Tyxo.bg counter

Category: Анализи и коментари

Иван Николов: В Гърция и Сърбия възприемат като смъртна заплаха сближаването на Македония с България

Борисов и Заев

Често се връщам към интервюто, което през юни 1996 г. направих за в. „Македония” с Алфонс Емануилов – Макс. Той е българин от немско-белгийски произход. Роден е в София през 1929 г., емигрира през 1948 г. и завършва в Лондон философия и политически науки .

 От 1955 г. живее в Монтевидео, Уругвай. Автор е на множество книги с геополитически анализи. Тогава ръководеше два вестника и едно списание и беше кореспондент на няколко информационни агенции в Америка и Европа.

 Разговаряхме дълго на различни теми, свързани с процесите на демократизация при новите условия. Нямаше как да не му задам и въпроса за бъдещето на отношенията между България и младата държава Република Македония. Ще цитирам дословно част от неговия отговор, който днес ни заставя да разсъждаваме по-задълбочено:

 „…Аз предполагам, че отношенията между България и новата държава ще бъдат повлияни не толкова от София, колкото от Скопие. Фактът, че Атина е последователно враждебна към Р Македония, показва, че от Скопие би трябвало да потърсят подкрепа и от Белград, и от София.

Въпросът е дали Белград има интерес да защити държавността на Македония, или ще се съюзи с Гърция срещу новата република. ТОГАВА НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ЕДИНСТВЕНА ОПОРА ЩЕ ОСТАНЕ САМО БЪЛГАРИЯ. НЕ ЗАЩОТО МАКЕДОНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ГО ЖЕЛАЕ, А ЗАЩОТО ТО НЯМА ДА ИМА ДРУГА АЛТЕРНАТИВА.”/Подч. И.Н./

 Тези думи на господин Макс се потвърждават днес, 21 години по-късно, с отпадането на пречките, които досега Скопие поставяше умишлено, за да не може да бъде подписан договорът за добросъседство между нашите две държави.

 Новият македонски премиер Зоран Заев, чиято единствена цел е разчистване на пътя на Македония към нейната евроатлантическа интеграция, със замах помете всички видимо склеротизирали аргументи пред възможността този договор да бъде подписан от България. Високият емоционален градус, обаче, и на слънчевите ентусиасти, и на мрачните скептици в двете държави, зареден с много положителна и отрицателна енергия, волно или неволно, отново отдалечава проблема от неговата същност.

В случая освен желанието, решимостта, волята на правителствата в София и Скопие, от значение са и други фактори, които неоправдано се подценяват. Две предпоставки – едната психополитическа, а другата геостратегическа, ще си казват думата за ролята и значението на този договор в един по-продължителен отрязък от време.

 ПЪРВАТА ПРЕДПОСТАВКА е дълбоко вкорененият, чрез всички средства на масираната македонистична пропаганда, мит за ролята на втория Илинден -2 август 1944 г., оформен като решение на първото заседание на АСНОМ (Антифашистичко собрание за народно ослободуване на Македония) в съзнанието на мнозина съвременни граждани на младата република.

 Дали договорът между двете държави ще зареди с необходимата критична доза решимост отговорните политически фактори в Македония да разчистят пътя за наложителния катарзис, който трябва да изживее цялото македонско общество, това е големият въпрос?!

 Миналото на Македония ще продължава ли да се тълкува според решенията на „вториот Илинден” или ще се завърне към своята неподправена същност!? Недопускащото никакви възражения отрицание на всичко, свързано с договора, дирижирано от Никола Груевски, го разграничи окончателно от идейния смисъл на абревиатурата ВМРО, която е част от името на неговата партия и подчертава колко силен е синдромът на досега внушаваните стериотипи на мислене там.

И не е ли срам, позор и подлост да се поставят на една и съща идейна и национална основа Даме, Гоце, Тодор Александров с Лазар Колишевски, Кръсте Цървенковски, Киро Глигоров и техните последователи, които днес се кичат с цветето на демокрацията и.всички произлизащи от нея идейни украшения!

 Място за илюзии няма. Подготвени ли са вече реформаторските елити в Македония за един откровен разговор за трагичната гибел на първия министър-председател на следвоенна Македония Методий Андонов – Ченто? Неговите думи…”Ние се борим за братско съгласие с всички народи около нас, на първо място с братския български народ”, цитирани от в.”Нова Македония”, на 30 ноември 1944 г., днес звучат с нова сила.

 Но и с нова сила напира и необходимостта да се разкрият действителните причини, не само идеологическите, за жестоката саморазправа и с всички негови министри: Панко Брашнаров, Киро Петрушев, Павел Шатев, Епаминод Иванов, д-р Стерийо Боздов, Богоя Фотев, Лазар Соколов и Петре Пирузе. Защо на всички тях животът им бе насилствено прекъснат или умишлено подложен на морални и физически страдания?

Всяко бягство от подобен род разговори, дискусии и анализи или тълкуването на процесите със средствата на досегашния македонистичен инструментариум, ще превръщат договора между България и Р Македония в документ на моментната политическа конюнктгура, способстващ за постигане на стратегически цели за Скопие с фалшиви средства.

 ВТОРАТА ПРЕДПОСТАВКА е стратегията на Атина и Белград за обща граница между двете държави. Т.е. младата македонска държава трябва да продължава да се развива според парадигмата на „вториот Илинден”, което предполага тя да бъде тясно обвързана идейно, политически, духовно, икономически, енергийно и инфраструктурно със Сърбия.

 След разпада на Югославия, Гърция зорко бди Република Македония да не бъде допусната да стане член на ЕС и НАТО преди Сърбия. А това изключва всяко сближаване с България и всяка инфраструктура по оста „изток-запад”, което в Атина и Белград се възприема като смъртна заплаха.

Тази съкровена цел на Гърция е споделена, преди години, от бившия външен министър на страната Дора Бакояни, в неофициален разговор, с нейния македонски колега Антонио Милошовски. Това научаваме от интервю на Милошовски за Дойче веле от 1 юни 2014 г.

 Подценяването на опасността двете балкански столици да саботират практическото прилагане на договора между България и Р Македония ще бъде тест за визията на София и Скопие да се възприемат като тандем със собствена роля на балканската политическа сцена.

 Има и една ТРЕТА ПРЕДПОСТАВКА – амбициите на Русия да не допусне, след провала на нейните усилия да осуети приема на Черна Гора в НАТО, Р Македония, както Босна и Херцеговина, да последват нейния пример. В случая Русия е мощното рамо на гръцко-сръбската стратегия за младата държава, чрез идеологемата за единството на славяно-православните народи.

Договорът между България и Р Македония и в трите столици – Москва, Атина и Белград – се възприема като ракета-носител за републиката покрай р.Вардар по траекторията Скопие- София-Брюксел. Ако споменатите предпоставки – психополитическата, геостратегическата и славяно-православната, бъдат преодолени, договорът между нашите две държави ще затвърди увереността в собствените им сили и тяхната нова роля в балканските работи и ще върне престижа на историческата наука като наука на обективното познание.

 В този смисъл договорът, без да е панацея, ще изиграе ролята на първата оздравителна инжекция срещу системно заразяваните, с болествотворни вируси, отношения между двете братски държави.

––––––––––

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание “България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.

Източник:БГНЕС

Проф. Драганов: Борисов и Нинова се закачат като младеж и девойка от бригадирското движение

 

 

По традиция във Великобритания, когато една партия състави кабинет, председателят на загубилата автоматически е официално обявен за „лидер на опозицията на Нейно величество”. Да, ама тук такава традиция няма.

Изглежда обаче, че това не важи за г-жа Нинова. Обратно – след парламентарните избори от март т.г. тя съвсем насериозно се взе за такава. И като се започна, та вече четири месеца.

Каквото и да издума г-н Борисов, г-жа Нинова все гледа да го затапи. Понякога оставам с впечатлението, че всичко вече се превръща в нещо като закачките на младеж и девойка от времената на бригадирското движение.

Ама тогава накрая те двамата обикновено се взимали. А сега трябва да чакаме както ще покаже бъдещето…

Не споря, че и „младежът” не пропуска да даде поводи за „закачките” на „девойката”. Един от последните например беше обяснението му, че ГЕРБ загубили президентските избори, просто защото не искали да ги спечелят. Тъй като, видите ли, премиерът внезапно прозрял, че под заплаха е поставен самият принцип на разделението на властите.

Да бе, да. Мигар през 2011 година ГЕРБ не държаха всички власти – изпълнителна, законодателна, съдебна, местна и т.н.? Но това не им попречи да се преборят и за представителната – президентската (друг е въпросът доколко лицето, което я олицетворяваше, се оказа и достойно да представлява България).

Та кога в следващите пет години г-н Борисов осъзна, че подобна концентрация на всички власти в ръцете на една само партия е опасна за демокрацията? Освен ако не е намерил време да прочете и трактата на Монтескьо по този въпрос…

Ама едва ли. Поради което бих си позволил да му дам друг съвет.

Казват, че на президентските избори от ноември м.г. под мъдрото ръководство на Живко суджука в Добрич ГЕРБ били загубили около 10 000 гласа. Та на мястото на г-н Борисов аз бих препоръчал да възложи на несменяемия си и безпогрешен изборен анализатор Цецо проверка с колко са загубили във всяка една област.

Сиреч, колко още „суджуци” (и по-малки „суджучета”) има ГЕРБ по места, които отблъскват гласоподавателите с непрестанните си злоупотреби с властта (обществени поръчки, назначения само на свои хора, феодално високомерие към раята и т.н.) И може би тогава щеше има и доста по-точно обяснение на загубата си от това, че „не били искали да спечелят”…

Защото г-жа Нинова само това дебне – да се хване за една или друга изцепка на премиера. И да го подпука. Даже понякога направо тича пред вятъра, както става с декларацията на БСП по повод протестите на земеделските производители в Добруджа.

Впрочем не може да се отрече, че тактиката й е доста хитра – непрестанно да се стреми да вкарва г-н Борисов в обяснителен режим. Нещо като на онази проклета жена, за която все мъжът й е виновен за всичко. И на него не му остава друго, освен или непрестанно да се оправдава, или накрая изнемощял да вдигне ръце и да се признае за такъв…

Между другото в това й помагат и медиите, особено електронните. Навикът им да тиражират в детайли всяка една стъпка или действие на г-н Борисов е добре дошъл и за г-жа Нинова. Даже имам усещането, че понякога й е достатъчно просто да изгледа новинарските блокове, за да се подготви за поредната си задявка спрямо премиера. И тя не пропуска нито една възможност.

Ами тъй, „в шеги и закачки” между ГЕРБ и БСП, си я караме вече близо половин година. И ако в държавата ни всичко друго си беше наред, в това нямаше да има нищо лошо.

Лошото обаче идва, когато зад гърба и на двете основни политически сили остават големите проблеми на България – председателството на ЕС, уж позатихналата криза с емигрантите и набиращото сили напрежение между цигани и българи.

А при тях със „шеги и закачки” не върви.

Или ще организираме и проведем образцово (или поне прилично) председателството, или Европа трайно ще ни остави „на втора скорост” в приобщаването ни към нея.

Или ще се справим с опасността от поредната емигрантска вълна (а за част от българите тя май се превърна вече и в добър бизнес), или ще ни залеят нови стада от съмнителни и все по-нагли пришълци.

Или ще обуздаем разбеснелите се и неспирно самозабравящи се цигани, или ще се превърнем в племе под тяхно иго, при това все още отглеждано в (и от) държавата, т.е. от всички нас.

И тогава хич няма да ни е нито до политически шеги, нито до лични закачки. А до плач и рев.

 

 

 

Източник: ПИК

 

Проф. Александър Маринов: Много нелепо е да се свързва “Цанков камък“ с Корнелия Нинова

 

 

Политологът проф. Александър Маринов в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

 

– Проф. Маринов, кой клати правителството – ДПС и БСП ли, както смята премиерът, или мафията, както твърди вицепремиерът Валери Симеонов?

– Сещам се за една прекрасна сатирична поема на Валери Петров, която беше озаглавена „Трите Н“. Появяват се едни мистериозни три Н на много места, където има неуредици, провали, аварии и всички са впрегнати да търсят този мистериозен вредител. Накрая се оказва, че всъщност не са Н, а са три N – някой некадърник наш. С това искам да кажа, че в България отдавна по различни причини и по различен начин най-силно клати властта самата власт със своята некомпетентност, със своята нетактичност, ако искате, с липсата на добре премислена политика, с чувството за непогрешимост. Сега го виждаме това нещо с някои акции, които ще се окажат с ефекта на бумеранг. Няма по-добър пример от тази разправия, която започна от „Цанков камък“. По този начин, в този момент, от тези субекти да се повдига въпросът за „Цанков камък“. Той ще се върне като бумеранг по много причини.

– Изненада ли са през последните седмици летните скандали, гарнирани са с почти всекидневни пресконференции в една или друга посока. Ето и днес БСП обвинява ГЕРБ в лошо изпълнение на инфраструктурни проекти и на Завода за отпадъци. От ГЕРБ веднага опровергаха. Това изненада ли е?

– Донякъде е изненада обстоятелството, че в иначе обичайно по-спокойните летни месеци не намалява градусът на напрежението, даже в известен смисъл се увеличава. Има едно такова противоборство. То беше заложено отдавна, една размяна на нападки. Аз не мога разбира се да твърдя, че една част от твърденията не са основателни, но по този начин според мен настъпва една девалвация на политическата полемика. Даже сега говорех с един съсед преди, всички вече имат впечатлението, че това е някаква умишлена, едва ли не договорена игра, която да отвлича вниманието от други приоритетни въпроси.
– Важните неща.

– Да. Или най-малкото, въпросите, които засягат всекидневно голяма част от хората.

– Тези скандали какво са? Ярко противопоставяне на опозиция и управляващи чрез взаимно очерняне или етап, който навлиза в борбата срещу корупцията, макар и чрез вадене на „кирливите ризи“?

– Би било добре да е второто, но аз се съмнявам, тъй като борбата срещу корупцията изисква обоснованост, конкретност, доказателства, работещи процедури. Виждате, че дори по един такъв въпрос, който би трябвало да поражда някаква степен на съгласие, имаме доста големи различия, които тепърва, от 1 септември нататък, ще дадат началото на нова спирала на напрежение, на взаимни обвинения и т.н. Имам предвид двата законопроекта за т.нар. антикорупционни политики. Би трябвало да се постигне съгласие по основните спорни моменти, които донякъде са обясними. Обясними са съмненията или притесненията, поне в това отношение ако наистина имаше воля точно за борба с корупцията, а не използване на това нещо като фасада, би трябвало да се постигне съгласие. В края на краищата всеки един от тези спорни проблеми е намерил някъде някакво приемливо решение.
– Защо точно сега беше повдигнат „Цанков камък“?

– Аз съм доста озадачен от този ход.

– Нещо трябва да има под повърхността.

– Да. Появиха се някакви догадки, но нито една от тези догадки не ми изглежда достатъчно разумна. Разбира се, никой не е казал, че действията в политиката винаги са разумни. Някои видяха в това нещо атака срещу Доган, но след това и самият министър-председател и в по-тесен кръг, и публично няколко пъти повтори, че няма нищо против Доган, че много го уважава и т.н. Много нелепо е да се свързва този проблем с Нинова, защото Нинова наистина не е имала нищо общо с този проект. За Нинова биха могли да бъдат повдигнати други теми, но по този проект да се търси атака срещу Нинова е направо глупаво. Признавам си, нямам обяснения. Говорихме с колеги тези дни на какво се дължи тази хиперактивност на ГЕРБ особено с тези сигнали до прокуратурата? Те се опровергават взаимно, защото преди няколко дни министърът на енергетиката на практика опроверга аргументите в сигналите на депутатите от ГЕРБ.

– Да. Изнесе и други цифри.

– Да. Днес имаше и някакво такова леко замазващо изявление, защото пък е наистина много фрапиращо министърът да опровергава парламентарната си група, но така или иначе, според мен това е един непремислен ход и не мога да си обясня на какво се дължи, освен ако не го навържем косвено с други скандали в управлението, в управляващата партия. Това може би поражда някакви различия в отделните центрове на власт в ГЕРБ, защото е ясно, че това, което се случи в Добрич и в Перник, не са изолирани случаи. Ако започне една вълна от такива разкрития и действия…

– Защо забравяте НДК?

– О, НДК е нещо от национален мащаб естествено, не го забравям, но там нивото е друго. Аз смятам, че там всячески ще бъдат, поне временно, успокоени нещата заради европредседателството, защото представяте си точно навръх европредседателството ако този скандал се развихри по-нататък, ако се разкрият нови, предполагам още по-неприятни факти. Така че смятам, че НДК временно ще бъде туширан, но аз говоря за тази феодална мрежа от безчинства по места, които със сигурност не са едно или две. Вероятно една част от ГЕРБ, това са мои хипотези обаче, за които аз нямам преки доказателства, една част от ГЕРБ са решили, че нападението е най-добрата защита и в този смисъл трябва да се връща топката, да се действа с контраобвинения. Виждате, че доста изявления бяха точно по този начин построени – от типа на стария виц „а вие защо биете негрите“? Това не означава разбира се, че БСП и хора от БСП не могат да бъдат упреквани за свои грехове в предишни управления, но в този момент по този начин звучи именно „вие защо биете негрите“?

– Да. Още повече, че ако се анализира дейността на всяка една партия, ами да се започне из основи, като си казал „а“, да кажеш и „я“.

– Да, разбира се, така трябва. И не за отделни периоди, не за отделни лица, не за отделни партии.
– Да, изцяло през годините, че има реална воля за борба, а не за единични случаи.

– Да. И то естествено всички тези случаи, които биха били повдигнати, са важни най-вече с оглед на това да задейства една превенция за бъдещи случаи, освен разбира се там, където е възможно да бъдат наложени наказания, защото невинаги е възможно. Има неща, които са станали доста отдавна и дори по чисто формални причини не могат да бъдат повдигнати…

– Да, но ще остане усещане за справедливост. Докато сега остава привкус на имитация.

– Да, разбира се. Избирателност, двоен аршин.
– Разчистване на сметки някъде и си задаваш въпроса кой срещу кого?

– Да, така е, абсолютно сте права. От това няма полза никой, най-вече обществото.

– „Опитват се да ми пришият Пеевски“, се оплака преди ден премиерът. И като имаме предвид, че името на господин Пеевски отдавна се е превърнало в метафора, кой пришива тази метафора на премиера?

– Знаете ли, има достатъчно публично известни факти, че не е точно пришиване, но не е и като да нямат нищо общо. Сега той може и за него да каже, че не се е чувал с него отдавна, но имат допирни точки, имат общи интереси. Медиите, контролирани от Пеевски, са най-ревностните защитници на премиера лично. Много е възможно да се лансират неща, за които наистина няма връзка между двамата, но вероятно има неща и за това също има доста индикации в публичното пространство, че има неща, за които съвсем не са независими един от друг. Освен това, вижте, аз имам усещането, че една от причините за тези резки движения, включително на премиера, който започна много енергично да говори в последните дни, ние пропускаме едно събитие, което може би се подценява и това е демаршът на Цветан Василев във връзка със закона „Магнитски“. Там са споменати само две имена, но може би това е един намек или да го наречем дори изнудване към други имена, свързани със събитията около КТБ. Някои побързаха да кажат, че нищо не може там да се случи. Вероятно, аз не се наемам да твърдя в какво точно Василев е виновен, но фактът, че с него са се ангажирали сериозни лобисти от САЩ, означава, че най-малкото този случай ще привлече внимание към България, към определени хора от България, което също не е добре за нас, защото знаете много добре, че тази работа се замаза, разводни се и не е ясно кой за какво точно е отговорен в различните фази на събитията.

– Тези процеси, за които говорим, имат ли логика или са изолирани на парче? Имат ли вътрешна логика и накъде ще продължи тази логика?

– Това е труден въпрос. Както ви казах, тези дни коментираме с колеги, аз обикновено се пазя от изкушението да навържа нещата в една много стройна логика, защото може да се окаже, че сме я съчинили. На пръв поглед изглежда, че има някаква дълбока обща връзка между събитията и процесите, но преди да имаме доказателства или поне сериозни индикации в тази връзка, трябва да бъдем по-предпазливи. Може би наистина е някакъв хаос, породен от общата висока степен на неопределеност и на ниска управляемост на процесите в нашата страна. Не знам. Задавате труден въпрос, интересен въпрос. Предполагам, че с течение на времето ще стане ясно дали наистина има такава дълбока връзка или просто е набор от случайни съвпадения.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян: Послеслов за “черешовото топче“

 

 

Най-напред – благодаря за вниманието Ви, изразено в 3 хиляди и 300 лайка и над 300 коментара.

Доста коментатори обаче не са съгласни с мен – за първи път се случва това с моя дописка.

Благодаря и на техните критични гласове.

Вероятно не съм бил достатъчно ясен.

Има една фраза: „Тръгнеш ли да се обясняваш, вече си загубил“.

Но, все пак, нека кажа няколко думи.

***

„С черешови топчета по Слънчев бряг“ трябва да се чете заедно с предишната ми дописка „Оставка за …шума“.

В нея е казано, какво не вижда или се прави, че не вижда Властта – а тя обикновено не вижда важното.

Шумът ли е главният проблем на България?

Да – ако имаме предвид най-вече нечленоразделният шум, който произвеждат тъкмо политиците от четвърт век насам.

***

„Все от някъде трябва да се започне“ – казват някои читатели.

Но кога най-после ще се захванат със Същественото, със Съдбоносното?

***

Кога – след хиляда години ли – някой ще направи толкова театрална акция срещу наркотиците?

Всички са наясно, че Слънчев бряг е тържището Илиянци за наркотици.

И те ще се продават, дори в Слънчев бряг да стане тихо като в изоставена селска църквица.

***

Признавам си, че винаги съм харесвал съпротивяващите се.

Затова не приемам млади хора да бъдат наричани престъпници и тарикати.

А и има ли по-големи тарикати от повечето наши политици, които от Нещо правят Нищо, а после дори се фукат.

***

Някои твърдят, че протестиращите били подстрекавани от работодателите си.

Може да е донякъде вярно.

Но и на доста нагласени студентски „стачки“ се нагледахме преди 4 години – тях пък ги мотивираше бивш американски посланик.

Това е дори още по-неприлично.

***

Пак ще повторя, че положението на значителна част от младите хора у нас е безнадеждно.

Затова се потапят във насилено веселие – диво и необуздано.

Но кой ги направи такива?

Отговорът ви е ясен.

 

След римския папа и републиканците в САЩ започват да харесват Путин

 

 

Владимир Путин, намери нов приятел в най-тихия и мирен човек-папа Франциск“, пише журналистът от Politico. Помним, че папа Франциск написа на Путин отворено писмо с възраженията на престола за военната намеса на САЩ в Сирия, а на 24 май т.г. медиите не пропуснаха да отбележат, че обикновено вечно усмихнатият папа Франциск, прие със студено и сериозно изражение президента на САЩ Доналд Тръмп и дори не се усмихна, посрещайки госта си.
През февруари 2017 г. „Блумбърг“ писа, че България и още 3 страни от НАТО искат Русия да ги защитава. Гражданите на четири страни-членки на НАТО предпочитат военен съюз с Русия в случай на агресия против страната им, сочат данните от глобално проучване, проведено от WIN/Gallup International. Предпочитанията си към Русия са дали българите, гърците, словенците и турците. При това като основна заплаха за безопасността си гражданите на България и Гърция са посочили Турция, която също е член на НАТО и на теория техен съюзник. Китайците са си избрали за съюзник Русия, руснаците – Китай.
Деканът на школата за икономика и наука към Университета Санкт Гален Джеймс Дейвис предполага, че резултатите от допитването също говорят за религиозен разкол в Европа. Гърците и българите избират православната Русия.

Общо в света Путин се възприема като по-надежден лидер от Тръмп включително и сред съюзниците на САЩ. „В много страни му се доверяват повече, отколкото на американския президент Доналд Тръмп“, се казва в проучване на изследователския център „Пю“.  То е направено в 37 държави, като България не е сред тях. В Гърция, Германия, Турция, Унгария, Франция, Италия и Испания повечето хора смятат, че Путин е по-способен от Тръмп „да направи правилното нещо в световните дела“, а Тръмп има по-добър резултат от него във Великобритания, Канада, Холандия, Полша, Австралия, Индонезия и Израел.

Двойно повече републиканци в САЩ са започнали да харесват руския президент Владимир Путин в сравнение с 2015 г., когато техният фаворит Доналд Тръмп се впусна в кампанията си за президентските избори, показва проучване на изследователския център „Пю“. Доверие към Путин изразяват 34% от запитаните привърженици на Републиканската партия, докато преди две години са били 17%. При демократите само 13% харесват руския президент. Като цяло е нараснало и доверието към Русия в САЩ, където 29% имат положително мнение за нея в сравнение с 22% през 2015 г.

Разривът в отношението към Русия между републиканците и демократите е ново явление в САЩ. Той се обяснява не толкова с плюсовете на Путин, колкото с минусите на Тръмп. Интересно е, че най-високо мнение за Тръмп има в Русия (53%) и в Израел (56%), а най-малко му се доверяват в Мексико (5%) и в Испания (7%).

По доверието в правилното решение на световните дела, Си Цзинпин и Владимир Путин получават доста по-високи оценки от Тръмп. Дори Ангела Меркел получи почти двойно повече подкрепа от Тръмп (и в Съединените щати повече от анкетираните изразиха повече доверие в Меркел, отколкото в Тръмп) в международно изследване.

Йордан Халачев

 

 

Източник: ПРЕГЛЕД

 

“Форин полиси“: Играта свърши, Северна Корея победи

Снимка: БГНЕС

 

 

„Вашингтон пост“ съобщи, че Северна Корея има голям запас от компактни ядрени оръжия, които могат да бъдат монтирани на ракетите на страната, включително и новите им междуконтинентални балистични ракети, които могат да ударят САЩ. Това е друг начин да се каже: играта свърши. Също така: Казах ви го.

Има наистина две оценки в публикацията на „Вашингтон пост“. Едната, от 28 юли, е, че разузнавателната общност – не само военното разузнаване, в противоречие с онова, което вероятно сте чули – „оценява, че Северна Корея е произвела ядрени оръжия за балистични ракети, включително за ракети клас междуконтинентални балистични ракети (МБР)“.

Другата оценка, публикувана по-рано през юли, посочва, че Северна Корея има 60 ядрени оръжия – повече от оценките, които обикновено се правят в пресата. Съберете ги заедно и става ясно, че възможността за превръщане на Северна Корея в неядрена държава чрез дипломация или със сила е приключила. Тези преценки са новини от първа страница, но само защото живеем в колективно отричане.

И двете разузнавателни оценки са в съответствие с това, което някои севернокорейци твърдят от известно време, поради причини, които очертах в публикация във „Форин полиси“ непосредствено след ядрения опит от септември 2016 г., озаглавена „Ядрената програма на Северна Корея е по-усъвършенствана, отколкото си мислите: Това е сериозен ядрен арсенал, който застрашава региона и, скоро, континенталните Съединени щати.“

Авторите рядко могат да избират заглавия и почти никога не ги харесват, но мисля, че редакторите във „Форин полиси“ приемат това като правилно. Нека да разгледаме доказателствата.

Северна Корея проведе пет ядрени опита. Това наистина е доста. Ако погледнем други държави, които са провели пет ядрени изпитания, нашето основно очакване за Северна Корея трябва да бъде, че разполага с ядрено оръжие, достатъчно малко, за да го монтира на балистична ракета и е на път да тества термоядрено – да, термоядрено – оръжие.

Много хора получиха погрешна представа, след като първият ядрен опит на Северна Корея се провали, а последвалите ядрени изпитания изглеждаха не толкова мощни, колкото би трябвало да бъдат. Имаше обща представа, че севернокорейците сякаш са погълнати от правенето на ядрени оръжия. Това със сигурност беше първото ми впечатление. Но винаги имаше още една възможност, която се появи постепенно у мен.

Според пресмятания на дезертьор, Северна Корея се опитва да премине направо към сравнително напреднали ядрени оръжия, които са достатъчно компактни, за да се монтират на балистични ракети и използват относително малки количества плутоний. Това не би трябвало да е изненадващо; Както Ирак, така и Пакистан по подобен начин пропуснаха проектирането и тестването на по-тромаво имплозивно устройство.

Разочароващите резултати от първите няколко ядрени опита в Северна Корея не бяха резултат от некомпетентност, а амбиция. Така че, докато светът се смееше на първите няколко ядрени опита на Северна Корея, те се учеха – много. И тогава идва въпросът за ядрения полигон на Северна Корея. Северна Корея тества ядрените си оръжия в тунели под много големи планини.

Когато моят изследователски институт използва топографски данни, събрани от космоса, за да построи 3-D модел на обекта, разбрахме, че планините са толкова високи, че може да крият колко големи са ядрените експлозии. Някои от „разочарованията“ може и да не са били разочарования и успехите да са били по-големи, отколкото осъзнахме. Мисля, че най-доброто тълкуване на наличните доказателства е, че Северна Корея прие известен технически риск в началото на своята програма, за да се придвижи по-бързо към ядрени оръжия, доставяни от ракети.

Фактът, че ядрените оръжия на Северна Корея използват по-малко делящи се материали, отколкото очаквахме, помага да се обясни второто решение, че Северна Корея има повече бомби, отколкото обикновено се съобщава. Дезертьорът твърди, че първото ядрено оръжие в Северна Корея съдържа само 4 килограма от ограничените доставки на плутоний от Северна Корея, който тя прави и продължава да прави в реактора си в Йонгбьон (дълго време експертите твърдяха, че реакторът не работи, когато термичните изображения ясно показаха, че работи). Самите севернокорейци твърдят, че при първия опит са използвали само 2 килограма плутоний.

Тези твърдения впечатлиха много хора, включително и мен, на първо място като неправдоподобни. Но те бяха неправдоподобни само в смисъл, че такова устройство вероятно ще се провали, когато се изпробва – и първият севернокорейски опит се провали. Проблемът е, че Северна Корея продължава да опитва и по-късните опити са успешни.

Също така трябва сериозно да приемем, че Северна Корея може би е разширила доставките на плутоний чрез интегрирането на някакъв високо обогатен уран във всяка бомба и разработването на всички видове уран. Северна Корея има неизвестен капацитет да произвежда високо обогатен уран. Отдавна сме забелязали, че единственото съоръжение, което Северна Корея е показала на външния свят, изглежда по-малко от новоремонтирания капацитет на Северна Корея за добив и центрофугиране на уран; Ние, естествено, се чудехме къде отива този допълнителен уран.

Докато разузнавателната общност не знае точно къде Северна Корея обогатява уран и колко голямо е съоръжението, ние просто се досещаме колко ядрени оръжия може да има страната. Но 60 ядрени оръжия не звучат абсурдно много. Работата е, че вече знаем всичко това. Разбира се, не е същото, когато го кажа. Искам да кажа, аз съм просто случаен човек, който живее в Калифорния. Но сега, когато го казва някой с вратовръзка и истинска работа във Вашингтон, това е новина.

Големият въпрос е оттук накъде? Някои от моите колеги все още смятат, че Съединените щати могат да убедят Северна Корея да изостави или поне да замрази своите ядрени и ракетни програми. Аз не съм толкова сигурен. Подозирам, че може да се наложи да се опитаме да намалим напрежението, така че да живеем достатъчно дълго, за да разберем този проблем.

Но има само един начин да разберете кой е прав: говорете със севернокорейците. Другите опции са основно ужасни. Няма надеждна военна възможност. Северна Корея има известен брой ядрени оръжия, може би 60, включително такива, които могат да достигнат Съединените щати; Наистина ли смятате, че американските удари биха могли да унищожат всичките? Че нито едно от тях няма да оцелее, за да се приземи в Сеул, Токио или Ню Йорк? Или че ракетните защити в САЩ ще работят по-добре, отколкото са проектирани, като прихващат не всички ракети, насочени към Съединените щати, а всяка последна от тях? Искате ли да заложите живота си на това?

При добър случай може би ще поразим повечето ракети. Спасяваме повечето градове, като Сеул и Ню Йорк, но губим няколко като Токио. Две от три не е лошо, нали? Шегувам се – но не наистина.

Добре дошли в нашия нов свят. Не казвайте, че не съм ви предупредил.

Джефри Люис, „Форин полиси“.

Източник:БГНЕС

 

 

Проф. Радулов: “Няма да се уплашим“ пред лицето на терора – това са празни приказки на политици

 

 

Проф. Николай Радулов, преподавател в Нов български университет и експерт по национална сигурност, в интервю за Агенция „Фокус“ по повод последните терористични нападения в Испания.

– Г-н Радулов, как ще коментирате поредицата от терористични нападения в Испания?

– В Испания по-различното от вече приличащите си един на друг терористични актове е, че най-вероятно съществува някаква координация. Както видяхме, провежда се един терористичен акт, след 2-3 часа се провежда и друг, а след 4-5 часа в едно курортно градче по същия начин се опитват да реализират терористичен акт… Тоест, макар че няма признаците на координирана дейност на старите организации от типа на Ал Кайда – може би не се забелязва такава структура и пряка връзка с традиционните терористични организации, но и тук има някаква координация. Може би тя се случва през социалните мрежи и профилите на извършителите. Това, че се е случило е отвратително, ужасно и всички за пореден път сме уплашени. А всичко това, че ние няма да се уплашим и няма да се предадем са празни приказки на политици, защото всички виждаме каква страхотна паника цари. И вероятно тези около 100 души, наранени при терористичния акт в центъра на Барселона, са потърпевши от бягаща тълпа, от бягащи хора – блъскали са се един в друг и са се наранили. Така че не само, че хората се страхуват, а е съвсем нормално да се страхуват. Мен самия би ме било страх, ако нещо такова се случи. Очевидно е, че тази година ще е бумът на подобни терористични акции – това нещо беше многократно разказвано в интервюта на големи аналитици и на аналитични центрове като ЦРУ. Шефът на Европол през декември миналата година също направи една сериозна прогноза на базата на материалите, с които Европол разполага – че през цялата следваща година ще има зачестили атентати в големи европейски градове. Така че ужасно е, трагично е, но не е неочаквано. И колкото повече информация получаваме от вчера до момента, толкова по-зле изглеждат нещата. Според един от големите испански всекидневници ЦРУ е предупредило големите служби на Испания два месеца преди това, че е напълно възможно в Барселона да се извърши терористичен акт и то точно на тази главна улица. А дали това е информация, която ЦРУ е получило от собствени източници или е резултат на обемна, мащабна аналитична дейност – това е друг въпрос. Но е факт, че е имало предварителна информация и е очевидно, че властите не са успели да се справят.
– Защо точно Испания се превърна в поредната жертва на „Ислямска държава“?

– В един от сайтовете, които обслужват идеологическия натиск на „Ислямска държава“ преди три или четири месеца е било написано много кратко: „Следващата цел е Барселона“. Нормално е, защото Барселона е една от големите туристически атракции в Испания и един от най-големите туристически градове въобще в света. Там ходят хора от цял свят и това отговаря идеално на концепцията на терористите да всяват ужас върху колкото се може по-големи територии. Ето, че в момента става дума за ранени хора от 28 държави. Тоест, публичността на такъв терористичен акт е много голяма, а това се търси от идеолозите на „Ислямска държава“. И тъй като всеки ден се съобщава за нови победи над „Ислямска държава“ – дори скоро имаше съобщение за това, че американците са ликвидирали ръководителя на местното крило на организацията в Афганистан, това е нейният начин да покаже, че каквото и да се случи и какъвто и натиск да ѝ се оказва, има начин да влияе върху Европа и да оказва терористичен натиск.
– Това е поредното нападение с автомобил, който прегазва хора, след атаките в Ница, в Берлин, в Лондон… Превръща ли се този подход в отработена стратегия за нападение?

– Когато човек е решил да извърши терористичен акт, той търси начин да се снабди с инструмент за това. И изглежда, че всички тези извършители са достатъчно добре информирани, че ако искат да се снабдят с общоопасни средства, които в повечето страни са под режим – като пистолети, автомати и т.н., дори да го направят на черния пазар, който задължително е обект на мониторинг от специалните служби, това би могло да доведе до предотвратяване на терористичния акт и до тяхното залавяне. И затова те са избрали средства, които са не по-малко опасни, но снабдяването с тях не предизвиква подозрение. Няма никакъв проблем да си купиш, да наемеш или да откраднеш автомобил или да откраднеш чужди документи и с тях да наемеш автомобил. Още повече, че автомобилът е механизъм, който по принцип е много опасен. И тук може би трябва да се върнем на въпроса за оръжията – оръжията са това, което използваш, за да убиваш, така че то може да е пистолет, може да е нож, може и да е нещо, което в нормалния живот не се използва за извършване на престъпления. Така че от тази гледна точка автомобилите са много опасни и гражданите много трудно могат да се спасят от механизъм, който е толкова бърз и разполага с такава сила. Така че може би начинът, по който ще се реагира в бъдеще, тъй като сега се изработват тактиките за противодействие на такъв тип престъпления, които трудно биват разкрити преди това, е в големите градове на местата, където се движат много хора, да се направят прегради, които да се спускат и вдигат, но така че автомобилите да могат да циркулират нормално до магазини и ресторанти, тъй като те трябва да се снабдяват с продукти.
– Къде може да се търсят пропуски в антитерористичните мерки, предприети от испанските власти?

– Интересното тук е, че Испания е една от страните, които имат много сериозен опит с тероризма. Там и преди „Ислямска държава“ са се извършвали терористични актове от традиционните терористични организации. Има и вътрешни организации, които бяха ангажирани в терористична дейност – например военната организация на баските. Баските през последната година преминаха към политически мерки и за кой ли път правят опити да се отцепят от Испания. И това значи, че през годините испанските служби са придобили необходимия опит да противодействат на тероризма. Но друг е въпросът, че този съвременен подход, при който извършителите са жертва на идеологическа обработка, която не е адресирана конкретно до тях, а до всички, които са запознати със сайтове, със социални мрежи или просто гледат клипове, по-трудно могат да бъдат идентифицирани. И дори и да бъдат идентифицирани те не са малко на брой и това ограничава възможността на полицията да проведе един реален и непрекъснат мониторинг на тези, които представляват потенциална заплаха. Няма как да се правят такива големи разходи.
Има много сериозен проблем с полицията в цяла Европа. През последните години управляващите секторите за сигурност решиха, че може да се обезпечи сигурността на гражданите с повече охранителна техника – с камери, с датчици, със системи за охрана на помещения и на сгради, и чрез намаляване на щатния брой на полицията. Но това се оказа не достатъчно ефективно. Може би е ефективно за работата след извършването на терористичен акт, но не е ефективно за противодействието и за предотвратяването на терористична дейност. Например британският премиер Тереза Мей, която беше министър на вътрешните работи преди да стане премиер, и сега има изключително тежко негодувание срещу нея след няколкото поредни атентата в Лондон, тъй като тя почти наполовина съкрати полицаите в големите градове и особено в столицата. Подобни съкращения са правени през годините и в Германия. Тази полиция, която преди 5-6 години беше достатъчна да осигурява спокойствието на законопослушните и изпълнителни немски граждани и на повлияните от тях чуждестранни работници – т.нар. гастарбайтери, както ги наричаме ние, беше достатъчна да се справи с тероризма. Но сега с тези тълпи от мигранти, които са близо 2 милиона легални и най-вероятно още толкова нелегални, полицията не е в състояние да осигури спокойствието на гражданите. Вече две поредни години в малки градчета, около които има мигрантски лагери, полицията няколко пъти обявява стачна готовност, тъй като не е в състояние физически да патрулира и да осигурява спокойствието. Полицаите стачкуват за това, че не са добре обезпечени с въоръжение, с автомобили и са малко на брой за едно 50-хилядно германско градче, където всичко е подредено. Пред 8-9 години е било нормално да има 200 полицаи, но когато има лагер, който е голям колкото градчето и в който има хора, които не са дисциплинирани, с друга култура, не познават законите и нямат никакво желание да ги спазват, това се оказва фатално. И всички видяхме какво се случи в Германия.

Всъщност казвам това, защото онзи ден излезе една статистика за това, че от цяла Европа България има най-много полиция на глава на населението и отделя най-много от БВП за полиция. Първо, това не е коректно, защото когато БВП е малък, и 50% от него да отделиш, става дума за малки суми. А когато е гигантски, както е в Германия, и 3% да отделиш от него става дума за милиарди. Няма как да се правят сравнения между полицейските служби у нас и в други страни. Когато става дума за българските служителите на МВР, които не са само полицаи – а дори много малко са полицаи, под една-трета, трябва да имаме предвид, че специалните полицейски сили (жандармерията) в другите страни не влизат в състава на полицията, а участват в обезпечаването на обществения ред. Така се оказва, че Франция е с по-малка полиция от нас, но жандармерията, която е колкото полицията по брой, просто не влиза в тази сметка. Тоест, това не са коректни изчисления и може би всички тия неща се изприказват, за да се каже: „Ето, вие сте най-много и с най-много пари, а няма никакъв резултат в противодействието на престъпността“. Така че има проблем с броя и с окомплектовката на цялата европейска полиция.
– Можем ли да търсим връзка между изтласкването на „Ислямска държава“ от Сирия и Ирак и терористичните нападения? Очаква ли се атаките да зачестят в Европа?

– Абсолютно! Мисля, че това е корелация, която на всеки е ясна. Тъй като „Ислямска държава“ не може да се противопостави на изтласкването от територии, които е била завладяла, това е начинът да покаже, че съществува и действа. И този начин е много по-коварен, тъй като трудно се идентифицира мястото, трудно се идентифицира извършителят, трудно се идентифицира и инструментът. Тъй като все пак там, където са военните формирования могат да бъдат бомбардирани, могат да бъдат изпратени военни съединения, много по-традиционна е борбата с тях. Ще има още и до края на това лято, и през зимата, и по-нататък ще продължи това нещо да се случва. Почти всеки ден излизат съобщения от различни – американски, английски източници, ВВС, че е бил ликвидиран еди-кой си шеф на „Ислямска държава“. И това е естественият начин да отвърнат и да си направят пропаганда, за да покажат, че съществуват. И всъщност това е един голям престъпен бизнес, който за да върви, трябва да има реклама, хората трябва да бъдат плашени и това се получава много успешно.

 

Кирил Добрев: Чергата на ГЕРБ гори със “Суджук-гейт“, затова вадят скандала “Цанков камък“

 

 

Кирил Добрев, заместник-председател на БСП, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

 Необходим е единен орган, единна структура, която да сравнява данните, подадени в годишните имуществени декларации и тези за конфликт на интереси, както и изпреварващо да се анализират източниците за обогатяване на едно лице. Така правосъдният министър Цецка Цачева мотивира предложения от министерството Антикорупционен закон. БСП предлага обаче алтернатива на този законопроект – темата ще коментираме със заместник-председателя на партията Кирил Добрев.
– Впечатлихте ме с тези изречения. Значи, ние трябва да съберем две агенции, да съберем информация от две агенции и да сравняваме какво е писано в едната и в другата декларация, т.е. във форма № 4 и форма № 12. Това според мен е абсолютен майтап, за което говори госпожа Цецка Цачева. ГЕРБ използват отпускарските месеци, за да си пробутат един много важен законопроект без обсъждане. А това е един чакан закон и от европейските ни партньори, и от нашето общество. Номерът обаче в случая няма да мине. БСП представя за обществено обсъждане своята алтернатива, своята работеща алтернатива, тъй като смятам, че този законопроект и този закон е много важен за България. За това да сложим край на прехода, за това България да изглежда наистина една европейска държава. Затова призовавам всички организации и заинтересовани страни да вземат отношение по тези два представени законопроекта. Защото тук говорим за борба с корупцията, която пак казвам, е най-големият бич на обществото.
– Тоест възраженията ви срещу предложения от ГЕРБ законопроект са заради механичен сбор на сега действащи правомощия на отделните институции, така ли да разбираме?
– Да. Ние предлагаме фундаментално различен законопроект. Ако ГЕРБ искат да създадат, повтарям, поредния административен орган или поредната администрация, пълна с чиновници, която ще се бори с корупцията, тя събира механично досега действащи институции, чиято ефективност е изключително спорна. Значи, в този орган влиза Комисията „Златанов“, известна с онзи тефтер, влиза комисията, която конфискува имущество. Спорно е въобще какво имущество е конфискувано, колко от него е продадено в полза на държавата. Влиза една агенция, наречена БОРКОР. Извинявайте, но за целия български преход в последните две години за БОРКОР не съм чул нито едно хубаво нещо. Дирекция от Сметната палата и ДАНС. Може би това са двата органа, които единствено разбират за какво става дума и що е корупция. От своя страна, БСП предлагат не административен, а разследващ орган, в който да влизат само хора, които разбират от това. И това е специализираната дирекция в ДАНС, както и звеното в Сметната палата, което следи политиците и техните декларации. На проверка ще подлежат всички публични фигури, подаващи такива декларации. Специалната агенция има право да се самосезира и да извършва разследване. Ако ГЕРБ ще събира информация и предава поредните справки за проверка в прокуратурата, то предлаганият от нас законопроект е съвсем фундаментално различен. Ние предлагаме тази агенция да има разследващи функции.
– Тук, г-н Добрев, трябва да припомним възражението на министър Цачева, според която тези разследващи функции на един такъв орган са били отречени от западните ни партньори.
– Ами напротив, аз, поне като чета европейските препоръки, те твърдят, че няма как комисията, която се занимава с конфискуване на имуществото, да има място вътре. Защото подлежат на проверка наркодилъри, хора с незаконно притежаване на оръжие. Разбирате ли, по съвсем друг начин се формира дейността. Те нямат нищо общо с кюпа, образно казано, корумпирани политици. Така че се съмнявам да е изразено такова становище от Европейската комисия и от европейските органи.
– Има ли все пак между двата предложени законопроекта, на ГЕРБ и този на БСП, допирни точки?
– Освен това, че ще се борим с корупцията, но ГЕРБ ще се бори с корупцията с административни мерки, а пък ние предлагаме реални действия. Мога да ви кажа още какво ни различава. Защото какво ни събира, освен публичният списък с политици, нищо друго. Това, което имаме различие помежду си, е как да бъде управлявана тази агенция. Това е много важно.
 Какво предлага БСП?
– ГЕРБ предлага ръководството да се избира от парламента с обикновено мнозинство. Или управляващите си избират орган, който да ги проверява и да ги разследва. Значи, вие си събирате там журналистическата колегия в Радио „Фокус“ и си избирате кой да ви проверява вас като дейност, което е абсолютно несериозно. Ние залагаме бомба, минираме този орган още с неговото създаване, тъй като вкарваме в него политическите партии. А за БСП е важно тази агенция да бъде далеч от влиянието на политиците. И затова нашето предложение е президентската институция да посочва ръководителя на агенцията. А заместниците просто да се избират от събранието. Президентът е избран мажоритарно и той представлява, той е обединител на нацията. И досега в неговите правомощия влизат изборите на шефове на различни служби и смятам, че това няма да бъде прецедент. Разчитам, че философията на нашия законопроект е по-правилна и тя ще бъде приета. Защото обикновено, за да генерираш корупция, това се прави от управляващите и е логично законопроектът на опозицията да бъде водещ при разглеждането.
 Каква ще бъде съдбата оттук нататък на законопроекта, който вие предлагате? Ще го съгласувате ли с вашите структури по места, с браншови организации?
– Още вчера той е качен на страницата, а още миналата седмица е изпратен до членовете на парламентарната група, до членовете на Националния съвет, областни и общински председатели за предложения. И предлагам всички засегнати страни да се включат в това обсъждане. А края на месеца, на 28-и и 31-и, ние предстоят с адвокатската колегия, със Съюза на съдиите, с Върховния административен съд и Главна прокуратура да направим своите срещи и разговори. И се надявам в зала наистина да се оформи един сериозен дебат. За това по какъв път ще решим да се борим този път наистина с корупцията. Само трябва да припомня, че имаше няколко опита за внасяне на такива законопроекти, които дори не стигнаха и до първо четене.
 Тоест законопроектът на БСП според вас има реални шансове да бъде гласуван в пленарна зала наесен, така ли?
– Аз смятам, че ще успеем да наложим нашият законопроект. Пак казвам, несериозно е властимащите със своите гласове да избират орган, който да се бори с корупцията, която те генерират. Това е все едно Суджукът да избера органа, който да се бори със Суджука. Несериозно е.
– Използвам случая, за да погледнем към още от събитията на днешния ден. ГЕРБ внесе сигнал до главния прокурор за проверка на строителството и финансирането на „Цанков камък“. Какъв е вашият коментар по тази тема?
Това са две от любимите им дъвки. Едната е „Белене“, другата е „Цанков камък“. Управляващите все пак са такива от осем-девет години. А това са проекти, стартирали далеч преди 2005, 2004, 2003 г. Тоест в това време, което са имали, те спокойно са можели да разнищят и двата проекта, и наказаните отдавна трябваше да са в затвора, ако има такива. Но случаят „Цанков камък“ е просто опит да се потушат скандалите. Така е по нашите географски ширини. Един скандал винаги се прави, за да потуши друг скандал. И скандалите, с които се опитват тука управляващите да ни заблудят, това е проблемът, който има с НДК. Нарочно направените комисии, липсата на 20 милиона, освобождаването и назначаването на Боршош. И най-важният проблем, да не забравяме все пак, че любимецът на премиера Борисов, вицепремиерът Томислав Дончев, също е от хората, които бяха разпитвани за НДК, и там имаме сериозни пропуски в неговите контролни функции. Вторият скандал, който трябва да бъде потушен с „Цанков камък“, утре може да е „Белене“, не знам, това е „Суджук гейт“. Наистина грандиозен скандал, който буквално е снимка на това, как се управлява България. Аз ще цитирам г-н Цацаров, който казва, че „Суджук гейт“ не е само проста схема, това е една порочна форма на корупционно управление по места. Вие разбирате ли за какво говорим? Говорим за това, че хора, местни феодали, облечени във власт, са вся и всьо по места. Това са хора, които буквално тероризират бизнеса, администрацията, обикновените хора. Това е начин, по който съществува управлението на ГЕРБ. Естествено е, че когато чергата гори, типично по български трябва да извадим скандала с „Цанков камък“. Но пак казвам, това са неща, които ще отминат. Аз подкрепям всякакви проверки и сигнали до прокуратурата, стига те да доведат до своя резултат.

 

Кеворк Кеворкян: С черешови топчета – по Слънчев бряг

 

 

Едно ненужно перчене предизвика нещо невиждано. Стотици хора протестираха срещу изхвърлянията на Валери Симеонов – новият шериф на Слънчев бряг. Той вече ги нарече „тарикати“, които тормозели курорта. А пък аз отдавна не бях виждал толкова млади хора – красиви и видимо свестни – да се съберат за протест. Не ми се видяха като тарикати – никак не приличаха на политици. Не приличаха и на бойните отряди на някои партии. Тия млади хора ме впечатлиха, те са истинска сила – да го знаете. Сега бранят работата си – макар донейде тя да включва и продажба на шум. Тръгнат ли обаче към изборните урни – тогава ще хукнете по жаравата.

И една баба показаха – за да спазят идиотския медиен плурализъм – тя пък не можела да спи.  Иначе, ако е тихо, сигурно хубаво ще си спинка – с 200 лева пенсия.

А Бойко вероятно е доволен – освиркват другиго. Дори се чу един призив: „Бойко, спаси ни от Валери“. Обаче, ако не спре циркаджийските номера – утре ще тръгнат и срещу него.

Безнадеждно е положението на значителна част от младите хора у нас. Остава им единствено веселието. То е насилено, до голяма степен – но все е нещо. Какво се навирате с черешовите си топчета при тях.

Статията е публикувана във Фейсбук профила на Кеворк Кеворкян

Георги Марков размаза Иван Кръстев и соросоидите: Соросоидите слънчасаха

 

 

Депутатът от ГЕРБ Георги Марков буквално е унищожил жалките напъни на соросоидите в България да диктуват общественото мнение. Политикът разобличи последователите на чудовището Сорос, които получават щедра медийна подкрепа от кабеларките Нова и bTV.

„Повод за “слънчасването”ми дава статията на Иван Кръстев във в-к Файнейшъл таймс посветена на Виктор Орбан. Иван е умно момче и ярък автор на неолибералната общност под крилото на Джордж Сорос. Този път обаче е написал небивалици, които са далеч от реалността…“, пише Марков в личната си страница във Фейсбук.

Публикуваме позицията му без редакторска намеса:

1. Орбан бил „реакционер”.

Този комунистически етикет най-малко върви да бъде лепнат на унгарския премиер, защото за разлика от Меркел, например, той има ярко антикомунистическо минало. Така в далечната 1988 г. Виктор създава партията на младите демократи за сваляне на комунистическия режим. През лятото на 1989 г. разплаква цяла Унгария, призовавайки на гигантски митинг в Будапеща съветските войски да напуснат страната. Не се е чуло в ГДР, жена на име Меркел да е извършвала подобна “реакционна” дейност. В новата унгарска конституция Орбан приравни престъпленията на комунизма с тези на фашизма, и те останаха без давност. Ще добавя – че още в първия си мандат, той вкара Унгария в НАТО.

Иван Кръстев

2. Партията на Орбан можело да бъде изключена от ЕНП след победата на Меркел на изборите през септември.

Ако това стане, великият Хелмут Кол ще се обърне в гроба. През пролетта на 2016 г. той прие в дома си своя любимец Виктор. Именно унгарският премиер след църковното погребение на канцлера в Германия е поканен от съпругата му в любимата на Кол кръчма, да произнесе последно слово.

„Имах двама любимци – Меркел и Орбан, остана ми само Виктор. Тя съсипа моята Европа.” Това е последното публично изявление на обединителя на Германия.

Лично за мен въпросът не е ще бъде ли изключен Орбан от ЕНП, на която бе зам. -председател, а по-скоро защо не отива в алианса на своите приятели консерватори от Англия и Полша. ЕНП отдавна не е дясна, а по-скоро либерална организация, ако изключим може би само баварската партия на Зеехофер. Прочее, за унгарците, които обичат Орбан, е все тая дали е в ЕНП.

3. Унгария била все по-малко привлекателна за своите граждани и те я напускали масово.

Живея в тази страна през последните години и е вярно точно обратното. За 7 години управление на Орбан, Унгария има един милион нови граждани-унгарци от съседните страни. В провинцията е пълно с млади хора, виждат се и родители на разходка с по три деца без да са от ромски произход. Безработицата падна на 4%, режийните се намалиха с 25%, инфлацията е най-ниска от 40 години. Германските фирми в Унгария наброяват 6000 начело с Мерцедес, Ауди и Опел, а американските 1750. Износът за миналата година е за над 100 милиарда евро.

Унгария начело с Орбан занули външния си дълг и не дължи на нито една финансова институция нито един евро цент. Китай определи Унгария за свой стратегически партньор. Младите семейства се радват на специални грижи в това число и 33 000 евро подарък от държавата, за трето дете, ако се осигуряват. От нова година лекарите-специалисти получиха увеличение на заплатите с по 1000 евро. В Будапеща и това лято купонът е безкраен, градът е залят от туристи, изпълнили посинелият от басеини град. Проведе се невероятно световно първенство по плуване, водна топка и скокове във вода, състоя се поредната Формула 1, а младежите от целият свят дойдоха на прочутият SZIGET Festival, открит от Pink. Естествено, има хора, търсещи по-добро заплащане нa Запад, но масово напускане на страната от младите както у нас няма. Любопитно е, че до Балатон германци купуват къщи, уплашени от изнасилванията и кланетата на ислямистите в Германия.

4. Основният противник на Орбан по въпроса за мигрантите не бил Сорос, а папа Франциск.

Тук вече слънчасването е пълно. Не папата, а Сорос публично заяви, че има план да заселва 1 милион ислямисти в Европа всяка година. През 2016 г. папата изрече едно блудкаво послание: Да приемем мигрантите по домовете си. За тази глупост на референдума в Унгария гласуваха едва 55 000 души (колкото един стадион “Васил Левски”). За отказа на Орбан страната му да има шеф и приеме квоти от бежанци гласуваха 3 360 000.

В заключение: Орбан винаги е твърдял, че Унгария е малка страна и има пропорционално малък глас в световните делa, но гласът ѝ трябва да се чуе: Унгария е нашият дом и никой не може да ни определи, с кого да живеем. Врекли сме се в ЕС, но не искаме да загубим суверенитета си.

Той поиска Християнска Европа и Християнска Унгария. Второто го постигна, затова го избраха два пъти с по 2/3. „Боже, благослови унгарците”, пише в новата унгарска конституция. Такъв текст за европейците липсва в европейския договор.

 

Георги Марков, Фейсбук

 

 

Николай Цонев: Смешниците от ГЕРБ пак си вкараха автогол

Смешниците от ГЕРБ отново си вкараха автогол! С внасянето на сигнали срещу проекти , в които и те са платили стотици милиони държавни пари , ще доведе до логични въпроси. Това пише бившият военен министър и лидер на партия ”Нова алтернатива” Николай Цонев.
Защо ГЕРБ е плащал по проекти и преди да го направи и защо тогава не са оценили ефективността на проекта ?

Не е без значение и фактът , че омбашията им открива тържествено обект, който е корупционен?, пита Цонев.

Източник:frognews.bg

Велизар Енчев: Колко тона суджук струва социологическото проучване на “барометър“ за великия Б.Б?

 

 

«КОЛКО ЛИ ТОНА СУДЖУК СТРУВА СОЦИОЛОГИЧЕСКОТО ПРОУЧВАНЕ НА „БАРОМЕТЪР“ ЗА ВЕЛИКИЯ Б.Б? САМО ПИТАМ, НЕ ЗАПЛАШВАМ ПРЕМИЕРА! »
„Барометър“ ни има за големи абдали, щом ни убеждава, че доверието в правителството за първите 100 дни управление расте. След аферата „НДК“, „Суджукгейт“ и истериите около Калиакра и в Слънчака тия тикви били любимци на нацията… Айде холан, може да сме прости, че ви избираме, ама не сме слепи и глухи. А че сме прости, прости сме! Народ, харесващ такива министри и мислещ само как да отърве кожата, да удари кьоравото и да направи далаверата, е обречен да е роб на тикви и тиквеси. Абе, колко ли тона суджук струва това социологическо проучване? Само питам, не заплашвам премиера!

 

Велизар Енчев, Фейсбук

 

Проф. Николай Радулов: Предложената от БСП агенция “Антикорупция“ е близка по същност до ФБР

 

 

Проф. Радулов, БСП публикува проекта си на закон за създаване на специална Агенция „Антикорупция“, с която държавата да противодейства на корупционни прояви на лица, заемащи висши публични длъжности. Каква е философията на този законопроект? Ще бъде ли ефективен  в борбата с корупцията, каквато е основната му цел?

– Пез последните години се произведоха много закони в сферата на сигурността, които практически не подобриха по никакъв начин средата на безопасност, но отнеха много време на експерти и законодатели, като едновременно служеха за демонстрация на политическа воля и отклоняване на вниманието от липса на реални резултати.

Важно е да не забравяме, че законите предоставят инструментите за противодействие, но майсторите, които ще работят с тези сечива са ръководителите и служителите на специалните служби и МВР. На некомпетентни, неподготвени, немотивирани специалисти не може да се разчита дори когато бъдат обезпечени с най-съвършен инструментариум. Считам че добре мотивирани, подготвени и неподложени на натиск от политиците служители биха довели до качествен резултат и без повечето от новосъздадените закони, още повече, че по голямата част от тях носят в себе си редица сериозни дефекти, а понякога и противоконституционни послания.
Важен е разбира се законът, но още по-важно е той да се изпълнява от всички. Свидетели сме на трагично, масово неспазване на законите в България от всички, включително от структурите, създадени за прилагането им. Така че важният въпрос е – създаден такъв закон, ще се изпълнява ли въобще или ще е поредния неглижиран текст, служещ за отбиване на номера – демонстрация пред ЕС и САЩ, че нещо се върши в страната.

– По какво този законопроект се различава от проекта на ГЕРБ, който президентът Радев оцени „като механичен сбор от ниско ефективни до момента структури, които няма да решат проблемите с корупционния модел на управлнението“. Има ли основание за тази тежка оценка на държавния глава? 

– Разликата в двата законопроекта е в начина, по който се предлага да бъде изградена структурата – в единия се предполага в нея да влязат съществуващи и доказали неефективността си комисии, в другия – да се изгради изцяло като нова структура, а съществуващите организации или да бъдат принудени да си вършат работата или да бъдат разпуснати.

Различни са предложените подходи за избор на ръководство – в единия случай то се избира от управляващото мнозинство в парламента, в другия – председателят се избира от президента, заместниците от НС с квалифицирано мнозинство.

Според мен по-рационално ще е президентът да назначава председателя на Агенцията, избран от НС с квалифицирано мнозинство, като по същия начин да бъдат избирани и зам. председателите.

Разлика съществува и в предложението да се извършва разследване съобразно НПК.  В проекта на ГЕРБ личи желанието да бъде намерено място на съществуващи, но откровенно неработещи или лошо работещи структури, заедно със служителите им, както и за овладяване на огромен властови ресурс, гарантиращ работа по тези, които управляващите решат. В крайна сметка отговорността за липсата на резултати в противодействието на корупцията е на изпълнителната власт.

В проекта на БСП присъства идеята да се създаде нова и независима структура, която да може да извършва реална работа по противодействие на корупцията събираща и анализираща информация, създаваща информационни позиции за мониторинг и излъчване на сигнали, разследване съобразно закона и събиране на годни доказателства.

Президентът има основание за оценката си, базираща се както на международните анализи на почти несъществуващо противодействие на корупцията, така и на резултатите от дейността на комисиите до момента, които проектът на управляващите предлага да кооперира в обща структура.

Очакванията на президента към новия законопроект за борба с корупцията са той „да затвори цикъла „информация – разследане – обвинение“. Внесеният от БСП проект отговаря ли тези изисквания? Тази мегаагенция няма ли да е тромава и това да пречи на нейната експедитивност?

– Всъщност агенцията има компетенции само върху разкриването, предодвратяването и пресичането на корупционни престъпления. Обвинението се извършва от прокуратурата, която следва да получи процесуално добре обезпечени с доказателства материали, които да издържат в съда. По същество тази агенция е по-близка до ФБР, отколкото предлаганата от ГЕРБ комисия. Тромавостта не е функция на закона, а на правилниците за приложението му, както и на подбора и подготовката на състава – аналитици, оперативни агенти, разследващи агенти.

– Законопроектът на БСП като че ли изземва функциите на досегашната структура БОРКОР, която се оказа неефективна. В държавата има и други органи за борба с корупцията. С този закон те ще престанат ли да функционират, ще се слеят ли или ще бъдем свидетели на тотално нова антикорупционна система?

– В единия проект – на ГЕРБ се предлага сливане на тези структури под една шапка, в другия – на БСП създаване на изцяло нова организация. Но от управленска гледна точка лошото управление на отделните организации, водещо до неефективна дейност, ще доведе до отрицателна синергия при сливането им. Ако не можеш да управляваш двама, не можеш да управляваш и двадесет и двама.

В закопроекта пише, че „органите на Агенцията следва да разполагат с необходимите оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Служителите, които ще бъдат пряко натоварени с тези особени компетенции, ще бъдат обединени в специализирани дирекции, а техният статут се приравнява на този на агентите на ДАНС“. Това няма ли да предизвика конфликти? Фигурата на разследващия агент я имаше по времето на кабинета „Орешарски“ в структурата на ДАНС, което доведе до противопоставяне с МВР.

– Всъщност тази фигура в ДАНС беше резултат на обещание на Станишев пред президента Буш да създаде българско ФБР. Тя не проработи, защото не може да създадеш българско ФБР по конструкцията на ФСБ на Русия. Идеята за разследването е то да се извърши в рамките на НПК, така че да се съберат доказателства годни пред съда. Предложената конструкция предполага аналитична, оперативно-издирвателна и процесуално – разследваща дейност по отношение на точно определен кръг от лица, по корупционни престъпления така че не би било възможно да се създадат конфликти между службите. Ако обектът на интерес извършва престъпление, несвързано с корупцията – ще се разследва от МВР, ако извършва престъпление срещу националната сигурност – ДАНС и НСлС. И двата проекта предлагат осъщестяване на координация между антикорупционния орган, МВР и специалните служби, точно за да няма конфликтни зони. Неизвестно защо е забравена НСО, която притежава сериозен потенциал за подпомагане на антикорупционна дейност.

Статутът, приравнен на този на служителите в ДАНС, е необходим за да бъдат мотивирани кандидатите за работа и да разполагат с необходимия ведомствен авторитет.
В проекта на БСП не се изключват анонимните сигнали, което беше основният препъни-камък, за да не се приеме проекта на Кунева в предишния парламент. Това няма ли да е проблем при разследването?
– Анонимните сигнали са нож с две остриета. Тяхното безкритично ползване ще ангажира огромен ресурс без гарантиран резултат. Създава се и възможност за злепоставяне. Те следва да се взимат под внимание, ако има друга проверена информация, потвърждаваща фактите от сигнала.

 В проекта на БСП пише, че тримата заместници на председателя на Агенцията ще се избират от парламента с квалифицирано мнозинство. Мислите ли, че трима души в България могат да съберат квалифицирано мнозинство в този разтърсван от противоречия парламент?

– В проекта на ГЕРБ предложението е изборът да става от НС без да се уточнява с какво мнозинство – следователно достатъчно е обикновенно мнозинство. Това предполага изборът да става от управляващите и да се опорочи идеята за независимост на председателя и органа.

По-доброто предложение е изборът да става с квалифицирано мнозинство, което ще принуди партиите да търсят консенсус и да не налагат партийни кандидатури. Идеята председателят да се избира от президента е възможна, но не е принципиална, защото ако правителството и президента са излъчени от една партия, ще е налице възможност за партийна подчиненост на избора. Ако се търси решение, което да поставя на този пост лице, реално противопоставящо се на корупцията, но взимащо независими решения и по отношение на изпълнителната власт, то може да се създаде законова възможност на парламентарната опозиция да го излъчи.
Резонно е да се фиксира в закона изискването председателя на антикорупционното звено да е надпартийна кандидатура.

Пред кого ще се отчита ръководството на тази Агенция? В проекта пише, че „заместник-председателите са обвързани с мандата на председателя и веднъж избрани не дължат отчет пред народните представители“. Няма ли опасност да се повтори румънския вариант за безконтролност на Агенцията?
– Зам.председателите черпят права и задължения от тези на председателя. Те му се отчитат по отношение на възложените задачи и задължения. Председателят следва да се отчита пред НС и това е резултат на факта че сме парламентарна република. Това не значи, че той е зависим политически.
– Къде ще бъде основният сблъсък на БСП с ГЕРБ по отношение на този законопроект?
– Предполгам че препъни камъкът ще бъде главно по отношение на възможността за разследване, избора на председателя от президента и идеята за квалифицирано мнозинство по отношение на избора на зам. председателите на Агенцията.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

 

Кольо Парамов: КТБ е новият 10 ноември на България

 

 

През последните 10-12 дни проблемът с коментарите около КТБ придоби ново, нестандартно измерение. За трите години от началото на умишления фалит КТБ раздели елита на две и продължава да се задълбава към по-голямата омраза. Станахме свидетели на уникален парадокс. Силата на една банка, силата на КТБ да превърне България в държава на безсилието.

Тази странна метаморфоза на политическата ни класа да жертва една банка заради своя стабилитет на пръв поглед е непонятен. Тъй като всички са решили да потънат в историята заедно, вече са на една крачка от тази им възможност.

Какво имам предвид? Когато в началото на месец април т.г. от Панама коментирах офшорните български схеми, подсказах, че има и други неочаквани решения. Тогава имах предвид закона „Магнитски“. Убеден съм, че той ще преобрази България издъно. Днес за 99% от политическата ни класа американският юридически прецедент е една тупордия – шум за никъде. Това обаче е уникална възможност за действителна промяна, за сила на показната държавност, за успеха над гнилото и над зависимостите. Установяването на закона „Магнитски“ по рецептурата на КТБ значи другата и абсолютната истина, а не тази на прокурора Гешев. Бих му препоръчал да изучи в детайл биографията на един от най-умните българи – неговия съфамилник полицая Никола Гешев. Да започне от школата в Омск, през трите семестъра в Римския университет, във факултета по право, после около барон Гендович и накрая като началник на царската държавна сигурност. Не бива да пропусне и вербовката на Мирчо Спасов и Тодор Живков, както и някои други важни истории. Монетата винаги има две страни. Нека прокурорът Гешев не забравя това. Днес той работи само с лицевата й страна.

Гърбът на монетата КТБ е много настърган от политически интереси и лакомия. Той сега е истината, макар все още неоткрит напълно. Законът „Магнитски“ този път трябва да ни покаже и двете страни на медала-монета КТБ. И лъскавата страна, и омърсената – подлата, невзрачната, наглата и подкупна олигархична пастмина. Погледнати през призмата на КТБ, според последните съобщения, нещата у нас стават твърде сериозни. И прогнозата ми, че до началото на месец ноември ситуацията твърде ще се усложни е вече на дневен ред. България попада в окуляра на особени събития – шанс за тотално изчистване на днешната политическа класа. Всички зависимости, цялата олигархия се е запътила към нова, важна и непоколебима цел- възстановяването на шуменския затвор.

Независимо, че за последните 10-тина дни бяха изразени много надежди и отрицания по приложението на американския закон, твърде много разчитам на директната му прагматика, засягаща случая КТБ. И не само това. Убедено приемам отговорността и силата на демократичното право. Нали истината в случая е само една и няма начин да не се разкрие. Чрез закона у нас за първи път ще се разбере, че сега няма да се разминем само по български, а трябва да идем до край. Когато отидем до този край, „едната“ истина ще стане ясна. Някои коментират, че Джоузеф Аугостин, който работи 30 години в ЦРУ, говори пред американския „Хил“ празни думи. Или пък бившият главен прокурор на щата Ню Мексико Бил Ричардсън, или пък Мики Бергман, или пък… мога да изброя още 9 имена, занимаващи се с Балканите. На тях не им е все едно дали една банда наглеци ще съсипят една банка. Да заличат следите на своята перверзна, обругана и вредителска антинародна дейност под скритото наблюдение на един днешен винопродавец- Иван Искров, и пет-шест негови ортаци е пародия.

Няколкократно доказвах, че Иван Искров се представи като едно случайно и нескопосано оръдие на част от политическата класа. Тази, която иска да предизвика втора междинна финансова криза за последните 27 години. По този повод ви давам следното сравнение. Преди двадесет години – през октомври 1997 г., когато Светослав Гаврийски искаше спешен ход от Сметната палата за моето уволнение от БНБ като главен ревизор, бях изразил нестандартно мнение. Институционално нямах нищо общо с търговските банки, но по линия на контраразузнаването знаех всичко за тях. Едно е да знаеш, друго е да имаш правата да осуетиш фалита. Та тогава настоявах чрез промяна на закона да се забрани на български граждани да са мажоритарни собственици на търговска банка. Казвам това заради прокурора Гешев. Пожарът може да стане толкова голям, че да фалират и други банки, защото те никога не са били по-добре от КТБ. Понеже сега на делото ще раздухат всичко за методите, способите, системите за кредитиране, модела на инвестиционно банкиране и директните вложения в индустрията, ще чуем и другата, скритата истина. Взаимносвързаната истина. За другите банки тя не е по-добра, а ще се коментират в съда и на база на сравнителния анализ ще стане дума за „истинската“ истина на КТБ. Трябва много да се внимава иначе вторият банков пожар ни е гарантиран. Прокурорът Гешев трябва да има предвид, че няма да може да осуети въпросната банкова криза, а тя несъмнено се готви да бъде преписана на него!!

Днес политиците не си дават сметка, че ще бъдат въвлечени в новия банков пожар. Те играят по единично. И са убедени, че са недостъпни. Затова говорят по медиите съвършени глупости. Никой не може да ги санкционира. Анализирайте последните изяви на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова. Тя сега е главен счетоводител на републиката. Държи се обаче като счетоводител на фирмата на пловдивския кмет Тотев. Навремето трябваше твърде настоятелно да убеди градоначалника да не ликвидира тролейбусния транспорт. Да започнеш закриването на 250-300 км изправна мрежа със седем изрядни подстанции, заменяйки ги с 300 дизелови автобуса е уникум. Да докараш дизел за чистия въздух на втория град в България е непосредствена лудост. Да говориш, че КТБ е несистемна банка при условие, че си правил 3-4 национални бюджета е неадекватност, бих казал умопомръчителна наглост. Защото държавният бюджет е функция на стабилната банкова система, а не на фалша на песнопоеца Искров – най-скъпо платения държавен българин за последните 12 години. Затова такива като г-жа Менда, като Данчо Цонев, бивш председател на бюджетната комисия и още дузина плямпала не могат да се разминат без отговорност. Цялата свръхзависимост, цялата парична и финансова крадливост на квесторите и целевата загуба от 1 млрд. лева само от техните сделки трябва да бъдат държавно анулирани. Вместо да одържавим банката, регулирайки имотно целия й актив до последния лев, Парламентът и неговата бюджетна комисия, излъгаха народа и назначиха виновниците за нови подуправители на БНБ. Тепърва трябва да бъдат принудени да приемат закон за конфискациите от КТБ.

Очаквам в цялата тази система на последователност да бъде въвлечен и премиерът Борисов. Днес много хора коментират премиера, но много малко го познават. За прехода ни той изпълни най-важната и най-трудната задача – разцепи червената олигархия. Корнелия се мъчи адски да преодолее зависимостите на опаричените червени буржоа, но й се отдава трудно. Дано успее! Смятам, че тя трезво ще подходи към другия й етап- превръщане на лявата партия в типично народна с поглед към свръхбедните. Такива у нас колкото искаш. И скоро, при тази схоластика към валутния борд и отказа от коренно различна финансова политика, основана на евроото, успехът не може да го има. Тази бедност трябва да не дава мира на богатите в България. Те са първите губещи. В този порядък обкръжението трябва да е достатъчно диференцирано- това на премиера. Много от тях нагло ще прехвърлят отговорността си към него. А силата на тази отговорност несъмнено ще определи и историческата такава на Бойко Борисов. Дано ГЕРБ като управляващи да намерят правилния подход и стила, необходими за справянето с кризата КТБ. Иначе, изпадаме във венецуелския синдром с много тежките му последствия. Тогава и Корнелия, готвейки партията като нов Народен фронт, няма да успее да се утвърди като алтернатива.

Стартирах материала си за силата на КТБ. Убеден съм, че КТБ е новият 10 ноември на България!!! КТБ е истината за превратността на изгнилия модел на политическата инфраструктура на България. Много съжалявам, че не познавам Цветан Василев. Скоро трябва да поправя този пропуск. Като професионалист той е уникален! Кой каквото и да ви говори. Василев е банкирал така, както банкират всички у нас. Но понеже е бил по-добър, бе ликвидиран. В банката са били заети 650 перфектни служители. Да се говорят небивалици за тези хора е наглост. Никой от тях не е крадец, защото няма как да се открадне от касата. Утре обаче, ако се докаже, че Василев е инвестирал със свои пари, от своята декларирана печалба за над 200 млн. лева, ще се сетите за онези чували, които вече три години търсят. А той е можел да ги дава, където иска, на когото иска и за каквото поиска! Защото са негови. Спечелени при новия капитализъм в България, с разрешението на държавата. Нека българският съд да даде обратно определение за печалбата на Василев. Тогава вече ще говорим за същността на родния капитализъм. Кой и как разреши българи да притежават 150-200 хил. декара земя, да имат изнесени неконтролирано, недекларирани 25-27 млрд. долара в чужбина? Кой замени за по 5-10 лева за декар 12,5 хил. декара от най-скъпите и най-ценни територии и срещу каква политика? Затова несъмнено изначално подготвеният като замисъл грешен съдебен процес ще разкрие цялата истина за България. Иска ми се да вярвам, че процесът КТБ ще се развие като нов 10 ноември – в смисъла на очаквания шанс за промяна, а не като познатия замисъл и реализация. Тогава Цветан Василев влиза в историята като причина за разрухата на мърлявия днешен и опростачен по български криворазбран капитализъм. Дано!!!

 

Кольо Парамов

 

 

 

Източник:frognews.bg

 

Свадата Доган-Пеевски ще завърши с жертвата Грухчо

Ахмед Доган е изгонил Делян Пеевски от ДПС. Поискал му е 2 млн. ресто, като му е дал 6 сметки на чужди банки, по които да ги приведе. Това каза пред Фрог нюз бившият кандидат-президент Кемил Рамадан.
 По думите му Пеевски  се крие в Судан и оттам се опитва да оправи нещата. „Открил е една банка, през която се перат  парите от контрабандата на цигари за ИДИЛ , както и на българските олигарси-мафиоти. Той е изолиран“, категоричен е Рамадан . Според него Доган  искал Пеевски  да не излиза на светло, за да може по-успешно да върти далаверите. След като около името му се разшумя  нездравословно, почетният председател на ДПС  решил да го елиминира. „Доган  не си е направил сметка, че като пусне прасе в кочината си, рано или късно ще изяде всичко около себе си, барабар с него и Бойко Борисов. Тази свада ще завърши с жертва. И жертвата ще е Грухчо, категоричен е Рамадан.

КЕМИЛ РАМАДАН

 

 

Източник:FROG NEWS

 

Валери Симеонов с два апартамента в омразния му Слънчев бряг

 

 

Вицепремиерът купил имотите за жълти стотинки

Официално те не се водят на негово име като частно лице, а са закупени чрез “СКАТ” ООД. Тази прелюбопитна новина идва като гръм от ясно небе, след  като се има предвид, че откакто е станал вицепремиер, Симеонов е обявил свирепа война на целия курорт – от заведенията по плажните ивици, които вдигали шум, до сергиите и презастрояването.

Фирмата на Симеонов се е сдобила с апетитните апартаменти за „жълти стотинки”, показват документи.  Първият апартамент е разположен върху площ от  80 кв.м. и се намира в кокетна четириетажна сграда, издигната в парцел XVIII-577 в Слънчев бряг. Според нотариалния акт, фирмата на Симеонов е придобила през 2004 г. вещно право на строеж за въпросния имот, чиято стойност по данъчна оценка възлиза на смешните 856 лева и 60 стотинки, а за сделката са платени точно 900 лв. или поне така е обявено в Агенцията по вписванията. Оказва се, че жилището на “СКАТ” ООД е купено от бизнесмена Чавдар Александров, известен със страстта си към яхтите, уточнява Kmeta.bg.

Вторият апартамент, според нотариалния акт, е 32 квадрата и по статут е офис. Имотът се намира в друга четириетажна сграда, в УПИ І-490 в кв. 2101 по плана на Сл. бряг. Продавачи по сделката са Еньо и Маргарита Абрашеви, които са прехвърлили собствеността на „СКАТ” ООД през 2005 г. срещу скромните 6901 лв. и 10 ст.

Имотите са закупени доста преди Валери Симеонов да влезе в правителството и въобще в политиката, а след избирането му за вицепремиер, той официално се е оттеглил от управлението на всички фирми, както повелява закона. Така, че към днешна дата той с право може да възрази, че морските апартаменти не са негови, а на фирма която понастоящем не управлява, което впрочем никой не отрича.

В така изрисуваната странна картина е непонятно защо Симеонов  е купил чрез „СКАТ” ООД цели два апартамента в най-омразния му курорт, който по мнението на вицепремиера е едно блато, прогнило от корупция и завладяно от мутренски групировки. От времето, в което са придобити имотите до днес, Слънчев бряг си е все същия. Изключително странно е да си купиш не един, а цели два апартамента в курорт, който после да обявиш за помийна яма. Признаваме, че вицепремиерът е прав за едно – Слънчев бряг май наистина е едно голямо жабунясало блато! Какво ли още ще изскочи от дълбините му след двата апартамента на „СКАТ” ООД, купени по времето, когато неин мажоритарен собственик е Валери Симеонов чрез другата си фирма ЕТ „Селект-К”?

 

 

Източник: NBOX.BG

 

Томас Греъм: Проблемът на САЩ не е с Путин, а с Русия

 

 

Въвеждането на нови санкции от страна на Съединените щати върху Русия запрати отношенията между двете страни на най-ниското ниво, такова, каквото не се е наблюдавало след края на Студената война. Всяка страна обвинява другата и твърди, че търси по-добри отношения, като се държи така, сякаш антагонизмът е просто нежелателна, но преминаваща фаза. Но докато мнозина в САЩ обвиняват за влошаването руския президент Владимир Путин, истината е, че отношенията между двете страни винаги са били нестабилни и периодите на сътрудничество са били кратки.

САЩ не само имат проблем с Путин. Имат проблем с Русия. Двете страни преплитат рога, откакто САЩ се очертават като голяма сила в края на XIX век и започнаха да се конкурират с Руската империя за влияние в Манджурия. Развитието на събитията по света може да е променило спецификата на съперничеството и технологичният напредък може да е увеличил рисковете. Но областите на несъгласие са останали постоянни: ценности, зони на влияние, принципи на световния ред.

Дори намесата на Русия в американските вътрешни работи не е нищо ново. Това беше постоянна заплаха по време на 74-те години съветско комунистическо управление Времената, в които Вашингтон и Москва са работили заедно, са ограничени и никога не са били толкова приятелски, колкото традиционно са били изобразявани. Дори великият антихитлеристки съюз по време на Втората световна война, който руснаците имат като олицетворение на сътрудничеството, беше подложен на подозрение.

Войната се води по-скоро успоредно, отколкото общо, и завършва с уреждане, което разделя Европа между двата конфликтни лагера. Надеждите за повече взаимоотношения след смъртта на Съветския съюз бързо се оказаха илюзорни. Водейки се от мисленето си с липса на исторически контекст, САЩ вярват, че победата в Студената война означаваше, че Русия, както всички останали страни, нямаше друг избор, освен да приеме либерално-демократичния режим на свободния пазар, довел до просперитета и мира на Запад.

Погълната от опустошителната социално-икономическа криза, Москва не толкова подкрепи, колкото се съгласи с творението на Вашингтон. Но тъй като руската икономика се възстанови и традиционните тенденции в страната се затвърдиха при Путин, историческите напрежения отново се появиха. Това приключи с изригването на кризата с Украйна преди три години и почти пълния срив на отношенията.

САЩ трябва да започнат от трудната истина: Русия скоро няма да се превърне в либерална демокрация, която се вписва удобно в западните структури. В същото време широкото присъствие на Русия на световната сцена е гарантирано от географското ѝ положение в сърцето на Евразия, нейния ядрен арсенал и несравнимо богатство от природни ресурси – да не говорим за все по-способните му военни, дипломатически корпус от световна класа и съзидателна научна общност, която е способна да използва най-съвременната технология за национална цел, както свидетелства руската мощ в киберпространството.

Въпреки прогнозите за по-нататъшен спад, Русия няма да изчезне като основен играч. Вашингтон няма друг избор освен да се занимава с Русия, като повдига въпроса: Как да управляваме отношенията с една голяма и мощна страна, която е от решаващо значение за всеки траен режим на сигурност в Европа, не приема чужди ценности и се конкурира за влияние в други стратегически критични региони?

Задържането под контрол, подсилено с наказание чрез санкции, е една от възможностите – и сегашното предпочитание на политическата класа в САЩ. Но Вашингтон не може ефективно да изолира една от най-големите икономики в света, особено когато големи изгряващи незападни сили, особено Китай и Индия, не са готови да следват водещата роля на Америка. Санкциите, в крайна сметка, ще разочароват – особено когато Русия вярва, че нейните жизненоважни интереси са заложени, както в днешна Украйна, и че никакви стъпки, които не могат да доведат до капитулация, биха довели до отмяна на санкциите предвид всеобхватния антируски дух във Вашингтон.

По-добър вариант би бил да се ангажираме прагматично с Москва и да се съсредоточим върху управлението на геополитическото съперничество, за да намалим до минимум риска от пълен конфликт. САЩ трябва непрестанно да защитават жизнените си интереси, но да бъдат подготвени да намерят компромиси по други въпроси, стига да не застрашават основните си принципи.

Това би означавало да се настоява за пълно възстановяване на териториалната цялост и суверенитет на Украйна, например, но да се посочи готовността да се търсят алтернативи на евентуалното членство на Украйна в НАТО, като се има предвид категоричната опозиция на Русия.

Също така, САЩ трябва да защитават интегритета на своите избирателни процеси, но да са готови да обсъждат границите на приемлива намеса във вътрешните работи на другия, като се има предвид, че известна степен на намеса е неизбежна в днешния взаимосвързан свят.

Други ключови въпроси могат да бъдат разгледани в подобен дух. Неотложните глобални заплахи – разпространението на оръжия за масово унищожение, международен тероризъм, изменение на климата и пандемични заболявания – изискват съвместни действия от всички големи сили, включително Русия и САЩ.

Вашингтон и Москва трябва да признаят, че нарастващият глобален безпорядък налага по-балансирано взаимоотношение, което, без да се пренебрегват историческите разногласия, би движило напред интересите и на двете страни.

 

Източник:БГНЕС

 

Томас Греъм, директор на Kissinger Associates, който е бил отговарящ за Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ през 2004-2007. Неговият анализ е публикуван в „Политико“

 

 

Скъпи другарю Живков!

 

 

Скъпи другарю Живков! Както казваше едно време Любомир Левчев, не можете да ми забраните да ви обичам! Ами така ,де! Ако наистина ни гледате нейде отгоре, нейде от Рая, добре я караме, нали?

Толкова е силна партията, дето някога водехте, че дори и 30 години след като партийните кариеристи ви свалиха, те са живи! Те, Вашите кадри, другарю Живков!

Знам, че сте доволен: досега беше президент комсомолски секретар, член на БКП, а баща му шеф в Окръжния комитет на БКП в Благоевград.

Ама Бойко, дето ви масажираше ушите изпълнява вашите заръки, другарю Живков! В неговото правителство е внучката на вашия съпартизанин от отряда „Чавдар” – Георги Павлов. Лилито Павлова, помните ли я – една такава дебеланка, бузеста, сега пак е министър.

И Цецо пак върти властта – оня, дето баща му е бил шофьор на шефа на Държавна сигурност генерал Шопов!

И две трети от парламентарната група на ГЕРБ са били някогашни ваши членове, другарю Живков!

А пък Румянка Бъчварова – на главния редактор на вестник „Отечествен фронт” дъщерята – отново е във властта, сега пък началник на кабинета на премиера.

Всичко е наред, другарю Живков, бъдете спокойни горе, защото вашият пазвантин стриктно изпълнява заветите Ви. Помагат му много усърдно другарите Симеонов, Сидеров и Каракачанов!И затова народът все повече и повече ще ви обича – все си мислим ние тук, на земята, че това е хитър номер с Борисов: той ни накара да ви обичаме, да милеем за вас!

Другарю Живков – на земята всичка е наред! Борисов няма да ви предаде!

Но пък така ще ви орезили!

 

Стефан Северин,

Източник:Поглед.инфо

 

“Нюзуик“: От Чечня до Сирия Путин се бори със силите на исляма

Руският дневен ред в Близкия изток може да предизвика негативни последствия за ръководството на Русия. Възможно е ситуацията в бившата съветска Централна Азия да е още по-опасна, защото там след краха на комунизма господстващо положение заемат репресивни клептократски режими.

 Епизодичните появи на недоволство показват, че тези авторитарни системи са по-слаби, отколкото изглеждат. Местните ислямисти виждат възможността за разпространяване на своите идеи сред тези мюсюлмани, които са недоволни от тоталитаризма. Потенциалът за избухване на социални протести съществува в няколко държави на южните граници на Русия. Един от възможните резултати може да стане появата на ислямистки режим някъде на територията на бившия Съветски съюз, и е напълно възможно такъв режим да се превърне в проблем за Русия, която от 1991 г. поддържа антиислямистките сили в целия този регион. В такава ситуация Русия би станала особено уязвима поради забележителната си роля при оказване на помощ за антисунитските сили в Сирия, Иран и Ливан. Сунитското и джихадистко правителство в Централна Азия едва ли ще се стреми към сключването на споразумение с руския управляващ елит.

Широко разпространено е мнението, че руската вътрешна и външна политика съществуват независимо една от друга. Но това не е начинът, който би позволил да се оправиш в Русия и нейния ислямски свят. Не последната в това отношение причина се състои в следното: отношенията на Кремъл с неговите мюсюлмански граждани са неразривно свързани с това по какъв начин той се отнася към съседните мюсюлмански държави от републиките от бившия Съветски съюз.

 Поради това, когато Путин потвърждава добрите си намерения по отношение на живеещите в тези държави мюсюлмани, възниква въпросът какви действия предприема той в случай на проявяването на недоволство сред населените с мюсюлмани територии на самата Руска федерация. Най-голям източник за безпокойство е изпепеляващото по своя път настъпление, което той заповяда да се проведе през 1999 г., бъдейки още министър-председател при Елцин. Освен това бившите съветски републики в Централна Азия, станали независими държави, имат свои собствени причини да не се доверяват на руските твърдения за добри намерения.

Руснаците и техните управляващи демонстрират нещо от рода на постимперски синдром, който порази също Великобритания и Франция след Втората световна война, когато те се лишиха и отказаха от своите колонии в различни части на света. Русия все повече се опитва да направи така, че другите велики държави да не получат влияние в бившите съветски републики на юг във вече несъществуващия Съветски съюз – и не подлежи на съмнение, че поддържаните от Путин с тях връзки се преплитат с руските военни операции в Близкия изток.

 Руската намеса в делата на ислямския свят се определя от три фактора: мюсюлманският фактор в Руската федерация, мюсюлманският фактор във взаимодействието на Русия с бивша съветска Централна Азия и мюсюлманският фактор в рамките на руската военна и политическа намеса в близкия изток. Нито един от изброените фактори не може да бъде разбран правилно, ако бъде разглеждан изолирано от другите два. В по-далечна перспектива и по-скоро рано, отколкото късно, това триъгълно взаимодействие ще стана централна ос на събитията, доколкото руският президент, правителството и службите за сигурност ще се сблъскат с многобройни предизвикателства.

 Чужденците мюсюлмани нямат никакво значение за ръководството в Москва и те могат да служат само като средство за постигането на някак цел, тогава, когато опитът на Путин да се представи в качеството на най-добрия приятел на ислямския свят не е нищо повече от позиране – и при това лицемерно. Той няма предпочитания към типа ислям, който той намира у своите мюсюлмански съюзници и клиенти. Иранецът Али Хаменей е шиит, Асад в Сирия – алевит, Ердоган в Турция – сунит. Основно руската външна политика е насочена към намаляване на американското влияние в тези части на Европа и Близкия изток, където СССР на времето имаше влияние.

 Задачата се състои в това да бъдат възстановени бившите руски позиции и влияние. Путин въобще не се безпокои от обстоятелството, че залага на твърди мерки вътре в Русия и извън нейните предели. Путин възнамерява да постигне светът да признае Русия в качеството на велика държава, чиито интереси изискват уважение към нея и той потиска политическото инакомислие в Руската федерация, където и да възникне то. Политиката на Путин е пълна с рискове. Руските политици и военни открито се намесват в протичащи в ислямския сват събития под предлога на универсалния принцип за защита на суверенитета на отделните държави.

 Само че това явно не съответства на тяхното собствено поведение в Крим и източна Украйна. Асад, Хаменей и Ердоган разбират, че Путин ги смята за свои пешки в геополитическата шахматна игра. Самите те се надяват да го използват за своите собствени национални интереси. Путин смята, че докато руските наземни сили са на минимално ниво, не съществува опасност от възникване на такава сложна и объркана ситуация, до каквато се стигна през 1979 г. след съветското нахлуване в Афганистан, а също и след оглавяваното от Америка нахлуване в Афганистан и Ирак на границата на хилядолетието. Само че политиката в Близкия изток е по-непредсказуема, отколкото шахматната игра, защото тя се провежда без установени правила.

 Военните интервенции, дори и тези, при които се стига до успешно настъпление, могат да предизвикат катастрофални последствия. Катастрофа за Путин още не се е случила, само че само че той не е дарен с по-голяма степен да предвижда, отколкото Леонид Брежнев по отношение на Афганистан или Джордж Буш-младши по отношение на Ирак. Путин обича да създава впечатлението, че може да прави всичко, каквото пожелае. Само че реалността е такава, че Русия не е способна в течение на дълго време да диктува условията по отношение на намесата си в Сирия. Руската икономика има сериозни слабости, свързани с нейната зависимост от цените на пазара на нефтохимическите продукти.

 Международната позиция на тази страна се основава на тесен фундамент от доходи от продажби на природен газ и петрол, поради което опитите на Москва да придобие влияние извън своите граници все още може да се окажат химера. На първо място Америка ще има възможност да усложни руското присъствие в Сирия, тъй както американците създадоха на времето проблеми на Съветския съюз по време на войната в Афганистан. Освен това е вероятно руските съюзници да се опитат да използват възможностите, с които разполагат, за да наложат избраното от тях на своя патрон.

Много е вероятно Москва да се окаже замесена в такива конфликти в Близкия изток, които тя няма да може да предскаже преди да се случат. В същото време популярността на Путин продължава да стои на високо ниво поради това, че той се отнася без особено уважение към американските президенти. Той възстанови доверието сред народа, чийто морален дух силно се понижи през последните десетилетия на ХХ век, а също така повиши жизненото равнище и стойността на рублата. Последното десетилетие на ХХ век е периода, който руският народ се опитва да забрави.

 Путин постави своята репутация в зависимост от способността да продължава да действа така, че Русия да бъде уважавана и от нея да се страхуват отвъд границите й. В резултат възниква необходимостта от агресивно поведение; и колкото повече Путин се държи като бясно куче на световната арена, толкова повече руският електорат му се възхищава. Той изпитва все по-голямо изкушение по отношение на рискованите действия, но при това не трабва да не се отчита, че и едно единствено рисковано действие би могло да бъде повече от достатъчно в Близкия изток, Украйна или в прибалтийските страни. Разигравайки националистическата карта в руската политика той не може сега да я извади от колодата и да я сложи настрана.

 На който и да е негов приемник би му било трудно да остане на поста си, ако той не провежда активна националистическа политика. Всичко това поражда опасност за глобалния свят, която, съдейки по всичко, ще бъде все по-сериозна и по-мащабна. Освен това би било грешно да се мисли, че руските мюсюлмани винаги ще се съгласяват с руската външна политика в Близкия изток и ще отхвърлят критиките към Путин от страна на ислямистите. Вниманието на руските телевизии към сирийската гражданска война, особено към руските военни операции, неизбежно води до засилване на вниманието на обществото към разрушаването на градовете. Макар големите медии от 2015 г. да настояват, че руските бойни самолети атакуват само ислямистки бунтовнически формирования, не е необходимо голямо въображение, за да си представи човек хилядите убити по жесток начин мюсюлмани-сунити.

 Руският дневен ред в Близкия изток може да предизвика негативни последствия за ръководството на Русия. Възможно е ситуацията в бившата съветска Централна Азия да е още по-опасна, защото там след краха на комунизма господстващо положение заемат репресивни клептократски режими. Епизодичните появи на недоволство показват, че тези авторитарни системи са по-слаби, отколкото изглеждат. Местните ислямисти виждат възможността за разпространяване на своите идеи сред тези мюсюлмани, които са недоволни от тоталитаризма. Потенциалът за избухване на социални протести съществува в няколко държави на южните граници на Русия.

 Един от възможните резултати може да стане появата на ислямистки режим някъде на територията на бившия Съветски съюз, и е напълно възможно такъв режим да се превърне в проблем за Русия, която от 1991 г. поддържа антиислямистките сили в целия този регион. В такава ситуация Русия би станала особено уязвима поради забележителната си роля при оказване на помощ за антисунитските сили в Сирия, Иран и Ливан. Сунитското и джихадистко правителство в Централна Азия едва ли ще се стреми към сключването на споразумение с руския управляващ елит.

 Чечня има дълга история. Завоюването от Русия е станало преди век и половина, и много чеченци, както и други съседни народи, просто отказват да смятат своята част от Северен Кавказ част от Русия. Последните изблици на чеченска съпротива бяха потиснати през 1999-2000 г., само че е възможно постигнатото омиротворяване да не издържи дълго. Освен това не трябва да се смята като разбиращо се от само себе си това, че волжките татари и кримските татари винаги ще се държат тихо. Други страни вече се сблъскват с неочакван ръст на ислямисткия екстремизъм сред своите млади мюсюлмани, и в Руската федерация все повече се подгрява казанът на недоволството.

 Освен това, както в страната, така и извън нейните предели Русия в продължение на много векове, започвайки от епохата на Златната орда, придобива непосредствен опит при общуването с ислямския свят. Тя успя да се справи със своите мюсюлмани без особени проблеми, я този процес започна през XV век, когато Московия се избави от монголското робство; и доколкото руските граници са се разширили, все повече и повече мюсюлмански общности се оказват под властта на руските царе. Макар въстания да са се провеждали достатъчно често, императорската армия значително е превъзхождала възможностите на въстаническите сили.

 Претенциите на Русия по отношение на контрол над действията на Отоманската империя станаха причина за военното нападение на британци и французи в Крим. В същото време руските власти се опитвали да предотвратят разпространението през главата им на влиянието на османлиите над руските мюсюлмани. През ХХ век вътрешните и външните фактори станаха още по-остри, доколкото комунистическите революционери се опитаха да интегрират мюсюлманските общности в бившата Руска империя.

 Едновременно с това те разрушавали ислямската вяра и създавали комунистически партии в мюсюлманските държави, намиращи се под контрола на европейски империи, в това число и в Близкия изток. Когато Съветският съюз се превърна в свръхдържава след Втората световна война, Кремъл се опита да привлече мюсюлмански страни в сферата на своята сфера на влияние, макар едновременно с това Москва да продължаваше да възпрепятства насочването на ислямската вяра навътре през собствените си граници. Ислямската вяра започна да се възражда в Съветския съюз в годините на преустройството, и активната съпротива срещу комунистическата власт се засили.

 През 1989 г. Съветската армия се изтегли от Афганистан поради натиска от страна на муджахидините. След краха на комунизма през 1991 г. антируските настроения на ислямските активисти – за разлика от джихадистите през XIX и началото на XX в. – започнали да използват съвременните технологични възможности. Победите на руските въоръжени сили в Северен Кавказ не успяха напълно да прочистят руската територия от терористи. Макар на управляващия елит да се удаде да стабилизира ситуацията в Руската федерация, няма основания да се предполага, че тази стабилност ще съществува дълго.

Това е една от причините Путин в голяма степен да се обляга на авторитарни методи за потискане на инакомислието. И, като цяло, именно поради това в периода на икономическа рецесия, когато правителството съкращава своя насочен за поддържане на благосъстоянието бюджет, то се опитва да си осигури подкрепата на националистическите кръгове на своя страна. Това създава рискована обстановка в Русия, в разположените близо до нея страни и в Близкия изток. Опасностите, свързани с маневрите на Путин, се засилват и е възможно само да се надяваме, че той ще се държи внимателно в това или друго отношение с администрацията на Тръмп.

Ако се разглежда обективно, това би било от национален интерес за Русия. Но дори и ако на Путин се удаде да запази Асад на власт в Дамаск, подобен изход няма да донесе постоянен мир в Близкия изток – и Русия може неочаквано да се окаже въвлечена в блатото на война, както това се случи със Съветския съюз в Афганистан. Ако Путин не се държи предпазливо, то други сили ще бъдат принудени да го сдържат. Но дори и в този случай преговорите са за предпочитане пред войната, а стабилността е по-добра от неопределеността. Путин натрупа точки, сдобивайки се с признаването на Русия за велика държава. Но тази държава е с ахилесова пета в областта на своята икономика, а също така и поради китайския си съсед, който значително изпреварва Русия в промишленото и технологично развитие.

 Шансовете за мир, в крайна сметка, ще зависят от признаването на руските управници, че перспективите за техния дългосрочен успех зависят от готовността им да се отнасят към Запада като към партньор, а не като към враг. В края на 90-те години на миналия век Рейган и Горбачов показаха какво може да бъде постигнато в условията на взаимно доверие. Но ако в края на 90-те години на Русия да й беше крайно необходимо прекратяване на надпреварата във въоръжаването, то днес Русия търси способ да разклати световния ред. Глобалната политика влезе в период на нестабилност, и ислямските фактори оказват разрушително въздействие на търсенето на мир.

Източник: БГНЕС

Independent Balkan News Agency: Бъдещето на България са циганите

 

 

Когато през 2007 г. България се присъединява към ЕС, страната има най-ниския жизнен стандарт от всичките 27 страни, пише Independent Balkan News Agency, цитирана от „Фокус“, позовавайки се на Берлинския институт за население и развитие.

Средно българите са имали едва 4300 евро на разположение годишно. Средностатистическата сума за ЕС е била шест пъти повече. Въпреки това, българите бяха оптимистично настроени за бъдещето си, защото през годините се случиха много подобрения. От началото на 21-век БВП на страната нарасна с 50 %. Броят на работещите се увеличи с половин милион, а безработицата падна от 20 % (2001 година) до около седем. Обещанията за просперитет, обещани от политическата трансформация през 90-те бяха изпълнени, а членството в ЕС бе символът и признанието на този успех.

За съжаление, с началото на световната икономическа криза, България понесе тежък удар. От 2008-ма до 2009-та БВП се сви с четири процента. Хиляди работни места бяха изгубени, най-вече в сектори, които преди това се радваха на успех – строителството, търговията, текстила и туризма. Броят на работещите в България днес, е с 330 хиляди души по-малко, отколкото през 2008-ма година. Близо 40 % от населението е заплашено от бедност и социално изключване, а България остава най-бедната страна в ЕС.

Демографските промени пречат на шансовете за просперитет

Демографското развитие на страната прави трудно и наложително да се скъси разликата в богатството с останалата част от ЕС. Това е така, защото България претърпява необичайна демографска трансформация. Не само, че българките имат по-малко деца, като всички други европейки, но и здравната система е толкова разнебитена, че България има втората най-ниска продължителност на живота в Европа след Литва. Средно българите живеят 74,7 години. През първите десет години от европейското си членство, България загуби 4,4 % от населението си заради повече смъртни случаи, отколкото раждания. Това е повече от всяка друга страна в ЕС.

В допълнение към това, хиляди граждани емигрират всяка година в търсене на по-добър живот. Това са най-вече жителите на по-бедните северни части на страната. Тъй като много измежду тях са млади хора, намаляването и застаряването на населението се засилват още повече. България е петата най-застаряваща нация в ЕС със средна възраст 43,6 години.

Смята се, че в резултат на тези демографски развития, през 2050-та година населението ще бъде едва 5,6 милиона души. Това е с 1,5 милиона по-малко, отколкото днес. В такъв случай ще има само 1,5 работещи за всеки човек над 64 годишна възраст. В момента този брой все още е три към едно. Тези цифри показват, че застаряването в България ще бъде още по-ясно изразено, отколкото в Германия, която в момента е първенец по средна възраст за ЕС. Освен това, България ще бъде по-сериозно засегната, отколкото Германия, защото населението на последната има по-голяма финансова сигурност на старини. Ситуацията е съвсем различна в България, където 46 % от жителите са заплашени от бедност на старини.

Предвид тези развития става изключително наложително да се затвори разликата в богатството с другите страни. Тук ключът е продуктивността, което ще рече средностатистическата производителност на работещите. Смята се, че продуктивността ще трябва да се увеличава с по 4 % годишно, за да може България да достигне средните нива на ЕС през 2040 година. За съжаление, между 2010-та и 2015-та продуктивността е растяла само с 2,5 % годишно.

За да се насърчи продуктивността в бъдеще, българската икономика трябва да бъде модернизирана. В момента страната произвежда по-прости продукти, които са в дъното на класацията за добавена стойност. Няма друга страна от ЕС, която да има по-малък експорт на високотехнологични продукти като България. Заради лоша инфраструктура и голяма корупция, България има малка притегателна сила за чуждестранни инвеститори.

Образованието като ключов проблем

За да вдигне продуктивността си на желаното ниво, България ще трябва да вземе мерки, за да гарантира, че населението може да посрещне нуждите на пазара на труда. Компаниите, които искат да създават и изработват комплексни продукти, се нуждаят от опитни работници, като например мениджъри, инженери и компютърни специалисти.

България има твърде малко такива. Това е така, тъй като образователната система едвам се справя с това да предоставя най-рудиментарни умения и познания на учениците. На международното оценяване PISA през 2015-та година, се оказа, че 40 % от 15-годишните българчета не могат да четат и осмислят прости текстове, да решават лесни аритметични задачи, както и да проумеят най-базовите научни концепции.

Една от причините за тези слабости е специфичната структура на българската образователна система. За една пета от учениците образованието завършва след шест или седем години в класната стая, което е много по-рано, отколкото изисквания минимум за завършване на 16. На 16 годишна възраст те преминават в професионално училище. Учебните програми на тези училища са слабо ориентирани към нуждите на пазара.

Все още няма сътрудничество между работодатели, политици и образователни институции, когато стане въпрос за формиране на учебните програми. Още повече, че занятията с практическа ориентация в училище, както и липсата на ясно дефинирани стандарти, също пречат много. Въпреки големия брой инициативи и реформени програми през изминалите години, ситуацията не се е променила много.

По подобен начин висшето образование допринася малко за модернизацията на икономиката. Не само, че качеството на научните изследвания и преподаването, е по-лошо, отколкото в другите страни на ЕС, но и студентите често избират специалност, за които има по-малко търсене, като например хуманитарните.

Поради тази причина, голям брой завършващи висше образование работят професии, които са под нивото на професионалната им квалификация. В Националната си стратегия за развитие на висшето образование, България се опитва да насърчи студентите да се ориентират към професии с бъдеще, като инженерство, биотехнологии и компютърни технологии.

Тъй като ще отнеме няколко години да се видят позитивни резултати от тези инициативи, уменията на настоящата работна сила трябва да се развият чрез допълнително обучение. Голямата нужда се вижда от европейското проучване, което показва, че две трети от българите между 25 и 64-годишна възраст, не знаят как да ползват правилно компютрите и интернет. Всеки месец едва 2 % от работоспособното население се регистрира за участие в курсове по компютърна грамотност. Броят в ЕС средно е 11 %.

Друг потенциален ресурс за преодоляване на демографската трансформация може да бъде търсен сред тези, които нито работят, нито търсят работа. Близо една четвърт от населението между 25 и 64 принадлежи на този „тих“ резерв. Много жени не работят заради семейни ангажименти. В България има и още една специална причина. Страната има най-дългите майчински в света – цели 410 дена. По време на този период жените взимат 90 % от заплатата си. Майките и бащите могат да отсъстват 320 дена заради родителските си задължения от работа. Поради тази причина много жени напускат пазара на труда за години. В същото време тези, които принадлежат към поколението на бабите често се пенсионират преди пенсионната възраст, за да помагат при гледането на внуците си или по-стари семейни членове.

Неравностойни при всяко положение

Бедността е голям проблем в България. Тя обаче не засяга всички сегменти на обществото еднакво. Циганите, които са от 5 до 10% от населението, са особено застрашени. През 2011 три четвърти от тях са живеели в условия без най-основни неща като тоалетна, кухня, душ или електричество. Само половината от тях имат здрави осигуровки, а продължителността на живота им е с 10 години по-малка от тази на българите.

Тъй като рядко получават каквото и да е образование, те често са безработни или заети в нископлатени професии. Само десет % завършват средно образование. Близо две трети от циганите между 16-24 годишна възраст нито се обучават, нито работят.

В България има голям брой спонсорирани от държавата и НПО-тата инициативи, чиято цел е да им помогне. Образователните планове тук играят ключова роля. Заедно с неформални проекти като летни училища или програми за родители, реформите в системата имат за цел да задържат децата в училище възможно най-дълго. Правителството въведе задължителна двегодишна предучилищна програма, както и целодневни училища.

Семействата в нужда получават социални помощи само, ако детето им посещава училище. Частният сектор вече също организира обучителни програми, за да могат циганите да се реализират. Подобни усилия не се правят без дълбок мотив. Циганите са около 19 % от хората, които пристигат на пазара на труда. Доколко добре или зле ще бъде интегрирано това малцинство, може да е много важно за бъдещето на страната.

 

 

Източник:Блиц

 

Защо Валери Симеонов поведе хайка за ресторантьори по морето

 

 

Правителството на ГЕРБ не работи? Излязло във ваканция и си чеше марковите бермуди?

Такива обвинения тръгнаха в нета от разочарования електорат, а политолози признаха, че ни управлява сбирщайн и за цели 100 дни управленските резултати на „Борисов-3“ клонят към пълната нула. Кабинетът „Борисов 3“ бил най-слабият и наесен предстояли промени, а може би и падането му.

Тези прогнози и нагласи на хората параноясаха и амбицираха до крайност новите министри и коалиционни партньори в правителството. Защото, особено Патриотите, ясно съзнават, че това е първият им и последен шанс да са във властта.

Затова и Ангелкова скъса поне 5 чифта маркови сандали да препуска по плажа и да брои скъсаните чадъри, както и да се зъби на къмпингуващите… а таксата „празен стол“ стана тема № 1 в държавата.

Вицепремиерът Валери Симеонов пък реши да се направи на ченге и страшилище и на своя глава се транспортира в „Слънчев бряг да раздава правосъдие. Е, не сам, защото горилите ще го ступат, а с цяла армия полицаи, охрана и тълпа проверяващи.

Като същий Рамбо, той нахлу в бар „Оксижен“ и го затвори заради силна музика. И раздаде ред и правосъдие. Диджеят се опъна, защото ченгетата му пипнали плейлистата, вследствие на което същия бе арестуван, а компютърът с всичките му песни и техники за смесване на музиката – отнет. Че отнетото е интелектуална собственост на никого не му пукна. Диджеят хукна да се жали пред медии… Но, страх, майна! Половината не му дадоха думата, а другите казаха, че ще му я дадат, но друг път. Зад озлочестения и ограбен клет диджей обаче застанаха феновет. Събраха се и освиркаха мургавия вицепремиер, пеейки му: „Довижданеее..“!

Въодушевен от успеха си и обграден от верни журналисти, Симеонов атакува отново. Снощи пак вилня из заведенията и ги започна наред –  дискотеки, барове и ресторанти. Съвместни екипи от полиция, данъчни, инспектори по храните, здравни инспектори и всякаква друга чиновническа паплач, си прекратиха отпуските и… като глутница кучета наченаха да ровят и душат за нарушения. Такива, разбира се, веднага бяха открити- фалшиви касови бонове, каси с пари с неизвестен произход, персонал, нает без договори, алкохол-менте, храни с изтекъл срок на годност, пожарно необезопасени обекти и стотици други дребни прегрешения, които вицето обеща да огласи официално в понеделник на специално съвещание на координационния съвет по туризъм. Което съвещание ще се проведе в Бургас, за да могат участниците после да ударят и един плаж.

Всички тези мерки по морето биха звучали като добра новина, ако не бяха част от един добре режисиран спектакъл с възможно най-некадърния главен актьор.

Де се е чуло и видяло по света вицепремиерът да действа като шеф на наказателен отряд и да нахлува по заведения, раздавайки лаещи заповеди, същински фюрер? По света, пък и у нас, си има специални служби, които следят  за реда и глобяват нарушителите.

Нали цяло лято Ангелкова маха гащи по заведенията, а по медиите се тръби, че се извършват проверки? Какво обаче спипаха проверяващите, не стана ясно. Или си затваряха очите срещу определени пачки?

И как така след масовите проверки на НАП и ХЕИ, после само за една нощ, под вещото ръководство на Симеонов бяха изловени всички морски тарикати, като се оказа, че масово не издават касови бележки, храната е стара, алкохолът – менте, а персоналът – нелегален?

Или всичко това отдавна беше ясно на проверяващите и те участваха в най-големия спектакъл за пред електората?

Начело на наказателната група тича запененият вицепремиер. Където влезе – лъсва нарушение. Инспекторите раболепно поставят в ръцете му констативни протоколи, той излайва строго срещу нарушителите и те се свиват, като наказани ученици. А ако някой шавне, полицията е на крачка разстояние и го опандизва.

Пълен водевил! Нима полицията чу шума чак сега? И инспекторите случайно спипаха нарушенията? Или пред народа трябваше да бъде разигран спектакъл – Рамбо в действие.

Ненапразно се говори, че Борисов е дал временно властта в страната на Симеонов, а той самият ще събира точки и рейтинг само във външната политика. Вътрешната я е отстъпил на вицето си, за да вади то кестените от огъня, или да се оака така, че скоро да бъде изхвърлено с дюдюкания уж по искане на народа.

Валери обаче не е толкова умен, колкото само той си мисли. Той се е вживял в ролята си на борец с шума /нищо, че обещаваше друго в предизборната си програма – достойни пенсии, заплати и борба с корупцията по високите етажи/. А сега тича из Слънчев бряг, та се къса, маркира дейност, затваря заведения, отнема разрешителни, наказва…

Тогава защо хрантутим всички полицаи и проверяващи, когато си имаме Валери?

Този борец за правдата, този супермен, който вече е Рамбо в собствените си очи.

А в очите на народа – поредният циркаджия!

Да!

В Слънчев бряг не бива да има шум до сутринта, но картинката с патриота, обграден от полицаи да го пазят от народната любов, показва само, че държавата е безсилна пред всичко, затънала е в корупция, никой не си гледа работата, а един палячо е хукнал да си вдига клюмналия рейтинг като арестува ресторантьори. И то в края на туристическия сезон.

Щеше да е смешно, ако не е трагично.

А отстрани един мармот завива шоколад.

Тоест, един премиер лови сафрид и се хили от лодката.

Нищо, че държавната лодка отдавна е потънала!

Автор: Станислава СЛАВОВА

 

 

Източник:Skandalno.net

 

Китай и новият Път на коприната – заплаха за глобалното лидерство на САЩ

Си Цзинпин

 

 

Филип Стивънс, наблюдател на „Файненшъл таймс“.

Анализът е написан специално за руския вестник „Ведомости“.

Товарният влак, тръгнал в началото на януари от град Иу, в китайската провинция Чжъцзян, пътува 18 дни, прекоси 7 държави и пристигна в източните покрайнини на Лондон: над 12 000 км от началната до крайната гара. Можем да спорим колко ефективен ще бъде създаваният от Китай нов Път на коприната. В този случай това не е чак толкова важно. Важни са геополитическите планове на КНР.

Да пропътуваш с влак от единия в другия край на Евразия е трудно. Налагаше се контейнерите да бъдат товарени наново в страните с различни стандарти на ж.п. линии, а накрая и за да преминат през тунела под Ламанша. Операторът настоява, че предимствата на неговия път са очевидни – по-евтино, отколкото по въздуха, по-бързо, отколкото по море. Но за момента неговата цел е композицията да пътува поне един път месечно. Подобни маршрути отскоро вече са в експлоатация между Китай и Хамбург, Китай и Мадрид, но Лондон – това е знакова дестинация.

Железницата, следваща древния Път на коприната през Средна Азия, Русия, Беларус и Полша, едва ли сериозно ще промени структурата на световната търговия. Важен психологически ефект: тези нови маршрути съкращават разстоянието между Азия и Европа, в което се и състои големият проект на китайския президент Си Цзинпин. Той се стреми да сближи богатите нации на Европа с Китай. Мнозина смятат, че ХХ век е бил атлантически. По същата логика XXI ще бъда тихоокеански.

През миналия век богатството и властта са били в ръцете на крайбрежните държави, разположени в Северния Атлантик – в САЩ и Западна Европа. Но напоследък центърът на властта се премества на Изток и Юг. Словосъчетанието „тихоокеански век“ отлично отразява възхода на Китай като световна държава. В действителност – само отчасти. Да, трудно можем да отречем, че Народно-освободителната армия строи бази на изкуствени острови в Южно-Китайско море и не е изключено, че Китай и САЩ могат да се сблъскат в този регион.

Но истинските амбиции на КНР са свързани със Запада, а не с Изтока. Голямата игра на президента Си е закодирана във фразата „Един пояс и един път“ – в реконструкцията на сухопътните и морски пътища, определили предшестващата епоха на глобализацията.

Гледайки в бъдещето, Китай си представя Евразия като ос на глобалната сила. Нека отгатнем, коя държава в КНР смятат за център на тази ос. Збигнев Бжежински до своята смърт през 2017 г. оставаше един от най-проницателните стратези на Вашингтон. Той отдавна беше осъзнал тежестта на „осевия суперконтинент“ Евразия.

„Държавата, която ще доминира в Евразия, написа той още през 1997 г., ще оказва решаващо влияние върху два от трите региона в света с най-висока производителност – Западна Европа и Източна Азия… Случващото се в Евразия ще има най-важното значение за глобалното лидерство и историческото наследство на САЩ“.

Лесно можем да разберем тревогите на Бжежински. Историческото разделение на Евразийския материк на две части на света – Европа и Азия – свързано повече с културата и традицията, отколкото с някакви физически граници.

На Евразия се падат над една трета от цялата земна повърхност и около 70% от населението на планетата. Именно тук се намират основните източници на енергия и други природни ресурси.

В проекта „Един пояс и един път“ наблюдателите различават множество разни цели – някои от които икономически, някои – стратегически. Например, китайската железница, пресичаща Бирма, позволява да се заобиколи стратегически тясното място – Малакски пролив.

Новото пристанище в Пакистан осигурява достъп до Индийския и Персийския залив. Гигантските инфраструктурни проекти в Централна Азия и Африка имат за цел да санират част от индустриалните мощности на Китай и да му осигурят достъп до минералните суровини в тези региони. Китай се нуждае от нови инвестиционни канали, за да разшири своето присъствие в Европа.

Някои от китайските проекти са успешни, други не. Неотдавнашният материал на Джеймс Киндж във „Файненшъл таймс“ показа, че опитите да се изнасят технологии свързани с високоскоростните железопътни съобщения за момента не са донесли на Китай значителни резултати. И не всички контакти Китай успява да обърне в своя полза.

В някакъв момент на Москва ще й писне да бъде младши партньор в руско-китайските отношения. Няма да бъде никак лесно и да се изтласка Индия, наблюдаваща ревниво изграждането на новите пътища в Евразия. Но това, което Китай планира да построи ще бъде по-голямо, отколкото произведението от неговите съставни части. „Един пояс и един път“ – маршрут за доминиране в Евразия. И в този смисъл боговете в момента гледат благосклонно на президента Си Цзинпин.

Войнстващият изолационизъм, който Белият дом на Доналд Тръмп смята за своя външна политика, оставя на Пекин огромно пространство за маневри. Тревогата на Бжежински се състоеше в това, че не разполагайки със стратегия за защита на собствените си интереси в Евразия, САЩ ще отстъпят този материк на други и в крайна сметка ще останат велика държава в едното полукълбо – своето собствено. Сметките от този род не интересуват днешната администрация, така че на Пекин страшно му е провървяло. Трябва да се замислим над фразата „евразийски век“ – тя може да се окаже по-точно описание на бъдещето, отколкото „тихоокеански“.

 

Източник:БГНЕС

 

Кеворк Кеворкян: Оставка за….шума? Слънчев бряг е тържището Илиянци за наркотици

 

 

Днес, в обедните си Новини, Би Ти Ви постави следния въпрос в традиционната си анкета:
„Одобрявате ли действията на Валери Симеонов в Слънчев бряг?“

Седем часа по-късно резултатите бяха следните:
48% – Да, трябва да има повече контрол в курортите;
25% – Няма нужда вицепремиер да прави среднощни проверки;
25% – Не, това е атака срещу българския бизнес;
1% – Нямам мнение.

Ако прочетем елегантно резултатите, излиза следното:

50% от анкетираните не одобряват акцията;
48% са още по-елегантни: трябвало да има контрол в курортите – но не уточняват, какъв точно контрол.

Можем да обобщим: много шум заради шума от нощните заведения, много шум за нищо. Анкетата, разбира се, изобщо не е представителна – пък и от Би Ти Ви предвидливо не съобщават, колко души са участвали в нея. Но телевизионният репортаж, повод за анкетата, може да отключи доста изводи. Покрай акцията на Симеонов, толкова мощен призив „Оставка“ Властта не е получавала скоро. Странно е: искат оставка заради шума, не заради друго.

Какво ли ще стане, ако някой ден – след хиляда години – някой направи толкова театрална акция срещу наркотиците? Всички са наясно, че Слънчев бряг е тържището Илиянци за наркотици. Обаче са се хванали с шума. Номера, ефектни – колкото ланшната шума.

Самият Симеонов представи акцията така, сякаш партизани ще превземат някоя мандра: разделили се на две групи, по даден сигнал атакували…Атакували шума. Диджеите са по-важни от наркодилърите – очевидно. Разбира се, някой от партизанския отряд може да възрази, че все отнякъде трябва да се започне.

Така е – тогава започнете от наркотиците. Те ще се продават, дори в Слънчев бряг да стане тихо като в изоставена селска църквица. И друго напомня за ланшната шума: все по-отчетливото имитиране на ранния Бойко. Имитаторите нямат полза от това театро. Имитираният пък – никак. Най-много да шаржират спомена за неговите акции.

Преди няколко дни проглушиха ушите на публиката с тъпата история „такса за празен стол“. Много мразят болшевишките номера – обаче това е един от най-ефектните: говори за малките недостатъци, за да не говориш за големите. И няма, и няма пълно щастие: днес бил Денят на левичарите.

***

Коментарът е публикуван на страницата на Кеворк Кеворкян във „Фейсбук“

Велизар Енчев: Има ли Каракачанов топла униформа за руската зима и лятна за Кремълския парад на победата?

колаж Бултаймс.ком

 

 

ИМА ЛИ КАРАКАЧАНОВ ТОПЛА УНИФОРМА ЗА РУСКАТА ЗИМА И ЛЯТНА ЗА КРЕМЪЛСКИЯ ПАРАД НА ПОБЕДАТА?
Кореспондент на вестник „Ню Йорк Таймс“ в Ново село написал, че американските войници в България ни връщали спомена за Студената война, от което ни ставало топло.
Спомени хазна не пълнят.
Вместо да ни връщат в Студената война, по-добре да ни върнат милионите от наема за щатските бази в Ново село,Безмер и Граф Игнатиево.
Ако и Сидеров, Симеонов и Джамбазки поискат натовските милиони, за които се деряха по площадите, пей сърце!
И кога министър Каракачанов ще праща български войски на Източния фланг на НАТО /разбирай Източния фронт на Щатите/, както обеща на срещата в Брюксел?
Благодарим за Студената война, но Каракачанов ми е голяма грижа: Има ли министърът топла униформа за руската зима и лятна за Кремълския парад на победата?

Велизар Енчев, Фейсбук

 

Проф. Константинов: Ролята на опозицията е на хищника, който гони стадото и поддържа здравето му

 

 

Ролята на опозицията е точно като на хищника, който бяга след стадото и поддържа неговото добро здраве. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ политическият анализатор проф. Михаил Константинов във връзка със 100-те дни управление на кабинета „Борисов 3“.

„Опозицията не даде 100 дни на кабинета и аз смятам, че това е правилно. Стига с тези 100 дни. Това е едно напомняне за стоте дни на Наполеон от връщането му от изгнание на брега на Франция и разгрома му при Ватерло. За мен тези 100 дни са едва ли не едно очакване за разгром на стотния ден. Не трябва да бъде така, трябва да се влиза с летящ старт в управлението. Кабинетът „Борисов“ 3 направи точно това, така че той нямаше нужда от никакви 100 дни“, коментира проф. Константинов. По думите му работата на опозицията е точно това – да критикува дори ако някога е несправедлива тази критика.

„Както се казва без вълци, които да ядат мършата на стадото, стадото залинява. Това е основен биологичен закон. Очаквам опозицията да бъде още по-активна и даже да бъде безпощадна в някакъв смисъл, защото от това има полза самото управление. То по този начин чисти гнилите неща в себе си“, каза още проф. Михаил Константинов.

Очаквам двамата генерали от „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2 да се разберат по военному и да действат за интересите на републиката, каза още той.

„Очевидно между премиера и президента има едни отношения на взаимно уважение. Казват, че могат да работят заедно, въпреки че кой знае какво нямат на този етап да вършат. В председателството и в някои други инициативи е добре да има пълен синхрон между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2, още повече, че в прерогативите на президента влиза и едно много съществено участие във външната политика. Очаквам там отношенията да бъдат даже и още по-добри, както се казва двамата генерали да се разберат по военно му и да действат за интересите на републиката“, коментира проф. Константинов.

Според него в правителството със сигурност се вижда стабилност до средата или по-скоро до края на следващата година, защото „няма кой разумен човек да клати държавата дотогава“.

„А като мине 2018 г., отива към преваляне на мандата и няма да се изненадам, ако се изкара докрай. Винаги трябва обаче да имаме едно наум, че може да стане нещо изненадващо. Разчитам, че ще се усети едно постепенно подобряване на икономиката в страната и това би трябвало да успокои страстите и хората да разберат, че от тях зависи това, което се случва в страната“, каза още политическият анализатор.
България влезе в ролята на посредник между Берлин и Анкара, което също е много важно, защото Берлин е самостоятелен център на власт в Европа, каза още проф. Михаил Константинов.

„Като че ли там се видяха също позитивни резултати. Тоест тази посредническа роля отговаря и на геополитическото положение на България, което е особено важно и неговото значение още ще нараства. Ако някой мисли, че с геополитиката е свършено, дълбоко греши. Геополитиката винаги е била основен двигател на международните отношения“, коментира проф. Константинов.

За представената управленска програма, той посочи, че има прекалено много общи приказки в някои нейни части.

„Част от нещата, които се поставят като цел, очевидно ще бъдат изпълнени, други няма да могат да бъдат. За мен е по-важно да се набележат приоритетите, по които ще се работи, а пък какво точно ще се прави след 3-4 години е доста трудно да се каже на този етап. Важните неща, които трябва да бъдат направени, са очевидно мерки по демографската катастрофа, която ни е връхлетяла, мерки по опазване на природата на България и разбира се потенциала на българския народ, който в момента бих казал, че е засегнат от негативни процеси“, допълни той.

По думите му трябва да се прекрати изтичането на мозъци от България, включително и на децата на държавата.

„Тези 8000 или 10 000 деца годишно, които напускат страната, за да учат в чужбина и повечето остават и раждат децата си там. Това е една невъзвратима генетична загуба за България. Това нещо трябва да бъде прекратено. Българите трябва да останат в България“, каза още проф. Михаил Константинов.

Сегашното правителство доста бързо се сработи и отбеляза голям външнополитически успех с подписването на договора с Македония, отбеляза проф. Константинов.

„Това беше един доста спокоен период. Нямаше активна законодателна дейност и кой знае какви събития, но аз лично оценявам това като позитивен факт. Когато произвеждаме калпави закони и създаваме паника и тичаме насам-натам, това не са добри неща. Работата трябва да протича спокойно. Правителството доста бързо се сработи. Отбеляза се един доста голям външнополитически успех, въпреки че предстои ратификация на Договора с Македония. Аз имам известни опасения за това какво ще се случи в македонския парламент“, коментира проф. Константинов.

По думите му за България няма съмнение, че договорът ще бъде подкрепен.

„Българската държава направи своята стъпка и затова трябва да бъде поздравено правителството, външно министерство и всички останали правителства преди това, които са работили в тази насока. Искам да подчертая, че по принцип за България договорът с Македония е важен, но не кой знае колко много. Той е много важен обаче за Македония и за нейното бъдещо евентуално еврочленство и интеграция в евроатлантическите структури. Там нещата тръгнаха добре и това се оценява позитивно. Има някакъв устойчив икономически ръст, макар и малък. В общи линии, без да са блестящи, нещата протичат добре“, допълни политическият анализатор.

Той уточни, че в сравнение с кабинета „Борисов“ 2, когато коалицията беше с Реформаторския блок, сега нещата протичат доста по-спокойно.

„Въпреки че мнозинството е сравнително крехко, мисля, че общо 122 депутати, са сработени управленските екипи. Засега не виждам нещо особено тревожно да се случва. Това, на което трябва да се наблегне, е да се форсира подготовката по председателството, защото там сигурно ще има проблеми. Нещо много лежерно се отнасяме към този въпрос. Мислим, че имаме време до края на годината, ние толкова време нямаме. Трябва до септември-октомври да сме готови поне със строителната част – ремонтът на НДК, естакадата към Терминал 2. Разчитам, че и най-сетне ремонтите в София ще приключат, защото през септември месец ще бъде пълен ад“, каза още проф. Михаил Константинов.

 

Николай Марков: НСО е лична гвардия от пъдари на Борисов и Доган

Седем пълни години ви казвам, че НСО е превърната умишлено в социална, а не специална служба. Тази ”служба” е всъщност агенция за особени ВИП услуги на магистрати, политици и държавници. Това е личната гвардия от напълно изкуствено военизирани полуграмотни пъдари на Борисов и Доган.
Ето какво още пише Николай Марков за НСО във фейсбук:

Поредни заглавия от медии: „Осъждан служител от НСО бе хванат да шофира дрогиран.“; „Служител на НСО с предишна присъда, се споразумял за условна, след като карал служебната кола дрогиран.“

Дори и тези престъпления са детска игра, пред цялата истина какво се случва в НСО. Седем пълни години без почивен ден ви казвам, че НСО е социална, а не специална служба. Декларирах навсякъде, дори докато бях все още служител, че това е паразит във вида, които съществува. Отидох и дадох доказателства за чудовищни неща в комисията по национална сигурност. Резултатът е нула!

Причините. Тази „служба“ е всъщност агенция за особени ВИП услуги на магистрати, политици и държавници. Специални, луксозни услуги. За тези откровени прищевки на самозабравили се хора с власт се харчат много, много пари на данъкоплатците без на практика да се произвежда каквато и да е сигурност за държавата. Много от публичните скандали и действия свързани с този организъм го показват като симптом.

Това е личната гвардия от напълно изкуствено военизирани полуграмотни пъдари на Борисов и Доган и на практика е симбиоза между представители от двата престъпни политически клана. Повечето напълно недъгави за конкретната дейност. БСП също има пряко влияние, но е твърде слабо и немощно за да го коментирам.

Уверявам ви, че каквото и да се случи в тази служба, независимо от обществените и мои реакции, то ще бъде неутрализирано във времето. Такава е практика и законът на мълчанието там! Омерта подпечатана пред престъпници с власт и лично в тяхно име, не от държавата. След като обществото ни продължава да има търпимост към престъпници с власт, то ще бъде окрадвано, ограбвано и насилвано. Това искам да се знае!

Аз съм изключително търпелив войник! Враговете ми го зная, но не знаят мащабите. Когато дойдат добри политически времена за България, ще ви покажа абсолютно цялата истина, такава, каквато я крият и продължават да крият днешните излъскани чрез политиката и лоясали в душите си мафиоти. Истината винаги побеждава и най-добре измислена лъжа! Нека го имат предвид.

Каквото си дал, трябва да си винаги готов да получиш. Така е справедливо! И нека никой тогава да не се надява да милост, а да се моли само на Бог, както днес аз го правя ежедневно…

Източник:FROG NEWS

Циганите харесват България заради примирението до мазохизъм на българина

снимката е илюстративна
Хелзинкският комитет /БХК/, «Oтворено общество” като дявол от тамян избягват социално-битови и психологически анализи на циганския начин на живот. В условията на постлиберализма неадаптираните се отчуждиха се още повече от българите. В България ромите са 750 000. Това казва в интервю за Фрог д-р Огнян Гърков, л.д.р. посланик.
 ОГНЯН ГЪРКОВ
 – Г-н Гърков, темата за циганите май пак е номер едно в медиите и в дневния ред на обществото. Някои от ромите стигнаха до министерски постове, но като че ли само единици забогатяха, а примерите за подражение се броят на пръсти?

– Нека си изясняват историци дали циганите са се появили в наши земи от щатите Пенджаб и Раджастан (Северна Индия) през IX-X век, XI-XII в. по византийско време или през  XIII-XIV в.с поробителите  и чии земи са прекосили. По чужди източници, ако започнем според познавачи със старинна китайска хроника “Бей Ши”, предания и легенди на безписмените номади, чергари и скитници. Имаме сериозни изследователи „циганолози” и публицисти, които не странят от темата (Найден Шейтанов, Елена Марушиакова, Веселин Попов, проф. Станислав Станилов, посланик Любомир Шопов, Михаил Иванов, Николай-Колев Босия. Напоследък забелязвам също проф. Иво Христов, проф. Нако Стефанов и o.р. Кирил Стаменов (blife.eu/кирил-стаменов-та-циганите-де/ и Bulgarian Times). Досега покрай корупционните стратегии и проекти за ромското включване забогатяха, изучиха деца в чужбина, „извоюваха” научни титли и постове в администрацията дузина активисти от „правозащитни” НПО, на аутсорсинг. Нeколцина „интегрирани” цигани усвоиха доста средства, но се откъснаха от своя етнос без да станат примери на подражание. Освен българеещите се без външни пари.

Спомням си как през 2007 г. посланикът на САЩ в Словакия опитваше да ни  назидава на форуми, вкл. НПО-тата, защо още нямаме министри-цигани. Бидейки политическо назначение, той се придържаше към щатската мантра на полит-шаблона за правата на човека, антидискриминацията, антирасизма,  шарения имигрантски характер на САЩ и успехите във внедряване на афрощатски граждани в администрацията !? Обама още не бе кандидат-президент на демократите, но при изразходвани до тогава над 600 млрд. долара само за преки програми  с резултат адаптирани едва към 25% от чернокожите граждани на Съединените щати, си позволих по-различно дипломатично тълкуване. Допусках, че останалите живеят в гета на хаос, наркотици, престъпления.

В Щатите също живеят над 500 хиляди цигани, но „братско-партньорско-съюзническия” опит на тема национална политика на екс- и настоящи свръхдържави никога не е бил релевантен за държави като България, Румъния или страните от В4. Посланикът прие за сведение, че „роми” е расистко самоназвание на част от циганските групи, равностойно на „цигани”, „егюпи“ или „гюпци“ (наричани в Югозападна България), „синти” в Германия. Той и съветникът му приеха, че не е етично по аналогия с ромите немците да им налагат да ги назовава Deutsche, a нe Germans. «Усукваха се» около етимологията на щатско-английското название за циганин «gypsy“, че произлиза от глагола „to gyp“ = „измамвам“. Поспорихме по темата дали «gypsy” освен етнически идентификатор не означава  също специфичен мироглед, свързан с начин на живот и битово устройство. Мирогледна практика (циганство),  допаднала на някои протоиндуски демоси, преселили се в Европа, а през  XIX век и на Западното полукълбо, частично.

– Защо някои неправитлствен  организации  защитават така ревностно българските роми, но няма никакъв резултат от усилията им?

– Хуманитарните проромски (Хелзинкският комитет /БХК/, «Oтворено общество” /ОO/) и други покровителски настроени към циганите организации; неформални групи и мрежи като дявол от тамян избягват социално-битови и психологически анализи на този мироглед и преобладаващо паразитен начин на живот. Добър е опитът на К. Стаменов, аз бих откроил  3 основни взаимно преплетени групи на проявление:

1. Житейската философия „Живот ден за ден”. Т.е. по логиката „да живеем като за последно”, красиво облечени, в максимум възможно охолство, забавления и удоволствия. Без оглед и грижи за бъдещето. Но тъй като целта оправдава средствата: култ и страст към парите и златото + методологията за постигане: традиционната престъпност, свързана с незачитане на институцията “чужда собственост”, предразположеност към кражби, лъжливост, измами, коварство, нахалство, бруталност; простотия и цинизъм; егоизъм и безотговорност към семейство, деца, родители, държава.
2. Мързел, фобия към образованието, нагласа за неработене и нежелание за придобиване на трудови навици. Протестиращи цигани не скандират “Искаме работа!”, не търсят и не искат земя за обработване. Липса на хигиенни привички и навици.
3. Своеобразен южноазиатски темперамент, допускащ синдрома на (ГСП) генетичното сексуално привличане и кръвосмешение (инцест), в резултат на което последните поколения стават все по-агресивни, с по-чести прояви на свадливост, конфликтност, отмъстителност, на силни афекти, емоционална инконтинентност  и специфична примитивна романтика.
4. Циганският расизъм и „ромската” самоидентичност, се основават на разделението „ние (ромите = право по рождение) – /срещу/ другите, нециганите”; „бог – дявол”, „чист – нечист”, т.е. за циганския расистки канон „махриме”(= ритуалната нечистота от контактуване с нецигани) вж. Алексей Пампоров, „Ромското всекидневие в България”, 2006. Гяур (неправоверен) на турски език и гоя (езичник) на иврит звучат евфемистично в сравнение с  циганските расистки лексеми за нециганин – „гаджо́”, гаджьé или дас (за българин), звучащи в превод обидно – като диваци, некултурни хора, селяндури, роби и под. По „махриме”, отношенията между циганки и мъже-гаджо́ са строго забранени. Без значение на пола, винаги когато е възможно циганите отбягват работа, която води до зависимост от гаджо́. Циганската расистка и еклектична култура и привички, и непоследователното им религиозно поведение винаги е предизвиквало естествени защитни реакции в европейските народи и държави. Мнозинство от западноевропейски изследователи са убедени, че именно тези са причините за изгонването им през 1500-та година от Холандия, преследванията през 18-ти век в Англия, проблемите на циганите в Австро-Унгария, стерилизирането им през миналия век в скандинавските държави, екстрадирането им от Италия.

Циганите се изолират сами, вкл. в непристъпните гета, дори по времето на социализма, когато бяха принудени да се трудят. Още тогава те наложиха над БКП модела гето в Столипиново, Шекер махала, Максуда, Комлуците в Бургас и Сливен, сегрегацията в софийските „райони на мирни етнически общежития”. Въпреки, че в България и в другите страни от бившия източен блок традицията „махриме”е размита,  понеже циганите работеха и се хранеха до гаджо́. След поредния преход към края на м.в., когато останалите работещи у нас поеха издържката на нежалаещи да се трудят, циганите придобиха държавно-правова база да продължат да спазват расистките си традиции. И да разширяват сегрегацията под слабоумния лозунг на ОО, БХК и прочие Соросови европейски и отвъдатлантически блюдолизци: „интеграция” или ромско включване: чрез изучаването на цигански език в училище и „запазване на ромските традиции”. Без приобщаване към културата на българската нация, която трябва да бъде унитарна,  по Конституция. Тоест, характерните процеси на социализация и инкултурация на гражданското общество /ГО/ (постепенно приемане от малцинствата на националната култура и на националния дух) при циганите у нас въобще отсъстват.

Дори напротив,  по култура и дух българското мнозинство се циганизира/ло. С позоваване на Теория на културните кръгове (на Ф. Гребнер, В. Шмидт и др.) Стаменов изразява опасение, че еклектичната система от разнообразни капсуловани цигански групи, в присъствието на безхаберна държава и ГО, успешно завзема и духовно-културното пространство на България. С приемането на названието „роми” в българското етнопространство били осъществени етнопроцесите акомодация и адаптация. В момента България била на етап акултурация (изменение на националната култура). В обозримо бъдеще ни очаквали процесите миксация (смесване на етноси) и асимилация (в нашия конкретен случай просто циганизиране на българите от преобладаващото циганско /и население с турско национално съзнание/).  Дано греши!

– През годините за циганите в България вървят какви ли не митове и легенди, в които сякаш всички повярвахме и така те спокойно и нагло лежат на гърба на останабото население на страната?

– От години циганофилските НПО ни натрапват небезуспешно няколко мита:

1. Че циганите имали същите личностни качества като българите, въпреки големи генетични и психологически различия. Дори внедриха в мрежата текстове, че според техни ДНК изследвания, циганите в България били от българо-индийски произход. Вследствие от стотиците години живот заедно с българите по нашите земи имало смесване.  Изключенията само потвърждават закономерностите.  Имахме такива премиер и външен министър, заместник-министри, вероятно и един от президентите, но мнозина не се гордеем с тях. Те служиха на чужди и себични интереси. Както и десетките чисто цигански босове. Затова пък имена като проф. Чирков, Усин Керим, тези на десетки боксьори, футболисти, музиканти и дузини обикновени трудови хора ме изпълват с гордост, че са мои български съграждани. Независимо от автохтонния си цигански произход, дали са йерлии, кардараши, лудари, или демерджии.
2. Че циганите са бедни, затова крадат и че се нуждаят от помощ и грижи. Този мит ми изглежда нееднозначен. И циганското общество се разслои, а страната плаща ненужно висока цена за необмисления неолиберален преход. Част от циганите, както и от българите обедняха, но кражбата при много от циганите за жалост е заложена в тях генетично, като традиционна форма на битие. Циганите присъстват епизодично на работния пазар, поради липса на трудови навици, на адекватно семейно възпитание, на професионална подготовка за некриминален бизнес и наследен генетично цигански расизъм. Около 80% от осъдените по българските затвори са цигани. Подобни са етническите данни за Чехия, Словакия, Румъния и други държави със сходна съдба.
Помощта и грижата, особено за средното и по-младо цигански поколения, нямат никаква морална стойност. Социалните помощи за тях са „задължение на държавата на дас-овете”, като всяка помощ по тяхната ценностна система е успешно и лесно реализирана кражба, с която се гордеят.
3. Че циганите са консервативно непоправими по схемата „Ти, българино, вече си длъжен да се съобразяваш с нас. А не ние – с теб”! – Х-м, обаче все още не е разпусната държавата, нали ? А тя има конституция, законодателство, силно набъбнали през последните 2-3 десетилетия администрация и правоохранителни органи. Както и спомени и от близкото минало, когато законите се прилагаха по-строго и с отговорност, в т.ч. и към малцинствените етноси и групи. Имаме и достатъчно красноречиви шаблони, като на САЩ с индианците или пък спрямо „афроамериканците” – за гетата, които преди над 40 години учителят на сегашния ни премиер е давал за пример. Без доскорошното овалване в пера и катран, но плюс следния анекдот:
„Харесал си царският син млада и хубава циганка за съпруга. Уважил царят желанието на престолонаследника и изпратил царска делегация да поиска момата. Манго се запънал и не я дал. Пратили втора делегация с богати дарове – резултатът същия. Тогава се намесил един гавазин и помолил царя да му разреши, той да поиска момата. Макар и с неохота, царят се съгласил. Та отишъл гавазинът в селото, открил кой е циганинът, не даващ дъщеря си за царска снаха и „го подпукал”. Бой, бой, бой… до припадък. Накрая го свестил и го запитал:
– Манго, ти даваш ли дъщеря си за снаха на царя?
– Давам бе бате, как да не давам…
– А защо не си се съгласил да я дадеш на предните две делегации?
– Ами бате, те идват, ама не обясняват. Ти дойде, обясни, аз разбрах и веднага давам …”

–  Г-н посланик, в България ли има най-много цигани от страните в Европейския съюз?

– По словашки данни към 1 юли 2012 г. Словакия е на 2-ро място в света по броя на нециганската част от населението, заето със социално-икономическото прехранване на 1 словашки циганин – с 10 души. По този показател първа е България с 8,9 души, трета БЮРМ – с 10,2. За сравнение: 1 циганин във Франция бива социално-икономически обезпечаван от 203,7 души-гаджо́; в Австрия от 223,8; в Холандия от 416,9; в Италия от 468,0; в Обединеното кралство – от 627; в Германия от 682, 3; в Белгия от 862,0. Е, има и по-щастливи държави по този индикатор, ако не се стопли климатът: Норвегия – с 991 души, Естония – 1071; Полша  – 1178; Ирландия 1525,3.
Сред първите 10 европейски държави по броя на циганите 8 са от Югоизточна и Централна Европа, както следва: 1. Румъния 1 950 000 души (при общо население от 21,4 млн.) 2. България 750 000 д. 3.Испания 700 000 (при общо население 47 млн.) 4. Унгария 600 000 5. Словакия  500 000 6. Сърбия 500 000 7. Франция310 000 8. Чехия 275 000 9.БЮРМ 185 000 10. Гърция 175 000.

Защо, обаче, БРОЯТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦИГАНИ Е РАВЕН НА СБОРА ОТ БРОЯ НА ЖИВУЩИТЕ ЦИГАНИ ВЪВ ФРАНЦИЯ, ГЕРМАНИЯ (120 000), ИТАЛИЯ (130 000), ВЕЛИКОБРИТАНИЯ (100 000), ХОЛАНДИЯ (40 000), АВСТРИЯ (37 500) И БЕЛГИЯ (12 500), при общо население на тези 7 ДЧ (държави членки) на стара Европа от 305 142 000 души ? Бруталната истина има две лица: 1. Мнозинството цигани в Западна Европа са унищожени физически през средните векове и през Втората световна война. 2. Циганите виреят там, където има търпимост към тях и асоциалното им поведение. Въпреки, че ще продължат да емигрират от Югоизточна и Централна Европа (ЮИЦЕ) на запад. Въпреки мърморенията на циганолюбите, в големите столици в ЕС са наясно, че  циганите се чувстват много добре в България. По-добре, отколкото в съседните източноевропейски страни, въпреки ниския български жизнен стандарт. Ключовата причина е вековната българска толерантност, граничеща с примирение до мазохизъм.

– Каква характеристика бихте дали за циганите през последните години и в условията на постлиберализма?

– В условията на постлиберализма неадаптираните цигани се маргинализираха тотално, отчуждиха се още повече от българите. Традиционните цигански умения, освен джебчийството (занаятите вехтошарство, семкарство, музика – свирачи и певци, ковачество, калайджийство, конекрадство и каруцарство, налбантство, търговия с животни, кошничарство, сарачество, амбулантна търговия, ваксаджийство, производство на дребни сладкарски изделия), се деактуализираха. Много млади цигани, не без манипулациите на трите турски партии и ислямистки проповедници като пазарджишките, особено сред турчеещите  се хорахане рома-йерлии, се настроиха крайно враждебно към българската държава. Вместо благодарност към държавата, която преди 75 години не позволи да бъде изпратен в лагерите на смъртта нито един от 300 000-те български цигани. За разлика от другите съюзници на Берлин.

Циганите схващат нихилизма и апокалиптичността на обществото, и че са нужни на управляващата ни неолиберална паплач за фалшифициране на изборите. В замяна държавата им опрощава често строгостта на закона за сметка на „гаджо́-вците” и им създаде условия да се препитават чрез организирана престъпност. саморазплод, социални и вместо „добър ден” всички други видове кражби, вкл. телефонни измами. Масово мародерстват, безчинстват, зверстват. Пребиват лекари, продавачки, бият и убиват учени, пенсионери и деца. Сложиха и бурки. Жалки мангасарчета, вероятни рожби на инцест, се гаврят с национални символи, оскверняват българското знаме, гробове, портрети на национални светини, светотатстват и уринират върху паметник на Левски и биват освобождавани поради малолетност. От целенасочено адаптирвани чрез образование и трудова повинност, с нехайството на държава и политици + външните „циганолюбиви” фактори, „ромите” бяха дезинтегрирани и превърнати в негов дестабилизиращ фактор на обществото. В капсул-детонатора, който ще разрушал България така, както албанците разрушили екс-СФРЮ, според проф. Иво Христов.

А соросовите историографи цитират в мрежата екс-овчаря Джендо Джедев, че по време на Априлското въстание в с.Мухово циганите направили ножове и пушки на българите. Последвал геноцидът над Клисура на 26 април и по подозрение за циганско предателство в Клисура, копривщенски въстаници избили 70 местни цигани. За тези „историци” е без значение, че изпълнителите на присъдата на Апостола (съ-осъден и от Иванчо Хаджипенчович) са цигани, неразделна доброволческа част от башибозушките орди, особено през XIX век. Цигани са ревностни съучастници в Баташкото, но особено незабравимо са се отличили в Старозагорското клане. А сегашната циганска махала в Стара Загора наброява 55 хиляди смугли консуматори на €/$-ценности и човешки права, и социални помощи извън „припечеленото” на улицата!?

Бръщолевиците, че „… в циганския проблем се оглежда цялото уродство на българския преход…., „няма ясна държавна стратегия за интегриране на циганите”, че българите трябвало да решат куп проблеми, за да ги реинтегрирали, да ги вкарали в обществото със здравеопазване, образование, икономика, работни места…” (вж. „В гетата цъка бомба”/28.07.17г.) са поредното откриване на топлата вода. Без да е нещо ново, бих могъл да се съглася с професорите Христов и Стефанов единствено с това, че децата трябва да се изкарат от криминогенната среда на гетата, а приобщаването следва да се реализира чрез „трудова интеграция” и въвеждане на трудова повинност, особено за циганите”. Подобни мисли споделяше с мен преди 7-8 години словашкият вицепремиер Душан Чаплович, Брюксел пасуваше заради елемента „принуда”. Иначе е невъзможно да се реализира нов опит за поредно ромско включване, защото в България поне бе загубен четвърт век с корупционни и импотентни по  въздействие схеми.

– Как трябва да действат властите, за да се даде някакво начало на решаване на циганския проблем?

– Събарянето на незаконните цигански постройки в пострадалите от наводнения бургаски квартали Победа (Комлука), Меден рудник и Горно Езерово е добро начало и конкретен пример за действия. За масовото измъкване на циганéтата от семействата им в гетата, гнезда на цигански расизъм, антиевропейска култура и криминогенност, е необходима здрава ръка, добри конкретни планове, вкл. училища и общежития, и международна солидарност и поддръжка в рамките поне на Евросъюза. Стара Европа не се тревожи от циганските проблеми в ЮИЦ Европа). Тя не само си ги е решила на времето, но безпардонно ни пробутва и нови преселници от бившите си колонии, в т.ч. вероятно и спящи, дремещи, евент. хъркащи терористични клетки. САЩ също не успяват да интегрират негрите си, тъй че е по-добре Сорос да си запази съветите за тях.
Във вътрешен план правопорядъкът у нас трябва да важи и за циганите, без изключения. ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА за всички не е €/$ клише! В екстремни ситуации могат да ни послужат аналогии през последните десетина години в САЩ, Словакия (полиция и армия), Великобритания дори, ОМОН в Русия през м.г. и т.г.

Българското председателство в ЕС ни предоставя уникалната възможност вместо да  си губим времето с паркетно-чиновнически измишльотини за трите „К” на Павлова:
1. Ребром да поставим  въпроса, че не желаем да плащаме колониалните грехове на стара Европа, както страните от Вишеградската група го заявяват с достойнство.

2. Голямото количество неадаптивни цигани в ЮИЦ Европа са също резултат на староевропейски „пуризъм” към ред. Така, че можем да поставим въпроса за европейско финансиране на репатриране на цигани, които не подлежат на европейска адаптация. Индия от времето на министър Иван Башев пожела за първи път да приеме индоподобни цигани като прародина. Естествено, че част от евроциганите няма да склонят, но отдавна бе време МВнР да проучи истинските мотиви на индийското правителство. Защото 5-10 млн. души население за милиардна Индия не е от съществено значение. Да не би да се опасява за имиджа си от нашите евроцигани?
Броят на циганите в отделните държави ни показва нееднозначно с кои от тях да търсим единодействие.

 въпросите зададе Красен Бучков
Източник:FROG NEWS

Защо намразихте САЩ, бе, серсеми, нали сте чисти и неподкупни?

Внушенията, че в САЩ били наивни и дори подкупни, защото се заели да защитават банкера Цветан Василев са предмет на медицината. Безмозъчният тръст, който диктува тази лъжа в пеевските медии с реакцията си показва, че в шайката Кой е проникнал страхът – сериозна крачка към разпада.
 По закона „Магнитски” се разследват тези, които преследват хора, свидетелствали и предоставили данни за корупция по високите етажи, където злоупотребяват с властта за лични цели. Просто е, но и болезнено.

Цветан Василев е само повод институции и среди в САЩ да се задействат. Те обаче не са негови адвокати, а разкриващи антиобществени практики. И не научават сега за корупцията у нас, защото доклади на Държавния департамент я описват от години.

Именно това притеснява хора от властта, прокуратурата и политическите среди у нас – че ще бъдат разкрити връзките и зависимостите между тях. Че ще лъсне отдавна известният кръг, разгромил КТБ, за да може след това да заграби нейните активи.

Става дума за Виваком, Дунарит, Авионамс, Винарска изба Телиш, хотели на планина и море, сгради в София и страната, Петрол, стъкларски завод в Сърбия, верига магазини в Румъния и пр. и пр. Все неща от т.нар. „дупка” за милиарди, които уж били изчезнали. Ще стане ясно, че тези милиарди не са „ходили” никъде, а са в активите на банката. Ако наистина бяха изчезнали, синдиците щяха да посочат следите, а прехвалената „дъщерна” фирма на „Алекс партнърс” щеше да ги е открила. Няма обаче такова нещо, няма и да има. Скоро и балона „Алекс партнърс” ще се спука, но да не бързаме с новините…

САЩ ще разкрият схемата на удара срещу КТБ. Тя няма да е изненада, но ще удари тежко версиите на прокуратурата и мафиотско-политическите кръгове, че банката е била пирамида и се е самофалирала. Този филм ще отиде на боклука. Ще научим поименно хероите, които пращаха прокурори в офиси на фирми, свързани с КТБ и „зареждаха” определени медии – включително БНР – с анонимни доноси и „новини” за готвено убийство срещу Делян Пеевски, за един подуправител на БНБ, за самия Цветан Василев, за съпругата му и пр.

Очакваните разкрития ще потвърдят очевидното: тези, които удариха банката, след това посегнаха на активите.

Добрата новина за мафиотите в тоги и с политически имунитет е, че по закона „Магнитски” няма как да бъдат съдени. Сиреч, няма американците да ги вкарат в затвор. Лошата новина обаче е, че ще стане ясно, че са предизвикали една от най-големите кризи у нас по криминален начин. Освен това САЩ може да им отнеме правото да посещават страната, достъп до банки в Америка или да им блокира сметки зад граница. Последното ще е особено болезнено.

Ще научим също кои лица от висшия ешалон на различните власти, са получавали бели пликове с пари заради рекет и „услуги”. В момента тази практика продължава, повсеместна е и съсипва всеки опит за нещо смислено. Защото моделът Кой и статуквото се хранят, произвежда и заразяват с корупция.

Таксата за задействане на процедурата по закона „Магнитски” е 50 000 долара. Не на месец, както пишат пеевските медийни ибрици, а цялата. Никакви други пари не се плащат. Така че истерията, как Василев наливал пари от КТБ на хора в САЩ да го защитават, е поредното тъпоумие. Волът като рие, на гърба си рие… „Телеграф” дори ни „отваря очите”, че „фабриката за фалшиви новини се мести отвъд океана”. То бива да си прост, ама чак толкова е патология…

Дали Цветан Василев е разкаял се бивш участник в мафиотската схема на Кой, дали е бизнесмен, преживял катарзис или поредния българин, принуден да плаща рекет на властта, за да му се „разреши” да прави бизнес – ще се разбере скоро. Българският съд – рано или късно – също ще даде отговор.

Ето и някои от хората, които имат отношение към случая „Василев”:

Бил Ричардсън (пълно име Уилям Блейн Ричардсън III), директор  на Центъра за глобален ангажимент „Ричардсън”. Известен американски политик от Демократическата партия, бивш губернатор на Ню Мексико. Член на Конгреса, посланик на САЩ в ООН и министър на енергетиката в администрацията на Бил Клинтън. Известен защитник на човешките права. Четири пъти номиниран за Нобелова награда за мир.

Джоузеф Огъстин, изпълнителен вицепрезидент на JWI Inc. Работил почти 30 години в ЦРУ. Известен със задълбочените си анализи и познания в областта на бизнеса, банковото дело и политическите среди.

Рекс Тилърсън, държавен секретар на САЩ. Според телевизия „Си Ен Ен“ това е човек, който има „добри отношения с официалните лица от всички нива в Русия”. Името му е известно в още 95 страни, където петролният гигант „Ексон-Мобил“ – най-голямата публична компания в света – има офиси и развива дейност. Тилърсън е бил шеф имено на тази компания, която годишно добива нефт за около 370 млрд долара.

Ерик Рубин, посланик на САЩ в България. Дипломат от кариерата. Започва като репортер в „Ню Йорк Таймс”. Във Вашингтон е заемал редица длъжности, в това число в Центъра за операции към Държавния департамент (1989); както и в Службата по въпроси на Съветския съюз (1989-1991); бил е специалист по регионални въпроси и въпроси на сигурността в Централна и Източна Европа; специален помощник на помощник-държавния секретар за Европа и Канада (1996-1997); помощник-прессекретар на Белия дом по въпросите на външната политика и директор по обществени въпроси в Съвета за национална сигурност и пр. Бил е заместник-посланик в Посолството на САЩ в Москва (2008-2011).

Сега си представете как тези мъже получават от Цветан Василев милиони, източени от собствената му КТБ и лишават учители, пенсионери, медици, миньори и пр. от заслужено увеличение на доходите. Щеше да е смешно, ако не беше толкова идиотско.

Друг въпрос е каква услуга правят тези издания на Василев в сегашната ситуация… Трябва обаче да имаш акъл поне колкото на пиле, за да го проумееш.

А планът през юни 2014 г. е бил следният. сриват КТБ, арестуват Цветан Василев, който се „самоубива” в ареста, след което бързо и тихо заграбват активите на банката. За месец-два всичко е забравено, вложителите да го духат, а моделът Кой триумфира.

Василев обаче обърква плана: излита часове преди ареста и спасява живота си. Тогава шайката Кой му предлага да им прехърли бизнеса, а те да го оставят жив и ще си затворят очите да се запилее в някое затънтено място на земята.

Той отказва. Което принуждава прокуратурата да предприеме това, което предприе: повдигане на обвинения, репресивни мерки срещу противниците на режима Кой, преследвания, заплахи, манипулации, създаване на парламентарна комисия, медийни атаки и клевети – целият арсенал на една мафиотска война, водена от мафиотизирана върхушка. Отказът на Цветан Василев да умре или да се скрие в дън гори предизвика задкулисието да си покаже истинското лице. Не само това, той проговори за корупцията по най-високите етажи на властта. Ако и други бизнесмени сторят същото – нещата ще се обърнат. Българите ще получат шанс, ще се появи и политическа алтернатива на зловещото статукво.

Изводът се налага сам: мафията, която владее България, се страхува от разследването в САЩ по закона „Магнитски”.

Долу мафията и корумпираните български управници! Това, а не изтъркания израз за съединението е подходящия слоган за предстоящето председателство на Съвета на Европа в София.

И въобще, що пищите, бе, серсеми, нали сте чисти, неподкупни и се борите с корупцията като тигри, от какво ви е страх?!

Тигри, тигри, ама бистришки – отговаря ехото… Цацаров, повдигни му едно обвинение на това скапано ехо! Борисов, изпрати му НАП, ДАНС и МВР! Деляне, вземи му бизнеса и да мре.

Дали америкаците си дават сметка в какво тресавище нагазват?

Д-р Димитър Попкутуев

 

 

 

Източник:FROG NEWS

 

Как би изглеждала война между САЩ и Северна Корея?

 

 

Времето САЩ да спрат Ким Чен-ун да се сдобие с междуконтинентални балистични ракети с ядрен заряд изтича бързо и наблюдателите на КНДР започват да анализират военните опции за президента Доналд Тръмп. Във вторник той предупреди, че Северна Корея ще бъде застигната от „огън и ярост“, ако продължи да отправя заплахи.

След като ООН наложи най-строгите си санкции до момента върху режима на Ким, КНДР повтори позицията си, че програмата с ядрените й оръжия е необходима за спиране на американска инвазия.

Изборът за Тръмп и САЩ не е лесен.

1.Не могат ли САЩ да опитат хирургически удар?

Той вероятно няма да проработи достатъчно добре. Ракетите на Северна Корея и ядрените й инсталации са разпръснати и скрити в планинските области на страната.

Ако те не бъдат ударени, около десет милиона души в Сеул, 38 милиона души в Токио и десетки хиляди американски военни в Североизточна Азия ще бъдат застрашени от ракетни атаки с конвенционални оръжия или с ядрени бойни глави.

Дори САЩ да успеят да заличат всичко, Сеул ще остане уязвим към атаки от артилерията на Северна Корея.

2. Защо Ким може да се сдобие с ядрени оръжия?

„Дори ограничен удар от САЩ ще създаде риск да бъде разбран от севернокорейците като начало на много по-голям удар и те могат да изберат да използват ядрените си оръжия“, казва Джефри Люис, директор на Програмата за неразпространение на ядрените оръжия в Източна Азия към Института за международни изследвания Мидълбъри.

По някакъв начин САЩ ще трябва да изпратят сигнал, както до Северна Корея, така и до Китай – основния съюзник и търговски партньор на Пхенян, че хирургическият военен удар е ограничен и че севернокорейците трябва да избягват ядрен отговор.

3. Възможна ли е смяна на режима?

Ново ръководство няма да доведе непременно до нов начин на мислене сред лидерите в Северна Корея. Дългото съприкосновение на Ким със западните ценности, докато е учил в Швейцария, накара някои анализатори да предполагат, че той може да избере да отвори страната си към света, докато не дойде на власт и попари надеждите им.

Освен това, ако Ким по някакъв начин бъде отстранен, управляващата клика около него също ще трябва да си отиде, а това създава много дълъг списък от хора за убиване.

Китай, който се опасява както от бежанска криза, така и от американски войски на границата си, вероятно ще се опита да подкрепи съществуващия режим.

4. Означава ли това, че пълномащабната война е най-добрият избор за САЩ?

 

Пълномащабна инвазия би била необходима за бързото неутрализиране на севернокорейската артилерия, както и ракетните и ядрените програми на КНДР.

Но всеки знак за неизбежен удар, като струпване на американски бойни сили, мобилизиране на южнокорейската и японската армия и евакуиране на американски граждани в региона, могат да накарат Северна Корея да извърши превантивен удар.

Китай и Русия също могат да бъдат въвлечени. „Реалистично погледнато, войната трябва да бъде избегната. Всеки анализ на разходите и печалбите показва, че това е лудост“,казва Джон Делъри, доцент по международни отношения в университета Йонсей в Южна Корея.

5. Как може да отговори Северна Корея?

Най-непосредствената реакция вероятно ще бъде масивна артилерийска стрелба срещу Сеул и околностите му.

Инсталациите на севернокорейската артилерия по границата могат да бъдат активирани по-бързо, отколкото въздушните или морските сили и по-големите балистични ракети, които могат да нанесат удар по южнокорейски, японски и американски бази в региона с ядрени, химически и биологични оръжия.

Тези страни имат системи за отбрана срещу балистични ракети, но не могат да гарантират, че те ще свалят всичко. Япония започна да съветва гражданите си какво да правят, в случай че ракета падне близо до тях – в общи линии да опитат да слязат под земята.

А американски компании рекламират убежища при ракетни удари. Макар да не е ясно дали Северна Корея може успешно да удари градове, като Денвър и Чикаго, с междуконтинентални балистични ракети с ядрен заряд, не се знае и дали американските системи за отбрана могат да ги неутрализират, а това увеличава американското безпокойство.

6. Каква ще бъде икономическата цена, ако избухне война?

Южна Корея съставлява около 1.9% от световната икономика и там се намират компании, като Samsung Electronics и Hyundai Motor. Рязък спад на бизнес дейността заради война на полуострова би създал проблеми в региона и в света като цяло.

Глобалните финансови пазари също биха усетили огромен шок в краткосрочен план с търсене на сигурни активи, като злато, американски долар и швейцарски франк.

„Хуманитарната криза и възстановяването на икономиката на Корейския полуостров след подобен ядрен конфликт ще изискват мащабно международно сътрудничество, ръководено от Китай, САЩ и ЕС, и вероятно ще са необходими десетилетия за съвземането на икономиката“, смята Раджив Бисуос, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в IHS Markit.

7. Какви варианти остават на масата?

Много анализатори казват, че е време да започнат разговори, така че ситуацията да спре да се влошава. Предотвратяването на възможността КНДР да се сдобие с термоядрено оръжие или по-модерни ракети е цел, която си струва да бъде преследвана, казва Люис.

Колкото и да е неприятно, това означава на Северна Корея да бъдат предложени възнаграждения, за да се върне на масата за преговори.

Според Люис една от възможните награди е ограничаването на ръководените от САЩ военни учения около Северна Корея.

Въпросът какво може да бъде предложено на севернокорейците „е разговор, който трябва да се води с обществото, с Конгреса и със севернокорейците, вместо този въображаем разговор за военни сценарии. Реалистичният вариант е дипломатическият, който забавя процеса. И той ще изисква много разговори“, смята Делъри.

 

 

Източник: Profit.bg

 

Проф. Александър Маринов: Кабинетът “Борисов 3“ не направи нищо особено през първите си 100 дни

 

 

Кабинетът „Борисов 3″ не направи нищо особено през първите си 100 дни управление. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ политологът проф. Александър Маринов. По думите му в първите месеци на своето управление правителството се е занимавало с разпределение на постове и сектори на влияние. „От гледна точка на вътрешната политика не мога да посоча нищо конкретно с изключение на две-три неща, шумно обявени и обещани, като например повишаването на минималните пенсии.

От друга страна виждате, че въобще се замлъкна и нищо не се говори за индексирането на всички останали пенсии. Това го давам като пример не защото е трябвало непременно да бъде свършено през първите сто дни, а защото имаше няколко първоначални хода, които да създадат впечатления, че правителството работи и след това всичко минава в едно темпо, изцяло под сянката на личните изяви на министър-председателя“, коментира проф. Маринов. Според него още не може да се види философията и основните приоритети на ключови министерства. „Още не могат да си влязат в ролята министрите, които и без това не са особено авторитетни и доказали се личности. Така че тези 100 дни минаха доста бързо в общо взето нищоправене“, допълни политологът.
Проф. Маринов обърна внимание, че управленската програма на правителството е излязла в времето, когато е трябвало да се оценяват стоте дни на кабинета.
„Със задна дата виждаме някои неща, записани в програмата, за да се отчетат като свършени“, коментира той.
Според него няма нещо, направило правителството, което да се забележи в чужбина. „Ще видим това, което прави правителството как ще се отрази на периода на нашето европредседателство. Ще видим как ще бъдат решени други въпроси. Беше подписан договора с Македония – не може да се отрече, че това е една крачка напред, но как ще се развият нещата по-нататък? Предстои да видим дали подходът при подготовката и подписването на този договор не предопределя по-нататъшни проблеми“, коментира проф. Маринов. Според него до момента правителството не се е захванало сериозно да решава нито един въпрос както от вътрешната, така и от външната политика, което е недопустимо, особено предвид третия мандат на Борисов като министър-председател.

 

Кеворк Кеворкян: Глухи за патрона

 

 

Ето какво се чу днес по телевизията:
„Един патрон струва два лева. Щом в Панагюрище е гръмнала пушка, ще гръмне и в Славяново“.

Тъй рече един, понеже негов съселянин бил пребит от охранители.

Причината: заедно с трима авери крал силаж.

И 120 души се юрнали и блокирали за час пътя Плевен – Русе.

Какви са крадците, телевизията не ни съобщи – занзибарци, българи или цигани?

Не е редна тази саморазправа.

Тя обаче само ни напомня за безчислените издевателства над беззащитни българи, които станаха нещо обичайно.

И Властта вече дори не им обръща внимание.

Обаче да защитиш крадец със заплаха от бунт – това минава всяка мярка.

„Един патрон струва два лева. Щом в Панагюрище е гръмнала пушка, ще гръмне и в Славяново“.

Българин ли го е казал това?

Не стига, че бранят един крадец, ами и обругават и Историята.

Това не е празна заплаха – помежду си тези хора отдавна си говорят така.

Но Властта не ги чува.

Там има хора, които чуват само куркането на собствените си черва – понеже колкото и да се тъпчат, все са гладни.

***

Пак по телевизията отделиха доста повече внимание на една идиотска история: в някакъв ресторант имало такса „празен стол“.

И Властта веднага се възмути.

Оня ни казва, че един патрон струва два лева – тя се звери в ресторантски тарикатлъци.

 

Валерия Велева: Спретесебе!

 

Собственикът на заведението в Созопол, което включи такса „Празен стол“ в сметката на свои клиенти, ще бъде санкциониран от всички възможни контролиращи органи в държавата. Като награда за алчността да дере дори и празните столове.

ГЕРБ-ерката от Перник, която си направи частна детска градина в сградата на държавна, ще връща всичко там, откъдето го е взела. За назидание, че с партийната власт решила да богатее на гърба на децата.

Оня „суджук“ от Добрич сигурно скоро бял ден няма да види, след като прокуратурата му повдигна не едно, а цели пет обвинения. Заради лакомията, рекета, разпищолването и самозабравата…
И това са само три примера от последните дни, които взривиха обществото.
Но такива ги има във всеки град, във всеки квартал. Във всяка област от живота.

Алчността да се граби като за последно е влязла като бацил в кръвоносната система на държавата.

Грабят властници, грабят партийци, грабят търговци, грабят бизнесмени, грабят всички. Кой откъдето и както може.

Никой от никого няма страх!

За Бога, да не говорим!
Спретесебе!
Спрете се бе, хора!

Опомнете се!
Алчността и самозабравянето не прощават на никого!
Вижте се в огледалото! Вижте се в очите на другите. Вижте как сте загубили срам и съвест!
Вижте как нямате адекванти обяснения, колко сте жалки пред камерите и микрофоните. Много гняв се събира в обществото.

Какво и да заграбите, помнете, че там, където накрая отиваме всички, винаги сме с празни ръце…

И затова ще ви припомня една известна китайска притча.

Дано тя ни накара малко да се вразумим.

Китайският император решил да наобиколи поднебесната си империя. Вървял из оризовите полета, които сияели под слънцето и сърцето му се препълвало от радост. Небето се усмихвало. Поданиците се покланяли до земята, когато го срещали. Преливало от радост императорското сърце и той решил да направи нещо добро.
Когато стигнал до брега на морето, видял един беден рибар, който мятал мрежите си във водата. Решил императорът да му покаже благоволението.

– Ще те възнаградя, казал императорът на рибаря. Каквото извадиш от морето, слагаш го на едното блюдо на везната, а на другото аз ще сложа злато и скъпоценности, докато везната се изравни…
Речено, сторено. Рибарят хвърлил мрежата в морето. Когато я издърпал видял, че вътре няма нищо, освен една костичка. Със сълзи на очите сложил рибарят костичката в едното блюдо на везната.
– Такъв ти бил късметът, изсмял се императорът и хвърлил на другото блюдо една златна монета.

Везната не трепнала. Хвърлил императорът още една монета. Везната пак не трепната. После още една,… и още една… и още една. Везната си стояла все така натежала към дребната костица. Изсипал императорът всичките скъпоценности, везната изобщо не помръдвала. Ядосал се владетелят и наредил да извикат някой мъдрец, който да обясни това чудо.
Довели му белобрад дрипав старец. Видял старецът гледката с везната и тъжно се усмихнал. Взел шепа пръст от земята и я поставил върху костичката. Везната моментално се наклонила обратно.
Учуден императорът го помолил да му разгадае тайната срещу цялото злато на везната.
Поклатил глава мъдрецът и казал:
– Не ти искам златото, велики императоре, но ще ти обясня това чудо.
Това тук е кост от човешко око. Докато то гледа, все е ненаситно. Спира да лакомее, само когато го затисне пръстта, когато умре.
….
Е, защо чакате, лакомници, някой Отгоре да ви санкционира?
Защо трябва премиерът да се занимава с някакъв си алчен ресторантьор, който е решил, че за четири уикенда трябва да избие рибата?
Защо министър Ангелкова не се самосезира веднага, щом касовият бон на този хубавец цъфна във фейсбук? Защото трябваше да чака Борисов да ѝ разпореди да извърши проверка в заведението? (Същото беше и за Добрич, и за Перник.)

Борисов не може да огрее навсякъде. И не е правилно той да се занимава с такива случаи. Ако има закони, правила и държава, то нейните органи трябва да се задействат веднага, а не някой свише да се ядоса, та да нареди и виновникът да си получи заслуженото.
Цяло лято данъчни на ята трупат загар по морето, – какъв е резултатът? Министър Ангелкова обикаля плажовете сякаш е местна контрольорка и къса билетчета за шезлоните. Какъв е ефектът? Това ли трябва да прави? Представяте ли министърът на туризма на Франция илѝ на Италия да се мота така по плажовете!

И докато се гневим на търгашите в Созопол, в „Слънчев бряг“ един завърза жена като куче и я поведе из улиците на пияния град да му лиже подметките!

Него кой ще го санкционира!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Краят на анти-Асадовската програма на ЦРУ – един пореден провал

 

 

Какво постигна операцията под прикритие на ЦРУ за подпомагане на бунтовниците в Сирия? Странно, но най-сериозното последствие, може би е, че подтикна Русия да осъществи военна интервенция през 2015 г., която спаси сирийския президент Башар ал Асад – т.е. постигна точно обратното, на това, което целеше програмата.

Сирия добави нова глава в звездната история на паравоенните действия на ЦРУ. Усилията започнаха с достойната цел да се даде на президента възможност за индиректни военни действия в Сирия, но подобни ходове доведоха до хаос, в който бунтовниците се почувстваха „прелъстени и изоставени“ от обещанието за помощ от САЩ, която изчезна, когато политическите ветрове задухаха в друга посока.

Един от лидерите на сирийската опозиция е подчертал опасността, надвиснала над другарите му в резултат от действията на ЦРУ: „Групите, които решиха да работят със САЩ, още тогава станаха мишена за екстремистите, но сега те съвсем няма как да се защитават от тях.“

Спирането на програмата за подпомагане на сирийската опозиция беше обявена съвсем наскоро, но беше замислена и започна да се реализира още откакто Президентът Доналд Тръмп пое управлението. Той искаше да работи заедно с Русия, за да стабилизира Сирия и програма, която беше насочена срещу съюзниците на руснаците не се вписваше в тази стратегия. Стратегията на Белия Дом за Сирия остава смесица от половинчати предположения и противоречащи си цели, но това е предмет на друг анализ.

Изгревът и залезът на операцията под прикритие за Сирия преподава някои полезни уроци за това, най-деликатно, оръжие от американския арсенал. За да обобщим, програмата беше приложена твърде късно, с твърде ограничено действие и беше твърде зависима от несигурни партньори, като Турция и Саудитска Арабия. Тя беше достатъчна, за да изплаши Асад и да предизвика интервенцията от страна на Русия, но не беше достатъчна, за да изпълни целите си. Може би, най-лошото беше, че подкрепените от ЦРУ бойци бяха много разделени в политическо отношение и прекалено смесени с екстремистките опозиционни групировки, в резултат, от което те не можаха да представят реална алтернатива за политическото бъдеще на Сирия.

Това не означава, че действията на ЦРУ бяха безрезултатни. Провеждана от Центрове за секретни операции в Турция и Йордания, програмата напомпа стотици милиони долари в дузини групировки. Едно официално лице от управлението пресметна, че подкрепяните от ЦРУ бойци може да са ликвидирали или ранили 100 хиляди сирийски войници и техни съюзници, за последните четири години. През лятото на 2015 г. бунтовниците бяха пред портите на Латакия на северозападния бряг, заплашвайки родината на Асад и руските бази в региона. Бойците натискаха сирийската армия и в Дамаск.

Анализаторите на ЦРУ, през това лято, започнаха да говорят за „катастрофален успех“ – опозицията ще свали Асад, без да създаде силно и умерено правителство. През юни 2015 г. цитирах служител на американското разузнаване, който заяви, че „Основавайки се на текущото развитие на нещата, е време да започнем да мислим за Сирия след Асад.“

Владимир Путин наблюдаваше внимателно случващото се, особено след спешното посещение на Генерал-майор Касъм Сюлеймани, командващ Стражите на Ислямската революция на Иран (ал-Кудс) и регионален патрон на Башар Асад.

Путин разбра съобщението: Той осъществи военна интервенция през септември 2015 г., като промени решително баланса на силите в Сирийската война. Това, което направи Тръмп, като прекрати програмата на ЦРУ, беше просто признание на реалното разположение на силите в Сирия.

Какво можеше да направи САЩ, за да достигне до различен развой на събитията? Ето някои предположения, събрани от американски и сирийски фактори, които следяха провеждането на програмата от близо.

– Програмата можеше да бъде стартирана през 2012 г., когато екстремистите не бяха толкова могъщи и все още имаше надежда да бъде създадена умерена сила. През 2013 г., когато програмата беше пусната в действие, военната опозиция вече беше доминирана от джихадисти.

– САЩ трябваше да дадат на бунтовниците противовъздушни оръжия, което би им позволило да защитават завзетите позиции, от бруталните бомбардировки на силите на Асад.

– Докато преговаряха за ядрената сделка с Иран, САЩ не искаха да убиват иранци в Сирия. След като Путин се намеси, Съединените щати избягваха и руснаците. Тези ограничения бяха обосновани, но те неутрализираха провежданите от САЩ военни операции.

– САЩ нямаха политическа стратегия, която да се съчетава с анти-Асадовската програма на ЦРУ. „Нямаше ясни заповеди „какво да се прави“ или ясно формулирани цели за националната сигурност и съпътстваща стратегия за постигането им“, заяви Фред Хоф, бивш служител в Държавния департамент, който е следил сирийската история от близо.

Действията на Америка неволно „създадоха огромно разделение и съперничество, вместо да бъдат инструмент за обединение на различните фракции.“

 

Дейвид Игнатиус, The Washington Post
Източник: Агенция „Фокус“

 

Фаталната “китайска“ грешка на “балканския лидер и геополитик“ Борисов

 

 

Светът узна за новите „пътища на коприната” пред 2013 година. Китайското министерство на търговията лансира идея, която се превърна в естествено продължение на кампанията от 1999 година: „Да се върви на Запад”, чиято цел бе развитието на западната китайска провинция Синдзян. Днес можем с увереност да говорим, че гигантският китайски проект се превърна в „Глобализация версия 2.0”. Това е единственият широкомащабен, многостранен проект за развитие, който има света пред себе си от началото на XXI век. В самото начало трансазиатската търговска магистрала бе наречена „Един пояс, Един път”.  Днес вече се говори за глобалната „Инициатива на Пояса и Пътя”.

Във втората половина на 2013 година, още от самото начало кабинетът „Орешарски” имаше ясна стратегия по отношение на „Инициативата на пояса и пътя”. Вице-премиерът Даниела Бобева координираше работата на всички отраслеви министри, които имаха двустранни контакти с китайските им колеги. Тя привлече за работа в своя екип експерти, завършили в Китай и владеещи отлично китайски език. В МС бе създадена работна група на ниво директори от основните отраслеви министерства с цел оперативно координиране на работата с Китай. На заседанията редовно присъстваше и съответният регионален директор на МВнР. След традиционното първо посещение на премиера Пламен Орешарски в Брюксел, първото негово посещение извън ЕС, още същата година бе в Китай на Световния икономическия форум в град Далиян, на който присъстваха шестима европейски министър-председатели. На китайските партньори бе даден символичен знак, че София планира да развива своите двустранни отношения с Пекин в приоритетен план. В Далиян от китайска страна бе организирана специална работна среща между Пламен Орешарски и неговия китайски колега Ли Къциян. По време на преговорите се установиха много добри лични отношения между двамата премиери. Срещата завърши с думите на Ли Къциян отправени към Пламен Орешарски: „Ние с Вас двамата можем да направим много за нашите две страни”. По същото време голямо число български национални медии се гавреха с премиера, че „само в далечен Китай го били приемали” и се стараеха с всякакви саркастични подмятания да омаловажат изключителния успех, който бе постигнат от българската делегация в град Далиян. И който бе солидна основа България да се превърне в един от основните икономически партньори на Поднебесната в Югоизточна Европа. В началото на пролетта на 2014 година, след поддържането на динамичен диалог с Пекин нашата столица кандидатства и бе на път да стане домакин на станалата вече традиционна среща „Китай+16” (Китай+16-те страни от Централна и Източна Европа). Но правителството бе свалено към края на лятото на 2014 година от платеното „гражданско общество. И на власт се завърна кабинета „Борисов-2. Китайският вектор като стратегическо направление в българската външна политика бе изхвърлен от приоритетите на новото правителство, а в някои от отраслевите министерства можеха да се чуят приказки на най-високо ниво от типа „абе ние няма какво да си губим времето с тези китайски комунистиИ всички изградени с професионализъм и методичен труд близо една година предпоставки за развитие на икономическите българо-китайски отношения бяха изхвърлени на буклука. Големият „балкански лидер и геополитик Бойко Борисов престана даже да удостоява със своето присъствие форумите „Китай+16. На път за срещата на високо равнище в Белград през декември 2014 година той се върна от „стълбицата” на правителствения самолет в София, пред която го чакаше да го изпрати китайския посланик в София, и натовари 10 минути преди да излети самолета вицепремиера Румяна Бачварова да води българската делегация в сръбската столица. В същото време през последните години премиерите на всички страни от Централна и Източна Европа се надпреварваха да развиват своите отношения с Пекин. Те имаха ясна дългосрочна стратегия и съзнание, че усилията им ще донесат китайски инвестиции и откриване на нови работни места в техните страни.

Какво пропусна България в резултат на безпросветната и невежа външна политика на последните два кабинета „Борисов-1,2”? Към 2020 година Пекин планира да увеличи своя стокооборот със страните от ЕС два пъти и той да достигне до 1 трилион долараЗа тази цел Китай от 2013 година предложи на страните от Централна и Източна Европа (бившите социалистически страниинвестиционни инфраструктурни проекти за създаване на транспортни магистрали, пристанища и логистични центрове. Централна и Източна Европа се превърнаха за Пекин инвестиционни приемници. Изброените по-горе гигантски инициативи се извършват в рамките на стратегическите проекти „Икономически пояс на Пътя на коприната” и „Морския Път на коприната”, като общата формула се нарича „Китай+16” или „16+1”.

На четвъртата среща на високо равнище „Китай+16” в град Суджоу (Китай) през 2015 година, китайският премиер Ли Къциян обяви планове за двукратно увеличаване на китайските инвестиции в 16-те европейски страни и увеличаване на стокооборота от 45 милиарда долара до 90 милиарда долара. На форума в Суджоу Бойко Борисов бе съпровождан от огромна българска делегация, в която имаше шест министри. Очевидно българският премиер се опита да заглади своето ярко и злополучно отсъствие предишната година на срещата „Китай+16” в Белград. Дори това усилие на „балканския лидер и геополитик” Бойко Борисов обаче беше скромно на фона на други делегации, като например чешката, която пристигна с два държавни самолета и остана цяла седмица в Китай. Очевидно е, че благодарение на непрофесионалната и малоумна външна политика по отношение на Пекин на кабинетите „Борисов-2” и „Борисов-3” България се оказа в ситуация „късно е либе за китка”. И всички китайски инфраструктурни проекти започнаха да ни заобикалят. За инвестиции в производството да не говорим. В Унгария отдавна работи завод на китайския телекомуникационе гигант Huawei.

В китайската стратегия Централна и Източна Европа е един от най-важните плацдарми на суперпроекта „Един пояс, Един път” в посока Западна Европа, която е главният търговски партньор на Китай с потребителски пазар от 500 милиона жители. Подписани са десетки инвестиционни проекти за развитие на инфраструктурата в сферата на транспорта, търговията, възобновяемите енергийни източници, селското стопанство, туризма, науката и техниката. България не може да се похвали с нищо сериозно в този план? А иначе даже Великобритания подписа с Китай няколко сериозни инвестиционни проекти. С цел създаване на „сухопътен и морски експрес между Европа и Азия китайците реализират огромно количество инфраструктурни транспортни проекти за строителство на пътища, мостове, електростанции в Полша, Унгария, Румъния, Хърватия и други. Пекин инвестира в скоростната жп линия Атина-Скопие-Белград-Будапеща. София е напълно изпаднала от трасето в резултат на „абе ние няма какво да си губим времето с тези китайски комунисти. Китай модернизира голямото незамръзващо балтийско пристанище Клайпеда (Латвия).

Пекин инвестира в хидроенергийния сектор на Албания, Черна гора и Босна и Херцеговина. Китайски пари се влагат във ветроенергетиката на Македония, Сърбия и Хърватия. През 2014 година Китай подписа с Румъния съглашение за строителство на голяма ТЕЦ на въглища с обем на инвестицията около 1 милиард долара. Китайската корпорация CGN има намерения да инвестира в единствената румънска АЕЦ „Черна вода”. Страните в Централна и Източна Европа, особено балканските страни са голям потенциален пазар за китайската промишленост. Китай планира да открие заводи за производство на оборудване и материали за реализиране на своите инфраструктурни проекти.

Проблемът с продоволствената сигурност е изключително актуален за Пекин. Почвите на Великата китайска равнина са силно изтощени. Китай предлага сериозни инвестиции с цел да закупува богатата аграрна продукция на страните от формулата „Китай+16”. Особено внимание в този план се обръща на страните от Балканите. Целта на Китай е да съкрати своя продоволствен дефицит.

Опорни точки на Китай в страните от Централна и Източна Европа са Чехия, Гърция, Румъния и Албания. Банката на Китай откри в Чехия свои отделения. Лидер на чешко-китайското сътрудничество стана китайската корпорация CEFC. Нейният ръководител е съветник на чешкия президент по икономическите въпроси. Корпорацията закупи чешки завод за бира, притежва акции в Travel Service и в чешките авиолинии, в компаниите Empresa Media и Media Group. Открита е пряка самолетна линия Пекин-Прага. Числото на китайските туристи в Чехия достигна 300 000 човека. Прага се счита за един от основните центрове на европейското китаезнание.

Гръцкото пристанище „Пирея” се нарича в Китай „перлата” на „Морския Път на коприната” на XXI век. Перспективите за развитие са отлични. През 2016 година Гърция утвърди сделка за продажба на 67% от пристанището на Пирея на логистичния китайски гигант COSCO. В рамките на пет години след приватизацията портът ще привлече инвестиции в обем 500 милиона долара и в резултат на това ще бъдат открити до 2025 година множество работни места.

Има спорове относно точната цена на китайските проекти, които вече са подписани по протежение на „Сухопътния и Морски път на коприната”, но озвучените цифри се приближават към 300 милиарда долара. Повечето проекти ще се реализират през следващите десет години. Рейтинговата агенция Fitch посочва стойности от 900 милиарда долара за запланирани или вече реализирани проекти. До 2030 година само в Азия китайските инфраструктурни проекти ще надхвърлят 26 трилиона долара.

Срещите във формат „Китай+16 показаха, че страните от Централна и Източна Европа имат намерения да реализират китайски инвестиционни проекти без участието на Евросъюза. И ги реализират методично и последователно. Китайският капитал и стоки заедно с европейските технологии ще способстват за взаимноизгодното сътрудничество. Тези, които са страхливи и слушат „началниците” очевидно ще „лапат мухи”. Тези дето не „искат да си губят времето с китайските комунисти също ще „лапат мухи. А всички тези, дето са ги избрали да ги управляват, също ще… „лапат мухи!./ А-specto.bg

 

Боян Чуков

 

 

Източник:pogled.info

 

 

Проф. Николай Слатински: От Добрич бе пусната поредната грозна бримка в корупционния чорапогащник на страната ни – чак до Перник

Проф. Николай Слатински

 

 

От Добрич бе пусната поредната грозна бримка в корупционния чорапогащник на страната ни – чак до Перник. Един голям диагонал, като тежка черта върху нормалността на България.

Това написа във Фейсбук проф. Николай Слатински.

 

Ще сумирам по този повод отново своите 4 главни тези за положението в страната, по които пиша много отдавна и многократно. И ще припомня мой много кратък текст относно функционирането на корупционната система у нас, пише Слатински.

Теза 1. БЪЛГАРИЯ СЕ УПРАВЛЯВА БЕЗ СТРАТЕГИЯ – без замисъл и мисъл, без програма и дневен ред, без логика и без перспектива, само чрез имитации и симулации на управление, чрез пропаганда и пиар, чрез отиване на парата в свирката и по метода „проба – грешка – пак проба – пак грешка“.

Теза 2. СЕГАШНИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ МОДЕЛ Е ИЗЧЕРПАН – той е стигнал пределите си отдавна, вътре в него се нагнетява деструктивна енергия, както когато продължава помпането на износен плондир или както продължава нагряването на водата в скороварка с разхлабен капак.

Теза 3. НАШИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ Е НАПЪЛНО АМОРТИЗИРАН – той е станал негоден, безидеен, с болно его и увредена ценностна система; приел е правилата, наложени му от олигархията и не смее – защото е страхлив, лек за купуване и лесен за опитомяване – да й се противопостави, а заедно с това се е изхабил, пристрастил се е към преследването на личен жизнен стандарт и си е извършил вазектомия на визионерството и поривите да се надига на пръсти и да поглежда отвъд хоризонта, оставайки абсолютно примирен и ставащ все по-безперспективен за държавата, обществото и гражданите.

Теза 4. ДНЕШНОТО БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО Е ПО-УРОДЛИВА СИСТЕМА ОТ СОЦА В ЦЕННОСТНО И МОРАЛНО ОТНОШЕНИЕ – като тотална липса на справедливост и абсолютен отказ от правосъдие; като отсъствие на всякакви правила и присъствие на безогледна корупция; като смазване на почтените и знаещите хора и арогантен произвол на мошениците и некадърниците на всички нива и във всички сфери на управлението; като пълзяща мутризация и ескалираща враждебност на едни прослойки срещу други; като масова чалгизация на нравите и всеобщо опростачване на човешките поведения; като пълен разгром на културността и абсурдно тържество на опростачването.

А сега следва и моят текст – привеждам го отново, свръхемоционално разгневен от излагането, което всякакви мимолетни политици причиняват на Перник.
Да поясня, че някога много ме болеше, когато перничани на практика ме изхвърлиха от политиката и ме замениха (тогава) с едни ситни и дребни като камилчета отдавна забравени днес сини „политици“.

Малко по-късно един перничанин, трябва да е бил на днешните мои години, защото ми се стори много стар) , ме срещна веднъж на площада и рече (извинявам се, че е доста нескромно, но е истина):
– Слатински, разменихме ние кон за кокошка на тия избори! Ама нищо не може да се направи, на пернат добитък не му трябват коне с крила, а кокошки, дето уж имат крила, но не могат да хвърчат…

Та ето го текстът:
Всъщност става дума за йерархично-мрежова корупционна система (йерархична структура, която на всяко ниво има мрежов характер, сиреч е йерархия от надградени една над друга мрежи), захлупила страната.

Тази йерархия от мрежи се ражда от корупция, разгръща се чрез корупция, храни се с корупция и произвежда корупция.
И понеже политическата ценност в йерархията, т.е. мястото по вертикала се определя от приноса – от материално-финансовия принос „нагоре“, – то по хоризонтала, в своята мрежа, на своето ниво, всеки вършее и дои със страшна сила, стриже и смуче на макс. Защото колкото повече овършееш и издоиш, острижеш и изсмучеш по хоризонтала, т.е. в мрежата, толкова повече шансове имаш да се издигнеш по вертикала, т.е. в йерархията.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Валерия Велева: Ало, ГЕРБ-Перник! Ще делите децата на “частни“ и “държавни“ли?

 

 

След суджук-гейт нов скандал е на път да взриви ГЕРБ.

Този път в окото на бурята е Румяна Гьорева – председател на групата на ГЕРБ в Общинския съвет в Перник.

Оправната партийна дама може да кандидатства за национален приз – как да грабим държавното, за да си направим частното. И то на гърба на… децата. Да, на нашите деца, които обаче ГЕРБ-ерката дели на „държавни“ и „частни“.

За „частните“ деца партийната другарка „приватизирала“ част от единствената детска градина в пернишкия квартал „Могиличе”, като това станало с решение на Общинския съвет в миньорския град, където ГЕРБ имат мнозитство.

И естествено, съветниците отсъждат „правилно“ – дават с чиста съвест в полза на своята градска партийна лидерка една част от сградата да се ползва под наем от нейна фирма, създадена две седмици преди решението на Общинския съвет. Класика!

И дамата се развихря – заграбила половината детска градина, тя се впуска в шик-ремонти: оранжеви стени, зелени и сини балкони, както си му е редът за щастливото детството на децата. Не! На част от децата! Другата половина на сградата на градината е сива, олющена – тя също ще приема деца, но не „нашите“!

Я, сега си представете ужаса, който ще изпитат родителите, когато започват да водят децата си на държавната градина, които ще пищят, защото ще искат да влязат в лъскавата част на сградата. Как да обясниш на това дете, че неговият ден ще мине не в оранжевата сграда със сините балкони, а в онази, сивата, с олющените прозорци. Как да му обясниш, че мама и татко нямат пари, защото „сините балкони“ струват скъпо!
Що за майка е тази ГЕРБ-ерка?
Сърце има ли? Що за морал носи?
И що за морал и съвест имат онези, които са ѝ позволили да стори това?
Това са местните партийни феодали, за които власта, парата и софрата са над всичко! И които ги има във всеки град!
След суджук-гейт става все по-ясно, че управляващата партия се изправя пред необходимостта от спешна ревизия на местните структури и безкомпромисна борба с местния феодализъм.

В последния анализ на ИСА посочихме, че ГЕРБ вече не е млада партия и започва да показва дефектите на една закостеняла структура, която се нуждае от обновление, от модернизация на лицата.

Казусът с добричката организация на партията и нейния лидер Живко Мартинов, при който самозабравилите се местни велможи са рекетирали, изнудвали и заплашвали местни бизнесмени, може да има ефекта на доминото. Защото това е продължавало години наред, но сега постепенно страхът започва да вдига завесата на скандалните неща, които са ставали по места.
След ГЕРБ-Добрич, днес гръмва ГЕРБ-Перник.

Остава въпросът за останалите областни структури, при някои от които е много вероятно да са се развили подобни уродливи процеси на самозабравяне, местен феодализъм, злоупотреби с власт.

Във всяка партия дългите години на власт, безалтернативността, концентрацията на ресурси водят до самозабравяне.

Тъжното е, че колкото повече се отдалечаваме от годините на тоталитаризма, при които Партията бe над всичко, толкова повече управляващите партии у нас прихващат всички срамни болести на тоталитарната система.
.

(Б.А. Седем часа след публикуването на този коментар от пресцентъра на ГЕРБ разпространиха писмо на Румяна Гьорева, с което тя се отказва от частната си детска градина и дарява безвъзмездно на общината и закупената от нея част от сградата, и ремонта, направен от нея. Мотивът  ѝ е – за да не урони престижа на Партията.)

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

И ремонтираният за 7 000 000 лева бул. “Черни връх “се разпадна (снимки)

 

 

Ремонтиран булевард за 7 000 000 – поредния!

Г-жо Йорданка Фандъкова – ето това са Видимите Резултати от вашето вече 8 годишно управление: похарчени милиарди, разпадащи се нови обекти и нито един истински решен проблем. Бул. Черни връх беше ремонтиран за над 7 млн лв. преди по-малко от година и днес вече се разцепи и разпадна!

Няма смисъл да Ви призоваваме да търсите гаранции и отговорност. Отговорна сте вие – просто толкова си можете и доказателство за това са обектите, които се разпадат един след друг, без изключение. Вие не се справяте като кмет и е време да отървете София чрез подаване на ОСТАВКА! Най-малкото като знак на морал, извинение към софиянци и носене на отговорност след толкова много провали. / СпасиСофия

 

Ето кои са световните олигархични кланове

Проф. Нако Стефанов

Трудно бихме разбрали съвременната цивилизационна, геополитическа, геоикономическа и прочее, „главоблъсканица“ без да проникнем, макар и в някаква минимална степен, зад кулисите на съвременните цивилизационни противопоставяния, геополитическо съперничество и стремеж към глобална доминация. Несъмнено, когато става дума за Запада се засягат гигантски пари, зад които стоят мощни сили, наричани „Световна олигархия“, „Дълбока държава“, „Световно правителство“ и т.н. За мнозина това може да звучи като „Теория на конспирацията“. Ала става дума за реални организации и конкретни хора.

Кратка историческа справка относно процеса на формиране на световната олигархия

Понятието „олигархия“ (ὀλιγαρχία) произхожда от гръцки език. „Олигош“(ὀλίγος) означава „малко“, а „архо“ (ἄρχω) – „управление“. Представлява форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото. Силата на тази „малка група“, т.е. възможността да се влияе върху поведението и функционирането на обществото, се основава на богатство или на заемане на високо място в политически „вертикал“. Когато властовите позиции са свързани с притежаването на богатство за такава група се използва термина „плутокрация“.

Обикновено властта чрез политика в олигархичен режим на управление трудно се предава по наследство. Докато властта чрез богатство като правило има свойството да се предава именно по наследствена линия. Именно затова, когато се говори за олигархични кланове става предимно дума за власт предавана от поколение на поколение, базирана на „Големите пари“.

Историята на „Големите пари“ започва в Западна Европа и Средиземноморието през Средновековието. Тя е свързана не толкова с търговия и даже грабежи, да не говорим за производство. Тръгва от лихварството.

Големите световни религии, най-вече християнството и исляма, са забранявали лихварството, като наказанието е включвало даже смърт. Да не забравяме, че средновековният човек е предимно „Vir religiosis“, т.е. „Човек религиозен“. Съответно религиозните заповеди са играли огромно значение в неговия живот.

Тук ще отбележим, че юдеизмът като етнорелигия също е забранявал лихварството, т.е. даването на пари срещу лихва, но това се е отнасяло само за юдеи. По отношение на „гои“-те, т.е. неюдеите, тази забрана не се е отнасяла. Това създава условия именно сред еврейството да се зароди значителен слой на лихвари, а съответно и ускорено да се създават богатства на основата на лихварството. Официалните историци твърдят, че едва в епохата на Реформацията(обществено-религиозно движение в Западна Европа, довело до създаване на протестантството. За начало на Реформацията се приема 1517 г., когато Мартин Лутър излиза с т.нар. 95 тезиса. Краят се датира с Вестфалския мирен договор през 1648 г., когато се прекратяват религиозни войни в Европа), а даже и по-късно – с буржоазните революции, се премахва забраната за лихварството. За Англия – това е XVI век, а за Франция едва края на XVIII век.

Но истината е доста по-различна. Още през Х-ХI в. в католическа Европа се формират нещо, което днес бихме нарекли „офшорни зони“, т.е. места, където се разрешава, макар и без излишен шум, лихварството. Това са градовете-държави Венеция, Генуа, Флоренция, Ломбардия, Сиена и Лука. Нещо повече, Орденът на тамплиерите, известен още като Орден на храма или Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм (на латински: Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici), създаден през 1119 г., като духовно-рицарски отряд на бедни монаси-рицари, също започва да се занимава с подобна дейност. От 1139 г. орденът е директно подчинен на папата. Към края на XII век те получават правото да се занимават с банково дело и лихварство. Дотогава тамплиерите заемат пари от евреите-лихвари. Но, когато те самите започват да се занимават с лихварство, поради това, че дават по-изгодна лихва от евреите-лихвари, се превръщат в една от доминиращите финансови сили в Европа и Средиземноморието до XIV в. Тази доминация се прекратява, когато френският крал Филип IV Хубави забранява Ордена, а ръководителите му са екзекутирани.

Следва да се подчертае, че именно на базата на лихварството в горепосочените градове-държави започва да се формира капитализмът като нов тип обществено-икономическо устройство. Но все пак създадените в тях „Големи пари“ са по-скоро израз на локална, или в най-драстичния случай, какъвто е Венеция, на регионална олигархична власт.

Периодът XVI – начало на XIX в. е времето на формирането на Британската империя и едновременно с това е стартиране на процеса на изграждане на олигархия, но не като локално, но като световно явление.

Самата „Британска империя“ може да бъде наречена „Венециански проект“. В Средните векове(от V век след разпада на Западната Римска империя до XV в.) и в епохата на Ренесанса (XIV-XVII в.) Венецианската република е най-значима морска сила в основното търговско пространство на Средновековието – Средиземноморието. През XIII-XIV в. тя става европейски финансов център. По-късно се превръща в ключово звено на търговията с коприна, зърно и подправки, както и важна база на Кръстоносните походи.

Трябва да подчертаем, че проникването на Венеция в Англия започва още през XIII век. Венецианските банкери, често наричани „ломбарди“, започват да плячкосват много части на Европа чрез фалшиви заеми. Английският крал Хенри III през 1255 г. става неплатежоспособен след като получава огромни заеми за финансиране на войни със 120-180% лихва. Именно тези транзакции създават основата за появата на Венецианска партия в Англия.

В резултат на Великите географски открития и отварянето на Новия свят за Западна Европа, както и вследствие на възникналата океанска търговия Америка – Западна Европа – Азия основното стопанско-комуникационно пространство, каквото е било дотогава Средиземно море, губи своето значение. Ключово такова пространство става Атлантическият океан.

Междувременно мрежите на венецианците в Европа се разделят на две крила. Едното е про-протестантско, т.нар. „Spirituali“(Духовните). След време то се превръща в партията на венецианската олигархия, наречена „Младите“ – „Giovani“. Обслужва Франция, Холандия, Англия и Шотландия. Другото е т.нар. „Zelanti“(Ревностните), ориентирани към поддръжка на Инквизицията. То е представено от папа Павел IV – римски папа от 23 май 1555 до 18 август 1559 г. Рожденото му име е Джовани Пиетро Карафа (на италиански: Giovanni Pietro Carafa). Известен е като баща на Римската инквизиция и създател на първия „Индекс на забранените книги“. По-късно „Zelanti“ се превръща в олигархична партия, наречена „Vecchi“ – „Старите“.

Проектът „Великобритания“ е създаден от „Младите“. Именно те формират Лондонското Сити – „the City of London“ или просто „theCity“, като ключов световен финансов център от началото на Новото време практически до днес. Всъщност Англия е превзета от венецианската олигархия на лихваро-търговската република, която извършва изгоден самодемонтаж. „Градът на каналите става безполезен: търговските пътища и епицентърът на световната политика безвъзвратно изчезват от Средиземно море в Атлантическия океан и венецианците се нуждаят от достъп до океаните и нов остров – по-близо до разгара на събитията в Европа. Те прехвърлят в Лондон вековния си опит на измама, конспирация, финансова и политическа манипулация …

Те не разчитат на кралете, а залагат на протестантски настроената търговска класа на Англия. Първоначално лорд Лестър основава Венецианска компания във Великобритания. На тази компания венецианците отстъпват някои от най-важните търговски пътища на Венеция … през 1581 г. под контрола на венецианците в Обединеното кралство съществува Левантийската търговска компания, която действа в източната част на Средиземно море, получавайки важни привилегии (т.нар. капитулации) от турските власти. След време двете гореспоменати компании се сливат и на тяхна основа през 1600 г. възниква огромната Източноиндийска компания(East India Company /EIC/, известна още като the Honourable East India Company /HEIC/ или the British East India Company/BEIC/, а също така неформално наричана John Company) – уникално образование, което има свои армия и флота, тайни служби и дипломация. Тази компания ще осигури успеха на британската колониална експанзия в Индия, поставяйки началото на Великата британска колониална империя. Пръв мениджър на Източноиндийската компания е Томас Смит – възпитаник на Падуанския университет, един от центровете на венецианско влияние.“(вж. в Калашников М., С.Кугуев. «Третий проект». Книга вторая: Точка перехода. Москва, Изд. „Аст“, 2006.)

Раждането и изграждането на „Големите пари“ – ключовите кланове

Първите „Големи пари“ са свързани с няколко фамилии и една важна институция. Несъмнено първа сред първите от тези фамилии е Ротшилд („Rothschild“). Първият, който носи това име е Исак Ротшилд (Izaak Elchanan Rothschild) роден през 1577 г. Но формирането на „Големите пари“ на фамилията започва с Амшел Ротшилд (Amschel Moses Rothschild), роден 1710 г., сараф и лихвар, обслужвал европейската княжеска фамилия от Хесен,. Смятан е за агент на венецианците и част от тяхната мрежа в Германия.

Именно неговият син, роденият през 1744 г. във Франкфурт на Майн, Майер Ротшилд (Mayer Amschel Rothschild) поставя началото на „Големите пари“. Огромен тласък в натрупването на същите стават Наполеоновите войни (1803-1815 г.). Оттук нататък войните, революциите, сблъсъците стават важен инструмент за фамилията Ротшилд с най-високи темпове многократно да увеличават своите богатства. Ключово значение за нарастване на състоянието на семейството изиграва налагането на „златен стандарт“. Основен двигател за прокарването на „златния стандарт“ играе Великобритания, където позициите на Ротшилдови са особено мощни, тъй като те контролират Банката на Англия. Посредством тази банка те доминират и многобройните британски колонии, над които „Слънцето никога не залязва“.

Трябва да се подчертае, че позициите на фамилията се разпространява във всички основни финансови центрове на Запада, където се създават клонове на същата – Австрия, Неапол, Франция и Великобритания. За силата на семейството може да се съди и от факта, че през 1913 г. се формира Федералната резервна система(ФРС) на Щатите, в която основен акционер става Банката на Англия, намираща се под изключителния контрол на Ротшилдови.

Тук трябва да се спомене за връзките на фамилията Ротшилд с другия най-голям клан на „Големите пари“ – този на Рокфелерови. Въпреки разпространените легенди за конфликтите между двата клана, известните факти, говорят по-скоро за сътрудничество между тях. Естествено последното не изключва от време навреме наличието на „търкания“ помежду им.

Кланът Рокфелер(The Rockefeller family) се предполага, че е едно от най-мощните семейства, ако не и най-мощното семейство в историята на Съединените щати. Основател на семейството Рокфелер е роденият в Грейнджър, щата Ню Йорк, в протестантско семейство бизнесмен Уилям Рокфелер,. Той има шест деца с първата си съпруга Елиза Дейвис. Най-известните от тях са масонските магнати Джон Дейвис Рокфелер и Уилям Рокфелер, съоснователи на Standard Oil. Големите си пари кланът прави чрез петролен бизнес в края на XIX и през XX в. Семейството е известно и с дългогодишната връзка и контрол над Chase Manhattan Bank. По повод на семейството Рокфелер тясно свързаният с него виден американски политик Хенри Кисинджър казва, че който контролира нефта, той контролира народите, а който контролира производството на храни, контролира човечеството. Рокфелерови освен нефтения бизнес се занимават и с производството на средства за растителна защита, а също така с ГМО(генно-модифицирани организми).

Контактите между клановете Ротшилд и Рокфелер имат дълга история. Главата на клана Морган – J. P. Morgan, който е емисар на Ротшилд, е близък роднина на фамилия Рокфелер.През 2000 г. Ротшилдовската банка «J.P. Morgan» се обединява с Рокфелеровата «Chase Manhattan». Така възниква «J.P. Morgan Chase», която днес е една от водещите западни банки. На 30 май 2012 г. главата на клана Рокфелер, днес покойният Дейвид Рокфелер, и ръководителят на една ог групите на британската част на династията Ротшилд – Джейкъб Ротшилд обявяват за обединяване на бизнеса си. Следва да се има предвид, че френската част на Ротшилдови не участват в това обединение.

Наред с клановете Ротшилд и Рокфелер третият представител на „Големите пари“ е една институция – Ватиканът. При Светия престол съществува т.нар. „Институт за религиозни дела“/ИРД/(на итал. ез Istituto per le Opere di Religione), който изпълнява функцията на банка на Ватикана. Създаден е в края на XIX век и се смята за частна банка на Римския папа. Тази банка е свързана с много скандали и „мръсни тайни“. Тук могат да се споменат както тесните връзки с нацистка Германия през Втората световна война, така и взаимоотношенията с масонската ложа „П-2“, но също и времето, когато начело на ИРД е сицилийският мафиот Микеле Синдона, а също и сменилия го Роберто Калви, намерен обесен под мост в Лондон през 1982 г.

В периодите, когато начело на Ватикана са Йоан Павел II и Бенедикт XVI ИРД е под командването на «Opus Dei». Сега при папата-йезуит Франциск начело на ИРД е Малтийският орден.Ролята на Ватикана в съвременна глобална олигархия може да се види в глобалните мрежи от банки, които определят световната цена на златото, а именно:

  • Контролираната пряко от групата Ротшилд Група на банките «Inter-Alpha» – 11 банки, които, обаче, са също така в пряк алианс с ИДР – Банката на Светия престол;

  • Мрежата на Европейския съюз – т.нар. «The European Financial Services Round Table», EFR, състояща от 22 банки;

  • Американският форум за финансови услуги – Financial Services Forum, FSF, 16 банки, под контрола на династията Рокфелер;

  • Системно важни банки» (G-SIBs), т.е. сформирана през 2012 г. от Съвета за финансова стабилност (Financial Stability Board) на Г-20, т.е. «Големите двадесет“ – група от 30 банки.

Другите „Големи пари“ извън и заедно с трите водещи клана

През 2011 г. в Цюрихския университет (University of Zurich) група изследователи под ръководството на James B. Glattfelder по незнайно чия поръчка, провеждат изследване под наименование „Мрежата на глобалния корпоративен контрол“/The Network of Global Corporate Control/.

Обект на изследването са 43 060 транснационални корпорации, идентифицирани според определението на ОИСР /OECD/ – Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Проследявайки капиталовите връзки на този „връх на сладоледа“ в глобалния корпоративен свят те стигат до резултата за глобалната капиталова свръхконцентрация. Като разплитат мрежата на собствеността екипът от учени установява, че повечето финансови вериги са в „суперанклав“ от 147 компании. Техните активи се пресичат помежду си, като в действителност става дума за обща собственост, която представлява финансов конгломерат, контролиращ 40% от глобалното корпоративно богатство.

Повечето от тези „супер-корпорация“ са финансови институции. Така че в топ 10 са включени:

1. Barclays plc

2. Capital Group Companies Inc

3. FMR Corporation

4. AXA

5. State Street Corporation

6. JP Morgan Chase & Co

7. Legal & General Group plc

8. Vanguard Group Inc

9. UBS AG

10. Merrill Lynch & Co Inc

Въз основа на този резултат може да се направи извода за наличието на „глобален суперкапитализъм“, установил, къде мълчалив, а къде не толкова мълчалив контрол върху голяма част от процесите в света.

Нако Стефанов, Поглед.инфо

Бивши разведки пишат на Тръмп: Русия не е виновна. Подготвя ли се “Кибър 9/11“?

Симеон Николов

 

 

Ветерани от разузнавателната общност на САЩ, които не за първи път вземат отношение по жизненоважни въпроси на сигурността, са изпратили меморандум до президента Доналд Тръмп, в който излагат резултатите и изводите си от свое ново техническо изледване, поставящо под съмнение твърдението, че Русия е „хакнала” е–мейли на демократите преди изборите м.г. Меморандумът е публикуван на интернет страницата на организацията на бившите разузнавачи – VIPS (Veteran Intelligence Professionals for Sanity) на 28 юли 2017 г.*/ Информация за същия е представена и в германско аналитично издание, вероятно и в други европейски страни, но досега не и в български медии.

На 05 юли 2016 г. лице с директен достъп до компютрите на Националния комитет на демократите /DNC/ е копирало на преносим носител данни и е оставило умишлено „издайнически” следи, за да насочи подозренията към Русия. Данните от компютрите на DNC в обем от 1.976 MB са снети за 87 секунди, скорост, която не би била възможна при една хакерска атака. Важно е също така, че данните са копирани и обработени на Източното крайбрежие на САЩ.

Мейнстриим медиите и до днес игнорират резултатите от тези независими проучвания. Един от подписалите меморандума, Skip Folden, независим анализатор и бивш мениджър в IBM-IT е изпратил и преди това свой доклад със заглавие „Кибър–криминологическо разследване на „руска хакерска атака“ и липсващо потвърждение от разузнавателните служби“ до специалния президентски съветник и главния прокурор. Професионалността и независимостта на този доклад са били потвърдени от бившия дирекор на Националната служба за сигурност WilliamBinney и други бивши служители на агенцията.

Продължава обаче да е загадка, защо ФБР е пропуснало да възложи независимо криминологическо изследване на оригиналния материал от митичния хакер „Guccifer-2.0“. Втори висящ въпрос е, защо анализаторите на ФБР, ЦРУ и Националната агенция за сигурност не са взели под внимание резултатите от тези технически изследвания. Ветераните–разузнавачи обръщат внимание, че в предишни свои меморандуми до президента са посочвали липсата на доказателства за връзка между хакерска атака на т.н. „Guccifer-2.0“ и „Уикилийкс“. Те са молили прездидента Обама да покаже открито конкретни доказателства, че „Уикилийкс“ са получили данните за демократите от руснаците.

Авторите на меморандума изразяват убеждението си, че просто не е имало такова предоставяне на данни. Като се опират на уникална техническа експертиза на бивши колеги от Националната агенция за сигурност, те потвърждават, че вътрешен човек от DNC е предложил копие от данните на „Уикилийкс“, при което предаващият данните и онзи, който та 05 06.2016 ги е копирал с голяма вероятност не са едно и също лице. Преследвани са две много различни цели: в първия случай предаването на данни от вътрешен човек от DNC на „Уикилийкс“ вероятно е с цел да се навреди на кандидатурата на Клинтън, а във втория случай– отделният „лайк” от 05.06. е изправарващо намерение за по–късно публикуване с цел „доказване”, че зад това се крие „руска хакерска атака”. Данните са предадени след като така са обработени, че подозрението да падне върху Русия.

По–нататък разузнавачите уверяват президента, че докладите и анализите от ЦРУ, ФБР и Националната агенция за сигурност се базират на недоказано предположение, че една тъмна фигура с псевдоним „Guccifer-2.0“ по поръчение на руското разузнаване е извършила хакерска атака срещу DNC и е предала е–мейлите на „Уикилийкс”. „Може би трябва да попитате директора на ЦРУ Майк Помпео, какво знае по случая”, предлагат ветераните. Въз основа на дългогодишния си разузнавателен опит те предполагат, че нито бившият директор на ЦРУ Джон Бренан, нито кибер–специалистите му са били съвсем искрени спрямо новия директор.

На 07 март 2016 г. „Уикилийкс” започва да публикува голямо количество от оригинални документи на ЦРУ под наименованието „Vault 7”. Никой не се усъмнява в истинността им, а те съдържат широка палитра от инструменти на дигитална форма на водене на война, създадени с помоща на Националната агенция за сигурност и група в ЦРУ „Engineering Devolopment Grup”, част от отдела за дигитални иновации, основан 2015 г. от Джон Бренан. Това са инструменти, с които например може да се поеме управлението на Вашата кола със скорост над 100 мили в час или се извършва дистанционо разузнаване чрез телевизора Ви, пише „Ню Йорк Таймс”. Само че третата част от материала не вижда бял свят във вестника, защото съдържа чувствителна информация за програмата „Marble-Framework-Program”. Инструментите за „прикриване” можели да бъдат използвани за водене на „двойна игра от кримогенно–техническо естество” или операция „под чужд флаг”, тъй като съдържат тестови примери на китайски, руски, корейски, арабски и фарси.

Във връзка с хакерските атаки президентът на Русия Владимир Путин споделя в интервю за NBC: „Чрез съвременните технологии хакерските атаки могат да бъдат маскирани и прикрити така, че никой да не може да открие първоизтоника и обратно– всяка институция или личност да изглежда като предполагаемия извършител.”

Напълно независимо от меморандума на бившите разузнавачи до президента Тръмп в САЩ и Западна Европа зачестиха коментарите за кибер–способностите на службите и военните, което е логично на фона на растящите заплахи и решенията на НАТО. Дори и в изключително постната Управленска програма на българското правителство едно от малкото конкретни неща е „Изграждане на оперативен център за киберотбрана” и „участия в учения на НАТО по киберотбрана”.

Две неща обаче свързват меморандума на бившите разузнавачи и прогнозите в най–новите анализи и коментари по киберсигурността: Първо, подготовка на операция ”Кибер 9/11” с цел да се обвини Русия и се въведат фундаментални ограничения в интернет и Второ, да се отправи внушението „Вярвайте на тайните служби. Те ни желаят най–доброто.”

Според авторите парадигмата „Кибертерор” се нуждаела от постоянни заплахи за да се оправдаят надутите бюджети на тайните служби и системата за сигурност. Случаи като публикацията „Vault 7” са необходими за обосноваване исканията за нови инвестиции. Старата парадигма на „Глобална война срещу терора” стъпваше на „катализиращо събитие”- 9/11 или един нов Пърл Харбър. Затова би било учудващо, ако скоро не дочакаме „Кибър 9/11”, което да бъде използвано за поставяне на Интернет под пълен контрол. Хората, които следят и се занимават с тези въпроси, знаят, че поднасяните ни истерични предупреждения за кибер–терор имат съвсем други причини. През 2008 г. професорът по право в Харвардския университет Лауренс Лессинг предупреждава: ”Не е необходимо да има атентат на „Ал Кайда”, а събитие, при което ще стане очевидно нестабилността на интернет или несигурността на интернет при сериозна злонамерена атака, което пък да инспирира правителството към отговор.

Трябва да си спомним, че след 9/11 бе прокаран т.н. „Patriot Act” само за 20 дни, над 1000 страници, извадени от чекмеджето на Джон Кери, бивш външен министър. Ставащото днес е необходимо за подобен процес „Кибър 9/11”. Затова професорът си задава два въпроса: САЩ биха ли инсценирали такова събитие? Кой ще бъде нарочен за виновник? Тъй като вече имаме примера „Stuxnet” /компютърният вирус, разработен от САЩ и Израел срещу съоръженията за обогатяване на уран в Иран, т.е. само за компютърната система в Натанц, а се превърна в проблем на цялото интернет–пространство.

Имаме и по–пресния пример: предизвиканата изолация на Катар след публикация на фалшиво изказване в сайта на Qatari News Agency, изтрито само след 30 минути, но изиграло съществена роля за ескалиране на отношенията в региона. Както и основание ФБР да разпространи съобщение, че това е дело на руснаците. Дали не беше само малка тренировка. На всички коментари за „Кибър 9/11” щеше да тегне съмнение за „конспиративни” внушения, ако не беше сериозното предложение в НАТО, обсъждано на последните две срещи на върха, хибридните заплахи да станат повод за задействане на член Пети от Североатлантическия договор. Още при първия опит за това предупредихме, че рязко ще бъде свалена бариерата за начало на гореща фаза на войната без реални и обосновани причини.

През 2016 г. стана известно, че ЦРУ и Националната агенция за сигурност не са информрали за разкрити слаби места, а са използвали т.н. Exploits за да си осигурят достъп до компютърните системи на чужди правителства и отделни лица. С това драматично нараства вероятността тези «слаби места» да бъдат използвани и от престъпници, хакери и терористи. С такива Exploits може да се проведе лесно един «Кибър– Пърл Харбър”.

Кой ще е извършителят? Естествено – Русия,

твърди Джеймс Корбет в коментара си от 22 юли т.г. През последните месеци упорито се изгражда образът й на такъв извършител. А за разлика от терористичните атаки, при кибератаките няма следи като финансови и логистични канали, които да послужат за ориентация на разследващите. Единствените, които имат шанс да научат какво се е случило при кибератака са онези, които имат директен достъп до сървъра. Но и това може да се манипулира. Затова най–често се казва: „Вярвайте на службите. Те Ви желаят най–доброто. Или вече са ви лъгали някога?”

Сега вече знаем, че службите в много случаи са създавали и използвали кибер–инструменти, вируси, организирали са „операции под чужд флаг” за да обвинят политически противник или да изградят образа на Русия например като възможен извършител на бъдещото събитие „Кибър–9/11”. Ето защо са съдбоносно важни и показателни за демокрацията в една страна: контролът над службите, категорично недопускане на тяхното политизиране и злоупотреба от страна на управляващитге елити. А вземането на решения в Конгреса на една велика страна в атмосфера на подклаждана истерия и демонизация заплашва мира в целия свят и не е работа само на воюващите индустриален капитал и Дълбоката държава.

*/ Част от имената на бившите разузнавачи, подписали меморандума до Тръмп:

WilliamBinney, -бивш технически директор в NSA, съосновател на NSA’sSignalsIntelligenceAutomationResearchCenter;

SkipFolden, независим анализатор, бивш IBM ProgramManagerforInformationTechnologyUS;

LarryCJohnson, ЦРУ & StateDepartment (i. R.);

MichaelS. Kearns, от разузнаването на ВВС;

JohnKiriakou, ЦРУ, контратероризъм;

LindaLewis, WMDpreparednesspolicyanalyst, USDA (i. R.);

MatthewHoh,fdaLewis, WMDpreparednesspolicyanalyst, USDA (i.R.); LisaLing, TSgtUSAF (i. R.) (AssociateVIPS);

 

EdwardLoomis, Jr., бивш технически директор в NSA;

DavidMacMichael, NationalIntelligenceCouncil (i. R.);

RayMcGovern, от разузнаването на СВ и анализатор в ЦРУ; ElizabethMurray, специалист по Близкия Изток,ЦРУ;

ColeenRowley, специален агент на ФБР;

CianWestmoreland, специалист от ВВС, USAFRadioFrequency Transmission SystemsTechnicianundUnmannedAircraftSystemsWhistleblower (AssociateVIPS);

KirkWiebe, анализатор, SIGINTAutomationResearchCenter, NSA;

SarahG. Wilton, морски офицер от военното разузнаване;

AnnWright, полковник от резерва на Американската армия и бивша дипломатка на САЩ.

 

Симеон Николов

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Илиян Василев:“Заплахата“ Цветан Василев да се разприказва в САЩ накара мафията да се разтрепери

 

Много са ми интересни реакциите по ”заплахата” Цветан Василев да се разприказва в САЩ и от това да има последствия, написа във Фейсбук Илиян Василев.

Не говоря за Пеевските медии – те са фиксирани. Там журналистика няма, има обслужване. Ако не са инжекциите чрез наливане на публични средства в тях ще са фалирали за няколко месеца. Но Борисов бди над тяхното финансово здраве и много, включително европари, се наливат там. Достатъчно е да видите обявите и рекламите.
Говоря за другата политическа и бизнес общност – защото да се заблуждаваме, че сал един Пеевски срина КТБ е наивност.За да няма и капка съмнение – никой в САЩ не се заблуждава кой и какъв е Цветан Василев, и че няма да разберат или няма да потърсят и доказателствата за персоналната му отговорност. Или не знаят с какво се е занимавал. Този човек е направил огромен куп от грешки, благодарение на грешни съждения и лична преценка, с което умишлено е довел до загуби или свръхразходи банката, включително като съзнателно я вкарал в неуправляем политически риск от партньорството си с Кой?.Няма никаква гаранция, че пътя до папката с неговото дело до бюрото на американския президент е дълъг и в никакъв случай не необратим.
Самият Държавен департамент може да препоръча да не си разваляме отношенията със съюзник и да затвори казуса. Но тази преценка ще бъде направена на фона на отговора на въпроса – А има ли Цветан Василев шанс да получи правосъдие в България? Знаете отговора на този въпрос – специален съд, прокурорът всичко и т..

Но … и тук е големият проблем и там и тук.

В САЩ ще се натрупа цялата тази информация, на която тук никой не обръща внимание. Дори да не се превърне в действие на изпълнителната власт, ако стане медийно достояние и от там светът научи за случилото се в България – не ги виждам нашите „юнаци“.

Тази информация може да послужи за съдебни разбирателства в САЩ, включително и в арбитражен съд. Всичко, което стане известно в хода на разследването, на практика ще дублира тукашния смешен процес, който е форматиран така, че да не даде цялата истина, а само тази която устройва тандема Цацаров-Доган-Пеевски и разбира се Борисов.

Някой да се съмнява в истинността на думите на Цветан Василев, че Александър Сталийски в качеството му на „доверено лице“ на Бойко Борисов е получавал пари, дялове, участия, привилегии? Това е класическото определение за гранд корупция. Или пък Пеевски и компаниите около ДПС?

Ето това ние тук, в специализирания съд, който нарочно бе измислен за да има управляемост на съдебния процес, няма да чуем. Но ще има паралелно разследване зад океана.
Тук всички знаем, че поредица от компании, политици, включително на топ ниво, са се възползвали от кредити с политическа целесъобразност от КТБ, включително със схемите – получаваш дялове в добро предприятия по занижени цени, след това ги продаваш на свръхвисоки цени и така законно ставаш богат. Но не можем да направим нищо, защото Цацаров стои на входа на българското правосъдие.

Смешно е дори да си помислим, че тези хора могат да направят съдебна реформа или да се борят с корупцията. Ето това ще лъсне в Америка, която ще натрупа огромно количество достоверна информация и тогава ще трябва да решава – да се намесва или не. С подварианти – да преговоря дали да се намесва срещу истински реформи или да се намеси, включително като отнеме визите за Америка на замесените в КТБ лица.!? Румен Петков къде е днес? Тази информация няма да бъде само в Америка, но ще стигне и до всички наши съюзници в ЕС.

Контрабанда на цигари, индиректно подпомагане на тероризъм, рейдърство – включително спрямо чуждестранни инвеститори – къде отиват тези наши самозабравили се политици?
Може би ще скочат в Москва да търсят защита?
За това казвам – до тук, добре. Цветан Василев върши работата на разкаял се или изпаднал в крайна нужда мафиот, който се разговори. И мафията трепери.

 

 

Източник: FROG NEWS

 

“Мръсната поръчка“, която ще взриви любовния дует Пеевски-Цацаров. Модафинил

Някой ден дори Пеевски и Цацаров ще осъзнаят смисъла на фразата: „Пълна зависимост или пълно пренебрежение? И двете – това е фактическа смърт на духа в тялото. Казала го е Хелън Уолш, която написа бестселъра „Кучка”. Тя има готова рецепта по какъв начин човек да избяга от кошмарите си.
 Единият е чрез дрога и секс. Другият е по-лесен, благопристоен и кратък – бум и лека му пръст… Голяма свиня беше, но поне ни отърва от себе си…

Както казва Кафка: „Клетката тръгна за птици”. Най-точно го е превел Илиян Василев, енергиен експерт и бивш посланик в Москва. „Прочетете внимателно – това e потенциално най-важната новина за годината за БГ. Ще има последствия за всички участници в аферата КТБ. Пеевски ще пропее/всеки/, Цветан Василев също – да му мислят Цацаров, Доган и разбира се …. Борисов. Орешарски тоже.

Законът „Магнитски“ дава възможност на американското правителство да налага санкции на всички правителства и на всеки, които преследват хора, които дават сведения за корупция и заради това са преследвани”.

Докато Цацаров, Пеевски и Борисов обмислят на кого да звънят да се жалват от „нахалния” Цветан Василев – дето им развали ваканцията, съня и май застраши скатаните им пари в чужди банки, – на кого да плащат за експерсна помийна кампания, за ултраекспресни социологически изследвания колко е нараснало доверието в Борисов, прокуратурата и институциите въобще, решихме да им опресним паметта. Малко модафинил за активиране на мозъчната дейност…

Висш магистрат, един от кръга на главния прокурор, споделил пред своя роднина: Толкова „мокри поръчки” сме изпълнили през последните години, че не знам можем ли да платим такива грехове…”.

Аз мисля, че може – съдът и затворът са един нелош начин на разплащане.

Първи стъпки към „мократа поръчка”

Май 2014 г. Сотир Цацаров заявява, че разследването по сигнала на „Протестна мрежа” за Делян Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков, се бави заради „затруднено сътрудничество на прокуратурата с БНБ и НАП. Проверката тръгва презни и на 11-ти прокуратурата съобщава чрез медиите, че част от ръководството на КТБ е привикано на разпит в СДВР. Напрежението ескалира на 13 юни – прокурори, следователи и униформени полицаи буквално нахлуват в сградата на бул. „Цар Борис III“ 159, където е офисът на „Бромак“ – фирмата на Цветан Василев, чрез която той е мажоритарен собственик на КТБ.

На 18 юни прокуратурата повдигна обвинения срещу Цветан Гунев, подуправител на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“. Два дни по-късно започна паническото теглене на суми от КТБ и БНБ я постави под специален надзор.

Мълчи и тогавашният шеф на Столичната следствена служба Пепи Еврото. Цветан Василев пък дори не получава препис от сигнала, за да се запознае със съдържанието му. „Случайно“ датата и часът, за които е призовано на разпит ръководството на КТБ, съвпадат с датата и часа на предварително обявеното общо събрание на банката – 11 юни.

Междувременно тегленията от банката намаляват. Таова очеидно не се харесва на поръчителите и деня на общото събрание на КТБ bTV съобщава, че по информация на прокуратурата членовете на управителния съвет на КТБ са дали показания във връзка със сигнала на „Протестна мрежа“.

Часове по-късно е пусната и новината за задържането на Георги Христов, Венцислав Върбанов и Красимир Методиев, обвинени, че подготвят убийството на Пеевски. Зад тях стоял Василев…

Ден по-късно – на 12 юни главният прокурор Сотир Цацаров пояснява пред медиите, че разпитаните в Столичната следствена служба лица са общо 12 и сред тях освен цялото ръководство на банката са и някои от охранителите. Мениджърите на кредитната институция реагират с две официални съобщения, в които заявяват, че са предоставили исканите от прокуратурата сведения и са отговорили на поставените от прокурорите въпроси, но че разпитаните лица са двойно по-малко и те изобщо не са разбрали дали зададените им въпроси имат нещо общо със сигнала на „Протестна мрежа“. Изявлението на Цацаров обаче върши работа: тегленията за деня скачат и надхвърлят 26 млн. лева. Но въпреки обезпокоителното струпване на „случайности“ КТБ приключва един от най-сериозните си проекти – финализирана е сделката за покупката на „Креди Агрикол – България“, по-късно преименувана на ТБ „Виктория“.

На следващия ден – на 13 юни следва нов удар.

Неясно и досега по чие нареждане БНР съобщава, че разследват като поръчител на убийството самия Цветан Василев. А екипи на полицията и прокуратурата претърсват офиси на КТБ. „Случайната“ грешка на националното радио е коригирана частично от прокуратурата едва в късния следобед – потвърдено е, че са извършени множество следствени действия в рамките на образувано досъдебно производство. Но претърсените офиси не били на банката, а на „някакви”19 търговски дружества по официалните адреси на регистрацията им. Ефектът е злокобно изчислен, защото въпросните адреси са в сградата на КТБ. Часове наред медиите не констатират и не огласяват тази „малка, но съществена подробност”.

Тегленията скачат до близо 70 млн. лева. Междувременно при разглеждането на мярката за неотклонение на предполагаемите убийци на Пеевски – Христов, Върбанов и Методиев, съдът не установява нито едно доказателство за подготовка на убийство. И понеже липсват дори данни, че тримата са се познавали помежду си, освобождават ги незабавно, без да им определят мерки за неотклонение. Цацаров е принуден да признае гафа на прокуратурата. Ефектът обаче е постигнат…

В следващите два почивни дни се мултиплицира информацията, че обиските и проверките се правят в банката и са във връзка с разследването за подготовка за убийство. Пеевските медии са острието на злостната кампания.

Понеже кьорфишекът за посегателство срещу Пеевски започва бързо да изветрява, ударът продължава на качествено ново равнище – разпространена е информация, че Цветан Василев не може да се разплати с вложителите, защото е източил банката и е избягал в чужбина.

в понеделник, 15 юни медиите съобщават за получена от разследващите неофициална информация, че предстои разпитът на Василев

Информацията е манипулирана така, че всеки да си помисли, че той ще бъде разпитван за източване на КТБ. С това темата за убийството на Пеевски става безинтересна и е загърбена. На дневен ред идва същинската атака и тя вече е чисто финансова. Целта е да се срине доверието в платежоспособността на банката и тя да стигне до ликвидна криза. Тегленията в този ден надхвърлят 106 млн. лева.

На 16 юни започва масирано обезкръвяване на банката,

без да има дори най-малкото потвърждение от коя да е държавна институция, че има проблем с финансовото състояние на КТБ. Но никой не казва официално и обратното.

Ръководството на банката реагира светкавично с писмо до президента, председателя на Народното събрание, премиера, шефа на Комисията по финансов надзор и до Асоциацията на банките в България. Отделно писмо е изпратено до управителя на БНБ Иван Искров, в което се иска намесата на Централната банка съгласно надзорните й правомощия по Закона за кредитните институции. Конкретно е поискано БНБ да се намеси и да предприеме мерки за осигуряване на стабилността на банковата система.

На 17 юни в централата на КТБ пристига представител на управление „Банков надзор“

Централната банка разпространява на пръв поглед успокояващо изявление. В него се казва, че БНБ следи внимателно и отблизо целия банков сектор и разполага с подробни, актуални данни за цялата банкова система. Те потвърждават категорично, че тя – в това число и КТБ – е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално. Отправен е призив към всички обществено-политически и медийни фактори за отговорно публично говорене и да се въздържат от непремерени внушения. Банковата асоциация пък излиза с официално изявление, че ставащото е продиктувано от политически и икономически интереси, че представлява публичен опит банковите институции необосновано да бъдат замесени в ситуации, несвързани с тяхната дейност. След цитираните две изявления тегленията на пари спират, много от клиентите анулират подадените заявки за бъдещи тегления в брой. Но банката се е разделила с още 131 млн. лв. от депозитите в нея.

Атаките през определени медии продължават с пълна сила. Излизат бомбастични рекапитулации – че още преди три години банката е раздала над 1 млрд. лв. кредити на лица и фирми, свързани с Цветан Василев. Това надхвърля повече от десетократно разрешеното от БНБ подобно кредитиране. Отново удобно е пропуснат фактът, че КТБ няма проблем с обслужването на кредитите, а също, че състоянието им коректно е описвано в годишните отчети. Авторите на погрома явно предусещат, че вложителите няма да се притеснят достатъчно от обстоятелството, че Василев може да е кредитирал „свои“ хора. Затова следва нов удар.

На 18 юни до всички медии е изпратено анонимно писмо от лице, представящо се за служител на БНБ

Новината този път е за разследване срещу подуправителя на Централната банка и шеф на „Банков надзор“ Цветан Гунев. Писмото е прочетено дословно по БНР и прокуратурата излиза с официално съобщение „във връзка с обществения интерес“. Но не към информацията за Гунев, а към тази за убийството(!), на която във форумите вече се смеят. Държавното обвинение потвърждава за разследване срещу Цветан Гунев, но… неофициално. Официалното потвърждение идва от БНБ. У публиката остава впечатлението за съгласувана подялба на ролите. Тегленията този ден са в размер на близо 122 млн. лв., а на следващия ден – 19 юни, надхвърлят 126 млн. лева.

Очевидно планът за погрома е дългосрочен и заговорниците ще продължат да активират все повече инструменти за насаждане на паника.

На 20 юни ръководството на КТБ решава да поиска защита от БНБ

чрез радикалната стъпка на особения надзор. Същия ден тегленията скачат на повече от 185 млн. лева. Анализът показва, че именно анонимката за разследването срещу Гунев е отприщила 2/3 от тегленията, чиято обща сума надхвърля 872 млн. лева. В съобщението на БНБ се споменава за желание на миноритарния акционер ВТБ да окаже ликвидна подкрепа. Но не се и споменава, че тя е отказана на председателя на управителния съвет на КТБ Орлин Русев. Ден по-късно – на 21 юни, другият голям миноритарен акционер – Оманският фонд, също обявява намерения да подкрепи КТБ и отправя искане за среща с ръководството на Централната банка.  Към тази дата обаче всичко изглежда решено. Следва истинско издевателтво над представителите на Оманския фонд, които безрезултатно чакат някой да ги приеме… И всички „оздравителни“ действия след поставянето на банката под особен надзор бяха насочени към разгром на банката. Много вероятно е Оманския фонд, който е завел дело в САЩ да докаже тъкмо това.

Трагичната роля да представи заговора като нещо друго се възлага на гуверньора на БНБ Иван Искров. На пресконференцията, която даде ръководството на БНБ часове след поставянето на КТБ под особен надзор, той увери, че тя не е фалирала и вложителите й нямат основания да се притесняват, трябва да са спокойни и да не си теглят парите. Медиите бяха призовани за сдържаност, за да не „бутаме къщата, без да има необходимост“. Всъщност в думите на Искров вече имаше много лъжа и това личеше дори само от признанието му, че анонимката за разследването срещу Гунев си е свършила работата. Искров обеща, че ще води разговори с акционерите, в резултат на които банката ще бъде разконсервирана и вложителите ще могат да си изтеглят депозитите. Но не го направи. Подметна и за инвеститорски интерес, с който не трябвало обаче да се спекулира. Каза, че първата работа на квесторите ще е да изчислят каква държавна подкрепа е необходима, но нито настоя за такава, нито предложи временното одържавяване на КТБ като спасителен вариант. Не се осъществи основната и единствена идея на БНБ, в която имаше някаква конкретика – „да се намали капиталът на КТБ и вече като по-чист, саниран обект да се водят разговори с потенциални купувачи“. Междувременно премиерът Бойко Борисов, който няколко дни по-рано раздуха паника, обявявайки, че има опасност за цялата банкова система, обърна лопатата и подкрепи усилията на Централната банка да внесе спокойствие в нея. А в тона му прозвуча закана виновните за тази ситуация да понесат пълната си отговорност. Но нищо подобно до ден днешен не се случва. А абсурдът е пълен – виновните пишат закони за спасяване и издирване на активите на КТБ, която безнаказано съсипаха.

Фалитът е осъществен. Банката е разбита, Цветан Василев прогонен (по сценарий е трябвало да бъде задържан чрез шумен арест). Хероите от сценария „мокра поръчка” отдъхват за малко, след което се заемат с втория етап на плана: заграбване на активите на КТБ. Този план се изпълнява и в този момент по чисто криминален начин пред очите на прокуратура, МВР, ДАНС, НАП и куп още държавни институции.

Само че „клетката тръгна за птици”… Запомнете тази мисъл.

Екип на Фрог нюз

(Ползвани са публикации и от други медии, най-вече от „Банкер”)

 

Джоко Росич, 2013: Писна ми да живея в общество, което е като риба, рак и щука

 

 

Подписването на Договора за добросъседство с Р Македония отприщи много страсти. Език, нация, история, идентичност, минало, герои, азбука книги – всичко това отново се завъртя през призмата на емоция, на преживявания, на наслоени митове и легенди. И вместо да ни обедини Договорът стана повод за нови разделителни линии. И у нас, и в Република Македония.

Четейки различни мнения, някои стигащи до заклинания, се сетих за Джоко Росич – този велик българин (син на баща сърбин и майка българка, която носи и унгарска жилка), който ни показваше как може да се живее без омраза, въпреки смесицата на „идентичности“. „Всичко в този живот съм го правил с любов“, обясняваше Джоко своята житейска философия.

С преклонение пред неговото дълбоко усещане за патриотизъм – като за дълг към род и родина…

Това интервю е взето година, преди Джоко Росич да си отиде от този свят на 21 февруари 2014-а 

…Неговият глас никога не може да бъде объркан. Неговата фигура – също. А името му? Името му събужда възхита и любов. Седим си с Джоко Росич в любимото му кафене на Ситняково. Донесъл ми е снимки от негови роли в киното. Роден е в неделя, в три часа след полунощ на 29 февруари, но го записали на 28-и, да си има „нормален“ рожден ден като всички. Било е 1932-а, в Крупан, Кралство Югославия. Баща му е сърбин, майка му – българка. На 19 години Джоко, записан като Джордже, избягва в България. Завършва икономика, 17 години работи в Българското национално радио, откъдето е изгонен след чешките събития. Шансът му е в киното. Стреля така добре, както язди кон. Понякога е наричан „легендарния каубой“. През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.

Но най-много цени наградата си, която получава в Будапеща за „цялостен принос към унгарското кино“. Никой друг чуждестранен актьор не е носител на този приз. Тогава Джоко минава по огромен червен килим и чува възгласите, че е световна звезда.

Пленява публиката с едно четиристишие на Шандьор Петьофи „Унгарийо, любов моя, благодаря ти за всичко, страшно много те обичам“. „Падна таванът от аплодисменти“, разказва Джоко и върти цигарата в ръцете си…

– Джоко, и ти навъртя 80 години. Питаш ли се как отлетяха?

Обикновено на моите млади колеги, когато работя с тях, им казвам: „Деца, внимавайте какво правите със себе си, защото вчера, някъде около два след обяд, бях на вашите години.“ Преспах една нощ и … (щрака с пръсти – б.а.) Целият ти живот се събира в един миг. Целият!

– Но като гледам тези снимки от роли във филми и този богат живот, който си имал, не може да е минал като едно щракане с пръсти?

Не може, разбира се, но усещането е такова. Усещането е, че това е било вчера. Аз не мога да приема например, че дъщеря ми е на 57 години. Как така моето Иринче ще е на 57 години! Глупости! Аз не мога да загрея, че внукът ми има син, че аз съм прадядо, не ми влиза в главата. Те са ми онези малки деца, които идваха на вилата ми в Бойковец, с които по цял ден си играехме, на които правех корабчета по снимки.

– Вероятно много от отминалите дните минават пред очите ти като на филмова лента.

Да, минават непрекъснато. И, знаеш ли, минават с някаква странна любов. Аз имах невероятен баща, беше феноменален човек. Той загина на 37-годишна възраст във Втората световна война в битка срещу германците. Аз съм го надживял ужасно много. Той на 37, аз – 80! Не мога да го възприема. Но, казвам ти честно, и в този момент искам да приличам на татко. И в този момент искам да ти говоря така, както той би ти говорил. До ден-днешен той ми е кумир, той е човекът, на когото цял живот съм искал да приличам. И никога не съм успял да го достигна, разбираш ли, но продължавам.

– Защо, какъв е бил той? Как би ми говорил баща ти днес?

– Татко е най-почтеният, най-честният, най-красивият. Беше неописуем красавец! Огромен мъж. Имам в къщи един вестник „Политика“ от 1926 г., запазил се е в нашата фамилия, където е публикувана статия за народни състезания в моето родно градче. Хората се състезават в хвърляне на камък от рамо, скок от място и игра в хоро. След това търговската гилдия дава по жълтица на най-добрия. И във вестника пише, че две от жълтиците е спечелил баща ми в игра на хоро и в тласкане на камък от рамо. Срамно е, че в годините на Втората световна война, когато настъпи огромният глад в Сърбия, тези жълтици ние ги разменихме за по 30 кила царевица. За да се преживее някак си…. (Джоко вече е запалил цигара – б.а.) Татко беше най-храбрият човек, който съм познавал, човек с изумителна храброст. По времето на войната срещу германците няколко пъти е разжалван в чин. И защо? Защото, когато са тръгвали в атака, той не е залягал и така е давал „лош“ пример на бойците си. Татко винаги е казвал: „Аз съм сръбски учител. А един сръбски учител не може да се навежда пред германци.“ Ей такъв човек е бил той. И сега, като ме питаш дали целият ми живот минава като на филм – да, връхлитат ме милите случки с този невероятен човек.

– С много мъка си спомняш това, а е било толкова отдавна.

– Като гледам тази зима сега, си спомням онази страшна зима на 1942-ра, запомнена от света със Сталинградската битка. С момчетата на улицата като плюнехме, плюнката ни, докато стигне до земята, ставаше на топче лед. Толкова беше студено. У дома се отопляваше само малката кухня, защото нямахме средства. И вечерно време, когато трябваше да се ляга, татко и мама отиваха да легнат първо в леглата на децата, за да ги затоплят с телата си. След тях ние с брат ми се юрвахме като хуни. Обикновено той лягаше при мама, аз – при татко. И усещах топлото на татко, миризма на пижамата му, топлината на ласката му, с която ни прегръщаше. Винаги съм завиждал на моите приятели, че си имат бащи. А аз от 13-годишен нямам. Завиждал съм и когато съм чувал да ми казват, че пият ракията с баща си. (Сълзи напират в очите му – б.а.)

–  Джоко, толкова е искрено това, което казваш! Тези мъжки, всъщност детски сълзи, които виждам сега в очите ти, в очите на един двуметров 80-годишен мъж, който плаче за баща си, загинал преди 67 години, не ми се е случвало…

–  Извинявай!

– В момента ти си сякаш онова 13-годишно момче, останало полусираче. А за майка си не тъгуваш ли?

Мама, тя… Тя е легенда, мама.

– Казвал си ми, че е 3/4 българка?

Тя си казваше, че е българка, защото баба ѝ е половината българка, половината сръбкиня. Всичко останало в рода на мама в е българско. Беше невероятна жена. Завършва педагогика в Сърбия и е била сръбска учителка. Първият урок по патриотизъм, който съм чул в живота си, е преподаван от мама. Аз съм бил в нейния клас, във второ отделение. В една жестока зима като сегашната мама влезе в клас. За мен беше госпожа, не мама. Най-много бой съм ял аз в този клас. Тя искаше да бъде идеален, пък аз не бях. И ни каза: „Деца, веднага идете до прозореца.“ И ние отидохме до джамовете, залепихме си носовете. „Хайде, какво виждате?“, пита ни тя. „Висулки, сняг, лед. Няма листа по дърветата.“, отговаряме ние. Тя: „Гледайте, още гледайте. Па погледнете долу ниско.“ И не знам кой от нас каза: „Има врабчета. – А сега се върнете на чиновете, искам да ви кажа нещо за тези врабчета, започна мама. – Вижте какво деца, има едни птици, които идват у нас пролетно време, когато почнат да цъфтят дърветата, когато започва да става топло, да става красиво, да става уютно да се живее. Те пристигат тук да си живеят на хубаво, след това да си родят децата, а есента, когато започва да става студено, те си отиват. Отиват там, където е топло и уютно. А тези врабчета никъде няма да отидат. Вижте ги, те са посинели от студ. Трудно намират какво да ядат, но стоят и ще стоят тук. Тук ще умрат, защото това е тяхната родина.“ Това бе урокът на мама по патриотизъм! Българка! Сръбска учителка! Не патриотизъм от типа на „ние, сърбите и ние, българите.“ А патриотизъм като понятие, като усещане, като дълг към родината. Като проклятие за всички, които са си отишли…

– Много болка има в душата ти. Кога си се чувствал в менгемето между българите и сърбите?

– Цял живот, непрекъснато. Непрекъснато!Аз живея от добрите отношения между сърби и българи. На мен ми е най-добре, когато отношенията между двата народа са добри. Защото, когато Господ е събрал един прекрасен сърбин и една прекрасна българка, от тяхната любов е излязло това, което сега стои срещу теб. И аз мисля, че резултатът е прекрасен. Аз съм сърбин, много обичам Сърбия, преживял съм тежките й години, но ужасно много обичам България. Тук мина целият ми зрял живот. И моето страхотно желание е било тези два и без това страхотно близки народа да си живеят добре.

– А по време на войната в Югославия как се чувстваше?

– Един път в твоя бивш вестник „Труд“ точно, когато бяха започнали бомбардировките над Сърбия, написах статия, която беше озаглавена „Имам един щурав блян.“ Това беше моето отношение към войната. А щурият ми блян беше – моят внук, който е в българската армия, и моят племенник, сина на брат ми, който е в сръбската армия, да ги видя двамата не като роднини, а като войници да седят на една маса и да си пият ракията.

– Е, можа ли да ги събереш на една маса да си пият ракията?

– Не. География!

– Географията е въпрос на километри?

– Не само на километри. Доскоро, ако дойде някой от Сърбия дотук, трябва да вади визи, да се слага депозит, пари…, не знам какво. Унизително е! Дъщеря ми, колкото поддържа връзки с мен, толкова и с брат ми в Сърбия. Говорят си с братовчедите по скайпа, което за мен е испанско селище. Даже не знам какво е. Аз съм стигнал до телефонния секретар.

– А с брат ви имате ли нещо неизказано, нещо, което да ви мъчи?

– Брат ми е на 83 години. Когато той дойде при мен, особено първата ни вечер трае до сутринта. Забравяме се от приказки. И обикновено се скарваме.

– Защо?

– Защото аз казвам: „Брат ми, помниш ли като правихме еди какво си, тогава и тогава?“ А той ми отговаря: „То ни е тако!“ ( Това не е така -б.а.) И става разправията.

– Кой те насочи към киното?

Стана случайно, както всичко в целия ми живот. Първият човек, който усети, че от мен може да стане нещо в киното, е Мирослав Миндов. Аз познавах много български актьори от онова поколение и бях приятел с тях. Тогава бях журналист, работех в радиото, изкарвах безкрайни нощни дежурства, по време на които записвахме радиопиеси във Второ студио на радио София. А през деня следвах в икономическия. Една вечер виждам Мирослав и той ми каза: „Джоко, утре ще ходя в Киноцентъра. Ще играя в един филм. Искам да играеш с мен, искам да те покажа на режисьора. Ти ставаш за кино. – Айде стига, бе, бегай от тук!, не вярвам аз. – Не, казва, Ще дойда с моя „Москвич“ и ще те взема. Отиваме в киноцентъра, представя ме на режисьора, който маха с ръка: „Добре, нашият филм е мъжки, много мъже ще има, все ще намерим откъде да мине.“ Мирослав обаче е упорит: „Чакай, ти не ме разбираш! Аз не съм го довел за статист или масовка, аз искам този човек да играе роля заедно с мен.“ Е, нищо не стана тогава, но… днес имам 120 филма зад гърба си.

– А кога се качи за първи път на кон?

– Заради филма „Демонът на империята“. Доста голяма група актьори трябваше да се научим да яздим. Играехме заедно с Калоянчев. Когато сериалът свърши, моите колеги се върнаха в театрите, аз продължих да яздя. Не играех в театър, нямах театрални задължения театрални. Яздех си. Вече съм на 80 години и не ми пука какво говоря, но аз станах страхотен ездач. В Източна Европа от яздещите актьори имаше само един, който е по-добър от мен – Гойко Митич! Той е… мисля, че е недостижим. Няма друг актьор на света, който да язди като него. Изумителен ездач!

– Бяхте ли приятели?

Бяхме приятели, разбира се. Ние и сега сме приятели, само че по стечение на обстоятелствата не се виждаме. Представяш ли си сега да отида в Париж? Глупости! Приятел съм и с Омар Шериф, но не се виждаме, защото няма как. Времето и географията разделят хората.

– Смяташ ли, че ако не беше в България, че ако живееше в чужбина, щеше да имаш по-бляскава кариера?

Не съм се замислял изобщо. Ако бях извън България, може би щях да лъскам обувки някъде, да давам велосипеди под наем, или да бъда продавач в магазин за седла. Де да знам какво щях да бъда.

– Кога си пееш „Йовано, Йованке“? Кога ти идва отвътре?

Вече не я пея. Нямам глас за пеене. Добър певец съм и много пъти съм я пял, но вече не мога.

– Казваш, че баща ти е бил красив! И ти си красив, а като млад си бил магнит за жените. Това създавало ли ти е самочувствие?

Мъже, на които нещо не им достига, искат да имат непрекъснато жена да се самодоказват чрез нея. Мъже като мен не изпитват нужда от това, защото около мен цял живот е имало някаква жена или някакви жени. Било е достатъчно да се обърна и …

–  Но нали си спомняш, когато преди 15 години ми каза: „Всичко, което съм правил в живота си е било, за да се харесам на някоя жена“?

–  Да. За мен жената е нещо велико в живота на един мъж. И за какво му е на който и да е мъж в този свят да направи каквото и да е, ако до него няма една невероятна жена, която да го потупа по рамото и да му каже: „Страхотен си!“ За чий бащин му е!? За пари! Пари ще вземе и утре, и вдруги ден! А какво велико усещане е да отидеш на театър с с жената, която е до теб, да излезеш в антракта, да се разходиш, да приказваш с някого и да усещаш с кожата си, че тя стои до тебе! Това е невероятно, това е огромно усещане! Да чувстваш до тебе си хубавото, красивото същество… И да те докосват някакви флуиди, някаква топлина през дрехата, да усещаш с кожата си, че тя е там, че стои до теб. Страхотно е! И няма как да се излъжеш – да се обърнеш пък нея да я няма. Не, там си е. И да я погледнеш в очите. Женските очи са единственият стимул за мъжете. Но мъжете се разделят на две половинки, едните го признават, другите – не.

– А имало ли е мигове, в които нея да я няма? И как се чувстваш тогава?

Е, имало е мигове…, когато съм направил някаква свинщина… И тогава нещата охладняват. Но при интелигентните хора нещата се оправят.

– И изневярата ли е свинщина?

Да речем. Има и други свинщини. Има неща, които човекът, който е до теб, не обича да се правят, а ти въпреки това ги правиш. Пак е свинщина.

– Какво ти е прощавала съпругата ти Лиляна?

Всичко, каквото е могла да прости, е простила. Имаше безкрайно много години, в които от 12 месеца в годината аз по 8 не съм си бил вкъщи. Все едно, че се беше омъжила за моряк. При това аз не бях моряк и не бях на траулер, а сред шарения свят… През 1974-та имаше едни 40-42 дни, когато ме оперираха в Първа градска болница. Извадиха ми жлъчка и се получиха усложнения. И аз взех да си отивам. Разбрах, че си отивам. По едно време се събудих от някакъв унес. И видях, че около леглото ми стоят моите роднини от Сърбия. Загрях, че са били извикани да се простят. Беше страшна битка със смъртта. Но аз оцелях. 42 дни Лиляна е спала на табуретка до краката ми в болницата. Иди после, па го забрави! Това не е просто „обичам те“. То е много повече от „обичам те“.

– Ти си много добър човек и на теб всичко като че ли ти идва ей така, поднесено на тепсия: ролите, любовта на хората, признанието…

Това процес. Има хора, които са организирани, стриктни. Те знаят точно какво искат да учат, да завършат, как да градят кариера. Знаят как ще напредват, как ще стигнат до генералния директор или до министър-председател. И го го преследват. Аз не казвам, че това е лошо. Напротив. Завиждал съм на такива хора, защото аз не съм такъв,. не го умея. Има хора като мен, които просто си живеят в пространството и на тях нещата им се случват. Ходиш, ходиш по пътя си и хоп на някое кръстовище се срещаш с късмета си – както се срещна оная, Анна-Мария, с Бойко Борисов. Аз така попаднах в първия си филм, така ми се случи и с втория. А след това филмите просто се връзваха един на друг, без да правя каквото и да е. Без да се интересувам има ли писани сценарии, кой ги пише, кой ще прави това-онова. Мен просто ме канеха. Случайно попаднах в френски филм, където играх с Омар Шериф и станахме близки. След това случайно отидох в Унгария на пробни снимки и… после направих 35 игрални филма. Да, случваха ми се нещата ей така, от небето, от Господа, от звездите!

– Бог те е целунал, не мислиш ли?

Де да знам. Мисля, че татко ме е целунал. Само че, може да ти се случат милион пъти случайни неща, но ако ти не си готов да участваш в тези случайности – гледай си работата, няма да стане! Да, човек има късмет, но трябва да е готов за този късмет. Трябва да имаш онези първи години с този невероятен татко и тази невероятна мама. Трябва да бъдеш най-добрият ученик в гимназията. Аз бях! Трябва да бъдеш студент, на когото ректорът само на теб лично да е връчил дипломата сред 500-те завършващи випуска. Аз бях този. Трябва да работиш в Българското радио и да бъдеш един от най-добрите журналисти. Да получиш награда за най-добрия материал през годината. Той се казваше „Обичам тази улица“. Много хубав материал беше, за бул. „Евлоги Георгиев“.

– И за журналистиката говориш с такава любов, с каквато разказваш за киното.

Всичко, което съм правил в живота си, съм го правил с любов. Един човек, който не умее да язди, могат да му докарат най-добрия кон. И той ще го изхвърли от седлото. Най-големият късмет в света да ти дойде, ако ти не можеш да го реализираш, ако не можеш да го направиш, ако не си готов за него, за какво ти е?

– Иска ли ти се да яздиш кон сега?

Иска ми се, разбира се. Но не мога вече. Тазобедрените ми стави отидоха на кино. И е болка. От пет години не съм яздил.

 

– А въртиш ли пистолета? Беше като факир в каубойските филми.

Бях. Изкривиха ми се пръстите и вече не мога.

– Казваш, че си успявал да хванеш късмета си, че си направил всичко, което искаш, но все пак сигурно име нещо, за което да съжаляваш, че не си го сторил. В какво не успя докрай?

– Светът е огромен. Знаеш ли с колко много жени не съм бил!

– Пустият му копнеж по жените, последен си отива!

Е как!

– Не те ли ревнуваше Лиляна ти?

Разбира се, че ме ревнуваше. Тя и сега ме ревнува. Но това е благородна ревност. Тя е величествена, Лилянка.

– Къде се запознахте?

– Лиляна е пианистка, завършила е Консерваторията. Но никога не е работила като музикант. Почна да работи в радиото като музикален оформител на радиотеатъра. Там се запознахме, там се оженихме. Но след чешките събития имаше чистка в радиото. Изгониха ни и двамата. Аз не бях с българско гражданство. А тя – покрай мен, само защото ми е съпруга. Настъпиха четири мъртвешки години… Беше страшно… Не знам, не мога да ти опиша какво беше.

– Как издържахте?

– Имаше списъци в редакциите на хора, които не могат да сътрудничат. Черни списъци. И никъде не можеш да влезеш. Имах приятели, колеги, които ми вадеха късно вечерта страници за коректури. Правех коректури и ми плащаха по 8 стотинки. Бях се отчаял. В такива ситуации на жената е по-лесно. Има мъж, който е глава на семейство, той носи някаква отговорност. И тя може да каже: „Аз имам мъж“. Ама аз не мога да кажа: „Аз имам жена“. Бях се отчаял и не знаех вече какво да правя. Ходех по улиците като идиот. Един ден се прибрах вкъщи и Лиляна ми каза: „Седни, искам да говоря нещо с теб“. И аз седнах и тогава дойде моментът, мислех си: дотук бях. Тя казва: „Знаеш ли, днес ходих до статистическия институт. Проверих едни статистики и се оказа, че тези статистики се водят от 1892-ра. В статистиката няма отбелязан нито един случай на смърт от глад. Гладна смърт в България не е имало. Ерго, Джоко, ние с теб от глад няма да умрем.“ Падна ми не камък, ами скала ми падна от сърцето. Толкова тегаво беше. В тези години и фирми нямаше. Или поне за някои имаше, ама за мен нямаше. Лиляна по някое време се устрои в импресарска агенция, понеже е с 3-4 езика и с музикално образование. Почна да работи и някакси се преживяваше. И най-накрая Сашо Величков, едно велико момче, който по това време беше и директор на студио „Игрални филми“ в Бояна, ме видя в коридора на киноцентъра. Ей така, пак случайно ме срещна и ми каза: „Джоко, ти защо не подадеш едно заявление, да те назнача тук в студиото?“ Викам: „Отде да знам, че може.“ Подадох заявление и той ме назначи. И животът тръгна отново.

– Помнил ли всички филми, в които си се снимал?

– Някъде около 120. Не съм ги броил, но онзи ден Стефчо Данаилов каза така: „Дайте да се разберем. „На всеки километър“ е едно заглавие, аз там съм играл 26 филма.“ И е безкрайно прав. Аз съм участвал в много сериали, които носят една заглавие. Много са филмите -„Демонът на империята“, „Осмият“, „Езоп“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“. Сега се снимам вОтплата“ по Нова телевизия. Играя бащата на основния герой, нямам особено участие, но имам ярко като присъствие. Това е първият сезон от 12 епизода.

– Оглеждаш ли се в очите на внуците си, на правнучето?

Знаеш ли, аз не съм от хората, които се превъзнасят по децата и по внуците си. Аз съм направил всичко, което трябва да се направи за тях и продължавам да го правя. Обожавам най-големия си внук, той е на 33 години. Обичам правнука си, който е на 5 години.

– Има ли някой от тях, който да носи твоето име?

Има. По-малкият син на Ирина, по-малкият внук е Джоко.

– А има ли някой, който да те наследява като актьор, като дух, като присъствие?

Не.Най-големият ми внук завършва тежки пътно-строителни машини.По-малкият е пенкилер, но е сладък. Малката ми внучка Мария, тя ни е обща вноска с Валентин Старчев, защото ни бяха женени децата. Вече е на 28-29 години и учи непрекъснато, все някакви специализации завършва, в Малта, в Германия. А най-малката Пламена е гребкиня. Ходи на Панчаревското езеро да гребе като алтава. Иначе учи във френска гимназия учи. Безкрайно ги обичам, но ме дразнят хората, които превъзнасят внуците си.

– Чие ухание искаш да усетиш?

На татко.

– Татко, пак татко. Невероятна е тази твоя връзка с татко. Какво те ядосва в живота, в политиката?

– Напоследък се ядосвам от това, че писва ми да живея в обществото, което е като риба, рак и щука. Това е ужасно! Това е невероятна простотия. Ето, стана това нещастие с наводнението, дето даже и траур бяхме. И веднага скочиха от синята коалиция, от БСП – всеки обвинява другия . Хора, станало е нещастие! Как може върху нещастие да се упражняваш в политическа риторика, бе идиот! Аз все пак съм нормален човек.

– Защо ние сме толкова разделени, а сърбите са единни?

Наскоро като бях на едно интервю при Карбовски и ме той пита: „Имате ли приятели сред червените?“ Имам, разбира се. Как да нямам? Как може Стефан Данаилов да не ми е приятел, като ми е! И хем да го обичам, хем и той да ме обича. Как Андрей Пантев да не ми е приятел, като ми е приятел! И си го обичам. Какво значение има, че той е червен. Мен ме интересува човекът почтен ли е, честен ли е, добър ли е. А в какво вярва той, е частен въпрос.

– Какво правиш сутрин, като станеш?

Първо дълго приказваме с Лилянка какво ще закусваме. И внучките ми знаят, че аз обичам вкусните неща.Прави се турско кафе за Лиляна и чай за мен. Трябва да има задължително маслини на масата, защото не мога без тях, да има сирене и кашкавал, които ги ям заедно. Обичам да има прошуто, обичам да има малко свински гърди, понякога и малко сланина… След това? … Има една огромна празнина вече в моя живот. Не знам дали знаеш, аз съм полусляп. Затова вече не карам кола, не мога да чета. Сценария, по който играя в момента, няма как да го чета и това го прави Лиляна. Отпечатват ми го с много едри букви, които аз горе-долу ги виждам и това ми помага да си уча текстовете. Липсата на зрение ми отваря огромна празнина в живота. Защото аз цял живот много съм чел. И ми е криво, че цял живот съм купувал книги и не съм ги чел. Все си казвах – като се пенсионирам и като няма какво да правя, една по една ще си ги чета. Ядец! Останаха си непрочетени.

– Синът ти си отиде неочаквано?

Това е огромна дупка и при мен, и при жена ми. Да си отиде ей, така, случайно. Много е страшно! И изведнъж останахме сами. В малката къщичка Бойковец, която обожавам, има една маса и едно огнище… Много е красиво. Ние цял живот живеем с надежда, че един ден, когато вече няма да мога да нацепя дърва, няма да мога да окося – има го Стоян. Сега вече изведнъж Стоян го няма. Имам цяла стена с оръжие. Мен да ме няма, има Стоян, той ще върти оръжието. А Стоян вече го няма. Стана изведнъж много празно.

– От самотата страх ли те е?

Не. Самота е понятие, от което се страхува и трудно го преживява неинтелигентен човек. Един образован и интелигентен човек, който има богат живот, богати душевно хора около себе си… за самота става дума? На мен не ми стига времето да премисля всичко, което искам да мисля. Те се изпреварвят като коне на състезание нещата, за които искам да ги измисля. И както Катето, внучката, казваше: „За да се оттървеш от някоя мисъл, трябва да мислиш докрай. Да я хванеш и да я домислиш докрай. И тогава се отърваваш веднага.“ Аз не мога да мисля докрай, защото ме напада някаква друга мисъл.

– А мисълта за смъртта навестява ли те?

О, разбира се. Не може човек на моите години… Аз знам, че то е близко, някъде тук. Приятелите си отиват. Отиде си Коста, отиде си Иван Андонов, Велко Кънев, много по-малък от мен. Това поколение си отива.

– Скоро правих интервю с Хачо Бояджиев за неговата 80 годишнина.

Той ми е батко. Той е месец и нещо по-голям от мен и винаги му натяквам, че ми е батко. Хачо е страхотен.

– Но и ти си страхотен? От вас човек може само да се учи и да черпи енергия. Къде е магията?

– Нали ти казах, животът ми беше безкрайна поредица от случайности, за които аз бях готов. Можех да ги овладея. Обичам всички се филми, но най-много обичам унгарския филм „Под краката им свири вятърът“. До него бях заснел 41 филма и още не бях решил, че това ми е работата, все още имах страшна притегателна сила да се върна в редакцията, защото обичах и да пиша. Но в този филм загрях, че това е работа за мен, че я мога, че не се подчинявам. Ролята ми беше пак с кон. И филмът ми се подчиняваше както коня, който го яздя. Можех да управлявам филма, да го навия вдясно, вляво, можех да го спусна, можех да направя каквото си искам от него. Тогава си казах: Ето, къде е номерът – да владееш ситуацията. В живота е същото. И в професията. Това е най-голямото удовлетворение. Да, аз го яздех тоя живот. И го яздех здраво!

 

Валерия Велева

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Кеворк Кеворкян размаза Каракачанов: Македония – Полигон за доказване на преданост

 

 

И Каракачанов си плати вересиите към Бойко. Сигурно има за какво да му е благодарен. Обаче да го сравнява с Цар Борис Трети и да го нарича „Обединител“ – това вече наистина е отвратително. Освен това, за сетен път става ясно, че мазният ум ражда глупости.

Какво, според Каракачанов, обединява новият „Обединител“?

Два народа – българския и македонския?

Защото, с подписването на Договора приехме безусловно съществуването на македонски народ. Кой идиот обаче му е казал на Каракачанов, че македонският народ е тръгнал да се обединява с българския – та отива и маже с шарлана на словоблудството Бойко?

Договорът не обединява никакви народи – напротив, официално прекарва тлъста разделителна линия между тях; линия, която дава възможност да се затрие общата им памет и общата им история.

Какво друго обединява Каракачановия „Обединител“?

Две държави?

Но нали тъкмо ние трябва да лъснем фасона на Македония – за да я виждат като автономна държава, приемлива за стандартите на НАТО, ЕС и пр. – нищо повече.

В Брюксел ще се смеят до Второ пришествие, ако има кажем, че с театрални прегръдки сме се „обединили“ с Македония.

Каракачанов – и той като Божидар Димитров – оставя след себе си мазната следа на непоносимо слагачество.

Най-опасно е то за самия Бойко.

Келявите влъхви край него няма да му го кажат – но дори Живков не търпеше чак такива подлизурковци.

Обаче няма да се намери човек от „националните“ телевизии, който да разчопли отблъскващото блюдолизничество, с което ни принуждават да свикнем.

То скоро ще минава за някаква норма – и това окончателно ще разложи/вмирише морала на големите медии.

Подобно свирепо лакейство е на път да обезцени и малкото, което бе постигнато с Договора. Подлагайте се колкото щете – но поне не говорете глупости.

Окончателно отделяме Македония от рехавата сянка на Българското – а вие говорите за „обединение“. Окончателно утвърждаваме „македонизма“ – приемайки македонския език, оправдавайки македонския прочит на Историята – а вие говорите за ликвидация на „македонизма“.

Ласкайте по друг начин и по други поводи Бойко – но не щъпуркайте с цървулите си из Историята. Не я осквернявайте, не я превръщайте в терен на безсрамно – и ГЛУПАВО – угодничество. Търкаляйте се в краката му насаме…

Как човек да не си спомни отново за историята със суджуците: ако някой е крал, без да ласкае Вожда, какво ли правят ония, които публично го облизват и мачкат в прегръдките си?

Коментарът е публикуван в профила на журналиста във Фейсбук

Забрана за продажба на американски сгъстен шистов газ в Европа предлагат от френския Сенат

 

 

„Съединените щати  разбират само от сила“.Членът на Сената на Франция, Ив Поцо ди Борго предлага силов отговор за Вашингтон, включващ въвеждането на контрасанкции:
„Европа трябва на първо място да  забрани на европейските компании да купуват американски газ.
Компания  Engie, която е партньор на“ Северен поток “ редовно купува от  US втечнен природен газ-шистов газ и е необходимо да се сложи край на това „, казва сенаторът.
Европейските компании биха могли да се откажат от покупките за втечнен природен газ от САЩ в отговор на затягането на антируски санкции от страна на правителството на САЩ. Действията на Вашингтон срещу Москва са дължащи се на желанието да се увеличи износа за други страни, като се използва политиката само като претекст.

„Американците действат извън международните закони. Всеки път те произнасят хубави думи за свобода и защита. Но в действителност, те се грижат само за своята търговия. Днес те имат  твърде много и твърде скъп шистов газ и те се опитват да го продадат. И какво правят? Най- големи запаси от природен газ са разположени в Катар и Иран, и те принудиха  Саудитска Арабия да наложи санкции срещу Катар,а в Европа, защото имаше проблеми с доставките на газ през Украйна, залог е „Северен поток“.
Факт е обаче,че американците разбират само сила. Ако те разберат, че ще загубят парите си, ще си помислят“, каза Поцо ди Борго.

Die Welt: Новите санкции на САЩ са триумф за Путин.Санкциите до нищо няма да доведат, те само ще допринесат за засилване на центробежните сили на Запад. Точно това цели господарят на Кремъл, тъй като очевидният разкол на Запада уравновесява дребното икономическо недоволство от санкциите.
Путин не би бил талантлив тактик и познавач на всички слабости на опонентите си, ако не знаеше как да задълбочи и стратегически да използва атлантическия разлом, който вече е твърде очевиден.

Русия остава гарант за енергийната сигурност на потребителите на руски газ в Европа.
„Това не е  политика, а  бизнес. Ако икономическата приложимост прави акценти по определени маршрути,така и ще бъде направено. Русия е била, е и ще остане надежден гарант за енергийната сигурност на своите клиенти, включително и тези в Европа, и ще направи всичко необходимо за това“,каза Песков в интервю с репортери.
Директорът на „Роснефт“ Игор Сечин заяви, че новите санкции на САЩ, наложени срещу Русия, ще имат негативни последствия за САЩ и ще имат лош ефект върху големите американски енергийни компании, предаде Reuters.

„Санкциите ще започнат да дават обратен ефект върху тези, които ги налагат“, посочи Сечин. „Правомощията на президента на САЩ са ограничен и понякога изглежда, че тези санкции се налагат срещу него, а не срещу нас“, добави той. Сечин добави, че в тази ситуация той вижда добри последици за „Роснефт“.
„Що се отнася до негативните последици, бих казал, че американските санкции започват да работят срещу нашите американски партньори. Що се отнася до положителните ,ще ги научите в следващите четири седмици“, добави той без да уточни.

На следващия ден разбрахме,че след санкциите, „Роснефт“ е увеличил с 10.2% производството за първите шест месеца на годината.
На нефт и кондензат се увеличават с 11.4% спрямо същия период на миналата година,а на газ – 2.9%.

Съгласно условията на новите антируски санкции под натиск от страна на САЩ може да бъдат  европейски компании като  Wintershall, Uniper, Engie , OMV.
Всички те участват в полагането на руския тръбопровод „Северен поток – 2“, който, минавайки през Балтийско море  е остро критикуван от САЩ ,които искат и биха предпочели да продават свой газ за Европа, на по-високи цени и да ограничат  достъпа до руския.

ЙОРДАН ХАЛАЧЕВ

 

 

Източник:Преглед

 

 

Бареков гневен: Борисов краде и нищо не свърши! Докога ще ви лъже този елементарен безхаберник?

 

 

Евродепутатът Николай Бареков показа червен картон на премиера Бойко Борисов. Темата „Добруджа“ засяга множество хора, а сега заваляха и оправданията от страна на Борисов, че други били виновни.

Ето коментарът на Бареков във Фейсбук по темата „Добруджа“ :

«Част от протестиращите лично познавам, били са членове, а и още са, на моята партия. Господин Виктор Лучианов лично дойде в ББЦ като бивш член на ГЕРБ, ощавен брутално от Цв. Цв и НАП. Аз им обещах никога повече да не подкрепяме Борисов и да се борим срещу ГЕРБ. Сега същите тези хора „благодарят“ на „държавника“. Това не е изненада, разбираемо е, хората търсят всякаква подкрепа, за да си защитят препитанието и имотите си. Важно е, че аз не ги предадох. А тъжното е, че вече десет години Бойко Борисов се оправдава с „тройната коалиция“! За тези десет години той направи три правителства в тройни, четворни и петорни коалиции с бившите министри и участници в Тройната коалиция (2005-2009) Кунева, Румен Петков, ДПС, агент Иван. Наглото безхаберие, с което Борисов проспа проблемите и нищо не свърши, освен да краде, сега пак се оправдава с тези от преди десет години. Старата песен на фалшив глас. Докога ще ви лъже този елементарен безхаберник? На него не му пука за нищо друго, освен за собствения му задник(г.з).»

 

 

 

Източник:BNews.bg

 

Санкциите са наркотикът на външната политика на САЩ

Американският Конгрес с огромно мнозинство одобри законопроект, налагащ нови икономически санкции срещу Северна Корея, Русия и Иран. Мащабът и заразата на антируските настроения достигнаха опасно равнище. Конгресмени и други влиятелни лица от двете партии обявиха предполагаемите руски кибератаки по време на изборите през 2016 година като акт на война, а един конгресмен дори ги сравни с Пърл Харбър и терористичния удар от 2001 година.

Отчитайки тази истерия и превесът в полза на санкциите, отказът на президента Доналд Тръмп от ветото не трябва да се възприема като политически страх.

Одобрението за новите санкции не отчита дългата история на тяхното безуспешно прилагане. Преди 30 години впечатляващият научен труд на Нари Хуфбауер, Джефри Скот и Кимбърли Елиът, озаглавен „Преосмисляне на икономическите санкции“ показа, че санкциите рядко постигат поставените пред тях цели. Санкциите може да предизвикат трудности за режима, срещу кого са насочени, и да навредят силно на невинното население в управляваната от него страна. Но те рядко довеждат режима до капитулация или поне до съществени отстъпки. Това се отнася най-вече за въпросите, които имат голямо значение за политическото ръководство на страната.

Резултатите от предишните десетилетия не противоречат кой знак колко на това мнение. САЩ и техните съюзници налагат срещу Северна Корея все по-тежки санкции, за да я принудят да се откаже от ядреното оръжие и създаването на балистични ракети. Редовните ядрени опити на Пхенян и изстреляните наскоро междуконтинентални балистични ракети свидетелстват за пълния провал на подхода със санкциите.

Използването на този подход към Куба – друг противник на Вашингтон – също беше провал. Като се започне от Дуайт Айзенхауер, цели поколения американски администрации следваха този подход чак до нормализирането на отношенията с Хавана, започнало от Барак Обама в края на 2014 година. За нещастие президентът Тръмп отмени някои от полезните и разумни промени, осъществени от неговия предшественик. Но резултатите от наложеното срещу Куба ембарго изобщо не бяха по-различни от санкциите срещу Северна Корея. Исканията на Вашингтон за спиране на нарушенията на човешките права, извършвани от режима на Фидел Кастро, за преход към демокрация и за компенсация на иззетата след революцията от 1959 година американска собственост останаха неудовлетворени. Династията на Кастро запази властта, кубинският режим си остава комунистическа диктатура, иззетата собственост не бе компенсирана, а що се отнася до политическите дисиденти, имаше в най-добрия случай мизерни изменения.

Дори историите за предполагаем успех, с които се хвалят привържениците на санкциите, не впечатляват много при близък поглед. Нагледен пример е споразумението с Иран. Възможно е санкциите да са изиграли скромна роля, за да седне Иран на масата за преговори, но споразумението бе постигнато едва, след като САЩ и останалите държави от групата 5+1 се отказаха от изискването Иран да спре разработките за обогатяването на урана. (Въпросната група включва САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция, които са петте ядрени държави, плюс Германия – бел.ред.) Подписаното споразумение бе в значителна степен компромисно и „ястребите“ в САЩ яростно осъдиха това, което те сметнаха за капитулация на страната им пред Иран.

Използването на твърди мерки срещу Русия поражда особено безпокойство. Москва реагира енергично срещу последния пакет санкции на Конгреса. Правителството на Владимир Путин незабавно разпореди да се съкрати щата на американското посолство в Москва и иззе няколко принадлежащи на САЩ дипломатически обекти. А твърденията, че действията на Русия са отговор на подобни санкции от страната на администрацията на Обама пред декември 2016 година изопачават реалностите. След избирането на Тръмп руският президент специално заяви, че няма да отвръща на декемврийските мерки. Докато приемането на новите санкции доведе до рязък политически завой.

Изглежда, че икономическите санкции станаха навик и се превърнаха в любим инструмент от външнополитическия арсенал на Вашингтон. Те създават илюзия на умереност, ситуирани между дипломатическите и военните методи. Въпреки това като се отчете неизбежно ниската ефективност на този подход, законотворците трябва да се откажат от това пристрастие. Това важи най-вече за случаите, когато изпълнението на предявените от тях изисквания е невъзможно.

Санкциите няма да накарат Северна Корея да се откаже от ядрената и балистичната си програми. Ръководството на Пхенян смята, че се нуждае от тези средства, за да въздържи Вашингтон от насилствената смяна на режима. Отчитайки действията на САЩ срещу противници без ядрени средства, такива като Сърбия, Ирак и Либия, този извод не е лишен от основание.

 По подобен начин новите санкции срещу Техеран за нарушаване на „духа“ на споразумението с групата 5+1 са напълно лишени от смисъл. Дори администрацията на Тръмп бе принудена да признае, макар и с половин уста, че Иран е спазвал буквата на договора. Санкциите едва ли ще доведат сравнително умереното правителство на Роухани до по-голяма готовност за сътрудничество. Нещо повече, тази стъпка може да засили влиянието на иранските „ястреби“, които се стремят към отмяна на споразумението и преминаване към ядрено сдържане.

 Най-голямо безпокойство предизвиква това, че санкциите само вбесиха Москва и ще задълбочат новата Студена война. Малко вероятно Русия да признае намесата си в американските президентски избори – всъщност истинността на тези обвинения е под голям въпрос. Малко вероятно е и Русия да изостави сепаратистите в Източна Украйна, няма и никаква възможност Русия да напусне Крим. Шансовете това да стане са сравними с вероятността Израел да се откаже от контрола над Голанските възвишения или Турция да се махне от окупирания Северен Кипър и да се откаже от подкрепата й за марионетното правителство на Турската република Северен Кипър.

Икономическите санкции притежават съмнителното съчетание на ниска резултатност с провокативност. Последното им прилагане ще доведе с голяма вероятност до сериозни проблеми за САЩ в различни области. Законодателите следва да се откажат от пристрастието си към санкциите, преди това да е довело до голяма трагедия.

Анализът на политолога Тед Карпинтър е публикуван в изданието The American Conservative.

Източник:епицентър.бг

Държава в държавата громи България!

 

 

Не е никаква тайна, че ССБ получава стотици хиляди евро на година от злополучната фондация „Америка за България“ и от ЦРУ. Уж за „подкрепа“ на демократичните институции. Но Съюзът на съдиите в България не е каква да е институция. ССБ е третата власт. И не трябва да зависи от чужди пари.

Само унгарският премиер Виктор Орбан отказа тази американска „подкрепа“, изгони Сорос от страната, и му обяви война.  Защото е убеден, че намесата на чужди държави във вътрешните работи на Унгария е недопустимо.

Въпреки това, повечето български  медии мислят, че  вземането на чужди пари от властта в България е нормална практика. И започват да пресмятат за какво са отишли те. Дали за обучение на съдиите в чужбина или за издаване на специализирана литература. Колко от парите са присвоени от висшите софийски магистрати и са похарчени уж за командировки, а всъщност за тежки безплатни софри и пълнене на офшорни сметки.

Само че нещата не опират до това кой какво е взел и колко е присвоил. Затова Орбан е хиляди пъти прав. Недопустимо е български органи на властта да приемат пари от чужди държави и от чужди разузнавателни управления. Това  си е углавно престъпление, наречено предателство на националните интереси. Българската конституция категорично отхвърля такава възможност. Поради простата причина, че уж „независимият“ съд е призван да защитава българските интереси, а не чуждите. Но щом приемаш пари от други държави, няма как да си независим. И да защитаваш само интересите на своята страна.

Най-страшното е, че тук не става дума за някаква маловажна структура на държавата. Тук става въпрос за третата власт в нашата родина. За съдебната власт, която по конституция е независима. А съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми само като навършат 5 години стаж. Съдебната система е своего рода държава в държавата. И може да направи много поразии в политиката и икономиката на страната.

Нека споменем и още нещо. България, все пак, де юре е СУВЕРЕННА държава. В нашата конституция пише, че страната ни УЧАСТВА в изграждането и развитието на така наречения Европейски съюз. Следователно ние участваме в този либерален конгломерат ЕС. А не сме негови роби.

А суверенитетът на България, макар и „де юре“, означава, че властта произтича от народа и принадлежи на народа. Е как властта ще произтече от българския народ, когато СЪДЪТ получава пари от чужди държави. Това означава, че магистратите са подчинени не на българската държава, а на чужда държава. И чужди интереси. И изпълняват чужди заповеди.

А при това положение, „независимият“ съд може да скалъпи колкото си иска  дела, срещу кой да е политик или държавник, който не е угоден на чуждите разузнавания. И да го принуди да изпълнява тяхната воля. Освен ако не иска да изгние в затвора.

Така съдът може да оказва давление на политиците. Да променя политиката на държавата, както поискат онези, които дават парите. Тоест, българската политика може да се променя по прищявка на новите шефове на нашата „независима“ съдебна система. Защото  САЩ, в лицето на фондация „Америка за България“ и ЦРУ, с парите, които дават на съдебната власт още от 2003 година, са станали пълновластни господари на съда и прокуратурата.

Ако продължим анализа по нататък ще се запитаме дали след като дават „официално“ пари на съдебната власт, Щатите не дават тайно пари и на ръководните политици? Понеже ако си казал „а“, защо да не кажеш и „б“?

И това съмнение изглежда МНОГО основателно. Поради простата причина, че всички политици в България повтарят като зомбирани мантрата, че ние сме в ЕС и НАТО и това е вовеки веков. И продължават да ни тикат в убийствения капан на тези „евроатлантически“ институции, въпреки че знаят много добре изключително негативното отношение на 90% от българите към членството ни в ЕС и НАТО.

Получава се парадокс. Уж българите избират политиците, а тези „избрани“ от народа политици говорят и вършат точно обратното на онова, което огромната част от избирателите искат от тях. В такъв случай как да не си помислиш, че тези, така наречени политици, не са платени също от ЦРУ-фондациите на янките?

Така се оказва, че уж „българските“, три власти – законодателна, изпълнителна и съдебна – не са български, а американски. Платени и купени с парите на ЦРУ. И в този контекст веднага ни става ясно, защо уж нашите „избраници“, вместо да измъкнат България от 27 годишната перманентна криза, ни натикват все по-надълбоко в дяволската дупка на мизерията.

И дори прословутата „светлина в края на тунела“ вече е изключена. Защото токът е много скъп и не можем да си го позволим! Див капитализъм, организиран и платен щедро с американски пари!

Иво Македонски

 

 

Източник:  Skandalno.net

 

Д-р Калоян Методиев: Имаме активизация на външната политика, оформи се тандем Борисов-Захариева

 

 

Д-р Калоян Методиев, политолог и университетски преподавател в интервю за Радио „Фокус“ – Пирин.

– Д-р Методиев, какъв е Вашият анализ на първия парламентарен сезон на кабинета „Борисов 3“?

– Началото бе трудно. Липсата на законодателна програма от управляващите създаде среда за обвинения и спекулации. Множество скандали избухнаха. Тонът беше груб, с противопоставяне, обиди, обвинения. Около 5 % от депутатите са с повдигнати обвинения – от заплахи, през рекет до купуване на гласове. Въпреки това комисиите започнаха да работят, правителството внасяше законопроекти. Постигна се консенсус по някои въпроси като европредседателството и договорът с Македония. Тоест имаме някакъв сглобен парламент, който изпада в крайности, но се движи.

– Какво свършиха депутатите и какво не според Вас, сработи ли се новият парламент и успява ли кабинетът да отговори на очакванията на избирателите?

– Както казах, началото е тромаво, а като добавим и слабият състав от гледна точка на ярки лица, визионери, политически физиономии, дебат – очакванията не са големи. Нещо много съществено не успяха да покажат като законотворчество. Кабинетът тръгва с традиционен аванс от доверие, който по принцип е много лесно разпиляем. Наблюдаваме как скандалите ерозират доверието, а правителството взима бързи контрамерки, за да пази рейтинга. Някакъв такъв сюжет се въртеше този сезон. Буквално преди дни беше публикувана управленската програма на правителството, която тепърва ще бъде подлагана на анализ и ще бъде документа, по който ще се следи за това какво е свършено и какво не.

– Открои ли се някакъв акцент в този политически сезон, който бихте определили като ключов?

Калоян Методиев: Няколко са акцентите – лошият старт на председателството на Съвета на ЕС, етническото напрежение, конфликтът работодатели-синдикати. Оформи се някаква двуполюсност, колкото и да е измамна откъм идеологическа и идейна чистота.

– Какво да очакваме след ваканцията, същото или по-сериозна активизация и на парламента, и на правителството?

– Вероятно ще има активизация и от двете страни – трябва да се прави бюджета. Трябва да се направи нещо, което всички обещаха – демонополизацията на печалната Здравна каса. Аз не бих подценявал август от гледна точка на политическа работа, както често се прави у нас. ГЕРБ имат да си оправят ерозията в партията, БСП да чистят вътрешни проблеми и да притискат управлението, патриотите да излязат от анонимност и т.н. И в скоби един съвет за новия политически сезон – не може с потник, не може гол, не може с рокли „цветна градина“ на международни срещи и т.н. Трябва да се възпитават младите и да се печелят симпатиите на чужденците.

– Каква опозиция имахме според Вас в този парламентарен сезон?

– От гледна точка на БСП – силна, с високи децибели, категорична, на моменти прекалено есеистична, но така или иначе не можаха да се оформят като алтернатива. ДПС държи някакъв полупрофил с фокус върху патриотите. Марешки не знам точно какво е.

– Извънпарламентарната опозиция сякаш съвсем я нямаше. Не разбрахме, че дори има такава. С какво си го обяснявате?

– С това, че е извънпарламентарна. Активизира се около Съдебната реформа, но с много рехава протестност. Идейно са невероятен „тюрлю гювеч“, който от политическа гледна точка не става за „ядене“. Нямат профил. Това така и не го разбраха. Грешката им е, че си мислят, че с подкрепа отвън ще могат да се върнат в институционалната политика. А драмата им е, че нямат лидер.

– Има ли печеливши и губещи от този отишъл си вече парламентарен сезон?

– Борисов продължава да стои най-отпред, до голяма степен не заради себе си, а заради създадената в българската политика среда на безалтернативност. Той сам постоянно си го казва – „няма по-добри от нас“. Въпреки че краят на сезона, с добричкия скандал, сложи етикета „Суджук“, който ще има дълготрайни последствия. С този рейтинг на парламента не виждам големи печалби за никоя от страните.

– Дискусия за единен орган за борба с корупцията по високите етажи на властта отвори председателят на БСП Корнелия Нинова на събора на партията на Бузлуджа. Защо сега лидерът на левицата реши да говори по тази тема?

– Тя тръгна като председател с наратива за паралелната държава, а корупцията е неделима част от този въпрос. В този смисъл е последователна. Говоренето й се изостря предвид новия закон за борба с корупцията и най-важното – органа, който ще се създава за борба с нея. Битката за него може да се окаже жестока. Което вероятно би било полезно за апатията в държавата.

– А защо президентът Радев трябва да определи директора на агенцията, която Корнелия Нинова предложи да бъде създадена? Защо не от парламента?

– Парламентът е функция на правителството, въпреки че по конституция сме парламентарна република. Управляващото мнозинство да избира председател на орган, който да контролира самото него, не е много рентабилно от гледна точка на ефикасност. За демократичност въобще не говоря. Ако Радев се определя като противотежест на правителството, нека той посочи човека. Така ще има баланс.

– Всъщност според Вас какъв орган за борба с корупцията по високите етажи на властта ни е нужен и защо е толкова важно кой да води битката с корупцията?

– Първо, нужен ни е, защото системата е затлачена и има нужда от основно прочистване. Ако някой си мисли, че добричкият случай е изолирано явление или е върха на някаква уродлива практика, вероятно много бърка. Второ, лицето начело на комисията е от ключово значение като решимост, морал, енергия, зависимости… То не може да промени нещата генерално, но може да разклати достатъчно конструкцията. Останалото е работа на избирателите и тежи на тяхната съвест.

– В разгара на лятото сме, но не липсват актуални политически теми, като започнем със скандалите около НДК, минем между разправиите при работодатели, при синдикати и стигнем до случаят КТБ. Каква е причината точно тези теми да бъдат на дневен ред и наистина ли това са най-големите проблеми на България?

– Тези скандали просто избиват на повърхността, но всеки от тях е неразривно свързан с големите проблеми – престъпност, корупция, доходи. В този ред. Това са трите конника на българския апокалипсис, които, ако мога да използвам метафора, са ни вързали на печалното 28 място в европейската конюшня. Струва ми се, че в последния месец темата „Македония“ отклонява прекалено много внимание от вътрешните проблеми, които изброих.

– Как ще определите външната политика на правителството и до какво според Вас ще доведе подписания договор за Добросъседство между България и Македония, а и общото честване на Илинденско – Преображенското въстание?

– Определено имаме активизация на външната политика с известни положителни нотки. Оформи се някакъв тандем Борисов-Захариева. Той решава въпросите генерално, а тя движи оперативно четирите ключови приоритета – председателство, външна политика, съдебна реформа и борба с корупцията. Колкото до договора с Македония, мисля че той се преекспонира, въпреки предупрежденията, и виждате, че нещата не вървят гладко. Най-голямата партия там и лицемерният президент са категорично против ратификацията. Въпреки че накрая Груевски може да опре до търсене на политическо убежище в Анкара или Москва. С историческата комисия очаквам затлачване. Трудно ми е да видя Александър Македонски като български цар, а самото обсъждане на подобен въпрос ще ни направи смешни. Нашата цел е бързо изграждане на геополитическата хоризонтала, която да свърже Черно с Адриатическо море – влак, магистрала, енергийни трасета. Оттам ще дойде останалото.

Ливия НИНОВА, Радио „Фокус-Пирин“

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Красимир Каракачанов: Премиерът Борисов нито на мен, нито на Симеонов се е набъркал в работата

Снимка: Георги Колев, Блиц

 

Красимир Каракачанов, вицепремиер по обществен ред и сигурност и министър на отбраната, в разговор с Илиана Беновска в предаването “Беновска пита” по Радио К2 и Канал 3, коментира актуални политически теми:

Как се чувства в кабинета на министъра на отбраната?

„Как се чувствате в този кабинет, войводо?”, попита в началото на разговора водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори, че се чувства отговорно. Той обясни, че това е кабинет, в който се е вземало решение например през 1941 г. как българската армия ще влезе да освободи Беломорието и Македония. В този кабинет е вземано решението за навлизането на българската армия в Южна Добруджа и нейното връщане към България. „В този кабинет в края на краищата над 30 години министър на отбраната е бил Добри Джуров, който, каквото и да се говори, за армейските среди е един авторитет. Това е един кабинет, в който трябва да се вземат мъдри, правилни и полезни решения за състоянието на българската армия и сигурността на България!”, категоричен бе министърът на отбраната.

Най-важните задачи по отношение на въоръжените сили.

„Обещавате ни мъдри, правилни решения, не е ли много амбициозно? Приехте коалиционната програма между ГЕРБ и „Обединените патриоти“ на МС тази сряда, след като се върнахте от Македония. Кои са основните задачи, които Вие смятате за най-важни?”, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори, че това, което е написано в програмата, е плод на работата между двете части в коалицията – ГЕРБ и „Обединени патриоти“. По отношение на отбраната има доста неща, които е необходимо да се случат. Най-вече около обучението на личния състав, темата за въвеждане на военно обучение в училищата, вкарана е темата за възстановяване на доброволната служба. Военният министър обясни, че за съжаление не са успели да постигнат съгласие за наборната военна служба, но това е една тема, по която и премиера Борисов, и другите колеги имат разбиране. „Но смятат, че е по-добре да започнем с доброволния принцип, за да видим как ще тръгнат нещата, преди да пристъпим към нещо друго!”, обясни Каракачанов.

Красимир Каракачанов обясни, че сега предстои темата за модернизацията на българската армия. Проектите за авиация, за флота, за сухопътни войски. Има много работа. „Много неща са пропуснати през тези 24-25 години. Пропуснати са по една или друга причина, било поради някакви дребни интереси, които някой е искал да си обслужва. Било поради наивното убеждение, че като влезем в НАТО ще има кой да ни пази и може много много да не обръщаме внимание на армията си. И те проблемите са се натрупвали!”, категоричен бе вицепремиерът.

Според Каракачанов най-важните неща са няколко. Първото нещо е да се опитаме да осигурим малко по-добро възнаграждение на нашите военнослужещи. Второто е да спре цялата тази анархия по отношение на храната и облеклото за армията. Според него не е нормално втора година да не можеш да храниш българската армия, защото се провалят обществените поръчки. Не е нормално да се купуват обувки и дрехи за българската армия, които самите войници не харесват, не искат да носят и са скъпи. „Има много неща, които трябва да се решат, затова казвам, че трябва да се работи мъдро и в интерес на отбраната. В това отношение всяко нещо, което аз говоря, всяко нещо, което аз се опитвам да го прокарвам като политика, го съгласувам с министър-председателя. И не го казвам от куртоазия, понеже той е министър-председател, а аз съм заместник министър-председател. Лесно се работи с Борисов когато простичко и ясно обясниш нещата такива, каквито са. И ако можеш да си изложиш идеята и мисълта правилно, той те разбира и влиза в положение. Така че много от нещата, които започваме да правим, са неща, които не само са съгласувани на МС, те не са само част от програмата, а са част от едно екипно мислене!”, категоричен бе Каракачанов. Той подчерта и добрата комуникация, която е изградил с Томислав Дончев.

„Като говорим за Бойко Борисов, предстои да излезе една книга „Бойко, който винаги се завръща“, мисля, че така беше заглавието. Ако трябва за Вас да се напише една книга, какво би трябвало да бъде заглавието?”, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракчанов отговори, че не е мислил, но може би заглавията трябва да ги оставим на авторите. Той продължи, че няма как да се завръща някъде, където не е бил. „Аз имам дълга обществена кариера, от 97-ма година, вече 20 години, но всъщност за пръв път влизам в реалната изпълнителна власт. И то с доста отговорен ресор – сигурност и отбрана. Което винаги ме е привличало като тема, опитвал съм се да работя в тази тема, да бъда компетентен. Но едно е да си член на Комисията по отбрана и чисто теоретично да познаваш нещата, друго е да влезеш в дълбините на едно сложно министерство, като МО, в което имаш и цивилно ръководство, и военно ръководство, натрупвани проблеми, нека да кажа и интриги създавани много години. Ще подчертая – и много икономически интереси. Сложно е Министерството на отбраната и затова мисля, че правилният подход е, аз това съм го споделил и с премиера, правилният подход е на първо място да поставяш интереса на МО и въоръжените сили, след което се съобразяваш с всичко останало!”, обясни министърът на отбраната.

Модернизацията на армията, къде трябва да попадне акцентът?

„А с президента Радев, който е и летец, разбирате ли се? Преди малко споменахте за модернизацията и въоръжаването на армията. Ще летим ли, или по-скоро трябва да можем да ходим? Къде е акцентът? Разбирате ми метафората. Самолети ли трябва да се купуват, или трябва да се финансират кашиците, както се нарича на военен език?”, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори с една метафора: „Няма как да летим, ако не сме се научили да ходим!”. Той продължи, че винаги е подкрепял идеята да се модернизират нашите въоръжени сили. Според него това, че 25 години въоръжението на армията не се поддържа като хората и се разпродава по политически или по други причини, но не се купува ново, води до днешния ден, в който изведнъж трябва да решаваме много проблеми и то скъпи. „Защото всички казват – 1,5 милиарда за изтребителната авиация е много! Аз ще Ви кажа, те не са 1,5 милиарда, те са може би 4 милиарда. Защото 1,5 милиарда е за 8 изтребителя, без значение дали ще бъдат „Грипен“, дали ще бъдат „Ф-16“, дали ще бъдат „Юрофайтър“. Това е въпрос на преговорите, които ще започнат да се водят. Само че това е половината от ескадрилата. Една ескадрила струва 3 милиона само на основа базово въоръжение. Оттук минаваме към флота. 820 милиона лева за придобиването на два нови, модулни патрулни кораба. Още 90 милиона лева за модернизация на съществуващите фрегати. Станаха 910 милиона. Пехотата, нова бронирана машина – 1,1 милиарда. Колко станаха дотук, над 6 милиарда. И това няма да е пълната цифра, защото и за фрегатите, и за корабите, и за пехотата в тази цена не влиза част от въоръжението. А като сложите и 20% ДДС. Ето какво се случва наведнъж, когато проблемите 25 години са забатачвани, когато сам си си унищожавал авиацията, не си я поддържал, само говориш за нова. Или когато 25 години не си се погрижил за нова бронирана машина и сега се изправяш пред проблема да решаваш изведнъж този проблем. Когато 25 години си рязал корабите си нямаш нищо ново, което да си направил, проблемите стават големи, сумата е огромна.!”, обясни министърът на отбраната.

Водещата отново настоя да получи отговор къде ще падне акцентът. Събеседникът й отговори: „Ще летим! Няма как да имаме армия, която да има само пехота, или само флота, или само авиация. Затова този спор, бих го нарекъл вреден спор, кое е по-важно, дали авиацията, дали флота, дали сухопътни войски, е глупав спор. Не може да има армия само с един вид въоръжени сили!”.    „Но как ще установите баланс в позициите си с президента, който настоява, че авиацията е най-важната?”, продължи водещата. Каракачанов отговори, че авиацията е важна, но не по-важна от останалите родове войска. На забележката на водещата, че все пак президентът е главнокомандващ, министърът на отбраната отговори, че така е по време на война. В мирно време министърът на отбраната и министър-председателят са отговорни за състоянието на армията. Каракачанов обясни: „Аз нямам нищо против, нито българският парламент има нещо против, нито правителството, нито премиерът Борисов има нещо против да модернизираме. Напротив, спекулациите, които се правят, че се бавим, защото не искаме да модернизираме армията, са точно спекулации. Аз се опитах да изброя на едро горе-долу колко пари колко би струвало това. Това, което съм направил преди повече от един месец беше да внеса предложение в МС за разсрочване на тези плащания. Когато ние ще плащаме такива суми е по-добре да го направим не за 5 години, както беше гласувано в предишния парламент през 2016 г., а да направим тези плащания в продължение на 10, 12 или 15 години. Тоест българският данъкоплатец и бюджетът на Република България да не бъдат товарени извънредно в тези 5 години, а да бъде разсрочено това плащане, за да бъде по-леко и да има пари и за други нужди, които има в държавата!”.

„Откъде ще ги вземем тогава при тези условия изтребителите?”, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори, че ще решим след като проведем преговорите. Той изрази мнение, че преди да стигнем до извода кой трябва да бъде новият самолет, трябва да помислим за някои други неща. Например какво правим със сега съществуващата ни авиация? Министърът на отбраната обясни, че имаме 19 изтребителя МИГ-29. От тези 19 изтребителя 4 са използвани за резервни части. Остават 15. Тези 15 изтребителя трябва да видим с какви пари можем да ги възстановим, колко ще ни струва. Ясно е, че те може да служат още 10-11 години. И МИГ-29 не е лош изтребител. Ние имаме и бомбардировъчна авиация – Су-25, трябва да помислим какво правим с нея? „Говори се само за нова, нова, нова техника. Какво правим с това, което имаме, което може да бъде ползвано и е част от нашата отбранителна система? Защото това нещо в продължение на десетилетия е било зарязвано. Има самолети, които стоят в хангарите, а ние говорим за нови. Хайде да видим като говорим за нови патрулни кораби да видим какво правим с тези две фрегати. Имаме две фрегати, на които им трябват не много пари, по стандарта, някъде около 90 милиона, за модернизация, за да можем да ги ползваме пълноценно. Имаме бронирани машини. Сега няма да влизам в подробности колко танка, колко бронирани машини имаме. Но преди да говорим за закупуване или изграждане на нови нека да видим какво от това, което го има, можем да модернизираме и да използваме, за да не харчим толкова много пари!”, обясни Красимир Каракачанов.

Кога ще стигнем 2% от БВП за отбрана?

„Добре, но в програмата, която приехте за управление във вашия мандат взехте решение, че бюджетът за отбрана ще стигне 2%, които Плевнелиев беше договорил по време на своя мандат, едва до 2024 г.?”, попита водещата Илиана Беновска. Каракачанов отговори, че според негоние преди 2024 г. ще стигнем до тези 2% от БВП и това е неизбежно. „Но аз ще Ви издам една тайна. Ако сега премиерът и финансовият министър ме извикат и ми кажат – от утре процентът е 2, тоест получаваш още един милиард, ние не сме готови да ги усвоим. Това е! Тоест не е въпросът да кажеш – ето ги парите, дайте да ги похарчите. Въпросът е как да похарчиш тези пари максимално добре. Да разглеждаш тези пари не като възможност някой да направи някоя далаверка тук-таме, а да ги разглеждаш като възможност действително с тези пари да повишиш бойните способности на армията. А това няма как да стане веднага, това е положението!”, категоричен бе той.

Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Македония.

„А как виждате ролята си, като, както казахте, главнокомандващ в мирно време, заедно с премиера Борисов, на българската армия през призмата на договора, който подписахме с Македония на 1-ви август и очевидното желание и работа на Борисов да мобилизира, ако не даже да обедини региона – Сърбия, Гърция, Румъния?”, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори, че това, което се случи на 1-ви август в Скопие, е един исторически акт. Според него, ако нещата се развиват в правилна посока, Борисов ще остане в историята на България не само с магистралите, за които всички говорят, но ще остане и като българският министър-председател по чието време, в чийто мандат са решени отношенията между две държави, които всъщност няма какво да делят, но 25 години не са намерили нормалния път една към друга.

„Тук, когато говорим за заслугата на министър-председателя, тя е факт. Защото без политическата воля и санкция на министър-председателя да се вземе подобно решение и да се върви към сключването на подобен договор без България да отстъпва от своите интереси, нямаше как това да се случи!”, категоричен бе вицепремиерът. Той изказа своята и към работата на МВнР и министъра на външните работи г-жа Захариева, която се е справила блестящо! Каракачанов изтъкна, че по темата за Македония от  25 години настоява, че ние трябва да намерим подход, че ние няма какво да делим, че това в края на краищата е един народ в две държави, подобно на Гърция и Кипър или подобно на Австрия или Германия, подобно на Белгия и Франция. Ние няма какво да делим и трябва да намерим подход, но който подход да не бъде за сметка на българския интерес, на българското достойнство и на българската история. Този подход беше намерен! Тук дължимото има и македонският министър-председател, който много добре е разбрал, че тази политика, която водеха неговите предшественици, на конфронтация със съседите, с България, с Албания, с Гърция е политика, която създава проблеми.

„Но видяхте, че срещата между министър-председателя Борисов и председателя на ВМРО-ДПМНЕ, който беше предишния министър-председател дълги години, беше меко казано безрезултатна. Защото ВМРО-ДПМНЕ казаха, че няма да подкрепят ратификацията на договора между България и Македония. Това докъде ще доведе?”, продължи водещата Илиана Беновска. Каракачанов отговори, че Борисов е бил длъжен да направи този ход, защото когато говорим за Македония, не трябва да делим партиите на „наши“ и „ваши“. Борисов е направил всичко възможно да убеди Груевски в правилността на това решение. Каракачанов добави: „Истината е друга обаче. Този разговор за подписването на договора е воден с Груевски много дълго време. На един или два пъти нещата бяха пред подписване. Така че Груевски сега да се прави на луд, че не знае за какво става дума и че този договор е много опасен за Македония, това просто не е вярно!”.

„Нека да погледнем и от друга, по-аналитична гледна точка. Вашият евродепутат Ангел Джамбазки например заяви и моля да ми го разтълкувате, че може би Русия иска да саботира договора между България и Македония в интерес на вербовката на Сърбия?”, попита водещата Илиана Беновска. Каракачанов обясни, че Русия има своите интереси на Балканите и това не е от вчера или днес, а от 200 години. Русия винаги се е опитвала да бъде водещият политически фактор на Балканите и много често е успявала. Факт е обаче, че преди месец Черна гора стана член на НАТО. А Черна гора в последните 200 години е била най-верният съюзник на Русия и СССР. Губейки Черна гора, Русия търси да възстанови влиянието си на Балканския регион някъде другаде. Това „другаде“ е Македония, защото Македония е една страна, в която има етнически конфликти, политическа криза, икономическа криза, лесно е да оперираш на този театър.

Министърът на отбраната подчерта и факта, че Русия в тази история на балканските отношения, по темата „Македония“ никога не е подкрепяла българската кауза. „И го казвам аз, като човек, който винаги съм изразявал намеренията си, и сега го казвам като вицепремиер, България трябва да има балансирани и добри отношения с Русия. Ние трябва да държим сметка за тези отношения и да ги формираме на базата на взаимния си интерес. Но това са историческите факти. По темата „Македония“ нито веднъж в историята на балканските взаимоотношения Русия не е заемала нашата страна. Винаги е защитавала или Сърбия, или Гърция. Видяхте реакцията на някои руски медии, видяхте и реакцията на някои сръбски медии. В Белград има политици, които априори смятат, че Македония трябва да бъде тяхна провинция, защото Македония беше част и от Кралство Югославия, след това от Титова Югославия. Те нямат интерес от това отношенията между България и Македония да бъдат решени”, обясни Каракачанов. Той добави, че македонската нация и македонският език са били „измислени” от Коминтерна през 1932 г. в Москва.

КТБ.

„Вярно ли е, че сте обвързан по роднинска линия с Цветан Василев?”, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов категорично заяви, че това не е вярно. „Познаваме се сигурно от над 20 години, но никаква роднинска връзка няма. Нито по женска, нито по бабина, нито по не знам каква си връзка!”, подчерта министърът на отбраната.     „А финансова връзка има ли? Колко пари сте взимали в пликче от Цветан Василев?”, продължи водещата. Събеседникът й отговори, че за разлика от много други политически формати винаги е декларирал приходите и разходите. ВМРО е една от партиите в България, която по наследство има собствени имоти, така че не им се е налагало да се финансират от този или от онзи.

Антикорупционният закон.

„Какво мислите за антикорупционния закон? Събуждат се отново предишните партньори на Борисов и ГЕРБ – Реформаторите. И може би ще се активизират на темата антикорупция с цел да докажете вие сега управляващите дали сте смели да го направите, или се прикривате чрез диалози!”, попита водещата Илиана Беновска. Каракачанов отговори, че според него, ако някой си мисли, че само със закони можеш да пребориш корупцията, значи е голям наивник. „Закони, с които си мислим, че можем да хвърляме прах в очите на европейците и да им казваме – ето, ние имаме нов закон и ще се справим този път! Е, няма да станат нещата! В момента има 3 или 4 институции в България, които са призвани да се борят с корупцията”, категоричен бе вицепремиерът.

„Аз ще Ви дам прост пример. Ако Ви кажа, че в моето министерство аз не знам къде са възможностите за корупция и трябва да чакам някой със закон да въведе ред в Министерството на отбраната, има два варианта.  Или съм лъжец, или съм некадърник!”, заяви Каракачанов. На въпроса на водещата къде са тези възможности, той обясни, че те са там, където има обществени поръчки. Там, където има закупуване на оборудване, например където се купува въоръжение. Там, където се продават имоти на Министерството на обраната.  „Вижте как елегантно предупреждавате ръководителите на тези сектори да внимават!”, отбеляза водещата. Събеседникът й отговори, че отдавна са предупредени.

„Трябва ли президентът Радев да назначава ръководителят на този нов антикорупционен орган, който е залегнал в бъдещия закон, както поиска Корнелия Нинова?”, продължи с въпросите си водещата Илиана Беновска. Каракачанов отговори, че според нещо ръководителят на подобен орган трябва да се назначава с квалифицирано мнозинство от парламента, не с 50+1, а с 2/3, за да има някакъв консенсус. „Нямам нищо против, ако институциите се разберат и си повярват, че искат да работят по този въпрос, нямам нищо против да го назначава и президентът или да го назначава министър-председателят, стига да има резултат!”, категоричен бе министърът на отбраната.

Въпросът за финансиране на магистратски организации от донори от чужбина.

„Какво мислите за прословутата съдебна реформа? Сам няколко пъти заговорихте за законността в различни аспекти. Промените в НПК бяха на нож приети от съдийската колегия. Сега се очакват и промените в ЗСВ, в който имаше първо предложение да не бъдат финансирани съдиите от американски и други извън Европа донори, сега обаче това ще влезе. Смятате ли, че това са правилни решения?”, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори, че за него е важно съдебната система да стане по-бързо работеща и съдилищата в България да издават справедливи решения. И съдебната система да бъде достъпна.

По отношение на финансирането вицепремиерът заяви, че за него не е нормално чужди фондации да финансират магистратски организации. „Както не е нормално чужди държави да финансират политически партии или да финансират религиозните общности в България. Без значение дали говорим за мюсюлмани, православни, католици и т.н. Аз не смятам, че това са нормални процеси!”, категоричен бе Каракачанов.

„Ще се противопоставите ли на тази отстъпка, която направи Борисов пред Американското посолство?”, продължи водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори, че неговата политическа сила ще гласува в парламента да остане текста, който забранява чуждо финансиране. Той добави: „Не може в съдебната система, политическата система, религиозните общности да има външно финансиране. Това са институции или механизми, чрез които ти можеш да влияеш върху политиката на една държава и това не трябва да се допуска!”.

Отношенията между коалиционните партньори в „Обединените патриоти”.

„В Македония употребихте един израз по повод Груевски, че „колкото капи, толкова и капитани“. Как стои въпросът в „Обединените патриоти“? Какви са взаимоотношенията Ви с други вицепремиер по демографската политика и Ваш съратник в „Обединените патриоти“ Валери Симеонов? В „Обединени патриоти” колко капи има и колко капитани?”, попита водещата Илиана Беновска. Красимир Каракачанов отговори, че има три капи и трима капитани! „Тоест има три партии в „Обединените патриоти” и има трима лидери на трите политически формации. В момента и тримата лидери работят под една капа, под една шапка, както се казва, и тя се нарича „Обединени патриоти”. Към момента няма проблеми. Напротив!”, категоричен бе той. Военният министър обясни, че за съжаление не остава много време да се виждат редовно, както е било преди. Но поне един път седмично се събират, обсъждат проблемите.

„Тоест четвъртата капа – на министър-председателя Борисов, която е над вашите три капи, се разбирате с нея, така ли?”, продължи водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че коалицията „Обединени патриоти” и ПП ГЕРБ са равнопоставени политически партньори. „Премиерът Борисов, казвам го не за нещо друго, а защото това е историческия факт към момента, нито веднъж, нито на мен, нито на Симеонов се е набъркал в работата. Напротив, аз отивам и казвам – смятам да направя това, това и това, длъжен съм да го съгласувам и го съгласуваме”, обясни той.

Защо Красимир Каракачанов е в изпълнителната власт?

„Защо Красимир Каракачанов е в изпълнителната власт?”, попита в края на разговора водещата Илиана Беновска. Събеседникът й отговори, че е във властта, защото трябва да се изпълнят много задачи, които и ВМРО, като политическа партия, и „Обединени патриоти” имат като кауза. „Темата с битовата циганска престъпност, темата с доходите на българските пенсионери, боеспособна армия, работеща полиция, достойна национална външна и вътрешна политика, националната кауза, затова сме тук!”, завърши Красимир Каракачанов разговора си с Илиана Беновска в предаването „Беновска пита” по „Канал 3“ и „Радио К2 на 6 август 2017г.

 

 

Източник:Блиц

 

“STRATFOR“: Реакцията на Русия срещу САЩ “няма да бъде симетрична, а болезнена за американците“

 

 

Реакцията на Русия срещу САЩ „няма да бъде симетрична, а болезнена за американците, пише Stratfor.

Доналд Тръмп подписа закона за санкции срещу Русия, пише Bloomberg позовавайки се на говорителя на Белия дом.
Въвеждането на нови американски санкции срещу Русия водят до развитието на конфликта между Съединените щати и Европейския съюз.
Антируски санкции „втрещиха“ европейците, защото ограничителните мерки само правят руският президент Владимир Путин „още по-силен“, пише германския вестник Die Welt.
Изданието отбелязва, че въпреки че първоначално изглежда, че новите санкции са „удар по Путин“, в действителност това е „триумф“ за руския лидер.
„Американските санкции Путин правят дори повече“, пише Ди Велт.

Според вестника ограничителните мерки на САЩ ще донесат само разделение между европейските страни, като икономическите проблеми за Русия, свързани със санкциите са „незначителни“.
И накрая, заключава Ди Велт, враждебното отношение на Запада към Русия обединява всички руснаци, които смятат, че в тази ситуация „, те трябва да се държат заедно.“
Колкото и да е васална на Вашингтон, днешната брюкселска администрация започна да си дава сметка, че този път безапелационното приемане на американските санкции, ще има непредвидими последствия за собствените им кожи, ще прекрои ЕС и ще преразпредели достъпните богатства.
Подкрепата за Европа сред жителите й се е увеличила и са в ход плановете за по-задълбочена европейска интеграция, защото и Германия и ЕС са заплашени от разграбване и то,от своя уж „съюзник“ САЩ.

Стратегическата пропаст между Москва и Вашингтон се разширява ден след ден. Реакцията на Русия срещу действията на САЩ „няма да бъде симетрична, а болезнена за американците, пише Stratfor.
Москва няма вече няма никакъв повод да изпълнява Минските протоколи, които предвиждат примирие и други отстъпчиви действия в Донбас. Имайки предвид, че САЩ публично обявиха за възможността да предоставят на Киев летални оръжия, Русия може да има интерес да възобнови военните действия в Източна Украйна. Действията на Русия могат да стигнат до линията на съприкосновение, включително стратегически важни градове като Авдеевка или Мариупол.

Заедно с представителите на Донбас, създаването на новата държава Малорусия подкрепиха представители на Харков, Днепропетровск, Запорожие, Херсон, Николаев, Одеса, Сума, Полтава, Чернигов, Кировоград, Черкаси, Ровно, Волин, Тернопол, Ивано-Франковск, Лвов и Киев региони, както и представители от Киев.
ДНР и ЛНР бяха образувани през 2014 г., след като в Киев бе извършен държавен преврат с помощта на Вашингтон, ЕС и НАТО, след безредиците и Майдана.
Официален Кремъл замълча първоначално, да видим кога ще проговори.

Обогатеният уран, който САЩ получават от Русия и е продукт-гориво за американските АЕЦ и реактори и става все по-ефимерен.
Ужасяващо впечатляващ е вноса на титан от Русия и спирането му ще затвори Боинг и закрие една трета от самолетостроенето на САЩ, на което се крепи бюджета им.
Най-голямото предизвикателство ще бъде за американските компании в Русия, особено от ИТ сектора.

САЩ предприемат суицидни действия обмислят санкции и срещу Китай. Сега САЩ ще получат много по-жестоки санкции от Русия, ЕС, Китай, Иран, Германия,а от „палавника“
от Пхенян не знам какво може да получат.
Високопоставени съветници на американския президент Доналд Тръмп обсъждат възможни санкции срещу Китай, съобщава „Политико“.Тръмп скочи на Китай,те му показаха множеството си нови балистически ракети. Китай демонстрира на парада в чест на 90-годишнината от създаването на Народноосвободителната армия, най-новата междуконтинентална балистична ракета DF-31AG.
„Когато президентът Си Цзинпин пристигна в Москва в навечерието на срещата на върха на Г-20, преди двата дни на преговори, в света малко или почти никой не обърна внимание. Сравнете го с вълнението и истерията преди срещата на Доналд Тръмп Путин-пише Financial Times.
Истината е, че руските и китайските национални интереси са склонни да се припокриват в тези области, където те са в противоречие със Запада“.

Доналд Тръмп е готов за военно решение на проблема със Северна Корея. „Има военен вариант: да се унищожи програмата на Северна Корея и самата Северна Корея… Това вече е отлагано 20 години. Ако те продължат с опитите да ударят по Америка с помощта на междуконтинентална ракета, ще има война със Северна Корея. Той ,Тръмп, ми каза това”, заяви американски сенатор и краен ястреб Линдзи Геръм в интервю за американския телевизионен канал NBC, подчертавайки, че е склонен да вярва на президента.

На 26 юли, 300 танка и тежка военна техника се товарят в пристанището на Порт Артур, САЩ за по-нататъшно прехвърляне в чужбина-от Twitter.
По-късно стана известно, че те трябва да бъдат натоварени на товарен кораб на ВМС на САЩ-Грин-Ридж. Интересното е, че руснаците не са обвинени за кораба с американски танкове за Източна Европа,пише американският военен анализатор Джон Грег.
Стана известно, че пристанището за получаване е-Одеса, Украйна. В допълнение, беше обявено, че още следващата седмица два товарни кораби на ВМС на САЩ ще бъдат натоварени с танкове и бронирани превозни средства, да пътуват до Одеса.
Американско военно оборудване през последните дни е прехвърлено в Украйна не само с вода. Военен конвой в САЩ се наблюдава в Кросно, Полша, близо до границата с Украйна и пресече границата.
Жителите на полския град Хелм, който се намира на 25 км от границата с Украйна също са отчели три основни конвоя на американската военна техника. В колоните са наблюдавани бронетранспортьори, самоходни артилерийски установки «Паладин M109A6» и друга тежка военна техника.
Стана известно, че няколко щатски ескадрили бомбардировачи, ще бъдат изпратени до Полша през седмицата.
Както видяхме, войната надвисва.

Автор: Йордан Халачев

 

 

Източник: ПРЕГЛЕД

 

Каракачанов удари дъното с това полягане пред премиера. Борисов щял да остане в историята, както цар Борис Трети останал като обединител! Господи, пази ни от такива обединители!

 

 

Каракачанов удари дъното с това полягане пред премиера. Борисов щял да остане в историята, както цар Борис Трети останал като обединител… Вицето да си скъса университетската диплома по история. Политиката на Борис Трети завърши с непоправима катастрофа за Царство България. Защото през Втората световна война монархът избира погрешния геополитически съюзник в лицето на Хитлер, въпреки предупрежденията на Лондон, Москва и Вашингтон. Както баща му погрешно избра съюза с Кайзерова Германия през Първата световна война. Баща и син на два пъти закопаха България през XX век, но Каракачанов слугински величае тази династия! А Бойко Борисов наистина ще остане в историята. Но в черните страници на българската история. Ще остане като жалък последовател на българските комунисти, които, по директива на Тито, Сталин и скопските еничари, македонизираха Пиринска Македония (1946-1948). Каракачанов, ти си срам за ВМРО!

 

Велизар Енчев, Фейсбук

 

Проф. Искра Баева: Тодор Живков е диктатор. Но и държавник, който иска по-добър живот за народа си!

 

 

Тодор Живков е държавник, който се е опитвал да даде по-добър живот на хората и по-защитено място на България в конкретни исторически условия – времето на Студената война, когато България е част от Съветския блок, казва историкът проф. Истра Баева в интервю за Епицентър.бг във връзка с 19-годишнината от смъртта на Живков.

Ето и основните тези на проф. Баева:

Живков многократно заявява за Възродителния процес – това е моето историческо наследство, с това ще ме запомнят хората – че създадох единна българска нация. Но Възродителният процес е най-големият му неуспех!

 

Живков управлява 33 години, сега не можем да си помислим, че такова нещо е възможно и в своята политика се опитва да даде по-добър живот на хората, но най-вече да осигури по-сигурно и по-защитено място на България в този крайно ветровит район на Балканите

Живков критикува Горбачов, че обръща по-голямо внимание на политическите реформи, а не на икономическите. Съветският лидер е недоволен и това е една от причините да поиска смяната на Тодор Живков

Сближаването ни с Япония е изцяло по инициатива на Живков, японският модел му е любим докрай

– На 5 август се навършват 19 години от смъртта на Тодор Живков. Достатъчен ли е този период, за да може историята да оцени обективно, както се казваше по негово време, живота и делото му, проф. Баева?

– Моето мнение е, че оценки може да се дават по всяко време. И на другия ден след смъртта на Тодор Живков дистанцията беше достатъчна. Но 20 години и според критериите на консервативните историци е достатъчен период. Искам да предупредя обаче, че обективна оценка – не само за Тодор Живков, но за която и друга личност и за който да било период от историята, не може да се даде. Просто ние историците сме субективни и поради тази причина нашите оценки винаги са субективни. И още нещо – всяко време дава своите оценки за миналото, независимо дали то е по-близко или по-далечно. Така че и от тази гледна точка не може да има абсолютно единна, обективна оценка, която да важи веднъж завинаги.

Затова ще кажа своята оценка за Живков, като за човек, когото съм изследвала. Ще кажа и, че моето отношение се промени твърде много във времето.

– Защо? Какви бяха причините?

– Аз съм от поколението, което живя под властта на Тодор Живков и признавам, че тогава той ми беше много неприятен като лидер. Освен това имах чувството, че ние, цялото мое поколение, сме обречени да прекараме целия си живот под неговото управление и това ме изпълваше с гняв, с отвращение. Тогава се отнасяхме към него силно подигравателно заради неговите прояви на дебелашки хумор. Най-тежко беше, когато го гледахме в чужбина или на посещения на чуждестранни делегации, когато той също проявяваше своето чувство за хумор. Това ни изпълваше със срам какъв лидер имаме. Това беше моята оценка до 1989 г. В първите месеци след 10 ноември 1989 г. ние всички бяхме против Живков. Спомням си първия митинг на 18 ноември 1989 г. на площад „Св. Александър Невски“ – не просто всички бяха против него, имаше подигравателни послания като това „Тодор Живков – посланик в Анкара“. Трябваше да мине време, за да започна да си променям мнението за него. През 1991 г. в рамките на една комисия за отговорността и вината на БКП бях допусната до строго пазения дотогава Централния партиен архив. С моя колега Стайко Трифонов започнахме да четем документите и колкото повече четяхме, толкова повече се озадачавахме.

И в един момент и двамата почти едновременно казахме: „Тодор Живков май е бил държавник!“

В този момент започна да се променя и професионалното ми отношение към Тодор Живков. Видях, че зад този образ на човек от народа, на човека от село, непосредственият политик, който може да си позволява всякакви неуместни шеги, се крие човек, който с времето се учи (Живков управлява 33 години, сега не можем да си помислим, че такова нещо е възможно) и в своята политика се опитва да даде по-добър живот на хората, но най-вече да осигури по-сигурно и по-защитено място на България в този крайно ветровит район на Балканите.

– Наричат го „диктатор“, но и „Тато“. Повече „диктатор“ или повече „Тато“ е Тодор Живков?

– И едното, и другото го има при него. Той несъмнено е диктатор, защото управлява в началото с хитрост, но по-късно с твърда ръка своите съпартийци, за да остане толкова дълго време на власт. Управлява по същия начин и българите, като не бива да забравяме, че по това време нямаше многопартийност, че имаше репресии – политически и по други причини. Имахме диктатура, не лична, а партийна, но Тодор Живков я олицетворяваше. От друга страна, той имаше таланта, умението да говори на хората по начин, по който те го разбират, да се отнася към тях по начин, по който на тях им харесва. С други думи – не само да му бъде изграден този образ на човека от народа, но той наистина да бъде човекът от народа. На това се дължи обръщението към него „Тато“. Това поведение обаче, този образ не се харесваше на интелигенцията. Но ако погледнем съвременните еквиваленти на подобно поведение, виждаме, че е валидно пак същото – хората харесват едно, интелигенцията – не.

– Едно от обвиненията към Живков в бурните месеци след 10 ноември 1989 г. беше за корупция по високите етажи на властта, както сега бихме нарекли това явление. Тогава се говореше, че „онези, горе имат сметки в швейцарски банки“. В документите, които вие сте проучвали, има ли следи за корупция по високите етажи на властта тогава, водещи лично към Първия, както го наричаше апаратът на БКП?

– Да, това бе другото прозвище на Живков, защото той дълго време беше първи секретар на ЦК на БКП, после стана генерален секретар, но прозвището се запази. Няма никакво съмнение, че има корупция във властта, но пак трябва да направя сравнение с нашето време. Онази корупция е просто по-различна от днешната. Когато всичко е държавно и частната собственост е слабо представена (тогава тя се наричаше лична собственост), корупцията по високите етажи на властта се изразяваше в най-различни екстри. Те и сега съществуват, но тогава, в едно общество, в което всички са равни, това бе недопустимо. Когато говоря за екстриу, имам предвид безплатни, или на много ниски цени, почивки, ползване на вили, храна на ниски цени, снабдяване на Политбюро на много ниски цени на вкусна храна от специален стол. Съществува и друг вид корупция, чисто финансова, тя се отнася до държавния апарат. Сметки на Живков в Швейцария или другаде в чужбина обаче така и не бяха намерени, защото просто нямаше. В онази система парите не играеха такава роля, нямаше какво толкова да се прави с тях, имуществените стремежи се ограничаваха до апартамент, вила, кола. Това, което може да се нарече корупция, е използването на труда на обществени институции като Трудови войски за изграждането на тези вили. Освен това имаше закупуване на строителни материали по-евтино и без ред, получаване на леки автомобили без опашка, защото тогава за купуването на кола се чакаше на опашка. В държавния апарат обаче има и друг тип корупция – злоупотреба с финансови средства, нещо, което и сега наричаме корупция. Възможност за това даваше външната търговия, сключването на договори, които често са съпроводени с бонуси, прибирани от лицата, които ги сключват. Сега това може да изглежда в реда на нещата за частния бизнес, но не бива да забравям, че тогава частен бизнес нямаше. Бизнесът се реализираше от държавни служители.

– Следите на тази корупция водели ли са към Живков?

– Не.

– Той знаел ли е, че някой прибира нещо, сключвайки договор със западногерманска фирма, например. Давам такъв пример, защото ФРГ бе едва ли не вторият икономически партньор на социалистическа България след Съветския съюз.

– Това, което е сигурно, е свързано с програмите на Людмила Живкова за изграждане на Галерия за чуждестранно изкуство, с нейните културни програми. Живков, особено след смъртта ѝ, получава данни за лица, които са злоупотребявали. Ответната му реакция е тежка – тези лица са подведени под съдебна отговорност, съдени и осъдени и влизат в затвора. Но същевременно той сякаш прескача това, което от Държавна сигурност му донасят за поведението на сина му. Отношението му не е същото, когато става дума за семейството му.

– Живков е обвиняван за желанието България да стане 16-та република на Съветския съюз, обвиняван е за прекаленото послушание към СССР, клишето за България в западната преса бе „най-верният съюзник на Москва“. А вие казвате, че е бил държавник. Нима с такова поведение си държавник?

– Всичко това, което казахте, е вярно. Има предложение за 16-та република. Но внимателния прочит на документите показва, че Тодор Живков нито в един момент не е имал сериозно намерение да присъединява България към Съветския съюз. Той просто се е опитвал да търсил облаги с едно такова обещание, което няма намерение да изпълни. За качествата му на държавник трябва да кажа, че те се определят от системата, в която действа. Тодор Живков действа в система на Студена война, на двуполюсен свят. Трябва да припомня, че Тодор Живков е местен, национален комунист. Не е от тези, които са пътували, участвали в международното политическо движение, не е живял в Съветския съюз, за разлика от други свои предшественици. На него му трябва време да се ориентира. След което, наблюдавайки това, което става в Източния блок, решава, че най-доброто място за България е най-близо до Съветския съюз. Защо? В този период България ускорено се индустриализира, а за целта са нужни ресурси – природни, енергийни, с които България не разполага. И единственото място, от което може да ги вземе, е Съветският съюз. Но по същия начин към Съветския съюз се отнасят и другите Източноевропейски държави. И те търсят от Москва енергийни източници и суровини. Затова Тодор Живков решава, че най-сигурния начин да получава повече от другите, е като направи държавата най-верния сателит на СССР. И наистина го прави. Но защо казвам, че е държавник – защото за тогавашна България това е успешна политика. Съвършено друг въпрос е, че тази система, на която той разчита, може да рухне. Той вижда това в края на 80-те години на ХХ век, но е много късно. Тогава се опитва бързо да излезе от ситуацията, но не успява.

– Как?

– Малко известно е, че във втората половина на 80-те години Тодор Живков се опитва да доближи България до Китай и да почерпи опит от модела, по който Китай започва трансформацията си – по модела на Дън Сяопин, че е важно котката да лови мишки, а не какъв е цветът ѝ. На Живков не му стига времето, а и си дава сметка, че България не е Китай, а малка част от Източния блок и, ако нещо стане със Съветския съюз, това ще ѝ с отрази. Той даже директно казва на Михаил Горбачов при последната им среща, че ако Съветският съюз загине, България се изправя пред големи предизвикателства.

– Живков предчувствал ли е гибелта на Съветския съюз, за да говори така на Горбачов?

– На срещата им през юни 1989 г. Живков отправя критики към Горбачов, че е сложил твърде голямо ударение на политическата реформа, а не на икономическата и че това може да доведе до крах на системата. И че, ако системата приключи с крах, то и България ще бъде изправена пред гибел. Горбачов приема това с много неприятно чувство и опровергава тези бележки на Тодор Живков. Това е и една от причините Горбачов да поиска смяната на Тодор Живков.

 

– По времето на Живков България поддържаше тесни връзки с две много далечни страни – Индия и Япония. Откъде е дошла идеята за подобни контакти?

– Сближаването с Япония е изцяло заслуга на Тодор Живков, то е още от началото на 70-те години. Той присъства на световното изложение в Осака. Остава силно впечатлен и иска от посолството повече сведения. Има едно заседание на Политбюро, на което той говори за необходимостта България да последва примера на Япония, една държава, която е претърпяла крах след Втората световна война, но която в рамките на две десетилетия и половина е успяла да се изправи и да се превърне в икономическо чудо. Това е т.нар. японски модел и той ще му остане любим почти до края на живота му. Връзките с Индия обаче са заслуга на Людмила Живкова, не на Живков. Тя се дължи на търсенето на духовни, идейни източници за развитие в Индия – в будизма, в старата култура и т.н. Тези контакти, особено с Япония, се отплащат. Япония има специален интерес към България и дълго време дава стипендии, финансира и ускорява връзките. За съжаление, това вече не е така.

– Как си обяснявате факта, че точно Тодор Живков ревизионира политиката към македонизма – с това, че неговият корен не е от Македония и може да е безпристрастен по темата; с това, че междувременно се скарват Белград и Москва или защото вижда, че тази политика е пагубна за България?

– Именно защото няма пряка семейна връзка с Македония, Тодор Живков може да погледне на въпроса без емоции. За разлика от другите, които след Втората световна война налагат проюгославските виждания и стигат до онова безумно действие, до онова, може да се каже, престъпление, когато се опитват да накарат жителите на Благоевградски окръг да се пишат македонци, Тодор Живков е по-скоро националист, отколкото интернационалист. Това му дава основание да отхвърли всякаква идея за македонизация на части от България. Тази дистанциратост му помага да оцени, че след Втората световна война със създаването първо на Народна република, после на Република Македония, вече е тръгнал процесът на създаване на македонска нация, но че по никакъв начин не бива да се признава и обособява историята, това че македонската територия е била част от българското етническо пространство, че македонците са били българи. Разбира с, малко по-различни, но такива са и тракийците, такива са и мизийците, шопите. И че не случайно тези хора (в Македония) са вдигали въстания с една единствена цел – да се присъединят към България. И не случайно България е средището на помощи за тях, изпращала е чети, оръжие. Това обаче не се е реализирало заради баланса на силите в Европа. След 1903 г., след Илинденско-Преображенското въстание, и българската държава, и македонците разбират, че никой няма да позволи присъединяването на Македония към България. И тогава излиза на преден план идеята за автономизация, която довежда до резултатите, които виждаме днес. Но Тодор Живков е прагматик и национално ориентиран комунист. Той признава реалностите, но в никакъв случай не желае да отстъпи от историческата истина, че това е част от българското национално пространство.

– А т.нар. възродителен процес на какво се дължи?

– Този акт определено може да се нарече престъпен, защото това е едно от най-големите посегателства върху човешките и гражданските права на значителна част от населението. Това са 850 000 души! Не бива да забравяме, че това става в един късен период от управлението на Живков. В началото на 80-те години образът на България на Запад се влошава много – след „Българската следа“, убийството на Георги Марков, обвиненията в трафик на наркотици, в снабдяване с оръжие на подривни организации (нашата терминология тогава е национално-освободителни движения). Това е и в резултат и на политиката на САЩ на диференциация на отношението към различните държави – който е по-близък до Съветския съюз, трябва да се атакува, който се отдалечава, трябва да се подкрепя, а ние сме от първата група. В такава обстановка Живков решава, че може да си позволи нещо, за което смята, че е трябвало да стане много по-рано – да създаде единна българска нация, това е негов израз. И до ден днешен няма намерено решение за възродителния процес, може би и няма такова. Това е един постепенен процес, първо започва в Кърджалийско и постепенно се прехвърля по други места. От края на 1984 г. до март 1985 г. е извършено това действие. Първо е направено, после започва да се обосновава. Обосновката беше, че това са българи, които в годините на петвековното османско владичество са били подложени на такъв натиск, че постепенно са загубили национално самосъзнание и са започнали да се чувстват турци. Странното е, че за загубили и езика си. Но да не забравяме в каква обстановка се случва това. България е единствената държава от Източния блок, която граничи с две държави от НАТО, Гърция и Турция. При това Турция е регионална сила. Да прибавим и събитията в Кипър, окончателното разделяне на острова и турската инвазия там. От там се раждат опасенията, че ако се запази това население, което плюс това тогава има по-висока раждаемост, колкото е тя при българските семейства, това рано или късно ще създаде опасност за целостта на България. Това са мотивите на Живков. Но те не се реализират, демографските процеси са нещо сложно, те не последователно и ясна линия. А и такова нарушаване на гражданските права на населението след подписването на заключителния акт от Хелзинки през 1976 г. няма как да се размине. Но Тодор Живков просто решава това. И по-късно многократно заявява – това е моето историческо наследство, с това ще ме запомнят хората – че създадох единна българска нация. Вместо това, както знаем, резултатът е съвършено различен. Освен нарушаването на гражданските права на толкова много хора, като резултат имаме създаването на етническа партия на турците, нещо, което никога не е било в модерната българска история, и обединяването на всички мюсюлмани под това политическо представителства. Тази акция, историческа, както той смята, може да се приеме за един от най-големите неуспехи на Тодор Живков като държавник.

– Какво ви питат вашите студенти за Тодор Живков? Какво ги интересува, какво знаят за него?

– Те знаят това, което четат и което им преподаваме. Една част се интересуват, друга – не. Интересът на тези, които са привлечени от неговата личност, е съсредоточен в това по някакъв начин да се съпостави дейността на Тодор Живков в толкова дълъг период от време с новите демократични реалности. Да го видят и като диктатор, но и като държавник. Не е така, както е в общественото съзнание – само хубаво или само лошо. Нашите студенти искат да видят дълбочината на личността на един такъв държавник, какъвто е Тодор Живков.

– Има ли политик днес, който е „наследник на Живков“?

– Обществена тайна е, че най-близко до образа на Тодор Живков е сегашният министър-председател. Има толкова шаржове на тази тема и клипове в интернет. Но като изключим физическата прилика в онзи преливащ се портрет и умението да се контактува с населението, умението да се играе ролята на човек от народа (тя донякъде се играе, а до някъде е и действителна същност и при двамата), струва ми се, че в други отношения – във външната политика, могат да се търсят прилики, но и отлики. Приликите са в следването твърдо на линията, която е приета за добра. Отликите са в онази дистанцираност на Тодор Живков от своите собствени действия. Той прави неща, които смята, че са необходими, като в същото време запазва критичността си към тези политики. Опитва се да се възползва от слабостите на човека, с когото контактува, да му предлага неща, които знае, че ще му харесат, но с една пресметливост, сметкаджийство. Тодор Живков изглежда като комунистически идеен политик, но я да видим изказванията му от последните години – 1988, 1989 г.

– Че социализмът е едно недоносче?

– Да, той е не толкова идеен, колкото прагматичен политик.

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Вацев: Москва няма да ни прости, че на наша територия се разгърнаха най-мащабните военни учения

 

 

– Г-н Вацев, изборът на Тръмп бе посрещнат с големи надежди, но отношенията между САЩ и Русия рязко се влошиха. Особено след наложените от Щатите търговски санкции. Каква е вашата прогноза за развитието на отношенията между двете водещи сили?

– Това е големият въпрос. Аз се зарадвах на Тръмп и го признавам откровено. Много хора се зарадваха, в Кремъл също бяха доволни.
Аз и досега смятам, че не съм се излъгал. Другият вариант беше равносилен на раздаване на противогази в реално време. Г-жа Клинтън е представител на тази част на американския властови елит, който е заинтересован от откровен военен конфликт с Русия, гонейки определени свои цели. Президентът Тръмп означава отлагане на военен конфликт поне с година, може би – и с малко повече.

Новото в ситуацията е, че американският президент загуби битката срещу Дълбоката държава (Deep State) и някъде към края на годината ще можем уверено да заявим, че не Тръмп управлява, а досешният американски елит. Тръмп отива към точката, в която ще можем да кажем, че се е предал на своите противници.

Противниците съвсем не са демократите в САЩ. Днешният съдбовен американски конфликт не е между демократи и републиканци. Това е конфликт между силите на индустриалния капитализъм, чиито представител е Тръмп, и глобалната Дълбока държава, която контролира САЩ от много отдавна и много надълбоко. Тръмп е на път да загуби тази битка – със или без руска помощ. Мисля, че вече и Русия не е в състояние да му помогне.
Днес светът навлиза в ситуация на втора Студена война. Някои смятат, че това е ужасно. Работата обаче е там, че ние помним края на Студената война, а истината се намира в нейното начало: тя се появи като заместник на горещата война. Тоест пред нас е въпросът какво избираме: студена или гореща война?

– Отговорът ми се струва предопределен. Какви са според вас признаците за начало на нова Студена война?

– Три фактора говорят за предстоящата ѝ победа. Първият е идеологическа нетърпимост до степен на сатанизация и демонизация на противника. В американските медии Путин е нарисуван като дявол с рога и копита. Той се превърна в символ на всичко зловещо в света. Това е логика на Студена война. Българските медийни лакеи, разбира се, вече са хванали верния тон и ще се опитат да надминат CNN във верноподаничество. Но това е наша съдба. Винаги сме били начело в подобни неща. Българските русофоби тепърва ще покажат на какво са способни.

Вторият фактор е свързан с икономиката. Цялата проблематика на санкциите, която напоследък се задълбочава, има само една тенденция, един смисъл и един изход: подялба на света отново на относително обособени икономически зони. Това е официалният край на глобализацията. Можем да говорим вече за две глобализации. Едната е англосаксонската, господстваща на запад от нас. Втората глобализация е свързана с Русия, Китай, Иран, около които гравитират Индия, Пакистан, Южна Африка и Бразилия. Това няма да е Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), разбира се. Това е нещо ново, но означава, че светът икономически ще бъде поделен между два центъра.

 

Третият закон на всяка Студена война гласи, че в разгърналата се вече Студена война трябва да стане нещо, което в условия на скъсани нерви и на върховно напрежение, включително и военно, помага да се изработят правилата на играта.
В предишната Студена война Карибската криза стана събитието, което помогна на великите сили да се разберат какво могат и какво не могат да правят. Студената война съвсем не е някакъв кървав хаос, а е структуриран свят с правила, които официално или неофициално се спазват и уважават.

– Какво би могло да е събитието сега, което ще наложи правилата?

– Предполагам, че украинските събития ще бъдат конфликтната ситуация, в която ще се изработят или вече са изработени правилата на общуване на великите сили в условията на Студена война.
Червеният телефон е организационна структура от епохата на предишната Студена война. Той не е червен апарат, а горещата линия (hotline), която бе измислена в разгара на Карибската криза. В момента Путин и Тръмп са на път да направят точно това: система за извънредно общуване за случай на „не дай си Боже“.

– Освен червен телефон при предишната Студена война имаше и Желязна завеса. От коя страна ще се окажем сега?

– Нека напомня, че според Аристотел бъдещето на миналото е подобно, но не го повтаря. Новата Студена война не е длъжна да повтаря старата в детайли. Желязната завеса беше система от мероприятия, които доведоха до пълна непроницаемост на двата свята. Такова нещо сега вероятно няма да има. Ще има все пак коридори, полета за взаимодействие.

– Как геополитическата ситуация намира своята проекция върху Балканите и, разбира се, върху България?

– Балканите са най-нервната геополитическа точка на Европа. Правилото е, че който контролира Балканите, контролира цяла Европа. Сериозните геополитически фактори и личности винаги са се съобразявали с този факт. Неслучайно за контрол на Балканите са воювали много империи. Неслучайно, например, в същия ден, в който Русия е щяла да завладее Истанбул в хода на руско-турската освободителна за нас война, британският кралски флот е бил готов да навлезе в Дарданелите и да отвори война на Русия. Тогава светът е бил на ръба на втора Кримска война и руският цар се е отказал, нежелаейки да поеме това бреме. Първата Кримска война е загубена от Русия – не катастрофално, но в морално-политически и престижен смисъл това е била ужасно болезнена загуба. Така че контролът на Балканите е атрибут на всяка разгърната геополитическа проблемност. Там, където има геополитика, Балканите са замесени по някакъв начин.

– А в момента виждаме много геополитика на Балканите.

– Да. Когато в Белия дом на власт са американските демократи, те по принцип обичат да рисуват нови държави в този регион, да преместват граници, да използват Балканите като своя геополитическа лаборатория. Когато републиканците бяха на власт, те не обръщаха внимание на Балканите и точките на техния интерес бяха далеч от този регион.

В момента американският интерес отново се концентрира върху Балканите, защото САЩ е геополитически зряла страна. Ще се направи опит Балканите да се контролират по нов начин. Което е абсолютно понятно. Събитията с Македония и Албания също са елементи от големия американски геополитически пъзел.

От друга страна, руският интерес към Балканите очевидно се засилва, за което говорят особените отношения между Москва и Белград, между Русия и Турция. Да не забравяме, че Русия откровено помогна на Ердоган да избегне смъртната заплаха при преврата миналата година. Тоест, Балканите изведнъж се оказват зона, в която дреболии стават крайно информативни.

Балканите имат една геополитическа ключалка и това е България. България е централната зона на голямата геополитическа зона Балкани, която пряко и косвено контролира целия евразийски процес. Затова е ужасно важно кой държи властта в София. Геополитическата стабилност на Балканите винаги е зависело от това дали в София има кораво, отговорно и правилно мислещо правителство.

– Има ли сега такова правителство?

– Трябва да отговоря отрицателно. И то не заради персонална вина на г-н Бойко Борисов. Виждам, че той много се старае. Виждам как се опитва да бъде на равнището на геополитиката. Но неговата биография, неговият бекграунд, неговият политически генезис, неговата политическа сила са неща, произведени в друга епоха. Имаше период, когато геополитиката не се беше върнала в България, когато нашите неща зависеха от нашата собствена воля, когато вътрешната ни политика бе във висока степен независима, макар и не напълно.

Сега външната политика измести вътрешната. Хора, които са трупали политическата си и управленска култура в другия период, днес са безпомощни. Борисов се опитва да посредничи между фактори и сили, за чиито мащаб не си дава сметка. Напоследък даже усетих, че се отнасям към него с някакво съчувствие. Той се опитва да посредничи между ЕС и Турция по модела, по който би посредничил между групировки. Помня как се чу, че щял да помага на кюрдите. Което е смъртна опасност, поради невъзможността да се направи каквото и да било смислено в тази област, освен ако не си Велика сила.

– Договорът, който Борисов подписа със Зоран Заев, бе оценен положително. Според вас как се стигна до този пробив в отношенията, след години на замразени отношения?

– Пробив не виждам. Българският елит за пореден път изпълни американската воля. Не можеше да бъде иначе. Има няколко американски сценарии за бъдещето на Балканите и Македония присъства във всички тях като непроменлив елемент.
Въпросът с Македония трябваше да бъде решен в един отминал вече исторически период, когато в България е имало национална буржоазия, призвана да решава такива въпроси.
При управлението на Тодор Живков македонският проблем не беше решаван, макар че Живков успя да го замрази, което беше негова заслуга. Докато Живков обясняваше упорито в Москва, че нашият интерес в Македония е по-различен от техните представи, в Русия пишеха речници на македонски език. В Скопие винаги са знаели, че Съветска Русия ги поддържа – напук на Сърбия и напук на България. Това беше една особеност на съветската политика на Балканите след Сталинския период.
Днес е време да гледаме на Македония като на състояла се реалност – такава е била съветската воля, такава е сега американската. Какъв договор ще подпишем с тях, зависи изцяло от волята на специалистите на Държавния департамент на САЩ. На този етап ние можем и сме длъжни да се презпазим от всякаква враждебност към Македония. И ако някой ни попита защо не сме враждебни, трябва да казваме, че ние не сме враждебни, защото в Скопие са враждебни към нас.

Единственото интересно нещо, което ни касае, е, че този договор представлява огромна заплаха за политическия статус на трите националистически партии, вплетени днес в българското държавно управление. Следващите стотина година ще им бъдат много необходими, за да обяснят, че не е можело иначе и че те не са виновни за това.
Сегашната властна конструкция е крайно нестабилна. Смело мога да прогнозирам пред вас, че тя ще издържи не по-късно от зимата или най-късно – пролетта на следващата година. Без всякаква връзка с днешните пропагандни кудкудякания на тема как България ще бъде председател на ЕС за известно време. Националистите в състава на това правителство са изложени на огромна заплаха. Те са в загуба и това ще се види по-късно. Не давам дълга стабилност на днешната властна върхушка на България.

– Забелязвате ли зачестилите медийни изяви на президента (2012-2017) Росен Плевнелиев? Как си ги обяснявате?

– При г-н Плевнелиев няма нищо за забелязване. Там логиката е много семпла. Той е още млад и е длъжен да осигури спокойно прекарване на живота си оттук нататък. Той ще бъде във вечна услуга на своите геополитически майстори. На своите „His Master`s Voice“. Той винаги ще чува гласа на своите господари, които съвсем не са в София, и винаги ще се старае в рамките на своите ограничени способности да бъде полезен. Плевнелиев, доколкото е възможно, ще бъде използван като геополитически пропаганден център.

– В последния месец от политическия сезон станахме свидетели на гейтове – НДК-гейт, суджук-гейт, напрежение, протести от различен характер, прояви на агресия. Как си ги обяснявате? Клати ли някой държавата или подава знаци на властта?

– Не бих използвал думата „гейт“. Тя идва от Уотъргейт, което беше крупен скандал в американската политическа върхушка, когато трябваше да бъде отстранен президентът Никсън.

В България няма гейтове. Това, че един от хората на Бойко Борисов се е опитал да дръпне няколко тона суджук за частна употреба, не е гейт. Че друг любимец на властта се е опитал да употреби ресурсите, които са му дадени по държавна линия за частни интереси, също не е гейт. Това са проява на един и същ фундаментален български политически факт. Ще ви го кажа с едно изречение: българската политическа върхушка, или българският политически елит, както те обичат да ги назовават, притежава българската държава в частна форма. Българският политически елит е колективен частен собственик на българската държавност. Ако искат суджук – получават суджук. Ако искат НДК – получават НДК. Те са собствениците. Да ви напомня латинската формула, която е непоклатима и до днес: собствеността е правото да употребявам и да злоупотребявам.
Няма гейтове, има елементарното дихание на българския политически елит. Те така си дишат.

– Какъв е хоризонтът на това правителство според вас?

– Бягам от такива въпроси. Но логиката на нашия разговор води към него. Има спектър от фактори, които влияят, и един от първите налага да си спомним защо се получи третото политическо зачеване на Бойко Борисов.

– Защо?

– Той получи някакъв транш на доверие от Русия. От Кремъл му обещаха не подкрепа, а търпимост.
Боя се, че събитията, които наскоро се случиха на българска земя, изядоха тази руска търпимост. Българските медии не съобщиха на българското общество един фундаментален факт: на българска територия се разгърнаха най-значимите в новата българска история антируски военни учения. Дефакто България участва в антируска военна подготовка. За по-малки неща от същия тип Станишев загуби благоразположението на Путин. Нека да ви напомня, че имаше един министър-председател, който въоръжаваше Саакашвили. Изпращаше кораби с българско оръжие, тоест съветско. След това същият български министър-председател се опита да продължи мандата си, но се оказа, че трябва да отстъпи поста на Бойко Борисов.

Борисов – не бих го обвинил за това, просто съдбата му беше такава, не можа да попречи на българска територия да се разгърне най-значимата антируска военна подготовка. Тези неща в Москва се виждат и се записват.

– Кои учения имате предвид?

– Ученията на НАТО в Северна България – на румънска и българска територия. Работата е там, че в Пентагона вече не обръщат внимание на своето политическо ръководство. Тръмп не успя да овладее нито Пентагона, нито ЦРУ, нито Държавния департамент. Тръмп все още не е реалният ръководител на САЩ. Това се вижда и в Москва, даже и в София. Пентагонът прави своите игри и се готви за военно развитие на отношенията. Това не е добре не само за българското правителство, което си изяде ресурса, но и за самата България. Съжалявам, но за такива неща в Кремъл не тупат по рамото. В Кремъл мълчат. Красноречиво мълчат.

Таня Джоева

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Проф. Драгомир Драганов: Моделът “суджукгейт“ ни тика към гражданска война!

 

 

Проф. Драгомир Драганов

Омразата и насилието у нас са двупосочни – от горе надолу и от долу нагоре. Лошото е, че по средата неизменно се оказваме ние, редовите българи.

Още по-лошото е, че и омразата, и насилието не са от вчера или от днес. Или, както твърди един мой мъдър колега, ние сме в състояние на постоянна гражданска война поне от 1923 г. насам.

Понякога тя избуява в гореща (1923, 1925, 1941-1944, 1945-1953, 1956). В другото време си тлее като студена. Но си е все гражданска война.

Вярно, през 80-те години на миналия век нещата като че ли позатихнаха. Но най-вероятната причина е, че насилието отгоре като че ли подчини омразата отдолу.

Очевидно обаче тя е тлеела като незагасена жарава. За да избуи още в първите години на демокрацията.

Спомняте ли си призива „Кожите им по стената!”. Или „За да има мир, БКП в Сибир!”. И от другата страна – „С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!”.

Като историк съм изучавал преходите към демокрация след Втората световна война. Бога ми, такава взаимна омраза и такова насилие не съм срещал никъде!

Обратно – в Испания например, след като виждат, че работите вървят на зле, през 1978 г. управляващи, работодатели и синдикати сключват споразумение (т.нар. Пактове от Монклоа), в което се договарят как заедно да излязат от икономическата криза на първите години от прехода. Но, забележете, да излязат със съвместни усилия, т.е. солидарно. А не с обвинения, че едните били търтеи, а другите – алчни експлоататори.

За седем години в съседната й Португалия леви и десни, пак заедно, променят пет пъти Конституцията, за да премахнат от нея някои първоначални „социалистически” увлечения. Но с преговори, а не със скандали и взаимни обвинения.

През 1992 г. първият министър-председател на Чехия, вече като самостоятелна държава, се обръща с призив към всички свои сънародници, независимо от политическите им убеждения, да стиснат зъби за шест месеца и да изградят заедно своята си държава. И чехите се вслушват в призива му. Солидарно десни и леви. И успяват…

Ами така стана и в Унгария, и – макар и в по-малка степен – в Полша. На всички, които ние сега направо дишаме прахта.
А я дишаме по една проста причина – че тръгнахме към новата политическа и икономическа система не като солидарна, а като разделена държава. И не спираме по този си път.

Съсипахме ли си правосъдната система? И още как!

За да си осигурят безнаказаност при кражбите, бившите комунисти я направиха „независима”. После бившите седесари я прочистиха от свестните съдии, прокурори и следователи.

Резултатът е, че просто я унищожихме. И в нея вече едва ли има някой, който да вярва.

Разбихме ли си т.нар. правоохранителни органи? Ми енергично и със завиден замах.

Развратихме ли чрез тези действия насилието отдолу?

Ми колко му е. Проблемът обаче е, че то се генерира отгоре.

Вижте парламента – той ежедневно ражда омраза, а оттам – и насилие.

Как можеш да подгониш например един циганин, който, като види някой депутат, се хвали, че „тоя е мой човек”, защото онзи го е купил срещу 20 или 50 лева (справка – „оня народен представител” от Асеновград?).

И тук се сещам за гениалната констатация на мой приятел, че в България гласът на един циганин е по-скъп от този на един доктор, професор или журналист. Поради което бият тях, а не онези, които заслужават…

Как можеш да подгониш други цигани, дето крадат дърва около Самоков, след като знаят, че и зад тях стои друг депутат (пак справка – бат’ Сали?).

И какво? И БСП, и ДПС застават плътно зад „техните” си хора. Което означава, че едните не възнамеряват да спрат да купуват цигански гласове, а другите – да подкрепят кражбата на дървесина и други неща, каквито им попаднат под ръка.

И така – до края на света. Поне в България…

Как можеш да укориш някакви мутри, че били напердашили на магистралата една бременна жена, след като преди дни в самия парламент двама депутати едва не се сбиха?

Колкото и странно обаче да е на пръв поглед, подобни истории са направо бели кахъри в сравнение със „суджукгейт”. Защото той показва, че насилието „отгоре” от физическо е прераснало в институционално.

Някога в историята ни Добруджа наистина е била независимо феодално княжество. И местният управник е държал в ръцете си цялата власт – тогавашните изпълнителна (МВР), данъчна (НАП), съдебна.

В началото на ХХІ в. обаче това звучи като абсурд. И ако не беше „спирачката председателство на ЕС”, най-вероятно още сега той щеше да избие в бунт на онеправданите.

Обикновено така започват и гражданските войни – студени или горещи. За да завършат с победа или на едната (самозабравили се управници), или на другата (обезправените маси) страна.

Лошото обаче е, че и двата изхода са последвани от един – край на демокрацията…

 

 

Агенция ПИК, в. „РЕТРО“ 

 

Валерия Велева: Министрите да управляват, а не да козируват като пудели на Брюксел

 

 

Премиерът Бойко Борисов разпореди на министъра на околната среда и водите Нено Димов да спре изпълнението на заповедта, с която се забраняват всякакви дейности в териториите в района на Балчик, Каварна и Шабла, попадащи в „Натура 2000“.

Само няколко часа преди това нареждане на премиера същият министър Нено Димов беше в студиото на Нова тв, слушаше воплите на хората там и невъзмутимо обясняваше: „Ясно ми е защо хората протестират, но и друго беше ясно. Това беше заложена бомба от Тройната коалиция, която избухна сега.“ Толкоз! Уми си ръцете с предишните – с БСП, с царя и с международното положение! За по-лесно. Но те са предишни, а ти си днес на този пост, за да решаваш днес проблемите.

И нито дума не отрони Димов за притесненията на хората, че остават без поминък, нито намек, че е възможно да се намери решение, което да удовлетвори не чиновниците от Брюксел, а българските граждани, от чиито данъци идва заплатата му.

В пълна безпомощност министърът изломоти, че бил принуден да избира – или да издаде „кървавата”заповед и после да се опита да минимизира щетите или да ощети българите с милиони санкции, наложени от Брюксел. Попитан дали все пак ще отнеми скандалната заповед, Нено Димов заяви: „Ако отменя заповедта, ще започнем да плащаме санкции на ЕС, докато някой пак не я въведе“. Настина безпомощност!

Е, Борисов отмени заповедта на министъра! Питаме се обаче, Димов защо е на този пост?Той глава не носи ли, че да вземе адекватно решение! И защо трябва за всичко в държавата да чакаме санкцията на Борисов?

Тези министри, които имат цялата власт и ресурси, пудели ли са или отговорни фактори? Не виждат ли, че хората са готови с кръв да бранят правата си? Нямат ли сърце? Нямат ли мозък да разберат, че беднотията е ударила 2/3 от българите и хората се борят за хляба си, докате те козируват на брюкселските еврочиновници.

Гневна съм! Защото преди да стане министър, Нено Димов бе уважаван политически анализатор. Но седне ли човек в мерцедеса – сякаш чавка му изпива акъла.

От високомерието на служебното си положение министър Димов обясни в тв студиото, че в понеделник, видите ли, щял да се срещне с представители на протестиращите.

Защо чак в понеделник? Защото днес и утре са почивни дни! Защото няма сетивата да се качи веднага на този мерцедес и да отиде там, при протестиращите, да разговаря с тях очи в очи, да отнеме от напрежението им, те да видят, че има държава, кояте се грижи за техния интерес. Не! Министърът е чиновник, ако не го сръчка премиерът.

Е, Борисов го сръчка и му нареди – веднага да се срещне с протестиращите. Впрочем, след разговор с премиера те освободиха пътя Българево – Калиакра. Премиерът, а не министър Димов, е поел ангажимент за среща с кметовете на Общините Каварна, Балчик и Шабла по повод на интегрирания план за управление на защитена зона „Комплекс Калиакра“. Премиерът, а не министър Димов, е разговарял и с Виктор Лучиянов от Гражданската инициатива „Да спасим Добруджа“.

Само че така държава не се упрвлява!

И още нещо – не може да ставаш министър, заради раболепието си към Борисов!

Нищо лично!

Но Нено Димов, освен че хвалеше Борисов в анализите си, с нищо друго не може да се похвали, за да заслужи с министерско кресло „отплатата“ на ГЕРБ.

Историята сочи, че такава бомба винаги гръмва! 

А кой ще поеме отговорността?

За безхаберието?

За некомпетентността?

За напрежението на жителите там?

За това, че все ни управляват „нечии“ хора, а не хора компетентни?

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

Могат ли САЩ да дадат автономия на кюрдите в Сирия?

 

 

Разривът между Турция и нейния най-голям военен съюзник – САЩ, продължава по два основни въпроса.

Единият е текущата дейност на Фетхуллах Гюлен, ислямски проповедник, пребиваващ в САЩ, обвинен, че стои зад опита за военен преврат от 15 юли 2016 г.

Другият е решението на Вашингтон да сътрудничи в Сирия с Отрядите за защита на народа (YPG) срещу „Ислямска държава“(ИД). YPG се смята за разклонение в Сирия на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), която вози от над три десетилетия борба срещу членуващата в НАТО Турция и също е определена като терористична група от САЩ. В изявление от 1 август американският държавен секретар Рекс Тилърсън похвали усилията на Брет Макгърк, пратеник на президента Доналд Тръмп в антиислямистката коалиция, въпреки турските протести срещу изявленията на Макгурк на 29 юли, в които той обвини Турция, че си затваря очите за това, че членове на „Ал Кайда“ използват турската граница за преминаване в Сирия, особено към град Идлиб, както и за изпращането там на десетки хиляди оръжия, което не помага на усилията на САЩ. В същото изявление Тилърсън също похвали посланика на САЩ в Турция Джон Бас за усилията му да поддържа отношенията с Турция въпреки всички несъгласия. Той набляга на това, но не това е основният въпрос. Основният проблем е стратегията на САЩ в Сирия да победи ISIL, не като не изпрати свои бойци, а като използва милицията на ПКК като сухопътна сила чрез Централното командване на САЩ (CENTCOM) и координирано от Макгърк.

Като една от най-жилавите нелегални организации в света ПКК, създадена през 1978 г. като марксистко-ленинска организация, целяща да откъсне кюрдска държава от Турция, Иран, Ирак и Сирия, се съгласи да мобилизира всичките си сили, за да действат като пехота за целите на САЩ, за които те допреди няколко години твърдяха, че са „империалистическа“ сила . Всъщност ЦРУ помогна на турската Национална разузнавателна агенция (МИТ) да арестува основателя на ПКК Абдула Йоджалан, когато излиза от гръцкото посолство в Кения през 1999 г. ПКК вижда златна възможност в гражданската война в Сирия за създаването на първия автономен кюрдски регион под свой собствен контрол. Другият е регионалното правителство на Кюрдистан (РПК) в Северен Ирак, което е под контрола на иракския кюрдски лидер Масуд Барзани. Това е причината, поради която ПКК изостави диалога чрез пълномощници с турското правителство, воден по-рано от премиера, а сега президент Реджеп Тайип Ердоган. Ердоган не беше доволен от диалога, който се срина през 2015 г. с възобновяването на терористичните актове на ПКК в Турция след прекъсване от почти три години. Почти по същото време, когато рухна процесът на диалога, Турция отвори стратегическата си въздушна база Инджирлик за въздушни операции на водената от САЩ коалиция срещу ИД. Всъщност Анкара също е активен член на коалицията срещу ИД, като нейни военни са включени в операционния център на коалицията в Доха, Катар. С надеждата да избегнат турските възражения, американците създадоха Сирийските демократични сили (СДС) с участието на някои арабски племена, но основната съставна част на ДДС остана YPG. Въпросът е дали САЩ могат да помогнат за осигуряването на автономия на кюрдите в Сирия, след като ИД бъде победена. Отговорът е „не“, защото в крайна сметка територията не принадлежи на САЩ. В крайна сметка тя все още ще бъде сирийска територия. Следователно решението ще бъде взето от сирийското правителство, което в момента дължи оцеляването си на подкрепата на Русия и Иран. Самата ПКК знае това. Когато дойде времето, началниците на ПКК в централата им в планините Кандил в Ирак, близо до границите на Иран и Турция, знаят с кого трябва да се споразумеят за автономия. Когато дойде времето, американците могат само да предложат действия в тази посока на руснаците и на правителството на Сирия.

Така че в крайна сметка всичко, което САЩ вършат сега, е даването на възможност на ПКК за действия срещу съюзника им в НАТО Турция, независимо дали става дума за добрата причина за победа над ИД, без да бъдат убивани американски войници.

 

ИИззточник БГНЕС

Източник:БГНЕС

 

Тодор Живков,1997: Аз се оказах най-обругаваният политически деец в цялата ни история след 1878-а

Погребението на Тодор Живков

 

 

Утре се навършват 19 години от смъртта на Тодор Живков.

По този повод ви предлагам едно от интервютата си с него, взето точно преди 20 години

Лятото на 1997 година. На 15 юли от печат излязоха дългоочакваните „Мемоари”­ на Тодор Живков. Политическият елит зажужа. Оценките му бяха безпощадни. Особено към  своите. В 700­-страничната изповед Живков подробно изнася факти за „революционната си дейност и партизанските години“, предоставя размислите си за „бюрокрацията на системата”, за вечния страх от Москва, за пропуснатия шанс да бъдат реформирани механизмите на икономиката още през 70-­те и 80­-те години, за проваленото преустройство. 

Бях поискала среща с Живков по този повод и след няколко дни от „Секвоя” (на тази улица в „Бояна“ е вилата на внучката му Евгения, където бившият Първи изживяваше дните си като арестант)ми се обадиха: „Г-­н Живков е готов да ви приеме”.
В уречения час, малко преди обяд, изкачвам петте стъпала пред входната врата на вилата. Живков ме посреща лично. Както обикновено -безупречно облечен и в настроение. Това е третата ми среща с него, откакто той е най-важният и високопоставен арестант на републиката. Времето е хубаво и този път излизаме на верандата на вилата.

Живков знае, че интересът към личността му расте и че е дошло време „да се разправи“ с опонентите си… Както винаги при разговорите си с него, в началото му давам възможност да изложи тезите си, пък после постепенно започвам да го „настъпвам“…

– С какво искате да ви запомнят поколенията, г-н Живков?
– Преди всичко дължа благодарност на огромната част от българския народ, който разбра цялата вандалщина срещу мен и още по време на процеса ми даде подкрепата си… (От две години на Живков е разрешено да напуска жилището си. Той посети два пъти Правец, обходи Родопите и навсякъде бе носен на вълната на възторга и преклонението. Като репортер отразявах тези посещения, следях отблизо вълненията му и вече бях наясно с позициите му. По това време се запознах и с Бойко Борисов, който като шеф на охранителната фирма „Ипон” бе поел личната охрана на бившия Първи и винаги ми осигуряваше неограничен достъп до Живков. И сега, докато траеше този разговор, Бойко бе някъде из къщата, деликатно ни оставяше сами. От време на време някое от неговите момчета донасяше кафе или от онзи френски коняк, който Живков криеше в библиотеката на кабинета си и си позволя- ваше да пийва по 50 грама – б.а.) …Аз се оказах най-обругаваният политически деец в цялата ни история след 1878 година. Да не говорим за света. Личните ми качества, убеждения и дела бяха съзнателно тълкувани чрез едно унизително за нацията издевателство. За никого в България не е тайна, че този процес бе политически, скалъпен от някои т. нар. мои креатури (Живков имаше предвид Луканов, но избягваше да спомене името му. Това бе в състояние да го извади от равновесие – б.а.) Зад него стояха хора, които искаха да придобият славата на борци за демокрация, да спечелят лесни политически дивиденти, необходими за тяхното утвърждаване в новото ръководство на страната. Никой не представи доказателства за това, в което ме обвиняваха. Поколенията ще разберат, че аз съм посветил целия си съзнателен живот в служба на народа. Никога не съм унивал, не съм губил вяра, защото пред себе си виждах не дълъг живот, а дълг към своето отечество, който изпълних. Посветих се на добруването на България и на българския народ. (Много по-късно, едва в началото на 2007 г., финансовият ревизор Кирил Лалов изнесе в „Труд” неизвестни данни за злоупотребите по време на управлението на Живков, за тайните извънбюджетни сметки на фами- лията Живкови и цялото партийно ръководство, които бяха публикувани в книгата „Власт, пари, комунизъм” на издателство „Труд” – б.а.)

– Защо досега нито партията, нито изследователите, никой не се нае да направи обективна оценка на вашето управление?
– Страхуват се от мен. Много се страхуват. Страхуват се от народа. Не ми дават възможност да изложа вижданията си пред обществото. Не ме канят в телевизията. В медиите се пускат само отрицателни неща за мен. В мемоарите си не заигравам с фактите от нашата история. Изнасям нещата такива, каквито са били, показвам какво стана след 1989-а година: ограбването на народа, налагането на реставрацията и реваншизма. Обвиняваха ме, че като председател на валутната комисия съм отговорен за изтичането на средства в чужбина. Да, валутният резерв, който аз създадох през 1962-а година, бе под мой контрол, но до 1985-а, когато прехвърлихме комисията към Министерския съвет и тя бе оглавена от Андрей Луканов. Спомням си малко след това при мен дойде Васил Коларов, тогавашният председател на БНБ, и ми каза:„Другарю Живков, похарчени са 500 милиона долара”. След известно време пак ми каза: „Похарчени са 200 милиона долара”. Така че още преди да бъда освободен от длъжност, от резерва са били изтеглени 700 милиона долара. Оставаха 1 милиард и 300 милиона, които бяха в чуждестранни банки. Питам сега къде отидоха тези пари? Още в края на 1988-а започнахме изграждането на фирмена организация. Беше утвърден Указ 56. Аз съм го подписал. Дадохме оборотни средства на фирмите. Всичко, което им бе необходимо за работа, го получиха. И оттук започна разграбването.Луканов наредил да се приберат оборотните средства и да се предоставят за създаването на частни банки. Вложените в чужбина средства също бяха разграбени. (Прав се оказа – б.а.) Всичко изчезна, потъна. Окрадоха го разбойници. Към това трябва да се прибави и ограбването по времето на Филип Димитров, което набра още по-голяма скорост. Бяха ликвидирани контролните функции на държавата, търговските организации, митническите ограничения. Кое ме мъчи най-много сега? Хората, които ме заместиха, не си дадоха сметка за последиците (има предвид Петър Младенов и Луканов – б.а.).Държавността е разбита и това трябва да се каже на народа.

– В книгата си казвате, че вашата най-голяма грешка е оставката ви през 1989-а. Защо?
– Защото тогава проблемът не беше за лидера, а за системата. Трябваше да стоя още една година. Моята оставка беше прибързана и необоснована. Ние имахме достатъчно резерви, а щяхме да получим помощ и от приятелски социалистически и западни страни. (Живков упорито развиваше тази теза, която предизвика възмущението на Луканов. „Това е връх на политическото и човешко лицемерие и неискреност”, заяви по-късно в интервю пред мен Луканов – б.а.) Дали щях да успея, не знам. Сигурно щях да бъда притиснат и от външни, и от вътрешни сили, но трябваше докрай да поема този риск. За съжаление тогава не си дадох сметка, че властта поемаха хора, които щяха да следват Горбачов до деветия кръг на ада.

– Какво щяхте да постигнете, след като твърдите, че още от 1963-а сте бил сигурен, че социалистическата система не е ефективна, а през 1988-а формулирате тезата, че тя трябва да бъде сменена?
– Аз не критикувам социалистическия строй, а критикувах управлението на строя. И това бе в основата на разрива ми с Горбачов. Глас в пустинята останаха моите тези за необходимостта от провеждането на новото историческо съдържание в страните от социалистическата общност. С горчилка споделям – ние не можахме да постигнем единомислие и единодействие в преустройството на нашите обществени системи. За съжаление всяка страна бе оставена сама да провежда преустройството. Обвиняваха ме, че не съм имал куража да увелича цените, въпреки че съм съзирал икономическите затруднения. Това не е вярно! Просто съзнателно не исках да предприемам подобен ход, преди да изчерпим всички налични възможности. А възможности имаше – твърдя го съвсем отговорно. Защо българинът трябваше да бъде наказан? И то жестоко? Заради авантюристичния, недомислен, разсипващ икономиката курс на перестройката. Ако до 1986-а година в определена степен компенси- рахме недъзите на системата с осигурени суровини и пазари, след това естественият разумен ход бе да се измъкваме постепенно. Да се спасяваме с всички възможни средства. Но срещнах невероятна съпротива. И у нас, и в Москва. Оказа се, че още от самото начало, когато Горбачов бе избран за генерален секретар, той е заигравал с всички страни на СИВ, с техните ръководства. Разбира се, това не му пречеше да бъде винаги йезуитски усмихнат. Историята ще помни този генерален секретар, който тотално ни продаде – като общност от държави, като сравнително млад обществен строй, като военен договор, като СИВ…

– Ръководни дейци на БКП обаче твърдят, че през 80-те години вече е имало силно настроение срещу вас вътре в партията. Усещахте ли го?
– Да, знаех това. След идването на Горбачов на власт аз усещах, че започва настройването на наши ръководни кадри срещу мен. Дойдоха сигнали, че от Москва се провежда ударна кампания против мен. В моето „обкръжение” имаше хора, за които знаех, че заиграват. Оказа се, че заиграването не било никак „безобидно”. Тук, в България, срещу мен работеше огромна армия от разведчици. Започнаха да инспирират действия, с които целяха да създадат и във вътрешен, и в международен план невярна представа за протичащите в България процеси. И докладваха. И ме предаваха. Луканов е генетически заложен като предател. Неговият дядо по време на Септемврийското въстание 1923 дава контрапарола. Баща му през 30-те години е бил следовател в съветското ГПУ, когато милиони хора са били избити. Той отива в Испания, но не за да помага честно на революцията, а като представител на НКВД.

– Добре, казвате, че Луканов е бил генетически заложен като предател, а Петър Младенов защо ви предаде, г-н Живков?
– Петър Младенов е лековат човек. Той е неподготвен, няма качества на лидер.

– Защо тогава толкова дълго време го държахте като външен министър?

– Имах намерение да го сменям, но той влизаше от операция в операция. Жалех го. Никога не съм ползвал нито един от материалите, които той ми е предоставял! А в това министерство имаше способни хора.

– В книгата намеквате, че Москва е стояла зад неговата кандидатура като ваш приемник.
– Не Москва, а Горбачов го харесваше.

– Защо не си подготвихте наследник за партията, г-н Живков?
– Бяхме решили да подготвим Чудомир Александров за мой заместник. Първо го взехме в ЦК, после го пратихме първи секретар в провинцията, там да го проворим, след това стана секретар на ГК на БКП в София. Тогава в партийното ръководство дойде сведение, че жена му е била под наблюдение на органите. И главната информация е идвала не от кого да е, а от Чудомир Александров. Той изпращал доноси до съответните органи с отрицателна характеристика за нея. Двамата заедно работили в институт, където Чудомир бил комсомолски секретар. Човекът, на когото е давал информацията, е жив. Извиках Чудомир и го попитах: „Вярно ли е това?”. Той отрече. Казах му:„Няма никакво значение фактът, че ти си се оженил за тази жена. Това е твой личен въпрос. Но това, че лъжеш сега, не ти дава право да останеш в Политбюро” и т.н. До последния момент той не призна. Как може да се разчита на такъв човек? А за жена му имах сведения, че се държи много добре.

– А как дойде предложението за Георги Атанасов?
– Следях неговото развитие. Той ми правеше впечатление на ръководен деец с открояващи се организационни качества. Но когато въпросът за избор на нов генерален секретар трябваше окончателно да бъде решен, дойдох до заключението, че от състава на Политбюро няма подходящ човек. Това мое заключение бе своеобраз- на самокритика, все пак аз носех отговорност за подбора, за равнището на хората, включени в Политбюро…

– И Лилов ли не ставаше?
– И към неговата кандидатура се бях ориентирал. Когато го освобождавахме през 1983 година от състава на ЦК, изрично посочих, че той притежава значителни интелектуални качества. Ако вземете стенограмата, ще видите какво съм казал тогава: „Дядо Господ, когато му е наливал интелект, не е държал никаква сметка. Дал му повече от необходимото.” Но Лилов не беше за организационен работник, той е кабинетен човек.

– Имате ли обяснение защо Славчо Трънски произнесе в парламента обвинителната си реч срещу вас веднага след освобождаването ви от поста председател на Държавния съвет?
– Аморален ход. Славчо Трънски изсипа върху мен и семейството ми такива мръсотии, каквито нормалният човешки разсъдък трудно може да проумее. И досега не знам кому бе нужна тази помия. Бях стъписан пред наглостта му. После разбрах, че си е правил самокритика – изпълнявал поръчка. Имаше някои партизани, които смятаха, че всичко им е позволено, че са солта на живота. Но едно е да си герой, друго е да имаш морал.

– От книгата ви разбрах, че вашата следствена разработка е била под кода „Директор”, а Милко Балев е бил обектът „Секретар”. Откъде знаете това?
– Така е. Впоследствие разбрах, че тогавашният главен прокурор Евтим Стоименов е бил подложен на масиран натиск, за да бъда арестуван. Навярно в него е имало колебание. Затова нееднократно е бил привикван на шотландска ледена ракия не от кой да е, а от президент-председателя Петър Младенов. По същия начин съдебният състав на процеса срещу Трайчо Костов е бил привикван навремето от Васил Коларов. Младенов е блъскал и удрял по бюрото пред Стоименов: „Искам да видя документ за задържане под стража.” Очевидно Младенов е нямал покой. Времето не е работило за него, събитията – също. Няма съмнение, че е бил под натиск и от сво- ите задгранични наставници, сигурен съм, че арестуването ми е било съгласувано с Горбачов.

– Всички казват, г-н Живков, че са се страхували от вас, а в същото време са ви предавали. Защо?
– Кой се e страхувал от мен? Такъв въпрос е неправилен. Ние работехме дружно.

– Но се оплакват, че сте ги местили като пешки по шахматна дъска.
– За толкова години партията не може да не се променя. Всяка година първичните организации избираха нови ръководства. Ами колко пъти се промени Министерският съвет! Може ли за повече от три десетилетия да няма промени? Това е нормално. Щом някой няма качества, ще бъде сменен, разбира се. И решенията се взимаха от държавните или от съответните партийни органи, не от мен. Никога не съм „гонил” хора без причина.

– Каква е оценката ви за българските дисиденти?
– В България дисидентство не се създаде. Една част от тези, които се мислеха за дисиденти, отидоха в опозицията, друга част остана в БСП, трети заеха неутрална позиция.

– В какво се излъгахте след пленума на 10 ноември 1989-а?
– Не допусках, че срещу мен ще се завърти машината, за да се роди един гнусен съдебен процес. Повярвах, че ще остана председател на комисията за промяна на конституцията. Допусках и в това отношение някои съмнения, но онова, което стана с мен, ме шокира. И досега не мога да си обясня поведението и морала на тези „герои”. Навремето аз дори за миг не помислих да тръгна на разправа нито с Червенков, нито с Югов, макар че открито им се противопоставях. Не отстъпих от принципите си, не можех да плюя на лицето си. А моите съдници се отрекоха от всичко. Ако бяха им поставили задача да се отрекат от майка си и от баща си – щяха да го направят. И от жените и децата си щяха да се отрекат. Такова падение! Онова, което не ми дава покой и най-много ме измъчва, е, че много хора, в това число ръководни кадри, бяха подложени на оскърбително охулване.

– Навестяват ли ви мъртъвците в мислите, в съзнанието?
(Мъчителна пауза.) Човек не може да се откъсне от хората, от средата, от близките си. Аз съм като всеки друг човек, но съм калéн.

– Като че ли нищо не може да ви сломи духа?
– Не. Няма нито един протокол, в който да съм хвърлил вина върху друг човек. През тези шест месеца затвор и колко години вече домашен арест идваха, разслед- ваха. От 15 дни скалъпиха ново дело срещу мен. Така че…

– Защо не споменете нито едно име? Какво е това чувство у вас?

– Никога няма да спомена име. Даже ако Луканов ме привлече по някое негово дело за свидетел, аз ще го защитавам. Аз съм Тодор Живков (без патос в гласа). Не забравяйте това! Абсолютно нищо не е в състояние да ме накара да проговоря (смее се). Аз съм инквизиран три пъти, до пълно безсъзнание. И не съм казал нито дума. Това може да се провери в документите.

Кога е било това с инквизициите?
– Е, кога? Вие не сте била още родена (смее се). Последното ми арестуване беше към края на 1934 година. В Дирекция на полицията четири път съм арестуван, но последното беше страшно. Така че мога и да поемам всичко върху себе си (понижава гласа си). И за добро, и за лошо аз отговарям! И понеже започнаха процесите на„Раз- вигор” да се роят, там ме викаха няколко пъти, тук идваха – отказах да давам всякак- ви показания. Казах им: „Аз съм охулен, оплют, приписаха ми всички земни грехове. Процеси колкото щеш. Ще отговарям само ако ме обвините, че съм извънземен”. (И двамата се смеем, а аз завиждам на чувството му за хумор.) И продължих: „Ако направите процес, че аз съм извънземен, ще дойда, ще бъда на ваше разположение, ще говоря по предварителното съдебно производство и на самия процес. Сега не ме закачайте!” Не съм говорил по 6-7 нови процеса, които готвят срещу мен. Нито дума не съм казал.

– С отварянето на досиетата ще излязат ли скривани истини за партията?
– Нищо няма да излезе!

– А от архива на Гешев?
– Той е открит. Аз съм гледал досието си. Три пъти съм бил арестуван в Дирекция на полицията.

– Възможно ли е Шесто управление на ДС да е следило и вас, г-н Живков?
– Не. Когато идва Горбачов на власт, тогава е възможно да са ме следили от съветската разведка у нас, а тя беше във връзка с нашата.

– Вие нареждал ли сте някой да бъде следен?
– Не съм се занимавал с такива работи. Сега научавам от печата и за някои сътрудници. Как е възможно, след като ръководя цялата държава, отгоре на всичко да следя персонално кой работи в ДС? Пък и не са ме занимавали. Не е било и редно.

– Знаехте ли, че Шесто е прибирало хора за това, че са разказвали вицове срещу вас?
– Забраних да се преследват хора, които разказват вицове, които говорят против мен. Дори им казах – ако има някой интересен виц, да ми го съобщят. Не виждах нищо страшно в това някой да приказва срещу мен и не желаех да ме занимават с това.

– Ако бяхте успели да спрете перестройката, каква би била България днес?
– Ключът за развръзката между двата противоположни лагера беше в наши ръце, в ръцете на Москва. Западът нямаше ключ и това го изненада. Горбачов проигра всичко. За този ключ аз съм се борил да го държим и ако бяхме успели, щяхме да направим преход, да съхраним социалистическия строй и да го преустроим към постиженията на съвременната цивилизация. Но лисица или котка ми мина път.

– Вярвате ли, че БСП може да се върне отново във властта?
– С това ръководство не може да се върне. (От половин година БСП се води от Георги Първанов – б.а.) Това ръководство, не цялото ръководство, но голяма част от него, са свързани с дявола и водят партията към разгром. Пълен разгром! Но социалистическият идеал няма да пропадне. И ще се върви до пълната му победа.

Преди да си тръгна, Живков ми прочита част от това, което е написал в книгата си: „Дано ми дойде времето, мисля си, надявам се, да тръгна из широкия свят свободен и … „млад”! Да, да, душата ми е млада. За да събирам „вересиите си”, а те май са доста… Запомнил съм един древноиндийски афоризъм, в който се твърди, че на този свят не е имало и няма да има човек, достоен само за похвала или само за осъждане. И аз като човек, като „едно от чудесата на природата”, не само съм смъртен. Аз съм и грешен. Но нека моето изкупление бъде това – с чиста съвест го споделям – че тревогите и грижите за моя народ, за участта на отделния човек, никога не са ме напускали…”

15 юли 1997 година

 

След година, на 5 август 1998-а  Тодор Живков почина.

С гриф „Спешно” световните агенции разпространиха новината: „Живков надживя и Тито, и Енвер Хожда, и Чаушеску, постовяйки рекорд по продължителност на управление – 35 години”.

Но дори и мъртъв, той не бе пощаден – ни от свои, ни от чужди. Чуждите хлопнаха вратите на всички сгради, повечето строени по негово време, пред тленните му останки. Динозавър или диктатор, убиец или строител, Живков все пак беше държавен глава и главнокомандващ, под чиято власт три десетилетия дишаха 8 милиона българи.

Управляващите по това време демократи обаче отказаха да го припознаят като такъв.
Безпощадни към безжизненото му тяло се оказаха и стратезите на „Позитано” 20.

Докато бе жив, го анатемосваха по-люто и от чуждите.

Мъртъв го извадиха на площада като реликва. Опнаха тялото му под палещите лъчи на слънцето в центъра на столицата, за да сплотят редиците си и се кълнат в паметта му… Идеята бе на внучката му Жени. Дъщерята на Людмила Живкова искаше да покаже на властите, че щом отказаха на дядо ú официални почести, тя пък ще му устрои народно изпращане.

Така и стана. Българите изпратиха Живков така, както преди 55 години са се сбогували с цар Борис III. Осем часа продължи поклонението пред тленните му останки. Родовите му наследници пък, облечени в черни костюми, с черни очила прекосиха цяла София след траурната катафалка като в прочутата сцена на „Кръстникът”. И показаха също като италианската фамилия, че се държат един за друг независимо от сложните лични връзки по между им и общественото настроение срещу тях. А Живков отнесе в гроба и грешките, и заслугите си, без да получи истинската оценка за своето време.

 

Валерия Велева

Посрещат Живков в Юндола, 1995.

Живков като арестант в дома си

Жан Виденов на погребението на Тодор Живков

 

Тодор Живков ме посреща на вратата на дома си, юли 1997

Интервю на верандата във вилата на Тодор Живков, юли 1997

 

Пресконференция по случай излизането на „Мемоари“ -те на Живков, отново на верандата на вилата му в „Бояна“

Зимата на 1993, Живков в дома си

Бойко Борисов на погребението на Тодор Живков

Погребението на Живков

Погребението на Тодор Живков

 

 

Източник:епицентър.бг

 

 

Експерти на National Interest: При война САЩ могат да победят едновременно Русия и Китай

 

 

Американски експерти прогнозираха изходът от противоборството в случай, че САЩ воюват срещу Китай и Русия едновременно. Според специалистите от сп. National Interest, вината за вероятните бойни действия няма да е на САЩ, а на Китай или Русия.

Авторите смятат, че на САЩ ще им се наложи да действат с помощта на два съвършенно различни метода на бойни действия. Китай и Русия едва ли ще координират действията си, надяват се те, защото имат различни цели.

Експертите обаче отбелязват, че САЩ ще трябва да воюват сами без да разчитат на съюзниците, ако все пак започне голяма война. Това с особена сила се отнася за действията на флота на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион, където местните съюзници ще предпочетат да не се намесват в бойните действия на страната на Вашингтон.

Експертът по национална сигурност Робърт Фарли отбелязва, че за бърза победа над два противника на първия етап от войната на САЩ ще се наложи да съсредоточи всички сили и средства на един театър на бойните действия., а след това да се прехвърли на другия.

За тази цел, отбелязва авторът, в Европа може активно да бъдат използвани невидими бомбардировачи с технология „стелт“, докато силите за ядрено сдържане прикриват съюзниците от НАТО от използване на ядрено оръжие от страна на Русия.

 

Източник: Блиц

 

Войната на американските елити срещу Русия: Да изгориш селото, за да запалиш плевника на Тръмп

Антируската истерия се поддържа вече не толкова заради Русия сама по себе си, колкото за целите на американската вътрешна политика. Но се среща още и глупавата неоконсервативна вяра, че зъбенето на Русия може да събори Путин и да се върнат старите блажени времена на американска хегемония.

След години в учебниците ще четем, че световната финансова криза от есента на 2008 г. тури край на американската финансова и икономическа хегемония, а руската намеса в Сирия през есента на 2015 г. – на американската военнополитическа хегемония в света. Краят на американския мир настъпи много по-бързо, отколкото се очакваше и дойде времето на войните за американското наследство. От миналата година те вече се водят и на американска територия.

 С подписването на закона за новите американски санкции срещу Русия от Тръмп завърши войната между US-институциите кой да води външната политика на страната. Президентът я загуби и подписа документ, който му отнема инициативата и го задължава да иска разрешение от Конгреса за действия, които досега бяха прерогатив на изпълнителната власт. Това на практика беше антиконституционен преврат. Конгресът сигурно се изживява като революционен конвент. Заличена бе границата между властите, външната политика на САЩ бе обречена на парламентарна мудност, реактивност и хаотичност. Конгресът няма нито единната мисъл и воля, нито пък ресурсите на изпълнителната власт да формулира и води външна политика.

 Не че досега положението бе блестящо. В първата си президентска реч Тръмп говори много силно за серията срамни външнополитически провали, наследени от Обама. Но сега Барак и неговата външна политика вече започва да изглежда образец на мъдрост и балансираност. За половин година новата администрация успя едностранно да развали отношенията си с Русия до невъзможност и с Китай – до степен да гледаме китайски военни кораби на военноморския парад в Петербург. Успя да загуби окончателно войната в Сирия, да влоши чувствително положението си в Афганистан, да изпусне Турция и дори Катар, да заплашва Иран и Северна Корея без никакъв резултат, да създаде напълно изкуствено напрежение в отношенията си с ЕС.

Състоянието на основния инструмент на външната политика – Държавния департамент – е окаяно. Почти висши началнически постове, овакантени от хората на Обама, са още незаети. Бюджетът е силно съкратен, на практика се прекратяват проектите за „развитие“, под чиято рубрика се вършеше и „износът на демокрация“, включително в България, а също и в Русия. Гласът на професионалистите не се чува извън канцелариите им.

А как изглежда външната политика, водена от парламента?

С почти единодушното си – с изключение на сенаторите Бърни Сандърс и Ранд Пол – гласуване „за“ закона за санкциите сенатът доказа, че е безотговорен, сенилен, лесно податлив на лобистки влияния и не дава пет пари за закона и за интересите на страната.

За всеки средно интелигентен човек е ясно, че санкциите не вредят с нищо на Путин и не особено – на Русия. Че тези тъкмо санкции ще предизвикат реакция от Москва – ето, казват, ликвидира се цялото американско разузнаване и пропаганда в Русия – и сериозни проблеми с ЕС. Такова небивало единодушие по толкова сбъркан проктозакон, сред хора хитри, корумпирани,  които иначе трудно се дишат помежду си, не може да се обясни само с общата им омраза към Тръмп. А не може да не е резултат на денонощна стахановска лобистка работа на неоконсервативните апаратчици с всеки отделен сенатор. Сигурно някои са били шантажирани. Били са поставени в невъзможност да мърдат. Там са и нашите добри, демократични сенатори от Ню Йорк, които в миналото харесвах.

Болшевишкото революционно рвение, познато ни досега от републиканците от консервативното движение, от крилото на хиларистите в Демократическата партия, от елита на чиновничеството в тайните служби и Държавния департамент, зарази най-после и Сената. С това силите, работещи за болшевизацията на американската власт, си изпълниха и програмата максимум. Медиите гордо крачат с барабани в челото на строя.

С капитулацията си пред Конгреса по единствения външнополитически и въобще важен въпрос, по който реално можеше да свърши нещо полезно, както  и с неспирните си хаотични промени в Белия дом президентът пък показа, че отсега нататък единствената му грижа ще е оцеляването му на власт – с панически пожарни средства, ден за ден. Това може да продължи и дълго, чак до края на мандата.

С реакцията си на новите санкции Русия даде да се разбере, че най-сетне е отписала Тръмп.

Тя вече няма да прави благородни жестове като миналия декември след изгонването на 35-те нейни дипломати, а ще преследва целите си рационално, дори цинично, в едностранен план. Дори би могла да помогне на Северна Корея, да въоръжи талибаните, да дестабилизира Саудитска Арабия. САЩ трудно ще може да се противопоставят на това с нещо реално. Русия вече живее в свят без надежда. А САЩ не са готови за гореща война, макар уж да не се плашат от нея.

 Човек обаче се чуди дали решението на Путин да изгони може би над хиляда (от общо близо 1500) американски служители от посолството в Москва и трите консулства не му е било тайно поръчано от Тръмп на срещата на Г-20, за да може по-лесно да ликвидира огромната чиновническа инфраструктура за отглеждане на либералната руска опозиция и износ на „цветна революция“ в Русия. За нея вече няма пари и от нея няма никаква полза, а доста вреда. За Путин тя отдавна не таи опасност преди изборите през март 2018 г. Напротив, действията на САЩ му осигуряват космически рейтинг, убедително преизбиране и невъзникване на сериозна опозиция срещу него в обозримо бъдеще.

Отношенията на САЩ с Русия днес, макар без никакви обективни причини, са по-лоши от когато и да било може би след Карибската криза от 1962 г. И двете посолства са без посланици – вината за това е на американския Конгрес. Замразени са всички двустранни проекти и контакти. Други възможни бъдещи санкционни действия на революционния конвент на Капитолийския хълм може да включат изгонване на руските дипломати и от мисията при ООН в Ню Йорк, което би означавало край на ООН и на международния ред след Втората световна война.

Говори се за планове на Русия да излезе от доларовата зона, което може да разклати сериозно световната финансова система. Спекулира се и за евентуална забрана на полети на американски авиокомпании над руска територия и други потенциално кастрофални за американските корпорации икономически контрамерки.

В САЩ антируската истерия сега се подклажда не толкова заради Русия сама по себе си, а най-вече за целите на американската вътрешна политика. Русия е колатерална жертва на войната на американската политическа класа срещу несистемния Тръмп. На второ място обаче се среща още и глупавата неоконсервативна вяра, че зъбенето на Русия може все някак да събори Путин и да се върнат старите блажени времена на безвъпросна американска хегемония. На фона на тези явно адски глупави хора старите Рейгън, Буш старши, че и младши, изглеждат титани на мисълта и умереността.

Тръмп още не е туийтнал по въпроса за новите санкции. Очевидно в душата си е против тях, но няма влияние над Конгреса. Тилърсън, на когото се възлагаха толкова надежди за нормализция с Русия, коментира: „Почти единодушният вот по закона за санкциите в Конгреса изразява силното желание на американския народ да види Русия да предприеме стъпки да подобри отношенията си със САЩ. Надяваме се, ще има сътрудничество между нашите две страни по големите глобални въпроси и че тези санкции няма вече да са нужни. Ще сътрудничим тясно с нашите приятели и съюзници, така щото нашите сигнали към Русия, Иран и Северна Корея да бъдат ясно разбрани.“

За желанието на американците да се подобрят отношенията с Русия Тилърсън безспорно е прав. Затова именно Хилари пропадна на изборите – защото за милиони избиратели тя беше фурията на войната. Чудесно е, че Бърни не гласува за санкциите и значи се е коригирал от миналата пролет, когато още като водещ кандидат за номинацията на демократите повтаряше с Хилари и Обама, че трябвало да сме твърди с Русия. Традиционните консерватори, плебейските републикански активисти от Чаеното парти и либертарианците също са против русофобската истерия. Младите, заслепени от възмущението си от оранжевия, сякаш не разбират значението на отношенията с Русия сами по себе си и харесват всичко, което дискредитира Тръмп.

Като цяло американците съвсем не се возят на русофобската каруца на политиците, бюрократите и медиите. Тук Рекс греши. Не разбира добре и интереса на „съюзниците“ от ЕС, дето отчаянието от предстоящите загуби от новите санкции и антитръмповските страсти правят опасна смес, силно контрастираща с лекомислените натовски демонстрации по руската граница. Слагането в една лоша рубрика на Русия с Иран (и шиитския свят) и Северна Корея, а на практика и с Китай, може лесно да се материализира в антиамерикански военен съюз на тези държави, срещу който САЩ просто няма да може да се опълчи.

 Американската външна политика сега е във фазата на съня на разума. Спи тежък наркотичен сън. Икономиката засега горе-долу е добре, Дау Джонс бележи нови върхове – след победата на Тръмп не е спрял да се катери нагоре.

 Общото настроение обаче е тревожно. Тежките социални проблеми са си тук. Но изглежда, че следващият голям трус ще дойде някъде от областта на външната политика. Твърде много некомпетентност и ненормалност се натрупа. Това няма да остане безнаказано.

Валентин Хаджийски

Източник:„Гласове

Иван Михайлов пред Кеворкян, май 1990 г.: Виновни сме! В Македония не царува българщината! (видео)

Иван Михайлов

 

 

„Всички, които не сме успели да осигурим на Македония българщината, имаме вина!“

Това заявява през 1990 г. в интервю за Кеворк Кеворкян и предаването „Всяка неделя“ по БНТ легендарният лидер на ВМРО Иван (Ванче) Михайлов. Интервюто е записано в Рим, където по това време Михайлов живее, на 23 май 1990 г. Няколко месеца по-късно, на 5 септември, Иван Михайлов умира на 94 години.

Запитан дали е доволен от живота си, от това, което е постигнал, Иван Михайлов отговаря:„Понеже не е постигнато това, което искаме за българщината в Македония, естествено не съм доволен! Трябва да търсиш обстоятелствата и да ги побеждаваш, но щом като в Македония българщината не царува, не ми се спи чак, като помисля за това! След толкова жертви, България три войни води, дотам дойдоха нещата, да не можеш в Скопие свободно да кажеш, че си българин!“

Его го Цариград, разходете се, бръкнете в който искате долап в техните архиви, бръкнете за което искате село, във всичките документи за Македония е болгар, болгар. Защо им е било на турците да лъжат“, съветва историците в Скопие той. Затова според него никога „скопски учен“, не стъпва в Цариград.

Гърците не гледат като сърбите. Македонците във Вардарска Македония са българи, казват. Каква е тази македонска нация? Такава нация няма, казват гърците!“, обръща внимание Михайлов.

Сръбската пропаганда е още от турско (време). Главната християнска сила против турския режим е българска. Тогава още сърбите са тръгнали с лъжи да изкарват народа сръбски“, казва още Иван Михайлов в интервюто на Кеворк Кеворкян.

 

 

 

 

Акад. Георги Марков: Как ще делим историята със Скопие?! Като на Женския пазар?

 

 

Историкът акад. Георги Марков коментира Договора за добросъседство с Македония пред Епицентър.бг и и заложената в него клауза съвместна комисия от историци да изглади спорните моменти в миналото.

 

Ето и основните му тези:

Заев го рече – да оставим историята на историците, но аз неговите скопски историци добре ги познавам. Историята е наука – историята изисква факти, анализ и синтез

Дори си го представям как ще стане – ще ни черпят по едно кафе в Министерския съвет, ще ни поставят срок и ще си гледат часовниците! Политиците много обичат да работят със срокове.

В Македония създадоха нация, но им трябва национална история, национални герои. И се получава като на Женския пазар – я, ни дайте Сандански, но си вземете, например, Иван Михайлов!

Само царят ни пожали нас, историците! И при БСП, и при СДС имаше пренаписване на учебниците. Симеон II прояви историческо мислене

Отричането на македонизма в България не е от 1989 г. А от 1963 г.! През 80-те Живков непрекъснато говори за български национален дух, затова върна лъва на Паметника на Незнайния войн, който беше изхвърлен през 1946 г.

Откъде накъде Груевски ще си нарича организацията ВМРО? Преди организацията да се нарече „Вътрешно македоно-одринска революционна организация“, тя се нарича Български македоно-одрински клубове! Има документ! Е, добре, ще се съберем историците, ще извадим този документ и какво? Отсреща Чепреганов ще каже – ние този документ няма да го признаем!

– Вие най-образно описахте начина, по който се стигна до договора за добросъседство с Македония, акад. Марков. Казахте „Чичо сам изтласква Дядо Иван от Балканите“. Защо смятате така?

– Защото за този Договор говорим от десет години, нещата вървяха изключително бавно и в последните два – три месеца някой засили скоростта на движение, а този някой според мен е Чичо Сам. Разбира се, има двустранни отношения. Смятам, че договорът е пробив в отношенията с Република Македония. Съединените щати подсилват позициите си във връзка с тази очаквана нова Студена война между САЩ и Русия, засега тя е търговска. Вижте картата – дори Черна гора влезе в НАТО, а исторически черногорците имат славата на най-големите русофили на Балканите, не сме ние. В Косово е най-голямата американска база на балканите, Албания е в НАТО и сега идва ред на Република Македония. Така че Чичо Сам даде тласък на преговорите, които водеха премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев. Както винаги на Балканите се намесва и някоя велика сила.

– Геополитическият фактор е бил решаващ за подписването на този договор, така ли?

– Да. Казват – ще има експертна комисия, да се съберат историците от двете страни в една такава комисия, да сложат картите на масата и да се разберат. Но как да се разберем?! Медиите пропуснаха факта, че 26 от най-известните скопски историци излязоха с едно обръщение до македонската общественост против Договора. С тях ли ще седнем на една маса?! С тези, чийто хляб ще искаме да отнемем?! Аз ги познавам, те никога няма да се откажат от фалшификациите, това е начин на съществуване при тях. Бившият директор на техния Институт за национална история Тодор Чепреганов неотдавна даде интервю за БТВ, в което беше категоричен – ние няма да отстъпим от нашата македонска история – още от цар Самуил и преди това! Как ще се разберем?!

– Да, но тази Комисия ще бъде формирана от политици, те ще имат решаващата дума кой да бъде включен в двустранната комисия.

– Аз съм бил потърпещ и преди, и след 1989 г., когато политиците казват на историците: „Стига сте я ровили тая история, я, да не пречим на добросъседството!“ И все повтарям, че историята не е слугиня на политиката. Заев го рече – да оставим историята на историците, но аз неговите скопски историци добре ги познавам. Ние не можем да правим компромис с историческата истина!

– А Франция и Германия как „изковаха от мечовете плугове“ и преодоляха историческата си вражда?

– Преди години, когато Първанов – колегата историк, беше президент, дойде в аулата на Университета с френския посланик. Френският посланик се изправи и каза: „Ето, ние даваме пример как се помиряваме с германците!“ И представи един учебник, написан от историци от двете страни, но за периода след Втората световна война – за Студената война, когато те са съюзници. Питах – а, историята преди това, а Френско-пруската война, а Първата световна война, а Втората световна война, къде са? Отговориха ми – рано е още! Тези неща са много трудни. Ние правихме опит да напишем общ учебник по история на Балканите в края на 90-те години. Но никой с никого не се разбра!

– Чърчил не случайно е казвал, че на Балканите има повече история, отколкото могат да понесат.

– Да, така че няма да стане с вълшебна пръчица – да ни извика Бойко Борисов и да каже – вие, историците, запретнете ръкави! Имам едно подозрение, дано не се сбъдне. Ще наредят: „ще подберете историци с умерени възгледи в комисията, акад. Георги Марков да стои по-настрана, той е обременен с национализъм“. Ще подберат някои по-млади колеги, свързани с определени фондации, чиито имена не искам да споменавам, и които ще отидат на равнище микроистория, всекидневна история. Ще изключим събитийната история, войни, въстания, революции, кланета – всичко това се изключва в името на помирението на Балканите. И ще се занимаваме с това как сме се хранили и какви черги сме тъкали.

– А, и тази територия е „минирана“! Имаше един документален филм „Чия е тази песен?“ за песента „Ясен месец веч изгрява“, химна на тракийците. Оказа се, че върху същата мелодия има песен едва ли не от всички земи на Балканите.

– Да, така е. Освен това политиците много обичат да работят със срокове. Дори си го представям как ще стане – ще ни черпят по едно кафе в Министерския съвет, ще ни поставят срок и ще си гледат часовниците! Политиците много обичат сроковете. Ние, историците, обаче не може да се откажем от фактите. В Македония създадоха нация, но им трябва национална история, национални герои. И се получава като на Женския пазар – я, ни дайте Сандански, но си вземете, например, Иван Михайлов! Много съм се парил от политиците и затова говоря така. Преди 1989 г. имаше една партийна линия, съгласно тази постановка на акад. Михаил Покровски, съветски академик, че историята е политика, обърната с поглед към миналото. Преди 1989 г. имаше цензура, но пък след това какво пренаписване на историята падна!

– Може би този съветски академик просто е бил цинично откровен и думите му са общовалидни – и преди, и сега?

– Преди 1989 г. често се позоваваха на него, а след 90-та като се сменеше една партия, като паднеше от власт, и се издаваха нови учебници по история. Първо през 1992 г. имаше едни „Свитъци“, после при управлението на БСП имаше едни учебници, след това СДС се върна на власт – хайде други. Само царят ни пожали нас, историците! Въпреки че е най-заинтересован. Не каза: „Как описвате баща ми, как описвате дядо ми!“ Той не се намеси, прояви историческо мислене. Кунева и Плевнелиев като „жертви на комунизма“ искаха да има урок за жертвите на комунизма. Слагат „Белене“, което е естествено, но аз казах: Сложете и НДК! – Как така, казват?! – Да, и НДК, имаше и култура, имаше и наука преди 1989 г.

– И сега покрай Договора с Македония много се говори за ролята на Коминтерна за изковаването на македонизма, но не се споменава, че БКП отрича тази линия още през 60-те години на ХХ век.

– От българска страна тази линия е отречена на Мартенския пленум 1963 г. от Тодор Живков. Той не е коминтерновец, Тодор Живков е от местните комунисти, има различия. Още през 1965 г., септември, когато у нас идва Тито и когато приближава преброяването през1966 г., Тито пита: „Моите 340 000 македонци какво ще правите?“, Живков му казва: „Няма такива македонци, има македонски българи, а ако настоявате, аз ще попитам какво направихте с милион и половина българи във Вардарска Македония!“ Отричането на македонизма не е от 1989 г., системата има развитие, едно е при Георги Димитров и Червенков, друго е при Живков. Особено през 1981 г., живи свидетели сме как се отбеляза 1300-годишнината на българската държава. И този Живков, който през 76-та година казва на академиците в Историческото дружество:„Какво става? Вие говорите за български национален дух, къде е класово-партийният подход? Има феодали, има крепостни, буржоа и работници“, през 1981 г., може би под влиянието на дъщеря си, непрекъснато говори за български национален дух. И Живков върна лъва на Паметника на Незнайния войн, който беше изхвърлен през 1946 г. През 1981 г. беше върнат лъвът. Съветвам по-младите колеги да не изпадат в положението на онези млади историци, марксисти сталинисти след 1944 г., когато отричаха изцяло Царство България и заклеймиха Иван Вазов като поет националист. Тогава забраниха военните му стихосбирки. Многоцветно трябва да се гледа историята!

– Живков противопоставил ли се е на съветската линия по темата за Македония?

– Не. Той тогава, през 40-те години на ХХ век, е функционер на друго ниво. В Градския комитет на БКП в София е. Георги Димитров, Трайчо Костов, цялото Политбюро, с изключение на Владимир Поптомов, който е от Пиринска Македония, на пленум през август 1946 г., когато се взима решението да има македонска нация и македонско малцинство в тогава още Царство България(б.р. – референдумът е месец по-късно), се решава по околии комитетите на БКП да се съревновават кой повече македонци ще запише. Познавам братя, единият, който е в София си остава българин, но другият в Сандански са го писали македонец. Двама братя от една майка раждани! Македонизацията е едно голямо престъпление на комунистическата партия!

– По-късно, когато Живков е начело на държавата и ревизира този курс, той прави това в разрез с Москва? Или си го позволява, защото междувременно между Москва и Белград са задухали студени ветрове?

– Да, вече можеше да си позволи. Но можеше да си го позволи и Вълко Червенков, скъсването между Сталин и Тито е още през 1948 г. Вълко Червенков, който говори против югославските ревизионисти, продължава да твърди, че има македонска нация. А пък нашият акад. Тодор Павлов (нашият, защото е председател на БАН), подарява като регент костите на Гоце Делчев! Неслучайно вчера премиерът Борисов се поклони пред костите на Гоце Делчев в църквата „Св. Спас“ в Скопие. Акад. Павлов ги подарява, защото заветът на Гоце Делчев бил, когато Македония се освободи, костите му да бъдат в Македония. Тодор Павлов, който е от Щип, през 1946 г. казва: „Аз съм българин!“, а кара други там да се пишат македонци. А Георги Димитров? Неговите корени са от Разложко и той е македонски българин. Вярно, че Сталин разпорежда, Бащата на народите, всичко това. Тогава Сталин цени Тито. През 1946 г. Тито има голям авторитет – не само на Изток, но и на Запад. И тогава Сталин казва на Георги Димитров: Правите македонска нация, давате Пиринска Македония на Югославия, а Тито ще ви върне Западните покрайнини. Като на Женския пазар!

– Може би това е възможно, защото от камбанарията на големите държави, отношенията на малките не личат добре?

– Кимон Георгиев, все пак полковник от войните, казва: „Другарю Сталин, как ще правим нация в средата на ХХ век?“. Бащата на народите отвръща: Аз как правя нации, имаше ли белоруска нация – не, имаше ли молдовска нация – не, но аз ги направих. И вие ще направите македонска нация!“

– Самият македонизъм обаче не е измислица на Сталин и Коминтерна, но е възникнал по геостратегически причини.

– Да, корените му са в Белград, в Кралство Сърбия в края на ХIХ век. Сърбите разбират, че няма как да направят българите „прави сърби“. Крал Александър след Първата световна война започва да тероризира и унищожава българите в Скопие и казва – ще станете „прави сърби“, защото и Бог е сърбин. Но това така не става и се стига до македонизма. Стоян Новакович и Йован Цвиич(защитници на Великосръбската доктрина – б.р.) казват: Добре, там край Вардар има една аморфна славянска маса, няма сърби, няма българи, но ние ще ги направим сърби. Това е в края на ХIХ век. Но тогава Сърбия среща голяма съпротива за териториално разширение към Босна и Херцеговина, тъй като там е Австро-унгарската империя. И въоръжената пропаганда на Белград се насочва на юг. През Вардарска Македония се стремят да имат пристанище в Солун, както става след 1913 г. Тогава те заграбиха Вардарска Македония, а гърците като техни съюзници, им дадоха свободно пристанище Солун. Сърбия тогава още няма излаз на Адриатика. След Първата световна война вече има, но продължава да окупира Вардарска Македония, заграбва освен Западните покрайнини и Струмишко, което е част от Българска Македония.

– Ако Сърбия е глезеното дете на Великите сили през целия ХХ век, както се шегуват ваши колеги историци, може би сега идва наш ред? За реванш след Договора, който бе подписан на 1 август.

Да, през ХХ век ние бяхме черната овца, сърбите смятаха, че са вечни победители. След края на Студената война вече Югославия не беше необходима на Великите сили. След Първата световна война, когато решават да направят т.нар. Санитарен кордон срещу болшевизма от изток и срещу победена Германия откъм Средна Европа, правят нови държави – Финландия, Прибалтийските държави, Полша, Чехословакия и Югославия. Югославия е създадена толкова голяма, защото трябва да се бори едновременно срещу болшевизма на изток и срещу германците. Тогава я наричаме Сърбославия, защото сърбите на Карагеоргевич доминират. Тогава има съпротива, ВМРО оказва отчаяна съпротива. След Втората световна война пък, когато Чърчил се пазари със Сталин, Чърчил отстъпва България и Румъния на Сталин, но казва – влиянието в Гърция и Югославия е 50:50%. И пак разшириха Югославия. Но след края на Студената война Съветският съюз изчезна, няма германска заплаха – германците вече не умеят да маршируват, а и не искат, Югославия се саморазпадна. Нищо че в Белград продължават да говорят за дългата ръка на пангерманизма. Нищо подобно!

– Възможна ли е ребългаризация на Македония?

Имам впечатление от хората, които са взели българско гражданство – чудя се как някои са запазили кръщелни свидетелства от баби и прабаби, издадени от Българската екзархия. Там пише народност „българин“. Е, има един пропагандатор Боже Ристоски в Скопие, който като студент по време на Втората световна война в Софийския университет, се казва Благой Христов. Имаха един генерал академик Михаил Апостолов, който се прекръсти на Михайло Апостолски – той, който като офицер от югославската армия през 1941 г., когато цар Борис освобождава 12 000 македонски българи от германски плен, попълва декларация за произход и в нея пише, че е роден в Щип от родители българи. А след това е от най-върлите „македонци“ и преследва тези, които искат да запазят българското си самосъзнание. Те са изкуствено създадени, но вече има и промити мозъци от по-младите поколения. И Груевски казва: „Вижте ги, българите, кръстили си градовете Сандански и Гоце Делчев, откъде накъде ще ни крадат националната история, аз съм учил друга история!“ Но Груевски е роден след Втората световна война и са му промили мозъка. И откъде накъде ще си нарича организацията ВМРО?! Това е запазена марка, преди организацията да се нарече Вътрешно македоно-одринска революционна организация, се нарича Български македоно-одрински клубове! Има документ! Е, добре, ще се съберем историците, ще извадим този документ и какво? Отсреща Чепреганов ще каже – ние този документ няма да го признаем! Защото Българската екзархия е поддържала български училища в Македония и ги направили българи?!

– Членството на държавите в НАТО ще спира ли враждебните аспирации на полуострова? Ще спре ли желанието за Велика Албания, например? Питам за тях, защото демографски те са най-младата нация.

Няма да ги спрат! Гърция и Турция са в НАТО от 50-те години, но на няколко пъти бяха на ръба на войната. Не само заради Кипър. Историческото наследство на Балканите е тежко, и друг път съм казвал – албанците рано или късно ще извикат: „Да живее Съединението!“ Косово ще се присъедини към Албания и Сърбия няма как да ги спре. Но те искат Велика Албания, тя е начертана от Мусолини през 1940 г. Когато цар Борис отива при Хитлер през пролетта на 1941 г., Мусолини иска цяла Северозападна Македония и Охрид за Велика Албания, плюс Косово и Южна Черна гора! Италианският крал е и крал на Албания, от 1939 г. тя е в пределите на Италианската империя. Тогава цар Борис възразява – Охрид е българският Йерусалим! А председателят на българския парламент Логофетов (Никола Логофетов, председател на XXV Народно събрание – б.р.) подава оставка. И Хитлер се съгласява. Затова, когато Рибентроп и Чано (Йоахим фон Рибентроп и граф Галеацо Чано – външни министри на Германия и Италия) правят споразумението, Охрид и Дебър остават в България.

Албанците са млад, демографски силен народ, те веят тази карта и вярват, че рано или късно ще с обединят. Кой ще им попречи? Това трябва да го знаят в Скопие. Като влезеш в Тетово всички надписи са на албански. В Тетовския университет нямат проблеми с финансовите средства, правят конференции. Казват ни: „Ние с вас, българите, нямаме проблеми, отдавна се знаем, но има някакви между нас, които ни пречат, които не знаят какви са“. А Тетово се води в Република Македония все още!

– Да, на Балканите има не само много спорове. И Ислямска дъга си имаме.

И тя е вече разширена, Ердоган я продължи. В книгата на Давутоглу „Стратегическа дълбочина“ Ислямската дъга започва с Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Родопите, Западна и Източна Тракия. Но преди година и половина Ердоган я продължи към Търговище, Шумен и Разград. И тогава външният министър Митов ни успокояваше, че това, видите ли, била някаква реч на Ердоган, той бил емоционален, само сърцето го теглило към Шумен и към Разград. Говори ли така външен министър?! Ислямската дъга се чертае от Анкара и Анкара има много силни позиции и в Скопие, и в Албания. Бил съм в Цариград на конференция на военните за Балканската война – много албански офицери се обучават във Военната академия в Истанбул, албанската армия се въоръжава от Турция. Трябва да си отворим очите – НАТО не е гаранция! Северен Кипър още е под турска окупация.

– Кой тогава е основният фактор за това Балканите да са спокойни и стабилни, след като такава мощна организация не може?

Основният фактор е Чичо Сам, който смята, че ще мести пешките. Съединените щати са разглезена свръхсила, след като Съветският съюз се разпадна, Бил Клинтън обяви САЩ за световен лидер. Ние ще управляваме света, ние ще доминираме света! А когато се говореше за двете световни войни, англо-американците непрекъснато ругаеха, че Германия искала световно господство. Сега те искат да доминират, а това е същото! Великобритания излиза от ЕС, един канал разделя Великобритания от Европа, но тя е много по-близо до бившите си колонии, нищо че такъв голям океан ги разделя. Англосаксонските сили – има такъв термин от двете световни войни. Чърчил има едно писмо до Рузвелт през 1943 г., в което казва – ние ще управляваме света, англосаксонската раса. Той говори за раса! Слушаме някакви приказки по фондациите, четете тяхната кореспонденция! Англосаксонците смятат, че те трябва да управляват. Китай обаче се издигна. Какво да го правят Китай?! Да го заличат ли Китай?! Русия също се завръща.

– И направи военно-морски маневри с Китай в Балтийско море! За пръв път в историята.

Американците по време на Студената война залагаха много на противоречията между Съветския съюз и Китай и печелеха от това. Никсън отиде при Мао Дзедун през 1971 г. и се прегърнаха. Срещу Съветския съюз. И печелиха. Но сега е друго – вижте глобуса, представете си човешките ресурси на Китай и материалните ресурси на Русия. От това трепери Чичо Сам. Там е големият въпрос, Евразийският съюз, за който говори Путин. Това, разбира се, не е онзи замисъл на княз Трубецкой след Първата световна война за Евразийски съюз. Той пише книгата си за Евразийския съюз като емигрант в София. Китай и Русия са фактори, а Съединените щати не ги зачитат, държат се господарски. Сега разбирам защо в Латинска Америка има силни антиамерикански настроения.

Но да се върна на Балканите. Бойко Борисов казва – ние няма да гледаме назад, защото ще се препънем, навремето Иван Костов казваше същото. Но ние идваме от миналото. Както всеки човек има сянка, така и ние не можем да се разделим с историческото си наследство. И другите балкански народи също. Ние трябва да пишем историята каквато е. Поуките от историята са – че трябва да скъсаме с балканизацията на Източна Европа. Поуките трябва да ги вадим от онази, истинската история, а не от политизираната история. Историята е наука – историята изисква факти, анализ и синтез, а не преднамерени становища и ние не можем да премълчаваме част от историята. Защото политиците какво казват – да, така е, но това е неудобната истина, вие гледайте удобната истина. На политиците им е по-удобно да гледат удобната истина. Но моят съвет е – нека те правят историята, да са живи и здрави да останат в историята, но историците пишат историята!

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Forbes: Путин трябва да благодари на Конгреса на САЩ за санкциите

 

 

Икономическото и стратегическото сближаване на Русия и Иран е ярък пример как санкциите на Конгреса накрая бият по САЩ, пише колумнистът на Forbes Уейд Шепард.

Намирайки се в една лодка заради приетите мерки на американските законодатели, Москва и Техеран активно развиват сътрудничество. Тези дни те сключили сделка за съвместно производство на пътнически вагони за 2,5 млрд долара.

Иран купува руски вертолети Ми-17 и различни ракетни системи. Руски нефтени и газови компании на свой ред работят в Иран. През юни „Газпром” получи договор за усвояване на газовото находище Farzad B.

Стокооборотът между Русия и Иран през 2016 г. се удвоил. Според Forbes, той скоро може да достигне 10 млрд долара, а през 2014 г възлизал на нищожните 1,68 млрд долара.

Американските компании могат да си позволят сътрудничество с Иран при купуване на персийски килими и продаване на граждански самолети. Заради собствените си санкции САЩ не могат „да отхапят къс от баницата” от стремително развиващата се Ислямска република.

Вашингтон притежава сериозно влияние върху европейските компании относно сделките с Техеран. Например френската компания Total и някои други западни фирми няма да получат достъп до иранския пазар без разрешението на САЩ. Точно затова Русия има там множество възможности.

„Тези, които налагат санкции, фактически излизат от играта, оставяйки на съперниците възможности за натрупване на допълнително богатство и сила. Китай знае това, Русия също го знае. Така че Путин трябва да благодари на Конгреса” – обобщава авторът.

 

 

Източник:Блиц

 

САЩ искат пълен контрол над Балканите, Тръмп стартира проекта “Триморие“ срещу Русия

Защо всички в НС са единодушни по въпроса за Договора с Македония? Отговор: За хомогенизирането и поставянето на Балканите 100% под егидата и контрола на НАТО (разбирай САЩ) е необходимо всички страни да бъдат членки на военния блок. След Черна гора по съкратената процедура ще бъдат приети в Алианса всички балкански страни, които не са членки на НАТО. Затова се „премахват“ спешно всички двустранни търкания и конфликти. Натовското хомогенизиране на Балканския полуостров е необходимо за реализиране на американския проект „Триморие“ (включващ териториите на страните между Адриатическо, Балтийско и Черно море).

 „Триморието“ има три основни цели. Първа, блокиране на комуникациите между Западна Европа (преди всичко Германия, Франция, Италия и други) и Русия. Става въпрос за прекъсване на газопроводи и нефтопроводи, които обслужват „Газпром“ и неговите контрагенти в Западна Европа. Второ, с размахването на „руската заплаха“ да се мобилизира целият военен и пропаганден потенциал на Източна Европа срещу Русия. Това е и истинската причина за огромния натиск върху страните от Източна Европа да започнат да отделят 2% от своя БВП за военни цели. Полша е водещата страна в „Триморието“ в Източна Европа. Трето, подсигуряване на условия за рестартиране на транспортен коридор №8 (Бургас-Дуръс, Албания), който включва нефтопроводи и газопроводи, транспортиращи газ и нефт от Близкия Изток и Каспийския басейн, които имат за цел да изместят „Газпром“ от европейските пазари.

Ускореното стартиране на проекта „Триморие“ наложи ускореното поставяне на власт на Зоран Заев в Скопие с активната помощ на структурите на Джордж Сорос, неговото легитимиране в София като премиер на Македония и подписването от страна на България на Договора с Македония, който очевидно признава, че македонският език не е западен диалект на българския език. А е „нещо“ друго. Въпреки че огромното мнозинство респектабелни учени по света твърдят точно обратното.

 По-ясно казано, Договорът с Македония се подписва за сметка на българските национални интереси в дългосрочен план. Но българският елит на статуквото, управляващи и опозиция, се правят на главния герой от филма „Ни чул, ни видял“. Истинската причина за шумно прокламирания „пробив“ в двустранните българо-македонски отношения е стартирането на проекта „Триморие“ на Балканите, като най-вече промените засягат Западните Балкани. По ирония на съдбата това, което преди години Коминтернът не успя да постигне, го постигнаха соросоидите в София и Скопие, служейки за инструмент на чужда на Балканите политика.

До този момент единствено Турция, която заедно с Полша е призвана да бъде една от двете водещи страни в „Триморието“, води своя собствена външна политика. Сближава се с Русия, купува руско оръжие, води диалог с Техеран, унищожава мрежите на Фетхуллах Гюлен и други подобни „своеволия“. Това прави турския президент Ердоган изключително неудобна за Вашингтон политическа фигура. Унищожаването на мрежите на Фетхулла Гюлен в Турция, Европа и Азия е все едно да се унищожат мрежите на Джордж Сорос в Източна Европа. Реджеп Ердоган очевидно има авторитарни забежки и действа с недемократични способи, но под негово управление Турция се превърна в непрогнозируем партньор за Вашингтон и неговите геостратегически проекти. Затова Ердоган ще бъде атакуван постоянно и ще се търсят всевъзможни начини да бъде елиминиран от властта.

 Боян Чуков, Аспекто

Източник:епицентър.бг

Каракачанов е най-послушният балкански агент на НАТО

 

 

Днес в Скопие шефът на ВМРО Красимир Каракачанов ще направи това, което стори Михаил Горбачов през 1989 година.

Иронията на историята е, че бащите на идеите предават идеите си. Както лидерът на световния комунизъм подписа капитулацията на комунизма, така и водачът на организацията на македонските българи капитулира пред сърбомакедонизма.

Предателството на Горбачов бе с етикета „перестройка“, измяната на Каракачанов е в евроатлантическа опаковка.

Ако Горби е най-успешният кремълски агент за влияние на Запада, Каракачанов е най-послушният балкански агент на НАТО.

 

 

Източник:pogled.info

 

Договорът с Македония – рано е за фанфари и заслуги!

 

 

Фактът, че критиките срещу договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Македония, почти липсват у нас, но са доста остри в съседката ни и няма гаранция, че парламентът в Скопие ще го ратифицира, показва по–зрелия политически подход на българина. Безспорно е, че такъв договор е необходим инструмент за развитието на едни по–стабилни и сигурни Балкани като неразделна част от ЕС. Същевременно, доста обезпокоително е прикриването на хронологията на събитията, довели до това подписване, необоснованият оптимизъм, който залагаме в него и приписването на заслуги на този или онзи политик.

Първо, когато ние искрено споделяхме с американците, че можем да помогнем на Македония за бързо приемане в НАТО, те ни отговаряха: не бързайте, не е времето сега за това. Подобен отговор предизвикваше спомена за американските критики срещу македонците, затова, че са приели нашия подарък от определен брой танкове, които по–късно под същия натиск нарязаха или продадоха. Т.е. причините за забавяне приемането на Македония не са били само в нея.

Още по–малко пък ние сме били пречка за това, на което би навел израза „отваряне на вратите към ЕС и НАТО” с подписването на договора от България. Сега обаче, САЩ промениха политиката си, защото, както прогнозирахме преди години в анализа за обявяването от госпожа Нюланд на страните от Балтика до България за „фронтови”, че на авторът на идеята ще е необходим стабилен тил в лицето на Западните Балкани, настъпи този момент в оформянето на антируски фронт в Източна Европа.

Освен това, САЩ спешно правят необходимото за да спрат продължаването на газопровода с руски газ от Турция през Гърция и Македония за Централна Европа. В същото време Брюксел, който остави известен вакуум в региона, отказвайки се от разширяването на ЕС до 2020 г./а след Брекзит за още по–дълго/, също се активизира, лично г–жа Федерика Могерини посети Скопие, където активно вършееха поне три чужди разузнавания в опит да извлекат дивиденти от политическата криза. По време на посещението на българския премиер в Берлин и Париж той е бил помолен за активиране на политически стъпки спрямо Македония, докато в медиите пиарите на Бойко Борисов лансираха неадекватната, неверна и невъзможна теза, че се превръщал посредник между Анкара и Брюксел”, от какъвто и двете страни не се нуждаеха.

Второ, България, изпълнявайки исканията на Вашингтон и Брюксел, видя в това и шанс да „прокара” отлежаващия 10 години договор, който не бе придвижен, въпреки нееднократните консултации и разговори на експертно ниво между двете страни. Бързината, с която обаче това се искаше от България и Македония, не оставяше време и шанс за постигане на удовлетворителни компромиси, а напротив, принуждаваше ни да преглътнем сериозни пречки, стигащи дори до опасения да се примирим с македонизма.

Вината на българската страна е, че в продължение на години не бе достатъчно активна /дори бившият ни президент Плевнелиев 5 години не намери време да посети Македония/ и не придвижи ни най–малко поне някои от проблемните въпроси, което да ни дава днес основание, че македонската страна ще тръгне да изпълнява един договор. Защото, не е ли подигравка да подпишеш такъв, а учебниците по история да продължават да инжектират децата с антибългаризъм, да се променят дори текстове от романите на български писатели, изхвърляйки думата „български”, да се изтриват надписи на надгробни плочи и т.н. и т.н. Тоест, не бяха създадени предпоставки, без да се превръщат в условия, даващи оптимизъм, че договорът има смисъл.

При това бяхме в по–изгодната позиция: не ние се нуждаехме толкова от такъв договор, колкото Македония, ако иска да влезе в НАТО и ЕС. Сега беше моментът за „пробив” по най–трудните въпроси като историческото наследство и учебниците. Нещо повече, дали това е верният момент за нас, предвид на негативните за България последствия от двете цели на САЩ – ако „Турски поток“ завърши на морския бряг и ако „фронтовите държави” се превърнат в преден фронт на една военна конфронтация? Ще си спомним ли, кой е имал заслугата за този „историески момент”? Едва ли Вашингтон и Брюксел се интересуват от историческите ни и езикови спорове, те дори не ги разбират.

Трето, този договор е дело на много експерти и политици, а съвсем не на сегашното правителство, външен министър и зам.- външен министър, които са далеч от дипломацията. Положителното е, че на повърхността излиза за пореден път тезата, която западните страни са споделяли с нас, а именно, че разчитат на българската експертиза по страните от региона, на нашата помощ. А ние не винаги сме се възползвали от това. Напротив, отказвайки се от собствена инициатива, някои наивно питаха чужди гости, какво мислите по този или онзи въпрос, а те ни отговаряха /на срещи в големия салон на МВнР или в интервюта с журналисти/, че са дошли да чуят от нас това, което ги питаме.

Другият положителен момент е, че независимо от критиките в Македония, в администрацията й има наистина силно амбицирани хора, които искрено желаят европейски път на развитие на страната си. С тях сме имали чудесни контакти и ако не бяха политическите пречки на определени среди в Македония и Сърбия, отдавна да сме развили много по–широко и ефективно сътрудничество. Сред тях Зоран Заев трябва да търси подкрепа за изпълнение на договора с България.

Много са хората в Бълария, които са посяли кълновете на онези плодове, от които днес се нуждае изпълнението на договора. Въпросът е да се възползваме от тях. Както от опитите на бившия председател на БАН акад. Стефан Воденичаров за разширяване на научното сътрудничество, така и от инициативите на бившия посланик Михо Михов за партньорства между градовете или на изключителната активност на Министерството на отбраната и в частност директорът Иво Антонов по отношение на войнишките паметници, от инициативите на българския бизнес и др. Във военната област не представлява нищо ново обучението на македонски военнослужащи в България, имали сме го години наред. По–резултатно ще е това, което предлагахме още 2006–2008 г.– военни съветници на място да оказват помощ в планирането, модернизирането и подготовката на македонската армия и споделят опита си от мисии, в които сме участвали.

Кои са рисковете и реалностите?

Тъй като има голяма степен на припокриване на текстовете на договора и декларацията от 1999 г., прави впечатление, че двете нови точки – за създаване на комисии /член 8 – експертна комисия по исторически и образователни въпроси и член 12– междуправителствена комисия / не съдържат цели и срокове, а изискването за „обективност” е само пожелателно. Призивът за автентичност на историческите извори и „научно тълкуване на историческите събития” не е нито нещо ново, нито гаранция. Такъв подход във формулировките може да направи процесът на изпълнение не „дългосрочен”, а „вечен”.

В член 9–ти от договора се говори за „полагане на усилия за свободно разпространнеие на информация”, нещо, което би трябвало да бъде задължителна предпоставка, а не пожелание, предвид на това, че е една демократична основа в рамките на общността.

Добре би било преподавателите по политология да поставят на студентите си въпроса, с какво една декларация се отличава от един междудържавен договор.

Тезата за „обща история” също е формулирана полувинчато. Коя история, до кога, в противен случай може да се тълкува и обратно, ние да приемем налудничавата претенция на македонистите и да извикаме заедно „Луно, луно македонска и тебе че те освободиме.” Добре че поне за „езика на омразата” сме по–категорични и ясни.

Кои сили ще надделеят в Македония и ще е успешен ли докрай натискът на Вашингтон и Брюксел? Известно е кой дърпа каишката на албанските партии. Ясна е и подкрепата, но и съпротивата срещу премиера Зоран Заев. Силно е и сръбското влияние. Остава решаването на спора с Гърция за името на Македония, в който не можем и не бива да се намесваме. Препоръчително е да не се изпуска от внимание влиянието на Балканите и на други външни сили, освен споменатите по–горе, като се следи за далечните им геостратегически цели.

Успокояваме се донякъде с мисълта, че договорът е част от противодействието срещу дестабилизацията на Балканите. Но да не се окаже утре, че докато сме гледали върха на обувките си, не сме разпознали по–далечни замисли, сред които има както относително приемливи, но и доста негативни за нас като държава. Във вътрешнополитически план до изборите в Македония на 15 октомври активността на опозицията ще създаде впечатление за антибългарска кампания и това доста ще очерни днешните оптимистични дитирамби за бъдещето на нашите отношения.

Освен реалният риск договорът да не бъде ратифициран от македонския парламент, ще ни очакват още много трудности в етапа на неговото изпълнение, ако въобще има такова. Много по–трудно ще ни бъде да не одобрим приемането на Македония, ако тя не е изпълнила настоящия договор. Последните 10 години показаха, че колкото по–дълго оставаме пасивни и се надяваме някой друг да помогне, толкова по–дълбоко е затъвала колата, на която можехме да се качим заедно. Ако не свършим ускорено това, което пропуснахме през последното десетилетие, тя ще продлъжи да затъва. Затова спрете фанфарите и захаросаните и научнообразни коментари, както и фалшифициране ролята на днешните политици, запретнете ръкавите и се обърнете към истинските и доказали се експерти по българо–македонските отношения.

 

Симеон Николов, Поглед.инфо

 

 

Историята на българина Иво, спасен от президента Радев

 

 

Историята е като за филм.

Ако Иво не беше българин, а американец, в Холивуд щяха вече да пишат сценарий. В нея има всичко, което може да държи зрителите в напрежение преди хепиенда – обвинение в убийство при липсващ труп, немарлива полиция, некомпетентен съд, невинна жертва, разделено семейство, живот зад решетки, щастлива развръзка, свобода, прегръдки, сълзи, родина.
Основното действие се развива в Гърция. През 2011 г. Иво Богданов получава двойна доживотна присъда за убийството на поляка Ричард Ханускевич. Осъдени (с по-леки присъди) за съучастничество са и братът на Иво – Константин, и сънародник на „жертвата“ – Артур Бурзова.

Както и да гледаме подробностите от случая, той звучи абсурдно. Полицията представя оръжието на престъплението (една ножка), при положение че труп няма и не е ясно как е била умъртвена жертвата. Нещо повече – имало твърдения, че Ханускевич си е жив и здрав и се разхожда из Гърция. Пред гръцките магистрати се изправил свидетел, който потвърдил, че уж мъртвият поляк си е взел заплатата два дни след датата на предполагаемата си смърт. Забележете – според полицията имало и дата на смъртта. Как така, кой я определи, по какъв начин? Няма никакви безспорни доказателства, които свързват Иво с престъплението. Съдът обаче произнася суровата присъда.
Вратите на затвора хлопнали за нашия съгражданин, който прекарал там седем години, крепен от надеждата, че ще излезе в отпуск и ще открие сам (подчертавам – сам) мнимия мъртвец. Междувременно, от стрес, притеснение, умора 20-годишният му син получил инсулт. (За щастие, без фатални последици и днес е студент по ядрена физика.)

Изведнъж – изненада! През 2016 г. в болница в град Триполи – Спарта от естествена смърт умира пациент, който е идентифициран от роднините му като Ричард Ханускевич. Същият, заради чието „убийство“ Иво от години бил лишен от свобода, труд, семейство. Но и след сензационното разкритие, което категорично говори за съдебна грешка, Иво не бил освободен. Наложило се да изпрати молба до Върховния съд. И да чака.

Как идва развръзката?

На 23 и 24 юни тази година президентът Румен Радев е на официално посещение в южната ни съседка. В програмата му са включени срещи с гръцкия му колега Прокопис Павлопулос, с председателя на парламента Никос Вуцис, с кмета на Атина Георгиос Каминис, с представители на нашата диаспора. Новинарският поток отбелязва, че теми на разговорите са били енергетиката, икономическият и културен обмен, европейски и балкански въпроси. Никаква гръмовна новина, тъй като и българският, и гръцкият президент нямат силни конституционни правомощия. Експерти коментират, че визитата показва добра воля и добронамерен тон в рамките на едно протоколно посещение. За да възбудят повече интерес към събитието, български медии излизат със заглавия за облеклото на първата дама или със закачливи въпроси „какви ги вършат Румен Радев и генерал Деси?“

Е, на 1 август, с повече от месец закъснение, се разбра какво е вършил Румен Радев.

Въпрос на Нова телевизия към Иво Богданов, който стъпва за първи път на българска земя от години: „Как се чувствате?“

Предполагаем отговор: „щастлив“, „развълнуван“, „все още не мога да повярвам“, „нетърпелив съм да видя близките си“.
Вместо това, следва краткото: „Чувствам се българин.“

Българин?!

Българин, който за да прехранва семейството си отива като бояджия на гурбет?

Българин, който седем години прекарва невинен в гръцки затвор?

Българин, усетил помощта само на един самоотвержен гръцки адвокат, амбициран да докаже невинността на клиента си?

Къде бяха българските институции и българската държава на фона на това отчетливо куцащо обвинение? Какво направиха? Пред кого поставиха въпроса? На какво ниво?
И докато аудиторията вероятно се чуди и си задава същите тези въпроси, оневиненият по една случайност на съдбата пояснява своя отговор: при визитата си в Гърция сегашният президент поставил въпроса пред гръцкия си колега. Така, само за 24 часа, била прекратена съдебната сага. И, да, затова сега вече Иво се чувствал българин. („През тези седем години не помогна нито една българска институция. Писали сме молби – нищо. До идването на нов президент, който излезе истински българин, според мен, и ми помогна. Той ме кара да се гордея, че съм българин.” – Иво Богданов пред Нова тв).

Имам чувството, че всички искат по-скоро да забравят тази история. И изстрадалият Иво, и сгрешилите гърци, и нашите „чевръсти“ политици, дипломати, чиновници.

Дали киноцентърът в Бояна ще се заинтригува от сюжета, нямам никаква представа. Тя обаче трябва да бъде предоставена на вниманието на широк кръг наши сънародници. На политици, в частност – патриоти; на всички възможни държавни и общински институции, в частност – на онези администратори, които похарчиха твърде много пари за изготвянето на платформи, програми и стратегии за връщането на българите от чужбина.
Какво е нужно, за да се оживи патриотичното усещане на българския гражданин, колко малко е необходимо, за да се почувства българин, показа именно тази история.

Българинът, тук или в чужбина, иска да знае, че държавата, нейните представители и институции, го подкрепят и работят за него. Не за собственото си благополучие и его. Да си припомним, че имахме президент, който преди да напусне „Дондуков“ 2, отмери приноса си за историята със снимките, ръкостисканията и потупванията по рамото от чуждите държавни представители. Е, не от всички, а от Гаук, Меркел, семейство Обама.

Българите искат да се отнасят към тях като към граждани, а не като към канарчета…

Българите бягат от тази страна, защото държавата е абдикирала от задълженията към своите граждани, от необходимостта да гарантира сигурността, здравето, живота им. И биха се върнали, ако ситуацията се промени радикално. Накратко: ако сезонът на канарчетата вземе, че най-после приключи.

Таня Джоева

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Ще се превърне ли Скопие във Ватерло за Борисов? Дали комисията за решаване на спорни исторически въпроси няма да се превърне в исторически трибунал за българите и държавата ни?

Борисов и Заев подписват Договора за добросъседство

 

 

Борисов доживя своя звезден медиен миг като геополитик. Пред очите на стотици журналисти той подписа договора за добросъседство с Македония. В медиите е едно, но в реалността е друго – това е неписаният закон на геополитиката.

Едва ли Борисов познава в детайли геополитическите игри за Македония през последните 200 години. Струва ми се, че и медиите в България не ги познават. Македония е част от Източния въпрос, а именно той е голямата геополитическа тема през последните 200 години.

Това, което днес Борисов формално финализира го започна Иван Костов.

Тези дни Иван Костов изрази своята позиция по подписването на договора. И правилно прецени тежестта на фактора време. Подписването на договора преди местните избори в Македония може да обърне настроенията в полза на опозицията. А това случи ли се, никой не може да предвиди процесите в Македония.

Това, което днес Борисов стори, ще го оценяваме след 25 години.

И сега конкретно за договора за добросъседство.

Той е изключително голям успех за Русия, Сърбия и Гърция. Защо смятам, че това е така?

Нека погледнем чл. 8 т.2 и анализираме рисковете. На базата на посоченото договорно условие ще се създаде съвместна мултидисциплинарна комисия. Тази комисия ще работи по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития. Тази комисия ще има ежегодни доклади.

В прав текст това означава, че българската история може да бъде нагласяна както пожелаят Русия, Гърция и Сърбия. В тези държави се пазят твърде голям брой исторически извори, неизвестни на българската наука. И ако някой си мисли, че те няма да бъдат използвани значи е наивник или глупак. Тя и досега българската история се пише така, че да обслужва различни идеологии. Нека не забравяме, че учебникарската ни история е родена през втората половина на 18 век в Петербугската академия и обслужва интересите на имперската доктрина на Екатерина Велика и Гръцкия проект на Евгений Булгарис. Тогава и там българите станаха прабългари, сдобиха се с тюркски произход и език, родиха се хановете и какви ли още не измислици. Тази доктрина обслужват и до днес така наречените български официални историци. Тези същите историци ще бъдат вероятно участници в посочената комисия.

А какви историци ще участват от македонска страна – пробългарски настроени или агенти на Белград, Атина и други столици? И какво да очакваме от такава комисия? Дай Боже, тази комисия да работи наистина за добросъседство!

Договорът за добросъседство с Македония се превърна в PR инструмент за Борисов. Борисов не разбра намеците от страна на Путин и Карпов по отношение на кирилицата. Тези намеци ни казваха да вниваме с медийната ни геополитика, защото можем да съжаляваме.

Бил ли е някой от съвременните ни медийни геополитици в архивите на Русия, Гърция или Сърбия? Не, не е бил.

И именно защото не са били там и нямат понятие от силата на историческата манипулация те могат да нанесат непоправима вреда на България посредством това условие в договора.

В Москва, Атина и Белград политиците са доволни. С тази клауза в договора те знаят, че добросъседство между България и Македония няма да има. Тази клауза няма да бъде подвластна на желанието за добросъседски отношения. Тази клауза ще е подвластна на тези, които имат богати архиви и могат да манипулират историята.
Да допуснем, че днешната опозиция в Македония бъде активна в македонския парламент, когато се ратифицира договорът.

Да допуснем, че по линия на Белград, Атина и Москва в македонската опозиция се озоват документи, които като исторически извори могат да се използват срещу България. Как ще се развият тогава процесите на добросъседство?

И дали комисията за решаване на спорни исторически въпроси няма да се превърне в исторически трибунал за българите и държавата ни? Тази комисия няма за задача да изчиства спорни моменти със Сърбия, Гърция или Турция. Тя е създадена само за спорни въпроси между България и Македония. Не знам за друг такъв аналог в световната геополитика –две съседни държави да създават подобна комисия. Това си е наша балканска геополитическа иновация. Тази геополитическа иновация може да се превърне в най-големия гаф в българската външна политика.

И именно заради това българската нация трябва да знае КОЙ е авторът на този текст в договора? Аз няма да се учудя ако ТОЙ е агент на чужди служби. Такива в българските политически среди дал Господ.

Иска ми се терзанията ми да са напразни.

Но българската история ни е научила, че няма съсед, от когото да не сме си патили и да не ни е забил нож в гърба. Ето защо трябваше да сме изключително внимателни в желанието си да подпишем договора за добросъседство.

Аз самият се питам кому е нужно от днес нататък да говорим за спорните исторически моменти? Кои са тези спорни исторически моменти и защо те не са фиксирани по никакъв начин в документ съпътстващ договора?
Медиите днес представиха Борисов като голям геополитик. Ще ми се наистина да е така. И на кой българин не му се иска българският министър-председател да е голям геополитик?

Но елементарните ми познания по история ме карат да мисля, че Скопие ще се превърне във Ватерло за Борисов. Българският народ може да прости много неща на своите политици, но гаврата с българската история не е в този списък.

Ако тази комисия започне превратно да се занимава с българската история, то това ще са последните дни на Борисов като политик.

И да помислим и за риска, ако договорът обърне настроенията в Македония в полза на днешната опозиция на предстоящите местни избори.

Разпадът на Македония ще бъде необратим. Тогава фанфарите ще звучат в Тирана, Белград, Атина и Москва. В София ще цари траур.
В геополитиката трябва да се анализират всички рискове.

Моля се Борисов да ги е предвидил.

 

Петко Добрев

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Проф. Пантев: Договорът с Македония е успех, но как ще пишем обща история, не знам!

 

 

– България и Македония най-после подписаха Договора за добросъседски отношения, подготвян още от 2008 г. Как ще коментирате този факт, проф. Пантев?

– Един договор много рядко урежда взаимоотношения, особено когато продължително време са били конфликтни и враждебни. Но това безспорно е една цивилизована стъпка към успокояване на атмосферата, на диалога. Един договор не може да промени историята, но може да приеме съвременните, текущите реалности, при които колкото и топли и братски чувства да имаме като минало, днес се развиват други реалности, които трябва да се приемат. Това не е някаква пораженска драма от страна на България. Не случайно крайните националисти и от двете страни са недоволни от този договор. Чух, че в Македония е имало доста хора, които са направили кариера с македонизма, но и в България има доста хора, които направиха кариера от препирни с македонизма! Така че да оставим нещата малко да поутихнат, това са две държави, кой на какъв език или диалект говори, това ще решат самите те.

– Договорът предвижда съвместна комисия да изглажда острите ъгли, за които и вие споменавате. Как ще работи тя?

– Не знам кой ще бъде в нея. Но македонците не ще се откажат от това, което са писали за своето минало, защото новият идентитет на македонците не може без минимална историческа основа. От друга страна има хора, порядъчни историци, които не могат да приемат тази версия, в която взаимно се обвиняваме, че си крадем историята. Аз не мога да разбера как може два народа или две общности, които еднакво се прекланят пред илинденци, пред Гоце, Даме, Яне Сандански, Пере Тошев да имат толкова противоречия помежду си при положение, че славим, почитаме и запаметяваме всичко това, което са изживели македонските българи или българските македонци. Тук има един въпрос, който все се опитвам дискретно да припомня. Има един основен принцип в историята на балканския национализъм – той е признаваш ли държава, автоматично признаваш език и нация по простата причина, че целият балкански национализъм, поне що се отнася до обособяване на държави, е езиково базиран. Ние с лекота приехме, че има черногорски език, с лекота приехме, че има молдавски език. Сърдим се на тези, които признават македонски език, но ние също признавахме изкуствени езици.

– Учудиха ли ви безпрецедентните поздравления, които получиха отвън управляващите в София и Скопие за този договор? Двама еврокомисари направиха съвместно изявление, последваха ги адмирации от Берлин, Париж и Вашингтон.

– Защо трябва да се учудвам, когато се нормализират едни отношения, които бяха обект на препирни и разправии?! Всеки значим европейски политически деец би трябвало да поздрави това! Но от друга страна, виждаме, че Западът води политика на фрагментаризация на Балканите и това че две страни вече се признават като самостоятелни обекти и субекти на балканската политика е част от този замислен стратегически успех. Имаше една фраза за ребългаризация на Македония. Ние нямаме бъдеще по този път. Никой няма да позволи България да бъде голяма страна, така както (няма да позволи – б.р.) Сърбия и дори Гърция.

– Ако ние не можем да се разберем сами, има ли вероятност да ни посочат отвън основните тези, които трябва да бъдат написани в учебниците по история на двете страни?

– Този въпрос е много труден, казах вече. Много хора са заложили кариера, име, популярност, а защо не и любов. И от двете страни! Ще припомня, че тази идея за общи балкански учебници съществуваше още пред 1989 г. Но нали на Балканите всичко величаво е военолюбиво! Ние сме „велики“, защото сме побеждавали с меч в ръка другите. Не мога да си представя тази обща история. Такова нещо произтича от отстъпки, но аз не мога да си представя кой от балканските народи ще отстъпи, признавайки, че и той е нанасял поражения и оскърбления на съседите си, така както е бил и обект на поражения и оскърбления. То затова Балканите, за разлика от иберийските народи, за разлика от скандинавските народи, на централноевропейските, не могат да преодолеят това. Прекалено много история има тук, която е изкована на базата победа – поражение – враждебност!

– Трябва да мине време, за да се слегнат пластовете, така ли?

– Трябва да мине време, да, да приемем мисълта, че исторически македонците са българи, но днес там стават процеси, които са вън от нашия контрол.

– Кой допринесе най-много за този договор, все пак той е готвен от 2008 г., но успя сега?

– Явно чувстваме една умора от взаимните обвинения. Ако в Македония, например, се направи филм за българската окупация там (по време на Втората световна война – б.р.), колкото и в началото да е била посрещната с радост, това се нарича антибългарски акт тук. Ако кажеш, че българите са македонци, в Скопие ще си антимакедонец. Тази непримиримост, явно, безспорно натежава. А и няма какво срамежливо да не признаваме, че това сближение е внушено, инспирирано, да не кажа наложено и отвън.

– Все пак рядко получаваме такива поздравления от Вашингтон!

– Както казах, не може да не се приветства такъв акт. Аз съм сигурен, че и Сърбия, и Хърватия, и Гърция, въпреки възраженията си по името Македония, ще ни поздравят. Какво друго, освен одобрение и дори поздравление, може да предизвика една такава добросъседска миролюбива акция.

– Договорът може би се дължи и на смяната на управленския елит в Скопие?

– Чрез договорите се създават условия, но няма никаква гаранция за това как ще се спазват. Бисмарк казва, че договорите се пишат затова, за да бъдат нарушавани. Тук става дума за една продължителна, наслоечна акция, при която, за да си патриот тук трябва да мразиш сърбите и сърбеещите се македонци, а у тях е точно обратното. Това не може да бъде магически променено. Но не може и договорът да не се посреща с удовлетворение, защото така или иначе на един и същ паметник свеждаме синовно глави. В каквито и държави да живеем, ние сме потомци на едни и същи хора. И това е заветът на Илинден. Илинденци не са скачали срещу Турция, за да има такива държави на Балканите, които помежду си са враждебни не по-малко, отколкото към Турция. Заветът им е преди всичко културно-историческо сътрудничество, както го е казал Гоце. Този договор не е панацея и гигантски пробив, но така се започва! Така се започва, дори когато трябва да преглътнем някои свещени романтични епизоди от нашата история, защото идеята, че Македония е най-романтичната част от нашата история, не е точно така. Македония е най-трагичната част от нашата история. Ние сме отговорни за съдбата на онова население на Македония, което се чувства българско. Исторически отговорни, че ги оставихме там!

 

 

 

Източник:епицентър.бг

 

Забравете “Южен поток“, вече сме в окопите

 

 

Новите санкции срещу Русия създадоха “Антанта на наказаните”

 От тази седмица светът вече официално се настани в два враждебни окопа. На изток от нас се оформи “Тристранен пакт на санкциите” или може би “Антанта на наказаните”, която засега включва оста Русия – Иран – Северна Корея, но в тяхната орбита опасно гравитира и Китай.

С какво новите санкции на САЩ срещу Русия и останалите две лоши момчета са принципно различни? С това, че включват военновременния принцип “или си с нас, или си против нас”. Досега лошите бяха само лошите. От тази седмица лоши са и тези, които може и да са от нашите, но правят бизнес с лошите. Това поставя пред шизофренична дилема държавите с плаха “евразийска” ориентация, като например Казахстан и Беларус. Техните лидери Лукашенко и Назарбаев ще опознаят терзанията на Борис III през 1941 г.

Слава богу, България е твърдо в НАТО и никакви терзания не ни мъчат. Ние ще чакаме Брюксел да спусне ясни опорни точки. Но този път опорните точки няма да дойдат толкова бързо и лесно.

Засега е ясно едно – забравете за “Южен поток”, който тъкмо бе започнал да повдига капака на ковчега. Миналата седмица американският Конгрес му закова последните пирони и сложи катинар. Защото досега санкциите срещу Русия удряха само руски фирми и бизнесмени, но отсега нататък те ще наказват всякакви западни фирми, частни и държавни, които се включат в строителството на каквито и да било руски тръби по посока на Европа. Не само “Южен поток”, под въпрос е и газопроводът “Северен поток 2”, а може би и “Турски поток”, който трябваше да заобиколи България през Гърция и Македония, а оттам да стигне до Италия.

Цялата тази схема е под въпрос. Германия може би ще си издейства индулгенция за “Северен поток 2”, но за останалите тръби шансовете са малки. Турският поток може би ще стигне до Турция и толкоз, но тогава пък интересното е как ще бъде изграден без западните компании и технологии и откъде ще купи турбините.

Може да се каже, че тази седмица студената война се върна в целия си блясък. От тази седмица тя е пак на онова равнище, на което бе през 1983 г., когато Москва свали южнокорейския пътнически самолет, а Рейгън обяви СССР за “Империя на злото”. Тогава на всички развити държави и техните фирми бе забранено да внасят в СССР каквито и да било технологии, дори и един лаптоп не можеше да мине.

България направи от това щури пари, купувайки и препродавайки жълта техника. Сега е същото, само че ние сме от другата страна на барикадата и се чудим дали след 2019 г. изобщо ще получаваме газ отнякъде.

Тази година Русия отбелязва 1 век от Октомврийската революция, но това вече не е официален празник. Затова може да празнува 1 век западни санкции. Докато я има Русия, ще има и санкции. Ако Путин наистина е помогнал на Тръмп да стане президент (което на мен ми се струва доста съмнително), значи сега сигурно си скубе косите. Щеше да е 100 пъти по-добре при Хилари. С нея поне би могъл да преговаря, тъй като тя не би допуснала да ѝ отнемат пълномощията във външната политика.

Сега с Тръмп вече няма смисъл да се преговаря, тъй като Конгресът му отне правото да облекчава и отменя санкциите. Собствената му партия го предаде. Законът бе приет в Камарата на представителите с 419 срещу 3 гласа, а в Сената – с 98 срещу 2. Ако наложи вето, ще претърпи унизително поражение. При Хилари това никога не би се случило, защото тя здраво държеше шалтера на демократическата машина.

Оттук нататък Тръмп е вкаран в релси, които водят само към нови санкции и конфронтации и нямат заден ход. Но покрай него е ударена и могъщата глобална компания “Ексон”, която успя да уреди своя бивш шеф Рекс Тилърсън за държавен секретар на САЩ. През януари сякаш светът бе на “Ексон”. Преди 2-3 седмици обаче компанията бе глобена с 2 милиона долара, защото подписала договор с шефа на “Роснефт” Игор Сечин, който бе персонално санкциониран. Глобата е смешна за “Ексон”, но поставя под въпрос целия договор, който в перспектива обхваща бизнес за 500 милиарда долара. Не милиона, а милиарда. Компанията вече инвестира 700 милиона за проучване и сондиране в арктическото Карско море, но от тази седмица всичко това е погребано.

Язък ѝ за държавния секретар. Затова пък една друга американска петролна компания, “Шеврон”, радостно потрива ръце.

За разлика от “Ексон” тя заложи на дружбата с украинската държавна компания “Нафтогаз” и, изглежда, спечели.

През 2014 г., в разгара на Майдана, “Шеврон” подписа договор да проучва и добива шистов газ в Западна Украйна. Пак тогава Украйна реши да разпродаде 49% от монополиста “Нафтогаз” и “Шеврон”, естествено, се нареди на опашката. Сега май удари джакпота.

Допреди 2014 г. “Газпром” се опитваше да погълне “Нафтогаз”, а чрез проваления договор за тръбите през България – и нашия “Булгаргаз”. От там нататък “Газпром” щеше мощно да се вреже в слабините на Европа. Обаче всичко се обърна наопаки. Както вървят нещата, утре на украинската граница “Газпром” ще граничи