето на Турското национално освободително движение в България (както е първото име на възникналото нелегално движение). И резултатите са налице. Едностранчивия подход доведе до пълно забравяне на другата страна на процеса – българските жертви, бруталните действия на турските терористи, програмата на ТНОДБ за отцепване мюсюлманските райони от България, антибългарската дейност на турското разузнаване в България и чужбина. Та жертвите на турските терористи са повече отколкото са жертвите вследствие действията на българските власти! Някой да ги споменава? Напротив – на 11 януари 2012 година Народното събрание прие декларация, внесена от Синята коалиция, с която се осъжда опитът за насилствена асимилация на българските мюсюлмани. В нея се казва: „Обявяваме прогонването на над 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим“. Сегашният министър-председател Бойко Борисов написа в профила си във фейсбук (или го написа този, който му поддържа профила) цяла гневна тирада срещу „най-тежкото престъпление – насилственото преименуване на българските турци“, споменавайки даже убитото дете Тюркян.

Е, аз искам да попитам нещо. Всички знаем за това дете (макар че то загива при нещастен случай, а не е целенасочено убито като българските деца) – на негово име има направена възпоменателна чешма в родното му село, на която всяка година лидерите на ДПС изнасят паметни антибългарски речи. Обаче някой знае ли как се казват децата, загинали във вагона за (забележете) майки с деца на гара Буново? Ще приеме ли Народното събрание осъдителна декларация срещу турския тероризъм в памет на неговите жертви? Ще назове ли убитите дечица Георги и Стефан (едното от които глухонямо) някой български министър-председател? Едва ли… Та за какво споменаване говорим, след като почти 20 години в родното село на един от терористите имаше чешма с надпис на турски език в памет на терористите. На малоумната ни територия, т. е. държава, и трябваха почти две десетилетия да набере смелост и да събори „кървавата“ чешма.

Всичко това са факти. Но те, за разлика от тези в началото, не се споменават. На нас българите ни е забранено да бъдем жертви. Ние можем да сме само насилници и асимилатори. Така само за 25 години ДПС успя, заедно с многобройните си български коалиционни партньори, да подмени тотално българската история. Възродителният процес, който трая 5 години и приключи с повече жертви от българска страна, днес ни се навира в очите ката ден. За сметка на това пълната подмяна на учебниците по история доведе до това, че турското робство вече не се споменава и 5 века турски геноцид се представят като „съвместно съжителство между културите“.

Всеки сам избира дали да бъде роб или да се бори за свободата си. С оглед на всичко изложено дотук като че ли на нашата държава свободата и е омръзнала.

Лицето на турския терор – взривеният влак за майки с деца на Гара Буново

 

 

Автор: Костадин Костадинов
ПП “Възраждане”

 

Проф. Гиндев: Ако не беше турското робство, България щеше да е 40 милиона

 

 

Кои фактори са повлияли най-съществено за избухването на Руско-турската война от 1877-1878 г.?

В средата на 19-и век за първи и последен път съвпадат цивилизационните надежди и упования на поробения български народ и геополитическите цели на Руската империя. Но на везните на историческите решения натежаха месианските настроения на руската интелигенция и религиозните вярвания на руския народ. Това накара император Александър ІІ да сложи знаменитата резолюция върху писмото-плач на българския екзарх Антим І до петербургския митрополит Исидор :

„Да се освободи България!»

Руско-турската война стана всенародна война за освобождението на поробените български братя по кръв и религия.

Какво би трябвало да знае българинът за Трети март?


На първо място, че това е дата, която бележи освобождаването на България от турско робство и възстановяването на нейната държавност. На второ, че това освобождаване е дело на руския народ в лицето на Руската империя. И на трето, че нашите прадеди по-добре от днешните смотаняци — политици, „демократи», историци, журналисти и други човешки подобия — са знаели и срещу какво „присъствие» са се борили, и кой ни е освободил от това „присъствие». Затова на скромния Руски паметник в центъра на София е изписано със златни букви :

„Не нам, не нам, а имени твоему! Во царствование Александра Второго, императора всеросийского, с волею и любовью освобождена Болгария».

Отрицателите на Трети март твърдят, че със Сан-Стефанския договор се създава „Велика България». Имат ли някакво основание?


Сан-Стефанският мирен договор цели да възстанови от небитието България в нейните исторически и етнически граници. Такава България, със своите 175 000 км². площ щеше да даде друг облик на Балканите и друга щеше да бъде и нейната по-нататъшна съдба. Защото прочутият „Източен въпрос» е преди всичко „Българския въпрос». Сан-Стефанска България щеше да бъде скромна компенсация за петвековните унижения и турски жестокости над българите. Това, което бе между 1396 г. и 1878 г. си има едно точно име — катастрофа за българския народ и държава!

От какво бе лишен българският народ по време на робството?


Българският народ бе лишен от социалните слоеве, които са водачи на всеки народ в онези времена: аристокрация, буржоазия, духовенство. Българският народ попадна не в „хладилника, а направо в „мразилника» на турската империя. При Освобождението през 1878 г. ние, българите, бяхме само два милиона и този факт ни изхвърли като нация и държава от възможността сами да определяме бъдещето си.
Оказва се, че най-страшната последица за българите от турското робство това е демографската катастрофа. При нормално развитие на етноса ни в границите на исконните български територии, днес щяхме да сме около 30-40 милиона и щяхме да разговаряме с другите народи по друг начин. Това трябва да се знае и помни! Както и кои са ни освободили и от какво са ни освободили. Нашата родна земя е пропита с руска кръв и върху руските кости се въздигна България (И.В.Аксаков).

Току-що цитирахте един виден руски политик от онова време. А каква е ролята на друг виден политик — Бисмарк при Освобождението на България?


Ролята на Бисмарк е изключително отрицателна. Може би някои си спомнят какви думи му приписват: „участта на конекрадците от долен Дунав не струва кръвта и на един германски хусар». Никога не бива да забравяме, че княз Ото фон Бисмарк е първият западен държавник отхвърлил Сан-Стефанския мирен договор (1878) и категорично заявил, че договорът трябва да бъде ревизиран.

В какво се изразява военната подкрепата на Бисмарк за Турция?


Воден от своите евразийски кроежи за оста Берлин-Цариград-Багдад, Бисмарк всячески възпрепятства освободителния поход на Русия и материално подпомага Турция, като й доставя 500 оръдия „Круп».
На висши длъжности в турската армия служат следните немци: Мехмед Али паша (Карл Дитрих), Рошид паша (военен инженер Щрекер, укрепил Варна), Искендер паша (Александър, военен инструктор), Мехмед паша (Блум, началник на инженерните войски), Нихид паша (Билински, главен квартирмайстер), Радиш бей (Шатенер, началник на интендантството), генерал Грюневлад, началник на артилерията при турското главно командване.

Но Бисмарк не действа сам срещу българските национални интереси.


Да, но като председателстващ Берлинския конгрес (1878 г.) Бисмарк изцяло подкрепя най-върлия враг на България — Великобритания — и съчинената в канцелариите на „Форин офис» „опашата» лъжа за създаването на руска „Задунайская губерния Болгария». По този начин западната пропаганда и дипломация се надяваха да предадат на руско-турската война, не освободителен, а завоевателен характер.

И успяха ли?


Толкова по-странно е, че съвременните български западняци и „демократи» напълно възприеха тази нагла западна лъжа и я поставиха в услуга на своето биологично русофобство.

Не се ли прехвърля обаче цялата отговорност за разпокъсването на българските земи само върху Берлинския конгрес? Със Сан-Стефанския договор, например, Северна Добруджа е дадена на Румъния.


Подобен въпрос съдържа манипулативен елемент. В сравнение със загубата на 2/3 от Сан-Стефанска България територията на Северна Добруджа е незначителна. Нещо повече. Не се знае каква щеше да бъде съвременната история на България, ако тя имаше непосредствена сухопътна граница с Русия.
Малко се говори за позорната роля на Сърбия в нашата Освободителна война. За сметка на българите, които се сражават за свободата на Италия, Гърция и Сърбия, нашите балкански съседи не проявяват подобни интернационални качества. Дори по време на Освободителната руско-турска война, сърбите си правят своите „тънки» сметки.

Бихте ли ни посочили конкретни примери?


Сръбският министър на външните работи Филип Христич пише на сръбския посланик при Високата порта Йован Ристич „да не влиза в огъня напразно» (12.08.1877 г.), т.е. да не дразни турците и да не ги заплашва с война. На 2.09.1877 г. същият Христич добавя „Говори се, че чакаме само един или два успеха на русите, та тогава да решим да отпочнем акцията. Обаче нещата не ще се решат от един или два успеха на русите. Вижда се с каква необичайна смелост, с какво въодушевление и с какво постоянство се сражава турската войска. Може, следователно, все пак листа да се обърне, може русите наново да бъдат отблъснати, та тогава си представете как ще си изпати Сърбия и всички ние с нея».

Кога Белград се включва във войната?

Чак след като пада Плевен, белградското правителство заповядало на своите войски да навлязат в Северозападна България и да останат там до второ нареждане. Станало ясно, че сръбското командване се стреми не да освобождава, а да окупира български земи. Сръбските войски не участват в нито едно сражение заедно с руските войски.
И докато победоносните руски войски вървят към Константинопол, княз Милан Обренович изпраща в Петербург своя най-добър дипломат Милослав Протич да търси руска подкрепа за белградските шовинистични и грабителски стремежи. На Протич били дадени инструкции да направи всичко възможно, за да осигури присъединяването към Сърбия на Косовско, Новопазарско, Белоградчишко, Кулско, Видинско, Вишеград, Дебър, Велес, Щип, Горна Джумая (Благоевград), Радомир, Ниш, Трън, Брезник и др.(!!?).

Какви са резултатите от мисията му?


Когато сръбският дипломат предявил грабителските си искания, граф Игнатиев се изсмял и се учудил на наглостта на белградските управници, които „искат да заграбят чужди земи». Руският външен министър бил още по-категоричен: „да не се надяват сърбите не само за Видин и Ниш, но и за други градове, означени на тяхната карта…Постъпва се така, защото е несправедливо земи с българско население и които се наричат българи, да се дадат на сърбите» На този достоен отговор раздразненият Протич заявил: „Докато Сърбия не получи своите естествени граници, не ще се примири и задоволи».

С какво се задоволи Сърбия, в крайна сметка?


След злощастния Берлински договор сръбската буржоазия ликувала, че българите в Македония, Беломорието, Родопите и Одринско отново остават под турско робство. За сведение: в увлечението си сръбският крал Милан ІV заповядва да се напредва отвъд Нишава и сърбите влизат в Трън, Брезник и Цариброд, където няма турски войски. Сръбският „устрем» е спрян край Драгоман от кавалерийската бригада на генерал Арнолди. Срещнали руски войски, сърбите завиват обратно и завладяват опразнените от турците Лесковец и Враня.
Такива са „братята — славяни»!

Наскоро излезе от печат второто и допълнено издание на вашата „Геополитическа история на България». Каква е ролята на Русия и Германия от тази гледна точка в националната ни съдба?


Началото на необичайната привързаност на някои българи към Германия може да отнесем към идването в България като неин княз на немеца Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (7.07.1887 г.). Това позорно събитие дължим на обожавания днес Стефан Стамболов. По този въпрос е писано много, затова е достатъчно да се посочи, че и през двете световни войни България е съюзница на Германия, благодарение на което преживя три национални катастрофи.
Фердинанд бе обсебен от геополитическите планове на Бисмарк и Вилхем ІІ, което означава, че нищо не е разбирал нито от политика, нито от геополитика. Искаше да стане първия български владетел влязъл победоносно в Цариград — Константинопол, без да разбира, че никой нямаше да допусне България на изток от линията Енос-Мидия. Не може да се спомене нищо съществено, което Германия е направила за  България.

Този извод и за времето на социализма ли важи?


Социалистическа България, чрез своя партиен и държавен ръководител Тодор Живков, харесваше повече Западна Германия отколкото ГДР и получаваше поради това финансови облаги за България.
Днешна обединена Германия се отнася лошо с нашата страна — с пренебрежение и високомерно. Трудно е да се проумее защо. Може би защото й напомняме за нещо неприятно, за нещо, заради което тя е комплексирана.
За Русия не е нужно да говорим, защото всичко е казано. Трябва само да се изтъкне, че без съществуването на Русия, в каквото и да било качество, българският етнос ще изчезне за не повече от 50 години. Изглежда, че за такова развитие на събитията ние вече сме готови.

Имат ли някакво основание българите за историческа малоценност?


В сравнение с другите европейски народи — не! Дивотиите на много от тях в съвремието нямат край. През Втората световна война, при така наречената „антинацистка съпротива» загинаха в пъти по-малко западноевропейци, отколкото като германски сателити във войната срещу Съветския съюз. Имаше „братя-славяни», които до 1 май 1945 г. произвеждаха оръжие за Вермахта, последните защитници на имперската канцелария в Берлин бяха унгарци. Има и много подобни примери.
Българският народ е като всички народи — нито по-добър, нито по-лош. Но има изключителни ментални заслуги към славянския етнос. Това е неоспоримо!

Проф. д.т.н. Евгений Гиндев, експерт в областта на геополитиката
Автор: Евгений Еков

 

Източник: news.bg

 

Руски полковник: “След удара на Русия САЩ ще престанат да съществуват“

 

 

САЩ продължават да «окупират» страните от бившия соцлагер в качеството им на потенциални военни плацдарми.

Този път в сферата на тяхното внимание се оказа Словакия — малка държава в Централна Европа с около 5 милиона население, граничеща с Чехия, Полша, Унгария, Австрия и Украйна.

Преди разпада на СССР тази бивша част от Чехословакия участваше във Варшавския договор. А от 2004 г. е част от НАТО. До днес на нейна територия не е имало американски военни бази.

Вашингтон сметна това за грешка. В момента САЩ търсят изпълнител, който ще проектира военните обекти в Словакия.

Проектът «включва подготовката на нови обекти за строителство, а също модифициране и ремонт на съществуващите, включително летища, складове за горивно-смазочни материали, казарми, авторемонтни помещения, инженерни комуникации, административни сгради и други военни обекти на САЩ».

Срокът на договорите — от три до пет години — САЩ са готови да похарчат за целта пет милиона долара.

Всичко това е в рамките на т.нар. «инициатива по укрепване на европейската сигурност».

За същата инициатива по времето на Барак Обама бяха отделени около три и половина милиарда долара, което е четири пъти повече от миналата година. Средствата трябва да отидат за подобряване ротацията на американските войски в Европа, разполагането там на още една бойна бригада, подобряване на военната инфраструктура и прехвърлянето на допълнителна военна техника и въоръжение.

Пак уж с цел гарантиране на сигурността на съюзниците от НАТО във «връзка с действията на Русия»…

Защо американците тръгват да създават съвременна военна инфраструктура точно там? Как тези планове ще се отразят на европейската сигурност?

Да чуем военния аналитик полковник Виктор Литовкин:

Както е повече от ясно, европейската сигурност по този начин няма как да се укрепи. Колкото са повече чуждите обекти на територията на Европа, толкова е по-голяма вероятността тези обекти да бъдат цел на ракети, в това число руски. Защото те представляват определена заплаха за сигурността на Русия. Това първо.

Второ. Няма никакво съмнение, че военната инфраструктура в Словакия се създава от американците срещу Русия. Както това се прави в момента в страните от Балтика, Полша, Румъния и България.

За да могат те, както твърди Западът, «да сдържат Русия» и да я плашат. А в случай на необходимост — да нанесат удари по Русия от тези обекти.

По такъв начин САЩ с помощта на НАТО създават «санитарен пояс» около руските граници. За да могат в случай на определени събития, да поставят под удара именно тези държави. И да имат възможността да увеличават силите и средствата си за провеждане на настъпателни действия срещу Русия.

Препоръчвам им, обаче, да не свикват да се примъкват много до границите на Русия.

По същия начин САЩ влезе на Балканите, прикривайки се зад сръбско-албанския конфликт. Военната база «Кемп Бондстил» в Косово е американска, тя е от онова време и не е махната. За нея в момента не говори никой, но тя съществува.

И там се дислоцира разузнавателна бригада и части за радиоелектронна борба. И до днес има летище в Прищина, на което американците могат да приземят самолетите си.

И не само военнотранспортни, а изтребители, щурмоваци, бомбардировачи…

В България има около 1 500 войници на Пентагона.

На територията на Румъния действа американска ПРО. Там могат да се разположат ракети «Томахоук» — крилати ракети, които могат да носят и ядрен заряд. Ако тези ракети са там, то това е пряко нарушение на договора за РСМД. Но няма как да се провери това, че те разполагат там подобни пускови установки. Американците не пускат никой в базата.

Полша също разположи цяла танкова американска бригада. И създава позиционен район за системите на ПРО, аналогичен на този, който има в Румъния. През 2018 г. обектът започва да действа.

Да си спомним за Латвия, Литва, Естония, където има не само американски войски, но и британски, и немски.

Т.е. вече е създаден потенциал на много мощни сили за настъпление срещу Русия.

А сега и Словакия. Не е изключено да стигнат и до Чехия и Унгария.

Фактически всички страни от Варшавския договор, т.е. правителствата на тези страни, са на страната на САЩ и против Русия.

Но няма да задушат Москва. Ние имаме стратегически ракетни комплекси, които са много подходящ отговор на каквито и да било американски действия. Дори не е задължително да нанасяме удари по териториите на второстепенни съюзници.

Нашите комплекси могат да стигнат до САЩ.

Русия е единствената страна, която може да нанесе на САЩ т.нар. «неприемлив ущърб», който се заключава в следното — след удара на Русия САЩ ще престанат да съществуват.

 

 

Източник:News Front

 

Доц. Йордан Величков: Да обявим посланик Гьокче за персона нон грата!

 

 

Доц. Величков, закъсня ли българската държава с реакцията си срещу намесата на турския посланик във вътрешните ни дела?

– Неоправдано неадекватно и несвоевременно българските институции реагираха срещу поредицата от антибългарски прояви на турски официални представители, включително министри, депутати, областни управители, религиозни лица, които имат една единствена квалификация според нормите на международното право – груба намеса във вътрешните работи на Република България.

А що се отнася до поведението на турския посланик в София, то е толкова скандално, че българската страна е имала няколко пъти пълно основание да го обяви за персона нон грата.

 – Има достатъчно тревожни сигнали , че Анкара стои зад ДОСТ и й дава рамо в предизборната битка, за да може партията на Местан да присъства в българския парламент. Какво бихте посъветвали нашата дипломация, ако въпреки реакцията на Външно опитите продължават?

– Има не само сигнали, но и неоспорими доказателства за упоритите усилия на Анкара да вкара ДОСТ в българския парламент. А присъствието на крайна протурска партия в Народното събрание очевидно разкрива намеренията на турското правителство да оказва влияние върху вътрешната и външната политика на България.

Грубата и скандална намеса на турски представители и институции във вътрешните работи на българската държава през последните години се дължи в значителна степен на нарастващата агресивност на неосманските среди, но също така тя се окуражава от безличната и вяла реакция на българските управляващи. По всяка вероятност с укрепването на едноличния режим на Ердоган ще нарастват и антибългарските прояви на турската страна.

Ако българските управляващи среди държат поне на личния си авторитет и достойнство, те са длъжни сериозно да преосмислят досегашното си неадекватно и дори сервилно поведение към Анкара и остро се противопоставят на грубия антибългарски курс на неосманистите. Освен бързите дипломатически реакции би могъл да се обсъди въпроса и за легитимността на изборите в Турция.

Много български и чужди експерти многократно са предлагали премахване на двойното гражданство на лица, които са се установили трайно на територията на Турция. Още повече, че тя не е член на ЕС. Тази радикална мярка ще пресече всякакви опити и планове на турските управляващи неосманисти безцеремонно да се намесват във вътрешната политика на българската държава. Известно е , че няколко европейски държави са категорично срещу двойното гражданство.

Вие как си обяснявате засилената активност на турската държава у нас и на Балканите? Знае се, че неосманистките амбиции не са от вчера, но напоследък тонът на Анкара се изостри и спрямо влиятелни държави в ЕС. Например, спрямо Германия, където думите на Ердоган, че управляващите в Берлин действат като нацисти предизвика огромен шум.

– За разлика от България, Турция винаги е разполагала с добре подготвен и обигран политически елит, който с впечатляващо умение и гъвкавост провежда външнополитически курс, съобразен с обстановката и реалностите на международната сцена. Очевидно, нарастващата външна активност на Анкара се дължи на все по-голямата агресивност на неосманизма и на слабостта на българската държава. Икономическата и военна слабост на България, демографският срив, острата конфронтация сред българското общество и ниското професионално ниво на българската политическа прослойка са фактори, които окуражават засилването на антибългарските прояви на Турция.

Подобни са и причините за предизвикателно грубото поведение на Ердоган и екипа му към някои европейски държави и дори към ЕС като цяло.

 – Според Вас трябва ли партиите в България да постигнат съгласие по въпроса за неприкритата турска подкрепа за ДОСТ? Засега изглежда , че такава няма , а Анкара разчита на тактиката „разделяй и владей“.

– Задължително! Всички политически партии и техните ръководства, ако са разумни и имат чувство за национална и историческа отговорност, са длъжни да съгласуват и провеждат обща и категорична позиция срещу турската подкрепа на антибългарската формация ДОСТ.

 – Имате ли прогноза дали турските избиратели ще подкрепят предлаганите конституционни промени?

Утвърдената международна практика показва, че прогнози могат да бъдат давани за събития, особено когато те са от вътрешно политически характер, само в демократични държави. В случая не турските избиратели, а авторитарният режим на Ердоган ще предреши конституционните промени в страната.

 – Има още един тревожен проблем , който засяга бъдещето на България- плановете за Европа на две или няколко скорости. Чака ли ни нов мъчителен преход , ако те се реализират?

– Идеята за Европа на две или повече скорости е силно дискусионна и вероятно нейното обсъждане ще отнеме време. Но дори и да бъде наложена от големите и влиятелни европейски партньори, тя не би била реална заплаха както за бъдещето на ЕС. Както и не би дестабилизирала обстановката в отделните негови членове, включително и в България.

– Мнозина смятат обаче, че ако държавите в ЕС поемат на различни скорости, Съюзът ще се разпадне. Може ли да се случи това?

– Не! Сложната международна обстановка, бързо нарастващата икономическа мощ и политическо влияние на нови, големи фактори на световната сцена, като Китай, Индия, Русия и други, налага запазване единството на ЕС. То е в интерес както на големите, така и на по-малките държави-членки на съюза. Разбира се, това не изключва една сериозна преоценка на досегашната неефективна дейност на институциите на ЕС , както и на вземане мерки за повишаване нивото на европейските ръководни кадри. Появата на силни лидери на национално и европейско ниво ще бъде най-голямата гаранция за стабилността и бъдещето на ЕС.

– Защо темата за Европа на две скорости не присъства в предизборния дебат? От страх?

– Две са причините за отсъствието. Първо, външната политика никога не е била приоритет за българските политици и партии. На нея те са гледали не като сфера за отстояване на интересите на държавата, а като инструмент за укрепване на политическите и властови позиции в България с помощта на външни сили.

Втората причина е ниското професионално ниво и недостатъчната подготовка на политическата прослойка. Впечатляващо, но е факт , че в 43-ото Народно събрание имаше само двама хабилитирани депутати по външна политика и международни отношения.

– Предлага се възможност и за превръщането на ЕС във федерация. Има ли бъдеще тази идея?

– Идеята за превръщането на ЕС във федерация не е нова. Нейни активни поддръжници са преди всичко представители на Франция и Германия. Идеята би могла да има бъдеще, макар че на този етап не е особено актуална. Но само ако бъдат разрешени три безалтернативни условия: обща финансово-парична система, обща външна политика и обща отбрана. Това са основополагащите фактори, върху които се изгражда федералната държава. Освен тях Европа трябва да преодолее зависимостта си от САЩ, които не биха погледнали благосклонно на една европейска федерална държава, защото тя ще бъде не само по-голям икономически конкурент , но ще се налага като все по-влиятелен световен политически фактор , който несъмнено ще ограничава американското влияние на международната сцена.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Валерия Велева: Г-н Цацаров, отнемете регистрацията на ДОСТ. Това не е българска партия!

 

 

Българският съд регистрира партия ДОСТ въпреки явните симптоми, че това е антиконституционната небългарска партия, създадена в турското посолство с цел разделение на българските мюсюлмани и прокарване чрез нея на неосманистките амбиции на Ердоган.

И ако до този момент имаше непреки доказателства за външна намеса във вътрешната ни политика и в предстоящите избори, то вчера преките доказателства дойдоха от самата Турция.
Ще цитирам дословно думите на турския министър Мехмет Мюезиноглу, които той прознася по време на срещите си с българските изселници в Анкара, Измир и Бурса“:

За да може тамошната (в България – б. р.) динамика да се развива паралелно с динамиката в Турция беше създадена коалицията ДОСТ…

За да може Република Турция като държава да се погрижи по-добре за бъдещето на гражданите ни там, трябва да осигурим предимство на обединение ДОСТ“…

За да може процесите и тук, в Турция, и там, да се развиват паралелно, беше създадена организацията „Обединение ДОСТ”
 
България, Западна Тракия, Македония, Косово, Албания, Босна, Балканите са земите, които през последните 150 години са нашите болка и тегоба, земи, за които сме платили тежка цена. В трудни дни, въпреки това, винаги можем да се опрем на този голям народ, на тази млада Република Турция, под знамето на полумесеца и звездата…

Имаме дълг да допринесем за осъществяването на великата цел за единна нация…

Никога досега в българската история не е имало такова взривяващо посегателство към българската държавност, каквото представлява изявлението на министър Мехмет Мюезиноглу. Това е публично признание за заговор срещу националната сигурност, в който участват турската държава и създадената от нея партия ДОСТ. Думите на Мюезиноглу можем да приемем за директна заплаха към целостта на нацията и територията на България.
Г-н Главен прокурор, призовавам Ви да се самосезирете от изявленията на турския министър Мехмет Мюезиноглу и да отнемете регистрацията на партия ДОСТ, която се явява проводник на небългарски интереси и, както става ясно, е създадена, за да обслужи великоимперските претенции на турската държава.
Тук не става въпрос за свобода на словото, в което всеки може да изразява лична позиция. Тук става въпрос за форма на институционалност в лицето на висш представител на турската държава.

И няма нужда да се взираме в устава или в програмата на ДОСТ, където няма да намерим и следа от внушенията на г-н Мюезиноглу. За заблуда на властите там всичко е по законите български.

Но нека не забравяме житейската максима, че който плаща, той поръчва музиката. И г-н  Мюезиноглу ясно ни я напомня, а финансовите потоци, които идват от Турция за ДОСТ и поведението на г-н Местан и посланик Гьокче, са нейното потвърждение.

И за да не се залъгваме, че това е нещо случайно и невинно, ще подчертая, че по същия начин в Македония бе създадена партия БЕСА  -като проект на Анкара, каквато е и ДОСТ. И сега виждаме последиците от това в Македония – пред очите ни е една разпадаща се държава.
Това ли искаме и у нас да се случи?

Български власти са длъжни да пресекат с всички законови средства този политически заговор срещу България, това демонстративно посегателство срещу националната ни сигурност, да занулят всички опити за купуване на гласове с пари от Турция, да елиминират натиска, който се извършва от Анкара върху българските граждани с цел да гласуват за ДОСТ .

Г-н Цацаров, заради участието на турския посланик Сюлейман Гьокче в предизборния клип на ДОСТ, ЦИК свали видеото от предизборната агитация на тази небългарска партия.
Сега е Ваш ред, г-н Главен прокурор!
Чл. 37. ал. 2 от Конституцията гласи
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.

Вие сте задължен по Конституция, г-н Цацаров, да осигурите тези права на българските граждани и със силата на закона да защитите избирателите от манипулациите, натиска и чуждото влияние, които се крият зад ДОСТ.

Вече е ясно, че за изборите в България Анкара ще изпрати над 1000 автобуса с избиратели на ДОСТ, че пред секциите в Турция ще се извият опашки от насилствено накарани български граждани да гласуват за небългарската ДОСТ.

Със скръстени ръце ли ще ги посрещнем? Или с блокиране на магистрали, както предупреждават Обединените патриоти?

Не е ли по-редно държавата да влезе в своите права и отговорности и да пресече навреме тези попълзновения?
Времето на приказките свърши, г-н Цацаров!
Трябват действия!

 

(PS) Арпопо! Ден след като МВнР предупреди Турция да не се меси във вътрешните работи на страната ни, посланик Сюлейман Гьокче се срещна с жени-симпатизанти на ДОСТ в Кърджали. (Виж снимката) 

 

Посланик Сюлейман Гьокче се срещна с жени-симпатизанти на ДОСТ в Кърджали.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Проф. Светлана Шаренкова: Защо!? Защо българският съд регистрира партия ДОСТ на ренегата Местан? Защо Плевнелиев, Ненчев и Митов клеймяха „дългата ръка на Кремъл” за незнайни вини, но мълчаха пред директната намеса във вътрешната ни политика?

 

 

Когато каруцата се обърне – пътища много, казва мъдрият български народ.

 

Затова днес питаме:
Защо българският съд регистрира антиконституционната етническа партия ДОСТ на ласкателя и ренегата Лютви Местан? Та нали още тогава имаше ясни сигнали, че този проект се създава в турското посолство, че неговата цел е разделението сред българските мюсюлмани и взривяването на етническата Заедност, градена с толкова усилия и компромиси цели 27 години.

Защо президентът Плевнелиев и  министрите на Борисов – Ненчев и Митов, клеймяха „дългата ръка на Кремъл” за незнайни вини, но срамно мълчаха пред директната външна  намеса във вътрешната ни политика и в предстоящите избори? В явен ущърб на българската държавност!
Защо чак сега МВР-Кърджали и Външно министерство частично реагираха на политическия заговор срещу националната ни сигурност, наречен ДОСТ. И защо тази реакция е толкова плаха и половинчата? Защо другите силови институции – ДАНС и прокуратурата бездействат?

Защо търпим ДОСТ да купува гласове с пари от Турция? Защо търпим Лютви Местан да прави предизборна агитация на турски език, а в клипа му да се кипри посланик Гьокче?

Защо турският министър Мехмед Мюезиноглу си позволи да агитира за ДОСТ?

Защо търпим Местан да говори за „турски премиер на България”?

Защо не реагират овластените институции на основателните сигнали, че предстои масиран автобусен вот и опашки от изселници в секциите в Турция?

Защо в светска България ДОСТ започва агитацията си с „Аллах акбар” и цитати от Корана, а на първите редове на събранията седят мюфтии?

И това е само върхът на айсберга. Безродното, взривоопасно бунище, сътворено от Местан и Орхан, трябва да бъде разровено днес, а не след 26 март – тогава ще е късно.
Затова призоваваме българските власти да защитят гражданското общество и избирателите от манипулациите, натиска и чуждото влияние, които се крият зад ДОСТ.

Призоваваме политиците от съседна Турция, които подкрепят партията-фалшификат, да не жертват дългогодишното ни добросъседство заради загубената кауза на Местан – човека, лишен от социална база и морални устои, човека, предател и слуга, който утре ще предаде и новите си господари.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Христо Смоленов, експерт по антитероризъм и национална сигурност , за провокацията на Турция: Г-н президент, защитете достойнството на България

 

 

Христо Смоленов, експерт по антитероризъм и национална сигурност в интервю за „Това е България“ на Радио „Фокус“.

– В Министерството на външните работи по покана на българската страна се състоя среща на заместник-министъра Бойко Мирчев с посланика на Турция у нас Сюлейман Гьокче. Бил е поставен остро въпроса за нарушение по провеждане на българските парламентарни избори на територията на Турция, които нарушения противоречат, както на българското законодателство, така и на турските изисквания. Става дума за изказванията на министъра на труда и социалната сигурност на Турция Мехмет Мюеззиноглу, направени в Истанбул пред изселници от България на 3 и 6 март, придружени с обещания за материални стимули, ако гласуват за определена политическа партия. Това се приема навсякъде като директна намеса във вътрешните работи на другата страна, съответно на България. Според информацията на пресцентъра на министерството, обаче, не е бил поставен на срещата въпроса за появяването на посланик Гьокче в предизборния агитационен клип на същата партия, за която турският министър Мюеззиноглу е призовал да се гласува. И сега, нарушил ли е посланик Гьокче Виенската конвенция за статута на дипломатическите представители?

– Отговорът е да – категорично, и не за първи път. Спомнете си кой присъства на учредяването на същата тази партия, нека си кажем, става дума за ДОСТ. Там имаше и френски представители, това беше много странно тогава. Но както и да е, това отмина. Онзи посланик замина някъде за Западна Африка, може би там му е по-адекватното място. Но между България и Турция има много цивилизовани отношения, които не бива да се превръщат в арена на провокации, защото това, според мен, е една чиста, при това не много висока проба, провокация.
– Господин Смоленов, тук могат да ви контрират, че са използвани архивни кадри в клипа, нищо че появяването в него на посланика, вече дава насока на избирателите накъде се насочат и кой стои зад определената партия?

– Искам да кажа на тези избиратели, които се готвят да бъдат лашнати насам с 1000 автобуси, със салтанати или обещания, че те дълбоко в себе си знаят кой предотврати превръщането им в пушечно месо, когато някои мераклии в началото на промените, т.е. през края на 80-те години мечтаеха тук на Балканите и по-специално в България да възникне и хора имаха щастието да попаднат в една историческа ситуация, която им спести този ад. Размина се адът на гражданската война, някои обаче не могат да простят загубата на гигантската далавера, която беше замислена и вече финансирана – отнякъде ще идва оръжие, от другаде – от юг, примерно, пари, парите на някоя петролна монархия и тук ще се върви към кървава далавера. Ето това не се случи. И в този смисъл, фактът че с толкова компромиси от наша страна, с толкова съдействие от провидението, защото Господ е българин под прикритие, ние успяхме да отдалечим хоризонтите на един такъв сблъсък. Този, който се опитва да ни тласка отново към провокации, не е приятел нито на българския, нито на турския народ. И в този смисъл аз искам да се обърна, господин президент на Република България, българският народ очаква от вас и мъдрост, и твърдост, и решителност. Намесете се, защото министрите от служебното правителство очевидно имат нужда от подкрепа за повече решимост да действат съобразно международната дипломатическа практика и съобразно интересите на Република България. Става дума за нашия суверенитет, който вие олицетворявате. Има много неща, които изискват вашата намеса, но не на всяка цена. В този случай, този казус е такъв, че вие сте длъжен да вземете отношение и с авторитета, и с облика, и със своите войнски умения да респектирате, можете наистина да направите голяма услуга на българо-турските отношения.
– Какво, господин Смоленов, според вас, се крие зад подобни ходове? Едва ли посланик Гьокче е толкова наивен да не се досеща, че появяването му в клипа има определена посока? Едва ли един турски министър, пък макар и на труда и социалната сигурност, ще си позволи да призовава гласуване за определена партия, ако зад това не стои държавна политика?

– Държавна поръчка, както бихме казали в условията на обществените поръчки и пазарната икономика и всъщност истината е, че каквото и да ви говорят, става дума за пари. Проблемите в Турция са огромни и те опират включително и до това, че от Турция изтичат капитали, че някои от арабските страни, които бяха насочили своите финансови ресурси там, ги дръпват по едни или други причини. Искам да кажа, че посланик Гьокче очевидно е заложник на дълбоко противоречие между стария и новия модел на развитие на Турция. Между старото целеполагане от времето на онзи прочул се автор на теорията за, как беше, далечната перспектива или стратегическата дълбочина, който се удави политически именно в своята стратегическа дълбочина. Става дума за един човек, който идва, така да се каже с мисия да променя бъдещността на Турция да поеме отново в статута на империя. Той си отиде безславно. А що се отнася до противоречивото състояние на нещата, ще ви дам един конкретен пример. Прословутата флотилия, която трябваше да се създава в Черно море за противодействие срещу Русия.
– Какво общо има този пример?

– Тази идея се разсъхна, въпреки включването на румънските президент и премиер. Малко хора знаят, че истинската, по-дълбинната причина затова е, че българската страна не се съгласи с претенциите на Турция да доминира, и дори да командва евентуалното военно формирование, защото видите ли, те са регионалната суперсила. След това обаче се случи опита за преврат, а превратаджиите бяха търсени и арестувани и по военните кораби в Черно море. Какво щеше да стане, ако тези превратаджии бяха на военни кораби, които, макар и турски, са в състава на формирование на НАТО. Виждате ли как принципната, между другото не толкова често срещана българска проява на благоразумие и външнополитическа твърдост, спести голям конфуз на НАТО. Мисля, че НАТО ни е длъжник и в това отношение може би, г-н президент, в случай на допълнително изостряне на отношенията между България и Турция по повод на наплив на т.нар. „бежанци“, сиреч мигранти, нарочно насочен към нас или на някои други не особено приятелски действия, вие сте в правото си да се обърнете за подкрепа към НАТО, което да докаже най-после защо всъщност ние сме член на тази сериозна организация. И пак, българската държава е била много щедра в даването на аванси на различни хора, които после са си сменяли боята. Орхан Исмаил – бивш зам.-министър на отбраната на българската държава, сега е ръка за ръка с Лютви Местан в новата формация ДОСТ-НПСД. Г-н Исмаил е завършил българско висше военно училище и ще разбере надявам се смисълът на едно мое предложение. А то е по повод на 13 март – падането на Одринската крепост, което е славна дата за тази армия, на която той е бил и зам.-министър. Та по повод на 13 март да прочете на своите коалиционни колеги Заповед №88 на ген. Георги Вазов, който превзема Одринската крепост. За нашите слушатели ще си позволя да прочета тази кратка, но велика заповед: „Одрин падна. Заповед №88. Офицери, подофицери и войници, в атаките си против предните неприятелски позиции вчера и фронтовия пояс, вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестни синове на България, че можахте за 30 часа да превземате една от силните крепости. Само вашата лъвска храброст би могла да устои на бясното съпротивление на врага, само вашата любов към Отечеството можеше да ви укрепи да преодолеете безбройните опасности в тези два последователни щурма на този непрекъснат кървав бой. Вие вписахте вчера и днес нова страница в нашата история. Благодаря ви. Гордея се, че съм ваш началник, гордея се, че съм българин. Гордея се за старшите началници от пехотата и артилерийските части, които не само точно изпълниха, но и разбираха моите желания и разпореждания. Настоящата ми заповед да се прочете във всички роти, батареи и команди. Началник на сектора генерал-майор Георги Вазов.“ Един от тримата велики Вазовци. Другият е ония Владимир Вазов, който се би геройски и остана в историята на Дойран. И третият – великият Иван Вазов. Виждате ли какви хора е раждала тази България. Това е същата България, г-н Гьокче, това е същият народ, г-н Гьокче. Ако той проявява толерантност, ако той проявява даже една известна геополитическа отнесеност, не забравяйте, че това е народът, заради който вашият собствен народ е казал: „Ако българинът реши, ще надбяга и заек с волска кола“.
– Да ви попитам в края на нашия разговор, г-н Смоленов, с какво си обяснявате, че за първи път Турция си позволява да се намесва в българска предизборна кампания? Досега през годините не са го правили толкова явно и толкова откровено.

– Задавате много интересен въпрос и бих ви посъветвал да го зададете не на един специалист по антитероризъм и сигурност, а на всички политически мъже или както е казал великият Ботев: „За някой от тях мъж ли си, жена ли си или хермафродит, звяр или риба“, да го зададете как стигнахме дотам, че да е възможно Турция в противоречивото състояние на нещата вътре в нея, с цялата драма, граничеща с трагедия, която се разиграва на нейна територия, да си позволява подобно поведение. Аз лично смятам, че това е провокация от сили, останали от стария формат на въпросния автор на стратегическата дълбочина. Там подобни провокации са възможни. Аз съм дълбоко убеден, че в Турция нещата с властта предстои да се доизбистрят и предстои да бъдат гонени като империалисти, както казва нашият народ, някои гюленисти. Тогава питам – нима не знаят, че в партията на г-н Местан има възпитаници на същия този Гюлен, който бива гонен в Турция, и чието всъщност репатриране в Турция иска турското правосъдие. Много странна игра на двойни стандарти. Очевидно Турция смята, че нещата в България са в насипно състояние и преценява, че сега е време за печелене на някои предимства. Те не могат да бъдат стратегически, защото светът вече е различен. Светът вече не е старото глупаво противопоставяне на идеологическа основа, старото обвързано с наркостатуквото – поощряване на едни страни, за да пропускат през територията си пратки, потоци от наркотици. Между другото, това беше едно допълнително предимство на Турция, заради което тя беше ухажвана от всички тайни служби по света. Обикновена, работна, интелигентна България не е имала тези стратегически предимства, и слава Богу, оцелява. Въпросът е и това зависи от нас, да оцеляваме с достойнство. Така че, г-н президент, още веднъж се обръщам към вас, защитете достойнството на България.

Цоня СЪБЧЕВА

 

 

 

Изтоюник:епицентър.бг

 

Валерия Велева: Държавата най-после прояви чувство за достойнство, но Гьокче доведе вече злото

Днес българското Външно министерство привика посланика на Турция Сюлейман Гьокче и изрази остър протест срещу намесата на южната ни съседка във вътрешните дела на България.

 На дипломата ясно и категорично е било обяснено че:

агитацията на представители на турската официална власт в полза на ДОСТ е директна намеса във вътрешните ни работи,

 – обещанията за материални стимули на определена политическа партия също са директна намеса във вътрешните работи на България,

 – участието на Сюлейман Гьокче в скандалния клип на ДОСТ е прецедент и грубо  нарушение на Виенската конвенция за дипломатическата служба.

 Всички тези действия на Турция са напълно неприемливи за България.

 Срещата е била по покана на българската страна. И за да покаже какво е отношението на българската държава към всичко това, което взривява българското общество, посланик Гьокче не е бил приет от външния министър Ради Найденов, а от заместника му Бойко Мирчев.

 Това се случва за първи път, откакто посланик Гьокче шета из България като бащиния, абсолютно провокативно участва в създаването на партия ДОСТ, избабува раждането на коалицията Местан-Дал и дава всичко от себе си, за да вкара тази коалиция в парламента. 

 Дипломатите нямат място в предизборната кампания на която и да е държава по света. И никоя уважаваща себе си страна не би ги допуснала.

Всички тези дълготрайни проявления на пряка намеса на посланик Гьокче във вътрешните дела на България най-после намериха своя отпор.

Най-после държавата прояви чувство за достойнство. 

 Лошото е, че това става твърде късно.

Гьокче си свърши работата.

И да го изгоним, стореното от него е непоправимо.

ДОСТ е факт и под носа на държавата прокарва неосманизма в България.

С помощта на Турция в България бе създадена дублетна партия на българските турци, проводник на доктрината на Ердоган.

 Българската държава проспа този процес, или по-скоро не намери сили да реагира навреме национално отговорно. В днешното изказване на турския министър на труда и социалните грижи на Турция Мехмет Мюеззиноглу се говори за синхронизиране на динамиката на развитие в Турция и в България. Това е демонстративно посегателство към бъдещето на България. Защото няма как развитието на европейска България да бъде в синхрон с налагането на един авторитарен режим, на една пълзяща ислямизация, която идва от Турция и продължава към Централна Европа. И това е най-страшното предизвикателство, което отправя днес Анкара към София.

 Българските турци, които винаги са били лоялни граждани на българската държава, вече станаха обект на нечуван натиск от чужда държава за политическото им самоопределяне. Върху тях се действа с всички средства: етнически, религиозно, икономически, като се засягат семейни, роднински и лични връзки.

И България не реагира досега. Затваряше си очите, за да не разсърди „приятеля“ Ердоган.

Докато злото почна да пари под краката ни.

Сега от нас зависи дали ще го допуснем да подпали и чергата ни. 

Източник:епицентър.бг

Кеворкян: За какво ви е дебат в гьола

 

 

Бойко и Нинова изглежда бяха наясно, че разправиите около фамозния им дебат ще са по-интересни от самия дебат. Нищо чудно да е така – и затова те се пазаряха, сякаш се намират на Димитровградския пазар, където циганите купуват булките си.

***

Корнелия е по-стръвна, тя приканваше Бойко още през април 2011 година „да излязат отвън /от парламентарната зала/ и да се разберат като мъже“ – тъй се плашат подпийнали бабаити в някоя селска кръчма. Тогава феминистките пропуснаха да спретнат един митинг срещу нея. … Преди президентските избори тя пак захапа Бойко: „Г-н Борисов, давам Ви 48 часа да обявите личната си кандидатура за президент на България. Ако го направите, веднага свиквам Национален съвет на БСП, искам номинацията на партията за моето име, ще Ви дам тази битка и ще разговаряме в НДК в нощта на изборите кой кой е.

Ако не го направите, ще считам, че просто дуете перки и Ви е страх по тази тема”.

Сетне обаче се появи победоносната „резерва“ Радев, та не се наложи самата Корнелия да дуе перките си.

 

***

Накъде може да тръгне въпросният дебат, ако се състои? Бойко ще й предостави думата – колкото и да е мъж, Корнелия все пак е и жена.

Тази позиция ще му даде възможност да я кълве с къси крошета отблизо. Как ще започне Нинова?

Примерно, може да тръгне от тунела-убиец „Елешница“: „Една лампа не успяхте да ремонтирате“, ще каже тя.

Бойко обаче ще е готов: „Този тунел вие, комунистите, го направихте калпав“ – така ще каже и Корнелия просто ще зяпне.

Ако се окопити и отговори, че тъкмо Бойко е хвалил Живков и е казвал, че и за 100 години няма да може да се надмине построеното от него, Бойко ще направи нов пирует: „Да де, ама вие го зарязахте, още не сте му дали оценка, букетчетата, с които ходите в Правец, не вършат работа!“

Ей така – с такива лафчета, от арбитър Историята ще бъде превърната в спаринг-партньор и ще поеме доста непозволени удари.

 

***

А какво ще се случи, ако заговорят за енергетиката?

Бойко веднага ще измъкне от гардероба скелета на Румен Овчаров и ще подхване любимата си тема за „гьола Белене“.

А нагазят ли в него, на Корнелия ще й трябва направо водолазен костюм. Пак много неудобна тема, понеже не е ясно, от кой отбор са по-големите далавераджии.

 

***

И тъй ще е до края – за каквото и да се захванат, все ще нагазят в гьола – в Големия Български Гьол.

И дебатът ще се превърне в провинциална свада с ведри просташки нюанси, до никъде няма да стигне.

И двамата ще бъдат освиркани от публиката.

А на нея всички актьори от политическото театро вече са й омръзнали. И Бойко наивно изяде харизмата си – с тъпани като Ненчев, Танев и Лукарски, с дайрета като Митов и Кунева, с истерици като Москов и пр. няма как да не се случи това.

Не ги разкара навреме – и кръц-кръц от харизмата.

 

***

Корнелия пък, нали се има за мъж и половина, избърза да разкара старите кучета от БСП.

Всъщност, не е ясно, тя ли ги разкара или Гергов, пловдивският нотабил-болшевик.

Докато се прави на мъж, не е лошо Корнелия да събуди женския си инстинкт и да се попита, дали вече не е кукла на Гергов.

А младите й протежета доста време трябва да се въргалят из Гьола, за да станат сериозни играчи.

Отгоре на всичко, Гергов и Бойко винаги могат да се разберат „като мъже“ /както и досега/ – това пък ми го подсказва моят инстинкт, без да съм мъж колкото Корнелия.

 

***

Целият дебат може да се изчерпи с един-единствен въпрос: защо българите живеят зле. Толкова.

Могат да се замерят и с по още сто въпроса, обаче е важно да стигнат до истинския отговор.

А той гласи: „Българите живеят зле, защото ние от Политическата Секта се ръфаме като чакали – пък накрая все тая“.

И така ще бъде, докато разръфат и самата България.

 

***

Но „кабинет на спасението“, примерно, никога няма да направят.

 

***

Да ви разведря за малко – със сладости, РЕКОЛТА 2009 година, обещани ви от основните продавачи. ГЕРБ: „България може да се храни от земята си…

България може да е енергийно независима…

България може да се грижи за децата си…

България може да спре корупцията…

В България може да има успели хора…

България може да даде справедливост…

Да докажем, че България може…“

БСП: „Ние постигнахме растежа през добрите икономически времена и ще изведем страната от трудните…

БСП няма да позволи обикновените хора да платят цената на кризата… Ние ще увеличим доходите – средната пенсия ще достигне 450 лева, а средната заплата – 950…

Ще създадем 100 хиляди нови работни места…

Ще осигурим 900 милиона лева кредити за малкия и среден бизнес…

И ще продължим да работим за енергийната независимост на страната… Ние сме на ваша страна…“

СИНЯТА КОАЛИЦИЯ: „Време е за сигурни и безопасни магистрали в България…

Време е за земеделие, от което се печели…

Време е за евтини лекарства и достъпно здравеопазване за всички… Време е при покупка на първо жилище да не се начислява ДДС…

Време е за по-ниски данъци за едноличните търговци…

Време е за защитена от мафията българска природа…

Време е всичко това да се случи…

Това е нашият ангажимент към вас/това го казва Костов/…

Ние знаем как да го изпълним…

Подкрепете ни…

Време е за добрите решения…“

 

***

Интересно: „Десните“ обещават магистрали – но ги строеше основно ГЕРБ, и дори успя след това да ги ремонтира.

Същите „десни“, след като глупашки ликвидираха българското земеделие, обещават да се печели от него – колкото може да се печели от мъртвец.

ГЕРБ също обещават, че въпросният мъртвец ще ни храни.

БСП се заканват, че обикновените хора няма да платят цената – а когато това се случи, тогава какво – навличат винтягите и хукват в гората?

И ГЕРБ, и БСП обещават „енергийна независимост“.

Гьолът ги влече неудържимо. И пр., и пр.

***

Прочетени осем години по-късно, тия обещания ще ни кажат много: коефициент на безотговорното говорене – близо 100 процента, коефициент на полезното действие – близо до нулата.

***

ПОСЛЕСЛОВ: ПАК ЗА ТУРСКОТО РОБСТВО

Трябвало да сме „научно коректни“ – ами коректността към Паметта на Сърцето?

Ако турското робство е „османско“ – тогава, как ще префасонирате руско-турската война? …

Как ще пренапишете Вазовото „Турция ке падне“? …

Или пък стиховете, с които се изпъчвате по празници: „Пушкалата екнат. Турците ревът, насипи налитат и падат, и мрът…“ …

Или онова заклинание от Батак: „По-добре умирвах, но не ставах турка!“ …

Ами стиховете: „Трепна всяко сърце и всякой живот, огънят обхвана тия души горди. – Да се не вдадеме на турските орди!“ …

А как ще редактирате Ботев и огнените му слова за „турския деспотизъм“? …

И с каква гума ще изтриете Левски: „Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци“. …

Тъй че, говорете си за османско робство, но не забравяйте, че Апостола е казал: „Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род“.

***

Ние все не се уморяваме в нашето лекомислие – за радост на безродниците.

 

***

Статията е публикувана във фейсбук профила на Кеворк Кеворкян.

Проф. Иво Христов: Ние си изпуснахме държавата!България е в огромна опасност, такава, каквато не е имало в българската история досега!

 

 

Конституционният съд отмени текстовете, отнасящи се до задължителността на гласуването и по-точно – санкцията, която се налага за задължителното гласуване. Или казано простичко – на 26-ти март никой не е задължен да гласува.

Защо беше въведена тази разпоредба? Защото не могат да се накарат хората да гласуват по други причини. Така едно съвършено право се превърна в задължение. Когато не можеш да накараш големи групи от хора да участват в този процес, тогава се опитваш да го подмениш по друг начин.

Това означава, че демокрацията е приключила. Приключила е по простата причина, че политическите партии са престанали да са това, което са поне по определение – организации за представителство на интереси. Те трябва да представляват определени групи хора и да отстояват интересите им в парламентарната борба. Индикация за каква болест е това?

За сериозно заболяване, за което трябва да съберем лекарски консилиум върху трупа на българската политическа система на 21 век и да поспорим върху това – пациентът по-скоро жив ли е, или е умрял? Ако четете моите книги, ще видите, че пациентът е умрял, но 40 дена след смъртта може да се съживи. Това обаче е индикация за по-сериозен проблем.

Проблемът е, че българската политическа система, българските партии и самонареклият се политически елит, всички вкупом ги няма. Поради тази причина народът се отврати. Преди време ми беше зададен въпрос защо младежта е аполитична, не участва и не се интересува от политика.

Отговорът е ясен – когато едно нещо не ви върши работа, вие преставате да се интересувате от него! Как се получи така, че за 25 години острието, енергията на нацията – младите хора, категорично отказва да участва в политиката? Младежите осъзнаха, че политиката не е място, където техните интереси могат да бъдат защитени.

Огромна част от българите също осъзна, че политиката (тук са използвани много епитети) е „мръсна работа”, и не е далеч от истината. Всичко това означава, че 25 години след т.нар. преход ние сме в по-лошо положение, отколкото в началото.

Положението на държавата преди 30 години и сега показва две съвършено различни Българии. По данни на ООН България преди 30 години е била сред трийсетте най-развити страни в света. В момента се намира след 60-то място. По редица показатели като конкурентоспособност, като спазване на закона, по свобода на пресата и словото, по зачитане на човешки права и други държавата ни е на 100 – тно място. България стана Африка в Европа. Нещо повече – г-н Юнкер съобщи, че Европа на две скорости вече е факт. Проблемът е, че България ще бъде задната.

Преди години заявих, че България е периферна територия със затихващи функции. По всички основни показатели – икономически, социални, здравеопазване, продължителност на живота и др. България е на последно място в Европейския съюз и вече изпада на последните места на Балканите. Ние си изпуснахме държавата! Всяка година от България изтичат 1 милиард долара под формата на неплатени данъци и такси, мита и контрабанда.

България всяка година субсидира богатите държави в Европейски съюз с най-важното, с най-милото си – своите деца. Сивото вещество на България! От 9 млн души, колкото сме били на 10 ноември 1989 г., в момента България наброява около 5 млн. българи. Такъв погром никога не е бил в българската история!

България не само че обезлюдява, тя се лишава от най-важното – своя национален труд. Подменя се българският психоментален код. Ние сме в огромна опасност. Такава, каквато никога не е имало в българската история. Но това не се разбира, защото ако отворите, както ги нарича моят преподавател проф. Андрей Фурсов, „Средства за масова дезинформация”, те ще ви съобщят, че ние сме много добре, че имаме 3% ръст по системата пари-въздух-пари’.

Защо е важно сега на 26-ти март, да се опитаме да спрем този процес?
Нямам илюзии, че ще бъде лесно. Срещу нас са изправени мощни сили. Вкараха ни в една игра преди 25-30 години, от която трудно се излиза. Най-лесно е да скръстиш ръце и да кажеш: „Нищо не зависи от мен”. Когато си жертва или се държиш като жертва, теб ще те изядат. Какво може да се направи в тази ситуация?

Страната се управлява за първи път в рамките на т. нар. преход, който е пълен с мерзавци от организираната престъпност,превърнала се в политическа сила. Може да не сме богати, но нека бъдем поне почтени. На нас ни съобщават, че не сме горди българи, че нашите освободители са били наши окупатори. Очаквам скоро в учебниците на нашите деца да пише, че нашите Англо-саксонски приятели са тези, които са ни освободили от турското присъствие. Една лъжа, казана хиляда пъти, става истина.

В рамките на три генерации може да се промени общонационалната памет. Аз вече виждам какво се случва, особено при най-младите генерации. Първото условие за националния провал и загуба е безразличието.

Нашите деца са безразлични към страната си. Те гледат на нея като на „тази страна”, в която ще бъдат образовани, а след това ще си хванат шапките и ще заминат в обетования рай. Впоследствие ще разберат, че не е никак обетован, но това – по-късно.

Какво се случва тогава, какво можем да направим?
Единият вариант е да скръстим ръце и да кажем, че нищо не зависи от нас. Това, между другото, е и мотивация. Защо аз въпреки моите огромни резерви към българската политика и към българската социална ситуация най-сетне приех да участвам в тези избори.

Струва ми се, че най-сетне в българската политика трябва всички да започнем да мислим – не само аз, моят приятел Тома Томов, Елена Йончева или някой друг, а всички ние – това е наша работа, не тяхна!

Проф. Иво Христов пред симпатизанти в Пловдив
/Защо има смисъл да участваме в тези избори?/

 

 

Източник:Eпицентър.бг

Берлин стана Българската голгота: Верни на максимата “Разделяй и владей“ великите сили цепят на три земите ни

Участници в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон Хайнрих фон Каличе, лорд Солзбъри, граф Жан-Батист дьо Шрьоди. Седнали: граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Верте

 

 

Христо Буковски

А в това няма нищо невероятно – очаквана като чудо на държавното ни възкресение, Освободителната война трябваше да бъде наречена за свещенодействие, а дейците й – за свещеноапостоли. По величието и саможертвата в тези невъзможни за прехвалване дни хората искат да съизмерват делата на свободния си живот и съзнателно са вдигали мярата както по времето на войната, така и в образа й пред потомците. Вековният опит на нашия многострадален народ го е научил, че нерядко великите исторически актове са последвани от низки човешки постъпки и дребнави котерийни борби, в които цинично се подменят нравствените идеали за материални облаги. Знаел е, че ако в условията на борбата народните будители и предводители са смятали облагата значима само когато е на ползу роду болгарскому, то сетне идват люде, за които тя има смисъл само като лична придобивка, пък макар и непомерна за границите на човешкия живот и потребности. Нравственият инстинкт на неопорочимата му душа му е подсказвал: идват времена, в които ще е толкова невъзможно да обяви преценката на предводителите си, че само с мащаба на героите ще може да изкаже моралната си присъда над тъмни съвременни му типове, битуващи с държавна благословия.

Затова на тези бойни и празнични паради от Освободителната война е съдено не да векуват, а да хилядят. Те винаги ще ни бъдат нужни много повече, отколкото стига за подхранването на потомствена признателност. Те възпитават не просто чувството ни за величие, а мярата ни за достойнство, идеала ни за доблест. Ние непрекъснато се връщаме към тях не само от радост, не само от благодарност. Това е тръгнало като традиция на оцелелите от смерча на войната – за едни като курбан за избавлението, а за други – да искат прошка. Всеки оживял е знаел колко трудно се умира, пък дори и когато знаеш, че цената е вечен помен; всеки прекрачил огнената граница е помнил едва ли не лицата на телата, които са го заслонили от пожара.

Годините трудно надставяли утеха в сърцата на честните хора, а свободата не била по-малко изпитание от робството. Тя бързо преобразувала в сила безочието, наглостта, нахалството, цинизма, затова когато сетне за подвига говорели и безскрупулно овластилите се, и честно споилите се с народа, прозорливите разбирали: тази поема не е започнала от стократно възкръсвалото Шишманово воинство. Тя тръгвала от уж свободните му поданици и кървавото изкупление на робството не било финал, а кулминация, която предвещавала развръзката. Великите сили направиха Балканите барутен погреб за свое удобство – да ни обрекат завинаги да бъдем буфер между техния подреден свят и агресивния ислямски. „Великите сили“ на Европа се обединиха срещу България още на 1 юли 1878 година. Изтраяха само три месеца да я гледат свободна в етническите граници, които техните по-начетени представители бяха признали на народа ни още в края на 1876-а.

Изплашени, че макар и мачкани пет века като буфер между ислямския и християнския свят, можем пак да се съвземем за достоен и приличен живот, те побързаха да ни обрекат на бедност и войни и през следващите векове. Санстефанска България не беше руска приумица. След Априлското въстание, под натиска на свестните хора по света – интелигенцията – в столицата на Османската империя се събират специалисти от Великите сили с представители на руското правителство и на домакините. Предварителните заседания на Цариградската конференция започват на 29 ноември и край кръглата маса са само корифеи като маркиз Р. Солзбъри и Х. Елиът от Великобритания, Ж. Б. дьо Шрьоди и граф Ж. Д. дьо Бургоан от Франция, барон К. фон Вертер и д-р Буш от Германия, граф Л. Корни от Италия, граф Зичи и барон Х. Каличе от Австро-Унгария. Представител на инициаторите от Санкт Петербург е граф Н. Игнатиев, а Османската империя залага на Севфет Мехмед паша и Едхем паша. След сложни дебати до 9 декември те се обединяват около предложението на Австро-Унгария да се образуват две успоредни български държави – Източна с главен град Търново, и Западна – с главен град София.

Те знаели, че това е компромис, но иначе не виждали как светът щял да приеме толкова голяма България, а като специалисти отсъдили кои райони са населени предимно с българи. Така – макар и в две отделни области – успоредните Българии включвали и Лозенградско, и Скопско, и Битолско, и Струмишко, и Тиквешко, и Костурско.

Всъщност – нищо различно от Санстефанска България, но… сцепена от изкуствена линия перпен-дикулярно на Балкана от Дунав до Бяло море. На Великобритания обаче и това не харесало, та подтикнала турските представители да обявят, че ще дадат конституция на поданиците в Империята. Всички знаели, че това било само трик. Но правителствата на западноевропейските „велики“, в които, както знаем, рядко има свестни хора, а винаги политици, използвали случая да отзоват своите представители. Но когато през януари 1877 г. Германия взела да готви поход към Франция за Елзас и Лотарингия, Великобритания изразила готовност да подкрепи руските предложения за колективен натиск срещу Високата порта. Скоро към тях се при-съединили Австро-Унгария и Франция – първата от страх, втората – от притеснение.

Така те подписват Лондонския протокол. Но щом през март германското правителство заявява, че няма да предприема действия против Франция, англичаните забравят за историческия протокол, носещ дори името на тяхната столица. Поощрена от това (и от тях), на 28 март 1877-а Великата порта уведомява Великите сили, че отхвърля исканията им. Те не проявяват честолюбие, преглъщат обидата от страна на турците. Знаели са, че това ще принуди Русия да започне война. И не са имали нищо против. С нищо не са го показали, най-малкото. Това, което сетне „великите“ правят с нашата страна и с нашия народ на конгреса си в Берлин през лятото на 1878-а, може да се нарече и ампутация.

Но те вероятно са имали предвид разфасоване.

Верни на максимата „Разделяй и владей“, те не само цепят на три земите ни, но Македония връщат на турците, а от останалите наши територии дават на Сърбия Пирот и Враня, а на Румъния – Северна Добруджа. Северните ни съседи, които доблестно са се сражавали за свободата ни редом с русите, са отвратени от тази анексия на „една местност, населена с племена от чужд произход“. Техните интелектуалци заявяват, че румънците не щат „завоевания оттатък Дунав“ (в. „Телеграфул“), че страната им „няма що да прави в чужди на своята раса земи“ (в. „Стяуа Ромънией“). В-к „Ромънул“ нарича това „петно върху блясъка на тяхната победа“, защото те „не са освободили един народ, роб на вековете, за да му откраднат след това част от достоянието на неговите бащи“.

В навечерието на Берлинския конгрес в. „Стяуа Ромънией“ пише: „Добруджа географски и етнографски не е част от нашата земя“ и настоява, че Румъния „няма никакво историческо или поне право на завоевание“. Но това не плаши „великите“. Англичаните и французите знаят, че апетитът идва с яденето. Само след седем години братска Сърбия напада току-що съединена България, за да си открадне още. Щом страната ни се оказва притисната от бившите си съюзници срещу Турция през 1913-а, Румъния нахлува да „прибере“ и останалото от Добруджа. Проблем, който не е съществувал, когато експертите са прокарвали етническите граници на Балканите през 1876-а, след век вече изглежда неразрешим.

Карта на населените с българи земи на Балканите и идеята за разделянето им в две държави

Финалът на Цариградската конференция – януари 1877 г. Гравюра от тогавашния британски печат

 

 

вестник „За буквите“ УНИбит

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

Боян Чуков: Плевнелиев е прав – “България се пържи в собствен сос“, който той обилно наля

 

 

Плевнелиев е абсолютно прав – „България се пържи в собствен сос“. Този сос, в който се пържи България, го „наля“ обилно и той в качеството му на президент! След напускането на президентството от Росен Плевнелив ако не друго, поне засега все още има вероятност за позитивни промени. Не само на думи, но и на дела!

Това написа в профила си във Фейсбук експертът по международна сигурност и анализатор Боян Чуков по повод интервюто на Плевнелиев пред Нова тв.

Слава Богу, че с напускането на Росен Плевнелиев приключи един от най-срамните и унизителни периоди в най-новата история на нашата страна! Всяко негово появяване в медиите не само ни кара да се чувстваме посрамени от собствения си избор, но ще ни кара всеки път да мислим повече, когато гласуваме на поредните избори, заключава Боян Чуков.

 

Господин президент, защо изродът, който се изгаври със светинята Васил Левски още не е в ареста?

Емил Джасим

 

В четвъртък, часове преди националният празник на България Трети март, БЛИЦ излезе с шокиращото разкритие за антибългарската пропаганда на Емил Джасим.

Последователят на сектата „ДАЙ, България“ си позволи да нарече лайно светинята Васил Левски.

Пошлостта на въпросния индивид стигна дотам да просъска, че паметникът на Апостола в родния му град Карлово заблуждавал децата, че Васил Левски бил “супер герой, който имал за домашен любимец лъв. А след това изплещи, че Левски измествал комиксовите герои.

След разкритието на БЛИЦ, Джасим се опита да скрие видеото с гаврата си, но медията ни го откри и повторно го публикува (виж в Още по темата).

Нито един от държавните мъже не реагира на безобразието.

През последните 5 години държавата ни нямаше президент. Плевнелиев ползваше сградата на „Дондуков“ 2 за хотел, в който прокарваше лобистките си интереси.

Слава Богу, сега българщината започна да се пробужда. И това ясно се видя с гордо разветите трибагреници на Шипка и позабравените поздрави.

Националните символи са празно понятие, ако не бъдат защитени.

Ясно е, че преоблеченият като служебен премиер синдик ще подмине с мълчание гаврата с майка България. Но поне президентът Радев е наясно, че да защитаваш родината си е въпрос на чест.

Време е властта най-накрая да се размърда, да издири Джасим и да го вкара в затвора. За да даде урок на подобни изроди, че няма как безнаказано да се гаврят със светините ни.

Дошло е време за действие. На клишетата вече сме се наслушали.

 

Ивайло КРАЧУНОВ

Христо Иванов щипе по бузата Джасим под одобрителния поглед на индивид, който се е закичил с прякора с Комитата

Източник:Блиц

 

Отдавна българите искаха да чуят такава реч от своя президент

 

Речта на президента РуменРадев на Тържествената заря-проверка по случай Трети март предизвика взрив на одобрение в социалните мрежи.

Тази реч винаги е била знакова за българските държавници.

Тя е първият им урок по национално достойнство, памет и признателност, който те изнасят не само пред цяла България.

Тази реч дава знаци навън, тя чертае ориентири, по които се движи обществото, показва ръст и величие на народа.

Затова българите са много придирчиви към словата, произнасяни на връх „Шипка“ или пред паметника на Цар Освободител в София

 

Румен Радев издържа този изпит блестящо.

Показателите са няколко.

 

Първо, съдържанието.

Речта не беше изброяване на имена на дейци от нашето Възраждане и национално-освободителните борби с цел прелитане над историята. Радев вложи закодирано послание в нея – Корени и Памет като здрава нишка, по които едно общество трябва да върви към своето Бъдеще.

Общество без памет е по-страшно от общество без бъдеще, подчерта президентът. Историята не дава прошка на забравата…

В днешно време, когато се пренаписват цели страници от историята ни, когато се заличават събития и факти в услуга на либералните теории, паметта за миналото е условие, без което не може да има История за народ, държава и човечество.

Народната  памет свързва безброй поколения  по стъпалата на Историята, които водят нагоре или надолу, но винаги напред към Бъдещето. „Затова е нужно да помним. Да не забравяме онези луди глави, които със саможертвата си върнаха българския въпрос в дневния ред на Европа”, посочи държавният глава.

И вмени като дълг пред поколенията Паметта да бъде нашата Библия.

Второ, съобразяване с историческите факти.

Президентът Радев не се притесни да стъпи здраво на фактите от Историята – спомена „синилата от бича и следите от теглото”, подчерта че „дори пет века османско иго не изтриват спомена за това кои сме”, и най-важното – не си затвори очите пред руския фактор за нашето Освобождение. Това е тънкият момент, в който слабите политици и държавници се провалят на урока по История у нас. Този изпит не издържа преди пет години президентът Плевнелиев, когато в първата си реч за Трети март услужливо „забрави” Русия и нейната решаваща роля за българското Освобождение. Това му костваше не само гневните нападки, но и презрението на по-голямата част от народа, което го съпровождаше до края на мандата му. За разлика от него, Радев демонстрира, че е държавникът, който не служи на чужди влияния и на привнесени политически внушения.

Трето, емоционалното внушение.

За всяка реч е много важно как е произнесена, какво чувство е вложил ораторът в посланието си.

Радев прознесе своето тържествено слово от душата си. И затова то стигна до сърцата на българите.

Радев не чете от смачкано листче, извадено от джоба му, както правеше винаги Плевнелиев. Той не се запъваше, не търсеше думите.

Говореше бявно, ясно, отчетливо, всяка дума падаше като камък. Правеше емоционални паузи, за да подчертае това, което казва.

Речта му беше стройно подредена, всяко изречение имаше своята логика, дълбок смисъл и послание. „И нека не гледаме на миналото като на бреме. Миналото е капитал”, заръча Радев.

И не само това – президентът се опита да вдъхне самочувствие от миговете на поражения, с които е обагрена нашата история, и да ги превърне в стимул за младите поколения: „Защото всяко поражение е урок, а всеки триумф – вдъхновение, когато страниците на историята се четат със смирение и признателност към жертвите – своите и чуждите!”

И му се получи.

Четвърто, реакцията на публиката.

Отдавна българите искаха да чуят такава реч от своя президент. И затова я посрещнаха с толкова възторзи.

Те искаха  да видят в държавния глава въплъщението на своето отношение към миналото ни. И Радев им го даде.

Искаха да бъдат емоционално разтърсени от миналото ни величие. И Радев го направи.

Искаха някой от големците там, горе, най-после да извика „Да живее България”. И го чуха от Радев.

 

Валерия Велева

 

Източник:епицентър.бг

 

АНДРЕЙ ПАНТЕВ: НЕ МОЖЕШ ДА ОБЯВИШ ЗА ВРАГ НАРОД, КОЙТО КАЗВА “МАМА“, “ХЛЯБ“ И “ЛЮБОВ“ ТАКА, КАКТО НИЕ

 

 

В телевизионно предаване  чух, че само публицисти и журналисти се занимавали с делото на Стефан Стамболов, а академични изследвания нямало. Да напомня, че са издадени досега 15 тома от епистоларното наследство на Стамболов. Той Стамболов беше мъчен за употреба политик, пренебрегван и преди 9 септември. А сега се опитват да внушават, че е бил велик, но комунистите са го забранявали. А цялата работа е, че някои го използват като опорна точка в днешната русофобия. Стамболов обаче е ситуационен русофоб, той не е русофоб по идейни съображения.

Интересно е, че неговото съзидателно отношение към българската държавност, което никой не е отричал, не се лансира. Нашироко се обяснява, че той е бил против Русия, а не например че е създал Висшето училище, което след това става университет. Друг е въпросът, че на гроба на Стамболов играят вихрено хоро студенти. Според мен тази стамболомания и русофобия е генерирана от гузна съвест. Къде бяхте, милички мои, да напишете един добър ред за Стамболов преди 1989 г.?

Основното в Стамболов не е това, че е мразел Русия, а това, че създава институционните темели на българската държава, които вече са положени при временното руско управление.

Нека не забравяме, че първата библиотека в София се създава по време на това руско управление, което днес русофобите наричат окупация.

Много от съветските възпитаници, които са били на „учоба“ във великата съветска страна, от гузна съвест днес плюят за щяло и не щяло Русия.

Има дори умопомрачителни истории – че Левски е бил обесен заради руснаците. Очаквам всеки момент да се появи теза, че баташкото клане е извършено от руските казаци.

Тази реакция обаче е планирана.

Тя е заради това, че в България се завръща русофилството.

Преди то ни бе натрапвано – имаше дори такъв израз:

„Този филм хубав ли е или е съветски“, поради което ние не гледахме и прекрасните съветски филми.

Сега става точно обратното – натрапват ни, че всичко руско е лошо. Това е част от нашата обща хамелеонска мания – от крайно обичащи Съветския съюз сега ни превръщат в крайно мразещи Русия. Това говори много за нашия характер в световната политика. И даже тези, които в момента ни използват срещу Русия, дискретно ни мразят.

Разбрахме какво е приказвал и президентът ни Плевнелиев в Украйна.

Помагала ни била Украйна в ХV век.

В ХV век има толкова Украйна, колкото има и Месопотамия.

Това пак е част от нашето безсмъртно хамелеонско поведение. Около 80 на сто от българите симпатизират на Русия и той точно затова го прави – като контрамярка, макар да знае, че това няма да хване корени.

Когато позиционира България на световната политическа карта там, където тя не е всъщност, той е добре да препрочете разказа „Негостолюбиво село“ на Вазов, за да помни как хората у нас приемат руснаците. Така се прави не за първи път в българската история.

Нима по времето на Първата световна война сме били позиционирани по-близо до Австро-Унгария и Германия, отколкото до страни като Русия, Румъния и Сърбия, които в различна степен са допринесли за Освобождението ни?

Днешните русофоби повтарят, че Русия е агресор, понеже си върнала Крим.

Без да си дават сметка, че добре се вижда къде са базите на САЩ по световната карта и липсата на бази на Русия.

По същата логика и Априлското въстание е агресия, и Съединението на България е агресия, Балканската война, започнала по наша инициатива, също е агресия.

Но когато Александър ІІ получава жалостивото писмо на екзарх Антим, той не слага резолюция „Покорить Болгарию“, а слага резолюция „Освободить Болгарию“.

Тези приказки, че са ни освободили, за да ни заробват, са смешни, не виждам как са ни заробили, като след това няма сериозен конфликт, в който България да не е била на антируски позиции.

Днешната брутална и примитивна русофобия непрекъснато поражда русофили.

Аз познавам много хора, които преди това бяха критични към Русия, но днес като реакция на крайности имат точно обратното мнение и поведение.

Един културолог в някакво предаване изрече, че през 1885 г. Русия станала най-голям враг на България. Репликирах го, че след това паметниците на Шипка, Шейново, Плевен – паметниците, с които е осеяна цяла България, вероятно ги е платил Коминтернът. Надявам се да е разбрал иронията ми.

Ние не можем да се държим така с руснаците, дори само заради това, че като погледнем картата, виждаме колко далеч е Америка и колко е близо Русия.

А ако се отнасяме към Русия по този парвенюшки начин, ние отричаме собственото си Възраждане.

Ние казваме, че сме дали на руснаците писменост така, сякаш ако не бяха българите, Чехов, Достоевски и Чайковски нямаше да могат да се подписват.

Не можеш да обявиш за враг народ, който идва тук да пролива кръв и да те освободи и след него се появява държава България.

Не можеш да наречеш чужд народ този, който казва „мамо“, „хляб“ и „любов“ по същия начин, по който го казваме и ние.

 

 

 

Източник:news-front

 

Д-р Калоян Методиев: Най-лошият сценарий за нас е – България и Гърция като трети пояс на EС

 

 

-Какво означава за България разговорът, който започва в ЕС –  за петте сценария за бъдещето на съюза, д-р Методиев?
– Всеки разговор е възможност да защитиш позиция и да предложиш своя визия. За нас това е лоша новина, защото днешният ни политически елит няма визия, легитимност, капацитет, самочувствие и реални резултати, за да участва пълноценно в този дебат. За съжаление това са реалностите към днешна дата. Голямата опасност е, ако въобще се стигне до разделяне на Европа на различни скорости, да не се окаже, че не е на две, а на три. Първата е ядрото, втората периферия (източноевропейските и някои средиземноморски държави) и в третата можем да останем ние с гърците. Никой не ни е виновен, ако се стигне до такъв вариант. Равносметката е, че за десет години в ЕС изпаднахме от предпоследно на последно място по повечето икономически и социални показатели. Политическият ни елит ни влече към този песимистичен сценарий.
Ясно е, че Европа не може да продължава както досега. Мисля, че Юнкер и естаблишмънта използват „Бялата книга“ със сценариите като заплаха. Те пишат, че единственото спасение е сценарий номер 5, който залага на федерализация на ЕС и превръщането му в една държава. Искат още власт. Да видим какво ще стане на изборите във Франция, как ще върви Брекзита. Германия явно иска да се върви към федерализация.

– Балканите, този стар барутен погреб, отново е на път да се взриви. Македония ще подпали ли полуострова?
– Всеки конфликт на Балканите има потенциал да запали и по-голяма територия. Предполагам, че няма да се стигне чак дотам. Европейският съюз и НАТО, където включвам и България,  изпуснаха нещата в Македония. Позволиха да се развият уродливи процеси със зависимости в политиката и  Съдебната система, държавна корупция, концентрация на власт за злоупотреби, институционална партизанщина, антибългарски настроения. Това доведе до патовата ситуация, която наблюдаваме днес и от която не виждам изход. Нещата се влошават, а го няма лидера, който до обедини нацията и да успокои и вкара в русло политическия процес.

– Защо българските политици не забелязват това, което става толкова близо до югозападната ни граница?
– Няма визионери сред тях. Гледат си сметките за мандатите, калкулират откъде да щипнат повече гласове, въртят схеми. Нима очаквате при такава ситуация да виждат по-далеч от пъпа си? Няма екип, който да хване пергела и да очертае регионалния периметър на България. У нас се реагира на взривени влакове, скъсани язовири, паднали балкони, бездомни кучета, падали лампи, насилие в училище и т.н. само след като има трупове. Мога да ви уверя, че ако започне конфликт в Македония, ще привлече внимание и у нас. Но по системите „…мандалото хлопна“ и „като се обърне каруцата…“ Регионалната ни политика не е в тежка криза, просто защото я няма.

– Ставащото в Македония ще даде ли отражение върху събитията у нас? Образно казано, там чергата подпали, активността на съседна държава – Албания. В Тирана бе изработена политическата платформа за промяна на конституцията на Македония и за въвеждане на двуезичие.
– По-скоро може да е пример за други формации, които се ползват с външна подкрепа за използване на ситуацията. Албанският премиер, в контекста на задаващите се избори, се намеси в усложнената обстановка в Македония и нагнети още повече напрежение. Вкара самите албанци в тежка ситуация. У нас турската държава проектира намеренията си чрез партия ДОСТ. И те искат агитация на майчин език и прочие анти-интеграционни мерки. На третата секунда от предизборния им клип се появява турския посланик в София Гьокче, а са пуснали и версия с турски субтитри.  Доколкото ми е известно, притежателите на български паспорти трябва да могат да си ги прочетат.

– Трябва ли Скопие да е обица на ухото на европейските политици? Виждаме как само за едно поколение демографската картина коренно се промени и в резултат на това е на път да се промени и политическата карта на страната.
– Всъщност това, че албанците превземат демографски Македония вече е един мит. Те намаляха много като брой, масово емигрират, раждат по-малко деца. Именно затова толкова се изостриха и исканията им, с които се нагнети допълнително напрежение. Проблемът не са албанците и демографията, а дълбокото разделение в македонското общество, геополитическите проекции върху местните елити и антибългарската кампания, която ги оттласква от нас и ги запраща в нереални орбити.

– Политиците у нас създават усещането, че няма да има стабилно управление и ще вървим към нови избори. Те обаче какво ще решат?
– Ако не се състави стабилно правителство, може да се окаже, че единственият възможен вариант е да се отиде на нови избори. Все повече гласове се чуват, че това е реалистичен сценарий за страната, предвид зациклилата кампания, липсата на категоричен победител, на хора с визия за развитието на държавата. Като гледам какви хора има вероятност да попаднат в следващия парламент, се опасявам, че формирането на мнозинство може да се окаже лесно, но самото управление и изпълване на институцията със съдържание, много трудно, да не кажа оперетно. Пак влязохме в състояние на обществена апатия, а е малко вероятно в оставащите три седмици до вота да избухне обществена енергия, която да дари някого от участниците с масово доверие и подкрепа.  Докато не изкристализира проект за бъдещето на България, докато нямаме силен лидер или екип, който да го направи, изборите ще се разглеждат като постоянна опция.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Проф. Андрей Пантев: На 3 март възкръсна една държава – каквато и да е тя, това е нашата България!

 

 

– Проф. Пантев, Освобождението на България е историческото събитие в нашата история, което най-малко разделя нацията. То ни поставя като държава на европейската карта преди 139 години. Оттук нататък винаги се поставят въпроси: можеха ли българите сами да постигнат своята държавност? Какви интереси имаше Русия в 12-ата си война срещу Турция? Как идеалът за Санстефанска България предопредели историята ни през 20 век?
– Как може едно събитие, възстановило някогашната ни държавност и книжовно великолепие да ни разделя? Ето това е нашата прокоба, не само по тази тема. Дано един ден да се отървем от тези гибелни пороци.
Ние не можехме сами да извоюваме своята независимост. Трябваше да разбием една триконтинентална империя. При гърците, които се бият за независимост седем години, сърбите, бъдещите румънци и останалите е друго. Те са в периферията на османските владения. Те не бяха разположени в центъра на Европейска Турция. Не, самите не можехме да осъществим тази грандиозна мисия. Следваше външна решителна военна намеса.
Дължим признателност. Това не означава раболепие, неспособност, безличие, а осмисляне на свирепи стратегически реалности по това време. Не случайно първи падаме и последни с общи усилия дочакахме своето избавление. Но „чакането” не беше покорно, въпреки цялата историческа обреченост на бунтове, чети, съзаклятия, завери, мъченичества и въстания.

– Умеем ли българите да бъдем благородни и благодарни на чуждите нации, и най-вече – на руската? Виждате ли комплекси в отношението ни към Русия, чието начало е там, около Освобождението на страната?
– Трети март е резултат от военно стълкновение между две империи, с не много благороден престиж в очите на човечеството. След кланетата на априлци от 1876 г. половин Европа гневно скърбеше за нашите страдания, но нямаше да си помръдне пръста, ако не беше руското оръжие, пресекло Дунав и Балкана. Така беше изгонена турската власт след пет века угнетение. Това е неумолим реален факт и никакви „нови прочити” не могат да донесат алтернатива, каквито и мотиви да бъдат привиквани като негово отрицание.

– От Сан Стефано до Берлинския договор – това е болезнен за българите път… Години по-късно лорд Солсбъри обяснява, че Берлинският договор нямаше да бъде толкова жесток към българите, ако бяхме успели да спечелим европейското обществено мнение, да обясним каузата си. Така ли е или това е само едно оправдание от страна на дипломата?
– Не зная за такава фраза на маркиз Робърт Сесил-Седми,     издънка на потомствена аристократическа фамилия още преди Елизабет Първа. Но според мен ние бяхме спечелили преобладаващата част от европейското обществено мнение. От Петербург до Дъблин. Нека напомня, че няма голям английски град, в който да не е имало пробългарски митинг в защита на българите, включително и на знаменития Трафалгар Скуеър в центъра на Лондон. Цялата загадка е обяснима. В сравнение с останалата балканска ситуация имаше вече три балкански държави, които бяха прекалено малки, за да бъдат засенчени от българската етническа територия, независимо от етническите реалности в Източните Балкани. Нека не забравяме,че на Берлинския договор се решаваше съдбата на българите в тяхно отсъствие. Те бяха представени повече като жертви, отколкото като борци.

– Как ще отговорите на въпроса с оръжие или с дипломация се постига повече?
– Зависи какво – държава и семейство не могат да се корозирани само отвън. Трябват и вътрешни пукнатини. Много по-малко са онези значими промени в света, които са осъществени с дипломация. Да помним знаменитата фраза на граф Ото фон Бисмарк за обединението на Германия. Да не говорим за разпада на Югославия и Съветския съюз. То става по различен начин, но си е предсказан разпад.

– Познавате историята, имате тънко око и за съвременните събития: освободени или свободни сме днес?
– Свободата е субективно състояние. Тя е лично чувство. Има свободни хора в затвора и несвободни в Холивуд. Но нации и държави са в друго състояние. Хубаво е да живееш в свободна държава, дори и когато ти не си свободен. Така бе и с България след Освобождението.

– Има ли България днес съюзници на Балканите – този така чувствителен за Европа регион?
– България днес отново нарушава един стар исторически принцип. Тя не може да си позволи да има повече от един враждебен съсед. Днес симулираме, че сме добре със всички, но понякога излиза, че е точно обратното.

– Наскоро бе публикувано изследване на „Галъп интернешънъл” в 66 държави, според което 42% от българите биха потърсили помощ първо от Русия, в случай на военен конфликт. Едва 17% биха се обадили на Съединените щати. Как ще коментирате тези данни?
– Този факт говори сам за себе си. Много повече държави,  еманципирани с помощта на САЩ, са ставали трайно зависими от нея – почти цяла Южна Америка, най вече Куба. Докато балканските държави, които много бързо и сравнително лесно напускат руската орбита на влияние -всички поред – Сърбия,Гърция,Румъния, и накрая при Стамболов и ние!

– В същото изследване 40% от турците заявяват, че биха потърсили Русия за помощ. Ние пък се страхуваме от неосманистките амбиции на Турция. На кого и на какво всъщност да разчитаме, професор Пантев?
– Аз не разбирам неосманските амбиции като идея на турците отново да се озоват пред стените на Виена. Просто като носталгична амбиция за историческо присъствие в Европа. Ако има мегаломански идеи за възстановяването на османското влияние на Балканите, то това е комплексарско търсене на уязвими пролуки всред самите комплексари. Всяко чуждо влияние е като водата – тя тече през проходими зони. Да се огледаме и замислим относно това. Ако под такава слабост се разбира България, тогава да се сърдим на себе си, както през 14 век. Турците заварят балканските християни свирепо враждебни един на друг. След тяхното оттегляне от региона тази вражда остава същата.

– Светът, Европа, България изживяват отчетлив подем на патриотичните и националистическите настроения. Крачка назад или крачка напред е подобно развитие?
– По времето на Великата френска революция от 1789 г. национализмът бе преди всичко интелектуално движение, което поставяше нацията над династията. Днес национализмът е загубил това си обаяние, но носи очарованието за съхранение облика на националните държави пред тревогата от полирания, неравнопоставен, канцеларски и безличен глобализъм. Аз правя разлика между национализъм и патриотизъм. Те не са свързани с партийна субсидия, значка на ревера и патетични декларации. Те не са професия. В това отношение крачки напред и назад няма. Има размразяване на замразения от векове балкански национализъм, който прави Балканите толкова лесен за подигравки, нарицателни категоризации. А често и причина за намеса отвън. Днес е същото. Много повече сме склонни към приятелство с далечни страни, отколкото по съседски…

 

– Политически наблюдатели и ваши колеги все по-често сравняват сегашния исторически момент със ситуацията около Първата световна война. Вие какъв паралел бихте направили?
– Паралелите и аналогиите не са винаги спасителни решения. Една историческа реалност никога не може да бъде напълно възпроизведена. Предисторията на Първата световна война е наситена с идеи, конференции и гаранции за запазването на мира. Нека напомня, че преди нея Европа бе не по-малко културно интегрирана колкото днес – после знаем какво се случи в траншеите между потомците на Чехов, Шекспир, Гьоте и Бодлер.

– През 2018-а ще отбележим 140 години от Освобождението. Какво подготвяте за честванията? Какъв е според вас най-добрият начин вие, историците, да разкажете събитията, които родиха една нова държава?
– Не е потребно да си историк, за да се вълнуваш от историческата проекция, че най-сетне възкръсва една държава – важен и траен компонент на европейското Средновековие. Може да не е мечтаната държава, но е Отечество завинаги! Тъжните сенки на нашите мъченици към това стремление – четници, книжовници, бунтовници, въстаници и всички онези, които са отивали на съзнателно заколение, ни гледат от небето – не всичко одобряват от нас, даже напротив, но са си отдъхнали, че каквато и да е тя – това е нашата България. Това е смисълът, вълнението и величието на Трети март!

 

Таня Джоева

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Костадин Костадинов: Кой се би срещу нас в Руско-турската война?

 

 

Както всяка година, така и тази, на националният ни празник 3 март станахме свидетели на поредната антибългарска истерия, довела до оплюване и обругаване на свещеният символ на българската свобода. По националните телевизии шестваха най-различни добре познати и втръснали до погнуса лица, които обясняваха как турско робство не е имало, следователно не е имало и освобождение, как руснаците са искали да ни поробят, как 3 март е руски, а не български празник и т. н. по информационите страници в интернет вакханалията беше още по-пълна. Един от флагманите на антибългаризма у нас, Ивайло Дичев, се появи на няколко места в мрежата с фундаментална бългорамразка статия, в която попадаме на следните опорни точки:

1. „На 3 март 1878 година не се е случило нищо, което да ни касае… две империи са сключили мирен договор, на който днес се радваме.“

2. „Ами нали всички помнят фразата от предсмъртното писмо на Левски, от която вече е снета комунистическата забрана: „Тоз, който ни освободи, той ще ни зароби“.

3 . „А ако говорим за начало на държавата ни, вън от съмнение е, че то настъпва с приемането на Търновската конституция, гласувана единодушно през сълзи и прегръдки на великата дата 16 април 1879 година.“

4. „Мечтаейки за Санстефанска България, ние си намираме повод да мразим сегашната си реална родина.“

Разбрахте ли сега? На 3 март не се е случило нищо, което да ни касае… Само за тази фраза лицето (ако въобще може да се нарече лице) Ивайло Дичев трябва да лежи в затвора. А какво да кажем за поредното тиражиране на фалшивата фраза, уж казана от Левски? Що се отнася до великата дата 16 април, тя е велика за своите съвременници, но за нашата история е просто една от многото подобни. Какво канцеларско мислене, боже господи – приемането на конституцията било истинското начало на българската държава?!? Коя държава по света мисли по подобен начин за своето създаване, знаете ли? Никоя. Е, става дума за държави, разбира се, не за територии с платени еничари и грантаджии. Последното обаче разбива всичко – да мечтаеш за националния идеал означава да мразиш България?!? Не, определено затворът е най-малкото, което трябва да му се случи на Дичев, както и на плеядата други дичевоподобни създания

Та така, вчера за пореден път се изляха потоци от помия срещу България и българската свобода. Никъде и никой обаче не каза и не спомена речта на главнокомандващия на имперската руска армия княз Николай Николаевич, който започва своето обръщение към войската така: “Офицери, унтер-офицери и солдати на армията на която аз съм водач. Ние ратуваме не за победа, а да защитаваме нашите християнски братя! Да защитаваме християнската вяра! Търпението ни се изчерпа! Ние имаме царската дума и тя е последна, войната е обявена! Напред, нашата кауза е свята! С нами богъ!“

Е как да се каже такова нещо по нашите медии? Та то въобще не е евроатлантическо? И много други неща обаче не се казват по нашите медии. Срещу кого се бият например руснаците? Срещу турците? Да, но не само. Както в състава на руската армия има българско опълчение, така и в турската има хиляди западноевропейски доброволци и наемници. За тях обстойно разказва военнията кореспондент Василий Немирович-Данченко, който в книгата си „Година на война“ описва случаите, при които в руски ръце попадат английски доброволци, биещи се на страната на турците. Но западноевропейците далеч не са само редови войници. Главнокомандващият на цялата турска армия Мехмед Али паша всъщност е германец и се казва Карл Дитрих. Вейсел паша, който командва турската армия в битката при Шипка-Шейново, всъщност е австриец, като името му е фон Вексел. Армията на Сюлейман паша, която извършва кланетата в Стара Загора, е превозена с английски кораби от Албания в Тракия. Самата английска флота впоследствие влиза в пристанището на Цариград, за да предотврати падането на турската столица в руски ръце в края на войната. След сключването на Санстефанския мирен договор в Родопите започва мюсюлмански метеж и нови кланета срещу българите, пряко организирани от Хидает паша, който всъщност е англичанина Станислас Сенклер.

Хайде сега да ви запитам – ако всички тези изверги не бяха англичани, немци и австрийци, а руснаци, дали нямаше всекидневно да лягаме и ставаме с техните престъпления, извършени над нашия народ? Сега виждате ли каква огромна война се води срещу нас българите и нашата история? На практика нашата свобода е извоювана във война, която водим не само срещу турците, но и срещу англичани и германци. Същите тези само броени месеци след подписването на Санстефанския договор разпокъсват България на пет части, като днес техните съвременни слуги дори и това опитват да припишат на Русия. Както се казва, крадеца вика дръжте крадеца.

Днес България не е независима държава и е поробена от същите тези, които ни държаха в робство до 1878 г. Само и единствено от нас зависи дали ще успеем да се освободим повторно.

Това е символът на 3 март – Санстефанска България, срещу която всяка година на националния ни празник родната грантаджийска еничарска паплач излива тонове от помия

 

 

Автор: Костадин Костадинов, ПП “Възраждане”
Източник: Костадин Костадинов

 

The Times: Наследниците на Кадафи или как и защо Русия се връща в Либия

Халифа Хафтар на борда на авионосеца „Адмирал Кузнецов”, 20.1.2017

В Москва зачестиха посещенията на либийски политици. Вчера я посети премиерът на Либия Файез Сарадж. Целта на преговорите била с посредничеството на Кремъл да се уреди конфликтът между либийското правителство, армията и парламента, в резултат на който страната е разделена на две части, посочва The Times, цитиран от РИА Новости.

Какво става в Либия?

Според британския вестник The Times, с молба към Москва да играе ролята на посредник се обърнало правителството на Италия. То направило това въпреки недоволството на съюзниците от НАТО.

В Рим обаче са крайно заинтересовани от решаването на миграционната криза в Либия, защото потокът бежанци от Северна Африка преминава през Апенинския полуостров. Проблемът е там, че подкрепяното от Запада правителство на Сарадж в Триполи не контролира цялата територия на страната, а Русия притежава влияние върху неговите политически опоненти.

Сарадж представлява Западна Либия, като в Триполи заседава правителството на преходния период. На изток в Тобрук властта се държи от опозиционния парламент – Палатата на представителите. Двете власти не се признават взаимно.

Парламентът назначава за Върховен главнокомандващ на армията 73-годишния генерал-лейтенант Халифа Белкасим Хафтар, който след успешното превземане на нефтените терминали вече е фелдмаршал. Той се ползва с огромен авторитет в армията.

Хафтар в последно време посети Москва на два пъти: през юни се срещнал с военния министър Сергей Шойгу, през ноември разговарял с външния министър Сергей Лавров, с високопоставени военни и с представители на ВПК. Либия се нуждае от оръжие, но ООН е наложила ембарго.

През януари 2017 г. Хафтар демонстративно посети акостиралия за малко в Тобрук руски авионосец „Адмирал Кузнецов”, от където проведе видеоконферентна връзка с министър Сергей Шойгу. Официално е обсъждана „борбата с тероризма”, но много европейски издания твърдят, че е разглеждана възможността за доставка на оръжие на либийската армия.

Руски експерти твърдят в един глас, че ако Москва има в Либия свои съюзници, това осигурява дългосрочна перспектива: многомилиардни договори за оръжие, за строителство, за добив на нефт. Затваря се средиземноморската верига Либия, Египет, Ливан и Сирия. Към тях трябва да се добави Турция с Босфора. За разлика от Запада и особено НАТО, Русия не е проливала там кръв и затова вярват на думата й.

Фелдмаршал Хафтар – духовният син на Кадафи

Халифа Хафтар бил близък приятел, съюзник и съмишленик на Муамар Кадафи, членувал заедно с него в социалистическата нелегална група „Свободни офицери”, през 1969 г. заедно с Кадафи участвал в свалянето на крал Идрис І. Впоследствие непосредствено ръководил повечето от военните операции в Либия. В тези години Хафтар не веднъж посещавал СССР, завършил там военна академия. Затова сега на преговорите в Москва не му трябвал преводач.

Кадафи високо ценял Хафтар, макар да бил само с година по възрастен, го наричал свой „духовен син”, направил го генерал и го назначил за началник на Генералния щаб. Всичко рязко се променило през 1987 г. – тогава по време на чадско-либийския конфликт Хафтар при неясни обстоятелства попада в плен. Кадафи обаче счел, че негов генерал не може да се предаде жив и публично се отрекъл от него. Хафтар на свой ред се почувствал предаден.

Скоро генералът избягал от плен в Кения, в началото на 90-те години заминал за САЩ. Последвали 20 г. мирен живот в щата Вирджиния, където е разположена щаб-квартирата на ЦРУ. Възможни са версиите за сътрудничество между тях, защото е нормално спецслужбите да „наглеждат” пенсионер с такова бурно минало.

Още в началото на гражданската война, през март 2011 г. Хафтар пристига в Бенгази и се присъединява към въстаниците. Генералът, макар и скъсал с Кадафи, запазил своя военно-светски и лявосоциалистически ориентиран мироглед, веднага влиза в конфликта с ислямистите. Направени са му няколко опита за покушения. С това обстоятелство вероятно е свързан политическият избор на Хафтар в полза на Палатата на представителите, а не към преходното правителство, в което на позиции са „умерени” ислямисти.

Самият Хафтар вече го наричат „втори Кадафи”, а заради промосковската му позиция го наричат „либийският Башар Асад”.

Основният проблем на фелдмаршала е там, че международната общност, преди всичко Вашингтон и Брюксел, не поддържат него, а преходното правителство на Сарадж. От формална законова гледна точка, статутът на Хафтар не е ясен.

Правомерността на неговото назначение за командващ армията също предизвиква въпроси. Абсолютно безспорно е обаче, че в Източна Либия Хафтар съсредоточи в ръцете си реалната власт и реално се противопоставя на джихадистите. За това отлично си дават сметка както умереният либийски премиер Файез Сарадж, така и САЩ и ЕС.

Същевременно там прогнозират, че зачестилите контакти между Москва и Хафтар могат да доведат до строителство на руска военноморска база в Бенгази. С това Западът показва, че все още страда от рецидива да изравнява своя антирусизъм с опасността от тероризма.

 

 

Източник:Блиц

 

 

Огромната обида, наречена Европа

 

 

Европа беше мечта.

Днес разбираме, че Европа ни продава боклуците си.

Наричат го в новините с евфемизъм – „хранителна дискриминация“. Стоките, произвеждани за източноевропейските страни са с по-лошо качество, но са и по-скъпи.

Разбира се, това откритие е направно в Чехия, не у нас.

Разбира се, Вишеградската четворка ще се възмути в Брюксел, но ние не.

Сега обаче си спомняме патетичните думи на някои евроскептици, които твърдяха, че Европа ни кара да закрием нашето си производство, за да купуваме боклуците им.

Е, това се потвърди. Наречете го популизъм. Наречете го евроскептицизъм. Но се случи.

Европа ни взе работната ръка и професионалистите. Взе ни производството и селското стопанство. Даде ни да пазаруваме.

Чужда стока.

Европа ни превръща в хипермаркет за бедни и болни стари хора. Хора втора употреба, стоки втора употреба.

На фона на толерирането на исляма и арабите българите невярващо преглъщат огромната обида, наречена Европа.

А преди Европа беше мечта. Днес прилича на Вавилонски кенеф. Имало ли е тоалетни във Вавилонската кула?

Европа е точно това, но клозетът ни е турски.

Тя и самата блудница Европа не е виновна толкова – колкото нашите политически блюдолизци, за които подчинението на Началниците е реципрочно на това, което могат да откраднат.

Европа на Меркел вече не е мечта за българите.

Все още можем да си върнем Европа и достойнството.

Но не вярваме, че Европа ще откликне. И не вярваме, че ще се намери душа и кураж в наши политици.

Европа отива към двете скорости – тя се превръща от една страна в клуб на богатите и от друга в гробище на националности като нашата.

А Европа беше мечта. Все още е.

 

Автор Мартин Карбовски

Източник: Lentata

Ренета Инджова: Елена Поптодорова сложи голямо петно на България. Малко ни беше Кристалина Георгиева, малко се краде от саниране, сега се краде и от соаниране

 

 

Трети март обединява тези, които са тръгнали към един друг връх-към Кулата. 200 000 коли. Сега видяхме какво е положението с качеството на храната. Туристи, храна… Празникът за нас това представлява. За това възниква въпросът какъв е този празник?! Това попита риторично бившият премиер Ренета Инджова по телевизия „България Он Еър “.

За мен този  празник не е никак важен какъв е, защото аз съм от изключените в тази национална общност. Но бих казала, че празникът е една залъгалка, която дават на българския народ, за да може да смята, че се е освободил. А той всъщност е един робски народ. Днес ще отиде, ще се поклони на Шипка. Ще хапне нещо, ще се върне. И така продължава вече 139 години.  Нещата са пред крах. Ние си търсим господаря.

И понеже много, много не ни обръщат внимание, ние от това ставаме нервни и търсим кой господар ще се съгласи да ни вземе такива, каквито сме. Защото един народ, който е съгласен да бъде подлаган на унищожение и нищо, което се случва не може да го накара, дори и на Трети март, да каже: До кога? Мисля, че той харесва тази си съдба-да празнува. Ще се вика: Честит национален празник. Знаците, по които една нация се формира са такива, че малко е късно на световната арена да се създават нови нации. Но това не ни пречи на Трети март  и на още два празника, от някаква си своя гледна точка, да изповядваме частични национални ценности.

Отдавна нямам какво да кажа на българските правителства. Но понеже се срамувам като българка, в момента България  се намира в един невиждан международен дипломатически скандал, за който професор Герджиков би трябвало  да направи изявление. Да отграничи  държавата от онова, което е направено на едно летище и да се опита да почисти имиджа на една държава. Два дни наши медии  се опитват да оневинят един наш кариерен  дипломат, който на летището в Полша сложи голямо петно на България.  За Елена Поптодорова става дума.

Тя заличи имиджа на държавата. Малко ни беше Кристалина  Георгиева, малко ни бяха предишните неща, с които се прочухме по света. Малко се краде за саниране . Сега се краде за соаниране . Нещата са извън всякаква мярка. Задължително  правителството трябваше да осъди този акт. А не да гледаме по медиите от какво медицинско заболяване страда нашият кариерен  дипломат, още от времето на Тодор Живков, когато е била невръстна или още непълнолетна. Значи всичко това се е знаело. Знаело се е кой ни представлява в Америка десетина години. А сега се правим, че празнуваме Трети март. И питате българите дали са свободни. Сигурно ще ви кажат, че искат на този ден са спомнят. Но те на този ден търсят само  търсят  повод и начин да получат индулгенции, че празнуват Освобождение.

Сега ще има молебен.  Ние с това се отдължаваме  към историческата необходимост. Питайте ги същите тези властници какво са направили за църквата „Св . Стефан“, която е съвсем близо до Сан Стефано , където е подписан акта, който днес се празнува. Като се празнува нещо, трябва да се отдаде чест на свързаните с него неща. Истината е, че българският политически елит се рекрутира от най-престъпната част на българската политическа класа. И това се прави нагло, съзнателно и демонстративно пред целия свят.

За каква чистка, какъв  реваншизъм, се говори в момента?! Тече един съвместен танц, който е с предварителна режисура и предначертан край. Само, че няма да е хубав краят. Два клана в българската олигархия си играят на „Аз отгоре, ти отдолу“. Временно. Сменят си местата. Българският народ в това време патриотично вдига знамена и ги прибира. Защо аз ще ги назовавам  тези кланове ? Те са направили каквото е трябвало за мен. Всички са си от един отбор. Просто от два тима-кога резервен, кога на полето. Ще бъде чистка, ако се направи операция „Чисти ръце“ и всички сигнали в прокуратурата бяха решени. Защото един месец е достатъчно време за това.

Стига сме казвали, че сме на кръстопът. Нас ни заобикалят. Ние не сме на никакъв кръстопът. Ние сме на празно място. И бежанците не ни искат. Изборите няма да решат нито един проблем. Ще създадат  една конфигурация между двата клана, което пък ще породи ново противоречие между тях. Тази широка коалиция им се привижда на постановчиците. Ние слушаме какво ни говорят ли?!  За какъв политически дебат се говори сега ? Какво ще дебатират?! Те нямат политически платформи. Имат само онова, което са привили през последните 28 години. Това е едно безогледно  разграбване на националния ресурс и  крадене на европейските фондове, уточни тя.

На въпрос, за новите лица в политиката, Инджова обясни: Това са подставени лица, които трябва да имитират пред хората, че има смяна във властта. Концесията ГЕРБ-БСП  е изначална, по рождение. Тук става дума за разпределяне на роли на една номенклатура. Бъдете сигурни ,че лидерите им не искат  да застанат един срещу друг, но не от страх, че ще се открият несъществуващи цели и платформи, а  страх от това да не си извадят някоя кирлива риза. Това е страхът. И двете страни имат от какво да се притесняват.

Формата избори е най-доброто нещо за демократичните държави. То е и  най-коварното нещо у нас. Народът ще отиде по ОФ  маниер и ще направи  онова, което предварително знаят сценаристите като резултата. Ако не се получи , ще се нагласи с броенето.

Политиците опорочиха идеите на популизма  с незачитане интересите на един народ. Те демонстративно отричат да изразяват  интересите на хората. А  те пък са съгласни на това. Тези, които смятат, че сме се осободили , нека вместо почивен ден пред телевизора, да си направят  справка за това какъв статут получава България на Трети март.  Той  е васален статут на трибутарно княжество, което лаща данъци на Турция, има руска армия за две години, след което броя й се намалява. А офицерството й остава руско.  България няма възможност да е независима държава, каквато три други държави на Балканите получава. Така че малко по-спокойно  с лозунгите и индулгенцията  на свободата. Защото ние още не сме свободни.

 

Защо наричат граф Игнатиев “графът на българите“?

Граф Николай П. Игнатиев

 

 

На 29 януари 2017 г. се навършиха 185 години от рождението на великия руски дипломат и държавник граф Н.П. Игнатиев, чиято съдба е неразривно свързана с България. Посолството на Руската федерация в България организира поредица от събития, за да отбележи тази годишнина, като на проведените „Игнатиеви игри“ на 2 февруари успяхме да разговаряме с един от най-добрите познавачи на живота му и автор на книгата „Н.П. Игнатиев – графът на българите“ Калина Канева.

Граф Николай П. Игнатиев e човекът, подписал от името на Русия Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г., с което се поставя началото на свободна България. „Моят идеал е бил и е свободна България. За това съм мечтал още през 1862 година… Моето сърце принадлежи на българите и в своите мечти аз желая на българския народ да процъфтява“ – от речта на граф Игнатиев на митинг в София през септември 1902 година.

 – Защо решихте да напишете книга за граф Игнатиев – има много руснаци, свързали живота си с България, но Вие сте избрали именно него и дори сте го нарекли в заглавието на книгата „графът на българите“. Защо?

– Интересът ми към личността на граф Игнатиев се породи случайно. Бях много млада и току-що бях започнала да преподавам в училище, носещо името на граф Игнатиев. Попаднах в компания, където един от гостите знаеше много повече за руския дипломат, отколкото аз. Изпитах срам. Така започнах, заедно с моите ученици, да изследвам живота му и продължавам вече 50 години. Освен това, научих, че след Октомврийската революция в България е пристигнал да живее неговият по-малък син Николай Игнатиев. Тук той е работил в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Знаел е много езици и е участвал в каталогизирането на фонда на библиотеката. Имах късмет, че по това време той беше още жив, макар и много възрастен, и аз го посетих заедно с няколко деца в дома му в София. Това ме запали още повече. В дома му на стената стоеше портретът на неговата майка Екатерина Леонидовна Голицина, която направо ме хипнотизира от стената. Тя е направила също много за България. Заедно със съпруга си граф Игнатиев тя пише последната редакция на Санстефанския мирен договор – той диктува, тя пише.

 – Кое е най-важното, което трябва да се каже за личността на граф Игнатиев?
– Любов. Първо, много е обичал жена си – правнучка на Кутузов, Екатерина Голицина е една от руските красавици, знаела много езици, имала тежест в обществото. Любов към родителите. Има огромна кореспонденция с баща си. Едва ли не всяка седмица пише отчет до него. Тази обич, която тръгва от най-близкото обкръжение се разпростира към все по-широки и по-широки кръгове. Той е бил не само българофил, но и арабофил, въобще човекофил. Един много хуманен човек. Той казвал „в политиката трябва да има интереси, но и симпатии“. Това е неговото кредо. И там влизаме ние българите.

 – Откъде идва любовта му към България, какво я провокира?
– Той пише непрекъснато „нашият дълг към българите“, „нашето задължение към България“. Първо си мислех, че това е като към славяни, като към православни и то под робство. Но по време на Руско-турската война Николай Павлович е в България заедно с император Александър II в продължение на половин година. В едно от писмата до жена си, писано в град Бяла (тогава село), той казва: „Ние връщаме нашия дълг на родината на просветителите Кирил и Методий“. Това е отговорът.

Намерих едни мемоари от руското посолство в Цариград. В тях пише, че когато някой казал по време на среща, че Русия е получила православието от Византия, той веднага казва „не, не, от България е“. Самият той споделя, че когато тръгвал за България, всички му казвал, че тук има само гърци. Но той се убедил с очите си, че тук има едно племе – здраво, умно и с бъдеще. Започва да работи за неговото освобождение. До края на живота си е обичал България. Даже казват, че гробницата му прилича на гробница на български велможа. След освобождението е идвал няколко пъти в България, бил е гост на Славянското благотворително дружество, чийто председател е поетът Иван Вазов.

 – Граф Игнатиев става генерал на 26-годишна възраст – как е било възможно това?
– Явно Александър II наистина е бил демократичен и реформаторски настроен император. Той отменя крепостното право например… Игнатиев е изпратен на мисия в Средна Азия на 26 години. Подчинените му в съпровождащата група били големи ерудити и учени – астрономи, фолклористи, изобретатели. Те трябвало да станат екип и да изучат района. Николай Игнатиев водел със себе си и един отряд от 50 казаци, но „певчие“ (пеещи). Местните племена се страхували и очаквали да ги гърмят, а те вървели и си проправяли път с песен. По това време неговите близки го смятали за загинал и, когато се завърнал у дома, бащата на графа се прекръстил, защото го помислил за привидение.

 – Той ли решава да смени военната кариера с дипломатическа или това е решение на руския цар?
– Той бил много ерудирана личност и това правело впечатление. Завършил е с медал военното училище, пишел стихове, преписвал Лермонтов, Пушкин… Решението е на царя. И наистина той имал дарба за това. Да вземем за пример откриването на руските консулства в Османската империя. Българите настоявали количеството на руските консулства да се увеличи в България и той съдействал и успявал да постигне това.

 – Какъв е приносът на граф Игнатиев за подготовката на Санстефанския мирен договор?
– Най-важното, което направил, е дипломатическото му и донякъде тайно участие в получаването на църковна независимост за България. Положил огромни дипломатически усилия да убеди посланиците на великите сили в Цариград да дадат на България статут на екзархат. Този екзархат заключавал в границите си всички населени места с етнически българи. Така България вече започвала да съществува като нещо обособено. След това на Цариградската конференция през 1877 г., която се провела в руското посолство в Цариград, посланиците на великите европейски сили взели единодушно решение, благодарение на атмосферата, която се създава там, и подписали документ да се даде автономия на България. Да, разделена е на две части. Това е било компромис. Но вече е имало граници. Границите на Санстефанския мирен договор по-късно повтарят до голяма степен границите на екзархата и документа, подписан на Цариградската конференция. Трябва да отбележим един детайл, който изглежда маловажен, но всъщност изиграл важна роля. Годините, в които граф Игнатиев оглавявал руското посолство в Цариград, се смятат за най-висш разцвет на руското влияние в Ориента. Това се дължи на личните му усилия – преустроил посолството, направил парк, всяка седмица устройвал приеми с лични средства, на които между танците и разходките се вземали много важни решения, тъй като на тях присъствали представители на всички дипломатически мисии. Игнатиев се обграждал с ерудирани, талантливи, широко скроени личности, които ставали негова опора. Игнатиев не понасял канцеларщината, тесногръдото чиновничество, а толерирал надличностните задачи, което по-късно било наречено „игнатиевска школа в дипломацията“.

 

 – Имало ли е българи в екипа около граф Игнатиев, който му е помагал за съставянето на Санстефанския мирен договор?
– Цяла България му е помагала – българите му пишели писма какво очакват от Русия, какво искат. Идвали писма дори от Тайните революционните комитети в Румъния. Това, за което го обвиняват по-късно в Русия, е, че вместо да раздели това парче земя, населено с българи, на съседните нам вече обособени държави, той подпомогнал създаването на още една държава – България. Граф Игнатиев не е имал право да отговори на обвиненията срещу него в печата. Император Александър III му е разрешавал само да му пише писма, ако с нещо не е съгласен. Тази кореспонденция е намерена. В нея се виждат обвиненията, че е позволил да се откъсне българската църква от гръцката патриаршия, че прави някаква държава. Той отговаря в писмата си, че всичко, което е направил, е било съгласувано с руския император и с министрите.

Единственото, което с никого не е съгласувал, а сам го е направил, е следното: прибавил е към българските територии градовете Варна, Бургас, Шумен, които тогава били още под турско влияние. Руската армия не била влязла още там, когато се подписвал мирният договор. Руският цар бил разпоредил мирният договор да се подпише пред стените на Цариград, а те го подписват в Одрин (тъй нар. Одринско споразумение), веднага щом турците се съгласили. Подписал го е братът на царя и главнокомандващ на руската армия Николай Николаевич. Все още не била освободена цялата територия, населена с българи. Граф Игнатиев е бил разстроен от това и заявил на брата на царя, че ако не бил брат на монарха, щял да понесе големи последици. Разбирайки, че това Одринско примирие оставя Варна, Шумен, Бургас под турско владение, графът добавя тези територии в споразумението на своя глава. Когато на Берлинския конгрес се разглеждат териториите на България и Санстефанският мирен договор, те включват и добавените от Игнатиев Североизточни територии. Този договор предвиждал турските бастиони не само да бъдат изпразнени, но и сринати. Царят ратифицирал този договор и те останали в пределите на България.

Нашият разговор започна с молбата на Калина Канева да посвети това интервю на няколко души. На първо място на най-възрастния потомък на граф Игнатиев, неговия правнук доц. Николай Петрович Малевски, който многократно е приемал Калина Канева в дома си в Москва, за да подпомогне изследванията ѝ върху живота на своя прародител. На второ място на издателя на книгата на български език Якоб Ниф. И накрая на Виктория Максимовна Хевролина – най-големия изследовател на делото на граф Игнатиев и неговата дипломатическа дейност, издател на писмата му, адресирани от България до съпругата му в Русия.

 

Дея Йорданова, „Руски дневник“

 

Руско-турска освободителна война и Освобождението на България от турско робство и още нещо

 

 

3 март Национален празник — Ден на Освобождението на България от турско робство

Българите изминаваме дълъг път в тъмните векове на турското робство да стигнем до своето национално освобождение.
Официалната наука приема първите стъпки на национално пробуждане от Паисий Хилендарски, през извоюването на независима българска църква до организираната борба за независима държава, влизайки в коловозите на западното Възраждане.

Аз не смятам това за напълно вярно.
По такъв начин обезценяваме саможертвата и подвига на всички българи участвали в различните форми на книжовно просвещение и националноосвободителна борба, която не е прекъсвала нито за секунда от края на 14 век.

Книжовният живот през XV-XVI век постепенно се съсредоточава в манастирите, просветните хора са известни с имената „дяци“ или „граматици“. Те преписват и превеждат книги, съставят сборници. С преписки към богослужебните книги съобщават за съдбата на народа под турско робство. Западните краища запазват връзките си със светогорските манастири, където голям брой монаси опазват богатите библиотеки. Голяма е ролята и на Охридската архиепископия, която все още е самостоятелна. Най-важни просветни огнища са Рилския, Софийския и Лесновския манастири. Напълно забравени са Владислав Граматик ,Димитър Кантакузин, монах Гавраил, монах Мардарий, рилският монах Спиридон, Йосиф Брадати, поп Никола, поп Пейо, Матей Граматик, Яков Крайков.
В Русия, работи Киприян, последовател и възпитаник на Търновската школа. Киприян взима участие в съставянето на Московския летописен свод, известни са и два негови преписа – служебник и требник, които са свързани с преводната дейност на Евтимий. Оригинална е творбата му житие на митрополит Петър. Григорий Цамблак продължава започнатото в Русия от Каприян. Той пише „Надгробно слово за Киприян“, където разкрива близостта между българи и руси. Като митрополит в Киев, взима дейно участие в църковния живот, пише нови празнични слова, похвални слова за учителя си Евтимий Търновски, като по този начин издига авторитета му в Русия.

Първите 50 години от падането на България под турско робство са били най-кървавите и българите са дали най-много жертви.
Тази героична саможертва на българите спасява Европа за втори път след Тервел от арабите, сега от опасността да попадне под турска власт, тъй като задържаме турците дълго време на Балканския полуостров.
По време на турското робство българите вдигат 14 големи въстания и участват в над 50 похода на християнски държави, за които знаем твърде малко и историците и министерството ни остават в голямо задължение:
Походът на воеводата Стефан Елеазар в 1402 г.; въстанието на Шишмановци в 1405 г.; въстанията на богомилите в 1413 г.; походите на Владислав III Варненски в 1443-1444 г.; походите на Георги Кастриот (Скендер бег) 1443-1467 г. ;въстанието в Прилепско в 1564 г.; въстанието на войниганите в Панагюрище 1575 г.; Търновското въстание в 1595 г.; бунтът на поп Мартин в Русенско 1637 г.; Търновското въстание в 1686 г.; Чипровското въстание в 1688 г.; Марино въстание в Търново през 1700 г.; участие в Австро-турската война от 1737 г.; гръцко-българската завера в 1821 г.; Знеполското въстание в 1830 г.; Берковското въстание в 1835 г.; Върбановото въстание в 1837 г.; Пиротското въстание в 1838 г.
Руско-турските войни водени през 17, 18 и 19 век, са общо 14, а времето, което обхващат, е 349 години.
Най-постоянната и масова форма на национална борба е хайдутството.
Бертрандон де ла Брокиер в 1433 г. пише, че Ихтиманските възвишения били свърталище на хайдути и там турците се чувствали много несигурно. След края на похода под предводителството на Янош Хуняди и Владислав Варненчик, завършил трагично в битката при Варна в 1444 г. и след превземането на Константинопол (1454 г.),хайдутското движение се засилва. По това време се съобщава за заловения в София от турската войска водена лично от султана на войводата Радич. Припискате е лаконична: „1454 година султан Мехмед II плени Радич, български войвода в София.
Хайдутите били организирани в дружини от 5,6 до 100, и рядко над 200 души. Тактиката е на неочаквани нападения срещу турски чиновници, еничари, спахии и други насилници на християните. Хайдутите нападали войнишки части, които пренасяли „хазната“, градски чаршии, малки военни гарнизони, търговски кервани.
Особено интересна е 1594 г, когато Баба Новак и Дели Марко с 800 конни хайдути и местни сили обсаждат Видин и Свищов, превземат крепостите Никопол и на запад Кладово при по-следващият им рейд в 1596 са превзет и Плевен, Враца и Мездра.
B март 1595 г., Чавдар войвода с 2000 хайдути, включително дружината на Баба Новак, превземат София,главен град на Румелия и седалище на румелийския бейлербей.
Участието в хайдушката дружина било доброволно, а в нея царяла военна дисциплина. Подчинението на заповедите на войводата, избран с висшегласие, било задължително.
От българската войска хайдутите са съхранили в тъмните векове — бойното знаме.
През 1615 г. в Софийско действувала хайдушката дружина начело с Кьосоглу Вълко и дружината на Бързак войвода. През средата на XVII в. голям брой габровци хайдутуват из Шипченската планина.
Има исторически сведения за Дончо Ватаха от Копривщица, Кара Танас от Жеравна, Ангел войвода от с. Новаково Хасковско, Ильо войвода от село Берово, Малашевско, Стоян войвода Гълъб войвода и др. В народните предания и песни се пее за Чавдар, Страхил, Мануш, Индже, жени като Рада, Еленка, Тодорка, Бояна и др.
През средата на XIX в. българското хайдушко движение прераства в организирана революционна борба.
Най-известния български хайдутин от началото на 19 век е хайдут Велко, който през 1807 г. громи кърджалиите. Благодарение на изградената хайдушка организация от Велко по Църна река, Тимошко е присъединено към Княжество Сърбия през 1833 г. в изпълнение на Одринския мирен договор от 1829 г. Още при избухването на Първото сръбско въстание хайдушки чети, като тази на Хайдут Велко, вземат активно участие в сраженията в Белград.
Български хайдушки чети участват активно в Гръцката война за независимост, когато редица български хайдути участват на страната на гърците с четите си. Сред тях са Хаджи Христо Българин, Ангел Гацо, Индже войвода.
След Руско-турската война (1828-1829), броят на хайдутите продължава да се увеличава като район на действие са България, Румелия и Македония и навсякъде, където живеят българи.

В средата на XIX век, умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия.

Революционното течение предлага всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос. Този радикален подход предполага борби и неизбежни кръвопролития.
Левски, Ботев, Раковски, всички апостоли и хиляди знайни и незнайни герои избират втория път и в резултат на саможертвата и героизма им, през 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост.
Това дава повод на Русия,(който отдавна търси),активно да се намеси в решаването на Източния въпрос.

Руската дипломация започва активни действия. В резултат на това в края на 1876 и началото на 1877 г. се свиква Цариградската конференция и се подписва Лондонския протокол, чиито решения османската империя категорично отхвърля.

„Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо. Пасивното европейско съгласие е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва“ пише военния министър на Русия Милютин в специална докладна записка до цар Александър ІІ.

След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г. мотивите на Милютин са приети. Войната започва.

За осем месеца руските войски освобождават цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга.

От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество.

Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България ,без Северна Добруджа, която се дава на Румъния, цяла Тракия, без района на Гюмюржина и Одрин и Македония, без Солун и Халкидическия полуостров.

Ядрото на бъдещото опълчение, т. нар. “Пеши конвой на главнокомандващия” се формира главно от оцелелите български доброволци от Сръбско-Турската война, оцелелите по чудо от турския ятаган, глада и черкезките куршуми 28 ботеви четници и оцелелите от другите чети в България, които са емигрирали в Сърбия и Влашко. Почти всички българи на руска военна служба подават оставки и постъпват в българското опълчение. Сред многобройните имена в българското опълчение се открояват образите на брата на Васил Левски – Петър Кунчев, ранен в крака при боя на Шипка и лекуван след това в украинския град Харков; Димитър Багрянов, чийто внук по-късно е бъдещият премиер-министър на България Иван Багрянов; името на Кирил Ботев, брат на поета и революционер Христо Ботев, който по-късно след Освобождението остава да служи в армията, достига до чин генерал-лейтенант и участва във войните за национално обединение на България.
Опълченците и руските войски от 7-хилядния отряд на генерал Столетов заемат позиция на Шипченския проход и връх “Св. Никола”, където се разгарят най-жестоките боеве по време на войната на 21, 22 и 23 август 1877 г.

Началникът на българското опълчение генерал Столетов дава ласкава оценка за морално-боевите качества на опълченците и представя мнозина от тях за награда пред руското командване.
След неистови юруши на Сюлеймановите орди, които се разбиват в гранитната стена на руско-българската отбрана, Шипка е спасена и оттам и изхода на войната е определен. Плевен пада след жестока обсада и три неуспешни руски атаки.

През суровата зима на 1877-1878 г. телеграфът постоянно донася в главната руска квартира, въпреки нечуваните зимни върхушки, въпреки непрестанните опити на турците да превземат прохода: “На Шипка всичко е спокойно”.

С подписването на Санстефанския мир Русия постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана със Санстефански мир от Трети март.

Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката.

Ревизията на договора от Берлинския конгрес става след намесата на западните Велики сили и руските врагове — Англия и Австро-Унгария.

ПОКЛОН пред РУСКИТЕ войници, загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН пред РУМЪНСКИТЕ войници, загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН пред СРЪБСКИТЕ войници, загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН пред ФИНЛАНДСКИТЕ войници, загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН пред ЧЕРНОГОРСКИТЕ войници, загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН пред българите от Поволожието, Дон, Днепър, Северен Кавказ, Северна и Южна Осетия, Чувашия, Башкирия, Кримския полуостров и Татарстан, загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН пред БЪЛГАРСКИТЕ ОПЪЛЧЕНЦИ загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!
ПОКЛОН пред Левски, Ботев, Раковски, всички апостоли и хиляди знайни и незнайни герои загинали за свободата на БЪЛГАРИЯ!


Автор: Йордан Халачев

Източник: ПРЕГЛЕД

 

Проф. Божидар Димитров: Граф Игнатиев нарича българите “братя-роб“ в пламенна защита пред княза

 

 

Предстоящият 3-ти март е най-българският празник. Освобождението на страната и възстановяването на българската държавност след 500-годишно османско иго, е в резултат от вековните борби на българския народ за независимост дали повод на Русия за започване на Руско-турската война и последвалите я събития.

В навечерието на честванията на Освобождението на България ви предлагаме разговор с проф. Божидар Димитров за това как се гради история, как се обособява Третата ни държава и какво означава за самия него празникът.

 

– Подписването на Санстефанският мирен договор слага край на войната между Османската империя и Русия. Разкажете ни, проф. Димитров, исторически подробности около този знаков момент?
– Санстефанският мирен договор е подписан в малкото – ту село го наричат, ту градче – Сан Стефано, което се намира на 13 км. от тогавашния Истанбул. Днес селището е „всмукано”, така да се каже, от огромния мегалополис, който наброява 25 млн. души. Съгласно този договор Русия, след като получава признание от Османската империя, че е загубила войната, започва да диктува условията.

 – С подписването му се обособява Третата българска държава. Какво е неговото значение за събитията след това?
– Най-важното, което интересува нас е, че се създава голяма българска държава в етническите си граници. Кое е интересното, което трябва да знаем тук? Санстефанска България повтаря с изключителна точност етническите граници на българския народ, очертани от Екзархията. Тоест от църковните окръзи, които я съставят. И тази територия тогава е 74 000 кв.км

 – Главната фигура, изиграла определяща роля в политиката на руския княз спрямо Балканите, е главнокомандуващият на пехотата Граф Николай Павлович Игнатиев. Какви са неговите постижения на бойното поле?
– Граф Игнатиев е руският външен дипломат, който се смята за архитект на войната. Тоест той заставил руския император чрез солидна обработка да започне тази война. Война, при която руснаците дадоха много кръв по няколко причини, които се знаеха предварително.

Първата от тях е, че Русия подценява турската решимост за съпротива и изпраща само 200 000 войници и офицери на Балканския фронт. Тъй като има още един – Азиантски фронт в Азия. В тази война руснаците са убедени, че освобождават братя – роб. Поне тази дума използва Граф Игнатиев както в медиите, така и на срещи с императора. И ето, днес става нещо много любопитно. През месец юли Русия претърпява тежко поражение. Убити и ранени са хиляди руснаци. Става така, че руската армия е по-малка от обсадените. Слава Богу, че Турция не знае този факт. И започват битки какво да се прави по-нататък. Русия, за щастие, вдига в бойна тревога 12-те си гринадерски дивизии, които усилват неимоверно фронта. Също така корпуси с тежка артилерия, казашката конница и т.н. Отчаян руският император, който е в щаба на действащата армия в България през края на юли, изведнъж се изкрещява: „Я, ми доведете тук Граф Игнатиев да го гръмна!”. И го водят. Князът налита да го гърми. Офицерите го дърпат. Такива едни смешки се развиват дълго време, докато князът се успокоява. Графът твърди, че тези къщи, в които живеят братята роби, са така да се каже, белег от минало време, а сега нещата са други.

 

Но Берлинският конгрес, за съжаление, взима решение България да се разстрои в различни държави. И ние губим някои от тези територии завинаги.

 – Символ на българското опълчение е знамето, ушито в град Самара. Какво се знае за него днес?
– Самарското знаме се съхранява при специални условия във Военно-историческия музей. Самарското знаме не е знаме на опълчението, а на една от опълченските дружини. Те са общо шест и получават различни знамена.

Самарското знаме е единственото, което е шито от руснаци от град Самара, който се намира на брега на Волга. Навремето този град е бил крупен български средновековен център и затова местните жители, които са били наясно с това, кръщават знамето самарско. Но казват, че то е българско, което са приели. Това е, което се знае за него.
 – Какво за Вас като българин е 3-ти март?
– Празник на възстановяване на българската държавна независимост, което е главната историческа цел на българския народ през последните 500 години. Защото е неуспорим факт, че всеки народ се развива прогресивно напред и по-добре, ако има собствена държава. А ако няма, не става нищо.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Тома Томов: Избирайте на коя страна ще сте, синове на мрака или синове на светлината!

 

 

„България е на погрешен курс, курсът трябва да се промени. Заради това реших да участвам лично. Защо в листата на БСП? Защото процент, процент и половина е говорилня в ТВ студио. Само големите батальони решават сраженията. Смятам, че само като ясно дефинираме проблемите, като ги осъзнаем, може да имаме някаква обща представа накъде ще вървим“.

Това каза журналистът Тома Томов, водач на листата на БСП от Гражданската квота за Благоевград,  при откриването на кампанията в сряда вечер в препълнената зала на Драматичен театър „Никола Вапцаров“.

Вторият в листата и председател на БСП в Пиринско – Николай Бошкилов, откри срещата. „Предстои ни тежка кампания, ние обаче сме обединени повече от всякога да пресечем мащабните машинации на нашите опоненти“, каза в словото си Николай Бошкилов. Той представи по именно цялата листа, като отбеляза, че това е една от най- младите листи в страната със средната възраст на кандидатите е 35- 36 години.

 

Фурор в залата създаде представянето на водача на листата – Тома Томов. „Войната не се печели с разговори по кръчмите, а с големите батальони, които сте Вие. В България мощните политически сили се родиха в недрата на организираната престъпност, заяви Томов. Той посочи, че не повече от 200 семейства контролират целия духовен, политически и социален живот на страната, като контролират и медиите. Във връзка с усложнената политическа обстановка в Америка и Европейския съюз, Томов заяви, че след Брекзит и след Тръмп всичко се „тресе” и се разпада.

 

„Центърът може и да не издържи. До края на годината континентът може да смени началниците ни. Следващите 20 години до сърцето на Африка стотици и милиони хора поради сушата и войните ще тръгнат на север. Предстои много сложно бъдеще”, коментира той. Томов заяви, че е твърдо за Европейския съюз и една достойна роля на България в европейската цивилизация. „Трябва да признаем, че светът се променя – между мир и война, и България не може да бъде безмозъчна пионка”.

 

Ето цялата реч на Тома Томов

 

Приятели,
Снощи, докато си подготвях словото за пред вас, се сетих за едно важно изречение от „Война и мир“ на граф Толстой, когато Русия, поражение след поражение отстъпва чак до Москва и пред Бородино се изправя пред армадата на непобедимия Наполеон: „Сражението печели този, който най-силно иска да победи!“
Ще започна с едно признание. Откакто поех отговорността да вляза в политиката, имам чувството че съм отворил прозореца и съм скочил от 25-ия етаж, с ясното съзнание, че вече никога няма да мога да се върна там, където бях.
Винаги съм смятал, че животът е частно занимание, въпреки, че моят премина пред очите ви, интензивно пазех независимостта си. Аз съм журналист и такъв ще продължавам да бъда, безпартиен съм и такъв ще продължавам да бъда и това, което сега правя е кратък, личен поход в политиката.
България е на погрешен курс, курсът трябва да се промени. Не може след десет години в Европейския съюз да бъдем последни по всичко. Не трябва да се допуска повече Бойко Борисов до кормилото на държавата. Заради това реших да участвам лично. Защо в листата на БСП? Защото процент, процент и половина е говорилня в ТВ студио. Само големите батальони решават сраженията.
Смятам, че само като ясно дефинираме проблемите, като ги осъзнаем, може да имаме някаква обща представа накъде ще вървим.

 

Първо корупцията.
Корупцията е фундаментален проблем не само на т.нар. „демократичен“, но и на целия „останал“ свят. Някои наричат това явление „мафия“, но мафията е процес, който западната демокрация извървява в продължение на десетки години.
В началото купува отделни политици, за да се стигне до момента, когато самата държава се превръща в мафия чрез подчиняването на партийните елити от самата олигархия. Нещо повече – партийните елити като посредници в общуването между олигархията, чиито продукт са те, и „народа“, всъщност завършват цялостната картина на съвременното срастване между държава и мафия. Институционализираната мафия, слага под свой контрол, под своя протекция и прибира своя дял в печалбата във всички сектори на икономиката – фармация, търговия с оръжие, проституция, строителство, проблемите с боклука, търговията на стоки, енергетика и всичко останало.
В България политически сили се родиха в недрата на организираната престъпност и реваншисти от обслужващия персонал на бившата „червена аристокрация“.

 

Бедността.
Едната десета на единия процент срещу всички останали на планетата. В английския език има израз The powers that be, невидимата власт, силите, които дърпат конците на всичко. В България го наричаме задкулисие, но то не е толкова невидимо. Не повече от 200 семейства контролират целия духовен, икономически, политически и социален живот на нацията. Това е алчно, арогантно малцинство, което души обществото ни и трябва да бъде обуздано.

Европейският съюз.
След Брекзит, след Тръмп, всичко се тресе, всичко се разпада.Центърът може да не издържи. До края на годината континента може да смени началниците ни. Тогава какво правим?
В следващите десет-двайсет години от Афганистан през Сирия и Ирак, Етиопия, чак до сърцето на Африка, десетки, може би стотици милиони поради войни и климатични проблеми ще тръгнат кам нас. Как ще ги спрем?
Пример- в Южен Судан и много други райони на Африка има глад. Обединените нации искат 4,5 милиарда долара за да решават този проблем, а имат само 90. И образно казано, вместо 100 долара отпускат по 2 на гладуващите. В Сирия гражданската война започна защото пет поредни години имаше суша, 85 на сто от добитъка на селяните измря и те нахлуха в градовете.Бежанците са неизбежни. Много е хубаво да сме осем милиона, но какво ще кажете за едно съвсем вероятно бъдеще, примерно към средата на века, 50 милионна България.
И как ще се развиваме в бъдеще – като българи ли или като някакво малцинство на собствените ни земи?
Адмирации за Корнелия Нинова, че реагира остро срещу Лопез и Юнкер, но тези откровения имат и продължение – все пак България е историческият субект на цялата славянско-православна цивилизация, с официална история поне от 1350 години, за които повечето държави в Европа могат само да мечтаят.
Подчертавам, аз съм твърдо за Европейски съюз и достойна роля на България в европейската цивилизация.

НАТО.
Джордж Кенън, най-великият американски дипломат на 20-ти век и автор на стратегията за сдържането, заяви, че решението за придвижването на НАТО на изток, взето от фамилията Буш, Дик Чени, Бил Клинтън е трагическа грешка на американската външна политика. Трагическа грешка!
Против съм дрънкането на оръжие в предградията на Петербург, флотилията в Черно море /ако си разменят един залп само, един залп!, руски и американски моряци, какво става като последствия в България?/
Преди години водех български екип от трима души за първи път на американския самолетоносач „Джордж Вашингтон“ и знам какво значи проекция на силата – 80 самолета летяха денонощно, ядрено оръжие на борда.
Да, съюз със Съединените щати, но с ясното съзнание, че света се променя и балансираме върху невероятно остър бръснач между мира и войната. И не трябва да сме безмозъчни пионки.
Преди дни, в своята кампания за президент на Франция, кандидатът Макрон директно заяви, че френският колониализъм е престъпление срещу човечеството. Преди години аз също вярвах, че американците ще донесат свобода и демокрация в Ирак, снимал съм в Кербала и Наджав, но сега вече е ясно, че тази война бе започната под фалшив, измислен претекст, явна лъжа, донесе неизброими беди на хората там и историята неизбежно ще определи Джордж Буш и Тони Блеър като военни престъпници.

Да живееш, значи да се бориш! Робът за свобода, а свободният за съвършенство.“ – Яне Сандански
Въпросът е как?
За 27 години чужди интереси и непомерна алчност раздържавиха държавата, разсипаха индустрията, ядрената енергетика, здравеопазването и най-вече образованието, знанието, просвещението.
27 години подменят българската история, пришиват на нашите предци думи, които те никога не са казвали нито писали и вилнеят в олтара на народната памет с едната подла цел – да изчегъртат от живота и от времето българския дух, българската душа, за да владеят над невежа, безпаметна, безволева маса. И на никого не му пука, че на училищния балкон в Мелник днес расте една бреза, вместо да се вее българското знаме.
„Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите“, казва Гоце Делчев.
Колко години нашите политици ще повтарят от нас нищо не зависи, мониторинг, каквото кажат началниците!
Колко години ще ни внушават, че сме незначителни, нищожни, жалки, за да свикнем с това, да го приемем и да ни хареса.
Държавите, скъпи приятели, са като хората. Докато си повтаряш, че си малък, ще бъдеш жалък, докато си повтаряш, че от мен нищо не зависи, ще зависиш от някой друг.

Произхождам от стар възрожденски род Чалъкови от град Воден, Егейска Македония. Тръпко Чалъка е бил влиятелен християнин  в началото на 19 век в региона, а неговият син Стоян -лекар, учител, превел Пасхалното евангелие на български език, за да могат българите от Егейска Македония да слушат божието слово на своя роден език, а не на гръцки.
Поколение след поколение моите прадеди са били учители.Един от тях е Георги Кандиларов /1883-1887 г./, който е съдействал за създаването на над 35 училища на територията на цяла Македония. Той е и най-дългогодишният директор на Солунската мъжка гимназия „Свети Кирил и Методий“ в годините, когато в нея се обучава цяла плеяда от дейци на българското национално-освободително движение в Македония, сред които са Гоце Делчев, Даме Груев и Гьорче Петров.
Така че, връщам се към корените си.
Знам, че днес политическото поприще не е престижно. В личен план към мен се изливат клевети, неистини и манипулации с миналото на близките ми хора.
Няма от какво да се срамувам, имам смелостта да се боря за убежденията си и за каузите, които защитавам.
А убежденията са ми като на Бърни Сандърс, за когото гласуваха 13 милиона млади американци, Ноам Чомски, Шимон Перес, Франсоа Митеран, Оливър Стоун, Амос Оз. И на приятеля ми, доктор Петър Дертлиев. И българския евреин Виктор Шемтов, който бе министър в кабинетите на Голда Меир и Ицхак Рабин, воюва за независимостта на страната си, а след това построи болници с десет хиляди легла.

Целият ми живот мина пред очите на две поколения българи- филми, репортажи, коментари, думи и образи.
Заедно с Димитри Иванов и оператора Никола Тодоров вдигнахме кръста на църквата на леля Ванга. Вечерта пророчицата каза:“Кръста е крив!Трябва да се оправи.“И го оправихме.
С Тончо Жечев правихме „Страстите български-Българският Великден“ в Цариград.
Докато снимаш ти просто работиш и вече си насочил поглед към следващия проект. Но сега знам, че съм бил истински щастлив да работя с тези хора.
Блез Паскал, френският мислител има една мисъл: „Живот, на който не направиш равносметка, не си струва да бъде живян“.

Благоевградска област. Хайде да започнем с проблемите:
26-то място по средна брутна заплата в страната, общественият сектор 835, частният – 622 лева.
Социална, професионална безпътица, липса на перспектива за повечето от хората, нарастваща емиграция, цели села, райони се дигат и заминават.
Над 20000 са неработещите, над 16% са под прага на бедност.
Не достигат специалисти с необходимата квалификация, работници за високотехнологично производство, особено! Липсва иновационна култура. Предприемачески умения. Над 60 на сто от свободните и регистрирани безработни нямат подходяща образователна професионална подготовка.
И вижте! Усвоени са едва 633 лева на човек европейски средства за развитие на производството.
Изтънена и неотговаряща на потребностите е връзката на образованието, университетите с производствената специализация и структура в областта.
Икономиката ни, 93% от фирмите са до 9 човека и предимно търговски.
Ниска производителност! Ниска технологична въоръженост! Брутният вътрешен продукт на едно лице е малко над 7000 лева , при 25000 лева за София.
Бившите държавни заводи са се превърнали предимно в малки и средни предприятия, в които работят максимум отт 10 до 50 човека – и това са под 6% от всички фирми. Значителна част от населението, около 8000 души по данни на областната управа, работят в наколкостотинте гръцки фирми от текстилната и шивашка промишленост.
Наблюдава се намаляващ интерес от преки чуждестранни инвестиции. За 10 години по-малко от 60 милиона евро.
Силен е дебалансът в икономическото развитие. Някои общини по безработица и доходи са сред най-изостаналите в страната.
Има стратегии за развитие на Благоевградска област / по 200 страници текст, красиви графики/, но необезпечени ресурсно и законодателно.

 

Къде са капиталите, наши, чужди? За високо технологични производства, клъстери,технопаркове, индустриални логистични центрове, които са заложени в стратегиите за развитие?
Непостигнато преструктуриране на селското стопанство с намиране на алтернативни култури, които да заместят основния поминък свързан с отглеждането на ориенталския тютюн.
Недостатъчно развитие на биоземеделието, животновъдството и преработвателната хранително вкусова промишленост.
Влязохме във век, в който всеки грам вода ще се измерва с цената на златото.
40% от минералните извори на страната са в нашата област.
В разговор с Шимон Перес в Израел и президента Езер Вайцман, смеейки се, двамата ми казаха, че ако евреите имат нашите минерални извори, ще са поне десет пъти по-богати като държава.
Проблемите на българина не чукат на вратата, защото отдавна са я отворили. През тая врата изхвърчаха над 2 милиона и продължават да си отиват не само хората на България, а и техните надежди, че в България ще има някога разбирателство между политиците, че няма да се продължава с омразата, рушенето, ликвидациите, а ще започнем да градим модерна икономика и ще гарантираме просперитет за хората тук и сега.
Демократичните държави не могат да оцелеят само с демократични избори, нито само с политически декларации и обещания, които отдавна вече не означават нищо за хората. Синджир лъжи.
Ние може да спорим до прегракване, да се надвикваме по телевизията, но развитието на икономиката на областта не иска политизация, а съвместни действия от центъра, от София и местните структури, компании, университети, научни и технологични институти.
Трябва да работим за изграждане на Технопарк Благоевград, университетски, технологичен и производствен ресурс на областта, целево интегриран с национални и чуждестранни технологични изследователски институти и производствени клъстери. Хилядите и хиляди студенти в университетите са брейн пауър, най-голямото богатство от умове.
Знам, че е страшно трудно е да искаш да си млад предприемач в България.
Създателят на ракетната програма Спейс Хикс, на заводите за електрически коли Тесла, на най-големия завод за електрически батерии в Невада,Илън Мъск, съвсем доскоро бе младеж, емигрант от друг континент. Животът като млад предприемач, трудностите, той самият описва като „да ядеш стъкло на ръба на бездната“. Днес е легенда, един от лидерите на Силиконовата долина, значи на бъдещето.
Знам, че това е мечтата ви, млади приятели. Да не се скитате немили-недраги из Испания, Португалия, Америка, къде ли не,а да изградите тук индустриите на знанието.
Навремето Джулия Уоткинс дойде при нас в Наблюдател, нашата програма, която правехме заедно с Димитри Иванов и каза: Господа, аз правя американски университет в Благоевград, предлагам ви да направим заедно филм за моята работа в Америка и тук, в Благоевград. И Джимо се дигна, отиде в Америка, излъчихме го в Наблюдател, имаше голям успех тогава.
Ваня Маникатева, която е тук в залата, едно прекрасно момиче, вчера сподели с мен, че Благоевград за нея е най-живият, младежки и енергичен град на България. Тази енергия, каза ми тя, са трите университета и висши училища – Американският университет, Югозападният университет „Неофит Рилски“, колежът по икономика и мениджмънт. Студентите на Благоевград са като кръвоносна система на града, център на неговата икономика и до дадена степен обществен живот. 15-16 хиляди студенти. Всички тези хора са дошли в Благоевград с копнежи, с пориви, да станат личности, да се развиват.
И какво става с тези млади хора след като завършат своето образование? Колко от тях тук ще градят семейства, работа, бъдеще. Младежката безработица е основният и сериозен проблем, който е надвиснал над града. Единствената перспектива за студентите е да работят в магазин или заведение. Местната администрация и бизнес нямат механизъм и интерес към новозавършилите кадри. Кметът се хвали, че градът е образователен център, а в същото време 100% от възпитаниците на Американския университет, най-добрия в България според различни проучвания, си тръгват от града в деня след абсолвентския си бал.
Кадрите на Югозападния университет имат едни от най-ниските показатели като реализация по специалността.
От сегашното насипно състояние, ентусиазмът и желанието за велики дела на младите хора завършва в кръчмите и умира след като разберат колко струва дипломата им.
Един млад мъж, толкова отдавна, но сякаш днес, някъде отвъд Дунава, в изгнание, пише:
В тъги, в неволи младост минува
Кръвта се ядно в жили вълнува
Погледът мрачен, умът не види
Добро ли, зло ли насреща иде.
На душа лежат спомени тежки
Злобна ги памет често повтаря
В гърди ни любов, ни капка вяра
Нито надежда от сън мъртвешки
Да можеш свестен човек събуди.
Свестните у нас считат за луди...

Бъдете луди, бъдете идеалисти, млади българи!
Вие може би още не сте го осъзнали, но държите в ръцете си съдбата на България. А съдбата – това е сблъсък на хиляди сили.
Още от есеите, от Христос, избирайте на коя страна ще сте, синове на мрака или синове на светлината.
Факелът вече е в ръцете на новото поколение на България. Ще ви люлеят невероятни ветрове. Започнете битката!
И към победа на 26-ти март!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Александър Йорданов: Задава се кошмарна ситуация в Македония и на Балканите през 2017 г.

 

 

Албанците в Македония стават проводници на платформа на чужда държава. Важно е да се знае, че държавният глава няма право да обвързва с условия даването на мандат. Георге Иванов нарушава Конституцията на Македония. Това каза бившият ни посланик в Македония Александър Йорданов в ефира на bTV.

Македонският президент Георге Иванов заяви в обръщение към нацията, че няма да даде мандат за съставяне на правителство на нито една коалиция, докато съществува платформа, „наложена от чужда държава“, с която се поставя в опасност суверенитетът на държавата. Това предизвика обвинения в нарушаване на Конституцията и задълбочаване на двугодишната политическа криза в страната. В същото време масовите протести не стихват.

Йорданов припомни, че македонската Конституция е променяна 32 пъти от създаването си,

„Това показва, че самата държава още се формира. Тя не познава основния си закон. Конституцията я определя като многонационална държава. От тях албанският народ е най-многочислен. В Конституцията е посочено, че където има над 20% от населението от дадена общност, се разрешава езикът им да се използва като национален, както е в случая с албанския народ“. „Исканията им обаче са радикални и опасни“. „Никой не знае какво точно се е договорил Зоран Заев с албанците.

От конфликта през 2006 г. има повече пара, отколкото реалност.

Ако се състави правителство и се влезе в парламента, едно предложение за собствен език и държавни символи, няма да се одобри“.

Александър Йорданов съобщи, че днес в опит за туширане на напрежението в Македония трябва да пристигне еврокомисарят по външна политика Федерика Могерини. „Във всички случаи изходът е ескалацията да се оттегли от дневния ред на македонската политика. Македония е като едно въже, което теглят от двете страни и накрая то ще се скъса. Задава се кошмарна ситуация на Балканите през 2017 г.“, прогнозира бившият ни посланик. „Не трябва да се подкрепя идеята за разпадане на Македония. България не трябва да се държи по накедонски в тази ситуация“, каза още Александър Йорданов.

 

Социолози за проваления дебат: Борисов се крие зад експерти, предава се без бой

Андрей Райчев

Провалилият се лидерски дебат между Бойко Борисов и Корнелия Нинова продължава да бъде най-обсъжданата тема в публичното пространство. Част от политическите анализатори считат, че вината за това е на лидера на ГЕРБ, докато други са убедени, че с категоричната си и неотстъпчива позиция водачът на социалистите е провалила планираната на сряда вечерта дискусия в зала 6 на НДК.

 „Бойко Борисов се крие зад експерти. Кандидат-премиерът ли ни отказва да чуем визията му?! Излиза, че лидерът на ГЕРБ се е предал без бой“. Това заяви в интервю за „Фрог нюз“ социологът Мира Радева по повод отказа на лидера на ГЕРБ да застане очи в очи с Корнелия Нинова в публичен дебат.

 „Докато Фортуна е на страната на експремиера, той излъчва сила и спокойствие. От миналата година прави един след друг слаби ходове, като че ли сам се обрича. Чувала съм мнения, че съзнателно го прави, за да не поеме отговорност за следващо правителство. Иска да даде изборите, за да не управлява страната. Другият вариант е да очаква противникът да се провали и той да се върне на бял кон“, казва Мира Радева.

 Според нея, в предизборната кампания няма енергия и алтернативи. „Хората трябва да избират  по задължение. Такива избори са неустойчиви, освен ако не става дума за много широки коалиции. Подобна беше ситуацията през 2005 г. след управлението на НДСВ. Тогава се оформи Тройната коалиция, която беше устойчиви благодарение на това, че е широка“.

 Темата за провалилия се лидерски дебат между Бойко Борисов и Корнелия Нинова бе коментирана и от социолога Андрей Райчев и политолога д-р Калоян Методиев пред БНР.

 Методиев не счита, че вината за това е на лидера на ГЕРБ. „По-чистата позиция беше Борисов да каже, че не е готов за този дебат. ГЕРБ губи от лидера си, БСП печели от лидера си в първата седмица. В дебатите по двойки пък ГЕРБ печели, тъй като там има експерти, които говорят по-конкретно“, смятат Методиев и Райчев.

 Андрей Райчев отбеляза, че за Борисов е необичайно да се отказва от диалог и това показва, че се чувства в отбрана. „За БСП е важно да говорят повече. Ще видим тавана на БСП. Всички фактори са на нейна страна. ГЕРБ пък пази резултата. За БСП е решаващо да победи, за ГЕРБ това не е жизнеспасяващо. Той има варианти за следизборно поведение.  Има надценени и подценени участници“, смята Калоян Методиев.

 „Прехвърлянето на резултати от президентските избори не е адекватно като политика. БСП са много сами и ще зависи много от самата кампания – от дебат между Нинова и Борисов, от дебат между двата екипа, което са различни неща. С листите отново влязохме в зацикляне“, каза още Методиев.

 „Дебатите оказват влияние върху изборите“, смята Райчев. „Нямаме „Борисов 3“, въпреки че имаме елементи от предишните двама“, добави социологът.

 Методиев заяви, че коалиция БСП – ГЕРБ изглежда все по-виртуално на фона на ожесточената кампания. Според него пречка за това е Борисов. „Да не подценяваме желанието на властта. За първи път Борисов тежи на кампанията, докато експертите стоят много по-добре“, допълни той. Райчев, обаче, не вярва, че ГЕРБ има сериозно бъдеще без Борисов. „Това е вид присъствие. Той управлява България като журналист – чрез есета, на които вярва част от българите. Патриотите са протегнали ръце в почти всички посоки“, отбеляза Методиев.

„ДПС много рязко влязоха в патриотичната ниша. „Да спасим България“ е слоган, който би могъл да бъде и на патриотите. Опитват се да излязат от тоталната изолация. Той каза още, че ролята на патриотите е централна и се опитват да съберат максимума гласове. Преглътнали са всички противоречия. Може би извършват най-националните действия, което е странно. Всички останали започнаха да си придават национални черти. БСП придоби черти на лявопатриотична формация. Това ще й донесе успех в България и проблеми в ПЕС“, каза още Андрей Райчев.

Източник:епицентър.бг

Димитър Иванов: Докъде либералният капитализъм доведе България за 25 години?

 

 

Проф. д.ик.н. Димитър ИВАНОВ 

 
В навечерието сме на нов световен ред – многополюсен. Той ще замени либералния капитализъм и съответстващата му демокрация, които успяха през 1989-1991 г. да надделеят над съветския модел на социализъм и да обявят света окончателно и безвъзвратно за еднополюсен.

Главните ценности и ориентири на този световен ред, провъзгласен за „края на историята“, станаха неограничаваните от държавата частна собственост и лична свобода.

Много бързо и двете бяха взети на въоръжение от най-безскрупулните и лицемерни представители на олигархичното мислене, които за 2-3 десетилетия успяха да ликвидират философията и морала на социалното, да демонтират социалната държава, и въобще всяка държава, издигайки в култ глобализацията на материалното.

Законът и моралът бяха прекроени по техен тертип, националните елити бяха заменени от послушни креатури, финансирани и хранени с трохи от олигархията. Лидерите, чиито държави отказваха да се денационализират и превърнат в суровинен източник и неограничен пазар за либералните стоки и услуги, бяха сваляни от власт, затваряни, убивани, въз основа единствено на нелепи твърдения и обвинения.

Но както всяка лъжа, изградена на основата на насилие и манипулации глобалният неолиберализъм изчерпа жизнения си цикъл и приближава леталния си изход. Дори Кисинджър и Бжежински призовават новия американски президент Доналд Тръмп за отказ от еднополюсното мислене и зачитане интересите на различните цивилизационни полюси в света. Най-вече на Русия и Китай!

Какво потвърждение намират тези констатации на българска почва?
В изпълнение на „Вашингтонският консенсус“, доминиращият англосаксонски неолиберализъм забрани в България всичко, което е различно от него – независимо дали е било успешно преди Десети ноември 1989 г. или не.

С решение на Народното събрание, наречено „Закон“, без да притежава атрибутите на такъв нормативен акт, беше обявен за престъпен „политическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г.“. Този „закон“ не държи сметка, че през посочения период на новата си история България е била конституционна и международно призната държава, членувала е в ООН и други световни организации, поддържала е двустранни дипломатически, икономически и културни връзки с всички „велики сили“ в двете половини на света, разделен от „желязна завеса”, постигнала е необикновено високи достижения в социално-икономическото и духовното си развитие, била е 6-а космическа страна, наречена е „Държава на духа“.

Излъчила е учени, артисти и стортисти на световно ниво, позната е с най-изявените си синове и дъщери по четирите краища на планетата.

Тъжното е, че този „закон“ не само разчиства сметките на новите кариеристи с естествените елити, създадени от българската държава, за да работят за нейното възвисяване, но и отнема възможността младите поколения да се учат от миналото и от натрупания практически опит (а и от допуснатите грешки).

И още нещо – скудоумието и липсата на морал в обществото са толкова разпространени, че са обладали дори политическите наследници на обявения за престъпен „режим“, чиито представители в парламента, президентството и политическите партии са се примирили с тази историческа несправедливост.

Нещо повече – 16 години след приемането на „закона“, той е допълнен с изискването прието в парламента през ноември м. г. да се премахнат „надписи, паметници, символи, лозунги, създадени през комунистическия режим в негова възхвала“.

Освен явно недемократичния характер на този „пещерен антикомунизъм“, добре е да се видят реалните факти на „комунистическия режим“ и да се сравнят статистическите показатели с днешна дата. Това би могло да се направи за всеки икономически отрасъл и социална или духовна сфера, но поради липса на простарнство ще посочим мястото към днешна дата на България сред 138 държави в света по 12 показатели.

Данните са достоверни, източникът не подлежи на съмнение – Доклад на Световния икономически форум, провеждан ежегодно в Давос – Швейцария:

– по независимост на съда България от 108-о място през 2010 г. пада на 116-о място през 2015 г.;
– по защита на интелектуалната собственост – от 109-о на 117-о;
– по субективизъм на решенията на държавната администрация – от 110-о на 122-о;
– по прозрачност на политиката на държавата – от 118-о на 120-ро;
– по законовата рамка при уреждането на спорове – остава на 116-о;
– по ефективност на законите при оспорване на правилата – от 105-о на 114-о.
Или осреднено и с някои други показатели, българските държавни институции са в групата на най-изостаналите в света – на 97-о място.
Ако се спрем на икономическите условия, в които живеем, ще установим, че:
– по инфраструктура сме на 70-о място;
– по макроикономическа среда – 42-ро;
– по здравеопазване – 57-о;
– по образование – 56-о;
– по добри търговски практики – 57-о;
– по ефективност на трудовия пазар – 54-то;
– по развитие на финансовия пазар – 59-о;
– по пазарен капацитет – 65-о;
– по степен на пазарно развитие – 79-о;
– по иновации – 65-о.
В противовес на позициите на България в съвременния еднополюсен свят са данните за нашето място в света за един друг 30-годишен период: 1960-1990 г. Според доклад на Human Developwent index (HDI)  България е била на 27 място в света – в Клуба на „45-те най-високо развити държави в света“.

По показателя „най-незначителни разлики между пет прослойки на населението“ е заемала 1-во място в света през 1960, 1965, 1968-1972 г. и 1974-1976 г. – или общо 10 пъти.

Ако през 1990 г. България е била на 27-о място по Индекса за човешко развитие, то през 2015 г. тя е на 58-о място – т. е. регистрира отстъпление от 31 позиции.

Въпреки прокламирания неолиберален капитализъм и съответстващата му обществена демокрация, българският частен капитал, възникнал след разграбването на държавната собственост от времето 1944-1989 г. не е допринесъл с нищо за подобряването на икономическите параметри на страната и обществото ни.

Нещо повече – този капитал постепенно и неминуемо прераства в наднационален, губи обществената си полезност и обслужва единствено притежателя си – чуждестранните инвеститори.

Свидетелство за тази констатация са данните на Световната банка за неравенството между различните по приходи групи от населението на България:

– през 1990 г. – най-богатите 20 % са били 3,25 по-богати от най-бедните 20 %;
– през 2015 г. 20 % най-богати са 7 пъти по-богати от 20% най-бедни;
– през 2015 г. 25 % от българите живеят под прага на бедността, т. е. над 1,6 млн. от 7,2-милионното население.

В България все по-често – медии, социологически проучвания, статистика – говорят за икономически, но и културен геноцид. Той се провежда, както явно – чрез икономически закони и поднормативни актове, правещи богатите още по-богати и увеличаващи броя на наследствено бедните слоеве, но и прикрито – чрез косвена икономическа, информационна и друга политика.

Чрез политическа демагогия и лидерска хамелеонщина на програмно-партийно равнище въздействат върху демотивирания и обезверен електорат. Доказателство за последната констатация са приличащите си като две капки вода предизборни платформи на основните партии и сходното, агресивно и лицемерно поведение на партийните водачи.

Нито една програма и нито един лидер не поставят открито и целенасочено въпроса за смяна на основните принципи на системата на либералния капитализъм, защото се е провалил и продължава да носи бедност, война и деморализация на света. Това е лоша новина, но ще има и добри – светът се променя и нищо не може да спре тази промяна.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

Скандалът с Поптодорова – от “хибридна война“ до клептомания

 

 

Бившата българска посланичка в САЩ Елена Поптодорова е била арестувана за кражба на козметика от магазин на варшавското летище вчера. С тази новина гръмна полското музикално радио RMF и тя бе разпространена масово у нас и в Европа, пораждайки редица разнопосочни версии и коментари в медиите и социалните мрежи.

В. „24 часа“, например, в материал, озаглавен ­“Поптодорова ­- крадла или жертва на хибридна война“ проследява хронологията на разпространението на новината. Според публикацията полското радио съобщава за инцидента в 10,58 ч българско време. Новината излиза и в РИА Новости, а след това съобщение е подето от над 90 руски сайта и от всички български. Всяко споменаване на Поптодорова в руски източници е допълнено с нейната роля в приемането ни в ЕС и работата ѝ в САЩ. Не се споменава, че от есента тя ръководи офиса на Американския еврейски комитет във Варшава.  Информацията се появи в авторитетни полски медии доста по-­късно, отколкото в руските източници, пише „24 часа“ и подкрепя версията си за хибридна атака срещу Поптодорова от страна на Москва с подбран от социалните мрежи цитат.

„Руската връзка в историята породи съмнения за някаква форма на “хибридна война”, насочена към Поптодорова. Все още доста обстоятелства са неясни, за да се изказва категорично мнение. Хора, които познават Елена Поптодорова, изразиха съмнение, че тя би откраднала кремове. “Докато беше в САЩ и ако беше клептоманка, да са я хванали 100 пъти”, написа една от тях във фейсбук.

„Стандарт“ обаче посочва, че Поптодорова е засенчила Бай Ганьо с постъпката си. Изданието цитира и пост във Фейсбук. „Кой крем, още повече продаващ се в безмитен магазин, струва 400 долара“. Този въпрос към бившия ни посланик в САЩ Елена Поптодорова засипа интернет пространството вчера. „Няколко крема може да струват 400 долара, но един досега не съм виждала да има на такава стойност“, коментира Радостина Иванова, която редовно лети до Полша и запалено коментира вчера скандала във Фейсбук.

Самата Поптодорова коментира инцидента пред БТА, че не разбира тези тежки интерпретации. „Аз нямам проблем да си купувам сама козметиката”, каза още тя и обясни, че докато чакала полет, за да се прибере у нас заради болната си майка, разглеждала козметиката. Телефонът ѝ звъннал, което я разсеяло и тя напуснала неволно безмитната зона с нея.

Така звучат и информации на Нова телевизия, според които дългогодишната дипломатка не е задържана, а глобена за предполагаем опит за кражба на козметика на стойност 400 долара. След инцидента Поптодорова обяснила, че просто разглеждала един от кремовете във въпросния магазин. Тогава по телефона позвънила майка ѝ. Без да си даде сметка, че козметиката е все още в ръката ѝ, бившата посланичка излязла пред търговския обект, за да проведе разговора. Тя казала още, че веднага се отзовала на обаждането, защото майка ѝ в момента имала здравословни проблеми. “Мога да потвърдя факта на задържането на българска гражданка”, каза пред “Монитор” подкомисар Роберт Вандович от полицията на летище “Фредерик Шопен” във Варшава. “За факта на задържането е уведомено посолството на Република България в Полша, повече информация не мога да ви предоставя, такава се дава само на близки на задържаните лица”, допълни подкомисар Вандович.

Допълнителна яснота внесе говорител на варшавската полиция, който каза следното. „Можем да потвърдим информацията за кражба извършена от българска гражданка на територията на летището във Варшава. Инцидентът се случи на 27 февруари. От един от безмитните магазини беше открадната козметика на стойност около 1600 злоти (730 лева). След установяване на самоличността на извършителката тя беше задържана в около 16:00 на територията на летището. Жената призна вината си, върна откраднатите предмети и доброволно плати глобата, след което бе освободена“, се казва в официалния отговор на полската полиция

Онлайн пространството, която вече беше прегряло заради новината, окончателно се раздели на два лагера от полицейската информация за „откраднатите предмети“. Едните защитаваха бившата ни посланичка, а други остро я нападаха, изтъквайки, че едва ли става дума за „едно кремче“. Ето е малка част от диаметрално противоположните коментари:

„Агентката на Цру и мекере на Сорос се издъни. Полицаят казва „Стоки“ , не „кремче“, пише в един от коментарите.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

„Индипендънт“: Кончината на Чуркин предизвика конспиративни теории. Случайна ли е смъртта на 6 руски дипломати за 4 месеца?

Виталий Чуркин
Когато руският представител в ООН внезапно почина в Ню Йорк миналата седмица, той стана шестият от началото на ноември в редицата на скоропостижно напусналите този свят руски дипломати. Интернет конспираторите се опитват да намерят закономерност, пише британският в.“Индипендънт“.

Виталий Чуркин, който беше на 64 години, бе спешно хоспитализиран в кабинета му в постоянното представителство на Руската федерация в ООН на 20 февруари, след като на път за работа му станало лошо.

Отначало се появи информация, че Чуркин е получил сърдечен удар, но след аутопсията патолозите заявиха, че за да се установи причината за смъртта е необходимо допълнително изследване.

Един от патолозите намекна, че е необходима токсикологична експертиза.

Американският медиен проект Axios отбелязва, че смъртта на Чуркин „не само не е обяснена“, но и „удивително си прилича с тези“ на руския посланик в Индия Александър Кадакин (67 години) на 27 януари, на консула на Русия в Атина Андрей Маланин (55 години) на 9 януари и руския дипломат в Ню Йорк Сергей Кривов (63 години) в деня на изборите за президент на САЩ – 8 ноември. Точната длъжност на Кривов не е ясна, но „Индипендънт“ предполага, че може би се е занимавал със защитата на консулството от подслушване от американските специални служби. Тези три смъртни случая също бяха описани като „сърдечен удар“ или резултат от „скоротечна болест“.

Още двама дипломати издъхнаха от откровено насилствена смърт в този период: руският посланик в Турция Андрей Карлов беше убит в Анкара на 19 февруари по време на фотоизложба, а в същия ден още един дипломат, Пьотр Полщников, беше застрелян в московския си апартамент.

В допълнение, на 26 декември високопоставеният служител на КГБ Олег Еровинкин, когото подозираха, че е помогнал на британски разузнавач да направи досие на Доналд Тръмп, беше намерен мъртъв на задната седалка на автомобила си. Еровинкин беше и помощник на шефа на „Роснефт“ Игор Сечин по времето, когато Сечин заемаше поста вицепремиер.

Ето смъртните случаи на руски дипломати от ноември насам:

8 ноември 2016

На 8 ноември сутринта, когато в САЩ се провеждат избори за президент, руският дипломат Сергей Кривов е намерен да лежи в безсъзнание на пода в консулството на Русия в Ню Йорк с травма на главата. Според първоначалните информации той е паднал от покрива и получил силни наранявания, но руската официална версия бързо се сменя и впоследствие се казва, че той починал от сърдечен удар.

Американският сайт „Бъз фийд“ писа, че според полицията смъртта на Кривов изглеждала естествена и случаят бил приключен бързо, но три месеца по-късно медицинските експерти все още не са сигурни как точно е починал.

Освен това сайтът допълва, че е невероятно трудно да се установи какви точно са били задълженията на Кривов в консулството. Според руски медии той е отговарял за „предотвратяване на диверсии“ и на „опити за тайно проникване“ в консулството. С други думи, той е трябвало да гарантира, че американските разузнавателни служби нямат „уши“ в сградата.

19 декември 2016

Руският посланик в Турция Андрей Карлов (62 години) бе застрелян, докато изнасяше реч на откриването на фотоизложба в Анкара. Той бе прострелян в гръб от турски полицай, който по време на нападението крещи: „Не забравяйте Алепо! Не забравяйте Сирия!“
Същия ден друг дипломат, Пьотр Полшиков, на 56 години, бе намерен мъртъв, с огнестрелни рани, в московския му апартамент. Той бил прострелян в главата и оръжието е открито в мивката на банята, но извън тези обстоятелства не е известно почти нищо друго за смъртта му, която се предполага, че все още се разследва.
Полшиков е бил високопоставена фигура в латиноамерканския отдел на руското външно министерство.

26 декември 2016

Бившият началник от КГБ Олег Еровинкин, за когото се смята, че е помагал на бившия шпионин от MI6 Кристофър Стил да състави своето досие за Тръмп, бе намерен мъртъв в черния служебен „Лексус“ в Москва.
Еровинкин е бил ключов сътрудник на бившия руски вицепремиер Игор Сечин, чието име се твърди, че е споменато в руското досие за Тръмп.
Според медийни публикации Еровинкин почти сигурно е бил убит, но според официалната версия е починал от сърдечен удар.

9 януари 2017

Руският консул в Атина Андрей Маланин, на 55 години, бе намерен мъртъв на пода в банята в апартамента си от друг служител на посолството, след като не пристигнал на работа и не отговарял на телефона си.
Гръцката полиция заяви, че „няма признаци на взлом“ и че явно става дума за естествена смърт. Маланин е живял сам на силно охранявана улица. В момента разследване все още продължава.

27 януари 2017

Руският посланик в Индия Александър Кадакин, на 67 години, умира след „кратко боледуване“, съобщиха индийски медии, които цитират източници, според които дипломатът не се чувствал добре през последните няколко седмици.
Ройтерс съобщи, че Кадакин е починал от сърдечна недостатъчност, но като цяло подробности по случая не са известни.

20 януари 2017

Руският постоянен представител в ООН Виталий Чуркин почина внезапно в Ню Йорк. Предполага се, че причината е сърдечна недостатъчност. Медицински експерти обаче смятат, че е необходимо да се извърши токсикологична експертиза.

 

 

Източник:Блиц

 

Симеон Николов: Как ще управлявате, господа? Докато се огледате, войната ще свърши!

 

 

Симеон Николов

Спорът, който възникна миналата седмица за това, дали министърът на отбраната е поел без мандат ангажименти на срещата на министрите на отбраната на НАТО по увеличаване на военното присъствие в Черно море, който повдигна отново въпроса за т.н. Черноморска флотилия, бе предизвикан от нарочно съвместно изявление на двама представители на досегашните управляващи с подчертано предизборен замисъл.

 Бедата е, че това разкри и едно морално падение, защото именно единият от тях, бившият министър на отбраната Ненчев бе в центъра на скандала, участник и двигател на идеята на румънския му колега за създаване на Черноморска флотилия, сега отправи обвинения към политически противници. Което напомня на Конфуций: „Посочиш ли някого с пръст, помни, че трите пръста сочат към теб.” Това безочие взриви реакциите в левия политически лагер, а в други събуди съмнения, дали пък наистина служебният министър на отбраната не е прекрачил пълномощията си.

Основното впечатление, което се налага от разразилия се словесен двубой е, че политическите партии в продължение на няколко дни не можаха да се ориентират, кой какви ангажименти е поемал, как стои този въпрос в НАТО, което пък предизвика серия от взаимни нападки. На 20 май 2016 г. генералният секретар на НАТО Столтенберг ясно посочи: „България, заедно с Румъния и Турция поискаха увеличаване на корабите на НАТО в Черно море”. Дори и без създаването на Черноморски флот, участието в почти непрекъснати военноморски учения налага да се разчита на военноморски бази в Румъния и България с всички последствия от това. Още в разговора си с командващия румънските ВМС вицеадмирал Alexander Mitsui на 05 април м.г. по време на военноморско учение, командващият Шести американски флот James G. Foggo потвърди, че целта е „активното морско изтласкване на Русия от Черно море от НАТО като цяло и Румъния и Турция в частност”. Следователно, ясно е „Кой?”, ясно е „Защо?” Но ако не виждаш събитията зад гърба си, няма да ги видиш и пред очите си в бъдеще.

 Затова емоционалната реакция на всеки наблюдаващ от страни безпристрастен експерт можеше да бъде само една:

 Как ще управлявате господа политици, като не можете да се ориентирате с дни в ситуацията, като очевидно нямате нито собствен, нито екипен капацитет да формулирате ясни тези, кореспондиращи с националната сигурност на страната? С хората, с които напълниха листите за изборите– спортисти, артистки, певици, синчета, функцинерчета?

 В една нормална държава никога по подобен въпрос нямаше да се стигне до там, президентът да излиза с укор към политиците, че темата сигурност не търпи некомпетентност и да им разяснява за какво става дума.

 Още от пръв поглед прави впечатление липсата на обща култура по сигурността. Как иначе да си обясним, че всезнайковците по темата не съобразиха, че висшестоящият орган в НАТО, срещата на върха на 08 и 09 юли 2016 г. може да взема такива важни решения, а не министрите на отбраната на 15 и 16 февруари 2017 г., които разработват само отделните стъпки на зададената вече посока.

 Как ще управляват тези политици, ако не знаят, че на такива важни срещи като тази на НАТО във Варшава се отива с предварително разработени позиции от всяка държава, които съответното министерство внася на заседание на Министерски съвет. Делегацията получава мандат да защитава тези позиции. Друг е въпроса за атмосферата на пълна непрозрачност, дори за информационна дезинформация по времето когато се подготвяше срещата в Уелс, взела най–важните до момента решения, когато на обществото бе подхвърлена темата за «Визия 20/20 за БА», а президентът Плевнелиев замина и се завърна от форума без да разберем, какви ангажименти е поела България, ако изключим невероятните и сбъркани предложения като това да предоставим цяла бригада под полско командване на Североизточния фланг на НАТО.

Въпреки всичко може да се потърси неточност в изявленията и на сегашния президент и на служебния министър на отбраната. Но в края на краищата президентските послания имат друг акцент и не могат да разясняват например що е то военно учение и има ли то почва у нас. А иначе, наистина аргументите, че ученията в Черно море се провеждали редовно и нямало съществено увеличаване и че те не създавали заплаха, не са достатъчни, а и не са съвсем точни. Първо, те са увеличени от 7 през 2015 г. на 10 през 2017 г. Но не това е най–важното. След срещата в Уелс, освен увеличаване на «адаптивно предно военно присъствие» на Североизточния фланг на НАТО, чрез учения на всички видове въоръжени сили под прикритието на непрекъснати ротации бе потърсено фактически постоянно присъствие и в други страни и региони като Черноморския. Въпреки че продължителността на едно учение е например 2 или 3 седмици, при сухопътните сили на САЩ ротацията се осъществява на 90 дни, което означава необходимост от участие в серия от по–малки учения, а при военновъздушните сили, смяната е например на 4 месеца. Чрез т.н. ротация «позволяваща» почти непрекъснато присъствие всъщност се заобикаля договореността между НАТО и Русия от 1997 г. за неразполагане на «съществени въоръжени сили» в източноевропейските страни. Разбира се, че ограниченията на Конвенцията от Монтрьо пък не позволява на морски съдове на нечерноморски държави да пребивават по–дълго от 21 дни и с над определен тонаж, което не позволява да се създаде Черноморски флот на НАТО и в главите на някои министри се роди неприемливата идея за подобна регионална формация, попълнена от ВМС на Румъния, България, Турция и Украйна. Но слава богу, няма да има такава под смазващото надмощие на югоизточната ни съседка.

 Когато се говори за решението на НАТО за увеличаване на военното присъствие в Черноморския регион, се забравя за втората му част, а именно засилване и на военновъздушния контрол, което означава присъствие и с военновъздушни сили. Това обаче също стана ясно още по време на редовното правителство. Освен това, ескадрилата британски изтребители ще бъде дислоцирана в Румъния, на военновъздушна база в близост до брега на Черно море, макар че спектърът й на опериране ще бъде много по–широк. Със сигурност ще се използват и летищата в Граф Игнатиево и Безмер. Важно е, този факт да не се пропуска, защото това пренасищане с бойна техника и непрекъснати военни учения, освен че допринася за увеличаване на напрежението с Русия, увеличава и рисковете от инциденти. Да не говорим за това, че в случай на война, първият удар се нанася по командни пунктове, летища, пристанища, бази.

 Разбираемо е страстите да се разпалят така в предизборна обстановка и поради изключителния характер на струпването на сили в източна посока. Необяснимо е обаче, защо обществеността не реагира, когато наши «атлантици» предлагаха разполагане на ядрено оръжие в България или когато стана известно, че бившият президент Плевнелиев се е оплаквал на американските си приятели, че Ангела Меркел е «пречела» на усилията за одобряване доставки на оръжие за Украйна, разбирай – да разпалим война с Русия.

 Трябва да даваме ясни отговори на хората особено по въпроси, които най–вече ги тревожат. Затова политиците и «експертите», които няколко дни шестваха по телевизионните студия и си прехвърляха отговорността или внушаваха колко безобидно е всичко, но «лошите» ни заблуждавали, трябваше да покажат по–голяма отговорност. Ако политиците обаче са склонни да замазват нещата, да ни обясняват, как военните кораби просто си влизат в Черно море, за това се пуска уведомление, нямало нищо страшно и т.н., хайде да им припомним, че те не отиват до бреговете на Украйна за да ловят риба. Журналистите са тези, които трябваше да поканят военни и те да разяснят на хората елементарни неща като например:

 Всяко военно учение има подготвен сценарий. Според сценарият на последното такова в Черно море „Морски щит” от началото на февруари, е трябвало да се окаже помощ на страната „Х” и се „освободят” окупираните територии Крим и Донбас.

 Във всяко военно учение се изпълняват предварително формулирани задачи: за сухопътните войски може да са елементи от настъпателна или отбранителна операция, за военноморските – провеждане на десант или отразяване на нападение на противник, на „въздушна, подводна и сухопътна атака”, както бе на учението „Морски щит 2017” и т.н. Затова военните учения обикновено се наблюдават от чужди военни аташета, защото те разкриват някои замисли и способности или слабости на войските. Но да се говори, че те просто така „присъстват”, както ни обясняваше един бивш депутат, е несериозно.

 Учения в близост до територията на потенциален противник винаги се използват и за водене на активно разузнаване със средства, разположени на морски съдове и самолети, за проверка готовността и способностите на „противника” да реагира, засичане на противникови радари, комуникации и т.н. Разбираемо е безпокойството на руската страна, щом полетите на НАТО по руската граница на североизток са се увеличили три пъти, а на югозапад– осем пъти. Когато в групировката от морски съдове, която провежда учения е включен американски кораб със системата „Ейджис” за противоракетна отбрана, също могат да се правят съотвените изводи.

 Сравнявайки военните учения на НАТО с тези на Русия сигурно ще установим, че руските често са с много по–голям личен състав, но това се дължи на системата за развитие на техните воръжени сили. По–същественото различие е, че Русия провежда по–често внезапни учения за проверка на бойната и мобилизационна готовност. Значително внимание се отделя на радиоелектронната борба и разузнаването.

 Но през юли т. г. и ние ще поставим истински рекорд: В учението „Сейбър гардиън 17“, ще участват 40 хиляди военнослужещи от 21 страни, а българите ще са 4000.

 Разбира се, ние имаме полза от провеждането на съвместни учения с нашите партньори, защото повишаваме съвместимостта на въоръжените ни сили, подобряваме подготовката на нашите военнослужещи. Но за да постигнем пълноценни и ефективни такива е необходимо първо да имаме нови кораби, нови самолети, нови бронирани машини, нова комуникационна система и т.н.

 Постоянното провеждане на военни учения в един регион обаче, носи редица рискове:

 – при такава близост винаги може да възникне инцидент между два противникови кораба или самолета с непредсказуеми реакции на страните;

 – нека не забравяме, че самата ескалация с това дрънкане на оръжие на километри от кризисен регион, със сигурност окуражава екстремистки украински сили, които и досега се заканваха да стигнат до Москва и разбира се да превземат Крим, което означава да въвлекат и нас в гореща война;

 – военните пък знаят много добре, че всяко едно по–мащабно военно учение може да послужи за прикритие за преминаване към начало на истински военни действия.

 – прави са и представителите на туристическия бизнес и на природозащитниците за очакваните щети.

Никой не обясни на хората, защо всъщност НАТО отиде на такива активни действия, водещи до ескалация. Освен разбира се напълно сбърканата и опасна антируска политика и абсюлотно неправилна оценка за действителните заплахи на сигурността, не трябва да забравяме, че през последните две десетилетия Алиансът не само намали въоръжените си сили и тяхното финансиране, а готвеше същите само за мисии в конфликтни региони. Войските се оказаха неспособни за водене на широкомащабни бойни действия между държави. При първото учение на Силите за бързо реагиране след Уелс, се оказа, че за 14 дни не могат да прехвърлят необходимата техника до Полша. Едва тези дни Великобритания опита да провери как би прехвърлила танкове през тунела под Ламанша на континентална територия. Стоварените в Полша бронирани машини закъсваха в канавките.

 Разбира се, че дислоцирането на 4 батальона в Балтийските страни и 1 американска бригада в Румъния не могат да осигурят защита на Североизточния фанг на НАТО. От чисто военна гледна точка за това биха били необходими сили в състав към 37 000 души. Именно затова бе взето решение в Полша и Балтийските държавни да бъде разположена военна техника за да могат тези 4 батальона във военно време да се развърнат в бригади. А само преди дни бе подписано поредното споразумение за пропускане на съюзнически войски през територията до границата с Русия в рамките до 24 часа. Ето затова Русия вижда заплаха в тези приготовления. Затова бе заявено от руска страна, че ще отговори с разполагането на 3 дивизии в Западния военен окръг. А това са 3 по 13 000 или общо 33 000 руски военнослужещи. Руските реакции са били винаги ответни. Всичко това хората го виждат, четат и разбират. Затова е наивно политиците ни да обясняват, че ние не допринасяме за една безкрайна спирала на напрежение.

 Колкото и на ниско ниво да са били досегашните инциденти дискусии, трябва да признаем, че е имало и предложения. Проблемът е, че в политиците не е имало чуваемост и воля да ги реализират. А пакетът от мерки по Черноморския регион би могъл да включва: Разговори между военните за недопускане на инциденти в настоящата сложна ситуация. Предложение от страна на НАТО за въвеждане на ограничителен режим за сухопътните сили и бойна техника от двете страни за да се спре спиралата от взаимни заплахи. Възобновяване и активизиране на формата НАТО–Русия, както предложи шефът на Мюнхенската конференция за сигурност Волфганг Ишингер този месец. Започване на преговори за съкращаване на ядрените оръжия. Спиране на противоракетната програма и предоговарянето й. Ограничаване военната активност в Черно море. Постепенна отмяна на санкциите. Засилване ролята на ОССЕ и др.

Източник: Поглед.инфо

Бареков пита Иван Костов: От името на подсъдимите Огнян Донев, Иво Прокопиев, Цветан Василев ли искате да докарате България до сценария Виденов 2?

Като български политик в Европа съм длъжен да задам въпроси към г-н Иван Костов, известен като Драгалевския Лаборант, и към задкулисието, което той представлява, във връзка с предложената от тях абсурдна и самоизключваща се идея – да кандидатстваме за Еврозоната и при неуспех да отменим валутния борд. Това заяви лидерът на „Презареди БГ“ Николай Бареков.

„Оставям настрана шизофренната ситуация и питам г-н Иван Костов: от името на кого и #КОЙ вие искате да фалирате държавата? Влизането в Еврозоната ще обрече на бедност тези 80 процента от българското население, които с днешна дата едва свързват двата края или въобще не успяват. Излизането на България от валутния борд ще създаде предпоставка всичките ви фалирали бизнеспартньори да фалират държавата и банковата система и да си стопят дълговете. Вашето предложение за нова монетарна политика на държавата ще развърже ръцете на самозабравилите се български политици, най-вече тези отляво и в националпопулисткия сектор. С две думи това означава печатане на пари, временно вдигане на доходите. Пенсиите ще станат 1000 лв, а след 6 месеца същите тези пенсии ще са скочили на 100 хил. лв, което ще бъде равно на 10 долара“, посочи лидерът на „Презареди БГ“.

„Г-н Костов, длъжен съм да ви попитам: от името на подсъдимите Огнян Донев, Иво Прокопиев, Цветан Василев ли искате да докарате България до сценария Виденов 2? Задавам същия въпрос към моите приятели Христо Иванов и Радан Кънев. Те защитават ли тези ваши идеи в политиката и готови ли са да ги приложат на практика, ако участват в дясноцентристко управление с патерици финансираните от Белград политически проекти?

Задавам въпрос и към бившия премиер Борисов: готов ли е в името на дясно обединение с патриотично-популистки оттенък да участва в последващото разграбване на държавата чрез печатане на пари и стопяване доходите и спестяванията на народа?
На финала ще ви дам пример с Дания, която също като България е малка държава, член на ЕС. Политиката на Дания е твърдо срещу емиграцията и твърдо срещу Еврозоната. Вследствие на това датската крона е една от най-стабилните валути в Европа, а стандартът на живот е много над средния в Европейския съюз“, заяви Бареков.

 

 

Източник:Блиц

 

Симеон Сакскобурготски : Трябва да търсим прагматичното в отношенията България-Русия

Снимка: Юрий Шарапов, ТАСС

 

 

България се нуждае от максимално широка коалиция, която би могла да вземе предвид желанията на възможно най-голям брой избиратели. Това заяви бившият български цар /1943-1946 г./ и бивш министър-председател /2001-2005 г./ Симеон Сакскобургготски.

В интервю за кореспондента на ТАСС Игор Ленкин той говори за перспективите пред Европа, за ролята на Русия на световната сцена. Симеон особено подчертава необходимостта от изучаването на историята от съвременните политици.

– Какво място заема днес Русия във вашия живот?

 

– Винаги съм се интересувал от Русия и от историческа, и от културна гледна точка. Чел съм много за нея и съм се учил от нейния пример. Бил съм във вашата страна пет пъти. Запомнил съм пътуването с влак от Москва до монголската столица Улан Батор. Беше много интересно. Всеки ден сме спирали в някакъв нов град. Още по-голямо впечатление ми направи завръщането в Москва, когато над 6 часа летях над територията на Русия. Русия е огромна страна от световен мащаб, дори чисто визуално. Бях на официално посещение в Русия през юни 2002 г., малко след като станах министър-председател. Посещението ми в Москва беше моята втора официална визита. А срещата ми с Владимир Путин остави много интересно и положително впечатление. Ще се радвам, ако мога да се срещна с него още веднъж. Сега между нашите страни съществува определено напрежение, но не мисля, че то ще продължи дълго. Проблемите са винаги временни и конюнктурни. Днес това е мода, която преследва краткосрочни интереси. В отношенията между България и Русия трябва да се търси реалното, прагматичното и полезното. От гледната точка на човек, който е живял дълго и е видял много неща, смятам за изключително положителен факта, че Русия се включи в решаването на проблемите на Близкия изток. Това е много положително явление.

– Как оценявате днешното положение на Европейския съюз?

 

– Симеон Сакскобургготски: Аз съм европеец. Роден съм на континента и през целия ми живот са тясно свързан с Европа. Убеден съм, че Европейският съюз е единствената възможност за Европа да бъде сериозен икономически играч и световен политически фактор. От 1949 г. е имало и моменти на разочарование, и на подем, а също така кризи. Но съм убеден, че Европа няма реална алтернатива на Европейския съюз. Това означава, че кризата във взаимоотношенията, която сега се наблюдава, може и трябва да бъде преодоляна. Като положителен пример за ползите от европейската общност мога да дам България. Ако ние по време на икономическата криза през 2008 г. не бяхме членове на ЕС, то не е ясно къде бихме били днес. Но като част от общия съюз, общия клуб и семейство ние успяхме да справим с тези трудности. Този проект „Обединена Европа“ трябва да съществува въпреки критиката. Колко време й е било необходимо на Америка, за да се превърне в Съединени американски щати? Европа се нуждае от време, за да стане единна.

– На какво Европа трябва да обърне особено внимание?

 

– Този въпрос трябва да бъде зададен на днешните водещи политици, които носят персонална отговорност за случващото се. Убеден съм, че Европейският парламент и Европейската комисия ще се справят с проблемите, включително и с прословутия Брекзит. Тази ситуация засяга една държава в този конкретен момент. Съжалявам за това, но такъв беше изборът на мнозинството жители на Обединеното кралство. Възможни са и други неочаквани промени. Но това са предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. В крайна сметка те ще доведат до положителни промени. Днешните трудности на ЕС ни каляват, карат ни да се концентрираме и да се движим напред. Също така смятам, че санкциите днес в по-голяма степен влияят негативно на страните от ЕС, а не на Русия.

– В каква посока ще се развиват отношенията между ЕС и САЩ?

 

– Надявам се, че тяхното развитие ще бъде положително. Не искам да обиждам никого, но смятам, че в света има страни и обединения от държави, които са решаващи фактори, способни да работят в интересите на целия свят. Именно тези страни трябва да си взаимодействат. В това сътрудничество има голям позитив. В света трябва да има водещи държави и между тях трябва да има и взаимно разбирателство, и взаимна отговорност. Защото именно от тях зависи съдбата на останалите народи.

– Какво очаквате от предсрочните парламентарни избори в България на 26 март?

 

– Мисля, че в резултат на изборите ще се появи необходимост от съставяне на коалиция, политиците ще се нуждаят от диалог. Убеден съм, че България се нуждае от максимално широка коалиция, която би могла да вземе предвид желанията на възможно най-голям брой избиратели. Политическите убеждения не трябва да пречат на цивилизования разговор, на определянето на приоритети в работата. При това нищо не пречи да запазят своите идеологически предпочитания.

– А какво може да кажете за ролята на монархията в съвременното общество?

 

– Няма съвременно или старомодно държавно управление. В хилядолетната история е имало и монархии, и републики, и диктатури, и други системи. Едва след Първата световна война /1914-1918/ се е формирало мнението, че републиката е най-сполучливата форма на управление, а някои монархии са били свалени, при това невинаги с демократични методи. Не смятам, че монархията не е съвременна – това е политическа грешка. За мен е важно държавата да се развива с оглед на предишния опит, на историята. Независимо от това, дали тя се харесва на някого или не. В този контекст на мен ми прави голямо впечатление днешното развитие на Русия, това, че тя си спомни своите традиции, използва историческите символи и събития. Историята остава. И това разбиране и уважение към историята възвръща величието на държавата. Паметта не трябва да се подценява. А хората, които се занимават с политика, държавните дейци трябва да имат добра историческа подготовка. За политиците историята трябва да бъде една от задължителните дисциплини за изучаване. Това е феноменална опора, включително за взимането на решения, за разбирането на ситуацията.

– Какви са вашите лични планове?

 

– Симеон Сакскобургготски: За човек, който е почти на 80 години, е рисковано да гледа далеч в бъдещето. Имам напрегнат делови график, който ми остава малко време за личен живот. Написах книга със спомени, специално за своите деца, за да могат да разберат, защо техният баща е бил постоянно зает и не им е отделял достатъчно време. Тази книга излезе на български, френски, турски и испански езици. Надявам се, че скоро ще излезе на английски, италиански и немски. Смятам, че тази книга би била полезна за хората, които искат по-добре да познават България. Имах щастието да живея в две епохи. Родих се тук в България, и живях в условията на монархия, като престолонаследник и като цар, след това напуснах страната за цели 50 години. Научих се на много неща и накрая отново се върнах в България. Благодаря на Бог, че той ми даде възможността да видя живота на моята страна в продължение на толкова дълъг период.

Превод: БГНЕС

 

 

Защо подготвиха за Путин “психологическо досие“ на Тръмп

Според данни на телевизионния канал „Ен Би Ес Нюз“ (NBC News), в Кремъл са подготвили за руския президент Владимир Путин психологическо досие на американския му колега Доналд Тръмп. В него се отбелязва, че американският президент е най-вече „човек, който поема риск и може да бъде наивен“.

„В Кремъл се води много сериозна подготовка, включително има документ от седем страници, в който се описва психологическият портрет на Тръмп, основаващ се най-вече на последните два-три месеца“, заяви пред „Ен Би Си Нюз“ заместник-министърът на външните работи на Русия Андрей Фьодоров.

Защо се правят психологически портрети?

„Такива портрети, без съмнение, са полезни“, коментира Сергей Ениколопов, кандидат на психологическите науки, доцент от катедрата по невро- и патопсихология към Московския държавен университет МГУ „Ломоносов“. „Когато се срещате с човек, вие искате да знаете нещо за него, за да не го обидите, за да общувате лесно с него, да не го настройвате срещу себе си, а тъкмо обратното“, казва в интервю за Газета.ру експертът.

„Всички преговори се градят на това, че всяка от срещащите се страни знае нещо за другата“, посочва Ениколопов.

„Преди всяка среща, не само в Кремъл, но и в Белия дом, а и където и да било другаде, където се водят преговори, се опитват да направят някакъв психологически портрет на бъдещия събеседник, за да се разберат неговите взаимоотношения с окръжаващите го хора, да се направят предположения дали той е доверчив или не. Портретите се правят въз основа на статии за дадения човек, на негови текстове, изказвания и биография. Това са най-тривиалните характеристики, които казват: ето този човек е такъв“.

Най-необикновеният политик в историята на САЩ

Експерти започнаха да правят портрет на милиардера-републиканец още по време на предизборната кампания. От самото начало Тръмп бе определян като най-необикновеният политик в историята на Съединените щати. Неговият необичаен и по-форма, и по-съдържание маниер на говорене, жестикулация, навикът първо да каже едно, а след това – напълно противоположно нещо – всичко това накара психолозите да се замислят какво представлява ексцентричният милиардер.

В началото на ноември експерти от московска консултантска група по външната политика представиха доклад, озаглавен „Следващият президент на САЩ: професионални профили на Хилари Клинтън и Доналд Тръмп“, в който те се опитаха да очертаят психологическия профил на двамата кандидати.

„В речите му гъмжи от грешки, говори рязко, често скача от една тема на друга, но именно този маниер се оказа ключът към неговата популярност“, казва за „Руски дневник“ анализаторът от групата за консултации по външната политика Олга Ребро.

Според очертания психологически профил Тръмп съчетава развито чувство за интуиция и рязък стремеж да бъде по-прагматичен, черта, която най-силно изплува на повърхността през последните етапи на кампанията му.

„Тръмп може да не е толкова умен, колкото той казва, че е, но категорично той е по-умен, отколкото мнозина си мислят“, заключи Ребро.

Руският телевизионен канал НТВ цитира мнението на психолози за Тръмп. Психологът Лена Фейгин посочва, че върху Тръмп не бива се оказва натиск. „При хора от типа на Тръмп натискът предизвиква съпротива“, заяви тя. При това, според думите ѝ, на такъв човек може да му се има доверие. Освен това, отбеляза тя, Тръмп може да промени своето мнение.

 

 

Източник: Руски дневник

 

Иво Прокопиев гласи Илиана Цанова за еврокомисар

 

 

За целта както в София, така и в Брюксел, вече повече от три месеца се водят задкулисни преговори и се подготвя основата за лансирането на кандидата на кръга „Капитал“.

Подкрепа за кандидатурата на кръга „Капитал“ засега е осигурена от австрийския еврокомисар Йоханес Хан, който в този състав на ЕК отговаря за разширяването на ЕС.

Кой ще е следващият български европейски комисар, особено силно вълнува олигархичния кръг „Капитал“ в последните месеци. След като в продължение на шест години олигархът Иво Прокопиев имаше привилегията да се ползва от услугите на персоналния си еврокомисар Кристалина Георгиева, амбициите му са да уреди свое протеже за неин наследник.

С ролята на лобист за персоналния кандидат на обвиняемия олигарх за следващ български еврокомисар се е нагърбил лично доскорошният президент Росен Плевнелиев. Планът на дуото Прокопиев-Плевнелиев е наследник на „тяхната“ Георгиева, макар и с половингодишно закъснение, да бъде отново „тяхна“, този път – Илиана Цанова.

Последващото ангажиране на безработния Плевнелиев се е наложило, защото с тази роля е било немислимо да се нагърби позорно принудената да напусне Брюксел доскорошна вицепрезидентка на ЕК Кристалина Георгиева. Заради скандалното си поведение през последните години, в които бе ползвала позицията на високопоставен европейски представител, за да урежда кандидатурата си за генерален секретар на ООН, с което попречи и на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова да заеме престижния пост, вратите на „Берлемон“ за Георгиева са затворени. Поне докато начело на комисията е Жан-Клод Юнкер. Публично известен факт е, че началникът на кабинета на Юнкер – Мартин Зелмер, смятан за „сивия кардинал“ на настоящата Еврокомисия – стана причина след фиаското с кандидатурата й за ООН Кристалина Георгиева да търси спешно бягство от Брюксел и да приеме да бъде компенсирана от дългогодишния си ментор и „закрилник“ Джордж Сорос чрез специално открито за нея работно място в Световната банка.

Илиана Цанова е ключов кадър на задкулисния кръг „Капитал“, ако се съди по имиджовите материали в поръчковите издания на „Икономедиа“. Цанова дори бе вариант за служебен министър-председател, но за да „съхрани“ кандидатурата й за български еврокомисар, Плевнелиев предпочете да остави правителството на Борисов да управлява в оставка до встъпването в длъжност на новия държавен глава Румен Радев. Някъде по това време започва и същинската подготовка за номинирането на Цанова, която бе заместник-министър председател в двете служебни правителства, назначени от Плевнелиев. Въпреки че работата й като заместник управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции е в Брюксел, за по-малко от месец Цанова два пъти беше „по работа“ в София. През януари дори участва в събитие, организирано от Прокопиев.

Заради приближаващото българско председателство на Европейския съюз, което започва на 1 януари 2018 г., дуото Прокопиев-Плевнелиев все повече се надява, че скоро след изборите в края на март Цанова ще бъде номинирана от следващото редовно или от настоящото служебно правителство, ако се стигне до удължаване на мандата му. Стремежът на дуото е да постави пред свършен факт българското правителство и дори Румен Радев, на които ще им се наложи да приемат брюкселската „молба“ за номинацията на Цанова. За целта както в София, така и в Брюксел, вече повече от три месеца се водят задкулисни преговори и се подготвя основата за лансирането на кандидата на кръга „Капитал“, който от своя страна се явява лобист на други интереси.

Самата Цанова ще бъде представена с познатите клишета – как кандидатурата й е „подходяща“, „навременна“, „перспективна“, защото е непартийна, работеща по плана „Юнкер“ и не на последно място, защото е и жена, каквото е изискването на президента на ЕК към властите у нас – и следващият български еврокомисар да е от нежния пол. Всичко това, за да се скрият истинските мотиви защо играчите от „Капитал“ са така силно фокусирани в поста на българския еврокомисар – контрол върху европейското финансиране на България поне до края на мандата на настоящата ЕК, т.е. до края на 2019 г., както и възможностите – финансови и политически, които се отварят пред България около председателството й на Съвета на Европейския съюз през първата половина на следващата година.

За ръководното дуо на групата около „Капитал“ Прокопиев-Плевнелиев е от ключова необходимост позиционирането на „техен“ еврокомисар и с оглед нулевия шанс за участие на хибридния им политически проект „Да, България“ не просто в следващото управление, а изобщо в следващото Народно събрание. Така дуото вижда единствения сигурен лост за влияние върху вътрешнополитическите процеси у нас в инсталирането на Цанова като еврокомисар, който би могъл да притиска всяко следващо правителство чрез прекратяване на плащанията по европейските фондове или чрез политически внушения в мониторинговите доклади по правосъдие и вътрешен ред. Освен да преследва вътрешнополитически цели и задоволяване на властови амбиции, дуото изпълнява и задача, поставена от „закрилника“ на Кристалина Георгиева.

Подкрепа за кандидатурата на кръга дуото вижда засега е осигурена от австрийския еврокомисар Йоханес Хан, който в този състав на ЕК отговаря за разширяването на ЕС. В предишната комисия Хан бе комисар по регионалното развитие, което бе само формален повод за близостта му до Плевнелиев. Ако изключим и „съвпадението“, че компанията EVN, заради която Прокопиев е обвиняем, е австрийска, а преди три години във Виена Плевнелиев се срещаше тайно с шефа й Щефан Шишкович, за да се ангажира, че ще защитава чуждите интереси в споровете им с българските контролни органи.

Опитвайки се да разшири лобистката подкрепа на бъдещата кандидатура на Цанова, миналата седмица Росен Плевнелиев посети Брюксел. Бившият президент участва във форум на Центъра за европейски политически изследвания (Centre for European Policy Studies – CEPS). Любопитна подробност е, че директор по икономическите и финансовите въпроси на лобисткия „тинк-танк“ е Даниел Грос, който в мандата на Плевнелиев, според публикации в поръчковите издания на Иво Прокопиев, е бил съветник на доскорошния ни държавен глава. Така излиза, че Плевнелиев се е явил говорител на форум, организиран от доскорошния му съветник. Заслужава внимание и фактът, че сред основните спонсори на лобисткия „тинк-танк“ се оказва Фондация „Отворено общество“.

Самият Грос няколко пъти е бил лектор на годишните срещи между бизнеса и правителството, които „Икономедиа“ на Прокопиев организира у нас, като желаещите да присъстват плащат по няколкостотин лева такса. Какви са хонорарите на чуждестранните лектори за участие в подобни форуми, е конфиденциална информация, но със сигурност са в размер на няколко хиляди евро.

За последно Грос е бил в София в началото на януари за участие във форума на Прокопиев, на който присъства и Цанова. Справка в интернет показва, че само в „Капитал“ има над 100 публикации, в които присъства името на брюкселския лобист Даниел Грос. Едва ли е просто съвпадение, но повечето от публикациите или интервютата на Грос се припокриват с интересите на олигархичния кръг „Капитал“ в енергетиката, банковия и финансовия сектор, както и отмяна на валутния борд в България – дългогодишна мечта на Иво Прокопиев.

 

Източник:Труд

 

US анализатор: Украйна и Грузия не стават за НАТО. Тази тема само провокира Русия

 

 

Може дълго да спорим каква е причината за влошаването на отношенията между Русия и Запада: дали причината за това е липсата на достатъчно великодушие от страна на Запада след края на Студената война, включително и решението на НАТО да продължи разширяването до самата руска граница, или тласъкът е даден от политическата стратегия на Москва, а също от особености на характера на Владимир Путин.

 

При всички положения сериозна тревога предизвикват резултатите: завладяването на Крим от Русия, дестабилизирането на Източна Украйна, жестоката военна кампания в Сирия на страната на не по-малко жестокото сирийско правителство, а също така намесата на Русия в американските избори през 2016 г. Главният въпрос е в това – цитирайки думите на още един прочут Владимир, Владимир Ленин – какво да се направи по-нататък. А нещо трябва да се направи, защото Русия остава голяма държава със съвременна армия, мощен ядрен арсенал, най-съвременен киберпотенциал, а също така значителни запаси от петрол и природен газ. Освен това тя е един от постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. И при това Русия представлява потенциална опасност, тъй като Владимир Путин ликвидира системата, която уравновесяваше неговата власт.

 

Въпреки това Русия може да бъде партньор с ограничена отговорност в Близкия изток или във войната с тероризма. Можем само да гадаем, какви именно мотиви водят съвременна Русия, но Путин определено се стреми да избегне революция вътре в страната. Той би желал да възстанови сферата на влияние на Москва в близост до руските граници. Той не се стреми да направи Русия отново велика (това изисква реални политически и икономически реформи, от които той се бои), а по-скоро да направи така, че тя да бъде смятана за велика. Той желае да бъде уважаван за неговата готовност да действа решително с военни методи в името на националните интереси.

 

Администрацията на президента Доналд Тръмп трябва да реагира на това твърдо. Русия трябва да знае, че САЩ имат и воля, и потенциал да отговорят на агресията. Разбира се, сдържането е много по-предпочитан вариант в сравнение с отбраната, а отбраната – по-предпочитан вариант в сравнение с освобождението. Но политиката на сдържането задължително трябва да се придружава от разбирането, че правителството, осъществяващо тази политика, е готово и способно да използва сила за защитата на своите интереси. Това е аргумент в полза на това да се предоставят на Украйна отбранителни оръжия и да се увеличи военното присъствие на територията на тези страни от НАТО, които Русия може да нападне. Освен това, САЩ трябва да бъдат готови за своеобразна „агресия в сивите зони“, пример за която са действията на подкрепяните от Русия опълченци в Източна Украйна. Подобна тактика не може да послужи като основа за прилагането на член 5 от Устава на НАТО за колективната отбрана, но представлява заплаха за стабилността. Необходимо е да се провеждат учения на въоръжените сили и да се осигури подкрепа в областта на разузнаването, за да могат членовете на НАТО в близост до Русия самостоятелно да се справят с подобни предизвикателства.

 

Санкциите трябва да останат един от инструментите на американската и западната политика, но с тях не трябва да се злоупотребява. В идеалния вариант самата Русия трябва да бъде заинтересована от разширяването на икономическите си връзки, способни да дадат тласък на нейната отслабнала икономика. Целта е Москва да бъде мотивирана да не прави това, което може да подкопае стабилността и в резултат на това – икономическите връзки. При това санкциите трябва да бъдат разработени по такъв начин, че те лесно да бъдат изменени в случай, че Русия подобри поведението си.

 

Америка също трябва да прояви сдържаност, макар и от малко по-различен вид. В отношенията с Москва Вашингтон трябва да се концентрира върху нейната външна политика, а не върху политиката вътре в Русия. Ако се концентрира върху вътрешната политика на Русия, това едва ли ще ни позволи да изградим с нея отношения и почти със сигурност ще се превърне в пречка за подобряването на нашите двустранни връзки.

 

Ако ясно дадем да се разбере, че САЩ не се стремят към свалянето на Путин, това действително може да помогне. Освен това Америка трябва да демонстрира по-голяма сдържаност, характерна за по-традиционната външна политика. Трябва да се прекрати обсъждането на въпроса за членството на Украйна или Грузия в НАТО, нито Грузия, нито Украйна могат да изпълнят всички изисквания на алианса, а движението по посока на тяхното приемане във военния блок не само още по-силно ще отблъсне и провокира Русия, но и ще натовари САЩ с допълнителни ангажименти, които те не са в състояние да изпълнят. Освен това е също така необходимо да се проведат консултации и срещи на високо равнище, за да се обсъдят цяла серия от въпроси – от ситуацията в Европа и Близкия изток до контрола над въоръженията и регулирането на дейността в киберпространството.

 

Накратко казано, необходима е твърдост, но само твърдост не е достатъчна. Тя може и трябва да се комбинира с определени гаранции. Целта не се състои в това да се постигнат козметични подобрения в общия тон на отношенията, а в това да се принуди Русия да демонстрира по-голяма сдържаност, което на свой ред ще доведе до истинско подобряване на отношенията.

 

Източник БГНЕС

 

 

Георги Марков: Връщам се в парламента, защото много искам Борисов за трети път да стане премиер

 Започваме срещата с единствения политик от Великото народно събрание, намерил място сега в политическите листи. Защо се връща в парламента Георги Марков? Задаваме въпроса на конституционния съдия от 1994 г. до октомври 2003 г., който сега заема избираемото второ място в листата на ГЕРБ за 24-ти многомандатен избирателен район.
– Какво да Ви кажа, аз ноември месец получих една покана по телефона от господин Борисов. Каза „Брат ми, трябва да ми помогнеш. Искам те депутат в следващия парламент“. Аз помислих, че така е емоционализирал, но на другия ден ми се обади господин Цветанов. Бяха говорили двамата. И всъщност, ако мога да кажа, че решението го взех да се включа в листите на ГЕРБ, аз симпатизирам на ГЕРБ от 2013 г., от момента в който им скалъпиха онзи селски номер и много неконституционен „Костинброд“, всъщност решението го взех на 30 ноември, датата си я спомням, защото господин Борисов ме покани в Будапеща с него да присъствам на връчването на един много престижен унгарски кръст от моя любимец, идол Виктор Орбан, любимец и идол от юни 1989 г. И тогава, след като мина официалната част, Борисов в типичния си стил каза, „Викторе, ела да се снимаме с Жоро Марков, че ми е най-добрият оратор и ще го правим депутат“. И така Виктор се засмя, направихме си тройна снимка, след това и аз една с Виктор и в самолета на връщане му потвърдих, че ще се включа, тъй като много искам Борисов за трети път да стане министър-председател на България. Дали това ще може да стане тази година или догодина, но аз съм убеден, че ще стане. Той това го заслужава, тъй като в цялата тази бъркотия, наречена български преход, тези 28 година, той без съмнение беше най-добрият управленец на България. Неслучайно е единствен два пъти премиер и то, след като печели избори, след като управлява. Вие споменахте за мен, че съм единственият депутат в листите от Великото народно събрание. За ГЕРБ това е сигурно, но така изглежда, че аз съм въобще единственият, след като моят колега юрист, добър юрист Янаки Стоилов беше отлюспен от БСП. Казахте, че мястото ми в листата е избираемо. То е така на пръв поглед, но знаете че има преференция и в квадратче също всеки може да си гласува и за други кандидати. Аз нямам някакво чувство за ревност от другите депутати. Мисля, че с опита, който имам от Великото народно събрание, а и след това в Конституционния съд, мога да съм много полезен на ГЕРБ.
 И с какво ще бъдете полезен?
–  Аз не искам да се самоизтъквам, не е хубаво да говоря за себе си, но има факти. Само фактите ще кажа. Във Великото народно събрание аз бях депутатът с най-много приети законопроекти и то с гласуване от останалите 3 парламентарни групи – тогава бяха БЗНС, БСП и ДПС. Например по моя инициатива СДС включи в своята предизборна платформа искането да се възстанови административното правосъдие в България и Върховния административен съд. Благодаря на д-р Желев, покойният ми приятел, и Митко Луджев, че ме разбраха. Желю казваше – абе, Жоро, какви два върховни съда ще има, бе човек? Викам – Желю, то е имало Върховен административен, но след 9-ти комунистите го забраняват да не се контролира администрацията. И първите закони, които бяха приети във ВНС бяха мои. Вие може би не знаете, че имаше преди 10 ноември много правораздавателни органи, които бяха извън съдебната система. Така наречените административни юрисдикции. Съдията напуска Съдебната палата и отива в Райсъвета в така наречена комисия по чл. 15 от Закона за наемните отношения, сяда вляво или вдясно на зам.-председателя на Изпълкома и правораздава. Същото и в Комитета по териториално и селищно устройство, една особена комисия. Закрихме ги тези неща. Решихме по мое предложение съдебният контрол върху администрацията и бях много поласкан, че Киро Лазаров, най-добрият наш професор по административно право, ме похвали в една своя статия.
А после?
– Колкото до следващото Народно събрание 25 хиляди магазина съм върнал на граждани в България. 25 хиляди с помощта на моя приятел Васил Гоцев и много също така имоти с другия мой приятел Александър Джеров. Значи върнахме ги без оглед на това дали са бесепари, седесари. Когато се прие Законът за връщане, реституцията на магазинните помещения декември 1991 г. до април хората си ги бяха взели и чужденци, които бяха идвали в България, казват „Боже, как се промениха, когато отидоха в частни ръце“. За 6 месеца върнахме на хората тези магазини. Имам самочувствието, че мога да бъда полезен.
Казвате ли на ГЕРБ къде сгрешиха?
– Мисля, че ГЕРБ допусна много тежки грешки, особено 2016 г., които се надявах, че ако аз бях вътре, ние водихме разговор за мое участие в парламента още 2014 г., но тогава нито ГЕРБ бяха толкова настоятелни и аз влюбен в тази Унгария не ми се искаше да се занимавам, да си кажа откровено. Но сега си заслужава, защото научих, че Конституционният съд отмени тази идиотщина, прощавайте за неконституционния израз, наречена задължително гласуване. То беше псевдозадължително. Защото демокрацията в България дойде в името на свободен избор. Това влезе като текст в Конституцията. Ако ние бяхме казали на „Орлов мост“ 1990 г. на 7 юни, че ще караме хората да гласуват задължително, щяха да ни избесят на орлите. И сега, извинявайте, предишният парламент прие това псевдозадължително гласуване, било някакъв граждански дълг, ще те заличават от списъците, след като има чл. 57 от Конституцията, според който основните права на гражданите, в т.ч. и правото на глас, са неотменими. Аз поздравявам колегите конституционни съдии, поздравявам Мая Манолова за това, че от многото институции, които можеха да сезират Конституционния съд, тя като омбудсман го направи, чест ѝ прави. Не съм ѝ краен симпатизант, но евала ѝ правя, че намери кураж и достатъчно мотиви това да го направи. Какво е това машинно гласуване? Това гласуването на избори да не е селскостопанска дейност, да внасяме редосеялки вътре или комбайни? Или някаква война да внасяме танкове? Че ние гледаме в цяла Европа избори. Имаме обмен, видеообмен. Да сте видели някъде френският президент, госпожа Меркел, Виктор Орбан да гласуват с машини? Въобще побългарихме избирателния процес. Това е юридическата страна на нещата, които бих могъл като вътрешен глас да помагам на ГЕРБ, и другата е политическата.
Ще следвате ли програмата на ГЕРБ?
– Аз ще следвам програмата на ГЕРБ, защото ако ме изберат, ще бъда техен депутат и ще съм лоялен. Но това не значи, че като човек от гражданската квота, не съм член на партията, още по-малко на ръководството, не мога да им давам адекватни съвети. 2014 г., включително и по вашето радио, им казах – не правете тази коалиция. Не правете тази коалиция. Победили сте БСП и ДПС взети заедно. Лансирайте правителство само на ГЕРБ, не го искат – хайде нови избори. И щяха да ги свалят на още, от 15% БСП щеше да слезе на 7%.  Извинявайте, в една малка България 40 партии! Той от тях не 40, но 20 качи в коалицията и това е прекалено много. Страхотни компромиси. Ти да сложиш за вицепремиер кандидата на БСП на последните президентските избори. Нямам лично срещу господин Калфин никакви бележки, един културен човек. Госпожа Кунева от кабинета „Станишев“. Хайде, госпожа Манолова поне с заслужи това дето сезира Конституционния съд. Ами синът на Петър Танчев го изпратиха генерален адвокат на България в Брюксел. Рай за децата и фамилиите от Политбюро. Феодална демокрация в България. Все едни и същи фамилии. Една, две да бяха, ще кажем невероятно са талантливи. Разбирам, че децата, внуците и снахите, нали те не отговарят за дейността на родителите, но все едни и същи фамилии да са по върховете на държавата. ГЕРБ можеше да се предпази от тези неща, наред с грешките на президентската кампания, които направи. То беше комедия от грешки, за съжаление. Просто лежерно подходиха към целия този избор и загубиха мача. Но загубиха един мач, забележете, от 11.
Сега социолозите им дават изравнение позиции
– Първенството между ГЕРБ и БСП, което продължава, резултатът е 10 на 1 за ГЕРБ. Снощи гледах как моят любим „Реал-Мадрид“ заедно с Кристиано Роналдо загуби от Валенсия. Но аз не съм видял днес президентът на Валенсия или който и да е от състезателите да каже „ние сме шампиони, ние сме по-силния от „Реал Мадрид“ и т.н., което го прави БСП. Те взеха една победа от 11 с един формално деполитизиран кандидат, какъвто е господин Радев и сега се държат като на 9 септември, мислят че е дошла Съветската армия. Започнаха да обиждат евродепутатите на ГЕРБ, че били национални предатели. За сведение на Вашата аудитория, най-красивата и най-умната евродепутатка е българка. Тя се казва Ева Паунова и е от ГЕРБ. Не е красива само, защото на мен ми харесва, защото се облизва целият парламент заедно с всички министър-председатели като я видят, но по-важното е, тя вече се и омъжи между другото, но по-важното е, че беше определена за най-талантливия депутат в Европарламента. И влезе в класацията на списание „Политико“ в топ 50 на най-добрите политици по-миналата година. Тази класация се водеше от легендата Виктор Орбан. Как така се обиждат хора? Как така се нарича „мутренско“ управлението на ГЕРБ? Извинявайте много, ГЕРБ не знам дали управлява с. Крушарица, но със сигурност управлява всички големи градове на България по волята на българските избиратели. Фандъкова ли е мутра? Или Живко Георгиев от Стара Загора кмета, или господин Панов на Търново, или господин Василев на Разград? Че аз ги познавам лично. Че Митко Николов, който ги би с 86% в Бургас, това ли са мутрите, или господин Борисов? Че той, ако е мутра, щеше ли да дойде най-финият, най-буржоазният западен политик Дейвид Камерън на крака тук да гледа Жерава? Два пъти Виктор Орбан идва в България и накрая му даде кръст. Легендарният Виктор Орбан. Когато той е гонен от съветските танкове, нашите се наричаха още БСП. Или Зеехофер, премиерът на Бавария, тази люлка на християндемокрацията. Най-богатата провинция в Европа, богата защото никога не са я управлявали социалисти. Всичко това ме амбицира да участвам в тази битка. Аз съм човек софиянец, роден на пъпа на София. Помагал съм на хора, връщал съм магазини, бил съм юрисконсулт на общината, безпартиен съм бил, помагал съм и на „Левски“ – най-големият столичен клуб, разбира се не само столичен, но и в страната. Бил съм и адвокат, преподавал съм и в университета.
Ще можете ли да донесете свои гласове на ГЕРБ?
– Мисля, че мога да си донеса гласове на ГЕРБ чисто мои, лични, пък каквото стане в крайна сметка. Но моят съвет към ГЕРБ ще бъде – „Моля ви, приятели, моля ви, Бойко, стига с тази толерантност. Този водопад от толерантност ти повече от това, което направи, няма какво да направиш. Ти не можеш да бъдеш по-голям католик от папата. Прекален светец и Богу не е драг. Затова ресто на БСП, спри да ги каниш на всякакви маси. Спри всякакъв диалог с тях! И отрежи всички останали вагабонти в политиката, които се надяват да правят коалиция с теб. Просто ГЕРБ трябва да заяви ясно – никаква коалиция. Пример – господин Рахой в Испания. Печели ли ГЕРБ, ето нашето правителство. Не го искат – а, добре. Давайте вие. Хайде да ви видим. Догодина пак избори най-късно.
И рано или късно ГЕРБ отново ще спечели, защото единствени в България за годините на прехода направиха нещо. Направиха метрото, за да мога да ходя аз и всички софиянци и гости на София за 22 минути от центъра до летището за половин евро, да може от „Люлин“ до „Младост“ да се ходи с метро, да се ходи до Централна гара, да може и социалистите да гледат Григор Димитров, защото видяхте, че и социалистите ходят.
Не направиха зала, но не ходят във „Фестивална“ или „Универсиада“, която са построили, а ходят в „Арена“. Сега ще ходят да гледат волейбол в русенската „Арена“, която пак ГЕРБ направи, ще ходят на морето без фекалии, ще ходят на църква тези атеисти, защото национални предатели са тези, които в годините на комунизма забраниха да празнуваме Коледа и Великден. А Бойко им направи църкви да ходят и те да се молят. Една църква не са направили, не мост на Дунава, една църква, една чешмичка.За разлика от Чехия, Полша и Унгария, 1990 година в България БКП-БСП спечели с абсолютно мнозинство изборите. Страхът беше голям, освен в София, Пловдив и Варна. Защо не направиха чудесата, които сега обещават? Пълно мнозинство – какво направиха? От това популярно заведение, сега „Царевец“ на „Витошка“, „Ален мак“, от вкъщи виждам сутринта в 5 часа опашка, която завива по „Солунска“ до „Гаврил Генов“ и хората умираха за памук, за аспирин – каквото дойде, за да стане дотам протестът общонационална стачка. Предполагам, че и господин президентът Радев, който е летец, е забелязал, че и самолетите тогава стачкуваха – гражданската авиация, жп транспортът, спря животът в България, за да ги махнем тези хора. Дойдоха пак 1997-ма – абсолютно мнозинство, господин Виденов – честен човек, уважавам го, ама направи моята заплата на конституционен съдия 3 долара, а на хората – под 1 долар. Е, как сега да сме богати? Като преди 20 години ни свалиха на 1 долар, как да стане 2000 евро минимална заплата като на Люксембург – рая на офшорките и гофретите. Ами паралелни структури имало в държавата. Ами вие ги направихте. Вие, господа социалисти, свалихте първия демократично избран председател на парламента и първия демократично избран министър-председател Филип Димитров с вашите приятели от ДПС, които завиха наляво, и сложихте проф. Беров – един културен човек, който се усети и в един момент си отиде. Но вие направихте тогава мутренските фирми, започнаха силовите групировки. Господин Илия Павлов, Бог да го прости, че се познавахме, управляваше от Бистрица с дистанционното, което не, че аз съм си го измислил, показа при ревизията, която направи уважаемата госпожа Инджова.
Какъв ще е съветът ви към ГЕРБ?
– Така че моят съвет към ГЕРБ е – а, стига толкова с авантите! Изолирайте ги тези от БСП и никакъв диалог. Не разговори за коалиция, не разговори за председателски съвети, никакъв диалог. Защото вече наистина, ако преминете тази граница, ще загубите десни избиратели. И това формирование ДСБ, което Бойко го дундурикаше, даде им цели министерства, включително и на външните работи, да управляват; води го Кънев при Меркел, ама не Меркел, когато стана нарицателно за бежанците, а когато беше на мода. И какво получи? Прозвището „бай“ и не знам какво. Значи тази партия, която уби СДС, не може да бъде коалиционен партньор на десницата. Били сестрински от ЕНП. Не, Бойко, не са сестрински от ЕНП и те моля да напишеш писмо до Йозеф Дол. Знам, че не си такъв човек по характер, широко си скроен, но напиши писмо да ги махнат от ЕНП, да си отиват в Либералния интернационал, там да си дундурикат гей браковете и да правят каквото искат. Тази партия разсипа, както видяхте, и Реформаторския блок. Значи, моята идея е да се играе чисто, да се търси победа, ако може да се управлява, ако не – другите да управляват, да ги видим – големи обещания, какво могат. А те не могат, защото им беше дадено пет пъти, докато ГЕРБ дойде на власт 2009 година. И ГЕРБ дойде, защото другите показаха, че не могат, имам предвид червените, а ДСБ уби СДС. Това е истината.
Цоня Събчева
Източник:епицентър.бг

“Труд“: Копнеж по бързи милиони струи от програмата на “Да, България“

 

 

Eдва ли са много тези, които са очаквали, че от хибридния проект “Да, България” на обвиняемия Иво Прокопиев могат да излязат идеи за реализирането на политики, които да засягат повечето от българските избиратели.

Ако изключим неолибералните кукловоди на Прехода и техните марионетки. Заради това, още през декември, когато след близо едногодишно задкулисно проектиране и инженерство поредното ГМО в политиката започна да разкрива властовите си амбиции, малцина бяха тези, които се вързаха на (полу)сензационното “влизане” в политиката на номиналния лидер на “Да, България” Христо Иванов.

Утопия е да очакваш от персона, която е проектирана да сее междуинституционални интриги, да доносничи срещу собствената си държава, включително когато я представлява, да успее да преодолее манията си за самодостатъчност и изведнъж от деструктивизъм, да започне да гради и обединява. Поставената му задача, изпълнението на която Иванов неотлъчно преследва още от влизането му в публичния живот чрез неправителствения сектор, промотиран активно през поръчковите издания на Прокопиев, през злополучното му участие в изпълнителната власт, та до “спускането” му като партиен лидер, продължава да бъде подсигуряването на защита на интересите на задкулисните кукловоди и ерозиране на държавните институции, в чиито правомощия влиза именно борбата с мрежите на влияние. Единствената промяна се състои в методите на изпълнението – в началото през “граждански” натиск, после през употреба на получената по задкулисен начин институционална власт, а сега чрез измама и в политиката, като опиташ да заблудиш колкото е възможно повече потенциални избиратели, извън предварително подсигурения от кукловодите ти “корпоративен” и “контролиран” вот.

Да предадеш Радан

Получи се така, че два месеца преди предсрочните парламентарни избори, (полу)сектантското формирование, номинално ръководено от Христо Иванов, успя само да провали шансовете си за участие в следващото Народно събрание. Каквито и да са причините за отказа от общо явяване с остатъците от Демократи за силна България, начело с провалилия се Радан Кънев, те са признак най-малкото за липсата на морал в политиката. Най-важната субстанция, когато заявяваш претенции да представляваш група от хора. При всичките му недостатъци, именно Радан Кънев беше този, който, за да замете последиците от провала на Христо Иванов като правосъден министър, заложи собственото си и това на партията си ДСБ политическо бъдеще.
След очевидното предателство, извършено от доскорошни членове и симпатизанти на ДСБ, преминали в новия проект на инженерите на криминалната приватизация на Прехода, на преден план изпъкна пълната липса на идеология, върху която “Да, България” да гради своето съществувание като нещо по-различно от поредното “грантово” НПО или (полу)сектантска общност по интереси, в случая – болнави амбиции за власт. Кухостта на партийния проект на Прокопиев, който и този път не прояви смелост, за да заяви прякото си участие в него, но пък за сметка на това го контролира през пряко и косвено свързаните с него представители на ръководството и по-голямата част от членската маса, особено силно си пролича, когато политически формации с реални шансове да участват в следващото управление представиха основните си приоритети.

Псевдо скандали вместо управленски приоритети

Тоталният дефицит на управленски приоритети и по-същественото – как те да се реализират, беше заменен със задействането на спирали от скандали, които на принципа, че няма лоша реклама, трябваше да популяризират “Да, България”. За целта – с похвати от черния ПР, Христо Иванов и компания изфабрикуваха няколко “активни мероприятия”, посредством (само)подаването на поредица жалби, първо за регистрацията на партия “Да, България” пред ведомствения на кръга “Капитал” Софийски градски съд, а после и срещу едноименната коалиция, конспиративно модифицирана между партиите на “Зеления Октопод” и на защитниците на легализирането на еднополовите бракове ДЕОС. Инспирираните скандали имат и друга цел – промотирането на “Да, България” през различните информационни канали и основно в трите телевизии БТВ, Нова и БНТ, както и в БНР и Дарик радио, което е в пъти по-мащабно спрямо другите политически формации, ако се съди по електоралната тежест на всяка една формация.

Достатъчно е да се отбележи, че за малко повече от два месеца Христо Иванов има седем участия в БТВ, за да стане ясно, че някой упорито го промотира. И, ако в опита за съграждането на лидерски имидж на Иванов, за което дори е организирана специална анкета, на която дори севернокорейският лидер Ким Чен Ун би завидял, то буди недоумение постоянното натрапване на никому неизвестни проксита по телевизии и радиа, които, следвайки “опорни точки”, се опитват да измамят аудиторията, че са “алтернатива на статуквото”. Така например, лидерът на партията ДЕОС Виктор Лилов бива натрапчиво промотиран винаги, когато трябва да се говори за правата на незаконно преминалите границата радикални ислямисти и всевъзможни други теми, изкуствено насаждани в обществото чрез мрежите на Българския хелзинкски комитет и присъдружните им НПО-та на хранилката на компрометиралата се Фондация “Америка за България”. Всичко това нямаше да има значение, ако журналистите в БТВ, Нова телевизия и БНТ, примерно, си вършеха съвестно работата и проучваха как все още нерегистрирана в правния мир партия, която декларира, че има 150 000 лв. по сметка на председателя си Христо Иванов, но като физическо лице не покрива дори всекидневните си разходи. Или някой наивно иска да повярваме, че над дузината постоянно ангажирани персонажи в луксозния офис на хибридния проект, намиращ се на няколко стотин метра от къщата на Иво Прокопиев, очакват пролетното слънце, за да захранят себе си, да покрият всекидневните си разходи и ако остане малко “слънчева” енергия – и евентуално част от кредитите си към банките.
Въпросът с финансирането на “Да, България” е повече от съществен не просто, защото въпросните 150 000 лв. по сметката на Иванов, които уж са от дарения, не могат да отидат автоматично в партията или коалицията, защото по закон физическо лице няма право да прави дарение, по-голямо от 10 000 лв., а защото показва и върлуващата административна и юридическа некомпетентност в претендиращия за уникалност ГМО-политически проект.

(Не)спасяема немарливост

Още повече, че и докато беше министър на правосъдието Христо Иванов вече веднъж доказа пълното незачитане, а вероятно и непознаване, на нормативната уредба. Отнетите адвокатски права, заради неплащането на административната такса за членство в Софийската адвокатска колегия и неподаването на Годишните финансовите отчети от Българския институт за правни инициативи в срок, разкриха най-малкото немарливост в организацията на работа при Иванов. Нещо, за което няма основание да смятаме, че се е променило и в одиозния му кратък мандат като министър на правосъдието. Още повече, че доказателствата са налице, а по част от тях дори тече и наказателно производство.
Точно заради това разследване, обект на което се оказва Иванов, поръчковите медии – подсъдимият за укриване на 63 млн. лв. данъци Огнян Донев и на обвиняемия за приватизацията на 33% от държавния дял в ЕВН Иво Прокопиев – подеха яростна кампания в защита на номиналния председател на “Да, България”. Куриозното в случая е, че самият Иванов не може да обясни факта как върху четири различни документа, изготвени и разписани в различни периоди на 2014 и 2015 г. от министъра на правосъдието, т.е. би следвало от него самия, има четири различни подписа. За тоталния административен погром в Министерството на правосъдието свидетелства многократно и наследничката на Иванов – бившият министър и опитен администратор Екатерина Захариева, а в-к “Труд” още в средата на 2015 г. доказа наличието на пълен хаос при провеждането на обществени поръчки и сключването на договори във ведомството. Истината за подписите е важна, дори не толкова заради наказателните последици, които би следвало да се търпят, а от морална гледна точка, защото показва пълното неглижиране на правила, норми и закони. По изключително нервната реакция на медиите-бухалки на кукловодите на Иванов може да се допусне, че подписите са фалшифицирани, което прави задачата по “спасяването” на “новия” политик трудна, но пък дава възможност за хвърлянето на поредните неподплатени с факти и доказателства клевети срещу държавното обвинение.

Предизборните листи – под контрола на “агнешките главички”

Подобни акции по спасяването на Христо Иванов и фабрикуването на несъществуващи врагове на “Да, България” показват и още нещо – хибридният партиен проект на Прокопиев се оказва пълно фиаско. И макар до верифицирането на този факт да трябва да изчакаме до 26 март 2017 г., първите индикации могат да бъдат забелязани и в поведението и в изказа на очакващия поредния си провал Христо Иванов.

Нападателният тон по адрес на представители на партията на Зелените и към тези от членовете на групата за улични метежи “Протестна мрежа”, които останаха изолирани от партийния проект, показват както очевидна изнервеност, така и липсата на лидерски качества у Иванов. Черти от характера, които могат да бъдат открити и у най-доверения човек на номиналния лидер на “Да, България” в последните месеци – (раз)градската любимка на Прокопиев, “грантовата” изборджийка Антоанета Цонева (Прокопиев и Цонева са близки още от ранните им години в Разград). След като години правеше “независими” анализи за изборните процеси у нас, а в същото време работеше в предизборните щабове на ДСБ, днес Цонева вече лично реди листите на коалицията “Да, България” и се изживява като Сивия кардинал. Присъствието й, освен че изключва присъствието сред кандидатите за депутати на разочаровани протестъри като Асен Генов, Манол Глишев, Виктор Димчев и Иво Дошев, гарантира, че на най-важните места са поставени зависими и близки до кукловода на проекта Иво Прокопиев. Все по-очевидно е, че коалицията между Зелените и ДЕОС всъщност разчита основно на семейно-корпоративен и зависим вот, подсигурен от членовете на кръга “Капитал”. Едва ли има друга партия у нас, в която до такава степен да се преплитат дълбоките зависимости. Все пак, в ръководството и сред учредителите на “Да, България” преобладават съпруги и съпрузи, служители и съдружници, ангажирани или свързани помежду си компании и неправителствени организации, дотирани с грантове от спешно ребрандиралата се в опит да запази рушащия й се имидж

Фондация “Америка за България”. Бягство от неудобните отговори

Затвореният кръг, очевидно, е толкова тесен, че на Иванов не му се налага да отговаря ясно на въпросите – кога и как “Да, България” ще обяви, че страната ни трябва да узакони хомосексуалните граждански бракове, да осигури ненаказуемост на употребата на марихуана и синтетични наркотици, да гарантира защита и непреследване на незаконно преминалите границата мигранти. Проблемът на Иванов е, че за да спечели и един глас, извън тези на съучредителите си и служителите им, той ще трябва да даде ясни отговори както на тези въпроси, но и на поредица от други. Отлагането във времето на отговорите на тези въпроси засега е единственото средство, за да не се разкрие лобисткият характер на “Да, България”. Заради това, на Иванов е по-лесно да говори срещу прокуратурата, но не и да отговаря дали “Да, България” ще: настоява за въвеждането на идентични концесии, като тази на “Софийска вода” в цялата страна; иска “спасяването” от фалит чрез приватизация на безценица на топлофикационните дружества, бързо закриване на минния добив, за сметка на разширяване на влиянието на енергийните източници, в които инвестиции имат свързани с кръга “Капитал” хора, поиска спиране на субсидиите за изкупуване на тютюн; съкрати срока на платеното майчинство, увеличи още възрастта за пенсиониране; лобира за ускорено прилагане на Споразумението за свободна търговия с Канада, а на последващ етап – и сключване на такова и със Съединените щати, работи за отказ от строителство на нови ядрени мощности и т.н.

Икономическата “програма” – опит за арогантен лобизъм и криминална приватизация

Индикациите, че проектът на Прокопиев не е нищо повече от опит за продължение на задкулисната търговия с влияние и прокарване на арогантни лобистки предложения и поправки, ясно се очертаха и при представянето на т.нар. “икономическа програма” на “Да, България”. Едно от тях е прехвърлянето на цялото европейско финансиране през определени частни банки. Загрижени от факта, че печалбата на банките у нас за 2016 г., е “едва” 1,26 млрд. лв., посредством марионетките си, Прокопиев се надява да получи процент от европейските фондове (над 30 млрд.лв. до 2022 г. – бел.ред.), но не като кандидатства за тях, а като ги прокара под формата на финансов инженериг през банковия сектор.
В разрез с всякакви правила за свобода на пазара е и друга идея – въвеждането на “черен списък” на фирми, които да бъдат с отнето право за достъп до бюджетно или европейско финансиране. Марионетките само пропуснаха да отбележат, че списъкът от компании ще се изготвя от поръчковите медии на “бялата якичка” Прокопиев.

Друга от икономическите идеи на “Да, България” пък напомня вече прилаган механизъм за трупане на бърза печалба за сметка на държавата и данъкоплатците. Било им хрумнало, че може да се постигне намаляване на ДДС на 18%. Подобна идея преди 5-6 години имаше и бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков. Случайно или не, малко след като се отказа от намеренията си, Дянков “взе” идея именно от Иво Прокопиев – тогава в качеството му на представител на КРИБ – че за да не се вдига ДДС-то, по-добре е да се приватизират остатъчните дялове от 33% на държавата в ЕРП-та, заради продажбата на едно от които в момента наемател и хазяин са обвиняеми (след пристигането си в София през 2009 г. и включването му по препоръка на КРИБ в първото правителство на Бойко Борисов, Симеон Дянков обитава апартамент, който е собственост на фирма на Иво Прокопиев – бел. ред.).

От икономическата програма на “Да, България” може да се направи извода, че някой пробва да направи бързи милиони, при това по добре познатия почин на “агнешките главички” от времената на криминалната приватизация на Иван Костов, разбира се за сметка на държавния интерес. Само че вече сме 2017-та година, а не 1997-ма година, когато за последно алчните кукловоди на Прехода имаха шанса да излъжат мнозина избиратели. Разликата е и в това, че този път “агнешките главички” по-скоро ще се озоват пред една стара тухлена ограда, покрити с бодлива тел в квартал “Банишора”, отколкото на жълтите павета – нали и без това не ги харесват.

 

Източник: „Труд“

 

Freitag: Разпускането на НАТО ще е от полза за света

Американски войници на летище Емари в Естония
Агресивната позиция на НАТО на международната арена поставя под заплаха мира на европейския континент, счита колумнистът на немското списание Der Freitag Якоб Райман.

Той счита, че от момента на завършване на Студената война Алиансът преживява сериозна „криза на идентичността”. Авторът подчертава, че след разпадането на Организацията на Варшавския договор блокът се е превърнал в „остатък от миналото”. При това своевременното разпускане на НАТО може да стане най-същественият принос на западните страни за делото на мира.

„Единствен път в историята имахме шанс да започнем всеобщо разоръжаване, да пристъпим към всеобхватна демилитаризация” – счита Райман. НАТО обаче отхвърли „мирния” път и това го потвърждават цифрите: на страните от Алианса се падат 60% от всички разходи в света.

Авторът засяга и въпроса за разширяването на НАТО на Изток. Според него, то „изобщо не е свързано със защитата на демокрацията или либералните ценности” и носи агресивен характер. Раймон припомня обещанията на бившия външен министър на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер и държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър, дадени на съветското ръководство. Те уверявали съветския лидер Михаил Горбачов и външния министър Едуард Шеварнадзе, че НАТО „няма да отива на Изток”. Още към края на 90-те години стана ясно, че устните договорки трябвало да се закрепят в международни документи.

Райман е убеден, че Алиансът преднамерено търси повод за изостряне на отношенията с Русия. Военното сътрудничество на НАТО с Грузия и Украйна, въвличането на балканските страни в орбитата на влияние на блока предизвиква основателно безпокойство от страна руските власти.

При това експанзивната стратегия на Алианса никак не е свързана със защита „правата на човека” или „гражданските свободи”. Авторът подчертава, че в случая с Балканите на първо място става дума за усдтановяване от блока на хегемония в Средиземноморския регион.

В заключение колумнистът отново обръща внимание на „агресивната природа” на Алианса. Същевременно с неговия основополагащ документ –Североатлантическия договор от 1949 г. – страните-членки са задължени да способстват за укрепване на международния мир и сигурност.

 

 

Източник:Блиц

 

Бареков: Борисов е вече е олдфешън олд мен, той никога повече няма да е премиер, освен в старческия си сън

 

 

 

Борисов плаши Нинова с Пеевски, но всъщност той самият се страхува. Най-много го е страх от Пеевски и Доган. Показа го през 2013 г. Страх го е и от Цветанов. Страх го е и от мен. Както се досещате, Борисов е ярък страхливец. Комплексиран от мен заради Костинброд, който е реалност. Комплексиран от звучния юмрук, който му нанесе Румен Радев на президентските избори.
Бойко Борисов, издание 2017, вече е олдфешън олд мен. Страхува се неистово от сенките на миналото си.
Има си „началник“ на главата. Радев не е просто КОЙ от задкулисието, Радев е президент с пет години мандат напред. На финала му Борисов ще е пенсионер, отдавна прехвърлил шейсетака. Дядка. А генерал Попов никога няма да бъде вицепремиер на Борисов поради една проста причина. Борисов никога повече няма да е премиер, освен в старческия си сън. Лека му нощ!

 

Николай Бареков, Фейсбук

 

Der Spiegel: Параноята на Студената война ще доведе Германия до самоубийство

„Тръмп се мотае насам-натам, Путин плаши. Някои с тревога си задават въпроса: Кой ще ни защити, когато руснаците дойдат? Опасната логика на заплахите се върна. Този път обаче всичко може да се окаже много по-безумно” – пише Der Spiegel.

„Такова нещо отдавна не сме виждали – продължава авторът Акоб Аугщайн. – Германските танкове отиват на изток.” Към 2024 г. ГФР ще изразходва за отбрана 2% от своя БВП. „Ние се държим като безумци” – пише изданието.

Der Spiegel припомня, че полският политик Ярослав Качински призова към създаване на атомна „европейска бомба”. Параноята го подгонила, че ако САЩ напуснат стария континент, Европа ще остане „само” с 510 ядрени бойни глави против 7000 руски.

„Ядрената логика възкръсва от гроба на историята – пише журналистът. – Това е връщане на параноята от времето на Студената война. Нали ако всеки се ръководи само от своите интереси, то светът няма да стане най-доброто място за живеене, а ще се превърне в касапница.

„Германия няма никакви гаранции, че във всяка война – ядрена или конвенционална – няма да я изтрият от земята. До сега е актуална запомнящата се фраза на бившия канцлер на ФРГ Хелмут Шмидт, че Германия може да бъде защитена само с „цената на нейното пълно унищожение”.

„А сега ние трябва да инвестираме милиарди в оръжие, за да доведем до нашето самоубийство.” – обобщава Аугщайн публикацията.
 

 

Източник:Блиц

 

Явор Дачков: Честните сини лъжи на Евгений Михайлов

Доброто ДС ще бори лошото ДС. Турция ще се сбие с Русия в 24-ти МИР. Това е логичен край на антикомунизма в България. Но в поведението на Евгений Михайлов прозират зависимости и от друго естество. Присъствието му в листата на Местан никак не е случайно.

 Нагледахме се на какви ли не метаморфози, но тази е особено важна. Тя е от национално-обществена значимост. Не че не знаехме, че Михайлов е завършил в Москва, но вечно го играе русофоб. Не че не знаехме, че истинската му драма с Костов не бяха никакви принципи, а именно фактът, че в последното си заседание на Министерския съвет тогава просто не му разреши да приватизира Киноцентъра. И това развихри неговия антикостовизъм. Беше апологет на ГЕРБ в ущърб на СДС, защото СДС не му платили кредит от 14 000 лв. в банка, който той имал и нагло поискал да се покрие, за да участва в листите…

 Всички тези неща ги знаехме къде повече, къде по-малко. Но водаческото място в ДОСТ хвърли друга светлина върху един пореден срамен акт на Михайлов, заради който той спокойно може да бъде наречен национален предател.

 Евгений Михайлов разпрати писмо срещу българския кандидат за поста генерален секретар на ООН Ирина Бокова до всички посланици на страните, членки на Съвета за сигурност на ООН, и до всички посланици в ЮНЕСКО. Мнозина си мислиха, че това е някаква висша форма на антикомунизъм и заливаха стената му във Фейсбук с ръкопляскания.

 Е, дано днес, неуважаеми псевдодемократи, да сте разбрали горчивата истина. Хипотетичното избиране на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН щеше да представлява фатален удар за неоосманизма. Той фактически щеше да бъде спрян в посока на Балканите за следващите 6 години, защото България би получила огромно влияние в международната политика. Държава, която има генерален секретар на ООН, се счита, че има за съюзници всички велики сили. Тя е удобният партньор за всички, такъв, който няма да накланя везните в ничия полза. За срока на мандата на подобен генсек тази държава става практически недосегаема.

 Сами преценете какви са били мотивите на Евгений Михайлов да прати онова писмо, при това до всички посланици на ЮНЕСКО. Дали сам се е осенил от тази идея? Напълно безкористно или… Впрочем тези дни забелязах и странна активност в профила на Михайлов срещу служебния вицепремиер Илко Семерджиев. Дали защото д-р Семерджиев атакува сделката с турските ваксини? Дали защото се говори, че синът на Местан е бил посредник по нея? Нека демократите у нас да си отговорят сами.

Явор Дачков

Източник:епицентър.бг

Кеворк Кеворкян: Манекени в парламента

 

 

 

За предстоящите избори Политическата Секта усърдно примъкна „известни лица“ в партийните листи – за да ги използва като удобни възглавници под задниците си.

Политика обаче само с известност не се прави.

Тогава какво търси новият набор Манекени в нея?

Народът със сигурност ще търси нужните му отговори и отвъд нечия известност.

Дали ще ги получи?

Много се съмнявам.

***

Отгоре на всичко, политиците забравят, че по известността винаги има и ръждиви петна.

***

Печели ли нещо политиката от долитането на „известни лица“ в нейното тресавище?

Те ще кярат някой лев.

Партиите пък ще си припишат актива, че са ги направили манастирски послушници.

И толкова.

***

В повечето от партиите не съществува ясна политическа доктрина – и те дори не се замислят върху тази липса.

Дали са я зарязали или изпратили в някой екарисаж, не е ясно.

Е, добре, как ще им помогнат тогава Манекените?

Носят ли някакви нови идеи – или ще участват в погребалното шествие, като му придават повече бравурност?

***

В крайна сметка, всичко опира до една безжалостна експлоатация, при това и доста безсмислена, от страна на Партийните Чорбаджии.

Известността на Наемниците/Манекени – фактическа или спаружена – трябва да прикрие липсата на доктрини.

***

Партиите си въобразяват, че щом наемат известни лица, подсилват репутацията си – Манекените трябва да са виагра срещу политическата им немощ.

Може и да са наясно, че в повечето случаи получават фиктивна репутация, но пък нищо не губят.

Предоставят им избираеми места – и не се интересуват дали Манекените ще имат някакво реално влияние.

Те пък, от своя страна, получават кредити, с които удължават известността си, без да се налага да ги изплащат.

Повечето от тях накрая направо ще бъдат опикани, но не си дават сметка за това.

***

Едно препитване на Манекените пред публика би предизвикало шокиращи разкрития за неосведоменост.

В сравнение с повечето от Манекените, дори Цецка Цачева, примерно, изглежда като Конфуций.

Политическата грамотност на Манекените в болшинството от случаите е направо нулева.

Малцина са подготвени за коварствата на делничната политика, която е едно мръсно занятие.

Тепърва ще ходят на уроци за едно или друго – при Чичко Гугъл, разбира се.

Но ще гласуват с удоволствие.

***

Вождовете се опитват да убеждават „простолюдието“ чрез физиономиите на Манекените, а не чрез онова, което има в главите им.

Невъзможно е да се постигне някаква промяна по този начин.

Вождовете вероятно са наясно с това, но предпочитат да се държат като фенове на знаменитости, като ловци на автографи.

За тях друго е далеч по-важно: те са наясно, колко опасни са мислещите хора в политиката, затова предпочитат Манекените.

***

Най-важното е друго: ние не знаем, какво мислят Манекените за Българската Съдба – а това е ключът към тях.

***

Бойко пък казва, че мажоритарните избори са това – търсят се известни лица, а не тези, които разсъждават трезво.

Това е едно красиво самопризнание за ролята на Манекените.

Обаче и той наема Калин Вельов – сигурно, за да стои с тъпаните си в Парламента и да събужда по-поспаливите депутати на ГЕРБ, когато трябва да гласуват.

***

Лудостта по новата мода е видима: Евгений Михайлов, Манекенът на фалшивия антикомунизъм, води листа на ДОСТ.

Слави Бинев пък, Манекенът на „патриотизма“, отива в ДПС.

При такава въртигъзовщина, нито един панталон няма да остане на мястото си.

***

Тия дни все ме питат за решението на журналиста Тома Томов да става депутат.

Наскоро той нарече Бойко новият Цар Борис Трети-Обединителя – и се очакваше да пристане на ГЕРБ.

А той искал да става депутат от БСП – сигурно е казал на Корнелия Нинова, че е новата Долорес Ибарури.

Цар Борис Трети пък веднага почерпи публиката с една от своите сладости: Томов ходел навремето в милиционерската школа в Симеоново да обяснява прелестите на комунизма.

Българската политика се прави с майтапи.

***

Всъщност, няма защо излишно да препитват Манекените.

Ясно е, какво ще остане след това занимание.

Важно е обаче да научим, дали знаят поне две думи: „България“ и „Съдба“.

И, ако не е прекалено сложно за тях, да ги съчетаят в едно.

Това е достатъчно – да имаме поне една гаранция, че ще се замислят за нещо действително важно, извън съдбата на Вождовете си.

***

(с големи съкращения от „Уикенд“) 

 

 

Скандална статия в турска медия зове ДОСТ да извоюва статут на малцинство за българските турци

 

 

Скандална статия в турски медии зове ДОСТ да работи за създаване на статут и права на турско малцинство в България.

В България, която е страна-членка на ЕС, има 600 хиляди турци, а ДПС, която беше и управляваща партия, не съумя да извоюва правата им и статута им на малцинство. Когато искахме да дадем гласност на тези проблеми, от ДПС винаги ни препоръчваха да не се бъркаме в тези работи. „Не ги разбирате тези неща”, заплашваха ни от ДПС.

Господа от ДПС, вижте какво направихме с кюрдите в Турция, вижте какво направиха със сърбите в Косово, с македонците в Македония, с гърците в Западна Тракия“, пише Рифат Сеит в сайта на турската медиа „Балкански дневник”.

 

Публикуваме текста без редакторска намеса

АНАЛИЗ ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ НА 26 МАРТ 2017 Г. ИЗБОРИ В БЪЛГАРИЯ И СЪСТОЯНИЕТО НА ТУРЦИТЕ

Автор: Рифат Сеит, народен представител от управляващата ПСР от Измир и председател на НПО „Център за балкански стратегически изследвания”

 

Като цяло, за Балканите е характерна политическа нестабилност. В България правителство не бе сформирано и бяха насрочени предсрочни парламентарни избори. В Р. Македония са на етап сформиране на коалиционно правителство и са възможни предсрочни избори. В Гърция след предсрочните избори са на етап коалиционно правителство. В БиХ етническата структура от три компонента пари естествена коалиционната форма на управление. В Хърватия, Румъния и Словения действат коалиционни правителства. Всички тези факти говорят за явна политическа нестабилност. В Турция преди 2002 г. ситуацията беше подобна на горепосочените. Всичко това доказва ролята на президентската форма на управление от гледна точка укрепването на политическата стабилност.

 

Демографска структура на турците в България

България е важна страна за Турция. Защото освен че е съседна страна, е и членка на Европейския съюз. Но от друга страна, същата България е с най-ниска минимална заплата в ЕС. В страната има селища без вода!?! Установено е, че в България живеят 600 000 турци, а заедно с мюсюлманите, помаците и ромите, броят става 1 милион. Тази цифра се равнява на 15% от населението, което е важно. От друга страна, в България има интересна демографска статистика. Българите намаляват с 0,5% годишно, а турците се увеличават с 2, 5 % годишно. След около 50 години, населението на България ще бъде около 4, 5 милиона, като българите и турците ще са поравно. Изглежда турците в България са се вслушали в призива на президента на Турция Р. Т. Ердоган да раждат най-малко по три деца.

Турските партии в навечерието на предсрочните избори в България

На 26 март 2017 г. в България ще бъдат проведени предсрочни парламентарни избори. В България турското малцинство има три политически партии – ДПС, ДОСТ и НПСД.

Начело на ДОСТ стои бившият председател на ДПС Лютфи Местан. За председател на НПСД бе избран бившият заместник-министър на отбраната Орхан Исмаилов. ДОСТ и НПСД се споразумяха за общо участие на изборите. Тези събития са доста положителни за турците в България. Да видим какви ще бъдат резултатите от изборите.

 

Състояние на ДПС

В ДПС протичат процеси на ерозия. Според някои мнения в партията се наблюдава умора и изхабяване. Подобно на Българската социалистическа партия, ДПС е в състояние на „снижен тонус”. ДПС не демонстрира присъствие на политическата сцена. В действителност, ако се вгледаме, мюсюлманите и турците в България винаги са имали претенции към ДПС, произтичащи от „дълбочините на общността”. Въпреки това, поради липсата на друга алтернатива, някои (от общността – б. м.) напускаха партията, а други оставаха безгласни (има се предвид безкритични – б. м.) като нейни членове.

Основната критика към ДПС се свежда до непризнаването на статут на малцинство на турците в България и безразличието на ДПС към това искане. Ако ДПС не предприеме всички мерки по въпроса за правата на турците, ще „изгуби много точки”.

Предимствата на ДПС при предсрочните избори

Възможно е, важно преимущество на ДПС срещу ДОСТ да бъде медийното влияние. Най-големият медиен магнат в България Дилян Пеевски е същевременно и народен представител от ДПС в парламента и използва медийното си влияние в полза на ДПС. Въпреки обвиненията в корупция и пране на пари Пеевски продължава да контролира повече от половината от медийния пазар в България и от времето на кризата със сваления от Турция руски самолет до момента работи против Лютви Местан и неговата партия ДОСТ. Възможно е, „медиите на Пеевски” да формират негативни настроения сред говорещите турски език помаци и сред българите по отношение на предизборния съюз между ДОСТ и НПСД. Лошото е, че самата партия ДОСТ не разполага със свой печатен орган. Те планират при първа възможност да създадат свой седмичен печатен орган и информационен интернет сайт.

Има ли разделение между българските турци?

ДПС употребява израза „разделение” в своята пропаганда. Темата за разделението се използва от дълго време от страна на ДПС и през годините наблюдаваме, че тази теза има ефект. Ако имаше искреност в ДПС, нямаше да се стигне в отделянето на ДОСТ. В заключение може да се каже, че по въпросите на майчиния език, вярата и идеите няма разделение в българските турци. Не е в интерес на партиите да има разделение, тъй като очакванията на обществото са други.

Вижда се, че ДОСТ ще представлява сериозна сила на предстоящите предсрочни избори. Лошо представяне би означавало връщане много назад. Затова е необходима мъдра и активна кампания. Кметът на Кърджали Хасан Азиз е заявил: „Ако в Кърджали се разделим, ще изгубим града.”

Заплахата от безработица

В България все още водеща роля на трудовия пазар има държавата. Това го знаем добре. При необходимост, ДПС, като участник в управлението в рамките на коалиционните правителства, използва влиянието си в държавните структури или в местната власт, за да блокира източниците на трудова заетост. Известно е, че местната власт управлява в училищата и в болниците в България. Това е политическо предимство на ДПС (пред ДОСТ – б. м.). Посланието на ДПС към електората е „Ако ДПС се подели, ще изгубим, ще изгубим и работата си!”. Това звучи като заплаха. Нашите сънародници не следва да бъдат заплашвани. Ето защо, ако се представи успешно на изборите, ДОСТ трябва да освободи от съответните места всички, които подпомагат ДПС да излъчва подобни заплахи.

Подкрепа от НРП за ДПС

ДПС изгуби връзката си с представителите на държавното управление и на местната власт в Турция. ДПС може да разчита единствено на подкрепата на общините в Турция, чиято местна власт се ръководи от НРП. НРП подкрепя ДПС така както подкрепяше режима на Асад в Сирия в противовес на подкрепата, давана от страна на управляващата ПСР за сирийската опозиция. Необходимо е, много внимателно да бъде взето решение от страна на управляващите в Турция по въпроса за подкрепата, която НРП оказва на ДПС.

 Да бъдат прочетени посланията на ДОСТ

ДОСТ излъчват много позитивно и дипломатично послание – „Не можахме да станем партия на Турция, но можем да бъдем партия, която обича Турция.” Вратите на ДОСТ са отворени не само за турците, но и за помаците, ромите и дори за българите и това се подчертава от партията. Трябва да чуем това послание. Поздравяваме ДОСТ за тези послания. Очакваме от тях да не правят грешките, които направи ДПС. Това не е трудно. В Косово живеят само около 20 хиляди турци, в Македония живеят около 90 хиляди турци, в Гърция – Западна Тракия живеят около 120 хиляди турци, които се бориха и спечелиха своите права. В България, която е страна-членка на ЕС, има 600 хиляди турци, а ДПС, която беше и управляваща партия, не съумя да извоюва правата им и статута им на малцинство. Когато искахме да дадем гласност на тези проблеми, от ДПС винаги ни препоръчваха да не се бъркаме в тези работи. „Не ги разбирате тези неща”, заплашваха ни от ДПС.

Господа от ДПС, вижте какво направихме с кюрдите в Турция, вижте какво направиха със сърбите в Косово, с македонците в Македония, с гърците в Западна Тракия. Когато правото е на ваша страна, непременно ще спечелите в борбата за демокрация.

Затова повтарям, години наред турците в България имат определени политически очаквания. Какви се тези очаквания:

–       Излъчвания на Турски език в по радиостанциите и по телевизиите.

–       Премахване от регистрите на населението на насилствено сменените имена през 1984 г.

–       Задължително изучаване на майчин език в училищата, а не като избираем предмет.

–       Предизборна агитация на майчин език.

 

Очакваме успешно представяне на ДОСТ на изборите

В България с 1 милион мюсюлмани, турци, помаци и роми, както и с двойните граждани от Турция има потенциал за успех на ДОСТ. Някои български партии могат да направят коалиция с ДОСТ след изборите и затова електоратите им могат да подкрепят ДОСТ на вота. В предишни периоди ДПС, с 14, 46 % на изборите имаше 38 народни представители. От ДОСТ очакваме същия успешен резултат на предстоящите избори на 26 март 2017 г. Пожелаваме успех на турците в България и на другите мюсюлмански малцинства, както и на съседна България!

 

Девет години независимо Косово

Тази статия е за България, но непременно трябва да напиша и за Косово. На 17 февруари, петък, Косово обяви независимост. Приятелска и братска Република Косово съществува вече девет години. Призната е от 113 държави, около 20 държави са готови да я признаят. Една от първите държави, признали Косово, е Турция. поздравявам братята от Косово!

http://www.balkangunlugu.com/2017/02/bulgaristanda-erken-secim-ve-turk-siyasi-partilerinin-durumu.html

 Коментар: По-горе е копиран линк към интернет сайта на турската медиа „Балкански дневник”, в която е публикувана горната статия. Може да бъде направен изводът, че „българските турци” стават заложници на разделението в партийната система на Турция.

 

16 февруари 2017 г.

Скандална статия в турска медия зове ДОСТ да извоюва статут на малцинство за българските турци

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

“Да, България“ – рядък политически таратор

 

 

 

Хомосексуални бракове, агресия срещу Русия, партийни хамелеони, лобисти на чужди и корпоративни интереси лъхат от листите за депутати на партията

Претенциите на хибридната коалиция “Да, България” за уникалност на листите им от кандидати за народни представители далеч не се оправдаха. Тъкмо обратното – форсмажорната колаборация между партията на Зелените и партия ДЕОС, заради (авто)жалбите срещу регистрацията на “Да, България” пред зависимия Софийски градски съд, потвърждава пълната кадрова немощ на шумно рекламирания и натрапван лабораторно инженерстван политически проект.

От имената в листите на “Да, България” става видно, че там преобладават привърженици на легализирането на хомосексуалните бракове, на воденето на политика на агресия срещу Русия, партийни хамелеони, както и лобисти на чужди и корпоративни интереси.

Дългогодишният представител на България в Организацията на обединените нации Стефан Тафров несъмнено ще бъде запомнен с подмолната си работа срещу най-големия шанс и същевременно провал в най-новата история на българската външна политика – кандидатурата на страната за генерален секретар на ООН. Още докато пребиваваше в Ню Йорк, бе публично известно, че Тафров прави всичко възможно, за да саботира кандидатурата на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова и да лобира в полза на позорно провалилата се Кристалина Георгиева, принудила се по-късно да абдикира и от поста вицепрезидент на Европейската комисия.

 

Издигането на Тафров за водач на кандидатдепутатската листа на “Да, България” в 24-ти МИР в София може да се разглежда като известна компенсация към бившия дипломат в ООН от страна на кукловода на хибридната коалиция – олигарха Иво Прокопиев, който години наред гледаше на Георгиева като на персоналния си еврокомисар в Брюксел.

Наред с това Тафров перфектно се вписва в единствената донякъде избистрена политическа цел на “Да, България”, отвъд ликвидирането на независимостта на прокуратурата – легализирането на хомосексуалните бракове, което е приоритет №1 на мандатоносителите от ДЕОС.

Дипломати от кариерата с години споделят скандални подробности за рандевута в рамките на мандатите на Тафров като посланик в няколко европейски столици.

За разрешаването на гей бракове, освен членовете на ДЕОС, със сигурност ще се обяви и друг кандидат за депутат на “Да, България” – Емил Джасим, известен с арогантното си отношение към патриотични инициативи и лобист за отпадане на основни исторически и литературни произведения от учебните програми.

Ако кандидатите за депутати Тафров и Джасим парадират със своята “изтънченост”, то водачът на листата на “Да, България” в Бургас е известен с агресивното си отношение към Русия. Става въпрос за бившия служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов. През 2014 г. Шаламанов настояваше в стратегически документ за националната сигурност да се посочи, че Русия представлява пряка заплаха за България. Стигна се дотам, че тогавашният служебен премиер Георги Близнашки трябваше лично да се намеси, за да се редактира съдържанието на отбранителната стратегия “Визия: България 2020”. Шаламанов е бивш заместник-министър на отбраната по времето на Иван Костов.

Бившият разузнавач и журналист Стефан Солаков твърди, че Шаламанов се разделя с поста в изпълнителната власт, защото е станало ясно, че лобира за закупуването на определена марка американска военна техника за армията.

Самото поставяне на Шаламанов за водач на листата на коалицията на Иво Прокопиев именно в Бургас не е насочено единствено срещу Русия, но е провокация и срещу българския бизнес в региона. Известен факт е, че хиляди руски граждани са собственици на недвижими имоти по Българското Черноморие, а българският туристически бранш продължава да разчита на интерес именно от руски туристи и за предстоящия летен сезон.

За разлика от Шаламанов, който две десетилетия се прехранва с хонорари от чужди институти и фондации, а сега е парашутиран в Бургаско, за да води пропагандна кампания срещу руските туристи и собствеността им у нас, стотици хиляди жители на региона разчитат именно на доброто съжителство и постъпленията от чуждите граждани.

Присъствието на емблематичните “екотерористи” Борислав Сандов, Тома Белев и Александър Дунчев като водачи или втори в листите на “Да, България” е пореден пример за пагубната роля, която т.нар. природозащитни организации имат спрямо българския икономически интерес. Пипалата на “Зеления октопод” напират да станат депутати не за първи път, активно подкрепяни от медийните бухалки на олигарсите от кръга “Капитал”.

Сандов, Белев и Дунчев обаче се кандидатират далеч от Кресненското дефиле и Банско. Заради рекета на “Зеления октопод” срещу строителството на финалния участък от АМ “Струма” и разширяването на ски пистите в Банско десетки невинни продължават да загиват при тежки катастрофи по натоварения участък в Кресна, а хиляди туристи съжаляват, че прекарват ваканцията си в България, след като прекарат часове по опашките на ски лифта на курорта.

Водачеството на листите от страна на Христо Иванов, Антоанета Цонева, Иво Мирчев дори не се нуждае от коментар, защото тяхната зависимост от олигархичния кукловод на “Да, България” Иво Прокопиев е достатъчно известна. Друг такъв е водачът на листата в Хасково – новият председател на партията на Зелените Владислав Панев, известен като Владо Компенсаторката, бивш служител на Прокопиев в поръчковия седмичник “Капитал”.

Христо Иванов пък е инсталирал в родния град на Прокопиев – Разград, личната си секретарка Надежда Йорданова, която преди години е била обект на разследване от европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Йорданова е била началник на кабинета на Иванов, докато е министър на правосъдието, което поставя под съмнение и нейната компетентност с оглед на административния хаос, заварен в края на 2015 г. в МП от доскорошната министърка Екатерина Захариева.

 

В пълен разрез с твърденията, че хибридната коалиция между Зелените и ДЕОС се е случила, за да има нови лица в политиката, като водачи на листи са сложени партийни хамелеони, с което рухва и митът, че “Да, България” е с нещо по-различна от листите на т.нар. партии на статуквото. Ето и част от примерите – водачът на листата на “Да, България” във Велико Търново Дончо Бораджиев съвсем доскоро се е подвизавал в партия “Глас народен” на Светльо Витков.

На местните избори през 2015 г. Бораджиев дори подкрепя кандидата за кмет на старата столица от ГЕРБ Даниел Панов. Някогашен седесар води листата в Русе, а в Кърджали листата се води от Пламен Даракчиев, който, след като беше синдикалист, седесар, десебист, за кратко се подвизаваше в Столичния инспекторат, а последните години активно помагаше на одиозния бивш военен министър Николай Ненчев в гафовете и далаверите в Министерството на отбраната.
Листите на “Да, България” разкриват и друг нелицеприятен факт за марионетките на Иво Прокопиев. Окончателно рухва дълго лансираното твърдение, че кандидатите за депутати са избирани от симпатизанти и активисти по места. Нищо подобно – листите на кандидатите за депутати очевидно показват, че номинациите са инженерствани задкулисно, като последната дума е била на Прокопиев и марионетките му Христо Иванов и Антоанета Цонева. Това донякъде е разбираемо и защото “Да, България” разчита на гласовете на работещи във фирми от олигархичния кръг “Капитал” и на ангажирани в мрежите на “грантово” зависимите неправителствени организации.

Листите за кандидат-депутати на “Да, България” по същество нямат значение за състава на следващия парламент, защото така или иначе шансовете да преминат дори 1% са минимални. Полезното е, че подредбата, направена от Прокопиев, Иванов и Цонева, показва както тоталната липса на подготвени кадри в хибридния политически проект, а най-вече как всичко е подчинено на болни амбиции за власт, които движат наследниците на “агнешките главички”.

 

Източник „Труд“