Category: Анализи и коментари

Валерия Велева: Сложната дилема на Борисов за властта. С патриотите – зле! А без тях?

 

 

Скандалите между Валери Симеонов и Волен Сидеров вече минават всякакво допустимо ниво на търпимост от политическа, обществена, че дори и от личностна гледна точка.

Не са достатъчни и обясненията, свързани с характерологичните особености на двамата доскорошни съидейници, съмишленици, че и родственици даже.
Разправията изглежда махленска, но не е. Защото руши държавността, защото е обида за избирателя, защото се превръща в спънка за функционирането на управлението на държавата и защото ни прави за смях пред света.
За техните отношения е писано много. Вече никой не се изненадва нито от акциите, нито от изцепките им, защото те оризилиха не само себе си, но и самото възприятие на явлението „патриоти във властта“, което просто се оказа нон сенс.

Големият въпрос е защо не реагира Борисов?
Прави се, че не вижда какво вършат.
Смята, че скандалът е буря в чаша вода и ще отшуми.
Допуска, че ще може отново да ги усмири, както направи преди две-три седмици.
След помирението обаче поведението на Волен Сидеров изглежда като поръчка. Лидерът на „Атака“, който има зад гърба си само 7 депутати, буквално срива устоите на правителството и сякаш работи за разпада на властта. Той вече поиска оставките на трима членове на кабинета и обяви, че ако те не се поправят, „ще си търсим друго правителство, защо няма смисъл настоящото да продължи да съществува“.

Какво означава това?

Че някой е активирал Сидеров в посока на свалянето на кабинета.
Кой?
Външни сили?
Възможно е! Но какво печелят? Свалят Борисов и с кого ще го заменят?
Вътрешни сили?
Няма такива.

Остава трети вариант – Борисов сам да подклажда, или просто да не гаси „войната между патриотите“, нанасяйки по този начин смъртоносен удар върху малката коалиция в управлението.
Какво печели?

Основателен мотив за промяна на формулата на властта.
С оглед на напрежението в държавата и непрекъснатите гафове на всички нива премиерът може да е решил да подаде оставка на този кабинет, хвърляйки върху скандалите и кадровите провали на Обединени патриоти вината за невъзможността на правителството да изкара докрай мандата си.
Това е ход, успешно игран досега два пъти от Борисов, който го е връщал отново в играта.

Какви могат да бъдат сценариите след това?

Борисов хвърля оставка, но парламентът не се разпуска, а се завърта отново конституционната парламентарна рулетка. Президентът е длъжен да връчи проучвателен мандат на първата политическа сила – ГЕРБ.

ПЪРВИ вариант.
Борисов предлага да управлява с ПРАВИТЕЛСТВО НА МАЛЦИНСТВОТО. То би имало явната подкрепа на ГЕРБ-95 депутати, на ВМРО – 11, на Атака – 7, които правят общо 113 депутати. Липсващите 8 до 121 народни представители за парламентарно мнозинство могат да бъдат „набавяни“ с тематичната подкрепа на „Воля“ или на ДПС. Този вариант е рисков, защото по всеки законопроект ще трябва да се правят предварителни договорки с Марешки и Карадайъ, но пък ще бъде елиминиран проблемът „несъвместимост между Сидеров и Симеонов“. Впрочем, този вариант беше предлаган от ДПС още в началото на настоящия парламент именно с мотива – да се избегне присъствието на националисти във властта

ВТОРИ вариант
Борисов предлага отново КОАЛИЦИОННО ПРАВИТЕЛСТВО НА ГЕРБ с ОП, но без НФСБ. Валери Симеонов остава извън кошарата на властта. Тогава ГЕРБ отново ще имат мълчаливата подкпепа на ДПС и на „Воля“. Тук опасността се казва: „Симеонов извън властта“. Как ще обуздаят гнева на лидера на НФСБ, не е ясно.

ТРЕТИ вариант
Борисов предлага КОАЛИЦИОННО ПРАВИТЕЛСТВО ОТ ЧЕТИРИ ПАРТИИИ – ГЕРБ, ВМРО, АТКА, ВОЛЯ. В този случай проблемът е, че вкарва официално Марешки във властта, което би било силно компрометиран ход, а и не се знае дали това няма да е по-опасно, отколкото присъствието на Симеонов във властта. Освен това Борисов трябва да намери „подходящия“ начин да усмири Марешки, който на лягане и на ставане иска оставката на Каракачанов. Вероятно не е невъзможно, като се имат предвид широките възможности за маневри с лостовете на властта.

И трите варианта има една изходна база – с настоящето парламентарно мнозинство Борисов да се опита за „освежи“ управлението си, без да се разпуска Народното събрание, за да не се дава възможност на президента да прави отново служебно правителство.

Кога може да се случи това?
Тук отново има няколко опции.

С оглед на непримиримите отношения между субектите във властта преформатирането на управлението може да се случи още тази есен. Ако спойката се окаже сериозна, парламентът може да се опита изкара целия си мандат.
Ако не успее – най-близкият хоризонт за извънредни парламентарни избори е май 2019 година – заедно с изборите за европарламент.
Това обаче минава през „кошмара на ГЕРБ“ – служебно правителство, съставено от Румен Радев, което трябва да подготви двоен вот.
Има и друг вариант – Борисов да изчака евроизборите и с оглед на получените резултати да поиска нова формула на властта. Неизвестното в това уравнение е, как ще се явят ОП на евровота – като единен субект, какъвто са сега, или като три отделни партии. Вторият вариант е по-удобен за Борисов, защото ще покаже тежестта на всяка от трите формации в ОП и съответно ще е ясно и понасянето на отговорността за резултата.

НЕВЪЗМОЖНИТЕ варианти в този парламент са два:
Управление ГЕРБ и ДПС. Това ще предизвика съпротивление както в ГЕРБ, така и в ДПС.
Управление ГЕРБ и БСП. Голяма коалиция ала Германия у нас не може да се случи. Нито лидерите, нито членовете и симпатизантите на двете партии могат да приемат такова „съглашателство“.

В резюме.
Борисов трябва да избира:
Ерозия на властта с непрекъснати скандали „Сидеров-Симеонов“ и провалени министри.
Нова формула, нови министри, но със скандали „Марешки-Каракачанов“.
Сам, само със свои министри, без привнесени скандали, но и без стабилно мнозинство.
Нови избори.

Какво ще реши премиерът, предстои да видим.
Едно обаче е ясно – повече така управлението на държавата не може да продължава!

И оставките – колкото и да са те, на когото и да са – няма да бъдат панацея за промяна на случващото се в държавата. Защото са ужасно закъсняли!

 

Източник:епицентър.бг

 

Цачева: За сигурността на Търговския регистър само през 2017 г. са дадени над 4 млн. лв.

 

 

Няма как да няма отговорни, когато България за няколко дни остане без Търговски регистър. Това подчерта правосъдният министър Цецка Цачева в интервю за bTV.

По думите й само за 2017 г. държавата е осигурила над 4 млн. лв. за сигурността на системата, като „специализирана фирма“ е предписала конкретни мерки за надграждане на регистъра, които са били подкрепени от Министерството на правосъдието – включително и финансово.

Цачева не коментира дали става дума за саботаж, или говорим за техническа грешка. Тя призова да се изчака заключението на службите, които са ангажирани с разследването.

Интервю на Канна Рачева

– Вие подкрепяте ли това, което каза днес Бойко Борисов, че не е доволен от работата на Агенцията по вписванията и вероятно там ще има промени?

– Категорично отговор на този въпрос ще бъде получен след като излязат анализите и докладите на службите, които в момента са в Агенцията по вписванията, в това число и от Инспектората на Министерството на правосъдието. Аз съм категорична, че не може без отговорност, след като България няколко дни е без търговски регистър.

В момента, в който получих на 10 август , петък, доклада, че въпреки дадения 8-часов срок за отстраняване на нередностите, за да продължи функционирането на регистъра, той не може да бъде възстановен, в рамките на минути съм изпратила съответните писма, по надлежния ред съм информирала председателя на ДАНС, Главния прокурор и разбира се министъра на вътрешните работи и чрез него ГДБОП.

– Няколко пъти инженерни екипи, специалисти, които обслужват системата на Търговския регистър са подавали сигнали, че системата се нуждае от обновяване, това направено ли е, спазено ли е?

– В края на месец септември м.г. с оглед увеличаване на функционалността на Търговския регистър и преминаването от 1 януари т.г. и на Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, изготвяйки подготовка за това надграждане, аз имам доклад на изпълнителната директорка на агенцията с приложен анализ на специализирана фирма относно готовността това да се случи.

В този анализ се предлагат 6 мерки, като фирмата изрично е записала, че счита, че това са единствено възможните мерки, при изпълнението на които ще се гарантира безпроблемно функциониране на регистъра и след неговото надграждане с немалката информация, която следва да поеме той от 1 януари.

В рамките на дни съм реагирала, изцяло съм подкрепила предписаните мерки от страна фирмата, дала съм указания във възможно най-краткия срок Агенцията по вписванията да изпълни тези предписания и тъй като това във всички случаи е свързано и с финансови ресурси, по предложение на изпълнителната директорка на Агенцията по вписванията са направени промени в бюджета на Министерството на правосъдието, като са осигурени допълнителни средства. През декември е подписан договор за немалка сума от средства. Онова, което мога да кажа е, че над 4 милиона за 2017 г. държавата като средства е осигурила именно за сигурността на държавния регистър.

– За последните 10 години колко държавни поръчки е спечелила въпросната фирма „Лирекс” и ,ако знаете, каква е общата стойност?

– Това, което знам е че след 3 май тази година фирмата чрез специална поръчка по ЗОП, в резултат на нея има подписан договор. Този договор е за малко под 100 хиляди лева без ДДС, 94 хиляди. И това е по информация, която от изпълнителната директорка от вчерашния ден знам. Тези договори не се предоставят на министерството, тъй като те са правени по специален ред. Нямам информация в годините назад в кои години по кои договори фирма „Лирекс” е работила в Агенцията по вписванията.

– За техническа грешка ли става въпрос според Вас?

– Не мога да Ви кажа.

– Допустимо ли е в Търговския регистър, Агенцията по вписванията да се допускат такива технически грешки? Много са версиите, да кажем, че е техническа грешка. Допустимо ли е?

– Никъде, никъде не би трябвало да се допускат технически грешки, в която и да е система и не само в IT сектора, а всички други, тъй като има конкретно законодателство, конкретни норми, които уреждат всяка една конкретна дейност.

– Ако става дума за саботаж, това според Вас ще може ли да се докаже?

– Не мога да влизам в хипотези, убедена съм обаче в компетентността на службите, които работят по тези въпроси, вярвам че ще узнаем истината.

 

Източник:епицентър.бг

 

Волен Сидеров: Симеонов е хотелиер, има имоти в Слънчев бряг и е в съдружие с единия брат Динев. Всичко това са конфликти на интереси (снимки)

 

 

Преди броени дни бяха затворени култовите заведения „Хедон“ и „Какао бийч“, а Валери Симеонов бе засечен на плажа на братя Диневи. Вчера лидерът на „Атака“ Волен Сидеров разкри, че вицепремиерът Валери Симеонов има роднинска връзка с шефа на РЗИ-Бургас. БЛИЦ потърси Сидеров, който в момента е на морето, за мнение и подробности около тези ситуации. Вижте какво каза той пред медията ни:

– Г-н Сидеров, очаквате ли развръзка след разкритието Ви, че Валери Симеонов има роднина в РЗИ-Бургас?

– Валери Симеонов откри Facebook благодарение на мен и пиарката ми, които му показахме какво е това и го убедихме, че трябва да се ползва. От тогава е доста активен в социалните мрежи. Днес прочетох там, че не били роднини. Аз знам много добре, че са си достатъчно близки и знам, че Паздеров изпълнява всичките му наредби по телефона. Няма писмени документи. По устав, Валери Симеонов няма право да нарежда на РЗИ. Вчера говорих с министър Ананиев. В момента е в отпуск, но след няколко дни ще се върне на работа и ще направя специална среща. Изпратил съм едно писмено искане за оставката на Георги Паздеров, тъй като този човек безчинства по Черноморието, като ходи и лепи хвърчащи бележки, за които Валери Симеонов твърди, че са законни и редовни, но юристите са категорични, че не са. Там пише, че обектът се извежда от експлоатация. Няма печат, нито извеждане на норматив. Има някаква заврантулка като подпис.

Отидох и попитах шефката на РЗИ кои са тия инспектори, защо няма имена и на какво основание се затварят заведения. Тя каза, че не знае и започна да увърта, че били двама-трима, не знам колко, но имена не каза. Когато попитах къде е шефът Паздеров, тя отговори, че излязла епидемия и той отишъл. Каква епидемия, къде е той, пак не знаеше отговорите. Тя се държеше супер жалко и неадекватно. На място имаше много медии. Те седяха и й се смееха.

Това е някаква практика в Бургас. От най-добър град за живеене се очертава да стане най-корумпираният. Тук, по нареждане на Симеонов, държавни институции се изявяват като мутренски групировки и тормозят точно определени заведения.

Аз отидох и лично посетих „Хедон“ и „Какао бийч“. Там категорично не е връчвана заповед за затваряне, не им е даден протокол, държали са се криминално и нагло, не са си казали имената и накрая полицията, която е придружавала тези инспектори, е казала, че ако скъсат тази „хвърчаща бележка“ ще бъдат арестувани за 24 часа.

Представяте ли си какво означава този терор за едно заведение? Фалит.

В същото време, в Созопол и в Слънчев бряг има други заведения, които вдигат шум, но никой не ги заплашва със затваряне или арест.

– Трябва ли вицепремиерът да подаде оставка?

– Обръщам се директно към министър-председателя през вашата медия. Ще го направя и лично, когато се състои коалиционният съвет.

Г-н Борисов, кой ще поеме отговорност, че ваш вицепремиер бива опроверган от държавни институции. Симеонов обяви няколко заведения на морето за незаконни. От ДНСК направиха проверка и заявиха, че са законни. Кой поема отговорност за тази лъжа на вицепремиера? Министър Нено Димов също се намесва в схемите. Оставка и за двамата.

Миналата година, навръх Коледа, Валери Симеонов и Нено Димов извиха ръцете на правителството. Симеонов каза за Борисов: „тоа не искам да го виждам“ и заплаши, че ще разруши кабинета, ако не се приеме планът за Пирин. Този план беше приет заради изнудването на Валери Симеонов, но и Нено Димов яростно го защитаваше. Планът бе обявен от прокуратурата и състав на Административния съд за „незаконосъобразен“. Кой ще поеме отговорност?

Ще накара ли Борисов министрите да си подадат оставките? Министерски съвет е в един и същи капан. Няколко случая се повтарят, в които Симеонов прави супер обидни и неверни обвинения към хора. Спомняте си, че заведе сигнал в прокуратурата срещу министъра на туризма. Когато тя не намери данни за престъпление, какво прави той? Трябва да подаде оставка, а Ангелкова да заведе дело за набеждаване, защото това е набеждаване за престъпление пред надлежен орган на властта.

Не може един човек да си играе така с институции, хора и туристически обекти. Държавата не му е бащиния.

Отгоре Борисов го гледа благо и кротко отстрани и му угажда като на млада булка. Какво кара министър-председателя да не вземе твърдо отношение за безчинствата на Симеонов? Кое го спира? Ще го попитам лично. Ще го попитам и пред медии.

Омръзна ми да ставам параван за всякакви схеми и безчинства, а след това да се приписва на „Атака“, които сме моторът на цялата коалиция. Аз съм човек с биография, за разлика от други в правителството. Бил съм критик на комунизма и участвах в дисидентски движения, защото посочвах недостатъците на тази система. Тя имаше плюсове и минуси. Не ме беше страх да го правя. Критикувах и капитализма.

Аз съм от създателите на СДС. Лично приех сградата на „Раковски“ 134 със Стефан Гайтанджиев и Ненчо Ненчев през януари 90-та година, където сега е настанен Валери Симеонов и НФСБ. Аз съм този, който напусна СДС, защото започнаха неправилна политика. Направиха преврат срещу мен, защото бях непослушен, свалиха ме от поста на главен редактор на „Демокрация“ и Филип Димитров ме извика да ми каже, че ми предлага дипломатическа работа. Можех да отида посланик където си поискам, но не се съгласих, защото не бях съгласен с това, което правеха. Неговото правителство беше започнало да унищожава селското стопанство и да ликвидира предприятия.

Посочете ми някой политик, който е отказал постове, след като са го свалили от власт. Едва ли има. Никой не ме е питал после как съм се оправял. Направих партия, която самостоятелно влезе четири пъти в парламента. Нито НФСБ, нито ВМРО могат да се похвалят с това. Имам правото, на база на всичко това, не само да изказвам мнение, да критикувам, изисквам и да бъда категоричен.

Не водя лични войни и не правя разправии. Искам да престане шуробаджанащината.

– Симеонов бе засечен на плажа на семейство Диневи. Това ли е причина там да няма проверки?

– Той излъга и отрече, че е той. Вижда се, че е той и не разбирам защо го крие. Симеонов има обща фирма с единия брат Динев за разпространяване на телевизия и интернет. Те са съдружници и явно поради тази причина там не стъпва РЗИ и полиция. До зори дъни музика на открито. Цялото пристанище на братя Диневи е направено с груби нарушения на екологията и строителните изисквания, но там никой не проверява. Оказа се, че шефът на РДНСК – Бургас също е приближен на г-н Симеонов. Когато му се обади, може да отиде и да тормози всякакви обекти.

Симеонов в компанията на знойна блондинка на плажа на Свети Влас

Снимки: Фейсбук страницата на „Неутрална България“

– Мислите ли, че Валери Симеонов обслужва чужди интереси?

– Сега ще обясня защо се нападат и затварят точно определени заведения, които са много успешни. Иска да бъдат фалирани и да ги „прилапа“ някой. Но кой да ги „прилапа“? В политическия съвет на Валери Симеонов е г-н Георги Николчев. Той е бизнесмен и хотелиер. Той е загубил концесия преди една-две години за плаж в Слънчев бряг, провалил му се е и план за хотел. Сега този човек иска реванш. Иска да се върне в бизнеса и за сметка на други той да стане хотелиер. Неговият шанс е Валери Симеонов. Владимир Каролев и редица хотелиери също се съветват с вицепремиера. Там има конфликт на интереси. Самият Симеонов е хотелиер, има имоти в Слънчев бряг и е в съдружие с единия брат Динев.

Всичко това са конфликти на интереси. Нека Борисов не се притеснява, че Валери Симеонов ще направи скандал и да спрат да се съобразяват с него. Това не е полезно за държавата и политическото здраве на кабинета. Мога да го защитя с биографията си и с аргументи.

– Трябва ли да се оттегли правителството?

– Ако по този начин правителството си затваря очите, който и да е член от него да безчинства, да смята, че държавата му е бащиния и да лепи етикети, не знам дали то е полезно за страната. Това правителство го избрахме в пленарна зала и се заклехме в него. Ние обещахме полицаи във всяко селище, за да се спре циганската престъпност, а не пред заведения, които иска да прилапа някой авер на Симеонов. Искаме тук да се връщат млади хора, а не да бягат още. Премиерът Симеонов отговаря за демографията и какво прави по този въпрос? Нищо. В момента сме най-зле в цяла Европа в това отношение. Унищожаваме един бизнес за сметка на друг и това не е редно. Премиерът и всички министри, които се заклеха, че ще работят в интерес на народа, да вземат отношение, а да не мълчат.

– Какво е бъдещето на коалицията?

– Това зависи от самата коалиция и премиера. Да не стои като наблюдател, а да се намеси. Да хване Симеонов и да му каже какво може и какво не може да прави. Аз съм ги избрал, но съм депутат в парламента. Моята връзка тук се губи, но ще я създам. Ще отида и ще присъствам на всяко заседание на Министерски съвет. Доста бързичко се приемат неща, на които понякога липсва добър анализ. Аз ще взимам отношение и ще показвам критика, ако имам такава. Ще насочвам, ако се наложи. Имам право да участвам в плана за действие и да приемем какво е приоритетно за страната и раздвижването на икономиката й.

Трябва да се направи анекс към договора с Македония, който беше подписан набързо. В него трябва да се каже ясно и категорично, че Македония няма право и се отказва да спекулира, манипулира и изопачава българската история. Ако те не се съгласят с това, никаква подкрепа за Македония в ЕС.

На Симеонов му беше възложено да оглави специален съвет за концесиите. В България има 1290 концесии, а от тях 650 са раздадени за експлоатация за природни богатства. Ние сме страна, която е богата на злато и ценни метали. За всичко това отговаря Симеонов. Ще искам разглеждане на всички договори, защото знам, че от години България е ограбвана жестоко чрез тях.

 

Източник:Блиц

 

Проф. Александър Маринов: Идва времето ГЕРБ и Борисов да се измъкват отново от властта

 

 

Идва времето ГЕРБ и Борисов да се измъкват отново от властта, заяви в предаването „12+4“ по програма „Хоризонт“ на БНР политологът проф. Александър Маринов. Той изказа мнението си за напрежението в коалицията „Обединени патриоти“:

„Нанасят се поредица силни, да не кажа смъртоносни удари по коалицията „Обединени патриоти“. Разпадне ли се тази коалиция, а тя вече е в клинична смърт, разпада се и управленската коалиция. Въпросът е кой тласка Сидеров в тази посока. Единият възможен отговор, който изглежда малко вероятен, е това да са сили външни на правителството, които искат да го съборят. Втората възможност, което аз отдавна прогнозирам, е, че идва времето ГЕРБ и Борисов да се измъкват отново от властта, както го правят винаги досега. Трябва им повод. Поводът вероятно ще бъде отново невъзможността да управляват заради партньорите, тъй като те са се разпаднали, изпокарали и не може вече да се управлява. Тази логика изцяло обслужва намеренията на Борисов да се измъкне. Той никога не е изкарвал докрай управление и сега още по-малко ще има намерение да го изкара, защото нещата не са добре. Сидеров върши тази работа, а той на какво разчита, не ми е ясно“.

Политологът смята, че скоро ще трябва да се отговаря на много тежки въпроси и е по-лесно да се излезе от управлението. „Реалното положение е много по-различно от розовите сънища и отчети на правителството“, категоричен е той.

Според проф. Маринов е вярно твърдението, че кризата в държавността и институциите е докарала криза в Търговския регистър:

„Едната версия е, че са изгорели дисковете, има и други версии, които циркулират. Това е само един пример как към сложни въпроси се подхожда елементарно, примитивно, все едно че завъртаме крушка на полилея. Колкото по-сложни са механизмите за управление на държавата, толкова по-сериозни изисквания има към тези, които ги ръководят. Сравненията на министър-председателя са много елементарни. Предназначението на Строителния надзор е едно. В случая става дума за управленски и политически контрол, тъй като имаме цяла Агенция „Електронно управление“.

„Защо сега, след като е избухнала такава криза, трябва да се направи подобен одит? За да се отива към електронно управление, за да се внедряват тези различни онлайн услуги, нали трябва един предварителен одит, който да установи какво е наличното състояние и доколко можем да си позволим или сме готови за такива практики. С една дума – нашата държавност е едно лустро – фино, тънко лустро, а под него е прогнило. Нищо чудно утре да се случи нещо подобно на второ и на трето място, то непрекъснато се случва в различни области. Защо тази гениална идея на Борисов да важи само за обществените поръчки за електронно управление. Навсякъде това е валидно съображение – че най-ниската цена се превърна в една вратичка за далавери“, коментира проф. Маринов.

По думите му най-важно е качеството и обществото е готово да плаща, стига да плаща за качество и надеждност.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян гневно: Хиени фалшифицират и народа

 

 

Събаряха, ненаситно събаряха – и оставиха огромна част от Народа под руините на Прехода.
А сега тъкмо него, Народа, искат да го изкарат виновник за бедите.

Все плещят за „фалшивите новини“, все се зверят в тях – това е новата мода/страст на Властниците.
И изобщо не забелязват, когато фалшифицират целия Народ.
Представят го като нещо аморфно, безволево, уродливо, като някаква сган, която заслужава да я обиждат безсрамно по всевъзможни начини.
И няма кой да се опъне на този позор.

Направо злобно подсичат Народните устои.
Тъкмо по вкуса на недонаправените ни Властници, за които „материалът“ все е лош, все не може да угоди на претенциите им, все не може да схване накъде го влачат.

Народът се умори от безпросветните, диви експерименти на Властниците от всички котила, умори се за сто години напред.
Хиените, които се упражняват за негова сметка, обаче нямат умора, стават все по-нагли.

Какво му е на евреина Соломон П. – обруга православието, напсува го като файтонджия, обаче не слиза от телевизионния екран, където сладострастно се лигави, заедно с овчедушните „водещи“.
Друг един, и той иноверец, пък наскоро наруга българите, че все капризничат, тормозят Властта и тя никак не можела да им угоди.
Как да не й хареса на Властта такъв услужливец – хайде, дайте му още едно голф-игрище, напълнете му ненаситната уста, какво чакате.

И по турско не са словоблудствали така с Народа.
Тия нови кърджалии са ненаситни угодници.
Подхвърлиха им паролата – и трийсет години не се умориха да унижават Народа.
Казаха им да ударят православието – и те го направиха.
Казаха им също така да оскверняват по всякакъв начин Миналото: „Лишете българите от памет и ще си имате работа с народ, удобен като пластелин! Народ, с който ще можете да правите, каквото си щете…“
Не успяха – засега – и това не им дава мира.

Доскоро Хиените/Фалшификатори ръфаха едно или друго от Миналото – сега обаче вече заръфаха направо Народа.
Какво ще си кажете, примерно, за автор, който си позволява да твърди, че днешните българи са неоснователно негативни?
Един друг пък високомерно укорява българина, че примирено се харесва такъв, какъвто е.

Доказано е, че един милион и 650 хиляди клетници едва оцеляват, понеже са натикани в истински пъкъл, в зоната под границата на бедността – а онзи „народовед“ иска да се хилят ведро, да гледат радостно на скапания си животец, да не са негативни.
Негативни ли – съвсем друго са, те просто са уникални заради куража, с който понасят гнетящата ги скотщина.
И, да – все още не се отказват от себе си, така ще е и до края.

И не са само тези клетници – наскоро от КНСБ съобщиха, че цели 72 процента от работещите българи имат доходи, по-ниски от издръжката на живота им.
Това си е истински геноцид – друга дума не е подходяща.
Статистиката обаче не е наука по вкуса на Хиените – те са по едрите приказки: наругай Народа, достави радост на Властта, свърши си подлата работа.

Превъртат Българина в устите си хора, които направо го презират – това отровно чувство ги прави слепи и глухи за народните истини.
Тези истини не им и трябват.
Коварни хрантутници – тяхната цел е да държат джобовете си пълни с подаянията на Властта, нищо друго.
Те не притежават онази чувствителност, която е нужна, за да проникнеш в Народната душа.

Не ги трогва и това, че мислещите хора – а те никак, никак не са малко – ги виждат като прислугата на Властта, като ратаите на Големия Камуфлаж, който трябва да минава за Политика, Държавност и всичко останало.

Те нямат нищо против да се ангажират и с най-налудните „идеи“ на Властта, да се опитват да им придадат качества, които те изобщо не притежават.
Не се свенят да се увъртат около хора, безподобни в своята нищожност, да легитимират нещастни хорица, неизвестно защо овластени.

Властниците са затънали в идиотщини – а пък Народът бил негативен.

Преди години големият народовед Ефрем Каранфилов бе казал, че нашият Народ свенливо изразява любовта си към Родината.
Цяло чудо е, как той все още има в себе си някакво уважение към нея – тогава, когато Хиените го унижават всячески, когато упражняват дървените си глави с него, когато го изкарват слабоволев, дори мазохистичен.

Край нямат съглашателските номера на Хиените.
Да се подлагат на Властта, както и колкото си щат, обаче да не се размирисват около Народа.

Днешният социо/политологически бизнес е в конспирация с Властта – това е очевидно и дори не се крие.
Горко на такава Власт, която приема да я залъгват с банални измишльотини – но и позор за такава Власт, която приема да ругаят Народа, да го използват като гюдерия, за да забърсват измамничествата и глупащините й.

Днешните „народоведи“ са овчи души – покорни пред всяка власт, обаче храбреци тогава, когато издевателстват над Народа.

Хиените минават за „десни“, макар че, всъщност, те принадлежат на всеки по-дълбок джоб.
Те обясняват „упадъка“ на българина със самия него – но, в същото време, изобщо не забелязват моралната катастрофа на Крадците на Прехода.

Фалшивите „народоведи“ са отвратително нахални – те сякаш не виждат истинските, доказаните рушители – нещо повече, дори ги възприемат като „новите строители“; според тях, Костов е строител, а не рушител.
Навремето Костов се разсърди на Народа, когато бе изритан от сцената – тия пък маниаци направо го мразят. И никак не са безопасни.

Очаквано, те остават безразлични и към всевъзможните прояви на парвенющина.
Свикнали с безпардонността на политическите маскари, понеже старателно ги обгрижват, те са толерантни дори към най-дразнещите изстъпления на новобогаташите – но нямат никаква милост към обикновения българин.

Никакви хора са се самоназначили за съдници на Народа, сякаш наистина си вярват, че той е недостоен за тях.

Нищо чудно, след като очевидно са оставили честността си в заложната къща на Властта.

***

 

Проф. Михаил Мирчев: ГЕРБ е водещата мафиотска сила в България

 

 

От скандала с Бенчо Бенчев ще пострадат всички главни актьори в днешната българска политика. Няма как да не удари по БСП, която обяви, че ще се бори с паралелната престъпна държава. Но няма да пострада само БСП. Ударът ще и по ГЕРБ като тоталитарно управляваща там партия, стимулираща връщането на най-зловещите мутренски времена по южното ни Черноморие. Ударът ще е и по светлия непомръкващ образ на главния прокурор и неговите подчинени из Бургаско – никъде по света няма успешна мафия без драгоценно съдействие от прокурори и съдии. Това е пореден удар и по публичния образ на българския бизнес като цяло, казва в интервю за “Гласове” проф. Михаил Мирчев. Той е категоричен, че такива богаташи и капиталисти, като Бенчо Бенчев, нямат място в БСП. Според проф. Мирчев БСП и всяка нормална партия имат нужда от друг тип богати хора и предприемачи – които правят честен бизнес с ума и смелостта си, печелят много, но не от кражби и издевателства над работниците. “Няма нищо лошо те да помагат на БСП, някои от тях дори да са партийни функционери. Нека не слагаме всички днешни богаташи и капиталисти в България под един и същ общ знаменател. Това нито е справедливо, нито отговаря на реалностите. Това е зловреден медиен и партиен популизъм”, казва още проф. Михаил Мирчев.

– Мислите ли, че случаят с Бенчо Бенчев ще нанесе сериозен удар по БСП и как оценявате поведението на Корнелия Нинова, която поиска незабавното му отстраняване от Общинския съвет в Бургас?

– Жега, истинска жега в началото на август. Но не поради жарещо слънце, което тази година е все скрито зад дъждовни облаци. А поради криминалния екшън между София, Истанбул и Бургас. 

Мафиотският арест в Истанбул на български „честни бизнесмени”, бивш кмет и депутат, още по-праведен местен олигарх, дъщеря на прокурор, мацка за групово среднощно забавление, и още други участващи персони – ударът и разкриването на тази весела компания няма как да не удари по БСП, която през февруари 2017 г. обяви, че иска и ще се бори с паралелната престъпна държава, а наскоро, на 21 юли 2018 г., продължи, че иска да надбори престъпната система в България. Но няма да пострада само БСП. Ударът ще и по ГЕРБ като тоталитарно управляваща там партия, стимулираща връщането на най-зловещите мутренски времена по южното ни Черноморие. Ударът също ще е и по светлия непомръкващ образ на главния прокурор и неговите подчинени из Бургаско – никъде по света няма успешна мафия без драгоценно съдействие от прокурори и съдии. Това е пореден удар и по публичния образ на българския бизнес като цяло. В триъгълника Карнобат-Несебър-Бургас виждаме какво ужасно срастване си имаме между бизнес и престъпници, за какво цинично единство между партийни структури, престъпни босове и държавни институции става дума. Ужасно е! Тези дни чета цунамито от конкретна информация и ми настръхват косите.

БСП и Корнелия Нинова реагираха на скандала адекватно. Щом приближеният на бургаската партийна организация Бенчо Бенчев е така натопен в лични мафиотски приятелства, порнографски забавления и съмнителен рекетьорски бизнес, при това заедно с такива звезди от криминалния ни нарконебосклон като Митьо Очите, истината следва да бъде казана без заобикалки и пряко виновните да си понесат бързо отговорностите. По-добре късно, отколкото прекалено късно. 

За мен е смущаващо, че от самата бургаска партийна организация се гънат и мънкат, и не казват ясно нещата. С това те не подкрепят позицията на Нинова, а фактически я бламират. Познавам тази организация от 1999 година. Знам, че още на местните избори през 2003 г. започна разцеплението сред тях. През 2007 г. вече не можеха да се гледат, през 2011 г. опитаха кметска победа чрез един наглед праведен бизнесмен, но катастрофираха. Това е дълъг период, в който истински партийните и идейните хора бяха избутани встрани и надалеч и подменяни от търговци в политиката и все по-съмнителни бизнесмени, като Бенчо Бенчев. Просто не разбирам какво прави на масата на оправдаващите се социалисти от Бургас бившият председател Стойко Танков, който задвижи този деформиращ процес в Бургас. Там достойните социалисти искат истината. Предполагам, че очакват “Позитано” да им помогне да се справят с Бенчо-Бенчевците. Иначе БСП няма да има добро бъдеще, като алтернатива на мафиотската ГЕРБ и на не по-малко мафиотската ДПС по южното ни Черноморие.

От този скандал, който няма да успеят удобно да затихнат, ще пострадат всички главни актьори в днешната българска политика. Но всички виждаме какво неистово медийно усилие се прави всичко да се стовари само към Бенчо Бенчев, а чрез него и срещу врагът БСП. Някак в сянката остава главният герой Митьо Очите, а ДПС-арът Узун се изплъзва сякаш е изваден от сцената. Оставят в сянка дори фактът, че мафиотът Митьо Очите е още в турски затвор и не е ясно кога ще го върнат оттам в България – след като са си изтеглили от него „чувствителната” злепоставяща информация за наши престъпни политици.

Пропагандата е велика сила. Чрез така разигравания скандал, БСП я изправят до стената в упор. С цел да се забрави, че водещата мафиотска сила в страната и в Бургаско е управляващата ГЕРБ, полицията на ГЕРБ, прокуратурата и съдиите на ГЕРБ. Разбрахме, че Митьо Очите – в качеството му на наркобос и криминален рекетьор по Черноморието – е „разработван” от МВР цели две години. Него са го подготвили. И вероятно малко преди да го гръмнат, този път успешно, са си спретнали този екшън, за да стоварят всичко върху БСП, като единствената политическа сила, която днес застрашава монопола на ГЕРБ, на Борисов и Цветанов. Така изглеждат нещата, ако човек се позамисли по-издълбоко, ако проследи как се режисира медийната истерия вече цяла седмица. Пропагандата е велика сила в политиката. Чрез нея се пренасочва гражданският гняв, прикриват се ключовите злодеи, обезсилва се обществената енергия срещу властта. 

– Имат ли място разбогатели по време на прехода капиталисти в Социалистическата партия? Този въпрос тегне над БСП вече четвърт век и досега няма еднозначен отговор. Как следва да бъде решен той?

– Преходът от 1989-1990 започна с организирано разграбване на държавните и кооперативните богатства и активи. Самият Бенчо Бенчев се хвали, че е станал милионер само за едно лято. Бил спечелил 1,6 милиона, като с магическа пръчка от производство и продажба на зърно и други земеделски стоки. 

Как е спечелил толкова тогава? Вероятно са му подарили активите на местното АПК, човекът ненадейно се е оказал приватизатор, държавно-общественото му е било подарено като частно, и … ето ни го, готов напет нашенски милионер. Точно така ли е станало в неговото село Крумово градище? Не зная. Но зная, че тогава по този начин бе произведена нашата нова българска буржоазия, така им натрупаха първоначалния капитал, още тогава ги научиха на вандалско мислене и мимикрия сред престъпници и партийци. 

Бенчо Бенчев в тази светлина и с тази си милионерска биография на „Зърнения бос”, е пример за учебниците, които биха описали изродения ни първи преход – от 1989 до 2000 година. Тук не говоря за втория ни преход, който се разгърна след 2009 и 2011 г. и си е откровен мафиотски преход в държавата и икономиката ни като цяло. Такива богаташи и капиталисти нямат място в БСП. Не би трябвало да имат място и в десните партии – ако сме истинска демокрация. Абсурдно е да са и в „патриотичните” партии, ако те са наистина родолюбиви.

Лидерите на БСП от началото на прехода (Луканов и Младенов, Атанасов и Семерджиев) организираха процеса на създаване на такива капиталисти, подбраха групата и кастата на такива капиталисти. Стратегическият план за неолиберална шокова терапия в България на презокеанските господа Ран и Ът описа модела за такъв капитализъм у нас. Стратегията и кадровия подбор от страна на Горбачово-Елциновата Москва самоотвержено съдействаше тогава за същото. И като резултат не малка част от тях, избраните, тръгнаха по нечестен и криминален начин в бизнеса си и къде да достигнат освен до приятелска прегръдка с наркобоса Митьо Очите или друг подобен галеник. Това е тъжната истина и личностната закономерност. Нещата в живота си имат желязна логика. Бенчо Бенчев е бургаски актьор от тази тристранна сглобка. Не е бил достатъчно интелигентен да се отскубне от нея. А за моралните му качества и цинизъм е травматично да се говори.

БСП и всяка друга нормална партия днес има нужда от друг тип богати хора и предприемачи, от друг тип капиталисти в своите редици и в кръговете около себе си. Говоря за предприемачи и капиталисти, които са направили сами себе си, които правят честен бизнес с ума и смелостта си, които печелят много, но не от кражби и издевателства над работниците си. Говоря за предприемачи и капиталисти, които милеят за родината си и за своята си българска достойна нация. Има такива богаташи и български капиталисти. Няма нищо лошо те да помагат на БСП, някои от тях дори да са партийни функционери. Нека не слагаме всички днешни богаташи и капиталисти в България под един и същ общ знаменател. Това нито е справедливо, нито отговаря на реалностите. Това е зловреден медиен и партиен популизъм.

– Ако трябва да обобщите, накъде води „Визия за България“, предложена от БСП на 21 юли 2018 г.?

– Предложената „Визия за България” на БСП и Корнелия Нинова е интересен документ. В него са преплетени стари, много пъти изговаряни неща, с нови и дори принципно нови неща. Ако “Визията” оживее и узрее като партиен документ и управленска програма, ако партията съумее да се обедини около нея и мобилизира заради нея, то БСП ще успее да очертае своя публичен образ като силна алтернатива на сега управляващата мафиотизирана коалиция, на ГЕРБ и това нашенско чуждестранно галениче.  

„Визия за България” води към събиране на сили за преборване на системата. Системата, създадена през 1990 г. и набираща разрушителна и израждаща мощ вече 28 години. Системата, деградирала икономиката и духа на България, прогонила немалка част от цвета на нацията ни към чужбина, възпираща майките да раждат желаните деца, превръщаща мъжа в несигурен и обеднял комплексар, върнала по българските земи масирана примитивна неграмотност от XVII век. Системата, която задушава българската нация чрез все по-агресивни племенни малцинства и чужди диаспори, която вдиотява българската държава чрез мафиотска корупция, престъпна полиция и телевизионен гаменско-просташки артистизъм.

Тази „Визия за България” на БСП все още не е партиен документ и не е готова алтернативна управленска програма, няма претенция за завършеност и изчистеност. Тя все още е само заявка за публичен разговор и спор, за съвместно избистряне на постижимото. Тя е опит да се пробие стената на недоверието, че нищо не може да се направи срещу матрицата и нейната система за действие в България. Тя е опит да се надмогне страха от отмъстителите, които бързо и злостно ще скочат срещу всеки дръзнал в тази посока. Тя е опит и за самоочистване, доколкото днешното БСП в предишните десетилетия също бе в основата и в изиграването на тази съсипителна за България и за българите матрица и система.    

Има едно интелектуално гражданско сдружение, което още през февруари 2018 г. обяви своя проект за „Визия за България”, а през юни презентираха свои обширен доклад и анализ. Сега чета за един смешен плач по това кой има „авторското право”. Формално погледнато, БСП са могли да сменят името, да обявят своята визия под друго име. Но не са го направили. И ми се струва, че това е правилно. Защо, според мен? 

Вижте, става дума за оцеляването и възраждането на България – за какво частно авторско право може да се претендира тук? Става дума за принципна и стратегическа визия за радикална смяна и промяна, за по същество революционно спиране и възпиране на Матрицата и промяна във функционирането на обществената Система, за оцеляване на суверенната ни и достойна Държава. Това са толкова мащабни и болезнени неща, толкова отговорни и изискващи огромна енергия неща, че за какво частно авторско право е редно да се претендира?

Ясно бе казано на 21 юли, че БСП насочва Визията към вниманието на народа, а не тясно и свито само сред своите членове и симпатизанти. БСП очаква съдействие от страна на интелектуалните среди, а не само от някакви отделни самовлюбени клубни групички. Промяна в България може да бъде реализирана, само ако потокът на желанието е наистина пълноводен, само ако се съюзят многообразни сили и структури, само ако стане общо народополезно и държаво-спасяващо дело. Точно това е заявката във „Визия за България” на БСП. 

Аз дори не знам, те самите като са написали и изговарят това, доколко си вярват и ясно разбират точно за какво става дума. Но факт е, че е написано. Факт е, че написаното може така да се тълкува. Моята лична надежда е, че сегашното БСП ще продължи по този път, а няма да се откаже на първия завой, че „отгоре” лидерите й ще устоят на стопиращите пасове и подсечки от всички страни. Също така се надявам, че „отдолу” активистите на БСП няма за затворят всичко това в своето си групово дворче и да назидават другите наоколо, че нещо пак не разбират както трябва. Всичко това се е случвало не веднъж. Дано този път има повече мисловна широта и обществено благородство в действията на една партия и нейното ръководство.

– Чуха се обидени гласове от ДПС, че „Визията” не била подложена на широк дебат и представлявала вътрешнопартийно действие, а не алтернативна управленска програма. Имат ли резон подобни обвинения?

– Нямат никакъв разумен резон. „Визията” е инициатива и дело на “Позитано” и Корнелия Нинова. Къде се бутат пак депесарите? Те бяха привикнали от времето на Георги Първанов и Сергей Станишев всяко действие на БСП предварително да бъде съгласувано с ДПС и уж великия Ахмед Доган. Но мисля, че това време вече отминава. БСП твърде много загуби от тази вълча турска прегръдка. Депесаарите много пъти предадоха своя партньор БСП и стъпкаха в калта политическата си коректност.

Аз лично, като активен експерт, още през 2003 г. настоятелно говорих на “Позитано” и в медиите, че това съобразяване и партньорско разчитане на ДПС ще ги ерозира и дискредитира смъртоносно. След 2005 до 2009 г. това се видя съвсем ясно, станаха му жертва при правителството на Орешарски (2013-2014 г.), смъртоносно катастрофираха на изборите през 2014 година. Спомням си първата година на премиера Станишев. Той тогава се опитваше да прави неща, независимо от благословията на Доган, да играе ролята на големия и силния в Тройната коалиция. Но после го пречупиха, вкараха го в матрицата на младия премиер, който трябва да слушка мадридския старец и още повече обнаглелия либерален философ. 

Има и едно лично „лидерско” обстоятелство, поради което няма как ДПС и Доган да гледат поддържащо и с умиление към „Визията”. Чрез тази и такава политическа „Визия за България” БСП и Корнелия Нинова не просто искат да се демонстрират като алтернатива на ГЕРБ и тяхната катастрофална политика. Преди това те се опитват да преодолеят собственото си съучастие и вини от предходните три десетилетия, да надскочат своята инерция и заплетеност, да изчистят публичния си образ като единствената политическа сила, която днес милее за родината България. Трудна е тази задача. Но те се опитват.

И в това има нещо странно за мнозина. Корнелия Нинова прави впечатление на доста непоследователна, действията на нейното БСП са обвинявани, че са половинчати, има много поводи да се твърди, че говорят революционно, а зад кулисите действат съглашателски. Но в същото време за по-внимателните и по-честните анализатори би трябвало да е ясно, че същото това БСП и Корнелия Нинова проявяват странна последователност и още по-неочаквана политическа смелост. Само ще изброя няколко ключови неща.

Първо, преди 18 месеца ясно се обявиха против „паралелната престъпна държава” на ГЕРБ и партньорите му. Потвърдиха това през ноември 2017 г., доразвиха го чрез „Визията” през юли 2018-а. Бият в една точка, не се отказват. 

Второ, категорично застанаха срещу проклетата Истанбулска конвенция и голямата лъжа в нея – през януари 2018, и досега удържаха. Въпреки заплахите от ПЕС и техния Станишев, въпреки натиска на посолствата и емисарите от Еврокомисията, въпреки ЛГБТ-злобата, която се излива върху левите и БСП, заради принципния им отказ от „джендър идеологията и прогресизъм”. Заеха позиция и не се отказват. 

Трето, казаха преди година, че не одобряват западните санкции срещу Москва и Путин, че е нужно да има балансирана политика спрямо Русия, като вече отново глобална сила. И на 21 юли 2018 г. доразвиха, че при политическото и ценностното разцепване на Европа и Европейския съюз България има място в зоната на Вишеградската четворка, а не на Брюкселската соросоидщина. Смело ли е това, смело е! Казаха го и вероятно ще го устоят. Въпреки потреса отвътре сред БСП-номенклатурата и натиска отвън отвсякъде. 

Странна е тази последователност на спонтанната Корнелия Нинова, изненадваща е тази принципност в уж безпринципната БСП, респектираща е тази смелост от страна на уж колониалната БСП. Някой друг от партиите и лидерите могат ли да се похвалят с нещо подобно? ДПС и Ахмед Доган (либералът философ) може ли да се похвалят с нещо толкова адекватно на ситуацията и съответстващо на националния и държавническия ни интерес?  

Не могат да се похвалят. ДПС и Доган си мълчат за тези неща или нещо мънкат от време на време. Няма ги на сцената, изчакват за да се присламчат, въртят си бизнеса и не се разсейват с принципни неща. Е, как ще харесат „Визията”? Та те точно в нея се оглеждат и не се харесват. А по-лошото е, че знаят, че другите в това огледало съвсем няма да ги харесат. А идват и три избора през 2019 г. ДПС и Доган и без това вече го закъсаха под натиска на Местан и злобния турски сепаратизъм, и без това го закъсаха, заставайки срещу всевластния властелин Ердоган, и без това ще го закъсат, ако патроните им от Москва, Брюксел и Вашингтон вземат да решат, че вече те са изхабени коне и е по-добре да бъдат подменени сменени от свежи компрадори тук, в България. 

– Смятате ли, че с подобна „Визия за България” БСП ще успее да намери съюзници сред останалите партии? Или вярвате, че е в състояние да управлява сама? Ще се намерят ли поддръжници на идеята държавата да си върне ролята в икономиката?

– „Визията” е насочена към народа, към патриотичните интелектуални среди, към гневното българско гражданство, към всички в България, които „вече нито могат, нито желаят да живеят по старому”. В същото време БСП е в пропагандна обсада, не разполага с мощна медийна мрежа, няма добре сглобен оркестър в политическото си публично говорене, вътрешните кадрови и организационни проблеми все още са в критично състояние. Освен това БСП все още не е ясно позиционирана в международен план. Тя е с плахо протегната, но все още неприета ръка към Русия и Путин. С американски контакти, но без яснота дали няма да пропадне между традиционните си връзки с демократите и новата сила на Тръмп. Тръгнала към Вишеградското поле на Европа, но съвсем отскоро. Категорична по няколко европейски казуса, но все още пропускаща да се позиционира по други не по-малко важни и фатални. 

Сложна ситуация вътре и отвън на БСП. Но, от друга страна, самата ситуация в държавата и икономиката ни днес работи за БСП. Целият въпрос е в няколкото оставащи месеца дали БСП със сегашното си ръководствоще продължи по здравословния за нея и за България път, ще може ли да го покаже ясно на гражданската публика, ще изведе ли на сцената истински убедителни свои говорители и лица, ще ли …, ще ли …, ще ли…?  Много са въпросителните, времето е малко, решенията са в движение, успехът й лесно го обръщат  в неуспех, неудачите пък изненадващо могат да се превръщат в победа. Политическа диалектика! Интересни времена!! 

Що се отнася до други партии, евентуално като коалиционни партньори, това е най-тежката дилема днес пред БСП и най-голямото предизвикателство пред политическата зрялост на лидерите й. Нямат шанс за безпроблемни и лоялни партньори. Няма такива. От друга страна, БСП сами не могат да управляват, защото няма да им достигнат гласове и проценти. Вероятно е отново да се окажат голямата партия в една предстояща коалиция. Но дано не са отново големият, който е командван и подмятан от малките до него, както бе по времето на Станишев и Орешарски. Това отново ще бъде самоубийствено за БСП и убийствено за България.

– Целите, заложени във „Визия за България“, са с по-далечен хоризонт и предполагат приемственост, но при озъбените ни политически нрави това едва ли ще е възможно. Какво от разписаното в нея може да се осъществи в рамките на един мандат?

– Вижте, обществото е не само сложна и динамична система. То е организирано и управлявано от още по-усложнено конструирана държава – с нейната административна, законова и институционална машина. Изкуството на резките промени в обществото и държавата не е да се занимаваш с всичко и навсякъде. Нужно е да се овладеят ключовите структури и да се промени тяхното действие. След това по веригите и мрежите на обществените навързаности и държавните механизми се получава широкият обществен ефект и дълбокият държавен резултат. 

Има три ключови неща. Първо, това е икономиката – с нейната производителност и производство на реално богатство и благоденствие. Но не само за собственици и банки. Но и за работещите и семействата им, за купувачите и потребителите на съответните стоки и услуги, за държавния бюджет и социалните фондове, на фиска на държавата и благоустрояваните селища. Икономиката да се обърне от брутално и самоцелно печалбарство към своите социални измерения. Тук е задачата да се ограничава разумно сивата част на икономиката. Тук е смелостта да се свие криминалната икономика и да се извади извън рекламните страници на вестници и телевизии. Тук е ловкостта да се отблъсне корупцията извън болницата и училището, извън армията и полицията, извън правителството и съда. 

Във „Визията” се иска връщане към социално по-справедливото пропорционално данъчно облагане. Орешарски и Станишев закопчаха „лявата” БСП в хипердесния „плосък 10-процентен данък” (декември 2007 г.), при това без необлагаем минимум. Време е БСП да се освободи от това бреме и да върне държавата към 4-степенна данъчна стълбица. Иска се диференцирана ставка за ДДС, освобождаване или ниски ставки за ежедневни храни и за лекарства, за учебници и за книги, за социални услуги. И това не бива да се тълкува опростенчески само като грижа за бедните. Това е преди всичко грижа за средната класа, за образованите млади семейства и родители, за създаващите чрез труда си обществени блага. Съвсем директно това ще се почувства, ако бъде възстановено и семейното подоходно облагане (заради гледане на деца).

Още, иска се национално планиране на икономическото развитие, връщане на индустрия в сега обезлюдените и примитивизираните райони от страната ни. Иска се държавен контрол върху стратегическите обекти в икономиката ни, иска се възпиране на безумните концесии, чрез които подаряваме на чужденци и мутри националните си природни богатства, инфраструктурите, летище София, ЧЕЗ и др. под.  

Второ, демографската криза и катастрофа най-после да станат приоритетна грижа за държавата. Нещо, което пропуснаха да сторят Георги Първанов и Сергей Станишев през 2004-2009 г. Нещо, което отказва да прави ГЕРБ и разбойниците около него. Нещо, което дори не си помисли да прави правителството на набедения, че е уж „ляв премиер и депутат”, а всъщност крайнодесен Пламен Орешарски. 

Като държава и народ, като нация и интелигенция пропуснахме 14 години, за да реагираме навреме и адекватно на набиращата инерция и разрушителност демографска катастрофа. Но все пак нали и една смачкана и премачкана катастрофирала кола може да се поправи, да се пусне в движение, да се излъска, дори да се продаде после като нова. Наистина от катастрофата може да следва смърт в унисон с хленчещото „нацията ни умира, ох, помилуй, Господи”. Но може да следва и обновяване и възраждане. 

Проблемът е, че то, възраждането, няма да стане от само себе си, чрез патриотични охкания и ронене на сълзи. Може да стане само чрез контра-механизъм. Много фактори комплексно действат и ни завъртяха в спиралата на демографската криза до катастрофа. Обратно, много институции и контра-фактори следва да бъдат организирани и задействани за продължително време, за да възпрем катастрофата и да стабилизираме процеса на качествено възпроизводство на нацията и трудовите й ресурси, за да обърнем процеса в положителна посока. Така както вече го направиха съпоставими с нас страни като Унгария и Русия. 

Всичко това като анализ и политическа програма е започнато в сегашния вариант на „Визията”, следва да бъде доразвито и уплътнено, да бъде инструментализирано. Нужно е ясно да се открои връзката между икономика и демография, както и между демография и национална идентичност. Демографските процеси са български проблем, български фатален въпрос за оцеляването на българската народност и за енергичната жизненост на българската нация. 

Това не са проблеми просто на населението и на бройката му. Не е ли време след 28 години истеричен мултикултурализъм, след 18 години интензивно турцизиране и циганизиране на България, след пет години самообийствено канене и настаняване сред нас на примитивни другорасови и друговерски нападателни примитивни човешки маси да се освестим и да си върнем здравия разум, да се осмелим сами себе си да пазим?  Нали следите какво става около границата на Испания? Прекачват я хиляди всеки ден, всяка седмица. Испанската армия стои парализирана, замеряна, унижавана. Вече и те протестират срещу правителството на Санчес и срещу идиотизма откъм Брюксел и Меркел. Втората световна война фактически пламна с Гражданската война в Испания от 1936 година. Сега сме пред парещата вероятност расовата война насред Европа също да започне от Испания. После ще пламне в обезумялата от либералност Франция и в още по-обезумялата от богатство и високомерие Германия. И това вече не е болна фантазия на параноичен човек. Поне аз не съм такъв. За жалост това вече са сцени от новините днес в Европа. 

Трето, това е проблематиката за културната идентичност на хората в България, за ценностното оцеляване на българската нация, за културния консерватизъм, който да ни спаси от половото побъркване на децата ни още от шестгодишна възраст. Чрез проекти за национално отродяване и „джендър балансиране” в училището. Чрез поругаване на всичко най-светло от достойната ни българска история. Чрез потресаващи с грозотата и извратеността си гей-лесбо-травестит паради в центъра на столицата ни. Чрез гадни филми, показвани на семействата и децата ни в ранни часове, вече дори от националната ни държавна/обществена телевизия. 

Искрено се надявам, че ние като държава и нация няма да допуснем да ни побъркат, както вече направиха в Норвегия и Канада. Ние, българите, сме зравомислеща нация, с инстинкт за човешка нормалност, с уважение към семейството и родителството, с искрена любов към децата си, със закодирана в сърцата ни омраза към всякакви педофили и извратеняци. В този смисъл ние сме консервативни, културно консервативни, изостанало консервативни. И нищо по-хубаво за нас не виждам в това сред днешната развратна и вече извратено декадентска епоха в западния свят. 

Това, не така рязко казано, е подсказано и кодирано във „Визията”. Затова я харесвам и се надявам. Затова гневът срещу „Визията” и опитът тя да бъде подценена, а БСП да бъде разколебана, е толкова напорист и от толкова много посоки. Днес в света дойде времето на патриотизма и стопанския протекционизъм,  на левия и десния консерватизъм, а преди това на културния национален консерватизъм. 

Този консерватизъм е модната линия за промяна и смяна. Тя е контра на досегашната американска глобализация. Тя е в сърцевината на алтер-глобализацията, която вече има световни политически лидери, има си държавните оазиси, налага се като перспективно идеологизирано мислене, дава живот на нови алтернативни партии и движения. И виждаме как от избор към избор в Европа те все по-успешно избутват надолу и встрани ляво-десния досегашен консенсус на прехода/преходите у нас и на глобализацията като цяло от 90-те г. досега. В този смисъл „Визията” стои близо да „десятката”. Остава още малко, за да я нацели съвсем точно. В тази посока „Визията” е печеливша плоскост с оглед на трите предстоящи избора през 2019 година. Пак нека кажа, че се надявам да бъде доразвита, а не изхабена и политически пропиляна.

– Опитът на страни с разграден суверенитет, каквато е България и каквато бе Русия по време на перестройката, показва, че укрепването на държавността минава през задължително усилване на военната мощ. Възможно ли е да просперира икономиката без силовия аргумент?

– Глобализацията от 90-те г. насаждаше илюзията, че светът става единен и мирен, че границите се отварят и дори вече не са нужни армии, защото нямаме врагове, а само международни партньори. И всички те няма как да не бъдат мирни и добронамерени, след като ние всички дружно сме под патронажа и властта на глобалното правителство, на САЩ като организатор и стожер на новия световен ред, на армиите на НАТО, като пазител на мира и взаимното добромислие. България се поддаде на тази илюзия и сама си унищожи армията. А ние до началото на 90-те г. имахме десетата по мощ армия в света, най-силната армия на Балканите, изключително висока и престижна позиция в ООН и Съвета за сигурност. Имахме страха на Турция от нашите ракети и модерна авиация, както и от огромната ни танкова армия. 

Но после какво стана? Нарязахме си ракетите и самолетите. Останалите малко самолети и вертолети са без двигатели и надеждна поддръжка. Сега сме практически без авиация. Продадохме или подарихме модерните си танкове. Вече нямаме подводници и морска флотилия. Братята от САЩ тези дни ни се подиграха, като ни подариха няколко надуваеми лодки. Турски катери своеволничат демонстративно по нашето Черноморие. Турски съдилища съдят наши войници, защото са си изпълнили воинския дълг. Жалка работа! Нямаме вече военна мощ – няма как да имаме и държавен суверенитет. Това е простата истина. Суверенитетът следва да се охранява, да се пази, да си силен да се сбиеш заради него. Ние вече няма с какво, дори да поискаме. 

А държавите и нациите наоколо останаха със силни армии. Турция стана огромна сила. Гърция също има модерна и мощна армия, те са готови да се сбият с колоса Турция и окото няма да им мигне, ако се наложи. Сърбия получава модерни самолети от Русия, модернизират си армията и се готвят за война – и срещу Косово, и срещу Хърватия. Хърватия пък се въоръжава и модернизира с помощта на САЩ, те пък срещу Сърбия. Румъния също прави нещо за армията си. Само ние и Македония сме безпомощни. Македонците, защото са ги подготвили да разделят страната им на две или три части. А ние, защо? Някои има ли ясен отговор? Някои от президентството, от правителствата, от уж патриотичните патриотарски партии или от левицата? Не съм чул, не съм прочел. 

Във „Визията”, за която говорехме по-горе, има немалък раздел за армията и сигурността. Но нещата са казани обтекаемо, липсва конкретност, най-важните неща са пропуснати или заобиколени. Например, казуса с американските бази в България – поне четири големи бази, не ни плащат никакъв наем, там  правят каквото си искат без наш държавен контрол, войниците им тук са освободени от криминална отговорност, снабдяват се с всичко сами. Ние фактически сме под американска военна окупация, а за това никой не смее да говори. 

Така че ние имаме дори нещо повече от безпомощност. Зависими сме. Освен от САЩ и армията им в България, ние сме зависими от въздържаността на Турция и Ердоган, които за 20 г. – вместо нас – развиха изключително мощна и модернизирана и със самочувствие армия. Вижте, те се осмеляват на действия дори срещу Израел, свалиха руски самолет, навлязоха и водят своя война в Сирия, заплашват САЩ, че ще ги отстранят от базата Инджирлик. Но нали помните, че те наред с това си имат  политическа неоосманска стратегия. Тази стратегия по същество е регионално имперска великотурска стратегия. Засега са ни пожалили военно само поради тактика и отлагане. В това аз нямам никакво съмнение. Въпреки че и аз харесвам турската ракия и техните ястия, въпреки че ценя евтините им плажове и курорти, въпреки че децата ми живяха там няколко години. 

Дребните лични удоволствия са едно – мащаба на голямата политика е нещо съвсем друго. Просто не вярвам на неспособността на толкова много хора в България да правят разграничение между двете. Разбира се, те се подвеждат от турските любовно сладникави сериали, от благородническо-царствените им исторически филми, от сълзливата им литература. Хората в България четат и забравят, гледат филми и се заблуждават, ходят на почивка и предъвкват вкусно, а българският им инстинкт за самосъхраняване заспива и спи дълбоко. Това е масов ефект от турската пропаганда и тяхното мощно брандиране на съвременна Турция – като една цивилизована, модернизира, европеизирана и облагородена страна, държава и народ. Дори антидемокрачните изстъпления и репресии на Ердоган от последните три години не успяват да пробият този розов балон на българско харесване и приспана политическа и народопсихологическа предпазливост. Тази българска добрящина и широкодушие са просто уникален наш феномен.

– Как бихте описали сегашното състояние на България? Знайно е, че преди да се предприеме оздравяване, трябва да се постави точна диагноза.

– Сега България живее в клещите на одържавената мафия. Това е резултат от втория преход, който се разгърна от 2009-2011 г. с възцаряването на ГЕРБ и сиамските близнаци Борисов и Цветанов. Този преход успешно го завършиха към края на 2014 година. Тогава след уличните подвизи на десните „умни и още по-красиви” и предателството на Местан-ДПС към правителството на Орешарски (юни 2014 г.) ГЕРБ спечелиха отново изборите и поеха втория си правителствен мандат. Оттогава официално мафията има своя държава в България. 

При мафиотска власт и правителство всичко се решава чрез рекет и мутренски репресии, чрез правителствена корупция в огромни и дори немислими размери, както и под благия поглед и нежни потупвания от страна на западни политически меценати (канцлери, папи, президенти), които тук си отглеждат удобни управляващи послушници. Колкото по-криминални са те, толкова са по-послушни – за да изпълняват мръсни поръчки към собствения си народ и страна, към съседни народи и страни, и чат-пат в общоевропейски мащаб.

Бенчо Бенчев, с когото започнахме интервюто, е персонаж от такава държава, от болната и изродена част на това общество и политическа структура. Митьо Очите също е класически персонаж, един от все още физически оцелелите. Мутрите, които бият хора по магистралата или по централни столични кръстовища, са също класически персонаж. Директорките на училища и нещастни учители, които виждат как сред учениците им се разпространяват наркотици, но се страхуват и си мълчат, дори отричат пред родители и инспектори, че в училището има такива неща, са също класически персонаж от едно такова увредено общество с мафиотизирана държава. За драмата с КТБ от лятото на същата 2014 г. дори не е нужно да говорим – след като на всички от години е известено, че там са оплетени всички партии, вкл. управляващата, оплетен е главният прокурор и назначените синдици, оплетена е централната банка и контролиращите й звена, оплетени са досегашните президенти, оплетен е най-личния сред олигарсите ни, оплетен е лично премиерът ни светлоструен и неподражаемо народолюбив. 

Във весела държава живеем. И затова обществото ни болезнено боледува. Европа от Брюксел не ни лекува, а за жалост допълнително ни разболява. Натискът да приемем Истанбулската конвенция е свидетелство за това тяхно грижовно разболяване на България и българите, като просветен и достоен народ. Но се приближаваме към развръзка. 2016 и 2017 бяха последните години от предишния обществен деградиращ цикъл. 2018 г. е първата година на новото пренареждане, на събиране на сила за обръщане на процеса и посоката. Очаквам изборите в Европа и България през следващата 2019 г. ясно да го демонстрират. На сцената излизат нови лица, партии, морален заряд. Аз съм оптимист, че поне част от тях няма да са поредните сценарни и режисирани измекяри. Европа се обръща, макар бавно и травматично, но се обръща към оздравяване. Светът също се обръща. Това съвпада и с обръщането в България. Така ми се струва в една най-обща и глобална перспектива. Дано не се лъжа, дано се окажа не оптимист, а реалист! 

– Преди да мисли за голямата власт, БСП ще трябва да покаже сила на местните избори догодина. Вие бяхте кандидат на левицата за кмет на София на последните кметски избори през 2015 г., на които БСП претърпя провал. Какво бихте споделили от своя опит в кампанията?

– Имате право. Битката за местните избори е решаваща за обръщане на ситуацията в държавата или за удържането й от сега управляващите. В този смисъл първата проверка ще бъде на 26 май 2019 г. – тогава ще гласуваме за евродепутати от България. Това ще бъде първата проверка дали БСП ще има силата и умението да надделее над ГЕРБ и изборджията Цветанов. Тогава ще бъде и проверката десните още живи ли са и в каква лидерска и партийна конфигурация? ДПС на Доган също ще доказва дали може да се измъкне изпод валяка на Местан? Но истинската проверка са местните избори през октомври 2019 година. При така мафиотизирана държава, при такова циганизиране в много общини, при тези купища с фалшиви лични карти, с които се гласува за фиктивни избиратели, местните избори ще бъдат най-ясната проверка имаме ли сила като общество да се отърсим, опозицията владее ли ресурси, за да победи, гражданите имат ли волята да се противопоставят? 

Гражданското общество с реалната му тъкан и енергиен заряд, макар и облечено в партийни одежди, най-директно се проявява именно на местни избори. Особено при избора на кмет, който е винаги с висока доза мажоритарност. На местни избори се правят нестандартни коалиции, дори между партии, които на централно равнище са противници и врагове. Хората са гъвкави и прагматични, партиите са особено безпринципни, бизнес структурите са често решаващи, мафиотските рекети на много места накланят везната. 

БСП видимо влошава своите резултати на местни избори от 2007 г. насам. През 2011 и 2015 г. резултатите бяха на ръба на катастрофата. Няма накъде повече да отстъпват и да пропадат. Така че октомври 2019 г. за БСП и амбицията на Корнелия Нинова да изземе от ГЕРБ властта в обществото и държавата ще са фатално решаващи. 

За да успеят, според моя опит и помъдряване, те имат четири фундаментални задачи:  първата е кадрите кандидати – подбрани не както досега, според вярност и групов интерес, а преди всичко като лица с обществен авторитет и влиятелност; второ, умни и предприемчиви кампании, а не както досега със заспали мозъци и глупаво самочувствие, че са стари изборджии и всичко добре си знаят;  трето, увличане и привличане не само на „леви и социалисти”, повечето от които вече са престарели хора или млада номенклатура със остаряло мислене, а привличане на честните и активни граждани, милеещи за страната и селищата си – без значение какви са идеологическите им пристрастия;  четвърто, да се осмелят да контрират циничните форми за фалшифициране на изборни резултати от Цветан Цветанов и неговите момчета по места. Има как да стане, но напоследък го няма желанието да се опитва и това е истинският проблем. Желанието на БСП да пречи на Цветанов съвсем затихна след местните избори от 2011 година. Ако БСП не намери сили, не приложи ефективни форми за всичко това, то Бенчо-Бенчевци пак ще вземат връх и тогава пак престои изборна трагедия.

Що се отнася до моята кандидатура за кмет на София през 2015 г., това беше един експеримент. Идеята да се кандидатирам дойде от мои приятели. Аз помислих и се съгласих да опитам. Беше ми интересно как ще реагират на моята нестандартна кандидатура лидерите на БСП и още повече електоратът на БСП, както и по-широките кръгове софиянци. Започнах и кампанията си нестандартно и провокативно – първо с остри „некавалерски” думи към приятната на външен вид жена Фандъкова още през юни-юли 2015 г., после с предварителния си билборд от 10 септември със закачливите очила и предизвикателен поглед, накрая със серията шест мои пресконференции в сряда, на които изнасях пред софиянци по два-три големи скандала с бандитите около и зад Фандъкова в София. 

И какво се получи? Експериментът не успя. Лидерите казаха „да”, харесваме те, подходящ си, ще работим за твоя успех, който ще стане и наш успех. Казаха и много неща направиха, но още повече си спестиха. Бяха ми осигурени медии до края на септември, после три седмици бях изолиран от тях и се появих едва в последните дни преди изборите. Вторият ми билборд вместо в 50 броя го свиха до десетина, което било достатъчно за цяла София, при това закъсня с една седмица. Трябваше да обходя партийните организации до 10 септември, а после да правя кампания общо сред софиянци – стана обратното, срещите бяха проточени до 15 октомври, за другите софиянци не стигна времето и организацията. Моят рейтинг за два месеца се утрои, после застина, накрая логично си спадна.

Но въпреки всичко това пак щях да успея. Формата на успеха беше да победя убедително сините и Вили Лилков в уж „синя” София. После да принудя Фандъкова да се яви срещу мен на втори тур. Там щях да загубя, беше очевидно. Но и първите две победи тогава щяха да са съвсем достатъчни, особено ако покрай мен БСП бе получила 14-16 места в столичния парламент. Числата показват, че всичко това бе съвсем реалистично, ако… Акото бе, че в София срещу мен бе приложена класическа саботьорска тактика откъм своите. Въпреки обещанието (официално на 25 юни), че няма да се кандидатира, в началото на септември влюбеният в изборните си загуби кандидат за кмет Георги Кадиев издигна своята паралелна уж „лява” кандидатура, при това от паралелна уж лява политическа формация. И хората се раздвоиха, левият електорат се смути, част от тях се разгневиха. Да не говорим, че това бе бариера и пред друга периферия, която в нормална ситуация можеше да бъде привлечена. И кампанията потече изместена и разконцентрирана. В такива случаи резултатите закономерно са плачевни.

Това в моите лекции пред студенти съм го нарекъл тактика на „удобния трети” кандидат – противникът подкупва човек от твоите среди, той се кандидатира, като раздвоява и демотивира твоя електорат, после губи платено и удобно, а ти се сгромолясваш далеч под минимума на нормалните си изборни резултати. Числата го показват. Кадиев с лично дръзновение и партийна подкрепа от няколко големи района в София, като „Младост”, директно ми открадна 12-15 хил. гласа, допълнително блокира поне още над 10 хил. гласа за мен. И така, без тази приятелска услуга, моите гласове бе нормално да бъдат 55-60 хил. на първи тур. Което е с 20 хил. повече от гласовете за Вили Лилков – първата победна задача би била постигната. Броят на общинските съветници в Столичния парламент щяха да са два пъти повече – това същи би било голяма победа, вместо сегашното унизително ляво малцинство там.

Без Кадиев и ефектите от него изборната активност щеше да бъде по-висока, и то не в полза на Фандъкова. Още, ако БСП бе се опитала тогава поне малко от малко да ограничи фалшификаторския размах на Цветанов, то регистрираните гласовете за Фандъкова щяха да са с 10-20 хиляди по-малко и така тя критично би се доближила до неприятните за нея 50 процента на първи тур. Така би била възможна и втората част от победата – отиване на втори тур. Така беше. 

Тази игра, точно по този начин я играх и на кметските избори в Ямбол през 2011 г. Тогава пак ни изяде „удобният трети” от БСП, подкупен от ГЕРБ, който заигра срещу печелившата кандидатура на Мариета Сивкова от БСП. Там циганските босове от Сливен много помогнаха на ГЕРБ. Но дори и с тях шансовете за успех бяха големи и съвсем реални. 2011 г. в Ямбол, 2015 г. в София – една схема, еднакъв изборен провал. Изборите са методика. Който владее методиката той печели. ГЕРБ владеят методиката и печелят от 2005 г. досега. БСП има шанс да пребори ГЕРБ само чрез методика, а не само със страстни речи и предварителни розови рейтинги. Това е моят опит и вече горчива експертна опитност.

– Догодина, в изборите за Европейски парламент, как ще се отрази на БСП двусмислието по някои ключови европейски теми като Истанбулската конвенция например? Председателят на ПЕС и бивш лидер на БСП Сергей Станишев е активен защитник на конвенцията, докато ръководството на партията е категорично против. Подобни противоречия има и по други европейски въпроси като този за влизането ни в Еврозоната.

– БСП в лицето на лидера си Корнелия Нинова заема все по-открояваща се позиция по деликатни дилеми в европейската политика. Вече говорихме за това. Те са упорито срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция от България. Очаквам да поискат и оттегляне на подписа ни като държава. Очаквам да бъдат активни и по изваждането на всякакви джендър-балансиращи програми от територията на българското училище. Скандалите вече започнаха. БСП следва да е последователна и напористо активна, за да има траен политически и граждански ефект. Освен това предстои обсъждане в Европарламента, с цел приемане на Конвенцията като общоевропейско законодателство – ние трябва да сме убедително и настоятелно против като държава. Същото ще се прави и в ООН – и там трябва да се чуе и чува принципната българска позиция. БСП като опозиция трябва да натиска за всичко това. И тогава БСП наистина би показала себе си като алтернатива – не само на сега властващата ГЕРБ, но и на Системата.

Що се отнася до Сергей Станишев, моето разочарование вече граничи с отчаяние. Познавам го като интелигентен и разумен човек вече над 20 години. Били сме заедно в една приятелска компания. След 2002-а дълги години му бях доверен и близък съветник и експерт по немалко въпроси. Давал ми е възможност да работя с мащаб. Винаги се е вслушвал в мнението ми – дори след като ме дистанцира извън кръга на близките си сътрудници. И това продължи и след краха му от 2009 г. и  катастрофалните местни избори от 2011 година. Наблюдавах неговите властови и личностни метаморфози. Но това, което той демонстрира през последните две-три години е извън разума. Има две дечица, как е възможно да е такъв страстен привърженик на Конвенцията, която е за израждане именно на дечицата. Той това не би могъл да не го разбира. Защото разбира от ценности и морално съзряване. Разбира от педагогика и механизма на социализиране. Разбира от обществените институции, чрез които в здравите общества се изграждат здрави поколения, които да заместват вече възрастните.  

Срещу него Корнелия Нинова е в печеливша позиция и вече в изпреварваща инерция. Най-яркият пример е сблъсъкът им и разминаването им по повод на Конвенцията, но се натрупват и други подобни разминавания. Това за БСП и Вишеградската четворка ще бъде следващо радикално разминаване. Доколкото се ориентирам, третото разминаване ще бъде за еврозоната. БСП промени своята конгресна позиция от 2017 г. за влизане сега в еврозоната. На 21 юли те ясно казаха, че България все още не е готова – нито икономически, нито политически, нито граждански. Можем и да влезем някога в еврозоната, ако самата тя оцелее, но не сега, а след време. И мисля, че това е адекватната българска позиция днес. Съгласен съм с много американски икономически експерти, с български експерти от Лондон, с експерти от УНСС и Софийския университет, които професионално и ясно доказват правотата на една такава политическа позиция.

Проф. Михаил Мирчев

 

Източник: ГЛАСОВЕ

 

Само Бойко може да докара страна, която изнася софтуер на 7 континента, да не може един регистър да закърпи…

 

 

Гледам случващото се с Търговския регистър, и изобщо не се чудя да се смея ли, или да плача.

Ще се смея. Защото само Бойко Борисов може да докара страна, която изнася софтуер на 7 континента, да не може един елементарен регистър да закърпи.

И не само това – с хиляди супер специалисти, които привличат водещите корпорации да откриват центрове тук, ние все още нямаме дори едно елементарно “електронно правителство”. Докато Естония например, без изобщо да е такъв “софтуерен тигър” като нас, е с десетилетия напред и направи всичко със стотици пъти по-малко пари.

А ние парите сме ги похарчили, но нищо не сме направили.

Едно време имаше една приказка, че социализмът е в състояние да направи дефицит на пясък в Сахара, или на лед на Северния полюс.

Е, Бойко го постигна в областта на информационните системи.

Абсурдът е, че в България се произвеждат едни от най-елитните информационни система в света. Тук са развойните звена на SAP и на VMWare. Ако не сте чували за тях, влезте в Гугъл.

Да не говорим, че тук са и центровете за поддръжка на световни гиганти като IBM и HP. Такъв резил не може да се случи на техните клиенти, които са в Канада, или в Аржентина, при това обслужвани от… България.

А ние един търговски регистър не можем пусна.

Е, това е Бойко Борисов. Ако мислите, че в другите области е по-добър…

Във всичко е този фарс и глупости – власт на скудоумие и простащина, без никакъв мозък.

Ще ви обясня накратко какво най-вероятно е станало в Търговския регистър.

Системата е работела, и е имала резервни механизми. Т.е. това са механизми, с които тя продължава да работи, дори някоя нейна част да се повреди.

Системата работи, нещо (най-вероятно диск) се поврежда и подава сигнал. Системата продължава да работи, защото има резервни дискове.

Но повреденият трябва веднага да се смени, и после системата автоматично ще си го попълни с данни от другите.

Така се поддържа система.

Но сигналът никой не го е видял, вероятно дори не го е следил никой.

Гърми първи диск, сигнал. Гърми втори диск, сигнал. Гърми трети диск, сигнал. Гърми последният четвърти диск… Паника.

Цялата държава е на крак, руски хакери са виновни, ДАНС и разузнаването да се захващат.

Всъщност, всичко е на едно-единствено място – във вмирисаната глава на рибата ГЕРБ. Всички знаем коя е тази глава, и докато тя не се отреже и изхвърли на боклука, все така ще е.

И с “чумата”, дето я няма, и с Търговския регистър, и с мигрантите, та и с българите, които също са мигранти – бягат от собствената си страна Бойколандия…

Това е то – имаме таланти и пишем софтуер за целия свят, а у нас софтуерът го пише само Бойко Борисов…

 

Добри Божилов,

komentari.com

 

Д-р Борислав Цеков: Безгръбначни национални предатели, как пък не трепна нещо в тези лоясали от политическо лицемерие сърца, бе!?

 

 

Външната министърка Захариева, и въобще българските власти, трябва да знаят, че мълчанието и безгръбначието, което демонстрират пред ескалиращите анти-български претенции на скопския премиер Заев и заевци, е не по-малко национално предателство от предаването на костите на Гоце Делчев на Титова Югославия! Вчера поискаха Охридската архиепископия, днес Илинденското въстание било “македонско”, а не българско… А референдум срещу българското съгласие за влизане на БЮРМ в ЕС и НАТО искат ли? Тропнете по масата най-после! Как пък не трепна нещо в тези лоясали от политическо лицемерие сърца, бе!? Или няма истински българи в това управление, а слуги на чужди интереси???

Борислав Цеков, Фейсбук

 

 

Източник:bultimes.com

 

Събитията в Румъния все повече започват да приличат на добре подготвен майдан

Събитията в Румъния все повече започват да приличат на добре подготвен майдан. Митингите се поддържат методично и няма как да са неорганизирани и спонтанни. Ползват се социотехнически технологии, добре познати от „цветните революции“. Пуснати са в оборот музикални клипове, изработени професионално и очевидно предварително. Разпространяват се кадри с девойка на инвалидна количка, която се „бори“ с полицията и други подобни сцени, нагнетяващи емоционалната съставна на протеста. Митингуващите постоянно променят своите искания. Тези искания градират и стават все повече, което подсказва за управляемост.

Подобен процес се наблюдаваше до неотдавна в Армения. Естествено, румънският майдан има и своята геополитическа проекция. Управляващите социалдемократи в Букурещ започнаха срамежливо да проявяват многовекторност в своята външна политика. Не са яростни защитници на геополитическия евроатлантически вектор. Започнаха да се оглеждат все по-ясно в посока Китай, Русия, Турция, Индия и др. Румънските социалдемократи като управляващи винаги са проявявали стремеж да имат отлични отношения с Поднебесната.

В последно време се забелязват проблеми в изграждането на балтийско-черноморската дъга на базата на идеята наречена „Тримариум“ (стара фикс идея за Източна Европа под полско попечителство). Нейната цел е изолиране на Русия от Европа и настройване на източноевропейците срещу Москва. Към този момент единствено Полша, Литва, Латвия и Естония са 100% яростни русофоби и правоверни евроатлантици. Турция очевидно се отдалечава от НАТО и се превръща в „болния човек на евроатлантизма“. В Молдова управляващите русофоби имат проблеми с президента Игор Додон. Той е обявен за проруски настроен и постоянно се правят опити да бъде свален от поста.

Реално в балтийско-черноморската дъга има три страни, които са със значителен демографски потенциал – Турция, Полша и Румъния. Това е причината в Румъния да се провежда евроатлантическа „профилактика“ чрез настоящия майдан с лозунги, които са в сила във всички държави без изключение. Даже и в САЩ. Затова Брюксел и Вашингтон подкрепят днешните митинги в Румъния. В редица сайтове излезе информация, че между демонстрантите е забелязан и посланикът на САЩ в Букурещ. Търси се радикално хомогенизиране на „Тримариум“ на антируска основа. По-паметливите и по-наблюдателните ще си спомнят, че със същата „опера“ бе свалено и правителството на Орешарски през 2014 г.

Боян Чуков, „Фейсбук“

Дипломатът Димитър Гърдев: Делегирахме на Брюксел външната си политика. Това трябва да се промени!

 

 

Димитър Гърдев е бивш дипломат и експерт по международни отношения и въпросите на сигурността. Член на Европейска асоциация по международни отношения.

– Г-н Гърдев, думите на македонския премиер Зоран Заев, че „Илинденското въстание е македонско“ предизвика остри коментари в България в различни посоки – че прибързано сме сключили договора за добросъседство, че Външно министерство трябваше да реагира официално, а не просто да напада лидера на опозицията Корнелия Нинова. Как трябваше да реагираме според вас?

– Изказвания като това на премиера Заев не потвърждават на дело договора за приятелство и добросъседство. Очевидно е време да видим дали това е работещ документ. Думите на Заев са чудесен повод да се стартира кризисна процедура за избягване на такива конфронтации.

– Веднага се появи въпросът Гърция по-добре ли води преговорите си с Македония, като елиминира всякакво възможно посегателство върху историята си, докато провокациите към България продължават?

– Не бива да забравяме, че Гърция и Сърбия винаги са били съюзници по отношение на Македония. Антибългаризмът е следствие на политиката на бивша Югославия в Скопие. Позабравен е фактът, че през 1992 г. Милошевич предложи да има обща държава между Гърция, Македония и Сърбия. За малко и това да се случи, докато гърците не разбраха, че влизат в капан, който може да ги сблъска с Косово и Албания.

Антибългаризмът в Македония е дълго подклаждана програма. Но на това трябва да се сложи край! Ако този договор за приятелство не може да сложи точка на провокациите, ще има друг договор. Нека да не хвалим толкова много гърците. България също има лостове за въздействие. В процеса на присъединяване на Македония към Европейския съюз за отварянето и затварянето на всяка преговорна глава трябва решението на България. Тук е моментът, в който България може да изчисти абсолютно всички въпроси.

– В тази посока бе и реакцията на премиера Борисов – че ще си спомни за думите на Заев, когато „дойде време да си кажем думата за Европейския съюз”.  

– Да. От нас се изисква да създадем работеща процедура за кризисен мениджмънт. Тя ще определи как реагираме при такива ситуации на базата на  договора, на базата на добросъседските ни отношения, на базата на желанието на Македония да бъде подкрепена за членство в ЕС и НАТО. И то как реагираме на всички нива – българо-македонската комисия, Външно министерство, Министерски съвет, президентство.

– Защо според вас напрежението на Балканите се засили по всички възможни поводи? Най-яркият пример от последната седмица са преговорите между Сърбия и Косово.

– Проблемите са очаквани. Балканите са в сивата зона на спящи  конфликти, конфликти с ниска интензивност, конфликти, които във всеки един момент могат да бъдат активирани. В региона настъпиха важни събития. Първо, приемането на Черна гора в НАТО. Второ, даването на зелена светлина на Македония. На трето място трябва да се реши въпросът със Сърбия и Косово.
Някои смятат, че в Сърбия има проруско правителство. Нищо подобно. Сърбия има най-антируското управление от последните десетилетия – и с премиера Бърнабич, и с президента Вучич.
При променената ситуация на Балканите всеки активира спящите конфликти и търси по-добри позиции на балканската шахматна дъска.

– Докъде може да се стигне в това търсене на по-добри позиции?

– Между Сърбия и Косово се водиха тайни преговори. Сега Хашим Тачи предлага в Брюксел присъединяване към Косово на общините Прешево, Медведжа и Буяновац, които са в Южна Сърбия и са населени с етнически албанци. Тачи заяви, че няма големи надежди то да бъде прието, но се сондират мнения, стартира се процесът. Вучич пък призова сърбите в Северно Косово да не поддават на провокации. Да не направят бунт, който да даде повод на косовските албанци от Прищина да вземат активни мерки срещу тях и да въведат реално военно положение. Очевидно е, че и Тачи, и Вучич разглеждат нещата в рамките на политическия процес, а не в конфронтационен.

Конфликт няма да има. Независимо от изявленията на Рамуш Харадинай, че ще смажат всяка форма на бунт, независимо от повишената бойна готовност на сръбската войска и т.н. Причините са две. На територията на Косово се намира международната мисия на КФОР и най-голямата американска база. Тя е с 12 500 души, с потенциал за 25 000. Вътре имат 360 километра инфраструктура и 76 километра мостове. САЩ имат повече самолети и хеликоптери там, отколкото цялата авиация на някои балкански държави. Ролята и присъствието на САЩ в Западните Балкани е огромно. Ролята на Русия винага се е използвала за увеличаване на американското присъствие.
Затова да не плашим хората – конфликт няма да избухне.

– Как разчитате последните събития на Балканите в контекста на срещата между Путин и Тръмп? Възможно ли е да са договорени нови зони на влияние в Хелзинки?

– Договорки за взаимни действия между двамата президенти има. Те са ясни от комюникето от срещата, замъглено от хибридната информационна война срещу американския президент и политическата ситуация в САЩ, където изборите реално още не са приключили.
На тази среща имаше няколко сериозни момента, по които беше постигнато съгласие и които влияят пряко или косвено върху геополитическата ситуация в Европа и света.
На първо място е общото разбиране, че договорите, свързани със стратегическите настъпателни въоръжения трябва да бъдат продължени. Същевременно трябва да бъдат сформирани технически екипи от специалисти, които да подготвят ново споразумение за стратегическите настъпателни въоръжения.

Изтече информация, че има предложение договорът за тези въоръжения (СHB – III) да бъде удължен с пет години. Това е добра новина за световната сигурност. Светът се намира в нестабилно положение и това не може да продължава.
Оттук може да се роди разширяване на този договор, защото в момента той обхваща само САЩ и Русия. Но явните ядрени държави – Великобритания, Франция, Китай, не са обхванати. Неявните – също: Израел, Пакистан, Индия и Северна Корея. Следващата година вероятно ще бъдем свидетели на ново споразумение, в което ще бъдат включени всички.

Друг важен момент е споразумението за обща хуманитарна операция, може би под егидата на ООН, за връщане на бежанците в Сирия. Забележете, тези две държави предприемат инициативата, а най-пострадалите – Европа и Европейският съюз, не участват. Това означава, че полюсът в международната политика е изменен. Защо ЕС не беше инициатор на хуманитарна операция за връщане на бежанците? Открит въпрос, който показва, че САЩ и Русия имат пряко въздействие върху сигурността на европейския континент.
Третата точка има пряк досег с вашия въпрос. Тръмп отиде в Хелзинки, след като на срещата на НАТО ясно показа кой налага решенията в Алианса. Посланието беше, че за разширяването на НАТО, включително в балканския контекст, ще говорите с мен, с американския президент.

Замъглен беше и моментът за газовите проекти. Двете страни се съгласиха, че са най-големите износители и е тяхно задължение да регулират цените. Това означава нов газов ОПЕК. Означава, че САЩ и Русия ще определят световните газови цени, а най-големият потребител на този продукт е Европа.

– Евроскептичните партии променят ли вече Европа, която сякаш е блокирана за действие спрямо големите проблеми? Ще се промени ли радикално Европейският съюз след евроизборите през май догодина?

– Европа вече не е същата. Бежанците промениха политическата карта. Функционалността на Европейския съюз не отговаря на изискванията на времето. Функцията на ЕС като съюз на въглища, стомана, зърно и мляко не отговаря на случващото се в момента. Светът се движи в състояние на война, от 1991 година насам има огнища на напрежението. Ако нямате външнополитическа функционалност, изоставате от събитията.

Външнополитическата функционалност включва на първо място въоръжени сили. На второ – обща дипломация. Разбира се, трябва да прибавим общи финанси и бюджет. Затова инициативата за създаване на обща европейска отбрана скоростно излезе на преден план и се разви за по-малко от година. От декември насам имаме постоянно структурирано партньорство, по което държавите имат конкретни ангажименти и задължения. Имаме и нов военен съюз по инициатива на Франция, в който влизат девет европейски държави. Това изключително много променя вектора на сигурността в Европа.

ЕС трябва да се реформира. Съюзът трябваше да има конституция и да се превърне в конфедерация, но заради три държави договорът от Лисабон бе осуетен и ние забуксувахме. Тази конструкция се оказа нефункционална и ще има нова. Новата конструкция не може да бъде направена със старите политици. Поради тази причина ще имаме нови европейски политици и вече виждаме как те безапелационно печелят изборите.

– Най-яркият пример е Италия. Кои ще са следващите?

– Процесът тече от миналата година. В Германия имаме Алтернатива за Германия (АзГ), която стана трета политическа сила само с един лозунг – антимигрантският.
На изборите в Холандия Герт Вилдерс, лидер на антимигрантската партия и основен опонент на Марк Рюте, удвои своите резултати. За първи път там имаме и етническа партия – ДЕНК, която е на турците в страната.
Виждате как мигрантският проблем формира партии в Европа. Льо Пен едва успяха да я изместят от изборите във Франция с един съвършено нов и неясен проект – този на Макрон, създаден три месеца преди изборите.
Същите процеси на антимигрантска основа се случват и в Гърция, и в Италия, в Централна и Източна Европа. Меркел е подложена на огромен натиск не само от Тръмп, и от АзГ, но и от съюзниците й от ХСС. Да не забравяме и ГСДП, която влезе в Голямата коалиция под условието, че след две години ще преразгледа мястото си в нея. Тоест, след две години мандатът на Меркел ще бъде поставен на карта.
Няма нужда да споменаваме Орбан или Полша. Или Брекзит – цяла държава напусна ЕС с антимигрантски лозунги.
Вълната от антимигрантските настроения ще се увеличава. Последствията ще ги видим в състава на Европейския парламент и на новата Европейска комисия.

– Споменахте за новия военен съюз между девет европейски държави. За него пръв заговори президентът Румен Радев в контекста, че България пропусна неговото създаване по време на своето европредседателство. „Проспахме“ ли този момент и защо?

– Това е въпрос, на която могат да отговарят военното министерство и военните аташета. Дали сме искали да имаме участие, дали наистина сме били изолирани или не сме проявили нужната активност – отговори на тези въпроси трябва да има в съответната документация.
Доводът, че България няма военен потенциал и заради това не е била поканена, е несъстоятелен. В този блок е Естония, чиято армия наброява 4500 души. Така че подобни обяснения са само  измиване на ръцете и не са верни.
В този съюз се говори за изграждане на европейски възможности извън ролята на НАТО. Това е ключово.
Говори се за изграждането на сили и структури извън командването на НАТО и европейската отбрана, за войскови потенциал извън тези две структури, за създаване на обща военна култура – специфична военна тактика, обучение, управление.
Всичко това е изключително важно, защото България се намира в стик, в разлом, в потециално опасен регион. Конфликтите между Турция и Гърция, между Гърция и Кипър постоянно се активират.
Украйна е със сериозен потенциал за сблъсък не само чрез хибридни действия. Черно море представлява регион на повишена военна активност и на бързо променящи се баланси и капацитети. Да прибавим сложните отношения между Турция и ЕС, Турция и САЩ, Турция и НАТО.
В този контекст България не бива да остане изолирана от мощни държави, каквито са Франция, Германия, Холандия, Белгия, Великобритания, които разполагат с най-мощните флотове, с огромни стратегически възможности. Не можем просто да кажем, че нас това не ни интересува, че не сме били поканени, че нямаме капацитет…

– Светът очевидно се промени и предстои да се променя, г-н Гърдев. Смятате ли, че при тази динамика българската външна политика разполага с верен компас?

– Първо, българската външна политика трябва спешно да промени своята вътрешна организация.
Второ, да бъде по-активна. След влизането на България в ЕС външната ни политика беше изцяло делегирана на Брюксел. Ние решихме, че това ни освобождава от самостоятелност. Балканите показаха, че няма такова нещо. Сблъсъкът и бързо променящите се отношения между водещите държави, които имат проявления на Балканите доказа, че ние трябва да водим самостоятелна политика.
Дипломацията ни трябва да бъде съобразявана с ООН, с европейската политика, но в същото време е необходимо да имаме и самостоятелен глас. Нашето европредседателство показа, че гласът на България се чува. Но трябва да има и критично отношение. България пропиля уникални възможности. Рядък исторически шанс беше да имаш генерален секретар на ООН, председателство на ЕС и да бъдеш председател на Съвета за сигурност на ООН.

Първият шанс България го пропиля поради вътрешни конфликти. Изкара две кандидатури, което беше уникално в историята на дипломацията. При втория се справихме сравнително добре, но с много сърцераздирателни моменти.
От третия директно се отказахме. Външен министър тогава беше Даниел Митов. На въпрос защо България е предоставила председателството на Съвета за сигурност на ООН на Полша, той отговори: „Защото външно министерство нямаме капацитет.“
Как по-малки държави имат капацитет, а България няма?!
Невероятен пропуск! Как мислите, че щеше да тежи България, ако имаше генерален секретар на ООН, председател на Съвета за сигурност, европредседателство. Нямаше да молим и да искаме срещи и нямаше да чакаме да ни поканят в един нов военен съюз, за който или не са ни уведомили, или сме проспали. Нас щяха да ни търсят.
Промени трябва да има. Хората, които нямат капацитет, да бъдат отстранени. Да дойдат хора с капацитет, които да ги заместят.
България много бързо трябва да организира собственото си общество. Да завие гайките във всяко едно отношение. Не коментирам вътрешнополитически теми, но виждате в какво положение се намира страната. Институционалните връзки са хлабави. Приема се за нормално да нямаш капацитет. Това не може и не трябва повече да продължава!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Порочни връзки! Участва ли Митьо Очите в управлението на община Несебър?

Димитър Желязков-Очите и кмета на Несебър Николай Димитров

 

 

Добре би било фокусът на общественото внимание и на разследващите да се съсредоточи и върху община Несебър.

Най-малкото, за да стане ясно има ли влияние организираната престъпност върху местната власт?

Защото обявеният за общодържавно издирване общински съветник Пейко Янков би могъл да бъде топлата връзка на организираната престъпна група, за каквато я обяви специализираната прокуратура, с община Несебър.

А общината, от своя страна, е проявила изключителна щедрост към компанията, в която участва Митьо Очите. Както стана ясно, там тя печели обществена поръчка на стойност 104 004 лева, за да охранява пропусквателните пунктове в Стария Несебър през 2016 и 2017 г.

Кой е Пейко Янков и каква е връзката му с Димитър Желязков?

В Несебър Пейко е известен с това, че е син на бившия председател на общинския съвет на града и едър хотелиер Димитър Янков, показно разстрелян през 2007 година – преди местните избори, на които се очакваше да се яви като кандидат-кмет на Несебър.

По онова време Димитър Янков е силният човек в общината с най-голям дял от легловата база на Слънчев бряг. Според запознати, години наред нищо в мега-курортите на общината не е могло да се случи без неговата благословия. Пак според медийни публикации от онова време, негова дясна ръка е Димитър Желязков Очите. Затова и във повечето вестникарски заглавия от 2007-а за убийството на Димитър Янков, името на Очите неизбежно присъства.

Пейко Янков и сестра му наследяват не само огромната бизнес-империя на баща си след насилствената му смърт, но и приятелите му – в това число и Очите.

Публична тайна в Несебър са топлите отношения между младия Янков и Димитър Желязков. Затова и никой не се изненада, когато през 2015 година синът на убития общински шеф се кандидатира за общински съветник с многозначителното име „СИЛА“. И най-неинформираните избиратели в община Несебър се досещат какво внушава името на партията:зад нея стои човекът с най-зрелищния прякор в българския крими-контингент.

Очаквано резултатът е добър: новата политическа сила, начело с Пейко Янков, вкарва четирима общински съветници. На първата общинска сесия чудесата в Несебър продължават – съветникът от „СИЛА“ – Кулев, е избран за председател на общинския съвет, при положение, че има други, по-големи партии, които могат да заемат този пост. Най-честите коментари в Несебър са:Янкови продължават да управляват общината по наследство!

Общинските съветници от „СИЛА“ се обединяват с „Партия Български социалдемократи“, оглавявана от бизнесмена Костадин Нищелков по прякор „Пицата“. При гласуванията в общината двете формации свенливо са подкрепяни от партите „ГЕРБ“ и „МОРЕ“. Случаят с последната партия е характерен – тя има осем общински съветника и лесно може да сформира собствено мнозинство в общинския съвет, ала явно, респектирана от силата на „СИЛА“, стои на заден план…

Така сформираното мнозинство подкрепя кмета на общината Николай Димитров, решенията се приемат без проблем, няма проблеми и за обществената поръчка на фирмата, в която участва Митьо Очите.

Можем само да гадаем дали в община Несебър има и други облагодетелствувани фирми на подставени лица, свързани с престъпния бос.

Това са фактите.

Те повдигат съвсем логичен въпрос: Какво е влиянието на Димитър Желязков и неговата престъпна група в управлението на община Несебър?

Любопитно е да се види – след като държавата е погнала Митьо Очите и неговата престъпна група, дали прокуратурата ще се наеме да анализира и провери доколко са свързани с него приетите решения на общинския съвет и действията на кметската администрация?

Междувременно в Несебър усилено се коментира, че преди седмица е било извършено покушение за сплашване – коктейл „Молотов“ е бил разбит по входната врата на дома, където живее кмета на общината Николай Димитров. На място са били пристигнали дежурните полицаи. Обгорена е била входната врата и части от стената на сградата, като веднага е започнало заличаване на следите от взрива с боя. Свидетели на покушението за сплашване са станали съседи и туристи от близките сгради. Районното управление на МВР огласи оскъдната информация, че в „непосредствена близост до дома на кмета е открито разтопено пластмасово шише, а случаят се проверява“. Димитров отрича да е бил заплашван. Според неофициални източници, случаят не е получил широка разгласа по негово настояване.

Какво става?

Ако действително това е покушение срещу дома на кмета – то свързано ли е с ареста на престъпната група на Митьо Очите, защото съвпада по време?

Има ли разместване на пластовете в подземния свят, чиито ефекти вече се проявяват и на политическо ниво?

Участва ли Димитър Желязков в управлението на Несебър?

По време на трите си мандата кметът Николай Димитров бе публично замесен в поредица от скандални случаи – делото „Октопод“, „Дюнигейт“ и т.н. Прокуратурата го разследва, но не стигна доникъде.

Докъде ли ще стигне сега?

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Ангел Джамбазки: БСП са отговорни, че има македонска нация, всички до един са за разстрел!

 

 

Евродпутатът Ангел Джамбазки определи реакцията на министър-председателя Борисов към Зоран Заев като възможно най-добрата в този момент. Той сподели пред БЛИЦ и какво се крие зад думите на македонския премиер. Джамабазки говори и за ареста на Димитър Желязков – Очите и общинаря Бенчо Бенчев. Вижте какво каза пред медията ни заместник-председателят на ВМРО:

– Г-н Джамбазки, как ще коментирате провокацията на Зоран Заев за Илинденско-Преображенското въстание?

– Не съм сигурен, че това е провокация. Познавайки манталитета на политиците по тези ширини и бидейки един от тях, не изключвам себе си, подозирам, че Заев е притиснат в ъгъла и иска да каже на всеки това, което иска да чуе. Едно говори в Благоевград, друго в Скопие, Атина, Брюксел и т.н. Предполагам, че това изказване е по повод битката за референдума там и желанието му да го спечели. Тази политика няма дълъг път, защото не почива на здрави основи. Ние от самото начало знаем много добре, че Зоран Заев е председател на социалдемократическия съюз на Македония и е наследник на комунистическата партия на Македония, която заедно с югославската, гръцката и българската комунистическа партия, след решението от 1934 година, създадоха фалшивата македонска нация.

Това, което прави Зоран Заев е събитие. Няма какво друго да очакваме. Какви са неговите мотиви е друг въпрос. Дали иска да остане в историята като човекът, който е вкарал македонската държава в ЕС, мен не ме интересува. Правата и законите на българите трябва да бъдат защитени в Македония, никой не трябва да фалшифицира българската история и да си я присвоява. Ние признаваме, че след 45-та година в Македония вече има македонска нация – политическа такава. Да, тя е изградена с насилие, убийства на хиляди българи, но е факт, че ще срещнете хора, които ще кажат, че са македонци и да твърдят, че са различни от българите. Но и аз мога да кажа, че съм македонец, което за мен е абсолютно същото като това да съм българин. Моите корени са такива. Всеки от семейството има корен от някъде. Такава е съдбата на България от 20-ти век.

Нашият национален интерес е категорично Македония да стане част от ЕС. Има такива, които наливат масло в огъня, визирам председателя на БСП. Струва ли ви се редно и нормално председателя на тази партия и членовете й да говорят по темата с Македония? Те дори не се извиниха след 89-та година. Едно време се целуваха с Местан и правеха други съвкупления, но никога не се извиниха за това. Хиляди безименни гробове, заради предателската политика на БСП. Те са отговорни, че има македонска нация. Всичките до един са за разстрел.

– Подобаваща ли бе реакцията на кабинета и Борисов?

– От умерена до добра. Като се мине през военният министър и председател на ВМРО, който е най-запознат от целия кабинет с тази ситуация, в което няма нищо ненормално, продължим с външният министър Захариева, която напипа темата с това кой ни задава въпросите и завършим с Борисов, който в свой стил заяви, че ако продължат да ни провокират така, ще си спомним тези думи когато дойде време за гласуването за присъединяването на Македония към ЕС. Нямаме интерес да гоним Македония и да се конфронтираме. Знаете, че на балканите има много анти български интереси, които се пресичат именно там.

Аз постоянно досаждам на министър-председателя по тези теми. Пиша му съобщения, говорим… Предполагам му е омръзнало вече, но е факт, че горим в тази тема и реакцията беше такава, каквато трябваше да се чуе. Реакцията на Заев беше извинително съобщение към цялата ни нация. Да накараш македонския премиер да каже „извинете, братя българи“ е постижение.

– Може ли да се очакват още подобни изказвания?

– Разбира се. Винаги трябва да очакваме. Анти-българското отровно цвете на македонизма бе поливано щедро то Севера близо 70 години. Толкова време отровни плевели цъфтят в националната ни градина. Не можем да ги изкореним за година и с подписването на един договор. Това ще бъде дълъг процес със сериозна съпротива. В Македония има много искрени врагове на България, както в Сърбия, Турция и други съседни държави. Там имаме тежка битка, която ще продължи.

Донякъде разбирам Заев, но без да го оправдавам. Правя си изводите за думите му. Него вкъщи го чака една хунта, която му иска главата, защото е българофил и предател.

– Как ще коментирате реакцията на БСП след твърденията, че общинският съветник Бенчо Бенев е финансирал техни кампании?

– Без да познавам конкретни факти и да съм запознат с всички текстове по случая, мога да кажа, че обясненията, в които се хвърли БСП са меко казано смехотворни и неубедителни. Един път финансирал, друг път – не, местният лидер говори за космически суми, които нарушават закона за политическите партии. Не би трябвало и не може да се финансира по такъв начин политическа партия. Очевидно има някаква гузност там, очевидно нещо не е ясно там. Не желая да съм голословен, за това би трябвало финансовата инспекция и компетентните органи да се заемат с този случай, за да няма хленчене, извиване и криене.

– В интервю пред БЛИЦ вицепремиерът Валери Симеонов хвърли бомба, че Очите е обслужван от политици от високите етажи. Имате ли представа кого визира?

– Нямам представа. Кредитирам думите на г-н Симеонов. Ако той е направил такова изявление, съм сигурен, че зад него стои подготовка. Той е доказал, че макар и по-рязък и с по-необикновен изказ, зад думите му има подготовка. Давам кредит на доверие към това, което е казал.

– Очаквате ли прокуратурата да стигне до края със случая Очите-Бенчев и двамата да получат ефективни присъди, ако се докажат обвиненията срещу тях?

– Разчитам, че ако тези български граждани са извършили деянията, в които са обвинени, да бъдат ефективно осъдени. Ако има информация за тези множество престъпления, те да бъдат успешно доказани. Надявам се прокуратурата и следствените органи да са се подготвили този път и да им се дадат максимално ефективни присъди.

 

 

Източник:Блиц

 

Кеворк Кеворкян: Замразете договора с Македония! А тъпанарите около Бойко да не му нашепват да е “дипломатичен“: силата в този случай е в него

 

 

След поредния измамнически пирует на Заев за Илинденското въстание някои решиха да се обадят.

Дори и Бойко каза нещичко – макар и със закъснение.
Защото вече и надгробните камъни на българските поборници кипяха от гняв.

Бойко отдавна трябваше да е по-гневен и ясен – това щеше да отива на ролята, която играеше шест месеца – на „Балканския Обединител“.
Макар че, дори и Том Круз щеше да откаже тази мисия – а досега се е ангажирал с далеч по-големи фантасмагории.

Сега някои го дават гневни.
Късно е, Пенке.
Къде бяхте преди една година, когато подписаха Договора с Македония – и го окачиха като букаи на Българската История, за да я вкарат съвсем в сляпа улица.

Писах за този прокажен Договор, още преди да го подпишат:
21 юни 2017-а: „Ние ще вкарваме Македония в Европейския съюз. Тя пък ще отмъква каквото може от българската история“.
28 юли 2017-а: „Нищо няма да може да компенсира загубите ни от съглашателския договор с Македония“.

А днешните „възмутени“ го наричаха „исторически“ – за един ден България се била увеличила с един милион и половина души, ей такива дивотии – за да се харесат на Властта.
Чак сега заработи вторият им акъл.

Пак добре, че слагачите не направиха по един паметник на Бойко – в Скопие, и на Заев – в София.

Сега ни остана един последен шанс – за да стане ясно, на кого му е мила Истината.
Замразете Договора, докато не получим официално изявление на македонския парламент за Илинденското въстание.
Защото Заев и в днешното си изявление пак го усуква – никой не го пита, дали „приятелството“ ни е искрено, а защо краде цяло въстание.
Но затова той мълчи.

А тъпанарите около Бойко да не му нашепват да е „дипломатичен“: силата в този случай е в него.
Но трябва да направи официално изявление – не от някой плаж, а от кабинета си, кратко и ясно:
България още отсега заявява, че няма да подкрепи МакедонияНезнамКакваси нито за НАТО, нито за Европейския съюз.
Освен, ако в най-кратки срокове ясно и категорично, МакедонияНезнамКаквиси не заяви пред Европейската комисия, от кои свои претенции към Българската История се отказва веднъж-завинаги.

Пред Еврокомисията – защото тя има всевъзможни комисари, има дори и по потреблението – на тоя да му дадат да следи не само как се потребяват фалшивите хранителни стоки, но и как се потребява най-святото: Историята.
Глупаво ли ви изглежда това?
Е, да, понеже сте големи умници – затова и един шашмаджия като Заев ви върти като ръждясало синджирче между пръстите си.

А Бойко насаме да каже на натовските/европейските си началници, че Заев не заслужава никакво доверие, по никакъв повод – той е дребничък, измамник готов винаги да мами.

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

Петър Волгин: И накрая Заев ни се изплю в лицето…

Твърдението на македонския премиер Зоран Заев, че Илинденското въстание е македонско, продължава да бъде най-обсъжданата тема в социалните мрежи. Потребителите са възмутени от липсата на адекватна реакция на българското правителство.

Ето какво написа журналистът Петър Волгин*:

Крайно унизително е мълчанието на българските институции, както и на премиера Борисов, по повод репликата на „големия приятел на България“ Зоран Заев, че „Илинденското въстание е македонско“.

Това всъщност е логичният резултат от крайно тъпата ни „македонолюбива“ политика в последно време. Какво ли не направихме за „братята-македонци“ – подписахме договор, сдобрявахме ги с Гърция, постоянно им премитахме пътя към ЕС и НАТО….И накрая Заев ни се изплю в лицето…

Честно казано, дори не бива да му се сърдим особено много….Вината за създалата се ситуация е изцяло на нашите управляващи, които правят външната ни политика, според спуснатите от Вашингтон опорки. Просто раболепието за пореден път изгони разума…

*Позицията на Петър Волгин е публикувана преди изразената днес позиция на премиера Бойко Борисов, който каза, че „Заев трябва да си мери приказките“. „Защото когато дойде до ЕС и ние също трябва да дадем нашето съгласие, ще си спомним за тези неща“, каза премиерът.

 

Източник:епицентър.бг

 

Може ли ЕС да ни наложи Истанбулската конвенция? Комисията се опитала да пробута ИК на Съвета на ЕС в пълната ѝ цялост

 

 

Христо и Марин Генчеви

 

Налагането на ИК чрез Съвета на ЕС – това не е реалистично. За да стане това ясно на всички (дори юристи) и да няма „дрънкане щедро на едро“ ето малко точна информация и факти:

На 4 март 2016 г. Европейската Комисия прави две предложения за Решения на Съвета на ЕС:

Първото проекторешение (COM(2016)111) е за подписване на Истанбулската Конвенция, с което признават, че части от нея не попадат в компетенциите на ЕС и въпреки това предлагат чл. 1 на решението да гласи: „Одобрява се от името на Съюза подписването на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие при условие на сключването на посочената конвенция.“

Второто проекторешение (COM(2016)109) е за приемане (вид ратификация) на ИК, в което заключват, че „От обстоятелството, че има взаимосвързани компетенции, поверени на Съюза, както и компетенции, които не са му поверени, следва, че както държавите членки, така и Съюзът ще станат страни по Конвенцията.“ С други думи – очаква се и ЕС и страните членки да влезат в споразумението.

Но явно още 2017 г. нещо в Съвета на ЕС се обърква и проекторешението (COM(2016)111), както е предложено от Комисията не се приема. Вместо това се гласуват две отделни решения чийто чл. 1 не отговарят на предложението на ЕК:

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2017/865 НА СЪВЕТА от 11 май 2017 година – Член 1 – „Разрешава се подписването, от името на Съюза, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по отношение на частите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, при условие за сключването на посочената конвенция.“

РЕШЕНИЕ (ЕС) 2017/866 НА СЪВЕТА от 11 май 2017 година – Член 1 – „Разрешава се подписването, от името на Европейския съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие по отношение на правото на убежище и забраната за връщане, при условие за сключването на посочената конвенция.“

Какво е станало с думи прости?
– Комисията се опитала да пробута ИК на Съвета на ЕС в пълната ѝ цялост.
– Някой в Съвета на ЕС е спрял Истанбулските амбиции на ЕК още началото на 2017.
– Съвета на ЕС е дал силно ограничен мандат на ЕК да подпише ИК, който се свежда само до съдебно сътрудничество и бежанци.
– Съгласно проекторешение 109 Комисията е наясно, че ИК засяга компетенции и на държавите членки и очаква обща ратификация на ЕС и държавите членки. След решението на Конституционния съд в България това вече е невъзможно.

Остават следните въпроси:
– Може ли юридическо лице по международното право (ЕС) да подпише и после да приеме (ратифицира) конвенцията само в посочения от Съвета на ЕС мандат? Както знаем ревизиите съгласно ИК са силно ограничени.
Б. Как ще изглежда проекторешението, което трябва да замени COM(2016)109 след решението на българския КС и ограничения мандат на първия етап?

 

Заключение:
Към момента само много малка част от ИК е подписана от ЕК. Очевидно това е станало заради възраженията на други страни членки, а не от България. Без България и другите страни членки да гласуват единодушно в Съвета на ЕС за разширяване на правомощията на ЕС, проблематичните текстове (главно в антидискриминационен аспект) на Конвенцията няма как да станат част от европейското право. От голямо значение сега е България да оттегли подписа си под този антиконституционен документ!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Проф. Иво Христов: Зад Тръмп стоят мощни сили, води се жестока битка със старите елити

 

 

– Проф. Христов, седмицата на Доналд Тръмп в Европа разтърси света – американският президент се държа по-приятелски с руския си колега, отколкото със съюзниците от НАТО, с Меркел или Мей. Оттогава насам Брюксел и Берлин са в паника, в САЩ също критикуват президента за поведението му спрямо Русия. Вие виждате ли алгоритъм в поведението на Тръмп, когото обикновено определят като непредсказуем?

– Разбира се, че има алгоритъм. Зад привидната хаотичност, която се привижда само на либералстващите медии, има желязна логика. За да разберете тази логика, трябва да разберете чий представител е Тръмп. А той е представител на стари сили в нова форма в САЩ, които се отказват от така наречения глобалистки проект в досегашния му вид. Те наистина са си поставили за цел „Америка на първо място“, но не глобалистична Америка, лидер на някакви транснационални сили, а Америка като Америка – едноличен доминьон на света. Тръмп е представител на „добрата“ стара империалистическа Америка, каквото и да означава това. Тези сили нямат интерес от установеното статукво и произтичащите от него международни връзки, договори, баланси и свързани с тях икономически и военни зависимости. Става въпрос за сблъсък на далеч по-мощни сили, които само формално се свързват с името Тръмп или с клана Клинтън. Това са две различни тенденции в развитието на Америка, на световния капитализъм и на света като цяло.
В международен план, ако забелязвате, се очертава странен тактически алианс между Тръмп и силите, които стоят зад него, от една страна и Бенямин Нетаняху и Владимир Путин.
Но тези тънкости са неведоми за нашия затънтен край. Тук все още бивши комунисти се борят самоотвержено с комунизма. Някой трябва вече да им съобщи, че това бе актуално преди 40 години.

– Част от обяснението за поведението на Тръмп засяга Китай. САЩ се чувстват крайно застрашени от експанзията и влиянието на азиатския гигант. Дали ще успеят да привлекат Путин на своя страна в тази битка?

– Това е така нареченият „план Кисинджър“. За международната политика обаче е валиден принципът, известен още от елинистичната епоха: не можеш два пъти да влезеш в една и съща река. Това, което Кисинджър разигра с китайската карта през 1971 г., според мен няма да се повтори през 2018 година.
Логиката тогава бе проста и ясна: ще „надуем“, грубо казано, Китай като контрабаланс на Съветския съюз, като средство за неговото обкръжаване и разрушаване. Сега ще направим обратното, тъй като изпуснахме Китай и китайския проект, който от инструмент за натиск и разрушаване на Съветския съюз, се превърна в самостоятелен геополитически играч – втора икономика в света, с тенденция в средата на века да стане първа. Разигравайки обратната стратегия, ще дадем захарче на отслабената Русия, тоест, ще й върнем под някаква форма при съвършено други условия това, което й взехме. Например Украйна, например влияние в Източна Европа, зона за действие в Близкия изток и така нататък.

Привидно няколко мощни фактора работят в полза на тази стратегия. Първият е огромната продажност на голяма част от руския елит, създаден след 1990-1991 г.. Той е изцяло прозападно настроен, изцяло против всякакви идеи Русия да бъде самостоятелен център на сила, самостоятелен цивилизационен център, самостоятелен геополитически играч. Както казва моят колега Валентин Вацев, те си представят Русия като малък, бял и пухкав елемент от евроатлантическия съюз, тъй като парите, децата и яхтите им са на Запад. Тези хора не си представят, че Русия може да има самостоятелна роля в света, тъй като това моментално ще премине като валяк през тяхното лично, семейно и фирмено добруване.
Тази по-умна и по-перфидна карта се разиграва в момента. Наскоро един руски анализатор отбеляза, че всички крясъци на неолибералното лоби във Вашингтон само усилват антизападните настроения в Русия и тласкат руския елит именно към това – третирането му като самостоятелен център на силата, като самостоятелен геополитически полюс, евентуално – в геополитически съюз с Китай. Обратното е много по-опасно. Не само Кисинджър, но и видният русофоб Бжежински казваше същото в Трилатералната комисия, перифразирам: „Да задушим Русия в обятията си.“

– Доколко ще успее този перфиден план?

– Като гледам кой стои начело на Русия, едва ли имат големи шансове. Този човек не показва видими емоции, освен една, за която загатна в едно свое интервю. Каза: „Защо ни е свят, в който я няма Русия“. Това беше предупреждение към всички, които са опитват да играят като геополитически еквилибристи.

– И друга поява в Европа предизвика огромен интерес – на бившия съветник на Тръмп Стив Банън, който обяви, че създава тинк танка „Движение“ с цел да помага на деснопопулистките партии за европейските избори. Как ще коментирате проекта „Банън“?

– Много просто. По логиката, която за либералстващите медии е неведома, но която всъщност е видима, но не им изнася.
Европейският съюз в този му вид е продукт на транснационалните елити и е свързан с опонентите на Тръмп и силите зад тях. Следователно – Европейският съюз в този му вид няма да го бъде дълго.
Първо, защото е свързан със старите елити.
Второ, защото е реален или потенциален икономически конкурент на Америка.
Трето, защото Америка създаде ЕС и Америка, ако реши, ще го разруши. Просто не ѝ върши работа.
Америка в лицето на сегашния елит предпочита двустранни отношения, тъй като е ясно, че 360-милионната суперсила винаги ще бъде в доминираща позиция и спрямо най-могъщата европейска държава.
Тази политика на новия елит около Тръмп е реалистична, защото не се базира на фантасмагории, а на нещо реално. Все пак не случайно негов идеен ментор е Кисинджър, любител на реал политик в стил княз Метерних и Ото фон Бисмарк. ЕС е изкуствен конструкт. Бидейки изкуствен конструкт, не е нужно да търсите или да създавате противоречия. Те са налице: между Севера и Юга, Изтока и Запада, страните от Вишеградската четворка и западните държави и т.н. Не е нужно да си измисляш противоречия, а само да катализираш съществуващите.

 

„Внезапно“ започна да се развива картата за европейския национализъм, за защита на националните интереси, против  обезличаването на европейските народи и нации, все едно това не беше ясно и преди 15, 20 или 50 години. Очевидно, сега му е дошло времето. Банън играе умна игра – и с конструирането на правителството в Италия, вероятно и със сепаратистките тенденции в Испания, вероятно и с „надуването“ на Полша като някакъв геополитически фактор за сметка на Германия, и с подтикване към „твърд“ Брекзит, и т.н.

– На конгрес на френските националисти на Льо Пен през март Банън казва: „Историята е на наша страна“. Честно казано, хората вече се объркаха напред ли се движи историята в момента, назад ли…

– Това е идейно и политическо клише, свързано още с възникването на Новото време преди 300-400 години.
Историята не се развива, самата идея за „история“ като линеен постъпателен процес във времето и пространството е типично европейска и по-скоро западноевропейска в Новото време. Извън този цивилизационен ареал понятието за история не съществува. Да речем, в Китай: там се говори не за история, а за цикличност и повтаряемост.

Но да се върнем към Банън. За добро или за лошо, историята работи за новия курс, който не се базира на измишльотини, а на реалности. А реалностите са, че европейският проект е изкуствен и че е базиран върху грамадни национални, икономически и регионални противоречия. Следователно ще се играе за засилването на тези противоречия, за сблъскването им, за да може Америка да излезе от системната криза на хегемон на света и отново да ликвидира или елиминира своите опоненти. В случая – Китай.

– Винаги сте твърдели, че България е обект на историята и практиката потвърждава тази ваша теза. Бидейки обект на историята, ние какво чакаме в момента – как ще завършат изборите за Конгрес в САЩ през ноември, дали ще се разберат Путин и Тръмп или какво са договорили двамата в Хелзинки?

– България затова е обект, защото като чаша можеш да я местиш напред назад. Обектът и да чака, и да не чака, това няма никакво значение за субекта, който твори процеса.
България е периферна територия за изпадналия в криза европейски проект. Нейният така наречен „елит“ за последните 30 години сръчно смени едни обвързаности – тези с Москва, на която се кланяше безпрекословно, за да се присламчи към новия господар във Вашингтон и Брюксел. Сдаването и приемането на територията стана в Малта през 1989 година без много да ни питат. Сега отново се чака да се види кой ще е новият чорбаджия, за да му се поднесе коленопреклонна вярност в „битката за новите идеи“, няма значение какви са те. Може да са точно обратните на досегашните. Идеите тук нямат никакво значение. Интересът преди всичко, разбиран предимно в гастрономическите му измерения.

– Смятате ли, че и този път ще успеем да вземем завоя?

– Мъртвешкото статукво, което съществува в последните 30 години, доведе до унищожаване на страната ни. Вече започнаха да излизат резултатите от „прелестите“ на българския преход – че българската нация е намаляла наполовина; че реално България е деиндустриализирана страна; че българският етнически елемент ясно отива към малцинство в собствената си страна и то на фона на изгряващи мощни регионални държави – само една Турция ви стига, а тук бих добавил и мощния взрив на албанския етнически компонент в западна посока, който скоро може буквално да ни стане съсед. В този контекст ние действително чакаме новият господар да благоволи, грубо казано, да ни поеме в куфара и по този начин местните български елити отново да се залепят за силните на деня.
Боя се, че историята ще бъде по-тежка, отколкото си я представяме.

– Ако гледаме реакциите в социалните мрежи, хората разбират, че ситуацията е тежка, че обществото и социалните връзки се разпада, но липсва енергията, която да промени поведението на елита – политически, икономически, интелектуален. Защо?

– Революции се правят от млади хора. Младите хора на България не са тук. Моето дълбоко уважение към възрастните хора в страната, но с баби и дядовци ли ще сменяме елита и статуквото?
В България няма критична маса за натиск и за промяна на курса. От друга страна трябва да е ясно, че има мъртвешка сглобка между вътрешно статукво и доминиращ мощен външен геополитически интерес, заинтересуван точно от тази, а не от друга ситуация у нас. Бидейки дълбоко безидейно общество, липсват идеи въобще за дълбочината на екзистенциалната криза, в която сме попаднали. За тресавището, в което се намираме. Оттам липсват и идеи дали и по какъв начин може да се излезе оттам. Задействал се е мощният механизъм, за който проф. Николай Генчев казваше: „Единственият реален инстинкт на българите е инстинктът за оцеляване и то поотделно.“
Важното е да се оцелява. Но не като общество, не като държава, не като национален проект. Поотделно!

– Този инстинкт ли провокира множество локални протести, които, виждаме, не водят до радикална промяна?

– Да. Това са локални протести на битова основа. Подчертавам – битова. Българският обществено-политически живот се е сринал до купчина битовизми. На това му викат „политика“.

– Освен в международен план, юли бе крайно динамичен и вътре в страната. Серия от събития предизвикаха протести, гняв, недоволство. Защо според вас всеки път управляващите успяват да овладеят ситуацията?

– Защото не става въпрос за общ фронт, който да има критична маса и тежест и да поставя управляващите в цайтнот. Поради тази причина те гасят огъня поотделно – техника, която успешно прокарват повече от 10 години. Когато имате общ фронт, нещата стават различни. Такъв фронт отсъства.

– Президентът Румен Радев продължава да има висок рейтинг. В същото време реакциите на управляващите спрямо негови действия или изявления са крайно остри. От какво се страхуват: от самия Радев, от енергията около него или не са свикнали да губят?

– Не са свикнали да губят. Не са свикнали и да имат алтернатива. За част от управляващите дори самият факт, че може да има опозиция, която да има друго мнение и да се опитва да го налага, вече е кощунство.

– Започнахме разговора с мащабните промени в геополитическата архитектура, които ще се отразят и върху България. Как оценявате позициите на президента Румен Радев, свързани с външнополитическите посоки и приоритети на България?

– Президентът Радев се опитва да балансира между очевидните обвързаности, които имаме по евроатлантическа линия, и все пак желанието за установяване на някакви добри отношения с Русия. За едните не е достатъчно правоверен русофил, съответно той е продал се враг на отечеството в полза на „американския империализъм“. А за домашните адепти на „американския империализъм“ е прикрит руски агент. Накратко – няма угодия.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Валерия Велева: Заев просто се подигра с България! И заби нож в гърба на приятеля си Борисов!

 

 

Дори откровената провокация на Зоран Заев, че „Илинденското въстание е македонско“, не можа да обедини българските политици и държавници и да излязат с обща национална позиция.

Първа на скандалното изявление на македонския премиер реагира лидерът на БСП Корнелия Нинова, която призоваБорисов да се откаже от политиката на мълчаливо съгласие с такива изявления, защото по-късно това може да се върне като бумеранг срещу България“.

След нея вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов настоя „Министерство на външните работи да се задейства незабавно. Защото така се получават двойни страндарти. Ние говорим за общо честване на общи дати от общата ни история“. И предупреди „случаят да не се отминава!“.

Чак след това се появи реакция на външния министър Захариева.
Но каква?
Да е извикала македонския посланик у нас? Не!
Да е изпратила протестна нота в Скопие? Не!
Да е поискала обяснение от братята македонци за поредната им кражба на българската история? Не!

Министър Захариева реши да реагира на реакцията на Нинова, а не на думите на Заев.

Не приемаме поучения от партия, която предаде костите на Гоце Делчев на Титова Югославия“, отвърна високомерно първата дама на дипломацията ни. И за да не си помислим, че не знае историята, ни осведоми: Да, Илинденско-Преображенското въстание географски може да бъде наречено и македонско, и тракийско, но исторически е българско“.

Ама защо не го каже това на скопския посланик в София?
Защото изречението на Зоран Заев „Илинденското въстание е македонско и ако някой гражданин от България иска, нека да го чества“, не е безобидно, че българското Външно да ги подминава с лека ръка.
Днес Заев си присвоява едно от най-значимите въстания в българската национално-освободителна история, утре ще каже, че водачите му Даме, Гоце и Гьорче също са македонци, вдруги ден ще си хареса Кирил и Методий, а после и Северна/Пиринска Македония.

И всичко това въпреки уж приятелството, втъкано в Договора, подписан с фанфари точно преди година.

Това е политика на противопоставянето!
Заев просто се подигра с България!
Заби нож в гърба на приятеля си Борисов!

Потъпка всички клетви отпреди година, че Македония няма да преиначава общата ни история.

Заигра грубо и безпардонно!

Прояви наглост, на която държавата ни, ако не реагира сега, утре ще бъде късно!

Защото, ако навремето БКП е извършила престъпление под диктата на Сталин, днес с мълчанието си спрямо провокациите към историята ни може да се случи същото!

А пък Захариева се гъбарка с Нинова!
Какви слепци ни управляват!

 

П.П. И да припомня на г-жа Захариева – не Заев, а Груевски спечели изборите!

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Акад. Георги Марков: Историята не е слугиня на политиката! Захариева трябваше да извика незабавно македонския посланик! Стига с това БКП!

 

 

– Академик Марков, македонският премиер Зоран Заев заяви преди няколко дни, че Илинденското въстание е македонско. Трябваше ли да има официална реакция от българска страна на тези негови думи, както призова лидерът на БСП Корнелия Нинова?

– Още на 2 август при срещата в Благоевград политиците се опитаха да заобиколят историята и да я използват за съвременните международни отношения. Събраха се в името на Илинденско-Преображенското въстание, но нито Бойко Борисов, нито Зоран Заев казаха какво е това въстание. Кой е вдигнал това въстание? Кой е Гоце Делчев? Те искат да загърбят историята, за да не се скарат. Имаше някакво споразумение в Благоевград. Никой не говори там нито за българи, нито за македонци.
Историята се използва за целите на политиката. Но няма как да се направи сделка. Те искат да има сделка между политиката и историята. Няма да стане!
Българска организация е подготвила и е вдигнала това въстание. Те го използват, без да кажат какъв е неговият характер. Това е безумно от гледна точка на историята!

– Казвате, българска организация подготви и вдигна въстанието. Но Зоран Заев заяви, че то е македонско! 

– Зоран Заев може да казва всичко, той е македонист. Поколения наред в Македония са промивали мозъците. Писмата на Гоце Делчев са издадени още в началото на 60-те години и в тях той казва какъв е по националност.
Призовавам българските управляващи кръгове да не загърбват историята и да не използват исторически годишнини. Нека се срещат по друг повод, а не по повод на събития, които са ключови в нашата история.
Много се възмутих от случилото се в Благоевград. Не съм присъствал, но разбирам, че никой не е споменал чие е въстанието, кой е Гоце Делчев. Може ли един да смята, че е българин, друг – че е македонец, и си стискат ръцете за сметка на историята?

– Трябваше ли да реагираме официално, по всички правила на дипломацията, на това изявление?

– Разбира се. Гърците ни дадоха пример с техния договор как се решават проблемите.  Официална реакция от наша страна трябваше да има. Нищо не се е променило в тяхната историография. Те продължават да делят въстанието на две – Илинденско до Места, което смятат за македонско. А има, казват, и българско, което е Преображенското. То е в Одринска Тракия и Странджа.
Не може да ровим костите на загиналите герои. Нямаме това морално право.
Екатерина Захариева трябваше незабавно да извика македонския посланик. Това е фалшификация на историята и да каже, че ние няма да приемем фалшификация на историята.
Може някой отдалеч да натиска нашите политици, но те ще направят точно като БКП през 1946 година. Както Сталин ги натисна от Москва, така чичо Сам ги натиска сега от Вашингтон. Случилото се през 1946 г. е национално престъпление. Не може да признаваме несъществуваща македонска нация под натиска на Сталин. Но те какво правят сега?!

– Как ще коментирате реакцията на външния ни министър „не приемаме поучения от партия, предаде костите на Гоце Делчев на Титова Югославия“?

– Г-жа Захариева просто се изплъзва. Тя казва една историческа истина, защото македонизацията е престъпление на БКП. Но това не оправдава сегашните грешки, да не кажа и по-тежки думи.
Не може тя да се оправдава с БКП. Стига с това БКП! БКП е в историята вече. БКП и БСП са различни неща.
Ще повторя – няма да има сделка! Истината е една. Ние може да правим политика, но не за сметка на историята. Тома Аквински някога е казал, че философията е слугиня на теологията. Аз казвам: Историята не е слугиня на политиката! Да си го запишат!

 

Източник:епицентър.бг

 

САЩ са се намесвали в изборите в България и още 81 държави

 

По повод на коментара на бившия шеф на ЦРУ James Woolsey в интервю за Fox News, в което потвърждава, че САЩ се намесват също в избори в чужди държави, но „само с много добри намерения”, журналистът от Ню Йорк Таймс и автор на книгата „Американското столетие на смяна на режими от Хавай до Ирак” Щефен Кинцлер разказва пред democracynow.org: „Ние все още продължаваме да влияем на изборите в някои страни, като например последните избори в България, Монголия, Словакия. Това става чрез организацията NED /National Endowment for Demokracy/, която е заимствала много от функциите на ЦРУ. Тя е сравнително малко позната, основана от Роналд Рейгън началото на 80–те години с определени цели. Сигурно си спомняте, че тогава ЦРУ беше замесено в много скандали и не можеше да оперира така ефективно, както би трябвало. Как да продължим да имаме влияние в други държави? Като създадем NED, спонсорирана със 170 млн долара годишно. Така всъщност се осъществява намесата в чужди държави. Повечето от парите за тази организация минават през Националния републикански институт под ръководството на Джон Маккейн и Националния демократичен институт, оглавяван от Мадлин Олбрайт. Тези две структури работят с голям брой хора като Виктория Нюланд /бивш помощен държавен секретар/, която раздаваше шоколадови кексчета на протестиращите на Майдана , с искане да свалят правителството на Украйна, Елиот Ейбрамс, който бе въвлечен в операциите в Никарагуа през 80–те години. Тази организация поема отговорността да се намесва и влияе върху политиката на чужди държави. В случая господин James Woolsey не дава много добър пример с обяснението си, че правим това „само с много добри намерения”. Изказването му, че го правим с добра кауза е много хлъзгаво. Всяка държава по света би могла да си измисли „много добри намерения” за да извърши подобни операции. Защо трябва да се възмущаваме за това, което други страни са направили в далеч по–малка степен у нас, когато ние сме действали сто години назад много по–мащабно срещу други страни?”

Интервюто можете да проследите на следния адрес:

Официалната страница на организацията NED e на адрес: Ned.org

 

Почти по същото време кореспондентът на Нойе Цюрхер Цайтунг в Ню Йорк цитира политолога Dov H. Levin от Института за политики и стратегии на Университета в Питсбърг, който в докторската си работа на тема „Намесата на САЩ и СССР в избори от 1946 до 2000 г. обобщава:

САЩ са се намесвали минимум 81 пъти в избори в чужбина;

Кремъл се е намесвал 31 пъти в други страни.

Историята на масирано влияние и опити за такова от страна на САЩ се простира от Украйна през Източна Европа, Балканите, Египет, Южна Корея, Тайван, Япония, Индия, до Пакистан, Венецуела, Колумбия, Мексико и др. Преди военни намеси в страни като Афганистан, Ирак, Либия и Йемен те активно са дестабилизирали същите.

Не само разузнавателните служби са се намесвали в политиката на чужди държави, а и големи частни концерни, между другото с щедри спонсорства за партии и кандидати в изборите.

От десетилетия американското правителство финансира радиостанции, които излъчват на 25 езика в Русия, Източна Европа, Близкия Изток и Централна Азия. Независимо от това американските разузнавателни служби финансират и телевизионни предавания за държавни и частни телевизии. Вашингтон отхвърля обаче правото на други да правят същото. Предаванията на руската „RT” се представят като „грубо вмешателство”, а на журналистите /”чужди агенти”/ бе забранен достъпа до пресконференции в Белия дом.

Във въпросната докторска работа е представена доста подробна статистика, която показва намесите на САЩ, почти винаги предхождани от пропагандни операции и финансиране на отделни групировки. Десетките примери започват със заявената от Виктория Нюланд подкрепа за опозицията в Украйна от 5 милиарда долара в периода 1991– 2013 г. и стига до подкрепата на диктаторските режими в Аржентина, Боливия, Чили, Парагвнай, Уругвай и др.

Сегашното „възмущение” от сравнително малък брой постове във Фейсбук и Туитър, приписвани на Русия, трябва да „донесе гласове” на частичните избори в САЩ през есента на 2018 г. „Възмущението” разпалва настроения срещу „главния враг” Русия и отклонява от по–големите вътрешни проблеми на САЩ, смята кореспондентът на Нойе Цюрхер Цайтунг в Ню Йорк.

 

Симеон Николов, Поглед.инфо

 

Велизар Енчев: Кога българското МВнР ще реагира на скандалните изявления на Зоран Заев?

 

 

Велизар Енчев

Посланик на България в Хърватия (1997-2002)

 

КОГА БЪЛГАРСКОТО ВЪНШНО МИНИСТЕРСТВО ЩЕ РЕАГИРА НА СКАНДАЛНОТО ИЗЯВЛЕНИЕ НА ЗОРАН ЗАЕВ ЗА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ?

В рамките на 24 часа македонският премиер Зоран Заев и неговият Социалдемократически съюз излязоха с две декларации, които минират българо-македонските отношения и поставят в крайно деликатна позиция българското правителство.

На 5 август Социалдемократическият съюз на Македония излезе с декларация, в която черно на бяло пише: “С влизането на Македония в ЕС и НАТО македонската идентичност е гарантирана. Македонски народ, македонски език, македонец, македонка са защитени и укрепени веднъж завинаги и никой, никога няма да може да ги оспорва или отрича”…

На пръв поглед това е нормално изявление за македонска партия, независимо дали е управляваща или e в опозиция. Но защо нейният председател не говореше така точно преди година, когато подписа с Бойко Борисов договора за приятелство?

Защо македонският премиер и неговият СДСМ не си позволяваше такива декларации преди подписването на договора с Гърция за името “Северна Македония”?

Отговорът е пределно ясен: Защото ако този речник бе влязъл в употреба преди сключването на договорите със София и Атина, Скопие нямаше да получи гръцка виза за НАТО, а българското правителство едва ли би приело договора за приятелство.

24 часа след декларацията на СДСМ, в интервю за македонския тв канал 1 ТВ, Зоран Заев си позволи изявление, което граничи със скандала. Веднага след завръщането си от Благоевград, където заедно с Борисов отбелязаха 115-та годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, той застана пред телевизионните камери и каза: “Илинденското въстание е македонско и ако някой гражданин от България иска, нека да го чества…”

Нямам илюзията, че българското МВнР незабавно ще реагира и ще привика македонския посланик в София, за да протестира поне срещу изявлението на Зоран Заев. Но се надявам, че управляващите ни най-после ще прогледнат за една горчива истина: С написания на крак договор за приятелство с Република Македония на 1 август м.г. България направи щедър жест към македонистите в Скопие, без никакви гаранции, че те ще прекратят присвояването на българската история.

Ако след изявлението на Заев не отговорим на Скопие по дипломатическите канали и отново си замълчим (както унизително сме мълчали стотици пъти в последните сто години), след влизането на Македония в НАТО ще получим нова порция исторически претенции.

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Падишах – и бебето Бойко/Борис

Бойко бил в провинцията – и, ето ти изненада: Цветанов му поднесъл на тепсия едно бебе и прочувствено рекъл: „Кръстено е на вас, г-н премиер“, сигурно е изцедил и една-две сълзи.

Среща на двама Бойковци – как да не се просълзиш. /Бебето се казвало Борис – но, според Цветанов, и Борисовците са кръщавани вече на Бойко Б./

И какво му отговорил Бойко? Ето какво: „Внимавай да не кажат, че е твое!“  Бре, вторият човек на ГЕРБ вече и за демографския прираст ли отговаря -извън всичките му останали постижения? Успокойте се, всъщност, Падишахът не се интересува изобщо от репродуктивните функции на Цветанов, а е намекнал отново за „фалшивите новини“, от които напоследък непрекъснато се оплаква.

И така пропуснал да каже на наместника си да му се разкара от главата, понеже го излага пред хората – а и още веднъж доказва, че пропагандата на ГЕРБ вече не само е мъртва, ами издава и сладкият мирис на разложено. Намерили един малък Борис и го тикат в очите на Падишаха – и смятат, че ще вземат акъла на простолюдието.

Народът толкова те цени, че се бият, кой да кръсти детето си на твое име – това искат да кажат на Падишаха. Скоро се очаква да започнат масово да се преименуват и възрастните – нов Възродителен процес с името на Бойко. Ще продължават да ни убеждават, че всички обичат Падишаха, докато той самият намрази себе си.

Нарочно ли му ги прави на Падишаха тия номера Цветанов или те са спонтанен израз на една непресъхваща обич? Ако е нарочно, значи той има и още неподозирани таланти. Ако е спонтанно – е, тогава друг да ви каже плод на какво е това – аз, все пак, трябва да запазя някаква вежливост.

Тъй или иначе, отдавна пропагандата на ГЕРБ е предназначена за лична консумация на Вожда – и никой не се интересува, как я приема публиката. Тя е без значение – важното е Вождът да бъде залъган по някакъв начин. Трябва да бъдем справедливи, все пак: идеята на Цветанов щеше да получи своето оправдание, ако Падишахът беше намерил кураж да разговаря с бебето.

Диалогът между двамата несъмнено щеше да бъде дълбоко съдържателен, със сигурност щяхме да чуем ценните наблюдения на бебето, както и искрените му напътствия – включително и по проблема с децата с увреждания.

Падишахът има слабост към подобни раздумки, така той опипва пулса на Народа, колкото и слаб да е той вече. Преди около две години агитаторите на ГЕРБ вдигнаха врява до небето заради срещата му с баба Цветанка от Горна Оряховица – една клетница, която някак оживяваше с 160 лева пенсия.

За жалост, не успяха да намерят скулптор от ранга на Мухина, за да извая от гранит тази среща – за вдъхновение на поколенията. Но и снимките донейде си ги биваше, особено една: баба Цветанка се кара на Падишаха, а наоколо хората, включително и една дама – министър на околната среда, широко се хилят.

Падишахът пък /цитат от репортаж/ „се вгледа с усмивка в дръзката женица и се заслуша в думите й… После баба Цеца протегна ръце и майчински погали Борисов по лицето“. Идиотизираният читател/зрител трябваше още веднъж да повярва, че българинът е в състояние да издържи всевъзможните издевателства, на които го подлага Животът – и, въпреки всичко, да намери сили да ободри и дори да погали Властта, за да поддържа тя Живота в това му състояние. Интересно обаче, какви напътствия щеше да даде сега бебето Борис, преди да се оригне в лицето на кумира се – и щеше ли да го погали, например.

За жалост, това ще си остане една мистерия. Така бе пропуснат и шансът да се внесе някакъв вдъхновяващ щрих в картината на иначе тъй Славното ни Настояще. От ГЕРБ непрекъснато създават шедьоври на кичозната пропагнда. Ражда ги сякаш някакво гноясало мислене, неуко и отблъскващо за публиката.

Например: щом „ония“ са направили митинг на Бузлуджа с 70 хиляди души – ние пък ще им покажем бебето Борис, за да си знаят, че дори и с бебета ще ги бием. Агитаторите на ГЕРБ дори не подозират, че, всъщност, се придържат към стилистиката на едновремешните шаячни агитпропове от първите години на соца, само каскетите им липсват.

Същата наивност, обаче и същата нахална убеденост, че всичко наоколо е наред – остава само да надянат на повечко бебета името на Падишаха. Могат да изживяват, колкото си искат разгулно фантазиите си, това е тяхно право – но се очаква, все пак, да се държат с по-голямо уважение към собствените си постижения, доколкото ги имат – а не да ги да ги окарикатуряват, меко казано. Така окарикатуряват и Вожда си, най-вече него – и дори не се усещат, че го правят.

С несръчните си ласкателства, накрая те просто ще ампутират интуицията му, която е в основата на кариерата му, необичайно дълга за нашите условия. Ще бъде жалка картинката на един Вседържец, баламосван от агитатори-глупци – дори той да се барикадира за още дълги години в премиерския си кабинет.

Падишахът няма защо да се оплаква от „фалшивите новини“ – след като под носа му ги зачеват най-близките му хора. И той от време на време си позволява този лукс. Тия дни казал, че личните му коалиционни рекетьори били „страстни“. Това е най-неподходящата дума за случая. Страстни? Те са просто неукротими политически караконджули, които ще симулират някакви фалшиви противоборства помежду си, докато не оглозгат до кокал патриотичната кауза. Словесните им капризи са неподражаеми със своята нелепост.

Преди няколко дни Валери Симеонов, например, казал, че ще скочи от Бургаския мост, ако не спечели някакво дело на втора инстанция – хайде сега Падишахът да надуе един спасителен пояс и да хуква да го спасява. Той се заяде с митинга на Бузлуджа – обаче пропусна покрай ушите си един коментар на Станишев – страстно фалшив и дори позорен.

Станишев изглежда вече се гордее с пребиваването си начело на БСП – независимо, че успя да я разгроми/фалшифицира до голяма степен. Сега казал, че с решението си за Истанбулската конвенция Конституционният съд предотвратява падането на правителството. За него очевидно няма значение, пред какви изпитания щеше да ни изправи Джендър Библията – а какво ще се случи с Падишаха. Такива са българските първенци – вманиачени слепци.

А Цветанов, ако иска да бъде по-оригинален, следващият път да избута пред Падишаха някой сиромах, но да не е толкова гальовен като баба Цеца. Ако е забравил, какво означава „сиромах“, да му подскажем: това е човек, който оцелява по някакво чудо, живее под границата на бедността, дори е успял да се промуши цели два пъти под тази граница.

Цветанов няма да се затрудни да намери хора от тази порода: тя наброява един милион и шестстотин и петдесет хиляди души – 1 милион 650 хиляди души. Да дотътри някой от тях пред Падишаха – и да организира един диалог за успехите ни – включително и за Мистерията на Българското Оцеляване.

В крайна сметка, въпреки привидната й тривиалност и недовършеност, и в срещата с бебето Борис все още има хляб за клетите репортери – обаче те, както често се случва, блеят нанякъде и пропускат да зададат някои екзистенциални въпроси.

Например: Защо родителите на бебето, което натресоха на Падишаха, са го кръстили точно на него? Какво е предизвикало това тяхно съдбовно решение – обич осъзната или някаква моментна възторженост?

А, и още: пострадали ли са някак от „Бузлуджа“ – или са почерпени някак от ГЕРБ? И как точно? Или всичко е плод на онази имагинерна импулсивност на българина, в отдаването на която той няма равен на себе си.

Кой да ти каже обаче?

***

 

Александър Урумов: Господин Сорос, с Божия помощ ние ви победихме!

 

 

Господин Сорос, с Божия помощ ние ви победихме!

Александър Урумов

 

Уважаеми господин Сорос,
Както вече сте добре информиран, с Божията помощ ние Ви победихме.
Малка България победи огромната Ви глобална корпорация.
Нито парите Ви, нито лъжите Ви, нито дълго отглежданите Ви марионетки в Брюксел и, за съжаление, и в София – никой от тях не успя да победи българския народ. Същият този малък народ, който Ви изглежда толкова пренебрежително незначителен на фона на мащабната глобална картина – този народ много бързо проумя коварния замисъл и напълно блокира всички планове за налагане на любимата Ви джендър-идеология. Поне що се отнася до Истанбулската конвенция.

Разбира се, наясно сме, че Вие и марионетките Ви няма да се откажете. Поради което е добре да знаете, че българският народ и неговите лидери в тази битка също няма да се откажат. Имаме достатъчно вдъхновяващи примери в своята история, а най-забележителният от тях е спасението на българските евреи през 1943 година. 48 хиляди души, които българският народ приема като плът от плътта си и като кръв от кръвта си. И затова застава с плът и кръв, с дух и кръст в тяхна защита, господин Сорос.
Българската православна църква е ключов фактор в спасяването на българските евреи през 1943 г. – времето, в което Хитлер е всесилен, а нацизмът е обявен за новата месианска идеология и обещава светло бъдеще.

Същата тази Българска православна църква днес е ключов фактор за отхвърлянето на джендър-идеологията – новата псевдо-месианска идеология, обещаваща светло бъдеще.

Струва си да се замисли човек върху тези два безспорни факта.
Защото за българите любовта към Родината не минава през потъпкване на правата на други етноси, други религии и други разбирания за живота. Напротив, още в първата българска конституция в края на XIX век след близо 5-вековно робство ние сме записали ясно, че всеки роб, който стъпи на българска земя, в царството на българите – той свободен става! Безусловно!

Защото България е земя на свобода!
И затова няма да се примирим с лъжи и с опити да ни се вменява вина, че не се покоряваме на тези лъжи.
Никога няма да се примирим с джендър-лъжите Ви, господин Сорос!

И не само това, но и вярваме, че Вие самият ще видите краха на своето глобално джендър-творение и на собствените си „месиански фантазии“.
Кавичките служат, за да покажат, че става дума за цитат.

Както казвате в своята издадена през 1991 година книга “Underwriting Democracy”: “Ако трябва да кажа истината, аз имах месиански фантазии още от детството си, които трябваше да изоставя, защото щяха да ми донесат неприятности. Но когато вече бях постигнал своя успех, аз исках да изживея своите фантазии в най-широките мащаби, които можех да постигна“.

 

Господин Сорос,

Месианските Ви фантазии ще претърпят пълен крах. Защото Месия наистина има и Той постигна реално всичко, което трябваше да постигне. Но този Месия се казва Йешуа ха-Машиях. Исус Месията, на иврит. Или Исус Христос, на гръцки.

Исус Христос, а не Джордж Сорос.

Цар на царете, заплатил със собствения Си живот и собствената Си кръв свободата на вярващите в Него.
А не ментор на марионетки, заплащащ с откраднати пари от национални държави на жертвите на своите лъжи и „месиански фантазии“.

Но има добра новина, господин Сорос – това е новината, че Бог Ви обича! Обича всеки човек – обича мен, обича и Вас. Толкова много, че изпрати Своя Син Исус Христос да умре вместо мен и вместо Вас.

Адът не е неизбежен, не е задължително да отивате в ада! Достатъчно е само едно – да се покаете за извършеното зло, като изповядате с устата си, че Исус Христос е Господ и повярвате в сърцето си, че Бог го е възкресил от мъртвите.

Може би никой досега не Ви го е казвал. Може би не сте го знаели и затова сте вършили всички тези злини на човечеството, които наричате „месиански фантазии“.

Не е нужно вече да го правите. Има прошка и изкупление за Вас и те са чрез покаяние и вяра в единствения Месия – Спасителят, Изкупителят, Вечният Цар Исус Христос.
Днес вратата е отворена за Вас. Днес – под небето – все още действа Божията Любов и все още е време за спасение.
Защото над небето действа единствено Божията справедливост.
Впрочем, тя е в сила и под небето за тези, които вярват в Бог.
Затова и нашата победа в тази битка над джендър-идеологията бе израз на Божията милост и Божията справедливост.

Вярваме, че така ще бъде и занапред – срещу всички опити на злото да завладее територии в нашето скъпо Отечество.

Защото ние имаме само своето Отечество, господин Сорос. Ние нямаме фантазии да бъдем жители на света или владетели на света. Ние имаме само своята единствена, красива България и повярвайте – бихме дали всичко за нея!

Нека Бог има милост над душата Ви!
А от страна на България разчитайте на твърдост срещу лъжата Ви!

Да живее България!
Бог е с нас!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Днес се навършват 20 години от смъртта на другаря Тодор Живков – водачът, до който всички днешни са карикатури…

 

 

На 5 август 1998 г. умира другарят Тодор Живков – най-успешният държавник на Третата Българска държава.

По негово време от селска и мизерна страна от Третия свят, се превръщаме в 28-та най-развита. Пращаме 2 души в Космоса. Населението достига рекорд в цялата ни 1300 годишна история – 9 милиона души.

При Живков създаваме една от най-ефективните образователни системи в света, осигурява се безплатно здравеопазване, а престъпността е фактически занулена.

Това става чрез “здрава ръка”, която след падането му, престъпниците излезли от затворите, ще нарекат “тоталитарен режим”.

Въпреки че е невиждано оплют и репресиран след 1989 г., любовта на българите към него се завръща доста бързо.

В момента, сравнени с Живков, всички действащи политици изглеждат като абсолютни карикатури, някои биха ги нарекли дори “плюнки”…

Надеждите на народа са някога да се появи отново такъв като него, но ако не стане скоро, просто няма да има такъв народ…

 

Добри Божилов, Фейсбук

 

Антон Гицов: Институциите ни да скъсат всякакви връзки с джендър организации и проекти

След като Конституционният съд реши, че Истанбулската конвенция противоречи на българската конституция, логично следва, че и проповядването на джендър идеологията в нея е в противоречие с Конституцията.

В едно демократично общество, всеки може да проповядва най-различни идеи, дори и такива, които са в противоречие с основния ни закон. Ето, някои твърдят, че референдумът след 9-ти септември за премахване на монархията е невалиден, и Симеон Сакскобургготски продължава да е легитимен цар на България. Твърдения на частни лица и организации в противоречие с конституцията, но не споделяно от държавни институции.

Друг е въпросът обаче, когато една неправителствена организация, проповядваща налагането на антиконституционната джендър идеология, поддържа топли връзки с висши държавни органи.

Пример в това отношение е фондацията „Български център за джендър изследвания“ БЦД. Като първи основен принцип на работата на организацията е посочен „провеждане на джендър подхода и на подхода на социалната справедливост във всички дейности на организацията”. Управител на фондацията, създадена през 1998 г. по време, когато в българския лексикон думата „джендър“ не е съществувала, е г-жа Геновева Тишева, която в началото на т.г. в писмо до „Епицентър“ заплаши с „неизбежни съдебни дела“ като заяви, че се страхува – „може да ме бият и насилват; незнайно защо тя не осъществи заплахите си за съд, но и слава богу досега никой не е понечил да набие или насили.

Г-жа Тишева, номинирана някога си от някаква си госпожа за Нобелова награда за мир, има демократичното право да си проповядва каквото си иска, но след решението на Конституционния съд възниква въпроса за топлите връзки на нейната фондация с висши държавни органи. В сайта на БЦДИ като партньори и спонсори на Фондацията са посочени Министерството на финансите, Министерството на правосъдието и Министерството на труда и социалните грижи. Наличието на Министерството на Финансите сочи, че Центъра е прикачен вероятно по някакъв начин към държавната ясла.

Партньорството и спонсорството на тези три министерства с тази джендър организация подлежи на сериозна критика. То е било противоречиво и преди, но след решението на Конституционния съд то вече недопустимо. Държавата не може да партнира и спонсорира тази джендър организация, чиято основна цел е проповядването и налагането на Истанбулската конвенция и съдържащата се в нея джендърна идеология.

В тази връзка привлича внимание и информацията във в-к „Труд” от 2 август, че учени от Института за изследване на обществото и знанието ( ИИОЗ) към БАН ще налагат джендър- идеологията след учениците. Те са получили грант от ЮНЕСКО от 24,000 дол. за джендър обучение, като учители ще бъдат обучавани как да се справят с въпроса за неравенството между половете в духа на Истанбулската конвеция. Проектът е наречен „Българският случай” с обучителни курсове на учители в София, Кърджали, Гоце Делчев и Видин, като са предвидени и семинари „с цел постигане на равенство между половете в училище”.

Съвършено ясно е, че учените от ИИОЗ са съблазнени от финансовата инжекция от ЮНЕСКО, както и че проектът по същество е антиконституционен, защото под неговата форма неприкрито се прокарва проповядването не джендър идеологията в българските училища. Антиконституционно е и участието на учени от държавно учреждение в проект правещ опит да наложи антиконституционната джендър идеологията, съдържаща се в Истанбулската конвенция в българските училища и в това отношение министерствата на образованието и на правосъдието трябва да вземат ясна и категорична позиция.

Нека да е ясно, това че българското общество и държава отхвърлиха Истанбулската конвенция предизвиква ярост в нейните чужди създатели и проповедници и те ще бъдат неуморни да намират вратички за налагането й в страната ни. И ще разчитат в това отношение и на джендър организациите у нас, които продължават да рекламират като свои партньори и спонсори ключови български учреждения.

Антон Гицов за Епицентър.бг.

Вече всички говорят за Стив Банън. Кой се страхува от него? Бившият съветник на Тръмп заплаши хегемонията на Сорос и властта на Брюксел

Стив Банън

 

 

Вече всички в Европа говорят за Стив Банън. Неолибералният елит е в шок, десните популисти – в очакване и възторг, левите – в стрес.

Това е част от палитрата от политически реакции, които се появиха откакто бившият съветник на Доналд Тръмп обяви амбициозната си цел да подпомогне деснопопулистките и националистическите формация за европейските избори догодина. Банън направо заяви, че вбъдещия Европейски парламент трябва да има „дяснопопулистка супергрупа“, която да държи 1/3 от местата.

Другояче казано, след май 2019 година Европейският съюз вече няма да е същият.

Интересната част от плановете на Банън е как смята да постигне заявената цел. Най-общо казано – копирайки Джордж Сорос, но помагайки и финансирайки враговете му. Цялата западна преса многократно цитира думите на Банън: „Сорос е дявол, но е брилянтен.“

На „Отворено общество“ Банън ще противопостави „Движение“. Това е името на тинк-танка, с която той ще оперира активно на европейски терен до изборите през май.
От началото на ноември Банън вече ще прекарва половината от времето си в Европа, седалището на организацията му ще бъде в Брюксел, а в нея ще бъдат назначени десет постоянни служители на пълно работно време.
Ще се подпомагат организации, които нямат значими бюджети и които се нуждаят и от подкрепа под формата на ноу хау – как да заобикалят традиционните медии, как да използват социалните мрежи за комуникация, какви послания да отправят към избирателите.

Според публикации в пресата Банън е прекарал една седмица в Лондон, която съвпада с посещението на Тръмп в английската столица, като се е срещал с представители на европейските десни популисти.
Парадоксално или не, но един от най-отчетливите му привърженици в Европа е унгарският премиер Виктор Орбан – политикът, който в същото време продължава войната със Сорос и с неговите методи за поддържане на влияние.

Кой е Стив Банън?

Роден в Норфолк, Вирджиния, през 1953-а, Банън е широко известен с последното си активно занимание – на политически съветник и съосновател на уебсайта Breitbart News, който ръководи от 2012-а до август 2016-а и от август 2017-а до началото на 2018 година. По време на едногодишното прекъсване на публицистичната си дейност ръководи предизборната кампания на Тръмп, а впоследствие е назначен за съветник в Белия дом.

Предците му са ирландски католици. Банън е третото от общо пет деца в семейството. Родителите му са консервативни демократи и привърженици на Джон Ф. Кенеди, който, също като тях, има ирландски католически корени. Банън учи в частно католическо военно училище в Ричмънд, което има славата на крепост срещу настъпващия либерализъм. Следва в Политехническия институт и държавен университет във Вирджиния, а по-късно (1983) и в Harvard Business School. Започва работа в Голдман Сакс, след това основава собствена инвестиционна банка в Бевърли Хилс, която се впуска и във филмовата индустрия. Създава и продуцентска компания, чиито първи продукт е дебютът на Шон Пен като режисьор с „Индиански бегач“ (1991).

През 2011-а Банън привлича като инвеститор в уебсайта Breitbart News Network милиардерът Робърт Мърсър, който по-късно ще стане един от най-щедрите донори в кампанията на Тръмп. Банън влиза в Борда на директорите на уебсайта, а след внезапната смърт на основателя му Андрю Брайтбарт през март 2012-а, поема ръководството.
Политиката и съдържанието на Breitbart News са ключът към възгледите на Банън и влиянието му първо върху Тръмп, а сега – и върху плановете на новия му тинк танк. През 2016-а самият Банън описва изданието като „платформа на алтернативното  дясно (Alt Right)”, споделяна, по думите му, от националистически настроени млади хора, която е срещу глобализацията и естаблишмънта.

Алтернативното дясно почива отчасти и на традициите на американския палеоконсерватизъм, който се свързва основно със защита на християнските ценности, традиционното семейство, западната идентичност, с антикомунизъм и национализма. Оттук –  убежденията, че трябва да има рестрикции спрямо миграцията, че културите не трябва да се смесват, че „ние сме ние, а те са те“. Привържениците на това течение в консервативната философия са категорични противници на аборта и еднополовите бракове.

Накратко казано, става дума за абсолютен антипод на мултикултурализма и на либералния интервенционизъм, който в последните десетилетия бе водеща политика, провеждана както от страна на Демократическата партия в САЩ, така и от брюкселския елит. Отговорът на въпроса кой се страхува от плановете на Стив Банън вече добива своите плътни очертания.

През 2014-а Банън участва в създаването на Cambridge Analytica – компанията, около която се разрази най-големият досега скандал, свързан със злоупотреба на данни.Cambridge Analytica събра данни на 50 милиона потребители на Фейсбук и с помощта на алгоритъм направи политически анализ на предпочитанията им като гласоподаватели. Разбира се, веднага се появиха  подозрения, че това е изиграло своята роля за избора на Тръмп. През май т. г. компанията обяви фалит.

Отношенията на Банън с Доналд Тръмп

Твърди се, че първата среща на Банън с Тръмп била в Тръмп тауър през 2011 г. По-късно в Breitbart News той публикува възторжени материали за бъдещия американски президент, върху чиито възгледи от своя страна започва сериозно да влияе. Особено върху отношението му към мигрантите от Мексико и издигането на гранична стена. След първите изявления на Тръмп по този въпрос рейтингът му започва да скача.

Предизборната кампания на Тръмп безспорно носи отпечатъка на Банън. Особено в онази част, която опакова в едно Хилъри Клинтън, корупция, глобален елит, банки, медии, Сорос.

След победата Банън е първият съветник на стопанина на Белия дом, за когото се твърди, че влияя върху оттеглянето на САЩ от споразумението за климата. При раздялата през август 2017-а Тръмп публикува в Туитър добри думи за Банън: че оттам нататък Breitbart News ще разполага със „силно и умно перо“.
Никак не е изключено, раздялата на Тръмп с Банън да е предизвикана и от някакво желание за еманципация или от силното его на американския президент, тъй като Банън е титулуван от медиите като „президент в сянка“.

Разривът идва през януари 2018-а след публикуването на бестселъра „Огън и ярост“ на Майкъл Улф, която трябва да хвърли светлина за случващото се в Белия дом. В книгата е цитиран и Банън, който казал, че срещата на Тръмп-младши с руската адвокатка Наталия Веселницкая е „национално предателство“.
„Освен работата Банън си е загубил и ума“, гневно реагира Тръмп в социалните мрежи.
След Белия дом Банън се разделя и с Breitbart News.
Започва европейският му период.

Бившият съветник настъпва в Европа

Още през март тази година Банън прави обиколка в Европа, по време на която се среща с редица представители на деснопопулистките партии. На 10 март присъства на конгреса на Националния фронт на Льо Пен в Лил, където под аплодисментите на присъстващите се обяви за създаването наултрадясно движение срещу естаблишмънта, банките и медиите. „Историята е на наша страна“, заяви Банън.

В Цюрих изнесе лекция на тема „Глобалните последствия от въстанието на популистите”. Там се срещна и с представители на германската „Алтернатива за Германия“.
Като пример, който трябва да следва цяла Европа, Банън разглежда случилото се в Италия, където две десни и евроскептични партии като Пет звезди и Лига спечилиха най-много гласове на мартенските избори, съставиха правителство и днес управляват страната.

Сега, през юли, Банън за пореден път хвърли бомбата, като обяви пред The Daily Beast  намерението си да основе „Движение“ и да обедини европейските деснопопулистки формации в похода към Европарламента.
Като свой основен противник Банън посочи Ангела Меркел, която според него направила Германия зависима от Русия чрез Северен поток – 2.

Кой се страхува от Стивън Банън?

Всички традиционни партии в Германия реагираха остро, а някои и направо панически на предизвикателството, което Банън отправя към ЕС, Брюксел, глобалния елит, Сорос, естаблишмънта, Меркел. Изключението е Алтернатива за Германия, която подкрепя идеите на Банън. Останалите реагираха на нож. От ГСДП обявиха, че „сега трябва да се борим” и че „нашите ценности са по-силни от омразата на г-н Банън”. От ХДС на Меркел – че трябва да има „съпротива срещу всяко недопустимо вмешателство и влияние върху изборите”. Защото„популизмът и национализмът ще доведат Европа до хаос”.
Най-крайно изказване направи бившата лидерка на Зелените Ренате Кюнаст, която предложи на Банън да бъде отказана работна виза за ЕС!
Всички отрицатели обаче са изправени пред една голяма трудност – как да забранят на Банън нещо, което беше разрешено за Сорос.

Във Великобритания остро реагираха срещу появата му и лейбъристите на Корбин, които подеха цяла кампания анти-Банън. Банън и Корбин могат да намерят общи тема срещу банките, либерализма, диктата на ЕС, но между тях има и сериозни конфликтни точки.
Засега съмишленик на Банън по някои въпроси е бившият външен министър Борис Джонсън, с когото той се срещна при посещението си в Лондон.

Вече е ясно чии са най-големите опасения, че вълната, започнала с Брекзит и Тръмп, продължила с пробива на редица антисистемни партии и с победата на две от тях в Италия, ще залее цяла Европа през следващата година.
На целия глобалистки елит, който доскоро вярваше, че няма алтернатива.
Банън е на мушката и на естаблишмънт медиите, които го определят като расист и ксенофоб.
На неправителствения сектор, който работи за налагане на мултикултурализма и либералните ценности.
На левите, които винаги са били интернационалисти.

Проектът на Банън ще се развива тепърва, фронтът срещу него вероятно ще нараства, налице са и първите скептични гласове, в които има повече реализъм, отколкото етикети.
Преди няколко дни The Guardian писа, че „ако Стив Банън не съществуваше, медиите щяха да го измислят. И те до голяма степен го направиха. Американските го превърнаха в Распутин на  Доналд Тръмп, единственият, който е допринесъл за шоковата му победа на изборите на 45-и президент на САЩ“. Според изданието обаче той не е нито Распутин, нито някакво политическо чудо, а притежава умението да се продава като успешен предприемач и на инвеститорите, и на журналистите.

Основание за скептицизъм са разликите, които съществуват между изградената вече идеология на Банън и различните национални партии, които се спрягат за негови клиенти и партньори. Дори между него и Орбан има съществено разминаване. Това, което в момента свързва Банън и Тръмп е острото и категорично отношение към Китай. Докато Орбан разглежда китайците като партньори, не като врагове.
Последният реверанс, който Банън направи към Тръмп, бе похвалата за срещата му с руския президент Владимир Путин.

Колко пари ще превлече от инвеститорите Банън с цел да промени Европейския съюз в желаната от него посока, засега не е ясно.
Но е ясно, че митът около Банън вече го превръща в част от предизборната картина.

Къде е България в предстоящата битка?

И докато в цяла Европа говорят за проекта „Движение“, докато партии от целия спектър излизат със становища и коментари, в България цари мълчание.
Кой ще е политическият проект, който ще се ползва от съветите и парите на американския предприемач и политически наставник?
„Воля“, която през март се присъедини към Движението на Европа на нациите и свободите? Или някой от патриотичните формации, които Марешки през юли яростно атакува? Може пък да я някоя нова политическа звезда…
Вероятно кандидатите са много. Засега – неофициално.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Велизар Енчев: Ако има “Оскар“ за политическо безочие, първият ѝ носител ще е Бойко Борисов!

 

 

БОРИСОВ ПОГРЕБА “БЪЛГАРСКИ ПОТОК”, СЕГА ГОРДО РЕЖЕ ЛЕНТАТА НА “ТУРСКИ ПОТОК”! АКО ИМА НАГРАДА “ОСКАР” ЗА ПОЛИТИЧЕСКО БЕЗОЧИЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕМИЕР ЩЕ Е ПЪРВИЯТ Й НОСИТЕЛ

“Чувал съм много мои колеги през годините да говорят за доставки на газ, за проекти, но на практика нула! А днес като отворим крана, ще може да има пренос на 16 млрд. куб. метра природен газ в двете посоки. Докато другите се чудят къде и какво щяло да мине, нашето вече работи”, заяви премиерът Борисов, който участва в церемонията по въвеждане в експлоатация на транзитния газопровод за Турция в участъка Лозенец – Недялско. 


Министър-председателят напомни за договорките, които направи в Анкара и в Москва за продължението на “Турски поток” през българския хъб за Сърбия, Македония, Австрия и Унгария. „Това правим в момента – по европейските правила, със санкциите на Европейската комисия“, каза още той…


Ако премиерската памет е къса, нашата помни какво каза в БНР на 18 януари 2015 г. вицепремиерът Румяна Бъчварова, днес шеф на неговия кабинет:
“Още преди втория мандат на ГЕРБ премиерът Борисов спря три руски енергийни проекта и така показа на Вашингтон разграничението си от руските интереси. И АЕЦ “Белене”, и нефтопроводът “Бургас-Александруполис”, и газопроводът “Южен поток” на практика се оказаха по-скоро с недоказани ползи, отколкото с категорични предимства…”

Удивително е как един премиер може с такава лекота да се отрича от своите провали и дори да ги обявява за държавническа мъдрост.

Вместо България да приема и разпределя руски газ от минаващия по дъното на Черно море газопровод “Южен поток” и получава 500 милиони от транзита на синьо гориво, сега тези милиони ще отиват не в българската, а в турската хазна. 

Вместо да имаме газопровод с името “Български поток”, на световната енергийна карта се появи “Турски поток”. 

Вместо премиерът ни да се скрие от срам, че пожертва българските интереси и обслужи турската страна, той се хвали с това, от което трябва да се срамува – че ще купуваме руски газ от Турция.

Щеше да е смешно, ако не беше жалко. Вместо да получаваме на преференциални цени руски газ и да сме газов център на Балканите и Европа, благодарение на енергийната дипломация на Борисов ще купуваме синьото гориво на международни цени и ще се молим на Турция за газови доставки. 

Ако има “Оскар” за политическо безочие, първият й носител ще е Бойко Борисов!

 

Велизар Енчев, Фейсбук

Борислав Цеков: Решението на КС за Истанбулската конвенция спира навлизането на джендър-идеологията в училище

 

 

Борислав Цеков, доктор по право

Правен свят

 

Решението на Конституционния съд по к.д. № 3/2018 г., с което беше обявена за противоконституционна Истанбулската конвениция (ИК) е историческо. Това е вън от съмнение. И е така, защото с отхвърлянето на джендър-идеологията, нашите конституционни магистрати защитиха българската конституционна идентичност и излязоха от матрицата на неолибералния глобализъм, която все повече общества от двете страни на Атлантика поставят под съмнение и постепенно отхвърлят.

По своята държавническа и концептуална значимост, това решение се родее с актовете, които по съвсем други поводи, но все така засягащи суверенитета и конституционната идентичност, постановиха през последните години конституционните юрисдикции на Германия, Италия, Полша и др., отхвърляйки опитите на Съда в Люксембург по пътя на съдебния активизъм да се налага тотално върховенство на правото на ЕС над националните конституции.

В случая, нашите конституционни съдии сложиха преграда пред джендър-идеологията, която е предмет на ожесточени дебати в десетки държави по света вече второ десетилетие.

През 2008 г. големият германски конституционалист, бивш президент на Германия и председател на германския конституционен съд Роман Херцог написа: „Спрете Европейския съд“.

С решение по ИК, нашият Конституционен съд даде също така важен сигнал към наднационалната бюрокрация, която понякога самоволно се опитва да представя и налага свои лабораторни модели и възгледи над суверенните нации и държави, и въпреки обществените настроения в тях.

Няколко са ключовите моменти, които трябва да бъдат откроени в цитираното решение.

Първо, то е постановено с убедително мнозинство, каквото рядко има в практиката на нашия Конституционен съд по толкова дискусионни и обществено значими въпроси –с квалифицирано мнозинство от две трети от съдиите. Ще припомня, например, че големите дела за обявяване на противоконституционност на ДПС (к.д. № 1/91 г.), на Закона за вероизповеданията (к.д. № 3/2003 г.) и срещу правото на топлофикациите да си изваждат изпълнителен лист само по извлечение от сметки по отменените към днешна дата норми на ГПК (к.д. № 10/2006 г.) бяха решавани без да се формира изискуемото по мнозинство по чл. 15, ал. 2 от ЗКС – с 5 на 6 или 6 на 5 гласа, поради което исканията бяха отхвърляни. Имаше много особени мнения.

И за разлика от тях, които разделяха обществото, решението по Истанбулската конвенция се вгражда в българския конституционен ред в условията на широко и категорично обществено съгласие в негова подкрепа. Това не е без значение, защото Конституционният съд не е съдебен орган, който трябва да присъди нещо в един правен спор между две страни, а е пазител на духа, ценностите и принципите, които са въплътени във фундменталното политическо решение на нацията – Конституцията. Неговата практика трябва да защитава и мнозинството, и малцинствата, но на базата на общочовешките стойности, универсалните правни принципи и споделените от нацията ценности, а не по пътя на социалното инженерство да налага малцинствени, чужди или наднационални възгледи, които в дадения исторически контекст не се приемат от обществено-държавната цялост.

Второ, това решение, със своята задължителна сила, следва да бъде ориентир за институциите при формиране на техните политики и за законодателния процес като цяло. Положително следва да се оцени, че Съдът придаде конституционно измерение на джендър-идеологията като система от идеи, убеждения и вярвания, които не следва да бъдат превръщани в държавна политика поради напрежението, което създават с действащия конституционен ред и споделените ценности на нацията. Удовлетворен съм, че в това отношение конституционните съдии възприеха аргументите и някои конкретни формулировки от представеното от Института за модерна политика правно становище по делото. В това число и основният аргумент – за нарушаването на принципа на правна сигурност, който е компонент на правовата държава. В критичен план, всe пак трябва да се изтъкне, че Съдът можеше много по-отчетливо да включи в мотивите си разграничението между легитимното понятие за „джендър“, като неразривно свързана с биологичния пол негова социална надстройка и роли, и джендър-идеологията, която разкъсва биологичния от социалния пол и обявява последния за личен избор, който не е биологически детерминиран.

Какво е джендър-идеологията?

Джендър-идеологията не е „плашило, което се размахва“. Тъкмо напротив, тя е онзи „втори пласт“, който един просветен прочит разкрива иззад иначе легитимните цели и мерки, заложени в Истанбулската конвенция, които са насочени срещу насилието над жени. Къде е вторият пласт на конвенцията, ли? Ето го:

ИК по никакъв начин не закрепва изрично общоприетата на международноправно равнище и научно-обоснована концепция за неразривно единство на биологичен и социален пол. Така както например е сторено в Римския Статут на Международния наказателен съд, чл. 7, т. 3, който гласи: „По смисъла на този статут терминът „пол“ означава двата пола – мъжки и женски, в контекста на обществото. Терминът „пол“ няма никакво друго значение освен посоченото.“

Към понятиeто „джендър“ (gender), преведен на български като „социален пол“ – чл. 3, б. „в“ ИК, конвенцията прибавя и понятието „джендърна идентичност“ (gender identity), преведено на български език като „идентичност, основана на пола“ – чл. 4, ал. 3 ИК. Това понятие има самостоятелен смисъл само, когато социалният пол се разглежда като незамисим и откъснат от биологичния.

За онези, които упорито отказват да вникнат какво означава джендър-идеологията, ще подчертая за пореден път, както сторих в началото на обществената дискусия по темата през януари тази година. Под джендър-идеология не се разбират общоприетите научни концепции и социални каузи за равенството на жени и мъже, за защита на жените от насилие и за социалния пол (джендър) като социално проявление и роля, които са неразривно свързани и предопределени от биологичния пол.

Отново – правата на жените и защитата им от насилие никъде по света не се обозначават като джендър-идеология.

Затова привържениците на противоконституционната Истанбулска конвенция е време да се ограмотят по темата джендър-идеология, а не да тънат в безпросветни спекулации и откровени лъжи. Противниците на Истанбулската конвенция не са срещу правата на жените и мерките за предотвратяване и борба с отвратителното явление – насилие срещу интимния партньор и в семейството. Не са и срещу правата на ЛГБТИ хората, които също са и трябва да бъдат защитени от всяка форма на насилие и дискриминация. Няколко вагона книги са изписани на Запад по темата джендър-идеология. Разбира се, соросоидните източници неглижират това понятие или се опитват да го дискредитират. Безуспешно.

Джендър-идеологията е ненаучната система от идеи, убеждения и вярвания, която има следните постулати:

 а) социалният пол (gender) не е обективен и биологически детерминиран факт, а е въпрос единствено на личен, субективен избор, който при това може да се променя динамично и флуидно;

 б) това разбиране трябва да бъде превърнато в универсална, задължителна за всички социална норма, към която да се приспособи обществото чрез държавни регулации и политики, като например:

– индоктриниране чрез образователните програми в детски градини и училища, че полът не е биологична даденост, а всяко дете трябва само да „избере“ своя пол и този „избор“ следва да се насърчава чрез различни учебни методи и от родителите;

разглеждане на смяната на пола не като медицински въпрос, а като свободен избор на личността, скрепен с държавен ангажимент чрез здравната и осигурителната система за обезпечаване на хирургична и хормонална намеса;

– цялостно приспособяване и нормиране на социалната среда, личните отношения и административните услуги, в т.ч. с административни и/или наказателни санкции при неизпълнение, към нуждите и исканията на представителите на формулираните „други полове“, извън мъжкия и женския (напр. ползване на санитарни помещения и съблекални, участие в спортни отбори и др. съобразно избрания джендър, а не според биологичния пол); потискане на мъжката и женската идентичност чрез изваждане от употреба на понятията „майка и баща“ и замяната им с „родител 1 и родител 2“, третиране на жените-майки като „бременни хора“, а не като „бременни жени“ и пр.;

– премахване от държавната символика, от публичните институции и административна документация на понятия и изрази, които символизират мъжкото и женското начало.

Идеята за ирелевантност на биологичния пол, по-нататък се развива с въвеждането на няколко термина, които са различни и в определена степен алтернативни на триадата „sex-gender-sexual orientation“ (пол-социален пол-сексуална ориентация).

Тези нови термини са: джендърна идентичност (gender identity) и джендърно изражение (gender expression).

Първият обозначава индивидуалното възприятие за собствената полова принадлежност като мъжка, женска или нещо друго, в т.ч. като „флуидна“, тоест гъвкаво променяща се, което може да съвпада или не с биологичния пол.

Вторият описва персоналното поведение, облекло, маниери, реч и пр., с които една личност изразява своята джендърна идентичност.

Според джендър-идеолозите джендърното изражение може да съвпада или не с биологичния пол или пък със социалния пол.

Казано с категориите на джендър идеологията един биологичен мъж, който се самоидентифицира като жена по социален пол (транс-жена) и има сексуално привличане към биологични мъже, които се самоопределят като мъже, не е хомосексуален като сексуална ориентация.

Или, една жена по полови белези, която е избрала да се самоопределя като мъж, може да има биджендърна джендърна идентичност (мъжка и женска) и в същото време да има безполово джендърно изражение (дрехи, маниери и пр.). Всеки е свободен в своя индивидуален избор.Проблемът започва тогава, когато се иска този избор да бъде превърнат в задължителна социална норма за всички, която да се налага по пътя на държавната намеса. Дебело трябва да се подчертае, че по очертаните по-горе виждания на джендър-идеологията няма и не имало научен консенсус.

Идеята, че полът се изобретява от личността води след себе си непрекъснато развиващо се „джендър-творчество“ – измислят се десетки джендъри.

Само един пример.

Ето дефиницията на амбиджендъра: вид мултиджендър, при който едно лице е едновременно и постоянно от два джендъра по свой избор. За разлика от биджендъра, триджендъра и полиджендъра, при които наличните джендъри (2, 3 и 4 или повече на брой в една личност) се сменят във времето динамично.

Те пък от своя страна са различни от панджендъра, при който в една личност са налице всички измислени до момента в даденото общество джендъри било едновременно, било флуидно.

И са съвсем различни от аджендърфлукс-овете, в които част от личността е аджендър, тоест безполова, а другата част от същата личност (не се уточнява коя част) се изживява като женска или мъжка без обаче тази друга част да се определя като жена или мъж.

Защо джендър-идеологията е ненаучна?

 Следва да се прави ясно разграничение между понятието „джендър“, като социална надстройка на биологичния пол, която е неразривно свързана с него, от една страна, и от друга, „джендър-идеологията“, която разкъсва двете понятия и постулира, че социалният пол – „джендър“ – е въпрос на личен избор и самоопределение, без оглед на биологичните и генетични характеристики.

В биологията, медицината и социалните науки от десетилетия е установено разбирането, че полът е единна биопсихологическа цялост, която има и своето социално измерение, изразяващо се в социалните роли, които се установяват и възприемат в обществото за жените и мъжете. Идеята за социалното конструиране на пола е доразвитие на социалния конструкционизъм на Питър Бъргър и Томас Лукман за „социалното конструиране на действителността“.

По популярния израз на Симон Дьо Бовоар – „не се раждаш жена, а ставаш жена“.

В същото време полът и социалният пол са взаимно свързани и детерминирани. С други думи, биологичните и генетични характеристики, които дефинират биологичния пол (sex), предопределят социалния пол (gender). Личността може да има различна сексуална ориентация (хетеро-, би-, хомосексуална), но това не променя нейния биологичен пол или свързаното с него социално изражение. Достижение и фундамент на съвременната теория и практика на правата на човека е забраната за дискриминация на основа на сексуалната ориентация. Свързаните с различната сексуална ориентация поведенчески изяви не създават друг пол. Теорията за социалните роли на пола през последните няколко десетилетия са легитимна теоретична основа за борбата за равноправие на жените, а на обществено-политическо ниво се свързват предимно с феминистките движения.

Извън това общоприето в съвременната наука разбиране, в началото на 90-те години на XX в. се формира идея за социалния пол, като свободен избор на личността, който може да бъде различен от биологичния пол. Тази идея е формулирана отчетливо от Джудит Бътлър и е вулгаризиран израз на модния през 60-70-те години на ХХ в. атеистичен екзистенциализъм на Жан Пол Сартър, който постулира, че човек се ражда без същност и се проектира и самоизобретява сам чрез изборите, които прави.

Това разбиране се обозначава като „джендър-идеология“, защото не се основава на научно обосновани аргументи и научен консенсус, а е сбор от идеи, убеждения и вярвания, които са превърнати в платформа за социален и политически активизъм.

Идеята, че биологично детерминираните характеристики и признаци са ирелевантни, а валиден е само личният избор и самоидентификацията, в последно време се разгръщат „творчески“ и по отношение на расата и уврежданията.

Говори се за transracial (трансрасови) хора, които антропологически принадлежат към дадена раса, но се самоопределят към друга, както и за transabled – хора, които се самоопределят като хора с увреждания и умишлено увреждат и отстраняват дадени части от тялото си, за да може то да съотвества на тяхната психическа самоидентификация. Тези идеи са защитавани в отделни трудове в областта на психологията и социологията, но по техните твърдения и изводи няма научен консенсус. Въпреки това отделни хора и организации ги „вземат на въоръжение“ като кауза за социален активизъм.

Според джендър-идеологията биологичните и генетични детерминанти са без значение, свободата на избор на пол е над всичко. Привържениците на тази идея разглеждат биологичния пол, като „приписан по рождение“ (assigned by birth), тоест като своеобразно административно действие на държавата, което не кореспондира със свободната воля на индивида и, следователно, подлежи на ревизия в съответствие с индивидуалния избор.

Оттам се извежда и идеята, че свободният избор на социален пол (gender) трябва да бъде превърнат в универсална социална норма, към която да се приспособи цялото общество. Тези идеи не са просто екстравагантен ракурс в научната и обществена дискусия по темата, а са получили и политическо представителство в практиката на някои държави. В Канада и отчасти във Великобритания и Австралия, в щата Калифорния и още няколко щата от САЩ, тези идеологеми са превърнати в държавни регулации и политики. В огромната част от демократичните общества това не е така.

Това дали джендър-идеологията да бъде приета не е въпрос на общоприети човешки права, а е социална иновация.

Следователно, нейното отхвърляне или приемане е предмет на суверенен ценностен и политически избор на обществото. Този избор се прави по пътя на демокрацията – с демократична обществена дискусия, застъпничество, избори и политическо представителство, което произвежда закони и политики в съответната посока. Но в никакъв случай не се прави със социално инженерство.

Защитава ли КС като единствена социална роля на жената ролята на майка и домакиня?

Не се смейте. Това е основният упрек на соросоидното малцинство към решението на КС. Според тях КС бил толкова ретрограден, че разглеждал жената само като майка, акушерка, правеща салатка и пр.

Истината е, че дори и най-повърхностният прочит на решението не може да даде разумна опора на подобно примитивно голословие. А ако прочитът се направи с оптиката на една по-цялостна конституционна компетентност по темата, ще се открие еднозначно, че Съдът убедително от конституционно гледище обосновава защо тази социална роля не може да бъде императивно изкоренявана. Защо се налага да бъде защитавана тази социална роля и кой иска да я изкоренява, ли?

Онези, които са чели компетентно, а не като грантови дърдорковци, Истанбулската конвенция знаят, че нейния чл. 12 повелява на държавите-страни да предприемат „необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културните модели на поведение на жените и мъжете“ в името на две самостоятелни цели.

Тези цели са:

а) „изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените“;

б) изкореняване „на стереотипни роли за жените и мъжете“.

Без всякакво съмнение първата цел е оправдана, легитимна и съответстваща на принципите и нормите на Конституцията и въобще на демократичния правов ред. Не може да се каже същото обаче за втората цел, която е обособена отчетливо като самостоятелна цел, която не се обуславя от първата. При тази втора цел за „изкореняване“ от държавите са предвидени „стереотипните роли на жените и мъжете“. Но забележете – без тези стереотипни роли да са обвързани с насилие, дискриминация или други противоправни посегателства срещу личността.

С други думи, според Истанбулската конвенция тези стереотипни роли трябва да бъдат изкоренявани на общо основание.

Да вземем за пример най-традиционната стереотипна роля за жените и мъжете – за жената-майка, която се грижи за дома и семейството, докато мъжът осигурява прехраната и сигурността. Милиарди семейства и двойки по света живеят в сговор, любов и съгласие, следвайки тези стереотипни роли и социо-културен модел на партньорство и семейно съжителство, без това да води или да се основава на насилие, дискриминация или други противоправни посегателства. Хората живеят така доброволно, защото това повелява собствената им ценностна система, обществени и/или религиозни възгледи и убеждения. Това е свободата на техния избор как да уреждат своя личен живот – свобода, която е конституционно защитена и свързана с достойнството на личността, като висша конституционна ценност.

Въпреки това Истанбулската конвенция на общо основание задължава държавите да „изкореняват“ този начин на живот. При това, отново трябва да се подчертае – без конвенционната норма да обвързва тези „стереотипни роли“ с насилие, дискриминация или друго противоправно поведение, което евентуално би оправдало подобна държавна намеса в личната сфера на гражданите, разбира се, доколкото тази намеса би била пропорционална на защитавания обществен интерес.

Няма никакво съмнение, че това положение нарушава чл. 32, ал. 1 КРБ относно неприкосновеността на личния живот и достойнството на личността, прогласено в преамбюла на КРБ. Подобно социално инженерство влиза в противоречие и с философията, заложена в Конституцията, в частност в чл. 47, ал. 2, която конституционализира като задължение на държавата да полага „особена грижа“ за жената-майка, а не да изкоренява като „стереотипна“ тази роля на жената.

С други думи, със своето решение Конституционният съд защитава тази изконна социална роля на жената от „изкореняване“, а не я обявява за единствена и универсална, каквото невежествено дърдорене се чу тук и там.

„Трансфобско“ ли е решението на КС?

 Друг упрек, който отправят някои е, че решението на КС било „трансфобско“ и „хомофобско“, защото с отхвърлянето на Истанбулската конвенция, видите ли, се отказвала защита от насилие на ЛГБТ, интерсексуални и трансджендър хора. Подобен упрек няма рационална основа. Всички хора в България са защитени на равни основания от насилие и дискриминация.

С отхвърлянето на джендър-идеологията обаче, Конституционният съд отхвърля идеята за специални права на едно малцинство и заедно с това прегражда потенциалните опити социалните стереотипи на това малцинство да бъдат налагани като универсална и задължителна за всички социална норма.

Защото джендър-идеологията не иска равенство, а господство. Търси промяна на социо-културния код на обществото, налагайки един малцинствен възглед – този на трансджендърите, като общовалиден за всички.

Трансджендър хората не могат да изискват, за да се чувстват включени и недискриминирани, да бъде изличено понятието „майка“ и майките да потискат тази изконна човешка идентичност. Те могат съвсем легитимно да настояват да бъдат наричани по начин какъвто преценят(„транс-майки“, „транс-бащи“и пр.), но не и да изискват жената-майка да не се нарича майка в публичните институции, както правят в Канада, например.

За твърдението: има „европейски директиви“, които изясняват „джендъра“, поради което решението на КС е неоснователно

Появиха се и някои квазиюридически твърдения, че антидискриминационните директиви на ЕС, които защитават лицата, вкл. и при смяна на пола, всъщност достатъчно били изяснявали понятието „джендър“. И поради това не било можело да се говори за неяснота и неточност. Подобни твърдения са безпочвени. Без всякакво съмнение всички хора са защитени от дискриминация и насилие, както на международноправно, така и на ниво първично и вторично право на ЕС и във вътрешното ни законодателство. Това е така и със, и без Истанбулската конвенция. Антидискриминационното законодателство защитава индивидуалните права на всеки човек срещу неравно третиране, което общоприета правна и демократична философия. И тази защита е гарантирана през съда и правозащитни институции като омбудсманската и комисиите за защита от дискриминация.

Обратно, Истанбулската конвенция е инструмент за социално инженерство и налагане на джендър-идеологията чрез държавни регулации и политики. Няма европейски нормативен акт, който да въвежда откъсването на биологичния от социалния пол и да прогласява последния за личен избор.

Истанбулската конвенция е първият акт, който отваря вратите към тази идеологема и може да я внедри в националните правни системи. Ако посочените европейски директиви целят защита на хората от дискриминация, в т.ч. на сменящите пола си, Истанбулската конвенция, покрай защитата на жените от насилие, цели промяна на обществени модели, изкореняване на стереотипи, отваряне на вратите за ненаучното разбиране, че социалният пол е въпрос на личен избор, а не на биология и генетика и т.н. Именно поради това понятията за „джендър“ и „джендърна идентичност“, което използва Истанбулската конвенция са неясни, двусмислени и неточни. Защото в различните държави, в т.ч. от ЕС, те се тълкуват и прилагат различно. В едни са включени в регулации и политики, в други не са.

За езика на омразата, хулите към КС и обидите ad hominem към съдиите

Соросоидите и грантовите „интелектуалци“ в типичен за тях стил изляха грозен порой от хули, ругатни и обиди към КС и конституционните съдии. Особена морална низост лъхна от сексистките обиди към жените в Конституционния съд. Езикът на омразата винаги е бил характерен за тази малка обществена група. Колкото и маргинализирани да са в публичния дискурс, техният просташки манталитет, гарниран с блудкав интелектуален провинциализъм и селяндурско самомнение, нямаше да заслужава и запетайка внимание. Но демонстрираното от тях дълбоко вкоренено неуважение към институциите и правото, налага да се каже – критиката към решения и политики, дори когато е несправедлива и необоснована, е свещено право на всеки, но словесната вандалщина, представяна като „демократична позиция“ е туморно образувание, което няма място в демократичната обществена дискусия.

Какво следва?

Най-важната последица от отхвърлянето на Истанбулската конвенция е, че държавните органи ще имат „ясна координатна система“ по отношение на джендър-идеологията и следва да бъдат максимално сдържани към опитите тя да бъде индоктринирана в образователната система и въобще в държавните политики.

По отношение на процедурата по присъединяване на Европейския съюз като субект на международното право към Истанбулската конвенция – позицията, която българското правителство е длъжно да заеме по силата на решението на КС е гласуване „против“ в Съвета на ЕС. ИК включва редица въпроси, които се отнасят до семейството и семейното право – в преамбюла, и в чл. 3 и чл. 48 от ИК, например, проблемът с насилието е дефиниран и през семейството. Правото на ЕС повелява, че въпроси от този характер са в категорията на т.нар. „чувствителни въпроси“, по които Съветът взема решения не с квалифицирано мнозинство, а с пълно единодушие. Такова възражение следва да бъде повдигнато, ако се правят опити Съвета да решава с мнозинство. Заедно с това, следва да се има предвид, че Истанбулската конвенция може да се причисли към т.нар. „смесени споразумения“, за което освен присъединяване на ЕС е необходима и ратификация от държавите-членки. След решението на българския Конституционен съд, ратифицирането на Истанбулската конвенция в този й вид от Народното събрание вече е юридически невъзможно.

И накрая, както и в началото – Конституционният съд трябва да бъде поздравен.

 

Борислав Цеков е доктор по конституционно право, автор на множество научни и публицистични статии, университетски преподавател и основател на Института за модерна политика, който беше страна по конституционното дело срещу Истанбулската конвенция.

 

Проф.Мирчев: По отношение на Русия Нинова се оказа в синхрон с Тръмп и огънят срещу нея ще е жесток!

 

 

– Каква е оценката ви, проф. Мирчев, за приключилия политически сезон – доста бурен, с успешно европредседателство и в същото време с вътрешни неразбории в управляващата коалиция и активизиране на опозицията. Какво предвещава всичко това за есента?

– Всичко това предвещава опити за пренареждане на политическото статукво. От една страна, откъм управляващите – като каква ще продължи тяхната коалиция; ще бъдат ли сменени ключови фигури; по какъв начин малцинството на ГЕРБ ще си осигури някаква подкрепа, за да става мнозинство и да може да си довърши мандата? И от друга страна, откъм опозицията в лицето на БСП. Те ясно казват, че искат да станат алтернатива – при това амбициозно заявиха, че искат да бъдат алтернатива не просто на ГЕРБ и сегашната власт, а на „Системата”. Това е много по-обобщаващо и стратегическо. Но въпросът е дали тази опозиция ще събере сили и енергия, а след това проценти и количество. Защото избори се печелят с количество. На БСП са ѝ нужни 1 200 000  гласа, за да изместят ГЕРБ. Все още те ги нямат тези гласове. Но така или иначе, започна голямото пренареждане в партийната структура, сред политическите лидери. Има много празни места, към които се насочват нови политически играчи и коалиции. Това очаквам – пренареждане всякакво: и кадрово, и политически, и от гледна точка на геополитическата ориентация, включително и в ключовата политическа фразеология.

– Досега Борисов стои стабилно като премиер – при всички тези кризи във властта той успяваше и успява, макар и на ръчно управление, да ги овладява, да помирява страстите, да раздава на всеки по нещо, за да има мир. И му се получава!

– Безспорно това е голямо негово лично умение. Дори и най-яростните му противници трябва да го признават. Това всъщност е поука за опозицията – той няма сам да се даде, нужно е те да го надиграят. По принцип трябва да се разбере, че не може да се избута един силен властник като Борисов от неговата позиция просто с голословие. Трябват други и доста по-конкретни неща. Трябва мощна и стройна организация и ефективна организираност, трябва мотивиране и сплотяване на гневната гражданска енергия.

– Борисов е феномен за годините на прехода. Как човек без да има политическа академия зад гърба си, без да е специализирал в Лондон, Вашингтон или Москва успя да овладее държавното управление и вече 10 години да стои начело на държавата? При това без конкуренция!

– Борисов като политик безспорно е феномен, поне ако гледаме продължителността на неговото властване. Включително с парадокса, че не си дозавършва мандатите, а след това печели следващи избори и така 8-10 години все е на власт. Но аз не съм убеден, че това е единствено негова лична заслуга. На практика на Борисов властта му беше подарена през 2005-а и след това през 2009 година, тъй както беше подарена навремето на Иван Костов през 1997 година. Двамата са сценарни актьори, сценаристите си ги избират и след това ги качват на върха на държавната пирамида.

– Как така? Кой му подари властта на Борисов и защо?

– Бойко Борисов беше направен по сценарий главен секретар на МВР, след това вместо да си върши добре работата като главен секретар на МВР, започнаха да му правят страхотна политическа реклама с различни трикове (игра на тенис с шведския посланик, снимки с разни величия). Това си беше натрапчива реклама, но не като на висш администратор и специалист в МВР, а като на бъдещия политически лидер. Да не забравяме, че от 2003-а до кметуването му в столицата през 2005-2009 година той стана обект на невероятно работещата система за медийна промоция и рекламиране. И партия му направиха преди местните избори от 2007 г. На 3 декември 2006-а ГЕРБ бе обявена като дясноцентристка пария готова за членство в ЕНП. Всичко това бяха подаръци за него – като за момче от периферията на голямата мафия, на голямата политика, на царствените чичковци в политиката. Той няма никаква сила сам да сътвори всичко това. Помогнаха му Генерали, Посолства, Фондации, Президенти и разни други „фактори всякакви”. А от 2009-а, когато взе властта, също му спретнаха поредица от подаръци. Например, на него му организираха „умните и красивите“ 14 месеца да стачкуват (юни 2013 – юли 2014), уж срещу Делян Пеевски, а всъщност десните отново да качат Борисов и ГЕРБ на власт. И както виждате, той им се отблагодари. Днес водачите на „умните и красивите“ са на различни постове из властта, из правителствените медии, в НПО-та и удобни проектни фирми. А Ангела Меркел колко подаръци му прави? Американците чрез Цветан Цветанов колко подаръци му правят? Така че това е второто измерение на истината за феномена „Борисов“. Просто при него има добро съчетаване между истински лични качества и таланти с външни фактори и нашенска задкулисна конюнктура.

– Казахте, че медиите обичат Борисов. А защо медиите не обичат БСП?

– Това е договорено още на Кръглата маса от 1990 година. Тогава беше договорено медиите да бъдат дадени на опозицията – на сините, на т.н. демократи, а БСП и левите да бъдат максимално изтласкани и да бъдат превърнати в медийна боксова круша на Прехода и след него. Спрямо БСП т.нар. свободни и демократични медии цели 27 години работят репресивно и дискриминиращо, това е истината. Още през 1990 година световната сглобка, в която ни сложиха Горбачово-Елциновата Русия и новият световен император САЩ, работи по формулата „анти-комунизъм”, анти-БСП, високомерно-отрицателски спрямо „лявото” в България. Не е така, когато медиите отразяват уж левите в САЩ, демократката левичарка Клинтън. Но това е друга тема. Оттогава, от 1990 година медиите в България са в общ фронт срещу лявото и БСП. Изключенията са малко. Няколко силни леви медии просто бяха закрити. Това си продължава и досега, „Системата” е несломима.

– Защо БСП не успява да пробие този фронт? Тя беше на власт поне четири пъти в годините на прехода.

– БСП не успя досега да пробие този фронт. Може би първо защото не искаше. А когато се е опитвала, не е успявала да го направи достатъчно ефективно. Преди 3 години написах статия за т.н. кръгове на политическо говорене и показах различните партии и лидери как действат.

Вижте как е при Борисов – с двама-трима, които са му най-близки сътрудници, създават синхронизирано политическо говорене и винаги, когато възникне скандал, те говорят синхронно и атакуващо. След което си имат втори и трети кръг активни политически говорители – от депутати и кметове, до експерти и журналисти. Следват четвърти, пети, шести кръг – цял политически и пропаганден оркестър, добре режисиран и дирижиран, подготвят ги, дисциплинират ги, инструктират ги. Всичко това в ГЕРБ е много добре обмислено и изградено, досега работи като добре смазан механизъм.

А вижте от другата страна – какво разноезичие и разноговорене има откъм БСП. Лидерът говори едно, и няколко други казват различно или дори обратното. Едва ли не всеки се прави на контра-лидер. Нямат екипно излъчване, хората ги слушат и са притеснени, кого да слушат и в какво да вярват. БСП се кани да бъде алтернативна власт, а пък виждате, че постоянно възникват огнища на братоубийства вътре в БСП, разцепления всякакви и т.н.

На практика, и като говорене, и като психологическо усещане у публиката, образите на двата основни политически субекта в страната са принципно различни. От едната страна седи йерархия – стройна дисциплина и подчинение, а от другата страна е моделът „всеки си прави, каквото си иска“.

Затова народът има голям проблем – хем му се иска да подкрепи алтернативна партия, хем тази партия, която му се предлага като алтернативна, до такава степен сама себе си подхлъзва, излъчва несигурност и вътрешно разцепване, че хората не смеят да отидат да гласуват за нея. Изчакват я да си подреди вътрешния двор, да си дисциплинира сама хората, да започне да излъчва концентриране и дееспособност. Засега гласовете за БСП са от порядъка на 800-900 хиляди. А за да преборят ГЕРБ, им трябват поне още 300-400 хиляди. Това е жестоката за БСП математическа реалност. И ще трябва да се справят с нея. Иначе пропадането отново до 500 хиляди гласа, както стана при Михаил Миков, този път ще бъде наистина убийствено самоубийствено.

– Равностоен ли е политическият двубой Борисов-Нинова? За първи път през тези 10 години, откакто ГЕРБ са на власт, имаме опозиционен лидер, който се изправя срещу Борисов с истинска политическа мощ.

– Донякъде е равностоен, но донякъде не е. В какво е равностоен? Нинова е точно толкова пъргава в своите изяви, говорене и реагиране, колкото е и Борисов. Борисов непрекъснато си сменя позицията, Нинова също често си сменя позицията. От гледна точка на пъргавината, това е плюс и за двамата. И яркото говорене, силното говорене – също. По това си приличат.

По какво се различават? Зад Борисов стоят изключително мощни сили. Всъщност те дават стабилността на неговата политическа линия – външни сили, вътрешни сили, скрити сценаристи или господари над Бойко Борисов и над ГЕРБ. Докато зад БСП не е ясно кой седи. БСП все още не е достатъчно чисто позиционирана, както от гледна точка на структурата на българския бизнес, на неправителствени организации и фондации, на влиятелни групи и клубове, така и на други структури вътре в България и навън – сред европейските сили, в голямото позициониране Русия-САЩ. На мен не ми е ясно какви са взаимоотношенията на БСП с Израел, например. Световното еврейство, каквото и да си говорим, е страхотна сила. БСП просто няма ясно позициониране – затова колкото и променливи да са стъпките на Борисов и ГЕРБ, хората имат усещане за някаква стабилност. Докато при БСП хората остават с обратното усещане – за половинчатост. Това засега подрязва крилата на БСП.

– Може би затова е изводът на всички наблюдатели – че няма нужда от предсрочни избори, които ще повторят същата конфигурация в парламента. Така ли е?

– Да. Борисов съзнателно вече не го харесват, огромната част от хората са негативно настроени, неговият личен политически рейтинг вече е катастрофален. Но в същото време хората си казват: „Не виждаме по-добрия!”. Точно в това е големият проблем на алтернативата – в случая на БСП и Нинова. А и рейтингови изследвания показват, че БСП от време на време малко се приближава до рейтинга на ГЕРБ, но една дистанция от 3-4% продължава да стои стабилно. Хората, колкото и да се кълнат, че не вярват в тези изследвания и рейтинги, като видят процентите и си казват:„Аха, дори и да ми се иска, май пак няма да стане, дайте малко да изчакаме още!”

– Какво според вас представлява „Визия за България” – заявка за различно управление, признаване на грешния път на прехода, доктрина за създаване на нова държава?

– Всичко това е визия за България, но не е достатъчно добре казано в документа „Визия за България” – поне в този вариант, представен на 21 юли. Тогава Нинова започна своето слово с уговорката, че това е начало на активен дискусионен процес, който трябва да продължи до края на 2018 година. Тя изрично заяви, че това е обръщение не просто към партийните структури и симпатизантите на БСП, а към българския народ. БСП искат да предизвикат общонационален диалог по тезите и подходите, по мерките и конкретните политики, заложени вътре във „Визията”, така че да възбудят гражданска енергия за промяна. Една партия не може да направи нищо, ако под себе си няма масова и мощна гражданска енергия за промяна.

При това тяхната формулировка е много интересна: събуждане на гражданската енергия и след това обединение на тази гражданска енергия за промяна на властта. Аз обаче не съм съгласен със „събуждането“, защото това е факт поне от миналага година – гневът сред българите назрява и се получава опасно за властта количествено натрупване. Виждате какви протести текат из страната.

Проблемът е „обединяването”. БСП иска именно тя да обедини тази гражданска енергия, още да я мобилизира и да я насочи съвсем прагматично срещу сегашната власт и да бъде възкачена като нейна алтернатива.

– Струва ми се, че енергията във „Визията“ е насочена по-скоро към промяна на „Системата”, което не може да стане с усилията на една партия.

– Те (БСП) заявяват, че не искат просто да свалят ГЕРБ от власт, искат да променят „Системата”. Нали си спомняте, че миналата година БСП имаше конгрес (ноември 2017), на който те се обявиха против така нар. „паралелна държава”. В момента доразвиват идеята с това, че искат да преборят „Системата”. Онази система, която всъщност деградира България през последните 28 години. БСП са актьори, самата Нинова е актьор в този процес. Но понякога съучастниците искат да изчистят името си, да поправят делата си. В този смисъл БСП казва, че иска да пребори досегашната система на и от Прехода , защото се видя, че тя не носи нищо добро за България. Те говорят за много неща и когато човек започне да чете си казва: „Я, я да видим каква е тяхната дефиниция, като говорим за система – какво разбират?”.

– А какво от техните дефиниции най-силно привлече вниманието ви?

– Първо, тезата за разграбване на националните богатства. Ние уж се водим бедна държава, а огромни богатства – ето с последните промени в закона за концесиите, ГЕРБ иска да подарява на богати страни: летището в София – на Турция, новите златни находища, минералните води, Марица Изток, огромният скандал за ЧЕЗ и т.н. – вместо това да остане в България, ние го подаряваме на чужденци. Това са така нар. „стратегически обекти”, върху които държавата трябва да си върне контрола. За да не може частни олигархични сили да изсмукват националното богатство, да го приватизират за себе си, а в държавата да остават жълти стотинки. Това разбират в БСП под „смяна на системата“.

Освен това те искат да се спре този ужасен процес – концентрацията на всичко! Мога да ви кажа като социолог – концентрация на населението в София и в още 3-4 града води до факта, че 50% от територията на държавата ни се оказва без население. В резултат на този процес националните малцинства, включително и тези с все по-откровена сепаратистка амбиция, остават извън тези центрове и извън контрола на държавата. Икономиката и бизнеса, образованието и здравеопазването – също се концентрират в тези все още „живи места”, които се развиват добре и модерно европейски: София, Пловдив, донякъде Варна и Бургас. Но почти всичко останало запада или замира. Целият ресурс на държавата се концентрира на тези 4-5 места – останалото остава примитивно, остаряло, феодализирано, етнизирано. Ето, това разбира БСП под преборване на системата.

Както и убиването на средната класа. Чухте ли скоро някой да говори за малък и среден бизнес? Големите акули в бизнеса кого изяждат първо – средния и малък бизнес. Днес той просто не може да се развива без държавен и национален протекционализъм, без субсидиране и дотиране от страна на собствената си държава. Когато убиваш средния и малкия бизнес, с това ти убиваш една трета от средната класа. Има и много други подобни неща във „Визията“, тя е безспорно интересна. Има за какво да се спори, да се уточнява, да се дообогатява, но в никакъв случай не бива да се гледа пренебрежително към „Визията”..

–  Вие казвате, че това все още не е документ за сваляне на ГЕРБ от власт. Защо тогава от ГЕРБ така остро скочиха срещу „Визията“ и я разпознаха като смъртна опасност?

– Да, голяма опасност е за тях! Във Визията ясно се казва, че Русия не ни е враг! Обратна е Меркелската политика на Борисов? Какво казва брюкселската политика на Борисов – че Русия е основен наш стратегически и всякакъв враг. И не само че не трябва да търгуваме с тях, а дори да направим България военен плацдарм срещу Русия. Корнелия Нинова и БСП с тази си постаовка се оказаха в синхрон с Донълд Тръмп. Той само преди дни, при срещата си с Путин в Хелзинки, изненада всички, най.вече собствените си американци и още повече европейците като каза, че Русия и Путин не са враг на САЩ! Те могат да бъдат конкурент – търговски, военен и всякакъв, но не са враг! Това бе потресаващо! И като се върна в Америка Тръмп го „изядоха” с парцалите за това, жестоко скочиха срещу него. БСП застана на подобна позиция в България. Затова управляващите от ГЕРБ ще направят всичко възможно да премажат Нинова.

Тя казва още нещо – че е за политика по линия на Вишеградската четворка. Но там не са само Унгария и Чехия, Словакия и Полша, забележете там вече е и Австрия. Това си става все по-сериозен сериозен алтернативен политически блок в ЕС. Това също е важно противопоставяне на ГЕРБ. БСП и Нинова завиват към новия блок и атаката срещу тях ще бъде яростна.

И накрая – Еврозоната. Правителството по особено нелигитимен начин и неуважаващ парламента начин започна процедура за влизаме на България в Еврозоната. Докато Нинова и БСП преосмислят своето решение от миналия конгрес, на който казаха „да” за Еврозоната, сега казват „Не, преоценяваме, че България не трябва да бърза. Първо, социалните ни системи не са адекватни и не са готови да поемат труса. И второ, самата икономика и финансовата система в България не са готови, за да предприемаме такова действие“. Заради това Нинова си е заслужила огънят срещу нея да бъде наистина жесток! Няма да ѝ го спестят! Тя и БСП следва да са готови за това. Бръкнали са в жаравата с гола ръка, и сега трябва да оживеят без смъртоносни изгаряния. Обратно, като нестирани се очаква от тях да преминат през огъня.

– Ще може ли Нинова да се справи с вътрешната опозиция в БСП, чиито представители се обявиха дори и срещу „Визията“?

– Дефакто БСП продължава да бъде разделена на две половини. Недоволството и неприемането, съмнението и скептицизмът спрямо Нинова в половината от БСП все още не са преодолени. Това нещо тлее и ясно се усеща. Но те (опозицията в БСП) си нямат водач, нямат си политическа лидерска персона, която да говори убедително от телевизора. На техните партийни форуми, на Националния съвет няма такова лице като ярка и убедителна персонализирана опозиция срещу Нинова. Те година и половина общо взето си мълчаха. И точно сега се разговориха. Но избраха особено неподходящ момент за себе си и за своята си публична чуваемост. Защото Нинова се опитва да прави нещо важно и фактът, че я критикуват точно в този момент, всъщност продължава да сваля техния рейтинг и ще стабилизира нейния рейтинг.

– Смятате ли, че това управление ще изкара мандата си и как разчитате репликата на Цветан Цветанов „ще добутаме мандата”?

– Поне до шест месеца преди края на мандата, нали това е класиката при тях, ще добутат нещата. Ако БСП не успее да си довърши работата с Визията, ако Нинова не успее да овладее вътрешните невидими структури на БСП и не се създаде едно масово обществено мнение, че тази партия вече е решила вътрешните проблеми, за да може гражданството отново да ѝ гласува властово доверие.

А проблемите на ГЕРБ са около коалиционните им партньори, защото виждате какво става в парламентарната стая на Обединени патриоти. Там сигурно се дерат по очите и се ритат по кокалчетата. Волен Сидеров дори заплаши със съд Валери Симеонов. Аз гледам рейтингите. В коалицията им става нещо като двама се карат, трети печели. Печелившият трети е Красимир Каракачанов – той поддържа стабилен рейтинг, въпреки че е на едно много горещо място: армията, въоръженията, границата, ученията на НАТО в България, и т.н. На фона на своите партньори, уж патриоти, той държи стабилен рейтинг от порядъка на 23-25%.  Скандалджията Валери Симеонов също поддържа относително добър рейтинг – 14-16%, изненадващо за мнозина, но ако се замислят ще разберат, че е закономерно. А извъртливият артистичен Сидеров, горкичкият, почти е политически умрял, сринал се е на 5%. Тази вътрешна скандална ситуация, ежедневните им брутални изцепки и разнобой, с които тероризират телевизии и обществено внимание, всъщност е проблемът на коалицията им. И става голям проблем на управляващата коалиция. Затова Борисов и Цветанов правят чудеса от храброст и корупция, за да си осигуряват „Воля”, когато е необходимо, ДПС, когато е необходимо, дори бих казал, части от БСП, когато е необходимо, за да оцеляват. Ако изкарат почти до края на третия си мандат, то ще бъде по системата на оцеляването. Това им предстои.

– Президентът Радев успява ли да уплътни образа на лидер от нов тип?

– Не съм такъв оптимист за президента Радев. Той е особена фигура. Все още печели от това, че другите около него са много слаби и много дискредитирани. Хората, мразейки ГЕРБ, недоволствайки от БСП, се напъват да харесват президента Румен Радев. Това си е голямо напъване! А самият той все още не си е изчистил образа и политически не го е уплътнил, както вие казвате. Засега силата му е, че лавира във всички посоки – така че всяка от страните в политиката да има повод да си изгражда удобна митология за него.

Странна фигура е президентът Радев. Засега и едните не го харесват достатъчно, и другите не го харесват, и третите се чудят какво да мислят за него, а пък личният му политически рейтинг стои устойчиво високо, над 60%.

На какво се дължи това?

– Просто няма кой друг да улавя надеждицата на толкова много и най-различни разплакани от всякакви политици хора в България. Отчаянието им ражда притегляне към президента Радев. А неговата отговорност е да не срине тази крехка надежда. Това би било поредното поразяване на България и българите.

Тактиката му е особена – лавиране, намеци, патриотични слова, външни срещи с полярно позиционирани политици. Ако това се окаже тактика в ясна градивна стратегия, аз бих го поздравил след една-две години. Но ако това се окаже слабост на характера, или политическа неспособност да си избере позиция в днешния толкова объркан и сложен свят, след една-две години скептицизмът ми ще се утвърди като негативна оценка за него. Времето и делата ще покажат.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Валерия Велева: Г-н Премиер, това ли е Вашата Европейска България? Жена, окована с белезници!

 

 

Ако още не сте поискал оставките на правосъдния министър Цецка Цачева, която отговаря за затворите, на вътрешния министър Валентин  Радев и на вицепремиера по правосъдната реформа Екатерина Захариева, вече сте закъснял, г-н Премиер!

Защото още в мига, когато видяхте кадрите с окованата в двойни вериги Десислава Иванчева, водена под конвой към болницата, трябваше да предугадите какъв вулкан от всеобщо негодувание и отвращение към проявата на властова сила, ще избухне в обществото.

И трябваше веднага да реагирате!

Защото облечените във власт Ваши правистки нарушиха и Европейската конвенцията за правата на човека, и българската Конституция, и човешките норми за хуманност, че дори и повелите на възхваляваната от тях Истанбулска конвенция!

Само до преди месец Вие, г-н Премиер, бяхте начело на Съвета на ЕС, където върховенството на закона и правото за запазване достойнството на личността са втъкани в съюзния договор.

Тази жена ли е най-опасната престъпница в България?
Тя ли избяга от затвора? Тя ли размаха пистолет под носа на полицаите?
Тя ли е убила? Тя ли е застрашила живота на друг?
Десислава Иванчева може да е обвинена, но не е осъдена!
И е срам и позор за държавата една жена, която няма и 50 килограма, да бъде размотавана в центъра на Европейска София окована във вериги !
Срам и позор е да бъде опозорена България в очите на света!

България, превърната в каторга!
Това е черешката на тортата за некадърието на министрите Ви, г- Премиер!

Вие още не сте потърсил отговорност за това – кой Ви подведе за Истанбулската конвенция! Кой Ви внушаваше, че няма проблем с Конституцията, че Конвенцията може да бъде приета с резерви? Кой обещаваше от името на парламента, че ИК ще бъде ратифицирана до края на февруари? Същите министри!
Кой ще отговаря, че 7 месеца обществото беше доведено до истерия, че изправихте Църквата и Народа срещу Вашето правителство?

Че хора от Вашата партия нарекоха Народа „тъмни сили“, „необразовани“, „нечетящи“ и „незнаещи“!

Кой ще отговаря и за днешния позор, г-н Премиер?

Вашите министри направиха една европейска жена да изглежда като робиня от времето на „три синджира роби“!

Вашите министри ни върнаха във времето на Зола!

Вашите министри извикаха спомена за най-тъжните мигове от историята ни!

Вашите министри наредиха Европейска София до страховития Гуантанамо!

България, превърната в каторга!

Какво искате да внушите с тази срамна картина?

Страх!

Подчинение?

Силата на властта!

Не, г-н Премиер, белезниците са проява само на едно – на слаба и безконтролна власт!

Апропо! Къде са защитниците на Истанбулската конвеция?

Къде са борците срещу насилието към жени? Та има ли по-голямо публично насилие срещу жена от това, което ни сервира днешната власт?

И къде са белезнизите за Митьо Очите? За него вериги няма ли?

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян с убийствен коментар: Участвали ли са българи в Илинденско-Преображенското въстание?

 

 

Преди една година, в няколко публикации, включително и тук, се усъмних в почтеността на обещанията, давани от македонския премиер Заев.
Написах следното:

Ние ще вкарваме Македония в Европейския съюз.
Тя пък ще отмъква, каквото може, от българската история.

Питали Заев, чий е цар Самуил, а той рекъл: „Вероятно дебатът за това ще е вечен“.
Чудесен бъдещ ортак в ЕС.
А ние му се радваме.

Македонците се държат като развеселени жени, вечно ненаситни.
Апетитът им не може да бъде задоволен, колкото и да се стараем.
С тях може да се разговаря само по един начин:
„Не ми казвай какво искаш, ами кажи, какво даваш? И ще си затворите ли накрая големите усти – или ще ни кълцате с лакомията си парче по парче?“
Няма кой да ги пита така.

Тъй или иначе, можем само да подозираме с какви репарации ще ни натоварят македонците.
Със сигурност ще ни разтоварят от голяма част от собствената ни история – и ще я вземат за собствена употреба, завинаги.
После ще поискат „македонското“ им малцинство тук да има специален статут.
И така ще постигнат много повече, отколкото техните сърбомани успяха да постигнат за 100 години.
Ела, Ванче Михайлов, да ги видиш днешните ни войводи, накъде са се запътили.

Нашите будали си въобразяват, че е голямо щастие да бъдат ратаите, които ще се напъват да изтеглят Македония към НАТО.
Бягайте, бре, от тази гореща женска.
Вижте, как ви се подсмихват гърците.
Бъдете арбитри на българските ни работици – стига да ги проумявате, разбира се.

Хайде да ви видим: как ще се пазарите в калната локва, в която трябва да нагазят нашите и македонските експерти – и, един Господ знае, как ще разделят Историята ни.
Или отново ще заменим кон срещу кокошчица-нефелна в пазарлъците с Македония.

Днес съобщиха, че Бойко и Заев ще отбележат заедно в Благоевград 115-годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.
Заев сигурно ще бъде още по-развеселен.
Ще го пита ли Бойко, какво са свършили експертите по „подялбата“ на Историята?
Например: участвали ли са и българи в Илинденско-Преображенското въстание?

Преди време Заев предложи новото име на Македония да бъде „Илинденска Македония“ и, едновременно с това, вероломно приватизират Илинденското въстание.
Ето как.
За Въстанието Заев изхвърли следната нахална глупост:
„Илинден означава историческа приемственост на нашите стремежи, нашата държавност и нашата гордост. Илинден е величественото ни минало, Илинден е светлото ни бъдеще… Чрез това възможно решение запазваме нашето достойнство и утвърждаваме нашата македонска идентичност…“

И, внимавайте сега:
„Илинденска Македония е държава и общество, за чието благополучие и развитие еднакво ангажирани бяха и МАКЕДОНЦИТЕ, и АЛБАНЦИТЕ, и ТУРЦИТЕ, и СЪРБИТЕ, и ВЛАХИТЕ, и РОМИТЕ, и БОШНЯЦИТЕ, и всички други, които са се борили и преборили за свободна и независима Македония”.
Това каза Заев.

Българите ги няма в неговият поменик.
Българските войводи, които сътвориха Илинденско-Преображенското въстание няма как да се защитят.

Заев – този политически хулиган – им се изплю върху гробовете.
Изплю се и върху българските знамена, развявани по време на въстанието.
Хубаво го нацелувайте пак.

Докато се мазнеше, за да подпишем договора с Македония и така да придадем тежест на самия него, Заев казваше, че българите и македонците са един народ.
Сега вече говори за „македонска идентичност“.
Постигна си целта – и българите вече ги няма в Илинденското въстание.
Обаче не тарикатите Заевци, а нашите балами ще направят повече бели, дори и от македонистите – само че набързо и безплатно, ако си премълчат.

И какво сега:
Една година след подписването на Договора между двете страни, чие е Илинденско-Преображенското въстание – и участвали ли са българи в него?

***

*Заглавието е на редакцията

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кънчо Стойчев: Борисов си намери майстора в лицето на Нинова! Тя не коленичи пред Брюксел!

 

 

– Как бихте охарактеризирали изминалия политически сезон, г-н Стойчев? Скандалите в управляващата коалиция ГЕРБ – Обединени патриоти май станаха всекидневие?
– Все пак основното събитие бе Председателството и то, слава Богу, мина прилично. Не че бе регистриран съществен успех или важен резултат, но като че ли нямаше организационен гаф. Но логиката за успех да се отчита отсъствието на гаф е извратена, разбира се. Не постигнахме нито една от националните ни цели по време на тези шест месеца. Но премиерът Борисов успя да създаде добро впечатление сред съседите ни от Западните Балкани.
Колкото до скандалите в управляващата коалиция, за мен не те са важни, те са само една повърхност. Важният въпрос е каква политика се води, с какви средства, по какъв начин и какви са резултатите. От тази гледна точка картината не е добра. Работи се ден за ден, без национална стратегия и разбирателство по важните приоритети. Наливат се все повече пари във все по-пробити “каци”, около които кръжат дузината лешояди на обществените поръчки. Заплатите в МВР по международна оценка, отчитаща нашата покупателна сила, са вече шампионски, а резултатите от работата – все така лилипутски. Щатът е по-голям от армията ни. Здравеопазването и образованието не просто текат отвсякъде, но и бълват трупове – и физически, и културни. Държавността все по-драматично я няма и няма как да я има в условията на лично управление на ръчен режим. Но все пак искам да отбележа и две светлинки в мрака. Военният министър Каракачанов знае какво прави, прави го добре и в полза на държавността. И второ – Нинова изпълва със съдържание смисъла и значението на опозицията, БСП върши добре отредената й от избирателя роля.

– Вторият човек в ГЕРБ – Цветан Цветанов изпусна репликата – „ще добутаме до края на мандата“. Какъв е вашият коментар – за пръв път виден политик от управляваща партия използва такъв глагол за собственото управление?
– Пропуснал съм тази фраза и ми е трудно да коментирам без контекст. Цветанов не се слави с каквато и да било самокритичност и най-вероятно визира не собствената си дейност или тази на ГЕРБ, а обединените патриоти в цялата им разединеност. И големият въпрос е има ли обществена полза да се добутва още две-три години? Ако бяха два-три месеца, иди-дойди.

– Моделът, който наложи премиерът Бойко Борисов за трите си мандата начело на изпълнителната власт, е да взима на ръчно управление всеки проблем – урежда въпроса с културните паметници, среща се с протестиращите хора с увреждания. Това дава резултат, но докога?
– Дава краткотраен ефект, но не и резултат. И в това е огромният проблем на подобно управление, което не е наш български патент, а се наблюдава на много места по света – всичките в долната част на многобройните класации за успех. Не трябва да бъркаме ефикасност с ефективност. Ефикасността създава впечатление за действеност, за решение, но без стратегия тя е гола показност. Само решенията въз основа на стратегия са в крайна сметка ефективни. Тоест ние в някакъв смисъл имаме ефикасно управление, което по същество обаче е неефективно. Казано простичко – съсипват нашите пари с темп от по около 40 милиарда годишно. И щом го позволяваме, значи сме милиардери. Всеки един от нас!

– Администрацията – висшата и на средно ниво, изглежда абсолютно безсилна да се справи с връхлитащите на вълни беди – природни бедствия, чума по животните, палежи на сгради – културни паметници – всеки ден нещо става. И всеки ден гражданите чуват оправдания от типа на „това не в нашата компетентност, а на Х, Y, Z“… Защо става така?
– Защото институциите у нас са унищожени, а държавността – заметена под килима. Вероятно от самия връх на изпълнителната власт това изглежда като оправдание – действам така, защото институционалността и държавността ги няма. Но това е като да караш кола без колела. Полагаш страшни усилия, а изминато разстояние няма. Не капитализмът сам по себе си създава благоденствие, а държавността и институциите – като се почне от Парламента и се стигне до агенцията за скакалците, образно казано. Боли ни, че не ни пускат в Шенген и в еврозоната. Но са прави – и Шенген, и еврозоната не са само и просто набор от критерии. Те преди всичко функционират въз основа на държавност и работещи институции. Иначе няма нищо лошо да си добре е Меркел, да речем . Но ползата е само лична.

– Какво да очакваме през новия политически сезон? Възможни ли са предсрочни парламентарни избори през 2019 г. и кога – през май, заедно с европейските или през есента, заедно с местните?
– В България, макар и твърде неефективна, поне формална демокрация има , което означава, че избори постоянно са възможни. Но не очаквам да се случат до или заедно с Европейските през май. Но заедно с местните е твърде вероятно. А и необходимо – необходима е нова глътка доверие, струя кислород.

– БСП дава заявка да управлява със своята „Визия за България“, с това, че събра близо 70 000 души на Бузлуджа, но готова ли е? Последният път, когато взе властта, с мъка я задържа малко повече от година.
– БСП е на прав път – преди да поискаш управлението, трябва да си изработил стратегия. При това – не партийна, а национална. Тоест да намериш максимална подкрепа и съгласие за приоритетите – може и да са само два-три, но нацията трябва да застане зад тях. БСП е в началото на важен разговор с нацията ни и това е добре – колкото по-смислено и резултатно го проведе, толкова повече доверие ще събере. Най-старата ни партия е в подем – нека не забравяме, че Нинова възкреси политически субект в будна кома. Документът “Визия за България“ все още е незрял, съдържа и неверни посоки. Но е зрял и верен в най-важното – ако искаме изчезващата след повече от 1300 години България да я има, то необходима ни е държавност и институционалност. А не Аз, Ти, Той…

– Корнелия Нинова не оставя Бойко Борисов на мира, как изглежда тази битка, какво ще произтече от нея?
– В лицето на Нинова Борисов си намери майстора – и тя е бърза, и тя е речовита, и тя знае да атакува… Не случайно той взе правилно решение да ограничава директния сблъсък с нея. Нинова има и едно голямо предимство и ако стане премиер, то ще е благодарение на него – тя не коленичи пред Брюксел, тя е за изправена България в ЕС. Европейският съюз не е друг вид Съветски съюз, както някои постоянно ни натрапват. А ако е, то трябва веднага да бъде закрит.

– Слави Трифонов отдавна казва „хоп“, но досега не е „скочил“, през юни сякаш окончателно реши, че ще прави партия, но още не сме я видели, направи няколко кръга кастинги за политици. В същото време социологическите проучвания сочат, че „политически проект на Слави Трифонов“ се ползва с немалко доверие.
– Политическата ни система и управлението изпитват летален недостиг на доверие и в такава атмосфера не само Слави или Краси Радков (да му е честито детето!) могат да влязат във властта, но дори и техния Ванката… Ако изхождаме от предпоставката, че по-лошо все едно не може да стане, нека поне да е по-смешно, то няма проблем да си го осигурим. Аз обаче вярвам на мъдрите англичани, които казват: „Никога не е толкова лошо, колкото може да бъде”.

– Възможен ли е политически проект около президента Румен Радев – политикът с най-високо обществено доверие, или омбудсмана Мая Манолова, която също има постоянно висок рейтинг?
– Няма проблем с възможността, проблемът е в целесъобразността и пригодността. Радев от нулева позиция в политиката стигна за по-малко от две години пред очите ни до върха – нямам пред вид поста, а съдържателната страна. Той е истински президент – не само в сравнение с предишния. И България има нужда от него като такъв. Това, че човек свири добре на пиано, не значи, че ще се справи добре и с цигулката … Независимо, че “ музикалността” е важна предпоставка. Същото важи и за Манолова – тя изпълни със съдържание функцията на омбудсман (макар и да е омбудсуоман). След цяло едно гербаджийско десетилетие в рейтингите напоследък има нови имена по върха – Радев, Манолова, Каракачанов… А и Нинова. Май влизаме в нов период.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Проф.Атанас Семов:Идва нова опасност! Истанбулската конвенция ще стане част от правото на ЕС и ще се прилага с предимство

 

 

Българският съд трябва да е подготвен за момента, в който дойде дело за прилагане на ИК като съюзен договор. Тогава трябва да се позовем на своята национална конституционна идентичност, чрез запитване до съда в Люксембург. Това е единственият начин спорните за нас норми на ИК да не се прилагат. 

Тази теза разви пред Епицентър.бг юристът Атанас Семов.

Предлагаме ви цялото интервю с проф. Семов

– След решението на Конституционния съд слагаме ли кръст на Истанбулската конвенция, доц. Семов, както казаха пред Епицентър.бг Георги Марков и проф. Пламен Киров?

– Като християнски народ можем да се прекръстим с облекчение след решението на Конституционния съд (КС), което определи, че Истанбулската конвенция (ИК) е несъвместима с българската Конституция. Но в никакъв случай да не си мислим, че на темата е сложен кръст. Напротив, сложена е огромна удивителна.

– Защо?
– Искам много ясно да кажа, защото виждам, че това не се разбира – независимо, че България не е ратифицирала ИК и не може да я ратифицира след решението на КС, Съветът на Европейския съюз, навярно още в рамките на Австрийското председателство, а това означава до края на годината, ще приключи присъединяването на Съюза към Конвенцията. След което Истанбулската конвенция ще бъде част от правото на ЕС и като такава ще стане действащо право и в Р България – при това с предимство пред всички закони. И не само, че ИК ще се прилага в България, но ще се прилага с предимство и пред Конституцията, както се прилагат всички други съюзни правни норми. Така е във всички държави членки, това е смисълът на ЕС.

– Но, договорът за ЕС гарантира конституционната идентичност на всяка страна членка. А ИК е в противоречие именно с българската конституционна идентичност. Тогава?
– Да, договорът за ЕС не само допуска, а гарантира в чл. 4 възможността всяка държава да се позове на своята национална конституционна идентичност, за да не прилага една или друга съюзна правна норма – в случая разпоредби от Конвенцията, които противоречат на Конституцията. Но само на тези разпоредби на Конституцията, които изразяват националната конституционна идентичност. Тоест – решението на КС е правилно, но то е само едно начало.

Кои са следващите стъпки срещу налагането на спорните за нас норми на Истанбулската конвенция?
– Оттук нататък първият български съд, независимо кой е той – районен или окръжен, пред който възникне дело във връзка със прилагането и нарушаването на ИК, трябва задължително да се позове на националната конституционна идентичност, въплътена в конкретни разпоредби на нашата Конституция – например, разпоредбата за семейството и брака, и да направи запитване до съда в Люксембург, който да потвърди това. Това е единственият начин отделни разпоредби на ИК да не се прилагат в България.

Във всички случаи ние трябва много бързо да се подготвим, да вземем мерки за момента, в който тази Конвенция ще почне да действа, за недопускане на всички нейни истински опасни, странични ефекти, свързани с промени в учебните програми в училище, с намеса на извъндържавни структури, на правителствени организации и др. в учебния процес и с налагането на идеология и апарат, които са несъвместими нито с българската традиция, нито с нашата устойчива представа за нормалност.

Прави впечатление, че парламентът обеща, но като че ли забави законотворческия процес по изменение на някои норми, свързани с борбата срещу домашното насилие.
– Затова настоявам всички, които държаха Конвенцията да бъде ратифицирана, веднага да вземат мерки и да подготвят законопроекти, с които в нашето законодателство да се гарантира реална защита срещу всички форми на домашно насилие, което е ценност, по която спор няма. Но да можем да оставим настрани, да се предпазим от другите негативни страни на Конвенцията, които не искаме да приемем.

Казахте, че първият съдия, при който пристигне дело за прилагане на ИК, трябва веднага да направи запитване до Люксембург, с което да даде повод на съда да потвърди, че определени норми от българската конституция изразяват национална конституционна идентичност, поради което не може да се прилагат противоречащите им съюзни норми, каквито има в ИК. А ако този съдия не направи това, какво следва?
– Ще го направи друг съдия. А ако не го направи никой, ще си прилагаме Конвенцията, макар и противоречаща на Конституцията. Разбира се, ще се намери кой да го направи. Но повтарям, само съдия, само съд може да направи запитване до Люксембург.

Значи действията на политиците бяха дотук. Оттук нататък не може да има други политически актове, така ли?
– Хубавото на правото на ЕС е, че то решава много въпроси без намесата на политиците.

Красимир Каракачанов призовава българската държава да оттегли подписа на Екатерина Захариева, положен под Конвенцията през 2013 година в качеството ѝ на министър на правосъдието. Необходимо ли е това?
– Подобно действие няма правни последици. Щом България, по силата на решението на КС, не може да ратифицира Конвенцията – това означава, че няма да бъде страна по Конвенцията. Но разберете – България няма да бъде страна по ИК, но ЕС, рано или късно ще бъде страна! Конвенцията ще стане част от правота на ЕС и като такава ще бъде действащо право и в България. И ние трябва отсега да се готвим, за да знаем как да отстояваме своята национална конституционна идентичност.

– Може ли да очакваме, че с новия състав на Европаралмента през 2019 година тази тенденция за налагане на неолиберализма, на джендър идеологията, ще се промени в Европейския съюз
– Че ще има промяна в говоренето и поведението на европейския политически елит след изборите за европейски парламент през 2019 година, ми се струва сигурно. В редица европейски държави, далеч не само западни, протичат сериозни процеси на опит за връщане към изконните ценности. Налице е изумителен факт – прекалената толерантност към определени предизвиква засилена нетолерантност. Прекалено либералното, граничещо с мухльовщина отношение към хомосексуалистите и техните форми на общуване, засилва хомофобията в Европа. Боя се, че прекалената либералност на европейския досегашен модел предизвиква силни антилиберални настроения. И това ще бъде огромен проблем за следващия състав на европейския парламент. Въпросът е сега да не се стигне до другата крайност. Защото присъствах на извънреден международен форум, на който стана дума, че може би новият Хитлер е вече ученик в някое училище.

Заради очакваната смяна на европейския елит през следващата година ли е това бързане за приемането на Конвенцията още тази година?
– Елитите ще се сменят след една година, но въпросът с Конвенцията ще се придвижи по-рано, защото в момента има мнозинство в Съвета. Натискът върху България беше присъединяването към Конвенцията да приключи с решение на Съвета в рамките на Българското председателство. Нямаше как България да не ратифицира Конвенцията, а пък нейното председателство да я придвижи. След реакцията на българското общество и решението на КС този въпрос отпадна от дневния ред. Австрия обаче е подкрепила Конвенцията и навярно още в рамките на австрийското председателство тя ще стане факт като Съюзен договор, като част от правото на ЕС.

Върху българското правителство ще бъде ли оказван натиск по някакъв друг начин?
– Не мисля, защото няма за какво. Правителството не може да направи нищо против Конституционния си съд. А КС ясно казва, че Конвенцията не може да бъде ратифицирана освен, ако не бъде изменена Конституцията, което разбира се, няма да се направи. Остава обаче вторият въпрос – да се мисли отговорно за момента, в който съдът трябва да е подготвен, а това може и да е и самият КС, ако въпросът бъде отнесен направо до него за позоваване на конституционна национална идентичност по чл. 4 на договора за ЕС от Маастрихт. Нещо, което България не е правила досега и се надявах, че ще го правим във връзка с разпоредбата за българския език, а не във връзка с разпоредбата за семейството.

Значи предстоят ни още по-сериозни битки, за които отново българското общество трябва да е консолидирано.
– Да. Самата Конвенция е един ялов, типичен европейски документ, който не решава никакъв проблем и нищо съществено не казва. Конвенцията нито ще промени, нито ще намали насилието. Тя изисква допълнителни норми в законодателството, създаване на по-работещи структури за защита от насилие, горещи телефони и т.н. Но без да решава едни проблеми, тя добавя други.
Битката ще е страшна в едно свое измерение – с изменението на учебните програми и училищата. Там именно вече е създадена връзката на джендър идеологията с учебните програми. Трябва да има спешна промяна на тези програми и това вече е сериозно занимание. Защото джендър организациите отдавна пипат, бърникат и унищожиха учебниците. Усилията на обществото трябва да се насочат натам – към спасяване на българското училище от джендърите, които са се настанили там.

 

Визитка: Атанас Семов е доктор по европейско право с дисертация на тема „Директен ефект и примат в правото на Европейския съюз“ (2007) и доктор на юридическите науки с дисертация на тема „Съдът на ЕС“ (2012). Доцент по европейско право в Софийския университет (2010). Ръководител е на Международната магистърска програма по право на ЕС в Софийския университет. През 2012 г. става носител на Катедра „Жан Моне“ на ЕС (Jean Monnet Chair) – първият досега в Софийския университет и общо втори сред българските юристи след проф. Евгени Танчев.
Автор на 7 книги по право на ЕС и повече от 50 статии, съставител на 12 научни сборника.
Директор е на Фондация „Институт по европейско право“.
Гост лектор в Университета Бордо-ІV „Монтескьо“, Франция; Европейския университетски център в Нанси, Франция; Юридическия факултет на Загребския университет, Хърватско. Автор на редица публикации в български и международни издания, сборници и книги.
През март 2017 г. Семов е назначен за член на Правния съвет към президентската институция.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Мартин Карбовски: Господин Филип Димитров, вие гей ли сте?

 

 

Писна ми от евфемизми. И намеци.
Имам право да питам официално: господин Филип Димитров, вие гей ли сте?
Ако сте – поздравявам ви. Но ако позицията ви на гей изкривява преценката при гласуването ви за Istanbul convention – ние, хората, трябва да знаем вашето предопределение, което е във връзка с решението ви.
Искаме да знаем кой сте, за да очакваме логични на социалната ви позиция действия при решаването на отговорни политически въпроси. Ако пазите тайни за личния си живот, които предопределят политически решения- какъв политик, съдия и фигурант сте въобще?!
Другото е свинщина и зависимост.
Не е честно да не казвате какви сте. А да ни карате да мислим във вашата посока.

Източник: СВОБОДНО СЛОВО

 

Проф.Пламен Киров за Истанбулската конвенция: КС се оказа единствената държавна институция, която не се поддаде на външен натиск

 

 

– Проф. Киров, решението на Конституционния съд (КС), което постановява, че Истанбулската конвенция не съответства на духа и нормите на българската Конституция, предизвика взаимноизключващи се коментари. Какъв е вашият прочит на това решение? Бяхте ли изненадан от него?

– Не съм изненадан от решението по конституционно дело №3 от 2018 г. Още в началото на дебата, през януари, аз пледирах да се попита съда и в крайна сметка той да изкаже мнение дали Истанбулската конвенция противоречи на българската Конституция. Тогава още казах, че ако Конституционният съд обяви Конвенцията за противоречаща на Конституцията, то тогава тя не може да бъде ратифицирана. Още повече, че Конвенцията не допуска резерви по текстове, които КС прие, че има напрежение между текста на Конвенцията и текста на Конституцията. Може със задоволство да коментирам, че КС се оказа единствената държавна институция в последните 28 години, която не се поддаде на външния натиск, при това подчертавам – безсмисления външен натиск от страна на Европа, ние да приемем нещо, което противоречи на здравия разум и на българските конституционни традиции и конституционна идентичност.

Искам да подчертая, че всичките ни четири конституции – от Търновската до днешната, стоят на разбирането, че полът е биологична категория и че е предопределен по силата на възприемането на християнските ценности, а по-късно и чрез изследвания. Добре известно е, че полът се определя още в деня на зачатието на човек.

– Защо двамата министри – на правосъдието, и на външните работи, се подхлъзнаха, твърдейки че ИК не противоречи на Конституцията, още повече, че и двете са правистки – и Захариева, и Цачева?

– За мен е необяснимо. Държа да подчертая, че парламентарната група на ГЕРБ излезе много елегантно от затрудненото положение. Те сезираха КС и оставиха той да прецени, докато опозицията в лицето на БСП, въпреки че изрази категорично становище против ИК, не стигнаха до решение те да сезират КС. Те се опънаха на стремежа на ръководството на ПЕС да осъществи натиск по отношение на партийната линия на БСП, но не се решиха да сезират КС за Конвенцията.

– Може би ГЕРБ ги изпревари, за да прехвърли върху КС собствената си политическа отговорност за приемането или отхвърлянето на този документ.

– Не, според мен те го отиграха елегантно, с политическа хитрост. И в крайна сметка се оказа, че ГЕРБ е основен защитник на конституционните ценности в България.

– Трябва ли министър Захариева да оттегли подписа си под Конвенцията, положен през 2013 година по време на второто правителство на Борисов, за което днес настоява вицепремиерът Каракачанов?

– Не е необходимо. Това, че България е подписала Конвенцията, е само първа крачка – че се съгласява с текста, но парламентът е онзи орган, който със закон ратифицира Конвенцията – поставя я в сила, прави я задължителна за Република България. А при това решение на КС, това вече е невъзможно.

– Георги Марков заяви пред Епицентър.бг, че решението на КС слага кръст на К.онвенцията. Така ли е?

– Да, с това решение ѝ е сложен кръст. Най-малкото защото Конвенцията не допуска резерви по текстове, които пораждат спорове. А те не засягат целите ѝ. Нека бъдем коректни – името на Конвенцията подсказва нейните цели, член първи определя нейните цели. Разделите са жените да бъдат защитени като жени, тоест като женски пол от домашно насилие или изобщо насилие. И Конвенцията можеше да стъпи само върху онова традиционно разбиране за биологичния характер на пола. Но въз основа на това ни в клин, ни в ръкав се появява някаква джендър идеология, която се прокарва в другите текстове, имам предвид чл. 3 и чл. 4. Тоест, ако можехме да направим резерви по чл. 3 и чл. 4, ние щяхме да ратифицираме Конвенцията. Големият въпрос, който трябва да се анализира, чрез законодателната дейност и изпълнителната власт посредством провеждане на политики, е ние да постигнем целите на Конвенцията – а именно защитата от насилие, защото не виждам нормален човек, който да се противопостави на тези цели.

– По време на драматичното заседанието на кабинета на 3 януари т.г., когато за първи път 8 министри се противопоставят на волята на премиера, министърът на правосъдието Цецка Цачева обвърва успеха на българското европредседателство с приемането на Конвенцията. Допускате ли, че така ни е бил поставен въпросът от Брюксел?

– Не знам. Не искам да го мисля. Подобно твърдение е поява на недоглеждане. Не искам да бъда краен.

– Но министър Цачева бе обещала в Брюксел, че до края на февруари Конвенцията ще бъде ратифицирана от българския парламент. Може ли да приемем спокойно, че представител на изпълнителната власт обещава нещо от името на парламента и то в чужбина?

– Не би било редно. Дълбоко ме натъжава, ако действително са били поемани такива ангажименти.

– Вероятно сте се запознат с особеното мнение на четиримата съдии: Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров. В медиите излезе становището на Филип Димитров. Какво впечатление ви направиха тези мнения?

– Познавам и тримата колеги, работил съм с тях. Единствено с Филип Димитров не съм работил, защото когато моят мандат приключи, той встъпи като конституционен съдия. Това са много уважавани и от мен и от юридическата гилдия колеги. Затова техните особени мнения трябва да бъдат четени много внимателно и да бъдат анализирани.

Мен обаче ме подразни съждение в едно от одобрените мнения, че може само да се гадае какви са истинските мотиви на мнозинството конституционни съдии, с чиито гласове е взето решението. Излиза, че тези неистински мотиви са допринесли за това България да не се приобщи към цивилизования свят, който ще се бори с насилието над жени. С аргумент на противното, и това е елементарна логическа операция, би трябвало да се каже, че тези осем човека, гласували решението на КС, всъщност имат истински мотив – че са любители на насилието. Това всъщност ги е отказало да приемат, че Конвенцията е в съзвучие с българската Конституция. Това звучи смешно! Вкарването на елементи на конституционен окултизъм в което и да е особено мнение, ми се струва крайно.

– Поздравихте ли колегите си, гласували „за”?

– Поздравих ги, да. Моето мнение не се е променило от 3-4 януари. Аз съм фен на това, че има напрежение между текстовете на Конвенцията и Конституцията на България.

– Можеше ли да се избегне това напрежениецели 7 месеца? За първи път обществото застана така единно срещу управленско решение.

– Можеше, но всъщност това е детската болест на българската политика. Всяко мнозинство смята, че понеже има числено мнозинство в парламента и контролира законодателната власт, е в състояние да налага решения, без да се съобразява с българското общество, а често пъти не се съобразява и с Конституцията, и със законите в страната. Между другото, това се демонстрира почти всеки месец. Последен пример е ветото на президента за изменение на закона за приватизирания. Както се казва – това е крачка напред, две назад. Това чувство за сила и превъзходство често пъти изиграва лоша шега на управляващите от 90-та година насам. В крайна сметка България е правова държава и трябва да се разбере, че когато има и най-малкото съмнение, че би се породило обществено напрежение, че би се допуснала грешка, има си нормален конституционен ред, както в случая – пита се КС, вижда се неговото решение, след което се вземат съответните управленски решения. Така би трябвало да работи всяка нормална конституционна държава.

– За тези 27-28 години от прехода имало ли е случай, в който друго решение на КС да се е очаквало с такъв драматизъм в обществото?

– Мисля, че не. Затова се присъединявам към оценката на някои от наблюдаващите казуса, че това решение е историческо. То е историческо, защото за първи път в новата ни история държавна институция каза „не” на натиска, който се упражняваше отвън.

 

Визитка: Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. в Плевен. Професор по конституционно право.
Бил е заместник-председател на ЦИК
От 2001 до 2015 е конституционен съдия. По това време е представител на България във Венецианската комисия за демокрация чрез право.
Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия, САЩ
Проф. Киров е член на българската секция на Международната комисия на юристите, на Българската асоциация по конституционно право, на Българската асоциация по философия на правото, на Националната юридическа фондация, както и на Съюза на юристите в България.
Автор е на монографията „Президентът в българския конституционен модел“, както и на изследванията „Принципи на избирателната система“, „Избирателната система в търсене на съгласие“, „Политически избирателни системи“ и др.
В момента проф. Киров е комисар в КЗК.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Огнян Минчев: Драги прогресисти и либерали, защо се провалихте с Истанбулската конвенция?

 

 

Драги ми приятели и колеги – прогресисти и либерали, покрусени от решението на КС по Истанбулската конвенция!

Разбирам вашата горчивина и сарказъм по повод на ниско грамотните, тесногръдо изостанали и манталитетно примитивни наши съграждани, които в своето мнозинство успяха засега да осуетят приемането на тази конвенция от българската държава.

Свидетел съм на това колко отчаяно наблюдавате приплъзването на благородното социологическото понятие „джендър“ (по нашему – род) до статут на квалифицирано извращение и максимална обида, отправена към различните – и излизащи от конвенциите на традиционното общество хора.

Не само свидетел, но и жив участник в продължение на 30 години съм в усилията на проевропейската демократична общност да обяснява, да назидава и да иронизира мнителния и трудно поддаващ се на либерално-прогресивистка социализация дебелоглав средностатистически българин.

Вижте, това, което се случи с Истанбулската конвенция в България е едно заслужено поражение на прогресистко-либералната (или както щете я назовете) общност. Кой спечели спора „за“ или „против“ конвенцията? Спечелиха го тези, които успяха да убедят средния българин (определяйте го както ви харесва), че тази конвенция е насочена към създаване на нови стандарти на квалифициране и регулиране на сексуалните отношения, които ще бъдат практикувани системно и в училищата – т.е. за социализиране в тези нови стандарти на ДЕЦАТА на България.

Този, който успя да подхвърли и да убеди хората в това твърдение – „ще ни направят децата джендъри“, той спечели – очаквано и съвсем логично – битката „за“ или „против“ конвенцията“.

А вие, нейните привърженици, какво направихте?

Обяснихте ли на прост – достъпен език на хората за какво всъщност става дума?

Можаха ли гражданите да разберат какво е „джендър“ като общо социологическо понятие – очакванията на обществото спрямо мъжа и жената за упражняване на определени социални роли.

Очакване, което се променя във времето заедно с обществните отношения…

Това, разбира се бе казвано нееднократно, но как очаквате да го разбере бай Иван пазача, или баба Пенка от Горна баня?

Не, не го обяснихте и гражданите не го разбраха.

Защото предпочетохте с високо самочувствие да иронизирате и бичувате „тъпотата“, „евразийството“, „мачизма“ и „нецивилизоваността“ на тези, които се страхуваха – и ги „страхуваха“, че отново им пробутват нещо, което да ги уязви.

Как бе, възмущавахте се вие, това идва направо от Европа, от Съвета на Европа, какво повече искате да разберете от това?

Опонентите задаваха въпроси – защо в конвенцията се споменават сексуалните малцинства – някой обясни ли читаво защо?

Защо съпътстващият конвенцията обяснителен доклад съдържа определения, които са по-скоро идеологически, отколкото обяснителни спрямо базисния текст?

И този въпрос бе подминат с мълчание от защитниците на Истанбулската конвенция. Само една моя колежка реагира гневно на въпросите защо има текстове, свързани с ЛГБТ – „ама вие сте хомофоби, бе“, аргументира се тя. Защо не се появи един виц в полза на Истанбулската конвенция, а се появиха десетки срещу нея? Прекалено сме умни за да творим вицове, но се оказа, че и те вършат работа.

Нека си спомним, че това неумение да обясним позиции на обикновените хора не започва и не свършва с Истанбулската конвенция.

Още през юни 1990 г. демократичната общност в СДС изригна гневно на резултатите от първите свободни избори. Освен ИНФАС, виновни се оказаха мнозинството гласоподаватели, не успели да разберат какво голямо зло е комунизмът и какво благо е демопкрацията. Хайде, бяхма млади и зелени, неопитни.

По-късно същият дефицит на печеливша позиция се повтаряше многократно, макар, че вече не бяхме толкова млади. Тюхкахме се, брей, колко добрини направихме за българина – НАТО, ЕС, свободно пътуване и т.н., а той си седи прост и подозрителен.

Гласува за Симеончо, допусна СДС § С-ие след 2003 г. да паднат на санитарното ниво на съществуване, след това паднахме под санитарното ниво, сега не съм сигурен на какво ниво битуваме, ако… Знам,. че това не е само кусур на българската либерално-прогресивна общност. И Хилари Клинтън, макар, че не е нито млада, нито неопитна, определи избирателите на Тръмп като deplorables, поради което днес Доналд ни друса всичките като джанка през юни, а силите на прогреса отчаяно го бичуват през медиите.

Драги прогресисти и либерали, нямам изобщо предвид въпроса дали вашите възгледи са по-добри или по-лоши от тези на спечелилите публичния дебат за Истанбулската конвенция. В бизнеса печелиш не това, което заслужаваш, а това което договориш.

В политиката – и в гражданския дебат, печелиш това, в което убедиш функционални обществни мнозинства. Без да питаш дали са високо интелигентни и проникновени, или са обикновени селяни (в Америка – „червени вратове“).

 

За да ги убедиш, трябва да знаеш не само в какво искаш да повярват, но и КОЙ искаш да ти повярва. По време на публичния дебат за Истанбулската конвенция вие бичувахте тъпия и брутален мачист, свикнал да му сервират ракийката и салатката, и който като пийне – му се дощява да понабие жена си…

 

Пропуснахте очевидния факт, че този персонаж в днешно време е маргинал, макар и срещащ се нерядко.

 

Не обърнахте внимание на факта, че в българското общество жената вече доста време е напълно равна с мъжа във всички основни посоки на своята реализация. У нас жените директор-ки, депутат-ки, министър-ки, професор-ки… са не по-малко от мъжете.

Че в българското семейно право жената е не равна, а привилегирована спрямо мъжа. Че домашната работа, макар и все още поделена на „женска“ и „мъжка“ е все повече споделена сред растящо обществено мнозинство. Че проблем е не традиционалисткия мачизъм, а ерозията на семейни и общностни ценности, сред която децата растат без пълноценна грижа, а отговорността на хората към семейството често е наказвана жестоко от все повече безотговорни партньори.

Защо проспахте тези реалности на българското общество?

Защо пак си помислихте, че е достатъчно нещо да дойде „от Европа“, за да ръкопляскат всички с ентусиазъм?

Опонентите на Истанбулската конвенция проведоха публична кампания срещу нея, която се оказа по-адекватна и печеливша. Съветът ми – не вопийте горко и обидено!

Проучете внимателно защо се провалихте.

За да не се проваляте и оттук нататък.

 

Огнян Минчев, Фейсбук

Кеворк Кеворкян: Нашите политици – най-пъргавия източник на “фалшивите новини“ и на откровени лъжи. Те са Свещения Извор на Фалша

 

 

Губернията „дано“

Нашите политици сега пък се заоплакваха от „фалшивите новини“ – което си е истинско нахалство, като се има предвид, че тъкмо те са най-пъргавия източник на взаимно изключващи се твърдения, както и на откровени лъжи. Те са Свещения Извор на Фалша.

Преди време евродепутат от ГЕРБ /Андрей Ковачев/ се изпъчи, че „Хората трябва да се съмняват, а не да вярват на всички новини“.
Пропусна обаче да допълни, че те трябва да се съмняват най-напред във всеки звук, дошъл откъм политиците.
Онова, което те произвеждат, отдавна се е превърнало в нещо хаотично – в някаква мазня, в която всичко, още в момента на изговарянето му, вече се опровергава.

Само българският инат може да понесе това бреме.
Ако някой ден изгазим Прехода, което е малко вероятно, ще бъдем Народ, готов да изтърпи абсолютно всичко, всяка идиотщина.

В епизод от поредицата „Силата е в теб“, американското посолство ни съветва да изхвърлим от речника си думата „Дано“ – тя е видяна като главният източник на нашите злини.
Не дивите ни политици, а тази скромна, свитичка думица.
Ако я разкараме обаче към някакъв крематориум за грешни думи, всичко щяло да се оправи – това ни казват.
Вятър – ние до края на света ще си останем приютени при „дано“.

Когато те лъжат непрекъснато, нямаш друг избор.
При това, лъжат те примитивно, без никакво въображение, без капчица артистичност.
Треснат някоя глупост, сетне я замитат с друга.
Метачи, които имат усърдието на циганките от „Градска чистота“ – и след тях остава повече боклук, отколкото преди метенето.

От ГЕРБ вече дори не се притесняват, когато се самоопровергават – те създадоха едно нова политика, която почива на непрекъснати опровержения.
Новаторското в случая е, че така палят фишеци под собствените си недомислици.

Същото се случи и сега – с поправките към приватизационния закон.
Приеха го, а сетне излезе, че, всъщност, били съгласни с ветото на президента Радев – той пък ги дебне, както горски дебне бракониери.
Обаче все едно, че нищо не се е случило – пишат и поправят, като в халваджийски тефтер.
А Ковачев ви съветва да не вярвате на фалшивите новини – е, каква по фалшива новина от сбъркан закон.

Добре, че в ГЕРБ има хора, на които им отива да правят безгрижно/веселяшки въпросните опровержения.
Царе са на ведрия тепегьозлък.
Много сладък в това отношение е шефът на правната комисия – той излъчва винаги такъв оптимизъм, че не можеш да разбереш закони ли прави, или търка талончета от Националната лотария.

Има, все пак, един положителен ефект: вече никой на нищо не вярва – имам предвид „наивниците“ от Народа.
При нормални обстоятелства, това би притеснило политиците – в нашата „Дано Губерния“ обаче става точно обратното.
Обзема ги лъчезарно спокойствие.
Може би смятат, че и опроверженията, в края на краищата, са форма на напредък.

Например. След като в началото на февруари Падишахът й даде три месеца срок да завърши съдебната реформа, от месец май Цецка Цачева трябваше да е опразнила кабинета си на правосъден министър, понеже нищо особено не се случи.
Но Монтескьо от Плевен все още е там.

В този въртоп от опровержения, изтъняват и рефлексите на Властта.
И тя се обърква, дори при дребните кризи.
Защото Чумата не можеш да я залъжеш със словесни фокуси.
Но някои хора си въобразяваха, че могат – и то постфактум. Но не познаха.
Вместо още първия ден да пратят в Странджа всички устатници, които са им под ръка, за да обяснят разумно проблема, те предпочетоха да си играят на стражари и апаши.

Разбира се, диалогът за Чумата не е лесен – това не е бълнуването за Западните Балкани.
Но реалният престиж, истинското влияние на един политик личи в подобни ситуации.
Трудно е обаче да надговориш хора, които от десетилетия са хранени с опровержения.
Те може да се кланят и молят на думата „Дано“ – обаче пък думата „Доверие“ отдавна е изхвърлена от църквицата им.

А, освен това, са и предпазливи и недоверчиви.
Идете и вие да газите из животинските ла.на – само половин ден, не повече – и вие ще станете такива, че и по-проклети дори.

Никой не поиска – а и не посмя – да говори с Народа.
Властта отдавна няма подходящи умения за това, липсват й нужното търпение и упорство.
Всъщност, на нея й е по-лесно да върти Ножа, както винаги.

Между другото, пак се движат със закъснение.
Стопаните, в поразената от Чумата зона, започват да колят добитъка, който предстои да бъде евтаназиран – и да складират месото във фризери.
А безопасно ли е то? Кой да ти каже.

Пак се изплюват прибързани недомислици.
От Би Ти Ви съобщиха, че според министъра на земеделието, оградата по румънската граница, която трябва да спира заразените с африканска чума свине, ще струва около 80 хиляди лева – и това за около 130 километра!
Четири реда бодлива тел – да бяхте направили такава и срещу бежанците – условна, предупредителна, знак, че прекрачиш ли я, нарушаваш законите на една държава.
Сетне обаче излезе, че не са изчислили изкопните работи, коловете, които ще придържат мрежата и пр.
Сметката набързо стана 200- 300 хиляди лева, засега. Повтаря се историята с другата ограда.

Щяха да правят цялостна ревизия на Криминалната приватизация на Прехода – а опряха до това, набързо да къдрят собствените си поправки.
Обещаната ревизия си остана тлъста лъжа.
Крайно време е някой ентусиаст да се сети и да направи една Бяла Книга на Лъжите.
Докато окончателно не сме свикнали с тях.
Всъщност, режимът на безкрайните опровержения вероятно цели тъкмо това.

Опроверженията си вървят, веселието продължава – обаче тук-там прокапва и нещо истински мръсно.
След като не успяха да разкарат палатковия лагер на майките на деца с увреждания, изведнъж се появи още един лагер, пак на хора с увреждания.
Сега Майсторите на Опровержения вече имат готова реплика към тия клетници:
„Разберете се помежду си – ние ще ви изчакаме…“.
Подличко ще омърсят и призива „Системата ни убива“.

В миналата си дописка написах няколко думи за решението на американското радио „Свободна Европа“ да възобнови излъчванията си на български – мил поздрав за успехите ни напоследък.
По този повод цитирах и малко известно писмо на Георги Марков – в него той пише, между другото и следното:
„Техните /Западните/ обществени форми са по-съвършено неморални и представляват по-модерни и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и ПАРФЮМЪТ на демагогията (за да прикрие миризмата на ла.ната) – много по-силен…“

Парфюм при парфюма отвежда – и ето ви сега друга история.
Тия дни съобщиха подробности за двойката англичани, която, също като Скрипал, се беше отровила с „Новичок“.
Оказа се, че мъжът намерил някакъв флакон и го подарил на жена си, понеже го взел за парфюм, идиотът му с идиот!

Ей тъй върви светът:
Несвободният Марков търси свобода при англичаните, за да разбере, че и там, като тук, парфюмират ла.ната – а пък някакъв свободен англичанин парфюмира с „Новичок“ жена си…

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Георги Марков за Истанбулската конвенция:Свалям шапка пред мъжеството на 8-те конституционни съдии!А кой подведе Борисов?

 

 

 

Коституционният съд излезе днес с решение, че Истанбулската конвенция (ИК) не съответства на нормите и духа на българската Конституция. Като човек, който първи реагира на Конвенцията, кажете ми, г-н Марков, това решение очаквано ли беше за вас?
– Искам първо да благодаря на Епицентър.бг, че беше първата медия, която още в деня на решението на Министерски съвет (3 януари 2018 г.) да внесе Конвенцията за ратификация в парламента, ми даде думата да кажа мнението си като бивш конституционен съдия и настоящ депутат и да бия камбаната – че г-н Борисов, министър-председателят на Република България, е много тежко подведен от неговите министърки! Това беше важно да го кажа, за да предпазя ГЕРБ от задълбочаване на проблема. А той се задълбочи до такава степен, че настрои срещу Конвенцията над 80% от българските граждани, Светия синод на Българската православна църква, всички вероизповедания, дузина от академиците на България. Стигна се дотам, че започнаха да се дрънкат нелепици от сорта, че тези, които сме против Конвенцията, не сме я чели, както и безпрецедентната глупост, че трябва да слушаме ПЕС! Стана ясно, че без решение на Конституционния съд, Конвенцията не може да мине. И г-н Борисов, който има вродена интуиция, макар че този път тя доста повече от обикновено закъсня, я оттегли, защото президентът Радев съобщи в Брюксел, че ще ѝ наложи вето. А в този парламент нямаше да има 121 гласа, които да се противопоставят на това президентско вето.

Вие първи спряхте Конвенцията в парламента, защото с вашия глас тя бе отхвърлена в Комисията за младежта и спорта, където беше първото ѝ разглеждане.
– Да, имах уникален шанс – това ми е най-доброто гласуване, след като съм бил депутат във ВНС и в 36-ото Народно събрание – Комисията за младежта и спорта даде гласа си срещу Конвенцията и с 9 на 10 гласа я отхвърлихме. Това е нещо, с което се гордея.

– Каква оценката ви за днешното решение на конституционните съдии – с 8:4 те отхвърлят ИК?
– Решението на КС е историческо! Аз съм бил 9 години конституционен съдия, установявали са много тълкувателни решения – както преди мен, така и с моето съдийство, но това решение е историческо. Номер 13! То винаги ще бъде запомнено. Свалям шапка на тези осем съдии, които събраха мнозинство така че, Конвенцията да бъде обявена за несъответстваща на българската Конституция! То е и историческо, защото надхвърля конкретния казус! То каза ясно със самия диапозитив, че България е суверенна държава. Оттук нататък това трябва да се помни от всички партии, президенти, премиери и депутати. Членството в ЕС и в Съвета на Европа не значи загуба на суверенитет. Аз съм единственият български депутат, който е присъствал на приемането на България в Съвета на Европа на 7 май 1992 година. Още си спомням българското знаме. Бях там по покана на Стоян Ганев и Стефан Савов като човек, допринесъл за победата на СДС на 13 октомври 1991 година. Вашият колега, покойният Димитър Цонев водеше директното предаване по БНТ, Стефан Савов говори перфектно на френски. Казвам го това, за да подчертая, че аз не съм евроскептик – напротив, аз съм убеден привърженик на европейската идея. Но една суверенна държава, която има върховенство на своя държавен закон – Конституцията, не може да приеме пробутване на такъв международен договор, какъвто е ИК.

Кое е историческото в това решение №13 на Конституционния съд?
– Решението на КС казва ясно, че българската Конституция няма да допусне въвеждането на джендър идеологията в България и разрушаване на традиционното семейство. Това е изключителен исторически акт! България няма да приеме по никакъв начин наименованието „трети пол” – чл. 6 от Конституцията, когато говори за пол, има предвид биологичния пол и нищо друго! България показа, че е природноинтелигентна страна с природоинтелигентен народ. На нас не ни е необходимо определение за пол – такова, каквото е дадено в чл. 3 от Конвенцията – социален пол, джендър и т.н. Ние знаем какво е жена и какво е мъж! Макар и по-бедни от останалите в ЕС, ние сме природноинтелигентни и не може да ни се пробутват под формата на конвенция за защита на жените терминологии и щуротии, които обвързват нашето законодателство за десетилетия напред. Много е важно да се знае, че по Конституция у нас възпитанието на децата е работа, задължение и право на родителите. КС не допусна този зловещ орган, наречен GREVIO, да се мандахерца по българскитe училища и да въвежда джендър-идеология, а неговите актове да не могат да се обжалват от българския съд. Така че ние трябва да се гордеем като нация със своя КС и с неговото решение. Шапка свалям на Светия синод на БПЦ за становището против ИК, за битите църковни камбани – за първи път, откакто съм се родил през 50-та година чух камбани да бият срещу закон, чух „анатема” срещу парламента! Шапка свалям и на останалите вероизповедания, защото въпросът е много по-глобален – България няма да приеме изчанчената неолиберална идеология, която се провали в Западна Европа, защото страни като Унгария, Словакия и други отхвърлиха Конвенцията. Орбан я хвърли в коша още преди години. Това е знаково решение! Ние сме суверенна страна, ще пазим традиционния брак и християнството, върху което беше нанесен жесток удар, включително и в Германия, където ХДС гласува за гей браковете. Аз не искам българският премиер да се ожени за мъж и слава Богу, Борисов не върви натам! Тоест значението на това конституционно решение е и превантивно. То казва ясно и категорично – властта в България произтича от народа – нито от Брюксел, нито от Страсбург, нито от Москва, нито от Вашингтон, още по-малко от Партията на европейските социалисти, която брутално и просташки  извинявам се за думата – не казвам, че Станишев е простак, защото го познавам лично и го уважавам) се намеси. Просташко да се опитваш да натискаш партия в България как да гласува по въпрос, касаещ българския суверенитет и традиционното християнско семейство! Просташко е евродепутатка да се опитва да казва как ще гласува българския парламент без кратуната ѝ (изводът е точен – тя няма глава, а кратуна) да знае, че има класическо разделение на властите! И шефът на изпълнителната власт не може да отговаря на въпроси, какво ще реши законодателната власт. Съжалявам, че г-н Борисов не е напуснал Европарламента, когато са му задали този въпрос. Поздравявам г-жа Корнелия Нинова, че удръжа на този жесток натиск.

– Какво следва оттук-нататък?
– Следва да се приземим, да не изпадаме в евродупедавщина, след като 45 години бяхме съветска дупедавщина. Аз съм от поколението, което си
спомня, че се събуждахме и си лягахме със СССР,  че приехме просъветска  конституция с референдум, на който гласуваха 99 и колко процента от българските граждани. Не си спомням никой пред мавзолея, пред НС или пред Орлов мост да се е самозапалил като Ян Палах, нито милиони да се излезли да се бият със съветски танкове, то такива и нямаше. Бяхме единствените идиоти, които не празнуваха официално Коледа и Великден. Затова не ни отива след тази съветска дупедавщина днес да има евродупедавщина, американофилство и т.н. Показахме, че сме най-раболепни 45 години в Европа. Не бива да го повтаряме. Няма никакво съмнение, че членството ни в ЕС няма алтернатива, но няма да допуснем някой като Тимерманс, зам.-председател на ЕК, да ни учи на щуротията, че трябвало да свикваме с многообразието. България си има многообразие – имаме си мъж, имаме си жена, имаме и брак.
Оттук нататък трябва да се приземим и да знаем, че сме страна с
национален суверенитет и не може да ходим по гайдата на този или онзи.

Съзирате ли, г-н Марков, в решението на КС и повея на промяната, който вече духа откъм ЕС, от САЩ дори?
– Да, радвам се, че КС освен, че е защитил духа на Конституцията, е схванал и накъде духа вятърът на промяната. В Европа има нов вятър на промяната. Както се пееше в песента на „Скорпиънс”, когато станаха промените 89-та година, така сега задуха вятърът срещу неолибералната идиотщина, която доведе до ислямизация на Европа, до разрушаване на традиционното семейство и до това, под формата на гражданско общество с НПО-та да се налагат националаните правителства. Тези осем конституционни съдии остават в историята на България!

Вие казахте, че природоинтелигентното общество в България застана против Конвенцията, само че именно тези природноинтелигентни хора бяха наречени от управляващите „тъмни сили”. Очаквате ли някой да се извини на „тъмните сили“?
– Надявам се сега г-н Борисов, който бе изключително зает с
европредседателството, то приключи, отиде си и китаецът, „Левски”
отпадна от люксембургски отбор – ще има време да помисли по този
казус и да разбере какво причини на ГЕРБ. Надявам се да забрани на своите министърки и депутати, защото всички са избрани на негов гръб, гърбът му е широк и ги носи всичките, да им забрани да говорят повече
нелепици от сорта на това, че съдиите, взели това решение, не са чели
Конституцията, че не са послушали ПЕС и т.н.
Според мен ръководството на ГЕРБ трябва да си направи някакво
заседание, не съм аз този, който ще им казва, но да видят, че за малко тази Конвенция можеше да ги свали от власт – защото вкарването ѝ в парламента щеше да изкара повече хора, отколкото по времето на Орешарски. Трябва да има повече чуваемост към хора, които разбират. Учудвам се, че след като съм бил 9 години в КС и съм бил член на ВНС, Борисов не ми звънна нито веднъж да ме пита: „Абе, пич, ела да пиеш едно кафе, какво толкова вдигаш врява при Валя Велева и по другите медии?” И аз щях да му кажа. Той беше жестоко подведен и ако реши – негово право си е, да си търси политическата отговорност на тези, които го вкараха в този капан. В крайна сметка Истанбулската конвенция почина на българска земя, Бог да я прости!

Политическата отговорност фигурира и в самото решение на КС. Там са
показани становищата на министрите на правосъдието и на външните
работи, които категорично заявяват, че ИК е в синхрон с българската Конституция.
– Най-голямото подвеждане на г-н Борисов е на самото заседание на
Министерски съвет, когато дори няколко негови министри, които
поздравявам, са гласували „против”, а той не се вслушва в тях, а в двете министърки. Там се чуват приказки, че няма страшно и можем да приемем Конвенцията с резерви. А дори студенти от първи курс, учили държавно право, знаят, че тези спорни текстове, въвеждащи трети пол, комитета GREVIO и т.н. не подлежат на подписване с резерви. Борисов бе жестоко подведен! И аз донякъде съжалявам, че съм гласувал за тези министърки! Направих го поради разпоредба на Конституцията, че се гласува за правителството анблок. И така гласувах. Но не мога да допусна, че двете са толкова некомпетентни – където и да са учили право, да не са прочели, че не може да има резерви по спорни текстове. Една подобна грешка настрои в определен момент огромна част от обществото срещу ГЕРБ. Знаете, как съм хвалил Борисов и как пламенно съм говорил, но не мога да се направя на маймуна и след като съм бил 9 години конституционен съдия, да кажа, че не знам за какво става дума или да не отида на комисия, за да не гласувам против. Всъщност с моето гласуване „против” помогнах Конвенцията да бъде спряна. Същият ден, след моето гласуване „против“ в комисията за младежта и спорта Борисов я спря, а после я и оттегли. Помогнах и това бе идеята ми. Считам, че си лоялен на Борисов, когато му казваш истината. Това е важно да се знае, защото 2019-та е изборна година. Лоялността изисква честност и компетентност, а не да го лъжеш и будалкаш. Той се занимава с всичко – от църкви до европредседателство, от футбол до овце и кози, така че не може да чете всичко.

– Трябва ли да има оставки?
– Това не влиза в прерогативите ми. Пак казвам, ако не беше гласуването
анблок, нямаше да гласувам за някои от министрите, но понеже той си ги е харесал, да си ги носи на гърба! Не мога да му казвам, но да бъде
сложена чертата – тези 7 месеца покрай сагата с Конвенцията какво
донесоха на ГЕРБ? Можеше ли това да бъде избегнато – можеше! Можеше ли да се обсъди в групата – можеше! Можеше ли Борисов да се консултира – можеше!. Защо всичко това не се направи? Кой му вкара в главата на 3 януари, че от тази Конвенция ще има дивиденти? Това трябва да се разбере!

– Какъв е юридическият път на ИК оттук нататък? Връща ли се 
ли в парламента?
– Не, няма как да се върне, защото противоречи на Конституцията! Но върху България не тежи никакво задължение, нито юридическо, нито
политическо, да приеме тази Конвенция. Българският парламент е
суверенен да реши какво да прави, президентът решава дали да наложи
вето. Съдът казва дали съответства с основния закон – като не съответства – тя е починала! Бог да я прости ИК, панихида и тази тема приключи! Слава Богу – КС погреба ИК, и с право!

Шапка им свалям на осемте съдии!

 

Източник:епицентър.бг

 

Александър Урумов:Този ден ще се помни като победа на българската нация над Соросовата корпорация!

 

 

Този ден ще остане в историята.
Не само в българската история, и дори не само в европейската история.
Този ден ще остане в световната история като ден на здрав разум и национален характер във времена на налудничава извратеност и глобален ценностен разпад.
Този ден ще се помни като победа на българската нация над Соросовата корпорация.

Една малка страна доказа голям дух!
Едно наранено общество показа завидна имунна система!
Една национална институция пречупи задкулисния заговор за изграждане на нелегитимна наднационална властова мрежа – мрежа, насочена срещу държавите и нациите и пряко обслужваща Сорос и корпорациите.

Какви са измеренията на този съкрушителен удар срещу налудничавата джендър-идеологията, заповядваща полът като социална роля и еднополовите „бракове“ като задължително проявление на „правата на човека“?

За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем, че залогът за ИК е бил огромен.
Истерията за нейното налагане се дължи на факта, че по време на българското европредседателство не просто е било предвидено да се приеме ИК на национално ниво.

Предвидено е било да се приеме механизъм за действие на ИК на европейско ниво, задействащ властта на ГРЕВИО над националните страни.

Това означава предоставяне на информация от соросоидните НПО към Съвета на Европа в Страсбург и натиск от ГРЕВИО към националните правителства за финансиране на тези НПО. /Все пак, Сорос дава донякъде, само да може после да взема повече/.

Накратко, трябвало е джендър-организациите у нас да станат началници на националното правителство и да го командорят законно.

Разбира се, възможно е това да бъде направено сега в рамките на австрийското председателство. Но България няма да участва!
С днешното решение на Конституционния съд България е зона, свободна от джендър-идеология!

 

Какви са първите рационални изводи, освен многото емоционални и голямата радост за България?

1. Слугите на Сорос и на либерастката Клинтънова клика във всички нива на властта у нас трябва да поемат публична отговорност за „истанбулския“ натиск върху институциите и обществото!

Как така „този ключов въпрос за Европа“ се оказа с противоконституционни измерения?!

Как така председател на Народното събрание си позволява да нарича цяла България „тъмни сили“?!

Осем конституционни съдии „тъмни сили“ ли са?!
Кой ще отговори на този въпрос?!

Как така вицепрезидент и омбудсман, министър на правосъдието и министър на външните работи, кмет на София и евродепутати под една или друга форма си позволиха да оказват натиск и да вменяват вина на обществото, и да го изнудват да приеме една оказала се противоконституционна конвенция?!

Те нямат ли юридически съветници?!
Някои от тях нямат ли претенции самите те да са юристи?!
Колко струват дипломите им в този случай?!
Колко струва моралът им в този случай?!

Някой ще отговори ли?!

Или ще се ослушват да премине бурята и да се забрави?!

Само че тази буря ще се задържи и тяхното поведение няма да бъде забравено!

Напротив – ще бъде припомнено!
Защото утре отново ще дойдат избори и всички тези изнудвачи ще се появят на „килимчето“ на избирателите.

Е, чакаме ги с нетърпение!

2. Какво продължава да прави подписът на правосъдния министър на България под Истанбулската конвенция?

На 21 април 2016 г. тогавашният правосъден министър Екатерина Захариева с дадени му правомощия от тогавашния Министерски съвет подписва Истанбулската конвенция.
Питаме в контекста на днешното решение на ИК – кога ще бъде оттеглен този министерски подпис?!
И да не се ослушват, защото ще продължим да питаме!

Питаме – ще изразят ли съжаление за нелепото си публично поведение и за обидите си към българския народ всичките „истанбулски“ изнудвачи на Соросовата ясла?!

И да не се ослушват, защото ще продължим да питаме!

Питаме – ще поемат ли отговорност ключови фактори в Министерството на образованието и науката за вкарването на джендър-идеологията?!
И да не се ослушват, защото ще продължим да питаме!

Питаме – ще излязат ли с извинение бандата евродепутати, които спяха в телевизора, за да излъжат, да изнудят, да принудят гражданите на България да предадат децата си и семействата си на Сорос в името на една безумна, налудничава джендър-идеология?!

Кой Ви избра всичките Вас?!

Глобалният спекулант Сорос и зловещата Клинтънова клика, или ние, българските гласоподаватели?!

Не се ослушвайте, защото ще продължим да питаме и да ви припомняме!
И така – на всеки следващ избор, когато ще дойдете да ни правите мили очи и да ни се мазните!
Чакаме Ви!

3. Сорос приключи с аурата си на недосегаем и непобедим. Финито! Този глобален спекулант се оказа и досегаем, и победим от една малка България. Соросоидите губят стратегическото си психологическо предимство на всесилни контрольори в стил „каквото кажем ние, това става“. Не, свърши се с това! Една национална институция – Конституционния съд на Република България – днес сложи край на този зловещ мит.

С вяра и с любов към България, с решителност в закрила на семействата и домовете ни ние, българските граждани, може да преминем през всичко!
Включително и през лъжи и рекет, и да победим!

4. Човешката съвест и любовта към род и Родина надделя над политическата конюнктура. Срещу Истанбулската заплаха категорично и независимо един от друг застанаха отдалечени един от друг, и дори – диаметрално противоположни политици отляво и отдясно, от управляващи и опозиция.

Първият, който постави темата в общественото внимание и който никога не промени позицията си, бе вицепремиерът Красимир Каракачанов. Всичко в публичното пространство започна още през декември миналата година, когато той категорично се противопостави на идеята Министерски съвет да одобри ИК и да я изпрати за гласуване в Народното събрание. Така започна всичко – това действие постави темата в центъра на обществения дебат и съпротивата срещу злото.
После се мина през гласуване в самия МС на 3 януари, когато правителството се раздели на две – 11 гласуваха „за“, 8 гласуваха „против“.

За да се стигне до изявлението на Каракачанов – „Ако се направи опит за ратифициране на ИК, правителството ще падне“. Точно това беше преломната точка в публичния дебат, след което парламентът изпрати ИК в Конституционния съд, за да бъде отхвърлена днес.

Това е фактологично точното и е редно да бъде отдадено – както казва Левски – “ всекиму – своето!“

Защото много преувеличени спасители се появиха тези дни, та не е лошо да се помнят фактите. Както и имената на президента Радев, лидера на БСП Корнелия Нинова, депутатите от ГЕРБ Георги Марков, Красимир Велчев и Вежди Рашидов; председателя на ПГ на ОП Волен Сидеров и цялата парламентарна група на патриотите.

Всички те допринесоха за блокирането на всички възможности за гласуване в НС и за постигането на днешния успех!

И разбира се – поклон пред почитаемите конституционни съдии г-жа Кети Маркова, г-жа Мариана Карагьозова-Финкова, г-жа Стефка Стоева, г-жа Таня Райковска г-жа Цанка Цанкова, г-н Борис Велчев, г-н Анастас Анастасов и г-н Гроздан Илиев.
Поклон доземи и благодарност с цяло сърце!

5. Нека си представим, че коалиционен партньор на ГЕРБ бяха не хора с патриотични убеждения, а джендър-коалицията със соросоиден генезис „Да, България“. Днес Истанбулската щеше вече да е ратифицирана в НС. Затова да внимаваме кой вълк с каква овча кожа утре ще се яви на изборите, за да не го вкарваме отново вътре в кошарата, а да го оставим да стои отвън и да вие от глад.

6. Семейството е голяма сила в България! В разгара на дебата, когато ИК бе вкарана в парламента, родителите на един от депутатите от мнозинството му бяха казали следното: „Ние никога не сме ти се бъркали в политиката, но ако гласуваш за Истанбулската, помисли си дали имаш майка и баща и дали имаш бащин дом, в който да си идваш“. Иди и гласувай след това за Истанбулската! Голяма сила е семейството и думата на майката и бащата!
Голяма и невидима сила за онези промити мозъци в Брюксел и Страсбург! Непреодолима сила за тях!

7. Оттук нататък не трябва да забравяме – слугите на Сорос продължават да заемат важни позиции. В момента са в нокдаун, но ще се окопитят. И ще продължат да вършат всичко, за което са изпратени там.

Затова и ние трябва да продължим да вършим всичко, за да защитим семействата си!

Всичко, за да защитим бъдещето на децата ни!
Всичко, за да сме достойни за завета на родителите ни!

Битката бе ключова! Победата бе стратегическа!

Но войната сега започва!

Войната ще бъде дълга, ще бъде позиционна, ще бъде тактическа!

В тази война ще изтласкваме джендърите от техните ключови позиции на всички нива единствено ако сме такива, каквито бяхме досега – решителни, обединени, активни, всеотдайни, постоянни, безкористни!

 

Приятели,
с вяра и с любов към род и Родина, към дом и семейство – ние ще победим!

Да живее България!
Бог, Който ни даде тази победа, е с нас!

 

Александър Урумов

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Politico: Внимавайте с Троянските коне на Китай на Балканите, предупреждава ЕС

 

 

Европейският съюз изрази тревога за ролята на Китай в страните от Западните Балкани, като предупреди, че Пекин може да превърне държавите от региона в троянски коне, които един ден ще бъдат част от Общността.
В интервю за европейската редакция на изданието Politico комисарят по политиката за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан подчерта, че „комбинацията от капитализъм и политическа диктатура“ на Китай може да се хареса на някои лидери в югоизточната част на Стария континент.

Въпреки че през последните години голяма част на тревогите на Запада за Балканите бяха фокусирани върху ролята на Русия в регион, Хан твърди, че има повече причини за притеснения във връзка с действията на Китай, направил редица значителни инвестиции в инфраструктурни проекти на полуострова.

Запитан за перспективата Пекин да създаде троянски коне, използвайки финансовото си влияние, за да получи политическо влияние върху страните, които се стремят да се присъединят към ЕС, Хан посочи примера за магистрала в Черна гора, чието изграждане и финансиране идва от Пекин.
„Това е случаят с известната магистрала в Черна гора. Това е един вид китайски бизнес модел, да предлага малко или повече по-привлекателни заеми, и ако не можете да ги обслужват, да ги превърнат в капитал“, коментира австрийският политик.

„Мисля, че трябва да сме наясно със стратегическата концепция на Китай и да реагираме по адекватен начин. Според мен това ще бъде едно от големите предизвикателства пред Европа „, отбелязва бившият министър на Виена.

На Черна гора, която влезе в заглавията миналата седмица, след като държавният глава на САЩ Доналд Тръмп предположи, че тя ще вкара американската нация в Трета световна война, бе предложено члество в ЕС не по-рано от 2025 г., макар че по думите на Хан графикът е „доста амбициозен“. Той важи и за съседна Сърбия, която започна преговорите за присъединяване към ЕС през 2014 г.
Сърбия и Черна гора са сред шестте държави, някога част от Югославия, която се разпадна във войните от 90-те години на миналия век. Всички „нови“ страни сега се стремят да се присъединят към ЕС през следващите години. Но в членките на ЕС са разделени по въпроса за това как да откликнат на тези техни стремежи.

Президентът на Франция Еманюел Макрон се очерта като водещия скептик по отношение на отварянето на ЕС към нови членове от Западните Балкани. Той настоя, че Брюксел трябва да се съсредоточи върху реформирането на Блока, преди да помисли за разширяване.
Френските власти се опасяват също, че всеки сигнал, който ЕС даде на относително бедни страни с дълбоко вкоренени проблеми като организирана престъпност и корупция, ще бъде подарък за евроскептичните партии на изборите за Европейски парламент през следващата година. През юни Париж успя да наложи решението Албания и Македония да започнат преговори за членство в ЕС след изборите през май 2019 г.

В интервюто Хан се дистанцира от гледната точка на Макрон. Съгласно думите му, гражданите на страните от Западните Балкани „имат право да станат членки на ЕС“, а Брюксел е изправен пред избора между износ на стабилност в региона или внасяне на нестабилност в Блока.

Хан се съгласи с френския президент, че ЕС трябва да се реформира сам – но подчерта, че това може да се случи паралелно с преговорите за членство на страните от Западните Балкани. „Моята позиция е може би малко по-различна от тази на президента Макрон. Вероятно можем да го убедим, че и двата процеса трябва да се извършат паралелно“, поясни австриецът.

Хан е „много уверен“, че преговорите с Албания и Македония може да започнат през следващата година, като отбеляза, че процесът на проверка на готовността на страните за членство вече е започнал.
„Това е всеобхватна работа и се надявам да можем да я приключим за година или до 14 месеца. Целта наистина е да се получи „зелена светлина“ от всички държави-членки до средата на следващата година“, обясни Хан.

Към настоящия момент ЕС оставя две страни от Западните Балкани, Косово и Босна и Херцеговина, дори без временен график за преговорите за членство. Еврокомисарят обясни, че фрагментираната политическа структура на Босна и Херцеговина – резултат от Дейтънското споразумение, с което през 1995 г. бе сложен край на войната, ще трябва да бъде променена.
„Те живеят в т.нар. логика на Дейтънското споразумение. Но това не е в съответствие с логиката на Брюксел“, категоричен бе Хан. Все пак той призна, че страната е постигнала известен напредък, като е създала комисия с представители на различни етнически групи, за да отговори на подробен въпросник на ЕС за готовността си за членство.

Една от големите бариери за членство на Косово в ЕС е условието за разрешаване на споровете й със Сърбия, страната, от която през 2008 г. обяви независимост. Хан отбеляза, че правителството в Прищина разчита до голяма степен на митническите тарифи за приходи в бюджета и това трябва да се промени, да се присъедини страната към единния пазар на ЕС.
И накрая, Хан предложи проектът за разширяване на ЕС да включи всички страни от Западните Балкани като историческа мисия на Брюксел. „Всичко започна през 1989 г. с падането на Желязната завеса. Огромното разширяване през 2004 г. беше … първо голямо събитие. И бих казал, че всичко това ще приключи, след като шестте държави от Западните Балкани станат членки на ЕС“.

 

Източник „Фокус“

 

Депутатът от ГЕРБ Георги Марков: Истанбулската конвенция почина, Бог да я прости!

Снимка: Георги Колев, Блиц

 

Депутатът Георги Марков бе потърсен за коментар от списание „Правен свят“ по повод решението на КС, че Истанбулстата конвенция не съотвества на основния закон. Публикуваме позицията му без редакторска намеса.

– Г-н Марков, какъв е вашият първи коментар, след решението на Конституционния съд, че т.нар. Истанбулска конвенция не съответства на основния закон?

– Каквото и да беше решението на Конституционния съд (КС) Истанбулската конвенция нямаше как да бъде приета от този парламент, тъй като беше оттеглена от премиера Борисов, след като стана ясно, че Светият Синод на Българската православна църква бие камбани и провъзгласява анатема за пръв път в новата демократична история на България срещу даден закон, също така предвид това, че над 80% от българите се обявиха срещу нея, заедно със Светия Синод и всички останали вероизповедания, включително и министри и депутати то ГЕРБ. Аз гласувах в Комисията за младежта и спорта на 24 януари „против“ тази Конвенция, с което се гордея. Благодарение на моя глас с 10 на 9 гласа ние я отхвърлихме в Комисията, което стана причина Борисов да я спре, а по-късно да я оттегли.

Решението на Конституционния съд има исторически характер. Бил съм 9 години съдия там, бях най-младият съдия навремето, назначен от президента Желев, участвал съм и съм следял много решения, но това има определено исторически характер, защото казва нещо много важно, а то е, че България е суверенна страна, че властта произхожда от българския народ, а не от Съвета на Европа, Европейската комисия, от Страсбург, от Брюксел, Москва или Вашингтон, че България, членувайки в Съвета на Европа и в Европейския съюз, с големи букви – НЕ Е ЗАГУБИЛА ПЪЛЕН СУВЕРЕНИТЕТ.

Убеден европеец съм и съм единственият от всички народни представители, пък и от всички министри и действащи политици, който е присъствал на първия акт на евроинтеграция на България на 7 май 1992 година, когато в Страсбург бяхме приети в Съвета на Европа. Аз бях в делегацията със Стефан Савов, Сашо Йорданов, Венци Димитров и покойния Стоян Ганев, стоях под знамето, но такъв безпрецедентен натиск, какъвто беше упражнен към България от страна на европейски институции, дори от политически структури, като Партията на европейските социалисти (ПЕС) не си спомням от съветско време. От тази гледна точка решението на КС е много важно, както заради това, че то за в бъдеще слага преградата на въвеждане на „джендър идеологията“, тази безумна идеология и разрушаването на традиционното семейство, което вече върви с пълна сила в Западна Европа. Българите, като общество, не говоря за гражданско общество, което у нас е загубило смисъл заради платените НПО-та, бяха против тази Конвенция в огромното си мнозинство. Ние по Конституция сме страна с водещо източноправославно съзнание и религия и шапка свалям на тези конституционни съдии, които с гласа си сложиха преграда на въвеждането на „джендър идеологията“, на третия пол, на тази лудост. Страни от Западна Европа стигнаха до там, че премиерите им са се оженили за мъже.

Поздравявам вашия сайт „Правен свят“ за това, че даде думата на различни страни да участват в полемиката и най-вече за това, че публикува становището на съдията докладчик от Върховния касационен съд (ВКС) от гражданската колегия Гълъбина Генчева, което силно ме впечатли като юрист, върна ми вярата, че в българската върховна магистратура, каквато е ВКС, има толкова ерудирани и смислени съдии. Поздравявам и онези 35 върховни съдии, които гласуваха, че тази Конвенция е противоконституционна.

– Въпреки че върховните съдии в крайна сметка не успяха да излязат с общо становище?

– Това няма значение. Много е впечатляващо и за пръв път се случва 35 върховни съдии с гласа си да кажат, че тази Конвенция е противоконституционна. Искам да поздравя тях, също така и Светия Синод, за който бих препоръчал на студентите по право да четат становището им, което е писано от изключително ерудирани юристи.

Очевидно са наели добри колеги, подготвени, международници. В крайна сметка почина тази Конвенция и слава Богу, защото България може да е най-бедната страна в ЕС, но българите са природно интелигентни и не може под формата на борба с насилието над жени да ни пробутват понятия като трети пол. Неслучайно в самата Конвенция има определения за пол, от които интелигентните българи и граждани не се нуждаят. Ние знаем какво е мъж и какво е жена. Предотврати се нещо много важно – разни комитети да ни поставят под мониторинг, да ходят лесбийки по училищата в България и без всякакъв имунитет, и без да могат да се обжалват техните актове пред българския съд, да върлуват и да възпитават децата ни, което е в противовес с чл. 47 от Конституцията, в който се казва, че до навършване на пълнолетие това е работа на родителите.

Преградена ли е напълно възможността за въвеждане на гей браковете с това конституционно решение? Имаме все пак скорошно решение на български съд във връзка със свободното пребиваване на хомосексуална двойка, сключила брак в държава от Съюза, в която това е допустимо, на територията на България, в качеството им на двойка, решение, което се основава на европейската Директива 2004/38/Е0.

Това не касае обаче българските граждани, които са си тук. Няма такова нещо.

Това решение на КС категорично отхвърля възможността Истанбулската конвенция да бъде приета, понятието трети пол да бъде въведено като част от българското вътрешно право, защитава нещо изключително важно – традиционното семейство, нещо, което за срам германските христиандемократи не направиха, макар че Меркел гласува „против“, партията й гласува „за“ гей бракове, такова чудо в България няма да се случва. Някакви си други решения от Страсбург, Люксембург и т.н. това са единични случаи. Българският Конституционен съд се хваща за духа и буквата на българската Конституция, съвършено правилно отхвърля „джендър идеологията“. Нещо повече – българският съд е в тон с настроенията в Европа срещу „джендър идеологията“, които бяха изразени от европейските граждани на поредицата от европейски избори, които вече се състояха и сега ще им бъде „забит ножът“ септември месец и в Швеция.

Истанбулската конвенцията почина, Бог да я прости и слава Богу! Оттук нататък се надявам партия ГЕРБ да си направи изводите кои бяха тези министърки (вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева и министърът на правосъдието Цецка Цачева – бел. ред.), които ни говореха, че не сме я чели, да слушаме ПЕС и такива дивотии. България е суверенна държава и може да взима самостоятелни решения, така както вишеградците, например, не признават квотите, други не желаят еврото и т.н., така и ние можем да не ратифицираме тази Конвенция, това е наше суверенно право.

 

Източник:Блиц

 

Унгария иска да е газов хъб за Балканите и Централна Европа

Снимка БГНЕС

 

 

В страните от Централна и Югоизточна Европа спорят за транзита на природния газ от откритото в Черно море находище.

В Унгария смятат, че ерата на монопола на „Газпром“ в региона е към своя край. Преди няколко години в румънската част на Черно море (непосредствено до границата с България – бел.ред.)беше открито голямо газово находище. По предварителни данни неговите запаси са най-малко 40 милиарда куб.м. газ, но могат да достигнат и 200 милиарда. Това е достатъчно, за да се покрият потребностите на Румъния за следващите няколко десетилетия. Освен това, газът може да бъде експортиран. Добитият в Черно море газ се предвижда да бъде транспортиран в европейските страни по новия тръбопровод BRUA, който, според първоначалния план, трябва да свърже България, Румъния, Унгария и Австрия.

BRUA, чието строителство се осъществява с подкрепата на Европейския съюз и Европейската банка за възстановяване и развитие, трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2019 г.

Унгария иска да е енергиен лидер в региона

В същото време осъществяването на проекта се усложнява от това, че държавите, участващи в него, се ръководят от различни, понякога противоположни мотиви. От една страна, западноевропейските държави, включително Австрия, възнамеряват да диверсифицират доставките на газ и по този начин да намалят своята енергийна зависимост от Русия. С тях си сътрудничат американската компания „ЕксонМобил“ и австрийският концерн О Ем Ви, които правят геоложки проучвания в Черно море. От своя страна Унгария иска да заеме водещи позиции в енергийния сектор на Централна Европа и Балканите. През юли 2017 г. властите в Будапеща обявиха, че газопроводът BRUA ще стигне само до Унгария и няма да пресече границата на Австрия – по-рано се предполагаше, че крайният пункт на тръбопровода ще стане австрийският град Баумгартен, където се намира най-важният газоразпределителен център в Централна Европа.

В Унгария твърдят, че по-нататъшното транспортиране на газа може напълно да се осигури чрез територията на Словакия. Много експерти смятат, че по този начин Будапеща се опитва да се конкурира с Виена и да изиграе ключова роля в транзита на „синьото гориво“ за страни като Словакия, Сърбия, Хърватия и Украйна.

През февруари 2018 г. унгарският премиер Виктор Орбан обяви „край на ерата на руския газов монопол“: по думите му, Унгария възнамерява в продължение на 15 години ежегодно да купува от Румъния по над 4 милиарда куб.м. газ. Така още през 2021-22 г. румънският газ ще осигурява над половината от консумацията на Унгария. В крайна сметка Унгария и целият регион ще се окажат в много по-печелившо геостратегическо положение, отколкото преди, подчерта Орбан.

Румъния ожесточава закона за данъчното облагане на добивните компании

Що се отнася до Румъния, то тук не спират споровете на тема безхаберие и корупция по отношение на издаването на лицензи за газодобивните компании. По-рано съответните разрешения могат да бъдат получени сравнително по-евтино – това означава, че, по същество, Букурещ доброволно се е лишавал от значителни средства.

Положението трябва да се промени от законодателните поправки, одобрени в началото на юли от румънския парламент. Според новите правила, които още не са влезли в сила, данъкът върху добива на газ ще достигне 13% от неговата стойност. Освен това законът предвижда промяна на данъчното облагане на добивните компании в зависимост от промяната на пазарните цени, а също така въвеждане на данък върху допълнителните доходи на компаниите. Междувременно румънските опозиционни политици разкритикуваха приетите поправки. Според тях, повечето други газодобивни страни облагат енергийните концерни с далеч по-големи такси и данъци.

Унгария не обръща гръб на Русия

Както и да е, унгарските експерти смятат, че в спора около черноморския газ Будапеща и занапред ще играе ключова роля. Икономистът Андраш Деак отбелязва, че Унгария за пръв път от 60 години ще може да внася газ не от Русия. „Да не се възползваш от такава възможност би било изключително глупаво“, убеден е експертът. В същото време открит остава въпросът за това, как правителството на Орбан ще може да гарантира безпроблемния транзит на газ на приемлива цена през територията на Унгария, а също така ще успее ли да използва румънския газ като коз при преговорите си с Москва. Що се отнася до изказванията на премиера Орбан за намаляването на зависимостта на Унгария от руския газ, то това не е свидетелство за промяната на неговия политически курс. Според Деак Орбан, както и преди симпатизира на Кремъл.

„Към момента в политически план Русия играе за Орбан не толкова важна роля, защото позициите на Ангела Меркел са отслабнали, и Унгария вече не е изолирана в ЕС, както беше преди няколко години“, уточни експертът. „Освен това, Унгария залага на укрепването на отношенията със САЩ, където на власт е президентът Доналд Тръмп. В същото време Будапеща не си казва сбогом с Москва, а само леко се дистанцира от нея“, добавя Деак. Сходно мнение споделя и политологът и специалист в областта на унгарско-руските отношения Петер Креко. Според него в момента Виктор Орбан се опитва да създаде добри отношения със САЩ и държавите от Западна Европа. По тази причина за унгарския премиер е много важно да покаже на своите собствени граждани и на международната общност, че не зависи от президента Путин. Що се отнася до спора около газовото находище в Черно море, то, като страна с ограничени ресурси, Унгария се стреми да стане енергиен хъб в региона. „Така Орбан иска да разшири и своето регионално влияние – дори, ако в конкретния случай това не е свързано директно с износа на неговата идеология в страните от Югоизточна Европа“, заключава политологът.

 

 

Кено Ферзек, „Дойче Веле“

 

Николай Бериевски от БСП: За 10 г. ГЕРБ не организираха младежка дискусия, а сега искат да дойдат на нашата

 

 

В навечерието на националния си събор на Бузлуджа БСП организира младежка среща. Лидерът на Младежи ГЕРБ Георг Георгиев позвънил на своя колега – председателя на Младежкото обединение на БСП Николай Бериевски с предложение да се включат.

– Изненада ли ви позвъняването от Георг Георгиев с предложението Младежи ГЕРБ да присъстват на събитието на БСП в Казанлък, г-н Бериевски?
– Да! За мен е изключително учудващо как представители на партия ГЕРБ за десет години не успяха да си организират собствена дискусия, а сега изведнъж решиха да присъстват на наша.

– Мотото на форума все пак е „Младите хора на Балканите: Мисия Оставам!” И те са млади хора, защо им отказахте?
– Защото форматът е партиен, тук говорим за представители и лидери на леви политически формации.

– Не ви ли е интересно да чуете и мнението на другата част от младежите?
– Разбира се, че ни е интересно, но не и в този формат! Ние с удоволствие ще чуем мнението и на другите младежи, нас ни интересуват общо проблемите на младите хора, не само на левите младежи. Но ние искаме да помислим първо върху основните проблеми и в този състав да намерим предложение за решението им и да ги предложим. Ако, разбира се, ответната страна изяви желание, нека подкрепи нашите предложения.

– Но това ще стане на една бъдеща среща, така ли?
– Да, с най-голяма удоволствие ще направим един дебат, например, през септември.

– Кои са гостите на МО на БСП в Казанлък?
– Представители на ръководството на леви партии от Сърбия, Черна гора, Албания, Румъния, Словения. Преди малко посрещнах гостенката ни от Румъния Каталина Стефанеску, която е и вицепрезидент на младите европейски социалисти.

– Как ще протече форумът утре?
– Ще присъстват и лидерът на БСП Корнелия Нинова, зам.-председателят Деница Златева, депутатът Драгомир Стойнев. Идеята е всеки един от младите хора да има възможност да каже какъв е според него най-големият проблем пред младежите. Първо ще представим нашата гледна точка, след това ще изслушаме гледната точка и на нашите съседки. За нас проблемите на Балканите са общи и в този контекст те ще презентират своите проблеми, ние – нашите. Съзнаваме, че за три часа трудно ще се чуят всички гледни точки и предложения. След това ще сформираме работни групи, които да изготвят предложения за решаването им. Крайно време е някой да се заеме с проблеми като демографския срив, ниските доходи. Виждаме, че моделът на управление на ГЕРБ не работи. Както се казва, резултатите от управлението им са видими – но видими в техен ущърб.

– Вие искате първо да покритикувате ГЕРБ, после да ги поканите на разговор, така ли?
– Какво означава да ги покритикуваме? Не трябва ли да ги критикуваме според вас?!

– Може би би се получил интересен разговор, ако бяхте поканили и Младежи ГЕРБ?
– Убеден съм в това. Ние не отказваме. Но не сега. Искаме първо да чуем нашите хора и на по-късен етап ще седнем и ще говорим. Дебат – да, няма проблем!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Георг Георгиев от ГЕРБ: Искахме да предоставим нашата експертиза на младежката среща, организирана от БСП!

 

 

В навечерието на националния си събор на Бузлуджа БСП организира младежка среща. Лидерът на Младежи ГЕРБ Георг Георгиев позвънил на своя колега – председателя на Младежкото обединение на БСП Николай Бериевски с предложение да се включат. Но получил отказ.

Представяме ви становището на Георг Георгиев.

– Как ви дойде идеята Младежи ГЕРБ да поиска да отиде на младежката среща на БСП в Казанлък, чието мото е „Младите хора на Балканите: Мисия Оставам!”, г-н Георгиев?

– Събитието е анонсирано като среща във връзка с бъдещето на младите хора, социалните мерки, които се предвиждат в политиките за младите хора, начина, по който младите хора да останат в България. Това са теми, които са близки и чувствителни и за младежката организация на ГЕРБ. Предвид този факт ми се стори много удачно да използваме възможността и на онази част от събитието на Младежкото обединение, която е отворена, която предполага дискусия, която предполага пресконференция, ние – с наши представители също да се включим. За никого не е тайна, че младежката организация на ГЕРБ разполага със свои представители в Народното събрание, в европарламента, в изпълнителната власт, в местните власти. И от тази гледна точка ние имаме изключително добра експертиза, изключително добра представителност, включително политики, които се предлагат и които са уместни и които са в интерес на младите хора да бъдат облечени в подходящите законови мерки. За мен това бе една много добра възможност да бъдат обсъдени в пълнота и да бъдат отразени всички гледни точки. Защото не намирам за много подходящо да се съберат само леви лидери – така, както казват колегите от Младежкото обединение на БСП, и да говорят от името на всички млади българи. Защото младите българи са с изключително поляризирани възгледи и интереси, включително и политически. С оглед на това, че доминиращото политическо пространство в момента е отразено от десните, ми се вижда напълно логично ние да имаме своето място, когато се говори за толкова важни и чувствителни въпроси.

– А получихте ли покана?

– Не. Това ме изненада. Помислих си, че колегите са забравили, че са пренебрегнали факта, че по-голямата част от младите хора в България са с десни възгледи, което си личи и от изборите. Младежката организация на ГЕРБ е много по-голяма от младежката организация на БСП. Затова си казах: нека да направя аз първата стъпка и да се свържа с колегите от БСП. Да им предложа съвсем колегиално и добронамерено нашият капацитет, нашата експертиза също да намерят място по време на тази среща. Но, за съжаление, това ми беше отказано.

– Може би сте ги сварили неподготвени, не са очаквали и това е така да се каже, предварителен отказ?

– Как не са очаквали?! В политиката трябва да умееш да търсиш баланса тогава, когато искаш да постигнеш нещо в полза на гражданите, когато искаш да емитираш някакви политики, решения в подкрепа на младите хора. Пак казвам – това събитие се анонсира като среща на младежки лидери, не ставаше ясно, че там ще бъдат само леви. Това уточнение се направи в последствие. Не намирам за удачно, когато то излезе със своите послания, да се каже: за младите хора ние решихме това. Нека се каже: за левите млади хора ние решихме това. И левите млади хора решихме и предлагаме това. Да не се говори от името на всички млади. Защо не искат да чуят мнението и на отсрещната страна?! Смея да твърдя, че ПП ГЕРБ и правителствата, които са били с мандатоносител ГЕРБ, са направили най-много за това младите хора да се чувстват добре в собствената си страна и да се връщат в България. Ако погледнете статистиката за последните месеци и години, ще забележите, че делът на тези, които напускат е намалял, а се е увеличил делът на тези, които предпочитат да се завръщат в България. В никакъв случай не бих се съгласил, че в момента България не представлява притегателна дестинация за младите хора!

– Оставате ли отворени, ако МО на БСП ревизира становището си?

– Когато го ревизират и, ако го ревизират, ще говорим пак. На затворена врата не се чука два пъти. Това подценява и нашите собствени възможности. Нашите представители имат своите ангажименти, много от тях са в Народното събрание, в европейски институции, в изпълнителната и местната власт. И точно тази експертиза искахме да предоставим на колегите от БСП. Те, за съжаление, не са така добре представени в органите на властта. ГЕРБ има значителен принос за това младите да бъдат овластени, младите да имат възможността да издигат много високо своя глас. Създадохме много силни традиции за това!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

БАБА ДОРА: ДОСТОЙНИТЕ И ЧЕСТНИ БЪЛГАРИ ТРЯБВА ДА ВЪСТАНАТ, ЗА ДА СЕ ОПРАВИ ТАЗИ ДЪРЖАВА! (видео)

 

 

„Достойните и честни българи трябва да въстанат, за да се оправи тази държава. Бъдете единни!  Борбата за мен не е свършила. Мечтая…никой да не тормози българския народ. Порожанов ми удари голяма плесница, която никога няма да забравя!“

Това казва в интервю за ямболското Радио 999 Тодорка Сакалиева, прочула се като баба Дора от странджанското село Шарково, чието стадо беше евтанизирано от БАБХ.


– Борбата свърши, така ли?

– За мен не е свършила, но не знам как ще победим оттук-нататък.

– Как си?

– Горе-долу добре, предвид, че са ми избили 165 животни. Досега не ги казвах, но сега… Много ми е болно! Имам голяма мъка по животните – моите деца вече ги няма, няма ги и майките.

Една овца ми направи много голямо впечатление – гониха я да я хванат, тя блъска докториците, дига краката. Това само успях да видя от моите животинки. Чувах и писъците, след като ги убият – с пистолет ли е, с какво е, не знам.

– Как се събуди тази сутрин?

– Как? Не съм спала. Излизах към 2 часа през нощта и ходих до ъгълите да гледам, че са празни. Мъката ми нарастваше още повече! Няма ги яренцата, дето се гушеха и лягаха едно по едно! Това е мъката, това е българщината на нашите управници! Този разговор е много труден и болезнен за мен.

– Гледа ли как умъртвяват животните?

– Не гледах, но чувах писъците им. Полицаите ме избутаха далече, в ниското, при един орех. Хванаха ме 5 човека и искаха да ме качат в линейка. Аз се съпротивлявах, естествено, може да ме качат и да ми направят нещо – знам ли ги какво мислят.

– Вече се съмняваш и в такива неща?

– Да. Докторката ми измери кръвното, искаха да ми бият инжекция. Но една лекарка от Бургас ми каза: „Дора, ти си много силна жена, няма да даваш нищо да ти бият!“ И аз затова им викам: „Моята лекарка не ми разрешава да ми биете инжекция“. Аз трябва да превъзмогна тази мъка без инжекция. И така направих!

А на докторите, дето ми убиваха животните, им четох едно Евангелие – с разпалено лице застанах гордо и ги питам: „Вас майка не ви ли е раждала? Аз, ако съм майка… Как можете, кой учител ви е учил да убивате животни – учили са ви да ги лекувате и да се грижите за тях!“ Даже държавата трябва да се грижи за болните животни! А Порожанов, щом му преча, искаше бързо да ме отстрани като луда крава. Така е, аз говоря истината!

Спомена министъра, какво ще му кажеш сега?

– Гали ни, хубаво ни гали – удари ми една голяма плесница, да я помня за цял живот! Тази държава няма да се оправи, докато не станат всички достойни и честни българи!

– Благодарение на нашите репортажи, ти стана олицетворение на борбеността на хората…

– Един ден не дойдохте и изгубихме всичко! Ако бяхте дошли, нямаше да се дадем – със зъби и нокти щяхме да ги смажем! Но ви блокираха, оставиха ме сама, поизлъгаха ме малко тия нашите, ама …

– Какво те излъгаха?

– Когато казаха, че животните ми са с отрицателна проба, аз възхвалявах единия доктор. Даже казах: Г-н Порожанов, не може д-р Вълков да лъже и аз да лъжа, Вие сте лъжец! Той стана и ми се извини пред всички. Не може един министър на земеделието да лъже по телевизора. Аз пък, как може, сега съм с развален телевизор и нищо не съм гледала, само тия момчета, дето са ми писали.

– Какво ще им кажеш?

– Да бъдат будни и единни, много единнни. Тук трябва да гъмжи от народ. В противен случай ще стане моя случай, те не си поплюват на ръцете.

– Бабо Дора, как ще минава един твои ден отсега?

– Вчера ми отнеха част от работното време. Иначе ъгъла бях го измела и изчистила, днес трябва да хвърля една каруца с боклук. Днес ще доизчистя там, ъглите и ще видя за какво ще се подготвя това нещо.

Аз съм горда българка! Моят баща съм го оставила в къщата, после ще видим. Ще си оправя апартамента в Елхово, там се чакат добри приятели, мога да си замина и там. Но бащиният дом е най-свят от всичко на света!

– Появиха се и хора, които не говорят добро за теб. Какво ще им кажеш?

– Да го изпитат това на гърба си, което аз изпитах, и после нека говорят за мен, каквото искат. Пожелавам го на такива хора, дето са недостойни за България.

– Казаха, че момчетата и момичетата, които пазеха твоето стадо, са изпотрошили огради и са крали в Шарково?

– Всичко това момчетата са го правели с разрешение. Нямам оплаквания от тях. И би следвало като новото поколение да бъдат достойни за България! Те си ядаха и пиха нормално. През пердето съм ги наблюдавала да не направят някоя щуротия. Те са млади трябва да ги възпитаваме, ето как ги възпитаваме! На чест ли ги възпитаваме! Един човек сам не може нищо, трябва да са много – ние сме 6-7 милиона, да са тук, да направят обръчи и тогава агнетата няма да бъдат убити.

 – Остана ли нещо скрито?

– Министрите, ако крият, аз нямам какво да крия. Нямам задни мисли!

Тия пари, дето ги дават, няма да ги оставя на Порожанов, ако трябва на банката ще ги дам, на сметка и ще видим. Така реших.

– Порожанов обеща, че ще ти даде и 100 кози?

– Не знам, ще видим. Ако ги даде, ще ги взема. Ще ги гледам напук на него, макар и да лазя по земята!

– Имаш ли мечти?

– Да спя спокойно. И никой да не тормози българския народ, както нашите управници го тормозеха, както поголовно избиха животните. Сега увеличили и километъра. Не знам какво да кажа! Една баба Дора какво може да направи, журналистите да кажат!

– Една баба Дора запали държавата…

– Те знаят, че ще ида там, горе на паветата и ще им кажа истината в очите. Въпреки всичко, не се страхувам от тях.

– Уплаши ли се, когато влезе при министъра онзи ден?

– Не! Влязох с гордо вдигната глава, като байрактар, трябваше ми само българското знаме. Държах се добре! Попитайте г-н Порожанов как съм се държала, той да каже! Целият народ да каже.

– Кое държи този силен дух у теб?

– Държи ме силата, безграничната любов към България! Аз съм българка, милея за родината си!

– Разбрала ли си, че тази сутрин някой каза, че си зле, в болница?

– Дайте да го осъдим, да му вземем паричките! Това са лъжи, аз съм добре и не мисля да се разболявам! Що да се разболявам сега, мъчно ми е за малките яренца, които прегръщах и галех, а и за Светла, за Мая, за Стела, за Галя… какво да ви кажа?! Галя е моята прителка от Добрич, Светла – също. Двете козички са кръстени на моята счетоводителка по животновъдтво, те са две хубави момичета и козичките бяха хубави. Имах и Бойко. Вчера исках да им дам бонбони, но полицаите ме избутаха.

– Бойко какво ядеше?

– Бойко ядеше трева, в началото им давах зимница. Питаха ме (журналистите) Бойко кой е, аз не казах – оставете се.

– Да го оставят жив, затова. Разсмя ни!

– Когато ми е тъжно плача, обаче скрито. А пея, за да ми мине мъката! Разбирате ли. Сега не съм пяла, мъката ми е огромна, децата ми липсват. Ето и времето плаче за моите животинчета.

– Този процес ще продължи ли?– Да! Докато направят необходимия брой – 30 000 ли, колко им трябва… Лоша е съдбата на българските животновъди, лоша е съдбата на българския народ! Не знам какво да кажа!

– Посланието на всички зрители е да ти стиснем ръката.

– Да. Аз не падам! Ако падна, падам само у дома, без да ме види някой друг! Издадох една тайна – понякога човек плаче, загубих свидни хора. Казаха, че плача повече отколкото за майка си и баща си, но те винаги са в сърцето ми. Даже вчера се обърнах към майка ми: „Мамо, гледаш ли какво направиха тези хора, крадците на България!“

Тая сутрин полицаите с добри намерения дойдоха да видят как съм, трябва ли ми лекар. Абе, къде е този дрон? Вчера го видях и тъкмо да кажа, че животните са живи и те дойдоха да ги избиват. Видяхте ли ме, когато махах на докторите с разперени ръце и казвах тези думи. Аз не съм го гледала, но го пуснете по телевизияра да видят хората как се избиват животни!

Баба Дора от с. Шарково в специално интервю за Радио 999!

Баба Дора от с. Шарково, ден след като евтаназираха животните и.За силата на човешкия духЗа вяратаЗа БългарияЗа неочакваната подкрепа …и самотата ..през погледа на възрастната жена от едно малко българско село, която заради годините си едва ли ще гледа друго стадо отново. ***"Достойните и честни българи трябва да въстанат, за да се оправи тази държава. Бъдете единни! Борбата за мен не е свършила. Мечтая..никой да не тормози българския народ.''Тодорка Сакалиева

Posted by Radio 999 BG on Monday, July 23, 2018

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Валентин Вацев: Този свят си отива. Светът на глобалната американо-либерална демократична доминация (АУДИО)

 

 

Разговор на Петър Волгин с Валентин Вацев в предаването 12+3, радио Хоризонт

ПВ – Добър ден казвам в студиото на В. Вацев. Здравейте

ВВ – Здравейте, г-н Волгин.

ПВ- Да почнем от там, откъдето започнах предаването, именно с реакциите на по-голямата част от либералните медии и либералните коментатори по повод срещата на Доналд Тръмп в Хелзинки. Това, че той отскоро си промени версията и каза, че по-скоро руснаците са се намесвали в изборите – дали ще притъпи тази критика или няма значение какво казва, те си го мразят изначално?

ВВ- Каквото и да направи Тръмп, той ще бъде ненавиждан и аз очаквам поредното шествие на възмутените вагини във Вашингтон, а защо не и в София, ние също имаме своите възмутени вагини…

ПВ- Между другото, имаше един виц, макар че то не звучи много като виц, който прочетох във Фейсбук, че след изявлението на Доналд Тръмп от градската десница щели да правят демонстрация пред американското посолство с искане оставката на Тръмп.

ВВ- О, да, разбира се, те ако са сериозни хора, от „Америка за България“ веднага трябва да финансират тази блага акция… Сега, сериозно, разбира се, никакъв такъв сюжет няма, просто с кървави сълзи плачат представителите на американската дълбока държава, защото чувстват края си. Истинският конспирологичен ужас идва от подозрението им – аз не мога нито да го потвърдя, нито да го отрека – че май все пак службите на Путин са предали една папчица на Тръмп с материали по досието Браудър. Браудър, който спечели по време на перестройката в Русия милиард и половина долара и не плати нито един долар данък в Русия. Разбира се, на Русия не се плаща нищо, но не плати никакъв данък и в Америка, а освен това е финансирал и предизборния щаб на г-жа Клинтън. За такива неща в Америка се лежи в затвора. И не само той, а и самата г-жа Клинтън.

Пък и общо взето световната канализация е задръстена с телата на ченгета, които са се обявили срещу политическите си началници. В момента се организира бунт на горните слоеве на ФБР и ЦРУ, като за някои в България е много удобно българите да не знаят, че Тръмп, първо, е изключително успешен на този етап ръководител на Америка, безработицата е паднала до невиждани стойности, има икономически бум, разцвет на икономическата активност, второ, че той има огромна подръжка не просто навсякъде другаде, но и в низшите и средните чинове на въоръжените сили, ФБР и ЦРУ, т.е. в тайните служби на Америка. В момента наблюдаваме смехотворен опит на хората на Клинтън да организират публична истерика с елементи на преврат. И аз мога да се надявам, само че те наистина ще преминат чертата, след която се поставя въпроса за импийчмънта. На този импийчмънт Тръмп ще постави на масата всички възможни истини относно взривяването на двете кули и относно много други загадъчни истории в американския живот. Американецът не обича своята дълбока държава и затова поддържа Тръмп. Трето, бих добавил, и това е много важно, че на изслушванията, т.е. на своите изказвания, които Тръмп даде веднага след разговорите си с руския президент, той изглеждаше абсолютно сигурен, абсолютно спокоен и абсолютно защитен, което означава, че т.нар. дълбока държава в Америка днес може да продуцира кървава диария срещу него във Вашингтон, но истинските господари на Америка, истинските сили в Америка, които го подкрепиха – защото той съвсем не е екзотичен чудак, който идва отникъде – това е американският индустриален капитал, флагманите на американския едър индустриален капитал са твърдо зад него и са доволни.

ПВ.- Всъщност, това е големият въпрос, дали Тръмп е някаква аберация, нещо екзотично, нещо странно, паднал едва ли не от Марс, или напротив, той е олицетворение на една нова политика, която, дори и да не е Тръмп, ще продължи да бъде такава.

ВВ – Именно това трябва да се каже днес в разгара на истериката на американската и на българската либералееща публика – между другото, аз тук бих освободил либералите от отговорност, защото вече става дума за едни много особени либерали – това дори не е либерализъм изобщо, но както и да е. Днес образът на Тръмп, който отдавна се рисува от вестник Правда на Западното полукълбо, това е Ню йорк таймс и от СNN – че това е един случаен чешит, който е известен с това, че бие жена си или че тя го бие, и че около него непрекъснато се плодят някакви истории, който случайно, поради грешка на обстоятелствата, е напъхан в Овалния кабинет и там сега той не знае какво да прави – този образ всъщност е изцяло превратен. Истината е точно обратната. Той беше избран с огромен натиск отдолу, разрушавайки досегашните конвенции между демократи и републиканци в американската политическа система. И той е там, където е днес, не защото случайно се е напъхал там, а защото не е спрял да говори това, което говори днес още от времето на Клинтън. От времето на двата мандата на Клинтън аз помня какво говореше Тръмп. Той говори днес същото, но вече го и прави. Фактически, като прескочим целия този етаж от компромати на истерика, на разгневени вагини, които, апропо, нека повторя, аз очаквам и в София да видим, редно е – как така всички имат разгневени вагини, а ние нямаме – трябва и ние да имаме. Мисля, че даже познавам някои от тези госпожи. А някои от тях са от мъжки пол, разбира се. Всъщност, трябва да видим реалния политически проблем – и той е, че в САЩ днес се води люта битка, за първи път, може би от Гражданската война до днес (а тя е била отдавна, както знаем), американският елит е в разкол, там се решава въпроса американската икономика ли да загине, за да се спаси световната глобална финансова система, или обратно – да се пожертва финансовата глобализация заради доброто на Америка. Тръмп е изразител точно на втората позиция.

ПВ- Това, че всъщност Тръмп се срещна сега с Путин, някои коментатори го тълкуват като че той удържа превес, че той вече е по-силен от своите противници.

ВВ – Разбира се, че е по-силен.

ПВ- Иначе, ако не беше, нямаше да има такава среща.

ВВ- Да, това е най-простото и най-правилно разсъждение – те се срещнаха тогава, когато се срещнаха, не защото Путин е преценил, че сега е момента, а защото Тръмп е преценил че сега вече може, че сега с по-малко ядове ще свършат важните работи. Апропо, нека само с едно изречение да изчерпим събитието в Хелзинки – те двамата не решиха нищо особено, освен че, гледайки един към друг, видяха, т.е. всеки един от тях видя в другия своя съюзник. Това не е голяма изненада, но трябваше все пак да се случи.

ПВ- В какво са съюзници те, кое ги обединява?

ВВ – Това, че и двамата са изолационисти и двамата са антиглобалисти, и двамата са – аз се извинявам за грозния термин – патриоти, и че стана чудото – напук на цялата яростна пропаганда от Хилари – Соросоиден тип, апропо, соросоидите са ги подгонили отвсякъде, в Русия вече никой не ги бръсне, в Америка ги подритват, в ЕС им се смеят, Орбан ги изгони от Будапеща, в резултат на което България се превърна в соросоиден резерват, в напращял цирей в културно отношение, поради соросоидалност, соросоидите от Унгария се загнездиха в България, ние сме последният соросоиден резерват в света, изглежда и с това можем да се гордеем. Сега, крачка назад към срещата – те се разбраха за какво ще говорят в хода на времето. Разбира се, на първо място винаги са разоръженските проблеми, между сериозни хора най-напред се говори за ядрено оръжие, но те дори не са решавали този проблем, а са решили да започнат да го обсъждат, като по този въпрос, както винаги, ще работят военни експерти. Тръмп вижда в Путин свой съюзник и Путин вижда в Тръмп свой съюзник. Съюзът на антиглобалистките и изолационистки сили в света е началото на края на либералната диктатура на глобализма. Тръмп е противник на глобалния свят и затова той пет пари не дава за ООН – и затова непрекъснато намеква, че това е стара , гнила, ръждива и вече ненужна организация, която трябва да се преобразува.

ПВ – Той и към НАТО има особено отношение.

ВВ – Тръмп непрекъснато повтаря, че НАТО вече е никому ненужна организация, забележете садизма – той отначало принуди всички да плащат 2%, между другото и българският генерал-президент се съгласи, че е време да финансираме НАТО, за да отговаряме на по-големите опасности …

ПВ- Но вече се говори за 4%.

ВВ – А оня ден заговори за 4%, но аз Ви уверявам, че до другия месец той ще заговори за 8%, когато вече ще стане ясно, че той не иска никакво НАТО. Тръмп с удоволствие и с ясно съзнание действа правилно и не по импулс, а премислено, разрушава глобализираните структури на този свят, в който ние живеем.

ПВ – Има ли сила, обаче, да го направи, има ли достатъчно съюзници?

ВВ – Съюзници в Америка той безусловно има, мога дълго да ги изброявам. Това са не просто ръждивите щати, не са просто червените щати, това не са просто значими части от републиканската партия и дори от демократическата партия, това са силите на американския индустриален капитал, които живнаха и видяха надежда. Но това са и много народи в света и техните политически представителства. В България също има сили, които го разбират и го ценят – като импулс, а не като личност, като надежда за едно друго, неглобализирано бъдеще. Разбира се, Тръмп би трябвало да си вземе охрана, която да го пази от неговата охрана. За такива неща, каквито той прави, в САЩ убиват много лесно. Така че, аз не бих застраховал Тръмп, ако да бих бил застраховател. Но човекът говори мъжки, държи се мъжки и засега побеждава. А сега, в резултат на договореностите с Русия, следващата крачка, която трябва да се очаква, това е, че Тръмп съвсем очевидно ще продаде или подари на Путин няколко горещи точки в света. Те са известни – от Афганистан през Сирия до Украйна. Крим не е проблем, разбира се, вече няма такъв проблем. А в Украйна в момента са в паника, защото е ясно, че Тръмп повече няма да ги финансира и което е най-важно – в резултат на тази политика Тръмп поставя под въпрос – и то практически въпрос – целесъобразността и рационалността на разширяването на ЕС към Източна Европа и на НАТО към Източна Европа. От гледна точка на тази тръмпова политика, НАТО няма нужда от Източна Европа, а ЕС също няма такава нужда. С други думи, аз разбирам колко е ужасно това да се говори в ефир, но тенденцията, векторът на днешната политика на американския елит, представляван успешно от Тръмп, е връщане на Източна Европа към зоната на контрол и влияние на Русия.

ПВ – Как обаче тези държави, които са членки на НАТО и ЕС, биха преминали под влиянието на Русия?

ВВ – Държавите не биха преминали, това са елитите, които са си добре там, където са, но ще има резултат -рязкото намаляване на финансирането, а целият либерал-демократичен празник струва луди пари, предполагам, че Вие сте чували колко американски пари се плащат в България на българските демократични медии и културни центрове. Главният харч в НАТО е американският, главните загуби от политиката на ЕС в икономически план са също в Америка. Съвсем наскоро президентът Тръмп напомни на г-н Юнкер – явно го е издебнал в трезво състояние, за да му каже, че ЕС дължи на САЩ повече от 1 трилион долара. С други думи, как ще преминат не зная, но идва момента, когато интересният демократично-комунистически клуб на име Атлантически клуб ще трябва да бъде оставен да се занимава с културно-пропагандна дейност, а не е лошо и някакво разследване да се проведе там. „Америка за България” не бива, разбира се, да бъде закачана, но спокойно може да стане център за продажба на американски знаменца и евентуално на голи снимки на Хилари Клинтън.

ПВ – Аз по-скоро предвиждам, че всички тези организации – неправителствени, пък и правителствени и всякакви други, които до този момент така неистово обслужваха американските интереси, сега със същата страст биха започнали да обслужват руските.

ВВ – А аз имам дори практически сведения, че започва едно силно преориентиране в дълбоките български русофобски кръгове, преориентиране към Русия. Напълно нормално е стожерите и капитаните на българската русофобия да си купят имот в Москва и ако може най-добре на „Рубльовка“ – кой колкото е заслужил, разбира се. Тенденцията на тази политика е такава, освен ако не стане някаква много голяма провокация, каквато аз очаквах още преди срещата в Хелзинки, но сега също времето е много сгодно, напр., някаква цистерна с „Новичок” да гръмне насред Лондон и по остатъците от цистерната да има автографи от Путин със снимчици на сърпове, чукове, петолъчки и др. такива тоталитарни символи – някаква генерална провокация, някакво шарлиебдо на четвърта степен. Между другото, нека да напомня, че има нерешени проблеми – проблемът с Иран в Близкия изток предстои да се решава и аз засега просто не виждам за него никакво решение. Аз не очаквам да се скарат по въпроса за Иран, но там е ролята на Израел. Израелските интереси също трябва да се уважат по някакъв начин, не точно както Нетаняху се е размечтал, но по някакъв начин. Израел е фактор там и това трябва да се помни. Така че проблеми има колкото искате.

В заключение. Този свят си отива. Светът на глобалната американо-либерална демократична доминация, която плаща с лудите пари на американския данъкоплатец, за да хрантути българските русофоби.

ПВ – И не само български.

ВВ- Да, този свят си отива и не само в България, разбира се, но мен ме интересува преди всичко България. Ние засега сме резерват на соросоиди, отвсякъде, където ги подгонят, те идват в България и ги приемаме с любов.

Но това се променя. Първо, парите свършват – казано елегантно, свършва кюмура, а този празник без пари не може да тече. Второ, българският политически елит вече се преориентира и аз го усещам от много места, включително и от лични признания на хора, чийто имена аз не бива, разбира се, да казвам и никога не бих ги и казал. Аз мисля, че ще дойде момент, когато единственото безопасно място за българския премиер Б.Борисов ще бъде Москва – а колкото до генералите на българската русофобия, те вероятно ще чакат с цветя на Орлов мост. Но няма да дочакат нищо, защото този път няма да има никаква военна техника, няма да има втори път.

Тоест, тази среща не е чудо невиждано, това се предвиждаше, много отдавна се знаеше, че Путин инвестира в добри отношения с Тръмп, а Тръмп – в добри отношения с Путин.

Но истинският проблем е, ще успее ли Америка да се отърве от мъртвата, задушаваща хватка на глобалния финансов капитал. Аз не зная какво има предвид Тръмп като говори, че Америка трябва да бъде велика отново. Всичко това зависи от неговата представа за величие. Но това, че Америка трябва да бъде опазена, че индустриалният флагман на света САЩ трябва да бъдат опазени от задушаващата хватка на глобалния финансов капитал – това е абсолютно сигурно. Тръмп прави това.

ПВ – Благодаря за разговора. Валентин Вацев.

/Поглед.инфо/
Цялото интервю с Валентин Вацев можете да чуете от звуковия файл

 

Кеворк Кеворкян: За Георги Марков и радио “Свободна Европа“

 

 

Ще подновяват на български език излъчванията на радио „Свободна Европа“.
Въпросното радио беше един от инструментите, с които Западът воюваше с комунизма. 
Колко бе ефикасно то, е отделен въпрос.
Но днес да разчиташ отново на това радио?

Какъв знак е това?
Че в България няма свобода?
Че България не е в Европа?
Че българските медии са несвободни?
Че искаш да удариш шамар на българските управници?
Че искаш да дадеш бял хляб на тукашни „истински“ демократи – повечето от които са измисленяци, фалшификатори на собствените си биографии?

Впрочем – Орбан би ли се съгласил да бъде открито подобно радио в Унгария?

Ясно е отсега, че „Радиото на Свободата“ няма да има почти никакво влияние.
Но, все пак, натрапването му е лош знак.

***

Тия дни един бивш служител на „Свободна Европа“ /Димитър Бочев/ разказваше, каква свобода имало навремето, в „ония години“, в това радио.

Веднъж му дали да преведе някакъв текст от Солженицин, но той отказал, понеже не му харесал.

И представете си само – не го наказали!

Понеже на някои хора Господ им е Георги Марков*, ето какво пише той за въпросната свобода /в писмо до Бочев/:

„От много отдавна вече не вярвам в „свободата на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува.
Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия“ вестник „Таймс“ или в независимото Би Би Си?
Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията.
Там, както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото.

Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки…

Нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите.
Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи например…

Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не!

Никаква друга кауза освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности…

Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично, добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш своето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата…

Всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене.

Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче…

Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лай.а, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници.

Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии…

Това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци.
Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните.

Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и представляват по-модерни и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лай.ата) – много по-силен…“

***

Четете Марков, четете го. И парфюмирайте Истината.

Ще отвори ли Марков нечии очи?

***

*Георги Марков е един от авторите на партизанската епопея – телевизионния сериал „На всеки километър“.
Но след като свободно напуска България, където е един от любимците на Живков, написва „Задочни репортажи за България“, четени по „Свободна Европа“.

Тази шизофрения трудно може да бъде обяснена: Знаменосецът на късния български антикомунизъм Марков преди това вее и байрака на партизанското движение.

През ноември 2014 година в София бе открит негов паметник.
На него е изписано: „Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите“.

Не е ясно обаче, защо не са посмели да напишат, че е убит от комунистическата Държавна сигурност по заръка на Живков – едно твърдение, с което проглушиха ушите на света.

Защо спестиха тази истина, ако наистина вярват в нея?

На откриването присъствала и вдовицата на Марков – Анабел Дилк.
Петър Увалиев, който със сигурност повече от Марков заслужава паметник заради неизкоренимото си българолюбие, разказва, че тя е автор на една отвратителна антибългарска книга, озаглавена „Разделната стена“.

Ето какво казва Увалиев за „Разделната стена“: 
„Не приемам 200 страници, изпълнени с дива омраза срещу България! Защо тази вдовица крие книгата си, когато рони сълзи в София и го прави публично, по телевизията?
Защо не споменава, че Марков е поискал развод?
Тя сама пише, че й е заявил намерението си да се върне в България, че иска развод…

У нас ще се хванат за главата, когато прочетат с каква злост плюе нас, българите. И най-вече – България!
Илюзията й за обезщетение ще се изпари…“

Въпросното обезщетението трябвало да бъде 15 милиона лири.

***

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

Снимка на Кеворк Кеворкян.
Георги Марков

Светлана Шаренкова: Подкрепата на ГЕРБ за ветото е морална и политическа победа на президента!

 

 

Проф. Светлана Шаренкова

На много абсурди се нагледахме напоследък.

От ликвидирането на едно от последните островчета на свободното слово, каквото бе A-specto, и връщането на финансираното от САЩ радио „Свободна Европа”, през бездушието на властите към майките на деца с увреждания до скандалния лобизъм при законите за горивата, цигарите и приватизацията.

Видяхме хаотичните действия и ликвидаторския плам при „евтаназирането” на животновъдството в Странджа, шумния провал на сделката за ЧЕЗ.

Свидетели сме на ужасяващите статистики за здравеопазването, грамотността, демографията…

Всички те, а и други актове носят горчивина на българските граждани, които през годините на Прехода бяха превърнати в опитни зайчета на неолибералния модел на бизнес в най-краен вид, който бе експериментиран в България и който ликвидира българската икономика, духовност и държавност.

„Успехите” на европредседателството вече не стават за смокиново листо, прикриващо действия на управляващите, които носят открит и скандален лобистки характер!?

За това свидетелстват дрязгите и разправиите между ГЕРБ и патриотите и вътре в тях.
Как обикновеният българин да почувства справедливостта?
Как да вярва, че в политиката има морал?
Как да приеме, че законът е за всички?

В тази тотална липса на упование в правилата и справедливостта лъч надежда бе ветото на президента Радев върху несправедливия приватизационен закон.

Вето, което насочва към реална промяна, защото не само опозицията, но и от ГЕРБ го подкрепят. А това е морална и политическа победа на президента!

В тази битка на законността срещу лобизма победи нормалността!

Президентът Радев доказва, че е политик от нов тип, различен от елитите на статуквото. Той изпълнява обещанията си и се вслушва в гласа на хората, не губи връзка с реалността.

Румен Радев уплътнява правомощията на институцията и със своите действия става гарант, че справедливостта днес е възможна у нас.

В същото време все по-ясно става, че за да се върне нормалността в България, не може да се мине само с отмяна на конкретни несправедливости, с корекция на отделни грешки.

Защото те са плод на провала на българския преход, който е част от големия контекст на провала на световния и европейския ред в последните три десетилетия – на неолиберализма, глобализма, пазарния фундаментализъм и еднополюсния свят.

Затова важна част от битката за промяна е изработването на национална дългосрочна визия за България, която ще отиде отвъд козметичните корекции на статуквото, ще предложи принципно нов тип обществен договор с нова държавност и законност, нова система на партийни отношения.

Началото на такъв фундаментален обрат поставя БСП по инициатива на Корнелия Нинова с проекта „Визия за България”.
Редно е всички партии да се включат със свой принос!
За да просъществува България – демократична, правова и социална!

 

Източник:епицентър.бг

 

Велизар Енчев: “Обединените патриоти“ са опитомени с обществени поръчки и с пари. Защо Каракачанов назначава хора на Пеевски в бордове на военни фирми?

 

 

“Ставащото в тези дни е много полезно за демокрацията и за политическото отрезвяване  – не само на ГЕРБ, но и на техния коалиционен партньор – „Опитомени патриоти“, както ги наричам аз, които са опитомени с обществени поръчки, с комисионни, с пари.” Това заяви в предаването “Преди всички” Велизар Енчев, председател на Движение за радикална промяна “Българската пролет”.

“Истинската същност на Волен Сидеров е умелата професионална търговия с влияние и покупко-продажба на съвести и партии, а истинската същност на Валери Симеонов се вижда тъкмо тези дни”, допълни Енчев:“От една страна той доста принципно води битката с един разградски олигарх, няма да сгреша ако кажа милиардер – господин Братя Домусчиеви, а в същото време на гърба на тази принципна битка той не напуска коалицията с Волен Сидеров и Красимир Каракачанов, не дава дори сигнали, че ще го направи. Остава в коалиция с хора, които той нарича неморални и безпринципни, лобисти. Аз бих го оприличил на Двуликия Янус – този древен римски бог, който има две лица. Едно лице, което виждаме сега и което адмирираме и трябва да адмирираме неговата битка за изпълнение на приватизационен договор от една българска частна компания, която си позволява нещо изключително брутално както в икономически, така и в правен смисъл, а в същото време остава в малката коалиция с Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, която е изключително безпринципна, неморална, хайде да използвам по-точната дума – мръсна коалиция, и дума не обелва затова, че би трябвало да си подаде оставката като вицепремиер, ако тези поправки в закона за приватизация и следприватизационен контрол минат и на второ четене.”

“С тези поправки в закона за приватизацията Волен Сидеров – и това е големият парадокс, това е абсурд (но всъщност при Волен Сидеров абсурдите са норма), той обслужва не само Братя Домусчиеви и им спестява едни около 58 милиона лева такси за неизпълнени задължения по приватизационен договор, но обслужва и господин Пеевски”, допълни Енчев:
“Защо тези двамата – Александров и Ревизоро и техните босове, подчертавам, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, си позволяват подобно действие? Първо, предполагам, че са финансово мотивирани. Второ обаче, според мен играят играта на Бойко Борисов и на партия ГЕРБ. Всички знаем много близките връзки между братя Домусчиеви, партия ГЕРБ и най-вече Бойко Борисов. Те играят тази игра напълно съзнателно, защото това е мръсна игра, а мръсните игри се заплащат добре, особено ако цената е оставането във властта, ако цената е усвояване на комисионни от военна поръчка, ако цената е твой областен управител на столица или на голям град да свърши много важни работи.”

Делян Пеевски е човекът, който може би най-силно мотивира действията на Волен Сидеров, смята Велизар Енчев:

„Самото задаване на въпроса защо „Атака“ в последно време изцяло обслужва ДПС и защо „Атака“ и ВМРО управляват с гласовете на ДПС – в решаващи гласувания в българския парламент от една година насам ДПС дава своите гласове на тази коалиция. Очевидно имат общи интереси – икономически, финансови и нищо друго. Да оставим тези приказки за НАТО, ЕС, еврото, русофилията и русофобията. Това са сапунени мехури за затваряне на очите на избирателите. Това е с цел да се обърка общественото съзнание и мнение. Истинската причина е кой ще усвоява милиардите от европейските фондове и фондовете, които скоро ще пресъхнат. /…/ Защо Каракачанов назначава хора на Пеевски в бордовете на военните фирми? Много ясно защо. Защото е зависим по някакъв начин от Пеевски или защото очаква финансови компенсации за това свое поведение.”

Интервю на Cилвия Вeликoва, БHP
Цялото интервю чуйте в звуковия файл

 

 

Източник:bultimes.com

 

Васил Василев: Операция “Баба Дора“ е генерална репетиция на “Пречупване“. С нея Борисов заплаши всички, които искат да го свалят от власт

Алфонс Доде посвещава прочутия си разказ на храбрата козичка на някой си г-н Сеген. Цяла нощ тя се бие и отблъсква с малките рога хищния вълк. На сутринта, смазана от умора, все пак пада и вълкът я изяжда.

Властта все пак уби козичките и на баба Дора. Хората, смазани от умора и безнадежност, се предадоха. Властта беше пощуряла, не за кръвта на животните, а за да покаже, че е силна, всемогъща, решителна, че никой не може да и се противопостави. Че думата, дадена на Брюксел, на две няма да стане. Нямаше нужда да доказва има ли чума или не, щом се каже, че има, значи не може да няма.

– Откъде е дошла, как, кога, защо точно там ?
– Не е ваша работа.
– Защо животните продължават да са живи и здрави след карантинния период ?
– Млък !

Избиването на хиляди животни нямаше логична ветеринарно – санитарна обосновка. Чумата изглеждаше като Новичок – тайнствена и неуловима. Случаят Шарково напомни с абсурдността си аферата Скрипал. Смисълът беше: никой за нищо не може да ни попречи. Може да викате, протестирате, плачете, пишете, бришете, ние ще ви смачкаме. Ще направим това, което сме решили. Не си мислете, че може да ни спрете.

Сценарият е взет от шпицкомандите. Масирана медийна атака, после заграждане на селото, полиция, жандармерия, пълна блокада, отстраняване на неудобните свидетели, запретване на ръкавите и – под ножа.

А истината може би е другаде. Операция “Баба Дора“ изглежда генерална репетиция на операция “Пречупване“, с която Борисов заплаши тези, които искали да го свалят. “Няма да ви се дадеме тоа път“, каза премиерът. Казвам ти дъще, сещай се снахо ! Днес са кози, утре може да сте вие. Не си мислете, че критиките, нападките, обвиненията, подигравките ще ви се разминат. Властта не спи, тя дебне. Както винаги, когато е на края си, алчната, арогантна, безскрупулна и жестока власт е в състояние да надмине себе си.

Такава власт не разбира Алфонс Доде. Те не са и чували за него. Затова и не знаят, че козичката Бланкет умира горда, че не се е предала и е устояла цялата нощ в битката с вълка. А може и да е издържала, защото се е надявала, че все пак г-н Сеген ще се появи и ще застреля звяра.

Васил Василев, „Фейсбук“

Драгомир Стойнев: ГЕРБ са прекалено малък проблем в голямата криза, която настъпва в България

 

 

– Г-н Стойнев, БСП представи в събота „Визия за България“. Казахте, че това е документ, който е заявка за управление на държавата в интерес на хората. Каква е философията на документа?

– БСП започна разговор за бъдещето на България. Ние, българските социалисти, виждаме този разговор като национален и надскачащ рамките на партийното. Задачата ни е да постигнем гражданско, експертно и политическо разбирателство за нов национален проект за страната. Проектът „Визия за България“ е израз на желанието да очертаем стратегическа зона на национален и надпартиен консенсус, който да бъде над партийните мандати в управлението.

Този разговор, освен консенсус по тази стратегическа зона, трябва да създаде и нов ляв проект за България, който да каже как чрез държавна политика и чрез икономика ще се генерират ръст и ресурс, които да финансират останалите системи и да се изчистят огромните неравенства и бедност.

Този разговор за бъдещето не е с цел да докажем колко слаба и вредна е политиката на ГЕРБ, а по-скоро да покажем  реалната промяна в икономическото и социалното развитие на страната. Защото държава, където населението е неграмотно, в която има огромни демографски проблеми и огромни социални неравенства, просто няма бъдеще. С проекта „Визия за България“ БСП чертае пътя за спасение на България и това как тя да тръгне по нов път на развитие.

– При представянето на документа лидерът на БСП Корнелия Нинова подчерта, че политиките, включени в него, не са алтернатива на ГЕРБ, а на системата. Какво означава това?

– Това означава, че ГЕРБ са прекалено малък проблем в голямата криза, която настъпва в страната, и ние трябва ясно и категорично да кажем, че наистина България има огромен проблем. Не може да просперира държава, която изчезва; държава, в която младите семейства не желаят да сбъднат своите мечти; държава, в която семейните християнски ценности са поставени под въпрос.

Изключително опасна е тенденцията, която ясно показва, че страната ни е пред изчезване. И ако сега не се събудим и няма надпартиен консенсус, ако проектът, който представяме за обсъждане не само в партията, но и извън БСП, не се реализира, през следващите години ще бъде прекалено късно.

Затова ние наистина бием алармата и считаме, че всички трябва да се събудят и да разберат, че ако така продължават, нищо добро не очаква следващото поколение български граждани. Тоест левицата смята, че България трябва да тръгне по един нов път на индустриално развитие, което да доведе след себе си, разбира се, и нужните социални блага.

– По какво проектът „Визия за България“ се различава от досегашните документи на БСП?

– Това е визия, която се опитваме да начертаем извън тези мандати, както сме правили и досега, особено, когато предстоят избори. В този нов път, който сега предлагаме с „Визия за България“, ключовата дума е „държава“. Но не бих казал, че това става, както досега сме говорили, за връщането на държавата само чрез засилване на функции, регулации и собственост.

Думата „връщане“ обаче не е точна, защото кореспондира с минало състояние. Говорим за принципно нова философия на участие и партньорство, за социална държава, за нови обществени отношения и икономика. Поставяме държавата в центъра като планиращ партньор на свободния бизнес, като модерен мениджър на публична собственост, защото колкото и голям ресурс да има частният капитал, той не може да изгради сам инфраструктура, образователна система, среда за иновационен ръст. И тук е ролята на държавата. Защото колкото и да е отговорен частният капитал, той не може да гарантира публичния интерес изцяло и тук е мястото на държавата, т.е. държавата не в тези възприятия, които ние имаме от едни минали времена, а по-скоро, повтарям, като партньор, като един модерен мениджър на публична собственост.

– БСП предлага нов път към устойчив икономически растеж. Какво включва той и какви са предложенията на левицата по отношение на инвестициите, държавните и социалните предприятия, бизнес средата, индустриалните зони?

– В нашия проект ние категорично поставяме въпроса за ролята на държавата в създаването на условия за формиране на български национален капитал чрез подкрепа на български инвеститори. Това е наистина една от ключовите теми, която има отношение и към националната сигурност, и към опазването на националните ресурси.

Ще отворя една скоба. Спомням си, че преди 4-5 години, когато бях министър на икономиката, България стана член на един силен европейски клуб – „Приятелите на индустрията“, основан от Франция. Неговите членове си поставяха за цел засилена държавна роля при прилагане на нова индустриална политика в Европа. Помня колко критични гласове чухме за това как правим социалистическа индустриализация и национализация. Иска ми се днес тези хора да са по-узрели, да са по-широко скроени и надскочили вътрешните си комплекси, защото няма как ние да имаме стабилен икономически растеж, ако нямаме формиран капитал и, разбира се, човешки ресурси. Защото, за да имаме силен икономически растеж, който да е дългосрочен, ние трябва да го базираме на потребление и на износ.

В момента България изнася основно суровини и продукти с ниска добавена стойност. Ние искаме да има растеж, който чрез раздвижване на българския капитал, който стои в момента в банките и не може да намери сигурна среда за инвестиции, да предложим един социален инвестиционен пакет, в който българските граждани да инвестират. И най-вече българският и чуждестранният капитал да бъдат поставени на равна основа, защото, първо, трябва да стимулираме инвестиционния процес, а после да търсим чужд капитал.

БСП предлага естествена стратегия за привличане както на вътрешни, така и на чужди инвестиции в България в сферата на електротехника, електроника, информационни и комуникационни технологии, земеделие, хранително-вкусова промишленост, фармацевтика, машиностроене. Но нещото, което е ключово и което е ново в този проект, това е, че вече говорим за ролята на държавата за създаване на нов тип организации със социално-икономическа цел.

Става дума за социално предприятие, което е един вид оператор в социалната икономика, чиято цел е да въздейства върху общественото. Това предприятие ще предоставя стоки и услуги на пазара по предприемачески, новаторски начин и ще използва своите печалби основно за постигане на социални цели. Социалните предприятия се управляват по един открит, отговорен начин, който включва и служителите вътре. Смятаме, че това е доста нов иновативен модел, който може да бъде изключително добре развит, особено в тези райони, където наистина няма интерес от страна на инвеститорите и от страна на предприемачите.

Разбира се, с цел стимулиране и на българския износ, считаме, че трябва да се засили експортното застраховане, да се увеличи застрахователният капацитет на Българската агенция за експортно застраховане чрез Българската банка за развитие, за един финансов холдинг, който да улесни достъпа до финансиране на българските предприемачи. Искаме да се разшири ролята и на националната компания „Индустриални зони“, която бе създадена през 2008 г., т.е. когато БСП управляваше.

Радващо е, като виждаме в момента какъв бум и огромен напредък има в зоната около Божурище. Това са политики, с които според нас чрез създаване на една по-благоприятна бизнессреда ние можем да извадим от банките българския капитал, а също така да увеличим и чуждестранните инвестиции, които за съжаление са прекалено малко.

– За първи път в документ се говори за интелигентни градове. Какво включва това понятие?

– Става дума за модерно държавно управление, базирано на дигитализацията и електронното управление. За разлика от другите, които си го представят само като свързване на кабели през компютри, БСП говори за създаване на единна информационна система, обединяваща пазарите на селскостопанска продукция с платформи за електронна търговия; национална електронна система по заетостта, свързваща всички бюра по труда на територията на страната; единен електронен данъчен регистър, който да дава информация за всяко лице – какво имущество има, какви доходи има и какви помощи, забележете, получава.

Освен това – електронна карта и здравно досие, единна образователна система, където ще се знае всеки ученик и студент какво учи и какви учебни занятия посещава.

Разбира се, това са все политики, които ясно показват нашия стремеж за по-голяма модернизация на българското общество. „Интелигентни градове“ е изключително модерно начинание, което получава огромен стимул както от страна на Европейската комисия, така и от Европейския парламент. Това е една от техните водещи политики.

Интелигентният град е базиран на високотехнологичен обмен на информация, който се разпространява между многобройните му подсистеми. Става дума и за намаляване на въглеродните емисии, за увеличаване на енергийната ефективност, за една по-ефективна и по-устойчива среда, за за изцяло електронизация и дигитализация. Предлагаме да стартираме с пилотни проекти с пълна дегитализация на 4 града с население до 70 хил. души. Целта е първоначално държавата да ги развие напълно, като покаже реално работещ момент.

Тази пълна дигитализация трябва да доведе и до по-различен икономически профил на самия град, но затова ще трябват наистина доста сериозни усилия. В края на краищата днес БСП така вижда бъдещето на регионално ниво, образно казано, с изграждането или преобразяването на сегашните населени места в интелигентни градове, където наистина основното е да се съхраняват и да се опазват ресурсите, както от екологична, така и от енергийна гледна точка.

– С проекта „Визия за България“ БСП дава сериозна заявка, че е готова да управлява. Ще има ли предсрочни избори, предвид скандалите, които всекидневно тресат управляващата коалиция? 

– Всяка опозиционна партия трябва да бъде готова във всеки момент за предсрочни избори. Факт е, че сме свидетели на всекидневни скандали в управлението на страната. Управляващите често се опитват да прехвърлят вината за разправиите си на БСП и че едва ли не левицата ги инициира.

Истината е, че хората наистина не са съгласни с начина на живот, който водят, и виждат колко безпомощни са институциите в страната. Един от големите грехове на правителствата на ГЕРБ е, че разбиха държавните институции и хората вече не вярват в тях.

Убеден съм, че това правителство не може да изкара пълен мандат, то няма и предпоставка да стори това. Което означава, че предсрочни избори ще има рано или късно и БСП като отговорна партия трябва във всеки един момент да бъде готова за управление. Този път ние считаме, че говорим за управление не само в рамките на 4 години, ние желаем да начертаем пътя, по който да тръгне страната – така, че българските граждани да бъдат щастливи, образовани и най-вече здрави в една страна, в която наистина има правителство, което да се грижи за собствения си народ.

 

Юлия Кулинска, в. „Дума“

 

Наглият подарък за Домусчиев и Пеевски

 

 

Комбинация между двама патриоти и депутат от ГЕРБ спестява милиони на собствениците на БМФ, „Булгартабак“, купувача на киноцентъра и още шепа приватизатори.

Сряда се оказа щастлив ден за бизнесмена Кирил Домусчиев, депутата от ДПС и собственик на медии Делян Пеевски и още дузина знайни и незнайни приватизатори. По предложение на двама депутати от „Атака“ и ВМРО, с решаващата подкрепа на ГЕРБ, ДПС и „Воля“ и мълчаливото съгласие на опозиция от БСП бяха приети по безпрецедентен начин лобистки промени в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. С тях собственикът на Параходство „Български морски флот“ (БМФ) Домусчиев ще си спести плащането на неустойки за неизпълнение на приватизационния договор, които се изчисляват на над 50 млн. лв. Освободен от потенциална глоба ще е и купувачът на „Булгартабак холдинг“, свързван с Пеевски – той е длъжен да запази предмета на дейност дълго, а реално производството на цигари напоследък почти изчезна, но явно това вече ще се преглътне безпроблемно от държавата. Другият печеливш от прокарването на промените ще е бъдещият партньор на Пеевски във вестникарските му дружества „Ню имидж“, който купи преди 12 години „Бояна филм“. Те имат задължение да не продават земята на киноцентъра в престижния столичен район за 20 години, но приетите поправки им разрешават.

Единствените противници на тази промяна – депутатите от партията на вицепремиера Валери Симеонов НФСБ, нарекоха сговора на колегите си от другите парламентарни групи „мълчаливо икономическо мнозинство“ и обвиниха коалиционните си партньори от ГЕРБ, че са продали държавата за 55 млн. лв. „Преди си имахме само цар Киро, сега вече си имаме цар Киро Втори“, обявиха те, визирайки доста скъпия подарък, който управляващите и опозицията направиха на Кирил Домусчиев. И попитаха: „Защо премиерът Бойко Борисов се страхува от Домусчиев?“

Вицепремиерът Валери Симеонов пък сравни операцията по приемането на лобистката поправка с американския филм „Спасяването на редник Райън“, като я нарече „Спасяването на редник Киро“ и честити „новата коалиция в парламента между ГЕРБ, ДПС и „Воля“, които подкрепиха поправката.

Амнистия със закон

Подаръкът става през две предложения за промени в Закона за приватизация, които бяха внесени между първото и второто четене. Едното беше внесено от депутата от „Атака“ Николай Александров и предвижда специфичните задължения на приватизираното дружество, пряко свързани с предмета му на дейност, да не могат да бъдат вменени на купувача за срок от повече от пет години. Според текста на предложението това няма да важи за задълженията за запазване на седалището на приватизираното дружество, предмета на дейност и задълженията за инвестиции и трудова заетост.

Другото предложение, внесено от народния представител от гражданската квота на ВМРО Емил Димитров – Ревизоро, прави възможно действието на предложението на колегата му Александров да важи със задна дата. То предвижда промяната да се прилага и за сключени приватизационни договори, по които към датата на влизане в сила на закона няма непогасени плащания за неустойки за неизпълнени през първите пет години следприватизационни задължения. Така всички, които отговарят на тези условия, но поетите им ангажименти са за срок от повече от пет години и не са изпълнени, получават амнистия. А законът за приватизация, когато е било състезанието, е гласял, че договорът не може да се променя и ангажиментите са непоклатими.

Най-очевидно тази промяна ще обслужи собственика на БМФ Кирил Домусчиев. Неговите ангажименти в приватизацията на дружеството са десетгодишни и от сайта на Агенцията за приватизация се вижда, че клаузите за инвестиции и за поддържането на определен брой служители не са изпълнявани години наред. Бизнесменът си е плащал неустойките за по-малкия брой служители, но тези за поддържането на определен тонаж на корабите – не. Именно тези неустойки, които са за около 50 млн. лв., Домусчиев се опита да си спести, като заведе дело в Арбитражния съд за промяна на приватизационния договор, което първоначално спечели. Държавата и по инициатива на вицепремиера Валери Симеонов обаче обжалва решението и ВКС го върна за ново разглеждане. Миналия понеделник Домусчиев окончателно загуби делото за промяна на приватизационния договор. Приетите сега промени в закона на практика го амнистират и той няма да плати внушителната неустойка.

Пас от „Атака“ към ГЕРБ

Ходовете, които направиха ГЕРБ, „Атака“ и ВМРО около приемането на промените, трябва да влязат в наръчник как се прокарват лобистки поправки без ясно поемане на отговорност. Първото предложение на депутата от „Атака“ Николай Александров беше внесено миналия понеделник по обяд, малко след като в Агенцията по приватизация е пристигнало решението на Арбитражния съд и последния ден, в който могат да се направят предложения между първото и второто четене на законопроекта за допълнения към Закона за приватизация. Вторият текст – за действието със задна дата на Емил Димитров – Ревизоро – е внесен само десет минути преди да затвори деловодството на парламента в 18 часа. Миналата сряда промените са били гледани от водещата икономическа комисия в парламента, но според нейни членове тези текстове изобщо не са били обсъдени, а са били гласувани така, както ги е предложила работната група. За приемането им пръв алармира вицепремиерът Валери Симеонов, който ден след това съобщи, че се подготвя приемането на лобистка поправка в полза на Домусчиев.

Във вторник, по време на заседанието на председателския съвет на мнозинството лидерът на „Атака“ Волен Сидеров декларирал готовност да оттегли предложенията, но по думите на Симеонов от ГЕРБ са подкрепили „услужливия проект“. Пред колегите си във вторник пък Емил Димитров – Ревизоро заявил, че е бил подведен от Волен Сидеров. Той му дал предложението да го внесе, като му казал, че то ще бъде подкрепено още от депутати от ГЕРБ и „Обединените патриоти“, но в крайна сметка останал само неговият подпис и по тази причина в понеделник го оттеглил, разказаха депутати от НФСБ. Предложението обаче вече беше включено в доклада на икономическата комисия за второ четене и действието на Ревизоро на практика няма ефект. Заедно с това председателят на комисията Петър Кънев (БСП) беше приложил в доклада една хитрина – членът на предложението на Александров беше променен на 32г, а това на Емил Димитров – остана 32в, което заблуждаваше, че то се отнася за друг текст от закона за приватизация.

Изненадващо беше забързан и денят на гласуване на закона – вместо в четвъртък, в сряда. При гледането на промените в зала Ревизоро, който иначе редовно идва на работа, не беше в парламента. По време на гласуването никой нито от опозицията, нито от ГЕРБ не взе думата за изказване. Единствено депутатите от НФСБ предложиха разглеждането да бъде отложено с аргумента, че не може да се приема текст, който да действа със задна дата, защото това е нарушение на конституцията, както и че тази промяна обслужва няколко приватизационни сделки – за БМФ на Домусчиев, за „Булгартабак“ и за киноцентъра в Бояна. Председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) единствен опонира на коалиционните си партньори. Той заяви, че текстът на Ревизоро няма действие със задна дата, а целта му била да уеднакви сключените преди десет години приватизационни договори с тези, които предстои да бъдат сключени вече по новите правила (явно забравил декларирания от партията му мораториум върху приватизацията). Изненадващо от Кирилов дойде и предложението под формата на редакционна поправка предложението на Емил Димитров да се промени и да се отнася за чл.32г, т.е. за поправката на Александров. Така редакцията беше одобрена с гласовете на 67 депутати от ГЕРБ, 15 от ДПС, 9 от „Воля“ и един от „Обединените патриоти“ от ВМРО и един независим. Срещу предложението бяха 22-ма народни представители от БСП и 10 от „Обединените патриоти“, основно от НФСБ и вносителя на едното от предложенията Николай Александров.

Направи впечатление, че един от основните виновници за прокарването на двете промени – Волен Сидеров, напусна пленарната зала преди гласуването и така вината за общия сговор за приемането на лобистката поправка падна върху ГЕРБ. За сметка на това гласовете на „Обединените патриоти“ бяха компенсирани от ДПС. Текстовете не само че обслужват цигарения холдинг „Булгартабак“, зад който стои техният колега депутат Делян Пеевски, но и скрепяват приятелските отношения между двамата бизнесмени, заради което се правят законодателните промени – преди по-малко от два месеца фирмата на Пеевски „Интръст“ придоби от дружеството на Домусчиев „Есте“ два съседни апартамента в едноименния комплекс в столичния квартал „Изток“ с обща площ от 200 кв.м. Според имотния регистър стойността на сделката е 800 хил. лв.

 

При тази ситуация на НФСБ не им остана нищо друго, освен да се надяват президентът да наложи вето на вече приетите лобистки текстове.

 

Какво става в мнозинството

След сблъсъка между НФСБ с останалата част от „Обединените патриоти“ и ГЕРБ за пореден път възникна въпросът докога ще оцелее управляващото мнозинство в този си вид. Малко преди законопроектът да бъде гласуван в парламента, Валери Симеонов заплаши в сутрешния блок на БНТ, че ако промените бъдат одобрени, той не вижда бъдещето на партията си в тази коалиция. След приемането им обаче даде заден, като каза, че такова решение трябва да бъде взето от партията. По същия начин отговориха и депутатите от НФСБ в парламента, докато се питаха риторично на дадения от тях брифинг „докога ще продължава тази непочтена игра“ в управляващата коалиция. Така, по всичко личи, коалицията няма да бъде дори разклатена. Олигархията ще получи своето. Наглата подигравка с данъкоплатците ще послужи за поредната демонстрация, че близките до властта „бизнесмени“ могат да правят каквото си искат. Който е слушал, ще папка.

 

 

Източник: www.capital.bg

 

Правно мнение на проф. д-р Даниел Вълчев до КС: Ратифицирането на Истанбулската конвенция е в противоречие на Конституцията

„Ратифицирането на Конвенцията би довело до включването в българския правен ред на акт (при това с йерархичен приоритет по отношение на законите), който съдържа понятия с неясен смисъл, съотношение и обем и влизащи в противоречие с вече установени в законодателството и съдебната практика понятия.
Това би представлявало противоречие с установения в Конституцията принцип на правовата държава, включващ в себе си както идеята за определеност, яснота и недвусмисленост на правните норми, така и идеята за правната сигурност.
Поради това считам, че разпоредбите на чл. 3, б. „б” и „в” и чл. 4.3 от Конвенцията противоречат на принципа за правовата държава, прокламиран в Преамбюла и в чл. 4 от Конституцията.“

Правно мнение по к.д. № 3/2018 г.

от проф. д-р Даниел Вълчев,

Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

 

Относно: Конституционно дело No 3/2018 г. за произнасяне за съответствие на сключената от Република България Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие с Конституцията на Република България преди ратификацията й.

Уважаеми конституционни съдии,

На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определение на Конституционния съд от 20 март 2018 г. представям моето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело No 3/2018 г.

Делото е образувано на 8 февруари 2018 г. по искане на седемдесет и пет народни представители от 44-тото Народно събрание на основание чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България за произнасяне за съответствие на сключената от Република България Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (наричана по-нататък Конвенцията) с Конституцията на Република България преди ратификацията й.

Ще изложа моето мнение в следната последователност:

1. Изходни правнофилософски позиции

2. Социално-правен контекст на спора

3. По съществото на спора

1. Изходни правнофилософски позиции

Преди да изложа моето правно мнение по съществото на спора, е редно да декларирам правнофилософските позиции, стоящи в основата на това мнение.

(а) Насилието над жени е реален проблем в днешните общества, в това число и в българското общество. То е един от най-честите случаи на насилие над хора, които не могат в достатъчна степен да се защитят. По своята обществена значимост насилието над жени е съизмеримо с насилието над деца, над възрастни хора и над хора в неравностойно положение. Няма съмнение, че правните системи, в това число и българският правен ред, трябва да бъдат постоянно усъвършенствани по посока на по-добра превенция, на по-бързо разкриване и по-справедливо наказване на тези случаи на насилие.

(б) Необходимостта в България да започне публичен дебат за нетипичната сексуална ориентация и за нейните юридически проекции е според мен безспорна. Нетипичната сексуална ориентация е позната във всички големи културни традиции, а вероятно по някакъв начин и във всички общества. Разбира се, отношението към нея е много различно (от ожесточено преследване, през свенливо приемане, до поетическо възхваляване) в зависимост от исторически стеклото се съчетание на разнообразни морални, правни, религиозни, обичайни, естетически и други фактори. Липсата на структуриран обществен дебат у нас дава място за крайни позиции, затваря темата в различни групи, образувани по нееднородни признаци, и на практика освобождава говоренето от ангажимент за каквато и да е аргументация.

(в) Хората с нетипична сексуална ориентация имат същото право на щастие и наравно морално третиране като всички останали хора. Вярвам, че е редно подобно разбиране да има и съответен юридически израз. Същевременно това по никакъв начин не предполага предоставянето на допълнителни права или отказ от традиционните за едно общество ориентири при възпитание на децата.

(г) Правната идентификация на субектите е претърпяла огромно развитие през последните няколко века. Това развитие е поне в две посоки – към все по-голямо навлизане на техниката и технологиите при физическото идентифициране на лицата (със следващите от това юридически проекции) и към все по-голяма свобода на отделните индивиди да определят някои от характеристиките на тази идентификация (облечено в съответни юридически процедури). Моето разбиране е, че правната идентификация на лицата (и особено на физическите лица) не е изцяло техен личен въпрос. Това е въпрос, който е значим за цялото общество.

(д) Според мен правото не бива да бъде използвано за социално инженерство в името на нечии представи за обществена справедливост (или политическа коректност). Политическата история през последните векове ясно показва, че подобни опити на практика винаги завършват с провал и плащане на тежка социална цена. Затова и считам, че основният принцип на правото е мирът. Правото е призвано да разрешава значими социални конфликти по мирен начин и в съответствие с предварително известна процедура. В този смисъл то наистина има тясна връзка със справедливостта, но главно като гарантира честна процедура при решаване на конфликти и като дава на своите адресати стабилни ориентири за поведение, които се опират на възприетите от мнозинството морални маркери.

2. Социално-правен контекст на спора

В говоренето около ратификацията на Конвенцията се очертаха две шумни групи,нескромно определящи себе си като страни в спора. И двете групи застават зад неотносими към ратификацията тези, подкрепени с некоректни аргументи. Привържениците на ратификацията твърдят, че всеки ден забава на ратификацията се равнява на стотици нови случаи на насилие срещу жени и поставят на всеки, който се изказва против ратификацията, етикета на оправдаващ насилието над жени.Противниците на ратификацията твърдят, че тя би била крачка към признаването на „трети пол“ и легализиране на еднополовите бракове. Нито едно от двете твърдения не е вярно във вида и обема, в които се излага.

Всъщност, спорът „за” и „против” ратификацията на Конвенция е само част от един по-голям дебат, засягащ границите между основни понятия с правно значение.Моето поколение стана свидетел на няколко големи заличавания на граници между ясни в миналото понятия. Най-типичният пример в това отношение е заличаването на границата между „мир” и „война”. Исторически (но всъщност само до преди няколко десетилетия) състоянието на мир се е заменяло със състояние на война при спазване на определена формализирана процедура с елементи на ритуалност – отзоваване на дипломатически представители, даване на ултиматуми или размяна на ноти и в крайна сметка официално обявяване на война. Днес пълномащабни военни действия биват наричани „мироопазващи операции”, „хуманитарна намеса” или „превантивни удари”.

Въпреки получилото се замърсяване на смисловия фон, не е трудно да се види, че зад спора „за” и „против” ратификацията на Конвенцията стоят два големи въпроса.

(а) Първият от тях е за границата между понятията „мъж” и „жена”. Този въпрос опира до това дали биологичните характеристики на индивида са определящи (или поне водещи) при неговата правна идентификация. Съвременната наука по безспорен начин е установила различията в хромозомите на двата пола. Въпросът е дали тази ясна биологична идентичност трябва да съвпада с правната идентификация, или следва да бъде дадена възможност на индивидите сами да решават каква да бъде тяхната правна идентификация в зависимост от това как се чувстват.

Моето мнение по този въпрос е, че биологичните характеристики на индивида не могат да бъдат рязко отделени от неговата правна идентификация. Ако все пак направим това, то в перспектива следва да се готвим за петдесетгодишен убиец, който твърди, че се чувства на шест години и затова е наказателно неотговорен, или за син и майка (в недетеродна възраст), които искат да сключат брак.

Абсурдността на примерите има за цел единствено да подчертае тенденцията. Ако се върнем на полето на конкретния спор,то въпросът, който се налага, може да бъде формулиран така: трябва ли един мъж, който се чувства като жена, да може да получи правна идентификация на жена (или респективно обратното) и трябва ли останалите хора да бъдат информирани за неговата биологична идентичност.

(б) Вторият голям въпрос е дали българските институции имат самочувствието да отстояват автономността на българския правен ред. Твърдението, че определени тенденции, идващи отвън, са неизбежни, въпреки преобладаващото отрицателно мнение на българските граждани, противоречи на основни демократични принципи.

3. По съществото на спора

(а) По въпроса за някои понятия в Конвенцията и за техния български превод

Темите, очертани по-горе, не са самоцелно подбрани, а следват от няколко въпроса, произтичащи от разпоредбите на Конвенцията.

Първият от тях е за понятията, с които Конвенцията борави, и преди всичко за понятията „sex”, „gender”, „sexual orientation” и „gender identity”. В българския превод на разпоредбата на чл. 4.3 от Конвенцията тези понятия (употребени като изрично изключени основания за дискриминация) са съответно „пол”, „социален пол”, „сексуална ориентация” и „идентичност, основана на пола”.

Това, което веднага прави впечатление е, че „gender” е преведено като „социален пол”, а „gender identity” – като „идентичност, основана на пола”, а не, както би било логично, „идентичност, основана на социалния пол”. Терминологичната неяснота в българския текст на Конвенцията се задълбочава от дефиницията, съдържаща се в разпоредбата на чл. 3, б. „в”: „Пол” означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.” В съответния английски текст (Аrt. 3, ”c”) е дадена дефиниция на “gender”, а не на “sex”. По аналогичен начин стоят нещата със съпоставянето на английския и българския текст на разпоредбата на чл. 3, б. „г” – “gender-based violence against women” е преведено като „насилие над жените, основано на пола” (а не “на социалния пол”).

Само за съпоставка с други славянски езици може да посочим, че в македонския текст (при всички резерви, които може да има към словосъчетанието „македонски текст”) “gender” е преведено като “род”, а “gender identity” като “родова идентичност”. В сръбския текст “gender” също е преведено като “род”, а “gender identity” като “родни идентитет”. В руския текст пък думата, съответстваща на “sex”, просто е изпусната, а “gender identity” е преведено като “гендерная идентичность”. В Украинския текст “gender” е преведено като “гендер”, а “gender identity” – като “гендерна ідентичність”.

Въпросът за смисъла на някои понятия, използвани в Конвенцията, не опира единствено до нехайния или преднамерено опорочен превод на български език. Остават неясни смисълът, обемът и съотношението между понятията „социален пол”, „идентичност, основана на пола” и „сексуална ориентация”. Въпросът не е теоретичен, а би имал сериозни практически последици при евентуалното прилагане на Конвенцията, тъй като тези понятия са в основата на очертаването на нейния обхват.

Ратифицирането на Конвенцията би довело до включването в българския правен ред на акт (при това с йерархичен приоритет по отношение на законите), който съдържа понятия с неясен смисъл, съотношение и обем и влизащи в противоречие с вече установени в законодателството и съдебната практика понятия. Това би представлявало противоречие с установения в Конституцията принцип на правовата държава, включващ в себе си както идеята за определеност, яснота и недвусмисленост на правните норми, така и идеята за правната сигурност.

Поради това считам, че разпоредбите на чл. 3, б. „б” и „в” и чл. 4.3 от Конвенцията противоречат на принципа за правовата държава, прокламиран в Преамбюла и в чл. 4 от Конституцията.

(б) Относно обхвата на Конвенцията

Сред декларираните цели на Конвенцията (чл. 1) са да защитава жените от всички форми на насилие, да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени, да създаде цялостна рамка, политики и мерки за защита и помощ на всички жертви на насилието над жени и т.н. Разпоредбата на чл. 2 „Обхват на Конвенцията” отново поставя в центъра словосъчетанието “насилие над жени”. Следователно ключово за определяне на обхвата на Конвенцията (без това да изчерпва нейния обхват) е понятието „насилие над жени”.

В българския текст на Конвенцията „насилие на жени” (чл. 3, б. „а”) е дефинирано като „нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола…”. Така прочетена, разпоредбата е ясна – защитени са жените в биологичен смисъл, като е подсилена защитата в случаи, когато е упражнено насилие над жена, защото е жена. Но в английския текст на Конвенцията четем друго – в чл. 3, б. ”а” става дума не за „насилие, основано на пола”, а за “gender-based violence”, т.е. за насилие, основано на социалния пол – т.е. за насилие, основано на “социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете”.

Този прочит поставя множество въпроси, някои от които и с практически измерения. Например защитена ли е от Конвенцията (извън случаите на домашно насилие) жена, която е приела социално изградената роля на мъж? А защитен ли е в същата хипотеза мъж, приел социално изградената роля на жена? И как познаваме кога тези роли са действителни или само претендирани? Освен отсъствие на определеност, яснота и недвусмисленост на правните норми и компрометиране на идеята за правната сигурност, в случая е налице и предпоставяне на допълнителни права и на допълнителна закрила на лица, които са определени не по обективни критерии, а в зависимост от техни твърдения относно собствените им вътрешни преживявания.

Поради това считам, че чл. 1, чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията противоречат на принципа на равенството, прокламиран в чл. 6 от Конституцията.

(в) Относно т.нар. „стереотипни роли на пола” и „нестереотипни роли на пола” (в английския текст “stereotyped gender roles” и “non-stereotyped gender roles”)

Според разпоредбата на чл. 12.1 страните по Конвенцията се задължават да „предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете”. В цитираната разпоредба на словосъчетанието „стереотипните роли за жените и мъжете” е придаден силно пейоративен смисъл, като то е приравнено на словосъчетанието „идеята за малоценност на жените”.

В разпоредбата на чл. 14.1 пък страните са задължават (вярно с уговорката „където е подходящо“, което обаче видимо няма значението на „където Конституцията не го забранява“) да предприемат „…необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища“.

От цитираните разпоредби отново възникват множество въпроси, един от които има и конституционноправни измерения. Нека да оставим настрана въпроса дали е случайно, че Конвенцията не предвижда никаква специална закрила на жената-майка (респективно на бременна жена) и дори не споменава такова явление като майчинството.Но едва ли някой непредубеден човек би оспорил твърдението, че една от най-характерните стереотипни роли на жената, е ролята й на майка. Следователно чл. 12.1 от Конвенцията задължава Република България да предприеме необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за ……. стереотипни роли за жените ….”. Но стереотипната роля на жената като майка е не просто част от преобладаващото светоусещане на българските граждани. Според разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Конституцията жената-майка се ползва с особената закрила на държавата.

Поради това считам, че разпоредбите на чл. 12.1 и чл. 14.1 от Конвенцията противоречат на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Конституцията.

 

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

Независимо какво ще бъде решението на Конституционния съд, това дело дава един уникален повод за внасяне на яснота по един особено важен въпрос – какво следва да се разбира под „мъж” и „жена” според българската Конституция.

Мисля, че минималното, което Конституционният съд следва да направи, е отчетливо да изясни, че според Конституцията „мъж” означава биологичен мъж, а„жена” – биологична жена. Ако българският конституционен законодател желае да уреди сключването на брак между лица от един и същи пол или българският законодател реши да създаде нова правна фигура със сходни правни последици (което аз лично считам за правилно), то това трябва да стане открито и по предвидения в Конституцията ред.

 

Източник: „Юридически барометър“

 

Contra Magazin: Американците се страхуват от мира и се радват на войната

 

 

САЩ са най-войнствената държава в света, твърди австрийското издание  Contra Magazin

От момента на основаването си през 1776 година те практически постоянно воюват, главно с други страни.

За 242 години от съществуването на САЩ не е имало нито една десетилетие, в което тази страна да не е водила никъде войни или да не е участвала във военни конфликти, пише авторът на статията Марко Майер.

До момента всеки американски президент се сблъсква с подобни въоръжени конфликти.

За цялото време на съществуването на САЩ в живота на страната има само 17 мирни години — това е 7 % от общия брой години.

Най-дългият мирен период е между 1935 и 1940 години, по време на световната икономическа криза, се отбелязва в статията.

Това доведе до факта, че след края на Втората световна война в държавата се образува огромен военно-промишлен комплекс, а американската армия стана най-големият работодател в целия свят, ако броим професионалните войници и гражданските служещи.

С това е свързана също развитата отбранителна промишленост, създаваща много работни места и след спада в много други отрасли превърнала се в най-важния отрасъл от промишлеността в САЩ, подчертава авторът.

Според него, отбранителният сектор играе крайно важна роля в икономиката на САЩ, затова не си струва да сме изненадани от това, че с негова помощ Вашингтон поддържа и обслужва своята «глобална империя».

За това той има над хиляда военни учреждения по цялото земно кълбо.

Само в Германия те са над 220, отбелязва изданието.

Всичко това изисква немалко средства, дори когато съюзниците поемат част от разходите, но такава система обезпечава работни места и държи безработицата на относително ниско ниво, продължава австрийският журналист.

«Войната  — това е бизнес, а продължителната, никога не завършващата война — това е кървав бизнес-модел, на базата на който елитите на страните печелят разкошно», пише  Contra Magazin.

Големият патриотизъм на американците  помага за това, защото политическите кръгове и СМИ с негова помощ водят населението за носа, за да могат гражданите да не мислят, че в действителност техните военни убиват и самите те умират само в името на милиардите на Уол Стрийт.

Именно защото войната се превърна в САЩ в икономически фактор с огромна важност, американците започнаха да се страхуват от мира, твърди Майер.

Какво ще се случи, ако внезапно не останат никакви, създадени от елитите, врагове?

Стотици хиляди работни места ще станат ненужни.

Затова американците се страхуват не от войната.

Мирът за тях е по-лошото, твърди авторът на статията.

 

Симеон Николов: Глобалният пакт за миграция на ООН ще има катастрофални последици за България

 

През последните 18 месеца в ООН бяха подготвени два ключови документа: Глобален пакт за бежанците и Глобален пакт за безопасна, организирана и редовна миграция, което безспорно е постижение на международната общност. Вторият бе приет на 13 юли 2018 г. от Общото събрание на ООН с цел, освен да създаде стандарти за безопасна и организирана миграция, да засили международното сътрудничество. Двата документа ще бъдат окончатено приети на 10–11 декември 2018 г., на конференция в Мароко.

Единствено САЩ обявиха предварително, че се оттеглят от втория документ, а на 18 юли и Унгария обяви същото под предлог, че споразумението представлява ”заплаха за света” и крие опасност страните да бъдат принудени да отворят границите си.

Външният министър на страната Петер Сиярто счита, че Глобалният пакт за миграция „противоречи на всякакъв разум и в пълна степен на интересите по сигурността на Унгария и намеренията за възстановяване на европейската сигурност“. Правителстовото нарече „екстремистки“ и „преднамерен“ този документ, който  стимулира по–голяма миграция и класифицира същата като „добро и неизбежно явление“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, по време на посещението си във Великобритания, посъветва европейците: „По-добре внимавайте за себе си. Миграцията променя културата и средата за сигурност. Не вярвам, че това е добре за Европа и за нашата страна.“

В България съдържанието на Глобалния пакт за миграция не е познато, а за официалната позиция на страната ни не може да се каже повече от дежурното изчакване да застанем зад такава на ЕС.

Евродепутатът Илхан Кючюк прави изказване в Европарамента на 17 април 2018 г. и подчертава възможността ЕС да играе водеща роля  и да се обедини зад единна позиция, за да предложи обща европейска визия.

Ако надникнем, обаче, в тези 34 страници на  дългоочаквания документ с гръмкото заглавие Глобален пакт за миграция, наред с положителните регулации и сътрудничество срещу трафикантите, със сигурност ще се сблъскаме спостановки, които предизвикват доста тревожни въпроси. Още в изказването на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш при представянето на Глобалния пакт за миграция имаше изрази, които са показателни за различията в оценките, като например, че „миграцията е положителен глобален феномен“.

Трудно биха се намерили положителни последствия от това предизвикателство. Но тук прозира и интенизивното лобиране на големите международни концерни, които присъстваха на последния Световен икономически форум, както и на добре платени неправителствени организации, като тези на небезизвестния Сорос.

Самото въведение оставя впечатлението, че документът пропагандира в полза на миграцията: „Ние признаваме, че миграцията е източник на благоденствие, иновации и постоянно развитие на нашия глобализиран свят“.

Нещо повече, правителствата се „задължават така да оформят пътищата за редовна миграция, че да бъде стимулирана мобилността на работната сила, като разширяваме и диверсифицираме наличието на такива пътища“. А това стимулиране на миграцията руши всякаква легитимност на едностранното представяне в позитивна светлина на последствията от миграцията.

Документът не би трябвало да има обвързваща юридическа стойност, а символичен характер, но формулировките в него са от рода на „страните се задължават“ да приемат, да осигуряват, да гарантират. Мигрантите трябва да получат достъп  до социалната осигурителна система. А би ли поела тази тежест всяка социална система при препоръчани отворени граници и регулиран поток, чийто размери не знаем?

На мигрантите, които нямат паспорти, трябвало да се издадат нови такива. Но нали Европа има вече горчивия опит с даване на нова самоличност на стотици хиляди мигранти, след което се оказа, че сред тях са се промъкнали много членове на „Ислямска държава“, които носеха със себе си телефоните със снимки на отрязани човешки глави?

В документа се изисква спазване „правата на засегнатите“ и се препоръчва споделена отговорност. Но ако за бежанците е приемливо да говорим за „засегнати“, как да приемем това и за икономическите мигранти или просто авантюристи, тръгнали да търсят по-добър живот?

А истински „засегнатите“ няма ли да са нашите граждани, за които няма и дума в документа? Страните се задължават да се борят срещу дискриминацията, особено на жените и децата.

Да, но те самите дискриминират жените си, защото идват от такива общества. Няма нито дума за техни задължения, за това, че би трябвало да признаят конституционния ред на страните, които ги приемат.

Изключително наивно звучи формулировката, че миграцията била средство за икономическо развитие на страните по произход и трябвало да се интегрира в политиката за развитие. Логиката била, че приемащите страни печелят от допълнителната работна ръка, а страните на произход на мигрантите – от паричните преводи. Макар че по-логично би било лекарите и инженерите да останат в родината си, а не да изпращат пари от Европа. Особено ако се съберат със семействата си, което впрочем е изискване на Глобалния пакт за миграция. Този проблем напълно се премълчава в документа.

Спорно е намерението за приемане на Закон за имиграция, включващ: създаване на общодостъпни информационни пунктове по най-важните маршрути с информация за помощ, опции и пътища за мигрантите, което организациите на Сорос вече го демонстрираха; стимулиране на събиране на семействата на мигрантите, без никакъв разчет за това каква огромна експлозия би представлявало то за мигранти от страни с голям брой деца и роднини; затварянето на мигрантите в лагери да се сведе най-много до кратко време и само като последно средство. Да се премине към индивидуално устройване на всеки мигрант.

Ако документът открито призовава за стимулиране на миграцията, за какво всъщност е гласувал българският представител в ООН и дали в ушите му не е звучала песента „Елате хиляди младежи…“? Поканата на Ангела Меркел от преди три години ще е невинна грешка в сравнение с това, което би последвало при този подход в Глобалния пакт за миграция.

Паралелно с одобряването на документа стартираха инициативи, които подсказват организирана подкрепа в информационно–пропаганден план, която ще се засилва до 10–11.12.2018 г., когато предстои окончатгелното му приемане.

Така, например, британският „Гардиън“ събщи за инициатива на стотици учени, които в открито писмо призовават да се прекратят краткосрочните мерки, довели до хуманитарни и политически кризи. Безспорно, че те са прави в някои констатации, но в писмото преобладават куп неверни и ненаучни твърдения с очевидната цел да ни убедят в необходимостта от отворени граници. Какво научно има в твърдението, че въздействието на миграцията върху демографията било краткосрочно, защото раждаемостта на мигрантите бързо се изравнявала с тази в приемащите страни.

Последните данни от западноевропейските страни обаче, показват точно обратното. В Германия, например, ражданията от жени-чужденки са три пъти по-високи от тези на немкините.

Миграцията възниквала между региони, а не между континенти. Твърдение, което изумява точно в момент, когато се очертава по-голяма заплаха от Африка, отколкото от Близкия Изток. Мигрантите представлявали само 3,4% от населението на земята – 246 млн. души, което било по-малко от 2017 г. и многократно по-малко от 19 век. Също невярно и едностранчиво твърдение, защото данните сочат категорично увеличаване към 2065 г. до 300 млн. само от Африка, при увеличаване на населението  с 1,2 млрд.

Стените нямало да спрат никого, били излишни. И нито дума за това каква е алтернативата, какви мерки трябва да се вземат в страните по произход на мигрантите. Предлага се бърз достъп на мигрантите до жилища, образование и пазара на труда, което гарантирало интегрирането им. Очевидно, че тези кабинетни автори едва ли са разбрали, че  по-голяма част от мигрантите не идват за да се интегрират, даже не идват за да работят.

Списание „Brand eins“ пък в материал под заглавие „Какво би станало, ако всички граници бяха отворени”, се позовава на четири научни изследвания, като твърди, че има генерална недооценка колко хора ще се отправят към по-богатите страни, защото през последните 100 години 97% от населението е живеело в собствените си страни, в които се е родило. Само че странно защо тези учени пропускат, че климатичните промени днес обезлюдяват някои страни, а информационните мрежи стимулират младите към решения да търсят възможности другаде.

Според редовните допитвания на „Галъп“, в цял свят 14% от населението желаело да живее в друга страна, което прави около 710 млн. души. Преди 10 години този процент бил по-висок – 17%. В Сиера Леоне – 62%, в Хаити и Албания – 56%. Една пета искат да заминат за САЩ, 6% – за Германия, 5% – за Канада.

С идването им БВП щял да се увеличи с 67 до 147%. Как ще се вдигне производителността на труда с неквалифицирана работна ръка /очакванията в Германия тотално се провалиха/, не става ясно. Възнагражденията на местните граждани нямало да се намалят от идването на мигранти. А откъде Германия взема 87 млрд. евро през последните три години и за сметка на кого? Изследване на германската федерална банка от януари т.г. констатира например, че дошлите само от Източна Европа в Германия чужденци през последните години са изиграли голяма роля за стагнирането на заплатите и за негативното развитие на безработицата, което води до радикализиране на определени среди.

Още по-невероятно звучи твърдението, че било спорно дали престъпността ще се увеличи. В САЩ в периода 1990 – 2013 г., когато броят на мигрантите се е увеличил три пъти, престъпността била спаднала.

Но това тотално противоречи на данните от западноевропейските страни през последните години. В Швеция се стигна до въоръжени нападения срещу полицейски участъци. В Германия и Австрия категорично се увеличи броят на престъпления от мигрантските среди. Азбучна истина е бързото им съюзяване с местните криминални структури. Но нали най-трудно се пребоядисва това, което е съшито с бели конци.

Разбираемо е защо неолибералните глобалисти бързат да ни убедят колко добре би било да отворим широко границите си, да бъдат размити държавите и идентичността на нациите. Съзнавайки, че през следващите години е поставено под въпрос съществуването на техния модел, те стават все по-настъпателни и безцеремонни.

Глобалният пакт за миграция беше очакван и крайно необходим, но очевидно в подготовката му са спечелили превес именно тези сили и предупреждението на Унгария, че документът представлява „заплаха за света”, макар и да изглежда преувеличено, може да се окаже недалеч от истината, а до декември може и други страни да се оттеглят от него, например Австрия, Чехия, Словакия, Полша и др.

След като премиерът Бойко Борисов на 20 юли направи този трезв ход в парламента по отношение на евентуални споразумения за връщане на мигранти в България, подкрепен от 100% от  гласувалите депутати, дали ще допусне на 10–11 декември т.г. България да се присъедини към такъв документ на ООН, който би имал катастрофални последици за една малка страна, ако не се корегират горните неадекватни и нелогични постановки?

Симеон Николов

 

Източник: Епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Чумосване. Просят си боя

 

 

Телевизионните репортери все се чудят, защо искат да ги бият или поне да счупят камерите им.  Отговорът е лесен: защото обикновените хора ги приемат като адвокати на Властта.  Никога обаче един министър или депутат няма да им посегне, защото само им се мазнят.

Тия дни имаше чудесен повод някой репортер да си изпроси боя от вицепремиера Валери Симеонов – и така да стане герой поне за един ден. Но пропуснаха и този златен шанс. В новините на Би Ти Ви показаха, как изгониха от заседание на Тристранния съвет омбудсмана на Републиката Мая Манолова.  Всички зрители видяха този резил.  Но след това взе думата Симеонов – и репортерите покорно го слушаха, докато той ги назидаваше, че това е фалшива новина.  Никой от тях дори не гъкна.

Този епизод бе ново свидетелство за разпадното веселие във Властта.  Някои хора там очевидно здраво се стараят да оглавим класацията за най-идиотска държавна администрация в света. Преди време Симеонов даде на прокуратурата свой колега министър, сега гонят омбудсмана, утре като нищо ще изгонят и Падишаха от заседание на кабинета, засега го пощипват по всеки повод, сетне му се извиняват – Майтап бе, Пади, патриотите говорят вече на три езика – един или двама от тях плюят, третият маже.

Отлични условия за репортери, които наистина си търсят боя.  Обаче те се репчат на очумените селяни-бедняци.

Те пък пак изгониха телевизионен екип – не им вярват, това е единствената причина. И са прави хората.  Не са сигурни, какво ще остане от думите им, как ще ги омачкат, дали изобщо ще ги разберат.

Грозен беше натискът на репортер на Би Ти Ви да научи, кой организира протеста на потърпевшите от евтаназията на заразени животни.  Какво значение има, кой е – който ще да е, хората трябва да бъдат чути.  Сега и цензори на протестите ли ще ставате?

Понеже се страхуват от Властта, медиите все гледат да заметат някак Истината.  Напоследък се изхитриха да прилагат един нов номер: просто огласяват поредния факт/скандал, набързо го претупват и хукват към следващия.  Така малките истини не могат да прераснат в Голяма.

Например, повтарят като папагали, че контрабандата на цигари е почти нулева.  И, след известно време, без да им мигне окото, съобщават, че през миналата година над 200 /двеста/ милиона лева са загубите на държавата от нелегален внос на цигари.  Оставят двата факта в насипно състояние и хукват към следващата правда.

Или съобщават, че над 40% от българите не биха подали сигнал за корупция.  Пак по същото време научаваме, че 25% е делът на сивата икономика у нас. И никой не си прави труда да направи връзка между едното и другото. Всяко нещо, което изисква усилие, по-голямо от това за една прозявка, ги оставя безразлични.

Сивата икономика, извън всичко останало, превръща и обикновените хорица в съучастници в престъпление, разяжда морала им, заразява ги с чума, не по-малко страшна от оная по животните.  Какво сега, и хората ли ще евтаназират?  Искам да кажа, извън традиционните методи, с които ги морят – безпаричие, недолекуване и целият останал репертоар.

Врявата около чумата даде възможност да се замете още един позорен факт: според проучване на Евростат, 42% от смъртните случаи у нас е можело да бъдат предотвратени. 42 процента!  Ако свържем този факт с срамната ни лидерска позиция в различни класации за смъртност, ще се изправим пред нещо нечувано.

Проблемът е, че ония репортери, които уж си търсят боя, гледат на Народа като на един прост пълнеж към мизерните си новини, като на ненужен миманс, който се натрапва в „Историческите“ дела на Властта.  А за нея отделният Човек отдавна е загубил цената си – забелязват го, колкото да нагласят поредния водевил.

И опозицията търкаля постни игрички.  Последният Вот на недоверие предизвика само иронични подмятания, заради липсата изобщо на смислени дебати – и съвсем справедливо, защото опозицията се държи като някакъв канцеларски плъх, който записва единствено прегрешенията на Властта, тя е някакъв усърден летописец на претенции, толкова.  Удобно и за едните, и за другите.

И никой не брои Народа като опозиция – а не е ли тъкмо той същинската опозиция?  Гласът му обаче се чува като нещо нечленоразделно – писъци по избити животни, плач от издавени села и пр. – всичко това се слива в протяжният вой на един обезверен и дори анимализиран Народ – няма кой да го преведе обаче този вой на езика на Разума.

Когато не се чува Народа, тогава всичко може да се изговори.  Отдавна не съществува мярка за приличие.  Някой може да надува перки край автомобила „Бугати“ за пет милиона, който току-що си е купил.  Но и през ум не му минава, че това е безтактно, парвенюшко, истински големите пари не крещят, те шепнат – както казваше един автор.

Друг богаташ ни съобщава, че от неговата камбанария България била цъфнала и вързала, така му изглеждала.  Само от вестник „Галерия“ му казаха да си наляга парцалите – и защо.  Другите медии си замълчаха, понеже той им подхвърля по някоя наградка.  България е цъфнала и вързала, но тук-там все се намира по някой несретник – като онзи клошар от село Балван, който изведнъж се оказа собственик на фирма с милионни задължения, принадлежала по-рано на онзи от камбанарията.  Е, да, когато си се отървал по толкова артистичен начин от борчовете си, можеш да говориш, каквото ти падне, пък и да подхвърляш по някой кокал и на гладниците от медиите.

Изтърбушиха публичното говорене, оскотиха го, държат се с него като серийни изнасилвачи.

Бъчварова, например, казва: „Не сме имали по-подготвени министри“. Това не се нуждае от коментар. Тя пък направо се гаври с публиката.

Мнозина са в плен на екзалтацията – обаче най-често тя е принудена, притворна.  Най-тежката й форма е, когато екзалтантът е повярвал на собствените си недомислици.  Все едно, че говорят сами на себе си.  Хвалят се като неизлечими комплексари.  Да полудееш от изсилванията им.

„България промени имиджа си, повярваха и се вслушаха в нас“ – казва Лиляна Павлова.  Сякаш България до Председателството е била някакво диво място, катун за примитивни, недонаправени хора.

Според Радев, вътрешният министър, изобщо не личало, че охраняват Председателството – стотици хиляди софиянци са свидетели и потърпевши тъкмо от обратното.  В същото време, стана ясно, че 114 лица, издирвани от Интерпол, са получили български паспорти.  Това не го казва някой недобит от тукашната свобода на словото репортер, а авторитетния „Нувел обсерватьор“.  Споменава се още, че поне един министър и един вицепремиер са в схема за придобиване на българско гражданство – но никой не намери време да се похвали и с тази афера.

И да ви кажа, добре, че Юн-кяр все е подпийнал.  С някой трезвеник щяхме да имаме доста по-големи ядове.

Всеки повод да се измъкнат от Чумата, във всичките й проявления, им е добре дошъл на телевизиите.  Сега пък се заплеснаха по Тръмп – не ви дават да припарите до едни мъртви овце – а вие все се бутате там, където не ви е мястото.

Чоплиха общата пресконференцията на Тръмп и Путин, повече от чумата.  Набутаха и психолог в една емисия – според него, езикът на тялото на двамата президенти говорел, че нищо не са постигнали.  Въпросните психолози сякаш оглушават, докато ги облизва телесния език.  Тръмп и Путин бяха повече от ясни: отношенията ни са добри, няма руска намеса при избора на Тръмп.  „Не – казват нашите гарги.– Имаше“.  На една от тях дори й се прииска импийчмънт на Тръмп, а ако е възможно – направо евтаназия.  Дори Путин се наложи да каже, че също е работил в разузнавателна служба и знае как се правят понякога „досиета“, като това за руската връзка на американския президент.

И, разбира се, в Би Ти Ви не минаха без любимия спец на Теодора Енчева – Стефан Тафров.  Той ще спаси демокрацията в САЩ.  Добре, че никой не обръща внимание на гаргите.

 

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

 

Проф. Александър Маринов: Пак готвят измъкване от властта. Но този път “стомната“ може да не издържи

 

 

Скандалите в управляващата коалиция може да са симптом, че пак ни подготвят измъкване от властта. Но този път „стомната“ може да не издържи. Поредица от мини кризи силно разклаща управлението.

Така политологът проф. Александър Маринов коментира политическата ситуация в момента – провалените сделки за ЧЕЗ и Нова телевизия, скандалите в ОП, чумата по животните. Той развива тезите си в интервю за „Фокус“.

Политологът предполага, че съществува връзка, макар и не директна, между чумата по животните и провалените сделки за ЧЕЗ и Нова телевизия. И това е липсата на комуникация.

Липсата на информация, липсата на аргументация за едно или друго решение или за липсата на действие от страна на държавното управление рязко засилва кризата, категоричен е проф. Маринов.

Лошото управление на държавата поражда лавина от все по-сериозни проблеми, категоричен е професорът.

„Ние не си задаваме въпроса, какво стои зад съдбата на животните. Зад кравата Пенка и зад козичките на баба Дора. Че една голяма част от държавата ни е оставена абсолютно на самотек“, казва той. И обръща внимание, че във връзка с чумата по дребния добитък висят със страшна сила поредица от въпроси – защо се стигна дотук и каква е гаранцията, че утре пак няма да се появи и няма да има ново масово клане.

Българското общество се радикализира, но не под влияние на някаква идеология, а под влияние на все по-тежките условия на живот, въпреки че управляващите ни твърдят, че живеем все по-добре, казва още Александър Маринов.

Ето и цялото интервю на проф. Александър Маринов пред Цоня Събчева за Радио „Фокус“:

– Обратите по сделките за ЧЕЗ и на Нова телевизия, нанесени чрез безпрецедентната забрана на Комисията за защита на конкуренцията за осъществяването им, захлупиха високия градус на кризата с чумата по дребния рогат добитък. Какво диктува дневния ред на държавата? Следва анализът на проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, как да тълкуваме обратите по сделката с ЧЕЗ на фона на кризата с чумата?
– Вероятно има някаква дълбока връзка по протичането на тези кризисни събития, въпреки че тя не е съвсем на повърхността. Не са свързани причинно тези събития, иначе имат своя дълбок подтекст, както казах, а именно натрупалите се хронични слабости, пороци в управлението на държавата. Има и още един общ белег на тези събития или тези процеси. Липсата на информация, неяснота, липсата на аргументация за едно или друго решение или за липсата на действие от страна на държавното управление. Което обстоятелство рязко засилва кризата. Между другото министърът на земеделието каза една точна мисъл преди няколко дни. Той каза: имахме една малка криза, но поради липсата на информация тя се превърна в голяма криза. Та тези, има и други между другото – може още четири-пет неща да посочим само от сряда и четвъртък, всички тези проблеми, мини или по-големи кризи се наслагват и от една страна, силно разклащат управлението, а от друга страна, би трябвало да подскажат на обществото, че това не е някаква лоша съдба, а просто лош начин на управление на държавата и е крайно време да се замислим, защото последиците стават все по-сериозни и по-сериозни.

– Някак случайно съвпадат във времето двете събития, които избрах. Изненадващо КЗК обявява забрана на иначе абсурдна по генезиса си сделка, кризата с чумата а-ха лека-полека да заглъхне и изскача последният скандал, произведен от министър Порожанов, който накрая призна, че в стадото на баба Дора няма чума. Тя го пита, а защо излъгахте. И министърът мълчи. Ето как съвпадат събитията и човек почва да си мисли различни неща – дали едното не е предизвикано от другото. Не е ли така?
– Да, може да съществува такава версия, че за да се отвлече вниманието от едно събитие се подклажда истерия около друго. Но аз съм казвал и друг път, това първо, е изключително трудно да се направи. Тъй като потокът, пороят от събития не може да бъде контролиран. И второ, няма в България такива големи майстори на манипулацията и на комуникационната манипулация. Просто имам чувството, че тази липса на координация, хаотичност, стремежът всяка една институция, всеки един ръководител да се оправя сам за себе си, да не носи отговорност, да я прехвърли някому другиго създава водовъртеж от събития, водовъртеж от версии. И отново повтарям, поради невъзможността, неспособността да се комуникира разумно, открито, аргументирано с обществото, обществото става много мнително. Става мнително и това прави изключително трудно провеждането на каквато и да било политика от страна на управлението.

– Как ще се развие ситуацията по ЧЕЗ, ако ВАС отмени акта на КЗК и разреши сделката?
– Ами ето ви един пример как един проблем се решава с неадекватни средства. Вместо да се разглежда по същество, вместо да се търсят сериозни доводи защо не трябва да се случи тази сделка, се намесва Комисията за защита на конкуренцията, която може би няма най-пряко отношение към този въпрос. Защо, аз не мога да разбера, четох, признавам си, четох кратките съобщения, но не ми стана много ясно аргументацията. Не ми стана. Това така или иначе и досега е съществувало. Какво означава, че ЧЕЗ въобще не може да бъде продадена ли? Между другото също важи и за Нова телевизия. От тези аргументи на комисията имам чувството, че или тези фирми, така да се каже, не могат да бъдат продадени въобще, или те трябва първо да се съсипят или да се разпаднат, да нямат такова влияние в обществото или на пазара и тогава вече могат да бъдат продадени. Аз отново се връщам към този голям пропуснат шанс да се разгледа сериозно и задълбочено проблемът, шанс, какъвто представляваше парламентарната комисия. По една или друга причина, въпреки че комисията разполагаше с много материали и аз имам чувството, че нейният председател имаше желание да свърши работа докрай, това не се случи. Не беше допуснато. И сега започват едни сложни комбинации, които между другото не са само вътрешни за страната ни. Знаем, че новото правителство на Чехия започна сериозни промени в мениджмънта на ЧЕЗ, има и някакви нови виждания, и ние сме намесени в кръг от събития, които вече не са под наш контрол. Но при всяко положение стои открит въпросът, защо държавата, държавното ръководство, политическите ръководители отказват да се произнесат, да систематизират аргументите за и против тази сделка. Защото тя може да не е последната и най-вероятно няма да бъде последната, ако не се извлекат съответните изводи. Всичко може да бъде продадено по този начин, уви, казвам в България. Това е големият въпрос, а не тази казуистика на КЗК. Сега ще видим, може би ще има по-подробни аргументи.

– Проф. Маринов, лъвчетата Масуд и Терез, кравата Пенка, козичките на баба Дора не превръщат ли действителността ни в нереална, не я ли превръщат в мултипликационен филм?
– Как да ви кажа, той е по-скоро едно филмче на ужасите, което е между границата, между страшното и смешното и тази граница е много тънка и много лесно се преминава. Защото зад животинките стоят съдбите на хората. Ние много често се впечатляваме и се активизираме от такива драматични моменти, не си задаваме въпроса, какво стои зад съдбата на животните. Зад кравата Пенка и зад козичките на баба Дора. Че една голяма част от държавата ни е оставена абсолютно на самотек. И тук искам да кажа, че наред с всички други спорове и аргументи във връзка с чумата по дребния добитък, виси със страшна сила поредица от въпроси – защо се стигна дотук и каква е гаранцията, че утре пак няма да се появи и няма да има ново масово клане? Защо не се зададе въпросът, взети ли са мерките за превенция и профилактика? Доколкото знам, за тези цели са били изхарчени доста пари. Защо няма резултат? Толкова ли е трудно да се предприемат някакви мерки или няма желание, или просто това е някаква имитация на мерки? Общо-взето зад този случай в Югоизточна България стои цял огромен кръг от проблеми на малкия бизнес, на хората от селските райони, които и без това са онеправдани и са натикани в ъгъла, в тинята на живота, защото никой за тях не мисли, освен когато настъпи някаква такава трагедия.

– На преден план излиза безразличието на институциите.
– Да, точно така е.

– И тяхната абсолютна незаинтересованост.
– Да, безразличие, безсърдечност, безотговорност. Защото в края на краищата правителството, неговите членове, различните администрации носят отговорност за това, което се случва в държавата. Сега пак имаме някакъв проблем и се опитват да ни внушат, че всички са си свършили работата. И това е някакво природно бедствие, едва ли не. Но не е просто природно бедствие. Ние между другото и с природните бедствия работим по същия начин. Защото се случват наводнения, случват се свлачища, катастрофи. И всичко заглъхва за няколко дни до следващото бедствие. Нищо не се променя, нищо не ни прави по-способни да реагираме по-добре на тези събития.

– Чумата в Югоизточна България даде политически измерения. Какви са те?
– Съвсем естествено е. И обяснението е логично. Ние сме говорили на тази тема с вас. Лошото управление на държавата поражда лавина от все по-сериозни проблеми. И когато хората са притиснати от тези проблеми, те тръгват да търсят правата си, за да защитават интересите си и да търсят сметка от тези, които би трябвало да решават проблемите. Появиха се едни кадри от с. Шарково, които напомнят на картините и на филмите за селските бунтове в Дуранкулак или за Септемврийското въстание 1923 г.

– Да, попът размахал кол, и така разярен води хората.
– Т.е. ние имаме много превратна представа, внушавана от част от медиите. Представа, която се генерира на жълтите павета или в големите градове. Ние сме свикнали да се отнасяме пренебрежително към останалата част от страната. Не само там, а и на много други места, българското общество се радикализира. То се радикализира не под влияние на някаква идеология, а под влияние на все по-тежките условия на живот, въпреки че управляващите ни твърдят, че живеем все по-добре. И българските политически партии, особено тези в парламента, са извън контекста. Те не са в час. Те не могат да разберат дори и тези, които се опитват да реагират, да използват един или друг смисъл ставащото, те не могат да разберат, че и най-радикалното им остро говорене от трибуната на парламента или в кулоарите на парламента отдавна е задминато от радикализирането на обществото по простата причина, че хората нямат избор, няма накъде да отстъпват и тръгват напред, за да се защитават. Това е политическият контекст.

– Вицепремиерът Валери Симеонов допусна възможност за нови избори и връщане на БСП и ДПС на власт. Дали сътресенията в малката коалиция могат да доведат до развалянето на голямата или това е само покер анонс?
– То е сътресение, което също има някакви по-дълбоки корени. Имам чувството и то не само чувство, а просто един преглед на събитията от последните седмици, че започват едни движения, да не кажа едни размествания на пластовете, които много вероятно да са свързани с предстоящи, иначе отричани, развития. Да кажем този закон, който сам по себе си отново е скандален. Това е поредният от очевидно лобистките закони, които освен всичко останало, се правят в разрез с фундаментални принципи на правото. Още един пореден закон с обратно действие.

– За кой от всички говорите?
– Говоря за промените в Закона за приватизацията. Значи, каквото и да се решава, каквото и да се решава със закон, то може да има сила оттук нататък. Т.е. не би трябвало да се отразява върху конкретния казус с Български морски флот. Защото това е абсурд. По същия начин всеки може да поиска преразглеждане на условията по сделката и респективно облекчаване на съответните задължения. Сега, защо ГЕРБ и една част от „Обединени патриоти“ участваха в тази история, ние доказателства нямаме, но можем да имаме основателни съмнения. Тъй като няма никакви солидни аргументи относно начина, по който беше приета тази промяна и нейната логика, нейната аргументация. Аз имам чувството, че има връзка между такива събития. Да кажем подобни политически решения и смяната на собствеността на някои медии. Аз имам усещането, че започва разместване, в което вече въпреки, че се отричат едни възможни предсрочни избори или падане на правителството, започват да се подбират позиции за следващи политически изпитания. Да се формират нови съюзи, да се развалят стари съюзи, да се търсят съюзници, не само политически, а и икономически и т.н. Т.е. тези размествания на пластовете на фона на слабите институции, които не решават проблемите на хората, са симптоматични, че отново ни подготвят едно измъкване от властта, което се случи вече няколко пъти. Но аз смятам, че този път стомната няма да издържи, а ще се пръсне на хиляди парченца. Защото интересите на 100 или 1000 души в държавата, не могат да бъдат залог за съдбата на цялото общество.

 

Велизар Енчев: Ето как се купува протест: властта укроти животновъдите с 15 лева и четирима уволнени чиновника! И тази нощ укротителят от Банкя ще спи спокойно

 

 

ЕТО КАК СЕ КУПУВА ПРОТЕСТ: ВЛАСТТА УКРОТИ ЖИВОТНОВЪДИТЕ С 15 ЛЕВА И С ЧЕТИРИМА УВОЛНЕНИ ЧИНОВНИКА! И ТАЗИ НОЩ УКРОТИТЕЛЯТ ОТ БАНКЯ ЩЕ СПИ СПОКОЙНО!

Бунтовно начало и позорен край! Това е най-краткото, но и най-тъжно определение на днешния протест на животновъдите пред Министерския съвет. Говоря като участник и очевидец от първия до последния час на протеста. Видях с очите си как властта купи водачите на протеста с четирима уволнени чиновника и с …15 лева добавка върху вече дадени компенсации от 25 лева за евтаназирана овца и коза.

Какъв позор! Вместо протестът да излее народния гняв заради безмилостно унищожените стада, заради зверското изтребление на здрави животни в Странджа, той се изроди в срамен пазарлък за 15 лева. Вместо да се иска докрай оставката на земеделския министър Порожанов, водачът на протеста излезе сияещ от радост от Министерския съвет, рамо до рамо с екзекутора Порожанов, и триумфално обяви, че всичките им искания са изпълнени.

И нито дума за тоталната сеч в Странджа. Нито дума за умъртвения поминък и съсипаните съдби на хората в този обезлюден край, готов за заселване от мигрантите на Каракачанов, както доскоро предлагаше днес пенещият се срещу фалшивите новини вицепремиер.

След като водачът Караколев сви знамената, животновъдите кротко го последваха, както овце следват овчаря. И на площада останахме стотина души срещу 200 полицаи и жандармеристи…

Толкова им беше барутът, с толкова се примириха крещящите срещу властта – с 15 лева и с четири уволнени пионки на Порожанов, които само ще сменят бюрата си в земеделското министерство.

Ето така се опитомява протест по нашите географски ширини: Купуваш водачът и стадото се укротява. Уви, и тази нощ укротителят от Банкя ще спи спокойно.

С такива продажни протестъри и с такъв послушен народ що да не векува на „Дондуков“ 1?

 

Велизар Енчев, Фейсбук

 

Валентин Вацев: За някои в България е много удобно българите да не знаят, че Тръмп е изключително успешен ръководител на Америка

Снимка БНР

 

 

Каквото и да направи Тръмп, той ще бъде ненавиждан. Това заяви в интервю за предаването „12+3“ по програма „Хоризонт“ на БНР анализаторът Валентин Вацев.

„Представителите на американската дълбока държава плачат с кървави сълзи, защото чувстват края си. За някои в България е много удобно българите да не знаят, че Тръмп е изключително успешен ръководител на Америка до този етап – безработицата е паднала до невиждани висини, има икономически бум, разцвет на икономическата активност. Тръмп има огромна поддръжка в нисшите и средни чинове на въоръжените сили на ФБР и ЦРУ, но в момента се организира бунт на горните слоеве във ФБР и в ЦРУ. Това е смехотворен опит на хората на Клинтън да организират публична истерика. Мога да се надявам само, че те наистина ще преминат чертата, след която се поставя въпроса за импийчмънта. На този импийчмънт Тръмп ще постави на масата всички възможни истини относно взривяването на двете кули и относно други загадъчни истории в американския живот“, посочи Вацев.

Вацев добави още, че американецът не обича своята дълбока държава и затова поддържа Тръмп.
„На своите изказвания, които Тръмп даде веднага след разговора с руския президент, той изглеждаше абсолютно сигурен и абсолютно спокоен, което означава, че истинските сили в Америка – флагманите на американския индустриален капитал са твърдо зад него и са доволни.

Образът на Тръмп, който се рисува във вестник „Ню Йорк Таймс“ и от Си Ен Ен е на един случаен чешит, който е известен с това, че бие жена си или тя го бие, който поради грешка е напъхан в кабинета и не знае какво да прави. Всъщност истината е точно обратната. Той беше избран с огромен натиск отдолу, разрушавайки сегашните конвенции между демократи и републиканци в американската политическа система“, каза още анализаторът в националния ефир.

 

Огнян Минчев пита властта: Ще бъдат ли превърнати Странжда и Рила в бежански лагери?

 

 

През последните няколко дни в интернет издания, на които аз лично нямам никакво доверие, се превърта новината за взето „някъде в Европа“ решение териториите около турската граница – чети Странджа и Родопите – да бъдат определени за изграждане на бежански лагери, в които да се концентрират прииждащите от Турция мигранти.

Обикновено подминавам подобни информации поради крайно ниската вероятност да имат общо с истината по въпроса.

Този път обаче кампанията е особено силна, продължава вече повече от седмица и въвлича като предполагаеми „новини“ информации от Брюксел, Израел и някои международни институции.

Затова се обръщам към българските евродепутати – от всички партийни фамилии – с молба да дадат отговор според собствената си информнираност на следните въпроси:

1. Имат ли информация подобен въпрос да е бил обсъждан – формално или неформално – в която и да е от европейските институции?

2. Споменава ли се България – в частност югоизточните територии на страната – като възможна локация за концентриране на бежански лагери и центрове за разглеждане на молби за убежище?

3. Има ли сериозни разговори в средите на европейските институции за разполагане на подобни лагери и центрове в югоизточната периферия на Европа – имаше информации за планирани подобни центрове в Албания и други страни на западните Балкани?

4. Свързани ли са последните споразумения – колкото и да са условни и общи – по въпросите на миграцията между страните членки на ЕС със създаване на подобни лагери и центрове на теиторията на съюза?

Официалната информация досега фокусираше създаване на подобни центрове в страни извън ЕС, в близост до големите канали за миграция?

5. Известно ли е на българските членове на ЕП българското правителство или отделни негови членове да са обсъждали по какъвто и да било повод подобна възможност за разполагане на лагери и центрове на българска територия и има ли изразена позиция на българските представители по този въпрос?

Предлагам в случаи на публични кампании с неизяснен произход, в които се намесват въпроси от ключово национално значение, да не се чака изразяване на официална позиция на българските институции, а да се реагира своевременно от страна на информираното обществено мнение и български представители в международни институции, които биха могли да предотвратят разгръщането на пропагандна истерия в услуга на чужди, антибългарски интереси.

Огнян Минчев

Фейсбук

 

Валерия Велева: В държавата на баба Дора дори и чумата не е истинска!

 

 

Нелепи, брутални и неадекватни управленски действия в последния месец превърнаха проблема с избитите животни в Странджа в драма за хората и криза на властта.

Драмата започна на 19 юни, когато в стадото на Йордан Трифонов от с. Воден, Ямболско са установени съмнителни случаи на чума, а шест дни по-късно, на 25 юни 2018 г., със заповед на изпълнителния директор на БАБХ инж. Дамян Илиев във Воден са евтаназирани 1408 броя дребни преживни животни – овце и кози.
След три дни, на 28 юни, пак със заповед на Дамян Илиев са избити още две стада по 150 животни в с. Кости, Бургаско.
Информацията минава в новините на телевизиите, без някакъв особен обществен отзвук.

Всеобщият ужас настъпва, когато в социалните мрежи плъзват покъртителните кадри с избити овце и кози.

Снимката на плачещата баба Дора от с.Шарково прегърнала козата си, публикувана във Фейсбук на 13 юли, петък в 21.45 часа от ямболското Радио 999, подейства като шок за цяла България.
За броени часове баба Дора се превърна в символ на драмата на стотици българи,живеещи в труд и лишения, на които им се отнема единственото, което имат и в отрицание на властта, бездушна към трагедията им. До момента кадърът с баба Дора има над 1,4 млн. гледания в социалните мрежи и 37 000 споделяния!

От този миг започна кризата на властта.

Изтъркулиха се четири дни, в които властта сякаш не е на себе си.

В събота, 14 юли – 25 дни след началото на драмата в Ямболско, правителството разбира какъв огън се пече под краката му.

И реагира като на пожар.

В същия ден земеделският министър Румен Поражанов е изстрелян от премиера Борисов чак до обора на баба Дора в Шарково, за да я успокои, че държавата ще ѝ даде пари срещу избиването на козите ѝ.

А пък шефът на БАБХ Дамян Илиев плъзва по телевизиите да обяснява, че това е чума, а чумата е страшна зараза и при нея се действа така – с умъртвяването дори и на здравите животни.
Никой обаче не им повярва.
Беше късно.
За една нощ часовникът на времето се беше завъртял срещу властта.
Фермерите започнаха протести. Мирни, но гневни. Бранейки поминъка си, животновъдите настояваха за по-подробни прегледи и карантина, преди да се стигне до умъртвяване.
Никой не ги чу.
Вместо диалог с хората, властта прати полицията да нахлува по къщите и оборите, а ветеринарите да продължат с евтаназията.
Държава срещу народ.
Никой не обясни на стопаните какви са резултатите от пробите, кракът на нито един служител на земеделското министерство не стъпи по селата, за да разясни на хората ситуацията.

Само в трите села в района на Шарково за три дни са унищожени 3000 животни! Ужасът е повсеместен. Полицията действа като при война – никой не показва на стопаните нито заповед за нахлуването в частната им собственост, нито документ за евтаназията на животните им.
В държавата на баба Дора се действа така. С твърда ръка!
Но как да обясниш на онзи старец на 93 години, който цял живот сутрин е изпращал, а вечер е посрещал своите овце, че срещу липсата им ще има пари в кесията. Той си търси овцете. И кълне държавата. А, проклина и Брюксел, защото държавата му обяснява, че така са поискали онези от Брюксел. В душата му е рана. И недоверие…Но властта не вижда това.

В неделя, на 15 юли, в Шарково пристига лидерът на опозицията Корнелия Нинова. И картинката започва да се прояснява: не е ясно дали това е чума, няма карантина, няма дезинфекция, има разминаване между протокол от проби и заповед за действията на полицията, не се знае откъде е плъзнала заразата, как при тази здрава ограда с Турция заразени животни са проникнали в България, осъществяван ли е необходимият ветеринарен контрол върху новопридобити животни, къде е превенцията…Нинова вдига на крак главния прокурор и шефа на ВАС. Иска спиране на заповедта за избиване.
А Фейсбук гърми: „убийци“ „еничари“, „правителството по заповед на ЕС нарочно обезлюдава погранична Странджа, за да бъде заселена с бежанци“.
Доверието към институциите е сринато.  

Властта обаче продължава да се държи неадекватно. София на жълтите павета сякаш спи. Няма пиари, няма медийни защитници, няма комуникация. Порожанов и Дамян Илиев са дежурните в ефира, които с неадекватното си поведение още повече отблъскват.
А Баба Дора вече е станала национален герой. Спасила е козите си. Дала е отпор на държавата. „Аз съм твърда българка, няма да им се дам“, обявява тя пред медиите, които се надпреварват да я интервюират.
С живи вериги жителите на Шарково застават пред трите обора, в които все още животните не са изклани. Полицаите нахлуват от единия край на селото, от другия – хората ги посрещат с вили и мотики. Води ги попът, размахал огромен дървен прът. Удивителна картина за държава, която до вчера е била председател на Съвета на ЕС и е ръководила делата на 500-милиона Европа! А пък не може да се справи с проблема на 50 животновъди в собствената си страна. И го превръща в трагедия! Впрочем, вече всички за забравили за европредседателството – за фанфарите, похвалите и усмивките. Не на третия ден, на 30-тия час властта в София разбира колко преходни са потупванията по рамото, когато те не са дошли от суверена.

В края на деня премиерът създава оперативен щаб за борба с чумата по овцете и козите, в който влизат министрите Радев и Порожанов. Все пак е реакция, но ужасно закъсняла. Това е трябвало да стане преди първото избиване на стадата във Воден и Кости…Ако е имало кой да мисли за последиците.

В понеделник, 16 юли, Дамян Илиев е буквално неадекватен пред БТВ – от думите му става ясно, че БАБХ не е спазила собствените си наредби за действия при такива кризи, че в земеделското министерство има доклад на експерти, които заявяват, че пробите на избитите животни не са дали категорични признаци за болестта чума, че в съседна Турция за 2018 година няма огнища на чума…
По същото време в друга телевизия министър  Порожанов си къса ризата, че болестта е чума, но и през ум не му минава да обясни, защо през цялото време от 19 юни досега, когато е било открито първото огнище на чума,  нищо не е направено за масова и тотална дезинфекция. Нито той, нито Илиев показват документ, че в България наистина има епидемия от чума. Не показват и заповед за избиването на животните. А законът е категоричен – за да се осъществи евтаназия на животни, трябва да има предложение от шефа на БАБХ до министъра на земеделието, който съгласувано с министъра на вътрешните работи да издаде заповед за умъртвяването на добитъка. Това не е направено.

Масовата евтаназия в България на 4000 овце и кози е извършена по заповед на зам.-изпълнителен директор на БАБХ!

На възможно най-ниското управленско ниво е взето решение, което коства съдбата на десетки българи, което нанася вреда на цял сектор в икономиката, чиито последици могат да се окажат фатални за огромна част от територията на България!
Некомпетентност ли е това?
Неадекватност?

Некадърие?
Подценяване на проблема?
Бягство от отговорност?
Престъпление?
Бездушие?

Важното е било да се избият животните, на хората бързо да им се дадат компенсациите. За да млъкнат.

Но изникват страшните въпроси!
Откъде дойде заразата? Кога е дошла и защо е проспана?
Вярно ли е, че заразата е дошла през граница с Турция, както твърдят от Министерство на земеделието?
Ако е вярно, значи граничният контрол е нула!

Кой е отговорен?
Случайно ли е станало проникването и как това кореспондира с констатацията на експертите на земеделското министерство, че през 2018 година в Турция няма огнище на чума?
Ако заразата не е дошла случайно, а е внесена нелегално, то тогава България е обект на биотеторизъм чрез целево внасяне на вирус и предумишлено заразяване, при което мерките и реакциите на правителството са тотално неадекватни, особено при квалификацията на заплахата.
Тогава къде са службите в България?
Националната сигурност на държавата е пробита и никой от тях не реагира!

„Държавата не беше на мястото си по проблема с животинската чума“, обяви вицепрезидентът Йотова.

„И при следващи кризи ли ще избиваме здрави животни?“, попита президентът Радев

България наистина се оказа в нелека ситуация. Но властта влезе в нея като слон в стъкларски магазин. Призна, че е допуснала грешка в комуникацията при опитите да реши проблема. И толкоз!
Но такава тежка грешка се случва за втори път от началото на годината. Същата грешка властта призна и за Истанбулската конвенция. Действаше по същия начин – силово, без обяснение, без диалог с обществото. Едни министри обясняваха по телевизорите как „тъмните сили“ са попречили да се приеме светлата Конвенция. Сега пак едни министри се обясняват. И пак по същия неадекватен начин. Властта не намери нито един ветеринар, нито един експерт с име и тежест, който да подкрепи действията им.

Грешката не е само комуникационна. Тя е и институционална.
И както при Конвенцията, така и при Козите тези грешки на властта раждат не само гняв, но и евроскептицизъм. А това ще има сериозни последици. За властта и за държавата.

Чумата може да се окаже наистина страшна!

Още не знаем какво точно се е случило. На каква атака сме били подложени. Вражеска или приятелска? Може да е чума, може да е шап, син език или някаква друга болест. Днес е една зараза, утре ще е друга. Днес е по овцете и козите, утре ще е по свинете, в други ден – по кокошките. А после – не дай си Боже, и по хората!

Трагичното е, че България показа тотална неподготвеност да се справи с един такъв проблем. Няма качествена лаборатория, няма железни механизми за реакция, няма подготвени екипи. Няма кризисен план, няма комуникационен план.

Днес това може да коства оставката на един чиновник или на един министър. Утре ще е на друг.

Вчера бяха Майките, днес са Козите.
Нищо не променя ситуацията в държавата, където институциите фактически не действат.

Цената я плаща баба Дора и хилядите като нея, за които държавата е станала враг.  И вече няма никакво значение колко пари ще им бъдат дадени – 100-200-300 лева. Те никога няма да бъдат достатъчни. Да удавят мъката. И да напълнят пропастта между власт и народ.

Козите на баба Дора са спасени. Заради онази снимка, която шокира България и уплаши властта. Но не се знае докога.
Защото в държавата на баба Дора нищо не е последно.
И никоя заповед не е истинска!

Дори и за чумата!

 

Източник:епицентър.бг

 

Кого уплаши Мая Манолова?

 

 

Националният омбудсман Мая Манолова бе изгонена от заседанието на Съвета за тристранно сътрудничество, независимо че е автор на един от законопроектите, които се обсъждат – за пенсионирането на миньорите. Членовете на Съвета, които рядко са на едно мнение, бяха категорични в нежеланието си общественият защитник да присъства на сбирката им. Не било по правилата, отсече вицепремиерът Валери Симеонов, който го председателства. Възразиха и синдикати, и работодатели.

И Манолова бе изгонена.

В същото време БСП, партията чиито депутат дълги години бе Мая Манолова, публично я защити. Според Изпълнителното бюро на социалистическата партия „аргументът за неспазена процедура по присъствие на Омбудсмана на заседанието е несъстоятелен и е опит за поредно непрозрачно вземане на решения.“

Едно нещо е сигурно. Манолова вся смут в душите на активните играчи на политическото поле.

Активността ѝ отдавна ги тревожи, популярността, която набира – още повече и затова не е чудно, че вече се оформя фронт срещу нея. Фронт, чиято цел е да сложи точка на амбицията ѝ.

Че Манолова е амбициозна не е никаква тайна. Не случайно, когато бе народен представител, я наричаха „червеното острие“ и „червената амбиция“.

Сега я подозират ни повече, ни по-малко, че иска да стане я, президент, я, кмет на София.
Подозрението, че иска да стъпи като стопанин на „Дондуков“ 2 върви след нея като шлейф още от лятото на 2016 г., когато мнозина в БСП смятаха, че тя достойно би представлявала партията в ролята на кандидат-президент. Това бе преди на хоризонта да се появи звездата на ген. Румен Радев.

Радев стана президент, а лидерът на БСП Корнелия Нинова не пропуска случай да изрази солидарност с него.

Не така стои въпросът с Манолова – ръководството на БСП я подкрепя, но не както се подкрепя „наш човек“, а някак институционално, със запазване на дистанция и известни резерви.

Беше отдавна – на 18 март 2011 г., но соцлидерът Корнелия Нинова едва ли е забравила как двете с Манолова се състезаваха да атакуват премиера Бойко Борисов от парламентарната трибуна, а той развеселен се обърна към тогавашния лидер на БСП и бивш премиер Сергей Станишев с думите: „Колега, Станишев, ако може да ми ги разпределяте една по една, не двете едновременно! Това е психологически натиск!“

Тогава Нинова и Манолова бяха еднакво мили на сърцето на червения симпатизант.

Но после Манолова разшири полето на симпатиите.

Откакто стана омбудсман, тя не се спира. Обвиняват я, че се държи сякаш е политик в перманентна избирателна кампания. Но нима проблемите на обикновения човек имат почивен ден? И омбудсманът също няма почивен ден – Манолова е навсякъде, където стане напечено – при миньорите, при хората в с. Шарково, чиито животни са застрашени, при розоберачите. Тя първа осветли начина, по който колекторските фирми събират парите на длъжниците за ток и парно. Не се поколеба да изрече, че банките се ползват от свръхправомощия.
Манолова вижда проблема, опитва се да вникне в него и веднага да предложи решение. С други думи – хваща бика за рогата.
Това поведение се харесва на засегнатите, на които често преди никой не е обръщал внимание.

Не така виждат нещата в лагера на политиците с амбиции, аналогични на тези, в които подозират Манолова. За тях Мая Манолова е заплаха. И заинтересованите бързат да я елиминират. Първоначално опитаха с „мека сила“ – срещу аргументите на Манолова се изправиха експерти. Целта сигурно е била на техния фон тя да изглежда некомпетентна. Лоша стратегия – кога ли средностатистическият гражданин е бил на страната на „компетентните“.

После атаките добиха персонален характер.

Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов пръв каза на глас това, което мнозина явно мислят: „Тонът, който Манолова държи на всички, е недопустим!“ Повод му даде сърцатата защита на майките на деца с увреждания, оказана от омбудсмана. Според синдикалиста те трябва да спрат да разхождат напред – назад нещастните деца. Манолов влезе в обяснителен режим, извини се на майките, че не е бил правилно разбран.

Но и Манолова бе принудена да се обяснява. И да изтъква, че противниците ѝ виждат в нея амбиции за повече власт и по-висок пост.
„Да, предложих бартер – моята оставка срещу промени в закона за хората с увреждания. Обвиненията са, че защитавам майките заради пиар, популизъм, или за това, че съм искала да ставам кмет на София. Нямам политически амбиции, имам амбиция да си върша работата!“, изрече пред медиите тя.

Това се случи на 26 юни. Последва затишие, което не продължи дълго.
До днес, когато тристранката не я допусна на заседанието си и затвърди подозрението, че Мая Манолова не просто дразни, направо плаши „някой“. И че този „някой“ е могъщ.

Остава да видим кой сгреши.
Дали Манолова, когато допусна евентуалните ѝ амбиции (за кмет на София, за президент) да бъдат осветени. Прекалено лична емоция имаше в начина, по който тя предложи прословутия „бартер“. А и със самия факт, че заговори за „бартер“, Манолова създаде впечатлението, че играе популярната в политиката игра „народ (когото тя защитава) срещу елит“.

„Елитът“ чу, видя и се мобилизира.

Каквито и да са целите, които преследва в бъдеще, омбудсманът ще се нуждае от широка подкрепа, а не от тяснопартийна. Днес прът в колелото на целите ѝ сложи Изпълнителното бюро на БСП. Защото подкрепата на БСП веднага лепва на Манолова червен етикет и зачертава от числото на тези, които биха дали глас за нея, хората, които по една или друга причина не харесват социалистите. Така Нинова отсега я елиминира като евентуален съперник на Радев при евентуалното му кандидатиране за втори мандат.

Нито синдикатите, нито работодатските организации участват пряко в избори. Но хич не е случайно, че в предизборните кампании всички партии се надпреварват да се срещат с тях.

Днес те показаха, че играят срещу Манолова. А като се има предвид, че решението тя да бъде изгонена от тристранката озвучи Валери Симеонов (освен вицепремиер, той е лидер на НФСБ – партия от Обединени патриоти), Манолова дразни и тези, които разчитат на т.нар. популистки вот.

А това прави фронта срещу нея наистина много широк.

 

Източник:епицентър.бг

Решаваше се съдбата на света: Първата директна среща между Тръмп и Путин (ОБЗОР)

 

 

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и лидерът на Русия Владимир Путин проведоха на 16 юли 2018 г. в Хелзинки първата си среща извън рамките на многостранни международни форуми. Разговорът им „на четири очи“ продължи 2 часа и 10 минути. Американският лидер веднага след края на разговора го оцени като положителен.

Президентите на САЩ и Русия преговаряха в президентския дворец в Хелзинки в два кръга, продължили общо повече от 4 часа. Първо двамата лидери се срещнаха на четири очи в присъствието само на преводачите си за малко над два часа, а след това на работен обяд към тях се присъединиха делегациите им. Белият дом бе предвидил за разговора на четири очи 90 минути, но той продължи два часа и 10 минути и бе определен от Доналд Тръмп като „добро начало, много добро начало“. В откритата за медиите протоколна част преди разговора на четири очи двамата президенти направиха само размяна на кратки приветствия въпреки опитите на журналистите да им зададат въпроси.

„Това е добро начало. Това е добро начало за всички“, каза Тръмп преди работния обяд, в който участваха делегациите на двете страни. След края на преговорите в разширен формат държавните глави дадоха съвместна пресконференция.

„Студената война е приключила“

Първи думата взе руският лидер. Той отбеляза, че преговорите са протекли в откровена и делова атмосфера, били са успешни и полезни.

Путин заяви, че трудностите и напрегнатата атмосфера в отношенията на Русия и САЩ нямат обективни причини. Той напомни, че Студената война отдавна е приключила. „Епохата на острото идеологическо противопоставяне между двете страни отдавна е миналото, обстановката е кардинално различна“, заяви Путин.

Според руския президент, в момента Москва и Вашингтон се сблъскват с различни предизвикателства. Сред тях са балансирането на механизмите в международната сигурност, както и нарастващата заплаха от тероризма. Путин изрази надежда, че Русия и САЩ ще успеят да достигнат взаимно разбиране и решение на тези проблеми с общи усилия. Той също заяви, че се надява преговорите с Тръмп да набелебжат първите стъпки за нормализирането и оздравяването на отношенията между двете страни.

За какво успяха да се договорят

Руският президент даде примери за успешно сътрудничество между руските и американските специални служби.

Най-свежият пример – това е тясното оперативно взаимодействие с групата американски експерти в сферата на сигурността в рамките на приключилото вчера Световно първенство по футбол в Русия, каза Путин.

Руският държавен глава също отбеляза, че руската делегация е предала своите предложения за сътрудничество със САЩ в сферата на стратегическата стабилност и неразпространението на оръжията за масово поразяване.

Президентът подчерта необходимостта от съвместната работа и в бъдеще по изработването на целия спектър военно-политическите мерки за разоръжаването. Путин каза, че Русия е предложила на САЩ сформирането на работна група за антитероризъм. „Контактите по линията на специалните служби е полезно да бъдат преместени върху системна основа“, заяви той.

Сирия и Израел

Руският лидер обърна особено внимание на сирийския въпрос. По думите му, Москва и Вашингтон са способни да поемат лидерството в преодоляването на хуманитарната криза в Сирия. Освен това, Путин припомни, че руските и американските военни са успели да установят сътрудничество и да не допуснат опасни сблъсъци в Сирия.

Руският президент отбеляза, че след окончателния разгром на терористите в югозападната част на Сирия ситуацията на Голанските възвишения трябва да бъде приведена в пълно съответствие със споразумението от 1974 година за разединяване на израелските и сирийските войски.

Според него, това ще позволи спокойствието да се върне на Голанските възвишения, да се възстанови режима за прекратяване на огъня между Сирия и Израел, както и да се гарантира сигурността на Израел.

Проблематиката Иран

Путин отбеляза, че е обсъдил с Тръмп въпросите на реализирането на споразумението за ликвидирането на ракетите със средна и малка далечина на полета. „Става дума и за удължаване действието на Договора за стратегическите настъпателни въоръжения, за опасната ситуация около разгръщането на елементите на глобалната система на американската противоракетна отбрана, и за изпълнението на Договора за ликвидирането на ракетите със средна и малка дължина на полета и тематиката за разполагане на оръжия в космоса“, изброи обсъдените теми Путин.

Освен това, Путин разказа, че е обсъдил с Тръмп притесненията на Русия относно решението на САЩ да напуснат сделката с Иран. Той отбеляза също успешното преодоляване на кризата около Корейския полуостров, което бе благодарение до голяма степен и на личното участие на Тръмп в разрешаването на въпроса.

Икономическото сътрудничество

Руският лидер обсъди с Тръмп и икономическото сътрудничество. Той отбеляза, че бизнесът в двете страни има огромен интерес от нормализирането на отношенията между Вашингтон и Москва.

Путин заяви, че се е споразумял с американския си колега за сформирането на съвместна група, която да обедини капитаните на руския и американския бизнес.

Путин също отбеляза, че е време връзките между двете страни да бъдат размразени и по линията на организациите и културните връзки.

Президентът на Русия Владимир Путин призна, че позициите на Москва и Вашингтон по отношение на Крим се различават, но за Русия „въпросът е закрит“. „Позицията на президента (на САЩ Доналд) Тръмп за Крим е известна и той се придържа към нея, той говори за незаконността на присъединяването на Крим към Руската Федерация“, констатира Путин на съвместната пресконференция след края на срещата на върха САЩ – Русия. При това той подчерта: „Ние имаме друга гледна точка, смятаме, че проведохме референдум в строго съответствие с международното право и Устава на ООН“. „За нас, за Руската Федерация, този въпрос е закрит. Това е всичко“, заяви Путин

Енергетиката

Русия е готова не само да запази, но и да удължи договора за транзит на природен газ през Украйна, заяви президентът на страната Владимир Путин след срещата си с Доналд Тръмп. Това ще стане „ако бъдат решени съществуващите проблеми“, уточни Путин. „Що се отнася до „Северен поток-2“, Тръмп изрази своето безпокойство във връзка с възможното прекратяване на транзита през Украйна.

Той коментира и въпроса, дали Германия ще спечели от реализирането на проекта за газопровода „Северен поток 2“. Тръмп за пореден път напомни, че „САЩ разполагат с много ресурси“, с които да задоволят нуждите от доставки на газ в Европа. „Смятам, че ние ще се конкурираме, когато става дума за тръбопровода. Аз не съм убеден, че той е в най-добрите интереси на Германия, но това си е тяхно решение. Ние ще се конкурираме… Продаваме втечнен газ и трябва да се конкурираме с тръбопровода и ще се конкурираме успешно, макар те да имат някои преимущества“, отбеляза Тръмп.

Уверих американския президент, че Русия е готова да запази този транзит“, посочи Путин. „Нещо повече, ние сме готови да удължим транзитния договор, който изтича през следващата година, в случай че бъдат разрешени споровете между стопанските субекти в Стокхолмския арбитражен съд“, уточни той.

Руският президент смята, че Русия и САЩ могат да работят конструктивно за урегулирането на световните енергийни пазари. „Смятам, че ние, като най-големи държави производителки на петрол и газ, а САЩ са именно такава страна, бихме могли да работим конструктивно за регулирането на международните пазари, защото ние нямаме интерес от спада на цените под определено ниво, защото от това ще пострадат нашите производители, включително и производителите на шистов петрол и газ в САЩ, заяви той.

Руският лидер смята, че Москва и Вашингтон също така нямат интерес и от прекалено високи цени. „Ние имаме за какво да си поговорим в тази област, имаме поле за сътрудничество“, уверен е Путин.

Освен това, руският президент разказа, че е предложил на Тръмп да помисли върху „философия за изграждането на двустранните отношения на дългосрочна основа“. Той отбеляза, че „сме си поговорили добре“ и изрази надежда, че двамата в бъдеще ще започнат да разбират по-добре един-друг. Путин заяви, че като цяло е доволен от първата пълноформатна среща с президента на САЩ.

„Открит и продуктивен диалог“

След това думата взе американският президент. „Току що приключих обсъждането с президента Путин на широк кръг от въпроси, критично важни за нашите страни. Проведохме пряк, открит, много продуктивен диалог“, каза Тръмп.

Той отбеляза, че диалогът Москва и Вашингтон е важен за САЩ, Русия и целия свят. Американският президент заяви, че държавите трябва да намерят възможността да си сътрудничат, ако искат да намерят път към подобряване на ситуацията в света.

Сътрудничеството между Русия и САЩ може да доведе до спасяването на стотици хиляди човешки животи в Сирия, убеден е стопанинът на Белия дом. „Кризата в Сирия е сложна. Сътрудничеството между нашите две страни може да спаси стотици хиляди животи“, подчерта Тръмп. Русия е помогнала на САЩ в борбата и разгрома на терористичната групировка „Ислямска държава“ в Сирия, заяви американският президент. „Когато видите какъв напредък сме постигнали при разгрома на ИД, откровено казано Русия ни помогна за това в някои отношения“, каза той.

При това Тръмп определи срещата си с Путин като преломен момент в отношенията между Москва и Вашингтон. „Отношенията ни с Русия никога не са били в по-лошо състояние, отколкото сега. Това трябва да се промени след нашата четиричасова среща. Няма да бъде лесно, но това е по-добре, отколкото да се отхвърлят възможностите за срещи. По-добре да се поемат политически рискове за постигането на мир и стабилност“, каза той.

„По-добре да поема политическите рискове в интерес на мира, отколкото да рискувам мира в името на политиката“, заяви Тръмп и изрази надежда, че САЩ и Русия ще успеят да решат всичките проблеми, които бяха обсъдени в хода на срещата в Хелзинки.

„Дори във времената на напрежение по време на Студената война, когато светът беше съвсем различен в сравнение с днешния, САЩ и Русия бяха в състояние да поддържат стабилен диалог. Но нашите отношения никога не са били по-лоши, отколкото са сега. Но това се промени след днешната среща. Убеден съм в това“, добави Тръмп.

Президентът на САЩ добави, че представителите на Съвета за сигурност на Русия и Съвета за национална сигурност на САЩ скоро ще проведат среща в развитие на срещата на върха в Хелзинки.

Американският президент Доналд Тръмп смята руския лидер за свой съперник, но в добрия смисъл на тази дума. „Нарекох го съперник, съперник в добрия смисъл на думата. Смятам,