Tyxo.bg counter

Category: Анализи и коментари

Проф. Божидар Димитров: Путин много е внимавал да не каже “Македония“ или “македонски народ“, свалям шапка на екипа му

 

 

Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров разтълкува какво стои зад думите на президентта на Русия Владимир Путин, че „азбуката е дошла в Русия от македонската земя“. Путин много е внимавал да не каже „Македония“ или „македонски народ“, написа във Фейсбук проф. Димитров.

Очевидно руският президент е бил наистина добре подготвен за срещата, свалям шапка на екипа му, подготвил т.н. опорни точки, казва директорът на Националния исторически музей

Ето и пълния текст на проф. Божидар Димитров:

РАЗЯСНЕНИЕ относно ДУМИТЕ НА РУСКИЯ ПРЕЗИДЕНТ ВЛАДИМИР ПУТИН, ЧЕ „АЗБУКАТА Е ДОШЛА В РУСИЯ ОТ МАКЕДОНСКАТА ЗЕМЯ”

Става дума за събитие, което е станало в 988 г. Тогава Русия приема християнството за официална държавна и единствено позволена религия. И тъй като християнството е религия, която се практикува чрез книга, т.е. чрез писмено слово на евангеля псалтири, минеи и т.н. Русия го практикува от първия ден с книги на български език, написани на кирилица. Русия не познава като нас, дори и един кратък период на използването на гръцкия език (865-893 г.).

Византийското пратеничество, което покръства руския двор през 988 г. според много наши и чужди учени е отишло в Киев с набор български книги, взети от Преслав и Плиска, които тогава са на българска държавна територия, управлявана от цар Роман със столица Скопие. Плиска и Преслав ще паднат във византийски ръце чак в 1001 година, вече по времето на цар Самуил.

Що се отнася до името Македония, то изчезва от античното и днешното си място за 1100 години в VI век. Пак тогава при учредяването на темите (областните територии) на Византия с името Македония се нарича част от Тракия (между Пловдив и Цариград). След като България установява трайна граница с Византия в 814 г. някъде по трасето на днешната българо-турска граница тема (област) Македония е съкратена в територията между Одрин и Цариград.

Това име областта запазва много до късно – дори в 1393 г. се пише, че патриарх Евтимий е заточен от турците в „Македония”. А по Вардарието в тази година все още не е част от Османската империя.

 

Името „Македония” ще бъде върнато на картата на античното си място от хуманистите в XVIII-XIX век.
За думите на Путин: Трябва да се има предвид, че всеки държавник от този ранг се подготвя при среща с омолог какво да каже на госта си.

Задължително е да каже нещо, което да се хареса на госта, но същевременно да не предизвика недоволство на други държави. Официалното мнение на компетентните руски власти по въпроса е следното:

– Руска Патриаршия. През 2012 г. руския патриарх заяви, че Русия е получила християнство и писменост от България.

– Руският министър на културата историкът проф. Мединцев заяви през 2014 г., че Русия е задължена на България, че ѝ е дала християнство и писменост.

– Руската академия на науките. Във фундаменталния си труд – петтомната „История на славянските литератури” любимецът на скопския президент Георги Иванов Св. Климент Охридски и всички останали юнаци от Св. Седмочисленици до Григор Пърличев и Райко Жинзифов са в раздел „Българска литература”.

А раздел „Македонска литература” просто няма.

Всичко това не може да не е станало известно на Путин от подготвящия го за срещата екип. Затова е избрал позволяващото разнообразни тълкувания „буквите дойдоха от македонска земя”. Исторически това е вярно – Кирил и Методий са родени в Солун, а градът е част от антична Македония.

Днешна Македония не е част от първоначалната й територия – на нея има две други държавици. Това са Дардания в Западна Македония и Пеония в Източна Македония – съответно на племената дардани и траки.

От изявлението на Путин би трябвало най-доволни да са гърците – тъй като подкрепя тезата им, че Македония е част от гръцкото културно историческо наследство.

А ако се вземе предвид, че Зоран Заев, който след седмица-две ще стане премиер на Македония, заяви, че македонци и българи са един народ, би следвало да сме доволни и ние, тъй като понятието „македонска земя” може да се тълкува от нас само в географски смисъл.

Путин много е внимавал да не каже, че русите са получили азбуката от „Македония” или „македонския народ”. Очевидно е бил наистина добре подготвен за срещата, свалям шапка на екипа му, подготвил т.н. опорни точки.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Отворено писмо до Президента Путин, да се извини на Русия за македонската й азбука…

 

 

Уважаеми Президент Путин,

Днес вие направихте обидно към България, но най-вече – към самата Русия, изказване, според което „кирилската азбука“ е дошла от „македонската земя“. Това е унизителна манипулация, която обслужва единствено напълно измислената и фалшива кауза на „македонизма“. Но да оставим това настрана, нека го приемем като леко заяждане с България за откровено русофобската ни политика.

Това, което направихте, е, че унизихте и обидихте самата Русия, и самата и история. Без тази азбука, и без българските книги, които са пренесени в Русия, в момента вашата държава просто нямаше да съществува. Нямаше да има славянска велика сила, каквато в момента е Русия. Многобройните славянски народи, които в момента са обединени под общото име „руснаци“, щяха да станат лесна плячка на западната пропаганда, и да бъдат разделени и настройвани едни срещу други. И то с успех.

Погледнете разликите между сърби и хървати, между българи и сърби, между чехи и поляци. Ето това щеше да е Русия днес, ако не беше БЪЛГАРСКАТА азбука. Ако не беше тази азбука, създадена по нареждане на БЪЛГАРСКИЯ монарх, и ако не беше огромният труд на сина на този монарх по превод на стотици книги и написването на нови.

Без тази азбука, и без книгите, и без БЪЛГАРСКИТЕ духовници, които покръстиха руската земя, без всичко това, сега нямаше да има Русия. Щеше да има „московски славяни“, „новгородски славяни“, „черноморски славяни“ и всякакви други. Едни щяха да са православни, други – католици, а трети – дори мюсюлмани. Да, погледнете „бошняците“ в Босна – ислямизирани сърби, които вече нямат нищо общо със Сърбия. Без православието, което Ви дадоха нашите свещеници, и без НАШИТЕ книги, най-вероятно щяхте да бъдете победени от вашия исторически съперник Полша, и днес в Москва щеше да се говори на езика на Лех Валенса.

Доста лекомислено, в отговор на очевидно погрешна българска политика към Русия, вие стоварихте гнева си по начин, който е вреден за самата Русия. Това е отричане на самата същност на Русия, на нейната история и култура. Това е отричане дори на съвременния руски език, който в много силна степен е повлиян от старобългарския.

Вие нарекохте „македонска“ една азбука, която е създадена по заповед на българския владетел, в книжовна школа, създадена и издържана финансово от него. И в територия, населена и тогава, и сега с чисти българи, които едва в последните 60 години започнаха да стават „македонци“. Но азбуката е създадена около 1000 години, преди тези 60 години.

Уважаеми Президент Путин, не отричайте Русия. Всичко друго можете да направите. Можете да отречете България, Сърбия, можете да провъзгласите ако искате дори македонците за гърци и наследници на Александър. Правете го. Но не посягайте на Русия, защото тя е по-голяма от всички. А ако оставите Русия без история и без корените й, или с измислените корени някъде в недрата на македонизма, ако това направите, вие я убивате. И няма нужда нито от НАТО, нито от атомни бомби, нито от икономически санкции. Отрежете корените на Русия, и тя сама ще повехне.

Не се превръщайте от спасител на тази страна, в нейния последен цар…

С уважение: Добри Божилов
/най-големия русофил в България/
24.05.2017

 

 

Източник:komentari.com

 

Десислава Христова към Местан: Вие сте като д-р Менгеле – сипете сол в отворените рани на хората! Вашият език е злокобен марш на разрухата, агресията и страха, вие заразявате с омраза

Десислава Христова – Лютви Местан

 

 

Отворено писмо до Лютви Местан написа юристката Десислава Христова, член на столичната организация на ДПС.

Публикуваме го без редакторска намеса.

 

Г-н Местан,

Много ми е трудно да се обърна към Вас днес!

Причината не е в това, че нямам дар слово, нито ме е страх! Напротив! Толкова много неща ми изпълват съзнанието, че ако думите бяха вода, то сигурно щяхте да се удавите, дори и да сте отличен плувец!

Но аз вече съм влизала макар и задочно в битка с Вас. Помните ли миналата година петициите, подписките на „Граждани против регистрацията на ДОСТ”, както и отказа на Софийски градски съд да регистрира тази партия? Тогава, както и сега заставам с лицето си и с името си, за да няма съмнения и всеки въпрос да може да получи отговор.

Днес, 19-ти май 2017г., в Джебел имаше едно събитие. Там се събраха много хора от всички краища на България и гости от съседна Турция. Събра ги един спомен от историята, събра ги естественото им човешко желание да изразят своите чувства – дали на болка, носталгия, или на съпричастност, но те бяха там. Аз също бях там … и успях да поговоря с непознати хора, с някои от тях дори без да знаем един на друг езика си. Знаете ли как се разбрахме – отлично! Защото макар да не разбирахме думите, усещахме смисъла им и поговорихме за хубави неща – за добро, за човечност, за братство …

Вие имате претенции да сте лидер, да давате посоки и да водите след себе си хора. И сте много упорит в тази мисия. Аз Ви разбирам, защото след като следвахте дълго един път, сега нямате друг, защото затворихте всичките си пътища сам. Вие се отрекохте от себе си, както и от ужасно много години от живота си, зачеркнахте и погазихте всичко, в което сте се клели, за което сте говорили и сте следвали. Днес Вие като се обърнете назад, какво виждате? Дали не е една огромна празнина на един лъжовен житейски път, дали не е безпътие? И затова сега сякаш искате да изживеете целия си живот в оставащото време, да компенсирате десетилетия с мигове, защото иначе … остава само безпътието.

Отдавна съм забелязала, че именно Вие ползвате един също така универсален език, но не този, на който аз се разбрах с непознатите хора в Джебел, а друг– езика на омразата. Езикът Ви е напудрен с много „екзактни” и всякакви словоблудствия, впечатляващ на пръв поглед, както всяко неразбираемо нещо, както би хванала окото една силно излъскана фасада. Този език представлява един злокобен марш на разрухата, на агресията, на страха. Вие сте като лекар, само че като д-р Менгеле, преметнал бяла престилка, сипете сол в отворените рани на хората, търсещи опора, утеха, разбиране, уважение, смисъл … все нормални човешки желания. В Джебел видях, как Вашият език на омразата е посял отрова в съзнанието и сърцата на хора от една кръв, един етнос и една вяра … хора, които заразявате с омраза. И ме заболя от това, защото тези хора са мои сънародници.

Днес отново не изневерихте на себе си. Думите Ви пак бяха в тази прословутата, за мен вече поизтъркваща се маршова музика. И знаете ли, нямам никакви намерения да ровя в историята, и да търся факти и свидетели на миналото. Няма да доказвам дали Ахмед Доган е бил в основата на майските събития преди 28 години, или това е мит. Защото това не е от особена важност! Мит ли е, или не, има кой да доказва.

Казват, че когато фактите говорят и боговете мълчат. А аз съм била малка през онази далечна 1989-та година и не съм била там, за да говоря от 1-во лице. Но ще Ви кажа нещо много важно! За мен няма никакво значение бил ли е, или не е бил Ахмед Доган в основата на този първи митинг-протест, а това че вече три десетилетия той всъщност е все там – в реалната битка за права и свободи, в ясен път и със стабилна посока – за единна и неделима България! Така, както е записано и в Устава на политическа партия „ДПС”. В който Устав и Вие сте се клели.

Пред хората седят Вашите думи срещу последователните действия на Доган!!! Кое мислите, че има значение? Впрочем думите запълват липсата на действия. Нормално е Вие да сте активен в словоизлиянията, а той да не Ви обръща внимание. Все пак Вие го следвахте години наред, дори поехте да ръководите партията, която сега толкова яростно отричате и всячески се мъчите да разединявате.

След Коледата от 2015-та година, защо така упорито се опитвате да омерзите и отречете всичко, към което сте принадлежали години наред? Коя е истината – тази преди Коледа, или тази след нея?

Аз на Ваше място бих се срамувала от себе си, но предполагам, че толкова много неудовлетворение сте натрупали, че сам се страхувате от това, в което сте се превърнали. Затова ми е трудно да се обърна към Вас днес. Съжалявам Ви, но човек сам избира пътя си … или безпътицата си!

 

19-ти май 2017г.                                                              Десислава Христова

 

Б.Р. Десислава Христова е родена през 1975 г. в Монтана и живее в район „Овча купел“ на София. Завършила е Юридическия факултет на Софийския университет „Св.Климент Охридски“, специалност „Правораздаване“.

Работила е като юрисконсулт и експерт в различни държавни институции като ДП „Строителство и възстановяване“, Агенция за социално подпомагане, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ към МРРБ и като юридически консултант към различни компании от частния сектор.

Семейна е и има един син.

Член е на Обществения съвет към Областния съвет на ДПС – София-град. За предсрочните парламентарни избори-2017 г е предложена от гражданската квота и е четвърта в листата на ДПС за 25 МИР – София

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Божидар Димитров: Помислих, че новината за Путин и азбуката е фалшива, каква Македония, какви 5 лева

 

 

„Помислих, че това е фалшива новина!” Така известният историк Божидар Димитров коментира пред БЛИЦ разразилия се скандал покрай изказването на руския президент Владимир Путин към македонския премиер Георги Иванов за това, че славянската писменост произхожда от македонските земи.

Карта на българските земи по времето на княз Борис I, приел радушно учениците на Кирил и Методий, на която ясно се вижда къде са били македонските земи включително Скопие и Охрид тогава.

 

Ето какво коментира още по този повод Божидар Димитров пред БЛИЦ:

„Истината е следната – по времето на Кирил и Методий Македония от 200 години е била част от България. Така че – каква Македония, какви пет лева. Няма такова нещо! Това, което знаем като официална руска позиция – руският патриарх  преди три години заяви, че азбука, писменост и християнство Русия е получила от България.

Руският министър на културата Владимир Мединский заяви също при откриване на изложба на Червения площад, че Русия дължи много на България, включително за писменост и християнство.

Руската академия на науките издаде наскоро „История на славянските литератури”. Там няма македонски раздел. Путин, естествено, знае какво да говори и какво не, може би става въпрос за преиначаване на думите му. Обадиха ми се възмутени хора, видях се с тях и на паметника на българската писменост в Одрин тази сутрин. Вероятно някой се опитва да направи измислен, международен скандал с фалшиви новини!”

Други историци също коментираха, че на практика Путин казва истината, заявявайки, че славянската писменост е дошла от македонските земи. Защото по онова време там са живели българи и те са били част от българската територия: „Азбуката идва точно от македонските земи, център на една част от които по онези години е Солун, а останалите са в българското царство чак до Адриатическо море“.

 

Източник:Блиц

 

DWN: САЩ подготвят неприятни сюрпризи за “Турски поток“, искат да си пласират шистовия газ

 REUTERS

 

Страните, пожелали да участват в съвместния газов проект на Москва и Анкара «Турски поток», внезапно започнаха да се сблъскват със «сериозни проблеми», пише Deutsche Wirtschafts Nachrichten.

Немското издание е уверено: зад това стои Вашингтон, който не може да допусне да се появи още един газов маршрут от Русия към Европа, още повече, че той заобикаля Украйна.

На европейския континент, освен България и Гърция, от строителството на тръбопровода са заинтересовани Сърбия и Унгария, продължава немското издание.

Сръбските експерти, обаче, са уверени, че при реализацията на проекта се очакват опасности за Москва и Анкара.

Според сръбския аналитик Александър Павич, за пореден път може да бъде разиграна «албанската карта» и събитията в Македония са добър пример за това.

«Веднага, щом бившият премиер на Македония Груевски осъзна, че руският газопровод през Македония е добра възможност за развитието на страната и че Македония трябва да вземе участие в «Турски поток», започна процеса на неговото сдържане. В Куманово имаше сблъсъци между албански екстремисти и сътрудници на МВР.

На свой ред опозицията получи сериозна финансова подкрепа, след което показателите за популярност на Заев се приближиха към показателите на Груевски.

При това трябва да се има предвид, че до неотдавна македонците едва ли биха подкрепили опозиционера», констатира сръбският експерт Драгомир Анджелкович.

Аналитиците са на едно мнение, че същото ще се случи и в Сърбия, отбелязва Deutsche Wirtschafts Nachrichten.

«САЩ се опитват да попречат на Русия да построи «Турски поток» и «Северен поток-2» и да заобиколи Украйна като транзитна страна.

САЩ искат едно: те да доставят своя “ШИСТОВ“ газ на европейския пазар. Заради конкуренцията, по-нататъшните доставки на руски газ в Европа са недопустими. Нещо повече, ако газта ще тече през Украйна, САЩ биха могли да контролират руския газопровод», счита изданието.

Според Deutsche Wirtschafts Nachrichten, проблеми при строителството на «Турски поток» могат да възникнат също заради напрегнатите гръко-турски отношения.

Атина не само предостави убежище на участниците в неотдавнашния пуч срещу президента Ердоган, но и не пропуска възможността да провокира турските военни в Егейско море, подчертава немското издание.

 Deutsche Wirtschafts Nachrichten 

 
Източник: News Front

 

24 Май — Ден за осмисляне на цивилизационния избор, между неолибералното космополитно съзнание и националната идентичност и изборът на националната държава

 

 

На този най-български и най-хубав празник се моля за осмисляне на цивилизационния избор, между неолибералното космополитно съзнание и националната идентичност и изборът на националната държава.
Денят на Българската писменост е свещен празник в календара от много столетия.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев.
Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.
Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.
Първите факти за честването на празника са открити и в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий.
През 1857 година денят на „светите братя“ е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

Тенденция на днешния разпад на национална идентичност и готовност да се откажеш от държавата си и народа си, се поддържа от глуповатия наивитет на немалка част от българската хуманитарна интелигенция празнуваща днес и най-вече от политиците-„слугите на народа“.
Същите, които пееха „Времето е наше”,така и не разбраха, че сами докарват краят на тяхното време с девиза „Аз обичам Америка” и атлантическите „ценности“. Допуснаха да ги маргинализират в глобализираното пространство, което убива всичко българското и не оставя място и за България и за тях.
Поне на този български празник, държавата да спре да пропагандира глобализираният
космополитизъм, освободеният от национална идентичност капитализъм и да постави в центъра българските национални ценности и българската култура и история.
Дори в културните ни институти работят по „програми“ за нов тип промиване на мозъците, чрез „социологическа пропаганда”, свързана с начина на живот и символните характеристики.
Българинът и днес е потопен във война срещу българската идентичност в един небългарски свят, със съответни ценностни йерархии, символи, значения и пропаганда на глобализираното общество, удобно за чужди интереси.
Ще видим ли отново на 24 май деца, майки и татковци с фланелка с американски надписи и дори с американско знаме?
Антибългарските атлантическо-глобални сили пробват „Прозорецът на Овертон“ срещу българската писменост, както се легализира хомосексуализмът и еднополовите бракове, както се легализира педофилията и кръвосмешението в Европа. Ето пресен пример:
„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателство „Жанет 45″ и отпечатват романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май.
Шльокавицата, известна и с други дефиниции, като маймуница, есемесица и кирливица, е неприемлив за всеки патриот начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.
„Прозорецът на Овертон“ променя възможностите от стадий на „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, напълно отхвърлено – до стадия на „актуалната политика“, тоест до нещо вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и закрепено в норми.
Това не е просто промиване на мозъци, а особено перфидна технология. Нейната ефективност се дължи на последователната, систематична промяна и незабележимата за обществото жертва на самия акт на въздействие.

Много учени твърдят, че Кирил създава глаголицата, а самата азбука – кирилица се корени в дълбините на древна България.
И, че всъщност ученикът на Кирил и Методий – Климент Охридски има заслуга за възстановяването, популяризирането и разпространението й.
„Братята Кирил и Методий са написали глаголицата, а ние пишем на друга азбука – съвършено различна като графични очертания. Кой е създал тази, другата, азбука и къде е създадена тя?
По време на работа с учениците си, Свети Климент забелязал, че те трудно усвоявали графиката на новите букви и въвел по-простите, по-близки до живия говорим език.
Азбуката е създадена от Климент и Борис, а не от Кирил и Методий, казва дори директорът на НИМ проф. Божидар Димитров в отворено писмо до медиите.

Огромната територия и множеството различни племена, които има България в годините на управлението на Кънас Ювиги Пресиян, български владетел от Крумовата династия, внук на Кънас Ювиги Омуртаг, управлявал Първата българска държава от 836 до 852 г. ,синът му Цар Борис Покръстител и внукът му Цар Симеон Велики, изискват една религия, един език и една писменост, за да се съхрани великата държава.

БЪЛГАРИЯ ПРИ КЪНАС ЮВИГИ ПРЕСИЯН, БАЩА НА ЦАР БОРИС ПОКРЪСТИТЕЛ И ДЯДО НА ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ.

Цар Борис е искал приемането на християнството и осъзнавал външнополитическото положение, съзнавал е и фундаменталното вътрешното положение, а именно – създаване на общ кодекс за различното население на народа, състоящо се от десетки етнически племена, но е съзнавал, че тази голяма амалгама от народности е могло да бъде сплотена от един закон.Цар Борис I получава възможност да създаде писменост, която да е валидна за всички, не всеки да пише на своите руни, друг – на своите резки и черти като славяните, трети – на гръцки език, а четвърти – на латински език.
Факт е, че през 855 г., със знанието на Борис I, Кирил и Методий провеждат мисия в източна Македония, по река Брегалница. Там те покръстват близо 54 хиляди славяни. Има предположения, че дори цар Борис е покръстен през тази година, защото във византийски извор, наречен „Брегалнишка легенда”, се казва, че Борис I е бил покръстен в град Равен, близо до Щип. Смятаха това за легенда, но се оказа, че не е. Македонските археолози, покрай всичките си дивотии, направиха и нещо хубаво. Преди няколко години откриха град Равен. Самият му откривател – Иван Никулчич от Скопския университет, пише: „Това е една малка Плиска”. Стигаме до фаталната 886 г. Кирил отдавна е мъртъв, Методий също умира през тази година. Учениците им са арестувани, изпратени в затвор, продадени в робство – над 200 души. Само съдбата на няколко от тях е по-необикновена – на Климент, Горазд, Наум, Ангеларий и Сава. Те са изведени от затвора, конвоирани са до българската граница при Белград и оттам са прехвърлени от другата страна на Дунав. Очевидно се е състояло следното: цар Борис I просто е „вдигнал телефона“ и е казал на немския крал , че българите няколко пъти са ги пердашили и пак ще ги напердашат, ако не пуснат поданиците му. При което немският крал правилно преценил, че за петима монаси не си струва да си разваля отношението с българската държава и ги пуснал, пише Божидар Димитров. Пристигнали в България. Цар Борис I замислил, дори за днешните мащаби, гигантска операция за въвеждането на християнството на роден език във всички църкви в България.

БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦАР БОРИС ПОКРЪСТИТЕЛ И СИНЪТ МУ ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ.

Тя е била възложена на петимата ученици, които са били разпратени в различни точки на царството. Климент – в Охрид, Горазд и Ангеларий – в Берат, Албания. В Плиска е останал Наум, който е създал десетки манастира – единствените места, където е можело да бъдат правени всички тези неща в онази епоха. Работата продължила от 886-а до 893-а година. Само за седем години, Климент е подготвил 3500 ученици; ако по толкова са подготвили и Наум, и Горазд, и Ангеларий, това означава, че необходимите десетина хиляди свещеници вече сме ги имали – обучени да четат и да пишат на български език – и че са създали вероятно за тези седем години необходимите за начало двеста хиляди книги.

Все още има „историци, археолози и политици“ да се опитват да внушат, че нашите деди не са оставили никакви писмени паметници и сме били „безкнижовни“ до Кирил и Методи, без да се съобразяват с последните артефакти, че България е люлка на Европейската цивилизация и родно място на най-старата позната писмена система в света.
Преди 130 г. Джордж Смит, уредник в Британския музей в Лондон разчита плочките от Ниневия и ставата независимо доказателство за катастрофалните събития в Черно море с нахлуването на солена вода.
Да не забравяме, че вчера международната общност призна, че „Първият човек е от България местността Азмака край Чирпан“,а не от Африка и е напълно логично първата цивилизация, писменост и култура да произлизат от нашите земи.

Основните потоци на миграция на предците ни са на юг и изток към Азия, Месопотамия и Египет, други са към Европа, по р. Дунав, сочат разкопките на редица селища, които се намират в района на днешна Сърбия.
Главният поток на миграция се е насочил към Азия, Индия и Китай и се създават нови цивилизации, нови империи и държави, с познанията и уменията по астрономия, култура, технически и военни достижения и се разпространява първичната писменост, напълно подобна на кръглия печат от Караново, плочките от Градешница, надписите от Ситово, Езерово, петте надписа от Дуванлий ,надписите от Кьолмен, Александрово, Браничево и четиридесетте надписа от Самотраки. В различни документи от индийски, китайски, арменски, византийски и друг произход, както и от направените множество изследвания, е установено, че древните българи са минали и населявали района на планината Имеон дн. Памир и Хиндокуш, Таримската котловина и планинската верига Тян Шан. Там, след екологичната катастрофа в Черно море са развили едни от най-древните земеделски цивилизации на Изтока.
Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийският бог им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. Според Ариан, Дионис е основателят на древната индийска цивилизация. За похода свидетелстват Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон.
В историята на Индия има арийско нашествие преди близо 4000 години, което преобразило езика, религията и културата на страната.
В историята на Индия има и Дионис и тракийски поход и връзка между двете събития е очевидна.
Вече две независими изследвания на немски и датски институти и учени доказаха, че първите цивилизовани хора-арийците са родени по нашите български земи на брега на Черно море, а не са родени в Иран или Анатолия. Научните открития са на университета в Копенхаген, Дания и от Йоахим Бургер (Joachim Burger) от авторитетния университет в Майнц,
Германия.
Трайно присъствие на палеобалкански народи в Индия доказва наличието на топоними и хидроними имащи паралели с тези от земите на трако-пеласгите. В самите пурани, древни индийски предания, намираме потвърждение за това. Там са споменати богоподобните бригус – бойци колесничари, а ние знаем кои са първия народ с бойни колесници.
В „Махабхарата“ и „Пураните „има цели пасажи с добри думи за българите. За индуските князе е било особена чест из вените им да тече българска кръв. В Северна Индия са изградени ред държави с етнически българи като Балхара, Бактрия.
В „Рамаяна“ се говори за цар Кардама от династията Кардамити – съвременен превод, чисти хора.
Луций Ариан пише, че Дионис дава религия на индийците, като поставя себе си начело на пантеона. В арийската религия Брама е създателят на света. Брама отговаря на Бромий – едно от имената на тракийския бог.
Потвърждение на факта, че българите са населявали тези места, има и в редица древни документи: индийския епос “Махабхарта” (VII – X век пр.н.е.); “Анонимен латински хронограф” (354г); арменската география “Ашхарацуйц” (VII век); трудовете византийския историк Михаил Сирийски и др.
В индийския епос Махабхарата и в ранните пурани, чието съставяне е отнесено към VIII-VII в.пр. Хр., българите са наречени БАЛХИ, или БОЛХИКИ, а древната българска държава – БАЛХАРА. Столица на БАЛХАРА е бил град БАЛХ, който и днес носи древното си име. Също като Рим, който се слави като Вечния град. Според Махабхарата БАЛХИТЕ са били прочути с ценните си „небесни“ коне.
По-късно част от дедите ни започват завръщане от Азия и Индия и от Балхара към Европа. Знаменити артефакти са открити несъмнено в Пантикапей – столицата на царство Беспор.Първите династии са на Археанактидите, последвани от 438 пр.н.е. от династията на Спартокидите.На тяхно място идва рода Дуло на Атила и след това Ирник и Стара Велика България.
В следствие заевоеванията на военачалниците от рода Дуло се стига до разпад Римска империя и нейното разделяне на две части през 395 год. В 432 год, властта преминава в децата брата на Ругил Мундзака- Атила и Блед, които присъединили към своите войски тези на много народи:хуни, други българи, славянски, германски, келтски племена, маджари и траките.
Атила скоро спира на Тиса, основава столицата си, Сюн Баил от 434 от 453 година.
Атила произхожда от рода Дуло, чиито потомци в V-VII в.са българските Кънас Ювиги и Царе. От този род произхождат Кубрат, Бат-Боян, Шамбат, Аспарух.
Те станали пазители на мощните държави включително и Велика черна България, Волжка България, Дунавска България, Киевска Рус и други държавни формирования. В пет направления водели лидерите на българския народ- към Волга, Кама, река Дунав, в Италия, до английското островче, в Северна Африка в Алано-Вандалската държава, в Панония и Македония.
Легендите, сказанията и героични песни за Атила са знаели българските певци и разказвачи. Съхранил тези песни за Атила в единайсети век -бек Елаур Риштавл от рода на черниговските ковуи, който е живял в Киев, във Велика България.

Тракийският език е бил писмен далеч преди идването на африканските нашественици гърците на Балканите.
Гърците наричат Тракийския език „Старото писмо, пеласгийските букви, пеласгикос грамата, кадмови букви, фригийско и др“. Лемноската стела, е със същото това писмо. Оказа се, че е първоизточник и от него тръгва и етруската и египетската писменост.
Дори в Уикипедия пише следното: „Гръцката азбука произлиза от финикийската азбука и няма общо с Линеар Б и Кипърското писмо – по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция.
Линеар А и Б са преди появата на ахейци и данайци, има пеласгийски надпиоси изписани чрез бустрофедон и един такъв е надпис от 6-ти век пр. Хр. до Созопол.“

Днес знаем, че България е люлка на Европейската цивилизация и родно място на най-старата позната писмена система в света, защото днес знаем за кръглия печат от Караново, плочките от Градешница, надписите от Ситово, Езерово, петте надписа от Дуванлий , знаем и за надписите от Кьолмен, Александрово, Браничево и четиридесетте надписа от Самотраки. Някои знаем, а някои българи не искат да знаят!
Уникален природен феномен пази село Ситово-надпис на датиран с възраст между 6500 и 8000 години и запазен до наши дни. Той се намира на гладка скала и е с размери 240 на 30 сантиметра. Цялата скала се крепи на 5 камъка – единият е с образ на Богинята майка от Неолита, а друг камък прилича на пясъчен часовник. Ситовския надпис е надпис от рунообразни знаци. Намира се на 50 метра над пътя за Ситово, Пловдивска област, след разклона за с. Лилково.
Надписът е открит през 1928 г. от родопски българи дървари. Надписа от с. Ситово е идентичен с надписа върху пръстена от с. Езерово.
„Надписът върху кръглия печат от Караново, който датира според българските археолози В. Минков и Г. Георгиев от края на IV-то или началото на III-то хил. пр. н. е. и представлява уникален паметник на човешката култура от оная отдалечена епоха и първа фаза на писмеността изобщо. Знаците върху печата от Караново се явяват най-старата писменост.
Тази писменост е по-стара от първата критска писменост, която датира от средата и втората половина на III-то хил. пр. н.е.. Така кръглият печат с надпис от Караново е една истинска научна находка.“ Сп. Археология 1969г.
Плочките от Градешница датират от 6000 години. Върху плочки и пинтадери се срещат ранни пиктографски знаци,които се смятат за начало на най-старата писменост.
Култура Градешница е идентифицирана през 1974г. от археолога Богдан Николов.

Приемането на натрапваното на християнство на траките създало проблем на властта и църквата в Източната Римска империя, която си поставила за цел на мястото на старите светилища да издигне християнски храмове.
Тракийските плочи вграждани в раннохристиянските църкви по нашите земи са много по-стари от параклисите и църквите, в които се намират в момента.

ПЛОЧАТА ОТ С. ДРАГОЙНОВО, ОТКРИТА В ТРАКИЙСКАТА ПЕТЕЛОВА МОГИЛА.

Редица особености на буквите и изписването, както и фактът, че старините се съхраняват в храмове, издигнати на местата на тракийски светилища дават основание на всеки непредубеден и подвластен на здравата логика изследовател да заключи, че това са древни надписи, полагани в олтарите като светини.

ПЛОЧА ОТ С.ГЕЛА.

Очевидно е, че поне три от родопските плочи (Солища, Гела и една от широколъшките) са изписани преди IX-и век, когато Кирил и Методий „създават“ българската азбука. Те са единствените засега известни ни и неоспорвани паметници, изписани на Кирилица от онази далечна епоха – безценно свидетелство за хилядолетната писмена традиция на българите тук, в нашата Прародина на Балканите.

ПЛОЧА ОТ ШИРОКА ЛЪКА.

Българският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. В старите паметници този език е наричан ѧзыкъ блъгарьскъ /іензыкъ блъгарьскъ/. Извън България този език е известен с различни наименования като старочерковнославянски, старославянски и др.
Първоначално използваните от източните славяни книги са писани в България на български език, което оказва силно влияние върху староруския език. Като писмена норма в религиозната литература се налага руската редакция на старобългарския.
Понеже при приемане на християнството в Стара Рус през 10 век за богослужение се използват книги, написани на български, този език оказва значително влияние върху староруския език, особено чрез руската редакция на старобългарския.
Руският църковнославянски почти изцяло наследява морфологичните черти на българския език.
Езикът на паметниците, произлизащи от българските земи след 12 век, в световната славистика биват наричани, без уговорка, единодушно „среднобългарски“. А щом бива признато съществуването на „среднобългарски“ и „новобългарски език“, то съвсем естествено и диалектически необходимо е да бъде признато, че тези два периода от развоя на българския език биват предхождани от един първи, поставил началото на писмения български език.
Старобългарският, с малки изменения във вековете, и до днес е каноничният език на православните славянски черкви (и в Румъния до към 1865 г.), наричан още черковнославянски или църковнославянски.
Около 1820 г. в имперска Русия се налага термина „старославянски език“, който по разбираеми велико-националистични причини замества истинското име ѧзыкъ блъгарьскъ и до днес е най-използваният термин в рускоезичната научна литература.
Но още в средата на 19 век Аугуст Шлайхер, Мартин Хатала и Леополд Гайтлер преоткриват, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения са еднакви с чертите на българския език. Те въвеждат отново термина „старобългарски език“ (нем. Altbulgarisch), възприет изцяло в България.

Най-широко разпространен и нормативно установен е руският църковнославянски, началото, на чието съществуване може да се търси в Киевска Рус през 11 век, когато възниква и руската редакция на старобългарския език. Първоначално руският църковнославянски е стил в руската редакция на българския, но постепенно се обособява до известна степен, като отделен книжовен език, поради неподатливостта си към промени.
В периода на късното средновековие руският църковнославянски език, тогава наричан все още славянски език, се налага като книжовен език в Русия и остава като такъв до края на 18 век, когато е изместен окончателно от съвременния руски език. Успоредно с него се използват староруски език и руската редакция на българския, които претърпяват големи промени, за разлика от църковнославянския, и се развиват естествено до съвременния руски език.
Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век се е ползвала и в Румъния.
На базата на литература, внесена в Русия предимно от България след завладяването на България от османците, от ХV век писмеността се развива в Русия като писменост на литургичния църковнославянския език с употреба и в административния, държавен език.
След буквите Ѩ, Ѭ ,отпаднали на руска почва още през ХІІ в., отпада буквата Ѫ ,която в руски звучи и се записва като „у“. Изчезват йотираните Ѥ и iA, а буквата Ѧ обозначава звукосъчетанието „я“.

През 16.-17. век има оживена издателска дейност на кирилска литература във Венеция от страна на францискански книжовници. В средата на 16. век в Урах, Германия работи хърватска протестантска печатница, която печата на кирилица и глаголица.
През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система, целяща улесняване на книгопечатането. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.

По време на Възраждането, през 18 – 19 в., като противостоене на засилената елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на вече руския църковнославянски език в България се засилва и заедно с гореописаните особености започва да се използва по-широко.
Кирилицата е в редовна употреба в Хърватско и Босна през този период, заедно с глаголицата. Основните средища за развитието на кирилицата са Дубровник (15.-16. век) и централна Далмация.
Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е старата форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през ХІV-ХV в. Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия, а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.
В началото на ХХ в. е създаден стандартен украински и беларуски правопис, базиран на тогавашната руска азбука. През 1945 г. е създаден изкуствено и стандартен македонски език с писмена система, базирана на сръбската система, с цел да се разграничи и отдели от българския.

Проф. Геза Фехер,Унгария:“Българите бяха онзи народ, който допринесе най-много за оформянето на цивилизацията на цяла Източна Европа й въвеждането и в културния свят.”
Шигьоши Мацуяма – Япония:“Българската средновековна култура е сред седемте цивилизации в историята на човечеството, играли отговорна роля заради мисията си на свързващо звено между Изтока и Запада.”

Отрежете на едно дърво корените и то ще изсъхне, вземете на една нация историята и тя ще изчезне безследно.
Само в разкопките около град Биляр, втората столица на Волжко-Камска България има 623 рунически знака.
Руните намерени във Волжска България до голяма степен съвпадат с тези от Северен Кавказ, Дунавска България и с Балхара. Те съвпадат с древните знаци на Линеар А и Линеар Б от Магурата, Градешница и неолитните гробници край Варна и Дуранкулак.
Най-разпространеният знак-тамга в биляр, писмеността на Котраговите Българи, е този разчетен като буква Б и това не е никак чудно. Според Волжко-българският историк Халиков, знакът е герб на първите български владетели, а в Башкирия бяха открити печати със същия знак. Според руския археолог Белавин, разновидности на същия знак се срещат и на съкровището от Наги-Сент Миклош, а гербът на Аршакидите е абсолютно идентичен.

КАРТА НА СВ. ЙЕРОНИМ ОТ 4 ВЕК: “MESIA HEC ET BULGARIA”.

В т. І на сборника „Латински извори за българската история”:,  „Inter vero Tratiam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant, qui ex super scripta maiore Scythia egressi sunt.”
Превод: „А между Тракия и Македония и Долна Мизия живеят отскоро българи, които са дошли от споменатата по-горе Голяма Скития.”

НА КАРТА НА СВЕТА ОТ КРАЯ НА 6 ВЕК Е ОТБЕЛЯЗАНО ИМЕТО „BULGARE“ И ТЕКСТ: „В ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ И ДОЛНА МИЗИЯ САМО БЪЛГАРИ ЖИВЕЯТ“. (‘INTER VERO THRACIAM VEL MACEDONIAM ET MYSIAM INFERIOREM MODO BULGARI HABITANT’. RAVENNATI COSMOGRAPHUS).

Автор: Йордан Халачев

 

Източник: ПРЕГЛЕД

 

Огнян Минчев: Изказването на Путин цели да ни скара с Македония. Хайде да не му правим тази услуга!

 

 

Виждам, че доста хора са разгневени или фрустрирани от тази новина (изказването на Путин, че славянската писменост е дошла в Русия от македонската земя – б.р.). Трябва да се чете повече история – но истинска история, не апологетична.

Разиграването на съперничества между „братските славянски народи“ е основен инструмент на руската политика от векове насам. Всяка империя владее играта на „моркова и тоягата“, но в Кремъл винаги са били виртуозни играчи. Подклаждането на конфликти между България, Сърбия, Гърция, за да се позиционира Русия в ролята на „посредник“ и „помирител“, е системна политика – при това не само на Балканите. Тази политика е разчетена на „горещата кръв“ на засегнатите и възможността за избухване на свада между тях.

Две неща е важно да бъдат припомнени в контекста на днешното изказване на Владимир Путин:

Първо, това изказване е още едно свидетелство за илюзорността на т.нар. братска дружба и обич – особено на равнище междудържавни отношения. Отношенията между България и Русия могат да бъдат успешни не като „братски“, а като равноправни, достойни и взаимоизгодни.

Второ, реакцията на подобни изказвания трябва да бъде хладнокръвна, спокойна, ако е възможно – снизходителна, но не и възмутена. Изказване като това цели да ни скара с Македония. Не бива.

Изказването на външния министър Захариева е повече от достатъчно. Светите Седмочисленици, старобългарската книжовна школа в Преслав и Охрид – от този източник е получила Русия писмеността си. Това е известно – и безспорно. Останалото е очакване да се сборичкат дребни балкански политикани. Хайде да не правим тази услуга на президента Путин.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Днес е ден на БЪЛГАРСКАТА, а не на славянската писменост

 

24 май е повече от празник. 24 май е повод за национална гордост, защото на тази дата Кирил и Методий създават българската, а не славянската азбука. Време е да се замислим колко народи ползват българската, а не славянската писменост. България е заслужила признателността и уважението на света. Ние сме велик народ! Народът на Светлината! И идва новото време, което ще ни удостои по право, ред и благословение да бъдем богопомазани!

Трябва да се знае, че славяните са много и не всички пишат с това, което наричаме, още по-неправилно, кирилица. Защото създаденото от братята Кирил и Методий пък е глаголицата.
Климент Охридски е създател на кирилицата. Тя от своя страна е адаптирана от първоизточника й – глаголицата, дело на Константин — Кирил Философ.

След като всички сме „славяни“ и сме потопени в едно голямо „славянско“ море, изглежда всички, които обитават това пространство – руснаци, украинци, беларуси, поляци, чехи, хървати сърби, черногорци, словенци и словаци, би трябвало да имаме и обща писменост.

Всъщност „славянската“ азбука, тоест българската, се използва от Таджики, Молдовци, Казахи, Узбеки, Киргизи и други народи… Защо тогава употребяват „славянската“, сиреч българската азбука, която не се ползва в чистославянските Чехия, Словакия и Полша, (те ползват латинската азбука) на чиито територии (не само), са живеели древните славяни. На тези и други въпроси умишлено не се дава отговор…
Днес съществуват следните национални варианти на кирилицата: Българска кирилица, Босанчица, Беларуска, Румънска, Сръбска, Македонска, Руска, Украинска, Казахстанска, Киргизстанска, Молдовска, Монголска, Таджикска.

Глаголицата произлиза от прабългарската руническа писменост. Защото Аспаруховите българи пристигат от Стара Велика България, носейки със себе си готовия прототип на глаголицата – руните, с които нашият древен народ е писал.

Според хърватския учен Славомир Самбуняк всички букви в глаголицата, и особено тези от началния объл вид, са изградени по един общ модел – кръг с 8 лъча в него. Българският учен Васил Йончев също поддържа тази теза, като добавя, че прабългарските руни са в основата си изградени на същия принцип. Това, подкрепено и от безспорните данни, че до 9-и век сред заобикалящите ни по-ниско развити славянски народи е нямало писменост нито каквито и да е наченки на писменост, води до логичното заключение, че глаголицата е преработена българска азбука.

Светите братя Константин Кирил – Философ и Методий – създатели и разпространители на първата БЪЛГАРСКА азбука – глаголицата, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на СТАРОБЪЛГАРСКИ език и за разпространяване на християнството сред БЪЛГАРИТЕ. Обявени са за покровители на Европа.

По въпроса за това, кой е поръчал да се изработи българската азбука Свилен Крайчев – капитан, бивш зам.-кмет на Варна, заявява следното: Не е съвсем ясно дали това е било направено от Борис I или сина му Симеон. Но че е било целенасочена поръчка е безспорно, защото няма как тия ученици, които са си посветили живота да рисуват години наред глаголица, заради която са били жестоко преследвани, изведнъж да им е омръзнало и да са започнали да пишат с коренно различни знаци. От намерени артефакти е ясно, че навлизането на употребата на българската азбука съвпада със започване царуването на Симеон през 893 г. Което означава, че вероятно тя е подготвена преди това, както предположих – от Симеон и съгласувана естествено с баща му. Т.е. Борис I налага нова религия, нов владетел, нова столица и нова азбука! Налага съвършено нов етап за България, след което се оттегля в манастир.

Абсолютно неоспорим факт е, че новата азбука е БЪЛГАРСКА, защото е направена в БЪЛГАРИЯ, поръчана от БЪЛГАРСКИ ЦАР за БЪЛГАРИТЕ, а не за славяни или други!“

Българският гений никога не е угасвал. Никой не може да заличи народ с богата и дълбока духовност и култура.

Цвета Кирилова,
„Сдружение Азбукари“

 

 

Източник:bultimes.com

 

Проф. Стоян Денчев: Изказването на г-н Путин има ефекта на атомна бомба, пусната върху България!

 

 

Проф. Стоян Денчев

Аз съм БЪЛГАРИН и всяко незачитане на историческата правда, която е в ущърб на моята Родина, дълбоко ме огорчава и ме възмущава.

Не е честно, независимо от поводите за това, да се изопачава историята, следвайки някакви конюнктурни политически причини. Още повече, че това се случва на 24 май – най-светлия български празник, и то от президента на една велика страна – Русия. Това изказване на г-н Путин днес има ефекта на атомна бомба, пусната върху България.

Питам се защо и не мога да намеря СМИСЛЕН отговор на въпроса, вероятно защото в условията на словесна атака, най-силното „оръжие“ са фактите. Непознаването на културата, историята и тяхната географска обвързаност ни принуждава да поставим нови граници – граници между нас – хората. В нашето общо историческо минало многократно са били поставяни и променяни териториалните граници тук на Балканите, но границите на духа – НИКОГА !!

По този повод бих искал да припомня думите на уважавания РУСКИ УЧЕН – акад. Лихачов, който пръв, в условията на тоталитаризма дръзна да заяви на висок глас, че България е ДЪРЖАВАТА НА ДУХА, именно заради цивилизационното дело на Светите братя Методий и Кирил и на техните ученици!!

А и догодина ще се чества забележителен юбилей – 140 години от освобождението на България от турско робство, а не на Македония … Нали!!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Проф. Циганенко: Русия никога не е забравяла имената на Кирил и Методий

 

 

Проф. А. М. Циганенко

 

Молив или химикал обикновено хващаме в ръка. Изписваме буквите. И дори не се и замисляме доколко е бил трънлив и труден пътят на сътворяване на славянската писменост. И приемаме за даденост подвига на солунските братя – великите просветители на своето време. Всички славяни, запазили православието и православната култура, почитат святото дело на равноапостолите Кирил и Методий. Русия никога не е забравяла имената на Кирил и Методий и винаги е пазила паметта за техния будителски подвиг. Вече повече от хилядолетие във всички православни храмове в Русия, на всяка празнична църковна служба светите Кирил и Методий се упоменават и прославят като първите „учители на словесността“.

Считано от 1992 година, отбелязването (празнуването) на Дните на славянската писменост и култура придобива в Русия държавен характер. В Москва на Славянския площад е поставен паметник на светите братя. От няколко години на 24 май до паметника се организират шествия от московски храмове, а Негово светейшество Патриархът Московски и Всея Руси извършва празничен молебен в чест на светите равноапостоли Кирил и Методий. Денят на славянската писменост и култура е празник на просветата, празник на родната реч, родната книга, родната литература, родната култура. Обучавайки се на различни науки на роден език, ние използваме писмеността от първите учители на славянските народи – светите Кирил и Методий. Според древноруския летописец, жънем онова, което е било посято от древните просветители.

Пътешествайки по Русия, може да видим в различни градове паметници на светите равноапостоли Кирил и Методий. Най-известният паметник се намира в Москва, където на 24 май 1992 г. е поставен официално на Славянския площад. Негов автор е скулпторът Вячеслав Кликов. Но това не е единственият паметник в страната.

Най-големият в Русия паметник в чест на будителите се намира в град Самара. Той е особен. Композицията на монумента не повтаря нито един от съществуващите по света паметници на светите Кирил и Методи. Двете бронзови фигури на светите братя са с височина 3,5 м и се намират от двете страни на почти шестметров кръст. В подножието на кръста е вградена разгърната книга с думи от Евангелието на Йоан „В началото бе Словото, и Словото бе у Бог и Словото бе Бог“.

С всяка година броят на паметниците и паметните знаци в чест на Светите братя се увеличава. Такива са поставени в много градове на Русия: в град Велики Новгород (на паметната плоча за 1000-летието на Русия, с великия княз Владимир Святославович, великата княгиня Киевска Олга са фигурите и на братята Кирил и Методий), в градовете Мурманск, Владивосток, Екатеринбург, Липецк, Смоленск, Коломна и Дмитров в Московска област, в Ханти-Мансийск, Белгород, Твер (паметен камък), Астрахан, Челябинск, Черкеск.

Имената на светите равноапостоли Кирил и Методий в Русия носят гимназии в Москва, Новосибирск и други градове на Русия, Селския държавен институт „Кирил и Методий“ в Ленинградска област, Духовната образователна организация за висше образование на Руската православна църква „Общоцърковна аспирантура и докторантура на имената на светите равноапостоли Кирил и Методий“ и други образователни институции. През Х столетие България става център за разпространяване на славянската писменост и книги.

Именно оттук славянската писменост и славянската книга идват по руските земи. Значението на кирилицата трудно може да бъде оценено, тъй като през IX век с общата славянска писменост възниква ново, огромно културно пространство – кирилска цивилизация. Първоначално е съставена само от славяни (и дори не всички). С времето част от това единство стават и много народи, които нямат собствена писменост. Кирилицата като система за писане на родния език е основен фактор за влизането на човека в предаваната от поколение на поколение култура на своя народ. Родният език и славянската писменост са основа за формирането на човека от невръстна възраст като езикова личност, неговата езикова картина на света, нейното езиково съзнание, това е културно-историческа среда, формираща националната личност, осъзнаваща своята съпричастност към родната култура.

Чрез появата на кирилицата започва социализацията на личността, приобщаването ѝ към живота и културата на онова общество, в което се е родил и живял човек, а също така към световната култура и световната цивилизация като цяло: тоест родният език и родната азбука са и основа за формирането на човека като социално явление.

Кирилицата за гражданите на Русия е ключ към проникването в богатия свят на руската литература. Според мнението на някои изследователи, дори визуалното опознаване на знаците на познатата кирилица играе обединяваща роля. Русия е многонационална държава. В Руската федерация освен руснаци живеят над 180 други народи. В исторически план преобладава руската култура, основана на руския език, но това доминиране никога не е било поглъщащо. Важна роля в развитието на културата на Русия играе културата на многобройните народности на Русия, такива като татари, башкири, калмики и др.

Днес кирилицата е официална писменост за над 50 различни езика, основно в Русия, Централна Азия и Източна Европа. Като цяло около 6% от населението на Земята смята кирилицата за родна писменост, а страните, в които се употребява кирилица, заемат над 18% от територията на сушата.

 

 

Из юбилейния 50-ти брой на луксозното издание

на вестник „За Буквите – О, писменехь“

 

Проф. Валери Стефанов: България е оцеляла и просъществувала благодарение на мъже-воини. Тя дължи съществуването си на представи за чест и достойнство

 

 

 

Интервю на Таня Джоева за постмодерния свят, елитите, влака на историята и комерсиализирана българска демокрация

 

– Проф. Стефанов, обикновено преди 24 май си говорим за просветата в нейната най-популярна форма – грамотността, която дава българското училище. Предлагам този път да започнем с друго. Вече повече от година светът е в криза. Къде е българският интелектуален елит, който осмисля тази криза? Който стимулира мисленето, извън кратките постове в социалните мрежи?

– Светът е в криза вече хилядолетия наред. В перманентни ситуации на несигурност и изпитания е.

Когато говорим за „интелектуален елит” си представяме някаква прослойка от хора, способни да мислят задълбочено и критично. Вярваме, че ако са граждански ангажирани личности, то техните размишления имат потенциал да се превърнат в инструменти за проясняване на ситуацията, в която живеем. И не само това, те могат да очертаят посоки, да подтикнат към решения, да предизвикат действия.

В комерсиализирания свят на рекламните стратегии и масовите хипнози този елит е със силно редуцирани функции.

В днешна България интелектуалният елит, доколкото го има, е откровено маргинализиран. България е страна в манталитетен упадък. Публичността е тривиализирана, животът е шаблонизиран. Хората са полегнали в клишетата на виртуалната реалност и не мислят да стават от там.

Един интелектуално семпъл политически елит е запълнил медийния екран толкова плътно, че друго почти не се вижда. Неколцина говорители на „интелектуалците” са вместени в пространството, оцеляло от политиците, за да ни уморят до смърт с брътвежите и прогнозите си.

В постмодерния свят елитите умират, защото масите престават да чуват, те са жадни да гледат, копнеят да бъдат скандализирани. Затова се нуждаем от радикални мислители. Трябват ни думи и мисли, които да раздерат мрежите, в които сме омотани и ризите, в които сме усмирени.

 

– В едно интервю, не много отдавна, казахте: „Човекът, от когото се нуждае България не трябва да мисли в хоризонта на днешното си медийно и житейско благополучие, а в хоризонта на колективното ни бъдеще.” Говорехме тогава за политическите лидери. Не се ли отнася същото и за духовните лидери?

– Хората принципно оценяват живота в неговата близост. Те имат подарени модели на живот и ги следват послушно. Когато си вкопан само в настоящето, в делничните задачи, реалността става плитка. Парадоксът на плитката реалност е, че в нея се давим най-лесно. Ние сме удавници в един свят на готовите отговори, на склерозиралите мисли, на близките цели.

За да бъдеш водач, духовен лидер, трябва да създадеш нова гледна точка към света, към човеците и смисъла, който ги води. Да се изнесеш някъде встрани, за да видиш по-добре суматохата на живота и да я предизвикаш. Предизвикването става със слово, с поведение, със служба и саможертва… В момента в света се натрупват сили и напрежения, протичат сложни процеси и те трябва да бъдат анализирани, прогнозирани.

В България има много мъст и малко мисъл, болезнени масиви от зла памет. Докато се държим за ръката на миналото, влакът на историята отминава. Влакът отново ни оставя на обичайната ни провинциална спирка с тревясал перон, с прозорци, облепени със стари вестници и стара слава.

 

– Нуждаят ли се от осмисляне понятия като „демокрация” например? Или причината за съмненията не е в понятието, а в неговите узурпатори?

– „Тялото” на демокрацията е нееднократно политически осквернявано. От няколко години пиша книга за историческото битие на демокрацията. Надявам се да я довърша скоро. Колкото и учудващо да звучи за всички, свикнали да си представят похода към правата и свободата като дело на исторически осъзнали се народи – не народът е създал демокрацията. Тъкмо обратното, просветени аристократи и благоприятни икономически обстоятелства, осигурени от успешни войни и лоялни съюзници, позволили на гражданите на Атина да погледнат през прозореца на думата „демокрация”. Платон я е критикувал, но тя се оказала издръжлива.

Демокрацията е исторически развиващо се понятие и променяща се политическа практика. Демокрацията трябва да бъде пазена, но и критикувана. Противно на хората, които твърдят, че демокрацията е просто процедура, аз мисля, че тя е много повече неща. Демокрацията е етос – начин на живот, ценностно позициониране, воля за избор на път и смелост за отстояване.

Една профанизирана и трайно комерсиализирана българска демокрация разцъфтя пред очите ни. Когато народната воля се произвежда в казана на корупцията и се закалява в огнището на страха, това демокрация ли е? Или е клептокрация – кражба на волята, на вота, на живота и бъдещето на хората. Демокрацията е политически формат създаден за мислещи народи, а не за оглупяващи популации.

 

– През този месец в Германия оспорваният автор на „Германия се самоунищожава”  Тило Сарацин – доктор по икономика, финансист, политик, потомствен интелектуалец, представи новата си книга „Самозаблуда”. Имаше протести, полиция охраняваше публичните му четения. Защо в България никой няма кураж да бъде провокативен, да хвърли ръкавица на клишетата и заблудаващата политическа реторика?

– Тило Сарацин е точно такъв радикален мислител, за който говорих по-горе. Той назовава нещата ясно и храбро.  В ход са същностни промени – демографски, икономически, финансови, политически, етически…, а светът се държи като лековерен герой от приказка, чийто край е благоразумно изразян, за да не се травмират дечицата.

Вече съм давал пример с приказката за трите прасета, пак ще го използвам. Строим сламени къщички от празни приказки, с вярата, че вълкът си има друга работа и не му е до нас. Но на кризисните вълци им е точно до нас и тъкмо те са изправени пред политкоректната ни къщичка. Те дебнат край яслата на нашата „гарантирана” сигурност. Знаем какво се случва с небрежно построените къщурки. А нашата е такава.

 

– Въображението на българския политически елит сякаш съвсем се изчерпа – първо ни предлагаха за национална цел НАТО, после – Европейския съюз, сега – Председателството… Защо и докога?

– Въображението на българския политически елит достига най-далеч до представата за колективно добруване в нечия институционална утроба. Алиансите като утроба. Тъй като НАТО е подобна утроба, можем със замах да си разградим армията.

Манталитетът „Някой да ме пази!” е пасивен, инфантилен. България е оцеляла и просъществувала благодарение на мъже-воини. Тя дължи съществуването си на представи за чест и достойнство. В достолепните си измерения тя е част от историята на храбростта. В унизителното си битие тя е дълго треперене под подметката на нечий ботуш или галош.

Ние можем да развращаваме по балкански тертип демокрацията, да я превърнем в откровена политическа чалга, но Обединена Европа ще бъде гарант, че сме на правилната страна, на спасителния бряг. Членството в един или друг алианс е перманентна идентификационна самозаблуда. Тогава, когато разчиташ само на силата и престижа на другите, а даваш съвсем малко от себе си не си спасен, обречен си. Да припомня – колкото пъти сме се радвали, че е дошъл Освободителя, толкова пъти е влизал Големия брат. Битието ни е обречено на непрестанен контрол, трябва да живеем под мониторинг, за да съществуваме.

 

– На последните парламентарни избори гласуването на българските граждани може да бъде обобщено и така: „пак от същото”. И мисля, че вече го получаваме в значителни дози. Спря ли да духа вятърът на промяната?

– Вятърът на промяната духа много рядко. Той духа тогава, когато душите на хората се изпълнят с надежди, а площадите с решимост. Вятърът на промяната преобразува нагласите и раздвижва масите. Това е най-красивото време – прекатурване на фалшивите кумири, на нелепите авторитети, на житейските стандарти. Краткото дионисиевско време, в което усещаш, че си самия себе си, че пътят напред е открит и чака точно теб да тръгнеш по него.

От много време над България не духа вятърът на промяната, а повява вятърът на статуквото. Политическите търговци ни го препоръчват и хвалят като „стабилност”. Смъртта също е форма на стабилност, най-радикалната дори. Докато животът е нестабилност, изпробване на опции, търсене на решения… Колективна глупост, отчаяние, умора, страх… ни вкарват в статуквото и ни държат там. Нали и поетът го е казал – „търпи и ще си спасиш душата.”.

Страхът е фактор, който не бива да забравяме, а да осмисляме. Колкото повече страх се натрупва в една общност, толкова по-настървено я насилват. Насилникът е мутант, политическо чудовище, родено от отключени патологии.

 

– Като наблюдател и човек на словото и духа предизвиква ли ви образът „Борисов Трети”?

– Конкретността не ме предизвиква. В тривиализираната си версия това е фейлетонен образ, а фейлетонът не е предпочитан и особено престижен жанр. Предизвикателство обаче идва от социалното, политическо и психологическо измерение на подобна фигура, натоварена със страсти и облечена във власт. Във всеки подобен персонаж се оглежда някаква поляризирана общност, или поне значима част от нея. Образът и огледалото в мъчителна историческа сглобка вече са истинско предизвикателство.

 

– „Патриоти във властта” – виждате ли нещо ново и интересно в този сюжет?

– Патриотът е човек, който не само обича Родината, но по някакъв начин е способен и да я олицетворява. Истинският патриот е пример за безкористна служба в името на Отечеството. Другият тип патриот е описан от Христо Ботев и нямам какво да добавя към неговия образ.

Предоставям на вас да оцените как някои конкретни патриоти олицетворяват Родината и издигат нейния престиж. И колко безкористно влизат във Властта. За да я оплодят със себелюбието си.

 

– Защо, според вас, младите българи предпочитат да напуснат страната, вместо да воюват срещу системата тук? Във вашите студенти различавате ли чертите на ново, може би бунтарско настроено поколение?

– Системата е самата посредственост на нашия колективен живот. Тя не е някъде „там”, нито е прикрита глутница от политически чудовища. Дори и да съществува в този си вид, тя не е само ефект от нощен грабеж, а е произведена и окуражена в делничната ни сивота.

Слаби граждански рефлекси, елементарна представа за ценностите, отчаяние, примамливи алтернативи за реализация… всичко това води до емиграцията, нейн източник е. България ще опустява в унисон със скоростта, с която се лишава от колективни надежди, от опции за индивидуална човешка реализация.

Що се отнася до студентите, струва ми се, че днес в България се пораства трудно. Зрелостта не е достигане на определена възраст, тя е значимо психическо събитие, въвеждане на душата в нравствена полярност. Някои хора така и пропускат това събитие, въвлечени в една затегнала се инфантилност. Зрелостта трябва да бъде събуждана, а не приспивана.

 

– Американско изследване показа наскоро, че българите се нареждаме сред нациите в Европа, които са много горди с културата си. 69% са се съгласили с твърдението, че „нашият народ не е съвършен, но нашата култура е по-висока, отколкото останалите култури“. Откъде идва тази гордост? Подобни стойности, впрочем, не поставят ли под съмнение идеята „мултикултурализъм”?

– Културата обхваща делата на предците, но и собствените ни дела. „Култура” означава облагороден свят, градината като алтернатива на пустинята.

Всяка нация се гордее с културата си, не е нужно да има американско изследване, за да се разбере това. Културното наследство е като белегът на Одисей, народите биват разпознавани чрез него. От една страна то е повод за гордост – значим и ревниво пазен идентификационен маркер. От друга е предизвикателство за сравнение. Когато сме стъпили върху раменете на предците-гиганти можем да се гордеем, че сме станали по-високи и че гледаме отвисоко на света. Но можем и да се травмираме, защото  осъзнаваме, че сме джуджета в сравнение с предците си.

Когато настоящето е травма, миналото е мехлем.

В тази компенсаторна спирала се намираме и ние с нашите самохвалства. Все пак е по-добре да сме болезнени самохвалковци, отколкото лотофаги-безродници.

Мултикултурализмът има много смислови нюанси. Мултикултурализъм означава отваряне на света и опознаване на културите. Той е глобален процес, който оказва натиск върху локалните идентичности – белезите, лицата, делата… Някъде тук е точката на изпитанието, тук си струва да се търси мярата и да се удържа вярата в своето, в личния белег. Мобилният телефон ни прави мултикултурни (технологично подобни), „Под игото” и „Подир сенките на облаците” ни правят културни (исторически специфични).

Националната култура е островна. Тя разказва одисеята на един народ-Одисей, който копнее да се завърне в целостта на едно митическо битие. Но народът-пътник никога не успява в своя копнеж, защото е безпощадно изхвърлен от мита и захвърлен в историята.

 

– Преди време споделихте, че „България се превръща в социална и духовна пустиня”. Спомням си, че в социалните мрежи това предизвика възмущение и реакция от типа „не е вярно, толкова много книги се издават в България” или „колко лошо беше преди”. Стоите ли зад думите си и какъв е вашият критерий за „социална и духовна пустиня”?

– Когато давам такива определения изразявам усещането си за качеството на живота и на публичността в България. В подобно определение няма сравнение, има констатация, при това моя – основана на моя субективен опит, на моето желание за нещо различно, по-добро.

Да, в сравнение с каменната ера, днес е много по-добре. В сравнение с „османското присъствие” – също, в сравнение с живота зад Стената – съвсем различно е. Да, в България се издават много книги, но малко хора четат. В България има свобода, но има малко свободни хора.

Ако ще правим сравнения, то нека ги обръщаме не към собственото си минало, а към други социални и културни достижения, към алтернативни ценностни модели. Съществуването в котловината затуля опита на света и ни превръща в анахронизми, в архаизми.

В България се складира глупост и се акумулира агресия, които са взривоопасни. В България социалната грамотност на хората е стигнала кризисни нива. Това наричам пустиня. Пустинята е място, където се правят опасни експерименти. Ако за някого това описание прилича на градина, значи обитаваме различни светове. Или сме болни от различни болести. Каквото и да е, на мен не ми се иска българският народ да погине в нечий пустинен експеримент./A-specto

 

 

 

 

Източник:епицентър.бг

Проф. Александър Теодоров-Балан: Кирилицата – оръдието на българската култура

Александър Теодоров-Балан

 

 

Проф. Александър Теодоров-Балан

Основателят на едно самостойно немско царство Лудвиг Немец, син на Лудвига Благочестиви, царува от 843 до 876 година. В царството му влизаше Бавария на запад и земи към средни Дунав на изток. В това време и в тия земи той има по-силни или по-слаби досегания с българския цар Борис и с моравско-панонското дело на Кирила и Методия. Борис воюва в 853 година като съюзник на Ростислава, княз Моравски, против Лудвига; а в 862 г. помага Лудвигу против сина му Карломан, съюзен с Ростислава.

Година-две по-късно се явяват в Моравия на позив Ростиславов учители на вяра, по словенска реч от български вид, братята солунци Константин и Методи. Заверно те си водят и ученици помощници. Техните преводи на свещени книги по език тъй свой и достъпен на простия народ; тяхната църковна служба с молитви, пения и проповеди на същия тоз език са били нещо нечувано и невиждано дотогава, както в Моравската държава, така и изобщо в западните европейски земи. Там се знаеше правото само на латинския език в службата Богу и в текста на божественото слово. Това право го поддържаше строго римската католишка църква. Духовниците, послушни на тая църква, ако и от различни народности, четяха и служеха по един език, латински. Само за разяснения и тълкувания извънслужебни те прибягваха към услугите на собствения език на своето паство.

Разбира се, от това великата почуда, която е произвело у тях делото на Константина, после Кирил, на Методия и на учениците им с народния език в Свещеното писание и в църковната служба. А освен почудата това дело произведе у латинското духовенство и вражда, завист, и боязън…; защото то заплашваше да измести и накърни и лични, и управни, и политически интереси. Затуй и местни църковни служители, и римският католишки престол, и държавни владетели биват постепенно докарани до такива отношения словенското верно и църковно слово, спрямо неговите виновници и следовници, че след смъртта на Методия в 885 г., който преживя Кирил со 17 години, тяхното словенско дело трябваше да рухне и да изчезне, за да се въдвори пак предишното латинско. В личните злочестини на Методия са немалко замесени Карломан, синът Лудвигов, и Светополк, приемник Ростиславов.

Как се е чувствала националната страна на Кирило-Методиевското дело, значението на простонародната реч за общата просвета, разбираме от един съвременен на делото немски паметник. То е една старофранкска месиада, списана от рейнскофранкския монах Отфрид в манастира Вайсенбургски в Елзас. Отфрид бил доверен почитател на Лудвига Немец. Кога именно е списал своя епос опитва се да определи Едвард Шрьодер в списание за немска стара история и книжнина през 1914 г.. Шрьодер намира в текста на Отфридова спис 4 стиха, които загатват за дейността на Кирила и Методия. Ако са тия стихове важни за Шрьодера за една цел, нам те свидетелствуват за нещо съвсем друго; свидетелстват, че с езика на българските славяни се основа от солунците Кирил Константин и Методи оръдие за култура, каквото още нямаха преди днес западни европейски народи. Четирите Отфридови стиха гласят (по превода им в Чешко историческо списание, бр. ХХІ от 1915 г.) така:

Днес не един мъж прави опит да пише по свой език и бърза да въздигне народа си; защо да странят от това само франците, та да не почнат по франкски да възгласят словата Божия?“.

Нека прочее тачиме и вардиме оръдието на българската култура – българската народна реч за книжнина – завещано нам от Кирила и Методия!

София,
11 май 1921 г.

Катедралата „Голяма Богородица“ „Санта Мария Маджоре“) в Рим. В нея през 868 г. по повеля на папа Адриан ІІ е извършена за първи път литургия на славянски език и са благословени славянските книги

Мраморна плоча с ликовете на българските първоучители в църквата „Санта Праседе“, Рим. В текста се споменава, че именно там са живели славянските просветители заедно с учениците си през 867 – 869 г.

 

 

Из юбилейния 50-ти брой на луксозното издание

на вестник „За Буквите – О, писменехь“

 

Първан Симеонов: Кабинетът “Борисов 3“ ще има ярка опозиция, а ГЕРБ не са свикнали на това

 

 

Три са поводите само за 20 дни, откакто кабинетът „Борисов 3” е на власт, да се завихрят скандали, да има оставки на зам.-министри и служител на Министерство на отбраната.

Първо, има поредица от нелепи действия на тези хора. Не може да се снимаш, позирайки с нацистки поздрав, и да публикуваш такива снимки. Това коментира пред Марица.бг политологът и директор на „Галъп Интернешънъл“ Първан Симеонов.

Второ, участието на Патриотите в управлението е ходене по въже, защото националисти за пръв път официално влизат във властта и е логично опозицията, особено ДПС – традиционните противници на Патриотите, да им търси гафове. Важно е такива гафове да няма.

Трето, в целия Западен свят и в България в момента темата с политическата коректност е подложена на изпитания.

А що се отнася до това, че опозицията иска оставката и на Валери Симеонов, в крайна сметка това й е работата, тъй като с тази тема шега не бива. Имаме, от една страна, социалистическа опозиция, от друга, етническа опозиция, които на теми като нацизъм реагират бурно. Според мен Валери Симеонов по-скоро е праволинеен човек, който е сбъркал, подчертава Първан Симеонов.

Това не е неговият траен политически стил, но наистина е допуснал гаф. В тази ситуация аз бих потърсил извинение и след това доста по-обрано поведение. От друга страна, през цялото време ще сме свидетели на атаки спрямо Обединените патриоти. Ако погледнем картината в България, те бяха предпочитани и отляво, и отдясно.

А ДПС през цялото време ще атакува участието на Патриотите в правителството. Но това е добре и за двете организации, защото така стягат редиците. Тънкият момент тук е, че става дума за нацизъм – големият страх на Европа, т.е. очакват Европа да каже – не се събирайте с тези, защото са крайни, и ако два дни по-късно се окаже, че те наистина са крайни, се получава автогол.

А докъде ще стигне напрежението? Истината е, че кабинетът „Борисов 3” по-скоро донася известно успокоение. В управлението са Патриотите, едно от харесваните неща в България, около него е и Веселин Марешки, отделно кабинетът се заиграва с мажоритарния вот – все харесвани неща у нас. Смятам, че по-скоро кабинетът може да се радва на стабилност.

Въпросът е доколко Патриотите ще свикнат с новата си роля – участници във властта. Много по-лесно е извън властта – там търсиш проблеми, ти си коректив, но когато си в управлението, става доста по-сложно и нямаш право да говориш какво да е.

Прогнози за живота на това правителство е трудно да се правят. Не е сигурно, че ще изкара пълен мандат, но не е и изключено. Оттук нататък целта на Борисов ще бъде да не пада рейтингът на кабинета и ще го крепи. Рейтингът на правителството е такъв, какъвто беше в предишния мандат на Борисов, 32% кредит на доверие. Мисля, че може и да укрепне малко, защото обикновено всяка нова власт внася успокоение.

Винаги има няколко месеца, в които обществото привиква с новата власт, така че може и да укрепне малко, стига да не се случват подобни скандали. Сигурно е, че до края на европейското председателство кабинетът „Борисов 3” ще изкара, после е добре да продължи, защото европейското председателство, ако мине добре, ще налее легитимност на този кабинет.

Едно е ясно – ще има ярка опозиция, а ГЕРБ не са свикнали с това. Второ, няма да му е лесно на това правителство, защото ДПС винаги е искало да бъде съучастник във властта. ДПС се сражава на своя си фронт срещу ДОСТ и в това сражение ДПС трябва да показва сила, а тя идва от допира му до властта. Сега допирът до властта няма как да се случи с участието на Патриотите и затова ДПС удря по тях.

В третия си мандат Бойко Борисов ще е нещо като мек вариант на Виктор Орбан. В първия мандат беше като Волен Сидеров, после като Симеон Сакскобургготски т.е. първо отмъщаваше, после помиряваше. Сега ще е по-гъвкав. На практика ще е Борисов от втория мандат – балансиращ, помиряващ, а понякога разделящ, за да помири после страните.

А като казах Обран, имам предвид, че управлението на унгарския министър-председател е консервативно управление, национално, не обича Сорос, не обича зеленото, държи отворена вратата на Изток, балансира, управление със социален елемент. Това ще е в момента и Борисов – малко по-консервативен, отколкото в предходния мандат, но това е модата в целия Западен свят – консервативното, националното.

От друга страна, Бойко Борисов не е забравил мечтата си един ден да бъде президент. За да бъде след 4 години в състояние да посегне към тази форма, трябва да е позапазил рейтинг, а за това ще трябва да е закрепил правителство. За да е закрепил правителството, всички трябва да са доволни, т.е. всеки един протест трябва да е приключен.

Що се отнася до законопроекта за мажоритарен вот, то с него ГЕРБ ще си направи реклама, от една страна, от друга, ще опитоми Слави Трифонов, защото с вълната Слави ще пострада ГЕРБ.

Трето, може и да се разберат за междинен вариант и трите големи партии може да осъзнаят, че имат полза от това. Мажоритарната система, която предлага Слави, ако се случи в добавка с пропорционална система, т.е. 120 депутати да се избират пропорционално и 120 мажоритарно, тогава от мажоритарния вот бонус ще имат големите партии и ГЕРБ може да удължи политическия си живот.

 

 

 

 

Валерия Велева: Президентът Радев показа характер. Не очаквайте да бъде режисиран!

 

 

Изминалите 100 дни на президента Румен Радев несъмнено показаха, че в българската политика навлиза една силна личност със сериозен капацитет от знания и умения да извоюва свой личен държавнически профил, неподвластен на политическите сили и обществената конюнктура.
В затворените страници на тези 100 дни са съставянето на президентската администрация, излъчването на служебно правителство и провеждането на предсрочни парламентарни избори. С различна степен на условност можем да кажем, че Радев се справи и с трите задачи успешно, въпреки някои допуснати грешки. Без да ги омаловажаваме, ги приемаме като грешки на растежа.
И сега, отчитайки тези грешки, е по-важно да се опитаме да прогнозираме какъв ще бъде Румен Радев оттук нататък – какви ще бъдат отношенията му с правителството на Бойко Борисов; с институциите в държавата; с опозицията в лицето на БСП, която го направи президент; с обществото, което го избра; и с онези, които не го харесват.
Последните медийни изяви на президента показват не само стремежа му, но и осмислено избран конституционен начин да отстоява национални и институционални цели както по отношение на сигурността, така и по проблеми, които вълнуват хората.

С всеки изминат ден Радев демонстрира самочувствие на лидер, на водач, който има смелостта да се изправи срещу статуквото, да атакува партиите и политиците, да търси отговорности, да показва грешки, да сочи решения, без да робува на догми и предразсъдъци. В това отношение знаково е едночасовото му интервю пред БНР, в което за първи път държавният глава ясно и категорично се противопостави на няколко силни фактора в държавата.
Започваме с вицепремиера и военен министър Красимир Каракачанов.
Президентът буквално „влезе с бутонките“ срещу новия военен шеф по няколко възлови теми.
Първо, остро разкритикува изтеглянето на доклада за състоянието на армията, което Каракачанов се кани да направи с мотива – да не се стряска обществото. В този документ, огласен от служебния военен министър Стефан Янев, беше изнесена шокиращата истина – българската армия не може да изпълнява своите функции по защита на националната сигурност. „Изтеглянето на доклада е абсурдно! Проблемите могат да бъдат решавани, само когато говорим истината, а не замитаме проблемите“, скочи гневно Румен Радев. И за да покаже, че упрекът му не е само към настоящия военен министър, доскорошният шеф на ВВС бръкна надълбоко в проблема: „Ние стигнахме до днешното състояние на БА поради дълги години производство на розови доклади, които замитат проблемите“. В противовес на практиката за замитане на проблемите, Радев оповести още една стряскаща новина, за която политиците нехаят – всичките ни изтребители МИГ-29, които летят в момента, трябва да са на земята, защото летят с „удължен ресурс“, подписан от легетимиран, пенсиониран вече технически състав на ВВС.

Второ, върховният главнокомандващ отхвърли идеята на Каракачанов за връщането на наборната служба като несъстоятелна към този момент поради една проста причина – липсата на средства: „Наборната армия изисква огромни ресурси. Трябва да се фокусираме върху проблемите на кадровата армия. Те са изключително много и трябва да решим първо тях“. Ясно е, че по отношение на армията Радев е готов да воюва със законодателя, отстоявайки експертни позиции. Тепърва вероятно ни предстои да разберем какво означава истински генерал да води стратегически битки за държавата на полето на политиката.

Трето, държавният глава категорично защити мястото си в отстояването на външната политика на страната. Радев се противопостави на абсурдната теза на Каракачанов, изразена на последното заседание на правителството, че на предстоящата среща на върха на НАТО (25 май) президентът няма право на собствена позиция, различна от правителствената. Тук шамарът към „назначения“ военен министър е повече от звучен:„Ще напомня на Каракачанов, че президентът се избира пряко и неговата власт не произтича от изпълнителната власт. Президентът има правомощия във външната политика и свой глас, и те не произтичат от зададени точки от правителството“. Радев е абсолютно прав – именно облегнат на този постулат от Конституцията президентът Плевнелиев водеше спрямо Русия политика, различна от тази на правителството на Борисов, че дори и на ЕС, която не отговаряше на националните интереси. Ясно е, че Радев, който се е клел в България,  няма да обслужва външни сили, както го правеше Плевнелиев.

Четвърто, в отговор на критиките, че през първите 100 дни е бездействал, Радев изнесе един безспорен факт – именно на неговите външнополитически усилия в Римската декларация залегнаха нашите приоритети за кохезионната политика и предложението ни за още 425 милиона евро за дооборудване на „Гранична полиция“. Това бе наистина негово постижение, защото сроковете бяха пропуснати и само заради активната му намеса България се вмести в документите, приети на заседанията на Съвета на ЕС в Брюксел и в Малта. И тук Радев не замете проблема под килима – и политиците, и администрацията по министерствата са му давали кухи „опорни точки“, които той естествено захвърлил в коша.

Пето, дали всичко това означава война с военния министър, предстои да видим. Но че има сблъсък, ясно е! Като опитен военоначалник обаче Радев показва, че умее да използва слабите места на „противника си“. „Притеснява ме как ще бъде приет г-н Каракачанов в Европа след последните скандали в неговата коалиция“, е неговият красноречив коментар по отношение на „нацистките“ скандали, които родиха патриотите. Защото за разлика от Каракачанов, президентът Радев е приет в НАТО като свой и никой няма съмнения в неговата евроатлантическа ценностна система.

По доста елегантен, но също красноречив начин Радев „отперка“ и бившия си началник във ВВС, бивш шеф на отбраната и настоящ депутат от ГЕРБ ген. Константин Попов. На неговата реплика във връзка с новите изтребители, че ние не купуваме самолети, а купуваме сигурност, Радев попита: „Колко килограма сигурност ще купим и по какъв начин?“. Нещо повече, държавният глава остро разкритикува „врътката“ на депутатите, които в предишния парламент приеха проекта за новия боен самолет, а сега се отмятат от него: „Не приемам никакви политически спекулации, не приемам това безотговорно политическо бръщолевене по темата на хора некомпетентни, незапознати с проблема, които водят разни внушения, че видите ли дадени партии не участвали в задкулисни преговори. Нито е имало задкулисие, нито са водени някакви преговори! Договорът ще бъде държава с държава, а не с фирми“. Противниците на Радев го критикуват, че бърза с тази сделка, че едва ли не „под натиска на оръжейнто лоби“ иска да прокара офертата на „Грипен“. Но вероятно те не са проследили, или умишлено неглижират целия дебат миналото лято по изготвянето и приемането на военно.техническата експертиза по този проект, в която тогава никой не влагаше политически мотиви. Сега, когато сделката трябва да върви към стартиране, започват да търсят на Радев „оръжейни вмешателства“ по същия начин, както по време на изборите му търсеха „сътрудничество с Кремъл и зависимост от Русия“. Тази плоча вече е изтъркана и затова почва нова. Но за тези 100 дни Радев показа удивителна психическа устойчивост на всякакви медийни и политически атаки. Впрочем, тези които го познават, не се изненадват на това му качество. Той просто е учен да вледее нервите си, емоциите, чувствата и настроенията си до степен на изграждане на психическа броня.

При старта на Радев като държавен глава всички анализатори подчертаваха, че липсата на политически опит ще го свари неподготвен за изненадите в политиката и в отстояването на трудния баланс между институциите. Радев обаче се оказа много добър ученик и за три месеца не само овладя баланса, не само показа еманципираност от всякакви политически домогвания, но започна стабилно да изгражда собствен постамент на президентската институция, който изисква останалите в държавата да се съобразяват с него.

Някои може да го критикуват, че се опитва да налата команден стил в президентството по подобие на йеархията в армията. В президентството обаче няма власт, има влияние, има стратегическо визионерство (който го може), има поставяне на жалони за национални приоритети (който ги вижда), и ако се съди от действията му напоследък, Радев ще прави именно това. Оттам ще дойде и силата на президентската власт, която отсътстваше по времето на Плевнелиев.

Радев се противопостави и на премиера Борисов по отношение мястото на разузнаването и дейността на ДАНС. За първи път държавен глава посочи ясно конфликта на интереси в работата на ДАНС по отношение на корупцията. По закон ДАНС се ръководи от министър-председателя. Е, как тогава тази структура „ще спомага за разследването във висшите етажи на властта и дали ще посмее и по какъв начин ще подава информация и ще разследва срещу своя принципал“, попита с основание президентът. И видял, че това „не е нормално“, Радев се зарече: „И на този въпрос ще търся решение!“ Ясно е, че трезвомислието на „военния“ президент ще му помага при решаването на политически казуси, които политиците често конюнктурно решават.

Заради политическата му неопитност мнозина наблюдаваха как ще отиграе вдигнатата му топка по скандала в съдебната система. И там Радев отново показа здрав разум и държавническа стабилност. Без никакви увъртания президентът посочи къде е мястото на магистратите – в съда, а не в междуличности боричкания, вредни за държавата.

Радев осъди „нацисткия скандал“, порица „уклончивото говорене и опита да се омаловажи отговорността на прегрешилите като се набляга на техния професионализъм“. В същото време ясно и категорично заяви, че за България е важно да има стабилно правителство. Независимо от атаките на опозицията, държавният глава е категоричен: „Представете си, ако коалицията се разпадне, не искам да се помисля какво ни очаква“.

Опитах се да очертая образа на новия президент.

Разбира се този образ тепърва ще добива плътност. Но вече виждаме един активен президент, който сериозно се готви по проблемите, който взима ясна позиция, който се опитва да изпреварва събитията, който ще иска да налага дневния ред такъв, какъвто обществото го иска, и който следва своите обещания за прозрачност и принципност.
Интересното е, че той ще гради собствения си образ на държавник и авторитет успоредно с утвърдения вече Борисов, чийто трети мандат съвпада изцяло с първия мандат на Радев. Генерал редом до Генерала. Ще бъде интересно да наблюдаваме това партньорство на терена на политиката.

По време на кампанията си президентът заложи високи очаквания към своята работа и във всяка негова стъпка това ще бъде отчитано.
Така както Борисов израстна пред очите ни като държавник през последните 15 години, сега и Радев започва изкачването си по тази трудна стълба. Обстановката в света, напрежението на Балканите, неспокойната ситуация в страната издигат ролята му на първостепенен стабилизиращ фактор, колкото и това да звучи като клише.

 

С първите си стъпки Радев показа уменията си на водач, затвърди образа си на достоен, сдържан, трезвомислещ държавник, неподвластен на крайни, емоционални изблици, удивително несуетен, който умее да говори кратко и ясно, смислено и конкретно. А когато трябва – и емоционално. За разлика от комичното, нескопосано „влизане в ролята“ на Плевнелиев с неговите лапсуси и гафове, Радев нито веднъж не даде повод българските граждани да се чувстват засрамени от държавния си глава. Напротив – речите му за деня Деня на армията и по повод годишнината на Баташкото клане показаха, че България има начело държавник със сърце и душа на истински българин.

Без да има власт, Радев показа, че влиянието може да роди власт.
И тепърва ще се убеждаваме в това.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Слави ще срути системата! Ама друг път…

 

 

Таня Джоева,

a-specto.bg

 

Преди националното допитване на 6 ноември 2017-а всички тайно бяха убедени, че Слави Трифонов ще разруши системата и ще измете елита на прехода. Ключът към събитията около референдума е думата „тайно”.

Още от есента на 2015-а в българските университети течеше завера. Някакви хора шетаха сред младите, активните и недоволните и изграждаха мрежи от последователи на нестандартния бунтар Трифонов. Водещият – по фланелка и татуировки, анонсирал вече идеята за национален референдум, се срещаше с бъдещите висшисти, а разговорите за системата, управляващите, елитите бяха посипани с достатъчно сол и пипер, за да са достойни за излъчване в ефир. В някои университети екипът на Шоуто не беше допуснат, което добави още една пикантна подправка към сценария „Слави ще катурне Борисов и всички политици много ги е страх от него.”

На жълтите павета това се споделяше от ухо на ухо. Някои тиражираха слуха въодушевени, други – сплашени. Така или иначе, във въздуха имаше очакване за някаква нова революция, политически земетръс, възмездие, наказание за виновните, справедливост за масите.

Трифонов изглеждаше изключително подходящ за целта – контра отражение на премиера, черна фланелка срещу скъп костюм, „one man show” срещу „one man show”-то, което гледаме от момента, в който Бойко Борисов застана пред прожекторите – главен секретар на МВР, столичен кмет, лидер на партия, министър-председател.

Политическият декор за разгръщане на сюжета също бе подходящ. Антисистемните набираха скорост в цяла Европа, неолибералният елит бе в ступор след Брекзит.

И забележете – всички антисистемни партии в Европа заложиха на референдумите като възможност гражданите да се противопоставят на статуквото, на Брюкселския елит, на съглашетелството между традиционните партии, на диктата на бюрократи и неолиберали. „Движение Пет звезди” в Италия на телевизионния водещ Пепе Грило проби с две основни идеи: пряка демокрация и орязване на държавните субсидии. Пиратските партии в Европа имат в програмите си провеждане на референдуми. „Партията на справедливостта” в Австрия и страшилището за Меркел „Алтернатива за Германия” също развяват знамето на пряката демокрация.

А тук събитията се развиваха така:

– Без възражения и дискусии парламентът гласува и шестте въпроса, които бяха събрали достатъчно подписи за насрочване на националното допитване. Един от тях, за броя на депутатите, очевидно нарушаваше закона на референдумите – на всенародно допитване не се поставят въпроси, които са от компетентността на Велико народно събрание. „Депутатите ги е страх, затова не реагираха”, разтълкува народът (тайно) поведението на своите избраници.

– Конституционният съд, сезиран от президента Плевнелиев, очаквано отряза три от въпросите (сред които и този за намаляване броя на депутатите). Стрелите на Шоуто полетяха към всички и всичко. Разделителната линия бе ясно очертана: между ние и те; между народа от една страна и политическата класа и назначените от нея съдии от друга.

– Шоуто постави целия преход под въпрос. Слогани на протестните настроения станаха „Нема такава държава” и „Да изметем боклуците”.

– В същото време медиите, политиците, политолозите се правеха, че „нема такова шоу”. Пълно мълчание! За да агитират в кампанията за референдума, в ЦИК се регистрираха общо 11 партии, 3 коалиции и 23 Инициативни комитети. Някои „за”, други „против”. Сред тях нито една влиятелна партия. Къде бяха тогава ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотите? Тайна!

– Логично преди концерта на „Орлов мост” (29 ноември) плъзна слух, че Слави щял да прави преврат. МВР затвори половин София, с което индиректно потвърди мълвата.

– Слави Трифонов бе припознат за антисистемния в България. Всички (тайно) очакваха от него, рано или късно, да направи партия и да влезе в директен сблъсък със системата. Огромна част от милионите избиратели не се интересуваше по същество от въпросите на референдума.

– Все пак, два-три дни преди гласуването настана публична истерия. Политолозите се сетиха, че мажоритарният вот и орязването на субсидиите били крайно опасни за родната демокрация. Внезапната суматоха затвърди окончателно подозрението на масите, че Слави е врагът на елита. Той или те? Отговорът на 6 ноември беше: Той.

Той седи сега самотен пред Народното събрание, което се кани да отхвърли законопроекта за мажоритарно гласуване с абсолютно мнозинство в два тура. Представителите на партия ГЕРБ (95), която заигра с референдума още в изборната нощ, и тези на Марешки (12) не са достатъчни, за да бъде приет. И добре, че няма да бъде. Шест месеца след референдума най-после стана широко известно, че така предлаганото мажоритарно гласуване с абсолютно мнозинство в два тура има сериозни дефекти и може да задълбочи кризата на политическото представителство:

– то допълнително стеснява възможността за присъствие в парламента;

– големите партии печелят непропорционално много места, статуквото се бетонира;

– най-силен интерес от приемането на закона има партия ГЕРБ;

– съдържа риск от ръст на купения вот, тъй като по-малък брой гласове решават избора при 240 едномандатни райони.

Разговорът обаче не бива да се смята за изчерпан. Рехавата подкрепа за протестиращия пред парламента Слави означава само едно: разочарованите се увеличиха.

От голяма надежда референдумът се превърна в голямо разочарование. Слави не направи преврат (слава Богу), не направи партия (защо?), не направи нищо с изключение на един странен лупинг, който превърна Цветан Цветанов от мишена на актьорите във виден гост на водещия.

Огромна обществена енергия бе разпиляна. Близо 3 500 000 граждани, участвали в референдума, очакваха радикалната промяна, която Слави обещаваше. Тя обаче не може да стане с човъркане в надстройката, каквато е Изборния кодекс. Преференциите, например, бяха уж за добро – даваш предпочитание за харесвания от теб и преподреждаш листите на партийните централи. В България ги превърнахме в нещо лошо: преференциите увеличиха платения вот, в парламента влязоха странни лица.

Промяната би трябвало да се направи в основата, върху която се градят обществените, социалните, икономическите отношения. Няма значение как избираме депутатите, ако не ги наблюдаваме всеки ден и не реагираме на безобразията. Оставени без граждански контрол, политиците превръщат България в държавата на имитациите. Включително – имитации на антисистемност. Пръв се разконспирира аптекарският бос. Сега – и водещият, който написа книга с бунтарското заглавие „За стърчането”. Ама отдавна, много отдавна.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Ангел Джамбазки: Около България ври и кипи, да върнем казармата!

 

 

Как ще се отрази на Обединените патриоти скандалът с нацистките поздрави? Как се чувстват националистите като част от управляващата коалиция? Ще се възстанови ли наборната военна служба? Защо трябва да има Закон за защита на българския език? По тези и други актуални въпроси говори евродепутатът и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки в интервю за в.“Стандарт“.

– Г-н Джамбазки, как ще се отрази на Обединените патриоти скандалът с нацистките поздрави?

– Това е буря в чаша вода. Абсолютно несериозно обвинение. Достатъчно е да видите кои са политическите организации, които се възмущават, за да ви напуши смях. На първо място това е БСП. Партия наследница на БКП, която е подкрепяла споразумението Молотов-Рибентроп.  Това са хората, които не са се извинили още за македонизацията на Пиринска Македония, не са се извинили и за лагерите след 1944 г. Нещо повече, по време на изборната кампания  млад техен активист обясняваше, че е закъснял, защото трябвало да мъчи дядовци в мазе. И неговата лидерка, вместо да му врътне два шамара зад врата, само го потупа. Това си го спомняме всички. Втората организация, която бурно се възмущава, е ДПС. Корпоративна партия, станала символ на корупция. И най-смешни са третата група, т.нар либерали, които са много антикомунистически настроени. Тези либерални болшевики, които включват и няколко соросоидни грантови издания, уж са антикомунисти, а работят с комунистите и всъщност повечето от тях са част от това минало. Затова цялото това инсценирано възмущение е една смешна история, която не ни натъжава много.

– Каква е ситуацията с шефа на дирекция в Министерството на отбраната Иво Антонов, който позира пред германски танк „Майбах“ с нацистки поздрав. Заговори се за неговото уволнение, а той влезе в болница със сърдечен проблем. Ще запази ли поста си?

– Иво Антонов не е уволнен. Водил съм разговори с министъра на отбраната и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов по случая. Решението ще бъде взето, след като Антонов бъде изписан от болницата. Това, че той беше докаран до прединфарктно състояние може би радва либералните болшевики, но ще им тежи на съвестта. Иво Антонов е доказан, работещ български патриот и родолюбец. И докато тези, които му искат оставката, говоря за соросоидните болшевики, цапат паметници, Иво Антонов възстановява паметници. Той получи огромна подкрепа в социалните мрежи от всички войнски съюзи, от много хора. Той е човек, който е работил 18 г. в министерството, борил се е срещу доста ненационални режими, възстановявал е войнишки гробове и паметници.

– Вицепремиерът Валери Симеонов не наля ли масло в огъня с изявленията си, които доведоха до искания за неговата оставка?

– Познавам господин Симеонов от известно време по-отблизо, знам неговия светоглед и поведение и съм убеден, че няколко грантови сайтчета се опитват да направят някакъв скандал. Това са генератори на фалшиви новини. Понеже знаят, че Валери Симеонов е по-емоционален, а и реагира винаги когато бъде нападнат, искат да го вкарат в някакъв измислен скандал. Няма такъв скандал. Господин Симеонов ще бъде полезен като заместник министър-председател и ще бъде много полезен в сферите, за които отговаря. Сигурен съм, че тези атаки са свързани с намерение за събаряне на незаконни обекти и други промени. Засягаме в момента много тежки интереси на една група тунеядци, които се опитват да уязвят Валери Симеонов.

– Обединените патриоти настояват за възстановяване на наборната служба. Дали идеята ще се приеме от обществото?

– Аз съм лош пример, защото заради следването ми в СУ „Св. Климент Охридски“ нямах възможност да отбия наборна военна служба. Ако попитате обаче германското, литовското, естонското, латвийското, австрийското общество, проблем ли е да се възстанови наборната военна служба, техният отговор е „не“. У нас също трябва да има наборна военна служба. Аргументите за това са ясни. Сложете един пергел на картата на България, като острието е на София, и очертайте кръг. Започнете от Донбас, отидете в Сирия, после в Ирак, Либия, след това завъртете пергела и вижте на запад Косово, Босна, Македония и ще разберете, че навсякъде около нас кипи несигурност. Това е безспорно. Мантрите след Втората световна война, че няма да се променят граници, вече не са валидни. Промениха се границите на Сирия, на Ирак, на Либия, на Сърбия, на Украйна. Имам информация от петък, че американската администрация в лицето на Бил Клинтън, един добър, според мен президент, започва да въоръжава кюрдите в сирийската битка. Това е откровена заплаха и обявяване на война на режима на Реджеп Тайип Ердоган, т.е. започва битка и там. Когато около нас ври и кипи, не е ли добре да имаме общество, който е подготвено да се самозащити. Не просто е добре, задължително е дори. Затова трябва да се възстанови наборната военна служба и тук няма никакъв спор.

– Не е ли по-разумно да се решат проблемите на професионалната армия, отколкото да се връща наборната военна служба?

– В нашата професионална армия има недокомплект от 6000 човека. Това означава, че няма интерес, няма мотивация. Кой ще стане професионален войник срещу 600 лв. заплата? Без всякакво съмнение професионалната ни армия трябва да бъде обучена, въоръжена, мотивирана, за да бъде гръбнакът на отбраната ни в рамките на НАТО. Като членове на алианса имаме задължение 2% от нашия брутен вътрешен продукт да се харчи за отбрана, от тях 20% трябва да отиват за превъоръжаване. Този тъжен и плачещ човек Росен Плевнелиев е поел тези задължения. Това не е лошо, ние  даже сме „за“. България трябва да харчи повече пари за отбрана.  Нека имаме силна професионална армия, но защо да нямаме и наборна военна служба. Едното не пречи на другото по никакъв начин.

– Предстои един много хубав празник – 24 май, деня на българската просвета и култура. Какво стана с предложения от ВМРО закон за защита на българския език?

– Това е предложено и ще го правим. Българският език е това, което ни прави българи. Езикът е фундаментът на националността. Инструментът, през който осмисляме своето минало, настояще и бъдеще. Така че българският език да бъде защитен и развиван. В тази връзка освен за закон за българския език и норма, имаме  предложения и за нов образователен стандарт. Да бъдат изчистени въпросите с всички граматични спорове в момента, да бъде направен адаптивен стандарт, достъпен за българите в чужбина. Все пак имаме 2 милиона българи нова икономическа имиграция и около 1 милион историческа имиграция около нас – в Македония, Западните покрайнини в Сърбия, Северна Гърция, Турция, Молдова, Украйна. Трябва да дадем възможност да има достъпно дистанционно обучение. Българите зад граница са нашият  ресурс, който може да ни помогне да преодолеем демографската катастрофа, в която се намираме.  Работим по тази тема и ще я преследваме неотклонно.

– Българската общност в Македония като че ли беше „забелязана“ от председателя на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Зоран Заев?

– Зоран Заев е част от СДСМ, а ние имаме много големи основания да бъдем много скептични, подозрителни към тази политическа организация. Но Заев е първият политик от нашето поколение, който открито признава нещо, което всички знаем – че в Република Македония съществува огромна българска общност. Не малцинство, общност. Тази българска общност трябва да бъде защитена, да й бъде дадено право на обществена изява, на печатни, електронни медии, да може тези хора да живеят нормално като българи по самосъзнание в Република Македония. Трябва да бъдат променени учебниците по история в Македония, които в момента са някаква тежка злоупотреба и лъжа. Трябва да бъде прекратен езикът на омразата към България. Работим по тази тема успешно. Както ви е известно, аз съм зам.-председател на смесения парламентарен комитет между Европейския парламент и Република Македония.

– При бъдещото българско председателство на Европейския съюз ситуацията в Западните Балкани ли ще бъде сред нашите приоритети?

– Категорично. Това е наше предложение, внесено в Министерския свет. Това е регионалният приоритет на българското председателство и ние ще го издействаме. Западните Балкани трябва да ги привличаме, защото България е единствената що-годе нормална държава на тази територия.

Bloomberg: САЩ се разкъсват на части, а Москва се смее под мустак

Снимка: REUTERS

 

В Русия все по-често иронизират бъркотиите, които забърква Вашингтон. Според анализатора на Bloomberg Леонид Бершидский обаче не е редно цялата вина да се хвърля върху новия ръководител на Белия дом Доналд Тръмп, пише РИА „Новости“.

Наскоро Тръмп написа в Туитър, че в Русия „се смеят под мустак, гледайки как САЩ се разкъсват на части”. Авторът на статията смята, че руското ръководство се забавлява съвсем открито.

Той отбелязва, че мнозина американци са останали озадачени от престорената реакцията на външния министър на Русия Сергей Лавров по повод новината за уволнението на шефа на ФБР Джеймс Коми. Но „неискреното” му учудване в никакъв случай не може да се сравнява с предложението на президента Путин да сподели с Конгреса на САЩ запис от разговора между Лавров и Тръмп. „Това заявление си е чисто подигравка. Невъзможно е да си представиш, че Конгресът ще се обърне с подобна молба към руския президент”, пише анализаторът.

Той също така обръща внимание и на удачната шега на шефа на руското Министерство на външните работи по време на срещата му със секретаря на Съвета на Европа Торнбьорн Ягланд. „Надявам се няма да имате проблеми заради снимката”, попита  Ягланд своя колега по време на фотосесията. „Зависи от това какви тайни смятате да ми издадете”, отвърна Лавров. „Такъв руски хумор в Европа се приема с възторг”, смята Бершидский.

Според него, руското ръководство продължава да се смее на гърба на САЩ, тъй като ситуацията в Белия дом много напомня на Елцинова Русия в най-лошите й времена. Нестихващите скандали поставят под заплаха „особения статут” на САЩ в света. „Американците смятат, че за всички неразбории е виновен Тръмп, но тези, които наблюдават нещата отвън, виждат, че виновник за този хаос е слабостта на Америка”, се посочва в статията.

„Критиците на Тръмп трябва да разберат, че упорствайки с нищо неподкрепени, но извънредно сериозни обвинения, само вредят на страната си”, посочва той.

Проф. Ивайло Дичев отказа да влезе в едно студио с Антон Тодоров от ГЕРБ (снимка)

Проф. Ивайло Дичев

 

 

Професорът по културна антропология Ивайло Дичев отказа да участва в предаването на БНР „Неделя 150“, става ясно от негов пост във Фейсбук. 

Причината е, че той е бил поканен да говори в тема по радиото, заедно с депутата от ГЕРБ Антон Тодоров, но не е бил уведомен за това предварително. Каква е темата от поста не става ясно.

„Ако някой се чуди защо отказах да вляза в студиото на „Неделя 150″, беше защото, без да ме предупредят, вътре се оказа Антон Тодоров. По-рано ми направиха този номер с Евгени Михайлов. Целта явно е сеир да има“.

Антон Тодоров стана депутат от ГЕРБ в 44-тото Народно събрание. Преди да стане депутат от ГЕРБ Тодоров беше от отсрещната страна. През 2013 г. Тодоров издаде книгата „Шайка – Бойко, Росен, Цецо и другите“.

По-късно във Фейсбук се появи и пост по същата тема – на пиар специалиста Любомир Аламанов, който също е бил поканен в предаването на БНР със същите лица: 

 

„Участието ми в „Неделя 150“ по Хоризонт на БНР ме остави със смесени чувства. За първи път се сблъскам в близък контакт с лицето Антон Тодоров. Мога да кажа, че напълно разбирам защо проф. Ивайло Дичев само влезе, видя кой е вътре и напусна с думите: „А, не, аз си тръгвам.“ Проф. Дичев не ме познава и най-вероятно не е чувал за мен… 🙂

Тъй като едни от първите думи на Тодоров бяха нещо като: „Аз вече съм народен представител и се ползвам с известна защита, мога да съдя всеки за уронване на името ми…“, а финалните му думи, за да ме затапи, бяха съвет към Една Грешка да ме съди, ще се опитам да бъда екзактен в изказа си и внимателно да подбирам какви думи използвам.

Изпитвам чувство на отвращение, че такива лица ни управляват.

Изпитвам чувство на погнуса, че първата мисъл на депутат е как вече има защита. А не какво конструктивно да направи.

Изпитвам чувство на раздразнение, когато разговор се опростачва, не се отговаря на въпросите, отклонява се темата, показва се тотално неуважение към журналистите и се демонстрира поведение тип: „А вие защо биете негрите?“. Това важи и за физкултурници.

Усещам чувство за присмех, когато някой прави кампания срещу снимки във Фейсбук, като рови кой какво лайкнал във Фейсбук.

Изпитвам чувство на жал към смислените хора от ГЕРБ, които трябва да стоят заедно с подобни лица.
Усещам пълно недоумение как може някой да се оправдава глупостите си с посочване, че и други правят същото. Все едно да кажа, че съм видял убийство по телевизора и това да ме оправдае да тръгна с калашник по улиците.
Изпитвам чувство на интелектуална немощ, че не проумявам как политиците не разбират, че трябва да служат за пример. И че ако вече не могат, трябва да си ходят.

Усещам страх, че принципът „целта оправдава средствата“ е издигнат в държавна политика. А ако утре някой луд реши, че е много патриотично да стреля с калашник, защото така е преценил, какво правим?

Изпитвам чувство на срам, че сред политиците е изчезнало чувството за срам. От всички политически сили.
Усещам тъга, че политиците не могат да се извиняват. И не разбират даже какво е това.

Усещам надежда, че хората постепенно разбират, искат, знаят, могат. И ще го покажат на следващите избори.“/ Офнюз

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Румен Радев: Изтеглянето на доклада за състоянието на отбраната е абсурдно!

Румен Радев. Снимка: БНР

 

 

Президентът Румен Радев разкритикува изтеглянето на доклада за състоянието на армията, което се кани да направи военният министър Красимир Каракачанов. В този документ, който беше огласен по времето на служебния министър Стефан Янев, се казваше ясно, че българската армия не може да изпълнява своите функции по защита на националната сигурност. „Изтеглянето на доклада е абсурдно. Проблемите могат да бъдат решавани, само когато говорим истината, а не замитаме проблемите“, заяви Румен Радев пред БНР.

 

Той коментира идеята на Каракачанов за връщането на наборната армия. „Тази идея има своите положителни страни, но към момента тя няма как да бъде реализирана заради липсата на средства. Наборната армия изисква огромни ресурси. Трябва да се фокусираме върху проблемите на кадровата армия. Те са изключително много и трябва да решим първо тях“, подчерта Радев.

 

Държавният глава коментира и позицията на Красимир Каракачанов, изразена на последното заседания на правителството. Според военния министър президентът нямал право на собствена позиция, различна от правителствената на предстоящата тази седмица среща на върха на НАТО. „Ще напомня на Каракачанов, че президентът се избира пряко и неговата власт не произтича от изпълнителната власт“, каза Радев.
Публикуваме интервюто на президента пред националното радио:

Водещ: Президентът Румен Радев е гост на „Неделя 150“ по „Хоризонт“. Ще говорим за първите 100 дни от мандата на държавния глава и ще се опитаме да преодолеем изкушението в този разговор да започнем от злободневните теми за коментар. Ще подредим темите и въпросите така, както смятаме, че те са в дневния ред на хората – не на политиците, не на журналистите. Здравейте, добре дошъл, г-н президент.

Румен Радев: Добро утро на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Благодаря от тяхно име, че избрахте „Хоризонт“ за този разговор. Вече назначихте първия Консултативен съвет по национална сигурност. Насрочихте го за 30 май. Ясна е и темата – „Рискове и заплахи за националната сигурност на Република България и необходими мерки за нейното укрепване“. Какво ви безпокои? От какъв политически консенсус се нуждае националната сигурност на страната ни?

Румен Радев: Безпокои ме това, което безпокои всички българи. Всички виждаме, че средата за сигурност и в регионален, и в глобален план е изключително сложна. Това генерира, разбира се, потенциални заплахи и рискове за сигурността на всички ни. Затова насрочих и този първи Консултативен съвет за национална сигурност, за да може да бъдат изложени и дискутирани тези рискове и заплахи, да оценим каква е нашата възможност да отговаряме реално в момента и в перспектива на тези предизвикателства, какво е състоянието на въоръжените сили, на МВР, на специалните служби, от какви промени имаме нужда и доктринални, защото много от стратегическите документи вече са остарели – те не съответстват на тази съвременна среда за сигурност, какви организационни мерки трябва да се предприемат, какви финансови – това е изключително важно. И трябва наистина да постигнем консенсус тези 2%, за които говорим, кога ще бъдат достигнати като процент от БВП за разходи за отбрана, в какво точно ще бъдат инвестирани и по какъв начин. И тук не касае само въоръжените сили – пак казвам, и МВР, и службите – те всички имат своите проблеми. Националната сигурност е комплексно понятие. Тя се простира от външните заплахи до гарантиране на сигурността на всеки български гражданин. И тук трябва да имаме една дългосрочна политика, така че да бъдат фокусирани усилията на всички институции по най-ефективен и ефикасен начин.

Водещ: Този консултативен съвет обаче ще бъде след срещата на НАТО на 25 май в Брюксел. Вие ще водите делегацията. Има ли опасност там да покажем различни български позиции? Питам, защото на последното заседание на Министерския съвет, стенограмата, която беше публикувана, изразява такова опасение. Красимир Каракачанов – вицепремиер и министър на отбраната дори използва израаза7 „Президентът няма право на мнение по българската позиция на срещата в НАТО“.

Румен Радев: Първо искам да напомня на г-н Каракачанов, че президентът се избира пряко от целия народ, и неговата легитимност не произтича от изпълнителната власт. Ако бях следвал на своите заседания до момента и в Брюксел, и в Малта на Съветите на Европейския съюз, ако бях следвал само подадените декларации, подготвени опорни точки от министерствата, в момента нямаше в Римската декларация да има залегнали ясни приоритети за кохезионната политика, в момента нямаше да има на бюрото и на Юнкер, и на Туск, и на г-жа Меркел предложения от България за оперативен план за противодействие в случай на ескалация на миграционния натиск по нашите граници, нямаше да има тези 425 млн. евро като предложение за дооборудване на „Гранична полиция“ на България за борба с нелегалния трафик. Не става въпрос да се четат някакви готови подготвени декларации. Обстановката на тези съвети е много динамична и точно благодарение на начина на формиране на позиции на България на тези съвети, на които аз участвах, вече се говори, и то открито, че България се връща като фактор във външната политика. Защото България започна открито да поставя проблеми, България започна да отстоява позиции, България започна да защитава своите интереси, да предлага общоевропейски рационални решения. Затова не приемам изобщо такава констатация в никакъв случай. Президентът има правомощия във външната политика и свой глас, и те не произтичат от зададени точки на правителството. По-скоро ме притеснява как ще бъде приет г-н Каракачанов в Европа след последните скандали в неговата коалиция. Но едно е важно – трябва да се търси консенсус по тези въпроси. Аз съм отворен, готов. Наистина България трябва да има единна външна политика. Нагледахме се на ситуации, в които има разнобой. Това не е добре определено.

Водещ: Г-н Каракачанов беше приет от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Една снимка беше показана чрез българските медии и придружена с коментар, че не всички външни министри са имали такава оказана чест. Как ще работите с г-н Каракачанов като върховен главнокомандващ на армията, защото се забелязва още от първите десетина дни от неговото министерстване една тенденция за ревизия на документи, на решения от служебното правителство по-рано? Тук само два примера ще посоча – Красимир Каракачанов изтегли доклада за състоянието на обраната и въоръжените сили, който служебният военен министър беше внесъл в Народното събрание, това за периода 2016 година. Каза и, че отново ще бъде обсъждано решението на експертната комисия за избор на оферта за покупка на нов изтребител за бойната авиация.

Румен Радев: Първо, г-н Каракачанов е опитен политик. Той е и със сериозен опит в Комисията по отбрана. Сигурен съм, че познава добре проблемите на въоръжените сили. За мен е много важно, че той милее истински за Българската армия – това му личи. И аз наистина вярвам, че той ще бъде един добър министър на отбраната. Разбира се, много да го посъветвам за някои стъпки, които той предприема. Първо, изтеглянето на доклада за състоянието на обраната и въоръжените сили – това за мен е абсурдно. Не можем да очакваме болният да оздравее, ако се скъса диагнозата. Ние стигнахме до днешното състояние на Българската армия точно поради дълги години производство на такива доклади – розови доклади, които замитат проблемите. Това не работи в полза на армията, тези доклади дават само индулгенции на политиците, когато вземат решения по отношение на армията – да я пренебрегват, както се случваше дълги години до момента. Проблемите на армията могат да бъдат решавани само когато говорим истината и когато обсъждаме и решаваме реалните проблеми на армията.

Водещ: Да припомним на слушателите – става дума за едно инфарктно изречение, един извод, който се прави в този доклад за състоянието на обраната и въоръжените сили, и той е, че тя на ръба на своите възможности да изпълнява конституционните си задължения. А причините са две – едната е системното недофинансиране на този сектор, „благодарение“ на което изостана модернизацията на техниката на армията, и то във всички видове въоръжени сили, и човешкият фактор, който не е мотивиран да служи за ниската заплата и за лошата материална обезпеченост.

Румен Радев: Изводите наистина са изключително тревожни, те са реални, особено по отношение на човешкия фактор. 20% некомплект – това е изключително много. А за отделни формирования на Сухопътни войски, и като цяло в Сухопътния войски, при войнишкия състав този некомплект е 30%. Да не говорим за социалния статус на военнослужещите и цивилните служители – те също са важни, имат важни задачи. Да не говорим за тяхната мотивация. Но този доклад не задълбава поради неговата откритост в други важни проблеми. Ако вече задълбаем в състоянието на техниката и въоръжението, ще стигнем до още по-тревожни констатации. Давам само един пример – от всички изтребители „МиГ-29“, които летят в момента, от 2 години би трябвало те да са на земята. Всичките летят с удължен ресурс, който върши нашият пенсиониран технически състав по решение на командването на Военно-въздушните сили (ВВС), когато бях командир, с подписи наши от командването на ВВС. Този състав не е легитимиран, не е сертифициран да върши такова удължаване на ресурса, това не е негово задължение.

Водещ: Ако стане нещо лошо, не дай Боже?

Румен Радев: Ако стане нещо лошо – да чукнем на дърво – аз вярвам в нашия инженерно-технически състав, той е прекрасен, вярвам в нашите летци, които поеха риск да летят на тази техника, отговорност ще носят тези хора, които са си слагали подписа – аз в това число, началник щаба на ВВС по това време, инженерно-технически състав. Проблемите наистина са сложни, те не търпят отлагане – това искам много сериозно да заявя.

Водещ: Казахте в словото си на Гергьовския парад, че политиците вземат решенията. Но не политиците ще експлоатират тази техника. Това беше намек да се пренебрегнат някои политически аргументи, когато в такива големи модернизационни проекти се сблъскват политическата целесъобразност, съюзническата вярност и експертизата на военните. Наблюдаваме от години този сблъсък. Може би затова толкова бавно се движим в процеса на модернизация. Сега за изтребителите ще бъде епична битката. Каква е вашата прогноза – политиците ли ще надделеят или все пак военните експерти, които казаха, че 1.5 млрд. български лева, отделени от данъкоплатеца, все пак е добре да купим нови самолети.

Румен Радев: Аз не искам в никакъв случай да се противопоставят политици на военни експертиза. Ще има ефективен и ефикасен резултат само тогава, когато има наистина синхрон, когато има разбиране, и когато се гледа отговорно и държавнически на този проблем. Какъв е пътят в един нормален процес? Защото повярвайте ми – борбата тук не е за самолета, какъв точно да бъде самолетът. До момента никъде не съм казал тип самолет, който предпочитам, макар че вече ми вкараха в устата определен тип. Борбата е за процедурата, за нейната обективност, за нейната прозрачност. Това, което се следва към момента е една изключително обективна, прозрачна процедура, гарантираща равнопоставеност. Тя е изградена на една сложна, стройна методика. Това е мултикритериален анализ. Тук с години работят много хора – експерти, специалисти. Тя отчита всички фактори и финансови, военнотехнически. Тази методика за избор декомпозира изискванията от високо политическо ниво, през стратегическо, оперативно докато се стигне до конкретни тактико-технически критерии и показатели. И мога да ви кажа, че не приемам никакви политически спекулации, не приемам това безотговорно политическо бръщолевене по темата на хора некомпетентни, незапознати с проблема, които водят разни внушения, че видите ли дадени партии не участвали в задкулисни преговори. Нито е имало задкулисие, нито са водени някакви преговори, дайте да се разберем.

И същите хора, които в парламента приеха проекта за инвестиционен разход юни месец миналата година, които подписаха един невероятно сложен документ – това е искането за предоставяне на оферта, което искане много ясно показва сроковете и кога трябва да приключи работата на военно-техническата експертиза, тези хора сега се обръщат срещу това, което са приели, което са подписали. Мисля, че това не е коректно.

Водещ: А резултатът ще бъде още загуба на време.

Румен Радев: Това е нещото, което най-много ме притеснява. Наблюдавам едно протакане. То не е в полза на никого. То не е в полза най-вече на момчетата, които ежедневно летят. То не е в полза за националната сигурност на България и нашите съюзнически ангажименти. Протакането ще бъде пагубен. Процесът е ясен – военно-техническа експертиза, тя е представена като резултат с протокол и не зависи от никакви политически вмешателства. Така и трябва да бъде. Оттам решение на Министерски съвет за даване на мандат на министъра на отбраната за преговори с определена държава – искам също да кажа, че тук няма да се водят преговори с фирми.

Договорът ще бъде държава с държава. И това е от огромно значене. След като се даде този мандат на министъра на отбраната, това вече е политическа преценка. Могат да се съобразят с военната експертиза, могат и да не се съобразят, съответно трябва да се аргументират. Защото чувам, че освен самолети, трябва да купим и сигурност – колко килограма сигурност ще купим и по какъв начин? За мен сигурността във външнополитически и стратегически аспект като партньорство е изключително важно, но още по-важно е да придобием такава техника, която да можем да я поддържаме и която да има необходимите способности.

Това също е важно, и то за един дълъг период от време, за да не може пак и да не трябва пак да изразходваме допълнителни ресурси за покупка на следващите самолети на някакъв период. Оттам нататък след като бъде даден този мандат за преговори, следват едни наистина много сложни преговори. Те ще се точат поне 5-6 месеца – подготовка на договор, ратификация на този договор в парламента, и ако се забавим още малко и тази година няма да имаме договор. И тези пари, предназначени за изтребителя, които гордо ще отчетем като висок процент в НАТО от БВП няма да бъде 1.58, както се разчита, а ще бъде 1.14.

Водещ: Само че в НАТО и питат – каква сигурност вие допринасяте за Алианса? А не просто какъв процент на хартия отделяте за отбрана за БВП.

Румен Радев: Не, в НАТО се интересуват, ръководството на НАТО, и това е правилно наистина, всяка държава да се ангажира повече с допринасяне в общата система за сигурност. Това има своето количествено изражение като процент от БВП. Но за нас е изключително важно като държава с ограничени ресурси, това ще бъдат народни пари, и то не малко, по какъв начин и за какви способности те ще бъдат изхарчени. И затова призовавам да не се тупа топката. Знам, че това е огромна политическа отговорност, която в момента лежи на плещите на Министерски съвет и на Министерството на отбраната, но трябва да се вземе решение.

Водещ: И не малка спекулация, защото на обществото му се обяснява колко голям е този разход, който не ни е съвсем от належащите. Винаги се противопоставя с милионите, които недостигат за пенсии, за образование, здравеопазване и някакви други неща, които опират по-често до бита и ежедневието на обикновените хора. Но понеже армията и сигурността не само самолетите, танковете, корабите, армията са и хората. Нека да поговорим за хората, още повече, че виждаме също една доста екстравагантна идея за решаване на проблема с хората в армията, и връщането на наборната военна служба, което сторонник е сегашният военен министър Красимир Каракачанов. Той даже казва: „Това е неизбежно, колкото и сега да го хулим“.

Румен Радев: Първо, хората са висшият приоритет в армията. Това да бъде ясно. Ние в момента концентрираме огромни за нашия бюджет ресурси в придобиването на техника. Това отдавна трябваше да стане. Но е изключително важно ние да гарантираме интересите на хората в отбраната, за да могат те да бъдат пълноценни, защото без тях техниката няма никакъв смисъл. Това, което ме тревожи, че в тригодишната бюджетна прогноза средствата, отделяни за отбрана, като политика спрямо хората, те са символични. Ако наистина това бъде тригодишната бюджетна прогноза, аз не виждам как изобщо ще решим проблема с некомплекта в армия и как ще мотивираме и задържаме личния състав. Това е огромен проблем и тук трябва да се търси много сериозно решение.

Що се отнася до наборната военна служба и предложенията на министър Каракачанов, аз мисля, че това предложение има своите положителни страни, но към момента няма как да бъде реализирано нито в близък, нито в средносрочен план. Точно заради липсата на тези средства наборната армия, нека не се заблуждаваме, тя изисква огромни ресурси, за да бъде структуриран, да се възстанови инфраструктура, ангажимент на хора. Това са много сериозни вложения.

Водещ: Неотдавна даже имаше анализ на Министерството на отбраната по повод на предишна вълна на такава инициатива, и стана ясно, че няма начин да се финансира и осигури със сегашните възможности на държавата едно реставрирани на военната инфраструктура и финансиране на издръжката на наборна армия.

Румен Радев: По-скоро трябва да се фокусираме върху проблемите на кадровата армия. Те са изключително много и ние първо трябва да решим тях.

Водещ: Да попитам за службите – един въпрос, който оставиха в наследство вашите предшественици в Президентството. Вицепрезидентът Маргарита Попова в края на мандата си посочи, че смята за една от големите грешки на президента Росен Плевнелиев, че е отстъпил ръководството, контрола върху някои от специалните служби. Вие как работите със службите? Имате ли идеи за промяна?

Румен Радев: Първо, искам да благодаря на службите и на прокуратурата, разбира се, защото в предизборната кампания ние имахме почти ежедневна работа с тях. Те се справиха по един прекрасен начин – там работят наистина невероятни специалисти. И отстояхме достойнството, независимостта на България гарантира се благодарение на тези служби, и МВР с техен принос, един честен изборен процес. Успяхме до голяма степен да елиминираме опитите за външно вмешателство. Давам само пример – за по-малко от 2 месеца беше наложена принудителна административна мярка на 6 чужди граждани, водещи между другото от доста време дейност на наша територия, насочена срещу нашия национален интерес, етнически мир и териториална цялост на страната. Подкрепих наистина тези служби политически и те си свършиха работата както трябва, за което им благодаря.

Що се отнася до това отстъпление на Държавна агенция „Разузнаване“ от президентската институция към Министерски съвет, за мен това категорично е грешка. Защото в момента имаме към Министерски съвет две единични до голяма степен служби. Това са Служба „Военна информация“ и Държавна агенция „Разузнаване“. А президентът представлява България в международните отношения. Той има нужда наистина от една такава служба, която в реално време да му предоставя необходимата информация за вземане на решения. Що се отнася до ДАНС, там нещата са доста деликатни. ДАНС е специализиран орган към Министерски съвет. Основната функция на тази служба е информационна, и разбира се, цялата дейност, касаеща контраразузнаване, антитероризъм, оперативна дейност. Тя е изключително наложителна за всяко едно правителство, без нея наистина това правителство няма как да бъде ефективно. Но касаеща онази структура, онова звено в ДАНС, насочено с борба с корупцията, аз имам определени резерви.

Те са принципни, защото вижте министър-председателят отдава заповед по силата на която той ръководи и координира дейността на ДАНС. Нека да видим сега дали това звено, което трябва да подава информация и да спомага за разследването във висшите етажи на властта, дари това звено ще посмее и по какъв начин ще подава информации и ще разследва срещу своя принципал. Че Министерски съвет е мястото, където се разходват целия публичен ресурс. Нали виждате, че тук има основание за притеснение относно филтриране на информация, относно потискане на информация.

Водещ: Само терористични притеснения или имате и някакви реални основания да мислите, че това се прави?

Румен Радев: Говоря съвсем принципно, независимо кой е министър-председателят и кои са министрите. Дали г-н Станишев, когато през 2007 година се обособява ДАНС, дали следващите министър-председатели и правителства. Моите притеснения са чисто принципни, и смятам определено, че това не е нормално, смятам, че това не способства по най-добрия начин за борба с корупцията. И на този въпрос ще търся решение.

Водещ: В рамките на мандата, но предполагам не е от първостепенните ви задачи? Защото той изисква все пак и сериозна политическа диалогичност, а и обществен дебат.

Румен Радев: Разбира се. Изисква дебат, изисква диалогичност, изисква и политическа култура.

Водещ: За политическата култура и нейната диагноза малко по-късно в нашите въпроси. Да ви върна към началото към този мандат – първите 100 дни, които никой друг президент преди вас не е имал – момента, в който встъпихте в длъжност, трябваше да назначите служебно правителство, да носите цялата отговорност по организирането на честни избори. Спомняме си задачата, която поставихте на кабинета на проф. Герджиков – да направи анализ на състоянието в различните министерства, да намери проблемите и да предложи решаване. Тази инвентаризация обаче се оказа някак немного любопитна. Сякаш повърхностно беше направено. Във всеки случай не чухме някакви шокиращи разкрития. Не посмяха да се заровят надълбоко или просто нямаше нищо смущаващо в тази ревизия?

Румен Радев: Първо искам да използвам случая и от вашето студио да благодаря на г-н Герджиков и на министрите, особено на министрите – тези наистина чудесни експерти от това правителство за цялостната работата, която извършиха. Що се отнася до вашия въпрос, нали не мислите, че за 2-3 месеца може да се постигне някаква задълбочена проверка. Не казвам ревизия – ревизия е съвсем друго нещо. това наистина е много трудно. Когато говорим за проверки на сложни, на скъпи обществени поръчки, това отнема месеци работа на специализирани органи. Все пак, това правителство пресече доста практики, които евентуално водят наистина към корупция. В прокуратурата постъпиха сигнали от това служебно правителство в различни сфери. Така че не съм напълно съгласен с вашата констатация. Ето, беше подаден сигнал за т.нар. „саниране“, където има 2 млрд. лева. До момента нямаме отговор никакъв какво следва там. Бяха подадени и други сигнали за други обществени поръчки, където също очакваме отговор. Тези сигнали са в прокуратурата.

Водещ: Ще ви попитам и какво мислите за работата на прокуратурата, но понеже имаше много сериозни обвинения към вас, че държите на къса верига служебното правителство, и че то работи по заповеди на „Дондуков“ 2, да изясним две неща. Знаем, че обещахте отмяна на прословутото постановление на Министерския съвет № 208 за разселването на бежанците, още от вашата предизборна кампания. Защо обаче служебното правителство трябваше да го отмени в някакъв извънредно спешен порядък в един петък, 17.00 часа на извънредно заседание?

Румен Радев: Многократно призовавах наистина служебния премиер да поставят точно това постановление на анализ, на обсъждане, да търсят ефективно решение, защото то не е ефективно, и в дългосрочен аспект то нарушава нашата национална сигурност. Разбира се, това съвпадна и с решението на Министерски съвет за приемане точно такова постановление, което вече да разрешава наши екипи от МВР, от ДАНС да ходят в Турция, и точно в един не толкова благоприятен момент за интервюта и подбор на такива бежанци. Но искам да се върна за постановление 208 – защо смятам, че то води до сериозни рискове за нашата национална сигурност в дългосрочен план. Защото това постановление нефиксира ясни критерии за интеграция, не дава механизми за интеграция. Там няма оценка какво означава това „успешна интеграция“ и как тя се измерва.

Няма ясни ангажименти на двете страни – на кмета, представител на местната власт, и на съответния чужд гражданин. Има много къс хоризонт – интеграция за една година. Вземете анализите от Австрия, там казват, че за успешна интеграция можем да говорим евентуално след 20-та година. И много други проблеми. Това, че всичко беше хвърлено на местната власт – един наистина национален проблем и няма национален координиращ орган. Но проблемът е на съвсем друго място. И тук искам вече много ясно да откроя този проблем – вижте самото заглавие на наредбата. Тази наредба Постановление 208 урежда сключването на отношения, на договор, на споразумение за интеграция между кмета и чуждия гражданин, когато и двете страни желаят. Ето къде е огромният проблем.

Огромният проблем е, че оттам не минава никой. Това е като един бент встрани от реката. Тя реката си тече. И задавам въпроса – какво става с хилядите чужди граждани, които всяка година получават статут на бежанец или хуманитарен статут? Какво става с тях? Кой има ангажимент за тяхната интеграция? Кой изобщо знае те къде се намират? С какво се занимават, къде са в момента тези хора? Там няма абсолютно никакъв ангажимент. И ние правим едно изкуствено Постановление 208 с една наредба да интегрираме нищото. Там не отива никой. А където тече потокът всяка година, там нямаме никакъв обхват на никакъв нормативен документ, нямаме ангажимент на съответни държавни институции и органи, които да следят какво става с тези хора.

Ето, точно по такава причина в редица западни държави в момента имаме капсулирани, изолирани общности, имаме паралелни общества, така наречени, което е предпоставка за радикализъм, за тероризъм. И затова призовавам да се вземе национално отговорно решение по тези въпроси. Трябва да има промяна в нормативната база, трябва да има единна национална политика и орган, който да обединява усилията на всички тези министерства, агенции и дирекции, които имат ангажимент по този въпрос.

Водещ: Разбирам са тази аргументация, че обвиненията, че „Позитано“ 20 ви шепнеше в ухото тези причини за отмяната на Постановление 208 са дълбоко наивни. Обаче още нещо да попитаме – успяхте ли да се откъснете от патримониума на социалистическата партия, която беше в основата на вашия избор, и което все се изважда пред скопи като причини за някои ваши непопулярни решения?

Румен Радев: Вижте, аз нямам никакво намерение да се оправдавам за обсесията, от която страдат някои медии. Мисля, че с действията си и по отношение на служебното правителство и други решения съм показал, че се водя единствено от националния интерес.

Водещ: А от националния интерес ли се водихте, когато пришпорихте работата по промените в онзи пакет закони, които целяха да изолират влиянието на чужди държави в нашия изборен процес, но за публиката остана впечатлението, че ограничавате само правото да участват в избори на нашите сънародници, живеещи в чужбина, въвеждайки правилото за уседналост. Това се случи между изборите и избирането на ново правителство.

Румен Радев: Да, но аз мисля, че този случай специално не начинът е важен. Тези добри инициативи бяха удавени в една дирижирана политиканска истерия. Мисля, че предложенията като пакет от закони бяха много ясни. Повдигнах важната тема за разхищаване на нашия суверенитет, и то дълги години, и за необходимостта от законови промени, касаещи и вероизповеданията, и политическите партии, и изборите. В момента на ход е парламентът и тези неща трябва да бъдат разгледани там. това, което ме окуражава е, че по време на консултациите с политическите партии за сформиране на кабинет, поставих този въпрос към тях, и виждам наистина едно разбиране. Мисля, че сме узрели да направим онези стъпки, от които България има нужда. Трябва да запазим своя голям капитал – това е мирният преход. Малко държави могат да се похвалят с такова достижение. И наистина да гарантираме своята сигурност и суверенитет с едни закони, които между другото са напълно в съответствие с болшинството европейски държави.

Водещ: Приемам тези ваши думи за разбирането, което проявяват всички политически партии, като отговор на въпроса, че сте готов да работите добре с всички политически партии. Обаче работите ли така добре с тях, и дали ще се промени отношението ви след скандала на седмицата, който медиите условно нарекохме „Бухенвалд“? Чухме един ваш коментар затова, че няма разлика между обикновените хора, кандидат-политиците, политиците на власт или политиците в опозиция по отношение на проявата на нацистки символи. И изобщо отношението към нацизма трябва да е вододела, ние всички да се намираме от правилната страна.

Румен Радев: Първо нека ви отговаря за политическите партии. Мисля, че по време на консултациите ясно показах, че съм абсолютно открит и ще допринасям с всичко, каквото мога за добрия дух и ефективна работа, и толерантност в българския парламент. Това е важно за всички нас. Обсъдих конструктивно с партиите и техните визии, платформи, начинът, по който те гледат на бъдещото развитие на България. И тук всички могат да разчитат на моята подкрепа. Направих наистина всичко, което трябва да направи един президент, България да има ефективно, добре работещо правителство.

Що се отнася до този скандал, наистина не деля партиите по никакъв признак – за мен всички те са важни. След като българският народ е дал гласа си за тези партии и те са в парламента, ние трябва да уважаваме този избор. Касаещо този т.нар. „нацистки скандал“, мисля, че това е проблем на нашето общество. И тук сте абсолютно права, вчера изразих и това – не може обществото да си затваря очите за проявите, макар дори и под формата на шега, по отношение на нацизма. Зад тази шега стоят милиони човешки съдби по време на Втората световна война, стоят безброй зверства, стоят милиони жертви и не можем да си позволяваме такова отношение. И не трябва да има граница между обикновен гражданин, който на него му е простено всичко, и изведнъж когато стане политик, изведнъж му е забранено всичко. Не, много бързо се сменят ролите от политик до обикновен гражданин. И отговорност трябва да има цялото общество. Трябва да бъде осъден нацизмът еднозначно. Това, което ме смущава, че някак си историческата ревизия доведе до една пълзяща индулгенция на нацизма. Давам пример – на 9 май бях поканен от ветераните да ги поздравя и да присъствам заедно с тях на поднасянето на венец на Паметника на незнайния войн. Знаете ли какви съвети получих от не малко хора?
Водещ: Да не ходите.

Румен Радев: „Ама не ходете, защото ще си навлечете проблеми.“ „Защо?“, – казвам. – „Има съображения.“

Водещ: 9 май е доста спорно тълкувана дата.

Румен Радев: 9 май е Ден на Европа. Разбира се, България е в Европейския съюз пълноправен член. Това е нашето настояще, това е нашето категорично бъдеще, но нека да не забравяме уроците на историята. 9 май е Ден на победата над нацизма. И точно заради това, че ние се срамуваме да го кажем, колко политици се произнесоха на тази тема на 9 май, а сега всички са възмутени. Няма да стане така. Не може да не уважаваме историята. Всяко погазване на историята води до рецидиви рано или късно.

Водещ: За обществената реакция е ясно, политическата реакция как ще коментирате в този случай? Можем да предположим, че стремежът да се запази стабилността на коалиционното управление е причина ГЕРБ да реагират твърде толерантно към изблиците на „Обединените патриоти“. Но все пак настояването за извинение, и то не с половин уста, сякаш трябваше да бъде настояване на големия коалиционен партньор, който също плаща сметката.

Румен Радев: Аз разбирам, наистина ситуацията е много деликатна. За нас е изключително важно да имаме стабилно правителство. И това означава да се пази целостта на коалицията. Представете си, ако и тя се разпадне, какво следва оттук нататък. Аз лично не искам да си представям какво ни очаква. Но това не отменя отговорността на управляващите. Аз не приемам уклончивото говорене и измъкване, че се прощават с прегрешилите, но се набляга на техния професионализъм. Да, наистина, аз да ви кажа, давам за пример г-н Иво Антонов от Министерството на отбраната. Това е човек, който има огромен принос за възстановяването на войнишките паметници и за запазването на нашето национално самосъзнание. Но трябва да има принципна позиция. И тази позиция е, повтарям още веднъж, осъждане на всички прояви на нацизъм. И според мен извинението е най-добрият подход.

Водещ: Очаквате ли да го чуете и от кого? Или вече е твърде късно?

Румен Радев: Вече казах, това е въпрос на личен морален избор. Аз тук не се меся.

Водещ: Това някои могат да изтълкуват и като ваш опит да пазите реномето на партиите. Ние всички от години очакваме една стенограма за КТБ, една стенограма от юни месец 2014 година – политически консултации при президента, тогава Росен Плевнелиев, която можеше да ни каже много повече за проблемите, в които страната ни изпадна тогава и които още изплащаме, разбира се, финансово. Дупката КТБ е твърде голяма, за да я преглътнем и да простим. Защо не искахте да публикувате тази стенограма, та трябваше Апелативният съд да ви задължава със съдебно решение?

Румен Радев: Първо, Апелативният съд не ме е задължил с решение. Апелативният съд се произнесе – нещо много важно. Между другото, това е едно от многото решения. Досега всички са отрицателни. За първи път имаме решение на Апелативния съд. Тук няма да коментирам противоречивата практика, това е съвсем друга тема, в нашия съд. Но за първи път съдът се произнесе още от господин Плевнелиев насам, че съдържанието на тази стенограма не е професионална тайна. Това е изключително важно за гарантиране на сигурността на нашата банкова система. За самата стенограма – за мен тази стенограма няма никаква юридическа стойност. Тя няма да даде отговор кой окраде КТБ, кои са виновните, каква е причината. Не. Това ще трябва да го реши съдът. Но стенограмата има огромна обществена стойност като очаквания на хората, като прозрачност, от която всички имаме нужда, когато говорим за борба с корупцията, като демонстрирани намерения на управляващите за борба с корупцията и тяхното отношение към нея. Затова моето мнение е и затова ще настоявам тази стенограма да бъде обявена, да има обществен достъп до нея.

Водещ: Може ли да предизвика политическа криза тя?

Румен Радев: Това беше и е моето основание – в никакъв случай не исках тази стенограма да се обявява в предизборна ситуация и в етап на сформиране на правителство. Това за мен категорично не трябва да се случи.

Водещ: Но сега смятате, че е вече възможно и ще понесем истината?

Румен Радев: Къде са проблемите? Аз виждам по-скоро три проблема. Това е наистина първият проблем – за тази професионална тайна, съгласно Закона за кредитните институции. Изпратил съм писмо до управителя на БНБ да се произнесе и той. Вторият проблем за мен е засягането на интересите на трети лица, които участват в нея. Това са активни политици в момента, нека не забравяме, много от тях и ръководят различни институции. И за мен като президент това е един етичен проблем, много сериозен, за доверието в президентската институция. Мен лично ме касае, касае и предишни президенти, ще касае и следващи президенти. Недопустимо е човек, който влиза в президентството, да се притеснява да говори. Винаги всички хора, които идват на срещи при мен, тези срещи имат смисъл, ако хората могат свободно да кажат какво мислят. Но, ако тези хора имат притеснения, че след като напуснат Президентството, техните думи могат да бъдат публикувани, тогава Президентството става една формална институция.

Водещ: По принцип сте прав, обаче тази истина, която чакаме да чуем около КТБ, струва страшно много на българския данъкоплатец.

Румен Радев: Това, което съм предприел, втората стъпка, и между другото, съдът, неговото решение и препоръка е за преразглеждане решението за отказ на достъп до тази стенограма, съгласно чл. 37 от Закона за достъп до обществена информация. Втората стъпка, която съм направил, това е на 18 май изпратих писма, препоръчани писма с обратна разписка до всички участници, те са 21 на брой, с молба да дадат писмено съгласие тяхното участие, лично участие, да бъде оповестено. Дал съм до 26 май…

Водещ: Това няма да се случи. Оттук трябваше да започнете.

Румен Радев: До 26 май, така съм определил срок от съда…

Водещ: И ако дори един не поиска?

Румен Радев: Момент. До 26 май очаквам отговори. И там много ясно е написано, че ако не се отговори, ще означава мълчаливо съгласие. Между другото, имаме български политик, който още на следващия ден дойде лично в Президентството да си сложи подписа, че е съгласен. И аз окуражавам останалите политици да постъпят като него.

Водещ: Това, че има честни хора и в политиката, наистина е обнадеждаващо.

Румен Радев: А какви ще бъдат моите действия след като получа тези отговори, ще ги разберете по-късно.

Водещ: Добре, понеже става дума за парите, за корупцията, за политическото нехайство или пък съдействие такива обири на века да се случват, моля, господин президент, за вашия сериозен коментар, не е спрян на някои стълби от напористи репортери, за турбулентните процеси, за напрежението, което усещаме в съдебната система. И не защото по Конституция не сте длъжен, а защото бяхте призован да сте нещо като онзи независим арбитър, който ще гарантира честни решения в труден момент.

Румен Радев: Тези проблеми и безконечни скандали в нашата съдебна система тревожат всички ни.

Водещ: Представени като личностни.

Румен Радев: Тревожат всички ни и това не е добре, защото съдебната система е призвана да бъде справедливостта в едно общество, да бъде гласа на съвестта в едно общество. А не може с такава съдебна система, раздирана от скандали, ние наистина да имаме справедливост. И аз призовавам тук за много трезво отношение, но няма да допусна президентската институция да става заложник за лични интриги вътре в съдебната система. И затова призивът ми е към отговорни магистрати – ако искат да бъдат магистрати, нека се държат като такива. Да призовават за спазване на закона и да съблюдават за спазване на закона, а не да призовават за неговото нарушаване, и да се въздържат от политически коментари. Ако искат да бъдат политици, пътя го знаят.

Водещ: За Лозан Панов говорите, председателя на Върховния касационен съд. Споменаването на името му не е злословене тук, защото той ви изпрати писмо, с което искаше вие да създадете някаква арбитражна комисия или комисия, която да разследва проблемите, които той виждаше в т.нар. афера „ЦУМ гейт“ и нерегламентираните срещи на главния прокурор с бизнесмен и политик от БСП. Но той сега поиска среща с вас и за хода на съдебната реформа. Беше приет от премиера Бойко Борисов, за да каже, че вижда мимикрия в съдебната реформа, а не дълбочинна реформа. Вие ще го приемете ли, тъй като такова желание за среща той има и с вас?

Румен Радев: Разбира се, че ще го приема. Но не само него. Ще приема и главния прокурор, ще приема и председателя на Върховния административен съд, ще отправя покана и към министъра на правосъдието, ще отправя покана и към ресорния вицепремиер за съдебната реформа госпожа Захариева, и към председателя на правната комисия в парламента. Трябва да има дебат, трябва да се намери решение. Президентът няма да абдикира от този процес. Напротив, президентът е длъжен да допринася за върховенството на закона в държавата. Но очаквам тези разговори да бъдат конструктивни, да бъдат изчистени от всякакви политически, олигархични и други зависимости. Трябва да се говори принципно и по същество, и без лични пристрастия, конфликти и т.н., от които изобилства съдебната система.
Водещ: Премиерът Борисов каза, че прокуратурата работи като румънския модел и всеки политик всяка сутрин трябва да се събужда с мисълта дали не е следващият разследван. Вие също споменавахте като пример румънския модел. Мислите ли, че въпреки тези процеси на тиха вражда в съдебната система, ние се доближаваме до румънския модел? Прокуратурата е много дейна, но и сам споменахте преди малко, че много от сигналите са там и са увити с мълчание, за нарушенията, констатирани от служебното правителство.

Румен Радев: Не мисля, че сме близо до румънския модел. Това са два съвсем различни модела. Но наистина следя Националната дирекция за антикорупция в Румъния, нейната дейност. Имах лична среща с госпожа Лаура Кьовеши, дойде лично в Президентството, обсъдихме много въпроси и много детайли от характера на тяхната работа. Ако съпоставим съвсем бегло нашия модел, но нека не говорим само за прокуратура, изобщо за съдебна система, и техния, има наистина съществени разлики. Първо, Националната дирекция за антикорупция е специализиран орган със своя структура и бюджет, отделен орган, насочен специално и единствено за преследване на корупцията по високите и средни етажи. Там разследващи полицаи и прокурори са вътре заедно в тази структурна система.

Разследващите полицаи получават няколко пъти по-големи заплати от другите свои колеги, които са в системата на МВР. Там генералният прокурор, еквивалент на нашия главен прокурор, е подчинен на министъра на правосъдието. Но самата госпожа Лаура Кьовеши, която е начело на тази Дирекция за борба с корупцията, тя е независима, тя се назначава от президента, по предложение разбира се на министъра на правосъдието. Има своите съществени разлики в подхода. Тази дирекция черпи легитимност от своята независимост и от признаването на всички нейни решения в съда. Резултатите какви са? Под 10% отхвърлени обвинения.

В статистиката на осъдени има и премиер, и президент, и евродепутати, и депутати, и министри, и кметове. Нека да съпоставим малко статистика. За изминалата година запорираното имущество в резултат на работата на румънския модел е над 660 милиона евро. А у нас Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество успя, и това е рекорд за миналата година, да събере, не е събрала, между другото, запорира имущество на стойност 18 милиона лева, което наистина е рекорд. Но още нещо важно – над 220 милиона евро са върнати директно в бюджета от работата на тази дирекция. Крайните ефекти – инвестиционният климат в Румъния явно е по-добър от този в България, там имаме крупни инвеститори.

Водещ: И неслучайно председателят Юнкер при посещението си в Букурещ спомена, че предстои разделянето на България и Румъния от мониторинговия механизъм.

Румен Радев: Това е ясно на всички, и за Шенген дори. Те, нещата са свързани. Но да не говорим за темпа на ръст на брутния вътрешен продукт на Румъния – далеч над нас, много далеч, оттам и много по-високи доходи, оттам и доверие в системата. Но в същото време, нека не забравяме, трябва да бъдем критични към всеки един модел, който евентуално ще се опитаме да внесем отвън. Редица анализатори, институции в Румъния и в Европейския съюз, в САЩ предупреждават, че в същото време това е параван за отслабване на демократичните стандарти, че има случаи за политическа разправа чрез тази дирекция, че тя разделя обществото.

Ние трябва да бъдем изключително внимателни, когато анализираме такива модели и в никакъв случай да не действаме на сляпо. И още нещо много важно, когато говорим за реформа на съдебната система, всички са се вторачили в прокуратурата. Да, сигурно и в прокуратурата има проблеми, но проблемите са навсякъде в съдебната система. Нека не забравяме, че тук става въпрос за едни свързани процеси. Източник, информация за наличие на корупция, оттам сигнал, след това разследване, обвинение, съдебен процес. Ако един от тези елементи не работи, какво да очакваме от прокуратурата, тя ще бъде абсолютно безсилна. Така че не само дълбочина на реформите, а и широчина. Пред нас има два пътя. Единият – за развитие на тази съдебна реформа, прословутата съдебна реформа, която, виждате ли, ще бъде панацея, особено ако пипнем само прокуратурата. Трябва наистина да бъдем обективни. И, ако говорим за революционни промени, изключително внимателно трябва да обсъдим всички плюсове и минуси. Когато говорим за еволюционни промени, това означава да се продължава този плавен ход на усъвършенстване на нашата съдебна система.

Знаете, от 6 поправки в Конституцията, 5 са за съдебната система. И, между другото, нашата Конституция с тези поправки, особено 2015-та, още не е изчерпала своя смисъл и сила. Визирам избора на Висш съдебен съвет. Когато говорихме с госпожа Кьовеши, тя каза нещо много важно – най-важното е кадрите, моралните устои, професионализма, необвързаността на всички тези разследващи прокурори, на магистратите. Това е изключително важно. Когато говорим за румънски модел, нека да видим там съдът как си върши работата; тези, които подават информация, как си вършат работата.

За нас това означава ефективни ДАНС, МВР – оттам тръгва информацията. НАП, „Митници“, инспекторати към отделните министерства, съд, който трябва наистина да взема ефективни, бързи, справедливи присъди – всичко е свързано и трябва да се гледа комплексно. И наистина нека дадем шанс, защото точно сега е в процес изборът на този нов Висш съдебен съвет, за първи път с пряко гласуване за прокурори, за съдии и то дистанционно, електронно. Всички вече съдии, прокурори, следователи, могат и аз ги призовавам да участват в този избор. Защото кадрите решават всичко в тази система. И ние трябва да имаме наистина хора с висок професионализъм, гражданска отговорна позиция, почтеност, необвързаност с политически, олигархични кръгове. Ако това го няма, каквито и модели, каквито и структури да правим, ние няма да имаме ефективно правосъдие, няма да имаме резултати в борбата с корупцията.

Водещ: Като стана дума за кадрите, поглеждам часовника, времето напредва ужасно бързо, затова в телеграфен стил ще ви помоля за отговори на следните няколко въпроси. Кадрите в дипломацията се обсъждат с президента или се спускат на президента с решение на правителството. Вие държите ли да участвате в обсъждането на посланическите назначения, например – една друга тема, която е създала напрежение между „Дондуков“ 1 и 2.

Румен Радев: Пълномощията на президента са разписани в Конституцията. Той издава указ за назначаване и е добре да се съгласуват предварително тези кандидатури. Ще държа на високия професионализъм. Между другото, имаме установен диалог. Госпожа Захариева беше в Президентството, уточнили сме пътя и как да процедираме не само с тези назначения, а за координиране на решенията във външната политика. И аз ще поддържам от своя страна този диалог.

Водещ: БСП се оплакаха, че кандидатурата на българския еврокомисар, номинацията на госпожа Мария Габриел, не е била обсъдена дори формално с политическите сили. А с президента на републиката беше ли обсъдена?

Румен Радев: Не, не е обсъдена с мен. Вие сигурно си спомняте, че още при първата ми визита в Брюксел се договорих с господин Юнкер изборът на еврокомисар да бъде през месец май, за да може новото правителство да направи този избор. То не счете за необходимо да го координира с мен. Но това си е негово решение.

Водещ: Все пак какво мислите, добър еврокомисар ли посочи България?

Румен Радев: Не познавам госпожа Габриел. Това, което чувам, са само положителни отзиви. Надявам се наистина тя да бъде добър еврокомисар.

Водещ: Последен въпрос, дано да не звучи като лексикон, коя е вашата непосредствена задача? Вече споменахме, че е много важна срещата на върха на НАТО в Брюксел, този месец накрая Консултативен съвет за национална сигурност. Каква е другата ви голяма цел, с която искате да отбележите мандата си?

Румен Радев: Не мога да обобщя всичко в една цел. Чакат ме наистина много задачи, много предизвикателства, но крайната цел е ясна, тя не е само на президента, изобщо това трябва да бъде цел на цялата политическа система в България, на всички институции, а това е повишаване благосъстоянието на българските граждани като стандарт, като качество на живот, в една стабилна среда за сигурност.

Водещ: Ако стремежът е стабилност, може ли той да бъде платен с губене на политическо и икономическо време? Ако не можем да осъществим реформи и напредък, стабилността, която един пълен 4-годишен мандат ще ни даде, дали ще бъде достатъчно, за да преглътнем липсата на реформаторски дух и на коалиционна способност, ако разбира се са прави тези анализатори, които смятат, че ще бъде сложно това коалиционно управление и трудно ще се събира подкрепа за големи решения?

Румен Радев: Светът е много динамичен. Вътре в сами ЕС тека много динамични процеси, в НАТО текат такива процеси. Ние наистина, ако смятаме, че четири години само ще крепим статукво, да има просто стабилност, ще допуснем стратегическа грешка. България има нужда от решителни реформи.

Водещ: Благодаря ви за това гостуване.

Симеон Николов: Сигурността не е продукт, който, просто, може, да се купи

 

 

Предстоящата разширена правителствена програма ще трябва да поправи разочароващото впечатление от приетите Приоритети за управление 2017– 2021 г. особено в раздел «Отбрана», както и за целия сектор «Сигурност».

Дали свиканият от президента Радев КСНС на тема «Рискове и заплахи за националната сигурност» на 30 май т.г., т.е. след срещата на НАТО на 25 май, ще помогне да се промени нещо в положителна посока, предстои да видим.

В ръцете на експертите «постните» 5 точки за отбраната със сигурност ще придобият по–приемлив вид, но първоначалните сигнали от МО и особено някои кадрови назначения пораждат съмнения за това. Няма специалист в сферата на сигурноста, който да пропусне като приоритет един преглед на необходимостта от преразглеждане и актуализиране на основополагащи документи като «Концецията за национална сигурност» от 2011 г., която отдавна плаче за актуализация или приемане на нова такава. Най–крещящо бе отсъствието сред тези «приоритети» и на «човешкия фактор», който е в основата и за който така много обичаме да говорим на празници и преди избори.

Още по–големите опасения обаче са, че за да нахвърлят бедничките 5 точки за приоритети в отбраната, политиците и техните военни съветници очевидно не са взели предвид важни тенденции в армиите на страните–членки на НАТО, които ще изискват коренна промяна на организацията и подготовката на въоръжените сили.

Така например Германия планира основополагащи промени за бъдещото развитие на насоките на Бундесвера и военните способности. Основното в тях е въоръжените сили да се концентрират повече върху защитата на страната и възпиране на потенциален противник, а не толкова върху мисии в кризисни региони в чужбина, като реформата ще се извърши реално за 15 години, а числеността на армията ще се увеличи от 180 00 на 200 000 души. От това произтичат нови планове за организацията и необходимо ново въоръжение. Реформите са точно в обратната на следваната досега посока при почти всички страни–членки на НАТО, да се готвят предимно контингенти за мисии в чужбина, да  се съкращава бюджет и армия, да се отменя военната служба и т.н. Ако някой иска да напомни, какво се записали предвидливо в документите, значи сме изпреварили всички в НАТО, да вдига папката над главата и напред към границата.

В гръцкото правителство и в Парламента скоро ще бъде внесена нова военна доктрина, която също се обръща повече към защита на собствената страна, изграждане на «Интелигентен ракетен щит», по–изгодни сделки за нови бойни кораби , самолети и др.  За «слепите» привърженици на стари F-16  в България: Гърция както и още няколко други държави ги изхвърлят от въоръжение. В Атина 35 «стари щайги» от типа на тези, които иска да купи България са обявени за продажба, но няма кой да ги купи. Гърция запазва разбира се по–новите модели.

Втората тенденция се очертава в посока изграждане на европейски отбранителни  способности и развитие на отбранителната индустрия, която бе подкрепена официално и от българската страна. Проблемът е, че България със своите слаби военни способности може да изпадне в периферията, предвид на интересите на «големите» в Европа. По-реално е да се възползваме от финаносвия фонд за военната индустрия. Освен това, заложеното в новата проектопрограма на Бундесвера «вграждане» в структурите на армията на части от въоръжените сили на други европейски страни, е практика, за която ние в България не сме психологически готови, ако се наложи. Да си представим, че ни «посъветват» да направим това с Турция.

Шансът е с активна политика да се предизвика масирано финансиране за изравняване на степента на сигурност в ЕС и не се позволи реализация на някои американски сценарии като възпираща ос Турция–България–разделена Македония– Косово– Албания или до идеята на госпожа Нюланд за ос от фронтови държави от Балтийските страни до България под контрола на САЩ.

На трето място, независимо дали ни харесва или не, много страни–членки на НАТО и  извън Алианса отиват към връщане на наборната военна служба, а някои въобще не са я отменяли. Запазиха я в Австрия, Швейцария, Дания, Норвегия, Естония. В Холандия освен възстановяване на задължителната военна служба ще се въведе такава и за жените. Финландия взе такова решение 2014 г. и също включва и жените в него. Швеция, която не е член на НАТО също реши да въведе наборна служба, а за жените –доброволна. Литва, която се отказа от наборна служба заедно с България 2008 г., започна връщането й от 2015 г. и ще приключи 2020 г.  В момента е внесено аналогично предложение в Германия, която имаше смесена система до 2011 г.  Новият френски президент Макрон включи в програмата си връщането на наборна военна служба.

Не може да се отрече, че във високотехнологичното време, в което навлизаме, професионалната армия е най–ефективна. Сред аргументите за връщане на наборната служба обаче, на преден план излизат усложнената геополитическа обстановка и нарастващите рискове, недостига на кадри за професионалната армия, необходимостта от бързо нарастване на силите при заплаха, промени в нагласите в отношенията армия–народ–задължения към родината.

Решението на България през 2008 г. не беше грешно, а прибързано под натиск с проводник в Парламента Филип Филипов, да изпълним в срок една препоръка. Литва също се подаде на  натиска, но Полша например отказа и остави този срок за 2012 г. Ако се извадят от архив анализите, които правихме тогава в България, но политиците не се съобразиха с тях, ще видим, колко сходни са те с аргументите на немците днес, с които внасят предложение за възстановяване на военната служба. А ако политиците ни не бяха докарали кадровата криза,  драстични съкращения на бюджета и забавена модернизация, днес нямаше и ние да сме изправени пред същата необходимост.

Немските експерти твърдят, че без наборна армия Бундесверът ще се превърне в наемна войска, а дългосрочно може би и в «Чуждестранен легион». Ако войника може само да бъде купуван, се променя състава на армията, тя се «брутализира». Наборната служба е най–добрият инструмент за създаване резервоар от кадри за професионалната армия. Наборната служба функционира по–добре, отколкото всички центрове за набиране на перспективни кадри и всички PR-кампании. Сигурността на една страна не може да се делегира. Сегашната аутсорсингова идеология е впрочем типично неолиберално, враждебно на държавата мислене. Така се губи разбирането, че сигурността не е продукт, който може просто да се купи, едни да умират,  а ти да абдикираш. Само една наборна армия напомня на всички, че сигурността касае всички. Задължението за военна служба въздейства омиротворяващо, защото армията бива използвана много по–внимателно от политиците и аргументът «Да не е подписвал договор» не минава при екстремна ситуация.

Добре е, че в България започва дискусия по тази тема, но нека да уточним, че в приоритетите за управление въобще не е посочено «връщане на наборна служба, а само «въвеждане на военно обучение и разширяване възможностите за доброволна военна служба». Впрочем, писма в МО постъпваха още през 2008 г. от младежи, които желаеха да преминат доброволно военна служба в определен от нас срок. Ще има проблеми, защото разрушихме материалната база, няма да има пари за осигуряване на офицерски състав. За нас важат обаче всички аргументи на немците, освен това една смесена система като тяхната, а може би само с въвеждане на доброволна служба,  би ни позволило да запълним липсващите 5600 свободни места в армията и да попълним резерва. Най–положителното въздействие обаче би имало придобиване на знания, навици и дисциплина в младежите, поне способности за реакция при терористични нападения, катастрофи, оказване на медицинска помощ и т.н. А защо не и да помислим за възприемане на елементи от Швейцарската система, където мъжете в три възрастови групи съхраняват оръжието под леглото си, а за 4 часа армията от 22 000 може да нарастне на 650 хиляди, а за 2 денонощия – на 1,7 млн. А България се намира на много по–опасен кръстопът. Но Швейцарската държава е осигурила 350 бойни самолети и 100 хеликоптери, българската разполага с 6 самолета, които в момента летят и с 6 бойни вертолета.

Медиите имат голяма роля в такава дискусия, а за съжаление за да изпълнят журналистическото правило за «мнението на другия» допускат в тях абсолютно политически неграмотни хора, които подвеждат общественото мнение. Последната лъжлива опорна точка и ред неверни твърдения прозвучаха в неделно предаване по обществената БНТ: Наборна служба имало в други страни, не в НАТО и то при диктаторски режими. И водещите не възразиха.

При изготвянето на програмата на правитеството би могло да се помисли и за следното: През 2007–2008 г. бе саботирана идеята за създаване на национална гвардия, разпределена по области, която щеше да има значима роля и при бедствия и при заплахата от мигрантски поток. Изготвени бяха два проекта, станали жертва на партийни пристрастия. Днес би могъл да се заимства практиката на балтийските страни за създаване на пригранични батальони, което не означава връщане на гранични войски, но ще уплътни и специализира решаващите задачите по границите с нелегалните бежанци. Да се изпращат на дежурства представители от бригада «Специални сили»  е все едно да изпратиш главния хирург  да записва пациентите на входа на болницата. Появилите се коментари в пресата, в които се цитират макар и от уважавани автори, колко ловци и колко въоръжени охранители има в страната, което правело ненужна както наборна служба така и други формирования, са меко казано наивни. Те не са организирани, подготвени, не могат да попълнят дори резерва на армията.  И в морето има ята от стотици хиляди риби, но те много бързо попадат в мрежите и трюмовете на корабите.

Следващия голям проблем, който се задава, независимо от записаното в програмата е дали и как ще се случи модернизацията на армията. Лошите сигнали са връщането на военнотехническата експертиза по избора на нов боен самолет и появилите се отново политически и лобистки интереси. При това експертната оценка ще се върне при същите автори, но самият факт вече е форма на натиск тя да бъде изменена. А представената експертна оценка не можеше да бъде пристрастна, защото се базира на стандартите на Съюзното командване по операциите и конкретни критерии към бойните способности. Само два аргумента безапелационно поставят новия самолет на първо място  и ще е много трудно лобистите за стария F-16 да обяснят позициите си. Жизненият цикъл на новозакупен боен самолет е 40 години, а остатъчният такъв на стар самолет е 15 години. Летателните часове на първия са 8000, остатъчните на втория са 3000. Това означава, че най–късно след 12 години ще трябва да се подготвя нов проект за закупуване на други самолети. Твърди се, че цените в офертите на Грипен и F-16 са близки една до друга. Ако сега платим за стари самолети на два транша за 8 плюс още 8 през 2022 г, то през 2030 г. и  2035 г. ще платим още веднъж и то много повече за нов самолет, защото днешните F-16 ще са на 50–55 г. при пределен живот 40 г..

Вторият аргумент е, че само при нов продукт се предлага офсет /компесаторна сделка/, която в случая се твърди, че е 105% от цената на самолетите. Това означава, че Швеция ще инвестира такава сума в други икономически сектори в България. В Унгария, която взе на въоръжение «Грипен», тези шведски инвестиции продължават да осигуряват 5% от БВП на страната!

Този който направи губещия избор ще извърши престъпление  по служба, причинявайки значителни финансови щети на държавата в перспектива съгласно първия аргумент и загубата на значителни финансови инвестиции в държавата съобразно втория аргумент. Да не говорим за подръжката на самолета, която е по–евтина при новия, за цената на 1 летателен час– 4700 щ.дол. срещу 30 000 щ.дол, за проблемите с пистите и оборудвването за стария, за по–доброто въоръжение на новия, за спиране производството на F-16 и още много други неща, с които военните са добре запознати. Впрочем в досегашните коментари никой не оборва лобито на F-16, че за тях се иска плащане накуп, а за «Грипен” има разсрочено плащане. Безобразно се лъже и за цената, на която Румъния взе от Португалия и САЩ стари F-16. На двете страни са платени общо 628 млн евро, което прави 1.250 млрд лева, а цената на 1 брой е била 57 млн евро. /Цената на нов «Грипен» е 43 млн евро./

А медиите и по тази тема допускат абсолютно некомпетентни коментатори, които стигат до смешни твърдения, че придобиването на Грипен бил в полза на …..Русия, че бил несъвместим и какво ли не глупости, смятайки, че така доказват някаква вярност към страната–производител, а всъщност помагат на фирмите зад лобито, които ще доставят резервните части за «старите щайги».

Не трябва да се позволява на политиците да прикриват решенията си с аргумента, бедни сме, нямаме достатъчно пари, а да се контрират с въпроса, какво направихте да не изтичат ежегодно минимум 8 милиарда от държавата. Сред хвалбите на управлявнащите от ГЕРБ през втория им мандат, че осигурили 1,5 млрд повече приходи, имаше едно изказване, което никой не коментира: «Е, попритиснахме някои, ще ми се разсърдят десетина души в държавата……» Ами притеснете и другите 90, или имате интереси или опасения да не ви се «разсърдят», че иначе ще се разсърди народът!

Опасенията са, че управляващите няма да се ръководят от националния интерес, а от погрещно схващана солидарност, така както угодиха на САЩ и разочароваха 8 европейски държави, отказвайки «Южен поток», така както спряха проекта Белене заради чужди интереси и обрекоха страната и конкурентността на българската икономика за десетилетия напред, така както не изпратиха делегация в Пекин на конференцията за «Новия път на коприната» /Един пояс един път/ миналата седмица, защото САЩ нямали интерес, а в нея участваха 100 държави, там се разпределят 1 трилион долара, от които Сърбия например ще получи 6 млрд. Но нещата са още по– зле. В интервю вече като бивщ министър Ненчев потвърди това, което обяснихме още преди година, защо бави проекта за самолета и за подръжката на МиГ29 – по–добре било в България да се настанят съюзнически сили, разбирай американски. А този проект веднъж бе спрян през 2009 г., втори път през 2012 г., а днес отново е пред риска да бъде отложен. И то все от една и съща политическа сила.

Назначенията в МО при това правителство не обещават нищо добро. Лобито за американски самолет наложи свои хора. Сигурно ще се върнат и тези, които се опитаха да нагласят данните в експертизата за самолета преди служебният министър да уволни проф. Тагарев. Връщат се и идеолозите на онази злополучна първа версия на «Визия 20/20», в чийто политически увод почти обявиха война на Русия. Назначаването днес на служители от екипа на Ненчев, на които им се «губят» 60 млн или са назначили над 70 души без конкурс, които изпълнили исканията за назначаването на онази дама, разледвана за проституция, или онзи директор, бивш селски счетоводител, или тези, които са договаряли с точно определена американска фирма нова бранирана машина за пехотата и други такива, не са добър знак за онова, което ще наблюдаваме в близко бъдеще, ако новият министър не покаже здрава ръка и не допусне никакви компромиси с лобита, далавераджии и политически заигравания. И най–важното: не наруши добрия тон с президента, съмнение за което предизвика репликата му на последното заседание на правителството, че ръководителят на делегацията на срещата на НАТО на 25 май нямал право и на нюанси в подготвената позиця, представена впрочем от МВнР, а не от МО.  Главнокомандващият не е кукла на конци, но очевидно старите кадри в МО проговарят отново през устана на новия министър. Странна е и логиката на Бойко Борисов – «кажете в Брюксел, че изпращането на  наши войници да рискуват живота си е много повече от купуването на техника». Но нали ако нямат нова бронирана машина за пехотата, проектът за която още не е стартирал, ако не са добре оборудвани, ние ги подлагаме на по–голям риск!

На заседанието на КСНС при президента на 30 май, всички тези въпроси трябва да бъдат пределно точно изяснени.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Огнян Минчев: България твърде често се управлява от простаци, без бариери по пътя “глава – уста“

 

 

Не ме изненадва наличието на битов фашизъм в България. Именно битов – инстинктивен, неконцептуален, не-структуриран като идеология. Този фашизъм е агресивната мизантропия на средно-статистическата мутра, със или без причина озлобена до дъното на душата си, която проектира тази злоба в практическа омраза към околните. Когато няма представители на други раси, етноси, вероизповедания, политически пристрастия, този битов фашизъм се практикува върху всеки по-слаб, изпречил се на пътя на озлобения примат…

 Не ме изненадва наличието на подобни индивиди в институциите на властта. При това те не са концентрирани изключително в една партия или коалиция – въпреки, че една от тях напоследък оправдано стана особено често споменавана в този контекст. Демокрацията е процес на представителство на значимите възгледи и интереси в обществото. След като нещо съществува в значими размери като обществено настроение и светоусещане – редно е да го има и в представителните институции – независимо дали за останалите това е допустимо или неприятно.

Впечатлява ме по-скоро нещо друго.

За повече от четвърт век в България не бяха изградени критерии и изисквания за допуск до значими – високопоставени политически позиции. Един от тези задължителни критерии е отработването на връзката „глава – уста“. Ако трябва да определим цивилизационния процес с една фраза, то това е – поставяне на бариери – цензори между мисълта и изговарянето ѝ, които се създават в процеса на възпитанието – на социализацията. Някой би възразил – хората са длъжни да мислят добре и възпитано, а не само да говорят така. Съгласен съм!

Но ако все пак между двете уши се е зародила злобна мисъл, некрасива оценка, пренебрежително високомерие или злобно осмиваща шега, възпитанието и цивилизоваността са тези, които упражняват необходима цензура за да не излита всичко това свободно през устата. Ако това е изискване към всеки що-годе възпитан човек, очаквано по-голямо е изискването към тези, които се занимават с политика. Политиката е занаят на публично посредничество с цел постигане на споразумение и съгласие. Тук възпитанието е само основа, която трябва да се надгради със специфични умения за подредено общуване.

 

В България са не един или два прецедентите, при които високи позиции в политиката се заемат от преки наследници на Алековия бай Ганьо. Подобно на своя прототип, тези хора са чували за това, че публично не се говори така, както в кръчмата, но са лишени от своите първи 7 – или повече години, в които разликата се възпитава и осмисля. Казано с две прости думи – България твърде често се управлява от простаци. Някои от тях относително бързо „включват“ и след време само акцентът, интонациите и специфичното чувство за хумор издават истинското съдържание на черепната кутия. Други така и не вдяват… Причините са много. Една от тях е от ключово значение.

 

Българите не обичат обществената йерархия. Те не уважават по-можещите, по-знаещите и по-възпитаните, не им се доверяват да ги водят. В България елити съществуват доста условно и битието им е много нестабилно, а съдбата – променлива. Затова ни управляват всякакви – който се случи. Много често – без бариери по пътя „глава – уста“.

Без бариери по пътя „задник – уста“… Затова те често формират коалиции „задник – задник“… Единствената ни утеха може да бъде фактът, че в целия свят расте броят на властниците, събирани от кол и въже.

Огнян Минчев, Фейсбук

 

 

Източник:епицентър.бг

 

“Труд“: Лозан Панов – новият хибриден политически проект на олигархията

Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ

 

 

Петък. Пространството пред Съдебната палата е осеяно от каски на мотоциклетисти. За пореден път любителите на моторите протестират за справедливост. Масово недоволство на мотористи имаше и през миналото лято, когато съдът пусна под домашен арест турски тираджия, прегазил семейство на мотори. Както прокуратурата предупреждаваше, че ще се случи, ако бъде освободен, шофьорът изчезна и напусна България. Вероятно завинаги. Отговорност за съдийското решение не беше поето. И миналото лято, а и вчера в Съдебната палата го нямаше този, който трябва да олицетворява правосъдието и върховенството на закона – съдията или поне председателя на Върховния касационен съд – пръв сред равни.

Докато вчера мотористите протестираха между статуите на двата лъва на бул. “Витоша”, черният “Мерцедес” на съдия № 1 паркираше пред Министерския съвет. Лозан Панов пристигна за срещата с премиера Бойко Борисов със същата лимузина, с която преди година и половина посети адвокатски офис на ул. “Парчевич” в София. Какво прави председателят на Върховния съд в адвокатска кантора е въпрос, чийто отговор съдебната система дължи на обществото, а бягството от него ни най-малко ще спаси Панов от прегрешението му.

Съвсем насериозно в петък съдия № 1 обяви, че поискал срещата с министър-председателя, за да предложи следващите стъпки за провеждането на съдебната реформа, включително и промяна на основния закон. Същата, за която слушаме от 2014 г. насам, но която, вместо да привлича подкрепа, превърна лобистите й в политически трупове.

След продължилата два часа среща не политикът, а съдията Панов гръмко обяви, че настоял за “дълбока” (понятие, лишено от всякаква конкретика) конституционна реформа на правосъдието в посока ограничаване независимостта на прокуратурата и поставянето й в зависимост от политиците. Едва ли са мнозина тези, които биха повярвали, че подобни думи могат да бъдат изречени от действащ магистрат. Още повече че беше далеч времето, в което съдийски организации, а и Висшият съдебен съвет, излизаха с декларации срещу опитите за намеса на политиците в независимостта на правосъдието.

Не може да му се отрече на Панов, че успя с лека ръка да зачеркне цялата ни конституция, труда на всички древни мислители и философи, а и цялото право от римско време. Едва ли има друг случай в историята, при който, вместо да правораздава в съдебната зала, магистрат обикаля телевизионни студиа, откъдето раздава с лекота оценки на политици и медии, зове действащия президент да нарушава основния закон или иска от главата на изпълнителната власт и неговите министри политическо решение, което, вместо да гарантира независимостта на правосъдието, тъкмо обратното – би довело до овладяването на институцията, призвана да защитава правата на обществото и да се бори срещу престъпилите закона.

Дълбоката неприязън към прокуратурата и интригантският подход към институциите, с които действа ръководителят на ВКС през последните месеци, достигнаха своя връх именно вчера. Чест прави на вицепремиера по правосъдната реформа Екатерина Захариева и на правосъдния министър Цецка Цачева, че остро реагираха на внушението на Панов, че съдебната реформа, за провеждането на която двете имат основна заслуга, била “мимикрия”. Разбира се, Захариева и Цачева, които вече имат достатъчно натрупан политически опит, с лекота разпознават в думите на Панов почерка на пропадналите политически конструкции на олигархията „Да, България” и „Нова република“. Очевидно два месеца след предсрочните избори, оставили задкулисните кукловоди без техни марионетки в управлението, а дори и без възможност да са опозиция в Народното събрание, като пълномощник да ги представлява на институционално ниво, употребявайки Върховния касационен съд, се явява Лозан Панов.

От вчера насам Панов вече не следва да бъде възприеман единствено като част от съдебната система, защото той сам избра да изпадне в шизо­френната роля на политик и магистрат. Лозан Панов е класически хибрид, продукт на лабораторен инженеринг между провалилите се проксита на олигархичния кръг „Агнешките главички“ Христо Иванов и Радан Кънев. Същата риторика, същите политически клишета, същите ултиматуми пред управляващите, същите методи на задкулисен натиск, същите обслужващи ги поръчкови медии, същите подкрепящи ги професионални протестъри, същите кукловоди, докато накрая всичко приключи със същия провал като този на партиите кърлежи “Да, България” и “Нова република”.

Поне за премиера Бойко Борисов и за мандатоносителя ГЕРБ вече е ясно кой ще продължи да опитва да торпилира усилията им за възстановяване на доверието в правосъдната система и достойно приемане на България на европейската сцена чрез отпадане на унизителния “мониторингов” механизъм над страната.

За вицепремиера по правосъдната реформа и външен министър е ясно, че провокациите срещу електронното гласуване за новия ВСС идват от катастрофиралия като правосъден министър Христо Иванов, за чието наследство в МП Екатерина Захариева пази неприятни спомени.

Ясно е, че занапред Панов ще има за задача да пречи в работата на Захариева, като верифицира доносите на “грантовите” НПО-та срещу България и ги представя за позиция на ВКС пред Европейската комисия. За правосъдния министър Цецка Цачева не е трудно да разпознае в атаките срещу себе си, още от първия ден на встъпването в новата й длъжност, благодетелите на Панов. Цачева е наясно, че текстовете за промени на конституцията и в Закона за съдебната власт, които предложи Панов да й предостави, са същите, които Христо Иванов получаваше от лобистите в адвокатската кантора, която защитава подсъдими и обвиняеми олигарси и провалени политици.

Атаката на Лозан Панов по адрес на премиера и ГЕРБ с твърденията, че действията им са “мимикрия на съдебна реформа”, са и последен опит за изнудване на мнозинството, от което несъмнено зависи кой ще попадне като член на следващия ВСС от парламентарната квота. И тук кукловодите на председателя на ВКС обаче ще останат разочаровани. Който и кандидат да опитат да спуснат през състоялата се и предстоящи срещи на Лозан Панов с политически лидери от парламентарните партии, той ще трябва да получи подкрепата на конституционно мнозинство от депутати, колкото е необходимо и за промяна на основния закон по бленувания на задкулисните кукловоди, с която независимостта на прокуратурата би била ликвидирана.

Провокацията на Лозан Панов към премиера и към ГЕРБ е втората, която председателят на Върховния съд си позволява да извърши спрямо останалите държавни власти само през последната седмица. Но както се провали в опита да подведе Борисов, така Панов се провали и с провокацията срещу президента. Румен Радев с държавнически усет парира сценария на задкулисните кукловоди на съдия № 1 за противопоставяне на институциите.

По сценарий следващите, спрямо които ще бъде приложен шаблонът за шантаж, са представителите на опозицията и най-вече БСП. Левицата има не само идеалната възможност да подкрепи позицията на президента, но и да обедини усилия с управляващите в прокарване на необходимите законодателни промени за ускоряване на съдебния процес, пресичане на схемите за безкрайно шиканиране на делата, а и ограничаване на оправдателните и условните присъди, за които, оказва се, са абонирани всички корумпирани политици, чиновници и олигарси. Това очакват, но вече не само на думи и намерения, а като реални резултати, и протестиралите пред Съдебната палата мотористи. Тяхното търпение отдавна е изчерпано – нещо, което със сигурност трябва да тревожи все повече председателя на ВКС.

А бягството на Лозан Панов от брифинга в Министерския съвет показва, че и той вече е наясно как обратното броене до оставането му в съдебната система неумолимо тече. Въпросът е докога Висшият съдебен съвет, но и останалите представители на върха на държавата ще продължат да търпят противоконституционните действия на номиналния председател на Върховния съд, които реално се превръщат в пречка пред осигуряването на бързо, ефективно и справедливо правосъдие. Още повече че вече е очевидно изпадането му в шизофренно разделение между политик и съдия.

 

 

 

Източник:Труд

 

Мигрантите – нежелани във Великобритания

 

 

Британските консерватори се справят добре дотук: одобрението за тях е високо, а на изборите Тереза Мей може да повтори триумфа на Маргарет Тачър от 1983. Ограничаването на миграцията остава приоритет за Мей и компания, посочва Дойче веле.

Навремето правителството на лейбъриста Тони Блеър отвори широко вратите на Великобритания за хората от новоприетите страни в ЕС. Така се появи и феноменът „полски водопроводчик“. По-късно работа в Обединеното кралство намериха десетки хиляди пришълци и от Румъния и България.

Днес обаче вятърът в Лондон изцяло смени посоката си. И то не само защото управляват консерваторите. Навремето те също поддържаха решението за отваряне на трудовия пазар и за тясно сътрудничество с ЕС, докато днес дори лейбъристите под ръководството на левия Джереми Корбин не показват никакъв евро-ентусиазъм. Настроението в цялата страна е съвсем различно. И това се вижда в предизборната програма на министър-председателката Тереза Мей.


Лондон: много мигранти

„Прекалено бързата и прекалено висока миграция затруднява градежа и спойката на нашето общество“, каза тя при представянето на програмата си. Според официалните данни, между октомври 2015 и септември 2016 в страната са пристигнали близо 600 хиляди заселници, като 260 хиляди от тях идват от държави извън ЕС. Прекалено много, смятат консерваторите. Откакто взеха властта през 2010 г. те обещават да снижат притока на мигранти до 100 хиляди годишно. Днес броят им е 300 хиляди годишно, след като от общия брой се извадят и напусналите страната.

Досега британското правителство не можеше да взима мерки срещу миграцията на граждани от държави в ЕС, тъй като те се ползват от свободата на придвижване. Всъщност тъкмо тази миграция беше и главната причина за гласуването в полза на Брекзита. Ето защо правителството на Тереза Мей възнамерява да отмени свободата на придвижване, след като страната излезе от ЕС. Кадри, от които Великобритания се нуждае, и занапред ще могат да работят в страната, но ще отпадне автоматичният им достъп до британския трудов пазар.


Чужденците ще си плащат

Консерваторите искат да ограничат и притока на хора от държави извън ЕС. Работодатели, които наемат такива хора, от април вече са длъжни да плащат извънреден данък от 1000 паунда годишно. Този данък дори трябва да бъде удвоен, смята партията на Тереза Мей. Освен това занапред чуждестранните работници ще трябва да плащат повече, за да имат достъп до системата на здравеопазването, която се финансира с приходи от данъците. Правителството много умело обвързва тези финансови претенции към чужденците с плановете си за подобряване на професионалното образование: британските граждани ще бъдат обучавани с парите, които влизат в хазната покрай чуждестранните работници.


Бизнесът е против

Британската икономика не е във възторг от плановете да се ограничи миграцията. Вестник „Ивнинг Стандарт“ дори охарактеризира предложенията на Тереза Мей като „икономически неграмотни“. А главен редактор на вестника е бившият финансов министър Джон Осбърн, съпартиец на Мей. Пол Джонсън от Института за фискални проучвания смята, че ограничаването на миграцията ще повиши страничните разноски на работодателите и на цялата икономика. Цялата предизборна програма на консерваторите е необичайно хладна към интересите на икономиката и, вместо това, настоява предприемачеството да поеме по-голям ангажимент към обществото.

Същата позиция поддържа и антиевропейската партия ЮКИП, която беше в дъното на решението за Брекзита. Тази партия обвинява предприемачите, че са се разглезили от евтината работна ръка от чужбина. Впрочем, дори лейбъристите поддържат ограничаването на миграцията, а в програмата им ясно е записано, че след излизането на страната от ЕС отпада и правото на свободно придвижване.


„Да превърнем Брекзита в успех“

Тъй че на Тереза Мей никак не ѝ е трудно в предизборната борба да се представя като защитничка на интересите на всички британци. „Време е да загърбим политиката на разединение и да се обединим около националните интереси, сплотени от желанието да превърнем Брекзита в успех“, каза тя при представянето на програмата си.

С тази програма, и с Тереза Мей като свой лидер, консерваторите очевидно залагат на правилната карта. Според последните допитвания, те събират 45-49% подкрепа и значително изпреварват лейбъристите. Наблюдателите дори смятат, че Тереза Мей може да постигне същата триумфална победа, каквато през 1983 г. извоюва Маргарет Тачър. Тогава, година след Фолклендската война, консерваторите нанесоха унищожително поражение на лейбъристите, които – както и днес – бяха залитнали много наляво.

 

Валерия Велева: Патриотите като реформаторите – камък на шия!

 

 

Скандалът с нацисткия поздрав на подалия вече оставка зам.министър Павел Тенев поражда много въпроси, чийто отговори са твръде нелицеприятни за нас като общество.
На първо място казусът е морален и ценностен.
Павел Тенев е млад човек, който преди десетина години отишъл със съпругата си в Музея на восъчните фигури Гревен в Париж. Изправил се не пред магнетичните фигури на Елтън Джон или Майкъл Джексън, на Дали, на Пикасо, на Леонардо или дори на Нострадамус, а гордо се изпружил с нацистки поздрав пред восъчен офицер на Вермахта. За да овековечи „геройството си“ съпругата му го снимала, а пък той с пълно съзнание качил снимката си във Фейсбук. Всичко това Павел приема за нормално, все едно, че е обнародвал кадър от сватба, купон или морско приключение. С днешна дата обяснява, че както винаги, и с нацисткия поздрав е търсил хумористичен ефект от снимката си. Вероятно много по-ефектна би била снимката му, ако бе седнал на пианото до Елтън Джон, например. Но това все пак е въпрос на мироглед и вътрешен избор. И тогава, и сега нито за миг в съзнанието му не проблясва мисълта, че да си правиш хумор с нацизма, да се опитваш да го имитираш, да се снимаш със символите му, е дълбоко нечовешко и недопустимо!
Не познавам Павел Тенев. Гледах изявата му по БиТиВи, останах с впечатление, че е свестен човек, който се оказа във вихъра на тайфун, без да осъзнава, какво точно е сторил в музея Гревен, дори без да прави разлика между майтап и простотия. „Грешката беше, че направих тази снимка и че я качих в социалните мрежи“, обяснява чистосърдечно той.
И тук бих искала да внеса корекции.

Грешката му е, че изобщо е могло да му хрумне да си прави майтап с нацизма. Защото има събития в човешката история, с които да се шегуваш, е непростимо и пагубно. И няма значение дали си публична личност или обикновен човек.

Грешка е, че съпругата му го е подкрепила в майтапа.

Грешка е, че приятелите му, когато са видяли тази снимка във Фейсбук, не са реагирали адекватно.

Грешката идва още от възпитанието в семейството и в училището.

После грешката се задълбочава в обществото, което вече не изгражда онези критични механизми, които да сложат рамките на доброто и лошото, на позволеното и непозволеното, на болката и шегата.

Грешката е, че Павел или не е научил урока от Втората световна война или учителите не са успели да му внушат кои са периодите на падение и величие на човешката цивилизация.

И в този смисъл грешката е на всички нас като общество.

Второ, казусът е управленчески, кадрови и професионален.
Преди да гръмне скандалът името на Павел Тенев е дълбоко неизвестно за обществото. Към този момент за него се знае само, че е завършил Университета по архитектура, строителство и геодезия. От 2003 г. работел като ръководител на проекти в различни фирми в сферата на строителството, бил е приятел на съпруга на вицепремиера Екатерина Захариева, но като зам.-министър е лична номинация на лидера на НФСБ Валери Симеонов. Премиерът Борисов бе лаконичен: „От всички зам.-министри той беше най-подготвеният“.

Видял ли е обаче някой управленските качества на Павел Тенев, убедил ли се е, че опитът и знанията му са достатъчни, за да му бъде поверен цял държавен отрасъл, проверен ли е какви ценности изповядва, проучени ли са моралните му устои? Не знаем.
Във всяка уважаваща себе си фирма работодателят вече преглежда профилите на кандидатите в социалните мрежи. Защото Фейскбук е общият ни Биг Брадър, където себеизявата често стига до крайности, без мнозина да си дават ксметка, че след време може горчиво да съжаляват за разголването си. В случая премиерът се е предоверил на субективната оценка на коалиционния си партньор Валери Симеонов.

 

Патриотите за първи път влизат така масово във властта. Техните кадри обаче са най-непознати за обществото. Ние не знаем кои са техните експерти юристи, икономисти, финансисти. И трите партии не са градили кадри за властта, или поне това не ни е известно. И сега се оказва, че по силата на коалиционното споразумение държавното кормило попада в ръцете на хора, за които непрекъснато трябва да свети червената лампа.

А Борисов изглежда като попаднал в минно поле, без да знае кога какво ще гръмне покрай него.

След Павел Тенев днес изгоря още един патриот хубавец – Иво Антонов, също увековечил се до глупост на снимка с нацистки поздрав. И той бил читав човек, отдаден на работата си по издирване и поддържане на българските войнишки гробища в чужбина, чета във Фейсбук. Но, докъде стига акълът му? Тези снимки не са компромати, нито са папарашки, нито със скрита камера. Тези снимки са публикувани напълно съзнателно и то с гордост от патриотите. И с тези патриоти ние трябва да се представим като водещи европейци, които ще имат историческата привилегия да ръководят Европейския съюз след половин година!
Гаври ли се с нас съдбата или ни поднася поредното изпитание!
Нено Димов, Красимир Първанов, Павел Тенев, Иво Андонов – само за една седмица тези представители от квотата на патриотите взривиха управлението на Борисов, и то само заради възпитанието и мирогледа им. А още не сме ги видяли какво могат като управленци!

И сега идва третият въпрос, който засяга държавата.
Ако патриотите нямат подготвени кадри за управлението, за да заемат всички отворили им се постове по силата на коалиционното споразумине, това означава ли че трябва куцо и сакато да влиза във властта?

Означава ли, че Борисов трябва да се осланя на субективната оценка на Валери Симеонов?

Означава ли, че ГЕРБ ще остави държавата да се друса от скандали, само защото трябва да изпълни властовите апетити на партньорите си?

И не се ли превръщат патриотите в поредния камък на шия, какъвто бяха в предишния кабинет на Борисов реформаторите?

Времето ще покаже. Вероятно много по-бързо, отколкото  времето, което бе отредено на реформаторите във власта.

 

Валерия Велева

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Проф. Владимир Чуков: САЩ пренареждат геостратегическите карти в Близкия Изток

 

 

Предстоят 48 часа, които ще променят правилата на играта в Близкия Изток, заявява в интервю за „Фокус“ арабистът проф. Владимир Чуков. Той подчертава, че докато първото задгранично посещение на президента Барак Обама е било в Турция, Доналд Тръмп заминава за Саудитска Арабия и Израел.

„Утре 20 – 21-ви ще се проведат три срещи на високо равнище –САЩ – Саудитска Арабия, САЩ – страните от Персийския залив, и САЩ – Арабо-мюсюлманска среща на високо равнище, в която ще присъстват 43 лидери на страни-членки на организацията „Ислямско сътрудничество“, изтъква проф. Чуков. Според него целта на САЩ е да изолират Иран, където пък предстоят избори.

 

Ето и цялото интервю на проф. Владимир Чуков за „Фокус“:
– Проф. Чуков, напрежение създаде предложението на американския президент за въоръжаване на кюрдите с довода, че това значително ще улесни борбата срещу ИДИЛ. Това ли са истинските причини фокусът отново да бъде насочен към кюрдите?
– Нека да споменем, че всъщност президентът Доналд Тръмп продължава политиката, която беше осъществявана от неговия предшественик Барак Обама. Като първа линия, като основен форсмажорен елемент беше посочен, че това е най-ефективната сухопътна армия, милиция, която се бие успешно срещу ИДИЛ и те го доказаха през последните години. Но нека да видим в момента проблемите, процесите, които текат в самата Сирия и въобще в един по-глобален близкоизточен план, които показват, че това не е единствената причина за много категоричното устояване на позицията на САЩ да въоръжават точно сирийските кюрди. Освен тази боеспособност, те заемат и стратегическо геополитическо разположение. Те практически заемат онази част от Сирия, през която минава т.нар. „Ирански път на коприната“. Това е един стар керванджийски път, който свързва Иран, започвайки от град Кон – това е историческия, религиозен център в Иран, минавайки през Багдад, стигайки до Мосул, и респективно, минавайки през Хасаке – това е Ал Джазира, след това Алепо, стига надолу до Дамаск, респективно Бейрут, до Средиземно море. Това е оперативната артерия на онова, което ние наричаме „шиитска дъга“ – директният достъп на Иран до Средиземно море. Именно кюрдите след 2011 година се оказаха на този път, което е вече много по-сериозна, много по-стратегическа предпоставка тази общност, която създаде много силна милиция. Нека да кажем, че техните части за народна защита са в състояние да рекрутират около 100 хил. бойци – нещо, което е съпоставимо, поне по време на кризата, със сирийската правителствена армия. Тук става въпрос за изолацията на Иран, а изолацията на Иран касае сигурността на много повече стратегически съюзници на САЩ в региона. Става въпрос за Саудитска Арабия и страните от Персийския залив, за Израел. Контекстът е много по-голям. Тоест, става въпрос за залагането и баланса между интереси по начина, по който те ги разбират естествено, на Турция от една страна, и националните интереси или интересите в областта на сигурността на много повече държави. Ние виждаме именно по този начин разчетени последните събития. Това, което вие споменахте, че буквално в следващите дни –утре и вдругиден – ще бъде проведена една историческа среща. Тя е наистина нещо, което ще остане в историята, защото става въпрос за първото задгранично пътуване на президента Доналд Тръмп. Утре 20-21-ви ще се проведат три срещи на високо равнище –САЩ-Саудитска Арабия, САЩ-страните от Персийския залив, и САЩ-Арабо-мюсюлманска среща на високо равнище, в която ще присъстват 43 лидери на страни-членки на организацията „Ислямско сътрудничество“. Нещо повече, това, което вероятно ще се състои е да бъде създаден един блок или нека до го наречем институция в областта на сигурността, в която ще участват 41 държави. Това е старата идея на Саудитска Арабия за създаване на център за борба срещу тероризма. Тоест, много ясен е почеркът на желанието на сегашната администрация на Тръмп, че освен противопоставяне и битката срещу тероризма на първо място, категорично представена от ИДИЛ, става въпрос и за изолиране на Иран. Все пак има и подводни камъни – това е поведението на Ирак, тъй като в пресата експертите говорят за създаването на „сунитско НАТО“, а в същото време Хайдер ал-Абади– премиер-министърът на Ирак е шиит. Той също е поканен и вероятно ще присъства. Така че там има доста неща, които ще бъдат ревизирани. Другият много важен етап е посещението веднага след Риад, в Израел. Тръмп ще остане там два дни и предполагам, че за разлика от много силно конструктивният и бих казал патетичен тон, който в момента изобилства в саудитската преса, в Израел нещата ще бъдат поставени по малко по-различен начин, особено в светлината на това, което се получи като информация за обвиненията срещу Тръмп за предоставяне на информация на руската страна, която е била получена от израелското разузнаване. Много са темите, които ще бъдат засегнати в това първо външно, задгранично пътуване на президента Тръмп, като акцентът от Турция трябва да бъде преместен към Саудитска Арабия. Тук може да се направи и още едно сравнение. Първото посещение на Барак Обама в ислямски свят беше в Турция, което беше символично. Второто беше в Египет. Сега Доналд Тръмп поставя акцента върху Саудитска Арабия. Вижда се, че фокусът очевидно се поставя малко по на юг, фокусът се поставя в противопоставяне на Иран в контекста на сближаването със Саудитска Арабия.
– Днес в Иран ще се проведат и президентски избори. Доколко важен ще бъде резултатът от тях в международен план с оглед на всичко казано дотук?
– На иранските президентски избори се наблюдава традиционната конфронтация реформатори срещу консерватори. Според мен, въпреки много силната реторика срещу Иран, въпреки много силното заявено желание, че договорът с Иран ще бъде анулиран, той по-скоро ще бъде преразгледан, и фактът, че буквално преди два дни американците продължиха акта на вдигането на санкциите срещу Иран съгласно този договор, е в някаква степен подпомагане на реформаторите. На Запада не му е безразлично кой ще бъде начело на ислямската република. В същото време обаче, за да се направи балансът с партньорите, стратегическите съюзници от Саудитска Арабия, които са изключително антагонистично настроени срещу Иран, бяха наложени санкции срещу ирански представители, срещу китайски бизнесмени, включително и три китайски фирми, които взаимодействат в програмата за развитието на иранската балистична програма. Тоест, виждате, че се опитват да правят някакъв баланс, но в същото време поставят много ясно акцента – нашите партньори в региона са Саудитска Арабия, Израел, и респективно след това се правят съответните нареждания по отношение на предпочитанията. Във Вашингтон очевидно се предпочита сегашният реформатор Хасан Рохани да продължи своето президентстване, тъй като все пак той се явява по-диалогичен, по-отворен за разлика от неговия конкурент Ибрахим Раиси, който е прекият представител и той е кандидатът на свръхконсервативния духовен ръководител Али Хаменей. Не вярвам да има някакви огромни изненади, въпреки че в Иран всичко е възможно.

 

– Да насоча вниманието ви към един акцент от вчерашния ден – Военният комитет на НАТО препоръча Алианса да се присъедини към коалицията срещу ИДИЛ. Окончателното решение за това предстои да бъде взето на 25 май. Какви са вашите прогнози? Действително би ли спомогнало това включване за глобалната борба срещу тероризма?
– Това предложение е направено от американската страна с оглед по-големия ангажимент, най-вече финансов, на европейските партньори. В индивидуален план членове на широката антитерористична коалиция, която действа в момента на терен в Близкия Изток, са точно тези членове на НАТО. Смея да кажа, че обструкцията е видима по отношение на това предложение. Не само западноевропейците, но и източноевропейците, включително Южна Европа, не са толкова ентусиазирани за подобен тип ангажимент, въпреки че предложението е един по-сериозен ангажимент от страна на НАТО като блок за подготовка на кадри на иракската армия. Обструкцията идва от факта, че опитът, който има НАТО, който пое да реализира мандата на ООН в Афганистан, не е толкова позитивен. Тоест, счита се, че онова, което се направи, което в момента се случва в Афганистан, би могло да бъде много по-добре направено. Може би това е точно тази съставена в момента антитерористична коалиция, която най-вероятно ще има много сериозна помощ от страна на този бъдещ формиращ се блок, който ще бъде създаден утре и други ден, или поне е заявено официално в Риад. Не е много ясно какъв ще бъде резултатът от това американско предложение. Но така или иначе в Близкия Изток на фона на това, което става, наистина се променят правилата на играта. Между другото, точно на сайта за подготовка на тази среща на високо равнище, е изписана следната фраза: „48 часа диалог, които ще променят правилата на играта“. Тоест, след събота и неделя сега, очевидно в Близкия Изток нещата би трябвало да протичат по коренно различен начин, особено в областта на сигурността и отбраната.

 

Мустафа Карадайъ: ДОСТ не е политическа партия, отцепила се от ДПС, а процес, опасен за България!

 

 

Не е лесно да се направи интервю с председателя на ДПС. Мустафа Карадайъ се появява в медиите само когато има какво да каже. Този път имаше какво да каже още преди две седмици. Уговорихме интервюто, но ДПС започна традиционната национална обиколка за честването на майските събития, по време на които се почитат жертвите от възродителния процес. Наложи се да поизчакам, но се оказа, че е имало защо…

 

– Г-н Карадайъ, при гласуването на новото правителство обвинихте Бойко Борисов, че легитимира крайния национализъм. Какво ви кара да смятате, че „Обединени патриоти“ са крайни националисти?

– Както тезите, изложени в публичните им изяви и актове, така и действията им. Но аз мога да бъда и по-конкретен. Първо, защото това е европейската оценка за тях. Ще ви цитирам параграф 32 от доклада на Европейската комисия за расизма и нетолерантността (ЕКРН): „.. в България функционират няколко по-малки ултранационалистки/фашистки политически партии и групи, сред които НФСБ (Национален фронт за спасение на България), ВМРО-БНД (Вътрешна македонска революционна организация – Българско национално движение). ВМРО-БНД е известна със системно насаждане на омраза срещу съседните народи на Балканите и антициганската пропаганда. ЕКРН е дълбоко обезпокоена от лекотата, с която екстремистки партии получават официално признаване…“. Искам да ви обърна внимание на факта, че цитираният доклад е отпреди близо три години, в които участието на радикалистите и националистите не само не беше ограничено, а напротив, днес те са във властта. Второ, заради езика на публичните им изяви, който е откровено нетолерантен, расистки и ксенофобски. Изрази като „скотове“, „майки кучки“, „вой“ (за молитвения зов на имамите) не могат да бъдат в речника на никой политик. Нещо повече, това е съставна част от реториката на фашизма. Трето, действията на тези партии, на техните лидери, членове и симпатизанти. Спомнете си паленето на молитвени килимчета на молещи се мюсюлмани на петъчна молитва, оскверняването на десетки молитвени домове в цялата страна. И най-пресният пример от отминалите избори – поведение на единия от техните лидери на границата; кадрите, в които той блъска възрастна жена, дошла да упражни гражданското си право да гласува, обиколиха цяла Европа.

– Моля ви, коментирайте оставката на заместник-министъра на регионалното развитие, в чийто профил във фейсбук имаше негова снимка с нацистки поздрав.

– Събитията от последните дни доказват истинността на нашето твърдение за това, че става въпрос за чисто фашистка идеология. Но превантивни действия на ниските нива, с уволнения на чиновници от втори и трети ешелон няма да решат фундаменталния ценностен проблем с пряко участие на националисти на върха на законодателната и изпълнителната власт. Оставката на заместник-министъра не е решение на проблема. Очакваме оставки на вицепремиерите и отговорност от субекта, който ги е вкарал във властта.

– Амбицията на новата коалиция е да изкара пълен мандат. Каква е вашата прогноза?

– Последователно сме заявявали и сега го твърдим, че този състав на правителството е вреден за страната и за бъдещето на Европа. Не може да се сформира мнозинство без ценностна спойка, без ясна управленска програма, без споделени европейска и евроатлантическа ориентация на съставните елементи.

– Почетният председател на ДПС Ахмед Доган и вие говорите за обединителен патриотизъм, какво точно включвате в това понятие?

– Ние сме за такъв обединителен патриотизъм, който не издига етнонацията като самоцел или като основополагащо условие за консолидиращите процеси в обществото. Този обединителен патриотизъм се базира на необходимостта от заедност на различието, а не на елиминиране или отдалечаване на другостта и различието. Националната идеология трябва да бъде ориентирана преди всичко към гражданската идентичност, насочена към интеграция на културно многообразните общности. Нация на основата на общото гражданство.

– Имате ли обяснение защо ДПС се превърна в нежелан партньор и за ГЕРБ, и за БСП? И двете партии еднакво категорично заявиха, че не биха правили коалиция с движението.

– Въпрос на политическа и държавническа зрелост. И двете партии правят евтин реверанс към примитивно насаждания в част от българските избиратели етнонационализъм, без да си дават сметка дали това е полезно за страната. Това е заредено с конфликтност, особено в нашия регион – Балканите. За нас е важно, че ДПС върви по своя път от създаването си, доказвайки правотата на своята политика и на българския етнически модел.

– Всъщност в изолация ли е партията ви и какво ще направите, за да излезете от това положение?

– Не смятам, че ДПС е в изолация. Ние сме в парламента, работим, изпълняваме своята програма. Имаме становища по всички въпроси, които имат значение за развитието на страната. Искаме и работим за това животът на българските граждани да се подобри, не оставяме управляващите да неглижират или да загърбят важните теми на деня. Работа за всички, икономически растеж, европейско развитие. И в тази връзка – активна роля на България и във връзка с председателството. Опитите за изолация на ДПС от властта са опит за изолация на избирателите на ДПС. И ние питаме: Мислят ли тези, които го правят, че това е полезно за България? Нещо повече – и в контекста на събитията в региона.

– Гласовете, които ДОСТ получи на изборите, показват ли, че ДПС се разцепи, и е ли това проблем на ДПС?

– ДПС не се е разцепило. ДОСТ не е политическа партия, отцепила се от ДПС, а процес, опасен за България, и в този смисъл е нашето твърдение, че ДОСТ не е проблем на ДПС, а на България. Впрочем отминалите избори показаха, че българските граждани, политиците и институциите започнаха да виждат това, за което ДПС говори през последната година.

– В речите си, посветени на майските събития, твърдите, че ДОСТ са докарали националистите на власт. Кой всъщност докара националистите на власт?

– На първо място, разбира се, ГЕРБ. Без изборните резултати да изискват непременно такова решение. По-внимателният анализ обаче изисква да кажем, че това се дължи и на създадения и трайно подхранвания след влизането на България в НАТО националистически мит. ДПС е отрицание на онези процеси, които доведоха и отредиха място на националистите във властта. Интеграция в Европа, интеграция вътре в страната, равни права, върховенство на закона, мир и икономически просперитет. Защото политическата доктрина на ДПС, създадена от д-р Ахмед Доган – българският етнически модел, всъщност е отказ от национализмите и радикализмите във всичките им форми и проявления в името на обединяващия патриотизъм. Националистическият мит, идеята да се обединим пред заплахата от чуждите, различните в нашето общество, които са единствено виновни за положението, в което се намираме, звучи примамливо, приемливо за голяма част от обществото. Звучи добре. Но само на пръв поглед. Действителността е много различна. От една страна, опитът ни учи, че взаимното насъскване на различни народи във външен аспект, а във вътрешен насъскването на различни етноси, е довеждало до толкова разрушителни конфликти, че цената се оказва непоносима за всички. Колкото по-скоро падне маската на т.нар. обединени патриоти, които трудно прикриват частните си интереси да се домогнат до власт и влияние, и бъдат отстранени, толкова по-скоро ще започнат реформите, които са условие за икономически растеж. Това не е проблем на ДПС, това е проблем, с който трябва да се справи цялата нация и българската държава.

 

– В речите си на възпоменателните митинги, посветени на майските събития, говорите и за мерки срещу Главното мюфтийство. Какво имате предвид?

– Нашата позиция е известна – имамите, мюфтиите нямат място в политиката. Те имат грижа за духовното развитие на изповядващите исляма. В този смисъл обръщаме вниманието на духовното ръководство.

– Не знаехте ли, че от години Главното мюфтийство се издържа от Дианета, тъй като сметките му са блокирани?

– Тук е ролята на държавата и ние ще подкрепим всички усилия да се създаде финансова независимост на всички признати в България вероизповедания. Това е въпрос, свързан и с националната сигурност. Мисля, че ще намерим правилното решение.

– Как решенията на референдума в Турция ще рефлектират в България?

– България има интерес от стабилност в региона, т.е. стабилност във всяка от съседните държави. България има нужда от демократична Турция с европейско развитие. Обществото там в момента е разделено. Разчитам на диалог и разумно решаване на противоречията в турското общество. Това е и повод да заявя отново, че израз на слабост и липса на политическа воля е оправдаването с народната воля. Решенията ги вземат гражданите, избирателите, но отговорността се носи от политиците. Това не трябва да се забравя.

– Истина ли е, че голяма част от депутатите от ДПС имат забрана за влизане в Турция и не могат да ходят при роднините си?

– Не. Не е истина.

– И последно, искам да ви попитам за промените в изборните правила, внесени от ГЕРБ. Заместник-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид намекна, че може да подкрепите мажоритарния вот. Ще го направите ли наистина и знаете ли кои партии биха спечелили от въвеждането му?

– Предстои ни заседание на ПГ и ЦОБ, на което ще обсъдим всички мнения по отношение на този законопроект и едва след това ще вземем своето решение. Принципната ни позиция за така проведения референдум е, че ние подкрепяме нашите избиратели, които не се съгласиха с поставените на референдума въпроси. Но що се отнася до вземането на позиция по внесен вече законопроект, по правило при нас всяко решение се взема след дебат.

 

 

Павлина Живкова, Труд

 

Кеворк Кеворкян попари Миролюба Бенатова: По-кротко с народа! Кой го превърна в бежанец в собствената му страна? Храненици на Сорос от години изтърбушват ценностната ни система!

 

 

Всеки дребосък вече може да говори за Народа. Българския.

Размахват му пръст всякакви/никакви хора.

Сега и Миролюба Бенатова.

И тя го надзирава.

***

Не ставал за нищо – ето защо:

„Народ, който се шегува с нацистки поздрави, допуска майтапи за Бухенвалд, празнува с плакати на Сталин и мъчи дядовци в ДС, покрай демокрацията, която ни отне много, не е разбрал нищо от последния век. Този народ е нашият. Това сме ние. Шегаджии и сеирджии. Винаги готови да не подадем ръка на паднала възрастна жена и да не подгоним нападателя й“.

***

Да се чуди човек, откъде глухарчетата придобиват кураж – та чак да винят Народа.

Той никога и за нищо не е виновен.

***

Кой го оскоти до степен, че дори стана безразличен към собствената си Съдба?

Кога стана това?

Кой го превърна в бежанец в собствената му страна?

Това кажи – ако можеш.

***

Преди време един сбъркан „българин“ си позволи най-грозното сквернословие на Прехода, изричайки мерзките думи: „Майната му на православието!“

И все едно, че нищо не е било.

Един друг иноверец нахално оприличи Вазов на торта и препоръча да го изхвърлят от учебниците.

***

Екс-царят пък, който поруга династията си и съди страната си в Страсбург, се изрепчи, че Народа трябва да си смени чипа!

Невежият „народовед“ от Врана, който е зинал само да лапа – но и на него Народа му виновен.

***

Храненици на Сорос от години изтърбушват ценностната ни система.

Кунева искаше да хрантути циганчетата – за сметка на българчетата.

Чужда фондация тихомълком наля над сто милиона долара в образованието ни, за да го лиши от българският му дух.

Нахалството на иноверците няма край.

***

Изхвърляха и сетне прибираха Ботев от учебниците.

Опитаха се да заличат Баташкото клане.

Накиприха турското робство като „османско“.

И т. н. – край няма гаврата.

***

И все Народа е грешен – не им омръзна да повтарят тази мерзост.

***

Народа ли е виновен, че е подложен на безкрайни издевателства, които накърняват непоправимо достойнството му?

Народа ли е виновен, че е изоставен на иноверските гаври?

Народа ли виновен – или Скопците от Политическата Секта?

***

Не бълбукайте фалшиво заради нацисткия поздрав на някакъв случайник.

Гневете се от циганските издевателства – системни и преднамерени – над Българските Светци: от Левски до Борис Първи Покръстител.

***

Стига сте си мерили лилипутския ръст с Народа.

Той никога и за нищо не е виновен.

Не го използвайте като параван за немощта и мерзостта на Политическата Секта, която не се умори подло да мълчи.

***

 

*Статията е публикувана и на страницата на журналиста във „Фейсбук“

Проф. Александър Маринов: Управляващите няма да издържат дълго, но не заради нацистките снимки

 

 

„Притеснява ме начинът, по който ГЕРБ защитават своите партньори  в разразилия се скандал със снимките – те  неглижират тези постъпки, дори не толкова в конкретния случай, а въобще. Това  пренебрежение към някои мрачни периоди в историята е много неправилно, защото  България е била част от антихитлеристката коалиция, дала е много жертви,  допринесла е за разгрома на хитлерофашизма. Трябва да ценим собствената си  история.“

Това каза за предаването „Хоризонт за вас“ по БНР политологът проф.  Александър Маринов.

„В политиката има и по-важни неща, отколкото поддържането на  неизменния състав на едно правителство. Утре може да се случи тези коалиционни  партньори или други коалиционни партньори да свършат нещо лошо. Това какво  означава? Че трябва да бъдат защитавани на всяка цена!? Единствената разумна  позиция беше категорично да се осъдят такива прояви, най-вече по принцип, да се  изрази нетърпимостта към всякакви прояви на неонацизъм или на толериране на  нацизма“, каза той.
И продължи: „В това число, когато един политик е постъпил неправилно, той си  отива. Каква е разликата между това дали той е директор на дирекция,  заместник-министър или заместник-министър председател. Постъпката е една и съща. Българските политици въобще не си правят сметката, че те не са свободни да приказват и да правят каквото си поискат и след това да изтъкват констатирането на тези факти като някаква злонамерена атака. Просто това е едно нередно поведение!“

Проф. Маринов запита реторично каква е щяла да бъде реакцията в държавата  му, ако се случи със заместник-министър от Франция, Германия, Полша, Унгария или Холандия.  Политологът оцени като „неудачен опит за  шега“ опитите на ГЕРБ да противопостави на  фашистките поздрави спомените за репресиите на комунистическия режим. Според  него животът на управляващата коалиция няма да е дълъг, но не заради скандала.

„Тръгна зле и няма да издържи дълго, макар че не по тази причина.  Коалицията, по принцип, е много уязвима от гледна точка на това, което тя  трябва да върши. Някак си те се самоуспокоиха, че като написаха един заоблен,  абстрактен, пределно общ документ, който нарекоха „програма за  управление“ и след като назначиха хората във властта, с това се изчерпва  проблемът“, разви тезата си проф. Александър Маринов. Според него управляващите „ще трябва да започнат да работят от утре, трябва да решават  проблеми и тук наистина нацистките тежнения или дебелашкият хумор на един друг човек е най-малкият проблем. Въпросът е утре какви решения ще взимат!“

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

Миролюба Бенатова с тежки обвинения срещу българския народ

 

 

Миролюба Бенатова изригна мощно в социалната мрежа „фейсбук“. журналистката коментира актуалните теми от държавата в социалната мрежа:

Ето какво написа телевизионната репортерка и водеща:

„Народ, който се шегува с нацистки поздрави, допуска майтапи за Бухенвалд, празнува с плакати на Сталин и мъчи дядовци в ДС, покрай демокрацията, която ни отне много, не е разбрал нищо от последния век. Този народ е нашият. Това сме ние. Шегаджии и сеирджии. Винаги готови да не подадем ръка на паднала възрастна жена и да не подгоним нападателя й“.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Йордан Апостолов избухна: “Зелените гущери“ вземат от хората по 100 000 лева за един ОВОС!

Йордан Апостолов

Първият протест срещу новия кабинет на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ (ОП) доведе до първия разрив между коалиционните партньори. Ябълката на раздора се оказаха промените в Закона за земеделските земи, внесени в деловодството на Народното събрание от депутата от ОП Йордан Апостолов. Групичката от около стотина протестиращи пред сградата на парламента, очевидно изплаши ГЕРБ, които днес изненадващо обявиха, че оттеглят подкрепата си за закона. А това означава, че промени в нормативния документ няма да има.

По този повод потърсихме вносителя на законопроекта – депутата Йордан Апостолов, който не скри разочарованието си от поведението на ръководството на парламентарната група на своя коалиционен партньор.

– Г-н Апостолов, поддаде ли се ГЕРБ на натиска на малобройната групичка протестиращи, които поискаха да бъдат отменени промените в Закона за земеделските земи?

– Коментарите по темата вече няма да доведат до нищо – законопроектът е оттеглен.

– Вие сте вносител на промените, които първоначално бяха подкрепени от ГЕРБ. Защитавате ли някакви икономически интереси, както твърдят от партия „Зелените“ и „Да, България?

-Да докажат какви точно икономически интереси съм защитавал и с удоволствие ще коментирам въпроса. Моля ви се, не ме занимавайте с глупости за някакви финансови интереси, които уж съм се опитал да прокарам! Защото „зелените гущери“ знаят процедурите и вземат за един ОВОС (Оценка за въздействие върху околната среда, б. р.) по 100 000 лв. и това вие не го коментирате! Защото именно те правят тези оценки и вземат от хората по 100 000 лева!

– Дайте пример за тези корупционни практики.

-Да дам пример ли? Търсете ощетените бизнесмени. От мен не са вземани такива пари, но имам много познати, които са им ги плащали. В случая не коментираме само Черноморието, защото държавата не е само черноморското крайбрежие и зоната около морето и София.

– От партията на „Христо Иванов“ също подкрепиха протестите. Вашият коментар.

-Така ли? Да ви изпратя ли на мейла съобщение от „Да, България“, в което се казва, че приветстват промените в Закона земеделските земи? Държавата ни е пълна с двуличие и няма нормален диалог между хората, за да вървим напред.

– В случая визирате еколозите или само Зелените“?

-С тези практики се занимават псевдоеколози и еколози – соросоиди, които е известно как се издържат – чрез жалби в съда, с пари от чужбина и прочие. Аз не знам какво точно целят. Но искам да подчертая, че не съм срещу природозащитниците, които милеят за страната си и не искат да виждат бетон по Черноморието, застрояване на природните паркове, унищожаването на дървесна растителност. Знаете ли, че през живота си аз не съм отсякъл и едно дърво? Когато видя, че се изсичат гори и когато по горските пътища видя камиони с дървесина, ми става мъчно и започвам да треперя целия.

– Спорните текстове обаче бяха одобрени от парламентарната Комисия по земеделие. Днес ГЕРБ оттегли подкрепата си за тях, стоварвайки цялата отговорност върху „Обединени патриоти“..

-Затова казвам, че в държавата има двуличие. Промените бяха подкрепени от ГЕРБ, при това документът бе подписан от знакови лица на партията. На заседанието на земеделската комисия, законопроектът бе одобрен от 18 депутати от 18 присъстващи.

– ГЕРБ и „Обединени патриоти“ са на власт едва от няколко седмици. Очаквате ли още подобни конфликти в коалицията?

-Не мога да коментирам как ще продължи работата на управляващото мнозинство, защото това е само първи случай. Тепърва предстоят много важни законопроекти в много по-важни сфери. Нека тогава да видим дали ще има прехвърляне на отговорности за вадене на „горещите картофи от жаравата“.

Източник:епицентър.бг

Васил Василев: Забравената България

 

 

Какво означава, когато Путин и Си Дзинпин разговарят с лидерите на околни нам държави за общи глобални и регионални проекти, а България не присъства ? Най-малкото, каквото и да бъде решено, то няма да вземе предвид нашите интереси. Даже по-вероятно ще изглежда решенията да се вземат срещу нашите интереси.

Отсъствието ни от форума в Пекин е твърде неприятно подсещане, че дори и съседите ни не смятат за нужно да се съобразяват с нас. Те, а като че ли и Русия и Китай, ни считат дотолкова васална държава, че видимо смятат диалога с България за губене на време.

По-лесно би им било да поискат от Вашингтон нещо, щом се отнася до българска територия, отколкото да си губят времето в празни приказки тук. Знаят, че Борисов така и така пак ще иска разрешение от САЩ или, ако е за някоя дреболия, от Германия. И колкото и някое предложение да изглежда изгодно за нас, той ще го провали, за да го преотстъпи на Турция.

Някой ще каже – ами не са ни поканили. Предишният абзац обяснява защо не е имало смисъл да ни канят.

Иначе разглежданите въпроси са били от жизнено значение за нас и икономиката ни. Не може Русия, Китай и азиатските лидери да разискват с Ердоган, Ципрас и Вучич, с премиерите на Унгария и Полша и с президента на Чехия трансконтиненталните коридори и ние да се правим, че сме на Луната.

Заобикалянето на България от големите енергийни и транспортни магистрали и изтикването ни в дъното на световната карта е пряко следствие от политиката на последните 4-5 правителства, три от които се водят Борисови.

Форумът в Пекин показа няколко важни неща. Русия, Китай и азиатските икономики настъпват към Европа, безсилна да направи каквото и да е. За Ципрас и Ердоган бе много полезно да разговарят в Пекин, сами или в по-широк кръг, с общи приятели.

За Сърбия бе много важно да ни изтика от сметките. За Чехия, Полша и Унгария срещата бе сигнал към Германия и Франция, че няма да се оставят да бъдат второ качество европейци и имат силни козове в ръцете си. За България тази среща показа в в каква международна изолация сме изпаднали и колко мнението ни е без никакво значение, даже и в регионален план.

 

Васил Василев

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Проф. Димитров: Цоцорков дари 20 кг чисто злато за копие на Панагюрското съкровище! Поклон!

 

 

На 71- годишна възраст почина професор доктор Лъчезар Цоцорков. Бизнесменът е един от най-богатите българи, председател на Надзорния съвет на „Асарел­Медет“ – най-голямата компания за открит добив и обогатяване на медни руди в България.

Лъчезар Цоцорков е сред дарителите за реконструкцията и изграждането на множество църкви, училища, манастири. Меценатът предоставя безвъзмездно злато за изработката на единствените по рода си копия на Панагюрското съкровище и короните на българските царе, съхранявани в Националния исторически музей.

Ето какво сподели проф. Божидар Димитров пред Епицентър.бг за благодетеля на Музея. Директорът на НИМ научи новината от нас и изрази искрените си съболезнования на близките на проф. Цоцорков

Г-н Цоцорков беше един истински българин такива, каквито познаваме от времената на Възраждането, които с много усилия и труд направиха състояние, което споделят с целия български народ. Той е един от най-щедрите дарители на Националния исторически музей, заяви проф. Димитров

– Каква е заслугата на проф. Цоцорков за изработване на най-ценното копие на българското антично съкровище?

– Г-н Цоцорков направи нещо, което дори в най-смелите си сънища не смеехме да помислим – направи копие на Панагюрското съкровище от чисто злато, което той произвежда, предназначено за Националния исторически музей и за родния си град Панагюрище. Ние се съгласихме да го даваме веднъж годишно на музея в града.

Министерство на културата му постави фантастични условия, той ги изпълни всички, построявайки бункер за музея за 5-6 млн. лв. Тогава се шегувах, че Хитлер не е давал по-добри условия в своя известен подземен бункер в центъра на Берлин, каквото има Панагюрското съкровище за своята защита.

– Колко килограма метал бяха необходими за изработката на копията?

– Панагюрското съкровище е 6 кг. и половина, така че той даде около 20 кг. злато, защото при обработката на метала голяма част изгаря. За съжаление, непознавайки античната технология, най-добрите ни майстори не успяха да го направят със същото тегло и затова копията са по-тежки с няколко килограма.

– Чия беше инициативата?

– Идеята за дарение беше на г-н Цоцорков. Ние го потърсихме и той веднага се отзова.

– За реконструкцията на какви други археологически предмети има заслуга г-н Цоцорков?

– Той направи и друго щедро дарение за НИМ. Когато възникна идеята за изработка на копия на царските корони на българската царска двойка, бяхме решили това да се случи само с дарения. Една госпожа дари бисерите, друг дари скъпоценните камъни, трети дари труда си. А г-н Цоцорков дари необходимите няколко килограма злато, от което са изработени короните, които и днес стоят в центъра на най-представителната зала на Националния исторически музей.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Скандалът се разраства! Кой избра Султански ферман да ни представя в Музея на Европа? Купени емисари от Брюксел!

д-р Атанасова от Музея в Търново

 

 

В края на миналата седмица стана ясно, че България е представена със Султански ферман във временната композиция на Музея на Европейската история в Брюксел. Водещи български историци и учени бяха възмутени, че страната има далеч по-важни исторически документи, отразяващи славната ѝ 13-вековна история.

Разследване на Епицентър.бг установи, че Министерството на културата, Народната библиотека и Държавна агенция „Архиви”нямат нищо общо с казуса.
Оказва се, че изборът дошъл отвън.

Султанският ферман е собственост на Регионален исторически музей „Велико Търново”, където е забелязан от европейски емисари и предпочетен за част от временната изложба, открита на 5 май със заглавие „Търговия, връзки и стопанска история”.

Д-р Светла Атанасова, главен уредник отдел „История на България XV-XIX век” при Регионален исторически музей „Велико Търново” внесе яснота по казуса. Ето какво каза тя пред Епицентър.бг:

– В медийното пространство излезе информация, че именно вашият музей е предоставил Султанския ферман, изложен в Дома за европейска история в Брюксел? Така ли е?
– Да, точно така.

– Чий беше този избор?
– Преди две години при нас дойдоха емисари от Дома за европейска история. Това са 30 специалисти, куратори, които подготвят временната и постоянната експозиция към Музея на Европа. Споменатата временна изложба отвори врати на 5 май и ще продължи в една година – до 5 май 2018 г. Тя е озаглавена най-общо казано – „Търговия, връзки и стопанска история”. Тя е тематично свързана с българските земи и териториите, включени в рамките на Османската империя. В тази връзка и този Османо-турски берат – разрешително, което дава право за облекчена търговия на един български търговец, е включен е тази временна експозиция.

– С какво ги впечатли този ферман? Той едва ли има нещо толкова значимо за историята ни, че с него да се представяме пред Европа.

– При обиколките си в Източна Европа емисарите определят експонатите, които да бъдат включени в избожбата. Именно тези документи, които се издават в Османската империя,предизвикаха техния интерес. Става дума за разрешително за облекчена търговия на търговци християни в рамките на Османската империя. Един от тях е именно този търновски търговец Атанас Михайлов. Този Султански берат е от 1831 г.

Как мотивираха избора си?

– Те дойдоха във връзка с подготвяната постоянна експозиция за държавна история и управлението на държавите от края на XIX и началото на XX век. Една мащабна експозиция, която подготвят за конституционното управление и идеите за държавно устройство.

Не им ли казахте, че имаме други исторически факти, с които да се представим в Музея?

–  Те подбраха тези експонати, които да бъдат включени в изложбата.
Решението какво да се подбере, желанието какво да се изложи в експозицията идваше от страна на емисарите на Дома за европейска история.

– Това ли беше единственият предмет, които предпочетоха?
– Ферманът беше единият експонат, който те пожелаха. От групата документи те пожелаха и двата печата на Васил Левски, на Българския революционен централен комитет, които съхраняваме тук, в Търновския музей. Но тъй като това са предмети с национално значение, с изключителна стойност ние, естествено, отказахме да ги предоставим за постоянната експозиция.

Но все пак в Музия са предоставени дигитални копия на двата печата на БРЦК, които са изложени в Интерактивния музей тук, при нас. Това са печати, които Левски поръчва за нуждите на организацията, и копие на Търновската конституция. Като казвам копие, имам предвид печатно издание, което излиза през 1879 г. тук, в оборудваната за целта печатница след Учредителното събрание. Едно от тези копия е предоставено на постоянната експозиция за период от 4 години, както е по закона за Културното наследство.

 

 Емисарите от Брюксел предизвикаха гневната реакция на Директора на НИМ, проф. Божидар Димитров.

Ето какво каза той за Епицентър.бг.

– Божичко! Какви са тези европейски емисари? От всички богатства на Великотърновския музей точно това да представя България! Ако бяха истински професионалисти, щяха да дойдат в Националния исторически музей. Вместо това обикалят все пак един провинциален музей и търсят документи от времето, когато България я е нямало. Българският народ е бил потиснат като част от Османската империя. В Брюксел сега ще знаят, че страната ни е била част от империята и са се отнасяли много добре към нея – давали са ни фермани, пускали са ни да търгуваме нагоре-надолу.

Сигурен съм, че тези емисари са купени с пари на Ердоган. Те показват, че България е част от Османската империя. Ердоган има една програма, която се нарича „ТЕДА” и 1 млр. и 800 млн. и купува хора по цял свят, включително професори и университетски преподаватели. Тези, които написаха „Митът за Батак”, един учен от германския свободен университет Брунбауер и една наша келешка, Мартина Не-знам-си-коя, бяха купени точно с такива пари.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

 

Проф. Иван Гаврилов: Младите поколения не бива да забравят историята, старата максима гласи, че който я забравя е длъжен да я повтори с всичките й неволи

Снимка: Информационна агенция „Фокус“

 

 

Проф. Иван Гаврилов, наследник на старши кандидат-подофицер Марчо Лазаров Петров, загинал на връх Чеган в интервю за Агенция „Фокус” във връзка със събитията в Троян на 29 април и инициативата „Помним героите си“ по повод 100 години от Дойранската епопея.

Фокус: Проф. Гаврилов, семейството ви е свързано с Първата световна война, наследник сте на загинал герой на връх Чеган, носител сте на наградата на Карлово за 2015 г., която се връчва за обществена дейност на родолюбиви българи. Разкажете ни за инициативите в страната по повод 100-годишнината от Първата световна война – отминалите и настоящите.
Проф. Иван Гаврилов: Аз съм само един от потомците на 125 хил. загинали по бранните полета на Добруджа, Македония и Беломорието, западните покрайнини, Ниш, Пирот, стигайки чак до планините на Албания. Тези млади момчета отдадоха живота си без колебания пред олтара на Отечеството. Не, защото защитаваха чужда кауза, не, защото защитаваха прищявки на царски или империалистически сили, а защото бяха убедени, че защитават бащиното си огнище. За мен това е единственият, много добре организиран и реален опит да се обедини българският род. Това е завещание от нашите деди по време на турското робство, завещание от нашите опълченци, завещание от нашите възрожденци, завещание от героите от Балканската и Междусъюзническата война, която поставя началото и на Първата световна война.
Изкривено беше в литературата, историята и т.н. понятието за тази война. Създадоха се ситуации, при които тази война беше обявена за империалистическа, братоубийствена, на чужди интереси и т.н. Никой не може да ми обясни обаче как тези 125 хил. млади живота, включително и стотиците хиляди вдовици и сираци останаха изведнъж само заради чужди интереси. В продължение на повече от 3 години българският войник воюва самоотвержено, но той не е стъпил на чужда територия, независимо, че сраженията са се водили на територията на днешна Сърбия, Гърция, Румъния и т.н. Българският войник се е бил точно там, където е имало само и единствено българска реч. Това е давало неговите криле, героизъм и памет. С едно огромно задължение сме длъжни пред паметта на тези герои, които Красимир Узунов нарече безотечественици. Тези герои на нашето Отечество са погребани извън пределите му, те са там, за да може винаги да ни напомнят за нашата кауза. Представете си от 470 гробища, не гробове, в Македония са оцелели само 6. Вандалщината на нашите така наречени братя по граница и християнство е стигнала до невероятни размери. През -15 и -16 победоносните години, войната заема позиционен характер по ред причини, стремежът на Антантата е бил да пробие именно българския фронт, който е основно в Македония и Беломорието, за да може по най-бързия начин да извади България от войната, разкъсвайки съюза между Османската империя, Австро-Унгария и Германия, ще създадат възможност за бързо приключване на тази война. Това са и безкрайните им усилия, като едно основните направления е Дойран, завоя на река Черна – Червената стена. Нашите деди са го съзнавали. Съзнавали са и нещо друго – претенциите на нашите съседи, капитулиралата Румъния, с протекцията на Великите сили и техни съюзници – Англия и Франция е била при победа границата между България и Румъния да минава по билото на Стара планина, на сърбите да минава по поречието на реките Струма и Искър, а гърците са имали претенции към Родопите, Пловдив и Пловдивското поле. Нашите деди са защитили днешната територия, макар и осакатена и орязана, защити ли са правото ни да се наричаме българи, защитили са достойнството и честта на България. Ето защо тази забравена война, нашите прадеди и аз съм го слушал от тях, са я наричали Отечествена. Тя е действителна е била такава. Когато се навършиха 100 години почти с ужас разбрах, че тук-там някои символични чествания ще дадат възможност само да се спомене за събитието.
Едно голямо събитие беше честването на 100 години от Тутраканската епопея, а после и в полетата на Добрич. Почти не се говореше за победоносния марш на българските войски към Пирот и Ниш, а после и към албанските планини. Не се говореше нищо за бойните полета – Дойран, завоя на река Черна, чак до Охридското езеро. Нищо не се говореше и за Беломорието. Съвсем скоро с ужас разбрах, че в нашата военна история през последните 40-50 години не се изучавал бойният опит на българския войник, който е стреснал целия свят. Едновременно с това чак през 1981 г., когато е основан паметникът на Незнайния войн в урните се постави и пръст от тези земи.
Огромни са усилията на редица родолюбци да възстановят и паметта, и тържествеността, и гробищата в Македония. Огромни са усилията и се прекланям пред подвига на троянци, които от 1973 г. благодарение на внук на загинал и оцелял на дойранските позиции – Христо Данов от село Врабево, започва ежегодно поклонение, което тази година беше с рекорден брой лица, който отидоха в Дойран, за да се поклонят. Това наложи, включително и родовата ми памет, че моят прадядо е оставил жена вдовица под 30 години с 4 деца, най-големият е бил моя дядо на ненавършени 13 години. Загинал е водейки атака на Чеган. Поставих си за цел да се опитам по някакъв начин да възобновя родовата памет и пропуснатото време. Успяхме, макар и с доста усилия на 26 август миналата година да честваме 100 години от битката при Чеган. Получи се страхотно тържество, панахида, певецът Володя Стоянов беше в основата на събитието. След това на 24 март в град лом почетохме 100 години от гибелта на полковник Стефан Илиев, командир на 15-ти пехотен Ломски полк, загинал предвождайки контраатака. Направихме също едно огромно тържество, на което дойдоха огромен брой хора, дошли не по принуда. Володя Стоянов отново изнесе концерт, а сърцето ми се стопли, когато запя песен написана за моя дядо и другарите му, всички станаха на крака. Същото нещо ще се случи и на 26 май в Лом, когато ще се почетат 100 години от гибелта на пол. Дрангов. Той е започнал военната си кариера в Лом, там се е оженил , там са се родили децата му и оттам е започнало неговото издигане във военно отношение. На 20 май в центъра на Монтана ще се проведе панахида и възпоменателно тържество, ще се открие паметна плоча към паметника на загиналите във войните. Вечерта от 19-30 – 20.00 часа ще бъде изнесен концерт „8-то чудо“ на ансамбъл „Българе“. На 29 май в Тутракан ще се почете паметта на героите, макар и не само от Първата световната, но и от нея, защото се навършват близо 101 години от събитията на Тутраканската епопея. Последната кулминация от събитията беше на 29 април в град Троян, където славният 34-ти Троянски полк – острието на 9-та пехотна Плевенска дивизия, командваната от ген. Владимир Вазов, а полкът е командван от полковник Пано Маринов, записва най-добрите страници от българската военна история. В продължение на 2 години те бранят дойранските постъпи, като желязна скала не позволяват многократно превъзхождащия ги враг – 15 към едно в жива сила, 25 към 1 по отношение на оръдия, боеприпаси и самолети, да пробият този фронт. Нещо повече, на следващата година на 16 септември, когато започва кулминацията на военните действия на дойранския фронт, където само за няколко дни загиват 12 000 английски войници пак в основата стои 34-ти Троянски полк, ще бъде открита най-после улицата, носеща името на Дойран. На 29 април възстановихме изцяло паметника, който е построен през 1930 г. от дарителя Тотю Оряшков, който поема разходите по строежа на паметника и арх. Борис Иванчев, който го е изработил и дарил на града. Този паметник е много красив, намирал се е в центъра, но е изнесен в страни от него. Сега отново се намира на красиво място. Паметникът беше изцяло обновен, поставиха се и се осветиха две плочи, които да ознаменуват тези събития. Разбира се, започна се с панахида в черквата „Св. Петка“ . Голямо впечатление направи не само броят на присъстващите, но и дружество „Традиция“, което с униформи от Първата световна война поднесоха копие на бойното знамето на 34-ти пехотен Троянски полк. На събитието присъстваха хора от близо и далеч, под звуците на духовата музика в града се направи литийно шествие.
На 29 април в ефира на Радио „Фокус“ и на електронната страница на медията се появи съобщение от групата на ГЕРБ в Троян, която е озаглавена „ГЕРБ – Троян се включи в „Помним героите си“ по повод 100 години от Дойранската епопея“. В статията – половин страница, лаконично се съобщава за събитията и че са се включили, като с това се приключва. На това събрание имаше и много други партии, всички бяха представени с венци, включително и ГЕРБ. Но едно е да си се включил, а друго е да го организираш. Затова с преклонение искам да спомена за инициативата на г-жа Донка Михайлова, кмет на Троян, на г-н Дилян Енкин, предшественикът на сегашния кмет, които прегърнаха идеята и създадоха движение за дарителска кампания „Помним героите си“. Само за 2 месеца градът събра 6778 лв. , дарени от всички – анонимни и ясни дарители, участвали кой с каквото може за възобновяване на паметника. С огромна благодарност към дарителите, част от които са Христо Йовчевски, който с огромна енергия и мотивация осигури екип и работи лично за ремонта на оградата на мемориалния комплекс и оформянето на пространството. Благодарност и за щедростта на собственика на фирма „Калинел“ – един голям местен патриот Марин Радевски, на група общински съветници от БСП, на ПП ГЕРБ, на Мария Гладкова-Димитрова, Комитета за възстановяване на войнишките паметници, Детски парламент към СУ „Св. Климент Охридски“, Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Троян, Дружество „Традиция“, РК „34-ти пехотен Троянски полк“, Донка Михайлова, народните представители д-р Валентина Александрова и Николай Нанков, Кооперация „Обнова“ (с. Черни Осъм), Милена и Иван Ковачеви, Мирослав Севлиевски, Тихомир Любов, 5-ти клас на СУ „Васил Левски“ гр. Троян – тези мили деца са боядисвали Великденски яйца и са превили картички и са направили благотворителен търг, а всички средства са дарили на въпросната фондация. Благодаря и на Ерман Гачевски, Христофор Стаевски, колектива на ОУ „Иван Хаджийски“, Ангел Ангелов, Бистра Чолакова, Васил Василев, Васил Радойчевски, Поля Димитрова, Стоил Нановски, фирма „Универсалстрой“, Военен географски център – Троян. Благодаря и на всички анонимни дарители на събитието – троянци и приятелите на Троян отвориха сърцата си и продължиха една троянска традиция и възродиха дарителството.
Само една искра беше достатъчна да възроди патриотизма на троянци и чак сега ми стана ясно защо дедите ни и най-вече троянци са се защитавали, биели са се така безрезервно и са полагали костите си пред Майка България. Това са хора, които са от планината, свикнали са с нея, обичат я, свикнали са с трудностите.
Искам да спомена името на един забравен герой, който сега ще бъде почетен в село Ново село на 17 май. Става дума за поручик Иван Тодоров. Той е бил командир на рота в състава на 3-ти Бдински полк и в състава на 6-та Бдинска дивизия. Когато при Червената стена, под напора на многобройни противници защитата се огъва той остава с ротата си да прикрива отстъплението на другарите си, което след това, поведени от полк. Илиев връща позициите и Червената стена остава непоклатима до края на войната. Неговите другари загиват един по един, но никой не напуска полесражението. Когато остава само той, прострелян на няколко места и с невъзможност да се сражава, заобиколен от враговете французи и сърби с насочено байонети и с призива „Предай се“ той се изправя колкото може, поглежда ги в очите – бил е само на 30 години – и казва „Не се предавам, главата си давам, България не давам“. Отсичат главата му и той остава там, но тези негови думи ще бъдат изсечени на камък в центъра на селото и ще се помнят за вечни времена от поколенията.
Не ми е ясно защо няма такива прояви във всички градове. Българската армия е имала близо 900 хил. членове, които са извикани под пагон. Няма село, няма град, в което да няма паметен знак или паметник за тези хора. Ако не сме ние, сегашните поколения, и то обикновените българи, няма кой друг да почете паметта на героите. Както не е имало кой друг да ги замени в окопите, давайки живота си за Майка България.
Фокус: В какво състояние са българските военни паметници и правили се достатъчно, за да не се забравят именната на хилядите български герои?
Проф. Иван Гаврилов: Паметникът в Троян беше в сравнително добро състояние, но преместването, времето бяха изличили надписите, стените бяха напукани, градинката, в която се намираше не беше привлекателно място. Благодарение на всички спонсори и най-вече на Христо Йовчевски целият интериор беше подновен. Паметникът доби истинския си вид. В село Василовци, моето родно село, единият паметник беше в много лошо състояние, а от другия беше останало само едно парче бетон. Възстановихме го и намерихме плоча с надпис от войнишката клетва, казвана от всички войници сутрин при вдигане на знамето, която звучи така: „Вярвам в Бог, вярвам в неговата справедливост, вярвам в освобождението на поробените братя, вярвам във възкресението на Велика България. Амин“. Този надпис е върху паметника в Троян, има го в Лом, Василовци, ще бъде поставен и на няколко други места. Представяте ли си поколения млади мъже, които завещават тази клетва на внуците си, независимо от политическите пристрастия и ситуация в България тя остава до края на живота им и са били длъжни да се съобразяват с нея. Работили са именно в посоката на тази клетва. Длъжни сме да възстановим тези паметници, в много села са запуснати, а е по силата на местните хора поне да ги реновират. Това дава възможност на младите хора да спрат, прочетат, да наведат глава и едновременно с това да преосмислят много неща. Това дава възможност на местната ръководна управа да почита и да тачи паметта на героите. Ние сме длъжни.
Фокус: Как и в какво трябва да възпитаваме поколенията след нас, необходими ли са промени в образователната система, за да можем да предадем спомена на поколенията за всички онези българи, дали живота си за Родината?
Проф. Иван Гаврилов: Безусловно, боя сме, че сме закъснели. Докато всички нации, нам гранични и по-далечни си имат единна доктрина за развитие в бъдеще, ние нямаме. Докато всички нации кипят и младите хора остават в държавата си, нашите я напускат. Докато се развиват икономики, технологии, поминък при нас нещата не стоят точно така. Ние сме в дълг на младите хора да ги задържим не само с празни думи и гол патриотизъм, а с действия.
Младите поколения не бива да забравят историята, защото старата максима гласи, че който я забравя е длъжен да я повтори с всичките й неволи. В училищата трябва да има час по патриотизъм. Трябва да има и вероучение, то няма да научи никой на нищо лошо. Спазвайки 10-те Божи заповеди знаеш, че си добър човек.
Не мога да не споделя случка с децата от две ломски училища. Когато поставихме фундамента на така наречените плочи през есента посадих от двете страни по едно кипарисче. През зимата някой открадна едното кипарисче. Този вандалски акт беше поставен поставихме ново кипарисче. Когато на 17 февруари се срещнах с учениците на двете ломски гимназии им предложих ако имат възможност да напишат есе на тема „Откраднато кипарисче“. Есетата са невероятно. Млади хора в 10 – 11 клас са с оформен патриотизъм. На 26 ще се срещна отново с тях и ще си поговорим и ще им предложа да напишат нови текстове на тема „Откраднато кипарисче 1 година по-късно“. При срещите ми с ученици от Видин и Брегово им предложих да напишат есе този път на тема „Забравената съвест“.
Би трябвало подобно на инициативата „Троян помни героите си“ във всички училища да се направи нещо подобно, за да може децата поне да разберат какво е било.
Кой ще си спомни за всички онези 125 хил. герои, които безрезервно отдадоха живота си? Огромни длъжници сме им.

 

 

 

Източник:focus-news.net

 

 

Проф. Димитров: Глупост е да представяме Султански ферман в Брюксел! Имаме с какво да се похвалим!

 

 

Преди броени дни стана ясно, че България е представена в Музея на Европейската история в Брюксел със Султански ферман.

В постоянната експозиция на музея под наслов „Идеи за държавно устройство в Европа“ приносът на страната ни е копие от Търновската конституция.

Във временната композиция България обаче е представена със Султански ферман на търговеца Атанас Михайлов. Това е държавна заповед в Османската империя, издадена през 1831 г. от султан Махмуд II, която предоставя широки права и привилегии на търновския търговец Атанас Михайлов за свободна търговия в Европа, Персия и Индия.

 Водещи български учени и историци изразиха възмущението си от конкретния избор. А въпросът кой е взел това решение, на какво ниво и най-вече на какво основание – остава неясен.

 Потърсихме и коментара на директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Ето какво каза той:

– Подходящо ли е представянето на България в Музея на Европа чрез Султанския ферман на търговеца Атанас Михайлов?

– Не! Не, не можем да се похвалим с това, че българският народ е бил под османска власт и че някакъв търговец е получил ферман, че може да търгува навсякъде. Това са пълни глупости!

– Кой е приел това решение и на какво държавно ниво?

– Така и не можах да разбера кой точно го е изпратил, кой точно е поискал представяне от нас в Музея на Европа и коя институция е била натоварена с това и от кого. Това са интересните неща. За съжаление, от позицията, на която съм, не мога да разбера това.

– Каква е процедурата при изпращане на подобни артефакти?

– Изпращане на такъв род документи не може да бъде отказано от колегите, тъй като е по искане на държавна институция. Би трябвало да се представляват или от Народната библиотека, или от Държавния архив и да се изпращат от там. Но колегите може би не са знаели, че ги искат за това.

 – Според Вас с какво трябва да се представим на временната изложба в Брюксел?

– Трябва да представим Средновековна България, Третата канонична азбука и последна в Европа – други няма, това са. Само след няколко дни ще честваме тази светла годишнина. Имаме с какво да се похвалим.

– Кой писмен документ би показал най-значимото постижение за 13-вековната история на българската държава?

– Бихме могли да изпратим копие на Асеманиевото евангелие, бихме могли да изпратим старобългарски ръкопис на кирилица – имаме запазени такива документи и с тях сме познати. Отдолу можем да пишем, че с тази азбука голяма част от населението на Европа е приело и изповядвало християнската вяра. И тогава, и днес. Според мен това е най-големият принос.

От Министерство на културата заявиха, че не взимали решение за изпращането на такъв исторически документ в Брюксел. Същото потвърдиха и от Народната библиотека. 

Служители на Държавна агенция „Архиви“ също отрекоха да имат общо с казуса, като заявиха, че имат информация от медиите, че ферманът е взет от Търново, пояснявайки, че не са наясно дали е предоставен от местния музей или от друга институция. От агенцията подчертаха също, че артефактът „не е техен архивен документ“.

Продължаваме да търсим коя държавна институция е решила по този начин да представи България в Европа.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Огнян Минчев: ГЕРБ целенасочено абортира референдума!

 

 

ГЕРБ беше партията, с чиито депутатски гласове бе отхвърлен въпроса за мажоритарното гласуване на референдума, предложен от президента Плевнелиев – президент, издигнат от ГЕРБ. В това предложение за референдум въпросът за мажоритарно гласуване бе зададен коректно и с формулировка, която уважава факта, че редовите граждани могат да преценят дали подкрепят мажоритарния вот, но не са в състояние да определят формулата за такъв вот – което е задача за експерти по избирателни системи.

Повтарям – ГЕРБ абортира целенасочено това допитване. Но подкрепи кретенската формула за „мажоритарен вот с абсолютно мнозинство“ на едни поръчкови чалгаджийчета. Разбира се, подкрепата на ГЕРБ за чалга мажоритарния вот е израз на егоизтичен партийно-лидерски интерес. Но тя изразява и нещо повече – интелектуален и културен афинитет към този тип неграмотност и простотия, които правят възможно в една европейска страна да се проведе референдум с подобна формулировка и да се настоява резултатът му (недостатъчен между впрочем) да се превърне в закон.

Оттук – кратък съвет към г-жа Атанасова, която както виждам е назначена за герберски говорител по мажоритарните въпроси: Г-жо, българските граждани не само са ви избрали за депутат в парламента. Те са отпуснали на Народното събрание пари, с които можете да поискате експертиза от компетентни хора какво представлява мажоритарната избирателна система, какви са разновидностите й и какви са политическите и обществените последствия от практикуването на една или друга от тези разновидности.

Направете го, престанете да излагате и себе си, и избирателите си с тези покъртителни мисли по проблем, който съвсем очевидно не познавате.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Андрей Слабаков : Тотален абсурд е всички видове малцинства да имат повече права, отколкото нормалните граждани на тази държава

 

 

В България няма демокрация и няма и да има, каза твърдо актьорът Андрей Слабаков

За мен демокрацията съществува тогава, когато народът има право не само да избира управниците си, но и да ги сваля. Като в Древна Гърция. На нас ни е дадена само хипотетичната възможност да ги избираме, а когато се самозабравят, няма никакви законни механизми да ги свалим и не да ги убием, като старите елини, но поне да ги пратим в историята и да нямат право на никаква власт повече.

Напротив. След като се докопат до властта, нашите политици стават недосегаеми и вечни. С пръст не можеш да ги бутнеш.

Не се сещат, че политиката не е само крадене, но и отговорност към избирателя! Нашите политици винаги се разсейват и забравят, че има отговорност. Те се интересуват само от привилегиите, които ще получат, от далаверите, от назначенията, а какво става с народа не им пука.

И всъщност изобщо забравят за същия този народ, който ги е избрал и който по закон им е работодател. Но това винаги се забравя.

Отнасят се към нас като към някакво стадо овце, което като му хвърлят по някоя бала сено, ще отиде и ще гласува за тях.  И така вече 26 години!

И още по-лошото е, че ни накараха да се чувстваме овце и да се съпротивляваме изобщо.

В нормалните държави приоритети не са магистралите и енергетиката, а науката, образованието и културата.

У нас и трите ги няма. Науката я задушиха, образованието слезе на ниво четене и писане и по-скоро чатене, пък за културата да не говорим. Бюджетът за нея е 0,4 процента и повече отива за ремонт на театри, за да не паднат. Българското кино пък има пари точно за един евтин филм годишно.

Знаете, че съм син на Петър Слабаков, знаете как той беше изключван от БКП няколко пъти, а после основа „Екогласност“, но не мога да си изкривя душата, че преди се даваха повече пари за образование, за култура и за наука. И се правеха стойности филми,  а народът беше образован.

Сега нито е образован, нито разбира от истинска култура, нито има някакви права, нито го броят изобщо за народ.

Напълно е обезправен за сметка на циганите и това го вижда всеки, но мълчи, запени се Слабаков.

Тотален абсурд е всички видове малцинства да имат  повече права, отколкото  нормалните граждани на тази държава.  Това е тотална дискриминация на всички обикновени хора, които не са цигани, не са хомосексуалисти, не са с други особености, а просто са си нормални хора.

В една нормална държава всички имат еднакви права! А в момента е обратното, което е пълен кретенизъм.

Нямам нищо против циганите, но не съм съгласен да се толерират. Не мога да приема, че човек, със завършен втори клас, който не може да чете и пише, кара кола и гази хората наред.

Не мога да смятам за нормално в цял свят насилието над деца да се счита за педофилия и за него да се полага затвор, а тук да го наричаме особености на етноса – това е идиотизъм!

Нямам нищо против циганите, ако не мога да не попитам, след като в България влязоха милиарди левове, за да бъдат интегрирани, къде са тези интегрираните? И къде заминаха парите?

Не отправям празни обвинения, нямам никакви доказателства кой е крал и колко е крал, но когато от една страна са дошли много пари за някаква кауза и когато резултатът е нулев, елементарната математика сочи, че или средствата са отишли другаде, или са попаднали в ръцете на пълни некадърници и те не са успели да вкарат в пътя поне един!

Българите са втора категория хора в собствената си държава!

Това не е демокрация, а слободия за едни, които се чувстват безнаказани и робство за другите, които малко да сгазят закона и наказани. Впрочем някои са наказани и без да нарушават закона. Наказани с мизерия, безпътица и без право да искат сметка от тези, които ги управляват, казва Слабаков в своето интервю.

Аз е искам да живея в такава безправова и овчедушна държава!

А вие?

От нас зависи, братя българи.

Само от нас, но не правим нищо.

И това страшно ме натъжава, категоричен е актьорът.

Станислава Славова,

 

Skandalno.net

 

Погромът и клането в Босилеградско на 15-16 май 1917г.

 

 

Историята на Западните покрайнини е поредица от военни престъпления срещу легитимния стремеж на българите за несъстоялото се национално обединение. С тази цел България се включва в геополитическия сблъсък по време на Първата световна война на страната на Централните сили. Заедно със съюзниците Българската армия започва военна офанзива срещу Сърбия. За по-малко от два месеца сръбското кралство престава да съществува. Остатъкът от сръбската армия се спасява през Албания. В овладените зони Централният съюз въвежда своя администрация. България създава Македонската и Моравската военноинспекционна област с изградени окръжни, околийски и общински структури.

През 1916г. войната продължава на южния фронт на границата с Гърция, и на северния фронт в Румъния. Отвоювани са Северна Добруджа и Югоизточна Македония, но затова пък е отстъпен районът на Битоля. Натискът на съглашенските сили в този участък се съчетава с провеждане на диверсантски и саботажни акции в Поморавието. Тази задача е възложена на сръбският поручик Коста Милованович Печанац, който в края на септември 1916г. със самолет е транспортиран в Поморавието с инструкции да организира тнр. Топлишка буна срещу българската власт, за да отслаби тила на българското командване и да го координира с опитите за пробиви на Южния фронт.

Самата акция започва с едно нападение на ж.п. линия Ниш-Скопие при гара Ристовац и избиването на ранени български и германски войници в една санитарна композиция. На 15-16 май 1917 година Коста Печанац с една чета от 200 -250 четници нахлува на територията на Царство България в района на Босилеградско и в продължение на два дни мародерства над мирното българско население. В селата Горна и Долна Любата, Босилеград, Долна и Горна Лисина, Топли дол, Долна и Горна и Ръжана, по особено жесток начин са убити 32 мирни жители по домовете им, основно възрастни, жени и деца сред които и двама селски учители, две деца се неустановени имена са изгорели в една запалена къща, изгорени са 317 къщи и други постройки. Ограбени са добитък, ценности и хранителни продукти. Нанесената вреда е на стойност 2,5 милиона лева.

По-голяма от част от населението е предупредено в последния момент и успява да се спаси с бягство. Никъде по пътя си сръбските разбойници не срещат български военни части и това им позволява безнаказано да издевателстват, убиват, палят и изнасилват. В някои  планински махали самоорганизирали се местни селяни оказват въоръжена съпротива за да осигурят бягството на жените и децата си пред погрома. При първи сблъсък със сборна рота от Кюстендил, Печанац минава сръбско-българската граница и се оттегля към Косово.

Нахлуването на българска територия и клането в Босилеградско от преди 100 години е поредната стъпка от вековните сръбски аспирации за завоюване на български земи и асимилиране, т.е. сърбизиране на българско население. Използвайки момента когато в Босилеградско няма български военни части, а всички военноспособни мъже са мобилизирани на фронта, Коста Печанац, по задача на сръбското командване, провежда жестока терористична акция срещу мирното българско население с цел насилие и грабеж в нарушение на всички известни конвенции и правила за водене на военни действия.

Това е третата сръбска военна акция за овладяване на Босилеградско проведени в началото на миналия век през 1913, 1915 и 1917г. и  приключили с Ньойския мирен договор и окупиране на Западните покрайнини от страна на Държавата на сърби, хървати и словенци.

Една от целите на тази терористична акция е да се произведе силен психологически ефект върху Главната квартира която тогава се намира в Кюстендил. Именно затова тази акция е възложена на един закоравял терорист и убиец какъвто е Коста Печанац, който има опит в провеждането на такива терористични акции не само срещу българското население в Македония, но и срещу населението в Поморавието с цел насилие и грабеж. Неговите съратници и съвременници са оставили достатъчно писмени доказателства за „геройствата“ му при ограбването и избиването на невинни селяни в Поморавието.

Спомените от този ужас и до днес живеят в Босилеградско. Сръбската историография все още се опитва да оправдае това престъпление като акт на отмъщение срещу репресиите на българската армия по време на Топлишката буна. Тази теза непрекъснато се утвърждава в сръбската историография на разни научно-исторически конференции които периодично се организират под патронажа на най-високите държавни институции. Сръбските историци, Сръбската православна църква и представители на държавните институции с многобройни „научни“ доклади и изказвания по медиите, реабилитация на четническите коменданти, повдигане на паметници и назоваване на улици на името на Коста Печанац се стараят да го героизират с ясни и недвусмислени внушения по адрес на българите в Западните покрайнини.

Българската историческа наука все още не е дала своя отговор на сръбските твърдения за Топлишкия бунт и тяхната връзка с клането в Босилеградско. Именно това създаде широко поле за множество исторически спекулации. През 2015 и 2017г. в Сурдулица и Лесковац се проведоха две „научно-исторически конференции“ на тема „Българската окупация на Южна Сърбия от 1915 – 1918“.

Тия конференции, организирани от най-високо държавническо ниво и подкрепата на Сръбската православна църква  имаха за цел да изместят фокуса на сръбската, българската и европейската общественост от неблагоприятните оценки по повод 100 годишнината от Балканските, Първата световна война и  сръбската окупация на Западните покрайнини.  Тази окупация се обяснява и оправдава с едно силно преувеличено и масово тиражирано избиване на сърби. За целта се цитират само сръбски източници (Йован Хаджи Василевич – „Българските зверства във Враня и околността 1915-1918г.“) и писанията на двама военни кореспонденти които по това време са на заплата в сръбската армия: швейцарецът Арчибалд Райс и американецът Вилиям Драйтън. Арчибалд Райс се позовава на изказванията на чак шестима свидетели, а Вилиям Драйтън, борави с една бройка от около 3 000 души убити от Австроунгарската армия по време на ПСВ. В по-късните пренаписвания тия бройки са силно раздути от 3 000 на 30 000 убити сърби в двора на днешното Техническо училище „Никола Тесла“ в Сурдулица. На стената на това училище, и до днес има паметна плоча на която пише, че там българската армия е убила 20 000 сърби?! През 2010г. в двора на това училище бе открита паметна костница с десетина ковчега с общо 18 скелета! Броят на интернираните сърби в България бе завишен на 150 -180 000 сърби.

Няма как да се отнесем сериозно към такива твърдения. Историята е наука която се пише на базата на писани и материални източници: гробници с  трупове анализирани от патолози, установена самоличност на жертвите, начин и време на убийствата, документи, снимков материал и т.н. Вместо това, ние сме изправени пред един спекулативен подход когато първо се изнася твърдението а после се търсят доказателства.

Това продължи и по време на отбелязването на 100 годишнината от Топлишкото въстание в град Прокупле на 26 февруари тази година. Сръбският премиер Алекандър Вучич отново отправи силни антибългарски послания. Тази риторика от времето на Първата световна война няма нищо общо с неведнъж декларираните желания за развитие на добросъседските отношения, спазване на правата на българското национално малцинство в Западните покрайнини и споделяне на европейските принципи и ценности.

Навършват се точно 100 години от клането в Босилеградско което поради различни конюктурни, идеологически  и безпринципни партньорства с бивша Югославия и днешна Сърбия,  продължава да се премълчава не само от българската историческа наука, но и да се укрива от широката българска общественост. Нито една национална историческа институция досега не се е наела да опише това събитие и да произнесе своята историческа оценка за него. Единствената публикация по този повод е на историк  Ангел Джонев „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917г.“ който, използвайки български и сръбски източници, включително и самопризнанията в дневника на Коста Печанац, по дни и часове описва това престъпление срещу цивилното българско население в Босилеградско.

От българска страна все още нямаме нито един паметен знак на невинните жертви нито в Босилеград, нито в България. Вероятно пак поради същите остарели идеологически разбирания за „добросъседство и мир с братския сръбски народ“,  Босилеградското клане от 15-16 май 1917г. никога не е отбелязвано с нито една инициатива в България с изключение на проявите на Граждански комитет „Западни покрайнини“, КИЦ „Босилеград“, Сдружение ГЛАС и Демократичен съюз на българите.

Въпросът е какво правим от тук нататък? Освен да запазим и да почетем паметта на жертвите от клането на днешен ден преди 100 години, ние сме длъжни на базата на историческите проучвания да направим изводите, с които да обясним генезиса на днешните проблеми и  да се опитаме да открием какво най-много е повлияло днешното ни положение да бъде точно такова каквото е сега. Историята на миналото е всъщност история на настоящето, и ниe трябва да я познаваме, така като в медицината трябва да се знае историята на болестта, анамнезата. Според Фернан Бродел, миналото и настоящето взаимно се обясняват и проучаването на миналото всъщност означава тълкуване на настоящето и бъдещето.

Следователно, и това което правим днес, също е част от историческият процес – то влияе и определя бъдещето. Ето защо ние трябва да направим всичко което е по силите ни, грешките от миналото да не се повторят никога вече, и да работим за новите процеси на Балканите които да гарантират мир и сигурност в бъдеще.

Не само защото ние сме най-потърпевшите от великосръбската експанзия към българските земи. От дистанцията от един век, си даваме сметка, че и ние българите като поразени, и сърбите като победители в Първата и Втората световна война, сме губещи. Загубили сме не само територии и население, но и взаимното си доверието, мира, сигурността и перспективите за развитие. И още, оказа се, че разликата между победителите и победените в исторически план е твърде относителна. Бремето от териториалните придобивки се оказа също толкова тежко за победителите, колкото и мъката по загубата на победените.

Съгласно новите процеси в Европа и на Балканите, ние смятаме, че това престъпление трябва да бъде изтръгнато от забравата, да бъде изяснено от научно-историческа гледна точка, да се постави паметен знак с който да се отбележи и почете паметта на жертвите като християнска и цивилизационна норма на поведение, като предпоставка за преодоляване на тежкото историческо наследство, като стъпка към национално помирение  на българи и сърби и трайно омиротворяване на Балканите. Противно на често тиражираните в сръбската история и медиите твърдения за „зверствата“ на българските войски в района на Сурдулица и Прокупле според които те са изклали от 2 000 до 30 000 души в Сурдулица по време на Топлишкото въстание, ние искаме да почетем паметта на жертви с конкретни имена на които се знае начина, мястото и времето на смъртта, подкрепени с  исторически документи и автентични снимки.

Призив за отбелязване и почитане на паметта на жертвите и национално помирение между българи и сърби неведнъж са отправяни от представители на българските организации в Западните покрайнини. Парадоксално е, че този призив идва само от потомците на жертвите. Но за да бъде успешно, то трябва да бъде осъзнато и от потомците на убийците, колкото и трудно да е.

При последната среща на служебният премиер Огнян Герджиков и сръбският външен министър Ивица Дачич, кметът на Босилеград Владимир Захариев се опита да обсеби тази идея и също се обяви за повдигане на паметник на, както той се изрази, „историческото помирение“ между българи и сърби и то през 2018г., тоест, в годината на българските поражения и създаването на бивша Югославия! Ние смятаме, че не са нужни нови абстрактни паметници с идеологически послания. В този смисъл паметникът на Нешков връх край Цариброд, в който са погребани сръбски и български войници е идеалното място където българските и сръбските държавни представители символично могат да си подадат ръка в знак на национално помирение и ново начало. Така както на военното гробище във Вердюн през 1984г. френският президент Митеран и немският канцлер Хелмут Кол си подадоха ръка в знак на национално помирение. Това беше ново начало в развитието на европейския континент. Балканските народи също трябва да минат по тоя път

Много по-трудно е, да се изстрада катарзиса до помирението, което е свързано с поемане на вина и отговорност, дълбоко преосмисляне на историята, осъзнаване на грешките от миналото, покаяние и прошка в името на бъдещето, мира и спокойствието. Европейският опит показва, че затова са необходими държавници и личности от друга величина и с друг тип политическо мислене, а не дребни хитреци и ловци на евтини политически поени които се опитват да изплуват на гребена на вълната.

Парадоксално е също така, че във Войводина, сръбски и унгарски, германски и сръбски дръжавни представители вече на няколко пъти откриваха паметници на унгарските и германските жертви във Втората световна война и произнасяха слова в които се обявиха за национално помирение. Само проклятието в сръбско-българските отношения продължава, историческите фалшификации произвеждат все повече и повече омраза и взаимно подозрение. В такава враждебна атмосфера ползотворен диалог между двете държави не се получава. Жертва на тази вражда сме ние, българите в Сърбия които десетилетия наред търпим всичката нарупана омраза от всички военни поражения които е нанесла българската армия на Сърбия и нейните съюзници.

В памет на убитите мирни българи ще бъде отслужена Панихида на 14 май 2017 година в 11.00 часа в катедралния храм „Света Неделя” в София.

На 15 май в Босилеград по повод на злокобните събития станали преди сто години ще се проведе „кръгла маса” с дискусия за случилото се преди сто години и обобщен прочит на важните исторически събития противопоставяли в повечето случаи българския и сръбския народ. Опит да се извлече поука и да се направят изводи за бъдещето.

На 16 май в Кюстендил ще се проведе възпоменателна вечер в памет на жертвите от Босилеградския погром във Възрожденското училище.

Призоваваме българските медии да дадат гласност на тези събития с които да отбележим тази почти забравена дата от нашата история и да дадем градивен принос за развитието на нови българо-сръбски отношения в полза на нашите сънародници в Западните покрайнини.

 

Иван Николов

 

 

 

Източник:kicbos.org

 

 

 

Д-р Калоян Методиев: Или Нинова ще наложи промяната, или БСП ще се върне в политическото кьоше

 

Д-р Калоян Методиев, политолог и университетски преподавател в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

– Д-р Методиев, кабинетът „Борисов 3“ е вече факт – имаме министри и заместник – министри, имамe парламентарни комисии и техните членове. Как Ви се струва конфигурацията на кабинета, има ли изненади и кои са те?

– За толкова дълги преговори трябваше да направят по-добра структура и по-голям кадрови баланс. Остана впечатление, че се е търсело място за някои хора, а не хора за мястото. Изненада беше смесването на правосъдие и външни работи, министерство на председателството, някои назначения. Накрая остана въпросът какво точно са договаряли повече от месец.

– А има ли, леко на жаргон казано, „подводни камъни“?

– Има, разбира се. Подводните камъни ще дойдат от човешкия фактор. Либералите постоянно ни повтарят – институции са най-важни. Аз се придържам към консервативния подход, че политиката се върти около човека. Хората са най-важните. Оказа се, че сме надценили кадровия резервоар на ГЕРБ, който те умело използваха в кампанията като внушение. Обединените патриоти печелят политическо време за Борисов. Предишните в тази роля бяха реформаторите. Затова само за седмица толкова удари започнаха да се сипят по тях, a се оказа, че те въобще нямат кадрови капацитет да издържат на тази атака. Заговори се и за феномена „скрити“ квоти.

– От началото на този кабинет, премиерът Борисов е много умерен в изказванията и поведението си за разлика от предните пъти, в които бе доста по-агресивен, в добрия смисъл. Как Ви се струва това и на какво се дължи според Вас се дължи промяната в неговото поведение?

– На опит и притеснение. Първо той е най-наясно какво става в държавата и с неохота направи тази коалиция. Второ, „птичката му кацна“ за трети път на рамото. Наясно е и, че късметът и обществения толеранс не са безкрайна величина. Виждате как реагира на всеки намек за някаква протестност, скандал или репортаж – човекът със стола, зам.министър за един ден, бутнат паметник на културата, дамски чанти. Иска да предвиди всички рискове и да ги минимизира. Въпросът е колко време може да изкара с подобен алгоритъм.

– Мажоритарното гласуване влезе през седмицата в парламента. Обречен ли е на неуспех проектозаконът, внесен от групата на ГЕРБ и може ли да стане повод за раздор между управляващите и „Обединените патриоти“?

– Не знам дали ще се стигне до раздор, защото още не са довършили с конструирането на властта. Сега се събраха. Очевидно е, че имаме нова конфигурация по този въпрос в парламента, при която ГЕРБ и „Воля“ останаха сами. Проблемът е, че нямат и извънпарламентарна подкрепа – формации, експерти, научната и академична общност. Мантрата „Народът така пожела“ е като лед – много хлъзгав и тънък едновременно. Видяхме колко хора се събраха да подкрепят чистата система през последната седмица.

– От гледна точка на днешните събития как Ви се струва подобно изменение на избирателната система и до какво мислите, че би довело то?

– Много пъти е повтаряно, но нека го кажа пак: децентрализация на властта, вкарване на криминални структури (черноморската яка, северозапада и други анклави ), етнически проблеми, сепаратизъм и т.н. Големите градове няма да могат да компенсират това „пропадане“ на демокрацията. Чужди държави ще го използват за пробив в политическата система. Ще имаме и концентрация на власт, която ще остави милиони непредставени. ГЕРБ преиграват и ще загубят.

– В неделя предстои заседание на Националния съвет на БСП, на което се очаква да бъдат направени промени в ръководството на партията – драматично ли ще бъде то и какви са очакванията ви от него?

– Предполагам, че ще е силно драматично, защото предложенията са революционни, а при всяка революция има недоволни. Или Нинова ще си продължи курса към тотална промяна на партията или ще се върнат на старото си място в политическото кьоше. Поне към днешна дата не виждам трета опция. В смисъл, че няма кой да я конкурира за лидерството. Леви сектанти или политико-бизнесмени не може да са алтернатива в нито една партия с претенция за властта.

– А ще приеме ли според Вас Пленумът предложението на Корнелия Нинова за промените в Изпълнителното бюро на БСП?

– Нямам идея какви са им конфигурациите вътре в органите, но отвън изглежда, че тя владее партията. В този смисъл е много вероятно да успее да прокара предложенията си за разделяне на парламентарните от партийни постове. Въпросът е да го направи на принципна основа.

– Как ще се отрази една такава евентуална промяна на БСП във вътрешнопартиен план и ще създаде ли напрежение в партията?

– Ще има недоволни. Може да се получат два отделни центъра на власт – един в партията, един в парламента. На базата на моя опит мога да кажа, че винаги когато парламентарната група вземе превес над партията, последната се маргинализира. Вижте ГЕРБ, ДПС – там е важен партийният пост. Партиите са инструмент за прокарване на политика, а не са прокси на парламентарните си групи, защото парламентът е само един елемент от политиката. Между другото, това беше част от разпада на СДС. От друга страна пък трябва да се държи близо и да се контролира групата, за да не си заживее свой живот и да си направи паралелна реалност. Много е сложно уравнението.

– Mежду 4,5 и 6% икономически растеж обяви, че е възможно да бъде постигнат, премиерът Бойко Борисов. Финансовият министър остава по-консервативен и очаква около 3%. Коя обаче е реалистичната прогноза?

– Предполагам, че оптимизмът идва от очаквания за усвояване на еврофондове и туристическия сезон. Предпочитам държави, в които двете са допълнение към икономиката, а не са самата икономика. Експертите икономисти и финансисти трябва да анализират числата.

– Служебният кабинет започна с уволнения и назначения на областни управители, същото направи и кабинета „Борисов 3“. Защо този път обаче не се коментираше тази тема толкова?

– Минахме през избори. ГЕРБ ги спечели и върна старите лица на постовете им. Тогава бяхме в предизборна кампания и от партията вдигнаха шум, а сега кой да го направи – служебният кабинет е в историята.

– През седмицата бе номиниран и еврокомисар в лицето на Мария Габриел. Добра кандидатура ли е това и до колко наистина за България ресор като „Дигитализация“, какъвто се смята, че ще поеме, би бил полезен?

– Ние много пострадахме от предишния еврокомисар. Отиде от Световната банка в комисията, игра хора с носии за пред медиите, забърка кашата с ООН и накрая се прибра пак в банката в Ню Йорк. За нас остана само унижението и понижението на ресора. Въпросът е сега как ще гарантира лоялността и отдадеността на новия еврокомисар към София. Не е тайна, че там средата „засмуква“. Аз съм за баланс между брюкселските и българските цели. Според мен нашите управляващи трябва да видят вишеградските страни как решават тези въпроси.

Ливия НИНОВА, Агенция „Фокус“

 

Александър Симов: В БСП има и стотици герговчета на ръководни постове

Прекаляваме с фиксацията върху Корнелия Нинова. Но няма да станем лидерска партия

Интервю на Таня Джоева за грешките на БСП в кампанията, българските олигарси и почитателите на Айн Ранд, забогатели с обществени поръчки

– Ще ми позволиш да говорим на „ти”, защото отдавна се познаваме като колеги. Сега обаче ти си от страната, която трябва да дава отговори. Как един журналист свиква с подобна промяна? Бил си в кулоарите с микрофон, сега изведнъж – в парламентарната зала!

– В кулоарите, и то десетки години. Тъй като дълго съм обикалял там, мислех, че преходът ще е лесен. Но той е и смислов, и политически, и всякакъв. Заставайки от другата страна, вниманието е концентрирано върху теб. Всяка изтървана дума може да бъде превърната в голям скандал. Както правят някои. Един прогерберски сайт например –vevesti, се опита да създаде скандал от това, че харесвам и подкрепям Меланшон. Това, разбира се, издава непознаване на европейската политическа обстановка, но показва също, че всяка твоя дума може да бъде обърната срещу тебе.Не че като журналист не са се карали с мен. Но са се карали с Александър Симов. Сега през мен ще атакуват БСП. Има и един процес на дисциплина, с който най-трудно свиквам.

 

– Извинявай, нали не казваш на нашите читатели, че журналистите са недисциплинирани хора?

– Не, не! Искам да кажа, че журналистът има свобода, когато не е ограничен от капиталско-прокопиевски, пеевски и прочее инструментариуми. Свободният журналист може да бъде и хулиган, и аналитичен, и мъдър. Депутатското поведение изисква строга етикеция. Моята душевност е по-импулсивна. Казвам го самокритично. Аз съм човек, който скача, взема думата, влиза остро, когато се ядоса. А в парламента се цени по-дипломатичният тон, заобикалянето, английският хумор, а не бруталният конфликт. Не е лесно да се свикне. Затова не съм склонен да се откажа от журналистиката и все още пиша, за да не губя реактивния инстинкт.

 

– Не се ли раздвояваш по този начин?

– Има известен интелектуален дискомфорт, признавам. Но никой не очаква от мен свръхобективност, защото съм задал параметрите – аз съм ляв, социалист, бесепар. Никой не може да очаква от мен апологетика на дясната политика. Но дори когато пиша за БСП, се опитвам да се отдалеча от себе си, да видя нещата от друг ъгъл.

 

– Случи ли ти се вече колеги от БСП да ти направят забележка, че си остър?

– Не.

 

– Виждам, че ходиш с костюми.

Да, купих си и вратовръзки. Дрескодът е уважение към институцията. Подразних се първия ден на колеги от други парламентарни групи, които дойдоха с дънки. Някои от тях струваха колкото четири костюма от моите, но все пак подобно облекло не е за парламента.

 

– Спомняш ли си как откриха 39-ото Народно събрание? Парламентът, в който царската партия имаше 120 депутати и всички те – нови лица.  

– Спомням си. Раздаваха „Приказка за стълбата” на Смирненски и свършиха като в „Приказка за стълбата”. В това събрание се родиха първите корпоративни групи по интереси. „Приказка за стълбата” е гениален текст. За съжаление, всеки парламент завършва като тотална гавра с него.

 

– И с 8-10%  доверие… Как ще се чувстваш, ако и този приключи така?

– Аз съм убеден, че ще завърши с ниски нива на доверие. Казвам го сега, за да ме упрекнат после, че говоря от злоба. Последните три месеци ме правят песимист. Народното събрание роди вече правителство на голямата подмяна, на голямата лъжа, на безвремието. Роди около 60 потъпкани обещания от страна на патриотите. Отделно имаме един ехиден полуполицейски стил на управление. Този парламент трудно ще роди смислена политика, смислено управление, което да одухотвори българите и да ги накара да го обичат.

 

– Новите депутати не сте ли шанс за парламента? Макар че от 240 депутати само 27 са юристи.

– В предишните парламенти нали имаше повече юристи?

Юристът сам по себе си не е гаранция за качеството на законите. Особено когато е взел пари, за да превърне законодателството в корпоративен миш-маш. Трябват хора с иновативни политически идеи, а работата на юристите около парламента е да ги превърнат в законодателен текст. Тук обаче опираме и до другия въпрос – новите сами по себе си отговор ли са на проблемите? Според мен – не. Те са бърз и лесен отговор на проблемите, които има българската политическа система с изхабяването на политическите образи. Когато новите са от типа на тези, които бяха в 39-ия парламент, те не са решение. Убеден съм, че ако направим анкета на улицата, запитаните граждани няма да се сетят за повече от двама-трима депутати от НДСВ. Някогашните нови лица станаха част от виновното минало.

 

– Аз веднага ще ти кажа името на един представител на НДСВ от 39-ото Народно събрание – проф. Огнян Герджиков.

– Фигура от виновното минало, която бе възкресена за нов политически живот. Той направи безобразията като същински полтъргайст и сега отново ще бъде забравен.

 

– Да уточним, че оттук нататък ще разговаряме с депутата Александър Симов, а не с журналиста Симов. Споменах името на Огнян Герджиков неслучайно. Защо БСП не излезе с оценка за служебното правителство? Защо се измъква?

– Не се измъква. Националният съвет на 14 май ще даде оценка. Аз лично мога да кажа, че то не свърши нищо от това, което трябваше. Основна задача бе да даде началото на една качествена ревизия на Борисов-2. Вместо това, те заметоха скандалите на предшествениците си, не извършиха необходимите кадрови промени, за да спрат герберската корпоративна машина. Резултатът е, че имахме служебен премиер, който самодоволно обяви, че е гласувал за Реформаторския блок и тръгна в последния си ден да обвинява, видите ли, БСП в тежък вътрешнопартиен егоизъм, че не пуснала Деница Златева в третия кабинет на Бойко Борисов. Хайде, моля ви!

 

– Ако БСП не се беше дистанцирала от реденето на служебния кабинет, резултатите от парламентарните избори вероятно щяха да са други?

– Това беше фундаментална грешка на БСП. Това беше грешка и на Корнелия Нинова, но и моя. С радост приех нейната идея БСП да се дистанцира от служебния кабинет. Смятах, че е правилна. Но това ни изигра много лоша шега. Ние пропуснахме един малък факт: да, ние няма да се месим, но в тази политическа среда все ще намери някой, който да се меси. И се намесиха.

 

– Тази грешка не е ли едно удобно обяснение за загубата на парламентарните избори? Бяхте на гребена на вълната, водехте според редица непубликувани проучвания и изведнъж – втори с цели 5% разлика. Впрочем, в последната седмица отчетливо се усети спихването на вълната.

– Не знам дали е удобно, но това е само едно от обясненията. Причините са комплексни. Не е една, която да посочим и да кажем: ето, това ни прецака, иначе ние бяхме чисти, вълшебни, невинни, небесни, но хората не ни разбраха. Все пак служебното правителство бе тежка стратегическа грешка.

 

– А другите?

– По-голямата грешка е разминаването между декларираната политика и лицата, които трябва да я правят.

Хубаво е да кажеш, че започваме голяма промяна, ще разградим ГЕРБ-ската държава, ще демонтираме модела „Бойко Борисов“, ще дадем ново начало. Но в същото време хората питат: „А какво прави Георги Гергов в Изпълнителното бюро?“ Това е необорим аргумент, който може да съсипе и най-добрата заявка за различно бъдеще. Разлика между Бойко Борисов и Георги Гергов няма. Аз ги възприемам като един и същи човек, разполовил се в двете части на политическото пространство. Ненапразно след изборите Гергов беше основният лобист за това БСП да приеме Данайските дарове – и председател на парламента, и оставането на вицепремиера Деница Златева в кабинета на Борисов.

 

– Само Георги Гергов ли бе лобист за връзки с ГЕРБ? Той ли е единственият, който компрометира партията?

– Той е символ на един процес. Няма да споменавам имена, защото наистина става дума за процес и той е важен. Слизайки надолу по местните структури, човек вижда, че има стотици други герговчета, които са на ръководни постове. Те нямат неговите финансови възможности, не могат да поканят главния прокурор на кафе с мастит бизнесмен, но имат абсолютно същото разбиране за политическия процес. В резултат на това, много от местните структури на БСП са капсулирани. Те не само не произвеждат политика, но не могат да произведат каквото и да е друго. Те разчитат на стар, носталгичен вот, който да превръща местния лидер и близкото му обкръжение в общински съветници.

 

– Може ли да обобщим, че обявената война на паралелната държава бе на думи, докато на практика избирателите не видяха реална битка с олигархията и с олигарсите? Оттук накъде?

– БСП постави важната тема за паралелната държава. Но БСП не успя да отговори на въпроса къде е паралелната държава в нашите собствени редици и кои я символизират.

 

– Одобряваш ли идеята БСП да направи правителство в сянка?   

– Да. Това е идея, по която постигнахме консенсус. Министрите в сянка трябва да следят всяко решение на титулярите и да предлагат алтернатива. Така ще е ясно на избирателите, че това ще са хората, които ще поемат управлението, ако се смени мнозинството.

 

– Има ли достатъчно кадри БСП за правителство в сянка? В кампанията се видя, че Корнелия Нинова лидираше дебата, а екип около нея нямаше. Това според мен също бе една от причините за отлива на гласове.

– За част от хората от екипа й може би беше по-добре да не се показват. Всяко тяхно появяване може да отнеме гласове, а не да допринесе за победата. Казвам го малко пресилено, разбира се.

БСП за втори път изгаря с концентрирана лидерска кампания. Все пак сега не бе неуспех, тъй като резултатът бе удвоен. През 2009 година партията допусна аналогична грешка, създавайки силен акцент върху тогавашния лидер Сергей Станишев. Резултатът тогава се превърна в интелектуален и политически крах за БСП. Сега също прекаляваме с фиксацията върху Нинова. Разбирам, че тя е енергичен и мощен политик, но е добре да бъдат вадени вече и други лица с други отговорности. Тя даде уверение, че на 14 май ще създаде Изпълнително бюро, в което ясно са разписани отговорности, със заместник председатели и секретари. Тоест – лицата, които трябва като нея да понесат политическата отговорност на своите плещи.

Аз не вярвам, че БСП може да бъде превърната с лидерска партия. Колкото и да е закърнял инстинкта на много социалисти, те нямат да позволят подобно нещо.

 

– На 14 май избраните за депутати трябва да напуснете Изпълнителното бюро.

– Част от нас трябва да напуснат. Може би един-двама ще останат, за да не се губи връзката между партията и парламентарния процес. Идеята е максимално много хора да бъдат ангажирани в управленския процес на БСП. Дали ще сработи или не, времето ще покаже.

 

– Колко човека, освен Георги Гергов, не подкрепиха Корнелия Нинова в категоричното й решение БСП да не влиза в голяма коалиция с ГЕРБ?

– Мога да кажа това, което съм видял с очите си в Изпълнителното бюро. Имаше гласове за влизане в Голяма коалиция. Основният говорител на тази тенденция беше Георги Гергов. Корнелия Нинова вече каза, че около него е имало достатъчно голяма група, която да я подложи на натиск. Спомням си аналогичен процес пред 2014-а, когато на същия огън бе поставен Михаил Миков. Тогава, освен Гергов, имаше други лица, които настояваха за коалиция с ГЕРБ. Предполагам, че някои от тях и сега са били от този кръг за натиск. Но като цяло Изпълнителното бюро, в три четвърти от своя състав, категорично прие идеята, че с ГЕРБ колаборация не може да има. Това ще унищожи партията, политическия процес и няма да донесе нищо добро на българските граждани.

 

– През 2014-а обаче имахте два пъти по-малко депутатите и унищожението на БСП бе сигурно. Сега увеличихте броя си, толкова голям риск не съществува.

– Не, това и сега ще унищожи БСП. Винаги съм се удивлявал на анализатори, които с лека ръка говорят за тази голяма коалиция. На каква база?! На какви принципи?! Платформите ни се различават чувствително в някои отношения. БСП трябва да се откаже от своите идеи, за да приеме тези на Бойко Борисов?! Не виждам форма и начин за подобна стъпка. Погазването на идеи, както става сега с патриотите, щеше да означава, че БСП за пореден път предава своите избиратели. Е, не можем да си го позволим. Ние по най-тежкия начин – с избити зъби и плюене на кръв – си научихме урока. Две години БСП беше между живота и смъртта и имаше признаци, че няма да й се размине този път. Позволявахме си компромиси с базисни ценностни разбирания на нашите избиратели. Хората в ръководството си бяха въобразили, че те задават политическата инициатива, а електоратът като овце трябва да ги слуша. През 2014-а този процес изпуши. Левият избирател каза – не! „Не“ на много от нещата, които направи БСП в управлението и особено – във външнополитическата сфера. Спомням си какво стана след прословутото посещение на тогавашния външен министър Кристиан Вигенин в Киев. На европейските избори през 2014-а левият електорат не отиде да гласува.

Сега ни предлагат да повторим грешките си от 2013-а и 2014-а, когато БСП се беше запътила към гробищата. Слава Богу, политическият инстинкт се оказа по-силен.

 

– Не се ли изправя Корнелия Нинова срещу твърде много противници в партията? Едни са по-ляв курс от сегашния, други теглят надясно, трети – като Михаил Миков или Янаки Стоилов, бяха изпратени в запас. Ще успее ли да води битки на няколко фронта?

– Вярно е, че има много противници в момента. Ще ти кажа моето виждане, макар че вероятно ще изглежда наивно. На първия пленум като лидер Нинова каза: Спираме разговора за левия курс! Не защото не е важен, а защото БСП вече е социалистическа партия.

Според мен не беше така. Разговорът трябваше да бъде продължен, тъй като той е важен и смислен за бъдещето на БСП. Михаил Миков има заслугата, че го постави на дневен ред. Може би неговата грешка е в това, че, отдавайки се на разговор за себе си, БСП забрави, че трябва да бъде активна опозиция на ГЕРБ. А това е много важно в очите на хората, които не харесват Бойко Борисов. Оттук нататък смятам, че тя може да превърне левите хора в Националния съвет в свои естествени съюзници, поставяйки темата „Гергов“ не на личностна или сапунена основа, а на принципна. В БСП не сме приключили темата за милионерите в партията. Корнелия Нинова само ще спечели, ако преоткрие левицата в БСП. Тя може да й даде идеологическата основа за истинска битка, а не просто за временни размествания и маневри, които ще й свършат работа за няколко месеца, а по-късно проблемите отново ще се възпалят при следващ скандал, подобен на ЦУМ-гейт.

 

– Громиш патриотите сега. Но можеш ли с ръка на сърцето да кажеш, че ако вие бяхте спечелили изборите нямаше да правите коалиция с тях?

– Не мога да го кажа. Ние щяхме да търсим патриотите за разговори. Разликата щеше да бъде, че нямаше да искаме от тях да потъпчат социалните обещания от платформата си. Според мен това беше тяхната сила – че освен на патриотични послания, заложиха и на ярка социална политика. Между нас щеше да се стигне до много по-социална програма.

Сега обаче въздъхвам с облекчение, че не ни се наложи да водим преговори. На ГЕРБ сега им се разминават „умните и красивите“. Те си мълчат все едно са в будна кома. Ако ние бяхме спечелили, сега щяха да са площада и да твърдят, че евроатлантическите ценности са на път да бъдат публично изнасилени от парламентарната трибуна.

От първия ден срещу БСП щеше да има чудовищен корпоративен и политически отпор, за да не управлява реално. Българската олигархия – независимо от това, че обичаме да наричаме една част от нея червена – се чувства прекрасно с този разграден десен експеримент, наречен Република България.

Най-лошото от всичко е, че БСП в своята програма не е посочила пълно лечение, не предлага нов социален проект. Тя не иска да лекува България от капитализма. Тя искаше само да запълни някои от очевидните рани и пукнатини. Това е и другата причина, поради която на нас не ни повярваха. Според много доброто определение на Валентин Вацев левите партии са проектни партии, а не зидаромазачи – тук запушат дупка, там сложат керемида. Те трябва да дават план за цялостна реконструкция. Но дори и с план за кърпене на дупки, БСП беше неудобна на олигархията.

И да подчертая – олигархията прекрасно приема Бойко Борисов и патриотите. Дори Слави Трифонов сега едва вади на площада 50 души. При БСП щеше да е различно. Но това ми дава и повод за оптимизъм, че БСП е партията, която статуквото счита за истински опасна за себе си.

 

– Спомена корпоративни протести. Кои имаш предвид?

– Фигури като Кирил Домусчиев, който е начело на организация, обявила, че не приема, видите ли, програмата на БСП.

 

– А вие защо при първите заплахи за корпоративни протести се отказахте от темата за промяната на плоския данък?

– И това е тема, по която ние тепърва трябва да си поговорим. Отказът ни донесе черни точки пред леви хора. Дебатът в ИБ по този въпрос беше честен. Хората, които защитаваха отпадането на идеята казваха: ние разбираме колко е важно за левицата да я поддържаме. Но навсякъде, където се срещнем с работещи и предприемчиви хора, те ни предупреждават: само данъците да не пипате.

Аз също се срещам с хора и никога не съм чул някой да каже „данъците са най-важното нещо.“ Може би се движа в различни среди и се виждам с различни хора. Не можем да абсолютизираме данъците сами по себе си. Но ние трябваше да дадем знак, че БСП е разбрала своята грешка. А дадохме обратния знак: че се срамуваме от последните две години, когато говорехме за ревизиране на плоския данък. За мен това е голям проблем.

 

– Проблем е, защото прогресивният данък отразява проблема за растящото неравенство и за нуждата от солидарност. Хората с по-големи доходи плащат повече и това се приема като напълно нормално в развитите страни, където богатите отделят значително повече.

– Разбира се. Затова разговорът за плоския данък прецаква БСП, особено когато тя го защитава. Ние сме партия, която е обявила солидарността за своя ценност. В същото време действаме антисолидарно. Българските богати хора, оставени на самотек, започват да се самовъзпитават в изключително егоистичен корпоративен дух. Повечето от тях се правят на безмозъчни фенове на Айн Ранд, обявила егоизма за върховна ценност. Те смятат, че всеки процент по-висок данък е бъркане в техния джоб. Не, не е така! По-високите данъци осигуряват солидарността в обществото и показват, че ти осъзнаваш своята отговорност. Това общество ти е позволило да забогатееш. Имай доблестта да признаеш, че и ти имаш отговорност към него.

Кой е този богат човек, който може с леко сърце да приема факта, че живеем в най-бедната страна на Европейския съюз? Как може да се чувстваш добре в общество, което се разкъсва от неравенство? Да си богат в общество, където се е приело за нормално, че заплатата може да е 600 лева? Въпросът вече е морален.

Освен това богатите българи, които се изживяват като говорители на този егоизъм, не са забогатели от иновативна идея, която да промени обществото. Повечето са забогатели от държавната софра и обществените поръчки. Това роди българският капитализъм като феномен. Негов представител е човек, който не е спечелил лев извън от държавните поръчки, но рекламира Айн Ранд и обяснява, че държавата е изключително вредна.

 

– Дано в БСП си отговорите на въпросите, които ти поставяш. Впрочем, как Корнелия Нинова приема критиките?

– Преди да ти отговоря, трябва да подчертая особеното си положение по този въпрос. Когато Нинова говори с мен да стана член на ИБ, тя официално ме оторизира да бъде човекът, който ще критикува. Имам лиценз за критик. На мен не реагира.

Но носи на критика. Тя е емоционална, спори, отстоява своите позиции. В същото време търпи, ако й кажеш „тук трябва да направим нещо различно“. С това си обяснявам някои от добрите й действия като лидер. Класическият пример е решението й БСП да се яви без АБВ на президентските избори. След тежка и нагорещена дискусия в БСП, Корнелия Нинова излезе и заяви, че спираме разговорите с АБВ, Румен Радев е наш кандидат и никой не ни го е сложил. С този ход тя спечели президентския вот./ a-specto 

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Бъдете спокойни, клането над истината продължава!

 

 

Не остана актриса или певица – от по-известните, която да не разкрие с 30-годишна давност, как Живков я поканил на танц, как и шепнел в ушенцето, как я питал има ли нужда от апартамент и други врели-некипели.

А истината беше, че тъкмо въпросните хубавици му се нахвърляха на горкия Живков, за да си изкрънкат нещо: жилище, звание или нещо друго.

Обаче сега го изкарват неудържим еротоман, някакъв сексуален караконджул, който за нищо друго не е мислил – освен да задоволи нагона си.

И кога е сварил тогава да разсипе държавата?

***

Все пак, фантазиите на въпросните булки са поносими – щом им е кеф, нека се правят на поборнички с напъните на Правешкия Казанова.

Послъгват за негова сметка – но за дреболии.

Обаче Клетата ни История се опитват да я заблудят и за далеч по-важни неща.

***

Антон Тодоров, в когото Бойко се влюби, след като беше наречен от него „шайкаджия“, върши доста полезна работа – особено, когато чопли икономическите досиета на Голямата лъжа, наречена Преход.

И тъкмо да му се зарадва човек – и той намъква кубинките си и почва да гази Истината.

Тия дни написал, че Блага Димитрова била „много близка с висшата комунистическа номенклатура“.

Е, ако горката Блага е била „много близка“ – то какъв е бил тогава бащата на Цветан Цветанов, който е бил шофьор на шефа на ДС Григор Шопов.

По-голяма близост е направо невъзможна – но не е известно въпросният довереник да е изпуснал дори някакъв плах звук на несъгласие с властта.

Както, впрочем, и самият Цветанов – също „шайкаджия“ /герой на книгата на Антон „Шайка“/.

Били са близки, но са мълчали като пънове.

А Блага уж е била близка – но създаде доста ядове на онази власт.

***

Какво се опитват да направят новите летописци?

Ето какво: да принизят всякаква проява на инакомислие от онези години – а след това да представят пред днешните балами някакви нови „дисиденти“.

И така да изкормят Историята.

Бойко също трябва да внимава да не го изкарат и него дисидент – заради убитият му дядо.

***

Преди „Промяната“, всяка форма, всеки знак на несъгласие бяха важни.

Новите чистофайници обаче все подмятат, че в „ония“ години инакомислието не било изразявано достатъчно ярко.

По този повод, покойният сатирик Станислав Стратиев веднъж каза: „А вие на какъв език мълчахте?“

***

Насилват непрекъснато Истината.

Вижте само, какво се случва с един Плевнелиев – няма отърваване от този навлек.

Преди няколко дни пак цъфнал по Би Ти Ви – и започвам да си мисля, че има някаква форма на корупция в тия му гастроли, при това по-тежка от обичайната.

Той е третият от „шайкаджиите“ на А. Тодоров.

Вестници, които искат да минават за „сериозни“, се държат направо неприлично сервилно с него.

Слушат го със зяпнала уста да ръси небивалиците си.

А той е заразителен фантазьор – дори очевидните си провали може да украсява като коледна елха.

***

Няма нормален българин, който да не се втрещи от нелепото му твърдение:

„Бях президент, но и кризисен мениджър“.

А беше само един номинален президент, посочен от Бойко – обаче сега се самооблащава неуморно.

Но го слушат и го опаковат в три слоя лъскава хартия.

Може би, за да оневинят самият Бойко.

***

Хвали се като някакъв разюздан „мангал“ – тази дума веднъж се появи в сайта на президентството му, не е моя – но търпеливо приемат налудните му изхвърляния.

Едно от тях е, че бил икономисал милиарди на българския народ?!

Продължава да се хвали и с прословутия „София тех парк“ – и то при очевадния провал на този проект, който профука над 80 милиона лева.

А предстои да бъдат хвърлени на вятъра още 40 милиона.

***

Удивителен е и начинът, по който днес говори за Бойко – видимо покровителствено, небрежно го погалва по главицата от време на време.

Хак му е на Падишаха.

***

Изповедите му са по-подходящи за някое хумористично издание, редактирано от трайни алкохолици.

Щял да застане на „барикадата“, ако България се отклони от правия път.

Барикадата сигурно ще е направена от тапети.

Сам се отказал от надпреварата за втори мандат, макар да имал „подкрепата на народа“ – но отново щял да ни навести като президент?!

***

Човек трябва да е напълно анестезиран, за да изслуша всичко това.

Но едно нещо е невъзможно да бъде изтърпяно: когато Плевнелиев казва, че „не търпял безобразия“.

Той, който направи нещо съвършено безобразно – срещайки се тайно във Виена с шефа на ЕВН Шишковиц, принизявайки по един отвратителен начин ролята на президента до тази на обикновен търговски посредник.

***

Ей, защо не го питате за тази гавра с президентската институция?

Кога ще го питате – или ви е сладко да гледа на вас като на онези балами, на които е правил астрологическите си шашми?

***

Въпросното му последно интервю по Би Ти Ви е направо тревожно.

Плевнелиев започва вече се изживява и като специалист в авиационните дела – подтикът, макар и вероятно неосъзнаван от него, е да си съперничи с Радев.

Фалшивият пилот/Водач – срещу истинският.

Фалшивият мъжкар – срещу истинският.

Той не разбира себе си, изобщо не успява да се проумее – това е факт.

Затова и фантазира за себе си – а не се вглежда в себе си.

Това е невъзможно за него.

***

Както изпращат фалшивите ни първенци – така ги и посрещат.

И новият кабинет се коментира пак слугински.

Цачева, например, приела всички „мисии“ и никога не се обидила.

Това, че някой не е обидчив, вече минава за качество.

Може да е пълен гьонсурат – но това няма значение, дори е плюс.

Може скандално да се е провалил на изборите, защото си е послужил с лъжа – но и това няма значение.

Нали не е обидчив.

Хайде тогава да му подхвърлим министерския кокал.

Не се питат, дали Цачева има качества за правосъден министър – а дали гьонът й е достатъчно издръжлив.

***

Дребните, комични фалшификации вървят редом с едрите, от които все прокапва нещо мръсно.

Представят по БНТ книгата „Литература на случаите от „Тютюн“ до „Хайка за вълци“.

И изведнъж Ивайло Знеполски изтърси, че Радой Ралин играел ролята на шута на владетеля!

Е, това е наистина е вбесяващо!

Ами, защо вие не играехте тази роля, по дяволите – да сте шутчета поне за една минута, да кажете нещо крамолно, а не да седите върху езиците си.

***

Доста елейни статии се появиха след смъртта на Георги Данаилов – но в нито една от тях не се споменаваше, че той е сценарист на филма „В името на народа“.

Режисьор беше Иванка Гръбчева, сценарият бе направен по едноименната книга на майка й Митка Гръбчева – една от „черните ангели“, които преди Девети септември са извършили няколко екзекуции в името на комунистическите си идеи.

А на 12 септември 1944-а Митка разстрелва хладнокръвно достолепния български генерал Атанас Стефанов на площада в Луковит – без съд и присъда.

Един Господ знае, как се примирява всичко това с убежденията на антикомуниста Данаилов – отгоре на всичко е изтърпял и Митка като съсценарист – направо може да мине за жертва на комунистическия терор.

***

Позволявам си да направя това уточнение, защото написах във вестник „Народна култура“ първата рецензия за „Деца играят вън“ – дебютната книга на никому неизвестния тогава Данаилов, беше изцяло положителна.

***

Между другото, твърдеше се, че от Митка Гръбчева се е плашел дори самият Живков, тя и до края ходела с пистолет в чантичката.

Веднъж я интервюирах в дома й и казах, с целия си акъл, че не вярвам това да е вярно.

Тя веднага отвори чантичката си – пистолета си беше вътре – а очите й в този момент бяха като дулата на два пистолета.

Еха – можем да си позволим известна поетичност от време на време!

***

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

И замириса на импийчмънт

 

След като Доналд Тръмп уволни директора на ФБР Джеймс Коми, се заговори усилено за импийчмънт на президента, посочва Дойче веле.
Какво говори в полза на процедурата по отстраняването на Тръмп и какво против нея?

„Мирише на импийчмънт“ – това изречение можеше да се прочете хиляди пъти в социалните мрежи след като стана ясно, че Доналд Тръмп е уволнил шефа на ФБР Джеймс Коми. Още от встъпването на Тръмп в длъжност анкети на Галъп показват, че повече от половината американци не са доволни от 45-ия президент на САЩ.

След уволнението на Коми, залозите в онлайн-порталите за импийчмънт на Тръмп се увеличаха лавинообразно. Тръмп може да стане първият американски президент, който се разделя с поста си по този начин. Как би протекла една такава процедура?

Аргументите „за“

Доналд Тръмп обоснова уволнението на шефа на ФБР с това, че той „не си бил свършил добре работата“ при разследването на аферата с електронната поща на Хилари Клинтън. Много американски медии писаха, че малко преди уволнението си Коми е поискал повече средства за разследването на руската връзка в американската изборна борба. Ако Доналд Тръмп е уволнил шефа на ФБР, за да попречи на разследването срещу него и сътрудниците му, това представлява възпрепятстване на правосъдието и форма на злоупотреба с власт.

Вестник „Вашингтон пост“ пише, позовавайки се на „30 източници от Белия дом, правосъдното министерство и правителствени кръгове“, че Тръмп бил „бесен“ на Коми за това, че не се е отказал от разследването на руската афера. Реакциите след уволнението на Коми показват обаче, че президентът може да е постигнал точно обратния ефект – направил е така, че интересът към разплитане на казуса с руската връзка в изборите да нарасне значително.

Макар все още да не са предприети конкретни стъпки, актуалната дискусия за евентуална процедура по импийчмънт се базира на реални факти, а не на политически тенденции или амбиции на опозицията. Въпреки че Републиканската партия демонстрира сплотеност и лоялност към своя президент, изявени сенатори като Джон Маккейн не крият, че не одобряват политиката на Тръмп в много отношения. В аргументите срещу Тръмп се очертава и едно много сериозно обвинение: държавна измяна. А подобно престъпление влиза в дълбоко противоречие с вкоренения патриотизъм, с който се идентифицират републиканците. дори и най-лоялните привърженици на Тръмп не могат да пренебрегнат това обстоятелство, защото обратното би означавало политическо самоубийство.

Аргументите „против“

Съществуват два пътя: 25-ата поправка на Конституцията дава възможност за отстраняване на президента против неговата воля при неспособност да изпълнява задълженията си. Втората възможност е по смисъла на член II, параграф 4 от Конституцията – предявяване на иск срещу президента за „предателство, подкуп или други престъпления“, въз основа на който той да бъде свален.

Независимо, че процедурата е юридическо действие, се изисква обаче и политическо решение. А това означава републиканците да се обърнат срещу Тръмп.

И двете опции изискват две трети мнозинство в Конгреса. Републиканците имат мнозинство както в Сената, така и в Камарата на представителите. Водещи конгресмени, сред които шефът на Камарата Пол Райън и лидерът на мнозинството Мич Макконъл, вече се произнесоха в полза на решението на Тръмп. Макконъл дори отхвърли идеята за назначаване на специален следовател за руската афера с аргумента, че това само би възпрепятствало действията на ФБР и на разследващата комисия в Сената“.

За да бъде приложена 25-ата поправка на Конституцията е необходимо одобрението и на кабинета на Тръмп, вкл. на вицепрезидента Майк Пенс. Ще рече, че министрите на Тръмп и неговият заместник също трябва да гласуват срещу президента. След уволнението на Коми, Пенс застана твърдо на страната на Тръмп и заяви, че президентът „е взел правилното решение в правилния момент“.

Не е невъзможно, но е малко вероятно

Изводът: Да, като цяло може да се тръгне по пътя на процедурата за отнемане на президентските правомощия, но доказателствата са много тънки. Още по-малко пък налице е необходимата политическа подкрепа за подобна стъпка сред републиканците и правителствения апарат.

Плевнелиев – политическата смърт на един търговски пътник

 

 

Николай Драганов,
BARICADA.ORG

 

Думите на Плевнелиев, че всички страни в източния фланг на НАТО имат изтребители Ф-16 са плитка лъжа. Бившият президент очевидно нищо не разбира от авиация и отбрана, но поне е специалист по изчислителна техника и можеше да си включи компютъра, за да направи кратка справка в интернет, п.реди да тръгне да се излага за пореден път.

Рядко се случва обществена фигура да създаде няколко недоразумения само с две изречения. Дори и да се казва Росен Плевнелиев. Този път обаче бившият президент надмина себе си.

В интервю за bTV навръх празника на Българската армия Плевнелиев се яви като рекламен агент на американската военна индустрия (а вероятно и на точно определена компания), раздавайки „ценни“ препоръки относно решението за нов изтребител. Според него, то трябвало да се вземе не само по технически критерии, но и по… геополитически?! „Ако се случи нещо по източния фланг на НАТО, от Полша до Румъния, всички останали трябва заедно да могат да защитят суверенитета и териториалната цялост на демократичния Алианс. Всички от тях обаче имат Ф-16, а не „Грипен”, мотивира се той.

Жалко е когато думи на бивш върховен главнокомандващ не струват и пет стотинки и могат да бъдат опровергани само с кратка справка в интернет за няколко минути.

Тя показва, че Ф-16 по източния фланг на НАТО имат само Полша (48 броя), и Румъния (12 бр.).

Полските ВВС използват и 32 бр. МиГ-29, а румънците все още експлоатират и 36 бр. МиГ-21.

От един вид изтребител е съставен бойният въздушен парк на Чехия и Унгария и това е шведският „Грипен“, който беше харесан и от българските военни. Двете страни имат по 14 самолета.

Словакия пък разполага само с МиГ-29 – 12 броя,

България в момента също има само от този вид 15 бр. А Хърватия все още разчита на дванадесет МиГ-21.

Тоест, в страните от източния фланг на пакта в момента летят четири вида изтребители, както следва: 60 самолета Ф-16, 59 МиГ-29, 28 „Грипен“ и 48 МиГ-21.

Ако се следва логиката на Плевнелиев, всички страни от източния фланг НАТО (а вероятно и в целия пакт) трябва да попаднат под монопола на само един производител. Защото няма кой знае какво значение дали Ф-16 са купени от Португалия или от друга държава – още по-големите разходи идват впоследствие за консумативи, резервни части, поддръжка, обучения, логистика и пр. Компанията „Локхийд Мартин“ харесва това!

Къде отива принципът на свободната конкуренция, с който Плевнелиев лягаше и ставаше в кариерата си на пропазарен пропагандист?

Да не говорим, че експрезидент призовава да се манипулира приключил конкурс, който е откроил три оферти за нов изтребител. В условията му не присъства геополитически критерий, има технически задания и параметри. Интересно е дали в качеството си на министър на регионалното развитие инж. Плевнелиев е манипулирал конкурси и е сключвал сделки по геополитически, а не по технически критерии?

След като така и не можа да се превърне в политик, а още по-малко в български политик, специалистът по изчислителна техника и сухо строителство очевидно се връща там, откъдето тръгна – към битието си на търговски посредник. Едно ще му признаем – има надграждане. Плевнелиев прохожда в бизнеса с продажба на хороскопи и търговско посредничество с разнообразни стоки, преминава през недвижими имоти, а сега явно е решил да се пробва и с изтребители. Сигурно отнякъде е чул, че тук комисионните за лобизъм са най-високи.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Красимир Каракачанов пред ТАСС: Трябва да работим заедно с Русия! Проблемите трябва да се решават на масата на преговорите, а не с методите на Студената война

 

 

Красимир Каракачанов е един от лидерите на Обединените патриоти. Той засегна в интервю пред ТАСС отношенията между Русия и България, разказа за съставянето на новото правителство на премиера Бойко Борисов и за плановете за модернизация на българската армия.

– В Деня на победата вие участвахте в церемонията по поднасянето на венци на Паметника на незнайния воин, говорихте с участниците в акцията „Безсмъртният полк“. Какво означава за България датата 9 май?
– 9 май е важен ден не само за България, той е важен за цяла Европа, за целия свят. Тази дата означава краят на една от най-големите войни, поставяща си за цел унищожението. Тази дата означава победа на обикновените хора, на нормалното общество над фашизма. Много е хубаво, че този ден стана едновременно и Ден на Европа. Това ни напомня, че самото съществуване на Европа е зависело от изхода на Втората световна война (1939-1945 г.) Когато говорим за 9 май, то преди всичко ние трябва да отдадем уважение към Русия, която пое основната тежест на войната, даде в името на Победата живота на милиони свои граждани и огромни материални ресурси. Но ние не трябва да забравяме и останалите държави, които допринесоха за Победата, включително и приносът на малка България, която се включи в бойните действия в края на войната и помогна за нейното по-бързо приключване.

 

– Какво мислите за бъдещите отношение между Русия и България?

– Нашите връзки, отношенията между нашите страни, трябва да се развиват и разширяват. Ние сме народи, които имаме много общо в историята. Когато говорим за руско-българските отношения от историческа гледна точка, то ние не трябва да говорим само за Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). В нашата история е имало моменти, когато ние сме се движели в различни посоки, но това не е основание днес отношенията да се влошават и ние да говорим за някаква вражда. Смятам, че отношенията между България и Русия трябва да се развиват спокойно, както между страни, които нищо не делят помежду си, но които ги свързват много неща в областта на културата, езика и историята.

 

– Това ще се случи ли?

Защо не? Смятам, че пред днешния свят стоят сериозни заплахи, свързани с тероризма и радикалния ислямизъм. Мисля, че страните от ЕС, НАТО и Русия имат общи проблеми. Колкото по-бързо намерим общ език, толкова по-бързо съществуващите проблеми ще бъдат разрешени. Християнската европейска цивилизация, към която принадлежи Европа, съответно, България и Русия, преживява днес сериозни изпитания.

 

– А по какъв начин трябва да се решат тези проблеми?

– Проблемите могат и трябва да се решават в условията на честни и открити отношения. Когато проблемите съществуват, те трябва да се решават на масата на преговорите, а не с традиционните за Студената война методи.

 

– През следващите две-три години ще се запази ли относителното спокойствие в света?

– Струва ми се, че работата на новата американска администрация, промените, които настъпват в ЕС, трябва да доведат до това. Русия е част от европейската цивилизация, но като империя тя винаги е имала своите интереси на Изток, което се обяснява геополитически. Тези нейни интереси не трябва да пречат на развитието на сътрудничеството. От икономическа гледна точка Европа и Русия имат много общи интереси. Русия е един от най-големите износители на енергийни ресурси – петрол и природен газ. От друга страна, европейските държави и САЩ са най-големите инвеститори в Руската федерация. Когато интересите работят в една посока, не трябва да се търсят изкуствени политически различия.

 

– А тези различия, които съществуват днес, как могат да бъдат преодолени?

– Това са политически различия. Смятам, че те могат да бъдат преодолени. Разбира се, съществува ситуацията в Украйна, която поражда недоверие между Русия и Европейския съюз, Русия и НАТО, но аз винаги съм бил привърженик на решаването на проблемите с помощта на преговорите, а не със сила. Нито една страна няма да спечели от конфронтацията, особено, ако тя се задълбочава.

 

– Да поговорим за България, за новото правителство на страната, за това как се е формирало. Мнозина, както и преди са учудени от коалицията между ГЕРБ и „Обединените патриоти“.

– По време на преговорите за съставянето на новото българско правителство всичко бе пределно ясно и нашият диалог беше лек. Първоначално обсъдихме програмата на бъдещия кабинет, програмата за управлението на страната, заедно помислихме, какви основни въпроси трябва да решим в рамките на 4-годишния мандат. След това говорихме за схемата на обсъждане и решение на въпросите в рамките на коалиционното сътрудничество, подписахме споразумение между ГЕРБ и „Обединените патриоти“ за принципите на коалиционното управление. Едва след това започнахме да обсъждаме постовете в изпълнителната власт. Когато работата е организирана по подобен начин – принципи, механизми за взимането на решения – тогава и третият въпрос за постовете се решаваше вече лесно.

 

– Но приоритетите на ГЕРБ силно се различават от вашите намерения?

– Ние нямахме трудности в преговорите, защото ние, патриотите, през последните две години вече бяхме в полукоалиционни отношения с ГЕРБ. Ние подкрепихме в парламента цяла серия от инициативи на ГЕРБ, обсъждахме заедно мерките за борба с битовата престъпност, политиката на увеличаване на доходите на гражданите и останалите проблеми на страната. Когато партньорите се познават добре един друг, тогава преговорите вървят лесно.

 

– А въпросът за външната политика, по-конкретно, вашата и на ГЕРБ позиции по отношение на Русия са доста различни?

Съгласен съм, че ГЕРБ заемат позиция различна от нашата. ГЕРБ – член на Европейската народна партия, която взема определени колективни решения. Ние не сме член на европейска политическа структура и затова сме свободни в своите маневри.

 

– Да, но сега вие влизате в управленския екип, заемате поста вицепремиер и министър на отбраната.

– Ние нямаме различия по двете основни неща: България е член на Европейския съюз и НАТО. Това не подлежи на никакво съмнение и ревизия. Но след това следват различни нюанси, по-конкретно, ние имаме различен поглед върху това, как трябва да изглежда и да се развива Европейският съюз. Ние смятаме, че ЕС се нуждае от реформиране. Системата на взимане на решения се нуждае от корекция, защото в днешния си вид тя напомня старите спокойни времена. Трябва да решаваме проблема с нашествието на нелегалните мигратнти, ислямския радикализъм, тероризма. Преди 10, 20, 30 години, когато се формираше идеологията на Европейския съюз в неговия днешен вид, много от тези проблеми не съществуваха. По тези въпроси нашите позиции се различават, но както се казва, ЕС е единен в своето многообразие и в това многообразие няма нищо лошо.

 

– Въпреки това каква ще бъде външната политика на България в близко бъдеще?

– Това не е моят ресор в правителството, но в своята програма сме записали, че България е член на ЕС и НАТО, че решенията се взимат на базата на националните интереси на държавата, без да позволяваме на никого да се намесва в нашите вътрешни работи. Има страни, които се опитват да ни се месят и деликатно, и по-твърдо, което еднозначно е незаконно и не е предвидено от нито един международен договор.

 

– А по отношение на Русия?

Винаги съм казвал, че трябва да развиваме активни отношения. Активни от гледна точка на диалога. И в областта на културата, и в икономиката. Въпросите за доставката на газ отново станаха актуални. Съществуват много въпроси, по които ние трябва да говорим заедно. Аз съм откровен човек и смятам, че трябва да говорим и с руснаците, и с американците, и с останалите партньори откровено. По-добре да кажем това, което реално мислим, да защитим своето мнение и интереси, отколкото да се срамуваме да говорим откровено.

 

– В повечето български военни части се използва руска военна техника, как ще се развива сътрудничеството в тази област?

– Тази техника, която съществува, трябва да се поддържа в изправно състояние. Частично за това ни помагат руските партньори, част от тази работа се извършва в България. Истината обаче е, че тази техника е остаряла. Появиха се нови видове оръжия, от които се нуждае и нашата авиация, и флота, и пехота. Смятам, че техниката за флота и пехотата България сама трябва да си произвежда, но ние никога не сме произвеждали самолети и едва ли ще ги правим в бъдеще. Затова бойните кораби и бронираните машини ние можем и трябва да произвеждаме сами, едновременно решавайки проблема с превъоръжаването на армията. Това е скъпо удоволствие, но ние трябва да платим, защото положението в света е много неспокойно.

– Ще бъде ли осъществена вашата идея за въвеждането на задължителна военна служба в България?

– Ще бъде организирано военно обучение в училищата. Също така ще решаваме въпроса с доброволната служба в армията. По въпроса за въвеждането на наборна служба предстоят дискусии.

 

 

Източник БГНЕС

 

САЩ стартират план “Б“ за Сирия: Готви се мащабно нахлуване, войските вече са по границата

 

 

Подготвената от „Белите каски” и телевизия „Ал Джазира” провокация с употребата на химическо оръжие в сирийския град Серакаб бе провалена благодарение на своевременното и грамотно осветляване на тези планове. Веднага след разкриването на лъжата редица специалисти, анализирайки създалата се ситуация в региона, достигнаха до много притеснителни изводи, пише „Руская весна”.

Подготвяната провокация е имала две цели. Първата – да дискредитира действащата власт в Сирия и повдигането на обвинения по адрес на Асад в геноцид над мирното население. Но този път това трябваше да е последната „червена линия”, която е пресякъл сирийският президент.

Втората цел произтича от първата, а именно да се използва горепосочената провокация като повод за мащабно нахлуване на въоръжените сили на водената от САЩ коалиция.

Самите „ястреби на войната” след това биха оправдали всичко с това, че други начини „за спиране” на Асад няма. Но, както бе казано по-рано, въпросният план претърпя фиаско. Това обаче не означава, че командването на коалицията се е отказало от плановете си.

Просто сега то ще трябва да премине към план „Б”. Съдейки по всичко, замисълът му се свежда до вечния коз на коалиционното командване в лицето на „Ислямска държава”.

САЩ преминават към план „Б”

Според плана на западните стратези, за началото на окупацията на Сирия не е задължително необходимо да се използва дискредитацията на президента на страната за началото на нахлуването. Достатъчно е да се провокира ИД да прояви агресия спрямо страна, влизаща във водената от САЩ коалиция.

Единственият подобен кандидат, граничещ със Сирия, е Йордания. Но, за да може планът да започне своята реализация, действията на ИД в очите на международната общност трябва да изглеждат логично.

Затова на 9 май „Свободната сирийска армия”, която се финансира от Запада, започна пълномащабно настъпление към позициите на ИД в граничещата с Йордания сирийска провинция Дераа. Според замисъла на коалиционните генерали, ССА ще започне да изтласква ИД от позициите ѝ, а ислямистите ще бъдат принудени, отстъпвайки, да навлязат в територията на Йордания, където кралските въоръжени сили безпроблемно ще неутрализират ислямистите.

 

 

Източник:Блиц

 

Проф. Иво Христов: Мажоритарен вот? Буря в чаша вода!

Снимка Кадър БТВ

 

 

Мажоритарният вот е буря в чаша вода, но зад т.нар. мажоритарност се крие нежеланието на голяма част от българския народ да бъде управлявана от партии.

Това заяви социологът проф. Иво Христов, депутат от „БСП за България“ в предаването „Лице в лице“ по БТВ.

„Това е буря в чаша вода. Жест към незапознатата част от населението, която няма представа какво означава мажоритарно гласуване. Истината е по-средата, като въвеждане на немската смесена мажоритарна система“, подчерта той.

„Политиката не е технология. Изборите не са политика. Проблемът не е как избираш, а кого си избрал. Когато постоянствашщ в една и съща грешка, нещата се превръщат в диагноза“, каза проф. Христов.

На въпрос как ще коментира кабинета „Борисов 3“, проф. Иво Христов каза, че той му прилича на електрическо табло в някой блок – „Има главен бушон и няколко по-малки бушончета, които пазят главния да не изгори. Очевидно правителството е въпрос на сделка между политически и икономически кръгове.“

„Очевидно е, че това правителство няма да прави реформи. Но  Борисов показа стил. На най-опасните пунктове, най-изтощаващите, слагаме коалиционни партньори – преди бяха реформаторитее, сега са патриотите. Те трябва да изпият до дъно горчивата чаша, а после ще бъдат изхвърлени“, предвиди проф. Христов.

„Европейският съюз няма да го разруши г-жа Льо Пен, нито злостният Путин. Ние трябва да сме наясно, че за нашия затънтен край идват мрачни времена. Френско-германската ос ще остави всички извън Каролингското ядро да се оправят, както намерят за добре“, продължи той с анализ на международното положение. Тръмп потъва във вашингтонското блато, проблемът с властта в САЩ не е решен, а когато в Рим не е решен проблемът за властта, провинциите да му мислят, добави той, коментирайки уволнението на шефа на ФБР.

 

Проф Йостергард: Как да обединим Европа – заплатата в България е по-ниска от детските в Дания !

 

 

Проф. Уфе Йостергард

„Berlingske” 

 

Различията между Западна и Източна Европа са огромни. Ще ви дам само един пример минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските в Дания.

На Европейския съюз не му достига воля, за да преодолее националните различия и да използва сила. Днешното състояние на ЕС може да бъде сравнено с един дълъг махмурлук.

Това се казва в анализ на проф. Уфе Йостергард, който е историк и почетен професор на Копенхагенското бизнес училище. Той е публикуван във водещия датски вестник „Berlingske”

Ученият се занимава професионално с европейския проект и в момента пише книгата „Необединените щати Европа“. По-рано проф. Йостергард, който се определя като суперевропеец, беше опиянен от европейския дух и предвиждаше, че националната идентичност на страните-членки на ЕС непременно ще се омеси в една обща. Изборите във Франция показаха огромната подкрепа, която получи пламенната противниЧКА на ЕС Марин льо Пен. Това още веднъж показа, че прогнозата на проф. Йостергард е само мечта.

 

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на анализа на проф. Йостергард по сайта ИноСми:
„Обожавам Европа и се чувствам европеец, но трябва да призная напълно очевидното, че много европейци мислят по друг начин. Самият факт, че няма една обща европейска идентичност затруднява търсенето на общо решение на проблемите и кризите. Вместо това възникват конфликти. Ние изпитахме четири различни кризи.
Първата е кризата на еврото, която в определена степен се породи от само себе си.
След това дойде миграционната криза, която се превърна в отражение на слабостта на ЕС.
Към това трябва да добавим Русия на Путин и САЩ на Тръмп, които загубиха интерес да сътрудничат с европейския проект.
Последната е свързана с Брекзит и сбогуването с Великобритания, на която ЕС, като цяло, се държеше.
Когато избирателите биват питани за ЕС, те всеки път отговарят с „не“. Това може да се обясни по няколко причини. Първоначално в ЕС ставаше дума за въглищата, стоманата и сътрудничеството в такива на пръв поглед невинни области, като свободната търговия, но всичко се разпространи и в други сфери. Свободното движение на работна ръка се оказа изключително революционен принцип. Първоначално се смяташе, че това ще засегне мъжете на възраст между 20-40 години, но след това бяха включени и жените, появиха се семействата, появиха се безработните, а това доведе до това, че нелегалните мигранти се сдобиха със социални права.
Избухнаха сблъсъци с населението, които станаха все по-големи националисти. А регулирането на всичко от ЕС се усеща като загуба на суверенитет. Вместо това много европейци чувстват, че сътрудничеството се е осъществявало не в тези области, в които е трябвало: много внимание се отделя на дребните неща, а за важните – малко.
Датското общество беше едновременно заинтригувано и объркано, когато миналата година заявих, че отговорът на ЕС на мигрантската криза трябва да бъде охраната на външните граници с помощта на „желязна завеса“, четири реда телени огради, прожектори и граничари. И днес съм убеден, че тези мерки са необходими. След като започнахме да си сътрудничим в рамките на Шенгенската зона защитата на външните граници, ЕС беше оставен на такива относително слаби държави като Гърция и Италия.

Големият проблем на ЕС беше в това, че ЕС говореше от името на държава, каквато не беше. И тук напълно разбирам избирателите и се отнасям с голямо уважение към техния избор. Те прекрасно разбират фалша, министър-председателите на европейските страни твърдят, че имат план, макар че много добре знаят, че представят желаното за истина.
За мен като еврооптимист беше истински шок да осъзная колко големи в действителност са различията между обществата в Западна и Източна Европа. Ще ви дам само един пример: минималната заплата в България е по-малка, отколкото детските в Дания. И че почти 50 години комунизъм намериха отражение в скептичното отношение към западната либерална демокрация, което наблюдаваме в Унгария и Полша.
Наивността беше велика. Не успяхме да създадем истинска европейска общественост. Ние наблюдаваме всеки път, когато премиерите на страните провеждат заседания в Европейския съвет как всеки от тях след тяхното приключване се обръща към собствената си национална общественост и казва, че е успял да спечели победа над своите колеги от Евросъюза?!
Все пак смятам, че в един прекрасен ден Европа ще има обща идентичност, но тя ще се появи в резултат на слабост. Тя ще възникне, когато Европа окончателно загуби своето място в света, а ние ще изпълняваме национални танци пред китайските туристи. За целта ще ни се наложи да си облечем националните костюми, а изследванията показват, че няма нищо по-общо от националните танци и костюми.
Епохата на европейско величие е започнала през 1492 г. и е приключила през 1945 година. Европейският съюз я удължава изкуствено. Тази епоха отива към края си.

Икономическата сила не е подкрепена от политическа. ЕС е „най-силната икономика в света“, но ние ставаме все по-малко от днешните 500 милиона души, докато другите стават все по-големи.

Така можем да си живеем добре. Италианците претърпяха поражение в Европа след 1492 г., но откриха това след няколко века. Те продължаваха да се веселят на Венецианския карнавал.
Въобще не е задължително, че това ще е лош живот, просто ще ни е много трудно да диктуваме моралните стандарти в света. С това можем да се справим само, ако имаме сила“.

 
БГНЕС

 

Кеворк Кеворкян: Екатерина Захариева води в надпреварата за приза “Рендето Бьорнер“ за политици

 

 

Захариева и Конституцията

Екатерина Захариева води убедително в надпреварата за приза „Рендето Бьорнер“ за политици.

Тя беше министър на регионалното развитие, сетне министър на правосъдието, а сега е външен министър.

Бьорнер и половина.

Дори фамозното ренде, което може да прави всичко, й завижда.

***

Обаче Захариева не познава Конституцията – българската.
Изглежда, за един министър на правосъдието това не е било задължително.

Но външният министър би трябвало да я прочете поне веднъж – за да не лее прекалено много шербет в чужбина.

Ето какво гласи член 24, ал. 2 от Конституцията:

„Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред“.

Външната ни политика има за основна цел независимостта на страната.

Колкото и нелепо да изглежда това за такива като Захариева, поне публично не бива да твърдят друго.

И да се хилят – отгоре на всичко.

***

Отива обаче прелестната в несръчността си Захариева в едно телевизионно студио и казва:

„Отношенията България – САЩ не са двустранни, а са отношения на ЕС и САЩ“.

Разбира се, това е редактираната версия на думите й – така ги откриваме в сайта на Би Ти Ви.

Иначе Бьорнер каза:

„Отношенията между България и САЩ не са въпрос на двустранни отношения, те са въпрос на Европейския съюз и САЩ“.

Още по-нередактираната версия на тия думи е:

„Майната й на Конституцията“.

***

Дребна историйка – обаче показва от какви сурогати се прави българската политика – и как се шаржира държавността.

***

Всъщност, Бьорнер говореше не за САЩ – а за Русия.

Все тая.

***

Тази година Мародерите бяха по-кротки: нямаше го обичайното ръфане около 9 май.

Денят на Европа?

Или – Денят на Победата?

За Историята отговорът е ясен.

Скоро ще стане ясен и за „Европа“ – която прави всичко възможно да победи самата себе си.

 

Защо българите празнуват 9 май

 

 

На първо място, защото победата над хитлеровия райх спаси човечеството от нацисткия „нов ред”. Самият фюрер, по когото леят едри кафяви сълзи някои и днес в България, открито заявява:„Идеите на пацифизма и хуманизма може да бъдат напълно уместни тогава, когато висшестоящата раса предварително завоюва целия свят и действително започне да господства над цялата земя”.

Лесно беше да се разбере, че всички „нисшестоящи раси” ще се обединят и ще смажат хитлеристките разбойници, и всеки, който се опита да им помага, за да могат идеите на хуманизма да станат „уместни” преди същите тези разбойници да успеят да завоюват целия свят.

Защото в „хилядолетния райх” на хитлеристите славянските народи, включително и българския, беше предвидено да бъдат изместени и изтребени от „висшата раса”.

Както обяснява фюрерът в своята библия:

„Дори в кръговете на общогерманското национално движение често може да се чуе мнението, че лесно ще могат да провеждат „германизирането” на австрийското славянство. Те нямаха дори представа за това, че да се „германизира” може САМО ЗЕМЯТА, А НЕ ХОРАТА.”

Победата над провъзгласилите себе си за „висша раса” главорези и людоеди, открито заявяващи, че целта им е да „германизират” само земята на славянските народи, като я „очистят” от местното население, победата над тези, които смятаха славянските народи (включително и българския) за долна раса, достойна само да бъде тъпкана и унижавана, да работи за немците като впрегатен добитък и да бъде след това изтребена, не може да не бъде най-светъл празник за нашия народ.

Защото нашите патриоти антифашисти преди 9 септември 1944 г. и нашата армия след тази дата имат своя достоен принос за тази велика победа, която „непълноценните народи” извоюваха над „висшата раса” и по този начин измиха позора, лепнат върху България от българските слуги на Хитлер и неговия гаулайтер у нас Борис Кобурготски.

„Защото има ли по-голям позор за българина от този, да поддържа хитлеристите – най-злите си врагове? Да ги посреща, да ги приветства, да ги търпи на българска земя? Да ги оставя да използват нашите богатства за техните гнусни и кървави цели, за тяхната престъпна война срещу нашата освободителка Русия? Да им помага да оковат във вериги и да задушат завинаги нашия народ? По-голям позор и по-голямо престъпление от това не може да се намери в цялата многовековна история на нашия народ.” (Радиостанция „Христо Ботев”).

В своя освободителен поход нашата армия, рамо до рамо с великата съветска армия, стигна до Алпите и позволи на България с открито лице да се изправи пред сводободолюбивите народи на мирната конференция в Париж и да запази своята териториална цялост и независимост.

Защото благодарение на тази победа нашият народ успя да смъкне, най-сетне от гърба си и да накаже справедливо шайката главорези които докараха страната ни до две национални катастрофи и на ръба на трета още по-страшна. Същите бити от външните врагове генерали, министри и банкери, които извършиха военен преврат с помощта на чуждите окупатори на 9 юни 1923 г. и разпалиха жестока братоубийствена война и терор срещу собствения си народ.

Затова след 9 септември 1944 у нас бързо и задълго се установи мир, както вътре страната така и по нейните граници, и България не загуби нито един сантиметър територия.

Защото благодарение на победата в страната ни се установи най-прогресивният обществен строй, и тя в невиждано кратки срокове направи скока от епохата на дървеното рало и цървулите в епохата на ядрената енергия и овладяването на космоса.

От „земеделска страна без земеделие, която изнася глада на хората си” по думите на царския министър на земеделието Иван Багрянов, произнесени в Народното събрание през 1939 г., България се превърна износител на компютри и сложна техника при народната власт. Изоставайки безнадеждно от развитите страни 7-10 пъти по произведен национален доход на глава от населението през 1939 г, България съкрати тази разлика до само 40-50 % по времето на социализма.

По индекс на развитие изчисляван от ООН през 80-те години България беше сред първите 30 страни в света.
От 80 % селяни, живеещи средно 40-45 години в кирпичени коптори без ток и вода, българите започнаха да живеят по 70-75 години, в съвременни благоустроени жилища и да ходят на море през лятото със самолет.

От чоплещи земята с рало земеделци те станаха трактористи, комбайнери, квалифицирани работници, инженери, учени, лекари и т.н.

Точно днес, когато ни отнеха резултатите на победата, когато отново ни превърнаха в остарбайтери, работен добитък и пушечно месо, на новия „хилядолетен” североатлантически райх, точно днес уроците на 9 май са ни по-нужни отвсякога.

А днешните наши новоизлюпени хитлеристи и североатлантици трябва да знаят, че който не се учи от историята, е осъден да я повтори.

 

 

 

Източник:News Front

 

Доц. Димитър Димитров: ГЕРБ реагира на седящия Слави! Затова внася закон за мажоритарни избори

 

 

– Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов изрази твърдата воля на партията да внесе промени в Изборния кодекс, с които да се въведе мажоритарна система в два тура. До какво ще доведе това, доц. Димитров?

– Това същият законопроект, който ГЕРБ вече внесе в предишното Народно събрание ли е?

– Да, така каза Цветан Цветанов в предаване по БТВ.

– Значи, ще доведе до продължаване на политическите спорове. До нищо друго! Преди да се прави това, би трябвало да има качествена експертиза за последствията. Аз не харесвам този законопроект по една проста причина – той предвижда, когато имате настоящ адрес в България да се регистрирате и вашият глас, подаден по интернет, да бъде отчетен в едномандатния избирателен район, в който е постоянният ви адрес в страната. Става дума за около 15 хиляди гласа. Това отваря изключително големи технически проблеми, включително такива, които да доведат до пренаписване на резултатите в България. Говоря това, защото няма сигурност за гласуването по интернет, не може да има. Това е моят коментар, той е бил същият и през декември м.г.

– Може ли да се стигне до обръщане на резултата?

– Това имам предвид. Ако имам на разположение 15 000 гласа, аз ще мога да напиша протоколи за 50 едномандатни райони, които да мога да манипулирам. Никой няма да може да ги контролира. И затова никъде този вот не се упражнява, освен в Естония. Но там нещата са други. Гласуването е тайно, но никой не крие своето гласуване.

– Да се върнем у нас. Данаил Кирилов от ГЕРБ съобщи в интервю по БНТ, че страната ще бъде разделена на 240 едномандатни района. Тази промяна в политическата география до какви изменения ще доведе?

– Изслушах го внимателно. Той самият подчерта, че това райониране е спорно и затова политически са го прехвърлили като отговорност на президентството.

– Как би могъл да се справи президента, неговият екип е съвсем малък?

– Както и всички останали. Всички работят с базата данни на ГРАО, която на 30% не съответства на реалността, защото не отчита настоящия адрес. Затова, докато не се изработи регистър на избирателите по личните документи от базата данни на МВР всичко ще си стои така, както си стои. Обръщам внимание, че никой не може да гласува без да си покаже личния документ за самоличност. Личните карти са сигурни, не може да напечатате ей така безотчетно количество лични карти. Затова трябва да се изработи регистър на избирателите по тази база данни. Тогава всичко ще е ясно – кой къде е и къде може да гласува.

– Защо тогава партия ГЕРБ упорства да внесе този законопроект? В парламента те могат да разчитат само на „Воля“, което прави 107 гласа.

– ГЕРБ не упорства, а просто реагира на лежащия, седящия или какъвто и да е, Слави. Заради това. Причината е политическа.

– Какъв ще бъде ефектът?

– Ще има някакъв законопроект. На него, на Слави, ще му бъде даден повод да бъде по-малко шумен. И всеки път, когато повдигне въпроса, ще му се казва – ето, има законопроект. Но знаете как стои въпросът със законопроектите. Пътят им до пленарната зала е дълъг. А що се отнася до гласовете в подкрепа на законопроекта, съмнявам се, че ще се съберат и 107. Това е политически процес, който няма отношение към администрирането на едни избори. Докато не се направи експертиза какво може, какво не може, къде са рисковете, подводните камъни, заложени в един законопроект за промяна в изборните правила, ей така ще си приказваме. През 1990 г. бе единственият път, когато бе направен читав контрол кой как е гласувал. Тогавашният ЕСГРАОН, който съответства на сегашното ГРАО, отчете, че 67 000 са гласували повече от веднъж. 67 000! Така е тръгнала демокрацията и очевидно всички мечтаят за онзи момент, в който ще могат да проконтролират тези 67 000 гласа. И друг път съм казвал – в България има проблем. Проблемът е, че най-голямата партия трудно достига 120 мандата в парламента. Този проблем се заменя с това как да дадем на най-голямата партия 160 места в парламента!

– Това изчерпва всичко?

– Да. Проблемът в България е, че трудно функционират коалициите и че най-голямата партия често става зависима от своите коалиционни партньори. Затова е добре да се направи някакъв вид промяна, която ще позволи най-голямата партия да получава около 120 мандата в Народното събрание.

– Гръцкият вариант, при който първата партия получава бонус под формата на допълнителни мандати. За него ли говорите?

– Това е един пример, има и други. Ако големите партии – ГЕРБ и БСП, наистина желаят да постигат самостоятелно мнозинство в Народното събрание, трябва да се създаде такъв вариант на избирателната система, който да им го позволява. Но това не означава, че тъй като имаме такъв проблем, дайте да дадем на най-голямата партия 160 мандата! Аз въобще не знам коя българска партия се нуждае от 160 мандата! Първото нещо, което ще се случи след това е, че всички останали вкупом ще се втурнат да дискредитират тази партия. И тя няма как да издържи, освен, ако не наложи режим подобен на унгарския, на руския, на турския.

Въобще, говоренето за мажоритарна система е… мечтата на хора, които гледат с паднала долна челюст Ердоган и Путин! Това е емоционално реагиране на нещо, което не може да се рационализира, но от което се възхищават!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Исторически очерк: Защо 9 май е Ден на победата и чия е основната заслуга за разгрома на хитлеристките пълчища

 

 

По време на Втората световна война нацистка Германия води расово-идеологическа война, целяща унищожаването на СССР и населяващите го народи. В нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. в източното берлинско предградие Карлхорст се състои официалната церемония по подписването на акта за безусловна капитулация на нацистка Германия. Съветската делегация се води от маршал Жуков, американската – от генерал Спатс, британската – от маршал Тедер, френската – от генерал Дьо Латр дьо Тасини. От името на Райха подписва фелдмаршал Кайтел. Това е краят на Втората световна война в Европа, пише БГНЕС в исторически обзор.

Новината за капитулацията на Германия обикаля като светкавица целия свят. В СССР тя е посрещната с особено грандиозно ликуване. Милиони хора излизат по улиците на градовете и селата в цялата страна. Москва отбелязва този ден с грандиозен салют. Приключва 1418-дневната епопея, наречена Велика Отечествена война, зад която се крие море от лишения и страдания, мъка от пораженията и радост от големите победи.

Основна заслуга за разгрома на хитлеристките пълчища в Европа има несъществуващият днес СССР. Военният сблъсък между нацистка Германия и СССР започва рано сутринта на 22 юни 1941 г., когато германските войски нахлуват в пределите на СССР по цялото протежение на западната граница от Балтийско море до Карпатите.

Започва война, невиждана по-рано в човешката история, многократно превъзхождаща Първата световна /1914-1918 г./ по своята унищожителна сила, по броя на задействаната техника: оръдия, танкове, самолети; по броя на жертвите: убити, ранени, осакатени не само сред сражаващите се на фронта, но и сред гражданското население.

Изхождайки от старата идея „Drang nach Osten“, Адолф Хитлер обосновава своята теория за разширяване на жизненото пространство на германската нация, което може да стане само за сметка на Русия. Той твърди, че славяните са родени роби, които разбират само от камшик. Съгласно генералния план „Ост“ Русия трябва да се „изтласка от Европа“. Завладяната територия трябва да бъде колонизирана от германците, а ресурсите да бъдат поставени в служба на Райха.

Историците често спорят какви подбуди са накарали нацистка Германия да започне войната срещу СССР. Тук спорът може да бъде безкраен, имайки предвид безкрайните импровизации на фюрера. Съдейки по речите му, в едни случаи той може да говори надълго и нашироко за необходимостта за Райха от съветските въглища, петрол и желязо, а в други – да се изказва по отделни аспекти на „източната политика“, да говори за своето отношение към славяните. Но като цяло ясно може да се проследи концепцията за расово-идеологическа война, целяща унищожаването на СССР и населяващите го народи.

Говорейки за характера на конфликта, безспорно за нацистка Германия това е война за унищожаване, а за СССР – война за оцеляване, за правото на неговите народи на съществувание. Втората световна война не може да бъде сведена само до описанието на бойните действия. Една от нейните малко познати страни е конкретното осъществяване на нацистките планове в завладените съветски земи.

Окупираните територии на СССР се разчленяват на отделни части. Прибалтика и по-голямата част от Беларус са включени в райхскомисариата „Остланд“, Украйна и южните райони на Беларус – в състава на райхскомисариата „Украйна“. Двата райхскомисариата са третирани като райони, подлежащи на „колонизация“, т.е. в превръщането им в колонии на Райха, което се осъществява от самото начало на войната. Бесарабия и земите между реките Днестър и Южен Буг се окупират от Румъния. Част от Литва и Беларус формират окръг „Белосток“ и са включени непосредствено в Райха, част от Западна Украйна е обявена за генерал-губернаторство.

Районите около фронтовата линия са под прякото управление на Вермахта. За управлението на завладените земи отговаря министерството по въпросите на източните територии, а полицейската власт е в ръцете на райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер. Всички ресурси в завоюваните области са обявени за собственост на Райха.

След Вермахта в окупираните територии навлизат както чиновници, така и представители на големите концерни /Круп и др./, които поставят под свой контрол промишлеността. Около 22 милиона души са били привлечени да работят „в името на германските цели и под германски надзор“. В заводите е въведен принудителен, на практика робски труд. Работният ден е бил с продължителност 14-16 часа в денонощие. Храната е била изключително оскъдна.

От първите дни на войната окупационните власти обявяват, че земята и колхозното имущество преминават в тяхна собственост. Колхозният строй е запазен, за да се конфискува безпрепятствено земеделската продукция за нуждите на Райха. По-късно тази политика се диференцира с въвеждане на общинна форма на земеделие.

На окупираните територии хитлеристите забраняват всички обществени организации, провеждането на митинги и събрания, затварят театрите, музеите, университетите, училищата и даже детските градини. Една от най-трагичните страници на Великата Отечествена война е историята на „остарбайтерите“ /източните работници/.

По съветски данни, в Райха са изпратени 5,3 милиона съветски граждани, по германски – 2,8 милиона души. Разликата се обяснява с това, че германската статистика отчита „остарбайтерите“, които са в границите на Германия до 1937 г., докато техният труд е бил използван във всички окупирани от нацистите страни. Около 2,2 милиона „остарбайтери“ умират през годините на войната.

Друга трагична страница е нацисткият плен. По германски източници, в качеството на военнопленници, сред които са включени не само бойците на Червената армия, а всички способни да носят оръжие, са взети 5,7 милиона съветски граждани. Около 1 милион пленници в годините на войната принудително или доброволно изразяват „желание да помогнат“ на хитлеристите. В концентрационните лагери загиват 3,3 милиона пленени /57%/, от тях почти 2 милиона души до февруари 1942 г.

Гибелта на такова огромно количество хора е свързано с неудовлетворителните условия на транспортиране, настаняване и съдържание на пленниците, както и с преднамереното им избиване. Първата работа е било да се отделят и разстрелят комисарите /комунистите/, „евреите“ и други „радикални и вредни елементи“. На окупираните територии и в Райха нацистите изграждат гъста мрежа от големи и по-малки концлагери. Пленниците са държани в студени и непригодни за живот помещения. Храната е била минимална. Разработен е даже „хляб за руснаци“ по специална рецепта.

Войната с нацистка Германия е изключително тежко изпитание за СССР. Зад фасадата на победата се крият много тежки рани, проблеми и пороци, които оказват влияние на по-нататъшното развитие на СССР. Грандиозни са човешките загуби. Самият Сталин ги оценява на 7 милиона души. През 50-те години на миналия век е посочена друга цифра – общите загуби надхвърлят 20 милиона, което е по-близо до истината.

След разсекретяването на документите става ясно, че загубите на Червената армия са 8,7 милиона души. Освен тях има много ранени и осакатени. В същото време демографите оценяват общите загуби на СССР на 27 милиона души. СССР излиза от войната с десетки хиляди разрушени градове и села, с деформирана икономика, с едностранно развит военно-промишлен комплекс, с нарушена социална структура, с още по-разрушена, отколкото преди войната социална сфера.

 

Столетникът Яков Алексеевич Ломко, преживял три войни: Европа щеше да е на колене, ако не беше 9 май

 

 

Столетникът Яков Алексеевич Ломко пази спомени за три войни. Роден е през 1917 г. в Донецк, тогава град Юзовка. Връстник е на Октомврийската революция. По време на Великата Отечествена Война служи в авиацията, участва в Сталинградската операция, щурма на блокадата на Ленинград, форсирането на Днепър и освобождаването на Белорусия, Литва и Полша. Непосредствен участник е в боевете за Кьонигсберг (днешния Калининград) и Берлин.

След войната е бил заместник-председател на Совинформбюро (информационно-пропагандното ведомство на СССР) и главен редактор на „Московские новости“. До ден днешен се занимава с преподавателскай дейност. Има множество награди, сред които няколко от България, в това число от Съюза на българските журналисти.

– Яков Алексеевич, какво е за Вас 9 май?

– За мен Денят на победата е началото на един нов живот! Ако не беше 9 май, Европа щеше да се свлече напълно и да падне на колене пред мракобесието на фашизма. Светът щеше да е съвсем друг. Страшен! Господството на фашистката идеология напълно отрича правото на другите народи на живот! Те щяха да бъдат превърнати в слугинаж. А това е недопустимо. Моето поколение израстна с неуморимата и достойна борба против фашизма. Когато хитлеристка Германия се надигна като облак от чума над света, ние, руснаците, много бързо проумяхме какво ще стане, ако този облак се изсипе. И не го допуснахме! Така, че 9 май е датата на прераждането на света. И хората по цялата земя трябва да приемат факта, че ако не беше тази наша велика победа, сега тях нямаше да ги има.

– Как попаднахте на фронта и къде сте воювал?

– Попаднах на фронта точно на 22 навършени години. Воювах в авиацията, при бомбардировачите. По образование съм математик -физик. Завършил съм Висшия физико-математически Университет. Първоначално искаха да ме пратят да служа като щурман, но военното командване реши, че щурман може да бъде подготвен за 6 месеца, а пред тях стои един готов физик, който е напълно наясно с атмосферата и полетите и е готов кадър за авиацията. И така попаднах в подразделението на бомбардировачите. Бързо ме повишиха в длъжност. От началник на синоптическата група ме направиха командир на дивизията. Бях отговорен за това, как се развиват процесите в атмосферата, с други думи– какво става там горе в небето. Съответно кога може да се излети без проблеми и кога има риск. И въпреки, че бях едва на 23 години подчинени ми бяха лейтенанти. Аз самият започнах като обикновен редник, после станах инженер-капитан и завърших службата си със звание инженер-полковник.

– Какъв е първият ви спомен от войната ? –

Всъщност аз съм преживял три войни. За пръв път видях войната когато бях едва на две годинки. Това беше през 1919 година. Седях с мама до прозореца и видях как английските танкове минават и вървят по града ни. Бях много мъничък. Посочих към огромните страшни машини с пръстче, а мама се разплака. Това беше началото на Първата Световна война. Случи се в родния ми Донецк, който по това време се казваше Юзовка, после стана Сталин, и най-накрая се преименува в Донецк. От там е целият ми майчин род. И така на две годинки добих представа какво е да има война. Гледах огромните страшни машини, които приличаха на метални кутии с хобот. Когато минаваха пред нас, къщата се тресеше. Обзе ме страх.

Втората война, която помня е Съветско-финската война (1939-1940). По онова време точно завършвах университета. Имах изпитна сесия. Никой нищо не говореше, живеехме в пълно затъмнение. Прозорците ни бяха облепени с тъмно фолио, заради авиационните набези и бомбардировките. След което последва Втората Световна война, която за руснаците винаги ще бъде Великата Отечествена война. Няколко пъти бях във военно–полевата болница, но за щастие, ето ме сега на 100 години пред Вас. Беше ужасно трудно. Това дори не можеше да се нарече живот. Нямахме чиста питейна вода, ядяхме каквото ни падне по време на блокадите. Бил съм в над 20 военни летища по време на войната. Бойната част, в която служих, се местеше непрекъснато, в зависимост от нуждите на фронта.

– Колко ордена и медала имате?

– Имам 9 ордена и 80 медала. Другите награди не ги слагам в сметката.

– Знам, че не сте безразличен към България?

– Да, така е! Много обичам България. Моето първо докасване с вашата страна беше още непосредствено след войната, когато нарекохме едно от средните гимназиални училища „Георги Димитров“.

– Вие сте удостоен с няколко награди от България. Разкажете ми за какво са те?

– Носител съм на една от най-престижните награди от СБЖ – „Златното перо на България“ . Тази награда я заслужих с една статия относно външната ни политика, която беше публикувана в българската преса. Имам и орден „130 г. от освобождението на България“, а също така съм носител и на почетния знак „1300 г. България“. И други награди имам от България, но не си ги спомням вече всичките.

– С какво най-много сте запомнили България?

– Бил съм четири-пет пъти във вашата прекрасна страна като политик и още няколко пъти в качеството си на журналист. Запомнил съм страната ви с топлото слънчево време и прекрасната кухня. Но най-запомнящи мигове са били срещите с видните тогавашни политици и хората на изкуството. Лично съм се срещал неведнъж с Тодор Живков, с когото съм имал дълги разговори. Това бе в началото на политическата ми кариера през периода, когато бях заместник-председател на Совинформбюро. През 1960 година нашият съюз заедно с други такива международни организации бяхме на откриването на почивната станция на журналистите във Варна. Ние също имаме принос в неговото изграждане. През 1980 г. бях избран за зам.- председател на Съюза на журналистите на СССР. В това си качество аз често идвах на форуми и симпозиуми, които се провеждаха във Варна. Идвал съм и на почивка в станцията на журналистите на „Златни пясъци“. Именно там, във Варна, съдбата ме е срещала с невероятни личности и интересни хора. Точно там се запознах с известните наши поети Евгений Евтушенко и Расул Гамзатов. По онова време обожавах поезията на Гамзатов и го рецитирах наизуст на различните вечеринки. Не съм и предполагал, че ще се запозная с любимия си поет именно на българска земя, и то на морето. Гамзатов бе дошъл в състава на голяма делегация от руски поети за среща с техни български събратя по перо. Това беше през 1960 г. Когато видях Гамзатов в градината на почивната станция на журналистите, аз застанах пред него и изрецитирах неговото великолепно и вечно произведение „Журавли“ което и до ден днешен помня наизуст :

„Мне кажется порою, что солдаты,

С кровавых не пришедшие полей,

Не в землю эту полегли когда-то,

А превратились в белых журавлей.

Они до сей поры с времен тех дальних

Летят и подают нам голоса.

Не потому ль так часто и печально

Мы замолкаем, глядя в небеса?….“

Това стихотворение се превърна в една от най-сърцераздирателните песни, посветени на войната и жертвите. На българска земя съм се запознал и с изключителни световни имена в журналистиката и публицистиката. А за един журналист, и то международник, това е от изключителна важност и приоритет. Така, че за мен България е мястото на най-интересните ми срещи.

– Какво е най-важното за журналист, отразяващ международната политика?

— Най-главното нещо е да знае в детайли фактологическата страна на въпросите. Когато победихме Хитлер и фашистка Германия падна, тогава журналистите имаха пред себе си ясна картина, която описваха и отразяваха. Сега светът е много объркан и е наложително да се отсее истината, която да бъде показана, а не нейната сянка.

Сега много повече държави са свързани по един или друг начин, но липсва доверието между тях. Това прави журналистиката необективна и нестабилна. Което е меко казано – страшно! От една страна има повече възможности за създаване на международни контакти, а от друга по-малко доверие, което е противоречиво. В момента сме на етап, когато построяването на човечно общество вече е мит. Не всяка страна е способна да направи спътници и космически кораби и да ги пусне в орбитата с изследователски цели, както това е правила и продължава да прави Русия. Не всяка страна си дава сметка за крайните цели на нейното промишлено производство. Преди години САЩ отправяха страшни критики към СССР, говореха, че страната – победител във Втората световна война живее много бедно. Дори си спомням материал, в който сравняваха какво може да купи от ежедневната си надница един работник в САЩ и в СССР. В отговор на тази статия ние пуснахме един цял брой, който посветихме на възможностите на съветския човек като цяло. Разгънахме темата така, че показахме всичките приоритети на гражданина на страната – победител. Показахме стойността на билетите в Болшой театър, на градския транспорт. Разказахме за безплатното образование и здравеопазване. При това ние работихме с изключително точни факти. Запомнете едно от мен: във външнополитическата пропаганда няма нужда да хвалиш себе си – необходимо е само да разказваш истината.

– Как се запалихте по журналистиката?

—Журналистиката за мен започна много отдавна, още през 1930 година. Тогава бях секретар на комсомолския комитет в училище. Един ден от Москва в командировка при нас в Донецк дойде кореспондентът на „Комсомолска правда“ Минкин. На него му беше поръчено да провери готовността на училищата за зимата. Той ни събра нас, ръководителите и учениците, и ни пусна на тройки да събираме материали за статията му. Стана така, че именно материал на нашата бригада той публикува в най- престижния по онова време вестник. Малко по-късно, вече по време на войната отново се сблъсках очи в очи с журналистиката. Извика ме командира на дивизията, и ми нареди да се заема с вестника „За боевата тревога“. Това издание се беше появило още през мирно време, затова и носеше това странно име. Съдържанието на вестника изобщо не съответстваше на реалното военно време. Предвидено бе този вестник да отговаря на нуждите на летците и бойните екипажи. Бях назначен за заместник-главен редактор. Пет месеца реално управлявах този вестник и напълно бях отговорен за информацията в него. Но по време на Сталинградската битка бяха ранен и попаднах в полевата болница. Цял месец лежах в тежко състояние, а през това време всички дивизионни вестници бяха вече закрити. Нямаше средства за походни типографии. Остана само един действащ вестник за авиацията – „Червеният сокол“

– В момента светът отново не е спокоен. Какъв е вашият коментар?

– Много е сложно на този етап да се коментира международното положение и стабилността на света като цяло. Великите държави, които се смятат отговорни за стабилността на света, трябва да си променят мисленето и поведението. Не да се надпреварват, а да си сътрудничат. Великите държави трябва да проумеят, че докато не започнат реално да си сътрудничат в посока укрепване на световния мир, същевременно уважавайки суверинитета на всички останали страни, само тогава би могло да се постигне нещо реално, а не само на думи.

Това е моята рецепта за световния ред: Великите държави да уважават мнението на останалите и да си сътрудничат. Без това взаимно уважение и разбирателство човечеството ще загине. А надпреварата за надмощие чрез унищожение, на което сме свидетели ежедневно, ще доведе до фатален и необратим край.

– Как се чувствате сега, на 100 години? Каква е Вашата рецепта за дълголетие?

– Нямам определена рецепта за дълголетието ми. И все пак – винаги съм се борил със суетата на комерсиалния свят. От ранно детство и до ден днешен всяка сутрин правя задължителна гимнастика. В гимназията бях най-добрият спортист. Покрих с отличен норматива по начална военна подготовка и стрелба. Дори ми лепнаха прякора „Ворошиловский стрелок“ заради безупречната стрелба. Чувствам се прекрасно на 100 години! Роден съм на 13 ноември 1917 година. Аз съм абсолютен връстник на Октомврийската революция! Щастлив съм, че доживях да видя деца, внуци и правнуци. Със съпругата ми, която вече е покойница, живяхме щастливо и в разбирателство цели 58 години. Жена ми беше специалист по хуманитарните науки, обожаваше литературата. Беше невероятен лингвист–филолог, тесен специалист по Индия. Владееше в съвършенство хинди и урду, беше дългогодишен преподавател в Московският университет. Радвам се, че един от правнуците е наследил моите умения и се очертава да бъде много перспективен инженер- математик. Другият ми внук завърши Московския институт на танко-строенето. Радвам се на достойната ми смяна!

– Според Вас какво място заема Русия в сегашния световен ред ?

– Русия заема достойното си място в световен мащаб, което не веднъж го е доказала! Русия притежава огромни простори, които на някои им се струваха едва ли не само снежни пустини. Русия, много повече от която и да било страна в този свят, е готова да посрещне условията, които са се създали в резултат от неизбежната и напираща глобализация. За съжаление човечеството с нещо наподобява дневните молци. Приличаме на тях, когато си поставяме неправилните задачи. Лутаме се без посока и се удряме в стените. Човечеството отслабва, когато робува на печалбарството, по този начин унищожава възможността за придвижване напред.

– Днес е 9 май. Какво ще пожелаете на младото поколение и на цялото човечество в този ден?

– Младото поколение трябва да разбере, че главното преимущество в настъпилата епоха е балансираните междунационални отношения. Народите трябва да не се борят за надмощие, а да се държат рамо до рамо. Трябва да отстояват своите права и суверенитет. Принципът „Разделяй и владей“ трябва да престане да е играе ръководна роля. Това са някакви приоритети на 16-17 век! Крайно време е световната общественост да се опомни. Хората от младото поколение трябва да се обичат и уважават един друг. Напълно трябва да се прекратят религиозните разпри. Само тогава войните ще спрат и човечеството ще оцелее.

Най-важното ми пожелание е никога да няма повече война !

Специално към България – приемете моя сърдечен поклон! Българите са творчески и много весел народ. Никога не бъдете посърнали и унили ! Толкова мъка сте изтърпяли по време на Османското робство и въпреки всичко сте запазили националната си принадлежност и православната вяра. Бъдете горди с това велико качество на вашия малък народ!

Интервю на Оля Ал-Ахмед, специален пратеник в Москва, Русия

 

 

Източник:  standartnews.com

9 май – Денят на Европа, роден от Деня на Победата

 

 

На 9 май отбелязваме Деня на Европа. Празник, посветен на мира и обединението на Стария континент. Празник, знак, че никога повече в Европа няма да има войни. Не случайно празникът е предшестван от Деня на Победата над Хитлеристка Германия, честван в Западна Европа на 8 май. В Русия и страните от бившия Съветски съюз Ден на Победата е 9 май.

Съвпадението на двата празника у нас вече години наред поражда дискусия какво празнуваме днес – Ден на Европа или Ден на Победата? По времето на социализма за край на Втората световна война в Европа у нас се смяташе 9 май, както бе в СССР.

И затова на този ден у нас неизбежно се преплитат както почитта към Червената армия, допринесла за разгрома на Вермахта, така и травмите от времето на тоталитаризма, но и радостта, че вече десет години България е член на най-проспериращото световно политическо семейство – Европейския съюз. Роден именно от раните на Втората световна война.

Какви са фактите.

На 9 май 1950 г. в Париж френският външен министър Робер Шуман споделя една идея – на Стария континент да се създаде форма на политическо сътрудничество, която да направи войната между европейските народи немислима. Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз.

Една година след речта на Шуман се създава Европейската общност за въглища и стомана. В обединението влизат Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия. Целта на шестте държави е да обединят въглищните и стоманените си ресурси. Да не забравяме, че в основата на продължителни военни конфликти между Франция и Германия, е спорът за Рурската област.

През 1985 г. Европейските общности, които по-късно се превръщат в Европейски съюз, възприемат европейските символи на Съвета на Европа, като знамето на Европа и Деня на Европа. Лидерите на Общността решават на 9 май да се отбелязва Денят на Европа в памет на Декларацията на Шуман. Европейският парламент официално определя 9 май като почивен ден през октомври 2008 г.

Пет години преди историческата реч на Шуман в Европа е приключила Втората световна война, донесла на континента милиони жертви, разрушени градове, опустошение.

В началото на май 1945 г. противоречията между съюзниците от Антихитлеристката коалиция (Съветският съюз, САЩ и Великобритания) вече са факт. Заложени са основите на различното възприемане и на войната, и на Победата.

Германия признава поражението си пред западните си противници на 8 май, когато е подписана капитулацията пред тях. Но германците са принудени да повторят ритуала на 9 май в Карлсхорст пред съветските представители.

В своя статия за в. „Труд“ „9 май – Ден на Победата и/или Ден на Европа“, проф. Искра Баева казва по този повод: „Проблемът е, че както и да оценяваме и пресмятаме участниците във военните действия, мащаба им, пораженията и победите, няма как да избегнем извода, че германският вермахт е сразен на Източния фронт от Съветската армия. И този извод не може да бъде променен от оценките ни за характера на държавата, която защитава тази армия. Именно съветската роля във войната, а не толкова съюзните задължения, принуждават американците и англичаните да се съгласят на повторното подписване на капитулацията.“

Без Ден на Победата, нямаше да има Ден на Европа, категорична е проф. Искра Баева.

„Денят на победата е предварителното условие, за да може Европа да започне да се обединява и благодарение на това живеем в мир вече седем десетилетия“, казва тя.

Според проф. Андрей Пантев пък – „Денят на Победата и Денят на Европа на 9 май са генетично свързани, защото са резултат от края на едно гигантско световно стълкновение на идеологическа и геостратегическа основа.“

В Свободната енциклопедия – Уикипедия, от която младите предпочитат да правят справки за историята, тези факти са изложени „миролюбиво“. Според Уикипедия причината Западът и Русия да празнуват Деня на Победата на различна дата е тривиална – часовата разлика. Късно вечерта на 8 май Уинстън Чърчил и Хари Труман обявяват края на войната в Европа, пише там. По московското време вече е настъпил 9 май, пише там.

Би било хубаво, ако празникът не ни разделя. Ако всички в сърцата си се поклонят на Европейското знаме, което утре ще бъде издигнато тържествено пред „Дондуков“ 2, седалището на президента на републиката. И в същото време почетат мълчаливо паметта на милионите, които загинаха във Втората световна война, за да го има днешния мир. Част от който е и Европейският съюз.

 

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Костадин Костадинов: Държавата ни е в клинична смърт, след като Марешки я управлява

 

 

В България всеки, който има достатъчно пари, може да си купи политически и съдебен имунитет, казва председателят на партия „Възраждане“, който през октомври 2014 г. се сби със зам.-председателя на парламента

– Г-н Костадинов, как ви изглежда новия парламент, в който вие и вашата партия „Възраждане“ не успяхте да влезете?

 -Парламентът е такъв, какъвто са го избрали българските граждани. Ние имаме много забележки, но очевидно за 50% от българските избиратели това е оптималният вариант. Но аз  не смятам, че в Народното събрание трябва влизат подсъдими и хора без всякакви експертни качества. Тук не говорим за човешки, а за професионални качества. Председателят на партия „Воля“ Веселин Марешки е само един от многото, които влизат в тази група, защото има и други народни представители, чиито имунитет бе поискан от прокуратурата. Безспорно е обаче, че той е лицето на този синдром и „диагноза“ за състоянието, в което се намира българската държавност. А диагнозата на държавата ни е клинична смърт.

Но по-тревожното е, че Веселин Марешки е и зам.-председател на парламента, той е част от управляващото мнозинство и на практика с неговите депутатски гласове се управлява България.

– Вие имахте физически сблъсък с него през октомври 2014 г. във Варна пред известна пицария, а прокуратурата му повдигна го обвини в изнудване. Смятате ли, че той ще бъде осъден?

-Скандалът във Варна през октомври 2014 г., който Марешки предизвика със своето посегателство върху мен, е след старта на разследването на прокуратурата за оказван от него рекет върху собствениците на пицарията. Аз смятам, че ако този човек не се казваше Веселин Марешки, той отдавна щеше де е излежал присъдата си в затвора. Тоест – щеше да бъде осъден, но заради чистото си съдебно минало, вероятно щеше да получи минимална присъда. Но все пак щеше да влезе в затвора и да излежи наказанието си.

Подсъдимият обаче се казва Веселин Марешки и в момента той не само че не е осъден, но и на практика управлява държавата. Това за мен, като български гражданин, това е унизително! Оставете, че аз съм страна в спора – говорим за нещо, което показва, че българската държавност е в клинична смърт. И понеже вчера имаше протест пред парламента във връзка с въпросите за референдума, един от доводите, който беше често изтъкван срещу него, беше че видите ли в НС щели да влязат всякакви мутри, осъдени и рецидивисти заради депутатския имунитет. Ами в момента ние виждаме същото в 44-ия парламент!

-Има ли политически и съдебен „чадър“ над Веселин Марешки и кой го осигурява?

-В България всеки човек, който има достатъчно пари, може да си купи какъвто и да е „чадър“. И затова смятам, че в България държавността е мъртва. Законите трябва да важат еднакво за всички, независимо дали са бедни или богати и дали са политически лидери или не.

– Марешки обаче упорито твърди, че инцидентът и делото срещу него са част от сценарий, който цели да бъде откраднат бизнесът му?

-Случаят наистина нашумя в цялата страна, след като той ми посегна в качеството ми на общински съветник във Варна. Само че искам да ви кажа, че това е изключително трагично, защото не трябва да е така. В крайна сметка дори и да хване обикновен човек за ревера на улицата, или пък да посегне на някой бизнесмен, това не би трябвало да има никакво значение. Оказа се, че човекът, в случая Веселин Марешки, в продължение на дни и седмици е тормозил безнаказано хора във Варна. Едва когато аз бях повикан на място, след спирането на тока на заведението, компетентните органи се задействаха и започнаха да обръщат внимание на жалбите им. Добре, ами ако не бях отишъл да им помогна? А какви неща са се случвали през годините? Може ли един общински съветник да бъде навсякъде и да „огрее“ всеки един подобен казус? Във Варна съм непрекъснато търсен, тъй като имам активна обществена позиция. Ето, сега се занимавам с един казус със самонастанили се цигани в стари сгради в морската столица – частна и общинска. Оказва се, че дори и местната власт не иска да ги изгони от собствения си имот.

– Все пак, зам.-председателят на НС казва, че някой е иска да открадне бизнеса му чрез това дело, чрез някаква схема. Вие част ли сте от нея?

 -А вие какво очаквате от един обвиняем? Той ще намеси и световната конспирация в това! Ако искате действително да имате яснота по случая, погледнете какво е говорил подсъдимият Веселин Марешки през последните години! Горе-долу версиите при него се сменят през месец-два. В началото той отричаше да ме е докосвал, казваше, че не ме е пипал; преди твърдеше, че ме е ударил с юмрук, сега този юмрук стана шамар… Този случай трябваше отдавна да е решен от съда. Ние обаче продължаваме да се занимаваме с него, просто защото това лице в момента е зам.-председател на Народното събрание. Това е един елементарен криминален сюжет, който щеше отдавна да е приключил, ако не беше замесено името на Веселин Марешки.

-Днес партия „Възраждане“ оповести тревожна статистика, според което населението се топи с 80 000 души годишно, а до 2015 г. етническата карта на България ще бъде променена и българите ще станат малцинство. От къде са тези данни, които се разминават с тези на официалната статистика?

– Ще дам един елементарен пример. За миналата година НСИ регистрира 64 900 раждания. Същевременно в края на 2016-та националният онлайн регистър на ражданията отчита 61 000 раждания. Къде са другите 4 000 бебета? Последното преброяване на населението беше 2011 г. Официалната статистика казва, че ние намаляване с 50 000 души годишно. От 2011 г. до момента би трябвало населението да се стопило с 300 000 души. През 2011 г. бяхме 7,3 млн, а сега статистиката казва, че сме 7,1 млн. Е как става така?

До 8 години България няма да е със същия етнически състав. Причината е, че от 2007 г. българите сме малцинство в групата на новородените – под 50%. През 2025 г. родените през 2007-а ще са пълнолетни. Ще имат активни и пасивни избирателни права. Процесът на подмяната на етническия състав се форсира от т.нар. „бежански проблем“. Този процес продължава, като през миналата година от България са си тръгнали 16 000 деца. Това означава, че всяка година 16 000 български ученици напускат страната с родителите си. Този факт, между другото, националната статистика не го отчита. НСИ определено лъже, защото не иска да показва реалността – в момента в България живеят не повече от 6,8 млн. души.

Проблемът е в решенията, които държавата трябва да вземе. Партия „Възраждане“ има програма, с която смятаме, че демографската катастрофа може да овладяна и решена. Ще се обърнем към правителство и президента Румен Радев, защото независимо кой управлява и независимо от това дали го харесваме или не, в крайна сметка от тях зависят решенията за бъдещето на страната.

-Какви мерки трябва да предприема държавата?

– Предлагаме комплекс от мерки. На първо място държавата трябва да стимулира емигрантите, напуснали страната през последните 27 г., да се върнат в родината си. Нещо, което гърците направиха през 1990 г. и в резултат на това близо 1 млн. гърци се прибраха, някои от тях след 20-30 години живот в чужбина.

На второ място е нужно правителството да предприеме мерки, чрез които да се върне поне една част от българската историческа диаспора. Не говорим за българите в Бесарабия, защото те нямат желание да живеят в България. Много хора у нас си мислят, че едва ли не ще дойдат тук и ще се занимават със земеделие. Те гледат телевизия и знаят каква е действителността – България е една тъжна, умираща и циганизираща се държава. Но има българи, които живеят в бившите централноазиатски съветски републики и в Руската федерация, чиито брой е около 120 000 души. Ако тях не успеем да върнем в България, наследниците ще бъдат асимилирани. Това всъщност е опасността, която грози българите в чужбина, защото на практика след едно поколение те ще забравят българските си корени. Ще се превърнат в англичани, американци, французи и прочие със странно звучащи славянски имена. Познавам български емигранти, чиито деца не учат български език, защото са решили, че това е начинът да се интегрират по добре в страните, в които живеят.

Третото ни предложение е за мерки за стимулиране на раждаемостта на българското население. Натъртвам върху българското население, защото циганите нямат нужда от стимули от държавата. Напротив – трябва да вземем обратни мерки, ако не искаме държавата ни да бъдем мощно циганизирана. В този комплекс от мерки трябва да се инвестират много пари – около 4 милиарда лева годишно, което аз мисля, че че си струва, защото говорим за бъдещото на България. Гърция трябва да ни послужи за пример, защото след 1990 г. успя върнаха близо 1 млн. емигранти и 500 000 понтийски гърци от бившия Съветски съюз.

Тези 4 млрд. лв. трябва да ги изискаме от Европейската комисия, защото България се намира в изключително тежко положение. В партия „Възраждане“ считаме , че Европейският съюз не би искал да има слабо звено в своята структура, тъй като България започна да се разпада. В момента страната ни има само външни белези на държавност – имаме герб, територия, флаг…, но нямаме армия, икономика, нямаме и политически и икономически суверинитет и т.н.

-“Възраждане“ е единствената извънпарламентарна партия, която ще получава държавна субсидия. Заявихте, че се отказвате от нея. Но кого ще дарите парите?

-Субсидията все още не е преведена от Министерство на финансите. Ще дарим средствата за бъдещото на България. Ние заявихме, че се отказваме от държавните пари, но искаме да попитаме какво ще правят другите партии със субсидиите? Нашите пари са 1 процент, а какво става с останалите 99 процента? Затова настояваме парите за партиите да бъдат намалени на 1 лев за глас, както поискаха 2,5 млн. души на референдума на „Шоуто на Слави“.


Костадин Костадинов е роден на 1 април 1979 г. във Варна. Завършва магистра­тура балканистика през 2002 г. и право през 2011 г. във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”.

Член е на Националния изпълнителен комитет на ВМРО-БНД от 2007 г. до 2012 г. и регионален координатор на ВМРО за Варненска, Шуменска и Добричка област от 2002 г. до 2009 г. На извънредния конгрес на ВМРО-БНД, проведен на 17.10.2009 г. и 18.10.2009 г. бе избран за заместник-председател на ВМРО-БНД, какъвто остава до следващия конгрес на 27.10.2012 г. Напуска ВМРО в началото на 2013 г.

В момента е председател на партия „Възраждане“.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Защо руснаците всяка година честват Деня на победата с парад?

 

 

„Как водката…“, „Защо Путин.. “ Събрахме най-популярните потребителски търсения, свързани с Русия. В поредицата ни от статии „Защо Русия“ подробно ще отговорим на всеки въпрос. Днес ще разкажем защо Парадът на Победата и до днес си остава най-мащабното празнично мероприятие в Русия.

 

Когато социолозите питат руснаците с какво от историята на страната си се гордеят най-много, най-популярният отговор си остава един и същ вече повече от 20 години: „Победата във Великата Отечествена война през 1941-1945 г.“. Не е изненадващо, че Денят на Победата над нацистка Германия на 9 май е един от най-народните празници в Русия, който обединява хора с най-различни възгледи. През 2016 г. в тържествата, посветени на победата, участваха около 24 млн. души или почти всеки шести жител на страната.

 

Един от най-разпознаваемите образи на празника, наред с вечерната заря и карамфилите, които подаряват на ветераните – е московският Парад на Победата. Всяка година по паветата на Червения площад маршируват хиляди войници, показва се най-новата военна техника – като танка „Армата“ през 2015 г. например, а парадът се приема лично от министъра на отбраната (в момента тази длъжност заема Сергей Шойгу). През юбилейната 2015 г. за парада бяха похарчени 810 млн. рубли ($14,2 млн.), а година по-късно – 295 млн. рубли ($5,1 млн.).

 

Мащабът на руските паради е уникално явление. В Западна Европа и САЩ краят на Втората световна война не се отбелязва с големи военни шествия. Китай организира голям преглед на своята войска през септември 2015 г. в чест на 70-годишнината от края на Втората световна война, но това бе еднократна акция. В Русия обаче многохилядният парад е ежегодно събитие. Защо?

 

Не винаги е било така

 

Колкото и да е странно във времената на СССР, който е и победителят във Великата Отечествена война, парадите са далеч по-скромни, отколкото в съвременна Русия. И се организират далеч по-рядко. След като през юни 1945 г. по Червения площад преминава първият Парад на Победата, в който съветски войници хвърлят пред Мавзолея на Ленин пленените нацистки знамена, парадът прекъсва за период от цели 20 години.

Както отбелязва историкът Денис Бабиченко, и Йосиф Сталин, и Никита Хрушчов, който застава начело на СССР след него, се боят, че военачалниците от Великата Отечествена война могат да придобият силни политически позиции и затова не акцентират внимание върху заслугите им и тези на останалите ветерани. До 1965 г. Денят на Победата дори не е официален почивен ден.

 

Първият съветски управник, при когото Денят на Победата започва да се отбелязва масово – на държавно ниво и по цялата страна – е Леонид Брежнев (държавен секретар – висша длъжност в СССР – от 1966 до 1982 г.). Но и при него паради се провеждат само в юбилейни години. Последният съветски парад е през 1990 г., а през първите няколко години на новата Русия шествия изобщо няма. Те се възобновяват от 1995 г., а сегашният им мащаб започва да набира сила чак през 2000-те години.

 

Смисълът е в единството

 

Историкът Дмитрий Андреев споделя пред „Руски дневник“, че за днешна Русия Денят на Победата е важен като една от малкото наистина работещи „укрепващи брънки“, които обединяват страната. „Денят на Победата и пространството на памет около него създават импулс за националното единство и съгласие“, казва Андреев.

 

Парадът, зарята, шествието „Безсмъртния полк“ – всички тези ритуали въплъщават идеята за единство около общата памет. Властта се старае максимално да използва тези ритуали, за да се съхрани националната идентичност. Оттам и широкият размах при празнуването на Деня на Победата, част от което е и военният парад.

Московчани понякога се оплакват, че е неудобно да гледат парада на живо. „Не може да се приближиш, нищо не се вижда“, отбелязва блогърът Иля Варламов. „Това (парадът – бел. ред.) се прави не за хората, а за телевизиите. Защо, например, не организират трибуни за обикновените хора?“. Варламов критикува властите и затова, че смесват Деня на Победата – празник, свързан с паметта и скръбта, с „демонстрация на военна мощ“.

Но на огромното мнозинство от руснаците (96% според анкета на „Левада център“) парадът все пак им харесва. „Още от дете с родителите ми всяка година гледахме парада“, спомня си 24-годишната московчанка Юлия Ковальова. „Приятно е да видиш как момчетата маршируват в такъв синхрон, мощната техника, да чуеш виковете „Ура!“. Усещаш гордост и чувство, че си защитен. Хубава традиция, която си струва да се продължи“.

 

 

Източник „Руски дневник“

 

Полк. Тр. Трифонов: Армията не заслужава “подаръка“ Каракачанов за 6 май

Полковник от резерва Трифон Трифонов

 

 

Как празникът ни 6 май да е бляскав, като армията ни е унищожена? Ние, старите войници, отдавна виждаме, че ”Царят е гол!”. Финансистът Ананиев работи на принципа ”Взел Кольо, дал Кольо!”. Дано начело на армията да не са безхаберници. Красимир Каракачанов като военен министър буди у мен смях и недоумение. Това казва за Фрог полковник от резерва Трифон Трифонов.
Полковник Трифон Петров Трифонов е един от големите бойни командири в българската армия. Бил е началник на гарнизона в Търговище и офицер в щаба на Трета армия. Бил е зам. кмет на община Попово. В президентството е  началник на кабинета на вицепрезидента. Изпълнителен директор е на няколко фирми. Сега е фермер в Източна България.

– Г-н полковник, дойде пак 6 май – Ден на храбростта и празник на българската армия. В последните години този празник сякаш не е толкова бляскав, както беше преди години. Все по-малко техника участва в него? Служебният министър на отбраната Стефан Янев каза, че армията ни не е боеспособна.“Дори и армията да осъществи проектите по купуване на нови кораби за ВМС, нови изтребители за ВВС и нови бойни машини за пехотата, може да се окаже, че няма да има хора, които да обслужват и да работят с новото въоръжение.“. Това е казал още, как ще коментирате неговите думи?

– Как Празникът да бъде бляскав ,когато Българската армия е почти  унищожена ? Такова предателство към род и родина няма аналог в нашата история ! Нима на нашите предци им е било лесно след Ньойския договор? Нима тогава следвоенна България е била по-богата? Нима е нямало външен натиск, спиращ възстановяването на държавата и армията? Нима е нямало национални предатели и слуги на външни сили? Имало е, но има съществени различия между тогава и сега.


Пполковник Трифонов приема  военния парад в Търговище заедно с кмета преди години
. Националният елит е имал разбирането ,че българската армия трябва да бъде спасена от клаузите на Ньойския диктат, защото държава без армия е всичко друго, но не и държава!
. Разликата е ,че тогава офицерският корпус е бил на висота, разликата е и в това, че България беше победена, без да бъде бита на бойното поле, което още повече е мотивирало хората, обичащи родината си.
. България тогава имаше национален идеал, който в бурните години на 20 век не можеше  да бъде постигнат без силна, подготвена и добре снабдена армия и това е било факт! Вие сещате ли се какъв НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ ИМА ДНЕС БЪЛГАРИЯ ?
. Били са коригирани всички слабости в организацията, подготовката, снабдяването и най-вече кадровото развитие на командния състав вследствие на анализа от изминалите войни ! Няма слаба фигура във висшия команден състав след 1919г!
Разбира се, това не са всички различия ,но и тези стигат….

Тържествен преглед на войски- това е военен парад. Когато нямаш войска, а ние в момента нямаме, какъв тържествен преглед ще правиш ? Браво на генерал Янев ! Намери се най- после един от управляващите да каже това, което ние старите войници отдавна виждаме, че „ ЦАРЯТ Е ГОЛ !” За много неща е прав служебният министър на отбраната, но какво от това? Той си отива, а на негово място ще дойде следващия безхаберник ! Въоръжението и техниката са важни за всяка армия, но най-важния елемент е личният състав ! Без подготвен личен състав и най-модерната техника е куп желязо, за което са дадени народни пари !

– Като се запознал с Доклада за отбраната за 2016 г. финансовият министър Кирил Ананиев, който навярно ще остане и в третия кобинет на Борисов като зам.-министър е казал, че от целия доклад „лъха негативизъм по отношение на финансирането на системата“ и армията. Има ли право? Все пак е даден стартът на инвестиционните проекти за изтребители и кораби? Вашето мнение?

– Какво е казал г-н Ананиев за доклада, не е толкова важно според мен ! Като всеки чиновник, работещ на принципа „ ВЗЕЛ КОЛЮ,ДАЛ КОЛЮ”, той се старае да не дава, особено на силовите структури, но тук е ролята на  Народното събрание! Много хора не знаят, как се е приемал бюджета на Царство България. Сега той се внася от министър председателя, а тогава от ВОЕННИЯ МИНИСТЪР И ОТ МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ! Военният министър се е обръщал към депутатите с думите : В
този Бюджет са отразени нуждите на армията за следващата финансова година. МОЛЯ ДА ГО ПРИЕМЕТЕ БЕЗ КОРЕКЦИИ ИЛИ ПРИЕМЕТЕ МОЯТА ОСТАВКА !
Кой от всичките заемали кабинета на армейски генерал Добри Джуров след него, е имал куража да произнесе тези думи ?

– Обикновено и като че ли най-лесно е да обвиняваме за състоянието на армията политиците. Но нали през всичките тези години на прехода армията се е командвала от генерали и адмирали, които също са могли да дадат много за боеспособността и боеготовността на армията. Но като че ли не са го направили? В момента некомплектът на войската е застрашителен, сякаш сме пред капитулация?

– Вместо да се запазят Въоръжените сили, както посочваше в едно интервю във вестник „Поглед” през 1990 год. военният аташе на САЩ в София, то  политически ръководители на страната тласнаха нещата в обратна посока. Във военното ведомство се появиха странни хора, често нищо неразбиращи от военно строителство и още по-често стремящи се към кражби и разсипия. Оказа се, че много от висшите офицери са просто кариеристи, нехаещи за това, което става с армията. Стигаше се дотам, че в началото на прехода дори началникът на Генералния щаб, когато се заговори за преминаване към корпусно – бригадна организация на армията, се срещаше с основния команден състав на полевите армии за да ги убеди, че така армията ставала по-силна, говорейки откровени глупости.

При една такава среща в щаба на 3-та армия аз му зададох следния въпрос: „ Г-н армейски генерал, бихте ли обяснили как 3-та армия става по-силна, при условие че се намаляват нейните огневи и ударни възможности, а се запазват единствено маневрените й? Ако успеете да ни докажете това, то аз ще приема, че Заекът е най-силното животно на света!” Казвайки горното, ядосан седнах на мястото си, крайно обиден от това, че този човечец сам си вярва на глупостите, които дрънка и иска от мен като малоумен идиот да му вярвам, че изпълнява задълженията си с разум ! Разбирам, че един началник на Генерален щаб трябва да изпълнява решенията на политическото ръководство, но с много ум и разум, а не като този, говорейки глупости. Ако пък не е съгласен с тези решения, да направи необходимото решенията да се коригират. Ако това не стане, за доблестния и храбър офицер няма друг път освен да връчи своята оставка. Разбира се, към момента в Българската армия имаше  доблестни генерали и офицери, хора с чест и достойнство, които не се страхуваха да заявят своето мнение по строителството на въоръжените сили в новите условия, но в крайна сметка те заплатиха висока цена най-вече за това, че показаха жалкия вид на кариеристите окупирали възловите длъжности на Българската армия.

Колкото до некомплекта, той ще продължи  да се увеличава, ако не се вземат екстрени законови мерки за развитието и подготовката на българската армия ! Никой досега не можа смислено да обясни, кое наложи премахването на наборната служба ! Всички беди от това са налице ,но ………….!

–  В 44-то Народно събрание ще има двама бивши началници на отбраната, един заместник-началник на отбраната, командири на съединения, една дузина полковници. Това армейско лоби ще може ли да обърне палачинката на отношението към армията?

– Нека сега властимащите да знаят, че при координация между средства и цели е водещо правилото на генерал Карл фон Клаузевиц. Никога не бива да се потъпква основния принцип на Клаузевиц, че на армията не може и не бива да се поставят цели и задачи, които са неизпълними. Трябва да се помни, че авантюризмът е чужд на теорията и разумната политика. В нашето бурно и променливо време, когато търсим решения отговарящи на съвременните предизвикателства, се изискват борбеност, постоянство, знания, доблест и храброст от овластените политици и висши офицери. Ако те нямат тези качества по-добре е да се занимават с друго, но не и с военно строителство. За съжаление, тези, които познавам, не са надарени с тези качества, така че надеждата ми е в тези, които не познавам !

– Не трябва ли да бъде даден зелен семафор и за проекта за модернизация на Сухопътните войски? Какъв трябва да бъде новият министър на обраната? Това е  лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов ? Ще бъде ли осъден бившият министър на отбраната Николай Ненчев?

– Големият проблем е, че всичко се прави на парче, а не държавнически ! Никой не може да ме убеди, че структурата на въоръжените сили и в частност на българската армия е най-добрата! Никой не маже да ме убеди, че структурата на сухопътните войски е най- добрата, отговаряща на целите и задачите, които трябва да решават . Модернизацията на сухопътните войски е задължителна, но не само като въоръжение и техника. Веднъж заявих, че ако търсим министри на отбраната по нивите, пътищата и шантаните като принцип, то в такъв случай този принцип да се приложи и за хирурзите в правителствена болница! Тогава и аз бих могъл да се кандидатирам, тъй като съм стар ловец и ме влече касаплъка !

Естествено е, че министърът на отбраната на Република България, трябва да е доказан професионалист!  Този, когото споменавате, буди  смях и недоумение в мен! Войската не заслужава такъв министър  като Красимир Каракачанов за „подарък“ за 6 май – Ден на храбростта и празник на българската армия.

За Ненчев не желая да коментирам, тъй като трябва да се произнесе българският съд ! Познавам го от 2002г, когато от него приемах длъжността „Началник на кабинета на вицепрезидента на Р.България .“ Твърдо съм убеден ,че той не биваше да бъде назначаван във военното ведомство !

– Вие сте бил началник на кабинетата на вицепрезидента. Президентът Румен Радев, който е бил командир на ВВС, а в момента е и Върховен главнокомандващ на въоръжените сили, ще направи ли необходимото за издигане на авторитета на армията и за издигане боеспособността и боеготовността на въоръжените ни сили?

– Аз гласувах за ген. Радев, надявайки се на всичко това ! Надявам се да е истински родолюбец, готов на всичко за отечеството ни ! Вярвам, че ще се бори  !

– Какво искате да видите на парада на 6 май в София? Само с историята на армията ли може да се гордеем?

– Повод за гордост според мен няма ! Има повод за голяма тревога ! За съжаление, докато съществуват политиката и политиците, които използват общественото насилие, независимо от формата му, опасността от война никога няма да изчезне !

Какъвто и модел на световен ред да се създаде, какъвто и модел за колективна сигурност да има, опасността от война винаги ще съществува. Както трудно би изчезнала вътрешната криминална престъпност в една страна, така и опасността от война, като вид международен бандитизъм, се запазва. Когато казваме „НЕ на войната!” то следва да говорим за ограничаване опасността от война. На фона на гореизложеното сами преценете за какво военно строителство става дума през изминалите вече 28 години в нашата страна. Мечтая за времето, когато ще видя как отново с нашата армия ще се съобразяват близки и далечни вероятни противници !

Интервю на Красен Бучков

 

 

 

Източник:frognews.bg

 

Д-р Калоян Методиев: Макрон е бомба със закъснител, въпреки че говори за обединение, предпазване от гражданска война, европейско бъдеще

 

 

Интервю на Таня Джоева с политолога Калоян Методиев за хоризонта на новата власт, българската дипломация, кризата в Македония и разделенията във френското общество.

– Господин Методиев, сякаш нямаше големи изненади в състава на правителството, а накрая социалните мрежи реагираха с бурно неодобрение. Как си обяснявате, че още на старта кабинетът е атакуван от всички посоки?

– Много време вървяха преговорите, нагнетиха се обществени очаквания, а като обявиха състава нямаше нещо ново, нещо което да спечели симпатии. Не решиха маркетингово кадровия въпрос. Атаката си върви и заради вече силната опозиция, дрънкащите оръжия извънпарламентарни формации, сътресенията около мажоритарния вот, ръстът на цените.

– Рисковете пред страната, опасността ДОСТ, геополитическите напрежения ще задържат ли този кабинет достатъчно дълго? Колко?

– Максималният му срок на годност изглежда есента на следващата година. Няма условия за по-дълъг живот – нито личностни, нито парламентарни, нито извънпарламентарни, нито геополитически.

– Една от големите изненади в състава на кабинета е „понижението“ на Лиляна Павлова спрямо предварителните очаквания, че ще бъде вицепремиер. Защо според вас Бойко Борисов предприе този ход и сложи като титуляр в регионалното министерство 33-годишния Николай Нанков?

– За две седмици два скандала въвлякоха в центрофугата си Павлова. Разследването на прокуратурата за корупция в АПИ и цените на чантите ѝ. Първото разклаща доверието в институционалната ѝ позиция, а второто е дразнител на общественото мнение, което е ключово за стабилността на всяка власт. Изглежда, че това я извади от реалното управление и в последния момент младият й заместник стана титуляр.

– Доколко „Борисов – 3“ е повторение на второто издание и доколко се опитва да се разграничи от него? Виждате ли нови, актуални акценти в управленските приоритети?

– Нищо не виждам. Правителството трябва да обясни на обществото основните си цели, защото коалиционните партньори имаха едни заявени приоритети преди изборите, но те се позагубиха в преговорите.– Двама от тримата лидери на Обединените патриоти намериха място в правителството и то – като вицепремиери. Влизат ли Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров в нови роли, откакто се устремиха към управлението? Досега, да подчертаем, те винаги са били в опозиция, което изглежда по-лесна задача за печелене на електорат.

– Те вече губят имидж от влизането си в тази коалиция. Антисистемният им и опозиционен характер тук не върши работа. Тоест имаме трансформация на ролите. Трябва да прокарват политики, да администрират ведомства и бюджети, да намират правилните хора за правилните позиции. Трябва да се вземат непопулярни решения, да се търсят баланси с професионалните и социални групи. Техният електорат е специфичен, а противниците им са силно мотивирани и нахъсани. Под лупа ще ги гледат за кадровата политика и за евентуална корупция. Вече са от другата страна на барикадата. Много трудно в тази коалиция и при тези условия ще успеят да спечелят нови симпатизанти.

– Виждате ли проекции на геополитически интереси върху новото правителство?

– Не. Като изключим близостта на Борисов до Меркел и заявяваната досега проруска позиция на Волен Сидеров, не виждам някакви други значими проекции.

– Вицепремиери са министрите на външните работи и на отбраната. Това ли са двете най-важни сфери, на които по този начин се дава допълнителна тежест и защо?

– Това са следствия от коалиционните преговори, а не от заявени приоритети по време на изборите. Иначе трябваше да имаме вицепремиери за образованието и МВР.

– Какви са вашите очаквания за мандата на Екатерина Захариева като външен министър?

– Да вземе един пергел и да очертае регионалния периметър около България. Това е подценяваният въпрос в българската външна политика. Повечето министри гледат да се отъркват в Брюксел и забравят, че ние може да сме фактор единствено в региона на Югоизточна Европа. Тогава ще имаме тежест и на европейско, и на световно ниво.

– Вие следите много внимателно ситуацията в региона. Накъде да погледне първо г-жа Захариева – към Турция или към Македония?  

– Трябва да си върти главата като сурикат, който е дежурен, пази семейството си и оглежда целия хоризонт за задаващи се проблеми. Пак повтарям, че нашият регион трябва да е първостепенен приоритет. Всички ще я питат какво става в Македония, каква ви е позицията, какво да се прави. Всички ще питат за Турция, защото очакват ние да я познаваме в дълбочина. Не сме в състояние да предизвикаме особен интерес с позициите си по Сирийската криза, Корейския полуостров, Брекзит и т.н.

– След щурма на парламента в Скопие предписаните рецепти за овладяване на ситуацията не звучат оригинално – членство на страните от Западните Балкани в НАТО и Европейския съюз. Вярвате ли, че това ще свали напрежението?

– Не цялото. Но една европейска перспектива може да успокои големите македонски партии и албанците. Поне докато се намерят новите лидери на страната и разговорите за политика се върнат в парламента без псувни и побоища. В Македония са наясно, че в ЕС е затънал във вътрешни проблеми и няма условия за обозримо разширяване. Затова трябва да им се предложи някаква междинна форма на сътрудничество, асоцииран или привилегирован статут със сателитни функции. Иначе остават в геополитическа безтегловност и ще се избият помежду си.

– Как стана незаобиколим албанският фактор и как България „проспа“ развитието на процесите в Македония?

– Албанският фактор не е незаобиколим. Незаобиколими са твърдоглавието, изменчивостта и лутанията на македонските политици. Вината на България е комплексна – няма ясна стратегия какво да се прави в Македония; каква е позицията ни към тамошното население, отвъд клишетата „братя и сестри“. Дотук индексираме само грешки и закономерно станахме жертви на зародилия се и развит македонизъм и антибългаризъм. Само с ровене из миналото и паметни плочи няма да ни се получат нещата. Двадесет и шест години усилия, които доведоха до обратен резултат, подкрепят моята теза.

– Очаквате ли продължение на политиката на президента Радев за достойно поведение на страната ни спрямо Турция или по-скоро отново ще се снишим?

– Борисов е доказал, че предпочита да се договаря с Ердоган. Загадка ще е поведението на патриотите в управлението. Извън него позициите им са известни.

– Няма как да не ви попитам и за очакванията ви за балотажа във Франция. Смята се, че Макрон е победителят. Ще има ли изненади и дали евентуалната победа на Макрон няма да е пирова?

– Кризата във Франция сега започва. Избирането на Льо Пен предполага устойчивост и предвидимост. Тя е склонна на отстъпки и може да участва в така необходимата реформа на ЕС. От нея знаем какво да очакваме. Макрон е бомба със закъснител, въпреки че говори за обединение, предпазване от гражданска война, европейско бъдеще. Интуицията ми подсказва, че ще има проблеми с него не само във Франция, но и в Европейския съюз. Левите радикали, които преливат към неолиберали, винаги изпадат в крайности. Мисля, че парламентарните избори на 11 юни ще преподредят политическата конфигурация в страната. Ще имаме един президент и друг парламент. Разделенията във френското общество се увеличават с всеки изминал ден, а не се преодоляват./ А-specto /

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

“Нюзуик“: Забравете за “Фрекзит“, заплахата за ЕС идва от източните страни в блока

Милош Земан

 

 

След около две години Обединеното кралство официално ще напусне Евросъюза, поради което коментаторите по Стария континент спекулират коя страна може да е следващата. В Западна Европа очите са вперени във Франция и Холандия, доколкото и двете държави имат силни евроскептични движения, подкрепяни от антиимигрантските партии.

Но за да бъде идентифицирана по-голямата, но пълзяща заплаха за ЕС, трябва да погледнете по на изток. Една страна, изправена пред нарастващ прилив на евроскептицизъм, е Чешката република.
Антиимиграционните настроения се разразиха в централноевропейската държава още от присъединяването й към ЕС през 2004 г. Около две трети от чешкия народ се противопоставят на приемането на бежанци, а анкета от 2015 г. установи, че 94% предпочитат пълното затваряне на границите.

Чешките политици са се възползвали от тези нагласи, като все по-голям брой политици се събират под „антиимиграционния“ флаг. Тази неприязън към имиграцията доведе до враждебност към членовете на ЕС, които подкрепят отворената имиграционна политика, особено Германия, и засили враждебността към самия Европейски съюз.

Този нов евроскептицизъм се олицетворява от уважавания президент Милош Земан. Земан е президент на Чешката република от 2013 г. насам. Министър-председател на много популярния президент Вацлав Хавел, Земан се издига на власт като част от западно ориентираната промяна в политиката на Прага. Но тъй като расте неуважението сред населението като цяло към ЕС, Земан промени приоритетите си.

Днес 73-годишният политик показва растящата омраза към елита сред чешкото население. Земан популяризира термина „Pražská kavárna“ или „Пражкото кафене“, за да опише интелектуалци, които се противопоставят на политиката му. През ноември 2016 г. той каза: “Всеки може да изрази мнението си. Аз просто презирам онези хора, които вярват, че тяхното мнение е по-висше. Това е, което аз наричам кафене в Прага. Често, но не винаги, те са провалени политици … Защо трябва да са съвестта на нацията?“

След изборите в САЩ той каза, че е „много щастлив“ за победата на Доналд Тръмп, чувство, с което не са съгласни мнозина в Европа. Земан подчерта нарастващата вяра в Чешката република, че отношенията с Брюксел вече не се считат за съществени.

Докато основанията, поради които някои евроскептици от Чехия, включително и самият Земан, критикуват блока, могат да бъдат противоречиви – по-конкретно, че Брюксел позволява миграцията на мюсюлмански бежанци, чиято интеграция Земан описва като „невъзможна“ – съществуват начини, по които длъжностни лица в Брюксел и Страсбург стовариха този конфликт върху себе си. Още от разширяването на Европейския съюз през 2004 г. с няколко бивши страни от Източния блок, европейските технократи вярват, че финансирането на инфраструктурата и селското стопанство в Централна и Източна Европа ще ги накара да кимат заедно с политиката на машината в Брюксел.

Когато чешкият външен министър Любомир Заоралек поиска оставката на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер след гласуването на „Брекзит“, от Брюксел не дойде и една дума. Подобно послание от Франция или Германия не само щеше да предизвика реакция, но и можеше да доведе до оставка.

По сходен начин управляващата Европейска комисия се оказа също толкова глуха, когато става дума за политическата история на нейните посткомунистически страни-членки. През декември 2016 г. 14 чешки и словашки членове на Европейския парламент изпратиха отворено писмо до Юнкер, осъждайки прессъобщение, в което той е описал починалия кубински диктатор Фидел Кастро като „герой за мнозина“.

Кастро подкрепи бруталното съветско нахлуване в Чехословакия през 1968 г., след Пражката пролет. Когато беше питан от чешки журналист за сътрудничеството на Фидел Кастро с нечовешкия режим, какъвто беше Съветският съюз, говорителят на Юнкер каза, че разглеждането на въпроса по този начин е имало „много тясна представа за реалността“.

Разделението Изток-Запад е очевидно в повече направления от просто нарастващото презрение към ЕС – то се проявява и чрез отношения извън Съюза. Вторият по големина търговски партньор на Чешката република след Германия е Китай. Историята на тези отношения датира от 1949 г., когато бившата Чехословашка република призна Китайската народна република, нещо, което САЩ направиха едва 30 години по-късно.

Китай продължава да е съюзник на чехите. Пекин дори осъди репресиите извършени от Варшавския договор по време на Пражката пролет през 1968 г. През 2014 г. Милош Земан пътува до Пекин, за да гарантира по-добри бизнес и туристически отношения и предложи директна въздушна връзка между Прага и китайската столица.

Китайците на свой ред изглеждат възприемчиви към привързаността на тази малка централноевропейска нация: на път към САЩ през март 2016 г. китайската делегация спря в Прага за символично посещение. Земан обвини Съединените щати и Европейския съюз за обтягане на отношенията на Чехия с Китай заради опитите им да „четат лекции“ на Пекин относно правата на човека.

Европейският съюз забранява на членовете си да подписват независими търговски споразумения, които не са съгласувани с всичките 28 държави-членки, което доведе до странната ситуация, при която Исландия, имаща 300 000 жители, има споразумение за свободна търговия с Китай, докато останалата част от Европа няма.

Ако ЕС не подобри способността си да разшири политическото включване на страните от Централна и Източна Европа, вече разпадащото се доверие между Брюксел и тези членове ще се срине напълно и най-новите му членове ще напуснат.

Страни като Чешката република са разделени между Изтока и Запада.

Пълната липса на интерес към последиците от това разделение и безкомпромисна позиция по въпросите на международната търговия ще се превърнат в следващата голяма криза на Европейския съюз – може би дори и последната.

БГНЕС

––-

Бил Уирц, сп. „Нюзуик“

 

АТАКА назначи за министър приватизатора на ЧЕЗ…

 

 

Ако се разровите в Интернет, лесно ще намерите помпозната новина как държавата с обявява, че е приватизирала „миноритарните дялове“ в енергоразпределителните дружества. Също там ще видите гордите изказвания на Емил Караниколов колко прозрачна била процедурата и каква голяма далавера сме направили с това, че сме загубили и последните дялове от дружествата, доставящи ток на крайните потребители.

Всичко би било съвсем нормално за неолибералното ни падение, ако… въпросният човек не беше предложен за министър от… АТАКА. Да, няма шега. Новият министър на икономиката е от квотата на Патриотите, и е издигнат от Волен.

Същият този Волен, дето громеше изобщо приватизацията в енергетиката, и твърдеше, че Кунева и другарчетата и, дето я направиха, е за затвора.

През 2012 г. държавата все още има някакво влияние в ЕРП-тата, чрез миноритарните пакети. Те са около 33%. Тогава, вместо да промени закона и да застави ЕРП-тата да взимат решения с мнозинство от 75%, и така поне частично да си върне контрола, та тогава герберите реших, че въпросните дялове не им трябват и ги продадоха. С това се загуби не само контролът, но и възможността да се получава директно информация от дружествата, чрез назначени от държавата членове на бордовете (макар и в малцинство). Операцията се изпълни именно от Емил Караниколов, който беше председател на Агенцията за приватизация.

Очевидно приватизацията вече не е мръсна дума за АТАКА. Интересен въпрос е дали ще предложат някой от „Дънди Прешъс“ за заместник-министър. Логично е, нали. Би следвало и златната концесия, от която взимаме 2% такса, да е изгодна и патриотична вече…

 

Добри Божилов, ГН

 

Кеворкян: Бойко и останалите

 

 

Елена Йончева произнесе пламенно слово срещу Бойко.
Но след това слушаше химна със скръстени ръце.
А в него все още не се пее за Бойко.

 

Нищо изненадващо не се случи.
Алигатора си подреди кабинета по най-удобния за себе си начин.
Начеса крастата на един-двама, най-важното запази за своите хора – за себе си.

 

След колхозника Ненчев всеки може да е военен министър.
Страх ме е обаче да напиша „Каракачанов – НАТО“: не знам какво ще изплюе чичко Гугъл.
Но не бива да забравяме, че хората се променят.
Главния рибар е Бойко – обаче и американците не дремят: не се знае, кои от новите министри са попаднали в серкмето им.

Не се бойте: Каракачанов вече няма да тръгне да освобождава Македония.

 

Бойко задоволи детската мечта на някои патриоти, закачи им по един тиквен медал, вече са вицепремиери – и ще ги крепи, докато мине Председателството.
След това изведнъж ще се окаже, че Европа не ги иска.
Освен, ако не си отрежат езиците.

 

Марешки беше най-жалък – така изглежда човек, на когото някой му стиска орехите.
Направи се на важен и даде на Падишаха копие от словото си, от което нищо не е разбра.
Дори тържествено го подписа специално за него.
По-лесно щеше да е да му оближе лявата обувка.
И повече щеше да отива на заместник шеф на Парламент, който е подсъдим.

 

Останалите наемници на Бойко не е лошо от време на време да поглеждат Марешки – и да се попитат, дали и те не изглеждат достолепно като него.

 

И соросоидите спечелиха нещичко: изядоха главата на Вежди, за нищо при това.

 

След бутафорната фигура на Бъчварова, в МВР могат да си лъснат ботушите: Радев е много по-подходящ.
А Бъчварова ще се върне към любимото си занимание: да плете интриги.
Никак не е лоша тази позиция – понеже Бойко си е по начало много любопитен.

 

Цецка?
Нов джакпот – сега пък министър на правосъдието.
Тази жена трябва редовно да участва в Националната лотария – направо ще я разори.

Следващият подарък, който Цецка ще получи, е Бойко да я направи патриарх.
Тя е готова и за това.
Цецка е дялан камък, на който обаче все му търсят място на покрива – и после се чудят, защо…
Защото.

 

Цветанов пак не получи нищо, поне видимо.
На него му харесва Бойко да го харесва – завинаги, от век на век, нужен като въздуха и водата и пр.

Той е саламурата, в която е накиснат ГЕРБ.

 

Волен е най на сметка: пак е във властта, но без да се обвързва, винаги може да бутне кабинета или поне да му създаде ядове.
И той обаче трябва да рендоса езика си.
Трябва да му забранят да чете собствените си книги.

 

Външните работи ще се управляват по традиция дистанционно.
На мястото на непоносимото дайре Митов сложиха друго.
Захариева е спец по нищото – така че напълно логично беше министър на регионалното развитие, сетне на правосъдието, а сега и на външните работи.
Тя ще е фунията на Плевнелиев.

Митов беше рядък екземпляр: появи се от нищото – и пак изчезна в нищото.
Трябва да си голям фокусник, за да го правиш този номер.
Не става дума за Бойко

 

Красен Кралев има до себе си Виктория Петрова – най-хубавата министерша, това никак не е малко.

 

Ангелкова ще продължава да се снима с чуждестранни филмови звезди в Киноцентъра.

В останалото време ще пробутва на подходящите фирми някой и друг милион за реклама.
Друга полза от Министерството на туризма няма.

 

Патриотите трябваше да претендират най-вече за министерството на образованието.
За да сложат преграда пред куневщината, която искаше да дискриминира българчетата в полза на циганчетата.
Един смислен избраник на Патриотите можеше да предпази образованието ни от геноцида, на който е подложено то, да съхрани в учебните програми големите автори и пр.
Образователният министър трябва да има българско сърце, най-вече това.

 

БСП ще се готвят за партизанските землянки.
Нещо ще дуднат – но личи, че обезверяването им е пълно.
Бойко ги дразни, че им е дал властта на тепсия след оставката си.
Но само си дайте сметка, колко пък са раздразнени симпатизантите им.
Ще ги хранят още дълго с празни приказки.

 

ДПС се изразява доста по-ясно от БСП.
Заканиха се да цакат Патриотите в Европа.
Йордан Цонев вече пусна един откос – като цитира фраза на Симеонов за циганите.
Ще правят езикови анализи за брюкселските зелки – а Бойко ще мърка доволно.

 

В крайна сметка, промени ли се нещо?
Това пък е най-глупавият въпрос.

Бойко изглежда непоклатим.
Сигурно дори на Патриарха му е омръзнало да го целува в Парламента след поредната му клетва като премиер.
Бойко няма насита – обаче Патриарха трябва да пести целувките си.

Започват два паралелни процеса.
Бойко ще продължава да се изхабява, но и „партньорите“ му – също. Въпросът е, къде скоростта ще е по-голяма.

Тази забава веднъж вече я наблюдавахме.
И направените от мукава „десни“ окончателно отидоха в небитието.
Патриотите съблякоха ямурлуците си, накиприха се с фракове, които са им възтеснички – и вероятно няма да имат желание скоро да ги свалят.
Колкото по-дълго ги носят обаче, толкова по-зле за тях.

 

Краят е ясен – колкото и да се стараят.
Бойко един ден ще хвърли оставката си – и на терена ще останат само ямурлуците на патриотите.
Тогава Алигаторът ще всмуче – колкото и да е омръзнал на публиката – и техните гласове.
После пак ще предложи на БСП нещо си.
После ония пак ще се дърпат.
Сиромаси – обаче горди.
За ум по нашите места никой не говори.
Тя край няма тази.

Трудно ли ще разкара Бойко „партньорите“ си.
Той вече каза: „Ситуацията е такава, че трябва да управляваме с Обединените патриоти“.
Тоест – насила е взел булката.
Много е учтив.

 

Обаче трудно ще се отърве от тях – след този кабинет те са за никъде.
Надеждата му е Народът да му помогне.
Уникални сме: трябва да помагаме на Падишаха си да се отърве от „партньорите си“ – и след това пак да изиграе нова партия белот.
Сеирджии сладки!
***„

 

Статията е публикувана във Фейсбука на журналиста

Проф. Александър Маринов: Лиляна Павлова е вън от играта, но нямаше как да бъде извадена изведнъж

 

 

„Вероятният хоризонт на дейността на правителството и неговата стабилност зависи от неговата ефективност. Тоест от това доколко то ще бъде в състояние да решава проблемите на държавата и на нацията.“ Това заявява в интервю за „Фокус“ политологът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Александър Маринов.

Той обаче веднага добавя, че е скептичен.

Проф. Маринов посочва още, че „Лиляна Павлова е извадена от играта, но по определени причини, включително заради подчертаването на значението на политиките, които е провеждала, нямало как изведнъж да бъде изхвърлена.“ И затова получила чисто синекурна позиция. Същото се отнасяло и за Цецка Цачева. „През последните месеци се създаваше впечатление, че е в немилост, като познаваме ГЕРБ, трудно може да допуснем, че случайно се бяха подредили нещата с преференциите в Плевен, но явно е надделяло решението, че не е прилично тя да бъде изхвърлена“, казва професорът.

Този кабинет е римейк, една нова копирана версия на предишния кабинет „Борисов 2“, е неговият извод.

Проф. Маринов прогнозра, че Борисов ще има проблеми с Патриотите.

„При липса на много ясно разпределение на приоритети, цели, критерии за тяхното постигане и отговорности, във всеки един момент ще възникне проблемът, кой ще „опере пешкира“. Борисов и ГЕРБ ще имат сериозен проблем с Патриотите, тъй като те ще представят друг тип проблеми, те ще носят друг тип проблеми. Не защото са националисти, а просто защото са нахъсани, защото са за първи път във властта и много е вероятно да имат усещането, че това е може би единственият им шанс и ще играят ва банк“, смята той.

 

Ето и цялото интервю пред „Фокус“ на проф. Александър Маринов:

– Продължаваме с анализ и коментари на структурата и състава на номинирания трети кабинет на министър-председателя Бойко Борисов. Наш гост е проф. Александър Маринов. Как коментирате структурата на правителството и състава с обявените министри?
– В структурата няма почти нищо интересно, като изключим едно-две решения, които са били продиктувани, по-скоро от персонални съображения, а не от принципни. Така че структурата, общо-взето, не представлява изненада. Съставът беше, общо-взето, коментиран през последните дни. Видя се, че доста точни са били изтичанията на информация, но дето се казва, това само по себе си нищо не означава. Тепърва ще видим, какво реално ще се случва в работата на това правителство.
– Вие очаквахте ли някои номинации, като министъра на правосъдието например, като министъра за българското председателство на ЕС?
– Е, точно това имам предвид, че това са решения, които са, както се казва в нашата научна терминология „ад хоминем“, заради човека. Ясно е, че Лиляна Павлова е извадена от играта, но по определени причини, включително заради подчертаването на значението на политиките, които е провеждала, нямаше как така изведнъж да бъде въобще изхвърлена. И затова имаме една чисто, как да кажем, синекурна позиция, още повече, че имаме един вицепремиер, който по принцип се занимава с европейските въпроси и си е извоювал определен авторитет, в лицето на Дончев. Същото важи и за Цачева. Тя беше, така през последните месеци създаваше впечатление, че е в немилост, включително защото като познаваме ГЕРБ трудно може да допуснем, че случайно се бяха подредили нещата с преференциите в Плевен, но явно е надделяло решението, че не е прилично тя да бъде изхвърлена. И ето, виждате, какви рокади се получават. За мен е странно номинирането на госпожа Захариева за министър на външните работи.
– Защо?

– Ами това е поредният чисто външен чужд човек на системата. Но общо взето това не е ново за България, така че предполагам, че каквото е останало от българската дипломация, ще понесе и това.
– Смятате ли, че това правителство може да изкара пълен мандат?
– Не, категорично. Аз не твърдя, че политическите сили и конкретните личности не биха искали. Разбира се, че биха искали. Даже ми се струва, че биха искали да изкарат и много повече. Но, вижте, вероятният хоризонт на дейността на правителството и неговата стабилност зависи от неговата ефективност. Тоест от това доколко то ще бъде в състояние да решава проблемите на държавата и на нацията. В това аз съм скептичен.
– Какви са основанията ви за такива мисли?
– Най-общо казано този кабинет е един, както е модерно да се казва, римейк, една нова копирана версия на предишния кабинет „Борисов 2“. Не ми изглежда да са извлечени някакви поуки, принципни, и ще кажа първата фундаментална причина. Това е, че беше заобиколен и замазан проблемът с управленската програма. Това, което се нарича управленска програма, е едно декларативно съчинение, което тепърва ще създава много гайлета, много грижи. При липса на много ясно разпределение на приоритети, цели, критерии за тяхното постигане и отговорности, във всеки един момент ще възникне проблемът, кой ще „опере пешкира“, ако ми позволите този символен израз. Освен това, мисля, че Борисов и ГЕРБ ще имат сериозен проблем с „Патриотите“, тъй като те ще представят друг тип проблеми, те ще носят друг тип проблеми. Не защото са националисти и така нататък, а просто защото са нахъсани, защото са за първи път във властта и много е вероятно да имат усещането, че това е може би единственият им шанс и ще играят ва банк. Поради което аз смятам, че липсата на правилни изводи и корекции от предишни положения, предишни ситуации, ще доведе до това, че те ще се възпроизведат. Още повече, че този кабинет ще бъде изправен пред същите и още по-сложни проблеми в сравнение с миналия. Аз не виждам изгледите, как той ще ги решава – нито от гледна точка на политиките, нито от гледна точка на личностите.
– Какви проблеми, според вас, биха могли да създадат като коалиционни партньори Обединените патриоти?
– Преди всичко те ще се стремят да отстояват своята идентичност. И тук проблемът е сериозен, тъй като, ако се върнем назад към миналия мандат, реформаторите все пак бяха част от едно също политическо семейство, европейско политическо семейство. „Патриотите“ много добре са си извлекли уроците от щетите, които понесоха реформаторите от своето обезличаване чрез участието в управлението само и само на цената на някакви персонални претенции. Те ще се стремят да отстояват своите позиции – било то с конкретни политики, знакови, било то…
– Като например?
– Е, първото което имам предвид е за пенсиите, нали, за момента това решение беше прието, но то тепърва ще генерира проблеми. Защото, освен минималната пенсия, предстои, и не е ясно как ще се случи, индексирането на всички останали. Освен това с поемането на отговорността за цели министерства, независимо как ще се структурира втория ешелон, те ще искат да покажат, че там се осъществява тяхната политика – в отбраната, в сигурността, в области, където се водят формално за техни, въпреки, че министрите са по-скоро близки до ГЕРБ, отколкото до тях. Тъй като се водят за техни, те ще искат своята идентичност да се изразява чрез тези политики.
– Ще имат ли силна, адекватна, опозиция министрите и това правителство?
– Силна смятам че ще бъде, адекватна предстои да видим. Защото адекватността на една опозиция е не само в силата на говоренето, в децибелите…
– Което засега само това виждаме, ще се съгласите?
– Да, да, засега да. Засега няма какво толкова да се коментира. Но наистина тепърва предстои да видим дали опозицията, най-вече в лицето на БСП, ще има някакви контрааргументи, ще има някакви солидни виждания, които да противопостави на това, което прави правителството. А не просто да го критикува по най-лесната линия на елементарното недоволство. Така че аз очаквам като начало силна опозиция, гръмка опозиция. А от там нататък ще видим.
– Извън парламента дали това правителство също ще срещне опозиция и дали тя ще може да се обедини в десен фронт?
– Ами със сигурност, според мен, няма да срещне доброжелателност. Това е видимо поради много причини, някои от които основателни, а други просто въпрос на политическа тактика. Значи ние имаме реално една част от политическия спектър, която претърпя крушение, жадува реванш, но този реванш не се вижда в близка обозрима перспектива. Тази част от политическия спектър трябва да се закачи за нещо. Не бих казал в никакъв случай, че няма за какво да се закачи. Така че, мисля, че ще има, ще се развива една такава опозиционност. И в този смисъл правителството ще попадне под кръстосан огън – един път от ляво, в парламента, един път от дясно, извън парламента.
– И последен въпрос, ако ми позволите, има ли задкулисие, съзирате ли такова в подбора на министрите?
– Труден въпрос ми задавате. Не виждам засега персони, за които да си зададем въпроса: този, или пък тази, откъде изникна. Има някаква логика, включително във фигурите, които са сравнително извън текущия политически оборот. Дали има задкулисие в точния смисъл на думата, тоест влияние на някакви икономически интереси, това много бързо ще стане ясно от дейността на съответните министри. Но ми се струва, че преди всичко от ГЕРБ, една партия, която е силно централизирана, от там много трудно може да въздействат някакви интереси извън санкцията на Бойко Борисов. А „Патриотите“ дали ще се опитват да провеждат някакви такива виждания, ще видим. И ако това се случи, много бързо ще се превърне в източник на напрежение вътре в коалицията.

 

Изненадващите ходове на Борисов – мисията невъзможна или печеливша тактика?

 

 

Изненадите в новия кабинет на Бойко Борисов не са много, но определено предизвикват въпроси. 

Набива се на очи хрумването бивш военен и бивш зам.-министър на отбраната да стане началник на полицаите. Изпращането на партийния войник и безспорно човек с експертиза по темата „национална сигурност“ – Валентин Радев, начело на МВР, е от серията „външен човек на системата“.

 

И ако полицаите не приеха социолога Бъчварова да ги командва, ще очакваме с интерес, как те ще приемат армеец да води патрулките. Винаги е имало едно негласно съперничество и ревност между армия и полиция, и то не само по плоскостта социални придобивки. Защо решението е такова, каквото е – остава да гадаем. Една от версиите е, че Радев е безкрайно лоялен на Борисов. Другата – премиерът иска да държи на нокти МВР с нежелание след Вучков да им сложи човек от системата.

 

Пак странно е решението Екатерина Захариева да оглави родната дипломация при положение, че няма никакъв дипломатически опит.

Юристката ще е и вторият вицепремиер на ГЕРБ заедно с Томислав Дончев, в което няма нищо за чудене. Захариева е добър организатор, администратор и ръководител. Въпросът е каква експертиза има, за да стане външен министър и изглежда това да е прецедент в МВнР – досега там са влизали предимно дипломати, посланици или най-малко международници от съответната партия на власт.

Защитници на тезата, че когато е политическо лице, министърът може да е представител и на друга професионална общност, ще ни напомнят, че и филоложката Надежда Михайлова беше направена от Иван Костов външен министър само и единствено заради партийното поръчение. Или пък Захариева, спрягана за правосъден министър, е трябвало да отстъпи място и за изпадналата от парламента, но лоялна на партията Цецка Цачева. Няма как Борисов да замени едната с другата, поради което е решил уравнението по този начин.

Другата сюжетна линия, която интригува в новия кабинет, е новото министерство на Лиляна Павлова, която изглеждаше като несменяем титуляр в МРРБ. И ако опозицията твърди, че ресорът й европредседателство без портфейл е в резултат на магистрали и прокурорски проверки, и панелки, то това не се връзва с факта, че избраникът е неин досегашен заместник и един вид продължава нейната линия в регионалното ведомство. Така че в това ведомство приемствеността е налице, но увисва въпросът, какво ще прави Павлова от есента на 2018, когато европредседателството ще е минало и заминало. Или ще чакаме есенен ремонт на кабинета?

Трети любопитен факт – въпреки обещанията на ГЕРБ, в правителството няма етнически турчин.

Трактовката, че бившият министър на културата Вежди Рашидов е уморен след 8 години на поста и има здавословни проблеми, вероятно върви за оправдание, но е неизпълнено обещание. Но пък и в културата имаме заместник-министър, който сяда в креслото на довчерашния си шеф, ситуация, идентична с тази в МРРБ – Боил Банов беше зам.на Рашидов и досега. Дали пък етническото начало не е било условие, поставено от Патриотите, вероятно е рано да гадаем, нека да видим и зам.-министрите.

 

Наследствената линия е запазена и в земеделското министерство – там Румен Порожанов наследява Десислава Танева, която скоро ще излиза в майчинство. Калкулацията показва, че кабинетът „Борисов“ 3 е 1/3 съставен от бивши министри на ГЕРБ. 7 министри, в това число и премиерът, запазват постовете си в третото издание на кабинета „Борисов“ – заедно с премиера Владислав Горанов, Ивайло Московски, Николина Ангелкова, Теменужка Петкова, Томислав Дончев, Красен Кралев. Още двама стари министри на ГЕРБ, но в ново амплоа – Лиляна Павлова и Екатерина Захариева, плюс бившата председателка на парламента Цецка Цачева също допълват отбора на партията-мандатоносител. Към него можем да причислим двама-трима зам.-министри и управленски кадри от Новият кабинет на ГЕРБ – 7 министри, в това число и премиерът, запазват постовете си в третото издание на кабинета „Борисов“. Още двама от министрите присъстват в състава му, макар и със завъртане на ресорите.

Лицата с „патриотични“ биографии пък са само двама – вицепремиерите на по-малкия коалиционен партньор Обединени патриоти Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, макар да имат още две министерства. Там са пък хора, които се водят уж от патриотичната квота, но са също така доста сериозно свързани с ГЕРБ. Такива са шефът на приватизационната агенция Емил Караниколов и Нено Димов, макар и бивш костовист, и бивш основател на ДБГ, през последните години от близкия до ГЕРБ Институт за дясна политика.

Палитрата на кабинета се допълва от няколко чисти професионалисти – експерти и кадри, извадени директно от ресорите, в които си изкарват хляба – като министъра на здравеопазването, до днес шеф на ВМА, проф. Николай Петров, бившия главен секретар на МОН Красимир Вълчев, като шефа на НОИ Бисер Петков, за когото дори от БСП се изказаха ласкаво. И Петров, и Вълчев, и Петков са работили с няколко различни правителства и на пръв поглед не са партийно оцветени номинации.

Изводът е, че имаме кабинет  формулата „много повече ГЕРБ и много по-малко коалиционен партньор“, което пък е предпоставка да се избегнат трусовете от предишната коалиция с Рефорторите,

на които бяха харизани възлови сектори и ресори, несъотносими с електоралната им тежест.

 

А дали изненадите в третото издание на кабинета Борисов ще се окажат „мисията невъзможна“ или печеливша тактика, ще стане ясно след около година и половина време – дотогава със сигурност ремонт и оставки няма да има.

Поне на първо четене предпоставките са за мир и любов са налице – кабинет, доминиран от политици и доверени кадри на ГЕРБ, опитомени Патриоти в малцинство, с евроатлантически уклон и сговорчиво настроени да не клатят властта, след като вече влязоха и с двата крака в нея

 

Ива Капкова

Канал 3

 

Велизар Енчев: ДА ЖИВЕЙ БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА И ТРИ МЮРЕТА! ОТ УТРЕ НФСБ, АТАКА И ВМРО СА ОФИЦИАЛНИ ПУДЕЛИ НА ГЕРБ

 

 

ДА ЖИВЕЙ БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА И ТРИ МЮРЕТА!
ОТ УТРЕ НФСБ, АТАКА И ВМРО СА ОФИЦИАЛНИ ПУДЕЛИ НА ГЕРБ

От утре партия АТАКА е политически покойник. Нейният лидер стъпка с краката си 20-те точки на АТАКА за възраждане на България и полегна в нозете на премиера-трафикант на метамфетамини. Кълнящият преди три години „Курвите на Бойко“ от утре е негова парламентарна държанка в качеството му на председател на парламентарната група на Обединени патриоти. От утре ямболският рублофил се преражда в евроатлантик, в НАТО-вец, във враг на Русия, в противник на АЕЦ „Белене“ и газопровода „Южен поток“,
в лобист за шистовия газ на „Шеврон“

и

златодобива на „Дънди Прешъс“.

От утре НФСБ за втори път променя името си на Национален фронт за спасението на Борисов. Гласувалите за мотелско-оградния гешефтар от Бургас от утре ще узнаят, че са гласували не за Майка България, а за Майката и Бащата на нацията – Бойко Методиев Борисов.

От утре русенският македонец поема военното министерство с една задача: Да ревизира избора на служебния кабинет за покупката на нов изтребител от шведската корпорация „Грипен“ и пренасочи 1.5 млрд. лева към 35-годишните Ф-16, както вече наредиха от ГЕРБ. В името на вечната и нерушима дружба с новия Голям брат. От утре ВМРО сваля директивата за борба срещу македонизма, след като евродепутатът й в Брюксел /храненик на Джордж Сорос/ подкрепи американската позиция за събитията в Скопие и поиска албанците и социалдемократите на колаборациониста Заев да управляват Македония.

От утре НФСБ, АТАКА и ВМРО са официални пудели на ГЕРБ. Да живей България на три морета и три мюрета.

 

 

Велизар Енчев, Фейсбук

 

Андрей Райчев: В кабинета няма турчин. Това е лошо! Но пък ходът със Захариева е хитър!

Снимка Кадър БТВ

 

 

В първите си два кабинета Бойко Борисов беше в позицията на Настрадин Ходжа, когато има сблъсък на две групи, той ги изслушваше и казваше и на едните, и на другите – „И ти си прав!“ Това заяви социологът Андрей Райчев в предаването „Лице в лице“ по БТВ. Заедно с директора на Института за дясна политика Георги Харизанов анализираха състава на проектокабинета на Бойко Борисов.

Ако настъпи конфликт в правителството, той ще бъде по принципни въпроси – я, „Турция“, я „Крадете“, смята Райчев.

Двамата „се разходиха“ по списъка с кандидат-министрите и го анализираха.

 

Започнаха с образованието.

Харизанов припомни, че от ГЕРБ неколкократно са посочили, че това е техен приоритет. „Очаквах образованието да поеме Милена Дамянова. Красимир Вълчев не е политическа фигура. Изненадата идва оттам, че позицията е заета от експертна фигура, а не от политик“, каза той.

 

Райчев обаче обърна внимание, че „образованието иска реформа и много непопулярна реформа“. „В България има 55 вуза и това всичко умира и загива. И умирайки, загивайки, издава отвратителен страх“, каза социологът. Според него Борисов не смее да се скара с тези хора. „В България има 55 вуза, 25 банки и 6 мелници. А трябва да са 55 мелници“, смята социологът. И направи извода, че никой не смее да реши въпроса във висшето образование.

 

„Не мисля, че става въпрос за страх, а за любимите на всички медии „съсловия“. Когато стане дума за реформи, съответното засегнато „съсловие“ вдига шум и привлича общественото внимание“, посочи Харизанов.

Не съм изненадан от избирането на непознат човек за министър на образованието. Защото образованието се нуждае от непопулярна реформа. Нищо особено няма да се прави в образованието и няма да се съкращават висши учебни заведения“, посочи Райчев.

 

Екатерина Захариева е жест към „умните и красивите“ и техните спонсори. Това е хитър ход на Борисов. ЕС имат голямо доверие на Захариева, щото е човек на Плевнелиев” , допълни Райчев. Според него при Цецка Цачева като министър няма да има никаква реформа в правосъдието, а тя щяла да ходи по посолствата да обяснява, че реформата е свършила.

 

Лиляна Павлова е оперативен човек и умее да се справя със срокове. А процесите с европредседателство са много изостанали.

Има обществена подкрепа за непопулярните реформи. Правителството ще работи”, обяви пък политолога Георги Харизанов.

 

„Има фалшиви астматици, фалшиви диабетици, които скачат, когато тръгнат да се правят реформи. Тези, които правят реформи, са малцинство и те не трябва да имат никакъв инстинкт за самосъхранение, за да се захванат с важните неща“, продължи той.

 

Има интересен баланс 50 на 50 – половината в кабинета са познати лица, другите са нови. Новите са интересни лица, добри решения. Много силно впечатление прави директорът на Хасковския театър за културата. Съжалявам, че няма турчин в правителството. Думата квота е лоша, но не лошо българите да свикват, че трябва да има турчин в правителството“, каза Райчев. Според него „Екатерина Захариева е жест към „умните и красивите“ и техните спонсори“. „Борисов с този ход, за който го поздравявам, се опитва да използва цялото слагачество на Плевнелиев на полза роду“, добави социологът

 

Лиляна Павлова ще липсва в регионалното министерство и не бих се учудил, ако след като свърши работата в председателството, се върне в строителното министерство“, каза Харизанов, преминавайки на друга тема – за строителното ведомство. Райчев пък коментира скандала, който се завихри около скъпите чанти на Павлова. „Като си се хванал на това хоро, ще си купиш евтина чанта. Министрите трябва да запомнят – не може скъпа чанта и скъпа кола, българите не харесват това!

 

„Ако Цацаров си свърши работата, ДОСТ ще бъде забранен! Това е моето лично мнение, дано да не греша. Да допуснем, че Цацаров извърши това нещо, Турция няма да нападне България заради това. Но ще се случи следното – два варианта: А – Озверелите патриоти начело на България потискат правата на човека; Б – Най-после се задействаха имунните сили на тази държава пред шантажа на един нездрав човек, начело на една съседна страна. Когато България извърши такова нещо – единственото важно е как Европа чете това“, заяви още Райчев.

 

100-те дни на Тръмп: “Русия е победена!“

 

 

На 29 април стават точно 100 дена от встъпването в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп

Още от времето на Франклин Делано Рузвелт, който скоро след инаугурацията подписа множество ключови укази, тази маркер се счита в Америка за символичен за оценка на новата администрация.

И макар не всички президенти да могат да се похвалят с такива успехи, както Рузвелт, СМИ и аналитиците продължават да оценяват в какво има успех и в какво няма за първите сто дена на управлението.

Тръмп не направи малко.

Удари Сирия например. След това последва изостряне на ситуацията на Корейския полуостров.

Целият свят застина в напрежение и очакване — какво ли още ще направи новият американски президент?

Самият Тръмп нееднократно казва, че счита тази оценка за остаряла. Независимо от това, президентът не можа напълно да се откаже от традициите. Белият дом пусна раздел в сайта си «Първите сто дни», в който са събрани всички постижения на американския лидер. А и преди приближаването на заветната дата администрацията рязко се активизира, давайки старт на няколко указа, предлагайки занижаването на данъците за корпорациите от 35 % на 15 %, всячески се стараеше да попадне в новините…

Но съвсем не всички в Америка са впечатлени от първите резултати от работата на президента.

Преди всичко това са гражданите — първите сто дена на Тръмп получиха най-ниския за последните 65 години рейтинг на одобрение от страна на американците — само 42 %.

Данните са от съвместното изследване на телевизия ABC News и вестник Washington Post.

Паралелно с това допитване бе проведено същото от телевизия NBC и изданието The Wall Street Journal, според него, Тръмп се одобрява само от 40 % от гражданите.

Аналитиците също не твърде позитивно оценяват първите резултати от работата на администрацията.

Но трябва да се признае, че едва ли някой от президентите за последните 50 години е работил под такъв натиск от страна на СМИ, опонентите и дори от страна на съпартийците си.

Достатъчно е да си спомним продължаващите обвинения по адрес на Тръмп и неговия екип за сътрудничество с Москва, които доведоха до оставката на съветника Майкъл Флин и изключването на Стивън Бенън от Съвета за национална сигурност.

Или разногласията по ключовите политически въпроси с част от истаблишмънта.

Например, обещаният законопроект за отмяна на системата за здравеопазване Obamacare бе провален в Конгреса, в това число от републиканците, а съдилищата вече отмениха няколко укази за миграция. В резултат — нито един президентски законопроект не мина през парламента.

Нюйоркският журналист и телевизионен водещ Ерол Луис твърди, че Тръмп не е имал «меден месец», защото не е имало «сватба».

«Вместо да установи контакт с лидерите на демократите в Конгреса или да се опита да завоюва привържениците на Хилъри Клинтън, Тръмп проведе голяма част от трите месеца в спорове с тях в социалните мрежи, безуспешно опитвайки се да събере и сформира свой екип и да отклонява въпросите за намесата на Русия в изборите», заяви той в коментара си за CNN.

Бившият представител на Държавния департамент Дженифър Псаки в същия материал отбелязва, че привържениците на Тръмп, както и преди го поддържат, но това не е достатъчно, за да се движат нещата по-нататък.

«Независимо от факта, че Тръмп не прекара нито един указ и предложи система на здравеопазване, която ще остави десетки милиони граждани без достъп до него, но неговите привърженици запазват лоялността си. Управлението на страната, обаче, не се състои само в опората, която ти дават привържениците. Това е умението да се намери подход към цялата държава. От всички провали през тези сто дена, това е най-главният — неспособността да се намери подход към всички», заяви тя.

Впрочем, CNN не се нуждае от други оценки — това е един от най-антитръмповските канали, които той нарича fake news, фалшиви новини.

Но и фактите говорят, че на този етап Тръмп не успява с изпълнение на предизборните си обещания — нито за строежа на стената на границата с Мексико, нито за връщането на производството в Америка.

В The Washington Post преброи, че от 60 обещания на Тръмп пред избирателите, са били изпълнени само шест.

Още пет са били нарушени, 11 са в работен процес, 3 са увиснали, по един е бил направен компромис, а работата по останалите 34 още не е започнала.

Впрочем, странно е да се очаква всички обещания да бъдат изпълнени само за 100 дена.

Позицията си по много от въпросите Тръмп явно определя в крачка.

Не на последно място това се отнася и до външната политика. Ако преди изборите милиардерът казваше, че блокът НАТО е остарял, то сега той промени мнението си и вече твърди, че алиансът е полезен, защото се бори с тероризма.

По отношение на Русия от предизборните изявления за нормализиране на ситуацията Тръмп стигна до риториката на Обама, представители на Белия дом нарекоха «изолацията на Русия» в ООН една от първите заслуги на стоте дена на президента.

Т.е. Тръмп заяви пред света, че практически е победил Русия.

Тръмп се отказа дори от обещанието си да провъзгласи Китай за валутен манипулатор.

Вместо това проведе плодотворна среща с председателя на Китай Си Цзинпин.

Самият милиардер преди стоте дни призна, че не е очаквал, че ще е толкова трудно да е президент.

«Сега имам повече работа, отколкото по-рано. Очаквах, че ще бъде по-леко», оплака се той пред Reuters.

А светът за малко бе повярвал, че в креслото в Овалния кабинет ще седне този път НЕ лъжец.

 

 

Източник:News Front

 

Кеворк Кеворкян: Чернобил- големият и малките

 

 

Коментар на Станислав Тенев към предишната ми дописка: два реда за Чернобил, по случай празника? Или не ни е*е?…

Само в моята „Всяка неделя“ беше казано нещичко за Чернобил.

Така че, очевидно ме „е*е“ – ако използвам езика на Станислав.

Чернобил / в разлагащият се СССР/ беше апокалиптична катастрофа.

Но и драмата във Фукушима /модерна Япония/ не бе по-малка –
25 години по-късно.

Грехът е Грях.

***

Чернобил се случи в ерата на „Гласността“ на Горбачов.

Обаче скриха истината.

Гласността бе в отпуск.

Нашите управници също скриха истината: щом Москва мълчеше, тукашните им боляри нямаха избор.

***

А сега от сутрин до вечер се дерат за урана във водата: в Първомай, Хасково, Велинград и т.н.…

100 процентова гласност, но също толкова бездушна, колкото 100 процентовото мълчание през 1986-а.

Ще поврякат още известно време – и ще млъкнат.

А във водата – българската – пак ще има уран.

Неизвестно на колко места.

Ще си остане и радиационният фон от бездушното телевизионно говорене.

***

Чернобил е позор, крушение, предателство към Човека.

Ами малките Чернобилчета тук и сега – през 2017-а?

Които ни показват като дива държава, в която хората пият вода от водоноски.

***

ДДТ беше любимият пестицид на 50-те години – но по-късно се оказа истинска отрова.

Сега го има дори в тюлените на Антарктида.

Той не е руско изобретение – обаче хората помнят Чернобил, а не ДДТ-то.

Идеологическите коварства ни превърнаха в доверчиви джуджета

***

Дори драмата във Фукушима не стана причина да се отложи “Ударът срещу Кадафи”.

***

Има цяла наука, посветена на “иракския синдром”.

Но вече не си спомняме, че в Ирак изобщо нямаше ядрени оръжия, че Буш се оказа лъжец.

Забравени са и Дейвид Кей – шефът на американските оръжейни инспектори, който отвратен напусна поста си, или неговият приемник Чарлз Дуелфер – и според двамата в Ирак не само не бяха намерени оръжия за масово унищожаване, но дори нямаше и действаща програма за развитието им.

Забравен е и английският микробиолог Дейвид Кели, който настояваше, че кабинетът на Тони Блеър е подведен от американците за оръжейния потенциал на Саддам Хюсеин.

По-късно Кели се самоуби.

***

Американците направиха буквално стотици филми за позора във Виетнам, сетне за мистериите на Първата война в Залива, още по-сетне и за провала в Ирак.

Тепърва ще дойде ред на Афганистан.

Снощи излъчиха „Доведеният ми брат Франкенщайн“
/Film +/.

Руски филм, 2004 година – представя по един несравним начин смазващата истина за последиците от руската агресия в Афганистан.

Руснаците са безподобни в изкуството – дори да потребяват свободата с купони.

***

Целият ни живот да се превърне в един Чернобил – някои пак ще говорят за онзи.

***

Всичко, което проклинаме от „ония“ години, едно по едно се връща и се стоварва върху нас.

Не е справедливо – но е факт.

 

Статията на журналиста е публикувана в страницата му във „Фейсбук“

Ноам Чомски: Страните търсят спасение в Китай, защото САЩ са машината за разрушаване

 

 

В една от енорийските църкви в Кеймбридж, Масачузетс Ейми Гудман разговаря със световноизвестния лингвист и дисидент Ноам Чомски за изменението на климата, ядрените оръжия, Северна Корея, Иран, войната в Сирия и заканата от страна на САЩ да преследва основателя на „Уикилийкс“ Джулиан Асанж. Интервюто е публикувано от democracynow.org и преведено от БГНЕС. Репортерката започва с коментарите, че Републиканската партия е най-опасната организация на света.

Гудман: Искам да Ви попитам за този коментар. Бихте ли го обяснил?

Чомски: Казах също, че това е изключително скандално изявление. Но въпросът е дали това е вярно. Искам да попитам, имало ли е някога формация в човешката история, с такъв ангажимент за разрушаването на организирания човешки живот на Земята? Не знам. Републиканската организация – аз се колебая дали да я нарека партия – е ангажирана с това? Вероятно. Няма дори никакъв въпрос за това.

Разгледайте последната основна кампания – много публичност, много малко коментари за най-важния факт. Всеки един кандидат отрича, това, което се случва – а именно екологичната катастрофа. Имаше двама по-умерени политици, като Джеб Буш, които казаха: „Може би това се случва. Но няма значение, защото фракингът работи добре и така можем да получим повече изкопаеми горива“. Другият беше Джон Касик – единственият, който каза: „Да, вярно е. Глобалното затопляне продължава, но няма значение“. Той беше губернатор на Охайо и разсъждаваше така: „В Охайо ще продължим да използваме въглища за енергия и няма да се извиним за това. Така че имаме 100-процентов ангажимент да се състезаваме към бедствието“.

Погледнете какво се е случило оттогава до днес. На 8 ноември се проведоха изборите за американски президент. Имаше, както повечето от вас знаят, много важна конференция в Маракеш, Мароко, която събра над 200 дипломати. Тя бе организирана от Организацията на обединените нации с целта да се поставят конкретни ангажименти след споразумението, постигнато в Париж през декември 2015 г.

Парижката конференция възнамеряваше да постигне договореност, но не успя заради най-опасната организация в човешката история. Републиканският конгрес няма да приеме никакви ангажименти, затова светът остана с вербални обещания, но без ангажименти. Е, на 8 ноември, те щяха да се опитат да продължат напред. На 8 ноември всъщност имаше доклад от Световната метеорологична организация, много лош анализ на състоянието на околната среда и вероятните перспективи. В него се посочваше, че отиваме опасно близо до точката, от която споразумението от френската столица трябваше да ни предпази, заедно с други зловещи прогнози. В този момент конференцията почти спря, защото се появиха новини за изборите.

И се оказва, че най-мощната страна в човешката история, най-богатата и най-влиятелният лидер на свободния свят, току-що реши не само да не подкрепя усилията, а активно да ги подкопава. Така че целият свят от едната страна, буквално, поне се опитва да направи едно или друго, но не достатъчно, въпреки че някои държави постигат много, като Дания например.

Същевременно, в прекрасна изолация е страната, водена от най-опасната организация в човешката история, която казва: „Ние не сме част от това. Всъщност ние ще се опитаме да го подкопаем. Ще увеличим максимално използването на изкопаеми горива. Няма да предоставим финансиране. Ще премахнем разпоредбите, които забавят въздействието, опустошителното въздействие от производството на въглероден диоксид и други опасни газове в атмосферата като метан“.

Добре. Ето защо конференцията почти спря. Въпросът е: „Можем ли да спасим нещо от този остатък?“ И колкото и да е невероятно, страните търсят спасение в другаде – в Китай. Тук имаме свят, който търси спасение в Китай, защото Съединените щати са машината за разрушаване с трите клона на управление в ръцете на най-опасната организация в човешката история.

И не е нужно да минавам през онова, което се е случило след това, но, общо взето, назначенията на кабинета са предназначени – за хора, чиято ангажираност и убеждения са, че е необходимо да се унищожи всичко в техния ресор, което би било от полза за човешките същества, дори и без това да увеличи печалбите и силата им. И те го правят системно, един след друг. Американската агенция за опазване на околната среда бе рязко ограничена. Всъщност, основният отдел, който се занимава с проблемите на околната среда, е Департаментът по енергетика, който също пострада от големи съкращения, особено в програмите, свързани с околната среда. Дори има забрана за публикуване на информация и материали за това.

И това не е само на национално ниво. Републиканската партия прави това на всяко ниво. В Северна Каролина, преди няколко години, когато законодателната власт призова за проучване на ефекта от покачването на морското равнище и опасностите за северното крайбрежие, имаше сериозно научно изследване, което прогнозираше, че – забравям колко години, но не много време – един метър увеличение на морското равнище ще бъде опустошително за Източна Северна Каролина. Властите реагираха, като забраниха всякакви действия или дори дискусии, свързани с изменението на климата. Всъщност най-добрият коментар за това – бих искал да го цитирам дословно – беше от Стивън Колбърт, който каза: „Ако имате сериозен проблем, начинът да го разрешите, е да се правите, че той не съществува.

Foreign Policy: Западът напразно представя Ким Чен Ун като безумец

 

 

Лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун не е безумец и неговите действия не са ирационални, той просто се опитва да оцелее. Това е гледната точка във Foreign Policy на експерта по КНДР и професор в сеулския Университет Кунмин Андрей Ланков.

Според него, на Запад всички мислят, че Ким Чен Ун си е изгубил ума – заплашва САЩ с ядрена война, екзекутира неудобните генерали и харчи огромни средства за разработка на ядрено оръжие на фона на неъсстоятелен икономически модел.

„Като ръководство за разбиране на Северна Корея такъв подход е неверен. А като ръководство за разработване на политика по отношение на Пхенян той е зареден с катастрофа” – счита Ланков.

Той описва Кимовците (дядо, баща и внук) като „безкомпромисни рационалисти”, чиято цел е да не допусне семейството да се лиши от власт. Да бъдат считани за „психари с ядрено оръжие” е не само неправилно но и опасно, е уверен експертът.

Последните 25 г. бяха тежки за ръководителите в Пхенян – трябваше да се справят с масов глад, със загуба на всички съюзници, освен все по-валко сговорчивия Китай, борба със САЩ. Фактът, че те все пак запазиха властта си, говори за тяхната рационалност, отбелязва авторът.

Ланков сочи три основни заплахи, с които се налага да се справя Ким Чен УН.

Първата е възможна външна агресия. Суров урок стана Либия, която през 2003 г. се отказа от ядрената си програма заради обещани от Запада изгоди, но всичко завърши с разбиването на държавата и убийството на Муамар Кадафи.

Втората заплаха е вътрешен военен преврат и затова са честите мащабни прочиствания. Такива мерки обаче не се прилагат против обикновените граждани. Все още са много политическите затворници, но те са по-малко, отколкото при дядо му Ким Ир Сен.

Третата заплаха е от всенародно въстание. Икономиката продължава да е в застой, но всеки опит КНДР да последва примера на Китай и да започне „да строи капитализма” ще завърши за Пхенян не с икономически бум, а с политически колапс, счита Ланков.

През 2012-2014 г. Ким Чен Ун внедри икономически изменения в икономическия модел на страната: бяха подобрени икономическите условия за фермерите, вече не се преследват частните предприемачи. Това доведе до икономически растеж – няма глад, равнището на благосъстояние се повиши.

Това обаче не прерасна в политическа либерализация- „Ким Чен Ун счита, че своеобразната комбинация от икономически растеж и твърд контрол ще позволи да се запази покорността на населението” – обяснява Ланков.

Не е известно обаче дали неговата политиката ще осигури стабилност на режима в дългосрочна перспектива. Всички изброени мерки за изпълнени със сериозен риск, но „рисковано” не значи „не рационално”, обобщава авторът.

Кеворк Кеворкян: Истинският скандал! Ера на безкрайни милувки

 

 

Малцина забелязаха една нечувана политическа договорка.

Патриотите подкрепиха – и ще подкрепят Бойко – но само при условие, че няма да си подава оставката преди да изтече мандата.

Политика ли е Заклинанието да не се подава оставка – или пресметливост, която трябва да минава за политика?

Патриотите ругаха Бойко, когато си подаде оставката, а и по-рано го правеха като хамали – и с удоволствие.

Но сега искат да го мляскат до Второ пришествие.

И какво?

Държавата може и да се срине – обаче няма да си подаваш оставката.

Дори да лазиш на четири крака – няма да ти разрешим. Каквото и да правиш – нямаш право да се оттеглиш.

Каквито и дивотии да спретнат нашите министри – пак.

В ерата на милувките това е приемливо.

 

Днес трябваше да се зарадваме, че двайсет и няколко Зелени Краставици са пуснати в София.

Така наричали швейцарските трамваи, които позволяват и на хора с намалена подвижност да се качват в тях.

Онази история със Заклинанието за оставката е същата.

ГЕРБ е Краставицата, с която Патриотите безпрепятствено ще могат да се катерят по властта и спокойно да се возят.

Нанякъде.

Ясно е, че в политиката всеки спи с всеки – но е прекалено това да става на всяка цена.

Един писател казваше: „Нямам вяра и за две стотинки на хора, които са се набъркали в политиката за по-дълго време, отколкото трае обяда ми…“

Фейсбук

Вежди Рашидов: Няма как да се уважава държава, която се управлява от компромати и записи в тоалетни

 

 

– Г-н Рашидов, оставате ли министър на културата и в кабинета „Борисовв 3“?
– Този въпрос не бива да бъде отправен към мен, защото това е изцяло в правомощията на премиера. Освен това той ще управлява с коалиционни партньори, с които преговорите за съставяне на правителство предстоят. След като има решение и ако получа предложение, едва тогава ще мога да кажа какво е моето решение.

– Чувствате ли се изчерпан?

– Не бих казал. По природа съм деен човек. Не се притеснявам да казвам какво съм направил и какво не е било правено години наред. Винаги съм се чудил защо някои хора не са искали нищо да направят. Промяната не е смяната на един или друг човек. По време на двата мандата на ГЕРБ се направиха много неща, като се започне от пътищата на Бойко Борисов, строителството на храмове, на училища , на театри… Тези промени не могат да бъдат скрити.

– Предстои България да поеме председателството на ЕС. Кажете какво организира Министерството на културата за него.

– В рамките на две години аз съм направил „подложката“ за това председателство и колкото и нескромно да звучи, на този етап най-готово е Министерството на културата, тъй като неговата програма е по-артистична, по в сферата на чисто културни процеси. Базата е напълно готова. Отворил съм за държавите членки на ЕС културните врати на България. За председателството подготвяме и „второ настъпление“ на българската цивилизация, култура и на историческото ни наследство. След като представихме тракийските царе, сега ще представим българските царе от IX-XIII век, имаме ново петгодишно споразумение с Лувъра. Има и уникална идея по време на председателството как да бъде представено културното и историческото наследство на България пред света. Но не бих искал да го разкривам сега. Нека остане частица изненада. Българската култура е непозната по света. Винаги съм искал тя да бъде забележима и разпознаваема. И съм водил политика в тази посока. В тежки времена, с малък бюджет направихме възможно например българската опера да гастролира от Япония до Фюсен в Германия.

– Доволен ли сте от това, което направихте като министър през двата мандата на ГЕРБ?

– Винаги може да се направи и повече, но е факт, че по мое време бюджетът за театър се увеличи почти двойно – от 48 млн. лв. до 80 млн. лв. Парите за култура, разбира се, никога не стигат. Това го знаят всички и аз никога не съм го крил.
– Културата обаче не е приоритет за ГЕРБ и за новия мандат.
– Не е точно така. Предвидено е довършване на ремонтите на театрите и да се изпълни законът за киното. Аз съм много щастлив, че най-накрая и творците от киното ще бъдат зарадвани. Доволен съм, че са предвидени и повече средства за опазване паметниците на културата.

– Редно ли беше служебното правителство, чиято единствена задача е да проведе честни парламентарни избори, да обявява конкурси за директори на Националния исторически музей и за Националния институт за недвижимо културно наследство?

– Целта на един музей, на една галерия, на един театър е да се менажира добре. Законът казва, че министърът е длъжен да обяви конкурс. Да, конкурсът е една демократична форма за избор. Но когато един човек е работлив, талантлив и положителен, защо трябва през четири години да правим конкурси? И ако назначим чрез конкурс някого, който не се справя с работата, как ще го освободим? Понякога конкурсът не е най-полезното нещо. Трябва да има по-гъвкаво управление. Българската култура страда от липса на добри мениджъри. Няма защо да крием, че културата също е индустрия. Някои гледат на Министерството на културата като на украса, но то не е украса. В изкуството и културата е историческата памет на българската идентичност и развитие. Това е хранилището, светилището на паметта на нацията.

– Няма как да не ви попитам и около скандала с бизнесмена Георги Гергов. В сряда изпълнителната комисия на ГЕРБ реши кметът на Пловдив да оттегли предложението за съдружие с Гергов в панаира, а ден по-късно съветниците гласуваха това. Говориха ли с вас по темата и питаха ли ви къде ще се построи операта?

– Става въпрос за взаимоотношения между държавата и общината. Аз не съм партиен член и когато изпълнителната комисия взема решения, няма защо да бъда питан. Смятам, че при създалата се ситуация ГЕРБ подхожда абсолютно правилно. Разбира се, Бойко Борисов категорично заяви, че няма никакво желание да влиза в какъвто и да било измислен скандал. Няма как да се уважава държава, която се управлява от компромати, записи в тоалетни, от гостуване в чужди къщи. Някои много ниско са паднали. Не може висшият ешелон на властта, който трябва да носи отговорност единствено пред собствения си народ, да бъде клатен по най-унизителния начин. Това е недостойно и за този, който прави компромата, и за този, който понася щетите от него. Не може непрекъснато някой да ни тика в калта.
– Това означава ли, че Пловдив остава без опера?
– Не означава. Ако някой предложи подходящо място, ще се строи. Знаете ли, че в Пловдив преди четири години никой не пипна изгорелия театър, а се изредиха две правителства – едно служебно и едно редовно, на Орешарски. ГЕРБ обещахме и направихме ремонт. В Старосел от лоша консервация гробниците пропадаха, аварийно ги оправихме. В Пловдив е една от добрите оперни трупи след тази в София. Не може да стоят без сграда. Опери не се правят на околовръстния път. Така че всички опоненти, ако имат място в центъра на града, нека го предоставят. Като човек, който има отношение към културата, аз съм „за“ опера. Мен не ме интересуват опонентите. Не аз съм раздавал земи и имоти на Гергов. Давали са му ги неговите съпартийци. Мен ме интересува пловдивските творци да имат къде да работят. Ние като дойдохме на власт обещахме да изградим опера. Не разбирам защо някой реши, че Бойко Борисов трябва да понесе скандала. Той по никакъв начин не е виновен за него и няма защо да му се приписва участие. Скандално е как се е разпродавала държавата преди време, а днес се опитваме да намерим парче земя, за да направим нещо за държавата.

– Ако го нямаше скандала от срещата в ЦУМ, щеше ли да се изгради опера в Пловдивския панаир?

– С удоволствие щях да направя на българската държава още една красива опера, която да се гордее с талантите си. За съжаление се направи опит за прехвърляне на скандала върху ГЕРБ. ГЕРБ няма да участва в никакви скандали. Да си решават проблемите, които сами си създават. Кое е скандално – че ГЕРБ търсеше начин как да върне на държавата част от раздаденото преди време? Сега чакаме общинарите да дадат предложение къде да се изгради операта.

– Това означава ли и край на идеята за ларго във Варна?

– Като се върнат акциите, държавата няма откъде да вземе толкова пари и да плати. Следователно там ще си стои една дупка, така както е стояла вече десетилетия. И затова всички, които се включиха и участват в този скандал, дължат отговор на хората във Варна и в Пловдив. Те лишиха Варна от едно красиво място с археология, покрай което туристите можеха да се разхождат, да седят в кафенета и да е красиво. Пловдив е по-стар от Рим. Какво пречеше в центъра на града да има една красива сграда на опера? Лишихме ги. Онези, които направиха така, че да не се случат две добри неща, дължат отговор на хората. Не е ли по-добре вместо Гергов да си направи ЦУМ във Варна, да има едно място, където хората да се разхождат, да седят в уютни кафенета, да правят бизнес? Явно съм един мечтател. Съжалявам онези хора, които са умни, но нищо не правят.

– Ако не станете министър отново, ще останете ли в парламента като депутат?

– Казвал съм много пъти. Моят характер, моят произход не ми позволяват да предавам приятели. Не случайно битува поговорката, че когато турчин ти стане приятел, не си пазиш гърба. Така съм възпитан. Възпитан съм да бъда точен, мъжкар и лоялен. Не съм бил човекът подлога, който ходи и иска нещо. При мен съдбата така се стече. Аз обичам да създавам. Ако се наложи да остана и ако аз не съм взел свое дълбоко вътрешно решение, да, имам ангажимент. Бургаската филхармония е пред разруха, тя трябва спешно да се ремонтира. Ремонтирахме в Бургас операта, училището по изкуства и театъра. Във Варна ремонтирахме операта, в момента се ремонтира и художественото училище. В ужасяващо състояние е каменоделското училище в Кунино. Има много неща за правене. Националната библиотека също чака ремонт. Нямаше как сред зима да се свали покривът, защото снегът щеше да се изсипе върху книгите. Разпоредих да се покрият дупките да не капе вътре. Сега вече времето за ремонт е подходящо и той предстои. Има и театри, чиито сгради чакат обновяване.

– Не разбрах – ще останете ли в парламента, ако не ви поканят за министър?

– Ще остана в парламента, ще се опитам да бъда полезен. Ако видя, че не мога с нищо да помогна, има ателие. Ако за един чиновник министерската кариера е амбиция, за моя успех амбицията е моето ателие.

 

Павлина Живкова, Труд