Tyxo.bg counter

9 ноември 1938 година: Краят на илюзиите на евреите и погромът на “Кристалната нощ“

1478670480-image001-792278

На 9 ноември 1938 година започва едноседмичният погром в Германия, получил “народното” название “Кристална нощ”. 

На тази дата в Париж 17-годишният Хершел Грюнспан, евреин емигрант от Хановер, прострелва германския дипломат Ернст фон Рат като протест срещу антисемитската политика на Адолф Хитлер.

Последвалата вълна от насилие и погроми тръгва от преследване на евреите в провинция Хесен и се плисва из цялата страна за броени часове. Опожарени са над 1400 синагоги, разгромени са хиляди магазини на евреи, хиляди хора са задържани, малтретирани и изпратени в концлагери. Атаките на 9 и 10 ноември 1938 г. са насочени срещу еврейското население на Австрия и Германия. Нацистките банди ограбват еврейски обекти на цялата територия на обединените тогава държави, опожаряват синагоги и арестуват около 30 000 евреи с цел депортиране в концентрационните лагери. Най-малко 90 евреи са били убити по време на насилието, известно още като „Нощта на счупените стъкла“, която според историците възвестява началото на програмата на нацистите да унищожат евреите в Европа.

„Мислех, че разбирам германския характер, но не очаквах този изблик на садистична жестокост“, коментира Смолбоунс. 

Той разказва как евреи от Франкфурт са натъпкани в голяма сграда и принудени да коленичат с глава, забита в земята. Когато някои от тях повърнали, пазачите им ги хващали за врата и забърсвали повръщаното с лицата и косите им. След няколко часа евреите били откарани в концлагера „Бухенвалд“, където много от тях са изтезавани и някои са пребити до смърт. Затворeните били унижавани като били карани да уринират в устата на другия.

В Германия и Австрия е извършен масов погром над еврейски магазини и къщи, останал в историята като Кристалната нощ. Той

бележи началото на активната фаза на холокоста в Третия райх.

Погромът е наричан по няколко начин. Терминът Кристална нощ е пряко следствие на голямото количество разбити витрини на магазини и пръснатите по улиците стъкла. Често за събитието се говори като за Имперската кристална нощ, а в англоезичната литература се употребява Нощта на счупените стъкла, за да се избегне ироничното звучене.

Случилото се в нощта срещу 9 ноември е представено от нацистката пропаганда като „спонтанен гняв на германския народ“, въпреки че погромите са организирани от държавната машина. Събитието е предшествано от опита на Германия в края на октомври да депортира в Полша 17 000 германски евреи от полски произход, които обаче Варшава отказва да приеме и те прекарват няколко студени дни и нощи в ничията земя. В края на краищата Полша отваря границата си. Евреинът Хершел Гринспан, който живее във Франция, получава писмо от депортирани свои роднини, описващо несгодите им. Той опитва да се застъпи за тях пред германското посолство в Париж, но то не показва никакво намерение да помогне. В гнева си на 7 ноември Гринспан застрелва третия секретар в мисията Ернст фон Рат, а смъртта му е използвана от нацистката пропаганда като обяснение за „всенародния гняв срещу евреите“.

При погрома са повредени или унищожени 1574 синагоги, много еврейски гробища, над 7000 магазина, хиляди къщи, убити са 91 души. Малко по-късно около 30 000 евреи са арестувани и изпратени в лагерите „Дахау“, „Бухенвалд“ и „Заксенхаузен“.

През следващите два дни Хитлер дискретно, от позицията на “държавник”, се въздържа от коментари, но оставя на своя министър на пропагандата Йозеф Гьобелс да нагнетява в масовото съзнание версията за “еврейския заговор” и за “платените от световното еврейство провокатори”, които искали да съсипят Германия (нужно ли е на просветени читатели като тукашните да напомням определени паралели с днешния ден в една друга страна?)…

На 10 ноември многолюдни тълпи от арийски съседи плъзват из потрошените обекти и награбват кристал, кожуси, ценни и всекидневни вещи. Еврейските сънародници (които според вече господстващата доктрина са по своите качества близко до животинския свят и не могат да бъдат считани за хора) са унижавани, над тях се издевателства, няколкостотин са убити или стават жертва на неописуеми гаври.

Около 30 000 евреи (главно заможни лица, както наставлява заместник шефът на Гестапо Мюлер) сa poдгонени в колони и са депортирани в лагери като Дахау, който се препълва и предоставя на натиканите там, до скоро блестящи членове на обществото, наистина нечовешки условия.

След седмица властите свирят отбой “за да не се поощряват най-ниските страсти на тълпата”, спират “оправдания народен гняв” и обявяват, че от тук нататък държавата ще се погрижи за това, “еврейският световен заговор” да бъде разбит и, че “борбата с еврейството ще се води вече със средствата на Закона и реда“. Генералната репетиция за физическото унищожаване на еврейския народ е преминала успешно. Участници и зяпачи са доказали своята готовност да се заемат с по-амбициозни и отговорни задачи.

Полигоните скоро ще им бъдат предоставени: Вилно, Хелмно, Понари, Ковно, Бабий Яр, Собибор, Треблинка и Аушвиц… са все още само никому непознати имена. Скоро те ще се превърнат в проклятия. Това е първият голям погром в Западна Европа от векове. От времето на средновековното варварство, възраждащо се в Германия с бързи крачки през 1938 г.

През следващите два дни Хитлер дискретно, от позицията на “държавник”, се въздържа от коментари, но оставя на своя министър на пропагандата Йозеф Гьобелс да нагнетява в масовото съзнание версията за “еврейския заговор” и за “платените от световното еврейство провокатори”, които искали да съсипят Германия (нужно ли е на просветени читатели като тукашните да напомням определени паралели с днешния ден в една друга страна?)…

Особено на 10 ноември многолюдни тълпи от арийски съседи плъзват из потрошените обекти и награбват кристал, кожуси, ценни и всекидневни вещи. Еврейските сънародници (които според вече господстващата доктрина са по своите качества близко до животинския свят и не могат да бъдат считани за хора) са унижавани, над тях се издевателства, няколкостотин са убити или стават жертва на неописуеми гаври.

Около 30 000 евреи (главно заможни лица, както наставлява заместник шефът на Гестапо Мюлер) се подгонват в колони и са депортирани в лагери като Дахау, който се препълва и предоставя на натиканите там, до скоро блестящи членове на обществото, наистина нечовешки условия.

След седмица властите свирят отбой “за да не се поощряват най-ниските страсти на тълпата”, спират “оправдания народен гняв” и обявяват, че от тук нататък държавата ще се погрижи за това, “еврейският световен заговор” да бъде разбит и, че “борбата с еврейството ще се води вече със средствата на Закона и реда”…Генералната репетиция за физическото унищожаване на еврейския народ е преминала успешно.

Участници и зяпачи са доказали своята готовност да се заемат с по-амбициозни и отговорни задачи. Полигоните скоро ще им бъдат предоставени: Вилно, Хелмно, Понари, Ковно, Бабий Яр, Собибор, Треблинка и Аушвиц… са все още само никому непознати имена.

Скоро те ще се превърнат в проклятия.

Погромите от ноември 1938г. продължават няколко дни, макар на 10 ноември министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс да обявява, че ексцесиите са приключили. Специалисти изчисляват, че в най-тежките погроми в Германия от Средновековието насам са загинали около 1500 души.

Kristallnacht е повратен момент по пътя към Холокоста, защото след нея всичко изглежда възможно, пише историкът Рафаел Грос. Режимът навлиза в нови територии и последвалите седмици са въведени серия мерки за унижаване на евреите, изземване на имуществото им, децата на евреи не са допускани вече в обикновени училища, да следват в университети…

Тази радикална промяна обаче остава по-скоро незабелязана от международните наблюдатели. Дори съюзниците италианци пишат пред ноември 1938г., че изглежда „невероятно“ евреите в Германия „един ден да бъдат изправени за разстрел до стената, обречени да се самоубиват, или заключени в гигантски концентрационни лагери.“

Невероятното“ започва да става реалност само три години по-късно.

При идването на власт на Хитлер през 1933 г. в Германия са живеели 560 000 евреи. През 1950 г. обаче в страната е имало само 15 000. След падането на Берлинската стена общността им нарасна, след като Германия даде възможност на евреите от страните от бившия Съветски съюз да се установят в страната. В момента в Германия живее третата по големина еврейска общност в Европа след Франция и Великобритания – около 200 000 души.

 

 

Източник:24news.bg

 

Comments are closed.