Tyxo.bg counter

Category: Анализи и коментари

Цветан Цветанов: Само от Радев зависи дали ще допусне реваншизъм, или ще бъде добър държавник

 

 

Какви са уроците от приключващия мандат на 43-то Народно събрание за вас, г-н Цветанов, като политик и зам.-председател на ПГ на ГЕРБ?

– Поуката, която си взех от парламентарния живот през последните години, е, че винаги трябва да бъдеш диалогичен и с протегната ръка към всяка парламентарна група за важните национални приоритети. Само една партия или едно парламентарно мнозинство не може да разреши проблемите на държавата. Когато има консолидация за националните приоритети, това означава, че политиката е устойчива, че законодателството е дългосрочно и няма да подлежи на скорошна промяна. Свидетели сме на нова политическа динамика в Европа и в света. Ние подадохме оставка, сега идва кабинет, сформиран от президента Радев не без санкция от страна на БСП. Представете си, ако днес имаме тази конфронтацията, която беше по времето на 42-рия парламент? Щяхме да очакваме служебно правителство, работещо на базата на реваншизъм! Сега обаче обстановката е спокойна и само от президента Радев зависи дали ще допусне реваншизъм или ще бъде добър държавник и посредник при реализирането на националните приоритети на държавата.

Грешките, които ГЕРБ допусна, за да се стигне до този момент?

– Придавахме голяма тежест на коалиционните си партньори. Нашите членове са с усещането, че сме предоставили на концесия секторни министерства. Нямаше необходимият вътрешен контрол, нормален за всяка парламентарна група на управляваща партия – да контролира министрите. Когато провеждаме среща с нашите депутати във вторник преди седмичната парламентарна програма, винаги присъстват министрите от ГЕРБ. И винаги се дебатират проблеми, поставени от избирателните райони и се търсят добрите политики, които ще бъдат реализирани в дадения сектор. Тази практика не важеше обаче за министрите на коалиционните ни партньори, което породи много остри реакции на национално и още по-силни на местно ниво. Защото още в началото на 43-тия парламент през 2013-а ние влязохме в подготовката за местни избори, които допълнително създадоха конфронтация между политическите формации, формиращи парламентарното мнозинство. Повечето наши структури казваха, че най-голямата конфронтация са я предизвикали именно представители от партиите на РБ. Докато на национално ниво, изхождайки от резултатите на изборите, ние демонстрирахме партньорство, което беше правилно като поведение.

Но премиерът винаги защитаваше министрите на РБ. Вие в парламентарнтата групата доста често ги критикувахте, нерядко пламваше напрежение срещу тях, а премиерът бдеше над тези министри като квачка над пилци?

– Премиерът е държавник, който иска да има стабилност, а тя бе възможна единствено при формиране на парламентарно мнозинство между партиите, които съставяха това правителство – ГЕРБ и РБ, както и подкрепата, която идваше от ПФ.

Не се ли оказа измамна тази стабилност? Днес и трите партии сте в тежки противоречия!

– Президентската кампания пред 2016 година беше изпитание за парламентарното мнозинство. Реформаторите издигнаха свой кандидат, който влезе в основна конфронтация с президентската двойка на ГЕРБ, което за пореден път създаде силно напрежение в коалицията. На първия тур ГЕРБ имаше 840 000 гласа, РБ направиха около 213 000. Ако бяхме заедно, щяхме да имаме над един милион гласа още на първия тур и това би дало много силен старт на втория тур срещу основния ни опонент БСП.

– Как се работи с такива, извинете за думата, предатели?

– Не бих искал да бъда толкова краен, защото още преди 10 години от вас съм чул, че в политиката никога не се затварят възможности. Бяхме в едно тв предаване и аз казах, че не можем да правим коалиция с определени партии. Спомням си тогава, вие бяхте в студиото и казахте, че това е грешен подход за политик, който иска да влиза в голямата политика. Никога не трябва да затваряш вратата, защото не знаеш кога ситуацията ще те изправи пред необходимостта да си партнираш с някого. В тази връзка искам да кажа, че аз се отнасям с уважение и респект и към РБ, и към всички останали политически формации. Защото, повярвайте ми – има моменти, когато ти е необходимо квалифицирано мнозинство. Ако си докарал нещата до тежка конфронтация, ако си градил своята политическа стратегия за успех само на основата на това да мразиш опонента си – повярвайте не може да се получи нищо добро за страната! И няма как да има решение, което да обединява и да пресича обществения и националния интерес.

– Кога разбрахте, че Цецка Цачева губи в надпреварата за президент?

– Може би в последната седмица на кампанията преди първия тур. Атаките бяха в две посоки – персонални атаки към премиера Борисов и атаки по отношение на някои допуснати грешки в управлението през тези две години, които нашите опоненти раздухаха. Реформаторският блок минаха границата на остротата в атаките срещу г-жа Цачева и вицеадмирал Манушев. Те ни атакуваха фронтално, смятайки, че по този начин ще могат да привлекат гласове към тях. РБ трябваше много ясно да се позиционират като членове на ЕНП, каквито сме и ние, и да насочат атаките си към основният ни опонент – БСП и ПЕС. Тези изводи ние сме се ги направили. И ще ги представим на Националния форум, който свикваме в неделя, на 22-ри януари. Много точно и ясно ще посочим какъв беше акцентът на кампанията, начина, по който я проведохме , изводите, които направихме. Ще посочим и каква промяна очакваме за нас в следващата кампания – ще поставим акцент към онлайн и социалните мрежи, за да може да стигнем до колкото е възможно повече хора.

А какво оказа най-силно негативно влияние върху избора на Цачева? Дали скандалът с Кристалина Георгиева в ООН, дали пръстовите отпечатъци в болниците ?

– Има комплекс от неща, които допринесоха за неуспеха. На първо място – ние обявихме много късно кандидата си. Второ – слоганът и визуализацията на нашите рекламни материали, които бяхме предварително подготвили, трябваше да съответстват на друг профил.

– Вие ги бяхте направили месец, преди да бъде обявено името. Слогънът „С грижа към гражданите“ отговаряше на очакванията Йорданка Фандъкова, Димитър Николов или самият Борисов да бъдат сред кандаидатите на ГЕРБ за президент.

– Да, така беше – бяхме ги направили предварително и те бяха в съответствие с това, което в общи линии имаше като очакване тогава. После се съобразихме с всички аргументи и отидохме към решение за г-жа Цецка Цачева. Трябва да отчетем, че г-жа Цачева има невероятна функционална компетентност, за да изпълни със съдържание от юридическа гледна точка и от политически опит президентската институция. Но може би в България не е прието жена да бъде президент на страната. Вие сте права и за Кристалина Георгиева – ние не успяхме да обясним смяната на Ирина Бокова, не успяхме да обясним и някои от секторните политики в управлението. Една седмица преди първия тур бяха въведени пръстовите отпечатъци в болниците. Имаше много драматични тв репортажи, които показваха дълги опашки на болни хора, които отиваха на преглед. Тогава мнозина си казваха това, което и „Господари на ефира“ изричат с укор: – „Егати държавата”!

– А с изказванията си срещу Русия президентът Плевнелиев не свали ли също от рейтинга, не отблъсна ли гласове от ГЕРБ?

– Плевнелиев трябва да бъде оценен като президент, който имаше тежък 5-годишен мандат, в който състави две служебни правителства в условията на изразена политическа конфронтация. От тази гледна точка той се справи. Някои негови оценки създадоха мотив на нашите политически опоненти от БСП да ни обвиняват, че не работим и не защитаваме националните интереси. Паралелно с това, вие виждате, че в сектора туризъм има рязко увеличаване на руските туристи, поради стечение на международните обстоятелствата – ситуацията в Турция, в Тунис, в Египет. И тук мога да кажа, че премиерът и министър Ангелкова имаха добра изградена комуникация с Русия от гледна точка за запълване на този вакум и да представим страната ни по възможно най-добрия начин.

– Успехите ви са видими на много места, но в края на мандата ГЕРБ са изолирани от всички. Нямате съюзници, оказахте се без партньори дори. На изборите се създаде една вълна „Всички срещу ГЕРБ“, която може да се повтори и на вота през март. Това не ви ли притеснява?

– От разговорите, които водихме относно възможността за съставяне на кабинет в този парламент, видяхме, че съгласие не можем да постигнем. Смятам, че се разделихме много достойно, никой не премина границата. Мога да ви кажа, че днес си говоря много добре и с ПФ, и с РБ. Но ние сме твърди в желанието си да се съобразим с вота на над 2 милиона половина български граждани за въвеждане на мажоритарна система. Да, като цяло ние сме в изолация, но това е единственият законопроект, по който сме в изолация. И ще кажа, че в тази изолация изпадна не само ГЕРБ, в тази изолация изпаднаха и 2 милиона и половина български граждани, които не получиха желаната подкрепа от политиците в 43-тия парламент. Но смятам, че в бъдеще ще бъде оценявано истински дали сме били искрени към хората. Дали ни харесва едно нещо или не, не зависи от нас, зависи от суверена, от българския избирател. С него трябва да се съобразяваме.

– Ерес ли е вероятността за управление между ГЕРБ и БСП след изборите, ако двете партии сте с изравнени сили? Борисов отхвърли тази възможност. Кутев я нарече самоубийство. Горанов обяви такава коалиция за „франкейнщайн“ и заяви, че предпочита „избори до дупка“. Защо е това настървение?

– Убеден съм, че всички политически партии, които ще влязат в 44-тия парламент, на първо място трябва да бъдат отговорни, когато вземат решения. Не изключвам възможността да бъдем консолидирани, обединени, с протегната ръка за диалог по важните национални приоритети на държавата. Що се касае до коалиция, ако такъв е въпросът – сега по тази тема не би трябвало да се говори, защото винаги може да излязат спекулации. Към настоящия момент усещането в нашите членове и от разговорите, които провеждаме, става ясно, че възпроизвеждането на парламентарното мнозинство, което беше в 43-тия парламент, е реалност. Въпросът е в какво съотношение на силите ще се окажем в новия парламент. След изборите ще се говори по тези теми, защото ние не знаем към настоящия момент колко ще бъдат парламентарно представените групи в българския парламент. Другото, което е много важно, е как ще бъде проведена тази кампания. Ако кампанията бъде основана на омразата, на желанието да дискредитираш невярно опонента си с лъжливи новини, повярвайте, това ще ограничи възможността да се обединяваме по националните теми. А в политиката съм научил две неща – първото, което вече го споменахме – че никога не трябва да казваш категорично „не”, и второто – че ако се ръководиш от обществения интерес, няма как да не стигнеш до момент, в който да си говориш и с твоите политически опоненти. Защото в един парламент всеки представлява определен брой избиратели. След като е постигнал резултат, всеки е длъжен да седне на парламентарната банка, да се съобразява и с различното мнение и да търси възможност и неговата енергия да бъде насочена в полза на европейската перспектива за България.

– Като ви слушам, ви намирам за много различен от онзи Цветан Цветанов, който носеше агресивност, настъпателност. Какво ви чукна отгоре, за да бъдете днес така смирен, да показвате дори мъдрост?

– Когато бях тинейджър, правех и доста бели, като всеки един тинейджър, който има и силна емоционална енергия. Опитът е на първо място по пътя към смирението. Видях какво е да правиш политика и разбрах, че сам не си в състояние да направиш нищо, ако нямаш сподвижници, съмишленици и, ако не уважаваш различното мнение. Преди 10 години, когато влязох в политиката, исках сега и веднага да свършим всичко, което сме си поставили като цел. Аз и днес имам същата енергия и същата визия, но избираш начина, по който да реализираш тези цели. А те могат да бъдат реализирани, когато разшириш платформата, на която си стъпил и така целите, които си поставяш, могат по-лесно да бъдат постигнати. Това можеш да направиш само и единствено, когато осъзнаеш грешките си и си извлечеш поуките.
Между другото, така е и в семейството. В началото на брака всяка от половинките иска да вземе надмощия за това кой да управлява семейния кораб. С годините, когато сте направили взаимни отстъпки и сте постигнали напасване на характерите, този сблъсък вече е излишен, а съжителството по-спокойно и по-успешно. А това означава, че бракът става по -добър. В политиката, когато вече натрупах опит, установих, че е по-добре да бъдеш диалогичен, да говориш с всички и в никакъв случай да не преминаваш границата, за да може след това да си говориш с тези хора. Няма как да си агресивен, да се караш, да мразиш и след това да искаш да работиш с някой човек. Няма да си искрен към тези, които са те избрали и тези, които са вярвали в теб.

– Направо ме смаяхте с тази философия! Дано да сте искрен! А какво е отношението ви към Станишев, заради когото попаднахте и в мелницата на съдебната система?

– Бях много емоционално обиден по начина, по който се използваше държавния ресурс, за да се мачка политически опонент. В чисто политически план Станишев представлява европейските социалисти в Брюксел. Независимо от това дали ми е симпатичен или не, аз го възприемам като политически опонент. В духа на тази моя промяна, желая успех на всеки българин, независимо в кое политическо семейство е. Не ми беше приятно да виждам как две успели жени, две силни българки се противопоставят, а политическите партии влизат в челен сблъсък за това коя да бъде номинираната! Ние не обяснихме защо се прави промяната на Бокова с Георгиева. Защото г-жа Бокова има невероятен успех, за втори път е избрана в Юнеско, а нейната номинация за шеф на ООН, беше потвърдена и от ГЕРБ в началото на 2016 г. Успех има и Кристалина Георгиева, вицепрезидент на Европейската комисия, която направи изключително много в първия си мандат като еврокомисар. В момента представлява страната ни в Световната банка. И ние вместо да трупаме и да се възползваме от този капитал, направихме точно по български – „абе, на мен ще ми е зле, ама и на Вуте да му е зле”. Това са нещата, които трябва да променим. Трябва да загърбим политиката на конфронтация и на дискредитиране на успели хора, признати от Европа и света. Ако не направим тази промяна в мисленето си, в политическото си поведение, това означава, че като нация ще отиваме на зле.

– А защо не успяхте да убедите г-н Борисов в тези ваши тези, за да не издигате Кристалина Георгиева и да не правите държавата за смях?

– Ние сме говорели много по тази тема. Премиерът беше в един много тежък кръстопът. Много са нещата, които се случиха през тези месеци, за да се направи тази промяна от българското правителство. И по-специално, не за да оттеглим Ирина Бокова, а просто да има втора кандидатура в лицето на Кристалина Георгиева. Но нека да кажем, че това е част от израстването на една политическа партия, на едни политици. Най -важното е да не се допускат последващи такива грешки.

Беше ли рекетиран Борисов от някои кръгове – от „Капитал”, от Иван Кръстев, беше ли дори заплашван от „разкрития“ на Цветан Василев, защото точно тогава излязоха двете негови интервюта със силни атаки срещу премиера?

– Не смятам, че е имало заплаха, манипулация или ултиматуми. Просто премиерът е достатъчно широко скроен. Той обича да чува много различни мнения и когато взима своето решение, повярвайте, че то е на база много проведени разговори. Решението за Кристалина Георгиева не смятам, че е взето под натиск. Но не успяхме ние, българските политици да се обединим зад едната кандидатура и да вървим всички заедно зад нея.
Пак ще дам пример със семейството, съжалявам, че се връщам на тази тем. Ако има разнобой в едно семейство, страдат децата. Ако българските политици се мразят, то техният разнобой върви със същата сила и на обществените нагласи. Затова трябва да работим много в посока на единението и най-важното – да не се мразим. Във всеки един спор можем да намерим правилното решение.

Защо не успяхте да убедите премиера да не подава оставка. Вие сте бил против това негово решение?

– Това беше морален акт. Премиерът даваше за пример 2014 година, когато пък БСП ”Лява България” загуби с 11,5% европейските избори. Тогава се подаде оставка. В интерес на истината за това допринесе и ДПС, защото те оттеглиха подкрепата си от кабинета. Видяха, че в тази конфигурация и с тази конфронтация няма как да се управлява.
Премиерът подаде оставка на база резултатите. Освен това – това усещане вече беше поставено като един вид условие – ако не спечелим изборите, си подаваме оставката.

– Това не увеличи ли гласовете срещу ГЕРБ?

– Определено има увеличаване в тази посока. Но пък премиерът показа, че държи на честта си. Неговият морален акт, с който той демонстрира мъжко поведение, беше подаването на оставката в парламента.

– Но се видя, че в ГЕРБ има разлом. Не всички министри приеха това решение?

– Силата на една партия е, когато има различни мнения. Но когато имаме взето политическо решение, всички се обединяваме и вървим напред.

– Структурите не са ли гневни от решението на Борисов? Чува се, че има напрежение, че хората недоволстват, защото им прекъсвате професионалния и политическия цикъл.

– Ние не участваме във властта на всяка цена. Трябва да бъдем достатъчно силни и мобилизирани, за да покажем, че нашата основна цел е да правим политики, когато са възможни, но само в интерес на гражданите. Нека съпоставим показателите на държавата, когато поехме правителството и сега, когато сме в оставка. Във финансово-икономически план страната успя да си върне доверието на Брюксел. Успяхме да приключим стария стария финансов програмен период, успяхме да се подготвим за новия. Отсега се вижда, че 2017 година. ще бъде много по-пълноценна с възможността да се възползваме от европейската солидарност по проекти, които се одобряват и са вече реални по дадените секторни политики. В Европа сме в първата тройка по икономически ръст. Страната ни има излишък за първи път от 2008 година. след тежката финансово-икономическа криза и всичко, което се случва в момента в Европа и региона.

-Затова всички се питаме – защо ще ходим на избори?

– Бизнесът се чувства вече много по-спокоен, защото има перспектива, има икономическа стабилност, идват повече инвестиции, създават се нови работни места. И самия факт, че икономиката вече е над 3% за 2016 година и прогнозата, която се дава от световни и европейски агенции е, че действително икономическият ръст би могъл да продължи, стига да има политическа стабилност. Затова е важно всеки да бъде разумен, когато отиваме на избори, когато говорим пред избирателите и когато не забравяме, че кампанията свършва в рамките на 30 дни, а след тях евентуалният максимален срок за работа в парламента е 4 години. Трябва да знаем, че ни предстои много тежка 2017 година, заради подготовката ни за европейското председателство. България ще бъде европейска столица с лидерите, които ще идват в България, с възможността да има инвестиции, да гарантираме сигурността на региона, на страната като остров на стабилност. Това може да бъде дивидент не само за една партия, а за всички, които подкрепят усилията на правителството.

– Няколко пъти споменахте силата на семейството в живота на един политик. Съпругата ви меси ли се в партийната ви работа, в политическите ви дела?

– Категорично не. Тя е далеч от тези процеси. Споменавам жена си, защото за да бъде успешен един политик, той трябва да има здраво семейство. И когато има това здраво семейство с тези прекрасни три дъщери на различна възраст – 21, 14 и 6 години, повярвайте – мога да хвана един сериозен периметър от проблемите на човек – както на децата от детската градина, така и на тинейджърите в училище и на една студентка, която завършва. Много е важно да имаш домашния уют, комфорта, това многообразие на семейните ценности, които дават по-голяма пълноценност във взимането на важни политически решения и да бъдеш всеотдаен във всекидневната си работа. Когато се прибера вкъщи и затворя вратата от вътрешната страна – това е моето царство, където не се натоварвам, а се обогатявам с моето семейство!

– А в публичен план къде трябва да стои жената на политика?

– Трябва да го подкрепя. Усетих тази силна подкрепа, когато през 2013 година вече не бях министър, когато започнаха разследванията по анонимния сигнал на Станишев. Тогава разбрах колко е важно в този момент жената до теб да ти каже: „Каквото и да стане, ние сме с теб, защото знаем, че ти си невинен”. От това по-хубаво оправдателно действие няма как да получиш от когото и да било. И мога да кажа, че жена ми е голям пич.

– Загубихте ли приятелства в тези години?

– Не. Приятелите ми от 15-20 години са си същите. Важно е да минеш през периоди на възход, на падение, за да видиш кой кой е в цялата тази палитра. Истинските приятели са си приятели и в добри, и в лоши моменти – може да очакваш подкрепа. По същия начин съм всеотдаен и аз към тях.
 Благодаря ви, г-н Цветанов за това интервю.

 

Валерия Велева

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

 

 

 

Бжежински: Троен съюз между САЩ, Русия и Китай ще спаси света от ядрена катастрофа

След края на последната световна война преди около 70 и кусур години мирът на Земята беше запазен благодарение на заплахата от ядрено оръжие. Тази бомба коренно промени реалностите на световната политика заради уникалната си способност да разруши света. Но нейното въздействие върху стабилността в света започна да намалява, след като все повече страни започнаха да се сдобиват с такива възможности за разрушение. Това пише американският политолог Збигнев Бжежински в свой анализ, публикуван в „Хъфингтън пост” и цитиран от БГНЕС. Той е съветник по националната сигурност на президента Джими Картър /1977-1981/.

Монополът на Америка върху ядреното оръжие продължи по-малко от 10 години. Внушаващата страх сила на САЩ намаля в средата на 50-те години, но реалността на американското ядрено оръжие все още беше достатъчно страшна, за да убеди Съветите в края на 40-те години да се въздържат от наземна блокада, за да бъдат изтласкани американците от Западен Берлин, а през 60-те години САЩ успяха да постигнат изтеглянето на съветските ядрени оръжия от Куба. Но окончателното разрешаване на Кубинската ракетна криза не беше едностранна победа, а по-скоро съчетаване на заплахи и компромиси, позволяващи на двете суперсили да запазят своето лице. САЩ не само бяха принудени да дадат публично обещание да не нахлуват в Куба, те също така се съгласиха тайно да изтеглят от Турция своите ракети „Юпитер“.

Началните етапи на Студената война, която се водеше изключително между двете най-големи държави, ги направи отговорни за сигурността в света. По същество две десетилетия след появата на това смъртоносно оръжие на Америка й се наложи все повече и повече да отчита загрижеността на Съветския съюз. Да, ядреното оръжие помогна да се запази мира, особено в условията на потенциален паритет, когато стана ясно, че победител в една ядрената война няма да има. При всички положения притежаването на ядреното оръжие в първите периоди на Студената война даваше на двете враждуващи държави особен статут. Те се чувстваха уникално отговорни за съдбата на целия свят, добре се разбираха помежду си и не бяха склонни да залитат към конфронтация, която можеше да ги доведе до взаимна катастрофа.

В последните години стабилността в света беше заплашена заради упоритото съперничество между най-големите държави, което обаче не бе предпоставка за използване на ядреното оръжие. Лишавайки се от стратегическия ядрен монопол, САЩ се опитаха да постигнат предимства на други фронтове – преди всичко, установявайки мирно сътрудничество с комунистическия Китай при Дън Сяопин. През 80-те години двете държави дори си сътрудничеха неофициално, опитвайки се да направят руското нахлуване в Афганистан все по-скъпа и в крайна сметка безполезна авантюра, но всячески избягвайки заплахата от избухването на ядрена война. Макар че американско-китайските отношения така и не се превърнаха във всеобхватен съюз, една от определящите характеристики на тези отношения стана избирателното и понякога тайно сътрудничество между двете държави.

В края на последното десетилетие на ХХ век и началото на XXI век се промени конфигурацията на световната сила и власт. Америка и Русия останаха принципни съперници, но Китай, разполагайки с по-скромен ядрен арсенал, се превръщаше във все по-опасна сила в Далечния изток.

Следователно трите главни полюса на световната сила са по-малко склонни да прибягват към ядрени провокации, но за избягването на глобалния сблъсък, САЩ, Китай и Русия трябва да спазват предпазни мерки и да се стремят към сътрудничество.

За Русия ситуацията в региона стана особено трудна. Неруските републики, които някога влизаха в състава на Съветския съюз, днес открито утвърждават своята национална независимост и отказват участие в каквито и да било структури, напомнящи разпадналия се СССР. Републиките от Централна Азия, в които се изповядва ислям, решително се стремят да превърнат първоначалната формална независимост в пълноценна държавност. Този стремеж също така се споделяше от славянските републики, изповядващи руското православие, като Украйна и Беларус. И двете са твърдо решени да се превърнат в суверенни държави със собствени знамена, въоръжени сили и да развиват по-тесни връзки с Европа.

В същото време стратегическото проникване на Китай в Централна Азия с цел да се получи директен търговски достъп до Европа вече води до съществено отслабване на икономическото господство на Русия в източната част на бившия Съветски съюз. В момента отношенията на Китай с Русия изглежда предоставят на Пекин още по-привлекателна краткосрочна алтернатива, макар и двете страни да имат помежду си исторически обиди, принуждаващи ги да се отнасят с подозрение към взаимните си намерения. Ето защо честолюбивата китайска инициатива „Един пояс–един път“ постави Москва в неловко положение и сега тя се старае да забави планираните от Китай търговски пътища до самата Европа.

Населението на Амурска област в Русия е 830 хиляди души. В целия огромен по площ Далекоизточен регион на Русия живеят само 6 милиона души. От другата страна на Амур, която служи като естествена граница между Русия и Китай, се намира китайската провинция Хъйлундзян с население от 40 милиона души.

Този контраст може да провокира геополитическо напрежение между Китай и Русия в не чак толкова отдалеченото бъдеще. В по-дългосрочна перспектива най-зловещата перспектива за Русия е засилващата се сред китайските висши военни надежда, че Китай ще отвоюва огромните простори на Източен Сибир, които Царска Русия е завзела със сила преди няколко века. Следователно далечните и по същество незаселени простори на Източна Азия биха могли да се превърнат в дългосрочна стратегическа цел на Китай в процеса на геополитическо възстановяване на тази засилващата се азиатска държава.

При всички положения на Русия ще й се наложи да изгражда все по-сложни отношения с КНР и САЩ, които неизбежно ще сдържат нейните далеч отиващи амбиции. Русия ще успее да реализира своите стремежи, само ако се освободи от илюзията за постигане на превъзходство на целия континент и да стане водещ играч в самата Европа.

В същото време трябва да признаем, че Америка е започнала да провежда по-двусмислена политика по отношение на Китай, в която отсъства общ стратегически план, толкова характерен за по-любезните и добросъседски отношения, установили се между Вашингтон и Пекин преди едно-две десетилетия. САЩ трябва да помнят за сериозната опасност от сключването на стратегически съюз между Китай и Русия, към който отчасти те могат да бъдат подтикнати от вътрешната си политическа и идеологическа инерция, а отчасти от необмислената външна политика на Вашингтон. Съединените щати не трябва да се държат по отношение на КНР така, сякаш той вече е враг. Важно е също така да не се отдава открито предпочитание на Индия като главен съюзник на САЩ в Азия, защото в такъв случай тясната връзка между Китай и Русия ще бъде абсолютно сигурна. За САЩ няма нищо по-опасно от тесния съюз между тези две държави.

Не е учудващо, че САЩ заемат в по-голяма степен отбранителна позиция в политически пробуждащата се Евразия. Америка, съхранява присъствието си в региона благодарение на намиращите се под неин контрол острови в Тихия океан – това е свидетелство, че Америка е заинтересована от поддържането на сигурността в Евразия, и САЩ открито заявяват, че ще защитават Япония и Южна Корея. Но този техен ангажимент ще зависи от стратегическата предпазливост и решителност.

САЩ също така трябва да потвърдят готовността си да защитават Западна и Централна Европа. Те трябва да бъдат способни да реагират с военни средства, въпреки съмненията на световната общественост, че Америка ще е готова на решителни действия, ако се наложи. Затова е важно Америка недвусмислено да покаже на Кремъл, че няма да бъде пасивен наблюдател в Европа. САЩ не планират да създават сериозни политически или военни контразаплахи с цел изолацията на Русия, но Кремъл трябва да разбере, че ако вкара свой войски в латвийската столица или щурмува Талин, столицата на независима Естония, след това ще последва масирана блокада на Русия от Запада през Балтийско море. Западната блокада на жизненоважните за Русия пристанища в Санкт Петербург и Новоросийск /на Черно море/ през пролива Дарданели ще има пагубно влияние върху почти две трети от цялата морска търговия на Русия.

Решителната реакция на САЩ рязко да ограничи способността на Русия да върти изгодна международна търговия ще даде необходимото време за изпращането на по-сериозен американско-западноевропейски военен контингент в Централна Европа, където съюзниците на САЩ ще бъдат силно обезпокоени. При възможния неутралитет на Китай руското правителство ще трябва да направи не дотам приятния избор между икономически унищожителната изолация и видимото, явно изтегляне на войските.

В същото време привлекателната по-дългосрочна програма за укрепването на Китай може да включва плановете на Пекин за постепенната инфилтрация и заселването на китайски работници на гигантските, но пустеещи простори в Североизточна Евразия. Не чак толкова отдавна Русия и Китай демаркираха официално границата си. През тази граница в Русия постепенно пристига не малък брой работна сила от Китай. В същото време не наблюдаваме сериозни опити на руското правителство да развива съществуващите градове или да създава нови селища на пустеещите простори на Североизточна Азия.

През следващите няколко десетилетия настоящите териториални споразумения за Североизточна Азия могат да станат нестабилни и от време на време взривоопасни в геополитически смисъл. В крайна сметка това най-вероятно ще ускори началото на най-продължителното преразглеждане на критичните водораздели на огромния евразийски континент. Очевидно е, че Америка ще бъде само отдалечен наблюдател, макар че може благоразумно да разшири двустранните връзки и с Япония, и с Южна Корея.

Проблемът на сигурността, който представлява Северна Корея, изисква задълбочено сътрудничество в сферата на сигурността между САЩ и Китай, а също така между САЩ и Русия, която се надяваме да се превърне в държава ориентирана повече към Европа. И Китай, и Русия ще окажат вероятно по-голямо влияние на политическите промени, които са възможни в Северна Корея, отколкото САЩ, предприемащи повърхностни и откъслечни усилия в този регион.

Продължителният период на относителна стабилност и отсъствието на голяма война може да окаже постепенен съвкупен положителен ефект върху КНДР, съдействайки за нейната бавна еволюция в посока помирение със световната общност въз основа на гаранциите на по-могъщите непосредствени съседи на Пхенян – Китай, САЩ, Япония и вероятно Русия.

Има и други опасни фактори – продължаващите граждански войни в Близкия изток, подхранвани от религиозната ненавист; потенциалните ядрени конфликти, които могат да бъдат предизвикани от екстремистите в Иран; да не говорим за геополитическите амбиции на турските националисти, които могат да бъдат подкрепени от руските военни. Всеки един от тези конфликти може да взриви региона.

Идеален геополитически отговор може да бъде тройният съюз или асоциация между САЩ, Китай и Русия. В този контекст Русия няма да има друг избор, освен да приеме реалността и необходимостта да подобри отношенията си както с Китай, така и със Съединените щати.

Със задълбочаването на неизвестността за всичките три големи ядрени държави все още остава време за размисъл какво би могло да се случи. В този контекст Китай трябва да се замисли, дали може да се позволи да избегне отговорността за това, което се случва в съседните му страни. Дали това може да представлява заплаха за китайските интереси и да го подтикне към твърде тесни военни връзки с Русия, което със сигурност ще доведе до тяхното съвместно противопоставяне на САЩ?

Няма ли да се радва Русия на по-голямо уважение в света, където трите най-могъщи във военно отношение държави /Америка, Китай и Русия/ задълбочават сътрудничеството си по въпросите, засягащи сигурността в Близкия изток в краткосрочна перспектива? А в по-продължителна перспектива – да си сътрудничат в Източно-Тихоокеански регион, където Китай все още няма големи амбиции, макар че те могат бързо да се появят в бъдеще.

Всичко казано по-горе ще се усложни от нарастващата вероятност сериозните климатични проблеми в световен мащаб да задълбочат политическите проблеми. Глобалното затопляне вече започва да оказва по-зловещо влияние, защото перспективата за топенето на ледовете на обширни територии заплашва съществуването на множество днешни населени места. Всичко това взето заедно може да предизвика по-силна обществена тревога и загриженост, отколкото стратегическата неизвестност, превърнала се днес във факт в такива мащаби, с които нашето все по-уязвимо човечество никога по-рано не се е сблъсквало.

Регионалното сътрудничество ще изисква общ мозъчен щурм и политическа воля за съвместна работа, въпреки историческите конфликти и присъствието на ядрено оръжие, което е потенциално разрушително, но неспособно да доведе до едностранна политическа победа дори след изтичането на тези 70 години.

 

Борисов трябва светкавично да озапти безумеца. Да залости Плевнелиев в кухнята си в Банкя да играе сантасе с охраната, докато Радев не встъпи в длъжност

Остатъчният ни президент Росен Плевнелиев е изнервен. Обикаля трескаво телевизионни и радио студиа, за да артикулира русофобия. Толкова е усърден в риториката си, че чак съмнява. Вероятно и сам не си вярва. Да не би пък просто да иска да се докара пред някого? Кому трябва да се хареса в последните дни от мандата си, за какъв пост се стяга?

 Днес избълвал от ефира на „Неделя 150“ поредната порция антируска жлъч. Този път скочил на приемника си Румен Радев: скандално било, че Радев обявил Крим „де факто“ за руски. Скандално било, че според Радев санкциите срещу Русия трябвало скоро да отпаднат. Скандално било, че според Радев трябва да се зачита мнението на населението в Крим, което вече посочи с референдум принадлежността си.

 Ако не иска да се провали и на следващите избори, Бойко Борисов трябва светкавично да озапти безумеца. Да го залости в кухнята си в Банкя да играе сантасе с охраната, докато Радев не встъпи в длъжност.

Всяка публична изява на Плевнелиев отнема поне 1000 гласа от урните на ГЕРБ. И съсипва доброто впечатление от достойното поведение на премиера в оставка от последните месеци: удържаната дума, че ще си тръгне, ако Цачева изгуби, мъжкарската битка в Хитрино рамо до рамо с пожарникарите, хеликоптера за малкия Сашко…

 Всъщност ГЕРБ загуби президентството не само заради неадекватната кандидатура на Цачева. ГЕРБ изгуби и заради горчилката от петгодишния провален мандат на Росен Плевнелиев, това не може да не е ясно на „стратезите“ около Борисов.

 „Русия“ е тема гранична и раздорна в историята и психологията на българската нация. Не е нужно обаче да си статистик, за да проумееш, че мнозинството от българите изповядват сакрално-светлото чувство на любов и признателност към „Дядо Иван“ и „братята освободители“ (колкото и да звучи умилително по вазовски). Това е заложено в генотипа – въпрос на вяра, религия и духовна потребност, няма как да го промениш или разкодираш.

Радев спечели, защото успя да персонифицира надеждата, че топлите връзки с Москва ще бъдат реанимирани. Изявленията му напоследък са в тази посока, окуражават. Естествено, че санкциите срещу Русия трябва светкавично да бъдат отменени. Естествено, че не е работа на българския президент да „кове“ съдбата на Крим и да коментира „морала на Кремъл“. Естествено, че трябва да съдим Путин според собствените си интереси, а не според кефа на Меркел, Барак Обама или Хилъри Клинтън.

Ако някой случайно не е разбрал – Русия победи в идеологическата война срещу соросоидите, а охранената чиновническа номенклатура от Брюксел се стяга за бягство. Резултатите от „брекзита“ и изборите в Щатите го доказват. Тепърва се задава промяна и във Франция и Германия. В Унгария пък Орбан вече погна отровните фондации на Сорос, следват и други държави…

 Колко ли бутафорен ще изглежда президентът ни само след месец-два, когато Тръмп и Путин се срещнат лице в лице, за да погребат „обама стайл“ и риториката на конфронтацията, инспирирана от псевдолибералите? И когато Тръмп сам заговори за отмяна на санкциите и руския статут на Крим? И когато резне бюджетите на „Америка за България“? Ето защо Росен Плевнелиев е нервен и бърза. Той трябва да изтъргува бъдещето си преди това.

Недялко Недялков, ПИК

Комунистическото отроче Христо Иванов иска да яхне дясна вълна с либерални послания. “Да, България“ е политически хермафродит

 

 

Да, България“ – новият проект на бившия правосъден министър Христо Иванов трябва да обедини нормалните, прогресивни хора, независимо с леви или десни убеждения – уверяват ни идеолозите му.

„Няма ляво, няма дясно „, тръби Христо Иванов, обсебен от манията да е политически пророк. Но ако искате да разберете каква е идеологическата насоченост на „Да, България“, трябва да приемете, че тя е… политически хермафродит.

Защо? Само заради пристрасност към обърканите понятия на либерализма, или защото биещите се в гърдите някои  десни от  „Да,България“ имат не толкова далечни връзки с лявото – онова комунистическо ляво, което пък правоверните демократи анатемостват.

 

 

Защо Христо Иванов тръгва да прави политически проект, който априори няма политическа физиономия? Кого ще защитава? Срещу кого е насочен? Кого ще обслужва? Къде се пресичат зависимостите в употребата на съдебната система за лични цели и партийни задачи?

„Да, България” трябва да обедини структури като ДСБ, Зелените, ДЕОС, „Протестна мрежа” плюс някакво ляво крило, обяснява Евгений Дайнов. От което представите ни за тази формация стават още по-объркани

Залагането на реформата на съдебната власт и защитата на правовата държава, като основен и засега единствен приоритет пред новата формация, всъщност е част от либералната лексика.  Но пък с нея са привлечени десни. Партията обяви, че ще защитава не националните ценности, а гей-браковете и леката дрога, не националния интерес, а либералните общества.

Като прибавим към това революционните послания от типа  „да счупим системата” и „да започнем отначало”, които се родеят с крайнолевите бунтарски възгласи, става ясно, че идеята на създателите на “Да, България” е далеч от желанието за реално преустройство на държавата.

И тук първият въпрос е – що птица е Христо Иванов, създателят на „Да, България“.

Само преди година, докато се разхождаше по коридорите на властта, той сътвори толкова скандали в съдебната система, че бе на път да предизвика война в държавата. А днес ни обещава да щурмува парламента със същата цел –  да реформира съдебната система.

Още като министър мнозина се питаха откъде идва и с какви компетенции се опитва да налага промени Христо Иванов, които срещат такъв всеобщ отпор? Дори Борисов, за първи път откакто е премиер, си позволи тогава публично да критикува своя министър, обвинявайки го в себелюбие, инат, кариеризъм, липса на диалогичност и толерантност. Вместо да търсим обединение…Христо Иванов всеки ден влиза във войни… Но и без петел съмва”, закани се премиерът и много скоро петелът бе натирен. Но гребенът му не клюмна.

Христо Иванов продължи да разделя, да припалва войни, да създава фалшив ореол на радетел за промяната.

Къде, кога и от кого са формирани качествата му, към които имаме днес претенции? И кой е всъщност Христо Иванов? Не е зле да разгърнем диплите на биографията му, където може би ще открием отговорите на много от въпросите.

В диплите на миналото

Христо Иванов е роден е на 13 септември 1974 г. в София. В семейство на отявлени комунисти. Не се стряскайте! Майката Мария е родена в СССР – в Москва, нейният баща Недялко Бойкикев е български комунист – болшевик, ленинец и политически емигрант. В края на 30-те години на миналия век при една от сталинските чистки Недялко Бойкикев е откаран в ГУЛАГ на брега на Колима, където намира смъртта си. Мария пристига в България с майка си след Втората световна война заедно със Съветската армия и семействата на други политемигранти. Завършва философия. Проявява странности – редом с комунизма почита и Бог. Става учителка в Монтанско село. В разгара на Пражката пролет попада в столицата на Чехословакия, където се запознава със съпруга си Любомир Иванов – инженер, изпратен по работа там. Мария се вдъхновява от идеите на Пражката пролет, заради което семейството получава разпореждане веднага да се върне в София. Вярна на комунистическия идеал, тя се обявява за „социализъм с човешко лице“. Предупреждават я с изключване от БКП. Но не го правят. Мария е най-добрата приятелка на дъщерята на Вълко Червенков – Ирина и дори държи нагробно слово на погребението ѝ.

В навечерието на 10-ти ноември 1989-а Мария Бойкикева застава начело на Клуба за подкрепа на преустройството, неуморна активистка е в „Екогласност“, част от кръга на д-р Желев, на Блага Димитрова и Ивайло Трифонов. Тогава я изключват от партията заедно с Копринка Червенкова. След 10 ноември е поканена заедно с още 13 „дисиденти“ да възстанови партийното си членство и е сред малцината, които приема. И днес Мария Бойкикева продължава да води активен партиен живот в квартален клуб на БСП в ж.к. „Гео Милев“. Съпартийците я определят като „двоен идеалист – комунист и набожен християнин.“

Майчини кахъри

Когато Христо (той е третото ѝ, най-малко дете) се захваща със „съдебната реформа“, Мария Бойкикева отива лично при лидера на БСП – тогава Михаил Миков, да търси подкрепа за идеите на сина си, но удря на камък. Христо остава с усещането, че революционните му предложения не предизвикват интерес в партията на майка му. По време на кабинета „Близнашки“, когато в БСП започват критиките срещу Христо Иванов в качеството му на правосъден министър, майката настоятелно моли другарите си на „Позитано“ 20 да не го атакуват, защото „не е лошо момче“. Отново не успява. Няма и как да успее, след като синът й е бил преди това един водачите на митингите срещу правителството на Орешарски. Протестите го сближават с крайнодесните Радан Кънев и Атанас Атанасов, които впоследствие плътно застават зад гърба му в провеждането на “съдебна реформа по калъпа на Иван Костов”. По това време освен със сина си, Мария Бойкикева има проблем и с дъщеря си. Сестрата на министъра протестър Христо Иванов е историчка, работи като научен сътрудник в БАН и съвсем изненадващо името ѝ излиза в картонче като сътрудник на Първо главно управление на ДС. Тогава майката отново търси съдействие на другарите от „Позитано“ с искане да бъде прикрит този факт. Но и това не става. Петното в семейството е факт. Настойчивите опити да бъде срито – също.

Дотук, освен бурния партиен и идеологически живот на една фамилия, обагрен от идеите на комунизма, и децата, които не споделят идеалите на родителите си, – нищо странно. Никой не може да бъде съден за вижданията си. За религиозните си убеждения – също.

 

Харесан от щедрите американски фондации

Въпросите започват от мига, в който Христо Иванов след завършването на висшето си образование в Софийския университет изненадващо, ей тъй както си ходи един ден по улицата, спечелва стипендия във Вашингтон за изучаване на американската правосъдна система от фондация „Фулбрайт“. Защо и как – не е ясно. И до днес в политическите среди е необяснимо как така „отрочето на бившата комунистическа номенклатура“, по думите на проф. Близнашки, е припознат от американците за свой?

Според сайта на Министерство на правосъдието „професионалната“ биография на служебния министър на правосъдието в България започва през 1996 година, когато става координатор (до 2002-а) на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. След това – в периода 2002-2006 г. Христо Иванов е независим консултант пак по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона. Както се казва – живее в прекрасната хранителна среда на един кръг от НПО–сдружения, комитети и институти, които се .осъществяват чрез безмислени мониторинги, пишат доклади и организират обсъждания.”Реформирането на системата е станало тяхна професия, щедро финансирана с грантове, проекти и дарения от наши и чужди спонсори”, обяснява битието им главният прокурор Сотир Цацаров, който се превръща в обект на техните „изследвания“.

През 2006 г. Христо Иванов става Програмен директор на Български институт за правни инициативи (БИПИ), където ръководи отново проекти в областта на съдебната реформа, превенцията на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона. Пак се пишат стратегии, пак реформират системата и…толкоз. Преливане от пусто в празно.

 

Грантовете – източник на доходи. Нито ден трудов стаж

Доходите му идват предимно по линия на проекти от неправителствения сектор, финансирани от различни американски фондации и агенции. Нито ден трудов стаж! Нито ден, прекаран в органите на българската съдебна система. Не е влязъл в нито едно съдебно заседание. Не е водил нито едно дело. Не е предоставил нито една юридическа защита. Няма нито един издаден труд или монография в областта на правото.

През 2002 година, вероятно формално, Христо Иванов е вписан в адвокатската колегия, но не плаща членски внос, заради което естествено е изключен. Освен че е лишен от адвокатски права, той е наказван многократно от адвокатската колегия, заради дисциплинарни нарушения. Накрая адвокатската гилдия го „анатемосва“ и му отнема правото да бъде избиран в нейните органи с мотива, че не спазва вътрешните ѝ правила. Когато тръгва към властта, Христо Иванов скрива този факт от биографията си. Както майка му е искала да скрие факта за картончето, издаващо принадлежността на сестра му към органите на Държавна сигрност. И гръмва първият скандал около личността му. Той се опитва бързо да го замаже. Но нарушението си остава. И то точно от човек, който трябва да е абсолютно изряден.

 

Защо пък Христо Бойкикев, богослов?

Има и още един любопитен факт от странната фамилна история – в периода 2006-2011г. Христо Иванов печата в различни издания разкази, издаващи странни състояния на духа, които подписва с фамилията на майка си – Бойкикев. Във визитката му за в. Сега, където през 2008-а е публикуван разказът му „Дарът“, е отбелязано „Учил е богословие, завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил и като строителен работник.“ Нито дума за юридическите му компетентности! Изпъква обаче съвпадението – майката е силно религиозна, а синът учи богословие.

 

Идеологическата и корпоративната връзка с Плевнелиев

През 2014-а президентът Плевнелиев, незнайно по какви критерии, незнайно заради какви заслуги, изненадващо назначава никога непрактикувалия като юрист Христо Иванов за служебен заместник министър-председател по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и служебен министър на правосъдието в кабинета на премиера Георги Близнашки! Така един човек, дошъл от нищото, без професионален опит, без подготовка, без административен капацитет се издига до един от най-висшите държавни постове. Активът му в неправителствения сектор събуди основателни съмнения относно компетентността му, а скандалът с отнетите адвокатски права удари и по почтенността му.

И все пак може да намерим отговор на сакралния въпрос – защо изборът на Плевнелиев за правосъден министър се падна именно на Христо Иванов. Професор Георги Близнашки разказва, че когато президентът му предложил да оглави служебното правителство, той отначало отказва. Приема 10 дни по-късно, когато Плевнелиев вече е съставил кабинета и бърза с неговото огласяване. Коментирайки екипа си, бъдещият служебен премиер успява да отхвърли само кандидатурата на социолога Димитър Димитров за министър, който да отговаря за изборите. Когато погледът му стига до „правосъден министър“ – името на Христо Иванов в първия момент нищо не му говори. По-късно разбира, че това е синът на Мария Бойкикева, която той добре познава, но „вече е късно“. А и не било удобно да се противопостави на кандидутарата на още един министър, предложен на президента. Така синът на комунистката Мария Бойкикева поема по стълбата на властта.

 

Христо Иванов е творение на президента Росен Плевнелиев. Не аз, той го назначи в кабинета. Аз изразих своите съмнения, с оглед на неговите компетенции, но той ми го наложи“, признава днес Близнашки. И подчертава това, което и сега, и тогава е стряскащ факт по отношение подбора на висшата държавна номенклатура: „Христо Иванов няма един работен ден!“

А какво има тогава? Има нещо много важно. Първо, Плевнелив също е издънка на комунистически род. Тази идейна близост остава за цял живот, нищо че и двамата бясно се отричат от родовата памет.

Второ, между двамата има и пряката корпоративна връзка. Тя минава през Българския институт за правни инициативи – БИПИ, чийто програмен директор до назначаването му за служебен министър е именно Христо Иванов. Изпълнителен директор на БИПИ е юристът Биляна Стефанова Гяурова-Вегертседер. Освен тази връзка, Христо и Биляна са съдружници във фирмата „Били консултинг“ с предмет на дейност „Консултантска дейност, закупуване на предприятия или части от тях”. Братът на Биляна Вегертседер – Ангел Стефанов Гяуров, също юрист, става управител на „Бизнес парк София“ след като бизнесменът Росен Плевнелиев влиза в изпълнителната власт през 2009 година. Ангел Гяуров е свързан и с „Алфа финанс холдинг“(АФХ) на издателя на вестник „Капитал“ Иво Прокопиев. АФХ държи 50% от акциите в „Софстрой“. Другият акционер е регистрираното в Малта дружество „Балто-Славик Венчърс Лимитид“, което се представлява от Ангел Гяуров. Така Плевнелиев си назначава верен свой човек, който да проведе „правилната“ съдебна реформа. А зад тях наднича американската връзка.

 

Защо обаче американците си харесват Христо Иванов? „Защото прилича на майка си – твърд, упорит, неадекватен към политическата обстановка, със сектанско мислене, но лоялен към линия, която му е наложена“, е оценката на проф. Димитър Иванов, който познава добре семейството. По тази причина американците си харесват и Плевнелиев, чийто комунистически произход добре са проучили. Изборът е прагматичен – хора със зависимости лесно се държат в подчинение. А когато има и финансова подплата, успехът за прокарване чрез тях на определени политики – сигурен.

 

Траншовете от „Америка за България”

Вече казахме, че професионалната биография на протестъра-правосъден министър и днес партиен строител Христо Иванов се ограничава в едно – дежурен експерт в проектите на мрежа от свързани лица: неправителствени организации, финансирани със стотици хиляди долари от Фондация „Америка за България“ и структурите около Сорос. Само от „Америка за България“ организацията на Иванов е получила няколко тлъсти транша за дейности, чийто ефект до момента е неизвестен на гражданското общество:

70 085 долара през 2006 г. за популяризиране на алтернативните способи за решаване на спорове и в частност на медиацията

169 000 лева през 2009 г. за изследване на предизборните платформи на партиите в частта им за съдебната реформа, създаване на блог „Право и политика“, поддържане на информационен портал, посрещане на група адвокати от Мароко.

203 000 лева за 2010 г. за конференции, изготвяне на рейтинги, дискусии за висшето юридическо образование и План за действие по изпълнение на Стратегията за съдебна реформа

150 483 долара за периода 5 февруари 2010 г. – 4 август 2011 г. за да бъде изготвен „Индекс на съдебната реформа“;

697 600 лв. за периода май 2012 – май 2015 г. за дейност, озаглавена „Инициатива за прозрачни съдебни назначения“.

Отчетите на организацията, публикувани в нейния интернет сайт, са твърде общи и оскъдни. Дейността е описана на 4-5 странички. Както може да се очаква, в състава на Фондация „Български институт за правни инициативи“ участват познати лица, клонирани и в останалите „независими“ организации, финансирани от Сорос и „Америка за България“, които благодарение на многомилионното си финансиране от години се опитват да монополизират гражданското общество.

 

Целта на съдебната реформа, прокарвана от Христо Иванов, бе с цел за овладяване на прокуратурата. Това не се случи и властта го изхвърли.

Сега със същата цел е натоварена партията му. Няма друг политически проект у нас, чиято цел е една – да бъде премахнат главния прокурор. И точка! Затова и съдбата на Да, България” ще е като на съдебната реформа на Христо Иванов.

Първият разговор на служебния премиер проф. Близнашки с правосъдния министър Христо Иванов е била на тема „съдебна реформа“, заради която той влиза в правителството. Министър-председателят поискал лично да чуе идеите на „реформатора“. Сблъсъкът между двамата идва, когато чува антиконституционното предложение – главният прокурор да се избира от Народното събрание. „Забрави!, отсича професорът конституционалист. – „Това е безумие“, което води до пълно подчинение на съдебната власт.

Иванов оттегля проекта си, но не спира с идеите си: за разделяне на ВСС, за явно гласуване в съвета, за импийчмънт на главния прокурор, за отчитането му пред парламента, за намаляване на мандата му. Нищо от тези предложения не касае онова правораздаване, което засяга обикновения човек, ощетен от тромавата, неефективна съдебна система. И което би трябвало да бъде в същината на една реформа, очаквана от цялото общество. Иванов бърза да атакува Конституцията, без да предлага адекватно законодателство, което означава, че няма как да настъпят истински промени, които да гарантират бърз процес и справедливи решения за хората. Мерките обаче целеносачено водят към едно – ограничаване независимостта на съдебната власт. И разбира се до най-важното – „обяздване“ на главния прокурор. Стане ли това – пътят към разправата с политическите опоненти по примера на Румъния е открит. При това, в пълно противоречие с изискванията на Венецианската комисия. В безумните си идеи Христо Иванов стига дотам, че в Закона за съдебната власт залага правото на министъра на правосъдието да предлага назначаването и отзоваването на ръковидители на прокуратурата, а главния прокурор – не. Проектът е толкова абсурден, че не стига дори до обсъждане в МС, но е показателен за същинските му намерения.

„Министърът просто не знае, какво прави“, каза проф. Близнашки. „Ако тези промени в Закона за съдебната власт и съответната промяна в Конституцията се прокарат, съдебната система ще бъде поставена под контрола на силните на деня и това ще доведе до безкомпромисна атака от Съвета на Европа“, обяснява проф. Близнашки. Истината е, че това, което предлага Христо Иванов като реформа в съдебната система, щеше да доведе и до фракционни борби, защото идеите му не бяха приети сред по-голямата част от колегите му с изключение на Съюза на съдиите. Близнашки напомня, че и досега на практика всички реформи са минавали през Съюза на съдиите, но резултатът е трагичен.

Да обединиш всички срещу себе си – също е качество

„Това е една амбициозна група, която цели овладяването на съдебната власт“, предупреждаваше Близнашки. Той си обяснява поведението на Христо Иванов с комплекса от произхода – „един неуспял човек, отроче на бившата комнистическа номенклатура, който със зъби и нокти иска да се добере до пост, на който да блесне.“ Ето, тук вече оценките на двама премиери за качествата на Христо Иванов почти се покриват – за Близнашки правосъдният министър е „човек, който е много краен в изказванията си“, за Борисов – човек, който “пали само войни”.

Близнашки е прозрял в Христо Иванов неистовия му стремеж на всяка цена да се наложи, Борисов – манията му, че без него реформата не можеше да се осъществи.

Борисов е прав – воден от амбицията за себедоказване, Христо Иванов по един удивителен начин успя да обедини срещу себе си огромна обществена енергия и видни имена в правото, които не изповядват общи политически ценнности. Срещу неговата реформа се изправи вицепрезидентът Маргарита Попова, проф. Даниел Вълчев, юристи от ГЕРБ, от АБВ, от БСП, от ДПС. По време на дискусии в цялата страна съдии, прокурори, следователи, а и Инспекторатът на ВСС категорично отхвърлиха предложенията му, а част от тях бяха обявени за опасни. Оценката на работата му като министър бе убийствена – нито един законопроект, безброй ненаказани магистрати, които забавят дела и заради които всички ние плащаме.

Откритата война с Цацаров и клепането на държавата навън

Въпреки този обществен крах, Христо Иванов не се отказа и мина в открито настъпление срещу главния прокурор. Тогава направи големия си гаф – съчини фалшива публикация в „Медиапул“, в която се твърди, че ЕК иска отстраняването на обвинител № 1, заради скандала „Яневагейт“. Тръгна да пише и доноси в Брюксел срещу собственото си правителство. Амбицията му стигна дотам, че беше лобирал пред немски евродепутати Германия да не подкрепят приемането ни в Шенген, докато неговата съдебна реформа не бъде приета. Опита се да рекетира и премиера Борисов. Докато той му каза: „И без петел съмва!“

Христо Иванов не успя с реформата си, но създаде много разделителни линии.

Сега се насочва в политиката и отново копае разломи. Залагането на битката с корупцията като основно послание граничи с напъните на Яне Янев и Николай Бареков.

А тичането на терена на политиката в една писта с ДСБ РБ, СДС означава само едно – за десницата парламентът ще остане  мираж.

 

Автор:Валерия Велева

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Валентин Вацев: Соросианската секта обяви либерален джихад срещу Тръмп

Валентин Вацев

 

 

– Г-н Вацев, „победата на Тръмп не е просто смяна на актовете в една пиеса, а смяна на самия автор на пиесата”. Това са ваши думи. Въпросът ми обаче е дали авторът ще успее да допише пиесата? Имам предвид избрания президент на САЩ, срещу когото в САЩ отсега започват протести.   

– Не съм сигурен за края, ако под автор разбирате Тръмп. Наскоро един умен зевзек писа в една световна медия, че най-доброто, което може да направи Тръмп днес, е да удвои охраната си и да сложи специална охрана, която да го охранява от охраната му… Тръмп е в изключително деликатно положение, доколкото разбирам.

Следя грижите около създаването на екипа му. Това никак не е лесно. Той се яви на изборите с подкрепата на републиканците, но всички помнят, че в началото републиканското ръководство не го искаше. Тръмп не разполага с бележник с телефоните на съученици, които да покани за министри, както, да речем, може да направи един новоизбран британски премиер. Тръмп освен това не е завършил Харвард или Колумбийския университет и да покани колегите си.
Неговите първи назначение ще бъдат знакови и не непременно сто процента успешни. Но проблемът е и друг: той ще работи и вече работи в условия на надигаща се негативна вълна.
Аз няма да забравя как в нощта на изборите един от спийчрайтърите на Обама – Арън Соркин, на бърза ръка написа открито писмо до жена си и до дъщеря си, които в този момент очевидно спяха…В това открито писмо той им се закле, че ще направи така, че всяка седмица на Тръмп да се прави импийчмънт.
Американският естаблишмънт силно ще се съпротивлява на опитите да бъде променян. С американски президенти са се случвали всякакви неща, дори да не говорим за най-лошото.

– След изненадващия резултат на вота в САЩ повечето анализатори обявихте, че започва смяна на елитите. Напоследък обаче ударите срещу Тръмп се сгъстиха. ЦРУ излезе с доклад, който обвинява Кремъл в намеса на президентските избори, включи се Холивуд с речта на Мерил Стрийп, Обама предупреди, че демокрацията не е даденост. Как тези събития се подреждат в една логична картина?

– Логична картина има, но позволете първо някои подробности около доклада на ЦРУ.
Доклади на ЦРУ никога не са се писали и няма да се пишат за широко обществено ползване. Започне ли едно разузнаване да пише доклади до обществото, то трябва просто да бъде разгонено, а началниците му да изгният в затвора. Ако едно разузнаването се държи като пресцентър, то вече не е разузнаване, но не става и пресцентър. Разбира се, високопоставени политици непрекъснато ще цитират американското разузнаване с клетви, че то е доказало намесата на Русия в изборите. Нещо, което съм сигурен, че не е вярно.

В ЦРУ открай време тлее един конфликт, който те не крият. Тоест крият, докато са на служба, а когато служителите му се пенсионират, се превръщат в бъбриви старци, които обичат да разказват служебни тайни. ЦРУ по правило гравитира по-скоро към демократите, докато американското военно разузнаване е по-склонно да харесва републиканците, макар че те нямат право да харесват която и да било политическа партия, но като живи хора имат своите предпочитания.

– Истината е, че войната на соросианците, а това е глобална световна секта, срещу Тръмп ще се интензифицира по пълна победа или до края на света, в зависимост от това, кое от двете ще настъпи по-рано.
– От тази гледна точка това, което се случи на президентските избори в САЩ, може да бъде обяснено и така: здравите сили в САЩ избраха Тръмп да ги ръководи в съпротивата срещу финансово глобалистката клика, която се чувства добре в Америка, но се чувства добре и във всеки Шератон, Хилтън, във всяка скъпа хотелска верига. Тези хора нямат връзка с Америка – нито емоционална, нито политическа.

– „Сектата”, както я наричате, изненадващо загуби изборите в САЩ, но има достатъчно последователи навсякъде по света. Какво очаквате от тях?  
– За изненадата сте права, здравите сили се оказаха повече, отколкото мислех. Признавам, че не ги дооцених.
Сега соросианската секта, която може да бъде навсякъде, ще отвори джихад срещу Тръмп и срещу всеки, който не е намерил начин да го заклейми.
Соросианската клика е многолика, тя не е нещо толкова семпло, колкото изглежда, ако слушате Иван Кръстев. Българските соросоиди са откъм семплия край на гамата. Те работят общо-взето с котлонни схеми. Да го кажем и другояче – работят на нивото на сложността на бойлер, който е едно обикновено нагревателно устройство. Докато соросианството е сложна идеология с дълбоки исторически корени. Тя е добре окопана и в последно време виждам как Европейският съюз е обявен за театър на бойните действия. Те ще водят либерален джихад и битката ще се интензифицира.

– Какво се крие зад тази съпротива? Финансовите интереси, битка за ресурси, за власт и влияние?
– Разбира се, че става въпрос и за ресурси. Но ние по-добре ще се ориентираме в общата схема, ако престанем да слагаме най-напред парите като обяснителен механизъм.
Сигурно сте забелязали, че старите големи европейски пари отказаха да приемат новите големи пари. Уж няма нищо по-лесно от това да събереш парите на Ватикана с парите на Ходорковски. Но не стана. Оказа се, че парите все пак миришат.
Ние с вас не бива да се заблуждаваме, че на 10 ноември 1989 г. бе извършен обикновен преврат на части от ЦК на БКП и на части от Държавна сигурност срещу тогавашното партийно и държавно ръководство. Една част от тези хора искаха да станат собственици, други се бяха размечтали да бъдат част на световния елит. Но точно това не стана. В този смисъл, така нареченият „нежен преход” се провали, тъй като те не постигнаха основната си цел – да станат членове на глобалния елит. Мръсното петно ще се вижда винаги на челата им и на челата на децата им. Това не е много справедливо, но, какво да се прави, такъв е животът на елитите – там няма много справедливост.

– Руските олигарси се сбогуваха със същите илюзии, което обяснява промяната в руската политика.  
– Част от тях се сбогуваха и Путин е първият, който успя на разбираем език да каже: Това, което мислехте, че правите, не става! Не можеш да бъдещ богат, щастлив и успешен, ако зависиш от чужда власт.!
Ще припомня един показателен случай – при поредната вълна на глобалната банкова криза, банките в Кипър започнаха да колабират и – о, чудо! – тези, които лекуваха кризата, посегнаха на спестяванията на вложителите, което е недопустимо. Но в Кремъл бяха доволни от урока, който накратко гласи: „Уважаеми руски олигарси, ако желаете да бъдете наистина богати хора, дръжте парите си на безопасно място тук, а не там! Там ще ви ги отнемат с причини или без причина. Защото вие винаги ще бъдете чужди, и децата ви ще бъдат чужди, и децата на децата ви.”
С две думи, елитите не се смесват, както някой си беше въобразил. Елитите се подчиняват на друга логика, тя не е финансова, дори не е икономическа логика.

– Наскоро бивши европейски държавници, сред които се нареди и българският президент Росен Плевнелиев, разпространиха отворено писмо с предупреждения към Тръмп. Други европейски лидери, като Виктор Орбан, приветстват победата му. Европа е разделена в отношението си към новоизбрания президент. Как ще се развиват процесите оттук нататък?
– Опитвайки се да ви отговоря, пред очите ми е една снимка, на която Оланд и Меркел участваха в шествие по линия на Je suis Charlie Hebdo. Между тях бяха хванали и един чернокож африкански президент, който също протестираше срещу разправата с „Шарли Ебдо”. Да, има и такива президенти – президентите на 14 западно африкански държави, които държат националните си бюджети във Френската национална банка. Те също са на правилни позиции…

А ако говорим сериозно, политическият елит на Европа през последните 50-60 години целенасочено и системно е възпитаван проамерикански. Сега се вижда разширяващ се разлом в политическата върхушка на Европейския съюз. Множат се антиамериканските настроения и някои от европейските ръководители не крият, че искат да живеят по нов начин. Орбан е добрият пример, но не е само той.
От своя страна от Държавния департамент на САЩ започнаха да назначават за президенти в Прибалтика само граждани на тези страни, които са и американски граждани. Тоест, нормално е да се води битка за ръководството на ЕС. Нормално е също един трамвай бивши президенти и, разбира се, нашата българска гордост Плевнелиев да участват в тези кампании.
Аз ви признавам, че Плевнелиев ще ми липсва много дълго време. Той е най-репрезентативният представител на днешния български елит. Никой друг не изразява така добре неговата същност както президентът Плевнелиев, да е жив и здрав.

– Разбирам иронията ви по отношение на г-н Плевнелиев и на българския елит. Не смятате ли обаче, че елитът ни също е разделен?
– Аз работя с неоценъчно понятие за елит, използвам научно-социологическа дефиниция, за да не ми се сърдят хората, че понякога наричам елит откровени боклуци.
Според неутралното понятие елит е малка група хора, които имат възможност да разпределят и преразпределят двата основни обществени ресурса – властта и собствеността. Хора, които формират идеологията и дават пример с личното си групово поведение.
Примерът на тези, които днес наричат себе си български елит, е развратителен и унищожителен. Но, да, те разпределят основни обществени ресурси, те формират съответната криминална чалгаджийска идеология, те отговарят на формалните критерии за елит. Това е елитът ни! Съжалявам.
Има ли почтени хора между тях? Да, без съмнение има! Но почтени хора има навсякъде. Въпросът е за груповия манталитет, за колективната воля на тази тънка българска ципа, която продължава да паразитира върху българската национална съдба и която, според мен, предстои да си ходи. Не защото някой ще ги изрине, а поради неспособността да вършат задачите си. Елитът има смисъл, колкото и да е отвратителен, само ако успява да решава задачи. Днешният български политически елит като колективно тяло не успява да свърши основната си работа. Нима не виждате как не успяват да произведат формула на убедителна управленска коалиция? Как не могат да създадат нито един жизнеспособен модел на държавно управление?

– Какво се случва с елити, които са видимо нежизнеспособни?
– На много места по света елитите имат културата на непрекъснатото самоподновяване. Идеален пример за това е Обединеното кралство. Там най-напред са разбрали, че елитите са склонни към изхабяване и непрекъснато ги подновяват по своя собствена английска процедура.
Когато обаче елитът изпусне възможността да се самоподнови, контраелитът влиза в правата си.

– Как?
– Няма съдбовна предопределеност как ще се случи подмяната – по английски, френски, руски или някакъв български образец. Във Франция, знаете, контраелитът е станал елит с помощта на гилотината. Но не е задължително това да се повтаря. Смяната може да стане по революционен път, а може и да не стане с бунт. Може да стане бързо, а може и да отнеме няколко години. Важното е друго: контраелитът са хора, готови да носят отговорността и да покриват класическата дефиниция за елит: представителност, висок морал, готовност да действие, корпоративна сплотеност в името на общото благо, готовност за жертви, способност да издигнат волята си над себе си. Апроро, забелязвате ли как българският елит не е способен да издигне колективната си воля в закон, който да важи за тях самите? Те непрекъснато нарушават законите, които приемат! Това означава, че в това отношение те са по-долу от пиратска банда. Дори обикновена улична банда спазва по-строго собствените си правила. Нашият елит и собствените си правила не спазва.

– Обрисувахте един прекрасен контраелит. Виждате ли обаче поне реални очертания на такъв?
– Разбира се.

– В България?
– Да, в България. Всеки път се възмущавам, когато ваши колеги остроумничат на тема „всички са маскари”. Не е вярно. Има огромно количество маскари, но повечето хора не са маскари.
Половината от моите студенти са готови да поемат отговорността отсега. А те са още млади. Когато ги хвърлиш в мръсната вода, тези, които успеят да изплуват, са готов елит. И те никак не са малко.
Втори пример – в чиновничеството има хора, които са заинтересувани да има държавност. Говоря по-скоро за средния и за ниския ешалон на държавното чиновничество. Българската държавност има 120-годишна история, държавни ведомства имат своята институционално натрупана енергия и инерция.
МВР,  да речем, е една от най-сложните институционални структури. В момента то се ръководи от една жена, която, чувам, че била добра с лютеницата. Приемам, че тази жена е добър човек. Но там, в МВР,  уверявам ви, заедно с огромното количество негодници и мошеници има почтени и смислени хора, които вероятно биха пожелали да носят отговорност.
Разбирането на средния българин, че това не е държава, не е просто израз на отчаяние. Това е израз на разбирането, че това, което е, не бива повече да продължава повече и трябва да се промени.
Опасността не е, че няма хора, които да оформят контраелит. Опасността може да дойде от другаде: днешната политическа система да не желае да се разтвори, тъй като всички вертикални лифтове са бетонирани. Няма възможност да се влезе в политическата система освен с много пари. Ако от „Америка за България” ти дадат един самосвал пари, може да станеш политик от нов тип. Или нещо от този род.
Липсва естествен път за вътрешна циркулация на елитите. Сега в елита на България можеш да влезеш или ако си хубава мома, но това е тривиално, или с много пари. Или пък със специалната препоръка на американския посланик.

– През ноември ГЕРБ претърпя първата си изборна загуба от човек, който не е представител на традиционния елит. Гласувахме масово на референдум за промяна на изборните правила. Виждате ли в тези събития промяна на обществените настроения, които биха могли да окуражат създаването на контраелит?
– Безспорно, най-напред се обърнаха обществените настроения. Вие може да откриете доверие към отделни политици, отделни групи или партии. Но доверие към политическата система няма да откриете. Колабирала е не просто отделна партия.
Ние можем да градираме българските партии, да кажем коя от какво боледува. Някои са по-добре, други – по-зле. БСП, например, е единствената идейно-политическа общност в България, но не случи на ръководство в последните 25 години.
ГЕРБ има силно мотивирано ръководство, но не е партия. То е структура от държавен тип.
Можем да кажем добра дума за ДПС, но ДПС е пратеник от друго минало и трудно ще се завинти в новата действителност. Но това да го мисли Ахмед Доган, това не е моя грижа.
Сега пред очите ни с американска благословия се ражда малката, бяла и пухкава партийка „Да, България”, но такива мероприятия ние вече сме гледали.

– Президентът (2002-2012) Георги Първанов се оттегли като лидер на АБВ. Какво е бъдещето на АБВ и защо бивши президенти се връщат отново в политиката? Очаквате ли това да стори и Росен Плевнелиев?
– Мисля, че Плевнелиев повече няма да го пускат пред хората. Макар че с едно сменено име (или пол) и с една задължителна пластична операция (за да го направи неузнаваем) той би имал определени шансове – да оглави партия от рода на „Убий Путин”, например. И особено ако дойде и „малка помощ от нашите приятели” – и защо наистина Христо Иванов да става за вожд, а Плевнелиев да не става?
Бъдещето на АБВ и „връщането на бивши президенти” са две напълно различни теми. Някои президенти могат да се връщат, а други – не, зависи от човека. За Де Гол, Путин или Обама – отговорът е безспорно „да”, ако биха поискали. А за всички други, включително и тези, които имате предвид, съм длъжен тактично да премълча.
Важен е въпросът ви за АБВ и аз съм раздвоен.
От една страна изборът на Константин Проданов за нов ръководител на АБВ (моля, не бързайте със званието лидер) е една определено много добра идея, затова мога да бъда категоричен. А от друга – много, много време беше загубено в безсмислици, празни приказки, интриги и миши тупурдии. И както в геополитиката Пространството е Съдба, така в политиката Съдба е Времето.
Затова бъдещето на АБВ е неясно – но толкова по-важно е да проявим добра воля, да кажем добра дума и да пожелаем на добър път.

– А предлагат ли нещо ново новите политически проекти, един от които е споменатата от вас „Да, България”?
– Всеки път може да се предложи нещо ново – един ще предложи шницел, друг – пица на парче. Ако въпросът е да се заблуждава обществеността с ултрамодерни идеологии, някой може да предложи свободна продажба на марихуана – ще има кой да гласува и за това.
Политическото творчество в България не е от днес. Не бива да забравяме феномена Бареков, който се появи на небосклона като ярка звезда и изчезна някъде в европейско направление. Отделни финансови кръгове винаги могат да финансират група ентусиазирани кандидат-политици и да се получи нещо весело. Особено ако им дадеш и медия. Но всички това са епидермални процеси. Това са бълбукания на повърхността. А аз говоря за дълбокото подземно бучене в българското общество.
Българското общество като етнокултурна и политическа общност, като не много щастлива, но състояла се нация, вече е обърнало гръб и се е научило да живее с гръб към политическия си елит. Мен не ме интересува съдбата на този или онзи политик, на тази или друга партия. Интересува ме как ще се осъществи главния закон на политиката – репрезентацията. Как обществото ще възпроизведе тези, които ще го представляват в неговия суверенитет и в неговата воля. Как обществената воля да бъде трансформирана в управленски действия. Днешният трансформатор е изгорял. Това е Лукановият модел на Кръглата маса. Той е многократно кърпен и лепен и се разпада под собствената си тежест. Интересно е какъв ще бъде следващият елит, който ще се ползва с главния ресурс, който днес отсъства – общественото доверие.

– Ще ви попитам конкретно и за референдума, който събра огромна обществена подкрепа. Сега сме свидетели на, грубо казано, инат от страна на инициаторите и на една неочаквана подкрепа от страна на ГЕРБ с риск да се сътворят поредните недоразумения в избирателните закони. Виждате ли опити резултатите от допитването да бъдат приватизирани?
– Разбира се. То бе направено с такава цел. Референдумът е поредното мероприятие за регулация на проблема. Но проблемът вече не може да се регулира.
Наскоро използвах една метафора, която ще повторя пред вас. Сам по себе си референдумът е важно събитие, но начинът, по който беше замислен, проведен и както в момента се използва (а той се използва по един безумно демагогски начин) ме кара да кажа, че пациентът е умрял и няма значение дали ще му се прелее кръв, бензин А-96 или одеколон. Този референдум ще ощастливи някого и ще направи нещастен някой друг. Но не това ще оправи българската политическа система, което е главният проблем на България.

– Какво очаквате от предсрочните парламентарни избори, господин Вацев? Ще донесат ли те промяна в системата?
– На този етап може да се говори само за варианти и структурни формули на коалиционни отношения.
Единият вариант е ГЕРБ и Бойко Борисов да намерят нови ресурси и нови съюзници и с употребата на така наречения административен ресурс да спечелят отново. Това не е невъзможно. Но обществото вече ще бъде с друго съзнание. На Борисов, който държи да се знае, че е нежна и чувствителна душа, ще му бъде много трудно дори и при победа.

Другият вариант е в БСП да надделеят силите на отговорността. Ако веселата компания от червени милионери пожелае да носи отговорност, тя може да вкара в кондиция БСП, която все пак е единствената идейно политическа общност в България, ако не броим Светата православна църква…
БСП би могла да изгради коалиционно сътрудничество с български патриоти и националисти, но без фашизоидни изквичавания. Да прибави и хора, които критикуват статуквото. Не дясното, а ляво-дясното статукво на днешния ден и то с оглед на динамиката на развитието на общоевропейския политически процес. Това също може да бъде основа на голяма парламентарна победа, която на теория е възможно да осигури два-три мандата, тоест дълго управление.

Трето, възможни са мероприятие, които в момента са групирани около новоизбрания български президент. Той не бива да бъде обвиняван, защото доскоро беше военен човек, а военните, оставайки най-позитивните хора в тази страна, последни почват да вдяват политиката. Съжалявам, но е така. Очаквам фактори и групировки, които ще намерят мястото си около президента, да проявят политическо творчество, без дори да питат г-н Радев може ли или не.

Четвърто, можем да си представим значими сили, които ще излеят куп пари и ще поискат да има „Да, България”, „Не, България”, „Да, Русия”, „Долу Америка”, „Дай пари” и така нататък. Или пък партия „Убий Путин“ – ще съберат 12 човека, може дори да са 13!

Аз съм съгласен с всички варианти, но при едно условие – в България да дойде отговорен елит! Ако това не се случи и този път, нашата история може да затихне окончателно. Не обичам Армагедоните, но не се уморявам да повтарям: българската история не е приказка със задължително добър край.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Самочувствието на един врабец

 

 

Сякаш за този човек е измислена фразата „Иска да се рее като орел, а има крила на врабец“.

Нашият Врабец се провали и в прощалното си интервю. За близо 40 минути нито веднъж не каза и половин дума за Народа, за Българина. Що за напаст е това? И с какво Българинът я е заслужил?

Отново стана ясно, че Врабецът живее в измислен свят, в който вижда себе си по един напълно деформиран начин. Самохвалството е най-ярката му черта. Той не пропуска нито един повод, дори най-баналния, за да разпери крилцата си.  Например, похвали се, че това било първото интервю от президентската библиотека, която основал – без дори да се сеща, колко читалища и библиотеки са в разруха. Врабецът няма никакви задръжки, когато трябва да представи треската като греда.

Той не искал България да бъде върната във времето на Берлинския конгрес, когато съдбата й зависи от чужди сили. Хитрува като всяка дребна птица: рее се към Берлинския конгрес, но услужливо мълчи за Ялта, понеже трябва да каже нещо за бакалските сметки на Рузвелт и Чърчил.

Говори като уличник-протестър и не се колебае да интригантства: Попова била част от статуквото, сякаш той е част от Космоса. Обаче самопредложилият се за служебен премиер Герджиков бил самата прелест.

Врабецът не си мълчал, когато се извършват безобразия в държавата. Не стана ясно, какво има предвид – като се изключи случаят със съдия Марковска, когато хукна да обслужи една нота от Брюксел. Но и досега свенливо мълчи за ортака си Прокопиев, когото защитаваше като опълченец на Шипка и наричаше добър човек, направо възрожденец и половина.

Врабецът не пропусна да даде съвети и на новия президент Радев. Радев, запуши си ушите.  А Цецка била „Хуманист от най-висока класа“ – какво означава това, драги Врабчо?

Той изглежда и досега не схваща услугата, която Опекунът Бойко му направи – и му спести позорното поражение срещу Радев. Същият Бойко, който беше казал: „Когото и да бяхме посочили, щеше да бъде избран за президент“. А сега, пет години по-късно, стана ясно, че който и да се беше изправил срещу Врабеца на последните избори, щеше да бъде избран.

Врабецът бил първият държавен глава, който отказал властта. Опекунът му ще преглътне ли и тази лъжа? Нямало „противопоставяне“ между тях – ами министрите на ортака му Прокопиев, подкарани към съда?

Врабецът не бил допуснал големи стратегически грешки. Милият Стратег. Бил близък приятел с Обама – тръгвали си заедно.  Къде, бре?  Врабецът му казвал: „Вие можете да разчитате на мен, знаете, че съм убеден демократ. Готов съм да отида на барикадата!“ Драматично и красиво: Врабец на Барикадата! Интересно, какво ще прави там – може би ще бъде кашавар някакъв, край казана с храната?

Врабецът гледал „Напред и нагоре – щял да бъде ментор, преподавател, писател“. Пазете се, Врабецът идва! – като ваш ментор! Пастирът на стадото говеда, сега ще му и менторосва.

Питаха Врабеца за служебното правителство – вместо да го питат за служебното му, равнодушно отношение към Народа. И пак, и пак му спестиха най-важният въпрос: „Какво мисли за Народа?“ Щеше да отговори, колкото ще ни обърне внимание едно бостанско плашило.

Докато Врабецът се хвалеше, под него стоеше надписът: „Накъде отиваме?“. Това изобщо не стана ясно – а и не може да ни го каже тъкмо един Врабец.

Питаха го, какво иска да открие за себе си след 20 години в учебниците. Ето какво искал: „Той държа здраво посоката на демократичното и европейското развитие на България“. Пак нищо за Народеца.

БНТ излъчи един необичаен концерт, озаглавен „На президента с любов – 20 години по-късно“.  Посветен бе на Петър Стоянов – „Един от най-интелигентните президенти“, както го нарекоха. Хайде, бързо плонж и пред Врабеца, който се имаше за Орел.

 

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Доц. Дарина Григорова: Страховете от “руско влияние“ у нас са режисирана истерия

 

 

Доц. д-р Дарина Григорова преподава история на Русия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Чела е лекции в Русия, Казахстан, Беларус. Автор е на книгите „Свобода и самодържавие“, „Евразийството в Русия“ и „Империя Феникс“.

– Доц. Григорова, по повод словото, което холивудската актриса Мерил Стрийп направи на церемонията по връчването на наградите „Златен глобус”, написахте кратък коментар, в който ме впечатлиха следните ваши думи: „води се гражданска война в умовете”. Защо се разгоря този конфликт? Какво има да губи либералният свят освен изборите в САЩ?

– Всяка гражданска война започва първо в умовете, когато съзнанието хипер-политизира различието, оформя лагери с помощта на медиите,  разделя всички без изключение, няма пощадени – от институциите до семейството. Реакцията на етюда на Мерил Стрийп беше показателна за дълбокото разцепление на американското общество на про и анти Тръмп, на традиционалисти и глобалисти, което ще се разгаря, поразено е единството. Няма либерален свят, има либерална номенклатура и елит, които се опитват за либерализират (разбирай “усвоят”) света. Губят правото на непогрешимост, което внушаваха чрез мейнстриймовските медии с патоса на текезесарска агитпросвета и един мъничък, но ярко талантлив тв канал като RT показа, че царят е гол и доста алчен.

– Води ли се подобна война и в България? Кои са нейните белези? Кои са застанали от двете страни на барикадата? Защо дясното се самоидентифицира задължително с антируски лозунги и настроения?

– Българските барикади са между двете махали от “Чичовци”, “войната” не е наша, но сме запалянковци (кога спонтанни, кога професионални) от двете страни на чуждата битка, натрапена ни отвън. Делим се като пощръклели овце (или преяли с лютеница – да има нещо нашенско в схемата), а губим България, тоест – себе си. Защото ние не сме география, а общност, народ, една шарена шепа индивидуалисти с изстрадана история и все още мъждукаща вяра.
Има обаче една важна специфика, даже плюс от съдбата да сме малко – светкавично се съсипваме, когато се краде безогледно от държавата, но и много бързо може да се възстановим, когато законите започнат да се спазват от всеки, а в норма се превърне чувството и делото на съпричастност, а не “човек за човека е вълк” по канона на пазара.

– Преди Съветският съюз бе „империя на злото”, сега Путин е представян като „император на злото”. Какво се крие зад тази пропаганда? Защита на ценности? Битка за огромните ресурси, с които разполага Русия?

– Едната битка е за руските необятни природни богатства, другата е за умовете на глобализиращото се човечество. Русия отказва да приеме атлантическата глобализация, стесняваща мирогледа на човека единствено и само до потреблението. Русия застана открито зад консервативните ценности и със самото си присъствие припомня, че достойнството не се измерва с паница леща (или мюсли). Оттук Русия подронва пясъчния замък на тоталитарната неолиберална идея за унифициран свят с клиент вместо човек. Тук не става дума за реалност,  нито за идеализация на Русия, а за алтернатива на висока цел/идеал за следване по пътя, защото човекът не може без хоризонт, но трябва да има свободната воля да избере посоката. Битката е за образи, за стъклото, през което гледаме на света, за това кой го замъглява и с какво.

– Наскоро в едно интервю режисьорът Андрей Кончаловски заяви, че Западът е отхвърлил Русия, но сега и Русия не иска вече да се сближава със Запада. Западът и Русия винаги ли ще бъдат два напълно различни свята? Винаги ли ще съществува дилемата Запада или Русия, която е особено драматична за страни като България – православни членове на Европейския съюз и НАТО?

– Кончаловски обяснява “отхвърлянето” на Русия от Запада с политически причини, защото “ние не сме нужни силни, а разпаднали се, както по време на  перестройката”. И тук е прав, няма по-любим руски/съветски лидер на Запад от Горбачов, отговорен наравно с Елцин за саморазпадането на СССР.
В своя личен отказ от “западничеството” си той вижда духовни причини: Европа загърбва християнските ценности, каквито в неговите представи са европейските, а Кончаловски е руски европеец. Оттук и убеждението му, че “изоставането” на Русия от западноевропейското семейство ще й даде време да не повтаря грешките на деевропеизацията на ЕС, което за Русия би означавало дерусификация, защото Русия е Европа като културна и религиозна принадлежност.
Не бих казала, че Западът и Русия са различни светове, поне не още, все още има надежда и за Стария континент. Това, че Русия никога няма да бъде Западна Европа, не ги разделя, защото общото е пространството на християнската цивилизация, която е многообразна, но има единство, когато гледа към Небето и към човека.
Колкото до нас, малко се сепнах от израза Ви: “православни членове на ЕС и НАТО”, не че не е верен, но ЕС е антихристиянски като идеология, законодателно пълзяща и към нас, на което официално се противопоставя само Българската православна църква за разлика от  политиците ни.
НАТО е архаична иделогическа структура от Студената война, когато си имаше огледален противник – Варшавският договор. Сега “заплаха” за Алианса е “руската агресия”, докато не може да се справи с реалната опасност за нас и ЕС – бежанската и терористичната вълна от разбунения пак от НАТО Близък Изток. Тук няма драма, има изместване на реалността от идеологията в полза на трета сила – транснационалните корпорации чрез САЩ и чрез брюкселски еврократи.

– Следите събитията в Украйна. Какво се случва там сега? Как се възприема победата на Тръмп и разклащането на досегашния модел? Смятате ли, че доскорошните съюзници на управляващите след Майдана ще изоставят Украйна да се оправя сама?

– Украйна ще се стабилизира и помири само когато САЩ и Русия си съдействат в реализирането на Минските сторазумения. Много скоро ще разберем дали Тръмп има воля за това или ще продължи военизирането на Киев като антируска периферия, брънка от т.нар. Източно партньорство, с потенциал за локална гореща война в центъра на Европа.

– Имат ли почва предупрежденията за нова Ялта, която ще постави България под руско влияние?

– Ялта е след световна война, съответно и ако има “нова” от същия формат, тя ще е пак след военен конфликт. След Студената война форматът Малта – срещата Горбачов-Буш Старши, през декември 1989 г., беше частична ревизия на Ялта, когато с падането на Берлинската стена Русия се отказа от Източна Европа.
За момента страховете от “руско влияние” в България са повече в стила на вездесъщите хакери на Путин, повлияли на президентските избори в САЩ, тоест – режисирана и неоснователна истерия, артикулирана и на официално равнище с трепетни опасения за “благото на Америка”, а не за това на България.
Колкото до американската страна, имаше един интересен нюанс в речта на Збигнев Бжежински в Осло, декември 2016 г., в която той директно казва, че “САЩ трябва да потвърдят готовността си да защитават Западна и Централна Европа”. Изпуска Източна Европа. Детайл.

– Шумът от пропагандната война сякаш пречи на аналитичния подход към събитията. От ноември насам пък по разбираеми причини повече са говори за Тръмп, за отношенията на САЩ с Китай и Русия според намеренията на бъдещата нова администрация на Белия дом. Какви са плановете на самата Русия, визията й за години напред? Кого ще избере за свой партньор – Китай или САЩ?

– От гледна точка на САЩ съюзът между Германия и Русия е предотвратен задълго, остава да се дебалансира руско-китайското сближаване. От гледна точка на Русия, тя няма избор на един партньор, евразийската й мярка е твърде голяма, задължава я да партнира и с Изтока, и със Запада, и тя го може. От гледна точка на Китай руско-американското противопоставяне е добре дошло, за да може необезпокоявано да изтъче глобалния път на коприната. Тайната е в баланса, който е валиден само за днешния ден, на сутринта се почва наново – статиката е илюзия.

– Докато предупреждават за голямото зло, наречено Русия, редица европейски страни, сред които и Германия, увеличават военния си бюджет и модернизират въоръжението си. Защо според вас?

– Германия е икономически гигант, но като победена от Втората световна война на територията й има американски бази, спрямо които е подчинена. Съветските военни се изтеглиха при Горбачов, американските останаха. Неслучайно се утвърди понятието “путин-ферщеер” (“да разбираш Путин”), което е почти като “враг на народа” политнекоректно и опасно занимание на ума – атлантическият свят не търпи съмнението. Като добавите и европейските санкции спрямо Русия, от които губи немският бизнес – това е резултат от успешната американска политика на предотвратяване на съюз между Путин и Меркел. Защо ли? Защото силна Европа/ЕС е конкурент, отслабена е пазар, за чието поглъщане е предвидено Трансатлантическото партньорство.

– Един въпрос към вас като историк – обръщайки се назад към историята на България от Освобождението насам кога българите са успявали да намерят национална кауза и силни лидери? Ще успеят ли сега, когато пластовете се разместват и нуждата от промяна става все по-отчетлива?

– Успешна национална кауза е Съединението, повод за национална гордост е Първата балканска война, следват две национални катастрофи и сега сме в периода на третата, да я наречем ласкаво “хибридна” (без обявена война, но с национални поражения като от такава – деиндустриализация, десуверенизация, денационализация). Не бива обаче да се стига до деетатизация – държавата е последната защитна конструкция, която може да ни възроди, само да има смела политическа воля. В момента не става дума за кауза, а за оцеляване и място в “историческото бъдеще”. Безспорни следосвобожденски лидери нямаме, но винаги сме имали даровити българчета, които могат да станат достойни българи, ако не им се пречи и внушава малоценност през скалата на потреблението и чуждопоклонничество през матрицата на големия брат, или френд.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Джордж Сорос и метастазите на проекта “Хилари“ в Европа

Джордж Сорос и Хилари Клинтън. Колаж: 168 часа

Вестник The Washington Post публикува писмо от 17 европейски политици, които се обръщат към новоизбрания американски президент Доналд Тръмп с искане да не подобрява отношенията на САЩ с Русия. Сред тях е българският държавен глава Росен Плевнелиев.

 В писмото те предупреждават Тръмп да не премахва антируските санкции и да не прави „голяма сделка” с Москва за Украйна или тактически да не вземе да приеме анексирането на Крим. „Една такава стъпка не само ще деморализира проамериканските сили в Украйна, но и ще дестабилизира региона икономически и ще улесни екстремистките, антизападни сили”, пишат европейските политици.

 „Последиците от подобна сделка ще подкопаят доверието в Америка на нейните съюзници”, твърдят авторите. Обръщението е подписано от политици от страните в Източна и Северна Европа. Сред тях са бившият президент на Естония Томас Хендрик Илвес, бившият президент на Румъния Траян Бъсеску, бившият президент на Латвия Вайра Вике-Фрайберга и нашият все още президент Росен Плевнелиев. Както се вижда няма нито един действащ президент…освен българският. Който много скоро няма да е действащ. В списъка са също бившият външен министър на Швеция Карл Билд и други бивши ръководители на външнополитическите и отбранителни ведомства на Чехия, Полша и Литва. Всички бивши.

Все повече става пределно ясно, че зловещият милиардер Джордж Сорос е „напазарувал” Демократическата партия на САЩ. Неговите дарения за американските демократи са над 100 милиона долара. На практика предизборната президентска кампания на Хилъри Клинтън бе финансирана до голяма степен от него. Поначало основната цел на Сорос е корумпиране на политици и реализиране на личните му бизнес планове в САЩ и в страните, които са в геополитическата орбита на Вашингтон. Сорос по един вулгарен начин години наред „купува на килограм” и представители на европейския политически елит. Цитираното по-горе писмо на 17-те европейски политици показва, че проектът „Хилъри” все още е жизнен и е активен на европейска територия.

 Екипът на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп счита, че милиардерът Джордж Сорос е заплаха за националната сигурност на САЩ. На 6 март 2014 г. Барак Обама издава Изпълнителна заповед (със силата на закон), която е озаглавена „Блокиране на имоти на определени лица, които допринасят за създадената ситуация в Украйна”. Текстът на цитирания документ гласи: „Аз, Барак Обама, президент на САЩ, обявявам, че действията и политиките на лица, които подкопават демократичните процеси и институции в Украйна; заплашват нейния мир, сигурност, стабилност, суверенитет и териториална цялост; и допринасят за присвояване на нейните активи, представляват необичайна и извънредна заплаха за националната сигурност и външната политика на Съединените щати. Обявявам за национален приоритет справянето с тази заплаха”. В Русия Джордж Сорос също е посочен като опасност за националната сигурност на Руската федерация.

Екипът на Доналд Тръмп твърди, че 25 дни след подписването на Изпълнителната заповед от Барак Обама, на 31 март 2015 г. във Вашингтон са изпратени американски дипломатически грами, които показват, че Джордж Сорос наистина работи „за да подкопае процесите и институциите в Украйна”, „де факто става собственик на тази нация” и „поставя основите за война”. Планът за федерализация на Украйна (подобно на американските щати) на Путин, Меркел и Обама е щял да създаде мирен преход на властта там, се обяснява в дипломатическите грами. Но в резултат на незаконната намеса на Джордж Сорос, се е стигнало до масови конфликти и кръвопролития, които са коствали живота на около 9600 мъже, жени и деца. През 1998 година в предаването „60 минути” на журналиста Стив Крофт по CBS Джордж Сорос дава едно малко известно на широката публика интервю. То доста релефно показва моралния облик на милиардера, който за постигането на своите финансови цели винаги е бил готов да премине през трупове на деца, старци, жени и мъже.

Крофт: Вие сте унгарски евреин…
Сорос: Да
Крофт: …който е избягал от Холокоста…
Сорос: Да
Крофт: …представил се за християнин…
Сорос: Вярно.
Крофт: И вие сте видели с очите си, как много хора ги изпращат в лагери на смъртта.
Сорос: Вярно. Бях на 14 години. Аз мога да кажа, че именно тогава се оформи моя характер.
Крофт: В какъв смисъл?
Сорос: Трябва да се мисли напред. Необходимо е да се разбират и предвиждат събитията, когато има опасност. Тогава имаше колосална заплаха за беда. Това е много лично усещане за беда.
Крофт: Както разбирам, вие сте се спасили благодарение на свой контакт, който се е заклел, че вие сте му кръстник.
Сорос: Да, да.
Крофт: Вие сте се спасили, и фактически после сте му помагали да отнема имуществото на евреите.
Сорос: Да. Това е вярно. Да.
Крофт: Според мен, подобен жизнен опит може да доведе много хора до психиатрична клиника за дълго време. Това беше ли трудно?
Сорос: Не. Въобще не. Вероятно като дете не осъзнавах, с какво е свързано това. Това не ми създаваше никакви проблеми.
Крофт: Никакво чувство за вина?
Сорос: Не.
Крофт: Например, „аз съм евреин, и аз виждам как отвеждат хората. Лесно бих могъл да съм на тяхно място, можеше да бъда там”. Нищо такова?
Сорос: Естествено, аз можеше да бъда от другата страна, или да бъда един от тези, чиито вещи конфискуват. Но нямаше смисъл да се разсъждава за това, длъжен ли съм да бъда там (на тяхно място), грубо казано, като на пазара – ако аз не бях там, аз не бих правил това, но тогава някой друг щеше да го прави, и във всички случаи щяха да им отнемат вещите. Независимо от това, там ли съм или ме няма; аз щях да бъда само зрител на това как им отнемат вещите. Така, че от мен нищо не зависеше при тази конфискация. Затова у мен няма чувство за вина.

Пасажът от интервюто на Джордж Сорос по CBS показва неговия морал в пълен ръст. Трудно се коментира подобна ценностна система. Трудно е да бъдеш последовател на Джордж Сорос, трудно е да бъдеш на неговата „ясла”, ако не споделяш неговия морал. Но защо Барак Обама на практика грубо нарушава подписаната лично от него Изпълнителна заповед? Защото Джордж Сорос „закупи” Демократическата партия в САЩ, която бе известна като „Страната на Джеферсън”, а днес тази партия се нарича „Партията на Сорос”. Проектът „Хилъри” със спонсор Джордж Сорос бе победен на президентските избори в САЩ. Новият стопанин на Белия дом се казва Доналд Тръмп. Но проектът „Хилъри” все още е жив. И цялата негова административна и финансова мощ е фокусирана в битката срещу Доналд Тръмп. Глобалните медии, които обслужват проекта „Хилъри” заливат света с клеветнически твърдения, че „демокрацията е в криза”, защото американският народ „избра измамник и кандидат-диктатор за президент”.

Битката с платените от Джордж Сорос „метастази” в САЩ и Европа ще продължи с пълна сила. Недоразумения като Росен Плевнелиев могат да черпят жизнена сила само в атмосферата на вражда между Русия и САЩ. При нормални руско-американски двустранни отношения Росен Плевнелиев ще бъде само един неуспял нискоинтелигентен български гастарбайтер в Германия, завърнал се от Берлин с черен печат в своя паспорт. Единственото успокоение е, че това недоразумение още десетина дни ще има възможност да позори България по света като действащ президент на нашата страна. Ако това въобще може да бъде успокоение!

Боян Чуков, списание „Аспекто“

Източник:епицентър.бг

Всички искат от Радев политическа девственост и енергично му “стискат палци“!

 

 

Само след две седмици държавата ще влезе в условия на президентска република и ще се управлява от един човек. От президента Румен Радев.

Който е упрявлявал Миг-29, но не е управлявал държава.

Който е на „ти“ с Кобрата на Пугачов, но е на „вие“ с т.нар политически елит, който пък не покрива понятието „елит“.

Който спечели изборите с каузата за ПРОМЯНА, но е абсурдно сам да я направи.

Който има „очите, сърцето и душата на боец“, който е „много българин, дисциплиниран, педантичен, социален“, но не е усетил горчивината, когато му отрекат това.

Човек без политическо минало, но с най-политическото настояще!

Необременен от партийни и бизнес зависимости, но с политическа кариера, бременна с яростни политически страсти.

Най -неполитическият човек в държавата стана най-политическата личност!

Игра на Съдбата, или Воля на Реалността.

В него ще са вперени всички погледи по света и у нас.

Медии, сподвижници и опоненти ще следят всяка негова дума, жест, постъпка, риза, костюм, вратовръзка и писалка дори.

Трябва да внимава какво говори и пише, къде и как се храни, с кого се среща и защо.

Къде и какво учат децата му.

Всеки полет на мисълта му ще бъде „под контрол“.
Стискам му палци, дано успее! Дано отговорността не го смаже!“, пожелава му Борисов. Стискам му палци“, казва и Плевнелиев. „Дано да се справи“, допълва Шарлопов. „Ще се справи!“, сигурна е Нинова.
В същото време в държавата витае едно усещане за НЕИЗВЕСТНОТО, което ще ни се стовари, когато Радев влезе на „Дондуков“2.
Политиците хем знаят, че трябва да стоят настрани, понеже „отговорността е негова“, хем нещо ги гложди отвътре и съмненията им избуяват, скрити зад думичката „дано“.

 

Хем казват, че няма да му дават акъл, хем му слагат капани, защото, всеки от своята камбанария, иска от Радев сега и веднага:
– да е независим от БСП,
– да не е реваншист към ГЕРБ,
– да се „еманципира“ от Нинова,
– да не слуша Йотова,
– да не се показва с жена си,

– да не вади на светло децата си,

– да не живее във вила „Калина“,
– да няма нищо общо Москва,
– да не е подчинен на Вашингтон,
– да ни убеди, че не е „договарян“ навън,

– да внимава къде кого ще назначи, защото „умните и красивите“ са готови с протести,
– да знае, че Крим е руски, но да се съобрязава, че го пишем за украински,
– да иска сваляне на санкциите срещу Русия, но да следва общата политика на ЕС,

– да не създава и грам съмнения, че може да промени посоката на страната,

– да обича поравно НАТО, ЕС и Кремъл, за Брюксел е ясно,

– да не допусне Тръмп и Путин да се съюзят за наша сметка,

– еднакво да люби и мрази свои и чужди…

Изпълнявайки всички тези условия, пак според партийните си интереси, политиците ни искат още от Радев:
– да направи елитен служебен кабинет, недокоснат от ничие партийно влияние,
– да намери харесван от всички министър-председател, също боец, който да се съгласи на „ползу роду“ да поеме отговорността за едни бъдещи „кървави“ избори,
– да бъде консенсусна фигура, която хем да успокои обстановката в страната, хем да трасира пътя на БСП към властта,
– министрите му да са чисти, неопетнени, без митове и шлейфове след себе си,
– да са суперексперти и всеотдайни,
– да знаят, че ги наемат за два-три месеца и после никой няма задължения към тях,
– отсега да са наясно, че ако не изринат снега, който ще ни затрупа отново в края на януари, това ще се стовари върху БСП, а ГЕРБ ще потриват с ръце,
– да не допуснат масов пробив на границата,
– да удържат да не рухне енергийната система,
– да спрат „грипната вълна“ да не ни тръшне, защото здравната система ще гръмне,
– да си отварят очите ремонтът на НДК да не стане „кражбата на десетилетието“,
– да са арбитри в тежките обвинения между настоящи и бъдещи управници,

– и най-вече да проведат честни избори, които отсега някои се канят да ги обявят за нечестни.
Радев трябва да свърши всичко това САМ- без политическа партия зад гърба си, без тил, без да ползва кадровата банка на която и да е политическа сила и без да се съветва с никого от политическите лидери!

Нещо като Господ…
Е, това възможно ли е?
И защо го поставят на такова изпитание?
Защо едните се надяват, стискайки му палци, той да се провали и го чакат на първия ъгъл с импийчмънт, а другите, също стискайки му палци, стоят настрана както от успеха, така и, недай си Боже, от провала му?

Сякаш БСП казва: Ние го намерихме, заедно го избрахме, но сега той да се оправя сам!

А пък ГЕРБ: Вие си го избрахте, вие да му берете гайлето!

Що за инат е това – и ГЕРБ, и БСП да си крият кадрите от Радев?  Що за държавническо късогледство е нито една от големите политически сили точно в тази ситуация да не даде кадрова и експертна подкрепа на държавния глава?
За първи път един легитимно избран президент у нас, с толкова много очаквания за промяна, се оказа НИЧИЙ!
Когато Петър Стоянов правеше служебния кабинет на Стефан Софиянски, той бръкна в кадровата банка на СДС и никой дори и не си помисли да иска от него демонстрация на партийна независимост. Нещо повече – най-важните министри на Софиянски после преминаха естествено в кабинета на Костов.
Когато Плевнелиев нареди своите два служебни кабинета, той също се опря на личности, които имаха своите политически пристрастия. Никой не допусна да го укорява за това, или на министрите да им търси сметка в коя партия са членували.
Сега на Радев това е ЗАБРАНЕНО! Защо?

От него се иска някаква политическа девственост, която реално не съществува никъде в демократичния свят. Още по малко в България, където половината  политици са „баджанаци“, както призна Костов, другата половина – партийни номади, както всички знаем.

Чисти няма!
Затова Румен Радев не трябва да робува на измислени конструкции, а да заложи на можещи и знаещи, независимо от политическите им пристрастия и кой какво ще каже за тях.

БСП да не се прави ощипана госпожица и да седне да нареди заедно с него кабинета, защото държавата не е за лично ползване. Провал на кабинета на Радев, ще е провал и за БСП. Отговорността им е обща. Цената ще платим всички заедно.

А ГЕРБ да покаже наистина съпричастност към този процес, защото България е една, независимо кой управлява.

От сега е ясно, че изборите ще поставят и двете партии пред още по-сериозни изпитания, които ще са тест за държавническо мислене и поведение.

Е, покажете ги овреме!

 

Валерия Велева

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Проф. Палашев: Плевнелиев остана докрай верен на менторите си

 

 

– Проф. Палашев, зачестиха атаките срещу Доналд Тръмп преди още да е встъпил в длъжност. На какво се дължат те и очаквате ли да се засилят след като положи клетва?

– Съвсем нормално е това да се случва, тъй като Тръмп изглежда ще се окаже неприемлив за интересите на досегашните властови кръгове в САЩ. Интереси, които до този момент бяха защитавани чрез сила и подмяна на ценности. Последните резултати от този тип политика виждаме в Арабската пролет, украинския майдан, действията на т. нар. умерена опозиция в Сирия, както и опитите чрез имитация на гражданско общество да се налагат политики и назначават управляващи.
За съжаление, последното е характерно и за България. Така че, атаките срещу Тръмп ще продължат, още повече, че той заяви една по-прагматична политика, която не се харесва съвсем на световния финансов и корпоративен свят.

– След първата пресконференция на Тръмп смятате ли, че той ще реализира намерението си да подобри отношенията с Русия или би могъл в бъдеще да се огъне?

– Във всеки случай на Тръмп няма да му е лесно, но мисля, че логиката на новото преразпределение на власт и интереси в света ще играе в негова полза. Това включва и подобряване на отношенията с Русия, но не така, както си го представят някои – като старата игра на демокрация на нов глас, а на чисто прагматична основа, отнасяща се най-вече до преразпределението и владеенето на енергийните ресурси. Не случайно Тръмп подчерта, че САЩ може да работи заедно с Русия по проблема ИДИЛ.
Но по-същественият въпрос е как след промяната по върховете в САЩ, ще реагира ЕС. Струва ми се, че европейският елит е страшно смутен, но ще му се наложи да преодолее досегашната си политика на блоково разделение. Политико-административната върхушка в Брюксел трябва да осъзнае, че не е пудел на САЩ, не е кукла на конци, а има отговорност пред своите нации.

– През седмицата бе разпространено отворено писмо на бивши лидери от Европа с предупреждения към Тръмп, единственият все още действащ държавник бе българският президент Росен Плевнелиев. Позицията му едва ли е изненада, но все пак как ще коментирате неговият подпис под това писмо?

– Това писмо е именно израз на блоковото мислене в ЕС. То е непродуктивно. То е безвъзвратно остаряло, а да не говорим, че за него не можем да намерим каквото и да било морално оправдание. Всъщност, това писмо не е нищо повече от една заявка на досегашни слуги за това, че те са верни на господаря си. И ако говоря така остро, то е, защото всичко казано в това писмо е в пълно противоречие с интересите на европейците, включително и на българите. Но наистина не е учудващо, че Плевнелиев подписа това писмо. През целия си мандат този човек, „назначен“ от Бойко Борисов за президент, не правеше нищо друго, освен да противопостява хората, да легитимира финансирани от Джордж Сорос структури и да се прави на ястреб срещу Русия само, за да угоди на менторите си от Вашингтон. И ако не беше всичко това трагично, щеше да бъде една от най-добре написаните комедии.

– Плевнелиев даде и телевизионно интервю в края на мандата си. Как тълкувате споменаването на думата барикада, на която трябвало да се защитават ценностите, ако се наложи?

– Това интервю беше нещо като опит да оправдае абсолютното си политическо безсилие, което го съпътстваше по време на целия му мандат. Но ако трябва сериозно да анализираме думите му за барикадите, всъщност става дума за предупреждение спрямо тези, които не приемат цялата тази измама през последните 27 години. И всъщност това предупреждение не е негово. Това е теза на онези, които все още имат възможностите да спретнат нещо като улична „революция“ по подобие на това, което видяхме през 2013 г.

– Президентът направи своята равносметка, подчерта с какво се чувства горд: че е първият български президент, който системно е повтарял, че не одобрява политиката на Русия. Има ли риск да се върнем към политиката на сфери на влияние, ако Путин и Тръмп се разберат? С това ли са свързани страховете на г-н Плевнелиев? Какво е, според вас, наследството, което оставя той на Румен Радев?

– Мисля, че политиките, които водят до очертаване на сфери на влияния така, както се разбира това от времето на Желязната завеса отдавна са отишли в историята. Светът е друг. Времето е на тези, които ще умеят да договарят ценности и интереси. И в този смисъл Плевнелиев, както и неговите ментори, не принадлежат на новото време. Ако трябва да потърсим доказателства, то те са в политиката, която води Путин, в заявеното от Тръмп, в поведението на англичаните и в процесите на реактивиране на консерватизма по отношение на националните държави в цяла Европа. Така че, това са страховете на Плевнелиев и на такива като него. Времето им наистина приключи.
Колкото до наследството, аз не бих го определил като такова. Според мен новият президент Радев няма да може да ползва абсолютно нищо от това, което сътвори Плевнелиев. Ще трябва да започне наново и много се надявам да избере съветници, които не просто да са съветници, а да са негови съидейници. В последното не влагам никакъв партиен смисъл.

– Росен Плевнелиев заяви също, че от една година не се е виждал с г-жа Маргарита Попова. Че тя е статуквото. Защо е това признание в края на мандата?

– Да, каза и това в същото интервю, в което заяви желанието си да ходи по барикадите. Това, което Плевнелиев заяви по отношение на вицепрезидента Попова, бе грубо, неподобаващо за интелигентен човек и за държавник. Освен това не разбирам с какво точно г-жа Попова е доказала през този мандат, че е от статуквото? А ако е вярно това, че Попова е от статуквото, то каква е логиката Плевнелиев да не е, за да я обвинява в това, че тя е? Въобще празни приказки на празен човек.
Освен това, обикновеният човек като слуша подобни неща наистина се убеждава, че в държавата всичко е разделено, всичко се противопоставя едно на друго. Как тогава да се чувства сигурен или да бъде мотивиран да гради? Разбира се, какво точно се крие зад тези нападки може да каже само самият той. Но е интересен фактът, че напоследък прокуратурата разследва лица от един конкретен политикоикономически кръг, към който самият президент Плевнелиев принадлежи…

Таня Джоева

 

 

Източник:епицентър.бг

Страх в Киев – САЩ го оставят сам срещу Русия? Необходими са “болезнени компромиси“!

 

 

Американските избори през ноември предизвикаха шок сред политиците в Киев. Вътрешният министър на страната на бърза ръка изтри един свой язвителен коментар срещу Доналд Тръмп във Фейсбук, пуснат преди изборите.

Близостта на Доналд Тръмп с руския президент Путин не предвещава нищо добро за Украйна. Украинците сега се тревожат, че Тръмп и Путин биха могли да решат съдбините им, без да ги питат. Опасяват се и от евентуално съкращаване на американските икономически помощи за Киев.

Известният украински мултимилиардер и меценат Виктор Пинчук – олигарх с голямо политическо влияние в Киев, публикува анализ в „Уол Стрийт джърнъл”, в който твърди, че изборът на Тръмп в САЩ и растящият популизъм в Европа принуждават Украйна да направи „болезнени компромиси“, информира Дойче Веле.

Според Пинчук, Украйна трябва да се откаже от членство в НАТО, да спазва неутралитет и същевременно да търси нови гаранции за сигурността си. Евентуалната европейска интеграция също трябвало да се отложи.

„Някой ден Крим може и сам да реши да се върне в Украйна”
По отношение на Донбас, Виктор Пинчук предлага Украйна да се откаже от максималистичните си искания и да се съгласи на провеждането на местните избори, дори и те да не са напълно свободни и честни поради руското военно присъствие.

Украйна трябвало да изведе темата за анексирания през март 2014 г. полуостров Крим от дневния ред на предстоящите преговори с Русия. След две десетилетия можело самият Крим да пожелае отново да се присъедини към Украйна, така както бившата ГДР едно време се присъедини към политически и икономически по-силната Западна Германия.

Реакциите на тези предложения бяха крайно остри. Независимата либерална депутатка Хана Хопко, която оглавява Комисията по външните работи в украинския парламент, нарече предложенията на Пинчук „криминални“. Според нея, е „престъпление, че някои си играят с териториалната цялост на Украйна”.

И други депутати в Радата заявиха, че Пинчук предава интересите на народа. Нарекоха го „човек на Москва”. Външнополитическият съветник на президента Константин Елисеев се обяви категорично срещу отказа от евроатлантическия курс на страната и срещу всякакво отлагане на стремежа за членство в ЕС и НАТО. „Това би означавало да предадем независимостта и суверенитета на страната и да се върнем към съветското минало“, заяви той.

Директорът на киевския мозъчен тръст „International Center for Policy Studies“ Василий Филипчук смята, че Украйна разполага с много малко време, за да уреди военния конфликт в източната част на страната. „Украйна вече не може да разчита на САЩ в конфликта с Русия. Това е ясно и на Москва, затова Русия ще търси изостряне на ситуацията“, каза той.

Филипчук изложи детайлиран план от девет точки, в който препоръчва страната да не се присъединява към НАТО. Украйна обаче трябвало да държи на целта си за прием в ЕС. По отношение на Крим политологът препоръчва сложна процедура, която да доведе до автономията му, а на Донбас предлага да бъдат дадени специални регионални права след изтеглянето на всички руски войници. „Заради тези предложения получавам стотици мейли със заплахи и СМС-и, в които ме наричат „предател“, каза Филипчук пред Дойче Веле.

Търсят се хора с „морален авторитет“

Има и други нестандартни предложения за решаването на конфликта между Украйна и Русия. В интервю за радио „Ехото на Москва“ първият президент на независима Украйна Леонид Кравчук предложи да се създаде консултативен съвет от експерти.

За целта Кремъл и Киев трябвало да излъчат по петима души „с морален авторитет, които никога не са членували в никоя партия или правителство“. Те трябвало да разработят арбитражно решение за решаването на конфликта.

Дали това решение обаче може да се постигне толкова лесно? Политологът Филипчук във всеки случай твърди, че украинското общество е крайно уморено от войната в Донбас и конфликта с Русия. От тази гледна точка, то било узряло за сериозна дискусия.

 

 

Източник:Блиц

 

Путин ли е намесен в това феноменално фиаско на американската външна политика?

 

Нели Хаджийска, Ню Йорк

Гласове

 

Броя дните на Обама в Белия дом. Докато пиша, виждам, че му остават само 7 дни, 14 часа, 56 минути и 50 секунди. От известно време политическите събития в България и САЩ вървят паралелно. Броя дните и на Плевнелиев, който и вчера успя да влезе в световните нови по своя нелеп начин – само 6 са. RT съобщи на централно място, че 17 европейски президенти и министри призовали с писмо Тръмп да не се сближава в Русия. Оказало се обаче, че всички били бивши – с изключение на българския Плевнелиев, който бил настоящ президент. Не знаят, че той също ще е бивш след няколко дни, за облекчение на българския народ.

 

Можех ли да си представя, когато гласувах в 2012 г. за втори път за Обама, че така мъчително ще се влачат последните му дни в Белия дом? А много е важно за САЩ тези дни да минат бързо и по възможност спокойно, но следейки медиите, това едва ли ще се случи. Въздухът тежи от медийната истерия. До мене в метрото стои образован на вид човек и чете таблоид, чието заглавие крещи как „Влад” (Путин) лично заповядал кибератаката срещу Демократическата партия. Не се сдържах и попитах – „вярвате ли в това?“, а той учудено се обърна и отговори: „разбира се, нашите служби го казват”. Тонът му е такъв, че е безмислено да му кажеш, че същите служби бяха казали преди години, че в Ирак ще намерим химическо оръжие. Не намерихме такова, но тази държава в момента съществува само номинално, заради САЩ.

 

Вчера телевизията СNN беше официално низвергната от Тръмп в лицето на репортера Джим Акоста като създаваща и разпространяваща лъжи. Това е началото на края им, запомнете датата 11 януари 2017 г., когато мислите за СNN. На пресконференцията си Тръмп не пожела да чуе въпроса му. Гледайки диалога им си помислих със завист, че това може да се случи тук, но не и в България. Защо Орешарски не „пренебрегна” по същия начин bTV и „националната“ телевизия, когато създаваха и задъхано предаваха лъжливите новини за броя валящи се по улиците стачници, свалящи демократично избраното българско правителство през лятото на 2013 г.? И защо толкова мои колеги от СУ „Климент Охридски” се окаляха да подписват призив за сваляне на правителството, за да върнат Бойко Борисов на власт?

 

Склеротичната демократическа партийна върхушка, Хилъри и покрай тях и Обама категорично не желаят да признаят пред избирателите си, включително пред мене, регистриран демократ, че пропуснаха големия шанс САЩ в 2016 г. да има прогресивен президент, който да осъществи мечтата на средната класа за политическа и социална промяна в името на доброто на средната класа и на Америка като цяло. От тези съм, които не гласуваха, защото изборът между Хилъри и Доналд не беше реален избор. Да не гласувам направих само веднъж преди това в живота си. Беше на български избори: не гласувах в балотажа на Волен Сидеров и Първанов в 2006 г. Отново поради липсата на избор.

 

Никой от нас, регистрираните демократи, не можеше да си представи, че ДП ще направи всичко възможно да попречи на Бърни Сандърс да спечели първичните избори. Според тях бил комунист, фантаст. Ако Бърни е комунист затова, че иска достъпно здравеопазване за всички и безплатно висше образование в държавните университети, значи целият ЕС е комунистически. Затова броенето, за съжаление, не е в полза на демократите. Хилъри изгуби 4%, главно млади и образовани хора, от гласовете на демократическите избиратели в пословично демократическия град и щат Ню Йорк: 63.36% гласуваха в 2012 г. за преизбирането на Обама срещу 59% за нея на 8 ноември 2016 г. Доналд Тръмп е увеличил с почти 1.5% доверието към републиканците в Ню Йорк: 36.52% гласуваха за него срещу 35.17% за Ромни в 2012 г. Хилъри намали гласовете на демократите дори сред черните избиратели: 93% от тях гласуваха за Обама в 2012 г., докато за Клинтън само 88% в 2016 г. Нямаше очакваното чувствително увеличение на женския вот за нея. Загуби не само много от колебаещите се щати, но и в сини щати като Пенсилвания, Охайо, Мичиган, Уисконсин, където белите работници не гласуваха за нея.

 

Бясна от загубата в тези щати Хилъри плати 5 милиона на Джил Стайн, кандидат за президент от зелените, да поиска повторно преброяване. В резултат Доналд Тръмп прибави още гласове към победата си. Защо трябваше да се похарчат тези 5 милиона? За егото на Хилъри? Ако наистина милееше за младите и образованите в САЩ и имаше излишък в бюджета от огромната си безсмислена кандидат президентска кампания, да бе подарила тези 5 милиона на 100 млади учители с магистърски степени в образованието, които след завършването си носят като тежки вериги дълг за шест години платено висше образование. И да се бе поучила от програмата на Бърни за безплатнов висше образование в САЩ.

 

Докато Клинтън се мяташе в нарцистични пристъпи, Бърни Сандърс, заедно с губернатора на щата Ню Йорк Андрю Куомо, обявиха нещо наистина историческо за САЩ: въвеждане на безплатно висше образование в щатските и градски университети на щата Ню Йорк за всеки приет студент нюйоркчанин с под $125 000 годишен доход. Ето от какъв шанс ни лиши Демократическата партия проваляйки кандидатурата на Сандърс.

 

И ето вчера група демократи начело с бившата партийна звезда и черен кмет на Нюарк, Ню Джързи, Кори Букър гласуваха с републиканците против предложението на Бърни за разрешаване на вноса на лекарства от Канада. В Ню Джързи е Меката на фармацевтичните фирми. В същото време капиталистът Тръмп рендоса фармацевтичните гиганти, че безнаказано обират народа (go away with murder). И народът харесва да слуша това.

 

И след всички тези загуби на доверие Обама, Клинтън и партийната им върхушка не седнаха да помислят трезво какво точно се случи. Не, на тях винаги някой друг им е виновен и този път виновникът е, без изненада, отново Путин и неговите хакери. Не преставам да се учудвам на това, че в общественото пространство се говори кой е хакнал демократически сървъри, а не какво беше разкрито от това хакване: корупция, предателства, незаконно получаване на въпросите за предизборен диспут.
В целия този медиен и шпионски цирк губим главната нишка за американското бъдеще. Колцина от нас осъзнаха, че заради външната политика на Обама и Клинтън вече не съществува Либия, Сирия е в руини, Европа се задъхва от афроазиатското преселение, България търпя твърде дълго режима на една необразована криминална мутра, Украйна е разрушена. Путин ли е намесен в това феноменално фиаско на американската външна политика?

 

Не само външната политика. Докато демократите не осъзнаят, че икономическата политика на Обама, на срамежлив корпоративен слугинаж, прикрит с прекраснодушни лозунги, също е причина работническата класа да пристане на Тръмп, няма да се върнат на власт.

На САЩ и България остават по 6-7 дни със старите им, натежали от грехове правителства. Да си пожелаем тези дни да минат бързо и без много шум. И да не забравяме, че за първи път България ще се сдобие с президент, очевидно по-качествен като човек от президента на САЩ. Радев определено радва привържениците си (победи с 59.37%) със спокойствие, разумност, увереност, логичност, достойнство. Той е всичко онова, което Плевнелиев не е.
Греховете на Тръмп не са онези, за които тръбят в несвяст основните медии в САЩ. Непростимото е, че той е неподготвен за политик, нарцистичен е, раздава постове по шуробаджанашки начин, импулсивен е като 7-годишно дете, с поведение е на училищен разбойник. За всеки възпитан човек е очевидно, че е грозно да се подиграваш на човек инвалид. Тези дни Мерил Стрийп критикува Тръмп по елегантен начин за това – нещо, което е крайно необходимо на американската публика . Въпросът е, че г-жа Стрийп забрави през всичките тези години на управление на Обама, с външен министър Х. Клинтън в един от мандатите му, да й „натежеят на сърцето“ милионите убити по света с намесата и помощта на САЩ: в Либия, Сирия, Ирак, Украйна. Сатанинският смях на Хилъри по повод безобразно убийството на Кадафи все още звучи в съзнанието ми. Нима г-жа Стрийп не го чу? И да припомня, че Тръмп все още не носи отговорност за смъртта дори на едно човешко същество. Това все още му предстои.
Позитивните страни са на Тръмп е, че е надпартиен „маверик„, ненавижда номенклатурата и медийните лъжи, с които всекидневно го заливат, че с това тормози партийните бонзи в червено и синьо, и че очевидно е искрен в желанието си да работи с Русия и Путин. Светът има голяма нужда от обединяването на тези две велики сили.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Александър Симов с разтърсващ коментар: Десницата на коафьорите с либерална нагласа!

Блиц
Ако тези дни човек отвори произволно издание на „Америка за България“, някои от излъсканите кресливолиберални сайтове у нас, ще разбере, че култовият дух на „Работническо дело“ от 1955 година никъде не си е тръгвал. Той е още тук, той е сред нас и десетките брутално сладникави репортажи от учредяването на партия „Да, България“ го доказват. Това пише Александър Симов в коментар за „Поглед инфо“.

Между другото народът, както винаги, е на висота. Още преди формацията да бъде официално създадена, името на партията бе трансформирано в „Дай, България“, а пък понеже бе учредена в столичен мол, хората веднага започнаха да я наричат партия „МОЛец“.

Пропагандата ала „Работническо дело“ мина през десетки възхвали на св. Христо Иванов и почти свидетелски показания, че едно ръкостискане с него лекува лумбаго, червен вятър и остеопороза.

Тя се изяви под формата на пряко предаване на учредителното събрание и напоително пресътворяване на думите, които са казани там. Разбира се, има известни разлики между 1955 и 2017 година – в миналото основен герой на пропагандата беше работникът, а сега се набляга с любовно възхищение на ай-ти специалистите, предприемачите, мениджърите, тенисистките-филантропки и коафьорите с либерална нагласа.

Хиляди спящи клетки, които доскоро минаваха за активни, но необвързани граждани, сега бяха разконспирирани, защото очевидно им бе спусната директива колективно да стават членове на „Да, България“ и да бичат фейсбук-статуси, пълни с любовен патос, колкото първите поетични опити на млада гимназистка по време на хормонална буря.

Така от грантовото блато изпълзяха на припек и Антоанета Цонева, и Емил Джасим, и Виктор Стоянов, и страшно много други градски сноби, позабравени идеолози на летните протести и посетители на луксозните ресторанти. В самия ден на учредяването знак за живот даде и ексрепортерът Найо Тицин, който получава титлата „Писател на най-снобския статус за 2017 година“, защото не вярвам някой друг да е в състояние да го бие. В него Тицин пишеше, че пие бразилско кафе в Париж, отворил е Макбука си, който бил създаден като идея в Калифорния, но бил сглобен в Китай, джиткал из фейсбука и гледал учредителното събрание на „Да, България“, първата автентична антикорупционна партия от 13 години насам, която била създадена не в лабораториите на ДС.

Е, да, друго е да се похвалиш колко си богат и да дадеш знак, че новата формация, въпреки стоновете за бедността в България, си остава свърталище на умните, красивите и доходоносните. По-късно Тицин се опита да си изтрие статуса, но в електронната епоха следите винаги остават. Заради това ще използваме неговите откровения, за да започнем анализа си на новото явление.

Забележете – според ексжурналиста от 13 години насам не е имало друго такова явление. А какво е станало преди 13 години? Това е много важен въпрос, защото в неговия отговор ще можем да разбием върховната опорка на св. Христо Иванов, че няма ляво, няма дясно, важното е всички да сме срещу корупцията. И отговорът е очевиден – преди 13 години бе създадена партията Демократи за силна България, персоналната секта на Иван Костов, формацията на богатите реститутки и антикомунистическите зомбита.

Две трети от присъстващите в залата на мола учредители на „Да, България“ последователно са били гласоподаватели, а и членове на СДС, след това на ДСБ, на Реформаторския блок, а сега и на новата формация. Едни и същи хора като политически паразити правят проект след проект, изяждат сърцевината му, смучат кръв и надежди от избирателите, а след това като изнасилвачи изоставят черупката и тръгват да правят нещо ново.

Това е цикълът на развитие на българската десница и той става все по-очевиден с всеки нов проект, който ни се рекламира на хоризонта като върховно оръжие на морала, като титаничен оргазъм на честност, почтеност и битка с неправдата.

Новото в „Да, България“ е, че старата десница с ужас установи, че в най-бедната държава в ЕС не е гот да се прави на върховен богаташ този, който никога не е знаел какво чудо е това да не можеш да си платиш сметката за тока или да се чудиш с какви пари да пратиш децата на училище.

Заради това в патетичните откровения на Кристиан Таков по време на учредяването за първи път в историята на дясната мисъл от време на прехода у нас бе засегната бедността, но от сто километра си личи, че това е единствено упражнение по лиризъм и нищо повече.

Събраните в залата на мола никога няма да могат да избягат от психиката на затвореното клубче, което съществува основно онлайн и мисли с хаштагове, а не с реални проблеми. Упражненията по социалната тема са опит да се поправят грешките от 2013 година, когато същите хора се оказаха в огромна изолация на жълтите павета и яко глътнаха вода, нещо, което се опитаха да представят като победа.

Тогава, въпреки всички опити в провинцията, никой не излезе да протестира, защото хората по никакъв начин не се припознаха в кресльовците-сноби, които твърдяха, че е позорно да се протестира срещу високите цени на тока, защото е много по-яко да се скача за морал в политиката.

Върху доклада на св. Христо Иванов пък може да се разсъждава в отделна статия, но тук ще отбележим една друга върховна ирония, останала неразпозната от колективната найотициновщина.

Иванов нарече появата на партията си „историческа необходимост“. Яко. Това е върховна марксистко-ленинска постановка, което означава, че свободният полет на мисълта на новото дясно, което крие, че е дясно, стъпва върху класиците, макар и несъзнателно. Престанаха да преподават Маркс в университетите у нас, но ето „Да, България“ го преоткри интуитивно, дори и това да причини суицидални пориви у Антоанета Цонева.

Проблематичното в „няма ляво, няма дясно“ десницата е това, че вероятно за първи път в българската история една фондация си прави партия. Няма как да избягаме от усещането, че всички стипендианти на „Америка за България“ и любими събеседници на порочния кръг „Капитал“ бяха натикани в една зала, зорлем да създават политически проект, преди Доналд Тръмп окончателно да ореже държавното финансиране от страна на САЩ.

В този смисъл в бързането може да видим нещо позитивно – пророците на грантовата демокрация се усетиха заплашени и заради това колективно се втурнаха да се спасяват, защото геополитическите промени в света вещаят много буреносни времена, особено за редовните посетители на коктейлите в американското посолство.

Това е последен опит за инженерство, за имплантиране в тъканта на българското общество всички странни обяснения на света, за да може грантовата интелигенция да си осигури нов цикъл на паразитно съществуване.

Заради това в тази политическа драма изниква още един въпрос – каква ще е съдбата на ДСБ. Защото според Тицин и сие това е била другата антикорупционна партия в България. Ако приемем, че между двете има интелектуална приемственост, тогава трябва да предположим, че и „Да, България“ ще се движи на нива между 2 и 4 процента и при първа възможност ще се коалира с ГЕРБ.

Защото св. Христо Иванов доказа, че тази трансформация е възможна и закономерна. Точно една година бе минала от репликата му, че Бойко Борисов е мутра и той стана министър в кабинета на „мутрата“. Обаче ДСБ все още не се е изпарило от дясното бунище и можем смело да твърдим, че традиционно стриганият с лъжи десен избирател ще бъде разтърсен от мощна шизофрения кое точно е нашето момче – Радан Кънев или Христо Иванов.

Вероятно инженерите в сянка от „Америка за България“ вече работят върху проекта за коалиция между двете партии, но това е нож с две остриета, защото ще разбие опорката на „Да, България“, че няма ляво и дясно. Радан се самообяви за консерватор, а Христо Иванов почти преоткри марксизма, макар и в пристъп на антикорупционен патос. Как ще се развиват тези два вектора е една интелектуална мистерия, която обаче не е достатъчно интересна, че да й се посветим изцяло.

„Да, България“ още отсега дразни доста, защото представлява метафора на дясното лицемерие. И понеже не е добре да говорим с общи приказки, ще дадем пример с конкретен човек – Антоанета Цонева. В патетичен статус във фейсбук тя обясни защо се записва за член на партията – „Каквото и да вещаят всички спин доктори – аз вчера попълних декларация да стана член на Да, България, и знам, че това е организацията, която ще хакне системата. Участвам!“.

Ще хакне системата?
Хакне?

Тук намирисва на пълзящ путинизъм. Иначе не мога да си обясня защо, когато Путин хаква системата, това е много лошо и катастрофа, а като го прави Антоанета Цонева, това трябва да ни изпълва с радостни предчувствия. Да припомним – госпожа Цонева последователно е вярвала, че СДС, ДСБ и Реформаторския блок също ще хакват наляво и надясно, а те единствено бъгнаха България. Позата на абсолютна невинност е отвратителна, когато идва от хора, които отново и отново са съучаствали в големите кражби на прехода, дори и само с гласа си. Опитът винаги да се правиш на политическа девственица може да е добър маркетингов трик за девойка от публичен дом, но в политиката това издава само върховна мерзост. Същите хора, които само преди три години ни убеждаваха във върховната си моралност, след това се гушнаха с Бойко Борисов в името на държавните заплати и заместник-министерските кресла. Заради това е трудно да повярваш, че тази партия ще направи хак на системата.

Виж за фак на България – убеден съм, че ще справят.

 

Несуверенна демокрация и политическо еничарство: Около 38 000 са неправителствените организации в България

 

 

„В България през 2015 г. е имало регистрирани между 34 000 и 38 000 неправителствени организации, но точният им брой не може да се каже точно, защото поради либералното законодателство само около 9000 са вписани в регистъра на Министерството на правосъдието на отчет пред Националната агенция за приходи. Около 90% от тяхното финансиране идва от външни източници, главно американски, и е по същество под чужд контрол. По данни на американската посланичка в България Нанси Макълдауни от 2009 г. дотогава за две десетилетия американското правителство директно е хвърлило за такива организации около 750 млн. долара, като тук не влизат парите, получавани от Джордж Сорос и други частни източници.1 Те са най-малко още толкова, т.е. годишно са около 150 млн. долара, което означава, че до 2015 г. те са над 2 млрд. долара, което е повече от цялото финансиране на БАН за този период с неговите десетки институти и хиляди служители. Само институт „Отворено общество” почти е удвоил парите, които получава в периода 2012-2014 г., и само той получава повече от три пъти повече пари, отколкото всички институти по обществени науки в БАН за същата година“, – Проф. Васил Проданов


Терминът „компрадорски” възниква през ХІХ век по време, когато Китай е в полуколониално състояние и започва да се прилага към национални елити, които изразяват и прокарват чужди интереси, удовлетворявайки така своите лични интереси. Точно такъв тип национални елити стават особено важни и в България при прехода към капитализъм – част от тях са политици, поставени чрез различни механизми (икономически, чрез компромати, чрез идейно въздействие, чрез подкрепа за политическата им кариера) на външни сили, друга част са агентура на влияние, трети просто са платени наемници. Ако ползваме един по-близък до нашата историческа съдба от времето на Османската империя термин, можем да наречем такъв тип елити „политически еничари”.

„Демократите” след 1989 г. се надпреварват да говорят колко зависима е била до 1989 г. България и как е утвърдила независимостта си именно сега. Реално обаче кризата на съвременната държава, особено в по-слаборазвитите страни днес, прави понятието независимост много по-малко валидно, отколкото в цялата нова история на България. Не става дума само за това, че една или друга велика сила си присвоява правото в името на своето тълкуване на човешки права да се меси във вътрешните работи на всяка държава.

На първо място тази зависимост е резултат от подчиняването на страната на логиката, на императивите на глобалния капитализъм при минимизиран суверенитет спрямо световния капитал и неговите главни носители.

Несуверенната демокрация е свързана с икономически, политически, идеологически елити, които имат компрадорски характер. Глобалният хегемон и глобалният капитал налагат своята воля чрез контрола върху ключови олигарси, банки, енергийна инфраструктура, агентура в политическите партии, протестантски секти и мормони, контрол върху медиите и всички останали идеологически механизми. Финансира съответните политически сили, медии и неправителствени организации, организира тяхната подготовка.

Още на първите избори за Велико народно събрание американската „Национална фондация за демокрация” (National Endowment for Democracy) дава официално 2 милиона долара на тогавашната опозиция в България, за да повлияе резултата от изборите. Вестник „Демокрация” получава вестникарска хартия за печат на стойност 233 000 долара, „за да му позволи да увеличи размера и разпространението през периода до изборите”. СДС получава 615 000 долара за „инфраструктура и партийно обучение”, ”материално-техническа подкрепа”… и „следизборна подкрепа на програмата за развитие на СДС”. На 9 юни 1990 г. на митинга преди изборите американският посланик в България Сол Полански застана на трибуната на митинга на СДС, за да покаже директно, че САЩ стои зад съответната финансирана от тях партия. След като СДС не успя да спечели изборите, започнаха протести, в които водеща сила е Федерацията на независимите студентски дружества, която още преди изборите получава 100 000 долара за изграждане на своя инфраструктура.

Отделно получава помощ от полски и американски съветници. Опозиционният профсъюз „Подкрепа” също е финансиран в периода 1990-1991 г. с 327 000 долара от „Национална фондация за демокрация”, зад която стои правителството на САЩ. Финансирането и организирането на протести са подпомагани през целия период, докато се проведат следващите избори и БСП бъде свалена окончателно от власт. Така е поставено началото на финансовата и политическата организация за подкрепа отвън на нужните политически сили за завоюване на властта и провеждане на съответна политика.

Ключова характеристика на налаганата отвън неолиберална демокрация е идеята за гражданско общество като неправителствени организации. При това става дума за различни типове, функционално специализирани за въздействие върху различни групи от населението. В България през 2015 г. е имало регистрирани между 34 000 и 38 000 неправителствени организации, но точният им брой не може да се каже точно, защото поради либералното законодателство само около 9000 са вписани в регистъра на Министерството на правосъдието на отчет пред Националната агенция за приходи. Около 90% от тяхното финансиране идва от външни източници, главно американски, и е по същество под чужд контрол. По данни на американската посланичка в България Нанси Макълдауни от 2009 г. дотогава за две десетилетия американското правителство директно е хвърлило за такива организации около 750 млн. долара, като тук не влизат парите, получавани от Джордж Сорос и други частни източници.1 Те са най-малко още толкова, т.е. годишно са около 150 млн. долара, което означава, че до 2015 г. те са над 2 млрд. долара, което е повече от цялото финансиране на БАН за този период с неговите десетки институти и хиляди служители. Само институт „Отворено общество” почти е удвоил парите, които получава в периода 2012-2014 г., и само той получава повече от три пъти повече пари, отколкото всички институти по обществени науки в БАН за същата година.

Според официалните отчети на институт „Отворено общество”, Център за изследване на демокрацията, „Зелени Балкани“, Институт за пазарна икономика, Център за либерални стратегии, Българско училище за политика „Димитър Паница”, Институт за развитие на публичната среда, „Риск Монитор“, „Четиринадесети януари“ и Институт за регионални и международни изследвания са получили през 2014 г. общо 18 337 030 лева. Това е повече, отколкото общо институтите за обществени и хуманитарни науки към БАН, при което се оказва, че академичното и обективното знание за обществените процеси е ликвидирано икономически за сметка на предлаганото от хора, които повечето нямат нищо общо с науката, но са финансирани неизмеримо по-богато от външни източници, за да предлагат изгодни на тях анализи и интерпретации. Тези организации са ключов идеологически и политически инструмент на големи държави като САЩ и на корпорациите на капитала да наложат своята идейна хегемония, да насочат чрез съответни агенти на влияние политиката на едно или друго правителство. Формално те са обявени за неутрални структури между бизнеса и държавата, но реално чрез финансирането им те играят ролята на водещ инструмент за въздействие на политиката на държавата от страна на глобалния хегемон и корпорациите. Така се разграждат институционални структури и чрез износа на неолиберална демокрация се обезсилват конкуренти и извличат ресурси от полуразпаднали се държави.

Всички ключови фигури в министерствата на вътрешните и външните работи завършват различни курсове и специализации в САЩ и други западни държави. Министри във водещи министерства стават фигури, които преди това започват работа във финансирани отвън неправителствени организации, изкарали различни периоди на подготовка и специализация зад океана.

През юни 2015 г. в интервю пред агенция ТАСС по повод санкциите спрямо Русия, в които е включена и България, министър-председателят Бойко Борисов казва: „Опитваме се да правим максимално възможното за възстановяване на нормалните отношения, които имат отдавнашни традиции и от разрушаването на които понасяме загуби.“ И още: „Моля се на Бога големите началници (лидерите на ЕС и САЩ) по-бързо да се разберат и санкциите да бъдат отменени.“ Така дори българският министър-председател признава нашата несуверенност и зависимост от чужди сили, наречени от него „големите началници”.

 

Проф Васил ПродановПоглед.инфо

 

Проф., д.ф.н., Васил Проданов – преподавател в УНСС. Главен секретар на Българското философско дружество (1978-1989). Директор на Института за философски науки(1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН(1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 21 книги, сред които «Насилието в модерната епоха», «Познание и ценности», «Биоетика», «Биосоциални ценности» и др.

 

Валентин Вацев за Христо Иванов: С пари на Сорос не се прави българска политика

Виктор Орбан заяви, че всяка група от обществото, финансирана от Сорос, трябва да бъде изметена от Унгария. В същото време в България се появява партия „Да, България“ с очевидното намигване на щедрия милиардер, коментира Валентин Вацев за „Стандарт“.

Партия, стриктно спазваща принципите на соросианството. Как да си обясним това? Ами много просто. България не е Унгария, а нашите държавници нямат нищо общо с Орбан. Доживяхме да завидим на унгарците. А на унгарците е много трудно да се завиди. Тяхната история е проклета, тя прави винаги напук на унгарците. Те обаче са хора с характер.

Що се отнася до българската проекция – имало опасения, че след идването на власт на Тръмп, който очевидно недолюбва Сорос, парите от Америка ще спрат. Не, няма да спрат. Събитията в САЩ миналата година и особено през тази, разтревожената американска средна класа, която изведе Тръмп на челни позиции, показа, че Америка има сили да се съпротивлява срещу соросианството.

Едновременно с това стана ясно, че Сорос и соросианците, нямат нужда от Америка, там даже им стана неуютно. Но като ги подгонят от Америка, те могат да се чувстват еднакво добре навсякъде, защото това е глобална секта. И според мене, това, което виждам напоследък, и то се интензифицира, те са решили да превърнат обединена Европа, Европейския съюз, в театър на бойните си действия.

Появата на странната формация „Да, България“, която обяви, че не е нито лява, нито дясна, но пък атакува основни институции на държавността у нас, е доказателство за това.

Струва ми се също, че една от големите атаки на соросианството срещу света ще бъде тук, на Балканите, и това е много тревожно. Първо вълната с бежанците ни изправи на нокти и проблемът не стихва, а продължава да се задълбочава. Сега идват пък атаките от соросиански тип, които също ще се засилят. В Унгария без съмнение срещат съпротива и там тя ще бъде твърда. Но унгарското общество е изстрадало правото си да бъде първо в това отношение. Колкото за България – без да претендирам, че съм компетентен по вътрешнополитически въпроси, се боя, че у нас, обратното на Унгария, този въпрос ще се постави най-накрая.

А всъщност става дума за целенасочени, добре финансирани, яростни, даже нагли опити да продължи манипулацията на общественото мнение
по начин, който в Америка срещна съпротива. Всъщност отдавна е дошло време да се разгледа соросианството като идеологема, като идейно съдържание, да се анализира самата концепция на „Отворено общество“. Какво означава „Отворено общество“? Каква социология, каква гносеология има? Какво всъщност е това? Някой в България трябва да се позаинтересува. И тогава съм сигурен, че ще се открият маса интересни неща.

Новите проекти на Сорос вече не са даже точно всред американската клиентела у нас. Тези групи са по-тесни даже от обикновената американо-българска клиентела. Получават пари на напълно законна основа и се занимават с политическа проектност. Да припомня, че в началото на процесите в България, така нареченият „преход“, започна с това.

Имаше договор между Андрей Луканов и Джордж Сорос за всеки долар, който милиардерът по някакъв начин похарчи по български повод, българската държава от своя бюджет да отдели също един долар. И това продължи доста дълго време. В един момент тези договорни начала бяха прекратени и тогава Сорос започна да харчи само свои пари без помощта на българската държава.
Днес соросианците са си извоювали правото, което не само че не се оспорва, но някак си не се и забелязва – мощно да инжектират средства в българското общество

Те сами избират кого да финансират. Например има една много известна кантора, която е соросианска, работеща – разбира се – под европейска табела, център, който „развива ресурсите“. И това също са пари на Сорос.

В България соросианските цели са замаскирани като „общоевропейски“ цели.
Голяма част от парите, които идват като така наречените „европейски пари“, всъщност пак са пари на „Отворено общество“. Така че ние сме оплетени от Сорос по качествено по-дълбок и по-сериозен начин, отколкото Унгария.

Здравият политически разум, даже не толкова патриотизмът, изисква противопоставяне на опитите с пари отвън да се прави българска политика. Като поредният привнесен проект за партийно инженерство на Христо Иванов.

Другият сюжет на соросианците е битката с корупцията, основен лайтмотив и на учредителите на „Да, България“. САЩ си спечелиха правото да определят какво е корупция и какво не е. Ако получаваш американски пари или пари от Сорос – това не е корупция, това е даже борба срещу корупцията.

Защото истинската власт е контролът над съдържанието на думите. САЩ имат правото да определят смисъла на някои много важни думи. Например какво е терорист се определя в Държавния департамент. Какво е умерен тероризъм – също там. Смисълът на ключови термини се определя от Държавния департамент на САЩ. И това вече е реалната власт, истинската власт. Тя е, която дава смисъла на думите. Та Америка си е извоювала правото да каже и какво е корупция. Толкоз.

Сорос е с еврейски произход – но, разбира се, не еврейството е проблемът със Сорос. Проблемът е именно в идеологията на „Отворено общество“ –че обществото трябва да влезе в една особена фаза на развитие – на „отвореност“. Най-опростено казано това е общество на бездържавност. Това е ситуация, в която държавата е редуцирана в една от няколкото възможни политически форми на съществуване, но тя не е нито базова, нито основна, нито централна, нито определяща.

Според идеологията на „Отворено общество“ държавността е някаква подпираща конструкция. При това всички достойнства на гражданското поведение се реализират именно в отхвърлянето на държавността. Соросианството в този смисъл е антиетатистко на много дълбоко ниво. Печалното е, че българското общество няма защитни сили за съпротива срещу това. Ние все още сме на принципа – а бе ти дай парите, а за другото ще се разберем…

 

Васил Василев предлага: Клетва пред Левски за новия парламент

Васил Василев е председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“. По негова инициатива завчера в Министерство на културата бе учреден Национален инициативен комитет за честване на 180-годишнината от рождението на Левски. Председател на комитета на министърът на културата, заместник председатели са Васил Василев и кметовете на Ловеч и Карлово – Корнелия Маринова и Емил Кабаиванов. Василев бе човекът, който помогна основно за реставриране на паметника на Апостола в София. Той подпомага от години развитието на клубовете „Млади възрожденци“, които вече имат филиал в Чикаго, САЩ

– Г-н Василев, по Ваша инициатива бе създаден Национален инициативен комитет за достойно честване на 180-годишнината от рождението на най-великия българин Васил Левски. Какви са целите на най-мащабната кампания за Апостола, правена някога у нас?

– Левски няма нужда от нас. Ние имаме нужда от него. Левски по такъв начин е вкоренен в нашето съзнание, че винаги, във всеки един момент, той може да служи като ориентир за това какви хора сме, какви родолюбци сме, как изпълняваме дълга си към обществото и към родината. И от тази гледна точка честването на Годината на Левски за мен е изключително важен момент в родолюбивото възпитание на младите хора.

– Защо?

– Много често те се сблъскват днес с нелицеприятните истини на живота. И, ако не познават другия полюс, ако не знаят какво е морал, етика, човещина свободолюбие, патриотиотизъм, смелост, те не биха могли да се ориентират правилно в този свят, в който живеем. А Левски съчетава в себе си всичко това. Той може да помогне на всички, ако се доближат към него, да видят къде са те самите днес в днешното общество.

– Редица публични фигури обаче превърнаха във времето думата морал твърде в разтегливо понятие…

– Обществото има много огромна нужда от морал. Хората имат нужда от повече морал.

– И от примера на човек, който го е отстоявал.

– Да, разбира се. И когато се съпоставят с него да видят какво им липсва, за да се приближат до неговия образ. Това е подобно на ситуацията в която човек чете книга, тя остава в съзнанието му, пренастройва го така че да го кара на съответства на образите в книгата и представата, която тя му е създала. Същото, както когато слушаш една опера, която ти влияе. Много по-силно е въздействието от един жив пример, който всички знаем, че е съществувал. Той ни кара да се опитаме да се измерим с него. И колкото можем да надраснем себе си, за да се опитаме да го достигнем или поне доближим. Затова ни е нужна Годината на Левски.

– Освен пример за подражание Левски е философия, идеология и както сам казахте най-вече морал. Следват ли днес българските държавници и политици неговите завети?

– За съжаление отговорът ми е напълно отрицателен. Като цяло това, което Левски проповядва, че ни е нужно, не се спазва от хората, които управляват държавата. Ще отбележа нещо, което може би е незначително, но остави отпечатък върху мен. В рамките на предишното 42-о Народно събрание Европейската комисия поиска от народните представители да съставят свой етичен кодекс на поведение. Предполага се, че това е императивно искане. След известно колебание и мълчание от страна на парламента обаче не последва никакъв отговор. Тогава написах на един лист около 15-ина от заветите на Левски и ги изпратих в лично писмо до всеки един народен представител. Написах 240 лични писма. Като им казах, че по-морален кодекс за поведение от този, който е съставил Левски за сам себе си и за своите съратници, не може да има. В него се съдържа всичко това, което един народен човек, по днешному казано – държавен мъж, трябва да притежава като качества, за да води народа. Понеже народните представители всъщност водят народа, те би трябвало да приемат тези качества и да опишат себе си като хора, които вярват в тези завети на Левски. Нещо повече – ако бяха го приели като свой морален кодекс, те щяха да покажат на Европа, че преди 150 години в България е имало човек, който в най-черните години на робството успява да види това, от което има нужда човечеството. Да го въздигне в култ и да накара милиони българи да повярват в него. Преди 150 години. Това са великите думи свобода, братство, равенство. Народните представители имаха възможност да покажат на Европа, че ние не сме по-назад от другите, че Левски е съизмерим и с Лайош Кошут, и с Петьофи, и с Мацини, и с Гарибалди, и с всички други борци за свобода, които тогава са се развили в Европа. Просто в онези години ние сме били в условия, които не са позволили на Левски да излезе и да засияе в пълната си светлина на европейския небосклон. Но, ако ние можем да приемем, особено народните представители, заветите на Левски като етичен кодекс на своето поведение, то ще направим, убеден съм, впечатление на Европа като народ който изповядва вече 150 години тези основоположни ценности на съвременното човечество.

– Какво се случи тогава? Някой отговори ли Ви?

– Отговориха ми отрицателно или не ми отговориха. Само трима души от 240 народни представители подкрепиха и подписаха този етичен кодекс. Но те бяха съвсем недостатъчно. Аз продължавам да се надявам че в един момент хората, които представляват българският народ ще съумеят и ще намерят в себе си сили да положат тази клетва пред собствената си съвест и да покажат, че са в действителност такива, каквито Левски е искал те да бъдат. Нека да го направят за 180-годишнината от рождението на Левски.

– Кои бяха тези трима депутати?

– Обещах им да не казвам, защото ще излязат като белите врани над голямото стадо.

– Отново предстоят избори за Народно събрание. Ще подновите ли писмото си до народните представители да приемат заветите на Левски като свой морален и етичен кодекс?

– Разбира се. С голямо удоволствие ще запозная всички народни представители с етичния кодекс на Васил Левски. И този път се надявам – не само защото е годината на Левски, а защото духът на Левски става все по-силен в нашата земя, те да приемат този кодекс. Мога да ги уверя отсега – всички тези които искат да стават народни представители, че доверието в тях ще бъде неимоверно по-голямо, ако сложат ръка на сърцето си и се закълнат, че ще изповядват в политическата си работа в следващото Народно събрание на България моралните и етични принципи на българския държавник, формулирани от Васил Левски преди 150 години. Това ще бъде много голямо достижение. И Народното събрание направи това, ако депутатите се подпишат под това, то действително можем да очакваме началото на един подем на българския съзидателен дух, който да бъде воден от политици, които гледат по нов начин на бъдещето, на морала, на историята, на чувството си за принадлежност към нашия народ.

– Всъщност не е ли най-логично и естествено в годината на Левски, когато следващото Народно събрание полага на първото пленарно заседание клетвата си такава, каквато е разписана в конституцията, да се закълне още, че ще спазва принципите на Левски в своята работа? Така ще депутатите ще направят една публична декларация, че поемат ангажимент да се ръководят от заветите и етичните норми на Левски в своята работа.

– Това би било един чудесен старт не само на Народното събрание. А на надеждата, че

– По идея на „Стандарт“ Националният инициативен комитет прие като свое решение и отправи към държавата предложение летище София да бъде именувано Васил Левски. Днес (б.р. вчера) депутати днес от различни групи подкрепиха с готовност идеята. Като заместник-председател на Националния инициативен комитет как оценявате предложението и какво ще препоръчате като стъпки да направи комитета за реализирането му?

– Приветствам горещо тази позиция на народните представители. Надявам се да успеят да реализират това намерение. Нека поне, когато става дума за такива жалони в нашето развитие, нека поне в такива случаи да не си служим с политически хватки. Надявам се, че всички са били искрени. Ако е така, то ще видим резултата съвсем скоро. И едно становище на народното събрание по този толкова важен въпрос, така навреме поставен от в. „Стандарт“, ще бъде действително прекрасно начало на годината на Левски. Денят се познава от сутринта. И ако сутринта започне с нещо толкова хубаво, то можем да очакваме през цялата година много повече добри новини за развитието на България.

– Как си обяснявате факта, че Европа е приела още преди 150 години принципите на Левски за свобода, равенство, братство, а ние като общество тепърва ги откриваме?

– След като ние не сме в състояние дори днес, когато те са основополагащите ценности и на съвременното човечество, на съвременната европейска и световна цивилизация, да ги приемем като свои морални опори и ориентири, това не говори никак добре за нас. Какво пречи прегърнем тези принципи на Левски? Той казва: „Днешний век е век на свободата. Да бъдем задружни, за да станем като другите европейски народи. Да казваме един на друг кривиците си, па да не лъжем защото утре ще ни се смеят на работата хората. Да избираме само най-достойните, най-великодушните хора начело, които да ни водят“. Това е наистина цяла една философия една идеология на българския национален дух и на стремежа на българина към свобода и развитие. За съжаление тя не е осъществена защото от Освобождението насам ние сме живели много пъти в периоди, в които са вземали власт едни или други политически пристрастия, които автоматично загърбват заветите на Левски и ги правят излишни. Много от политиците, ако погледнем цялата ни история от Освобождението насам, имат основание да се срамуват от заветите на Левски. Защото по никакъв начин не се покриват с това, което той казва.

– Една от големите цели на кампанията за Годината на Левски е образователна и възпипателна, насочена специално към младите хора. Как се роди идеята за създаването на клубовете „Млади възрожденци“?

– Тя се роди от съзнанието, че когато децата излизат от семейството, попадат изведнъж в коренно различен свят. Приемаме, че семейството ги възпитава, че ги учи на доброта, морал почтеност. Извън него обаче изведнъж те навлизат в свят, в който традиционните български ценности, историята ни, духа ни, литературата ни, насилствено започват да се обезличават. Това става под влияние на различни ненормални образователни програми и всякакви опити за реформи, които всъщност дереформират българското образование. И ако не са тези всеотдайни усилия на учителите в цялата държава, негласно да се противопоставят на наслагвания от властите стремеж за обезбългаряване на децата, резултатите за нашето общество щяха да бъдат много по-страшни. Децата много добре чувстват, че това което се учи в учебниците, особено по история, няма нищо общо с действителността. Те имат нужда от истината. Тези клубове се създадоха именно с тази цел. Но постепенно в тях започнаха да се развиват и други качества които децата също носят в себе си.

– Какви, например?

– Те носят в себе си много повече човещина и доброта от възрастните. И обичат да изразяват тази доброта пред другите. Имаме 230-240 клуба, в които се включиха около 3500 деца. Знаете ли какви невероятни прояви на човещина и на грижа на състрадателност, на солидарност има в тях? Представете си – децата се събират и правят благотворителни кампании. Рисуват новогодишни картички, продават ги. С парите купуват храна на бедстващи хора. Ходят и се грижат за самотни, болни старци, изоставени от целия свят и от Бога дори в селата си. Помагат на наранени животни, какво ли не. Кой от нас е събрал приятелите си, колегите си, съседите си, за да съберем пари и да помогне на някой бедстващ странник? Ние не го правим, нали. Но децата започнаха да го правят. И колкото повече това чувство се възпитава, толкова повече ще се разраства. Децата са по-добри от нас. Животът, който ние сме им създали, ги омърсява и ги кара да стават лоши хора. Но, ако доброто бъде подкрепяно, подпомагано, то със сигурност ще остави за цял живот място в сърцето на децата. Това са младите възрожденци.

– Събирате ги на национална среща в София на 6 май. Какво ще се случи тогава?

– Всяка година децата представят най-хубавото, което са направили – най-доброто дело, как са се грижили за някой изоставен и буренясал паметник, кое дете какво стихотворение е научило или какво есе е написало. Представят най-добрите рисунки, или походите, в които са участвали, добрините, които са направили. Някои пишат историята на рода си. Други правят малки етнографски музеи като събират предмети от бита, които иначе отиват на боклука. Ние, възрастните, не се интересуваме от тях. Но децата ги пазят. На националната среща всеки клуб представя себе си. И действително тогава излизат много интересни неща. Обмяната на опит на дейности между тези деца също е безкрайно ценна. Те се учат едно от друго. И нещо, което съм наблюдавал с изключително задоволство – те не завиждат на другите за това, което са направили, а се радват. Най-много да го копират. Но да копираш доброто – от това по-голямо добро няма.

Екатерина Николова

в. „Стандарт“

Кеворк Кеворкян: Представяте ли си, каква съдба щеше да има Левски, ако беше оцелял – това пък дори не смеем да си го въобразим – от срам, разбира се. Знаете защо…

 

 

ВРЯВАТА ОКОЛО СТЕФАН ЦАНЕВ
МЪРТВИЯТ НИ Е ПО ВКУСА

Разправията тия дни около Стефан Цанев е интересна само в едно отношение: отново ни подсеща, че никога не мерим с една мярка едно или друго.
Това е в нашия ген.
А историята с наградата на Стефан е по начало смешна.
Знаете вече – оказа се, че Вежди изобщо не е подписвал заповед за присъждането на „Златен век“, тъй че Стефан се отказва от нещо, което не притежава, така излиза.
Двамата казват, че са приятели, обаче в случая някой ги е накиснал и ги прави на глупаци.

***
А може и сами да са се накиснали.
Ако някой е подшушнал на Стефан, че възнамеряват да го предложат за „Златен век“ – то пък една награда! – той е трябвало да дръпне за брадата Вежди и да му каже, че не я ще.
А не да стават за смях сега и да дават хляб на мушмороците да се упражняват не само за тяхна сметка, но и за сметка на Миналото.
Защото винаги има мераклии да го разравят – и всеки да вади някаква мръсотийка и да замеря онзи, когото недолюбва.

***
Различният аршин е проблема, той поощрява канибализма.
Георги Марков е светец – въпреки че е написал „На всеки километър“, най-апологетичния опус за партизанското движение – до такава степен розов, че големите фигури на Съпротивата леко се мръщеха.
Цанев обаче не е светец – понеже е написал нещо за Дзержински.
Марков е „светец“ и защото трябва да се даде някакъв фасон на българското „дисидентство“ – той, галеникът на Живков, е неговата черешка.
Пред подобни въображаеми първенци на притворния антикомунизъм, лично аз предпочитам хора като Стефан и мнозина други, които са решили или са били подлъгани да помаршируват малко с левия крак.
Сетне обаче са духнали от строя.

***
Марков е тръгнал към Ореола си на Главен Дисидент, изпратен като луксозна пратка с наложен платеж: с официален паспорт, със собствената си кола и пр.
Това е приемливо – а пък Стефан не може да пише за Дзержински.

***
При врътните на нашия ген най-добре е да те убият.
Тогава вече паспорта ти за Славата е подпечатан завинаги с десет печата – повечето от които от ДС, както е в случая с Марков, но няма значение.
На нас ни трябват убити герои, не живи.
Не ни трябва живият Ботев, за когото Стамболов се беше изпуснал да каже, че идва да става министър- председател.
Трябва ни не жив, а мъртъв – ако е гръмнат от свой четник, още по-добре.
Представяте ли си, каква съдба щеше да има Левски, ако беше оцелял – това пък дори не смеем да си го въобразим – от срам, разбира се.
Знаете защо.

***
Единственото интересно нещо в дърленето около Стефан ще бъде, ако той ни разкаже, защо е написал ония стихове.
Тоест, да ни допусне до тогавашния си акъл.
Трябва да чуем не този или онзи, а Стефан – няма страшно да каже, какво му е харесвало навремето в тоя Дзержински.
Той, впрочем, със сигурност ти става симпатичен, ако четеш романите на Юлиян Семьонов.
Но те пък се появиха години по-късно.

***
Няма нищо фатално да харесваш нещо, а след това да разбереш, че си се лъгал.
И най-големите световни личности са преминавали през подобни метаморфози – и са били дори благодарни за заблудите си.
Искам да кажа, че лъвовете сами трябва да описват заблудите или терзанията си – защото в противен случай това ще го направят чакалите.
Да не говорим, каква касапница ще настане, когато лъвовете вече няма да ги има.

***
Разказвайте си историите публично –и по този начин поне малко затруднете чакалите.

***
В посмъртно издадената книга на Богомил Райнов “Париж” има една интересна история с Андре Малро.
Французинът казва на Богомил, че върху старите географски карти непознатите територии са били отбелязвани с надпис “Тук има лъвове”.
“Не ми е известно дали в някогашна България е имало лъвове – допълнил министърът на културата на Дьо Гол, – но вие сте в правото си да покажете, че там е имало автентично изкуство.”
Да допълним Малро: ако си траете, най-накрая върху днешните карти ще има бели полета, от които ще се чува само воят на чакалите.

***
В началото на 70-те години бях много близък с Георги Джагаров, той е един от хората, на които винаги ще съм задължен.
Джагаров имаше навика да затваря баровете, макар че вече дори и не пиеше истински.
Веднъж отидохме не до бар „Астория“/новия, където обичайно киснехме, а до „Ориент“ – той се намираше отсреща.
Докато се промъквахме през малката тълпа пред входа, чух някой да се разправя с портиера: „Как няма да ни пуснеш, бе, това е Стефан Цанев, той е най-големият поет“.
Не ги пуснаха – тогава не познавах Стефан, но тази реплика съм запомнил.
Със сигурност не го смятаха за голям поет заради Дзержински.

***
Доста бели петна в „картата на Малро“ попълни Валентин Караманчев с мемоарната си книга „Патила и страдалчества на книги и люде“.
Споменните му портрети, без всякакво преувеличение, са разкошни.
Марковедите сигурно ще ги заобикалят отдалече.
Досега най-настървените му късни ценители ровеха главно из архивите на ДС, подредени за шарани като тях.
Портретът на Караманчев е друго нещо, той споделя подробности, които са безспорно нови за читателя.
Няколко пъти подчертава, че смята Марков за голям писател, че го цени много.
Но, в крайна сметка, му отрязва главата.
Защото ни представя един себичен човек, който, например, пет пари не дава за задълженията си към издателството /“Народна младеж“/, обсебен от компанията на генерали от ДС.
Води ги и при Караманчев, който е директор там, за да покаже недосегаемостта си.
Но и Караманчев е инатлия, като всеки македонец и не му се дава лесно.
Марков бърза да замине за чужбина – сигурно се е виждал като следващият Джон Льо Каре или Греъм Грийн, макар че тогава едва ли е чувал за тях – и отказва да довърши работата си по някои ръкописи, но Караманчев отказва да го пусне.
Накрая самият шеф на ДС Солаков се обажда, за да уреди отпътуването на днешния Паметник.

***
Поразително е писмото на Марков до Димитър Бочев, което лисунгерите-марковеди усилено отбягват – то сякаш е писано за комунистическия „Работническо дело“.
Още по-поразителна е обаче наивността на Марков, който изглежда е нямал дори бегла представа за реалностите на Запада, а отива да го покори.

***
А за артистичната фриволност на неговите „Репортажи“ можем да съдим и от един дребен, но иначе убийствен факт, коментиран от поета Анастас Стоянов – откриваме това в книгата на Караманчев.
Марков пише, че при една среща на Живков с група писатели нарочно се забавил, за да не вземе участие в общата снимка.
„Гледах отдалече цялата компания – пише той – моите колеги, старите партийни дейци, заешкият генерал/Русков/ и Живков в средата, всички засмени, като най-щастливо семейство…“
А Стоянов допълва: „Аз имам тази снимка. И нямам какво да прибавя към казаното от Джери, освен едно: авторът на „Репортажите“ навярно е забравил, че и той самият е на снимката“.
Така достоверно втасва Българската Истина.

***
Много важен е и споменът на Караманчев за чудесния поет Иван Динков и перипетиите около книгата му „На юг от живота“.
Сега го изкарват заради нея дисидент, а тя е претопена от самото издателство, за да спасят поне хартията – защото Динков подкупва с шише водка един печатар и вмъква допълнително един стих.
Такива уточнения към Истината има колкото щете в книгата.
А Радичков сам съкращава няколко реда от крамолната си пиеса „Образ и подобие“.
Караманчев се отнася с уважение към тези автори, а и към останалите си герои.
Но с уважение се отнася и към Истината, което е далеч по-важно.
Тъй че, не се оставайте на чакалите.

***
Още една история от книгата на Караманчев.
В началото на 80-те години Свобода Бъчварова започва да работи над романовата си поредица „Земя за прицел“ – и моли Караманчев, който е шеф на Обединение „Българска книга и печат“ да й намери „Князът“ на Макиавели.
Самата тя я търсила навсякъде и накрая опряла до библиотеката на ЦК на БКП, където работела нейна приятелка.
„Изключено е – отказала й тя. – От 1957 година в библиотечния дневник „Князът“ е записан на Тодор Живков. И никой не смее да му го потърси“.
Еха!

*Статията е публикувана във Фейсбук профила на Кеворк Кеворкян

 

Георги Марков: Плевнелиев има реториката на Сорос, но неговото мракобесно време приключи!

Снимка: БГНЕС

 

Изисква се много талант, за да можеш едновременно да си навлечеш гнева на американския и на руския президент. На 14 декември 1989-та, когато беше истинската барикада „комунизъм-антикомунизъм“ Плевнелиев го нямаше. Барикадата на демокрацията мина и без него.

Ето какво каза още в интервюто си пред „Епицентър“ бившият конституционен съдия Георги Марков.

– Новата 2017 година започна с признанието на анализатори, че неолибералният модел се е провалил, а изборът на Тръмп подпечата този факт. Как разчитате това в Унгария, г-н Марков? 
– Ако направим анализ на управленската дейност на Орбан от 2010 насам, когато започна неговото управление и когато той беше наречен „популист“, ще видим, че Орбан всъщност се оказа най-големият визионер на Европа през тези години, защото той предрече края на неолиберализма. През 2012 година Орбан прокара в унгарската конституция Християнството като конституционен принцип. Конституцията на Унгария започва с думите от химна, който от 1844г. „Боже, благослови унгарците”. Затова сега Орбан добави: Няма да допуснем квоти, които да ни указват с кого да живеем и да ислямизираме Унгария, без решение на нашия парламент!
Орбан забрани гей браковете. Отиде и обясни в Страстбург, че унгарската традиция, национална идентичност и християнска вяра, без да омаловажава правата на малцинствата и другите религии, приема като брак само съжителство между мъж и жена. Орбан покани в Будапеща Путин в най-драматичния момент, без да му пука! Орбан не се притеснява от нищо – не може да бъде наречен русофил, славянофил, чинге, комунист, защото никой от сегашните премиери на страните, членки на ЕС, няма неговата биография. Той е чист като сълза!

– Вие като че ли го идеализирате. Няма такъв политик – чист като сълза! 
– Не, боравя само с факти. През 1988 г. Орбан направи Партия за борба с комунизма, след 1989-та изгони съветските войски, но каза: „Унгария ще търгува с Русия, ние не можем да живеем винаги с чувството, че през 1956-та година те съсипаха нашето въстание, ние никога няма да го забравим, това е наша национална трагедия – но когато говорим за търговия и за взаимен интерес в съвременния свят и Европа, ние 56-та я слагаме под чертата“. В резултат на тази прагматична политика Русия ще изгражда 3-ти и 4-ти блок на атомната централа в Унгария. Същевременно Орбан беше единственият лидер и министър-председател в рамките на ЕС, който каза: „Ние сме малка страна, ние участваме в световните дела порпорционално с малък глас, но нашият глас трябва да се чуе. Ние не можем да се бъркаме във вътрешните работи на Великата Америка, но ние сме категорично за Тръмп по две много прости причини – той е срещу миграциите и той няма да прави износ на революции и демокрация. Защото режимът на Клинтънови, под въздействие на Сорос, се намесваше във вътрешните работи на Унгария, което ние няма да допуснем. Ние сме суверенна страна, имаме много разминавания с политиката на САЩ и не се притесняваме да го кажем. Например, санкциите срещу Русия са все едно да тръгнеш на лов и да се самозастреляш в крака. Ние това не го желаем!“.

– И затова Путин пристига в Унгария, така ли? 
– Да, на 2. февруари 2017-а Путин с голяма делегация пристига в Будапеща, за да договори с Орбан по-нататъчното икономическо сътрудничество между Русия и Унгария. А през март месец се очаква Орбан да посети САЩ по лична покана на Тръмп, който заяви: „Аз съм голям фен на Унгария”. В телефонен разговор между двамата Обран му казал: „Аз бях черна овца за неолибералите демократи“, на което Тръмп му отговорил: „А аз двойно повече!“. Както виждате един държавник, типичен антикомунист, който прокара демокрацията за тези 28 години, който беше неизменно или в парламента, или премиер, който беше дълги години зам.председател на ЕНП, днес може да направи от Унгария една изключително стабилна и цветуща страна, в която националният интерес е над всичко. Орбан е убеден европеец, убеден в необходимостта от ЕС, но не такъв, какъвто съществува – съюз на подчинените, където Брюксел ще нарежда на периферията.

– В същото време у нас Плевнелиев пише писмо на Тръмп и му нарежда да не се сдобрява с Путин?
– Изисква се много талант, за да можеш едновременно да си навлечеш гнева на американския и на руския президент. В рамките на 30 дни Орбан ще се срещне с Путин и Тръмп, а ние искаме те да са скарани! Всеки си носи отговорност за това, което говори. Но ми се иска в този контекст оттук натататък дебатът в нашия парламент, който предстои да бъде сформиран след изборите, да бъде за това – какъв ЕС ние искаме и какво да е мястото на България в него. Трябва да сме слепи и глухи, за да не сме разбрали, че в цяла Европа настроенията сред гражданите спрямо начина, по който функционира ЕС, а не че го има, са крайно негативни. Защото ЕС с тази шапка, наречена Еврокомисия, беше замислен като Европейски съединени щати, а такива няма да има. Чехия, Словакия, Полша и Унгария си сформираха една Вишеградска четворка неформално, която е единодушна, че няма повече да се подчинява на диктата на Брюксел и на Юнкер, който доведе до ислямизацията на Европа и пряко се подчинява на Меркел. Ние трябва да сме слепи и глухи, за да не знаем, че в Холандия ше спечели Партията на свободата, че който и да е президентът във Франция – Люпен или Фийон – ще има затопляне в отношенията с Русия.
Ние не може да сме слепи и глухи и да не сме разбрали, че за първи път след Втората световна война партията на Меркел е поставена под въпрос отдясно. Щраус казваше, че никога в дясно не трябва да има друг субект, а „Алтернатива за Германия“ вече е реален субект в дясно, който победи Меркел в собствения ѝ избирателен район и взе 25% на местните избори. Беше безумно това, което се случи на Коледа в Берлин! Европейските медии се мъчеха пак да потулят случая, за да не се получи омраза – не знам защо неолибералните медии са мислят, че когато има нападение и зловеща смърт на най-светлия християнски празник, ще има любов. И как е възможно Юнкер да не иде на мястото на събитието! Дори Шулц, който е германец, председател на Европарламента, не отиде там, защото всички те са гузни пред мулти-култи Европа, която докара заличаване на националните интереси, подмяна на семейните ценности и националния суверенитет и претърпя крах!

– Днес българският президент роди крилатата мисъл, че „добри отношения между САЩ и Русия не са в интерес на България“. Това е потресаваща слепота!. Как ще коментирате? 
– Този въпрос дори не е политически, той е въпрос на нормално и ненормално. Дори Иванчо от улицата да хванем, ще знае, че за целия свят е добре отношенията между Русия и САЩ да не са враждебни. Не знам защо се поставят нещата по този начин. Няма по-стабилно нещо за света от това Америка и Русия да са в добри отношения, както и ЕС – Русия – също.

– Българският президент не разбира ли това, защо не успя да израстне като държавник на нивото на Орбан, а ни завеща тази агресия срещу Русия? 
– Не съм в състояние да давам оценки на досегашния президент. Уважавам го като все още действащ държавен глава. Той беше издигнат от една партия, която е член на ЕНП и би трябвало да е част от европейската десница. Но с поведението си през тези 4 години Плевнелиев по-скоро заема неолиберални позиции и ги защитава – това е негово суверенно право. Но не мога да кажа, че той е президент на европейската десница, той е по-скоро на европейските неолиберали.
Реториката му през тези години бе неолиберална: любов към бежанците, интеграция и т.н. – тези неща звучат красиво, но са далеч от реалността. Надявам се, че в бъдеще нашите президенти, премиери и политици ще разберат накъде отива Европа и какви са интересите на гражданите. Подобни реторики са близо до думите на Сорос, но за мен неговото време приключи! Това време беше мракобесно – опит за износ на революции, на демокрации, опит за ликвидиране на идентичността на Европа! И неслучайно Орбан е на път да изгони тези неправителствени соросоидни организации от Унгария, тъй като нито една неправителствена организация, действаща с чужд капитал, не може да се поставя над националните правителства. Сорос ликвидира самото понятие гражданско общество – неговото общество е на платените протестери, на гей- браковете, на непризнаване на резултатите от изборите. Особено впечатляващо това беше в Полша. Качински печели 50+1 и излезли 30 000 либерали в 50-милионна Полша да викат, че не признават избора и да си ходи!

– Идва ли краят на неолибарализма? 
– Неолиберализмът няма да рухне като комунизма, защото той има пари, банки, монополи и медии, но е изживял времето си. Неолиберализмът е на път да нанесе бели на Европа, не по-малки от тези, които нанесе комунизма, защото той раздели Европа. Неолиберализмът беше тръгнал да ликвидира Християнството, защото Сорос внушаваше, че Европа трябва да приема по 1 милион и половина годишно мюсюлмани и псевдобежанци. Но новоизбраният американски президент, който е страхотен човек, аз съм викал от щастие, когато беше избран, ще върне на мястото тази соросоидна напаст, която застрашаваше Християнството в Европа. Идва общество на националния суверенитет, опазващо живота и здравето и християнските ценности. Непрекъснато се говори за евроатлантически ценности, дори и в президентската кампания у нас, Орбан употребява думата „християнство”, а нашите политици – не. Малки изключение прави Каракачанов.

– Плевнелиев заяви, че днес е готов да се сражава на барикадата на демокрацията!
– На 14 декември 1989-та, когато беше истинската барикада  „комунизъм-антикомунизъм“ Плевнелиев го нямаше. Барикадата на демокрацията мина и без него.

– Изненада ли ви фактът, че на прощаване президентът се опита да унизи г-жа Попова, определяйки я като част от статуквото? 
– У нас често се поставя въпросът дали позицията на вицепрезидент е необходима, защото ако се върнем назад във времето, още при Блага Димитрова и конфликта й с д-р Желев, минем през охлаждане на отношенията между Петьо Стоянов с Кавалджиев, се вижда, че винаги се стига до конфликт – явен или прикрит. Смятам, че никой не печели от изнасяне на информация от институциите. Но в крайна сметка всяка институция  се олицетворява от определени субекти. Времето показва, че винаги макар, че и да вървят в една бюлетина, между президент и вицепрезидента се получава и разнобой. По конституция обаче президентът е държавен глава и вицето трябва да да изпълнява само тези правомощия, които му делегира президентът.

Не изключвам, но и не му пожелавам, г-н Радев да изпадне в подобна ситуация, тъй като той седи като човек, напълно извън партийната йерархия на тези 30 години, независимо, че може би си има своите убеждения. По закон той е бил деполитизиран, но вицето му не е така. Тя даже го заплаши да не прави крачки срещу тази партия, която застана зад него на изборите. Но президентът може да направи, ако му повелява Конституцията, да сезира Конституционния съд, ако примерно левите управляват в нарушение на основния закон. Не вярвам в това, но в такъв случай поведението му може да се приеме като крачка срещу партията, а всъщност да е спазване на основния закон. Така  че никой не е имунизиран от подобни сюжети.

– В настоящата ситуация при съставянето на служебен кабинет като че ли се усеща някаква празнота в Конституцията. Радев категорично казва няма да взимам хора от БСП, те също се дистанцират – ние няма да му даваме министри.
– Да. Има взаимно дистанциране.

– В същото време обаче г-н Радев идва от една тясна област, която няма широк поглед върху кадровата банка на държавата. Как да нареди той кабинет от политици, експерти, хора на образованието, учени, лекари, юристи, след като не ги познава?. От коя кадрова банка да черпи, за да направи силен кабинет в тази трудна ситуация като днешната? Не трябва ли да има някакви норми в Конституцията?
– Не. Ние сме типична република с парламентарно управление. Но живота и нашата Конституция дават възможност страната да преминава,  макар и не за много дълго време,  през президентско управление. Характерно е в лучая, че г-н Радев встъпва в длъжност и веднага трябва да прави служебно правителство. Като беше с Петър Стоянов през 1997 -а.

– Петър Стоянов обаче имаше зад себе си партия и той взе част от кадрите й за служебен кабинет, някои от които преминаха след това в правителството на Костов. А днес тази връзка сякаш умишлено е прекъсната. И то само, за да не обвинят Радев в партийна пристрасност!
– Правомощие и отговорност на президента е той да си избере кого да назначи  в служебния кабинет. Има и решение на Конституционния съд, че избира и структура на кабинета. Мисля, че Радев, въпреки че не е бил в партийния живот и не е развивал политическа дейност, което беше негов плюс в предизборната кампания, а сега вие казвате, че може да се окаже и минус,  е бил част от висшия команден състав на армията и то не какъв да е  – бил е шеф на ВВС, които минават за по-елитни във войската. Не мисля, че той няма поглед върху хората в страната и тези, които са били участници в политиката и онези, които имат качества. Мисля, че няма да му е толкова трудно да състави кабинет. Но ние в България сме царе на отрицанието и търсим под вола теле. Досега и двата кабинета на Плевнелиев, както и този на Стоянов и на Желев – бяха сравнително добри служебни кабинети. Смятам, че и Радев ще се справи с тази задача, защото един висш военен, не е бил обикновен чиновник.

– Но той като че ли намеква, че не иска да състави елитен надпартиен кабинет. А у нас се знае кой на кого симпатизира, дори да не е член на партия. Това не е ли непостижима цел?
– Той иска максимално да се покаже като надпартиен президент, което не значи, че няма право и ще се сметне за партийно, ако включи кадри от ляво или дясно. Но е нормално да избягна да включва ярки партийни имена, а мисля, че и самите те няма да се съгласят, ако имат политически амбиции да участват в един редовен кабинет. Целият проблем у нас е, че където и да пипнеш, все ще извадиш нещо за всеки. Така е не само в политиката, така е и в спорта, в изкуството – от Стоичков до Стефан Данаилов, от еди-кой си певец или артист – все нещо е поставено под съмнение. Това е наша национална черта, явно не можем да се консолидираме. Сигурен съм, че г-н Радев ще си намери хора, с които да подготви изборите, което е основно задължение на един служебен кабинет. Лошото е, че възникват и кризисни ситуации, както се случи например в Хитрино, където, аз не хваля Борисов, но не мисля, че друг служебен премиер без опит, би се справил. Казвам го, не защото съм пристрастен към ГЕРБ, а защото е факт. Но тук е въпрос на преценка и на самия президент, но пък той има известен опит в тези ситуации.

– Да му пожелаем успех!
– Да. В крайна сметка имаме един президент, на когото сега ще му тръгне мандатът. Той беше избран с едно мото: ПРОМЯНА и тук ясно искам да кажа, че промяна трябва да има. Но президентът сам не може да извърши промяната. А спрямо Радев едно свръх очакване. И не защото той не я иска тази промяна или няма да си изпълни обещанието – той просто няма такива правомощия. Като изключим този рядък случай на служебен кабинет (например Първанов изкара два мандата без да е правил такъв), президентът няма кой-знае какви правомощия – може да наллага вето, да сезира Конституционния съд, но не може да промени страната. Не летец, не космонавт, ангел да дойде за държавен глава, не може да го направи! Нещата трябва да се решат на парламентарните избори.

– Тогава какво да очакваме от него?
– Аз имам две очаквания към г-н Радев (не като избирател, аз не съм гласувал за него, правя тази уговорка, защото който и да беше сложил ГЕРБ, щях да гласувам за него, тъй като съм привърженик на ГЕРБ), но смятам, че той трябва да сезира Конституционния съд, да се консултира със своите юристи и да се отмени задължителното гласуване. Това е псевдо задължително гласуване. Българската конституция категорично посочи, че правото на избор е субективно право и по чл.57 от Конституцията и то е неотменимо със закон. Ако някой беше казал през 1990-1991-ва година, че в новата Конституция ще ни карат задължително да гласуваме след 45 години гласуване под строй, щяха да ни избесят на „Орлов мост“ на 7 юни. Задължителното гласуване е тежко нарушение на Конституцията. И другото ми очакване от г-н Радев е, когато се води дебатът за избирателната система, да не гледа немска, френска, а да гледа към нашата смесена система, по която се гласува за ВНС. Това е 50:50. Дали да е в два тура, ще се мисли, но ние си имаме действаща избирателна система и тя е добра. На нея да се опре!

 

Васил Василев: Може ли руски войски да се разположат по границата с Турция

 

 

Може ли руски части да помагат на българската армия и полиция за опазването на южната ни граница ? Или пък украински, беларуски, швейцарски ? Може ли да участват в смесени патрули с българите и да изграждат дружно с тях инженерни съоръжения ?

С малко въображение можете да си представите физиономията на Плевнелиев, ако чуе тази хипотеза. Ненчев би налапал дулото, Митов би подлудял, а реакциите на началниците им се страхувам да предвидя, за да не Ви изплаша.

А какво толкова страшно ? В Европа вече има прецедент. Унгарски и австрийски части участват в охраната на източната граница на Сърбия. Те ловят и връщат нарушителите, които нахлуват от България. Т.е. две страни от Европейския съюз, едната от които е член и на НАТО, пазят трета страна, която не е член нито на НАТО, нито на ЕС от друга държава, член

на НАТО и на ЕС. ???

Така ли е ? Така е. Парадоксално, но неоспоримо. Може да е обяснимо, но не е обяснено. След като е така, тогава защо части на европейска страна, която не е в НАТО, да не помагат за опазването на границата на нашата европейска и натовска държава от нарушители с произход от държави, които не са нито в НАТО, нито в ЕС. При това нарушителите нахлуват от натовска, външна на ЕС държава, която има сложни отношения с НАТО и много добри отношения с останалите, цитирани в началото държави.

Малко е като гордиевия възел, но не сте се объркали, нали ? Днешните ни управници изглежда са по-глупави от Вас, защото напълно са се объркали. Мълчат за тази безумна политико-стратегическа какофония на наш гръб. Траят си. Не ги засяга, те са пътници. Дума не са продумали, не са гъкнали дори. Приели са, вероятно подплатени, България да стане гето на мигрантите, които Европа ще започне да експулсира.

Нямаме ли право да се защитим ? И ако тези, които ни се водят съюзници, защитават от нас други, несъюзни държави, ние за се изселим от България ли или да търсим решение, което защитава интересите ни.

Да не забравяме, че един от най-славните бойни маршове на победоносните български войски през Междусъюзническата война се казва “ Съюзници – разбойници “.

Васил Василев

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: С тия заникъде. Дребни и едри гаменщини. Свидетели сме на Парада на политическата безочливост, с която ни накараха да свикнем

 

 

Орден за втория Никола Петков
Преди време в сайта на собствената му партия бившият военен министър Ненчев бе наречен „Новият Никола Петков“. Това е свиреп тепегьозлък. По време на едно от последните заседания на кабинета Ненчев – Вторият Никола Петков – предложил Първият Никола Петков да бъде награден посмъртно с орден „Стара планина“ във връзка с 70 годишнината от смъртта му. Сега орден за Първия Никола Петков. По-късно и за Втория – дали и това не се върти в главата на Тепегьоза? Бойко пък казал, че е внук на николапетковист и враг на народа – и Тепегьоза да има предвид това по време на юбилея. Не вярвам и той да си иска орден – но така излиза. Ако пък иронизира Тепегьоза – много е тънка тази ирония, никой няма да го разбере.

Хайдуци
Тия дни Ненчев казал: „В евроатлантическа България е трудно да се отстояват евроатлантически ценности“.
Той поне ги отстоява.  Ето как. Ненчев е разследван по няколко дела. До месец обвинителният акт по едно от тях ще бъде внесен в съда: Колхозникът- евроатлантик не спазил задълженията си и не се е погрижил за авиационната безопасност и летателната годност на самолетите на ВВС. От следствието са установили един прелюбопитен факт. На 26 април 2015 били подписани два договора с руската РСК МиГ за ремонта на изтребителите ни. Вместо да бъдат изпълнени, евроатлантикът наредил на заместничката си да ги СКРИЕ в касата. Ненчев крие договори в касата –но не може да скрие там истината за себе си. Хитринката му е кристален пример за игрите на овластения Тарикат.

А по време на лов министър Лукарски стрелял по плакати на Румен Радев.
Единият стреля по плакати, другият крие договори. Дребни хора, в които злонравието е винаги готово да погоди номер, да изхитрува или да плюе на правилата.  Медиите се питаха дали Лукарски не е бил пиян – макар че по-скоро трябваше да питат, дали е с целия си.  Не, не е бил пиян – той е във фазата на пълното опиянение от властта, което му пречи да прецени, кое е прилично и кое е просташко.  И той е загубил мярката и вече е в плен на пълната безочливост.  Тия хора нямат никакви задръжки и ако имаха повече власт щяха да извършат поразителни простащини. Свидетели сме на Парада на политическата безочливост, с която ни накараха да свикнем.

Метлата на Бойко
След като ги защити от уволнение, чистачките на софийското летище подариха на Бойко метла – за да измете корупцията.  Хубав театър беше – наивно-дебелашки, с няколко щипки от „Многострадалната Геновева“.  Обаче Бойко не свари да използва метлата, въпреки че доста от министрите му даваха поводи за това – Ненчев и Лукарски със сигурност.

Стрелба по Радев
По Радев започнаха да стрелят и по друг начин – и вината си е негова. Той даде интервю на „Файненшъл таймс“, което бе озаглавено „Радев се опитва да успокои страховете, че е прекалено близък до Кремъл“.
Естествено, препечатаха го у нас. Един вестник го озаглави „Не сме доволни от Европа на две скорости“. Друг вестник обаче сложи заглавието „Никога, никога не съм бил в Москва“. Това са думи на самия Радев. Това ще е играта сега: да го изкарат и Радев рософоб, нещо като мъжкото копие на Плевнелиев. На Радев му е още рано да дава интервюта – докато не усвои тънкостите на политическия език. Няма да спечели, ако панически се пази от сянката на Кремъл.

Трайно курдисан
Плевнелиев, който трайно е курдисан на русофобска вълна, изхвърлил пред немския „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ поредната си глупост. „Има доста индикации за руско финансиране на медии в България, както и в други страни от ЕС“. Горкото ни петле – вече се е загрижило и за ЕС.
И нахално, отгоре на всичко. Всички знаят за милионите, които американците изсипват в медиите на неговия ортак Прокопиев. Но той говори за руски пари – без нито едно доказателство. Това са номерата на провинциална врачка. А руснаците са доста лукави: дали не плащат на врачката, за да плещи срещу Москва – и така да засилва тукашните русофилски настроения?

Справедливост
Тия дни ни припомниха събитията от януари 1997-а. Покрай това публиката научи, че президента Стоянов бил член на Борда на директорите на фондацията на Бил Клинтън „Глобална инициатива за справедливост“, а сега станал заместник председател на „Световен проект за справедливост“ – Вашингтон. Много справедливост. Такъв важен човек по-често би трябвало да ни казва, до каква степен е справедлива участта на днешния българин. Кажи си, Петьо …

Щедрост
Факт от разследване на вестник „168 часа“ /автори Петя Минкова, Сима Владимирова, Симона Димитрова/: Държавата дава на ден по 4,29 лева за порцион на бежанците, а в „Пирогов“ – по 3,50 за порцион на пациентите. А някои все се тюхкат, че не сме достатъчно състрадателни към бежанците. И още: от началото на Нашествието България е похарчила 362 милиона лева за бежанците, а от ЕС и Върховния комисариат за бежанците сме получили 335,7 милиона лева.

Некролог
„Ако се смятате за граждани на света, вие сте ничии граждани“. Нашите мултикултуралистиглобалистиевроатлантици да не подскачат – не го казва някой проклет националист. А Тереза Мей, премиер на Великобритания.

Реалните доходи във Великобритания не са нараснали през последното десетилетие. А в САЩ 95 процента от доходите на домакинствата са под тези от 2007 година. Това пък са твърдения на Лайънъл Барбър, главен редактор на вестник „Файненшъл таймс“.

Ние също сме цъфнали и вързали.
Според Националния статистически институт, за миналата година са фалирали над 3 хиляди и седемстотин магазина.

***
Време за буболечки
Някои се питат, защо има „усещане“ за все повече починали знаменитости. Обяснението е просто: на мястото на Кольо Анастасов се намърдва Гери. Отиват си истински знаменитости, идват буболечки-еднодневки.
И цялото внимание е насочено към тях. Отглеждат мушици – и се чудят.

Как се цитираше Ленин
Вестник „Галерия“ споменава с добро знаменитата директорка на софийската Класическа гимназия Гергина Тончева. Припомнят и участието й във „Всяка неделя“, когато Тончева казала, че „една държава, в която полицаите получават повече от учителите е полицейска – и така скандализирала комунистическата власт“. Това се случи през 1987 година. Тончева обаче направи уговорката, че цитираните от нея думи са на Ленин. Нищо особено не последва – на Тончева не й отрязаха главата, а пък с волностите на „Всяка неделя“ бяха свикнали. Така, малко по малко, се отвоюваше свободното говорене. Днес обаче, при целия привиден медиен разгул, веднага ще те спрат, ако кажеш в предаването си, че сме полицейска държава.

Държавният „Електроенергиен системен оператор“/ ЕСО съобщи, че износът на електроенергия от България е намалял от 10,5 милиарда киловатчаса през 2015 година на 6,4 милиарда киловатчаса през 2016 година – с почти 40%. Като основна причина за този срив се посочва оскъпяването на българската електроенергия заради такси към фонда „Сигурност на електроенергийната система“ – с тях се финансират част от субсидиите, които НЕК дава на възобновяемите енергийни източници, както и на двете американски ТЕЦ.
Сега си спомнете, колко пъти нашите петльовци скачаха и се заканваха на американските централи. И после забравяха за заканите си. Някой трябва да си направи труда да изчисли, какви са загубите ни от този дупедавски договор, сключен от Костов. Да не се окаже, че те не са по-малко от разходите ни за „Гьола Белене“, както се изразява Бойко. И той щеше да разваля договора – и той си млъкна предвидливо.

През 2016 година у нас са родени по-малко деца, отколкото през 1997-а – годината на банкови фалити и хиперинфлация. Съответно 59 хиляди 828 – срещу 64 хиляди 125 деца. Управлението на Виденов се определя като катастрофално – за днешното не се чува подобно нещо. Обаче 2016-а ще отбележи антирекорд по раждаемост. Прогнозите са, че до две години българите ще бъдат под 7 милиона души.

Видях в един вестник следното заглавие: „И Дмитрий Медведев от Русия прати картичка на Бойко Борисов“.
Реших, че някакъв обикновен руснак, фен на „Бистришките тигри“ е поздравил Бойко. А се оказа, че това е премиерът на Русия.

Публикувам тук една снимка /от „Труд“/, тайният смисъл на която и досега не мога да разгадая. Заседание на кабинета, 3 януари тази година: Бойко гледа навъсено в компютъра си, Бъчварова се усмихва на бъдещето, а Москов е навирил палеца си: „Дааааааааааааааааа!!!“
На какво, бре?

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Светлана Шаренкова: Луди и/или глупаци пишат писмо до Тръмп срещу Русия

 

 

 

Д-р Светлана Шаренкова

Росен Плевнелиев, на когото остана само седмица президентство, е подписал заедно с политици-ястреби от няколко европейски държави писмо до Доналд Тръмп, в което го зоват да продължи конфронтацията с Русия, водена от Обама и Хилари Клинтън: „Именно ние, а не Владимир Путин, желаем Америка да е велика”, пишат те.

Безсилието на отиващия в историята вашингтонски елит е стигнало до патологични размери, щом като използва такива форми на натиск над новия президент. А подписалите пасквила до един са провалени политици без авторитет в своите държави. Кои са те: шведът Карл Билд обяви, че православието е по-опасно за ЕС от ислямизма (?!), бившите президенти на Естония и Латвия в остро противоречие с европейските практики прокарваха политиката за отнемане на граждански права на руските малцинства, румънецът Бъсеску е разследван за корупция, Плевнелиев даже не посмя да се кандидатира за втори мандат. Точно те ли говорят от името на народите на Европа?

С какъв мандат Плевнелиев ангажира България в това активно мероприятие, щом над 80% от нашия народ изразява симпатии към Русия и към водената от президента Путин политика. Новият президент ген. Румен Радев заяви готовност за нормализация на отношенията ни с Русия, с какво право Плевнелиев организира този откровен саботаж.

Подписът му създава тежки проблеми в отношенията не само с Москва, но и с новата администрация във Вашингтон. Явно Плевнелиев си търси топло местенце в някое лобистко грантово НПО, но защо залог на личната му кариера да бъдат националните интереси на България?

Кога най-после Плевнелиев и излъчилият го ГЕРБ ще понесат политическа отговорност за недипломатичните си изказвания и лъжи? Нима не разбират, че не само те, но и менторите им на Запад са вече на бунището на историята.

Задава се нов световен ред – на многополюсния свят, при който са признати и балансирани интересите на всички суверенни държави, на всички цивилизационни модели. Плевнелиев и другите подписали са извън времето и събитията.

Неслучайно Тръмп каза, че само глупавите и лудите могат да бъдат срещу мира и нормалните отношения с Русия.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Военен анализ: Американският спецназ е уморен от операции по света и чака Тръмп да го прибере в САЩ

До встъпване в длъжност на Доналд Тръмп не остава много време и във военните среди на САЩ възникват все повече въпроси какви изменения ще направи новата администрация на Белия дом, пише експертът Иля Плеханов в РИА „Новости“.

Подарък от съдбата за американския спецназ

Очаква се например да бъде направен подарък за войските със специално предназначение (спецназ), за които изминалата година беше една от най-активните и тежките.

Бойците от спецназа (Special Operation Forces – SOF) през 2016 г. са действали в 138 страни. Повече от половината състав (69 хил. в 2015 г.) е изпълнявал мисии в региона на Близкия изток, 17% са работили в Африка, 13% – в Европа.

Във всеки отделен ден през годината около 8000 американски спецназовци едновременно изпълнявали операции в 90 страни в света: събиране на разузнавателна информация, обучение на местни сили, ликвидиране или залавяне на цели, освобождаване на заложници, пише руското издание.

През 2015 г. генерал Раймънд Томас, шеф на американския спецназ в Пентагона, се оплаквал от съществуващите ограничения при провеждане на операции в света и почти всекидневно му одобряват по една операция, като му отказват 10.

Само в Афганистан през 2016 г. SOF провели 350 операции, ликвидирали са 50 лидери на „Ал Кайда” и ИД, „отстранили” са 200 редови членове на групировката.

Възходът на SOF започва след 11 септември 2001 г., със свалянето на талибаните от власт в Афганистан и нахлуването на американската коалиция в Ирак. Към 2010 г. спецназът вече е разположен в 70 страни, а само след 6 г. броят им е удвоен, съобщава авторът Иля Плеханов.

Числеността на SOF нарасна от 33 хиляди души през 2001 г. до почти 70 хиляди през 2015 г., а бюджетът съответно от $2,3 млрд. през 2001 г. до $10,4 млрд. през 2016 г. Всичко това спецназът го дължи на „миротвореца” Обама.
В края на 2016 г. Обама разшири пълномощията на Съвместното командване на специалните операции на САЩ за борба с тероризма, създавайки специалното подразделение Counter-External Operations Task Force, имащо право да провежда операции по целия свят без ограничения, а не само в горещите точки на конфликтите.

Командващият SOF генерал Раймънд Томас отбелязал, че в последно време САЩ станали свидетели за появата на нови и разнообразни заплахи. Сред тях е експанзионистичният във военно отношение Китай, все по-непредсказуемата Северна Корея, заплашващата интересите на САЩ в Европа и Азия реваншистка Русия и разширяващият влиянието си в Близкия изток Иран.

Шефът на американския спецназ счита, че „недържавните играчи още повече объркват този пейзаж, използвайки терористични, криминални и въстанически мрежи, които разрушават системата за държавно управление. Силите за специални операции осигуряват асиметрични възможности и реагиране на тези предизвикателства” – пише Иля Плеханов.

По-малко операции или по-голяма численост?

В спецназа очакват с нетърпение встъпването на Доналд Тръмп в длъжност. През декември той заяви в Северна Каролина, че САЩ ще бъдат концентрирани в борбата с тероризма и в разгрома на ИД, а не в сваляне на правителства, както и че „зелените барети” на САЩ ще имат още много работа, предаде РИА „Новости“.

Ръководството на спецназа и членове на Конгреса не веднъж са се изказвали, че непрекъснатата война в продължение на 15 г. наложила своя отпечатък на войската, че спецназът вече с труд се справя с увеличеното натоварване, тъй като основните операции в „сивата зона” ги провеждат именно спецназовците, а не армията. Хората са уморени, намират се в постоянен стрес и са „прегорели” от работа.

Съответно се очаква, че Тръмп или ще увеличи числеността и финансирането на спецназа, или ще ограничи глобалния размах и броя на операциите.

Въпросите за интензивността по използване на спецназа ще го решават преди всичко номинираният за военен министър генерал Джеймс Матис и избраният за президентски съветник по националната сигурност Майкъл Флин.

Флин е бил директор на разузнаването в Обединеното командване за специални операции в периода от юли 2004 г. до юни 2007 г. На него му признават като заслуга, че силите на спецназа започнали да провеждат еднократни мълниеносни операции, но и да изпълняват десетки мисии за нощ. Така те се превърнали в непрекъснато работеща военна машина.

Министър Матис също се слави с агресивност, затова особено охлабване от Матис и Флин не трябва да се очаква.

Уверенията на Тръмп, че САЩ повече нямат намерение да свалят правителства, не са обнадеждаващи. SOF работят основно там, където правителствата вече са паднали, а в страните за опериране се води война и цари хаос.

Тръмп многократно предупреди, че ще въведе ред във финансите на Пентагона и ще съкрати ненужните военни разходи. В SOF, както и във всяка друга държавна структура, с голяма тревога се отнасят и към най-малката вероятност за съкращаване на бюджета.

От друга страна обаче, има предположения, че на спецназа ще му бъдат развързани ръцете и ще има по-малко ограничения при използване на сила, тъй като Тръмп ще се съсредоточи върху борбата с тероризма и ИД. Във войските това се приветства.

Бойците от спецназа сега се изказват отрицателно по правилата за водене на боя и за своята малобройност в Ирак и в Сирия, считайки, че на тях буквално са им вързани ръцете и не получават одобрение за провежданите операции по ликвидиране на ръководството на ИД.

В SOF се надяват, че с идването на Тръмп всичко може кардинално да се промени, обобщава Иля Плеханов.

 

 

Източник:Блиц

 

Боян Чуков: Има ли въобще в България читави хора?

 

 

Във връзка с назначаването на служебното правителство от Румен Радев в медиите се завъртя една добре позната листа от „заподозрeни”. Изсипаха се един куп познати лица от близкото и по-далечното минало. Естествено, българите се разделиха на групи и започнаха да оплюват повечето от „предложените” за министри. Някой видял някого да се снима с определени лица и от това прави фундаментални изводи!?! Това е вредно за България.

На изборите всеки един от нас държи за 30-ина секунди властта в свои ръце. После я делегира на своя избраник. Това е! После въпросният ваш избраник упражнява делегираната власт до следващите избори. Избраникът на повечето от вас кадрува в държавата, в правителството или кметството. Такава е технологията. Така функционира демокрацията. Въпросът е как ние си избираме своя кандидат, за когото гласуваме.

Мнението ни се формира с помощта на информацията, която знаем от медиите за кандидатите за президенти, депутати, кметове и други. Получаваме информация и от слухове по информационните канали „една жена каза”, „очевидец” или съсед, който познава човека „лично”. Интелигентните хора филтрират информацията с помощта на своя ум, професионален и жизнен опит. Забелязал съм, че старите хора по българските села притежават удивителна интуиция по отношение на хората. Но никой не се съветва с тях по държавните кадрови въпроси.

Нали разбирате, че ние всички участваме чрез нашите избраници в два етапа, първо, непосредствено при избирането им в Народното събрание, а после опосредствено в правителството при кадруване от страна на тези, които са спечелили благодарение на нашия вот изборите. И ни управляват за 4-5 години.

Всички бяхме свидетели на позорния провал на персона, която ни бе държавен глава. Но повечето от нас гласуваха за тази персона на президентските избори. На кого да се сърдим? На персоната или на нас? Нима в интернет не излезе информация, че той има поставен черен печат в своя паспорт от германските власти? Това се нарича в специалните служби „компромат”. Но в контролираните български национални медии не излезе нищо по този въпрос. В българските интернет сайтове обаче излезе. Служителите от специалните служби разбират за какво говоря. За останалите, ще кажа, че това означава, че има голяма вероятност персоната да има „картонче”, ама не в българското ДС, а в някоя демократична „съюзническа” специална служба. Тоест ако имаш „картонче” в български специални служби и си защитавал съгласно действащата Конституция на България своята Родина, днес не можеш да служиш на страната си. А ако нямаш „картонче”, то си твърде подходящ – като Даниел Митов. „Добър” избор, нали?!

След 1989 година бе разработена перфектна технология за кадруване в президентството, НС, МС и общините в страната. Създадена бе мрежа от НПО-та, предимно финансирана от Джордж Сорос, която работи в синхрон с неоконите в САЩ. Формулата е „тука има, тука няма”. При възможност даден ключов пост в страната да бъде зает от експерт, който е независим и ще защитава българските национални интереси се включват медийните „лайномети”. Той се оказва с „картонче” в ДС, свързан с „комунистите”, от обкръжението на Тодор Живков или в крайна сметка е ходил в Москва и е агент на Путин, или пък баща му е от военното разузнаване. По този начин избраният от външен фактор кандидат заема ключовия пост, след като му се „разчисти” терена от конкуренцията. За да няма объркване, посланик на „дружеска” нам страна казва на съответния български премиер: „Лицето Х трябва да бъде назначено или за външен министър, или за министър на отбраната”. Нещо неясно?

Или друг случай. Подбира се посланик за ключова западна столица. Има няколко кандидатури на истински професионалисти. Неудобните винаги се „отстрелват” медийно като агенти на ДС, или офицери от военното разузнаване или Първо главно управление (външното разузнаване). Важното е да бъдат залети с медийна помия от лъжи и полуистини и да се настрои общественото мнение срещу тях. Да бъдат публично дискредитирани. Професионалните им качества никой не иска да обсъжда. В повечето случаи това са честни българи, които са служили единствено и само на българските национални интереси. По-ясно казано, не са успели досега да ги вербуват от някое чуждо „дружеско” разузнаване. Та затова не могат и да се подредят като агенти за влияние във властта. В крайна сметка в описания случай за посланик във въпросната столица замина мой колега, който бе близък на Тодор Живков. Но! С правилни „евроатлантически” виждания. Е, естествено за такива хора никога не излиза нищо от Комисията по досиетата.

Умело през последните 27 години бяха подменени понятията. Постоянно се внушава, че да защитаваш българските национални интереси значи да служиш на Владимир Путин, да си кагебист, да си човек на ДС, да си сталинист, да си болшевик и всичко друго, което може да ви дойде на ум. Обратно. Да служиш на чужди национални интереси означава, че си защитник на българските национални интереси. Е, по тази логика стигнахме до назначаването на одиозни фигури като Даниел Митов и Николай Ненчев за министри. Но ние сме тези, които си ги избираме опосредствено като гласуваме по определен начин на поредните парламентарни избори.

За уж демократичната селекция на изборните длъжности в страната, която в крайна сметка обслужва чужди интереси, се грижи добре платен „информационен спецназ”. Забавлява ме фактът, че основните остриета срещу бившите български специални служби са предимно личности, които са кандидатствали за работа в ДС или военното разузнаване и не са ги одобрили кадровиците поради липса на съответни качества за служители. Някои от тях даже са кандидатствали за поста директор на затвора в Стара Загора. Но не са ги приели пак поради липса на качества. Подобни фигури са отлични „инструменти” в ръцете на чужди служби, които гонят своите задачи на българска територия. Има и комични случаи. Един мой колега при две проверки по линия на Комисията по досиетата се оказа първия път, че има „картонче”. После той се „евроатлантизира” и втория път се взеха мерки – и той се оказа „чист”. Смешно и трагично.

В крайна сметка след 27 години се оказа, че при битката за високоотговорни постове в българската държава често се състезават кандидати с „картонче” в бившите български специални служби и такива, които по редица контраразузнавателни признаци имат „картончета” в чуждите специални служби. Предпочитани са „чуждите”, тъй като страната ни има всички белези на протекторат.

Затова днес сме с това тягостно настроение и усещане, че нямаме качествени хора. Но в действителност имаме. От всички партии – ГЕРБ, БСП, НДСВ, ДПС и други. Подходът винаги трябва да бъде индивидуален. Търсенето на колективна вина винаги ще ни нарежда сред почитателите на Хитлер. Партия, която в своята политическа програма обявява, че трябва да бъдат лустрирани цели категории от българското население, работи срещу българските национални интереси. Слугува на чужди интереси. Необходимо е да търсим национално обединение и помирение. Само така ще тръгнем напред.

Трябва да се скъса веднъж завинаги с насъскването на българите едни срещу други. Трябват смели държавници, които да започнат ново говорене, с нов дебат и с нови цели пред България. Бъдете здрави!/a-specto.bg

 

 

Източник:епицентър.бг

 

“Ди Цайт“: Путин ли провали Хилари? Много шум за нищо!

 

 

 

Намесата на тайните служби в избирателни кампании в чужбина не е нещо ново. Политиката трябва повече да вярва в здравия разум на гражданите. Това се казва в анализ на вестник „Ди Цайт“, цитиран от ИноСми и БГНЕС.

Заповядал ли е Владимир Путин да се влияе на американските избори за президент с помощта на хакери? Докладът на американските тайни служби – ЦРУ, АНС и ФБР – твърди това. Доналд Тръмп, който не иска да обезценява своята победа, упорито отрича тези изводи.

Така че какво трябва да си мислим в тази връзка? „Целта на Русия е била подкопаване на доверието на обществеността в демократичния процес в Америка, изобразяването в негативна светлина на бившия държавен секретар Клинтън и оказване на влияние върху нейните шансове за победа на президентските избори“, гласи докладът на службите.

Доказателства не се дават. Авторите се прикриват зад своя дълг да защитават своите източници и пътищата за получаване на данни и информация. Не е чудно, че оставят съмнения. Те се засилват от АНС. Службата, която някога подслушваше Ангела Меркел, сама признава в официалната част на доклада, че малко вярва (moderate confidence) в основното твърдение, че Русия е била заинтересована да помогне на Тръмп и да навреди на Клинтън.

САЩ също се месят в предизборни кампании Така че остава напълно обосновано съмнение. За това допринасят и анализите на такива експерти като Андрю Кокбърн, които посочват несъответствията в доклада. Дори „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ нарича „оскъдни“ доказателствата за руското влияние в президентските избори, макар и само във фейлетон.

Впечатленията за оскъдност се засилват от факта, че между „Русия“ – имам предвид Путин и „руснаците“ – някакви безцелно и свободно мародерстващи групи руски хакери – никъде не се прави разлика. В същото време вярвам, че всичките вълнения са силно преувеличени.

За това има три причини.
Първа причина. Повече или по-малко масираната намеса в задгранични изборни кампании не е нова. С това се занимава не само Русия, но също и самата Америка, и не само в ерата на интернет. В дисертация в Калифорния политологът Дов Левин доказа, че руснаци и американци са се намесвали 117 пъти в предизборни кампании в периода 1946-2000 г. При 81 от тези случаи те са на сметката на САЩ. Разпространяването на лъжлива информация и пропаганден ураганен огън бяха обикновена работа. И въпреки това делът на избирателите на партията, подкрепяна отвън, във всички случаи се е увеличавал с 3%. За непопулярността на Хилари не беше нужно никакво руско влияние

Втора причина. Хилари Клинтън беше непопулярна в промишлените и обеднелите селскостопански региони на Съединените щати, което беше видно с невъоръжено око и без руската намеса. А всички тези, които са пострадали от глобализацията, които се оказаха „непотърсени“ и забравени, едва ли биха могли да бъдат причислени към хората, поддаващи се на непрозрачни разобличения в интернет. Фактът, че Тръмп спечели изборите, макар Клинтън да събра почти три милиона гласа повече, следва да бъде обяснен не с руската намеса, а с такива особености на американската избирателна система като избирателната колегия в съответствие с конституцията, задължителното регистриране на избирателите, което често е представлявало препятствие по отношение на чернокожите избиратели. И накрая поради безсъвестното разделяне на избирателните окръзи по партийно-политически съображения.

Трета причина. Дори да се предположи, че руското правителство действително се е намесило – то с това то не се сдоби с нищо. Даже самият директор на тайните служби Джеймс Клапър беше принуден да признае в отговор на въпрос в Сената: „Те не са се занимавали с преброяването на гласовете. По никакъв начин не можем да оценим какво влияние те са оказали на решението на избирателите“. Т.е. – много шум за нищо?

Фалшифицираните новини – фалшиви, измислени, лъжливи новини – биха могли да изиграят роля в предизборната борба в САЩ. Само че мнозинството такива новини, които по-рано бяха наричани „вестникарски патици“, идваха, може би, от страна на привържениците на Тръмп, даже и от него самия. В поляризирания свят на американската политика фалшивите новини на първо място са израз на демократичното възраждане. Във всеки случай те са сто пъти по-опасни, отколкото очевидната руска пропаганда. Подкопаване на демокрацията? Те, фалшивите новини, представляват най-голямата опасност. Повече доверие в здравия разум на избирателите

В доклада на тайните служби на САЩ се съдържат и предупреждения към европейците. Според тяхната оценка Москва ще си направи изводи от предизборната кампания и ще окаже влияние също и на предстоящите избори в Европа, например в Германия. Ако това нещо бъде изразено под формата на заглавие, то би било: „Ангела Меркел – следващата цел на Русия“. Федералната служба по защита на конституцията казва същото, макар и не толкова изразително. Загрижен е и ръководителят на федералните избори. Така че не трябва да се изключва, че „руснаците“, които и да са те, ще се опитат тук, в страната ни, да окажат влияние на изборите, да повлияят на избирателите с помощта на „разобличения“ или да ги манипулират с помощта на фалшива информация.

Но ние не трябва да изпадаме в истерия. Кой въобще слуша Russia Today и Sputnik освен тези, които и без това са настроени антидемократично? Кой ще позволи сериозно да му бъде повлияно с помощта на откъслечна информация от цифровия архив на Бундестага? И кой не трябва да бъде предпазван от такова влияние с помощта на целенасочена, бърза и убедителна корекция на фалшиви новини в интернет?

Уважаеми политици, моля, повече се доверявайте на демократичната твърдост и на здравия разум на преобладаващото мнозинство на нашите германски избиратели! Естествено, нашият Бундестаг, министерствата и органите за управление са длъжни да се въоръжат срещу цифрови атаки, без значение откъде идват те – от Русия или Америка, или отнякъде другаде.

Само че фалшивите новини, създаващи лъжлив образ в интернет, който охотно е разпространяван от тези, които обвиняват нашите обективни медии като „лъжлива преса“ – точно това е най-голямата опасност. Поради това преди всичко е необходима една инстанция, която би се специализирала бързо и опустошително да разобличава фалшивите новини и по този начин да се съхранява шансът на истината в политиката. Германските журналисти и издателски съюзи са длъжни колкото се може по-скоро да се обединят, за да създадат заедно със съответните академични институции и научни отдели на Бундестага такава инстанция. Ако само се боят и оплакват, то това няма да доведе до нищо.

 

“Le Point“: Пет големи грешки, които Западът допусна спрямо Кремъл

 

 

Руснаците приеха болезнено разпада на империята си. И отказват да играят в „Б”-група на международната сцена. Краят на комунизма беше благословия за тях, а краят на СССР – проклятие. Разпадът на съветската система не е краят на една история, а началото на друга. Западът обаче отказва да го приеме и допуска все повече политически грешки в отношенията с Кремъл, коментира френският в. „Le Point”.

Северноатлантическият алианс беше създаден за противодействие на заплахата, която представляваше Съветският съюз за свободна Европа. НАТО е дете на Студената война. Тя можеше да изчезне след разпада на СССР, но това не се случи, защото: 1. Отърсилите се от комунизма източноевропейски държави по исторически причини се отнасяха с недоверие към съседна Русия, поради което извисиха глас в защита на Алианса. 2. Натовската бюрокрация умело планира собственото си оцеляване, разширявайки географската си юрисдикция и новите си цели.

Провокациите с ПВО

През 2007-а американците си втълпиха, че трябва да разположат системи за противовъздушната отбрана в Източна Европа, коментира изданието, цитирано от ИноСми. Русия видя в това провокация и нарушаване на стратегическото равновесие, въпреки че Вашингтон уверяваше, че всичко това е срещу Иран. И така, започна разполагането на батареи и радари в Румъния и Полша. Русия отговори с разполагане на ракетни комплекси „Искандер” и С-400 в Калининград.

Западът не спря дотук. Те сметнаха за нужно да проведат мащабни учения в Полша. Наименование: „Анаконда”. Тема: „Съюзът на Сините” в схватка със „Съюза на Червените”. Прекрасен начин да разгневят още повече руската мечка. Всички тези финтове носят по-скоро политически, отколкото военен характер. Но Москва не го разбра.

Катастрофалният подход към украинската криза

Украйна е суверенна държава. Тя има отколешни връзки с Русия – икономически, исторически и етнически. Що се отнася до Крим, той беше на Москва от XVIII век. През 1954-а Никита Хрушчов по непонятна причина го подари на Украйна. ЕС трябва да си припомни това. Вместо това той вкара слона в стъкларския магазин и включи адска машина, която в крайна сметка доведе до анексията на Крим и разделянето на страната на Западен и рускоезичен Изток, посочват „Le Point” и ИноСми.

Измяна за Либия?

На 17 март 2011-а Съветът за сигурност на ООН прие резолюция за създаването на забранена за полети зона над Либия и използването на всякакви средства за защита на цивилното население. Текстът не дава специално разрешение за удар. За свалянето на Кадафи, разбира се, не става и дума. Русия, Китай и Германия се въздържаха при гласуването. По-късно Москва заяви, че е била измамена, защото не е давала зелена светлина на операцията за смяната на либийския режим. Тя обвини Запада, начело с британците и французите, че надвишават правомощията от мандата си в ООН. Но заблудила ли се е Русия наистина? Във всеки случай, всичко това изигра важна роля в сирийската криза, засилвайки подозрителността на Москва към международните инициативи.

Сирийският хаос

В Сирия Западът използваше компас, чиято стрелка сочи на юг. Той прави доставки за някаква призрачна „демократична” опозция, в която се прокраднаха и „Джебхат ан Нусра” и „Ал Кайда”. Западът се опря и на нееднозначни партньори като Катар и Саудитска Арабия, както и кюрдите, които са бомба с часовников механизъм за всички страни в региона начело с Турция.

А Москва си представяше просто ситуацията – ако Асад падне, сирийската държава рухва, и също като в Ирак, идват ислямистите.

 

 

Източник:Блиц

 

 

Forbes: Трайните интереси водят САЩ към сближение с Русия

 

 

На САЩ отдавна им е време да се разделят с идеята, че постоянният негатив в отношенията с Русия може да доведе до положителни резултати, пише коментаторът на Forbes Тим Рейтър.
Идеята за възможното решаване на международните проблеми по пътя на преговорите, а не с твърди методи, изглежда е недостъпна за някои „ястреби” във Вашингтон, се казва в публикацията.

Студената война завърши преди 25 години, но оттогава отношенията с Русия не станаха истински добри – не на последно място поради това, че много политици призовават към „твърдост” веднага щом между САЩ и Русия се появи някакво противоречие, било то украинската криза или конфликтът в Сирия.

Същите „ястреби” сега се опълчиха против издигнатия на поста държавен секретар Рекс Тилерсон, считайки го за „проруски” заради отдавнашното познанство с Владимир Путин. Тилерсон обаче е най-подходящия кандидат, ако става дума за точното разбиране на националните интереси, оценка на възможните рискове и изгоди от външнополитическите действия, пише авторът.

Външната политика на администрацията на Тръмп, ако тя е основана на рационален подход и признаване на чуждите интереси, е способна да донесе на САЩ важни външнополитически изгоди: първо, тя ще намали враждебността на другите страни по отношение на Щатите, второ, ще позволи съвместното решаване на въпроси с онези страни, с които Вашингтон има разногласия.

Успешната дипломация винаги се основава на разбирането и признаването на интересите на другите страни, а също на способността за сътрудничество, дори ако в тези отношения съществуват разногласия, припомня Forbes.

Известната максима, че в политиката няма постоянни приятели и врагове, а има само постоянни интереси, трябва най-сетне да възтържествува в умовете на американските политици, се казва в публикацията. За 25 г. след разпадането на Съветския съюз напълно може да се разбере, че лошите отношения с Русия са абсолютно непродуктивни и Студената война трябва да бъде оставена в миналото, обобщава Тим Рейтър.

 

Превод и редакция: Блиц

 

Андрей Райчев: Партията на Марешки е новата креатура на ГЕРБ

 

 

Бареков беше невероятно ефективен със своите срещи с хората по страната и прокламираните лозунги, а Марешки днес е пасивен, той е креатура на Бойко Борисов и ГЕРБ. Такъв коментар направи социологът Андрей Райчев в предаването „Часът на Милен Цветков“.

В студиото беше дискутирана темата за новите политически проекти – „Презареди България“ на Николай Бареков, „Воля“ на Веселин Марешки“ и „Да, България“ на Христо Иванов.

Партията на Марешки и партията на Христо Иванов са олигархични партии.

Зад „Да, България“ стои олигархът Иво Прокопиев, а зад „Воля“ стои олигархът Марешки. Ако продължаваме така, следващите избори трябва да ги правим по банков път, категоричен е журналистът Юлий Москов.

Всички коментатори в студиото се обединиха около становището, че въпреки възникналите нови формации, България е застрашена от двупартийно управление в следващия парламент. По думите им ГЕРБ и БСП, които определиха като абсолютни посткомунистически партии, ще се коалират. Това би било трагично за България, заключи Москов.

 

Bloomberg: Разузнаването на САЩ предрича постепенен “залез“ на американската държава

Американското разузнаване рисува пред новоизбрания президент Доналд Тръмп „мрачна картина на света”, пише Bloomberg. Според мнението на анализаторите, в близките 5 години САЩ ще отстъпват своите позиции, докато „ободрените” Китай и Русия ще започнат противопоставяне на влиянието на Вашингтон.

Според изданието, след всеки президентски избори Съветът по национално разузнаване на САЩ публикува свой доклад. В 240-те страници изследване тази година „Глобалните трендове: парадоксите на прогреса” се предлагат прогнози от различна тематика – от икономика и енергетика до войни и климатични изменения.

„Следващите пет години ще станат за САЩ изпитания на здравина – се казва в новия доклад. – Лошо ли е това или добро, създаващият се ландшафт приближава към завършване на ерата на американското господство, настъпило след края на Студената война”.

Тази „песимистична прогноза” е в разрез с предизборната платформа на Тръмп, отбелязва изданието. Той обеща да върне на Америка миналото величие и предложи укрепване на въоръжените сили, едновременно ограничаване на военните интервенции зад граница.

„Неопределеното положение на САЩ, съсредоточеният в себе си Запад, отслабване на нормите по предотвратяване на конфликтите и защита правата на човека ще стимулират Китай и Русия да отправят предизвикателства към американското влияние” – разсъждават авторите на доклада. Според тях, „агресията и различните форми на нарушения” от страна на Пекин и Москва няма да прераснат във война, но ще „създадат огромен риск”.

В следващите 5 години, предвиждат експертите, правителството на Владимир Путин ще продължи да отделя първостепенно внимание на разходите за отбрана, дори и страната да се сблъска с икономическа криза. В резултат „агресивната външна политика” на Москва ще стане източник на „значителна нестабилност”.

Разузнаването на САЩ също така предсказва, че през следващите 5 г. световната икономика не я очакват лесни времена. Същевременно ще се усилят левия и десен популизъм, които „заплашват либерализма”.
 

 

Източник:Блиц

 

Боян Чуков: Тежко компрометирани личности нанасят имиджови щети на Румен Радев

Тежко компрометирани политици сами лансират имената си като евентуални министри в служебния кабинет, за да ударят новоизбрания президент Румен Радев. По този начин те му нанасят тежки имиджови щети. Така бившият дипломат Боян Чуков коментира на страницата си във „Фейсбук“ лансираните в медиите имена за бъдещи служебни министри.

Публикуваме мнението му:

„В националните медии се завъртяха поредица от имена, които президентът Румен Радев щял да назначи, за да формират служебния кабинет. До този момент няма никакво официално потвърждение на нито едно от имената.

 Естествено, противниците на Румен Радев коментират все едно, че въпросните лица вече са министри в служебния кабинет. В подобни моменти се пускат „сондажни новини“ за да се тества общественото мнение. Някои сами си организират „споменаване“ в медиите за да напомнят за себе си. Тежко компрометирани личности също се пускат в „оборот“ с цел нанасяне на имиджови щети на Румен Радев.

 Истината е, че въпреки официалната декларация на БСП, че няма нищо общо със служебното правителство…на практика от неговия състав ще зависи до голяма степен електоралния вот на българите на предстоящите парламентарни избори.

 Затова нека имаме търпение и коментираме сериозно едва след като съставът на служебното правителство бъде обявен официално пред медиите. Тогава редица надежди, съмнения, прогнози могат да се сбъднат или опровергаят. Още малко да почакаме!“

Източник:епицентър.бг

Times плете конспирация: Тръмп ще поднесе на Путин Украйна на тепсия, вързана и разфасована

Поредният брой на британското списание Times излезе с публикация под заглавие „Наивната голяма сделка”. Журналисти от изданието много страдат по повод бъдещите отношения на президентите Доналд Тръмп и Владимир Путин.

Скоро обвитият в дим авионосец „Адмирал Кузнецов” ще пресече Ламанша, изпълнил задачата си в Сирия, съобщава изданието на непросветените си читатели. В това Times вижда сигнал на Путин към Белия дом, че е готов да сключи сделка със САЩ, например да продължи властта на Башар Асад в Сирия.

„Нееднократните хвалебствени думи на Тръмп за Путин и неговите самоотвержени опити да предпази Москва от критики и да принизи ролята й в хакерската намеса на изборите в САЩ сочат, че той подготвя път именно за мащабно помиряване с Кремъл” – продължават да страдат анализаторите в Times.

Русия може да помогне САЩ при достигане на външнополитическите приоритети (разгром на ИД, сдържане на Иран и противопоставяне на Китай) в замяна на признаване на статут на свръхдържава, пише британското издание.

Намаляване на напрежението по такъв начин ще донесе токсични последствия: Украйна ще бъде поднесена на Путин на поднос, вързана и разфасована.

Според анализаторите, сделката Путин-Тръмп относно Украйна снема въпроса за статута на Крим от световния дневен ред за срок от поне 20 г., за да не пречи уреждането на военния конфликт в Донецка и Луганска области. „С руската анексия тихо ще се примирят” – предупреждава Times, уточнявайки, че и санкциите сигурно ще отменят.

При това тези отстъпки няма да донесат мир в Европа, счита Times.

„Ще бъде връх на идеализма да се счита, че господин Путин някога ще стане честен гарант за стабилността на Украйна” – настоява Times.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Заразната политика на разграден двор на Ангела Меркел порази и НАСА

Извънземни? Хайде стига с това гостоприемство

 

Мине се ,не мине време и НАСА се обозначава с екслузивно съобщение. Последното се яви след новогодишните празници. Щели да пръснат в Космоса сигнал, който да привлече насам представители на далечни цивилизации, пише в анализ на „Труд“.

Явно примерът на германската канцлерка Меркел е заразителен. А поради непредвидимите си последствия и опасен. Вече видяхме какво се получи, когато тя с разнежено от хуманни трепети сърце широко разтвори дверите на страната си за пришълци от далечни краища на планетата. И натам се втурнаха не представителни извадки на местните цивилизации. Напротив, най-изпадналите слоеве на разбутания им мравуняк попъплиха Европа. И сега благородната стара континентална дама си посипва главата с пепел и люто проклина гостоприемството си.

Та НАСА дава ли си сметка за риска как на поканата могат да откликнат не високоразвитите популации, а разни изпаднали космически маргиналии, които издирват балами, че да им се натресат. Собствено гениалният Стивън Хокинг твърди (а той е заслужил доверието на човечеството), че Космосът изобилства от разумни създания. Но позовавайки се на Дарвиновата теория, агресивните видове по правило печелят играта. И че онзи, който дръзне да предложи диалог от междузвездни мащаби, вкарва гигантски таралеж в гащите на земното човечество. Геният е убеден, че в необозримо бъдеще ще получим хабер от необятното. “В това се състои и изследователският проект, издирващ извънземен живот (SETI), където аз се явявам главен астроном: ние използваме гигантски радиоантени в опит да открием сигнали на извънземни цивилизации. Ако експертите на SETI успеят да открият такъв сигнал, много ще им се иска веднага да изпратят отговор – нещо в духа: ”Ние сме земляни и искаме да установим контакт с вас.”

Обаче веднъж осведомени за нашето съществуване и местонахождение, непредвидимо е какво би последвало, което тревожи (най-основателно) Хокинг предвид германския опит. Затова съветът му е да си траем. Но вече било прекалено късно. Досущ както и за канцлерката да си върне назад думите: “Елате, ще ви приемем!”

И от какъв зор да ги привикваме тия енигматични създания? Учените по цял свят като надумани бият тревога, че Земята е пренаселена. Че не може да се изхрани, напои и изкъпе. Чудят се и се маят как да се докопат до Марс, че да отпочне изселването на човешкия излишък към космически колонии. Голямото капиталистическо добрутро даже вече си е закупило билети по дестинацията. А някои футуристични земевладелци измежду баш паралиите си заплюха имения на Луната, че им е комшулук. И на целия този хал да калесваме навлеци от вселенската майна е безумен каприз.

Тук да вметнем, че хич не се налага да си даваме зор и да пилеем Хималаи от мангизи за издирване на себеподобни в необятното. Даваме им бездруго шансове те самите да ни надушат. Поради измененията в атмосферата от изхвърлянето на парникови газове. И току-виж заради себеунищожителното замърсяване ни възприели като патологична пасмина, устремена тъповато към собствената си ликвидация. И с лека ръка да ни видят сметката, понеже по същия начин бихме постъпили и с околната космическа среда. Според експертите от вездесъщата НАСА такава хипотеза фигурира в доклад “Какво ще се случи с човечеството при контакт с извънземните – ползи и вреди. Възможната среща предполага три варианта – благоприятен, неутрален и вреден.” Има обаче и четвърти – проблемен, доказан от хилядолетната земна практика.

Ако Ония довтасат тук, неминуемо ще пожелаем да ги интегрираме. Да ги приспособим и превърнем в себеподобни. Да, ама те може и да не кандисват. Разполагаме с обилни примери от местно планетарно естество. Циганите например. Те се приземяват в благодатната Стара Европа и не щат (с редки изключения) да се променят по нейните правила. В мъничката България те пребивават от хиляда години и ни со кротце, ни со благо, ни силом се приспособяват. Карат си я потяхному и не вдяват ни битово, ни интелектуално. Хем са земляни, Божем. Ами ако ни се внедрят тука едни хептен твърдоглави НЛО преселници. Тегобата с интеграцията им тутакси добива глобални мащаби. Да вземем само пресния пример за ония ексцесии с нерегламентирани посегателства от ислямски имигранти към женския пол в Германия. Де да знаем на извънземните какви са им убежденията, какви мераци им тегнат и ще съумеем ли да ги озаптим.

Ами ако ни връхлетят канибали? Всъщност такъв вариант дали не би се отразил благоприятно спрямо пренаселването на планетата. Стига да ловуват избирателно, биха решили наболели екзистенциални и социални проблеми. Примерно да налитат на негодни политици и държавници, на хипералчни магнати, на военолюбци и терористи… Не че и те не са хора, де. Ала се държат нехуманно и си просят възмездие свише – понеже, както се вижда с просто око, делото по озаптяването им не е по простосмъртните възможности. Но от друга страна, те са твърде незначителна част от човечеството, тъй че проблемът за пренаселената Земя с консумирането им от далечни пришълци е съмнително да се разреши. Странно защо, като се завайка за дереджето си, човечеството се надява да го навести някоя добротворческа космическа експедиция, която да имплантира на местна почва някакви възмечтани добродетели, датирани още от Стария завет – да не убива, краде, лъже и прочее, при положение че само се е досетило за тях и от него се иска само да си спазва Божиите заповеди.

Собствено НАСА-та се придържа към двоен стандарт и е последователно непоследователна. Доказва го и с последното си проявление. Оповестява, че търси контакти отвъд, а същевременно се дистанцира от ония, които го засвидетелстват. Д-р Едгър Мичъл, шестият човек, стъпил на Луната, твърди, че извънземните витаят – и още как! – отвъд отсамното. И руските космонавти даже отронили кое-що като впечатление по темата. Като се изповяда техният човек американеца обаче, непосъветван и неподготвен за правилните твърдения, НАСА тутакси откликна: “Д-р Мичъл е велик американец, но космическата агенция не споделя мнението му по тези въпроси. Странните му твърдения не са потвърдени с доказателства.”
Впрочем тази предпазливост на НАСА в случая е посвоему обоснована. И Меркел е нещо като велика германка, но доказателства, че приютените бежанци са уместни на тамошна почва, няма.

И НАСА, и Меркел драпат към нашенското премъдро житейско извлечение: “Всяка жаба да си знае гьола.” Извънземните без изключение.

 

За уроците на “непридвидимия“ Тръмп и българската мечта

 

 

 

Петко ДОБРЕВ

Историк

 

Срещу Президента на САЩ Тръмп бе задействана медийна лавина. И въпреки това той спечели. Сега вече ще се разбере колко „непридвидим“ е бил той. Аз мисля, че той е повече от предвидим.

Повод за тази мисъл е едно негово конкретно изявление свързано с намерение на компанията „Тойота“. Като всяка компания и „Тойота“ има добра математика. Та тази математика им е показала, че завод в Мексико ще бъде по-рентабилен за тях. Е, има и една подробност. Този завод ще произвежда модели автомобили, които са предназначени за САЩ. И са пропуснали обаче политическата математика. Милиардерът Тръмп сега вече е политически математик, т.е . президент на САЩ. И като предвидим политически математик той изразил своята позиция по този въпрос. Засега само в интернет пространството, тъй като още не е стъпил в длъжност.

И каква е политическата математика на Тръмп по отношение на намерението на „Тойота“:

„Няма начин! Постройте този завод в САЩ или ще имате по-големи мита!“

Няма нищо учудващо в изявлението на Тръмп. В нощта на победата си той бе повече от искрен:

Като обединим усилия, ще започнем основната задача – да изпълним американската мечта. Целия си живот съм прекарал в бизнеса, като съм използвал потенциала на хора и проекти от цял свят. Сега искам да направя същото и с родината си. Потенциалът ни е огромен и ще бъде прекрасно. Всеки ще има възможност да се реализира и всички, които се чувстват забравени, вече няма да бъдат такива“

И какво му е непредвидимото на Тръмп? Та той е повече от предвидим. Той ще бъде Президент на американската мечта. В това негово първо слово след победата Тръмп показа и още нещо от неговата бъдеща политика. Очевидно според него американската мечта е различна от мечтите на мултинационалните компании.

Ето защо новият Президент на САЩ смята американците да работят с всички други народи:

Ще бъдем с най-силна икономика в целия свят. Едновременно с това , ще работим с всички други народи. Никоя мечта не е прекалено голяма, никое предизвикателство не е прекалено тежко, нищо не е недостижимо. Америка няма да се примири с нищо по-малко от най-доброто“.

Изглежда мултинационалните компании ще трябва да си купят издание с политическата математика на Тръмп. А американците отново ще започнат да мечтаят.

Могат ли българските политици, като Президента Тръмп, да работят за българската мечта? Ако ги попитаме, те ще дадат положителен отговор. А истината е, че те не знаят коя е българската мечта. Преди 1878 мечтаехме да имаме наша държава. След Освобождението през 1878г мечтаехме да обединим нацията и Отечеството ни. След 1944 мечтаехме да се движим и изразяваме мнението си свободно. А днес дори не можем да мечтаем. Днес тайничко се надяваме за справедливост. Какъв е изходът? Цар Симеон посочи вариант – да си сменим чипа. Какво последва? Лавина от лъжи и обиди по адрес на Цар Симеон. Ами нищо чудно- с такъв чип сме.

Очевидно е, че сами няма да се престрашим да подменим чипа. Тогава трябва да се доверим на поколение с друг чип. Имаме такова. С интерес наблюдавам една организация на млади българи, които са учили в чужбина – „Милениум Клуб България“. Трябва да призная, че не познавам никого от тях, за което съжалявам. Членовете на този клуб са родени след 1981. Достатъчно е човек да прочете какво мислят тези хора и да разбере, че те са с друг чип. Тези млади хора, които са учили, учат или работят с хора, които ако не днес, то утре ще управляват света, са наистина с друг чип. Точно тези млади хора казаха уверено, че Президент на САЩ ще бъде Тръмп. Тези млади хора нарекоха правителството ни, което провали избора на Бокова – модерните варвари, които не се обясняват на никого и не носят отговорност за нищо.

Та един от тези млади хора е изразил интересно предложение, което българите могат да направят на Президента Тръмп. Казва се Боян Николов. Не го познавам, но съм изключително впечатлен от него. Та този млад и изключително образован българин имайки предвид външната политика, която ще води Тръмп, предлага България да стане геополитическа сцена за преговори и в последствие брокер на геополитически сделки.

Това предложение е като за пример в учебник по външна политика. Но то не може да бъде разбрано от управляващите ни. Те мислят за сделки с обществени поръчки, а този млад човек предлага България да бъде брокер на геополитически сделки. Очевидно е, че той не е част от вселената на управляващите в страната ни.

Та да се върна към урока на Тръмп и нашата политическа действителност. Политическата математика за Тръмп е гаранция за американската мечта.

В България политическата математика е купуването на гласове за избори. Това е действителността. Родените след 1981 очевидно не одобряват българската политическа математика. От друга страна може да се каже, че българските политически математици, т.е. модерните варвари, правят всичко възможно точно млади хора като цитираните да бъдат принудени да живеят в чужбина.

И се наслаждават на собственото си величие. Но светът се промени.

В новия свят, този на Путин и Тръмп, ще оцелеят именно хора, които могат да предлагат геополитически сделки, а не сделки с обществени поръчки. Нашите политически математици и сделкаджии с обществени поръчки получиха своята оценка и от Брюксел – Европейската комисия може да работи и без български еврокомисар. Това е истината

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Пол Робърс: САЩ — демонизация и вездесъщи лъжи, 2 част

 

Автор: Пол Робъртс

 

В своята антируска пропаганда Вашингтон е дотолкова пълен с решимост, че конгресът прие, а Обама подписа закон за разузнаването, в който има раздел Title V, който даде зелена светлина на активните мероприятия за противодействие на «доставчиците на фалшиви новини».

С термина «доставчици» са наречени алтернативните новинарски сайтове — в това число моят — които хвърлят предизвикателство към официалните лъжи.

Правдивите алтернативни средства за масова информация се обвиняват в това, че били под руско влияние.

Миналото лято бе създаден обвит със завесата на секретността уебсайт, който неотдавна публикува списък с 200 уебсайта, пряко или косвено намиращи се под руско влияние. Вестник Washington Post безотговорно публикува пространна статия, придавайки вид на достоверност на фалшификацията, че 200 уеб-сайта работят за руските власти.

С други думи, потушаването на истината се превърна в последната линия на отбрана на разлагащия се управляващ елит в САЩ. За последните 24 години три вашингтонски режима изтребиха милиони хора в девет страни и убиха гражданската свобода в САЩ. За да скрият тези огромни престъпления, които нямат аналог в историята, медийните проститутки непрестанно плетат интриги, лъжат и клеветят.

В същото време престъпният режим във Вашингтон пред целия свят се представя за незаменим защитник на демокрацията, правата на човека, истината и справедливостта. Както неотдавна каза представител на руското МВнР, Америка служи на злото.

Вашингтон нарича «руски агенти» не само своите опоненти, но и всички, които говорят истината. При това американските власти се надяват, че демонизацията на Русия вече в значителна степен е изплашила населението — дотолкова, че американците ще обърнат гръб на тези, които говорят истината.

Дори за най-невинния сайт е очевидно, че този политически елит, който стигна толкова далеко, че дори директорът на ЦРУ публично обвини руското разузнаване в избирането на Доналд Тръмп, но не беше в състояние да предостави дори най-малки доказателства при наличието на абсолютно убедителни доказателства за обратното.

Откритата, нагла и безпрецедентна пропагандна атака на ЦРУ срещу новоизбрания президент подтикна Тръмп да хвърли ръкавицата на директора на ЦРУ Джон Бренън. Появиха се съобщения, че Тръмп има намерение да реформира и реорганизира разузнавателното ведомство.

Последният президент, който каза нещо такова — Джон Кенеди — бе убит от ЦРУ още преди да успее да нанесе удара си.

Кенеди считаше, че не бива да открива огън по ЦРУ, преди да бъде преизбран за втори път. Това отсрочване даде време на ЦРУ, за да организира неговото убийство.

Струва ми се, че Тръмп осъзнава грозящата го опасност. Той вече обяви за намеренията си да допълни секретната служба за охрана (която тръгна срещу Джон Кениди) с частна охрана.

Изненадани ли сте?

Президентът на Русия публично констатира, че Вашингтон води света към термоядрена война, но неговите предупреждения се игнорират.

Срещу новоизбрания президент на САЩ ЦРУ води пълномащабна атака, а самият президент знае, че не може да има доверие на своята официална служба за сигурност.

Всеки човек трябва да отчете, че тези извънредни обстоятелства ще се превърнат в тема за дискусия.

Но тази дискусия ще я намерите само в няколко алтернативни новинарски сайта, които сайтът PropOrNot и вестник Washington Post нарекоха «намиращи се под руско влияние».

________________________________________________________________________________

Автор — Пол Крег Робертс (PaulCraig Roberts), доктор на икономическите науки, бивш заместник по икономическата политика на министъра на финансите на САЩ в администрацията на Роналд Рейгън. Автор на икономическата политика на американското правителство през 1981—1989 г, получила названието «рейгъномика». Редактор и анализатор във вестник  The Wall Street Journal, списание Businessweek и информационна агенция Scripps Howard News Service. Автор на постоянна колонка във вестник TheWashington Times. Автор на многобройни книги, посветени на най-крупните проблеми на съвременността.

 

Автор: Пол Робъртс
Превод: Петя Паликрушева за News Front

 

Пол Робъртс: САЩ — демонизация и вездесъщи лъжи, 1 част

 

 

Автор: Пол Робъртс

 

Джон Рапопорт* чудесно се надсмя над американските медийни проститутки:
«Владимир Путин е таен агент на САЩ. А-ха. Това е. САЩ — това е СССР. Тръмп е червен. Той винаги е бил такъв. Той е комунистически милиардер».

Джон Рапопорт (англ. Jon Rappoport, 1938 г. р.) — известен в САЩ разследващ журналист, автор на три мултимедийни сборници, консултант, художник. През 1982 г. е номиниран за наградата Пулицър.

Оправдан присмех. Нищо повече не заслужава подобен присмех от Washington Post, New York Times, CNN и останалите медийни проститутки, маскирани като журналисти. Но, както отбелязвах и аз, и други истински журналисти — такива, като Глен Гринвалд — лансират потоци от фалшификати, които прибързано и хазартно дават път на медийните проститутки, а с това носят със себе си заплахата от термоядрена война.

В продължение на няколко години Русия и нейният президент са подложени на безпрецедентна демонизация. Руснаците знаят, че нахлуването в Грузия и Южна Осетия (извършени, когато Путин беше на пекинската Олимпиада) е било провокация на Вашингтон. Руснаците знаят, че държавният преврат, осъществен от Вашингтон в Украйна (когато Путин беше на Олимпиадата в Сочи), беше провокация, целяща завземането на руската военноморска база в Крим и отрязването на Русия от Средиземно море.

Руснаците знаят, че Вашингтон знае, че обвиненията към Русия за взлома на електронната поща на Хилъри и нейния предизборен щаб са лъжа.
Руснаците знаят, че «руската заплаха», сътворена от Вашингтон, е лъжа.
Както са лъжа и нейните вариации — такива, като неминуемото руско нахлуване в Полша и Прибалтика.

Руснаците разбират, че базите на ПРО на САЩ на границата с Русия също са провокация — точно такава, каквато са военните маневри на НАТО на границата с Русия и в Черно море. Списъкът може да го продължите и сами.

В САЩ цари вездесъща лъжа.

Тя се разраства и се превръща в още по-голям абсурд.
Тя вече е институционализирана в държавната власт на САЩ — в ЦРУ, във ведомствата на изпълнителната власт, сред членовете на Сената и Палатата на представителите.

Безкрайното повторение на тази лъжа в медиите се разглежда от руснаците като признак на подготовка на населението на западните държави към военно нападение над Русия.

Путин нееднократно публично предупреди, че западната пропаганда води към опасна дестабилизация на обстановката в света.
Независимо от това, както той отбелязва, неговите предупреждения на се чуват от никого.

(край на 1 част, следва продължение)

 

Автор: Пол Робъртс

Превод: Петя Паликрушева за News Front

 

Contra Magazin: За Русия и Китай ЕС е само “силно ревящ младенец“

Зад проекта „Новият път на коприната” стои не кой да е, а Шанхайската организация за сътрудничество, в която влизат Русия и Китай, пише Contra Magazin. Товарното железопътно съобщение между Европа и Китай през Русия продължава да се развива на пълен ход, пише Contra Magazin.

„Новият път на коприната” вече наброява 15 спирки в Европа, включително Нюрнберг, Лион и дори Лондон. „Да, скъпи читатели, не сте в грешка. Столицата на Великобритания е звено не само в европейската, но и в китайската железопътна мрежа”, пише изданието.

Транспортирането на товари по железопътната линия е по-евтино от транспорта по въздух, и за разлика от превоза по море отнема доста по-малко време, пише още Contra Magazin.

Специално внимание изданието отделя на това, че всичките товари преминават през Русия. „За всяко едно превозване на товар трябва да се поиска разрешение от руските власти. Руснаците може във всеки един момент да спрат товара – да наложат санкции. Това обаче те не правят”, констатира Contra Magazin.

Зад проекта „Новият път на коприната” стои Шанхайската организация за сътрудничество, в която влизат Русия и Китай.

За „най-могъщата икономическа организация в света с повече от три милиарда потребители” ЕС с населението си от 510 милиона души „не е дори младши партньор, а силно ревящ младенец”, иронизира Contra Magazin.

Според изданието, японците вече са уловили „откъде духа вятъра”. „В началото на май 2016 година Япония в лицето на премиера Шиндзо Абе капитулира пред Путин. А на Запад продължават да смятат, че Русия е слаба и изолирана. А всичко може да е не е така, както уж изглежда”, смята Contra Magazin.

 

 

Източник:Блиц

 

Посланик Валентин Радомирски: С избора на Тръмп неолибералният елит загуби властта

 

 

Валентин Радомирски завършва Московския държавен институт за международни отношения. От 1976 г. до 1992 г.  работи в Министерството на външните работи на България, като преминава всички рангове от стажант-аташе до пълномощен министър. Бил е извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Румъния и неакредитиран посланик в Молдова. В периода 2005-2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност в кабинета на министър-председателя. Съосновател и член  на Българско дипломатическо дружество. Носител на почетния знак „Златна клонка на МВнР”.

– Посланик Радомирски, финалът на 2016-а бе такъв, каквато бе и цялата година: напрегната, динамична, пораждаща повече въпроси, отколкото отговори. Един от най-любопитните сюжети засяга бъдещето на отношенията между САЩ и Русия. Като дипломат с дълъг опит изненадахте ли се от реакцията на Владимир Путин да не предприема реципрочни мерки спрямо изгонването на руските дипломати от САЩ? Това бе против всички познати правила в дипломацията.

– И „да“, и „не“ едновременно. Путин и досега е действал нетрадиционно. Външният министър Лавров предложи изгонването на 35 американски дипломати, затварянето на няколко обекта – американското училище и т.н. , което бе по правилата. Но подходът на Путин потвърди, че той не е шаблонен играч. И спечели много от този ход.
Цялата история – изпращането на самолета, поканата на американските деца на дипломати край Новогодишната елха в Кремъл – започва да добива вид на добре подготвен сюжет. Може би в Русия са знаели какво ще бъде предприето и са помислили как да отговорят. Ако до идването на новия президент не оставаха само 20 дни, сюжетът може би нямаше да бъде печеливш. Сега обаче Путин печели във всички отношения. Първо, показва пренебрежение към администрацията на Обама като не й отговори според очакванията, които може би целяха добавянето на още по-голямо напрежение в американско-руските отношения. Второ, руската реакция създаде предпоставки да не се ограничат възможностите  на Тръмп за подобряване на атмосферата между двете държави.
Провокацията с изгонването на тези 35 дипломати, независимо дали има сериозни доказателства за руско вмешателство или не, е поредният ход, който се прави след изборите в САЩ за ограничаване на бъдещи действия на Тръмп, които не се харесват на досегашния управляващ елит. Впрочем, що се отнася до основанията за предприетия от Обама ход, съветник на Тръмп заяви, че в момента има „нула доказателства“ за руско вмешателство.

– За дума на годината бе избрана „пост истина” – заради множеството събития, които осмисляме след като са се случили – Брекзит, Тръмп. Какво всъщност се случи в САЩ, което доведе до неочакваната победа на Доналд Тръмп?

– Случи се нещо необикновено. Не искам да го наричам с традиционни термини като революция, контрареволюция, преврат и т.н., но след три десетилетия представителите на елита, наричан от мнозина неолиберален, загубиха властта. За мен това е елитът, който представляваше интереса на финансовия капитал. През последните 30 години финансовият капитал взе връх над промишления. Износът на работни места и на промишленост в Азия, Африка и Латинска Америка, всичко, което предизвика създаването на т.нар. „Ръждив пояс“ и което Тръмп сполучливо експлоатира, доведе до загуба на позиции за промишления капитал. Но той продължава да бъде изключително силен.
Слабостта на финансовия капитал се очертава в това, че след няколко опита за спасяване на положението, сега той не дава признаци, че е измислил нова схема как да продължи бурното нарастване на печалбите. През 2001 г., когато беше набъбнал балонът с кризата за спасяване на хедж фондовете, беше измислена историята със строителния бум, който донякъде беше свързан и с промишления капитал. Това бе малък компромис от страна на финансовия капитал, но така той продължи да управлява и това направи кризата през 2009 г. многократно по-силна.
Сега състоянието е такова, че финансовите инструменти надвишават около 42 пъти реалните икономически активи в света. Това е балон, който във всеки момент може да се спука, а спуквайки се, ще причини нещо невиждано. Нещо, което, ако го сравняваме със събития от 20 век, ще прилича на Голямата депресия в САЩ, съпроводена, знаете, с огромни социални проблеми, глад, самоубийства. Ако е вярно, че финансовият капитал няма идея как да излезе от омагьосания кръг, ще ни трябват нови Рузвелтовци и, за съжаление, може би ще се появят и нови Хитлеровци.

В крайна сметка именно слабостта на финансовия капитал породи желанието за борба и реванш от страна на промишления капитал, чиито представител е Тръмп. Случилото се в САЩ може би ще бъде исторически обрат, връщане към реалността, към реалната икономика, а оттук – и към реалната политика. Точно с това не иска да се съгласи елитът, който вече 30 години смяташе себе си за единствено прав, а всички останали бяха обявявани за еретици.

– Мисля, че опитите в тази посока продължават.

– Не само продължават. Наблюдаваме отчаяната съпротива на отиващия си елит, защото предстоят огромни промени в администрацията на САЩ. Сегашната е подчинена на неолибералните ценности. Ръководител без силна политическа воля трудно ще преодолее опитите за съпротива. Да видим как Тръмп ще се справи с това предизвикателство.

– Радикалните мерки на старата администрация спрямо Русия част от тази съпротива ли са? В САЩ преди това имаше демонстрации срещу избора на Тръмп, самият Джордж Сорос наскоро предупреди какви рискове крие смяната на властта. Какво да очакваме? Случващото се в САЩ влияе и върху Европа.

– Да, демонстрации на хора, докарвани с автобуси от други градове, имаше от първия ден. Беше направен опит за нещо като мини цветна революция. Организаторите имат опит от други места по света, но очевидно не бяха решили събитията да са масови. Появиха се искания за импийчмънт, за повторно броене на гласовете в три щата,
Сорос проведе няколкодневно съвещание в един хотел. Тоест, вземат се активни мерки за ограничаване възможностите на Тръмп да осъществи идеите си или поне онази част от тях, които не съответстват на интересите на досегашния управляващ елит.

– Кои са тези непримирими интереси? Къде е основният сблъсък?

– В миналото САЩ имаха проблем със съществуването на две групи с различни възгледи за ролята на страната в международната политика. Едната група бе на изолационистите. Другата държеше САЩ да се намесват като хегемон навсякъде по света. Преди Втората световна война президентът Рузвелт успя да преодолее проблема с изолационистите.
Тръмп сега има друг проблем във външната политика, свързан отново с две лобита. Едното счита, че Америка е застрашена от Китай, Третия свят и Исляма. Съответно – че усилията на САЩ трябва да бъдат съсредоточени в тази посока, а отношенията с Русия да бъдат по-нормални, отколкото са сега.
Другото лоби е антируското. То смята, че въпросът с Русия трябва да бъде решен веднъж завинаги. Маргарет Тачър ясно заяви още през 1998 г., че не може една страна да управлява една трета от ресурсите на планетата. Това припомня старото правило на реалната дипломация, че война винаги се води за ресурси.

През последните години целенасочено, планомерно и с големи инвестиции се създава така наречения Копринен пояс от Китай до Великобритания. Това означава кардинално разместване на центъра и периферията на съвременните международни отношения. Мащабният геополитически проект ще бъде далеч по-силен от САЩ и останалата периферия, която досега активно пречеше на всяко начинание, застраващо тяхната хегемония..
Логично стигаме и до въпроса защо ври и кипи в Близкия и Средния Изток сега.

– Защо?

 

– Това е възловото място, което може да пресече по средата идеята за Копринения пояс. През 2006 година в юнския брой на Armed Forces Journal се появи малка статия, в която се твърдеше, че споразумението Сайкс-Пико, очертало съвременните граници в региона, е вредно и е време да бъде премахнато. Краткият текст бе придружен с карта, на която бяха очертани две нови държави – Кюрдистан и Белучистан. Точно те са по средата на разработвания от китайците Копринен пояс. А кой в момента подкрепя кюрдите?

– Какво представлява този проект и има ли място за България в него?

 

– Комплекс от инфраструктурни съоръжения, промишлени и други обекти, които осигуряват жизнеспособността на пояса. На места той достига ширина от 2000-2500 километра, тоест преминава през цяла Евразия. Не случайно с китайски средства се строят 3 и 4 блок на АЕЦ „Черна вода” в Румъния. Има интерес към гръцки пристанища, към АЕЦ „Белене”. През последните няколко години китайците идват в България няколко пъти, но, за съжаление, ние не проявяваме достатъчно интерес. Не можем да разберем какво трябва да правим в сложната сфера на геополитическите игри, така че да не разсърдим някого. В края на 2014-а Румъния подписа договори с Китай за 9 милиарда долара. Защо те го правят, а ние не?

– Какво е вашето обяснение?

– Нямаме външна политика с ясна визия. В България са написани хиляди стратегии, но повечето от тях са пренаписани от другаде и не отговарят на българската действителност. Ние не сме определили кои са националните интереси на страната, защото липсва консенсус за визията за бъдеща България. Ние се съсредоточаваме в миналото. И преди последните президентски избори, въпреки че са минали 25 г. от промяната, продължихме да говорим за комунизъм, за Държавна сигурност, но не и за бъдещето на нашите деца и внуци. Когато постигнем съгласие как трябва да изглежда България в този сложен свят, ще ни бъде лесно да определим националните интереси, а върху тях – стратегии, които ще позволят да се прави ефективна политика, независимо кой е на власт.

– Последните опити да се сближим с Китай бяха по времето на царския мандат?

– Имаше опити и при Бойко Борисов. Въпросът е, че ние трябва да преговаряме, знаейки какво искаме за далечното бъдеще.

Китайците са много сложен преговарящ. Вижте какво направи китайският президент Си Цзинпин с Путин. Путин посети Китай през май и бяха сключени над 30 споразумения за милиарди долари. Седмица след като Путин се завърна в Москва Си Цзинпин отправи предложение на Русия да станат стратегически съюзници – политически и военни, като даде срок на Русия да обмисли това предложение до 2030 година! Китайците не мислят ден за ден или мандат за мандат, което е максималният хоризонт за българските политици. Те мислят мащабно, дългосрочно и съгласувано според общокитайския интерес.
В България всеки започва да прави своя собствена политика, когато дойде на власт. Направеното от предшествениците му умира. Най-яркият пример са спрените енергийни проекти. Каквото и да ни убеждават, всички загубихме от спирането им – време, усилия, пари и най-важното – загубихме престиж и доверие.

– Споменахте за двете спорещи лобита в САЩ – антируското и антикитайското. Кое според Вас ще вземе връх?

– Като основен съперник на САЩ – демографски и финансово, се очертава Китай. Китай вече държи огромна част от американските държавни книжа и други финансови инструменти. Единствено Китай би могъл да предизвика криза на долара, а криза на долара би довела до срив на цялата световна търговска система, може би – до световна война. Това е и причината Китай да се въздържа от използването на този инструмент, но е факт, че има възможност в определена ситуация да го предизвика.
Разбира се, Китай все още има ограничени възможности, тъй като се развива бурно само през последните няколко десетилетия. Прогнозите са, че не може да продължава със същите темпове дълго време. Но все пак Китай ги поддържа, което означава, че през следващите няколко десетилетия по редица параметри може да се изравни със САЩ. Китай извежда космонавти, строи самолетоносачи, разработва въоръжение от пето поколение. В това отношение Русия не е опасна. За Русия е важно с кого ще бъде.
Целият екип на Обама и на Държавния департамент под ръководството на Хилари Клинтън с действията си тикаше Русия към сътрудничество с Китай. Но руско-китайските отношения имат сложна история. Мисля, че затова китайският президент даде на Путин толкова дълъг срок да се огледат, да преговарят, да осмислят проблемите.Има сериозни опасения в руското общество, че могат да бъдат погълнати от китайците – съотношението е милиард и половина китайци спрямо около 200 милиона руснаци, а може би и по-малко, ако вземем предвид многобройните етноси в Русия. .
Тръмп не иска Русия да бъде тикана към Китай. Мисля, че затова прие Кисинджър в екипа си. Седмица след първия си разговор с Тръмп в интервю пред един немски вестник Кисинджър заяви нещо много интересно:
„Управлението на Тръмп трябва да отговори на три въпроса.
Първият: кои проблеми са толкова важни, че Америка да ги решава, ако трябва и сама.
Вторият: кои проблеми са от универсално значение и Америка може да реши  само със съюзниците си.  
Третият: от кои проблеми трябва да стои настрана“.

Ние всички сме се възхищавали от предприемчивостта и инициативността на американците, оценяваме ги като една от най-новаторските нации в света. Това е така. Но във външната политика те имат една слабост – използват печеливши шаблони, докато не видят, че с тях вече губят. Но шаблоните водят до нежелани странични ефекти.

– Какво имате предвид?

– Съветският съюз беше разрушен по схема, измислена от шефа на ЦРУ по времето на Роналд Рейгън. В мемоарите си той пише, че му е отнело година и половина, за да си изясни кои са уязвимите места на СССР. Опира до всеизвестното заключение, че СССР няма твърда валута и ако бъдат прекъснати източниците му на експорт на суровини – главно енергийни, ще бъде поставен на колене.  Той изчислява, че СССР губи милиард и половина долара при намаляване на цената на нефта с един долар. Заедно с един саудитски принц той успява да убеди Саудитска Арабия, да се намали чрез ОПЕК съществено цената на нефта. В резултат на това през 80-те имаше период, когато цената стигна до 10 долара на барел. Това срути финансово СССР.

Същата схема, т.е. същия шаблон, но с обратен знак, беше приложена спрямо Китай. През 90-те години САЩ решиха, че Русия е на колене и не ги интересува, затова се съсредоточиха върху  Китай. Слабостта на Китай е във вноса на енергийни източници. И ако си спомняте, в началото на този век за известен период имаше цена от 200 долара на барел. Това е най-високата исторически достигната цена, която, както и предишната от 10 долара, беше създадена изкуствено. Китайците обаче не пострадаха особено, те разбраха каква е играта. Ако погледнете картата на света, навсякъде, където има енергийни източници, сега вече има многомилионни китайски инвестиции – Латинска Америка, Африка, Азия. Другото, което интересува Китай, е как тези източници да стигат до страната. 80% от световната търговия минава през Малакския проток и вече има три проекта как да се строи морски канал над него. Това ще намали съществено рисковете и опасността за търговският флот на Китай, който в Малакския проток е под контрола на разположените в близост до него американски военни бази. Част от съоръженията от Копринения пояс ще осигурява сигурност за китайския внос и от страна на Индийския океан.

Но този „шаблонен подход“ на американската политика има и друга „заслуга”. Винаги съм казвал, че американците създадоха Путин. Той наследи от Елцин разстроена икономика, офицери, учители и лекари, които не бяха получавали заплатите си от две години. Офицерите в ракетните бази гледаха прасета, за да се изхранват. Политиката на американците за изкуствено вдигане на цената на петрола, съвпадна с първите години от идването на Путин на власт и му дадоха възможност да изплати заплатите, да създаде огромен резервен фонд, да задели пари за наука. През 2004 г., когато Москва разбра, че Западът няма никакво намерение да интегрира на равноправни начала Русия в своя свят, бяха предоставени средства за възобновяване на кардиналните проучвания във фундаменталната наука с военно приложение. След решенията на срещата на НАТО в Букурещ преди 8 години относно Грузия и Украйна, въпреки че Русия категорично беше казала „не” на присъединяването им към НАТО, се премина към научно-изследователските и опитно-конструктурските работи. И в момента от руските заводи излизат нови видове въоръжение. Основата за всичко това създаде именно американската политика, която осигури ресурсите за Путин.

– Как очертаващата се нова световна архитектура ще се отрази върху България? Кои са „опорните точки”, които трябва да преосмислим?

– На мястото на шаблоните Кисинджър поставя трите въпроса, за които споменах преди малко. Те с пълна сила се отнасят и за българската външна политика. Най-напред ние категорично трябва да определим въпросите, които трябва да решим сами. Нашата мантра са НАТО и Европейския съюз. Но едва ли всички наши национални интереси ще срещнат пълна подкрепа в двете организации. Сега всеки, който каже, че НАТО и ЕС не са отчели нашия национален интерес, бива остракиран като враг на демокрацията, антинатовец, пропутиновец и т.н. Но не всички консенсусни въпроси, взимани в ЕС и НАТО, отчитат специфичния български интерес. Именно те трябва да бъдат отделени в първата група. След това трябва да определим въпросите, които ще решаваме заедно със съюзниците и от кои ще стоим настрана. Според мен на тези три въпроса ще трябва  да си отговори и генерал Румен Радев при определянето на виждането си за външната и военната политика на България.

Интересни събития предстоят не само в САЩ. Ще има огромни промени в европейските елити, които на практика са проамерикански, но в смисъл на „ученици“ на досегашното американско неолиберално ръководство. Двата важни за нейното бъдеще избора през тази година в Европа – във Франция и в Германия ще бъдат повлияни от действията през първите няколко месеца на президента Тръмп.

В следваща част – ще има ли нова Ялта и какво се случва в Турция и на Балканите?

 

 

 

Източник:епицентър. бг

 

Обама, върви си и не се връщай повече!

 

 

 

Мартин Бъргър, New Eastern Outlook

Президентът Обама обича да се държи като морален лидер. В своите представи той е отличник по благоприличие и човек с добри обноски, който води Америка към по-широки хоризонти и се бори за социална справедливост и заслужено отношение. В действителност той е глупав и самовлюбен.

Обама оставя след себе си наследство от провали по целия свят. Той напуска президентския пост, завещавайки истински геноцид в Сирия. На свой ред, Либия се намира в състояние на пълномащабно бедствие. Това е откритата позиция, публикувана наскоро в известното американско консервативно издание Townhall.

В нея се посочва още, че Обама влезе в Белия дом с грандиозни обещания да върне мястото на Америка в света. Но се провали. Очевидно обаче той е доволен от постиженията си, макар че за да бъде задоволена представата му за неговото морално израстване измряха хиляди хора.

Смешното е, че след двата си катастрофални мандата, отиващият си Обама продължава да прави опити да разруши руско-американските отношения. Този път Белият дом наложи нови санкции на Русия, заради предполагаемата ѝ намеса в манипулиране на президентските избори в САЩ. Освен това, 35 руски дипломати бяха обявени за персона нон грата и бяха депортирани в рамките на 72 часа след обявяването на това решение. Два дипломатически обекта на Руската федерация – в Ню Йорк и Мериленд, бяха затворени.

Честно казано, светът се умори от постоянния поток от лъжи, които генерира сегашната администрация, както и от неверните и безпочвени обвинения спрямо Русия, че се е опитала някак си да повлияе на ситуацията във Вашингтон с помощта на своите хакери. Историите за намесата на руски хакери във вътрешните дела на САЩ за първи път се появиха в западните медийни корпорации преди около шест месеца. Тогава администрацията на Обама ги използваше в помощ на президентската кампания на Хилари Клинтън.

Когато тя загуби изборите, Белият дом продължи да влошава руско-американските двустранни отношения, въпреки че пред медиите така и не бяха представени доказателства, че руснаците са свързани по някакъв начин с хакерските атаки. Някой ден обаче, това, което умишлено се прикрива, ще излезе наяве.

На 8 декември държавният секретар на щата Джорджия Брайън Кемп обяви, че щатските служби са проследили 10 кибератаки в своите мрежи, като са установили, че те са били извършени от Министерството на вътрешната сигурност. По-късно същите тези твърдения минаха в сянката на нова поредица от безпочвени обвинения спрямо Русия от страна на високопоставени представители на САЩ.

Дейвид Акселрод, човекът, който стои зад двете изборни победи на Обама, наскоро заяви пред журналисти, че сегашният президент не приема факта, че провалът на Хилари е оценка за неговата собствена визия накъде трябва да върви страната. Но демократите не биха искали да знаете, че по време на президентството на Барак Обама са загубили над 1030 места в щатските парламенти, губернаторски и конгресменски позиции.

Статистиката показва колко погрешна е била политиката на Обама спрямо обикновените поддръжници на Демократическата партия. Едва в пет от щатите по двете крайбрежия демократите имат свой губернатор и държат мнозинство в двете камари.

Сенаторът от Северна Каролина Винсънт Шехийн отбелязва, че избирателите са наказали демократите за тези дълги и изтощителни 8 години. Докато все още е на власт, Обама иска да наложи на администрацията на Тръмп своя подход спрямо Русия, като постави руско-американските отношения във възможно най-ниската им точка.

 

Както The Wall Street Journal вече писа, последните санкции имаха за цел да попречат на Тръмп да се присъедини към руските усилия за борба с тероризма в Близкия изток. Москва е съвсем наясно с тази стратегия и това се вижда и от изявленията на руска страна. Ето как CNN отрази темата:

„Русия бързо реагира на случилото се в четвъртък. По думите на говорителя на външно министерство, Русия ще отговори на всички „враждебни ходове, които САЩ предприема в отговор на обвиненията в хакерска намеса в изборите през 2016 г.”

„Първата видима крачка дойде по-късно в четвъртък, когато руските власти разпоредиха затварянето на англо-американско училище в Москва, съобщи представител на САЩ. Със същото разпореждане се затваря достъпа до резиденция на американското посолство в Серебряни бор, близо до Москва.”

Това обаче се оказа лъжа. Но кой би да очаква нещо по-различно от трибуната на вашингтонската пропаганда – CNN. Москва няма намерение да закрива каквото и да било, нито да предприема ответни реакции в отговор на провокациите на Вашингтон.

Както посочи руският президент Владимир Путин, Москва няма да експулсира никого, тъй като тя възприема последните враждебни действия на отиващата си администрация в САЩ като провокация с цел влошаване на руско-американските отношения.

Путин добави, че запазвайки правото да отговори на удара, руското правителство няма да падне на нивото на такава безотговорна „кухненска” дипломация и са създава проблеми на американските дипломати.

Ето ви един добър отговор на добър политик!

Колкото до Обама и „кухненските кошмарчета”, по които той и Хилари Клинтън са толкова запалени, в историята почти няма място за подобно „наследство”.

Днес хората в САЩ, както и по целия свят имат само една удачна реплика към Обама: „Отивай си и не се връщай повече!” / A-specto

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

Глобалисткият елит подготвя масирано настъпление

 

 

От февруари 2017 година глобалисткият елит започва масирано контранастъпление. За да може то да бъде преодоляно, «популистите» трябва да усвоят главните уроци от турбулентния и достатъчно успешен за тях политически сезон на 2016.

Да отделим четири от уроците.

Наистина, в момента ни се струва изненадващо, че над Америка и Европа се появи антиглобалистка вълна, която измете Хилъри Клинтън, Дейвид Камерън, Матео Ренци, която раздели Великобритания от Европейския съюз, прекърши всички надежди на италианските центристи и ограничи пълномощията на парламента, а Доналд Тръмп се оказа на политическия Олимп.

Изненада е, че всичко това не се случи по-рано.

Глобализацията в нейното евроатлантическо проявление не можеше да не предизвика законното недоволство на хората преди всичко в самата евроатлантическа общност.

В близкото минало бе популярна темата за т.нар. златен милиард — жителите на развитите страни, чийто капиталистически рай се създава за сметка на безпощадната експлоатация на суровините и на държавите-фабрики, в които заплатата на работниците е не повече от 100-150 долара. А извън пределите на тази неравноправна симбиоза царстват нищетата, гладът и безкрайните войни.

Точно това донесе глобализацията. Всъщност, това е самата глобализация в реалните й проявления.

Има едно по-тясно тълкуване на термина — световното господство на САЩ, осъществявано в името на тесните им национални интереси.

Трябва да благодарим на Доналд Тръмп и неговите избиратели, че от илюзиите по този термин не остана и следа.

Ако в САЩ през 2016 г. президентската надпревара се беше свела до обичайното противопоставяне между елита от Републиканската и Демократическата партии, щяхме да търсим алтернатива на глобализацията, където си поискаме, но не и на Запад.

Да, Китай преуспя повече, отколкото Венецуела, но именно икономическата конвергенция между КНР и САЩ бе причина създаването на фундамента на глобалната икономика, тази същата, която доведе до деиндустриализацията на цели щати в Америка и направи непригоден за дишане въздуха в редица градове в Поднебесната. Т.е. в тези страни, чийто елити не само гмурнаха държавите си в глобализацията, но и поставиха своето твърде относително благополучие в пряка зависимост от успеха на глобалисткия проект.

И Русия не остана остров в този процес. Дори сега, когато избирателите от Запада се разбунтуваха срещу либерал-глобалисткия световен ред, когато президент на задокеанската свръхдържава стана Доналд Тръмп, поне половината от руския елит все още се чуди на коя страна да застане.

Тези съмнения могат да бъдат разбрани. Те са обусловени не само от грижата за собственото им процъфтяване. Ако антиглобалистите на Запад успеят, ще се сблъскаме с нови призиви — такива, каквито в най-новата руска история никога не са възниквали.

Но ако победят глобалистите, ако силите на т.нар. западни популисти не стигнат, световният елит ще направи всичко, за да може победата им да бъде ОКОНЧАТЕЛНА.

Термините «суверенитет» и «национална държава» завинаги ще останат «екстремистки».

Християнската и европейската идентичност ще бъдат изгорени от медийно-образователния напалм, имиграцията от Близкия Изток и от Африка ще се превърне от масова в тотална.

Пристигането на все нови и нови мигранти в Европа и САЩ НЕ са страничен продукт на глобализацията, а са инструмент за нейното създаване, господство и бетониране.

Средната класа, точно както и работническата класа ще бъдат унищожени. Това ще бъде поднесено като победа на ефективността над икономическия национализъм, т.е. на глобалния пазар над «мързеливия човек», неспособен за производството на конкурентен продукт.

Това ще закрепи полуфеодалният монопол на транснационалните корпорации.

Дори най-успешният местен бизнес ще бъде или изкупен от ТНК, или оставен в разсипано финансово и административно-дългово непреодолимо бреме.

Там, където работи имиграцията, ще поставят роботи и прочие плодове на четвъртата технологична революция.

Не е трудно да си представим, че за безпилотните камиони и таксита могат лесно да се отделят две трети от пътищата…

Влаковете също могат лесно да се оборудват с «прогресивни технологии»…

Никога няма да разберем, наистина ли безпилотните автомобили са по-ефективни и безопасни от тези, които се управляват от хора — просто защото никой няма намерение действително да ни казва истината.

Реално демокрацията (доколкото я има) де факто ще бъде тотално ликвидирана — толкова неочаквано, колкото неочаквано гръмнаха Тръмп и Брекзит. Елитите не спят, драги читателю.

Никой не е длъжен да ни дава разяснения или да се оправдава, че, освен икономическите преимущества на този безпилотен транспорт, съществуват и много други задължения около трудоустройството на гражданите.

По-точно циркът, който ще се нарича демокрация, ще бъде предаден в ръцете на наднационалната неизбираема бюрокрация. Ще издигнем либералната система на ценности (мултикултурализъм, разнообразие, толерантност, политкоректност и прочие) в ранга на «пазител на демокрацията»…

Искаше ми се това да е измислица или поне да са умишлено сгъстени краски. Уви!

Погледнете западната властова преса и ще прочетете почти същото, но с други думи.

От февруари 2017 г. глобалисткия елит започва масирано контранастъпление.

Кои са четирите уроци, за да противопоставим на всичко това

Първо, елитарно-корпоративния световен ред се оказа практически безполезен. Нещо повече, псевдо левите партии, които бяха заявили своята антиглобалистка и антиелитарна ориентация, се предадоха на милостта на глобалистите, когато битката ставаше твърде жестока…

Повтарям: псевдо-левите. Натъртвам на първата половина — псевдо.

Например.

Гръцката партия СИРИЗА се подчини на диктата на ЕС. В Америка Бърни Сандърс, който крещеше от трибуната за «политическа революция», в края на краищата подкрепи Хилъри Клинтън и до самия ден на изборите агитираше за човек, който по-рано наричаше «въплъщение на единия процент».

Представителят на австрийските зелени Александър Ван дер Белен, който се позиционираше като независим анти — елитен кандидат за президент, се закле във вярност на брюкселската бюрокрация.

Псевдо-левите не отричат глобализацията и политкоректността, страстно защитават правата на нелегалните имигранти и малцинствата… Към характеристиката им спада и почти детската радост при повишаване на едни данъци… А за загубата на работни места….се мълчи.

По това ще ги познаете, че са псевдо-леви, апропо. По неумението да различават глобалната заплаха. А вероятно не е неумение, а целенасочена разпродажба. Политическа. Цинична. Безидейна.

Второ, никой да не си мисли, че срещу антиглобалистите някой се кани да играе честно. Суверенността на изборите ще бъде вероятно принесена в жертва на «контрареволюционната целесъобразност».

Глобалистите нямат етнос, нямат партия, нямат държава — те са наднационални. И мачкат подред.

Е, време е тогава антиглобалистите да направят също свой своеобразен антиглобалистки интернационал. Т.е. да се съюзят, временно, целесъобразно, трезво, тактически срещу мощната финансова машина на елита.

В този смисъл, как мислите, защо Барак Обама агитира британците да запазят членството си в ЕС?! Дори си сплаши, че в случай на Брекзит Обединеното Кралство «ще се озове на края на опашката» по всички въпроси на взаимодействието със САЩ и световната общност.

Ако не можеш да си отговориш, виж по-горе през 2 изречения, започва с думите «Глобалистите нямат етнос…»

Доказателство, че глобалисткият елит няма етнос и държава…, е фактът, че дори сега, властовата преса вече тръби почти из целия свят за намесата на Русия в изборите във Франция и Германия. А те са след месеци.

Обвиненията към антиглобалистите, че са свързани с Кремъл, ще бъдат използвани като оправдание за политическите репресии срещу «неправилните» партии. Опозиционните политици няма да бъдат изпратени в лагери, разбира се, но административно-медийният нокаут ще бъде мощен.

Най-лошата защита от такъв нокаут е да започнеш да внасяш корекции в риториката си и да се оправдаваш. Най-надеждната защита е точно обратното — да засилваш акцентите и да демонстрираш, че антиглобалистите въобще нямат намерение да се подчиняват на старите правила.

С една дума — да се прави това, което направи в Америка Доналд Тръмп, а не това, което направи в Австрия преди повторните президентски избори Норберт Хофер.

Трето, борбата с глобализацията съвсем не отрича международното партньорство. Сътрудничеството на британските архитекти на Брекзита с екипа на Доналд Тръмп донесе съвсем нелоши плодове.

Италианските партии, които на референдума през декември бяха против управляващата партия, също се възползваха от помощта на британските си колеги. И победиха. А Норберт Хофер и неговата Австрийска партия на свободата се отказа от чужда подкрепа. И изгуби.

Нито единия от двата световни лагера няма да постигне окончателна победа през 2017 г.

А това значи, че още през пролетта, след изборите във Франция, ще започне новото икономическо съревнование. Вероятно ще бъде съпроводено и с търговски войни, и с твърди действия на финансовия елит срещу «страните-предателки».

Това е, предупредени сте, а това значи — въоръжени.

 

 

Източник:News Front ПП

 

Антон Тодоров с взривяващ анализ за “ борците с корупцията“ в “ Да, България “: Мама и татко със заменки, дъщерята при Главичките (ДОКУМЕНТИ)

Антон Тодоров
Наглостта и нахалството на протестърите нямат равни. Даже си мисля, че ако искат да се самоубият, то единственото, което трябва да направят, е да скочат от най-високата точка на своята наглост. Такива зеещи висоти е достигнала тя! И продължават да ни „очароват” и оставят без дъх, защото за тяхното нахалство вертикална граница, както по всичко изглежда, няма! Последното доказателство за това, което пиша, може да се открие, докато човек разглежда муцуните на поредните борци с корупцията, които са на прикритие в новото творение на задкулисния д-р Франкенщайн – партията на Христо Иванов, Мануела Малеева и Кристиан Таков „Да(й), България”.

Кафе втора цедка
На сбирките им неизменно присъстваше и знаковият „борец с корупцията” Иво Прокопиев. Схващате иронията, надявам се. Това е извратено отвсякъде, трябва особено счупване на характера и морала, за да изтипосаш Прокопиев като шеф-надзорник при  създаването на антикорупционна партия. Същото е като да говориш за „лустрация от второ поколение”. Щом го правят наследниците на едни от най-болшевишките фамилии – Бойкикеви на Христо Иванов, и Такови – това звучи като „кафе втора цедка”, т.е. ерзац. Когато пък срещу корупцията ще се борят хора като наследниците на фамилията Малееви, това вече си е чиста проба недостижима перверзия. Бас ловя, че младоците в партията на Христо Иванов и сие, на които майсторите на политически мушенгии завъртяха главата с високопарни думи, нямат представа за една от най-знаковите далавери на прехода, свързана с горното семейство. Разбираемо е, преди 15-16 години те са били деца. Ние обаче, които ядохме попарата на Костича и Малееви, помним и ще се опитаме да припомним и на останалите скверните факти от тази далавера. А изводите ще си ги направят онези с големите претенции – дето ще борят корупцията с корупция. Политическа хомеопатия не съществува и е много вероятно да доведе до задълбочаване на проблема.

Молбата – и от зетя
И така, годината е 1996. С молби до Столична община №№ ТП 94-00-4/9.05.1996 г. и 94-Ю-18/26.08.1996 г. майката на Мануела Малеева Юлия Берберян и зет й Георги Стоименов заявяват интерес за проучване и проектиране на спортен комплекс в местността „Погребите” в София и за закупуване на терен за изграждане на учебно-тренировъчен тенис-комплекс. С молба от 2 октомври 1996 г. до тогавашния кмет Стефан Софиянски двамата молят за указания как да се проведе процедурата за отстъпване правото на строеж и построяване на комплекса в местността „Погребите”. Прилагат и три варианта на градоустройствени проучвания, които отговарят на изискванията и намеренията им за изграждането му. Няколко месеца по-късно, на 27 март 1997 г. общинският съветник от СДС в СОС Мария Храброва внася докладна записка, с която предлага Общинският съвет да вземе решение за замяна на златния терен за определен брой жилища, намиращи се на територията на столицата. Теренът е в кв. „Лозенец”, местността „Погребите”, парцел I с площ 20 830 кв.м. и с оценка 151 744 долара.

Следва втора докладна записка, този път от зам.-кмета Венцислав Николов, в която той предлага на СОС да вземе решение за извършването на замяна на парцела в „Погребите” срещу жилищни имоти, собственост на Юлия Берберян. С решение № 4, записано в протокол № 30/14.07.1997 г., СОС дава съгласие да се извърши замяна на имот – частна общинска собственост в м. „Погребите”.По това време Юлия Берберян вече е депутат от ОДС, сините имат абсолютно мнозинство в парламента и се кълнат, че ще борят корупцията на БКП/БСП, ще лустрират ченгетата и все в този ред. Днешните „антикорупционни” напъни на дъщерята Мануела са нагло „dеjа vu”.

Вакханалия
Гледайте сега каква „антикорупционна” вакханалия развихрят майката, бащата и съпругът на сестра й Катерина в далечната 1997 г. За нуждите на замяната и с оглед решението на СОС в периода 15 октомври – 3 декември 1997 г. те закупуват 15 панелни жилища, пръснати в най-различни комплекси и квартали на София – „Надежда”, „Младост”, „Люлин”, „Овча купел”, „Слатина”, „Суха река”, „Дружба”, „Хр. Смирненски”, „Връх Манчо”, ул. „С.Димитров-Шабан” и други. Закупените апартаменти стават съпружеска собственост на Юлия Манук Берберян и нейния съпруг Георги Юпитеров Малеев. На 18 февруари 1998 г. в изпълнение решение № 4 по протокол № 30/14.07.1997 г. на СОС и заповеди № РД-56-39/19.01.1998 г. и РД 56-137/03.02.1998 г. на кмета Стефан Софиянски бил сключен договор за замяна на недвижими имоти между Софийска община, представлявана от кмета Софиянски, и семейство Юлия Берберян и Георги Малеев. По силата на договора правото на собственост върху 15 апартамента е прехвърлено на Софийска община, а парцелът в местността „Погребите” с площ около 21 дка става собственост на родителите на днешната велика антикорупционерка Мануела. Впоследствие Берберян и Малеев инициирали процедура за апортиране на голяма част от придобития въз основа на договора за замяна терен в „Тенис Малеева” АД, в което акционери през този период били Юлия Берберян, Катерина Малеева и Магдалена Малеева. На 1 май 1998 г. общото събрание на дружеството с участието на Юлия Берберян, Магдалена и Катерина Малееви, в присъствието на Георги Малеев и председателя на Съвета на директорите и изпълнителен директор зетя Георги Стоименов, взема решение за увеличаване на капитала на дружеството с апортна вноска, състояща се от 17 000 върху 20 830 идеални части от парцела в местността „Погребите”.

За $ 7000 повече
Дотук всичко върви по мед и масло, схемата е проработила безотказно и семейството е на върха на щастието от врътката. Могат да проповядват „десни идеи”, да прославят „капитализма”, да борят ченгетата и корупцията, но само и доколкото това не засяга собствените им изстъпления. Казвате, че се изразявам твърде силно? Не мисля. Съдете сами – по данни на няколко агенции за недвижими имоти, когато столичните общинари заедно с Юлия Берберян и съпруга й разиграват аферата с парцела в „Погребите”, средната цена на една двустайна „панелка” в София е 18 000 долара. Тоест приблизителната сума, с която тенисфамилията влиза в сделката, е около 270 000 долара. В техния случай 1 кв.м. е оценен от абсолютното мнозинство на СДС в СОС  на около 18  долара. Това означава, че цената на всички 20 800 кв. м е 374 400 долара. С други думи, всяка една от 15-те панелки на Берберян и Малеев е оценена от общинарите на около 25 000 долара. Само за сравнение – през 1998 г. Стефан Софиянски продаде на д-р Торао Токуда 26 000 кв. м в същата местност „Погребите” за около 1 млн. долара или за около по 39 долара за кв. м. Друг е въпросът, че  реалната пазарна цена на един незастроен квадратен метър в кв. „Лозенец”, където се намира местността „Погребите”, е около 500  долара. Тези сметки ги правя специално за ахмаците, които вярват на днешното „антикорупционно” трио Иванов, Малеева, Таков. През май 2000 г. обаче директорът на Териториалната данъчна дирекция-София Димитрина Захаринова разпорежда извършването на данъчна ревизия на Георги Юпитеров Малеев. Ревизията е тематична – по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) като нейн предмет са получените доходи от Георги Малеев като физическо лице за периода 1.1.1998 г. – 31.12.1998 г. Ревизията приключва на 2 юни 2000 г. със следните констатации на данъчните експерти:В нарушение на чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ, до започването на данъчната ревизия Георги Малеев не е подал данъчна декларация за облагаемия си доход, реализиран през 1998 г.;

В нарушение на чл.26 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) § 2, ал.1 от ПЗР на ЗМДТ, не е подал данъчна декларация за притежаваните от него недвижими имоти (това е – идеална част от 15-те панелки).
Проверяващите изискват декларации за имотното му състояние и източници на доходи и за предходни години. След като се запознават със събраните писмени доказателства, те установяват, че Георги Малеев е данъчно задължен за реализираните от него доходи от замяна на недвижими имоти със Софийска община.

Помощ от приятел
Докато върви данъчната проверка, Юлия Берберян и Георги Малеев молят тогавашния шеф на Главната данъчна дирекция (ГДД) Антон Тончев да им помогне с попълването на декларациите (по чл. 14 и по чл. 26 от Закона за местните данъци и такси) за 1999 година. Той разпорежда на своята подчинена Диана Китева – главен експерт в ГДД, да помогне на приятелите му, за да изпълнят те задълженията си по закон. На 2 юни 2000 г. Диана Китева подава от името на Берберян и на Малеев две от семейните декларации в Данъчна служба „Лозенец”. Четири дни по-късно – на 6 юни, Юлия Берберян подава трета декларация в Данъчна служба „Младост”, а Георги Малеев подава четвъртата декларация в Данъчна служба „Студентска”. В единия документ съпрузите твърдят, че притежават по 1/2 идеална част от местността „Погребите” на площ 20 830 кв. метра. Това не е вярно, защото с решение на Софийския градски съд от 16 юли 1999 г. 17 000 кв. метра от този имот са внесени като апортна вноска в „Тенис Малеева” АД и на практика Юлия Берберян и Георги Малеев притежават терен от 3830 кв. метра в местността „Погребите” и равен брой поименни акции от акционерното дружество. Във втората декларация съпрузите обявяват, че притежават по 1/2 идеална част от 15-те апартамента в София, което по онова време също не е вярно, защото въпросните апартаменти са прехвърлени на общината още през февруари 1998 г., когато е бил подписан договорът за размяната.

Грандиозен скандал
През есента на 2000 г. грандиозният скандал с данъчните неуредици на семейството става обект на предварително производство. То е възложено на Столичната следствена служба и се наблюдава пряко от Върховната касационна прокуратура (ВКП), тъй като само тя има право да се занимава с прегрешенията на хората с имунитет – народни представители, магистрати и конституционни съдии. Делото е образувано само срещу Георги Малеев, защото Юлия Берберян е с депутатски имунитет и по закон не може да бъде обследвана за леки престъпления, т.е. такива които се наказват с по-малко от пет години затвор. Главна прокуратура по времето на Никола Филчев старателно събира доказателства за вината на Берберян и съпруга й и ги депозира в съда.

Пет обвинения
На 10 октомври 2000 г. срещу Георги Малеев са повдигнати общо пет обвинения. Юлия Берберян е все още депутат и временно се скатава от разследване. Нека видим какви са обвиненията на ВКС срещу единия чист като сълза баща на бъдещата видна днешна антикорупционерка Мануела. Четири от тях са за престъпления по чл. 313, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) – за попълване на официални документи с невярно съдържание с цел неплащане на дължими данъци в големи размери. А петото обвинение срещу Георги Малеев е по чл.255 от НК – за неподаване на данъчна декларация с цел да се избегне плащането на данъчни задължения. На 16 май 2001 г. обаче, когато започва предизборната кампания за 39-ото Народно събрание и се оказва, че Юлия Берберян вече не се ползва нито с депутатски, нито с кандидатдепутатски имунитет, тя е привикана в столичното следствие и са й предявени три обвинения по чл. 313 и чл. 255 от НК – за неверните данъчни декларации от 2 и 6 юни 2000 г. (идентични с декларациите на съпруга й) и за укриване на данъци в особено  големи размери. Предварителното разследване продължава точно 13 месеца и на 23 ноември 2001 г. Върховната касационна прокуратура внася делото срещу Берберян и Малеев в Софийския градски съд (СГС). СГС умува месец и половина дали Юлия Берберян и Георги Малеев да бъдат изправени пред Темида, след което в началото на 2002 г. делото е върнато на Върховната касационна прокуратура. Мотивът е, че заради  депутатския имунитет делото е трябвало да бъде възложено на Националната следствена служба, а не на Столичното следствие. Истината обаче е, че Юлия Берберян е привлечена като обвиняема по делото едва в средата на юни 2001 г., когато вече няма депутатски имунитет.

Хем осъдени, хем оправдани
Ето защо на 17 юли 2002 г. Софийският апелативен съд уважава протеста на Върховната касационна прокуратура и разпорежда на Софийския градски съд да стартира процеса срещу Берберян и Малеев. На 9 октомври 2002 г. съдебен състав на СГС най-сетне дава дългоочаквания ход на делото. Но тогава в употреба е пусната друга хватка за размотаване на нещата – до пролетта на 2003 г. са проведени две заседания по делото, но без съдебни заседатели, което е грубо нарушение на Наказателнопроцесуалния кодекс. Делото е разпределено на друг състав и на 4 юни 2003 г. процесът започва отначало. Събраните от прокуратурата доказателства са толкова безспорни и солидни, че на 6 февруари 2004 г. Софийският градски съд няма никакъв друг избор освен да признае Юлия Берберян и Георги Малеев за виновни в извършването на престъпления по чл. 313 от НК – попълване на документи с невярно съдържание. Юлия Берберян получава една година условно с тригодишен изпитателен срок, а Георги Малеев – година и половина условно с тригодишен изпитателен срок. На 9 август 2004 г. решението на СГС е потвърдено от Софийския апелативен съд.

Делото е обжалвано на трета инстанция, във Върховния касационен съд. Десет месеца по-късно съдът решава, че обективната истина по делото е друга и оправдава Юлия Берберян и Георги Малеев по всички обвинения.

Коментар на политолога Антон Тодоров пред в. „Телеграф“

 

 

 

Източник:Блиц

 

Кръгът “Грабеж“ на Иван Костов се клонира в “Дай България“ на проваления протестър Христо Иванов!

Мафиотският задкулисен кръг „Грабеж“ на Иван Костов се претопи в нов мракобесен клонинг „Дай България“. Сектата се пръкна днес на етажите на столичния мол „Парадайс“ и мигом бе отразена в жълто-кафявите медии на скандалния бос Иво Прокопиев.

Въпреки отчаяната пропаганда в апокрифните издания от кръга „Капитал“, кликата на Христо Иванов едвам успя да докара в търговския обект около стотина протестъри.

Бръщолевенето на проваления протестър-министър Христо Иванов докара до делириум учредителите на новия политически Франкенщайн, но дори и те едва ли си вярват, че ще накарат дори близките си да гласуват за тях на едни евентуални избори.

Въпросът, от който Христо Иванов бяга отчаяно е финансирането. Едва ли някой се съмнява, че финансирането на новата формация на „Агнешките главички“ ще бъде от разбойническата приватизация, която превърна стотици хиляди пенсионери в клошари.


  Радан Кънев е голям любител на бирата

За сметка на тях синовете и дъщерите на най-отявлените комунистически фамилии Пеко Таков и Бойкикиеви са в първите редици на „Дай България“. Редом до тях са разтворили краката си биреният алкохолик Радан Кънев и най-голямата дъщеря на скандалната депутатка от времето на Костов – Юлия Берберян.

 Юлия Берберян

Галените деца на комунистическия режим са протегнали двете си ръце и са разтворили лакомите си усти в очакване да ограбят последните трохи от българската икономика.

В това време политическият им баща Иван Костов се е притаил в резиденцията си в Драгалевци и щедро черпи богатите си приятели за именния си ден.

Проваленият протестър-министър доволно потрива ръце, че в новата му клика ще се влее  партията на зелените гущери, която се свързва с името на боса на „Капитал“ и политическото джудже Движение 21 на бившата адвокатка на „Мултигруп“ и днешна защитничка на банкера-беглец Цветан Василев Татяна Дончева.

Българскит народ, обаче няма как да бъде повторно заблуден от злощастните маневри на шепа отломки от „Агнешките главички“ и съдружниците им от родовете на комунистическите фамилии.

Ивайло КРАЧУНОВ

 

 

Източник:Блиц

 

Кеворк Кеворкян: Шутове ли говорят на Народа?

 

 

Никой не обърна внимание на новогодишното бъбрене на Плевнелиев. Защото досегашните му новогодишни обръщения винаги предизвикваха в публиката някакво неудобство, дори срам: първото от тях той беше записал на фона на фотос от Колорадските планини.  Какво искаше да внуши по този начин, така и не стана ясно – но той не показа дори някакво бегло смущение от комичното си издънване.  Тогава си казах, че той е готов да се снима и край цукалото на Обама, за да докаже верноподаничеството си.

На следващата година пък се беше пльоснал в огромен кожен фотьойл, сред книгите на някаква внушителна библиотека.  Три години му трябваха, за да схване, че трябва да се снима на фона на Герба – може би го смяташе за недостоен за собствената си мисия. Публиката се срамуваше от тия фуклявщини – и едва ли е обръщала внимание на словесния материал, който произвеждаше Плевнеелиев. А за него думите нямат никакво значение. По начало, той е цар на клишетата, рецептата му е повече от банална: малко скудоумия за „евроатлантическите ценности“, малко фалшив интерес към народеца, една-две фрази на Апостола, тук-там и някаква очевидна глупост, която го злепоставяше, но той не си даваше сметка за това.  Сякаш си мислеше, че думите му умират едновременно с китайските фойерверки на новогодишната заря.

И така постепенно, публиката престана да му обръща внимание: някакъв човек си говори нещо от президентството, може би са изтървали шута на краля да го замести, докато онзи си угажда на новогодишната трапеза.

В навечерието на 2016-а Плевнелиев каза: „Успехът на държавата се мери с успеха на обикновения човек“.
Година по-късно той изобщо не се сещаше за това си неволно признание. Що за успех има тогава държавата, която той толкова усърдно славослови – след като милиони хора живеят в унизителна мизерия?
Никакъв, разбира се.

Това обаче не му попречи да каже в тазгодишното си обръщение, че „Днес България е коренно различна, спрямо годината, в която започнахме своя европейски път“.  И е различна, понеже „Парите за образование, за пенсии и социални политики вече са три пъти повече“ – готово, шутът се изкиска доволно.  Обаче го казва не шут някакъв, а президента.  А той сякаш дори не е чувал, че сме на второ място в света по смъртност; че сме на първо място в ЕС по смъртност от злокачествени заболявания; че сме на първо място в ЕС по смъртност на пътя.

Отгоре на всичко, образователната ни система е напълно съкрушена – тя произвежда вече огромно количества „функционално неграмотни“ младежи – евфемизъм, който да ни позволи да преглътнем факта, че са си истински безкнижници. Но много подходящи, за да ги затрупват с лъжи и да ги превърнат в хора, насилствено лишени от познание за Миналото. Затова пък удобни за измамите на Настоящето.

„Никога досега българите не са били толкова свободни и интегрирани с демократична Европа“ – каза още Плевнелиев. Така е, и то до степен, че нашите гастарбайтери/наемници надхвърлят два милиона души – и вече са повече от работещите тук, в страната. И на фона на тази очевидна катастрофа, Плевнелиев се хили ведро: „Трябва да продължим да пишем историята на силна България в силен Европейски съюз… Решението е в съзнателните усилия на всеки един от нас да подобрява и надгражда, а не да разваля… ТРЯБВА ДА ДОБАВИМ СТОЙНОСТ, като помогнем на нашето европейско семейство, което днес е в беда“. Да добавим стойност?  Ние?! Как – с броя на българските гробове ли, с които сме световен лидер?  Трябва да си много специален, в поне едно отношение, за да говориш така – трябва да си ампутиран от чувството за срам.

Безсрамието ни връхлита от всяка от цитираните фрази. А зад него наднича една непомерна арогантност. Можеш да ломотиш, че България е първостепенен фактор, който определя европейските съдбини. Тази лудост може да бъде преглътната.  Но другото е нетърпимо.  Живееш в държавата на Хитрино, а сякаш си на Луната.  Това не е обикновено словоблудство – това е посегателство върху Нашата Свяст, ако тази дума все още е позната на днешните шутове.

Тия хора, всъщност, говорят на себе си – и за себе си.  Те изобщо не ви забелязват.  А и изначално са се примирили, че Историята няма да им обърне никакво внимание, те изписват имената си със симпатично мастило, което изветрява веднага.  Цяло село бе опожарено наскоро, сякаш е на бойната линия в Сирия – но те си говорят, че трябва да направим по-значима Европа.

Нормалният човек трудно може да проникне в онова, което се случва в разума на тия хора.  Как може да се понесе нелепото твърдение, че една страна, в която е опожареното Хитрино, може „да добави към Европа“? Какво да добави – какво от диващината, в която сме затънали? Плод на какви турбуленции е това изхвърляне на Плевнелиев – и шутът, който често го замества, трудно ще обясни това.

Обикновените хора отдавна са наясно, какво се случва: трудова повинност в полза на Европа и разцвет на политическото еничарство.  Българските политици винаги са били в услуга на сателитното оцеляване на страната ни – по-прикрито или под формата на усърдно целувачество. Но днешните еничари надминаха въображението и на най-разюздания прислужник. И петната от тяхната слугинска дейност никога няма да бъдат заличени. Никакви хора, които не се свенят да демонстрират безпределно покорство.  Държаха се толкова безсрамно, че неизбежно публиката се сещаше за онази дама с три регистрации за проституция, която колхозникът Ненчев назначи за шеф на отдел във Военното министерство. Блюдолизничеството на някои наши политикани спокойно може да бъде определено и като проституция. Може би трябва да бъдем изоставени от всички, дори и от Господ – едва тогава ще можем да се върнем към някаква политическа нормалност.

Една задачка за младите ни математици: сумите, които досега сме получили от ЕС, достатъчни ли са за построяването на два ядрени блока?  Как сте, как сте със смятането? – пита Историята, ако все още продължава да ни обръща внимание.

Жалката истина е, че ние вече сякаш не се познаваме – и това беше една от главните цели, може би най-главната, на Прехода. Но Опекуните ни са наясно – знаят, какви подлоги са нашите властници, какви дупедавци. И не ни спестяват униженията…

Миналата година по това време написах един текст, ето неговото начало:
„Годината започна нормално.
В смисъл, че сме за никъде.
В Сандански циганите крадат ток на поразия – както и навсякъде другаде.
Един от тях каза, понеже им спрели за малко тока: „Това е расова дискриминация“.
Крадец – обаче знае какво е дискриминация.
Вече така ще ви говорят.
Крадците ще поумняват.
Държавата – не.“

Тази година пак сме за никъде.
Може би дори още повече.

Да се разведрим за малко – ето как гледат американците на политиците си. Според чудесния автор Роуботъм, в Тексас екзекутирали хора, само ако са осъдени на смърт, а не ако са в мозъчна смърт – защото това би означавало да се изтребят повечето политици.

 

 

Кеворк Кеворкян,  Фейсбук

 

Покажете това на децата, внуците и правнуците си!

 

 

Покажете това на децата, внуците и правнуците си! Обяснете им защо на 10 ноември 1989 г. Раят на Земята – България е била най-многолюдна. С най-много българи в цялата си 1335-годишна история. Но бъдете честни пред себе си, за да не излъжете децата си, внуците и правнуците. Кажете им още, че никога вече в България не може да има социализъм, но им кажете, че през 2017 ще има революция като октомврийската през 1917, но социализъм няма да има никога повече в историята на човечеството, защото парите няма да позволят хората да са щастливи, нахранени, с домове, с работа за всеки, без наркотици и оръжия, убийства.

ВАЛЕНТИН ВЕЛИКОВ

 

 

Източник:youcomments.com

 

СДС отсече главата на “Троянския кон“ на Костов и показа, че е жив!

Костов се опитва да овладее СДС. Снимка Иван Григоров
Ръководството на СДС даде ясен знак, че няма да реабилитира болшевишкият режим на Иван Костов. По време на вчерашното си заседание синята партия изхвърли Троянския кон на Ментора от Драгалевци Любен Петров от върха на софийската си организация.

Резултатът е повече от категоричен. „За“ отстраняването на Петров гласуваха 57 от общо 74 имащи право на глас.

Така демократичната партия показа, че не иска да завива към клиентелистката шайка на Костов, която преди повече от 10 години се опита да й изкопае гроб, за да спаси политическата кариера на катастрофиралия на изборите през 2001 година Костов.

Подмолните действия на Петров, който минава за приближен до задкулисния кръг „Агнешките главички“ започнали в края на миналата година, когато се пръкна новия проект на проваления протестър-министър Христо Иванов – „Дай България“.

Явно апетитът на Петров, който е бивш кмет на златоносния столичен район „Витоша“, за пост в новата сбирщина се е изострил и той е целунал ръка на Костов, Радан Кънев и отломките от „Агнешките главички“.

Христо Иванов отчаяно търси членове за проекта си „Дай България“

Като доказателство за преминаването му от другата страна е и внезапната подкрепа, която получи от жълтите медии на Прокопиев и Стоянка Георгиева.

Очаква се в близките дни „Капитал“, „Дневник“ и „Медиапул“ да изкарат Петров „мъченик“ и „жертва“ на чистите му демократични идеали, а след това да му пришият ангелски крила.

Само че демократичната общност много добре знае, че крилата на зам.-министъра на икономиката няма да са ангелски, а агнешки…

Ивайло КРАЧУНОВ

 

 

Източник:Блиц

 

Боян Чуков: Ще има опити Владимир Путин да бъде физически елиминиран

 

 

– Г-н Чуков, особено внимание обръщаме през последните седмици на факта, че България вече 10 години е член на ЕС. Мненията се следват, блъскат и противоречат. Според вас къде сме в момента десет години по-късно? Натрупахме ли ползи от приемането си в ЕС? Има ли вреди и какви?

– След десет години можем да си направим една по-трезва равносметка за членството на България в ЕС. Сега сме далеч от лекомислената еуфория, която бе обзела масово българите в навечерието на приемането ни в ЕС. В колективното съзнание членството ни в съюза се възприемаше като крайна спирка в нашия път към всеобщото благоденствие. След десет години обаче стана очевидно, че „европейската мечта“ е била една огромна илюзия. Повечето българи днес мизерстват. Здравеопазването и икономиката са катастрофирали. Но да си спомним! България бе приета заедно с Румъния доста набързо. Някак по спешност. Българите си представяха икономически ползи от ЕС, но не бяха наясно със задълженията, които следват, като ни приемат. Нямаше референдум, но дори да имаше, еуфорията беше огромна, масово всички бяха „за“. Управляващите подписваха документите за членство, без да ги четат, без да се съветват с никого. България и Румъния бяха спешно присъединени, защото тогава глобалният хегемон строеше Pax Americana и България и Румъния бяха необходими за реализиране на геостратегическите планове на Вашингтон в нашия регион. Както и за осъществяване на икономическата експанзия най-вече на Германия в Югоизточна Европа. Брюксел бързо и умело си създаде в България свой собствен „проевропейски елит“, чието лично материално благоденствие беше пряко зависимо от изпълнението на плановете на Евросъюза в нашата страна. Тези планове невинаги съвпадаха с българските национални интереси – АЕЦ „Козлодуй“ е потресаващ пример. Естествено, тези „елитни кукли“ у нас се превърнаха в „рекламни агенти“ на евробюрократите. Вече десет години ни обясняват колко много България е спечелила от своето членство в ЕС.

– Осезаемото е немалко в крайна сметка. Не може да се отрече.

– Разбира се, че не е сериозно да се отричат немалко положителни промени, произтичащи от членството ни в ЕС. Пътуваме в Европа без проблеми. Ползваме еврофондове, които са сериозна добавка към бюджета на страната. Но европейските пари намаляват. Да не забравяме, че има и годишен членски внос, който си плащаме редовно. Към 2020 г. еврофондовете ще спаднат драстично. Членството ни в ЕС има и негативна страна. За десет години България излезе на второ място в света по смъртност сред населението. Каквито и да са ползите, ужасяващото намаляване на населението в нашата страна трудно може да се пренебрегне. Защото след време няма да има кой да ползва „положителните“ страни от членството ни в ЕС. Бяхме около 9 милиона. Сега сме под 7 милиона. С тревожен и задълбочаващ се етнически дисбаланс. Демографските загуби са като при война. Българите са най-бедните в ЕС и десет години Брюксел ни малтретира с унизителен годишен мониторинг. Страната ни тръпне всеки път, преди да излезе докладът на „началниците“ от ЕК. Унизително е, разбирате ли. Да, в България има корупция. Но не са ли именно евробюрократите, които ни научиха на много хитрости: как корупцията може да бъде „институционализирана“, да не бъде „дива“, „хаотична“ и „балканска“. Вече десет години българските институции се „реформират“. В резултат имаме почти пълен разпад на българската държавност и икономика.

– Други биха казали, че сме достигнали европейско ниво… .

– Кое ни е на европейско ниво? Селското стопанство? Унищожихме го. Електрониката? Унищожихме я. Промишлеността? Унищожихме я. Здравеопазването? Вулгарен провал. Националният суверенитет е неразбираемо понятие за държавниците ни – това ограда на границата ли ни е, земеделец в отбраната ли е, въздушно пространство, дадено на ротация ли е? Никакъв ум и разум. Преди да приключи своя жизнен път, бившият български президент Желю Желев стигна до някои прозрения. Той съобщи, че България е инвестирала в Западна Европа чрез емигриралите млади хора около 30 милиарда евро. Ако разглеждаме членството си в ЕС многовекторно, то спорът дали печелим или губим във всички случай ще бъде много разгорещен. За едно няма спор. Че отгледаният от Брюксел български евроелит определено просперира. Ако не работи за светлото европейско бъдеще някъде в белгийската столица, в Страсбург или на друго място, то „скромно“ се труди в някоя европейска банка, за която е лобирал, преди да го трудоустроят в нея. Както бившият евробюрократ №1 господин Барозу. На това не му ли викат корупция? Изводът след тези десет години е, че България не се нуждае от постоянно надзираване от Брюксел и реформиране, а от национално възраждане! Това е.

– Как оценявате геополитическите реалности в началото на 2017 година? Годината започва с множество мрачни прогнози. Новият президент на САЩ Доналд Тръмп встъпва в длъжност след 15-ина дни, което се очаква да е повратен момент в международните отношения през последните години. Накъде ще тръгне светът според вас?

– С встъпването в длъжност на Доналд Тръмп ще последва релефно преформатиране на геополитическата архитектура в света. Това няма да стане незабавно, но ще бъде достатъчно видимо. Често политиката на САЩ изглежда непоследователна и хаотична. Но това е само на първо четене. При глобален поглед се вижда, че могат да се допускат дребни жертви, понякога и грешки по пътя към стратегическите цели, към които САЩ вървят от десетилетия. Една от тези цели бе унищожаването на СССР. И те успяха. Не е случайно, че Вашингтон не признаваше Прибалтика. САЩ са държава, която има винаги дългосрочни цели. Тръмп ще седне в Овалния кабинет и ще започне да реализира обявената от него стратегия – кардинална промяна във външната и вътрешната политика на САЩ. Може да се каже, че проектът „Тръмп“ победи проекта „Хилъри“. Победи, но не унищожи. Проектът „Хилъри“ ще направи опит за реванш. Той има огромни ресурси за това. Но няма никакъв шанс да успее. Плахи опити за бунтове, финансирани от Сорос, може и да има, но всички те ще бъдат разгромени. Въобще през 2017 година в САЩ ще се наблюдават вътрешни турбуленции. След това кадровите и материалните ресурси на проекта „Хилъри“ ще започнат да се изнасят към Европа. Защо? Защото на Стария континент ще им бъде най-уютно. Само в Европа проектът „Хилъри“ може да има шансове за реванш. Днешните европейски елити са кадрувани така, че да са лоялни и удобни на проекта „Хилъри“. Самата Меркел е европейският аватар на Хилъри Клинтън. Тревожен е фактът, че през миналата година най-продаваната книга в Германия е била „Моята борба“ на Хитлер. Предстои превеждането и издаването й във Франция. Не е случаен призивът на израелския вицепремиер и министър на отбраната Либерман към евреите във Франция да се завърнат в Израел. Въобще много е вероятно да се възроди духът на нацизма в Европа. Терористичните актове на европейска територия ще продължат. Те ще способстват именно за възраждането на нацизма. Единственият начин Меркел да бъде преизбирана е мотивът за заплахата от нацизъм – изберете разумната Меркел, да не дойдат крайнодесните! Очакваните проблеми в Европа накараха британците да осъществят своя Brexit. Лондон ще се включи в европейската континентална политика, но като фактор, който не е вътре в предстоящите турбуленции. Британците активно подкрепят Еманюел Макрон, министър на икономиката на Франция, за президентски избори. Действат по типичния за британците маниер. Предстои сближаване на Лондон с Варшава. Англия ще се опита активно да попречи Германия да се съюзи с Полша. Реалното разполагане (вкопаване) на проекта „Хилъри“ може да стане само в Източна Европа. Както преди 70 години в навечерието на Втората световна война. Полша може да бъде стимулирана и с евентуалното разпарчетосване на Украйна, която няма светли перспективи в очертаващата се нова обстановка в Европа.

– С тази презумпция как виждате еволюцията в отношенията между САЩ и Русия?

– При встъпването в длъжност на Доналд Тръмп в САЩ ще протичат процеси, които в определена степен наподобяват на тези, които наблюдаваме в Руската федерация. В Русия дълго време съжителстваха проектът „Елцин“ и проектът „Путин“. В първия случай се вървеше към десуверенизация и разпарчетосване на Руската федерация, драстично намаляване на населението и използване на руските природни ресурси от Запада. Проектът „Путин“ има за цел точно обратното. Суверенизация, консолидиране на страната и изграждане на мощни въоръжени сили. Паралелно с избирането на Доналд Тръмп в Русия започна зачистването на кадрите от периода на Борис Елцин. Икономическият министър Улюкаев бе уволнен за корупция. Сергей Михалков публично нападна новоизградения център „Елцин“. Започна постепенна чистка на Петата колона в Русия. Започнаха сериозни промени в руските силови структури. Проектът „Хилъри“ имаше нужда от реализирането на проекта „Елцин“. И обратното. Проектът „Тръмп“ търси партниране с проекта „Путин“. Защо? Основният противник на САЩ е Китай. Но Китай заедно със стратегически партньор Русия е изключително опасна комбинация за американците. Необходимо е Русия да се довъоръжи и консолидира, след което да се влезе в конфликт с китайците. Това е стратегическата цел на проекта „Тръмп“. Формулата е позната. Нещо като Украйна срещу Русия. В противен случай, ако Русия е силно десуверенизирана и се разпадне, то далечните руски Север и Изток ще бъдат овладени от Китай. Което е изключително опасно за САЩ. Идеалният случай за Вашингтон е консолидирана Русия с мощни въоръжени сили, но без… Путин. А с президент като Медведев. Путин е гаранция, че стратегическото сътрудничество на Русия с Китай ще продължи и ще се задълбочава. Затова през следващите години ще наблюдаваме перманентно демонизиране на Владимир Путин, а защо не и опити да бъде физически елиминиран.

– Как според вас всички тези сътресения в международните отношения в света ще се отразят в България?

– Източноевропейските елити, включително и тези в България, в сегашния си състав станаха ненужни. С помощта на финансираните от Америка НПО-та в Източна Европа проектът „Хилъри“ си изгради свои кадри. Типичен пример за отгледани in vitro кадри за България са фигури като Даниел Митов, Николай Младенов или Кристиан Вигенин. Или поредицата одиозни министри на отбраната и икономиката. Ако спечели „дясното“ у нас, има готов кадър. Ако спечели „лявото“, пак има готов кадър от същата „ковачница“. Отлична комуникация съществува от доста години в България между кадрите на проекта „Хилъри“ и тези „русофили“, които са изградени по линия на проекта „Елцин“. Логично. Днес обаче предстои изграждане на ръководни политически и държавни кадри в Европа по линия на проектите „Тръмп“ и „Путин“. Двата проекта в определен смисъл са в синхрон. Затова тежките русофоби изведнъж станаха ненужни. Даже вредни. Американците както винаги са изключително реактивни. Ухажваните български русофоби от времето на посланик Уорлик изведнъж изпаднаха от листата на канените на приеми в американското посолство в София. Личи си, че са смутени и объркани. Тръгнаха да търсят изяви в маргинални интернет сайтове и телевизии. Скоро Джордж Сорос ще бере ядове. Както и неговите хора в Източна Европа. Накратко, в България през тази година ще стартира процес на подмяна на политическия елит. Ще се появят нови НПО-та, някои стари ще отмрат. Както казва Хераклит: „Всичко тече и нищо не остава.“

Визитка

Боян Чуков е роден на 25 юли 1952 г. в София. Завършва специалност „Радио и телевизия“ във ВМЕИ (понастоящем ТУ-София). Работил е за външното разузнаване на НРБ. Бивш секретар на Съвета по национална сигурност към Министерския съвет между 2008 и 2009 г. Съветник на премиерите Сергей Станишев и Пламен Орешарски по въпросите на сигурността и международната политика. Автор на над 500 публикации по международна сигурност, владее руски, английски, френски, испански и гръцки език.

 

Благовест Бенишев, в. „Труд“

 

Българските политици са извън борда, неспособни да разберат нито Путин, нито Тръмп, нито Ердоган!

 

 

 

2016г – година на Путин, Тръмп и Ердоган

През 2016 г .Русия, САЩ и Турция бяха във фокуса на световната политика. Противници на Ердоган го въвлякоха в пагубна за Турция авантюра със свалянето на руския самолет. Но останаха изненадани от самия Ердоган. Когато се наложиq светът видя, че и Ердоган може да се помоли и да му простят. Но това не бе просто молба за прошка на Ердоган пред Путин. Това бе началото на един нов свят. Последва опит за преврат срещу Ердоган. Но понеже вече се изграждаше новия свят, от Москва предупредили Ердоган за началото на преврата. Последствията ги вижда целият свят.

 

В края на годината бе извършено покушение срещу Русия на турска територия. И отново като че ли противници на Ердоган се опитаха да го въвлекат в конфликт с Русия. Със свалянето на руския самолет противниците на Ердоган наистина успяха да го вкарат в много тежък конфликт с Русия. Сега обаче сметките бяха правени без кръчмар. Нито Путин, нито Ердоган, позволиха убийството на руския посланик да се превърне в повод за нов конфликт между двете империи. Нещо повече, отношенията на сътрудничество им се задълбочиха.

През 2017 година от отношенията между Путин и Ердоган зависи резултата на Арабската пролет. Арабската пролет започна по един начин, но очевидно завършва по друг начин. В началото на пролетта Русия не беше фактор. В края на пролетта всичко зависи от Путин. Арабската пролет промени света. Та кой преди няколко години би допуснал, че изходът на войната срещу Асад ще зависи от Русия, Турция и Иран? Да, светът се промени. Към това трябва да добавим и бъдещото управление на Тръмп.

Отива си Барак Обама. Отива си заедно с Арабската пролет. Историята ще трябва да даде оценка за него като Президент на САЩ. По мое мнение Обама е американският вариант на Михаил Горбачов.

Горбачов започна Преустройството и завърши с разпада на СССР и източния блок. Обама започна с реформи в САЩ, които обаче завършиха с изолация на щатския долар. Да, това е крайният резултат – все повече сделки се правят с други валути. Към икономическият съюз БРИКС явно има засилен интерес. Ако към него се присъединят страни като Турция и Иран, то това ще бъде на практика половината свят. Този резултат няма как да не се отрази на САЩ и авторитета на Обама. Та именно затова и Тръмп победи – за да спаси икономически САЩ. В края на втория си мандат Обама без да иска сам номинира за световна сила Русия. Всекидневното обвиняване на Русия за намеса в изборите за Президент на САЩ накара и скептиците по отношение на руските възможности да повярват в тях. Накрая дойде и изгонването на семействата на руските дипломати. И както казва Тръмп, това бе повод за страхотен ход на Путин – покани децата на американските дипломати в Русия на новогодишно тържество. Към това бих прибавил и още един факт- истерията, която се разрази срещу избора на Тръмп. Демокрацията не е територия за истерии. При демокрацията загубилият чрез вот- губи, а спечелилият- печели. Толкова!

Какво пропускат политическите анализатори? Пропускат факта, че XX век е приключил не само астрономически. Той приключи и политически. Сега вече живеем в XXI век- и астрономически и политически. Политическият резултат на отминалия век бе един – световно господство на щатския долар. В новия век обаче явно е започнала ревизия на това господство. Арабската пролет може би бе опит за спиране на ревизията, но очевидно неуспешен.

През последните месеци като че ли започватда се топят и едни източни ледове между Русия и Япония. Ако тези ледове се пропукат, то може да се образува истински ледоход срещу долара.

На този фон ще трябва да работи и Президентът Тръмп. Той като че ли не мисли и друго. Очевидно той с прагматичното си мислене е разбрал, че ситуацията е друга. През ХХ век световната икономика се бореше да бъде част от икономиката на САЩ. Днес икономиката на САЩ трябва да се бори да бъде част от световната икономика.

В България мнението на политиците ни за Русия, Турция и САЩ е преди всичко емоционално и най-малко прагматично. Често политика се прави в зависимост от това дали си яростен русофил или русофоб, както и туркофил или туркофоб. Историята показва, че страни като Русия, Турция и САЩ не трябва нито да се мразят, нито да се обичат. Това са огромни държави, които просто трябва да се уважават. Дори бих казал, че това са страни, с които всяка държава трябва да се съобразява.

Българските политици имат твърде изопачени представи за тези три държави. Част от политиците ни живели през епохата на СССР и днес приемат Русия като символ на комунизма. Повечето българи възприемат Турция като Османската империя. Малцина са тези, които приемат тези две страни като много големи геополитически играчи, както и като страни с огромен икономически потенциал. Нито Русия е СССР, нито Турция е Османската империя. И двете държави не са пример за демокрация, носа незаобиколими геополитически фактори. Българските демократи се разделиха и за оценката си за символа на световната демокрация – САЩ. Едни приемат Тръмп, други го обвиняват в русофилство. А той просто е и ще бъде Президент на САЩ.

 

За българските политици е крайно необходимо да осъзнаят, че България трябва да има стратегия за отношенията си с тези три държави. Тази стратегия трябва да се позовава на дълбок исторически и икономически анализ. И вероятно трябва да е с период минимум от 100 години. С Русия и Турция историята показва, че не можеш да общуваш нормално, ако хоризонта ти на мислене е 2,3 или 10 години. И Русия и Турция не предпочитат да общуват с политици, които имат ограничен хоризонт на мислене.Често в България политици се заблуждават, че могат да бъдат монополисти на американското ухажване. А са пропуснали да забележат, че ако американците ухажваха само един вариант политици, то нямаше да бъдат тази велика сила.

 

Внимателният прочит на отношенията между Русия и Турция показва, че те са си взаимно необходими. На практика трябва да си спомним за пакта между Ленин и Ататюрк. И в двете държави водещите политици са изключителни прагматици. И вероятно наистина разглеждат българските политици като техни политически чираци. Такова е нивото на нашите.

Последните реакции на българските демократи показаха, че те са имали по-скоро стратегически отношения с част от американския политически елит, а не със САЩ. А това е грешка, голяма грешка.

 

Българската икономика ще зависи изключително силно от отношенията между Русия и Турция. Т.е. ние ще можем да правим икономика в отрасли, които тези две държави не развиват. Ето защо е необходимо да се мисли за българската енергетика. Ето защо трябва да се мисли за българското земеделие, производство на храни и туризъм. Събитията от последните месеци показват, че тези отрасли ще бъдат най-застрашени за българската икономика.

 

Започва строителството на Турски поток. И ако някой си мисли, че само с това ще спре енергийната експанзия на Русия и Турция в Европа, то явно той е наивник. След газовата енергетика, ще дойде ред на атомната. Следователно българските политици трябва да мислят къде ще бъде мястото на българската енергетика. Обикновено нашите политици са свикнали да мислят в минало време. Енергетика се прави само ако можеш да мислиш в бъдеще време и ако имаш икономически изгодни източници на енергия. По същия начин стои въпроса и за българското земеделие и производство на храни. В България почти не се познава руската стратегия за развитие на фамилни стопанства. Само зърнените търговци се интересуват от факта, че Русия вече може да диктува международните пазарни условия в тази търговия. Не анализираме факта, че Турция проявява готовност да внася 50 000 тона червено месо на година от Русия. Та само преди няколко години Русия бе вносител както на пшеница, така и на месо. Резултатите от ембаргото обаче са налице. Преди време ембаргото срещу СССР го срути. Но след време може да се окаже, че ембаргото срещу Русия е поръчано от самата Русия.

 

Мнозина са тези, които обичат да говорят колко страшно е ембаргото срещу Русия, как ниските цени на петрола ще довършат руската икономика. Това не са сериозни думи. Руското правителство все повече намалява дела на въглеродната икономика. Имаме трансформация на въглеродната икономика от износ, към суровина в производствени процеси. Тази трансформация ще осигури и осигурява вече изключителна рентабилност на руското производство. И ако нашите политици не анализират тез процеси, то рискуват да приведат бедността ни не спрямо Европа, а спрямо Африка.

 

Светът се промени. Това е факт, който не може да се отрича. Днес всички политически анализатори са се вторачили в Путин и Тръмп. Към тях бих добавил и Ердоган. Те са събирателните образи на променящия се свят. За да разберем Путин, Тръмп и Ердоган обаче трябва да потърсим техните исторически корени. Те не са дошли от нищото. Зад тях стои история. И за тримата може да се каже, че са представители на идеите, които са изградили собствените им държави, нации и цивилизации.

 

Няма как да разберем Путин, ако не познаваме в детайли историята на Русия. Съвременна Русия е наследник на идеята Византия. Москва е официално обявена от Константинополската патриаршия за Третия Рим. След падането на Константинопол през 1453г племенницата и наследница на последния византийски император представител на Палеолозите по стечение на обстоятелствата става жена на руския цар Иван III. Така руските царе придобиват наследствени права върху византийската корона. Заедно със Зоя Палеологина в Москва пристигат и всички оцелели византийски аристократични фамилии. Това са наследници на същите онези аристократи, които по времето на Константин Велики напуснаха Рим и се заселиха в Константинопол. Тези фамилии са същите, които имат правото на претенция за творци на Римската цивилизация, тъй като те са нейните създатели. За това те смятат, че истинският Рим е пренесен заедно с тях в Константинопол, а в последствие и в Москва. Тази потомствена римска аристокрация успява да овладее руската власт и култура. Не случайно дори и в днешния герб на Русия централно място заема римския двуглав орел. Не е случайна и появата в наши дни на историческия сериал „София“.

 

В Русия обаче най-сериозният противник на тази римска аристокрация са наследниците на хазарските аристократични фамилии. Войната между тези аристокрации не е спирала никога. Путин олицетворява именно наследниците на римската аристокрация. Това е истинската Русия-наследник на Византия. Тази Русия е в сърцето на всеки руснак.

 

Путин направи нещо много важно, което остава невидимо за анализаторите. Той просто връща Русия на руснаците. Той възкресява империята наследник на Византия. Той възкресява Третия Рим. Ето защо са абсолютни наивници тези, които смятат, че някой може да накара руснаците да застанат срещу Путин. Обикновеният руснак вярва в империята, православието и руската цивилизация. Путин ограничи влиянието на онези, които са наследници на идеите налагани от потомците на хазарската аристокрация. Не е случаен факта, че Сорос няма почва в Русия. Путин просто даде историята в ръцете на руснаците. Заради тази история руснаците могат да воюват с всеки и да го победят. Сега Путин дава и икономически лостове в ръцете на обикновените руснаци. Той просто следва принципите на Византия. И точно като император Путин направи чеченците свои съюзници. Днес чеченците са готови да воюват във всяка точка от света по заповед на Путин. А ако някой мисли, че чеченците не могат да воюват, то значи той е неосведомен човек.

 

След Путин в Русия, в САЩ дойде Тръмп. Тръмп разчиташе на подкрепата на наследниците на създателите на американската държава и цивилизация. Това са наследниците на онези смели хора, които със смелостта и авантюризма си създадоха САЩ. Самият той е наследник именно на такъв смел авантюрист, който в края на XIX век се заселва във САЩ. Тръмп получи тази подкрепа – на истинската Америка. Тръмп получи подкрепата на духа на Америка. Сега предстои да върне САЩ на обикновените американци. Тръмп много ясно показва, че ще се бори за американците, за техния просперитет и правото им да имат самочувствието на граждани на велика държава. Очевидно Тръмп предпочита просперитета на истинските американци, а не този на няколко мултинационални компании. Кой стои срещу Тръмп? Стоят Сорос и други наследници на хазарската аристокрация.

 

Какво е общото между Путин и Тръмп? И двамата уважават духа на своите нации. И двамата защитават интереса на носителите на истинските ценности на своите цивилизации. Срещу двамата стоят Сорос и сие. Защо тогава се учудват мнозина, че Путин и Тръмп могат да бъдат партньори? Всеки, който познава историята на Русия и САЩ, живота на Путин и Тръмп, не е изненадан от това партньорство.

 

Не бива да пропускаме и Ердоган. Неговият възход бе свързан с политика изградена с доктрината „Стратегическа дълбочина“ на Ахмет Давутоглу и идеите на Фетуллах Гюлен за реформа в исляма . Очевидно, че тези доктрини имаха своите недостатъци и техните автори вече не са в обкръжението на Ердоган. Но Ердоган в движение коригира тези недостатъци. Ердоган крепи своята подкрепа на отношението му към турците, а не толкова на отношение към други етноси. Той се обръща директно и контактува дори и с най-обикновения турчин. А за обикновения турчин това е като дар от съдбата. Обикновеният турчин е готов да воюва за Ердоган и го доказа. Да, ако в САЩ бе победила Хилари Клинтън, може би Ердоган би имал сериозни проблеми- с унижените генерали и кюрдите. Но в САЩ победи Тръмп.

Това е новият свят. Светът на Путин, Тръмп и Ердоган. Свят построен върху исторически основи на нациите, към които принадлежат.

 

Естествен е въпросът за мястото на България в този нов свят. Към днешна дата май сме извън борда. Политическата ни класа не е способна да разбере променения свят. Към това бих добавил само един пример. Какъв е съставът на политическата класа в България? Преобладават наследниците на фамилии до болка свързани с режима преди 1989г. В новия свят очевидно няма да има място за подобни наследници на фамилии.

 

В новия свят политическите лидери не крият произхода си- погледнете Путин,Тръмп и Ердоган. А нашите кандидати за лидери крият произхода си. Ако смятат, че светът не знае произхода им, то явно се лъжат. Светът знае, че тези фамилии преди 1989 бяха верни на Москва, а след 1989 обвързаха новото си поколение със Сорос. Ето защо световните лидери могат да разглеждат нашите такива единствено и само като лакеи. Могат да ги разглеждат единствено и само като поредните последователи на Хаджи Иванчо Хаджипенчович. И това е горчивата истина за съжаление.

Всичко това налага час по-скоро да се реализират две неща.

На първо място трябва да се създаде нова политическа класа, която световните лидери няма да разглеждат като група лакеи. Следващата задача е свързана с изграждане на аналитични центрове от българската държава. Тези аналитични звена трябва да изучават новия свят. Трябва да се изучават Русия на Путин, САЩ на Тръмп и Турция на Ердоган. Трябва да се изучава БРИКС. Динамиката на съвременния свят показва, че ако закъснеем с 5 икономически години за постигане на даден резултат, то този ефект се отразява негативно в следващите 50 астрономически години. За външната политика съотношението е още по-тежко. Вероятно всяка политическа година може да има ефект на цял астрономически век.

На този фон трябва да виждаме някъде и ЕС. Да, ние сме членове на ЕС. Но ЕС се оказа слаб и без лидери. ЕС трябва да намери новите си Жан Моне и Хелмут Кол. Все още не виждаме техните достойни наследници.

И тук идва ред и на въпроса за възможността на политиците ни да мислят и анализират стратегически. Очевидно имаме огромна липса на този ресурс. Но неможем да си позволим да чакаме политиците ни да се научат да мислят и анализират стратегически. Друг е въпросът дали имаме хора, които не са политици, но могат да мислят и анализират стратегически. Имаме и те не са малко. Тези хора трябва да открие политическата класа. Не ги ли открие, все повече ще придобиваме облика на държава колония.

 

Петко Добрев, историк

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Любен Петров: Лукарски пречи на СДС да се коалира с ДСБ, иска да сме с Кунева заради семейни връзки

Любен Петров. снимка: Фейсбук

 

 

Лидерът на СДС Божидар Лукарски е основната пречка пред коалиция между СДС и ДСБ за предстоящите парламентарни избори. Той категорично е оказвал да преговаря с хората на Радан Кънев и настоявал синята партия да остане сателит на „Движение България на гражданите“ на Меглена Кунева.

„СДС трябва да скъса с „Движение „България на гражданите“ на Меглена Кунева и да започне работа с ДСБ, с която имаме общи избиратели, идеология и история. За съжаление от обединението ни с Кунева видяхме какъв е резултатът“, заяви пред Епицентър.бг зам.-председателят на синята партия Любен Петров, който е и шеф на столичната структура.

Вчера той е изпратил писмо до членовете на Националния изпълнителен съвет, в което настоява партията да започне незабавни преговори с ДСБ. “Преди повече от два месеца изразих на основание становищата на повечето организации и членове в София категоричното си становище пред НИС на СДС, че бъдещето на организацията ни е с ДСБ, като организация с най-близка до нас идеология и електорат, че трябва да стартираме разговори с тях и бях изключително категоричен, че ние нямаме общо бъдеще с ДБГ и оставането с тях в коалиция на бъдещи избори ще погребе СДС!“, пише Любен Петров.

Той твърди, че кръгът около Божидар Лукарски прави опит да смени ръководството на столичната организация.

Ето какво каза още Любен Петров пред Епицентър.бг:

-Защо писмото ви до Националния съвет на СДС се появи сега?

 

-Смятам, че СДС трябва да скъса с „Движение „България на гражданите“ на Меглена Кунева и да започне работа с ДСБ, с която имаме общи избиратели, идеология и история. За съжаление от обединението ни с Кунева видяхме какъв е резултатът.

-Това не беше ли решение на лидера ви Божидар Лукарски?

-Да, така е, решението беше негово. Това е коментирано на заседание на Националния изпълнителен съвет (НИС) на СДС. С изключение на главния секретар г-на Филип Кирев, всички други, дали по – твърдо или по-меко изразиха мнение, че естественият ни партньор е ДСБ. С тази партия трябва да се търси по-нататъшното ни развитие или евентуална коалиция.

-Настоявате СДС и ДСБ да се коалират на извънредните парламентарни избори?

-Има такава възможност, но проблемът е, че не се прави нищо по въпроса. Още преди два месеца имахме решение да се направи среща между двете ръководства, но това не се случи, защото лидерът Лукарски не я инициира. Не върви, ние като заместници, да организираме преговори с Радан Кънев.

-Председателят на партията ли е основна пречка за сближаването ви с ДСБ?

-За съжаление, така се очертава. От дълго време не е свикван конгрес на партията. Отдавна не сме имали и заседание на Националния съвет (НС). И това е разбираемо, защото в момента се прави опит за подмяна на членовете му – сменят се хора, които не са съгласни с политиката на Божидар Лукарски с хора, които послушно ще вдигнат ръка. Когото активните членове на СДС, които работиха здраво за каузата ни на последните избори, ги подмениш с фигуранти – резултатът на следващия вот ще бъде катастрофален.

-Не мислите ли, че Божидар Лукарски не иска да се раздели с ДБГ заради семейните си връзки с хора от обкръжението на Меглена Кунева?*

-Тези въпроси трябва да бъдат поставени на заседания на Националния изпълнителен съвет (НИС) или на НС, за да видим какъв ще е отговорът. Но вие сте медии и вие трябва да питате Божидар Лукарски дали това е така. Днес имаме заседание на НИС и да се надяваме, че след обсъждане в партията ще се стигне и до свикване на НС, който да може да вземе решение да работим ли с ДСБ или оставаме с ДБГ. За съжаление, ние не сме правили социологическо проучване, а аз като зам.-председател не знам дори какво е финансовото състояние на СДС. Поискал съм и това да се докладва, за да се знае каква е готовността на партията за явяване на парламентарните избори. Има много въпроси, които трябва да получат отговор.

-Виждате ли синята партия в следващия парламент?

-СДС има огромен кръг симпатизанти. Въпросът е, че голяма част от хората са разочаровани през годините. Ако се намери вярната формула тези хора да се върнат отново в партията, аз съм убеден, че синята партия отново ще бъде в парламента.

Втората съпруга на Божидар Лукарски – Ива Йорданова, беше в ръководството на ДБГ и е близка приятелка с Меглена Кунева.

Източник:епицентър.бг

Проф. Иван Ангелов за присъединяването ни към ЕС: Разгром на българската икономика!

На 1 януари тази година се навършиха 10 години от присъединяването ни към Европейския съюз. По този повод в последното си Новогодишно приветствие Росен Плевнелиев изрече поредната си лъжа пред българския народ. Той каза, че след присъединяването ни към ЕС нашият БВП, т.е. съвокупното ни годишно производство на продукти и услуги, е нараснало три пъти. Плевнелиев не за първи път ни лъже. По официални данни през годината на присъединяването ни 2007 г. нашият БВП е бил 56,5 млрд. лева (виж НСИ. Статистически справочник 2008 г., с. 211), а през 2015 г. (за 2016 г. още няма данни) по текущи цени, т. е. с натрупаната през тези години инфлация, е бил 86,4 млрд. лева (виж НСИ. Статистически справочник 2016 г., с 121).

 Първо, когато се измерва растеж на производството или потреблението трябва да се използват съпоставими цени, в случая цените през базисната 2007 г., за да се елиминира влиянието на инфлацията през тези 10 години. Действителният растеж в нашия случай в съпоставими цени е доста по-малък от 86,4 млрд. лв. Второ, дори и с напомпения въздух, т. е. инфлацията, „растежът” на БВП е 52,8%, а не 300%. Това е толкова елементарно, че дори и Плевнелиев би трябвало да го знае. И въпреки това, пак ни излъга. Излъга ни и в други неща в своето прощално слово, но едва ли си струва да си губим времето с него. По-важното е, че скоро ни освобождава от натрапеното си присъствие.

 В тази връзка тези дни се пише и говори за голямата полза от присъединяването ни към ЕС. Евронюз обяви, че „След 10 години в ЕС в България и Румъния живеят по-добре”. Евронюз обръща повече внимание на някои битови подобрения: по-голямата свобода за пътуване, учение и работа в страните от ЕС; по-доброто снабдяване на местните магазини с вносни стоки; годишните трансфери на нашите гастарбайтери от Западна Европа; някои построени обекти с еврофинансиране. Това са по-лесно видими ефекти на повърхността, но те не са най-важните. И само те, макар и верни, не ни дават пълната картина. По-скоро ни подвеждат, защото не показват каква астрономическа цена е платил българският народ за тези добрини.

Евронюз обаче не споменава нищо за далеч по-важните и трайни ефекти от присъединяването: наложеното ни предсрочно закриване на 4 ядрени блока в АЕЦ Козлодуй; за наложената ни забрана да строим АЕЦ Белене; за блокирането на газопровода „Южен поток”; за тоталната разруха на производствения ни потенциал и свързаната с това прахосана квалификация на стотици хиляди наши кадри с висше инженерно и средно специално и друго образование; за тоталния срив на експортния ни потенциал и загубените външни пазари; за огромната за нашите мащаби емиграция на около 1,5-2,0 млн. българи по света и произтичащите от това човешки трагедии; за мащабното демографско ограбване на около 1,0-1,5 млн. човека (чрез изтичане на стотици хиляди мозъци и необратима загуба на огромен генетичен потенциал), което задълбочава допълнително опасността от демографска катастрофа; за плащания ежегоден членски внос в ЕС, който за десетте години достигна около 8,0 млрд. лева.

 България беше и остава най-бедната страна в ЕС. Нарастна социално-икономическата дистанция между нас и страните от Централна и Източна Европа, с които преди 27 години бяхме на сходно стартово равнище. Ако по средните показатели по БВП на човек от населението имаме леко придвижване напред (от 41-во на 47-мо място в ЕС-28), то се дължи на спадане на средното европейско равнище, поради приемане на нови членки с по-ниско равнище на развитие и с кризата през 2008-2009 г. и продължаващата след това икономическа стагнация в ЕС (около 0,4-0,6% средногодишно), при хилав растеж у нас (между 1,0 и 1,5%). Премълчава се че, като най-изостанала страна в ЕС, се нуждаем от ускорен догонващ растеж поне около 6-7% средногодишно в продължение на няколко десетилетия.

Ако трябва да направим обобщена равносметка за ползите и загубите (разходите), подлежащи на количествена оценка, изравняването между тях ще стане някъде към 2040-2050 година. Засега сме на голям минус от участието си в ЕС.

Ако в равносметката включим и трудно поддаващите се на количествена оценка изгоди (свободни пътувания, учение, работа, по-добро битово снабдяване, ускорено изграждане на инфраструктурни обекти и др.) и загуби (тотално разрушен производствен потенциал на средно развита промишлено-аграрна икономика; разрушен експортен потенциал и загубени разработени външни пазари; пропилян огромен човешки капитал (около 1 млн. кадри с висше и средно специално и хуманитарно образование); започнало в големи мащаби преди 27 години, продължаващо и сега огромно демографско ограбване (изтичане на мозъци и на генетичен потенциал за 1,0-1,5 млн. души), в преобладаващата си част млади хора, които ще раждат деца в чужди страни, голямата част от тях никога няма да се завърнат в България и с това ще изострят още повече и без това мащабната демографска криза и т.н., сме на още по-голям минус. Изравняването тук между ползи и загуби от присъединяването към ЕС се отлага за още по-далечното бъдеще. Ако изобщо някога се случи!

Очаквахме след присъединяването под натиска на ЕС да се повиши ефикасността на българската администрация, да се подобри данъчната дисциплина, съдебната система да стане по-ефикасна, да се ограничи престъпността и корупцията, да се изготвят по-ефикасни закони и по-строго да се прилагат. С други думи, очаквахме у нас да се прилагат европейските норми за ред и законност. Очаквахме под влиянието на европейските институции у нас да има по-лоялна конкуренция и други нормални пазарни порядки, и това да спомогне за повишаване конкурентоспособността на нашата икономика и на българските фирми. Оказа се, че според класификацията на Световния икономически форум в Женева, Швейцария, нашите фирми са между най-слабо конкурентоспособните не само в Европа, но и в света

След 10 години в ЕС, страната ни продължава да е с най-нисък или между най-ниските БВП на човек от населението между страните членки, с най-ниска производителност на труда, най-ниска конкурентоспособност, най-голяма бедност и растяща социална поляризация и най-лоши икономически, технико-икономически, финансови, социални, екологични, демографски, корупционни, институционални, съдебни, здравословни, санитарно-хигиенни и други показатели, присъединявала се до сега към общността. ЕС, разбира се, не е главният, нито пък единственият виновник за това. Но той не ни помогна, както се очакваше, да се придвижим по-бързо напред.

Корените на тази изостаналост са далече назад в нашата история. Един от големите проблеми на България е, че не се оправдаха очакванията ни за по-бързо, по-ефикасно и по-благотворно въздействие на ЕС за повишаване на ефикасността и цивилизоваността на нашето общество и на икономиката. По много от изброените признаци и показатели сме същите или почти същите, каквито бяхме преди присъединяването към ЕС. В най-добрите случаи подобренията са нищожни, едва забележими. Това може да се дължи както на недостатъчното положително въздействие на уж модерните закони и правила на ЕС, или на трудната ни възприемчивост за новостите.

Оказа се, че по-бързо и по-лесно възприемаме дефектите на западните общества и на пазарното стопанство в областта на престъпността и особено на организираната престъпност, корупцията, деструктивното лобиране, проституцията, търговията с оръжие, наркотици и жива плът, отстъпления от наши благородни семейни, добросъседски и междуличностни отношения и ценности, от грижи за децата и възрастните хора, за хората с увреждания, рязко е влошена битовата сигурност.

Гейовете редовно ни демонстрират натрапчиво своите сексуални отклонения и ни приканват да ги последваме. Отказа ни са склонни да обявяват за нарушение на човешките им права. Озаконяват се еднополовите бракове и осиновяването на деца от тях. Често пъти грижите за безпризорните животни у нас са по-големи, отколкото за хората. Съдилищата понякога осъждат на реално изтърпяване на присъда за убийство или малтретиране на животно, но само условно за същото престъпление спрямо човек.

Материалното богатство и парите станаха по-привлекателна ценност от добрия морал, почтеността, нравствеността, честността, взаимното уважение, готовността за взаимна помощ.По централни улици на градовете бандити издевателстват над беззащитни хора и около тях десетки други наблюдават, без да се притекат на помощ. Зачестява отвличането на малки деца, за да бъдат продавани в чужбина или още по-лошо – за да бъдат умъртвявани и техните органи продавани за трансплантиране. И т.н. и т.н.

В следващите редове ще спра вниманието на читателите върху някои аспекти на материалните поражениявърху нашата икономика, произтичащи от подготовката ни за присъединяване и от самото членство в Европейския съюз. Ще спра вниманието си върху разгрома на производствения и експортния потенциал на нашата икономика, който към края на 1990-та може да се квалифицира като потенциал на средно развита индустриално-аграрна европейска икономика в ниската част на тази група страни, а също и на масовата бедност, изразяваща се, между другото, и в драматичното намаление на потреблението на насъщни храни, извлечени от домакинските бюджети, наблюдавани от НСИ.

През последните 80-100 години ние сме били винаги в групата на няколкото най-слабо развити и най-бедни страни в Европа. Там сме и сега. Има обаче признаци някои от някогашните ни съседи по изостаналост да дръпват по-бързо от нас и да увеличават постепенно социално-икономическата си дистанция пред нас. Това е основание за сериозна тревога за нашето общество. Защото не е добре да сме в групата на последните, но е още по-лошо да сме последни между последните.

Разгромът на българската икономика

Някои хора са склонни да „забравят” историческата истина ако тя не обслужва текущите им користни интереси и/или политически убеждения. Напоследък сме свидетели на потресаващи примери на такава забрава. Нещо повече, на опити за преиначаване и пренаписване на историята в европейски и световен мащаб. В България има забележително престараване в тази посока на най-високо равнище. Вместо да се учат от историята, някои хора се опитват да „поучават”, дори да „фабрикуват” историята.

В такава обстановка е полезно да се допитаме до социологическите агенции, за да научим какво мисли много по-широкият кръг от българските граждани. Според проучване на социологическата агенция Галъп Интернейшънъл от септември 2014 г. 45% от българите оценяват периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. като успешен, а 17% го смятат за загубено време. Проучване на същата агенция за периода 1989-2014 г. дава следната картина: 1% от запитаните отговарят, че изминалите 25 години са напълно успешни; 8% – че е имало и грешки, но постигнатото е повече; 34% – че е имало и някакви успехи, но загубеното е повече; 27% – че това са напълно загубени и тежки за народа години. Сходни са и резултатите на Алфа Рисърч. За разлика от тези изследвания, на които аз вярвам повече, напоследък научихме от Евробарометър, че за разлика от другите европейски народи, 75% от българите предпочитали да останат в ЕС. В това аз доста се съмнявам. Изобщо, съмнявам се все повече и все по-силно във всичко, което ни казват началниците от Брюксел.

Добре е съвременниците да знаят фактите въз основа на които се оценява развитието на нашата страна. Десните политици и икономисти се занимават активно с преиначаване на процесите в България след 1944 г. Те упрекнаха народа, че не виждал истината, че е забравил колко лошо е живеел при социализма, че не осъзнавал колко добре живее сега. Някои десни политолози отидоха още по-далече, обяснявайки неприятните, според тях, резултати със „загубената памет”, с „неразказаната истина за социализма”. Обвиниха хората, че са забравили колко лошо са живеели тогава и поради това сега погрешно страдат от носталгия по това мрачно минало.

В този хор от клевети може би има нещо вярно относно забравата. Някои неща наистина се забравят. Забравени са числата и фактите, които показват каква е била нашата икономика и нашият живот преди 27 години и каква е сега. Премълчава се разгромът на българската икономика, осъществен от същите хора, които сега обвиняват българите в „къса памет”. Има една желязна мъдрост: когато числата говорят и боговете мълчат! Затова нека послушаме гласа на числата.

Започвам с напомняне на числата по едно от многото престъпни деяния – разрушаването на производствения потенциал на България. Това е едно от най-големите престъпления на българските политици през последния четвърт век. Защото не може да има прогрес в едно общество, което не произвежда материални и духовни блага, не се движи напред, а насочва главното си внимание към разрушителни действия и връща страната с десетилетия назад по количеството и качеството на произвежданите продукти и услуги, по развитието и използването на трудовия и интелектуалния си потенциал.

Такъв катастрофален срив на производството в България и за толкова дълъг период не е имало нито след Първата, нито след Втората световна война. Сривът на много видове производства беше не в проценти, а в пъти, и то в много пъти! Общество, което го допуска е достойно за съжаление! А за неговите политици по това време – преценете къде им е мястото. Във всеки случай, не на нови ръководни постове, самовживяващи се в ролята на държавници от европейски или световен ранг.

Всички данни на които се позовавам в този панорамен анализ са от официални български източници, посочени под таблицата. Нито едно число от първичната информация не е измислено от мен. За да избегна добре известните на икономистите условности от сравняването на разновременни стойностни величини, а също и от влиянието на не винаги реалните и често променящите се цени и валутни курсове през този период, използвам натурални показатели, които са най-меродавни. Защото един тон е един тон – и тогава и сега. Един метър продължава да е един метър (виж таблицата). Докато един тогавашен лев не е равен на един днешен лев, поради влиянието на фактора „време”.

В следващите три таблици обхващам периода от 1988 до 2014 или 2915 г. Членството в ЕС обхваща последните 10 години. То обаче е предхождано от присъединяване към Световната търговска организация (СТО) и подготвяно от асоцииране към ЕС, и провеждане на икономическа политика под диктата на МВФ и Световната банка от 1990 г. През юли 1991 г. започнаха преговорите ни за присъединяване към Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ), предшественик на СТО. Преговорите за асоцииране към ЕС започнаха през Май 1992 г., а самото асоцииране влезе в сила от февруари 1995 г. Тази икономическа политика беше еднопосочна и еднаква по своята същност през целия 27-годишен период. Предходните фази подготвяха икономиката ни за изискванията на последващите, като се преливаха една в друга. Поради това разделянето им нито е възможно, нито е целесъобразно.

Реставрацията на примитивния балкански капитализъм у нас започна с разгрома на производствения ни потенциал (виж таблица 1.):

Таблица 1. Производство на най-важни продукти в България

Показатели/Години

1988 г.

2014 г.

Електроенергия – млн. квч.

45133

47485

Цимент – млн. т.

5,4

1,8

Прокат от черни метали – хил. т.

3322

939

Металообработващи машини – бр.

17441

1696

Електрокари – бр.

47400

119

Мотокари – бр.

35100

124

Електрически двигатели – хил. бр.

1891

226

Автоматични телефонни централи – хил. линии

436

х

Цветни телевизори – хил. бр.

124,3

х

Домашни хладилници – бр.

111000

х

Автоматични домашни перални – хил. бр.

57,3

х

Азотни торове – 100% азот –хил.т.

1134,7

315

Минерални торове– хил. т. хранит. вещество

724,1

458

Обувки-кожени – млн. чифта

25,8

11,6

Памучни платове – млн. кв. м.

361,7

7,8

Вълнени платове – млн. м.

45,0

2,1

Месо – хил. т.

565,6

155,8

Мляко – млн. л.

2509

69,9

Зеленчукови консерви – хил. т.

344

77,8

Гроздови вина – млн. л.

312,6

104,0

Плодови консерви – хил. т.

242,8

62,5

Растителни масла – хил. т.

171,6

95,9

Домати – хил. т.

809

122

Сирене – хил. т.

112,6

51,2

Захар – хил. т.

361

108

Ябълки – хил. т.

314

..

Грозде – хил. т.

929

..

Говеда – хил. бр.

в т. ч. Крави – хил. бр.

1615

646

549,7

352,5

Овце –хил. бр.

8593

1327,9

Разходи за научни изследвания – % от БВП

3,2

0,8

Изследователи – бр.

31412

25484

Раждаемост – на 1000 души от населението – %

13,0

9,2

Смъртност – на 1000 души от населението – %

11,9

15,3

Детски градини – бр.

4666

2002

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник, 1989 г. и 2016 г.
Пояснения: 1988 г. е избрана като последна нормална година преди промените у нас, а 2014 г. е последната за която НСИ е публикувал данни за производството. Идеалното е ако имахме данни и за 2016 г., но това е физически невъзможно, тъй като последната редакция на този текст се прави днес – 3 януари 2017 г. Освен това, данните за 2016 г. едва ли ще се различават съществено от тези в 2014 и 2015 г. Показателно е, че в Статистическия справочник на НСИ от 2016 г. няма данни за производството през 2015 г., а са повторени тези от 2014 г. Това подсказва, че няма разлика между тях, защото сме в стагнация. Означенията в последната колона с „х” показват, че производството е прекратено, а тези с две точки „..”, че няма данни в статистическите справочници.

 

 Разгромът на производствения потенциал предизвика също такъв разгром на експорта ни (виж таблица 2.):

Таблица 2. Износ на най-важни стоки от България

Продукти/Години

1988 г.

2015 г.

Електромотори – хил. бр.

836

..

Електронни калкулатори – хил. бр.

46,7

х

Електрокари – хил. бр.

44,7

х

Мотокари – хил. бр.

33,2

х

Електротелфери – хил. бр.

131,5

х

Електромери – хил. бр.

105,5

х

Телефонни апарати – хил. бр.

630

х

Радиотелефони – хил. бр.

121

х

Стругове – бр..

3278

х

Трактори – бр.

1717

х

Лагери – млн. бр.

12,4

..

Цигари – хил. т.

73,3

16,7

Азотни торове –хил.т.

319

..

Пресни плодове – хил.т.

-в т.ч. грозде – хил.т.

-в т.ч. ябълки – хил. т.

139,2

36,2

41,1

26,4

1,0

3,8

Пресни зеленчуци – хил.т.

-в т.ч. домати – хил. т.

109,3

78,9

28,1

4,4

Стерилизирани зеленчукови консерви – хил.т.

170,5

24,6

Яйца – млн. бр.

126,8

..

Трапезни вина – млн. литра

172,3

..

Ориенталски тютюн – хил. т.

54,9

34,7

Източник: НСИ. Статистически справочник 1989 г. и Статистически справочник 2016 г.

Пояснения: В колоната за 2015 г. знакът „х” означава, че износът е прекратен, а знакът „..” че няма данни за износ в Статистическия справочник. В повечето случаи това може да означава, че износът е минимален или е преустановен. Износът на грозде и ябълки в колоната за 2015 г. е за предходна година.

 

Тоталният срив на производството и търговията, заедно с намалението на заетостта, увеличението на безработицата и свиването на реалните разполагаеми доходи, доведоха до рязък спад в потреблението на домакинствата. Това личи от таблица 3.

Таблица 3. Потребление на основни хранителни продукти на
лице от домакинството

Показатели/Години

1988 г.

2015 г.

Хляб – кг.

196,4

89,5

Месо – кг.

75,2

32,6

Риба – кг.

8,3

5,2

Прясно мляко – л.

195

18,5

Яйца –бр.

263

135

Плодове –кг.

109

47,6

Зеленчуци – кг.

109

68,4

Захар –кг.

35

7,0

Растителни хранителни масла – л.

22,9

16,5

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник 1989 г. и 2016 г.

 

Анализът на данните от таблиците дава основание за следните изводи:

1. В таблица 1. присъстват 36 показателя от различни сектори и сфери на дейност, които дават задоволителна представа за общата картина на икономическото и социалното развитие на страната ни през този период. България достига най-високо ниво на производството си през 1988 г. Съдейки по структурата на производството, към тази година сме били средно развита индустриалноно-аграрна европейска държава. Тези производства са били организирани на основата на интеграцията в рамките на СИВ. След 1989 г. започва икономическият разгром във всички сектори на икономиката. Единственото оцеляло, дори леко повишено производство е на електроенергетиката, създадена преди това от прозорливи български енергетици, главно с техническата помощ и съоръжения от Съветския съюз.

2. Статистическите данни през годините показват, че производствата, които не са били унищожени веднага след 1989 г. се доликвидират с асоциирането ни към ЕС в 1995 г. и с присъединяването ни в 2007 г., когато се извършва престъпната приватизация и не по-малко престъпното концесиониране, приключва въвеждането на пълна либерализация на външната търговия и на капиталовите потоци и се отменят протекциите на местното производство. По-конкурентоспособните производства на най-развитите страни смазват нашите все още недостатъчно конкурентни и оставени без защита местни индустриални и земеделски производства дори на нашия вътрешен пазар. Никоя от сегашните най-богати страни не си е позволявала такъв рязък пълен отказ от протекция на местното си производство на времето, когато е била на настоящото наше ниво на развитие.

3. Със закона за приватизацията беше предвидено създаването на държавен орган за следприватизационен контрол, с цел да се проверява доколко новите собственици спазват икономическите, социалните, екологичните и други клаузи на приватизационните договори. Дейността на този орган обаче беше блокирана и, на практика, не е осъществяван никакъв контрол. Въпреки масовите груби нарушения на приватизационните договори, не са предприети наказателни мерки срещу нарушителите. Тогавашните български правителства и съдебната система не само толерираха, но и активно форсираха престъпната приватизация. Това сигурно не е правено безкористно или по някакви абстрактни идеологически причини!

4. Разрухата протича с различни нюанси. Едни производства, съпротивлявайки се срещу външната конкуренция, се свиват постепенно, без да изчезват, като разчитат главно на малкия вътрешен пазар. Други също намаляват и почти изчезват или остават със символични обеми, които статистиката, може би не винаги отчита.

5. Всеобщият разпад на производството, съчетан с престъпна приватизация, прави излишни много годни производствени машини и съоръжения и ги превръща в скрап, който бива организирано разпродаван или разграбван. Често се съобщаваше за изхвърляне като скрап на току що доставени и дори неразопаковани нови машини и съоръжения. Защото новите собственици са били кръгли профани в конструктивните дела, но за сметка на това – големи майстори в престъпните сделки и в разпродажбата на готови ценности.

6. Приет беше Закон за възстановяване на собствеността върху земята на бившите й собственици или на техните наследници, в реални граници. Това предизвика тотален хаос в земеделието. Дейността на „земеразделителните комисии” се проточи с години. Ликвидирано беше едрото модерно кооперативно земеделие, постигнало добиви на европейско равнище, и бяха възстановени милиони малки парцели, негодни за съвременна механизирана обработка. Около една трета от земята остана пустееща в продължение на години през 1990-те и през първото десетилетие на новото столетие. Селските стопани и българската икономика понесоха огромни загуби и пълна разруха, от която земеделието и до сега не може да са съвземе.

7. Разрухата в растениевъдството и животновъдството се осъществи със закон чрез така наречените „ликвидационни комисии”, чиято главна цел беше – ликвидация, разрушаване на производствените земеделски кооперации (ТКЗС). Почти никоя източноевропейска държава не е допуснала такова брутално разрушаване на производствено-стопански структури в земеделието си. Изколвани бяха масово крави, биволи, дори бременни елитни породи и други домашни животни.

8. Тоталният разгром на производството породи огромна безработица, емиграция на няколкостотин хиляден квалифициран персонал в чужбина, масова деквалификация и деградация на работна сила, рязко намаление на заетостта и доходите, семейни и лични трагедии, убийства и самоубийства. Работещи в чужбина родители, за да припечелят за прехраната на своите семейства, изоставиха невръстни деца, които израстваха без нормална родителска грижа, топлинка и възпитание, под спорадичния надзор на 70-80 годишни баби и дядовци. Част от тези деца, озлобени от живота, с израстването си, за отмъщение се превръщаха в престъпници. Намалява обхватът и се срива броят на децата в училище, масово се закриваха училища в селата и малките градчета, започна ново повишение на неграмотността и на забравените лоши болести, особено сред циганското население.

Появи се дори официалното статистическо понятие „обезкуражени безработни” – трайно безработни в продължение на 3-4-5 и повече години, професионално деквалифицирани и деградирали, хора загубили надежда, че ще си намерят работа. Статистиката и до сега отчита техния брой всяко тримесечие (между 160 и 180 хил. души), без, обаче да ги включва в официално отчитаната безработица. Това е груба манипулация на данните за истинската безработица. Официалната безработица сега е около 9-10%, а с включването на обезкуражените – около 18-20%. Ако не бяха отворени на времето границите за емиграция – този мощен социален отдушник, на около 1,5-2,0 млн. души, повечето от тях – работоспособни, безработицата би достигнала около 45-50%. Дори само по това може да се съди за социалните последствия на икономическата разруха. Съдете за мащабите на социално-икономическата катастрофа, щом половината от заетата преди това работна сила е станала излишна.

9. Асоциирането и присъединяването към ЕС продължиха разрушителната тенденция, започнала в края на 1989 г. Няма признаци за конструктивно въздействие на членството ни в ЕС върху стопанската дейност. С разширяването на либерализацията на вноса и износа и отмяната на протекцията на неконкурентното местно производство в рамките на Общия европейски пазар, членството ни в ЕС по-скоро довършва, в някои случаи дори ускорява започналите по-рано разрушителни процеси. Дискриминационното субсидиране на нашето земеделие по вина на ЕС по квоти на декар за новите членове на ЕС в продължение на 7 години го досъсипа.

10. Пораженията за България от този тотален разгром на икономиката са огромни. Те не подлежат дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че загубите на България през изминалите 27 години са в порядъка на 300-350 милиарда щатски долара. Последствията от този погром са зашеметяващи и ще се чувстват още много години. Бяхме и затова продължаваме да сме най-бедната страна в Европа.

Представете си само какво означава изхвърлянето на улицата на стотици хиляди квалифицирани специалисти с висше и средно техническо, специално инженерно, медицинско, финансово-икономическо, агрономическо, хуманитарно и друго образование, на хиляди български учени. А сега се чувства масово дефицит на квалифицирана работна сила в производството и извън него. Защото част от него беше унищожена, а другата част – принудена да емигрира в чужбина.

11. Разгромът на производството, естествено засегна тежко и експорта. В 1988 г. България изнасяше в големи за нашата страна количества, средно и дори някои високо технологични продукти (виж таблица 2.). Износът на повечето от тези продукти сега е прекратен. Драматично спадна и износът на традиционни за нас земеделски продукти: пресни и преработени плодове, зеленчуци, грозде, трапезни вина, яйца и други. В нашия износ сега преобладават суровини, първично преработени материали, традиционни хранителни и нехранителни продукти с посредствени качества и на по-ниски експортни цени. Относително по-високотехнологичните продукти са 3-4% от общия ни износ. Преобладаващата част от предишните ни пазари: Русия, Украйна, други страни от бившия Съветски съюз, арабски и близкоизточни страни са безвъзвратно загубени.

12. Разрухата в производството и износа и последвалата масова и трайна безработица, силно рестриктивната политика по доходите, ограничиха търсенето на потребителски стоки. Спадна потреблението на хранителни и още повече на нехранителни стоки, поддаващи се на отложено потребление. Рязко спадна дори потреблението на насъщни хранителни стоки: месо, млеко, яйца, пресни и преработени плодове и зеленчуци (виж таблица 3.).

България е икономически опустошена държава. На този фон звучат повече от странно думите на президента Плевнелиев през есента на 2014 г., че тези години били „най-успешните в нашата нова история”. Чудно ми е по каква земя се движи този човек, с какви очи гледа своите сънародници! Истината е обратната. С опустошителните си икономически, социални, морални, нравствени и други последствия тези години нямат равни на себе си в новата история на България. Нарасналата заболеваемост и връщането на редица забравени в миналото лоши болести се върнаха и обхващат все повечехора.

Трагичният опит на България може да бъде много полезен с отрезвяващото си въздействие за други източноевропейски страни. Добре е гражданите на Украйна, Молдова, Грузия и държавите от Западните балкани да знаят, че същото очаква и тях при асоциирането им към ЕС. За присъединяването им към ЕС по-добре е да не говорим. То едва ли ще се случи в обозримото бъдеще! По-скоро ЕС може да престане да съществува в сегашния му вид. Като хиляди други българи, аз съм за Европейски съюз, но не тази пародия, която имаме сега!

Въпреки казаното до тук, аз и сега не препоръчвам България да напусне ЕС. Защото и преди 10 години, и сега нямаме по-добра алтернатива. Продължавам да съм за оставане в ЕС, но не тази пародия на интеграционна общност, какъвто е той сега. С наложените ни преди 10 години жестоки условия за присъединяване, между които и предсрочното закриване на атомните блокове в Козлодуй. Със забавеното отпускане на аграрни субсидии в продължение на 7 години и с насочването на квотите главно към зърненото производство, се ускори ликвидацията на овощарството, лозарството, зеленчукопроизводството, животновъдството, въпреки благоприятните ни природно-климатични условия, наличието на работна сила и на пазар за продукцията. С пълното откриване на нашия пазар за внос на плодове, грозде, зеленчуци от други южни страни членки и нечленки на ЕС, с далеч по-благоприятни природно-климатични условия от българските, нашето производство на такива полезни и високодоходни продукти е осъдено на ликвидация. Сега вече 80-85% от консумираните най-важни хранителни продукти внасяме от чужбина, докато до 1988 г. бяхме нетен износител на земеделски продукти в големи мащаби. Ние никога не можем да се конкурираме с тези страни, защото не можем да влияем върху природно-климатичната им конкурентоспособност.

С функционирането на Общия Европейски пазар в сегашния му вид, нашите едва прохождащи фирми през последните 10-15 години, не могат да се конкурират с фирмите от развитите страни членки на ЕС със 100-150 годишен производствено-стопански и търговски опит, с високо квалифицирани и опитни кадри, с много добра научно-техническа и внедрителска база, с дългогодишни традиции и връзки по целия свят. В тази ситуация, лишени от всякаква протекция по логиката на аргумента на прохождащата индустрия (infant industry argument), използван в миналото от фирмите на тези страни със солидна протекция, ние никога няма да можем да проникнем във високотехнологичните индустриални и други продукти и услуги и ще се задоволяваме с износ на суровини, първично обработени продукти и продукция на ишлеме. Така не се постига индустриален прогрес и високо благосъстояние.

Тежкото положение на по-бедните страни членки се усложнява още повече с провежданата политика на превръщането на ЕС във свръх държава, в Европейски съединени щати, с концентрация на всички важни управленски функции в Брюксел и отнемането на тези функции от националните институции (парламент, правителство и т.н.). Сегашните европейски държави ще се превърнат в административни области – изпълнители на решения, вземани от неизвестни, от никого избирани и на никого подотчетни, назначавани и повишавани по незнайни методи, висши чиновници с астрономически заплати и привилегии.

 Такава политика ще среща все по-остра съпротива от страните членки и ще ускори самоликвидацията на Европейския съюз в не много далечното бъдеще. Привържениците на свръхцентрализацията в ЕС, под флага на интеграцията, са най-активните разрушители на Съюза. Аз не съм за такъв Европейски съюз!

Проф. Иван Ангелов,

Член-кор. на БАН

Източник:епицентър.бг

Нови ГМО-партии “Борци срещу корупцията“ атакуват парламентарните избори

Николай Бареков, Веселин Марешки, Христо Иванов

Нова порция „български борци срещу корупцията“ се кани да атакува българския парламент. На предсрочните парламентарни избори през пролетта ще се явят партии, които още от сега се заканват да изкоренят политическата корупция. Веселин Марешки, Христо Иванов и Николай Бареков омайват симпатизантите си, че това може да се случи, само ако те влязат във властта.

 През последните 25 години в България пада страшна борба с корупцията. Практиката е показала, че може и да сме корумпирани, но пък имаме най-много борци срещу това явление в цяла Европа.

 Имаме антикорупционни отдели в прокуратурата, имаме ДАНС, чиято основна функция е уж да лови продажни чиновници по високите етажи на властта; имаме МВР, Спецпрокуратура; имаме инспекторати във всяко министерство, агенции, ведомства; имаме даже някаква служба БОРКОР. Резултатът от безразборното харчене на пари за тлъстите заплати на чиновниците обаче продължава да е много на нула за корупцията. А това е така, защото българските борци срещу корупцията стават част от статуквото в момента, в който влязат във властта и се издигнат до активни участници в аферите с обществени пари и имущество.

 Първата ГМО-партия, която успя да влезе в парламента с обещанието да изхвърли от властта крадците и схемаджиите бе„Ред, законност и справедливост“ (РЗС) на Яне Янев. Формацията набра скорост по време на парламентарните избори през 2009 г. Яне грееше от билбордове в цялата страна и беше редовен гост сутрешните тв блокове. Разнасяше папки с документи, сипеше обвинения, подаваше сигнали в прокуратурата и ДАНС, които след ден-два започваха проверки…Депутати от БСП и НДСВ още тогава разкриха, че всъщност Яне Янев е „пощенска кутия“ и изпълнява политически и бизнес поръчки на служител на ДАНС. С право медиите нарекоха РЗС „Ред, законност и свръхинформираност“. През 2010 г., след като въпросният съветник напусна държавната агенция се оказа, че именно той финансира Янев чрез свои фирми. В момента Яне Янев е съветник на премиера Бойко Борисов и по всякакъв начин се опитва да избяга от сянката на бившия си спонсор, известен най-вече с множеството атентати срещу себе си и прословутото дело „Октопод“.

Втората партия „борец срещу корупцията“ бе „България без цензура“ (ББЦ). И тя, като РЗС, изчезна в небитието, в момента в който финансирането й спря. „България без цензура“ тръгна като телевизионен проект, финансиран от фалиралата медия (TV7) на избягалия в Сърбия бивш мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. С куфарчета пари и обещания за „месечни заплати“ към ББЦ бяха привлечени множество „политически калинки“, обиколили през годините куп партии. Схемата за привличането на коалиционни партньори на ББЦ е същата – пари за шефовете на партиите или преференциални кредити от КТБ. И ако днес ВМРО има евродепутат, а лидерът на партията Красимир Каракачанов е зам.-председател на парламента, то те трябва да благодарят единствено и само на Цветан Василев, който им помогна с парите на нещастните вложители във фалиралата впоследствие КТБ.

 Сега Николай Бареков, който също е народен представител в ЕС, прави опити да реанимира проекта ББЦ, но под ново име. Посланията отново се въртят около „борбата с корупцията“, макар самият евродепутат все още да не е дал логично обяснение как за толкова кратко време успя да се превърне в мултимилионер (според декларациите му до Сметната палата).

 Втората днешна заявка за „мащабна борба“ идва от бизнесмена Веселин Марешки. От години той прави неуспешни опити да влезе в националната политика. Коалира се с кого ли не, но така и не успя да стане депутат. На последните президентски избори Марешки се класира четвърти с 11.18% от гласовете. Резултатът даде самочувствие на аптекарския бос, прочул се бензиностанциите, продаващи по-евтино гориво. И Марешки се кани да бори корупцията и най-вече картела при бензиностанциите. Бизнесменът често се забъркваше в корупционни скандали, а за кадруването му в здравното министерство и опитите му да сложи ръка на Изпълнителната агенция по лекарствата се носят легенди.

 За разлика от Бареков и Марешки, бившият правосъден министър Христо Иванов и неговата бъдеща партия „Да, България“ също  са си поставили за цел да борят политическата корупция с профил „правораздаването“. Иванов и хората около него, известни и повече като „протестъри“, са фиксирани в съдебната система и главния прокурор Сотир Цацаров. Новият политически проект тръгва със заклинания за прозрачност при финансирането, за морал в политиката и прочие алабализми, характерни са столичните сноби-издънки на стари комунистически фамилии. Зад „Да, България“ стои собственикът на медии Иво Прокопиев и цялото съзвездие от НПО-та, финансирани от фондация „Америка за България“ и Джордж Сорос.

 Изводът от изложеното до тук е, че в България не е имало и няма да има реална борба с политическата корупция и масовата кражба на обществени блага от родната клептокрация. Самозваните борци с корупцията са аватари на мафиотско-икономически групировки, които искат да унищожат или превземат бизнеса на конкурентите си със съдействието или бездействието на държавните институции. В момента, когато това се случи, антикорупционния им патос спихва, а те самите стават част от статуквото. Или казано образно: за родните борци за справедливост „корупция е всяка далавера, в която не участвам аз“.

Автор:епицентър.бг

Източник:епицентър.бг

 

DPA: Русия си върна “призрачния влак“! Подготвя ли Путин нова Студена война?

Приблизително 45 млрд. долара отделя Русия за военни нужди през 2017 г. Въпреки че общият бюджет за отбрана на Русия се смалява, при 17,5 процента дял на военните разходи от общия руски бюджет, има много пари за нови оръжия. Това повдига въпроса: „Накъде насочва Русия новата си военна мощ?”. Това се отбелязва в коментар на германската информационна агенция ДПА.

„Призрачният влак“ на Русия се завръща. Точно както в мрачните дни на съветската епоха, военен влак скоро ще бъде пуснат в движение из огромната територия на Русия. Това не е просто някакъв влак – той ще бъде натоварен с ракети с ядрени бойни глави, като техните системи за насочване са програмирани да удрят стратегически цели на Запад.

На фона на нарастващото напрежение със Запада, Русия помпа военни мускули и по този начин кара международната общност да заостри вниманието си към проблема.

Военните маневри, препозиционирането на сухопътни сили по западната граница с останалата част от Европа и изпращането на изтребители в Сирия – това са все знаци, предупреждават експерти, за „Студена война – втора част“ в развитие.

През 2014 г. военната доктрина на Москва изрично определи НАТО като противник.

В началото на 2017 г. президентът Владимир Путин ще бъде информиран за разработването на влака, наречен „Баргузин“, с неговия товар от пет и шест ракети. Влакът предизвикваше страхове сред западните държави през 1980-те години, тъй като той беше винаги в движение и затова беше трудно да бъде проследяван. Руските военни продължиха да експлоатират влака и през първите години на новия век.

Сега той отново ще бъде задействан. Интефакс съобщава, че междуконтиненталните ракети успешно са преминали първите си изпитания. Влакът ще бъде готов за експлоатация до 2020 г.

„Западът превъзхожда Русия във всяка област с изключение на ядрената“, изтъква експертът по военно дело Дмитрий Тренин от института „Карнеги“ в Москва и допълва: „При подобна ситуация, по-слабата страна е по-готова да поеме риск.“

Някои военни наблюдатели са скептични относно струпването на военна мощ по западната граница на Русия. Тъй като броят на руските войници, по официални данни, си остава около 1 милион, това най-вероятно означава предислоциране на войски от Централна Азия.

А и докато планираните военни разходи за 2017 г. от около 45 млрд. дорара са големи, те са с около една четвърт по-ниски в сравнение с 2016 г.

Едно място, където руските военни разходи очевидно се съсредоточават, е голямото пристанище „Балтийск“ близо до руския анклав Калининград. Защитен от погледа на обществеността, по-голямата част от руския флот в Балтийско море е позиционират там.

Анклавът е заобиколен от натовските държави Полша и Литва, и по тази причина неговите отбранителни системи са оборудвани подобаващо.

Русия също така засилва присъствието си в Крим и Сирия. Със своите С-400 противоракетни системи С-400, Москва установява зона за сигурност от няколкостотин километра над тези райони, което ги прави непробиваеми за чужди самолети.

Руснаците се сражават в Сирия от повече от година, по-дълго от първоначално очакваното. Мисията също така се разглежда като начин за представяне на руските военни технологии. Но за военния експерт Тренин най-важният ефект е спечелването на уважение.

„Русия се държи в Близкия изток по начин, по който да стане ясно на американците, че тя не е просто регионална сила, а по-скоро световна сила“, изтъква Тренин.

Кремъл флиртува с идеята за засилване на военните си бази не само в Сирия, но също така във Виетнам и Куба, което означава присъствие както в Южнокитайско море, така и в Атлантическия океан. Но Москва все още не е провела никакви официални преговори с тези страни.

„Ако сравним днешната ситуация със Студената война, тогава ние сме горе-долу където бяхме в началото на 1950-те години“, коментира руският либерален независим седмичник New Times, който е критичен към Кремъл.

„Пред нас все още са Корейската и Кубинската криза“, се добавя в коментара на изданието, отбелязвайки, че тези две събития, които ескалираха до степен, в която ядреният конфликт беше на ръба, можеха да разрушат планетата. Днес светът се нуждае от повече от всякога от урока на историята.

„Този урок се нарича мирно съвместно съществуване“, се отбелязва в публикацията.

 

 

Автор: DPA

 

 

 

Проф. Ангелов пита Станишев: Трябваше ли да разрушим държавата си, за да пътуваме без визи в ЕС?

 

 

Къде щяхме да бъдем ако не бяхме в ЕС?

Сергей Станишев публикува вчера в Епицентър.бг патетичен коментар във връзка с 10-годишнината на членството на България в ЕС, озаглавен: „Критикуваме ЕС? С ръка на сърцето – къде щяхме да бъдем, ако не бяхме в ЕС?!“

Преди 10 години бях и сега все още съм за участие в ЕС, но не в настоящата пародия на интеграционна общност. Защото под прикритието на интеграция, от националните управленски институции на страните членки се отнемат почти всички важни и не особено важни управленски функции и се концентрират в централните органи на общността, и особено в Европейската комисия.

 Така се създава една свръхдържава – Европейски съединени щати, която се превръща в институция,обслужваща все повече европейския и световния финансов капитал и все по-малко – народите на европейските държави. В тази институция най-важните решения се подготвят и вземат де факто от неизбрани, никому неизвестни и никому подотчетни високо платени чиновници, а не от демократично избраните национални парламенти, президенти и правителства. Дори не и от Европейския парламент, който и изборен орган, с всичките му условности. Националните институции се превръщат в механични изпълнители на взетите в Брюксел решения от най-висшите чиновници.

С ръка на сърцето мога да отговоря на г-н Станишев: Ако не бяхме член на ЕС, в най-лошия случай щяхме да сме като Сърбия, бомбардирана от самолетите на НАТО и загубила една от своите провинции – Косово, отнета й от въоръжените сили на същия НАТО. От скромната информация с която разполагам, не мисля, че гражданите на Сърбия, макар и извън ЕС, живеят по-лошо от нас и пътуват по-малко от нас, въпреки бомбардировките, изолацията, масирания груб натиск, упражняван върху тази страна в продължение на години и претърпените многобройни лишения от налагани й санкции от Запада.

 А има и друг вариант, частично покриващ се със сръбския. Може би щяхме да поддържаме нормални, нищо повече, освен нормални отношения с Русия, каквито имаха повечето страни от ЕС, преди да пристъпят към икономически и други санкции преди 2-3 години под натиска на САЩ. Тези страни имаха нормални търговско-икономически отношения с Русия, измервани със стотици милиарди евро. И ще продължат да ги имат.

 На тази основа можехме да развием активен търговско-икономически обмен с Русия. Щяхме да си доставяме от тях петрол, газ, въглища, други суровини, различни видове машини и съоръжения и т. н.

Ние пък щяхме да снабдяваме техния пазар със стотици хиляди тона земеделски хранителни стоки в прясно и преработено състояние, както правехме до 1989 г. В 1988 г. 63% от нашия износ е бил за СССР. През онези години нашият износ на яйца е достигал до 365 млн. броя, на пресни зеленчуци до 158 хил. тона, на пресни плодове 164 хил. тона, на стерилизирани зеленчукови консерви 276 хил. т., на трапезни вина 211 млн. л. и т.н. По-голямата част от тях са били за Съветския съюз. Потенциалът за производството и износа на тези стоки сега е унищожен по варварски начин.

 Така щяхме да предотвратим разрухата на нашето селско стопанство, да осигурим заетост на стотици хиляди хора в производството, преработката, транспорта, съхраняването, експорта на пресни и преработени земеделски продукти. Щяхме да осигурим големи доходи и добро качество на живота на стотици хиляди хора, а също и големи приходи от преки и косвени данъци в бюджета и огромни валутни постъпления. Можехме да поддържаме балансиран бюджет и балансиран платежен баланс. Нямаше да се налага тези стотици хиляди хора сега отчаяно да търсят препитание в чужбина.

 Щяхме да запазим поне част от производственото коопериране между нашата и руската индустрия, а също и производството на голямо количество промишлени стоки за нормален износ.

Износът на някои средно и умерено сложни продукти през онези години е достигал: за електромотори – до 1,3 млн. броя; електронни калкулатори – 102 хил. броя; електрокари – 45 хил. броя; мотокари 36 хил. бр.; телефонни апарати – 627 хил. броя; радиотелефони 121 хил. бр.; пишещи машини 151 хил. бр.; трактори 4678 бр.; калцинирана сода – 1,1 млн. т.; азотни торове – 421 хил. т и т.н. Между 55 и 60% от този износ беше за СССР. На тази основа можехме да осигурим заетост за много десетки, а може би и стотици хиляди хора, доходи за тях и техните семейства, постъпления в бюджета и валутни приходи. Нямаше да се налага и тези стотици хиляди хора да търсят сега препитание в чужбина и да оставят децата си на 60-70 годишни немощни баби и дядовци Потенциалът за производството и износа и на тези стоки сега е унищожен.

 Щяхме да запазим от преждевременно закриване четирите ядрени блока в Козлодуй или поне третия и четвъртия с обща мощност 880 мегавата с всички благоприятни икономически и социални последствия. Щяхме вече да сме построили първия етап на АЕЦ Белене и да сме пред завършване на газопровода „Южен поток“ с всички текущи и бъдещи благоприятни ефекти от производството, износа, транзитните такси, данъчни и валутни приходи, допълнителна заетост и т.н. Десетки хиляди хора щяха да участват в изграждането, поддържането и експлоатацията на тези обекти, вместо да търсят работа в чужбина. България щеше да стане наистина енергиен център на Балканите, а не да ни заобикалят всички магистрални енергийни далекопроводи, както е сега.

Вчера вечер ме беше срам да гледам по националната телевизия как бившият член на Европейския парламент Джефри ван Орден, бившият президент Първанов, бившият главен преговарящ по присъединяването Кунева ни обясняваха, че поне трети и четвърти блок на АЕЦ са могли да бъдат запазени, тъй като били в много добро състояние. Спомената беше достойната за съжаление роля и на Симеон Сакскобургготски. Браво че са се сетили да прозрат нещо, макар и с 10 годишно закъснение и без никакво чувство за виновност. А българската прокуратура продължава своя летаргичен сън. Защото у нас за такива престъпления не пращат на съответното място, а повишават в министерски и вице премиерски постове.

 Щяхме да създадем допълнителна материална база за морски, планински, балнео, селски, културен и друг туризъм и да приемаме не половин милион, както е сега, а 1,5-2,0 или повече милиона руски туристи. Нужно ли е да обяснявам какви облаги би донесло това по линия на свързаните отрасли и дейности, заетостта, доходите, приходите в бюджета от данъци, валутните приходи. Особено при неспокойната обстановка в повечето съседни ни туристически страни – наши конкуренти. И тук много десятки хиляди хора щяха да си намерят работа пряко в туризма и в свързаните с него отрасли и дейности, вместо да я търсят сега немили недраги в Гърция, Турция, Италия, Испания и други страни.

Десетки хиляди българи биха могли да се завърнат на работа по строителните обекти в Русия, както беше до 1989 г. Това също би създало допълнителна заетост, доходи, бюджетни приходи, валутни постъпления и т.н. Нашето място сега там е заето от турски строителни фирми и турски работници и специалисти.

 Мога да отида и в по-големи подробности за огромния потенциал за търговско-икономически обмен между двете страни в енергетиката, промишлеността, строителството, транспорта, земеделието, образованието, науката, културата, туризма и други сектори, но и казаното е достатъчно.

 Търговско-икономическите отношения, разбира се, предполагат и нормални политически и други отношения, а не политическа конфронтация срещу Русия, на която бяхме свидетели през по-голямата част от последния четвърт век и особено през 1990те и напоследък по времето на бившия комсомолски секретар от Гоце Делчев – най-големия антируски ястреб между високопоставените политици в Източна Европа.

Очевидно г-н Станишев повече се е сближил не само битово, но и по мислене с хора като Мартин Шулц и други високопоставени функционери от различни партии в Брюксел и доста се е отдалечил от милионите бедстващи българи и жестоките български реалности в условията на членството ни в ЕС и НАТО, щом като ни задава такъв елементарен въпрос – къде щяхме да сме, ако не беше Европейският съюз?. Като че ли освен ЕС няма нищо друго под небето, че ЕС е пъпът на света. Под равнището на средно интелигентен човек е да задава такъв примитивен въпрос.

 След като се опитах да дам кратък отговор на неговия въпрос, бих искал да помоля г-н Станишев за коментар по моята вчерашна статия в Епицентър.бг и особено по трите таблици за разгрома на българската икономика (производство и износ) и за мизерното потребление на българските домакинства.

 И моля да ми отговори на въпроса: щеше ли да се случи този социално-икономически погром над България ако не бяхме в НАТО, ЕС СТО и други западни институции? Ако бяхме държава с по-достойна национално отговорна политика и истински държавници на нейното кормило!

Що се касае до описания по-горе алтернативен вариант – нормални двустранни отношения с Русия, а не непременно участие в Евроазийски или други интеграционни общности,с горните редове доказвам, че нямаше да се случи при наличието на по-мъдра политика на българските политици през изминалите 27 години. Вместо да се погрижат за запазване на нормални взаимно изгодни отношения с Русия, наред със сближаването със Запада, наши политици се заканваха от трибуната на Народното събрание да съдят Съветския съюз. За мъдрите политици нормалните междудържавни отношения с източни и западни страни не се изключват взаимно. За съжаление, България не е надарена с такива политици!

 Аз съм съгласен с голяма част от казаното от г-н Станишев по непосредствените благоприятни битови ефекти от членството ни в ЕС. Той обаче не казва нищо в коментара си с ръка на сърцето, за далеч по-важните и трайни ефекти от присъединяването: за наложеното ни предсрочно закриване на 4 ядрени блока в АЕЦ Козлодуй; за наложената ни забрана да строим АЕЦ Белене; за блокирането на газопровода „Южен поток”; за тоталната разруха на производствения ни потенциал и свързаната с това прахосана квалификация на стотици хиляди наши кадри с висше инженерно и средно специално и друго образование; за тоталния срив на експортния ни потенциал и загубените външни пазари; за огромната за нашите мащаби емиграция на около 1,5-2,0 млн. българи по света и произтичащите от това човешки трагедии; за мащабното демографско ограбване на около 1,0-1,5 млн. човека (чрез изтичане на стотици хиляди мозъци и необратима загуба на огромен генетичен потенциал), което задълбочава допълнително опасността от демографска катастрофа; за плащания ежегоден членски внос в ЕС, който за десетте години достигна около 8,0 млрд. лева.

Смята ли той за нормална огромната, унищожителна цена, която нашият народ плаща за битовите добрини, които получихме с присъединяването? Трябваше ли да разрушим всичко създадено до 1989 г., за да можем сега да пътуваме без визи да учим и работим в Европа!

 Ако трябва да направим обобщена равносметка за ползите и загубите (разходите), поддаващи се на количествена оценка, изравняването между тях ще стане някъде към 2040-2050 година. Засега сме на голям минус от участието си в ЕС.

 Ако в равносметката включим и трудно поддаващите се на количествена оценка изгоди (свободни пътувания, учение, работа, по-добро битово снабдяване, ускорено изграждане на инфраструктурни обекти и др.) и загуби (тотално разрушен производствен потенциал на средно развита промишлено-аграрна икономика); разрушен експортен потенциал и загубени разработени външни пазари; пропилян огромен човешки капитал (около 1 млн. кадри с висше и средно специално и хуманитарно образование); започнало в големи мащаби преди 27 години, продължаващо и сега огромно демографско ограбване (изтичане на мозъци и на генетичен потенциал за 1,0-1,5 млн. души), в преобладаващата си част млади хора, които ще раждат деца в чужди страни, голямата част от тях никога няма да се завърнат в България и с това ще изострят още повече и без това мащабната демографска криза и т.н., сме на още по-голям минус. Изравняването тук между ползи и загуби от присъединяването към ЕС се отлага за още по-далечното бъдеще. Ако изобщо някога се случи!

 Чакам с интерес отговора на г-н Станишев, независимо дали е с ръка на сърцето или на друго място. Важното е да бъде сериозен.

Проф. д-р ик. н. Иван Ангелов, Член-кор. на БАН

4 януари 2017 г.

Източник:епицентър.бг

New York Times: След Обама главен враг за Кремъл ще стане Меркел

Не е удивително, че Русия игнорира решението на Барак Обама да изгони дипломатите от САЩ, пише наблюдателят от The New York Times Йохен Битнер. Според него, Москва ще дочака 20 януари, когато в Белия дом ще дойде неин почитател, а Държавния департамент ще го оглави неин „стар приятел”.

Тази промяна има горчив привкус, тъй като Влидимири Путин ще се лиши от своето „любимо плашило”, счита авторът на публикацията. В най-близко бъдеще Америка едва ли ще остане „любим враг” за Русия и тази роля най-вероятно ще се падне да изпълнява Ангела Меркел.

„Немският канцлер е идеална мишена” – разсъждава Битнер. – Есента в Германия ще има всеобщи избори и, отчитайки усилването на симпатизиращите на Москва политици, в надпреварата за четвърти мандат тя може да се окаже единственият европейски лидер, желаещ да противостои на отново гръмко заявяващата за присъствието си Русия.”

Според Битнер, през 2017 г. руските власти планират да постъпят с Меркел така, както постъпиха през 2016 г. с Хилъри Клинтън. Твърди се, че хакерската група „Модна мишка”, обвинена за проникването в САЩ, извършила кибератака на мрежата на германския парламент и дори похитила документи на някои депутати.

Студената война предлага ценен урок, счита Битнер. Това, което сега прави Русия, е „цифрова версия”на методиката, която до 1989 г. немците наричаха Zersetzung, целяща деморализация и разложение на обществото.

В миналото КГБ и ЩАЗИ използвали тази методика: психологическо оръжие, разпространяване на слухове и подкупи на политици с последващото им разобличаване. При това тези средства са използвани вътре в социалистическия блок против несъгласните и извън неговите предели – против западните врагове.

 

 

 

Източник:Блиц

 

Кеворк Кеворкян: И каква е равносметката – кой ще ни я каже? 10 години в ЕС – и една вафла

 

 

На 1 януари Би Ти Ви се отчете за десетгодишнината на членството ни в ЕС – с един скромен репортаж.

Очаквах нещо по-грандиозно, по-помпозно, по-фанфаресто.

Но от телевизията ни спестиха това – може би са си дали сметка, че фанфарите ще имат обратния ефект.

Отведоха ни в село Калугерово и ни съобщиха, че през десетилетието там били ремонтирани училището и читалището, направили и нов стадион.

Разговаряха и с една женица – нямаше много европейски вид, обаче говореше правилно, като за пред камера: Нямало да ги имат тия придобивки без ЕС.

***

После ни показаха Станишев, който отброява последните десет секунди до членството ни в ЕС.

Изглежда много щастлив, сигурно има основания.

А ние се върнахме в Калугерово, за да научим, че селото обезлюдявало – иначе всичко било наред.

Всичко е наред – обаче хората бягат.

И откраднали табелата, на която пишело, че Калугерово е първото евро-село у нас.

„От лошотия я откраднаха“ – рече местната европейка.

От лошотия ли бягат съселяните й – това не ни каза.

***

Прост разказ, обаче ефикасен /репортер Елица Попова/.

С това ще се задоволим.

Едва ли ще дочакаме смислени анализи за 10-годишнината.

Те не се плащат.

И каква е равносметката – кой ще ни я каже?

***

След Станишев ни показаха и Кунева – подписа нещо, и веднага я запрегръща Соломон Паси, целият в сълзи и сополи.

А зрителите се сетиха как Кунева хариза два блока на ядрената ни централа.

Показаха и Симеон, който се хилондреше в ъгъла – и той в сълзи.

Голям майсторлък се иска да го правиш това – хем се усмихваш, хем плачеш.

Дали не подсказваше по този начин – той е способен на такива номера – формулата на предстоящият алъш-вериш: даваме ви едно комисарско място, а пък комисарката ви закрива два блока.

Изглежда изгодно.

***

А според „Галъп“, за десет години привържениците на ЕС у нас се увеличили.

Понеже живеели по-добре – само дето сме най-бедната страна в ЕС.

Живеем по-добре – обаче баламите от Калугерово се спасяват.

Вече сме били и по-щастливи, според друго едно изследване.

На второ място в света сме по смъртност – а пък сме по-щастливи.

И повече харесваме ЕС.

Това само ние можем да го постигнем

***

Все се хвалим с успехите на нашите млади математици.

Показаха ни една витрина в Софийската математическа гимназия, пълна с медали и купи.

Иначе образованието ни очевидно е съсипано.

Според последните данни, 30% от деветокласниците са функционално неграмотни.

Но ние зяпаме купите, зяпаме Кунева, зяпаме Станишев, Соломон, Симеон и прочее „строители“ на Нова Европа.

По-малко се вглеждаме в себе си.

От срам или обида?

***

А и от долния край на тръбата не излиза нищо смислено – като послания, дори като най-обикновени думи.

Ако се чудите каква е тази тръба, ето обяснението.

Има една знаменита фраза на американския президент Роналд Рейгън: „Политикът е като бебе: представлява храносмилателна тръба. На единия край – гладна уста. На другия – пълна безконтролност“.

***

10-годишнината от членството ни в ЕС бе отбелязана и с една история от Сливен.

Разбрахме, че една „фафла“ е равна на един нов български гражданин.

13 годишно циганче се оженило за 15 годишно циганче – и точно на 1 януари се появил малкият Динко. Пак циганче.
„Деца раждат деца“ – казаха от Би Ти Ви.

А пък бащичко важно обясни: „Казах й, че ще й купя една фафла/вафла,ако дойде с мен“.

И булката отишла.

Една фафла=един нов гражданин. Български.

И европейски.

Това не е ли принос на ЕС?

Със сигурност.

***

Преди този репортаж имаше друг: за опасностите, които дебнат децата в Мрежата/Интернет.

Те са наясно, уж.

Обаче фафлата дали им се вижда като опасност?

***

А ето какво каза вчера Меглена Кунева: „Десет години след членството ни, аз мечтая България, българи с голяма, европейска мотивация, да направят нашия Европейски съюз значим за гражданите му, да го осмислят и дори изобретят, ако трябва, отново“.

БЪЛГАРИЯ ДА НАПРАВИ ЕС ЗНАЧИМ ЗА ГРАЖДАНИТЕ МУ.

Ето такива глупости излизат от тръбата.

***

Време е вече някой да отнема българското гражданство на такива лапацала.

Дори ония с фафлата са за предпочитане пред тях.

***

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Симеон Николов: Саморазрушителната политика на Ердоган създава опасна нестабилност

 

 

Стабилността в Турция е важна за сигурността в региона и за България в частност. Прогнозите за 2017 г. обаче са в голяма степен негативни, незвисимо от демонстрираната от Ердоган решителност и очертаващия се преход към президентска власт.

Терористичните актове, с какъвто започна годината на 01 януари в Истанбул, ще се увеличават поради три основни причини:

▪ двойната игра на Анкара с терористични организации в Сирия, които дълго време получаваха подкрепа и подслон в Турция и които губят почва след тактическото съюзяване на досегашната им благодетелка с Русия;

▪ едностранно проваления от турска страна мирен процес с кюрдите и войната на Ердоган срещу кюрдското население в Източна Турция и организациите им в Западна Европа.

▪ дори Ердоган да успее да се възползва от несигурността за налагане на силна еднолична власт, терорът няма да намалее, а напротив, ловът на вещици ще продължи да ослабва и силите за сигурност, които няма как да се борят срещу хилядите ислямисти, толерирани досега, само защото са врагове на Ассад.

 

Последните събития подхранват съмнения, че турските служби за сигурност след опита за преврат като че ли не се справят със ситуацията. А когато държавата не може да защити хората, те ще се опитат да си помогнат сами. Тогава не е изключена и гражданска война.

Колко дълбоки са причините подсказва и повдигнатото от обществени организации след атентата в Истанбул обвинение срещу шефа на държавната служба по религии /Дианет/ за застрашаване обществената сигурност и нарушаване основните принципи на лаицизма залегнали в конституцията, като е издал и разпространил на 30 12 2016 г. молитва до всички джамии, както се прави всеки петък, в която се критикува отпразнуването на Нова година по неислямски начин.

 

Ислямизирането на Турция протича изключително ускорено, включително и в държавната администрация. Симпатизантите на Ислямска държава от 7% през 2014 се увеличиха на 14% през 2015 г., а днес вероятно гонят нива към 30%. Стигна се до там, че полицай от името на терористична организация ликвидира руския посланик в Анкара.

 

Всичко това налага Турция спешно да преосмисли антитерористичната си стратегия и се вгледа повече в себе си, вместо да обвинява НАТО, ЕС, САЩ, Гюлен и т.н.

 

Във вътрешен план ще се разшири разграждането на демократичните свободи. Управляващата партия задушава критиките в зародиша им с обвинения за предателство към Родината. Ще продължава задълбочаването на разцеплението в гражданското общество.

Демократичните сили губят позиции и са разочаровани от Европа, смятат се изоставени от нея. Слаб и закъснял проблясък е поканата към профсъюза на турските журналисти на 23 януари в Берлин за връчване на наградата „Вили Бранд” за проявена политическа смелост в условия на нарастващ натиск, цензура и поснегателства над журналисти. Логичен е въпросът, защо в България нямаше реакции?

Нараства делът на гражданите, които намират за правилно цензурирането на медиите. Наблюдават се странни паралели с България: при злоупотреба със служебно положение не се критикува факта, а това, че някой се е осмелил да го направи обществено достояние, търсят се източниците на изтичане на информация, както правеше ДАНС в България. А всеки критичен коментар   се определя като враждебна кампания отвън по подобие на постоянните напомняния от българския министър на отбраната, че срещу него се води хибридна война.

 

Въпреки всичко, опозиция в Турция съществува, противно на твърденията на някои български и американски екперти, че тя била унищожена задълго. Нищо подобно! Макар и разединена, от което се възползва разбира се Ердоган, тя може да изиграе своята роля дори в обозримо бъдеще. Партията на Ердоган заложи на нововъзникващата замогваща се класа от Източна Турция, на слабо образованите, на хората на наемния труд, от които според последни проучвания 68% не ползват интернет, 84% посочват за хоби гледане на телевизия, 45% никога през живота си не са чели книга. Ако сегашното плъзгане към икономическа криза продължи /значитено намаляване на БВП, увеличилите се с 50% фалити на фирми, ръста на безработицата и т.н., първите, които ще пострадат от нея ще са именно привържениците на управляващата партия. Тогава референдумът за промените в конституцията, въпреки че те могат да се приемат в Меджлиса с необходимите 330 гласа с подкрепа на националистите, може да се провали. Т.е. икономически причини, съчетани с нараствнащата несигурност биха довели до оттегляне на доверието от Ердоган. Коментатори в Западна Европа стигат дори до въпроса: „Докога населението ще вярва, че виновните са външни фактори и докога военните ще гледат нарастващия хаос. Само въпрос на време е следващ преврат” /Нойе Руур Цайтунг, Германия/.

 

Негативните оценки за Ердоган и на Запад наистина продължават да се задълбочават. Според анализатора Robert Ellis от американското списание „The Hill” съществува нарастващо убеждение както в САЩ, така и в Европа, че не може да има повече обща връзка между обединяващи ни ценности и интереси с Турция. Това поставя въпроса според един американски тинк–танк от неоконсервативния спектър / Bipartisan Policy Center /, каква стратегия да се приложи към един партньор, който е непредсказуем, некооперативен и невъзможен за квалифизциране.

 

Друг Тинк Танк /American Enterprice-AEI/ стига дори до прогнозата, че „следващият истински преврат чука на вратата и той щял да е най–жестокият в живота на Ердоган. Такива оценки пораждат конспиративни теории за умишлена дестабилизация на Турция и отстраняване на Ердоган. Слабостта на идващия на власт нов американски президент към силни и авторитарни личности като Путин и Ердоган, както и приятелството на бъдещия съветник по националната сигурност М. Флин с турския президент, така и силно раздразнения от поведението на Анкара, но и заинтересован от своята инфраструктура от над 10 бази в страната Алианс – НАТО, правят сравнително нереалистични такива очаквания за отстраняване на сегашния турски президент.

 

Стилът на Ердоган да използва борбата срещу терориризма за саморазправа с политическите си противници катализира още повече нестабилност и няма изгледи за промяна в това отношение и през 2017 г. Турция води в момента не три войни, както твърди Франкфуртер Алгемайне, а четири: в Сирия, в Ирак, в Източна Турция срещу кюрдите, но и срещу всички критично настроени. В това се състои опасната саморазрушителна политика на Ердоган.

 

Безкритичното възприемане от западните и нашите медии на езика на турската пропаганда пречи да видим случващото се във вярна светлина. Структурите на Гюлен са не по–добра или по–лоша ислямистка организация от управляващата партия АКП, но в никакъв случай не провежда терористични операции. Соколи за свободата на Кюрдистан, които напоследък поемат отговорност за някои атентати /само през 2016 г 6 такива от общо 42/, се представят и от наши «експерти» като крило на КРП, удобно оправдание и за операциите на турските ВС в кюрдските райони на Източна Турция, където редица градове бяха изравнени със земята, а жертвите само сред цивилното население достигнаха 1500 души. А всъщност организацията на Соколите възниква преди 10 години под наименованието ТАК / TeyrbazenAzadiyaKurdistan / в гетата на големите турски градове в Западна Турция от радикализирани младежи, чийто родители преди десетилетия са се преселили от Източна Турция.

В Истанбул се говори, че трябва да се казва не ТАК, а МИТАК – игра на думи между наименованията на турското разузнаване МИТ и ТАК. Ръководствното й вече 10 години е напълно непознато. Важното е, че Соколите атакуват т.н. меки цели, убивайки цивилни граждани, докато КРП винаги се е борила срещу атакуващи я полиция, войска и жандармерия. Т.е ако Соколите са кюрдска терористична група или я представят за такава, те нанасят още по–големи вреди на кюрдската кауза, което е единствено в интерес на Ердоган и турските националисти.

 

Чувството за нестабилност се засилва и от тежките хакерски атаки. През декември м.г. бяха парализирани турски банки и ведомстма, а сега са нанесени тежки щети на компютърните мрежи на енергийното министерство. Службите за сигурност очакваха тголям саботаж на националната енергийна мрежа. Говори се за десетки милиони кибератаки през 2016 г., които са зачестили след неуспешния опит за преврат. Има и известно истеризиране на въпросите на сигурността от самите власти, съчетано с обвинения към външни сили.

 

Опасенията, че нестабилността в Турция ще се пренесе сред милионните контингенти турски граждани в Западна Европа не само че се оказаха основателни, но се развиват в още по–неочаквана посока.

Последните разкрития на контраразузнавателните служби в Германия и Франция от края на декември 2016 г.,

▪ че са внедрени агенти на турското разузнаване в групи по трима души със задачи за физическо отстраняване на известни кюрдски политици /първите вече са арестувани/,

▪ че са активирани над 6000 информатори на турската МИТ само в Германия, които да събират информация за гюленисти и други противници на Ердоган, което е двойно повече от броя на агентите на прословутата Щази на ГДР, разполагала през 1989 г. с 3000 агенти в Западна Германия, т.е. два пъти по–малко;

▪ че в турския парламент вече бяха представени над 50 доклада от 38 страни, вкл. България, с информация събирана включително от настоятелствата на джамиите, само в Германия те са 970, предполага много сериозни изводи и очаквания през 2017 г.

 

Първо, недопустимо е една държавна служба да поръчва убийства на свои граждани и то на територията на съюзник. А дали не са изратени такива групи и в дуги страни?

Второ, подготовката, внедряването на агентура, насочването й и т.н. са започнали много преди т.н. неуспешен опит за преврат. Бюджетът на МИТ е нарастнал 409 пъти. Държавната служба по религиозните въпроси Диянет концентрира в себе си събирането и анализа на разузнавателните доклади;

Трето, всяка от тези 38 държави трябва да си даде ясно сметка, къде турските специалбни сужби преминават червената линия и вземе контрамерки. България не е предприела нищо срещу назначаваните и заплащани от турския диянет имами в България. Потули се информацията за откраднатия в София турски джип с подслушвателна апаратура и четири служебни карти на служители на МИТ, турският посланик продължава да участва в партийни мероприятия на „български” политически партии, службите ни нарушиха национални и международни закони и норми, предавайки на турските власти лица, търсещи спасение от режима и още мн. др.

 

Съюз върху компромиси

Въпреки сближаването си, Турция и Русия имат различни стратегически и ценностни интереси. Анкара е принудена да приеме някои компромиси и се нуждае на този етап от Русия. Погрешно би било обаче да се разчита на един дългосрочен, стратегически съюз.

Проруската ориентация се дължи на две групи в управляващата АКР /Партия на справедливостта и развитието – Adalet ve Kalkinma Partesi/– бизнесмени със значителни инвестиции в Русия с чисто прагматични цели и интереси и група от идеологизирани съветници около Ердоган, които вярват, че има заговор на Запада срещу Турция и затова трябва да се съюзи с антизападни фактори. Лидер на това лоби е Доу Перинчек, лидер на турската партия Ватан Партеси, привърженик на евразийската идея.

 

Първостепенната цел, която Турция ще защитава и през 2017 г. ще бъде създаването на условия, при които да не бъде възможно създаването на каквото и да е било държавно или автономно образование на кюрди до границите й. За да изгради зоната си на влияние около град Ал Баб, източно от Алепо и да изтласка кюрдите към Африн и Кобане, Турция се нуждае от подкрепата на Русия, която очевидно също прави компромис. Турция ще продължи в името на основните си цели досегашната двойна игра. Когато превземаше приграничния гр. Джарабулус джихадистите й го отстъпиха почти ез бой, сменяйки униформите си с тези на Сирийската свободна армия, съставена от различни ислямистки милиции, между които и отряди на турските фашистки Сиви вълци, но и на Ахрар ал Шам, Шам Легион и джихадистката Харакят Ноур албдин ал Зенки. Именно с тези сили Турция прочиства коренното кюрдско население, променя демографията в полза на сунитско арабското население, разбивайки федералната кюрдска система Роджава.

 

Войната в Сирия ще продължи

Колкото и решаваща да бе битката за Алепо, войната в Сирия, която някои неправилно продъжават да наричат гражданска, защото отдавна се превърна в междуконфесионална, ще продължи и през 2017 г. Изтаскването на джихадистите в провинция Идлиб в северозападната част на Сирия е не толкова принудителен, колкото стратегически добре премислен ход. Така те са откъснати от „столицата” си Ракка, към която се отваря коридор след превземането на Ал Баб от турските сили с подкрепата на руските ВВС. Вярно е, че Идлиб е опасно близо до Латакия, където е руската военноморска база и разкъсва връзката между Латакия и изолирания от турците кюрдски регион около Африн. Но следващите усилия ще бъдат насочени именно към разбиване и на тези остатъци от терористичните групировки в Идлиб. Това обаче не е по силите на сирийската армия и ще продължи поне до есента или до края на 2017 г.

„Никой не печели такива войни– всички губят”, каза в речта си при поемане на поста генерален секретар на ООН Антонио Гутериш.

Интересното е, че Идлиб се оформи като център амбициите и на Ал Кайда, когато преди година заговори за създаване на емирство в Северна Сирия. Вероятно целта е едновременното разгромяване на съсредоточения там конгломерат от терористнични грепировки.

Освен към Идлиб друга част от изтласканите от Алепо бунтовници вероятно вече се е присъединила към коалицията на Турция срещу Ислямска държава или ще се настани в опасна близост до турската граница. Представителят на ООН Стефан де Мисура имаше едно изненадващо неадекватно предложение, да се даде на опозицията в Източно Алепо статут на самоуправление, което би означавало да се създаде държава в държавата, очевидно с крайна цел раздробяване по етнически и религиозен принцип и продължаване на обстрелването на мирните западни квартали на Алепо.

 

Перспекитивата за изпълнението на мирния план, обсъден между Турция, Русия и Иран е доста неясна и нестабилна. Въпреки че никога досега не е постигано толкова широко споразумение с голям брой групировки, обхващащи 60 000 бойци, този път от Русия с посдредничеството на Турция, остават такива, които не го приемат. Останалите външни фактори и основно Саудитска Арабия трудно биха преглътнали да не бъдат гаранти на бъдещето на Сирия, каквито имат претенция да бъдат Турция, Русия и Иран. Непреодолимата бариера тук е загубата на позиици в главния конфликт между сунити и шиити, между Саудитска Арабия и Иран. Резултатът на предстоящите през януари, ако не се отложат за по–късна дата, преговори в Казахстан ще зависят както от устойчивостта на сегашната тройка, така и от разширяването на състава, засега сигурно с Египет и в очакване на Йордания и Катар. Все пак представителят на ООН и САЩ приветстваха инициативата, въпреки известна доза скептицизъм на Държавния департамент.

 

Но упреците на някои експерти, че без САЩ и Саудитска Арабия такъв план няма как да се случи, не са съвсем основателни, защото именно Саудитска Арабия саботираше деклараията на ООН, женевските преговори и в крайна сметка мира, а САЩ, които нямаха реално влияние върху ситуацията на терен, протакаха в „безплодни седенки” както казваше министър Лавров, а после се отмяташе. Вярно е обаче, че сред някои от „играчите” имаше желание за изключване на САЩ от процеса. След залавянето от сили на сирийската армия и руски спецназ на 130 офицери от 8 страни – 22 американски, 16 британски, 21 френски, 7 израилски, 62 турски/ в тила на терористичните групировки, очевидно подпомагащи същите, е трудно поне за водещите страни да запазят лице на „гаранти”. В изпълнение обаче, на заявката на Доналд Тръмп за борба срещу Ислямска държава като приоритет, САЩ ще имат основната роля в превземането на „столицата” на групировката Ракка.

Другата причина за известна несигурност в „тройката” е, че Турция продължава да изнудва Русия по отношение оставането или оттеглянето на президента Ассад.

 

А третата причина е вечния въпрос, кои са „терористите”. На това се дължеше и продължилите преговори между групировката „Ахрар аш Шам” и Русия в Анкара през последната седмица от декември м.г. Опитите на Турция да привлече някои от групировките като „гаранти” в преговорния процес също може да взриви крехката конструкция на мирните преговори. Вярно е, че Ахрар аш Шам, подкрепяна от Турция е най–голямата групировка след Ислямска държава и САЩ блокираха включването й в списъка на терористичните организации. Нейните 25 000 бойци отдавна ги наричат „сирийските талибани”. Тя е радикално–салафистка ориентирана, главен съюзник на произлязлия от Ал Кайда фронт Ал Нусра и държи на идейната си обвързаност с джихада. Руската страна трябва да е имала много здрави нерви и склонност за компромис за да седне да преговаря с терористи под натиска на Анкара.

 

Освен обвързаността на Турция с определени групировки не трябва да забравяме, че и САЩ обещаваха например на фронта ал Нусра да влезе в една нова сирийска армия и именно за това той смени името си на Джебхат Фатах аш Шам. А бойците на фронта ал Нусра до 95% са чужди граждани, те не са сирийци. За това бяха абсурдни опитите да бъде представена като „умерена” опозиция.

 

Симеон Николов

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Сорос: “Отворено общество“ е в опасност, ЕС е на границата на разпада, Путин е виновен!

 

 

„Аз съм особено загрижен за съдбата на Европейския съюз, който е заплашен да попадне под влиянието на руския президент Владимир Путин. Неговата концепция за управление е несъвместима с тази на отвореното общество.“ Това пише милиардерът Джордж Сорос в есе под заглавие „Отвореното общество се нуждае от защита“, публикувано на блога му www.georgesoros.com.

„Путин не е просто пасивен облагодетелствал се от последните развития, той поработи доста, за да ги постигне. Той откри слаботта на своя режим – че може да експплоатира природните ресурси, но не може да постигне икономически ръст. Той се почувства застрашен от „цветните революции“ в Грузия, Украйна и навсякъде другаде. Първо, той се опита да контролира социалните медии. След това, с един брилянтен ход, той употреби бизнес модела на социалните медии, за да разпространява дезинформация и фелшиви новини, с което дезориентира избирателите и дестабилизира демокрациите. Потози начин той помогна на Тръмп да бъде избран“, пише Сорос.

Същото е вероятно да се случи и на изборите в Европа през 2017 г. в Холандия, Германия и Италия. Във Франция, двамата главни претенденти са близки до Путин и склонни да го прикоткат. Който и от двамата да победи, доминацията на Путин над Европа ще бъде свършен факт, предупреждава милиардерът.

Надявам се лидерите и народите на Европа да разберат, че това заплашва техния начин на живот и ценностите, с които ЕС бе създаден. Лошото е, че методът, с който Путин дестабилизира демокрацията, не може да бъде използван да възстанови уважението към фактите и балансирания поглед към реалността.

С намаляването на икономическия ръст и излизането на мигрантската криза извън контрол ЕС е на границата на колапса и изглежда обречен да последва съдбата на Съветския съюз от началото на 90-те години на ХХ век.

Тези, които вярват, че ЕС трябва да бъде спасен, за да бъде преосмислен и пресъздаден, трябва да направят каквото могат, за да постигнат по-добър изход.

Според Сорос се намираме в много болезнен исторически момент. Отворените общества са в криза, а различни затворени общества – от фашистки диктатури до мафиотски държави, се намират във възход, пише Сорос.

„Как стана така? Единственото обяснение, което намирам, е че избраните лидери се провалиха в това да отговорят на законните очаквания на избирателите и този провал накара избирателите да се чувстват откъснати от преобладаващите версии на демокрацията и капитализма. Много е просто – много хора почувстваха, че управляващите елити откраднаха тяхната демокрация, пише Сорос.

Глобализацията има далеко стигащи икономически и политически последствия. Тя донесе известно сближаване между бедните и богатите страни, но увеличи неравенството и в едните, и в другите. В развития свят, печалбите отидоха главно у големите собственици на финансов капитал, които са по-малко от 1% от населението. Липсата на преразпределителни политики е главният източник на неудовлетвореност, който враговете на демокрацията използват, пише Сорос.

Има обаче и други фактори за разпада на ЕС, твърди милиардерът. Според него ЕС е предприел погрешна политика след финансовата криза през 2008 г. и е разделил континента на държави кредиторки и даржави длъжници. Като особено погрешна той смята политиката на строгите финансови ограничения.

Демокрацията се намира в криза, алармира милиардерът. Дори САЩ, водещата демокрация в света, избра за президент един възможен диктатор. Въпреки че Тръмп смекчи реториката, откакто беше избран, той не е променил нито поведението си, нито съветниците си. неговият кабинет е събрал некомпетентни екстремисти и пенсионирани генерали, твърди Джордж Сорос.

Аз съм уверен, че демокрацията ще надделее в САЩ, пише Сорос. Конституцията и институциите са достатъчно силни да устоят на ексцесиите на изпълнителната власт, за да не позволят на един вероятен диктатор да стане истински такъв, завършва Сорос.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Как могат да се развалят отношенията между Русия и НАТО през 2017 г.: Четири сценария

Експертите на американския Съвет по международни отношения предричат, че възможността за конфликт между Москва и Северноатлантическия алианс е главната заплаха през идната година. „Руски дневник“ разглежда четири сценария как това може да стане.

Съветът е подготвил доклад „Главните заплахи, които трябва да бъдат следени през 2017 година“. Вероятността от конфликт между Русия и НАТО се оказа на първо място в категорията заплахи, чието влияние експертите на Съвета са оценили като „високо“, а вероятността – „умерена“.

В документа става дума за „умишлена или неумишлена военна конфронтация“, която може да бъде предизвикана от „агресивното поведение“ на Русия на територията на Източна Европа. Руски експерти разказаха пред „Руски дневник“ как може да изглежда този конфликт и какво още може да бъде причина за конфронтация между Москва и алианса.

1. Военни действия в Балтика

Анализаторите отбелязват, че е най-вероятно да има конфликт в Източна Европа, тъй като именно там са разположени войски на НАТО. Алиансът неотдавна реши да изпрати в страни от региона допълнителни военни контингенти. Пьотр Топичканов, сътрудник на програмата „Проблеми на неразпространението“ на Московския център „Карнеги“, посочва, че „бидейки разположени близо една до друга, военните сили по погрешка или в резултат на провокация, могат да влязат в съприкосновение една с друга“.

Според експерта в този случай не може да се изключи ескалация на конфликта от типа на тази, която намери отражение в нашумялата програма на Би Би Си (ВВС). В нея по сценарий след нахлуването на руски войски в Латвия Западът се изправя пред въпроса дали да приложи ядрено оръжие. По думите на Топичканов, макар такъв сценарий да е възможен, той е „изключително съмнителен“, тъй като „никой – нито Западът, нито Русия – не иска война в Европа“.

 

В същото време, според мнението на Алексей Фененко, сътрудник на Института по световна безопасност на Руската академия на науките, е възможно да си представим вкарване на руски войски в балтийските страни само в един-единствен случай. Това ще стане като отговор на Русия на опитите на натовски войски да блокират Калининград – руски анклав в Балтика.

2. Сблъсък на войски на Русия и НАТО в Сирия

Сирия може да стане още една територия, на която да възникне конфликт между Москва и НАТО. Изострянето в Сирия е вероятно, ако западните страни от заплахи срещу силите на президента Башар Асад преминат към военни действия против сирийските правителствени войски. Тогава са възможни и бойни стълкновения с руските войски, които подкрепят подразделенията на Асад, предполагат анализатори. Само че, както отбелязва Анатолий Циганок, военен експерт, доцент във факултета по световна политика на Московския държавен университет  (МГУ), това дори на теория едва ли е възможно през близките месеци. По мнението на експерта, в най-скоро време САЩ „ще предадат делата“ на Доналд Тръмп и на Белия дом няма да му е до Сирия. След това в Сирия ще започне сезонът на прашните бури. Затова, дори да е възможно някакво изостряне, то това ще е не по-рано от края на март.

Александър Голц, независим военен експерт, главен редактор на опозиционния портал „Всекидневен журнал“ („Ежедневный журнал“), също обвързва ситуацията в Сирия с предстоящата в скоро време смяна на господаря в Белия дом. Новоизбраният президент на САЩ заявява, че е необходимо да бъдат преразгледани външнополитическите подходи, затова засега е трудно да се предскажат действията му. Експертите, отбелязва Голц, които говорят за заплаха от конфликт в Източна Европа, са се ръководели от логиката на противопоставяне, господствала при президента Обама. Същата тази логика е в основата на представата за възможността от конфликт в Сирия. Сега обаче заради избирането на Тръмп политическата конюнктура сериозно се променя.

3. Изостряне заради Украйна

Има и вероятност за изостряне на отношенията между Москва и Алианса заради Украйна, но тя не е голяма. Това е свързано със самия „формат“ на конфликта в Източна Украйна: официално и Западът, и Русия отричат техни войски да присъстват там.

Важни са също и политическите причини. В някои западни страни от нормандския формат, като Германия и Украйна, скоро ще има избори за държавни лидери. В тези условия на тях не им трябва изостряне на украинския конфликт, а още по-малко ескалация на проблемите с Русия.

4. Кибератаки

Експертите са убедени, че един от сценариите за изостряне на отношенията между Руската федерация и НАТО може да бъде свързан не с географията, а със заплахите в киберпространството. Напоследък властите в САЩ активно обвиняват Москва, че руски хакери се намесват в американските избори. Според мнението на Топичканов ескалацията на отношенията между Руската федерация и някоя от страните-членки на НАТО в киберпространството е напълно вероятна. Експертът напомня, че за Индия и Пакистан кибернападенията са станали нормална част от конфликтното съществуване.

Само че засега е напълно неясно какво се разбира под киберагресия и какво трябва да прави страната, подложена на такава агресия. Възможно е „при евентуална кибератака срещу АЕЦ и транспортен обект, на страната да ѝ се наложи да предприеме действия включително в областта на обикновените оръжия“, коментира експертът.

 

Източник: Руски дневник

 

The Nation: На САЩ им вреди не Русия, а русофобията

Джон Маккейн
Онези, които говорят за заплаха срещу САЩ, не са далеч от истината, само че това не е митична опасност от страна на Русия, а напълно реална заплаха от страна на русофоби, прикриващи се зад патриотизъм, пише в списание The Nation журналистът Патрик Лоурънс.

Американското общество е обхванато от „спазъм на русофобия“, най-силната от 60-те години насам, когато се разразява Карибската криза, се казва в публикацията на РИА Новости. Известни русофоби, като сенатора Джон Макейн, по навик обявяват за лъжец всеки, който дръзне да се усъмни в обосноваността на антируските настроения, а медии като вестник New York Times, не отстъпват нито крачка от позицията на властите, както е било в най-лошите времена на Студената война. В същото време маса „ловци на вещици“ с по-нисък ранг добросъвестно се стреми към намирането на нови и нови следи“ от ръката на Кремъл“.

Опасността от връщането на призрака на Студената война не се изчерпва с очевидната заплаха от ескалиране на конфликта на ядрените сили. Нагнетяването на истерия чрез постоянно повтаряне на не потвърдени по никакъв начин обвинения по адрес на Русия и баналната дезинформация водят до изкривено, неадекватно възприемане на света, а заблудите никога не водят до нищо добро, пише Патрик Лоурънс.

Освен това господството на русофобията в американската политика заплашва да увеличи нарастващата изолация на САЩ в света, твърди авторът. Продължаването на политиката под мотото „който не е с нас е срещу нас“, приета по времето на Буш-младши, ще доведе до това, че без подкрепа на световната сцена ще остане не Русия, а самите Съединени щати.

Като ярък пример за това може да послужи Сирия, където САЩ, подкрепящи „умерената опозиция“, която както се изясни след освобождаването на Алепо е замесена в масови убийства, в крайна сметка се оказаха извън процеса на урегулиране. Такава е реалната цена за това, че Вашингтон се отказа от сътрудничество с Москва, отнасяйки се към нея като към регионална държава и без да се вземат предвид общите интереси на двете страни, пише The Nation.

Освен това американските русофоби и присъединилите се към тях трябва да престанат да се заблуждават, представяйки Владимир Путин като „дявола в плът“. Да се обича или да не се обича Путин е личен въпрос, но всеки, който има рационална мисъл, не може да не признае, че руският президент е голям държавник, който е добре запознат с хода на историята, се казва в статията. В Русия има проблеми, но решението им трябва да бъде оставено на самите руснаци, съсредоточавайки се върху сътрудничеството по действително важни за САЩ въпроси.

Съвременният прилив на русофобия е не повече от наследство от времето на Студената война с нейния маккартизъм и „лов на вещици“. Именно затова американците трябва да преодолеят миналото и да оставят зад себе си безплодната борба с призрака на „руската агресия“, обобщава Патрик Лоурънс в The Nation.
 

 

Източник:Блиц

 

Владимир Чуков: Ако Турция се превърне в Сирия, става вулкан от тероризъм

 

 

„Представете си ако Турция се превърне в Сирия. Това е вулкан от тероризъм”, каза арабистът Владимир Чуков в предаването „Тази сутрин” по БТВ. Той коментира в студиото  атентата в Истанбул от новогодишната нощ. „Нас ни касаят бежанците, тероризма и дестабилизацията – това ясно се отчита от Брюксел”, допълни той.

„На 28 декември в интернет се появи снимка на мъж, облечен като Дядо Коледа с насочени пистолети в главата. Ден по-късно излезна декларация от Дианета им – писмо до 80 хил. джамии, в което пише, че не би трябвало да празнуваме празниците на други култури”, поясни Мохамед Халаф.

„Това е вторият акт на проклятието Алепо. Реджеп Ердоган изостави сирийската опозиция. Сделката му с Владимир Путин беше Алепо за вас, за мен – отдалечаване на кюрдите”, смята Халаф и подчерта, че дестабилизация на Турция ще се отрази много зле както на България, така и на Европа.

„Много са пистите, по които може да се работи за този атентат. Това е както Сирия, така Ирак и вътрешният фронт срещу кюрдите”, допълни Чуков.

Той допълни, че ще е много трагично ако Турция се превърне в „някаква Сирия”.

 

По-късно проф. Чуков коментира поредния атентат в Турция пред агенция „Фокус“.

 

Посланията на терористите към Европа и света са много ясни – че няма място в света, което да е сигурно, каза той в интервю за медията.

„Ще цитирам новоназначения съветник по национална сигурност на президента Доналд Тръмп – ген. Майкъл Флин, който казва: „2014 г. е по-несигурна за Америка, отколкото годините преди 11 септември 2001 г. Виждате възходящата линия такава – нито една държава, град, институция, обект и бяло петно по отношение на попълновенията на тероризма. Няма места и хора, които да не могат да станат мишена на терористите. Нека да припомним, миналата година на „Стад дьо Франс“ мишената на терористите беше лично Франсоа Оланд“, продължи проф. Чуков. По думите му при атентата в Белгия, мишената е била правителственият глава на кралство Белгия.
„Виждате, че няма личност, дори и най-пазената, която да не може да стане обект на този тероризъм. Това е всъщност много ясното послание – „трябва да се съобразявате с нас, трябва да отстъпвате пред нашите искания, за да можем да ви оставим на мира“. За съжаление, това е дори една война, която много силно придобива формите на конвенционална война“, посочи арабистът. Според него тероризмът реално превръща отделни полета и позиции в едно противоборство с директна конфронтация с конвенционални оръжия.

 

Джордж Сорос: Тръмп е измамник, обкръжил се с некомпетентни екстремисти

 

 

„Демокрацията е в криза. Дори в САЩ, водещата демократична държава в света, избраха за президент майстор на измамите, който може да стане диктатор.“ Това заявява американският милиардер и филантроп Джордж Сорос в коментар за мрежата Project Syndicate, публикуван в сряда, пише „Дневник“.

„Макар да смекчи тона си след избирането му, той не промени нищо в поведението си, нито своите съветници. Кабинетът му е съставен от некомпетентни екстремисти и пенсионирани генерали“, казва той в текста под заглавие „Отвореното общество се нуждае от защита“.

Според Сорос благодарение на Конституцията и институциите на Тръмп няма да бъде позволено да стане авторитарен управник, но въпреки това мандатът му ще върне назад каузата за демокрацията по целия свят.

„В близко бъдеще САЩ ще се занимават изключително много с вътрешни борби и нарочените малцинства ще страдат. САЩ няма да са способни да защитават и разпространяват демокрацията по света“, прогнозира той.

В коментара си Сорос предвижда още, че в името на успеха на собствената си администрация Тръмп ще пожертва американски принципи и ще смекчи тона към диктаторите в чужбина. „Това ще позволи на някои от тях да се сближат със САЩ и други страни и да продължават управлението си без някой да им се меси. Тръмп предпочита да прави сделки вместо да защитава принципи. За съжаление, това е популярно сред избирателите му.“

През ноември Сорос обеща да вложи 10 милиона долара в борба с речта на омразата и предизвикани от нея престъпления, отчасти свързвани и с „подстрекателската реторика“ на Тръмп. „Със сигурност това се отрази на резултатите от кампанията и избухна с още по-голяма сила след нея“, казва той в коментара си.

В началото на текста той припомня кой е и какви принципи защитава: „Аз съм 86-годишен унгарски евреин, станал американски гражданин след края на Втората световна война. Научих от малък колко важно е какъв политически режим ще вземе връх. (…) През 1947г. избягах от Унгария, която вече бе под властта на комунистите. Като студент в London School of Economics бях повлиян от философа Карл Попър и разработих собствена философия, основана на два принципа – правенето на грешки и двупосочната връзка между първопричина и последици.

Започнах да правя разлика между два типа политически режими – тези, в които хората избират своите лидери и от тях се очаква да се грижат за интересите на електората, и онези, в които управниците опитват да манипулират хората, за да обслужват собствените си интереси. Под влиянието на Попър нарекох тези общества „отворени“ и „затворени“.

Сорос казва, че това е силно опростена класификация и в реалността има много нюанси и варииции – от добре функциониращ имодели до провалени държави.

„Смятам, че настоящият момент в историята е много болезнен“, пише още той в коментара си. „Отворените общества са в криза и ралични форми на затворени общества – от фашистки диктатури до мафиотски държави – са във възход. Как се случи това? Единственото обяснение, което откривам, е че избраните лидери не отговориха на легитимните очаквания и стремежи на избирателите. Този провал накара електората да се разочарова от доминиращите версии на демокрация и капитализъм. Казано по-просто, мнозина смятат, че елитите са откраднали демокрацията им.“

Сорос критикува и начина, по който се е развила глобализацията. Според него след рухването на СССР преди четвърт век и адвокатите на глобализацията са я превърнали в основен процес с твърдението, че тя увеличава общото богатство на планетата по принципа, че печелещите все пак по някакъв начин компенсират губещите.

„Подобно твърдение е подвеждащо, защото пренебрегва факта, че победителите рядко (или дори никога) компенсират губещите. Но потенциалните печеливши похарчиха достатъчно пари да прокарват този аргумент, за да се наложи той в крайна сметка.“

Финансистът смята, че глобализацията е увеличила неравенството и в бедните, и в богатите дъргави. В развития свят ползите са отишли предимно при големите притежатели на финансов капитал, съставляващи под 1% от населението. „И опонентите на демокрацията използваха в своя полза най-вече отсъствието на политики за преразпределяне (на богатството).“

Сорос обръща поглед и към ЕС, където според него след финансовия крах от 2008 г. „нещо много лошо се обърка“ и доброволното сдружение между равни се е превърнало в отношения – нито доброволни, нито равнопоставени – между кредитори и задлъжнели.

„Германия се превърна в хегемон в Европа, но не изпълни задалъженията на успешните хегемони – да гледа отвъд тесните си интереси. Сравнете поведението на САЩ след Втората световна война и на Германия след Краха от 2008г – Америка започна Плана Маршал“, довел до развиването на ЕС; Германия наложи програми за ограничаване на разходите, служещи на собствените ѝ интереси.“

Особено съм загрижен за съдбата на ЕС, който е в опасност да попадне под влиянието на руския президент Владимир Путин с неговата концепция за управление, която не може да се примири с тази за отвореното общество, се казва още в коментара.

„Путин не е пасивен печеливш от последните събития – той работи усилено, за да се случат. Той познава слабостта на режима си: може да експлоатира природните ресурси, но не може да генерира икономически ръст. Почувства се заплашен от „цветните революции“ в Грузия, Украйна и на други места и първо опита да контролира социалните медии, а после с брилянтен ход използва бизнес модела на социалните мрежи, за да сее дезинформация и фалшиви новини, да дезориентира избиратели и да дестабилизира демокрации. Ето по този начин той помогна за избирането на Тръмп.“

Същото може да се случи през 2017г. в изборите в Холандия, Германия и Италия. „Във Франция двамата водещи претенденти са близки с Путин и искат да му угодят. Ако някой от тях спечели, доминирането на Европа от Путин ще бъде свършен факт.“

 

Богомил Бонев към Борисов: Бойко, да те светна, не ти се получи!

 

 

Бойко, да те светна:

Вместо да биеш път до Карнобат, та да те снимат тъпи дръжки на микрофони, да беше си свършил работата:

Само човек, надхвърлил нивото си на компетентност, ще хукне на място с качулка да се снима. И много безскрупулен тип, който разчита на тъп пиар на евтини журналистки.

С лопата ли отиде там?! Щото иначе има телефони. Звъниш на който трябва, искаш отчет през половин час, съветваш се с по-умните от теб (не са от ГЕРБ), подреждаш им приоритетите и търсиш отчет. Проблемът щеше да се реши снощи.

Ама ти искаш да има проблем. Е, не ти се получи.

Богомил Бонев

Бивш министър на МВР

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кой е наред? Ето кои страни може да напуснат ЕС през 2017 година

През юни 2016 година Великобритания гласува на референдум, дали да напусне ЕС. Сред европейските страни, които може да последват примера на Brexit, са Франция, Холандия и Италия, съобщава RT.

Лидерът на френската партия „Национален фронт” Марин Льо Пен вече заяви, че ако бъде избрана за поста, тя ще настоява за специален статут на страната ѝ в ЕС. В случай на отказ, тя ще проведе референдум по подобие на британския. В момента в президентската надпревара води Франсоа Фион, но Мари Льо Пен продължава да има високи шансове.

В изборите през март в Холандия ще участва популярната сред народа евроскептчина партия „Партия на свободата”. В случай на победа лидерът ѝ Герт Вилдерс обеща да организира референдум за напускане на ЕС.

В Италия след оставката на премиера Матео Ренци са насрочени предсрочни парламентарни избори. В резултат нараснаха шансовете на партиите „Движение пет звезди” и „Северна лига” да оглавят правителството.

И двете партии, известни със евоскептицизма си, възнамеряват да извадят Италия от ЕС и да върнат националната валута.

По-рано към страните, имащи шансове да повторят Brexit, можеше да бъде отнесена и Австрия заради позицията на бившия кандидат за президент Норберт Хофера лидера на „Партията на свободата”. На 4 декември обаче той изгуби изборите с малка разлика.

 

 

 

Източник:Блиц

 

След 10 години в ЕС, България продължава да бъде най-бедната държава в Европа

Договорът за присъединяване на България към ЕС е подписан на 25 април 2005 г. в Люксембург. ЕС декларира, че целта му е да приеме България от 1 януари 2007 г.

Днес се навършиха десет години от приемането на България за член на Европейския съюз.

 Присъединяването ни към Съюза през 2017 г. бе свързано с много надежди. Политици и медии внушаваха на българското общество, че това е единственото сигурно спасение от мизерията и безизходицата след рухването на комунистическия режим през 1989 година. Министри от управляващата тогава Тройна коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) брояха  дните и часовете до официалното ни приемане в Европейския съюз. На хората беше обяснявано, че след 1 януари 2007 г. над България ще се излее „златният дъжд“ под формата на милиарди евро от фондовете на клуба на богатите европейски държави.

 Десет години по-късно обещанията на политиците и реалността се разминаха драстично. Еуфорията се изпари – България продължава да е най-бедната страна в ЕС, а съдебната ни система и държавната администрация да са сред най-корумпираните в света.

 В официалните годишни статистики на бедността в Европейския съюз, България винаги заема последното место. Въпреки, че класацията не отчита такива важни показатели като достъпа на хората до медицинска помощ, до образование, до обществения транспорт и т.н., все пак тя позволява да се направят някои изводи за мащабите на бедността в съответната страна.

 Какво показват данните за 2015 година – след 9 години „успешно“ усвояване на европейските фондове:

 През 2015 г. около 119 милиона европейци са изложени на риск от бедност или от социално изключване“, се посочва в доклада на Евростат. Става въпрос за 23,7% от цялото население на ЕС, което означава, че тези хора са застрашени от един от трите основни показателя: „монетарна“ бедност, живот на границата на бедността или по-малко от 60% от средния доход в страната, и семейства с нисък процент трудова заетост.

Според изследването, след три последователни години на нарастване нивото на бедност (между 2009 и 2011), се отчита спад, който се равнява на данните от 2008-та или началото на икономическата криза.

 България се оказва една от малкото държави-членки на ЕС, където ситуацията с недоимъка е отбелязала влошаване – през 2014 г. хората в тежко материално положение са били малко над 33% от населението, докато през 2015-а броят им вече надхвърля 34%. Да припомним: според европейската статистическа служба, хора в „тежко материално положение“ са онези, които не са в състояние да си платят сметките, да се отопляват редовно, да консумират месо или риба поне през ден, да излизат в отпуск най-малко за седмица годишно, да ползват автомобил, телевизор и телефон.

 Пет от общо шестте региона в България са в топ 10 на най-бедните части на Европейския съюз. Статистиката е на базата на данни за 2013 г. за страните – членки и взима в предвид и регионалния брутен вътрешен продукт (БВП) за определените региона на държавите членки.

За българския Северозападен район регионалният БВП на човек от населението, изразен в стандарти на покупателна способност, е 30%, за Северен централен е 31%, а за Южен централен – 32%. В Североизточния и Югоизточния регион БВП е съответно 35 и 37%.

В Югозападният регион, в който се намира столицата София, БВП на човек от населението достига 72% от средното за ЕС.

 Както и в латиноамериканските държави, така и у нас, в столицата е живее между 30 и 40% от населението на страната. Така местната власт се оказа най-голям бенефициент по европейските фондове. Десет години след превръщането на София в наистина европейска столица с ново метро, обновени булеварди и лъскави витрини е далеч от блясъка на Париж. Виена, Берлин, Рим. Най-голямото населено място у нас често шокира чужденците със своята мизерия, неуредици и мръсотия, а някои от гостите  с потрес го оприличават на „западнал град от средата на 70-те години на миналия век“.

Колко спечелихме и колко загубихме от членството ни в ЕС?

 След 10 години в ЕС, страната ни продължава да е с най-нисък или между най-ниските БВП на човек от населението, най-ниска производителност на труда, най-ниска конкурентоспособност, най-голяма бедност и най-лоши икономически, технико-икономически, финансови, социални, екологични, демографски, институционални, здравословни, санитарно-хигиенни, корупционни и други показатели, присъединявала се до сега към ЕС.

 Корените на тази изостаналост са далече назад в нашата история.

Европейският съюз реши България да плати най-скъпия входен билет за ЕС. Вина за предсрочното ултимативно закриване на 4 ядрени блока в АЕЦ Козлодуй с обща мощност 1760 мегавата носи тогавашният министър по европейските въпроси Меглена Кунева. По оценка на икономиста Иван Ангелов, през 1995 г. създаването на заместваща мощност на закритите реактори щеше да ни струва 4-5 млрд. долара. Понеже през тези 20 години не беше направено нищо за изграждане на заместващи мощности, ако съдим по офертата на Уестингхаус през 2014 г. за седми блок в АЕЦ Козлодуй, изграждането на тези мощности сега ще ни струва 10-12 млрд. долара.

 

Платен членски внос в Европейския съюз

 

България плаща редовно в началото на всяка година членския си внос по установени от Европейската комисия критерии

Години Годишна вноска в

млн. лева

2007 634,4
2008 659,9
2009 931,8
2010 779,7
2011 811,5
2012 895,7
2013 908,2
2014 904,7
2015 979,9
2016 935,0
2017 967,0

От 2007 г. до края на 2014 г. сме внесли 6,53 млрд. лева, което е по 816 млн. лв. За 2015-2017 г. се очаква да внасяме около 960 млн. лв. (около 480 млн. евро или 530 млн. долара) средногодишно.

 

Получени средства от Европейския съюз

 

През предприсъединителния период България е получила 1962,7 млн. евро:

Вид постъпления Общ размер в млн. евро
САПАРД – до 31 декември 2009 г. 881,4
ИСПА – до 31 януари 2015 г. 783,2
ФАР- до 31 декември 2011 г. 28,4
Шенген – до 31 декември 2010 г. 252,8
Финансов механизъм на европейското икономическо пространство (изплатени от 2004 до 2009 г.) 16,9
Общо 1962,7

Към получените средства през предприсъединителния период трябва да се прибавят и изплатените ни средства от структурните фондове и от Кохезионния фонд след присъединяването, т.е. от началото на 2007 до края на 2014 г.

 

Изплатени средства от структурните фондове и от Кохезионния фонд

Години Размер в млн. евро
До края на 2014 г. 5098
До края на 2013 г. 3616
До края на 2012 г. 2275
До края на 2011 г. 1257
До края на 2010 г. 681
До края на 2009 г. 174
До края на 2008 г. 19
До края на 2007 г.

Трябва да имаме предвид, че значителна част от предоставяните ни еврофондове се връщат обратно към най-развитите страни членки под формата на астрономически консултантски и проектантски хонорари за техни експерти и особено чрез доставката на машините и съоръженията за съответните обекти. По този начин богатите страни от ЕС получават допълнителна полза, а ние понасяме загуби, за които не е прието да се говори публично.

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Анализът на ИСА за 2016: Тръмп преобръща света, Радев все още е загадка, ГЕРБ слезе от пиедестала, БСП с исторически пробив

 

 

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България и в Европа през 2016 година 

Предлагаме ви резюме от

ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ, ПРОГНОЗИ И ПРЕПОРЪКИ

2016 година сложи началото на тектонични промени, които ще се развиват и разгръщат през цялата 2017 година както в света, така и в България. Светът е изправен пред радикални промени, най-драматичните след Втората световна война.

Победата на Тръмп тепърва ще отеква в глобалната политика, ще предизвиква разместване на пластове. Изборът на новия американски президент може да се определи като бунт на масите, скъсана връзка между управляващите елити и американския избирател, вълна на недоволство, протест срещу управлението и посоката му, анти-либерална революция. В политиката се появи нов термин – тръмпизъм. 
Очаква се рязка смяна на курса по отношение на инструментите и целите на американската политика. На преден план излизат прагматизмът, реализациите по отношение на ползи.

Избирането на Тръмп подейства като клапан, от който се изпусна напрежението в руско-американските отношения. Успокоението ще доведе до насочване на енергията в нови посоки и за двете страни. Ако тенденцията се запази, това може да означава и задълбочаване на сътрудничеството в трите големи региона: Европа, Близкия изток и Азия.

Русия вече получи знаци за сближаване от страна на Тръмп. Новият държавен секретар (външен министър) Рекс Тилърсън се застъпва за отпадане на санкциите, има лични срещи и контакти с Путин повече от 10 години, награден е с руски орден. Ключов знак бе подкрепата, която даде Тръмп за руската военна операция в Сирия, особено след убийството на руския посланик в Анкара, което беше свързано с падането на Алепо. Не изключваме промяна на американската външна политика в Близкия Изток.

 

Най-изнервени от Тръмп се оказаха китайците. Много е вероятно да ги притиска, за да получи отстъпки с добре обигран бизнес подход. Пекин държи 1.5 трилиона долара от американския дълг. Китай търси развитие и посока към Европа, което е оценка за потенциала на Стария континент и неговите възможности. Хладината, която повя в американо-китайските отношения е по-вероятно да донесе негативи за Пекин, отколкото за Вашингтон.
Опитът на Запада да неглижира и подценява възможностите на Москва като играч на геополитическата сцена се провали. Русия запазва ключовата си роля на първостепенен световен фактор, а Путин залага на многополюсен свят, което не води до затваряне на врати, а отваряне на нови.
Турската държава се разкъсва на четири лъча, които са взаимоизключващи се – ердоганисти, кюрди, гюленисти и кемалисти. В страната протича някаква форма на гражданска война, която централната власт все още успява да задържа благодарение на огромният военен и полицейски апарат, с който разполага. От голямо значение за бъдещето на Ердоган ще бъде развитието на отношенията между Анкара и Вашингтон.Турция навлезе в период на сериозни икономически проблеми. В съчетание с останалите є проблеми, това може да означава дестабилизация, смяна на властта или регионална агресия с цел изнасяне на вътрешните проблеми навън. Съюзът Русия – Турция може да е само тактически с краткосрочна и средносрочна перспектива. Между двете страни има твърде много япроблеми и точки на потенциален конфликт между двете страни.
Европейският съюз разгърна цялата си слабост през изминалата година – най-вече по отношение на сигурността. Континентът и Брюксел така и не успяха да намерят средство за справяне с миграцията и тероризма. Не се очертава намирането на работещо решение.

Това ще даде отражение върху двата най-важни избора през година – за нов президент във Франция и за нов канцлер в Германия. От изхода им ще зависи бъдещето на Съюза във все по-жестокия сблъсък между двете визии за развитието му – федерализация с общо европейско правителство или съюз от национални държави. Към днешна дата двата лагера са непримирими, диалогът буксува, компромисите са далечни като опция.

След избора на Тръмп и Брекзит процеса, Меркел остана последният голям световен лидер на либерализма. Германският канцлер все по-плътно е обграждана от противостоящи на политиката є идеи и правителства в Лондон, Източна Европа, Вашингтон, Москва, Анкара… Примката около нея се затяга. 2017-а ще е съдбоносна за този сблъсък, за ЕС и нейното лично политическо бъдеще. Шансовете є за запазване на властта и продължаване по предначертания курс не са добри.

Близостта между Борисов и Меркел, която продължава цяло десетилетие, не донесе видими ползи за България. Само през изминалата година Меркел стоеше в основата на провала на българската кандидатура на шеф на ООН и на превръщането на страната ни в буферна зона на ЕС с Турция. В цялостен контекст България се отдели по икономическо развитие, социални показатели, демографски проблеми, масово напускане на млади хора, перспективи от развитите държави в Евросъюза и зае печалното 28-мо място сред страните членки. Вариантите Европа на две скорости или на две зони (център-периферия) може да са спасителни за първите, но биха били пагубни за вторите, в които по всички показатели попада България.

Балканите остават зона на потенциална нестабилност, опитно поле, където се тестват различни геополитически инструменти и модели от големите световни играчи и течения. Определено може да се каже, че през 2017 година Югоизточна Европа ще остане огнище на напрежение с поне няколко основни проблемни точки. Видимата промяна в Румъния и Турция ги прави играчи с ново самочувствие и възможности. Гърция показва завидна политическа ловкост и дава първите признаци на икономическо възстановяване. Други затъват в тежки проблеми (Босна, Македония, Косово), трети търсят промени в ориентацията си (Сърбия, Черна гора).

 

България изостана чувствително от новата вълна в европейската и американска политика. Политическият ни елит е на ниско ниво, няма кой да представлява национал-консервативното и да разговаря от политически позиции с него в Съединените щати, Великобритания, Франция, Германия, Русия, столиците на Вишеградските страни, дори и с отделните групи в Европейския парламент. Българската външна политика претърпя грандиозни провали, които не са се случвали от началото на прехода. Поведението на дипломацията ни е силно зависимо от чужди влияния и не отчита в пълнота националните интереси.

 

Президентът Росен Плевнелиев, чийто мандат изтича на 22 януари 2017 година, проведе най-ястребската политика спрямо Русия в рамките на ЕС и напуска поста с най-нисък рейтинг на доверие, което е имала президентската институция в България от създаването ѝ досега
Изминалата година донесе сериозни промени в българската политика (нов президент, показателен протестен референдум, оставка на правителство, курс към предсрочни избори). Кризата на политическото доведе до роенето и появата на нови политически играчи и прегрупирания. Както фрагментацията, така и консолидацията могат да се окажат проблем за политическата система в страната през 2017 година. Предсрочните избори могат да отворят повече въпроси, отколкото да дадат отговори.

При невъзможност за съставяне на работещо, стабилно, легитимно правителство може да се стигне до повторни избори в рамките на календарната година. Това би поставило служебното правителство в режим на дългосрочно управляващо. Основното, което ще се търси в българската политика през 2017 година, е стабилност, за да премине по-безболезнено през очертаващите се политически сътресения и международен опит, който да позиционира по-добре страната и нейните перспективи в един променящ се свят.

 

Новоизбраният президент на България Румен Радев остава загадка като характер, политическо поведение, емоционалност. Всичко това ще се разкрива постепенно през 2017 година, като първият голям тест ще е състава, структурата и целите на служебното правителство, което той трябва да създаде.
От партията хегемон в българската политика, ГЕРБ се превърна в една от останалите партии в държавата. През 2017 година първостепенният въпрос пред формацията вече не е за победата, а за коалиционната формула. ГЕРБ не успя да си отгледа и запази партньор, изгори мостове и отгледа много врагове. Ако иска развитие, трябва да направи тотална ревизия на досегашния модел на работа.

Като най-голяма грешка на Борисов и ГЕРБ оценяваме обвързването на президентските избори с предсрочни парламентарни и кампанията между двата тура, когато избирателите бяха сплашвани с всевъзможни апокалиптични картини и сценарии за бъдещето. Като най-голям дефицит – липсата на дългосрочна визия за развитието на страната.

След дълги години на изборни загуби БСП направи исторически пробив. И то не само защото подкрепената от нея кандидат-президентска двойка спечели изборите, а защото се пребори със своя електорален кошмар – ГЕРБ. БСП получи няколко сериозни шанса – да се консолидира, да се обнови, да започне растеж, да има претенция да управлява страната. Голямото предизвикателство пред Корнелия Нинова в началото на 2017-а е да реши тези задачи.

Обединените патриоти вече са балансьорът в българската политика. Те са възможен партньор за всеки един от потенциалните електорални победители на предстоящите избори. За да се запази тази тенденция, те трябва да рафинират говоренето си, да очертаят сериозни управленски приоритети, да решат въпросите за кадрите, модерната визия, смекчаване на говоренето, външнополитическата легитимация.

ДПС изпълни изцяло основната си политическа цел, обявена още пред април: предсрочни избори през пролетта на 2017-а. Движението трябва да засили реториката си в посока на националните интереси, които добиват все по-голяма тежест и значение на фона на динамичните геополитически баланси. Партията е изправена пред първостепенния въпрос за промяната. Кадрите, партньорите и позитивният имидж са трите колони, които трябва да изградят новата политика на формацията в случай, че търси развитие.

Реформаторският блок загуби политическо бъдеще. Проектът е изчерпан морално, организационно, а в голяма степен – и кадрово.

Като проекция на турското правителство ДОСТ има потенциал за дестабилизация и създаване на етнически, институционални проблеми.

И без радикална промяна на избирателната система, има всички предпоставки предсрочните избори да променят политическата картина и представителството в Народното събрание. Социалното напрежение, разочарованието от прехода, кризата на елитите, проблемите, свързани с националната сигурност мобилизират силен протестен вот. Партиите вече търсят ново позициониране, създават се нови политически проекти.

Виртуалният политически проект на Слави Трифонов продължава да бъде с неясен профил, няма програма, идеология. Шоуто показа тотална фиксация върху въпроса за мажоритарния вот и загуби сетива за реалността.

Натискът на президента Плевнелиев върху кабинета в оставка да излъчи следващ български еврокомисар ще създаде напрежение и скандал. Няма време и легитимност за прокарване на подобна кандидатура. Управляващите няма да имат полза от подобен ход, защото ще вкарат темата в предизборната кампания. Точно както вкараха избора на генерален секретар на ООН в президентската надпревара и претърпяха сериозни негативи от това.

Криза и ниско обществено доверие бяха основните белези на институционалното развитие в страната през последната година. Институциите реагират постфактум и в рамките на кризисен пиар. Държавните органи са загубили контрол върху отделни региони на страната.

България продължава да бъде само консуматор на сигурност. Проблемите ще се изострят, ако се сбъдне прогнозата за промяна на целите, задачите и присъствието на НАТО в Европа. След избора на Тръмп пактът може да добие затихващи функции, което изправя България пред огромен проблем.

Страната е уязвима заради недовършената ограда на границата, напрежението около нелегалните мигранти избухва лесно. Бунтът в Харманли се оказа логично следствие от пропуски, компромиси и сбъркани политики от страна на правителството.

Здравеопазването и образованието са пред пълен колапс. И двете се нуждаят от радикална реформа не просто за просперитета на нацията, а за нейното съхраняване и оцеляване.
––––

АНАЛИЗЪТ е изготвен от екип в състав: 

д-р Калоян Методиев – политолог,

Валерия Велева – изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи (ИСА),

Таня Джоева – ИСА,

Мирослава Димитрова-Козлеков – политически атнализатор,

Борислав Ангелов – политолог, 

Даниел Томов – политолог

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

Боян Чуков за новите американски санкции срещу Русия: Неинтелигентен и груб саботаж

 

 

Барак Обама нанесе поредния удар върху руско-американските двустранни отношения. Очевидно е, че отиващата си администрация във Вашингтон ще се опита да усложни максимално живота на встъпващия в длъжност след 20 дни новоизбран американски президент Доналд Тръмп.

В санкционния списък срещу Москва американците внесоха още шест физически лица. Ръководителят на ГРУ (руското военно разузнаване) Игор Коробов и трима от неговите заместници. Допълнително са санкционирани ГРУ, ФСБ (руското контраразузнаване) и три юридически лица. За „персона нон грата” са обявени 35 руски дипломати, които трябва да напуснат САЩ в рамките на 72 часа. Те са наречени „сътрудници на разузнавателните служби на РФ”. Забранено е ползването на две руски извънградски резиденции, които сред семействата на руските дипломати са известни като „вилите”.

Белият дом обясни своето решение „с вмешателство в изборите” и „натиск върху американските дипломати” в Русия. От американска страна обаче не бяха предоставени никакви конкретни доказателства за подобни действия на Русия. През юли 2016 г. без особен шум САЩ изгониха двама руски дипломати. Свидетели сме на един от най-грубите публични ходове срещу Москва от страна на сегашната администрация във Вашингтон. Барак Обама обеща, че това няма да са последните санкции срещу Русия след загубата на президентските избори от Хилъри Клинтън. Освен откритите санкции ще има и секретни мерки срещу Руската федерация. Подобни действия бяха характерни основно за периода на Студената война. От друга страна, санкциите срещу ГРУ и ФСБ в чисто професионален план могат да се разглеждат като индиректна висока оценка за качеството на тяхната работа през годината, която си отива.

Говорителят на руското външнополитическо ведомство Мария Захарова реагира незабавно на ситуацията като нарече сегашната вашингтонска администрация банда „външнополитически неудачници, озлобени и недалновидни”. Тя пише във Фейсбук:

„Obama’s Coming Out.

Ние говорихме за това няколко години подред – хората, обитавали Белия дом през последните осем години, не са администрация, а група външнополитически неудачници, озлобени и недалновидни. И сега Обама признава това официално. Най-забележителното е, че той така и не успя да впише в историята на своето президентстване никакви постижения на международната арена. Нобеловият лауреат успя да постави вместо елегантна точка, мазно петно.(…) Всичко приключи. Завесата падна. Целият свят наблюдава съкрушителния удар по престижа на Америка и нейното лидерство, нанесен именно от Барак Обама и неговата малограмотна външнополитическа банда, като по този начин разкрива на света своята най-голяма тайна: изключителността е била само маскировка на безпомощност. И никой враг на САЩ не може да го направи по-лошо.”

Секретарят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че Русия категорично не е съгласна с безпочвените обвинения на САЩ по адрес на Москва. Затова на санкциите на Вашингтон ще бъде даден адекватен отговор. Обикновено в подобни случаи се отговаря по „огледален начин”. CNN вече съобщи, че в Москва ще бъде закрито англо-американското училище, в което се учат деца на дипломати от САЩ, Канада и Великобритания. Както ще бъде закрита и резиденцията на американското посолство в Серебряный Бор.

Освен, че с цитираните по-горе санкции се нанася удар по руско-американските отношения, новият президент Доналд Тръмп е поставен в неприятна ситуация. Барак Обама го изправя пред неприятен избор. Той трябва или да признае, че руснаците са се намесили в президентските избори на негова страна и по този начин да постави под въпрос собствената си легитимност… или просто трябва да отмени санкционния указ. Предполагам, че никой не се съмнява в чувството за самосъхранение на Доналд Тръмп.

Съветникът на новия американски президент Келиан Конуей заяви по телевизионния канал FOX News, че Доналд Тръмп ще има възможност да преразгледа подхода към външната политика на администрацията, която си отива. Тя каза следното: „Това е показателно за мен. Сега говорим за санкции срещу Русия, няколко дни, бих казала, след санкции срещу Израел. Това ужасно гласуване в ООН на САЩ е обрат в американската политика спрямо Израел. През последните дни виждаме изостряне на политиката на президента Барак Обама преди да напусне офиса. От друга страна, избраният президент ще има възможност да преразгледа нашата външна политика. Тези агенции ФСБ и ГРУ нямат активи тук. Защо са тези санкции? При това Русия заяви, че вече готви отговор”.

Влошаването на отношенията на Вашингтон с Тел Авив също е драстично. В момента неофициално от името на екипа на Доналд Тръмп с Барак Обама преговаря неговият зет Джарет Кушнер, съпруг на Иванка Тръмп. Между него и отиващия си президент е възникнал изключително остър конфликт по повод последното гласуване на САЩ в ООН касаещо Израел. Наложило се е дори да се намеси охраната.

Действията на отиващата си американска администрация около Барак Обама напомнят на болезнени конвулсии. Те имат за цел да създадат по всевъзможни непочтени начини трудности пред екипа на Доналд Тръмп, който ще влезе в своите функции след около двайсетина дни. Неинтелигентен и груб саботаж.

 

Боян Чуков, списание „Аспекто“

 

 

Източник:епицентър.бг

 

National Review: Демокрацията в САЩ се “изроди“ в култ към личността на Обама

Фигурата на президента Барак Обама от известно време заема много място в американското публично пространство и тази тенденция представлява опасност за цялата политическа система на САЩ, счита коментаторът на National Review Кевин Уилямсон.

Според журналиста, името на сегашния президент твърде често се споменава в медиите без достатъчно основания. На него се отделя твърде много време, а хората, които действително заслужават обществено внимание, остават незабелязани. „Всичко, което засяга президента, веднага придобива президентски статут” – пише Уилямсон.

Журналистът сочи пример с неотдавнашни статии в американски медии за „последното Рождество на Обама”. Уилямсон напомня, че на този празник гражданите на Америка следва изобщо да не мислят за шефа на Белия дом, иначе ще се окаже, че „всеки ден ще стане ден на президента”.

Авторът счита, че „институцията на президентството в САЩ се изроди в култ на държавния глава” и подобен завой на събитията не предвещава нищо добро. Той е убеден, че още бащите-основатели се постарали да предпазят Америка от неоправдано усилване на отделни фигури. Общият упадък на морала и неспособността на американците да задават въпроси на своята власт подготвиха почвата за сегашния „култ към личността”, пише той.

„Аз се боя, че от граждани ние се превръщаме във васали, водени от своите емоции, преди всичко от страх и жажда за забогатяване” – обобщава Уилямсон и отбелязва, че такива промени в мисленето на американците ще имат сериозни последствия за бъдещето на САЩ.

 

 

Източник:Блиц

 

Д-р Николай Михайлов: Без Путин българската десница е немислима, кръгла нула!