Archive for: юли 15th, 2018

Румен Порожанов: Чакаме най-добрият вирусолог от Брюксел!

Снимка БТВ

 

 

Много добре разбирам какво работи баба Дора, това е една много неприятна тема. Тази чума по овцете тръгна от Африка и за съжаление достигна Турция. Вече има 5 огнища в крайграничните райони, потвърдени са в лаборатория.

Това каза земеделският министър Румен Порожанов пред Би Ти Ви. Той коментира историята за баба Дора от с. Шарково и нейните животни, които ще бъдат умъртвени заради опасността от чума.

„В село Шарково също има положителна проба. Болестта наистина е много опасна. Когато животните не са били оградени, трябва да се евтанизират. Баба Дора е права за себе си и не мога да я упрекна. Разговаряхме много дълго вчера и мисля, че тя ме разбра“, добави министърът. „Полезните ходове са свързани с това да бъде ограничено разпространението на болестта. Мисля, че стопаните разбраха, ще има обезщетение, което ще бъде нормално. Вчера беше направена оценка, около 150 лева на животно, ще предложа увеличение до 190 лева“, каза още Порожанов.

 

„Недостатъчно добре Агенцията по храните работи с хората. Трябваше да им се обясни на място. Вчера жители са замеряли служители с камъни“, добави той.

 

 

„Това е опасна болест, която може да нанесе поражения както африканската чума по свинете. Ако не я спрем, държавата ни ще бъде обявена за държава със заболяване, ще бъде възбранено продаването и износа на продукти от овцевъдния сектор. Човек при такава ситуация не може да не е притеснен”, категоричен е Порожанов.

По думите му в момента седем общини на територията на страната са под карантина. Пробите от първите огнища са положителни и са потвърдени от независима лаборатория във Франция.

„Районът е рисков. Върху частните лекари трябва да има много засилен контрол, както и да засилим контрола върху пограничните общини”, поясни Порожанов.

Земеделският министър е категоричен, че без заповед животни не се избиват.

„Вчера хората в Шарково много добре разбраха. При стартирането на процедурата трябваше да бъдат събрани, да им бъде обяснено. Да, няма как да го приемат лесно, добре го разбираме, но това са мерките, които трябва да бъдат предприети”, категоричен е Порожанов.

По повод компенсациите на местните жители, земеделският министър каза, че не се търгува в мъката на хората. „По методология на животно компенсацията е средно 150 лв. Независимо от това ще предложа едно увеличение, което обаче трябва да бъде одобрено от Министерски съвет”, каза министърът.

На въпрос дали ще последват оставки, Порожанов каза, че предстои да направи оценка на ситуацията.

„Хората много добре разбраха мерките, защото тази болест може да се пренесе по остатъка от територията. Трябва да има повече прозрачност и комуникация с потърпевшите”, каза Порожанов.

„Ние сме запознали Брюксел с болестта. Тази седмица ще дойде най-добрият вирусолог“, добави той. „Ако не спрем болестта, ще има санкции, ще се забрани износа. Изключително важно е да не се разнасят животни напред назад. Неслучайно предприемаме обезщетения и на хора с живи животни“, каза земеделския министър. „Притеснен съм. Човек при такава ситуация не може да не е притеснен“, каза Порожанов.

„Още при стартирането трябваше да бъде обяснено всичко на хората. Мъката е голяма, но трябва да се спре болестта“, добави той.

 

Тази картина казва всичко за епохата на Бойко Борисов…Върнахме се във времената на Йовков. Разбирате ли защо не искат да го има в учебната програма? За да не разберете, че извергите са се завърнали…

Тази картина казва всичко за времето на Бойко Борисов.
Вероятно след 100 години ще струва милиони.
Нищо че е от България, и от вероятно неизвестен художник.
Тогава ще е шедьовър на класиката, а художникът ще бъде обявен за гений…
Това е, Бойко. Това е твоята България…
Завръщаме се във времената на Йовков. Разбирате ли защо искат да премахнат този тип писатели от учебната програма. За да няма хора, които са ги чели, и да покажат, че извергите от миналото са се завърнали. Ето, Йовков ви го е описал… И все още има такива, дето сме учили по почтена учебна програма, и там това го преподаваха…
ДРУГОСЕЛЕЦ

Като на всеки празник, кръчмата се пълнеше с хора. През отворените прозорци можеше да се види как идат и ония селяни, които бяха позакъснели. Вървяха бавно, тежко, като че умората беше ги налегнала едвам сега, когато бяха останали без работа. Всички бяха си турили чисти ризи с широки бели ръкави, спираха се и гледаха насам, гледаха нататък. И как няма да гледат? Трева е поникнало и на камък. Такава зеленина е навън, че и в кръчмата като си седи човек, пред очите му играят зелени кръгове.

Още от вратата някои извикаха: “Доброутро!” – но не бързаха да седнат, защото сред кръчмата беше се изправил Йови и разправяше:

– Ходих навсякъде аз. Бях и на Мимерлика, и на Дурасийския път. Бе, брате, то едни ниви станали, да им се ненагледаш. Ръжта е висока колкото боя ми. От нощешния дъжд малко са полегнали, но ще се изправят, като пекне слънце. Хеле твойта зимница, бай Алекси – обърна се той към кмета, – дето е на Чатърлъка, здраве й кажи.

– И аз имам зимница там, тя как е, Йове?

– И тя е хубава, бай Миале. Всички са хубави.

– Йови право казва – обади се дядо Иван. – храните са добри. Никой не мой каза отнапреж, че е негово, щото е сял, докато не го тури в хамбаря си, ама ако е рекъл господ, голям спор и берекет ще бъде таз година. Трябва пазене само. Затуй знаеш ли какво ще ти кажа на тебе, кмете, Алексе, я чуй…

Други говореха на кмета и дядо Иван трябваше да почака.

– А чуй, Алексе – започна той отново, – да кажеш там на твойте чиновници, на поляците де, да пазят добре. Нямат работа в село, в къра да вървят.

– Знам, дядо Иване, знам. Казах им. Хората претендират, рекох, или ще пазите добре, или ви уволнявам на общо основание. Да си отваряте очите, рекох, улови ли се някой добитък в нивите – право в капана. И глоба.

– Не глоба, а бой, бой. Чуваш ли, Алексе?

– Холан, дядо Иване, много си лош. А що не кажеш на твойте овчери, все у нивята се увират.

– Кой? Аз? Мойте овчери? Ти да си знаеш устата, чу ли! Мойте овчери! Бе я са виж ти, себе си виж, два наполеона имаш да ми даваш от толкоз време, а още не ми си ги дал. Магаре такова. Мойте овчери…

– Не се карайте! – намеси се кметът. – Стоене, ти си млад, потрай. Дядо Иване, не се ядосвай. Слушайте какво ще ви кажа: аз съм кмет. Аз, тъй да се рече, съм облечен в ризата на закона и знам какво правя. Не ща никой да ме учи. Отсега нататък, казвам ви го, улови ли се някой в нивите, бил той овчар, бил говедар, наш, ваш – все едно. Глоба на общо основание. Тъй да го знайте.

Не бяха пили още, затуй и разпрата утихна лесно. Почти пиян беше само Торашко каменарят, който беше дошел най-рано. Неговата къща беше близо – горе на баира. Едно време Торашко беше се заловил да копае наоколо, за да поразширочи двора си, защото нямаше накъде другаде, “Боря се с баира!” – казваше той. Но на това място излезе хубав камък и Торашко се залови за каменарство. Около къщата му винаги имаше сега струпан камък, готов за продан. Тия камари приличаха на дувари, на крепост. Затуй и Торашко казваше: “Не ща да знам никого, ей! Аз живея в Порт Артур!” Но той казваше туй, когато биваше пиян, и го изговаряше: “Аз живея в Портартър!”

Сега Торашко още мълчеше. Докато беше траяла препирнята, той внимателно беше слушал всички. С никого не беше съгласен, никого не смяташе за прав. Но той си имаше ред в пиянството и още не беше дошла минутата да говори. Сега само слушаше и, най-много, изглеждаше гневно и продължително ту тоя, ту оня, като че искаше да каже: “Бе аз ще ви дам да разберете, ама да са здрави предните зъби!” От яд чукаше силно по масата и искаше още ракия.

Разговорът в кръчмата утихна и се раздроби. На една страна кметът и някои близки негови хора приказваха за политика.

– Драган пак отишел в града. Щял да се оплаква на началника, искал да касира избора.

– Ами, да има да зима.

– Доходяла жена му у нас. Не зная, рекла, какво ще правим с наш Драгана, ще си изгуби ума с тия селски работи. Скача, рекла, в съня си и вика: “Касация!”

Всички се засмяха.

– Касация! – викал. Питала жена ми: “Бульо Марийо, рекла, що е туй касация?”

– А тя?

– Рекла й: “Хайде, хайде! Нека той виси по кръчмите, нека не си гледа работата, че касация не, ами съвсем ще я закъсате!”

Пак се засмяха високо. След туй кметът се понаведе, поогледа се и ниско зашепна нещо.

На друга маса дядо Иван, забравил вече кавгата, разказваше:

– Не думай тъй, Миале, днешният празник е голям. На днешния ден св. цар Костадин и царица Елена намерили честния кръст. Същия, на който е бил разпънат Исус Христос. Хаджи Злати, като си доде от Божигроб, донесе ей такова парченце от него, от честния кръст, малко, колкото една трохичка. Аз бях дете тогаз, ама го видях: черно едно дърво, като кюмюр. Помага за всичко.

– Помага, вятър.

– Е и ти, Миале. Откога стана такъв протестантин!

Дядо Иван се засмя и запуши с дългото си тръстено цигаре.

В кръчмата влезе Илия, полският пазач с преметната на рамо кримка, висок, изгорял от слънцето, и от него сякаш полъхна нещо от зелените ниви. Като видя, че кметът е вътре, Илия се повърна и тозчас вкара пред себе си един непознат селянин.

– Гуспудин кмете! – гръмна силният му глас. – Ей го тоя: улових го, че пасе коня си в нивите. В ичимика на Татар Христа го улових, до лозята.

Разговорите изведнъж секнаха. Всички се обърнаха и погледнаха непознатия: беше дребен човек, дрипаво облечен. По носията се познаваше, че е другоселец. Едното му око имаше беличко вътре и го правеше кривоглед.

– Чуваш ли, кмете, чуваш ли! – завика дядо Иван. – Аз какво ти разправях тебе…

– В моя ичимик ли бил, кайш, Илия? – попита Татар Христо. – В моя ичимик, а?

Той стана, измъкна се иззад масата и изглеждаше уж спокоен, но изведнъж се спусна връз другоселеца.

– Бе вий какви хора сте бе! Как тъй ша влезеш в чужда нива, да тъпчеш на човека стоката му, мъката му? Кой си ти? Какъв си? Хайдук!

Почервенял, с издути жили на шията, с изпъкнали сини очи, Татар Христо беше дигнал юмрук над другоселеца и само дето не го удряше още.

– Удри го, удри го! – викаше дядо Иван.

– Я чакайте! – извика кметът. – Тук закон има. Бай Христо, седни си на мястото. Ти защо си влязъл в нивата? – обърна се той към другоселеца.

– Не бе, гуспудин кмете, не съм влязъл. Кончето ми е болно. Спрех се на пътя, на самия крайчец на нивата. Чакай, рекох, да видя дали ще посегне да яде, защото, когато добитъкът е болен, не яде. И не яде. Нито един класчец не откъсна…

– Лъже, гуспудин кмете! – извика Илия и отвисоко, като орел, изгледа другоселеца. – Лъже, сред нивата беше.

– Глоба! – каза кметът. – Сто лева глоба. Хайде, давай парите още сега.

– Сто лева! Че отде ще ги зема… Сто лева! Сиромах човек съм, нямам. Сто лева!

– Илия, я го обискирай! Виж колко пари има.

Но преди да посегне Илия, другоселецът сам бръкна в пояса си, извади синя, вехта кесия, навървена на гайтан и вързана на шията му, забърка в нея бавно, с мъка. Като че сега забелязаха, че там, дето бяха ръцете му, по изтърканата му антерия имаше кръпки. Ръцете му трепереха, извади огниво, кремък, извади една банкнота от двайсет лева, сгъната на четири, няколко дребни пари, копчета.

Изведнъж стана нещо неочаквано. Торашко скочи, бутна масата пред себе си и извика:

– Оставете човека бе! Какви хора сте вий!

Че беше пиян, пиян беше. Стана, позалитна, спусна се към другоселеца, сложи ръце на раменете му, прегърна го и заплака:

– Ох, братко, братко! От тебе ли намериха да искат пари, братко!

И го целуна по едната буза, после по другата. След туй мина, седна на мястото си и повече нищо не каза.

В кръчмата стана съвсем тихо. Никой не продума. Само дядо Иван, без да гледа някого, промърмори под носа си:

– Хм… ша го цалува пък… Юда!

Кметът се обади:

– Остави го, Илия. Хайде тоя път ти прощаваме, но друг път, да знаеш, прошка няма.

Не беше успял другоселецът да прибере кесията си, разтреперан сега от радост, както доскоро трепереше от страх, когато някой извика отвън:

– На кого е тоя кон бе? Кон паднал, тука умира, на кого е бе, хей!

Другоселецът чу и веднага изскочи навън. Всички излязоха подир него. До кръчмата имаше каруца и конят, както беше впрегнат, лежеше на земята. Право беше казал човекът, че конят му бил болен. Спуснаха се всички да помагат. Уловиха коня кой за крак, кой за опашка, кой за глава и го изправиха. Какъвто беше господарят, такава беше и стоката му: кончето беше слабо, дребно, с разрошена козина. Изправи се, но едва се държеше на краката си. Очите му бяха тъмни, замъглени, сякаш слепи.

Един през други, като се трупаха наоколо и викаха, селяните даваха най-различни съвети. Дядо Иван каза, че добичето изглежда да е подуто и затуй не ще е зле да му се даде малко английска сол. Друг каза, че е настинало и трябва да се поразтрие. Тозчас Татар Христо сграби от земята стиска сено и започна да търка животното по корема, по гърба, навред. Търка го дотогаз, докато сам се умори и изпоти. Добичето като че се посъвзе.

– Метни му сега нещо на гърба и го поразведи – каза кметът. – Ще му мине, недей бра грижа. Развеждай го, не го оставяй да стои на едно място.

И като се обърна към Илия, кметът каза:

– Тичай у нас. Кажи да ти дадат малко хляб, малко сирене, па дай го на човека да си похапне.

Кметът се прибра в кръчмата, Влязоха след него и селяните. Другоселецът остана сам и започна да развежда коня си.

Стана пладне, някои селяни си ходиха в къщи, някои – не. Никой не обръщаше внимание на другоселеца. А той все развеждаше коня си, от час на час загрижен повече, че добичето не отива на добре.

Мръкна се. Гъстият листак на овошките потъмня, поляните и нивите вече не се виждаха. На нея страна, над черния гръб на баира, изгряха звезди. Топло беше.

Кончето повече не можа да стои на краката си и легна до каруцата. Другоселецът стоеше до него в тъмнината. На каруцата хлябът тъй стоеше, както бяха му го донесли. По улиците никой вече не минаваше, само в кръчмата светеше, там свиреше гайда, чуваше се как играят ръченица. По едно време излезе Торашко каменарят, погледна към другоселеца, но нито го видя, нито го позна. Торашко политна насам-нататък и извика:

– Не ща да знам никого! Аз живея в Портартър!

И тъй като беше отминал напред повече, отколкото трябваше, той се повърна и пое из улицата, която водеше към баира.

Другоселецът остана сам. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите.

 

Добри Божилов, Фейсбук

Путин: Световното по футбол разби митовете и предразсъдъците против Русия

Путин в прегръдка с шефа на ФИФА Джани Инфантино

 

Световното първенство по футбол, домакин на което е Русия, беше успешно, а неговото най-добро постижение е, че бяха разбити антируските митове и предразсъдъци.

Това обяви руският президент Владимир Путин по време на откриването на гала концерт в Болшой театър в Москва, съобщават руските медии.

„Русия се подготвяше отговорно и сериозно за шампионата и искрено се радваме, че това беше успех и обедини милиони хора„, изтъкна Путин.

Нашите усилия бяха приветствани от спортистите, на които бяха предложени най-добрите условия, за да покажат най-добрите си способности, както и от представителите на медиите, тъй като персоналът на единайсетте медийни центъра работеше денонощно, за да им помага, и разбира се, от феновете„, похвали се руският държавен глава.

Путин подчертал, че „идвайки в Русия да подкрепят националните си отбори, те (феновете) въплъщават разнообразието на международното футболно семейство. Но най-важното е, че те показаха най-добрите си черти, които са приятелство, духовно единство, лоялност към принципите на спорта и идеалите за равенство и взаимно уважение“.

Руският президент също така оценява милионите топли думи, които феновете и участниците на Световното първенство са казали за Русия.

„Развълнувани сме, че нашите гости видяха всичко с очите си и че митовете и предразсъдъците бяха разбити„, подчерта той.

Финалът на Световното първенство е днес от 18 часа българско време на ст. „Лужники“ в Москва, като в него един срещу друг се изправят Франция и Хърватия.

 

 

Източник:news.bg

 

Баба Дора от село Шарково: Управляващите служат на ЕС, не на нас – на държавата, на народа си

Снимка БТВ

 

 

Баба Дора от село Шарково, която сама отглежда стадото си от овце и кози, се превърна в символ на умиращия земеделски стопанин в погранична Странджа, се казва в репортаж на БТВ.

Мъката на 68-годишната жена по обявените за унищожаване заради чума здрави животни докара земеделският министър Румен Порожанов при тях. Въпреки безизходицата от предстоящата евтаназия, баба Дора напои животните си и ги нахрани, както всеки ден.

„Министърът каза, че ме гледал по „Фейсбук” и заради мен дошъл тук. Аз го помолих да ми остави животните, да ми ги запази – не искам да ми плаща животните, искам си моето стадо. Човекът каза, че не могат да го оставят, защото попада в трикилометровата зона на убиване вече”, казва баба Дора.

Тя казва, че вече нищо не може да направи, борила се до край за животните си.

„Явно служат на ЕС, не на нас – на държавата, на народа си. Щом сега искат да се представят добре пред ЕС да ни унищожат животните, трябва да са с гордо вдигната глава пред ЕС, не пред нас – българите”, казва баба Дора.

Заради възрастта си едва ли баба Дора ще гледа друго стадо отново.

В момента стадото на баба Дора е единственото, което е останало в селото.

 

Винетките в България – най-евтините в Европа

 

 

Винетките в България са най-евтините в Европа. Това обяви шефът на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) инж. Светослав Глосов.

Той настоя, че всеки, който ползва пътищата на страната, трябва да допринася за поддръжката им.

Глосов предполага, че новата винетка „Уикенд“ ще струва около 10 лева, но цената ѝ трябва да бъде одобрена и от Европейската комисия.

Шефът на АПИ увери, че от 1 януари догодина ще бъде въведена електронна винетка само за леките коли.

Той допълни, че предстои да бъде обособено ново звено към агенцията, което ще отговаря за контрола на тол системата и електронната система за винетки.

Тол системата е справедлива система за таксуване, заплащането е за изминато разстояние. Тя ще касае предимно тежкотоварните автомобили с тегло над 12 тона“, каза още инж. Глосов и допълни, че се очакват значителни приходи от въвеждането на тол системата, като те ще бъдат изцяло за изграждане на нова пътна инфраструктура, за ремонт на съществуващата и за поддръжка на самата система.

През лятото няма да има ремонти по АМ „Тракия„, които да затрудняват трафика, увери Глосов. Ремонти има основно по АМ „Хемус“, но те ще продължат минимум година и половина, тъй като не е добро състоянието на съоръженията, които не са ремонтирани повече от 35-40 години, откакто са построени, и ремонтът им е наложителен.

 

Тръмп казал на Туск, че разбира мотивите за руските действия в Украйна

 

 

Президентът на САЩ Доналд Тръмп е казал на председателят на Европейския съвет Доналд Туск, че са му интересни мотивите на Русия по отношение на Украйна и че е много по-малко ентусиазиран спрямо Киев. Евробюрократът е заявил това в интервю пред полския телевизионен канал TVN24, предава „Европейска правда“, цитирана от РИА Новости и „Фокус“.

„В няколко разговора с мен президента Тръмп не скри, че изпитва по-малко възторг спрямо Украйна и разбира повече това, което Русия е направила в Украйна“, заяви Туск.
През юни на срещата на високо ниво на Г-7, както съобщиха медиите, американският президент е заявил, че Крим принадлежи на Русия, защото там живее рускоезично население. Освен това, Тръмп се е усъмнил в целесъобразността от това да се оказва финансова помощ на Киев, като е подчертал, че „Украйна е една от най-корумпираните страни на света“.
След това, през юли, американският държавен глава подчерта, че „не би допуснал“ съединението на Крим и Русия, ако е бил президент през 2014 година. Той обвини за случилото се своя предшественик Барак Обама.
РИА припомня, че Крим влезе в състава на Руската Федерация след проведения на полуострова референдум през 2014 година. За присъединяване към Русия гласуваха повече от 96% от кримчаните. Руските власти нееднократно отбелязваха, че жителите на Крим са взели решението по демократичен път, който съответства на международното право и Устава на ООН. Президентът на Русия Владимир Путин също подчертаваше нееднократно, че въпросът за Крим е „закрит окончателно“.

 

Корнелия Нинова в с. Шарково: Сезираме прокуратурата! Избиването на животни трябва да спре!

Снимка Пресцентър на БСП

 

 

„Жителите на с. Шаркото направиха жива верига пред полицаите и ветеринарите. Поисках официално документи, на база на които се избиват животни. Беше ми връчена заповед RD11-1245. В нея пише, че решението за изпълнение на комисията е от 4.07.2018, а протоколът за лабораторните резултати е от 9.07.2018 г.“ Това каза лидерът на БСП Корнелия Нинова, която е в с. Ширково.

„Разговарях с главния прокурор Сотир Цацаров. Помолих МВР да оттеглят полицаите, за да не се стига до сблъсъци. Пускаме спешно жалба до Прокуратурата, с която искаме спиране на заповедта за избиване на животните. Тук съм с народните представители от региона и няма да си тръгнем, докато не се изясни истината“, каза още тя.

 

Умъртвиха над 3000 животни в засегнатите от чума райони

 

 

В района на Ямбол и Бургас, който беше засегнат от чума по дребните преживни животни, вече са евтаназирани повече от 3000 овце и кози, съобщи Нова телевизия. Мярката се предприема, за да се спре разпространението на болестта.

Стопаните протестират и не вярват, че това наистина се налага. Властите казват, че това са мерките и те трябва да се спазват, иначе проблемът ще обхване нови, много по-широки територии.

Засега огнищата са две – Елхово и Болярово. Тече разследване, за да се установи откъде чумата е влязла в страната.

В опит да потуши страстите, земеделският министър Румен Порожанов обяви, че животновъдите ще получат пари за всяко животно. Хората обаче не останаха доволни.

„Този, който не желае да бъде обезщетен със стойност като оценката на животните, може да посочи, че желае да бъде обезщетен със закупуване на аналогични  животни, каквито е имал като стадо”, обясни министърът.

Заради огнищата на чума у нас ще дойдат и експерти от Европа, за да преценят дали е нужно да се вземат и допълнителни мерки.