Category: Анализи и коментари

Olivierdemeulenaere: Лондон отмъсти на Москва за пленения в Сирия британски спецназ

Британски военнослужещи от SAS

 

Френският сайт Olivierdemeulenaere.wordpress.com своевременно съобщи за пленените през февруари в Източна Гута край Дамаск британски военнослужещи от 22-и батальон на Специалната авиационна служба (SAS), които извършвали координацията и поддръжката на терористите. Лондон не можа да преглътне срама от унизителните молби да си спасят пленниците и това може би има връзка със „случая Скрипал” и усърдието на Лондон при нощните авиационни удари на 14 март.

Това не е първото залавяне на натовски инструктори и командоси. Например през 2013 г. в Алепо бяха взети в плен 23 бойци от френското Командване за специални операции (COS), които установяваха взаимодействие с групировки от ИД, координираха действията им и уреждаха техническата поддръжка. В резултат на тайни преговори между Париж и Дамаск ситуацията е уредена без скандали.

Година преди това (2012) сходен сценарий е разигран в Хомс, където са заловени 40 турски и 20 кадрови френски офицери. Те се върнати в страните си с посредничеството на Ливан.

Най-грамаден и шумен беше скандалът през декември 2016 г. в Алепо. Тогава бяха пленени 110 кадрови разузнавачи от САЩ, Франция, Великобритания, Израел, Катар, Мароко и Саудитска Арабия. Те бяха освободени срещу правото на шиитите от два анклава в Идлиб да напуснат районите си.

Последва убийството на 23 септември 2017 г. на руският генерал Валерий Асапов. Той се намираше в командния пункт на сирийския 5-и доброволчески щурмови корпус край Дейр ез-Зор. Внезапно „умерената опозиция” откри масиран прицелен минохвъргачен и ракетен огън по маскирания блиндаж. Никой там не разполагаше с такова разузнаване (визуално, радиоелектронно) за определяне на координатите, освен американците.

В отговор на аргументираните обвинения против американския спецназ, от Вашингтон последваха обяснения, че тяхната главна задача е борбата с международния тероризъм.

Русия не влезе в дискусия, но след 3 дни нанесе ракетен удар на място, където се бяха събрали агенти на американските спецслужби с главатари на радикалната ислямистка групировка „Хайят Тахрир аш-Шам”. В резултат бяха убити 32 души, от които 14 граждани на САЩ, включително цялата група от американския спецназ.

За да бъде картината по-пълна, следва да се заяви, че френските спецслужби са извършили в Близкия Изток множество престъпления. След като наскоро срещу бившия президент Никола Саркози започна следствие за незаконно финансиране, стана ясно, че на 20 октомври 2011 г. френски агент е застрелял Муамар Кадафи, за да не стане явно финансирането на президентската кампания. Нещо повече: Франция преди това се нагърби да ръководи операцията срещу Либия.

За 13 г. пребиваване в Афганистан са постъпили около 700 заявления на жертви и свидетели за жестокости на SAS. На тях бе даден ход след като подир скандален случай се намесиха британските медии.

 

Източник:Блиц

 

Кеворк Кеворкян: Най-сетне признаха, че сме втора ръка

 

 

Европейската комисия възнамерявала да забрани продажбата на хранителни продукти от големи търговски марки на по-ниско качество в Източна Европа. Възнамерявала.
Каква милост само, мерси.

Телевизиите вяло съобщиха новината – а тя си струва да бъде обговорена: защо продължават да ни смятат за втора ръка, защо десет години ни пробутват боклуците си?
Къде е господин Ю – Лигавият Целувач?

Какво толкова подкрепяте ударите в Сирия – подкрепете най-сетне собствения си народ?
Какво „помирявате“ Западните Балкани – помирете хитреците от ЕС поне с някакъв приблизителен морал.

Защо обаче Брюкселските Вампири смятат, че българите са втора ръка?
Ето ти тема за анкета.
Първият възможен отговор може да е: Защото българските управници се държат налудно сервилно с тях.

Нашите политици не виждат по-далеч от носа си, обаче бързо се изхитриха и започнаха да говорят главно за Бъдещето – макар че за тях то е някаква неясна пихтия.
Тихомълком свиха този номер от „онова“ време – когато ни караха да пребиваваме повече в Бъдещето, за да не забелязваме Настоящето.
Добри ученици се оказаха в дивотиите.

Един скорошен пример: по Великденските празници ни показаха кадри от влакове, в които пътниците, натъпкани като сардели, изглеждаха така, сякаш ги отвеждат към лагерите на ГУЛАГ.
Ден по-късно обаче вестниците на Властта използваха голямата баданарка и оповестиха, че съвсем скоро, в близкото Бъдеще, сарделите ще пътуват от София до Бургас само за три часа.
Ако обичате, престанете да мрънкате.

Комунистическата доктрина твърдеше, че парите, например, ще отмрат окончателно в началото на 80-те години на миналия век.
Много ги подиграваха тогавашните управници за тази фантазия – но се оказа, че в известен смисъл те познаха, макар и със закъснение: трийсетина години по-късно парите наистина отмряха за немалка част от народа.
Ако не вярвате, питайте един пенсионер – пари ли са 200 лева на месец.

Те са съвсем друго: покана да се омиташ вече от този свят, да не се моташ наоколо и нахално да тикаш в очите на Властта клетия си живот.

Веднъж показаха една женица – телевизиите мрат да използват такива като нея като илюстрация към поредната си банална тема: питаха я как пазарува, прави ли си предварително сметки, преди да отиде в магазина.
А тя викна: „Не, каквото ми хареса, си го вземам!“ и се захили идиотски.
В този момент момичето с микрофона се сети да попита, колко, всъщност, е пенсията на възторжената дама, която си вземала каквото й хареса.
А тя рече: „310 лева!“ – и се оцъкли, понеже схвана каква глупост е изръсила.

Обаче казаното си остава в нелепата социология, която телевизиите ни натрапват непрекъснато, ето как: в страната, която председателства ЕС, част от хората си вземат, каквото им хареса.

Няколко дни по-късно забиха нов пирон в ковчега на дърварската пропаганда: 33 хиляди души у нас имали заплата над 5 хиляди лева, за последните 4 години броят им се увеличил с 50 процента.
Тези 50% трябва да шашнат публиката, когато Настоящето се боядисва с розова боя.
Както и ония 33 хиляди души – въпреки че те са прашинка в сравнение с милионите бедняци, които се тътрят някак към Бъдещето.
Обаче, в желанието си да се харесат на Властта, някои медии вече са напълно обуначени и дори не схващат какво правят.

 

Пол Робъртс: Путин си затвори очите за атаката, за да запази авторитета на Тръмп

 

 

Известният американски журналист и писател на документални книги по световните проблеми на човечеството Пол Крейг Робъртс публикува материал за ракетните удари на САЩ и съюзниците им над Сирия в своя блог – Paul Craig Roberts Institute for Political Economy.

Той работи като журналист от 1983 г. – като кореспондент в „IDG News Service“. Бил е редовен сътрудник на списание „Харпър“ и пише предимно за „сложното взаимодействие на икономиката, технологиите и естествения свят“. Писал е за „Лос Анджелис Таймс“, „Вашингтон Поуст“, и „Гардиан“. Има статии „Ю Ес Ей Тъдей“, „The New Republic“, „Newsweek“, „The Christian Science Monitor“, „Ролинг Стоун“, „Seed“, и „Outside magazine“.

Преди това, от 1975 до 1983 заема различни длъжности в американската администрация в сферата на икономиката.

 

Публикуваме материала в превода на „Фокус“, където текстът на Пол Крейг Робъртс е представен без редакторска намеса.

Свидетелство за хуманността и моралното величие на руското правителство, водено от Владимир Путин е това, че то реши да си затвори очите за атаката, за да може Доналд Тръмп да съхрани авторитета си.

За наше общо съжаление, резултатът от руската щедрост няма да са благодарностите, които руснаците заслужават.

Русия и Путин няма да бъдат похвалени за това, че спасиха Тръмп от това да се откаже, или да бъде потопена цялата му флотилия, а неговите бомбардировачи да бъдат свалени.

Намеренията на Русия не бяха да избегнат конфликт и това не бе направено защото Русия е уплашена от армията на САЩ, а само, защото Русия разбира, че си има работа с правителство на психопати, които имат волята не само да разрушат седем мюсюлмански страни през последните 17 години, но и цялото човечество.

Именно затова Путин избягва всяка оркестрирана конфронтация и защитава международните закони и правовите норми.
Резултатът обаче, няма да е този, който очаква всеки хуманен човек.

Резултатът от руския хуманизъм е, че той ще провокира нови провокации от злото, което представлява Западът.

Тази сутрин бях на гости в един приятел, който си беше пуснал телевизора. Не можах да повярвам какви лъжи говорят пред американците и света Тръмп, членовете на правителството и преститутките. Беше удивително.

Ето и материалът на Стивън Лендман за някои от лъжите:http://stephenlendman.org/2018/04/pentagon-lies-overnight-aggression-syria/

Само читателите на моя уеб сайт и малко други някога ще разберат, че единствената причина, поради която хиляди американски моряци и десетки американски пилоти все още са живи е, че Русия ги пощади.

Независимо от това, че руското правителство имаше само добри намерения, моралното съзнание и загрижеността за другите на Русия водят света към Армагедон.

Причината е, че неоконите, които контролират американската външна политика няма да спрат да инсценират събития, за които после да хвърлят вината върху Русия.

Колкото по-дълго чака Москва преди да сложи край на това, толкова по-остри ще стават провокациите.

Поредните провокации ще стеснят възможните отговори на Русия до това да се предаде или да отиде на ядрена война.

Сирийската провокация беше идеална за Русия да се опълчи. Тя държеше военните карти. Русия можеше лесно да потопи всеки кораб и да свали всеки самолет. Ако беше показала ясно какви ще са последствията пред света, САЩ щяха да се откажат.

Загубата на Америка без дори един изстрел щеше да подкопае авторитета на полуделите неоконсерватори, които искат да установят световна хегемония на САЩ.
Ако имаше такова ясно послание от Русия, че американските сили ще бъдат напълно и окончателно унищожени, Обединените началници на Генералния щаб на САЩ щяха да предотвратят атаката.
Докато Русия допуска агресивността на Вашингтон, тя ще продължи да нараства.

Понякога си мисля, че Русия разчита западните народи да се събудят за смъртно опасната конфронтация, която се провокира от тяхно име. Но, ако трябва да сме честни, западните хора са безпомощни. Нито Вашингтон, нито правителствата на вашингтонските френски и британски васали се консултираха с хората, или избраните представители на хората, за осъществяването на военна атака срещу друга страна.

Фактите показват убедително, че нито САЩ, нито Великобритания или Франция спазват законите и техните собствени набедени демокрации и че тези страни имат правителства, които по никакъв начин не се съобразяват с хората.

Британското и френското правителства се отчитат пред Вашингтон, а Вашингтон се отчита пред военния комплекс и Израел, който, както историята е показала, може да отстрани всеки американски сенатор или конгресмен.

Ако руското правителство беше гледало американските телевизионни медии днес, то щеше да разбере безсмислеността от допускането на провокациите на Вашингтон. Не само, че руското правителство щеше да види лъжите от Вашингтон за невероятния успех на не-мероприятието, но то щеше да види и това, че, от една страна, се обявява велика Американска победа, но от друга, съюзниците на Джон Болтън сред неоконсерваторите обясниха, че атаките са недостатъчни за поставянето на Сирия и Русия на колене.

Комбинацията между победата и нейната недостатъчност ще доведе до още по-лоши провокации. Следващата такава ще бъде инсценирана в ситуация, облагодетелстваща американската, а не руската армия. Вашингтон не би си позволил да рискува такава провокация, като в Сирия, където беше повече от очевидно, че ще загуби. Всичко това означава, че руската хуманност и съзнание за морал ще доведат до много по-опасни за Русия и всички нас конфронтации.

Както написах по-рано днес, „Ще бъде грешка да заключим, че дипломацията е надделяла и здравият разум се е завърнал във Вашингтон. Нищо не може да бъде по-далеч от истината.Въпросът не е разрешен, а войната остава на хоризонта“.

 

Богомил Бонев за ареста на кметицата от “Младост“: Въпросът е, кой взе подкупа?

В шеговит стил бившият МВР-шеф Богомил Бонев написа във фейсбук по повод ареста на Десислава Иванчева следното:

Значи малко правни съвети:
Ако ще ставаш кмет извън герберастите, вземаш съответните мерки:
– като паркираш, викаш две поемни лица, които да подпишат протокол, че нямаш пари, оръжие, наркотици и… презервативи в колата си.
– като се върнеш в колата, викаш поемни лица, та да подпишат, че нищо не е привнесено от гореописаното, или нещо друго инкриминиращо.
– същото правиш, ако отидеш до Столична община и те накарат да оставиш връхната си дреха.
– идеш ли на театър и си оставиш дрехата на гардероб, пак същата процедура, като е желателно поемните лица да са различни, за да не ги обвинят в кошаревско свидетелство.
– ако се наложи да отидеш в Парламента, съвет, който вече съм го дал, пазиш внимателно личните си вещи.
Защото си в криминална среда…

 

След това Бонев добави сериозно:

 

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

Р а з д е л IV
Подкуп

Чл. 301. (1) Длъжностно лице, което приема дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до пет години.

Това е основният текст. Въпросът е, какво е извършила или не е извършила кметицата.
Докато не се изясни това, цялата работа с пари в багажника не струва пет пари.
Да не говорим за вината на този, който е дал „подкупа“.
Може да се окаже, че е дал много по-голям подкуп на правозащитниците.
Този случай трябва да се изчисти докрай, иначе няма държава.
И въпросът е, кой взе подкупа?

 

Фиаското на “красивите и умните“

 

 

Да разгледаме театъра на бойните действия преди и по време на последните удари на тройката западни играчи в Сирия.

Екипажите на B-1B «Lancer» с над повече от сто «красиви и умни» JASSM-ER в продължение на няколко дена очакваха заповед за изстрелване, както и британските «Торнадо GR.4» в авиобазата Акротири.

Десетки високоточни тактически ракети с голям радиус на действие «Storm Shadow» плюс британските «Трафалгар» и др. очакваха зелена светлина, за да изтрият буквално САР от лицето на земята.

Към тях трябва да добавим и миноносците «Donald Cook» и «Porter», снабдени с универсалните ВПУ Mk 41

с над сто крилати ракети «Томахоук».

Общият брой високоточно оръжие, с участието на израелските ВВС беше над 500-550 бр.

Всичко това подтикваше към мисълта, че сирийските средства за ПВО и ВКС на Русия няма да се справят с този рояк от ракети.

Но Пентагонът продължаваше да бави операцията, разглеждайки варианти за удара — колебаеше се около една или друга посока на удара, но главно размишляваше около разположението на обектите, в които вероятно има руски контингент.

Първата част от «загадката» се проясни още през деня в петък, на 13 април, когато «The New York Times», позовавайки се на източници от Вашингтон, съобщи, че по време на закрито заседания в Белия дом главата на отбранителното ведомство на САЩ Джеймс Матис обясни задържането на военната операция с търсенето на варианти, изключващи пряк сблъсък на силите на западната коалиция с ВКС на Русия и Иран, защото регионалният конфликт можел да прерасне в глобален.

В същото време ВКС на Русия обяви пълна бойна готовност.

Последва предупреждението на началник на ГЩ на ВС на РФ Валерий Герасимов, че ще бъдат прихванати ракетите, а след това ще бъдат унищожени техните носители, ако загинат руски военнослужещи.

Оттук следва и страхът на стратезите от Пентагона.

Но нещата не свършват дотук.

Централното командване на ВС на САЩ до последния ден нямаше достоверна информация в какви точно стратегически важни обекти в Сирия се намират руските военни, включително съветниците, специалистите в областта на ПВО, радиотехническото разузнаване и т.н.

Затова всеки масиран ракетно-въздушен удар можеше да доведе до гибелта на руски военни и в резултат сблъсъкът да се превърне за САЩ и НАТО в истинска катастрофа.

Истинска катастрофа означава буквалното изпаряване на контингента ВВС в Акротири на Великобритания и цялата корабна ударна групировка на НАТО в Средиземно море, а и в Червено.

А как така прехвалените западни играчи НЕ успяха да локализират руските военни в Сирия?

Първо, абсолютно неадекватното за лидер на свръхдържава психологическо състояние на президента на САЩ Тръмп.

Както знаем, той преди операция публикува в Туитър плановете си за предстоящата операция.

Това моментално доведе до следното: сирийската армия се предислоцира в неизвестен район.

Горното го съобщи изданието «Le Figaro».

Второ, в западните провинции на Сирия присъстват значителен брой средства за радиоелектронно противодействие на Русия, които създават такава «шумотевица» в ефира, с която Западът очевидно не е в състояние да се справи.

Това са 1Л248-4 СПН-4 и 1Л248-2 СПН-2…

Комплексите са рожби на високотехнологичния разработчик ОАО «Всероссийский научно-исследовательский институт «Градиент».

Характеристиките на 1Л248-4 СПН-4 и 1Л248-2 СПН-2…са уникални, но за това подробно ще разкажем друг път.

Две денонощия преди удара на ВВС и ВМС САЩ нееднократно се опитваха да изчислят местонахождението на предислоциралата се вече военната техника на руския контингент чрез стратегическите дронове за въздушно разузнаване RQ-4B, самолетите РЕР/РТР RC-135V/W «Rivet Joint» и самолетите против подводници P-8A «Poseidon», работещи във въздушното пространство на Израел и над акваторията на източната част на Средиземно море, югозападно от Тартус.

Всичко това можеше да се наблюдава без проблем чрез тактическата онлайн-карта syria.liveuamap.com.

Както виждаме, дори подобни уникални мерки не позволиха на обединеното командване на силите на коалицията да получат пълноценна стратегическа картина с координатите на дислокация на руския контингент.

СПН-4- това е само една от причините за «шумотевицата».

Именно по тази причина Пентагонът в продължение на целия период на подготовка за удар контактуваше с ГЩ на ВС на Русия по военните канали за връзка, опитвайки се да съгласува максимално възможните «точки на съприкосновение» с цел да се избегне пряк сблъсък с руския контингент.

Затова и ударът се оказа толкова ограничен, а и напълно несъответстващ на броя на използваните носители.

Продължаваме да «изследваме» случилото се.

Своевременно ще ви информираме за разбраното.

 

 

Източник:News Front

 

Владимир Шейтанов: Обръщение към НС, Президента и правителството на РБългария

 

 

До българските политици! До българските държавни институции!

ДНЕС,14.04.2018 г..,САЩ, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И ФРАНЦИЯ, извършиха въздушна атака над Сирия заради подозрения за използване на химически оръжия от сирийското правителство.

Като Председател на Съвета на ЕС, България носи съюзнически договорни задължения да координира изработването на външно-политическата позиция на ЕС по този случай. Отговорността ни е огромна!

Животът императивно ни доказва, че Председателството не е коледна украса и външнополитическа реклама. Свършихме с декорациите…

В тази изключително тревожна и отговорна ситуация, българските ръководители са призвани да мобилизират целия външнополитически капацитет на държавата, за да решат две неотложни задачи: да изработят адекватна национална позиция и да я предложат на вниманието на останалите страни от ЕС. Днес българската външна политика е изправена пред безпрецедентно изпитание. На прага на нова регионална или глобална война, тя трябва да изиграе ролята на съюзническо Дипломатическо ведомство и да изкове външно-политическата позиция на ЕС. За това е необходимо да пусне в действие целия си аналитичен, прогностичен, организационен и институционален капацитет. Същевременно, тя трябва да даде всестранна оценка на рисковете за нашата национална сигурност и да очертае външнополитическата траектория на националния интерес. Защото кризата в Сирия се разгаря. Чакат ни нови военни стълкновения между глобални стратегически противници. Хуманитарната трагедия се задълбочава. Не са изключени нови вълни на бежанци към българските граници. Промените в съотношението на силите на международната арена обещават да бъдат най-опасния дестабилизиращ фактор в международната сигурност. България трябва да пре-дефинира своето отношение към съвременните рискове в международната среда и да изгради нов, по-адекватен капацитет за защита на националния интерес.

Събитията в Сирия на 14.04.2018 г.. поставят с пределна острота въпроса за качеството на съюзната европейска политика в областта на сигурността и отбраната. Две страни – членки на ЕС предприеха военни действия срещу трета държава без да се консултират с Председателя на Съвета на ЕС. Това произтече от думите на български военен министър, изпълняващ ролята на координатор на европейската политика в областта на сигурността и отбраната. Ако това е така, то на основни институционални и правно-задължителни принципи на партньорство, взаимност и споделеност на правата и отговорностите е причинена сериозна политическа вреда.

Каква ще бъде оценката на държавите-членки от ЕС? Ще приеме ли ЕС, две отделни страни да ангажират международния авторитет на ЕС със своите несъгласувани политики и действия? Така ли ще се реализира стратегическото планиране на бъдещата обща европейска отбрана? Такава ли е отредената на България съюзническа роля, или роля на Председател на Съвета на ЕС?

Като средностатистически българин, баща на две български деца, като гражданин, живял, живеещ и ще живеещ в своята страна, имам право на отговор от нашите български институции. Аз не любопитствам от Канбера, нито от Лима, нито от Аляска, нито от ООН, а от София, столицата на България. И задавам най-естествения екзистенциален въпрос — как ще живея аз, моите близки и роднини, моят народ – като личност, като нация, като държава или като политически послушник?

Уважаеми институции, очаквам от вас отговори. Дължите ми тези отговори, на мен и на милионите българи, с техните деца и внуци!

Надявам се на разум в Президентството, Министерския съвет и Народното събрание.

Като Парламентарна република, Народното събрание определя българската външна политика, а Президент и Правителство я реализират. Особено по въпроси за мира и войната, за заплахите за международния мир и сигурност. Колективната мъдрост и институционалната отговорност на Народното събрание трябва да насочат политическия вектор на държавата. Председателят на Народното събрание има конституционни задължения в такива моменти, в т.ч. и да свика Извънредно заседание на НС по въпроси от първостепенно значение за българската външна политика.

Очаквам Българският парламент да изпълни своите конституционни правомощия. Инак, за какво е такава институция!

Да си пожелаем ИНСТИТУЦИЯТА, олицетворяваща народния суверенитет да бъде на висотата на конституционните си задължения! Сега или никога!

Владимир Шейтанов

 

 

Източник: Поглед Инфо

 

Дахер Ламот: Вижте лицата на демократите в Сирия, подкрепяни от САЩ и европейските сенилници (снимки)

 

 

Вижте лицата на многоуважаемите герои (според западната преса) и борци за свобода, интелигентните лица на Сирия, от тях лъха на демокрация и свобода на словото.

Според НАТО и Тръмп, тези брадати изроди не са способни да обгазят местността И.Гута, макар логиката да показва, че единствените печеливши са те. Гута вече е на 100% освободена, армията е в Дума, хората ги посрещат като освободители, а няколко хиляди бойци с опърлени бради ще бъдат изнесени към джихадисткото кралство Идлеб, чиято столица град Идлеб се управлява еднолично от Ал-Нусра (т.е. Ал-Каида в Сирия).

Същите тези изроди от Армия на Исляма и Ал-Нусра, които пускаха клипове как слагат хора от религиозните малцинства в кафези и които снимаха как пращат 8-годишните им дъщери да се взривяват в Дамаск. И същите, които целенасочено бомбардираха предимно християнските квартали на Дамаск.

Със сигурност има голяма логика да използваш химическо оръжие и да го разпространяваш като факт без никакви доказателства и то позовавайки се на информация от ислямистки бунтовнически групи. Със сигурност оставането на над 350 хиляди души в правителствените територии и исканията им за линч на тези уроди, които над 6 години ги тероризираха и използваха за щит, не кореспондира с това кой е използвал и кой е способен да използва хим. оръжия. Защото има една много твърда ТЕНДЕНЦИЯ в обвиненията за използването на тези химикали. А тя е : ВИНАГИ, когато Сирийската армия завзема територии и разбива гнусните им ислямистки проксита, които им губят почва в Сирия.

 Погледнете лицата на тези уроди, уважаеми красиви и умни журналя, вижте ги какъв интелект и доброта излъчват. Вижте в какво са превърнали Идлеб, в идилско-подобна провинция, без религиозна диверсия, с шериат и с жени, завити като нинджи. Ако искате си ги вземете у вас.

Не знам дали повечето от вас са запознати с картата на Сирия, но не ви ли се струва подозрително Асад да обгази район, намиращ се на 10 км от резиденцията му? А и също не виждате ли очевадната, смущаваща разлика от начина на живот в правителствени територии и в “бунтовническите” джихадистки бунища.

Също, намирам за доста забавно, да се цитира известен в БГ сириец, известен с това, че е бивш агент и доносник на Държавна сигурност, а баща му бе един от най-големите комунисти в Сирия, дългогодишен депутат в същото правителство на “касапина” Асад-старши. Сигурен съм, че саудитският режим е най-красивия в света, където публично пребиват с камшик млади момчета за коментари в туитър, изискващи по-голяма свобода на словото, както и осъждат на смърт деца, чрез разпъване на кръст, задето са участвали в протести (Ali Mohammed Baqir al-Nimr) и (Abdullah al-Zaher). Велика страна, от която да взимаш пари, нищо, че християнските проповеди се наказват със смърт. Високоморален човек, а? И който лъже, че е християнин, а наказанието за конвертиране от исляма, е смърт. Ама подкрепя същите, които биха го екзекутирали в Идлеб.

Едно нещо трябва да се научат самозабравилите се warmongers от Белия дом. След това, което направиха в Либия, Йемен, Сирия, Ирак с помощта на чаршафените им демокрации от Гълфа, никой не им вярва. След всички лъжи на Колин Пауъл с епруветки и наети актриси като Наира, никой не би трябвало да им вярва. Не Асад предизвика най-голямата хуманитарна катастрофа, която е в Йемен, а не в Сирия. Не Асад съсипа Либия, Афганистан, Ирак, и не Асад налага саудитски салафизъм в района, който е причина за над 94% от терористичните атаки. Надявам се да се засрамят малко поне. И следващият път да залагат на секуларизъм, а не уахабизъм. Така винчги ще загубят в Сирия, защото Сирия е страна на сирийци, а не на малоумната им саудитска идеология.

 

 

 

Дахер Ламот, Фейсбук

 

Боян Чуков: Бомбардировка симулакър

 

 

Боян Чуков, A-Specto

 

Симулакър е термин на Жан Бодриар. Означава копие без оригинал. Замяна на реалното със знаци за реалното. Бомбардировката тази нощ на тристранната коалиция САЩ, Великобритания, Франция имаше вид на „рекламно бомбомятане“.
Френскоезичен алтернативен сайт, известен с това, че разполага с „чувствителна“ информация, определи бомбардировките тази нощ над Сирия със заглавието „Une operation bidon ?“ („Фалшива операция“). Израел е предоставил координатите на сирийските цели, предназначени за унищожение от тройната коалиция.

CNN публикува снимка на нощен Дамаск с огнена следа в небето и надпис: „Огънят озарява небето над Дамаск“. Сирийската държавна телевизия съобщи за удар по изследователския център в сирийската столица. И за 13 свалени ракети.

The Gardian съобщи, че Министерството на отбраната на Великобритания е разказало за своето участие в днешните удари по Сирия. Британските военни са съобщили, че четири RAF Tornados (самолети) са излетели от Кипър и са изстреляли ракети Storm Shadow по бившата ракетна база в Сирия, недалеч от Хомс, където според британското отбранително ведомство сирийското правителство съхранява вещества за изготвяне на химическо оръжие. Според репортерите на сирийската държавна телевизия, ракетите предназначени за Хомс, са неутрализирани и не са нанесли щети.

Френският източник опроверга сирийската телевизия. Според него една от крилатите ракети е паднала върху целта. Другата е била свалена от сирийската ПВО. Основната задача на британците, пак според френския сайт, е била „разрушаване на компроментиращите доказателства, които показват степента на съучастие на страните, подкрепящи тероризма в Сирия в операцията „под чужд флаг“.

Сергей Лавров също достатъчно ясно намекна, че Лондон играе двойна игра в Сирия. Да не забравяме, че Мария Захарова съобщи предварително за описаното по-горе събитие. А тя определено не е баба Ванга.

Според цитирания по-горе френски алтернативен сайт „всички поразени цели от коалицията не са оперативни или са изоставени от дълго време. Бившата ракетна база в Хомс е изоставена преди …24 години“.

Що се касае до военното летище Dumayr до Дамаск, което е „било силно овехтяло преди атаката и е поразено с две ракети, попаднали извън неговия периметър“.

След завършването на ракетната атака от страна на тройната коалиция, ливанската телевизия „Ал Маядин“ съобщи, че хиляди сирийци са се събрали спонтанно на главния площад на „Омаядите“ в сирийската столица, манифестирайки срещу агресията. Тази сутрин сирийските военни заеха своите места в Министерството на отбаната в Дамаск, които напуснаха малко преди ракетната атака.

При ракетната атака не е имало поразени руски или ирански цели. Системите С-300 и С-400 не са били задействани, а само комплексите ПВО „Панцир“.

Съгласно постъпилата до този момент информация… май гледаме поредната серия на „Капитан Америка“ и неговите съюзници.

Но да изчакаме! Да не бързаме. Ще се появят както винаги още много „детайли“.

Сега е точно сезонът на възторжените „експерти-анализатори“, които работят само с данни на CNN.

 

Източник:епицентър.бг

 

Сп. “Нюзуик“: Армията на Китай ще подкрепи Русия срещу САЩ

 

 

Командването на Китайската народна армия е уверило Русия в подкрепата си на фона на растящото напрежение между Москва и Запада. За това пише в новия си брой авторитетното сп. „Нюзуик“, цитирано от руски медии.

В началото на месеца новият военен министър в Пекин Вей Фенхе направи първата си визита в чужбина именно в Русия, където участва в VII Московска конференция по международна сигурност. Като подчерта, че визитата му е била съгласувана лично с президента Си Дзинпин, Вей заяви, че пристига в Русия с две важни послания.

„Посещавайки Русия в качеството си на нов министър на отбраната на Китай, ми се иска да демонстрирам пред целия свят високото ниво на нашите двустранни отношения и неизменната ми привързаност към идеята за развитие на стратегическото сътрудничество между въоръжените сили на нашите две страни“, заяви Вей по време на срещата си с руския си колега Сергей Шойгу.

„Второ, за да подкрепи руската страна в организацията на Московската международна конференция, китайската страна дойде, за да демонстрира на американците тесните връзки между въоръжените сили на Русия и Китай, особено в създалата се понастоящем ситуация. Ние дойдохме, за да ви подкрепим. Китай, заедно с Русия е готов да изрази нашите общи опасения и нашата обща позиция по важни въпроси от международното положение“, добави Вей.

Както пише „Нюзуик“, руският президент Владимир Путин и китайският му колега командват втората и третата по мощ армии в света след американската.

Докато Русия е заета със сирийския конфликт, пише в статията, Китай инвестира в международни инфраструктурни проекти в Азия и Африка, разширява своето присъствие в Тихоокеанския регион. И макар двете страни да твърдят, че нямат враждебни намерения спрямо САЩ, Вашингтон винаги с подозрение е гледал на техния подем, предприемайки контрамерки и разглеждайки засилването на Русия и Китай като предизвикателство към собствената му доминация в света в продължение на последните десетилетия.

„Освен това, Америка гледа на растящото влияние на Русия и Китай извън пределите на собствените им държави като атака срещу демокрацията. Тук Западът разграничава Русия, която обвинява в намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г., както и в други вотове по света“, пише още в статията.

Вашингтон се присъедини и към обвинителната кампания срещу Русия по делото „Скрипал“, оглавявана от Великобритания. Но и тук Китай фактически застана на страната на Русия.

„Ние призоваваме страните да се разберат за инцидента със Скрипал на основата на анализ на фактите, да се ръководят от принципите на взаимно уважение, кактои да имат равноправен достъп до информация“, коментира говорителят на министерството на външните работи на Китай Ген Шуан.

„Международната общност днес се сблъсква с толкова много проблеми, че риториката от времената на Студената война е последното, от което се нуждаем. Ние би трябвало да работим за съхраняване на мира на Земята и за установяване на международни отношения от нов тип на основата на взаимното уважение, равноправието, справедливостта и взаимноизгодното сътрудничество“, отбеляза той.

След визитата на китайския военен министър неговият руски колега също направи изявление, в което подчерта разцвета в двустранните отношения на двете големи държави.

„Благодарение на усилията на лидерите на ташите две страни връзките между Русия и Китай достигнаха небивало ниво, като се превърнаха във важен фактор за осигуряването на мира и международната сигурност“, заяви Шойгу.

И последното доказателство за подкрепата на Пекин към Москва – Китай призова за „всестранно, обективно и безстрастно разследване“ на предполагаемата атака с химическо оръжие в Сирия, като предупреди Запада за последствията от употребата на сила на основата на недоказани обвинения.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Мажд Алгафари: САЩ играят по нервите на Путин, той няма да реагира

 

 

САЩ и съюзниците им играят по нервите на Владимир Путин. Той, обаче няма да реагира. Това каза пред Фрог нюз преводачът Мажд Алгафари. Ето какво още сподели той във връзка атаката срещу Сирия от тази нощ:

– Г-н Алгафари, очаквате ли да има още удари срещу Сирия?

– Ударът на САЩ и техните съюзници срещу Сирия свърши. Това беше. Мисля, че повече няма да посмеят. Целите на тази атака са няколко.

– Кои са те?

– Една от тях е да се изпита търпението на руския президент Владимир Путин. Искат да видят каква ще бъде неговата реакция, когато се удрят сирийски , а не руски обекти. Правят си експеримент дали Путин ще скочи. Другата цел е да се разгромят тези складове, за които се твърди, че има химическо оръжие. След това, като трябва да се направи международна експертиза, американците много лесно ще кажат:  Ми то няма как да се докаже, че е имало обгазяване на населението. Ще се замаже положението с несъществуваща химическа атака. Третата цел е да се покаже пред света, че това са страните, които някой ден ще ударят района. Това са САЩ, Великобритания и Франция.

– Защо Германия се оттегли в последния момент от коалицията срещу Сирия?

– Германия по принцип от известно време поддържаше нещо като неутралитет. Нито да, нито не. Те смятаха до последния момент, че САЩ няма да тръгне на такава атака. След като усетиха, нещата загрубяват и че се използват компромати и лъжи, решиха да се оттеглят. Все пак в голяма степен Германия е ЕС.  А ЕС няма достатъчно средства и сили да влезе във война.

– Правите ли връзка между атаките от тази нощ и случаят „Скрипал“?

– Атаките от тази нощ и случаят „Скрипал“ са навързани. Сега общественото мнение изцяло се насочва към Сирия. Всички забравиха да говорят за Скрипал, за химическата атака в Сирия, за терористичните групировки.

– Как очаквате да реагира руския президент Владимир Путин?

– Путин се вслушва в мнението на доказани дипломати. Те няма да позволят на Русия да отговори на атаката на САЩ, Великобритания и Франция. Няма да се поддадат на провокацията. Това, което може евентуално да ги провокира да скочат е абсолютна агресия на щатите. Случилото се тази нощ е все едно Израел да удари някой обект в Сирия. Голяма работа!

– Мислите ли, че ще се стигне до истинска агресия от страна на САЩ?

– Очаквам, че ще има такава. Ако не днес, утре. Рано или късно ще стане. Русия тогава ще се намеси както се казва веднъж и завинаги.

– Колко години ще продължи конфликта в Сирия?

– Навремето казах, че случващото се в Ирак ще продължи 50 години поне. В Сирия е същата работа.

 

Интервю на Катя Илиева

 

Източник:frognews.bg

 

Димитър Гърдев: Заплахата на Кремъл рязко обърна позициите за военни удари в Сирия

 

 

Димитър Гърдев е бивш дипломат и експерт по международни отношения и въпросите на сигурността. Регионален директор на Европейска асоциация за международни отношения.

– Г-н Гърдев, в началото на седмицата светът бе на ръба на войната, особено след драматичния туит на Тръмп: „Русия, ракетите идват“. Сега се твърди, че глобален сблъсък няма да има, но ограничени удари са възможни. Какви рискове крият те за България?

– Рисковете за България съществуват потенциално от цялото развитие на сирийската криза. Основният риск е напливът от бежанци, който конфликтът генерира. Ако си стигне до масиран бомбен удар, може да си стигне до разтегната във времето офанзива. Тогава притокът ще се увеличи. А България е на пътя на мигрантските потоци.

Проблем може да възникне и от евентуално разширяване на операцията от участниците на терен. Например, от страна на турските въоръжени сили, които провеждат операция срещу кюрдите в района на Африн и до момента имаме 180-200 000 кюрдски бежанци от този анклав в Сирия.
Ескалацията на военния конфликт пряко влияе върху мигрантските потоци, а оттук – върху ситуацията в България и сигурността в региона.

– Европа изтръпва при думата „бежанци“. В този контекст ли си обяснявате категоричното решение на Германия да не участва в евентуална операция?

– Не толкова. Ако се проведе военна операция от САЩ, бежанските потоци ще бъдат факт. Впрочем, позициите на Франция и Великобритания силно еволюираха. В самото начало те бяха сигурни, че ще участват във военните удари. Президентът Макрон дори заяви, че Франция самостоятелно ще вземе решение и без участието на САЩ. Само за ден позицията и на трите държави се промени.
Великобритания заяви, че ще изчака резултатите на комисията на Организацията за защита от химическо оръжие, Франция – също, а Германия директно обяви, че няма да участва във военни действия.

– Какво обърна позициите?

– На първо място, твърдата позиция на Русия и ескалацията на напрежението, което се получи вследствие на заплахата от страна на Русия, че не само ще сваля ракети, но ще нанася контраудари върху всички носители, което означава морски съдове и самолети. Това рязко покачи риска от локален конфликт. Нормално е държавите, които ще участват в една такава офанзива, да отчитат този изключително сериозен риск.

Второ, трябва да сме наясно, че въоръжените сили на европейските държави силно се измениха след 90-те години. Когато става дума за еднократен удар е едно, но за продължителна военна операция възможностите на Германия, Франция, Великобритания са силно ограничени. Това се видя от конфликта и развитието на ситуацията в Либия. Франция инициира ударите, но когато нещата се разтеглиха във времето, се оказа, че Франция няма бойни възможности. Няма необходимия ресурс за продължителна военна операция на голямо разстояние от страната. Същото важи за Великобритания и Германия.

– За България от огромно значение са позициите и интересите на Турция в региона. Какви са те и защо в последните дни претърпяха промени?

– Интересите са ясно заявени от турския президент. Турция не иска да допусне анклав като този в Северен Ирак, където има кюрдска автономна област. Турция не желае подобно образувание на територията на Северна Сирия.
Тъй като това е най-големият проблем на Турция, позицията на президента, независимо че изглежда стабилна, е обречена да следва конюнктурата на действията на великите сили там – на Русия и САЩ.
Когато получава подкрепа от Русия за изграждането на буферна зона, Ердоган е заедно с руския и иранския президент в преговорния процес в Астана.
Когато обаче САЩ развият своя стратегия, както в момента наблюдаваме за нанасяне на удари, турският президент естествено изменя своята позиция и започва да се адаптира към обстановката.
При развой на ситуацията, която отслабва властта в Дамаск и руската позиция, Ердоган видя възможност да не се изтегли от Африн и да не спази уговорките, които бе поел пред Сирия и Русия, да остане там и да развие своето присъствие до създаване на протурски анклав в Сирия. Това е причината за изменената му позиция в момента.

– Заявихте наскоро, че САЩ не се чувстват комфортно в региона. Защо?

– Обстановката изисква от тях огромни ресурси. САЩ имат промяна във външнополитическите си приоритети с новата администрация. Те са 17 години в района на Афганистан, 15 години – в Ирак, а в Сирия са вече четвърта година. В същото време виждаме, че ситуацията не се стабилизира, продължава да ерозира системата за сигурност в региона и САЩ се чувстват заплашени и уязвими.
В Сирия тяхната позиция е още по-нестабилна, отколкото в Афганистан и в Ирак. В Сирия те разполагат с около 2000 души специални сили, но техните съюзници в лицето на Сирийските демократични сили са основно кюрдски образувания. Кюрдите са заели региони в източната част на Сирия, където над 80% от територията е на сирийски араби. С изключение на няколко града това са арабски територии. И Ракка, и Дейр ез-Зор са арабски градове. Кюрдите няма да могат да владеят дълго тези територии без да се получи политическо решение. В противен случай това ще предизвика, и вече предизвиква реакции, сред арабите. Може да се повтори ситуацията в Ирак, където кюрдите взеха територии, които не им принадлежаха и се наложи иракската арабска армия на правителството на Багдад да ги изтласка с бойни действия. Получи се напрежение и вътрешен конфликт. Съвсем естествено е САЩ да не се чувстват комфортно и да бързат да заемат важни позиции в бъдещите политически преговори за регулиране на Сирия.
Има един основен политически процес за регулиране на сирийския конфликт и това е процесът в Женева под егидата на ООН. Там ще се решава бъдещето на Сирия. Всички останали са само поддържащи преговорни процеси.

– През седмицата позициите на американския президент се сменяха. Непредсказуемостта също е част от неговия имидж. Можем ли да бъдем спокойни, че напрежението пада или всичко е възможно?

– Не всичко е възможно. Глобална голяма война не е възможна. Хората са вкарани в процес на медийно нагнетяване на напрежението. Аз съм против да се рисуват картини на наближаващ апокалипсис. Ще го кажа отново: няма да има глобална война заради Сирия, няма да има масиран ядрен конфликт. Но напрежението в страната и локалните конфликти ще нарастват във връзка с наближаването на края на военната фаза на операцията. Виждаме как постепенно големите формирования на непримиримата опозиция се стопиха. Реално след падането на Източна Гута и Дума остана само един район около Идлиб. За непримиримата опозиция загубата на укрепени жилищни райони е от ключово значение, защото те могат да разчитат само на инфраструктурата на града и на градското население там. В момента, в който са изтласкани в слабо населени или планински райони, разгромът е неизбежен.

– Ключов е и въпросът за химическите атаки и за тяхното авторство.

– В Сирия се извършват химически атаки. Но от ключово значение е дали става дума за бойни отровни вещества или за самоделни устройства.
Бойните отровни вещества са специално разработени химически агенти за силно токсично действие, стабилни са, могат да бъдат използвани като оръжие и са на определени носители – снаряди, авиобомби и др. Тук обвиненията срещу Русия могат да бъдат много сериозни. През 2013-а беше постигната международна договорка за унищожаването на всички запаси от химически оръжия в Сирия. Русия стана държава гарант, натоварена с функцията за унищожаването на тези бойни отровни вещества. Тя започна  процес, който през 2015-а международната общност сертифицира, като прие, че всички такива вещества са унищожени.
Ако сега се докаже, че са използвани бойни отровни вещества от сирийската армия, това автоматично рефлектира върху Русия и нейните ангажименти. Това ще означава, че явно или несъзнателно Русия е дала възможност на сирийския режим да укрие бойни отровни вещества.

Ако атаките са извършени от химически агенти, които имат отровно въздействие, но не са произведени като оръжие, а са самоделни, ситуацията е съвсем различна. Тогава обвиненията към Русия отпадат.
Мисията на Световната организация за защита от химическите оръжия, която от вчера е в Сирия, е изключително важна, за да може да се структурира въпросът. Ако се окаже, че това са бойни отрови, легализацията на военните удари получава изключителна сила. Ако се окажат самоделни устройства, които всеки може да сглоби, въпросът за ударите би бил спорен.

– Успокоихте, че глобален конфликт и ядрени удари няма да има. Но има струпване на казуси, които рязко вдигнаха напрежението. Преди Сирия беше „Скрипал“. Случайност? Защо сега се вдига напрежението между Запада и Русия?

– Това е процес, който започна сериозно през 2014 година с конфликтите в Украйна. Поетият курс е за сдържане на Русия. И тъй като Русия не иска да бъде сдържана, резултатът са въпросните ескалации.
Процесът е задвижен, включени са сериозни структури и се следва някакво направление –  икономически санкции, напрежение в културната област и в спорта, в политическата и във военната сфера. Използва се модерният термин „хибридно противопоставяне“, с който съм напълно съгласен. Факт са обвиненията в кибератаки, в намеса на избори, в опити за промяна на политическото статукво и др. Процесът има структура, център, план. Затова напрежението ще ескалира.

– Къде е България в тази ескалация на напрежението? Въпросът стана актуален и след позицията ни по случая Скрипал, когато не изгонихме руски дипломати.

– Позицията бе изключително правилна. Обвиненията, че България се е отдалечила от ЕС са напълно неоснователни и не отговарят на истината. България подкрепи решението на Съвета в Брюксел, на който сме председател.
Отзоваването на дипломати обаче е от сферата на двустранните отношения и всяка страна преценява своята позиция и реакция. Затова има нюанси. Много държави от ЕС изгониха дипломати, но много не изгониха. Това не направиха и държави от британската общност. Например, Нова Зеландия не реагира. Когато става дума за двустранни отношения, нещата са различни от блоковата позиция на ЕС.
Да подчертая и друго – ЕС изтегли своя посланик от Москва. Това направи и България. Не разбирам разликата. Правим това, което прави ЕС.
В същото време Австрия не реагира и даже предложи да бъде посредник в конфликта. Тя е следващият председател на ЕС. Това означава, че всяка една държава преценява в каква ситуация се намира. България постъпи много разумно. Доказа го и развитието на ситуацията.

 

Източник:епицентър.бг

 

Петър Волгин: Господарите на “фалшивите новини“. Колко му е да инсценираш една химическа атака?

Едно от най-досадно-устойчивите клишета в последно време без съмнение е „фейк нюз”. Всички говорят за „фалшивите новини” с такъв апломб сякаш едва сега въпросното явление се е явило на белия свят. Истината е, че зад този претециозен термин се крие нещо, което съществува откакто съществува и самото човечество.

Само дето през всичкото време досега се е наричало доста по-простичко – лъжа. Лъжи и манипулации при отразяването на текущите събития е имало винаги. И винаги ще има. По-различното в настоящия термин е единствено неговата претенциозност. А има и още една разлика – за борба с т.нар. „фалшиви новини” се печелят грантове, а за разобличаването на лъжите – не. И освен това либералният евроатлантически свят е убеден, че „фейк нюз” пускат само и единствено руснаците. Всички останали са чисти като сълзи на девойки на стаж в Европарламента. А докато тече тази мозъчна промивка, именно „високоморалният” Запад ни демонстрира класически начин за правене на „фалшиви новини”.

Първо беше Солсбъри. Отровен двоен агент и дъщеря му. Използвано е смъртоносното вещество „Новичок”. Шок и ужас! Вината моментално беше хвърлена върху Русия. Без да бъдат представени никакви доказателства, разбира се. Когато трябва да бъде набедена руската държава, никакви доказателства не са нужни. Новината е, че виновен е Путин. Точка. Край. През последните дни обаче станаха събития, които силно наподобяват Христовото възкресение. Сигурно неслучайно по Великден – и католическия, и православния – се случиха въпросните чудеса. Юлия и Сергей Скрипал, дето уж бяха отровени със смъртоносния „Новичок”, взеха, че възкръснаха. Юлия вече я изписаха от болницата, сигурно и татко ѝ скоро ще я последва.

И какво стана с новините, че двамата били на смъртно легло, че газът бил мегасмъртоносен? Класически фейк нюз, както вече казахме. Успоредно с новините за възкресението Скрипалово, се разбра, че домът им все пак ще бъде унищожен, както и ресторантът, в който са хапвали. Виж, на това вече можем да повярваме. Естествено, че ще ги унищожат. Просто защото не бива да остават никакви следи от поредната антируска операция. И макар че тя още не е приключила съвсем, беше пуснато нейното продължение. Става дума за т.нар. „използване на химическо оръжие” в сирийския град Дума.

Отново, както и в случай със Солсбъри, няма никакви доказателства, които да показват кой е извършителят и дали изобщо е имало химическо нападение. И отново, както и в случая със Солсбъри, веднага са обвинени официален Дамаск и, разбира се, Русия. И никой от обвинителите не се вълнува, че обвиненията им не издържат и на най-елементарата логика. Точно в момента, в който силите на Башар Асад безапелационно печелят гражданската война, да използват химическо оръжие!? Няма нормален човек, който да повярва на подобна постановка. За сметка на това ненормални, които разпространяват въпросната „фалшива новина”, има доста. На тях просто им трябва повод, за да ударят Русия. И ако няма такъв, си го измислят.

Колко му е да инсценираш една химическа атака? За специалистите по „фейк нюз” това е елементарна задача. Аз пък се сетих  за една друга инсценировка, извършена на 31 август 1939 г. Тогава хора, облечени в полски военни униформи, атакуват немска радиостанция в Горна Силезия. Това служи за повод по нацистка Германия да атакува Полша и така, на практика, да започне Втората световна война. Разбира се, облечените в полски военни униформи хора не са никакви полски войници, а криминални затворници от концлагера „Заксенхаузен”, които участват в специалната операция „Консерви” на хитлеристките тайни служби. Но това няма никакво значение. Хитлеровата „фалшива новина” за „полското” нападение е свършила работа. На днешните любители на подобни инсценировки все пак не е зле да бъде припомнено и как е завършил живота си Адолф Хитлер. В случай че увлечените в изготвянето на „фалшиви новини” са забравили за тази историческа подробност.

Петър Волгин, списание „Аспекто“

Източник:епицентър.бг

Ген. Червенков: Интересно! В Сирия химическо оръжие се употребява, когато опозицията е застрашена

 

 

Интересно е, че в Сирия химическо оръжие се употребява винаги, когато опозиционната групировка е застрашена, заявява в интервю за „Фокус“ ген. Чавдар Червенков, ръководител на Военното разузнаване в периода 1991-1993 година и по-късно министър на вътрешните работи в служебното правителство на Ренета Инджова.

Според ген. Червенков напрежението е започнало да спада  и той е оптимист за развитието на ситуацията. Бившият шеф на военното разузнаване припомни как се развиваше диалогът между президентът на САЩ Доналд Тръмп и севернокорейския лидер Ким Чен Ун – тръгна от остър тон и заплахи и се стигна до уговаряне на среща.

Ето и цялото интервю на ген. Чавдар Червенков пред „Фокус“ и Цоня Събчева:

– САЩ и Русия се намират на прага на най-голямата от 60-те години на ХХ век криза, която може да се разгори в пълномащабна война, включваща не само тези държави. Какви са възможните сценарии на конфликта, който се очаква да започне в Сирия? Той ще бъде ли реален военен сблъсък или ще се ограничи до камуфлажни операции?

– Може да градим различни сценарии, но имам усещането, че напрежението леко спада. И съм оптимист за развитието на тази криза. Всъщност две са основните страни, от които зависи развоят на събитията – Русия и САЩ. Предполагам, че всички ваши слушатели са прочели това, което Тръмп в сряда написа в Тиутър. Тук ще отворя скоба, интересно ми е, че напоследък политиците отправят своите послания не официално, а чрез Тиутър, но очевидно това е практика, която намери приложение напоследък. Първата информация на американския президент беше доста заплашителна, но втората бележи обрат, с който Тръмп отправи призив към разведряване, разоържаване и т.н. Между впрочем американският президент е известен със своята екстравагантност в това отношение. Само да си припомним риториката му по отношение на Северна Корея и на нейния лидер Ким Чен Ун – от заплахи за нанасяне на ракетни удари до среща. Така че аз лично се надявам и този път разумът да надделее. Постепенно да се намерят форми, такива има, да се снижи напрежението и да се търсят начини да се решава конфликтът в Сирия, защото неговото продължаване води до тези следствия, на които сме свидетели сега. Има и много детайли, но предполагам, че ще стане дума по-нататък в нашия разговор.

– Как да разчетем поведението на САЩ и неговия президент, който през миналата седмица изрази желание да изтегли американските военни единици от Сирия, в сряда вече говори за пристигащи там „умни ракети“?
– Това не може да не направи впечатление. Аз имам опасението, че у някои западни политици отново се е възвърнал меракът да бъде свален Башар Асад силово. Мисля че към края на миналата година имаше негласно съгласие, че – да, очевидно Башар Асад, то беше прието, макар и с неудоволствие и неохота, че Асад ще остане на власт още известно време. След това ще се търси някакъв начин по легитимен път той да бъде махнат от властта. Не може да отречем, че през последните няколко години САЩ свършиха много добра работа в Сирия по отношение на ликвидирането на „Ислямска държава“, подпомагайки Ирак и кюрдските сили, но в един момент ми се струва, че Тръмп, особено през последните няколко месеци, президентът Тръмп реши, че отношенията му с Турция са му по-скъпи от правата на кюрдите и пое курс към изтегляне. Изостави своите доскорошни съюзници. Изостави ги на волята на Ердоган. Може би е бил подложен на критики, как така ще се остави Русия да постигне своите цели в Сирия и ходът на събитията в Сирия, по-специално отношението към президента Асад, може да се обърне само, ако САЩ се ангажират със сериозно, много сериозно военно участие срещу Асад. Естествено е, че ние нямаме информация от кухнята и е много трудно да направим съвсем достоверен анализ.

– Господин генерал, ако напрежението продължи, то само между САЩ и Русия ли ще се ограничи или ще се включат и други държави? И ако да, с какви мотиви, заради какви интереси?
– Това е въпросът. Въобще това, което предполагаме, че може да се случи в Сирия, какви са мотивите? Засега виждаме, че само Франция проявява някакви мераци. Аз не мога да разбера мотивите на Макрон, освен да се направи на по-голям мъж от Меркел тук в Европа или от Тереза Мей. Не виждам сериозни мотиви на Франция, освен някакво театрално възмущение от употребата на химическо оръжие в град Дума, за което ние не сме получили никакви неопровержими доказателства. Както и по случая „Скрипал“. Това което виждаме в медиите, което се появи като филмов материал, като клипове  – мъж, който поливаше едни дечица с маркуч. Друго не видяхме. Не се допускат независими, избрани със съгласието на всички в техните страни международни контролни органи, които да проверят на място. И всичко е на принципа „вервайте ми“. Обаче този номер с химическите атаки от страна на революционно-демократично джихадистки групировки в Сирия вече ни беше предлаган миналата година. И то в момент, когато Асад има инициативата, побеждава и няма никаква нужда да си влошава положението, употребявайки химическо оръжие. Интересно е, че химическо оръжие се употребява винаги в момент, когато опозиционната групировка е застрашена. И това навежда на някои мисли, че всичко е сценарий и монтаж.

– Какви цели преследва Русия в конфликта, на какво разчита в него? В патова ситуация ли е, впрочем, тя спрямо САЩ?
– То е ясно. Официалната цел при намесата през есента на 2016 г. беше защита на легитимната власт, на законно избрания президент Башар Асад. Другата цел, бих казал неофициалната, Русия има интерес да запази Асад начело на държавата, за да си гарантира съюзник в този район, защото съюзниците на Русия много намаляха и да си осигури военно присъствие в Средиземноморието, което е важно като подкрепа на амбициите, които има Путин да играе роля на световна сила. Сирия остана последната опорна база. Няма го вече Алжир, няма Либия, няма Египет. Това кара Путин да се ангажира така сериозно в тази страна с всичките последствия, разбира се.

– Какво поведение по конфликта можем да очакваме от Турция?
– Онзи ден президентът Ердоган направи изявление, че тези, които са употребили химическо оръжие, ще бъдат наказани жестоко, но аз досега не мога да разшифровам, кого визира той като виновник. Във всички случаи ми се струва, че Турция ще се опита да извлече максимална полза от конфликта и напрежението между двете големи страни на принципа „двама се карат, третият печели“.

– А в какво ще се състои тази полза?
– Тя е заявила своите апетити там към определени райони от северна Сирия. Плюс това, което е много важно за нея, да не позволи на кюрдите да създадат независима самостоятелна държава. Да получат независимост. Това е. Затова тя и навлезе с войски и не крие своите намерения да разшири военното си присъствие при необходимост.

– Как ще се развива занапред ситуацията в Близкия Изток?
– Обстановката е достатъчно сложна и сега. Развитието на напрежението между Русия и САЩ ще повлияят значително за бъдещето на ситуацията в Близкия Изток, защото при неблагоприятно развитие, тоест при конфликт, има опасност при него да бъдат въвлечени по-сериозно вече Израел и Иран – две страни, които отдавна са антагонисти и търсят начин за взаимното си, не бих казал унищожение, но неутрализиране. Израел притежава сериозни средства, но вече трябва да отчетем, че Иран също притежава средства, с които може да достига до израелска територия. И ако не се постигне снижение на напрежението сега в момента, има опасност този конфликт да се разшири и да обхване по-голям район, което не виждам дали някой от участниците желае това да се получи, защото тогава конфликтът ще излезе от контрол и ние докато си мечтаем, така да се каже, войната в Сирия да завърши, да настъпи някакъв, макар и труден, мир, бежанците да започнат да се завръщат, регионът да се успокои, ние да се успокоим също, тоест заплахата от бежански поток да намалее или да изчезне, едно разширяване на огнището на конфликт в региона ще ни отдалечи от този бленуван момент.

– Очаквате ли преориентиране на Москва към Техеран в търсене на по-стабилен партньор в региона след Башар Асад? Очевидно е, че той не може да бъде дундуркан вечно.
– Имало е моменти, когато се усеща известно напрежение между Москва и Дамаск, но мисля, че Асад разбра, че той не бива да излага своя покровител на риск. Напоследък се държи прилично и дисциплинирано, така ми се струва. По отношение на това дали може да бъде заменен – мисля, че ролята, която Русия е определила на Сирия и на Асад, няма как да бъде заменена с Техеран и с Иран. Но по същество в момента към тази ситуация имаме коалиция между Иран, Русия и Сирия, която решава основния въпрос за задържане на Асад на власт и разширяване на контрола, по възможност върху малко по-голяма част от територията на Сирия. Русия има интерес да поддържа и в бъдеще конструктивни отношения с Иран, Иран също, защото Русия оказваше, предполагам и сега оказва, помощ, макар че ядрената програма в онзи й вид вече не съществува, но във военната област сътрудничеството е доста тясно. Иран просто няма друга алтернатива, може би, освен Северна Корея и Китай в известна степен.

– Защо заради напрежението между САЩ и Русия след поредната употреба на химическооръжие в Сирия, няма реакция от институциите на Европейския съюз? За пореден път Европейският съюз не присъства на дипломатическата маса, не присъства на международната шахматна дъска, няма го никъде.
– Беше направен опит този конфликт да се реши в ООН, в Ню Йорк. От вторник знаем, че не се постигна съгласие между двамата основни антагонисти по отношение на проверката и доказателството за употреба на химическо оръжие в Сирия и как това да стане. Аз вече споменах, че виждам известно повторение на метода, който опозицията в Сирия използва по отношение на химическото оръжие и, тъй като на европейските институции, на европейските страни им дойде химията малко в повече – още не са преглътнали в Европа аферата „Скрипал“, на която все повече се разклащат краката – и много трудно ще се хванат втори път, без да са получили страните безспорни доказателства, за да вземат позиция в една или друга поска. Тъй като, обаче, по презумпция Асад е лошият, дори да не се докаже, а то аз съм сигурен, че няма да се докаже безспорна употреба на химическо оръжие, никой няма да се извини или да каже: „Лошите са еди-кои си. Ние ще подкрепим правата страна“. Ще се остави времето да изличи спомена. Знаем, че човешката памет има това качество да забравя и моята надежда е, че и САЩ, и Русия няма да направят крачката да преминат тази условна червена линия, да достигнат до военен сблъсък помежду си по един не чак толкова фатален, сериозен повод в Сирия. Тоест залогът не е чак толкова голям, че да се достигне до такъв развой на нещата. И може би в близките 12-24 часа ще видим накъде ще тръгнат нещата. Аз специално съм оптимист.

– Генерал Червенков, в ситуацията какво трябва да бъде поведението на България като председател на Съвета на Европейския съюз?
– Ние вече имаме пример. Както досега – до получаването на безспорни доказателства. Не може да се люшкаш ей така, защото на някого нещо му се иска.

 

Deutsche Welle: Страшната война, която започна през 2003 г. с една голяма лъжа, и продължава и днес

 на 9 април 2003 американски войници събориха статуята на Саддам Хюсеин в Багдад.

 

 

Тези кадри обиколиха света: на 9 април 2003 американски войници събориха статуята на Саддам Хюсеин в Багдад.

Днес, 15 години по-късно, знаем едно: войната в Ирак, отнела стотици хиляди животи, започна с една голяма лъжа.

Близо три седмици след началото на предвожданата от САЩ инвазия в Ирак светът става свидетел на събарянето на статуята на Саддам Хюсеин в центъра на Багдад.

Но и до днес, цели 15 години по-късно, все още не знаем отговорите на много въпроси. Например колко точно са жертвите на тази война. И на хаоса, който тя остави след себе си. Според различните преценки, жертвите на войната в Ирак са между 150 000 и половин милион. А според някои източници, броят им е дори значително по-висок: още през 2006 година специализираното медицинско издание „Lancet“ стига до извода, че „допълнителните жертви“ на тази война са най-малко 650 000.

При изчисленията си изданието взима предвид и последствията от разрушената инфрастрактура и от тоталния колапс на здравеопазването.

В началото беше лъжата

Едно обаче знаем със сигурност – че тази война беше построена изцяло върху лъжи. На 5 февруари 2003 година, шест седмици преди инвазията в Ирак, тогавашният американски държавен секретар Колин Пауъл държи 76-минутна реч пред Съвета за сигурност на ООН, в която уверява света, че Саддам Хюсен притежава биологически и химически оръжия за масово унищожение. И че режимът в Багдад опитва да се сдобие и с ядрено оръжие.

Няколко години по-късно самият Колин Пауъл определя тази реч като „позорно петно“ в неговата кариера.

Още по-тежко звучи обвинението на Рей МакГавърн, който е работил 27 години за ЦРУ:„Секретните информации не просто бяха неверни – те бяха фалшифицирани“, казва ветеранът пред ДВ.

Да припомним, че съществена част от тогавашната аргументация на Колин Пауъл се базира на разузнавателни данни, предоставени на американците от Германия.

Ключова роля в цялата история играе иракският химик Рафид Ахмед Алуан, който през 1999 година пристига в Германия като бежанец. Германското външно разузнаване BND го подлага на разпити – с надеждата да извлече полезна информация за оръжията на Саддам Хюсеин. Но Алуан бързо разбира, че колкото повече информация подава, толкова повече получава в замяна – пари, германски паспорт, собствено жилище. Лъжите на Алуан лъсват чак когато BND влиза в следите на бившия му началник. Германските служби веднага информират американските си партньори, но след атентатите от 11 септември 2001 следата отново става гореща.

Десет години по-късно, през 2011, германският „Ди Велт“ излиза със следната информация: според сведения на бившия шеф на германското външно разузнаване Аугуст Ханинг, през 2001 американците отправят искане към германците да декларират писмено, че свидетелствата на иракския химик отговарят на истината. Ханинг отказва и изпраща на шефа на ЦРУ Джордж Тенет становище, в което се казва, че тъй като до момента нито един друг източник не е потвърдил събраната информация, данните не могат да бъдат класифицирани като надеждни.

Въпреки това свидетелствата на иракския химик залягат в основата на аргументацията на Колин Пауъл. От което следва, че администрацията на 43-тия американски президент Джордж Буш очевидно е искала тази война.

По повод 15-та годишнина от инвазията в Ирак бившият генерален секретар на НАТО Хавиер Солана припомни, че веднага след избирането си през 2000 година Буш посочва именно Ирак като един от двата си приоритета в областта на сигурността.

Следващата важна задача на американците е да убедят британските си съюзници. На среща при тогавашния премиер Тони Блеър, проведена на 23 юли 2002 година, шефът на британското външно разузнаване Ричард Диърлав докладва за поверителен разговор с директора на ЦРУ Джордж Тенет, от който станало ясно, че инвазията в Ирак е неизбежна. На което тогавашният британски външен министър Джак Стро отвръща, че няма достатъчно доказателства,че Саддам не заплашва нито един от съседите си и че той едва ли притежава повече оръжия за масово унищожение от Либия, Северна Корея или Иран.

На военния вариант категорично се противопоставя и британският главен прокурор Лорд Голдсмит, който по време на въпросната среща казва следното: „Желанието за смяна на режима не дава правно основание за военна операция“.

Но премиерът Тони Блеър игнорира всички тези аргументи и в крайна сметка въвлича страната си в иракската война – в името на „особените отношения“ със САЩ.

А Германия? Официално Берлин е против тази война – тогавашният канцлер Герхад Шрьодер казва „не“ на инвазията, което му донася победа на изборите през 2002 година. И въпреки това Бундесверът участва в иракската война: Германия предоставя пилоти и поема охраната на американските военни бази, което позволява на американците да хвърлят повече сили във войната. Бундесверът се ангажира и с логистична подкрепа, казва за ДВ бившият майор от Бундесвера Флориан Пфаф.

Още от самото начало Пфаф е убеден, че няма да участва в тази нападателна война, нарушаваща международното право. Но когато информира преките си началници, че отказва да изпълнява нареждания, свързани с войната в Ирак, майорът е изпратен в психиатрия.

През 2005 година Федералният административен съд в Лайпциг оправдава действията му:съдиите постановяват, че Пфаф е имал право да отказва съдействие в една война, която е смятал за незаконна от гледна точка на международното право.

 

Източник: Deutsche Wellе

 

Любомир Кючуков: Войната стана легитимен инструмент! Боян Чуков: Прави се смешна туитър дипломация!

 

 

Развитието на ситуацията около Сирия и постовете на американския президент в социалната мрежа показват, че международното право и дипломацията ерозират. Около това становище се обединиха Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения и експертът Боян Чуков в ефира на Bulgaria ON AIR.

„Изказването на Тръмп за умните ракети е много притеснително. Освен че го казва американският президент, то отразява нашия начин на мислене напоследък. Войната от престъпление се превърна в инструмент. При това в легитимен и морално-оправдан инструмент за решаване на конфликти. Нещо още по-опасно – то ерозира международните институции и международното право. Дипломацията губи възможност да бъде поле за превенция на конфликти. Даже не искам да правя аналогии с времето преди Втората световна война, когато Германия напуска Обществото на народите по подобен сценарий“, коментира Любомир Кючуков.

„Дипломацията беше тотално профанизирана. Ние отидохме към Туитър дипломация, което е ужасно смешно“, заяви Боян Чуков.

„Вчера има едно открито писмо от полковника от военното разузнаване Патрик Ланг до министъра на отбраната Матис, в което Ланг пише: Още веднъж помислете дали акцията не е дело на джихадисти под чужд флаг и правителството на Башар Асад няма нищо общо с този случай. Тоест, вече и американските военни опровергават версии, с които работят една камара политици в света.Американските военни се оказват по-разумни от политиците“, коментира Чуков.

Според Кючуков обаче Доналд Тръмп не разполага с поле за маневри: „Русия е превърната в поле за вътрешно политическо противоборство в САЩ. Тръмп няма поле за маневриране и възможност да направи конкретни стъпки спрямо Русия, защото едно от основните обвинения срещу него са именно отношенията с Русия. Отношенията с Русия могат да бъдат подобрени от всеки друг, но не от Тръмп.“
Според дипломата причина за сегашното напрежение е динамиката в света и конфликтните точки, които се развиват от 2008-а насам.

Боян Чуков вижда причината в геополитически и военни промени: „Америка започва да губи своя статут на глобален хегемон. Светът става полицентричен. Китай изпревари САЩ по редица икономически параметри. Под въпрос е военното могъщество на САЩ. В Сирия ще стане малък сблъсък, в който ще се покаже дали САЩ или Русия са по-напред в развитието си в оръжеен план“, прогнозира той.

Според Чуков обаче ситуацията все още е в сферата на медийния шум: „По време на Карибската криза, когато генералите се събират при Кенеди и обсъждат ситуацията, американският президент им задава само един въпрос: можете ли да гарантирате, че на американска територия няма да падне нито една ракета. Отговорът е отрицателен. С което въпросът е приключен. Сега е още по-лошо, защото е гарантирано, че на американска територия ще паднат не една, а много ракети. Считам, че около Сирия все още сме в ситуация на медийна шумотевица. Вчера излезе информация, че самолетоносач е тръгнал от Америка към Сирия. Но това е регулярна смяна на корабите в Средиземно море, планирано от една година.“

„Големият проблем е, че ние сме отвъд Студената война. Тогава противопоставянето беше статично, имаше поети взаимни ангажименти и баланси, които се спазваха. Сега имаме динамично покачване на напрежение, нарушени баланси, надпревара във въоръжаването. Затова връщане към Студената война би изглеждало стъпка към стабилност“, заключи Любомир Кючуков.

 

Бивш британски разузнавач разбива на пух и прах твърденията на Мей, че Русия е отровила Скрипал

 

 

 

Крейг Мъри

Бивш офицер от Британското разузнаване, бивш посланик в Узбекистан и ректор на Университета в Дънди. 

Какво остана от категоричното твърдение на правителството, че Русия e виновна за атаката в Солсбъри? Простата истина е, че Русия не е единствената страна, която може да е произвела нервния агент, дузини биха могли. Той може също да бъде направен и от много недържавни извършители.

Търговският агент на Моторола Гари Аиткенхед – станал по необясними причини от този януари изпълнителен директор на предприятието за химическо оръжие Портън Даун – каза в интервюто си за Sky, че „вероятно“ само държавен извършител може да направи нервния газ. Това означава признаване на възможността да бъде направен и от недържавен извършител.

Дейвид Колъм, професор по органична химия в Университета Корнел, несравнимо по-квалифициран от продавача на Моторола, заяви, че неговите студенти от горните курсове биха могли да го направят. Професор Колъм ми писа в Туитър тази сутрин. Съобщението му е следното: „Историята с нервния агент беше прозрачна от самото начало. Чудя се къде отидоха всички останали органични химици, но ако бъдат попитани, те ще потвърдят простотата на съединенията и абсурдността на обвиненията.“

Ключовият момент в неговото съобщение е, разбира се, „ако бъдат попитани“. Държавните и корпоративните медии не попитаха проф. Колъм, нито пък някой от другите професори по органична химия в Обединеното Кралство. Около този случай просто няма елементарно журналистическо разследване.

Предвид факта, че самото оръжие не предствлява доказателство, че Русия го е направила, какви са доказателствата на Борис Джонсън? Излиза, че доказателствата на Британското правителство не са нищо повече от техниката за натриване на дръжка на врата.

На всички британски медии е било съобщено от „източници от службите“, че Великобритания има копие от таен руски наръчник за обучение на убийци, описващ подробно как се слага нервен агент на дръжките на врати и, че при положение, че нервният агент е намерен на дръжката на вратата на Скрипал, това е решително доказателство, което убеждава съюзниците от НАТО във вината на Русия.

Както „Дейли Мирър“ съобщи, директно цитирайки „източници от службите“: „Това съответства с Руски наръчник за способи за нанасяне на отрова по дръжките на врати. Това е косвеното доказателство. Силно доказателство е, че през последните десет години Русия е изследвала методи за прилагане на отрова, включително по дръжките на врати. Важна подробност е, че тези факти помогнаха за убеждаването на съюзниците, че само Русия може да е сторила това.“

Дословно същият правителствен брифинг е публикуван и от „Дейли Мейл“ като сензационен материал и отразен в редица други пропагандни издания на мейнстрийма.

Изникват два въпроса.

Доколко достоверно е, че Британското правителство разполага с руски таен наръчник за използване на агенти новичок, и доколко достоверно е, че Скрипал са били отровени чрез бравата на вратата им.

Ако разгледаме първо втория въпрос, аз имам големи проблеми с твърдението, че Скрипал са били отровени чрез бравата им.
Първият проблем е този. След това, което лейди Сали Дейвис, Главен лекар на Англия, нарече „обстоен научен анализ“ на субстанцията, използвана върху Скрипал, правителството съветва всички, които може да са имали контакт, да изперат дрехите си и да избършат повърхностите с топла вода и мокри кърпи. Подозрителните места са били почистени с маркуч от пожарникарите.

Но ако субстанцията е била във форма, която може да бъде измита, защо е била поставена на бравата на външната врата? Въпреки поройния дъжд през този ден в Солсбъри, който продължи доста време.

Може ли някой да ми обясни сценария, при който двама души едновременно пипат дръжката на външната врата, докато излизат и затварят вратата? А ако се предава от единия на другия, защо не се е предал също и на лекарката, която оказва обстойна помощ, при което влиза в близък телесен контакт, включително и с течности?

Вторият проблем е, че нервните агенти от семейство „Новичок“ действат незабавно. Няма такова нещо като нервен агент със забавено действие. Спомнете си, че изрично ни бе казано от Тереза Мей, че този нервен агент е до 10 пъти по-силен от VX – нервният агент, разработен от Портън Даун, с който за 15 минути беше убит брата на Ким.

Но, ако е бил на бравата, последният контакт, който е възможно те да са имали с нервния агент, е бил поне три часа, преди той да подейства. Не само това, те са били достатъчно добре, за да карат, да се разходят из търговски център, да посетят заведение, и след това – и това е наистина невероятно – тяхната централна нервна система е била в толкова добро състояние и храносмилателната им система толкова балансирана, че са били в състояние да седнат и да изядат пълно меню в ресторант. Чак след всичко това те, и двамата абсолютно по едно и също време, въпреки чувствителната разлика в теглото им, изведнъж били повалени от нервния агент, подействал от пълна липса на симптоми до смърт, като по часовник.

Тази история не звучи дори и далечно достоверно.

Нервните агенти, и най-вече „военните нервни агенти“ са създадени като оръжия за бойното поле. Те не позволяват на противника да остане във форма и да се бие с часове. В научната литература не е описан нервен агент, който да е с такъв необикновен ефект на бомба със закъснител.

Тук друг истински професор обяснява тяхното бързо действие в Scientific American:

„За разлика от традиционните отрови, нервните агенти не е нужно да бъдат слагани в храна или напитка, за да бъдат ефективни. Те са доста волатилни, безцветни течности (с изключение на VX, за който казват че прилича на машинно масло). Тяхната концентрация при изпарение на стайна температура е летална. Симптомите на отравяне настъпват бързо и включват стягане в гърдите, затруднение в дишането, и много вероятно задушаване. Съпътстващите симптоми включват повръщане и масивно изпускане. Жертвите на атаката в метрото в Токио са отделяли кръв. Ким Чен Нам е умрял за по-малко от 20 минути. В крайна сметка, смъртта настъпва или от асфикция, или от сърдечен арест.“

Ако неврният агент е бил по дръжката на вратата и те са я пипнали, списъкът с тези симптоми би се проявил преди да стигнат до колата.

Със сигурност нямаше да им се прииска да седнат на хубав обяд два часа по-късно. И щяха да са умряли преди три седмици. Всички се молим Сергей също да се въстанови.

Втората част от това необикновено щастливо съвпадение между нервния агент, положен на бравата и руския таен наръчник за полагане на нервни агенти по бравите, намиращ се у Британското правителство, е дали наръчникът е реален.

Струва ми се, че това е невероятно – твърде много напомня на разузнаването, което имаха за иракските оръжия за масово унищожение. Твърди се, че наръчникът е уж от последните десет години, значи Русия на Путин, а не от периода на хаос, а Федералната служба за сигурност на Русия е доста сегната организация през този период. Проницателността на МИ6 просто не е достатъчно добра.

Ключов е разбира се и въпросът от колко време Британското правителство разполага с този наръчник и какъв е неговият произход. Друг ключов въпрос е защо Великобритания не успя да го предостави на ОЗХО и защо наистина не го публикува сега, като премахне всички идентифициращи знаци на конкретното копие, при положение че толкова широко се разпространи съществуването и притежанието му.

Ако Борис Джонсън иска да му повярваме, да публикува руския наръчник.

Би трябвало също да преценим дали Федералната служба за сигурност на Русия публикува своите тайни техники за убиване в наръчници.

Посещавал съм, както и други старши служители на Министерство на Външните работи, множество обучителни курсове на МИ6. Този за справяне с експлозиви беше във Форт Монкът, недалеч от Салисбъри. Имаше и един в безличен лондонски блок с офиси, който беше за подслушвателни техники. Спомням си, че видях уреди за пробиване на дупки в стена, които се врътяха наистина много бавно. Много часове, за да пробият стена наистина, но почти никакъв шум или вибрация. Там научих, че правителството може да те подслушва като активира микрофона на мобилния ти телефон, дори и когато той е изключен. Спомням си устройства като дистанционни микрофони, висящи от таваните, за да прихващат отдалечени цели, и слушащо устойство, което работи чрез предавател с инфрачервени лъчи, но целта може да се изгуби, ако се дръпнат завесите.

Искам да кажа, че нямаше, разбира се, никакви наръчници за тези работи, нито имаше наръчници за други тайни техники на МИ6 и че тези неща не се записват с лекота.

Бих добавил към това обяснение, че изгубих всякакво доверие в полицейското разследване, когато то беше иззето от местната полиция и беше предадено в ръцете на силно политизирания лондонски отряд за борба с тероризма. Подозирам, че обяснението със забележително удобното (но физически невъзможно) доказателство за метода с дръжката на вратата, който дословно съвпада с „руския наръчник“, може би се крие там.

Това са някои от проблемите, които имам с официалната интерпретация на събитията.

Борис излъга за достоверността на произхода на нервния агент и неговото оттеглено доказателство по настоящем е силно неубедително. Нищо не доказва, че Руската държава не е отговорна. Но няма убедително доказателство и че е, а има и още няколко други възможности. В крайна сметка фрапантните проблеми на официалния наратив могат да бъдат решени, но това, което е в основата, е незрялото и тежко безотговорно поведение на Джонсън и Мей.

 

Текстът е публикуван в CraigMurrey.org.uk. Оригиналното заглавие е Knobs and Knockers.

 

Източник „Гласове“

 

Кеворк Кеворкян: Слепци пълнят дупки. Цачева няма да се усети, дори да продадат Софийския затвор

Телевизионната камера има и способността съвсем непринудено да предизвиква изговарянето на глупости – и това все повече се превръща в единственото й предназначение, особено когато пред нея се гърчат политици.

Министърът на регионалното развитие, например, наскоро направи епохално откритие: дупките по пътищата щели да бъдат ликвидирани – като се запълнят! Нямало да бъде лесно, понеже проклетите пътища имали доста голям период на използване – не се кръстете, точно така каза, български министър е, все пак.

Телевизиите охотно се присъединяват към подобни откривателства,  драго им е да са съавтори на откровени дуращини. Днес в тях няма нито един човек, който да подкара въпросния министър към някоя дупка и да я запълни с него – с думи, имам предвид.

На тия хора трябва да им се забрани и да цитират – особено ББ, защото в старанието си да му изпишат най-рунтавите вежди най-често му вадят някое око.

Накрая Новият Самуил ще води слепци-екзалтанти.

Дупките по пътищата все някак могат да ги ликвидират, щом са се сетили, че това става със запълване.

Обаче Дупката край Бойко – нея как ще запълнят?
Например, Цецка Цачева – тя дори не е дупка, ами цяла яма.
Не е подходяща и за фон на Падишаха.
Тя няма да се усети, дори да продадат Софийския затвор.
Но ББ продължава да се чувства уютно в Затвора на цецките.
Сигурно е забравил, какво правеше в подобни случаи неговият случаен ментор Живков: разкарваш незабавно, иначе ти си отиваш.

А един сляп от подмазване човек на ББ тия дни се похвали, че България поддържала диалога между Русия и Брюксел.

Това е цяло чудо и трябва широко да бъде разгласено – особено като се има предвид, че Русия няма и понятие, че участва в подобен диалог.

***

Коментарът е публикуван на страницата на Кеворк Кеворкян във „Фейсбук“.

 

Д-р Калоян Методиев: Сухопътна операция или удари в Сирия може да означават голяма война

 

 

„Сухопътна операция или удари в Сирия може да означават голяма война“. Това прогнозира политологът д-р Калоян Методиев в предаването „Светът е бизнес“ на телевизия Блумбърг.

Експертът коментира най-новата ескалация на напрежение в Сирия – употребата на химическо оръжие, израелския удар по военно летище в страната и демонстрираната готовност от президента на САЩ Доналд Тръмп да упражни сила в Сирия. Сред другите теми бяха случаят „Скрипал“, Brexit, българското европредседателство.

„В последните часове се говори за началото на военна операция, която обсъждат американският президент Тръмп и френският президент Макрон. Ако се започне сухопътна операция или удари, директно може да означава и голяма война, защото там има разположени руски съветници и руски войски, което ще означава директен сблъсък. Как ще продължи той и къде може да свърши никой не знае. Въпросът е, че напрежението е факт и ако не се реши по дипломатически път в рамките на ООН, мисля си, че може да се стигне до сериозна ескалация“, коментира експертът.

На въпроса възможно ли е Съветът за сигурност на ООН да разреши проблема, Калоян Методиев отговори: „Сложно е да се каже какво може да стане. Важното е какво ще кажат британците, защото те са по-предпазливи след опита в Ирак за тръгване на войни. Те имат и вътрешни проблеми в момента. Важни са и китайците, защото имаме пет гласа. Позицията на руснаците и американците е ясна. На французите горе-долу също, но британците и китайците са два гласа, които в момента могат да променят ситуацията“.

„Конфликтът в Сирия измести случая „Скрипал“, покрай който има много неясноти. Този случай става много проблемен за правителството и непремереното говорене на външния министър на Великобритания Борис Джонсън може би оказва влияние. Каквото и да говорим за случая Скрипал, никога не трябва да забравяме да го обвържем с вътрешната политика на Великобритания и с нейните развития. Това е ключовото“, коментира д-р Калоян Методиев.

По думите му обратите в сюжета „Скрипал“ се дължат на това, че „всякакви теории се лансират в момента при липсата на доказателства. Всеки интерпретира случая според собствените си интереси.“

Политологът припомни, че вече година лейбъристите водят с 10% пред консерваторите.„Ситуацията е много предизборна. Вътре в Консервативната партия се води битка между Борис Джонсън, Тереза Мей и още няколко лидери за надмощие. Ключовото е, че на 3 май има избори в Лондон. Някои казват, че Лондон е Великобритания. Ако лейбъристите вземат райони, които от Втората световна война насам са на консерваторите, това може да означава и предсрочни парламентарни избори.“

„В един момент случаят Скрипал беше използван и срещу лейбъристите, които при Корбин завиха прекалено вляво. Там вече се говори за световна революция, за диктат на банките, за комунизъм, ако щете. Това изплаши много среди на Запад“, заяви д-р Методиев.

Политологът коментира и преговорите за излизането на британците от Европейския съюз. „Отново имаме задънена улица по отношение на преговорите за Брекзит. Ключовият въпрос е определянето на границата между Република Ирландия и Северна Ирландия. Това може да се окаже капсул детонатор за възстановяване на явления като организирана престъпност, тероризъм, сепаратизъм, което в миналото доведе до хиляди жертви. Тази граница е проблемът на проблемите“.

На въпрос необратим ли е Брекзит и защо милиардерът Джордж Сорос продължава да финансира кампании за оставане на Великобритания в Евросъюза, д-р Методиев заяви: „В политиката няма нищо необратимо. Разделението е много дълбоко. Очевидно Сорос има какво да губи и тези дни изля нова порция финанси. Битката между двете групи продължава.“

 

Владимир Чуков: Директен сблъсък САЩ-Русия няма да има, но дипломацията за Сирия е изчерпана

 

 

„Ситуацията в Сирия остава силно непредвидима. Не очаквам директен сблъсък между САЩ и Русия, но дипломатическата опция е изчерпана. Вероятно ще има разширен военен удар.“
Това заяви пред телевизия Bulgaria ON AIR арабистът проф. Владимир Чуков по повод растящото напрежение в Сирия и прогнозите за нова война.

„Трудно е да се каже какво ще се случи. Да видим каква ще е опцията на Доналд Тръмп. Вероятно ще има разширен военен удар. Ограниченият военен удар го видяхме преди години“, каза проф. Чуков.

„Това, което се чува и е било направено е, че основните потенциални мишени са били евакуирани.Счита се, че ударите ще траят повече от ден. Въпреки всичко не очаквам директен сблъсък САЩ-Русия. Мисля, че и от двете страни има разум, който ясно подсказва, че когато тези две суперсили се сблъскат, това ще има огромни последствия не само за тях двете, но и за региона, и за света като цяло. Това е една психоза. Никой не иска война. В същото време никой не би се съгласил държава като Сирия да стане плацдарм за използване на химическо оръжие. От КПП Капитан Андреево до Дамаск са 1500 километра“, предупреди проф. Чуков.

Той припомни как се стигна до високото напрежение.

„Историята за употребата на химическо оръжие беше подадена сега от една неправителствена организация, която се нарича Световна доброволческа спасителска организация – това са лекари, които работят в сирийските болници и част от тях са в Източна Гута – една от горещите точки в Сирия. Тяхната централа е в Париж. Реакциите са разнопосочни. Външният министър Сергей Лавров каза, че са пратили на място руски екип от специалисти. Те казали, че няма такова нещо. Но да припомним историята на употребата на химическо оръжие. Кой казва дали има или няма употреба? Това го казва ООН. Според статистиката на ООН са направени 35 атаки с химическо оръжие в Сирия от 2013-а насам. От тях са разследвани само 6-7.“

„През април също имаше такова обвинение. На 26 октомври екипът на ООН излезе с ясен доклад, че употребата е имало“, припомни арабистът.
„Сега се дават много мнения, включително в нашите медии, че обвиненията са изфабрикувани. Но ООН е организацията, на която трябва да вярваме. В екипа на ООН са 23-ма топспециалисти.Близките на убитите хора не забравят. В Сирия от 2011 г. жертвите са над 350 хиляди. Никой не може да каже колко са убитите от химически оръжия“, посочи той.

Проф. Чуков каза, че според публикувана тези дни карта на ООН в тези 35 атаки са използвани зарин, хлор, фосфор, широк спектър от химически оръжия.

Той коментира и позициите на Русия, Турция и Иран, чиито лидери се срещнаха в Анкара в началото на април. Тогава те обявиха, че са се договорили да ускорят „успокояването на обстановката“.
„Трите гарантиращи страни се опитаха да направят някаква деескалация. Всъщност се опитват да очертаят границите си на влияние. Турция – горе на север, Централна сирия е под контрола на Русия, има и на Иран. „В Анкара беше поканен Башар Асад, той отказа. Идеята е четирима лидери да седнат и да се сдобрят, а Башар Асад да стане част от общото решение. Тези дни обачеЕрдоган направи липунг на 180 градуса по отношение на топлите си отношения с Русия. Той заяви, че Анкара ще реши кога на върне Африн на коренните жители, а не на държава, която е окупирана от друга държава. Това е тотална атака срещу Лавров“, коментира проф. Чуков.

На въпрос какво е обяснението Чуков заяви: „Видяхте колко силно е дрънкането на оръжие. Тръмп ясно каза, че е за военна опция. Това е огромен натиск. Подобен тип много рязка позиция срещу Русия показва промяна. Ако до този момент заедно бяха Русия, Труция и Иран, сега изведнъж Турция подкрепи предложение на ЕС и на САЩ, че отговорник за атаката е Дамаск. Той постави прът в колелата на хармонията, която едва ли не се виждаше като новото съдържание на Евразия.“

 

Георги Марков: След избора на Орбан разривът между Западна и Централна Европа е необратим!

 

 

Окончателните резултати на изборите в Унгария са голям подарък за политическия юбилей на Виктор Орбан. За трети път той печели с мнозинство от 2/3 при това с необичайно висока избирателна активност -70% на парламентарни избори.

Това казва в интервю за радио „Фокус“ бившият конституционен съдия Георги Марков, днес депутат от ГЕРБ.

Той припомня, че на 30 март т.г. се навършиха 30 години от началото на политическата дейност на Орбан в полза на Унгария и унгарците – тогава той създава с няколко студенти от Юридическия факултет партията „ФИДЕС”, чиято цел бе сваляне на комунистическия режим. Звездата на Орбан изгрява следващата година на Площада на героите. Берлинската стена още не беше паднала и се изискваше голям кураж да призовеш публично съветските танкове да напускат страната. По същото това време никой не знаеше за Меркел – нито в Берлин, нито в Лайпциг, не се е чуло да е проявила храброст.

Защо спечели Орбан?
Защото осигури най-важното, което трябва да направи един министър-председател във вътрешната си политика – осигури живота и здравето на своите граждани, анализира Марков.

Орбан не допусна това, което се случи в Западна Европа: 23 крупни терористични акта с 330 убити и 1200 тежко ранени – всичко това причинено т.н. „мигранти”, които той нарича „нашественици”.

Орбан обяви, че Унгария ще остане християнска страна, за разлика от г-жа Меркел, която се похвали, че ислямът вече е част от Германия. Тези спечелени 2/3 от гласовете в парламента ще му дадат възможност да промени Конституцията на страната и да вкара текст – че без решение на унгарския парламент никой не може да заселва, дори ЕП, чужди граждани в Унгария, което ще реши въпроса и за следващите правителства.

Орбан направи нещо повече – попита на референдум своя народ дали да приеме квотите за мигрантите, налагани от Брюксел – резултатът беше убийствен – 99:1%! Няма да има квоти в Унгария, това се каза категорично от Орбан, както и от неговия най-голям приятел във Вишеградската четворка – г-н Качински, който беше в петък в Унгария заедно с премиера на Полша. Снощи се получи и много прочувствена телеграма от лидера на Северната лига в Италия Салвини, много мила телеграма от Себастиан Курц и от самата Меркел, която заяви, че Унгария винаги може да разчита на Германия.

След изборите в Унгария едно е сигурно – разривът между Западна и Централна Европа по отношение на мигрантите и християнството е необратим, подчертава Георги Марков. Западна Европа ще си остане мултикултурална, ще се хвали, че ислямът е част са Германия и Франция, а Вишеградската четворка ще се хвали, че хората са християни, че мигрантите са нашественици, защото минават границата по незаконосъобразен ред. Както казва Орбан: „те са една ръжда, която ще съсипе християнския характер на Европа“. Той изрично подчертава: „Ние уважаваме малцинствата, но ние сме етнически хомогенна страна, ние сме унгарци и не искаме да бъдем други!”

Обвиняват Орбан, че бил антисемит. Това са поредните неолиберални щуротии. Орбан реновира втората по големина синагога в Европа, наля милиони от унгарския бюджет, отиде в сръбския град Суботица и в присъствието на Вучич и отчете приноса на унгарските евреи в културното изграждане на Унгария и т.н.

Орбан направи чудо в икономиката – намали цената на тока, на сметта, на газа с 25% и то още през 2012 година. Обеща, че ще задължи банките да предоговорят кредитите, които бяха отпуснати в швейцарски франкове на близо милион унгарци с клауза, че курсът ще се променя само на потребителя. И го направи. Така спаси един милион унгарци от банкрут.

В Унгария има 6 000 немски фирми. Орбан каза на германските инвеститори „Ние се развиваме като икономика с минимална безработица. Унгария няма нито цент дълг към никого в света.Имаме 1 милион нови унгарски граждани за тези 8 години, с това темпо ние ще се изравним до 2030 година с вас по икономически показатели. Това, с което ние, Вишеградците, не можем да ви достигнем, е инфраструктурата. Но ние можем и без европари, и без еврофондове. Китай е готов да изгради инфраструктурата на Вишеградките страни, ние сме в напреднали разговори, примерно за магистралата Варшава-Будапеща.

В момента Китай прави влак-стрела Будапеща-Белград, Китай купи пристанището в Пирея и коприната продължава по пътя Пирея-Скопие-Белград.

Орбан отвори унгарската икономика на Изток. Унгария изнася годишно по 60-70 000 тона месо за китайския пазар, отделно 2 милиона патици само за Китай, а руският пазар е залят с лекарства, плодове, консерви и зеленчуци от унгарците. Едновременно с това Германия си остава голям партньор на Унгария – немският бизнес никога няма да се изтегли, защото унгарците работят добре, стоят си по местата в провинцията и страната се развива икономически с бързи темпове.

Орбан им каза – като дойдат еврофондове – добре дошли, като не дойдат – здраве да е!

Орбан направи чудеса и в социалната си дейност – за 8 години Унгария има 40% увеличаване на раждаемостта. Семейството е на преден план. Това безобразие мъж с мъж, което може да се види в Люксембург, или тези, дето се женят и по трима или пък с братовчедите си – в Унгария няма как да стане! Там си има мъж и жена, и както се вижда, унгарските мъже могат да вършат работа и да увеличават раждаемостта, без да се налага да се внасят мъже отвън.

Орбан отпусна на всяко трето дете 33 000 евро подарък от държавата, плюс 33 000 евро нисколихвен кредит с 2,5% лихва за 25 години, плюс 6-годишен отпуск за мама, плюс данъчни облекчения за татко, плюс хранене на децата безплатно в детски градини и ясли, плюс от тази година, 2018-та, която е обявена за година на унгарското семейство, и в началните училища. Това е политика!

Меркел няма друг избор, освен да бъде с Орбан, тъй като промените в Европа ще настъпят след 1 година на евроизборите. Няма никакво съмнение, че няма да се повтори този безподобен европарламент, който слушаше каквото кажат Меркел и Оланд – пуснаха мигрантите, заляха контитента, изпълняваха програмата на Сорос да се заселват по милион годишно бежанци. Догодина в Европарламента ще влезе партията „Алтернатива за Германия“ , ще влезе в Северната лига, ще влезе партията на вицепремиера на Австрия. Това ще е коренно променен европарламент, в който няма да има 220 депутати лоби на Сорос.
ЕП догодина ще бъде друг.

ЕС няма алтернатива. Но за да е силен ЕС трябва да е съставен от силни европейски нации и държави, които да отстояват своите национални интереси. Като проевропеец Орбан това иска – силна Унгария в силна Европа. Всяка европейска държава има свои национални интереси, свои национален тон, свой дом и в този дом не може никой да ѝ казва какво да прави.

И второ, християнството ще бъде водещо за централноевропейските страни. Западна Европа, която се страхува да каже „Честито Рождество!”, а казва: „Весели празници!”, ще си носи кръста! И Орбан го заяви: Аз не искам моите млади унгарци един ден да остареят в малцинство в собствената си страна. След няколко десетки години етническите французи, англичани и т.н., за мое съжаление, ще бъдат малцинство в собствените си страни и ще бъдат управлявани от Арабска пролет, Африканско лято и т.н., които не са толкова тъпи, та да не се организират.

Орбан е наясно и с бъдещето на Западните Балкани. Той знае, че Косово е ябълката на раздора и няма да бъде признато от много страни. Може ли да накарате Румъния и Словакия да признаят Косово – все едно да се самоубият! В момента, в който Румъния признае Косово, унгарците в Трансилвания веднага ще направят референдум. Защо Испания не иска да признае Косово – защото интересите на Испания го изключват. Кипър същата работа. Не може да има по всичко обща европейска политика и солидарност.

Тепърва политиката на Орбан ще има последствия за еворолибералите, но тази политика е спасителна за Европа. И затова Орбан печели толкова много последователи, подчертава Георги Марков.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

Боян Чуков: САЩ загубиха своя лиценз за хегемониален статут. Вече живеем в полицентричен свят

 

 

Интервю на Калина Андролова с Боян Чуков, геополитически анализатор, експерт по национална сигурност, бивш служител на Министерство на външните работи и структурите за сигурност

 

– Господин Чуков, Вие бяхте единственият представител от България на Седмата международна конференция по международна сигурност. Какви са впечатленията Ви от този форум?

– Тази година за разлика от предишните две конгресната зала на хотел Radisson в Москва при откриването на Седмата международна конференция по международна сигурност беше абсолютно препълнена. При откриването на мероприятието имаше места за правостоящи само край стените. Залите на форума преливаха от представители на военните ведомства от Азия, Латинска Америка и Африка както и от експерти от Северна Америка и Западна Европа. Направи впечатление и изключителният интерес от страна на чуждестранните и руски медии към мероприятието. Бях впечатлен от масираното присъствие на китайски генерали и офицери. Китайската делегация беше представена на ниво министър на отбраната. За генерал-полковник Уей Фънхъ посещението му в руската столица е първото пътуване в чужбина след заемането на министерския пост. Освен това китайските военни в кафе паузите показаха много добро владеене на руски език. Индийското участие също беше на ниво министър на отбраната. Участие в работата на конференцията взеха и ръководители на военните ведомства на Пакистан, Иран, Ирак, Беларус, Армения, Казахстан, Венецуела, Монголия, Виетнам, Индонезия, Уругвай и много други. На мероприятието се отбеляза и релефно иранско присъствие.

Балканите бяха представени на най-високо ниво от сръбския министър на отбраната Александър Вулин. Сърбите тази година имаха сериозно присъствие. Много страни бяха представени на ниво зам.-министри на отбраната. Африканските страни също бяха добре преставени в заседателните зали.

Що се касае до страните от НАТО и ЕС както и през предишните две години тяхното официално участие бе сведено предимно до заинтересовани служители на дипломатическите им представителства в Москва. Естествено, както и преди не липсваха множество експерти от НПО-та от Западна и Северна Америка. В панела „Европейска сигурност: сътрудничество или конфронтация?“ взе участие и Антон Грънко, председател на Комитета по отбрана и сигурност на словашкия парламент. На конферецията присъставаха представители на 100 държави. Впечатляващо.

– Каква беше основната тема, която според Вас, руският министър на отбраната Шойгу е искал да постави и да постигне дискусия по нея?

– Тази година изказването на руския министър на отбраната беше доста прямо и откровено. Според него се променят взаимоотношенията между държавите и за съжаление се прибягва все по-често към силови решения на противоречията. По отношение на ситуацията в Сирия руският министър на отбраната беше директен и ясен. Той изказа съмнения и не вярва, че една „мощна коалиционна групировка (начело със САЩ) не може да се справи с терористите“.

Сергей Шойгу подчерта: „Видимо е, че целта е друга, да се разклати обстановката в региона и да се закрепи там военно и икономическо присъствие“. Руският военен министър обърна внимание на успешното участие на въоръжените сили на Русия в борбата срещу джихадистите в Сирия. Както и на огромното хуманитарно измерение на руското военно присъствие на сирийска територия. Руските военни, съгласно резолюция 2401 на Съвета за сигурност на ООН, работят плътно в Сирия с ООН, Международния комитет на Червения кръст и Сирийския арабски червен полумесец.

Сергей Шойгу приветства присъствието на представителите на военните ведомства от Африка. Според него терористичната заплаха след кървавия хаос в Близкия Изток заплашва да се прехвърли и на „черния“ континент. Москва засилва своето военно сътрудничество със страните от Латинска Америка. Руският министър изтъкна и тесните връзки между руското и аржентинското министерства на отбраната, които работят заедно за откриване на изчезналата преди време аржентинска подводница.

През последните години силно се активизира и военното сътрудничество на Москва със страните от Азия. Ново развитие получи военното взаимодействие с Китай, Индия, Виетнам, Лаос и Мианмар.

Основният акцент в изказването на Шойгу бе поставен върху казаното в обръщението на Владимир Путин към участниците в конференцията. И то беше за плачевното състояние на европейската сигурност. Според руския държавен глава основните причини за създадената ситуация са: „Нарастване на военните контингенти на НАТО около границите на Руската федерация; изменение на американската доктрина за използване на атомно оръжие; излизането на Вашингтон от договора за ПРО; разгръщането на елементи от глобалната система за противоракетна отбрана, в това число извън границите на националната територия на САЩ, на европейския континент и Азия“.

Руското военно ведомство е обезпокоено от непрестанното нарастване на групировките на американските войски в Източна Европа. Сергей Шойгу заяви: „Създава се парадоксална ситуация, НАТО се стреми да увеличи и модернизира военната инфраструктура около руските граници. А в общественото мнение се формира мит за нарастващата за Европа опасност. По-ясно казано, сами се плашат с несъществуваща руска заплаха, а след това планомерно увеличават военния потенциал“. Руският министър на обраната бе категоричен в края на своето изказване: „Ние от своя страна не се готвим да продължим да чукаме на затворената врата, но нямаме намерения да оставим без внимание опитите за силов натиск върху нас“.

– Темата за оръжията на Русия от ново поколение, които Владимир Путин презентира наскоро, ще бъде отправна точка за силовото равновесие на света в следващите години. Какви бяха коментарите, свързани с този факт?

– На самата Конференция нямаше релефен акцент върху тази тема. Но в кафе паузите в разговори с представители на чуждите делегации останах с впечтление, че представените от Владимир Путин нови руски оръжейни системи са направили огромно впечатление върху военните от Азия, Латинска Америка и Африка. Те са респектирани от хиперзвуковото високотехнологично руско оръжие. Даже европейските експерти, макар и по-срамежливо имаха коментари в същата посока. Вероятно тази тема е била обсъдена професионално по време на двустранните срещи, които Сергей Шойгу имаше през тези три дни с всички свои колеги, посетили Москва.

– Западът се опитва да отхвърли достоверността на думите на Путин за оръжията и да ги подложи на съмнение. Това арогантност ли е, невъобразимо самочувствие за недосегаемост или нещо друго?

– Знаете ли, през тези три дни на конференцията в Москва човек разбира, че колективният Запад е само една не чак толкова голяма част от света. Съществена част от него, но в никакъв случай не водеща. Светът отдавна е полицентричен. Помислете, каква част от света е колективният Запад на фона на Азия, Африка и Латинска Америка. За това през тези три дни в Москва се говореше за „глобална сигурност в полицентричния свят“. В България ние все още живеем в американоцентричия свят, който си отиде, вече го няма.

– Новият министър на отбраната на Китай Уей Фънхъ направи първата си международна визита именно в Москва на тази конференция. Откривате ли някакъв знак в това?

– Както казах и по-горе, китайците бяха с най-многочислената военна делегация в Москва. Естествено, че първата международна визита на китайския министър на отбраната в Руската федерация е знак за още по-голямо динамизиране на военното сътрудничество между Русия и Китай. В новата американска военна стратегия двете страни са поставени една до друга като „ревизионистки страни“. И като заплаха за американските национални интереси. Американците сами направиха Китай и Русия съюзници. Доналд Тръмп обяви търговска война на Поднебесната. Международни организации като СТО (Световна търговска организация) стремително се изпразват от съдържание в резултат на американските действия. В Пекин разбраха, че китайската притча за „маймуната, която стои на върха на планината и гледа как се бият в долината двата тигъра“, не е приложима днес. Кой ще бъде „големия брат“ или „голямата сестра“ е въпрос между Пекин и Москва, но днес не е много актуален! Ситуацията в света налага най-малкото руснаци и китайци да бъдат ситуационни съюзници, ако искат да оцелеят в схватката с англосаксонците. Това е. Други варианти няма.

– Имаше ли представители на САЩ, на Европа? Знаем, че Западът се опитва да изолира Русия във всякакъв план, включително и като център за глобални решения. Затова често международните форуми в Русия се бойкотират, дори спортните.

– Естествено, че имаше представители на колективния Запад. Но не на официално ниво. При по-внимателно наблюдение се откриват любопитни детайли. На Московската конференция по глобална сигурност винаги са участвали военните аташета на НАТО и ЕС в руската столица. Както и множество експерти от гравитиращи около западните военни ведомства неправителствени информационно-аналитични центрове. Западните военни аташета до 2014 г. винаги са идвали облечени в своята парадна униформа. След събитията в Крим те продължиха да идват на конференцията, но всички вече са облечени в цивилни дрехи, добре костюмирани. Това е знак. Тази година ми направи впечатление, че военното аташе на Израел бе в своята парадна униформа. За сърбите бе някакси нормално да бъдат с военна униформа. Имах удоволствието да се запозная по време на една от кафе паузите с гръцкия военен аташе в Москва. Изключително интелигентен и възпитан гръцки офицер. Обсъдихме набързо балканските проблеми и отношенията между „горната махала“ (България) и „долната махала“ (Гърция). Той каза много топли думи за нашата страна. Разбрах, че неговите деца учат в София. По едно време забелязах, че той си е сложил парадната униформа… Такива „детайли“ не остават незабелязани от домакините.

– Освен силовите министри на различни държави, какви други интересни личности успяхте забележите или да разговаряте с тях?

– Запознах се с експерти от Централна Азия и Европа. Знаете ли, по време на неформалните разговори между експерти се получава изключително ценна информация. Нея няма къде да я прочетете. Ако човек има необходимата подготовка и опит, то тя му позволява да прави по-достоверни анализи и прогнози. Упях да се запозная и говоря с колеги от Франция, Холандия, Швеция, Гърция, Италия, Испания, Германия, Азербайджан и Пакистан. С някои се виждам за втори или трети път. Участието в една подобна конференция позволява излизане от медийният „коловоз“ на мейнстрийма, който те води в един виртуален свят. И който няма нищо общо с реалния свят, в който живеем. Общуването с колеги от информационно-аналитичния свят е огромно богатство.

– Обсъждаше ли се темата „Скрипал“ и безпрецедентното поведение на Великобритания за създаването на остра дипломатическа криза?

– Темата „Скрипал“ се коментираше предимно в неформални разговори. Британската версия на случилото се в Солсбъри, ако бъда откровен, не се приемаше от колегите. Едни съвсем открито, други по-срамежливо, но достатъчно ясно я приемат с усмивка. Поне на базата на известните до този момент факти. Най-ясен по отношение на случая с отравянето на агента на MI6 Сергей Скрипал и неговата дъщеря Юлия беше израелският експерт Яков Кедми, бивш ръководител на специалната израелска служба „Натив“. Той е изключително популярен в България. Яков Кедми се съгласи да даде интервю специално за списание a-specto. След броени дни приятелите на изданието ще имат възможност да прочетат какво мисли Яков Кедми за случая „Скрипал“, за развитието на събитията в Близкия Изток и за тяхното влияние върху Балканския полуостров и България. Израелският експерт коментира и външната политика на Турция.

– Считате ли, че има изясняване на ситуацията в Сирия (основно кой спечели войната и кой ще подрежда следвоенната структура) и че вече е начертан пътя за окончателно разрешаване на този конфликт?

– На Вашият въпрос много ясно и точно на конференцията отговори генерал-полковник Сергей Рудской, първи заместник началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация и началник на Главно оперативно управление на Генералния щаб. Той каза следното: „Русия се намеси в Сирия след като редица държави активизираха терористичния потенциал срещу Дамаск. Ние заварихме терористите добре въоръжени и обучени от професионални инструктори в лагерите… САЩ в момента разчленяват Сирия и залагат потенциал за тежък въоръжен конфликт на сирийска територия“. Мисля, че това изказване на генерал Сергей Рудской не внася по никакъв начин оптимизъм относно бъдещето в Близкия Изток. А и не само там.

– Америка все още остава най-силната държава във военно отношение. Но не сме сигурни какъв ще бъде резултатът от един глобален конфликт. Считате ли, че САЩ наистина губят хегемониалния си статут или това са само мечти на американските врагове? Когато говорим за Америка не става дума само за оръжия, но и за икономика, за пазари, за политическо влияние, за глобален и регионален контрол…

– Ще се опитам да не се съглася с Вас. Да, САЩ са една от най-силните във военно отношение държави в света. Но вече не са най-силната. Това много трудно се осъзнава. 90-те години на миналия век формираха едно цяло поколение от анализатори и политици, за които постановката за най-силната Америка беше нещо като „свещена индийска крава“. С речта на Владимир Путин пред Федералното събрание преди около месец и представянето на новите оръжейни системи на Руската федерация надпреварата във въоръжаването приключи. Руснаците се откъснаха напред. Вероятно минимум поне с едно поколение. Защо обаче много хора не вярват на този реален факт? Защото поне 15 години „правилата на играта“ се определяха във Вашингтон. Как беше? Белите започват с първия ход и винаги печелят. Да, САЩ загубиха своя лиценз за хегемониален статут. Да припомня. Промотирането на демокрацията и правилата на пазарната икономика бяха постоянно рекламирани през изминалите години от американците, нали?!

Къде тогава е демокрацията в Ирак или Афганистан? Може би някои я виждат в Саудитска Арабия или Либия? Правилата на пазарната икономика бяха издигнати на най-висок пиедестал, нали?! Тогава как се връзват те с постоянно налаганите икономически санкции на страни, които се еманципират и излизат от американската геополитическа орбита.

Световната пазарна икономика изисква спазване на правилата на СТО, нали?! Тогава защо САЩ унищожават тази организация, не се съобразяват с нея? Очевидно е, че САЩ имат все още доста васални страни около себе си. Но това не са съюзници.

Турция е ярък пример в това отношение. Анкара се превърна от бивш американски васал във внезапно еманципирана държава. Все по-очевидно е, че на Вашингтон му се налага да извива ръцете даже на своите васали. Да не говорим за страни извън НАТО и ЕС. Залисани в медийните шумотевици май пропускаме да отбележим, че след 26 март светът навлиза в света на петроюана. А до този момент живеехме в света на петродолара. Когато говорим за икономика, изчисляваме само БВП. А покупателната способност? А забравеният показател наречен съвкупен обществен продукт?

По последните два показатели САЩ изостават драстично след Китай. Въобще светът до този момент играеше на „световната шахматна дъска“ по правилата на САЩ.

Днес правилата не са тези, определени от янките. Вашингтон вижда, че губи играта и иска да удари с дъската своя противник по главата. Това състояние аз вече не мога да определя като световна хегемония. По-скоро става дума за една залязваща империя, която се опитва с цената на всичко, ама наистина всичко, да забави своя упадък. А той е очевиден. Естествено, че САЩ все още са много важен фактор в света, но тенденцията е очевидна… Започваме да живеем в полицентричен свят.  /a-specto 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Професор от Лондон: ЕС вече прилича на чудовище и ще се разпадне като СССР само след едно поколение

 

 

Европейският съюз има сходни характеристики с СССР и в течение на едно поколение ще сподели неговата съдба. С такава прогноза излезе почетният професор от Лондонското училище по икономика Гуитиан Принс, пише британското издание The Times, предава руското електронно издание EurAsia Daily, цитиран от Фокус.

„Нарастващото объркване и понижаващият се авторитет“ вече са станали предпоставки за скорошен крах на Европейския съюз, пояснява Принс, затова излизането на Обединеното кралство от Съюза е само началото.

„През този месец „проектът“ ЕС навършва 71 години. Отсъствието на възпроизводство на културата говори, че, както и при неговия по-голям брат (Съветския съюз), срокът на неговото съществуване едва ли ще прехвърли един човешки живот“, разсъждава Принс.

Според неговите думи, от началото на 21 век в ЕС текат постепенни процеси на разпад. Недоволството на хората в Съюза се изостря и в отговор се въвеждат все повече инструменти за по-твърд контрол.

„Постиженията все по-често се достигат с плащането на много висока цена, защото се наложи за тях да се плаща със социално отчуждение“, предполага професорът. Той твърди още, че лидерите на ЕС са престанали да се съобразяват с интересите на обикновените граждани, а самата организация е започнала да прилича на чудовище. „Този дракон, на който летим, извърна глава и ни гори със своето горещо дихание“, казва Принс.

„Тези неща свидетелстват за неприемането от страна на гражданите, но „проектът“ отговаря на това с още по-голямо ускорение, което явно води Съюза към опасната зона на разпада.

И в момента той се намира в точно такова положение – люлее се, но демонстративно не се подчинява, унижава и се подиграва, опитвайки се да сломи волята на британците, за да удържи другите перспективни бегълци и има намерение да ни накаже за нашето независимо решение да излезем от ЕС. Това едва ли може да се смята за признак за увереност в собствените сили“, отбелязва професорът.

Принс е автор на доклада за групата Briefings for Brexit, която беше организирана от привържениците на Брекзит, за да даде научно обоснование за излизането на Великобритания от Съюза. Сред поддръжниците на тази организация са преподаватели от университета в Кеймбридж, включително икономистът Грем Гаджин и почетният професор по история на Франция Роберт Тумс, пояснява The Times.

 

“Дойче Веле“: Защо източноевропейците харесват лидери като Орбан?

 

 

Защо авторитаризмът на Орбан е толкова популярен на Изток?

ЕС пропуска един феномен, свързан с миналото на Източна Европа. Ако не го разбере, няма да реши и проблема с опърничавите източноевропейци, пише Фолкер Вагенер за „Дойче Веле“, след като управляващата консервативна партия ФИДЕС на премиера Виктор Орбан спечели убедително парламентарните избори в Унгария и трети поред мандат. Така той ще има пълно мнозинство и възможност за промени в конституцията.

Кое е общото между Ангела Меркел и Виктор Орбан?

Само едно: и на двамата им предстои четвърти мандат във властта. В политическо отношение те не мелят заедно, а Орбан има едно сериозно предимство пред германската канцлерка: на него няма да му се налага да се съобразява с никакви коалиционни партньори. За това Меркел може само да му завижда. Всъщност тя трябва да се страхува от него. Защото Орбанова Унгария е нещо като модел за отказ от либералния консенсус в Европа, установен след 1945 година. Неговата власт представлява демократично легитимирано еднопартийно управление – нещо средно между демокрация с дефекти и авторитарния стил на Путин и Ердоган. Орбан нарича това управление „нелиберална демокрация“, подчертава още авторът.

Орбанизмът съществува и извън пределите на 10-милионната държава. Управляващата в Полша партия „Право и справедливост“ с всички сили подражава на унгарския си брат и политически близнак, Чехия и Словакия също не крият симпатиите си към унгарския модел за радикално преустройство на държавата. Четирите страни образуват Вишеградската група и образуват ядрото на съпротивата срещу Брюксел, когото те обвиняват в настойничество.

„Учим се от него“, беше казал Ярослав Качински за Орбан още през 2016 година. Едва ли е имало други избори в някоя от по-малките страни-членки на ЕС в последните години, които да са били с подобно важно значение за отношенията между Западна и Източна Европа, както унгарските. А войнственото предсказание на Оран само го потвърждава: 2018 щяла да бъде „годината на големите битки“, прогнозира той. Сега 54-годишният унгарец явно се чувства призван да поведе нови битки срещу Брюксел.

Най-голямото предизвикателство след източното разширяване

Вавилонското неразбирателство между някои от старите и нови страни-членки на общността, е възел, труден за разплитане. Изтокът не разбира мултикултурния дух на Запада, камо ли пък да го приема. Погледнато от камбанарията на Запада пък, ФИДЕС на Орбан и „Право и справедливост“ на Качински са дяснопопулистки партии, които се държат непослушно и неблагодарно спрямо ЕС, макар да извличат от него само изгоди.

Едно е ясно: с Орбан е свързано най-голямото предизвикателство за ЕС в най-новата му история, започнала с източното разширяване. Орбан е пионерът на еднопартийното управление в ЕС, а в по-глобален мащаб се нарежда до новите защитници на т.нар. демократурата (демокрация плюс диктатура) като Путин, Тръмп, Ердоган. Всички те са естествени врагове на онова, което в продължение на десетилетия винаги е споявало Европа: демокрацията, свободата на мненията и печата, правовата държавност.

Силата на Орбан означава слабост за ЕС

Ако победоносният ход на Оран в неговата страна е толкова голям, то е и защото консервативните партии в Европейския парламент безучастно наблюдават демонтажа на унгарската държава. Европейската народна партия (ЕНП), и най-вече най-голямата национална фракция вътре в нея – германските консерватори – се нуждаят от гласовете на евродепутатите от ФИДЕС, защото не желаят социалистите да получат превес в Европарламента. С други думи: ЕНП закриля Орбан по чисто лични подбуди, а дори и да му отправя някои вяли критики, те звучат крайно неправдоподобно. При това положение не е чудно, че партията на Орбан можеше да си позволи лукса да се яви на изборите без всякаква програма.

Напълно достатъчно се оказа посланието „Да защитим Унгария!“ – т.е. никакви бежанци.  Ако ЕС иска да реши вътрешната си криза, той трябва да се научи да разбира другите. Например това, че близкото минало на Източна Европа е коренно различно от това на Западна Европа. Склонността към авторитарно управление е много по-силно изразена в Полша, Унгария или Сърбия, където този управленски стил е познат от времената на социализма. Ако авторитаризмът там и днес отново е на мода, това е своего рода компенсация за наложения на тези държави идеологически отказ от национално-държавна идентичност до 1989 година.

Време е за посредничество

Източноевропейските държави явно изпитват нуждата да наваксат онова национално развитие, което за изпуснали, преди да се почувстват готови да се претопят в европейското единство. А тяхната отбранителна позиция спрямо бежанците, при това -мюсюлмани, се обяснява чисто и просто с липсата на опит в отношенията с чужденци. Който е израснал в среда, напълно различна от тази в един Мюнхен, Копенхаген или Лион например, естествено има огромен проблем да приеме налаганата от Запада политическа коректност.

Но независимо от всичко това, договорът си е договор. Унгария се присъедини към ЕС, Полша – също. Това ги задължава да спазват правилата, които им бяха добре известни още преди да влязат в общността. Сега има нужда от посредничество – още преди страните от Западните Балкани да бъдат приети в ЕС. Защото те – почти без изключение – също симпатизират на Орбан и сие. ЕС го очакват нови главоболия!

 

Източник Дир.бг

 

Симеон Николов: Фитилът “Скрипал“ и щетите от дистанционния взрив

 

 

Руската федерация допусна голяма грешка, като позволи случаят „Скрипал” да се развие съгласно замисъла на сценаристите му. Той можеше да бъде решителнто пресечен още в самото начало, вместо да се търсят правни обяснения и оправдания, които за авторите на провокацията нямаха и нямат абсолютно никакво значение.  Дали това бе неизбежно, както се представяше ситуацията с Крим, или и тогава руските разузнавателните служби или държавното ръководство не реагираха по адекватен начин, докато стана твърде късно за друго, освен за изпреварващи действия под прикритието на един референдум? Този път обаче, вълната от последствия ще бъде много по–голяма и унищожителна от тази след Крим.

Когато за трети пореден път в Сирия бяха пленени военни – от спецназ, разузнавачи и инструктури от западни страни в тила на радикалните ислямистки групировки, както в Алепо– над 115 души, така и сега в Източна Гута – цяла група от Великобритания, двама от САЩ и двама от Израел и е пределно ясно съучастието им в терористични атаки и вината за загиналите през последните години 10 000 невинни граждани  в Дамаск от обстрелите именно от Източна Гута, не трябваше да има място за колебание. Нали след преговорите за връщането на онези 115  никой не благодари за жеста. Не трябваше ли поне в последния случай да бъдат изправени пред международен съд за тероризъм и обвинени държавите, които са ги пратили? И трите големи групировки в Източна Гута са доказани терористични организации! Вместо това се допуска представители на Великобритания да молят за съдействие по освобождаването на техните военни. На всичко отгоре нетакатично ги вбесяват, което налива масло в аферата „Скрипал”.

В продължение на няколко години провокациите с използване на химическо оръжие в Сирия създадоха погрешно впечаление, че вината за това носи сирийският режим по силата на формулираното още от Марк Твен правило, че „една лъжа три пъти обикаля света, докато истината има време да си обуе ботушите”.

А във всички случаи имаше категорични доказателства за използването на такова от ислямистки групировки, като най–голямия удар от август 2013 г. бе със съдействието на саудитското разузнаване по свидетелски показания и на самите бунтовници. Разкрити бяха производствени мощности и лаборатории на „Ислямска държава” за химиченско оръжие. А през последните дни при освобождаването на Източна Гута бяха открити цели 24 тона! Използвано бе химическо оръжие при операцията „Маслинова клонка” в провинция Африн, внесено с 4 камиона през турската граница в първите дни на февруари. През всичките тези години нямаше разобличителна кампания от руската страна, която разчиташе само на съответната организация на ООН поне по случая от 2013 г. Едва през март т.г. бе бламирана подготвяната в Източна Гута провокация, когато дори телевизионните камери бяха на място пред събраните жени и деца, за да заснемат химическата атака и жертвите. Това предотврати поредния варварски акт.

Опитът да се пренесе същата схема в Европа с очакване на същия ефект, който се търси срещу Ассад, а сега директно срещу Русия, изглежда бе осъден на неуспех, защото не отчете един важен ефект. Светът не се състои от 28 страни. Организацията за забрана на химическото оръжие има 192 члена. Изненадващо Китай прекъсна мълчанието си и твърдо поиска конкретни доказателства. Логично е всяка страна да се опасява, че този подход на обвинения без доказателства, утре може да бъде приложен към всяка една от тях.

Не беше даден отпор не само на безобразните нарушения на международното право, без което светът се плъзга към ситуация на хаос и несигурност. Охотно споделяхме цинични аргументи, след като сам не си спазил международните процедури, обвиняваш противната страна в същото.

Срамно е български евродепутат да упреква Русия, че не искала диалог, когато и българският представител гласува срещу допускането на руската страна в участие на разследването и когато Лондон без да изпълни задълженията си съгласно международното право не пожела да предаде проба от отровното вещество на Москва и категорично отказа сътрудничество. Повече от месец вече търпим смехотворни обяснения и противоречиви новини от хора, облечени във власт на ядрени държави като Великобритания и никой не си задава въпроса, какъв риск е това. И само си спомняме за личности от близкото минало, свързани с обедиеннието и разведряването, с каквито за съжаление Европа днес не разполага.

Много по–рано трябваше да си дадем отговор на въпроса за причините за ескалацията на напрежението. Скандалът „Скрипал” е само поводът. Не може да ни убегне  впечатението, че тази ескалация  е желана, търсена и целенасочена:

–тя изпреварва резултатите от Организацията за забрана на химическите оръжия;

– един неизяснен опит за убийство бе интерпретиран като нападение на една държава срещу друга държава;

Случаят се подрежда в досегашните опити да се свали прага на предизвикване на конфликти:

хибридната война като повод за задейтване на член 5–ти от Договора на НАТО;

кибератаките  да бъдат повод за задействане на член 5–ти;

сега Тереза Мей заплашва с военен отговор, пленяване на руски подводници и какво ли не още.

В същото време никой в света не се трогва от стотиците цивилни жертви при използването на дронове например.

Всички изложени досега тези за частично верни, но те не обясняват защо този процес на търсене на ескалация върви много преди избора на Путин за 4–ти мандат или речта му от 01 март за нови високотехнологични оръжия, за които се знае от много по–рано.

Можем да се съгласим, че верните аргументи в досегашните тези обаче са следните:

– Формирането на образа на враг  /Русия/ е подходящо средство за предизвикване на единство. Действително, обединиха се страни, които се страхуват от Русия /Балтийските/ със страни, които имат проблеми с ЕС /Полша и Унгария/.

– Действително има основание предположението за опит на Великобритания да си възвърне влиянието в Европа и в света, а и евентуално в ЕС с провеждане на втори референдум.

– Действително може да се търси безспорния ефект от укрепване на атлантическото единство след негативните оценки на Тръмп за НАТО и обявяването на новата ЕПСО, която сега може да се приобщи към общото военно планиране.

– Действително може да се търси аналог и с удобния момент за провал на Световното първенство по футбол, прецедент имаше през 1980 г. с бойкотирането на Олимпийските игри заради действията на съветските войски в Афганистан.

Но всички те са  само фрагменти от предолагаеми и незавършени теории.

От многото причини за ескалацията най–близко до истината като че ли са анализаторите, които сочат търсенето на поводи за военен кофликт, за да се отклони вниманието от нарастващата катастрофа на финансовата система. Защото никой не може да даде рецепта за изчистването на дефицит от 20 трилиона долара на САЩ.

И това беше ясно много преди ускорените промени в кабинета на американския президент с назначаването на ястреба сред ястребите Джон Болтън за съветник по сигурността и бившия шеф на ЦРУ Майк Помпео за външен министър, първият с известните си призиви за военен удар по Иран, вторият с крайните си външнополитически предлрожения. Още по–назад във времето са доказателствата за стратетегията да бъде откъснат високотехнологичния европейски Запад от богатия на ресурси руски Изток, както и спиралата на нарастване на въоръжените сили, въоръженията и военните учения от двете страни на руско–европейската граница.

Въпреки това двете страни не са готови за голям военен сблъсък. Нито САЩ са модернизирали ядрените си оръжия, нито Русия ще завърши новите си високотехнологични проекти преди 2020 година.

В ограничените регионални конфликти обаче, от значение ще бъде тактическото ядрено оръжие и химическото оръжие, въпреки забраната на последното. САЩ и Великобритания разполагат с такова. Но вероятно се е породило съмнение, дали и Русия тайно не разработва нови химически отрови.

Последните съобщения, че дори било открито мястото в Москва, където се разработвало такова, с което бил отровен и Скрипал, или лаборатория в Саратовска област, са поредните фалшиви новини, оправдани накрая с думите „макар източникът да не е сто процента сигурен”.

Крайната цел на аферата „Скрипал” и нарастващата антируска кампания без оглед на логика и доказаелства, без съобразяване с международни процедури и задължения е всъщност да бъде поискано накрая достъп до всички руски изследователски лаборатории, при това от международната обност, а не от Лондон.

Резултатът ще бъде приравняване на Русия с Иран. През май се очаква САЩ да  оттеглят подписа си от споразуменвието с Иран по ядрената му програма. Независимо дали Русия ще откаже достъп до лабораториите си или не, и в двата случая ще бъде губеща.

Отказ ще означава признание не само на вина, а и че работи над такова оръжие, достатъчно за основание да се предприемане на мерки срещу нея.

При съгласие да допусне международните инспектори – ще бъде унизена и вечно подозирания виновник, както се получи със сирийския режим. А и всички досегашни провокации на сирийска територия ще бъдат приписани на тандема Москва–Дамаск. Утвърждаването на практика като тази при „Скрипал” и солидарност на ЕС на база политически мотивирани предубеждения, а не на база на международното право и на демократични ценности, ще проправи пътя за следващи провокации и обосноваване на наказателни действия срешу други държави.

Те ще гарантират трайно подчинение на стара Европа, откъсването й от Русия и поражение на геополитическите противници на САЩ– Москва и Техеран.

Изглежда, че лудостта е нещо рядко срещано  сред хората, но при някои партии, групи и държави е правило.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

“Ди Велт“: Мафията се е настанила удобно в България и Румъния

 

 

Организациите на италианската мафия отдавна са се настанали във всички страни на Източна Европа – преди всичко в България и Румъния.

Това заяви пред германския вестник ”Ди Велт” председателят на Комисията за борба с мафията в римския парламент Франческо Форджоне, предава БТВ.

Изданието обръща внимание на темата в друга връзка – оказва се, че голям процент от мафиотските операции в източноевропейските държава се контролират от мафиотските кланове не пряко, а през сложни схеми в бундесрепубликата, където са влезли преди десетилетия чрез гастарбайтерите и никой не им е обръщал сериозно внимание. Има съмнения, че организирани престъпни групи си купуват влияние в германски медии и в политическите среди.

„Германските политици не виждат проблем в присъствието на мафията. Когато мафиоти купуват дялове във вестници, хотели, ресторанти и ТВ канали, те влияят на общественото мнение и това е проблем“, категоричен е прокурорът Никола Гратери.

За поредния възход на италианската мафия в Европа се заговори след убийството на словашкия разследващ журналист Ян Куцияк. Той работеше по материал именно за връзките на италианската организирана престъпност с местни политици, в точва число – и близки до управляващите.

„Интересите на мафията са „едни и същи навсякъде по света”, допълва пред германското издание експертът: „Мафията иска да печели от всевъзможни финансови транзакции, пране на пари, инвестиции и нелегална търговия от всякакъв характер”.

По думите му „превъртането” на гигантските суми става през сделки с недвижими имоти и на борсата.

Според Форджоне мафията е разпростряла пипалата си чак до „Газпром”, а до нейния клан Корлеоне може да се проследи скандал с отровни отпадъци в Румъния.

В последно време апетитите на мафията са насочени и към структурните фондове на ЕС, средствата от които бавно се пренасочват от южния фланг на Европа към източноевропейските членки на ЕС. За Ндрангета, която разполага с огромни средства, е като детска игра да си купи и политическо влияние в тези страни, обяснява Форджоне.

„Това е познатият механизъм на корупцията – мафията подкупва политици, за да си осигури безнаказаност. А за политиците в региона парите на мафията са добре дошли, защото с тях обслужват своята клиентела и финансират предизборни кампании”, казва италианският експерт.

Франческо Форджоне предполага, че експанзията на италианската мафия към Източна Европа започва веднага след падането на Берлинската стена. Показателни в това отношение са думите на един бос на мафията, казани от него на съдбоносната дата 9 ноември 1989 година: „Стената падна. Тръгвайте веднага към Берлин и купувайте на Изток всичко, което се продава“, заповядва той в подслушан от полицията разговор.

Фактът, че мафията разширява своя бизнес в Източна Европа, си личи и по това, че търговията на наркотици и оръжия се завръщат в България, Румъния, Албания и Черна гора.

Страните от Източна Европа, включително и членуващите в ЕС, често предлагали „сигурен терен” за нелегални сделки, защото законодателството, методите на издирване, както и сътрудничеството в борбата срещу организираната престъпност са далеч по-слабо развити, отколкото в Италия и страните от Западна Европа“, заключава Франческо Форджоне.

 

Проф. Божидар Димитров: България няма за какво да е солидарна с Лондон

 

 

„Изключително странно е британската премиерка Тереза Мей да иска народите и държавите от Европейския съюз да проявят солидарност с Великобритания по случая „Скрипал”. Самата Мей, нейната партия и нейната държава сами отказаха да живеят в Европейския съюз, в общност с тези държави”. Това заяви специално за ЗЕМЯ историкът, дългогодишен директор на Националния исторически музей и бивш министър без портфейл за българите в чужбина проф. Божидар Димитров.

В коментара си той каза също: „В исторически аспект също не е нужно нашата страна да бъде солидарна с Лондон. И тук не е въпросът само в това, че няма доказателства за съпричастност на Русия с опита за отравяне на бившия офицер от руското Главно разузнавателно управление, който стана предател на родината си. Въпросът е, че Великобритания никога в историята не е била солидарна с България, с българския народ”.

Професор Божидар Димитров напомни няколко исторически примера, в които Лондон е действал срещу нашите интереси. Първият от тези примери е Априлското въстание. За турските зверства срещу българския народ британските власти официално казват, че няма такова нещо. Британия отрича клането в Батак, но всъщност то е нищо в сравнение с това, което английските колониални власти предприемат в Индия в течение на векове.

„Солидарна ли беше Британия с България на Берлинския конгрес през 1878 година, когато новоосвободената ни държава бе разпокъсана, загуби голяма част от своите територии”, запита се реторично историкът.

Великобритания не бе солидарна с България и през 1913 година, когато в Лондон бе сключен договор с Турция, но само 28 дни по-късно Османската империя наруши споразумението и нахлу в Одринска Тракия, оставяйки хиляди човешки жертви, бежанци, насилие и отнемане на имоти на българи. Всичко това става със санкция и съгласие на Лондон, припомни проф. Димитров.

Великобритания не бе солидарна с България и при подписването на Ньойския договор, който ни отне втория излаз на море, което отне част от независимостта и влиянието ни в геополитически и икономически план – в областта на търговията и корабоплаването. От това се възползва отново Турция.

Не бяха солидарни с нас и при преговорите за подписване на Парижкия договор след Втората световна война. Тогава именно Лондон настоява България да бъде третирана като съюзничка на Хитлер като победена страна и отказаха да признаят жертвите, които дадохме през 1944-1945 година в Отечествената война, по бойните полета на Сърбия и Унгария, а тези жертви са десетки хиляди.

Случаите на липса на солидарност, на открит саботаж на българските интереси от Великобритания са още много, припомни историкът. По думите му и други страни като Чехия и Словакия също нямат повод да са солидарни с политиката на Тереза Мей, защото някогашният британски премиер Невил Чембърлейн бе този, който предаде отначало Судетската област, а после и цяла Чехословакия на Хитлер.

В течение на векове основен принцип на политиката на Великобритания са думите, че няма вечни приятели, а само вечни интереси. И именно те днес искат солидарност от другите, припомни Божидар Димитров. На въпрос дали има доказателства за съпричастност на Русия към случая „Скрипал”, историкът заяви, че историята е съшита с бели конци и това става все по-ясно на световната общност.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Проф. Иво Христов: Живеем в свят на кривите огледала. В нашата кръстопътна територия се пресичат четири взаимноизключващи геополитически интереси – Америка, Русия, Китай и Турция,

 

 

„Образованието и компетентността днес не са ценност, защото обществената система, която беше установена преди 27 години няма нужда от тях. Основният закон на българския преход бе да изкара „социалната тиня” на върха”, каза на среща с обществеността в град Първомай проф. Иво Христов, депутат от „БСП за България“.

Повече от два часа продължи разговорът с първомайци, иницииран от местната организация на социалистите по темата „Как стигнахме дотук”.

„Продължава да изтича „сивото вещество” на България”, предупреди за кризисната негативна тенденция социалният учен. Той открои още една стряскаща констатация – за първи път в нашата история знанието не е ценност за масовото съзнание. „Младите генерации инстинктивно разбират, че изкачването по социалната стълбица изисква други качества, които нямат общо с трупането на знания и мисленето на света като задача, решавана с ежедневни усилия”, посочи преподавателят по социология на правото в Пловдивския университет. По-страшно от незнанието и неможенето, според проф. Христов, е дълбоката интелектуална незаинтересованост на поколенията, които ще поемат бъдещето на страната. Той подчерта, че всичко това е резултат от закономерната логика на прехода, който създаде система, изключваща образования компетентен човек и стимулираща дива корупция и беззаконие.

„Най-лошото е, че няма разбиране за дълбоката криза на системата”, сподели анализаторът и подчерта, че целият обществено-икономически курс на страната е дълбоко сбъркан като перспектива и реализация. Оказва се, че имаме 450 стратегии за нещо си, но никой не може да каже каква България вижда след 5-10 години, стана ясно от думите му.„Ние нямаме идея за България!”, категоричен бе той.

Допускаме нормални за българските географски ширини природни явления да се превърнат в бедствия. Според него привидно техногенни катастрофи като наводнения през пролетта, пожари през лятото и снежни „капани” през зимата показват, че няма общество. „Техногенната катастрофа е технологичен израз на разпаднали се социални връзки”, поясни проф. Христов. Той посъветва аудиторията да не робува на мантрата за „добрия” народ и „лошите” управници, защото в тази ситуация невинни няма, въпреки доминиращите обективни геополитически причини.

„В нашата кръстопътна територия днес се пресичат четири взаимноизключващи се вектора на геополитически интереси – Америка, Русия, Китай и Турция”, каза проф. Христов за трудната съдба да бъдем държава на пътя на народите. По думите му официално сме в блок, в който изпълняваме функции срещу страната, която ни е освободила. „Целта на този блок е минимизиране ролята на Русия или както казва Бжежински: „Новият световен ред ще се гради срещу Русия, за сметка на Русия и върху костите на Русия”, обясни евроатлантическата доктрина геополитическият анализатор. Но проф. Христов се надява да не се стигне до война, въпреки обезпокоителните новини около Косово и Близкия изток.

Ние ще станем първите жертви, дори при конвенционален, не при ядрен конфликт. Информациите от вчера за евентуална среща между Путин и Тръмп във Вашингтон му дават повод за умерени очаквания, но са знак, че двамата лидери имат воля да избегнат фатален сценарий.

Запитан за ролята на България в решаването на международните конфликти, той отговори с думите на голямата българска османистка Вера Мутафчиева: „Нашата роля е тази на мухата на челото на коня, теглещ каруцата, която си мисли, че тя тегли каруцата”.

„Живеем в свят на кривите огледала. Нашите проблеми тук и сега са проблеми на един изчезващ народ. Дано да съм лош пророк, но стремително се доближаваме до точката на незавръщане. За да се спасим, първото условие е да вземем страната и живота си в собствените си ръце, а не да мислим, че това е задача на някой друг”, каза в заключение народният представител от „БСП за България” проф. Христов.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Ще станем нормална държава, когато се пише повече за изгорелите вагони край Коньово – отколкото за станалите вече банални фръцни на Евро-председателството

 

 

1. Мандарини – и 32 удара с нож. 2. Послеслов за „Турски заплахи“

Ще станем нормална държава, когато се пише повече за изгорелите вагони край Коньово – отколкото за станалите вече банални фръцни на Евро-председателството.

Злото пак ни сполетя в навечерието на светъл празник.
Но сега сме горди, понеже няма жертви: пътниците – истински герои, бързо се измъкнали, кондукторката – и тя героиня, не била заспала по време на пожара.
Изобщо – банален случай в Държава Герой.
Телевизиите използваха събитието, за да направят една вяла панихида на останалите скръбни истории – от влакът-крематориум край Червен бряг до погрома на Хитрино. И толкова.
Забравете, не си разваляйте празника.

Изгорелите вагони били на по 35 години, но редовно ги ремонтирали. Правилно: все пак, и Държава на Ремонтите сме.
Озверели сме за ремонти.

Особено се стараем да ремонтираме Миналото, да го натъкмим по днешните си вкусове.
Щипваме онова, което ни е нужно, останалото – в крематориума на безпаметството.
Както казваше Кончаловски – „Живеем във време на стремително скъсяваща се памет“.

На някои не им омръзва да хвалят „Младите“, това е новата мода. Особено ония, които се връщат тук.
Заради това ги представят като победители.
Те трябва да прикрият Големият Провал и да сложат усмирителна риза на Паметта.

Например, анкетират ги, как си представят Миналото.
Отговорите са забавно-остроумни – както се полага на успели хора.
Подиграват се на Миналото – без да си дадат сметка, че, всъщност, се подиграват на родителите си.
Сякаш сърцата им са пластмасови.

И толкова са опиянени от настоящето си, че изобщо не си представят бъдещето на родителите си – когато те подкарат скотското съществуване на български пенсионери.
Едва тогава /може би/ Младите ще прогледнат, за да схванат, че днешният им несмислен възторг от „Новото“ постепенно ги е лишил от елементарна социална чувствителност.

Сега-засега обаче шаржират Миналото, а медиите усърдно ги поощряват към това.
Но никак не се притесняват, че са абсолютни невежи по отношение на Настоящето.
Изобщо не са наясно, например, с всевъзможните издевателства на Прехода.
С чудовищният грабеж, наречен „приватизация“, за който ни завидяха дори руските олигарси, а те са гениални разбойници.
Сякаш не се и интересуват от тия неща.
За тях Миналото е „тъмно място“, някаква тъмна паст – зловеща и вонлива.

Обаче великолепният Джон Банвил казваше, че ако не осъзнаем докрай нещата от Миналото, тогава започваме произволно да го изобретяваме.

Странното е, че Настоящето съществува напълно безметежно пред погледа на Младите.
Истината се процежда оттук-оттам, но те бързо я забравят, ако изобщо й обърнат внимание.
Ето, Софийският университет обявил нулева година за специалността „медицина“ – и това в една страна, в която здравеопазването е някаква мистерия.
Дистанцията, вежливо казано, между най-бедните и най-богатите българи продължава да се увеличава: бедняците вече се задоволяват с осем пъти по-малко от богатите.

Една пета от младите хора нито учат, нито работят.
Насилието е нещо обичайно за младите, особено за циганите: наскоро двама храбреци направо транжираха
70 годишен безпомощен мъж с 32 удара с нож.
През последните три години парите, които нашите клетници-емигранти пращат на близките си, са повече от чуждите инвестиции.

Българските ученици са на едно от първите места в ЕС по употреба на наркотици.
ЦРУ ни похвали, че смъртността у нас е като по време на война.
Може да се изредят още много мрачни примери за мащабите на Погрома.

Обаче „тогава“, в Миналото, се е чакало с часове за килограм мандарини – важно е Младите да знаят това.

Докъде ще я докараме, ако толкова сервилно „изобретяваме“ Миналото за текущите си нужди?
Според Исак Башевис Сингер, ако позволите да обезпокоя духа му – „Човек не може да се нахрани с Миналото“.
То обаче е утешението на милиони хора у нас, на които гнусливо подхвърлят огризки от Настоящето.

След всичко това, Целувачът Юнкер казва, че „България е неговото вдъхновение“.
Това е ключова фраза – защото тя ни отвежда направо в Театъра на Безсрамието.
На господин Ю принадлежи и друга, още по-скверна фраза.
Медиите обаче сякаш не я чуха, може би защото тя е била цензурирана в сайта на Министерството на Европредседателството.

При откриване на Председателството, господин Ю дословно казал следното /по вестник „Сега“/: „Трябва да знаете – ако бях отказал да подпиша, нямаше да сте член на ЕС /?!/. Така че, бъдете благодарни, че бях в добро настроение /?!/, с оптимистичен поглед към бъдещето. Защото много години, като премиер и като финансов министър, аз се възхищавах на постиженията на българското общество, най-вече на най-бедната част на българското общество – колко усилия, колко жертви бяха направени от всички онези, които силно вярваха в европейското бъдеще на България“/край на цитата/.

Ето, така се пребивава в тази кухост, наречена Европейски съюз.
Ю бил в добро настроение – и в това е българският късмет. Грозно до повръщане.
Особено нелепо е споменаването на „усилията и жертвите, направени от българските бедняци“ – какви точно, това е тайна, известна единствено на Ю.
Обаче на нашите хорица и през ум не им е минавало, че един ден мизерният им животец ще бъде артикулиран като някакъв подвиг, и то за нуждите на един политически кинкалерист.

Е, добре, тия жертви вече са „компенсирани“ и Властта не престава тъпоумно да се хвали, ето как: по новогодишните празници се харчели по 10 милиона лева на час за подаръци и развлечения; 450 хиляди души щели да пътуват у нас и в чужбина по време на Великденските празници. Ами останалите – те какви ще ги дъвчат?

Как се отнасят Младите към тия неща?
Не е известно, а и никой не ги пита.
Истините на Настоящето за тях са недостъпни.
Като какви човеци ще се състоят те тогава?

Държавата пък упорито разчита на плацебо ефекта: на пациента се дава хапче, което е напълно безполезно, но той вярва, че то лекува.
Колцина все още са омагьосани от този ефект?
Пребройте идиотите.
Във всеки случай, очевидно е, че оскотелият пенсионер с 200 лева милостиня изобщо не е податлив на
плацебо-измамата, но това е без значение за Властта.

***
МИСЛЕНЕ ПО ИСТОРИЯТА/БЪДЕЩЕТО
ПОСЛЕСЛОВ

Дописката ми „Турски заплахи“ предизвика яростни коментари и словесни сблъсъци.
Някои шарлатани ме упрекват, че подбуждам към „етническо“ противоборство.
Нищо подобно, разбира се.

Просто приканвам да насочим погледа си към онова, което се случва с нашия народ, който сякаш е оставен на произвола – и към онова, което го очаква в Идващото Време.
Читателите разбират това.

Техният разговор оставя усещането за една общност, която се отнася с интерес и с уважение към Историята ни.
И която ни убеждава, че тя не е оставена да страда сама, захвърлена някъде от Новите Еничари, които се сещат за нея само по празниците – и то така, че съвсем да се разделим/рацпарчетосаме.

Едно МИСЛЕНЕ ПО ИСТОРИЯТА, което усещам в читателските мнения, е не само нужно – то дава знак, че все още сме живи.

 

Александър Маринов: Партньор или васал на ЕС и НАТО е България?

Александър Маринов, в. „Банкер“

Спорът за поведението на правителството ни във връзка със скандала „Скрипал“ повдигна принципни въпроси за отговорността на суверенната българска държава към съюзниците и партньорите си, но и към собствения си върховен суверен – народа.

Премиерът изведнъж попадна между два огъня – от една страна, страстните приветствия на социалистите за „отговорната позиция“, от друга, не по-малко парещото открито обвинение в предателство към евроатлантизма, произнесено от втория човек в ГЕРБ. Както обикновено през последните години, слаб сценарий, изпълнен от посредствени актьори. Колкото Корнелия Нинова е зауважавала Бойко Борисов, толкова и Цветан Цветанов е готов да се жертва за евроатлантическата кауза (въпреки зачестилото участие в молитвени и други закуски зад Океана).

Но темата е сериозна. Първо, заради лавината от нравоучения какво би трябвало да прави в подобни случаи „истинският“ партньор и България едва ли не се е самотлъчила от праведната евроатлантическа общност. Второ, заради опасността да пропуснем да си припомним историческите уроци до какво ни е водила вменяваната в наш дълг политика на „безусловно доверие и солидарност“.

Тезата за укоримостта на българската позиция бе формулирана безпощадно ясно – като аксиома: „Когато съюзник иска от нас солидарност, истинският партньор не поставя под съмнение мотивите, доказателствата или целесъобразността на действието, което очаква от нас.“ Ако поискаш доказателства или, не дай, Боже, си позволиш да разсъждаваш относно целесъобразността на действието, не си „истински“ партньор, а, по думите на друг анализатор, „клиентелна държава на Русия“. Или, както с упоение обичат да повтарят някои, „руски троянски кон“.

Изводът е, че солидарността е автоматично действие. Така се стига до изумителното обобщение за същността на отношенията в организациите, в които членуваме: „Автоматизъм на подкрепата и доверието – без това няма нито ЕС, нито НАТО“.

Подобна теза не само е логически абсурдна и фактически невярна. Никоя от държавите в посочените организации не действа „автоматично“ – дори тези, които светкавично откликнаха на призива на Тереза Мей за солидарност. Всички от тази кохорта – поляци, балтийци, албанци – реагираха по този начин, защото така формулират и преследват своите национални интереси. Вярна или грешна е оценката е друг въпрос.

Никакъв „автоматизъм“ няма в поведението и на големите континентални държави – Германия и Франция. Нещо повече, именно преследвайки своя интерес в отношенията с Русия, те умишлено съчетаха демонстрацията на „солидарност“ с противоположни по смисъл стъпки. Едва ли има по-ясен знак в това отношение от хронологичното „съвпадение“ с решението на Берлин да даде зелена светлина за строежа на „Северен поток-2“.

Както основателно коментира един бивш български политик и дипломат, дори и самият зов за партньорска подкрепа от страна на Великобритания е доста лицемерен: „Не може да искаш солидарност, когато си отворил вратата за незаконните руски капитали, когато руските олигарси са изкупили половината ти висша футболна лига и половината от твоите вестници.“ Тук бихме могли да прибавим – една голяма част от намерилите гостоприемство в Лондон приказно богати руснаци са бегълци не от „тиранията на Путин“, а от руското правосъдие. Техният „принос към демокрацията“ очевидно се изразява в разграбването на създаденото от руския народ и в сътрудничеството с британските тайни служби.

Тези, които ни вменяват партньорска непълноценност, се натъкват на един трудно решим проблем – съюзниците се разцепиха. Освен България седем други страни от Европейския съюз отказаха да се присъединят към експулсирането на руски дипломати, същото направи и Швейцария. Не се поддадоха на партньорските „увещания“ такива твърди съюзници на САЩ като Израел и Япония, да не говорим за натовска Турция. Сред бунтарите трябва да отбележим Гърция, която от собствен болезнен опит знае колко струва „партньорската солидарност“. Връх на съпротивата бе официалната декларация на австрийския външен министър, че страната му е била подложена на недопустим политически натиск да се присъедини към санкциите от британския посланик във Виена. Стана ясно, че такъв натиск е бил упражнен и върху българското правителство – въпреки дипломатичното разяснение на вицепремиера Томислав Дончев: „Имаше разговори, не опити за натиск.“

Поддръжниците на тезата за „истинското партньорство“ и неприемливостта на искането на доказателства удобно забравят някои драматични моменти от нашата история, които би трябвало да ни служат като урок по повод на „автоматичната солидарност“. Всъщност и двата случая, които ще посоча, са резултат на криворазбран национален интерес (и влияние на лични интереси). През декември 1941 г. българският парламент обявява война на Съединените щати и Великобритания в знак на солидарност с тогавашните ни съюзници от Тристранния пакт. Тогава това изглежда като печеливш символичен жест – САЩ са далеч, а Великобритания е пред разгром. Но през 1943-а и 1944-а над София се посипват съвсем истински бомби. Цената на „автоматичната солидарност“ е трагична – 4208 убити и 4744 тежко ранени българи.

Има и много по-пресен и по-поучителен пример. Същите „основни съюзници“, към които от нас се иска да проявим безусловно доверие, само преди 15 години започнаха войната в Ирак, използвайки фалшиви „доказателства“ за оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин. Специална комисия на британския парламент проведе разследване и в пространен доклад разобличи манипулациите на тогавашното правителство, а бившият министър-председател Тони Блеър бе принуден публично да се извини и да поиска прошка. Тогава България отново се изкуши да прояви „автоматична солидарност“ и отново с цената на живота на български войници.

Дано тези трагични моменти са ни за урок.

Призивите да се присъединяваме автоматично към начинания, започнати заради нечии чужди интереси, означават цинично пренебрегване на базисните принципи на демокрацията. Ако българските управници са безусловно отговорни пред някого, това е само българският народ, който им дава властта, и интересите на нацията. Партньорите, ако са наистина такива, имат правото и задължението да вземат обосновано с доказателства решение. Автоматично, без преценка, на война отиват само васалите.

Източник:епицентър.бг

Акад. Петър Иванов: За грешките на “Данито“ от ГЕРБ. Тъжно е да си прост!

 

 

 

Акад. Петър Иванов

 

“И граф Монте Кристо избяга от затвора”, със 7 думи обяви в Парламента председателят на правната комисия гербаджията Данаил Кирилов по повод инцидента при бай Ставри с двамата бегълци и чистачката.

Известно е, че всички във властта, особено гербаджиите, са много прости, и би трябвало да полагат много повече грижи, простотията им да не личи чак толкова и да не е фрапиращо очебийна, значи, да го дават по-скромно.

Понеже на “Данито”, както любовно от парламентарната трибуна го нарича Титанът на мисълта и словото Цвъчко Могадавикажа, много му се иска да изглежда умен и начетен ерудит, какъвто не би могъл да бъде по генетични причини, в случая той прибягва до… френската литературна класика.

И допуска няколко грешки спрямо сюжета на историята, които показват, че цитира нещо, което не познава, не е чел. А и не би могъл да прочете, тъй като романът на Александър Дюма-баща е много обемист, а простите хора, знаем, са нетърпеливи.

Може да е гледал обаче примитивния руски юношески филм по романа, и да се е впечатлил (гербаджиите са впечатлителни хора).


Ето грешките, седем, колкото са думите във фразата на Данито:
1. Монте Кристо е малко островче, в него има заровено съкровище, този факт едва ли е известен на който и да е гербаджия у нас и в чужбина, но Данито мисли че е реален човек;

2. “Граф Монте Кристо” в романа е псевдоним на мъж, който се казва другояче, нещо като “Ран Босилек” за Генчо Негенцов, или като “Пашата” за Румен Николов, и този човек, освен “граф Монте Кристо”, има и други фалшиви имена – “лорд Улмор”, “Синдбад”, “абат Бузони”;

3. Граф Монте Кристо не е бягал от никъде, в романа няма описано никакво бягство на въпросния граф;

4. Обаче в романа има описано друго бягство, но то не е на граф, а на беден моряк от Марсилия, който се казва Едмон Дантес , помага му абат Фариа;

5. Ако гербаджията има все пак предвид това бягство, защото друго бягство в романа няма, би трябвало да знае, че то не е бягство от затвор, а от… замък, и няма как да се свързва с Централния софийски затвор, който, както знаем, не е замък, а е държавен затвор;

6. Бягството в романа е от замъка Иф , който е разположен на остров в Атлантическия океан;

7. И последно, “Дани” много ми напомня фонетично за “Дантес”, може би това е единствената съществуваща връзка между нещата в казуса с изказването на гербаджията в Парламента.

Тъжно е да си прост, а пък да искаш да изглеждаш умен!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Проф. Пантев: Войни ще има, но Москва няма да удари Вашингтон и София няма да гръмне в ядрен взрив

Проф. Андрей Пантев Снимка: Канал 3

 

 

”Щастието е условно и ситуационно състояние. Има щастливи хора в затвора и нещастни в Холивуд – там дори има повече самоубийства, отколкото в затвора. В последното си интервю Тенеси Уилямс, преди да се самоубие, казва, че ”щастливи са само безчувствените хора”. Когато болезнено изживяваш семейна или приятелска среда, интелектуалния, духовния, гражданския климат, моралното здраве на своето общество, ти не можеш да бъдеш щастлив, защото винаги ще има негодници, но слава Богу ще има и благородни хора, които не изчезват”. Това каза професор Андрей Пантев в ефира на предаването ”Офанзива с Любо Огнянов” по Канал 3.

”Злото никога няма да бъде победено, защото то е заложено в природната същност на човека – човекът е добър, човекът е лош. Човекът е негодник, човекът е рицар. Това лежи в основната част на всички религии, не само страхът от смъртта, които също е мотивация за вяра. Не случайно във всички космически, романтични, приключенски одисеи, писателите фантасти вкарват хора, които летят в галактики и между тях има любов и омраза, има завист и саможертва, така че човешкият живот е низ – човекът може да бъде много добър и много лош, в зависимост как се случи – това не е природна същност. Никога един човек не може да бъде само добър, в него тлеят въглищата на предишни генни, духовни предпоставки, при които може да си добър в една обстановка и зъл, дори жесток при друга. Тази идея вечна обич, вечна правда в света е неосъществима. Затова Айнщайн пише, че четвъртата Световна война ще започне с камъни, което значи, че агресията винаги ще съществува в човешкия род и това е нещастието на нашето общочовешко племе, че се избиваме повече, отколкото се обичаме”, продължи с коментара си професорът.

„Естествено, че при такава война, при която Москва бомбардира Вашингтон и Вашингтон обратно и тук „Младост“ ще гръмне в кълбо от ядрен взрив, няма как да я бъде, но ще има войни, които са част от историята, ще има унизени и оскърбени. Основната драма на човешкия живот на тази планета е, че технологическият процес върви много по-напред”, допълни той.

„Войни ще има. Малки! Има една теория още от времето на великия изобретател Тесла, която казва, че за да има мир, трябва да има два много силни военно-политически центъра. Това по-късно е осъществено по време на блоковата система, при която задържането със сила май беше по-ефективно от сегашните локални войни, които вече не са чак толкова легални и всякакъв дребен инцидент може да предизвика величави, страховити, унищожителни, верижни ответни реакции”, категоричен е Андрей Пантев.

”Повечето балкански политически дейци, не знам от комплекс ли, са, да не кажа шушумиги, но доста кротки в своето поведение. Когато се натрупат напрежение, предупреждение, заплахи, коалиции, съюзи, гаранции, тогава от една кибритена клечка може да избухне барутното буре”, смята професор Пантев.

„Започнаха да убиват вярата в добротата на човешкия род. Не можеш да говориш за мир и да се въоръжаваш до зъби”, заяви той.

 

 

 

“Ню Йорк таймс“: Владимир Путин, най-влиятелният човек в света

 

 

Дейвид Брукс, „Ню Йорк таймс“

Кой е най-влиятелният човек на планетата? Моят глас отива за Владимир Путин.

Путин се утвърди като един полюс в големия глобален дебат на епохата, дебата между авторитаризма и демокрацията. Той има последователна стратегия за пропагандиране на своята авторитарна позиция в този дебат. Той е способен да унижи и разгроми демократичните си съперници, когато си пожелае, и да се измъкне безнаказано. Той се превърна в културен герой на популистките консерватори навсякъде по света – във Франция, Италия, Филипините и Овалния кабинет.

Обикновено се твърди, че Путин е просто добър, когато играе слаба ръка. Всички очакват в крайна сметка той да се провали, защото руската икономика е в изключително тежко състояние. Но ръката му всъщност не е толкова слаба. Това е така, защото източникът на неговата мощ не е икономически; той е културно и идеологически обусловен.

Както пише в изданието „Imprimis“ Кристофър Колдуел, международният престиж на Путин започва с историята, която той разказва. Според неговата собствена версия, той дойде на власт, след като западните реформатори почти унищожиха страната му. Екипи на американски икономисти си мислеха, че ако бъде извършена правилна приватизация, законът, редът и социалното единство ще се установят по естествен начин.

Последва социална катастрофа. Средната продължителност на живота на Русия спадна под тази на Бангладеш. Правителството фалира. Членовете на старата комунистическа номенклатура ограбиха ресурсите на нацията. Няколко поредни американски администрации една след друга унижаваха Русия на световната сцена.

Путин дойде и възстанови стабилността. Средната продължителност на живота в Русия вече е 71 години, което е историческо постижение. Икономиката се възстанови. Русия отново е световна сила, способна, както видяха всички миналата седмица, да реагира на съвместната дипломатическа атака на голям брой западни държави. След 17-годии във властта одобрението за Путин в страната надхвърля 80%.

Освен това, в следващите години авторитарните лидери от неговия тип ще имат няколко ключови предимства във войната на идеите.

На първо място, либералната демокрация се основава на идеята, че властта трябва да бъде разделена в една сложна система от взаимоотношения и институции.

Путин застъпва идеята, че властта трябва да бъде централизирана, с един лидер на върха и ясно установени линии на прокарване на тази власт надолу по вертикалата. Той прокламира представата, че либералната демокрация потъва в хаос, когато няма обществено доверие, че това е измама, която позволява на здраво оплетената върхушка да ограбва всички останали.

Във времена на тревога и недоверие е много по-лесно да се налага идеята за ясна и централизирана власт, отколкото за такава в аморфна и разпръсната форма.

Второ, крайната лоялност на либералната демокрация е към една абстракция – към конституция, убеждения и набор от демократични норми. Ние в демократичния лагер винаги сме разтревожени, когато видим Путин, Доналд Тръмп или Си Дзинпин да погазват нормите, за да трупат все повече власт.

Крайната лоялност на авторитаризма обаче е към един човек. Самият човек. Както го нарече М. Стивън Фиш в „The Journal of Democracy“, „Путин е не само най-известният и най-мощният политик в Русия, той е единственият политик“. Нито поклонниците на Путин, нито тези на Тръмп, нито пък на Си Дзинпин се притесняват от потъпкването на нормите, стига на върха да има човек, който е готов да поеме командването.

Във времена на тревога и недоверие, хората много по-лесно се обединяват около една личност, отколкото около някаква абстракция.

Трето, либералната демокрация се основава на вяра, вяра във възможностите на отделните граждани. Вярата, както се знае, е увереност в неща, на които се надяваме, но за които нямаме доказателства. Ние, демократите вярваме в идеята, че хората най-добре знаят как да ръководят собствения си живот и че тези индивидуални решения могат да бъдат вплетени в една обществена тъкан.

Путинизмът, подобно на тръмпизма, се основава на цинизъм. Той се основава на идеята, че човек не трябва да има илюзии, че трябва да подхожда към случващото се по света с хладна пресметливост. Според него хората са, каквито ги описва Макиавели – неблагодарни и измамни, плахи пред опасностите и и жадни за печалба. Съперничеството е неизбежно. Всичко е политизирано, партизанско. Всеки човек или всяка институция, която твърди, че е обективна и е над крамолите, лъже.

В този свят всичко е пиар и колкото по-безсрамен е фарсът, толкова по-добре, защото хората ще повярват на всичко, което е в техен интерес да вярват.

Във времена на безпокойство и недоверие е много по-лесно да продаваш цинизъм, отколкото идеализъм.

И накрая, либералната демокрация се основава на идеята, че хората, които не са подобни на вас, все пак заслужават внимание и уважение, че политиката е наука за постигане на компромиси с хора, с които едва ли може да стоите в една и съща стая.

Путинизмът се основава на идеята, че хората, които не са като вас, сеят културен хаос; те подкопават начина ви на живот. Путин непрекъснато настройва срещу гейовете, мюсюлманите, атеистите, „безплодния и безполов“ Запад.

Във времена на тревога и недоверие е много по-лесно да се продават разделения, отколкото толерантност към културното разнообразие.

Накратко, не си позволявайте да подценявате този човек или неговата кауза. По целия свят политическите режими се нагаждат, като стават или малко по-авторитарни или малко по-демократични. Точно сега инерцията е ясно в авторитарна посока.

Отчасти това се дължи на блестящия и дързък лидер, който е начело на авторитарния лагер. Както и на това, че ако се запитате кой е световният лидер на либерално-демократичния лагер, няма да се сетите за нито едно име.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Проф. Драгомир Драганов: Цветанов го дрогират с антируски “новичок“

 

 

Руската федерация има дипломатически отношения с около 150 държави в света. Близо 30 от тях се присъединиха към акцията за изгонване на нейни дипломати.

Като казвам „акция“, искам да река, че тя не е спонтанен израз на солидарност с Великобритания, а добре обмислено (и дълго подготвяно) действие. Всичко останало просто противоречи на здравия разум.

Не им харесва поредното усилване на Русия и това е. Друго си беше онази, на Горби и Елцин, когато на мястото на двуполюсния се установи доскорошният еднополюсен свят с новия „господар на неговия мир, неговата демокрация и неговия световен ред”.

Ама дойде някакъв си Путин и взе да им се бърка в мечтите и мераците. Ми я да го сложим на мястото му! И го заслагаха.

Даже и си понакупиха разни държавици, за да им помагат. Уж като „независими” де. В смисъл, че от тях нищо да не зависи извън волята на „биг брадър”.

Слава богу, този път България избра здравия разум. Е, нямаше да сме ние, ако пак не се бяхме разпорили на фили и фоби, а сега и на „ястреби” и „гълъби”. Ама то това си е особеност на националния ни характер.

Доколкото обаче първата група е доста по-ясна, ще се спра на втората. Очевидно е, че при все по-честите си посещения в САЩ г-н Цветанов непрестанно се „ястребизира” (или поне го дрогират с антируски „новичок”).

Като добавим към това и факта, че г-н Борисов на практика му е оставил цялата партия, започвам леко (засега) да се тревожа.

Познавам като историк-занаятчия методите на американците. Те са практични хора и според тях по-лесно е да купиш вече подготвен бивш „враг” (противник, де), отколкото тепърва да го обработваш.

Впрочем те така постъпиха и с маса от нашите съвременни „политолози” (иначе бивши пропагандатори на марксизма-ленинизма). И наистина им излезе значително по-евтино. Защото предателят, известно е още от Библията, не се пазари, а е готов и за 30 сребърника…

Та за тази сума (а най-вероятно и поради невежество) г-н Цветанов е готов да забрави и още нещо – отношението към България на държавата, за която сега негодува, че не сме изразили ама „съвсем пълна солидарност”.

Абе, Цецо, преди 74 години на 29 март 1944 г. Великобритания натиска САЩ и двете осъществяват една от най-масираните и най-безсмислени бомбардировки над София. Убити са между 2500 и 4000 души (по различните данни).

Разрушени (или сериозно пострадали) са храмовете „Св. Ал. Невски”, „Света София” и „Света Неделя” – и всичко това в навечерието на православния Великден!

Ударени са Народният театър и Народното събрание, както и около 12 500 жилища на мирни българи.
Разстрелян е във въздуха катапултирал български пилот – бранител на столицата, което е абсолютно нарушение на Женевската конвенция.

Най-жестокото обаче е, че тъкмо англо-американците хвърлят тогава т.нар. „бомби-играчки”, които оставят без ръце и очи хиляди деца от Обеля, Бояна, Драгалевци и самата София.

На тях ли, Цецо, искаш да изразим „пълна солидарност”? Или въобще на наследниците на тогавашния британски премиер Чърчил, който мечтаел да направи от София и околностите „картофено поле”?

Или може би си солидарен със сегашния външен министър на Великобритания Борис Джонсън – „човек, който не само прилича на идиот“ според едно нелошо определение на английски медии, и който, представете си, нарежда на кралското семейство да не ходи на световно спортно събитие в Русия?

Е, наистина само „човек, който не само прилича на идиот”, може да демонстрира солидарност с такова тотално невежество за същността и характера на британската парламентарна монархия…

Ами аз тогава твърдо отивам в лагера на „гълъбите” начело с премиера. Те стигнаха границата на „солидарността” – привикване на посланика ни в Москва „за консултации”, но не я преминаха. И с пълно основание.

Всъщност да помислим и от другата страна – лесно ли е да намерим лице от руското посолство, което да обвиним в „шпионаж срещу България”, че и да го изгоним?

По мое скромно мнение той би бил най-безработният шпионин на света! Направо кандидатствам пред съответните руски органи за такъв! Защото това си е работата мечта на всеки българин – лека, доходна и безотговорна.

Какво да открие евентуалният руски шпионин?

Че държавата ни се е разпаднала? Ама това официално го съобщи говорителката на главния прокурор.

Че всеки – от държавния служител до последния циганин – краде? За руснаците, а и не само за тях, това едва ли би било голяма изненада, пардон, „новичок”.

Че „новите слуги” на новия „голям брат” са като джигити на уличен светофар – светне ли „червено” (рубли) – спират, пуснат ли „зеленото” (долари), хукват като улави?

Е, голямо „донесение” ще бъде – почти като онова на Юлия Кръстева за списъка с личния състав на списанието, в което работи… Който, както се оказа от „разработката” ѝ, бил голяма тайна само за т.нар. ѝ „водещ я офицер”.

Който пък, по думите на неговия колега и мой приятел Данчо – „водещият” ѝ, до края на престоя си в Париж тъй и упорито не вдянал, че между гробището „Пер ла Шез” и софийската улица „Перла” №6 имало малка, но иначе съществена разлика…

Горе-долу такава ми изглежда и между „новичок” и „брекзитчок”. В смисъл, че англичаните търсят да отвлекат вниманието от кашата, в която сами се забъркаха.

Как ще излязат от нея, не ми е ясно. Преди 15 години Тони Блеър набърка света в подобна с твърденията си за ядреното и химическото оръжие на Ирак. И оттогава Великобритания от бивша велика сила трайно си върви към периферна островна държава.

За което аз не жаля – англичаните (като политици, не като народ) винаги са ни ненавиждали. Сега май ни го връщат с алкохолните си туристи… Ама това е друго.

А иначе добре е, че си останахме гълъби в сегашната нелека международна ситуация.

Пък на когото му е мерак да е ястреб – ей му ул. „Козяк”, да си нарами паметника на „братята убийци на невинни българи” и да си го понесе. Хем ще го обявим за „първия изгонен” чужд шпионин от демократична България…

А пък от Паметника на Съветската армия аз, като същинска Баба Тонка, ще му махам с бяла кърпичка с риск да не ме забележи.

Проф. Драгомир Драганов
Източник: Ретро. бг

Андрей Райчев: Крепостта на Борисов трудно ще бъде превзета без геополитическа намеса

 

 

– Г-н Райчев, от началото на годината станахме свидетели на силна политическа динамика и редица скандали – около Истанбулската конвенция, продажбата на ЧЕЗ и др. Локалните протести също са почти всекидневние. Тази динамика обаче не се отразява съществено върху електоралните нагласи. Защо?

– Тя се отразява, само че не по обичайния начин. Имаме процес на нарастване на броя и групирането на хората, които са противници на Борисов и на ГЕРБ, но в същото време нямаме разпад на неговия електорат. Това създава илюзията за парадокс. Влизаме от скандал в скандал, а рейтингът на Борисов не пада.

– Илюзия?

– ГЕРБ е центристка партия по произход, която направи дълъг и успешен десен поход. Разгроми дясното с особена политика – не с враждуване, а с полусъюзяване и полупротивопоставяне, и успя да набере неестествено висок за една центристка партия процент. Центристките партии в света са обикновено около 10-12% при успешен вариант. Това са например свободните демократи в Германия. Има и много други примери.
ГЕРБ седи двойно на големите 12% – това са милион, милион и двеста хиляди българи. При това седи дълго.

ГЕРБ е успешният наследник на НДСВ.

НДСВ не се разпадна, то се превърна в ГЕРБ. Не изчезна като Бизнесблока на Жорж Ганчев например, то еволюира до ГЕРБ.

Бойко Борисов наследи царя, но в една форма, която българският народ предпочете. Не мълчаливият Симеон, който не отговаряше дори на въпроса колко е часът и не успя да встъпи в диалог с българите. Предпочете човек, който през цялото време говори с тях.

Този ГЕРБ не се разпада в момента. Неговите хора са доволни. Но дългото пребиваване във властта доведе дотам, че се образуваха силни антиборисовски центрове и сили. Вече ги има на две места. Едното е лявата опозиция, която под ръководството на Корнелия Нинова стана истинска и яростна опозиция, която успя да причини на Борисов и на ГЕРБ немалки неприятности. Давам примери – Нинова щракна с пръсти и свали председател на Народното събрание; обяви един неизвестен човек за кандидат-президент и спечели. И така нататък. С други думи, добра се до дневния ред на обществото. Нинова вдигна скандала ЧЕЗ и се отреагира. Това за една опозиция е рядко, а за българска лява опозиция е уникално. Никога преди Нинова БСП не е успявала да налага дневния ред на обществото.

Но се образува и дясна опозиция. В момента хората, които са „за“  Борисов са 25-30%, а тези, които са против Борисов са между 50 и 60%. Тоест, съотношението е две на едно в полза на неговите противници. Защо обаче не е паднал? Причината е тази, с която започнахме. Той е ценстрист и ГЕРБ е центристка партия. Няма съюзяване през главата му. Няма как да се съюзят десните му противници – „Да, България“, ДСБ и т.н., които вече водят последователна антиборисовска политика, с Корнелия Нинова. Това не е възможно по дефиниция. Нито за Нинова е възможно някакво особено взаимодействие с десните. Те имат страшни различия – едните са антикомунисти, срещу Русия…

– …за Истанбулската конвенция…

– За Истанбулската конвенция не се разминават много, тъй като тук нашите леви се различават от европейските леви. Но се разминават диаметрално по антикомунизма, социализма,  миналото.
Това превръща Борисов в трудно превземаема крепост. Левите и въобще следващата власт трябва да чака не толкова своя победа, колкото техен разпад. Но Борисов успява за трети път да направи така, че разпад да няма.

– Колко дълго обаче ГЕРБ може да съществува във формата „две в едно“?

– Две в едно или три в едно не е ясно.

– Да приемем „две в едно“, като имаме предвид разминаването в позицията за експулсирането на руските дипломати.

– Това е последният индикатор на нещо, което и преди това ясно личи. Но краткият отговор на вашия въпрос е дълго.

Докато Борисов има влиянието си върху този един милион, това ще трае. Освен ако геополитически център не реши да го маха. Това се говори от някои опозиционни политолози: ето сега, поради тази му политика спрямо Русия, САЩ могат да предприемат активни действия по неговото потушаване като политически фактор. Ако това се случи, картината рязко ще се промени. Но не вярвам да се случи.
Отдавна никой геополитически фактор не се е бъркал особено много в България. Не че не помагат на своите, не че не дават по мъничко, не че не намигат, но активна намеса отдавна не сме виждали.
Ако такава възникне, един Господ знае какво ще стане. Затова, без да коментирам тази хипотеза, смятам, че сегашната ситуация може да продължи достатъчно дълго. Искам да си дадете сметка откога управлява Борисов.

– Напоследък мнозина правят подобна сметка.

– Аз ще го илюстрирам с обективни показатели. Ако Бойко Борисов изкара до края на май, което ми се вижда повече от сигурно– да е жив и здрав, той ще надмине Стамболов по време на управляване. Стамболов е №1 в демократични условия. А ако Борисов изкара мандата си, той ще надмине и Станко Тодоров – най-дълго управлявалият министър-председател в историята на страната. Представете си за какъв срок говорим, като имаме предвид че два пъти го е прекъсвал по изкуствен начин. И двата пъти по-скоро той сам слезе от власт, отколкото него го сваляха.

Освен огромните му таланти на политик, дълбоката причина да се задържа така дълго е центристката позиция, която му дава възможност с дребни, но ежедневни корекции, да продължава да контролира огромен електорат в центъра.
Когато по време на прехода теоретизирахме на тема, че може би биполярният модел ще се разпадне, аз казвах, че 30% в центъра са много повече от 50% на крилото. Оказаха се не 30%, а дори 20%.
Докато това не се разпада, ситуацията няма да се промени.
Ще тръгнат ли неговите да го разпадат? Ако няма геополитическа намеса, ако няма геополитически център, който да тръгне срещу Борисов – компромати, отцепници, гледали сме как става това – неговите хора нямат никакъв интерес да правят такива бели. Да не говорим, че нямат и морално право, тъй като той ги създаде.

– Споменахте сценарий, за който се говори: че една геополитическа сила може да реши да „накаже“ Борисов. Направи ли Борисов съзнателно завой към друга геополитическа сила – Русия?

– Не виждам завой към Русия. Виждам следното: Борисов направи максимално проруското възможно изказване и минимално антируското действие. Какво действие извърши? Отзова за консултации посланика. Това е действие в полза на НАТО. Тоест, показа, че ние ще следваме своите лоялности към Алианса и към Европейския съюз.
С изказването си направи минималното руско: нещо не ми харесва в английските аргументи, не виждам доказателства.
И двете са най-малките възможни. Той обозначи лоялност на действията и съмнения в английската позиция. Нещо, което не всеки в Европа направи.
Ако питате мен, това е много повече майсторство, отколкото окончателно решение. Той остава в една приемлива и за двете страни поза, което не е много лесно. На едните казва: аз съм с вас и действам във вашия дух. На другите: съмнявам се, че ви обвиняват правилно.

– Но дори Орбан изгони един руски дипломат.

– Да, а Борисов прави едно по-минимално действие и от Орбан. В момента на Путин му се пече на главата мащабна антируска кампания в цели страни, начело с Британия. Цели кръгове си спомнят любимия враг и започват да лаят и да изливат всички възможни помии. Така че действията на Орбан и на Борисов изглеждат „вода ненапита“. Тоест, те не развалят дипломатическата обстановка.

– България досега се държеше послушно, достатъчно е да си спомним „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и т.н. На този фон ние сега изведнъж взимаме рязко друга позиция. Какво се промени?

– Не, „Южен поток“ беше американски натиск. Съединените щати са едно, друго е Великобритания.
Историята „Скрипал“ мирише отвсякъде и с всеки изминал ден излизат нови и нови изключително неприятни за британците сведения, изявления и т.н. Не е ясно как ще свърши.

Припомнете си, че президентът Тръмп беше обвинен за руски шпионин, беше пред импийчмънт за това, че бил агент на Владимир Путин. Това е смехотворно, но е смехотворно, докато не са тръгнали юридическите процедури. Тръгнат ли, престава да е смехотворно. Защото не е въпрос на логика и на алинеи.

Това сега не е американска, това е английска политика. Има кръгове в Америка, които ужасно я харесват. Но дали това е политиката на Тръмп, аз не мога да кажа. Просто всички, които ненавиждат Русия и се страхуват от нея, включително купища истерици, много гръмко говорят в момента. Какъв ще е крайният резултат е трудно да се каже. Но работата ужасно мирише на Сергей Антонов. И ако се окаже така, това ще създаде съвсем друга политическа ситуация, в която хора като Борисов веднага ще имат своите дивиденти.
Ситуацията е смътна и неопределена и права сте, съдържа риск.
Но не е опъване срещу главния съюзник.

– Забележително е и друго: Близо 30 години се кълняхме в евроатлантическите ценности, сега техните защитници внезапно изпаднаха в отчетливо малцинство. Как си го обяснявате?

– Много е лоша позицията на британците. Ако руснаците са направили атентат, това е една ситуация. Докато доста кухо твърдение, което ни постави на ръба на Трета световна война, е съвсем различна ситуация. Кухо и подозрително.

Има и друго. Представете си, че в България Меглена Кунева оглави правителство, което трябва да излиза от Европа. Ще се смеят и кокошките. Госпожа Кунева е човек, развивал тезата, че България трябва да е неразделна част от Европейския съюз.
Госпожа Мей беше противник на Брекзит и оглави правителство, което да организира Брекзит. Това е абсурдно. Само този факт я лишава от политическо достойнство.

– Да добавим и трето – лейбъристите и лидерът им Джереми Корбин набраха огромна скорост, лявото става привлекателно за много млади хора. И се разрази скандала с Русия.

– Лейбърите неочаквано издуха платната и тъй като Тереза Мей е слаб политик, Корбин използва всичко възможно да се върнат на власт. Нещо, което смятаха, че дълги години няма да им се случи.
Към това трябва да прибавим и Брекзит. Някои казват, че случаят „Скрипал“ бил организиран, за да отвлече внимание. Но какво да ви кажа… Струва ми се малко вероятно професионална служба като МИ-5 или МИ-6, не зная кой от двете, да го организира толкова слабо и толкова глупаво.

Също толкова глупаво е да го е организирал Владимир Путин и то точно преди световното по футбол. Трябва да е кръгъл идиот, а той очевидно не е.
Историята е съшита с бели конци и много нескопосано – първо обявиха, че отровените са трупове, после дъщерята се съживи и така нататък. Абсурдно е. Професионална служба не може да го организира толкова слабо.
Странен е този случай. Съвсем странен. Но ще излезе наяве. Въпреки че не съм съвсем сигурен. За Георги Марков така и нищо не се разбра.

– За Георги Марков, чувам, предстоят да излязат книги с нови разкрития.

– Книги добре, но положението е следното в този случай – много антикомунистически сили разследваха всичко възможно в МВР, но не откриха нито една следа. След това се обърнаха към англичаните с молба да видят какво пише в техните архиви и се оказа, че не може. Което буди едно естествено подозрение, че работата не е тази, която ни се разказва.

Очаквайте продължение.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

ГЕРБ закриха 420 училища, а построиха 431 джамии!

 

 

По времето на ГЕРБ са закрити 420 училища и са построени 431 джамии !

Това, за съжаление на цяла България, са цифрите, и ако си мислите, че нещата не са чак толкова сериозни, не забравяйте, че на всеки час 8 българи напускат родината. Тъжно, но факт. Това е реалността в България, която от 3 месеца е ротационен председател на Европа.

Какво точно председателства най – бедната, най – корумпираната и най – обезлюдената страна в Европа, все още на българите не им е ясно. Но управляващите от ГЕРБ отчаяно и най-вече на думи се опитват да покажат на европейците една истинска европейска държава. Държава, в която правосъдието отдавна е станало подвластно на властта, а медиите всяка година тъжно отчитат факта, че България все повече пропада по индекса „Свобода на Словото“.

Само на 200 км от София, в посока Румъния и Сърбия, се намира най – бедният регион на Европа, в който ако не работиш като общински чиновник, няма начин да получиш заплата по-голяма от 350 лв. Всичко това можеше и да не е толкова плачевно, стига националните предатели от ГЕРБ и техните коалиционни съучастници в престъплението, наречено „Унищожение на България“ (Реформаторите от предишното правителство и сега – Обединените Патриоти) да мислеха поне малко за хората в България, а не как да нахранят своите икономически кръгове и да изпълнят безропотно волята на евроатлантическите си господари.

 От цяла Европа, единствено в България 65 % от населението е на ръба на оцеляването ( 1,5 млн. работещи бедни и 2,3 млн. пенсионери, едва преживяващи с пенсия от 200 лв.- много под сумата, нужна, за оцеляване, която според данните към момента е 537 лв. Хич да не отваряме дума пък, че според последните изследвания 5.4 млн. българи живеят под прага за бедността и не могат да си позволят неща от първа необходимост.

Как оцеляват хората в България е въпросът, който трябва да бъде поставен от всички Европейски медии. Вторият въпрос е защо в страна – членка на ЕС кражбата от Еврофондовете е национален спорт за малцина „богоизбрани“ управници?

През последната една година над 100 000 българи са Емигрирали от България, а раждаемостта е по – ниска дори от времето на Втората Световна война.

През последните 10 години, откакто ГЕРБ са на власт, в обезлюдяваща и умираща България са закрити ни повече, ни по-малко от 421 училища. Но пък са построени 430 джамии.

Това е тъжната истина за България – страната която вече три месеца е председател на „перспективния“ Европейски съюз.

Пею Благов

 

Източник: Skandalno.net

 

Валерия Велева: Цачева да си ходи, без да чака Борисов да я гони или да я спасява!

 

 

Българската политика освен от липсата на ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ, страда и от липсата на ЧЕСТ, МОРАЛ и ДОСТОЙНСТВО.

След такъв огромен гаф с избягалите през парадния вход на Софийския затвор въоръжени рецидивисти-убийци, министърът на правосъдието трябваше да осъмне с депозираната си оставка.

Вместо това Цецка Цачева го усуква: „Тогава, когато министър-председателя ми поиска оставката – знаете, че всеки министър е готов, и се прецени, че отговорността се носи персонално, тогава ще я подам„.
Това е недостойно, г-жо Цачева!
Това е срам за държавата!

Като министър Вие, г-жо Цачева, носите персонална отговорност за всичко, което се случва в българските затвори и за цялата деморализация на системата, която лъсна в този ужасяващ случай.

Вие носите персонална отговорност за това, че ръководеното от Вас министерство и подчинените му структури не са реагирали адекватно на предупрежденията, че се готви бягство на тези затворници.

Вие носите персонална отговорност, че в затвора е внесено хладно и огнестрелно оръжие, че там цари хаос и разгул, че надзирателите са „страхливци“, а не защитници на реда.

Вие, г-жо Цачева, носите отговороност за това, че е пробита националната сигурност в сектора, който ръководите.

Вие, г-жо Цачева, трябва да се срамувате, че една чистачка е проявила храброст на работното си място – нещо, което на Вас и на подчинените Ви, очевидно липсва.

Вие носите отговорност и за това, че обществото ще се чувства несигурно в предстоящите дни, защото не се знае кога, къде и пред кого опасните убийци ще се появят; дали няма отново да направят невинни хора заложници и дали няма да извършат ново кърваво престъпление, както многократно са го правили.

Осъзнавате ли, г-жо Цачева, на какъв риск е подложено обществото ни, заради факта, че тези убийци, които не се спират пред нищо, се разхождат сега между нас?!

Осъзнавате ли, че страхът за живота ще бележи тези дни, а не светлото празнично настроение? И че психозата започва да расте…

Вие се провалихте, г-жо Цачева!
Преди година и половина като кандидат за президент, после като кандидат-депутат, а сега и като министър!
Провалихте се, защото приемате постове, които не отговарят на Вашата компетентност.

Припомням, че Вие носите вина и за Истанбулската конвенция, която искахте да наложите на българското общество със сила и на инат. Носите вина, че козирувахте на Брюксел това да се случи до края на февруари, без да сте чули думата на българските граждани.

И ако мислите за премиера, г-жо Цачева, освобедете го от решението, което той трябва за вземе в този момент, и го вземете Вие! 
Ако, разбира се, носите чувство за ОТГОВОРНОСТ!

Не вярвайте на онези, които Ви защитават с мотива „и граф Монте Кристо е избягал от затвора“. С това само ще направите услуга на опозицията!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Проф. Искра Баева: През 1941 г. България обяви война на САЩ от солидарност, но после заваляха бомби!

 

 

Осъществяването на актове на солидарност в дипломатическата практика не е нещо ново и непознато в българската история. И в повечето случаи дипломацията няма нищо общо, а става дума за външнополитически императив. Императив, наложен от външнополитическата позиция на общността, към която принадлежим.

А за опасностите, които подобни действия създават за българската държава, говорят случаи от историята ни, които искам да припомня.

Първият е добре известен, макар и позабравен днес, тъй като неговите белези отдавна са заличени. Става дума за това как се стига до решението на българския парламент от 13 декември 1941 г., когато нашата страна обвявява война на Съединените щати и Великобритания. Прави го в знак на солидарност с тогавашните ни съюзници от Тристранния пакт. Всичко тръгва от внезапното японско нападение над американската военноморска база в Пърл Харбър на 7 декември, на 8 декември САЩ обявяват война на Япония, а на 11 декември Третият райх и Италия като създатели на Тристранния пакт също влизат във война със САЩ.

И тук идва редът на малките сатилити – два дена по-късно България, Румъния и Унгария на свой ред обявяват война на САЩ, а ние и на Великобритания. Без да имаме каквито и да било национални мотиви – правим го като жест на солидарност. Тогава изглеждащ добре калкулиран, защото през декември 1941 г., този акт изглежда само символичен – САЩ са далеч, а Великобритания напълно изолирана. И всички вярват, че няма да ни се наложи да воюваме, тъй като съюзниците ни ще се справят и сами, а нашата роля ще си остане само в дипломатическата подкрепа. Но в края на 1943 и началото на 1944 г. над големи български градове и най-вече над София започват да падат съвсем несимволични англо-американски бомби, които костват живота на 4208 българи, 4744 са сериозно ранени, а само в София са разрушени 12 657 сгради.

Вторият случай, който искам да припомня, е от първите години след 9 септември 1944 г. и отново е свързан с отношенията ни със САЩ. След като правителството на ОФ подписва Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г., дипломатическите отношения със САЩ са възстановени през октомври с.г. Но възстановяването им съвпада с началото на Студената война. В резултат САЩ се противопоставят на българската молба от 23 септември 1948 г. за приемане в ООН и остро критикуват България (но неслучайно и Унгария и Румъния) за неспасването на политическите права на гражданите и военните ограничения. Страните от съветската сфера на влияние също се подготвят за противопоставянето, като през септември 1947 г. в Шкларска поремба създават Коминформбюро и обявяват, че „антиимпериалистическият и демократичен” източен лагер трябва да поведе борба с „империалистическия и антидемократичен” западен, чиято водеща сила са САЩ.

И България отново е сред най-активните бойци на новия фронт. В режисирания процес срещу Трайчо Костов обвинения в шпионаж са отправени и срещу трима американски дипломати, между които е и най-високопоставеният – пълномощният министър Доналд Рийд Хийт. След поредица от взаимни обвинения на 19 януари 1950 г. със специална нота българското правителство обявява Доналд Хийт за „персона нон грата” и поисква неговото отзоваване. И този краен акт не е само българско решение, а е съгласуван със „съветските другари”. Следва американски ултимативна нота от 20 януари, на която българското правителство не отговаря. Резултатът е: на 20 февруари 1950 г., американската легация в София уведомява Министерството на външните работи, че правителството на САЩ е дало „нареждане на извънредния и пълномощен министър на САЩ в София Доналд Рийд Хийт и мисията да напуснат България”, като искат същото да направи и българската мисия във Вашингтон”.

Така започва почти десетилетното прекъсване на българо-американските отношения, от което не следва нищо добро за нашата държава. И след възстановяване на отношенията през 1959 г. България ще си остане пример за назидание на всички, които са твърде близки със Съветския съюз – следват търговските ограничения „Джексън–Ваник”, обвиненията в подкрепа на международния тероризъм (както наричат националноосвободителните движения), „българската следа” в покушението срещу папа Йоан Павел II и т.н.

През 1967 г., когато Студената война е навлязла в зрялата си фаза (след построяването на Берлинската стена и Карибската криза), се стига до нападението на Египет, Сирия и Йордания срещу Израел на 5 юни. Военните действия обаче завършват с неочаквано бързото поражение на арабските сили на 10 юни, благодарение на което тази война ще остане в историята като Шестдневна. Резултатът – в знак на солидарност с арабските държави България заедно с другите страни от Източния блок късат дипломатическите си отношения с Израел. Но не и Румъния, която през следващите десетилетия ще играе ролята на посредник, а България се оказва откъсната от българската общност в Израел. И когато днес се питаме защо толкова малко е познато по света спасяването на българските евреи през Втората световна война, един от отговорите е и този, че от 1967 до 1990 г. нямаме дипломатически отношения.

Мога да припомня и 2003 г., когато нашата страна се солидаризара с войната на САЩ срещу Ирак без резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Тогава бяхме помамени и от щедро лансираните възможности след победата над Ирак българският бизнес да участва във възстановяването на страната, а и да си получим милиардните дългове. Но резултатът беше отказ от дълговете, двама обезглавени шофьори, поредица от убити при терористични актове наши военни и никакви бизнес проекти в разтърсваната и до днес от ислямски тероризъм държава.

Тази разходка в историята би трябвало да ни послужи като предупреждение. Че символичните решения в знак на солидарност с други държави се вземат лесно, но трудно може да се прецени каква ще бъде цената им впоследствие. Затова трябва да се вземат внимателно и то главно от гледната точка на националния интерес.

Материалът е публикуван в сайта „24 май“. Препечатваме го със съгласието на автора

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Боян Чуков: Обстановката на Балканите рязко се влошава

 

 

Гръцкият сайт „Елинотуркика“ алармира за влошаване на обстановката в Косово и Южна Сърбия. Сръбски самолети постоянно летят последните два дни над главите на албанците в град Прешево. Съгласно информация от сръбски медии, преди два дни се е състоял разговор между Владимир Путин и сръбския президент, на който от руска страна е било заявено: „В случай на опит за окупация на северната част на Косово от албански сили или нови погроми над сърбите, Русия незабавно ще окаже значителна военна подкрепа“.

Думите на Владимир Путин вероятно имат предвид изпращане на руска въздушно-десантна бригада, което е напълно осъществимо на основание на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Изглежда, че времето на сръбските компромиси в Косово е на път да приключи. Процесът на помирение между сърби и албанци под ръководството на ЕС не доведе до никакви резултати. Конфликтът отново се разрази, когато бе извършена очевидна провокация от албанския спецназ в Косовска Митровица срещу Марко Джурич, директор на канцеларията за Косово и Метохия в сръбското правителство. Сръбският чиновник с ранг на министър бе пристигнал в Косовска Митровица, за да вземе участие в кръгла маса, посветена на косовската проблематика. Албанците проведоха зрелищна, но много рискована показателна операция. В залата след началото на конференцията нахлуха тежко въоръжени войници, които употребиха светошумови (шокови) гранати, сълзотворен газ и бойни хватки от арсенала на спецназ. Пострадаха 32 човека. По изключително брутален начин бе арестуван Марко Джурич и силово отведен в Прищина.

След кратка съдебна процедура той бе изгонен от Косово с формулировка „за нелегално пресичане на границата“.

Около границите на района продължава да тлее конфликт. Белград продължава да счита границите на Косово за административни. Прищина ги има за държавни, с всички произтичащите от това последици. С посредничеството на Брюксел пресичането на границите се регулира от Съглашение за нормализация на отношенията между Белград и Прищина, сключено през април 2013 г. Към него бе присъединен още един ключов документ – Съглашение за Общността на сръбските общини (ОСО). От него следва, че ОСО трябва да има собствена символика, пълномощия в местното самоуправление, съответно други атрибути на автономия. Общността на сръбските общини, съгласно Съглашението, ще получи граници, в които ще влязат десет косовски общини, населени предимно от сърби. В Косово в момента живеят около 100 000 сърби, основно в северната част. Въпреки отстъпките на сърбите Съглашението за ОСО не бе ратифицирано от парламента в Прищина. Нещо повече, „показателно“ бе убит един от лидерите на косовските сърби, Оливер Иванович. Следователите от Прищина по случая с гръмкото политическо убийство се задоволиха само с формулировката „не са намерени улики“.

Показателно е, че косовският спецназ, който арестува Марко Джурич, е пристигнал в Косовска Митровица, съпроводен от две коли на мисията EULEX  на ЕС. Този „жест“ ясно показва, кой кого поддържа в конфликта. По този начин Брюксел загуби окончателно своята роля на неутрален посредник между Белград и Косово.

От друга страна, Москва също взе ясна позиция: „Руската федерация с всички средства напълно поддържа сърбите в Косово, за да ги защити от възможни нападения. В случай, че албанските сили започнат нови погроми над сърбите в провинцията или започнат операции имащи за цел окупация на северната част на Косово, Москва незабавно ще изпрати значителна военна помощ“. Съгласно „Елинотуркики“, това е ключовото послание на Владимир Путин в последния телефонен разговор с неговия сръбски колега Александър Вучич. Руският президент е нарекъл Сърбия „най-важния партньор и съюзник в Европа“. Пак съгласно същия източник, „неотдавна Путин е дал поръчение на своите генерали и военни експерти да разработят план за военна операция, която да помогне на Сърбия“. Съществува подробен план за прехвърляне на елитни руски части на сръбска територия. Руският спецназ има готовност за 24 часа да бъде в Косово. На въпроса на сръбските медии, как руските самолети ще стигнат до Сърбия, тъй като страните от НАТО могат да попречат… отговорът на източник от Кремъл, съгласно „Елинотуркики“, е бил: „Ние нямаме нужда от разрешение на НАТО. Или вие действително мислите, че България, Румъния или Унгария ще посмеят да свалят руски самолети? Не забравяйте, че Русия е една от най-мощните военни сили в света“.

Съгласно сръбски източници около 160 000 албанци могат да бъдат мобилизирани в Косово, Македония, Северна Гърция и Черна гора в случай на избухване на въоръжен конфликт. В самото Косово има официално само 4000 въоръжени бойци и 2500 запасни. Ще има ли нов въоръжен конфликт между косовари и сърби? Този въпрос е изключително актуален, след като албанският спецназ (ROSU) преди броени дни тероризира косовските сърби. След инцидента в Северна Митровица, посолство на САЩ в Прищина предупреди американските граждани в Косово да следят за терористични актове.

В Западните Балкани се наблюдава съвпадение на американските и албански интереси. Повече от очевидно е, че албанците са „троянския кон“ на САЩ в нашия регион. Вашингтон умело разиграва стремежа на Тирана да обедини всички „албански земи“.

От своя страна, сърбите придвижват свои танкове към границата с Косово. На 20 април тежката сръбска военна техника ще бъде на позиция. На същия ден десетте сръбски общини в Косово и Метохия се сливат в държавна структура. Ако Прищина се опита да им попречи, то е много вероятно да се стигне до въоръжени сблъсъци. По данни на гръцкия сайт, постъпващата информация показва, че албанците водят активни приготовления.

Сърбите не потвърждават наличие на танкове в Южна Сърбия, но в интернет има качени видеоматериали, които показват придвижване на сръбска тежка бронирана техника около границата с Косово./Списание „А-specto“/

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

Симеон Николов: Масовото взаимно експулсиране на дипломати е удар срещу разузнаването

 

 

Симеон Николов

дипломат, член на БДД

зам. министър на отбраната 

Скандалът «Скрипал» е само елемент от много по–широк план за ескалиране на напрежението с две цели: Първо,  създаване на условия за трайно изолиране на Русия, сплотяване на съюзните държави и укрепване на «фронтовия» пояс от Балтика до България  и  Второ, стъпаловидно  прерастване на студената война в гореща.

Скандалът е  свързан със събитията в Сирия, предизвикания гняв от залавянето на американски, британски и други военни в тила на терористичните групировки, плановете за провокация с химическо оръжие, предотвратена от руското разузнаване, смяната на стратегията на САЩ в Сирия за изтласкване на Иран и Русия и т.н.

При такава дестабилизация на международните отношения няма да могат да се постигнат никакви споразумения по Сирия.

Нарушаване на международните процедури, първо от Великобритания, която вместо да се обърне първо към Организацията по забрана на химическите оръжия, се обърна към СС на ООН с цел интернационализиране на скандала  и второ от ЕС, който вместо да изчака трите седмици, нужни за изследване на съответните проби, внесе в Съвета за изтегляне на посланика си от Москва и организира невиждан натиск върху страните–членки, показва умисъл в ескалиране на напрежението.

Вторият признак за преднамерена кампания е отказът да се огласят каквито и да са версии за насоките за разследване, отказът да се изпълнят международни задължения по осигуряване на достъп на руската страна до свой гражданин, лансиране на неверни данни за предполагаемото нервно–паралитично вещество.

Тоест, води се открита война, в която истинските причини за отравянето нямат никакво значение. Използваните на неверни, нелогични, тенденциозни аргументи са обидни за всеки здравомислещ човек, но на война като на война.

Изкуствено създаденият скандал има потенциал да доведе до дестабилизиране на политическата обстановка в някои страни заради крайните и отговорни решения на управляващите.

Смяната на екипа на американския президент с крайно войнствуващ такъв е много показателна.

Масовото взаимно експулсиране на дипломати е удар срещу разузнаването, което използва дипломатическите мисии за прикритие и е един от характерните предвоенни признаци.

Ако спиралата по някакво чудо не бъде спряна, на предстоящата среща на НАТО, която може да бъде и изтеглена по–рано,  ще могат да се прокарат някои крайни решения, включително и по ядрената стратегия, по условията за задействане на член 5–ти и др.

Грешката на българското правителство бе, че не изпревари Австрия с идеята и предложението за посредник в преговори с Русия.

Дискусията през следващите дни в България ще се пренесе в абсолютно измислената и погрешна плоскост „ЕС или Русия“.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Сидеров даде географски урок на Цветанов: Да се разграничава от Евразия, означава да се разграничи от корените на нашия собствен произход!

 

 

– Г-н Сидеров, запознахте ли министър-председателя Бойко Борисов за идеята си за среща България – Русия?

– Принципно ние сме говорили за възможности за уплътняване на отношенията с Русия, но специално тази идея я казвам първо медийно, тъй като имаме прясната информация от петък за неекспулсиране на дипломати.

От там аз виждам логически възможността България да бъде посредник за нормализиране на отношенията Москва – Брюксел.

Вече имаме сериозна база, от която може да се действа.

– Как си обяснявате атаката към Вас за думите Ви към журналиста от БНТ Горан Благоев?

– Аз мисля, че в БНТ беше грешно изтълкуван въпроса ми дали той още продължава да води предаването „Вяра и общество“. Моето питане беше породено от факта, че Светият синод има специално решение, с което забранява на свещенослужители да участват в предаването на г-н Благоев.

Знаейки това аз попитах Кошлуков дали Благоев още води предаването си. Мисълта ми беше, че ръководството на БНТ може да се е съобразило с решението на Синода и да е направило промени. Нищо друго не се криеше зад моя въпрос.

– Как тълкувате твърдението на Цветан Цветанов, че страната ни трябва се причисли към евроатлантическата, а не към евразийската общност?

– Ако трябва да изнеса географска реч на Цветанов, ще му кажа, че Европа е всъщност един полуостров на Евразия. Да се разграничава от Евразия, означава да се разграничава от корените на нашия собствен произход.

Извън географската лекция, в момента подобни изявления според мен създават пречка за опитите, които премиерът прави за провеждане на балансирана политика. Ние трябва да сме в коректни отношения с държавите на Запад от нас и с тези на Изток от България.

– Защо твърдите, че патриотите сте по-добрите коалиционни партньори от реформаторите?

– Да си представим, ако сега коалицията беше ГЕРБ – Реформатори, а не ГЕРБ – Обединени патриоти, може би натискът на реформаторите да се скараме и да влезем с дипломатическа война с Русия щеше да надделее, а това нямаше да е добре за България.

– Ще се явите ли заедно с Каракачанов и Симеонов на изборите за евродепутати?

– Аз съм убеден, че обединението на трите партии ще даде по-добър резултат, отколкото ако играем поотделно на евроизборите.

Ако сме поотделно не знам дали можем да вкараме евродепутат, но заедно със сигурност ще успеем.

 

 

Източник:Блиц

 

Александър Трифонов: Гинка Върбакова трябва да има 1,5 млрд евро, за да купи ЧЕЗ! Откъде Инерком разполага или ще разполага с такъв финансов ресурс?

 

 

ЧЕЗ, Инерком и Комисия
(Мистериите около една сделка)

Д-р инж. Александър Трифонов 

Не спират коментариите около покупката на ЧЕЗ България от компанията „Инерком“. Дори и Парламентът се включи в търсенето сензации чрез създаването на Временна комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България. Но какво ще се прави с получената информация не е ясно. Сигурно е това, че ще има възможност за дефилиране на медии и студия, за упражняване и демонстриране на аналитически способности и политически пристрастия и противоборства.

Не се споменават и дискутират базови и съществени постановки в сделката и по отношение енергийната политика на държавата, които:
– изплуваха с конкретния случай с продажбо-покупката на ЧЕЗ България;
– които граничат с необясними мистерии;

Мистерия първа – Какъв е сумарният финансов елемент на тази сделка
Общият финансов ресурс, с който трябва да разполага Инерком е:
– 320 мил. евро – за ЧЕЗ-Прага;
– 115 мил. евро към ЕБРР за реализиране на инвестиционна програма;
– 96 мил. евро дългосрочен и краткосрочен дълг на ЧЕЗ- България (68 милиона евро дългосрочни кредити към финансови институции и  28 милиона евро краткосрочни задължения (основно към доставчици);
– 220 мил. за оперативна дейност ( както досега );
– около 375 мил. евро за инвестиции. Досега ЧЕЗ са изпълнили около 60% от обещаните и одобрени от КЕВР инвестиции и при средно 75 мил. евро ( 150 мил. лева) годишно за един поне 5 годишен хоризонт ще е необходимтози допълнителен ресурс. Това произтича и от приетата от ЧЕЗ България инвестиционна програма 2016 – 2023 г.;
– Освен това Инерком ще трябва да представи гаранции, че ще спази своите инвестиционни намерения, а гаранции се дават срещу блокиране на авоари;
Или общо при покупката на ЧЕЗ Инерком трябва да стартира с осигурен ресурс от поне 1, 5 млрд. евро, а не както се спекулира в публичното пространства с цифрата от 320 мил. евро! Комисията трябва да изясни мистерия откъде Инерком разполага или ще разполага с такъв финансов ресурс и конкретно по отделните позиции.

Мистерия втора – приходи/печалба от експлоатацията на инфраструктурата за изплащане на описания по-горе финансов ресурс
Основният източник на приходи ще бъде от продажба на електроенергия по съгласувани и одобрени от КЕВР цени. Като се има предвид, че обикновено максималният срок за предоставяне на кредити е 10 – 12 години следва, че на банките и/или финансиращите структури е предоставена убедителна информация за движението на цените на електроенергията за този период и в бъдеще. Едва ли банките ще повярват на прогнози на Инерком, като се има предвид непредсказуемостта на действията на КЕВР по тази тема и чувствителността на обществото.

Именно това трябва да изясни Комисията:
– кой и как е гарантирал на Инерком цените на електроенергията за следващите 10-12 години. А вече Енерго Про и ЕВН поискаха увеличение на цените за тази година с 5 – 7 %;
– Потвърдила ли е НЕК ангажимента си да покрива 100% инвестициите на ЧЕЗ България, респ. на Инерком;
– Какъв размер на печалба е приела НЕК да гарантира на Инерком? При ЧЕЗ той беше в при подписване на договора 16%, впоследствие намален на 12%, докато в Европа допустимия размер за такава дейност е 5-6%;

Мистерия трета – целесъобразност и размер на разходите
От отчетите на ЧЕЗ се вижда, че средният годишен размер на нетната печалба на ЧЕЗ България е около 38 мил. лева годишно ( около 19 мил. евро). С такава печалба е видно, че ресурс от 1,5 млрд евро може да се изплати за срок от 75 години, от което следва, че:
– или ще се ограничат разходите на подръжка, което ще бъде за сметка на потребителите;
– или ще се декларират фиктивни инвестиции, с което ще бъдат ощетени отново потребителите поради влошено качество на услугата;;
– или част от инвестициите ще бъдат за сметка на потребителите, а възстановяването им ще бъде в неясно бъдеще;
– или ще се вдигат рязко цените на електроенергията;

Комисията трябва да проучи:
– целесъобразността на разходите, правени от ЧЕЗ България;
– до каква степен ЧЕЗ България е реинвестирала печалбата си в инвестиции в България и каква част е изнасяла;
– какви възможности за контрол съществуват в лицензионните договори между НЕК и ЧЕЗ България и те да бъдат усъвършенствани при тяхното подновяване между НЕК и Инерком, за да не се ощетява държавния бюджет и да страда населението;

Мистерия четвърта – опит за управление на важна инфраструктура
В активите на ЧЕЗ България влизат:
29 км въздушни електропроводни линии с високо напрежение (ВН) (110 kV);
33 км подземни преносни линии с ВН (110 kV);
17 068 км въздушни електропроводни линии със средно напрежение (10 и 20 kV);
7 311 км подземни електропроводни линии със средно напрежение (СН);
22 898 км въздушни електропроводни линии с ниско напрежение (НН) (1 kV);
9 385 км подземни електропроводни линии с НН;
26 подстанции за ВН/СН;
15 929 разпределителни станции за СН/НН
19 200 трансформатори за СН/НН;
2 108 145 монтирани електромери.

Тази инфраструктура се поддържа от персонал от около 2000 души;
Приватизацията беше обусловена от заключението, че държавата е лош стопанин и е липсвал финансов ресурс за обновяването на тази инфраструктура.
Към момента около 20% от тази инфраструктура е над 30 години, а около 30% над 20 години. ЧЕЗ България се справяше с български изпълнителски персонал, като висшия мениджмънт беше от Чехия.

Комисията трябва да проучи:
какъв е опитът на Инерком да управлява такъв персонал. Ако наеме отделна фирма за упрадвление, ще се увеличат разходите и то ще се отрази върху печалбата, възвръщаемостта на кредите и/или цената на електроенергията за потребителите;
– какъв е ангажиментът на Инерком за намаляване на технологичните загуби, с цел да се увеличи печалбата на компанията и ограничаване ръста на цените на електроенергията. Трябва да има и гаранция за този ангажимент, а не само декларация както беше при ЧЕЗ България. Въпреки това намалението им е от 17,06% през 2005 г. на 11,59 през 2014 г.- около 0,6% /година и ЧЕЗ България планираше намаление с 1 %/година за периода 2016 – 2023 г.;

Мистерия пета – кое да бъде обект на национална сигурност в енергетиката и какво следва от това
Съгласно постановление № 181/ 22.03.2016 г. обекти на национлна сигурност в енергетиката, които имат отношение към конкретния казус са :
VI. Сектор „Енергетика“
1. Стратегически дейности:
1.1. Управление на отрасъл енергетика;
1.2. Производство на електрическа енергия, добив на въглища и експлоатация на хидротехнически съоръжения;
1.4. Пренос на електрическа енергия;
2.9. Централно диспечерско управление и териториалните диспечерски управления на „Електроенергиен системен оператор“ – ЕАД;
2.10. Електрически подстанции: 400 kV „Добруджа“, 400 kV „София запад“, 750 kV „Варна“, 400 kV „Червена могила“ и 400 kV „Благоевград“;
2.11. Открита разпределителна уредба 400 kV „Марица изток 3“;
2.12. Електропроводи: 400 kV „Алабак“ и 400 kV „Крива река“;
2.13. Кабелни линии на територията на гр. София: 110 kV „Левски“, 110 kV „Дондуков“ и 110 kV „Руски“;
Следва, че част от електроразпределителните мрежи 400 кV, 110 кV и 20 кV не са обект на национална сигурност. Те могат да бъдат обект на умишлено разрушаване ( в т.ч. и тероризъм) или случайно – от природни бедствия;

Комисията трябва да изясни:
– какво трябва да притежава Инерком, за да осигури съхраняването, респ. охраната и модернизирането на кабелната мрежа и носещите конструкции в мирно време и по време на конфликти;
– какво е точно съдържанието на понятието „пренос на електрическа енергия“ и какви ще бъдат ангажиментите на Инерком, респ. какви отговорности и гаранции, трябва да поеме компанията, за да не страдат потребителите на електроенергия – бъдещите й клиенти;
– в какъв срок трябва да се промени съотношение въздушни- подземни кабели, за да се гарантира в по-висока степен енергийна сигурност/националната сигурност и какви ангажименти трябва да поеме Инерком във тази връзка;
– кои други обекти в енергетиката трябва да бъдат обект на национална сигурност и как да бъдат защитени от умишлени посегателства;

Министерия шеста – възможни сценарии
България, независимо в какво качество – директно, или чрез някое държавно търговско дружество трудно ще може/ дори невъзможно да участва, заедно с Инерком в тази сделка. Основания:
– Променя се цялата финансова схема на сделката, а за това са изразходвани значителни финансови средства за адвокати, за споразумения с финансиращи и застрахователни организации, пътувания и др. Това означава всичко да започне отначало – нови месеци на преговори, нови разходи, в т.ч. и от българска страна, а това противоречи на интересите на чехската страна;
– на българската страна ще станат достояние целите и плановете по придобиването на ЧЕЗ България и следващите действия. От това могат да последват неприятни за страните по сделката претенции, разследвания, обществен резонанс и др.

Комисията трябва анализира различни сценарии при евентуално реализиране на сделката. Например:
– Инерком обявява несъстоятелност – много са възможностите и вероятностите при различни източници на финансиране и евентуално (обичайно) неспазване от страна на българскта държава на ангажименти по отношения съхраняване размера на печалбата, цени на електроенергията и т.н. При това положение финансиращите организации поемат управлението на дружеството. Те ще бъдат в правото си да спрат функционирането на дружеството, за да не се трупат допълнителни дългове и да си възстановят във възможния максимален размер на отпуснатите кредити от масата на несъстоятелността. Т.е. банките могат да продават спокойно и без да питат никого собствеността на Инерком, в т.ч. носещи конструкции, кабели, трансформатори и т.н. понеже те не са обект на национална сигурност. Възможно е да възникне колапс в електроснабдяването и да последва правителствена криза. Намесата на държавата за връщане на собствеността в патрониума на държавата ще струва вече много скъпо, тъй като тя ще бъде в положение „цунг-цванг“ е няма да има време за преговори. Плащаш, колкото ти поискат.

Инерком влиза в качеството на собственик на съоръженията, но почва да прехвърля права и дори да разпродава активи, без да пита никой. Основание – активите не са обект на национална сигурност. В един кратък период от време ще се получи ситуацията – активите са вече чужда и неизвестна чия собственост, а Инерком притежава само лицензии. Държавата отново е на колене – ако не признае новия собственик и не му прехвърли лицензиите, държавата трудно ще организира електроснабдяването на близо 3 мил. потребители. Тези потребители стават заложник на чужда и с незвестен авторитет и цели компания. Съвременна колонизация;

Комисията трябва да поиска писмени декларации от институции като МФ, НАП, Министерство на икономиката, БАИ и др. че не са давали гаранционни писма за валидност на определени техни компетенции за конкретен срок – напр. непроменямост на данъци и техния размер, гарантиране възвръщаемост на инвестициите, отказ от възражения при претенции на Инерком и т.н. Такива ангажименти са известни в международна практика. Без такива ангажименти ( вкл. и тези, изброен по-горе), нито една финансираща организация няма да приеме бизнес-плана на Инерком.

Изводи:
Държавата не може да се намесва в частни търговски сделки, дори може да бъде осъдена поради възпрепятстване на Инерком да реализира своя проект и получи планираните приходи/печалби;

Ако се случи невероятното Инерком да допусне участие на държавата до 51% в капитала на ЧЕЗ България ще покаже, че държавата е била съпричастна към тази сделка и/или далаверата трябва да продължи;
Не трябва да се подценяват идеолозите и организаторите на тази сделка и едва ли Комисията ще ги постави на колене. Ровене на архиви и изслушвания е чиста бюрокрация и демонстрация на активност

Като възможен изход от тези мистерии е държавата да купи Инерком, както постъпи при казуса „Авионамс“.

При този подход:
– тя ще получи достъп до всички документи по сделката;
– ще получи обезщетението, ако ЧЕЗ България спечели делото срещу българската държава;
– българските потребители няма да плащат разходите/печалбата на Инерком и лихвите за взетите от нея кредити;
– след това държавата може отново да потърси партньор в експлоатацията на електроразпределителната мрежа, в т.ч. компания само за управление на дейността, като не повтори направените досега грешки.

Ако Инерком откаже, то тогава Държавата може да се позове на постановление 181, че сделката третира преноса на електроенергия, което е обект на национална сигурност и силово да придобие Инерком.

Този казус е поредното доказателство за безпомощността на държавата, погрешния модел на управление. Ситуацията е безнадеждна, защото този модел се споделя с различни нюанси от всички партии.

Иначе Комисията ще събира информация, Инерком ще си плете кошницата, а българите да почнат да си купуват свещи.

31.03.2018

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Габриеле Куби: Джендър образованието похищава децата ни (Видео)

Габриеле Куби

 

Предлагаме ви с български субтитри изказването на Габриеле Куби по време на Първата международна конференция за джендър, пол и образование срещу джендър доктрината, проведена в Мадрид на 23 февруари 2018г. Габриеле Куби e социолог и преводач. Автор е на редица книги, най-известната от които е „Глобалната сексуална революция“. В нея Куби описва възникването и развититето на джендър идеологията. В изказването си в Мадрид Куби говори за образованието и нахлуването на джендър доктрината в училищата и детските заведения.

„Това, което описвам, не се случва във всяко училище и всяка детска градина, но е промотирано от световните и националните организации като ООН, ЕС, СЗО, УНИЦЕФ и др.: насърчаване на мастурбацията от бебешка възраст нататък; запознаване с различни видове сексуални ориентации, като равностойни, ЛГБТИ IQ; представяне на разбитото семейство като равностоен вид семейство – сингъл-семейство (от един родител), пачуърк-семейство (с деца от различни бракове), рейнбоу-семейство (еднополови родители) – всичко това са разбити семейства, с невероятно голямо страдание, преживявано от тези, които живеят в такива семейства; детски книги, за които сме чували, в които принцът се жени за принц, представени на децата от феята, която ги учи „само ти знаеш какъв е твоя пол, говори с някого, на когото имаш доверие“ – това присъства в детските книжки, това се дава в ръцете на нашите деца; умишлено дестабилизиране на идентичността на момчета и момичета.

Мисля, че това е една агресивна идеология, която става все по-тоталитарна, всички ние, както и хората преди нас, сме в една и съща позиция, изправени сме пред това тоталитарно движение. Като германка аз знам много добре за какво говоря. Ние бяхме подчинени на две тоталитарни идеологии – нацистката идеология и комунистическата идеология. И двете страни на Германия бяха в това. Тук имаме същата динамика.

Акценти

Нашето общество трябва да приеме хедонистичното схващане за сексуалността. Прави всичко, което удовлетворява страстта ти, с мъж, с жена, или и двете, или с каквото и да е друго. От люлката до гроба. Това е освобождението, сексуалното „освобождение“, за което се бореше движението от 60-те, подкрепено с интелектуалната мощ на философите от франкфуртската школа.

Един от тях, член на франкфуртската школа, беше Херберт Маркузе, който написа книгата „Ерос и цивилизация“. Той прокламира отровната утопия, че освобождението на страстта ще създаде райско общество без власт. Тук виждате освобождението на страстта. Тези хора образуваха т.нар. „Комуна Едно“ в Западен Берлин и прокламираха секс с всички, и най-вече с деца, пред деца, и секс между деца.

Зелената партия в Германия до 90-те предлагаше узаконяване от Парламента на секс на възрастни с деца.

Наскоро те се появиха, излязоха пред пресата, наведоха глави и казаха „Беше грешка“ и толкова. Това беше за медиите, никой не повдигна никакъв въпрос. Какво виждаме 50 години по-късно? Страстта беше освободена. Но къде е раят? Вместо него – разрушени бракове, разрушени семейства, 20% самотни майки, повечето от тях в бедност, сексът извън брака е норма, една трета от децата в детската градина с неспособност да говорят и с психологически смущения, милиони пристрастени към порнография и консумация на порнография от смартфон-поколението.

Потресаващият факт е, че бремето на страданието и културния упадък, които сексуалната революция създава, са очевидни, но обществото в голямата си част изглежда е загубило способността да се промени. Загубена е способността на обществото от Ниневия, когато Йона ходел из града в продължение на три дни, защото той бил голям, и казвал „Отвърнете се от греховете си“. Царят го чул и обявил период на пост и покаяние за хората и животните. Ние нямаме тази способност. И то, въпреки че виждаме унищожителния ефект от глобалната сексуална революция навсякъде.

Това, което се насажда на нашите деца в детските градини и в училищата, е хедонистичната концепция за сексуалността. Хедонизмът е философско учение, което разглежда удоволствието като най-важното благо на човешкия живот. Хедонистите се опитват да увеличат удоволствието и да намалят страданието. Хедонизъм в сексуалността означава „прави всичко, което увеличава страстта ти, на всяка възраст, с всеки човек, който те привлича, мъж, жена, или и двете.

Всички сексуални действия имат една и съща стойност. Хетеросексуалност, гей, лесбийска, транссексуалност и всякакви видове перверзии като садо-мазохизма. Смени си пола, ако така ти харесва, може би разумът ти е заклещен в погрешното тяло“.

Според доклад от 2010 на Специалния докладчик на ООН за правото на образование, целта на разбираемото сексуално обучение трябва да бъде, цитирам: „удоволствието и насладата от сексуалността, разрушаване на чувството за вина по отношение на еротичността“. Тоест Обединените Нации имат изцяло хедонистично разбиране за сексуалността, което се налага в 196-те страни-членки на ООН.

Само едно ограничение остава за сексуалните действия и то е принципът на съгласието. Прави само това, което сексуалният партньор, или сексуалните партньори, са съгласни да правят. Но как може този принцип да работи? Ако сексуалното желание излезе от контрол? И това не проработи? Както показват пристрастяването към порнографията и перверзните сексуални практики сред нашето общество?

Цифрите при сексуалното насилие са просто ужасни. Това засяга повече момичетата, струва ми се, всяко шесто момиче става жертва на сексуално насилие. Къде е протестът? Къде са неимоверните усилия на нашите правителства и международни институции да направят нещо по този въпрос? Няма ги, защото е нужно очистване на цялото наше общество.

Горко на всеки, който възразява срещу хедонистичната идея, който посочва рисковете от изгубените мечти или тежките последици на тази идея. Да се отървем от него, той е нетолерантен, хомофоб, тесногръд, дискриминативен, хейтър. Това е лъжа. Онези от нас, които въстават срещу погубващата роля на хедонизма, го правят от любов към нашите ближни човешки същества, любов към нашите деца и отговорност към нашето бъдеще.

 

Хедонистичният подход към сексуалността, лишен от всякакви морални стандарти, е промотиран и налаган в училищните програми от ООН и неговите под-агенции – СЗО, Уницеф, Фонда за населението към ООН, ЕС и неговата мрежа от под-организации, световни НПО като IPPF и разбира се всички ЛГБТИ организации. IPPF, както знаете, е най-мощната организация на света, защитаваща абортите, която печели пари от продажбата на органи на абортирани бебета. Тяхната пропаганда заблуждава разума на хората.

Да, ние искаме отговорно да планираме размера на нашите семейства. Да, искаме да сме здрави. Да, ние искаме да образоваме нашите деца за правилната употреба на сексуалността и да ги приготвим за брака и семейството. Нека разгледаме съдържанието на разбираемото сексуално образование според официалните документи на СЗО, IPPF и другите.

Това, което описвам, не се случва във всяко училище и всяка детска градина, но е промотирано от световните и националните организации: насърчаване на мастурбацията от бебешка възраст нататък; запознаване с различни видове сексуални ориентации, като равностойни, ЛГБТИ IQ; представяне на разбитото семейство като равностоен вид семейство – сингъл-семейство (от един родител), пачуърк-семейство (с деца от различни бракове), рейнбоу-семейство (еднополови родители) – всичко това са разбити семейства, с невероятно голямо страдание, преживявано от тези, които живеят в такива семейства; детски книги, за които сме чували, в които принцът се жени за принц, представени на децата от феята, която ги учи „само ти знаеш какъв е твоя пол, говори с някого, на когото имаш доверие“ – това присъства в детските книжки, това се дава в ръцете на нашите деца; умишлено дестабилизиране на идентичността на момчета и момичета.

Мисля, че това е една агресивна идеология, която става все по-тоталитарна, всички ние, както и хората преди нас, сме в една и съща позиция, изправени сме пред това тоталитарно движение. Като германка аз знам много добре за какво говоря. Ние бяхме подчинени на две тоталитарни идеологии – нацистката идеология и комунистическата идеология. И двете страни на Германия бяха в това. Тук имаме същата динамика.

Този нов тоталитаризъм е много подмолен, идва в плаща на свободата, затова моето подзаглавие е „Унищожаване на свободата в името на свободата“. Той казва „Освободи своята сексуалност“, колко прекрасно! За нас като човешки същества е трудно наистина да овладеем своята сексуалност в духовността си и в сърцата си, това не е лесно, и тогава идват фалшивите пророци и ни говорят това.

Различно е, и ние не сме наясно, ние спим от толкова дълго време. Не го разпознаваме, мислим си „Това е само за малцинствата, ние сме толерантни, нека живеят както искат, а ние ще живеем нашия нормален християнски живот.“ Това ни заблуждаваше и ние не видяхме, че това, което става, няма нищо общо, не е това, което малцинството действително иска.

Една статистика – веднага щом хомосексуалният брак беше законно установен, само 3 или максимум 6 процента от хомосексуалната общност се възползваха от него. След като постигнаха това право, те не се възползват от него, значи става дума за нещо друго. Става дума за унищожаване на идеята за семейство. Семейството като такова. И ние не разбрахме това. Нямаме друг изход, освен да създадем съпротива срещу това, всеки един на своето място. За това се иска кураж.

Ако чакате по-дълго, цената ще се качи. Тя вече се качва. Нужен е кураж, сега. Може да се започне просто като се изправим и кажем „Не, аз не вярвам в това. Аз вярвам в това.“ Не бива да мълчим. Сега, въпросът за училищата. Ако се намирате в подобна динамика, това включва всичко. При нацисткия режим ние имахме Германската църква, която подкрепяше нацистите.

Католическата църква е крепост, но сега виждаме, че те влизат дори и в църквата и това е много, много тревожно. И разбира се в училищата има нужда от смели и силни хора, които да отстояват, а къде са те? Има все по-малко силни хора, защото човек е силен, само когато има идентичност. Ако идва от разрушено семейство, неговата идентичност е слаба. Така че, къде са силните хора, които ще се съпротивляват, няма друг начин, ето Вие правите това в Испания, на много голямо ниво, и аз съм благодарна за това, което правите, то е чудесно и ние нямаме никакъв друг избор, всеки един, според способностите си, да говори истината и да оказва съпротива в училищата….

УНИЦЕФ е изцяло „за“ разбираемото сексуално обучение, така че спрете да купувате техните прекрасни коледни картички, всички под-организации на ООН са „за“ това, СЗО дори промени стандартите за сексуалността, нали така? Недейте да се заблуждавате, всичко това се представя като хуманност и загриженост за децата, за правата на детето, имайте предвид това. Политиката на ООН за правата на детето няма друга цел, освен разделянето на детето от родителите му, от авторитета на родителите. Това се опитват да постигнат. И разбира се, децата имат права, ние обичаме децата, не е ли така, абортираме милиони деца, но обичаме децата. Така че, бъдете наясно и ако чуете от ООН за правата на детето, знайте, че става дума за разрушаването на авторитета и любящата грижа на родителите и семействата им.

 

Гласове“, превод: Екатерина Грънчарова

РИА Новости: САЩ и Великобритания изискват да се гонят дипломати. България отказва

Факсимиле: РИА Новости

 

 

Българският премиер Бойко Борисов заяви, че „липсват доказателства за вината на Москва“ и отказа да изгони от страната руски дипломати заради отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му в британския град Солсбъри. Не всички български политици са съгласни с него, но сега неговите поддръжници в София са все пак повече. Това пише в свой анализ руската РИА Новости.

Българите се интересуват от „Турски поток“

Както показаха резултатите от последните президентски избори, общественото мнение в България по отношение на Русия е разделено. През 2017 г. антируски настроеният Росен Плевнелиев бе заменен на поста президент от приятеля на Москва Румен Радев. Сега София коригира външнополитическия си курс. И се пробва в ролята на „мост между Изтока и Запада“, разчитайки на доверени отношения както с Кремъл, така и с Белия дом.

По-рано на София това не ѝ се удаваше. Под натиска на САЩ и ЕС премиерът Борисов се отказа от газопровода „Южен поток“, който трябваше да мине през българска територия. И оттегли съгласието си за строителство на АЕЦ „Белене“, за което плати на Москва солидна неустойка. България понесе големи финансови и морални загуби и в балканската страна вече не искат да вървят към по-нататъшно изостряне на отношенията с Русия.

При това Москва има един нов коз в играта на българското направление – проектът за газопровода „Турски поток“. В София са наясно колко ненадеждна е Украйна като транзитьор на газ и биха предпочели да получават синьо гориво по обходния маршрут от юг. През март президентът Владимир Путин и премиерът Борисов обсъдиха възможността за създаване на разклонение на тръбопровода, което да води до България. А по съобщения в интернет-ресурса news.bg, може да се върнат и към проекта АЕЦ „Белене“.

Противниците на Русия са в малцинство

В разговор с РИА Новости водещият научен сътрудник в Института по Европа към Руската академия на науките Павел Кандел нарече новия курс на българските власти „коригиране на дисбаланса“, наложен през последните десетилетия. Промените станаха неизбежни след президентските избори от 2017 г. (всъщност те бяха проведени в края на 2016 г., бел. ред.).
„Радев проведе изборите под лозунги за подобряване на отношенията с Русия. И победи. Той е длъжен да демонстрира, че думите му не са напразни. Победата на Радев оказа влияние и върху другите властови звена. Бойко Борисов, който претърпя поражение, оттогава се държи много по-предпазливо. А в миналото много антируски действия бяха свързвани именно с него“, казва Кандел.

Промените във високите ешелони на българските власти не означават, обаче, обръщане към Русия. Против са много функционери на партията ГЕРБ, която има най-много депутати в парламента. При обсъждането на съдбата на руските дипломати в Народното събрание се състоя обмен на мнения с повишен тон. Шефът на фракцията на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че България няма друг избор освен солидарност с Вашингтон и Лондон. И обвини приятелски настроените към Русия социалисти в опит да изведат България от ЕС. Но все пак противниците на Кремъл се оказаха в малцинство.

„В своето мнозинство българите са доброжелателно настроени към Русия. Те не са забравили приноса на нашата страна за освобождението от османско иго. В България има партии, които могат да бъдат наречени проруски и към тях преди всичко се отнася „Атака“. Консерваторито от това обединение влизат в управляващата коалиция, което ограничава възможностите за маневри на Борисов и влияе върху неговата политика по отношение на Москва“, обобщава Кандел.

Мост между Русия и САЩ

Решението на България да не гони руски дипломати повишава залозите ѝ в геополитическата игра. На фона на противопоставянето на Москва и Вашингтон се появява търсене на компромисна позиция, която биха могли да предложат страни, въздържали се от резки стъпки както срещу Русия, така и срещу САЩ. Традиционно за тази роля претендира Австрия, която от съображения за неутралитет не влиза в блока на НАТО. Както и София, Виена вижда себе си като мост между Изтока и Запада и е готова да стане посредник.

Според мнението на зам.-директора на Центъра за политически технологии Алексеи Макаркин, България по-трудно ще влезе в ролята на посредник заради факта, че тази балканска страна е силно зависима от структурите на ЕС и НАТО. София няма и опита за продължително противопоставяне на чуждестранен натиск.

„Към днешния ден България обосновава своята гледна точка, като се позовава на позицията на ОЗХО (Организацията по забрана на химическото оръжие). Нейните експерти все още не са произнесли присъдата (по случая Скрипал, бел. ред.). При всички случаи България е члeн на НАТО. Така че тя не може да се позиционира като напълно неутрален играч“, обобщава Макаркин.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

 

The National Interest: Западът осъзна, че се плъзга към война с Русия

 

 

В сегашната политическа криза, раздута от Запада от нищото като сапунен мехур, има едно положително качество: все повече техни анализатори се замислят какво ще стане, ако сапуненият балон не се изпусне тихичко, а се спука в голям военен конфликт с Русия. На повече от 50% се оценява вероятността за възникване на въоръжен конфликт между Русия и Запада от мнозина военни и политически експерти в Центъра за национални интереси (ЦНИ) във Вашингтон.

Това е неправителствена политологическа организация, основана през 1994 г. от Ричард Никсън и чийто патрон сега е Хенри Кисинджър. Именно този Център издава списанието The National Interest.

Сега публикация в списанието е посветена на перспективата ще се превърне ли конфронтацията между САЩ и РФ в открита война. Като цяло отговорът е: да, ще се превърне.

Един от експертите, ръководител на изследванията по въпросите на разузнаването и националната сигурност към ЦНИ Джордж Биб (бивш шеф на руския отдел в ЦРУ), оценява на 6 по скала от 1 до 10 заплахата от военен сблъсък. Това било „неприемливо високо равнище от риск”.

Научният сътрудник от Центъра за военноморски анализ Майкъл Кофман добавил още една единица. При това гражданските и военните експерти на Запад не очакват нищо добро от военното противопоставяне.

Очевидно част политическата класа в САЩ още не е разбрала, че Русия не е онази от 1990-те години и сега няма да отстъпи под натиска, нито това ще отслаби властта на Кремъл. Нещо повече: изборният резултат на Владимир Путин се обяснява с факта, че руснаците са се „сплотили около националния флаг”.

Що се отнася до западните военни, то сред тях преобладават реалистите, които правят всичко възможно да отдалечат заплахата от пряко сблъскване между руски и американски войници. „Горещата линия” в Сирия е натоварена повече от всякога, за да се изчистват своевременно недоразуменията.

Военните в САЩ още тълкуват скритото послание в предупреждението на шефа на руския Генщаб Валерий Герасимов, че при най-малкото нападение над руснаци нападателите ще получат „мигновен и твърд отговор”. А Герасимов има сред колегите си на Запад славата на човек, чиито думи не се разминават с делата.

Старшият анализатор от корпорацията Rand Джон Гордън е обявил резултатите от свое изследване, според което при пълномащабен конфликт в Европа „руснаците биха имали значително преимущество във всички аспекти на сухопътния бой”. Неговият модел сочи, че руските комплекси за ПВО и РЕБ (радиоелектронна борба) в течение на седмица ще свалят от небето натовските самолети.

А на сухопътния театър руската войска ще има преимущество в много области, например в артилерията. Като правило, руските оръдия имат с 50-100 по-голям диапазон от възможности, отколкото намиращите се на въоръжение американски оръдия.

На дневен ред излиза проста алтернатива: или руските войски да навлязат в Англия, за да проверят лично убедителността на доказателствата за вината на Русия в „отравянето” на Скрипал, или Русия трябва да бъде ударена с ядрени боеприпаси и накрая сама да се задейства системата „Периметър”. За „Мъртвата ръка*” става дума, за подранилия без време Съден ден, или Денят на Апокалипсиса.

Източник: Блиц (по публикация в x-true.info)

*“Мъртвата ръка“ или „Ръката на мъртвеца“ – това е руската ядрена система „Периметър“, която гарантира ответния руски удар на евентуална ядрена атака. Дори Русия да бъде атакувана с ядрено оръжие и командните пунктове да бъдат уищожени, автоматичната система гарантира ответен ядрен удар по предварително определени цели, който на практика ще изличи живота от лицето на Земята.

 

Доц. Йордан Величков: Чест прави на правителството, че не се поддаде на антируската провокация!

 

 

Доц. д-р Йордан Величков е юрист и дипломат.

Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада.

Депутат в 40-ото НС.

Преподавател по международни отношения.

Преди 148 г. пруският (все още) канцлер и обединител на германския народ Ото фон Бисмарк, обвинен, че не спазва нормите на международното право, гневно отговаря: „Такова право няма, няма ! Няма!“ И доказа, че правото принадлежи на силния. А и на този, който не го зачита.

Според авторитетни международни наблюдатели и юристи скандалът „Скрипал“ трябва да се разглежда от две страни -юридическа и политическа. На срещата в Брюксел, състояла се на 23 март 28-те лидери на страните членки на ЕС се съгласиха, че е много вероятно Русия да е отговорна за нападението с невропаралитично вещество срещу двойния агент Скрипал и дъщеря му. Несъмнено, тази позиция само потвърждава твърденията на представители на правителството на Великобритания за възможна руска намеса в казуса „Скрипал“. Според Лондон има „предположения“, „подозрения“ и „предполагаема руска намеса“, което е достатъчно основание опитът за покушение срещу двойния агент да бъде вменено във вина на руската държава.

Очевидно, международната общност става свидетел на безпрецедентен международно правен абсурд. Отправя се крайно сериозно обвинение срещу една страна, което е изградено изцяло върху хипотетични, т.е. предполагаеми, а не обективни и аргументирани доказателства. Такова обвинение, отправено между другото твърде прибързано, е в пълно противоречие и в нарушение на основни принципи и вековни постулати на националните законодателства и международното право. „Всеки е невинен до доказване на противното“ и „Съмнението в извършване на дадено престъпление е в полза на заподозрения“ са основополагащи правни норми, приети и утвърдени още в римското право.

Парадоксално е, че и Лондон, и Брюксел поддържат едно тежко обвинение, изградено не върху сериозни и аргументирани доказателства, а на базата на голословни предположения и подозрения. Освен това липсва обективен и обстоен анализ на причините на самия акт на покушението. Кой има интерес от неговото извършване? Само Русия ли? И то в момент на нестихваща остра антируска пропаганда и политическа кампания и пред предстоящи президентски избори с безспорен фаворит.

Наред с това предстои и провеждането на изключително авторитетно спортно събитие – световното първенство по футбол в Русия. Според реалностите в Руската федерация и на международната сцена руското правителство има най-малко изгода от извършването на подобна престъпна провокация. Но освен отправените обвинения срещу Русия има ли и други заподозрени субекти, които са заинтересовани от въпросния престъпно-скандален случай. Лондон по този въпрос мълчи.

Освен като юридически казус, покушението може да бъде разгледано и като политически акт. Крайно прибързаната и остра реакция на правителството на Великобритания срещу Русия, което не дочака дори експертните заключения по случая, както и получения светкавичен „жест на солидарност“ от някои европейски съюзници, свидетелства за намеренията на Лондон и на заинтересовани външни сили да използват покушението за политически цели. Фактът, че такъв относително незначителен случай се политизира, подчертава твърдото намерение на Лондон и тези, които стоят зад него, той да бъде използван за създаване на допълнително напрежение в руско-европейските отношения.

Припряната реакция и отправени необосновани антируски обвинения са мотивирани от още един фактор. Все по-честите изказвания на някои европейски политици от необходимостта за преоценка и подобряване на отношенията ЕС-Русия, включително и отмяна на санкциите, засягащи не само руските, но и европейските интереси. Освен това на руската страна, според тях, трябва да се гледа като на необходим партньор в разрешаването на сложни въпроси, засягащи международната общност.

Среди извън Европа, обаче, разполагащи с внушителни икономически и властови ресурси, които не само с тревога следят отношенията Европа-Русия, но и упорито се противопоставят и осуетяват едно по-тясно сближаване и установяване и поддържане на активен, взаимоизгоден диалог между Москва и Брюксел. Провокираният от тези сили грузинско-руски конфликт и особено дестабилизацията и гражданската война в Украйна, нанесоха сериозен удар върху отношенията Русия –ЕС. Нещо повече – с огромни усилия и груб натиск върху европейските съюзници те успяват да поддържат на доста високо ниво напрежението и недоверието на континента. Те са и факторът, който взриви арабския регион и провокира мащабна бежанска вълна, която е без аналог в световната история. Естествено за сметка и срещу интересите на европейските съюзници.

Наред с юридическия и политически аспект на случая „Скрипал“ международната общественост стана свидетел на една безпрецедентна за международното общуване проява. Такъв акт на мащабно експулсиране на дипломатически сътрудници няма в световната дипломатическа история. Дори при цинично скалъпената провокация срещу Сергей Антонов, която му костваше живота, и огромните морални и икономически вреди, нанесени на българската държава, България и нейните съюзници тогава запазиха самообладание и се въздържаха от подобни абсурдни решения, на които сме свидетели днес.
Но очевидно целта оправдава средствата. След като глобалистките среди и техните поддръжници в Европа са решили провеждането на безкомпромисен антируски курс, то за неговото реализиране и провеждане са позволени всички средства и всякакви похвати.

Чест прави на българското правителство, че не се поддаде на поредната антируска провокация!

 

(Публикуваме мнението му, споделено във фейсбук)

 

Урокът на един зловещ 30 март: На днешната дата през 1944г. 450 бомбардировача изсипват 3000 осколочни и 30 000 запалителни бомби над София

 

 

България стои здраво и непоколебимо на страната на своите съюзници и ще остане докрай вярна на задълженията, които е поела към тях. Става дума за проява на солидарност, която трябва да бъде поставена в основата на отношенията между държавите в нова Европа“.

Бурни ръкопляскания заглушават тези думи на министър-председателя на България. Народните представители посрещат с възторг новината за обявяването на войната.

Сви ли ви се сърцето? Ами ако не е фалшива новина? Може ли да е станало току-що? Къде са децата, все пак?

Успокойте се. Новината не е фалшива, но не е новина. Годината, в която са произнесени горните думи е 1941, министър-председател е Богдан Филов и войната е обявена не на Русия, а на САЩ и Англия. Ако сте се притеснили, вината не е ваша, а на днешни управници, породили у вас подозрението, че от глупост, подлизурство, алчност и кучешка преданност могат отново да вкарат България във война за чужди интереси.

Безумната, арогантна, престъпна политика на българското правителство, довела до обявяването на войната на 13 декември 1941 г., дава на Чърчил претекст за бомбардировките над София. Българската столица “ трябва да бъде изравнена със земята и в развалините да се засеят картофи “, казва британският министър-председател.

И се започва. Най-тежката бомбардировка е на 30 март 1944 г. 450 бомбардировача изсипват 3000 осколочни и 30 000 запалителни бомби. София е застлана с бомбен килим. От англоамериканските въздушни нападения загиват общо 4208 мирни жители, жени и деца. Още повече са ранените и осакатените. Разрушени са 12 657 сгради. Стотици хиляди софиянци бягат в паника към провинцията. Пораженията са такива, че Рузвелт предлага да спрат бомбардировките. Щом лекарството е свършило толкова добра работа, нека продължат да получават  допълнителни дози от него, отвръща Чърчил.

Нашите ВВС и ПВО защитават столицата с безпримерен героизъм. Унищожават 185 противникови самолета. Ние губим 27, при положение, че в отделни битки съотношението е 23 : 1, в тяхна полза. Те губят 256 убити и 333 пленени. Нашите загуби са 21 загинали летци. Един от тях е поручик Списаревски, който, свалил противников бомбардировач, при втора атака е уцелен и пламва. Вместо да скочи с парашут, се забива с таран в друг противник и загива със смъртта на храбрите. Поручик Стоян Стоянов побеждава в 15 въздушни битки….

Ако на 30 март почитаме паметта на жертвите на англо-американските бомбардировки, не може да не помислим и за поуката от зловещия акт на тогавашната върхушка, довел до национална катастрофа. За да се подмажат и угодят на своите съюзници, българските управници принасят в жертва народ и държава. Има ли опасност това да се повтори?

Демокрацията трябва да даде в ръцете ни оръжие да предотвратим всеки опит за пагубни решения на некадърни и продажни властници, които да доведат до нови студени и горещи войни, до мъки и страдания за хората. Безумието трябва да може да бъде спряно от тези, на чиито глави ще се изсипе. Иначе демокрацията става безмислена.

 

 

Източник:епицентър.бг

Гинка санирала и в Елхово, блокът протече (снимки)

 

 

Прясно саниран блок в Елхово протече след проливните дъждове през последната седмица, алармираха местни жители. Те предоставиха на Барикада“ и снимки от щети в апартаментите. Хора от граничното градче се поинтересували кой е изпълнителят на обекта и с изненада научили, че обществената поръчка е била спечелена от компанията на фамозната бизнесдама Гинка Върбакова, която напира да стане собственик на ЧЕЗ.

От информация в регистъра на обществените поръчки е видно, че договорът с „Инерком“ ЕООД е сключен на 19 юни миналата година, а възложител е община Елхово. Обектът е бил финансиран не по Националната програма за саниране, а с европейски средства по Оперативна програма „Региони в растеж“ (2014-2020), процедура „Енергийна ефективност в периферните райони“. Стойността на поръчката е 168 995 лева.

В същата партида е възложено санирането на общо 7 сгради като фирмата на Гинка Върбакова е спечелила още един обект – блок на ул. „Трети март“ 24 срещу 248 740 лева. Жители на градчето споделят, че той е известен в Елхово като „кметския блок“, защото в него живеели роднини на градоначалника Петър Киров (ГЕРБ).

Прави впечатление, че

спечелените от „Инерком“ обекти
са с най-висока цена

на реконструкциите, а сред останалите има и такива за по 116-132 хил. лв. Досега беше известно, че компанията на Гинка Върбакова е санирала блокове и в Пазарджик.
Протеклата триетажната сграда на улица „Търговска“ 4 в Елхово е била посетена от общински служители. Те са констатирали, че течът е заради запушени водосточни тръби. Тъй като водата не е могла да се стича по тях, е започнала да прониква между новата изолация и старата фасада. На покрива са открити остатъци от строителни материали, които най-вероятно са се стичали и са запушили улуците. Жители на блока споделят, че старите улуци са били с по-голям диаметър, но при санирането са били подновени с нови, значително по-тесни и съответно по-евтини.

В случая има голяма вероятност изпълнителят да е ползвал труда на неопитни и дори на непълнолетни работници, което е ставало пред очите на всички институции. „Въобще не се учудвам… По време на строителството виждах на покрива децата на хора, които са работили при мен“, заяви за „Барикада“ общинският съветник от групата на БСП в Елхово Димитър Загоров. Свързахме се с човек, който е участвал в полагането на изолацията (с името и с телефона му разполагаме в редакцията). Работникът А. И. потвърди, че на обекта

са работили непълнолетни на по
15-16 години без никакви договори.

Самият А. И. също е бил нает без официални трудови отношения към ямболска фирма, която явно е била подизпълнител на Гинка. Тя обаче е отговаряла само за фасадата. С покрива се занимавала друга фирма. В официалната документация на поръчката фигурира графа „Има възможност поръчката да бъде възложена на подизпълнител“, срещу която е отбелязано „НЕ“. Според Кодекса на труда пък непълнолетни над 16 години (по изключение над 15 години) могат да се наемат на работа само при строго регламентирани условия – писмено съгласие на родителите, специално разрешение от Инспекцията по труда, преминат обстоен медицински преглед и намалено работно време.
„Никой от нас нямаше никакви такива неща като договори… Плащаше се на ръка или както се казва „на черно“. На нас ни плащаха на квадратен метър според изработената квадратура, а децата от махалата бяха на надница 20-25 лева. Често се сменяха.

И това не е само на този строеж.
Всички знаят, че по санирането в Елхово масово работят непълнолетни. Като се разчуе, че идва проверка – бягат, крият се… Първата година от санирането имаше доста проверки, но после не толкова“, сподели А. И. Работникът е чувал коя е Гинка от Пазарджик, но не знаеше, че се е трудил на неин обект. Контактувал е само с шефа на ямболската фирма. Веднъж или два пъти на строежа са се мяркали и някакви добре облечени хора с джипове.

Санирането на елховския блок е чудесна илюстрация за създадената хранителна верига по усвояване на еврофондовете, чиято цел е да доближат стандарта в България с този в останалите европейски страни. Най-отгоре стоят фирми, които често са подозирани в свързаност с власт, партии и политици. Тяхната основна дейност е да печелят обществените поръчки, а не да ги изпълняват. Същинската работа се върши за доста по-малко пари от други фирми – официални или неофициални подизпълнители, които имат реална производствена практика.
За да остане достатъчно печалба и за тях обаче, те на свой ред пестят от заплати, осигуровки, материали. В дъното на хранителната верига са обикновените работници, до които се просмукват трохи от голямата баница. А крайният резултат често е обратен на генералния замисъл – концентрация на капитала, ниски доходи, експлоатация, некачествена работа… Не доближаване, а раздалечаване с европейските стандарти.

Източник: Барикада

baricada.org

Щетите по апартаментите в санирания блок Снимките са предоставени на Барикада

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян за върто.ъзовците: Как присвоява Иван Кръстев, ще гоним ли руснаци

 

 

Попадна ми поредният коментар на Иван Кръстев във вестник „24 часа“ – за срещата във Варна.
Озаглавен е „Защо е по-добре на масата, а не в менюто“.
В краткия си текст, Кръстев пише следното: „Малките европейски народи са научили от историята си, че КОГАТО НЕ СА ПОКАНЕНИ НА МАСАТА за преговори, най-вероятно ТЯХНОТО МЯСТО Е някъде В МЕНЮТО“.
Звучи авторитетно, остроумно и пр. – само дето си е плод на чисто присвояване.

Кръстев е плагиат: нахално използва фразата „Ако не си се подредил на масата, значи си част от менюто“.
Тя принадлежи на Глен Бек, открадната е от книгата му „Залезът на демокрацията“ – Софтпрес, 2011 г., глава трета, стр. 47.
Така работят многознайковците като Кръстев – ако някой се разрови из писанията им, ще трябва да се направи веднага паметник на българския политолог/плагиат.

Кръстев ни го пробутват непрекъснато на масата.
От години той е един от апологетите на Крадливия Преход – и затова не е чудно, че и сам си позволява да краде.
Въпросният плагиат е известен и като един от знаменосците на фалшивия български антикомунизъм, макар че е от най-натрапчивите ренегати – като се има предвид, че баща му беше важна клечка в отдел на Централния комитет на Българска комунистическа партия.
Отхранен е, както подобава, от проклетите „комуняги“.

Няма нищо против и да участва в някои скверни конспирации – една от тях бе направо позорна: когато уговаряше Бойко да разкара Ирина Бокова, като български кандидат за шеф на ООН, и да я смени с Кристалина Георгиева.
Една брутална, просташка история, която ни представи пред света като дива държава, напътствана от мизерни интриганти.

Занятието, което у нас минава за „политология“, по начало си е миризливо, това е вън от съмнение.
Но, все пак, би трябвало поне да не е толкова нахално.

Смешното е, че за да се сложи на Бойко и да направи апология на „историческата“ Варненска среща, Кръстев се издава като присвоител на чужди фрази.

Някой може да сметне, че въпросната кражба е дреболия – все пак, Иван Костов – менторът на Плагиата, хайдушки разпродаде/разкраде най-ценните притежания на българското стопанство.
Само че, не е дреболия – и няма да е никак справедливо да не се каже, че един от най-яростните палачи на Миналото ни е човек, който свива чужди фрази оттук-оттам.

Няколко думи за Глен Бек, когото Кръстев е окрал.
Той е телевизионен водещ и продуцент, политически коментатор, автор на 13 бестселъра, шест от които са оглавявали класацията на „Ню Йорк таймс“.
За романа му „Залезът на демокрацията” казват, че е „на път да се превърне в мрачното пророческо откровение на нашия век“.

Глен Бек е автор и на книгата „Всичко е заради Исляма“, също издадена у нас.
Кой е щипнал от нея?

***
Ако свържем тази тема с предишната – за срещата във Варна, трябва да си припомним, че българското знаме дори не го видяхме там – до турското и европейското знаме.
Посредникът няма ли право поне на едно знаме – хайде да не е Самарското, а едно най-обикновено?
Така присъстват малките народи на Масата.

***
В някои коментари ме питате, дали ще гоним руски дипломати.
Аз пък да ви питам: Вярвате ли на проучването на „Алфа Рисърч“, че има „чувствителен спад“ в отношението на българите към Русия?

Говорителката на руското външно министерство Захарова казала:
„Не Русия, а българските власти трябва да коментират прибирането на посланик Бойко Коцев за консултации и на какво основание го правят“.
И допълнила: „Може би България има данни или някакви доказателства по случая „Скрипал“, ако е така, дайте ги“.

Захарова ни гъбарка – руснаците добре знаят, че ние сме страхливци и върто.ъзовци.
Нашите политици отдавна съм ги нарекъл сезонни дупедавци – това сякаш им върши работа.
Но е така само външно – иначе единствено се самоунижават, нищо повече.

Би Ти Ви направи анкета: „Каква трябва да е реакцията на България по случая „Скрипал“?
Резултатът:
Трябва да реагира солидарно с държавите от ЕС и НАТО – 12%.
Не се налага да реагира – 75%.

Ще гоним ли?
Като съдя как се е разпасал Цветанов – вторият/левият език на Бойко – по-вероятно е да гоним.
Сетне ще гоним вятъра.
Но сме свикнали: винаги да сме „солидарни“ – и прекарани.

***

*ПОСЛЕСЛОВ /30 март, 11,58/

Все пак – ИЗБРАХА СОЛИДАРНОСТ С РАЗУМА. Поздравления – ако решението е окончателно.

 

Коментарът е публикуван в личния фейсбук профил на Кеворк Кеворкян

Валерия Велева: Борисов е в менгеме. Скандалът “Скрипал“ е изпит по лидерство!

 

 

Съветът по сигурността към Министерския съвет ще заседава утре по случая „Скрипал“.На заседанието ще бъде изслушан посланикът на страната ни в Руската федерация Бойко Коцев.

Както е известно, Съветът по сигурността се ръководи от министър-председателя, а в състава му са включени членове на правителството, ръководителите на специалните служби и представител на Президента на Република България.

За първи път решенията на този Съвет ще бъдат изключително важни за страната, защото след разразилия се скандал „Скрипал“, за първи път от края на Студената война в Европа е начертана фронтова линия, а България е изправена пред изключително тежка ситуация.

Решението, което в последствие ще вземе българското правителство, под което ще стои подписът на българския министър-председател Бойко Боросив, ще има дълготрайни последици, вероятно с непредвидими към момента поражения.

Почти две трети от страните-членки на ЕС, под диктата на Лондон и Брюксел или от сърдечна евроатлантическа солидарност, изгониха руски дипломати, които влизат в графата „шпиони на външното руско разузнаване“.

Мащабна операция на ЕС и НАТО – непозната досега в дипломатическите отношения по света. Казват, че с нея се отворя вратата към ада на войната. Дано да грешат!

За зла беда скандалът гръмна точно, когато България води председателството на Европейския съвет и не само, че не може да остане встрани от бурята, но на София се гледа с особено внимание,  защото трябва да даде пример.

От друга страна – народът на нито една от европейските държави няма такова вкоренено отношение към Русия. Колкото и да се делим на фили и фоби спрямо руската и православна кръв, истината е, че русофилските настроения преобладават в България. Дори и в този критичен момент, когато атаката спрямо Русия е всеобхватна, повече от половината българи не са променили настроенията си.

Какво решение да вземе правителството на Борисов, така че хем да отговори на очакванията на партньорите от ЕС, хем да не измени на обществените нагласи вътре в страната?

Засега ходът с привикването на посланика ни от Москва за консултации е най-точният подход. Така хем показваме съпричастност към болезнената тема, хем не сме в отбора на враговете на Русия.
Тази мярка обаче е временна.

Посланик Бойко Коцев може да остане в София за неопределено време, но то не може да бъде толкова дълго, че от ЕС „да ни забравят“.  България се намира на фронтовата линия между Запада и Русия и едва ли някой ще ѝ позволи да играе половинчата роля в развихрилите си събития, които увличат световните сили.

Затова ден след като Борисов да извика посланика ни от Москва за консултации, вторият човек в управляваща партия Цветан Цветанов даде ясно да се резбере, че само с това няма да се разминем.

Доста ясно председателят на парламентарната група на ГЕРБ подговя общественото мнение, че ние трябва да предприемем адекватни действия, за да изразим своята солидарност с Великобритания. Разбира се, Цветанов е наясно, че не неговият подпис ще стои под такъв акт, който ще взриви обществото. И естествено прехвърля горещия картоф там, където с голи ръце ще бъркат в жаравата: „Дали се предприемат следващите стъпки за отзоваване на дипломати от Русия, това вече е в правомощията и компетентността на изпълнителната власт“.

Борисов буквално е в менгеме.

В тази ужасна игра няма съюзници. Нито в Европа. Нито у нас.

Няма тил. Няма спасение за него.

 

Ако изгони руски дипломати – дори само един да е, Русия има лостовете да взриви управлението му. Волен Сидеров е най-елементарният индикатор за това. Такова решение ще срине ГЕРБ. Както се вижда от последните социологически сондажи, скандалите с ЧЕЗ и с Истанбулската конвеция разклатиха властта, но не можаха да я катастрофират.

Изготването на руснаци от България ще е катастрофа за Борисов. Зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, който е заместник на Цветанов, настоява да не се следва сляпо повелята на Запада и да се не издава прибързана присъда над Русия. Значи в ГЕРБ има разнобой и по тази тема. Същото, както беше с Истанбулската конвенция. Но разривът сега ще е много по-дълбок.

Скъсването с Русия ще породи въпроси, които ще изправят хората на нокти. Ще бъде ли обезпечена страната ни с газ? Като пресъхнат украинските тръби и бъдат заменени с алтернативни трасета, например със „Северен поток 2”, ние откъде ще си доставяме синьо гориво? Какво става с АЕЦ „Белене“, за чието изграждане Борисов беше говорил само преди двадесетина дни с Путин?  Изпарява ли се окончателно този проект? Какво ще стане с онези 600 000 руски туристи, от които туризмът ни печели?

На всичкото отгоре искането за солидарност с Великобритания става точно във времето, когато отбелязваме 74 години от деня на най-тежката бомбардировка над София,извършена от британските и американските ВВС по време на Втората световна война. Хиляди убити, ранени и безследно изчезнали български граждани, десетки хиляди разрушени сгради, унищожена инфраструктура… Мястото където ще заседава днес Съветът по сигурността и където по-късно правителството трябва да вземе съдбоносното решение, в онези зловещи години, е било кратер, от който е изскачал адът на войната.

Историята си прави тези злокобни закачки!

Ако Борисов не изгони руски дипломати, Западът няма да му го прости. И също ще включи своите механизми за дестабилизация. За съжаление в България е така. Иска ни се да сме Австрия, която може да тропа с крак на Брюксел, но нашето пословично огъване пред Началниците е вкоренено и в бита, и в политиката. Прекалено много се кланяхме. Не запазихме достойнство! Не можахме да се превърнем в мост между Русия и Запада – нещо, което на нас най-много ни прилягаше. Сега дори Австрия ни изпревари и предлага да е посредник между Лондон и Москва.

Изходът?
Скандалът „Скрипал“ е изпит по лидерство. Изпитание за всеки държавник. Борисов ясно заяви в Брюксел, че докато няма неопровержими доказателства за участието на Русия в отравянето на Скрипал, България няма на гони руски дипломати. Към този момент Великобритания не е предоставила на света такива „неопровержими“ доказателства. Лондон продължава да използва хлъзгавата формулировка „вероятно“, която утре може да се окаже „невероятно“! Борисов правилно напомни как по същия начин светът бе подведен за разрушаването на Ирак, откъдето по-късно се роди чудовището Ислямска държава. В паниката и заслепението си Тереза Мей иска начаса солидарност от същия този ЕС, когото тя с гръм и трясък напуска. Прагматичната Меркел изигра своя ход – гони четирима руски дипломати, но приема нови четирима. И в същото време подписа за „Северен поток“.

Ние с кого какво ще подпишем, когато изгоним руснаците?

Към този момент няма истина по казуса „Скрипал“.

И ако Борисов иска да защити лидерството си, трябва да си държи на думата. Когато „вероятните“ засега факти по отравянето на Скрипал станат наистина „неопровержими“, тогава да ги представи на обществото и пред него да вземе решевие.

Ситуацията е такава, че Борисов трябва да направи обществото съюзник на правителството. Каквато и стъпка да предприеме, министър-председателят трябва ясно, точно и конкретно да я аргументира пред народа.

Борисов трябва да управлява публично с гражданите на страната. Те трябва да бъдат убедени в правилността на всяко негово решение, да бъдат съпричастни с неговото взимане. Защото решенията днес ще имат отношение към живота и бъдещето на децата им.

Този момент е исторически. Ходовете са нестандартни. Лидерски!

В такава тежка ситуация само диалогът с народа може да предпази един държавник от грешни стъпки.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Войната в Косово може да избухне всеки момент!

 

 

Сръбските власти са извън себе си от гняв: с благословията на ЕС албанският спецназ в Косово фактически отвлече сръбски министър. На този фон косовските сърби все по-настойчиво искат въвеждането на войска, при това не само от Белград, но и от Москва. Фактически работата отива към нова война за Косово. И се създава впечатление, че в Белград вече са готови за нея, пише руското издание „Взгляд“, цитиран от „Фокус“.

Обстановката в Северно Косово се изостри силно, след като албанският спецназ арестува директорът на сръбската канцелария за Косово и Метохия Марко Джурич. В населената предимно със сърби Косовска Митровица прозвуча сигнал за тревога, хората стихийно започнаха да се събират край моста над река Ибър, започнаха да се строят барикади.

На няколко автомобилни трасета, водещи в тила на сръбския край, активисти препречиха пътищата с камиони. Училищата са затворени, а учениците са разпуснати по домовете си. В болниците е въведен извънреден режим. Засега не се чуват изстрели, но се чуват искания за въвеждане в Митровица (и въобще в северната част на Косово) на сръбски войски.

Съгласно Брюкселския договор между Белград и Прищина от 2013 година, албанските власти бяха задължени да образуват в течение на една година т.нар. Общност на сръбските общини, създавайки по този начин де- факто сръбска автономия в северната част на Косово, но до момента това не се е случило.

Местната политическа партия „Сръбска листа“ иска ускоряване на процеса и призовава Белград към по-активно вмешателство. Белград внимава и призовава за компромиси, което предизвиква крайно негативна реакция от косовските сърби, стигаща и до агресивна риторика по отношение на правителството в Белград.

С цел да разясни позицията на правителството на специална кръгла маса в Митровица пристигна внушителна делегация от Белград, оглавявана от Джурич – профилния министър, който трябваше да уговори местните сърби да „търсят компромиси“. Албанците поначало бяха категорично против появяването в Митровица на сръбски чиновници.

Правовият статут на административната граница между Сърбия и Косово е неясен и всяка от страните го трактува по своему. В Прищина смятат, че това е държавна граница, дори и временна и зад нея те могат да правят, каквото пожелаят. Затова предварително бе забранено влизането в Косово не само на Джурич, но и на много други – началникът на администрацията на сръбския президент Никола Селакович, министърът на отбраната Александър Вулин, министърът на културата Владан Вукосавлевич.

Последният отиде в Косово не на кръгла маса, а с намерението да инспектира състоянието на няколко сръбски православни манастира. Но министърът на външните работи на Косово Беджет Пацоли заявуи, че „всеки, който премине КПП Ярине, ще бъде арестуван“. От гледна точка на Белград, такава граница въобще няма, а има влязъл в сила при печални обстоятелства пропускателен режим, който трябва да бъде съгласуван с ЕС.

За преминаването на границата трябва 24 часа по-рано да бъде уведомена Прищина – и това е. Уведомленията за визитата на Джурич и компания са отправяни на три пъти, а в отговор – албанска тишина. От своя страна ЕС, чрез устата на прессекретаря на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Мая Коциянчич предупреди и двете страни, че са длъжни да съблюдават действащото съглашение за визитите на официалните лица.

Това е типична за ЕС „щраусова позиция“, когато стане дума за самоуправството на косовските албанци. След четиричасова препирня с албанските граничари, на кръглата маса все пак дочакаха гостите си. Джурич излезе на трибуната и подчерта, че косовският въпрос не може да бъде решен без участието на сърбите, още по-малко без сърбите от Косово и Метохия, които са последните две десетилетия „толкова много са се настрадали“.

„Иска ми се от тук, от Косовска Митровица, да съобщя, че Северно Косово и Метохия никога не са били и никога няма да бъдат част от т.нар. независимо Косово, както и част от т.нар. Велика Албания. Такива проекти се поддържат само от тези, които искат да предизвикат конфликт на тази територия. Днес ние пристигнахме тук преди всичко, защото Сърбия иска да чуе какво бихте искали да кажете за Косово и Метохия.

Както и до този момент, Сърбия и занапред ще бъде с вас“, обеща Джурчи, като подчерта, че политиката на сръбския президент е политика на постигането на компромис, който предполага, че косовските сърби „също ще получат нещо“. При думите „също ще получат нещо“ се оживи лидерът на местната партия „Сръбска листа“, който по съвместителство изпълнява и длъжността кмет на Митровица Горан Ракич. Той беше настроен решително и призова да се „сформира Общност на сръбските общини самостоятелно“, ако Прищина не иска да изпълни поетите ангажименти.

„Въпреки натиска, няма да позволим на никой да внесе раздор между нас“, заяви Ракич. В този момент в помещението нахлуха хора с черни качулки и тъмно-сини униформи с надпис ROSU (Regional Operational Support Unit – евфемизъм за албанската полиция в Северно Косово), всичките – въоръжени до зъби. Те метнаха няколко шокови гранати и пуснаха сълзотворен газ. В започналия скандал нападателите свалиха Джурич, вързаха ръцете му зад гърба, напъхаха го в джип и го откараха към Прищина. Джурич е млад човек с хилаво телосложение и неголям ръст и да се противопоставя на двуметрови горили с бронежилетки и автомати не може да се очаква от него.

На помощника на Джурич счупиха двете ребра и повредиха гръбнака. Силно пострада и репортера (девойка) от белградската телевизия, която се опита да заснеме всичко това. Още десетки мирни жители получиха по-малки контузии. В Прищина сръбският министър бе доставен в съда, където му бе предявено обвинение в административно нарушение (нарушение на границата), бе вкаран обратно в джипа и откаран на ГКПП „Мердаре“, където бе пуснат от сръбската страна.

Лидерът на Косово Хашим Тачи похвали своята полиция за „професионализма“, като добави: „Този случай не трябва да попречи на комуникацията между Косово и Сърбия, диалога между страните и усилията за нормализация, добросъседските отношения и примирението между двата народа“. Президентът на Сърбия Александър Вучич свика спешно заседание на Съвета за национална сигурност. Излизайки след съвещанието, държавният глава изпадна в ярост пред журналистите.

Той буквално крещеше и ревеше. Операцията по хващането на сръбските чиновници бе ръководена от командира на албанската полиция в регион „Север“ капитан Бесим Хоти, по- рано работил като прессекретар на косовската полиция. Това не трябва да смущава никого: албанците отделят на пиара и връзките с обществеността особено внимание и поставят на съответстващите длъжности харизматични деятели. Лицето и обноските на Хоти са на професионален убиец, а неговото минало е мътно. При това неговото назначаване е съгласувано с Белград, по т.нар. протокол Тачи – Дачич, тъй като той донякаъде е задължен да координира своите действия със сръбските власти.

Между другото, именно този човек отговаря за разследването на убийството на косвоския сръбски политик Оливер Иванович и буквално преди няколко дни съобщи пред албанските медии, че няма никакви улики. Хоти е подчинен на местния спецназ – две тренирани от американците групи по 15 човека във всяка. Тези хора пристигнаха при сградата, където се провеждаше кръглата маса, на шест коли, чийто състав предизвика буря от негодувание в Белград: две от тях принадлежаха на месната полиция, две – на спецназа и още две – на Канцеларията на ЕС в Косово (EULEX). Т.е. същият европейски орган, който по идея трябва да осигурява законността и реда. AFP: „Фейсбук“ анонсира нови мерки за защита на личните данни на потребителите Вашингтон.

От „Фейсбук“ заявиха в сряда, че ще променят настройките за личните данни, така че да дадат „повече контрол“ на потребителите около тяхната лична информация в социалната медия, предава AFP. „Ние чухме високо и ясно, че настройките за личните данни и други важни инструменти са трудни за намиране и ние трябва да направим повече, за да държим хората информирани“, заявиха от компанията. „Ние ще предприемем допълнителни стъпки през следващите седмици, за да дадем по-голям контрол на хората върху сигурността на личните им данни“, потвърдиха от „Фейсбук“. „Албанските терористи действаха с директната поддръжка на EULEX.

Това е същият този EULEX, който не е заинтересован да се намеси в разследването на убийството на Оливер Иванович. Защо издевателствате над сърбите, защо мъчите сърбите в Косово? – негодуваше Вучич – Те бяха журналисти от РТС, други канали… Банда, какво искате вие от тях?“ Албанският спецназ, както неочаквано се изясни, е бил подпомогнат „в логистиката“ – като проводници са послужили двама местни сърби, с които Белград обеща да се разправи отделно (и по-добре да не се вниква, какво точно означава това на практика).

„Всички участници в залавянето на Марко Джурич ще отговарят пред съда. Ще бъдат заведени редица наказателни дела, ще отговарят всички“, обеща Вучич. Журналистите се поинтересуваха, дали Белград може да разчита на готовността на албанската страна за компромис. „Разбира се, че не. Те лъжат всички, никога не са били готови за никакъв компромис и през цялото време само са чакали, кога ще се окажем в достатъчно тежко положение да признаем независимостта на Косово. Тази работа (търсенето на компромис – бел. „Взгляд“) е безсмислена“, категоричен бе президентът.

Един важен детайл: албанската полиция, а още повече спецназ, изобщо нямат право да се появяват в Косовска Митровица, според международните договори. Изглежда, че, за да бъде избегната забраната са били нужни двата джипа с логото EULEX. По този начин похищението на сръбския министър и боят над официални лица в Косовска Митровица може да се счита за агресивен акт от страна на албанските власти на Косово с благословията на европейските структури.

Търпението на Белград се стапя буквално пред очите ни. На теория нищо не може да ги спре да изпратят в Митровица и още няколко села в Северно Косово сръбски спецназ. Това, разбира се, е радикален вариант на развитие на събитията, но още няколко такива инциденти – и всичко може да се случи. В момента сърбите са блокирали с камиони пътя към КПП „Звечани“, което дразни изключително много албанската страна, тъй като блокираното трасе е точно този стратегически път, който при всички положения трябва да бъде удържан от албанската полиция. С тази цел и, може би, по молба на Хоти, на север са прехвърлени 200 полицаи от Прищина и Косово Поле.

Албанските медии твърдят, че като цяло обстановката в Митровица „е нормална“, но албанците, които работят от сръбската астрана на града и в Лесопавич, предпочетоха да не ходят на работа, оправдавайки се с блокираните пътища. Рейдът на албанския спецназ в Митровица е опасен сигнал. Сръбското население направи нагледна демонстрация на това, че не е защитено по никакъв начин, а международните инструменти и упованието на „компромиси“ не дава нищо. Албанците са готови във всеки един момент да развалят всеки договор (при това буквално), а в последно време водят кампания за изгонването от Косово на остатъците от европейските контролни структури.

В тази обстановка сръбското население се радикализира, при това то и по-рано не се отличаваше със склонност към миролюбие. В изказванията на местните политици има все повече обръщения от типа „спаси и съхрани“ по адрес на Русия през главата на Белград (между другото, руското МВнР реагира на ареста на Джурич крайно остро, докато ЕС просто хвърли цялата вина върху Белград). Това напряга изключително много сръбските власти, които в момента просто са длъжни да демонстрират твърдост. И ситуацията може да излезе извън контрол във всеки един момент.

 

Източник:Блиц

 

“Истанбулската“ схема за овладяване на националната държава

 

 

Александър Урумов

 

GREVIO е само тест на дългосрочен модел за ерозиране и превземане на националните държави чрез пълзяща и задкулисна, „сенчеста“ федерализация на Европа.

И тъй като работническата класа вече не става за революционна употреба, днешните кукловоди смениха лозунга: Джендъри от всички страни, съединявайте се!

Защо чрез такъв масиран натиск се създаде тази европейска истерия с Истанбулската конвенция е един интересен въпрос, на който може би един ден ще научим отговора. Сигурното е едно – под един благовиден претекст бе направен брутален опит за изземване на национални права и отговорности чрез доброволното им преотстъпване, и то с легитимно парламентарно решение!

Слава Богу, това бе избегнато у нас, за разлика от други страни. Впрочем, на ратифициралите ИК страни тепърва им предстои по познатия холивудски модел да направят едно общо европейско движение #Ustoo – „и нас също“. В което подробно да обяснят как така са били лъгани и изнудвани…

Но тъй като такива опити за изземване на права и отговорности наистина изправят националните държави в Европа пред хамлетовския въпрос „Да бъда или да не бъда“, то човек си спомня и още една знаменателна реплика от това класическо Шекспирово произведение.

Това е репликата на Полоний, който отбелязва многозначително по адрес на Хамлет: „Че е лудост, лудост е. Но има система в нея!“

Каква е системата в тази привидно налудничава „истанбулска“ истерия? Първо, темата за насилието в днешния свят е не само медийно актуална, но и обективно многоизмерна. Освен насилието над жени и домашното насилие, тази тема включва и трафик на хора, и сексуална експлоатация на жени и деца, и педофилия. Чудовищни случаи като хилядите изнасилвани и убивани малолетни деца в Телфорд, Англия в продължение на десетилетия поставят изключително остро въпроса за политически чадър над извършителите. Поставят въпроса за съществуването на насилнически, по същество – терористични мрежи, снабдяващи елитарни педофилски среди с малолетни жертви – за това става дума в случая Телфорд и замесването на бившия британски премиер в него.

И тук изобщо не става дума за насилие в домашни условия, напротив – цели семейства, цели квартали и градове са били тормозени и насилвани.

И след като е очевидно, че в Европа продължават проблемите и с трафика на хора, и с чудовищна експлоатация на деца, защо тогава се говори само за насилие над жени и за домашно насилие? И то само се говори?

Защото Истанбулската конвенция е заключителен етап от десетилетните усилия на една деструктивна и безмилостна джендър-идеология, родена през 70-те години и постепенно концентрирала в себе си властовите връзки на гей-, лесбо-, транссексуални, педофилски и други лобита. Това е властова схема, която е създадена от хора с влияние и власт, за да им даде още повече влияние и власт.

Това е, хора – влияние и власт!

В името на властта задкулисните кукловоди с лекота биха жертвали и джендър-идеологията, ако тя престане да бъде ефективен инструмент в ръцете им – точно така, както зарязаха и правата на работниците, например.

Да сте чули някой в Европа да поставя въпроса за хората на труда? Не, разбира се. Ето, вижте какво казва Херберт Маркузе, един от идеолозите на новата световна революция:

Новата левица не споделя ортодоксално-марксистки или социалистически възгледи. Наред с това Новата левица по никакъв начин – отново с изключение на малки формации – не е фиксирана върху работническата класа като революционна класа.

Новата левица се състои от интелектуалци /може да са и либерални богослови, или обикновени политолози, б.м./, от формации в движението за граждански права /познайте дали не става дума за джендър-идеология, б.м./ и от младежи – основно най-радикалните елементи /за предпочитане еколози и политически „зелени“, б.м./.“

Та ето точно заради това джендърът е актуален сега.

И ще бъде, докато им върши работа. Като го употребят и него, ще го захвърлят – както зарязаха работниците.

Така че никакви права на човека, никаква закрила за жените, никаква борба с домашното насилие. Това са приказки за наивници.

За нормалните хора всичко това звучи като по филмите, но все пак – не са ли филмите просто художествено отражение на една много по-свирепа и шокираща реалност?

Щом на хората в нашата малка България просто им бръкна в очите тази внезапно гръмнала медийна заря от джендър-политици и джендър-богослови през джендър-тв реалити и джендър-водещи, та до джендър-детски филми и джендър-детски книжки, значи предварителната подготовка даже малко е попрекалила дозата.

„И за какво е всичкото това? Как за какво?! Ами заради пари! Заради едни пари!“ – тази гневна тирада от „Улицата“ на Теди Москов дава най-правилния отговор.

Какви са тия пари и кой ги дава?

Даваме ги ние с вас. Ние, данъкоплатците, от националния бюджет на собствената ни страна се очаква да финансираме дейностите на GREVIO. Момент!

Борбата с престъпността и насилието във всяка страна не са ли дейности на министерствата на вътрешните работи, след като по закон именно те имат тези отговорности?

Кой и кога успя да ни внуши, че това вече не са задачи на легитимната национална държава, а са права на някакви световно неизвестни, напълно анонимни хора от над-националното GREVIO, самоопределили се като експерти?

По тази логика утре някоя друга над-национална брюкселска „група експерти“ може да поиска да ръководи централната банка, например? И ако ви се струва абсурдно, то настоящата ситуация не е ли също така достатъчно абсурдна?

И какво значи дейности на GREVIO, след като те са общо 15 души и им се падат средно поне по 2 държави на човек? Кога и с какъв капацитет ще установят случаите на насилие над жени и ще ги преборят?

Ето тук вече се намесват джендър-неправителствените организации, „безкористни“ борци за права и свободи, на които трябва да плащаме ние с вас.

Тези НПО са и ще бъдат мрежата от GREVIO-информатори в България.

Схемата е очевидна и за малките деца – нормативен, законодателно гарантиран дългосрочен трансфер на финанси и правомощия от легитимни национални институции към над-национални, неизвестни чиновници, назначени от също така неизвестни други чиновници. И напълно неподлежащи на отчет пред обществата на националните държави!

Това е проектът GREVIO – замислен като недосегаем ръководен орган на една паралелна власт на националните държави.

Под неговата „шапка“ и чрез протекцията на ИК, местните джендър-НПО започват да изграждат една пан-европейска кадрова, информационна и властова мрежа, финансирана от националните държави и системно обезсилваща същите тези национални държави.

Така главата във Страсбург, където е централата на GREVIO ще пусне пипала във всички страни, приели Истанбулската конвенция.

Австрия също е сред тези страни. И на това основание GREVIO иска от австрийските власти да увеличат значително бюджета, отпуснат чрез Федералното министерство на здравеопазването и жените, за работата си в областта на предотвратяването и борбата с насилието срещу жените.

Така, от една страна, GREVIO приканва австрийските власти да гарантират високо и стабилно финансиране на своите НПО-пипала. А от друга страна, самите джендър-пипала искат от Австрия /с помощта на натиска на GREVIO/ бюджет от 210 милиона евро на година!

210 милиона евро на година!

Дали австрийският – или който и да е друг! – финансов министър би бил щастлив от това искане? Дали който и да е средностатистически европейски гражданин ще бъде щастлив тези хищни НПО-та да бръкнат в джоба му? И да го правят всяка година и все по-дълбоко?

Разбира се, тази схема на натиск и източване на средства от националните бюджети се простира във всички европейски страни, приели Истанбулската конвенция.

Ето още за Австрия.

GREVIO иска австрийските власти да увеличат значително бюджета, отпуснат на Федералното министерство на здравеопазването и жените, за работата си в областта на предотвратяването и борбата с насилието срещу жените/3/.

GREVIO приканва австрийските власти да гарантират стабилни нивата на финансиране на НПО/4/.

Ето за Албания.

Всесилното GREVIO иска албанските власти да осигурят/6/:

подходящи човешки и финансови ресурси както на централно, така и на общинско равнище;

значително увеличаване на бюджета, отпуснат на джендър-НПО/7/

Да се отделят бюджетни средства, предназначени за предотвратяване и борба с насилието срещу жените за други заинтересовани министерства.

Ето за Княжество Монако.

GREVIO иска правителството да осигури на НПО човешките и финансовите ресурси, от които се нуждаят./8/

Ето и Дания.

GREVIO смята, че трябва да има целево финансиране за координираща организация. /9/

И така нататък, до светлото джендърско бъдеще, което по нищо не се различава от едно друго, което моето поколение добре познава и в което държавата е длъжна да вади и да дава, докато я разсипят напълно.

Това обяснява и огромното разминаване между официалната статистика в България например – 2 000 случая на домашно насилие на година и милионните халюцинации на джендър-НПО и техните политически говорители. Колкото повече признати случаи на насилие – толкова повече пари. „Кой ще ни даде пари?!“ – това е въпросът на джендър-истерията. Държавата, разбира се. Тоест – ние, данъкоплатците.

В джендърското светло бъдеще отново държавата е длъжна да дава. И отново целта е същата – целта е да се оправдаят средствата.

Има-няма – това не ги интересува GREVIO.

В тактически план целта им е обичайната – пари и власт.

В стратегически план обаче ясно може да се разпознае, че натискът на налагане на Истанбулската конвенция и мониторинговият механизъм GREVIO е всъщност началото на един дългосрочен модел на обезсилване на националните държави и на пълзяща и необявена, „сенчеста“ федерализация на Европа.

Това се постига чрез изграждане на собствена информационна и властова мрежа от НПО-структури, паралелни на националните институции. И – да бъдем откровени докрай – паразитиращи около, над, под и вътре във същите тези национални институции, които на всичко отгоре ще са длъжни да ги финансират редовно, обилно и нарастващо! Понеже който е приел ИК, това го чака.

Така главата на октопода в Страсбург вече ще разполага със свои пипала във всяка държава – страна по конвенцията.

 Ама чакайте, ще каже някой – ние в България не се ли стремим към прекратяване на мониторинга по правосъдие и вътрешни работи, с което условие влязохме в ЕС?

Вместо да го прекратим него – защо ни е още един мониторинг?!

Не ни трябва, разбира се.

„Че е лудост – лудост е. Но има система в нея!“

Финализирането на този процес всъщност отключва ефективното действие на механизма за наблюдение, както му казват на галено на този откровен еврократичен рекет.

От една страна, GREVIO след ратификацията има огромни права и безпрецедентен имунитет, а от друга страна – джендър-НПО започват директно да им докладват в Страсбург в рамките на т.нар. shadow report. Това е доклад „в сянка“, в който местните джендъри директно донасят на GREVIO за – според тях самите! – проблемните въпроси и неплатените сметки на държавата към тях самите.

Представете си в следващите десетина години да бъдат наложени още няколко такива конвенции и „системи за наблюдение“. Не е невъзможно, нали? Така че „Истанбулската схема“ просто веднъж трябва да проработи – тя е вечна, в текста й липсва срок на действие! „Истанбул“ завинаги!Оттам нататък – пак и пак, пътечката е вече прокарана!

Докато накрая този пълзящ преврат срещу националните държави – плод на наистина зловещо умели технолози – ги превземе и предаде властта на своите задкулисни архитекти чрез паралелни федерални структури, доминиращи над националните институции.

Както партийните организации по времето на комунизма имаха решаваща роля над административните структури, така и соросоидните джендър-НПО са планирани да бъдат революционни инструменти на Централния комитет на Сорос.

Отровено общество за цяла Европа, и не само!

Това е публично /само/убийство с тъп нож на познатата ни демокрация – екзекуция, която се представя като изключителен напредък в областта на човешките права. Чудовищно лицемерие, разбира се.

Но това не е краят на „истанбулската“ тотал-щета.

Нека внимателно прочетем тези два изключително хуманни – само привидно! – и свързани текстове от вече станалата банална Истанбулска конвенция:

Чл. 5 т. 2. “Страните предприемат необходимите законодателни и други мерки за упражняване на дължима грижа по предотвратяване, разследване, санкциониране и обезщетяване на обхванати от настоящата Конвенция актове на насилие, извършени от недържавни участници.”

Чл. 30 т. 2. “На лицата, получили тежка телесна повреда или увреждане на здравословното състояние, се отпуска подходящо държавно обезщетение, доколкото вредата не е покрита от други източници като извършителя, застраховка или здравни и социални разпоредби с държавно финансиране. Това не възпрепятства страните да изискват възстановяване на отпуснатото обезщетение от извършителя, доколкото се отчита надлежно безопасността на жертвата.”

В Австрия например тези компенсации са в следния размер/8/:

2000 – 4000 евро за тежка телесна повреда

8000 -12000 евро за повреда с дългосрочни здравни последици

И кое тогава е опасното и чудовищното на този текст?

Това е пряко насърчаване на индивидуални престъпници и на организирани банди да разработят криминален „бизнес модел“ – социално слаба жена, пребита от социално слаб мъж, който не може да изплати обезщетение и то се дължи и изплаща от държавата. Като се знае на какво са способни определени групи, за да изпратят свои жертви да просят по улиците на европейските градове…

Кой „експертен“ гений го измисли това?

След като има достатъчно публична информация за престъпни „бизнес модели“ с насилствено изпращане на хора по улиците на Западна Европа за просия и проституция/9/, можем да си представим какво означава този текст за такива предприемчиви бандити.

Както казва проф. Мишо Константинов – Истанбулската конвенция е идиотски документ!

Не бихме спорили.

А както казва д-р Николай Михайлов – това е документ с двойно дъно.

Тук бихме поспорили с уважавания д-р Михайлов. Не заради друго, а защото Истанбулската конвенция всъщност няма дъно.

Това е бездънно безумие.

 

[1] параграф 22 стр. 16, GREVIO Baseline Evaluation Report Austria https://rm.coe.int/grevio-report-austria-1st-evaluation/1680759619

[2] параграф 33 стр. 18, GREVIO Baseline Evaluation Report Austria https://rm.coe.int/grevio-report-austria-1st-evaluation/1680759619

[3] стр. 10, Austrian NGO-Shadow Report to GREVIO http://fileserver.wave-network.org/home/Austria_NGOGREVIOShadowReport_September2016.pdf

[4] стр. 19, https://rm.coe.int/grevio-first-baseline-report-on-albania/16807688a7

[5] стр. 20, https://rm.coe.int/grevio-first-baseline-report-on-albania/16807688a7

[6] стр. 43, GREVIO Baseline Evaluation Report Monaco https://rm.coe.int/grevio-report-monaco/168074fd6b

[7] стр. 8, Danish NGO-Shadow Report to GREVIO https://danner.dk/sites/default/files/danner/Dokumenter/NGOers_rapport_om_Dk_og_Istanbulkonventionen.pdf

[8] параграф 129 стр. 37, GREVIO Baseline Evaluation Report Austria https://rm.coe.int/grevio-report-austria-1st-evaluation/1680759619

[9] Banden in Deutschland unterwegs https://www.focus.de/panorama/welt/tid-27441/bettelmafia-wenn-leid-und-mitleid-von-menschen-ausgenutzt-werden-behinderte-koennen-auf-einmal-wieder-laufen_aid_825118.html

 

Източник:urumov.bg

Проф. Михаил Константинов: Банкстерите тласкат света към война, за да изгорят парите на хората!

 

 

Проблемът с пробитата система ЕСГРАОН за пореден път показа, че тя има нужда от сериозна защита. И единственият начин е нов електронен идентификатор, който да защити личните данни на хората. В интервю за „Труд“ пред Мариела Балева проф. Михаил Константинов разсъждава и по последните световни скандали с откраднатите лични данни от Фейсбук, шпионския скандал „Скрипал“ и Истанбулската конвенция.

– Проф. Константинов, от комисията за защита на личните данни умуват за електронен идентификатор, който да замени ЕГН. Какъв може да бъде този код?

– Сега съществуващата система е създадена преди 41 години и вече е напълно пробита. Базата данни ЕГН всеки я разнася напред-назад, освен това се разбива лесно. Когато знаете рождената дата на един човек, то възможните ЕГН, които той може да има, са много малко. Теоретически те са 500, но на практика са по-малко – само няколко десетки. И както правилно се отбеляза, не е нужно човек да е хакер. Само с лист и молив, без всякакъв компютър, може да се сметнат възможните ЕГН.

– Сериозно ли това е лесно?

– Да, защото има проста формула, която генерира десетата цифра въз основа на първите девет. Формулата отдавна е публикувана в интернет. Ако напишете ЕГН в нета, ще излезе всичко, което ви интересува. Допреди няколко години пълните ЕГН висяха на избирателните списъци. Сега в тях са само първите 6 цифри, но те почти сигурно идентифицират и пълното ЕГН. Това е тотално пробита система и не виждам защо толкова се занимаваме с нея.

– Как да бъде направен новият номер?

– Кодът трябва да бъде много по-сложен, например 15-значен низ от цифри и букви. Не е нужно да има специални символи – проблемът е, че все пак хората трябва да го използват. Ако сложим някакъв страшно сложен код, тогава самият човек трудно ще го използва. Освен това не е нужно да се раздава този код за щяло и нещяло, както правим сега.

– Сега ни искат ЕГН в някои магазини, когато отсядаме в хотел – защо се налага?

– Това е дивотия и трябва веднага да се прекрати. В редки случаи трябва да се прибягва до тази идентификация. Човек трябва да се идентифицира само с документ за самоличност, който съдържа снимка, име, дата на раждане, скрита биометрия и никакви други явни кодове. Ще трябва да се сбогуваме с ЕГН. Това ще се направи, но иска доста работа. Защото досегашната система трябва да бъде вписана в новата. Има много закони, правила и процедури, които трябва да бъдат съгласувани. Работата е дебела и трябва да започне веднага.

– Скандалите с ЕГН не са от вчера.

– Първите скандали с ЕГН възникнаха още по времето на соца. Тогава се оказа, че има хора с няколко ЕГН, а други бяха останали без. Циркулираха и грешни ЕГН, защото чиновници не знаеха как да ги изчисляват… В момента ЕГН са изчистени, но всички ги знаят. А и след демокрацията цялата база ЕГН се продаваше – който искаше и можеше, си я купи. Това безобразие трябва да свърши. Но не е нужно да откриваме топлата вода. Ако обаче се направи много сложен код, ще има други проблеми, така че трябва да се търси компромис. Сегашните ЕГН ще се „прелеят“ в новата система. Задачата не е проста и няма да се реши от днес за утре.

– Покрай огромния скандал с Фейсбук и откраднатите лични данни на десетки милиони души, човек вече не знае какво да мисли. Вие чувствате ли се следен?

– Днес живеем в Матрицата. Аз лично не харесвам да живея така и се стремя да бягам от нея. Използвам стар и глупав телефон, който е пасивен, на 13 години е. Проблемът е, че чисто технически започва да сдава, а и скоро няма да има сим-карти за него. Ще ви кажа един виц: „Какъв телефон използва президентът Путин? Отговорът е – никакъв.“ Защото е смешно да използва телефон като Меркел, който го слушат всички – все едно е разрешил на всички разузнавания да му слушат разговорите. Ако искате нещо да се запази само между вас и адресатите, то трябва да бъде написано на ръка, в краен случай на пишеща машина в мазето под пет метра бетон. Така е най-сигурно. Истинските заповеди се пишат на ръка. Е, тук има класически пробив – трябва да купите секретарката, или да я прелъстите. Но за това си има контраразузнаване.

– В този технологичен век всеки човек носи в джоба си един малък компютър, какво правим тогава?

– Ми нищо не правим, просто трябва да знаем, че всичко, което говорим, се слуша и се праща. Сигурно всеки се чуди, защо бързо му свършва батерията. Трябва да е ясно, че умният телефон непрекъснато донася. Моята батерия кара една седмица.

– На кого донася?

– На своя господар, но господарят не сме ние. Това е чужда машина, която си има господар. И не само телефонът донася, донася и компютърът. Тези непрекъснати ъпдейти за какво са, нали все искат да се ъпдейтваме? Това се прави по няколко причини. Основната е, че системата на „Майкрософт“ е пробита, защитите на „Уиндоус“ отдавна са скапани и се опитват да се самопоправят. Не особено успешно обаче. В допълнение, чиповете на големите производители Intel, АRM и АMD са с пробита защита. Така, който използва устройство с такъв чип, предоставя информация на всеки, който не го мързи да го хакне. Няма страшно за масовия потребител, освен дето могат да му източат парите и да гласуват вместо него. Аз не банкирам онлайн и въпреки това ми откраднаха пари. Е, после ми ги възстановиха…

– Ще се стигне ли до извънредни санкциониращи мерки?

– Няма как – населението е масово видиотено. Вижте хората – всеки е грабнал устройство, забил си носа в него и върви, спъва се, пада… Аз лично си признавам, че съм полуидиот.

– А причината каква е за това признание?

– Защото в самата зора на Фейсбук си направих профил, но след като разбрах, какво чудовище е, го махнах. Останалите социалки, както наричам социалните мрежи, са същият боклук. Но имаше мъдри хора, които изобщо не си направиха профили. По-малко мъдрите си направиха, но ги изтриха. Знаете ли колко известни хора в България и по света нямат профили – нито в туитър, нито във фейсбук, нито в инстаграм, нито където и да е?

– Но социалните мрежи могат да са много удобни за комуникация – така мислят повечето хора?

– Да, няма нищо лошо в тях, и ако искате да ви бъркат в душата – участвайте. Човек все пак прави избор. Но ако сте на отговорен пост някъде, естествено, че не трябва да участвате в социалки и е добре да имате глупав телефон. Само когато ходите в планината, е добре да имате умен телефон. За да може, като се загубите, да ви намерят. Но ако искате да не ви знаят къде сте, ходете с глупав телефон, или без телефон. Как сме живели толкова време без телефони преди?

– Скандалът с Фейсбук генерира сам по себе си други скандали – Брекзит и изборът на Доналд Тръмп за президент. Как ви изглежда вероятността кражбата на лични данни да им е повлияла и то значително?

– Там нещата са спекулативни. Наистина, има две явления – едното е Брекзит, другото е Тръмп. И има опити те да бъдат обяснени с много софистицирани алгоритми с дълбока обработка на данни. Алгоритмите са създадени от свръхспециалисти, на които това им е работата. За мен обаче това е спекулация, защото ние няма как да знаем, без намесата на тези алгоритми, какъв би бил резултатът. Това, че някой се е намесвал, не значи, че е решил въпроса в една или друга посока. Може пък да е допринесъл за обратното. Интуицията ми говори, че това по-скоро няма значение. И съвсем лесно може да се покаже защо Тръмп трябваше да спечели. Всеки нормален човек го знае. Аз спечелих доста басове по този въпрос.

– Политиците обаче използват умело тези две теми, за да си направят тяхната игра. И ето резултатът – нова студена война.

– Така е, но това става поради съвсем други причини – предстои тотално рухване на финансовата система. Ако по нормален начин се развият нещата без война и системата рухне, нали знаете какво ще се случи с т.нар. банкстери – това е комбинация между банкер и гангстер? Тези хора, които ще имат много сериозни неприятности, да не кажа фатални. Но ако има война, те ще кажат – абе, парите ви изгоряха, защото имаше война. Ще ви кажа едно число – световните дългове са хиляда трилиона.

– Обяснете какво означава това?

– Това число е трудно човек да си го представи – единица с 15 нули отзад. Един трилион е 1000 милиарда, а хиляда трилиона са един милион милиарда. Ето това са дълговете на света, това е напечатаният финансов боклук – един милион милиарда! Е, боклукът не е на хартия, а в паметта на банковите компютри. И това не е моя оценка. В момента си признават само за 750 трилиона, а според мен са 1000 и повече. Това число надхвърля 15 пъти годишния брутен продукт на света. Т.е. цялата световна икономика в момента е напълно измислена – нито има ръст, нито каквото и да било. Има една висяща финансова система – и ако тя рухне ей така, без война, банкстерите ще пострадат тежко.

– А ако има война?

– Те мислят, че ако има война, ще се спасят. И точно към това бутат света – война, която да изгори парите. Но май не знаят, че малка война няма да има. Войната няма и да е средна, тя бързо ще отиде на макс. И единственото, което ще направят, е да завлекат всички останали в пропастта. Казвам го сериозно – няма друга причина да се прави това, което става. Всяка тяхна стъпка е това – да направим една война, но ако може да е далече и да е малка. Е, нито ще е далече, нито ще е малка. Да го знаят това.

– Войната на нерви между Русия и Запада, разпалена около истерията „Скрипал“, гоненето на руски дипломати – докъде ще стигне? Ще издържат ли нервите и силите на премиера Борисов?

– Позицията на премиера по случая „Скрипал“е балансирана и точна. Когато има обвинения в използване на забранени оръжия, трябва да сме много внимателни. Нека припомня – през 2003 г. Саддам Хюсеин беше обвинен в разработване на забранени оръжия, а след това се оказа, че всичко е лъжа. И резултатът е един милион загинали иракчани и създаване на Ислямска държава, която тепърва ще убива в Европа. Вижте за какво титанично престъпление става въпрос! В сравнение с него убийството на който и да е бивш шпионин, съжалявам, просто е едно нищо. Тази Ислямска държава я създадохме завинаги и в момента Европа е пълна с нахъсани ислямисти. Всеки ден там ще има атентати, те ще дойдат и в България. Много трябва да се внимава, но нещата са изпуснати.

– Не пресолиха ли нещата англичаните?

– Англичаните да бъдат така добри и да намерят доказателства, досега аз не видях такива. Не видяхме и отровените хора. Но същите тези англичани участваха в лъжата от 2003-а година с измислените химически оръжия на Саддам. Ще го повторя – те участваха в убийството на един милион души, създаде се Ислямска държава и после казват – извинявайте. За такова нещо няма прошка и няма забрава. Историята никога няма да прости, защото това престъпление е съизмеримо с престъпленията на хитлеристите. С какво е по-малко?

– Казвате, че живеем в Матрицата. Като че ли лекичко се опитаха да притъпят сетивата ни и да прокарат Истанбулската конвенция, но изненадващо не успяха. Засега обаче…

– Истанбулският ферман го наричам аз, в него има идиотско антинаучно понятие, което вече се отхвърля масово от научната общност по света – измишльотината джендър. Няма такова нещо в природата, джендърът е творение на болни мозъци. И е обидно, че се занимаваме с тази дивотия.

– Обидно, но от ЕС продължават да насилват нещата и да настояват да приемем документа.

– Е, последното насилване се оказа пълна измишльотина и фарс – 15 души от 751 депутати в европарламента. Това са точно 2%.

– Вие вече предупредихте, че тази конвенция е тест за правителството?

– Това е тест за всички правителства. Който я приеме, ще падне от власт моментално. И правилно ще падне. Не вярвам да я приемат, но все пак трябва да внимаваме.

– Кое смятате за най-важно покрай тази конвенция?

– Основното е да защитим децата си от античовешката идеология. Като ще защитават жените и децата, което е правилно, защо са им джендъри? При това към джендърите и всички извратеняци, турили и мигрантите! Отворете член 53 от обяснителния доклад и го прочетете. Той е ужасяващ! Нивото на самата конвенция и на обяснителния доклад към нея е на полуграмотен първокурсник. Това е идиотски документ, който е обида за човешкия интелект. Начело с понятието джендър, което е нещо като дяволите през Средновековието. Това е обидно за нормалните хора. Българският народ го усети злото много добре и го осмя, сигурно вече сте чули, колко вицове за джендъри излязоха.

 

Irish Examiner: На Запада му е все по-трудно да се бори с популярността на Русия в Европа

 

 

Мнозинството италиански избиратели на последните избори в страната подкрепиха проруските политици, отбелязва на страниците на Irish Examiner британският журналист Джон Ллойд в публикацията си Russia is a step ahead of the US in international influence. Ако тези сили се обединят, Италия ще се превърне в „най-голямата русофилска демокрация в Европа”, предупреждава авторът на статията. Поддържайки Русия европейските политици обаче й помагат да разруши истинските демократически ценности на Европа, е убеден журналистът.

При последните избори италианските избиратели „дали повечето гласове за популистко-националистически партии”: 37% получил блокът на трите управляващи партии, други 32% отишли при „движение пет звезди”. „Всички тези групи открито се придържат към проруски възгледи, като техният градус се променя от умерено до извънредно проруски” – отбелязва журналистът. И всичко това при положение, че за лидерите на Евросъюза, по думите на един британски дипломат, Русия все повече изглежда „стратегически враг”, отколкото стратегически партньор.

В случай на обединяване на тези политически сили в Италия, те ще разполагат с 3/4 от гласовете на електората. „Техните възгледи ще се разминават значително, но не и по въпроса за уместното партньорство с Русия” – твърди Ллойд.

Един от кандидатите за поста премиер на Италия Матео Салвини е сред тези, чиито възгледи могат да се нарекат „извънредно проруски”, счита британският журналист. Например Салвини призна Крим като част от Русия. „Движението пет звезди” е по-умерено, но неговият създател Бепе Грило в последните години също започнал да се отнася по-топло към Русия и Владимир Путин, отбелязва журналистът.

Независимо че Италия е една от държавите-основателки на ЕС, член е на НАТО и на „Голямата седморка”, нейното ново правителство е „възможно да стане най-голямата русофилска демокрация в света”, а също и най-влиятелният елемент в групата на проруските европейски политици, сред които може да бъдат отнесени унгарският премиер Виктор Орбан, гръцкият премиер Алексис Ципрас, лидерът на френската партия „Национален фронт”, също така ръководството на немската „Алтернатива за Германия”.

 

 

Източник:Блиц

 

Световните медии: Ердоган беше “мухата в супата“ на срещата във Варна, но получи каквото искаше

Снимка: Министерски съвет

Българското черноморско крайбрежие предлага всичко, което политическият елит очаква от добра среща на високо равнище: екзотична локация, спиращи дъха гледки и (най-важното) каси добро вино. Само да не се бе появявал президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, коментира в анализ Politico.

В материала пише още:

„За ръководството на ЕС турският президент бе нещо като муха в супата на вечерята, на която се събраха председателя на Съвета на Европа Доналд Туск, председателя на ЕС Жан-Клод Юнкер и българския министър-председател Бойко Борисов, чиято страна държи ротационното председателство в Съвета на ЕС. На вечерята, проведена в дворец от XIX век, служил някога за лятна резиденция за българските монарси, ниските очаквания бяха посрещнати.

„Беше добра среща“, настоя Юнкер. „Ние говорихме открито и искрено. Ще имаме, както преди, много, много срещи, за да разрешим проблемите между Турция и Европа“. В интерес на истината, единственото нещо, за което Анкара и Европа са съгласни, е че рядко са съгласни една с друга. От това, че Ердоган демонтира демократичните институции след опита за преврат срещу него от юли 2016 г., до скорошната му атака срещу кюрдските сили в Сирия, европейските лидери се притесняват, че Турция става повече дългосрочен проблем, отколкото партньор.

И все пак двете страни знаят, че са зависими една от друга.  Европа се нуждае от Турция, за да запази живата двугодишна договореност за бежанците, която е от решаващо значение за преодоляване на притока на сирийски бежанци към ЕС. Съюзът вече е поел ангажимент за 3 млрд. евро, за да помогне на Турция да управлява пристигналите на нейна територия 3,5 млн. бежанци.

В момент, когато популистите от Палермо до Стокхолм засилват позиции заради въпроса за миграцията, европейските лидери, особено германския канцлер Ангела Меркел, искат Брюксел да направи всичко необходимо, за да запази споразумението.  Перспективата за вдъхване на нов живот в кандидатура на Турция за присъединяване към ЕС остава толкова отдалечена, както винаги.

Това, което Ердоган получава от ЕС, може да бъде обобщено в една дума: оцеляване.  Забравете загадъчната реторика на Ердоган за Европа и антитурските „терористи“ и който обвинява Германия и другите, че ги приютява. Студената реалност е, че Турция е почти напълно зависима от ЕС, за да запази икономиката си на повърхността.

На ЕС се пада около половината от турския износ. С обща търговия от повече от 130 милиарда евро между двете страни, търговията на Турция с ЕС е повече от пет пъти по-голяма от тази със следващия ? най-голям партньор – Китай.  Нещо повече, ЕС носи около две трети от чуждестранните инвестиции в Турция.

Междувременно корпоративният сектор на Турция е силно зависим от европейските инвеститори, за да финансира значителния си дълг – риск, наскоро подчертан от Международния валутен фонд.  Просто казано, турската икономика ще се влоши без Европа. Такава икономическа криза е единственото нещо, което всъщност би могло да струва на Ердоган властта му в краткосрочен план.

„Най-голямата уязвимост на Ердоган е икономиката“, заяви Фади Хакура, експерт по Турция в изследователския център „Чатъм Хаус“. „Никой не може да замести Европа и той знае това“, добави тя.

Това помага да се обясни защо Ердоган бе толкова нетърпелив да проведе заседанието в понеделник. Двете страни последно се срещнаха преди 10 месеца. Предвид влошаването на отношенията оттогава досега не е имало достатъчно основания за такова събиране на високо равнище.

Системното подкопаване на турската съдебна система и репресиите срещу гражданското общество на Ердоган означават, че Европа дори няма желание да обсъжда промени в митническия съюз с Анкара. Преди да пристигне в България, Ердоган настоя, че „членството в ЕС остава наша стратегическа цел“.

Както и при последната среща с турския президент, лидерите на ЕС настояха събирането да се нарече „среща на лидерите“, а не среща на върха. Тези коментари, макар и съвсем несъвместими с действията на Анкара през последните години, имат за цел да предложат на турските елити и финансовите пазари надеждата, че въпреки неотдавнашните сътресения страната остава посветена на Запада“.

Отношенията между двете страни остават напрегнати, коментира EUObserver. Едва миналата седмица лидерите на ЕС осъдиха „незаконните действия в Източното Средиземноморие и Егейско море“ на Турция и настояха Анкара да уважава суверенитета на Кипър по отношение на търсенето на природни ресурси. Те повториха това послание на срещата във Варна, а Юнкер нарече дискусиите откровени – което на дипломатически жаргон значи, че е имало спорове. Той каза още, че излиза от събитието „със смесени чувства“ и че е повдигнал въпроса за хвърлените в затвора журналисти.

Кеворк Кеворкян: Какво няма да се случи във Варна. Ние сме бравос

 

 

Към този момент, за срещата във Варна не се знае нищо конкретно.
Знае се обаче менюто на вечерята.
Понеже за съдбоносния въпрос – как да бъдат спрени Ордите – ще се говори по време на вечеря.
Това не само е неприлично.
То е и нахално-инфантилно.
Ще размахват вилици и ножове – а ще замазват с голямата баданарка.

Бойко, с известно основание, може да сметне, че си е свършил работата като посредник.
Обаче за нас е много по-важно, какво ще измъкне за България – ако изобщо го допуснат до пазарлъците, за да поиска нещо.

Държим се така, сякаш сме нещо като Швейцария, сякаш сме някаква неутрална територия, спокоен остров на сигурността.
Някакъв Давос, където ще се чоплят капризите на Ердоган и
Брюкселските Чорбаджии.

Захариева дори казала, че разговорите във Варна били за „сигурността на България“.
Пак е подхвръкнала до небето.
Пълна глупост – никой не се интересува от нас.
Баклавата е за тях, вторичните ефекти, ако ги има – за нас.

Ние просто сме домакини.
Само че ние не сме Давос, ние сме си БРАВОС.
На всичко викаме Браво, с всичко се съгласяваме.
А сме си един врящ котел, едно лошо място, един злокобен кръстопът, с който все се хвалим.
Някакъв изоставен хан-съборетина – и, ако не си отваряме очите, от Брюксел ще го превърнат в концлагер за Ордите.

Че ние пътниците от един самолет не можем да увардим, пък както остава за Ордата, когато тя тръгне насам.
И Българският Случай трябва да се обсъжда във Варна, но едва ли ще стигнат до това.

Ердоган ще си покаже филмите, ще си изкряска претенциите към Брюкселските Фанфарони, които, без никакво притеснение, нарича „фашисти“.
Но и той е прав за себе си: докога ще храни три милиона и половина нашественици, които, откакто са в Турция, се били увеличили с още 200 хиляди деца.
Как се хранят толкова гърла?

Обаче стисльовците от Брюксел ще се пазарят като банкери за кредит – защото се смятат за неуязвими от Ордите.
Какъв е тогава Нашият Избор – след като рано или късно ще ни превърнат в концлагер, с всички произтичащи от това злощастия.
Направете тогава един санитарен коридор нататък, на запад, разберете се със сърбите и Орбан – и ги стоварете на онзи тарикат, австрийския канцлер, който прегръщаше Бойко, а зад гърба му казваше, че не е разумно да се дават пари за нас, „източните“.
Развалете за малко виенските валсове.

Ако не друго, поне им споменете тази идея – за да спрат за малко да се хилят.

Всичко друго е празнословие.
Мрънкане иззад кулисите.
Те ще уговарят нови недомислия във Варна – ние пък пак ще си ревем за тракийския геноцид.
Това ни стига – да разлистваме тефтера на Историята.
Веднъж в годината сме ербап – но кротко и отстрани, да не разваляме рахатлъка във Варна.
Все пак, посредници сме – е, и това е нещо, можеха да ни оставят настрани и да си нареждат пасианса и без нас.

Макар че, посредничеството е работа за охранени чиновници – то не приляга на бедняците българи.
То и по начало никога не ни се удава.
Че ние не успяваме да сме посредници между себе си и себе си – та ще се усукваме край големия Бъркоч.

Ех, да можехме да обърнем дневния ред във Варна – но няма как.
Ония от Брюксел ще ни кажат да се оправяме с Турчина, той пък – с Фашистите. Толкова.
Ордата зависи от мераците на Ердоган – а той не ми изглежда като вестител на Доброто.

Между другото, след Варна трябва да се направи един „Давос“ за доклада на ЦРУ за смъртността у нас.
Пак поканете Туск и Юнке/Яр – да чуем, те какво кярят от това.
Братовчедите го казаха: Имаме смъртност като по време на война.
И тази фраза заслужава, като доста други, да бъде изчукана на фасадата на клетият ни Парламент.
Съединени сме – обаче мрем като по време на война.

А Валери Симеонов не искал да се изпусне – затова не искал да говори за срещата във Варна.
Ами, изпусни се, бре!
Нали си вицепремиер, а си и дегизиран като патриот.
Изпусни се, кажи си мнението – ако не си го оставил в
„Заложна къща ББ“.

Обаче Бойко се изпусна – и каза нещо неочаквано.
В разговор с Тереза Мей споменал, че войната в Ирак е започнала, защото са подозирали, че Садам Хюсеин има химически оръжия.
Пък нищо не открили – и сетне Тони Блеър се извинил.

Не е лошо Бойко да се изпусне и във Варна.
Да вдигне ръце и да им каже, че няма да спира Ордите, и толкова.
Да се оправят.

Лигавят се с нас, обаче накрая Ердоган ще ги пусне.
Трябва да е луд, за да пропусне своя „Великолепен век“.

***

ПОСЛЕСЛОВ

Преди малко /в 22,24/ завърши пресконференцията за Варненската среща.
Беше отвратително предавана от БНТ.
Сякаш нарочно се провалиха с преводачите, за да не научим главното: НИЩО НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО!

Изглежда и виното, сервирано на вечерята, е било боклук.
Иначе не може да се обяснят глупостите, които чухме.

Туск си призна направо, че нищо не се е променило.
Сенилният Юнкер спомена, че видял хиляди войници /?!/ във Варна.
Ердоган беше ясен: стратегическите му „партньори“ от ЕС въоръжават терористите, с които той воюва.

По БНТ някаква слагачка обобщи: историческа била финалната снимка на четиримата.
Тази снимка беше страшна: Ердоган – преплел, по покана на невнятния Юнкер, ръце с останалите – непроницаем и леко презрителен.

 

Коментарът е публикуван в личния фейсбук профил на журналиста

Велизар Енчев: Провал във Варна – Ердоган прегази Борисов и Евросъюза

 

 

„Днес правителствени коментатори, социолози на повикване и посланичката ни в Турция шестват по медиите и хвалят до небесата геополитическия триумф на Бойко Борисов. И ако не бе Алекс Алексиев, единствен нарекъл Ердоган диктатор и окупатор, щях да повярвам, че сме първият турски вилает в Европейския съюз.

Слава Богу, че Алексиев е бивш служител на ЦРУ и никой не смее да му запуши устата. На български критик на Ердоган Би Ти Ви никога нямаше да даде думата. Освен на генерал Тодор Бояджиев, обилно полял с шербет дипломатическия гений на неукия ни премиер. Колкото и да е странно, в „Тази сутрин“ българският отдел на ЦРУ изнесе урок по геополитика на генералите от ДС.

Ето фактите за варненския провал на Бойко Борисов:

На пресконференцията в резиденция „Ексиноград“ нито един български журналист не посмя да зададе най-важния въпрос на Ердоган: Има ли териториални претенции към България и наистина ли за него Кърджали е турска територия? Това бе колосално падение за родното новинарство, доказващо, че свободата на словото в Турция и България е на едно ниво. Което означава, че Борисов е огледален образ на диктатора Ердоган. Който мисли обратното, да си спомни съдбата на телевизия BiT, която от трибуна на свободното слово се изроди в правителствен будоар.

Борисов се похвали, че смело поставил пред Ердоган всички спорни въпроси в двустранните отношения – и за имотите на тракийските бежанци, и за намесата на Турция във вътрешните ни дела. Но страхливо си призна, че отговорът на султана бил зашеметяващ. Защото турските контрапретенции са чиста проба агресия. За да признае вината си за клането на 60 000 тракийци и прогонването на 280 000 българи, Ердоган нагло иска да турцизираме България. Сиреч, да осеяме страната си със стотици джамии, да платим стотици милиони за пенсии на изселниците и поставим знак на равенство между петвековното турско робство и петгодишния Възродителен процес… Понеже нито един новинар не намери смелост да пита Ердоган що за наглост е това, турският президент си тръгна от Варна като победител във вербалния дуел с българския домакин.

В нито един момент от варненската си визита Ердоган не се отрече от териториалните си претенции към България, Гърция и Кипър. Това бе османски шамар не само за София, Атина и Никозия, но и за Европейския съюз, който е безсилен да озапти един тиранин в собствената си страна и агресор към съседите си.

Евросъюза капитулира пред Ердоган

Борисов се похвали, че главната цел на срещата – спиране на мигрантската вълна, била постигната. Свещена простота! Не Европа е зависима от Турция за бежанците! Точно обратното – 60 процента от турската търговия е с европейците. Ердоган не може да изнудва ЕС с бежанците, защото Брюксел за часове ще фалира турската икономика, затвори ли пазарите си за турските стоки. А и наистина ли на турска територия има 3 милиона бежанци? Не са ли в пъти по-малко, питат все повече европейски медии, с основание съмняващи се в турската статистика, непотвърдена от нито една институция в Брюксел.

Унижение за Европа бе и отказът на Ердоган да освободи задържаните гръцки войници, преминали по невнимание гръцко-турската граница. Като слаб ученик, Юнкер измънка, че е добре Турция да пусне гръцките военни преди Великден. Е, що за съюз е Европейският съюз, щом не може да освободи от турски зандан двама войници на съюза?

Връх на дипломатическата дързост бе пледоарията на Ердоган за еврочленство. Час по-скоро трябва да започне обсъждане на преговорните глави за присъединяването ни към Евросъюза, натъртено заяви турският президент. Да говориш за отваряне на преговорни глави с ЕС, докато армията ти сваля главите на кюрдите в Сирия, е скандал. Но още по-скандално бе пригласянето на Юнкер, който акламира турския поход към Брюксел. Всъщност, забравил ли е Юнкер негативната позиция на неговата ЕНП за турското еврочленство? Или си въобразява, че в оставащата му година до края на мандата му като шеф на Еврокомисията ще успее да вкара Турция в ЕС през главата на Меркел, Макрон и Курц? През главата на Борисов Турция отдавна е в ЕС.

През 1444 година, в битката при Варна, християнските войски, водени от поляка Владислав III и унгарецът Януш Хунияди, претърпяват съкрушително поражение от ордите на Мурад II. И България остава под турско робство.

През 2018-та полякът Доналд Туск и гражданинът на Люксембург Жан-Клод Юнкер отново капитулираха пред турския султан във Варна. Сега обаче българите сами си изтъкаха бялото знаме“.

Велизар Енчев

 

 

Източник:frognews.bg

 

Ще победи ли Тракия шербета?

 

 

Медийният интерес към срещата във Варна на 26.03.2018г поне в България изглежда голям. Все пак по време на нашето европредседателство Борисов има желание да бъде посредник между ЕС и Турция. И е нормално информацията, която се подава към българските медии да бъде за обещаващи резултати.

Самият Борисов сравнява срещата с тази от Техеран 1943г.

А те двете срещи нямат нищо общо – нито като повод, нито като участници, нито като геополитическо значение. Историята трябва да се чете от политиците, защото иначе рискуват да правят именно подобни сравнения. Но самият факт, че Борисов използва това сравнение влече след себе си големи очаквания. Борисов разчита резултатът от тази среща да му осигури образ на геополитик. Според мен обаче той не отчита вътрешнополитическия ефект.

В навечерието на събитието социолозите отчетоха влиянието на Гинка Върбакова и нейната сделка с ЧЕЗ за авторитета на Борисов. Резултатът – БСП макар и с твърде малко изпреварва ГЕРБ. Сега социолозите няма да отчитат влиянието на Гинка Върбакова, а влиянието на Ердоган. Точно в този момент прегръдката с Ердоган може социологически да потопи Борисов.

Да организираш среща на Ердоган с ЕС във Варна на 26.03.2018г си е политическа авантюра. За българите и България 26 март е Ден на Тракия. На този ден отбелязваме превземането на Одринската крепост и почитаме паметта на тракийските бежанци. От тази гледна точка датата на срещата във Варна е възможно най-лошият избор. И ще се получи така, че Президентът Радев ще бъде с българите и отбелязва Деня на Тракия, а Борисов ще бъде с Ердоган. И какво трябва да отчитат в този случай социолозите? Той резултатът е предварително ясен –социологически Тракия ще победи шербета.

С тази среща Борисов ще съсипе и политическите патриоти. Сега те ще имат правото да покажат политическия си патриотизъм, както го правеха преди изборите на границата. Но дали може да са политически патриоти по отношение на Ердоган, когато той е в България, а те самите са участници във властта? Дали политическият патриотизъм няма да бъде приравнен до лакейство? И е достатъчно в Деня на Тракия един само да напомни за Ботев и патриотите, които давали не своята душа, а душата на народа. А такива ще има. Както вече напомнят на Борисов, че трябва да постави и въпроса за тракийските ни бежанци. Борисов предварително отговори, че на тази среща подобни теми няма да се обсъждат.

Нека не забравяме и факта, че Ердоган и Борисов преди месеци откриваха ремонтираната с парите на турската държава Желязна църква в Истанбул. Нормално е този факт да бъде припомнен от Ердоган. Нормално е той да очаква и адекватен отговор от домакина Борисов. А дали Борисов може да си позволи в момента адекватен отговор?

С други думи във вътрешнополитически план срещата във Варна ще увеличи социологическата преднина на БСП и Радев спрямо ГЕРБ и Борисов. На преден план може да излязат политици, които ще изразят патриотични идеи. Такива са Костадин Костадинов и Велизар Енчев. Те самите дават заявка за това.

Няма как да бъдат подминати и всички русофоби в България по време на срещата. Да си спомним само как те се бореха срещу Русия и руския Патриарх на трети март. Е, сега ще трябва да избират между патриотична изява в Деня на Тракия и позиция спрямо въпросите, които трябва Борисов да постави на срещата във Варна. По всяка вероятност те ще си замълчат. А мълчанието ще бъде измерено от социолозите.

Какво можем да очакваме в геополитически план?

Според мен може да очакваме икономически успех за Турция при преговорите. За това говори и екипа на Ердоган, с който той пристига за срещата. Към този момент е нелогично да очакваме, че ЕС може да поставя политически условия на Ердоган и той да се съобрази с тях. Ако резултатът от срещата е този, то е нормално да се постави тогава и въпроса за смисъла от нейното провеждане. Срещата за ЕС може да бъде успешна ако Ердоган приеме, подпише и изпълни политически условия. Ако няма такива, то значи срещата е една разходка за европейските лидери.

Можем ли да очакваме Ердоган да приеме, подпише и изпълни политически условия? Ердоган не е просто турски политик. Това е лидер с измерения, които са твърде големи за българските политици и журналисти. Бих казал даже измерения, които са неразбираеми в България. Ердоган показа изключително ясно с кого може да сключва политически сделки. Геополитическият интерес на Турция е насочен към Близкия Изток. Именно за това партньори там са Русия и Иран. С какво ЕС може да помогне при защита интересите на Турция в Близкия Изток? Отговорът е скромен –с нищо. Тогава от какво са продиктувани очакванията за успех при тази среща? Според мен те са продиктувани от липсата на анализатори в екипа на Борисов. Смятам, че екипът на Борисов за срещата(ако има такъв) не познава изграждането на Ердоган като лидер. Задавам си въпроса дали в ЕС има лидер като Ердоган? Аз лично не се сещам. Ето защо не може да очакваме политически успех за ЕС на срещата във Варна.

Без съмнение срещата ще е успех за Ердоган. Той отново ще се държи като лидер, какъвто е безспорно. Как може да очакваме да се държи Ердоган? Като смирен ученик ли? Та нима турския флаг не се вее в Сирия? Ердоган е на своя политически връх и е логично да очакваме той да се възползва от това. Друг е въпросът как ще се държат лидерите на ЕС и домакина Борисов? Големият въпрос за ЕС след срещата ще бъде постигна ли се нещо положително за ЕС или ЕС е бил унижен. Защото тази среща ще се гледа от много ъгли-Русия, Китай, ислямския свят, САЩ. И ако бъде допуснато ЕС да бъде в унизителна позиция по време на срещата, то всички ще отбележат, че това се е случило по време на нашето европредседателство.

И накрая ще поставя и още един въпрос, който е свързан с предстоящата среща. Тази среща ще бъде наблюдавана и от всички онези среди в Турция, които в момента са потърпевши от политиката на Ердоган. Защото тези светски среди се чувстват излъгани от ЕС. Та нали самият ЕС позволи на Ердоган да го превърне в оръжие, с което промени конституционният ред в страната.

Та нали пазителите на светска Турция – турските генерали и военни верни на Ататюрк, бяха неутрализирани именно в името на ЕС. Сега именно тези предадени от ЕС светски турски среди ще трябва да преживеят поредното си разочарование. При тази ситуация какво е бъдещето на отношенията на ЕС и Турция?

По време на епохата на Ердоган е ясно, че ЕС ще бъде само инструмент използван от него. Но може ли след епохата на Ердоган да очакваме промяна в отношенията? Не, това е нереалистично. Ако светските среди овладеят властта в Турция след Ердоган, то те вече ще бъдат антиевропейски настроени. И това е нормално след като те станаха жертва в името на ЕС. В този смисъл може да очакваме, че това няма да е среща за продължаване на диалога между ЕС и Турция, а предвестник за неговия край.

Дали някой от организаторите на срещата са си задавали подобни въпроси и търсели техните отговори?

 

Петко Добрев

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Велизар Енчев: Ердоган пристига в България! Къде са патриотите да ни спасяват? Сидеров се покри, Симеонов тихо се сниши, а военното вице дезертира във Франция

 

 

В деня на Тракия и хилядите изклани и прогонени от турския аскер, в България триумфално пристига Реджеп Ердоган. Визитата е по покана на премиер, който е коалиционен партньор на патриотите Сидеров, Симеонов и Каракачанов. Същите тия правиха референдум срещу членството на Турция в ЕС и крещяха срещу Ердоган, който ни дължи 10 милиарда долара за имотите на тракийските бежанци.

Но днес от тях ни звук, ни стон. От ранни зори атакистът се покри, а телевизията му излъчва архивни кадри от 2013-а, на които геройски се дере срещу НАТО, султана и гербаджийските подлоги, подло продали ни на Турция.

За да не се изпусне пред Ердоганя, Симеонов се е скрил във вицепремиерския си кабинет, но СКАТ громи турските тирани с военни маршове.

Както винаги, когато е напечено, ВМРО-вецът дезертира от бойното поле, този път във Франция.

Защо точно днес се изнесе в Париж военният ни министър? За да не е пред паметника „Одринска епопея“, гдето трябва да коленичи за изкланите тракийски бежанци и чества 105 години от превземането на Одрин от българската армия…

Което хич не е дипломатично, докато във Варна босът му черпи с шербет Ердоган. Не е дипломатично да крещиш срещу душевните граници на Ердоган, щото един път се става министър, а пък патриотът и душата си дава. Не е дипломатично да осъдиш турската агресия в Сирия, щото премиерът ще ти дръпне вицепремиерското столче.

Не е лесно да си патриот на власт. Лесно е било на Левски, Ботев и Бенковски под турско – ни имоти имали, ни пари са спастрили. С оружие всеки може да се репчи на султана. Дипломация с шербет се прави, власт с темане се пази.

 

Велизар Енчев, Фейсбук

 

Доживяхме в български ефир да се агитира за Ал-Каида и да се възхвалява уродливия им пропаганден инструмент, наречен “Белите каски“ (снимки/видео)

 

 

Здравей, България,

Доживяхме в български ефир да се агитира за Ал-Каида и да се възхвалява уродливия им пропаганден инструмент, наречен “Белите каски”. Предлагам да изброим някои точки за да лъсне вашето отвратително гнусно и сервилно лицемерие, безпринципност, липса на какъвто и да е професионализъм, познания, фактология, морал, журналистическа етика. Измисляте си ваша реалност, която в Сирия не съществува.

1) Нека първо разгледаме актуалната военна карта на Сирия. Кажете на Вашите зрители къде по-точно действат т.нар. “Бели каски”. Къде действат, а господа от Нова ТВ? Действат единствено в зелените на картата територии. Никога не са пускали видео извън тях. Тоест, те действат на територии, управлявани от Ал-Кайда групички като “Ахрар ал-Шам”, Ал-Нусра и “Армия на Исляма”. На тези територии, живеят между 5 и 9 % от населението на Сирия, а в правителствените територии, живеят над 80%, и в които не са и чували за белите каски. Те не действат и в зоните на кюрдските сили. САМО и единствено в териториите на ислямистки групи. НИКЪДЕ другаде.

2) Намирам за доста иронично това стряскащо лицемерие красива НЕЗАБРАДЕНА журналистка да представя пропагандния филм за каските, тъй като в районите на “Белите каски” е наложен саудитски шериат и там е забранено да се излиза без никаб или без черен, плътно закриващ косата хиджаб. Затова в клиповете от този ройон няма да видите нито ЕДНА незабрадена жена, нито една работеща църква, няма да видите християни или алауити, или друзи, или кюрди. Само салафити и уахабити. Още в първия протест в Баняс през 2011г излезе имамът Анас Айрут. един от символите на сирийската революция, и от минарето крещеше “демократичните” искания на бунтовниците: да се забранят смесените училища, хиджабът да е задължителен… да им имам демокрацията. Много ми се иска да видя същата журналистка да отиде да живее в Идлеб, Афганистан или С.Арабия и да видим дали ще ходи като палатка.

3) Също така намирам за доста плашещо еднаквия хвалебствен тон на западните медии и Ал-Каида. В Сирия единствените, които възхваляват “Белите каски” в почти всеки благодарствен клип са групичките на Ал-Каида като Ал-Нусра. Ето ви клип на Ал-Нусра (официалния клон на Ал-Каида в Сирия) с участието на Абу Джабер Ал-Шейх, в който хвалят героите на революцията – белите каски:

В останалите райони на Сирия, където живее 90-95% от населението никой не е виждал, чувал за белите каски.

4) В същото време никой вече не показва белите каски от Алепо, откъдето Ал-Каида бяха изгонени. Случайност? И след изгонването им над 500 хиляди души се върнаха в Алепо и за пръв път от 5 години имаше празненства по случай Коледа. Случайност? Впрочем някой виждал ли е снимки на празнуващи Коледа в тези зони на каските? Медиите няма да ви покажат и Омран, детето заснето от Белите каски в И.Алепо и чийто снимки обиколиха първите страници на всички световни ежедневници,

за да се окаже после, че Омран е бил използван, дори не е лекуван, а само сниман, а родителите му подкрепят “режима”.

За същото дете, за което в CNN реваха в ефир,

а историята му се оказа далеч по-различна:

Както и всички истории, разказани от стоте хиляди души в И.Алепо, след като бе освободен от горките борци с бради. 

Като споменахме за Омран, нека отбележим и Махмуд Раслан, журналистът-бяла каска, заснел Омран в линейката, който по-късно лъсна и в клипа, в който Нур ал-Дин ал-Занки обезглавиха дете:

5) По телевизиите няма да дадат и десетките клипове от И.Гута, в които хората със сълзи посрещат сирийската армия и бягат от изродите, които ги държаха като човешки щитове в последните 5 години:

"They Stole Everything, Bought Out Our Farmlands For Nothing "

"They Stole All the UN Aid" , "They Stole Everything, Bought Out Our Farmlands For Nothing " Say Civilians Liberated from Eastern Ghouta about militants

Posted by Syrian news 1 on Wednesday, March 21, 2018

Не обелиха и дума за над 35-те жертви, които онзи ден бунтовниците убиха със снаряди от Гута, насочени към 5 милионен град, какъвто е Дамаск:


Е, толкова за вас пропаднали нищожества. На нас вече ни писна от пропагандата и 5-те платени лекета, които показвате по телевизията, за да прикрият престъпленията на брадатите уроди, вкарани от Турция, С.Арабия, Катар, САЩ и Великобритания, а осле представени като “бойци за свобода”. Не очаквам нито принципи, нито пък да пратите снимачен екип в Сирия, същинска Сирия, за да видят и чуят каква е реалността, а не онази паралелна, виртуална, фалшива, алогична реалност, която вие я представяте. Надявам се да сте доволни от себе си и в участието ви в масовото избиване и унищожаване на една нация, заради недоволни петролни лешояди.

Дахер Ламот, Фейсбук

 

 

Източник:bultimes.com

 

 

 

Акад. Петър Иванов: Колко е опасно да си прост! Борисов не усеща как Ердоган го пързаля

 

 

КОЛКО Е ОПАСНО ДА СИ ПРОСТ!

Геостратегът Баце не може да се усети как Ердоган го пързаля, като го въвлича в играта за възстановяване на Османската империя.

Баце се мисли за много умен, което няма как да е така с оглед произхода, образованието и скромния му IQ.

Него винаги и навсякъде го лъжат и подвеждат, тупат го по плешивото теме, мерят му гърба, подиграват му се и т.н., пък той вижда всичко това като безмерна обич, уважение и възхищение.

Сега Баце се мисли за Месията на Балканите, гласи се да “оправи” и ЕС, че и Вселената.

На пожарникаря от с. Банкя даже не му иде на ума да се попита, аджеба защо турчинът иска срещата да е точно във Варна, а не в София, например? Той иска Варна, която заедно с Пловдив, Разград и Кърджали е включена в неговата карта на Османската империя. И това е послание: “Аз съм си у дома”.

Варна, с морското си пристанище, с ж.п. линията Русе-Варна, осигуряваща и речно пристанище на Дунава, открай време се е считала за вратата на Турция към Европа, и е мерак и стара севда на османлиите.

Баце не се ли пита защо има турски бойни кораби до Варна и защо Ердоган говори за турски войски на територията на сегашна България?

Големият въпрос е дали с Варна не започва нещо много страшно за България?

Колко е опасно да си прост!

Акад. Петър Иванов, Фейсбук

 

 

Източник:bultimes.com

 

 

Потресена майка във Фейсбук: Какви “българи“ са писали учебника на дъщеря ми за трети клас!

 

 

Учебникът на дъщеря ми в трети клас!

„Българите можели да изповядват вярата си, общували с турците по кафенетата, пеели песни и споделяли танци по време на османското робство.“

Голям купон е било! Що за учебник е това? Какви „българи“ са го писали? Не са ли чели Вазов, не носят ли още синила от бича и следи от теглото. Не помнят ли БОТЕВ, забравиха ли ЛЕВСКИ?

Аз не съм расист и не мразя турци, цигани, мюсюлмани. Деля хората на добри и лоши, а вие драскачи сте много лоши. Но няма да претопите паметта ми, няма да повлияете на съзнанието на децата ми, на внуците и правнуците ми. Защото ще помнят Батак, ще рецитират до гроб Ботев и Вазов и ще знаят всичко за еничарите!

Аз съм горда българка, помня историята си, гордея се с подвизите ни и съжалявам за грешките ни, но не променям миналото. А вие драскачи, продажници моля направете ни услуга и напуснете тази прекрасна България! Тя няма нужда от вас!

Нели Трендафилова

 

 

Източник: Bnews.bg

 

Кеворк Кеворкян с изпепеляващ коментар за Паси и Поптодорова: Вкиснато лоби

 

 

И накрая опряха до Поптодорова.
Чакахме новини за приключението й в безмитния магазин на Варшавското летище, което я обезсмърти – а то се оказа съвсем друго.
От БНТ са сметнали, че Дамата с кремчето е най-подходящия събеседник за „Аферата Скрипал“ и изборите в Русия.
Да им влезем в положението – не са останали повече от 4-5 души, които да са склонни да газят в мътната вода на рутинната русофобия.
И, кой крал – крал, обаче трябва да се осигури някой от тях за текущите нужди.

Поптодорова авторитетно съобщила, че отравянето на руското ченге-предател Скрипал е „едно много тъжно, арогантно и цинично престъпление“- от което обаче „по една много тъжна ирония, имало полза за всички“.
За всички – едва ли, за Поптодорова пък – в никакъв случай.
Но тя изобщо не си дава сметка, че отдавна трябваше да изхвърли от речника си думата „престъпление“ – защото щом я спомене, публиката веднага ще се сети за личната й афера на Варшавското летище.
Обаче тия хора са си такива – пет пари не дават за публиката, дори я ненавиждат заради собствените си грехове.

Въпросната дама си въобразява, че вкиснатата й антируска риторика ще й осигури някаква амнистия. Вятър.

Не поглеждай по-високо от кремчето – би й казал Апелес, ако в древна Елада имаше магазини за козметика.

„Никой не смяташе, че ЕС така бързо ще намери обща позиция по темата“ /за Скрипал/ – казала още Дамата с кремчето.
Да, де, ден преди изборите европейските лидери дежурно обобщиха, че Путин е демон, който се забавлява с отрепки като въпросното ченге-предател.
Обаче ден след изборите, Юнкер Целувачът коленопреклонно измляска ботуша на Руския Император.
Хора като него нямат никаква тежест в очите на публиката – всичко, което изговарят, е лекьосано от притворство и бакалски сметки.
Никога няма да бъдат взимани на сериозно – готови са да подписват декларацийки за предателя Скрипал, но мълчат за ареста на Саркози, примерно – един, като тях.

За руските избори Дамата с кремчето казала: „Атмосферата беше като на сеанс, основан на десетилетно внушение“.
Почти същата фраза използвал и един друг спец от тази порода, той пък вместо „сеанс“ казал „социалистическа манифестация“.
Тия хора са си плюли в устата – независимо дали имат афери с крадена козметика, или не.

Дамата с кремчето ни нахранила с още обобщения: „Силата е първа стойност, тя е с най-голяма стойност /в Русия/. Но никъде в тази кампания не чухме за живота вътре в Русия“.
И това го казва човек, който досега и една думица не е обелил за живота „вътре“ в България.

Неколцината американски сакати „лобисти“ изглежда са минали преди изборите набързо през някакъв общ инструктаж – понеже и Соломон П. говорил за руската „сила“.
Никаква следа обаче не остава след напъните им, трудолюбиви са, обаче безталантни – влече ги единствено Зовът на Яслата, на която са зачислени.

Събуждат искрено съжаление заради напразните усилия, които полагат – сякаш са повярвали, че някой ден суратите им ще бъдат издялкани – ако не в планината Ръшмор, до Бащите на Америка, то поне в някой баир в Пернишко.

Тези хора си останаха последните Мунчовци на грубото противопоставяне, деградацията им е очевидна и дори трагична.
Влиянието им над публиката е нулево, тя с основание отдавна ги презря, понеже разбра, какво ги мотивира.

И клоунадите им бързо я отегчиха: Пасито в „Трабант“, Пасито в кабината на изтребител Ф-16, Пасито се подмилква на Кадафи /да, онзи /.
Театрото на многострадалната Поптодорова също отврати публиката.
Друг от тия пък извадил от нафталина убийството на Борис Немцов, за да го припише отново на Путин.
Дърварски хватки без никакъв ефект.

Американците трябва да стимулират петата си колона у нас за нови пропагандни подходи, но това няма да е лесно, поради очевидната ѝ недъгавост и изчерпаност.
А и авангардът на тази колона „Отворено общество“ трайно се снабди с антипатиите на българите.
Нашите политически слабаци обаче се плашат от примера на Унгария, и дори на Израел, които поставиха соросоидите на мястото им.
Тукашните пу.ьовци знаят само да благодарят, това е най-лесното.

Русофобията на „лобистите“ изглежда съвършено неоправдана: един е бил преводач на Живков, друг – син на активен борец срещу фашизма и капитализма, трети учил в Москва.
Някои по-подозрителни хора дори смятат, че те, всъщност, са истинското, тайно руско лоби у нас.
Отегчителни и примитивни в „западнячеството“ си, което нахално ни натрапват, те сякаш имат за цел да отблъснат хората именно от Запада.

Майната й на русофобията им – но те са си неприкрити българофоби, и не го крият. А това е отвратително.

Но пък неизменно получават трибуна, телевизионните ярета мрат да слушат глупотевините им.
И най-често имат комфорта да се пуйчат без опоненти край себе си – това го практикува дори телевизията на „всички гледни точки“.
Накрая, ползата от напъните на Поптодорова и другите от Кръжеца на Яслата е колкото ползата от изкуствения скандал с отрепката Скрипал – никаква.

Вече дори не успяват да развеселят публиката, опротивели са й: ти й люскаш лафове за престъпления и избори, тя си мисли за кремчето ти.

Каквото и да дрънка Пасито, хората се сещат и гневят на отвратителната му фраза „Майната му на Православието“ – с тази фльонга ще си остане завинаги.
След като Бжежински нареди директивата си за православието, нашето бжежинче й притури една майна – и готово.
Ако Соломон не се правеше на евреин /по целесъобразност/, можехме да кажем, че е измътил една фраза, на която би завидял и Бай Ганю.

Тия са си ясни – големият грях обаче е на телевизиите и на гламавите водещи.
Парадът на паситата постепенно доведе до пълен крах сериозността на телевизиите.
Необяснимо и направо патологично е упорството им да танцуват с Нищото, да ни го натрапват за нещо важно и достоверно.
Така те се превръщат в ходатаи на несмислени, арогантни тези.
Не е голямо удоволствие с отрепки-предатели или кахърни лобисти бездарно да доказваш „евроатлантизма“ си.
Както казваше Левчев, „Бездарието е фашизъм“.

С утвърждаването на нелепи хора, с жаждата си изобщо за нелепости, телевизиите/водещите упорито развращават публиката.
Тия дни всевъзможни идиоти си разпасаха поясите покрай Трети март – но нито един водещ не потърси историците Косев и Дойнов, за да представят новата си книга „От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин“.
Извън другото, това издава страх от познанието – затова се задоволяват да прехвърлят оттук-оттам вестниците, сякаш е непосилно усилието да прочетеш една книга, непрекъснато ни подсказват, че е нежелано да си грамотен.
Живей си с просташките подмятания и си хвърляй калпака.

Всъщност, някои удобни всезнайковци са си поп Гапоновци – провокатори: колкото повече дрънкат за убийството на Райко Алексиев, толкова повече хората се сещат за Гео Милев.
Кога обаче политическият хермафродит Пръмова ще нареди да се направи предаване за „Белите нощи“ през 1925-а?
Никога, разбира се, макар че и отвън, и отвътре е червена до неприличие.

Дори северно-корейците вече разбраха, че трябва да има някакви граници на враждебността.

Само нашите лобисти-талибани не проумяват това.

 

Акад. Петър Иванов: Идва нещо ужасно! Ердоган вече за трети път говори за “братята и сестрите от Кърджали“

 

 

ИДВА НЕЩО УЖАСНО! УГОВОРЕНО Е МАЙ! ПОСТЕПЕННО НИ ГО СЪОБЩАВАТ

Ердоган вече за трети път говори за “братята и сестрите от Кърджали, жертви и потиснати извън родината” и за турската душа. Каза още, че Турската република е продължение на Османската империя, и че трябва да се ревизира Лозанският договор от 1923 г., уреждащ границите между Турция и България.

Всичко това всъщност е иносказателна териториална претенция.

В този контекст нашият премиер демонстрира спрямо претенциите и политиката на Турция неестествено съгласие с всичко, а лично към Ердоган – приятелство и мъжка обич, и затова, като премиер, “дипломатично” и безсрамно не участва в Трети март – националното празнуване на Освобождението ни от турско робство. А на срещите с турския президент зад него не стоеше националният ни флаг, както е по протокол, а по недопустим начин висеше турското знаме с полумесеца.

Освен това Баце се ангажира да посредничи за преговори на Република Турция с ЕС и да урежда политиката на Балканите, виждайки себе си като безпогрешен дипломат и умник, което си е абсолютен нонсенс поради, първо, печалната ни позиция на аутсайдер в съюза, даже вече 10 години нас ни гонят от Шенген, и второ, тъй като капацитетът му на професионален пожарникар и гард – интелигентност (IQ), образование, квалификация, грамотност, обща култура, лингвистични умения, опит, житейско минало etc. – далеч не позволяват подобна позиция, даже заемането ѝ е много опасно. “Който се прави на врял и кипял, той дрънка врели-некипели и върши дивотии”, казва Хендел.

Неизвестно защо за широките публики, Н. Пр. Бойко Борисов посети и установи странни топли отношения с най-радикалната и опасна ислямска държава Саудитска Арабия, като в срещите беше включен и… военният министър агент Иван, защо ли?
Баце за кеф на смеещите се саудитски араби комично и глуповато участва и в ритуален боен танц с яростно башибозушко размахване на ятагани, пригласяйки на заплашителни викове срещу врагове-неверници, чието съдържание просто не искам да кажа какво е.

Не стана ясно какво се е договаряло в Риад, то е страшната тайна, но разбрахме за 3 нови джамии в София и за огромна джамия срещу НДК “Людмила Живкова”, най-голяма на Балканите, ако е вярно, разбира се, които заедно с 1300-та други джамии у нас (в Румъния, например, са само 80) ни извеждат на първо място в Европа, а и в света, като най-подготвената за ислямизиране страна, “обезпечена” съзнателно от властите след 1989 г. още и с демографска катастрофа и с изчезване на християнското население у нас и на етническите българи чрез най-висока смъртност и чрез най-голям отрицателен прираст в света, а и чрез принудителна огромна емиграция.

Не искам да цитирам едно разпространено тези дни в медиите изказване, че трябва сега да дадем Кърджали, за да не се наложело после да дадем и Пловдив, където също имало много турци, тъй като смятам, че чак такава идиотщина не може да бъде изречена от жив човек, а тя просто е от най-долните Fake News, подобно на новината за учението на турски танкове в София през април.

Генерал-лейтенант Борисов, много синхронно с турчина Ердоган, който предупреди, че в скоро време може да избухне Трета световна война, и който каза на турците да се готвят за нея, започна да ни подготвя и той за нещо ужасно, което пък предстои за нас, българите. Тези дни той ни уведоми по бащински загрижено, че “вървим главоломно към конфликт”, без да ни каже подробности, ама да си знаем, после да не кажем, че не ни е предупредил. В същото време Н. Пр. даде да се разбере, че знае подробности и детайли. А дяволът е в детайлите, както казва един мой скъп приятел.

Ето това са нещата, които предизвикват у мен съмнения, тревоги, страх и ужас. Може и да не съм прав, не знам.

Акад. Петър Иванов, Фейсбук

 

 

Източник: bultimes.com

 

Кеворк Кеворкян с убийствен коментар за случая “Скрипал“: Глупости от мърши

 

 

Бившите руски ченгета-предатели са големи глупаци, дори точната дума е – мърши.
Още по-глупаво е да се разговаря в наши дни с изфирясали типове като тях.
Всички те са вън от „Играта“ от десетилетия – тогава, какво можеш да очакваш от тях, освен късни измишльотини, за да изкярат малко внимание, а и някой пробит долар.

Трябва да си много наивен, за да се надяваш, че от тях можеш да измъкнеш нещо ново – някакъв медиен „новичок“.

Такъв бе случаят и с предателя Михаил Любимов, който е толкова онаглял, че изтърси пред Би Ти Ви следната глупост:
Живков бил поръчал на руснаците да убият Марков, понеже нашият галант бил женен за дъщеря му Людмила?!
Тъпо, тъпо, тъпо – точно по вкуса на неколцината пишман-изследователи на Марков, които от години се препитават с безсрамното ровичкане на кокалите му – и до никъде не я докараха.

Марков не е бил женен за Людмила Живкова.
Друго е по-важно: как пък Любимов е научил, че Живков е поръчал убийството му?
Шляе се по онова време някаква офицерче из коридорите на КГБ и чува две чистачки да си говорят, докато махат с метлите: „Маша, чу ли, че българският таварищ поръчал да убият техен драскач някакъв?“
Идиотщини.

Същите идиотщини ги дрънкат/дрънкаха и останалите мърши, включително и покойният Березовски, когото пък поне шест пъти трябваше да го обесят на Червения площад, заради безподобните му кражби.
И него го изкараха политическа жертва.

По телевизията представиха списък на убийствата, извършени от руснаците.
Предъвкват едни и същи неща – но нямат никаква желание да чуят изследовател като германеца Клаус Дексел, например, който съвсем наскоро оспори версията за „българския“ чадър.

И защо търсите само Любимов – търсете и Асандж, търсете и Едуард Сноудън – американският изменник.
Ако не можете да го намерите, потърсете Глен Грийнуолд, авторът на книгата „Няма къде да се скриеш“.
За да научите нещо, което днес, в момента, се случва.
Чуйте хората, които ще ви кажат истината за врящият котел, в който ни хвърлят службите – всички до една.
За какво са ви отрепки като Любимов.
Питайте Асандж за българските ни работици, за шифрограмите на американското посолство, които представят нашите „първенци“ като карикатури.

Интересно: с „Новичок“ ли ще нагостят американците Сноудън, ако го докопат, или с нещо по-съвременно?

Ценен би бил и един разговор с Леон Панета, бивш шеф на ЦРУ и след това военен министър по времето на президента Обама.
Биографичната му книга „Достойни битки“ е много честна, а и свърхинтересна и заради това, че оставя едно безподобно свидетелство за циничната обсесия на президента Обама при гонитбата на Осама Бен Ладен.

В „120 минути“ водещият направи опит да поправи Любимов, който се беше натъкмил да вземе ума на баламите в България.
Но, всъщност, трябваше направо да го изгони – така интервюто му щеше да бъде запомнено.
А сега ще бъде запомнена мръсната клюка – и сигурно вече си я подхвърлят по-лековерните зрители, чиято храна са единствено сплетните.
Ето така се трови Историята от 30 години насам – от лъжци и скопци като Любимов.

Любимов е един отблъскващ глупак.
Мършата си отива – обаче си отиват и достоверните свидетели.
И не искам дори да си представя, какви ще ги дрънкат някои хора след още няколко години пред опулените зрители, какви локуми ще разтягат.
Клюки за Живков – като клюките за Преслава.

Ами аферата с отрепката Скрипал?
Ами другата отрепка Вил Мирзаянов, дето измислил отровата „Новичок“.
Този наистина е вълшебен дурак.
Живял си животеца, не е бил заточен в някой лагер, и „постепенно“ научил, че отровата му не е отбранително оръжие, а още по-сетне „усетил“, че се занимава с нещо престъпно.
Горкият идиот: вероятно е мислил, че работи за руската парфюмерийна промишленост.

С атаката си срещу Путин – в навечерието на изборите, европейските лидери, всъщност, оскърбиха руския народ – понеже изобщо не си правят труда да схванат, какво представлява той.
Изплюха му се в лицето: Вие избирате убиец!
Много умно, нали.

И понеже трябва да има съответствие между глупостите на мършите-предатели и нашите политически мърши – хоп, дават думата на Тафров за „Аферата Скрипал“.
Макар че, него би трябвало да го викат, за да размишлява за предимствата на типичния джендър – ако използвам по-приличната дума – над обикновения мъж.
Или да ни разкаже за интимния живот на българските посланици по света.

Но са опрели до Тафров – няма други мераклии.
И той изджендърил: „На Русия ѝ беше необходимо да остави визитна картичка, за да даде урок на хора като Сергей Скрипал, които изпяват всичко на западните служби. Русия не забравя и ги убива в един момент”.

Всъщност, искал е да каже, че руснаците бавно загряват – чак сега се сетили да свитнат Скрипал, макар, че той е бил 6 години в техен затвор.
Американските „лобисти“ са по-окаяни дори от просяците по булевард „България.
Понеже дотук ставаше дума за Служби и Мърши, ето ви една история.

Тя е от книгата на Кавъндиш “Вътрешно разузнаване” – той я написва, за да защити Морис Олдфийлд – дългогодишен шеф на МИ 6 и негов верен приятел, обвинен в хомосексуализъм.
За Кавъндиш колегите му казват, че в сравнение с него Джеймс Бонд е просто един глуповат слабак.
Историята:

в един мразовит зимен ден, в малко селце на стотици километри от Москва, селянин намира премръзнала птица със счупено крило и решава да я сложи в купчина с тор, за да се сгрее.
Малко по-късно по пътя се задава друг селянин, който чува щастливо пеещото птиче, изважда го от купчината тор и го сготвя за вечеря.
Според Кавъндиш в тази стара история има три поуки:
Не вярвай, че всеки, който те бута в лайната, е твой враг.
Не вярвай, че всеки, който те изважда от лайната, ти е приятел.
Ако си потънал в лайна, е добре да си траеш.

***
Снимката е от лондонския „Индепендънт“. Тя е илюстрира разследване за „Аферата Скрипал“.
Коментирана е със следния текст в Мрежата:

„На снимката виждаме двама души в изолиращи костюми за радиационна и химическа защита и изолиращи противогази. И още двама в костюми за биологична защита („противочумни“) и обикновени филтриращи противогази. И още трима без никакви средства за индивидуална защита. Ако действително този участък от местността е бил заразен с бойно фосфороорганично отровно вещество те вече трябва да се гърчат на земята, а си стоят като на парад…“

 

Статията е публикувана във Фейсбук профил на журналиста

Стрелбата на Цветанов по Радев издава едно: ГЕРБ цели морален импийчмънт на президента!

 

 

ГЕРБ, най-голямата партия в България, единствената, която успя три пъти поред да излъчи лидера си за министър-председател, но се провали на последните президентски избори, явно иска да подрони авторитета на държавния глава с морален импийчмънт (истинският е невъзможен, защото процедурата стартира със 161 гласа в парламента, а всички без червените депутати са 160). От изнервените ходове на ГЕРБ личи, че високият рейтинг на държавния глава не дава мира на управляващата партия!

Такава стратегическа цел издават медийните изяви на втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. Избраната линия на поведение е същата, която беше използвана през 2010 г. срещу президента (2002 – 2012 г.) Георги Първанов. Взимаш една стенограма и му разказваш играта!

Припомням – преди осем години вторият мандат на президента Първанов едва не приключи предсрочно. Тогава държавният глава разсекрети стенограмата от разговора си на „Дондуков“ 2 с финансовия министър Симеон Дянков, за което бе обвинен, че е нарушил конституцията, защото публикувал думите на министъра, без да вземе съгласието му. С което нарушил конституционните му права. Процедурата по отстраняване на президента като нищо щеше да успее, ако в последния момент премиерът Бойко Борисов не се бе намесил.

Сега парламентарната група на ГЕРБ настоява да се разсекрети записът от срещата между президента Румен Радев и руския патриарх Кирил, при която духовникът използва недопустимо остър тон. Според ГЕРБ трябва да се види дали Радев е защитил българските интереси. От „Дондуков“ 2 твърдят, че няма такъв запис.

Вярвате ли, че няма стенограма?! Това е несериозно. Просто президентът Радев би натрупал негативи, че не е защитил националните интереси“, каза по този повод Цветанов пред Нова телевизия в четвъртък сутринта. Два часа по-късно ГЕРБ отправи мощен залп по президента Румен Радев. След телевизионната си изява Цветанов повтори същото и пред медиите в кулоарите на парламента. В огъня по Радев се включи и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева с интервю пред Блиц.

Основните тези на Цветанов и на Караянчева съвпадаха. Те са: по време на срещата с руския патриарх Кирил президентът Радев не е защитил българските национални интереси; Радев и БСП действат в синхрон, като целта им е да дестабилизират страната и да предизвикат предсрочни избори; това пък ще позволи на президента да състави служебен кабинет и така социалистите ще влязат във властта през задната врата.

И за капак Цветанов обяви президента Радев за проект на руския ген. Решетников.

Партия ГЕРБ е известна с вниманието, което отделя на медийната политика и тази двойна атака по Радев едва ли е била плод на случайност.

Но след като политическа партия ГЕРБ не може да докара нещата до отстраняване на Румен Радев, защо го прави?

За да подрони моралния му авторитет!

Румен Радев спечели с излъчването на патриотизъм, привлече хората с това, че ще защитава националните интереси, че няма да бъде „господин Йес“. Точно този образ искат да развенчаят от ГЕРБ. Мнозинството българи хареса Радев и защото не споделяше русофобските тези на предшественика си, а заговори за нормализиране на отношенията с Русия. Нещо, което средният българин, очевидно иска да чуе.

Но днес ГЕРБ използват именно тази негова позиция, за да я изкарат като национална измяна. Защото според конституцията държавният глава може да бъде отстранен за две неща – ако е нарушил конституцията или, ако е извършил държавна измяна.

А с думите, че Радев е проект на руския генерал Решетников, Цветанов казва точно това – този човек е изменник на Родината!

Дори и да харесва Русия, редовият гражданин въобще не би поощрил коленопреклонно поведение пред Москва.

И атаката на ГЕРБ съвсем не е хаотична.

Нещо повече, освен да накърни авторитета на Радев, тя цели и да подрие авторитета на БСП, изкарвайки социалистите подли конспиратори, чиято партия не може да се добере до властта по друг начин, освен през задния вход.

Разделението, което се прави днес в обществото и координираните действия между БСП и президента Радев са с една единствена цел – постигане на политическа дестабилизация, на политическа криза, която да доведе до предсрочни парламентарни избори и съставяне на служебен кабинет!“ Така Цветанов концентрира в едно изречение удара по Радев и червените. Същото направи и Цвета Караянчева. Тя заяви в интервюто си, че „президентът трябва да е обединител на нацията“, но „се държи като председател на опозиционна политическа сила“. „Това, което той показва, определено навява на мисъл, че президентът е ръководен от някого и точно от БСП!“, твърди парламентарният шеф.

Стратегията на ГЕРБ е конструирана добре и се изпълнява последователно. Излъчени са авторитетни говорители, които облъчват целенасочено обществото с едни и същи послания. Изричат ги нюансирано, за не звучат като зазубрен текст.

Ще успее ли тази стратегия, която към този момент има съвършеното изпълнение?

Почти 70% от хората не харесват ГЕРБ. На последните парламентарни избори, които бяха на 26 март м.г., за партията гласуваха 33,54% от българите. А според последните социологически проучвания един процент дели ГЕРБ от БСП.

Колкото повече управляващите говорят за успехите си, колкото по-красиви картинки рисуват, толкова повече ядосват народа, който не смята, че животът му е станал песен. Колкото повече от ГЕРБ обвиняват някой друг за съществуващите неудачи, толкова повече ще се набива в съзнанието на средния човек, че от 2009 г. почти без прекъсване управлява една партия. А лидерът й сред най-важните хора в държавата от 2001 г., цяло поколение израстна под портрета му!

Социолозите са категорични – българите отдавна търсят алтернатива. Търсят героя, в когото да се влюбят, с когото да свържат надеждите си за по-добър живот. И за възмездие за непостигнатото. Така, както го направиха през 2009 г., когато харесаха Борисов.

Сега все повече харесват Румен Радев. И с атаката срещу него, ГЕРБ просто му помагат. Като концентрират вниманието на опозиционно настроените хора в една личност.

ГЕРБ не може да предложи нищо на жадната за нещо ново публика. Лицата на партията са отдавна познати, върху тях личи печатът на умората. Често изричат партийните си тези без следа от ентусиазъм.

А Радев казва неща, които хората, отдавна искат да чуят. Затова те инстинктивно ще застанат на негова страна, ако бъде „нападнат“.

И няма как стратегията на ГЕРБ да избере президента за мишена да успее.

Още повече, че когато се целиш в политика със рейтинг 70%, улучваш тези 70%, които го харесват.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Васил Василев:Кога ще бъде изхвърлена министър Захариева, подхванала автоматично британската теза?

 

 

Вероятно г-жа Мей ще рухне след разплитането на чорапа (скандалът с отравянето на бившия офицер от ГРУ Скрипал и дъщеря му – б.р.). Такъв провал не се прощава.

Политическата съдба на министър-председателката на Англия не ни интересува.

Интересува ни обаче кога ще бъде изхвърлена българската външна министерка, подхванала автоматично британската теза.

Без доказателство, без да знае подробности или да е чула мнението на другата страна, нашата Захариева демонстрира папагалски условен рефлекс – щом става дума за Русия, тя е против.

Не смятайте, че някой в Лондон ще си губи времето да я тупа по рамото.
Не мислете, че Русия ще погледне с друго, освен с презрение, българската позиция.

Не се и надявайте с такава дипломация да срещаме в света друго, освен пренебрежение.

Васил Василев

Фейсбук

 

Франс прес: Под огъня на западните критики, Путин върви уверено към четвърти мандат

 

 

Русия гласува в неделя, за да преизбере Владимир Путин за президент  – ако изключим огромна изненада – след кампания без интрига, която имаше за цел най-вече да осигури задоволителна избирателна активност и завършва в обстановка на изключително високо напрежение със Запада.

Британските санкции в реакция на отравянето на бившия двоен агент Сергей Скрипал в Англия засилиха усещането за нова Студена война, което се възцари след връщането на Путин в Кремъл през 2012 г., на фона на сирийския конфликт, украинската криза и обвиненията за руска намеса в президентските избори в Съединените щати.
Докато в Лондон Тереза Мей нарече „трагичен“ пътя, по който е поел руският президент, той завършваше в сряда своята минималистична предизборна кампания с посещение в Крим – украинският полуостров, който ще гласува за първи път на руски президентски избори в неделя – точно четири години след като бе анексиран от Москва.
„С вашето решение вие възстановихте историческата справедливост, която бе нарушена по съветско време“, се обърна Путин към свои привърженици в Севастопол на концерт в негова подкрепа. „Вие показахте на целия свят, че това е истинска, а не фалшива демокрация.“

 

На 65 години, 18 от които начело на Русия, президентът е най-дълго управлявалият руски или съветски лидер след Йосиф Сталин. Той се готви за комфортен във вътрешен план четвърти мандат.
От полуостров Камчатка на изток до анклава Калининград на запад, 107-те милиона избиратели в огромната страна, чиято територия се простира в 11 часови пояса, ще почнат да гласуват навсякъде в 8 ч. местно време. Това означава, че първите избирателни секции най на изток ще отворят в 20 ч. по Гринуич (22 ч. българско време) в събота, а последните ще затворят в 18 ч. по Гринуич в неделя (20 ч. българско време).

Всъщност първите бюлетини вече бяха пуснати в много изолирани региони, тъй като бяха донесени урни на номадите ненци (коренното население на северния арктически регион на Русия) в Арктика.
Изборите не крият особена интрига. Последното проучване на института ВЦИОМ отреди на Владимир Путин 69 процента от гласовете. Вторият, кандидатът на комунистическата партия Павел Грудинин, остана далеч назад със 7-8 процента, третият, ултранационалистът Владимир Жириновски – с 5-6 процента, а останалите петима претенденти имаха незначителна подкрепа.
„Конкуренцията не е достатъчна“, подчертава пред АФП Андрей Бузин, съпредседател на движението за защита на правата на избирателите „Голос“ (Глас), според когото „не е представен целият руски политически спектър“.
Големият отсъстващ от президентските избори е опозиционер номер едно на Кремъл, Алексей Навални, който сам мобилизира десетки хиляди души срещу властта, но му бе забранено да се кандидатира заради присъда, която той отхвърля като напълно изфабрикувана.

Цел активност
Уверен в преизбирането на Владимир Путин, Кремъл прави всичко възможно, за да бъде избирателната активност в неделя, единственият верен барометър на тези избори, колкото може по-висока. От началото на кампанията медиите обобщават целта му с формулата „70-70“: 70 процента участие и 70 процента подкрепа за Путин.
Целта оправдава всички средства. Независимият вестник „Новая газета“ цитира студенти в няколко руски града, принудени да се регистрират в избирателните списъци под заплахата за „проблеми на изпитите или дори изключване“ от университета.
В други градове избирателните секции ще отворят по-рано, за да могат работници да гласуват, преди да отидат на смяна.
През февруари всекидневникът РБК, цитирайки три източника от президентската администрация, писа за един особено съмнителен правителствен проект за стимулиране на чиновниците и работниците в големите предприятия да гласуват. Според двата вестника обаче не е дадена никаква препоръка как да се гласува.
„Тази предизборна кампания е различна от предишните, най-вече защото е ясно, че на най-високо равнище е взето решение да бъдат избягвани измами“, потвърждава Андрей Бузин, който прогнозира, че няма да станем отново свидетели на „масовите фалшификации от 2007 и 2011 г.“.
Не по-малко от 40 000 камери за видеонаблюдение ще бъдат монтирани в избирателните секции, за да бъдат предотвратени измами, подчертава той, уточнявайки обаче, че тази мярка ще бъде приложена в големите секции и „не се знае какво ще се случи в малките“.
Близо 1400 чуждестранни наблюдатели са акредитирани според избирателната комисия.
Въпреки усилията на Кремъл обаче е прогнозирана избирателна активност под очакванията. Според Степан Гончаров от независимия социологически център „Левада“ се очаква да гласуват „между 57-58 и 67-68 процента“ от избирателите, „т. е. колкото на предишните избори“, докато ВЦИОМ дава 63-67 процента.
В интервю за американската телевизия Ен Би Си миналата седмица Владимир Путин каза, че не иска да променя конституцията, за да се окопае във властта. Това означава, че този четвърти мандат ще е последен за него и мнозина експерти смятат, че руският президент ще се посвети през него основно на това да определи и подготви, своя приемник.

 

Източник БТА

 

Кеворк Кеворкян за „Новичок“, Захариева, тв баламите и политическото хулиганство в Държавата Плъх

 

 

Послепис – в началото.
Знае ли Бойко, какви ги плещи Захариева – Гинчето на външната ни политика?
Кеф ли му е да има министри като нея?
Има един лаф/достоверен на Хрушчов, който сякаш е измислен заради днешните Гинчета: „Българските политици все гледат да надплюнат всички!“
А Захариева е отровата „Новичок“ за интересите на България.

***

Живеем в Държавата Плъх.
Имам предвид – като онзи Плъх, убитият в Пловдив.
Ако той е имал десетина присъди за обири, Държавата трябва да има безброй хиляди присъди – за обири, за незачитане на правата ви, за позорно безразличие към съдбата ви и пр.
Макар че, каквото и да се случва, все Народът го изкарват виновен, все с Народа се оправдават – и заради собственото си мишкуване, плъхуване, немара и подлост.

За да не храните излишни илюзии за Държавата Плъх, идете и вижте село Габаре, примерно – дори военновременно Сараево изглеждаше по-добре от него.
Потресаваща бе картината на умиращото Габаре – представена в „Би Ти Ви репортерите, 11 март.
То е най-обираното село у нас, направо е опустошено, след като от години позорно е изоставено от Държавата Плъх.
Всъщност, Габаре е и витрината на Циганското Надигане.

Също и витрината на „европейска“ България.
Отиваш в селото, пускаш камерата – и отвращаваш Историята заради бездушието на Плъха.
Можеш от време на време да показваш и ухиления Юнкер – за да не забравяме европейските си перспективи.

Извън всичко останало, в Държавата Плъх разцъфтява и политическото хулиганство.
Пресен пример: репортер разговаря в кулоарите на Парламента с новонапъпил политик/депутат.
И пъпката казва за протеста пред Министерския съвет срещу „Аферата ЧЕЗ“ /7 март/, че в него участвали само възрастни хора!
Идиотът изобщо не се усеща, какво казва – думите на подобни хора стигат с голямо закъснение до мозъците им.
И какво, възрастните хора пъпките вече не ги броят, така ли?
Нямаш ли родители, бре?
Какво да правят тия хора – да мрат безмълвни, безучастни към съдбата си – за да направят кефа на пъпки като теб?

Политическото хулиганство се отглежда и поощрява от телевизионното хулиганство.
Баламите от телевизиите мрат да се изживяват като политическите си любимци.
Те с лекота прихващат от тях арогантната им дуращина.
Толкова години минаха от гнусното сквернословие на Соломон /“Майната му на православието“/, но никой досега не се сети да го хване за рядката брадица и да го завлече до Стената на плача.
Снимат лъвчетата от Разград и всякакви други животинки, но Пасито – не.
Иначе са християни и половина, дори дават акъл на патриарх Кирил от кое евангелие да чете.
Хулиганството на тия юнаци е основната причина днес публиката изобщо да не вярва на телевизиите.

Има един Георги Георгиев – невръстен юнак, който би бил чудесен клерк в министерството на външните работи, но, всъщност, е заместник министър там.
Кариерата му е толкова буйна, че сякаш е клониран от стволова клетка на Кисинджър.
Но това е малко вероятно – по-скоро нарочно е подбран от веселячката Захариева, за да има и по-случаен от нея във ведомството й.
Та въпросният умник също няма контрол над устата си.
Тия дни казал: „Колкото по-често казваме, че сме бедни, толкова по-бедни ще бъдем“.
Няма защо излишно да чоплим думите му, те отиват направо в класацията за най-идиотските фрази на Прехода.
Само си представете, какви ги дрънка при срещи с опитни чужди дипломати.
Никакъв Кисинджър: този е правен от стволова клетка на съветския маг Кашпировски.

И все се намира някой, който да изпъшка след поредната ми дописка, че съм „черноглед“, че нищо хубаво не виждам.
Добре, поправям се, ето един пример – не е от Габаре, Хитрино, Бисер, Мизия и пр., и пр. – тоест, няма нищо общо със Скритата България.
В деня, когато Европейската народна партия заседаваше в София и кранът за шербета беше отворен докрай, жителите на столичния квартал „Витоша“ обявиха, че повече няма да плащат данъци на общината – защото кварталните улици приличат на селски пътища, няма осветление, има ги обаче всички останали „екстри“, на които човек се натъква, когато се отдалечи за малко от туптящото сърце на Председателството – НДК.
И веднага цопва в 19-и век.

Иначе, царе сме на тъпата пропаганда.
Няколко пъти ни натрапваха от телевизионния екран някакъв италиански дебил – Микеле, който, всъщност, бил българин.
Наскоро открил брат си в село Бъркач и напуснал Падуа, за да живее в нашенския бъркоч.
Сега спи в едно легло с брат си, яде вафла, пие едно кафе на площада и по цял ден се излежава.
А един селянин от Бъркач се чудеше: „От нещото идва на нищото“.

Защо го показват този идиот – може би, за да илюстрират фразата на Кашпировски – зам. министърът на външните работи: „Колкото по-често казваме, че сме бедни, толкова по-бедни ще бъдем“.
Ако се сети, той може и да я редактира леко: „Колкото по-често ви казваме, че сте идиоти, толкова по-лесно ще ви управляваме“.
Много здраве да имаш, Кашпировски.

***

*Коментарът е публикуван в личния фейсбук на журналиста

Ген. Кирчо Киров: Путин няма полза от скандала “Скрипал“, това е акция на британските спецслужби

 

 

Ген. Кирчо Киров, началник на Националната разузнавателна служба в периода 2002-2012 г., в интервю за предаването на Радио „Фокус“ „Това е България“.

– Нападението с нервно-паралитичния газ „Навичок“ срещу бившия офицер от Главното разузнавателно управление на Русия Сергей Скрипал и дъщеря му в британския град Солсбъри се разраства до изостряне на отношенията между Лондон и Москва. Русия е виновна за отравянето на бившия шпионин, заяви британският премиер Тереза Мей, и добави, че Великобритания ще изгони 23-ма руски дипломати след като Москва отказа да обясни как произведено в страната й нервно-паралитично вещество е било използвано, за да бъде отровен разузнавачът. От Руското министерство на външните работи оцениха изявленията на Тереза Мей като безпрецедентно груба провокация. Случаят „Скрипал“ ще предизвика ли пореден срив в отношенията между Русия и Запада. Следва анализът на ген. Кирчо Киров – началник на Националната разузнавателна служба в периода 2002-2012 година. Ген. Киров, вариантите в случая са два – или зад покушението стои Русия или някой е откраднал от нея формулата за нервно-паралитичния газ. Кой има интерес?

– Аз се опасявам, че вариантите са много повече, не само два. Първо, тези дни стана известно, че този вид бойно отровно вещество е произвеждан 70-те години в бившия Съветски съюз, и което е важно от днешна гледна точка да отбележим, това е обстоятелството, че то е произвеждан в завод в Узбекистан и в условията на разпад на Съветския съюз, когато Узбекистан вече беше реформирана като нова самостоятелна държава на територията на бившия Съветски съюз, този завод още тогава в края на 70-те – началото на 80-те години, когато е произвеждал, след това беше, когато Узбекистан се формира като самостоятелна държава, заводът беше закрит, и не просто закрит, а неговото производство прекратено под контрола на американски специалисти. Разбира се, не може да се отбегне обстоятелството, да се игнорира обстоятелството, че този газ се съхранява в определени складове, в специални складове и на територията на Русия, и на територията на Украйна. Но откъде точно и как е попаднал на територията на Великобритания, това никой не може да каже. И аз съм дълбоко убеден, че и самите британски специални служби към момента не знаят и не са в състояние да кажат. Така че отговорът не може да се свързва единствено и еднозначно с Русия, защото така шеговито казано, ако Скрипал беше застрелян с автомат „Калашников“, то обстоятелството, че „Калашников“ е конструиран в Русия, автоматично можеше отново да се използва в подобен случай. Автомат „Калашников“ се произвежда в десетки страни в света. Това от една страна. От друга страна, на кого е изгодно това? Със сигурност това не е изгодно на Русия, със сигурност това не е изгодно на президента Путин, и със сигурност именно това обстоятелство е използвано, за да бъде създадена тази ситуация, да бъде конструирана сега, в тези дни, буквално дни преди президентските избори в Русия. Така че аз считам, че тази операция, провеждана по този начин и провеждана днес, се вписва в традицията на британско-руските отношения, но такава мащабна операция по изгонване на такова количество руски дипломати, подозирани в разузнавателна дейност на територията на Обединеното кралство, не е имало от много години, от 70-те години на миналия век.

– От времето на Ким Филби.

– Да, когато бяха изгонени 101 или 105 – не си спомням, съветски дипломати. В порядъка на шегата ще кажа, че на англичаните им държеше влага обстоятелството, че руското, тогава съветското разузнаване ги беше пробило до такава степен, че имат да си връщат за десетки години напред на руснаците в сферата на разузнаването. Но това в кръга на шегата. Със сигурност няма да бъде в полза не само на Русия, няма да бъде в полза и на страните от Европейския съюз, и на САЩ, защото те ще наложат няма съмнение, ще наложат, ще ожесточат санкциите срещу Русия, но тези санкции нямат бъдеще и рано или късно те ще бъдат премахнати. По своя икономически и политически ефект, особено върху страните на Европейския съюз, върху техните пазари, те имат всъщност обратно действие и са във вреда и на тези икономики на тези държави.

– Според руския химик Вил Мирзаянов, участвал в създаването на това съветско вещество, Русия държи под строг контрол своите запаси от „Навичок“ и единствено държавата може да го превърне в оръжие. Можем ли да допуснем, че с използването му Русия сплашва свои агенти под прикритие или дисиденти в страната и чужбина?

– Не, аз категорично изключвам такава версия за участие на руската държава в лицето на нейните специални служби. Тази версия, известна ми е, тя се разпространява тук от няколко дена, но вижте, най-малко в този момент, още един път повтарям, Русия има полза, има сметка от такива скандали, от такъв удар по нейния международен авторитет, а и по предизборната обстановка, в която се намира. Очевидно, че това е насочено в опит да се срине авторитета на Путин като настоящ президент и кандидат за бъдещ президент, да се повлияе върху руското обществено мнение, да се мобилизира руската диаспора, която е настроена антипутински извън Русия, а известно е добре, че в самата Великобритания има голяма руска диаспора, голям контингент от руснаци, които в голямата си част са настроени антипутински. И аз разсъждавайки, анализирайки обстановката от гледна точка на това, кой би могъл да бъде евентуалният извършител, стигам до извода, че всъщност не бива да се изключва версията тази операция по отравяне с такъв газ да бъде проведена от лица, които са от руската диаспора, но които са използвани от британските специални служби за извършване на такава операция с антипутински, противопутински характер. Отново казвам, считам, че руската държава няма такова участие.

– Ако фактите са на страната на руската държава, как да си обясним реакцията на британския министър-председател?

– Реакцията на британския министър-председател от една страна е продиктувана към това да повдигне своя рейтинг, дори считам, че в известна степен не, а в значителна степен е свързана и продуктивна от вътрешнополитически причини. Англия се намира в неблагоприятна ситуация по отношение разговорите, които се водят за Брекзит с Европейския съюз, рейтингът на г-жа Мей и на консерваторите спада в самата Великобритания. Вижте реакцията на лейбъристите, която е далеч по-сдържана и призовава към по-голям баланс и по-голям разум. Това от една страна. От друга страна, вижте, г-жа Мей реагира като ръководител на империя, като глава на империя. Но Британия или Обединеното кралство отдавна не е тази световна империя, за да живеят англичаните и самата г-жа Мей, и целият истаблишмент със самочувствието на световна империя. Така че многопосочна, многоаспектна е тази реакция и трудно би могла да се анализира от всички страни. Тя има в голяма степен и емоционален характер. Но както казах, две са за мен посоките – външната е Русия, атака срещу Русия, вътрешната е повдигането на самочувствието и на рейтинга, свързан с Брекзит.

– Ген. Киров, а можем ли да допуснем, че ако е извършено от Русия, то в замисъла са включени точно такъв тип разсъждения от вашия анализ, че Русия в момента няма интерес, че някой иска да дестабилизира президента Путин?

– Г-жо Събчева, вижте, хронологията, в която се развива случаят „Скрипал“ – Скрипал беше задържан 2005 година за шпионаж в полза на Великобритания, беше осъден на 13 години затвор, 2010 година беше разменен заедно с още 3 човека срещу нелегалната агентура за Службата за външно разузнаване в САЩ, която беше заловена от американски специални служби.

– Да, случаят „Ана Чапмън“. Това пък е друга история.

– Да, Ана Чапмън най-популярно казано.

– От всички имена в мрежата това се запомни.

– Да. Той предпочете да замине за Великобритания. Очевидно там са му били предоставени добри условия за живот, като очевидно са му предоставени компенсации за услугите, които е извършвал в битността си на британски агент. В този смисъл може да се счита, че ако руската държава е имала някакво желание и е възнамерявала да извърши, да предприеме по отношение на него такива действия, то всичко това се опровергава като версия, издигната версия, от последващите действия. Съпругата на Скрипал се завърна в Русия. Тя почина, за съжаление, лека й пръст, жената в Русия. Синът му беше в Русия, заболя, беше пуснат от руснаците, върна се във Великобритания, почина във Великобритания. По отношение на самия Скрипал, очевидно е, че той е бил разконспириран, що се отнася до неговото местопребиваване като адрес и селище или място, където той се е установил да живее, то не би следвало да представлява проблем за руското разузнаване или за тези, които са решили да извършат такъв акт спрямо него. Просто няма логика. За толкова години руснаците са могли, извинявам се за грубия израз – да го ликвидират, ако искат, много пъти.

– Е, изчаквали са удобен момент.

– Но дори от тяхна гледна точка това е най-неудобният момент, особено от тяхна гледна точка. Така че аз не приемам версията, че това е целенасочено действие от руска страна.

– Ген. Киров, след случая с Александър Литвиненко с полония, с нашия Георги Марков с рицина, това е третия подобен във Великобритания, който придобива мащабно медийно внимание. Защо точно там?

– Много повече са. Самите англичани изнесоха информация за 14 случая.

– Но тези трите получиха най-сериозен отзвук. Защо там? Предизвикателство ли е към британските служби?

– От една страна, това е предизвикателство към британските служби, от друга страна, това е продължение на традицията, исторически сложилата се традиция между действията на британските служби по отношение на бившия Съветски съюз и на бившите съветски и местни руски служби по отношение на Великобритания. Натрупан е, ако мога да се изразя, „негативен опит“ в това отношение. Но вижте, нито случаят „Литвиненко“ беше доказан, и когато британският съд се произнесе, точно върху това акцентира, че не може да се счита с положителност, че Литвиненко е ликвидиран от руските специални служби. Това беше преди няколко години. Подобни подозрения съществуваха по отношение смъртта на видния руски магнат и олигарх…

– Борис Березовски.

– Да, Борис Березовски. Там също голямо медийно осветяване, голяма медийна шумика, както казват руснаците, но на практика никакви доказателства. Така че аз го оценявам това в контекста на руско-британските отношения като отношения на върхове и спадове, така лъкатушно се развиват техните отношения. И това са традиции в исторически план, които съм убеден, че ще продължат и занапред.

– Тоест, това, ако можем така да го преведем най-популярно, е игра между шпионските агенции. Spy game.

– В голяма степен го оценявам като такова. Като такова го оценявам, но с по-пасивна позиция в този случай конкретно от страна на руските специални служби.

– Този случай ще предизвика ли пореден срив в отношенията между Русия и Запада?

– За срив не съм сигурен, че ще се стигне, но усложняване и повишаване на напрежението със сигурност, защото президентът Тръмп вече еднозначно застана и подкрепи британската позиция, ръководителите на Франция и на Германия изразиха малко по-предпазлива позиция, но като цяло този случай ще бъде използван във Великобритания в усилията им да нагнети напрежение, да въвлече в това напрежение и останалите свои съюзници по НАТО и по Европейския съюз, въпреки че вече сме в хипотезата на Брекзит по отношение на Европейския съюз. Но във всички случаи следва да се очаква радикализиране на съюзниците на Великобритания, особено на САЩ. И ако погледнем малко по-напред, то очевидно ще се отрази специално на двустранните отношения между САЩ и Русия, предвид вчерашните и онзиденшните кадрови промени в САЩ и назначаването на Майк Помпео за държавен секретар на САЩ. Със сигурност това ще предизвика радикализация на американската външна политика. Англичаните са най-близкият съюзник на САЩ и това ще се отрази на отношението към Русия. Помпео е далеч по-изявен радикал, далеч по-изявен „ястреб“, ако употребим популярната политическа терминология от Тилърсън, от Рекс Тилърсън. Той е за твърд подход. Вижте само неговото директно изражение по отношение на това какво трябва да бъде ЦРУ. Той като директор на ЦРУ, и днес като държавен секретар направи еднозначното изявление, че ЦРУ трябва да бъде яростно, безпощадно, сурово. Аз съм 40 години служител в специалните служби, за пръв път срещам такива призиви по отношение дейността на разузнавателните служби, в частност на външното разузнаване.

 

Фокус, Цоня Събчева

 

Румен Петков: Случаят “Скрипал“ категорично е провокация срещу Русия, предстои нова в Украйна!

 

 

В последните години светът често е разтърсван от шпионски скандали, последният от които е във Великобритания – отравянето на бившия полковник от руското военно разузнаване Сергей Скрипал. Лондон веднага обвини за това Русия. Какви са евентуалните цели на този род мероприятия? Как може да се тълкува решението на Тръмп шефът на ЦРУ да стане държавен секретар на САЩ? Какво става и у нас след скандала с руския патриарх Кирил покрай 3 март? По тези въпроси отговори Румен Петков в интервю за в. Труд.  

Кой е Румен Петков?

Той е роден на 23 юни 1961 г. в Плевен. Завършил е математика. Кмет на Плевен от 1995 до 1999 г. Депутат от БСП няколко мандата. Министър на вътрешните работи в кабинета “Станишев”. Бил е секретар по коалиционната политика на БСП и зам.-председател на партията. Един от създателите на партия АБВ и неин зам.- шеф по времето, когато Георги Първанов бе лидер.

– Британската министър-председателка Тереза Мей обвини Русия за отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му. Как ще коментирате този сериозен скандал само дни преди президентските избори в Русия, господин Петков?

– Могат да бъдат казани категорично две неща по случая. Първо, Русия няма смисъл да извършва посегателство върху своя бивш шпионин и настоящ предател, защото той каквото има да казва на британското разузнаване и партньори, го е казал. Второ, личният ми анализ сочи, че това е провокация срещу Русия.

– Какво ви кара да мислите така?

– Русия е изключително незаинтересована да извърши това, в което я обвиняват, не само заради предстоящите президентски избори. Тя няма нужда от такъв тип медиен шум и злепоставяне. Връщам се малко във времето назад, когато бе свален малайзийския самолет над Украйна – това без съмнение беше провокация. А ако се върнем още по-назад, можем да си спомним грубата интервенция навремето срещу България – атентатът срещу папата през 1981 годна. За съжаление, погребахме Сергей Антонов – вече оневинен, но му съсипахме живота и съдбата. А в случая със Скрипал ударът е насочен директно срещу Русия. С болка трябва да кажа – очаквам и провокации в Украйна.

– В Украйна? На какво се базират тези ваши очаквания?

– Очевидно е, че стремежът да бъде унизявана Русия, да бъде поставяна в ъгъла, да бъде представяна като имперското зло, няма спирачка. Има заинтересовани среди, които го преследват с всички сили и средства, в това число с човешки животи, какъвто е случаят с руският предател или шпионин – няма значение термина. Така че наистина очаквам провокации в Украйна.

– От какво естество?

– Очаквам актове на насилие, очаквам военни стълкновения, за които ще бъде обвинена Русия априори. Тази ситуация не може да продължава до безкрай. И Европа трябва да си даде сметка, че истинската бора е срещу тероризма, срещу социалната слабост и проблеми, а не измислената битка с Русия, която нито Европа, нито Русия заслужава.

– Между другото изборите за президент са в неделя, да не би да искате да кажете, че в дните до тях може да се случи нещо?

– Не казвам ден, а че не изключвам такъв тип действия, с оглед на стремежа на определени среди Русия да бъде злепоставена с всички сили и средства. В това число недопустимите от цивилизована гледна точка.

– Да ви върна пак към шпионския скандал в Англия. Ясно е, че има някаква цел, за която ние само можем да гадаем, но един от възможните аргументи, който се появи в медийното пространство, е да се намери повод за бойкот на наближаващото световно първенство по футбол в Русия.

– Това беше правено преди много години от МОК. А само преди месец Олимпийският комитет надмина себе си, като не се съобрази с решението на Арбитража в Лозана и санкционира Русия. Това е пример, как една институция, която би трябвало да способства за мира, разбирателството, партньорството, приятелството, се противопоставя срещу съдебно решение. Така че не изключвам подобен род безумия, от които ще пострада спорта, милиони любители на футбола, ще пострада светът. Но от това ще спечелят тези, които искат въоръжаване, напрежение и нерегламентирано противопоставяне, военни действия и стълкновения. А този човек – Скрипал, е извършил предателство спрямо Русия, но е тръгнал да служи на Велика Британия, която с изявлението на своя министър председател казва: “Всички, които тръгват да служат за нас, трябва да знаят, че са потенциални жертви, в това число и на британските служби”.

– У нас пък не премина незабелязано казаното от един бивш шеф от КГБ – Любимов, който заяви, че Живков бил поръчал убийството на писателя Георги Марков, който имал нещо общо с дъщеря му Людмила. Тази шпиономания напоследък не прави ли филмите за Джеймс Бонд безпредметни?

– Филмите за Бонд, особено музиката към тях, си струва човек да види и да чуе. Но разсъждения на хора, които нямат никаква почва в разузнавателните среди, като този безспорно провален тип, звучат повече от нелепо. България ще бъде обвинявана от подобни несъстоятелни елементи, в това число българи, още десетилетия – и за случая с Георги Марков, и за случая с папата. Това ни е орисията – да патим и от себе си. Но когато патим от такива нелепи същества като този, който упоменахте, трябва да ги подминем с достойно мълчание на 1300-годишна нация, видяла не едно и две зверчета, които джафкат по снагата ни. Този руснак е ярък пример на онези рожби на Илф и Петров, за които “папал в газету” (да се появиш във вестника) е цел номер 1.

– Стигнахме до такова състояние по отношение на Запада, когато всички нещастия ги прехвърлят на Русия. “Путин е виновен” – такива са най-честите коментари. Политиката не изглежда ли много фейк, както е модерно да се казва днес?

– Не зная защо не обвиниха Путин за снеговалежите и тежката зима в Западна Европа, този пропуск обаче е лесно възстановим. Когато търсиш на всяка цена противопоставяне, когато обвиняваш цяло едно правителство, когато ограничаваш нормалната междудържавна комуникация – това е израз на слабост. И за съжаление, Европа я прави с един зоологически ентусиазъм, който малко или много рефлектира върху нас – европейците. Сигурно и върху руснаците. Но не върху тези, срещу които е насочена. Този тип неадекватна политика на Европа трябва да намери своя естествен край и мисля, че една от силните страни на българското европредседателство може да бъде търсене и намиране на диалог, който да преодолее това изкуствено противопоставяне.

– Още един скандал беляза ежедневието ни – този с руския патриарх Кирил. Как ще повлияе той на отношенията ни с Русия?

– Истинският проблем е, че не малко хора в Русия и в България се изживяват като хора, които непременно трябва да унизят другия. Слушах брътвежи за генерал Скобелев – човек с изключителни заслуги за свободата на България – обидни и унизителни за нас самите и ние ги търпим. Слушах и брътвежи на руснаци по адрес на България. Ние сме не просто признателен народ, ние сме силен с признателността си народ, защото сме изградили повече от 500 паметници, които прославят руската бойна слава и ги съхраняваме до ден днешен. Никой трезво мислещчовек – на първо място руснак, няма право да ни обвинява в липса на историческа памет.

– На какво разчитате?

– Надявам се това да отшуми, много разчитам на едно силно бъдещо посещение на президента Радев в Русия. Много разчитам и на диалога на премиера Борисов с външния министър Лавров и с президента Путин – всички те да дадат тласък не само на стопляне на отношенията Европа-Русия, но и друга динамика на икономическите и инвестиционни взаимоотношения България-Русия, защото това е стратегически въпрос. Ако искаме да останем силен фактор в енергетиката, както каза и премиерът Борисов, ние трябва да започнем изграждането на АЕЦ “Белене”. Да си гарантираме тръбата да минава през България, да сме независими от взаимоотношенията Украйна-Русия. Украйна не си плаща газа, но това е техен, а не наш проблем. И трябва да се изправим като стожер на енергийната сигурност на Европа, не просто на Балканите.

– На фона на заявката на президента Радев да посети Москва поканата към президента Путин да дойде в София, са и телефонните разговори на премиера Борисов с руския държавен глава. Това как да го разбираме – като някакво надиграване ли изглежда отстрани?

– Ако първите мъже на България намерят общ език, България в рамките на седмици може да се окаже локомотивът не просто на Балканите и на Южна Европа, но и локомотивът на енергийната сигурност на Европа. И това зависи от нас. Мисля, че Русия е предразположена без да загърбвам проблемите, които изникнаха отникъде около 3 март. Имаме много голям шанс да върнем онова, което загубихме с 1 – 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”, със зачеркването на „Южен поток”, от което пък други спечелиха, несъобразявайки се с полюциите, идвайки отвъд океана, че „Северен поток” не е необходим. Видимо той се строи и ще се строи.

– Между другото, има голямо напрежение в управляващата коалиция. Патриотите се разделиха и ВМРО и „Атака” поискаха Валери Симеонов да се извини на руския патриарх за думите си. Пожарът между тях още тлее.

– Не зная защо сме ги кръстили патриоти, но очевидно атмосферата е отровена. Убеден съм, че ако затворим 2-3 души от управляващата коалиция в една стая, ще има жертви в жива сила. Така че там въпросът не е дали, а кога.

– Частна охрана да пази населените места – защо сте против тази идея?

– Не сега, а още на 1 февруари от партия АБВ ясно заявихме, че това е идея, която накърнява конституционната система в България. Второ, тази идея казва на българските граждани: “Държавата е абдикирала от ангажимента да се грижи за вашата сигурност и ви оставя в собствените ви ръце.” Разбирате ли какъв е абсурда – едни и същи хора да лъжат, че във всяко село ще има полицай, след което да му казват: Не просто няма да има полицай, а вие ще си плащате допълнително за това частна фирма да ви охранява. Това пък от трета страна е инструмент в ръцете на кметове, които с наемането на такава фирма, си решават броя мандати занапред. Искам бурно да приветствам тази ярка демонстрация на държавност, която преди ден проехтя от позицията на президента Радев и на главния прокурор Цацаров. Аргументите на г-н Цацаров са особено впечатляващи и от тях се вижда, че когато искаме, може да имаме държава, в чиято основа да стои правото.

– Трябва ли хората да се въоръжават и не е ли опасно желанието на мнозина за саморазправа, което взима застрашителни размери?

-Това желание за саморазправа се подклажда от определени политици. Които бидейки патриотари, зоват себе си патриоти. Не може да казваш, че оръжието в теб е аргумент за твоята свобода. По конституция сигурността ни е задължение на държавата, тоест на МВР.

– Изкушавам се да ви върна пак отвъд океана, където Майк Помпео, досегашният шеф на най-богатата и най-мощна организация в света ЦРУ, ще ръководи външната политика на САЩ – как ви се струва това?

– Това е решение, което не може да бъде коментирано без да се вгледаме в номинацията за нов шеф на ЦРУ. Да смениш шефа на разузнаването след една година кариера там, не е добър знак. Това са изключително чувствителни системи, още повече пък да го направиш глава на своята дипломация… Когато се правят такъв тип рокади, те се възприемат нееднозначно.

– А номинацията за шеф на ЦРУ не поставя ли въпроси?

– Тази номинация наистина буди много питания. Няма как да пренебрегнем реакцията в Европа за изнетанизята в американските затвори, където номираната дама Джина Хаспел имаше чувствително място. И това вероятно ще бъде обект на много сериозен дебат и в Конгреса. И двете решения будят много въпроси. Разбира се, интересен нюанс е, че бившият вече шеф на ЦРУ Майк Помпео, номиниран за дипломат номер 1, проведе преди няколко месеца една изключително знакова среща на върха на разузнаванията на САЩ и на Русия. Което пък от друга страна може да се прочете като знак за обща воля за борба с тероризма и с престъпността въобще. Еднозначният прочит на това назначение не би бил верен.

– Сещам се за 80-те години на миналия век, когато бившият шеф на КГБ Юрий Андропов оглави Съветския съюз. Това не ви ли напомня по някакъв начин за случилото се на върха в САЩ?

– Сигурно могат да бъдат дадени още редица примери, когато хора от службите са заставали на ключови постове в държавата. Нашият Бойко Борисов три пъти е министър-председател, тръгвайки от главен секретар на МВР. Да си работил в разузнаването не е клеймо. Ние направихме веднъж много груба грешка със закона за досиетата и то под прекия диктат на Сергей Станишев и Таня Дончева. И то въпреки позицията, която тогавашното ръководство на МВР и на разузнавателните и контраразузнавателните служби бяхме заели много категорично. Затова смятам, че трябва да спрем да заклеймяваме хората, които са ангажирани със сигурността и са работили за държавите си.

– Но когато началникът на една шпионска централа ще оглави външнополитическата дейност, това не ни ли връща към едни от най-мрачните години на комунистическите режими?

– Да се надяваме, че точно този прочит няма да се състои като реализация, въпреки че в такава чувствителна среда като дипломацията подобен факт едва ли ще бъде възприет еднозначно и от най-близките партньори на Щатите, и в световен мащаб като цяло. Чакат ни интересни времена.