96 години от рождението на Радой Ралин

 

 

Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра. Това е една от крилатите мисли на Радой Ралин, който на 23 април щеше да стане на 96 години, предаде репортер на БГНЕС.

Димитър Стефанов Стоянов, по-известен като Радой Ралин – писател, поет, сатирик и дисидент, вдъхновил поколения българи за ценностите на свободата, е роден на 23 април 1922 г. в Сливен.

За него поетът Борис Христов казва: “Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора”. Поетът Недялко Йорданов пък наскоро издаде книга за него. В интервю за БГНЕС той си спомни: „В “Моят Радой“ разказвам за Радой Ралин, защото малко хора познават истинския Радой. За тях Радой е сатирикът, язвителният, човекът, който смело си казва всичко. Или пък зевзекът, който върви там по улиците и трамваите и се закача с жените. Шут едва ли не. Радой Ралин беше много сантиментален, много романтичен човек. В тази книга, която реших да издам, аз публикувам почти всички писма, които ми е писал, когато бях в Бургас. Даже това е едно щастливо стечение на обстоятелствата, че аз съм в Бургас, а той в София. В писмата се вижда колко е чувствителен и сантиментален. Как си признава откровено, че ме обича, как вярва в мене. Всичко това много ме задължаваше. Радой живя много трудно. Той беше уволняван, много години без заплата, а сам отглеждаше двамата си сина. Трябваше да продаде бащината къща в Сливен, за да може да ги издържа. Когато дойде промяната получи толкова апетитни предложения да заеме различни постове, но той отказа. Той нямаше да бъде Радой Ралин, ако беше приел. Той живееше бедно, скромно и така си отиде – скромно. Беше изключителен човек тепърва трябва да се проучи какъв беше.“

Валентин Караманчев в новата си книга „Патила и страдалчества на книги и люде“ е отделил също много място за Радой Ралин и си спомня как му е било възложено от Георги Йорданов като министър на култура, по решение на Тодор Живков да извърши пълна проверка защо се бавят и протакат изданията на Радой Ралин, може би с десетилетие, след случая с „Лютите чушки“. „Извърших пълна проверка във всички издателства. Който нямаше хартия, му дадохме. Историята с Радой Ралин е интересна и преписката, и как отговорихме на неговите неоснователни в много случаи оплаквания, за да стигнем до месеците след 10 ноември“.

Радой Ралин остава запомнен заради епиграмите , събрани в “Люти чушки”. През 1968 г. те, вбесяват комунистическите власти. Книгата е иззета от книжния пазар и се превръща в апокриф. Ралин е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира.

Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото богатство с уникалните си думи-хибриди. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство. Превеждан е на 27 езика (включително и китайски).

“Има една хубава мистификация, която той сам организира. В държавния архив се пази оригиналният му акт за раждане от 23 април 1922 година. Радой се е родил в Ямбол в семейството на Рада и Христо Хадживълчанови. Рада е сестра на сливенския книжар Стефан Димитров, женен за Кина, и тъй като не са имали своя рожба, са го осиновили. Така е било едно време, семействата, които са се чувствали близки, са взимали роднински деца за осиновяване. Още повече, че точно тогава Рада и Христо са имали друго дете, починало, когато баща ми се родил. Тази история разказва много драматично в своята книга Вълчан Хадживълчанов, който всъщност е по-големият му брат. Кръщелното име на Радой е Димитър. Как става така, че в паспорта му като дата за раждане е записана 1923 година, въпреки че единният му граждански номер започва с 22, не е ясно. Да приемем, че това е една от неговите шеги, които и сега посмъртно пак прави. Ето че така се подреждат нещата, че две години подред му отбелязват 90-годишнината”, заяви преди години синът му Кин Стоянов.

Радой Ралин умира на 21 юли 2004 г. На негово име е наречен площадът пред старото кино “Изток” (днес магазин) срещу хотел “Плиска” в София. На 24 май 2012 г. там е поставена и скулптура на Радой Ралин, дело на Георги Чапкънов.

Ето и някои афоризми и епиграми, съчинени от Радой Ралин

„Най-лесно се приспива с перспектива!”

„С щикове може да управлява и едно магаре.”

„Тоз, който падне в бой за свобода – не умира, а не му увира главата.”

„Простакът, ако се изявява в чужбина, не издава ли държавна тайна…”

„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!”

„Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.”

„Дошло е едно време, нито да те спират, нито да те започват…”

„Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…”

„Един народ не бива да бъде безкрайно голям – ще му се разсее националното съзнание.”

„Единствената безспорна истина са некролозите.”

„Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.”

„Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.”

„Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!”

„Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.”

„Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.”

„Революцията е една премиера. После спектакълът пада.”

„Роднинството е тоталитаризъм – нямаш право на избор, но е истинско и вечно!”

„Търпението е незабележима форма на гниенето!”

„Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш – ще й станеш досаден.”

„По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега засега си остава простака.” /БГНЕС

 

Comments are closed.